ВТУ „СВ. СВ.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

по
Теоретични основи на географията

ТЕМА:

Изготвил: Възложил:
Минко Киров Андонов доц.д-р Петя Събева
Ф№ 2103011923
Специалност:
Педагогика на обучението
по история и география

Велико Търново, 2022

География на природните рискове – анализ на последствията от природни рискове, природни бедствия и небла-
гоприятни природни явления , Минко Андонов Страница 1
 Източник: NASA

„Синьото топче“, Земята – нашият дом е единствената планета годна да приюти

живот, която познаваме, изглежда толкова красива, тиха и спокойна, погледната от
Космоса. Но това впечатление е измамно. Ние, нейните жители, многократно сме пона-
сяли последиците от гневливостта ѝ, причиняващи нерядко бедствия с огромни матери-
ални щети и многобройни човешки жертви. Според доклад на службата за намаляване
риска от бедствия към ООН, за последните 20 години бедствията, довели до смъртни
случаи и големи икономически загуби, почти са се удвоили. Днес бедствията се разг-
леждат като един от основните фактори, които допринасят за бедността, особено в раз-
виващите се региони.
Природните бедствия могат да се разделят на няколко големи групи:

• геофизични – земетресения, придвижване на земни маси, вулканични изригва-

ния;
• метеорологични – бури, екстремни температури, мъгла;
• климатични – суши, топене на ледници, горски пожари;
• хидроложки – наводнения, свлачища, водна ерозия;
• биологични – епидемии, инциденти с животни, ужилвания от насекоми;

Данните от цитирания доклад, представени на български в статията на Симеон

Матев в сайта Климатека, показват почти двойно нарастване на природните бедствия,

География на природните рискове – анализ на последствията от природни рискове, природни бедствия и небла-
гоприятни природни явления , Минко Андонов Страница 2
причинили смъртта на повече от 1,2 милиона души, а загубите за световната иконо-
мика доближават 3 трилиона долара (табл.1)

1980 – 1999 г. 2000 – 2019 г.

Доказани бедствия (брой) 4212 7348
Смъртни случаи (млн.) 1,19 1,23
Пострадали (млрд.) 3,25 4,03
Икономически загуби (трлн. $) 1,63 2,97
Таблица 1 Последици от бедствия за периодите 1980 – 1999 г и 2000 – 2019 г.

Вид бедствие 1980 – 1999 г. 2000 – 2019 г.

Наводнения 1389 3254
Бури 1457 2043
Земетресения 445 552
Екстремни температури 130 432
Свлачища 254 376
Суша 263 338
Горски пожари 163 238
Вулканична активност 84 102
Срутища 27 13
Таблица 2 Брой природни бедствия за периодите 1980-1999 г. и 2000-2019 г.

Най-голям брой случаи на бедствие за периода 2000 – 2019 г са регистрирани вследст-

вие на наводнения. Да вземем за пример България:
− август 2005г. вследствие на пороен дъжд, река Черна излезе от коритото си и
потопи Смолян под вода;

Източник: V box7

География на природните рискове – анализ на последствията от природни рискове, природни бедствия и небла-
гоприятни природни явления , Минко Андонов Страница 3
 − На 6 август 2007 г. приливна вълна отнесе хора, къщи, животни в мал-
кото разградско градче Цар Калоян. Загинаха 8 души.

Източник: Ройтерс

− февруари 2012г., след скъсване стената на язовир „Иваново“, харман-

лийското село Бисер е потопено. Стихията отне живота на 11 души;

Източник: Министерство на отбраната, архив

− 2014 – годината на наводненията – за около 40 дни страната бе застиг-

ната от над 10 жестоки наводнения - части от Варна, Добрич, Велико

География на природните рискове – анализ на последствията от природни рискове, природни бедствия и небла-
гоприятни природни явления , Минко Андонов Страница 4
 Търново, София, Ловеч, Габровско, Бургаско, Враца, Монтана, Плов-
див, Стара Загора и села в Родопите, останаха под вода:
На 19 юни 2014 година същински воден ад сполетя кв. Аспару-
хово на Морската столица и отне 13 човешки живота, от които 4 деца,
6 от жертвите само от едно семейство.

В началото на август 2014-та река Скът излезе от коритото си

след поройните дъждове и остави под вода за две седмици 1200 къщи
и обществени сгради в Мизия и село Крушовица. Отнети са 2 чо-
вешки живота.

Източник: fakti.bg

География на природните рискове – анализ на последствията от природни рискове, природни бедствия и небла-
гоприятни природни явления , Минко Андонов Страница 5
 И във Велико Търновско положението беше изключително критично. Най-силно
засегнати бяха ниските части на града, както и Килифарево, Дебелец, Първомайци и
Дряново.
В исторически план наводненията са бедствията с най-многобройните жертви.
Само за последните 1000 години, река Хуанхъ (Жълтата река) е причинила смъртта на
близо 10 милиона китайци. Най-смъртоносно е наводнението от 1332 –1333г, когато за-
гиват 7 милиона души. Умопомрачителен е броят на жертвите и при наводненията през
1887г – между 900 000 и 2 милиона и няколкото поредни наводнения през 1931г. –
между 1 и 4 милиона загинали.
Не по-малко страшни са последиците от екстремните температури. Делът им в
общия брой на бедствията за периода 2000 – 2019г. е нараснал с 2/3 спрямо предход-
ните 20г., като 8 от всеки 10 случая се падат на горещите вълни. Това следствие от Гло-
балното затопляне на климата е особено опасно в южните страни – Испания, Гър-
ция, Индия и т.н., където жегата гони 50 градусови висини и се задържа със седмици.
Мнозина учени, и най-вече политици, смятат парниковият ефект за почти един-
ствен причинител на сегашното глобално затопляне или в най-добрия случай като
имащ ключово значение за повишаването на средната температура на Земята.
Освен парниковият ефект съществуват още редица други природни и антро-
погенни фактори имащи пряко участие в Глобалното затопляне на климата. Група
от въздействия, основани на астрономически, геофизични, геоложки и биоложки при-
чини съставят природните фактори, които играят главна роля в промените в климата.
Слънчевата радиация е определяща за температурния режим на планетата. Тя е
променлива величина и зависи от процесите в Слънцето. Изчислено е, че завишаване
само с 1% на слънчевата радиация, при запазване на равнището на отражение на плане-
тата (албедото), то температурата на Земята би се покачила с до 1,5 градуса. Промените
в слънчевата активност са циклични, с различна периодичност (11годишни, вековни,
хилядолетни), което дава циклични промени в достигащата до Земята слънчева радиа-
ция.
Астрономическите причини са втората по значимост група въздействия. Ос-
новни сред тях се явяват орбиталните характеристики на планетата:
– ексцентрицитет на орбитата, с период на промяна от 93 000 г.;
– нутация – промяна на наклона на земната ос спрямо еклиптиката, с пери-
одичност от 41 700 г.;
– прецесия – завъртане на земната ос около перпендикуляр спрямо равни-
ната на еклиптиката, с период от 25 920 г
Промените в движенията на Земята носят името Цикли на Миланкович и когато
циклите се съчетават имаме кумулативен ефект на затопляне или охлаждане.
Промените на сушевата повърхност и вулканичните изригвания също дават
своя принос в топлинния баланс на Земята, променяйки количеството слънчева радиа-
ция поглъщано от земната повърхност.

География на природните рискове – анализ на последствията от природни рискове, природни бедствия и небла-
гоприятни природни явления , Минко Андонов Страница 6
 Промените в океаните и ледниците водят до промени в поглъщането и разпре-
делението на топлината по повърхността на планетата, а с разтварянето и задържането
на въглеродния диоксид, океанските води и ледниците участват в регулирането на пар-
никовите газове.
Подобна роля по отношение на парниковите газове имат и естествената рас-
тителност и почвите.
От парниковите газове три са с най-голям ефект върху температурния режим на
планетата – въглероден диоксид, водни пари и метан. Количеството в атмосферата и на
трите газа, но най-вече на СО2 се е увеличило многократно за последните 200 години.
Именно с началото на Индустриалната революция започва силното влияние на антро-
погенните фактори върху промените на климата, усилвайки ефектите от природните
фактори.
Човешката дейност оказва влияние върху климата освен пряко чрез изхвърля-
ните в атмосферата парникови газове и косвено, чрез обезлесяването, намалявайки спо-
собностите на Земята да се саморегулира.
Земетресенията и вулканичните изригвания са причинители на бедствия в ог-
ромни мащаби, като причините за случването им в точно определен момент остават не-
достатъчно разбрани, поради което прогнозирането им е с невисока точност, завиша-
вайки за населението риска от бедственото им проявление. Освен с преките си щети,
тези природни явления причиняват и вторични негативни събития и щети. Особено
опасни за крайбрежните райони са вълните цунами. Радиационната авария в АЕЦ Фу-
кушима, причинена от цунамито последвало земетресението с магнитуд 9 по скалата на
Рихтер, ударило Япония на 11 март 2011 г., е най-известният такъв случай. В резултат
от трите събития над 18 000 души загубват живота си.

Източник: БНР

География на природните рискове – анализ на последствията от природни рискове, природни бедствия и небла-
гоприятни природни явления , Минко Андонов Страница 7
 Източник: БНР

Вълни цунами могат да възникнат и при свличане на земни маси във воден ба-
сейн. Има запазени сведения във византийските хроники за такива случаи по нашето
черноморско крайбрежие. През 534г сл.н.е. Варна е ударена от цунами, като вълната е
навлязла на 6 – 7 км навътре в сушата. Този факт показва, че вълната е притежавала
много голяма потенциална енергия. От други сведения на византийски хронисти е из-
вестно, че през същия VІ в. източният склон на Франгенското плато в участъкът от се-
гашната Морска градина на Варна до Златни пясъци се е свлякъл в морето. Възможно е
това да е предизвикало цунамито. Тринадесет години по-късно, в 557 сл.н.е., цунами
връхлита и южното ни черноморие.

„Едно земетресение, както знаете, е непредвидимо. Но едно свлачище, рухва-

нето на част от една планина, е едно събитие от различно естество. Изследването
на територията, анализите на учените позволяват до голяма степен да се предвиди
подобен феномен, да се подготвят хората за него. Има много мерки, които могат, а
понякога и задължително трябва да се приложат, за да се избегне трагедията. За да
не трябва после да се броят умрелите. Остров Иския е едно абсолютно чудо, но и
едно място на една незаслужено зле управлявана красота. Той е жертва на самия себе
си”, казва с горчивина в гласа писателят Маурицио Де Джовани в интервю за в.
„Стампа” по повод свлачището на италианския остров Иския, където в ранните часове
на 26 ноември 2022г. мощно свлачище помита 30 къщи в Казамичола, оставя без пок-
рив между 230 и 280 души и според последните данни взема живота на 10 души.

„Едно от главните заключения на основния доклад на ЕАОС, SOER 2010, изг-

лежда очевидно: „предизвикателствата на околната среда са комплексни и не мо-
гат да бъдат разбрани изолирано.”…
… Истината е, че живеем и зависим от изключително тясно взаимосвързан
свят, изграден от много отделни, но свързани системи – екологични, социални, иконо-
мически, технологични, политически, културни и т.н.
Тази взаимосвързаност означава, че разрушаването на един от елементите
може да доведе до неочаквани последици на други места. Световната финансова

География на природните рискове – анализ на последствията от природни рискове, природни бедствия и небла-
гоприятни природни явления , Минко Андонов Страница 8
криза неотдавна и хаосът по летищата, породен от вулкана Ейяфятлайокутл, показ-
ват как внезапни сривове в една област могат да засегнат цялата система.“
(Европейска агенция по околна среда)

Човечеството все още не разполага с възможности да предотвратява природните

бедствия, но има силите и знанията силно да ограничи въздействието им и да миними-
зира щетите от тях. За целта и на местно, и на световно равнище се изучава същността
на природните действия и се разработват превантивни мерки за намаляване риска от та-
кива събития.

Връщайки се на данните от доклада на службата за намаляване риска от бедст-

вия към ООН, представени на български в цитираната по-горе статия на Симеон Матев
в сайта Климатека, не може да не ни направи впечатление , че от десетте най-засегнати
страни осем са в Азия. Това се дължи, както на природните дадености на континента,
така и на голямата гъстота на населението в повечето азиатски страни.

Фигура 1 Структура на различните по вид природни бедствия в 10-те най-засегнати страни.

Именно спецификата на рисковете от природни бедствия е причина за общия,

насочващ характер на мерките за превенцията им, разработван от различните междуна-
родни организации. Отделните държави, съобразно особеностите на природата, където
се намират, разработват и прилагат съобразно възможностите си, и разбиранията и доб-
рата воля на политическите си елити, свои собствени мерки за превенция на природ-
ните бедствия или се включват в междудържавни такива. В български условия, на дър-
жавно ниво, това се осъществява посредством Национална научна програма „Oпазване
на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедст-
вия“ , а на ниво ЕС чрез Европейска агенция по околна среда

География на природните рискове – анализ на последствията от природни рискове, природни бедствия и небла-
гоприятни природни явления , Минко Андонов Страница 9
 „Ние сме цивилизация на риска… Но въпреки всичко, не трябва да
живеем в страх, а да се стремим да овладеем опасността.“
Конференция за
опасност от земетресения,
Кан, 1982 г

 

Библиографска справка
Използвана литература:

Авторски колектив при ЮНЕСКО, Управление на рисковете от бедствия. Париж,

2010
Димитров, Орлин; Пърличев, Димитър. Възможни земетръсни и цунамигенни огнища
пред българския бряг на Черно море. София, 2014

Интернет ресурси:

БАН – официален сайт, дейности

География – блог на Анко Иванов
Европейска агенция по околна среда - официален сайт
Климатека - науката за климата на твоя език – статия в сайта на Симеон Матев
Софийски университет – дистанционен лекционен курс: доц. д-р Веселин Ковачев;
ст.н.с. д-р Бойко Рангелов; доц. д-р Радослав Цончев

 
География на природните рискове – анализ на последствията от природни рискове, природни бедствия и небла-
гоприятни природни явления , Минко Андонов Страница 10