ХАЛИЛ ДЖУБРАН

ПЯСЪК И ПЯНА

Превод: Мария Коева

chitanka.info

1
 Халил Джубран (1883–1931) е писател и художник от ливански
произход, но живял и творил в САЩ. Сравняват го с Ницше и Уилям
Блейк, а творбите му са преведени на десетки езици. Поетично-
философското му слово, наподобяващо библейското, се разгръща в
своеобразни притчи за земното, божественото, космическото и тяхното
единение — и проникновението му го издига в модерен пророк на една
модерна вяра.

2
 Вечно крача по този бряг,
между пясък и пяна.
Приливът ще изличи стъпките ми,
вятърът ще отвее пяната.
Ала морето и брегът ще пребъдат
вовеки.

***
Веднъж напълних с мъгла шепата си.
Когато я разтворих, мъглата бе станала на червей.
Пак стиснах шепа и я разтворих — там лежеше птиче.
И пак я стиснах и разтворих — там стоеше човек със скръбно
лице, извърнато към небето.
И трети път я стиснах — а като я разтворих, там пак имаше само
мъгла.
Ала чух песен безмерно сладкозвучна.

***
Едва вчера си мислех, че съм просто частица, тръпнеща без
ритъм в сферата на живота.
Сега знам, че сам съм сферата, а целият живот в ритмични
частици се движи у мен.

***
В пробуда те ми казват:
— Ти и светът, в който живееш, сте само песъчинка от необятния
бряг на необятно море.
А насън аз им отвръщам:
— Аз съм необятното море, а всички светове са само песъчинки
от моя бряг.

3
 ***
Един-едничък път занемях. То бе, когато някакъв човек ме
попита: „Кой си?“

***
Първата мисъл на Бог бе ангел.
Първото слово на Бог бе човек.

***
Бяхме твари хвъркати, бродещи и жаждащи в течение на хиляди
години, преди морето и вятърът да ни научат на говор.
Как сега да изразим онова, което е у нас, само чрез шумовете на
нашето минало?

***
Сфинксът проговори един-едничък път и рече:
— Песъчинката е пустиня, пустинята е песъчинка — а сега, нека
замлъкнем пак.
Чух Сфинкса, ала не го разбрах.

***
Веднъж съзрях лицето на една жена и съгледах всички нейни
още неродени деца.
А една жена се взря в лицето ми и съгледа в него всички мои
предци, умрели, преди тя да се е родила.

4
 ***
Сега жадувам да се самоосъществя. Но как да го постигна, освен
ако не се превърна в планета, обитавана от одарени с разум
съществувания?
Нима такава не е целта на всекиго?

***
Бисерът е храм, съграден от болката около песъчинка.
Каква ли скръб съгражда телата ни и около какви песъчинки?

***
Когато Бог ме запокити, подобно камъче, в чудното езеро, аз
замъглих повърхността в безчет кръгове.
Но щом достигнах дълбините, обзе ме безмерен покой.

***
Дайте ми тишина и ще се възправя срещу мрака.

***
Повторно се родих, когато душата и тялото ми се обикнаха и
венчаха.

***

5
 Веднъж срещнах човек с извънмерно остър слух, ала ням.
Загубил бе езика си в битка.
Сега знам какви битки е водил той, преди да настане великото
безмълвие. Щастлив съм, че е мъртъв.
Светът не е достатъчно широк за двама ни.

***
Дълго лежах в прахта на Египет, безмълвен и безчувствен към
годишните времена.
Сетне слънцето ме породи, аз се изправих и поех към брега на
Нил.
Денем пеех, а нощем сънувах.
А сега слънцето ме тъпче с хилядите си нозе, та да легна обратно
в прахта на Египет.
Ала дивете се, защото тук има чудо и загадка!
Слънцето, което ме сбра, то същото не може да ме разпилее.
Все тъй изправен съм и с твърда стъпка крача по брега на Нил.

6
7
 Споменът е вид среща.

***
Забравата е вид свобода.

***
Ние измерваме времето според движението на безчет слънца; а те
измерват времето чрез мънички прибори вдън джобовете си.
Кажете ми тогава, как бихме могли някога да се срещнем на
същото място и в същия миг?

***
Пространството не е пространството между земята и слънцето —
не и за онзи, който гледа надолу през прозорците на Млечния път.

***
Човечеството е поток от светлина, който се лее от по-раншна
вечност към нова вечност.

***
Дали духовете-обитатели на етера не облажават човека за
неговата болка?

***

8
 На път за Свещения град срещнах друг поклонник и го запитах:
— Това ли е наистина пътят, който води към Свещения град?
А той ми отговори:
— Последвай ме и подир един ден и една нощ ще стигнеш в
Свещения град.
И аз го последвах. И ние вървяхме доста дни и доста нощи, ала
все не стигахме в Свещения град.
Но за моя дълбока почуда той на мен се разгневи, задето съм се
оставил да ме заблуди.

***
Господи, стори тъй, чеда стана плячка на лъва, преди моя плячка
да стане заекът.

***
До зората не можеш да стигнеш отдругаде освен по пътя на
нощта.

***
Моята къща ми каза:
— Не ме напускай, защото ме обитава твоето минало.
А пътят ми каза:
— Ела и ме следвай, защото аз съм твоето бъдеще.
И на къщата, и на пътя отвърнах тъй:
— Аз нямам ни минало, ни бъдеще. Остана ли тук, то е все едно
да тръгна, макар и да стоя; а поема ли нататък, то е все едно да остана,
макар и да тръгна. Любовта и смъртта единствени променят нещата.

***

9
 Как бих загубил вяра в справедливостта на живота, щом
сънищата на тези, които спят на пух, не са по-прекрасни от сънищата
на онези, които спят на голата земя?

***
Чудно нещо, жаждата към някои наслади съставлява част от
моята болка.

***
Седем пъти презрях душата си.
Първия път — когато я видях да се принизява, за да се издигне.
Втория път — когато я видях да куца пред сакат.
Третия път — когато й бе дадено да избере между трудността и
леснината, а тя избра втората.
Четвъртия път — когато стори зло и се утеши с туй, че и други
вършат злини.
Петия път — когато бездейства поради слабост, а приписа
търпеливостта си на сила.
Шестия път — когато презря грозотата на лице, незнаейки, че то
е една от собствените й маски.
И седмия път — когато запя хвалебствен химн, убедена, че това е
добродетел.

***
В неведение съм за абсолютната истина. Ала се смирявам пред
своето неведение — в него са и доблестта, и наградата ми.

***

10
 Между въображението на човека и осъщественото от него има
пространство, преодолимо само чрез копнеж.

***
Раят е тук, оттатък вратата, в съседната стая — ала ключа от нея
аз съм загубил.
А може би само съм забравил къде е?

***
Ти си сляп, а аз съм глух и ням — нека докоснем ръце и се
разберем един другиго.

***
Значението на човека не е в това, което постига, а по-скоро в
онова, което жадува да постигне.

***
Някои измежду нас са като мастило, а други — като хартия.
Ако не бе чернотата на едните, някои измежду нас биха били
неми.
А ако не бе белотата на другите, някои измежду нас биха били
слепи.

11
12
 Дайте ми ухо — и аз ще ви дам глас.

***
Духът ни е сюнгер, сърцето — поточе.
Нима не е странно, че повечето от нас избират да попиват,
нежели да се леят?

***
Колчем се молиш за благо, което не можеш да назовеш, и колчем
се нажаляваш, без да знаеш защо — тогава се разгръщаш истински
заедно с всичко, което се разгръща, тогава се издигаш към по-висшия
си Аз.

***
Опиваш ли се от видение, смяташ и най-беглата му сянка за
породена от истинско вино.

***
Ти пиеш вино, което да те замае, а аз — вино, което да ме
отрезви от другото, твоето.

***
Когато чашата ми е празна, примирявам се с празнотата; ала
когато е наполовина пълна, негодувам от непълнотата.

13
 ***
Истината за другия не е в това, което ти разкрива, а в онова,
което не може да ти разкрие.
Та искаш ли да го разбереш, то не слушай какво той ти казва, а
какво не ти казва.

***
Половината от онова, което говоря, е лишено от смисъл — ала го
говоря, щото другата половина да достигне до вас.

***
Чувството за хумор е чувство за съответственост.

***
Самотата ми се роди тогава, когато хората възхвалиха бъбривите
ми простъпки и порицаха безмълвните ми достойнства.

***
Когато Животът не намира певец да възпее сърцето му, създава
философ, за да изрази духа му.

***
Една истина винаги трябва да бъде явна и само понякога —
изказана.

14
 ***
Същностното у нас е безмълвно; бъбривото е придобитото.

***
Гласът на живота у мен не може да достигне ухото на живота у
теб; но нека говорим, за да не се чувстваме сами.

***
Когато говорят две жени, те не казват нищо; когато говори една
— разкрива целия си живот.

***
Жабите могат да бъдат по-гръмогласни от воловете — ала те не
са способни нито да теглят плуг, нито да въртят колелото на винарската
преса, а кожата им не става за изработка на обуща.

***
Само немият завижда на бъбривия.

***
Ако зимата каже: „Пролетта е в моето сърце“, ще й повярва ли
някой?

15
 ***
Всяко семенце е въжделение.

***
Ако истински отвориш очи и се взреш, ще съгледаш образа си
във всички образи.
А ако истински отвориш уши и се вслушаш, ще чуеш собствения
си глас във всички гласове.

***
За да се разкрие истина, потребни са двамина — един, за да я
изкаже, и друг, за да я разбере.

***
Макар че талазът на думите вечно ни залива, нашето лоно е
вечно безмълвно.

***
Доста учения са като стъкло на прозорец. Виждаме през него, но
то ни отделя от истината.

***
Нека поиграем на жмичка. Скриеш ли се в сърцето ми, не ще се
затрудня да те намеря. Ала скриеш ли се в собствената си черупка,

16
безполезно ще бъде да те търся.

***
Жената е в състояние да забули лицето си с усмивка.

***
Колко благородно е скръбното сърце, способно да пее отрадна
песен ведно с отрадните сърца!

***
Жадният да разбере жена, да разчлени гениален дух или да
разбуди тайнството на тишината, е като човек, комуто се е присънил
прекрасен сън, а след пробудата сяда на трапезата за закуска.

***
Искам да крача с всички онези, които крачат. Не бих понесъл да
стоя неподвижен и да гледам как минава шествието.

***
Дължиш повече от злато на оногова, който ти служи. Дай му
сърцето си, или на свой ред му служи.

***

17
 Не, ние не живяхме напразно. Та нима от костите ни не
издигнаха кули?

***
Нека не бъдем дребнави и докачливи. Духът на поета и опашката
на скорпиона гордо се надигат над една и съща земя.

***
Всеки змей поражда по един свети Георги, който го убива.

18
19
 Дърветата са стихове, които земята пише връз небето. Ние ги
поваляме и превръщаме в хартия, та да отразяваме на нея своята
пустота.

***
Ако изпитваш нужда да пишеш (светиите знаят защо), то
непременно следва да владееш знанието, изкусността и чародейството
— знанието за музиката на думите, изкусността да бъдеш естествен и
чародейството да обичаш читателите си.

***
Топят перата си в нашите сърца и си мислят, че са вдъхновени.

***
Ако дърво би написало автобиографията си, тя не би се
различавала от историята на някое племе.

***
Ако имах избор между възможността да напиша стихотворение и
възторга от ненаписано стохотворение, бих избрал възторга. Той е по-
добра поезия.
Ала ти и всички съседи сте единодушни в мнението, че изборът
ми винаги е грешен.

***

20
 Поезията не е мнение, което изразяваш. Тя е песен, която звучи
от кървава рана или от засмяна уста.

***
Думите са вечни. Длъжен си да ги изричаш или пишеш, убеден
във вечността им.

***
Поетът е свален от престола цар, седнал сред пепелището на
двореца си, от което се мъчи да съгради образ.

***
Поезията е изтъкана от радост, болка, удивление и мъничко
словник.

***
Напразно поетът ще дири майката на песните на сърцето си.

***
Веднъж на един поет рекох:
— Не ще узнаем стойността ти, преди да те застигне смъртта.
А той ми отвърна така:
— Да, смъртта всякога е разкривателка. Но ако действително
тогава узнаете стойността ми, то значи, че повече имам в сърцето,
отколкото на езика, и повече във въжделенията, отколкото в ръцете.

21
 ***
Ако възпяваш красотата, макар да си сам посред пустиня, ще има
кой да те чуе.

***
Поезията е мъдростта, която омагьосва сърцето.
Мъдростта е поезията, която пее в духа.
Ако можехме наведнъж да омагьосваме сърцето на човека и да
пеем в духа му,
тогава той истински би живял в сянката на Бога.

***
Вдъхновението винаги ще пее; вдъхновението никога не ще
обяснява.

***
Често пеем на децата си люлчини песни единствено за да можем
сами себе си да приспим.

***
Всички наши думи са само трохи, изронени от пиршеството на
духа.

***

22
 Мисълта всякога спъва поезията.

***
Велик певец е онзи, който възпява нашите мълчания.

***
Как можеш да пееш, ако устата ти е пълна с храна?
Как ще се вдигне за благослов ръката ти, ако е пълна със злато?

***
Славеят пронизвал сърцето си на трън, докато пеел любовната си
песен.
Тъй правим всички. Та как инак бихме вели?

***
Геният е само песен на кос в началото на дълга пролет.

***
Дори и най-крилатият дух не може да избяга от телесната нужда.

***
Лудите не са по-лоши музиканти от теб и мен; те просто свирят
на инструменти, които не са настроени.

23
 ***
Песента, мълком стаена в сърцето на майката, избликва от устата
на рожбата й.

***
Никой копнеж не остава напразен.

24
25
 Никога не съм постигнал пълно съгласие с другия си Аз.
Истината като че ли лежи помежду ни.

***
Другият ти Аз винаги скърби за теб. Ала другият ти Аз се
подхранва от тази скръб — та всичко е както трябва да бъде.

***
Няма борба между душата и тялото, освен в съзнанието на онези,
чиято душа дреме, а тялото им е в безпътица.

***
Като достигнеш сърцевината на живота, ще откриеш красотата
във всички неща, ще я откриеш дори и в очите, слепи за красотата.

***
Живеем само за да открием красотата. Всичко останало е вид
изчакване.

***
Посей семе и земята ще ти даде цвете. Въздигни мечтата си до
небето и то ще ти дари изгората.

***

26
 Дяволът умря в деня на твоето рождение.
Сега не е нужно да прекосиш ада, за да срещнеш ангел.

***
Доста жени заимстват мъжко сърце; твърде малко го обладават.

***
Желаеш ли да обладаваш, не бива да го изискваш.

***
Когато мъжка ръка докосне женска, и двете докосват сърцето на
вечността.

***
Любовта е було между влюбените.

***
Всеки мъж обича две жени: едната е творение на въображението
му, а другата още не се е родила.

***
Мъжете, които не прощават на жените дребните им
прегрешения, никога не ще се радват на големите им добродетели.

27
 ***
Любовта, която не се самообновява всеки ден, се превръща в
навик и изражда в робия.

***
Влюбените не толкова се прегръщат, колкото прегръщат онова,
което е помежду им.

***
Любовта и съмнението никога не си продумват.

***
Любовта е светлозарна дума, написана от светлозарна ръка върху
светлозарен лист.

***
Приятелството винаги е сладка отговорност и никога —
удобство.

***
Ако не разбираш приятеля си при всякакви обстоятелства, не го
разбираш никога.

28
 ***
Най-ярката ти дреха е изтъкана от ближен;
най-сладката гозба е онази, която ядеш на трапеза у ближен;
най-меката постеля е в дома на ближен.
Кажи ми тогава, как ще отделиш себе си от него?

***
Твоят ум и моето сърце никога не ще постигнат сговор, докато
умът ти не престане да живее сред числа, а сърцето ми — сред мъгла.

***
Никога не ще се разберем взаимно, докато не сведем речта до
седем думи.

***
Как ще бъде разчупен печатът на сърцето ми, освен ако то не
бъде разбито?

***
Само голямата скръб или голямата радост могат да разбулят
твоята истина.
Искаш ли да бъдеш разбуден, то трябва или да танцуваш гол-
голеничък под яркото слънце, или да носиш кръста си.

***

29
 Ако природата се заслушваше в онова, което изричаме
самодоволно, то никоя река не би текла към морето и никоя зима не би
прераствала в пролет. Ако тя се заслушваше в онова, което изричаме
дребнодушно, то колцина от нас ще дишат този въздух?

***
Когато си гърбом към слънцето, не виждаш друго освен сянката
си.

***
Свободен си пред слънцето на деня, свободен си пред звездите
на нощта.
Свободен си също, когато няма ни слънце, ни лупа, ни звезди.
Свободен си дори и когато затваряш очи за всичко, що го има.
Ала си роб на когото обичаш, защото го обичаш.
И си роб на който те обича, защото те обича.

***
Всички ние сме просяци пред портите на храма и всеки от нас се
радва на дял от щедростта на царя, когато той влиза в храма и когато
излиза.
Ала всички ние си завиждаме един другиму, а то е начин да
принизяваме царя.

***
Не можеш да ядеш повече, отколкото е охотата ти за храна.
Втората половина от хляба принадлежи на ближния ти, а нещичко
трябва да остане и за случайния гост.

30
 ***
Ако ги нямаше гостите, всички домове щяха да са гробове.

***
Ласкаво каза вълкът на овчицата проста:
— Не ще ли удостоиш дома ми с честа да го посетиш?
А овчицата отговори:
— Чест би било за мен да посетя дома ти, стига той да не беше в
търбуха ти.

***
На прага спрях госта си с думите:
— Не, не изтривай нозете си, когато влизаш — изтрий ги, когато
излизаш.

***
Щедростта не е да ми даваш това, което ми е нужно повече
отколкото на теб, а онова, което на теб е нужно повече отколкото на
мен.

31
32
 Истински милосърден си, когато даваш; а давайки, извръщай
лице така, че да не съзреш свяна на онзи, който получава.

***
Разликата между най-богатия и най-бедния е само ден глад и час
жажда.

***
Често вземаме заем от утрешния ден, за да платим дълговете си
от вчерашния.

***
И мен ме спохождат ангели и демони, но смогвам да се отърва от
тях.
Яви ли се ангел, казвам прастара молитва — и нему доскучава.
Яви ли се демон, извършвам прастар грях — и той ме подминава.

***
В крайна сметка, това не е лош затвор — ала не ми допада
стената между моята килия и тази на съседния затворник.
И все пак ви давам думата си, че укор няма да отправя нито към
пазача на затвора, нито към строителя му.

***
Онзи, дето ти дава змия, когато си му поискал риба, може би
няма за даване друго освен змии. Тогава от негова страна е проява на

33
щедрост.

***
Измамничеството понякога постига успех, но винаги се увенчава
със собственото си самоубийство.

***
Истински прощаваш тогава, когато прощаваш на убийците, що
никога не са пролели кръв, на крадците, що никога не са грабили, и на
лъжците, що никога не са мамили.

***
Който е способен да сложи пръста си в онова, що отделя доброто
от злото, той е способен да докосне самия край на Божията дреха.

***
Ако сърцето ти е вулкан, нима очакваш, че в ръцете ти ще
разцъфнат цветя?

***
Странно е понякога самосъжалението! Има случаи, при които ми
вредят и ме мамят, а аз се присмивам на онези, дето смятат, че ще съм
в неведение как ми вредят и ме мамят.

***

34
 Какво да кажа за преследвача, който играе ролята на преследван?

***
Нека онзи, който изтрие мръсните си ръце в дрехата ти, я вземе.
На него може пак да му дотрябва — на теб със сигурност не.

***
Жалко е, че сарафите не могат да бъдат добри градинари.

***
Моля ви, недейте да оправдавате вродените си недостатъци с
придобитите качества. Предпочитам недостатъците ви — те са сродни
с моите.

***
Колко често съм си припискал злочинства, които никога не съм
вършил — само от съображения едни или друг ближен да се чувства
удобно в мое присъствие.

***
Самите маски на живота са маски на по-дълбока загадка.

***

35
 Можеш да съдиш за ближния си само според това, което знаеш за
него.
Кажете ми сега, кой измежду вас е виновен и кой — невинен?

***
Истински праведник е онзи, който се чувства наполовина
виновен за вашите злодеяния.

***
Само идиотът и геният разчупват установените от човека закони;
те са и най-близко до божието сърце.

***
Бързоног ставаш едва когато чуваш, че те преследват.

***
Нямам праг, о Господи, но ако трябва да имам,
то нека силата му бъде равна на моята —
та едничка победителка да бъде истината.

***
Ще станеш почти приятел с врага си, щом и двамата се озовете
пред прага на смъртта.

36
37
 Навярно човек може да посегне на живота си от самозащита.

***
Имаше някога един човек, когото разпнаха, защото премного
обичаше и бе твърде добър.
И колкото и странно да изглежда, вчера на три пъти Го срещнах.
Първия път Той молеше полицай да не праща в ареста
проститутка. Втория път Той пиеше вино с човек, отхвърлен от
обществото. Третия път Той водеше юмручен бой с проповедник в
църква.

***
Ако е истина всичко, което се казва за доброто и злото, то тогава
целият ми живот не е нищо друго освен дълго престъпление.

***
Милостта е само половинчата справедливост.

***
Единственият, който е бил несправедлив към мен, е онзи, към
чийто брат съм бил несправедлив аз.

***
Кога видиш да водят човек към затвора, кажи си вътре в сърцето:
„Може би това е бягство от по-тесен затвор.“

38
 А когато видиш пиян човек, кажи си вътре в сърцето: „Може би
това е бягство от нещо още по-грозно.“

***
Често съм мразил в самоотбрана; ала да бях по-силен, нямаше да
прибегна до подобно оръжие.

***
Какъв глупец е онзи, който желал би да прикрие ненавистта в
очите си чрез усмивка на устните.

***
Само онези под мен могат да ме облажават или мразят.
Не съм бивал никога ни облажаван, ни мразен — над никого не
съм.
Само онези над мен могат да ме хвалят или потъпкват.
Не съм бивал никога ни хвален, ни потъпкан — под никого не
съм.

***
Когато ми казвате: „Не те разбираме“, това е възхвала, за която аз
не съм достоен, и оскърбление, което вие не заслужавате.

***
Колко дребнав съм, когато животът ми дава злато, а аз давам на
теб само сребро, и то смятайки се за щедър.

39
 ***
Когато достигнеш до сърцевината на живота, не ще се окажеш
нито над мерзавеца, пито под пророка.

***
Странно е, че жалиш онзи, който върви бавно, а не който мисли
бавно; и слепеца, а не онзи, комуто сляпо е сърцето.

***
Мъдрост е за сакатия да не строшава патериците си о главата на
своя враг.

***
Колко сляп е онзи, който ти дава нещо из джоба си, та да може да
ти вземе нещо из сърцето ти!

***
Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде
бързо и го напуска.
А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го
напуска.

***

40
 Ако е речено, че съществува грях, то някои измежду нас го
вършат, като вървят заднишком по стъпките на нашите предци;
а други — като изпреварват и оставят дири за нашите деца.

***
Истински добър е онзи, който се слива в едно цяло с всички,
обявени за зли.

***
Всички ние сме затвор, но едни килии имат прозорци, а други —
не.

***
Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно
отколкото правото.

***
Ако всички ние би трябвало взаимно да изповядаме греховете си,
бихме се смели един другиму заради липсата си на оригиналност.
Ако всички ние би трябвало взаимно да разкрием добродетелите
си, пак тъй бихме се смели по същата причина.

***
Личността е над човешките закони дотогава, докато извърши
престъпление в противоречие с човешките условности; а сетне не е
нито над, нито под когото и да било

41
 ***
Управлението е споразумение между теб и мен. Ти и аз често сме
в грешка.

***
Престъплението е или друга дума за нужда, или признак за
болест.

***
Има ли по-голям недъг от този да имаш съзнание за чуждия?

***
Ако ближен ти се надсмее, можеш само да го съжалиш, но ако му
се надсмееш ти, никога не ще си го простиш.
Ако ближен те нарани, можеш да забравиш раната, но ако го
нараниш ти, вечно ще го помниш.
Истината е, че ближният е най-чувствителният ти Аз в друго
тяло.

***
Как безразсъден си, когато искаш другите да летят с твоите
крила, а не си способен да им предложиш дори едно перце!

***

42
 Веднъж на моята трапеза седна един мъж, яде от хляба ми, пи от
виното ми и си тръгна, надсмивайки ми се.
По-късно дойде пак за хляб и вино, но аз го отпратих.
А ангелите ми се надсмяха.

***
Омразата е мъртво нещо. Кой измежду вас би желал да бъде
гроб?

***
Честта на жертвата е да не бъде убиецът.

***
Трибуната на човечността е в безмълвното й сърце, никога в
бъбривия й ум.

***
Те разпростират пред пас планини от злато и сребро, от слонова
кост и абанос, а ние разпростираме пред тях сърцето и духа си;
ала те твърдят, че са наши стопани и ние — техни гости.

***
Предпочел бих да бъда последният измежду людете, но с мечти и
копнеж да ги сбъдна, отколкото най-първият без мечта, ни копнеж.

43
 ***
Най-окаяният измежду хората е онзи, който превръща мечтите си
в сребро и злато.

***
Всички ние се изкачваме към върха в желанията на сърцето си.
Ако друг катерач задигне раницата и кесията ти, ще бъде само по-
натоварен — та следва да го ожалваш.
Пътят нагоре ще му бъде по-труден, защото повече тежест той
носи — и преходът му ще е по-дълъг.
И ако ти, както си облекчен, го видиш да се задъхва нагоре,
подай му ръка да го изтеглиш — тъй ще притуриш към своята
пъргавост.

***
Не можеш да съдиш за някого свръх познанието си за него — а
колко нищожно е познанието ти!

***
Не желая да слушам как завоевател проповядва на завоюваните.

***
Истински свободен е онзи, който търпеливо носи ярема на
робството.

44
 ***
Преди хиляда години моят съсед ми рече:
— Мразя живота, защото той е само болка.
А вчера минах покрай едно гробище и видях как животът
танцува върху гроба му.

***
Всяка борба в природата е просто безредица в стремеж към ред.

***
Самотата е беззвучна буря, която прекършва всички мъртви
клони, ала вбива живите ни корени по-надълбоко в живото сърце на
живата земя.

***
Веднъж заговорих за морето на едно поточе, а поточето реши, че
съм преувеличаващ многознайко.
А друг път заговорих за поточе на морето, а морето реши, че съм
омаловажаващ отрицател.

***
Какво късогледство е да възхваляваш шетнята на мравката, а не
песента на щуреца!

***

45
 Най-висшето достойнство тук може да бъде най-нищожното в
другия свят.

***
Който се задълбочава или извисява, го постига по права линия —
а способен да се разгръща е само пространният.

46
47
 Без нашето схващане за мерките и теглилките бихме изпитвали
пред светулката същото страхопочитание както пред слънцето.

***
Учен без въображение е месар с изтъпен сатър и допотопен
кантар.
Но какво да се прави, не всички сме вегетарианци.

***
Когато пееш, гладният те чува със стомаха си.

***
Смъртта не е по-близо до стареца, отколкото до новороденото —
нито пък животът.

***
Ако се налага да бъдеш прям, бъди прям красиво; ако ли не,
замълчи, защото край теб човек умира.

***
Може би погребението при хората е сватбена трапеза при
ангелите.

***

48
 Забравена действителност може да умре, а чрез завещанието й да
се намерят седем хиляди явления и истини и те да покрият и разходите
по погребението, и за да й се издигне паметник.

***
Всъщност ние говорим само на себе си, но понякога достатъчно
гръмко, та да ни чуват и другите.

***
Очевидното е онова, което ни убягва дотогава, докато някой не го
изрази простичко.

***
Ако Млечният път не беше в мен, как бих могъл да го видя или
позная?

***
Ако не бях физик сред физици, никой не би повярвал, че съм
звездоброец.

***
Може би определението на морето за мидата е бисерът.
Може би определението на времето за въглищата е диамантът.

***

49
 Славата е сянката на страстта, застанала на светло.

***
Коренът е цвете, което презира славата.

***
Няма пи религия, ни наука, по-висши от красотата.

***
Всеки велик човек, когото съм познавал, се гримираше с
мъничко скромност; и това мъничко нещо възпрепятстваше
бездейността, лудостта или самоубийството.

***
Истински великият човек не господства над никого и над него
никой не господства.

***
Не мога да повярвам, че човекът е нищожество поради
единствената причина, че убива престъпниците и пророците.

***
Търпимостта е любов, болна от надменност.

50
 ***
За червеите е естествено да се извъртат назад, ала не е ли
странно, че отстъпват и слоновете?

***
Разногласието може да бъде най-късата рана между две
съзнания.

***
Аз съм пламъкът, аз съм и сухият храст — едната половина от
мен изпепелява другата.

***
Всички ние търсим върха на свещената планина; но дали пътят
ни не ще бъде по-кратък, ако гледаме на миналото като на карта, а не
като на пътеводител?

***
Мъдростта вече не е мъдрост, когато стане твърде горда, за да
плаче, твърде строга, за да се смее, и твърде самовглъбена, за да търси
друго освен себе си.

***

51
 Ако ме изпълваше всичко това, което ти знаеш, какво място бих
имал за всичко онова, което не знаеш?

***
На мълчание ме научи бъбривецът, на търпимост — фанатикът, а
на доброта — злият; ала колкото и странно да е наглед, не изпитвам
никаква признателност към тези наставници.

***
Благочестивецът е оратор, глух като камък.

***
Мълчанието на завистника е оглушително.

***
Когато достигнеш до предела на това, което трябва да знаеш, ще
бъдеш в началото на онова, което трябва да чувстваш.

***
Преувеличението е истина, загубила мярата.

***

52
 Ако можеш да видиш само каквото разкрива светлината и да
чуеш само каквото известява звукът,
ти всъщност нито виждаш, нито чуваш.

***
Фактът е истина, лишена от пол.

***
Не можеш да се смееш и едновременно с това да си зъл.

53
54
 Най лежат на сърцето ми един цар без царство и един просяк,
който не умее да проси.

***
Плахият провал е по-достоен от нескромния успех.

***
Копай земята където и да е, и ще намериш съкровище — стига да
копаеш с вярата на селянин.

***
Преследвана от двайсет ездачи и глутница от двайсет кучета,
лисицата каза:
— Да, те ще ме убият. Но колко са жалки и глупави! Без
съмнение би било ненужно, щото двайсет лисици, възседнали двайсет
мулета и съпроводени от двайсет вълка, да гонят и убият един-
единствен човек.

***
Умът и нас отстъпка пред законите, които сме създали — но
никога душата.

***
Аз съм пътешественик и мореплавател — всеки ден откривам
нови земи вътре в душата си.

55
 ***
Една жена възропта:
— Разбира се, че войната беше справедлива! Моят син падна в
нея.

***
Рекох на Живота:
— Желал бих да чуя Смъртта.
А Животът издигна гласа си по-гръмко и отвърна:
— Вече я чуваш.

***
Когато си вникнал във всички загадки на живота, жадуваш за
смъртта, защото тя е само още една загадка на живота.

***
Рождението и смъртта са най-доблестните изражения на
храбростта.

***
Приятелю, ти и аз ще останем странници в живота,
чужди един другиму и всеки спрямо себе си,
до деня, когато ти заговориш, а аз се заслушам —
приемайки гласа ти като свой;
тогава ще застана пред теб с мисълта,
че съм пред огледало.

56
 ***
Казват ми:
— Ако познаваш себе си, ще познаваш всички човеци.
А аз отговарям:
— Само когато опозная цялото човечеството, ще опозная себе си.

***
Във всеки човек има две създания — едното будува на тъмно, а
другото спи на светло.

***
Отшелник е онзи, който се отрича от света на откъслеците, за да
се наслади на света в неговата цялост и спойка.

***
Между учения и поета се простира злачна поляна. Прекоси ли я
ученият, става мъдрец. Прекоси ли я поетът, става пророк.

***
Снощи видях на стъгдата как философи носят главите си в
кошници и викат:
— Мъдрост, мъдрост! Купете си мъдрост!
Клети философи! Длъжни са да продават главите си, за да хранят
своите сърца.

57
 ***
Един философ рече на уличен метач:
— Жал ми е за тебе! Тежък и мръсен е трудът ти.
А уличният метач отвърна:
— Благодаря ти, господине. Ами твоят занаят какъв е?
— Аз изучавам ума на човека — отговори философът, — а също
действията и желанията му.
Тогава уличният метач отново се залови за работа и рече с
усмивка:
— И на мен ми е жал за тебе!

***
Този, който слуша истината, не е по-малко достоен от онзи,
който я изрича.

***
Никой човек не може да определи границата между
необходимостта и разкоша. Това умеят само ангелите, понеже са мъдри
и печални.
Навярно ангелите са най-добрите ни помисли в абсолютното.

***
Истинският владетел е онзи, който намира престола си в сърцето
на дервиша.

***

58
 Щедростта е да даваш повече, отколкото можеш, а гордостта —
да вземаш по-малко, отколкото ти е нужно.

***
Истината е, че ти нищо не дължиш никому. Дължиш всичко на
всички.

***
Всички, живели в миналото, живеят днес с нас. Никой помежду
ни не би желал да е негостолюбив стопанин.

***
Който най-много желае, най-дълго живее.

***
Казват ми:
— По-добре птиче в ръката, нежели десет на дървото.
Ала аз отговарям:
— По-добре птиче и перце на дървото, нежели десет в ръката.
Перцето дирим, то е животът с крилати нозе — не, то е
същинският живот.

***
На този свят има само две неща — красотата и истината:
красотата в сърцата на влюбените и истината в мишците на онези,
които орат земята.

59
 ***
Велика красота ме завладява, но още по-велика ме освобождава
от нея.

***
Красотата блести по-ярко в сърцето на този, който жадува за нея,
нежели в очите на онзи, който я вижда.

***
Възхищавам се от човек, който ми разкрива душата си; почитам
онзи, който ми разбулва мечтите си. Ала защо съм плах, та даже някак
засрамен пред този, който ми служи?

***
Някога одарените се гордеели да служат на владетели.
Днес те се домогват до честта да служат на гладните.

***
Ангелите знаят, че мнозина прагматични люде ядат хляб,
наквасен с потта на мечтател.

***
Остроумието често е маска. Смогнеш ли да я разкъсаш, ще
откриеш или раздразнен гений, или фокуснически ум.

60
 ***
Радушният ми приписва разбиране, а досадникът — безучастие.
Смятам, че и двамата са прави.

***
Само онези, които носят тайни в сърцето си, могат да отгатнат
скътаните в твоето.

***
Който би желал да сподели наслажденията ти, но не и мъките,
ще загуби ключа от една измежду седемте порти на Рая.

***
Да, има Нирвана — тя е да водиш стадото си из злачна ливада, да
приспиваш рожбата си и да напишеш последния стих от своята поема.

***
Ние избираме радостите и скърбите си дълго преди да сме ги
изпитали.

61
62
 Тъгата е само стена между две градини.

***
Когато расне радостта или тъгата ти, светът се смалява.

***
Желанието е половин живот; безразличието е половин смърт.

***
Най-голямата горчилка в днешната ни скръб е споменът за
миналата радост.

***
Казват ми:
— Няма как, трябва да избереш между радостите на тоя свят и
покоя на бъдния.
А аз отговарям:
— Избрах и сладостите на тоя свят, и покоя на бъдния. Защото в
сърцето си знам, че Върховният поет е сътворил една-едничка поема,
със съвършен ритъм и съвършени рими.

***
Вярата е оазис в сърцето, до който никога не ще стигне керванът
на мисълта.

63
 ***
Когато надскочиш себе си, ще копнееш само заради копнежа; ще
гладуваш за по-остър глад и ще жаждаш за по-силна жажда.

***
Ако разкриваш тайните си пред вятъра, не го упреквай, задето ги
споделя с дърветата.

***
Цветята на пролетта са мечтите на зимата, разказани призори
край трапезата на ангелите.

***
Скунксът рече на розата:
— Виж колко бързо бягам аз, а ти не може; нито да ходиш, нито
дори да пълзиш.
А розата му отвърна:
— О, бегачо бърз и доблестен, моля те, върви си по-скоро!

***
За пътищата костенурките могат да кажат повече отколкото
зайците.

***

64
 Странно е, че безгръбначните твари имат най-корави черупки.

***
Най-бъбривият е най-малко умен; малка е разликата между
оратор и търговски агент.

***
Бъди признателен, че не ти се налага да търпиш нито известност
на баща, нито богатство на чичо.
Ала бъди най-вече признателен, задето никому не ще се налага
да търпи нито твоята известност, нито богатството ти.

***
Жонгльорът ме призовава само тогава, когато изпуска някоя
топка.

***
Завистникът несъзнателно ме хвали.

***
Дълго си бил ти мечта в съня на майка ти, а сетне тя се е
събудила, за да ти даде живот.

***

65
 Кълнът на племето е в копнежа на майката.

***
Майка ми и баща ми желаеха дете и ме заченаха.
А аз пожелах майка и баща и породих нощта и океана.

***
Някои измежду децата ни са наши основания, а други — само
съжаления.

***
Когато нощта пада и у теб цари същият мрак, легни и остани в
мрак.
А когато настъпи утрото и още си в мрак, стани и решително
кажи на деня:
— Още съм в мрак.
Глупаво е да се преструваш пред нощта и деня.
Ще ти се присмеят.

***
Планината, забулена от мъгла, не е хълм; дъб под дъжда не е
плачуща върба.

***
Какъв парадокс! Дълбочината и височината са по-близо една до
друга отколкото средината на всяка от тях.

66
67
 Когато стоях като ясно огледало пред теб, ти гледаше в мен и
виждаше собствения си образ.
Тогава казваше:
— Обичам те.
Но всъщност обичаше у мен себе си.

***
Когато изпитваш удоволствие от любовта към ближния, тя
представа да бъде добродетел.

***
Любовта, която не ликува непрестанно, постепенно умира.

***
Не можеш да притежаваш едновременно младост и мъдрост —
защото младостта е твърде заета да живее, за да знае; а
познанието — твърде заето да търси себе си, за да живее.

***
Седнал край прозореца, наблюдаваш минувачите, И виждаш как
отляво на едного върви монахиня, а отдясно — проститутка.
И в своето простодушие можеш да си кажеш: „Колко възвишена
е едната и колко долна — другата.“
Ала затвориш ли за миг очи и напрегнеш ли слух, ще чуеш как
сред пространството шепти глас: „Едната ме търси в молитвата, а
другата — в страданието. И в съзнанието на всяка от тях има просека
за моя дух.“

68
 ***
На всеки сто години Исус от Назарет се среща с Исус
Християнина в една градина сред ливанските хълмове. И двамата
дълго си говорят; а на раздяла Исус от Назарет казва на Исус
Християнина:
— Приятелю, боя се, че никога, никога с теб не ще постигнем
съгласие.

***
Дано Бог обогати богатия!

***
Великият човек има две сърца: едното кърви, а другото търпи.

***
Ако някой трябва да изрече лъжа, която не наранява никого, дори
и теб, защо в сърцето не си кажеш, че къщата на неговите истини е
тясна за приумиците му, та я е напуснал, за да има повече простор?

***
Зад всяка затворена врата има загадка, запечатана със седем
печата.

***

69
 Очакването е букаите на времето.

***
А ако мъките са само нова врата на изток в стената на твоята
къща?

***
Можеш да забравиш онзи, с когото си се смял, но никога този, с
когото си плакал.

***
Навярно има нещо странно свещено в солта, щом я има в нашите
сълзи и в морето.

***
За да утоли жаждата Си, Нашият Бог ще ни изпие всички — и
капката роса, и сълзата.

***
Ти си откъслек от нисшия си Аз, уста, която дири хляб, и сляпа
ръка, която поднася чаша към жадни устни.

***

70
 Ако се извисиш с един пръст само над народите, нациите и
собственото си същество, ще станеш истински подобен на Бог.

***
На твое място не бих проклинал морето при отлив.
Корабът ни е добър, а Капитанът вещ; бунтува се само стомахът
ти.

***
Онова, което жадуваме и не можем да достигнем, ни е по-скъпо
от това, което вече сме достигнали.

***
Ако седнеш върху облак, не ще видиш границата между една
страна и друга, нито синора между една нива и друга.
И жалко е, дето не можеш да седнеш на облак.

***
Преди седем века седем бели гълъба литнаха от дълбока долина
към заснежения връх на планината. Един от седмина мъже, който
наблюдаваше полета, рече:
— Виждам черно петънце върху крилото на седмия гълъб.
Днес хората от долината говорят за седемте черни гълъба,
литнали към заснежения връх на планината.

***

71
 Есенес сбрах всичките си скърби и ги погребах в градината си.

***
Когато се върна април и пролетта отпразнува венчавката си със
земята, в градината ми поникнаха прекрасни цветя, различни от
останалите.
Съседите дойдоха да им се възхитят и до един помолиха:
— Ще ни дадеш ли наесен семенца от тези цветя, та да ги посеем
в своите градини?

***
Тъжно е да протягаш празна шепа към хората и нищо да не
получаваш; ала е страшно да протягаш пълна шепа и да не намираш
кой да загребе от нея.

***
Жадувам за вечността, защото там ще срещна стихове, които не
съм написал, и картини, които не съм нарисувал.

***
Изкуството е стъпка на природата към Безкрая.

***
Дори ръцете, които сплитат трънни венци, струват повече
отколкото безделни ръце.

72
 ***
Най-светите ни сълзи никога не дирят очите ни.

***
Всеки човек е потомък на всеки цар и всеки роб, живели някога.

***
Ако прадядото на Исус знаеше какво е стаено в него, какво ли
страхопочитание би изпитвал към себе си!

***
Нима любовта на майката на Юда към сина й е била по-малка от
тази на Мария към Исус?

***
Три са чудните черти на нашия Брат Исус, които още не са
описани в Евангелията. Първата е, че Той е бил човек като теб и мен.
Втората — че Той е имал чувство за хумор. И третата — Той е знаел,
че е покорител, макар и покорен.

***
О, Разпнати, ти си разпнат връз сърцето ми; и гвоздеите,
пробождащи ръцете ти, пробождат стените на сърцето ми.

73
 И утре, когато някой странник мине покрай Голгота, той не ще
знае, че и двамата сме кървили тук.
Ще мисли, че това е кръвта само на едного.

***
Може би сте чували за Свещената планина.
Тя е най-високата планина на света.
Ако достигнете върха й, ще имате едно-едничко желание — да
слезете и да бъдете с онези, които обитават най-прихлупената долина.
Та ето защо я наричат Свещена планина.

74
Издание:
Автор: Халил Джубран
Заглавие: Пясък и пяна
Преводач: Мария Коева
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: ливански
Издател: Фама
Година на издаване: 2012
Националност: ливанска
ISBN: 9789545974502
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4904

75
 ЗАСЛУГИ

Имате удоволствието да четете тази книга благодарение на Моята

библиотека и нейните всеотдайни помощници.

http://chitanka.info

Вие също можете да помогнете за обогатяването на Моята

библиотека. Посетете работното ателие, за да научите повече.

76