Professional Documents
Culture Documents
Кратко описание на живота на Дени Дидро
Кратко описание на живота на Дени Дидро
Просвещението
Толерантност и равенствор
антролоцентризъм
2. Биография
Семейство
50 год Дидро живее в Париж като свободен литератор и философ. През 1743 г. се жени
за Антоанет Шампион има една дъщеря, която пише първата биография за баща си и
полага грижи по издирване на литературното му наследство.
3. Философия
„Философски мисли“
През 1746 г. младият Дидро публикува книгата „Философски мислиВ нея той вече застъпва позициите на
един просветен деизъм, който не отрича съществуването на Бога, но търси нови, по-ефикасни средства то
да бъде мотивирано. Бог не бива да стои затворен зад стените на храма – смята Дидро и произнася
своята фраза: „Разширете Бога!“ (Elargisscz Dieu!). Книгата е оценена в религиозните среди като
подкопаваща вярата и осъдена от Парижкия парламент на изгаряне. Три години по-късно публикува друг
текст, преценен като открито атеистичен – „Писмо за слепите в полза на зрящите“.
При появата на втория том Енциклопедията е забранена от Кралския съвет, тъй като
рушала авторитета на краля и внушавала идеи за бунт и независимост
Енциклопедията,
писана и издавана в продължение на 30 години. Този пръв по рода
4. Литературно творчество
„Монахинята“
Романът е публикуван едва след смъртта на автора, през 1796 г. от книжаря Бюисон.
Философският гений на Дени Дидро се разгръща и в дейността му на писател и
социален критик. Не напразно наричат романа му „Монахинята“ енциклопедичен. Това
е анализ на движението на най-фините механизми в човешката Дидро не описва
чувствата, а външните им изяви. Сюзан Симонен разказва историята за живота и
страданията, през които преминава, чрез изложение и писма върху живота си,
написани до г-н маркиз дьо Кроамар, с надеждата той да откликне на молбата ѝ за
помощ.
Пред читателя се разкрива съдбата и отношението на младата Сюзан Симонен,
вярваща в бога, но отричаща крайностите на религията, изолацията от социалния
живот и робуването на свещени догми. Буйният ѝ нрав не може да се примири с
подобен живот на отделяне от нормалната човешка среда. Тя не спира да се бори за
свободата си.
Историята, подтикнала Дидро да напише романа си, е свързана със съдбата на
монахинята от Лоншан – Маргьорит Дьоламар (споменавана и като Сюзан Солие),
която се опитва да се освободи от монашеския си обет и заинтересувалия се от нея
маркиз дьо Кроамар.
Хомосексуалността и сатирата Изобличаване на църквата и религията
„Жак Фаталиста и неговият господар“
Основната тема на романа е пътешествието на Жак и неговия господар, чието име
Дидро не споменава. Пътешествието на двамата герои е безцелно и в края на краищата
се оказва условно, както са условни и образите на самите герои.
Дидро остава в рамките на иронично-пародийния си стил. Жак е псевдофаталист,
неговата вяра в предначертаното от съдбата е клише, а характерът му, доколкото е
разкрит, е действен и находчив. Жак изповядва егоизъм и равнодушие, но се бунтува
против несправедливостта. Също като Дидро, сърцето му спори с идеите,
непобедимият инстинкт го кара да вярва в доброто, в душевната щедрост и в чувството,
докато хладният му разум предпочита материалистичната философия.
Дидро не крие, че любовната история
„Племенникът на Рамо“
Дени Дидро се спира на въпросите за политическото управление. Основно в неговата
политическа теория е произведението му „Племенникът на Рамо“. В него той
разсъждава върху природата на човека, съответстваща на неговото естествено
състояние. Естествените закони са закони на природата, с които обществения живот
трябва да се съобразява. При естествено състояние хората не познават неравенството.
Дидро счита, че стремежът към общуване е присъщ на човека. Поради различия в
интересите, хората влизат в конфликт помежду си. Прогресът на обществото и
възникването на частната собственост изискват съответна организация и ред.