Греда, работеща на усукване, огъване и срязване

Усукването е напрегнато състояние, което се получава, когато външният товар е

приложен извън системната (надлъжна) ос на гредата. По такъв начин нецентрично
действащият товар се редуцира върху оста на гредата с огъващия момент,
перпендикулярен на гредата. Крайните опори на гредите следва да бъдат запънати, а при
конзолите запънат следва да бъде само единият край. Оста и сечението на елемент,
натоварен на усукване може да бъдат произволни в равнина или в пространството.
Реално, почти всички стоманобетонни конструктивни елементи са подложени в някаква
степен на усукване (например: козирки; греди, носещи конзоли; греди, опори на
конзолни стъпала; греди с начупена ос; дъгообразни запънати греди. Съгласно Еврокод
2, усукване трябва да се отчита задължително, само когато статическото равновесие на
конструкцията зависи от носимоспособността на усукване на отделните елементи. В
противен случай е достатъчно да се изпълнят конструктивните изисквания на Еврокод 2
за греди и за ограничаване на широчината на пукнатините.

1. Въздействия от плочата на козирката (поле 10)

1.1. Постоянни въздействия - плоча
 хидроизолация + посипка – 0,5 x 1,35 = 0,675 kN/m2
 замазка - …
 плоча - ...
 мазилка - ...
 Gd,f
1.2. Постоянни въздействия от борд - G d,board

1.3. Променливи въздействия – от сняг

Sd  Sk  St ..Ce .Ct  . fQ
St – въздействие от сняг за 1m2 земна повърхност, в зависимост от местостроежа,
съгласно Националното приложение на Еврокод 1-3:

Ce за нормални местности, е коефициент на изложение, равен на 1;

Ct е топлинен коефициент, равен на 1;
  0,8 – коефициент на формата (чрез него снегът върху земната повърхност, се
„качва“ на плоския покрив).
 2. Огъващи моменти и опорни реакции – за точката на запъване на
конзолата:
Изчислителният отвор (ефективен) е равен на дължината на конзолата Lk – от външния
ръб на гредата до края („въздушен“) на конзолната плоча. Въздействията от плочата се
предават на гредата, натоварена на усукване– директно и изцяло, като: огъващите
моменти, се представят като равномерно разпределени усукващи моменти, а опорните
реакции (заедно със собственото тегло) – представляват равномерно разпределен товар
за гредата.

2.1. От постоянни въздействия:

M Ed,f 
G d,f . 2
0
  G d,board . 0 ,  kN.m 
2  0  Lk
R Ed,f   G d,f . 0   G d,board ,  kN 

2.2. От променливи въздействия:

Sd . 20
M Ed,S  ,  kN.m
2  0  Lk
R Ed,S  Sd . 0 ,  kN 

3. Въздействия директно върху гредата

3.1. Постоянни въздействия

 собствено тегло греда – 0,5 x 1,35 = 0,675 kN/m2

 собствено тегло зид върху гредата
 собствено тегло мазилка
 Gd,b
3.2. Пълно натоварване за огъващ момент и срязваща сила:
q M  q V   G d,b  R Ed,f  R Ed,S

3.3. Пълно натоварване за усукващ момент:

t d  MEd,f  MEd,S

4. Разрезни усилия за гредата (огъващ момент, срязваща сила и усукващ

момент):
За огъване и срязване, гредата се разглежда като линеен елемент с изчислителен отвор,
определен както за статическа схема „проста греда“. За усукващ момент, гредата се
разглежда като линеен елемент, запънат (двустранно) в колоните – от двете й страни.
Така решена гредата, означава че при опорите е ограничено завъртането на около оста
на пръта, но е възможно завъртането й около опората. При усукване, разбира се, може да
се приеме, че гредата е запъната е центровете на тежестта на двете колони.
Изчислителните (ефективни) отвори на гредата:
bsup.left bsup.right
 за огъващ момент:  min : 2   min : 2
0,M cl.
hb hb
2 2

bsup.left bsup.right
 за срязваща сила:  min : 2   min : 2
0,V cl.
hb hb
2 2
 за усукващ момент: 0,T  cl.

2
qM .
M Ed,max  0,M
,  kN.m 
8
qV .
VEd,max  0,V
,  kN 
2
td.
TEd,max  0,T
,  kN.m 
2

5. Анализ на армировките
Усукването от една страна и огъване и срязване от друга, се разглеждат отделно, като
независимо действащи (по Методиката на Mörcsh) ). Както и при другите разглеждани в
проекта елементи, тази статическа схема е идеализирана.
Образуваните пукнатини в конструктивния елемент, са по спираловидна траектория, с
наклон спрямо оста на гредата - приблизително под 45⁰. Армировката се конструира по
направление на главните опънни напрежения (перпендикулярно на пукнатините). От
това следва, че най-ефективна е спираловидната армировка, с посока на спиралата,
обратна на спиралната траектория на пукнатините.
Но затрудненото полагане в технологично отношение на такъв вид армировка, води до
начина – напреженията от усукване да се поемат с ортогонална непрекъсната
армировъчна мрежа по всички страни на гредата (прави надлъжни пръти – разпределени
по периметъра на напречното сечение на елемента, свързани с
двойнозатворени/двойноприхлупени стремена).

Еквивалентно кутиеобразно сечение

Тъй като големината на тангенциалните напрежения, предизвикани от усукването,
намаляват във вътрешността (сърцевината) на правоъгълното - плътно сечение, то може
да се разглежда като еквивалентно тънкостенно сечение. Равновесието се осигурява чрез
затворен поток на срязване. За сечения на греди , натоварени на усукване може да се
приеме , че потока от срязващи напрежения при усукване е с дебелина на тънкостенно
сечение по периметъра (на сечението на гредата). Всяко сечение на гредови елемент (L,
T, H и др.) може да се разглежда като съставено от отделни тънкостенни подсечения и
съпротивлението на усукване да се разглежда като сума от съпротивленията на усукване
на отделните тънкостенни подсечения. Всяко едно, отделно, съставно тънкостенно
подсечение може да се изчислява самостоятелно.