1.

Кинематика и динамика на материална точка

1.1. Движение на материална точка: траектория, път, преместване, скорост.
Материална точка
При изучаване на движението на телата в много случаи можем да се
абстрахираме от техните размери, форма и вътрешна структура и да ги
разглеждаме като точки.

Материална точка се нарича тяло, чиито размери, форма и

вътрешна структура са несъществени за дадена задача и се
пренебрегват.

Материалната точка има маса, която е равна на масата на тялото.

Тя е един идеализиран модел, който се използва с цел по-просто и
по-лесно да се описват движенията на телата.

Фиг.1
Координатите x, y и z на материалната точка, чието положение в
даден момент от време е в токата М, са алгебрични величини и могат да
имат както положителна, така и отрицателна стойност или нула. Те
еднозначно определят положението, което материалната точка заема в
пространството и се изменя с времето при нейното движение.
Радиус – вектор се нарича насочената отсечка, която свързва началото
(точка О) на координатната система с положението на разглежданата
материална точка (фиг.1).
Декартовите координати на точката М се наричат скаларни
компоненти (или координати) на радиус вектора r, който се записва по
следния начин:

Големината (модулът) на радиус-вектора е

Зависимостта на радиус-вектора от времето

се нарича закон за движението.

1
 Траектория. Интервал от време. Изминат път. Преместване.
- Траектория се нарича мислената линията, която материалната
точка описва при своето движение спрямо определена отправна
система.
Видове движения според траекторията:
-праволинейни движения (траекторията е права линия);
-криволинейни движения (траекторията е крива линия).

Разликата между два момента от време, единият от които е приет

за начален, се нарича интервал от време (или само време):

Времето е положителна скаларна величина.

Изминат път:
Разстоянието Δs, измерено по траекторията, което материалната
точка изминава за определен интервал от време Δt, се нарича изминат път
(фиг.2).

Фиг.2
Пътят, както и времето, е положителна скаларна величина.
Преместване:
Векторът Δr, който е равен на изменението на радиус вектора на
материалната точка за даден интервал от време Δt, се нарича
преместване.

Средна скорост. Моментна скорост.

Средна скорост:
Скаларната средна скорост е равна на отношението между
изминатия път Δs и съответния интервал от време Δt:

С помощта на преместването Δr се дефинира векторна величина

средна скорост

2
 ,
която се нарича средна скорост на преместване и е равна на
отношението между преместването Δr и съответния интервал от време Δt.
Средната скорост не е точна величина, защото тя не
характеризира движението в даден момент, а дава някаква осреднена
представа за него в интервал време Δt.

Моментна скорост
Моментната скорост е физична величина, която характеризира
бързината и посоката на движение на телата във всеки момент от
време. За простота тя се нарича само скорост.
Скоростта представлява границата, към която клони средната
скорост на преместване, когато разглежданият интервал от време
клони към нула, т.е.

Скоростта е първа производна на радиус вектора по времето.

Направление и посока на скоростта

В общия случай на произволно криволинейно движение
направлението на вектора v във всеки момент от време е по
съответната допирателна към траекторията, а неговата посока съвпада с
посоката на движение на материалната точка (фиг.3). При праволинейните
движения направлението на скоростта съвпада с траекторията.

Фиг.3
Зависимостта на скоростта от времето

се нарича закон за скоростта.

Единица за скорост
В Международната система измерителната единица за скорост е
метър в секунда (m/s).

3
 1.2. Ускорение. Видове движения.
Средно ускорение. Моментно ускорение.
При движението на материална точка нейната скорост може да се
изменя с времето както по големина, така и по посока. За да се
характеризират тези изменения, се въвежда векторната величина
ускорение.
Средно ускорение:
Отношението между изменението на скоростта Δv и интервала от
време Δt , за който се извършва това изменение, се нарича средно
ускорение:

Средното ускорение не е точна величина, защото зависи от

големината на разглеждания интервал от време. Затова във физиката
се въвежда величината моментно ускорение.

Моментно ускорение
Моментното ускорение е векторна физична величина, която
характеризира бързината на изменение на скоростта по големина и по
посока в даден момент време.
Моментното ускорение представлява границата, към която клони
средното ускорение, когато интервалът от време Δt клони към нула,
т.е.

Моментното ускорение е първа производна на скоростта по

времето. Тъй като скоростта е първата производна на радиус вектора,
ускорението може да се запише във вида:

Моментното ускорение е втората производна на радиус вектора по

времето.
Единица за ускорение
В международната система измерителната единица за ускорение е
метър в секунда на квадрат (m/s2).

Тангенциално и нормално ускорение

За всяка точка от траекторията ускорението може да се разложи
на две съставящи ускорения по осите на правоъгълна декартова
координатна система (фиг.4).

4
 Фиг.4
Тангенциално ускорение
Съставящата на ускорението, която има направление по
допирателната към траекторията в дадена точка, се нарича тангенциално
ускорение.
Тангенциалното ускорение характеризира бързината, с която се
изменя само големината на скоростта.
Големината на вектора се изразява чрез големината на първата
производна на скоростта по времето:

Нормално ускорение
Съставящата на ускорението- фиг.4, която има направление по
нормалата към допирателната в дадена точка от траекторията, се нарича
нормално ускорение.
Нормалното ускорение характеризира изменението на скоростта
само по направление (по посока).
Големината на вектора се представя по следния начин:

където при произволно криволинейно движение R е радиусът на

кривината на траекторията в разглежданата точка (при движение по
окръжност R е радиусът на окръжността).

5
Видове движения на материална точка

6
 1.3. Динамика на материална точка
Динамиката изучава движенията на телата във връзка с
причините, които ги пораждат или изменят.
Класическата динамика е изградена върху три основни принципа. Те
представляват обобщение на голям брой опитни факти. Формулирани
са от английския физик Исак Нютон (1642-1727) в неговия труд
“Математически принципи на натуралната философия”. Ето защо
класическата механика се нарича още нютонова механика.

Първи принцип на Нютон.

Инерциални и неинерциални отправни системи
Първият принцип на динамиката (първи принцип на Нютон) е
известен още като принцип за инерцията. Той е установен за пръв път
в началото на XVII в. от италианския учен Галилео Галилей (1564-1642).

Първи принцип на динамиката

В природата съществуват отправни системи, в които всяко тяло
запазва състоянието си на покой или на равномерно праволинейно
движение, докато външно въздействие не го изведе от това състояние.
Свободно тяло
Телата, върху които не действат други тела, се наричат свободни
тела.
Свободно движение
Движението на свободните тела се нарича свободно движение
(движение по инерция).
Ясно е, че в природата не съществуват свободни тела, те са просто
физична абстракция. Реалните тела се приближават до модела на
свободно тяло, когато външните въздействия върху тях са много малки и
могат да се пренебрегнат.
Инерция
Явлението, при което телата запазват скоростта си постоянна по
големина и посока, когато върху тях не действат други тела, се
нарича инерция.
Инерцията е едно от най-общите свойства на материята в природата.
Движението по инерция е без ускорение.
Инерциални системи
Отправните системи, в които е валиден първият принцип на Нютон, се
наричат инерциални отправни системи.
Всяка система, която се движи с ускорение спрямо някаква
инерциална система, е неинерциална. В неинерциалните системи освен
силите, дължащи се на взаимодействие между телата (нютонови сили), се
въвеждат така наречените инерчни сили, които не произлизат от
действието на някакви тела, а се дължат на ускорението на самата система.

7
 Взаимодействие между телата. Сила
Силата е векторна физична величина. Тя обикновено се означава с
буквата F.
Силата се характеризира с направление (директриса), посока,
приложна точка и големина (фиг.5).

Фиг.5
Принцип на суперпозицията
Силите, които действат едновременно върху дадено тяло, са
независими една от друга и не си влияят взаимно.
Когато се разглежда едновременното действие на няколко сили с
обща приложна точка (например ако няколко сили действат на
материална точка), е възможно това действие да се замести с действието
само на една сила.
Резултантна сила
Силата, която замества действието на няколко други сили, се
нарича тяхна равнодействаща или резултантна сила.
Силите, чието действие се замества от равнодействащата сила, се
наричат съставящи сили.
Събирането на силите се извършва геометрично по правилата за
събиране на вектори.

Инертност на телата. Маса

Инертност
Свойството на телата да реагират по различен начин на
действието на дадена сила (т.е. да получават по-голямо или по-малко
ускорение) се нарича инертност.
Във физиката инертността на телата се характеризира количествено с
величината маса (инертна маса).

Маса
Масата е количествена мярка за инертността на телата.
Телата с по-голяма инертност имат по-голяма маса и по-трудно
изменят скоростта си. Обратно, телата с по-малка инертност имат по-
малка маса. Тези тела по-лесно изменят скоростта си и под
действието на дадена сила получават по-голямо ускорение.

8
 Основно свойство на масата е нейната адитивност. Това означава,
че масата на едно сложно тяло или на една система от тела е сума
от масите на отделните части на това тяло (тази система):

Втори принцип на Нютон. Основно уравнение на класическата

динамика
Ускорението на едно тяло е правопропорционално на
резултантната сила, която му действа, и е обратнопропорционално на
неговата маса:

За сравняване на масите m1 и m2 на две тела е достатъчно да

се сравнят ускоренията a1 и a2 , които те получават при еднакво
въздействие (една и съща сила) върху тях. В този случай

Основно уравнение на класическата динамика

Това е уравнението:

където a е резултантното ускорение, а F - резултантната сила.

Импулс на тяло. Обща формулировка на втория принцип на

Нютон
Импулс
Импулсът на една материална точка е равен на произведението от
масата и скоростта на тази точка:

Обща формулировка на втория принцип на Нютон:

Първата производна на импулса на дадена материална точка по

времето е равна на резултантната сила, действаща върху нея.
Общата формулировка на втория принцип на Нютон се използва
не само в класическата динамика, но и в релативистичната механика,
когато масата на телата се изменя в зависимост от скоростта.

Трети принцип на Нютон

Силите, с които си взаимодействат две тела, са равни по големина и
противоположни по посока, т.е.

9
 Фиг.6
Обикновено едната от тези сили се нарича действие, а другата -
противодействие. Ето защо третият принцип на Нютон може да се
изкаже още в следния вид:
На всяко действие съответства равно по големина
противодействие.

Гравитационни сили.
Закон на Нютон за гравитацията
Като обобщава резултатите от многобройни астрономически
наблюдения, Нютон стига до извода, че небесните тела се привличат
взаимно със сили, които имат същата природа, като силите, с които Земята
привлича заобикалящите ни тела.
Тези сили се наричат сили на взаимно привличане или гравитационни
сили, а явлението на привличане – гравитация.
Гравитационни сили действат между всички тела във Вселената. Те
винаги са сили на привличане и не зависят от това в каква среда се намират
взаимодействащите тела. Гравитация съществува и във вакуум.

Закон на Нютон за гравитацията

Ако телата представляват материални точки с маси m1 и m2 , а
разстоянието между тях е r,

Фиг.7
Големината на гравитационната сила е правопропорционална на
произведението от масите на взаимодействащите тела и е
обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях, т.е.

където γ е гравитационната константа.

10
 Стойността на гравитационната константа е определена
експериментално от английския физик Хенри Кавендиш (1731-1810) през
1789 година и е:

Принцип за еквивалентност на инертната и гравитационната

маса
Гравитационна маса
Гравитационната маса характеризира свойството на телата да се
привличат (да участват в гравитационни взаимодействия).
Тя фигурира в закона на Нютон за гравитационната сила:

Инертна маса
Инертната маса характеризира свойството инертност на телата и
участва във втория принцип на динамиката:

Принцип за еквивалентност на масите

С достатъчно голяма степен на точност е доказано, че
гравитационната и инертната маса на всяко тяло са равни.

11