Древната тайна на цветето на живота

Том 2
Друнвало Мелхизедек

Посвещение
Вторият том на тази книга е посветен на
детето във вас и на всички нови деца, които идват
на тази Земя, за да ни върнат у Дома – при
Светлината.

ВЪВЕДЕНИЕ
Ето че ние с вас се срещаме пак, за да изследваме необятните измерения на нашата истинска
същност и да помечтаем отново за древната истина, че животът е прекрасно тайнство, което ни
води към бъдещето.
Във втория том ще ви запозная с медитацията за навлизане в онова състояние на съзнанието,
наречено Мер-Ка-Ба - или казано на съвременен език, светлинното тяло на човека - така, както я
получих от ангелите. Нашето светлинно тяло носи в себе си потенциалната възможност за нова
интерпретация на Вселената, която смятаме за толкова позната. В това особено състояние на
съзнанието всички неща ще ни се струват непознати и различни и животът ни така ще се
промени, че ще се превърне в истинско чудо.
Тези думи имат за цел по-скоро да събудят вашата памет, отколкото да ви обучават. Вие вече
знаете всичко, написано на тези страници, защото то е закодирано във всяка ваша клетка, скрито
е дълбоко в сърцата и умовете ви и се нуждае само от един лек тласък, за да излезе наяве.
В името на обичта, която изпитвам към вас и към всичко живо, ви предлагам този нов поглед
към света, за да ви бъда полезен; нека той ви помогне да осъзнаете, че между вашата истинска
същност и Великият дух съществува дълбока и интимна връзка, основана върху любовта; моля
се моите думи да станат онзи катализатор, който ще отвори пред вас портала към висшите
светове.
Ние живеем в повратен момент от земната история. Днес планетата преминава през
кардинални промени; хората и компютрите влизат във взаимоотношения на симбиоза и
предлагат на Майката Земя два различни начина на възприемане и интерпретиране на
реалността. Тя използва този нов поглед към света, за да промени себе си и да ни отвори пътя
към висшите светове на Светлината по начин, който дори децата биха могли да разберат. Нашата
Майка ни обича толкова много!
Ние, нейните чеда, сега пътуваме между два свята - на нашето ежедневие, с който сме
свикнали, и един различен свят, който надхвърля мечтите дори на най-далечните ни предци.
Чрез любовта на нашата Майка и с помощта на нашия Баща ние ще открием начин да изцелим
сърцата на хората и да преобразим планетата, като я върнем отново към съзнанието на
единството.
Нека четенето на тази книга ви донесе радост и щастие в живота.
Обичам ви и ви служа,
Друнвало

ДЕВЕТ
Духът u свещената геометрия
Третата информационна система в Плода на Живота

Онова, което ще прочетете тук, излиза извън рамките на обикновеното човешко мислене.
Моля ви да се отнесете с доверие към думите ми и да започнете малко по малко да виждате света
по нов начин. В началото някои неща може да ви се сторят безсмислени, докато не се
задълбочите в темата. Тя е свързана с концепцията, че всяко съзнание, включително и човешкото,
е основано върху свещената геометрия. И тъй като това е точно така, ще започнем да виждаме и
разбираме откъде сме дошли, къде се намираме днес и накъде отиваме.
Спомнете си, че Плодът на Живота лежи в основата на всичките 13 информационни системи
и че те са създадени чрез уникалното наслагване на мъжките прави линии върху женските
кръгове в Цветето на Живота. В предишните осем глави изследвахме две от тези системи.
Първата образува Куба на Метатрон, от който се извличат петте Платонови тела. Тези фигури
оформят структурата на цялата Вселена.
Втората система, която засегнахме бегло, е създадена от прави линии, излизащи от центъра
на Плода на Живота, и от концентрични кръгове, образувайки по този начин полярна диаграма.
Това, от своя страна, оформя звезден тетраедър, вписан в сфера, който лежи в основата на
взаимовръзката между вибрация, звук, хармония, музика и материя в цялото творение.

Кръговете u квадратите на човешкото съзнание

Ще стигнем до третата информационна система по индиректен път. Постепенно ще ни се
разкрива нейният източник - Плодът на Живота. Да наречем тази нова система „кръговете и
квадратите на човешкото съзнание". Китайците са я наричали „квадратура на кръга" и
„окръгляване на квадрата".
Според Тот, всички нива на съзнание във Вселената са обединени в една единствена фигура
от свещената геометрия. Тя е ключът към времето, пространството и измеренията, както и към
самото съзнание. Освен това той ми каза, че дори емоциите и мислите са основани върху
свещената геометрия, но тази тема ще бъде разгледана по-нататък в книгата.
Всяко конкретно ниво на съзнание е свързано със съответна геометрична фигура, изцяло
определяща начина, по който то интерпретира реалността. Всяко ниво е геометричен образ или
своеобразна леща, през която Духът наднича, за да види единната реалност - в резултат се
получава съвсем уникално преживяване. Дори Духовната йерархия на Вселената притежава
геометрична структура, копирайки природата.
Според Тот, под Сфинкса има девет кристални сфери, поставени една в друга. Археолозите
и ясновидците отдавна ги търсят - това е древна легенда. Смята се, че те по някакъв начин са
свързани със съзнанието на Земята и с трите нива на съзнание, характерни за днешното
човечество.
 Много изследователи са търсели тези легендарни сфери, изразходвали са доста време и
средства, но Тот смята, че нямаме нужда от тях; трябва само да нарисуваме девет концентрични
окръжности и те ще ни дадат същата информация. Ако хората знаеха, че онова, което търсят,
всъщност е от областта на геометрията и съзнанието, а не непременно някакъв физически обект,
щяха да разберат много по-бързо за какво става въпрос.
Според Тот, ако приближавате към някаква планета, която виждате за пръв път и искате да
разберете какви нива на съзнание съществуват на нея, ще трябва да вземете оттам няколко малки
същества и да ги измерите - ако, разбира се, успеете да ги задържите неподвижни достатъчно
дълго време. Въз основа на тази информация бихте могли да установите свещените пропорции
на квадрата и кръга в телата им и да узнаете точно на какво ниво на съзнание се намират.
За да се определи нивото на съзнание на нечовешките форми, например животни, насекоми
или извънземни, се използват други пропорции въз основа на куба, но що се отнася до човека,
това са кръгът и квадратът. Трябва да установим дали квадратът, описан около тялото, е по-
голям или по-малък от кръга около тялото и да пресметнем точно колко е разликата - така можем
да разберем как съответната форма на живот интерпретира реалността и на кое ниво на съзнание
се намира. Разбира се, има и по-бързи начини, но този е основен в цялата Вселена.

Фиг. 9-1. Концентрични кръгове и квадрати. По-тъмните кръгове и квадрати образуват

двойки, които се доближават до пропорцията ȹ. Освен това, те локализират първото и
третото ниво на човешко съзнание. (Един елемент от мрежата като единица мярка е равен
на радиуса на централната окръжност или на половината от страната на квадрата,
описан около нея. Вижда се, че диаметърът на централната окръжност и страната на
описания около нея квадрат са равни по дължина).
Тот ми заръча да начертая девет концентрични окръжности и да разположа около всяка от
тях квадрат, който да им пасва идеално (страните на квадрата и диаметърът на окръжността
трябва да бъдат равни) - като на фиг. 9-1. По този начин мъжката и женската енергия се
изравняват. След това гледаме как квадратите се съотнасят с кръговете, т. е. как мъжката енергия
взаимодейства с женската. Според Тот, най-важното е доколко периметърът на квадрата и
дължината на окръжността се доближават до пропорцията ȹ. Това е ключът към човешката
същност.
Кои съотношения са най-близки до пропорцията ȹ
 Ако погледнем най-вътрешния квадрат, виждаме, че не го пресича нито една окръжност;
същото важи и за втория. Третият квадрат вече допира четвъртата окръжност, макар очевидно не
според пропорцията ȹ. Обаче четвъртият квадрат пресича петата окръжност като че ли много
близко до пропорцията ȹ. После петият и шестият отново се отдалечават от нея. След това сед-
мият квадрат неочаквано пресича деветата окръжност - отново почти идеално според
пропорцията ȹ - не с една окръжност навън, както при четвъртия квадрат и петата окръжност, а
с две. При това още по-близо до Златното сечение (пропорцията ȹ = 1,6180339...), отколкото в
първия случай.
Това е началото на една геометрична прогресия, която продължава безкрайно - прогресията,
в която ние, хората, сме едва втората възможна стъпка. (А пък имаме такова голямо самочув-
ствие!) Ако вземем за единица мярка продължителността на човешкия живот, то от гледна точка
на историята ние в момента се намираме на такова ниво на съзнание, което би отговаряло на
развитието на човешката зигота веднага след образуването на първата клетка. Животът във
Вселената далеч превъзхожда нашите представи и все пак ние сме семето, съдържащо в себе си
както началото, така и края.
Да се върнем към практиката. Можем да направим всички тези измервания дори без
линийка, като приемем радиуса на най-вътрешната окръжност за единица мярка; следователно,
при първата окръжност и първия квадрат имаме два радиуса. (Тази мерна единица образува
нашата условна мрежа). А когато стигнем до четвъртия квадрат, той ще има ширина 8 радиуса.
За да разберем колко радиуса има около всички четири страни на квадрата, просто умножаваме
по 4 и получаваме периметъра на квадрата = 32 радиуса. Трябва да знаем периметъра, защото
когато той стане равен или приблизително равен на обиколката на окръжността, ще получим
пропорцията ȹ. (вж. Глава 7, Том 1).
Ако искаме да видим дали обиколката на окръжността е равна на (или близка до)
периметъра на четвъртия квадрат (32 радиуса), ще я изчислим, като умножим диаметъра по
числото π (3,14). Тъй като диаметърът на петата окръжност е 10 условни единици (радиуса),
умножаваме го по 3,14 и получаваме диаметър = 31,40 радиуса. Периметърът на квадрата е
точно 32 радиуса, така че стойностите са доста близки; окръжността е малко по-малка. Според
Тот, това отговаря на момента, в който човешкият разум за пръв път започва да се самоосъзнава.
Нека сега да изчислим по същия начин седмия квадрат и деветата окръжност. Седмият
квадрат е широк 14 радиуса; като го умножим по 4, получаваме периметъра му = 56 радиуса.
Диаметърът на деветата окръжност е 18 радиуса. Умножен по 3,14 = 56,52. Тук окръжността е
малко по-голяма, докато в предишния случай беше малко по-малка. Ако продължите да чертаете
още окръжности след първите девет, ще получите същата картина: по-големи, по-малки, по-
големи, по-малки, като се приближават все повече и повече до идеала - същото наблюдавахме
при редицата на Фибоначи, която се приближава до пропорцията ȹ (вж. Глава 8, том !).
Първото u третото ниво на съзнание
На фиг. 9-2 виждаме началото на разума - първите две пропорции ȹ. Те показват, че
вероятно съзнанието ще продължава да се разширява до безкрайност и да се доближава все
повече до точната пропорция ȹ или до Златното сечение. И така, четвъртият квадрат в съчетание
с петата окръжност и седмият квадрат в съчетание с деветата окръжност образуват почти
съвършена пропорция ȹ. Според Тот, това са първото и третото ниво на съзнание. Те са много,
много близки до хармоничното съзнание и това ги надарява със самоосъзнаване. Помните ли
черупката на мекотелото наутилус (стр. 356 в първия том)? Отначало тя беше твърде далеч от
хармонията в сравнение със следващите няколко стъпки по геометричната пътека. Същото
наблюдаваме и тук. Но какво става с второто ниво на човешко съзнание?
 Първо ниво Трето ниво
Диаметър = 10 Диаметър = 18
Обиколка = 10π = 31,4 Обиколка = 18π = 56,52
Страна на квадрата = 8 Страна на квадрата = 14
Периметър = 8 х 4 = 32 Периметър = 14 х 4 = 56
(разлика: 0,6) (разлика: 0,52)
Фиг. 9-2. Първото и третото ниво на човешко съзнание - почти идеална пропорция ȹ
Според Тот, никой никога не се е опитвал дори да допусне, че е възможно да се прескочи от
първото ниво, на което се намират аборигените, направо в третото ниво, т. е. в Христовото или
Единното съзнание. Между тях трябва да има стъпало или мост - тоест ние, второто ниво.
Въпросът тук е, къде на горната рисунка се намира нашето ниво на съзнание?

Локализиране на второто ниво

В тази система от кръгове и квадрати има две места, на които ние (обикновените хора)
бихме могли да се намираме: на петия или на шестия квадрат в съотношение с някоя от
окръжностите. На фиг. 9-1 между първото и третото ниво има само два квадрата. По-рано не
можех да разбера какво значение има в кой квадрат се намираме, пък и Тот не ми обясни. Каза
само: „Това е петият квадрат в съотношение с шестата окръжност" - без повече подробности. В
продължение на две или три години не схващах защо именно петият квадрат в съотношение с
шестата окръжност, а не шестият квадрат и седмата окръжност, например. Тот, обаче, ми каза:
„Сети се сам." Отне ми доста време, докато разбера. Когато най-после се досетих, той само
кимна, което значеше, че съм прав. Ето трите нива на съзнание, а другите (нехармоничните)
квадрати са отстранени (фиг. 9-3).
 Фиг. 9-3. Трите геометрични нива на човешко съзнание на Земята: 4-ти квадрат и 5-та
окръжност - първо (аборигенско) ниво; 5-ти квадрат и 6-та окръжност - второ
(съвременно) ниво; 7-ми квадрат и 9-та окръжност - трето (Христово) ниво.

Ако завъртим петия квадрат на 45° (вж. фиг. 9-4) и получим ромб, става очевидна тайната
цел на нашето съществуване. При такова положение обърнатият квадрат се доближава много
плътно до седмия. Не идеално, защото ние самите не сме хармонични и не притежаваме
съвършената Христова любов, обаче показваме пътя към Христовото съзнание чрез човешката
си обич. Освен това, все още сме свързани с първото ниво на съзнание, защото нашите
геометрични параметри влизат в съвършено съприкосновение с четвъртия квадрат от това ниво.
Ние идеално вместваме в себе си съзнанието на аборигените и - не толкова идеално - носим
Христовата любов. Ето какво сме ние - свързващият мост.
Тук се съдържа отговорът на въпроса, защо човешкото съзнание се намира в такива особени
геометрични взаимовръзки и дали това е необходимо. Първото ниво на съзнание никога няма да
успее да се развие до по-висшите измерения на Светлината без нашия съвременен начин на
интерпретация на единната реалност. Ние сме като камък насред потока. Човек стъпва на него и
веднага прескача на другия бряг.
 Фиг. 9-4. Завъртането на квадрата от второ ниво на 45° създава мост между второто и
третото ниво на съзнание.

Както ще видим по-нататък в тази глава, ромбът е ключ към второто ниво на нашето
съзнание. Ще го открием във Великата пирамида, както и на други места, които ще ви покажа.
Квадратът с вписан в него ромб е много важен за човечеството. Бакминстър Фулър е бил на
същото мнение. Ако е триизмерна, тази фигура се нарича кубоктаедър. Бакминстър й е дал
специално име: vector equilibrium. Той забелязал, че кубоктаедърът притежава едно удивително
свойство: когато се завърти, той се превръща във всичките пет Платонови тела, което определя
първостепенното му значение в свещената геометрия. Защо тази фигура е толкова важна за
човечеството? Защото квадратът с вписани в него ромб е свързан с една от изначалните причини
за съществуването па човечеството - с ролята на преход от съзнанието на аборигените (първото
ниво) към Христовото съзнание (третото ниво).
Ако измерите геометричните параметри на човека с помощта на тази система, ще откриете,
че ние, хората, сме изместени с около три и половина радиуса. Доста сме далече от
хармоничността. (Ако искате, направете измерванията сами.) Ние се намираме в състояние на
нехармонично съзнание, въпреки че сме необходими, за да допълним общата картина на живота.
Когато обаче достигне до мястото, на което сме ние в момента, животът навлиза в него и излиза
колкото се може по-бързо, сякаш отскача от камъка в средата на потока. Защо? Защото когато
сме дисхармонични, ние разрушаваме всичко около себе си. Ако останем тук твърде дълго, ще
унищожим дори самите себе си, защото не ни достига мъдрост. Това е ясно на всички, стига
само да погледнем състоянието на околната среда и непрестанните войни. И все пак, ние сме
крайно необходими на живота.

Геометричните лещи, през които интерпретираме реалността

Следващото, което Тот поиска да направя, беше да разгледам трите нива на съзнание от
геометрична гледна точка, за да видя как изглеждат геометричните лещи. Помнете, че има само
един Бог и само една реалност. Но съществуват много различни начини за интерпретиране на
тази реалност.
Най-вътрешният квадрат (четвъртият) на фиг. 9-5 отговаря на първото ниво; средният
(петият) - на второто ниво; а външният квадрат (седмият) - на третото. Ще наричаме вътрешния
квадрат “8 на 10“, което означава, че всяка негова страна е дълга 8 радиуса, а диаметърът на
съответстващата му окръжност (петата) е равен на 10 радиуса. Средният квадрат е широк 10
радиуса, а следващата окръжност има диаметър, равен на 12 радиуса, така че ще ги наречем „10
на 12". Това е средното или второто ниво, на което съществуваме ние в момента. На нивото на
Христовото съзнание седмият квадрат е с ширина 14 радиуса, а диаметърът на деветата
окръжност е равен на 18 радиуса, затова ще ги наричаме „14 на 18". И така, имаме „8 на 10", „10
на 12" и „14 на 18".
 Фиг. 9-5. Трите нива на човешко съзнание, изразени чрез единицата мярка (радиусите)
в двойките кръг-окръжност.
В свещената геометрия за всяко нещо си има причина. Нищо - абсолютно нищо - не става
случайно. Ще попитате: защо сред целия спектър от възможности самоосъзнаващият се разум
започва тъкмо оттам, където четвъртият квадрат влиза в хармонично съотношение с петата
окръжност?
Взаимовръзка с Плода на Живота
За да отговорим на този въпрос, нека се опитаме да наложим Плода на Живота върху
фигурата, отговаряща на първото ниво на съзнание (вж. фиг. 9-6). Я виж ти! Той съвпада точно с
четвъртия квадрат и петата окръжност от предишната рисунка, нашите „8 на 10"! Този кръг в
средата е равен на централната окръжност от предишната рисунка, както и всичките пет концен-
трични окръжности. На илюстрацията е показан само четвъртият квадрат, който, както видяхме
преди малко, се намира в почти идеална пропорция ȹ спрямо петата окръжност.

Фиг. 9-6. Плодът на Живота, наложен върху първото ниво на съзнание.

Виждате ли колко съвършено нещо е животът? През цялото време под тази структура се е
криел Плодът на Живота; те се наслагват перфектно едно върху друго. Ето как от дясномозъчна
гледна точка се обяснява защо разумът за пръв път започва да осъзнава себе си между четвъртата
и петата окръжност - защото този свещен образ е скрит тъкмо зад тази част от цялата структура.
Именно тук е бил завършен Плодът на Живота и за пръв път се е появила пропорцията ȹ. И
веднага се е появил и начинът, по който съзнанието може да се прояви на практика.
 Геният на Люси
Преди да продължим с трите различни образа на съзнанието, искам да ви разкажа още нещо.
Когато открих, че рисунката с концентричните кръгове и квадрати може да се наложи идеално
върху Плода на Живота, исках да разбера дали някой е писал по този въпрос. По онова време
седях в стаята си и слушах думите на Тот, когото никой друг освен мен не можеше да види, а той
ми разказваше, че египтяните са знаели за трите различни нива на човешко съзнание. Исках да
се уверя, че в историята на Египет наистина е съществувала подобна идея, както твърдеше.
За моя изненада, все пак успях да открия писмен източник, съдържащ подобна информация
- поне в трудовете на Люси Лейми, доведената дъщеря на Швалер де Любич. Не успях да из диря
други автори, които да знаят нещо за трите нива на човешко съзнание. Швалер и Люси са
разбирали много добре връзката на Египет със свещената геометрия. И досега, обаче, повечето
египтолози изобщо не са наясно с това. След като проучих трудовете на Люси, стигнах до
извода, че тя е една от най-великите изследователки на свещената геометрия. Трудовете й
направо ме изумиха. Винаги съм искат да се запозная с нея, но така и не успях. Тя почина
неотдавна, мисля, че през 1989 г. в Абидос, Египет. Искам да ви покажа някои неща, написани от
Люси Лейми, за да разберете каква невероятна личност е тя.
Този малък храм (фиг. 9-7) се намира в храмовия комплекс в Карнак. Карнак е свързан с
храма Луксор чрез широка алея, дълга около 3 км. Откъм страната на Луксор от двете й страни
стоят сфинксове с човешки глави, които с приближаването до Карнак постепенно преминават в
сфинксове с овнешки глави. Храмовият комплекс в Карнак е огромен, а басейнът, в който жре-
ците от древността са извършвали ритуално измиване, ще ви порази с големината си.

Фиг. 9-7. Храмът в Карнак, който Люси възстановила (поглед отстрани).

За да получите представа за размерите на малкия храм, ще ви кажа, че ако човек застане
пред него, главата му ще стигне почти до долния край на полегатия перваз на прозореца. Преди
Люси да открие блоковете, от които той е бил изграден някога, те били просто голяма купчина
камъни. Археолозите подозирали, че са част от някакво съоръжение, защото били уникални;
наоколо не се срещало нищо подобно. Но те не знаели как е изглеждала постройката, така че
оставили камъните на камара с надеждата, че някой някога ще открие решението. След това
намерили още една купчина уникални каменни блокове. И за тях не можели да кажат нищо.
Какво да правят с тези изпотрошени камъни? Трудно е да се каже каква всъщност е била тази
древна сграда, нали?
Но Люси огледала камъните, направила някои измервания, после си отишла вкъщи и
нарисувала скица, която изглеждала точно като на тази снимка, като заявила: „Ето как трябва да
бъде." И когато сглобили блоковете, всички паснали един към друг и оформили сградата, която
виждате на снимката! Люси разбирала от свещена геометрия, затова първо огледала блоковете и
ги измерила, после направила скиците. По същия начин тя сглобила и другата постройка.
Според мен, това е наистина изумително. Колкото повече научавам за тази жена, толкова повече
се възхищавам от нея.
Стълбата на Люси
Преди смъртта си Люси изразила в една единствена рисунка всичко, което знаела за
египетската идея за трите нива на съзнание. По думите й там се съдържал ключът към цялата
информация. Затова я анализирах и се опитах да докажа твърдението й.
 Ето нейната рисунка (фиг. 9-8). Аз я прерисувах (вж. следващата илюстрация, фиг. 9-9), а по-
късно добавих външната пунктирана окръжност, за да ви покажа още нещо. Рисунката не беше
прекопирана ясно, така че трябваше да се дочертае.
Първото, което забелязах в нейната рисунка бе, че там има две Звезди на Давид, вписани
една в друга, както и един кръг в средата. (Виждали сме това и преди при Плода на Живота [вж.
стр. 273 от Том 1] и не след дълго ще го видим отново). Освен това, в средата има стълба, която
върви нагоре - от 0 до 19 стъпало вътре в квадрата и още 2 стъпала над него - общо 21 стъпала.

Фиг. 9-8. Оригиналната рисунка на Люси Лейми.

Фиг. 9-9. Рисунката на Люси с новата външна окръжност до върха на главата,

отбелязваща третото ниво на съзнание, плюс малката и голямата Звезда на Давид.
Обиколката на новата окръжност съвпада с периметъра на квадрата.
Според Люси, числата 18, 19 и 21 са пряко свързани с представата на египтяните за трите
нива на съзнание. Числото 18 съответства на аборигените, а както твърди Люси, египтяните
смятали, че хората от онова време не са имали горна част на главите. Очевидно черепът им бил
наклонен назад. След като сме преминали на второто ниво на съзнание, сме си „добавили"
горната част на черепа, а когато се прехвърлим физически на трето ниво, което ни пред стои да
направим, ще ни порасне голям череп, който ще достигне до точката, в която кръгът и квадратът
се съотнасят според пропорцията φ - до числото 21. Ако начертаете около квадрата окръжност
според пропорцията φ, то точка „А", отбелязана на илюстрацията, се пада точно в средата на 21-
та отсечка. Следователно,според Люси, в геометричните пропорции на тази рисунка се съдържат
всички форми на черепа.

Фиг. 9-10. Схематична илюстрация на „изчислителните центрове" и на кому-

никационните пътища на екстрапирамидалната система в човешкия мозък. Ако се
отстранят горните дялове на мозъчната кора, където се осъществява съзнателното
мислене, това ще повлияе слабо на информационния поток, необходим за не по-малко
сложната мозъчна дейност, управляваща ходенето и равновесието. Пътищата показват
протичането на химичните реакции и електрическите импулси. (Цит. по Brains, Behavior
and Robotics от James S. Albus, Byte Books, 1981)
На фиг. 9-10 е дадена схема на човешкия мозък, взета от книгата на Джеймс С. Албъс
„Мозък, поведение и роботика". Там се твърди, че може да се направи лоботомия, като се
премахне горната половина на черепа с цялото му съдържание, и въпреки това човекът няма да
умре - което само по себе си ми се струва изумително. Това е косвено доказателство, че
египтяните са казвали истината: горната част на черепа е била добавена, тя не е абсолютно
необходим за живота компонент и сякаш е нещо отделно от онова, което сме били някога.
На фиг. 9-11 виждаме плана на пода на Храма в Луксор. Той е посветен на човечеството и се
нарича още „Храм на Човека". Това се отнася за нас - не за който и да е човек, не просто за някое
ниво на съзнание, а именно за второто, на което сме в момента. Планът има 19 сектора. Зад
рисунката виждате човешки скелет. Тук всяко помещение, всеки детайл, е проектиран така, че да
отговаря на различни части от човешкото тяло. От стъпалата тръгва дълга алея, която след
няколко мили стига до храмовия комплекс в Карнак.
Най-напред забелязах, че в рисунката на Люси със сигурност присъства и Плодът на Живота
(фиг. 9-12). Този факт ме впечатли сам по себе си, защото никъде другаде в Египет не бях
виждал Плода на Живота.
Но исках да науча повече за стълбата, която върви нагоре към отсечки 19 и 21. Знаех, че
подобна стълба предлага нов начин за образуване на концентрични окръжности, затова реших да
проуча как го е направила Люси. Започнах да прерисувам всяка от нейните линии, за да разбера
какво се е опитала да изрази (фиг. 9-13). Затова взех тези две илюстрации (фиг. 9-12 и 9-13),
които очевидно са получени от нейната оригинална рисунка, и ги обединих. Възстанових
нейната рисунка, като много прецизно наслагвах линиите (фиг. 9-13 а).

Фиг. 9-11. Планът на Храма в Луксор Фиг. 9-12. Плодът на Живота.

Фиг. 9-13. Стълбата на Люси с концентрични окръжности, начертани до стъпало 19 и

след това на стъпало 21.
 Фиг. 9-13 а. Основната геометрична схема на Люси с плана на Храма и Плода на
Живота, наложен върху него.
Кратко отстъпление: Свещената геометрия е занимание от типа „Направи си сам"
Сега му е времето да направя кратко отстъпление и да ви обясня някои неща за свещената
геометрия, които са много важни, ако искате да я изучавате. Когато седите в залата и разглеждате
илюстрациите или пък четете за тях в тази или в която и да е друга книга, вие приемате пасивно
заложената в тях информация и осъзнавате много малка част от нея. Ако обаче се захванете да ги
нарисувате сами, вие фактически ги конструирате и тогава се случва нещо много повече,
отколкото ако само ги гледате. Всеки, който някога се е опитвал да го направи, ще ви каже
същото. Това е един от главните постулати на масоните. Когато подредите линиите
самостоятелно и ги начертаете физически, преживявате нещо като откровение. Рисувате един
кръг и започвате да разбирате. Вътре във вас става нещо. Постепенно осъзнавате на някакво
много, много дълбоко ниво защо нещата са точно такива, каквито са. Смятам, че нищо не може
да замени личното възпроизвеждане на тези фигури.
Това наистина е важно, уверявам ви, но съм забелязал, че на практика много малко хора му
отделят достатъчно внимание. На мен ми отне 20 години да направя тези рисунки, но вие няма
нужда да губите толкова време. За повечето от тях обикновено ми трябваха по една или две
седмици. Слагах рисунката пред себе си и просто я съзерцавах като в медитация. Понякога ми
отиваше половин ден да начертая само една линия, за да разбера какво е значението й в
природата.
Стълбата е дефектна
Преди да обединя двете илюстрации - 9-12 и 9-13 - получени от оригиналната рисунка на
Люси, започнах да чертая концентрични окръжности към всяко от стъпалата на стълбата, освен
20-то, както е показано на фиг. 9-13 а.
Забележете, че на оригиналната рисунка централната окръжност е разделена точно на 5
хоризонтални сектора или стъпала (без да се брои хоризонталната линия през средата на окръж-
ността). Тук се вижда ясно (фиг. 9-8). Затова предположих, че и останалите кръгове на Плода на
Живота също трябва да се разделят точно на пет сегмента. Много просто. Така и направих. Ето
какво се получи (фиг. 9-14), ако вземем само трите горни вертикални кръга, а останалите
пропуснем за улеснение.
Във всяка окръжност има по пет еднакви сегмента. Единственият проблем беше в това, че
тук нещо не пасваше, не се получаваше. Не можех да повярвам! Мислех си, че ще бъде лесно и
ще продължа оттам нататък, но не се получи. Фигурата просто не ставаше за нищо от
геометрична гледна точка. Затова се върнах назад и проверих двете рисунки, защото бях сигурен,
че не съм сгрешил. Всичко си бе там, ясно като бял ден. Но като ги наложих една върху друга, те
отново не паснаха.
 Фиг. 9-14. Разделяне на кръга на 5 еднакви сегмента
След дълги часове пак се върнах към оригиналната рисунка на Люси. Определено имаше
пет сегмента в централния кръг и по седем сегмента от двете му страни. После се снабдих със
специален инструмент, с който да измеря големината на стъпалата на стълбата. Тогава открих,
че седемте сегмента под и над централната окръжност бяха по-малки от сегментите вътре в нея!
Люси беше променила размерите, за да се впишат! Тя е знаела, че се намираме на
дисхармонично ниво на съзнание; знаела е, че стълбата няма да пасне, ако не измени някои от
параметрите, но е искала да събере всичко в една единствена рисунка. Затова накарала стълбата
да се впише, защото е била наясно, че ако хората я проучат, ще разберат, че нивото на съзнание
от 19 сегмента, което е нарисувала, е тъкмо дисхармоничното ниво.
Доста изтънчен подход, също като при Канона на Леонардо: върху рисунката си той е
написал нещо в огледален образ и за да го прочетете, трябва да поставите огледало пред нея. По
същия начин оригиналната рисунка на Люси е мъжкият аспект, а женският е нейното огледално
отражение. Древните често са променяли по нещо, за да „засекретят" информацията. Това
прилича на игра - да скриеш онова, което не искаш да съобщиш на външния свят. Когато го
осъзнах, започнах да разбирам, че нашето ниво на съзнание наистина е дисхармонично, освен
това установих, че египтяните също са го знаели. От този миг нататък започнах да отделям
много повече време за изучаване на рисунките на Люси.
Трите лещи
И сега, след като знаем, че трите нива на съзнание са били известни на египтяните, нека се
върнем на трите геометрични рисунки и да ги разгледаме подробно. Ето лещите, които всяко
ниво на човешко съзнание използва, за да интерпретира реалността: „8 на 10", „10 на 12" и „14
на 18". Да започнем с рисунката „8 на 10", т. е. първото ниво.
Тот ми показа един гениален начин за конструиране на тази рисунка без измервания и
изчисления. Трябва ви само линийка и пергел. Той ме научи как се прави на практика, като ми
обясни, че така ще си спестя много време (вж. указанията под фиг. 9-15).
 Фиг. 9-15a. Стъпка 1. Фиг. 9-15б. Стъпка 2. Фиг. 9-15в. Стъпка 3. Фиг. 9-15г. Стъпка 4.

Фиг. 9-15д. Стъпка 5. Фиг. 9-16. Стъпка 6: Мрежата „8 на 10"-първо ниво на

съзнание.
1. Спуснете вертикална линия, след това нарисувайте окръжност върху нея (фиг. 9-15 а).
2. Нарисувайте още пет еднакви окръжности с центрове в точките, където вертикалната
линия пресича обиколката на предишната окръжност (фиг. 9-15 б).
3. Начертайте хоризонтална линия през точките на централната vesica piscis. От центъра, в
който се пресичат хоризонталната и вертикалната линия, начертайте голяма окръжност около
четирите вътрешни (фиг. 9-1 5 в).
4. Начертайте окръжност със същия размер като на фиг. 9-15 б с център в точката, където
хоризонталната линия пресича голямата окръжност. Направете още пет окръжности по начина,
описан в стъпка 2, само че хоризонтално (фиг. 9-15г).
5. Постройте квадрат с пропорция, чиито страни минават по дългите оси на четирите
външни vesica piscis.
6. Вътре в квадрата начертайте успоредни линии през всяка танхенторна точка (където
окръжностите се допират, но не се пресичат), както и през дългите оси на всяка от останалите
vesica piscis (фиг. 9-16). Така ще получите мрежа „8 на 10“.
Когато довършите последния щрих, ще получите мрежа от 64 малки квадратчета, вписани в
един голям квадрат, както и голяма окръжност, която излиза от периметъра па големия квадрат
точно с една дължина на малкото квадратче от мрежата (фиг. 9-16). Големият квадрат е с
ширина 8 квадратчета, а голямата окръжност с диаметър 10 квадратчета - идеални „8 на 10". И
няма нужда от линийка!
Корен квадратен u триъгълник 3-4-5
Има и друг аспект на решетката „8 на 10", който ще разгледам накратко.
Може би някои от вас знаят, че египтяните са свеждали цялата си философия до „корен
квадратен от 2", „корен квадратен от 3", „корен квадратен от 5" и „триъгълник 3-4-5". Е, оказва
се, че всички те се съдържат в рисунката, символизираща първото ниво на съзнание - такива
неща се случват много рядко. Ако дължината на страните на малките квадрати от фиг. 9-17 а се
вземе за 1 (единица мярка), то диагоналът „А" е равен на корен квадратен от 2; диагоналът „В" е
равен на корен квадратен от 5, а отсечката „С" от равностранния триъгълник на vesica piscis е
равна на корен квадратен от 3.
Ето какво имам предвид под „корен квадратен от 5": ако, например, четири квадратчета от
решетката се приемат за единица мярка (1) (фиг. 9-17 б), то отсечката „D" ще е равна на 1, а от-
сечката „Е" - на 2.
Според Питагоровата теорема, диагоналът (хипотенузата) на правоъгълния триъгълник е
равна на сбора от квадратите на катетите, след което от резултата се извлича корен квадратен.
Следователно, 12 = 1 и 22 = 4; по-нататък, 1 +4=5, което дава диагонала на корен квадратен от 5.
Ето какво се има предвид под корен квадратен от 5. Вижте фиг. 9-17 б, където четирите
квадратчета от мрежата са равни на една единица мярка (1).
 Фиг. 9-17 а, б и в
Фиг. 9-17 а. Корен квадратен от 2 (триъгълник „А"), корен квадратен от 51
(триъгълник „В") и корен квадратен от 3 (триъгълник „С").
Забележка: В Питагоровата теорема хипотенузата ее съотнася с катетите на
триъгълника: h2 =а2+b2 или h = √ а2 + b2 където „h" е хипотенузата, а „а" и „b" са катетите.
Фиг. 9-17 б. Триъгълникът „корен квадратен от 5 (√5)". показан по друг начин - когато
не едно, а четири квадратчета от мрежата се приемат за единица мярка.
Фиг. 9-17 в. Един от осемте триъгълника „3-4-5" в тази мрежа, вписан в окръжността.
Тук за единицата мярка са взети две квадратчета.

Триъгълникът „3-4-5" се вписва идеално в рисунката на фиг. 9-17 в. Ако приемем дължината
на двата квадрата за единица мярка, то линията „F" е дълга точно 3 единици (6 квадратчета), а
линията „Е" е дълга 4 единици (8 квадратчета). Тъй като тези страни имат дължина 3 и 4, то
диагоналът трябва да има дължина 5, като по този начин се образува триъгълник със страни 3-4-
5. На тази фигура те фактически са 8 и се вписват перфектно, като се завъртят около центъра. И
най-невероятното е, че триъгълниците „3-4-5" съвпадат идеално в точките, където кръгът
пресича квадрата, образувайки пропорцията φ. Тази синхронност е удивителна, тук не можем да
говорим за някакво съвпадение. Нека сега да направим тази рисунка по малко по-различен
начин.
Окото на Леонардо u окото на CBS2
Сега да наложим една върху друга двете спирали на Фибоначи - женската (пунктираната
линия) и мъжката (правата линия) (фиг. 9-18). По-рано сме виждали перфектното им отражение
(вж. фиг. 8-11, Том 1). Мъжката спирала („А") допира горната част на „окото" и се разгъва нагоре
по часовниковата стрелка. Женската спирала („В") пресича точка Нула („С") - центъра на
„окото", после се разгъва нагоре обратно на часовниковата стрелка. (Между другото, „окото" в
средата е емблемата на компанията CBS и съм любопитен да разбера кой е го измислил). Това
око е леща, въпреки че Тот го приема именно като око. То е геометричната фигура, изразяваща
начина, по който разумът от първото ниво на съзнание интерпретира реалността. Тази рисунка
изобразява нивото на съзнание на аборигените, които имат 42 + 2 хромозоми (авторът съжалява,
че е загубил научната статия от Австралия, която потвърждава този факт). Това е първото ниво
на човешко съзнание на Земята и първият случай, когато разумът започва да се самоосъзнава.

1
Следователно, когато a = 2, a b = 1 (като в триъгълника „В"), то а2 + b2 = 5 и h = √5.
2
CBS – „Columbia Broadcasting Station“ - американска ТВ станция, (бел. прев.)
 Фиг. 9-18. Различна перспектива, показваща окото на CBS в центъра, в точка Нула
(„С").
Забележете, че тази илюстрация, както и другите две (въз основа на Канона на Леонардо, с
който работихме по-рано) имат едни и същи геометрични параметри (фиг. 9-19 и фиг. 9-20). И
при двете виждаме мрежа от 64 квадратчета и еднаква вътрешна структура, въпреки че на
рисунките на Леонардо квадратът и кръгът са разположени по друг начин. Те са взаимно
свързани, което ме кара да се замисля кой всъщност е бил Леонардо и какво всъщност е
изучавал!

Фиг. 9-19. Оригиналната мрежа на Леонардо Фиг. 9-20. Женската спирала, наложена върху
мрежата на Леонардо

Фиг. 9-21. Канонът на Леонардо, наложен върху първите осем клетки (другите четири
са скрити зад четирите видими).
На рис. 9-21 виждате деленето на първите осем клетки (вж. Яйцето на Живота на фиг. 7-26,
Том 1) и човешката фигура зад тях. Пред вас са действителните пропорции на зрялото човешко
същество, съдържащи се в това клетъчно делене (по-нататък в тази глава ще разгледаме
подробно връзката между Канона на Леонардо и Яйцето на Живота). Това също така означава, че
ако това не е обикновено съвпадение и Леонардо наистина е разбирал посочените взаимовръзки,
то той е имал предвид не нас, а първото ниво на съзнание - аборигените, първите хора на този
свят. Аз, естествено, не зная дали е бил наясно с това, или не, защото не бих могъл да съдя само
въз основа на тази единствена информация.
Но тъй като в Канона си Леонардо е създал мрежа „8 на 10", въпреки че е разполагал с много
други възможни варианти, имам основание да предполагам, че той наистина е знаел за тези нива
на съзнание, основани върху геометрията. Затова започнах да проучвам всички негови творби, за
да разбера дали е направил Канон, основан върху мрежа „10 на 12" или „14 на 18". Търсех
усилено, дълго проучвах, но така и не успях да намеря нищо. Подчертавам, че наистина търсех
много внимателно, но накрая се отказах. По-късно, когато отново се върнах към тази тема, забе-
лязах, че Канонът, основан върху „8 на 10", всъщност не е творба на Леонардо, защото той е
прерисувал неговите пропорции от Учителя си Витрувий. Въпреки че Витрувий е живял около
1400 г. Преди него, Леонардо го е смятал за свой главен наставник.

Мрежата „10 на 12" на Витрувий

Когато установих че това всъщност са пропорциите на Ветрувий, започнах да проучвам
неговите творби, за да разбера дали сред тях няма решетка „10 на 12" или „14 на 18“ – и
намерих! Открих решетка „10 на 12“. Така получих две от трите нива на съзнание, което ме
накара за предположа, че и двамата – Витрувий и Леонардо - са следвали същата посока на
разсъждение, на която ме учеше Тот. Освен това Витрувий е бил римски инженер, а творбите му
възстановени и публикувани през XV век, станали отправна точка за архитектурата на някои
великолепни църкви в Европа. А Леонардо е бил майстор-масон.

Фиг. 9-22. Четирите окръжности, които образуват мрежата „8 на 10".

Фиг. 9-23. Мрежата „10 на 12'

Ако вместо четири (както е на фигура 9-22) нарисувате пет окръжности с еднакъв диаметър
по линията на осите (както е на фиг. 9-23) и прекарате прави линии по дължините и
допирателните на всички vesica piscis, ще получите мрежа от 100 квадратчета „10 на 12“
Очевидно е „10 на 12“, защото има 10 квадратчета по ширината на големия квадрат и 12 по
диаметъра на голямата окръжност. Както видяхме на фиг. 9-16 онези vesica piscis, които са
начертани около четирите страни на квадрата са наполовина вътре и наполовина извън него. А
тъй като половината от широчината на vesica piscis определя размера на квадратчетата
(прекарали сме линии по дължината всичките 12 vesica piscis и успоредни линии през всичките
10 допирателни точки), получаваме съвършени пропорции.
10000 години за да разберем
 И все пак, когато започнах да рисувам спиралата на Фибоначи, (женската) от горния десен
ъгъл на средните четири квадрата(точка „А" на фиг. 9-24), тя изобщо не допираше нужните
точки както при мрежата „8 на 10" - тук липсваше синхронност.
Помня, че чертаех, а Тот гледаше. Наблюдава ме дълго време, после каза: „Смятам, че
трябва да ти обясня." Аз заявих: „Ами, ще се справя." А той: „Не, нека по-добре да ти покажа."
Аз: „Защо пък?" Той отвърна: „Сигурно няма да го разбереш скоро. На нас ни трябваха 10000
години да го схванем, обаче сега не разполагам с толкова време."
Ето какво ми обясни Тот: При първото ниво на съзнание („8 10", фиг. 9-16), числото 1, което
приехме за единица мярка на фиг. на онези четири централни квадратчета от мрежата, всъщност
не е 1, а 1 на квадрат – това е истинската му стойност- защото 1 на квадрат е равно на 1. Но как
ще разбереш разликата като гледаш само това число? А когато преминеш към второто ниво на
съзнание „10 на 12", имаш не две, а две на квадрат, което прави 4. Така че трябва да приемеш за
мерна единица диагоналите на четирите квадратчета, което значи, че сега вместо една, ще имаш
две дължини на диагонала = 1 (вж. фиг. 9-24 а).

Фиг. 9-24. Решетката на второто ниво на съзнание; несинхронизирана спирала. Тук

мерната единица е диагоналът на едно квадратче от мрежата; може да се продължи по
редицата на Фибоначи.

Фиг. 9-24 а. Решетката на второто ниво на съзнание; синхронизирана спирала. Тук

мерната единица е диагоналът на две квадратчета от мрежата, така че тя съдържа само
първите три числа от редицата на Фибоначи. Можете ли да откриете разликата в
синхронността между фиг. 9-24 и фиг. 9-24 а (има дисбаланс по два признака)? Решението
на загадката е в тайната пирамида на фиг. 9-39.
 Ако определим за единица мярка две дължини на диагонала, тогава всичко отново започва
да се развива синхронно. Засега няма да ви казвам какво означава това, освен че става въпрос за
второто ниво на съзнание - това сме ние. А тази рисунка е геометричната леща, през която
интерпретираме реалността.
На фиг. 9-25 е изобразен Канонът на Витрувий - мрежа „10 на 12". Когато го погледнете за
пръв път, едва ли ще откриете нещо, което прилича на 10, защото по всяка от страните му има по
30 квадратчета - общо 900. Ако обаче го разгледате по-внимателно, ще видите, че върху всяко
трето квадратче е отбелязана точка. А когато преброите от една точка до друга, т. е. ако вземете
всеки три квадратчета за 1, получавате точно 10 сектора от всяка страна. Следователно, в тази
решетка са скрити 100 по-големи квадрата.
Смятам, че Канонът на Витрувий е мрежа „10 на 12", въпреки че ми е трудно да го докажа,
тъй като той не е начертал окръжност в пропорция ср. Ако беше го направил, тя със сигурност
щеше да оформи мрежа „10 на 12" (вж. фиг. 9-26). Освен това на рисунката виждате ромб
(върховете му се намират в точките „А", „В", „М" и „N"), който като че ли няма никаква връзка.
Но той също определя второто ниво на съзнание, за което говорихме по-рано в гази глава (вж. 9-
4 и текста), като база тъкмо на мрежата „10 на12". За мен фактът, че Витрувий е начертал ромб
върху своя Канон доказва, че е бил наясно с второто ниво на съзнание.

Фиг. 9-25. Канонът на Витрувий

Фиг. 9-26. Новата окръжност около канона на Витрувий.
И още нещо за този Канон: всеки по-голям квадрат, очертан от точките, се състои от 9 малки
квадратчета. А пък структурата от 9 квадратчета се оказва ключът към вътрешната мрежа на
следващото ниво - решетката на Христовото съзнание - защото там се използва не 1 2 или 22, а 32,
а пък 32 = 9. Трябва да вземем 9 квадратчета, за да създадем хармонията на следващото ниво, а
точно толкова е броят на камъните на покрива в Камерата на царя.
Витрувий и Великата пирамида
Ще повторя пак, че на фиг. 9-26 около второто ниво на съзнание е описан ромб - фигурата,
която свързва първото и третото ниво. Ако завъртим квадрата от второто ниво на 45° (вж. фиг. 9-
4), той се доближава геометрично до мястото, на което се намира Христовото съзнание, и на
практика допира седмия квадрат (на Христовото съзнание). Същата фигура „ромб-квадрат"
откриваме, макар и завоалирано, в плана на Великата пирамида. Това е още едно доказателство,
че предназначението на пирамидата е да се използва от второто ниво на съзнание с цел
навлизане в третото ниво.
 Фиг. 9-27. Пирамидата, пресечена на равнището на Камерата на царя.
Фиг. 9-28. Квадратите и ромбовете, които показват, че площта на „горния" квадрат
(вж. предишната фигура) е равна точно на половината от площта на „долния".
Ако пресечете пирамидата на равнището, на което е разположен подът на Камерата на царя,
то площта на горния квадрат (вж. фиг. 9-27) е точно два пъти по-малка от тази на основата. Еги-
петските власти знаят това. За да го докажете, не ви трябва дори линийка. Ако вземете горния
квадрат и го завъртите на 45°, както е показано на фиг. 9-28, то ъглите му се допират идеално до
периметъра на основата. Като спуснете диагоналите и съедините противоположните ъгли на
вътрешния „ромб-квадрат", получавате осем еднакви триъгълника (четири вътре и четири извън
него). Тъй като вътрешните триъгълници са еднакви по размер с външните, (вижте двата
защриховани триъгълника), площта на вътрешния квадрат е равна точно на половината от
площта на основата. Това е ясно дори без изчисления.
Камерата на царя, чийто под и на двете илюстрации задава размерите на горния квадрат, е
създадена за нас, за нашето ниво на съзнание - за да преминем през посвещение и да достигнем
следващото ниво на Христовото съзнание. Това става все по-очевидно с натрупването и
осмислянето на информацията.

Фиг. 9-29. Външният квадрат с редицата от вътрешни квадрати, завъртени на 45°.

На фиг. 9-29 виждате истинските геометрични параметри на външния квадрат и редицата от
намаляващи наполовина вътрешни квадрати, завъртени на 45°. Можем да проведем задълбочена
дискусия върху езотеричното значение на тази геометрична прогресия, защото свещеният „корен
квадратен от 2 и от 5" образува редица, намаляваща до безкрайност, но предполагам, че докато
вървим нататък, вие ще го разберете сами.
Къде е мрежата „14 на 18"
Дотук имах схемите на две от трите нива на съзнание, създадени от Леонардо и Витрувий, и
много се вълнувах. Започнах да търся всякаква възможна информация за Витрувий, за да открия
мрежата „14 на 18". Търсех и търсех, и внезапно ми просветна. „14 на 18" е Христовото
съзнание. Логиката ми подсказваше, че ако той е направил такава рисунка, то това със сигурност
е най-святото му произведение и сигурно е затворено в златно ковчеже, скрито някъде под някой
свещен олтар. Той не би го извадил на бял свят и то вероятно никога няма да стане публично
достояние. Продължавах да търся, но така и не открих нищо. Не зная дали изобщо ще успея да
го намеря.
Рисунката на фиг. 9-30 изобразява нас - второто ниво на съзнание. Добавил съм още линии.
Тази фигура може да стане много важна за вас. За мен самия тя има такова голямо значение, че
съм я поставил на заглавната страница към първите осем глави. Причината е, че показва точните
пропорции на звездния тетраедър около човека; праничната тръба през средата на тялото, която
ще използваме при дишането по време на медитацията за осъзнаване на Мер-Ка-Ба -
светлинното ни тяло; както и кръг в пропорцията ср. На фиг. 9-30 а е показана една сфера на
съзнанието, за която още не сме говорили - тя ще образува вашата вселенска сърдечна чакра,
когато започнете да дишате по древния начин. Отправям своята молитва: до края на книгата тази
информация да придобие дълбок смисъл за вас и да ви помогне във вашето духовно израстване.

Фиг. 9-30. Второто ниво на съзнание според Витрувий. Добавени са: кръг в
пропорцията φ, централната пранична тръба и звездният тетраедър - основата на Мер-Ка-
Ба.
Фиг. 9-30 а. Добавени са: новата сфера на съзнание, центрирана върху сърдечната
чакра в резултат от новия начин на дишане.

„Непознатият Леонардо"
Вече имах два от трите компонента. Подозирах, че Леонардо и Витрувий са работели в
същата посока, по която ме водеше Тот, но не бях напълно сигурен. В сърцето си го знаех, но
засега имах само косвени доказателства. И ето, че веднъж провеждах семинар в Ню Йорк. Бях
отседнал в дома на жената, която го спонсорираше. Тя притежаваше великолепна библиотека.
Забелязах една книга, която не бях виждат дотогава -„Непознатият Леонардо". Там бяха
събрани негови произведения, смятани за маловажни. Не ги включваха в лъскавите издания,
защото ги считаха за чернови и предварителни скици.
 За пръв път виждах тази книга. Ето на какво попаднах, докато я прелиствах: фиг. 9-31.
Леонардо бе нарисувал Цветето на Живота! Това не беше просто чернова, защото ъглите бяха
изчислени прецизно - той наистина е изучавал и е осъзнавал геометрията на Цветето на Живота.
Ето следващата страница от книгата (фиг. 9-32). Вижда се как Леонардо е изобразявал
различни геометрични фигури, които могат да се открият в Цветето на Живота. Фигурата,
отбелязана с „А", е ключова - ще я намерите навсякъде по света - тя е същността на Цветето на
Живота. Ще я откриете в Църкви, манастири и други подобни места из цялата планета.

Фиг. 9-31. Цветето на Живота на Леонардо от книгата „Непознатият Леонардо". („The

Unknown Leonardo", Ladislas Reti, ed. Abradale Press, Harry Abrams, Ink., Publishers, \ew York,
1990 edition.)

Фиг. 9-32. Още скици на Леонардо върху Цветето на Живота. „А“ основното
изображение на Цветето на Живота (от Unknown Leonardo стр.64)
Тя ни връща към основната информация за същността на творението, която сме забравили.
Леонардо е продължил да работи върху всички възможни съотношения и е изчислявал ъгли-
те, които е намирал. Доколкото знам, той пръв е разбрал тези пропорции и ги е вложил в изоб-
ретенията си. Чрез тях е открил удивителни неща (фиг. 9-33 а) - например, хеликоптера (никой
дотогава не бил си - представял подобно нещо) както и зъбчатото колело, което днес използваме
в трансмисията на автомобила. И всичко това въз основа на рисунките, с помощта на които е
изследвал Цветето на Живота! Издателят на книгата не е разбрал за какво става въпрос. Той
казва просто: „Ето откъде идва изобретението на зъбчатото колело". А Леонардо продължавал да
работи, за да открие всички възможни пропорции. Ето още един пример на фиг. 9-33-б.
Сега мога да кажа със сигурност, че Леонардо наистина е вървял по същия геометричен път,
по който ме водеше Тот и който сега ви показвам - и може би е успял да го измине докрай. Смя-
там, че учението на Тот и търсенията на Леонардо се основават върху едно и също разбиране за
Цветето на Живота.

Фиг. 9-33 а. Пропорциите на зъбното колело, които Леонардо е вложил в изобретенията

си (от „ The Unknown Leonardo", стр. 78).
Още един човек е работил в същата насока - Питагор. Когато се занимавате със свещена
геометрия и правите скици - за целта е необходимо да познавате ъглите и геометричните
пропорции - трябва да доказвате действията си. Всеки път, когато се налагаше да дам някакво
доказателство, аз го търсех в учебниците по геометрия, вместо да си правя труда да го измислям
сам. И почти винаги то идваше от Питагор.
Всяко негово доказателство - почти целият спектър на неговата школа - не е просто някакъв
частен случай в геометрията. То е живо свидетелство, че той е вървял по същия път, по който
сега сме тръгнали ние с вас. Той е трябвало да доказва всяка своя стъпка, за да продължи
нататък. Не е можел просто да гадае, бил е длъжен да доказва, при това със средствата на
геометрията, за да продължи пътя сп. С течение на времето успях да събера всичките му
чертежи и доказателства, защото знаех, че ще ми потрябват. Той е отдал целия си живот, за да ги
направи, а аз исках да вървя по-бързо.

Фиг. 9-33 б. Още пропорции (от „The Unknown Leonardo", стр. 79).

И така, вече знаем, че поне двама големи мъже от миналото – Леонардо да Винчи, един от
най-великите хора, живели някога на планетата, и Питагор, бащата на съвременния свят – са
разбирали значението на Цветето на Живота и са го прилагали на практика.
Нека сега да разгледаме последната геометрична рисунка на съзнанието - „14 на 18" или
Христовото съзнание (фиг. 9-34). Както и по-рано, всичко, което ни трябва, са девет концентрич-
ни окръжности и един квадрат, описан около седмия кръг - и получаваме основната фигура на
Христовото съзнание - „14 на 18". Но когато стигнем до средните 4 квадратчета, не можем да ги
вземем за база като „1 на квадрат" или „2 на квадрат"; за единица мярка трябва да определим „3
на квадрат". 32 = 9, следователно сега имаме за основа 9 квадратчета, еквивалентни на четирите
средни, и описваме един квадрат (защрихования) около деветте по-малки. Сега единицата мярка
е 3 диагонала. Така че мъжката спирала (вж. фиг. 9-34 а) ще започне от точка „А", ще се спусне
надолу, после ще тръгне нагоре и навън, а женската спирала (пунктираната линия) ще започне от
точка „В" и ще върви нагоре, после надолу, ще мине точно през центъра или Точка нула, след
което ще излезе извън мрежата. Тук отново откриваме синхронност, но само ако знаем как да
използваме трите диагонала или деветте квадратчета (защрихованите), които вече видяхме на
рисунката на Витрувий за второто ниво на съзнание. Витрувий е изразил по свой начин онова,
което ми каза Тот: Второто ниво на съзнание съдържа базисната информация за третото ниво -
на Христовото съзнание.
 Фиг. 9-34. Христовото съзнание; взаимоотношението между квадрата и кръга „14 на
18" при третото ниво на съзнание.

Фиг. 9-34 а. Христовото съзнание „14 на 18", показващо основната единица мярка (4-те
тъмни квадратчета в центъра), и 3-те диагонала като единица мярка за спиралата (9-те
тъмни квадратчета).
Какво е синхронност? Погледнете как женската спирала преминава точно през женската
Нулева точка, а мъжката върви над средната линия и външната окръжност. Същото можем да
видим на фиг. 9-24 а. Това е ключът. След няколко страници ще разберете какво всъщност
означават тези точки - основата и ключовият камък на Великата пирамида.

Великата синхронност
Ще ви покажа серия от рисунки, илюстриращи Великата синхронност.
На фиг. 9-35 виждате първите осем клетки (защрихованите кръгове), а около тях е
вътрешната повърхност на zona pellucida (сравни с фиг. 7-26). (Другите четири клетки са точно
зад тези четирите.) Външният кръг около човешката фигура образува пропорция φ с големия
квадрат, а тялото на зрял човек се вписва идеално в това геометрично съчетание. Има дори
звезден тетраедър (фиг. 9-35 а).
Ако нарисувате три еднакви окръжности по дължината на вертикалната ос (фиг. 9-36) - а те
ще се впишат идеално, защото звездният тетраедър е разделен на три - ще видите
взаимовръзката между първите осем клетки и зрялото човешко същество. Микрокосмосът е
свързан с нашия ежедневен свят.
 Фиг. 9-35: Канонът на Леонардо, наложен върху първите осем клетки (защрихованите
кръгове; зад четирите, които виждате, се намират другите четири).
Фиг. 9-35 а. Звездният тетраедър - се вписва идеално както в Канона, така и в първите
осем клетки.
Това е двуизмерно изображение на първите осем клетки. Що се отнася до триизмерната
форма, ако искате да поставите една сфера в центъра, която да се приплъзне дотам - като топче
за игра, което да се промъкне точно между тези сфери и да се намести в средата - тя ще застане
на мястото, отбелязано с кръгчето „А". Ако вземете кръгче със същия размер и го поставите на
върха (точка „В"), то само ще докосва вътрешната повърхност на zona pellucida, като посочва
нейното местоположение.

Фиг. 9-36. Първите осем клетки без Канона на Леонардо с добавени три окръжности.
Фиг. 9-36 а. Показва как по-големият кръг се вписва точно в мрежата от квадратчета
от вътрешната повърхност на триизмерните първоначални клетки и как този кръг
докосва външната повърхност на zona pellucida.
След това вземате другия кръг, разположен зад по-малкото кръгче в центъра - той е малко
по-голям и се вписва точно в мрежата от 64 квадратчета (вж. фиг. 9-36 а). Ако поставите кръг с
такъв размер в точка „В", той ще ви покаже къде точно zona pellucida. И така, по-малкото
кръгче, което се намества в средата, и по-голямото кръгче, което се вписва във фигурата, са клю-
човете към вътрешната и външната повърхност на zona pellucida. Те ни показват къде тези еле-
менти влизат в съотношение според пропорцията ср. Познавам само този начин на изчисление,
въпреки че може да има и други.
 Фиг. 9-37. Канонът на Леонардо е квадрата и кръга, вписан в него. Центърът на
малкия защрихован кръг над главата на човешката фигура се намира върху външната
повърхност на zona pellucida, която образува окръжност в съотношение „φ" с квадрата.
А сега да се върнем отново към рисунката на Леонардо, наложена върху първите осем
клетки. На фиг. 9-37 ще поставим върху нея друга геометрична фигура, която ни показва по-
нататъшните взаимовръзки както с макрокосмоса, така и с микрокосмоса. Погледнете голямата
защрихована сфера, която се описва перфектно около човешкото тяло от главата до краката и се
вписва в квадрата около фигурата. Забележете малката защрихована сфера над главата. Тя се
получава, като забиете острието на пергела най-горе в окръжността φ около човешката фигура и
го нагласите така, че моливът да допира темето й. На фиг. 9-35 радиусът на същия кръг ще се
простира от външната повърхност на zona pellucida до темето на главата или до квадрата. По-
малкият само ще допира по-големия защрихован кръг. (Бележка: центърът на по-малкия кръг се
намира точно на мястото на тринадесетата чакра.)
Какво означава всичко това?

Пропорциите Земя-Луна
Много хора твърдят, че приведената по-долу информация им принадлежи, но това не е
вярно, защото аз открих един човек, който много преди тях се е занимавал с въпроса и очевидно
той е първоизточникът. Най-ранния писмен документ, който успях да намеря, принадлежи на
Лоурънс Блеър, но той не претендира да е първият и обяснява, че е открил всичко това в по-
ранни източници. Не знам кой пръв е стигнал до тази идея, но тя е наистина поразителна,
особено ако никога досега не сте я чували.
Помислете: размерите на двете защриховани сфери на тази рисунка (фиг. 9-37) „случайно"
имат абсолютно същите пропорции като съотношението между Земята и Луната. Същото
съотношение откриваме и в човешкото тяло, както и в първите осем клетки на всички живи
същества. Освен това, тези сфери на рисунката не само имат относителните размери на Земята и
Луната, но ако начертаем един квадрат, в който Земята да се вписва идеално - както на тази
рисунка - и кръг, който да минава през центъра на Луната (ако Луната допира Земята), те ще
бъдат в пропорция ср. Това може да се докаже и още веднъж да потвърди убедително
съотношението между Земята и Луната.
За да го докажем, трябва да знаем диаметъра на Земята, който е равен на едната страна на
квадрата, описан около нея - подобно на квадрата, описан около човешкото тяло. Умножете го по
4, за да откриете колко километра ви трябва, за да обиколите целия квадрат. След като получите
резултата, трябва да разберете колко километра са нужни, за да обиколите кръга, който
преминава през центъра на Луната, ако тя допира Земята.
Нека да видим.
 Диаметърът на Земята е приблизително 12 750 км, а диаметърът на Луната е 3477 км.
Периметърът на квадрата, описан около Земята, е равен на диаметъра на Земята, умножен по 4 =
51 000 км. За да изчислим на колко е равна обиколката на окръжността, която минава през
центъра на Луната, трябва да знаем диаметъра на Земята и радиуса на Луната - както горе, така и
Долу на фиг. 9-37 - което значи сбора от диаметрите на Луната и Земята, умножен по числото π.
Ако получим еднакви или много близки резултати, значи сме решили задачата. Обиколката на
окръжността с диаметър колкото диаметъра на Земята (12 750) плюс диаметъра на Луната (3477)
= 16 227 км. Като умножим 16 227 по числото π (3,1416), получаваме 50 979 км (вж. фиг. 9-38) -
само 21 км разлика! Като имаме предвид, че океанът на екватора е с 43 км по-висок, отколкото
навсякъде другаде (океанът се издува навън като 43-кшюметров гребен), тези 21 км нямат
никакво значение. Обаче ако умножим 16 227 км по 22/7 (това число често се използва като най-
близко до „π"), получаваме число, абсолютно равно на периметъра на квадрата - 51 000 км!
И така, размерите на Земята са в хармонично съотношение (φ) към размерите на Луната -
същите пропорции откриваме в човешкото енергийно поле и дори в самото Яйце на Живота.
Прекарах много седмици в размисли над този парадокс. Човешкото енергийно поле съдържа
в себе си размерите на Земята, на която живеем, и на Луната, която се върти около Земята!
Навремето така размишлявах за електроните, които се въртят със скорост, равна на 1/10 от
скоростта на светлината. Както означава това? Значи ли, че планетите не могат да имат произ-
волни размери? И че никъде нищо не е случайно? Ако нашите тела са единица мярка за
Вселената, означава ли това, че някъде и по някакъв начин ние съдържаме в себе си всички
размери на всички възможни планети? Означава ли, че всички размери на всички слънца са
скрити някъде в нас?

12 750 км х 4 = 51 000 км
D = 12 750 км + 3477 км = 16 227 км
16 227 км х π = 50979 км

Фиг. 9-38. Изчисления за размерите на Земята и Луната

През последните години тази информация се появи в няколко книги, но авторите я
подминават като нещо несъществено. Но те грешат; това е нещо много сериозно.
Съвършенството на Творението все още ме вълнува дълбоко. Това откритие определено говори в
полза на идеята, че „човекът е мерната единица на - Вселената".

Пропорциите на Земята, Луната и Великата пирамида

Ако това не ви е достатъчно, проверете какво означават и някои от другите линии. Ако
начертаете хоризонтална отсечка през центъра на Земята до обиколката й, после свържете
точките на пресичане с центъра на Луната и оттам спуснете линия надолу до центъра на Земята
(фиг. 9-39), получавате точните пропорции на Великата пирамида в Египет! Този ъгъл в точка
„А" е равен на 51°51 '24" - също като при Великата пирамида (фиг. 9-40 и 9-41).
Когато Тот бил известен като Хермес в Гърция, е написал в „Изумрудените скрижали", че
тъкмо той е издигнал Великата пирамида, при това според пропорциите на Земята. Приведеното
по-горе доказателство потвърждава думите му.
Земята, Луната (и цялата Слънчева система), човешкото физическо тяло и Яйцето на Живота
са взаимно свързани от геометрична гледна точка, - а Великата пирамида обединява всички тях.
И тъй като говорим за три различни нива на съзнание, а вътре във всяко от тях има по една
пирамида, можем да наложим тези рисунки върху Великата пирамида и да открием какви
помещения се намират в нея и къде са разположени. Великата пирамида е истинска велика карта
на нивата на съзнание, на които се намираме всички ние. Не е чудно, че всеки ден я посещават
18 000 човека (вероятно подтикнати на подсъзнателно ниво)!
 Фиг. 9-39. Пропорциите между Земята и Луната. Ъгълът „А" е същият като във
Великата пирамида.

Фиг. 9-40. Великата пирамида.

Актуална информация:
Преди около 300 г. Кеплер смятал, че орбитите на всички планети от нашата Слънчева
система са основани върху петте Платонови тела. Той се опитал да го докаже, но не успял,
защото информацията му за орбитите им не била точна. В днешно време англичанинът Джон
Мартино намери доказателството. Той въведе в компютъра повечето от известните съотношения
в свещената геометрия и точните данни за максималните, минималните и средните орбити на
планетите, установени от НАСА, за да ги сравни. Онова, което откри, беше изумително.
Оказа се, че простата свещена геометрия определя съотношенията между орбитите на
планетите и няма никакви случайности. Кеплер е бил прав, само че тук става въпрос за нещо
повече от Платоновите тела. Джон Мартино изнесе цялата тази стара/нова информация в труда
си „Книга на съвпаденията: Нови вариации на старата тема", публикувана през 1995 г.
Важното за нас е, че всички съотношения в свещената геометрия, открити от Мартино,
присъстват в човешкото енергийно поле - Мер-Ка-Ба. Това означава, че там се съдържат не само
пропорциите на Земята и Луната, но и на цялата Слънчева система. Става все no-ясно, че
човекът е мерната единица на Вселената.

Помещенията във Великата пирамида

 До 1990 г. почти всички мислеха, че във Великата пирамида (вж. фиг. 9-41) се намират само
Камерата на царя („К"), Камерата на царицата („Q"), Голямата галерия („G"), Дупката или Пеще-
рата („Е") - някакво много странно място - и Кладенецът („W") (нарекли го така, защото в него
уж имало „кладенец"). Обаче само за няколко години (от 1994 г.) бяха открити още четири
помещения. Трите от тях се намирали зад три от стените на Камерата на царицата. В едното ня-
мало нищо, другото било пълно от пода до тавана с радиоактивен пясък, а в третото имало
масивна златна статуя. Говори се, че тя била открадната от японците. (Впрочем, Камерата на
Царя и Камерата на царицата нямат никакво отношение към мъжете и жените. Били са наречени
така от мюсюлманите, които погребват мъжете под плоски плочи, а жените - под полегати. Но
двете помещения нямат нищо общо с царете и цариците.)
Изчезването на статуята предизвика мълчалива тревога в целия свят. По време на инцидента
египетският министър по въпросите на Древен Египет беше уволнен, а всички чуждестранни
археолози бяха изгонени от страната. Златната статуя се издирваше къде ли не, но доколкото
зная, така и не я намериха, не откриха и виновниците. Статуята е наистина безценна. Масивното
й злато само по себе си струва твърде много, но стойността й не може да се измери с никаква
пари. По време на пътуването ми до Египет през 1990 г. там наистина имаше японски учени, а
статуята изчезна веднага след това.
Знаете ли, японците създадоха някакви прибори, с които могат да виждат под земята, и с
тяхна помощ откриха съвсем ново помещение под Сфинкса. През камъка, дебел 18 метра, те
успяха да разгледат помещението толкова добре, че видяха там навито въже и някакъв глинен
съд в ъгъла. Освен това откриха тунел, водещ от камерата под Сфинкса към Великата пирамида.
Той се споменава в много древни текстове, макар че според техните описания тунелите
всъщност са три.

Фиг. 9-41. Напречен разрез на Великата пирамида.

А: Възходящ коридор К: Камерата на царя
D: Низходящ коридор Q: Камерата на царицата
Е: Изкоп, наречен Пещерата S: Саркофаг
 G: Голямата галерия със седем стъпала W: Шахта, наречена Кладенеца

Златната статуя била точно на онова място, където японците правели проучванията си.
Според моите източници на информация, които са били там по същото време, японците са я
видели в помещението до Камерата на царицата, след това отишли при египетския министър по
въпросите на Древен Египет и поискали разрешение да я извадят, но им било отказано на всички
равнища. Според мен, те са смятали, че няма да имат проблеми. Из цялата Камера на царицата
били монтирани техни укрепителни скелета и никой нямал право да влиза вътре. Така че са
имали пълен достъп до тази стена и до помещението зад нея. Около месец след като им било
отказано да извадят статуята те демонтирали скелето и напуснали страната. Едва след като си
заминали, египетският министър по въпросите на Древен Египет забелязал нова зидария в
стената, водеща до тайното помещение, където се намирала златната статуя, и разбрал какво
(вероятно) са направили. Но било твърде късно. Министърът беше уволнен; вдигна се голям
шум.
Други помещения
Наскоро беше намерено още едно помещение зад Камерата на царицата. От нея нагоре
вървят два вентилационни отвора с диаметър от около 10-15 см. Немският изследовател Рудолф
Гантенбринк пусна по единия от тях малък робот-видеокамера и откри проход, който води до
друго помещение.
Камерата „Е" беше наречена Ямата (Пещерата) - доста странно нещо. Обикновено там не
пускат никого. Ако някой от вас е бил в нея, най-вероятно има много високопоставен приятел.
Това е просто голяма дупка в земята. Тот никога не ми е разказвал подробности за нея, така че и
аз не мога да ви кажа нищо.
Трите помещения, за които той определено ми разказа, са Камерата на царя (горе), Камерата
на царицата (почти на половината път до нея) и Кладенецът (под нивото на земята - най-долу на
рисунката). Ще ви дам възможно най-подробна информация за тях, защото са свързани с трите
нива на съзнание.
Процесът на посвещение
Процесът на посвещение на човек, който преминава от второ към трето ниво на съзнание,
тръгва от Кладенеца. Ако сте чели „Изумрудените скрижали", там се казва, че посвещението
започва от края на тунела, който не води доникъде. Този тунел като че ли не служи за нищо, а
Кладенецът е единственото помещение в пирамидата, което отговаря на това описание. Той
върви хоризонтално, навлиза дълбоко в земята - приблизително до 25-30 м - и просто свършва.
Египетските археолози нямат представа защо древните са го направили. Разгледах го
внимателно. Изглеждаше така, сякаш строителите са го прокопавали известно време, стигнали
са до някъде и са казали: „Хайде да направим нещо друго" - защото краищата му са неравни,
сякаш хората внезапно са решили да го напуснат.
Нека сега да оставим за малко тунела и да разгледаме процеса на инициация в Камерата на
царя. Първо, тя е била направена за хора като вас и мен - с цел да преминат на нивото на
Христовото съзнание; ето какво е основното й предназначение. Това е стая за посвещения. Ще
ви дам най-обща представа за конкретните техники, прилагани от египтяните при
възкресението. Методът е по-скоро изкуствен, защото изисква физически инструменти и
познания как да се борави с тях. Ние, тоест вие и аз, няма да ги прилагаме в тази историческа
епоха, но ще ви бъде много полезно да научите какъв начин са ги използвали египтяните. По-
нататък ще ви разкажа подробно как според мен ще постъпи човечеството, за да премине към
третото ниво на съзнание.
Най-напред да се опитаме да разберем защо тези три помещения във Великата пирамида са
разположени именно така. Информацията, която ви давам, ще отговори на много от въпросите,
които сигурно си задавате. Камерата на царя не е правоъгълник на Златното сечение, както може
би сте чели в някои книги. Тя е нещо много по-интересно. Това е помещение „корен квадратен
от 5", т. е. стая със съвършени пропорции „1 към 2 към √5". Спомняте ли си човешкото тяло с
онази линия, която върви надолу до средата, както и диагонала, който в центъра на кръга се
разполовява от линията според пропорцията φ (вж. фиг. 7-31, Том 1)'? Е, това помещение е точно
такова. Подът на Камерата е перфектно „1 към 2", а височината й е точно половината от
диагонала на пода.
Погледнете фиг. 9-41: Камерата на царя не се намира в средата. Но тя е изместена от центъра
по много особен начин. За да стигнете до нея, първо се изкачвате по Голямата галерия, после се
навеждате, за да минете през малкото преддверие и когато влезете вътре, саркофагът се пада в
дясно от вас. Първоначалното той е бил разположен така, че центърът на пирамидата е минавал
точно през него, но по-късно е бил преместен. Върхът на пирамидата е показан най-горе. Това е
за начало.
Фактически в Камерата на царя са се извършвали две посвещения. Първото е ставало в
саркофага. Второто, което обикновено се провеждало след много години (понякога дори
хиляди), ставало в средата на камерата, отбелязана от половината на диагонала. Там има обект
от четвърто измерение, който не можете да видите физически. Стените и таванът на
помещението са изградени точно от 100 каменни блока. То е създадено за второто ниво на
съзнание, а около нашите тела се разполагат геометрично точно 100 квадрата.
Отражатели и поглъщатели на светлината над Камерата на царя
Ето още един аспект от тази картина, който трябва да разберем, за да съединим всички
елементи на мозайката.
На фиг. 9-42 виждате Камерата на царя в разрез и петте пласта над нея. Таванът е изграден
от девет огромни каменни блока (спомнете си, че деветката е ключът към Христовото съзнание),
а над тях има няколко пласта от камъни с кухини между тях, както е показано на илюстрацията.
Най-простото обяснение е, че това е направено с цел да се намали налягането върху плоския
таван на Камерата, за да не пропадне. Е, това е една от причините, но не вярвам да е единстве-
ната. Според общоприетото обяснение, Камерата на царицата няма нужда от такива конструкции
заради налягането, защото таванът й е полегат. Но в пирамидата има поне още едно помещение -
Кладенецът - чийто таван не е наклонен, и ще попитате защо там не са направени такива
конструкции на налягането, след като той се намира под пирамидата и е подложен на още
милиони тонове налягане? (Пирамидата е изградена от два и половина милиона каменни блока и
тежестта им е колосална). Така че, що се отнася до тези кухини, те имат съвсем различно
предназначение.
 Фиг. 9-42. Петте отворени над камерата на царя.
Ако ги разгледате внимателно, ще ви стане ясно, че те са нещо повече от обикновени празни
пространства за намаляване на налягането. Долните им повърхности са полирани като стъкло.
Отгоре, обаче, са доста неравни и са покрити с черна пяна с дебелина около 1 см. Да, именно
пяна! Като че ли някой я е пръснал с пулверизатор. Не знам какво е всъщност, но поне така
изглежда. Представете си само - имаме тези гладки като огледало повърхности, обърнати надолу,
и неравните повърхности, покрити с пяна, които гледат нагоре. Според мен, те са направени да
отразяват енергията, който идва отдолу, и да поглъщат енергията, идваща отгоре. Това е
сепаратор, за който ще говорим след малко.
Те имат още едно предназначение (почти всичко, направено от египтяните, има повече от
една цел): служат и като генератори на звука.
Ще повторя, че това е информация от Тот, той ми каза всичко това. По-голямата част от нея
не е записана никъде.
Да сравним нивата на съзнание
Великата пирамида със сигурност не е построена за първото ниво на съзнание - нивото на
аборигените с 42 + 2 хромозоми - и няма нищо общо с тях. Тя е основана главно върху тройките,
които се синхронизират както с нашето, така и с Христовото съзнание.
На фиг. 9-43 е показана схема на първото ниво на съзнание във формата на пирамида. Тя се
състои от 5 мерни единици (квадратчета) от основата до върха; виждате, че първото ниво на
съзнание основава върху петицата, която се дели само на 1 и на 5.
 Фиг. 9-43. Схема на първото ниво на съзнание-„8 на 10".
Фиг. 9-44. Схема на второто ниво на съзнание - „10 на 12", с мрежа от 100 квадратчета.
Спиралата от тъмна светлина (пунктираната линия) минава през средата (точка Нула) и
върви към центъра на Земята. Спиралата от бяла светлина (плътната линия) се отправя
към центъра на Галактиката.

Ето схема на второто ниво (фиг. 9-44) с пирамидата и съответната мрежа от 100 квадратчета.
Тук има 6 единици (квадратчета) от основата до върха, които се делят на 3.
Пирамидата на третото ниво на съзнание - Христовото - (фиг. 9-45) има височина 9 единици
(също се дели на 3). Тройката е избрана за основа на Великата пирамида поради факта, че „3" е
общият знаменател на двете нива на съзнание, чиято крайна цел е една и съща.
Улавяне на бялата светлина
Погледнете схемата на второто ниво на съзнание („10 на 12") на фиг. 9-44. Ето я енергията
на бялата светлина (плътната линия), която започва от точка „А" и първо тръгва надолу, после се
разгъва по спирала, докато стигне до върха на пирамидата в точка „В" (ако „ключовият камък"
или „пирамидонът" беше на мястото си). А ето я енергията на тъмната светлина (пунктираната
линия), която също започва от точка „А", но най-напред върви нагоре, после се разгъва по
спирала и достига до точка Нула - средната точка в основата на пирамидата („С"). Според Тот,
поради особеното местоположение на Великата пирамида върху Земята, което и позволява да се
свърже с гигантското й геометрично поле - по-точно с октаедърното й поле, еквивалентно на
нашето - и поради масата на пирамидата и геометричните й параметри, енергийното поле на
бялата светлина се завърта спираловидно нагоре и става изключително мощно, като се издига
чак до центъра на Галактиката. Енергията на тъмната светлина навлиза отгоре, разгъва се по
спирала през точка Нула и се свързва с центъра на Земята. По този начин Великата пирамида
свързва центъра на Земята с центъра на нашата Галактика.
 Фиг. 9-45. Схема на третото ниво на съзнание - „14 на 18".
Да предположим, че искате да се свържете само с енергията на бялата светлина и да я
получите пряко от източника. (В египетското посвещение това е необходимо, за да се преживее
Христовото съзнание). Нейната енергия фактически започва от точка „D" и слиза с един
диагонал надолу, за да пресече диагонала, който начертах от точка „А". А спиралата на тъмната
светлина започва от точка „Е" и върви нагоре, като пресича едно квадратче, и се среща със
своето продължение в точка А. Но ако започнете от „D" и „Е", енергиите ще се пресекат встрани
от изходните си точки; проблемът тук е, че енергията има тенденцията да сменя полярността си.
Тот се опита да ми го обясни. Женският аспект може да стане мъжки, а мъжкият да стане
женски, само ако се върнат към източника или началото - единствено в точка „А". Египтяните
искали да използват енергията на бялата светлина веднага след като тя пресече точка „А", но
преди да е направила завой на 90° - точно на това място се намира Камерата на царя. Но тогава
възниква друг проблем, защото отгоре върви тъмната светлина или женската енергия.
По тази причина са били необходими сепараторите - петте кухини над Камерата на царя. Те
абсорбирали енергията на тъмната светлина, идваща отгоре, и отразявали енергията на бялата
светлина, идваща отдолу. Така двете се отделяли една от друга. Когато легнете в саркофага,
мъжката енергия - лъч с диаметър около 5 см - тръгва надолу, издига се от пода под ъгъл 45° и
навлиза в главата ви. После върви нагоре през тила и навлиза в епифизата - най-съкровената
тайна в целия процес (ще го обясня, когато му дойде времето).
Според египетската практика, първо трябва да преминете 12-годишно обучение в школата
„Лявото око на Хор" и после още 12 г. в „Дясното око на Хор", за да стигнете до този етап. Ако
след тези 24 години решат, че сте готови, то в нужния момент ще ви сложат в саркофага, ще
затворят капака и ще ви оставят там за период от два и половина до четири дни.
Докато лежите вътре, ще се свържете с лъча от бяла светлина чрез епифизата си и след това
(с помощта на наученото през тези 24 години) ще излизате по спирала 1, 1, 2, 3, 5. 8. 13, като
правите много особени завои и следвате мъжката праволинейна 90-градусова енергия (не
женската криволи-нейна енергия, която не може да бъде проследена), ще излетите навън и ще
изпитате нещо неописуемо - ще се превърнете в цялото Сътворение, като изкуствено
преживеете Христовото съзнание.
Ще прекарате няколко дни в Космоса и ще поемете обратно. Тъй като сте обучени, ще
знаете, че сте длъжни да се върнете, и ще го направите с помощта на числата на Фибоначи,
които са ключът към вашата способност да намерите обратния път.
Според Тот, някои от посвещаваните са си отивали завинаги - може би един на всеки 200.
Когато сте там някъде, слети със самата Вселена, преживяването е така великолепно, че връ-
щането обратно на Земята не ви се струва най-привлекателната идея. Никак не ви се ще да го
направите. За това е нужна строга Дисциплина. Когато са ви обучавали, египтяните са програми-
рали „връщането", защото би било достатъчно само да кажете „не" и да си останете там, на
онова ниво на съзнание. Тогава тялото ви в саркофага ще умре и вие повече няма да живеете на
Земята. Но голяма част от посвещаваните все пак са се завръщали, защото основната цел на
обучението била развитието на човешкото съзнание. Ако никой не се върне, Земята би била
лишена от този опит.
В следващата глава ще ви покажа по какъв впечатляващ начин египтяните са разположили
спиралата на Фибоначи и спиралата на Златното сечение около Великата пирамида. Защо?
Защото са искали да ни покажат съществената разлика между тези две математически
съотношения. Що се отнася до енергията на тъмната и на бялата светлина, ако египтяните
пътуваха по спиралата на Златното сечение, те не биха могли да знаят къде е началото й, защото
тя няма нито начало, нито край. Следователно, не биха разбради къде са разположени телата им
по отношение на Вселената. Но тъй като използвачи спиралата на Фибоначи, те можели да
пресметнат, като отброяват отзад напред по числовата редица, например 5, 3, 2, 1 и I, да
локализират правилно тялото си и да се центрират в него. След това преживяване те се
завръщаш обратно на Земята и влизали в саркофага в Камерата на царя, където лежало тялото
им. Но вече били преживели директно какво означава да пребиваваш в Христовото съзнание и се
променяли коренно - превръщаш се в съвсем различни хора.
Доказателства за посвещенията
Фактът, че това е зала за посвещения, а не за погребения, е твърде очевиден по две причини.
Първата се отнася до начина на мумифициране, прилаган в Древен Египет. През цялата ранна
история той е бил еднакъв за всички - за всеки цар, царица, фараон, лекар, съдия или друга
видна личност. Провеждаш се определена церемония, вътрешните органи се изваждали и се
поставяли в четири глинени съда, след това тялото се увивало, мумифицирало се и се полагало в
саркофаг, чийто капак се запечатват. После саркофагът и четирите съда се отнасяли до мястото,
избрано за погребението.
Не съм чуват за никакви изключения при провеждането на тази процедура. Саркофагът в
Камерата на царя, обаче, е по-голям от отвора, през който се влиза в нея. Няма как да го внесат в
помещението, не могат и да го извадят оттам. Той е едно огромно парче гранит. Би могъл да бъде
поставен там единствено по време на строежа на пирамидата. По същата причина той все още се
намира в Камерата на царя, иначе отдавна да е бил откраднат и изложен в Британския музей или
някъде другаде. Капакът му е изчезнал, защото са успели да го изнесат, но самият саркофаг не
може да се извади.
Отворът, който води до това помещение, е тесен, а тунелът, през който трябва да се мине, за
да се стигне до него, е по-малък дори от самия саркофаг. Ясно е, че там не са погребваш никого.
Нещо повече, когато за пръв път отворили Камерата на царя, вътре не е имало мумия. Това
доказателство е косвено, обаче е доста убедително.
Второто доказателство, че това помещение се е използвало за посвещения, е наличието на
вентилационни шахти. Ако е било предназначено за гробница, те не биха били необходими. Еги-
петските гробници са много добре изолирани от въздуха, за да се запазят мумиите, и в нито една
от тях няма вентилационни отвори. Но ги има и в Камерата на царя, и в Камерата на царицата.
Защо? За да осигуряват циркулацията на чист въздух за хората, които са използвали тези
помещения за ритуалите си.
Ето още едно косвено доказателство, което показва за какво е била използвана Камерата на
царя. Когато я проучвали за пръв път, забелязали някакъв бял прах в саркофага откъм страната,
която сочи към средата на пирамидата - точно там, където би трябвало да се намира главата ви,
ако преминавате през описания по-горе процес на инициация. Археолозите не знаели какъв е
този прах, но го събрали в матък стъклен съд, който сега се намира в Британския музей. Едва
неотдавна се разбра какво всъщност е това. Виждате ли, когато се намирате в състояние на
медитация и навлезете в тета-ритъм, мазолестото тяло в мозъка (corpus callosum) възстановява
напълно връзката между дясното и лявото мозъчно полукълбо и епифизата започва да отделя
течност през челото. Когато тя изсъхне, се образуват малки бели кристалчета, които се разпадат
на прах. Ето какво е било онова бяло нещо на дъното на саркофага в Царската камера. При това
там е имало много повече прах, отколкото може да „произведе" един човек. Това означава, че
вероятно доста хора са преминали през инициацията.
След като се завърнете в тялото си в Камерата на царя, незабавно ще ви отведат долу през
Голямата галерия в Камерата на царицата. Тот не ми описа какво точно са правели там, но ми
каза, че предназначението й е било да стабилизира вас и вашето съзнание след завръщането ви
от върховното космическо преживяване, така че да не го забравите и да не изгубите натрупания
опит. Такова е било и такова си остава до днес основното предназначение на Камерата на
царицата.
Улавяне на тъмната светлина
Камерата под нивото на пода, наречена Кладенеца, всъщност е мястото, откъдето започва
посвещението. Никой от представителите на официалната наука, които съм проучил, не знае
защо това помещение се намира там. Но ако наложите напречния разрез на пирамидата върху
схемата на второто ниво на съзнание (фиг. 9-44), ще разберете какво е.

Фиг. 9-46. Показан е лъчът от черна светлина, който върви пол ъгъл надолу и пресича
края на тунела под пирамидата.

Да предположим, че искате да уловите само спиралата от черна светлина, както

фактически започва посвещението в пирамидата. Ако помислите логично, може би ще решите,
че това става в зоната над Камерата на царя (като следваме логиката на нейното местоположение
- освен ако не знаете какво всъщност става там). Ако го направите в посочената зона, ще трябва
да минете през точка Нула в основата, а попадането във Великата пустота не е много желателно.
Според Тот, в подобно състояние съществуват твърде много променливи величини. Така че е
било избрано мястото веднага след като енергийният лъч излезе от точка Нула, което се пада в
зоната на тунела.
Сега помислете малко върху това. Тази рисунка (фиг. 9-46) не е идеална, но ако беше, щяхте
да видите, че лъчът от черна светлина върви надолу под ъгъл 45° и наистина пресича края на
този тунел. Египтяните продължили да копаят, докато достигнали лъча от черна светлина, след
това продължили още около стъпка и спрели. Този лъч е реален, защото аз бях там и го изпитах
върху себе си. Ако легнете там долу, във вас ще нахлуе мощен енергиен поток и ще преживеете
нещо изключително.
Залите Аменти и ликът на Исус
 След като завършел процеса на инициация в тунела, посветеният преминавал през
специално обучение как да отиде до центъра на Земята в Залите Аменти - утробата на нашата
планета. Това място се намира на дълбочина около 1600 км навътре в Земята, но не в центъра й.
Пространството на Залите Аменти е огромно колкото целия открит Космос. Аз бях там; може би
някои от вас са ме чували да разказвам тази история. Там са попадали и всички египетски
посвещавани, преди да влязат в Камерата на царя, за да преживеят третото ниво на човешко
съзнание.
Има още един малък, но много, много интересен факт, свързан с Великата пирамида, който
бе открит наскоро. По пътя за Камерата на царицата, отдясно високо горе беше забелязано нещо
с размери 7-10 см. Сигурно знаете за Торинската плащеница, на която е отпечатано нещо,
смятано от някои хора за истинския лик на Исус. Научните анализи не можаха да открият как
този образ се е запечатал върху плата, но беше установено, че по той някакъв начин е бил
създаден чрез интензивно топлинно излъчване. Това е всичко, което учените можаха да кажат по
въпроса, поне според източниците, които съм прочел. По пътя за Камерата на царицата има
образ на човешко лице - нещо като фотография върху камък - и учените не могат да разберат как
направен. Изследванията показаха, че е създаден чрез мощно топлинно излъчване. А на
изображението като че ли е същото лице, което виждаме на Торинската плащеница - приемете го
за лика на Исус, ако предпочитате. Той сочи пътя към Камерата на царицата - помещението,
което се използва за стабилизиране на Христовото съзнание.
Обобщение на процеса на инициация
Първо започвате инициацията от Кладенеца в края на тунела и преживявате енергията на
тъмната светлина, за да стигнете до Залите Аменти или до утробата на Земята. После отивате в
Камерата на царя, където пътувате с енергията на бялата светлина и преживявате единение със
Сътворението. Накрая завършвате в Камерата на царицата, където преживяванията ви се
стабилизират, за да се върнете към нормалния си живот и да помагате на другите да намерят
своя път. След това чакате дълго време. В определен момент, може би дори в някой друг живот,
се връщате в Камерата на царя за последното посвещение. Този ритуал продължава четири-пет
минути и се извършва в средата на помещението. По време на ритуала върху Третото око на
посветения се рисува анкх, като потвърждение, че той все още върви по този път и че е останал
стабилен за дълъг период от време. Това са етапите на инициацията, които ми описа Тот.
Това, което видяхте дотук, е един от основните ключове към космическото познание:
геометричният израз на нивата на съзнание на човешките същества. Ние едва сега започваме да
създаваме тази наука. Проучили сме едва първите три нива, но това познание ни разкрива къде
сме били, къде сме сега и накъде отиваме. Без тази информация не бихме могли да разберем
основната матрица и картата на човешкото съзнание.

ДЕСЕТ
Школата на мистериите „Лявото око на Хор"
В Египет е имало три школи на мистериите. Мъжката се наричала „Дясното око на Хор",
женската - „Лявото око на Хор". А третата школа е детето, „Средното или Третото око на Хор",
тоест просто животът - но египтяните го смятали за най-важното училище. От тяхна гледна
точка всичко, което се случва в този живот, е урок, част от училището, подготвящо ни за по-
високите нива на съществуване, които обикновените хора наричат смърт.
 Фиг. 10-1. Горе в средата: дясното, средното и лявото око.
Животът е обучение и познание и всичко онова, което ни се случва в ежедневието, имало
таен и дълбок смисъл за египтяните. Тази фреска на стената (фиг. 10-1) показва дясното, лявото
и средното око на Хор. Тя е символ не само на трите школи, но и на целта и предназначението на
самия живот. Дясното око е мъжкият аспект, лявото око е женският, а средното око е детският
аспект - източникът на другите две, защото всички ние започваме живота си като деца.
Лявото око на Хор - женският път, изследва човешката природа на емоциите и чувствата -
както положителните, така и отрицателните; сексуалната енергия, раждането и смъртта, опре-
делена психична енергия и всичко онова, което не принадлежи на логиката. От 5-та глава на Том
1 ние разглеждахме мъжката Школа на „Дясното око". Сега искам да ви запозная с другата
половина на мозъка - женската. Може би не съм най-подходящият за преподавател по този
предмет, защото съм мъж, но ще приложа всички усилия. Ако разберете фината природа на
информацията, която ви давам, тя ще ви помогне в живота, който живеете днес, както и във
вашето духовно издигане.
На фиг. 10-2 е показано още едно изображение на трите школи. Виждате двете очи и сферата
в средата.
На фиг. 10-3 е показан ключовият камък на върха на пирамидата (пирамидонът), който сега
се намира в Каирския музей. Първо, почитателите на Зекария Сичин (вж. Глава 3) може би си
спомнят, че елипсата с двете крила и двете кобри, които излизат от него, е символ на Мардук -
десетата планета. Обърнете внимание на двете очи и елемента в средата, символизиращи трите
школи.
 Фиг. 10-2. Още една фреска на трите школи.
Фиг. 10-3. Ключов камък на пирамида.
Другите символи на школата „Дясното око на Хор" са ибисът и овалът, нарисувани под
дясното око (вляво от центъра). Още по-наляво виждаме именен картуш, а накрая са изобразени
триъгълен символ на звездата Сириус и анкх - символ на вечния живот. В средата на този ред се
намира яйцето на метаморфозата, символизиращо реалните физически промени, през които
преминава човек през живота си, за да постигне безсмъртие. По-нататък, като вървим надясно,
виждаме още един символ на школата „Лявото око на Хор" - стрък цвете и до него пчела. После
има още един картуш, а най-вдясно виждате звездата Сириус, вечния живот, и змията, която сим-
волизира енергията кундалини.
На фиг. 10-4 са изобразени Изида и Озирис, който държи инструментите на възкресението:
от ляво надясно - кука, жезъл, който от едната страна е извит под 45°, а от другата има камертон
за настройване, както и млатило. Изида държи анкх и му го подава изотзад. Според Тот, с анкха
може да се посвещава само откъм гърба. Ако го направите отпред, това може да ви унищожи.
Анкхът е много важен и по-късно ще ви дам указания за сексуално дишане, свързано с анкха
(всяко нещо с времето си).
 Фиг. 10-4. Изида, Озирис и инструментите на възкресението.
Фиг. 10-5. Куката и млатилото на Тутанкамон.
Куката и млатилото са реални инструменти, а тези на фиг. 10-5 са принадлежали на
Тутанкамон.
Тази фреска се намира в Абу-Симбел (фиг. 10-6). На нея виждате едно семейство - Изида,
Хор и Озирис. Това е единственото място в Египет, където съм срещал изображение на реалната
физическа техника за прилагане на инструментите на възкресението. Когато я видях, не можех
да повярвам на очите си. Хор държи жезъла на тила на Озирис - в точката, която представлява
директен вход към осма чакра. Куката не е показана, но на практика са я плъзгали нагоре-надолу
по жезъла, за да го настроят. Очевидно тук те тъкмо са го настроили, но без куката. Озирис е
вдигнал ръка и с единия си пръст държи камертон - извит под ъгъл инструмент, чрез който
можете да направите фина настройка на тялото си и да получите необходимата вибрация, която
върви нагоре по гръбначния стълб. Както виждате, Озирис е в ерекция. Според египетската
концепция за възкресението, сексуалната енергия е била и си остава негов основен компонент.
Тя се издига нагоре по гръбначния стълб. Преходът е осъществяван именно в момента на оргаз-
ма. Само по себе си това може да стане предмет на отделна книга, защото е твърде сложно, така
че сега няма да обсъждаме подробно египетската тантра.
На фиг. 10-7 виждате Изида, която поставя анкх върху носа и устните на Озирис, като по
този начин показва, че анкхът или ключът към вечния живот има отношение към дишането.
Следователно, той е свързан както със сексуалната енергия, така и с дъха.
На фиг. 10-8 е изобразена същата сцена, но на друго място. Вместо обичайната сфера, над
главата на Изида виждаме червения овал на метаморфозата, което означава, че тя му дава
указания как да премине през трансформацията и как да диша, с което и ние ще се запознаем по-
нататък. Тя нежно държи ръката му и на лицето й грее усмивка, подобна на усмивката на Мона
Лиза - мека и пълна с обич - докато го учи как да диша, за да се издигне от нивото на
обикновеното съзнание до Христовото.

Фиг. 10-6. Изида, Хор и Озирис в Абу-Симбел.

Фиг. 10-7. Изида, подаваща анкх на Озирис.
 Фиг. 10-7. Още един анкх

Египетските посвещения
Посвещения с крокодилите в Ком Омбо
Що се отнася до женския аспект, ако светът на емоциите и чувствата при посвещавания не е
балансиран, това може да стане пречка за неговото развитие. Ако не постигнем емоционално
равновесие, можем да изминем пътя към просветлението само донякъде, но после ще спрем.
Защото без любов и състрадание и без здраво емоционално тяло умът ще се самозалъгва, като си
мисли, че всичко е наред. Той ще създава усещането, че посвещаваният е постигнал
просветление, но в действителност това изобщо няма да е вярно.
Ще ви разкажа за един ритуал, защото е прекрасен пример за значението, което египтяните
са отдавали на преодоляването на страха - една от отрицателните емоции. Страхът е бил и си
остава главната сила, която пречи на човека да достигне до Светлината. Когато навлезем във
висшите светове, нашите мисли и чувства веднага се материализират. Тази черта на човешката
природа се превръща в огромен проблем, защото ние винаги проявяваме най-напред страховете
си. А ако направим това в новия свят, на следващото си ниво на съществуване, ние ще се
самоунищожим и ще бъдем принудени да го напуснем. За да оцелеем във висшите светове, най-
напред трябва да се справим със страховете си тук, на Земята. Всички древни раси са знаели
това, пък и ние днес започваме да го разбираме. По тази причина египтяните са построили
специални храмове по течението на Нил.

Фиг. 10-9. Храмът в Ком Омбо.

На фиг. 10-9 виждаме храма в Ком Омбо. Той символизира втората чакра - сексуалната - от
всичките 12, разположени нагоре по течението на Нил (или 13, ако броим и Великата пирамида).
Ком Омбо е единственият храм, посветен на полярността или дуалността, която лежи в основата
на сексуалността, и с него са свързани две божества. Всъщност това е единственият храм в цял
Египет, посветен на два бога: Собек, бога-крокодил, и Хор. Ако застанете с лице към храма,
дясната му половина символизира мрака, а лявата - светлината.
Неотдавна там се случило интересно събитие - нещо като знамение на времето. През 1992 г.
в района станало голямо земетресение и Грег Брейдън ми разказа, че е бил вътре в храма, когато
земята се разлюляла. В ..тъмната" половина се разрушило практически всичко, а „светлата" не
загубила дори един камък. Както ще видите по-нататък в процеса на нашата работа, светлината е
значително по-могъща от мрака.
Този релеф (фиг. 10-10) е изсечен върху задната стена на храма Ком Омбо. Двете леви очи на
Хор показват, че това е Школата на емоционалното тяло - женската школа - и че тук всъщност
има две школи, посветени на две божества. Вляво виждате жезъла, извит под ъгъл 45° -
инструмента на възкресението.

Фиг. 10-10. Двете леви очи.

Първия път, когато отидох там, взех със себе си една приятелка, а следващия път тя за веде
мен. Второто ми пътуване беше през 1990 г. и ние преминахме през един прекрасен ритуал,
който моята приятелка беше организирала в Ком Омбо. По време на ритуала ние влязохме в една
дупка (на фиг. 10-11 виждате напречния й разрез).
В средата й се спуска голяма гранитна плоча, така че между нея и пода остава съвсем малко
място. Ние пропълзяхме под нея и излязохме от другата страна. Това беше физическата част от
ритуала. На тази снимка (фиг. 10-12) виждате един човек, който се спуска вътре.
Аз, обаче, усещах, че в древността това е означавало нещо повече. Моята приятелка
работеше с голяма група хора, затова аз главно наблюдавах. През цялото време на престоя ми в
Египет усещах присъствието на Тот, така че го попитах: „Това ли е всичко?" Той отговори: „Не,
има и още." Запитах го: „Е, ще ми кажеш ли?", а той отвърна: „Добре. Може би това знание ще
ти бъде от полза."
Тот ми заръча да се покатеря на стената в задната част на храма и да погледна назад. Качих
се на стената, обърнах се и направих тази снимка (фиг. 10-13). Входът към ритуалната яма е
посочен с „В" извън снимката. Вляво, зад голямата постройка виждате река Нил. Тя тече покрай
фасадата и водите й се изливат направо в храма. За обучението в него са били използвани водите
и крокодилите на Нил.
 Фиг. 10-11. Напречен разрез на ритуалната дупка

Фиг. 10-12. Входът към ритуалната дупка. Виждате дясната ръка и темето на един
човек, който слиза в нея.
Фиг. 10-12 б. Формата на клина в точка „А".
На предишната снимка (фиг. 10-12) в точките, отбелязани с „А", виждате малки закрепващи
клинове (фиг. 10-12 б). Египтяните използвали метални клинове с такава форма, за да скрепват
заедно два каменни блока, така че да не се разместят, ако има земетресение; това ги прави по-
стабилни. Клиновете фактически удържат стените на тези фиксирани места. Там, където човекът
от снимката слиза в ямата, някога от двете страни е имало стени. Ако се качите високо горе от
другата страна (откъдето направих тази снимка), можете да забележите малките дупки от
клиновете отдолу догоре, чак до точка „С". Стените в точки „D" и „Е" първоначално са се
простирали напред чак до мястото, откъдето направих снимката, а в средата виждате тайна
кухина. Гледано откъм гърба на храма, лявата част на това скрито помещение била страната на
„мрака", а дясната - на „светлината". Където и да застанете покрай стената, не бихте могли да
знаете, че вътре има празно пространство. Не бихте го предположили, защото ще си мислите, че
оттатък е разположена другата половина на храма.
 Фиг. 10-13. Онова, което е останало от храмовия комплекс за посвещения в Ком Омбо.

Във всеки египетски храм преднамерено са били създавани изкуствени екстремни ситуации,
каквито не бихте преживели в нормалния си живот, за да ви направят по-силни и безстрашни и
да се справите по-лесно, ако ви се случи да попаднете в подобно положение. Хората са
преминавали през изключително ужасяващи изпитания, за да надмогнат страховете си. С такава
цел е била направена тази тайна кухина - за да се научат да преодоляват страха си - един
специален вид страх.
Такова е в общи линии предназначението на храмовия комплекс, както ми обясни Тот. На
фиг. 10-14 а е показан вертикален разрез на кухината между стените, гледан отпред. Стените „А"
и „В" са разположени много близо до стените „С" и „D" и образуват нещо като тесен лабиринт,
който върви от единия видим отвор до другия. Вътре в него имало вода - и крокодили! и може би
някой от тях се е излежавал на издатината в средата и с нетърпение е очаквал да разбере кой ще
влезе във водата. През отвора „Е" е прониквала светлина.

Фиг. 10-14 а. Басейнът с крокодилите, използван за посвещение.

 фиг. 10-14 б. Басейнът с крокодилите, поглед отгоре.
Представете си, че сте неофит пред прага на изпитанието. След дълга подготовка и
медитация заставате на стъпалата „F"', поглеждате надолу и виждате в краката си малък отвор,
пълен с вода, по-малък от 1 кв.м. Нямате никаква представа какво ви очаква там и накъде ще ви
отведе. После ви казват да влезете в дупката и да не излизате от нея по същия път, но който сте
влезли. Вие, неофитът, имате само едно вдишване и трябва да внимавате, защото ако избързате
да скочите непредпазливо във водата, ще се ударите в гранитната издатина в точка „G". Но
тренировките са ви научили да бъдете внимателни в непозната обстановка. И така, най-напред
трябва да преминете покрай тази гранитна издатина. Когато стигнете до дъното, което е на
дълбочина около 6 м под стена „А", изплувате от тъмния канал и виждате светлината отгоре.
После забелязвате крокодилите. Представете си ужаса в подобна ситуация. Посвещаваният
нямал друг изход, освен да изплува нагоре, да се промъкне покрай тези страшни създания и да
излезе навън. Според Тот, първия път това се случвало почти с всеки начинаещ.
Вие не знаете, че крокодилите са нахранени до насита и няма Да ви закачат. Но това едва ли
може да успокои новака долу в лабиринта, който се опитва да задържи дъха си и изведнъж ги
вижда как плуват над главата му. При инициациите не е загивал нито един човек, и все пак...
Ако вие, посвещаваният, излезете от водата по стъпалата в точка „Е" (вж. фиг. 10-14 б,
поглед отгоре), ще ви кажат, че току-що сте се провалили. После ще трябва още много да се учи-
те и упражнявате. Когато учителите ви сметнат, че сте готови, отново преминавате през същия
ритуал. Този път вече знаете за крокодилите, наясно сте, че имате само едно вдишване и че пътят
ви не минава покрай тях и не води към светлината. Затова се спускате отново на дъното и в
мигове на върховен ужас, докато около вас плуват крокодили, трябва да търсите друг изход.
Отворът в точка „Н" е мястото, където ние с моята приятелка слизахме и се изкачвахме по време
на ритуала. Така че, ако го откриете, трябва да се гмурнете още по-надолу под стената „В", след
това да плувате нагоре по другия канал в абсолютен мрак, без изобщо да сте сигурни, че това е
изходът навън.
Ето такива посвещения са извършвали египтяните в тези школи - добре премислени
изпитания. Те били много и най-различни. В този храм имало и други специални помещения,
предназначени за преодоляване на страховете. Е, има някои положителни преживявания,
например обучението в тантра - не само получаване на телесна наслада, но и изучаване на
сексуалните енергийни потоци и на другите сексуални енергии, както и връзката им с
възкресението. Освен това, там са практикували различни дихателни техники и връзката им с
човешката същност. Дори баналната способност да се стои под водата толкова дълго била
истинско постижение.
 Сега, след като разбрахте значението на страха, ще ви разкажа за едно истинско
преживяване и за тайната на Кладенеца.
Кладенецът под Великата пирамида
Помещението във Великата пирамида, наричано Кладенеца, беше затворено около 1984 г.
поради съображения за сигурност. В отвора към низходящия коридор на нивото на земята беше
поставена желязна врата и доста време пред нея имаше охрана. Причината е, че в Кладенеца са
загинали много хора, толкова много, че накрая той бил забранен за туристи. Хората умирали по
невероятни причини, например от отровни змии и паяци, каквито дори не се срещат в Египет!
Последният инцидент се случил малко преди да затворят Кладенеца. Във въздуха се появил
отровен газ и убил група хора, които извършвали там някакъв ритуал. Никой не разбрал какъв е
този газ.
Кладенецът е много странно място, особено в края на тунела, който завършва със стена. В
този тунел има връзка между третото и четвъртото измерение. Каквото и да помислите, докато
сте там, то наистина се случва. Ако сте изпълнени с много страхове, те се материализират,
превръщат в реалност и няма да ви позволят да оцелеете в новия свят. Ако сте безстрашни, няма
пречка да реагирате позитивно и така да отворите портала към висшите светове. Както ще видим
по-нататък, това е същността на четвъртото измерение: каквото помислите и почувствате, то се
случва в действителност.
По тази причина в египетските школи на мистериите учениците преминавали през 12-
годишно обучение и се сблъсквали с всеки страх, известен на човека. Ком Омбо се отнася само
до емоциите, свързани с втора чакра. При всяка чакра те са различни. Учениците били
превеждани през всички човешки страхове, които можете да си представите, така че в края на
12-те години обучение излизали наистина безстрашни, защото ги преодолявали до край. Всички
мистични и тренировъчни школи по света са вършели същото по свой начин.
Инките били ненадминати в това. Те правели невероятни неща, за да предизвикат страх у
вас и да ви накарат да го преодолеете. За разлика от египтяните, тях не ги е било грижа какъв
процент от хората си ще загубят. Те не спирали пред нищо. Майте правели същото. Спомнете си
играта им с топка, при която Два отбора цяла година играели на нещо подобно на баскетбол, но
се твърди, че накрая отсичали главите на победителите! Смятало се за голяма чест да се умре
по този начин, но на практика това била част от програмата за подготовка към по-висшите
измерения.
Друго интересно нещо, което се случвало неведнъж в долната част на тунела под
пирамидата: хората лягали, затваряли си очите и преживявали нещо неописуемо, а после се
събуждали в саркофага в Камерата на царя! Те се питали: „Как е възможно?" Това явление е
описвано многократно, но съвременните египтяни нямат обяснения за него. А ето какво ставало
всъщност: хората не били подготвени както трябва, затова били засмуквани в спиралата от черна
светлина, преминавали през Великата Пустота и достигали началото на вихъра. След това
сменяли полярността си и слизали надолу по спиралата от бяла светлина до саркофага. Така се
пренасяли обратно в другата реалност с цялата си същност - с тялото и всичко останало.
Хората, които лягали в саркофага в Камерата на царя и преживявали нещо ирационално от
гледна точка на съвременните представи, след това имали твърде много проблеми. Затова преди
доста години саркофагът бил преместен. Издърпали го косо и след това го избутали така, че
изобщо да не се съединява с енергийното поле. Ако днес легнете в него, главата ви няма да
попадне под въздействието на енергийния лъч. Сега това изобщо не е възможно. Египтяните
знаят това. Те не са глупави и го разбират. Та те са там от много, много дълго време. Разбира се,
те имат обяснение защо саркофагът е бил отместен, но премълчават защо не са го върнали
обратно в изходното му положение.
Те са разбрали за саркофага, но не и за тунела зад Кладенеца. Така че, след като група хора
загинали там през 1984 г., мястото било запечатано и повече не пускали никого там. Когато ние
пристигнахме в Египет през 1985 г. и им обяснихме, че проблемът е единствено в края на
тунела, те отвориха останалата част за туристите. Сега всичко е достъпно за посещение, освен
тунела. Цялата зона остана напълно затворена само за около година.
Тунелът под Великата пирамида
Първоначално в семинарите „Цветето на живота" аз всеки път разказвах някакви истории,
защото смятах, че това е един от най-добрите начини за предаване и получаване на информация.
Тази, която сега ще ви разкажа, е моето лично преживяване в тунела, така че да разберете
същността на посвещението, през което са преминавали египтяните, и природата на четвъртото
измерение, което ще става все по-важно с напредването на тази книга. Всичко се случи точно
така, както ви го разказвам, и се надявам то да отключи някакво прозрение у вас. Няма нужда да
ми вярвате. Ако искате, приемете го просто като една интересна история.
Ще ви я разкажа по-накратко, защото е твърде дълга, но ще се спра на най-важните моменти.
През 1984 г. ми се яви Тот и ми заръча да се подготвя за посвещение в Египет. Каза ми, че за
мен е важно да премина през него, за да се свържа със земните енергии и да вървя в крак с
бъдещите промени на планетата. Обясни ми, че за тази цел се налага да замина за Египет, без да
прилагам никакви усилия - без да си купувам билет или да организирам каквото и да било, дори
да не казвам на никого, че искам да пътувам дотам. По някакъв начин събитията в моя живот
трябвало да ме заведат в Египет съвсем естествено, без аз да правя нищо. Ако това ста нело,
посвещението можело да започне. Ако не, нямало да има и посвещение. Съвсем просто като
начало.
След около две седмици отидох на гости при сестра си Нита Пейдж в Калифорния. Не бях я
виждал от доста време. Тя тъкмо се беше върнала от Китай и това беше чудесна възможност да
се срещнем. Нита непрекъснато пътува. Многократно е посещавала почти всички големи
градове и страни по света. Тя толкова обича пътешествията, че накрая си купи една
туристическа агенция, за да съчетае хобито си с бизнеса.
Докато й гостувах, много внимавах да не се изтърва за плановете си, както ми беше заръчал
Тот. Но нещата просто се случиха - без нито една дума от моя страна. Беше късно през нощта,
някъде около 1.30 и ние си говорихме за Китай. На масичката имаше една книга със заглавие
„Тайните учения от всички времена" от Менли П. Хол. Докато говореше, сестра ми случайно
разтвори книгата на една страница, на която беше показана Великата пирамида, и разговорът се
прехвърли върху Египет. След известно време тя ме погледна в очите и ме попита: „Ти нали
никога не си ходил в Египет?" Отговорих, че не съм, и тя каза: „Ако някога искаш да заминеш, аз
ще ти платя цялото пътуване. Само ми кажи."
Трябваше да си прехапя езика, за да не й разкажа какво ми е наредил Тот. Не пророних нито
дума. Само й благодарих и добавих, че когато реша да замина, ще й се обадя.
Сестра ми е била в Египет 22 пъти и вероятно е посетила всеки египетски храм. Радвах се,
че иска да ме вземе със себе си, но не знаех какво би означавало това от гледна точка на
посвещението. И така, щом се върнах у дома, през същата нощ се появи Тот и ми каза, че това е
начинът, по който трябва да отида в Египет - като се възползвам от предложението на сестра ми.
Просто седях и го слушах. После той ми заръча да й се обадя на сутринта и да й съобщя, че
искам да замина между 10-ти и 19-ти януари 1985 г. Каза ми, че посвещението може да се
извърши единствено тогава. И си отиде. Беше в началото на декември 1984 г., което означаваше,
че ми остава само около един месец за подготовка.
На следващата сутрин вдигнах телефона, за да се обадя на сестра си, но се чувствах някак
особено. Когато тя ми предложи това пътуване и ми каза, че ще ме вземе със себе си, знаех, че
има предвид по принцип да заминем някой ден, но не и чак толкова скоро. Затова седях до
телефона и се чудех как да я помоля. Може би съм размислял около 20 минути, докато събера
кураж да й позвъня.
 Когато вдигна слушалката, аз й разказах за Тот и за условието му. После й казах, че трябва
да тръгнем след около месец. Тя веднага ме помоли да не избързвам. Обясни ми, че няма
никаква възможност през следващите девет месеца - както и очаквах. Вече ви казах, че Нита
ръководи туристическа агенция и разписанието й беше запълнено до средата на септември. Тя
много ме обича и искаше да смекчи удара, затова ми каза, че бърза за работа, но ще си провери
програмата и ще ми се обади след няколко часа. Когато затвори, си помислих, че всичко е
свършено, но не разбирах защо. Тот никога и в нищо не е грешал, а нали ми беше казал:
„Именно по този начин ще заминеш за Египет."
Малко по-късно сестра ми се обади пак; звучеше малко странно. Каза ми: „Всичко ми е
заето дори за по-дълго, отколкото мислех тази сутрин. Ангажирана съм плътно до края на
октомври. Но като проверих периода, за който ми каза, се оказа, че нямам нито една заявка.
Съвсем празно е! Имам програма за 9-ти и за 21-ви, но между тези дати съм свободна. Друнвало,
смятам, че Тот е прав. Трябва да заминем."
Но това не е всичко. Нита ми се обади на другия ден с още една интересна новина. Каза ми:
„Когато позвъних в Юнайтед Еърлайнс да купя билетите, се обади мой приятел, който се за-
нимава с резервациите и купува повечето от билетите за моята агенция. Като разбра, че този път
са за мен и за брат ми, той ми ги даде безплатно." Според мен, това показва колко съвършена е
тази инициация. Наистина без никакви усилия.
След това Тот започна да идва всеки ден и да ми дава най-различна информация за работата,
която предстоеше да свърша в Египет. Най-напред определи маршрута. Редът, по който трябваше
да посещаваме храмовете, не биваше да бъде нарушаван по никаква причина. Трябваше да
отидем във всеки от тях в определена последователност, иначе посвещението нямаше да бъде
завършено.
След това започна да ме обучава на езика на Атлантида. За да се получи инициацията,
определени фрази и утвърждения трябваше да бъдат изречени високо на перфектен атлантски
език. Той идваше всеки ден и ме учеше как да ги произнасям. Караше ме да ги повтарям отново
и отново, докато не прозвучат съвършено в ушите му. След това искаше да ги записвам
фонетично на английски, за да си ги припомня, когато пристигна в Египет. Във всеки храм
трябваше да кажа определени фрази на атлантски език, за да започне посвещението.
Накрая ме научи как да работя със страха. Учеше ме на някои техники, чрез които да
определя кой страх е реален и кой - въображаем. Караше ме да си представям светещи
електриково-сини пръстени, които се движеха нагоре-надолу около тялото ми и се въртяха като
обръчи за хула-хоп. Ако страхът беше въображаем, те се движеха по един начин, а ако беше
истински, се въртяха по друг. Отнесох се много сериозно към това обучение. Тот ми каза, че от
доброто владеене на тази медитация може да зависи животът ми. Направих това, което поиска, и
научих всичко, което ми преподаваше, сякаш наистина от това зависеше животът ми.
С наближаване на момента на заминаването се появиха други хора, които се заинтересуваха
от това пътуване. Тот знаеше предварително, че някой също ще поиска да замине с нас. Каза ми,
че това е било записано много отдавна. Накрая станахме петима - аз и сестра ми, още една жена
със съпруга си и неговия брат. Спомням си, че като пристигахме в Египет, прелетяхме над
комплекса в Гиза и направихме един кръг. И петимата бяхме много възбудени и приличахме на
деца, които нямат търпение да излязат навън да си поиграят.
На летището ни посрещна Ахмед Файед, най-големият египетски археолог в света след
баща си Мохамед. Мохамед беше известен из цял Египет, а и двамата бяха добри приятели на
сестра ми Нита. Ахмед ни изведе от редицата чакащи на паспортния контрол, измъкна печата от
ръцете на един служител, подпечата паспортите ни, веднага ни изведе на улицата и ни настани в
едно такси, при това никой не се поинтересува от багажа ни. Заведе ни в дома си, който
приличаше повече на жилищен блок на няколко етажа. Многобройното му семейство обитаваше
различни „апартаменти" в къщата. От прозорците си той гледаше право в очите на Сфинкса.
 Бащата на Ахмед, Мохамед, е интересен човек. Когато бил малък, сънувал сън, че край
Великата пирамида има огромна дървена лодка. На следващия ден я нарисувал заедно с йерог-
лифите върху нея. Записал и къде точно се намира тази лодка в съня му. По някакъв начин
рисунката стигнала до египетските власти. Те забелязали, че йероглифите са съвсем истински,
затова започнали да копаят на мястото, където според думите на детето била заровена лодката. И
тя наистина била там!
Египетското правителство разпоредило да я извадят от земята, но тя се е разпаднала на
части. Опитали се да я възстановят, но след двегодишни усилия се отказали. После Мохамед
сънувал друг сън. Той видял чертеж, на който било показано как да я сглобят. По онова време
египетските власти вече се вслушвали в думите на детето. Те взели чертежите и с тяхна помощ
лодката била напълно възстановена. После построили красива сграда край Великата пирамида и
я изложили вътре. Тя все още е там и можете да я видите, ако желаете.
Мохамед открил почти целия град Мемфис, заровен под земята, като просто казал на
археолозите къде точно да търсят. Давал им скици на сградите и храмовете, още преди да
започнат разкопките, и всяка рисунка била точна до последния детайл.
Средната пирамида в Гиза също била отворена с помощта на парапсихичните му
способности. Властите го попитали дали би било добре да направят това. Мохамед медитирал и
накрая казал „да". Казали му, че искат да извадят само един каменен блок (от над два милиона),
затова Мохамед медитирал пет часа пред пирамидата. Накрая казал: „Махнете този." Когато го
отместили, се оказало, че точно той закрива входа и египтяните за пръв път влезли във втората
пирамида. Този човек е бащата на Ахмед Файед, нашия гид и приятел на сестра ми.
Когато пристигнахме в дома му, той ни настани по стаите и ни остави да си починем няколко
часа. После ни попита със сестра ми къде искаме да отидем. Дадох му маршрута, посочен ми от
Тот. Той го погледна и каза: „Не става. Имате само десет дни, а френският влак до Луксор тръгва
чак утре вечер след 18 ч. Ще загубите най-малко 2 дни. Мисля, че най-напред трябва да отидем
до Сак-кара, а веднага след това във Великата пирамида." Разбира се, Тот ме предупреди, че
тъкмо това не бива да правя; специално подчерта, че трябва да се движим точно по набелязания
маршрут.
Но Ахмед продължаваше да настоява да не следваме този план. Той не приемаше „не" за
отговор и ни уреди всичко, за да можем рано на другата сутрин да посетим Великата пирамида.
На всичкото отгоре не искаше да ходим в тунела зад Кладенеца. Опитвах се да го убедя по
всякакъв начин, че трябва непременно да влезем там. Това беше основната причина за
посещението ни в Египет. Ахмед ни обясняваше, че е опасно, че много хора са загинали в тази
част на пирамидата и че ако все пак настояваме, той няма да влезе там с нас.
Не знаех какво да правя. Тот ми каза, че непременно трябва да се движим по неговия
маршрут, а както вървяха нещата, май нямаше да успеем. Знаех, че в такъв случай посвещение
няма да има. Решихме на другия ден да отидем във Великата пирамида, както искаше Ахмед, но
аз напълно съзнавах, че ако го направя, това ще е краят.
Сутринта седяхме в хола в къщата на Ахмед заедно с останалите от групата. Всеки си беше
приготвил малка раница с всичко, което смятахме за необходимо, като например фенерче, свещи,
вода и т. н. Накрая дойде времето за тръгване, Ахмед отвори вратата и каза: „Да вървим." Сестра
ми излезе, а след нея и останалите трима от групата. Аз се спрях за малко, после метнах
раницата си на гръб и се отправих към вратата.
После изведнъж стана нещо съвсем неочаквано. До преди малко се чувствах абсолютно
здрав и бодър, само малко се притеснявах за маршрута. Щом прекрачих прага, където ни чакаше
Ахмед, изведнъж усетих как през тялото ми преминава някаква енергийна вълна. Тя ме спря на
място. След това дойде втора, още по-силна и мощна. Не разбирах какво ми става. После през
мен започнаха все по-бързо да преминават една след друга нови и нови енергийни вълни.
Следващото нещо, което си спомням е, че паднах на пода и започнах да повръщам. Сякаш всяка
частичка от тялото ми се разпадаше на части. За 10-15 секунди ми стана толкова зле, че трудно
реагирах на ставащото около мен.
Беше много странно. Когато човек се разболее толкова бързо, духът в тялото му няма
достатъчно време също да се почувства зле. Спомням си, че лежах на пода и се опитвах да
разбера какво става с мен. Сякаш се гледах на кино как се разболявам.
Внесоха ме в спалнята, където състоянието ми се влоши до пълна парализа. Не можех да
помръдна нито една частица от тялото си. Беше невероятно преживяване. Лежах около три часа
и ми ставаше все по-зле. Никой нищо не можеше да направи. Следващото, което си спомням, е
как се събуждам на другата сутрин.
Почти през целия ден не можех да правя нищо друго, освен да лежа. Накрая, към три след
обед се почувствах малко по-добре. Реших да използвам медитацията Мер-Ка-Ба, за да се
излекувам, но тогава не знаех как да я правя легнал на една страна. Известно време се опитвах,
но напразно. Накрая повиках приятелите си и ги помолих да ме изправят до седнало положение.
Те ми помогнаха да заема обичайната си поза за медитация.
Щом потокът от прана потече в тялото ми, се почувствах по-добре. И само след около 30
минути вече се разхождах из стаята - малко ми се виеше свят, но можех да вървя. Ахмед влезе в
стаята и видя, че съм на крака. Попита ме как съм и аз му отговорих, че се оправям, но още бях
много слаб. После той бръкна в джоба си, извади нашия маршрут и го погледна. Съобщи ми, че
ако съм в състояние да тръгна след час и половина, ще успеем да се качим на френския влак до
Луксор. После каза: „Радвай се. Сега вече можеш да вървиш по първоначалния маршрут, както
го бяхте планирали."
Винаги съм се питал дали сам съм се разболял, за да се върнем към нашия маршрут, или пък
Тот го е направил. Каквато и да е истината, това не беше „нормално" заболяване. Поне нико га в
живота си не бях се чувствал по този начин. И така, истинското посвещение най-после можеше
да започне. След като се качихме на влака за Луксор, мислите и неприятните усещания, свързани
с неразположението, се опитаха да се върнат, но аз продължавах праничното дишане, изпълвах
тялото си с жизнена сила и когато на следващата сутрин стигнахме в Луксор, отново се чувствах
както преди и с вълнение очаквах какво ще се случи по-нататък.
Настанихме се в хотела. Инициацията трябваше да започне в първия храм в Луксор,
посветен на човека. Ахмед ми връчи ключа от стаята. Номерът беше 444 - числото на
посвещаване в духа. Тогава разбрах, че всичко е наред и че нещата се подреждат както трябва.
Всъщност оттук нататък цялото ни пътуване из Египет тръгна като по вода. Пристигахме във
всеки храм по реда, в който искаше Тот. Носех си листчето, за да си припомня атлантските думи,
и всеки ритуал се извършваше по начина, който той ми описа. Процесът течеше гладко като Нил.
Накрая, на 17-ти януари, се върнахме в дома на Ахмед, готови да завършим с последното
посвещение в тунела. Твърде малко можех да контролирам хода на събитията в Египет, но така
се случи, че влязохме във Великата пирамида на 18-ти януари - моя рожден ден, макар да не го
бях планирал предварително. Всъщност, при второто ми посещение в Египет през 1990 г.
следвахме плана на моята приятелка и накрая отново попаднах във Великата пирамида точно на
рождения си ден. Мисля, че за всичко, което се случва, си има космическа причина.
Пристигнахме на 17-ти, но не можехме да влезем във Великата пирамида, докато Ахмед не
получи писмено разрешение от властите, което дойде чак вечерта. Така че, рано сутринта на 18-
ти потеглихме към тунела.
Когато стигнахме до желязната врата към Кладенеца, Ахмед и хората му спряха потока от
туристи на две места, за да не ни видят, че навлизаме в забранената зона. Представете си само.
пирамидата се посещава от 18 000 души дневно - все едно да спреш огромно стадо, тръгнало на
паша. Пазачът, който ни вкара вътре, ни каза: „Имате точно час и половина. Нагласете си
алармите на часовниците. Ако не сте тук в уговореното време, ще влезем да ви изкараме оттам и
това няма да ви хареса. Не закъснявайте." После ни пусна и след като изчезнахме от погледа му,
разреши на туристите да продължат обиколката си.
И ето ни в началото на дългия тунел, наклонен под ъгъл 23° (като оста на Земята), който
вървеше 120 м надолу към подземното помещение.
Никой от нас не знаеше какво трябва да правим по-нататък. Как да слизаме надолу по
стръмен тунел с размери метър на метър? Не можем да вървим, не можем и да пълзим.
Разсмяхме се и си помислихме дали да не се изтъркаляме. Трябваше да свалим раниците, защото
опираха в тавана, и накрая решихме да вървим „патешки" с раниците в скута. Май се получи. Аз
бях най-отзад.
Докато слизахме надолу, съзнанието ми се изпразни. Сякаш изобщо не мислех, а само
наблюдавах. После стана нещо, което ме събуди. Във Великата пирамида има много силна и
дълбока мъжка вибрация. Тя сякаш никога не престава. Много ясно я осъзнавах от момента, в
който влязохме в пирамидата, и докато слизахме надолу, се концентрирах върху нея. Изведнъж
забелязах два червени квадрата с размери около 13 кв. см (вж. фиг. 10-15), издълбани върху
стените на тунела - по един от всяка страна. Докато минавах покрай тях, ми се стори, че
вибрацията се понижи с цяла октава и в същия миг ме прониза страх.

Фиг. 10-15. Червеният квадрат

Бях така погълнат от вибрацията и от нахлулата в мен емоция (която е доста необичайна за
мен), че забравих напълно на какво ме научи Тот. Той ми беше казал, че щом стигна до това
място, най-важното е да надмогна страха, но всичко ми излетя от ума. Само реагирах на
чувствата си.
Докато напредвах през тунела, просто изпитвах страх, но после стигнах до други два
червени квадрата. Преминах покрай тях и вибрацията се понижи с още една октава, а страхът ми
се усили. Започнах да си говоря сам. Запитах се: „От какво се боя?" И чух глас вътре в себе си:
„Ами, от отровни змии." Отвърнах: „Да, така е, но в този тунел няма змии." Вътрешният глас
каза: „Откъде знаеш? Може и да има."
Докато вървях към дъното на тунела, продължавах да водя вътрешния си диалог и ужасно да
се боя от змии. Вижте, аз наистина по принцип се страхувам от отровни змии, но това не се
случва често в живота ми. А Тот сякаш беше на милиони километри от тук. Дори забравих, че
съществува. Забравих и за сините пръстени, които премахват страха. Толкова много упражнения,
и накрая - полза никаква.
Преминахме през първото помещение, което рядко се споменава в книгите за Египет, и
стигнахме до главното, откъдето тръгва тесният тунел, заради който и дойдохме в Египет. В
средата му се намираше Кладенецът, дал името на цялата зона. Надникнахме в него и видяхме,
че до 9 м надолу е пълен с боклуци. Самото помещение нямаше конкретна форма. Беше изцяло
„женско", без нито една права линия. Приличаше повече на пещера, отколкото на стая. Най-
после застанахме пред малкия тунел - мястото, заради което изминахме целия този път.
Една интересна забележка: Тот ми обясни, че това помещение не е построено от египтяните.
Беше толкова древно, че дори той не знаеше кой го е направил. Каза ми, че главната причина да
се изгради пирамидата точно на това място, е то да бъде защитено. Това е входът към Залите
Аменти - утробата на Земята - и пространство от четвъртото измерение, едно от най-важните
места на планетата.
Винаги, когато мога, проверявам думите на Тот, а той одобрява това, особено за неща, които
лесно могат да се докажат. Затова, докато пътувахме с френския влак до Луксор, попитах Ахмед
какво е това помещение и кой го е построил. Той потвърди думите на Тот, че не са били
египтяните, но също не знаеше чие дело е. В нито една от книгите за Египет, които съм чел, не
се споменава за него.
Да продължим нашия разказ. Тунелът е много малък. Не знам точно какви са истинските му
размери, но е по-малък от онзи, по който слязохме долу. Единственият начин да проникнете в
него е като пълзите по корем. Мисля, че продължава надолу в земята на дълбочина около 25-30
м, но други хора, които са влизали там след нас, ми казаха, че е не повече от 8 м. Не може да
бъде! Значи по-късно египтяните вероятно са го запечатали. Подът е постлан с мек силициев
пясък. Стените и таванът са покрити с дребни кварцови кристали, които блестят като диаманти.
Много е красиво. Като насочихме фенерчетата си към вътрешността на тунела, светлината сякаш
се движеше по спирала, но осветяваше едва на няколко метра пред нас, а по-нататък - пълен
мрак. Никога не съм виждал нещо подобно.
Един по един го осветявахме с фенерчетата си, за да преценим ситуацията. След като се
изредихме всички, другите се обърнаха към мен и казаха: „Ти ни доведе тук, затова тръгваш
пръв." Нямах друг избор.
Наместих раницата си отпред на гърдите и запълзях, като осветявах пътя си с малко
фенерче. Разбира се, все още се страхувах от змии и се оглеждах за тях, като се надявах да не ги
срещна. Сякаш изминаха часове, докато стигна до края, обаче не се натъкнах на нито една.
Въздъхнах с облекчение и се отпуснах. И тогава забелязах нещо - малък кръгъл отвор отдясно,
близо до края на тунела. Приличаше на змийска дупка.

Фиг. 10-16. Озирис посвещава в тунела.

Обзе ме истински ужас. Взех фенерчето си и го насочих към дупката, за да видя дали оттам
не ме гледа нещо. Нищо нямаше. Тази работа изобщо не ми харесваше, но какво можех да
направя?
Съсредоточих се върху един нов проблем. Внезапно осъзнах, че инициацията, водена от
Озирис, не би могла да се осъществи в наше време така, както е показано на египетските
изображения, защото телата ни са по-едри (фиг. 10-16).
Според йероглифите. Озирис и посвещаваните ученици са в седнало положение . За мен
това беше невъзможно, така че най-после си спомних за Тот и го помолих дойде. Той ми каза да
легна по гръб с глава към края на тунела. Останалите от групата трябваше да направят същото.
Предадох думите му на другите и те се съгласиха.
След като се изпънах по гръб, незабавно се случиха няколко неща. Първо, внезапно ме
връхлетя мисълта, че това е най-мрачното място, на което някога съм попадал. Вдигнах длани
към лицето си, но беше толкова тъмно, че не различавах нищо. Не вярвам там да е имало дори
един фотон светлина.
Следващото усещане беше за невероятно налягане и тежест. Чувствах, че над мен има цяла
планина. Сякаш бях погребан жив. От всичките ми страни имаше твърда скала, освен тунела
отвън, покрит с човешки тела. Добре, че не страдам от клаустрофобия. Иначе страхът от тесни
пространства щеше да сложи край на посвещението. Обаче дотук всичко вървеше добре и без
проблеми.
След това много ясно видях Тот, който ми нареди да направя медитацията Мер-Ка-Ба. Тъкмо
започнах, и страхът от змии се върна. Спомних си, че отляво, точно зад главата ми, има малка
„змийска" дупка, но не можех да я видя. Въображението ми се развихри. Представях си как
оттам изпълзяват стотици змии и покриват тялото ми. Усещането беше съвсем реално. Осъзна-
вах, че ако продължавам да се боя, страховете ми наистина ще се превърнат в реалност и ще се
окажа оплетен от гърмящи змии. Това само влоши положението. Знаех, че точно по този начин в
тунела са загинали доста хора. И все още не си спомнях упражненията за преодоляване на
страха, на които ме научи Тот.
Онова, което направих в следващия момент, може да се нарече „американска реакция".
Сграбчих се за ризата като Джон Уейн 3 и започнах да си „набивам ум в главата". Казах си: „Из-
минал съм целия този път от Америка до Египет и за какво - за да умра ли? Е, и? Животът
продължава." Рекох си още: „Я се стегни. Забрави за змиите и си спомни за Бог", както и: „Дори
и цялото ми тяло да се покрие със змии, все едно ще продължа."
За щастие това подейства и успях да се съсредоточа върху медитацията Мер-Ка-Ба. Около
тялото ми се появи красив диск с формата на летяща чиния и се разпростря на 17 м. Заля ме чув -
ство на блаженство. Съвсем забравих за змиите. Интересно, когато се разболях няколко дни по-
рано, не можех да направя тази медитация в легнало положение, но в тунела всичко се получи
съвсем естествено - всъщност осъзнах този факт едва след като се върнах в Америка. Мислил
съм върху това; вероятно е станало, защото в тунела почти нямах усещането за „горе" и „долу".
Сякаш се носех в открития космос. Каквато и да е причината, благодаря на Бога, че успях да
изпълня медитацията, легнал по гръб в онзи тунел.
Сега Тот беше непрекъснато пред очите ми. Най-напред ми каза да произнеса на атлантски
онези думи, с които се искаше разрешение от седемте господари на Залите Аменти. Трябваше да
ги произнеса със сила и аз го направих. След това имаше нещо като празнота. Не мога да го
обясня точно, но ми се стори, че са изминати години. После Тот ме попита дали съм разорат, че
докато съм бил в Мер-Ка-Ба, съм излъчвал светлина във всички посоки - като малко слънце.
Отговорих му: „Да, зная". Пак ме попита: „Наистина ли осъзнаваш това?" Потвърдих - да, зная.
Той за трети път ме попита: „Ако наистина го осъзнаваш, тогава отвори очи и виж." Отворих
очите си и видях тунела. Всичко наоколо беше осветено от меко сияние, подобно на лунна свет-
лина. Сякаш не идваше от никакъв източник. Като че ли самият въздух светеше.
Тогава умът ми заработи и си помислих, че е някой от групата е запалил фенерчето си.
Надигнах се на лакти и надникнах в тунела към четиримата други, но те все още лежаха с
изключени фенери. Виждах ги ясно. Отново легнах и се огледах наоколо; беше изумително.
Виждах отчетливо всяка подробност около себе си. Помислих си, че е достатъчно светло, за да
мога да чета, после си затворих очите. От време на време ги отварях, а светлината все си беше
там.
В един момент, когато очите ми бяха затворени, попитах Тот какво да правя по-нататък. Той
ме погледна и каза: „Не ти ли е достатъчно, че освети тунела?" Какво можех да отговоря? И така,
в продължение на около час аз осветявах тунела и наблюдавах този невероятен феномен.
Спомням си, че когато алармата на часовника ми иззвъня, за да ми съобщи, че е време да се
3
Джон Уейн (1907-1979) - американски актьор, превърнал се в легенда в киното и по-специално в американския
уестърн. До такава степен се е слял със създадените от него образи, че е много трудно да се отдели актьорът от
мита. Истинското му име е Марион Майкъл Морисън. Забелязан е през 20-те години от Джон Форд, който му
лава псевдонима Джон Уейн. Става световно известен с главната си роля във филма на Форд „Дилижанс" - един
от най-големите шедьоври на уестърна за всички времена. През 1969 г. получава единствения си „Оскар" за
ролята на едноокия помощник-шериф във филма на Хенри Хатауей „Истинска доблест". Последната му роля е
във филма на Дон Сигъл „Стрелецът", в който практически играе самия себе си: умираш войник, който в
последния си час започва да осмисля живота си. (бел. прев.)
връщаме, очите ми бяха затворени. Отворих ги, като очаквах, че тунелът ще бъде осветен, но
беше тъмно като в рог. Това ме изненада. Посвещението беше завършило.
Качихме се горе. Пазачите ни чакаха край отворената врата. Сестра ми излезе от
пирамидата, защото беше идвала тук много пъти, но ние останалите се превърнахме в туристи и
отидохме да разгледаме Камерата на царя и другите помещения. По-късно обсъдихме тази
случка и се оказа, че всеки от нас е имал различни преживявания - решихме, че е било в за-
висимост от конкретните ни нужди. Историята на сестра ми беше изключително интересна. Тя
разказа, че се изправила в цял ръст в онзи нисък тунел и била приветствана от някакви много
високи същества, които я завели в една специална стая. за да проведат нейното посвещение.
Животът е нещо много повече, отколкото си мислим.
Когато излязох от пирамидата, не можех да повярвам на очите си. Застанах горе на входа и
видях огромна тълпа от хора - според мен бяха 60-70 хиляди души. Когато се вгледах по-добре,
разбрах, че повечето са деца. При по-внимателно взиране установих, че са от 5 до 12 години.
Възрастните бяха съвсем малко. Не знам защо бяха дошли - просто си бяха там.
Когато погледнах надолу към първото стъпало, забелязах, че децата се бяха наредили покрай
пирамидата, уловени за ръце - докъдето ми стигаше погледът. Отидох до стъпалото точно над
тях и завих зад ъгъла от другата страна на пирамидата - и там имаше деца, които се държаха за
ръце. Обзет от силно любопитство, обиколих цялата Велика пирамида, за да се уверя, че е
истина. Да, децата, хванати за ръце, образуваха пълен кръг около нея. Отидох дори до втората и
до третата пирамида - и там беше същото. Докато сме били вътре, децата бяха обкръжили и
трите пирамиди от всички страни. Запитах се какво означава всичко това?
Когато се върнах в стаята си в дома на Ахмед, потънах в медитация и повикат ангелите.
Зададох им въпроса: „Какво означават всички тези деца?" А те ме попитаха дали си спомням
какво са ми казали преди 12 години. Не разбирах за какво говорят и ги помолих да ми обяснят.
Те ми казаха, че преди 12 години са ме помолили да стана баща на дете, което според техните
думи идва от Централното Слънце. То ще стане върха на пирамидата от милиони деца, които ще
дойдат на Земята, за да ни помогнат да извършим прехода към следващото измерение. В
продължение на 12 години те ще бъдат почти като всички останали, след това процесите ще се
ускорят и децата бавно ще обхванат цялата Земя и ще се превърнат в сила, която никой не ще
може да спре. Те са свързани помежду си чрез Духа и в подходящия исторически момент ще
застанат начело на прехода към новия свят.
След медитацията изчислих времето от раждането на сина ми Закъри до онзи ден. Той се
роди на 10 януари 1972 г., а моята инициация се състоя на 18 януари 1985 г. Това правеше 13
години и една седмица. Аз бях забравил за това, но не и децата.
В последната глава ще ви кажа какво знае науката за тях. Ще разберете каква голяма
надежда донесоха на Земята тези прекрасни същества - нашите чеда.
Спомнете си, че децата са Средното око на Хор; те са самият живот.

Хаторите
Хаторите били основните или първоначалните наставници в Школата на мистериите
„Лявото око на Хор". Макар че не са същества от Земята, в древни времена те винаги са били с
нас, за да ни помагат да развиваме съзнанието си. Обичали са ни горещо - и все още ни обичат.
Но докато разумът ни ставал все по-триизмерен, постепенно сме престанали да ги виждаме и да
реагираме на тяхното учение. Едва сега заедно с израстването си пак започваме да ги усещаме и
да общуваме с тях.
 Фиг. 10-17. Хатор
Това е изображение на представител от расата на Хаторите - същества от четвърто изме-
рение, дошли от Венера (фиг. 10-17). Не можете да ги видите на тяхната планета в трето изме-
рение, но ако се настроите към четвъртото, особено към най-високите обертонове, ще откриете
там една развита култура. Те са най-интелигентните същества в Слънчевата система и работят
като „щабквартира" или главен офис за всички живи същества под Слънцето. Ако навлизате в
Слънчевата система от открития космос, най-напред трябва да минете през „паспортния
контрол" на Венера.
Хаторите са същества, изпълнени с огромна обич. Любовта им е на нивото на Христовото
съзнание. В своя свят те използват звуците на гласовете си като средство за общуване и за
различни действия. Ушите им са удивителни. Хаторите почти не притежават тъмни аспекти; те
са просто светлина - чисти, любящи същества.
Много приличат на делфините, които използват сонарите си почти за всичко - същото правят
и Хаторите с гласовете си. Ние си служим с технически средства, за да стоплим или осветим
домовете си, а те просто използват гласа си.
Днес не са останали много статуи с техния лик, защото римляните са ги смятали за зли
духове и са ги разрушавали поголовно. Този релеф е намерен в Мемфис на върха на 12-метрова
колона, въпреки че сега тя е малко под равнището на земята (тази, която виждате на снимката, е
извадена при разкопки). Храмът беше открит наскоро - през 1985 г„ когато и аз бях в Египет.
Хаторите са високи от 3 до 5 м - колкото Нефилимите, за които говорихме в Трета глава (Том
1). Те помагат на земните хора от много дълго време - почти винаги чрез своята любов и с
невероятните си познания върху звуците. В Египет се е практикувало посвещение във Великата
пирамида, при което се е създавал звукът на анкха. Това е звук, който един Хатор издава
непрекъснато в продължение на около половин-един час. Използва се главно за лечение на
тялото или за възстановяване на равновесието в природата. Все едно, че ние непрекъснато
припяваме Ом и едновременно дишаме. Хаторите са се научили как да издават постоянен звук
без пауза, като вдишват през носа, поемат въздуха в дробовете си и го издишват през устата.
Провеждането на тази инициация чрез звука на анкха е едно от многото неща, които те правели
за нас, за да внесат равновесие в нашия свят. Хаторите са на Земята от хиляди години, за да
помагат на човечеството.
Едновременното вдишване и издишване и издаването на непрекъснат звук се практикува
дори и днес. Аборигените, които свирят на диджериду 4, използват кръгово дишане. Те могат да

4
Диджериду - музикален инструмент, характерен за Австралийските аборигени, направен от ствол на
евкалиптово дърво, издълбано и проядено отвътре от термити, чрез който се издава характерен гърлен звук. (бел.
прев.)
издават един постоянен тон в продължение на цял час, като контролират потока от въздух, който
влиза и излиза от тялото им. Оказва се, че не е чак толкова трудно човек да се научи на това.

Дендера
На фиг. 10-18 е показан храмът в Дендера, посветен на Хаторите - великите наставници на
човешката раса. Някога техните ликове са били изобразени по всички колони, но в миналото ня-
кой се е опитал да ги унищожи. Вътре в храма от единия до другия край са разположени големи
стълбове. Той наистина е огромен; простира се на повече от 400 м. Трудно можете дори да си
представите невероятните му размери!

Фиг. 10-18. Дендера

В Дендера има два основни обекта, за които искам да ви разкажа. Вътре в храма ще откриете
астрологичната карта, за която ви споменавах няколко пъти. Освен това, там има едно
помещение, за което рядко говоря, защото аз самият не съм го виждал. Като влезете в храма и
завиете надясно, там под плочите на пода има кухина, която бих нарекъл малка стаичка. В нея се
намира един обект, който изглежда невъзможен от гледна точка на днешните представи. Това е
релеф на Земята, видяна от космоса, с прекрасни пропорции, а от него излиза нещо като шнур
със съвременен електрически щепсел в другия край. Наблизо има и контакт, какъвто използваме
днес. Щепселът не е включен в контакта. Как е възможно това? Откъде египтяните са знаели, че
някога на Земята ще има електричество?

Фиг. 10-19 а. Храмът на Сети I в Абидос.

Фиг. 10-19 б. Релефът в храма на Сети I в Абидос.
Нека ви разкажа една история и да ви покажа снимката, която ви обещах по-рано. Когато бях
в храма на Сети I в Абидос (фиг. 10-19 а; вж. Втора глава, Том 1), един от пазачите, който
работеше с мен, ми каза да почакам, докато посетителите излязат от тази част на храма. После
ме посъветва да насоча фотоапарата си към едно специално място върху трегера под тавана и да
направя снимка. Беше тъмно и не разбрах какво точно снимам. Чак когато се върнах у дома и
проявих лентата, видях за какво става въпрос.
 Тази снимка също ни се струва невъзможна от гледна точка на всички известни представи за
настоящето, миналото и бъдещето (фиг. 10-19 б). Когато в началото на Втора глава (Том 1)
говорихме за „поясите на времето", изсечени в камъка, казахме, че всичко над 4,5 м от пода се
отнася до бъдещето. На тази снимка е фотографирана част от тавана на височина 12 м над пода.
Какво е това? Тук е изобразен хеликоптер, атакуващ нещо, което прилича на струпани един
върху друг варели за петрол; полукълбо с кацнал отгоре орел, гледаш към брониран танк. Има и
два самолета, обърнати в същата посока. Този танк сигурно е „вражески", защото е насочен
срещу тях. Когато за пръв път през 1985 г. показах тази снимка на курсистите си, тя не им
говореше нищо. Но през 1991 г. на един от семинарите ми присъстваше един офицер в оставка,
който каза, че хеликоптерът е специален модел от военновъздушните сили на САЩ и че цялата
група от йероглифи съвпада с картината на войната в Персийския залив, известна като
„Пустинна буря". Това е единствената операция, при която тези модели хеликоптери и танкове са
участвали едновременно.

Фиг. 10-20. Трегерът над входа към помещението в храма в Дендера. Горе в средата е
символът на планетата Мардук. Отдолу е Лявото око на Хор, вписано в кръг, а отляво -
йероглиф на Тот. Стените на самото помещение са изрисувани с йероглифи, които
разказват историята на Изида и Озирис.

Фиг. 10-20 а. Детайл от кръга в долната част.

След всичко това ще ни е трудно да отричаме, че египтяните са можели да виждат в
бъдещето, щом са направили тези йероглифи хиляди години преди изобретяването на
хеликоптера. Тази снимка беше публикувана в Интернет и много хора по цял свят я видяха, но
все още никой не й е дал разумно обяснение. На тази илюстрация (фиг. 10-20) е показана горната
рамка на входа към малко помещение, разположено високо в задната част на храма в Дендера. В
средата на трегера виждате символа на Мардук - планетата на „исполините" (Нефилимите). Под
него има кръг с Лявото око на Хор - тук едва се забелязва. Вляво е йероглифът, означаващ Тот,
който сочи към кръга (вж. детайла на фиг. 10-20 а).
 Зад този портал и върху стените на помещението има прекрасни изображения на историята
на Изида и Озирис, която ви разказах в Пета глава на Том 1. За съжаление служителите не ми
позволиха да ги фотографирам и затова не мога да ви ги покажа. Историята, изрисувана на
стената, е основата на египетската религия. Предадена изключително опростено, тя гласи
следното.

Непорочното зачатие
Озирис, Сет, Изида и Нефтида били братя и сестри. Озирис се оженил за Изида, а Сет - за
Нефтида. След това Сет убил Озирис. сложил тялото му в дървен ковчег и го пуснал по
течението на Нил (в действителност реката е била в Атлантида). Изида и Нефтида тръгнали по
света да търсят тялото на Озирис. Открили го и го върнали у дома, но Сет научил за това и го
разсякъл на 14 части. Разпръснал ги по цял свят, за да е сигурен, че Озирис никога няма да се
върне. Но Изида и Нефтида тръгнали да ги търсят и намерили 13 от тях. Четиринадесетото
парче било фалосът на Озирис.
Историята, изобразена на стената, показва как са били намерени и съединени 13-те части, но
без фалоса. После Тот направил някаква магия, фалосът оживял и в тялото на Озирис нахлула
съзидателна енергия. След това се разказва как Изида се превръща в ястреб, полита във въздуха,
снишава се и обгръща с крилете си фалоса на съпруга си. После отлита, но вече бременна.
Ражда дете с глава на ястреб, Хор, но всъщност главата му не е ястребова, това е само
йероглифът с неговото име. След това Хор отмъщава за смъртта на баща си и страданията,
причинени му от Сет.
Тот ми обясни, че тук е показано непорочното зачатие или девственото раждане. И тъй като
жената няма нужда непременно да бъде девица, по-правилно е да се каже „непорочно зачатие".
Тот описва това раждане като междупространствено. Изида е летяла през измеренията към
Озирис; тук не става въпрос за физическо съвкупление.
Девственото раждане по света
Имам поръчение да ви предоставя дадената по-долу информация. Самият аз дълго време не
знаех какво да мисля по този въпрос, пък и вие ще трябва да напрегнете умовете си. Ще ви кажа
неща, в чиято истинност днес съм напълно сигурен, но когато ги чух за пръв път, реших, че са
абсолютна измислица. Повечето хора смятат, че историята за Мария и Йосиф е просто мит или
пък, че за девствено раждане може да се говори само при Исус - такива неща не се случват на
обикновените човешки същества. Но аз получих някои сериозни доказателства за непорочното
зачатие - то е абсолютна истина и е част от нашето ежедневие.
За много от основните религиозни фигури по света се казва, че са родени от девица -
например Исус или Кришна - тоест майките и бащите им не са имали физическа връзка. Както
казах, хората смятат, че в обикновения живот не стават такива неща. Но при други форми на
живот на Земята девственото раждане се наблюдава всеки миг по цял свят и по всяко време.
Насекомите, растенията, дърветата - почти всеки биологичен вид използва непорочното зачатие
като един от начините за размножаване. Ще ви дам следния пример.
 Фиг. 10-21. Семейно дърво на мъжка пчела.
На фиг. 10-21 е показано фамилното дърво на един търтей. Женската пчела може да роди
търтей винаги, когато поиска. Няма нужда да моли разрешение от него, нито пък й трябва мъжки
индивид, за да роди друг мъжки. Тя просто може да го направи. Но за да роди женски индивид,
трябва да се чифтоса с търтея. В това фамилно дърво на търтея му е нужна само майка, но
женската пчела трябва да има майка и баща. При пчелите всеки татко се нуждае единствено от
майка и много поколения пчели се размножават единствено по този необичаен начин. Колонката
от цифри вляво на илюстрацията показва броя на членовете в пчелното семейство на всяко
равнище от фамилното дърво. Ако се вгледате, ще видите, че отговарят на редицата на Фибоначи
—1,1,2,3,5,8, 13.
Следователно, непорочното зачатие - поне в нашия пример - е основано върху Фибоначи. Но
каква числова редица се получава при хората, ако се съчетават по нормалния начин? Първо,
имаме бебе, после двамата му родители, двама дядовци и две баби - четирима, осем прадядовци
и прабаби - 1, 2, 4, 8, 16, 32 - получава се бинарна редица. Тези два вида раждане следват двете
основни числови последователности на живота; редицата на Фибоначи е женска, а бинарната -
мъжка. Следователно, според тази теория непорочното зачатие е женско, а физическата
копулация - мъжка.

Партеногенеза
На рис. 10-22 е показана снимка на гекон, малко гущероподобно същество (изрезка от
Такома, Вашингтон, в. „Морнинг Нюз Трибюн" от 15 януари 1993 г. с коментар към статията от
тогавашния брой на сп. „Сайънс"). Геконите живеят на тихоокеанските острови, а този
конкретен вид се нарича „плачещ гекон". Те са дълги около 8 см и са само женски. Не същест-
вуват мъжки плачещи гекони - никъде на планетата - има само женски. Целият вид се състои
единствено от женски екземпляри, обаче те продължават да имат малки, дори и без мъжки. В
статията се казва, че те всички са женски и не се размножават полово, а снасят и мътят яйцата си
без помощта на мъжките. Как ли го правят?
 Фиг. 10-22. Геконът влиза в новините; това е изключително женски биологичен вид.
Може би някой от читателите ще продължи изследванията но тази тема.

През 1977 г. Питър Хоп и Карл Илменсър от лабораторията „Джаксън" в Бар Харбър, щата
Мейн, съобщават за успешното раждане на седем мишки от един родител. Този процес е
наречен „партеногенеза" или „девствено раждане". Но по-точният термин би бил „непорочно
зачатие", защото не е нужно женската да бъде девствена. С други думи, учените са успели да
вземат една мишка и да предизвикат зачатие без участието на мъжки екземпляр. Как са го
направили?
На един от моите семинари имах щастието да срещна лекар, който е провеждал изследвания
по въпроса за партеногенезата, като стигнал в проучванията си чак до човешките същества.
Успяхме да поговорим на тази тема. Според него всичко, което ученият трябва да направи, е да
продупчи zona pellucida с малка игла. Щом това стане, започва процесът на митоза и скоро се
ражда дете. Изглежда, че е достатъчно само да се пробие обвивката на яйцеклетката!
Както вече казах на стр. 319 в Том 1. при зачатието не е задължително мъжкият да даде 50%
от хромозомите си, както се смяташе досега. Женската може да предостави между 50 и 100%.
Науката вече е доказала този факт. Тя е открила и нещо ново за гените. Учените винаги са
смятали, че функцията на гените е строго диференцирана, т. е., че всеки ген прави точно опреде-
лено нещо. Но сега стана ясно, че това също не е вярно. Един ген може да изпълнява съвършено
различни функции - зависи дали идва от майката, или от бащата. Така биологията се изправи
пред нови затруднения.
От 1977 г. изследователите продължават да експериментират с всякакви живи същества, като
пробиват обвивките на яйцеклетките им. Ако това се случи при жена, тя ще ражда момичета или
поне досега винаги са се раждали момичета - без помощта на мъжка сперма. Днес този факт е
доказан с абсолютна сигурност.
Още две забележки: (1) Тези момичета, родени чрез партеногенеза, били напълно идентични
с майките си; и (2) при всички изследвани случаи те били стерилни. Струва ми се, че тази тема
ни разкрива нещо много по-значимо, отколкото можем да си представим. Това важи и в много
други сфери, за които смятаме, че знаем доста неща.
Зачатие в друго измерение
Дълго размишлявах върху идеята за девственото раждане и си зададох следния въпрос: След
като учените успяват да предизвикат партеногенеза, то може ли да се създаде бебе въз основа на
съвсем други принципи? Дали момичето наистина е стерилно, или пък спада вече към редицата
на Фибоначи, а не към бинарната редица? И дали би могло да зачене само
междупространствено? Учените не са се замисляли над това, защото са искали да разберат дали
то може да зачене физически. „Междупространствено" означава, че няма нужда партньорите да
са заедно, нито дори да се намират на едно и също полукълбо - или да речем, на една и съща
планета. Те се свързват на друго ниво на съществуване. При такова зачатие пак се използва
сексуална енергия и се получава оргазъм, но не се изисква да са заедно физически.
И още нещо: когато зачатието се предизвиква изкуствено чрез партеногенеза, при което се
използва остър предмет, с който се пробива обвивката на яйцеклетката, винаги се ражда момиче.
Помислих си: дали когато съвкуплението се извършва междупространствено, всеки път ще се
ражда момче? Разбира се, Мария и Йосиф са имали момче - Исус; Кришна също е от мъжки пол
и т. н., но дали това е достатъчно доказателство, за да се твърди, че винаги ще се ражда дете от
мъжки пол? Много е вероятно. Поне досега не са ми известни изключения.
Произходът и фамилното дърво на Тот
Отдавна се интересувам от непорочното зачатие. Веднъж чертаех нещо, а Тот ме
наблюдаваше и ми обясняваше, а аз се опитвах да разбера какво ми казва. Разбира се,
последното, за което би ми хрумнало в онзи момент, е непорочното зачатие, да не говорим за
партеногенезата. Той ме попита дали искам да ми разкаже за майка си. Отговорих му: „Ами, да,
добре", но всъщност бях потънал изцяло в геометрията и не се интересувах особено от майка му.
Тогава чух от него една съвсем необикновена история. Не знаех как да я приема. А той просто
ми я разказа и си отиде. След това се замислих - какво беше това всъщност?
Тот каза, че майка му се казвала Секутет. Имах възможност да се срещна само веднъж с нея.
Тя е изключително красива жена и пребивава 200 000 години в едно и също тяло. Тот ми каза, че
след Адам и Ева, когато хората се научили да се съвкупяват физически и тръгнали по пътя на
бинарната редица, майка му избрала друг път. Тя срещнала един мъж и се влюбила в него, но
двамата се научили да се съчетават междупространствено.
Родило им се дете - момче, а не момиче. И при зачеването на това бебе - също както при Ай
и Тия (вж. Глави 3, 4 и 5, Том 1) - те открили безсмъртието.
Това се случило преди много, много години - още в зората на човечеството. Майката на Тот
и съпругът й били част от току-що създадената раса, предназначена да копае в златните рудници.
Не знам дали произлизат от потомците на Адам и Ева, или от другата линия, за която се
предполага, че е била стерилна. Във всеки случай, почти в самото начало на нашата еволюция те
открили как да се съвкупяват междупространствено. Може би дори са били първите, използвали
този начин на създаване на бебе.
Земната раса се разпространява в космоса
Когато бебето им пораснало и станало мъж, баща му - първият съпруг на Секутет - напуснал
Земята, отишъл на Венера в четвърто измерение, включил се към тамошната еволюция и се
превърнал в Хатор. Това може да се открие в египетските митове и легенди. На много места се
разказва как египтяните умирали и се издигали до нивото на Венерианското съзнание.
След като съпругът й си заминал, Секутет се съединила междупространствено със своя син
и забременяла отново. Родила още едно момче и когато то пораснало, първият й син (бащата на
второто й дете) заминал при своя баща на Венера. След като пристигнал там, баща му пък
отишъл на Сириус. По-късно, когато второто момче пораснало, Секутет се съединила
междупространствено с него и родила трети син. Когато и той пораснал, вторият й син (бащата
на третото момче) се присъединил към своя баща/брат (първия син) на Венера. След като се
установил там, първият син отишъл на Сириус, а баща му (първоначалният баща) заминал на
Плеядите. Но това било само началото.
Така се образувало живо родословно дърво, което навлизало все по-дълбоко в космоса -
всеки син тръгвал след своя баща и отивал по-далеч и по-далеч. Каква интересна история! Тот
ми каза, че това започнало малко след Адам и Ева и продължило чак до епохата на Атлантида.
Бащата на Тот, Тоум, бил един от тримата избрани, които действали като „мазолестото тяло"
(corpus callosum - вж. Том 1, стр. 74) на остров Удал в Атлантида. После Тоум напуснал
Атлантида - просто изчезнал и заминал на Венера, като оставил Секутет и Тот тук, на Земята.
Но Тот прекъснал линията. Оженил се за Шесат и според египетската легенда те имали дете
на име Тат (вж. стр. 217, Том 1). Обаче Тот ми каза: „Това не е вярно. Всъщност нещата са доста
по-сложни." Преди да срещне Шесат. той се свързал междупространствено с майка си и тъкмо
тя заченала Тат. Двамата с Шесат наистина имали дете - момиче, което не било записано в
хрониките; заченали го в Перу, но физически. Затова Тот казва, че се движи както по редицата на
Фибоначи - чрез децата си от своята майка, така и по бинарната редица. Според него такова
нещо се случвало за пръв път.
След като ми разказа за майка си, той добави: „Та така. Такива работи", и си тръгна. Аз се
замислих. Всичко това беше съвсем откачено. И защо ми го разказа? По-късно той се върна и ми
каза: „Трябва непременно да научиш повече за девственото раждане", и ми заръча да се заема с
това. Затова започнах да чета всичко, което успях да открия по въпроса. И колкото повече четях,
толкова повече се изумявах.
Ако искате да проникнете по-надълбоко в темата, давайте. Ще откриете, че раждането на
дете би могло да ви отвори портала към безсмъртието. Ако наистина обичате някого и
партньорът ви наистина ви обича - ако любовта между вас е истинска - може би пред вас ще се
открие нова възможност да изживеете извисяването чрез свещен брак и междупространствено
зачатие. Чрез своя съюз ще пресъздадете на Земята една жива Света троица.
Сега става ясен свещеният брак Ай и Тия от Лемурия и техните деца. Наистина животът е
много по-изумителен, отколкото си представяме.
На предишните страници разгледахме някои аспекти на женския път - Школата на
мистериите „Лявото око на Хор". Разберете, че трябва да уравновесите чувствата и емоциите си
и наистина да надмогнете страховете си, преди да заработите истински с енергийното поле на
светлинното си тяло - Мер-Ка-Ба.
Цветето на Живота от женска гледна точка
Сега ще разгледаме още един аспект на египетската философия от чисто женска гледна
точка - както я вижда Школата на мистериите „Лявото око на Хор". Можете да го приемете и
като доказателство, че египтяните са познавали Цветето на Живота и са го прилагали на
практика.
Сега ще го разгледаме по съвсем различен начин - от женска „дясномозъчна" гледна точка, а
не от мъжка или „лявомозъчна", както правехме до сега. Ще използваме женската, а не мъжката
логика.
Както и по-рано, ще започнем със самото Цвете на Живота (фиг. 10-23). Вътре в него има
един конкретен образ, с който сега ще се запознаем. Ако извадите Модела на Сътворението и го
оградите с окръжност, получавате тази фигура: фиг. 10-24.
Ако след това извадите четирите горни и долни кръга от голямата окръжност, стигате до
тази фигура: фиг. 10-25. Както виждате, тя се извежда от Цветето на Живота.
Сега, след като вече я получихме, ще я използваме многократно. Вземаме двата кръга и
вътре в средните рисуваме два пъти по-малки кръгове (фиг. 10-26). Продължаваме да чертаем
двойно по-малки кръгове, докато стигнем до фиг. 10-27.
 Спомняте ли си zona pellucida и яйцето? За да разберете как функционира животът, спомнете
си, че яйцеклетката най-напред се дели вътре в себе си, а после, когато стигне до стадия морула
или заприлича на ябълка, излиза от първоначалните си граници? Искам да ви покажа този
процес геометрично. Рисунката, която виждате на фиг. 10-27, е бинарна редица; най-напред
имаме два кръга, после 4, 8, 16, 32 и т. н. Когато яйцеклетката най-напред се дели вътре в себе
си, тя го прави геометрично.

Фиг. 10-23. Цветето на живота.

Фиг. 10-24. Моделът на Сътворението вътре в окръжността (наклонен под 30°).

Фиг. 10-25. Двата кръга, вписани в но-голяма окръжност.
Фиг. 10-26. Удвояване на кръговете.
Затова можете да проникнете вътре в структурата и да установите по какъв начин тя ще
излезе извън нея от геометрична гледна точка. Движете се вътре в рамките на първоначалната
фигура и гледайте какво прави синусоидалната вълна, за да излезе вън от нея (фиг. 10-28). Тук
по-тъмната линия показва синусоидалната вълна от фиг. 10-25, продължаваща извън изходната
структура. Щом веднъж разбере нещо, животът може да надмине себе си - просто трябва да знае
как то се разгръща геометрично, за да го използва в по-големи мащаби. Каквото горе, такова и
долу. И така, след като имаме това наум, можем да погледнем отново Цветето на Живота, но по
различен начин.

Фиг. 10-27 Верига от кръгове

По принцип в основата на Цветето на Живота лежи кръгът или сферата (фиг. 10-29). А във
всеки кръг, независимо колко е голям, могат да се поберат точно седем по-малки кръга - ето по
този начин (фиг. 10-30). Това е вечна истина.
Вижте Цветето на Живота, където седемте по-малки кръга са скрити в по-големия. Това
съотношение 7 към 1 е основно при модела на Плода на Живота. Той е скрит в Цветето на
Живота по такъв начин, че когато дорисувате всички недовършени кръгове по външния край, се
появява още едно вихрово завъртане навън, което води до Плода на Живота - отвъд
първоначалния модел (вж. фиг. 6-12 от Том 1).

Фиг. 10-28. Синусоидалната вълна излиза извън самата себе си.

Но има и друг начин, по който можем да получим Плода на Живота - вътре в системата. За
целта трябва да вземем радиуса на средния кръг (или на всеки от другите седем) за диаметър на
новите кръгове, започвайки от този в центъра на първоначалния модел от 7 кръга. След като ги
подредим и начертаем 12 кръга около средния, получаваме Плода на Живота вътре във фигурата
(фиг. 10-31).
Виждате как стигнахме директно до Плода на Живота, като се движехме навътре, а не
навън, както правехме досега. Погледнете колко възхитителна е тази геометрична хармония. Не
е ли същото и в музиката? Октавата се състои от седем ноти, но вътре в нейните рамки има пет
допълнителни ноти от хроматичната гама.
Дадоха ми указания да продължа по-нататък, затова взех радиуса на по-малките кръгове за
диаметър на серия от още по-малки кръгчета, които нарисувах по цялата страница (фиг. 10-32).

Фиг. 10-29. Кръгът - основен модел.

Фиг. 10-30. Седемте кръга, вписани в един по-голям.
Фиг. 10-31. Тринадесетте кръга вътре в седемте.
Виждате, че започва да се очертава нещо - още не е много ясно, но сякаш прилича на
холографски модел на Плода на Живота. С други думи, имаме 13 кръга, свързани с други 13
кръга, свързани с още 13 кръга и т. н. - навсякъде се получават мънички модели на Плода на
Живота, подредени хармонично и съвършено върху рисунката.

Фиг. 10-32. Още един радиус навътре -получаваме два пъти по-малки фигури.
Фиг. 10-33. Още един радиус навътре.
Ако продължим и начертаем серия от още по-малки кръгове, като използваме същата
пропорция и вземаме радиуса за техен диаметър, ще получим мрежа от кръгчета, както е
показано на фиг. 10-33.
Нарочно не ги начертах по целия лист, за да не изгубите представа за фигурата. Виждате как
моделът се повтаря отново и отново - 13 кръга, свързани с 13 кръга, и т. н. Ако продължите по
същия начин, мрежата ще се разгръща безкрайно и все по-навътре, в така наречената
геометрична прогресия - съвършена и хармонична във всеки свой фрагмент и изцяло
холографска. Можете да навлизате навътре до безкрайност; по същия начин можете да излизате
навън до безкрайност, защото окръжността, описваща цялата фигура, просто ще се превърне
централен кръг на една по-голяма или по-малка мрежа.

Фиг. 10-34 а. Египетските колела на тавана.

Фиг. 10-34 б. Детайл от колелата, фотографиран на друг таван.

Фиг. 10-34 в. Опростена схема на колелата.

Тази геометрична прогресия е подобна на пропорцията на Златното сечение - тя няма начало
или край. А когато попаднете на нещо безначално и безкрайно, значи то е първично. Именно
осъзнаването на този феномен ни позволява да направим някои научни открития, като например
теорията за създаването на безкрайна банка на компютърната памет, която би изглеждала
невъзможна от гледна точка на традиционното математическо мислене.
Сега, след като разбрахме как функционира тази нова мрежа, нека да видим какво всъщност
представляват колелата, открити по таваните на египетските гробници, които ви показахме в
Глава 2 на Том 1 (стр. 86-87). Ето две от снимките (фиг. 10-34 а и б) и опростената им схема (фиг.
10-34 в). Никой не знае как да ги разтълкува. Дко четете по-нататък, може би ще откриете
отговора, (вж. описанието на стр. 293).
 Фиг. 10-35. Цветето на живота и новата мрежа.
Най-напред разгледайте прекрасната геометрична хармония на фиг. 10-35, получена от
мрежата от кръгове на фиг. 10-32, наложена върху Цветето на Живота. Вижте колко съвършено
се разгръща! Погледнете как показва своя първоизточник - Цветето на Живота!
А сега забележете тази мрежа наслагват двете вписани една в друга звезди на Плода на Жи-
вота (фиг. 10-36). На фиг. 10-36 б съм завъртял звездата и цялата мрежа на 30°. Пак се вижда
звездният тетраедър, вписан в сфера, но полегнал на една страна. На фиг. 10-37 е показана
полярната диаграма от Глава 8 (Том 1). Вижте и почувствайте как двете вписани в Плода на
Живота фигури пасват една към друга, при това съвсем хармонично.

Фиг. 10-36. Звездата, вписана в друга звезда в Плода на Живота.

Фиг. 10-36 б. Звездата, вписана в друга звезда в Плода на Живота, завъртян на 30°.
 Фиг. 10-37. Звезден тетраедър, вписан в кръг върху полярната диаграма от гл. 8, стр.
370, т. 1.
Фиг. 10-38. Тайният код.
Ще отбележа в скоби: Ако наложите едната рисунка върху другата, ще получите част от
вашето лично енергийно поле, гледано отгоре - то е широко около 17 метра или 8,5 метра от
центъра до окръжността. Тези геометрични форми съществуват около всеки от вас. Ако
разгледате внимателно всички рисунки, ще установите, че те могат да се наложат после-
дователно една върху друга. Докато ги изучавате, ще започнете да долавяте как от тях се извлича
една фигура, произлизаща от Цветето на живота.
Вече видяхме как рисунката от фиг. 10-38 е свързана с музикалната хармония (вж. стр. 378, т.
1). Разбрахме също, че тя е свързана с нивата на измеренията и че разликата от една секунда
между музикалните ноти и последователните дължини на вълните на всяко следващо измерение
или Вселена пропорционално са едни и същи (вж. стр. 91-94, т. 1). След като вече знаем, че тази
рисунка е свързана с музикалната хармония, нека разгледаме фиг. 10-38, за да разберем по-добре
колелата, изобразени по таваните на египетските гробници.
Забележете най-напред, че тук има редица от свързани помежду си сиви кръгове,
разположени около централния под формата на шестоъгълник. Точно 24 от тези малки сфери се
допират една до друга. Ако слезете едно ниво надолу до по-малките кръгчета, като този в
центъра на рисунката, ще видите, че техният диаметър се повтаря точно 9 пъти между центъра и
обиколката на голямата окръжност, съставена от 24 свързани кръгчета (посочена със стрелката
„М"). Най-външното от тях е показано със стрелка „А". По-малките кръгчета стават 9 на брой,
защото радиусите на средното и на най-външното кръгче се вземат за един диаметър. Тези 9
диаметъра просто се виждат; няма нужда да ги измервате. Сега забележете по-тъмната външна
окръжност, показана със стрелките „М", която се описва перфектно около всичките 24 сфери,
както и 24-те радиални линии, пресичащи само 12 от центровете им. Другите 12 радиални линии
допират обиколката на следващите, по-големи кръгове.
Египетските колела
Окръжността „М" и 24-те радиални линии образуват същата фигура като при египетските
колела, която ви показваме отново (фиг. 10-39).
Помните ли, че още в началото на нашия курс видяхте такива колела, изобразени на тавана?
Те бяха сред първите снимки в книгата (Том 1, стр. 86,). Тогава ви ги дадох като доказателство,
че това не са просто забавни рисунки по тавана на гробницата - напротив, египтяните са знаели
каква информация се съдържа в Цветето на Живота. Сега ще ви кажа какво според мен предс-
тавляват те, поне от гледна точка на дясното мозъчно полукълбо, за да разберете начина на
мислене на древните.
 Фиг. 10-39. Колелата „A", „В". „С" и „D" показват къде спиците съвпадат (или не
съвпадат) помежду си.

Докато бях в Египет, много внимателно измерих всеки фрагмент от тези колела. Ако вземеге
диаметъра на малкото кръгче в средата и подредите кръгове със съшия размер по права линия от
центъра до външния край на колелото, ще получите точно 9 фигури, което показва, че
пропорцията между малкото кръгче в средата, външния кръг и 24-те спици е същата като при
предишните две фигури (фиг. 10-37 и 38). Стрелката в точка „А" (фиг. 10-34 а и по-ясно на фиг.
10-34 в) сочи Яйцето на метаморфозата над главите на човешките фигури, които правят завой на
90° и показват етапите на възкресението, основани според мен върху гореизложените
геометрични съотношения. Тези колела са ключови. В тях са закодирани пропорциите, които
прецизно посочват и локализират нивото на измерението, на което са отишли тези древни
египтяни. Те са ни оставили истински карти по таваните на гробниците си.
Забележете (фиг. 10-39), че всяко колело е завъртяно по различен начин: спиците на едното
не винаги съвпадат със спиците на следващото. Линиите на колелата „В" и „С" сякаш са точно
подравнени, но при колелата „А и В" и „В и D" те са изместени от центъра. Всички спици са
леко наклонени под различни ъгли. Сигурен съм, че те показват нивото на измерение или света,
към който са отпътували древните египтяни.
Но както и да погледнете на тези колела, каквото и да означават те според вас, фактът, че
египтяните са ги изобразили по стените, доказва, че те са били наясно с геометрията на Цветето
на Живота. Необходими са огромни познания, за да се направят подобни рисунки; те не са се
появили там случайно. Така че, от моя гледна точка ние вече знаем, че египтяните са знаели за
Цветето на Живота. Поне им е било известно всичко онова, за което говорим тук с вас, и най-
вероятно са разбирали Цветето на Живота на такива нива, които ние в съвременния свят едва
започваме да си припомняме и да осъзнаваме.
Геометрията на египетските колела
И сега, за да разберете напълно геометрията на колелата, както и на други египетски
йероглифи, ви предлагам следното. От същите рисунки се извеждат още два не по-малко важни
египетски йероглифа. Според мен те трябва да бъдат обединени, ако наистина искаме да
разберем какво точно са искали да изразят чрез тях египтяните.
На фиг. 10-40 се връщам към една по-стара рисунка, показваща Плода на Живота в развитие.
Забележете, че тези шест линии разделят фигурата точно на шест сектора, по 60° всеки.
Погледнете фиг. 10-41. Горе и долу върху 60-градусовата дъга виждате кръгове, които точно
дефинират тази дъга. По-нататък, ако спуснете права надолу към средата на всяка дъга през
центъра на всяка фигура от Плода на Живота, ще получите още шест под-сектора и в резултат
цялото колело ще се раздели на 30-градусови сек тори. Получават се общо 12 сектора - разбира
се, тъкмо такова колело са използвали древните египтяни, за да направят астрологичната си
карта в храма на Дендера, като по този начин са разделили небесния свод на сектори и са
групирали съзвездията.
 Фиг. 10-40. Плодът на Живота, разделен на шест сектора.

Фиг. 10-41. Тъмните кръгове обозначават 60-градусовия ъгъл, а линиите, минаващи

през центъра на Плода на Живота, показват 30-градусовия ъгъл.
Фиг. 10-42. Кръгове между 75° и 105° в горната част на колелото също показват 30-
градусовия ъгъл.
Продължаваме с фиг. 10-42: защрихованите кръгове в горната 60-градусова дъга дефинират
15-градусовите дъги от двете страни на централната права на 90-я градус - от 75-я до 105-я
градус. Върху 60-граду-совата дъга се получават точно две 15-градусов и дъги, които разделят
цялото колело на 24 сектора - ето я същата геометрична фигура, която откриваме по таваните на
египетските гробници.
Тъй като заедно с тези колела, разделени на 24 сектора, са били изобразени и петолъчки,
олицетворяващи небесните звезди, би било разумно да предположим, че те са свързани с
астрологичната карта в Дендера, благодарение на която египтяните са определяли своя път в
небесата. Още едно доказателство в тази връзка ще откриете върху самата астрологична карта в
Дендера (фиг. 10-43). Забележете, че от външната страна на „колелото" има осем мъжки и
четири женски фигури, които го поддържат. Те олицетворяват 12-те небесни сектора. Но вижте и
още нещо - че фактически го държат 24 ръце. Освен това, вътре в него има 36 фигури. В тази ри-
сунка от Дендера се съдържат и трите основни деления на колелото: на 12, 24 и 36 сектора.
 Фиг. 10-43. Астрологичната карта от Дендера.
Фиг. 10-44. Кръговете от 0 до 6 показват различните ъгли на отделните колела.

Ако разгледате подробно фиг. 10-44, ще откриете нещо твърде изумително. Отначало
рисунката изглежда малко объркана, но след това постепенно се прояснява. Погледнете най-
напред 30-градусовата линия и ще видите седем кръга (започващи от точка Нула), които вървят
от центъра навън до № 6. Белият кръг № 1 се използва, за да дефинира шестте деления по 60°.
Белият кръг № 2 дефинира 30-градусовата дъга на външното колело, разделено на 24 сектора.
Третият кръг разделя външното колело на 20-градусови дъги, а ако ги разполовим, ще получим
10-градусови - същите дъги от полярната диаграма, за която се смята, че идва от Египет. (Може и
да не идва оттам, но вероятността е доста голяма). Вижте тази 150-градусова линия с тъмния
кръг № 3. И накрая, двата очертани кръга от двете страни на тъмния кръг № 3 дефинират същия
ъгъл от 10°. Ако той се довърши във всичките 6 сектора, ще дефинира общо 36 сектора по
външния кръг на полярната диаграма.
Вникнете в математическите съотношения. Първият кръг се състои от цели 60-градусови
сектора. При втория кръг имаме 60°, умножени по 1/2 = 30° (24-те външни кръга). При третия
кръг - 60°, умножени по 1/3 = 20° (кръгът с 36 сектора). Ако продължим по този начин, при
следващия четвърти кръг ще имаме 60°, умножени по 1/4 = 15° (кръг с 48 сектора). При петия -
60°, умножени по 1/5 = 12° (с 60 сектора). Накрая, при шестия кръг имаме 60°, умножени по 1/6
= 10° (със 72 сектора).
Последният кръг образува полярната диаграма и трябва да отбележим, че ако разделим един
кръг на 72 сектора, това ни позволява да навлезем в пентагоналната геометрия, тъй като ъг лите
на петоъгълника са равни на 72°. По този начин започва да се оформя женската геометрия.
На тази тема се говори твърде малко, но тя изглежда доста интересна. Колелото, разделено
на 12 сектора, символизира небесата; колелото от 36 сектора символизира Земята, а колелото с
24 сектора се намира между небето и Земята.
Актуална информация:
Няколко дни преди отпечатването на тази книга проверявахме математическите параметри
на последната диаграма и открихме неточност. Отначало смятах да пренапиша целия раздел, но
след това реших, че този пример може да послужи на бъдещите изследователи, за да им покаже
как една грешка може да доведе до още по-големи открития. Затова оставих нещата такива,
каквито си бяха, защото по същество всичко е вярно и може да послужи за доказателство.
Свещената геометрия е преди всичко точна наука. В нея няма никакви грешки. Забелязал съм, че
когато едно нещо просто „изглежда вярно", може би наистина е така, но не винаги. Обаче ако е
доказано, че в една конкретна фигура нещо съществува в геометрична прогресия, всички
свързани с него прогресии в рамките на първоначалната също са верни. Не съм попадал на
изключения. Тогава какъв е проблемът?
При първите шест последователни деления на външния кръг от фиг. 10-40 - на 0°, 60°, 120°,
180°, 240° и 300° - всичко е идеално. Следващите 6 линии, които го подразделят на 12 сектора
(фиг. 10-41) също са идеални. Ясно е, че кръговата прогресия, отбелязана на 90-я и 270-я градус,
разделя тези линии точно на 60°, а централната линия - на два сектора по 30°. Със сигурност е
така.
Но когато разгледаме фиг. 10-42, ще видим, че кръговата прогресия вътре в първоначалната
явно не продължава по-нататък при следващите. Математическите изчисления показват, че лини-
ите на 75-я и 105-я градус не съвпадат идеално с кръга. Всяка от тях се отклонява на около
половин градус - толкова малко, че едва се забелязва. Какво означава това, обаче?
Когато колелата били измерени, се оказало, че секторите са еднакви, но работата не е в това.
Ако древните египтяни са използвали тези колела, за да картографират Космоса и Земята, то кое
тук е по-важното? Че секторите са еднакви или че отразяват реалните геометрични параметри?
Ако са извлекли тази фигура от Цветето на Живота, тогава би била важна реалната геометрична
прогресия, защото в такъв случай картата би била идеална, независимо колко дълбоко в прост-
ранството ще навлезе. Следователно, някой трябва да замине за Египет и да измери тези колела с
прецизна точност, за да разбере истината. Ако 12 от линиите са идеални, но другите 12 малко се
отклоняват, и ако те отразяват въпросните геометрични параметри, това означава, че ще
започнем още по-добре да разбираме древните египтяни. И ще можем да възстановим отново
картата.
Разбира се, има и други варианти, но ги оставям на вас.
В края на тази книга ще видите кратко съобщение за нова световна интернет-услуга, която
ще ви даде възможност да откриете истината не само по обсъжданата тема, но и почти по всеки
въпрос.
Моля се вие също да се отдадете на духовното търсене на истината. Защото тъкмо чрез нея
ние не само ще разберем какво означават колелата но таваните на древните египетски гробници,
но ще открием и нашата истинска същност.

ЕДИНАДЕСЕТ
Влияние на древността върху съвременния свят

Това е правоъгълник на Златното сечение (фиг. 11-1; вж. също Том 1, гл.7). свързан с
пирамидите, които може да се забележи само от въздуха. Тази спирала на Златното сечение
тръгва от точка „А" на около 1,5 км разстояние от пирамидите в Гиза, достига до тях и
преминава през центъра или върха на всяка от трите. Спиралата на Фибоначи, прокарана над
пирамидите, изглежда почти идентична. Както видяхме в 8-ма глава, тя се доближава до
спиралата на Златното сечение. Това означава, че източникът й не съвпада напълно с източника
на първата спирала. Те тръгват от различни места, но скоро почти се сливат.
Връзката между спиралата на Златното сечение и пирамидите в Гиза беше открита
сравнително наскоро - може би през 1985 г., докато източникът на спиралата на Фибоначи беше
намерен десетина години по-рано и беше наречен Слънчев кръст. Доколкото знам, източникът на
спиралата на Златното сечение в Гиза още няма име.
Тя е много интересна. Египтяните са поставили каменна колона в началната й точка, както и
по една колона от двете страни - общо три. Още не съм ги виждал с очите си. (Фактически съм
минал покрай тях при първото си посещение в Египет, но не съм знаел какво представляват.)
Според изследването на Маккалън проведено през 1984 г., колоните са три. Джон Антъни Уест
твърди, че са четири, така че не зная дати са станали повече, или пък някой от двамата греши. Те
не само отбелязват центъра на вихъра, но и много, много точно маркират диагоналната линия
„В". Египтяните са искали ние да знаем за тези линии. Защо? За да отговорим на този въпрос,
трябва да дадем известна предварителна информация.

Фиг. 11-1. Спиралата на Златното сечение. Символът 9 показва едната от двете точки,
където дясната вертикална страна се разделя на две отсечки според пропорцията на
Златното сечение.

Фиг. 11-2. Египетското астрологично колело - фиг. 11-1, погледната отдалеч.

На фиг. 11 -2 е показано огромно астрологично колело, свързано с комплекса в Гиза и
Великата пирамида, което може да се забележи само от въздуха. Подобни астрологични колела,
видими само отгоре, не са нещо необичайно за египтяните, достатъчно е да проследим
историята на друидите, които идват от Египет. Друидите отишли в Гластънбъри (Англия) и
направили съвсем същия тип астрологично колело като египетското, но графично по-ясно. На
английското по-добре се различават определени знаци по земята, но можете да ги забележите
единствено от въздуха. Освен това, в Англия са открити още пет или шест астрологични колела,
направени от друидите, видими само отгоре. Изглежда, че е съществувала такава египетско-
друидска традиция.
Ето още едно доказателство, което се намира в храма в Дендера. Там, високо на тавана, има
пълно астрологично колело, подобно на онова, което използваме днес. И така, вече разбрахме, че
египтяните са го познавали и използвали. Единствената съществена разлика е в посоката на
движение на небето: колелото се е върти обратно по отношение на съвременните наблюдения.
От тази рисунка можем да извлечем още една информация - ъгълът между рампата, тръг-
ваща от Великата пирамида, и рампата от втората пирамида е точно 30° (фиг. 11-3). Това е
съществена подробност, която ще разгледаме след малко.
От изследването на Маккалън виждаме, че рампата на фиг. 11-3 от третата пирамида е
насочена директно към другата точка, която разделя според пропорцията φ дългата страна на
правоъгълника на Златното сечение, съдържащ всички останали фигури. Това е още едно
доказателство, че египтяните са разбирали геометричното значение на спиралите, излизащи от
тези странни дупки в пустинята.

Фиг. 11-3. Двете рампи, показващи ъгъла от 30°

На пръв поглед местоположението на Сфинкса изглежда случайно - той просто си стои
някъде си и никой не знае защо пък точно там са го сложили. Но сега вече разбрахте за
правоъгълника на Златното сечение около комплекса в Гиза, видим единствено от въздуха.
Разполовете го вертикално (фиг. 11-4) - за целта поставете пергела в десния ъгъл и
отбележете малка дъга в средата, после направете същото в левия край (като дъгите, показани в
точка „А") и спуснете права надолу през центъра - тя ще мине успоредно на челната вертикална
плоскост на украшението върху главата на Сфинкса. Същевременно, ако продължите линията на
южната основа на втората пирамида, тя ще докосне дясното му рамо и ще отбележи една
специална точка (фиг. 1 1-5).
 Фит. 11-4. Местоположението на Сфинкса. Разгледайте средната отсечка, образувана
при определянето на центъра на правоъгълника на Златното сечение, която го
разполовява (вижте двете криви, начертани с пергел от двата ъгъла). Тази отсечка сочи
към вертикалната фронтална повърхност на украшението върху главата на Сфинкса.
На фиг. 11-6 е показана плоската повърхност на украшението върху главата на Сфинкса. А
средната линия по дългата страна на правоъгълника на Златното сечение минава точно през
челната му страна. С други думи, то маркира точния център на линията по дължината на
правоъгълника на Златното сечение, което доказва, че Сфинксът не седи насред пясъците просто
случайно. А ако продължим линията на южната основа на втората пирамида, тя минава точно
покрай рамото му.
Тези две линии, отбелязващи определена точка върху Сфинкса, са доказателства, а не слу-
чайности. Онези от вас, които се интересуват от работата на Едгар Кейси, ще си спомнят какво е
казал той преди 60 години -- че някой ден ще открием едно помещение, свързано със Сфинкса, и
то ще ни отведе до архиви, които доказват, че преди милиони години на Земята е съществувала
свръхразвита цивилизация и че вратата към нея се намира в дясната му лапа. За да бъдем още
по-точни, разположението на пирамидите по отношение на Сфинкса не е случайно, тъй като той
е по-древен от тях.
Когато бяхме в Египет, Тот ни каза, че ше има 144 души - 48 групи по трима - които ще
пристигнат в Египет от запад. И всяка тройка ще свърши някаква конкретна работа. Накрая
едната от групите ще стигне до Сфинкса, ще влезе в това специатно помещение и ще открие
онова, което Едгар Кейси нарича „Залата на хрониките". Тот каза, че с помощта на гласовете си
те ще отворят пътя към един от трите прохода до Залата, скрит дълбоко под пясъците.
Японските учени вече откриха това помещение; според Тот, там в ъгъла има глинен съд с
йероглифи, които посочват през кой от тунелите трябва да се мине. Уредите на японците
регистрираха дори него, както и навитото въже.
Когато пристигнах в Египет през 1985 г. с още двама души, Сфинксът си стоеше там - спо-
коен, красив и съвършен, без никакви проблеми. Тот ни беше дал указания да произведем особен
звук в тунела, разположен на около 400 м зад него. Известно време трябваше да издаваме този
звук и после да си тръгнем, което и направихме.
 Не знам дали имаме нещо общо със случилото се, но когато през 1990 г. отново посетихме
Египет, видяхме, че Сфинксът е наклонен към дясното си рамо. Беше започнат да се завърта, при
това не едва забележимо, а значително, освен това в лявото му рамо/лапа се беше образувала
пролука. Египтяните правеха всичко възможно да я запълнят, както виждате от скелето на фиг. 11
-6. Освен това, главата му като че ли беше тръгнала да пада. Без да се впуска в подробности, Тот
каза, че някой ден тя наистина ще падне и тогава в шията му ще се открие златно кълбо, което
представлява нещо като капсула на времето. Така че днес египтяните имат два проблема за
разрешаване - да задържат главата на Сфинкса на място и да поправят пукнатината в дясната
лапа.

Фиг. 11-5. Съотношението между лявото рамо/лапа на Сфинкса и втората пирамида в

правоъгълника на Златното сечение е показано с хоризонтална пунктирана линия.

Фиг. 11-6. Сфинксът. По скелето личи, че се извършва реконструкция и стабилизация.

А сега заключителната информация: през 1985 г. Тот ми каза, че под комплекса в Гиза има
град, който побира 10 000 души, а аз го обявих публично през 1987 г. Хората, които живеят в
този град, са постигнали състоянието на безсмъртие и са станали част от съществата, които
наричаме Висши учители. Тъкмо тях древните египтяни са назовавали Братството на Тат. Преди
около 6 години броят им бил малко над 8000. Братството на Тат живяло изолирано в този
подземен град, докато останалото човечество продължавало да еволюира. Говорихме за това в
Том 1, гл. 4. А сега ще ви дам актуална информация във връзка със събитията от последните 5
години, свързани с този град. Важно е да ги знаете, но тъй като не мога да докажа думите си, ви
моля да не бързате да отсъждате, докато истината най-накрая не излезе наяве.
 Онова, което сега ще ви разкажа за подземния град в Египет, е изключително противоречиво
и официалните египетски власти в никакъв случай няма да се съгласят е него. Те казват, че това
са просто нечии фантазии. Въз основа моите познания и опит мога да ви уверя, че не е така.
Историята ще си каже думата. Египетските власти имат много основателна причина да крият
тази информация от вас, поне засега.
Актуална информация:
Преди около две години ние разкрихме голяма тайна, отнасяща се до разположението на
целия комплекс в Гиза. Става въпрос сграда, която се намира край „дупката", от където излизат
спиралите - както мислехме първоначално. Оттогава открихме още много неща.
Първо решихме, че постройката край отвора е правоъгълник на Златното сечение, защото
така се твърдеше в някои други съобщения. Но после направихме известни проучвания и
разбрахме, че това не е съвсем вярно. Затова изпратих специален човек в Египет, който да
измери въпросната постройка и да разбере за какво всъщност става въпрос.
Тя се оказала квадратна с четири външни помещения около нея. Пропорциите й били съвсем
същите като тези около човешката фигура в Канона на Леонардо.
В сградата имало четири колони. Две от тях били разположени в началните точки на двете
спирали на Фибоначи. Едната минавала точно през върховете на трите пирамиди и несъмнено
била източникът на откритата по-рано спирала на Фибоначи. Другата се разгъвала навън в
противоположна посока и отивала към пустинята. Така се образува същата мрежа от
квадратчета, както на рисунката на Леонардо. Тя определя всичко изградено в комплекса в Гиза.
Това е ключът към Гиза, както вероятно и към всички важни свещени места по света.
Другите две колони изглеждали поставени съвсем произволно, но в действителност не било
така. Те маркирали началото на редица пентагонални геометрични прогресии, които определяли
разположението на самата Велика пирамида, както и на всичко останало в Гиза, но тук се
използвала различна система на отчитане. Двойна проверка може би?
Ние предоставихме тази информация на египетските власти. В отговор те разпоредиха да се
разруши сградата и да се унищожат всички признаци за съществуването й! Като че ли никога не
я е имало там. Това древноегипетско съоръжение, което вероятно представляваше ключа към
цялата египетска история, беше унищожено. Според мен, някой не е искал да се знае къде и
какво се е намирало там.
Още актуална информация:
Тот дойде при мен през 1992 г. и ми съобщи, че трябва да напус не Земята и че работата му с
мен е приключена, поне засега. Каза, че съжалява, но събитията на планетата са се ускорили и
Висшите учители, Братството на Тат и така нареченото от мнозина „Велико Бяло брптство" (то е
едно и също) се гласят да навлязат в ново ниво на съзнание, където никое човешко същество
досега не е прониквало. Според НРГО, каквото и да стане по-нататък, то завинаги ще определи
посоката на човешката еволюция. Оттогава не съм го виждал. (Вас. актуалната информация в
края на тази глава, защото той се върна.)
Тот ми обясни, че през лятото на 1990 г. той и останалите Висши учители решили, че
вероятно през януари 1991 г. - по време ц а отварянето на Космическия прозорец в Египет от 10
до 19 януари - съзнанието на Земята ще достигне почти критична маса. Каза ми, че това ще
започне през август 1990 г. и през следващия месец ще се очертае крайният резултат. Според
него човечеството все още е твърде поляризирано, но ще настъпи определен „момент", в който
ще станат големи промени.
Висшите учители прозрели, че е възможно в този момент ние, земните хора, да постигнем
духовно обединение и да се издигнем на по-високо ниво на съзнание точно по средата на
Египетския прозорец. Тот даде ясно да се разбере, че те не знаят какво точно ще стане. Зависи от
сърцата на земните хора.
 Висшите учители се договорили всички да напуснат едновременно като кълбо от жива
светлина, за да дадат на Земята огромен тласък към новото ниво на съзнание. Това решение да се
отправят към по-високото ниво на съществуване било взето за доброто на цялото човечество.
Ето че дойде август 1990 г., обаче Тот каза, че Висшите учители не са сигурни дали (в онзи
момент) ще успеем да осъществим прехода и че за известно време няма да има друг прозорец,
който да предоставя такива възможности. Затова отлагат намеренията си да отпътуват.
По-късно през август Ирак и съюзниците му се оказаха единствената енергия в целия свят,
която се отклоняваше от обединението във външен план. През септември 1990 г. светът обяви
война на Ирак. Точно на 15 януари 1991 г., в средата на Египетския прозорец - момента, в който
Висшите учители се надяваха, че светът ще се обедини - цялата планета, освен Ирак, наистина
се обедини, но за да започне война, а не мир. Така пропуснахме възможността да станем едно
цяло заради един народ. Този съюз, обаче, не беше просто на нациите, а преди всичко на хората
по целия свят.
И така, на този ден - 15 януари 1991 г. - ние влязохме във война и Египетският прозорец на
възможностите ни потопи още по-дълбоко в мрака, вместо да ни отведе към светлината.
В отговор Тот и Висшите учители съставили нов план - да напускат Земята по групи само от
32 души и да се опитат да намерят онова място във Вселената, където в крайна сметка ще се
прехвърли цялото човечество. Малките групи трябвало да тръгват по време на определени
събития на планетата, за да могат (все пак) да ги заредят с повече сила. Тот и съпругата му
Шесат влизали в първата група. Почти ежедневно или ежеседмично Учителите отпътували на
малки групи в по-висшите измерения и нива на съществуване, където някога ще ги последва
цялото останало човечество. Те напускали града под Великата пирамида и той постепенно
опустявал. Към края на 1995 г. останали само седем души, за да го охраняват.
Запустелият град би могъл по-късно да се използва за други цели - за да се докаже на
съвременния свят, че в живота има много повече неща, отколкото подозираме, и че не всички
надежди на човечеството са изгубени.
А сега да поговорим за слуховете. Ще ви разкажа нещо, за което нямам почти никакви
доказателства, така че го приемете само като вероятност, докато светът не узнае цялата истина.
През ноември 1996 г. ми се обади мой източник от Египет и ми съобщи, че току-що е
намерено нещо, надвишаващо всичко открито там до този момент. Човекът ми каза, че от земята
между лапите на Сфинкса изскочила на бял свят каменна стела (плоска каменна плоча с
надписи). Там се говорело за Залата на хрониките и за помещението под Сфинкса.
Египетските власти незабавно разпоредили да се махне стелата, така че никой да не може да
прочете текста. После започнали да копаят между лапите на Сфинкса и отворили помещението,
открито от японците през 1989 г. Там имало глинено гърне и навито въже. Според моя източник,
от това помещение надолу се спускал тунел и стигал до кръгла стая, от която тръгвали още три
тунела. В единия от тях, който водел до Великата пирамида, открили две неща, които никой
досега не бил виждал. Първо, попаднали на светлинно поле - пелена от светлина, която
блокирала входа. Когато се опитали да го преодолеят, се оказало, че никакъв предмет не може да
проникне през него. Не го пробивали дори куршуми.
Освен това, когато някой от служителите се приближавал физически до това светлинно поле,
на 9-10 м от него му ставало зле и повръщал. Ако продължавал да върви по-нататък, усещал, че
умира. Доколкото зная, още никой не успял да го докосне.
От повърхността властите успели да установят, че малко зад светлинното поле има нещо
съвсем изумително. Там те открили подземна 12-етажна сграда - 12 етажа, навлизащи дълбоко
под земята!
Тези две неща в комбинация - светлинното поле и 12-етажната сграда - били твърде сложна
задача за египетските власти. Те поискали помощ отвън. Правителството решило, че един
конкретен човек (няма да назовавам името му) би могъл да изключи светлинно поле и да влезе в
тунела. Трябвало да участват още двама души. Единият от тях е мой добър приятел, затова
можах да следя внимателно хода на събитията. Той довел със себе си представители на
филмовата компания „Парамаунт", която да поиска разрешение да заснеме отварянето на този
уникален тунел. От „Парамаунт" заснеха отварянето на гробницата на Тутанкамон, така че
отношенията им с египетските власти са доста добри.
Планът бил да проникнат или поне да се опитат да влязат в тунела на 23 януари 1997 г.
Египетските власти поискали няколко милиона долара от „Парамаунт" и получили съгласие.
Обаче един ден преди насроченото влизане в тунела те решили, че им трябват още пари и
поискали милион и половина долара „под масата", което вбесило „Парамаунт". Оттам им казали
„не" и нещата приключили дотук. Около три месеца се мълчало по въпроса.
След това случайно научих, че друга група от трима души е проникнала в тунела. Чух, че те
влезли и изключили светлинното поле с помощта на гласовете си и свещените имена на Бога.
Ръководителят на групата, който е доста известен и не иска да се споменава името му, заминал за
Австралия и показал видеофилм за проникването в тунела и за 12-етажната сграда, която се
оказала нещо много повече от сграда. Тя навлизала на много километри под земята и фактически
била началото на цял град. Трима мои приятели от Австралия са гледали този филм.
После там влязъл друг човек - Лари Хънтър, посветил 20 години на египетската археология.
Г-н Хънтър се свърза с мен и ми разказа почти същата история, която бях научил от източниците
си в Египет, само че с повече подробности. Той ми каза, че градът заема площ от 10,4 на 13 км,
навлиза 12 етажа надолу в земята, а по външния му периметър има особени, уникални египетски
храмове.
Следващата информация съвпада с труда на Греъм Хенкок и Робърт Бовал „Посланието на
Сфинкса". Греъм и Робърт смятат, че трнте пирамиди в Гиза са разположени в точно
съответствие с трите звезди от Пояса на Орион. Всъщност, според авторите всички по-ярки
звезди в съзвездието Орнон съвпадат с местоположението на египетските храмове, но така и не
успяват да докажат убедително теорията си.
Обаче г-н Хънтър потвърди нейната истинност и аз видях доказателствата. Опирайки се на
познанията си върху навигацията по звездите, получени по време на службата му във флота, той
открил храмове във всяка една точка, съответстваща на ярките звезди в съзвездието Орион.
Първо успял да ги определи с точност до 15 м, като използвал Системата за глобално
позициониране GPS. После отишъл физически на всяко от местата, където трябвало да има храм
според разположението на звездите. Ето как била потвърдена тази хипотеза. Във всяка точка
наистина имало храм - удивително, нали! - и всеки от тях бил направен от уникален материал,
който не се срещал при никой друг храм в Египет. Същият материал бил използван за
изграждането на основите на трите пирамиди в Гиза, включително Великата пирамида. Нарича
се „монети в камъка". Това е варовик, който изглежда така, сякаш е размесен с монети. Той е
уникален и се среща само при храмовете, заемащи площ от 10,4 на 13 км.
Нека изясним нещата: тази теория не се приема от египетските власти, но според г-н Хънт
подземният град, за който говори Тот и който може да побере 10 000 души, е обграден от
храмове, направени от уникален материал, а разположението им отговаря на звездите в
съзвездието Орион.
Въз основа на всичко, което съм видял досега, приемам това за вярно, макар египетските
власти да твърдят, че е измислица. Продължавам да държа ума си отворен. Накрая истината ще
излезе наяве. Ако всичко това е вярно, смятам, че когато подземният град бъде проучен, тази
археологическа находка в крайна сметка ще извиси човешкото съзнание. Но нека да се върнем
към разговора ни за Египет.

Хелиакалният изгрев на Сириус

 Това са пирамидите и правоъгълникът на Златното сечение, който обхваща целия комплекс
(фиг. 11-7). Забележете двете основни линии, преминаващи точно през центъра на кръга в точка
φ. Ако начертаем такъв кръг на земята, диаметърът му ще е около 4 км. Изследователите,
участващи в проекта на Маккалън, които откриха това съотношение, както и почти всички,
писали някога за комплекса в Гиза. приемат, че пирамидите и Сфинксът гледат на изток. Но сега
знаем, че това не е вярно. Винаги се е смятало, че са разположени по линията, съединяваща
северния и южния магнитен полюс, но днес компютрите изчислиха, че трите пирамиди никога
не са били подредени по този начин. Те правят съвсем, съвсем леко отклонение. Твърди се, че
причината е в изместването на континенталната плоча.
Но всъщност там няма никакво „леко отклонение" - всичко си е съвсем на място. Стените на
трите пирамиди, ориентирани на изток, са разположени по линии, които се срещат в една точка
на хоризонта - с други думи, върху дъга. Оказва се, че това е точката на хелиакалния изгрев на
Сириус, която не се намира право на изток. Говорихме за това в Първа глава (стр. 43): на 23 юли
Сириус изгрява една минута преди Слънцето като ярка червена звезда. Точно в този момент
Земята, Слънцето и Сириус се подреждат на една линия.
Още по-учудващо е. че очните ябълки на Сфинкса гледат точно към тази точка.

Фиг. 11-7. Кръгообразна схема на комплекса в Гиза (Сфинкса и пирамидите). Обърнете

внимание, че правоъгълникът на Златното сечение и спиралата на комплекса в Гиза
докосват центъра на астрологичното колело в точката φ.

Фиг. 11-8. Копие на египетското астрологично колело, изобразено на тавана на храма в

Дендера.
Това е изчислено с компютър. Тук има смисъл, защото религията на древните египтяни и
Сотическият им календар са основани върху хе-лиакалния изгрев на Сириус. Той играе основна
роля в целия им живот. Затова нека да се опитаме да свържем тази рисунка с него, а не с
географската посока изток.
 Тъй като двете рампи на пирамидите са разположени на 30° една спрямо друга, нека разде-
лим кръга на сектори от по 30° -образуват се 12-те дома в астрологичната карта (30 х 12 = 360°).
Вече знаем, че египтяните са били съвсем наясно с астрологията, защото на тавана на храма в
Дендера са изобразили пълното астрологично колело (вж. фиг. 11-8). Затова логично следва да
разположим тези 12 сектора в кръг. Така по всяка вероятност ще получим колелото на времето.
Изследването на Маккалън, например, показва, че въз основа на тази теория Великата пирамида
се намира в знака Лъв, а линията на времето в точката, съвпадаща с 0° (Овен), се отнася до 10
800 г. пр. Хр. (Точно тогава според Едгар Кейси е построена Великата пирамида).

Дева u Лъв, Водолей и Риби

Ако скицираме пирамидите от въздуха и наложим получената фигура върху астрологичното
колело (фиг. 11-7), ще видим, че и трите попадат в знаците Лъв и Дева. Именно там се намираме
физически в този момент според прецесията на равноденствията. Нешо повече, Сфинксът е
наполовина лъв, наполовина жена, но се смята, че по времето на Четвъртата династия лицето му
е било променено в мъжко и му била поставена брада, която по-късно е паднала. Сега той има
донякъде мъжко лице без брада, но първоначално образът му е бил женски и е обединявал Лъв
(лъва) и Дева (девицата) - още едно доказателство, че астрологичната рисунка е вярна.
Нещо повече, картата в труда на Маккалън показва, че ако прокарате линия от пирамидите -
от върховете, ъглите и т. н.. през колелото до противоположната страна, ще получите цял
спектър от точни дати между Водолей и Риби, тоест времето, в което живеем днес - ерата на
Риби, преминаваща в ерата на Водолей. Ето още едно съображение. Но доколкото знам, никой
досега не е правил подробни пресмятания. С днешните компютри бихме могли да го направим с
прецизна точност. Може би някой от вас ще се заеме с тази работа?
Актуална информация:
През януари 1999 г. ангелите дойдоха и казаха, че Извисените учители ще започнат да
се връщат на Земята по време на Египетския прозорец от 10 до 19 януари, 1999 г. Казаха че
те ще донесат познания за нова и изцяло различна вселена. Разкриха ми, че скоро Земята
ще започне да получава съвсем ново познание, каквото човечеството никога не си е
представяло.
После, през ноември 1999 г., Тот дойде при мен за пръв път от много години. Каза, че се
връща, защото е дошло времето да работим отново заедно. Интересното е, че няколко дни
по-късно, докато провеждах лекция, при мен дойде млад мъж с подарък. Поднесе ми
оранжево перо от ибис, а ибисът е символ на Тот.
Шесат дойде в същото време, както и нейният съпруг Тот, и също започна да
взаимодейства с мен. Тя остана с мен две седмици. Това, което сподели с мен, се отнасяше
за моята първоначална цел за преминаване на тази октава от измеренията. Все още уча
този урок, така че ще изчакам, преди да говоря за това, което тя ми донесе.

Значението на Четирите ъгъла

В началото на тази глава поставихме въпроса защо древните египтяни са отбелязали
определена линия (вж. линия „В" на фиг. 11-1), свързана с правоъгълника на Златното сечение,
включващ Великата пирамида. После ви казах, че преди това трябва да получите повече
информация. Може би написаното по-долу ще ви даде част от отговорите.
По повод този диагонал на една астроложка й хрумнала удивителна идея, свързана със
звездите и определен район в САЩ. Когато видяла, че върху пясъците около Великата пирамида
има астрологична карта, тя поискала да разбере каква е тази диагонална линия в точка „А" (фиг.
11-7), която изглеждала твърде важна за древните египтяни. Не мога да ви обясня какво точно е
направила, защото аз самият не съм астролог, но взела астрологичната карта и я съотнесла със
Северния полюс, като някак я свързала с Кайро. После решила да провери къде свършва тази
линия в другия си край. Оказало се, че стига до една определена точка върху планетата Земя.
Според астроложката, това е областта „Четирите ъгъла" в САЩ, където се срещат четири щата -
Юта, Колорадо, Ню Мексико и Аризона. Според индианците хопи и други коренни жители на
Америка, районът на Четирите ъгъла е ограден с четири планини, които очертават значително
по-малка територия.
Дълго време пазех тази информация и чаках дати няма да се появят още факти, които да
свържат Египет с Четирите ъгъла. И ето че преди няколко години при мен дойде един младеж и
ми разказа изумителна история. Изслушах го с интерес, защото тя доказваше, че наистина има
нещо, което обединява Египет и Четирите ъгъла (вж. Актуалната информация).
Актуална информация:
Това, което ще ви разкажа, е доста спорно. Може би е вярно, а може би не. Но си струва да
го чуете, особено тези от вас, които искат да открият истината.
Веднъж при мен дойде млад мъж и ми разказа следната история. Вътре в Големия каньон
имало планина, наречена Храма на Изида. Може би се учудвате защо ли се казва така? През 1925
г. в и около планината било направено голямо откритие. За него писали във в. „Arizona Gazette",
доколкото знам, през 1925 г., а през 1926 г. излязла и книга. Младежът посетил редакцията на
вестника, който все още съществува, и открил микрофилм, показващ какво било намерено в тази
планина. На темата били посветени около 6 страници. Виждал съм текста с очите си. (Може би
читателите биха могли да ни помогнат, като ни дадат точни библиографски данни както за
статиите, така и за книгата, в чието заглавие влиза думата „Египет" и има рисунка на летяща
чиния на корицата).
В статията се казва, че „вътре" в планината, наречена Храма на Изида, били открити
египетски мумии, както и йероглифи по стените. Видях снимки на йероглифите, както и на хора,
които изнасят мумиите навън. Пишеше още, че теренната работа била проведена от Института
Смитсониън и се цитират изказвания на негови служители, които заявяват, че това е най-
голямата археологическа находка в североамериканската история. След около година по темата
била написана книга, но не помня заглавието й. След това по въпроса се замълчало цели 68 г. -
до 1994 г.
Младежът ми каза, че най-напред попаднал на книгата от 1926 г., в която се говорело за тази
находка, а после открил статията от 1925 г. Тогава решил да отиде до Големия каньон и да
потърси мястото. Трябва да отбележа, че тази планина, наречена Храма на Изида, днес е
затворена за свободен достъп, освен при особени случаи и със специално разрешение. Дори и
тогава се позволяват посещения само на малки групи. Там няма вода, като изключим един или
два извора доста далеч от самото място. Ако искате да отидете, трябва да си носите вода, което
доста ограничава времето за престой. Освен това е толкова горещо, че обикновените хора трудно
ще оцелеят, освен ако не са добре подготвени.
Младежът ми разказа, че се отправил към тази местност заедно със свой приятел. И двамата
били опитни катерачи, тренирани да оцеляват. Те отишли до планината и недалеч от нея
попаднали на истинска каменна пирамида, направена от човешка ръка. Била доста голяма и им
направила силно впечатление. За да стигнат до Храма на Изида, трябвало да се изкачат по
отвесна скала, която се извисявала на 240 м. Това не ги спряло, защото били професионални
алпинисти и били подготвени.
Според статията в „Arizona Gazette", високо над равнището на земята имало 32 големи
портала, които водели вътре в храма. Младежът каза, че те все още се забелязвали, но
изглеждали така, сякаш някой се е опитвал да ги разруши. Двамата си избрали един от
„проходите", който им се сторил в най-добро състояние, и се изкачили до него.
След като стигнали до там, открили, че тунелът навлиза около 12 м навътре в планината, но
по-нататък е затрупан. Обаче над него видели идеален кръг с диаметър около 2 м и дълбок
няколко сантиметра, направен от човешка ръка. Значи там със сигурност е имало хора.
Йероглифи така и не намерили.
Водата им свършвала и трябвало да поемат обратно, докато е време. Можело да бъде
фатално за тях да останат още един ден, защото изворът, от който се надявали да попълнят
запасите си, бил пресъхнал.
Тази история има интересно продължение. В Големия каньон беше открита още една
„планина" - на същата географска ширина и само на около 1,5 километра разстояние от първата.
Мястото се оказа толкова важно за американските власти, че те забраниха да се лети над тази
зона на височина по-малко от 10 000 фута! Цялата планина е отцепена от военни, които не
пускат никого. Какво ли са открили там?
Всъщност, единствената причина, поради която изслушах разказа на младежа за
предполагаемата египетска следа, беше онази диагонална линия на платото в Гиза, която
стигаше до Четирите ъгъла на територията на САЩ и показваше, че там вероятно се намира
нещо много важно, свързано с Египет.
Защо ви разказвам това ли? Защото вярвам, че в крайна сметка Египет ще изиграе своята
роля за развитието на земното съзнание, пък и не искам онова, което зная, да бъде изгубено.

Експериментът Филаделфия
Сега ще поговорим за нещо, което на пръв поглед няма нищо общо с нашата тема, но в
действителност е пряко свързано с всичко, за което се говори в тази книга.
Повечето от вас поне са чували за Експеримента Филаделфия. Той е проведен от военния
флот през 1943 г., към края на Втората световна война. Интересното е, че отначало е бил
ръководен от Никола Тесла, който починал малко преди окончателното му завършване. Според
мен, Тесла е играл съществена роля в него, но едва ли ще научим истината, тъй като целият
експеримент е строго засекретен от правителството. След смъртта на Тесла мястото му заел
Джон фон Нойман, който обикновено се смята за човека, организирал и наблюдавал процеса.
Целта на този експеримент била военноморските кораби на САЩ да се направят невидими.
Разбира се, това би променило генерално картината на военните действия. По същество корабът
трябвало да се пренесе в друго измерение и след това да се върне в нашето. Смятам, че Тесла е
общувал със Сивите и е научил от тях тайната на пътуването между измеренията. Има сведения,
според които веднъж някой попитал самия Тесла откъде е взел идеята за този експеримент и той
отговорил „от извънземните". Най-вероятно хората от 40-те години са си помислили, че шегува.
Разбирам, че мнозина ще приемат тази информация за измислица на човек с богато
въображение или неуравновесена психика. Но ако желаете, можете да получите копие
(разполагам с него) от документа, който и до днес се съхранява от властите (по онова време е
бил строго секретен). Повечето подобни документи, обаче, са били заличени от съображения за
„национална сигурност". Все пак съществуват достатъчно доказателства, които потвърждават, че
експериментът наистина се е провел и до голяма степен разкриват неговата същност.
Ето какво разбрах от този документ и от други хора, които са го проучвали - и най-вече в
медитация от ангелите. Експериментът Филаделфия е енергийно свързан с други опити за
проникване през времето, пространството и измеренията. Първият от тях се е провел на Марс
преди милион години - когато марсианците за пръв път дошли на Земята в началото на
историята на Атлантида. Следващият станат преди около 13 000 г. - при залеза на Атлантида - и
предизвикал появата на Бермудския триъгълник, освен това довел до сериозни проблеми на
много места в Космоса. Както казах в първия том на книгата, този експеримент напълно излязъл
от контрол - марсианците се опитани да създадат изкуствена Мер-Ка-Ба. за да завладеят
Атлантида, но не си спомнили как точно се прави.
Тази неконтролируема изкуствена Мер-Ка-Ба в Бермудския триъгълник, която се намира
близо до остров Бпмини. дори и днес продължава да предизвиква големи проблеми в Космоса.
Основната причина, поради която Сивите пристигнали на Земята, била да се справят с нея.
Всъщност те пострадаш най-много от този противозаконен експеримент. Много от техните
планети били разрушени. Освен това се опитваш да ни използват, за да създадат хибридна раса и
така да спасят самите себе си, но тези техни опити върху нас изобщо не били свързани с
основния проблем.
Сивите, които дошли тук да се справят с неконтролируемата изкуствена Мер-Ка-Ба край
остров Бимини, помогнали на хората да проведат първия съвременен експеримент, за да решат
проблема с Бермудския триъгълник. Той се състоял през 1913 г., но бил неуспешен. Според мен,
дори влошил нещата и вероятно предизвикал Първата световна война през 1914 г. Точно след 40
г. (този период е изключително важен) - през 1943 г., по време на Втората световна война -
американските военни провели Експеримента Филаделфия. После, през 1983 г. (след още 40 г.) в
хода на Експеримента Монтоук те се опитали да решат проблемите, предизвикани от
Филаделфийския. Най-накрая, през 1993 г. (хармония на 40-годишния цикъл), учените успели да
завършат един малък опит за ускоряване на мъжкия компонент на първия експеримент, започнал
от атлантите.
Всички те са свързани помежду си. Важно е да ги разберете, защото всеки от тях засяга
висшите измерения и се базира върху познанията за Мер-Ка-Ба. Филаделфийският експеримент
се основава върху противоположното въртене на полетата на звездния тетраедър и доста се
доближава до това. на което ще ви научим в тази книга. Монтоукският използва друга
възможност - противоположното завъртане на полетата на октаедъра.
Веднъж водех семинар в Лонг Айлънд (Ню Йорк), по време на който говорех за
Филаделфийския експеримент. След това ме поканиха да проведа оше един през следващия
уикенд, така че следващите няколко дни прекарах в дома на жената, която ме спонсорираше.
На другата сутрин тя каза: „Гледат ли си филма Експериментът Филаделфия?" Дори не
знаех, че има такъв филм, така че го гледахме на видео. Същата вечер или на другия ден - не
помня точно - се обади мъж на име Питър Керъл, треньор на отбора Ню Йорк Джетс. Той ми
каза, че е научил името ми от някого си и чул, че съм разказвал за тези неща. Попита ме дали
искам да се срещна с човек, оцелял след Филаделфийския експеримент.
Вече се бях свързал с един инженер, пряк участник в събитията, който не можеше да
повярва, че аз наистина зная и разбирам какво всъщност са направили. Беше толкова впечатлен,
че ни предостави някои части от оригиналното оборудване и ни показа как е изработено. Всичко
в него се основаваше върху звездния тетраедър. А сега пък ме канеха на среща с жив участник в
събитията.
Отидох в дома на Питър и там се запознах с двама души - Дънкан Камерън, предполагаемия
оцелял след Експеримента Филаделфия, и Престън Никълс, който е написал книга по този
въпрос. Срещата беше изключително ползотворна.
При провеждането на експеримента през 1943 г. бил използван Дънкан и неговият човешки
гръбначен стълб, за да се създаде изкуствена Мер-Ка-Ба около него. По думите на Престън, той
бил един от главните инженери при следващия опит през 1983 г., наречен Експеримента
Монтоук. Когато ми каза това, аз го попитах: „Чудесно, ако наистина сте този, за когото се пред-
ставяте, бихте ли ми обяснили какво точно направихте?" И той ми описа всичко с подробности.
Съдейки по изключително добрите му познания върху геометрията на Мер-Ка-Ба, смятам, че
говореше истината. Следователно, Престън наистина би трябвало да е този, за когото се
представи.
После Дънкан влезе в стаята. Около него ставаха много странни неща. Видях две въртящи се
полета Мер-Ка-Ба, и двете абсолютно извън контрол. Те бяха неустойчиви и непрекъснато
променяха положението си едно спрямо друго. Въртяха се твърде бавно и не бяха фазово
съгласувани, за да работят заедно.
 Когато Дънкан навлезе в моето поле, гой спря и не можеше да направи дори крачка напред.
Сякаш нещо го отблъскваше, както се отблъскват два магнита. Опита се да се приближи, но
беше така дебалансиран, че не можа да пристъпи в моето поле. Нещо го отхвърли назад. Чак
когато се отдръпна на около 10 м назад по коридора, най-сетне се почувства добре и
продължихме разговора си от това разстояние. Той стоеше на около метьр-ме-тър и половина от
моето поле Мер-Ка-Ба и ние почти си крещяхме през хола. За мен не беше проблем да се
приближа до него, но когато го направих, му стана зле и ме помоли да се отдръпна.
Аз през цялото време пребивавам в моето живо поле Мер-Ка-Ба и първото нещо, което
Дънкан ме попита, беше: „Какъв е този черен пръстен около полето ти?" Въртящата се Мер-Ка-
Ба с диаметър около 18 м има тънък черен пръстен там, където скоростта на въртене достига
9/10 от скоростта на светлината. (Вж. снимката на галактиката „Сомбреро" в Том 1, гл. 2, а също
фиг. 11-9).
Забележете черния пръстен по края там, където галактиката се движи най-бързо. Когато
скоростта доближава светлинната, не можете да видите самата светлина. Тя си е там, но гледана
от мястото, на което се намирате, става черна. Дънкан наистина виждаше моята Мер-Ка-Ба,
което само по себе си се среща доста рядко.
Следващото, което забелязах, беше, че Дънкан няма емоционално тяло. Попитах го за
причината и той ми каза, че в процеса на експеримента американските власти са му давали ЛСД
и са използвали сексуалната му енергия, за да го освободят от всякакви емоции. Досега не бях
виждал човек в подобно състояние. Проблемът на Дънкан беше в това, че живееше с две полета
Мер-Ка-Ба. А те бяха две, защото той беше свързан както с Филаделфийския, така и с
Монтоукския експеримент. Обаче нито един от тях не беше сътворен въз основа и чрез любовта,
затова и двата бяха крайно небалансирани.
Забелязах, че Престън, който седеше до мен, се поти и си гризе ноктите, сякаш е много
изплашен. Попитах го и той потвърди, че е твърде обезпокоен. Очевидно двете полета Мер-Ка-
Ба, създадени по време на Филаделфийския и Монтоукския експеримент, се бяха съединили, и
тъй като разполагаха е известна информация, Дънкан и 11рестън се тревожеха, че те отново са се
активирали на Земята и могат да нанесат огромни вреди. Престън се безпокоеше за себе си и за
живота на другите хора.

Фиг. 11-9. Галактиката „Сомбреро".

След като си тръгнах оттам, поговорих с ангелите. Видях ясно какво не е наред с полетата
Мер-Ка-Ба на Дънкан и реших, че няма да е трудно да се оправят. Но ангелите не ми позволиха
да се намесвам. Казаха ми, че на 12 декември 2012 г. ще започне подготовка за нов експеримент
с продължителност 12 дни, който ще разреши всички проблеми и ще приведе нещата в равнове-
сие. Наредиха ми да не му помагам.
Обаче след няколко дни ми се обади Ад Билек - още един оцелял след Филаделфийския
експеримент - както и братът на Дънкан, за да ме уговарят да му помогна. Не можех да го нап -
равя. Ще трябва да почакат още няколко години, когато всичко така или иначе ще се нареди.
 Повдигнах тази тема поради естеството на експериментите. Както казах, те са основани
върху познанията за Мер-Ка-Ба. Сега нашите власти използват тази информация не за да създа-
дат още едно невидимо оръжие, а за други цели. Те са открили, че могат да въздействат върху
човешките емоции и да контролират съзнанието. Важно е да го знаете, защото използвайки
информацията, изложена в тази книга, можете чрез своята Мер-Ка-Ба да получите имунитет
срещу техните действия.
Правителствата на тази планета провеждат много експерименти с населението в своите
страни, да не говорим за проблемите е околната среда. Ако познавате и контролирате силата на
човешкото светлинно поле, можете да приведете в равновесие не само себе си, но и целия свят.
Затова предлагам на вашето внимание точно това познание - как да се научите да използвате
светлинното си тяло и как по този начин да промените всичко останало. Вие сте повече,
отколкото мислите. Във вас живее Великият Дух и при подходящи обстоятелства можете да нап-
равите всичко. Ако любовта ви е достатъчно голяма, можете да излекувате себе си и целия свят и
да помогнете на Майката Земя да се извиси до нови светове.

ДВАНАДЕСЕТ
Мер-Ка-Ба - човешкото светлинно тяло
Египетската Школа на мистериите е изучавала всевъзможни аспекти на човешкото
съществуване - много повече, отколкото можем да опишем в тази книга. Но един от тях е
основен в цялото египетско обучение и това е Мер-Ка-Ба. Човешкото светлинно поле е най-
важното! От египетска гледна точка без това познание и опит е невъзможно да се достигне до
другите светове.
„Мер-Ка-Ба" означава едно и също на няколко езика. На езика зулу думата се произнася
точно както на английски. Духовният водач на зулусите Кредо Мутва казва, че неговото племе
пристигнало от Космоса на Мер-Ка-Ба. На иврит думата се произнася Мер-Ка-Вах и има две
значения: „Божия трон" и „колесница" - средство, чрез което човешкото тяло и дух се пренасят
от едно място на друго.
На египетски Мер-Ка-Ба се състои от три думи: Мер е особен вид светлина; Ка означава
„дух" (има се предвид човешкия дух - поне тук, на Земята); а Ба значи „интерпретация на
реалността", което на Земята обикновено се превежда като човешко тяло. Според мен като
съединим трите думи, Мер-Ка-Ба ще означава „въртящо се в противоположни посоки светлинно
поле, което взаимодейства с духа и тялото и ги прехвърля от едно място на друго", въпреки че в
действителност нещата са много, много по-сложни. Мер-Ка-Ба е самият символ на
Сътворението, от който произлиза всичко съществуващо.
Вие го знаете. Това не е нещо ново за вас. Просто временно сте го забравили. Използвали
сте Мер-Ка-Ба милиони пъти, докато сте живели животите си из цялото пространство, време и
измерения на Сътворението. И щом ви потрябва, отново ще си го спомните.
В тази глава ще говорим косвено за човешкото светлинно поле или Мер-Ка-Ба. Ще
разгледаме вътрешния механизъм и енергийните потоци на светлинното тяло, докато в
следващите глави ще ви запозная със самата медитация Мер-Ка-Ба - за да я изживеете на
практика и да си спомните. За да работите със светлинното си тяло, може би следва първо да
узнаете вътрешната му структура. Но ако смятате, че това не ви е необходимо, преминете
направо към следващата глава.
Трябва да знаете, че можете да възстановите и активирате светлинното си тяло и без никакви
познания. Нужна ви е само любов и вяра - за някои хора това е единственият път. Приемам тази
възможност, но моят договор тук, на Земята, предполага да ви запозная с него от гледна точка на
мъжкото познание, защото някои от вас могат да ме разберат единствено чрез лявото си мозъчно
полукълбо. В рамките на земната биосфера женският път е по-цялостен, а мъжкият е този, който
толкова отчаяно се нуждае от равновесие.
 Ще започнем от вътрешните енергийни центрове, наречени чакри, и бавно ще се
придвижваме навън, за да обясним човешкото енергийно поле като цяло. Информацията никак
не е малко, затова единственото, което мога да направя, е да опростя тази толкова сложна тема.
Преди да започнем, трябва да видим още една последна илюстрация, защото иначе нищо
няма да разберете. Колкото и да се опитвате да научите и схванете Мер-Ка-Ба с помощта на Све-
щената геометрия, само това няма да е достатъчно. Ще липсва другата половина - емпиричната,
а тя може да бъде преживяна единствено ако сте изпълнени докрай с любов. Любовта е повече от
проста необходимост; тя е самата жива Мер-Ка-Ба. Да, Мер-Ка-Ба е жива. Тя не е нищо друго,
освен самите вие, а вие сте живи. Тя не отделна от вас - това сте самите вие. Това са
енергийните линии, които позволяват на жизнената сила - прана, чи - да текат през вас и от вас
обратно към Бог. Това е истинската ви връзка с Бога. Това е връзката между вас и Бог, която ви
прави едно цяло. Половината от светлината, която се завихря около вас, се отнася до любовта,
другата половина е познанието. Когато любовта и познанието се обединят, Христос ще се върне
завинаги.
Ако смятате, че на тези страници ще успеете да откриете нещо полезно, което ще ви
помогне за някои от проекциите на съзнанието ви, никога няма да узнаете истината. Тя може
единствено да се преживее. Ако търсите механизмите, чрез които да преживеете Мер-Ка-Ба, ето
какво ще ви предложа.

Геометрия на човешката система от чакри

Щом сте избрали мъжкия път, трябва непременно да научите и разберете системата от
чакри, ако ще работите с фините енергии в и около човешкото тяло. Всичко това, взето заедно,
често се нарича човешко светлинно тяло.
Чакрата е енергиен център вътре, а понякога и извън тялото, която притежава специфични
характеристики. Ако човек се фокусира върху една конкретна чакра, целият свят се обагря в
нейната енергия. Тя е нещо като леща, през която се интерпретира битието.
Въпреки че всяка чакра е различна както енергийно, така и практически, всички те
притежават и еднакви аспекти. Освен това в основата им лежи общият енергиен поток, който
преминава през цялата система от чакри и ги свързва една с друга. Полезно е да го разберете.
В човешката система от чакри има осем главни, разположени по протежение на гръбначния
стълб. Съществува и по-пълна система от 13 чакри, с която ще се запознаем по-късно. Трябва да
знаете, че има множество по-малки чакри, за които няма да говорим, като например на дланите и
стъпалата.
Най-напред ще се запознаем с енергийния поток, който върви нагоре по гръбнака, после ще
преминем към най-различни аспекти, свързани с него. В следващата глава ще разгледаме
свещената геометрия на светлинните полета около телата ни, които образуват основата на
живата Мер-Ка-Ба.
Ще изследваме геометричната същност на системата от осем чакри, базирана върху
структурата на Яйцето на Живота - същата геометрична фигура, която се образува от първите 8
клетки в човешкото тяло, описани в Том 1, гл. 7. Забележете също, че в китайската медицина
първите 8 клетки, системата от осем чакри и осемте електрически вериги в човешкото тяло се
съотнасят с куба или звездния тетраедър - в зависимост от гледната точка. Електрическите
вериги имат много канали, свързани с всяка клетка в тялото. В китайската медицина тези вериги
се наричат меридиани. Задълбоченото изучаване на системата от чакри задължително включва и
тази информация, но не ви я предлагам тук, защото е твърде сложна и не е необходима за нашата
цел. Ще ви запозная само с най-необходимото, за да активирате своята Мер-Ка-Ба.

Разгънатото Яйце на Живота и музикалната гама

 Представете си Яйцето на Живота - фигура от осем сфери във формата на звезден тетраедър
(фиг. 12-1). Сега разединете всички сфери и ги разгънете във верига (фиг. 12-2). Но това трябва
да се направи в определена последователност, като се запазят полустъпките на съответните
места. Получава се системата от 8 чакри - основните чакри, които се разполагат в човешкото
тяло отдолу нагоре. Енергията - от сексуалната до електрическата - се движи по схемата, която
виждате тук.

Фиг. 12-1. Яйцето на Живота

При вас също се наблюдават такива полустъпки и промени в посоката между трета/четвърта
и седма/осма чакра, както и онази специфична промяна между четвърта и пета - чакрите на
сърцето и на звука. Такива промени в посоката съществуват и при музикалната хармония. Ако
разгледате структурата на музикалната гама, това ще ви помогне да я приложите към човешката
система от чакри. Нека се насочим към музиката, за да разберем току-що казаното.

Фиг. 12-2. Разгънато Яйце на Живота.

Фиг. 12-3. Яйцето на Живота, разгънато като музикална гама. Отляво е показана една
октава върху клавиатурата на пианото. Гамата до-мажор използва белите клавиши, затова
е лесно да се видят полутоновете (черните клавиши) и да се представят визуално двата
тетраедъра, образуващи мажорната гама. Тя има полутонове между 3-та и 4-та, както и
между 7-ма и 8-ма степен (клавиш).
Във всяка мажорна музикална гама има полутонове (полустъпки) между третата/четвъртата
и седмата/осмата нота (фиг. 12-3). При духовите инструменти, например флейтата, те се виждат
в конкретните позиции на дупките. По същия начин съществува особено място между
четвъртата и петата нота, за което говори Гурджиев. Това е мястото, където се сменя
полярността - от женска към мъжка. С помощта на разгънатото Яйце на Живота ще покажем как
се движи енергията - както в музиката и в тази фигура, така и през чакрите в човешкото тяло.
 Фиг. 12-4. Триизмерен тетраедър, вписан в Яйцето на Живота.
Енергията на Мер-Ка-Ба двата тетраедъра, вградени в живото човешко тяло (фиг. 12-4) - се
движи по следния начин (фиг. 12-5): от точка „1" (до) към „2", „3" или „4", носле към един от
другите два върха в една и съща плоскост. За да стигне до другия връх, тя трябва да смени
посоката, т. е. да направи по-лустьпка (полутон).
Ако използваме класическата западна система от октави, както е при клавиатурата на
пианото, нотата „до" навлиза в звездния тетраедър на Яйцето на Живота от долния връх на
женския тетраедър. Когато енергията идва от предходната октава, тя е мъжка, но трябва да се
превърне в женска, защото току-що е влязла в новия „женски" тетраедър (вж. фиг. 12-6 и 7).
Енергията, навлизаща през върха, има три плоскости („А", „В" или „С"), по които може да се
движи (вж. фиг. 12-6). За да покажем енергийния поток на тази фигура, ще започнем от върха в
средата. След като си избере плоскост („С"), енергията трябва да върви по тази триъгълна стена,
която ще й даде следващите две ноти - ре и ми - на двата други върха в същата плоскост.
Движението се извършва в една триъгълна плоскост, а стъпките между нотите са абсолютно
еднакви. Обаче, за да достигне до четвъртата и последна нота фа и да завърши този женски тет-
раедър, тя трябва да премине в нова плоскост (гюлустъпка), като по този начин промени
посоката си (вж. също фиг. 12-7).

Фиг. 12-5. Женският тетраедър. От долната точка до е избрана едната плоскост, за да се

достигне до ре и ми; за да се премине към фа на другия връх на тетраедъра, трябва да се
смени посоката (полутонът) и така да се завърши първият тетракорд на гамата.
 фиг. 12-6. За движението е избрана основата на тетраедъра. Следователно, на
последния връх трябва да се постави нотата фа (на схемата се намира в средата „горе").
Спомнете си движенията в Книга Битие и сътворението от нищото (Том 1, гл. 5, стр. 251) как
Духът прожектира лъч в Пустотата - идеята е същата. Когато Духът се намира в Пустотата или в
нищото, формите, които създава, също са нищо. Правилата, които той избира, са такива, че всяко
нещо може да се разглежда или като двуизмерно, или като триизмерно, но най-напред трябва да
е двуизмерно. Двуизмерната реалност е първоначална и предхожда триизмерния свят.
Когато Духът гледа към движението в една плоскост на тетраедъра и после смени посоката,
на половината път от първите две движения по триъгълника се появява сянката на двуизмерния
свят (изминатото разстояние изглежда като сянка). Геометрично тази сянка е малко по-дълга от
половината и според мен това е така и в действителност. Но се определя като полустъпка.
Фактически това е същото разстояние, колкото до другите три ноти, но на практика за духа
изглежда като половината от движението, в резултат от което в този свят имаме полутон между
ми и фа, защото, както вече казах, източник тук е двуизмерният свят. И така, първият женски
тетраедър е завършен.

Фиг. 12-7. Полутоновете между третата и четвъртата нота. Смяната на посоката на

120° е необходима, за да се премине към следващата плоскост и да се стигне до фа на
последния връх.

В този момент енергията трябва да премине от женския към мъжкия тетраедър (фиг. 12-8).
Тя прави това, като се движи от фа директно през центъра на звездния тетраедър (взаимно
проникващите мъжки и женски тетраедри) или „пустотата, за да стигне до сол - първата нота от
мъжкия тетраедър. Така полярността се променя от женска в мъжка.
 Фиг. 12-8. Движението на енергията между тетраедрите.
Енергията се движи пак по същия начин, както го е правила в женския тетраедър, но
плоскостта, по която трябва да продължи, е ограничена от основата на мъжкия тетраедър (сол,
ла, си). След като избере един от трите възможни върха за сол (№ 5 вляво), тя избира ла и си, за
да завърши движението в тази плоскост.
Сега отново трябва да смени посоката, за да завърши движението си окончателно, както го е
направила при женския тетраедър. Тя поема в тази посока (фиг. 12-9), за да достигне последната
нота до, която се превръща в първата нота на следващия тетраедър. Смъртта се превръща в жи-
вот, преход от една форма към друга. Мъжкото става женско и процесът започва отново.
Отново ли? Да, защото във всички системи, за които говорим, съществува комплекс - или
поне верига - от звездни тетраедри. Също както при музикалните гами, над и под тази октава
има други и теоретично погледнато, така продължава до безкрайност. Това важи както за
музиката, така и за съзнанието, дори за нивата и измеренията, които разгледахме в гл. 2. Що се
отнася до енергията, която се движи нагоре по чакрите, и с нея става същото. Има системи от
чакри над и под чакрите, които познаваме. Този факт може да се разглежда като геометричен
израз на безсмъртието. Духът просто продължава да се движи нагоре или надолу - както си
пожелае - и напуска един свят (тяло) само за да навлезе в друг.

Фиг. 12-9. Мъжкият тетраедър, при който посоката се сменя и тръгва към до - цялата
нота (връх) на следващия тетраедър.
 Фиг. 12-10. Системата от 8 чакри при човека.

Човешките чакри и музикалната гама

Да разгледаме човешките чакри (фиг. 12-10). Виждаме, че движението тук е същото като при
музикалната гама. (Разположението на чакрите на тази илюстрация не е съвсем точно.)
Ако разгледаме повърхността на тялото топографски, нека обърнем внимание на
местоположението на трите долни чакри. Първата е близо до основата на гръбнака, втората е на
7,23 см по-нагоре, а третата - на 7,23 см над втората. Това са средните стойности при всички
хора, такова е и средното разстояние между очите, макар че при някои от вас то може да е
различно. Над третата чакра има „стена" и след нея посоката се сменя. Ще наречем това
„полустъпка".
Полустъпката е ключов момент в човешката еволюция. Тя се появява едва тогава, когато
духът е готов и е овладял съществуването си в новия свят. Що се отнася до духа, въплътен в
тяло, тази полустъпка е по-скоро скрита, отколкото очевидна. Той просто не може да я съзре,
докато не настъпи подходящото време.
Щом обаче открие и направи тази полустъпка, енергията нахлува в сърцето, в гърлото, в
хипофизата и епифизата, след което достига следващата стена/полустъпка, която отново спира
потока. Тази „стена" се намира между тила и хипофизата, перпендикулярно на първата. Щом
енергията направи втората полустъпка, тя достига осмата (последна) чакра в тази октава. В
индуизма тази осма чакра се нарича Божествена, защото определя целта на целия живот. Намира
се точно на една педя над главата.
Осмата чакра е просто началото или първата нота на следващите чакри над главата.
Съществува още една редица чакри под тези, които се намират в тялото ви - от тях сме
произлезли.
Енергията може да се издига нагоре по тялото по два основни начина - мъжки и женски.
Първо, тя винаги върви по спирала и ако се движи обратно на часовниковата стрелка по
отношение на тялото, значи е мъжка; ако се върти по часовниковата стрелка, е женска. При
раждането човешкият дух най-напред се фокусира върху долната чакра, после през целия си
живот постепенно се издига нагоре, преминавайки през различни стадии.
Всяка чакра притежава определено качество, отбелязано на илюстрацията. При първата това
е оцеляването, при втората е сексът, при третата - силата на волята, четвъртата е сърцето или
емоциите, петата е звукът, шестата е свещената геометрия или съзиданието, седмата е духовна, а
осмата води до следващото ниво на съществуване.
Когато се появявате в абсолютно нова реалност, където не сте били досега - например като
дете, което се ражда на Земята се интересувате само от едно-единствено нещо. Децата искат да
оживеят и да останат тук; цялото им внимание е насочено към оцеляването в този нов свят и
затова правят всичко възможно да го направят Както вече отбелязахме, първата чакра се превръ-
ща в нещо като леща, през която започваме да интерпретираме новата реалност, и тази
интерпретация изисква да се концентрираме изцяло върху нея ние просто се опитваме да се
задържим в този нов свят.
В мига, когато осигури оцеляването си, духът осъзнава, че са му достъпни още две или три
чакри. (На практика са две, но той може да види само една). Останалите са невидими поради
стената на мястото на полустъпката. Тя скрива горните чакри от духа, поне до момента, когато
той не се научи да управлява долните и не натрупа мъдрост, която да му покаже пътя към по-
висшето осъзнаване.
Щом оцеляването е осигурено, у човека възниква желанието да установи контакт с другите
същества от тази реалност това става инстинктивно. Когато е още бебе, това предполага контакт
с майката, по-точно с гърдите й, но по същество то е сексуално по природа.
Човекът продължава да расте и стремежът към общуване става чисто сексуален; вие желаете
физически контакт с другите обитатели на този свят. Във висшите светове това се изразява по
друг начин, но по принцип вие локализирате местоположението си и се свързвате с живите
същества в този нов свят. Затова втората чакра се нарича сексуална. След като сте оцелели и сте
установили контакт с другите, получавате достъп до третата чакра, която се отнася до желанието
да се научите как да управлявате и контролирате новата си реалност това се нарича сила на
волята. Искате да знаете как са устроени нещата и какви са правилата в този нов свят. Как
правите това? Изразходвате всичките си усилия да разберете какво представляват физическите
предмети. Опитвате да контролирате материалната реалност, като използвате силата на волята
си. В по-висшите светове физическите обекти не приличат на нашите от трето измерение, но все
пак съществува някакво съответствие между световете.
С течение на времето усилията ви да осъзнаете реалността претърпява различни промени. В
ранното детство има един особено интересен период така наречените „ужасни две годинки",
когато искате да узнаете всичко за света около вас и експериментирате, за да разберете какво
можете и какво не можете да правите. Вземате всеки предмет в ръце, чупите го, хвърляте го,
търсите следващия - изобщо, правите всевъзможни забранени неща. Детето ще продължи да
прави това, докато не задоволи потребността си да опознае физическия свят.
В ранно детство вие не знаете, че след третата чакра има смяна на посоката; нещо като стена
закрива погледа към следващите четири чакри. Детето не осъзнава, че му предстои да научи още
много уроци, свързани с чакрите. Животът е нещо много по-голямо, но това изобщо не го
интересува. Дори някои възрастни на Земята нямат представа, че в тялото съществуват по-висши
енергийни центрове. Повечето хора продължават да живеят в рамките на първите три чакри. Но
това положение бързо ще се промени, защото Майката Земя започна да се събужда.

Тайният проход в стената

Бог е поставил тази стена или полустъпка, или промяна на посоката, за да не научите за нея.
докато не овладеете нисшите центрове до определена степен. Затова когато растете, оставате на
нивото на първите три чакри. Може да се намирате във всичките три едновременно, да
пребивавате основно в една от тях и само частично в другите; възможно е и балансирано
съчетание от всичките три.
Този модел се наблюдава както при отделната личност, така и при различните народи, на
цялата планета или галактика - изобщо при всичко живо. Да вземем например страна като САЩ.
Това е доста нова държава в един древен свят; ние сме относително млади - просто сме бебета в
сравнение с Европа и с всички останали. До 50-те години на XX век повечето хора в тази страна
се намираха на нивото на първите три чакри - не всички, разбира се, но огромното мнозинство.
Те се интересуваха от парите, от материалните неща, контрола, къщите, колите, секса, храната -
най-вече от аспектите на оцеляването - искаха да натрупат достатъчно средства, за да се чувстват
сигурни. Това беше един напълно материалистичен свят. После през 60-те години на XX век
съзнанието на хората започна да се отдалечава стремително от онова, което се приемаше за
нормално. Хората откриха медитацията и навлязоха в света на по-висшите чакри.
Ако отидете в някоя древна държава, например Индия, Тибет или Китай - страни, които
съществуват от много, много дълго време - ще видите, че те като цяло са преминали от другата
страна на стената през тайния вход и са се издигнали на следващото ниво - до четвърта, пета,
шеста и седма чакра. Но след като са овладели четирите по-висши центрове, са стигнали до
следващата преграда след седмата чакра, която спира по-нататъшното им развитие.
В долната част на тялото си ние имаме три центъра, а в горната - четири. Когато един човек
или една култура преминат през първата полустъпка. те се променят завинаги. Щом веднъж
научат, че има нещо повече, оттук нататък през целия си живот ще се опитват да разберат как да
стигнат отново до нивото на горните центрове, дори да са имали само мимолетно преживяване
във висшите светове.
Що се отнася до личността или културата, когато успеят да преминат първата полустъпка и
да се издигнат до сърцето, звука, геометрията и духовната същност на нещата, те понякога губят
интерес към по-ниските нива на съзнание. Много-много не ги вълнува физическата страна на
битието - дали си имат хубава къща и други такива. Повече се интересуват от информацията и
преживяванията, които получават, докато изследват природата на тези висши центрове. Затова,
когато отидете в някоя от тези древни страни, тя ще ви се стори почти разрушена физически,
защото вниманието й е насочено към опитите да разбере какво представлява реалността на по-
висшите нива. Пример за такава култура е Индия.
Щом една държава наистина достигне седма чакра и се фокусира върху нея, което е доста
трудно, единственото, което я вълнува, е какво се случва след смъртта - следващото измерение
на живота. Така станало и в Древен Египет.
Входът или полустъпката между тези две групи чакри се намира на такова място (посока), че
при нормални условия никога няма да го намерите; дори няма да знаете, че съществува. Ще
трябва да преминете през доста прераждания, преди изобщо да разберете, че до тези висши
чакри има път - особено ако водите обикновен, нормален живот. Но в крайна сметка входът
непременно ще бъде открит, особено ако личността или държавата са ориентирани към
духовността.
Как да намерим тайния проход
Според мен, в началото - в новото начало след Падането в края на епохата на Атлантида -
хората най-напред започнали да осъзнават онова високо ниво на съзнание, което били изгубили.
Това ставало чрез близки до смъртта преживявания, защото смъртта е нещо, което всеки е
изпитвал. Когато човек умира, той преминава през първия проход и открива нови светове,
различни интерпретации на реалността. Той може да попадне в другата реалност за съвсем
кратко време, но след това нещо да се случи и вместо да умре напълно, да се върне в тялото си.
Но споменът остава завинаги. Хората, преминали през това преживяване, се променят напълно и
обикновено са готови на всичко, за да разберат какво им се е случило. Те сериозно си поставят
въпроса за другите аспекти на живота, свързани с висшите им чакри.
Вероятно следващите, открили своя път към по-високите нива, са хората, вземали
психеделични средства. В човешката история психеделиците са били използвани почти от всяка
религиозна традиция по света, която познавам. Това не са наркотици в прекия смисъл на думата.
Те се различават и от дрогата за „удоволствие", като опиума, хероина, кокаина и други, чието
действие по същество е противоположно на психеделиците. Изброените наркотици по-скоро
засилват функциите на нисшите центрове и дават известни приятни усещания, но правят човека
роб на долните чакри. Според Гурджиев, кокаинът е най-лошият наркотик от гледна точка на
духовното развитие. Нямам намерение да съдя никого, но том смята, че кокаинът предизвиква
особени халюцинации и засилва егото, затова води човека в посока, обратна на духовния път.
 Но психеделиците действат по друг начин и обикновено не водят до физическо
пристрастяване като наркотиците. Инките са използвали кактуса Сан Педро, смесен с малко
листа от растението кока (листата от кока нямат нищо общо с кокаина). Някои американски
индианци използват психеделик, наречен пейот, който се смята за разрешен от закона, защото е
част от тяхната религия. Навсякъде по стените в египетските храмове (поне на 200 места) ще
видите изображения на гъбата Amanita muscaria - голяма бяла гъба на червени точки. Има поне
една книга, посветена изцяло на тази тема - „Свещената гъба" от Андрия Пухарич.
През 60-те години на XX век хората в САЩ минаваха през тайния проход към висшите
чакри с помощта на ЛСД, по-специално ЛСД-25. Над 20 милиона американци са вземали ЛСД-
25 и са се изстрелвали към висшите центрове или чакри. Повечето от тях не са имали никаква
подготовка и са били напълно объркани. В древните общества се минавало през специално
обучение, преди някой да използва такъв тип психеделици, но повечето американци през 60-те
години го правеха просто така и имаше доста нещастни случаи. Хората просто излитаха нагоре
към висшите чакри. Най-често кацаха в сърдечната чакра; тогава се преизпълваха с много
интензивни чувства на любов и сливане с цялото Творение.
Обаче те биха могли да достигнат и до петата чакра на звука, ако бяха започнали
преживяването си с музика. Нищо не би могло да ги спре. Музиката автоматично ви води до пета
чакра и в много случаи е ставало точно така. Тя се преживява съвсем различно от сърдечната
чакра, също както сексуалната се различава от чакрата на оцеляването.
Ако човекът напредне достатъчно в опитите си и достигне до шеста чакра, ще открие
Свещената геометрия, сътворила Вселената. Той ще има невероятни преживявания с
геометричните форми - всичко живо ще му се представи геометрично.
Рядко някой ще намери пътя до седмата чакра, която е духовна. На това ниво ще го
интересува само едно нещо: как да намери начин да се съедини с Бог, да се свърже директно с
Него. Това ще бъде единственият му стремеж в този енергиен център. Нищо друго няма да има
значение.
Но проблемът при психеделиците е в това, че когато действието им свърши, човекът се
връща обратно надолу към нисшите центрове и триизмерната реалност. Преживяването го е
променило коренно и той продължава да търси начини да попадне отново във висшите светове,
но обикновено не прави това отново с помощта на подобни субстанции.
Ерата на психеделиците със сигурност доведе до един траен резултат за САЩ като цяло -
отвори вратата или направи полустъпката към новото съзнание. Тя показа на хората, че висшите
светове наистина съществуват. Оттогава милиони хора посветиха живота си на това да открият
как да се върнат отново в онези свещени светове - така те промениха страната си и целия
останал свят.
Според мен, следващата стъпка в човешката еволюция настъпи едновременно с опитите на
хората да открият посоката към висшите състояния на съзнанието, но този път без помощта
наркотици. Появиха се йоги и гуру, медитации и различни религиозни и духовни практики, чрез
които те търсеха пътя си. В края на 60-те и през 70-те години на XX век вниманието ни беше
насочено към духовните учители. Има най-различни медитации и духовни пътища, които могат
да ви доведат до умиротворение, достатъчно да ви покаже пътеката и да ви преведе през прохода
в онази стена. Никой от тях не е по-добър или по-лош от другите; въпросът е само кой ще ви
свърши работа.
В крайна сметка, след като се установите на нивото между четвърта и седма чакра и го
усвоите, ще стигнете до следващата стена, разположена на 90° спрямо долната. Ъглите, които ви
предстои да преодолеете, за да преминете през горната стена, са различни - и коварни. Но ако
намерите пътя си през стената, вие буквално ще излезете отвъд пределите на триизмерния свят и
ще попаднете в следващия, където някой ден ще ви последват останалите жители на Земята. Ще
умрете тук, но ще се родите там. Ще напуснете това място и ще пристигнете другаде. Духът е
вечен и винаги е бил такъв. Скоро ще стане дума за това ново място. То не се намира някъде
другаде,''А е по-скоро състояние на съществуване.
В Египет учениците били обучавани 24 години, след което им се давали подходящи
психеделични субстанции и ги слагали в саркофага в Камерата на царя за три дни и две нощи
(понякога и още един ден). Първата им задача била да намерят онзи проход и да навлязат във
висшите светове, след което да се върнат на Земята, за да помагат на другите. Това е очевидно
почти за всички, достигнали веднъж до високите нива: когато се върнат на Земята, те имат само
една цел - да служат на другите живи същества, защото след такова преживяване им става ясно,
че те са самият живот.
В резултат повечето хора по света, тръгнали по духовен път, се стараят да намерят друг
начин, различен от наркотиците или близките до смъртта преживявания. Те търсят естествените
пътища, заложени в тях още преди да се родят. Търсенето винаги е едно и също. Няма значение
към коя религия или духовно учение принадлежат, каква техника или медитация използват, няма
значение с какви думи описват преживяванията си - целта на търсенето винаги ще бъде
проходът в стената (първата или втората).

Чакрите в нашия звезден тетраедър

Осемте чакри в тялото имат двойници в пространството около нас (фиг. 12-11). Това са
енергийни сфери с различна големина в зависимост от размерите на човека. Радиусът им
отговаря на дължината на дланта от върха на най-дългия пръст до първата гънка на китката
(радиусът на моите сфери, например, е 23 см, а диаметърът - 46 см).

Фиг. 12-11. Канонът на Леонардо с осемте сфери

Това са реални енергийни сфери, разположени по върховете на звездния тетраедър около
тялото. Фактически те са вашите чакри, „дублирани" в околното пространство. Можете да
регистрирате или почувствате сферите, ако навлезете в техния обсег, но в действителност
чакрата е като главичка на топлийка-много мъничка - и се намира точно в центъра на всеки връх
на звездния тетраедър.
Веднъж имах достъп до молекулярен скенер и успях да ги видя. Няколко дни преди да
престана да работя в областта на технологиите, ние с колегите измерихме телата си и се
опитахме да открием енергийните центрове, разположени по върховете на звездния тетраедър.
Най-напред търсехме с помощта на сензорната глава на скенера, но апаратът не регистрира
нищо. Когато обаче минахме през централната точка, екранът на компютъра светна. Щом я
намерихме, трябваше да се фиксираме върху нея; след това успяхме да направим микровълнова
„фотографска снимка", която изглеждаше като чакра вътре в тялото. Открихме, че всяка
вътрешна чакра има свой жив пулс, свързан с всяка външна чакра и със системата като цяло.
Имах намерение да разбера природата на тази пулсация, но напуснах работата си и за съжаление
не узнах отговора. Разбира се, първото нещо, което проверихме, беше сърдечния пулс. Нo тялото
произвежда и други ритми, така че засега не знаем истината.
Египетската система от 13 чакри
Сега ще разгледаме разширената хроматична гама на енергийните центрове - системата от
13 чакри. Ще направя предварителната уговорка, че дадената по-долу информация не е
необходима за повечето от вас. Тя е доста сложна и някои хора само ще се затруднят да схванат
енергийните потоци в тялото. Ако искате, пропуснете този раздел или го прочетете просто „за
сведение".
Когато човек използва 13-чакровата система вместо 8-чак-ровата, трябва да разбере още
някои неща, иначе доста ще се обърка. Доколкото зная, двете системи не бива да се използват
едновременно. Трябва да се насочите към едната или към другата, но не и към двете заедно. Това
е загадка и можем само да кажем, че същото важи при квантовата физика: реалността се приема
или като състояща се от частици (атоми), или от вибрации (вълни), но ако се опитате да
съвместите двете системи, никоя от тях няма да ви свърши работа.

Фиг. 12-12. Клавиатурата на пианото, 13-чакровата (хроматична гама) и 8-чакровата

(мажорна гама) системи.
Например, в 8-чакровата система стъпката в „пустотата" между четвъртата и петата нота на
музикалната гама се намира между сърдечната и гърлената чакра. Обаче при 13-чакровата тя е
разположена между двете сърца - между шеста и седма чакра. Това се държи на факта, че духът
използва две напълно различни гледни точки или системи на движение в звездния тетраедър. Ще
се опитам да го обясня възможно най-просто.
В хроматичната гама, която най-добре се вижда на клавиатурата на пианото, осемте бели и
допълнителните пет черни клавиша образуват гамата до-мажор, състояща се общо от 13 ноти
(фиг. 12-12). С други думи, ако добавите пентатоничната гама от пет черни клавиша (до#, ре#,
фа#, сол# и ла#) към гамата до-мажор (белите клавиши до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до), получавате
хроматичната гама. Всички останали гами на пианото са подобни, но там се използват диези или
бемоли. Като започнем от клавиша до получаваме следната хроматична гама: до, до#, ре, ре#, ми,
фа, фа#, сол, сол#, ла, ла#, си, до.
Полутоновете са между ми и фа и между си и до (отбелязани са на схемата). Забележете, че
между тези два тона няма диези (черни клавиши). Тази особена пустота между четвъртата и
петата нота на октавата се намира между фа и сол, където започва вторият тетраедър (вж.
стрелките вдясно на фиг. 12-12). В хроматичната гама нещата са по-различни, защото
енергийният поток се основава върху друга гледна точка по отношение на звездния тетраедър.
Най-напред ще разгледаме как е построена хроматичната гама, след това ще говорим за
енергията.
Хроматичната гама се състои от 12 ноти, а 13-та е връщане или начална нота на следващата
октава. Всяка октава има седем ноти, а осмата е връщане към началото. Това значи, че 8-та чакра
в октавата и 13-та чакра от хроматичната гама представляват една и съща нота и играят еднаква
роля.
Ако съвместим тези две системи на музикалната хармония с чакрите, получаваме
хроматичната 13-чакрова система, която е далеч по-сложна от 8-чакровата. Използването на раз-
ширената 13-чакрова хроматична система дава отговори на много въпроси. Например, само с
нейна помощ може да се установи топографското местоположение на чакрите върху
повърхността на тялото и разстоянието помежду им, равно на 7,23 см.
Следователно, с помощта на 13-чакровата система можем да направим някои неща, които са
невъзможни при 8-чакровата и обратно. Затова понякога ще използваме първата, а друг път
втората. Винаги ще ви съобщавам коя от тях имам предвид.
Съществуват още много други хармонии и гами и природата използва всяка от тях, за да
установи равновесие във взаимоотношенията около нас. Бих казал, обаче, че всички хармонични
музикални системи произлизат от една единствена фигура в Свещената геометрия, но що се
отнася до нашата задача в момента, засега не е нужно да я знаете. Тази единствена геометрична
фигура е свързана с тетраедъра, но е твърде сложна, за да я обясняваме тук.
Една от системите, за които говорим, са измеренията на Сътворението (вж. Том 1, гл. 2, стр.
88). Ако препрочетете раздела отново, ще разберете по-добре смисъла му.

Определяне на истинското местоположение на чакрите

Когато имахме възможност да надникнем в тялото с помощта на молекулярния скенер,
успяхме да видим микровълните, излизащи от всяка чакра, и да ги локализираме точно. Но също
така открихме, че сигналите, излизащи от тях, не винаги се намират там, където се твърди в
литературата. Например, в някои книги съм чел, че 13-та чакра е на около четири до шест пръста
над главата - обаче там нямаше нищо! Претърсвахме отново и отново това място, защото така се
твърдеше в литературата, но не открихме нищо. Но когато се насочихме към мястото, което се
посочваше от геометрията, т. е. на една изпъната длан над темето - и хоп! - тя наистина беше
там! Видяхме как светна екранът на компютъра.
Другата очевидна разлика се отнасяше до трета чакра при 8-чакровата система. Съгласно
повечето бойни изкуства и много индуистки философски учения, трета чакра се намира на един
или два пръста под пъпа. Но там нямаше нищо - на никое от двете места! Претърсвахме отново
и отново там, но накрая я открихме на най-очевидното място, също предсказано от геометрията.
Ако намерите абсолютния геометричен център на пъпа, веднага ще попаднете на трета чакра.
Подозирам, че някога някой по веригата е излъгал от благородни подбуди. Предците ни са се
опитали да запазят тайната, защото са знаели, че тази чакра е много важна, и са дали погрешни
сведения, според мен съвсем съзнателно. Духовните и религиозните общества често са
променяли истинската информация, за да съхранят свещеното познание, особено през
последните 2000 години.
Карта на чакрите по повърхността на тялото
Египтяните са казали още нещо във връзка с 13-чакровата система: нейните центрове могат
да се локализират по повърхността на тялото и се намират на еднакво разстояние един от друг.
Реалните чакри са разположени неравномерно по централната дихателна тръба, но входящите
им точки по повърхността на тялото са разпределени през еднакви интервали. А разстоянието
между тях е равно на това между центровете на очните ябълки. Разстоянието между очите ви е
същото като между върха на носа и на брадичката, както и на други места по тялото. Ако сте
напълнели, може и да не се получи, но не пречи да опитате.
Вземете това разстояние за единица мярка, легнете върху равна твърда повърхност,
например на пода, и сложете пръста си на перинеума. Там се намира чакрата на оцеляването.
(Пери-неумът е мястото между ануса и вагината при жените и ануса и скротума при мъжете.)
Оттам отмерете една дължина нагоре по тялото и маркирайте втората чакра (сексуалната), която
се намира върху или малко над пубиса.
Премерете още една дължина нагоре от сексуалната чакра и ще откриете, че пръстът ви
попада право на пъпа - мястото на третата чакра.
Една дължина нагоре от пъпа и стигате точно във вдлъбнатината на слънчевия сплит -
четвъртата чакра според 13-чакровата система.
Ако отмерите още веднъж нагоре, стигате до петата чакра - Христовата - първата сърдечна
чакра. Тя се намира малко над края на гръдната кост.
При следващата дължина маркирате шестата или втората сърдечна чакра. Първата е по-
съществената, тя изразява универсалната безусловна любов към всичко живо. Това е истинската
Божия любов, докато шестата чакра е любов към един аспект от живота. Ако се влюбите в
някого, усещате това в горния си енергиен център. Дори да обичате цялата планета, пак ще по-
чувствате любовта в горния сърдечен център, защото колкото и голяма да е, тя все пак е само
частица от реалността.
И двете сърдечни чакри съвпадат с белите клавиши на хроматичната гама. Това е много
интересно, защото те са локализирани на мястото, където се намира полутонът според 13-
чакровата система - точно между тях (вж. фиг. 12-12).
Ако премерите още една дължина (помнете, че трябва да сте легнали на равна повърхност),
пръстът ви ще спре на адамовата ябълка, ако сте мъж. Жените нямат адамова ябълка и затова е
по-трудно да им се обясни къде е точното място. Това е седмата чакра по хроматичната гама.
При следващото отмерване ще докоснете брадичката си -осма чакра. Тя притежава голяма
сила. За нея рядко се говори, въпреки че Йога Бхаджан я е описвал в лекции пред учениците си.
Той я смята за една от най-важните.
Придвижете се нагоре с още една дължина и ще стигнете до върха на носа - точката на
деветата чакра. При следващата дължина ще маркирате третото си око - десетата чакра.
Още една мярка нагоре стигате до 11 -та чакра в горната част на челото - това място се
нарича „45-градусова чакра", за която ще говорим след малко.
При следващата дължина стигате до темето и докосвате коронната си чакра - дванадесета.
После изпъвате дланта си над главата и откривате 13-та си чакра - краят на тази система и
началото на следващата.
Причината да наричаме 11-та чакра „45-градусова" е в начина, по който 10-та, 11-та и 12-та
чакри са свързани с епифизата (фиг. 12-13). Спомнете си, по-рано ви казах, че епифизата
прилича на око. Е, когато тя „поглежда" или излъчва енергия към хипофизата, това вероятно
активира възприятието чрез третото око. Епифизата прожектира още един енергиен лъч към
мястото, където се намира 11-та чакра; той върви под ъгъл 45° (средно) спрямо първия. Смятам,
че ъгълът е точно 45°, но не мога да го докажа. Освен това има още един лъч, който тръгва право
нагоре и излиза през короната. И трите последни чакри са фокусирани към епифизата или се
проектират навън от нея.
 Фиг. 12-13. Трите чакри на епифизата.

Ето още едно противоречие между двете системи. При 8-чакровата епифизата се приема за
чакрата. чрез която човекът преминава в другия свят. В 13-чакровата система тя има три точки
на достъп и работи с енергията по начини, различни от опростената 8-чакрова система.
Още един интересен факт: в 8-чакровата система първата полустъпка се намира между
космическото сърце и гърлото (звука). От друга страна, в 13-чакровата система първата
полустъпка е между космическото сърце (любов към всичко живо във Вселената) и личното
сърце (любов към някого или към нещо), т. е. между пета и шеста чакра. Едно от най-важните
неща в духовното израстване е да се разбере разликата между Христовото съзнание и личните
любовни чувства на обикновеното човешко съзнание; и това става тъкмо в точката, където се
сменя посоката. Следващата полустъпка нагоре - между 12-та и 13-та чакра, също се намира на
ключово място, и тук отново откриваме разлика между двете системи. То е изключително важно,
защото точно там преминаваме от един свят или измерение в друг. Но и двете полустъпки (и
самите чакри) ни преподават основни житейски уроци.

Друг път на движение по звездния тетраедър

Духът като че ли е решил, че има повече от един начин да се движи по звездния тетраедър.
Когато използваме 8-чакровата система, всичко е много просто, но при 13-чакровата движението
на духа става много по-сложно. Имах намерение да ви опиша възможните начини, по които той
може да се придвижва из звездния тетраедър и същевременно да удовлетворява перфектно
изискванията на реалността, но след като поразмислих, реших, че така няма да ви помогна, а
само ще ви объркам още повече. Затова, ако наистина искате да знаете, опитайте сами. Най-
напред пробвайте с ракурса на тетраедъра отгоре или отдолу. Ще ви подскажа: единият тет-
раедър е представен само от белите клавиши, а другият - само от черните (диези или бемоли).

Петте спирали на светлинните канали

И двете представени по-горе системи описват твърде опростено цялата система от чакри,
която е доста по-сложна от предложената дотук информация. Въпреки че говорихме за един
канал, свързващ всички чакри, през който тече енергийният поток, в действителност има пет
различни капала и четири допълнителни чакри, свързани с всяка от главните. Те са разположени
хоризонтално под ъгъл 90° спрямо вертикалата (фиг. 12-14 а) и се въртят спираловидно нагоре
около централната колона с нарастване от 90° (фиг. 12-14 б).
 Фиг. 12-14 а. Петте канала, показани като хоризонтални линии, въртящи се нагоре
около централната колона (гледано отгоре).
Фиг. 12-14 б. Въртене на светлинните спирали нагоре през чакрите при жените
(гледано отпред).

Три от тези канали - двата външни и централният - са основни, а другите два са

второстепенни. Това е свързано с петте типа човешко съзнание, за които Тот говори в гл. 9.
Помните ди, първото, третото и петото ниво са съзнания на Единството, докато второто и
четвъртото са дисхармонични. Това е свързано също така с петте сетива и петте Платонови тела,
но за да не усложняваме нещата, няма да се занимаваме с тази тема.
Преди да разгледаме петте канала, трябва да поговорим за светлината. Ако разберете как се
движи тя в космическото пространство, ще ви бъде по-лесно да схванете движението на прана
нагоре по чакрите. Всички видове енергии имат един единствен източник - прана или чи, или
жизнената енергия. Това е самият разум, съзнанието, духът - духът, който започнал пътуването
си в Пустотата, сътворявайки въображаеми кръгове и линии.
Да се разбере светлината означава да се осъзнаят движенията на духа и неговия свещен танц
в природата. Това е негово творение. Вече изучихме движенията му, но сега ще ги разгледаме по-
подробно. Най-напред ще се запознаем със светлината, после ще се върнем към разговора за
чакрите.
Да бъде светлина!
Тази проста рисунка на фиг. 12-15 е най-важната, която някога съм правил, за да разбера
реалността. Спомняте ли си какво говорихме за първия ден на Сътворението - сякаш беше преди
сто години - тогава излязохме в Пустотата от горната част на първата сфера? А когато стигнахме
горе и създадохме втората сфера, образувахме vesica piscis? Според Библията, след първото си
движение „над водата" Бог веднага изрекъл: „Да бъде светлина." Помните ли, казах ви, че
„vesica piscis" е самата светлина и че по-нататък ще ви го докажа? Е, на фиг. 12-15 виждате
енергията на vesica piscis. Нещата са много по-сложни, но показаното на илюстрацията е
достатъчно, за да разберете взаимовръзката между нея и светлината.
На фиг. 12-16 а окръжностите „А" и „В" се пресичат взаимно в центровете си и образуват
vesica piscis, а и двете от своя страна се вписват идеално в окръжността „С". По-нататък, вътре
във vesica piscis са начертани отсечки, образуващи два равностранни триъгълника. Височината
(L) и основата (W) на двата триъгълника, взети заедно, оформят кръст (вж. 12-16 б). Този кръст е
основата на светлината.
Сега забележете, че двата триъгълника всъщност са два триизмерни тетраедъра със
съединени ръбове (фиг. 12-17 а) (представете си, че на масата са сложени два тетраедъра с
допрени ръбове, а вие ги гледате отгоре), те се виждат целите и идеално се вписват във vesica
piscis на фиг. 12-17 б: „L" е дължината, a „W" е широчината. Всеки път, когато тя се завърти на
90°, се образува още една (вижте малкия и големия кръст на илюстрацията), като дължината на
по-малката става широчина на по-голямата. На рисунката започва да се оформя фигура, която
прилича на око. По този начин можем да продължаваме безкрайно както в посока към центъра,
така и навън от него. Това е геометрична прогресия, която изразява съотношенията вътре във
vesica piscis и същевременно определя матрицата на светлината, основана върху V3. Както ще
видите на фиг. 12-18, светлината се движи точно по този начин.

Фиг. 12-15. Окото – фигура от свещената геометрия

Фиг. 12-16 а. Vesica piscis, образувана от две окръжности (тук са вписани в по-голяма
окръжност).
Фиг. 12-16 б. Същата фигура, но с ромб и кръст, вписани във vesica piscis.

фиг. 12-17 а. Два триизмерни тетраедъра с допрени ръбове (поглед отгоре).

 Преди много години провеждах семинар, на който присъстваше един човек. Няма да
споменавам името му, защото не съм искал съгласието му. Той се смята за един от тримата най-
големи експерти в света по светлината. Освен това е доста известен и изобщо е невероятна
личност. Завършил колеж на 23 години и от корпорацията „Мартин-Мариета" подписали договор
с него и му дали куп пари и голям екип от учени. Казали му: „Прави каквото искаш, твоя
работа." Представете си за какъв изключителен човек става въпрос. И така, с помощта на тези
пари той започнал да изучава светлината. Едно от първите неща, с които се захванал, били
очите, защото тъкмо те възприемат светлината.
Ако изучавате някакво природно явление, стигате до неговите компоненти - в случая
светлинните вълни и инструмента, който ги възприема, т. е. биологичното око. защото едното ще
отразява геометричната структура на другото. Би трябвало да има сходство между окото и
светлинната вълна, както и между техните движения. Ако трябва да създадете инструмент, с
чиято помощ искате да получите информация за даден обект, колкото по-точно го дублира
вашият приемник, толкова по-добре ще го отразява.

Фиг. 12-17 б. Два триизмерни тетраедъра е допрени ръбове.

Фиг. 12-18. Спиралите на светлината.

След като изучил почти всички типове очи на нашата планета, споменатият господин
открил, че те се делят на шест категории, също като кристалите. На планетата Земя съществуват
шест типа очи, освен това всяко живо същество от определен тип има както геометрични, така и
физически сходства с всички останали живи същества от същата категория.
Запознах се с този господин на един от първите си семинари. Когато показах на екрана тази
илюстрация (фиг. 12-18), той едва не падна от стола. В началото малко се беше ядосал, но после
ми обясни причината. Работата е там, че след всичките му изследвания - изучаване и
категоризиране на очите, както и някои други въпроси, свързани с тях - той самият стигнал до
тази фигура като свързващо звено между всички типове очи. С нейна помощ успял да ги кла-
сифицира. Отначало помислил, че аз съм я откраднал от него. Сега вече знае, че просто съм я
получил от Тот. Но както разбирате, тази информация не е и не бива да бъде ничия собственост.
Тя принадлежи на всички хора и е достъпна за всеки, който зададе подходящите въпроси.
Вградена е в клетките на всяко живо същество.
Когато гледаме някого в очите, виждаме елипси, но всъщност окото е кръгло. То е топка или
сфера и на част от повърхността му има леща (фиг. 12-19). На фиг. 12-15 виждате сферата, елип -
сата и по-малкия кръг на ириса. Опитайте се да почувствате с дясното си мозъчно полукълбо
колко правилна е геометричната фигура на тази илюстрация.
Но това е много, много повече от една обикновена рисунка. Там е показана геометричната
основа на очната ябълка, както и на самата светлина, защото те са едно и също. Геометрията, по
която са създадени всички очи, както и геометрията на целия електромагнитен спектър,
включително светлината, са идентични. Когато Божият Дух направил първото си движение в
Сътворението, той създал vesica piscis и веднага след това изрекъл: „Да бъде Светлина."
Светлината се е появила първа и това изобщо не е случайно.

Фиг. 12-19. Човешко око. Фиг. 12-20. Движение на светлинните вълни.

Светлинните вълни се движат така, както е показано на фиг. 12-20. Тук ясно се вижда
връзката между vesica piscis и светлината. Електрическата компонента се движи по оста като
синусоидална вълна, същевременно магнитната компонента също върви по синусоида, но под
ъгъл 90° спрямо нея. Целият модел едновременно се върти по 90-градусови сегменти.
Ако погледнете фиг. 12-21, ще видите геометрично изображение на светлината. Дългата ос
(дължината) на vesica piscis е електрическата компонента, а късата ос (ширината) е магнитната
компонента: те са в съотношение √3 една спрямо друга. В гл. 3 аз погрешно твърдях, че
дължината и ширината на vesica piscis се съотнасят една към друга според пропорцията на
Златното сечение. В действителност те са свързани чрез едно от свещените за Египет числа - √3.
Обаче ако разгледате фигурата, образувана от две vesica piscis под ъгъл 90° една към друга,
отговарящи на Златното сечение и на √3, става очевидно, че те твърде много си приличат.
Вероятно природата отново се опитва да копира Златното сечение, както при редицата на
Фибоначи.
 Фиг. 12-21. Геометрия на светлината.
Тъй като при движението си светлината се завърта на 90°, можем да представим това
геометрично, като проверим как vesica piscis се обръща на 90° в съответствие с прогресията -
както навън, така и навътре. Ако успеете да видите това, ще разберете геометрията на светлината
на фиг. 12-18.
Спиралите на Златното сечение са много сходни със спирачите V3 на vesica piscis, но
забележете, че правоъгълниците на фиг. 12-22 а не се допират изцяло, както при истинската
vesica piscis.

Фиг. 12-22 а. Геометрия на светлината в спиралите на Златното сечение.

Фиг. 12-22 б. Четирите мъжки спирали „√3", излизащи от vesica piscis.

Интересното е, че рисунката на истинската vesica piscis на фиг. 12-22 б е геометричен израз

както на окото, така и на светлината. Освен това тя изобразява много други при-■ родни обекти,
например листата на фиг. 12-23. Природата е създала листата така, че да получават светлина, за
да фотосинтезират, и при тях виждате същите геометрични параметри като при спиралите на
светлината на фиг. 12-18.
 Фиг. 12-23. Листа и светлина
Сега ще видим доколко енергийният поток нагоре по чакрите повтаря движението на
светлината. (Пак ще кажа, че тази информация е предназначена за определени хора, за които тя
има смисъл. Ако ви се струва твърде сложна, можете да прескочите този раздел или просто да го
прегледате набързо, защото реално ви трябва информацията за основните енергийни потоци на
8-или 13-чакровата система.)
На фиг. 12-24 а са показани спиралите, по които светлината или енергията върви нагоре по
гръбначния стълб - по същия начин се движи тя в космическото пространство. Единствената
разлика е, че в Космоса тя непрекъснато се разширява. На фиг. 12-24 б е даден поглед отгоре.
Нека сега разгледаме енергийния поток. Енергията достига до чакрите по пет канала. Те
вървят спираловидно нагоре през тялото по два начина - мъжки и женски. Мъжката енергия се
върти обратно на часовниковата стрелка, а женската - по часовниковата стрелка, гледано от
средата на тялото.
За да ви опиша тези пет канала, ще си послужа с графика. Не виждам друг начин да ви го
обясня. Представете си, че сте застанали под човека, гледате нагоре към фино-енергийните му
канали (в областта на половите органи). Ще видите пет енергийни канала, по които енергията
тръгва нагоре по гръбнака. На тази хоризонтална линия, разположена перпендикулярно (под
ъгъл 90°) спрямо вертикалната тръба, която преминава през центровете на чакрите, има едни
много особени съединения и отверстия. Те са показани най-долу на илюстрацията. Намират се в
основата на торса, в областта на перинеума.
Както вече казахме, перинеумът се намира между ануса и вагината при жените и ануса и
скротума при мъжете. В този малък участък от нежна кожа фактически съществува вътрешен
отвор, въпреки че не можете да го видите. В поне една нетрадиционна лечебна система, която ми
е известна, се прилага натиск върху перинеума, при който пръстът влиза около 5 см навътре в
тялото. На това място се намира отворът към централната тръба, върху която са разположени
главните чакри. Но там има още четири отверстия и четири енергийни канала - по два от всяка
страна (вж. фиг. 12-25).
Зад перинеума има още един отвор - анусът, откъдето тръгва друг енергиен поток, който се
издига по спирала нагоре, както е показано на илюстрацията; а зад него започва още един поток
под триъгълния сакрум (кръстната кост) - от върха на опашната кост. Той се подрежда в една
хоризонтална линия с ануса и перинеума. Амплитудата е много по-голяма, отколкото е показано
графично на фиг. 12-24 а, а енергийният поток е доста по-мощен, отколкото от ануса. В предната
част на перинеума се намира вагината при жените или вдлъбнатината в скротума при мъжете -
там силата на енергийния поток е подобна на тази от ануса. Още по-напред тръгва по-мощен
енергиен поток, сходен с този, който върви по гръбнака; източникът му се намира в клитора при
жените и в пениса при мъжете, а амплитудата на спиралата му е по-широка, отколкото е
показано на фиг. 12-24 а.
 Фиг. 12-24 а. Светлинните спирали, които се завихрят нагоре през осемте чакри.
Фиг. 12-24 6. Мъжките спирали, гледани отгоре. Женските се въртят в обратна посока
или по часовника (гледано отгоре).

Фиг. 12-25. Отверстията към петте канала.

Ако разгледате внимателно петте канала в опашна кост основата на торса, ще забележите, че
не са разположени в права линия от предната част на тялото към гърба. Всичко тук се движи
отзад напред, с изключение на мъжките тестиси, които са два, но много близко един до друг.
Това изключение ще ви стане ясно след няколко минути, когато обясним петата чакра. Отворът
на влагалището по същество е vesica piscis, ориентирана в посока отпред-назад. И отворът на
пениса е vesica piscis и също е ориентиран отпред-назад. Самият енергиен поток от първа чакра
тече отпред назад, с едно изключение, което споменахме.
Сега стигаме до втора чакра, като се завъртаме на 90° по часовника (при жените) или
обратно на часовника (при мъжете). Животът винаги се старае да се приспособи към природните
енергии - и в много случаи ще видите как тези насочващи енергии се нагаждат към отделни
части на физическото тяло. В действителност, обаче, частите на тялото се приспособяват към
насочващите потоци на вътрешните чакри.
На нивото на втората (сексуалната) чакра от двете страни са разположени фалопиевите
тръби (при жените) - под ъгъл 90° спрямо първата чакра, чиято посока е отпред-назад. Още един
оборот на спиралата нагоре и стигаме до третата чакра и пъпа. Спомнете си, че пъпната връв
излиза в посока отпред-назад (към гърба). После се издигаме по спиралата нагоре до четвъртата
чакра - слънчевия сплит, който има формата на vesica piscis и е ориентиран по ширина - под ъгъл
90° спрямо третата чакра.
Следващият оборот ни отвежда малко над гръдната кост, където попадаме на нещо различно
от всичко видяно досега - може би с изключение на първа чакра. Ще забележите тази разлика,
ако погледнете илюстрацията, на която е показано въртенето на спиралите.
На фиг. 12-26 а виждате човешка глава, обърната с лице към горния ръб на страницата
(гледано отгоре). Когато започне спираловидното си движение нагоре по гръбначния стълб,
енергията на първа чакра се насочва напред (към горния ръб на страницата). За да го обясним
по-нагледно, нека кажем, че тя се върти обратно на часовниковата стрелка (показано със
стрелките на фиг. 12-26 а и б). Когато стигне до втора чакра (2), посоката на въртене се обръща
наляво. При трета чакра (3) тя гледа назад (или към долния ръб на страницата). При четвърта
чакра (4) или слънчевия сплит се обръща надясно. А когато се завърти нагоре по гръдната кост
или през долната сърдечна чакра (5), тя застава в първоначалното си положение, т. е. отново
напред.

Фиг. 12-26 а. Човешка глава, гледана отгоре. Един пълен цикъл на въртене нагоре по
гръбнака завършва след пет движения - вижте стрелките, посочващи всяко движение.
Фиг. 12-26 б. Един пълен цикъл, показан като окръжност.
Фиг. 12-26 в. Един пълен цикъл, показан като синусоидалиа светлинна вълна.

Следователно онова, което прави сърдечната чакра различна, е фактът, че тя вече познава
всички възможни посоки на въртене; енергията е завършила един пълен цикъл от 360°. Същото
се наблюдава и при синусоидалната крива на светлинната вълна (вж. фиг. 12-26 в); нужни са й
пет точки, за да приключи цикъла. В долната сърдечна чакра, където е краят на първия цикъл,
енергиите се движат както отпред-назад, така и хоризонтално от едната страна към другата. Така
на това много специално място се образува кръст. Според древните египтяни, тук се намира един
от най-важните центрове в тялото. Това е точката на завършеността, в която ние изпитваме
любов към Бога. Там се намират гръдните жлези, които са ориентирани отпред-назад, но са
разположени хоризонтално една до друга; и двете посоки съществуват едновременно - както при
тестисите в първа чакра в същата точка на окръжността (вж. „1" и „5" на фиг. 12-26 а и 12-26 б).

Представата на египтяните за сексуалната енергия и оргазма

Сега ще направим малко отклонение, за да разгледаме огромното значение на човешката
сексуална енергия и оргазма. Според древните египтяни, оргазмът е ключ към вечния живот и е
тясно свързан с пета чакра. Най-напред да обясним връзката с вечния живот.
Днес хората използват сексуалната си енергия и изпитват оргазъм, но не се интересуват
какво става с тази освободена енергия. Повечето нямат представа къде отива тя след оргазма.
Обикновено тя тръгва нагоре по гръбначния стълб, излиза от темето и попада директно в 8-ма
или 13-та чакра. В много редки случаи се спуска надолу по гръбнака и достига до един невидим
център под стъпалата, който се намира в точката, противолежаща на центъра над главата. И в
двата случая сексуалната енергия - тази концентрирана жизнена сила - се разсейва и се губи. Все
едно да изразходите заряда на една батерия, като я заземите. В нея повече няма да има енергия;
тя си е отишла завинаги. Според мен, точно това имат предвид всички тантристки системи по
света, които познавам: те смятат, че оргазмът приближава човека към смъртта, защото хората
губят от жизнената си сила. Но египтяните много отдавна са разбрали, че има и други пътища.
Именно по тази причина индуистката и тибетската тантра изискват от мъжете да избягват
еякулацията. Вместо това те говорят за някакви невидими миниатюрни тръбички, по които
спермата се придвижва към висшите центрове, ако ученикът се научи да контролира оргазма си.
Споменатите системи, както и китайската даоистка тантра, се интересуват главно от потока
на сексуалната енергия, който понякога се нарича „сексуално течение". Занимава ги най-вече
въпросът какво става с нея, когато се раздвижи преди оргазма, но всички те разбират енергията
по съвсем различен начин в сравнение с древните египтяни.
Според египтяните оргазмът е необходим и полезен, но енергийните потоци трябва да бъдат
овладени чрез дълбок езотеричен процес, който се различава от техниките на всички останали
системи. Те смятат, че ако тази енергия се контролира, човешкият оргазъм може да се превърне в
неизчерпаем източник на прана, която не се губи. Освобождаването й помага на Мер-Ка-Ба и на
цялото светлинно тяло и при определени обстоятелства води до вечен живот. Ключът е в анкха.
Какво общо има символът анкх със сексуалната енергия? Трудно е да се обясни, но ще се
постарая. За да разберем онова, за което на египтяните са им били нужни хилядолетия, ще за -
почнем от пета чакра. В предишния раздел видяхме, че за пръв път при нея системата от чакри
завършва един пълен цикъл на завъртане. Това е първата чакра, в която енергиите се движат
както отпред-назад, така и наляво-надясно. Ако ги гледаме отгоре, ще изглеждат така: фиг. 12-27
а.
Погледнато отпред, ще изглеждат ето така: фиг. 12-27 б.
Забележете, че и двата символа са християнски. Ако обаче можехте да видите същите
енергии отстрани, ще наблюдавате друга картина, каквато едва ли сте очаквали. Там има още
една енергийна „тръба", която египтяните открили в резултат от общуването си с Братството на
Тат под Великата пирамида. Тази информация идва директно от древна Атлантида. Ето как
изглежда човешкото енергийно поле отстрани на нивото на пета чакра: фиг. 12-27 в.

Фиг. 12-27 а. Енергийните спирали в пета чакра (поглед отгоре).

Фиг. 12-27 б. Същите спирали в пета чакра, гледани отпред.

Фиг. 12-27 в. Пета чакра, гледана отстрани - египетски Анкх.
Фиг. 12-27 г. Християнският символ, който съдържа и трите ракурса.
Според мен е много интересно дали първите християни са знаели това, защото в определено
време на годината, което обикновено се свързва с възкресението, по одеждите на много
християнски свещеници можете да видите този символ: фиг. 12-27 г. Той показва и трите ракурса
едновременно - отгоре, отстрани и отпред. Предполагам, че християните са предпочели да не
показват целия овал на анкха, за да скрият връзката си с древната египетска религия. Но
очевидно всичко това им е било известно.
Сега, когато вече знаете, че енергийният канал анкх се намира в човешкото енергийно поле,
ще разберете сексуалните практики на египтяните.
Преди да говорим за сексуалните енергии, нека ви обясня нещо за анкха. Когато обикалях из
египетските музеи, лично разгледах над 200 жезъла. Те са направени предимно от дърво,
въпреки че понякога са използвани и други материали. При всички тях в долния край имаше
камертон, а към горния можеха да се прикрепват четири различни приспособления.
В Пета глава споменахме за приспособлението, което се прикачва под ъгъл 45° и се използва
при реалното осъществяване на възкресението, но още не сме говорили подробно за самия анкх.
Този накрайник е наистина изумителен. Когато камертонът в долния край на жезъла започне да
вибрира, енергията обикновено се разсейва много бързо. Но ако прикрепите анкх в горния му
край, тя сякаш се връща обратно в жезъла и тръгва надолу - така се запазва.
Неотдавна пътувах до Холандия. Там няколко души бяха изработили множество медни
жезли с висококачествени камертони в долния край и резба в горния, така че към него да могат
да се завинтват различни накрайници. Аз експериментирах с такъв жезъл. Най-напред го
използвах без накрайник, като удрях камертона и засичах колко време ще вибрира. После
прикрепих анкх на върха и отново задействах камертона. С него той вибрираше три пъти по-
дълго.
Това отговоря на въпроса, защо египтяните са използвачи специални сексуални практики,
които сега ще обясним. Те открили, че ако по време на оргазъм оставят сексуалната енергия да
излезе от двата края на централния канал, тя се разсейва. Но ако я направляват съзнателно и я
насочат по каната анкх, тя ще се върне в гръбначния стълб и ще продължи да вибрира и да
резонира. Тогава жизнената енергия не се губи, а на практика дори се увеличава.
Можем да си говорим за това цял ден, но ако опитате само веднъж, ще разберете всичко. И
все пак, не е лесно да го направите от първия път. Отначало сексуалната енергия ще профучи
покрай пета чакра и ще излети нагоре извън тялото. Нужна е известна практика. Но щом веднъж
усвоите този метод, много се съмнявам, че някога ще изпитате оргазъм по друг начин. Енергията
е твърде силна и усещанията са много приятни. Щом тялото ви запомни това преживяване,
никога няма да се върне към старите навици.

64-те сексуални/личностни конфигурации

След като изпробвате тази техника, можете малко да я промените в съответствие с нуждите
си. Ще започна с описанието на основните сексуални практики на древните египтяни, както ми
ги разказа Тот. От съвременна гледна точка те изглеждат изключително сложни и заплетени.
Първо, египтяните не са разделяли хората само на два пола, а на 64 съвсем отделни
сексуални полярности. Няма да навлизам подробно в темата, но ще ви покажа един прост модел.
Той е извлечен от ДНК-молекулата на човека и 64-те кодона.
Египтяните са определили четири основни сексуални модела: мъжки, женски, бисексуален и
неутрален. Мъжки: мъжки-хетеросексуален и мъжки-хомосексуален. Женски: женски-
хетеросексуален и женски-хомосексуален. Бисексуален: мъжко тяло и женско тяло. Неутрален:
неутрално-мъжко тяло и неутрално-женско тяло. Това прави осем първични сексуални типа.
Пак ще повторя, че това, което сега ще ви кажа, излиза извън рамките на обикновените
човешки представи. Египтяните са смятали, че тялото не се обитава само от един човек. Те
възприемали и идентифицирали осем съвсем отделни личности. Всяка от тях била свързана с
първите осем клетки, образуващи осем електрически вериги, които водят до осемте главни
чакри - основата на осемте върха на тетраедъра около тялото.
 Когато духът пристигне за пръв път на Земята, той разполага тетраедрите около тялото си по
такъв начин, че да стане мъж или жена. Така се появява първата личност. В следващия живот
обикновено подрежда тетраедрите така, че да се роди от противоположния пол. По-нататък
продължава да завърта напред различните върхове на тетраедрите, докато ги изреди докрай и
преживее всичките осем личности. След първите осем прераждания на Земята духът обикновено
си избира някакъв ритъм, по който да поддържа половия баланс през земните си животи.
Например, три живота като мъж, последвани от три живота като жена - и все по този модел -
според предпочитанията си. В повечето случаи си харесва по една мъжка и една женска личност
повече от всички други и ги използва по-често. В резултат те стават доминиращи - нещо като
бабата и дядото на останалите шест. Следват две малко по-млади личности, еквивалентни на
средната възраст. После идват още по-младите, които биха били около или малко над 30 г. И
накрая тези, които се използват най-рядко - нещо като юноши. Това се отнася и за двата пола.
Тези осем личности заедно образуват цялостния личностен комплекс на духа, дошъл за пръв път
на Земята.
Древните египтяни комбинирали осемте първични сексуални типа и осемте личности, за да
създадат 64 полови/личностни конфигурации, свързани с египетската тантра. Сега нямаме въз-
можност да се занимаваме с тази тема. Тя е изключително увлекателна и изисква дългогодишно
обучение, за да бъде овладяна. На египтяните им били нужни 12 години, за да преминат през
всяка полова/личностна конфигурация, и в резултат постигали дълбока мъдрост и разбиране за
живота.
В края на обучението си ученикът организирал „конференция" с всичките си осем личности
едновременно и в пълно съзнание, за да предаде мъдростта на „бабата" и „дядото" на по-
младите.
Техника на оргазма
Ето как можете да накарате енергията по време на оргазма тръгне „като по анкх". Какви
сексуални техники използвате преди това си е ваша лична работа. Нямам намерение да ви съдя -
а и египтяните определено не биха го направили, щом са смятали, че преди да влезете в
Камерата на царя, за да се издигнете до следващото ниво на съзнание, трябва да се запознаете с
всичките 64 сексуални модела. Такава е била тяхната идея, но важното е да разберете, че това
не е необходимо. Можете да се издигнете на друго ниво на съзнание и без тази информация. От
тяхна гледна точка, обаче, идеята за движението по анкх има първостепенно значение за
постигането на вечен живот. Сами ще решите дали желаете да практикувате тази техника.
1. В момента, когато усетите, че сексуалната енергия е готова да се издигне нагоре по
гръбначния ви стълб, вдишайте много дълбоко, като изпълните дробовете си до 9/10, после
задръжте дъха си.
2. Оставете сексуалната енергия на оргазма да се издигне нагоре по гръбнака, но в момента,
когато достигне до пета чакра. с усилие на волята отклонете потока на 90° към гърба и навън.
Тогава той автоматично ще продължи да се движи по тръбата на анкха и ще завива бавно, докато
премине точно през осма (или 13-та) чакра, която се намира на една длан разстояние над главата
под ъгъл 90° спрямо вертикала. После ще направи обратен завой и ще се върне в пета чакра,
откъдето е тръгнал. Често с приближаването до изходната точка той забавя движението си. Ако
можете да видите енергията, ще забележите, че се свива като острие. Когато достигне пета чакра
в предната половина на тялото, може силно да ви разтърси. През цялото време трябва да
задържате дъха си.
3. В мига, когато сексуалната енергия се съедини с източника си, направете пълно вдишване.
Спомнете си, че бяхте напълнили дробовете си до 9/10 - сега вдишайте докрай, толкова дълбоко,
колкото можете.
 4. После изпуснете въздуха много, много бавно. Докато издишвате, сексуалната енергия ще
продължи да се движи по анкх-канала. След като изпразните дробовете си докрай, продължете
да дишате много дълбоко. И тук нещата ще се променят.
5. В този момент продължете да правите пълни и дълбоки вдишвания, като непрекъснато си
представяте как сексуалната енергия във вид на прана навлиза през двата полюса и как потоците
се срещат в пета чакра, както преди. Осъзнавайте своята Мер-Ка-Ба и почувствайте как
енергията се излъчва в светлинното ви тяло и го изпълва. Оставете я да проникне до най-дъл-
боките физически нива на организма, дори вътре в клетките. Почувствайте как всяка клетка се
подмладява от тази жизнена сила, как тази прекрасна енергия обгръща цялото ви същество и
изцелява тялото, ума и сърцето ви.
6. Продължете да дишате дълбоко, докато не усетите, че тялото ви се отпуска; после
успокойте дишането си до нормалния ритъм.
7. Ако е възможно, позволете си да се отпуснете напълно или дори да поспите.
След като практикувате тази техника поне една седмица, смятам, че ще я усвоите много
добре. А ако я използвате постоянно, тя ще ви донесе здраве и ще укрепи вашето ментално.
емоционално и физическо тяло, ще придаде огромна мощ и сила на светлинното ви тяло. Но ако
по някаква причина ви се струва неприемливо, не го правете.
Отвъд пета чакра
Вие не можете да видите физически горните чакри толкова ясно, колкото петте долни, но в
тази част на тялото се наблюдава същият феномен (вж. фиг. 12-28). След като спиралата напус не
пета чакра, тя завива наляво към шеста - личната сърдечна чакра. Физическото сърце е
разположено вляво от средата на тялото и под ъгъл 90° към петата - Христовата чакра.
После спиралата обръща посоката към гърба и стига до гърлената чакра. При мъжете на
това място в хоризонталната плоскост „отпред-назад" се появява адамовата ябълка.
Но когато стигнем до осма чакра на брадичката, системата като че ли се нарушава. Потокът
отново се движи хоризонтално отпред-назад, както при гърлената чакра - никакъв завой на 90°.
Защо? В тази точка енергията навлиза в нова конфигурация, може би защото това е осмата чакра,
с която завършва цикълът при 8-чакровата система. Възниква нова. по-малка система от чакри,
която се наблюдава единствено в главата. Тя определя 13-чакровата система, въпреки че е нещо
отделно от нея.

Фиг. 12-28. Възходящата спирала от пета чакра.

Какво става всъщност? Ако разгледате Канона на Леонардо (фиг. 12-29), ще видите, че
главата е нарисувана вътре в един от 64-те квадрата, които по-нататък се делят на мрежа от 4 х
4 . т. е. на 16 квадратчета. На тази илюстрация едва ли можете да различите добре за какво става
въпрос, но ако намерите качествено копие, ще видите по-ясно. Мрежата от 16 квадратчета е
функция на мрежата от 64 квадрата, където главата е голяма точно колкото един от тях. Следова-
телно, тя е 1/64-та част от големия квадрат около тялото.
 Фиг. 12-29. Канонът на Леонардо.
Системата от чакри се движи възходящо нагоре през тялото и главата, но там съществува
отделна мини-система, разположена от върха на брадичката до темето. Вероятно тя е 8-чакрова,
но според мен там присъства и 13-чакровата система. Имайте предвид, че тази мини-система е
допълнение към 13-чакровата, която започнахме да изучаваме, и е част от нея.
Центровете на чакрите се намират на върха на брадичката, на устните, на върха на носа, в
очите и на третото око. Останалите три са вътре в главата и не могат да се видят, докато не
разгледаме вътрешните дялове на мозъка.
И отново откриваме същия модел на въртене във формите на лицето. Първо, върхът на
брадичката е издаден навън и право напред, после под ъгъл 90° идва устата с формата на vesica
piscis, разтеглена в посока ляво-дясно. Носът се намира в плоскостта отпред-назад на 90° спрямо
устата, после са очите - отново vesica piscis на 90° към носа и в плоскостта ляво-дясно. Накрая
завършваме с третото око - петата точка, също като при Христовата чакра. По тази причина
както чакрата на Христовото съзнание, така и третото око са толкова важни и уникални. И двете
са пети поред и завършват цикъла в съответната система.
Ето с какво се заех, след като Тот напусна Земята. Искаше ми се да разполагаме с повече
време за разговор на тази тема, защото няма да я срещнете в нито една книга. Египтяните
никъде не са записали тази информация. Същото се отнася и до познанията, получавани в
школата „Дясното око на Хор", с изключение на Залата на Хрониките. Всичко се е преподавало
устно.
Последната полустъпка
На фиг. 12-30 е показана човешка глава с епифизата и 13-та чакра. Рано или късно нашето
съзнание ще се установи в епифизата и ще поискаме да се издигнем до 13-та чакра. На пръв
поглед най-прекият път е право нагоре, но Бог е направил така. че да не тръгваме по този път
само защото е най-очевиден. Той променил ъгъла, така че да не го открием и да останем на
нивото на епифизата, докато не го овладеем напълно. Подобно на 8-чакровата система (фиг. 12-
10), при която след трета чакра има преграда, за да не можем да стигнем до по-висшите, в
главата на мястото на полустъпката също има стена, насочена към тила. Много е трудно да ви
обясня какво да направите на практика. Тибетците казват, че не можем да се издигнем до 13-та
чакра, ако първо не се насочим към тила. Трябва да открием прохода и едва тогава можем да
преминем през него.
Фактически върху правата, която върви от лицето към тила (както е показано на илюстраци-
ята), са разположени пет чакри. Три от тях са вътре в главата и по една в пространството пред и
зад нея. Повечето хора са запознати само с епифизата и хипофизата.
Нефилимите първи разбрали как да стигнат от 12-та до 13-та чакра и да променят нивата на
измеренията, но техният начин се различава от този, който ще използваме ние. Те първо стигали
до епифизата, после насочвали съзнанието си напред към хипофизата и продължавали по тази
линия извън главата - към чакрата, разположена в пространството пред лицето. След като
достигали тази фронтална чакра, правели завой на 90° и тръгвали право нагоре. Така се
прехвърляли в друго измерение. Поради тази високоскоростна техника на преход под формата на
буквата „L" нефилимите станали известни като „Елове" или „Елси". Това се превърнало в техен
прякор. По-късно, когато броят им на Земята намалял, започнали да ги наричат Elders5 или
Старшите. Според мен, Земята ще извърши прехода по друг начин - освен ако някой от вас не
пожелае да го направи като нефилимите. Но аз ще се придържам към пътя. по който ще тръгнат
останалите жители на планетата. Ще ви опиша начина, по който отпътуваха Тот и Шесат. Ще
използваме тъкмо него, защото той е най-лесният от всички известни досега. През последния
ден от престоя си тук Тот ми даде някои указания.

Фиг. 12-30. Извисяването в наши дни.

Най-напред откриваме пътя от епифизата до точката на тила. За да излезем, трябва да
преминем през коронната чакра, затова от точката на тила правим завой на 45° и стигаме до нея.
Когато влезем в короната, завиваме още веднъж на 45° и се насочваме нагоре към 13-та чакра.
Поради бързия 45-градусов завой може да почувстваме, че вашата Мер-Ка-Ба става нестабилна.
Не се безпокойте, тя ще се уравновеси.
Преди Падането в епохата на Атлантида сме правели един завой на 90°; но това е доста
трудно - истински шок. По-лесно е да се направят два завоя по 45°. Когато направите първия, ще
забележите, че полето Мер-Ка-Ба сякаш се разклаща и може да се почувствате доста странно.
Трябва да спрете и да се концентрирате, докато то се стабилизира само. Направете двата прехода
поотделно и един след друг през интервал от минута-минута и половина. Когато усетите, че
Мер-Ка-Ба се е уравновесила, направете следващия 45-градусов завой, за да се свържете с 13-та
чакра.
Именно така са постъпили много Висши учители при своето Извисяване. Те правели първия
преход, изчаквали, докато процесът се стабилизира, и веднага след това минавали към втория
преход. В един момент сякаш се озовавате в „ничия земя" и не сте много устойчиви; не можете
да останете там. Ако се задържите твърде дълго, кой знае какво може да се ви случи. Но вие
пребивавате там само за миг, след това - хооп! -- правите втория преход, който ви отвежда на
следващото ниво - в нашия случай в четвъртото измерение.

5
Elder – англ. – старши, старейшина, възрастен човек. Бел. пр.
 Пак повтарям това, за да го запомните; ще дойде време, когато то ще ви бъде от полза. Има
много начини да попаднете директно в другите измерения, но за да направите 90-градусов завой,
се изисква по-голяма зрялост на душата. Когато правите два завоя от по 45°, все едно използвате
допълнителни колела, докато се учите да карате велосипед. По-лесно е и няма да ви извади от
равновесие.
Енергийните полета около тялото
Сега ще разгледаме енергийните полета около човешкото тяло, създадени от движението на
енергията и на съзнанието вътре в чакрите.
Първото поле, което излиза от тялото, е полето чи или прана; понякога го наричат етерно.
Въпреки че се излъчва от цялото тяло, то се забелязва най-вече около дланите, стъпалата, главата
и по-слабо около раменете. Обикновено изглежда като мека синьо-бяла светлина.
Непосредствено до кожата има черен слой, а веднага след него започва полето от синкава
светлина. Това е прана или жизнената енергия на вашето тяло. Около дланите на ръцете то се
простира на разстояние от половин сантиметър до 7-10 см. Навсякъде другаде около тялото е на
около 2 см от кожата.
Дори да не вярвате, че имате такова поле и досега да не сте го виждали, никак не е трудно да
се научите. Ще ви обясня какво да направите, ако искате да опитате. Вземете парче плътна черна
хартия и я поставете точно под лампа с регулатор на яркостта. Сложете ръката си на 2-3 см над
хартията и плавно намалявайте светлината, докато престанете да виждате дланта си. Почакайте
11 секунди. Очите ви ще се адаптират и пак ще я видите. Когато се появи отново пред погледа
ви, би трябвало да доловите праничната аура. Може би ще се наложи да опитате пак.
После погледнете, да речем, последната фаланга на средния си пръст на фона на черната
хартия - на около 2-3 см зад него. Задръжте погледа си и не мигайте. Почакайте малко. След 10-
15 секунди ще започнете да виждате мекото синьо лъчение около пръстите си.
След като вече сте успели да видите полето си, можете ла направите и други опити.
Например, допрете краищата на два пръста на двете си ръце и пламъците, излизащи от тях, също
ще се съединят. После започнете да ги отделяте един от друг и ще видите как светлинното поле
се разтяга като дъвка. Когато пръстите се раздалечат на около 10-12 см, пламъчетата ще се
„скъсат" и ще отскочат назад. Повтаряйте опитите отново и отново. Повечето хора успяват.
После вземете един кристал - няма нужда да бъде нещо изключително - и го задръжте над
китката си. Започнете дълбоко и ритмично йогистко дишане - много дълбоко и продължително -
за да поемете прана. Ще видите как пламъчетата по върховете на пръстите ви се уголемяват.
Понякога могат да стигнат до 10-15 см. (Ще го видите реално.) После ще установите, че това е
свързано с вашето дишане. Докато вдишвате, полето леко се свива; когато издишвате, се
разширява. Можете да видите с очите си взаимовръзката между дишането и праничното поле.
Ето как се прави Кирлианова фотография: върху заредена метална пластина се слага дланта,
един пръст или листо от растение, след това се пуска електрически ток и се отпечатва върху
специална плака. Вижте праничното поле на тези снимки. Фиг. 12-3 1 е взета от Human
Dimension Institute - там е фотографиран пръстът на известна местна лечителка. На горната
снимка тя просто си седи и не прави нищо - виждате как от върха на пръста й излиза
белезникаво-синкава светлина. Долната снимка показва какво става, когато лечителката започва
да диша по специален начин и се концентрира върху лечебния сеанс. От върха на пръста и
започват да излизат синьо-бели пламъчета. В този случай те са свързани не само с дишането й, а
и с чакрата, върху която се е съсредоточила и за която ще говорим в главата за лечителството.
Над праничното има друго енергийно поле, което не е свързано директно с дишането, а с
мислите и емоциите. Вашите мисли създават електромагнитни вълни, излъчвани от мозъка.
Същото правят и емоциите. Можете да ги възприемете, те са съвсем видими. Повечето хора
обаче вече не са настроени към тях и затова не знаят за съществуването им. Днес вече се появиха
фотоапарати, свързани с компютър, които могат да заснемат аурата, така че тя престана да бъде
само догадка, а се превърна в научен факт. Запознайте се с трудовете на д-р Валъри Хънт и ще
разберете колко далеч е отишла науката в разгадаването на тайните на човешката аура.
„Изключването" на конкретна входяща информация е интересен феномен. Например,
живеете в голям град, където отвсякъде се носят най-различни звуци - пищят сирените на
полицейските и на пожарните коли, някъде два автомобила се сблъскват с трясък, викат хора - и
какво ли не още. Целият този шум ви заобикаля постоянно, но толкова сте свикнали с него. че го
възприемате като монотонно бръмчене, макар понякога да е Доста силен. Във всеки град се носи
такава какафония от звуци, но тъй като живеете там. просто не я чувате. Изключили сте се. За
повечето хора тя просто не съществува. Обаче когато в големия град пристигне човек от
планината или от малко селище, шумът ще му се стори оглушителен. Това е така, защото ушите
му са много чувствителни. Но ако остане достатъчно дълго в града, той ще свикне, ще се
изключи и ще престане да го чува. По някаква причина същото е станало и с човешките аури.
Може би е било твърде болезнено да узнаем истината за мислите и чувствата на човека срещу
нас, затова повечето хора са се „изключили" и вече не притежават способността да виждат
аурите.

Фиг. 12-31. Кирлианова фотография на пръсти (насочени надолу).

Как да виждаме аурата
АКО наистина искате да виждате и да изучавате аурата, препоръчвам ви най-напред да
прочетете няколко книги по хромотерапия (цветолечение). Така ще получите представа за
значението на различните цветове, но аз лично установих, че всеки от нас притежава това
познание и разбира цветовете на подсъзнателно ниво. Прочел съм 22 книги по хромотерапия -
във всичките се говори едно и също. Трудно може да се открие някаква разлика в концепциите
им, затова е достатъчно да прочетете две-три от тях и ще разберете за какво става въпрос. В
книгата на Едгар Кейси „Аурите: есе върху значението на цветовете" темата е разгледана
превъзходно, достъпно и по същество.
 Военните обучават някои от специалните си подразделения да виждат аури, та когато
погледнат един човек, да могат да разберат какво точно мисли и чувства - очевидно, това е доста
изгодно качество за тях. Те са разработили специална методика за обучение, с която сега ще ви
запозная.
Вземете разноцветна плътна хартия и голяма бяла плоскост - около 60 см на 100 см. Ще ви
запозная с един зрителен феномен, който няма нищо общо с аурите, но с помощта на
предложената техника можете да се научите да ги виждате.
Поставете бялата плоскост на пода под лампа с регулатор на яркостта. В средата сложете
лист цветна хартия. Най-напред опитайте с червена. Сега фиксирайте погледа си в средата на
цветната хартия и не мигайте. Стойте така 30 секунди. Без да отмествате очи от червения лист,
бързо го отдръпнете и продължете да гледате към същото място върху бялата повърхност. След
по-малко от секунда ще видите допълващия цвят на листа, който сте отместили. Ако е бил
червен, ще видите зелено петно. Остатъчният образ винаги е различен от оригиналния цвят, но
запазва формата на листа.
Този остатъчен образ, прозрачен и просветващ, ще започне сякаш да плува над бялата
плоскост. Направете този опит с четири или пет цвята последователно, което ще ви отнеме само
няколко минути, и след като приключите, вече ще сте придобили известна чувствителност към
подобни цветни образи - проблясващи, прозрачни и плуващи във въздуха. Тези цветове много
приличат на ауричните полета, въпреки че са по-съвършени, защото твърде малко хора имат аура
с такива чисти и ясни цветове.
За следващия етап на обучението ще ви трябва партньор; желателно е и двамата да сте
облечени в бяло. Това е най-лесният начин да се видят цветовете на аурата. Дрехите ви със
сигурност няма да я блокират, но ако облечете нещо цветно, може да ви бъде по-трудно да я
видите. Нека партньорът ви застане пред бяла стена, после вземете лампа с регулатор на
яркостта, нагласете я на пълна мощност и го осветете. Дайте му да държи един от цветните
листове на около 2-3 см пред лицето си по-ниско от носа. Отдръпнете се и се концентрирайте
върху цвета, както при предишния експеримент; фиксирайте погледа си, пребройте до 30 и
кажете на партньора си да махне листа. Ще видите допълващия цвят, плуващ в пространството
пред него. Така ще си създадете навика да възприемате цветове, които се носят свободно около
човека, и умът ви ще се научи да приема тази идея.
След това можете да поставяте цветна хартия зад главата и раменете на партньора си или
пък на 30-60 см пред него. Направете го 5-6 пъти, докато свикнете с мисълта, че виждате
цветове, плуващи около тялото. Сега оставете настрана цветната хартия и продължете да гледате
партньора си, като в същото време много, много бавно намалявате яркостта на лампата. Ще
стигнете до онзи вълшебен момент, в който тялото му ще потъмнее съвсем - и хоп! - внезапно ще
избухнат всички цветове и ще видите аурата му.
Ще я видите цялата. Ще осъзнаете, че това са реалните багри на аурата, а не допълващите
цветове, които виждахте преди малко, защото те ще бъдат най-различни и ще се променят.
Каквото си помисли или почувства човекът срещу вас, то в същия миг ще се излъчи в аурата
му. Ще установите, че обикновено цветовете около главата и раменете отразяват най-вече
мислите. Цветовете около гръдния кош и торса, включително гърба, се отнасят повече до
чувствата и емоциите, въпреки че понякога едните и другите леко се наслагват.
Наред с мислите и чувствата, аурата може да ви покаже и още нещо. Понякога там се
откриват някои физически проблеми в тялото. Ако изпитвате болка, тя често се появява като
цветно петно в аурата. Ако мислите в ума ви се сменят, цветовете, които ги отразяват, също
проблясват и се променят, а цветовете на емоциите обикновено плуват и се местят. Но ако са
свързани с някаква болест, те са неподвижни, по правило са ъгловати или запазват определена
форма, която не се променя. Дори тялото да се движи, те остават фиксирани на конкретно място.
Понякога болестта не може да се види, защото светлината й е скрита изцяло вътре в тялото и не
излъчва сигнали. Но все нещо ще се промъкне навън.
В Human Dimensions Institute има един лекар, който води курсове по диагностика на
болестите чрез разчитане на аурата. Преди доста време той установил, че ако човек се научи да
разчита аурата, може просто да погледне някого и да види всички фиксирани в нея модели - така
ще разбере какво точно не е наред. Няма нужда да го изпраща на ядрено-магнитен резонанс или
на други изследвания. Просто го поглежда и поставя точна диагноза. Повечето хора могат да
правят това и този лекар ги обучава. Според мен, всеки притежава способността да вижда аури,
освен ако няма някакъв сериозен емоционален или физически проблем.
Ето как можете да определите дали полетата, които виждате, са реални. Аз предлагам на
курсистите си да погледнат към някого от групата, на когото казвам: „Я си мисли за колата си."
(Хората изпитват куп смесени чувства към автомобилите си.) И докато той си мисли за нея,
цветовете около главата му веднага започват да се променят. После можете да му кажете:
„Помисли си за някого, когото не харесваш." Вероятно ще видите мътен червен цвят - цвета на
гнева, защото когато не харесваме някого, обикновено това е съпроводено с гняв. Цветът ще се
появи около главата и раменете, дори около цялото тяло чак до долу. После помолете: „Спомни
си за някого, когото наистина обичаш. Влез в това състояние. Избери най-любимия си човек и
мисли за него." В този случай обикновено се виждат розови цветове, излизащи от гърдите, и
златна или бяла светлина от темето на главата. Ако накарате човека да си мисли нещо духовно
или за Бог, ще видите много златно и виолетово. Цветовете ще се променят в момента, в който
човекът започне да мисли за нещо друго. Ето как ще разберете дали виждате реални неща.
Щом веднъж си върнете тази способност, ще можете да я включвате и изключвате по
желание. При мен тя постоянно е изключена, освен когато някой ме помоли да я включа. Това е
нещо като стереоизображение; гледате картината по нормалния начин, но ако поискате, можете
плавно да се фокусирате и да отидете на друго ниво - така става и при разчитането на аурите.
Можете просто да наблюдавате повърхността на тялото или пък леко да се фокусирате и да
погледнете около него - все едно, че гледате стереоизображение. Изборът е ваш.
Останалата част от човешкото светлинно тяло
Човешката аура се намира в яйцевидно поде, обгръщащо тялото. Отвъд него има стотици
геометрични образи, които са много, много специфични. Те са електромагнитни по природа
(поне в нашето измерение) и ако разполагате с подходяща апаратура, ще ги уловите и ще ги
прожектирате на екрана на компютъра. Много е трудно да се видят с просто око. Можете да ги
усетите в ума си, да ги почувствате, но е трудно да ги видите, защото енергията им е твърде
фина. Щом веднъж задвижите полето Мер-Ка-Ба, ще ви стане по-лесно, защото то притежава
огромна сила.
В следващите глави ще разгледаме тези геометрични полета и ще ви стане ясно. Веднъж
видени, те дават възможност за извисяване в измеренията на светлината, което води до
безсмъртие и директно осъзнаване на Бога.

ТРИНАДЕСЕТ
Геометрията на Мер-Ка-Ба.
Медитацията Мер-Ка-Ба
Да обобщим казаното в предишната глава: първо, през чакрите тече енергиен поток. Оттам
той достига до всяка клетка по меридианите. Второ, близо до тялото е разположено пранично
поле, създадено от енергийния поток в чакрите/меридианите. По-нататък имаме аура, породена
от мислите и емоциите/чувствата, която се простира на около метър извън тялото и е
заобиколена от енергийно поле с яйцевидна форма. Следват геометричните светлинни полета,
които образуват основната част от човешкото светлинно тяло. Мер-Ка-Ба е потенциалът на
геометричното светлинно поле и се създава от съзнанието. Но тя не възниква автоматично, а в
резултат от продължителна еволюция, затова днес по-малко от 0,1 % от хората имат жива Мер-
Ка-Ба. Вярвам, че през следващите няколко години това положение коренно ще се промени.

Фиг. 13-1. Геометрията на човешкия звезден тетраедър.

Човекът е обгърнат от множество геометрични полета, които в това измерение имат
електромагнитна природа (фиг. 13-1). Мер-Ка-Ба се простира във всички възможни измерения и
във всяко от тях функционира съобразно неговите закони. На илюстрацията е показана само
една от стотиците геометрични форми, съществуващи около тялото. Тук виждате поле във вид на
звезден тетраедър - първото извън повърхността на тялото, наричано понякога „въведение" към
Мер-Ка-Ба. Точно него ще използваме на Земята в този исторически момент (поне повечето от
нас), но ние ще ви покажем геометричното светлинно поле по-обстойно, защото за някои от вас
тази информация може да се окаже твърде важна. На повечето хора им е нужно да познават само
първия звезден тетраедър. Когато се прехвърлите в другия свят - четвъртото измерение на тази
планета - ще получите цялата допълнителна информация, която ще ви потрябва тогава.
Ще попитате: защо продължавам да говоря за неща, необходими на много малко хора?
Защото моите слушатели се намират на различни еволюционни нива на развитие. Всеки от нас е
еднакво важен. Всъщност, ако загине дори и един дух, цялата Вселена ще престане да
съществува. За да обхвана всички, трябва да отида по-далеч от това, което е необходимо на
повечето от вас.
Звездният тетраедър - източник на всички геометрични полета около тялото
АКО проследите енергийните линии от звездния тетраедър до неговия източник в тялото, ще
стигнете до миниатюрното поле на звездния тетраедър около първите осем клетки - Яйцето на
Живота - разположено в точния геометричен център на тялото. Както видяхме в гл. 7, Том 1,
Сътворението на живота е геометрично. Митозата започва от сфера, минава през тетраедър,
звезден тетраедър, куб и отново сфера, накрая се превръща в тор. Но това геометрично начало на
живота не спира дотук. То се разпространява до 18 м извън тялото, като оформя удивително и
сложно образувание от взаимосвързани и взаимодействащи си геометрични енергийни полета,
които се активират през целия живот в процеса на еволюцията.
Сега, когато вече знаете кой е техният източник, нека да ги разгледаме по-подробно. Ще
започнем със звездния тетраедър. Най-напред ще повторим част от информацията, дадена на стр.
94-97 от Том 1, за да не се налага да я търсите отново.
Предстои ни да направим нещо наистина свещено, което ще ви промени завинаги. Ако в
момента ви се струва, че не трябва да поемате по този път, по-добре недейте. Изчакайте, докато
се уверите, че е подходящ за вас. След като веднъж тръгнете по него, няма връщане назад.
Предстои ви да узнаете и да преживеете твърде много неща с висшите си чакри. Можете просто
да прочетете тази глава, но това няма да е достатъчно. Само истинското преживяване на Мер-Ка-
Ба ще промени вас самите и целия ви живот. Така ще дадете знак на вашия Висш Аз. че сте
тръгнали по пътя на осъзнаването, и тогава той - който всъщност сте самите вие на по-високо
ниво на съзнание - ще започне да променя живота ви на тази Земя и ще ускори духовното ви
израстване.
След като се заемете с тази практика, вероятно ще забележите големи промени в живота си
само след броени дни или седмици. Ще си отидат някои ваши приятели и близки, които досега
са препятствали духовния ви път, а на тяхно място ще дойдат нови. Ще изчезне всичко, което ви
пречи да израствате, но ще се появи друго, от което се нуждаете. Това е духовен закон, който
скоро ще разберете, ако решите да тръгнете по пътя на висшите чакри и Мер-Ка-Ба. Казвам ви
го, за да го знаете и да не останете изненадани. Когато научи за вашето пробуждане, животът ще
започне да ви помага; щом веднъж сте започнали да излизате от дълбокия сън, той ще ви
подтиква да се развивате по-нататък. Спомняте ли си? Естествено, та нали не за пръв път
тръгвате в тази посока. Всъщност вие вече го знаете. И така, нека започнем.
Този звезден тетраедър с човешката фигура в средата (фиг. 13-2) е една от най-важните
илюстрации, защото ви показва как да работите с Мер-Ка-Ба по начина, изложен в тази книга.
Тук виждате двуизмерно изображение, но си го представете обемно. В три измерения това са два
взаимно пресичащи се тетраедъра, които се вписват идеално в куб. Би било много полезно да си
изработите или да си купите такава фигура, за да я запечатате надеждно в ума си. (В края на този
том е даден шаблон, който можете да прекопирате, да го изрежете и да го сглобите).
Когато ангелите дойдоха да ме обучават, една от първите задачи, които ми дадоха, беше да
си направя звезден тетраедър от картон. Когато държите фигурата в ръка, това по някакъв начин
ви помага да я разберете. Тази стъпка фактически е една от най-важните, защото ако сега не я
схванете, няма да продължите да израствате по-нататък.
Ето един лесен начин да конструирате звезден тетраедър: отначало направете октаедър от
осем еднакви равностранни триъгълника. (Както виждате, в средата на звездния тетраедър има
октаедър). После направете осем еднакви тетраедъра, които да съвпадат точно със стените на
октаедъра. Залепете тетраедрите към стените на октаедъра и ще получите звезден тетраедър.
Има и други начини (вижте шаблона в края на книгата), но този е най-лесният. Горещо ви
препоръчвам да се снабдите с такава „звезда".
Следващата стъпка е да разберете как вашето тяло е разположено вътре в звездния тетраедър
или как „звездата" се разполага около тялото ви. След като вече си имате триизмерен звезден
тетраедър, който сте конструирали или закупили, разгледайте го подробно, после разучете
илюстрациите на фиг. 13-1 и умът ви ще започне да си спомня. Моля ви. направете най-напред
това.
На рисунката на Леонардо тетраедърът, насочен нагоре към Слънцето, е мъжки. Другият,
насочен надолу към Земята, е женски. Ще наричаме мъжкия тетраедър слънчев, а женския -
земен. Има само два симетрични начина, по които човек може да застане вътре в него при
положение, че единият врл,х сочи нагоре над главата, другият - надолу под стъпалата, а
човешката фигура стои изправена и гледа напред към хоризонта.
Ако в тетраедъра е застанал мъж, върхът на долната хоризонтална плоскост на неговия
слънчев тетраедър е насочен напред, а противоположната му плоска страна е отзад, откъм гърба;
при земния тетраедър върхът на горната хоризонталната плоскост сочи назад, а
противоположната му плоска страна е обърната напред (вж. фиг. 13-2, отляво).
Ако в тетраедъра стои жена, нейният слънчев тетраедър гледа с плоската си страна напред, а
върхът на долната хоризонтална плоскост е обърнат назад; върхът на нейния земен тетраедър е
насочен напред, а плоската му стена е зад гърба й (виж. фиг. 13-2, отдясно). Всъщност около
тялото има три цели звездни тетраедъра, абсолютно еднакви по размер и вложени един в друг по
една и съща ос. Ако можете да ги видите, те ще ви изглеждат като един, но в действителност са
три. Ще ви обясня това, когато стигнем до 15-я дъх от медитацията.
Сега ще ви запознаем с истинската древна медитация Мер-Ка-Ба, ще ви дадем и специална
актуализирана информация, за да ви помогнем да решите повечето проблеми, с които по-рано се
сблъскваха хората, опитващи се да активират своята Мер-Ка-Ба въз основа на тези или подобни
указания. Инструкциите, които тук малко съм видоизменил, първоначално се използваха от
консултантите на семинарите „Цветето на живота" и бяха пуснати по Интернет навсякъде по
света, но повечето хора не успяваха да се справят с тяхна помощ поради някакви проблеми,
които доскоро оставаха неясни. Прочетете актуалната информация, за да ги избегнете.

Фиг. 13-2. Разположение на мъжката и женската фигура вътре в звездния тетраедър.

Причините, поради които хората не можаха да разберат тези указания, се изясниха на
практическите семинари през последните пет години. Те са отбелязани в колоните за актуална
информация и в специалния раздел. Вярвам, че този нов подход ще ви бъде полезен, но все пак
най-добрият начин е да намерите консултант от семинара „Цветето на живота", който да ви обу-
чи. Такива консултанти има в 33 страни по света. Можете да намерите координатите им в сайта
www.floweroflife.org. Можете също така да позвъните в офиса на „Цветето на Живота" във
Финикс, Аризона (САЩ) на тел. (602) 996-0900.
Консултантите са обучени не само да преподават инструкциите за медитацията Мер-Ка-Ба,
но и да дават устни указания, които не могат да бъдат получени чрез книгата. А практически те
уроци са по-важни от знанието само по себе си. Разбира се, решението си е ваше, но щом
веднъж започнете да разбирате Мер-Ка-Ба, инструкторите ще ви бъдат много необходими. И
така, нека след това въведение да започнем със самите указания. Те са разделени на четири
части.
Сферично дишане и съживяване на спомена за Мер-Ка-Ба
Подобно на Слънцето, и ние трябва да дишаме, като излъчваме обратно към всичко живо.
И от всичко живо ще получаваме своята манна.
За начало определете място в дома си, което ще използвате само за тази медитация, без
никой да ви безпокои - например, някой кът в спалнята. Би било полезно да си подредите малък
олтар със свещи и да се снабдите с възглавница или мека подложка, на която да седнете.
Направете това място свещено. На него ще се научите как да създадете своето живо поле Мер-
Ка-Ба и да установите съзнателен контакт с Висшия си Аз.
Медитирайте веднъж дневно, докато не настъпи времето, когато ще започнете да дишате
осъзнато и при всеки дъх ще си спомняте съкровената си връзка с Бог. (Прочетете „Актуална
информация 1.)
Актуални информация 1:
Ако винаги сте живели на Земята, а не сте дошли наскоро от някъде другаде, вашата Мер-
Ка-Ба е заспала от 13000 г. Така че от дълго време тялото ви не е имало подобни усещания.
Дихателните упражнения ще ви помогнат да възстановите живата Мер-Ка-Ба около него. Тази
практика много прилича на въртящо се колело - за да поддържате движението му, трябва от
време на време да го завъртате. Що се отнася до Мер-Ка-Ба, обаче, ако я задвижите няколко
пъти, накрая тя ще започне да работи самостоятелно и в даден момент ще продължи да се върти
неограничено дълго. Но се изисква време. Това състояние се нарича „постоянна Мер-Ка-Ба'', а
човекът - съзнателно дишащ. Съзнателно дишащите хора имат постоянна Мер-Ка-Ба и
непрекъснато осъзнават дишането Мер-Ка-Ба. Ще поясня, че чрез ежедневната практика, дадена
по-долу, ще изградите жива Мер-Ка-Ба около тялото си, но един ден ще я прекратите и ще я
замените с осъзнато дишане.
Ако обаче прекъснете упражненията, преди тя да е станала постоянна, ще възникнат някои
проблеми. Егото ви може да каже: „О, да, сигурен съм, че моята Мер-Ка-Ба е постоянна", а на
практика да не е така. Ако спрете да се упражнявате прекалено рано, тя няма да оживее (или ще
престане да се върти) след около 47-18 часа.
Как да определим дали една Мер-Ка-Ба е постоянна? За някои хора това е много трудно,
защото в началото енергията й е много фина. Ако сте се упражнявали повече от година п
откриете, че я осъзнавате по няколко пъти на ден, почти сигурно е, че е станала постоянна.
Когато контактувате с Висшия си Аз (и сте уверени, че разговаряте точно с пето), просто го
попитайте. Има и още един ясен признак: ако преустановите медитациите и през следващите
няколко дни нито веднъж не ви хрумне за това, ще трябва да започнете отначало. Щом се
превърнете в съзнателно дишащ, ще помните своята Мер-Ка-Ба всеки ден.

Как да започнете медитацията: най-напред седнете н се отпуснете. Допустимо е всякакво

положение, но най-добре е да седите в поза лотос или просто на стол. Вие ще решите. Отначало
се освободете от напрежението и тревогите от ежедневието. Дишайте ритмично и повърхностно,
спокойно и отпуснато. Осъзнавайте дишането си и релаксирайте тялото. Когато усетите, че
напрежението си отива, насочете вниманието си към Христовата чакра, разположена на около
един сантиметър над върха на гръдната кост, и започнете да отваряте сърцето си. Почувствайте
любовта. Почувствайте любов към Бог и към всичко живо на този свят. Продължете с
ритмичното дишане (с еднаква продължителност на вдишването и издишването), осъзнавайте го
и усещайте как любовта прониква в душата ви. Когато тя изпълни цялото ви същество, вече сте
готови да преживеете живата си Мер-Ка-Ба. Колкото по-силно умеете да обичате, толкова по-
ясно ще я почувствате.
Описание на медитацията
Пълната медитация се състои от 17 дъха. Първите шест служат за пречистване и
уравновесяване на полярностите в осемте електрически вериги в тялото. Следващите седем,
които са доста по-различни, имат за цел да възвърнат необходимия праничен поток през
системата от чакри и да възстановят нещо. което се нарича сферично дишане. 14-ят дъх е
уникален. Той променя баланса на праничната енергия в тялото от триизмерно към
четириизмерно ниво на съзнание. Последните три дъха възстановяват противоположно
въртящите се полета на живата Мер-Ка-Ба вътре и около тялото ви.
 ЧАСТ I:
Първите шест дъха
Указанията, дадени по-долу, са подразделени на четири части: ум, тяло, дишане и сърце.
ПЪРВИ ДЪХ: Вдишване
Сърце: Отворете сърцето си и почувствайте любов към всичко живо. Ако не успеете да го
направите докрай, трябва поне да се отворите максимално - колкото можете. Това е най-важното
условие от всички.
Ум: Осъзнайте своя слънчев (мъжки) тетраедър (върхът му е насочен нагоре към Слънцето;
върхът на долната хоризонтална плоскост при мъжете сочи напред, а при жените - назад). Пред-
ставете си как слънчевият ви тетраедър се изпълва с искряща бяла светлина, която обгръща
тялото ви. (Като блясък на мълния от гръмотевичен облак.) Визуализирайте я колкото можете
по-ясно. Ако не можете да си я представите, усетете я или я осъзнайте около себе си.
Почувствайте как слънчевият тетраедър се изпълва с тази енергия. (Прочетете Актуална
информация 2.)
Тяло: В момента на вдишването направете с двете си ръце следната мудра - съберете
палците и показалците си. Леко докоснете върховете им, без за допирате останалите пръсти един
до друг или до каквото и да било. Дланите са обърнати нагоре. (Прочетете Актуална
информация 3.)
Дишане: В момента, в който дробовете ви са изпразнени, започнете пълно йогистко дишане.
Дишайте само през носа, освен в случаите, когато са дадени други указания. Просто започнете
да дишате най-напред със стомаха, после с диафрагмата и накрая с гръдния кош. Направете това
с едно непрекъснато движение, а не на три части. Пълното издишване става така: или задържате
гръдния кош неподвижен и отпускате стомаха, като бавно изкарвате въздуха, или задържате
стомаха и отпускате гърдите. Най-важното е дишането ви да стане ритмично, т. е. вдишването и
издишването да бъдат еднакво дълги. Най-напред вдишвайте в продължение на 7 секунди и
издишвайте за 7 секунди - така правят Тибетците. Когато напреднете с медитацията, намерете
своя собствен ритъм. Дължината на вдишването и издишването трябва да ви бъде комфортна, но
не по-кратка от 5 секунди, освен ако нямате физически проблеми и ви е трудно да се справите с
такава продължителност. Тогава, разбира се, направете най-доброто, на което сте способни.
По-нататъшните указания за пълно йогийско дишане са взети от книгата „Науката за
дишането" на Йоги Рамачарака. Сигурно ще ви бъде полезно да се запознаете с даденото в нея
описание:
„Дишайте равномерно през носа, като най-напред изпълните долната част на дробовете,
което става с помощта на диафрагмата - тя се смъква надолу, като оказва лек натиск върху
коремните органи и издува коремната стена навън. После изпълнете средната част на дробовете,
като издадете напред долните ребра, гръдната кост и гръдния кош. Накрая напълнете горната
част на дробовете, като издуете горната половина на гърдите и повдигнете гръдния кош,
включително следващите шест или седем чифта ребра.
На пръв поглед може да ви се стори, че това дишане се състои от три отделни движения, но
не е така. Вдишването е непрекъснато, цялата гръдна кухина - от смъкнатата диафрагма до най-
горната точка на гръдния кош в областта на ключиците - се разширява чрез едно постоянно и
непрекъснато вдишване. След известна практика ще успеете да направите такова вдишване за
няколко секунди.
Издишайте бавно, като задържате гръдния кош неподвижно и напрегнете малко корема,
издавате го напред и го повдигате бавно нагоре, докато въздухът излиза от дробовете. (Бележка
на автора: Някои учители съветват тази част да се прави в обратен ред - чрез стягане на
корема и отпускане на гръдния кош. И двата начина са добри.) Когато напълно издишате
въздуха, отпуснете гърдите и корема. С малко упражнения тази част ще ви бъде лесна, а щом
веднъж овладеете движението, ще го правите автоматично."
 Актуални информация 2:
Нужен ви е малък триизмерен макет на звезден тетраедър, за да го гледате. Помнете, че
всяка негова страна е дълга колкото протегнатите ви встрани ръце - от върха на средния пръст на
едната ръка до върха на средния пръст на другата (или, ако предпочитате, колкото вашия ръст).
Така че „звездата" около вас е доста голяма. Нарисувайте триъгълник на пода или използвайте
шнур, за да получите представа за истинските размери на тетраедрите. Това много ще ви
помогне. На семинарите „Цветето на живота" често използваме триизмерен макет на звезден
тетраедър в естествена големина, в който можете да влезете. Наистина помага.
Когато визуализирате своите тетраедри, не ги проектирайте извън себе си. Не си ги
представяйте и някъде пред вас като мъничка звезда, в която сте застанали. Това ще прекъсне
връзката ви с истинското поле и ще ви попречи да създадете личната си Мер-Ка-Ба. Съзнанието
ви трябва да се съедини с реалното поле, така че си представяйте, че тетраедрите са около тялото
ви, а вие стоите вътре в тях.
Второ, има различни начини, по които можете да свържете съзнанието си с тетраедрите.
Някои хора успяват да си ги представят; способността им за визуализация е изумителна. Други
не могат да ги видят, но пък ги усещат. И двата начина са еднакво добри. Виждането е мъжко,
лявомозъчно качество, а усещането е дясно-мозъчно и женско. И двата подхода вършат работа;
няма значение кой ще предпочетете. Има хора, които ги използват в комбинация - и така става.
Актуална информация 3:
Мудрата е положение на ръцете. В много духовни практики се използват мудри, например в
Тибет и Индия. По този начин вие се свързвате съзнателно с определена електрическа верига в
тялото си. Щом промените мудрата, включвате друга електрическа верига.
В тялото ви има осем такива вериги, излизащи от първите осем клетки. Тук не бих могъл да
го обясня подробно, но трябва да се балансират само шест от тях, за да се постигне равновесие
във всичките осем. Това прилича на системата GPS (глобалната система за позициониране), чрез
която се определя точното местоположение на конкретни обекти по повърхността на Земята. В
основата й е залегнал тетраедърът. Ако знаем къде са три от върховете му, можем да
локализираме и четвъртия. По същия начин, ако шест от върховете на звездния тетраедър са
балансирани, останалите два - над главата и йод стъпалата - се уравновесяват автоматично. По
тази причина за осемте електрически вериги се използват само шест балансиращи (и
пречистващи) дъха.

ПЪРВИ ЛЪХ: издишване

Тяло: Това упражнение се прави с движение на очите (те могат да бъдат както отворени,
така и затворени). Леко ги кръстосайте; с други думи, нагласете ги така, сякаш сте малко кри-
вогледи. Сега ги завъртете нагоре до краен предел (погледнете нагоре). Не прекалявайте с
усилието. Може да усетите боцка-не в областта между физическите си очи и третото око. После
погледнете надолу - колкото можете по-бързо и по-надолу. Понякога се усеща движение по
гръбнака, като че ли по него слиза електрически ток. Умът и тялото трябва да координират
описаното по-горе ментално упражнение с движенията на очите. Когато ги завъртате надолу от
най-горната позиция, в същото време в съзнанието си виждате как хоризонталната триъгълна
плоскост на земния тетраедър полита надолу към върха му. После тя по естествен начин ще се
върне в нормално положение.
Това комбинирано упражнение изхвърля негативните мисли и чувства, навлезли в
конкретната електрическа верига на вашата енергийна система. То ще изчисти онази част от нея,
която е свързана с използваната в този момент мудра. Веднага щом изтласкате енергията надолу
по гръбнака, направете следващата мудра и повторете целия цикъл отново - това е вторият дъх.
 Следващите пет дъха са същите като първия, единствено мудрите се променят в следния
ред:
ВТОРИ ДЪХ Мудра: допрете палеца и средния пръст.
ТРЕТИ ДЪХ Мудра: допрете палеца и безименния пръст.
ЧЕТВЪРТИ ДЪХ Мудра: Допрете палеца и малкия пръст.
ПЕТИ ДЪХ Мудра: Допрете палеца и показалеца (също като при първия дъх).
ШЕСТИ ДЪХ Мудра: Допрете палеца и средния пръст (също като при втория дъх).
Така завършвате първата част от медитацията, т. е. първите шест дъха (балансиране на
полярностите и изчистване на електрическата система). Вече сте готови за втората част.
Актуална информация 4:
Не се притеснявайте, че в Майката Земя навлиза отрицателна енергия. Тя може да
асимилира напълно тази енергия без никакви проблеми. От друга страна, ако живеете в
многоетажен блок, трябва да направите още нещо, за да проявите отговорност. Докато енергията
преминава през долните етажи, може да влезе в контакт с живеещите там хора и да ги замърси.
За да не навредите на никого, ето какво е необходимо да знаете:
Още не сме говорили за психичната енергия, затова ако не сте наясно с нея, се осланяйте на
вярата си. Трябва да виждате и да знаете, че негативната енергия, която сте изхвърлили, няма да
се прикачи към друг човек и ще навлезе изцяло в Майката Земя, без да причини вреда. Така и ще
стане, ако просто подходите с такова намерение.

ЧАСТ ВТОРА:
Следващите седем дъха -Възстановяване на сферичното дишане
Тук започваме да дишаме по съвсем различен начин. Няма нужда да визуализираме звездния
тетраедър. Трябва да си представяме и да работим само с дихателната тръба, която преминава
през „звездата" - от върха на слънчевия (мъжки) тетраедър над главите ни до върха на женския
(земен) тетраедър под стъпалата. Тя се простира на една изпъната длан над главата и на една
длан под краката. Диаметърът на вашата тръба е равен на диаметъра на кръга, който се
образува, като съберете палеца и средния си пръст. (Тъй като хората са различни, всеки има своя
лична мярка.) Тя прилича на флуоресцентна тръба с кристални краища от двете страни, които
съвпадат с горния и долния връх на двата тетраедъра. Прана навлиза в нея през съвсем малък от-
вор в самия край.
СЕДМИ ДЪХ: Вдишване
Сърце: Любов. След като вече сте усвоили тази медитация, можете да я усъвършенствате
(прочетете Актуална информация 5).
Ум: Визуализирайте или почувствайте как тръбата преминава през тялото ви. В момента, в
който започнете седмото вдишване, си представете блестящата бяла светлина на прана, която
върви едновременно нагоре и надолу по нея. Движението е почти мигновено. Точката, в която се
срещат тези два пранични лъча. се контролира от ума; това е цяла наука, известна навсякъде из
Вселената. В нашия случай, обаче, ще ви дам само онова, което ви е необходимо, за да се
пренесете от третоизмерното в четвъртоизмерното ниво на съзнание и да се движите заедно със
Земята, докато тя се извисява.
И така, сега започнете да насочвате двата пранични лъча вътре в тръбата така, че да се
срещнат на пъпа - или по-точно, в средата на тялото на нивото на пъпа. В момента, в който се до-
коснат (т. е. в началото на вдишването), в тази чакра (на мястото на срещата им) се образува
сфера от бяла светлина/прана с големината на грейпфрут. Всичко това става мигновено. Докато
продължавате да вдишвате, сферата от прана започва да се концентрира и бавно да се увеличава.
Тяло: При следващите седем дъха използвайте една и съша мудра както при вдишване, така
и при издишване: палецът, показалецът и средният пръст са допрени, дланите са обърнати
нагоре.
 Дишане: Дълбоко, ритмично йогистко дишане, вдишване за седем секунди и издишване за
седем секунди или както е най-подходящо за вас. Отсега нататък няма нужда да задържате дъха
си. Потокът от прана през двата полюса няма да спре или да се промени при прехода от
вдишване към издишване. Докато дишате по този начин, той ще тече постоянно - дори след
смъртта, възкресението и извисяването.
Актуална информация 5:
Тук ви предлагам едно допълнение, която не е задължително. Ако не ви се струва
необходимо, не го прилагайте - продължете да се фокусирате върху любовта. Използвайте този
усъвършенстван метод само тогава, когато сте усвоили практиката и вече не е необходимо да се
съсредоточавате върху изпълнението й. Ето за какво става въпрос: заменете чувството на любов,
което изпитвате през всичките седем дъха, със следните седем чувства или качества на ума
(поддържайте по ги време на целия дъх):
7-ми дъх: Любов
8-ми дъх: Истина
9-ти дъх: Красота
10-ти дъх: Доверие
11-ти дъх: Хармония
12-ти дъх: Мир
13-ти дъх: Благоговение пред Бог
Този метод се използва при преминаването през звездните портали, като например този,
който беше открит в средата на мъглявината Рак в съзвездието Орион. През такъв портал може
да премине само човек (или дух), който е превърнал тези качества в своя същност. Моделът
притежава фино енергийно поле, което ще ви помогне в бъдеще. Ако засега не ви е ясно, по-
нататък ще разберете.

СЕДМИ ДЪХ: издишване

Ум: Сферата от прана, концентрирана на нивото на пъпа, продължава да се уголемява. В
момента на пълното издишване диаметърът и става около 20-25 см.
Дишане: Не изтласквайте въздуха от дробовете си със сила. Когато те се изпразнят по
естествен начин, незабавно започнете следващия дъх.
ОСМИ ДЪХ: вдишване
Сърце: Любов.
Ум: Сферата от прана продължава да концентрира жизнена енергия в себе си и да се
увеличава.
ОСМИ ДЪХ: издишване
Ум: Сферата от прана продължава да нараства и при завършването на този дъх достига
максималния си размер. При всеки човек той е различен. Ако поставите средния си пръст на
пъпа, линията на китката в края на дланта ви показва най-големия възможен радиус на вашата
сфера. Тя не може да се увеличава повече; ще си остане толкова голяма дори когато по-късно на-
правим още една сфера около нея.
ДЕВЕТИ ДЪХ: Вдишване
Ум: Сферата не може да се увеличава повече, затова прана започва да се концентрира вътре
в нея и тя заблестява по-ярко.
Дишане: Докато вдишвате, сферата става все по-ярка и по-ярка.
ДЕВЕТИ ДЪХ: издишване
Дишане: Докато издишвате, сферата става все по-ярка и блестяща.
ДЕСЕТИ ДЪХ: вдишване
Ум: Докато вдишвате, сферата от светлина в корема ви достига максимална концентрация. В
момента на най-голямата си възможна концентрация - някъде по средата на десетото вдишване -
тя се възпламенява и променя цвета и характера си. Синьо-бялото електрическо сияние на прана
се преобразува в златен слънчев блясък. Сферата се е превърнала в ослепително ярко слънце.
Когато завършите десетото вдишване, концентрацията на светлина в тази нова златна сфера
нараства много бързо. В момента, в който изпълните докрай дробовете си, тя е готова за
трансформация.
ДЕСЕТИ ДЪХ: издишване
Ум: В момента на издишването малката сфера от златна светлина с диаметър от две педи е
издута до пръсване. В един миг, едновременно с дъха, описан по-горе, тя се разширява стреми-
телно до размера на големия кръг от Канона на Леонардо (върховете на пръстите на
протегнатите ви ръце). Сега тялото ви е изцяло обгърнато от огромно, блестящо златно кълбо от
светлина. Вие се върнахте към древния начин на дишане - сферичното дишане. В този момент,
обаче, сферата още е неустойчива. Трябва да направите още три дъха (11-ти, 12-ти и 13-ти), за да
стабилизирате новото си златно кълбо.
Дишане: В момента на издишването свийте устни на тръбичка и издухайте силно въздуха
през образувания отвор. Забележете как мускулите на стомаха ви се свиват, а гърлото ви сякаш
се отваря. В първия момент на издишването, докато изпускате със сила въздуха през устните си,
ще усетите как сферата започва да се издува. И в подходящия момент (обикновено след секунда-
две), се отпуснете и издишайте останалия въздух през устата. В този миг сферата незабавно ще
се разшири до размера на кръга на Леонардо. Забележете, че първоначалната малка сфера също
си е на мястото. Сега имате две сфери една в друга.
ЕЛИНАДЕСЕТИ, ДВАНАДЕСЕТИ И ТРИНАДЕСЕТИ ДЪХ: Вдишване и издишване
Ум: Отпуснете се и прекратете визуализацията. Просто усещайте потоците от прана, които
нахлуват от двата полюса, срещат се на нивото на пъпа и там избухва голямата сфера.
Дишане: Дълбоко, ритмично йогистко дишане. В края на 13-я Дъх голямата сфера е
стабилизирана и готова за важния 14-ти дъх.
Тук трябва да отбележим, че първоначалната малка сфера все още се намира в тялото ви.
Фактически тя е по-ярка и концентрирана от голямата. Тъкмо от вътрешната сфера се черпи
прана за различни цели, например при лечение.

ЧАСТ 3: 14-mu дъх

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ДЪХ: Вдишване
Сърце: Любов.
Ум: В началото на 14-я дъх с помощта на ума и мисълта си преместете точката, в която се
срещат двата пранични лъча, от пъпа в чакрата на Христовото съзнание - на 2-3 пръста над края
на гръдната кост. Голямото кълбо заедно с първоначалната малка сфера, която продължава да
стои вътре в него, ще се издигнат нагоре - до новото място, където се събират лъчите в
дихателната тръба. Движението никак не е трудно, но същевременно е изключително мощно.
Дишането в новата точка със сигурност ще промени вашето съзнание от триизмерно в
четириизмерно, т. е. от земно в Христово. Ще мине известно време, докато усетите ефекта му, но
както вече казах, ако продължите да се упражнявате, това неизбежно ще се случи.
Тяло: През останалата част от медитацията се използва следната мудра: Мъжете поставят
лявата си длан върху дясната, а жените слагат дясната си длан върху лявата (и двете длани са
обърнати нагоре). Палците леко се допират един до друг. Това е мудра на релаксацията.
(Прочетете Актуална информация 6.)
Дишане: Дълбоко, ритмично, йогистко. Но ако продължите да дишате от Христовия си
център, без да активирате Мер-Ка-Ба (това е препоръчително, докато не установите връзка с
Висшия си Аз), тогава преминете на по-плитко, удобно за вас дишане. С други думи, дишайте
ритмично, но комфортно, и съсредоточете вниманието си по-скоро върху движението на
енергията нагоре-надолу по тръбата и върху точката на гръдната кост, в която потоците се
срещат и се излъчват към голямата сфера. Усещайте енергийния поток. Използвайте своя женски
аспект и просто „бъдете". В този момент не мислете; просто дишайте, усещайте и бъдете.
Почувствайте връзката си с всичко живо чрез това Христово дихание. Спомнете си съкровената
си връзка с Бог. (Прочетете Актуална информация 7.)
Актуална информация 6:
Поради новата светлина, която идва от Слънцето, в момента на Земята се наблюдава
раздвижване в сферата на секса и доста хора забелязват, че сексуалната им полярност се
променя. Тъй като тази мудра не е толкова важна, освен за релаксация по време на медитацията,
предлагам ви да използвате онова положение на ръцете, което най-много ви допада. А ако
понякога ви се прииска да го промените, можете да го направите.
Актуална информация 7:
Дълги години се препоръчваше хората да упражняват само сферичното дишане, докато не
установят връзка със своя Висш Аз. Тъй като в последно време Земята се издигна на по-високо
ниво на съзнание, сега ви предлагам да преминете незабавно към четвърта част, т. е. към
активиране на Мер-Ка-Ба.

ЧАСТ 4: Последните три дихания, създаване на „превозното средство" на извисяването

По-рано хората бяха обучавани да не пристъпват към четвъртата част, докато не направят
връзка с Висшия си Аз и той не им позволи да продължат нататък. Сега ние ви даваме това
разрешение, но вие продължете да търсите контакт с Висшия си Аз. Отнесете се много сериозно
към тази част от медитацията. Енергиите, които ще нахлуят в и около тялото ви, както и в ду-
шата ви, са невероятно мощни.
ПЕТНАДЕСЕТИ ДЪХ: вдишване
Сърце: Безусловна любов към всичко живо.
Ум: Осъзнайте звездния си тетраедър. Той се състои от един слънчев (мъжки), взаимно
пресичащ се с един земен (женски). Заедно те образуват целия звезден тетраедър (триизмерната
Звезда на Давид). След това си представете, че съществуват три отделни звездни тетраедъра,
наложени един върху друг - три „комплекта" от двойни (звездни) тетраедри, съвсем еднакви по
размери, които изглеждат като един, но всъщност са три отделни фигури. Всеки от тях е
идентичен с останалите, но има своя собствена полярност - женска, мъжка и неутрална. И трите
звездни тетраедъра се въртят по една и съща ос.
Първият е неутрален по природа. Той буквално представлява тялото като такова и е
фиксиран в основата на гръбначния стълб. Никога не променя положението си, освен в много
редки случаи, за които сега няма да говорим. Разположен е около тялото по определен начин в
съответствие с пола на човека.
Вторият звезден тетраедър е мъжки и електрически по природа. Той буквално представлява
човешкия ум и се върти обратно на часовниковата стрелка по отношение на тялото, гледано от-
горе. С други думи, завърта се наляво около вас, започвайки от върха, който сочи напред.
Третият звезден тетраедър е женски и магнитен по природа. Той буквално представлява
човешкото емоционално тяло и се върти по часовниковата стрелка по отношение на тялото,
гледано отгоре. С други думи, завърта се надясно около вас, започвайки от върха, който сочи
напред. (Прочетете Актуална информация 8.)
Актуална информация 8:
Тук възникват най-големите недоразумения. Когато хората не са наясно, че на практика
съществуват три звездни тетраедъра около тялото, те просто завъртат слънчевия тетраедър
обратно на часовника и земния тетраедър по часовника. Тази грешка не може да навреди
сериозно на никого, но фактически спира по-нататъшното духовно развитие.
Такъв тип Мер-Ка-Ба ще ви пренесе до един от обертоновете па тази планета в трето
измерение, който от хилядолетия се използва от лечителите и шаманите за лечение и за
натрупване на сила. Но той не води доникъде и със сигурност няма да ви помогне да се из-
дигнете до по-висшите светове, към които ни е повела Земята. Ако досега сте практикували по
този начин, преустановете и започнете отначало, като прилагате описаната тук нова техника.

При фазата вдишване на 15-я дъх си кажете наум ключовите думи „с еднаква скорост",
докато вдишвате. По този начин двата подвижни звездни тетраедъра ще започнат да се въртят с
еднаква скорост в противоположни посоки. Умът ви знае точно какви са намеренията ви и ще
направи така, както му кажете. Това означава, че при всяко пълно завъртане на менталния тет-
раедър ще имате едно пълно завъртане на емоционалния тетраедър. Ако единият направи 10
оборота, и другият ще направи 10 оборота, само че в противоположна посока.
Тяло: Поддържайте същата мудра - дланите са положени една върху друга. (Прочетете
Актуална информация 9.)
Актуална информация 9:
Можете да използвате и мудрата с преплетени пръсти: сплетете пръстите си и леко допрете
палците.

Дишане: Отново използвайте дълбоко, ритмично, йогистко дишане, но само за следващите

три дихания. След това преминете към плитко, ритмично дишане. Ще разгледаме този процес
отново
ПЕТНАДЕСЕТИ ДЪХ: издишване
Ум: Двата подвижни звездни тетраедъра започват да се въртят. Издадените им напред
върхове мигновено ще започнат да се движат със скорост, равна на 1/3 от скоростта на
светлината. Може би поради невероятната им бързина няма да успеете да ги видите, но ще ги
усетите. Вие току-що включихте „двигателя" на Мер-Ка-Ба. Няма да отлетите никъде и няма да
преживеете нищо изумително. Сякаш сте задействали стартера на автомобила си, но лостът за
скоростите е в неутрално положение. Това е много важна стъпка при създаването на Мер-Ка-Ба.
Дишане: Свийте устни на тръбичка също като при 10-ти Дъх. По същия начин издухайте
силно въздуха през нея и почувствайте как двата подвижни звездни тетраедъра започват да се
въртят. (Прочетете Актуална информация 10.)
Актуална информация 10:
След като сте създали Мер-Ка-Ба и сте се упражнявали две седмици, това силно
издухване на въздуха ще стане по-скоро символично, защото съзнанието ви ще знае точно
какво е намерението ви и ще направи тази стъпка - с или без въпросното издишване. (Но
ако ви харесва да го правите, продължете по този начин - няма проблеми.)

ШЕСТНАДЕСЕТИ ДЪХ: Вдишване

Ум: Това е най-вълнуващият дъх. Докато вдишвате, кажете си наум „34 на 21". Така давате
команда на съзнанието си да върти двата подвижни звездни тетраедъра в съотношение 34 към
21, което означава, че менталният тетраедър ще се завърти наляво 34 пъти, а емоционалният
тетраедър ще се завърти надясно 21 пъти. Те ще набират скорост, но пропорцията ще остане
постоянна.
Дишане: Дълбоко, ритмично йогистко дишане. (Прочетете Актуална информация 11.)
Актуална информация 11:
Ето по каква причина се използват числата 34/21: Както знаете от глава 8 (Том 1), това са
числа от редицата на Фибоначи. Всички полета в природата, които се въртят в противоположни
посоки и с различна скорост, като например боровите шишарки, слънчогледите и т. н„ следват
числовата редица на Фибоначи. (Може би има изключения, но поне на мен не са ми известни.)
Това донякъде дава отговор на въпроса, но защо точно 34 на 21?
 Без да се впускам в подробности, ще ви кажа, че в това измерение при всяка чакра има
различно съотношение на скоростите. На 14-я дъх ние се преместихме в Христовата чакра и
започнахме да дишаме през нея, а за тази чакра е характерно тъкмо такова пропорционално
съотношение на скоростите. За следващата над нея то е 55 на 34, а за долната - слънчевия сплит
- пропорцията е 21 на 13. Сега не е толкова важно да знаете това, но когато се окажете в четвърто
измерение, ще получите пълната информация по въпроса.

ШЕСТНАДЕСЕТИ ДЪХ: издишване

Ум: Когато започнете да изпускате въздуха, двата подвижни звездни тетраедъра мигновено
променят скоростта на въртенето си от 1/3 на 2/3 от скоростта на светлината. Когато я достигнат,
се наблюдава следният феномен: От първите осем клетки в тялото (в основата на гръбнака)
излиза плосък диск, който бързо се разширява до 18 м в диаметър. А енергийното кълбо около
двата звездни тетраедъра заедно с този диск образуват около тялото фигура, която прилича на
летяща чиния. Тази енергийна матрица се нарича Мер-Ка-Ба. Но образуваното поле още не е
устойчиво. Ако в този момент видите или почувствате своята Мер-Ка-Ба, ще установите колко е
нестабилна. Тя леко ще се поклаща. Затова ни е нужен 17-ят дъх, който да я ускори.
Дишане: Същото като при 15-ти дъх. Свийте устни на тръбичка и издухайте силно въздуха.
В този момент скоростта ще се увеличи. Когато усетите ускорението, изпуснете целия въздух
със свистене. Така ще ускорите максимално движението на Мер-Ка-Ба и тя ще се стабилизира.
СЕДЕМНАДЕСЕТИ ДЪХ: вдишване
Сърце: Помнете, че за да постигнете резултат, трябва да поддържате усещането за
безусловна любов към всичко живо по време на цялата медитация.
Ум: Докато поемате въздух, си кажете наум кодовата фраза: „девет десети от скоростта на
светлината". Така нареждате на съзнанието си да увеличи скоростта на въртене на Мер-Ка-Ба
до 9/10 от скоростта на светлината, което ще стабилизира движещото се енергийно поле.
Третото измерение, в което живеем, е настроено на тази скорост - 9/10 от светлинната. Всеки
електрон в тялото ви се върти около всеки атом със скорост, равна на 9/10 от скоростта на
светлината. Точно затова я избираме. Така ще можете да осъзнаете Мер-Ка-Ба и да работите с
нея в нашето трето измерение, без да е нужно да имате някакъв опит в четвъртото или в по-
висшите. В началото това е много важно. (Прочетете Актуална информация 12.) Дишане:
Дълбоко, ритмично йогистко.
Актуална информация 12:
Много учители по света решиха да преподават на хората как да се движат по-бързо от
скоростта на светлината със своите полета Мер-Ка-Ба. Това си е тяхно решение, но според мен е
твърде опасно. Повечето Висши Азове на тези хора няма да им позволят да направят това, дори
и да са дали съответната команда. Ако Мер-Ка-Ба наистина се задвижи по-бързо от скоростта на
светлината, човекът ще стане невидим в този свят и ще се пренесе някъде другаде във Вселената
- повече няма да живее в трето измерение на Земята.
Ще дойде подходящото време, когато това познание ще ви бъде дадено - нарича се 18-ти
дъх. След малко ще говорим за него.

СЕДЕМНАДЕСЕТИ ДЪХ: издишване

Ум: Въртенето нараства до 9/10 от скоростта на светлината и стабилизира Мер-Ка-Ба.
Дишане: Също като при 15-ти и 16-ти дъх. Свийте устните на тръбичка и издухвайте силно
въздуха. Когато усетите, че скоростта нараства, издишайте целия въздух със свистене. Сега се
намирате в своята стабилизирана Мер-Ка-Ба, настроена към третото измерение. С помощта на
Висшия си Аз ще разберете какво точно означава това.
След като завършите дихателните упражнения, вече можете да станете и да се върнете към
ежедневните си дела. Ако го направите, постарайте се да помните колкото можете по-дълго
дишането си и енергийните потоци, които текат през тялото ви, докато не осъзнаете, че животът
е медитация с отворени очи и всяко нещо в него е свято.
Препоръчвам ви. обаче, да останете в медитация още малко - от 15 минути до час. Докато се
намирате в това състояние, мислите и емоциите ви значително се усилват. Това е прекрасен
момент за положителни утвърждения. Поговорете със своя Висш Аз. за да разберете какви
възможности ви предоставя това особено медитативно състояние. Ще поговорим подробно по
този въпрос в главата за психичната енергия.
ОСЕМНАДЕСЕТИ ДЪХ
Това е много специален дъх, на който няма да ви обучавам тук. Трябва да го получите от
Висшия си Аз. Това е дъхът, който може да ви пренесе в четвърто измерение (и по-ната тък, ако
Висшият Аз ви направлява) със скоростта на светлината. Той се основава върху части от цели
числа, също като в музиката. Вие ще изчезнете от този свят и ще се появите в друг, който за
известно време ще стане ваш дом. Това не е краят, а началото на безкрайно разширяващото се
съзнание, което ви връща обратно при Източника. Моля ви да не експериментирате с този дъх -
може да бъде много опасно.
Когато настъпи подходящият момент, вашият Висш Аз ще направи така, че да си спомните
как се прави. Не се тревожете; и това ще стане, когато му дойде времето.
Днес доста хора преподават този 18-ти дъх, особено в Интернет. Аз не мога да ви го обясня,
но ви моля да бъдете предпазливи. Много от онези учители казват, че знаят как се прави, че
могат да ви пренесат отвъд и да ви върнат обратно на Земята. Но не забравяйте, че ако наистина
го направите, повече няма да съществувате на това ниво. Идеята, че можете да отидете в някое
от по-висшите измерения и да се върнете на Земята, е твърде съмнителна. Не че е невъзможно,
но е малко вероятно. Ако на практика попаднете във висшите светове, няма да искате да се
върнете обратно. Затова ви моля да внимавате. Както казах, когато настъпи моментът, ще си
спомните какво да направите, без Да ви е необходима помощ отвън.

Допълнителна информация и проблемите, с които хората понякога се сблъскват

За да ви е по-удобно, ще изложа всички проблеми и недоразумения в този раздел. Някои от
тях споменахме по-горе, а другите са нови за вас. Вече говорихме за проблем № 1, свързан със
създаването на човешката Мер-Ка-Ба - хората завъртат мъжкия и женския (слънчевия и земния)
тетраедър в противоположни посоки, вместо да завъртят слънчевите и земните звездни тет-
раедри (в „комплект"^ в противоположни посоки. Тук отново ще цитирам изложеното в
Актуална информация 8, тъй като е изключително важно. По-долу са дадени още някои
проблеми, както и допълнителна информация, но обяснена по различен начин, за да ви е по-
лесно да разберете.
1. Завъртане на тетраедрите - само на горния и долния. Това е една от най-големите
грешки. Когато хората не са наясно, че на практика съществуват три звездни тетраедъра около
тялото, ге просто завъртат слънчевия тетраедър обратно на часовника и земния тетраедър по
часовника. Тази грешка не може да навреди сериозно на никого, но фактически спира по-
нататъшното духовно развитие.
Такъв тип Мер-Ка-Ба ще ви пренесе на един от обертонове-те в трето измерение на тази
планета, който от хилядолетия се използва от целителите и шаманите за лечение и за натрупване
на сила. Но той не води доникъде и със сигурност няма да ви помогне да се издигнете до по-
висшите светове, към които се е отправила Земята. Ако досега сте практикували по този начин,
преустановете и започнете отначало, като прилагате новата техника, описана тук.
2. Усещане, че тетраедрите са много малки или твърде големи, или пък че единият е
по-голям или по-малък от другия.
 Когато разглеждат тетраедрите си, хората понякога откриват, че те са или твърде големи, или
много малки, или различни по размери; случва се полетата да са изкривени или пък да се раз-
минават. За какво става въпрос?
Вашите тетраедри са точен показател за равновесието на полярностите в тялото ви. Първата
и основна полярност идва от вашите родители. Слънчевият тетраедър е енергията на вашия
баща, дадена ви при зачатието; земният тетраедър е енергията на майка ви, дадена ви при
зачатието. Ако през детството си сте преживели травма, нанесена от родителите, особено от
момента на зачатието до тригодишна възраст, вашите тетраедри ще я отразят като огледало.
Например, ако татко ви ви е напляскал или ви е ударил така, че е предизвикал у вас истински
страх, слънчевият ви тетраедър почти със сигурност ще се свие и ще бъде по-малък от нормал-
ното. Ако това се е случило само веднъж и баща ви наистина ви е обичал, вероятно травмата ще
се излекува и тетраедърът ще се върне към естествените си размери. Но ако е продължил да ви
бие, слънчевият тетраедър ще си остане изкривен и по-малък от обикновено чак до края на
живота ви, освен ако не намерите начин да излекувате травмата.
Тетраедрите трябва да бъдат еднакви по размер, като дължината на ръбовете е равна на
дължината на протегнатите ви встрани ръце. Но това се среща рядко. Почти всяко човешко съ-
щество на Земята носи някаква травма от детството си или от преди това. И какво да направим
тогава? Нужна ни е някаква терапия за лечение на емоциите.
В древните школи, например в Египет, обучението винаги е започвало от женския или
дясномозъчен аспект („Лявото око на Хор"). В САЩ, и в другите „лявомозъчни" държави най-
напред ни обучават „лявомозъчно", защото на тези общества им е трудно да възприемат женския
аспект. В много случаи той просто се отхвърля. Затова и ние ви поведохме най-напред по
мъжкия път - просто за да привлечем вниманието ви. Но след като наистина ви заинтересувахме
и вие започнахте Да го изучавате, считам за нужно да ви кажа, че още сега или поне на някакъв
етап от пътя си трябва да се заемете с овладяването на женския аспект.
Ако наистина желаете да откриете просветлението в този живот, непременно трябва
излекувате емоциите си. Няма друг начин. Когато малко по малко започнете да откривате
другите светове, в даден момент вие сами ще се спрете и няма да продължите пътя си, докато не
преминете през емоционалното изцеление. Съжалявам, но така стоят нещата.
Добрата новина е, че през последните 70 години бяха постигнати забележителни успехи в
лечението на емоционалното тяло. От времената на Фройд до наши дни човечеството натрупа
огромни познания върху човешките чувства. Вилхелм Райх пръв прокара пътя към изучаването
на емоциите. Именно той осъзна, че ние сме като децата, които не желаят да изпитват
емоционална болка, но задържат неприятните преживявания в мускулите си, в нервната си
система и в пространството около телата си, т. е. в светлинното тяло. Сега вече знаем, че това
става не просто някъде из светлинното тяло, а тъкмо в нашите тетраедри.
След Вилхелм Райх се появи д-р Айда Ролф, която реши, че след като емоционалната травма
се натрупва в мускулите, трябва да проникнем там и да я открием. Така се появи терапията,
наречена „ролфинг". Последваха я много велики души, като например Фриц Пърл и Санди
Гудман, както и подобни на техните концепции на гещалт-терапията и психодрамата. В по-ново
време се появи хипнотерапията, която отвори нови пътища за познанието, включително за
нашите минали (и бъдещи) прераждания и тяхното въздействие върху сегашния ни живот.
Изясни се наличието на същности или зловредни духове и енергии, с които се занимава
вещерството, вуду-магията и др., и се появиха прости начини за освобождаване от тях.
Препоръчвам ви да се доверите на себе си и да допуснете възможността в живота ви да се
появи някой, който може да ви помогне да се справите с емоционалната си неуравновесеност
(дори и да не я осъзнавате). В този случай почти винаги се н&па-га някой да ви помогне.
Обикновено ние не виждаме собствените си проблеми, затова в тази сфера на човешкото битие
чуждата помощ в повечето случаи е единственият изход.
 Човек може да работи успешно с Мер-Ка-Ба едва когато постигне сравнително добро
емоционално равновесие.
3. Дискът, който излиза от Мер-Ка-Ба, се намира в неправилна позиция.
Осемнайсетметровият диск около тялото тръгва от първите 8 клетки и трябва да се намира
точно на това място. Той минава през областта на перинеума, близо до основата на гръбнака, и е
фиксиран в тази позиция - или поне би трябвало да е така.
Понякога хората погрешно го виждат да излиза от други чакри или части на тялото. Много е
важно да го преместите мислено в правилно положение, защото в противен случай ще се
промени природата на цялата система от чакри. Има опасност подобна грешка да изопачи целия
процес на активиране на Мер-Ка-Ба, но пък тя много лесно може да бъде поправена. Просто
„вижте" как дискът се връща на мястото си и го задръжте известно време, за да се стабилизира.
Всеки ден, когато правите медитацията Мер-Ка-Ба, първо се уверете, че дискът е там, където
трябва, и след около седмица той ще се закрепи там завинаги.
4. Полето се върти в обратна посока.
Обратното въртене на полето Мер-Ка-Ба може да се дължи на различни грешки и
недоразумения. С други думи, вместо менталният тетраедър да прави 34 оборота наляво
(гледано от позиция „вътре в тялото"), а емоционалният тетраедър - 21 оборота надясно,
съотношението на скоростите да стане точно обратното, т. е. менталният да прави 21 оборота, а
емоционалният - 34. Независимо как сте стигнали до това положение, то е много опасно.
Обърнатите полета застрашават живота ви. Ако ги въртите по този начин достатъчно дълго
време, това почти сигурно ще доведе до заболяване или дори смърт.
Решението е просто - коригирайте ги. Но това означава да започнете да създавате
постоянното си поле от самото начало.
Тъй като говорим за нещо изключително важно, ще повторя отново инструкциите, за да
няма недоразумения: тялото стои изправено в звездния тетраедър и гледа напред към върха,
издаден навън - това е началната точка на отчитане; от нея менталният тетраедър се завърта
наляво 34 пъти, а същевременно емоционалният тетраедър се завърта надясно 21 пъти.
5. Вие сте вътре в „комплект" от мънички звездни тетраедри, но виждате това пред
или някъде извън тялото си.
Ако виждате себе си в звездния тетраедър, но в пространството извън собственото си тяло,
това няма да създаде Мер-Ка-Ба. Съзнанието ви трябва да установи контакт с реалното
енергийно поле на звездния тетраедър. Трябва да виждате себе си вътре и в центъра на
реалното поле, което съществува около тялото ви. Може да го визуализирате или да го
почувствате - няма значение, тъй като и в двата случая съзнанието ви ще се свърже със
светлинното тяло.
Още някои no-маловажни проблеми и недоразумения
6. Точно възпроизвеждане на мудрите.
През първите две седмици точното възпроизвеждане на мудрите е много важно. Но след
като тялото и съзнанието ви разберат какво имате намерение да направите, можете да отслабите
вниманието си към тях или изобщо да не ги правите. Тялото ви трябва да знае, че искате да се
свържете с определена електрическа система. Щом веднъж разбере точно коя, то може да го
направи просто като следва вашето намерение. Същото става, когато се учите да карате
велосипед. Най-напред внимавате най-вече да не изгубите равновесие. След като тялото ви
разбере как да балансира, няма нужда да следите процеса; той протича автоматично.
7. Силното издухване при 10-ти, 15-ти, 16-ти и 17-ти дъх. Същото като при точка 6:
издухването на въздуха е много важно през първите две седмици, но след това може да се из -
дишва много по-леко или изобщо без напрежение. Щом веднъж тялото и съзнанието разберат
какво се иска от тях, те ще го осъществят, следвайки намерението ви.
8. Цветовете.
 Препоръчвам ви през първите две седмици или дори в продължение на месец да
визуализирате тетраедрите и дихателната тръба с цвета на мълнията. Може би много от вас
виждат своята Мер-Ка-Ба в някакви други цветове, но не знаят дали това е правилно.
Моля ви да използвате блясъка на светкавицата, защото това е истинската природа и цветът
на чистата прана. Но много хора виждат как тяхната Мер-Ка-Ба сама се изпълва с определен
цвят/цветове. Най-напред се обагрят тетраедрите, накрая и цялата Мер-Ка-Ба. Това е нормално,
тук няма нищо неправилно.
Препоръчвам ви след един месец да позволите на вашата Мер-Ка-Ба да се оцвети сама, без
да насочвате намерението си. С други думи, просто я оставете да го направи от само себе си.
Почувствайте какво става вътре в тялото ви, когато се появяват тези цветове. Гледайте какви
образи възникват в съзнанието ви. Тези цветове и образи са съобщения от вашия Висш Аз. Това
е началото на прякото общуване, което ще ви свърже с всичко живо на този свят.
9. Други усещания.
За да бъдем точни, трябва да кажем, че не само цветовете и образите, а всичките пет
човешки сетива (както и някои други, за които сега не подозирате) ще започнат да
взаимодействат вътре във вашата Мер-Ка-Ба. Не се плашете, отпуснете се и се оставете на
процеса. Той е напълно безопасен.
Наред с цветовете и образите, понякога се чуват звуци, музика или цели акорди, усещат се
аромати, нечие докосване, дори определен вкус в устата. Възможно е дори да започнете да виж-
дате по нов и неочакван начин - сякаш не го правите с очите си. Вие се пробуждате за нов живот!
Забавлявайте се. защото пред вас се разкрива един различен свят, а вие сте като дете в него.
10. Чувства и емоции.
Чувствата и емоциите играят огромна роля в процеса на пробуждане на Мер-Ка-Ба. Тъкмо
женското емоционално тяло я съживява, а не просто мъжкото познание „как се прави". За Да
разберете какво искам да кажа, изучете дихателната техника «Звезден портал", дадена в
Актуална информация 5 на стр. 213 и фиг. 18-1 и 18-2 на стр. 346 и ги използвайте във вашата
Мер-Ка-Ба. Както вече знаете, има много други „звездни портали", по доколкото съм запознат,
любовта и истината присъстват тялото ви. Продължителността на този преходен период зависи
от тежестта на заболяването. Разбира се, щом то си отиде, ще се почувствате по-добре и ще
живеете много по-здравословно.

Описание на човешкото енергийно поле отвъд Мер-Ка-Ба

Изложеното по-долу е адресирано само към определени хора. Можете да прочетете раздела,
но ако не ви се стори особено важен или необходим, просто го пропуснете или го приемете само
за сведение. Може би ще дойде ден, когато тази информация ще ви бъде полезна.
Енергийното поле на човешките същества е много по-сложно, отколкото се преподава на
семинарите „Цветето на живота". Както вече казахме, звездният тетраедър отваря пътя към вис-
шето съзнание, но нещата изобщо не свършват дотук.
В този момент всяко възможно ниво на съзнание във Вселената е заложено в енергийното
поле на човека, но само като потенциална възможност. Съществува само една реалност. Веро-
ятно има безкраен брой начини, по които тези енергийни полета могат да си взаимодействат, за
да създадат различни Мер-Ка-Би. Те се намесват в тази единствена реалност и я променят.
Единното Битие се преживява по най-различни начини в зависимост от Мер-Ка-Ба и сякаш
всеки от тях се подчинява на свои уникални закони. Повечето от разумните същества във
Вселената работят върху възможните решения на този „проблем". Едно е сигурно: всички
варианти се основават върху геометрията и умението да се съчетават нейните закони и
принципи.
За да помогна на човечеството в неговото бъдещо развитие, предлагам следните
геометрични варианти. В никакъв случай не твърдя, че информацията е изчерпателна, казвам
само, че това е една от възможностите. Ще започнем със звездния тетраедър и ще дадем
нагледна представа за основното цялостно поле отвъд Мер-Ка-Ба. Ще вървим стъпка по стъпка,
докато не го обхванем напълно.
неизменно във всеки от тях. Това ви е известно. Когато на практика усетите чувствата и
емоциите, които нахлуват във вашата Мер-Ка-Ба, ще си спомните. Експериментирайте.
11. Сексуалната енергия.
Сексуалната енергия е първостепенна за Мер-Ка-Ба на това ниво на съзнание и
съществуване. Цялата информация за египетската тантра е твърде сложна и не ви е необходима
на този етап. Единственият важен аспект, който трябва да разберете, е анкх процеса, описан в гл.
12 (стр. 185). Ако вече не работите със сексуалната енергия, не се спирайте на този раздел и
продължете нататък.

Ускорено развитие на духа в материята

Сега ще поговорим за нещо много важно. Поради естеството на процесите, за които става
въпрос в тази книга, много от вас може би ще освободят различни емоции, докато задействат
своята Мер-Ка-Ба. Това е нормално.
Зная, че вече говорихме за това, но искам да го повторя, защото е изключително важно.
Когато започнете дихателните упражнения и праничният поток, който не е функционирал 13 000
години, потече отново през вас, Висшият Аз може да поеме контрол върху живота ви и да
започне да го пречиства. Това означава, че хората, местата и обектите, които са блокирали
духовното ви развитие, вероятно ще започнат да излизат от живота ви. На пръв поглед това може
да се приеме като загуба или негативно събитие. Но когато новият ви живот се стабилизира, ще
разберете защо е трябвало да се променят някои неща. Не се страхувайте по време на този
преходен период. Бог и вашият Висш Аз ще бдят над вас.
Интензивността на промените зависи от това, доколко сегашният ви живот е чист и свободен
от пристрастия. Все едно, че вземате някакво лекарство. Отначало може да ви се стори, че здра-
вето ви се влошава още повече, но всъщност болестта излиза от тялото ви. Продължителността
на този преходен период зависи от тежестта на заболяването. Разбира се, щом то си отиде, ще се
почувствате много по-добре и ще живеете по-здравословно.

Описание на човешкото енергийно поле отвъд Мер-Ка-Ба

Изложеното по-долу е адресирано само до определени хора. Можете да прочетете раздела,
но ако не ви се стори особено важен или необходим, просто го пропуснете или го приемете само
като сведение. Може би ще дойде ден, когато тази информация ще ви бъде полезна.
Енергийното поле на човешките същества е много по-сложно, отколкото се преподава на
семинарите „Цветето на живота“. Както вече казахме, звездният тетраедър отваря пътя към
висшето съзнание, но нещата изобщо не свършват до тук.
В този момент всяко възможно ниво на съзнание във Вселената е заложено в енергийното
поле на човека, но само като потенциална възможност. Съществува само една реалност.
Вероятно има безкраен брой начини, по които тези полета могат да си взаимодействат, за да
създадат различни Мер-Ка-Би. Те се намесват в тази единствена реалност и я променят.
Единното битие се преживява по най-различни начини в зависимост от Мер-Ка-Ба и сякаш всеки
от тях се подчинява на свои уникални закони. Повечето от разумните същества във Вселената
работят върху възможните решения на този „проблем“. Едно е сигурно: всички варианти се
основават върху геометрията и умението да се съчетават нейните закони и принципи.
За да помогна на човечеството в неговото бъдещо развитие, предлагам следните
геометрични варианти. В никакъв случай не твърдя, че информацията е изчерпателна, казвам
само, че това е една от възможностите. Ще започнем със звездния тетраедър и ще дадем
нагледна представа за основното цялостно поле отвъд Мер-Ка-Ба. Ще вървим стъпка по стъпка
докато не го обхванем напълно.
Първо, имаме онези осем клетки, от които се развива зрялото човешко тяло. Разбира се, на
негово място можем да поставим всяко друго тяло в зависимост от околната среда и
потребностите на духа, но геометрията винаги е една и съща. В много случаи дори няма тяло, а
само дух. Второ, около тялото или духа съществува поле във формата на звезден тетраедър,
което винаги започва с фигурата, показана на фиг. 13-3.

Фиг. 13-3. Тялото и звездата, поглед отпред.

По-нататък, имаме полето Мер-Ка-Ба във формата на звезден тетраедър. Когато е живо, то
изглежда така: фиг. 13-4.
Следващото поле, което обгръща Мер-Ка-Ба, е енергийна сфера, чийто диаметър отговаря
точно на диаметъра на диска Мер-Ка-Ба. Тя изглежда така: фиг. 13-5.
Вътре в тази външна сфера има енергийно поле във формата на икосаедър. Непосредствено
вътре в него се намира двойникът на икосаедъра - петоъгълен додекаедър. Фактически
икосаедърът е образуван от „звездната" разновидност на додекаедъра, като дължината на
страната на додекаедъра определя дължината на звездовидната шапка. Всички ръбове на
звездния икосаедър са равни.
Това енергийно поле е същото като Христовата решетка, която в момента обгръща Земята.
Този факт е много важен, тъй като ни дава възможност пряко и съзнателно да се съединим с нея,
когато успеем да се свържем с нашата собствена външна решетка. В резултат ще вибрираме в
резонанс с нея. По-късно ще говорим за това. Ето как изглежда тя: фиг. 13-6.

Фиг. 13-4. Тялото, звездата и Мер-Ка-Ба.

 Фиг. 13-5. Външната сфера
Както вече знаем, дихателната тръба завършва в двата края на звездния тетраедър, но
фактически тя се удължава надолу и нагоре, за да се свърже със звездния додекаедър. Ето как
изглежда това: фиг. 13-7.

Фиг. 13-6. Звездният додекаедър и икосаедърът

Фиг. 13-7. Удължената дихателна тръба
В пространството между Алфа (звездния тетраедър) и Омега (звездния додекаедър) има още
много геометрични енергийни полета, центрирани симетрично спрямо тази дихателна тръба. Те
са толкова многобройни, включително вътрешните силови линии, че ако можехте да видите
цялото геометрично поле, ще ви е трудно да намерите пролука в него. Няма да ги рисуваме
всичките по две причини: първо, не бихме могли да ви ги представим нагледно, защото ще се
наложи да направим стотици отделни рисунки. Второ, сега те не са необходими за духовното ви
развитие в непосредствено бъдеще. В тази връзка ще ви дам един пример. Информацията се
отнася и за всички останали геометрични форми.

Фиг. 13-8. Хипотетичният октаедър (представете си флуоритния кристал от фиг. 6-35 б

средата).
 Сега ще добавим една хипотетична фигура. Този многостен на практика не се намира на
посоченото място, но ще ни послужи за пример. Между Алфа и Омега ще поставим един
октаедър, както е показано на фиг. 13-8. Трябва да разберете, че не само звездният тетраедър, но
и всяка друга геометрична фигура в човешкото светлинно тяло всъщност се състои от три
отделни многостена, наложени един върху друг, въпреки че се вижда само един.
Нали помните, че и звездните тетраедри са три - един неподвижен, втори, който се върти
наляво, и трети, който се върти надясно. Това важи за всяка геометрична форма около тялото.
Ще повторим това в главата, посветена на психичната енергия. Всяка психична енергия
притежава два аспекта - внимание и намерение. Накъдето умът насочи вниманието си и каквото
е неговото намерение, това и ще се случи. Разбира се, броят на възможностите се контролира от
личната ни система от убеждения.
И така, дихателната тръба преминава през много геометрични енергийни полета с широк
спектър от най-различни възможности. Как да изберете коя от тях да използвате? Просто на-
сочете вниманието си към определено поле (първо трябва да знаете, че там има такова) и го
отворете с помощта на намерението си. Дихателната тръба ще заработи, но само на това място и
посредством тези геометрични форми. Тя има специална геометрична или кристална шапка,
която ще пасне идеално към това енергийно поле и ще позволи на новата прана да навлезе в нея.
Да, прана притежава многобройни качества, които идват от различни светове и могат да
променят съзнанието ви в допълнение към Мер-Ка-Ба. На фиг. 13-9 са показани три възможни
варианта.

Фиг. 13-9. Три възможни варианта на шапките на дихателната тръба. Те винаги имат
толкова стени, колкото и многостенът.
Накрая, съществува тороидално поле (във формата на поничка), което се намира в центъра
на всяка Мер-Ка-Ба, използвана от духа. Понякога духовете работят с много Мер-Ка-Би
едновременно и в резултат обикновено се получава „колело в колелото" 6. Геометричните фигури
са толкова близо една до друга, че торът изглежда почти като люспите на лука. Тези тороидални
полета се простират извън пределите на Мер-Ка-Ба и я включват в себе си (фиг. 13-10).
На последната рисунка показваме всичко заедно, освен геометричните фигури, които се
намират по средата между Алфа и Омега. Тя ще ви помогне да си представите и да разберете по-
добре природата на светлинното си тяло и огромните му размери (фиг. 13-11).

6
Цитат от Стария Завет: „И видях: и ето четири колела до Херувимите, и колелата наглед бяха като от камък
топаз, И на вид всички четири еднакви като че ли колело се намираше в колело.“ Книга на пророк Иезекия 10:9,
10
 Фиг. 13-10. Тороидалното поле на вътрешния звезден тетраедър. (Представете си
поничка, срязана наполовина.)

Фиг. 13-11. Цялостното светлинно тяло около всички живи обекти - а всички обекти са
живи.
Около всеки жив обект съществува такова цялостно светлинно тяло - а всички обекти са
живи.
Въпреки че на фиг. 13-11 е показана почти пълната илюстрация на енергийното поле около
човека, всъщност в реалността то се проявява като Мер-Ка-Ба или светлинно тяло - обикновено
по този начин: фиг. 13-12.

Фиг. 13-12. Галактиката Сомбреро.

Тук виждаме инфрачервена фотография на топлинната обвивка на галактиката Сомбреро,
леко наклонена. Прилича на летяща чиния. Опасва я огромен пръстен, който е тъмен, защото
външният й край се движи много, много бързо. Тази топлинна обвивка има същите пропорции
като Мер-Ка-Ба около вашето тяло, когато е активирана с помощта на дихателните техники и
медитацията. Ако имате подходяща апаратура, бихте могли да я видите на екрана на компютъра,
защото тя има електромагнитни компоненти, които частично попадат в микровълновия спектър.
Сега всичко зависи от вас. Щом сте стигнали дотук, значи имате основните познания как да
активирате светлинното си тяло. Ако в състояние на медитация разберете или дълбоко в сърцето
си вече знаете, че това е добре за вас, тогава започвайте. Но може би е по-добре да почакате,
докато прочетете следващата глава, защото наред с простото активиране на Мер-Ка-Ба има още
много, много неща. Това е само началото.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
Мер-Ка-Ба u Cидxитe
В последните две глави разгледахме енергийните потоци и човешкото светлинно тяло. Освен
това ви дадохме инструкции как да активирате своята Мер-Ка-Ба. Когато за пръв път изнесохме
тази информация на семинарите „Цветето на Живота", предполагахме, че слушателите ще
открият собствени пътища към своя Висш Аз и че той ще ги направлява, докато усвояват
съдържанието на тази глава (и, разбира се, в много други неща). Някои успяха да го постигнат,
но процентът им беше твърде малък. Повечето така и не разбраха какво всъщност е Мер-Ка-Ба и
как да я използват - с други думи, как да медитират вътре в нея.
По тази причина организирахме следващия семинар - „Земя и Небе", за да накараме хората
да разберат и да усетят по-добре истинския смисъл и предназначение на Мер-Ка-Ба. В тази глава
ще ви дадем някои основни принципи, за да ви помогнем да започнете, но при всички случаи
най-важното е да установите съзнателна връзка с вашия Висш Аз, за да откриете истинската си
цел в живота.
На семинара „Цветето на Живота" ние преподавахме само активирането на Мер-Ка-Ба и
много от учениците ни смятаха, че с това всичко приключва. Те решиха, че цялата информация
се изчерпва с медитацията, но просто не разбраха за какво става въпрос. Мер-Ка-Ба е моделът,
по който са създадени всички неща - видими и невидими. Без изключение. Затова тя има неог-
раничени възможности.
Други възможности за използване на Мер-Ка-Ба
Обикновено се смята, че Мер-Ка-Ба е средство за извисяване. Да, тя е това, но и много
повече. Тя е всичко останало. Мер-Ка-Ба може да се превърне в каквото и да е - зависи от
решението на разума вътре в нея. Спъват я само паметта, представите и ограниченията
(системата от убеждения) на съзнанието. Единственото, което тази тетраедрална Мер-Ка-Ба в
най-чистата си форма не може да направи, е да пренесе духа през Великата Пустота или да
премине през „Великата Стена" до следващата октава или измерение. За да направите това,
трябва да се откажете от индивидуалността си, да се слеете поне с още един дух и така да
създадете специален вид Мер-Ка-Ба, който в сегашния момент със сигурност не ви е необходимо
да знаете.
Ако човешкото его реши да използва Мер-Ка-Ба за негативни цели и за лична изгода,
например да причини вреда или да контролира другите - т. е. да направи нещо, което не е
свързано и основано върху най-чистия образ на любовта, то ще получи много тежък урок.
Мнозина са се опитвали, включително Луцифер. Бог е знаел за последиците и е устроил
Вселената така, че това да не се случва, затова Мер-Ка-Ба може да бъде съживена само с любов.
Ако се злоупотреби с нея, тя започва да умира. Висшият Аз се намесва много бързо и
въпросният човек бива „арестуван" или спрян; после той трябва да почака, докато не научи
уроците на любовта, за да продължи с по-нататъшното издигане на съзнанието си. Не
подценявайте онова, което казах току-що, иначе просто ще си изгубите времето.
В 17-та глава ще говорим за Луцифер и какво се е случило, когато разбрал, че не може да
манипулира Мер-Ка-Ба.
 Нека използваме компютъра за сравнение. Ако просто я активирате и спрете дотук, все едно
сте си купили свърхмодерен компютър с огромни потенциални възможности, но не сте заредили
никакви програми. Той просто си стои на бюрото, бръмчи си и нищо не прави. Така ще
продължава, докато не качите някакъв софтуер, за да го използвате по предназначение. А прог-
рамите, които ще изберете, ще определят начина, по който да реализирате потенциалните му
възможности.
Аналогията ми не е идеална, но ще ви даде някаква представа. Истината е, че простото
активиране на Мер-Ка-Ба ще даде сигнал на вашия Висш Аз и ще започне да ви събужда от съня.
Но в крайна сметка вие ще трябва да се свържете съзнателно с него, за да „заредите" висшата
цел и смисъл на живота си и така да реализирате предназначението си на Земята. Задачата на
следващата глава е да ви помогне в този процес.
Медитацията
Обикновено хората смятат, че медитация означава да затворим очи и да потънем в себе си,
което автоматично ще доведе до себереализация. Това е вярно, но медитацията може да се прави
и с отворени очи. По-широко погледнато, целият живот е медитация. Животът е училище по
припомняне.
Ако общувате с Висшия си Аз, неговите наставления ще ви потопят в изпълнена със смисъл
медитация и себереализация. Това е идеалният случай. Ако обаче не успеете да се свържете с
него, можете да използвате традиционните форми на медитация, като тибетска, Дао, Крия йога,
Вапасана и др. Освен това, бихте могли без проблеми да активирате Мер-Ка-Ба и същевременно
да се занимавате с останалите техники, ако учителите, от които сте ги усвоили, не възразяват. Но
ако ви кажат, че не бива да практикувате Мер-Ка-Ба, тогава ще се наложи да или да следвате
техните указания, или да си намерите друг учител, ако искате да продължите.
Когато човек се учи да медитира, независимо по какъв метод, той активира определено ниво
на съзнание. Неизбежно е. Това е свързано с взаимодействието между вътрешния и външния
свят. Човек разбира, че всичко е светлина и чудесата започват. Появяват се сидхите. Тук ще
разгледаме тъкмо този етап от развитието, защото когато го усвоите, веднага след него идва и
осъзнаването на целта и смисъла на живота. Освен това, сега целият свят е започнал да навлиза в
този етап. Трябва да го разберем - и ще успеем.
Cидхи или психични сили
Какво е „сидхи“? Това е индуистки термин, който означава „сила" - още по-точно психична
сила. Много индуистки учители разглеждат сидхи като аспект на съзнанието, през който трябва
да преминем, но това се смята за опасно. Защо? Защото на това ниво на съзнание е много лесно
да се изгубим по духовния си път, ако още не сме преодолели егото си. Преживяването на сидхи
може да го подхрани до такава степен, та да забрави, че е поело по обратния път към Бога: дори
да си помисли, че тъкмо то (егото) е Бог. И все пак процесът не може да се пропусне или
избегне. Това ниво на съзнание трябва да бъде овладяно.
Затова, когато говоря за сидхи, ви моля да не забравяте, че целта ми е да ви помогна да ги
усъвършенствате, а не да ги използвате за лична изгода или подхранване на егото.
Когато през 1971 г. ангелите ме научиха как да активирам Мер-Ка-Ба за пръв път, започнах
да преживявам странни неща, които не можех да си обясня. Много често, докато се намирах
близо до електрически уреди (особено при 16-тия дъх, когато дискът изскачаше напред), те
гърмяха или изгаряха. Това продължи почти 15 години. Смятах, че е просто страничен ефект и
че нищо не мога да направя по въпроса. Понякога ми излизаше доста скъпо. Простих се с много
телевизори, радиоапарати и други електроуреди.
Веднъж, май че беше през 1986 г., работих с Тот в медитация. Тогава бях на Хаваите.
Седяхме с няколко приятели в кръг, за да медитираме заедно, а аз бях близо до стената, на която
имаше ключ за лампа точно над главата ми. В мига, в който на 16-я дъх дискът изскочи навън,
ключът зад гърба ми гръмна и се запали. Наложи се бързо да пробием стената и да загасим огъня
с пожарогасител.
Много се притесних. Това ме тормозеше от толкова години, затова след като се справихме с
пожара, отидох в другата стая и повиках Тот в медитация. Реших, че може би ще ми обясни къде
греша. Попитах го какво да сторя. Той просто ми отвърна: „Не прави така. Кажи на своята Мер-
Ка-Ба повече да не въздейства върху електрическите полета." Първата ми мисъл беше: „Нима е
толкова просто?"
И начаса „казах" на моята Мер-Ка-Ба повече да не влияе върху електроуредите. Това беше
краят на проблемите ми с електричеството и началото на осъзнаването на сидхи, свързани с
Мер-Ка-Ба.
Сидхи - това са просто команди да се направи нещо и ако сте ги казали правилно, то ще се
случи. Ако дадете някакво указание на своята Мер-Ка-Ба, тя винаги ще го изпълнява, докато не
го спрете, промените или заместите с помощта на намерението си. Разбирам, че е лесно да се
каже, но е трудно да се направи. Ще се постарая да обясня по-добре.
Програмиране на кристалите
Компютрите са направени от кристали, а и едните, и другите притежават качества, сходни с
Мер-Ка-Ба. Програмирането на кристалите много прилича на процеса, който можем да наречем
програмиране на Мер-Ка-Ба. За възможностите и техниките за програмиране на кристалите са
написани много книги.
Както казах по-рано, при психичните енергии всичко се основава върху две неща:
вниманието и намерението. Освен това смятам, че кристалите са живи същества. Те могат да
получават и да изпращат честоти и дори сложни вълнови форми до всяка точка в рамките на
електромагнитното поле, което включва човешките мисли, чувства и емоции. Помните ли
първите радиоапарати с кристали? Те не бяха нищо друго, освен електрически проводник,
прикачен към естествен кварцов кристал на определено място. Той улавяше сигнала, а ние
слушахме звука през високоговорителя.
Марсел Фогел е велик учен, работил за лабораториите „Бел". Автор е на повече от сто важни
патента, включително изобретяването на флопи-дискетата. Познанието му върху кристалите се
базира върху задълбочени научни изследвания. Малко преди да почине, той изказва идеята, че
естественият кристал може да съхранява няколко програми едновременно. Според него, броят
им е равен на броя на фасетите на върха на кристала. Тогава това твърдение ми се стори
невероятно и затова се опитах да го докажа или да го опровергая.
Свързах се Боб Драч, мой познат учен, и с него направихме прост експеримент, за да
проверим доколко е вярно. Поставихме един кварцов кристал на лабораторната маса и
насочихме към него сензорната глава на молекулярния скенер, за да уловим микровълновите му
излъчвания и да ги препратим за анализ към компютъра с помощта на самоделен софтуер.
Боб наблюдаваше екрана, докато аз програмирах кристала с мисълта си. Нашите мисли са
дълги електромагнитни вълни, които се предават в пространството и могат да бъдат уловени с
помощта на научна апаратура, така че защо да не ги насочим към някой кристал, подобно на
радиосигнал?
Боб, разбира се, не знаеше какво си мисля, затова просто трябваше да ми повярва, когато
твърдях, че го правя. Нищо подобно. В мига, в който програмирах кристала с определена мисъл
(идеята за любовта), той забеляза незабавна промяна на синусоидалната крива на екрана -
появиха се по-къси вълни. Не след дълго можеше да каже начаса кога програмирам кристала и
кога изтривам една от програмите (Можете да изтриете или да премахнете една програма, като
просто кажете на кристала да го направи.)
Нямаше как да го излъжа. Влагах три програми и изваждах две, а Боб отначало виждаше три
допълнителни криви върху синусоидалната вълна, а после забелязваше, че две от тях изчезват.
Проследяваше безотказно какво правя. Освен това успяхме Да потвърдим идеята на Фогел, че
кристалът може да съхранява толкова програми, колкото са фасетите на върха му. Щом над-
вишавах техния брой, на екрана не се появяваха допълнителни криви. Кристалът просто не
можеше или не искаше да ги приеме. Бях изумен.
Въз основа на този експеримент се убедих, че кристалите могат да съхраняват мисли
(емоции и чувства) и да ги изпращат обратно. И вашата Мер-Ка-Ба е такава. Фактически тя е
кристална по природа, доколкото съдържа същите геометрични форми, които кристалите
използват, за да структурират атомите си. Каквито мисли, чувства или емоции да излъчите, ако
вниманието ви е насочено към Мер-Ка-Ба, а намерението ви е да ги вложите в нея, тя ще ги
възприеме и ще ги излъчва дотогава, докато не я спрете. И никой освен вас не може да
преустанови или да промени програмите на вашата Мер-Ка-Ба - дори Луцифер. Освен ако,
разбира се, не зададете програма, която да дава такава възможност.
Единствената разлика между кристалите и Мер-Ка-Ба е в това, че тя няма ограничения за
броя на програмите, които може да съхранява. Вероятно е така. Аз съм заложил огромно
количество програми в моята Мер-Ка-Ба и те работят перфектно. Сигурен съм, че дори да има
някакъв лимит, той значително надвишава броя от 6 или 8, както е при кристалите.
Програмиране на Мер-Ка-Ба
Изобщо програмирането на Мер-Ка-Ба и на психичната енергия е много интересен процес.
Той се случва ежедневно, но малко хора осъзнават какво всъщност става. Най-напред ще ви
разкажа няколко истории и тогава ще продължим с раздела. Мисля, че те ще ви помогнат да
схванете същността. И все пак. да започнем с една дефиниция.
Как да си направим вино
Да предположим, че искате определена марка френско вино или нещо от този род. То ви е
любимото и вие си мислите: „Много ми се ще да имах бутилка точно от това вино." Виждате го в
ума си, усещате вкуса му в устата си и наистина желаете да отпиете от него. Искате, но не знаете
къде да го намерите.
Е, можете да си направите това вино в трето измерение. Засаждате си лозе, чакате няколко
години да даде плод, обирате гроздето, смачквате го, после чакате още около 10 години да от-
лежи и накрая получавате любимото си вино. Доста ще се потрудите, пък и ще стане малко
бавничко, но ако смятате, че това е единствената реалност, ще постъпите точно така.
Другият вариант е да изтичате до магазина и да си купите мечтаната бутилка.
Или пък просто си седите и си мислите за виното - и някой влиза в стаята с бутилка в ръка и
казва: „Имаме излишни количества от това вино. Искаш ли малко?", и я оставя на масата.
Ако това ви се случи само веднъж, ще си кажете: „Ама че невероятно съвпадение!" Но ако
подобни съвпадения започнат да стават всеки път, когато си помислите нещо, ще започнете да се
чудите: „Странна работа. Щом си пожелая нещо или пък ми дотрябва, то просто се
осъществява." Накрая ще стигнете до извода, че между мислите и чувствата ви и тези
„съвпадения"оп-ределено съществува някаква връзка. Много от вас знаят точно какво имам
предвид, защото това е началото на духовния път.
Той ще ви доведе до следващата стъпка към сидхи, когато ще започнете да изследвате как
точно сте накарали нещата да се случат и как да ги предизвикате преднамерено, а не привидно
случайно. А това води до действия, подобни на онова, което е направил Исус, когато е превърнал
водата във вино. В този случай вземате един химичен елемент и го превръщате в друг. Така
доказвате на себе си и на другите, че реално е онова, което мислите за тази реалност. Вие сте я
съградили и сте я направили реална. Тук, обаче, стъпвате на опасна почва, защото егото ви още
не е преодоляно.
После можете да направите още една крачка напред и да сътворите вино от нищо - не просто
да превърнете елементите, а да създавате непосредствено от Пустотата. На този етап се сливате с
Висшия си Аз.
 Следващата крачка е изобщо да не ви се иска никакво вино ~ Да не желаете и да не се
нуждаете от нищо, знаейки, че всичко е цялостно, завършено и съвършено такова, каквото е.
Вече сте отвъд полярността. Пред вас се открива Пътят към дома.
Бидонът с бензин
Когато живеех в канадските гори, за пръв път започнах да осъзнавам идеята за
съвпаденията. Ангелите вече се бяха появили пред мен и жена ми и ние се ръководехме от
техните наставления. Те ни бяха казали да не се тревожим за парите, докато сме с тях на този
начален етап. Обещаха да ни дават всичко необходимо. Казаха ни, че Бог е създал „природен
закон" за човечеството. По отношение на материалното си осигуряване човек трябва да се
осланя или на Бог, или на себе си. Ако се доверите на Бог, всичко необходимо ще ви бъде
„подръка", но ако предпочетете да разчитате на себе си, Той няма да ви помага, въпреки молбите
ви.
Жена ми беше много ядосана, защото ни трябваше бидон за бензин за колата. На няколко
пъти ни свършваше бензинът, а живеехме на повече от 20 мили от най-близката бензиностанция.
Предният ден резервоарът й отново се изпразнил и трябвало да върви пеша няколко мили, затова
ми беше много сърдита, че не съм й купил бидон. Връщаше се отново и отново на тази тема и
накрая малкият бидон се превърна в голям проблем. Непрекъснато й повтарях: „Трябва да се
доверим на Бог." А тя възразяваше: „Бог ли? Трябва ми бидон!" Отвръщах й: „Нали знаеш какво
казаха ангелите - че на този етап няма нужда да работим, защото ще ни предоставят всичко
необходимо. Да, вярно е, че свършихме парите, но те моля да имаш вяра." Те наистина ни
даваха, каквото ни трябваше; имахме си всичко - освен бидон.
Излязохме на разходка до езерото, край което живеехме, и по целия път надолу тя ми
повтаряше едно и също: „Трябва да се върнем в града. Да престанем да живеем на гола вяра.
Много ми е трудно. Имаме нужда от пари." Седнахме на един камък и се загледахме към
красивото езеро, заобиколено от великолепните планини, които Бог бе направил за нас, а тя
продължаваше да се оплаква от мен, от ангелите и от Бога.
Докато говореше, аз случайно хвърлих поглед настрани и там, на около 5-6 м от нас видях
бидон за бензин, който просто си стоеше между два камъка. Очевидно някой си беше теглил
лодката нагоре по брега и го беше забравил. Обаче това не беше просто някакъв си там стар
захвърлен бидон. Беше най-прекрасният бидон за бензин на света! Дори не знаех, че се произ-
веждат такива. Беше направен от плътен, здрав метал, боядисан във великолепен червен цвят и
украсен с тежка, солидна метална дръжка. Сигурно струваше повече от 100 долара!
Казах „един момент", отидох и го взех, после се върнах и седнах до жена си с репликата: „Е,
какво ще кажеш?" Тя не обели дума през следващите две седмици.
Купчина пари
Малката горска къщичка, в която живеехме, се намираше на едно от най-красивите места на
Земята. Дадоха ни я от католическата църква да я ползваме безплатно за неограничено време.
Нямахме нищо... и имахме всичко - дори бидон за бензин. Но както отбелязах, в един момент
парите започнаха да свършват. Понеже ангелите ни помолиха да не работим, докато живеем в
гората и само да продължаваме да медитираме, финансовите ни запаси започнаха да се топят.
Колкото повече намаляваха парите, толкова по-нервна ставаше жена ми. Накрая ни останаха
16 долара и никаква надежда да намерим още. Заедно с тях намаляваше и нейното търпение.
Страховете й нарастваха. Тя дори беше готова да ме напусне. На следващия ден трябваше да
внеса 125 долара за колата, иначе щяхме да я загубим. Нямахме толкова пари - и толкоз. Жена ми
мърмори цял ден и цяла вечер. Накрая си легнахме. Тя се изтърколи възможно най-далеч от мен
в своята половина на кревата и заспа.
Около полунощ на вратата се почука. Представете си само! Ние живеехме насред дивата
гора. Трябваше да вървим пеша повече от 6 км, за да стигнем до някакъв път, а най-близките ни
съседи бяха на 3 км от нас. Тъй че доста се изненадахме от странното нощно посещение.
 Измъкнах се от кревата, наметнах си халат и отворих вратата. Там, широко усмихнат, стоеше
мой стар приятел, когото не бях виждал от две години. Той влезе и каза: „Ей, човече, търсих тс
къде ли не. Много си се изолирал тук. Сигурно се опитваш да се скриеш от нещо или от
някого?" Отговорих му: „О, не. Просто обичам природата. Влизай. Какво правиш тук посред
нощ?"
Преди доста години му бях заел голяма сума пари. Честно казано, просто му ги бях дал и
съвсем бях забравил за тях. Той каза: „Изпитвах непреодолимото желание да дойда тук и да ти
върна парите! Не можех да мисля за нищо друго." И постави солидна пачка 20-доларови
банкноти на масата - цели 3500 долара. С жена ми живеехме съвсем скромно и за нас това си
беше направо милион!
Втората пачка
Жена ми просто онемя. Престана да мърмори цели шест месеца. Нито дума по въпроса.
Но когато и тези пари започнаха да намаляват, вярата й пак отслабна. Този път бяхме
останали с около 12 долара и тя беше доста разколебана. Отново започна да мрънка; щяла да ме
напусне и да се върне в САЩ. Часовете минаваха, слънцето започна да залязва, а тя
продължаваше да недоволства. Накрая, след дългия тежък ден, изминал в спорове около парите
и вярата в Бога, си легнахме да спим. И в полунощ на вратата отново се почука.
Този път беше друг приятел, от моето далечно минало - още от първите студентски дни в
колежа в Бъркли. Не можех да повярвам! Нямах представа как ме е открил. Той влезе и история-
та се повтори, макар че този път парите не бяха толкова много - само 1800 долара. И ми каза: „Ти
ми даде тези пари, когато бях в нужда. Надявам се, че ще ти послужат."
С моята жена настъпиха същите промени. Отначало беше много доволна и не мърмореше
няколко месеца, но щом парите започнаха да намаляват, отново загуби вярата си. Тя просто не
успя да повярва, че ангелите - които се появиха и пред нея, не само пред мен - наистина ще
могат да ни осигуряват „всичко необходимо", както бяха обещали, въпреки че го бяха доказвали
в продължение на почти две години.
Когато парите свършиха, тя взе окончателно решение да се върне в Бъркли и да си намери
работа. Това беше началото на края на духовния й живот. Скоро след това вече не можеше да
вижда ангелите. Трябваше да разчита на себе си, за да се издържа. Започна работа и заживя
нормално от нейна гледна точка, както преди те да се появят. Животът й улегна, но от него
изчезна магията.
Мен ангелите никога не ме напуснаха. И до днес аз им поверявам материалното си
благосъстояние и отдавам жизнената си енергия на Бог. Имам вяра и доверие в невидимия свят.
И докато моята вяра ставаше все по-силна с всяка следваща пачка пари, вярата на жена ми
отслабваше. Като онази история с чашата, дето е наполовина пълна или наполовина празна -
зависи как я възприемате. Помнете тази история, защото когато опрем до сидхи и естествените
Божии закони, всички ще бъдем подложени на изпит.
По онова време с жена ми преживяхме много, много чудеса. За двете изминали години те се
случваха почти всяка седмица, понякога ежедневно. Повечето от тях далеч надхвърляха
внезапната поява на пачка с пари. Имаше наистина невероятни събития, които всеки би нарекъл
чудеса. Същевременно за мен беше голям урок да наблюдавам как чудото може да накара един
човек да изпитва все по-голяма любов към Бога, а друг да затъва все по-дълбоко в страха.
Със сидхи са свързани и сериозни духовни опасности, при това от различен характер. Егото
не само може да се възгордее и да се опита да използва силата за лична изгода и власт, то може
да се изплаши и да спре да медитира. И в двата случая по-нататъшното духовно израстване
спира, докато не дойдат по-подходящи времена. Никой не е изгубен завинаги, просто развитието
му се забавя.
Четири начина за програмиране на Мер-Ка-Ба
 Сега, след като ви запознахме със сидхи и възможните капани, свързани с тях, нека
разгледаме как може да се програмира Мер-Ка-Ба.
Това се прави по четири начина. Те отговарят на четирите основни разновидности сексуална
енергия: мъжка, женска. Двете заедно или никаква. Всяка от тях също има своя полярност, така
че „мъжката" се разделя на „мъжка-мъжка" (хетеросексуална мъжка) и „мъжка-женска"
(хомосексуална мъжка). „Женската" се подразделя на „женска-женска" (хетеросексуална женска)
и „женска-мъжка" (хомосексуална женска). „Двете заедно" означава бисексуална и в тази
категория влизат „бисексуална женска" и „бисексуална мъжка". Накрая имаме „никаква", което
означава „асексуална мъжка" и „асексуална женска". Всяка полярна подгрупа също се разделя на
по-нататъшни полярности, които сега няма да разглеждаме.
Четирите начина за програмиране на Мер-Ка-Ба следват същата полова класификация:
мъжки, женски, двата заедно или неутрален.
Мъжко програмиране
Според религията Шива, има 113 вида медитации. Смята се, че са точно 113, не повече.
Няма значение как правите медитацията си или как я наричате, дори и да откриете някакъв нов
начин, той ще се причисли към един от тези 113.
Първите 112 са мъжки, а последният (или първият) е женски. Мъжките начини могат да
бъдат записани на хартия или обяснени устно на друг човек. Те се подчиняват на логиката. Казва
ви се, че трябва да направите това, онова и еди-какво си, след което се очаква определен
резултат.
Единственият женски път няма правила. Той никога не се прави по един и същи начин (би
могло и това да се случи, но не се знае предварително). В женския път няма логика от гледна
точка на нормалния мъжки начин на мислене. Той се разгръща според чувствата и интуицията -
също като водата, която тече по пътя на най-малкото съпротивление.
И така, мъжкото програмиране на Мер-Ка-Ба е ясно, определено и логично. Ще дам един
пример:
Когато между семинарите „Цветето на Живота" и „Земя и Небе" започнах обучението по
тристепенна Мер-Ка-Ба, се сблъсках с особен проблем. Тристепенната Мер-Ка-Ба е огромно
енергийно поле с размер на диска 2,5 милиона км. Нужни са поне двама или трима души, за да
го създадат. В момента, когато той изскача навън, се освобождава колосална енергия. Военните я
регистрираха на компютрите си и изпратиха четири черни хеликоптера, за да изследват това
непознато явление. После не искаха да си тръгнат и се намесиха в учебната ми програма.
Ангелите ми заръчаха да проведа девет такива семинара и да спра дотук. Информацията от
тези семинари по тристепенна Мер-Ка-Ба беше най-неправилно изтълкувана и използвана.
Около 30 преподаватели от цял свят и неизброимо количество сайтове в интернет започнаха да я
разпространяват, без да поискат разрешение, но никой не знаеше какво е истинското й
предназначение. Те смятаха, че помагат на човешката еволюция, но грешаха. Единственият
смисъл на тези семинари беше да се пробуди духът на Майката Земя и да се активира земната
Мер-Ка-Ба. Сега тази цел е постигната, въпреки че много учители злоупотребиха с
информацията и отклониха доста свои ученици от духовния им път.
Във всеки случай, по време на първите 6 семинара неизменно пристигаха три или четири от
онези черни хеликоптери. След като групата навлизаше в тристепенната Мер-Ка-Ба, на 15-та
минута те се появяваха и оставаха през следващите два или три часа, за да направят изследвания
с някаква апаратура.
На шестия семинар ФБР изпрати четирима агенти, от които само един ни се представи с
името и длъжността си. След разговора е тях, аз реших да използвам сидхи на Мер-Ка-Ба, за да
предпазя групата си от по-нататъшна намеса. Получих разрешение от ангелите да създам Мер-
Ка-Ба -„сурогат". В края на тази глава ще обясня подробно за какво става въпрос, но накратко
„сурогатната" Мер-Ка-Ба е поле, създадено отделно от личната Мер-Ка-Ба. То може да бъде
поставено на определено място, например у дома или на двора. Може Да бъде програмирано
съвсем отделно от собствената Мер-Ка-Ба, въпреки че остава живо благодарение на енергията на
жизнената ви сила.
Създадох я и я поставих на земята в района, където повеждахме семинара по тристепенна
Мер-Ка-Ба. Тя беше достатъчно голяма, за да обхване цялата територия, така че, когато групата
навлезе в тристепенната Мер-Ка-Ба, специалното ми „мъжко" програмиране трябваше да ни
предпази от черните хеликоптери. Мъжкото програмиране, което използвах, беше просто:
заявих, че областта вътре в Мер-Ка-Ба и външните й прояви ще бъдат „невидими и
незабележими" за когото и да било. Така и стана.
Когато на седмия семинар групата създаде тристепенната Мер-Ка-Ба, за пръв път не се
появи нито един черен хеликоптер. Те вече не можеха да ни видят. Съвсем просто е. И както
може би сте забелязали, по същия начин навремето оправих неразбориите си с електроуредите.
Обаче ние допуснахме една чисто човешка грешка, която показва какви проблеми крие
мъжкото програмиране. В последния ден на семинара нашата група реши, че трябва да отидем
до Се-дона на около 80 км, за да проведем там останалата част. Когато пристигнахме на мястото,
се оказа, че сме излезли от границите на сурогатната Мер-Ка-Ба, програмирана да ни пази
„невидими и незабележими", но никой не се сети за това. Намирахме се насред дива гора,
наоколо нямаше жив човек, но 15 минути след като групата задейства тристепенната Мер-Ка-Ба,
пристигнаха шест черни хеликоптера и не пожелаха да си отидат. Цял час се въртяха около нас
като досадни мухи.
На последните три семинара по тристепенна Мер-Ка-Ба отново използвахме програмата
„невидими и незабележими", но си стояхме вътре в нея. Никакви хеликоптери - нито черни, нито
шарени - не се появиха да ни досаждат. Такава е природата на мъжкото програмиране - то трябва
да бъде конкретизирано.
Впрочем, нямам намерение да ви казвам какво да правите и какви програми да влагате в
своята Мер-Ка-Ба. Тук съм, за да ви обясня как да го направите. Останалото зависи от вас и от
вашия Висш Аз. Но когато по-нататък говорим за лечителството иди за изчистване на околната
среда на планетата, например, ше започнете по-добре да разбирате тази информация.
Женско програмиране
Както казах преди малко, то не се подчинява на логиката. Всеки мъж. който общува с
нежния пол. знае за какво говоря (шегичка).
Женското програмиране няма определена форма и ще ми бъде трудно да ви дам дори
пример. Но ще се опитам. Когато говорим за енергийна самозащита, могат да ни хрумнат
различни „мъжки" идеи как да я програмираме. Например, да отразим психичната енергия
обратно към нейния източник или към Земята, която да я преобразува от негативна в позитивна.
Има много, много мъжки начини. Но жената по-скоро би програмирала своята Мер-Ка-Ба да
избере всички възможни варианти, без да конкретизира. С други думи, всички възможности.
Тоест, тя няма представа как Мер-Ка-Ба ще реагира на енергийна атака, но знае, че защитата
винаги ще бъде успешна.
Друг начин е да оставим съдбата си в ръцете на Бога. Това е почти същото, освен че изобщо
не допуска възможността за енергийна атака. Бог е по-мъдър от нас в тези неща. Не забравяйте,
че дори самата идея за психично нападение попада в рамките на полярността. Това означава да
разделим света на „ние" и „те".
Комбинирано програмиране
Много е лесно за обяснение. Духът, независимо дали е в мъжко, или в женско тяло, използва
и двата начина едновременно. Така се задейства женската програма и си върши нейната работа, а
същевременно се активира конкретната мъжка програма, която служи на определена цел.
Никакво програмиране
 Идеята за „никакво" програмиране е парадоксална. Неутралната личност (среща се
изключително рядко на Земята, но преобладава в космоса) изобщо не програмира нищо. Това са
същества, К°Ито живеят отвъд полярността и не реагират на нея. Дори не би им дошла наум
идеята на даосите, че „откритостта е най-добрата защита". Те схващат реалността от съвършено
различна перспектива, каквато ние дори не можем да си представим.
Тъй като на Земята почти не живеят „неутрални" хора, няма смисъл да обсъждаме този
въпрос. Освен това, ако вие сте един от тях, няма нужда да правите каквото и да било. Вече сте
си тръгнали по Пътя.
Сурогатната Мер-Ка-Ба
Както вече казахме, това е живо поле Мер-Ка-Ба, отделено от личната Мер-Ка-Ба на човека,
който я е създал. То може да бъде поставено на определено място, например около къщата или
двора. Можете да му зададете съвсем различна програма в сравнение с личната, въпреки че то
живее единствено благодарение на жизнената ви сила.
Сурогатната Мер-Ка-Ба се създава много лесно:
1. Изберете мястото, където ще бъде „дихателната тръба".
2. Определете докъде ще се простира - с други думи, къде ще свършва радиусът на диска -
например в границите на имота ви. Тя може да бъде огромна. (Все още експериментираме върху
това. В момента аз имам една с диаметър 366 км, която подобрява околната среда в района,
където живея. Отне ми няколко години, докато се науча как да използвам Мер-Ка-Ба с такива
размери.)
3. Не се занимавайте с „пола" на Мер-Ка-Ба, т. е. как са ориентирани тетраедрите. Тя ще
действа при всички случаи.
4. Размерите на тетраедрите автоматично ще се нагодят към диаметъра на диска, така че
няма нужда да мислите и за това.
5. Докато правите медитацията си в своята лична Мер-Ка-Ба, „представяйте" си, че същото
се случва и със сурогатната. Направете всяка стъпка от медитацията от 1-ви до 17-ти дъх и наб-
людавайте какво става с вашата Мер-Ка-Ба - същото се случва и при сурогатната.
6. Трябва да си спомняте за сурогатната Мер-Ка-Ба всеки ден, също както и за личната. Това
означава, че всеки ден, докато си правите медитацията, „виждате" как със сурогатната става
съвсем същото, стъпка по стъпка, дъх след дъх. Когато дискът изскочи от личната ви Мер-Ка-Ба,
изскача и дискът на другата.
7. Можете да си направите повече от една сурогатна Мер-Ка-Ба, но ще стане много сложно,
защото ще трябва да ги помните всичките и да им давате жизнена енергия.
8. Веднага, след като построите сурогатната си Мер-Ка-Ба, я програмирайте според целта, за
която сте я създали. Веднъж зададена, програмата ще се повтаря дотогава, докато не я
премахнете.
Още една забележка. Ако имате постоянна Мер-Ка-Ба, ще откриете, че можете да създадете
сурогатната мигновено, само с едно дишане. И ще й трябват по-малко грижи, за да остане жива.
Заключение
Разгледахме въпроса за сидхи и някои от капаните, свързани с висшата медитация Мер-Ка-
Ба. Обаче все още не сме говорили за истинското предназначение на медитацията в полето Мер-
Ка-Ба. Отново ще повторя, че единствено съзнателната ви връзка с Висшия Аз ще ви помогне да
разберете кои сте всъщност - ще осъзнаете себе си. С това първоначално осъзнаване ще започва
всяка медитация, която ще ви доведе до реализиране на целта на вашето съществуване. Ще
говорим за това в следващата глава.

ПЕТНАДЕСЕТ
Любов u изцеление
Цялото Творение е любов
 Любовта е ИЗТОЧНИК на цялото Творение. Тя е съзнанието, което на практика създава
сътворените вселени, измерения и светове, в които живеем. Както вече казахме, ако възприемаме
другите светове с дуалистичния си ум, виждаме троичност във всичко. Осъзнаваме времето като
минало, настояще и бъдеще. Виждаме пространството в три посоки - X, Y и Z. И съизмерва-ме
микрокосмоса, обикновения свят и макрокосмоса. Ще наречем това троична Реалност.
Всичко в нея - от атомните частици до гигантските галактики - се поддържа от определени
сили, на които сме дали разни имена, защото ги смятаме за отделни и несвързани помежду си.
При атомите действат атомни сили, които привидно се отличават от гравитацията, задържаща
планетите около слънцата им, а тях около други слънца, но наистина ли те са толкова различни?
Може би единствената истинска разлика между тях са нивата и измеренията, на които се
проявяват.
Любовта е особена вибрация на съзнанието и когато хората се обичат, тя ги обединява в
някакви връзки и взаимоотношения. Бракът без любов е само обвивка и обикновено се разпада.
Понякога съпрузите остават заедно единствено за доброто на децата, но нали и в този случай
семейството се запазва благодарение на обичта към тях. Можем да поддържаме една връзка без
любов по най-различни причини, но тя никога няма да бъде истинска. Любовта обвързва по-
силно от всичко друго. Хората са готови да умрат за нея.
Според мен, всяко нещо във Вселената е огледало на съзнанието. От опит знам, че всички
енергии са разумни, независимо как ги наричаме - било то електричество, магнетизъм,
електромагнитно поле, топлина, кинетична енергия, атомни сили, гравитация и т. н. Въз основа
на този възглед и на формулата е = тс 2 можем да заключим, че енергията е свързана с материята
и със скоростта на светлината на квадрат като числова форма. Следователно, материята също
притежава съзнание, само че кристализирало. От тази гледна точка всичко на този свят е
разумно. А разумът е светлината, която се отразява от материята на външния свят и създава
целия ни вътрешен свят - дъх след дъх. Вътрешната вселена на разума - сънищата, виденията,
чувствата, емоциите, сексуалната енергия, кундалини, дори нашата интерпретация на външната
реалност - всички те са източник на материята и на нейната структура (е = тс 2). А свързващото
звено в това уравнение е любовта. Материята откликва тъкмо на нейната вибрация. Ние
притежаваме великата сила да творим. Бяхме го забравили, но дойде време да си спомним.
Ето защо на Мер-Ка-Ба й е нужна любов, за да оживее. Иначе тя е безжизнена и бързо
умира. При това в любовта трябва да присъства женският аспект, за да уравновесява мъжкия, в
противен случай няма да има живот.
Именно любовта може да превърне водата във вино. Именно тя може да възкреси мъртвец.
Именно тя може да излекува вас или другиго. Тъкмо тя и единствено тя ще изцели този свят. С
други думи, ако говорим за лечение, без да споменаваме любовта, няма да кажем истината.
Медицината е в състояние да се справи само с някои проблеми. Но с любов всичко е възможно.
За нея неизлечимите болести не са нищо друго, освен светлина, затова атомите на тялото могат
да бъдат преструктурирани в съвършено здраве. Причината за всички болести е липсата на
любов, защото тъкмо тя създава ред от хаоса. Без нея навсякъде ще цари разруха.
Изцелението е възможно само там, където присъства любовта.
В края на 80-те години проведохме едно изследване, за да Установим има ли нещо общо,
което свързва всички лечители. Наблюдавахме много от тях и техниките, които използваха.
Обхванахме почти всички известни лечебни системи: лечение с полагане на ръце, е прана,
психична хирургия, Рейки, различни знахари и баячки, шамани, магьосници, парапсихолози и
т.н.. Изследвахме енергията, която се излъчваше от телата им, и открихме, че почти при всички
присъстваше една и съща синусоидална крива - еднакъв рисунък с една ниска и три високи
вълни - а източникът им идваше от космическата сърдечна чакра.
Откритието ни беше много интересно от геометрична гледна точка, защото сърдечната чакра
дели дихателната тръба точно на една мъжка и три женски части. Тази особеност се
наблюдаваше при всички лечители, поне по време на сеанс. В този момент те се концентрираха в
Христовата си чакра, разположена малко над върха на гръдната кост - най-важната чакра на
космическата безусловна любов!
Въз основа на това изследване и на други мои наблюдения аз разбрах, че няма голямо
значение каква техника използва лечителят. Тя просто му предоставя възможност по някакъв
начин да организира ума си и да се фокусира върху даден човек, но истинското изцеление идва
от любовта, която отдава на болния. Лекува любовта, а не познанията на лечителя. Така че, да
говорим за лечение, без да включим любовта, значи да изопачим истината.
Няма значение дали става въпрос за хора, за определени населени места или за цялата
планета - то е едно и също. Разликата е само в количеството любов.
Умът използва познанията си, за да въздейства върху материята, но любовта дава сила, чрез
която материята не само може да се управлява, но и да се сътвори от нищото. Няма значение
какъв е проблемът, любовта винаги ще намери подходящия начин. Истинската любов не
познава граници.
Каква е тази завеса, която ни пречи да видим и преживеем великата истина? Това са нашите
убеждения. Ограничава ни единствено онова, което смятаме за истина. Ако лекарите ни кажат,
че някаква болест е неизлечима и ние им повярваме, няма да оздравеем. Ще заседнем в рамките
на тази нагласа. След това ше се наложи да живеем с нея, дори ако това означава да прекараме
остатъка от дните си в страдания и дискомфорт. Само някакво чудо, само нещо много по-голямо
от нас, може да надмогне закостенелите ни убеждения. Следователно, нашият ум може да
попречи на лечението. Когато се ръководим от разума, а не от сърцето, в повечето случаи сме
обречени на страдания.
Нека ви разкажа една истинска история за моя позната, която удържа победа над разума и
убежденията си. Името й е Дорис Дейвидсън.
Преди да я срещна, Дорис преболедувала от полиомиелит и 12 години била прикована в
инвалидна количка. Лекарите й казали, че никога няма да проходи и тя безропотно приемала
този „факт". Живеела със сина си, който посветил живота си на грижите за нея.
Веднъж попаднала на няколко книги за лечение с кристали. Развълнувало я твърдението на
един от авторите, че всички болести са излечими. Тя повярвала на думите му и за пръв път от
много години се изпълнила с надежда. Обадила се на автора за съвет, но по някаква причина той
я помолил да се обърне към мен.
Когато Дорис ми се обади за помощ, й отговорих, че първо трябва да поискам разрешение.
(По-нататък в тази глава ще говорим колко е важно да имате позволение.) Говорих с ангелите и
всички канали за лечение на жената се отвориха. Ангелите ме посъветваха да не прилагам
лечебните техники, които използвам обикновено, а да работя единствено върху убежденията й.
Казаха ми, че щом тя наистина повярва във възможността да бъде излекувана, ще може да го
направи сама.
Обадих се на Дорис и просто си поговорихме. Много месеци наред се чувахме веднъж
седмично и аз винаги обръщах разговора в тази посока - тя да си позволи да повярва, че може да
се излекува сама. През цялото това време не се случи нищо особено.
После един ден тя ми се обади и по гласа й разбрах, че нещо се е променило. Каза, че е взела
някои решения. Първо, че повече няма намерение да седи в инвалидна количка. Затова я
продала, а нейният лекар й направил специални шини, които поддържали бедрата и прасците й.
Те били много слаби и увредени от дългото седене в количката. Наред с това й трябвала
проходилка с четири крака, за да не падне. Много месеци тя живяла с тези неудобства, докато
един ден усетила, че краката й са достатъчно заякнали и преминала на обикновени патерици.
Нещата потръгнали и Дорис все повече се убеждавала, че може да се излекува.
Краката й станали толкова силни, че вече не й трябвали шините за бедрата, така че останали
само скобите, които придържали коленните стави. Тя вървяла толкова добре и се чувствала така
уверена, че помолила сина си да се премести и да уреди собствения си живот. Вече можела да се
грижи за себе си без чужда помощ.
Тогава настъпил големият ден. Дорис успяла да тръгне без патерици, само с помощта на
шините. Когато ми се обади по телефона, беше толкова развълнувана, че едва разбирах думите й.
След няколко дни тя се записала на шофьорски курс и успяла да получи книжка. Веднага след
това продала къщата и си купила чисто нов автомобил. И ето че Дорис пристигна в Таос (щата
Ню Мексико), където живеех по онова време, за да се запише за семинара „Цветето на Живота".
Помня, че влезе в залата без чужда помощ и с такава широка усмивка, че изглеждаше сякаш
всеки момент ще литне. Беше напълно променена.
След девет месеца се разхождах по улиците на Таос и видях Дорис да тича към мен. Не
бяхме се виждали след семинара. Каза ми, че си намерила работа и затова не се обаждала от из -
вестно време. Завъртя се в кръг, за да ми покаже, че не носи никакви шини. Погледна ме и каза:
„Друнвало, аз съм напълно и стопроцентово здрава. Толкова съм щастлива. Обичам те." И се
отдалечи с танцова стъпка. Гледах я как припка надолу по улицата - никой не би предположил,
че някога е боледувала от полиомиелит и е прекарала 12 години в инвалидна количка.
През следващите 5-6 години тя не пропускаше да ми изпрати коледна картичка, пълна с
благодарности. Но аз всъщност нищо не направих, тя се излекува сама. Разбра какъв е
проблемът и от цялото си сърце повярва, че това наистина е възможно - разбира се, успя.
Спомнете си жената, която просто докоснала дрехата на Исус, за да се излекува, а той й
казал: „Дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си."7
Спъват ни единствено нашите убеждения. Ако престанем да вярваме в ограниченията,
ставаме свободни.
„Излекувай себе си"
Трябва да правим разлика между самолечението и лечението на други хора. Винаги
започвайте със себе си. Ако не можете да се излекувате сами, как ще успеете при другите? И
така. да започнем с енергийното поле - вашата Мер-Ка-Ба.
Що се отнася до дишането и медитацията Мер-Ка-Ба, смятам, че ако правите дихателните
упражнения всеки ден и пуснете прана да се движи във вашето тяло, накрая ще оздравеете.
Обаче „накрая" може да дойде значително по-бързо, ако разберете, че Мер-Ка-Ба е жива и
реагира само на съзнателното намерение на духа.
Тъй като при дишането за активиране на Мер-Ка-Ба потоците от мъжка и женска прана,
които навлизат във вас, са съвършено балансирани, някои страдания ще изчезнат единствено
благодарение на него. Скоро ще почувствате големи промени при определени заболявания, но не
при всичките. Съществуват и други проблеми, които могат да бъдат премахнати само след по-
задълбочено проучване на тяхната природата.
В тази история ще акцентирам върху същността на болестта. През 1972 г. живеех в една гора
в Канада с жена си и децата си. Двамата със съпругата ми се занимавахме с хипноза. Научихме
се да излизаме от телата си и да летим из къщата от стая в стая. Дори направихме няколко
експеримента, за да проверим дали възприятията ни са реални.
Един от тях беше твърде прост. Докато двамата бяхме в състояние на транс, аз излязох,
отидох в другата стая и там промених някои неща, за които знаех само аз. Когато се върнах, й
казах да полети дотам и да ми каже какво е видяла. Тя описа всичко съвсем точно. Именно
тогава започнах да разбирам, че животът на Земята е по-различен, отколкото съм си мислел
досега.
Направихме още много експерименти, някои от които доста сложни. Например, тя трябваше
да полети (наречете го астрална проекция или ясновидство) до книжарницата и да вземе книга,
която никой от нас не беше чел. След това трябваше да я отвори на определена страница и да ми

7
Евангелие от Марка 5:34
я прочете. Аз записвах текста, включително номера на страницата. На другия ден проверявахме
написаното. Резултатите винаги бяха точни. С времето научавахме все повече и повече за
природата на реалността и как разумът се вписва в „голямата картина“.
Веднъж бях сложил чугунен тиган на печката да се изсуши. Бях го забравил и за 15 минути
той се беше нажежил до червено. Жена ми влезе в кухнята и го хвана за дръжката, без да мисли.
Опитах се да я предупредя, но всичко стана толкова бързо, че не успях. Тя взе тигана с лявата си
ръка и извървя с него около метър, докато тялото й реагира на болката. Чак тогава го хвърли,
изкрещя и изпадна в шок.
Без да мисля, веднага се втурнах към нея и погледнах ръката й. Изгарянето беше наистина
много тежко и не знаех какво друго да направя, освен да подложа дланта й под струя студена
вода. Това продължи няколко минути, но после ми хрумна нещо. Погледнах я и й казах, че ще я
хипнотизирам. Тя се съгласи. Първото нещо, което направих, беше да й внуша, че болката
отминава. И тя веднага утихна. Очите й се затвориха и тя се отпусна. Реших да направя
следващата крачка.
Държах ръката й в своята и я гледах. Внуших й под хипноза, че докато преброя до три,
дланта й ще се върне в нормално състояние. Когато произнесох „три“ - след две-три секунди -
ръката й беше здрава. Видях това с очите си. То промени целия ми живот. В онзи миг разбрах, че
всичко, което моите родители и обществото като цяло ми бяха казвали за реалността, изобщо не
е вярно. Тялото е светлина и реагира на разума. То откликва на всичко, в което наистина
вярваме.
След това направихме много експерименти, които без никакво съмнение доказваха, че
реалността е светлина - тоест също като светлината не е плътна и се задържа в определено
състояние благодарение на съзнанието. Това беше първият ми важен житейски урок, свързан с
лечителството. Трябваха ми още много години да разбера, че онова, което се случи с ръката на
жена ми, може да бъде използвано при всяко друго лечение в тази реалност. Например, един
болен орган, дори и силно увреден, може да бъде възстановен напълно само с помощта на ума.
Имам приятелка на име Даяна Гейзис, която известно време води телевизионно шоу в Ню
Йорк, наречено „Поглед в бъдещето“ 8. Тя правеше филми за най-ефектните случаи на изцеление
и ги показваше в шоуто си. След години го преустанови, но в последните си предавания имаше
намерение да разкаже за невероятното изцеление на едно 11-годишно момче (въпреки че така и
не успя). Тя заснемаше на видео постепенното подобрение на състоянието му в продължение на
цяла година, но почти накрая шоуто й беше снето от екран.
Когато било съвсем малко, момчето отглеждало саламандри. Знаете, че ако откъснете
опашката или лапата на саламандъра, просто му израстват нови. Е, родителите не му обяснили,
че това става само при саламандрите, но не и при хората. И понеже никой не му го бил казал, то
не го знаело. Смятало, че същото важи за всички живи същества, включително и за хората. На 10
години момчето загубило левия си крак над коляното. И какво направило? Просто си
„отгледало“ нов.
Всичко това е заснето на видео от Даяна. В края на филма момчето си прави пръсти на
крака. Това му отнело около година. Нима е възможно? Всичко зависи от убежденията ви -
възможно е онова, в което вярвате, а ограниченията си ги поставяте сами.

Лечение на другите хора

Нямате право да лекувате когото си поискате, дори и да можете да го изцелите напълно
само с едно докосване. Това е незаконно. Ние живеем в .нещо като училище и всеки натрупва
свой личен опит, който му е необходим. Не можете да лекувате някого, само защото сте го
пожелали или той има нужда, или пък го заслужава. Първо трябва да получите разрешение.

8
Игра на думи: “Gazes” - от gaze (англ.) - вторачвам се, вглеждам се. (бел. прев.)
 Защо? От сегашното си положение в третото измерение ние не виждаме нещата ясно. Не
знаем как нашите действия ще се отразят върху „цялата картина". Можем да си мислим, че пра-
вим голямо добро на човека, като го лекуваме, но на практика да му навредим. Всички ние се
обучаваме в голямото училище по спомняне. Може би човекът е дошъл на Земята точно заради
болестта си. Може би чрез нея той ще се научи на състрадание, а ако го излекувате, ще го
лишите от тази възможност. Отстранете егото си и изцелението ще настъпи по естествен начин.
Ето как постъпвам аз. Най-напред искам разрешение от моя Висш Аз, като питам дали това
отговаря на Божествения план. (Ще поговорим за Висшия Аз в 16-18 глава). Ако отговорът е
положителен, питам човека лично (ако е възможно) дали иска да го лекувам. Ако ми отговори
„да", се свързвам с неговия Висш Аз и го питам дали лечението отговаря на Божествения план.
Понякога получавам разрешение, но не винаги. Ако отговорът е „не", просто се извинявам, че не
мога да помогна, и оставям нещата да продължат естествения си ход. Ако ми разрешат, ето какво
правя по-нататък.
Нека поясня. Когато казвам „ето какво правя", това не означава, че и вие трябва да
постъпвате по същия начин. Използвам личния си опит като пример, за да ви помогна да
разберете по-добре, но в никакъв случай не го обявявам за догма.
Висшият Аз на човека знае точно какво не е наред, чак до най-дребните детайли, така че аз
продължавам да разговарям с него. Когато съм получил разрешение да го лекувам, Висшият му
Аз ми дава много информация за заболяването. Открих, че ако го попитам, той ще ми каже какво
точно да направя, за да излекувам човека. Понякога това става по традиционния начин, но в
други случаи изглежда странно и непонятно. Висшият Аз може да ви каже да нарисувате
(например) червена звезда на челото си, докато работите върху човека. Разумът ви няма да
разбере причината, но болният ще види звездата, нещо вътре в него ще се преобърне и той ще
оздравее начаса. Обърнете се към Висшия Аз на човека - той знае всичко.
Сега ще споделя някои идеи, които вероятно се различават от онова, което знаете за
лечителството. Просто отворете съзнанието си. Първо, наясно съм, че хората имат различни
разбирания за същността на болестта, но както вече казах, за мен тялото е просто светлина и
може лесно да бъде променено, щом умът приеме изцелението. От тази гледна точка аз виждам
цялото тяло като енергия, включително и болестта. За мен историята и причината за
заболяването нямат значение. Смятам, че и тялото, и болестта са просто енергия.
Открих, че лечението протича най-лесно, ако най-напред се извадят старите негативни,
„болни" енергии, а след това в тялото се вкарат положителни. Разбрах, че енергията - както
положителната, така и отрицателната - реагира много добре на намерението. Да речем, че човек
има катаракта (перде) на двете си очи и не вижда нищо. Лекарите ще му кажат, че единственото,
което може да се направи, е да се оперира.
От моя гледна точка, катарактата е просто енергия. Ще докосна очите с пръсти и с помощта
на намерението ще уловя старата нездрава енергия и ще я изхвърля от тялото. Всеки лечител има
своя представа какво да направи с болната енергия, след като я извади навън. Очевидно, не
можете да я оставите просто да се Разхожда наоколо и да се прикачи към някой друг.
Лечителите с прана от Филипините си представят купа с виолетова светлина, която изгаря и
поглъща нездравата енергия. Има най-различни подходи. Ангелите ми казаха просто да я из-
пращам към центъра на Земята, а Майката Земя да я поеме и да я преобразува в полезна
положителна енергия. Това ми върши чудесна работа.
Всеки си има свой начин да генерира целебна прана или позитивна енергия и да я вкара в
тялото. Майсторите по ци гун я черпят от природата. Филипинските лечители я получават от
Слънцето. След като активирате Мер-Ка-Ба, ще имате голямо предимство, защото ще можете да
теглите неограничено количество енергия от четвърто измерение. Както казахме в 13-та глава,
около сърдечната чакра, където се срещат двата потока, се образува сфера от прана с диаметър
две педи. На десетия дъх тя се разширява дотолкова, че обхваща цялото тяло, но първоначалната
малка сфера си остава на същото място. От нея можете да черпите прана за лечение.
И така, просто визуализирайте с намерение, че прана от сферата около сърдечната ви чакра
излиза оттам и навлиза в човека, който се нуждае от лечение. Енергията е неограничена, затова
на мястото на изразходваната веднага идва нова. Можете да видите как потокът тече надолу по
ръцете ви, стига до дланите ви и отива в човека - на мястото, където му е необходим. Няма
значение в коя точка на света се намирате. Можете да изпратите енергията посредством
намерението и тя ще стигне до него.
Щом извадите нездравата енергия и я заместите с прана, последната стъпка е да видите във
въображението си, че човекът е вече здрав - освен това (много е важно) да го виждате здрав през
следващите три месеца. Знайте, че това е точно така.
Този начин на лечение е много прост, но ефективен. Помнете, че любовта е тази, която
позволява на изцелението да се осъществи.
Нека сега поговорим на малко по-различна тема. Когато въпреки всичките ви усилия
лечението е неуспешно, значи у болния има нещо, което го спъва. Тук не става въпрос за сис-
темата от убеждения. Много лечители се опитват да избегнат този проблем, но ако е налице,
абсолютно необходимо е той да бъде решен.
Така стигаме до въпроса за същностите и деструктивните мисъл-форми, които не
принадлежат на човека, но живеят в него. Тези същности действат като паразити. Те не са
негови, но той ги е привлякъл със своите мисли, емоции, чувства или действия.
Ако вече са вътре в него, те могат да попречат на лечението или директно да предизвикат
тежки заболявания.
Какво означава „същност''? Това е живо същество, което идва от друго измерение и някак е
успяло да проникне в нашето. В своя свят то е било необходимо и полезно за Вселената като
цяло. Но тук създава проблеми.
Има и други същности - например дух на починал, който не е напуснал третото измерение
от страх и е решил да се настани в друг човек. Има и извънземни духове, които обитават както
нашето, така и някое друго измерение, но са попаднали на неподходящото място в неподходящо
време.
За да бъда ясен, ще направя аналогия с клетките в човешкото тяло. Всяка клетка е уникална
и си има определено място. Тя върши своята работа в интерес на целия организъм. Клетките са
различни; мозъчните клетки не приличат на сърдечните, а те пък се отличават от тези на черния
дроб - и т. н. Докато си стоят където трябва, няма проблеми. Но ако си разрежете стомаха,
кръвните клетки ще се излеят в него. Там не им е мястото, затова трябва да отидете на лекар,
който да ги извади оттам и да прекрати нахлуването на други неподходящи клетки в стомаха.
Какво означава „деструктивна мисъл-форма"9 Това е мисъл, принадлежаща на друг човек
или същество, която е внедрена у вас - обикновено преднамерено. Заклинания, проклятия, насо-
чена омраза и т. н. - всички те могат да проникнат в човека и да заживеят в него. Щом се
установят там, могат да приемат практически всякаква форма и да се хранят от жизнената му
енергия. Изглеждат като живи същества. Изваждат се по същия начин, както духовете.
Всички те влияят съществено върху здравето, с изключение на „добрите" същности. Да, в
редки случаи се срещат високо развити духове, които вършат добрини. Когато открия такъв
ДУХ, не правя опити да го извадя. Когато му дойде времето, той Ще си тръгне сам.
Хипнотерапевтите непрекъснато се сблъскват с подобни проблеми. Дори обикновено
започват точно с това. И аз съм съгласен с тях. Щом получите разрешение от Висшия Аз,
първото нещо, което трябва да направите, е да проверите дали в човека присъстват някакви
същности или деструктивни мисъл-форми. Според моя личен опит, около половината от хората,
които съм срещал, имат такива паразити. Понякога си ги носят още от Атлантида (преди 13 000
г.), когато е било злоупотребено с Мер-Ка-Ба и са били разкъсани ципите между измеренията. И
много често тези същности през цялото време остават свързани с една и съща душа.
Попитайте Висшия си Аз дали е уместно да се заемете с тази част от лечебния процес. Ако
отговорът е „не", дори не се опитвайте, но имайте предвид, че докато в човека, когото искате да
излекувате, продължава да обитава някаква същност, обикновено нищо друго не може да се
направи.
Ще ви обясня как ги изваждам аз, но ви моля да не забравяте, че не е важна техниката, а
любовта. И, разбира се, моят начин не е единственият. Ако сте начинаещи, може би няма да
разберете всичко, което казвам. Ще се постарая да бъда ясен.
В миналото католическата и други църкви са практикували екзорцизъм (изгонване на зли
духове), за да се отстранят същностите от тялото на човека. Обикновено те го правели, без
много-много да разбират какво става на духовно ниво и използвали най-вече груба психична
енергия. Свещеникът просто искал да извади същността и не го интересувало какво ще стане с
нея по-нататък. Не бил наясно, че изгоненият дух веднага ще се прехвърли в нечие друго тяло -
обикновено в първия човек, който му се изпречи. Същността трябва да живее в чуждо тяло. Тя
не може да просъществува дълго извън някаква физическа форма.
И какво му е хубавото на този екзорцизъм? Болестта --същността - все още продължава да
живее сред хората. Това не е нейният свят. Тя е изплашена и много нещастна. Тези същности
приличат на малки деца, но за да се предпазят в този чужд за тях свят, те са се научили да се
преструват на страшни и да издават ужасяващи звуци, за да държат хората на разстояние. Ако се
отнесем към тях честно, почтено и любов и успеем да ги убедим, че наистина искаме да ги
върнем у дома, те няма да се съпротивляват, дори ще ни съдействат. Така че, моят съвет е да се
отнасяте към тях като към деца, независимо какво вършат.
Нека сега да видим какво могат да ни сторят. Ако разбирате, че реалността е просто
светлина и следва намеренията ви, тогава ше действате с увереността, че можете да си спомните
и да създадете намерение, чрез което да излекувате всичко на този свят. Не се страхувайте от
тези същности или деструктивни мисъл-форми. Те не могат да ви направят нищо, ако се
свържете е тях посредством любовта. В такова състояние на съзнанието вие сте защитени. Ако
контактът е основан върху страх, сексуална енергия, под въздействието на наркотици или по
такъв начин, че да им позволите да навлязат във вътрешния ви свят, те могат да ви обсебят.
Излъчвайки любов, аз най-напред питам Висшия Аз на човека дали в него има някакви
същности или деструктивни мисъл-форми. Ако отговорът е „да", незабавно създавам мислено
енергийно поле във формата на октаедър (две пирамиди, свързани в основата си), с което
обгръщам човека, а обикновено и себе си. Правя това по две причини. Полето няма да позволи
на духа да избяга и да се прехвърли в нечие друго тяло, освен това на върха на октаедъра се
образува между-пространствен прозорец, през който той може да бъде изпратен обратно в своя
свят.
После викам на помощ архангел Михаил, който обича да върши тази работа, защото така
въвежда малко повече ред във Вселената. Той застава зад мен и наднича иззад рамото ми. Ние
работим заедно като един. Той ще се съгласи да работи и с вас, просто го помолете.
Поставям ръката си на пъпа на човека и моля същността да се появи пред мен. После се
свързвам телепатично с духа (или Духовете). Разбрах, че няма нужда да го карам да ми говори
чрез Устата на човека (това само може да го изплаши и да усложни нещата). Щом установя
телепатичната връзка, започвам да му изпращам любов, за да знае, че нямам намерение просто
да го „хвана", а съм загрижен и за неговото добро.
Всеки дух във Вселената е Божие творение, създадено по определена причина, и има
свещено предназначение в общия план на живота. Нищо не става случайно. Казвам на
същността, че целта ми е да я върна в света, от който е дошла. И наистина е така. Щом успея да
я убедя, че не лъжа, нататък е лесно.
 Тогава я виждам и усещам с вътрешното си зрение. Същностите приемат най-различни
форми и образи, които понякога изглеждат странно за новака. Често приличат на змии или насе-
коми, но могат да се появят във всякакъв облик. В подходящия момент започвам да изваждам
духа от тялото. Щом излезе на около метър, го предавам в ръцете на архангел Михаил, който го
издига до върха на октаедъра и го изпраща у дома през измеренията. Той знае точно какво да
направи.
Така ситуацията е печеливша както за същността, така и за болния. Тя се връща в своя свят,
което за нея е равносилно да отиде в рая. Там може да изпълни предназначението си и да бъде
щастлива. А излекуваният човек остава единствен господар на тялото си - понякога за пръв път
от хиляди години - и ще продължи да живее по нов и здравословен начин. Често много от
болестите му минават сами, тъй като са били причинени най-вече от същността.
Малка забележка: Слагам ръка на пъпа на болния, защото според моя опит същността най-
лесно се вади оттам. Обикновено тя влиза в тялото през една особена чакра в основата на черепа
- на тила. По правило се заселва в хора, които употребяват силни наркотици или алкохол и са
станали уязвими; или защото е открила там пролука, докато човекът е използвал сексуалната си
енергия; или пък е изживял силен страх и се е почувствал безпомощен. Има и други причини, но
според мен тези са основните.
След като първият дух излезе и покаже, че наистина си отива у дома, останалите духове, ако
има такива, почти винаги се строяват в редица без особена съпротива и дори ми съдействат, за да
се върнат и те вкъщи.
Знам, че всичко това звучи странно, но е истина. Наблюдавал съм резултатите при хиляди
хора и съм виждат как след това те отново стават здрави и пълноценни.
Ще ви дам няколко примера. Миналата година след семинара в Мексико при мен дойде
непознат младеж и ми каза, че има нужда от помощ. Обясни ми, че от година не може да се
контролира в много отношения. Имаше чувството, че в него има някакъв дух и ме помоли да
проверя дати наистина е така.
След като получих разрешение, разговарях е Висшия му Аз, който ми каза, че в него има
само един дух и че мога да постъпя както обикновено. Духът се появи и започна да говори на
английски, но със силен италиански акцент. Изкикотих се вътрешно, защото досега не бях
срещал дух с италиански акцент. Разговаряхме около 15 минути. Накрая той ми каза, че ще си
тръгне и след малко вече го нямаше.
Младежът се почувства много по-добре и се заприказвахме. Попитах го каква според него е
причината да пусне този дух в себе си. Отговори ми, че не знае как, но е сигурен къде е стана ло
това. Поинтересувах се къде се е случило. Той отговори: „В Италия." Рекох си наум: „Разбира
се." Това беше човешки дух, който досега просто се страхуваше да си отиде.
Друг пример от Европа. На моя семинар дойдоха двама съпрузи. Бяха семейни от години и
се обичаха много, но с напредването на възрастта при жената започнали да се появяват сек-
суални фантазии за някакъв „въображаем" мъж. Но не защото сексуалните отношения със
съпруга й не били добри. Просто започнала да си фантазира.
С течение на времето въображаемият мъж отнемал все повече и повече от сексуалната й
енергия, докато един ден тя не можела да получи оргазъм, освен с него. Така че престанала да се
люби със съпруга си и смятала положението за безнадеждно. Онзи въображаем мъж искал да
прави секс с нея поне два-три пъти дневно, при това по негово, а не по нейно желание. Тя
изобщо не можела да контролира ситуацията.
По принцип това би могло да се дължи на проблеми с психиката или емоциите, но в случая
не беше така. „Въображаемият" мъж беше истински и идваше от друго измерение. Жената му
отворила пътя чрез наркотици. Тя се дрогирала само два пъти в Живота си, но вече било късно.
Мъжът проникнал в нея.
 След като получих разрешение, разговарях дълго с Висшия и Аз. Духът в нея беше високо
интелигентно същество. Не можех да го измамя. Когато установих контакт с него, той вече
знаеше какво се готвя да направя. Водихме задълбочен разговор около 20 минути, след което той
поиска да се запознае с архангел Михаил. Предложих му да си извади главата от стомаха на
жената и да види с очите си. След като надникна и го видя, разбрах по изражението на лицето
му, че е много впечатлен. Незабавно се пъхна обратно в тялото на жената, погледна ме и каза, че
му трябва още време да помисли. Предложи ми да се срещнем на другия ден.
На следващия ден жената ми разказа, че разговаряла с него почти цялата нощ. Той й казал,
че я обича и не иска да си отива, но смята, че така ще е най-добре и за двамата. И след това, раз -
бира се, се любили.
Вечерта аз сложих ръка на стомаха на жената и се свързах с него, както ме беше помолил.
Той просто каза: „Добър вечер. Искам да те уверя, че много те харесвам и ти благодаря, задето
ми помагаш по такъв начин." Вече беше готов да си тръгне. Извадих го навън, а архангел
Михаил го качи на раменете си и го отнесе в света, от който беше дошъл - без никаква
съпротива.
Когато казах на жената, че всичко е приключено, тя беше изумена. Не беше усетила нищо.
Погледна ме и рече: „Той ме помоли да ти кажа, че те харесва."
Същата вечер съпрузите се любили за пръв път от доста време. На другата сутрин били
толкова щастливи, че решили да си направят втори меден месец. Животът им започна отново.
Едно уточнение: Уверете се, че всички остатъци са извадени от тялото. Много от
същностите снасят яйца или оставят някакви отпадъци след себе си. Попитайте къде са или ги
почувствайте, после ги извадете и ги отстранете заедно със същността. Ако останат в тялото,
човекът може да се разболее отново или да не оздравее от болестта, предизвикана от тях.
Последна забележка. Когато аз се разболея, което става много рядко, изчаквам известно
време, преди да започна да се лекувам. Защо? Защото искам да разбера как съм предизвикал това
дисхармонично преживяване. Анализирам живота си. Старая се да открия какво съм казал,
почувствал, помислил или направил или как съм живял, та да причиня заболяването, така че да
мога да поправя грешката си и то да не се върне отново йод друга форма. Чакам да ме осени.
Още една история в заключение
Сигурен съм, че вече запомнихте: На този свят няма никакви ограничения, освен онези,
които сами си поставим.
Даяна Гейзис от предишния пример прекрати шоуто си и замина за Хавай да открие себе си.
Все си отпуск и изчезна от света па киното. Тя може да погледне една лъжица и да я извие с
мисълта си, освен това обучава хора, предимно бизнесмени, как да работят с психичните
енергии. Оказа се, че е много силен екстрасенс и поиска да изследва по-задълбочено това свое
качество. И така, след като се установи на Хаваите, по нейна идея двамата решихме да направим
един парапсихичен експеримент. Подробностите нямат значение, но той трябваше да продължи
10 дни и всеки ден, след като приключим, аз щях да й се обаждам, за да сверим резултатите.
Първите два дни направих всичко според уговорката и й се обадих. На третия реших:
„Смятам днес да не участвам в експеримента - да видим какво ще стане." След като мина
времето, в което се предполагаше, че съм направил каквото трябва, се обадих на Даяна, но никой
не отговори. Нямаше я. Не знаех какво Да правя, затова попитах ангелите: „Е, как да постъпя
сега?" Те отговориха: „Ето ти този телефонен номер. Обади й се."
Набрах номера, който сякаш падна от небето - бях много любопитен какво ли ще се случи.
Почти не се учудих (ангелите никога не грешаха), когато Даяна вдигна слушалката. Казах:
- Здрасти, Даяна, - а тя попита:
- Кой се обажда?
- Аз съм, Друнвало.
- Друнвало?
 - Ами да, какво става? Звучиш странно. Тя каза:
- Друнвало? Ама как...? - Замълча за момент и после добави:
- Не мога да повярвам! Друнвало, тъкмо минавах край една телефонна кабина и телефонът
иззвъня. Как го направи?
Та така. Просто повярвайте в себе си, доверете се на себе си. Бог със сигурност е във вас.
Можете да излекувате всичко и всекиго. С помощта на любовта можете да приведете в
съвършено равновесие и тялото си, и целия свят. Животът ви ще стане лек, свободен от всякакви
болести.

ШЕСТНАДЕСЕТ
Трите нива на Аза
Ние осъзнаваме себе си като обитаващи Земята в човешко тяло, но мислили ли сте някога,
че може би съществувате на друго ниво или дори на няколко и същевременно се намирате тук? В
това са убедени много коренни племена на Земята, например майте и хавайските кахуна 9. Те
възприемат хората като многоизмерни същества, които живеят други животи в различни светове.
Според мен, това е чиста истина.
При нормални обстоятелства ние би трябвало да сме съзнателно свързани с другите си
аспекти, но поради Падането в епохата на Атлантида сме се отделили от Висшия си Аз. Когато
възстановим връзката и тя се превърне в наша реалност, ще живеем по начин, който днес ни се
струва невъзможен. Ще виждаме ясно миналото и бъдещето и ще можем да вземаме решения въз
основа на висшето познание, което ще въздейства позитивно върху духовното ни израстване. Ето
какво сме загубили поради делата си преди много години.
Тези наши висши аспекти, които съществуват в други измерения, се наричат Висш Аз или
Висши Азове, ако ги погледнем от още-по-широка перспектива - да се мисли Висшият Аз в
единствено число е правилно и същевременно неправилно. Във Вселената има само Едно
Същество, въпреки че то живее на много равнища. Спомнете си какво говорихме за нивата на
съзнание в Глава 9 (Том 1).
Нашият Висш Аз е свързан с още по-висши Азове. Така че имаме Висши Азове, свързани с
по-висши, а те - с по-висши и т. и. Всеки от тях се намира на определено ниво на съзнание, което
е по-широко и обхватно от предишното, докато накрая достигнем последното ниво и напуснем
завинаги тази вълнова многоизмерна Вселена. Всеки човек притежава способността да
съществува едновременно на всяко възможно ниво на съзнание, но много рядко успява.
Това напомня на родово иди семейно дърво, което расте все по-нагоре. докато най-накрая се
свърже с Бог и с всичко живо. Но в онези дни, когато сме се сринали до днешното си триизмерно
съзнание, сме се откъснали от многоизмерната си същност. Преживели сме разделението.
Паднали сме на толкова ниско ниво, че останалите наши аспекти не можели вече да поддържат
връзка с нас. Но въпреки че в повечето случаи ние не осъзнаваме Висшите си Азове, те винаги
знаят за нас.
С течение на времето след Падането контактът постепенно се осъществявал все по-рядко и
случайно. В повечето случаи Висшите ни аспекти просто ни чакат да се събудим в подходящия
момент. Това е нещо като еднопосочна връзка - те знаят за нас. но ние не знаем за тях.
Ако хавайските кахуна са прави, нашите Висши Азове са ни оставили „на изчакване".
Междувременно те си играели и общували помежду си, но се готвели за момента, когато ще се
събудим и ще осъзнаем, че светът е много по-широк. Повечето от нас не са имали връзка със
своите Висши Азове почти 13 000 години, освен в някои редки случаи на блаженство и
просветление.

9
Хавайски шаман или учител, който провежда и направлява жизнената сила при лечение или други духовни
практики.
 Възстановяването на връзката с Висшия Аз не прилича на контактьорство, ченьлинг или
нещо подобно. Това е просто възвръщане към собствената същност и свързване на духа със са-
мия себе си. Може би е по-точно да се нарече припомняне - т. е. въз-съединяване на различните
части на духа в едно цяло10 Някои хора наричат това душа. Що се отнася до мен, аз го
възприемам като дух. За мен това е Великият Дух или Бог, а всички духове, които произлизат от
Източника, са само части от Него. Някои аспекти на думата „душа" предполагат, че душите се
различават една от друга и някак не са свързани помежду си. Според мен. всички души и духове
идват от един източник. Ако възприемате Бог като Баща или Майка, тогава всички ние в цялата
Вселена сме братя и сестри.
Ето до какъв извод стигнах - а така смятат и почти всички коренни племена по света: ние
носим в себе си своя Висш аспект. Ако успеем да възстановим връзката и да общуваме съз-
нателно с него, ще получаваме отвътре ясни напътствия как да вървим през живота - стъпка по
стъпка и минута ио минута. Ще се придвижваме с лекота и минимални усилия, а действията ни
ще бъдат изпълнени с блаженство и сила. Напътствието ще идва единствено от нас и ще се
грижи за нас по същия начин, по който ние се грижим за себе си. Това е непостижимо и
неразбираемо от гледна точка на нашето трето измерение.
Ще отбележа в скоби: Над всички нива на съществуване и над Висшите Азове се намира
нещо, което мнозина наричат Духовна йерархия. Тя се състои от същества, на които е поверена
отговорността за организацията и работата на Вселенското правителство. Духовната йерархия
взаимодейства с нашите висши аспекти и не се свързва директно с нас. Това, че общувате с Вис-
шия си Аз, все още не означава, че имате връзка с нея. Казвам ви го само за сведение, за да
изпреваря въпроса ви.
Ще използвам примера, който ми дадоха ангелите, когато се опитвах да разбера как така
Висшият Аз може да вижда ясно всичко. Представете си, че плавате надолу по реката с кану. Да
речем, че се намирате в джунглата под сините небеса и насред зелените води на Амазонка.
Заобиколени сте от буйна растителност. Чувствате се страхотно и просто си гребете и си плавате
по реката на Живота. Ако погледнете назад, ще видите само малък участък от изминатия път.
Дърветата по двата бряга са толкова високи, че от тях не се вижда нищо и не се знае какво има
зад следващия завой.
Спомняте си само малка част от реката и това е всичко. Когато завиете и поемете по
следващата отсечка от пътя, вие сякаш забравяте миналото. Може и да си спомняте нещичко, но
докато напредвате по реката, спомените ви постепенно избледняват. Погледът ви стига само до
най-близкия завой, така че знаете бъдещето си дотам, но нямате представа какво ви очаква зад
него. Нали за пръв път плавате по тази река.
Висшият ви Аз прилича на огромен орел, които лети високо над главата ви. Той живее в
друго измерение и възприема времето сферично. Вижда едновременно миналото, настоящето и
бъдещето. Може да разгледа изминатия път далеч, далеч назад, много по-на-зад от вас, при това
има добра памет. Може да надникне и в бъдещето. Той също има ограничения, но
възможностите му са доста по-големи. Неговата зрителна панорама е направо фантастична в
сравнение с вашата, затова може да види какво ви очаква в най-скоро време. Освен това, той
съзира взаимовръзките в тази реалност, докато вие, като човешко същество, просто не ги
осъзнавате от позицията, в която се намирате. Да речем, че следвате напътствията на Висшия си
Аз, а той се спуска надолу като огромна птица и ви казва: „Хей, веднага обръщай кануто към
брега и слизай."
Ако не се вслушвам във вътрешния си глас, може би ще отговоря: „О, не искам. Виж колко е
красиво. Хайде да поплуваме още малко, после ще сляза." Но ако следвам указанията му, просто
ще се подчиня, без много-много да задавам въпроси. После той ми казва: „Пренеси лодката през
10
Непреводима игра на думи: думата re-member (помня, спомням си) се състои от частицата “re”, която на
английски означава „връщане към предишното състояние“ и “member” – член, част.
джунглата." И аз помъквам кануто през трънаци, коренища и мравуняци с хищни червени
мравки и си мърморя: „Да му се не видят и Висшите Азове!"
Ако някога сте слушали вътрешния си глас, знаете за какво говоря. Минавате през всякакви
промени - мъкнете тежкото кану през джунглата и се чудите защо Висшият Аз ви е накарал да
направите нещо, което прилича на чиста лудост. Изминавате около километър през гъсталака и
пак стигате до реката. Поглеждате назад и след последния завой виждате 150-метров водопад,
който пада с грохот върху огромни скали. Ако бяхте продължили, както искаше егото ви, щяхте
да се разбиете. Но понеже променихте пътя си и тръгнахте в друга посока, продължавате да
живеете на Земята. Избегнахте нещастието, защото следвахте невидимото вътрешно напътствие,
което притежава древна мъдрост.
По-рано обяснявах една техника за свързване с Висшия Аз. Но после разбрах, че тя действа
само при определени обстоятелства. На мен ми вършеше работа, но не осъзнавах, че всъщност
не функционира така, както смятах отначало. Защо ли не беше ефективна при другите? Чудех се,
но не намирах решение.
Дълги години си задавах този въпрос, но не можех да си отговоря. Накрая просто попитах
Висшия си Аз. (Обикновено опитвам дотогава, докато се убедя, че няма да се справя по никакъв
друг начин.) Попитах ангелите: „Моля ви, просто ми отговорете. Покажете ми къде е
проблемът." След това ми се случиха поредица от събития и с всяко следващо ми ставаше все
по-ясно.
Първото стана веднага след като помолих за помощ - на семинара, който провеждах в
Олимпия, щата Вашингтон. Там присъстваше един хаваец на около 60 г. Когато го видях,
започнах да се чудя какво прави на семинара, понеже ми беше ясно, че едва ли се нуждае от
него.
Изчаках известно време и накрая се приближих и го попитах:
- Какво правите тук?
Той отговори:
- Не зная.
- Е, добре. И двамата не знаем защо сте тук.
После продължих лекцията си и зачаках.
След няколко дни се заговорихме и аз го попитах:
- С какво се занимавате?
Той отговори, че е кахуна от Хавай.
- Какво преподавате?
- Едно-единствено нещо - как да се свържем с Висшия си Аз. -Ооо...
И когато дойде време да говоря за Висшия Аз, аз казах: „Един момент." Помолих хаваеца
кахуна да го направи вместо мен и седнах сред аудиторията. В продължение на час и половина-
два той обяснява как да се свържем с Висшия си Аз от гледна точка на кахуна. Бях много
доволен.
Лекцията му промени разбиранията ми. Дотогава смятах въз основа на опита си, че има Аз и
Висш Аз, защото така ми подсказваше животът. Но хаваецът кахуна обясни, че сме разделени на
три части - Висш Аз, Среден Аз и Нисш Аз. Трябваше да се досетя, та нали всичко е троично!
След срещата си с този човек натрупах много опит и си изясних нещата. Ако ние с нашето
двойнствено съзнание сме Средният Аз, тогава кои са другите две части - Висшият и Нисшият
Аз? Постепенно ще уточним какво представляват те, но най-важното е да разберете, че човек не
може да контактува с Висшия си Аз, ако преди това не е установил връзка с Нисшия. Духът
първо трябва да слезе надолу и чак след това да се издигне до небесата. Тази теория се потвърди
многократно в личния ми живот. Затова, нека да започнем с Нисшия Аз.
Нисшият Аз - Майката Земя
 Най-точно казано, Нисшият Аз е вашият подсъзнателен ум. Но противно на
разпространеното мнение, че става въпрос единствено за вас и за личните ви подсъзнателни
мисли, той на практика е свързан с всички хора на Земята („колективното несъзнавано" на Юнг)
и в крайна сметка се „познава" с подсъзнателния ум на всяко друго човешко същество. В това
число влизат не само живите хора. но и всички, живели някога на Земята, както и тези, които ще
се родят в бъдеще. Да, вашият подсъзнателен ум е запознат в детайли както с миналото, така и с
бъдещето, поне що се отнася до Земята. Нещо повече, той знае всичко, свързано с живите
същества на тази планета - не само хората - тоест с цялата биосфера. Той е един съвършен
архив. Нисшият Аз е жив и представлява самостоятелно същество, което общува с вас. Той е
самата Майка Земя! Тя е вашият Нисш Аз!
Най-точно казано. Нисшият Аз е Земята заедно с всичко живо върху, под и над нея. Засега
още не съм убеден дали тук не се включва и Луната. Може би е така. но не зная със сигурност.
Според хавайските кахуна и повечето коренни народи по света, Майката Земя е дете на
около 2 до 6 години - тук мненията малко се различават. Но при всички случаи става въпрос за
дете. защото тя наистина е такава.
Коренните племена по света смятат, че за да се свържете с вашия Нисш Аз, трябва да
обичате Земята и да си играете с нея. Тук няма да ви помогне сложното технократично мислене
на възрастните с всичките му измишльотини. Обикновено това не я интересува. Може да
медитирате с часове всеки ден. опитвайки се да се свържете с Майката Земя, но само ще си
загубите времето. Колкото повече се стараете, толкова по-малък успех ще имате. Защо? Защото
тя се свързва единствено с невинното дете, което живее във вас. Естествено, повечето от нас са
се простили с детската си невинност. Забравили са пътищата и са загубили способността си да
разпознават и да се свързват съзнателно с нашата Майка. Ако искате да успеете, трябва да си
спомните вътрешното си дете и да се слеете с него. Нали Исус е казал: „Който не приеме
царството Божие като дете, няма да влезе в него."11
Нека се погледнем отстрани - като възрастни, които смятат, че знаят толкова много. Може да
сте получили научна степен „кандидат" или „доктор на науките" в някой от най-престижните
университети по света; сигурно ви смятат за експерт във вашата област; може дори да сте
известна и много уважавана личност. Но ако искате да се запознаете с Майката Земя, ще трябва
да изоставите всичко това и да го забравите напълно. Няма да я впечатлите. Тя обича децата и
ако позволите на своята детска природа и невинност да се надникнат иззад всички боклуци,
натрупани с възрастта, в духовния ви живот ще започне да се случва нещо истинско.
Когато кахуна отиват на риболов. те молят Майката Земя за помощ. И ля се отзовава.
Напълно е възможно отговорът да дойде от самата природа. Например, облаците да се превърнат
в човешка ръка, която да посочи къде има рибни пасажи. Тогава кахуна се качват в лодките си и
когато стигнат до посоченото място, там наистина е пълно с риба. Цивилизованите общества
отдавна са забравили да съществуват в единство с природата и само няколко коренни племена на
Земята продължават да живеят по този начин.
Нека сега поговорим за вас. Да речем, че сте на лекции или на работа и решавате да се
приберете в къщи. Бъркате в джоба си за ключовете. Умът ви незабавно отлита напред. Вече си
представяте пътя до дома си. Щом влезете в колата и запалите двигателя, отново се пренасяте в
бъдещето. Мислите как ще шофирате до там, спомняте си любимия човек, дори кучето или
котката си, но едва ли се съсредоточавате върху това, което е пред очите ви в момента. Все още
сте или в миналото, или в бъдещето. Но ние можем да преживеем нещо истинско единствено от
гледна точка на настоящето. Обаче за повечето хора е твърде болезнено да пребивават в него.
Можете ли да твърдите, че наистина сте забелязали красотата наоколо? Видяхте ли залеза?
Или как се кълбят облаците по небето? Зарадвахте ли се на изумително красивите багри на

11
Евангелие от Лука, 18:17
природата? Усетихте ли аромата на въздуха или решихте да не го правите, защото е замърсен?
Почувствахте ли любов към Майката Земя? Включихте ли някакви други сетива, освен онези,
които ви трябват, за да си стигнете до вкъщи? Ето къде е проблемът. Нашето съществуване като
възрастни е лишено от жизненост и ние отразяваме само сянката на истинските човешки
възможности.
Забелязвали ли сте някога как децата опознават природата? Те просто се разтварят в
усещанията си за величието и красотата наоколо - до такава степен, сякаш се намират в друг
свят. Спомняте ли си?
Ако искате да се свържете с Нисшия си Аз - с Майката Земя - трябва да откриете
вътрешното си дете и вие самите да станете отново деца. Играйте си с Мама, радвайте се и се
наслаждавайте истински на живота. Нека той ви носи радост. Това не значи да се преструвате на
деца - да издавате глупави звуци и да правите смешни гримаси, освен ако наистина не извират от
сърцето ви. Означава да живеете така, както на вас ви харесва, а не както някой смята, че трябва
да живеете. Означава да обичате хората, животните, всички живи същества, защото усещате
връзката си с тях, а не защото това би ви донесло някаква изгода.
Когато се появиха ангелите, аз не разбирах добре какво става с мен. Знаех само, че съм се
отказал да следвам правилата, които ми се виждаха безсмислени. Бях започнал да живея така,
както наистина ми харесва. Преместих се в канадските планини, както съм си мечтал. Заселих се
в дивите гори, защото винаги съм желал да го направя. Опитвах се да разбера дали мога да
съществувам без средства и да се сближа с природата. Не се страхувах. Когато гледах изгрева, за
мен всеки ден беше като ново раждане. Всеки ден беше специален. През повечето време се
занимавах с музика, за което винаги съм си мечтал. Трябваше да се трудя здраво около три часа
дневно, но останалото време беше изцяло мое. Обичах живота - и до ден днешен го обичам.
Семената, които посадих през онези ранни години, растат в мен и досега.
Именно тогава, по средата на моя престой в Канада, пред мен и жена ми се появиха
ангелите. Тогава обикнах живота завинаги. Получих безмълвен ключ към висшето съзнание,
макар че по онова време не го разбирах. Затова пък открих, че за да тръгне по истинския си
духовен път, човек най-напред трябва да започне от природата и да се превърне в дете. Когато
осъществите реална връзка с Нисшия си Аз - тогава и само тогава, според кахуна - можете да се
свържете с Висшия си Аз. Единствено Майката Земя решава дали сте готови и когато сметне, че
времето е дошло, тя ще ви запознае с онази огромна част от вас, която наричаме Висш Аз. Тук
няма да ви помогнат никаква сила или решителност, никакви молби и сълзи, никакво
самосъжаление. Само чрез любов, невинност и голяма доза търпение ще успеете да намерите
пътя си. Не се и старайте да опитвате. Забравете дори че искате да се свържете с Майката Земя.
Просто трябва да живеете със сърцето, а не с ума си. Умът ще продължи да си върши работата,
но под контрола на сърцето.
Висшият Аз - Всичко, Което Е
И ТЪЙ, ако Земята е НИСШИЯТ АЗ. КОЙ тогава е ВИСШИЯТ? МНОГО просто. ТОЙ е всичко
останало в Битието. Планетите, слънцата, звездите, галактиките, другите измерения - ето го
вашият Висш Аз. Това сте самите вие. Ето защо Висшите Азове си имат свои Висши Азове - и
така до безкрайност. Преживяването на Висшия Аз е твърде различно от преживяването на
Нисшия.
Да видим по какво се различават: много често Майката Земя започва да си играе с вас и ви
казва, че тя е Вашият Висш Аз, като използва думи, за които знае, че ще привлекат вниманието
ви. Тя може да пристигне при вас докато медитирате, и да ви каже, че е Висшият ви аз и трябва
да я слушате. Може да ви напътства в най-различни земни дела, например да обикаляте по света
и да осъществите плановете й. Но тя просто си играе, а вие я взимате насериозно, без да
разбирате, че това е игра.
 Ако я помолите да ви каже дали е вашият Висш Аз, тя няма да ви излъже, ще се разсмее и
ще ви открие истината. Тогава вие също трябва да се посмеете и да си поиграете с нея. Но
повечето възрастни просто побесняват и решават, че някой ги използва. Тогава връзката се
разпада. По тази причина, когато се свържат с висшия си аз, кахуна винаги питат дали наистина
е той. Нашата майка е палаво момиче, но винаги разбора кога сърцето ви е чисто. Обаче на
повечето медитиращи им убягва фактът, че Майката Земя - това сме ние.
Висшият Аз знае всичко, което някога е било известно на което и да е живо същество,
където и да било във Вселената, а всяко нещо на този свят е живо. Той знае всичко, което ще се
случи някога в бъдеще, също както Майката Земя. само че що се отнася до останалата част от
Сътворението.
Щом се свържете съзнателно с Нисшия и Висшия си Аз. животът ви коренно ще се промени
и няма да има нищо общо с досегашното ви съществуване. Той ще ви служи, а думите и делата
ви ще носят огромна сила, защото няма да идват от ограничения Среден Аз. Ще извират от
целия живот, от цялото Сътворение. Няма нищо извън вас, всичко е вътре във вас. И вашата
истинска същност постепенно ще започне да ви се разкрива.
От старите ми записки - как живях като дете
Аз ЖИВЯХ в гората около година. Не си правех никакви планове и не пътувах за никъде.
Просто съществувах. Просто си играех, както правех като дете. Излизах навън, гледах високите
борове, виждах и усещах огромните им духове. Говорех им, а те ми отговаряха. Срещах
различни животни и тръгвах към тях. без да се страхувам. Дотолкова бях настроен към околната
среда, че можех да се приближа до някой елен на не повече от метър и да го погледна в очите,
без на него да му хрумне да избяга. В отговор той просто ме поглеждаше с големите си невинни
очи. Усещах със сърцето си как се свързваме. Всички животни знаеха, че моят дом е и техен и се
чувстваха в безопасност.
Дните минаваха, животът ми ставаше все по-прост и аз наистина се наслаждавах на всеки
миг. Усещах, че бих могъл да живея цяла вечност сред природата, която сякаш ме държеше в
обятията си. И тъкмо през онези дни, когато най-малко съм очаквал да се случи нещо духовно,
се появиха ангелите - два прекрасни ангела, единият зелен, другият виолетов. Нямах представа
какво точно става. Започнах да следвам напътствията им, защото усещах огромната им любов
към мен. Щом те се появиха, в живота ми започнаха да се случват удивителни пеша. Например
съвпаденията...
Отначало те бяха незначителни, после започваха да става доста странни, все по-учудващи,
след това забавно-удивителни. Накрая преминаха границите дори на комично-невероятното -
превърнаха се в явно, очевидно и стопроцентово чудо. Започнаха да ми се случват неописуеми
неща, абсолютно невъзможни от гледна точка на логичния ми ум. Просто гледах какво става
непрекъснато около мен и си мислех: „Ама че забавно! Това наистина ми харесва!"
Но през цялото време не осъзнавах какво става с мен. Когато ангелите пристигнаха и ми
казаха, че зеленият е Дух на Земята, а виолетовият - на Слънцето, аз просто не ги разбрах. Така и
не ми стана ясно за какво говорят. Нямах никаква представа. А когато ми казаха: „Ние сме ти",
това пък съвсем ме изуми.
Майката Земя е свързана с всички хора по целия свят; нашето подсъзнание е и
подсъзнанието на планетата. Когато размишлявах за хората, изповядващи тясно свързани с
природата религии - като шинтоистите и друидите - и за тяхната връзка със Земята, Луната и
Слънцето, тогава ми ставаше ясно. Всичко си отиваше по местата. Постепенно започвах да
разбирам.
Виждате ли, ние дотолкова сме се отдалечили от тези истини, че сме разкъсали връзката си
със Земята. Загубили сме я напълно. Сега сме много „засукани". Ние сме възрастни, цивили-
зовани хора. Гледали ли сте филма „Хук" за Питър Пан? Онзи, в който играе Робин Уйлямс? В
него става въпрос за същото, което сега обсъждаме. Ако не сте го гледали, непременно го на -
мерете, а ако сте го гледали, вижте го още веднъж с нов поглед. Може да се изненадате.
На заден фон винаги стоеше още един ангел - огромен и златен. Мълчеше си и просто
гледаше, докато ние разговаряхме с другите двама. Измина почти година, а той не беше
проронил и дума. Веднъж двата ангела пристигнаха при мен и жена ми и казаха, че златният
иска да говори с нас. Това щяло да стане в определен ден след около седмица.
Двамата с жена ми бяхме много развълнувани. Постехме и се подготвяхме за този невиждан
момент. Можехме само да гадаем какво ще ни каже. В уречения ден потънахме в медитация и
ето че златният ангел се появи в средата на стаята. Другите двама застанаха на заден план.
Очаквахме нещо много специално. Смятахме, че ще ни поведе по някакъв нов път. Тогава той
произнесе: „Всичко е светлина." Гледа ни мълчаливо около минута и после изчезна. Нямахме
представа какво означава посланието му. Изглеждаше твърде просто. А ние очаквахме нещо
повече.
Зеленият ангел - Земята - беше нашият Нисш Аз, а виолетовият - Слънцето - бе Висшият ни
Аз. След време започнахме да разбираме, че златният ангел е следващото ниво на нашия Висш
Аз. През 1991 г. провеждах семинар на остров Оркас в Сан Хуан. Седях в Лечебното колело 12 и
по време на ритуала за отваряне на кръга призовах ангелите.
Зеленият и виолетовият пристигнаха и ме погледнаха право в очите. После зад тях се появи
златният ангел. Той премина право през другите двама и се завъртя така, че да застане успоредно
с мен, с лице към центъра на кръга. След това бавно пристъпи крачка назад, навлезе в тялото ми
и се сля с мен. Усещането беше като от електрически ток и аз възкликнах: „Уууууааааууу!" Вед -
нага усетих как духът ми се променя, почувствах как в мен нахлува мощна вълна от енергия.
Разбрах, че току-що се е случило нещо наистина велико, но нямах представа какво точно.
Постепенно започнах да схващам. Това беше първата ми пряка физическа връзка с моя Висш
Аз. И макар виолетовия ангел също да беше мой Висш Аз, работата ми с него протичаше някак
от разстояние. Сега контактът беше напълно различен - съвсем директен. От онзи момент
нататък забелязах, че когато ангелите идваха при мен, те не ми обясняваха подробно какво да
направя, както бях свикнал дотогава. Сега вече ме съветваха да открия отговорите в себе си. Ако
направех грешка, те обикновено изчакваха доста дълго, преди да ми подскажат как да я поправя.
Фактически в продължение на 21 години - от 1970 до 1991 г. - бях работил с Нисшия си Аз,
въпреки че не осъзнавах какво точно правя. От него може да се научи почти всичко, защото той
разполага с цялото познание на планетата. Убеден съм, че работата с багети, махало и други
психотронни инструменти е свързана тъкмо с него.
С течение на времето разбрах, че връзката с Нисшия Аз е процес на духовно извисяване,
който отначало върви бавно, но постепенно се ускорява все повече. Сякаш гледате как израства-
те пред собствените си очи.
На един семинар ми зададоха въпрос: „Има ли някакво конкретно усещане или емоция,
когато се свързвате с Висшия си Аз?" Отговорих: „Винаги се чувствам така, сякаш се свързвам с
Бог. За друго не зная. Не става въпрос за онзи Бог, който се описва в религиите, това е един по-
висш аспект от самите нас, който се усеща по този начин "
Какво се случва в живота ви, когато се свържете с Висшия си Аз
ЕТО още една случка от миналото. Веднага след появата си ангелите ме насочиха към едно
училище, наречено „Орденът на Мелхизедек „Алфа и Омега". В състояние на медитация те ми
дадоха адреса - Канада, гр. Ванкувър, 4-то авеню № 111-444, както и едно име - Дейвид
Ливингстън. Заръчаха ми да отида на този адрес и да поговоря с човека. Накрая го открих в стар
промишлен район на града сред складове и други подобни. До самото място се стигаше по тесен
проход, задънен от стара ръждясала врата с прясно боядисана шарена табела над нея, на която
12
Лечебно колело - кръг от камъни, поставени по специален начин който се използва от индианските племена за
лечителство. (бел. прев.)
пишеше „Алфа и Омега, Орден на Мелхизедек". Дейвид Ливингстън беше реален човек, с когото
се срещнах при доста необикновени обстоятелства. Той ми позволи да се посещавам школата,
където около 400 души се обучаваха да медитират. Там научих много полезни неща, за едно от
които ще ви разкажа. Ако схванете смисъла на тази история, ще разберете колко е важен
Висшият Аз за духовното израстване.
Там имаше един младеж от Япония, който общуваше с Висшия си Аз чрез нещо като
автоматично писане. Само по себе си това не е нещо необичайно, но езикът, на който пишеше,
не беше от тази планета. Състоеше се от странни символи и фигури с линии и точки, сякаш
случайно нахвърляни. Младежът признаваше, че това не е човешки език, но можеше да чете и
пише на него. Обаче не познаваше други такива хора.
Всички указания на Висшия Аз стигаха до него на този език и той уреждаше живота си в
съответствие с тях. Правеше всичко така, както му казваше Висшият Аз, защото беше убеден в
истинността на неговото съществуване. Доверяваше му се изцяло.
Веднъж през 1972 г. Висшият Аз му казал да се качи на самолета в определен ден и час и да
отлети до Ванкувър, Британска Колумбия, после да застане на ъгъла на конкретна улица и да
чака. Това било всичко, което му било заръчано да направи; той не знаел какво ще се случи по-
нататък. Тъй като му се доверявал изцяло и винаги изпълнявал нарежданията му, както децата
слушат родителите си (стига, разбира се, да е морално приемливо), той си купил билет,
пристигнал във Ванкувър, открил улицата и зачакал. Изобщо не се усъмнил в думите му.
През този ден аз имах занятия в школата, а в същата стая беше и Дейвид. Той си погледна
часовника и каза: „А да, той скоро ще пристигне." После се обърна към друг ученик: „Иди на
тази улица" - връчи му листче - „на югоизточния ъгъл. Там ще чака един японец." Съобщи името
му и помоли ученика да го доведе.
Човекът отишъл на въпросния ъгъл, приближил се до японеца, назовал го по име и му рекъл
само: „Моля, елате с мен", след което го завел в школата. Японецът говорел английски, но не
много добре. Поканили го в една малка стая -около 9 кв. м), и му наредили да чака. Дейвид ми
заръча да наблюдавам какво ще стане, затова ме заведе в същата стая и ми посочи единия ъгъл:
„Ето, застани тук."
След известно време Дейвид влезе и се обърна към японеца по име. Дотогава не се бяха
срещали. Зададе му няколко обикновени, тривиални въпроса, като например в кой град живее и
т. н. Когато краткият разговор приключи, Дейвид му каза: „Чакайте тук. Ще се върна след
няколко минути." Помоли ме да остана с него и излезе. Ние просто стояхме и се гледахме.
Не след дълго в стаята тихо влезе висока красива жена. Виждах я за пръв път. В
организацията членуваха доста хора и не познавах всички. Тя постави пред нас статив, покрит с
тъмновилетово кадифе, така че да не се вижда какво има отдолу. Стативът беше голям около
половин кв. м.
После в стаята мълчаливо влязоха четирима младежи и Останаха но двама от двете страни
на статива. Отново настъпи дълга пауза, през която ние шестимата просто си стояхме. Накрая
влезе Дейвид. Японецът го погледна с искрено любопитство, но без никакъв страх или
объркване, и попита: „Добре де, какво става тук? Какво значи всичко това?" Дейвид не отговори,
само го погледна и дръпна кадифения плат от статива. Очите на японеца се разшириха. Цялата
дъска беше изписана с тайнствената му азбука - а той смяташе, че никой друг не я знае.
След пристигането си в Канада японецът не беше показвал на никого странната си азбука.
Дейвид също не я беше виждал - и ето я пред очите ни, изрисувана по цялата дъска. Не знаех
какво пише там, но японецът се опули и можа да възкликне само: „Ааххх." Не му стигаше
шокът, че вижда тайната си азбука, написана от някой друг - изведнъж четиримата мъже,
застанали от двете страни на статива, започнаха да му говорят на същия език. Когато първият
продума, японецът почти припадна. Нервите му не издържаха и той се разрида конвулсивно.
Другите започнаха да го успокояват, че всичко е наред - на тайнствения език, разбира се.
 Обзалагам се, че някъде дълбоко в себе си японецът винаги си е мислил, че е луд - щом му
хрумват такива странни думи на език, който никой друг не говори. И изведнъж открива неопро-
вержимо доказателство за истинността на вътрешните си медитации. Оказа се, че всички в
стаята идват от една и съща планета, при това знаеха точно от коя. Те полудяха от радост,
особено японецът. Той бе така щастлив, че едва си стоеше на краката. В този момент започна
най-удивителното приключение в живота му. Не мога да ви разкажа какво се случи по-нататък,
защото ме помолиха да мълча.
Всичко е възможно, абсолютно всичко. Но трябва да вярвате в себе си, да се доверявате на
себе си и да си върнете чистата детска невинност. Ако го направите, ще започне един процес на
възстановяване на онази цялост, чрез която, според мен, директната връзка с Бог е напълно
постижима. Бих казал, че това е междинна крачка към онова, което се постига в трансцендентал-
ната медитация.
Връзка с всичко и навсякъде
Когато най-накрая се съедините напълно със своите Висш и Нисш Аз, ще осъзнаете, че
всяко нещо е живо. Щом това усещане стане част от живота ви, ще започнете да общувате с
целия свят и всичко ще придобие значимост. Висшият и Нисшият Аз могат да разговарят с вас
по най-различни начини, не само визуално във вид на ангели или пък гласове, които говорят в
ума ви на тайнствен език. Щом веднъж установите връзката, цялата реалност става жива и
напълно разумна и постоянно общува с вас.
Вашият вътрешен свят е жив и е свързан директно с външния. Те могат да разговарят
помежду си. В нужния момент очертанията на дърветата, цветът на една кола, дори
регистрационният й номер ще ви кажат нещо определено. Всичко, което ви хрумне - полъхът на
вятъра, полетът на птиците в определена посока - оживява и започва да ви говори. Светът е
много по-широк, отколкото са ни учили нашите родители. Всъщност те самите не са наясно с
това, но техните древни предци са го знаели.
Спомням си как преди много години помолих Нисшия си Аз да ми даде знак дали онова,
което смятам да направя, съответства на Божествения план. Ако не ми дадеше някакъв
разбираем знак, щях да отменя един конкретен ритуал, който планирах да проведа. Това се случи
по време на първото ми кратко завръщане в Калифорния, наскоро след появата на ангелите.
В момента пътувах обратно към Канада по шосе 1-5. Щом изрекох молбата си, няколко
секунди след това видях нещо невероятно, затова спрях колата, отидох до страничната ограда от
бодлива тел и хвърлих поглед към широката поляна оттатък. Да, те наистина бяха там: поне
двеста грамадни черни гарвана, застанали в почти идеален кръг. Сякаш някой го беше начертал
на земята и ги беше накарал да се подредят с лице към центъра. Това имаше потресаващо
въздействие върху силата на вярата ми. Майката Земя определено знае как да стигне до сърцата
ни!
Е, сигурно „знаете", че такива неща не стават - обаче те все пак се случват, поне след като
разберете, че Майката Земя е Жива. Нашата Майка има страхотно чувство за хумор!

Надникване в бъдещето
Още една, последна история. Когато за пръв път срещнах ангелите, бях обсебен от
желанието да гадая в бъдещето. Използвах карти Таро и И Дзин, опитвайки се да разбера какво
ми предстои. Моят И Дзин беше вече съвсем протъркан. Ангелите знаеха, че се опитвам да
предричам бъдещето. Но когато им исках такава информация, те рядко се отзоваваха. После в
един прекрасен ден всичко се промени.
Ангелите дойдоха при мен и ми казаха, че от днес нататък ще ми съобщават всичко, което
ми предстои на следващия ден. Обясниха ми, че тъй като между момента на получаването на
информация и момента на самото събитие ще има много малко време, ще мога да видя истината
за бъдещето. И наистина го направиха.
 Даваха ми кратко описание на следващия ден, а по свое усмотрение описваха някои моменти
доста подробно. Съобщаваха ми за всяко телефонно обаждане - кой ще ми позвъни, точно в коя
минута, за какво ще си говорим. Изброяваха всяко писмо, което ще получа, а в някои случаи и
какво пише в него. Освен това ми казваха името на всеки човек, който ще почука на врата ми и
какво ще иска. Осведомяваха ме и кога точно ще изляза от къщи, кога ще се върна и в общи
линии какво ще правя, докато съм навън. През онзи период ние винаги знаехме какво ни пред-
стои на следващия ден и можехме да се подготвим предварително, защото всичко ставаше така,
както беше предсказано.
През първия ден очаквах всяко от събитията, които трябваше да се случат - минута по
минута. И всичко ставаше точно така, както ми бяха казали. Бях много щастлив, защото най-
накрая знаех със сигурност, че бъдещето наистина може да се предскаже. Доверието ми към
ангелите нарасна още повече, защото видях, че притежават реална сила от гледна точка на моето
его. Спомням си, че по някое време започнах да вдигам телефона и да казвам: „Здрасти, Джон.
Знаех, че ще ми се обадиш." Разбира се. това беше много впечатляващо, защото още не
съществуваше телефонната услуга, която уведомява кой ви е потърсил - поне така си мислеше
егото ми. Бях много доволен от себе си.
Веднъж попитах ангелите за имиграционните ми документи за Канада. Исках да знам дали
канадските власти ще ми разрешат да остана в страната. Вместо да ми отговорят, те изпратиха
видение на жена ми. Тя го разказа подробно и аз старателно го записах. Беше видяла как
пътуваме към дома в сребрист автомобил през някаква извънградска местност. Тя отваря
жабката и посяга да извади оттам пощата. Прехвърля около 6 плика и открива писмото от
канадските власти. Отваря го и ми го прочита. Записах всичко дума по дума.
Когато видението на жена ми свърши, ние го анализирахме, но не открихме никакъв смисъл
в него. Първо, нямахме сребриста кола, освен това пощата ни се доставяше през процеп във
входната врата. Какво ще търси тя в колата? В писмото се казваше, че съм одобрен и всичките
ми данни бяха оценени по точки. Известно време обсъждахме това предсказание, но тъй като
през следващия месец не се случи нищо, скоро забравихме за него, защото решихме, че е
станала грешка. Това ме тревожеше, тъй като ангелите никога не грешаха.
След няколко месеца се преместихме от Барнаби в селска къща в провинцията и си купихме
нова сребриста кола. Веднъж се връщахме от пощата, където получавахме писмата си. Пъхнах
ги в жабката и потеглихме към къщи с жена ми, която седна до мен на предната седалка. В онзи
момент ние и двамата напълно бяхме забравили за видението, което ангелите ни бяха изпратили
преди време. Когато протегна ръка към жабката, жена ми извика, защото си го спомни. Тя
прехвърли писмата - шестото беше от канадските власти. Отворихме го и по-късно го сравнихме
със записките ми. Всичко съвпадаше дума по дума, включително оценките на бала ми по точки,
които никой не би могъл да нагласи предварително.
По онова време ежедневните предсказания на ангелите продължаваха. Спомням си, че
тогава доста се промених. В началото си мислех, че това е най-страхотното нещо, което някога
ми се е случвало. С течение на времето свикнах и започнах да го приемам като нещо нормално в
живота си. После взе да ми дотяга. Понякога просто отказвах да си записвам подробностите за
следващия ден, които ми съобщаваха ангелите. Знаете ли на какво напомня това? Сякаш гледаш
филм за втори или трети път. Знаеш какво ще стане и ти липсва изненадата от неочаквания
обрат. Животът ми стана скучен.
Накрая не издържах и по време на медитацията помолих ангелите да престанат да ми казват
какво предстои да ми се случи. Отстрани може би изглежда, че се боря упорито за бъдещето си;
способен съм да се сражавам с нокти и зъби за някаква кауза, защото смятам, че човек трябва
винаги да дава най-доброто от себе си. Но вътрешно съм спокоен. Знам, че всичко ще се на реди.
След като натрупах този опит, разбрах със сигурност, че всяко нещо, което ни се случва в
живота, е цялостно, завършено и съвършено. Познах мъдростта на незнанието.
 Уроците на седемте ангела
Когато ангелите се появиха за пръв път в моя живот, аз се вслушвах във всяка тяхна дума.
Следвах съветите им, защото усещах любовта им и защото ми доказаха колко дълбоко осъзнават
реалността. Както ви казах, след зеления и виолетовия ангел дойде златният. После нашите
взаимоотношения се промениха. Те спряха да ме напътстват в ежедневието и в духовните ми
практики и започнаха да наблюдават дали ще се справя сам.
С течение на времето златния ангел ме учеше как да намирам отговорите вътре в себе си, без
да питам за всичко. Освен това разбрах, че за да открия това познание, ми трябва повече
увереност. Нямаше нужда от въпроси, за да получа отговора. Той идваше отвътре - от сърцето,
не от ума. Бях сигурен във всичко и не допусках дори сянка на съмнение - така, както знам
собственото си име - и тъкмо тази сигурност позволяваше на знанието да се излее от сърцето ми.
Наред с това открих, че съм изгубил желанието си да зная.
Ясно е, че ангелите искаха да стана по-независим. Нали по същия начин родителите
постъпват с децата си? Отначало те почти напълно контролират живота им. Но докато растат,
започват да се учат как да се справят сами. Ако детето иска да стане зрял човек, то трябва
постепенно да се отдели от родителите си. Смятам, че това правило важи и в моя случай, само
че на друго житейско ниво.
Но най-изумителното беше, че един ден в живота ми се появи още един ангел. Той
изглеждаше чисто бял и с по-стилизирани очертания. Златният ангел отстъпи на заден план при
другите два, но продължавах да го виждам, а белият започна да ме обучава в продължение на
почти цяла година. Не зная на какво точно ме учеше. Отнасяше се до способността да се
освобождавам от всякаква привързаност, да не се пристрастявам към нищо, да живея съвършено
и да зная, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Въпреки че по онова време животът ми
доста се усложни заради семинарите, които провеждах по цял свят, нещата сякаш се уталожиха.
Разбрах какво е скрито вътре в мен, но ми беше трудно да го изкажа с думи.
После, по време на едно странно преживяване, белият ангел се присъедини към другите
трима и се появи пети. Той нямаше цвят и форма. Ще го наричам прозрачен. Това беше ангелът
на завършеността. Той ме учеше как да обединявам всички неща. Беше ангел на моя Висш Аз, за
когото никога досега не съм говорил. Все още работя с него и някой ден ще мога да разкажа на
хората.
Той ми показа как ангелите са свързани с музиката и как той и останалите четирима се
отнасят към нотите на пентатоничната гама - пет ангела и пет ноти. Съобщи ми, че някой ден ще
се появят още два и ще завършат цялата октава - седем ноти и седем ангела. Зачаках.
В началото на 1999 г., тъкмо когато се готвех да проведа семинара „Земя и Небе", се появиха
още два ангела. Не бяха кои Да са, а архангел Михаил и Луцифер. Държаха се за ръце. Оттогава
до днес земните ми дни са изпълнени с нови уроци за Двойствеността - ще говоря за тях в
следващата глава.
След като човек поработи известно време с Висшия и Нисшия си Аз, вътре в него започва
процес на трансформация. Не зная кога ще завърши и ще завърши ли изобщо. Аз усещам как
непрекъснато се променям, обаче забелязвам, че моделите започнат да се повтарят и си оставам
просто такъв, какъвто съм.
Хората ме поглеждат и казват: ,,Не можеш да направиш това. Никога няма да се получи“ Но
то става. Защо? Защото не го правя аз. Както каза златният ангел: „Всичко е светлина.'" Всичко
на този свят, всяко нещо, от което смятаме, че се нуждаем, е просто светлина.
Няма проблем да го създадем. Има достатъчно енергия, има толкова много от всичко. Вижте,
съществуват хиляди места, на които може да се отиде, космосът е безкраен и измеренията са
безброй. Има всичко в изобилие. Няма причини да си поставяме ограничения, но ние сами го
правим заради страховете си.
 Ако ви е трудно да повярвате, че можете да си играете през цялото време - какво пък, това са
си вашите ограничения. Нали да си играем означава да правим онези неща. които наистина ни
харесват? Винаги съм се старал да изграждам живота си така, че да съм полезен на другите,
защото ако дам нещо на някого, то автоматично се връща при мен, така че да мога да давам още
и още. Това ме прави щастлив. Ако направите нещо, то ще се върне обратно при вас -
независимо какво е. Няма значение, стига да ви носи радост. Направете своето вътрешно дете
щастливо.
Как да проверим дали наистина сме се свързали с Висшия си Аз
Може би не всички, които четат тези думи, ще успеят да направят такава проверка - поне
засега, но сигурно ще могат в бъдеще. Ако още не сте се свързали с Нисшия си Аз - Майката
Земя - започнете с това. Ако вече сте го сторили, вероятно ще се справите с проверката. Но ако
тепърва започвате, оставете я за по-нататък.
Щом усетите, че сте свързани с Нисшия си Аз и почувствате и разберете, че имате
разрешение да разговаряте с Висшия, ето един лесен тест, който ще ви докаже, че наистина сте
успели-Това доказателство ще ви даде повече увереност и по-ясно духовно осъзнаване. Не
всички се нуждаят от него. но може би за някои от нас то ще бъде полезно. Така че прочетете
текста и ако не ви се струва необходимо, преминете на следващата глава.
Най-напред попитайте Нисшия си Аз - Майката Земя - дали тази проверка е подходяща за
вас. Ако отговорът е положителен, какво пък, забавлявайте се.
Когато усетите, че сте готови да осъществите връзката с Висшия Аз, вземете лист, молив и
бележник и напишете едно утвърждение със свои думи. В общи линии: вие имате намерение да
помолите Висшия си Аз да ви даде доказателство, че връзката между вас наистина се е
осъществила. Отново ще повторя - ако нямате нужда това, просто не го правете. Вие искате от
Висшия си Аз да ви докаже, че наистина е той и същевременно (това е много важно) желаете
тази проверка да бъде полезна за духовното ви развитие.
Ако ви се даде зелена светлина, подгответе стаята, така че нищо да не ви безпокои, да не
звъни телефонът и никой да не влиза. Запишете на листа какво точно искате да кажете на Вис-
шия си Аз. Вие молите за доказателство, затова напишете нещо такова: „Какво да направя в тази
реалност, какво физическо действие, което ще ми докаже, че наистина съм осъществил връзка с
теб? Нека то докаже на моето сърце и на моя разум, че съм направил тази връзка, и нека
същевременно да бъде за мое добро и да послужи за по-нататъшното ми духовно развитие."
Формулирайте го със свои думи и го напишете точно така, както бихте го казали лично на
своя Висш Аз. После поставете листа и молива пред себе си. Влезте в медитация с Нисшия си
Аз (Майката Земя) и стигнете до 14-я дъх, при който прана започва да тече през вас. Останете в
медитация поне 30 минути и повече, докато усетите, че сте достигнали състояние на пълен
вътрешен покой.
Просто поседете с Майката Земя. без да очаквате нищо. В Подходящия момент помолете
Висшия си Аз да се появи. Кахуна твърдят, че трябва да го поискате, иначе той може да не
Дойде. Когато усетите присъствието му, повторете му молбата си, написана на листа, със свои
думи, идващи от сърцето. После просто чакайте и слушайте. Усещайте как праничният поток
тече през тялото ви. Чувствайте връзката си с Мама и чакайте Татко да отговори.
Кахуна казват, че може да не стане нищо от първия път. Понякога Нисшият Аз решава, че
още не сте готови, затова блокира процеса. Но вие все пак помолете и след това почакайте,
докато Висшият Аз навлезе в съзнанието ви. Когато това стане, може да последва какво ли не -
всичко, което можете да си представите. В моя случай в стаята се появиха онези два ангела. Но
това съвсем не е задължително. Може да бъде и нещо съвсем различно.
Аз умея да виждам добре, но е възможно вие да нямате тази способност. Това не значи, че
този начин е по-добър от който и да е друг. Може би в главата ви ще прозвучи глас, който ще ви
каже: „Аз съм Висшият ти Аз. Какво искаш?" Кой знае, този глас може да звучи като вашия или
като чужд. Може да видите някакви цветове и изведнъж да разберете какво означават. Така или
иначе всичко, което се появи, има огромно значение. Дори да е просто някакво усещане, ако това
наистина е вашият Висш Аз, проверката ще го установи и ще го докаже - или опровергае.
Може би ще видите геометрични фигури и ще знаете какво означават. Или просто, както си
седите, изведнъж ръката ви ще вземе молива и ще започне да пише, а вие ще се чудите какво, за
Бога, е това. Обикновено няма да знаете предварително какво пишете; могат да се появят най-
невероятни неща. Но това няма значение, защото вие и вашият Висш Аз много отдавна сте ус-
тановили кой е най-подходящият начин за общуване и вероятно някога сте го използвали. Може
да бъде всякакъв. Когато влезете в контакт, ще разберете.
И така, получили сте някакво послание - каквото и да е то. Предадено ви е какво действие
трябва да извършите. Казвате си: „Аха, ето какво ще направя!" Най-важното е да кажете на
Висшия си Аз: „Благодаря. Довиждане", и да докоснете с десетте си пръста земята, като си
представите, че са корени (вж фиг. 16-1).

Фиг. 16-1. Бързо заземяване след медитация.

Сложете ги на земята, както е показано - пред вас на пода или където и да сте седнали.
Протегнете ръце към Земята и я почувствайте. Така ще се заземите и ще излезете много бързо от
медитацията. Ако сте го правили преди, сигурно знаете какво имам предвид. Дори да сте били в
медитативно състояние два часа и да сте отлетели някъде другаде, като докоснете с ръцете си
пръстта, много бързо ще се върнете обратно в тялото си.
А защо трябва да побързате? Препоръчвам ви да се върнете възможно най-скоро, за да не
успее разумът ви да се намеси в посланието. Не мислете какво ви е казал Висшият Аз, просто
излезте от медитацията, вземете бележника и напишете онова, което току-що ви е съобщил. Не
разсъждавайте върху него. Това е много важно. Просто го запишете, запечатайте го на хартия -
всичко до последната дума. Поставете точка накрая. Щом свършите, можете да се отпуснете.
На разума му е много лесно да се намеси в това състояние, защото когато егото - Средният
Аз - получи послание от Висшия или дори от Нисшия Аз, той бързо може да го промени, дори
още преди да сте излезли от медитацията. Ако Средният Аз - егото - размисли и ви каже: „Не, не
искам да предавам това послание", той би могъл да изопачи думите. Трябва да натрупате
известен опит.
Затова го запишете на хартия, после го прочетете. Можете Да го съзерцавате или да
разсъждавате върху него - както пожелаете.
Тук трябва да ви предупредя, макар че вероятността това да ви се случи е почти равна на
нула: Ако по някаква причина ви е казано да извършите нещо, което според вас е неправилно от
морална гледна точка, със сигурност не сте се свързали с Висшия си Аз - гарантирам ви.
Висшият ви Аз никога няма да ви каже да направите пеша. които смятате за лоши или опасни.
Това е очевидно, ако разбирате какво представлява Висшият Аз. Ако получите морално
неприемливо послание от предполагаемия Висш Аз, изгорете хартията и го забравете. Забравете
за Висшия Аз и си поиграйте още малко с Нисшия. Определено трябва да почакате известно
време, докато опитате пак. Но едва ли ще се стигне до такова недоразумение.
Обаче ако сте записали в бележника послание, което ви изглежда неудобно, иди никак не ви
се иска да го направите, или пък ви се струва глупаво - нещо, което вашето его не харесва или
намира за глупаво - не обръщайте внимание на егото. Ако смятате да поемете по този път,
следващата стъпка, която трябва да предприемете, е да го направите - каквото и да е то. После
почакайте да видите какво ще стане.
 Докато го правите, наблюдавайте какво се случва в реалността, върху която нямате контрол.
Самата реалност ще реагира на действието ви и ще ви покаже и докаже без всякакво съмнение,
че сте се свързали с Висшия си Аз. Доказателството може да не говори нищо на другите хора, но
ще бъде адресирано специално към вас.
Току-що навлязохте в един свят, в който всичко е светлина, всичко е разумно и осъзнато,
всичко е живо и представлява функция от вашите мисли и чувства. Ако ви се струва твърде
странно или плашещо, по-добре изчакайте. Всяко нещо с времето си. Ако наскоро сте се
свързали с Висшия или Нисшия си Аз, животът ви ще стане хубав, интересен и много забавен.

СЕДЕМНАДЕСЕТ
Преодоляване на двойствеността
Осъждане
Бих искал да обясня моята гледна точка за онова, което наричаме зло, защото тя се различава
от повечето религиозни възгледи по света. Нямам никакво намерение да защитавам Луцифер
или да одобрявам действията му. Просто ще ви предложа един стар/нов поглед върху онова,
което стои зад делата му във Вселената. Щом го разберем, пред нас се отваря възможността да се
издигнем над доброто и злото и да постигнем пълно единение с Бога. Докато оставаме на онова
ниво на съзнание, което възприема нещата като добри и лоши. няма да успеем да преодолеем
двойствеността. Ще трябва да се освободим от разделението, за да се издигнем на следващото
равнище, но това би било невъзможно, ако продължаваме да съдим.
Когато оценяваме събитията в живота си като добри и лоши, ние ги насищаме с енергия и
така определяме посоката на житейския си път. За да се освободим от разделението и да го над-
могнем, трябва да излезем от рамките на полярността. Трябва да се променим, като по някаклщ
начин престанем да съдим този свят. Защото тъкмо чрез осъждането ние оценяваме нещо като
добро или лошо. Така изграждаме фундамента на доброто и злото или на двойственото
съзнание. Очевидно ключът тук е Да виждаме всички светове в нашата Вселена и всички
събития, случващи се там. като цялостни, завършени и съвършени, знаейки, че космическата
ДНК, космическият план действа точно така, както им посочва Създателят.

Експериментът на Луцифер: двойствеността

Думите „бунта на Луцифер" носят клеймото на човешкия страх, поне откакто Библията се е
появила на Земята. Много от нас, особено християните, вярват, че Луцифер е причината за
всичкото зло и мрак, съществували някога на тази планета. Онова, което той е направил, се
определя като бунт, като се подразбира, че той по някакъв начин се е обявил против общия кос-
мически план. Но съзнанието на единството вижда делата на Луцифер в малко по-различна
светлина. Те не се разглеждат като бунт, а като експеримент.
Защо го наричаме експеримент? Защото е точно това - опит да се провери дали определени
параметри на живота ще могат да функционират. Животът е експеримент сам по себе си! В
началото на експеримента на Луцифер Бог е наредил хората да живеят със свободна воля. Но
какво ще рече свобода на волята? Не значи ли да имат всякакви възможности - да творят както
добро, така и зло? Не означава ли, че ще ни бъде позволено да правим всичко, каквото поискаме,
имайки предвид - от библейска гледна точка - че ще се научим да разграничаваме доброто от
злото?
На живота му било позволено да прави, каквото пожелае, дадени му били всякакви
възможности; той получил свобода на волята. Как обаче би могла да се осъществи тя, ако съз-
нанието не създаде необходимите условия за такъв начин на съществуване? А кой е сътворил
съзнанието? Само и единствено Бог. Луцифер не е създател на свободната воля, но тя се е
превърнала в реалност чрез неговите действия и решения. Следователно Бог е създал Луцифер,
за да може да съществува свободата на волята. Преди неговия експеримент не е имало свободна
воля, освен по време на другите два експеримента. Целият живот се движел по волята Божия, в
съответствие с космическата ДНК. Нямало никакви отклонения, а свободната воля била само
потенциална възможност, която животът евентуално би могъл да изпробва някой ден.
Благодарение на тази потенциална възможност, в даден момент ние сме забелязали, че
съществува особен начин, по който бихме могли да преживеем тази реалност и който дотогава
не е бил опитван. И сме го изпробвали. На практика били направени три отделни експеримента,
но и трите са се провалили. Завършили с пълна катастрофа. При последния четвърти опит под
ръководството на Луцифер бил използван друг подход при реализирането на свободната воля.
Този път Бог подбрал една сфера на съзнанието, стояща малко над човешкото съществуване:
експериментът започнал с ангелите. Именно те донесли на човечеството това ново съзнание на
свободната воля, за да бъде преживяно тук, в този плътен свят, а всички живи същества наб -
людавали как ще се развият нещата.
При голямо взаимно уважение между двамата братя борбата между доброто и злото
започнала. Това била битка на живот и смърт, въпреки че никой от тях не би могъл наистина да
загине. Тя трябвало да се проведе, защото такава била волята Божия. За все общото благо на
Вселената архангел Михаил застанал на страната на светлината и доброто, а Луцифер подкрепил
злото и тъмнината. Открила се нова възможност за натрупване на опит. И ние, хората, сме
решили, че идеята за свободната воля е страхотна.
Светлият и Лъчезарният
Когато изучавате свещената геометрия, ви става ясно, че всичко е сътворено с определено
намерение и причина. Нищо не е направено по погрешка; фактически грешки не съществуват. И
както четем в Библията, когато Бог създал Луцифер, той бил най-великолепният ангел,
сътворяван някога от Него - най-интелигентният, най-красивият, най-удивителният от всички.
Нямал равен на себе си; бил „супермоделът" в ангелския свят. Бог го нарекъл Луцифер, което
означава „светъл и лъчезарен". Именно Той му дал такова име - нима мислите, че е сбъркал?
Ако се обърнем към нашата човешка природа, ще видим, че ние винаги приемаме героите
като пример за подражание. Вдигаме очи нагоре към онези, които са ни изпреварили, които са
проправили пътя, по който и ние искаме да поемем, и се стараем да постъпваме като тях. И тъй
като принципът „каквото горе. такова и долу" действа навсякъде, Луцифер също искал да при-
лича на своите герои. Но в ангелското царство никой не стоял по-високо от него. Нямало на кого
да подражава.
Той бил най-величественият архангел във Вселената. Нямало по-блестящ от него. Всъщност,
от негова гледна точка имало един единствен герой - по-високо стоял само Бог, И тогава Лу-
цифер направил нещо много естествено - и бъдете сигурни, че когато го е създавал, Бог е бил
наясно какво ще се случи. Той поискал да бъде велик като Бог - фактически да бъде Бог - на
равнището на творението. Няма нищо лошо в желанието да се слееш с Бог, но той не се
стремил към това. Искал да бъде точно като Бог. Всъщност, дори искал да бъде по-добър от
него. Луцифер пожелал да надмине своя герой.
Той бил толкова умен, че разбирал как е сътворена Вселената. Познават моделите, схемите и
кодовете, по които била създадена. Но за да бъде по-велик от Бог. той решил да се отдели - как
би могъл да Го надмине, докато е част от Него. Така че, очевидно с Божията благословия (та
нали Той го е създат), Луцифер започнат своя велик експеримент, за да узнае какво ще стане, ако
избере друг начин за сътворяване на Вселената, различен от първоначалния, осъществен от Бога
(Духа). Той разкъсал нишките на любовта, които го свързваш с Бог, и създал Мер-Ка-Ба, която не
се основавам върху любовта, защото след като прекъснат връзката си с Бог, вече не можел да
сътвори жива Мер-Ка-Ба.
Архангел Луцифер и много други ангели започнали големия експеримент, за да разберат
какво може да се научи от него. Както казахме, преди това други същества били провели три
различни опита, които завършили с грандиозна катастрофа и причинили огромни страдания на
всички участници. Много планети били напълно разрушени, включително Марс от нашата
Слънчева система. Но Луцифер опитат да повтори стария експеримент по нов начин.
И така, той разкъсат нишките на любовта между себе си 11 Бог (поне така изглеждаш на пръв
поглед) и създал поле Мер-Ка-Ба, което не се основавало върху нея. Онова, което сътворил, било
пространствено-времева машина за пътуване по измеренията - с една дума, космически кораб.
Този летящ обект - понякога изглежда като летяща чиния, но може да приема и други форми -
бил нещо повече от обикновено превозно средство, за каквото го смятаме - много, много повече.
Той не само се движел през целия спектър на тази многоизмерна реалност, но можел и да
сътворява реалности, които изглеждат толкова истински, колкото и оригиналното Творение.
Сега бихме ги нарекли виртуални реалности, с тази разлика, че не се различават от истинската.
И така, Луцифер направил изкуствена Мер-Ка-Ба, за да създаде реалност, отделена от Бога,
да се издигне във висините и да бъде като Бог, поне в собствените си очи. Той не можел да бъде
Бог, но би могъл да стане като Бог - своя герой.
За да убеди другите ангели, че този експеримент е необходим, той избрал различен път за
излизане от Великата Пустота с цел да създаде своята изкуствена реалност, която била уникална
сама по себе си. За да обясним това по-подробно, нека се отправим към Райската градина.
В Райската градина имало две дървета: Дървото на Живота, което дарявало безсмъртие, и
Дървото на Познанието за добро и зло. В модела на Сътворението, описан по-горе - както се
вижда от Цветето на Живота - пътят на малкия дух към горната част на първата сфера е свързан
с Дървото на Живота (вж. гл. 5, стр. 258). Духът тръгва от една точка в центъра на първата сфера
и започва да се върти във вихъра, създавайки образи, които сътворяват една реалност, водеща до
вечен живот. Дървото на Живота и Цветето на Живота произлизат от едно и също Творение.
Но има и друг път, по който духът може да излезе от Великата Пустота, и той е свързан с
Дървото на Познанието на доброто и злото. Геометрията тук е същата, обаче видяна от друга
гледна точка. Или иначе казано, в свещената геометрия съществува °Ще един път, по който да се
излезе от Великата Пустота и да се създаде реалност, която изглежда същата, но е различна от
геометрична и практическа гледна точка. Луцифер знаел това и избрал точно този път, за да
създаде една нова реалност, която да може да контролира. Поне такова било първоначалното му
намерение. Първоначалното намерение пък на архангел Михаил било просто да създаде
свободната воля. Следователно, вътрешните им подбуди били различни.
Създаване на двойствената реалност
Луцифер убедил една трета от небесните ангели да тръгнат с него и да го подкрепят в
създаването на новата реалност. Те се съгласили, защото особеният му начин за излизане от
Великата Пустота довел до уникална перспектива, която дотогава не била проучвана или
изпробвана. От тяхната ангелска гледна точка за реалността това давало нови перспективи пред
живота и някой трябвало да ги изпита.
И нещо много важно, поне за ангелите, последвали Луцифер - този нов път съдържал
система от знания, даващи възможност да се натрупа опит, който никой дотогава не бил
изпробвал в първичната Божествена реалност. Той се концентрирал върху два аспекта на
геометрията - твърде прости, поне на пръв поглед. Тези две геометрични фигури поставяли
основите на познанието за Яйцето на Живота и източника на всички живи форми.
Първата сфера, която търсели, се вписва в центъра на Яйцето на Живота и докосва всичките
осем сфери (вж. фиг. 9-36 а, точка „А"). Втората сфера се вписва идеално във всяка от шест те
кухини в центъра на всяка плоскост на Яйцето на Живота (представете си шестте сфери на
Яйцето на Живота, вписано в куб с шест стени). Това било известно на всички, но не можело да
бъде изпробвано и преживяно в рамките на първичната реалност. Спомнете си. че цялата
Свещена геометрия има практически аспект. За информация вижте фиг. 17-1. Ромбът-квадрат,
завъртян на 45°, показва геометричния експеримент на Луцифер с тези две сфери.
 Той обявил пред ангелските светове, че този експеримент трябва да се проведе, защото във
Вселената липсва определена информация, а единственият начин тя да бъде получена е като се
изживее на практика. Затова избрал именно тази геометрична гледна точка, от която да започне
създаването на новата реалност на разделението. С нейна помощ той интерпретирал творението
си по нов начин. То давало възможност да се пребивава вътре в една жива форма, отделена от
останалата реалност. Мнозина сметнали, че идеята е страхотна и най-важното - нова. Едва ли в
цялото Творение можело да се намери нещо толкова ново.

Яйцето на живота във вид на ромб Яйцето на живота, завъртяно под ъгъл 90°
HI = 1 АВ = IJ = HI = 1
IJ = 1 АС = HJ = √2
HJ2 = HI2 + IJ2 ВС2 = АС2 + АВ2
след. HJ = √2 ВС2 = 2 + 1
След. ВС = √3

Фиг. 17-1. Изследване на практическите възможности на двете първични сфери.

Отляво: Сферата, която допира само 4 от другите сфери, се отнася до материята (√2).
Отдясно: Сферата, която допира всичките 8 сфери, се отнася до светлината (√3).
Пътят на Луцифер се основавал върху перспективата на Яйцето на Живота във вид на ромб -
перспективата на това измерение, в което живее човечеството на сегашния етап от своята
история. Да, ние наистина сме последвали Луцифер.
Да се върнем на 9-та глава - „Духът и Свещената геометрия", където говорихме, че се
намираме на второто ниво на съзнание. Спомнете си, че сега на Земята съществуват три нива (от
пет възможни) и че трябва да завъртим второто на 45°, за да се получи ромб и така да го доведем
до следващото - нивото на Христовото съзнание (вж. фиг. 9-4).
Луцифер избрал квадрата и го завъртял на 45°. за да го превърне в ромб (фиг. 17-1). Той се
стремил да получи именно гази перспектива на Яйцето на Живота, защото тя била нужна, за да
се изпробва както вътрешната, така и външната сфера, вписани в кухините, за които говорихме.
Тази привидно невинна необходимост да се получи информация от посочената перспектива (на
нивото на практическия опит) се сторила много примамлива на ангелите, чиято цел била да
създадат свободната воля и да изпробват целия й потенциал. Е, тази възможност би могла да
проработи. При това никой досега не я бил опитвал на практика или поне не успешно.
И така, да разгледаме подробно какво направил Луцифер. Ще повторя, че ви предоставям
тази информация с единствената цел да преодолеете поляризираната си представа за живота и да
достигнете до следващото ниво - на Христовото съзнание, за да кажете на Луцифер: „махни се и
иди зад мене", както е рекъл Исус13
Уловката при тази нова реалност била в това, че духът можел да се отдели от самия себе си;
можел да се намира на няколко места едновременно. Това много прилича на деленето на клетки-
те (митозата), само че без конкретна форма. Митозата е възможна преди всичко благодарение на
този процес.
Следователно, новата реалност била сътворена въз основа на същата Свещена геометрия,
както и Цветето на Живота, с изключение на това, че духът се разделил на две и започнал да
излиза от Великата Пустота, въртейки се по двойна спирала, излизаща от два съвсем отделни
центъра. Така се създала новата реалност. В допълнение Луцифер използвал ромбовидното
Яйце на Живота, като го завъртял на 90° до правоъгълник, за да може чрез него да фокусира
едно ново, неизпробвано досега съзнание. Образувала се леща, през която да се интерпретира
новата реалност - нещо наистина революционно.
При създаването на първичната реалност, в ден първи на Сътворението и първото движение
на Божия Дух, самият Той се придвижва към горната повърхност на първата сфера (вж. 5-та
глава, фиг. 5-32). След това започва да завърта фигурата и така започва Сътворението. Но има и
друг начин да се стартира процесът - ако духът остави една част от себе си в изходния център. С
други думи, в началото на движението от средата навън, т. е. в първия миг на Сътворението,
духът се разделя на две и оставя една част от себе си в центъра, а с другата се придвижва към
повърхността на първата сфера. После върху нея създава втората по същия начин, както при
изначалното Сътворение (фиг. 17-2).
Но оттук нататък, на следващия етап (ден втори на Сътворението), духът започва двойно
въртеливо движение, при което онази част, която е останала в центъра, се върти в една посока, а
другата част върху втората сфера се върти в обратната посока и оформя две сфери - образува се
тази фигура: фиг. 17-3.
Оттук той се разделя още веднъж, за да образува тази фигура: фиг. 17-4.

Първото творение Ден Първи

Фиг. 17-2. Ден първи от творението на Луцифер. Духът пребивава едновременно в
двата центъра.

13
„А Той ... каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божите неща, но за човешките неща."
Евангелие от Марка 8:33.
 Фиг. 17-3. Ден втори от творението на Луцифер.
После процесът на деление и обединение продължава. Но делението е преди всичко
отделяне от себе си. Стига се до тази фигура (фиг. 17-5), после се излиза от нейните граници.

Фиг. 17-4. Ден трети от творението на Луцифер.

Фиг. 17-5. Ден четвърти от творението на Луцифер.
Така продължава все по-нататък и по-нататък, и по нататък... и накрая се получава същата
схема, като Цветето на Живота - същите закони, същата видима реалност, същите планети и
слънца, дървета и тела. Всичко е същото, но с една огромна разлика. Матрицата на Цветето на
Живота има един единствен геометричен център - едно око - и съществото, което навлиза в
Сътворението по този начин, е директно свързано с Бог и с всичко живо. Но при модела на
Луцифер геометричният център не е един - вече има два обособени центъра или две очи. Няма
значение колко е голяма мрежата - ако се върнете в средата, ще намерите там два центъра или
две очи. И целият модел е отделен от Бога. Тук няма любов. Луцифер и неговите ангели почти са
я забравили. Помните ли какво е казал Исус: „Ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще
бъде светло" (вж. фиг. 17-6).

Фиг. 17-6. С напредването на процеса все по-ясно се виждат двете очи на Луцифер. Тук
няма „един единствен" геометричен център или „око".
 И все пак, кой командва тук? Бог. И тъкмо Той е организирал ситуацията. Не Луцифер, а Бог,
който върви една стъпка пред него. Бог го е създал и е знаел какво има намерение да направи.
Следователно, трябва да има причина да се сътвори тази реалност на разделението.

Хората от Земята стават обект на експеримента

Луцифер създал своята реалност малко преди началото на човешката раса - преди около 200
000 г. И ние сме станали основните участници в неговия експеримент. За всичко това трябва да
има някаква причина. Аз мисля, че целта на експеримента на Луцифер, продължаващ вече
милиони и милиони години, сега започва да се осъществява на Земята и че тя е избрана за
мястото, на което да се роди новият живот. Ето как стоят нещата според мен.
Не зная каква е била крайната цел при създаването на новата реалност, но днес на целия
Космос е ясно, че Земята се е превърнала в център на сериозни драматични събития. И
изглежда, че експериментът е на път да завърши пред нашите очи. Ние с вас сме главните
действащи лица. които поемат по пътя на тази нова реалност и я трансформират, тласкайки я
към реализация на крайната й цел. Ние трябва да отидем по-далеч, отколкото архангелите
Михаил и Луцифер са си представяли. Ние трябва да станем децата на „третия път" - на новата
реалност, родена от първите две.
Ние, земните хора, сме част от експеримента на Луцифер. Всички на тази планета са
избрали този път. Това важи за всеки от вас, независимо дали му харесва, или не, дали се
отъждествява с него, или не. Щом сте тук, значи това сте избрали. Нашата физическа майка -
Нефилим - също е част от експеримента на Луцифер, както и физическият ни баща от Сириус,
въпреки че сириусианците почти напълно са излезли от него. Участва и расата от Сириус Б -
делфините. Спомнете си, че са кацнали при догоните с космически кораби - значи също са
използвали техника. Преди много време те са разполагали с малки превозни средства с твърди
корпуси, но преди около 200 г. напълно са се отказали от тях и сега се намират в процес на
невероятна трансформация, която ще ги върне отново към Цялото.
Не зная дали връщането назад към света без технологии, характерен за първичната реалност,
е вярното решение. Не съм сигурен в това. Мисля си, че ние, земните жители, ще намерим
правилния отговор. Независимо какъв ще бъде, той се намира на тази планета и нейните жители
са мощен катализатор в експеримента на Луцифер - и сега всичко живо във Вселената го следи
със затаен дъх. Защо? Защото онова, което ще се случи на Земята, ще повлия върху целия
останал свят. И аз вярвам, че отговорът ще дойде от нашите сърца.
Разум без любов
Ето как Луцифер убедил всички онези ангели, че новият път наистина трябва да се провери
на практика. И как постъпили те? Разкъсали връзките на обичта към Бог и всичко живо и
започнали да се ръководят от едната половина на мозъка си - действията им се определяли само
от разума, но не и от любовта. Така били създадени изключително интелигентни раси, но те не
познавали любовта и състраданието - например сивите и марсианците. В миналото това винаги
завършваш с войни помежду им и истински хаос във Вселената.
Ето кога на сцената се е появил Марс. Марсианците са една от онези раси (не от този
експеримент на Луцифер, а от предишния), които изчезнали преди почти милион години. По
онова време животът навсякъде бил разрушен. Марс се самоунищожил. Водели се непрекъснати
войни и битки, защото ги нямало любовта и състраданието. Накрая марсианците просто
взривили атмосферата си и унищожили всичко останало. Но малко преди това една група
разбрала, че катастрофата е неизбежна - сред тях били онези марсианци, които пристигнали на
Земята и се установили на Атлантида, причинявайки всички проблеми с изкуствената Мер-Ка-
Ба.
Същността е в следното. В резултат от експеримента „луциферовите" същества започнали
да строят космически кораби и се съсредоточили върху материалните неща, като създали един
свят, основан върху технологията и напълно откъснат от първичната реалност. А съществата,
които запазили връзката си с Бог, не си служели с никакви технологии. Те били предвождани от
архангел Михаил. После започнала борбата на противоположностите. Архангел Михаил,
ангелът на Светлината, и архангел Луцифер, ангелът на мрака, започнали космическата война на
дуалността, довела до нашето двойствено съзнание, което разделя света на добро и зло.
Архангел Михаил и ангелите на Светлината имат живи полета Мер-Ка-Ба, с които могат да
направят всичко, което може и луциферската техника, дори повече. А архангел Луцифер и не-
говите ангели на мрака си имат изкуствени полета Мер-Ка-Ба и своята технологична реалност.
Следователно, съществуват два напълно противоположни подхода към живота. Погледнете ар-
хангелите Михаил, Рафаил или Гавриил - те не притежават никакви технологии или космически
кораби. Те живеят в светлинните си тела, а тяхната реалност - първичната реалност - пребивава в
Светлината. Можем да я наречем светлинна технология, основана на любовта. Но има и друг път
- този на Луцифер, където са всичките материални неща, с които си служим. Имаме си къщи и
коли, и разни други неща, които мислим, че ни трябват. Целият Интернет също е луциферна
технология. Огледайте се наоколо и вижте разликата между природата - първичната реалност - и
онова, което човечеството в своята разделна реалност е създало с помощта на луциферното
познание.
Разбира се, можем да изпаднем в другата крайност - да заявим, че всички живи същества
(независимо кои са и къде се намират), които прелитат наоколо с изкуствени космически кораби,
са част от експеримента на Луцифер - и толкоз. Но съществува цял спектър от цивилизации с
различна степен на участие в него. Някои от тях дотолкова са затънали и така са се привързали
към този експеримент, че в известен смисъл са станали съвсем безпомощни. Те не могат да
живеят без него. Същото може да се каже и за хората като нас. И ние сме зависими от него, но
все още с единия крак стоим в първичната реалност.
Разбира се, на нас ще ни е много трудно да си съблечем всичките дрехи - те са част от
технологията, защото се произвеждат с машини - и да се върнем да живеем голи в гората. Твърде
много сме привързани към нашите технологии. Но от друга страна, ние познаваме любовта.
Имаме я онази мъничка искрица обич; не сме я изтръгнали напълно от живота си. Затова
принадлежим към съществата във Вселената, които до известна степен са запазили връзката си с
Бог. Да, ние си служим с техника, но все още сме способни на чувства и знаем какво е любов. Тя
е слаба и немощна; далеч е от ярката, ослепителна светлина. Но ние съдържаме в себе си и двата
аспекта. Все още носим потенциала на първичната реалност.
Третият път - обединението
Важно е да разберете, че ние, земните жители, търсим универсалния отговор по свой
уникален път, непознат досега във Вселената. Единството между първичната реалност и
реалността на Луцифер по всяка вероятност ще ни поведе по третия път, който е своеобразна
комбинация от първите два.
Ако си кръстосате леко очите и погледнете илюстрацията на фиг. 17-6, ще видите трето око
между двете - това е третият път. Следователно той съчетава другите два. Фактически те се
виждат като наложени един върху друг. Погледнете фигурата като стереограма и ще разберете
как се образува третият, уникален модел. Ето тук е надеждата на всички живи същества във
Вселената. Тя е във „военно" положение от 200 000 г. - сякаш не се е намерило разумно
разрешение на битката между светлината и мрака. Сега, обаче, тя по всяка вероятност ще
завърши с раждането на нещо ново - на трета реалност.
Експериментът на Сириус
В рамките на експеримента на Луцифер започва още един - и той ще промени коренно
Земята и вероятно ще се отрази върху цялата Вселена. Може би в крайна сметка ще доведе до
създаване на нова реалност, която обединява двата пътя. Висшите учители смятат, че такова е
намерението на Бог. Този втори експеримент е замислен и ръководен от сириусианците,
„бащите" на човешката раса.
Разказаната по-долу история изглежда невероятна. Ще й повярвате само тогава, когато
дълбоко в душата си я приемете за истина.
Три дни в Космоса
Преди повече от 25 г., някъде през 1972 г., малко след първата поява на ангелите, седяхме у
дома с моето семейство и още двама приятели, които по онова време живееха у нас. Ангелите
пристигнаха и ми казаха да отида сам в другата стая и да навляза в медитация, без никой да ме
прекъсва. (Това се случи много преди Тот да се появи на сцената.) Помолих семейството си да не
ме безпокои за известно време, отидох в другата стая, настаних се и започнах медитацията Мер-
Ка-Ба.
Следващото, което си спомням, бе как ангелите ме отделиха от тялото ми и ние се
отправихме в космическото пространство. Тогава за пръв път видях как се оформя златната
човешка решетка около Земята. Буквално прелетяхме през нея. Спомням си, че наблюдавах
отблизо как в това живо пространство се образуват множество геометрични форми. После
ангелите ми казаха: „Искаме да те отведем в открития космос." Посъветваха ме да не се тревожа
и притеснявам, че ще се отдалеча толкова много от дома си.
Всички заедно буквално се изстреляхме навън от планетата. Наблюдавах как Земята се
смалява, а ангелите летяха заедно с мен. Минахме покрай Луната - никога няма да забравя как
най-напред се приближихме до нея и после бавно я отминахме. Мълчаливо навлизахме все по-
навътре в дълбокия космос и аз гледах как Луната постепенно се отдалечава. После излязохме от
мембраната, която обвива Земята и Луната заедно. Тази сферична енергийна мембрана се намира
на разстояние около 798 111 км от Земята, но учените още не са я открили. От другата й страна
стоеше неподвижно огромен кораб с размери около 80 км, който не може да бъде засечен от
Земята поради специалната си технология. Той е с формата на пура, черен и без шевове. В
единия край имаше огромен отвор, покрит с някаква прозрачна материя, от който струеше ярка
светлина. Когато стигнах до него, нещо ме засмука вътре.
Усещах, че ме издърпват през стъклото или каквото там беше, и попаднах в помещение с
много хора. Бяха мъже и жени, много по-високи от мен. Щом попитах: „Кои са тези хора?",
един глас вътре в мен отговори: „Ние сме от Сириус." Веднага след това ми показаха, че
принадлежат към две хуманоидни раси - едната много тъмна, а другата много светла - и че много
отдавна са се побратимили. Заинтересувах се от бялата раса. На кораба имаше около 350 нейни
представители. Те носеха бели одежди с малка златна емблема на левия ръкав. Седнахме с трима
от тях, две жени и един мъж. и дълго разговаряхме телепатично. После ме разведоха из целия
кораб. Прекарах там цели три дни, докато тялото ми се намираше в стаята у дома. Те като че ли
искаха да ми покажат колкото може повече неща от кораба си - как се управлява и как живеят
там.
Всичко в него беше бяло - никакви други цветове. Стаите нямаха ръбове, а от елените,
таваните и подовете - предимно от пода и стените - излизаха някакви предмети, които приличаха
на произведения на изкуството с красиви футуристични форми. Където и да отидех, имах
чувството, че се намирам в художествена галерия. Именно тези „скулптури" бяха техните
технически прибори. На кораба нямаше други подвижни части. Сириусианците бяха свели
цялата си технология до тези форми и пропорции. Трябваше само да се съединят с тях чрез ума
и сърцето си и можеха да направят, каквото поискат.
Ако някой от вас е бил в Перу, сигурно е забелязал, че по средата в някои от по-старите
индиански храмове е поставен голям красив камък с много ъгли, форми и свещени пропорции,
изсечени по повърхността му. Е, това не са просто „камъни" - това са древните библиотеки на
инките. Там се пазят пълните архиви на тяхната цивилизация. Ако знаете как да се свържете с
тях, можете да прочетете какво се е случило във всяка секунда по времето на съществуването на
инките. Но сириусианците от кораба не се задоволяваха само да водят обикновена хроника на
събитията - с помощта на невероятно простата си и красива технология те можеха да направят
всичко, което им хрумне, дори да пътуват в Космоса. Земните хора едва сега започват да
осъзнават нейните възможности. Наричаме я психотроника. За да проработи, тя трябва да влезе
в контакт с човек (или друго разумно същество).
Когато се върнах в тялото си, ангелите ми казаха защо са ме завели там. Те не използваха
думи, а ми изпращаха образи по телепатичен път. за да ми обяснят какво се случи с мен.
Възкликнах: „О, това беше невероятно' Каква изумителна техника!" Продължавах да се
възхищавам и да повтарям колко съм впечатлен. Те ме гледаха известно време, после казаха:
„Не, ти не разбираш. Искахме друго да ти покажем." Попитах: „За какво говорите?"
Преоценка на технологията
Ангелите ми казаха: „Представи си. че на тялото ти му стане студено в тази стая и ти
решаваш да излезеш навън и да намериш нещо, с което да се сгрееш. И ето, че за да си стоплиш
стаята, изобретяваш някакъв нагревателен уред - наистина много добър и съответен енергиен
източник към него. После го слагаш в стаята, включваш го и ти става топло. От гледна точка на
ангелите, ако направиш това. ти отслабваш духовно. Защо? Защото забравяш връзката си с Бог.
Ти би могъл да стоплиш стаята или тялото си с помощта на собствената си вътрешна същност,
но вместо това отдаваш силата си на някакъв външен предмет."
Обясниха ми, че докато цивилизациите създават все по-напреднала технология - ако са
избрали такъв път на развитие -постепенно се откъсват от извора на живота и отслабват, защото
започват да зависят от уредите си. Те се нуждаят от тях, за да оцелеят. Ангелите смятаха, че
съществата на онзи кораб са много слаби духовно. С други думи, аз е трябвало да гледам на тях
не като на свръхразвита цивилизация, а като на раса, която има нужда от духовна подкрепа.
Показали ми всичко това с една основна цел - да се откажа всякаква техника и да се
съсредоточа върху чистото съзнание като начин да си спомня Бог. Изслушах ги внимателно.
Мислех си, че наистина съм разбрал урока, който ми дадоха. След време го забравих напълно.
Съвсем по човешки, нали?
Както и да е, бях прекарал на кораба на сириусианците около три дни, но когато се върнах в
тялото си, умът ми веднага си каза: „Нямаше ме само два часа", защото моят Среден Аз се опита
да даде рационално обяснение на случилото се. (Така постъпваме винаги - оценяваме
разсъдъчно необикновените събития.) Затова станах и отидох в съседната стая при семейството
и приятелите си.
Жена ми първа ме видя и се обърна към мен пребледняла и изплашена. Всички се
приближиха да ме огледат с разтревожени лица. Попитах ги: „Какво ви става, бе хора?" Жена ми
отговори: „Ами ти седя неподвижно в онази стая цели три дни, без да помръднеш. Изобщо не
реагираше и тъкмо се канехме да позвъним в болницата." Тогава осъзнах с ума си, че наистина
съм прекарал три дни в космоса. И макар в сърцето си да знаех, че е истина, трябваше да
погледна вестника, за да се уверя. Е, така си и беше.
История на сириусианския експеримент
След преживяването на онзи черен пурообразен кораб реших, че ангелите са решили да ме
запознаят със сириусианците, за да разбера тяхната технология и връзката й с Луцифер. Тогава
не знаех, че има и друга причина, която се оказа не по-малко важна.
На 10 април 1972 г. моят дух влезе в тялото на Бернард Перон - човека, който обитаваше
това тяло преди мен. Когато си припомням събитията в живота си и времето, когато са се слу-
чили, разбирам защо съм избрал точно този момент. По-късно през същата година е трябвало да
стане нещо, което щяло да промени хода на историята на нашата планета. Оказва се, че то на
практика щяло да повлияе и върху съдбата на всичко живо във Вселената.
Моля ви да приемете това, което сега ще ви разкажа, като познание и информация от по-
висше измерение. Историята, която ще прочетете, изглежда съвсем невероятна, ако я
преценявате от позицията на обикновеното човешко мислене - както хората през 1899 г. биха
сметнали за невъзможна идеята за полет до Луната. Това е нещо съвсем нормално от космическа
гледна точка, с изключение на факта, че резултатите от проведения експеримент са наистина
уникални и имат решаващо значение за цялото Творение. Знам, че разказвайки тази история,
рискувам да изгубя цялото ви доверие към мен, доколкото го имам. Но ангелите настояха да я
научите.
Причината, поради която сириусианците предприели своя експеримент, е свързана преди
всичко с Атлантида. В 4-та глава писах, че поради неправилното използване на Мер-Ка-Ба от
марсианците (стр. 174), световете и измеренията на Земята били разкъсани и това довело до
смъкване на съзнанието на по-ниско ниво. Вследствие от злоупотребата с енергията човешката
раса пропаднала надолу в плътния свят на третото измерение. Както казах по-горе.
Галактическият съвет, състоящ се от 48 члена, одобрил възстановяването на решетката на
Христовото съзнание около Земята геомантично - с помощта на система от свещени храмове и
специални точки на планетата, така че човечеството да си възвърне полагащото му се място във
Вселената. Този план бил прилаган и по-рано при безброй други планети, попаднали в подобно
положение, и почти винаги се увенчавал с успех. Но когато се провалял, съответната раса губела
разсъдъка си.
Специалистите изчислили, че ние би трябвало да се върнем към Христовото съзнание преди
август 1972 г., когато се очаквало едно особено космическо явление. То било огромно по мащаб
в сравнение с нашата Слънчева система и ако не дотогава не успеем да се върнем към
Христовото съзнание, бихме били унищожени заедно с планетата Земя.
Тот и Висшите учители на човешката раса в сътрудничество с Великото Бяло братство и
Духовната йерархия планирали всичко до последната подробност. Този експеримент на
Галактическия разум на всяка цена трябвало да завърши преди август 1972 г.
За какво космическо явление става въпрос? През август 1972 г. нашето Слънце трябвало да
избухне и да се превърне в хелиева звезда - нещо съвсем естествено. Вижте, Слънцето е водо-
родна звезда. Цялата светлина, която достига до нас и поддържа живота на планетата, възниква в
резултат от сливането на два водородни атома и образуването на хелий. Но с натрупването на
хелия в продължение на милиарди години започва нова реакция, при която три атома хелий се
сливат и при синтеза се образува въглерод. Знаело се, че това предстои да се случи през август
1972 г. и ако дотогава човечеството не достигнело до подходящото равнище на съзнанието,
всички ние бихме изгорели като съчки. Ако обаче сме на нивото на Христовото съзнание, бихме
могли да се защитим и да продължим да живеем. Следователно, до тази дата промяната
трябвало да приключи напълно.
В средата на 18-ти век, след почти 13 000-годишни опити да се възстанови решетката на
Христовото съзнание, нашите физически бащи - сириусианците - разбрали, че няма да се
справим. Най-печалното било, че закъсняваме само с няколко години. Сириусианците и
нефилимите, нашите родители, искали да ни помогнат, но бащите ни били много по-напреднали
в познанията и разбирането си и много по-подготвени за реални действия. З а" това те поели
инициативата да намерят пътя към спасението на човечеството. Обаче в никой в цялата
Галактика не знаел как да реши този проблем.
Сириусианците много ни обичат - ние сме техните мажи деца и те не искат да ни изгубят.
Затова преди около 250 г. започнали да проучват галактическите Акашови хроники, за да
разберат какво мислят по този въпрос другите разумни раси, обаче не открили нито един
подходящ вариант. Но обичта им към нас била толкова силна, че те продължавали да търсят,
макар шансовете да били почти равни на нула. И ето, че веднъж в някаква дапечна галактика
открили едно единствено същество, което им предложило възможно решение на проблема с
човечеството. То съществуваю само като проект, но никога не било изпробвано на практика.
Идеята, обаче, била блестяща и вероятно щяла да свърши работа.
 Сириусианците се обърнали към Галактическия съвет и поискали разрешение да проведат
на Земята този необикновен експеримент, за да спасят човечеството. Върховният съвет на
Сириус изложил цялата налична информация. Виждате ли, през август 1972 г. нашето Слънце
щяло да се разшири физически, да обгърне Земята и да я изгори в пламъците си. За него това би
било само една пулсация и след няколко години то вероятно би се върнало отново в нормашото
си състояние. Но що се отнася до нас, ние бихме загинали само за пет минути.
За да проведат експеримента успешно, сириусианците първо трябвало да защитят Земята и
хората от пожара на Слънцето, но за да не се разруши напълно нашата еволюционна ДНК, ние
не бивало да разберем нищо. Също като във филма „Стар Трек", чийто екипаж декларира, че
няма да се намесва в живота на чуждите цивилизации. Но в случая наистина имало много важна
причина за ненамеса: подобни действия от страна на една извънземна раса биха променили
завинаги човешката ДНК и това би тласнато първоначалните предписания за развитието МУ в
друга посока. Ако сме узнаели какво точно става, повече Нямало да бъдем хора! Както
разбирате, тази информация била само за избрани, не за масовото съзнание.
Сириусианците искали да ускорят хода на нашата еволюция, за да успеем навреме да
започнем цикъла на новата реалност, да завършим 13 000-годишния експеримент и да се върнем
към Христовото съзнание. После трябвало отново да преживеем онова, което сме пропуснали
поради разширяването на Слънцето, за да продължим пътя си в синхрон с новата луциферна
реалност. Положението било доста сложно.
Галактическият съвет попитал сириусианците дали според тях някой ще оцелее, ако не
проведат експеримента си. Ако има вероятност да се спасят дори един мъж и една жена, не биха
им дали разрешение. Но тъй като щели да загинат всички до последния човек, нямало какво да
се губи и Съветът се съгласил. Освен това, такъв опит не бил правен никога дотогава, дори при
зараждането на живота. Всички искали да видят дали ще завърши успешно.
Сириусианците се върнали и застанали на позиция с черния си пурообразен кораб точно
пред външната мембрана на Земята. Той бил построен специално за целите на експеримента.
След това слезли на планетата в четвърто измерение и закрепили специални обекти по външните
краища на звездния тетраедър на земното светлинно тяло - по един на всеки от осемте върха. Те
се намирали в космическото пространство на разстояние няколко хиляди мили от повърхността.
После от четвърто измерение към един от тези обекти, разположен на северния (или на
южния) полюс, бил насочен специален лазерен лъч, непознат на никого дотогава, който излъчвал
неописуемо количество данни. Той пък изпратил лъч - червен, зелен или син - към всеки три от
останалите седем обекта. Лъчът се препредавал по-нататък, докато обхванал и осемте. От
обекта, който се намирал срещу онзи, приел изходния сигнал, лазерният лъч проникнал право до
центъра на Земята, оттам се насочил към повърхността и достигнал до всеки човек на планетата.
Животните и другите живи същества също били включени в това енергийно поле, въпреки че
върху тях не било оказано никакво друго въздействие. Лъчът проникнат в осемте първични
клетки в центъра на човешкото тяло и оттам обхванал полето на звездния тетраедър около него.
Последната стъпка довела до създаването на уникално холографско поле около всеки човек,
което позволило на сириусианците да променят нашето съзнание. Те успели едновременно да ни
защитят и да въздействат върху разума на хората, без ние да разберем нищо.
В резултат около Земята възникнало холографско поле, което пресъздавате външната
реалност на Космоса. Така сме били поставени в едно холографско копие на Вселената, два пъти
изведено от изходната реалност. Същото поле било използвано, за да се предпази Земята от
смъртоносното разширяване на Слънцето. Ако Земята пламнела в неговия огън, ние дори не
бихме го разбрали.
Същевременно сириусианците можели да контролират човешките мисли и чувства и да
прожектират образи в непосредственото ни обкръжение. Това им позволявало да въздействат
върху еволюционния път на всеки земен човек. Цялата система от мерки осигурявала пълна
защита по време на промените, без хората да подозират какво става, и давала възможност за
цялостно преобразуване на нашата ДНК - ако и когато се наложи.
Планът бил да ни отнемат свободната воля за кратко време с цел бързото преобразуване на
нашата ДНК, после постепенно да ни я връщат до такава степен, че ние сами да започнем да кон-
тролираме ситуацията - те направили всичко това, за да издигнат човечеството възможно най-
бързо до Христовото съзнание. Дали този сложен и неизпробван на практика план щял да успее?
Никой не знаел. Но Вселената нямала търпение да разбере.
7 август 1972 г. u успешното продължение на експеримента
И ето, че настъпил големият ден - 7-ми август 1972. Кулминацията на събитията фактически
продължила около седмица, но на 7-ми август достигнала своя апогей. Ние никога няма да
Узнаем какво точно се е случило през онзи ден, докато не достигнем до нивото на Христовото
съзнание, и никой няма да ми повярва, ако го разкажа с думи. Истинските събития били почти
напълно скрити от нас с помощта на холограмата, но онова, което в действителност е станало,
или онова, което са ни разрешили да видим, си остава най-мощното зарегистрирано излъчване
на енергия от Слънцето. В продължение на три дни скоростта на слънчевия вятър достигнала 4
023 360 км в час и през следващите 30 дни поддържала рекордно високо ниво. Наблюдавало се
наистина импозантно космическо зрелище.
Експериментът преминал изключително успешно и ние, невинните хора, все още сме живи.
Оцелели сме в най-критичния момент без никакви проблеми. Всичко, което сириусианците
направили, било да излъчват „предаването" си непрекъснато, та хората да си мислят, че стават
някакви незначителни промени, после да продължат хода на събитията по начина, по който те
биха се разгръщали без холографското поле. Те не искали да променят нищо, докато се убедят,
че системата действа перфектно. След около три месеца започнали истинската си работа по
ускорената промяна на съзнанието.
Цели две години - от юни или юли 1972 г. (малко преди разширяването на Слънцето) до края
на 1974 г. ние сме били лишени от свободна воля. Всички събития, както и нашите реакции към
тях били програмирани с цел да се ускори духовната ни еволюция. Експериментът вървял
изключително добре. Сириусианците ликували. Като че ли наистина сме започнали да се
справяме.
Връщане на свободната боля u неочаквани положителни резултати
Накрая, когато станало очевидно, че напредваме, сириусианите частично ни върнали
свободната воля. Обаче при погрешен избор от наша страна те отново и отново продължавали да
ни предоставят аналогични решения, докато не си научим духовните уроци. Външните
обстоятелства се променяли, но уроците оставали едни и същи. В даден момент ние сме ги ус -
воили и сириусианите ни позволили да си върнем напълно свободата на волята.
Целият този процес бил съобразен по време и с друго събитие, а именно доизграждането на
решетката на Христовото съзнание около планетата, с което се заело Великото Бяло Братство. Тя
била завършена през 1989 г. и това давало на хората реалната възможност да се издигнат до
следващото измерение. Без нея никой не би могъл да достигне до каквото и да било ниво. През
следващите години били направени някои минимални промени, но решетката вече
функционирала.
От началото на 90-те години на XX век човечеството се намира в най-уникалното положение
във Вселената, а ние дори не подозираме за това.
През първите три години от експеримента на сириусианците станало ясно, че започва нещо
наистина необикновено - нещо, което никой дотогава не бил виждал или очакват. Още щом се
появил този странен феномен, от него се заинтересуваш същества от цялата Галактика. Преди
това ние сме били просто една прашинка сред безкрайните измерения на светлината. С нап-
редването на експеримента започнаш да ни наблюдават дори обитателите на други галактики. И
повечето живи същества от най-различни светове насочили вниманието си към нашата малка
скромна планета. Сега сме нещо като суперзвезда във Вселената и всички говорят за нас!
Причината за това внимание станала скоростта, с която еволюираме. От мястото, на което се
намираме - вътре в холографския експеримент - не можем да разберем колко бързо напредваме,
но отстрани това се вижда ясно. Ние се развиваме толкова бързо, че нито една известна форма на
живот не би могла дори да си представи, а при нас то става съвсем естествено. При това
процесът вътре в самия експеримент върви експоненциално, ако можехме да го наблюдаваме.
Дори на Духовната йерархия й е трудно да си го обясни. Едва ли някой може да каже докъде ще
стигне един експеримент, който се провежда за пръв път и няма прецедент в историята.
По-рано ви разказах за Тот и Шесат, които заедно с още 32 Души напуснати Земята, за да
отидат в светове от по-високи измерения, като преминат през Великата Пустота (вж. Глава 1 1) -
сега започваме да разбираме смисъла на тяхната постъпка. Висшите учители се опитвали да
изяснят какво се случва всъщност. Те навлезли през междупространствените прозорци, които се
отворили поради нашето разширено съзнание. Сега знаем, че те са изминали целия път през
Великата Пустота и са достигнали до следващата октава. От гледна точка на нормалните
представи във Вселената това е толкова изумително, че малцина се решават да обсъждат открито
докъде ще доведе всичко това. Ясно е едно - то се случва за пръв път.
Още нещо. При по-внимателно проучване се оказва, че онова малко зрънце информация,
получено в някаква далечна галактика от едно-единствено същество (което дало идеята за
експеримента на сириусианите), вече се съдържа в първичната реалност. Разбира се, Бог е бил
наясно какво ще се случи и единствено Той е знае накъде сме поели.
Давам ви тази информация, която ще ви помогне да разберете скритата реалност зад
ежедневните събития, по една проста причина: вие вече сте или предстои да се превърнете в
новите Висши учители, които ще наследят Земята. Вие и онези, които работят с вас, скоро ще
поемат отговорността за пробуждането на останалата част от човечеството. Основната
информация, необходима да отвори вашите умове и сърца към първичната реалност, се
съхранява вътре във вас. Вие носите мъдрост, постара от времето. Нека вашите дела да бъдат за
благото на всички живи същества във Вселената. Бог винаги ще бъде с вас.
Преодолейте дуалистичното съзнание, разделящо всичко на добро и зло, и се отворете за
единение с Бог и първичната реалност. От тази древна перспектива и в светлината на идния ден
непременно ще се роди нещо съвършено ново.

ОСЕМНАДЕСЕТ
Смяна на измеренията
Великата промяна
Повечето пророци и коренни народи по света предсказват, че Земята и човечеството ще
преживеят „велика промяна". Ние смятаме, че в крайна сметка тя ще се прояви като планетарна
смяна на измеренията и преход към ново ниво на съществуване, свързано с промяна на
съзнанието и преминаване към Христовото или единното съзнание. В последната глава
подробно ще разгледаме глобалните процеси. Ще се съсредоточим върху същността на прехода
към следващото измерение, за да извлечем достатъчно мъдрост и да я приложим в днешния си
живот. Така великата промяна ще протече по-хармонично. Осмислянето й ще ускори духовното
ни израстване и ще ни помогне да използваме ефективно времето, което ни остава на тази
красива планета.
Междупространствен преход означава, че една планета или някакво космическо тяло се
прехвърля от едно измерение в друго. В нашия случай става въпрос за издигане от трето в
четвърто измерение. Точно това предстои на планетата като цяло и на всички нейни обитатели.
Американските индианци вярват, че скоро ще извършим преход от четвъртия в петия свят,
предшестван от така наречения Ден на пречистване. Разликата в „номерацията" се дължи на
факта, че те разглеждат Пустотата като отделен свят и започват да броят от нея. Следователно,
третото измерение за Мелхизедеците и четвъртото за индианците е едно и също.
Ако пожелаете, вие бихте могли да осъзнаете същността на прехода към следващото
измерение или новия свят. Въпреки че процесът вероятно ще бъде много кратък, можем да
разберем през какви промени ни предстои да преминем. Така ще повдигнем завесата и ще си
обясним защо на този свят се случват определени събития, което на свой ред ще внесе яснота в
ума и сърцето, така необходими, докато преживяваме трансформацията.
Общ поглед върху смяната на измеренията
ЕТО какво се случва обикновено при планетите от нашата галактика: отначало магнитното
поле отслабва и става неустойчиво, следва срив на обитаващите ги цивилизации и накрая
настъпва последната фаза. По правило тя продължава най-малко три месеца и не повече от две
години. През този период обществото започва да се разпада и става опасно дори просто да си
жив. Разрушават се всички системи, които поддържат съществуването му, и навсякъде настъпва
хаос. Тъкмо за тези времена се подготвят повечето религиозни системи, например, мормоните.
Тогава ние все още се намираме на Земята в трето измерение, но на практика предстои да
преминем в четвъртото.
Следва периодът от 5-6 часа непосредствено преди началото на междупространствения
преход. Той е много особен, защото четвъртото измерение започва да прониква в третото. Тогава
започваме да подозираме какво всъщност ни очаква.
Но когато започне истинският преход, няма място за съмнения. Ще се наблюдават
специфични промени на цветовете и формите, които трудно ще се поберат в умовете на повечето
хора. От този момент нататък ще напуснем третото измерение. Вероятно тогава ще се измести и
оста на въртене на Земята, но ние няма да разберем това, защото на практика ще се окажем в
ново пространствено-времево измерение. Разбира се, съществуват и други варианти на прехода,
но обикновено той протича по този начин.
След като преминем през Пустотата, ще навлезем в четвърто измерение. Животът на Земята
ще се промени кардинално. Възкресение, извисяване, окончателна смърт - всичко това се отнася
до предишната фаза. Оттук нататък започва раждането в новия свят.
Приведеният по-долу сценарий разказва подробно как обикновено става преходът към други
измерения във Вселената, но Земята е особен случай. Най-напред ще ви опиша нормалната
трансформация, т. е. как би трябвало да протече естественият процес, но при нас почти сигурно
няма да стане точно по този начин. Историята може да промени своя ход и да се развие съвсем
различно от това. което сега ще ви разкажа. Зависи от любовта ни един към друг като
планетарна раса от човешки същества. Накрая ще ви представя една алтернативна хипотеза.
Твърде рано е да предвидим дали точно така ще се случи, но това е една от възможностите.
Първите признаци
Първият признак за началото на прехода към друго измерение е рязкото отслабване на
геомагнитното поле. На учените е известно, че през последните 2000 г. - от времето на Исус - то
непрекъснато спада, но от 500 г. насам отслабва доста по-забележимо. С наближаването на
прехода то сякаш започва да полудява - това вече е регистрирано. Летищата по цял свят неп-
рекъснато коригират позицията на северния магнитен полюс, за да могат да ползват
автоматичните си уреди. През последните 30 г. се наблюдават много странни промени в
геомагнитното поле. Птиците не мигрират до обичайните си места. По време на прелетите ятата
следват магнитните линии, но те вече не са същите. Според мен, по тази причина делфините и
китовете излизат на брега - при миграцията си те се ориентират като птиците. Много от
магнитните линии по-рано са заобикаляли покрай бреговете, но сега водят право към сушата.
Китоподобните ги следват и засядат в пясъците. Накрая геомагнитното поле вероятно ще спадне
до нула. Това се е случвало многократно в земната история.
 Ако стане така, събитията могат да се развият по няколко сценария. Полето може да се
преобърне и полюсите да сменят местата си. Или след като достигне до точка нула. да се
възстанови старата конфигурация, но по съвсем друга ос. Магнитното поле би могло да се
измести по различни начини, но за вас и вашето извисяване това едва ли ше има голямо
значение. Вие вече няма да сте тук, на това ниво на земното измерение, затова едва ли ще
преминете непосредствено през този процес.
Наблюдават се и други, по-фини енергийни промени, например честотата на Шуман
(основната резонансна честота на планетата Земя), които ще настъпят преди самия
междупространствен преход, но най-големи са геомагнитните. Няма да ви говоря за резонанса
на Шуман, тъй като правителството на САЩ се старае с всички сили да отрече, че с него става
нещо. Ако искате да знаете цялата истина, потърсете материали от Германия или Русия, защото
и двете страни разполагат с информация по въпроса, която напълно противоречи на
американската позиция. Освен това можете да се запознаете с книгата на Грег Брейдън. Той е
доста по-осведомен и честен.
Особеното значение на геомагнитното поле е свързано с въздействието му върху човешкия
мозък, при условие че то спадне до нула и остане в това положение повече от две седмици. В
зората на космическите полети руснаците забелязали, че когато космонавтите се намирали извън
земното магнитно поле повече от две седмици, те буквално полудявали. Точно това се е случило
и след Падането, когато потънала Атлантида - хората изгубили паметта си и се държали като
ненормални. Очевидно то поддържа нашата памет цяла и здрава, подобно на магнетофонна
лента, и това е свързано с нашите емоционални тела. Затова руснаците изобретили малки
устройства, които космонавтите носели на коланите си, за да поддържат нормално
електромагнитно поле около себе си, докато са в околоземното пространство. Сигурен съм, че и
НАСА е направила същото.
На пръв поглед изглежда странно, че геомагнитното поле въздейства върху нашите емоции,
но помислете какво се случва при пълнолуние. Луната го променя съвсем незначително и все
пак последствията са очевидни. Проверете полицейските доклади в повечето големи градове по
света за дните преди, по време и след пълнолуние. През тези три дни се регистрират повече
убийства, изнасилвания и тежки престъпления в сравнение с всички останали. Но когато
магнитното поле слезе до нула, проблемът става много по-сериозен. Дори движението на фон-
довите борси по света се базира върху човешките емоции, така че представете си до каква
повсеместна бъркотия може да доведе силното колебание на земното магнитно поле, особено ако
продължи повече от две седмици.
Периодът преди прехода
Обикновено той продължава от три месеца до две години. Отличава се най-вече с това, че
поради промените в геомагнитното поле хората започват да се държат като луди. Това води до
разпадане на социалните системи по света. Фондовите борси се сриват, правителствата стават
недееспособни и обявяват военно положение, но това не помага, защото и военните имат същите
проблеми. Процесът се съпровожда от недостиг на храни и пълна безпомощност. На всичкото
отгоре повечето хора полудяват и се хващат за оръжието. На Земята не остава нито едно сигурно
място.
Обаче благодарение на изключителната помощ от страна на нашите духовни извънземни
братя и поради невероятната промяна на съзнанието, която успяхме да постигнем, сега имаме
чудесната възможност да не изживяваме такъв опасен период, а дори и да се наложи, той ще
трае много кратко. Всъщност няма да се учудя, ако изобщо не получим никакво
предупреждение, освен онези 5-6 часа, за които ще говорим по-нататък.
Ако искаме да се подготвим за този момент на физическо ниво, ще започнем да копаем
скривалища в земята и да се запасяваме с продукти и други вещи поне за две години. Обаче ако
се скрием в него по време на събитието, изобщо няма да излезем оттам. Защо? Защото
междупространственият преход ще пренесе земното съзнание на ново равнище - на място,
където не съществува третото измерение или нашата обичайна реалност. Щом преходът започне,
триизмерният свят ще си отиде, затова няма смисъл да копаем землянки и да се запасяваме с
продукти с надеждата, че когато всичко свърши, ще излезем оттам и ще продължим нормалния
си живот.
Доста хора неотдавна постъпиха точно така в очакване на компютърния срив при
настъпването на 2000 г. В това няма нищо лошо, но трябва да разберете, че така няма да се
спасите. Никаква физическа подготовка няма да ви помогне в по-висшите измерения. Успехът ви
ще зависи от духовната ви осъзнатост и най-вече от вашия характер. Да, от характера. След
малко ще ви обясня.
Последните 5-6 часа преди прехода
ОТ нормална гледна точка тази фаза е доста странна. Индианците от племето таос, където
съм се родил при първото си идване на Земята, са получили указания да влязат в своите
пуеблоси (каменни жилища), да спуснат завесите, да не поглеждат навън и да се молят. Ако
надникнат през прозореца, могат да се изплашат, а точно това не бива да се случва.
През тази фаза се наблюдават странни явления. Двете измерения започват да се наслагват
едно върху друго. Седите си в стаята и изведнъж пред вас просто от въздуха се появява нещо,
което не се побира в ума ви - някакъв обект от четвъртото измерение, който не се вписва в
разбиранията ви за реалността. Цветовете са просто немислими. Те са изключително ярки и
сякаш греят отвътре със собствена светлина. Като че ли цветът не се отразява, а по-скоро се
излъчва от странния обект. А самият той има необясними за вашия ум форми. Предметите от
четвъртото измерение не приличат на нищо видяно досега. Но всичко е наред; това е естествено
явление.
Горещо ви препоръчвам да не докосвате тези предмети. Иначе мигновено ще бъдете
засмукани в четвъртото измерение. По-лесно ще ви бъде да не бързате толкова много. Ако все
пак не успеете да го избегнете - какво пък, значи такава е волята Божия.
Изкуствените материали и луциферните мисъл-форми
Следващият феномен, който вероятно ще наблюдавате, се отнася до природата на
реалността, в която живеем - творението на Луцифер. Първичната реалност е създадена така, че
всичко в нея е свързано и се развива според Божествения план. Но в реалността на Луцифер има
много изкуствени предмети, произведени с помощта на технологиите. Ако не са направени от
природни материали, те няма да могат да преминат в четвъртото измерение, а ще се разпаднат до
първоначалните си елементи. Синтетичните материи също биха могли да се изпратят в следва-
щото ниво, но за целта трябва да се създаде особено енергийно поле, което да ги задържа цели.
Нещо повече, изкуствените обекти имат определена степен на стабилност. Някои от тях не
са много датеч от естествените, например стъклото. То е просто разтопен пясък. Но други ма-
териали, като съвременните пластмаси, са твърде откъснати от природата и това ги прави много
нестабилни. Така че, по време на 6-часовата фаза на прехода някои синтетични предмети ще се
разтопят или ще се разпаднат по-бързо от други в зависимост от устойчивостта си.
Автомобилите са направени от пластмаса и други изключително нестабилни материали, затова
те до голяма степен ще се разрушат и частично ще се разпаднат до първичните си елементи.
Затова и повечето от съвременните жилища няма да бъдат безопасни по време на прехода.
Индианците таос-пуебло знаят как точно ще протече този процес, затова много отдавна са
забранили използването на съвременни строителни материали в своите пуеблоси. Извън
селищата си те строят летни къщи от изкуствени материали, но са инструктирани да се върнат в
древните си домове в Деня на пречистването. Някои пуеблоси имат прозорци, но тъп като по-
рано те са били без дограма и стъкла, няма да бъде голяма загуба, ако се разрушат. Всичко
останало е построено or глина, слама, камък и дърво. Така че индианците няма да имат никакви
проблеми.
 Следователно, когато събитието настъпи, най-добре е да се намирате сред природата, а ако
не можете, значи такава е волята Божия. Аз не бих се притеснявал по този повод. Само ви
информирам, за да разберете кога започва преходът.
Ще обясня малко по-подробно. Синтетичните предмети фактически са просто мисли,
създадени от и чрез експеримента на Луцифер. Те не съществуват в първичната реалност.
Сигурно ви е трудно да ги възприемете просто като мисли. По-добре да ги наречем „мисъл-
форми". Те идват от мястото, което индуистите наричат „ментален план" - от по-високо
измерение - и бавно се процеждат надолу през нивата, докато спрат тук, в трето измерение.
От човешка гледна точка някой измисля нещо, представя си го и после търси как да го
осъществи. Хората го сътворяват по един или друг начин и го материализират на Земята. Няма
значение дали става въпрос за един човек, или за група. Онзи (или онези), който го изработва, не
притежава този предмет на земно ниво, дори да се смята за негов създател. Той се удържа цял с
помощта на нашата третоизмерна човешка решетка около планетата. Това е решетката на
съзнанието на всички хора в това измерение. Ние живеем в една реалност по „взаимно
съгласие", поддържана от обща решетка, затова ако някой умре, създаденият от него обект
продължава да съществува. Но ако цялата решетка се разруши, обектите ще се разпаднат до
елементите, от които са направени, и от тях няма да остане и следа. А преди или по време на
прехода тя със сигурност ще изчезне.
Очевидно хората, които отсега започват да полудяват поради промените в геомагнитното
поле, ще се почувстват още по-зле, като видят как се разпада реалността на Луцифер и как
предметите започват да изчезват или да се разрушават. За щастие това ще трае по-малко от 6
часа.
Според Едгар Кейси и други ясновидци, на Земята са живели много други напреднали
цивилизации, но от тях не са останали почти никакви следи. Вече обяснихме по каква причина.
Синтетичните им материали не са преминали през последния между* пространствен преход
преди 13 000 г. или по-раншните. При всяко издигане до следващото измерение Бог разчиства
околната среда на първичната реалност.
Ако тук пристигне някоя високоразвита извънземна цивилизация и поиска да построи нещо
(например пирамида), която да се запази десетки хиляди години, няма да използва високо тех-
нологични метали, като неръждаема стомана, например. Ще се ограничи с природни материали,
взети от самата планета, които са много по-здрави и надеждни. Така пирамидата ще устои на
всички естествени междупространствени преходи, през които преминава всяка планета. Тук не
става въпрос за ограничените възможности на каменната ера, а за много разумно решение - това
е истината.
Освен това, високоразвитите извънземни цивилизации твърде внимателно следят да не
оставят никакви следи от посещението си. Те или вземат телата си със себе си, или ги
унищожават, за да не нарушават галактическия закон за ненамеса.
Планетарните преходи
Всеки човек, живял някога на Земята, вече е преживявал прехода. Няма как иначе - щом е
попаднал тук. Това е неоспорим космически факт. Когато и откъдето и да сме дошли, е трябвало
да преминем през Великата Пустота, за да стигнем дотук (освен ако не идваме някъде съвсем
отблизо), следователно сме сменили измеренията. В деня, в който сме се родили като бебета на
Земята, сме преживели междупространствен преход. Преминали сме от един свят в друг, но сме
го забравили поради непълноценната човешка памет.
И тъй като не помним, че сме се раждали в други измерения, сме си наложили невероятни
самоограничения. Например, смятаме, че не можем да пътуваме надалеч, защото разстоянията в
нашата реалност са толкова големи, че не сме в състояние да ги преодолеем. Дори не можем да
напуснем Слънчевата система, затова при днешното състояние на съзнанието сме се превърнали
в затворници в собствения си дом.
 Не е ли така според вас? Разбира се, от гледна точка на общоприетия възглед за
пространството и времето пътешествията на дълги разстояния с обикновен космически кораб са
невъзможни. Учените вече са стигнали до това заключение. Но мисълта, че никога няма да
напуснем пределите на Слънчевата система, е доста обезкуражаваща. Нужни са 115 милиона
години, за да се достигне до най-близката звезда (Алфа Кентавър - на около 4 светлинни години
от нас) със съвременната космическа техника. Хората не живеят толкова дълго, а при това
говорим за най-близката звезда. Би било просто невъзможно да навлезем в дълбокия Космос. За
да успеем, трябва да променим представите си за времето и пространството.
Както вече казахме, проблемът ни е в това, че познаваме само времето и пространството;
почти напълно сме изгубили представата си за измеренията. Но тъй като всичко на този свят е
съвършено, паметта ни започна да се възвръща днес - тъкмо когато ни е нужно. Спомените
изникнаха най-напред в сънищата и мечтите ни, после се появиха в киното. Филми като „Стар
Трек", „Контакт", „Сфера" и много други разработват идеята за различните измерения. Ние ще
си спомним, защото Бог е с нас.
Хайде да го направим. Ще ви разкажа какво се случва обикновено при
междупространствения преход. Ще ви запозная с личния си опит, но на практика може да бъде
малко по-различно, защото Вселената непрекъснато експериментира. Може би някои биха
предпочели да го чуят като разказ, но смятам, че е по-добре да ви представя нещата в истинския
им вид.
Реално преживяване на планетарния преход
Не забравяйте, че това, което сега ще ви разкажа, може да се прочете във всеки галактически
учебник. Така се развива нормалният сценарий. Някои от детайлите не са едни и същи, защото
животът е гъвкав, но като познавате нормалния процес, ще схванете и оттенъците..
Сега човечеството навлиза в новото хилядолетие и Висшите учители смятат, че в
навечерието на прехода ще има твърде малко насилие, защото вече сме извървели голяма част от
пътя. Свършили сме чудесна работа, помагайки на новото съзнание да се роди! Затова сега ви
казвам: отпуснете се и не се безпокойте. Радвайте се на трансформацията. Когато почувствате
съвършенството на живота, ще се превърнете в онова малко бебе, към което може би сте мечтали
да се върнете. Знайте, че ще се погрижат за вас и че събитието се ръководи от чистата любов.
Този енергиен прилив е много по-могъщ от вас, затова спокойно се оставете на потока на живота
и просто бъдете.
Най-вероятно ще избегнем периода на хаос, който продължава от три месеца до две години.
Според прогнозите, времето преди прехода ще бъде изключително кратко и с минимални раз-
рушения. Очакват се малко или почти никакви предупредителни сигнали, освен през последните
5-6 часа. Най-вероятно една сутрин ще се събудите като обикновен човек и още преди залеза ще
се окажете новородено бебе в съвършено различен свят.
Шестте часа преди прехода
Нека разгледаме последните шест часа. Събуждате се в ясната прохладна утрин в чудесно
настроение. Ставате от леглото и се чувствате малко особено - някак олекнали. Решавате да се
изкъпете. Пускате крана и чакате да се напълни ваната, но усещате нечие присъствие зад гърба
си. Обръщате се и виждате нещо голямо, светещо в необикновени ярки цветове, което плува
покрай стената на около метър над пода. Докато се чудите какво става, отникъде се появява още
едно по-малко нещо и двете започват да кръжат наоколо.
Изхвръквате от банята и влетявате в спалнята, обаче тя цялата е пълна с такива малки
странни нещица. Отначало мислите, че полудявате или че развивате мозъчен тумор, който
уврежда възприятията ви, но изобщо не е така. Внезапно подът пред вас се разцепва и цялата
къща започва да се накланя. Тичате на двора, където всичко изглежда нормално - само дето е
пълно с онези невероятни неща, които си летят насам-натам.
 Решавате да седнете и да не мърдате. Спомняте си за Мер-Ка-Ба и започвате да дишате
осъзнато. Отпускате се в праничния поток, който тече през тялото ви. Огромната въртяща се
Мер-Ка-Ба ви обгръща с усещане за топлота и безопасност. Концентрирате се и чакате, защото
онова, което предстои да се случи, е благословено от Бог. Няма нужда да ходите никъде.
Предстои ви най-удивителното пътешествие, което можете да си представите. То е древно и
същевременно съвършено ново. То е нещо прекрасно и вие се чувствате фантастично. Чувствате
се по-живи от когато и да било по време на съществуването си в обикновената земна реалност.
Всеки ваш дъх е изумителен.
Хвърляте поглед към поляната, откъдето се надига блестяща червеникава мъгла, която сякаш
излъчва собствена светлина. Постепенно тя запълва пространството около вас и не след дълго ви
обгръща изцяло. Тя всъщност не прилича на обикновената мъгла, каквато сте виждали досега.
Струва ви се, че е навсякъде, дори я дишате.
В тялото ви се появяват странни усещания. Не неприятни, просто необичайни. Забелязвате,
че червената мъгла бавно се превръща в оранжева. Малко след това тя вече е жълта. Жълтото
бързо става зелено, после синьо, пурпурно, виолетово, накрая ултравиолетово. После в
съзнанието ви избухва мощен взрив от чиста бяла светлина. Тя не просто ви обгръща - сякаш вие
самите сте тази светлина. За вас не съществува нищо друго на света.
Последното усещане продължава дълго. Бавно, много бавно бялата светлина става
прозрачна и отново започвате да виждате мястото, където седите. Само че всичко изглежда
метално, сякаш е направено от чисто злато - дърветата, облаците, животните, къщите, другите
хора - освен вашето тяло, което може и да бъде, а може и да не бъде златно.
Почти незабележимо златната метална реалност става прозрачна. Постепенно всичко
заприличва на златно стъкло. Можете да виждате през стените; гледате как зад тях се движат
хора.
Пустотата - три дни тъмнина
Накрая златната метална реалност започва да се замъглява и да чезне. Яркото злато
помътнява и постепенно губи блясъка си, докато накрая целият свят потъва в черен мрак. Тъм-
нината ви обгръща отвсякъде и старият ви свят изчезва завинаги. Вече не виждате нищо, дори
тялото си. Осъзнавате, че стоите стабилно, но същевременно сякаш плувате във въздуха. Светът,
който познавате, вече го няма. Не се бойте. Няма причина за страх. Всичко е напълно
естествено. Навлезли сте в Пустотата между третото и четвъртото измерение - Пустотата,
откъдето всяко нещо е дошло и където трябва да се върне. Навлезли сте в прохода между
световете. Тук няма звук и светлина. Няма никакви сетивни възприятия. Няма какво друго да
правите, освен да чакате и да усещате благодарност, че сте се съединили с Бог. Вероятно в този
миг ще заспите. Това е нормално. Ако останете будни, ще ви се стори, че е изминало много,
много дълго време. На практика продължава само три дни.
За да бъдем съвсем точни, този преход трае от два дни и четвърт (най-краткият известен
досега) до около четири дни (най-дългият от всички). Обикновено минават около три денонощия
и половина. Разбира се, тук говорим за земни дни, но това време е субективно, а не реално,
защото времето - такова, каквото го познаваме - не съществува. Сега се намирате в „края на
времената", за който говорят майте и много религиозни и духовни течения.
Новото раждане
Следващото преживяване е твърде шокиращо. Носили сте се в мрака на нищото около три
дни, макар че на някаква част от вас може да са й се сторили хиляди години. После съвсем
неочаквано, само в един миг, целият свят избухва в ярка бяла светлина. Просто ослепителна.
Най-ярката бяла светлина, която някога сте виждали. Ще мине доста време, докато очите ви
свикнат и успеят да понесат блясъка й.
Най-вероятно това преживяване ще ви се стори съвършено ново - всъщност току-що се
родихте в една нова реалност. Вие наистина сте малко бебе. Също както при раждането ви на
Земята - идвате от едно тъмно място и излизате на светло; донякъде сте заслепени и ме знаете
какво, за Бога, става тук. Усещането е почти същото. Поздравления! Току-що се родихте в
блестящия нов свят!
Когато се адаптирате към ярката светлина, за което е нужно време, започвате да виждате
цветове, каквито не сте срещат и досега и дори не сте подозираш, че съществуват. Всичко наоко-
ло, цялата реалност, всички усещания ще бъдат странни и непознати за вас, като изключим
онези матки нещица. които плуваха наоколо малко преди прехода.
В действителност това е нещо повече от повторно раждане. Когато се родите на Земята,
отначало сте малко дете и растете, докато станете възрастни. Обикновено се смята, че когато
достигне зрелост, човек престава да расте. Може да ви прозвучи странно, че един възрастен
става дете в новия свят, докато сами не се убедите в това. По същия начин ще започнете да
растете, докато не достигнете тукашната зрелост. Възрастните в новия четвъртоизмерен свят са
доста по-високи от нас. Мъжете достигат 4,5-4,8 м, а жените -3-3,5 м.
Тялото ви изглежда плътно, както на Земята, но е различно в сравнение с триизмерната
реалност. Всъщност, ако можехте да се върнете на Земята, никой нямаше да ви забележи. Все
още имате атомна структура, но атомите ви до голяма степен са се превърнали в енергия. Вие
самите сте се превърнали почти изцяло в енергия и съдържате много малко материя. На Земята
щяхте да преминавате през стените, но тук тялото ви е плътно. Това ново раждане е последният
ви живот в тази привична структура. В пето измерение, което ще дойде скоро след четвъртото,
животът няма конкретни форми. То безформено състояние на съзнанието. Няма да имате тяло и
ще можете да бъдете едновременно навсякъде.
В четвърто измерение времето е напълно различно. Няколко минути на Земята отговарят на
няколко часа тук, затова само след две години ще достигнете зрелост. Но животът ви в новия
свят не означава само да пораснете на височина, както става на Земята. Има такива нива на
познание и съществуване, които трудно бихте си представили скоро след навлизането си в
четвърто измерение, също както едно земно бебе не може да разбере астрофизиката.
Мисъл и оцеляване
Ето че сега сте бебе в един нов свят. Но далеч не сте безпомощни. Вие сте могъщ дух, който
може да контролира цялата реалност със силата на мисълта си. Каквото си помислите, се случва
начаса! Макар че отначало едва ли ще го разберете. На повечето хора им трябват няколко дни,
докато свържат двете неща, обаче този период е най-важен. Ако не успеете да го осъзнаете, през
тези дни може да се реши съдбата ви и вашето оцеляване в новия свят.
Представете си само, родили сте се преди няколко минути, а вече започва най-голямото
изпитание в живота ви. Когато се отвори прозорецът към четвъртото измерение, всеки може да
премине през него, но определено не всеки може да остане.
Ние открихме, че на този етап се оформят три различни групи. Първо, там пристигат хора.
които са готови за прехода. Те са се подготвили още на Земята чрез начина си на живот. Второ,
има хора, които не са готови, защото са изпълнени с толкова страхове, че не могат да напуснат
триизмерния свят и да преминат през Пустотата - те незабавно се връщат на Земята. Накрая,
третата група преминава, но не е съвсем подготвена за новото си съществуване.
Те са достатъчно готови да се прехвърлят в четвъртото измерение, но не и да останат в него.
Точно за тях говори Исус, когато казва в края на една от притчите си: „...мнозина са звани, а
малцина призвани".14
В Евангелието има още една притча - за стопанина, чиито слуги му съобщили, че в нивата
му са поникнали много плевели и го попитали какво да направят. Той им наредил да ги оставят
да растат заедно с пшеницата и когато дойде жътвата, да ги ожънат и след това да отделят
плевелите от житото. Един земеделец обикновено ще се опита да се освободи от плевелите още

14
Евангелие от Матея, 20:18
преди да пораснат, но Исус е рекъл друго. Той е имал предвид двата типа хора - онези, които са
готови, и другите, които още не са.
Недостатъчно подготвени означава, че хората са донесли със себе си всичките си страхове и
омраза. Когато се озоват в този толкова странен свят, в тях се надигат страх и гняв. Но понеже не
знаят, че каквото си помислят, тутакси ще се материализира, опасенията им започват да се
проявяват реално.
Повечето хора не разбират какво става, затова отначало се стараят да възпроизведат познати
образи от предишния свят - все неща, с които са свикнали. Правят го несъзнателно, поради
инстинкта си за самосъхранение. Започват да пресъздават старите си представи и емоционални
модели. Но новият свят е толкова необикновен, че всичките им страхове излизат наяве. Те си
казват: „Олеле, какво става тук? Това си е чиста лудост!" Виждат хора, починали много отдавна,
както и събития от своето минало, дори от детството си. И нищо не разбират. Разумът им се
опитва да сложи някакъв ред.
Хората решават, че халюцинират, и това ги плаши още повече. Ако продължат да мислят по
стария земен начин, може да сметнат, че някой им прави нещо лошо, затова трябва да се
защитават. Егото решава, че му трябва оръжие. Мисълта се материализира незабавно и ето че в
краката им се появява пушка с оптичен мерник - тъкмо каквото са поискали. Те вземат пушката
и си казват: „Ами патрони?" Хвърлят поглед наляво и виждат голям сандък с амуниции.
Зареждат оръжието си и се оглеждат за „лошите", които сигурно искат да ги убият. И кой се
появява пред очите им? Лошите момчета, при това въоръжени до зъби.
Така се материализират най-големите им страхове - каквито и да са - и те започват да
стрелят. Накъдето и да се обърнат, навсякъде се появяват разни хора, които се опитват да ги
убият. Накрая се реализира и най-дълбокият им страх - някой ги застрелва.
При хората от този тип обикновено се разиграва някакъв сценарий, който ги изхвърля от по-
висшите измерения и ги завежда обратно в света, от който са дошли. Това е имал предвид Исус,
когато е казал: „Всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат"15. Но Исус е рекъл и друго:
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята" 16, което значи, че ако си седите в новия свят и
си мислите простички неща, като любов, хармония и мир, доверявайки се на Бог и на себе си,
точно това ще се появи около вас. Ще материализирате един прекрасен хармоничен свят. Ако сте
сред „кротките", вашите мисли, чувства и действия ще ви позволят да останете в това по-висше
измерение. И да оцелеете в него.
Разбира се, това е само началото. Вие се родихте и останахте в новия свят. Оттук нататък са
възможни няколко варианта. Но едно е сигурно - след известно време ще започнете да изслед-
вате тази реалност и в един момент ще осъзнаете, че каквото си помислите, това и става.
Тук повечето хора оглеждат телата си и си казват: „Олеле!", после с помощта на мисълта си
започват да се усъвършенстват, докато постигнат физическия идеал, за който винаги са мечтали.
Изцеляват всичките си болести, правят си нови ръце и крака. И защо не? Играят си като деца с
новата играчка. Тъй като на този етап егото все още действа, можете да се направите по-красиви,
по-привлекателни, по-високи. Но скоро ще ви доскучее да усъвършенствате тялото си. Ще
започнете да изследвате новата реалност.
Едно нещо почти сигурно ще се случи. Близо до мястото, където се намирате, неочаквано
ще забележите големи движещи се светлини. Това са мама и татко. Да, в четвъртото измерение
вие имате родители. Всъщност това ви е за последен път, защото в следващия по-висш свят вече
няма да ги има.
В четвъртото измерение, където току-що пристигате, не съществуват такива семейни
проблеми, каквито наблюдаваме на Земята. Тукашните мама и татко ще ви обичат така, както

15
Евангелие от Матея, 26:52.
16
Евангелие от Матея, 5:5.
дори не сте си мечтали. Любовта и грижите им ще бъдат безусловни. Щом вече сте оцелели в
този свят, те не ще позволят да ви се случи нищо лошо оттук нататък. Вие няма да се безпокоите
за нищо. Ако просто се отпуснете и се оставите на цялата тази любов, ви очакват много
щастливи времена. Може би ще осъзнаете, че току-що сте спечелили голямата игра на живота.
Край на всички болки и страдания, които сте преживели в миналото. Животът ви вече е
преминал на друго ниво - прекрасно и свято. Сега при вас съзнателно се завръща целият смисъл
и цел на живота. Започвате един древен и същевременно нов начин на съществуване, който ви
принадлежи. Той винаги е бил ваш. но някога сте се отказали от него. Но ето, че се връщате в
онова състояние, когато Бог присъства навсякъде в живота. Той се проявява във всеки дъх, който
навлиза в лъчезарното ви тяло от светлина.
Как да се подготвим: тайната на ежедневието
Ще попитате: какво можем да направим тук, на Земята, за да се подготвим за живота във
висшите светове?
Със сигурност няма нужда да се запасявате с храна, да копаете скривалище или нещо
подобно. Не че това е лошо, обаче физическите действия са доста ограничени. В небесата, във
висшите светове, вие сте онова, което създавате. Същото важи и тук, но повечето хора не го
знаят. То става ясно от четвърто измерение нататък.
След като сме това, което създаваме, значи е важно и необходимо всичко, което излиза от
нас, да бъде в хармония с целия живот. Трябва да разберем, че онова, което мислим, чувстваме
или вършим, сътворява света, в който после се налага да живеем. Следователно животът па
Земята може да се приеме като училище - тук всеки миг ни предлага уроци, които мигновено
могат да бъдат препратени в другия свят. Нищо чудно, че египтяните и повечето древни
цивилизации са се отнасяли с такава почит към смъртта. Независимо как е дошла, тя отваря
тъмния проход през Пустотата, който води към блестящата светлина на висшите нива на
Битието. Ако се справим с това, ще установим директна и съзнателна връзка с всичко живо във
Вселената - с вечния живот!
Какви са тези земни уроци? Истината е, че Изворът на живота грее в очите на всеки
сътворяван някога човек. Затова дори тук, на Земята, всеки от нас носи огромна интелигентност,
мъдрост и любов. Щом го осъзнаете, започвате да разбирате, че ключът е във вашите мисли,
чувства и действия. Вие знаете точно какво да направите. Казано с прости думи, така
усъвършенствате себе си. Блестящите диаманти във вашия характер се превръщат в инструмент
за оцеляване и духовно издигане.
Буда, Богородица, Лао Дзъ, Мохамед. Исус, Авраам, Кришна, Бабаджи, Майка Тереза и
около 8000 други велики учители на Вечната светлина - това са вашите преподаватели в
училището и вашите герои в живота. Чрез личния си пример те ви показват как да градите
характера си. Всички те знаят, че най-важното е да обичаш ближния си. Това внася ред в
създадения от вас свят и води до вечен живот. Разбирате ли?
Според Мелхизедеците, за да преминете през така наречените звездни портали и да
извършите прехода от една сфера на Битието към друга, единственият начин е да мислите, чув-
ствате и съществувате по строго определени емоционални и умствени схеми. По принцип те
представляват композиция от пет или шест елемента (вж. 13-та глава, Актуална информация 5).
Моделът, който аз използвах, за да навляза в това измерение, се състоеше от любов, истина и
красота, доверие, хармония и мир. Има и много други. Те са като кодове или ключове, с чиято
помощ можете да преминете покрай Пазителите. Ако усетят, че сте готови за света, който
охраняват, те Ще ви пуснат. В противен случай ще ви изпратят обратно там. откъдето сте дошли.
Такава им е работата - вие самите сте установили този ред.
 Фиг. 18-1. Женският ключ към звездните портали
Фиг. 18-2. Мъжкият ключ към звездните портали
Ако просто си седите и си припявате думите любов, истина и красота, доверие, хармония и
мир, няма за какво да се безпокоите. Това е женският път (вж. фиг. 18-1). Има и други начини.
Ето този е мъжки (вж. фиг. 18-2) - състои се от състрадание, смирение и мъдрост, единство,
любов и истина. Любовта и истината присъстват във всички ключове към звездните портали.
Където има състрадание и смирение, там има и мъдрост; това е мъжкият компонент. А
където има любов и истина, там има и единство; това е женският компонент. Първият ключ към
звездните портали е изграден малко по-различно - където има любов и истина, там присъства и
красотата, това е мъжки компонент. А където има доверие и хармония, там присъства и мирът,
женският компонент.
И така, тези ментално-емоционални състояния или модели на звездните портали са най-
важното ви имущество, което трябва да вземете със себе си, когато навлизате във висшите
светове. Те ще стават още по-важни с всяко изкачване на следващото ниво. Докъде ще ви доведе
този процес?
Когато пристигнете в четвърто измерение, щом видите и схванете положението и се научите
да демонстрирате способностите си, за да контролирате събитията, ще започнат да се случват
забавни неща. Спомняте ли си рисунката на един таван в Египет, наречена „Яйцето на
метаморфозата" (вж. 10-та глава, фиг. 10-34 а) - онази с червеникаво-оранжевия овал над главите
на фигурите, които правят 90-градусов завой към другия свят? И вие ще преминете през такава
метаморфоза. Също като при пеперудите, тялото ви бързо ще се промени в нещо сходно и все
пак съвършено различно от предишното.
Думата фараон означава „такъв, какъвто ще станеш". Първият цар, получил титлата фараон,
бил Ехнатон, както и прекрасната му съпруга Нефертити. Ако искате да узнаете какви ще
станете, погледнете тях. Те произхождат от расата на сириусианците, които са наши бащи и
затова ние носим техните гени. Когато му дойде времето, ще се превърнем в сириусиани.
Тяхната раса е създадена да съществува в четвърто измерение. Щом това стане, ще си кажете:
„О, разбира се, спомням си." Промените с вашето тяло ще бъдат толкова естествени, че дори
няма да ги забележите.
Когато започнете да растете на височина, животът в другия свят ще ви се стори съвсем
нормален. Ще навлезете в един от трите най-високи обертона на четвъртото измерение - 10-ти,
11 -ти или 12-ти. В един от тези три свята или във всеки от тях ще натрупате познания и
мъдрост, за да преминете в пето измерение - началото на обратния път към Бога - и ще се
променяте непрекъснато, докато постепенно ви се разкрива истината.
Погледите на цялата Вселена са обърнати към нас, много велики души следят пътя ни
отблизо. Ние сме Божи чеда, които раждат един нов живот. С най-дълбоко уважение ви казвам:
„Благодаря, че ви има."
Уникалният преход
 Вече ви разказахме как обикновено протича преходът към четвърто измерение. Сега ще ви
предложим една хипотеза за онова, което би могло да се случи на Земята сега, в началото на 21-
ви век и на третото хилядолетие. От време на време на някоя планета настъпват аномалии с цел
да се улесни преходът. Тя преминава в следващото измерение, но възстановява предишното по
такъв начин, че да отработи старата си карма и да се придвижи плавно към другия свят. Това се
случва рядко, но не е невъзможно. Обикновено за целта се изисква много високо ниво на
съзнание, а то почти винаги не достига.
Едгар Кейси предрече, че земната ос ще се промени през „зимата на 1998 г.", но това не
стана. Според други предсказания, на 11 август 1999 г. би трябвало или да навлезем в по-висше
измерение, или да се самоунищожим - очевидно и това не се случи. Дали вече не се намираме в
четвърто измерение, без да го знаем? Възможно е.
Темата е толкова обширна, че ще ми е трудно да я обхвана. Най-добре е да обсъдим откъде
би могло да дойде онова високо ниво на съзнание, което да извърши всички необходими проме-
ни. И най-вероятно новите деца, които се раждат днес на планетата - авангардът на земния разум
- пристигат тук точно по тази причина. Огромен брой от днешните наши деца са високо духовни
същества, дошли на Земята да ни помогнат да преминем в новия свят.
Те могат да започнат на прехода по необикновен начин. Може би в този исторически момент
сме свидетели на истинско чудо. Чрез високото си космическо ниво на осъзнаване те могат от
другия свят да пресътворят нашата реалност по такъв начин, че да не се изгуби нито една душа -
вярвам, че желаят точно това. Ще трябва да променим думите на Исус: „мнозина са звани и
всички са призвани". Вярвам, че той ще се възрадва на това. Вселената отдавна мечтае да
трансформира всички души до една. но досега това не е било възможно.
Как децата могат да спасят планетата по такъв необикновен начин? Във висшите светове
чистата детска невинност и обич сами по себе си са източник на творчество и хармония. Ако
тези деца наистина съществуват, а по всяка вероятност е точно така. тогава всичко е възможно.
Може би Бог току-що ни е благословил с безкрайната Си милост.

ДЕВЕТНАДЕСЕТ
Новите деца
Ние, хората, сме много смешни. Около нас се случват вълнуващи, потресаващи чудеса, а ние
ги отричаме с рационалния си ум, за да продължим да си живеем удобно в стария свят. Никой не
иска да разклати лодката. Фактически повечето от нас предпочитат да си спят или да си затварят
очите пред невероятните събития, които засягат всички аспекти на днешния ни живот. През
последните 100 г. Земята се е променила толкова много, че никой - нито един човек - през 1899 г.
не би ви повярвал, ако му опишете нашето съвремие.
„Проблемът 2000" ... „Компютърният срив"... Как стигнахме толкова бързо до този
свръхтехнологичен свят? Това е много е показателно - и ето защо.
Съвременният ръст на познанието
През есента на 1999 г. в Юкатан разговарях с Едгар Мичел. И двамата изнасяхме доклади на
конференцията, посветена на цивилизацията на майте, а по същото време техният жрец Хунбац
Мен провеждаше ритуали за „Новата светлина на Слънцето". Тази прекрасна и много важна
серия от церемонии е била забранена от стотици години. Тя възвестява появата на Новата
светлина на Слънцето и като следствие - на новата Земя.
Мичел каза, че сега НАСА преживява най-големия ренесанс в историята на науката,
превъзхождащ дори теорията на относителността и квантовата физика. Впрочем, двете теории
никога не са се съгласували една с друга, освен това вече са открити някои изключения от тях.
Айнщайн е разработвал теорията за единното поле, за да обедини всички съществуващи сили в
една единствена математическа формула. Оттогава насам научната общност продължава да
търси този хипотетичен „Свещен Граал".
 Според Мичел, НАСА вече е намерила отговора. Той сподели, че през последните 5 г. (до
септември 1999 г.) са били открити толкова много данни относно физическия ни свят, колкото
цялата наша цивилизация е натрупала за 6000 г. Нещо повече, той каза, че през последните 6
месеца учените са получили толкова факти, колкото за предишните 5 години! Това наистина е
впечатляващо. Както убедително доказа д-р Мичел, само преди 100 г. идеята за полет до Луната
би изглеждала абсолютно невъзможна.
НАСА е разработила теорията за единното поле. Учените смятат, че се е родила наистина
велика теория. Накратко казано, те открили, че реалността е холографска. Можете да вземете
едно малко парче от холограмата и по него да възстановите цялата снимка - по същия начин
всяка физическа частичка от реалността съдържа образа на цялата Вселена. На върха на нокътя
си ще откриете матрицата на някоя далечна звезда.
Най-интересното е, че обратното също е вярно. Парченцето от нокътя ви се намира не само
на върха на пръста ви, но и навсякъде в космоса. Индусите наричат нашата действителност
„майя", което значи „илюзия". Те са прави. Тя наистина е холограма. И всичко е светлина!
Мисълта следва вниманието. Вниманието следва намерението. Сега компютрите променят
всичко - чрез тази особена любовна връзка между два живи атома - въглерода и силиция. Земята
има две очи и може да вижда по нов начин, много по-ясно и по-надалеч. Само ако можехме да се
научим да живеем в мир и да не разрушаваме околната среда - сигурен съм, наистина вярвам, че
Великият Дух ще ни даде още един шанс на тази Земя. Всъщност, може би този шанс вече ни е
даден.
Коренното население на Северна, Южна и Средна Америка провежда специални ритуали на
кондора и орела, които потвърждават, че през следващите 13 години ще преживеем последния
земен цикъл. Много от познавачите на календара на майте твърдят, че той ще завърши на 22-ри
или на 24-ти декември 2012 г. Но по-големите им братя - когите 17, както и самите май не са
съгласни и казват, че последният 13-годишен цикъл започва на 19 февруари 2000 г. и завършва
на 18-19 февруари 2013 г.
И още нещо много важно. Нашите по-големи братя смятат, че ние, по-малките, се променяме
и започваме да си спомняме пътя на Великия Дух. В джунглата цари радост и това сгрява
старите им сърца. Ние се учим бързо. Събуждаме се от 500-годишния сън или по-скоро кошмар.
Очите на децата са широко отворени.
А защо Великият преход още не е настъпил? Нали от древността ни предупреждават за
него? Почти всеки пророк, който е говорил за края на времената на Земята, е предсказал именно
този период - точно сега, докато четете тази книга. За разлика от споменатия по-горе 13-годишен
цикъл, той започва от 26 февруари 1998 г. (слънчевото затъмнение) и завършва на 18-19
февруари 2013 г. - времето на Великата промяна. Забележете, че тази дата, определена за „края
на времената", се различава от традиционната - 24 декември 2012 г.
Едгар Кейси („спящият пророк"), Нострадамус, Светото Писание, Богородица, Йогананда и
много други твърдят, че Великият преход ще настъпи в нашето съвремие. Някои предричат
огромни разрушения и страдания, тъй като ще последват невиждани изменения в структурата на
Земята и светът ще се промени до неузнаваемост; други казват, че това е епоха на бързо духовно
израстване, на навлизане в един нов свят, а трети предсказват и едното, и другото.
Коренните народи по света - маорите в Нова Зеландия, зулусите в Африка, кахуна в Хавай,
ескимосите в Аляска, майте в Мексико и Гватемала, когите в Колумбия, североамериканските
индианци, шинтоистите в Япония и много други - всички усещат и предричат, че ни предстои
кардинална промяна. В известен смисъл тя вече е започнала.
Защо толкова много велики хора от векове насам посочват точно този момент в историята? А
аз ще попитам - защо не сега? И дали наистина нещо се случва в момента?

17
Коги - индианско племе, което живее в джунглите на Амазонка.
 През 1899 г. на планетата е имало 30 милиона живи организми. На Майката Земя са й
трябвали милиарди години, за да постигне такова богато разнообразие от видове - от
едноклетъчната амеба до великолепните човеци и делфини. А на човечеството с неговите
неразумни действия и неправилно използване на енергията му бяха нужни само сто години, за да
намали броя им наполовина. Днес повече от 15 милиона живи организми са изчезнали завинаги.
Как е възможно да напреднем до такава степен в развитието на съзнанието и същевременно да
паднем толкова ниско?
Ако успеем да контролираме алчността си и да живеем по повеля на сърцата си, може би ще
се справим. За мен е ясно, че Майката Земя е намерила начин да спаси нас, безсърдечните
човеци. Ако приемем това за истина, то знаете ли откъде идва надеждата? Не от големите учени
или от великите умове; тя идва от нашите невинни деца. Те ни посочват пътя, точно както е ка-
зано в Светото Писание.
Човешките мутации: история и съвременност
„Ренесансът" на НАСА е отражение на онова, което става в телата ни. Дълбоко в структурата
на нашата ДНК се появява нещо ново и твърде различно. В момента по целия свят се наблюдават
генетични промени в човешката ДНК - много учени биха го нарекли мутация. Освен това,
независимо дали ви харесва, днес на Земята се раждат поне три нови човешки раси - три съвсем
различни раси, отговарящи на потребностите на новото човечество. Вътре в нас определено
стават големи промени, макар че твърде малко хора го знаят. Те протичат съвсем тихо, но вече
започнаха да се чуват по-ясни гласове - е първия дъх на всяко новородено бебе.
Промени в ДНК и в кръвните групи
Промените в ДНК са редки, но все пак съществуват. Един от най-подробно документираните
случаи е свързан с човешката кръв. От момента на появата си до сравнително неотдавна хората
са имали само една кръвна група. Тя била еднаква, независимо от цвета на кожата - черна,
жълта, червена, бяла или кафява. Във вените на всички течала кръв от група 0 и хората убивали
животни, за да се нахранят. Така било до преди 15 000 г., когато огромна комета ударила
крайбрежието на Атлантида.
Какво се случило тогава? Останалата част от населението, с изключение на Атлантида,
престанала да мигрира от място на място, да ловува и да се храни с животни; хората станали
земеделци. Започнали да ядат зеленчуци и зърнени култури, а подобна комбинация навлизала в
човешките тела за пръв път. Организмът отговорил на тази нова диета с мутация в ДНК и
образуването на нова кръвна група - А. Наред с това настъпили други промени в ДНК, засягащи
стомашните киселини и ензими, както и в останалите телесни функции, за да се усвои новата
храна. Някои учени предполагат, че промените в климата също са повлияли върху мутацията.
С течение на времето човешката кръв се променила още два пъти, все в отговор на новия
начин на хранене, а вероятно и поради климата. Днес съществуват четири кръвни групи, но дали
ще се появят още? Към края на XX век хората имат достъп до най-различни хранителни
продукти от цял свят. За пръв път в историята си човечеството консумира храна от всяко кътче
на планетата. Отидете в който и да е голям супермаркет в развитите страни и ще намерите
каквото ви хрумне - папая от Мексико, авокадо от Калифорния, водка от Русия, маслини от
Гърция и т. н. Почти във всеки американски град ще намерите китайска, мексиканска,
италианска, немска и всякаква друга кухня. Дали в резултат от това безпрецедентно смесване на
храните ще се появи нова кръвна група?
Както виждате, ДНК наистина може да мутира поради привидно невинната промяна в
храненето и климата. А днес на Земята стават изумителни неща извън всякакви стандарти.
Процесът е толкова мащабен, че можем да очакваме реакция от страна на генетичния апарат; и
няма съмнение, че човечеството наистина реагира.
Днес в нашата наследственост се наблюдават промени с такива дълготрайни последствия за
бъдещето, че просто съм длъжен да ви разкажа за тях. Най-много ДНК мутации се наблюдават
сред децата. Можем да ги разделим на три отделни категории, всяка от които притежава
удивителни нови способности, макар и доста различни. Може би групите са повече от три, но
засега сме установили само толкова. Смятам, че тези деца ни водят към едно ново бъдеще,
каквото никой не е виждал през последните няколко милиона години. Нещо повече - както казах
по-горе, те може би са пренасочили прехода ни към четвърто измерение, за да довършим
кармичните си дългове от третото по такъв начин, че всеки човек да има възможност да премине
в новия свят. Но със или без смяна на измеренията, във всички случаи генетичните мутации ще
променят човечеството завинаги.
Първото генетично мутирало дете беше открито в Китай през 1974 г. Това беше малко
момче, което „виждаше" с ушите си. Да, то може да вижда с ушите си, както вие гледате с очите
си - по същия начин, дори и по-добре. Мислите, че е невъзможно ли? Е, чака ви изненада, която
завинаги ще промени живота ви.
Впрочем, малко избързах. Нека започнем с новата раса, която се ражда в САЩ. Това са така
наречените индигови деца.
Индиговите деца
Историята на индиговите деца, както започнаха да ги наричат учените, може да се проследи
до 1984 г., когато се роди дете с доста различни качества. Оттогава насам новата човешка раса
започна бързо да се умножава. Учените смятат, че след 1999 г. приблизително 80-90% от децата,
родени в САЩ, са индигови. Смятам, че в бъдеще те ще станат почти 100%. Явно на нас с вас
вече ни изтича времето. Такива деца се раждат не само в САЩ, но и в много други страни по
света и този процес някак е свързан с повсеместното използване на компютрите.
Лий Керъл и Жан Тоубър написаха книга, озаглавена „Индиговите деца: появата на новите
деца". В нея са събрани научни изследвания, писма и записки на лекари, психолози и учени, изу-
чавали тези нови деца от момента на тяхното откриване. Мисля, че това е първата книга в света,
посветена на индиговите деца. Аз знам за тях от около 10 г. и съм разговарял на тази тема със
стотици хора и детски групи, които също са ги забелязали. Обаче никой не беше обявил за тях
официално, докато не се появи тази книга. Затова съм благодарен на Лий и Жан за тяхното
навременно издание. Ако искате да се запознаете подробно с феномена, препоръчвам ви да
прочетете изследването им.
И тъй, какво прави тези деца толкова различни? Учените все още не са определили какви са
специфичните промени в ДНК на новата раса, но е очевидно, че такива има. Първо, черният
дроб на тези деца не е като нашия, което доказва, че тяхната ДНК трябва да е различна.
Промяната в черния дроб е естествено следствие от новите продукти, които консумираме. Той е
предназначен да се справя с всякаква храна, дори с така наречената „junk food"18
Забавно ли ви звучи? Защо? Ако продължаваме да ги консумираме, това ще влоши здравето
ни и дори може да доведе до смърт. Какво става с хлебарките, като им дадете отрова? Отначало
се разболяват и умират, но след това мутират, променят своята ДНК и накрая отровата дори
започва да им харесва. Затова препаратите трябва да се сменят непрекъснато, тъй като хле-
барките се приспособяват към тях. Защо мислите, че хората са по-различни? Ние продължаваме
да храним децата си с отровна промишлено приготвена храна и те се адаптират, за да оцелеят.
Но черният дроб е нищо в сравнение с другите промени в човешката природа и
наследственост. Първо, индиговите деца притежават брилянтни умове. Коефициентът им на
интелигентност се движи около 130 - това е средната стойност, но много от тях стигат до нивото
на гениите с коефициент 160 и повече. Човек с коефициент 130 още не е гений, но досега само
един на 10 000 е стигал до него. Днес това се превръща в норма. Нивото на интелигентност на
човешката раса е извършило качествен скок.

18
„junk food" – или отпадъчна, боклучава храна.
 Лекарите и психолозите, изследвали тези деца, са установили, че компютрите са нещо като
продължение на главния им мозък. Те се оправят много по-добре от всеки друг със софтуера.
Никой не знае докъде ще доведе този процес.
Аз съм особено впечатлен от факта, че нашите учители и цялата ни образователна система
смята новата раса за умствено непълноценна. Отначало те не разбираха колко са интелигентни
тези изумителни същества. Причисляваха ги към проблемните деца. Поставяха им диагнози като
ADD19 (разстройство на вниманието), защото им се струваше, че са неспособни да се със-
редоточават. Сега нещата са ясни: вината не е в децата; самата образователна система не е
подготвена да обучава такива надарени личности. Те просто се отегчават от скоростта,
същността, съдържанието и начина на преподаване на материала. Ние сме тези, които трябва да
се приспособим към новата раса. Дайте на едно индигово дете, на което е поставена диагноза
ADD ADHD, да усвои нещо, което му е интересно, и ще видите блестящите му способности.
Има толкова много неща, които трябва да научим, за да дадем възможност на огромния
потенциал на тези деца да излезе на бял свят.
Хората, изследвали индиговите деца, са установили, че наред с всичко друго те притежават
развити свръхсетивни способности - буквално четат мислите на родителите си. Могат да
надникнат в умовете ви. Тези и други техни особености, които ще намерите в книгата на Керъл и
Тоубър, са довели учените до извода, че те задължително трябва да бъдат отглеждани и
възпитавани по нов начин. Ако имате дете, родено след 1984 г., непременно прочетете тази
книга.
Въпросът за индиговите деца предизвиква горещи спорове. Много екстрасенси твърдят, че
те не идват от Земята, а от много високо ниво на съзнание, наречено „индигов лъч". Аз лично
съм съгласен с тях, защото когато за пръв път срещнах ангелите през 1974 г., те започнаха да ми
говорят за децата, които скоро ще се появят и ще променят света. Дадоха ми доста подробни
сведения, които днес се потвърждават.
Освен това, много екстрасенси, с които съм разговарял, смятат, че тези деца идват от два
отделни космически източника. Единият лъч е индигов, а другият - тъмносин. Той прилича на
първия, но все пак е различен. Но откъдето и да са дошли, те явно се отклоня ват от нормалния
еволюционен път на човечеството. А индиговите деца не са единствените, успели да променят
своята ДНК.
Децата със СПИН
Децата, заразени с вируса на СПИН. са отделна група, която също е променила своята ДНК,
но поради други фактори. Причината не е в храната (ако изобщо се дължи на нея), а в болестта
СПИН и HlV-вируса.
Препоръчвам ви да прочетете книгата на Грег Брейдън „Пътешествие между световете:
науката за съпричастието". Г-н Брейдън беше първият, който съобщи за тази нова раса в
популярно издание. Ето цитат от него: „Ако говорим за генетична идентификация, хората от този
нов вид са различни от гледна точка на специфичната си ДНК, въпреки че телата им приличат на
телата на техните роднини и близки. На молекулярно ниво - отвъд границите, видими с просто
око - те успяват да демонстрират нови генетични способности, недостъпни за хората само
допреди няколко години. В научнопопулярната литература се срещат съобщения за този
феномен, който учените определят като спонтанна генетична мутация. Наречена е „спонтанна",
защото се проявява приживе в отговор на някакви външни въздействия, а не като нов генетичен
код, регистриран при раждането. В случая генетичният код се е научил да функционира по нов
начин, за да осигури оцеляването на индивида."
Ще ви цитирам още един пасаж от книгата на г-н Брейдън. Става въпрос за едно малко
момче, родено с HIV-вируса: „Изследователите от медицинския факултет на Калифорнийския

19
ADD или дефицит на вниманието.
университет в Лос Анджелис привеждат неопровержими доказателства за едно малко момче,
което два пъти е дало положителен тест за наличието на HIV-вируса - на възраст 19 дни и на
един месец. И въпреки това, според всички показатели детето не е носител HIV-вируса поне от 4
години насам (цитирано от статия в сп. „Сайънс Нюз" от април 1995 г.). Изследването е пуб-
ликувано от Ивон Брайсън и нейните колеги в сп. „Ню Ингланд Джърнъл ъв медисин" от 30 март
1996 г. Вирусът не просто е задрямал кротко в тялото на детето в очакване на удобен случай да
се активира; той напълно е елиминиран от тялото!"
Новата резистентност към HIV-инфекцията е толкова голяма, че в отделни случаи тя
надвишава 3000 пъти нивото, необходимо да се зарази обикновен човек. Но при всички случаи е
забележимо по-висока. Ако подобни промени се наблюдаваха само при едно единствено дете,
това би било просто интересен феномен, но изобщо не е така. Ето още един цитат от книгата на
Грег Брейдън: „В едно изследване, публикувано в сп. „Сайънс Нюз" от 17 август 1996 г. се
съобщава, че при около 1% от хората днес се наблюдават генетични мутации, които ги правят
устойчиви на HIV-вируса!" През октомври 1999 г. ООН съобщи, че на Земята се е родил 6-
милиардният човек, което значи че 60000000 деца и възрастни (1% от земното население) по
целия свят са променили своята ДНК и са придобили имунитет срещу СПИН.
Вече се знае точно какви са промените в ДНК на тези деца. Става въпрос за кодоните 20
(нишките). В човешката ДНК има четири нуклеотида, които се комбинират в групи по три и
образуват 64 кодона. Нормално в ДНК има 20 активни колона плюс още три, които служат като
стоп-енд-старт кодове в компютърните програми. Останалите колони са неактивни. Учените
винаги са смятали, че тези неизползвани нишки са остатък от нашето генетично минало, но сега
теорията им се променя. Всъщност те най-вероятно идват от бъдещето. Децата са успели да
активират още четири от „неизползваните" кодони и сега имат по 24, което напълно е променило
устойчивостта им към HIV-вируса.
Представете си колко изумително е всичко това. Изглежда децата притежават свърхмощна
имунна система. Когато са им правени изследвания за други заболявания, се оказва, че те са
устойчиви или дори имунизирани срещу много, ако не и срещу всички болести. Все още не са
дадени неопровержими заключения по този въпрос.

Библейският код и СПИН

Искам да насоча вниманието ви към още една тема в друга сфера на познанието. Тя се
отнася до Библейския код, т. е. компютърния код, открит в Тора. Група изследователи на Биб-
лейския код от Еврейския университет в Израел въвели абревиатурата СПИН в компютърната
програма, за да видят какво Ще излезе. За поразителното им откритие можете да прочетете в
книгата на Джефри Сетъновър „Разшифроване на Библейския код". В отговор компютърът
последователно разкодирал следните думи: смърт, в кръвта, от маймуни, унищожение
(анихилация), под формата на вирус, H1V, имунитет, разрушен - все неща, които можем да
свържем със СПИН. Но там имало и фраза, която израелските учени не разбирали, защото не
знаели за изследванията на американците.
Всички разшифровки завършвали с твърдението „край на всички болести“. Смятам, че
децата от новата раса в крайна сметка ще сложат своя отпечатък върху съдбата на цялото чове-
чество и ще променят завинаги живота му тук, на Земята.
В началото на този раздел цитирах думите на г-н Брейдън „спонтанна генетична мутация" -
спонтанна, защото не е вродена, а придобита по време на живота. Как ще изтълкувате това?
Отначало явлението беше наблюдавано само при депата, но след време учените откриваха все
повече възрастни, последвали децата и мутирали по същия начин. Това е много радостно,
20
Кодон – последователност от три съседни нуклеотида, образуващи генетичния код, който определя
подреждането на аминокиселините в специфична структурна редица в полипептидната верига при белтъчния
синтез.
защото означава, че дори и да нямаме СПИН, също като тях бихме могли да променим своята
ДНК и да засилим имунната си система. Възможно ли е?
Всички сте запознати с теорията за стотната маймуна. (Говорихме за нея в 4-та глава, стр.
191). Най-напред една млада женска (дете) измила пясъка от сладките си картофи. После
приятелите й, също деца, започнали да й подражават. Не след дълго майките ги последвали, а
накрая се включили и бащите. В един единствен ден феноменът „миене на сладки картофи" се
разпространил върху всички японски острови, населени с маймуни, дори и навътре в сушата.
Може би по същия начин и ние е вас ще променим своята ДНК и ще си изработим универсална
имунна защита.
Нашата група в момента изучава тази великолепна възможност с помощта на Мер-Ка-Ба и
медитация. Знаем каква роля играят вниманието и намерението за свръхсетивните способности -
по същия начин можем да насочим вниманието си към ДНК с намерението да я променим,
подобно на тези деца, и да открием пътя към еволюционна промяна. А онова, което се
наблюдава при третата група деца от новата раса. ни предоставя още по-големи възможности.
Децата с психични способности
Тези деца са най-необикновената и привлекателна група от новата раса, която се ражда днес
на Земята. Те се отличават от другите две по това. че демонстрират поразителни свръхсетивни
способности. Вършат неща, каквито според повечето хора могат да се видят само на кино, и то с
помощта на компютърна графика. Но най-удивителното е, че децата наистина ги умеят. Ако те
не успеят да променят нашия свят, едва ли някой друг ще може. Забележете, че някои от
способностите им наподобяват възможностите на съзнанието при прехода в четвърто измерение,
за които говорихме в 18-та глава. Каквото си помислите, това и става! Тези деца ни показват на
практика, че могат да превърнат мислите си в реалност.
Пол Донг и Томас Рафъл написаха книгата „Китайските екстрасенси". В нея се говори за
новите китайски деца с психични способности, които започнаха да се появяват от 1974 г. с мом-
чето, което вижда с ушите си. Официални китайски източници твърдят, че ако им се завържат
очите, децата могат да виждат с ушите си, с носа, устата, езика, подмишниците, дланите и стъ-
палата си. Всяко дете е различно, но вижда идеално през тези необичайни места. При
направените тестовете не са получавани само определен процент положителни резултати, при
това от време на време; те винаги са били безпогрешни.
Аз споменах за пръв път за тези деца през 1985 г. в една статия в сп. „Омни". Представители
на списанието били поканени в Китай, за да изследват някои от децата и да напишат материал за
тях. Те предполагали, че тук има някакъв трик, затова когато им дали възможност да изследват
няколко деца, организирали експеримента така, че да се изключи всякаква измама. Не оставили
нищо на случайността.
Ето един от тези тестове: В присъствие на децата експертите от „Омни" вземали купчина
книги, изваждали напосоки една от тях, отваряли на произволна страница, откъсвали я и я
смачквали на топка. После я пъхвали под мишницата на някое дете - и то безпогрешно прочиташ
всяка написана дума! След много и най-различни тестове хората от „Омни" се убедили, че фено-
менът е реален, но не можели да обяснят как децата успяват да направят всичко това. Докладът
им е публикуван в януарския брой от 1985 г.
Ние попаднахме на деца със съвсем същите способности в Мексико Сити. Открихме над
хиляда, които можеха да четат с различни части на тялото си - а вероятно има и много други.
Най-удивителното е, че мексиканчетата виждат със същите части на тялото си като китайчетата.
Изглежда мутацията на ДНК е прелетяла през океана, подобно на феномена на стотната май-
муна. След малко ще се върна на темата и ще ви разкажа за едно момиче, сега на 19 години,
което демонстрира пред мен необикновените си способности.
Както пише Пол Донг в книгата си „Китайските екстрасенси", именно способността на
децата да виждат с тялото си е привлякла вниманието на китайското правителство, но бързо се
разбрало, че това е само върхът на айсберга. Децата започнали да показват други парапсихични
качества, които трудно се вписват в нашата „нормална" реалност.
Г-н Донг разказва за няколко случая, при които в една зала се събира публика от хиляда и
повече човека и на всеки се дава по една жива розова пъпка. След като всички седнат и утихнат,
започва демонстрацията с малко китайско момиче на 6 г„ което излиза на сцената и застава с
лице към публиката. После само с едно махване на ръката тя кара пъпките бавно да се отворят и
пред очите на изумените зрители да се превърнат в прекрасни разцъфнали рози.
Освен това г-н Донг разказва как повече от 5000 малки деца демонстрират пред публика
друга изумителна способност. Имайте предвид, че китайските власти внимателно са я
проверили, за да се убедят в истинността й.
Едно от децата взема наслуки от рафта затворен флакон с таблетки, например витамини.
Флаконът е фабрично запечатан в стъклена опаковка с плътно затваряща се метална или пласт-
масова капачка. После го поставят в средата на голяма празна маса. Включват камерата и
заснемат всичко на видео.
Детето обявява на публиката, че сеансът е започнал, но отначало хората не виждат нищо.
Внезапно таблетките в запечатания флакон започват да излизат направо през стъклото и да се
появяват върху масата. В много случаи то взема друг предмет, например монета, поставя я на
масата и после я прехвърля в запечатания флакон. Тези експерименти определено напомнят
онова, което бих нарекъл четвъртоизмерно съзнание - връзка между мисъл и действие.
Според авторите на посочената книга, в Китай се демонстрират и други паранормални
способности. Прочетете я, ако ви е интересно. Сигурно си мислите, че това са просто фокуси, но
ако ги видите със собствените си очи, трудно ще им намерите обяснение. През първите 10
години китайското правителство също не повярвало, обаче броят на децата с такива качества
продължавал да нараства. До 1977 г., когато излезе книгата „Китайските екстрасенси", са били
регистрирани над 100 000 деца. И през 1985 г. властите и научната общност в Китай просто
трябвало да признаят, че това е истина.
Правителството разбрало значението на феномена и основало специални училища, за да
помогне на децата да развият психичните си способности. Щом откриели някъде такова дете, то
било изпращано там. После се установило, че дори ако сред природно надарените екстрасенси
попадне обикновено дете, след подходящо обучение то също развива такива удивителни
качества.
Това ми напомня за Ури Гелер, знаменития екстрасенс от Израел, който може да огъва
метални предмети само с поглед. В книгата си „Ури Гелер. Моята история" той разказва как е де-
монстрирал уникалните си способности по телевизията из цяла Европа. Излизал на екрана и
молел публиката да вземе от кухнята ножове, лъжици и вилици и да ги сложи пред телевизора.
После пред очите на милиони хора огъвал както предметите в студиото, така и лъжиците и
вилиците в жилищата на зрителите, които гледали шоуто. Това еднократно действие имало
интересен страничен ефект. Непосредствено след шоуто, както и през следващите дни заваляли
телефонни обаждания - оказало се, че над 1500 деца успели да направят същото, просто след
като веднъж видели как става. Всички те започнали да огъват метални прибори за хранене със
силата на ума си.
Много хора и особено учените смятат, че г-н Гелър е илюзионист и че всичко, което прави,
са просто някакви фокуси. От Стаифордския научноизследователски институт пожелали да го
подложат на щателни изследвания. Г-н Гелър се съгласил. Известно време той правел всичко,
което учените искали от него, за да докаже веднъж завинаги, че това не са фокуси и че наистина
притежава паранормални способности.
За да подучите представа на какви сериозни тестове го подложили в Станфорд, ще ви опиша
един от тях. Г-н Гелър бил затворен в херметически запечатано помещение от стомана, което
същевременно представлявало камера на Фарадей (помещение, през чиито стени не може да
проникне никакво електромагнитно поле, например радиовълните или дори мозъчните вълни
или мислите). Той бил напълно изолиран както физически, така и енергийно. Отвън поставили
ръчно изработена и запоена стъклена тръба с извити краища, която не можела да бъде отворена,
без да се счупи. Вътре сложили парче от най-твърдия известен метал. После поискали от г-н
Гелер да го огъне. Докато всичките им уреди записвали хода на експеримента, станфордските
учени с огромно изумление наблюдавали как свръхтвърдият метал се извива като желе. Г-н
Гелер по никакъв начин не би могъл да шмекерува.
Още по-интересно е, че освен това там имало 15 деца от Европа, които били изследвани
заедно с него и можели да правят такива неща. Учените от Станфорд повторили тестовете и се
оказало, че децата направили всичко по същия начин. Следователно, ако предположим, че става
въпрос за някакви фокуси, то и онези 15 деца би трябвало да са „опитни илюзионисти", а
Станфордският институт с всичките си научни чудеса не е успял да открие измамата.
Тези експерименти, както и останалата част от изследванията, направени в Станфорд, са
публикувани в октомврийския брой на сп. „Нейчър" от 1974 г. Веднага след това „Ню Йорк
Таймс" излезе с редакционна статия, в която се казваше: „Научната общност беше известена, че
вероятността да съществува екстрасензорно възприятие е нещо, което заслужава тяхното
внимание и щателно проучване." И ето ни вече в новото хилядолетие, а учените все още не се
отнасят сериозно към факта, че хората наистина притежават паранормални способности. Вяр-
вам, че новите деца, които се появяват навсякъде по света, скоро ще ги накарат да признаят тази
древна истина. Вече няма място за старата парадигма и тя трябва да си отиде.
През юли 1999 г. в Денвър. Колорадо говорих за новите деца пред голяма аудитория.
Помолих една девойка от Мексико на име Инге Бардор да покаже пред всички способността си
да вижда с дланите и стъпалата си. Тогава тя беше на 18 г. В продължение на цял час Инге
седеше със завързани очи и разпознаваше снимки, подадени й от публиката. Тя вземаше
снимката в едната си ръка и леко я докосваше с пръстите на другата.
Най-напред описваше какво има на нея, сякаш я виждаше с очите си, после даваше още по-
подробна информация, която не би могла да се получи дори от снимката. Можеше да каже
всичко за фотографираните на нея хора или за мястото. Знаеше къде точно е направена, какво е
близкото обкръжение извън кадъра - например езеро или сгради.
Инге дори описваше човека, който е направил снимката и с какви дрехи е бил облечен през
онзи ден. Можеше да каже какво си е мислел всеки от хората в момента, когато са го
фотографирали. Чрез една от снимките, направена вътре в нечие жилище, Инге успя мислено да
влезе в къщата и да опише какво има в коридора. Видя дори какво е поставено на нощното
шкафче в спалнята.
Накрая някой пъхна вестник под краката й и дори през обувките си на високи токчета тя
успя да го прочете, сякаш го държеше в ръце и го гледаше с очите си. (Ако искате да видите това
заснето на филм, позвънете в Lightworks Video на телефон 1-800-795-Tape и поискайте касетата
„През очите на детето").
Въз основа на прецизни научни изследвания китайските власти са наблюдавали как новите
деца променят човешка ДНК-молекула в чашка на Петри пред камери и научна апаратура, която
регистрира това привидно невъзможно постижение. Ако е истина, както твърдят китайците, не
бихме ли могли и ние да променим собствената си ДНК единствено чрез правилно осъзнаване?
Мисля, че да. Просто следвайте децата.
Възможно ли е 60 милиона души на Земята вече да са променили своята ДНК и да са
постигнали свръхустойчива имунна система срещу HIV-вируса чрез спонтанна генетична
мутация, а може би и по начин, сходен с уменията на китайските деца? В историята на планетата
настъпват велики времена - и вие самите ще преживеете тези невероятни глобални промени!
През септември 1999 г. бях в Русия и разговарях с много руски учени за новите деца.
Повечето не искаха да се публикуват имената им, но някои от тях бяха членове на бордове на
директори, контролиращи повече от 60 научни колектива, включително руската космическа
програма. Те лично ми съобщиха, че онова, което става в Китай, се наблюдава и в Русия. Хиляди
руски деца проявяват същите паранормални способности. Убеден съм, че трите нови раси
наистина се превръщат в световен феномен, който ще промени завинаги съдбата на човечеството
на Земята.
Преходът в четвъртото измерение и новите деца
Въпросът е дали наистина сме навлезли в четвъртото измерение и сме го пренаредили така,
че да прилича на третоизмерния свят? Като гледам новите деца, ми се струва, че май е така. Но
истината ще ни се разкрие сама, когато му дойде времето. Сега, когато вече познавате природата
на първичната реалност, преплетена с реалността на Луцифер, потърсете отговора в сърцето си.
Така ли е? Надникнете в себе си. Вие самите променяте ли се? Много ли се различавате от онова,
което бяхте само преди няколко години? И сега, когато вече овладявате висшето съзнание или се
готвите да навлезете в него с помощта на светлинното си тяло или Мер-Ка-Ба, дали животът ви
ще остане същият? Когато се родим, поставяме ново начало.

Животът е прекрасен
Ние живеем в един свят, който съществува само в ума на Бог. Всичко е светлина. С помощта
на Свещената геометрия нашият Майчин/Бащин Дух на живота е сътворил за нас една вселена
от светлина, за да си играем в нея и да се обичаме едни други. Ние сме чеда на Бога. Великият
Дух се изразява чрез всеки от нас и ни нашепва за разумни светове, които далеч надскачат
обикновения ни живот на човешки същества. Ние носим такъв огромен потенциал в себе си, че
ако съберем всички определения от речника в една единствена дума, пак няма да можем да
изразим онова изначално величие, което грее в очите на всяко обикновено дете.
Вие имате избор. Можете да продължите да живеете по стария традиционен начин, където
единственият смисъл на живота е стремежът да си осигурите удобства чрез материални блага
или да властвате над хората със сила - или да осъзнаете, че светът около вас не е нещо, което
трябва да притежавате, а по-скоро възможност да живеете в радост и обич. Външният и
вътрешният свят са едно.
Вдишайте дълбоко чистата жизнена сила в сияйните си чакри и дайте живот на своята Мер-
Ка-Ба. Смело отворете сърцата си за неизвестното и погледнете с очите на дете в очите на Бог,
скрит във всеки човек, когото срещате. Нещата са толкова прости.
Обичам ви, Друнвало

Бележка към читателите

ОТ 1985 до 1994 г Друнвало провежда семинарите „Цветето на Живота'" по цял свят. В
основата на тази книга е залегнала транскрипцията на третата официална версия на видеозаписа
от семинара, проведен в гр. Феърфийлд, щата Айова, през октомври 1993 г. Всяка глава от нея до
голяма степен отговаря на съответната видеокасета. Същевременно ние сме направили известни
промени и допълнения в текста с цел да го направим възможно най-ясен. Затова сме разместили
някои абзаци и изречения, понякога дори цели раздели, и сме ги поставили на подходящите
места, за да можете вие, читателите, да усвоите целия материал гладко и без затруднения.
Забележете, че на много места сме добавяли актуализирана информация, която е отделена с
по-тъмен шрифт. Обикновено е дадена като нов абзац веднага след текста. Тъй като на семина-
рите се поднася твърде много материал, той беше разделен в два отделни тома, всеки със свое
съдържание. Това е том втори.
Ако искате да намерите наш сътрудник в своя район, посетете уебсайта ни на адрес
www.floweroflife.org или позвънете в централния офис в гр. Финикс, щата Аризона (само на
английски език) на телефон (602) 996-0900, факс (609) 996-4970. Можете да позвъните и в офиса
ни в Мексико Сити на 52-5-846-0007 (говори се испански и английски).
 Изследователски център Маат Пътят на истината
Маат е древноегипетска богиня на Истината. Тя все още е жива в сърцата на онези,
които обичат нашата Майка.
През ЛЯТОТО на 2000 г. беше създаден нов уебсайт в Интернет, чиято цел е да търси истината
сред информацията, разпространявана по света. Това е много важно, защото според нас чрез
Интернет се формира един глобален интелект и се дава началото на нов тип общопланетарно
общуване. В момента из Мрежата се върти толкова много изопачена информация, че почти се
превърна в психично заболяване, когато не знаеш кое е вярно и кое не. Истината води до яснота.
И най-важното - чрез истината може да се намери отговорът(ите), който да ни спаси от самите
нас. Дори на ни помогне да намерим мир и покой.
Как ще се организира сайтът? Там ще се публикува истината по определени въпроси и ще се
прилагат всички потвърждаващи я документи. Не просто ще се споменава конкретен източник, а
наистина ще се показва цялата налична документация или ще се съобщава откъде може да се
получи тя, така че всеки да сам да реши доколко твърдението е вярно.
След като публикуваме всички известни материали, ще помолим широката публика да ни
изпрати своята информация по въпроса. Всяко нещо, което някой някъде по света знае и може да
докаже, ще бъде проверявано и публикувано в сайта - така ще се създаде база данни от доказани
факти и съответната търсачка, за да намерите каквото ви е необходимо.
Тъй като повечето информационни агенции съобщават нещо само по веднъж и повече не се
връщат на тази тема, ние непрекъснато ще я поддържаме и ще продължаваме да натрупваме
базата данни, докато истината не излезе наяве.
След девет месеца подготовка Изследователският център Маат скоро ще бъде открит за вас и
за Майката Земя.
www.maatresearch.com
Ако наистина искате да знаете.