Цветана Янкова Лорета Цветкова

Мина Янкова Петя Гинина

Лариса Тодорова

НАРЪЧНИК НА ИКОНОМИСТА

1/2021 г.

28 ГОДИНИ
ИЗДАТЕЛСТВО “ПЛУТОН-1” - ПЛОВДИВ

1
 СЪДЪРЖАНИЕ
ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
Попълване и подаване на годишната данъчна декларация за облагане
с корпоративен данък за 2020 г. Цветана Янкова.............................................. 3
І. Лица, които са задължени да подават Годишна данъчна декларация..................... 3
II. Попълване на Годишната данъчна декларация....................................................... 7
III. Начин на подаване на Годишната данъчна декларация ...................................... 36
IV. Задължение за подаване на Годишен отчет за дейността ................................... 36
V. Промени относно подаването на декларация в Агенцията по вписванията
от предприятия, които не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч ......... 38
Данъчно третиране по ЗКПО на задължения по заеми, отпуснати на дружество
от свързани лица (физическо и юридическо лице) Цветана Янкова.............39

ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

Особености и нови моменти при декларирането на доходите
на физическите лица за 2020 г. Лорета Цветкова ........................................ 43
1. Срокове за подаване на годишната данъчна декларация........................... 45
2. Срокове за внасяне на дължимите данъци.................................................. 48
3. Промени в образците на годишната данъчна декларация ................................ 49
Данъчно третиране по ЗДДФЛ и ЗКПО на разпределението на дивидент
под формата на актив на съдружник-физическо лице Иван Минчев.............55
ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Въпроси и отговори Мина Янкова .............................................................55
ПО ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
Въпроси и отговори Красимира Узунова...................................................55

СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
Осигуряване на български гражданин, работещ в България по трудов договор
и по втори трудов договор с немски работодател Петя Гинина ......................68
Осигуряване на гражданин на трета страна със статут на
продължително пребиваване в България, работещ по ДУК в България
и като самостоятелно заето лице в държава членка Петя Гинина....................72
Социално осигуряване на физическо лице-регистриран земеделски стопанин,
получаващ доходи и от работа по трудов и без трудов договор Петя Гинина ..... 75

ТРУДОВО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Промяна при прекратяването на трудовите договори на учителите, придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст Лариса Тодорова ............79
Сключване на трудов договор за работа през определени дни от месеца
след промяната в Кодекса на труда Лариса Тодорова................................80
Изчисляване на сумираното работно време от 01.01.2021 г. Лариса Тодорова.......81
Промени при полагането на извънреден труд в предприятията Лариса Тодорова.......83
Придобиване право на обезщетение поради пенсиониране от 01.01.2021 г...............84
Изчисляване размера на ползвания глатен годишен отпуск и обезщетението при
временна неработоспособност при изплатена коледна премия Лариса Тодорова.......86
СПРАВКИ
Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности
и квалификационни групи професии за 2021 г. .............................................................89
2
 ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО
ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

ПОПЪЛВАНЕ И ПОДАВАНЕ НА ГОДИШНАТА

ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОБЛАГАНЕ С
КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК ЗА 2020 Г.
Цветана Янкова, данъчен експерт

Най-значимата промяна по отношение на Годишната данъчна декла-

рация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък (ГДД) за 2020 г. е промяната в срока за
подаването ѝ. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО тя се подава в срок от 1
март до 30 юни на следващата година1. На основание чл. 93 от закона
дължимият годишен корпоративен данък се внася в срок до 30 юни, но
за внасянето не е предвиден начален срок.
Образецът на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. е обнародван в „Дър-
жавен вестник“, бр. 110 от 29.12.2020 г. Промените в образеца се свеж-
дат основно до промяна и разширяване в обхвата на подлежащата на
деклариране информация, продиктувани от промените в ЗКПО, влезли
в сила от 01.01.2020 г., които обаче не засягат преобладаващия брой
данъчно задължени лица.
С цел улеснение при попълването на ГДД, тук ще бъдат разгледани всич-
ки елементи на образеца, като акцент ще бъде поставен на тези от тях, които
са променени, а също и на онези, които съдържат определени специфики.

I. Лица, които са задължени да подават ГДД:

1. Основната група лица са местните юридически лица - търговски
дружества, които подлежат на облагане с корпоративен данък и/
или с данък върху разходите.
2. Неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създаде-
ни на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, също
са задължени да подават ГДД. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗКПО тези
лица са приравнени на юридически лица.
1
Виж § 76 от ПЗР на ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 104/08.12.2020 г.), съгласно който пара-
граф 72, т. 8, 9, 14 - 16, 18 - 21 относно чл. 92, ал. 2, чл. 93, чл. 217, ал. 2, чл. 218а,
ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 1, чл. 253, чл. 259, ал. 2, чл. 260 от ЗКПО се прилага и
за годишната данъчна декларация, годишния отчет за дейността и внасянето на
съответните данъци за 2020 г.

3
 3. Местните юридически лица, които не са търговци (например
юридически лица с нестопанска цел), подават ГДД само в случаите,
когато осъществяват сделки по чл. 1 от Търговския закон и/или
отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, и/или са
данъчно задължени за данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т.
2 и/или 4 от ЗКПО за социалните разходи, предоставени в натура,
съответно за разходите в натура, свързани с лично ползване на
служебни активи.
4. Чуждестранните юридически лица подават ГДД, когато осъ-
ществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска
дейност2.
5. Лицата, които подлежат на облагане както с корпоративен
данък, така и с алтернативен данък, подават ГДД по чл. 92 от
ЗКПО само за резултатите от дейността си, подлежаща на облагане
с корпоративен данък.

На следващо място ще посочим случаите, при които не е налице

задължение за подаване на годишна данъчна декларация.

1. Най-широкият кръг лица, които не са задължени да подават ГДД

по чл. 92 от ЗКПО, са лицата, които не са осъществявали
дейност по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч).

Тази възможност е изрично предвидена в чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, къ-

дето е постановено, че годишна данъчна декларация и годишен отчет
за дейността (ГОД) не подават данъчно задължените лица, които през
данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч.
Дефиниция за “предприятия, които не са осъществявали
дейност през отчетния период”, е дадена в §1, т. 30 от ДР на ЗСч,
според която това са предприятия, за които едновременно са налице
следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от
Търговския закон (ТЗ);
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат
приход съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производ-
ство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване
на доходи и печалби.
2
Съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗКПО "място на стопанска дейност" е мястото на
стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ДОПК.

4
 Пример: Ако лицето заплаща само банкови такси за обслужване на
разплащателната си сметка, ще се смята, че лицето не е извършвало
дейност. В случай обаче, че наема помещение и оборудва търговски
обект, следва да се приеме, че то е извършвало дейност, защото не е
изпълнено условието по б. „в” на §1, т. 30 от ДР на ЗСч.

Важно е да се има предвид и една специфична хипотеза, уредена в

чл. 92, ал. 4 от ЗКПО - ГДД се подава, когато за данъчния период, през
който не е осъществявана дейност по смисъла на ЗСч, възникне задъл-
жение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и
когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и
обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

Като пример може да бъде посочен случай, при който данъчно задъл-
женото лице отговаря на условията по §1, т. 30 от ДР на ЗСч, но трябва да
извърши преобразуване на счетоводния финансов резултат, защото през
2020 г. изтичат 3/5 години от момента, в който е станало изискуемо задъл-
жение с 3/5 годишен давностен срок по смисъла на Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) и през тази година задължението не е погасено или
отписано за счетоводни цели. При това положение за данъчно задълженото
лице възниква задължение да увеличи счетоводния финансов резултат за
2020 г. със сумата на задължението, като често в тези случаи ще се стигне
и до определяне на дължим годишен корпоративен данък.
В този случай са изпълнени условията на §1, т. 30 от ДР на ЗСч, т.е.
данъчно задълженото лице не е осъществявало дейност, но дължи кор-
поративен данък в резултат на извършеното увеличение на счетоводния
финансов резултат. Следователно данъчно задълженото лице:
●● не е задължено да подава ГОД;
●● следва да подаде ГДД, с която да декларира данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък, формирани в
резултат на данъчното преобразуване по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1
от ЗКПО.

От гореизложеното може да се обобщи, че когато възниква задълже-

ние за корпоративен данък, то следва да се декларира, макар и формал-
но лицето да не е осъществявало дейност по смисъла на ЗСч. Следва
да се има предвид, че ако не е подадена декларация, определянето на
данъчното задължение може да се извърши и чрез ревизионен акт.

За пълнота на изложението същият пример може да бъде разгледан

и в хипотеза, при която през 2020 г. данъчно задълженото лице е отписа-

5
ло задължението за счетоводни цели и съответно е отчело счетоводен
приход в резултат на отписването. В този случай то няма да изпълни
условието по §1, т. 30, б. „б” от ДР на ЗСч. Следователно ще се смята, че
лицето е осъществявало дейност през 2020 г. и трябва да подаде ГДД
по чл. 92 от ЗКПО, а също така и ГОД.

Извън случаите, при които се формира задължение за корпорати-

вен данък или данък върху разходите, лице, което не е осъществявало
дейност по смисъла на ЗСч, е необходимо да подаде годишна данъчна
декларация и в случаите, при които желае да декларира други данни,
които са обхванати от ГДД по чл.92 от ЗКПО. Например, въпреки че
не е осъществявало дейност по смисъла на ЗСч през 2020 г., лицето е
формирало загуба за пренасяне3 и желае да декларира нейния размер.

2. Не е налице задължение за подаване на ГДД от лицата, които не

се облагат с корпоративен данък на основание чл. 174, 175, 176
и 176а от ЗКПО, освен ако тези лица не са данъчно задължени за
данъка върху социалните разходи, предоставени в натура, и/или
за данъка върху разходите в натура, свързани с предоставени за
лично ползване активи и/или с използване на персонал.

В тези случаи те следва да декларират данъка върху разходите на

основание чл. 217, ал. 1 от ЗКПО, където е постановено, че дължимият
данък върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация,
подавана от данъчно задълженото лице. Казано с други думи, ако посо-
чените лица не бяха освободени от корпоративен данък, те трябваше да
подават ГДД по чл. 92 от ЗКПО, от което следва, че това е ГДД, с която
те трябва да декларират дължимия данък върху разходите.
В случаите, когато лицето е задължено да подава както ГДД по
чл. 92, така и друга ГДД по ЗКПО (например в случаите по чл. 218 от
ЗКПО), то следва да декларира данъка върху разходите само в ГДД по
чл. 92. В противен случай задължението за данъка върху разходите ще
се дублира. Същият подход следва да се използва и по отношение на
декларирането на избора за облагане на разходите в натура, свързани
с предоставени за лично ползване активи и/или с използване на персо-

3
Следва да се посочи, че дори и да не бъде декларирана възникналата загуба
за пренасяне, това не лишава лицето от правото да пренесе тази загуба по реда,
предвиден в чл. 70 и сл. от ЗКПО, защото разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗКПО не
изисква тази загуба да бъде декларирана. Следва да се има предвид обаче, че когато
загубата не е декларирана, задължително се налага нейният размер да бъде устано-
вен по време на ревизионно производство за година, през която същата се пренася.

6
нал, на идентификационните данни за собствениците, акционерите или
съдружниците в чуждестранно юридическо лице, извършващо стопанска
дейност в страната чрез място на стопанска дейност, както и на данните
за съставителя на годишния финансов отчет.

В случай че посочените данни са декларирани както в ГДД по чл. 92

от ЗКПО, така и в друга годишна данъчна декларация, се вземат предвид
данните, декларирани в декларацията по чл. 92.

3. ГДД по чл. 92 от ЗКПО не подават данъчно задължените лица,

когато подлежат на облагане само с алтернативни данъци за
съответната дейност, посочена в чл. 5, ал. 5 и в част пета от за-
кона. Това са лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКПО, извършващи
таксиметров превоз на пътници, бюджетните предприятия, орга-
низаторите на някои видове хазартни игри и лицата, извършващи
дейност от опериране на кораби4.

II. Попълване на Годишната данъчна декларация:

Образецът се състои от следните елементи:

1. Образец 1010 - това е основната част на декларацията. Този еле-
мент може да бъде подаден самостоятелно, ако за съответното данъчно
задължено лице не са налице основания за попълване на останалите
елементи, които са следните:

1.1. Образец 1011 - Приложение № 1 за ползване на данъчни об-

лекчения под формата на преотстъпване на корпоративен данък или
чрез признаване за данъчни цели на счетоводни разходи за дарения
или стипендии.
Приложението се попълва и подава само от данъчно задължените
лица, които:
а) ползват преотстъпване на корпоративен данък по реда на глава
двадесет и втора от ЗКПО;
б) са извършили разходи за дарения, които се признават за данъчни
цели по реда на чл. 31 от ЗКПО;
в) са приложили чл. 177а от ЗКПО (данъчно стимулиране при пре-
доставяне на стипендии).
4
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 5, ал. 5 и чл. 218, ал. 2 от ЗКПО посо-
чените лица се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности извън
подлежащите на облагане с алтернативен данък. В този случай те подават ГДД
по чл. 92 от ЗКПО - за дейността си, подлежаща на облагане с корпоративен данък.

7
 1.2. Образец 1012 - Приложение № 2 за печалби (доходи), обложени
в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно
облагане.
Приложението се попълва и подава само когато е налице място на
стопанска дейност в чужбина и/или са получени доходи от източници в
чужбина и са приложени методи за избягване на двойното данъчно об-
лагане. Това приложение се подава и в случаите на данъчен кредит по
чл. 47г, ал. 65 от ЗКПО.
1.3. Образец 1013 - Приложение № 3 за регулиране на разходите по
заеми по реда на чл. 43а от ЗКПО.
Приложението се попълва и подава само когато се прилага чл. 43а
от ЗКПО.
2. Указания за попълване и подаване на декларацията - следва
да се има предвид, че част от правилата за попълване на отделни части
на декларацията са разписани в указанията, а не към съответните таб-
лици в нея.
По отношение на попълването на всеки един от отделните елементи
на образеца на декларацията са налице следните специфики:

А. Образец 1010:
Ключовите моменти в този образец са следните:
1. Част I - Данни за декларацията
1.1. Следва да се прави разграничение на общия случай на подаване
на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за дадена календарна година от подаването
на тази декларация в случаите на прекратяване с ликвидация или с
обявяване в несъстоятелност, когато годишната данъчна декларация
за предходната година се подава в съкратения срок по чл. 162, ал.
56 от ЗКПО (30-дневен срок от датата на заличаване на юридическо
5
Тази разпоредба гласи, че данъчно задълженото лице има право на данъчен кре-
дит за данъка, платен от контролирано чуждестранно дружество в чужбина по
отношение на печалби, които на основание на ал. 1 са включени в данъчния финансов
резултат на данъчно задълженото лице. Данъчният кредит се определя по реда на
чл. 14, ал. 4.
6
Съгласно чл. 162, ал. 5 от ЗКПО, когато датата на заличаването при лик-
видацията или несъстоятелността или прекратяването на дейността на място
на стопанска дейност, или прекратяването на неперсонифицирано дружество или
осигурителна каса е преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна
декларация за предходната година (30 юни) и същата не е подадена, тя се подава в
сроковете по ал. 1, 3 и 4 (30-дневен от датата на заличаване/прекратяване), когато
те изтичат преди 30 юни, в т.ч. и когато изтичат преди 1 март (началният срок за
подаване на ГДД в общия случай).

8
лице - търговско дружество, съответно от датата на прекратяване на
неперсонифицирано дружество или осигурителна каса или от дата-
та на прекратяване на дейността на място на стопанска дейност на
чуждестранно лице7 ). За целта ред 2 се отбелязва, когато годишната
декларация се подава в срока по чл. 162, ал. 5 от ЗКПО и се посочва
датата на заличаване/прекратяване. Когато е отбелязан ред 2, не се
отбелязва ред 1 (общия случай) или казано по друг начин, ред 1 и ред
2 са алтернативни. Важна особеност е, че когато в част І е отбелязан
ред 2, в част ІІ се попълват данните за заличеното/прекратеното данъч-
но задължено лице, като на р.11 се вписват данните на ликвидатора,
синдика или представляващия място на стопанска дейност, неперсо-
нифицирано дружество или осигурителна каса.

1.2. Друг важен момент също е свързан със случаите, при които
законът изисква подаване на декларация при заличаване/прекратяване
на данъчно задължено лице или преобразуване на дружества. Касае се
за прилагане на разпоредбите на чл. 162, ал. 1, чл. 162, ал. 3, чл. 162,
ал. 4 и чл. 117, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
В тези случаи декларацията се подава за данъчни периоди, различни
от календарната година, като срокът не е фиксирана конкретна дата
от годината, а започва да тече от датата на настъпване на определено
събитие, а именно - датата на заличаване/прекратяване. Поради това е
необходимо датата на това събитие да бъде посочена в декларацията.
Ето защо на ред 3 се изисква да бъде посочена съответната дата, от
която започва да тече срокът за подаване на декларацията, като следва
да се постави отметка в зависимост от приложимата към конкретния
случай разпоредба.

1.3. На следващо място следва да се посочи възможността, дадена

с чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, за еднократно подаване на коригираща декла-
рация за предходната година (след изтичане на срока за подаване) в
срок до 30 септември на текущата година. В тази връзка, ако декла-
рацията се подава на основание чл. 75, ал. 3 от ЗКПО (еднократно след
срока за подаване, до 30.09.2020 г.), на ред 5 следва да се отбележи
това обстоятелство.

Гореизложеното е видно от таблицата на част I на образец 1010:

7
Навсякъде по-долу в текста тези хипотези ще бъдат посочвани като залича-
ване/прекратяване.

9
 Част І - Данни за декларацията
Декларацията се подава:
1. За календарната година – на основание чл. 92, ал. 1 от ЗКПО
Този ред се попълва и от новообразуваните през годината данъчно задължени лица.
2. За календарната година - при прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоя- Дата
телност, когато годишната данъчна декларация за предходната година се подава в срока
по чл. 162, ал. 5 от ЗКПО (Посочете датата на заличаване, съответно датата на прекратяване
на дейността на място на стопанска дейност или на прекратяване на неперсонифицирано дружество
или осигурителна каса. Когато е отбелязан този ред, в част ІІ се попълват данните за заличеното/
прекратеното данъчно задължено лице, като на р.11 се вписват данните на ликвидатора, синдика или
представляващия място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса).
3. За последния данъчен период – при прекратяване с ликвидация или с
обявяване в несъстоятелност или при прекратяване на преобразуващо чл. чл. чл.
се дружество (Отбележете приложимата разпоредба от ЗКПО и посочете съ- чл. 162,
162, 162, 117,
ответната дата, от която започва да тече срокът за подаване на декларацията, ал. 3
ал. 1 ал.4 ал. 1
например – дата на заличаване, дата на прекратяване на дейността на място
на стопанска дейност или на неперсонифицирано дружество, дата на вписване в
търговския регистър на преобразуването и т.н. Когато на този ред е отбелязан
чл. 162, ал. 1 или чл. 162, ал. 3, или чл. 162, ал. 4, в част ІІ се попълват данните
за заличеното/прекратеното данъчно задължено лице, като на р.11 се вписват
данните на ликвидатора, синдика или представляващия място на стопанска Дата
дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса.)
4. За данъка върху разходите - на основание чл. 217, ал. 1 от ЗКПО
5. На основание чл. 75, ал. 3 от ЗКПО (еднократно след срока за подаване)

2. Част ІI - Идентификационни данни за данъчно задълженото

лице
Особеностите в тази част на първо място са свързани с ред 9, на
който следва да се посочват данните на съставителя на годишния
финансов отчет (ГФО). По-конкретно от разяснение се нуждае ред
9.1.3, където се отбелязва видът на правоотношението със съставителя
на ГФО. Така например поле „облигационно, в т.ч. със съдружник,
упражняващ личен труд” (вж. таблицата по-долу) се отбелязва, когато
дадено ЕООД е счетоводно предприятие по смисъла на §1, т. 27 от ДР на
ЗСч и собственикът на дружеството упражнява личен труд в същото. В
този случай дружеството се явява съставител на ГФО на други предпри-
ятия (негови клиенти), а собственикът на ЕООД - съставител на ГФО на
собственото си дружество. В този случай на ред 9.1 се вписват данните
на собственика на дружеството.
Част II - Идентификационни данни за данъчно задълженото лице
Съставител на годишния финансов отчет е:
съставителя на годишния

9.1.2. ЕГН/ЛН/ЛНЧ/
9.1.1. Име,
Служебен 9.1.3. Вид на правоотношението
презиме,
финансов отчет е:

№ от регистъра със съставителя

фамилия
9.1. Физическо на НАП
9. Данни за

лице облигационно, в т.ч. със

трудово
съдружник, упражняващ
личен труд

9.2.2. ЕИК по ЗТР/ЕИК

9.2.1. Наименование
9.2. Счетоводно по БУЛСТАТ
предприятие

10
 Друг по-особен елемент на тази част е ред 11 „Данни за предста-
вляващия през последния данъчен период по чл. 161 от ЗКПО“, ос-
новаващ се на чл. 161, ал. 7 от ЗКПО, който изисква представляващият
данъчно задълженото лице през последния данъчен период - ликвидатор,
синдик, представляващият място на стопанска дейност, неперсонифици-
рано дружество или осигурителна каса, да декларира и внесе удържания
от имуществото на данъчно задълженото лице дължим данък за този
данъчен период.

3. Част III - Данни за дейността на данъчно задълженото лице:

Основният акцент в част ІІІ е декларирането на определени обстоя-
телства от лицата, които преотстъпват корпоративен данък по реда на
чл.184 при условията на чл. 189 от ЗКПО (ред 6 и 6.1), както и земе-
делските стопани, които преотстъпват корпоративен данък по реда на
чл.189б от същия закон (ред 7 и 7.1).

И двете групи данъчно задължени лица имат задължение да потвър-

дят в данъчната декларация, че продължават да извършват дейността
си за периодите, както следва:
99 Лицата, преотстъпващи данък при условията на чл. 189 от ЗКПО,
са задължени да продължат дейността, свързана с първоначалната
инвестиция, за период поне 5 години след завършването й;
99 Лицата, преотстъпващи данък при условията на чл. 189б от ЗКПО
са задължени да продължат дейността по производство на непре-
работена растителна и животинска продукция за период поне 3
години след годината на преотстъпване.

С оглед проследяване на изпълнението на това изискване във вре-

мето, от тези лица се изисква да посочват годините на завършване на
първоначалната инвестиция (ако преотстъпват данък при условията
на чл.189 от ЗКПО), съответно на преотстъпване на данък по реда на
чл.189б от ЗКПО.

4. Част ІV - Образци и документи, които се подават заедно с

декларацията
Тук следва да се обърне внимание на ред 5, който е алтернативен на
ред 4. Ред 5 се отбелязва, когато не е налице задължение за подаване на
годишен отчет за дейността (ГОД), тъй като данъчно задълженото лице
не е осъществявало дейност по смисъла на ЗСч, но подава ГДД поради
причините, посочени по-горе в раздел І от настоящия материал. Важна

11
особеност е, че този ред се отбелязва и когато декларацията се подава на
някое от основанията, посочени в част I, р. 3, т.е. за последния данъчен
период, защото в тези случаи ЗКПО не изисква подаване на годишен
отчет за дейността заедно с декларацията.

Част ІV – Образци и документи, които се подават заедно с декларацията

Вид
№ (поставете отметка срещу наименованието на съответния образец или документ
само когато го прилагате към декларацията)
Образец 1011: Приложение № 1 за ползване на данъчни облекчения под формата
1. на преотстъпване на корпоративен данък или чрез признаване за данъчни цели
на счетоводни разходи за дарения или стипендии
Образец 1012: Приложение № 2 за печалби (доходи), обложени в чужбина,
2.
за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане
Образец 1013: Приложение № 3 за регулиране на разходите по заеми
3
по реда на чл. 43а от ЗКПО
4. Годишен отчет за дейността

4.1. Вх. № и дата на годишния отчет за дейността Вх.№ / 20……..г.

Не е налице задължение за подаване на годишен отчет за дейността (отбеле-

жете, ако данъчно задълженото лице не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за
счетоводството, но подава годишна данъчна декларация например за да декларира задължение
5.
за корпоративен данък, възникнало в резултат на преобразуване на счетоводния финансов
резултат за данъчни цели, или други данни). Този ред се отбелязва и когато декларацията
се подава на някое от основанията, посочени в част I, р. 3)
6. Други (посочете броя на документите) бр.

5. Част V - Определяне на данъчния финансов резултат и дъл-

жимия корпоративен данък:
По отношение на тази част ще се спрем само на промените, доколкото
съществуващите досега правила не се нуждаят от поясняване.
Промените в тази част на декларацията са продиктувани от измене-
нията и допълненията8 в Закона за корпоративното подоходно облагане,
влезли в сила от 01.01.2020 г., и са следните:

5.1. Промени, свързани с деклариране и на нетните приходи

от продажби само от дейността, подлежаща на облагане
с корпоративен данък

Промяната е следната:
Тук ще анализираме по-детайлно само тези промени в образеца, които засягат
8

по-широк кръг данъчно задължени лица, предвид това, че промените, продиктувани

от измененията в ЗКПО в сила от 01.01.2020 г., са достатъчно мащабни и сложни, а
и вече са били обект на самостоятелен коментар в началото на 2020 г.

12
 Част V – Определяне на данъчния финансов резултат
и дължимия корпоративен данък
№ ПОКАЗАТЕЛИ ШИФЪР СУМА

1 2 3 4
1 ОБЩО ПРИХОДИ (посочват се приходите по отчета за
0100
приходите и разходите / отчета за доходите)
1.1 в т.ч. нетни приходи от продажби (посочват се нет-
ните приходи от продажби по смисъла на § 1, т. 49 от
0110
ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 11 от ДР на Закона за
счетоводството)
1.1.1 в т.ч. нетни приходи от продажби от дейността,
подлежаща на облагане с корпоративен данък (този
ред се попълва само от лица, които попълват ред 4 и/
0111
или ред 5, като на този ред те посочват само нетните
си приходи от продажби от дейността, подлежаща на
облагане с корпоративен данък)
2 ОБЩО РАЗХОДИ (посочват се разходите по отчета за
0200
приходите и разходите / отчета за доходите)
СЧЕТОВОДЕН ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ (р.1 – р.2)
/Ако получената разлика е > 0, попълнете ред 3.1; Ако
получената разлика е ≤ 0, попълнете ред 3.2/
3.1 СЧЕТОВОДНА ПЕЧАЛБА 0310
3.2 СЧЕТОВОДНА ЗАГУБА 0320
Приходи и разходи, които се изключват при определяне
на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване
4 Общо приходи, които се изключват при определяне
0400
на счетоводния финансов резултат за данъчно прео-

бразуване
5 Общо разходи, които се изключват при определяне

на счетоводния финансов резултат за данъчно прео-
0500
бразуване

Както е посочено и на новия ред 1.1.1, той се попълва само от лица,

които попълват ред 4 и/или ред 5.
Размерът на нетните приходи от продажби е от значение, за да се
определи дали е налице задължение за извършване на авансови внос-
ки, съответно ако е налице - какъв е видът им. Следователно за лицата,
чиито приходи изцяло или частично се изключват при определяне на
счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, следва да
е налице информация за нетните им приходи от продажби само от дей-
ността, подлежаща на облагане с корпоративен данък.

13
 Пример: Лица, които подлежат на облагане с алтернативен данък
(например за хазартна дейност с игрални автомати), а за дейността
си, различна от хазартната, се облагат с корпоративен данък, на р. 1.1
следва да посочат нетните приходи от продажби от цялата си дейност,
а на р. 1.1.1 - нетните приходи само от дейността, която се облага с кор-
поративен данък.

5.2. Промяна, свързана с данъчното третиране на счетовод-

ни разходи за изграждане или подобрение на елементи на
техническа инфраструктура - публична държавна или
публична общинска собственост

Касае се за увеличение на счетоводния финансов резултат съгласно

чл. 69а от ЗКПО, който е в сила от 01.01.2020 г. Тази разпоредба регули-
ра счетоводните разходи за изграждане или подобрение на публичната
инфраструктура, които не са капитализирани като част от стойността на
актив или не са заведени като самостоятелен актив и съгласно ал. 1 на
чл. 69а тези разходи не се признават за данъчни цели. В тази връзка е
важно да се отбележи, че все пак тези разходи се признават посредством
начисляване на данъчни амортизации9, защото съгласно чл. 69, ал. 3
от ЗКПО с тези непризнати разходи се завежда самостоятелен данъчен
амортизируем актив за данъчни цели.
Визуализирана промяната е следната:
Част V - Определяне на данъчния финансов резултат
и дължимия корпоративен данък
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СЧЕТОВОДНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ
(Преди да попълните ред 7 и ред 8, попълнете съответните
редове от колона А „Увеличения“ и колона Б „Намаления“)
№ А. УВЕЛИЧЕНИЯ ШИФЪР СУМА № Б. НАМАЛЕНИЯ ШИФЪР СУМА
Счетоводни разходи
за изграждане или
подобрение на еле-
менти на техническа
инфраструктура - пуб-
13 7130
лична държавна или
публична общинска
собственост при ус-
ловията на чл.69а (чл.
69а, ал. 1)

С оглед пълнота на изложението е нужно да се посочат и следните относими

9

разпоредби на ЗКПО: чл. 69а, ал. 3 и 4; чл. 48, т. 5; чл. 53, ал. 1, т. 2.

14
 5.3. Промяна, произтичаща от въведените в ЗКПО спе-
цифични правила за данъчно третиране на хибридни
несъответствия

Добавен е нов ред 14 в колона А на част V на образец 1010, на който

на основание чл. 47ж, чл. 47з и чл. 47к от ЗКПО следва да се декларират в
увеличение на счетоводния финансов резултат разходи и суми в случаите
на хибридни несъответствия и на несъответствия с данъчно задължено
лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция.

5.4. Промени, свързани с въведените в ЗКПО правила за

данъчно третиране при трансфери между различни
части на едно предприятие в страната и друга част на
същото предприятие, разположена извън страната10

5.4.1. Промени в преобразуването на счетоводния финансов

резултат
Добавени са нови редове в колона А и Б (от ред 15 до ред 20 включи-
телно) на част V на образец 1010, на които се посочват увеличенията и
намаленията на счетоводния финансов резултат в случаите на трансфери
по глава двадесета на ЗКПО.

5.4.2. Деклариране на разсрочено внасяне на част от корпора-

тивния данък в случаите на трансфери
На основание чл. 155г от ЗКПО при наличие на определени обстоятел-
ства данъчно задълженото лице може да разсрочи внасянето на частта
от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер с инцидентен
или нерегулярен характер на активи/дейност към държава - членка на
Европейския съюз, или към друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, но не повече от дължимия
корпоративен данък за съответния данъчен период.
Правилата за реализация на тази възможност са отразени по следния
начин в ГДД по чл. 92 от ЗКПО:

10
Самото данъчно третиране в случаите на трансфери между различни части
на едно предприятие в страната и друга част на същото предприятие, разположена
извън страната, няма да е обект на обсъждане в настоящия материал тъй като този
режим е обстойно коментиран в сп. „Наръчник на икономиста“ в началото на 2020 г.,
когато влязоха в сила промените в ЗКПО.

15
 РАЗСРОЧЕНО ВНАСЯНЕ НА ЧАСТ ОТ КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК ПРИ
ТРАНСФЕРИ ПО ГЛАВА ДВАДЕСЕТА НА ЗКПО
Обстоятелство по чл. 155г, ал. 1, т. 1 – 4 от ЗКПО
Този ред се попълва на основание чл. 155г, ал. 1 и 6 от ЗКПО.
Отбележете съответните точки от чл. 155г, ал. 1, въз основа на които се
21 прилага разсрочване.

т. 1 Да т. 2 Да т. 3 Да т. 4 Да
Превишението на увеличенията над намаленията по чл.
22 155а, ал. 1 за трансферираните активи, за които е приложено 2200
разсрочване
Превишението на увеличенията над намаленията по чл. 155б,
23 ал. 1 за трансферираните дейности, за които е приложено 2300
разсрочване
24 Сбор от превишенията (р. 22 + р. 23) 2400
Част от корпоративния данък, подлежаща на разсрочване
съгласно чл. 155г, ал. 1 (р. 24 х р. 13)
Сумата не може да превишава дължимия корпоративен данък, 2500
25
посочен на ред 17, за годината на трансфера.
I вноска II вноска III вноска IV вноска V вноска
202.... г. 202.... г. 202.... г. 202.... г. 202.... г.

Частта от корпоративния данък, подлежаща на разсрочване, се внася на 5

25.1 равни вноски, като I вноска се внася в срока за внасяне на корпоративния данък
за годината на трансфера (годината, за която се подава настоящата деклара-
ция), а останалите четири вноски - в срока за внасяне на корпоративния данък
за съответната година, като за тях се дължи лихва съгласно ЗЛДТДПДВ. II,
III, IV или V вноска, която не е станала изискуема, става незабавно изискуема,
когато настъпи едно от обстоятелствата по чл. 155г, ал. 7 от ЗКПО. В този
случай, съгласно чл. 155г, ал. 9 от ЗКПО, данъчно задълженото лице писмено
уведомява НАП в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството по ал. 7.

5.5. Деклариране на избор за възстановяване или използва-
не на надвнесения данък за погасяване на налични или
бъдещи задължения

В ДОПК е създаден нов чл. 130а, който ще намери приложение и

при подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. В ал. 1 на чл. 130а
е предвидено, че когато е подадена декларация с посочена в нея над-
внесена сума и подателят е заявил, че желае надвнесената сума да
служи за следващи погасявания по реда на чл. 169, ал. 4 и/или по
сметката за принудително събиране на публични вземания, органът
по приходите в 30-дневен срок от подаване на декларацията може да
отрази в данъчно-осигурителната сметка претендираната сума съобразно
заявения вид задължения, като това се смята за плащане, постъпило на
датата на отразяването.

16
 Съгласно ал. 2 на чл. 130а с отразяването на цялата претенди-
рана сума се смята, че искането на лицето е изцяло удовлетворено.
Разпоредбата на чл. 130а, ал. 3 постановява, че при неизпълнение на
искането по ал. 1 се прилага чл.129, като срокът по ал. 3 на същата
разпоредба започва да тече от датата на подаване на заявлението по
ал. 1 (на чл. 130а).
В образеца на ГДД по чл. 92 от ЗКПО е предвиден ред за заявяване
на желанието на данъчно задълженото лице надвнесената от него сума
да служи за възстановяване (познато и досега) или за погасяване на
налични или бъдещи задължения (ново), както следва:

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАДВНЕСЕНИЯ ДАНЪК

ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА НАЛИЧНИ ИЛИ БЪДЕЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
(Отбележете ред 20.1 или ред 20.2. В случай че не е отбелязан нито един от
посочените редове, по отношение на надвнесения данък Националната агенция
за приходите ще приложи чл. 129 от ДОПК по своя инициатива. За да е налице
възможност за прилагане на чл. 130 от ДОПК, посочете банкова/платежна смет-
ка на ред 20.1.)

20.1 Възстановяване по реда на чл. 128 - чл. 130 от ДОПК

В случай че на този ред сте отбелязали с „х”, посочете банкова/платежна
сметка на данъчно задълженото лице, по която да бъде възстановен да-
2010 Да
нъкът:

ЕИК по
ЗТРРЮЛНЦ/БУЛСТАТ
Банка………………………………… IBAN……………………………………
BIC…………………….
20.2 Използване на надвнесения данък за погасяване на налич-
2020 Да
ни или бъдещи задължения по реда на чл. 130а от ДОПК
20.2.1 ОБЩ РАЗМЕР НА НАДВНЕСЕНАТА СУМА 2021
(Сумата на този ред следва да е равна на сумата, посочена на ред 19.2, както
и на сбора от сумите, посочени на редове от 20.2.2.1 до 20.2.2.5 включително.)

20.2.2 Заявено разпределение по чл. 130а от ДОПК

(Попълнете този ред след преглед на данъчно-осигурителната сметка. С
надвнесената сума следва да посочите погасяване на наличните задължения,
а за остатъка, ако има такъв, може да изберете сметката/сметките, към
която/които той да бъде насочен.)

20.2.2.1 Данъци и други приходи за централния бюджет 20221

20.2.2.2 Осигурителни вноски ДОО 20222
20.2.2.3 Осигурителни вноски НЗОК 20223
20.2.2.4 Осигурителни вноски и свързани с тях наказателни лихви
20224
за ДЗПО
20.2.2.5 Принудително събиране на публични вземания 20225

17
 Ето няколко аспекта, които са важни и е необходимо да се имат
предвид при попълване на тази част от декларацията:
●● Допустимо е да се избере само една от двете възможности - или
ред 20.1, или ред 20.2;
●● Ако не е избран нито ред 20.1, нито ред 20.2, НАП служебно ще
приложи чл.129 от ДОПК. В този случай е възможно да се приложи
и опростената процедура по чл.130 от ДОПК, но данъчно задъл-
женото лице трябва да е посочило банкова/платежна сметка.
●● В случай че е избран ред 20.2, сумата, която се посочва на ред
20.2.1, следва да е равна на надвнесения данък, посочен на ред
19.2, съответно на сбора от сумите, посочени на редове от 20.2.2.1
до 20.2.2.5.
Тук са възможни различни хипотези, но видно от текста на чл.
130а от ДОПК и от образеца на декларацията, целта е първо да се
погасят налични задължения, а ако има остатък от надвнесената
сума, той да послужи за покриване на бъдещи задължения, по
една или повече сметки, които данъчно задълженото лице избере
сред посочените на редове от 20.2.2.1 до 20.2.2.5.
●● Налице е особеност, която е свързана с подаване на коригиращи
декларации, с които се декларира по-голям или по-малък размер
на надвнесения данък или вместо надвнесен данък се декларира
корпоративен данък за внасяне.
В тези случаи, казано най-общо, когато на база на предходната
декларация искането на лицето вече е удовлетворено, следва да
се приложи механизъм, идентичен на този, който се прилага в слу-
чаите, при които НАП вече е прихванала/възстановила по реда на
чл. 129 - 130 от ДОПК деклариран от лицето надвнесен данък, а в
последствие то подава коригираща декларация, в която обичайно
размерът на годишния корпоративен данък е различен, съответно
или и е налице надвнесен данък в различен от първоначално де-
кларирания размер, или е налице данък за довнасяне. Може да
се допусне, че при подаване на коригиращи декларации, в които
отново се посочва надвнесен данък и се избира прилагане на чл.
130а за новата декларирана сума на този данък, процесът по удов-
летворяване на новото искане едва ли ще бъде автоматизиран.

5.6. Промяна, засягаща изчисляването на сумата, върху

която се дължи лихва по чл. 89 от ЗКПО
Тази промяна се основава на текста на чл. 91а от ЗКПО, който е
променен, в сила от 01.01.2020 г. и гласи следното: При определяне на

18
прогнозната данъчна печалба и на дължимия годишен корпоративен
данък по реда на чл. 89 не се вземат под внимание:
1. данъчната печалба, произтичаща от контролирано чуждестранно
дружество;
2. частта от превишението на увеличенията над намаленията на
счетоводния финансов резултат в резултат на преобразуванията
по чл. 155а, ал. 1 и чл. 155б, ал. 1, съответстваща на трансфери-
раните активи/дейност, за които ще се приложи разсрочване по
чл. 155г.
Правилото на тази разпоредба е отразено във формулата за опре-
деляне на сумата, върху която се дължи лихвата по чл. 89 от ЗКПО, като
от годишния корпоративен данък се изключват перата, посочени в т. 1 и
2 на чл. 91а, а именно:
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА АВАНСОВИ ВНОСКИ,
ВИД И ОБЩ РАЗМЕР НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ (ДЕКЛАРИРАНИТЕ)
АВАНСОВИ ВНОСКИ ЗА ГОДИНАТА
(Тази информация се попълва за целите на определяне на лихва по чл. 89 от ЗКПО.)
26.1 Месечни - съгласно чл. 84 от ЗКПО Да 2610

26.2 Тримесечни - съгласно чл. 85 от ЗКПО Да 2620

26.3 Тримесечни – Да Дата, на която изтича срокът за внасяне на първата 2630

съгласно чл.
тримесечна авансова вноска след преобразуването
118 или чл.
147 от ЗКПО ден месец година
2 0 2

26.4 Тримесечни – съгласно чл. 83, ал. 3 от ЗКПО Да 2640 Х

26.5 Данъчно задълженото лице не е задължено да извършва авансови вноски и Да 2650 Х
не е приложило чл. 83, ал. 3 от ЗКПО
СУМА, ВЪРХУ КОЯТО СЕ ДЪЛЖИ ЛИХВА ПО ЧЛ. 89 ОТ ЗКПО
(Този ред не се попълва, ако е отбелязан ред 26.4 или ред 26.5.)
27.1 За месечни авансови вноски: 2710
р. 1711 – (0,1 х р. 912 + р. 2513) – (р. 26.1 + 0,2 х р. 26.1)
Ако получената разлика е отрицателна величина или нула, на този ред се записва нула.
27.2 За тримесечни авансови вноски: 2720
0,75 х [р. 17 – (0,1 х р. 9 + р. 25)] – (р. 26.2 + 0,2 х р. 26.2) или
0,75 х [р. 17 – (0,1 х р. 9 + р. 25)] – (р. 26.3 + 0,2 х р. 26.3)
Ако получената разлика е отрицателна величина или нула, на този ред се записва нула

Има още една особеност, която следва да се съобрази при попълване
на част V - в нея се изброени само част от увеличенията и намаленията
11
Ред 17 е „Годишен корпоративен данък след преотстъпването“.
Ред 9 е „Данъчна печалба на чуждестранно образувание, която не е разпределена
12

и/или печалба, реализирана от място на стопанска дейност в чужбина в случаите на

контролирано чуждестранно дружество по смисъла на чл. 47в, ал. 1 (чл. 47г, ал. 1)“.
Ред 25 е „Част от корпоративния данък, подлежаща на разсрочване съгласно
13

чл. 155г, ал. 1“ - виж по-горе.

19
на счетоводния финансов резултат, които предвижда ЗКПО. Остана-
лите възможни увеличения и намаления са отразени в т.нар. помощни
справки, които са разработени от НАП за улеснение на данъчно задъл-
жените лица. Те са публикувани на интернет страницата на НАП. Тези
помощни справки не са част от образеца на данъчната декларация
и не се подават заедно с нея.
Помощни справки са разработени и за:
• данъчните амортизируеми активи;
• пренасяне на данъчни загуби.

6. Част VI - Деклариране на взаимоотношения със свързани

лица

Относно критериите за свързаност следва да се има предвид, че в

забележката към тази част са посочени няколко изключения. Така напри-
мер посочено е, че не се декларират данни за лица, наети по трудови
правоотношения по смисъла на §1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ.
Основните правила за попълването на тази част са следните:
Понятията, използвани за целите на попълване на част VI, са сче-
товодни понятия като: счетоводни приходи, счетоводни разходи,
вземания, задължения и салдо. Това са понятия, които не би следвало
да предизвикват въпроси относно тяхното съдържание и смисъл.
Отделно от това в указанията за попълване на декларацията са посо-
чени моментите, към които следва да е налице свързаност, а именно:
●● По отношение на счетоводните приходи и разходи от взаимоотно-
шения със свързани лица - изисква се попълване на данни, когато
лицата са свързани към момента на признаване (начисляване) на
прихода/разхода съгласно счетоводното законодателство.
●● По отношение на салдата на вземанията и задълженията от/към
свързани лица - данните се попълват, когато лицата са свързани
към 31.12.2020 г.

Пример, илюстриращ попълването на част VI:

1. На 30.08.2020 г. „Х“ ООД е сключило договор с „У“ ЕООД за про-
дажба на стоки на стойност 100 ед. и към датата на сключване
на договора двете дружества са свързани лица. Продажбата се
реализира на 10.10.2020 г. (приемаме, че на тази дата е следвало
да бъде признат счетоводният приход от продажбата), когато
двете дружества вече не са свързани лица.
Тази позиция не намира отражение в част VI, защото към момента на
признаване на счетоводните приходи двете дружества не са свързани лица.

20
 2. На 03.04.2020 г. „Х“ ООД е закупило материали от свързано
лице на стойност 300 ед. През м. V, VI и VII материалите са
вложени в производство на продукция, която е продадена до
края на годината (т.е. стойността на материалите участва в
разходната част на отчета за приходите и разходите за 2020
г. под формата на себестойност на продадената продукция).
Тази позиция намира отражение на ред 2 от част VI, тъй като са
налице счетоводни разходи, произтичащи от взаимоотношения със
свързани лица:
Общ размер на счетоводните разходи от взаимоотношения със
2 300
свързани лица, в т.ч.:

3. Към 31.12.2020 г. „Х“ ООД има салдо в размер на 50 ед. по вземане
от клиент, с когото към момента на възникване на вземането
са били свързани лица, но към 31.12.2020 г. не са свързани лица.
Тази позиция не намира отражение в част VI, защото към 31.12.2020
г. лицата не са свързани лица.

4. Към 31.12.2020 г. е налице салдо в размер на 40 ед. с произход

даден аванс на „С“АД за изпълнение на услуга, с което „Х“ ООД
не е било свързано лице към момента на сключване на договора
за услуга, но към 31.12.2020 г. двете дружества вече са свързани
лица.
Тази позиция намира отражение на ред 3 от част VI, тъй като към
31.12.2020 г. лицата са свързани лица:
Вземания от свързани лица - салдо (остатък) към 31 декември
3 40
на съответната година, в т.ч.:

5. Към 31.12. 2020 г. е налице салдо на задължение по заем от
свързано лице в размер на 500 ед. главница и 10 ед. лихва. Към
момента на отпускане на заема лицата не са били свързани, но
стават такива на 25.10.2020 г. За годината е отчетен разход
за лихви по заема в размер на 70 ед. като 40 ед. са начислени до
25.10.2020 г., а 30 ед. - след тази дата.
Тази позиция намира отражение на ред 2 и на ред 4 от част VI, защото
са налице начислени разходи за лихви през период, през който лицата
вече се явяват свързани, както и е налице салдо по заем към 31.12.2020
г., към която дата заемодателят и заемополучателят са свързани лица:

21
 Общ размер на счетоводните разходи от взаимоотношения
2 30
със свързани лица, в т.ч.:
Задължения към свързани лица – салдо (остатък)
4 500 + 10
към 31 декември на съответната година, в т.ч.:

6. Към 31.12.2020 г. е налице задължение в размер на 20 ед. по до-
говор с юридическо лице-съдружник в дружеството. За годината
по този договор са начислени разходи в размер на 250 ед.
Тази позиция следва да се отрази на ред 2 и на ред 4 от част VI
поради причините, описани към т. 5 - свързаност между съдружника и
дружеството към момента на начисляване на разходите и към 31.12.2020
г., когато е налице салдо по задължението по договора:
Общ размер на счетоводните разходи от взаимоотношения
2 250
със свързани лица, в т.ч.:
Задължения към свързани лица - салдо (остатък) към 31 де- 20
4
кември на съответната година, в т.ч.:

7. Отчетен е разход в размер на 60 ед. за консултантска услуга,
извършена от юридическо лице от юрисдикция с преференциа-
лен данъчен режим по смисъла на §1, т. 64 от ДР на ЗКПО. Към
момента на начисляване на разхода дружеството и чуждестран-
ното юридическо лице се явяват свързани лица по смисъла на
§1, т. 3, б. „н” от ДР на ЗКПО.
В този случай се попълва както ред 2 - поради това, че лицата се
явяват свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. „н” от ДОПК към момента
на начисляване на разхода, така и ред 2.1, тъй като извършителят на
услугата е от държава с преференциален данъчен режим по смисъла на
§1, т. 64 от ДР на ЗКПО:
Общ размер на счетоводните разходи от взаимоотношения
2 60
със свързани лица, в т.ч.:
2.1 - с лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим 60

8. През месец юни 2020 г. от свързано лице е закупен амортизируем

дълготраен материален актив (машина) с цена на придобиване
1000 ед. За периода до края на годината са начислени счето-
водни разходи за амортизации в размер на 50 ед. Продавачът
и купувачът продължават да са свързани лица и след покупко-
продажбата на машината.

22
 Този случай е малко по-особен, доколкото следва да бъде съобра-
зено, че счетоводните разходи, които са с произход от взаимоотношения
между свързани лица, всъщност са разходите за амортизации14. Размерът
на тези разходи се посочва на ред 2:
Общ размер на счетоводните разходи от взаимоотношения
2 50
със свързани лица, в т.ч.:

9. През 2020 г. е завършена и въведена в експлоатация сграда, която
е построена по стопански начин. В първоначалната й стойност,
която е в размер на 20 000 ед., са включени разходи, генерирани
както от сделки със свързани лица, в размер на 5000 ед., така
и от сделки с трети лица - 15 000 ед. Начислените счетоводни
разходи за амортизации за годината са в размер на 500 ед.
Този случай също съдържа специфики с оглед на това, че от една
страна в част VI следва да бъдат отразени счетоводни разходи за амор-
тизации и от друга, че следва да се посочи само частта от тези разходи,
произтичаща от взаимоотношения със свързани лица. За целта се налага
да бъде приложен разумен счетоводен метод за определяне на тази част
от разходите15. Например - разпределяне на разходите посредством из-
ползване на коефициент, формиран като съотношение между разходите,
участващи в първоначалната стойност на актива, които са с произход от
взаимоотношения със свързани лица, и цялата първоначална стойност
на актива. С този коефициент следва да бъдат умножени счетоводните
разходи за амортизации, за да се определи сумата, която следва да се
впише на ред 2 от част VI:
К = 5000 : 20000 = 0,25;
500 х 0,25 = 125
Общ размер на счетоводните разходи от взаимоотношения
2 125
със свързани лица, в т.ч.:

7. Част VII - Деклариране на извършено скрито разпределение

на печалбата
Сумите с характер на скрито разпределение на печалбата и тази годи-
на подлежат на деклариране в част VІІ на образец 1010. Декларирането

14
Вж. писмо изх. № М-94-Т-87/27.03.2015 г. на НАП, публикувано в системата
„Въпроси и отговори”.
15
Този въпрос също е разгледан в писмо изх. № М-94-Т-87/27.03.2015 г. на НАП.

23
им предотвратява възможността за налагане на административна санк-
ция, като основание за това е разпоредбата на чл. 267, ал. 216 от ЗКПО.
С оглед коректно попълване на тази част следва да се има предвид
определението за свързани лица по § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, като по-
особеният момент е свързан с интерпретирането на б. „н“ и „о“ от т. 3
на § 1 от ДР на същия кодекс. Доколкото коментарът на дефиницията
за свързани лица не е тема на настоящия материал, по-долу ще бъде
представен само един безспорен случай, който с оглед б. „о“ на т. 3 от
§ 1 на ДОПК следва да намери отражение в част VІІ на декларацията.

Пример: През м. юни 2020 г. местно дружество получава посредни-

ческа услуга на стойност 500 ед. от чуждестранно дружество, попада-
що в хипотезата на § 1, т. 3, б. „н“ от ДР на ДОПК. Установява се, че
въпросната услуга не е свързана с дейността на местното дружество.
В този случай:
1. С отчетения счетоводен разход в размер на 500 ед. следва да
се извърши преобразуване на счетоводния финансов резултат
по реда на чл.26, т. 11 от ЗКПО; Ако не се касаеше за разход, а
за сума, която не е отчетена като разход, това преобразуване на
счетоводния финансов резултат нямаше да се извършва.
2. Сумата от 500 ед. се смята за дивидент по смисъла на §1, т. 4, б.
„в“ от ДР на ЗКПО и е следвало същата да бъде обложена по реда
на чл.194 от същия закон с данък върху дивидентите в размер на
5 на сто.
Важно е да се има предвид, че на основание чл. 202, ал. 1 от ЗКПО
този данък е бил дължим в срок до 31.07.2020 г. с оглед на това,
че разходът с характер на скрито разпределение на печалбата е
начислен през м. юни. В този срок е следвало данъкът да бъде и
деклариран в декларацията по чл. 201 от ЗКПО (образец 4001).

16
Следва да се има предвид, че на основание чл. 267, ал. 2 от ЗКПО имуществена
санкция по чл. 267, ал. 1 от същия закон не следва да се налага, когато задълженото
лице е декларирало извършеното скрито разпределение на печалбата или в декла-
рацията по чл. 92 от ЗКПО, или чрез подаването на декларацията по чл. 55, ал. 1
от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, ако се дължи данък при източника/окончателен
данък. Разбира се, ако скритото разпределение на печалбата е декларирано само в
декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, за преценката за
налагане на санкция трябва да бъде извършен допълнителен анализ от органите по
приходите и то в рамките на производство по реда на ДОПК, относно характера на
дохода, по отношение на който се декларира данъкът, тъй като образецът на тази
декларация изисква да бъде деклариран само дължимият данък върху дивидентите,
но не и дали същият е с произход скрито разпределение на печалбата.

24
 3. За да не се стигне до налагане на административно наказание,
сумата от 500 ед. следва да се декларира в част VІІ17. Впрочем
тази сума (тъй като представлява счетоводен разход) следва да
бъде посочена и на ред 10 “Други увеличения на счетоводния
финансов резултат“ от колона А на част V на декларацията18.

В случая сумата от 500 ед., тъй като се оказва несвързана с дейността

на дружеството, се смята за скрито разпределение на печалбата в полза
на свързано с неговия собственик лице по силата на §1, т. 3, б. „н“ и „о“
от ДР на ДОПК.

8. Част VІІІ - Данък върху разходите

Предвид липсата на специфики при попълването на тази част, един-

ственият акцент е, че когато в нея се декларират данни, е необходимо
да бъде отбелязан и ред 4 от част I.

9. Част ІХ - Деклариране на избор за облагане на доходите в

натура, представляващи разходи в натура

Тази част се попълва на основание чл. 24, ал. 3 от Закона за данъ-

ците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с чл. 217,
ал. 3 от ЗКПО.
Единствената промяна в тази част е, че в забележката към нея са
добавени пояснения, които са в следния смисъл:

Ако за 2021 г. данъчно задълженото лице е избрало да облага дохо-

дите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на §1, т.83
от ДР на ЗКПО, то следва да упражни този избор чрез попълване на ред
1 от част ІХ.

По отношение на възможността да се направи избор за облагане с

данък върху разходите за изминалата 2020 г. е необходимо да се има
предвид забележката към ред 2 от част ІХ, според която този ред се
попълва:

17
Вж. предходната забележка, като следва да се посочи, че в конкретния случай
този въпрос не е актуален, защото се касае за скрито разпределение на печалбата,
отчетено като счетоводен разход, който се декларира в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, тъй
като с него се увеличава счетоводният финансов резултат.
18
Тази сума подлежи на деклариране и в част VІ на образец 1010.

25
 ●● от лица, които са новоучредени през 2020 г., когато за тази година
е избран редът по ЗКПО за облагане на доходите в натура, пред-
ставляващи разходи в натура;
●● от лица, които за 2019 г. не са били задължени и не са подали
годишна данъчна декларация, когато за 2020 г. е избран редът по
ЗКПО за облагане на доходите в натура, представляващи разходи
в натура.

Следва да се обърне внимание, че в указанието към част ІХ изрично

е посочено, че когато не е попълнена тази част, облагането на доходите
в натура се извършва по реда на ЗДДФЛ. В тази връзка, когато се касае
за избор за 2021 г., т.е. за избор за бъдеще време, е необходимо при
попълване на ГДД за 2020 г. задълженото лице да си отговори на въ-
проса, ако възникнат такива разходи през 2021 г., дали би желало да ги
третира по реда на ЗКПО. Това е важно с оглед на обстоятелството, че
според писмо изх. № М-24-36-25 от 21.06.2017 г. на ЦУ на НАП, ако не е
направен избор в ГДД, то не е възможно този пропуск да бъде коригиран
впоследствие. По-конкретно в становището е разгледан следният казус:
Казус: В средата на Х1 г. дружество установява, че е пропуснало да
декларира в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за Х0 г. избора на ред на облагане
през Х1 г. на доходите в натура, представляващи разходи в натура
(Част IX от ГДД). Уточнено е, че няма изменение в размера на деклари-
рания годишен корпоративен данък, но дружеството желае да подаде
коригираща декларация, в която да отбележи, че избира реда по ЗКПО
за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура.
Решение според посоченото писмо на НАП:
По приложението на материалния данъчен закон - ЗКПО:
Въведената в чл. 75, ал. 3 от ЗКПО възможност за подаване на
коригираща декларация еднократно в срок до 30 септември на след-
ващата година касае само промени в данъчния финансов резултат и
дължимия корпоративен данък. Следователно дадената опция не може
да бъде тълкувана и прилагана разширително, предвид което изборът
за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура
(или пропускът да бъде направен такъв избор) не е предмет на визи-
раната законова норма.
Допълнително е посочено, че в ЗКПО не е предвидена възможност
за продължаване на срока за упражняване на правото на избор на ред
на облагане доходите в натура, представляващи разходи в натура по
смисъла на §1, т. 83 от ДР на ЗКПО.

26
 По приложението на ДОПК:
В разпоредбите на чл. 104 от ДОПК законодателят изрично е пред-
видил ред за извършването на корекции на подадени в срок декларации.
По силата на чл.104, ал.1 и ал.2 от ДОПК след подаването на деклара-
цията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването,
подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни
и обстоятелства, основата и определените задължения. Промени в по-
дадена декларация се извършват с нова декларация.
Когато срокът за подаване на годишната данъчна декларация по
чл. 92 от ЗКПО за Х0 г. е изтекъл, според ДОПК корекции могат да бъ-
дат направени само след покана от компетентните органи на НАП. При
установяване на несъответствия между съдържанието на подадената
декларация и изискванията за попълването, органите по приходите
прилагат дадените им правомощия в чл.103, ал.1 от ДОПК. В случая
обаче не е налице хипотезата на посочената разпоредба, тъй като не са
налице несъответствия между съдържанието на подадената декларация
и изискванията за попълването ѝ.
Извод:
Предвид гореизложеното, в описания случай липсва правна възмож-
ност за извършване на корекция след изтичане на срока за подаване на
съответната годишна данъчна декларация.

10. Отпадане на частта от ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която се

декларираха видът и размерът на авансовите вноски за
текущата година
Част Х - Деклариране на вида и размера на авансовите вноски
(Тази част се попълва на основание чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО. Лицата, които са освободени от авансови вноски и не са
избрали да правят такива съгласно чл. 83, ал. 3 от ЗКПО, не попълват тази част. На основание чл. 91а от ЗКПО при опре-
деляне на размера на авансовите вноски не се взема предвид прогнозната данъчна печалба на контролирано чуждестранно
дружество.)

3. Тримесечни вноски на основание

1. Месечни вноски 2. Тримесечни вноски
чл. 83, ал. 3

4. Размер на определената месечна/ тримесечна авансова вноска лв.

5. Преотстъпване на авансови вноски на основание чл. 91 от ЗКПО Да
6. Размер на определената месечна/ тримесечна авансова вноска след
лв.
преотстъпване в резултат на прилагане на чл. 91 от ЗКПО
Забележки: 1. В случай че на ред 1.1 от част V е посочена сума в размер над 3 000 000 лв., се отбелязва т. 1;
2. В случай че на ред 1.1 от част V е посочена сума в размер от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително, се отбелязва т. 2;
3. В случай че сте избрали да приложите чл. 83, ал. 3 от ЗКПО и на ред 1.1 от част V е посочена сума в размер до 300 000 лв.
включително, се отбелязва т. 3.
4. В случай че прогнозният данъчен финансов резултат е отрицателна или нулева величина, не се попълват т. 4 и/или 6
5. Когато декларацията се подава на основание чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, тази справка следва да се попълни по идентичен начин,
както е била попълнена във вече подадената годишна данъчна декларация, във връзка с която се подава настоящата коригираща
декларация. Ако са налагат корекции на вида или размера на вече декларираните авансови вноски, същите се извършват чрез
подаване на декларация по чл. 88 от ЗКПО

27
 Отпадането на тази част се дължи на промяната на чл. 87а, ал. 1 от
ЗКПО19, според която авансовите вноски за текущата година вече няма
да се декларират в ГДД за предходната година, а в декларация по обра-
зец, като е логично да не се създава отделен образец, а да се допълни
образецът на декларацията по чл. 87а и чл. 88 от същия закон. По този
начин ще е налице един образец на декларация и за първоначално де-
клариране, и за промени на авансовите вноски.

11. Част Х - Идентификационни данни за собствениците,

акционерите или съдружниците в чуждестранно юриди-
ческо лице, извършващо стопанска дейност в страната
чрез място на стопанска дейност
Тази част е създадена в изпълнение на чл. 92 , ал. 7 от ЗКПО (в сила
от 27.09.2016 г.), според която чуждестранно юридическо лице, извърш-
ващо дейност в страната чрез място на стопанска дейност, посочва в
годишната данъчна декларация идентификационни данни за собстве-
ниците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо
лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие
е над 10 на сто. Тази част се попълва, ако е отбелязан ред 3 от част ІІ
на образец 1010.

12. Важни особености при попълване на Част ХІ - Регулиране

на слабата капитализация
Към тази част е добавено пояснение, че тя се попълва само когато:
1. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗКПО за текущата година са налице не-
признати разходи за лихви или
2. През текущата година е налице възможност за признаване на
непризнати през предходна година разходи за лихви съгласно
чл.43, ал. 2 и 3 от ЗКПО.
Така например, ако за лицето са изпълнени условията по чл. 43,
ал.620 от ЗКПО, изначално няма да са налице непризнати разходи за
лихви по ал. 1 на чл. 43 и ако то няма основание или възможност да
обърне възникнала през предходен период данъчна временна разлика
от регулиране на слаба капитализация, не трябва да попълва тази част.

Важните особености при попълването на таблицата на част ХI са

следните:
Виж § 72, т. 4 от ПЗР на ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.).
19

Средният размер на привлечения капитал за годината е по-малък или равен на

20

средния размер на собствения капитал.

28
 Част ХІ - Регулиране на слабата капитализация

Част А. ПРИЛАГАНЕ ПРЕЗ ТЕКУЩАТА ГОДИНА НА В част А е много важно

Да да се отбележи дали се
ПРАВИЛОТО ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ПРИСПАДАНЕТО
прилага и чл. 43а, като
НА ЛИХВИ ПО ЧЛ. 43А ОТ ЗКПО от това зависи дали
В случай че е даден положителен отговор, попълнете и прило-
Не ще се изисква или не
жение № 3 (образец 1013). попълване и на При-
Част Б. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЛА- СУМА ложение № 3. Част А
№ обаче се попълва само
БАТА КАПИТАЛИЗАЦИЯ ПО ЧЛ. 43 ОТ ЗКПО
ако лицето трябва да
СФР
1 (счетоводен финансов резултат)
попълва Част ХI.

ПЛ Друга важна особе-

2 (общ размер на приходите от лихви)
ност при попълване на
РЛ таблицата е свързана
3 (общ размер на разходите за лихви) с това, че вече няма
ФРПЛ срок за обратно про-
(счетоводен финансов резултат без влиянието на явление на възникнала
4 всички приходи и разходи от лихви) в предходни периоди
(ред 1 - ред 2 + ред 3) данъчна временна раз-
Разходи за лихви, подлежащи на регулация, посо- лика от регулиране на
5 чени в чл. 43, ал. 4 от ЗКПО слаба капитализация.
0,75 х ред 4, когато сумата по ред 4 е положителна В тази връзка е нали-
6 величина, или нула, когато сумата по ред 4 е отри- це и преходен режим,
цателна или нулева величина (чл. 43, ал. 5 от ЗКПО) според който непри-
НРЛ (непризнати разходи за лихви) или ПРЛ (при- спаднатите разходи
7 знати разходи за лихви) за лихви, възникнали
(ред 5 - ред 2 - ред 6) след 01.01.2014 г., ще
получената разлика е положителна величина (НРЛ) могат да се приспадат
(Със сумата от този ред се увеличава счетоводният безсрочно при спаз-
финансов резултат по чл. 43, ал. 1 от ЗКПО само ването на изисквани-
7.1 когато в част А е отбелязано «НЕ». В случай че е ята на ЗКПО и след
отбелязано «ДА», за целите на определяне на су- 01.01.2019 г.
мата, с която се увеличава счетоводният финансов Необходимо е обаче да
резултат, се попълва приложение № 3.)
се обърне внимание,
7.2 получената разлика е отрицателна величина (ПРЛ) че не отпада изисква-
Непризнати съгласно чл.43, ал.1 от ЗКПО разходи нето за последовател-
за лихви след 01.01.2014 г., които не са признати но и пълно обратно
8 по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗКПО, когато не се при- проявление на тази
лага чл. 43а временна разлика в
В случай че са попълнени ред 7.2 и ред 8, на този размера на признати-
ред се записва сумата от ред 7.2, ограничена до те разходи за лихви,
размера на сумата по ред 8 (Със сумата от този определени по реда на
ред се намалява счетоводният финансов резултат чл. 43, ал. 2 от ЗКПО.
9 по чл. 43, ал. 2 от ЗКПО само когато в Това е видно и от по-
част А е отбелязано «НЕ». В случай че е отбелязано соченото на ред 9 от
«ДА», за целите на определяне на сумата, с която таблицата.
се намалява счетоводният финансов резултат, се
попълва приложение № 3.)

29
 Когато в част А на Част ХI е отбелязано „НЕ“, в зависимост от по-
лучените резултати от изчисленията, се попълва или ред 6 от колона А,
или ред 7 от колона Б на част V. Ред 7 от колона А, се попълва само ако
в Част ХI е отбелязано „ДА“ и в Приложение № 3 (образец 1013) в резул-
тат от изчисленията е получена сума на ред 8 от Справка 1, съответно
на ред 4 от Справка 2 на приложението, когато е налице комбинирано
прилагане на чл. 43 и чл. 43а от ЗКПО за 2020 г.

13. Създаване на нова част XII в образец 1010 - Прилагане на

трансгранични данъчни схеми

Създаването на тази част е в изпълнение на чл. 143я³, ал. 7 от ДОПК,

съгласно който данъчно задължените лица посочват в годишната данъч-
на декларация по чл. 92 от ЗКПО, съответно по чл. 50 от ЗДДФЛ, дали
прилагат трансгранична данъчна схема и уникалния номер на схемата.
Информацията се посочва в декларацията за всяка година, през която
трансграничната данъчна схема има данъчен ефект за лицето.
От гледна точка на декларацията по чл. 92 от ЗКПО въпросът се
свежда само до деклариране посочените в таблицата по-долу обстоятел-
ства, като преди те да бъдат декларирани следва да се извърши самото
предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, за което
е налице специален ред, предвиден в ДОПК. С цел полезност, относно
сроковете за предоставяне на информация по предвидения в ДОПК ред,
ще посочим разпоредбата на §6 от ПЗР към ЗИДДОПК (обн. - ДВ, бр.
102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.).

Част ХІI – Прилагане на трансгранични данъчни схеми

(Тази част се попълва на основание чл. 143я³, ал. 7 от ДОПК от данъчно задължени лица,
които през годината са прилагали трансгранични данъчни схеми.)

През годината е прилагана тран- Уникален номер на трансграничната данъчната схема:

сгранична данъчна схема по сми- 1

съла на чл. 143я, ал. 4 от ДОПК. 2
Да
3
Забележка: В случай че предвиденият брой редове е недостатъчен, попълнете останалите данни в същата форма.

Б. Образец 1011:
Както вече беше посочено по-горе, това е приложението, с което се
декларира ползването на данъчни облекчения под формата на преот-
стъпване на корпоративен данък или чрез признаване за данъчни цели
на счетоводни разходи за дарения или стипендии.

30
 1. Част I - Преотстъпване на корпоративен данък:

В справка 1 - Деклариране на поредността на преотстъпване

на корпоративен данък не са налице промени. Най-същественото
изискване при попълването на тази справка е, че не е допустимо да се
ползва повече от едно от данъчните облекчения по раздел ІV от глава
двадесет и втора на ЗКПО за една и съща година.
В справка 2 - Минимални помощи също не са налице промени. Най-
същественият въпрос, който може да възникне във връзка с попълването
на справката, е свързан с изискването да се декларира дали данъчно за-
дълженото лице е „едно и също предприятие“ по смисъла на § 1, т. 71 от
ДР на ЗКПО във връзка с чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1407/2013. В случай на
положителен отговор, се декларира и размерът на помощите, в т.ч. корпора-
тивният данък, за последните три години, включително 2020 г., предоставяни
на предприятията, представляващи едно и също предприятие.
Декларирането на този размер се извършва от първото подало го-
дишна данъчна декларация данъчно задължено лице, представляващо
едно и също предприятие. Информацията от неговата декларация полз-
ва останалите данъчно задължени лица, представляващи едно и също
предприятие.
В справка 3 - Държавна помощ за регионално развитие също не
са налице промени. Повечето данни в тази справка следва да се вземат
от заповедта на Българската агенция за инвестиции (БАИ), с която е
одобрено получаването на помощ.
Справка 4 се попълва само от лица, получили положително решение
от Европейската комисия за реализиране на голям инвестиционен проект.
Към настоящия момент не е установено, че някое данъчно задължено
лице прилага този ред.
Земеделските стопани, ползващи преотстъпване на корпоративен
данък по реда на чл. 189б от ЗКПО, попълват справка 5 - Данъчно об-
лекчение за земеделски стопани.
В тази справка е предвидено данъчно задълженото лице да потвърди,
че към датата на предоставяне на помощта21 (31.12.2020 г.) не е голямо
предприятие по смисъла на §1, т. 74 от ДР на ЗКПО. За целите на де-
клариране на това обстоятелство следва да се има предвид, че на осно-
вание чл. 182, ал. 5, т. 2 от ЗКПО данъчно облекчение, представляващо
държавна помощ за земеделски стопани, не се прилага по отношение
на големи предприятия.
21
Съгласно § 1, т. 73 от ДР на ЗКПО „дата на предоставяне на помощта“ за
целите на чл. 188 и чл. 189б е 31 декември на годината, за която се преотстъпва
корпоративен данък, а за целите на чл. 189 е датата на заповедта по чл. 189, т. 1,
буква „б“.

31
 Съгласно §1, т. 74 от ДР на ЗКПО “големи предприятия” за целите на
чл. 189б са предприятия, които не отговарят на критериите, определени
в приложение I на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни
2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите
на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими
с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за
функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) №
1857/2006 на Комисията (ОВ, L 193/1 от 1 юли 2014 г.). Според чл. 2, т. 1
от Приложение I „Определение за микро-, малки и средни предприятия“
на Регламент 702/2014 категорията на микро-, малките и средните пред-
приятия обхваща предприятията, в които работят по-малко от 250 души,
чийто годишен оборот не надхвърля 50 млн. евро и/или чието годишно
балансово число не надхвърля 43 млн. евро. При определяне на тези
показатели следва да се имат предвид и правилата, регламентирани в
останалите разпоредби на Приложение І с оглед на това, че § 1, т. 74 от
ДР на ЗКПО препраща към цялото Приложение І, а не само към чл. 2
от същото. В чл. 3 от Приложение І са посочени видовете предприятия,
които са взети предвид при определяне на числеността на персонала и
финансовите показатели (по чл. 2), а именно: „самостоятелно предприя-
тие“, „предприятия партньори“ и „свързани предприятия“. Следователно,
ако са налице хипотезите за „предприятия партньори“ или „свързани
предприятия“, се изследва числеността на персонала и финансовите
показатели за цялата група, а не само за предприятието, желаещо да
преотстъпва корпоративен данък.

В част II (данъчно признати разходи за дарения) се определя данъчно

признатият размер на счетоводните разходи за дарения, а превишението
над този размер, както и изцяло непризнатите разходи за дарения, се
посочват на ред 21 „Други увеличения на счетоводния финансов резул-
тат“ от колона А на част V на образец 1010.

В тази част са направени промени единствено в номенклатурата на

лицата, в полза на които направените разходи за дарения са признати за
данъчни цели в размер до 10 на сто от счетоводната печалба. Промените
са свързани с влизането в сила през 2020 г. на разпоредби от Закона за
социалните услуги и са подчертани за по-добра визуализация:

32
 Код Номенклатура на лицата, в чиято полза е извършено дарение
здравни и лечебни заведения; специализирани институции за предоставяне на социални
услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално
подпомагане и на фонд “Социална закрила” към министъра на труда и социалната
политика (до 30.06.2020 г.); социални или интегрирани здравно-социални услуги за
резидентна грижа съгласно Закона за социалните услуги*, както и на Агенцията за
социално подпомагане и на фонд “Социална закрила” към министъра на труда и со-
циалната политика (от 01.07.2020 г.); специализирани институции за деца съгласно
Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца,
лишени от родителска грижа и домове за медико-социални грижи за деца съгласно
Закона за лечебните заведения; детски ясли, детски градини, училища, висши училища
или академии; бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството; реги-
стрирани в страната вероизповедания; специализирани предприятия или кооперации
01 на хора с увреждания, вписани в регистъра по чл. 83 от Закона за хората с увреждания,
както и в полза на Агенцията за хората с увреждания; хора с увреждания, както и за
технически помощни средства за тях; лица, пострадали при бедствия по смисъла на
Закона за защита при бедствия, или на семействата им; Българския Червен кръст;
социално слаби лица; деца с увреждания или без родители; културни институти или за
целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по
който Република България е страна; юридически лица с нестопанска цел със статут
в обществена полза с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла
на Закона за меценатството; Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източ-
ници”; комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното
лечение; детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ); социални
предприятия, вписани в регистъра на социалните предприятия, за осъществяване на
социалната им дейност и/или за постигане на социалните им цели.
Националната здравноосигурителна каса - за дейности във връзка с лечението на деца,
02 финансирани с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването, и
Центъра за асистирана репродукция
Безвъзмездно предоставена помощ по реда и при условията на Закона за меценат-
03
ството
Дарения на компютри и периферни устройства за тях, произведени до една година пре-
04 ди датата на дарението, в полза на български училища, включително висши училища
Забележка: Тази номенклатура е приложима и за дарения, направени в полза на идентични или сходни
на изброените в нея лица, установени в или граждани на друга държава - членка на ЕС, или в друга държава
- страна по Споразумението за ЕИП (Вж. чл. 31, ал. 7 от ЗКПО).
* Разпоредбите на ЗКПО, приложими при дарения в полза на социални и интегрирани здравно-социални
услуги за резидентна грижа, се прилагат съответно при дарения за домовете за деца, лишени от родителска
грижа, домовете за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домовете за пълнолетни лица с психични
разстройства, домовете за пълнолетни лица с физически увреждания, домовете за пълнолетни лица със
сетивни нарушения и домовете за пълнолетни лица с деменция до тяхното закриване.

В част III (данъчно-признати разходи за стипендии) не са налице про-

мени и доколкото попълването на тази справка не е свързано с някакви
специфики, то няма да бъде обсъждано.

В. Образец 1012:
Това е приложение, което се попълва и подава само когато е нали-
це място на стопанска дейност в чужбина и/или са получени доходи от
източници в чужбина и са приложени методи за избягване на двойното
данъчно облагане.

33
 В приложението е създадена справка, в която се попълват данни
за печалби и доходи от източници в чужбина, а резултативните суми се
прехвърлят на ред 12 от част V на образец 1010.
За целите на изчисляване на стойностите, когато са налице данъчни
загуби, следва да се обърне внимание на даденото указание и примера
към справка 1 на образец 1012:
Пример: „Х“ АД има място на стопанска дейност в чужбина, от
което е реализирало данъчна загуба в размер на 5 000 лв. Приложими-
ят метод за избягване на двойното данъчно облагане за печалбите
от този източник е „освобождаване с прогресия”. От друг източник
в чужбина е получило доход в размер на 15 000 лв. и е заплатило да-
нък в чужбина в размер на 250 лв. Приложимият метод за избягване
на двойното данъчно облагане спрямо този доход е данъчен кредит.
Данъчният финансов резултат на дружеството за 2020 г. от всички
източници (както от България, така и от чужбина) е данъчна загуба
в размер на 1000 лв.
Следва да се има предвид, че в този случай лицето първо трябва да
попълни Приложение № 2 (образец 1012), като при тези данни данъчната
декларация на „Х“ АД ще изглежда по следния начин:
Образец 1012, Справка 1
№ ПОКАЗАТЕЛИ ШИФЪР СУМА

ДАНЪЧЕН ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ от източници в чужбина,

1
за които се прилага методът “Освобождаване с прогресия”
1.1 Данъчна печалба 1001
1.2 Данъчна загуба 1002 5 000
ДАНЪЧНА ПЕЧАЛБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА КОР-
ПОРАТИВНИЯ ДАНЪК при прилагане на метода ”Освобож-
2 даване с прогресия” 2000 4 000
(р. 12.1 или р. 12.2 от част V на образец 1010 – р. 1.1 – р.1.2)
В случай че получената разлика е отрицателна величина, на този ред се записва нула.

ПОЛАГАЩ СЕ КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК при прилагане на

3
метода”Освобождаване с прогресия” (р. 2 х 10 %)
3000 400
РАЗМЕР НА ПРИЗНАТИЯ ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА УДЪРЖА-
4
НИЯ ДАНЪК В ЧУЖБИНА
4000 250
ПОЛАГАЩ СЕ КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК, намален с размера
5 на удържания в чужбина данък, за който е признат данъчен 5000 150
кредит (р. 14 от част V на образец 1010 или р. 3 – р. 4)
Сумата на данъчната загуба на ред 1.2 от тази справка или на ред 12.2 от част V на образец 1010 се посочва
в абсолютна стойност на посочените редове, но участва със знак минус при изчисленията, предвидени на
ред 2. Пример: На ред 12.2 от част V на образец 1010 е посочена данъчна загуба в размер на 100 ед., на ред 1.2
от тази справка е посочена данъчна загуба в размер на 200 ед. Сумата на ред 2 се определя по следния начин:
- 100 – (- 200) = - 100 + 200 = 100 ед.

34
 Образец 1012, Справка 2
Приложен метод Брутен Данъчен
размер на фи- Раз-
№ Освобож- Данъчен дохода/ нансов Дължим Платен мер на
по Държава Вид доход даване с кредит прихода резултат данък по данък в данъчния
ред прогре- от съот- от съот- ЗКПО чужбина кредит
сия ветната ветната
държава държава

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

1. ХХХХХ МСД Х 6 000 - 5 000 0 100 -

Наем на
2. УУУУУ недвижимо Х 15 000 10 000 1 000 250 250
имущество

3.

4.

5. Всичко: Х Х Х Х Х
Колона 6 на таблицата не се попълва или в нея се посочва 0 в случаите на данъчен кредит по чл. 47г, ал. 6 от ЗКПО за
данъка, платен в чужбина от чуждестранно образувание22.
В колона 7 на таблицата се записва данъчният финансов резултат, реализиран в съответната държава и формиран съгласно
българското вътрешно законодателство.
Размерът на данъчния кредит, посочен на ред 5 в колона 10, не може да превишава сумата, посочена на ред 11 от част V на
образец 1010, съответно на ред 3 от справка 1 на това приложение.

Образец 1010, Част V
ДАНЪЧЕН ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ
(р. 6.1 или р. 6.2 + р. 7 от колона А – р. 8 от колона Б + р. 9 – р. 10 – р. 11)
/Ако получената разлика е > 0, попълнете ред 12.1; Ако получената разлика е ≤ 0,
попълнете ред 12.2/

12.1 ДАНЪЧНА ПЕЧАЛБА 1210

12.2 ДАНЪЧНА ЗАГУБА 1220 1000

13 ДАНЪЧНА СТАВКА 1300 10 %
14 ПОЛАГАЩ СЕ КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК (р. 12.1 х р. 13) 1400

15 ПОЛАГАЩ СЕ КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК при прилагане

на методи за избягване на двойно данъчно облагане
1500 150
(р. 3 или р. 5 от справка 1 на образец 1012 - Приложе-
ние № 2)

Г. Образец 1013
Това е приложение № 3, което се попълва само когато се прилага
чл.43а от ЗКПО. То се подава от твърде ограничен кръг лица, тъй като
за да се приложи регулация на разходите по заеми по реда на посоче-
ната разпоредба следва да е налице превишение на разходите по заеми
22
Промяната е свързана с прилагането на специфичните правила за определяне на
данъчния финансов резултат в случаите на контролирано чуждестранно дружество,
регламентирани в Глава девета „б“ на ЗКПО.

35
над 3 млн. евро. Също така начинът на попълването му е посредством
определени изчисления, за които са създадени валидационни правила.
Поради това то няма да бъде разглеждано в настоящия материал, а
единствено ще посочим, че с цел пояснение в образеца е даден пример
за попълване на един от редовете в справка 2 на приложението, както и
ще обобщим няколко основни правила за попълването му:
Когато в част А на част ХI от образец 1010 е отбелязано „ДА“ или в
случай че не се налага да се попълва част ХI, поради неприложимост на
чл. 43, но следва да се приложи чл. 43а от ЗКПО, е необходимо:
1. Да се отбележи ред 3 от Част ІV - Образци и документи, които се
подават заедно с декларацията;
2. Да се попълнят част ХI на образец 1010 (ако е необходимо) и
Приложение № 3 (образец 1013). В зависимост от това дали чл. 43
и чл. 43а се прилагат или не в комбинация, се попълва или само
Справка 1, или и Справка 2 на образец 1013.

III. Начин на подаване на Годишната данъчна декларация:

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗКПО подаването на декларациите по образец
по този закон се извършва по електронен път.
Следва да се има предвид, че не е налице възможност за подаване
на декларацията за последния данъчен период в случаите на заличаване/
прекратяване чрез електронната услуга на НАП за прием на декларации.
Такива декларации следва да бъдат подписани с квалифициран електро-
нен подпис и подавани на официален електронен адрес на НАП.

IV. Задължение за подаване на Годишен отчет за дейността:

И тази година подаването на Годишен отчет за дейността (ГОД) следва
да се извърши по реда на съвместната заповед на изпълнителния ди-
ректор на НАП и председателя на НСИ, която се публикува на интернет
страниците на двете институции непосредствено след издаването ѝ,
както и се обнародва в „Държавен вестник“.
Съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗКПО Годишен отчет за дейността не по-
дават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са
осъществявали дейност по смисъла на ЗСч23.
Следва да се има предвид, че по отношение на предвиденото в чл.
92, ал. 3 от ЗКПО задължение с ГДД да бъде подаден ГОД, както и с
оглед разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от същия закон, която предвижда,
че данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност, не

23
Вж. § 1, т. 30 от ДР на ЗСч, цитиран по-горе.

36
подават както ГДД, така и ГОД, а също и с оглед предвиденото в тази
разпоредба, че дори и да не е осъществявана дейност, ГДД се подава, ако
възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите
или ако данъчно задълженото лице желае да декларира други данни, са
възможни няколко хипотези:

1. Подава се ГДД и ГОД24 - в общия случай в тази хипотеза попадат

данъчно задължените по ЗКПО лица, подлежащи на облагане с корпора-
тивен данък, които са осъществявали дейност през 2020 г.
В случаите когато данъчно задължените лица са осъществявали
дейност, но приходите и разходите за дейността са под 500 лева, подават
ГОД, представляващ декларация - Приложение № 11 към заповедта на
председателя на НСИ и изпълнителния директор на НАП.

2. Не се подава нито ГДД, нито ГОД - тук попадат данъчно задълже-

ни лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч, извън
случаите по точки т. 3 и т. 4.

3. Подава се ГДД, но не се подава ГОД - в тази хипотеза попадат

данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност по сми-
съла на ЗСч, но подават годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО
например поради това, че възниква задължение за корпоративен данък в
резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни
цели или ако е налице задължение за данък върху разходите, или за да
декларират други данни25. Съгласно посочената по-горе съвместна запо-
вед на НСИ и НАП, предприятията, които не са осъществявали дейност
по смисъла на ЗСч, могат да декларират това обстоятелство пред НСИ
еднократно за първия отчетен период, в който не са осъществявали
дейност, с декларация (Приложение №11).

4. Подава се ГОД, но не се подава ГДД - в тази хипотеза попадат

лицата, които не са задължени да подават ГДД, не защото не са осъ-
ществявали дейност, а например защото се облагат само с алтернативен
данък26.
Лицата, които нямат задължение за подаване на ГДД за 2020 г., но са
длъжни да представят ГОД за 2020 г. съгласно чл. 20, ал. 5, във връзка с
ал. 1 и 4 от ЗСч, подават ГОД единствено в НСИ съгласно предвиденото
24
Както и ГДД, ГОД също се подава по електронен път - в информационната
система на НСИ.
25
Вж. раздел I Лица, които са задължени за подават ГДД, от настоящия материал.
26
Тези случаи са разгледани в раздел I Лица, които са задължени да подават ГДД,
от настоящия материал.

37
в заповедта на НСИ и НАП. Когато приходите и разходите за дейността
са под 500 лева, тези лица подават ГОД, представляващ декларация -
Приложение № 11 към посочената заповед.

V. Промени относно подаването на декларация в Агенцията по

вписванията от предприятия, които не са осъществявали
дейност по смисъла на ЗСч

С § 83, т. 1, б. „б“ от ПЗР на ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.)

е направена промяна в срока за подаване на декларация в Агенцията
по вписванията от предприятия, които не са осъществявали дейност по
смисъла на ЗСч.
Съгласно чл.38, ал. 9, т. 2 от ЗСч всички предприятия27, които не са
осъществявали дейност през отчетния период, декларират това обсто-
ятелство еднократно за първия отчетен период, в който не е осъщест-
вявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на
министъра на финансите; декларацията се публикува в срок до 30
ЮНИ на следващата година, както следва:
а) от лицата по ал. 1, т. 1 (всички търговци по смисъла на ТЗ) и 2
(ЮЛНЦ) - в Търговския регистър и Регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел;
б) от лицата по ал. 1, т. 3 (останалите предприятия) - чрез икономи-
ческо издание или чрез интернет.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 38, ал. 10 от ЗСч еднолич-

ните търговци, които не са осъществявали дейност през отчетния период,
не подават декларация, с която да декларират това обстоятелство.
Според §40 от ПЗР на ЗИДЗКПО (ДВ, бр. 96/2019 г.) § 39, т. 2, буква
“а”, подбуква “бб” относно чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч по отношение на ед-
нократното подаване на декларация по образец се прилага за отчетни
периоди, започващи на и след 1 януари 2019 г.
Следователно, ако за отчетен период 2019 г. дадено предприятие е
подало декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, защото не е осъщест-
вявало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч, и през 2020 г. също
не е осъществявало дейност, то не е необходимо да подава такава
декларация за 2020 г.

27
С изключение на бюджетни предприятия и еднолични търговци.

38
 ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗКПО НА
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ЗАЕМИ, ОТПУСНАТИ НА
ДРУЖЕСТВО ОТ СВЪРЗАНИ ЛИЦА - ФИЗИЧЕСКО
И ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ
Цветана Янкова, данъчен експерт

Фактическа обстановка:
На15.07.2009 г. физическо лице е предоставило заем на фирма “Х”
ООД, в която съдружници са физически лица и други дружества. Физи-
ческото лице, предоставило заема, не е съдружник, но е свързано лице
чрез други дружества-съдружници в “Х” ООД. В договора за заем не е
записан срок за неговото връщане. Ежегодно със справка е начислявана
7% лихва, с която е преобразуван счетоводният финансов резултат
в ГДД на дружеството, тъй като лихвата не е изплащана.
Фирма “Х” ООД е получила заем и от юридическо лице - съдружник
през 2011 г. В договора е посочено, че срокът на връщане е до пет
години, който е изтекъл в края на 2016 г. По него са начислявани го-
дишно 7% лихви, които също не са изплащани, но с тях не е извършвано
преобразуване на счетоводния финансов резултат.
Фирма „Х“ от 2017 г. няма възможност да погасява заема, тъй като
няма и не се очаква да започне дейност.
1. Какви данъци ще дължи фирма “Х” ООД при отписване на за-
дължението и начислените лихви по заема от физическото лице?
2. Какви данъци ще дължи фирма “Х” ООД при отписване на
задължението и начислените лихви по заема от съдружника
- юридическо лице?
Становище: 1. Относно заема, отпуснат от физическото лице:
От така описаната фактическа обстановка може да се допусне, че
през годините са начислявани счетоводни разходи за лихви, с които е
увеличаван счетоводният финансов резултат съгласно чл. 42, ал. 1 от
ЗКПО, тъй като лихвите не са изплащани.
На следващо място е необходимо да се уточни, че за главницата и
за лихвите по заема са налице различни давностни срокове, което е от
значение, за да се определи в коя година следва (е следвало) да намери
приложение чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. За главницата давностният срок е
5-годишен, а за лихвите - 3-годишен, съгласно чл. 110 и 111 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Друго важно уточнение е, че е необ-
ходимо да се установи моментът на изискуемост на заема, тъй като при
изтичане на 3 години (за лихвите), съответно 5 години (за главницата)

39
от този момент е следвало да се извърши увеличение на счетоводния
финансов резултат с неплатените задължения по реда на чл. 46, ал. 1,
т. 1 от ЗКПО, при условие че в същата година не са отчетени счетоводни
приходи от отписването им.
Тъй като въпросът за момента на изискуемост е изцяло правен, ще
се позовем на Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. №
5/2017 г., ОСТК на ВКС, където е постановено следното: „Падежът на
задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни
не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хи-
потези, моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се опре-
деля като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено
от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта.
Изискуемостта е възможност на кредитора да иска реално изпълне-
ние - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като
предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата
е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря.
При срочните задължения, когато денят на изпълнението им е
определен, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на изтичане на срока - чл. 84, ал. 1 от ЗЗД
(моментът на изискуемост на вземането и на забава на длъжника,
съвпада). Длъжникът може да го изпълни и преди срока, т.е. вземането
е изпълняемо, но не е изискуемо (чл. 70, ал. 1 от ЗЗД) и безспорно не е
забавено. Когато няма определен ден за изпълнение на задължението,
щом то е изискуемо и изпълняемо, времето на изпълнението (паде-
жът) може да се определи от длъжника, който желае да го изпълни.
Ако кредиторът не приеме изпълнението без основателна причина,
ще изпадне в забава. Кредиторът може да покани длъжника да го из-
пълни и, ако виновно не го стори, изпада в забава след поканата или
изтичане на срока, определен за изпълнение.“
Предвид постановеното в цитираното решение на ВКС и след като в
описания случай не е ясно кога точно става изискуем заемът, следва да
приемем, че става изискуем веднага.
В този смисъл и тъй като задължението по заема не е отписано, се
налага извод, че е трябвало да се приложи чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО,
както следва:
99 за лихвите - ако приемем, че са станали изискуеми на 15.07.2009
г., то 3-годишният срок изтича през 2012 г.;
99 за главницата - съответно през 2014 г.
В случай че през 2020 г. задълженията бъдат отписани, в резултат
на което ще възникне счетоводен приход, и след като през съответния
посочен в чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО данъчен период не е било извършено

40
увеличение на счетоводния финансов резултат с неплатените задъл-
жения, по отношение на отчетения през настоящата година счетоводен
приход не е налице основание за прилагане на чл. 46, ал. 3, т. 2 от ЗКПО,
т.е. този приход е признат за данъчни цели. В случая обаче се получава
така, че допуснатият пропуск за увеличение на финансовия резултат
не препятства включването на неплатеното задължение в данъчния
финансов резултат в момента на отчитане на счетоводния приход от
отписване на задължението, но това се случва не в годината, в която
предвижда законът, а в следващ период, което е в нарушение на ЗКПО.
Следователно, ако за периода, в който е следвало да се увеличи финан-
совият резултат, е допустимо образуване на ревизионно производство,
органите по приходите би следвало да приложат чл. 46, ал. 1, т. 1 и ако
това доведе до формиране на задължение за корпоративен данък, да
начислят лихви за просрочие. Ако въпросният период не е бил обект на
данъчен контрол, грешката следва да бъде коригирана от самото данъчно
задължено лице при спазване на ограничението, предвидено в чл. 75,
ал. 6 от ЗКПО, която гласи, че алинеи 1 - 4 не се прилагат по отношение
на данъчния финансов резултат и данъчното задължение върху него за
тази минала година, за която към 1 януари на годината на откриване на
грешката са изтекли поне 6 години.

Налице е още една специфика, която следва да бъде съобразена

поради обстоятелството, че лихвите по заема са начислявани в полза на
местно физическо лице, но не са изплащани и поради това, съгласно чл.
42, ал. 1 от ЗКПО , е извършвано увеличение на счетоводните финансо-
ви резултати през годините, през които са отчитани разходите за лихви.
Касае се за данъчното третиране на счетоводните приходи от отписване
на задължението за лихви съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗКПО, която гласи,
че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният фи-
нансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със
сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод
на задължения за неизплатени доходи по ал. 1.
От паралелния преглед на чл. 42, ал. 4 и чл. 46 от ЗКПО става ясно,
че отчетените счетоводни приходи от отписване на неплатени задължения
за лихви в полза на местно физическо лице, които лихви в предходен пе-
риод са отчетени като разходи и с тях е увеличен счетоводният финансов
резултат по реда на чл. 42, ал. 1 от ЗКПО, се третират по-благоприятно
от отчетените счетоводни приходи при отписване на главницата, които
се признават за данъчни цели, видно от чл. 46 от ЗКПО.
Следователно, при условие че е извършвано увеличение на счето-
водния финансов резултат по реда на ал.1 на чл. 42 и през следващ от-

41
четен период са отчетени счетоводни приходи по повод на задълженията
за неизплатени доходи (в случая от отписване на тези задължения за
лихви), финансовият резултат следва да бъде намален до размера на
извършеното увеличение.
Този извод е валиден, при условие че начисляването на лихви по
отпуснатия заем не е привидно (симулативно). Целта на подобна симу-
лация би могла да бъде да се предотврати прилагането на разпоредбите
на ЗКПО и ЗДДФЛ, регламентиращи данъчното третиране при откло-
нение от данъчно облагане, за каквото се смята предоставянето или
получаването на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна
финансова помощ (чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО). В този смисъл би могло
да се касае за привидна сделка по предоставяне на лихвен заем, чрез
която се прикрива на практика безлихвено финансиране, а според чл.16,
ал. 3 от ЗКПО, когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка,
данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.
В обичайната ситуация (при предоставяне на заем между несвързани
лица) уговорената лихва по заема би била платена, което съответно би
довело до облагането на дохода от лихва в годината на получаването му.
С неплащането на договорената лихва по заема се избягва облагане на
доход (поради това, че не е получен), което не би се случило, ако лихвата
не беше договорена, защото тогава за данъчни цели такава следваше да
бъде определена. Това заключение произтича от чл. 77 от ЗДДФЛ, според
който в конкретния случай предотвратяването на отклонението от данъчно
облагане би следвало да се прояви чрез облагане на потенциален (непо-
лучен) доход, доколкото съгласно посочената разпоредба при определяне
на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между
свързани лица или сделки, сключени при условия, чието изпълнение води
до отклонение от данъчно облагане, се прилагат съответно разпоредбите
за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.

2. Относно заема, отпуснат от юридическото лице:

Всичко гореизложено е валидно и по отношение на заема от съдруж-
ника - юридическо лице, с изключение на прилагането на чл. 42 от ЗКПО.
Накратко казано:
Ако задължението е станало изискуемо на 01.01.2017 г., то за лихвите
през 2020 г. изтичат трите години по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, което оз-
начава, че ако в тази година то не е отписано и съответно не са отчетени
счетоводни приходи от отписването му, следва да се извърши увеличение
на счетоводния финансов резултат.
За главницата важат същите правила, но те ще са приложими през
2022 г., тъй като тя е с 5-годишен давностен срок съгласно ЗЗД.

42
 ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ
ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

ОСОБЕНОСТИ И НОВИ МОМЕНТИ ПРИ

ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ДОХОДИТЕ НА
ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ЗА 2020 Г.
Лорета Цветкова, данъчен експерт

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху

добавената стойност (ЗИД на ЗДДС), който беше обнародван в „Държавен
вестник“, бр. 104 от 08.12.2020 г., са направени важни промени, свързани
с изпълнението на едно от основните задължения за физическите лица
- подаването на годишна данъчна декларация. С § 81 от преходните и
заключителни разпоредби на този закон изрично е указано, че новите
моменти ще се прилагат и за годишната данъчна декларация и внасянето
на съответните данъци за 2020 г. Това обстоятелство, както и някои от
промените, които бяха направени в края на 2019 г., наложиха да се из-
вършат корекции в част от образците на годишната данъчна декларация.
Промените са свързани и с редица особености, които следва да се имат
предвид при попълването и подаването й, поради което са разгледани
в настоящия материал.

Общ преглед на промените в образците

на годишната данъчна декларация
Промените в данъчното законодателство като цяло и в частност в ЗДД-
ФЛ наложиха да се актуализират някои от образците на годишната данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Със заповед на министъра на финансите
№ ЗМФ-1011 от 18.12.2020 г. са утвърдени следните нови образци:
▪▪ 2001 и 2001в - основната част на декларацията и съответно тази,
която се попълва за доходи на починало лице;
▪▪ 2011 - Приложение № 1 доходи от трудови правоотношения
▪▪ 2021- Приложение № 2 доходи от друга стопанска дейност като
едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл.
29а от ЗДДФЛ;
▪▪ 2071- Приложение № 7 доходи от дейности, подлежащи на обла-
гане с патентен данък и/или с данък върху таксиметров превоз
на пътници по реда на ЗМДТ;
▪▪ 2010 - Приложение № 10 ползване на данъчни облекчения.

43
 Образците от декларацията, които не са приложени към посочената
по-горе заповед, запазват досегашния си вид. Това са приложения №№
3, 4, 5, 6, 8, 9, 11, 12 и 13, които ще се попълват по начин, идентичен с
този от миналата година.
Промени, както всяка година, са направени и в Справката за окон-
чателния размер на осигурителния доход (образец 2004). Новият фор-
муляр е утвърден със съвместна заповед от министъра на финансите
и управителя на Националния осигурителен институт (№ ЗМФ-1016 от
18.12.2020 г. и № У1016-40-947 от 11.12.2019 г.), но промените в него са
свързани с прилагане на осигурителното законодателство, поради което
не са обект на настоящия коментар.
Утвърдени са също и нови образци на декларациите по чл. 22в,
ал.8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ, които се подават в НАП при ползване на
данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания (образец 2005
и 2006). Ще припомня, че тези образци се прилагат към годишната да-
нъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, когато облекченията се ползват
по реда на чл. 23 от ЗДДФЛ или се представят пред работодателя по
основното трудово правоотношение към 31 декември на годината, когато
облекченията се прилагат на основание чл.49, ал. 3 и 4 от закона. Новите
формуляри са утвърдени със заповеди на министъра на финансите №
ЗМФ-898 от 26.11.2020 г. и № ЗМФ-899 от 26.11.2020 г.
В съответствие с изискванията на чл. 64, ал. 4 от ЗДДФЛ, всички
нови образци, както и цитираните по-горе заповеди, са обнародвани в
„Държавен вестник“, както следва:
▪▪ Декларациите за деца и за деца с увреждания са обнародвани
в „Държавен вестник“, бр. 103 от 04.12.2020 г.;
▪▪ Останалите образци, коментирани в настоящия материал, са
публикувани в „Държавен вестник, бр. 110 от 29.12.2020 г.

Целта на настоящата разработка е да акцентира най-вече върху

новите моменти в образците и свързаните с тях разпоредби, които имат
пряко отношение към попълването и подаването на годишната данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г.

1. Срокове за подаване на годишната данъчна декларация

Най-съществените промени, касаещи годишната данъчна деклара-
ция по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., са свързани със сроковете за пода-
ването й. Както вече споменах, те бяха въведени с последните промени
в закона, направени със ЗИД на ЗДДС (обн., ДВ, бр. 104 от 08.12.2020
г.). До голяма степен новите моменти се припокриват с тези, които бяха

44
приложени за 2019 г., на основание Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.),
но има и различия, които следва да се имат предвид при декларирането
на доходите за тази година.
Според новата редакция на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ срокът за пода-
ване на годишната данъчна декларация е от 10 януари до 30 април на
годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение
на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1, коя-
то се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща
годината на придобиване на дохода. Текстът е аналогичен на възпри-
етия първоначално със ЗМДВИП, като с цитираната промяна в ЗДДФЛ
отново е въведена датата 30 юни на следващата година като краен срок
за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за
лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на
Търговския закон (ТЗ), включително едноличните търговци, както и фи-
зическите лица-земеделски стопани, в случаите по чл. 29а от ЗДДФЛ,
които, на основание чл. 51, ал. 1 от закона, заедно с годишната данъчна
декларация представят и годишен отчет за дейността.
Освен това обаче е регламентирана и по-късна начална дата за
подаване на формуляра от тези лица, т.е. те ще могат да декларират
доходите от дейността си за 2020 г. не по-рано от 01.03.2021 г. Обръщам
внимание, че новите срокове се отнасят само за доходи от стопанска
дейност като едноличен търговец или като физическо лице-земедел-
ски стопанин, което на основание чл. 29а от ЗДДФЛ се облага с данък
върху годишната данъчна основа по чл. 28. В тези случаи получените
през годината доходи се декларират в Приложение № 2 (образец 2021)
или в Приложение № 7 (образец 2071), ако лицето извършва патентна
дейност или дейност по таксиметров превоз на пътници в качеството си
на едноличен търговец.
Срокът за останалите видове доходи или други обстоятелства,
подлежащи на деклариране в годишната данъчна декларация на осно-
вание чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, остава непроменен. Иначе казано срокът
за деклариране на доходите, които се описват в Приложения № 1, 3, 4,
5, 6 и 8 или в Приложение № 7, ако съответната дейност се извършва
от физическо лице, което не е едноличен търговец, е от 10 януари до 30
април на следващата година. В същия срок физическите лица трябва
да декларират и:
99 предоставените и/или получените парични заеми в съответствие
с изискванията на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ (Приложение № 11);

45
 99 притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на
стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в
чужбина в Приложение № 8; както и
99 необлагаемите доходи в Приложение № 13 (по желание, на осно-
вание чл. 50а от ЗДДФЛ).
Запазва се като цяло и срокът за ползване на отстъпката от 5 на сто от
данъците за довнасяне по годишната данъчна декларация. Според новата
редакция на чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ, лицата, които подадат годишната
данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен
път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по чл. 48, ал. 1
и 2, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение пуб-
лични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът
за довнасяне е внесен в срок до 31 март. Общият размер на ползваната
отстъпка за данъците по чл. 48, ал. 1 и 2 не може да превишава 500 лв.
Видно от цитираната разпоредба е, че правилата за ползване на
отстъпката са еднакви за двата годишни данъка (върху общата годишна
данъчна основа и върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ).
За разлика от предвиденото със ЗМДВИП за лицата по чл. 51, ал. 1 от
ЗДДФЛ не е въведен отделен по-дълъг срок1.
В заключение следва да се има предвид, че на основание чл. 22, ал.
7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), когато срокът
изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в след-
ващия след него присъствен ден.
С оглед всичко казано до тук, сроковете за подаване на годишната
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. могат да се обобщят
по следния начин:
99 Основен срок за подаване на годишната данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., освен в случаите по чл. 51, ал. 1 от
ЗДДФЛ: от 10.01.2021 г. до 05.05.2021 г.2;
99 Основен срок за подаване на годишната данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. от лицата, които на основание чл. 51, ал.
1 от ЗДДФЛ, са задължени заедно с декларацията да представят
и годишен отчет за дейността: от 01.03.2021 г. до 30.06.2021 г. ;
99 Срок за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от
ЗДДФЛ за 2020 г. при ползване на отстъпка от 5 на сто върху данъ-
ка за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (данъка върху общата
годишна данъчна основа): от 10.01.2021 г. - 31.03.2021 г.;
1
На основание предвиденото в ЗМДВИП за 2019 г. тези лица можеха да ползват
отстъпка от 5 на сто при подаване на годишната данъчна декларация до 31 май 2020 г.
2
Тъй като 30.04.2021 г. е неприсъствен ден, срокът изтича на следващия след
него присъствен ден, т.е. на 05.05.2021 г.

46
 99 Срок за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от
ЗДДФЛ за 2020 г. при ползване на отстъпка от 5 на сто върху данъка
за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (данъка върху годишната
данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ): 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г.

Предвид факта че една и съща декларация ще се подава в различ-

ни срокове, в зависимост от вида на получените през годината доходи,
очакванията са в практиката да възникват множество въпроси. В тази
връзка ще разгледам конкретен пример.

Пример: През 2020 г. физическо лице-едноличен търговец е придо-

било доходи от стопанска дейност, подлежащи на облагане с данък върху
годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ и доходи от наем, които
се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа. В конкретния
пример лицето е задължено от 10 януари до 5 май 2021 г. да декларира
доходите си от наема, като за целта трябва да попълни образец 2001 и
Приложение № 4 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2020 г. От 01 март до 30 юни 2021 г. лицето е задължено да декларира
доходите от стопанската си дейност като едноличен търговец, като за
целта подава нова декларация, в която отново описва доходите си от
наем, декларирани в първоначално подадената декларация и добавя
тези, подлежащи на деклариране в Приложение № 2.
Ако лицето в конкретния пример желае да ползва отстъпка от 5 на
сто по реда на чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ, в зависимост от задълженията
по годишната данъчна декларация, са възможни различни варианти по
отношение на сроковете за подаването й:

Вариант 1: Лицето дължи данък върху общата годишна данъчна

основа за доходите от наем и данък върху годишната данъчна основа по
чл. 28 от ЗДДФЛ за доходите от стопанската си дейност като едноличен
търговец и желае да ползва отстъпката от 5 на сто и за двата данъка. В
този случай, лицето може да подаде годишната си данъчна декларация,
избирайки един от следните срокове:
▪▪ от 10.01.2021 г. - до 31.03.2021 г. декларира доходите си от наем,
а от 01.03.2021 г. - до 31.03.2021 г. - доходите от стопанската си
дейност като едноличен търговец;
▪▪ от 01.03.2021 г. - до 31.03.2021 г. - декларира всичките си доходи.

Вариант 2: Лицето не дължи данък върху общата годишна данъчна

основа или дължи такъв, но не желае да ползва отстъпка от 5 на сто за
този данък. Лицето дължи данък върху годишната данъчна основа по

47
чл. 28 от ЗДДФЛ за доходите от стопанската си дейност като едноличен
търговец и желае да ползва отстъпка от 5 на сто само за този данък. В
този случай, лицето може да подаде годишната си данъчна декларация,
избирайки един от следните срокове:
▪▪ от 10.01.2021 г. - до 05.05.2021 г. декларира доходите си от наем,
а от 01.03.2021 г. - до 31.03.2021 г. - доходите от стопанската си
дейност като едноличен търговец;
▪▪ от 01.03.2021 г. - до 31.03.2021 г. - декларира всичките си доходи,
като ползва отстъпка от 5 на сто само за доходите от стопанската
си дейност като едноличен търговец.

Вариант 3: Лицето не дължи данък върху годишната данъчна основа

по чл. 28 от ЗДДФЛ или дължи такъв, но не желае да ползва отстъпка от 5
на сто за този данък. Лицето дължи данък върху общата годишна данъчна
основа за доходите от наема и желае да ползва отстъпката от 5 на сто
само за този данък. В този случай, лицето може да подаде годишната си
данъчна декларация, избирайки един от следните срокове:
▪▪ от 10.01.2021 г. - до 31.03.2021 г. декларира доходите си от наем,
а от 01.03.2021 г. - до 30.06.2021 г. - доходите от стопанската си
дейност като едноличен търговец;
▪▪ от 01.03.2021 г. - до 31.03.2021 г. - декларира всичките си дохо-
ди, като ползва отстъпка от 5 на сто само за доходите от наем.

Механизмът за изчисляване размера на отстъпката е идентичен с

прилагания за предходната година, като в закона изрично е уточнено,
че общият размер на отстъпката за двата вида годишен данък не може
да превишава сумата от 500 лв. Иначе казано сумата, изчислена на ред
10 в Част IV на образец 2001 + сумата, изчислена на ред 18 в Част IV
на образец 2021 (Приложение № 2), трябва да е по-малка или равна на
500 лв.

2. Срокове за внасяне на дължимите данъци

Аналогично на допълнението в чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, направено по
отношение на срока за подаване на годишната данъчна декларация, е
изменен текстът на чл. 67, ал. 5 от закона, касаещ сроковете за внасяне
на дължимите по декларацията данъци. Като цяло се запазва правилото
крайният срок за внасяне на съответния вид данък да съвпада с този за
подаване на годишната данъчна декларация. Съгласно новата редакция
на чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ дължимият данък по чл. 48, ал. 1 се внася до
30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода,

48
а дължимият данък по чл. 48, ал. 2 - до 30 юни на годината, следваща
годината на придобиване на дохода. Както вече споменах, новият текст
ще се отнася и за дължимите данъци по годишната данъчна декларация
за 2020 г.
Предвид цитираната разпоредба, сроковете за внасяне на дължи-
мите данъци по годишната данъчна декларация за 2020 г. са обобщени
в таблицата по-долу:
№ по Описание на данъците, които Срок
ред се определят в годишната данъчна декларация за внасяне

1. Данък върху общата годишна данъчна основа (определя се

на ред 9 в Част ІV на образец 2001, когато лицето не ползва 05.05.2021 г.3
отстъпка от 5%)
2. Данък върху общата годишна данъчна основа (определя се
31.03.2021 г.
на ред 11 в Част ІV на образец 2001, когато лицето ползва
отстъпка от 5%, на основание чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ)
3. Данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ
30.06.2021 г.
(определя се на ред 17 в Част ІV на Приложение № 2, когато
лицето не ползва отстъпка от 5%).
4. Данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ
(определя се на ред 19 в Част ІV на Приложение № 2, когато
31.03.2021 г.
лицето ползва отстъпка от 5%, на основание чл. 53, ал. 6 от
ЗДДФЛ).
5. Окончателен данък за доходи от източници в чужбина на
местни физически лица, който на основание чл. 67, ал. 4 от
05.05.2021 г.
ЗДДФЛ се определя в Приложение № 8 от годишната данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ

3. Промени в образците на годишната данъчна декларация

Както вече споменах, в образците на годишната данъчна декларация

тази година са направени значително по-малко промени в сравнение с
предходната година. По-важните от тях, които са свързани с промени в
ЗДДФЛ или в други нормативни актове, са както следва:

3.1. Промени в образец 2001 и образец 2001в

В Част І на образец 2001 - „Данни за данъчно задълженото лице“ е
добавена нова т. 11 - Лице по чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ. Тя се попълва само
3
Както срокът за подаване на годишната данъчна декларация, така и сроковете
за внасянето на данъка върху общата годишна данъчна основа и окончателният данък
за доходите от източници в чужбина на местни физически лица също изтичат на
05.05.2021 г., тъй като 30.04.2021 г. е неприсъствен ден, а 05.05.2021 г. е следващият
след него присъствен ден.

49
от лица, които през 2020 г. са извършвали стопанска дейност като търго-
вци по смисъла на ТЗ, включително като еднолични търговци, както и от
физически лица - земеделски стопани, в случаите по чл. 29а от ЗДДФЛ,
които в съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ заедно с
годишната данъчна декларация трябва да представят и годишен отчет
за дейността. Тази нова точка е свързана с въведения специален срок за
подаване на формуляра от изброените лица. Досегашната т. 11 в Част І
на образец 2001-„Адрес в чужбина“, която се попълва от чуждестранните
физически лица, е преномерирана на т. 12.
Аналогична промяна е направена и в образец 2001в, който се попълва
при подаване на декларацията за доходи на починало лице. В Част ІІІ
„Данни за починалото лице“ е добавена нова т. 7 „Лице по чл. 51, ал. 1
от ЗДДФЛ“, а досегашната т. 7 е преномерирана на т. 8.

Друга съществена промяна в образец 2001 е актуализирането му в

съответствие с последните промени в ДОПК по отношение на възмож-
ностите за възстановяване на надвнесения данък чрез опростената
процедура, регламентирана в чл.130 от ДОПК или използването му за
погасяване на налични или бъдещи задължения съгласно новия чл. 130а.
В тази връзка в Част ІV на образец 2001 са предвидени две алтернативни
възможности, когато е попълнен ред 12 - Надвнесен данък. В тези случаи
деклараторът може да избере:
99 Възстановяване по реда на чл. 128 - 130 от ДОПК, като отбележи
„х“ на ред 12.1 и посочи исканите данни за банковата/платежната
сметка, по която да бъде преведена съответната сума; или
99 Използване на надвнесения данък за погасяване на налични или
бъдещи задължения по реда на чл. 130а от ДОПК, като отбе-
лежи „х“ на ред 12.2 и попълни следващите редове (от 12.4.1 до
12.4.5 включително), като по този начин заяви разпределението
на декларираната надвнесена сума.

Подчертавам, че посочените възможности са алтернативни, т.е. въз-

можно е лицето да избере само една от тях. В случай че не е избрана
нито една от тези възможности, по отношение на надвнесения данък
НАП ще приложи чл.129 от ДОПК по своя инициатива, като това изрично
е указано непосредствено преди посочените по-горе редове.

Следващата промяна в образец 2001 е новата Част V - Информация

за трансгранични данъчни схеми. Тя се попълва на основание чл. 143я³,
ал. 7 от ДОПК от данъчно задължени лица (физически лица, включително
и еднолични търговци), които през годината са прилагали трансгранични

50
данъчни схеми. Наличието на това обстоятелство се отбелязва на пред-
виденото за целта място в Част V, като тук освен това се посочва и уни-
калният номер на трансграничната данъчна схема. Съгласно чл. 143я³,
ал. 7 от ДОПК информацията се посочва в декларацията за всяка година,
през която трансграничната данъчна схема има данъчен ефект за лицето.
Всички нови моменти в образец 2001 и 2001в са упоменати и в ука-
занията, които са неразделна част от тези формуляри.

3.2. Промени в Приложение № 1 (образец 2011)

Промените в Приложение № 1 доходи от трудови правоотношения
(образец 2011) са единствено с редакционен характер. Най-важна от тях
е актуализацията на номенклатурата за вида на дохода към това при-
ложение, във връзка с измененията в §1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, които са
в сила от 01.01.2020 г. В тази връзка в код 101 са добавени „правоотно-
шенията между спортен клуб и професионални спортисти по чл. 77, ал.
1 от Закона за физическото възпитание и спорта и правоотношенията
между спортен клуб и треньори по чл. 78, ал. 1 от същия закон“, които
от началото на тази година се определят като трудови правоотношения.

От номенклатурата са премахнати „правоотношенията със специа-

лизантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за
придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите,
определени по реда на чл.181, ал. 1 от Закона за здравето“. Премахва-
нето на тези правоотношения от номенклатурата в Приложение № 1 е
свързано с отмяната на буква „к“ в § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, която е в
сила от 01.01.2020 г. Ще припомня обаче, че това не води до промяна
в реда на облагане на тези правоотношения, тъй като към настоящия
момент със специализантите се сключват трудови договори по реда на
Кодекса на труда, които от своя страна са посочени в §1, т. 26, буква "а“
от ДР на ЗДДФЛ. Освен това с §26 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО (обн. ДВ, бр.
96/2019 г.) беше създаден специален преходен режим за доходите на
специализантите по договори, сключени по реда на отменената Наредба
№ 34/2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравео-
пазването, които не са изплатени до 31 декември 2019 г. Тук изрично е
указано, че в тези случаи доходите им следва да се облагат като доходи
по трудови правоотношения. Следователно, ако през 2020 г. физическо
лице е получило плащане по договор, който е сключен по реда на На-
редба № 34/2006 г. (отм., ДВ, бр. 7 от 2015 г.), това плащане следва да се
декларира като доход по трудово правоотношение с код 101, независимо
че правоотношението не е упоменато изрично в номенклатурата за вида
на дохода към Приложение № 1.

51
 3.3. Промени в Приложение № 2 (образец 2021)
В Приложение № 2 доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ са
направени следните промени:
С указателен текст към т. 5 на Част II - „Данни за дейността“ изрично
е пояснено, че когато лицето извършва стопанска дейност като физиче-
ско лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като
едноличен търговец и на този ред е отбелязано „х“, се подава и годишен
отчет за дейността. Ще припомня че на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ
тези лица се облагат по реда, предвиден в данъчния закон за едноличните
търговци, независимо от липсата на регистрация по ТЗ. На основание
чл.51, ал. 1 от ЗДДФЛ те също са задължени заедно с годишната си да-
нъчна декларация да представят и годишен отчет за дейността.
В Част ІV на образец 2021 са направени идентични промени на раз-
гледаните по-горе в образец 2001 по отношение на надвнесения данък,
поради което няма да се спирам на тях.
Актуализирана е номенклатурата на лицата, в чиято полза е извър-
шено дарение, във връзка с попълването на Част VІІІ - Признаване за
данъчни цели на счетоводни разходи за дарения.
Премахната е частта, в която се декларираха вида и размера на
авансовите вноски. Тази промяна, както и повечето от промените в При-
ложение № 2 (образец 2021) са свързани с направените в декларацията
по чл. 92 от ЗКПО по отношение на юридическите лица, поради което
няма да се спирам подробно на тях.

3.4. Промени в Приложение № 7 (образец 2071)

Промените в Приложение № 7 - Доходи от дейности, подлежащи
на облагане с патентен данък и/или с данък върху таксиметров пре-
воз на пътници по реда на ЗМДТ, също имат единствено редакционен
характер. Тук само ще посоча, че е актуализирана номенклатурата за
код и наименование на дейността, в съответствие с промените в този
данъчен закон.
Във връзка с променените срокове за подаване на годишната данъчна
декларация обръщам внимание, че лицата които попълват Част І от това
приложение (Идентификационни данни за предприятието на едноличния
търговец) и декларират доходите си в колони 3 и 4 на Част ІІ (Доходи,
придобити през годината), на основание чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ трябва
да прилагат към декларацията си годишен отчет за дейността. Ето защо
срокът за подаване на формуляра в тези случаи е от 01.03.2021 г. до
30.06.2021 г.

52
 3.5. Промени в Приложение № 10 (образец 2010)

В Приложение № 10 - Ползване на данъчни облекчения (образец

2010) промени са направени само в Част ІV - Данъчно облекчение за
дарения. Те бяха необходими с оглед измененията, направени в чл. 22,
ал. 1 от ЗДДФЛ със Закона за социалните услуги (ЗСУ). В тази връзка
ще припомня, че въпросните промени се отнасят до лицата, в полза на
които ако е направено дарение, е възможно да се ползва данъчното
облекчение за дарения, регламентирано в глава ІV на ЗДДФЛ.
Със ЗСУ, който е в сила от 01.07.2020 г., беше изменен текстът на
буква „в“ и се заличи буква „г“ в чл. 22, ал. 1 от ЗДДФЛ. Заличаването на
буква „г“ в чл. 22, ал. 1 на ЗДДФЛ се свързва с предвижданото закриване
на упоменатите в нея институции след влизането в сила на новия ЗСУ.
От друга страна с § 44, ал. 5 от преходните и заключителни разпоредби
на този закон е регламентирано, че предвиденото в ЗДДФЛ облекчение
за дарения може да се ползва и когато то е извършено в полза на някои
конкретно изброени институции в тази разпоредба до тяхното закриване.
Изискването дарението да е направено в полза на определени лица е
от първостепенно значение за прилагането на това данъчно облекчение.
Ето защо за по-голяма яснота лицата, в полза на които ако е направено
дарение през 2020 г., може да се ползва данъчно облекчение за дарения
по реда и при условията на чл.22 от ЗДДФЛ, след измененията и допъл-
ненията, извършени в разпоредбата със ЗСУ, са обхванати системати-
зирано в таблицата по-долу:
Лица, в полза на които ако е направено Лица, в полза на които ако е направено
дарение до 30.06.2020 г. включително, дарение след 1 юли 2020 г., може да се
може да се ползва данъчно облекчение ползва облекчение на основание чл. 22,
на основание чл. 22, ал. 1, б. „в“ и „г“ от ал. 1, б. „в“ от ЗДДФЛ и § 44, ал. 5 от ЗСУ.
ЗДДФЛ.
1. Специализирани институции за предос- 1. Социални услуги за резидентна грижа
тавяне на социални услуги съгласно За- съгласно Закона за социални услуги, както
кона за социално подпомагане, както и на и на Агенцията за социално подпомагане и
Агенцията за социално подпомагане и на на Фонд „Социална закрила“ към министъ-
Фонд „Социална закрила“ към министъра ра на труда и социалната политика.
на труда и социалната политика» 2. Домове за деца, лишени от родител-
2. Специализирани институции за деца съ- ска грижа, домове за пълнолетни лица с
гласно Закона за закрила на детето, както и умствена изостаналост, домове за пъл-
на домове за отглеждане и възпитание на нолетни лица с психични разстройства,
деца, лишени от родителска грижа. домове за пълнолетни лица с физически
увреждания, домове за пълнолетни лица
със сетивни нарушения и домове за
пълнолетни лица с деменция до тяхното
закриване.

53
 Във връзка с казаното по-горе е направена необходимата актуали-
зация в номенклатурата на лицата, в чиято полза е извършено дарение
към Част ІV на Приложение № 10, която се попълва при ползване на
това данъчно облекчение.

3.6. Промени в декларациите за ползване на данъчно облекчение

за деца (образец 2005) и за деца с увреждания (образец 2006)

Както вече споменах, промени тази година бяха направени и в обра-

зците на декларациите по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ, които
се подават за ползване на данъчните облекчения за деца и за деца с
увреждания (образец 2005 и 2006). Когато тези облекчения се ползват по
реда на чл. 23 от ЗДДФЛ, т.е. с подаване на годишна данъчна декларация,
а не чрез работодател по основно трудово правоотношение, деклараци-
ите за деца и за деца с увреждания представляват неразделна част от
годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Промените в тези образци бяха направени, за да се отразят измене-
нията в чл.22в, ал. 2, т. 3 и чл.22г, ал.2, т. 3 от ЗДДФЛ със ЗСУ, действащи
от 01.07.2020 г. В посочените разпоредби е визирано едно от условията,
които трябва да са изпълнени към 31 декември на годината, за да е
възможно прилагане на съответното данъчно облекчение. Според дейст-
ващия в момента текст на визираните разпоредби към 31 декември на
данъчната година детето, за което се претендира прилагане на намале-
нието, не трябва да е настанено в социална или интегрирана здравно-
социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.
Същевременно, на основание § 44, ал. 4 от ПЗР на ЗСУ, до закриването
на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за
медико-социални грижи за деца, чл. 22в, ал. 2, т. 3 и чл. 22г, ал. 2, т. 3 от
ЗДДФЛ се прилагат при настаняване на деца в тези домове.

Следователно изискването по чл. 22в, ал. 2, т. 3 и чл. 22г, ал. 2, т. 3 от

ЗДДФЛ за 2020 г. е: към 31декември 2020 г. на данъчната година детето
да не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга
за резидентна грижа на пълна държавна издръжка, или в дом за деца,
лишени от родителска грижа, или в дом за медико-социални грижи за
деца. В тази връзка са направени необходимите актуализации в обра-
зец 2005 и 2006 и новите образци следва да се ползват при прилагане
на съответното данъчно облекчение с подаване на годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г.

54
 ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДФЛ И ЗКПО
НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДИВИДЕНТ ПОД
ФОРМАТА НА АКТИВ НА СЪДРУЖНИК -
ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ
Иван Минчев, данъчен консултант

Съгласно чл.123 от Търговския закон (ТЗ) всеки съдружник има право

да участва в управлението на дружеството, в разпределението на печал-
бата, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда
книжата на дружеството и право на ликвидационен дял. Правото на част
от печалбата, респективно правото на дивидент, е част от имуществените
права, които имат съдружниците, притежаващи дял от капитала на дру-
жеството. На основание разпоредбата на чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ общото
събрание приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и
взема решение за нейното изплащане, като под печалба следва да се
разбира нетната печалба, след облагането с данъци. Подчертаваме, че
правото на дивидент, като право на част от печалбата на дружеството,
възниква при наличието на неразпределена печалба, респективно при
наличието на реализирана печалба след изготвяне на годишния фи-
нансов отчет. В тази връзка е недопустимо изплащане на дивиденти за
сметка на бъдеща печалба, като тези случаи ще се третират като скрито
разпределение на печалбата, съгласно пар.1, т.5, буква „а” от Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

В практиката не са редки случаите, когато по различни причини,

обикновено поради недостиг на парични средства, погасяването на за-
дължението за дивидент към съдружника или едноличния собственик
на капитала се извършва чрез актив на дружеството - движимо или
недвижимо имущество.
По смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗДДФЛ, дивидент е:
а) доход от акции;
б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани
дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалбата.
На основание чл.38, ал.1, т.2, буква „а” от ЗДДФЛ, с окончателен
данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни
дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник
в България. Съгласно чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на
сто за доходите по чл. 38, ал. 1, като на основание чл.38, ал.2 от същия

55
закон окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху
брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.
При разпределение на дивидент в натура следва да се има предвид,
че непаричните доходи се оценяват в левове по пазарни цени към да-
тата, на която са придобити, съгласно разпоредбите на чл.11, ал.1, т.3 и
чл.10, ал.4 от ЗДДФЛ. В тази връзка стойността на разпределения под
формата на актив на дружеството дивидент ще е равна на определената
пазарна цена. Дефиниция за пазарна цена е дадена в пар.1, т.9 от ЗДДФЛ
чрез препратка към пар.1, т.8 от ДР на ДОПК, а методите за определяне
на пазарните цени са определени в пар.1, т.10 от ДР на ДОПК. В тези
случаи е допустимо определяне на справедливата (пазарната) цена и от
лицензиран оценител.
По смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗКПО, дивидент е разпределението
в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице,
вследствие на което намалява собственият капитал на последното,
включително:
а) доходи от акции;
б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани
дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалба.
Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законо-
дателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение
на случаите на скрито разпределение на печалбата.

На основание разпоредбата на чл.165 от ЗКПО, разпределените като

ликвидационен дял или дивидент активи към момента на разпределе-
нието за данъчни цели се смятат за реализирани от данъчно задълже-
ното лице по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния
финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с
печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между
пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на
разпределението на ликвидационния дял или дивидента. Дефиниция за
пазарна цена е дадена в пар.1, т.14 от ЗКПО чрез препратка към пар.1,
т.8 от ДР на ДОПК, а методите за определяне на пазарните цени са опре-
делени в пар.1, т.10 от ДР на ДОПК. Отново ще посочим, че е допустимо
определяне на справедливата (пазарната) цена от лицензиран оценител.

Свързаните с актива данъчни временни разлики се признават по

общия ред на закона, а при определяне на данъчния финансов резултат
се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО. Съгласно чл.66, ал.1 от ЗКПО когато
активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при опреде-

56
ляне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат
се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива. Когато
активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне
на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се
намалява с данъчната стойност на актива (чл.66, ал.2 от ЗКПО). На ос-
нование разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗКПО счетоводните приходи и
разходи, отчетени във връзка с разпределянето на ликвидационния дял
или дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели.

В случаите на разпределяне на дивидент под формата на активи, в

дружествата e възможно да възникнат затруднения относно внасянето на
дължимия окончателен данък в размер на 5% върху пазарната цена на
актива. Възможни са два варианта на процедиране, като в първия от тях
съдружникът-физическо лице, в чиято полза е разпределен дивидентът
в натура, заплаща дължимия окончателен данък. Това може да стане с
внасяне в брой в касата на дружеството, или по банков път по разплаща-
телната сметка на предприятието. Вторият вариант е дължимият данък
дивидент да се поеме, респективно заплати изцяло от дружеството. В
тези случаи заплатената сума на данъка ще се отчете като счетоводен
разход от предприятието, като следва да се има предвид разпоредбата
на чл.26, т.8 от ЗКПО, съгласно която разходи за данък, който подлежи
на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода, не се
признават за данъчни цели.

В заключение, ще посочим, че на основание чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ,

окончателният данък за доходите по чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ се удържа и
внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца,
следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне
на дивидент. На основание чл.57 от ЗДДФЛ, в същия срок предприятие-
то - платец на дохода, следва да подаде декларацията по чл.55, ал.1 от
ЗДДФЛ в ТД на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци.
Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4, във връзка с чл.50, ал.1, т.3,
буква „а” от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти, в т.ч. и от скрито разпре-
деление на печалбата, които се облагат с окончателен данък по реда
на чл.38 от ЗДДФЛ, не подлежат на деклариране в годишната данъчна
декларация, когато са реализирани от източник в България.

57
ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА
СТОЙНОСТ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
ВЪПРОС: Българско дружество е сключило дългосрочен рамков
договор за доставка на млечни и месни продукти и пиво „Гинес“ с
фирма, установена в Северна Ирландия. В същото време имаме
ангажимент към тази фирма за доставка на картонени опаковки.
Какви са възможните последици от Брекзит по отношение на ДДС?
ОТГОВОР: След 1 януари 2021 г. в Северна Ирландия за сделки със
стоки ще продължават да се прилагат разпоредбите на правото на Съюза
в областта на ДДС за следващите четири години (виж Протокола за Ир-
ландия и Северна Ирландия, който е неделима част от Споразумението
за оттегляне). За всички други сделки в Обединеното кралство, включи-
телно по отношение на Северна Ирландия ще се прилагат разпоредбите
на законодателството на Обединеното кралство.
Предвид тези специфики за правилното функциониране на системата
на Съюза за ДДС с Директива (ЕС) 2020/1756 е прието за целсъобразно
предоставянето на отделен идентификационен номер по ДДС на всяко
данъчно задължено лице, което извършва доставки на стоки в Северна
Ирландия. За целта в Северна Ирландия ще се въведат отделни иден-
тификационни номера по ДДС, със специфичен префикс. По този начин
ще се разграничават случаите, в които за трансгранични сделки със
стоки в Общността, данъчно задължените лица и данъчно незадълже-
ните юридически лица, установени в Северна Ирландия, ще прилагат
разпоредбите на правото на Съюза в областта на ДДС.

По отношение на идентифицирането на данъчно задължените лица

в Северна Ирландия са предприети и съответните законодателни изме-
нения в ЗДДС.
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, считано
от 1 януари 2021 г. за целите на ЗДДС, ще е трета страна.
Северна Ирландия ще се счита за територия на държава членка по
отношение на доставките на стоки, изпратени или транспортирани от или
до Северна Ирландия. Доставките с услуги между държавите членки и
Северна Ирландия ще бъдат третирани като доставки между държави
членки и трети държави/територии.

58
 Операциите, включващи движения на стоки между Северна Ир-
ландия и държавите членки, ще се считат за вътресъюзни операции,
когато доставчикът или получателят на стоките е данъчно задължено
лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с
идентификационен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса “XI”.
Предвид това за доставките от Северна Ирландия, по които българ-
ското дружество е получател, след 1 януари 2021 г. ще се прилага режимът
за вътреобщностни придобивания, при наличие условията на чл.13 от
ЗДДС и ако доставчикът на стоките е данъчно задължено лице, което е
идентифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия с идентифика-
ционен номер по ДДС, който съдържа знака/префикса “XI”.
Съответно за доставките, които българското дружество ще извършва
към фирма, установена в Северна Ирландия, ще се прилага режимът
за вътреобщностни доставки при кумулативно изпълнение на следните
предпоставки:
99 доставчикът - българската фирма, е регистрирано по ЗДДС лице
на територията на страната към датата на данъчното събитие;
99 предметът на доставката са стоки;
99 възмездност на доставката;
99 стоките са транспортирани от територията на Република България
до територията на Северна Ирландия;
99 получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга дър-
жава членка към датата на данъчното събитие и е предоставил
идентификационен номер по ДДС на доставчика. За „идентифи-
кационен номер за целите на ДДС, издаден от държава-членка на
ЕС”, ще се счита идентификационен номер по ДДС, който съдържа
знака/префикса „XI”, издаден на данъчно задължено лице, иден-
тифицирано за целите на ДДС в Северна Ирландия.;
99 доставката е отразена от доставчика във VIES-декларация.

По отношение на VIES-декларацията, следва да се посочи, че в

проекта на ПИДППЗДДС, който е публикуван за обществено обсъжда-
не на сайта на МФ, е посочено, че регистрирано лице, което извършва
вътреобщностни доставки след 1 януари 2021 г. включително, по които
получатели са данъчно задължени лица или данъчно незадължени юри-
дически лица, регистрирани за целите на ДДС в Северна Ирландия, или
доставки като посредник в тристранна операция, по които получатели са
данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица,
регистрирани за целите на ДДС в Северна Ирландия, заедно със справка-
декларацията по чл. 125, ал. 1 от закона подава и VIES-декларация по
чл. 125, ал. 2 от закона за тези доставки за съответния данъчен период.

59
В тези случаи във VIES-декларацията се посочва идентификационен
номер по ДДС със знак/префикс „XI“ на регистрираните за целите на ДДС
лица на територията на Северна Ирландия.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка
са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените
вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2. За прилагане на нулева ставка
доставчикът - българската фирма, следва да разполага с документите по
чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Обръщам внимание, че за доказване на доставката
лицето-доставчик следва да разполага с фактура за доставката, в която
се посочва издаденият идентификационен номер по ДДС на получате-
ля, под който номер му е извършена доставката и който задължително
съдържа знака/префикса “XI.

ВЪПРОС: Българска фирма-регистрирана по ЗДДС, ще продаде

товарен автомобил на физическо лице-грузински гражданин.
Трябва ли във фактурата за продажбата да начислим ДДС и
каква данъчна ставка да ползваме? С какви документи трябва
да доказваме, че продаденото МПС е отпътувало за Грузия?
ОТГОВОР: За да се определи данъчното третиране на доставката
на товарния автомобил, която осъществява дружеството, следва да се
определи мястото й на изпълнение с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на
стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се
намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото пре-
доставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. В ал. 2 на чл. 17 от закона е указано,
че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или
превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахожде-
нието на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва
превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение на достав-
ката на автомобили е на територията на Република България и същата
е облагаема по смисъла на чл.12 от закона.

Съгласно чл.28 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е

доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на тери-
торията на страната до трета страна или територия от или за сметка на
доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват
от място на територията на страната до трета страна или територия от
или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е устано-
вено на територията на страната.

60
 Видно от цитираната разпоредба, статутът на получателя - дали е
физическо или юридическо лице не е от значение за данъчното третиране
на доставката. От значение е дали е налице доставка на стока и дали съ-
щата се изпраща или превозва извън територията на Европейския съюз.
В случая, когато българско дружество, регистрирано по ЗДДС, из-
праща или превозва от свое име или за своя сметка, или от името или
за сметка на получателя, когато същият не е установен на територията
на страната, стоката си (товарен автомобил от територията на страната
до територията на трета страна), ще е налице облагаема доставка, за
която е приложима нулевата ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС, само
в случай, че българското дружество разполага с документите, посочени
в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, т.е. освен фактура и митнически документ
следва да притежава и документ за превоза.

В ППЗДДС не са изрично посочени конкретни документи, които трябва

да притежава лицето за доказване на превоза на стоките.
В запитването не е конкретизирано с какъв транспорт и как ще се
осъществи превозът. Начинът на транспорта на стоките определя и до-
кументите, които се съставят във връзка с транспортирането им. Няма
пречка транспортът да бъде осъществен както от доставчика, така и от
получателя на стоката (в случая от физическото лице - получател ), кое-
то обстоятелство следва да бъде безспорно доказано от представените
доказателства за достигане на автомобила на територията на Грузия.

В случай че транспортът е извършен от доставчика или от трето лице

за сметка на доставчика, следва да е налице транспортен документ, удос-
товеряващ, че автомобилът е получен на територията на трета страна.
Документът, удостоверяващ извършването на превоз, може да бъде
товарителница, коносамент или друг международно признат документ.
Издаването на товарителница/коносамент е доказателство за сключване
на превозния договор. Предаването на стоката е елемент от фактическия
състав на договора за превоз на товари, което прави договорите реал-
ни. Наличието на доказателства за получаване на стоката от страна на
получателя, е обстоятелство, относимо към изпълнение на поетите от
превозвача задължения по сключения договор за превоз с товародателя.
Възможно е дружеството да не разполага с документ за превоза на
автомобила, предмет на доставката, тъй като същият ще се придвижи на
собствен ход. В случай, че транспортирането е задължение на достав-
чика, то за доказване на обстоятелството, че транспортното средство е
напуснало територията на страната, ще са относими съставени за целта
например пътен лист, командировъчна заповед на лицето - водач на

61
транспортното средство и други. Освен това следва да се съобрази, че
съгласно чл. 25, т. 1 от Закона за автомобилните превози международен
превоз на товари може да се извършва от превозвач, който притежава
лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата
на международни договори, по които Република България е страна. Ако
превозът ще се извършва от самия доставчик, който притежава лиценз
за международен транспорт, а не от транспортна фирма, във връзка с
което същият би следвало да се квалифицира като превоз за собствена
сметка, предвид легалната дефиниция на понятието “превоз на товари
за собствена сметка”, дадена в Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за услови-
ята и реда за извършване на превоз на пътници и товари. Предвид чл.
11 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за извършване на превоз на товари
за собствена сметка извън територията на Общността е необходимо
разрешително, ако такова се изисква по силата на двустранни или мно-
гостранни спогодби, по които Република България е страна.

В чл. 18 от наредбата е посочено, че при извършване на товари за

собствена сметка водачът представя при поискване от контролните ор-
гани следните документи:
99 заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заве-
рено извлечение от него, което съдържа името на работодателя,
името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен
договорът, и/или заверено копие на договор, с който водачът е
предоставен на разположение на лицето по чл. 9;
99 копие на фактурата за товара или копие на документ, удосто-
веряващ, че превозваните товари принадлежат на едноличния
търговец или юридическото лице или са продадени, закупени,
дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени
или поправени от него;
99 разрешително, ако такова се изисква по силата на двустранни или
многостранни спогодби, по които Република България е страна;
99 заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото
лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномо-
щено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата
или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и
маршрутът на движение, както и видът на товара;
99 карта за квалификация на водача;
99 заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари на
територията на Република България в съответствие с чл. 12б, ал.
10 от Закона за автомобилните превози.

62
 Следва да имате предвид, че горепосочените документи не са доста-
тъчни за доказване реалността на осъществената стопанска операция.
Действително извършените превози могат да бъдат доказани при наличие
на пътен лист или пътна книжка.
В случай че задължението за управление и извеждане от територията
на страната на автомобила е за получателя, като относими доказателства
могат да се посочат например писмено потвърждение или декларация
от получателя за пристигането на автомобила на територията на Грузия.
От документите, доказващи придвижването на автомобила и другите
относими към доставката документи - договор, митнически документ,
фактура и други, следва да може да се направи безспорен извод, че
доставката е осъществена и че стоката е напуснала територията на
страната и е пристигнала на територията на Грузия.
Необходимо е да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от
ЗДДС, съгласно която ако доставчикът не се снабди с документите по
чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ
календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите
на глава трета не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди
с посочените по-горе документи, той коригира резултата от прилагането
на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
В този смисъл, ако българското дружество не притежава тези до-
кументи, е налице основание да се приеме, че не е извършен износ и
съответно за тази доставка няма да е приложима разпоредбата на чл.
28 от ЗДДС.
На основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ставката на данъка в случая
е 20 на сто и за дружеството като доставчик ще възникне задължение за
начисляване на данък върху добавената стойност по реда и в сроковете,
предвидени в закона.

ВЪПРОС: Дружество е с основна дейност промишлено произ-

водство на строителни материали. През годината дружеството е
извършвало минимално дейност като е отчитало общи разходи, но
разполага със свободни парични средства и възнамерява да закупи
акции, които да препродаде. Какви са данъчните последствия от
тази сделка от гледна точка на ДДС?
ОТГОВОР: Съгласно разпоредбите на чл.46 от ЗДДС, сред осво-
бодените доставки по смисъла на същия закон попадат и сделките,
включително договарянето, свързани с дружествени дялове, акции или
други ценни книжа и техните деривати, с изключение на управлението и
отговорното пазене; това не се отнася за ценните книжа, установяващи
права върху стоки или услуги извън посочените в този член.

63
 При условие че дружеството не извършва продажба на собствени
акции, а действа като брокер/агент - посредник при сделките с финан-
сови инструменти, възнаграждението, което получава за услугата, ще се
счита за приход.
За целите на ЗДДС обикновеното притежаване на ценни книжа не
представлява икономическа дейност. Придобиването или притежаването
на ценни книжа (акции или дялове) обаче може да представлява иконо-
мическа дейност, ако то се вписва в дейност по търговия с ценни книжа
В случай, че дружеството извършва търговия с ценни книжа с цел
печалба на пазар, който е организиран професионално, следва да се
счита, че същото извършва доставки, които на основание чл. 46, ал. 1,
т. 5 от ЗДДС имат характер на освободена доставка.

По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за общите

разходи на дружеството, което ще извърши едновременно облагаеми и
освободени доставки, същото ще има право на приспадане на частичен
данъчен кредит по чл. 73, ал. 1 от ЗДДС или на пропорционално прис-
падане по чл. 73б от закона.
За определяне размера на частичния данъчен кредит на получени-
те от дружеството приходи от сделки с ценни книжа, при изчисление на
коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, в знаменателя се включва сумата
от положителните разлики, определени за всяка конкретна покупко-про-
дажба на ценна книга, намалена със сумата от отрицателните разлики,
определени за всяка конкретна покупко-продажба на ценна книга.
При изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, в оборота
по чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от закона не се включват доставките на недвижими
имоти и на финансови услуги, които са с инцидентен характер.

В ЗДДС и ППЗДДС липсва пояснение относно понятието „инци-

дентен“. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на СЕС
(Решения по дело C-98/07 и C-77/01), като целта на изключването на
продажбите на активи, както на операции с недвижимо имущество или
финансови сделки, които са със съпътстващ характер, от коефициента
на съотношение е, че същите не отразяват професионалната дейност на
данъчно задълженото лице. Или става въпрос за доставки от второсте-
пенно значение или с извънреден характер спрямо общия оборот, реали-
зиран от предприятието и тези доставки не съответстват на обичайната
дейност на данъчно задълженото лице. Те биха изкривили резултата от
изчислението и то по такъв начин, че коефициентът ще спре да отразява
съответната част от стоки и услуги със смесена употреба за извършва-

64
нето както на облагаеми, така и на освободени доставки. Тези сделки се
изключват само ако не са свързани с обичайната стопанска дейност на
данъчно задълженото лице.
В решение на СЕС по дело С-378/15 съдът е уточнил, че дори в някои
случаи размерът на приходите от финансови сделки да надвишава тези от
основната дейност на предприятието, това не означава, че същите не се
квалифицират като „съпътстващи сделки“. Дадена икономическа дейност
се квалифицира като „съпътстваща“, при положение че не съставлява
пряко, постоянно и необходимо продължение на облагаемата дейност
на предприятието и не предполага значително използване на стоки или
услуги, за които се дължи ДДС.
С оглед посочената практика на СЕС дружеството следва внимателно
да прецени дали извършените от него финансови сделки са „съпътства-
щи сделки“ с инцидентен характер и съответно няма да участват при
изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит.

В допълнение, при доставка на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС,

съгласно разпоредбите на чл. 113, ал. 3, т. 2 от закона, доставчикът може
да не издава фактура, освен по собствено желание или такова на по-
лучателя по доставката. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 119, ал.
1 от закона, съгласно която за доставките, за които не е задължително
издаването на фактура от доставчика, същият има задължение да състави
отчет за извършените продажби, който да съдържа обобщена информа-
ция за тези доставки за съответния данъчен период. Тези отчети следва
да бъдат отразени в дневниците за продажби за данъчния период, през
който са издадени.

В случаите, в които съответното лице - доставчик на финансови услуги

по чл. 46 от закона, е издало данъчен документ - фактура, или отчет за
извършените продажби по чл. 119 от същия, във връзка с разпоредбите
на чл. 124, ал. 2 е длъжно да го отрази в дневника за продажби за пери-
ода, през който същият е издаден.

Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното по същия закон лице

е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за
покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период,
през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по
чл. 72, ал. 1 от същия нормативен акт.

Мина Янкова, данъчен експерт

65
ПО ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
ВЪПРОС: Четири поземлени имота-частна държавна собственост,
са предоставени за управление на ТП "Държавно Горско Стопанство".
Имотите са актувани с актове за частна държавна собственост, в които
Североизточно държавно предприятие (СИДП), ТП „ДГС“ е посочено
като лице, на което е предоставено правото на управление. С дого-
вор Министерството на земеделието и храните е учредило право на
строеж на „АЛМА“ АД за изграждане на депо за фосфогипсови от-
падъци и от момента на сключване на договора приобретателят по
него става и ползвател на площите, а част от останалата територия
на поземлените имоти е заета от води и водни обекти.
ТП „ДГС“ възразява срещу определеното му задължение за
данък и такса за битови отпадъци, поради това че на „АЛМА“ АД
е прехвърлено единствено право на строеж, т.е. собственик на по-
земления имот си остава Министерство на земеделието и храните,
а ДГС е лице, на което е предоставено правото на управление.
Кое е задълженото за данък върху недвижимите имоти и
такса за битови отпадъци лице за поземлените имоти, ак-
тувани с АЧДС, при положение че в полза на акционерното
дружество не е учредено вещно право на ползване с дого-
вора за учредяване на право на строеж?
ОТГОВОР: Както вече беше споменато, поземлените имоти, актувани
с актове за държавна собственост, са предоставени за управление на
СИДП, ТП „ДГС“. Според изричната разпоредба на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ
за имоти - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е
лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Данъчно задължено лице за посочените имоти е СИДП. СИДП е
държавно предприятие, включено в списъка на държавните предприятия
по приложение 1 към чл. 163 от Закона за горите (ЗГ). Предприятията по
чл. 163 от ЗГ са юридически лица със статут на държавни предприятия
по чл. 62, ал. 3 от ТЗ.
Законът не придава на териториалните поделения на държавните
предприятия статут на юридически лица, нямат пълна правосубектност. По
силата на чл. 174, ал. 1 от ЗГ териториалните поделения на държавните
предприятия: сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност
търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от
директора на държавното предприятие правомощия; водят счетоводство

66
и представят в централното управление изготвените годишни финансови
отчети съгласно Закона за счетоводството; имат банкови сметки и свой
печат; водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела; са
работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда; разчитат
се самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на
местни данъци и такси, т.е. законът определено им придава известна
обособеност и самостоятелност, близка до тази на юридическото лице. По
отношение заплащането на местни данъци и такси изрично е предвидено,
че те се разчитат самостоятелно с общинските бюджети.
Разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗГ се прилага в смисъл, че терито-
риалните поделения предвиждат и заплащат от своите бюджети дължи-
мите за имотите и превозните средства данъци. Самостоятелен правен
субект, юридическо лице, е СИДП, поради което то е задълженото с
данък и такса лице.
Данъчно задължено лице за споменатите имоти не е акционерното
дружество поради следните съображения: с договор на дружеството е
учредено право на строеж, а не вещно право на ползване, същото не
е собственик на поземления имот и правото на строеж е реализирано,
но е изградено съоръжение, което не е обект на облагане с данък, в ре-
зултат на което чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ не намира приложение. Депата са
вид съоръжения по смисъла на ЗУТ, а не постройки, трайно прикрепени
към земята и не представляват сгради, в резултат на което същите не са
облагаеми обекти по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ.
Вещните права са уредени в чл. 55 - чл. 67 от Закона за собствеността
(ЗС) и такива са правото на ползване и правото на строеж. Учредяването
на право на ползване върху чужд недвижим имот е от сделките, за чиято
действителност законът изисква особена форма - най - строгата форма,
позната в нашето право - нотариалният акт. Изискването е регламентирано
в чл. 18 от ЗЗД, според който договорите за прехвърляне на собственост
или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва
да бъдат извършени с нотариален акт. Такава форма не е реализирана
при договора за учредяване на право на строеж на дружеството.
По силата на чл.10, ал. 2, изр. посл. от ЗМДТ, с данък не се облагат
поземлените имоти, заети от водни обекти-държавна и общинска соб-
ственост. За поземлен имот, чиято територия е заета от води и водни
обекти, това условие е изпълнено, в резултат на което същият не под-
лежи на облагане с данък. Имотът не е внесен в капитала на държавно
предприятие - търговец, поради което не се променя качеството му на
държавна собственост.
Красимира Узунова, данъчен експерт

67
 СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

ОСИГУРЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ГРАДЖАНИН,

РАБОТЕЩ В БЪЛГАРИЯ ПО ТРУДОВ ДОГОВОР
И ПО ВТОРИ ТРУДОВ ДОГОВОР С НЕМСКИ
РАБОТОДАТЕЛ

Петя Гинина, юрист по осигурително законодателство

Фактическа обстановка:
Български гражданин има сключен трудов договор с български
работодател, за който полага труд на територията на България.
Същевременно възнамерява да сключи трудов договор и с работода-
тел, регистриран в Германия съгласно немското законодателство,
като трудът и по този договор ще се полага единствено в България.
Дължат ли се осигурителни вноски по трудовия договор,
сключен с немския работодател? Къде и от кого се дължат?
Становище: По отношение на лицата, граждани на държави-членки
на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражня-
вайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат
Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална
сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура
за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.

Въпреки че в конкретния случай няма пресичане на граници на дър-

жави членки, е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация,
предопределена от факта, че немският работодател е установен на
територията на друга държава членка. Съгласно чл. 11, параграф 1 от
Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той е приложим, са подчи-
нени на законодателството само на една държава членка.
Независимо от това, че работодателите са регистрирани в две различ-
ни държави членки, следва да имате предвид, че в случаите, в които се
полага труд единствено на територията на България, съгласно чл. 11(3)
(а) от Регламент № 883/2004, ще е приложимо българското осигурително
законодателство.
Основните последици от определяне на приложимото законодател-
ство според Дял II от Регламент №883/2004 са:

68
 1. определя се държавата членка, в която се дължат задължителните
осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно
законодателството на тази държава, включително за дейностите
и доходите от други държави членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обез-
щетения и услуги по регламента.

Работодателите със седалище или място на дейност извън дър-

жавата членка, чието законодателство е определено като приложимо
спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи
от въпросното законодателство, включително по отношение превеждане
(плащане) на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за со-
циална сигурност, така както ако седалището или мястото им на дейност
се намираше в държавата членка, чието законодателство е определено
като приложимо (чл.21(1) от Регламент № 987/2009).
Следователно, немският работодател следва да превежда задължи-
телните осигурителни вноски в съответствие с българското национално
законодателство, което е приложимо за лицето, независимо дали пред-
приятието е регистрирано в България и за него ще се дължат осигурител-
ни вноски, така както ако трудовият договор беше сключен по българското
трудово законодателство с регистриран в България осигурител.

Немският работодател ще придобие качество на осигурител по сми-

съла на чл. 5, ал. 1 от КСО и на задължено лице по чл. 14 от ДОПК.

Работодателите, установени на територията на друга държава, които

по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българ-
ското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно
вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служе-
бен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК. Тези осигурители
могат да се договорят с лицето, за което е определено за приложимо
българското осигурително законодателство, да изпълнява от свое име
задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаване на
данни във връзка с осигуряването (чл. 21(2) от Регламент № 987/2009).

Издаването на служебен номер от НАП се извършва от компетентната

ТД на НАП съгласно чл. 8 от ДОПК. За издаване на служебен номер на
нефизическо лице следва да се подаде искане за регистрация на чуж-
дестранно нефизическо лице (Образец ОКд. 213), което е публикувано
в електронния сайт на НАП - www.nap.bg. Към искането следва да се
приложи копие от съответните документи, доказващи описаните в иска-

69
нето регистрационни данни на чуждестранното нефизическо лице, като
например удостоверение за регистрация в съответната държава, склю-
чения договор между страните и пълномощно, ако данните се подават
чрез пълномощник.
В конкретния случай не следва да се подава уведомление за склю-
чения трудов договор с немския работодател, тъй като само когато тру-
довото правоотношение е уредено на основание Кодекса на труда (КТ),
съгласно чл. 62, ал. 3 от същия кодекс, работодателят или упълномощено
лице е длъжен да изпрати уведомление за сключения трудов договор
съгласно Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда
за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

На основание чл. 6, ал. 3 от КСО за работниците и служителите

задължителни осигурителни вноски се дължат върху получените, вклю-
чително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения
или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от
минималния осигурителен доход по ал. 2, т.3, а за лицата, за които не е
определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работ-
на заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на
осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване (ЗБДОО). От 2019 г., включително и за 2021 г.,
максималният месечен размер на осигурителния доход е в размер на
3000 лв.

Тъй като лицето осъществява дейност по два трудови договора,

следва да се има предвид и поредността на доходите, регламентирана
в чл. 6, ал. 11 от КСО, съгласно която осигурителните вноски се внасят
върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от макси-
малния месечен осигурителен доход, като на първо място са доходите
от дейности на лицата, съгласно последователността, посочена в чл. 4,
ал. 1 и 10 от кодекса, а когато същите попадат в една точка от алинея 1,
тогава се прилага поредността на възникването им във времето. В тази
връзка разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграж-
дението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски създава
задължение за лицата, които упражняват трудова дейност на повече от
едно основание да декларират пред всеки следващ осигурител дохода,
върху който се дължат осигурителни вноски с оглед ненадвишаване на
максималния месечен осигурителен доход.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите следва да подават де-

кларации по ред, определен в Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.

70
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица,
както и от самоосигуряващите се лица (чл. 5, ал. 6 от КСО). В случая,
такива следва да постъпват, както от българския работодател, така и от
немския работодател.
За лицата, за които е определено като приложимо българското за-
конодателство, в чийто материален обхват попадат всички осигурени
рискове, в декларация обр. №1 се посочва код за вид осигурен „01 – за
работници и служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при един
работодател, а за тези, които работят по допълнителен трудов договор
„04“. Разпоредбата на чл. 4, ал. 8 от Наредба № Н-13/2019 г. предвижда,
че за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО,
се подават декларации обр. № 1 и в случаите, в които на едно от осно-
ванията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен
осигурителен доход. Осигуряването при немския работодател не е сред
изключенията, предвидени в ал. 9 на същата разпоредба.

В случай, че следва да се удостовери пред немските власти, че е при-

ложимо българското осигурително законодателство, вече е възможно да
се издава удостоверение А1 „Удостоверение относно законодателството
в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на
притежателя“ и в хипотезата на „основното правило“ по чл. 11(3)(а) от
Регламент № 883/2004 г., тоест когато трудът се полага на територията
на само една държава членка. Същото се издава при подадено искане
от лицето, в случая работникът, който е гражданин на България и работи
на територията на страната за работодател, регистриран в Германия. Ис-
кането е обр. ОКд-284 и може да бъде изтеглено от електронния сайт на
НАП, като се подава в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес на
лицето. С издаването на формуляр А 1 компетентната институция удосто-
верява, че законодателството на тази държава е приложимо спрямо това
лице. Не съществува пречка това обстоятелство да бъде удостоверено
със задна дата - по време или дори след приключването на периода,
подлежащ на удостоверяване, като за доказване на трудовата дейност в
България ще послужат както данните, подадени с декларациите в НАП,
така и внесените вноски, а също така и трудовият договор, сключен с
немския работодател с място на работа в България.

71
 ОСИГУРЯВАНЕ НА ГРАЖДАНИН НА ТРЕТА
СТРАНА СЪС СТАТУТ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО
ПРЕБИВАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ, РАБОТЕЩ ПО ДУК
В БЪЛГАРИЯ И КАТО САМОСТОЯТЕЛНО ЗАЕТО
ЛИЦЕ В ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА
Петя Гинина, юрист по осигурително законодателство

Фактическа обстановка:
Турски гражданин, който пребивава на територията на България,
се осигурява в Полша като самостоятелно заето лице (собственик
на фирма). Същевременно ще започне да полага труд по договор за
управление и контрол на територията на България.
Къде и как следва да се осигурява за извършваните от него
дейности?
ОТГОВОР: От 01.01.2011 г. е в сила Регламент № 1231/2010 на Евро-
пейския парламент и на Съвета за разширяване обхвата на Регламент №
883/2004 по отношение на гражданите на трети държави, които все още
не са обхванати от тези регламенти на основание тяхното гражданство.
Така Регламент № 883/2004 ще се прилага и по отношение на тях, ако
кумулативно са изпълнени следните условия:
1. Пребивават законно (независимо от продължителността на раз-
решеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална
сигурност в някои или всички от клоновете на социална сигурност,
определени от чл. 3 от Регламент № 883/2004 г.;
2. При наличие на трансгранична ситуация между държави-членки
на ЕС, независимо дали трансграничният елемент касае иконо-
мическа активност или не.
В случая турският гражданин попада в персоналния обхват на Регла-
мент № 883/2004, във връзка с регламент № 1231/2010 г. Определяне на
приложимото законодателство е един от основните принципи, установе-
ни с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се
прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една
държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
За целите на приложимото законодателството, което е определено
като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или
самостоятелно заети на територията на две или повече държави членки, се
разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи
всичките си доходи в държавата членка, чието законодателство е опре-
делено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент №883/2004).

72
 В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени хипотезите при
осъществяване на дейност в две или повече държави членки (чл. 13 от
Регламент (ЕО) № 883/2004). В този случай отново следва да се определи
само едно приложимо осигурително законодателство съобразно разпо-
редбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото за-
конодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две
и повече държави членки, преди всичко е необходимо да се дефинира
дали са наети или самостоятелно заети лица. Това се извършва въз
основа третирането на съответната дейност според осигурителното за-
конодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият
на осигуряване полага труда си.
По отношение на България към категорията “заети лица” спадат
всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), а към категорията “самостоятелно заети лица” - са-
моосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както
и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал.
3, т. 5 и 6 от КСО.
От изложената фактическа обстановка е видно, че лицето упражнява
трудова дейност на територията на две държави членки: като наето лице
в България и като самостоятелно заето лице в Полша.
Доколкото дейността на лицето в България може да се определи
като дейност на „заето лице”, а дейността в Полша като дейност на „са-
мостоятелно заето лице” по смисъла на чл. 1(а) и (б) от Регламент №
883/2004, приложение намира разпоредбата на чл. 13(3) от Регламент
(ЕО) № 883/2004. Разпоредбата гласи, че лице, което обичайно осъщест-
вява дейност като заето и дейност като самостоятелно заето в различни
държави членки, е подчинено на законодателството на държавата член-
ка, в която то осъществява дейността си като заето лице. За целите на
прилагането на определеното в съответствие с разпоредбата на чл. 13(3)
от Регламент (ЕО) № 883/2004 законодателство, лицето се приравнява
на лице, осъществяващо цялата си дейност като заето лице или като
самостоятелно заето лице и което получава целия си доход в съответната
държава членка (чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004). В хипотезата,
в която лицето е заето в България и самостоятелно заето в Полша, е
приложимо българското осигурително законодателство, включително и
за дейността и доходите му на територията на Полша.

Съгласно чл. 16 от Регламент № 987/2009, във всички случаи, когато

едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки,
то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по

73
пребиваване. В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефи-
нирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за
обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от прилагащия Регламент
№ 987/2009 като основните са: продължителността и непрекъснатото
пребиваване и естеството на упражняваната дейност, семейното и жи-
лищното положение, както и данъчното му облагане.
Компетентната институция на държавата членка, чието законодател-
ство е приложимо, издава удостоверение, чрез което се удостоверява
приложимото законодателство (формуляр А1 „Удостоверение относно
законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага
по отношение на притежателя“). Този формуляр удостоверява, че лице-
то е подчинено на законодателството на определена държава членка и
същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните
други държави членки, в които то полага труд.
В тази връзка, като лице, упражняващо дейности в две страни-членки
на ЕС и пребиваващо на територията на България, то следва да уведоми
Националната агенция за приходите (НАП), в качеството й на компетентна
институция. Въз основа на подадено искане за издаване на удостове-
рение за приложимо законодателство на лице, осъществяващо дейност
като заето лице в България и като самостоятелно заето лице в Полша
(обр. Окд-240), в удостоверение А1 ще е определено като приложимо
българското осигурително законодателство.

След като лицето осъществява дейност на различни основания по

чл. 4 от КСО, следва да спазва и разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО,
която регламентира, че осигурителните вноски се внасят върху сбора
от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен
осигурителен доход, като на първо място са доходите по чл. 4, ал. 1 от
КСО (включително доходът по договора за управление и контрол), а до-
ходите като самоосигуряващо се лице са на трето място в поредността
до достигане на максималния месечен осигурителен доход.

По отношение подаването на данни за дейността като „самостоятел-

но заето лице“ на територията на Полша, следва да се има предвид, че
данните по чл. 81, ал. 1 от ДОПК за чуждестранните физически лица с
адресна регистрация на краткосрочно и продължително пребиваващи се
вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция
въз основа на данните, съдържащи се в Единния регистър за чужденците,
поддържан в Министерството на вътрешните работи. Служебно вписване
на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни по ал.3,
се извършва с протокол по чл. 50 въз основа на вписвания в други офи-

74
циални (публични) регистри или извършени констатации след проверка
на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански
номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер
(чл. 82 от ДОПК).
Следва да се има предвид, че издаването на служебен номер от НАП
се извършва от компетентната ТД на НАП съгласно чл. 8 от ДОПК. За
издаване на служебен номер на нефизическо лице следва да се подаде
искане за регистрация на чуждестранно нефизическо лице (Образец
ОКд. 213), което е публикувано в електронния сайт на НАП – www.nap.
bg. Към искането следва да се приложи копие от съответните документи,
доказващи описаните в искането регистрационни данни на чуждестран-
ното нефизическо лице.
Номерът по чл. 82 от ДОПК се в вписва както в декларация обр. ОКд-
5 „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“, така и при
подаване на данни с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“.
В декларация обр. № 6, която се подава след определяне на окончател-
ния размер на осигурителния доход на самоосигуряващия се, се вписва
само неговият ЕГН/ЛН/ЛНЧ.

СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКО

ЛИЦЕ - РЕГИСТРИРАН ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИН,
ПОЛУЧАВАЩ ДОХОДИ И ОТ РАБОТА ПО ТРУДОВ И
ДОГОВОР И РАБОТА ПО ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР
Петя Гинина, юрист по осигурително законодателство

Фактическа обстановка:
Физическо лице - регистриран земеделски стопанин, произвеждащ
непреработена земеделска продукция, освен доходи от продажба на
непреработена продукция, работи по трудово правоотношение през
цялата година. Същевременно е получил и доходи по граждански дого-
вор, сключен за 1 месец. Лицето няма регистрация на друго основание
като самоосигуряващо се лице.
1. Може ли да избере да се осигурява върху минималния месечен
осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани?
2. Може ли да избере да се осигурява върху максималния месе-
чен осигурителен доход и той да остане окончателен за него?

75
 3. Земеделският стопанин следва ли да попълва Справката за
окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ?
4. За кои месеци следва да се направи изравняване на осигури-
телните вноски - само за месеца, в които е полаган труд без
трудово правоотношение или следва доходът от гражданския
договор да се разпредели на всичките 12 месеца, следвайки
указанията за попълване на таблици № 1 и 2?
Становище: На основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на
работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), самоосигуряващи-
те се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят
авансовите си вноски за едно от основанията по техен избор. Лицата,
регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, когато
едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и
2 от КСО (самоосигуряващи се лица - свободна професия, занаятчийска
дейност, собственици и съдружници, еднолични търговци), се осигуряват
върху минималния осигурителен доход, определен за тези лица.
Извършваната от земеделския стопанин дейност по трудов и по граж-
дански договор, извън земеделската, не попада сред дейностите по чл.
4, ал. 3, т. 1 и т. 2 от КСО. Това е така, защото осигуряването на лицата,
полагащи труд по трудово правоотношение и без трудово правоотноше-
ние, е регламентирано в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 4, ал. 3,
т. 5 и 6 от КСО, които не са сред изброените в горецитираната алинея.
Предвид изложеното, минималният месечен размер на осигурителния
доход, върху който следва да внася дължимите осигурителни вноски за
социално и здравно осигуряване за 2020 г. и за 2021 г., е 420 лв. (ЗБДОО
за 2020 и 2021 г.), но няма пречка, ако избере да се осигурява върху по-
висок осигурителен доход - между минималния и максималния месечен
размер на осигурителния доход, който е 3000 лв. за 2020 г. и 2021 г. Из-
борът на този доход се извършва чрез подаване на данни с декларация
обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“.
Регистрираните земеделски стопани подават декларация образец
№ 1, съгласно указанията за попълването й, за периодите на упражня-
ване на трудова дейност, като в т. 12 „Вид осигурен” попълват код 13 - за
регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, а другите
самоосигуряващи се лица попълват код 12 – за самоосигуряващи се, без
обхванатите с кодове 13 и 22.
Регистрираният земеделски стопанин, който произвежда единствено
непреработена растителна и животинска продукция и няма други облага-
еми доходи от трудова дейност, за които да подлежи на осигуряване, не

76
следва да попълва справката за окончателния размер на осигурителния
доход и избраният авансов осигурителен доход ще се яви окончателен,
дори и в т. 21 на декларацията да е попълнен максималният месечен
осигурителен доход. За всяко друго самоосигуряващо се лице, на осно-
вание чл. 6, ал. 9 от КСО, ще се изравни избраният авансов осигурителен
доход при годишното изравняване на осигурителния доход. Това ще се
получи и когато регистрираният земеделски стопанин освен тази дейност
извършва и друга дейност като самоосигуряващо се лице или получава
доходи от друга трудова дейност, за която следва да определя оконча-
телен размер на осигурителния доход, както е настоящият случай (чл.
6, ал. 9 и 10 от КСО и чл. 3, ал. 1, т. 3 от НЕВДПОВ).
На основание чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т.
1, 2 и 4 от КСО (включително регистрираните земеделски стопани) при
изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение
осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се
удържат от възнаграждението. Те внасят осигурителните вноски върху
доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9
от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани.
Следователно регистрираният земеделски стопанин следва да по-
пълни справката за окончателния размер на осигурителния доход към
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ по следния начин:
Следвайки действащите към момента указания за попълване на
Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния
доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и в съответствие с разпоредбата на
чл. 6, ал. 9 и 11 от КСО, доходът, върху който е осигурено лицето по тру-
довото правоотношение (това е осигурителният доход, посочен в т. 21
на декларация обр. №1, която е подадена от работодателя по трудовото
правоотношение), следва да намери отражение в колона 3.
В колона 4 на редовете следва да се впише осигурителният доход,
върху който самоосигуряващото се лице е избрало да внася авансово
осигурителни вноски. Осигурителният доход трябва да съответства на
данните за този доход, подадени от самоосигуряващото се лице с декла-
рация образец № 1. Няма пречка доходът, посочен в колона 4 на двете
таблици 1 и 2, както и през различните месеци, да е различен (между
минималния и максималния), и той следва да отговаря на декларирания
в т. 21 на декларация обр. № 1.
В колона 5 - доходите от непреработена растителна и/или животинска
продукция не следва да намират отражение в справката, но там следва
да намери отражение доходът без трудовото правоотношение на само-
осигуряващото се лице. Следвайки действащите от 2016 г. до момента
указания за попълване на Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния

77
размер на осигурителния доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и в съот-
ветствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО, доходът без трудовото
правоотношение се посочва на ред 13 в колона 5 и да се разпредели
поравно на месеците, през които регистрираният земеделски стопанин е
упражнявал трудова дейност, независимо от броя на отработените през
месеците дни и независимо че „гражданският договор“ е сключен за ра-
бота само за един месец през годината. Тъй като самоосигряващият се
е упражнявал трудова дейност през цялата година, доходът следва да
се раздели на 12. Годишният осигурителен доход, върху който се внасят
окончателни осигурителни вноски, се изчислява като разлика между
сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6. Следва да се има
предвид, че само когато разликата е положителна, върху нея се довна-
сят окончателни осигурителни вноски, а когато разликата е отрицателна
- надвнесените осигурителни вноски се прихващат и/или възстановяват
по реда на ДОПК, освен когато осигурителният доход в колона 5 е по-
малък от минималния осигурителен доход по КСО. Това е така, защото
окончателният размер на месечния осигурителен доход не може да бъде
по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход.
В случай че регистрираният земеделски стопанин е избрал да се
осигурява върху по-висок авансов осигурителен доход и при годишното
изравняване се получи отрицателна разлика, това ще бъде неговият
окончателен месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-
малък от минималния.

Не следва да се прави корекция на декларация обр. № 1, независимо

че определеният окончатален размер на осигурителния доход не съот-
ветства на декларирания в т. 21 на декларация обр. № 1, а в декларация
обр. № 6, която се подава от самоосигуряващите се лица, следва да се
попълнят само дължимите осигурителни вноски, тоест тези, които са
дължими след формиране на годишния им осигурителен доход. В ука-
зание № 1029-40-2303/10.03.2016 г. на НОИ е посочено, че се допуска
след определяне на окончателен размер на осигурителния доход, да се
дадат задължителни предписания за корекция на декларация обр. № 1,
само в случаите, в които се установи, че самоосигуряващият се е декла-
рирал минимален осигурителен доход, който е по-нисък от определения
за него в ЗБДОО за съответната година. Тоест корекция на декларация
обр. № 1 след определяне на окончателния размер на осигурителния
доход не следва да се извършва, независимо че чл. 9, ал. 5 от Наредба
№ Н-13/17.12.2019 г. допуска извършването й до 30 април на следващата
година без разрешение на НАП или НОИ

78
 ТРУДОВО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

ПРОМЯНА ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА

ТРУДОВИТЕ ДОГОВОРИ НА УЧИТЕЛИТЕ,
ПРИДОБИЛИ ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА
ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ
Лариса Тодорова, юрист по осигурително право

В Държавен вестник, бр. 107 от 18 декември 2020 г., е обнародван

Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ). С § 24
от него е направено изменение в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
В чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е предоставено правото на работодателя
да прекрати трудовия договор на работника/служителя с предизвестие,
когато е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Работниците и служителите в сферата на образованието се осигуря-
ват в специален Учителски пенсионен фонд по реда на чл. 69в, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), което им дава възможност за
ранно пенсиониране при намаляване на размера на изплащаната пенсия.
В мотивите към закона е изтъкната необходимостта да се гаран-
тира, че ранното пенсиониране на осигурените лица по чл. 69в, ал. 1
от КСО е право единствено на работника или служителя и не трябва
да е предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение
от работодателя.
С оглед на това е направено допълнение в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ,
с което се изключва възможността работодателят да прекрати трудовия
договор на учител поради придобиване на право на ранно пенсиониране
по реда на чл. 69в от КСО. Така прекратяването на трудовия договор
при придобиване правото на ранно пенсиониране ще е в зависимост
единствено от волята на лицата, които се осигуряват в Учителския пен-
сионен фонд.

Изменението на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е в сила

от 22 декември 2020 г. При прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от или след посочената дата, работодателите в сферата на об-
разованието трябва да спазват изменената разпоредба. Прекратяването
на трудов договор на работник или служител, придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в КСО, от работодателя на ос-
нование чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ би било незаконосъбразно.

79
 СКЛЮЧВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА РАБОТА
ПРЕЗ ОПРЕДЕЛЕНИ ДНИ ОТ МЕСЕЦА СЛЕД
ПРОМЯНАТА В КОДЕКСА НА ТРУДА
Лариса Тодорова, юрист по осигурително право

Разпоредбата на чл. 114 от КТ регламентира трудовия договор за

работа през определени дни от месеца.
Трудовият договор за определени дни от месеца може да бъде склю-
чен във връзка с чл. 68 от КТ - като срочен трудов договор, или чл. 67
КТ - като безсрочен. Когато не е уговорено друго, се счита, че договорът
е безсрочен. Както всички останали договори, и този трябва да отговаря
на изискванията за сключване на трудов договор, а именно - в писмена
форма с минимално изискуемо съдържание - дата на сключване, начало
на изпълнението, длъжностно наименование и код на длъжността, размер
на трудовото възнаграждение и периодичност на неговото изплащане,
място на работа.
Този договор се характеризира с това, че трудът не се полага през
всички, а само през определени дни от месеца, при конкретно уговорена
между страните в договора продължителност и разпределение на работ-
ното време (чл. 115 от КТ).
Договорът по чл. 114 от КТ може да се сключи и като основен и като
допълнителен трудов договор, за разлика от трудовите договори по чл.110
и чл. 111 от Кодекса на труда, които са трудови договори за допълнителен
труд при същия и при друг работодател.
Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ винаги се сключват
като допълнителни, т.е. работникът или служителят, който ги сключва, е
страна по основен трудов договор. Когато след възникване на основното
трудовото правоотношение, работникът и неговият работодател (същият)
сключат трудов договор за допълнителен труд, то правното основание,
което се посочва в договора е чл. 110 от КТ. Когато след възникване на
основното трудово правоотношение, работникът и „друг“ работодател
(различен от работодателя по основния трудов договор) сключат трудов
договор за допълнителен труд, то правното основание, което се посочва
в договора е чл. 111 от КТ. По допълнителните трудови договори работни-
кът/ служителят изпълнява трудовите си задължения извън установеното
за него работно време по основния трудов договор. Във всички случаи на
полагане на допълнителен труд продължителността на работното време
не може да нарушава законоустановената непрекъсната минимална
междудневна и седмична почивка.

80
 Основно изискване към допълнителния трудов договор по чл. 110 от
КТ е той да бъде сключен за извършване на работа, която не е в кръга на
трудовите задължения на работника/служителя по основния трудов дого-
вор. Това изискване има за цел да предоврати полагането на извънреден
труд. Спазването му означава, че работникът не може да полага допъл-
нителен труд за изпълнение на същата, сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия, като тази по основния трудов договор.

С § 8 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда

(ЗИДКТ), обнародван в Държавен вестник, бр. 107 от 18 декември 2020 г.,
е прието изменение и допълнение на чл. 114 от КТ, в сила от 22 декември
2020 г. Изрично се определя, че трудов договор за работа през опреде-
лени дни от месеца по чл. 114 от КТ може да се сключва от работника
или служителя с работодателя, при който работи, само за извършване
на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън
установеното за него работно време. По този начин се ограничава въз-
можността да се „заобикалят“ изискванията за ограничаване на извън-
редния труд и за заплащането му с увеличение, като се извършва една
и съща работа през определени дни от месеца по два трудови договора
между едни и същи страни.
Следователно от влизането в сила на промените в Кодекса на труда
(22 декември 2020 г.) е регламентирана възможност работник/сужител,
който е нает по основен трудов договор, да сключва с работодателя, при
когото работи (със същия работодател) трудов договор по чл. 114 от КТ за
извършване в извънустановеното работно време само на работа, която
не е в кръга на неговите трудови задължения.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СУМИРАНОТО РАБОТНО

ВРЕМЕ ОТ 01.01.2021 Г.
Лариса Тодорова, юрист по осигурително право

В Държавен вестник, бр. 107 от 18 декември 2020 г., е обнародван

Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ). С § 14
от него е направено изменение и допълнение в чл. 142 от КТ. Промените
влизат в сила от 1 януари 2021 г. (§ 39 от заключителните разпоредби на
ЗИДКТ). В чл. 142 от КТ е регламентирано сумираното изчисляване на
работното време - продължителност, недопустимост за установяването
му за работници и служители с ненормиран работен ден, максимална
продължителност на работната смяна и работната седмица.
81
 С приетите промени в чл. 142 от КТ се прави изменение в ал. 2 и се
създават нови ал. 3 и 4, като се променя единствено периодът на СИРВ.
В мотивите към закона се посочва, че „Сумираното изчисляване на
работното време е един от механизмите, използвани от работодате-
лите за адаптиране на организацията и отчитането на работното
време съобразно работния процес. Регулациите в тази област са
общи и недостатъчни, което води до затруднения при прилагането
и до неизпълнение на изискванията за осигуряване на минималните
периоди на почивка и на справедливо заплащане на труда. Практиката
показва, че определеният период на сумираното изчисляване – от една
седмица до шест месеца, не отговаря на интересите на страните по
трудовото правоотношение, доколкото в определени ситуации създа-
ва затруднения при отчитането на труда и е пречка за осигуряване
на равномерен трудов процес“.
Предвид констатираните несъвършенства в нормативната уредба, се
правят изменения и допълнения, с които се гарантира балансът на пра-
вата и задълженията на страните по трудовото правоотношение, когато
е установено сумирано изчисляване на работното време. Осигурява се
възможност за отчитане на специфичните особености на отделни отрасли
или браншове чрез сключване на колективни трудови договори.
В тази връзка периодът на сумираното изчисляване на работното
време се променя, като неговата продължителност е от 1 до 4 месеца, а
не както досега - седмичен, месечен или друг календарен период, но не
повече от 6 месеца. Целта на промяната е да се гарантира равномерен
трудов процес и по-лесна отчетност.
Регламентирана е възможност периодът на сумираното изчислява-
не на работното време за определени дейности да се удължава до 12
месеца чрез механизма на колективното трудово договаряне на ниво
отрасъл или бранш.
Целта на промените е да се стимулира социалният диалог. Също
така на социалните партньори се предоставя възможност за обективна
оценка на необходимостта от въвеждане на по-продължителен период
в определени браншове и отрасли, в които характерът на дейността на
предприятията допуска това, без да се нарушават основните трудови
права, в т.ч. максималната продължителност на работното време, мини-
малните периоди на почивка и други. Конкретните дейности, при които
е възможно удължаването на периода, ще бъдат определени в наредба,
при спазване на изискванията на Директива 2003/88/ЕО относно някои
аспекти на организацията на работното време и след консултация със
национално представителните организации на работниците и служите-
лите и на работодателите.

82
 ПРОМЕНИ ПРИ ПОЛАГАНЕТО
НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД В ПРЕДПРИЯТИЯТА
Лариса Тодорова, юрист по осигурително право

В Държавен вестник, бр.107 от 18 декември 2020 г., е обнародван

Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ). С § 15
от него е направено изменение и допълнение в чл. 146 от КТ. Промените
влизат в сила от 1 януари 2021 г. (§ 39 от заключителните разпоредби
на ЗИДКТ). В чл. 146 от КТ е регламентирана продължителността на
извънредния труд.
С приетите промени в чл. 146 от КТ се дава възможност чрез меха-
низма на колективното трудово договаряне на браншово и отраслово
равнище да се договаря по-голяма продължителност на извънредния
труд на работник или служител, но не повече от 300 часа в рамките на
една календарна година.
Възможността за договаряне на по-голяма продължителност на
извънредния труд е предвидена единствено при колективното трудово
договаряне на браншово и отраслово равнище (чл. 51б от КТ). Следо-
вателно не е допустимо да се договаря по-голяма продължителност на
извънредния труд от законоустановената от 150 часа годишно при сключ-
ване на колективен трудов договор на ниво предприятие (чл. 51а от КТ).
Важно е да се отбележи, че се запазват установените в Кодекса на
труда ограничения за полагане на извънреден труд само при определени
хипотези (чл. 144 от КТ), както и за продължителността му в рамките на
месец, седмица и два последователни работни дни (чл. 146, ал. 3 от КТ,
досегашна ал. 2). Запазва се и продължителността на извънредния труд
до 150 часа за една година (чл. 146, ал. 1 от КТ), което ще се прилага,
ако не е договорен по-голям размер в колективен трудов договор на
браншово и отраслово ниво.
В мотивите към закона се посочва, че целта е да се подпомогне
развитието на индустриалните отношения в страната, като се гарантира
по-голяма възможност на социалните партньори да намерят по-добър
баланс при организиране на работното време, отчитайки спецификите на
отделния отрасъл или бранш. Изискването колективният трудов договор
да е на ниво отрасъл или бранш, а не на ниво предприятие, ще гарантира
равнопоставеност между работодателите и справедлива конкуренция
между тях.

83
 ПРИДОБИВАНЕ ПРАВО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
ПОРАДИ ПЕНСИОНИРАНЕ ОТ 1 ЯНУАРИ 2021 Г.
Лариса Тодорова, юрист по осигурително право

В Държавен вестник, бр. 107 от 18 декември 2020 г. е обнародван

Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ). С § 19
от него е направено изменение в чл. 222, ал. 3 от КТ. В разпоредбата на
чл. 222, ал. 3 от КТ е определен размерът на обезщетението, на което
има право работникът или служителят при прекратяване на трудовото
правоотношение, когато към датата на прекратяването е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът/служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основа-
нието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя
в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца,
а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприя-
тия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение
в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Поради това правото на обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца възниква за работниците и служи-
телите, които са придобили общо трудов стаж с продължителност от 10
и повече години през последните 20 години при същия работодател или
в същата група предприятия.

Изменената разпоредба на чл. 222, ал. 3 от КТ относно размера на

обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение при при-
добито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е по-благоприятна
за работниците и служителите от досега действащата. До влизането й в
сила, обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати се дължеше от
работодателя на работници и служители, които са работили при същия
работодател през последните 10 години от трудовия им стаж. След вли-
зането й в сила изискването за наличие на 10 години от трудовия стаж
се запазва, но трудовият стаж може да бъде придобит през последните
20 години трудов стаж при същия работодател. Освен това, посочените
10 години през последните 20 години, могат да бъдат придобити и при
различни работодатели, стига те да са в „същата група предприятия“.

84
 В тази връзка следва да се отбележи, че понятието „група предпри-
ятия“ е определено в Кодекса на труда с § 2а от допълнителната разпо-
редба. Със ЗИДКТ е направено изменение в § 2а, като думите „чл. 121а,
ал. 1, т. 1, буква „б““ са заличени. Преди това изменение, определението
за „група предприятия“ е регламентирано с оглед използването му в чл.
121а, ал. 1, т. 1, буква „б“ от КТ (командироване на работници и служители
в рамките на предоставяне на услуги) и това е понятието по смисъла на
§ 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност (ДРЗТМТМ). Съгласно § 1, т. 5 от ДРЗТМТМ „гру-
па предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното
предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко
притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предпри-
ятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания
от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава
повече от половината членове на административния, управителния или
надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират
под единното управление на предприятието майка.

След изменението легалното определение на понятието „група

предприятия“ в Кодекса на труда се прилага във всички случаи, когато
понятието се използва в нормативния акт. Поради това, понятието „гру-
па предприятия“, използвано в разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, има
смисълът, определен в § 1, т. 5 от ДРЗТМТМ. Ако работникът или слу-
жителят през последните 20 години от трудовия си стаж има 10 години
трудов стаж при двама различни работодатели, които са „свързани“, като
например едното предприятие по отношение на другото предприятие
пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал
на второто предприятие, той ще има право на обезщетение в размер на
6 брутни работни заплати

Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението по чл. 222,

ал. 3 от КТ (брутно трудово възнаграждение за срок от 2 или 6 месеца)
е минимален. По-голям размер на обезщетението може да се уговори в
индивидуален или колективен трудов договор.
Обезщетението се дължи от работодателя, независимо от вида на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Изменението на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ е в сила от
22 декември 2020 г. При прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от или след посочената дата, работникът или служителят има
право на обезщетението, което се определя при спазване на изменената
разпоредба.

85
 ИЗЧИСЛЯВАНЕ РАЗМЕРА НА ПОЛЗВАНИЯ
ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК И ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО
ПРИ ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ ЗА
СМЕТКА НА РАБОТОДАТЕЛЯ ПРИ ИЗПЛАТЕНА
КОЛЕДНА ПРЕМИЯ
Лариса Тодорова, юрист по осигурително право

Фактическа обстановка:
През месец ноември 2020 г. служител, работещ по трудов договор
има 5 отработени дни и 16 дни болнични. По традиция през същия
месец работодателят начислява по 1000 лв. коледни премии на всички
служители.
Влиза ли коледната премия в базата за изчисляване разме-
рът на трите дни болнични за сметка на работодателя?
Включва ли се в базата за изчисляване размера на ползвания
платен годишен отпуск през месец декември 2020 г., като се
има предвид, че коледната премия не е включена като кла-
уза в трудовите договори, т.е. тя не е с постоянен характер.
Становище: Съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят изплаща
на осигуреното лице за първите три работни дни от временната нера-
ботоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение
за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не
по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено, че при изчисляване на
брутната работна заплата на работниците и служителите се включват:
99 основната работна заплата;
99 възнаграждението над основната работна заплата, определено
според прилаганите системи за заплащане на труда;
99 допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на
наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл.
259 от Кодекса на труда;
99 възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
99 възнаграждението при престой или поради производствена необхо-
димост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
99 възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда;
99 възнаграждението за платен годишен отпуск.

86
 Важно е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от наредбата
не съдържа изискване допълнителните трудови възнаграждения да са
с постоянен характер. Следователно всяко допълнително трудово въз-
награждение, определено по реда на наредбата, независимо от неговия
вид и размер, се включва при изчисляване на брутната работна заплата,
в случая при изчисляване на среднодневното брутно възнаграждение за
месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, което е
база за изчисляване на възнаграждението за първите три работни дни
от временната неработоспособност, което се изплаща от работодателя
на работника или служителя на основание чл. 40, ал. 5 КСО.
Според предвиденото в разпоредбата на чл.13, ал. 1 от НСОРЗ, с
колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата
и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други
допълнителни трудови възнаграждения за: постигнати резултати от тру-
да - текущо, за година или за друг период; промени в условията на труд
с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо
натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника;
участие в печалбата и други.
С договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията
за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждение
(чл. 13, ал. 2 НСОРЗ). Обръщаме внимание, че в разпоредбата на чл. 13,
ал. 1 от наредбата са регламентирани различни начини за определяне на
допълнителните трудови възнаграждения. Техният вид и размер могат да
бъдат определени с колективен трудов договор, с вътрешни правила за
работната заплата и/или с индивидуален трудов договор. Следователно
е възможно видът и размерът на допълнителното трудово възнаграж-
дение да бъде определено с вътрешните правила за работната заплата
(каквито е длъжен да има всеки работодател), като не е задължително
то да бъде уговорено и с индивидуалния трудов договор.
Предвид гореизложеното, в случай че коледната премия е възна-
граждение над основната работна заплата, определено според прила-
ганите системи за заплащане на труда по смисъла на чл. 16, ал. 2 или
допълнително трудово възнаграждение, определено по реда на чл. 13,
ал. 1 от наредбата (с колективен трудов договор, с вътрешни правила за
работната заплата и/или с индивидуален трудов договор), то това възна-
граждение се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне
на възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни
от временната неработоспособност.
Що се отнася до размера на трудовото възнаграждение, което рабо-
тодателят изплаща за времето на ползване на платен годишен отпуск,
се прилагат разпоредбите на чл. 177 от КТ и на чл. 17 от НСОРЗ.

87
 Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение,
което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, пред-
хождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят
е отработил най-малко 10 работни дни.
За времето на платен годишен отпуск, ползван през месец декември
2020 г., работодателят дължи на работника или служителя възнаграж-
дение, което се определя не на база начисленото среднодневно брутно
трудово възнаграждение за месец ноември, през който е изплатена ко-
ледната премия и има отработени само 5 дни, а на база предходен месец
(октомври или друг месец), в който са отработени не по-малко от 10 дни.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ в
брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението
за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от
Кодекса на труда се включват:
99 основната работна заплата за отработеното време;
99 възнаграждението над основната работна заплата, определено
според прилаганите системи за заплащане на труда;
99 допълнителните трудови възнаграждения, определени с наред-
бата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат
постоянен характер;
99 допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно замест-
ване по чл. 259 от Кодекса на труда;
99 възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
99 възнаграждението, заплатено при престой или поради производ-
ствена необходимост по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
99 възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
В случая в разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ изрично е ре-
гламентирано, че допълнителните трудови възнаграждения, определени
с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, следва да имат
постоянен характер. Допълнителните трудови възнаграждения, опреде-
лени в чл. 11 (за образователна и научна степен “доктор” или за научна
степен “доктор на науките”, свързана с изпълняваната работа) и в чл. 12
(за придобит трудов стаж и професионален опит) са с постоянен характер.
За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и други
видове допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно
заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение
и са в зависимост единствено от отработеното време (чл. 15 НСОРЗ).

88
 Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности
и квалификационни групи професии за 2021 г.
Квалифи-
Ико- Квалифи-
Иконо- Персонал, цирани Професии,
По- номи- Помощен цирани
мически Техници и зает с ус- работници Машинни неизис-
ре- чески админи- работ-
дейности Ръково- Специа- приложни луги за на- в селското, оператори кващи
ден дей- Наименование на икономическа дейност страти- ници и
(код по дители листи специали- селението, горското, и монта- специална
но- ности вен пер- сродни
КИД сти търговията ловното и жници квалифи-
мер ( ном. сонал на тях за-
2008 ) и охраната рибното сто- кация
А31) наятчии
панство
1 2 3 4 5 6 7 8 9
01, 03 без Растениевъдство, животновъдство и лов, спомагателни дей-
1 А 1034 779 707 655 650 650 650 688 650
1.49 ности; Рибно стопанство
2 А 02 Горско стопанство 935 650 650 650 650 650 650 650 650
3 А 1,49 Отглеждане на други животни /пчеларство/ 755 709 673 650 650 650 650 650 650
4 В 05 Добив на въглища 901 738 699 650 650 650 699 650 650
5 В 06 Добив на нефт и природен газ 865 694 675 650 650 650 650 650 650
6 В 07 Добив на метални руди 926 770 682 650 650 650 674 650 650
7 В 08.11 Добив на строителни материали 705 650 650 650 650 650 650 650 650
8 В 08.11 Добив на декоративни скални материали 677 650 650 650 650 650 650 650 650
9 В 08.11 Добив на варовик, суров гипс, креда, доломит и шисти 709 650 650 650 650 650 650 650 650
10 В 08.12 Добив на трошен камък, чакъл и пясък 890 740 650 650 650 650 650 650 650
11 В 08.12 Добив на глина и каолин 916 761 657 650 650 650 650 650 650
Добив на други неметални материали и суровини; Спомагателни
12 В 08.9 и 09 712 650 650 650 650 650 650 650 650
дейности в добива
10.1 без Производство и преработка на месо; производство на месни
13 C 10.12, продукти, без готови ястия; Преработка и консервиране на риба 1486 982 784 650 650 650 650 650 650
10.2 и други водни животни, без готови ястия
14 C 10.12 Производство и преработка на месо от домашни птици 1226 1018 883 650 650 650 650 650 650
Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови
15 C 10.3 904 727 650 650 650 650 650 650 650
ястия
16 C 10.4 Производство на растителни и животински масла и мазнини 982 883 650 650 650 650 650 650 650
17 C 10.5 Производство на мляко и млечни продукти 1057 697 650 650 650 650 650 650 650
Производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени
18 C 10.6 1247 1039 987 650 650 650 675 831 650
продукти

89
 1 2 3 4 5 6 7 8 9

90
10.7 и
10.8 без Производство на хлебни и тестени изделия; Производство на
19 C 831 650 650 650 650 650 650 650 650
10.81 и други хранителни продукти
10.82
10.81 и Производство на захар; Производство на какао, шоколадови и
20 C 1143 940 873 650 650 650 650 650 650
10.82 захарни изделия
21 C 10.9 Производство на готови храни за животни 1122 987 894 655 650 650 675 675 650
11 без
11.05,
22 C Производство на напитки 869 675 650 650 650 650 650 650 650
11.06 и
11.07
11.05 и
23 C Производство на пиво и малц 821 696 650 650 650 650 650 650 650
11.06
Производство на безалкохолни напитки, минерални и други
24 C 11.07 935 790 717 650 650 650 650 650 650
бутилирани води
25 C 12 Производство на тютюневи изделия 1034 1008 705 650 650 650 650 650 650
26 C 13 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло 987 673 650 650 650 650 650 650 650
14 без
27 C Производство на облекло 925 675 650 650 650 650 650 650 650
14.3
28 C 14,3 Производство на други трикотажни изделия 997 717 675 650 650 650 650 650 650
Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от
29 C 15 906 650 650 650 650 650 650 650 650
обработени кожи без косъм
Производство на дървен материал и изделия от дървен мате-
30 C 16 риал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и 650 650 650 650 650 650 650 650 650
материали за плетене
Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон
31 C 17 852 650 650 650 650 650 650 650 650
Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители
18, 58
32 C, J ;Издателска дейност; Производство на филми и телевизионни 650 650 650 650 650 650 650 650 650
и 59
предавания, звукозаписване и издаване на музика
33 C 19 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти 1763 1310 1034 756 882 650 958 967 650
34 C 20 Производство на химични продукти 870 680 650 650 650 650 650 650 650
35 C 21 Производство на лекарствени вещества и продукти 870 680 650 650 650 650 650 650 650
36 C 22 Производство на изделия от каучук и пластмаси 650 650 650 650 650 650 650 650 650
Производство на изделия от други неметални минерални суро-
37 C 23 827 670 650 650 650 650 650 650 650
вини
24 без
38 C Производство на основни метали 810 650 650 650 650 650 650 650 650
24.5
39 C 24.5 Леене на метали 769 650 650 650 650 650 650 650 650
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
25 без
40 C Производство на метални изделия, без машини и оборудване 769 650 650 650 650 650 650 650 650
25.4
Производство на компютърна и комуникационна техника, елек-
41 C 26 790 686 650 650 650 650 650 650 650
тронни и оптични продукти.
42 C 27 Производство на електрически съоръжения 790 686 650 650 650 650 650 650 650
28 без Производство на машини и оборудване с общо и специално
43 C 862 650 650 650 650 650 650 650 650
28.11; 25.4 предназначение; Производство на въоръжение и боеприпаси
Производство на турбини и двигатели, без авиационни, автомо-
44 C 28.11 987 650 650 650 650 650 650 650 650
билни и мотоциклетни
Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета; Про-
45 C 29, 30 1018 675 650 650 650 650 650 650 650
изводство на превозни средства, без автомобили
46 C 31 Производство на мебели 650 650 650 650 650 650 650 650 650
32 без Производство, некласифицирано другаде; Ремонт и инсталиране
47 C 705 650 650 650 650 650 650 650 650
32.5 ,33 на машини и оборудване
Производство на медицински и зъболекарски инструменти и
48 C 32.5 929 697 650 650 650 650 650 650 650
средства (Дейности в зъботехнически лаборатории)
49 D 35.1 Производство, пренос и разпределение на електрическа енергия 987 779 738 650 650 650 650 650 650
Производство и разпределение на газообразни горива по газо-
50 D 35.2; 49.5 1461 1008 958 650 650 650 700 772 650
разпределителните мрежи; Тръбопроводен транспорт
51 D 35.3 Производство и разпределение на топлинна енергия 873 670 650 650 650 650 650 650 650
Събиране, пречистване и доставяне на води; Събиране, отвеж-
52 Е 36, 37 810 727 655 650 650 650 650 650 650
дане и пречистване на отпадъчни води
38 без
Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на матери-
53 E 38.12 и 832 650 650 650 650 650 650 650 650
али; Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци
38.22; 39
38.12 и Събиране на опасни отпадъци; Обработване и обезвреждане на
54 E 1013 842 758 650 650 650 665 650 650
38.22 опасни отпадъци
41, 42 без
Строителство на сгради; Строителство на съоръжения; Специ-
55 F 42.11 и 790 650 650 650 650 650 650 650 650
ализирани строителни дейности
42.22, 43
56 F 42.11 Строителство на автомагистрали, пътища и самолетни писти 878 696 650 650 650 650 650 650 650
Строителство на преносни и разпределителни електрически и
57 F 42.22 696 650 650 650 650 650 650 650 650
далекосъобщителни мрежи
45, 46, 47 Търговия на едро и дребно с автомобили и мотоциклети, техни-
без 46.46, ческо обслужване и ремонт; Търговия на едро, без търговията с
58 G 1299 1070 945 665 650 650 650 650 650
47.73, автомобили и мотоциклети; Търговия на дребно, без търговията
47.74 с автомобили и мотоциклети
Търговия на едро с фармацевтични стоки, медицинска техника и
46.46,
апаратура; Търговия на дребно с лекарства и други фармацев-
59 G 47.73, 923 650 650 650 650 650 650 650 650
тични стоки; Търговия на дребно с медицински и ортопедични
47.74
стоки

91
 1 2 3 4 5 6 7 8 9

92
Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности,
60 I 79 966 831 650 650 650 650 650 650 650
свързани с пътувания и резервации
61 I 55, 56 Хотелиерство; Ресторантьорство; 1266 1090 800 800 800 800 800 800 650
49.1, 49.2,
52 - само Пътнически железопътен транспорт, междуселищен; Товарен
62 H за желе- железопътен транспорт; Складиране на товари и спомагателни 927 822 675 650 650 650 650 650 650
зопътен дейности в железопътния транспорт
транспорт
Друг пътнически сухопътен транспорт; Товарен автомобилен
63 H 49.3, 49.4 845 650 650 650 650 650 650 650 650
транспорт и услуги по преместване
64 H 50 Воден транспорт 1011 924 789 650 650 650 650 650 650
65 H 51 Въздушен транспорт 1201 1103 900 650 650 650 650 650 650
52, без
железопъ- Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта
66 H 1038 973 760 650 650 650 650 650 650
тен транс- (без железопътен транспорт)
порт
67 H 53 Пощенски и куриерски дейности 650 650 650 650 650 650 650 650 650
68 J 60, 61 Радио- и телевизионна дейност; Далекосъобщения 933 817 700 650 650 650 650 650 650
69 K 64, 65, 66 ФИНАНСОВИ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ 1589 1008 756 650 650 650 650 650 650
62, 63, 68, Дейности в областта на информационните технологии; Ин-
J, L, 69, 70, 71, формационни услуги; ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ;
70 1008 656 650 650 650 650 650 650 650
M, N 73, 74, 77, ПРОФЕСИОНАЛНИ ДЕЙНОСТИ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ;
78, 81, 82 АДМИНИСТРАТИВНИ И СПОМАГАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ
71 N 80 Дейности по охрана и разследване 848 650 650 650 650 650 650 650 650
72 M 72 Научноизследователска и развойна дейност 673 650 650 650 650 650 650 650 650
73 O 84 ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ 650 650 650 650 650 650 650 650 650
74 P 85 ОБРАЗОВАНИЕ 686 650 650 650 650 650 650 650 650
ХУМАННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА РАБОТА /без
86 без медицинска сестра, акушерка, рехабилитатор, фелдшер и
75 Q 1045 668 650 650 650 650 650 650 650
86.1, 75 лаборант, включително главните и старшите/; Ветеринарноме-
дицинска дейност
Дейност на болници /без началник клиника/отделение, меди-
76 Q 86,1 цинска сестра, акушерка, рехабилитатор, фелдшер и лаборант, 1336 987 650 650 650 650 650 650 650
включително главните и старшите/
Медико-социални грижи с настаняване; Социална работа без
77 Q 87, 88 650 650 650 650 650 650 650 650 650
настаняване
90, 91, КУЛТУРА, СПОРТ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ /за 93.12 Дейност на спорт-
78 R 659 650 650 650 650 650 650 650 650
92, 93 ни клубове - без професионален спортист във футболен клуб/
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи;
79 S, T 95, 96, 97 Други персонални услуги; ДЕЙНОСТИ НА ДОМАКИНСТВА КАТО 650 650 650 650 650 650 650 650 650
РАБОТОДАТЕЛИ;
Дейности на организации с нестопанска цел (без дейност на
94 без
80 S, U религиозни организации); Дейности на екстериториални органи- 896 650 650 650 650 650 650 650 650
94.91, 99
зации и служби
Дейност на спортни клубове /само за професионален спортист
81 R 93,12 650
във футболен клуб/
82 Централен кооперативен съюз 665 650 650 650 650 650 650 650 650
ХУМАННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА РАБОТА /само
86 без
83 Q за медицинска сестра, акушерка, рехабилитатор, фелдшер и 697 650 650
86.1
лаборант/
84 Q 86,1 Дейност на болници /само за началник клиника/отделение / 1103
Дейност на болници /само за медицинска сестра, акушерка,
85 Q 86,1 766 709 697
рехабилитатор, фелдшер и лаборант/
86 S 94.91 Дейност на религиозни организации 650

Забележки:
1. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят
при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно
на пълния брой на работните дни през месеца.
2. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-
лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за хората с увреждания, се определя в размер 50 на
сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
3. Осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови право-
отношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и
длъжностите – приложение 2 към Заповед № РД01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.
Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя
от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето
й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя.
При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя
се определя по негов избор.
4. Минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните
предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, кон-
трольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната
собственост.“

93
 Диференцирани осигурителни вноски за фонд „ТЗПБ“ за 2021 г.
Приложение № 2 към чл. 15
код
Осигурителна
КИД Наименование на икономическа дейност КИД 2008
вноска /%/
2008
02 Горско стопанство 1,1
05 Добив на въглища 1,1
07 Добив на метални руди 1,1
08 Добив на неметални материали и суровини 1,1
09 Спомагателни дейности в добива 1,1
12 Производство на тютюневи изделия 1,1
13 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло 1,1
Производство на дървен материал и изделия от дървен
16 материал и корк, без мебели; производство на изделия от 1,1
слама и материали за плетене
20 Производство на химични продукти 1,1
Производство на изделия от други неметални минерални
23 1,1
суровини
24 Производство на основни метали 1,1
25 Производство на метални изделия, без машини и оборудване 1,1
30 Производство на превозни средства, без автомобили 1,1
31 Производство на мебели 1,1
33 Ремонт и инсталиране на машини и оборудване 1,1
Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на
38 1,1
материали
39 Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци 1,1
41 Строителство на сгради 1,1
42 Строителство на съоръжения 1,1
43 Специализирани строителни дейности 1,1
49 Сухопътен транспорт 1,1
50 Воден транспорт 1,1
68 Операции с недвижими имоти 1,1
77 Даване под наем и оперативен лизинг 1,1
Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни
01 0,9
дейности
17 Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон 0,9
21 Производство на лекарствени вещества и продукти 0,9
22 Производство на изделия от каучук и пластмаси 0,9
Производство на машини и оборудване с общо и специално
28 0,9
предназначение
36 Събиране, пречистване и доставяне на води 0,9
37 Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води 0,9

94
код
Осигурителна
КИД Наименование на икономическа дейност КИД 2008
вноска /%/
2008
52 Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта 0,9
53 Пощенски и куриерски дейности 0,9
81 Дейности по обслужване на сгради и озеленяване 0,9
06 Добив на нефт и природен газ 0,7
10 Производство на хранителни продукти 0,7
11 Производство на напитки 0,7
19 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти 0,7
27 Производство на електрически съоръжения 0,7
32 Производство, некласифицирано другаде 0,7
Производство и разпределение на електрическа и топлинна
35 0,7
енергия и на газообразни горива
Търговия на едро, без търговията с автомобили и
46 0,7
мотоциклети
51 Въздушен транспорт 0,7
61 Далекосъобщения 0,7
80 Дейности по охрана и разследване 0,7
84 Държавно управление 0,7
90 Артистична и творческа дейност 0,7
92 Организиране на хазартни игри 0,7
93 Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих 0,7
14 Производство на облекло 0,5
Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия
15 0,5
от обработени кожи без косъм
18 Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители 0,5
Производство на компютърна и комуникационна техника,
26 0,5
електронни и оптични продукти
29 Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета 0,5
Търговия на едро и дребно с автомобили и мотоциклети,
45 0,5
техническо обслужване и ремонт
Търговия на дребно, без търговията с автомобили и
47 0,5
мотоциклети
56 Ресторантьорство 0,5
Производство на филми и телевизионни предавания,
59 0,5
звукозаписване и издаване на музика
60 Радио- и телевизионна дейност 0,5
Дейност на централни офиси; консултантски дейности в
70 0,5
областта на управлението
Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитвания
71 0,5
и анализи
72 Научноизследователска и развойна дейност 0,5

95
код
Осигурителна
КИД Наименование на икономическа дейност КИД 2008
вноска /%/
2008
74 Други професионални дейности 0,5
78 Дейности по наемане и предоставяне на работна сила 0,5
Туристическа агентска и операторска дейност; други
79 0,5
дейности, свързани с пътувания и резервации
Административни офис дейности и друго спомагателно
82 0,5
обслужване на стопанската дейност
85 Образование 0,5
86 Хуманно здравеопазване 0,5
87 Медико-социални грижи с настаняване 0,5
88 Социална работа, без настаняване 0,5
91 Други дейности в областта на културата 0,5
95 Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи 0,5
99 Дейности на екстериториални организаци и служби 0,5
03 Рибно стопанство 0,4
55 Хотелиерство 0,4
58 Издателска дейност 0,4
62 Дейности в областта на информационните технологии 0,4
63 Информационни услуги 0,4
Предоставяне на финансови услуги, без застраховане
64 0,4
и допълнително пенсионно осигуряване
Застраховане, презастраховане и допълнително пенсионно
65 0,4
осигуряване
Спомагателни дейности във финансовите услуги
66 0,4
и застраховането
69 Юридически и счетоводни дейности 0,4
73 Рекламна дейност и проучване на пазари 0,4
75 Ветеринарномедицинска дейност 0,4
94 Дейности на организации с нестопанска цел 0,4
96 Други персонални услуги 0,4
Дейности на домакинства като работодатели на домашен
97 0,4
персонал
Недиференцирани дейности на домакинства по производство
98 0,4
на стоки и услуги за собствено потребление

96