Алеко Конастантинов

Псевдоними
Щастливеца, Башибозук, Беньо Наков, Евстати Хаджибалкански, Един от клуба на
Моралното влияние, Великият Войн, Хъньо

Други
Нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, връх Алеко в Рила, както и местността и
туристически център Алеко на Витоша са именувани на Алеко Константинов.
През 2017 г. в негова чест е именувано кръстовище в Чикаго.
Къщата музей на Алеко Константинов в Свищов е част от 100-те национални туристически
обекта.
Интересен факт свързан с руския император Александър II – при третото си посещение в
България по време на Освободителната Руско-турска война, на 14 юли 1877 г.,
императорът отсяда в родната къща на Алеко Константинов. При пристигането на
императора, входът на къщата е украсен с голям венец от живи цветя, държан от четири
момичета в национални носии. От балкона на бащината къща на Алеко императорът
наблюдава преминаването на руските войски по моста през Дунава. Малкият Алеко
присъства на тази сцена, което оставя светъл спомен в душата му и поражда обич към
всичко руско. По този повод Пенчо П. Славейков пише в биографичната си книга за
Алеко:
„На тази гледка от балкона той е имал веднъж трепетна наслада да се любува, изправен
до Освободителя цар, гледащ дългата върволица от войници, извита като тесма от
свободния към освободения бряг. Образът на великия Освободител бе дълбоко врязан в
паметта на Алека и когато той се е готвел за кръгосветско пътешествие, оставил е поръка
на своите ближни да отстъпят родителския му дом за някое обществено заведение, а за
спомен, че царят е живял в него, да подставят бюста му в стаята, където е спал.“
Наредбата в дома на Алеко е запазена като по времето, когато в нея е живял Александър
II, а от 1979 г. става музей.
През 2003 г. е издаден първият том от Биография на Алеко Константинов в три тома с
автор Гавраил Панчев.