ТРАКИЯ

20
В ЧЕСТ НА 40-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСНОВАВАНЕТО
НА ИНСТИТУТА ПО ТРАКОЛОГИЯ

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
Светлана Янакиева
Румяна Георгиева
Ваня Лозанова-Станчева
Калин Порожанов
Камен Димитров
Ружа Попова
Добриела Котова

СЕКРЕТАР
Росица Щерева

Българска академия на науките

© Институт за балканистика
с Център по тракология "Проф. Александър Фол"
София, 2012 г.

ISSN 0204-9872

2
 THRACIA
20
IN HONOUR OF THE 40th ANNIVERSARY
OF THE INSTITUTE OF THRACOLOGY

EDITORIAL BOARD
Sv. Yanakieva
R. Georgieva
V. Lozanova-Stantcheva
K. Dimitrov
K. Porozhanov
R. Popova
D. Kotova

SECRETARY
R. Shtereva

Bulgarian Academy of Sciences

Institute for Balkan Studies &
Prof. Alexander Fol Center of Thracology
Soia, 2012

ISSN 0204-9872

4
 THRACIA XX

ХЕРОДОТ (8, 115, 3-4) ЗА КСЕРКС, ПЕОНИТЕ

(ПРИ СИРИС?) И „СВЕЩЕНАТА КОЛЕСНИЦА
НА ЗЕВС”

Диляна Ботева

На светлата памет на Учителите

проф. Маргарита Тачева (1936-2008) и
проф. Александър Фол (1933-2006)

Преди време споделих впечатлението, че „всеки чете „своя” Херодот,

а препрочитайки го, долавя все нови и нови аспекти на тази вечна книга”
(Ботева 2008: 121). Примерите за това са много, а с времето броят им бър-
зо нараства. Следващите редове са опит за поредно проблематизиране на
сведенията на Халикарнасеца за движението на персийския цар Ксеркс
през Тракия през 480 г.пр.Хр.1, като акцентът е върху Hdt. 8, 115, 3-4.
Когато разказва за бързото оттегляне на персите обратно към Хелес-
понта след поражението при остров Саламин, Херодот споменава лако-
нично, че Великият цар бил оставил „там ... свещената колесница на Зевс,
когато тръгнал срещу Елада, но на връщане не я взел, защото пеоните я
били дали на траките. Когато Ксеркс си я поискал, пеоните му рекли, че
докато пасели, кобилите били отвлечени от траките, които живеели нагоре
в Тракия при изворите на Стримон”2. Значението на неясното в този кон-
текст „там” (ἔνθα) очевидно трябва да се търси в предходното Херодото-
во изречение, където четем:
τοὺς δὲ καὶ νοσέοντας αὐτῶν κατέλιπε, ἐπιτάσσων τῇσι πόλισι, ἵνα
ἑκάστοτε γίνοιτο ἐλαύνων, μελεδαίνειν τε καὶ τρέφειν, ἐν Θεσσαλίῃ
τέ τινας καὶ ἐν Σίρι τῆς Παιονίης καὶ ἐν Μακεδονίῃ3.
На пръв поглед този античен текст не би трябвало да създава проблеми
при превода, но въпреки това се наблюдават някои колебания. Така напри-
мер предложеният от Гаврил Кацаров и Борис Геров превод гласи: „Забо-
лелите войници Ксеркс оставял по градовете, през които минавал, като
поръчвал на жителите да се грижат за болните и да ги хранят. Така някои

1 Публикациите по темата са многобройни. Последният подробен анализ е на Tuplin 2003,

който цитира основните по-стари проучвания.
2 Превод на П. Димитров (Херодот 1990: 262).
3 Цитираният тук гръцки текст е даден по изданието на Teubner (Herodotos 1882: 87), при
което са налице някои различия спрямо текста, възприет от Hude – срв. ИИТТ: 258 (вж. и с.
193).

5
 Диляна Ботева

оставил в Тесалия, други в Сирис4, в Пеония, трети в Македония.”5. При

този превод връзката с интересуващия ни пасаж е следната: „При все че
там [в Сирис]6 той бил оставил на път към Елада и свещената на Зевса
колесница...”. Различно превеждат някои детайли Иван Венедиков и Ди-
митър Бояджиев: „А тези от тях, които били болни, той оставял, като ги
поверявал на градовете, къде когато (sic, Д.Б.) пристигал в пътя си, да се
грижат за тях и да ги хранят – някои и в Тесалия, и в Сирис в Пеония, и в
Македония.”7 Техният превод продължава „Като оставил там и свеще-
ната колесница на Зевс...”, което от граматична гледна точка би трябвало да
означава, че колесницата на Зевс е оставена в Македония, тъй като именно
този топоним е съобщен последен, което пък на свой ред противоречи на
следващото Херодотово уточнение, че Ксеркс си е поискал „свещената
колесница на Зевс” от пеоните. Опитвайки се да избегне този проблем,
Петър Димитров предлага превод, който очевидно не е напълно коректен
спрямо Херодотовия текст: „Заболелите Ксеркс оставял в градовете, през
които минавал, да се грижат за тях и да ги хранят – едни в Тесалия, други в
Македония, в Сирис, в Пеония. Там бил оставил и свещената колесница
на Зевс ... ”8
Аналогична е ситуацията с английските преводи, където също се на-
лице смислови варианти: 1) преводът на G. Rawlinson (1858-1860) e “…
others fell sick and were left behind in the different cities that lay upon the
route, the inhabitants being strictly charged by Xerxes to tend and feed them.
Of these some remained in Thessaly, others in Siris of Paeonia, others again
in Macedon. Here Xerxes, on his march into Greece, had left the sacred car
and steeds of Jove…”9; 2) G. C. Macaulay (1890) на свой ред превежда ин-
тересуващия ни пасаж във вида “…and some of them also who were sick the
king left behind, laying charge upon the cities where at the time he chanced to
be in his march, to take care of them and support them: of these he left some
in Thessaly, and some at Siris in Paionia, and some in Macedonia. In these
parts too he had left behind him the sacred chariot of Zeus…”10; 3) принцип-
на разлика в подхода се открива при превода на A. D. Godley (1920) “…
Some who were sick Xerxes left behind, charging the cities to which he came
in his march to care for them and nourish them, some in Thessaly and some in
Siris of Paeonia and in Macedonia. In Siris he had left the sacred chariot of

4 Традиционно Сирис се идентифицира със съвременния град Серес в Северна Гърция (Tup- Tup-
lin 2003: 389; Delev 2007: 112, бел. 7 с цит. лит.).
5 ИТМ: 33.
6 Уточнението е направено в бел. 159 (срв. ИТМ, с. 37)
7 ИИТТ: 258.
8 Херодот 1990: 262.
9 Herodotus 1942: http://www.parstimes.com/history/herodotus/persian_wars/urania.html (22.12.2011)
10 Herodotos 1890: http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh8110.htm (22.12.2011) and http://www.
bostonleadershipbuilders.com/herodotus/book08.htm (22.12.2011)

6
 ХЕРОДОТ (8, 115, 3-4) ЗА КСЕРКС, ПЕОНИТЕ (ПРИ СИРИС?) И...

Zeus…”11; 4) последният известен ми англоезичен превод на съответния

херодотов текст е дело на S. Felberbaum (1999-2003) “…and those of them
who were in fact sick he was leaving behind and imposing on the cities where
on each occasion he came to be in his driving to care for and to nourish, some
in Thessaly and in Siris in Paeonie and in Macedonie (sic, Д.Б.). There in fact
having left behind the sacred chariot of Zeus…”12.
Какво още прави впечатление в анализираното сведение на Халикар-
насеца (8, 115, 3-4)? На първо място ще посоча липсата на географска
последователност при съобщаване на местата, където Ксеркс е оставял
заболелите войници. В конкретния случай коректно би било след Тесалия
да се назове Македония и едва след това Пеония. Видът, в който Херодот
въвежда географските реалии, създава представа и за една обърната хро-
нология – поставената по-напред Пеония е свързана със събития, които са
по-късни спрямо действията на бързащия обратно към Персия Ксеркс в
съобщената на последно място Македония. Впрочем, подобна “хроноло- хроноло-
гическа инверсия” се открива на няколко места в херодотовия текст (Delev
2007: 111, note 1; Boteva 2011: 746-748).
Факт е, че в следващата част на интересуващия ни пасаж (Hdt. 8, 115,
4) липсва каквато и да било референция конкретно към Македония, макар
въвеждащото „там” (ἔνθα) от граматична гледна точка би следвало да се
отнася именно към нея. Въпросният разказ визира пеони (без допълни-
телно уточнение), от които Ксеркс „си поискал” оставената на съхранение
свещена колесница на Зевс/Ахура Мазда (Kienast 1996). Изправени сме
пред проблемна ситуация, която съдържа в себе си поне две възможни
решения. По-коректно от гледна точка на античния извор е да се мисли, че
„ἔνθα” се отнася за последното въведено в съответния текст географско
понятие, т.е. за Македония, а пеоните от разказа за „колесницата на Зевс”
не е задължително да са тези от района на Сирис (нека не се забравя, че
по времето, когато Херодот пише своето произведение, в границите на
Македонската държава влизат и пеонски племена). Все пак, в научната
литература (основателно или не!), вече се е наложила идеята, че „ἔνθα”
визира (противно на граматическите правила) пеоните от Сирис, въпреки
липсата на изрично указание от страна на Херодот.
При евентуалното възприемане на второто представено тук „четене”
биха възникнали множество трудни въпроси. Някои от тях вече са диску-
тирани в литературата, а предложените отговори се различават същест-
вено13. Защо Ксеркс би поверил „свещената колесница на Зевс” именно
на пеоните от района на Сирис? Са ли действително тези пеони от Сирис
11 Herodotus 1921: 501.
12 Herodotus 2003: http://www.losttrails.com/pages/Tales/Inquiries/Herodotus.html (22.12.2011:
„First draft is now complete; revisions are forthcoming”)
13 Виж например Kienast (1996: 306-313), както и аргументираното от Tuplin (2003: 400-407)
несъгласие.

7
 Диляна Ботева

идентични със сириопеоните, съобщени изрично (Hdt. 5, 15, 3) сред де-

портираните от Мегабаз в Азия пеонски племена,, както се приема тра-
диционно в научната книжнина? Ако е наистина така, логично възниква
питането: Какво е давало основание на Ксеркс да очаква, че пеоните от
района на Сирис ще пазят един така важен персийски религиозен символ,
че да им го повери? Възможно ли е това да означава, че сириопеоните, ако
в действителност именно на тях Персиецът е поверил свещената колес-
ница, са напуснали Азия не против волята на Великия цар (Hdt. 5, 98), а
напротив – с негово съгласие14?
Очертава се и още една линия на разсъждение в този контект, тъй като
текстът на Херодот създава представа за територии с два различни стату-
та: на изток от долното течение на р. Стримон и на запад от него. Според
Дитмар Киинаст в пространството между Хелеспонта и Стримон Ксеркс
се е движил в сигурна за него територия, което обаче не е валидно за зе-
мите западно от тази река15; затова и персийският цар е трябвало да оста-
ви свещената колесница в сигурни земи (Kienast
Kienast 1996:: 308-309). Подоб-
на възможност се подкрепя и от факта на жертвопринасяне на бели коне,
младежи и девойки в местността „Деветте пътя” (Hdt. 7. 113. 2 – 114. 1)
при придвижването на Ксеркс в 480 г.пр.Хр. към Елада. Именно те дават
основание на Киинаст да говори за „един нов етап на похода” (“eine neue
Etappe des Marsches”), който започнал след преминаването на река Стри-
мон (Kienast 1996: 306).
И накрая: ако наистина Ксеркс е оставил свещената колесница при пе-
оните от Сирис, то тогава бихме разполагали с един географски ориентир
за движението на централната moira на персийската войска по време на
похода от 480 г. пр.Хр. (Hdt. VII. 121. 2-3)16. В историческите изследвания
тази потенциална вероятност се тълкува по много различни начини17, но
според мен тя подсказва възможността колоната, водена от Великия цар,
да е следвала маршрут, който в общи линии съвпада със съвременния път
Комотини – Ксанти – Драма – Серес. Ако Hammond (1988: 53) е прав, ко-

14 Различна възможност е предположена от Kienast 1996: 307.

15 Сравни мнението на О. Пикар за кампанията на Мегабаз в западна посока: “Il semble que
l’armée n’ait pas dépassé le Strymon. Nous n’avons aucune indication d’une intervention quell-
conque en Chalcidique.” Според френския изследовател Мардоний прибавя към персийските
владения Македония и Халкидика: “Mardonios ajoute aux possessions perses la Macédoine et,
selon toute apparence, la Chalcidique” (Picard 2000: 240-241).
16 Проблемът за трите колони на персийската войска при предвижването й през Тракия в 480
г. пр.Хр. е дискутиран многократно и с различни резултати от изследователите – срв. Ботева
2008.
17 Виж например Tuplin (2003: 400): “But we probably do not have to postulate a personal visit – at
least if we assume that Siris was so much the principal place of the valley that it was a natural place
to send valuables for storage and especially if at least part of the army did go there”. Различна
възможност е формулирана от Kienast (1996: 307): “Es könnte aber sehr wohl sein, dass eine
Gruppe des persischen Heeres mit dem Wagen des Zeus von Neapolis aus über Drabeskos nach
Siris gezogen ist und den Wagen dort gelassen hat”.

8
 ХЕРОДОТ (8, 115, 3-4) ЗА КСЕРКС, ПЕОНИТЕ (ПРИ СИРИС?) И...

гато разпознава в съобщения от Тит Ливий (Liv. 39, 27, 10; Kienast 1996:
311) „стар царски път” трасето, следвано от Ксеркс в похода срещу Елада,
даденото от римския историк описание подкрепя предложената тук ре-
конструкция на движението на централната moira на персийската войска
с всички произтичащи от нея изводи за движение на останалите две.

Цитирана литература

Херодот 1990: Херодот, История /част втора/ (Поредица „Световно историче-

ско наследство”). София.
Herodotos 1882: Herodotos. Für den Schulgebrauch erklärt von Dr. K. Abicht.
Fünfter Band: Buch VIII, IX und zwei Indices. Dritte verbesserte Aulage. Leipzig.
Herodotos 1890: The History of Herodotus, parallel English/Greek, translation by
G. C. Macaulay. http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh8110.htm (22.12.2011)
Herodotus 1921: Herodotus of Halicarnassus, The Histories. An account of great
and marvelous deeds with an English translation by A. D. Godley. Cambridge. Harvard
University Press.
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126
%3Abook%3D8%3Achapter%3D115%3Asection%3D4 (22.12.2011)
Herodotus 1942: The Persian Wars by Herodotus. Translated by George Rawlinson,
Edited by Bruce J. Butterield.
http://www.parstimes.com/history/herodotus/persian_wars/urania.html
(22.12.2011)
Herodotus 2003: Inquiries by Herodotus translated by Shlomo Felberbaum
http://www.losttrails.com/pages/Tales/Inquiries/Herodotus.html (22.12.2011)

Ботева, Д. 2008: Военните успехи на Мегабаз в Тракия и предвижването на

Ксеркс от Дориск до Акант: връщане към Херодот. – Анали 15, 2/4, 121-128.
ИИТТ: Извори за историята на Тракия и траките. Том І. София 1981.
ИТМ: Извори за старата история и география на Тракия и Макеодния. Второ
разширено издание. София 1949.
Boteva, D. 2011: Re-reading Herodotus on the Persian Campaigns in Thrace. –
In: R. Rollinger, B. Truschnegg, R. Bichler, Herodot und das Persische Weltreich /
Herodotus and the Persian Empire (Akten des 3. Internationalen Kolloquiums zum
Thema „Vorderasien im Spannungsfeld klassischer und altorientalischer Überlieferun-
gen”, Innsbruck 2008). Wiesbaden, 735-759.
Delev, P. 2000: The Deportation of the Paeonians in Herodotus. – Thracia 13, 49-
52.
Delev, P. 2007: Tribes, Poleis and Imperial Aggression in the Lower Strymon Area
in the 5th c. BC – the Evidence of Herodotus. – In: Thrace in the Graeco-Roman world.
Proceedings of the 10th International Congress of Thracology. Athens, 110-119.
Hammond, N. G. L. 1988: The expedition of Xerxes. – In: The Cambridge Ancient
History. Second edition. Vol. IV, 518-592.
Kienast, D. 1996: Der Wagen des Ahura Mazda und der Ausmarsch des Xerxes. –
Chiron 26, 285-313.

9
 Диляна Ботева

Picard, O. 2000: Monnayages en Thrace à l’époque Achemenide. – In: O. Casa-

bonne (ed.), Mechanismes et innovations monétaires dans l’Anatolie achemenide.
Numismatique et histoire (Varia Anatolica, XII). Istanbul, 239-254.
Sprawski, Sl. 2010: The Early Temenid Kings to Alexander I. – In: J. Roisman
and I. Worthington (eds), A Companion to Ancient Macedonia. Wiley – Blackwell,
127-144.
Tuplin, Chr. 2003: Xerxes’ March from Doriscus to Therme. – Historia, LII/4,
385-409.

Софийски университет
boteva@clio.uni-soia.bg

HERODOTUS (8, 115, 3-4) ON XERXES, THE PAEONES

(AT SIRIS?) AND “THE SACRED CHARIOT OF ZEUS”
Dilyana Boteva
(summary)

This study is dealing with some unclear details in Hdt. VIII, 3-4 concerning
the place where Xerxes had left behind the sacred chariot of Zeus during his
march against Greece in 480 BC. Traditionally it is accepted that it was left
with the Paeones at Siris, which however does not it grammatically in the text.
Accordingly, other possibilities or acceptable explanations should be searched
for.

10