професионален риск, трудова злополука

Кога работодателят има задължение за застраховане

За да има работодателят задължение за застраховане за
риска „трудова злополука“, е необходимо фирмата да е в
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или
по-висок от средния за страната.

Този коефициент се определя ежегодно в края на

годината от министъра на труда и социалната политика и
важи за следващата година. Работодателят няма
задължение да изчислява коефициент на трудов
травматизъм!

Коефициентът на трудов травматизъм за страната и по

икономически дейности се определя ежегодно от
министъра на труда и социалната политика се обнародва
в „Държавен вестник“.
Застраховката е само за злополука по време на работа
Единственото условие за задължение за застраховане е
код на икономическа дейност, включен в списъка на
заповедта на министъра на труда и сoциалната политика.

Наличието или не на трудови злополуки се явява само

елемент, който може да повлияе на големината на
застрахователната вноска, но не и да отмени
задължението или да предизвика такова.

В § 1. от допълнителните разпоредби на Наредбата

изрично се упоменава, че по смисъла на наредбата

„трудова злополука“ е понятието по чл. 55, ал. 1 от Кодекса

за социално осигуряване, т.е. изключва злополуките при
отиване или при връщане от работното място.
Какво е трудова злополука?
Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод
на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило неработоспособност или смърт.
Трудова е и злополуката, станала по време на обичайния
път при отиване или при връщане от работното място до:
Основното място на живеене или до друго допълнително
място на живеене с постоянен характер;
Мястото, където осигуреният обикновено се храни през
работния ден;
Мястото за получаване на възнаграждение;
Няма изрично ограничение във времето колко преди или
след работното време е станала злополуката, а условието
само е да е по „обичайния път" до работното място или
мястото за хранене като може да бъзе 30 минути, а на друг
ваш колега 1 часа и т.н.
Какво да правим при трудова злополука?
На първо място: След като сте уведомени за
злополуката, първото което трябва да се направи е
да се предприемат мерки за оказване на първа
долекарска помощ, транспортиране на
пострадалия до болнично заведение или да
извиквате бърза помощ с обаждане до телефон
112. В същото време трябва да бъде обезопасено
мястото на злополуката - с ограничаване на
достъпа на лица.
На второ място: Ако в резултат на злополуката има
увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка
злополука, довела до инвалидност или смърт, или има
основание да се предполага, че ще доведе до такива
увреждания, трябва да се обадите веднага и в полицията
(можете да използвате тел. 112) и задължително в
териториалното поделение на НОИ като и инспекция по
труда.
Свързвайки се с НОИ за разследване на трудова
злополука се учудиха защо се обаждам и се наложи да
припомня за това изискване на Наредбата, но дадоха
някои ценни съвети. За съжаление на обявения телефон
за трудови злополуки 0800 14 008 в сайта на Инспекция по
труда може изобщо никой да не ви вдигне. Може да
проверите за друг телефон в сайта на инспекция по труда.
Подгответе се преди да звъните в инспекция по труда (при
смъртен случай или случай с инвалидизиране), да дадете
следната информация:
име на фирмата, ЕИК, адрес на обекта;
три имена на пострадалия, длъжност, ЕГН;
какво се е случило;
три имена и длъжност на лицето, което е оказало първа
помощ;
три имена и длъжност на лицето, което е станало пряк
свидетел;
три имена и длъжност на лицето, което е станало не пряк
свидетел;
име на лице и телефон за контакти;
На трето място: Преди да декларирате злополуката в НОИ
( 5 работни дни - 2019 година от узнаването за нейното
настъпване за злополуката ), трябва да се направи
вътрешно разследване. За целта се издава заповед за
разследване на злополуката ( ще ви е необходима в два
екземпляра), с която се определя състава на комисията за
разследване на трудовата злополука.
Достатъчно е комисията да е от трима човека, като
задължително в нея трябва да има представител на
Комитета или Групата по условия на труд. В определени
случаи може комисията и да е по-голяма - ако има
синдикалните представители в организацията,
задължително участва и един от тях, по решение на
Ръководството в разследването на трудовата злополука
може да участва и представител на службата по трудова
медицина. Това важи за фирми с повече от служители,
Наредбата не разграничава фирми с по-малко персонал
примерно с двама служителя!
На четвърто място:В хода на разследването
задължително трябва да съберете писмени ( обяснения)
показания на поне трима свидетели на злополуката ( ако
изобщо има трима свидетеля) както и от пострадалия
(стига да е възможно) както и от прекия ръководител и от
лицето оказало първа помощ (това не важи за бърза
помощ). Често при злополуки на път за или от работа е
възможно да не можете да намерите външни свидетели.
В този случай показанията са на пострадалия, както и на
лицето което за първи път се е обадил и е уведомено за
станалата злополука (не пряк свидетел) и ако може и
лице което да даде информация относно обичайния път
на придвижване на пострадалия.
На пето място: След разследването се съставя протокол за разследването на трудовата злополука ( в два екземпляра),
който съдържа следните данни:
данни на осигурителя;
данни на пострадалите лица;
данни за мястото и времето на злополуката;
данни за свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ;
писмени обяснения/показания на свидетелите на злополуката;
обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия (пострадалите) преди злополуката;
специфичното физическо действие, извършвано от пострадалия (пострадалите) в момента на злополуката, и
свързания с това действие материален фактор;
отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения;
начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането;
допуснати нарушения на нормативните актове;
лицата, допуснали нарушенията;
необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки;
Поставяна се номер на протокола - ако за първи път във фирмата се разследва трудова злополука, то той ще е номер
№1. Под същия номер след това злополуката ще се впише в регистъра на трудовите злополуки на фирмата ако е
приемат за трудова злополука!
Информацията, която се попълва в протокола за разследване е почти една и също до тази, която се попълва в
декларацията за трудова злополука необходимо за деклариране в НОИ, вие можете да използвате указанията от нея
при съставяне на протокола и в последствие на декларацията.
На шесто място: Следва попълване на Декларацията за
трудова злополука.
Важно! За всеки пострадал се попълва Декларацията в
четири екземпляра
От декларацията в НОИ остават три броя ( като един брой
от декларацията НОИ изпраща на пострадалия на неговия
личен адрес) и една декларацията остава за регистъра на
трудовите злополуки в организацията.
На седмо място: При деклариране на трудовата злополука в НОИ носите следните документи:
заповед за разследване на трудова злополука (втория екземпляр);
препис от протокола за разследване на трудовата злополука (втория екземпляр);
четирите декларации ( ще ви върнат едната декларация с входящ номер, ако занесете по -малко ще
върнат за да донесете и останалите);
медицински документ при приемане в болнично заведение (ако има);
копие от болничния лист, издаден от лекуващия лекар, получен чрез пострадалия или по служебен ред,
както и продължения на болничните листове, ако има такива;
копие от трудовият договор;
копие от справката за регистрация на трудовият договор;
копие от длъжностната характеристика;
копие от служебната бележка за провеждане на начален инструктаж;
копие от книгата за начален инструктаж - първа страница с данни на фирмата и страницата от където е
видно че лицето и инструктирано;
копие от книгата за периодичен инструктаж - аналогично копие като началният;
други документи при поискване от териториалното поделение на НОИ - често се иска епикриза, а при
смърт на пострадалия задължително се носи копие от смъртния
професионален риск
Професионален и здравен риск при работа в офис
РИСКОВЕ ОТ ЗЛОПОЛУКИ НА РАБОТНОТО МЯСТО
1. ПАДАНЕ, ПОДХЛЪЗВАНЕ И СПЪВАНЕ. Най-чести причини за
падане от височина са неправилното използване на
преносимите стълби и столове за достигането на полици и
шкафове, разположени на височина. Подхлъзването,
препъването и падането причинява травми и
наранявания, в резултат от неравности или мокри подове,
използване на прекалено дебели килими, поставени на
пътя предмети
2. ПОРЯЗВАНЕ И УБОЖДАНЕ. Източник на този риск е работата
с хартия, нейните краища, работата с телбод, кламери,
ножици, както и работата с помощното оборудване, като
машини за унищожаване на хартия и др.

3. РИСК ОТ ПОРАЖЕНИЯ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК И ПОЖАРИ.

Електрическият ток често е причина за тежки и смъртни
злополуки. Източници на риск са тоководещите части под
напрежение и нетоководещи части, които при определени
условия попадат под напрежение. Дефектните
електроуреди могат да доведат до възникване на пожари.
Във всеки офис трябва да има ясно разработен план по
пожарна безопасност и действия при аварии и да се
провежда инструктаж на работещите.
4. РИСКОВЕ, СВЪРЗАНИ С ХИГИЕННИТЕ И ЕРГОНОМИЧНИТЕ ФАКТОРИ

4.1. Осветеност - Осветлението трябва да осигурява нормално, здравословно и безопасно

изпълнение на трудовите задачи.

4.2. Прах - Обикновено източници на прах в офисните помещения са хартията. печатните

машини (конкретно тонери), подовете (лошо поддържани и почиствани) и др.

4.3. Опасни и вредни вещества - Някои вещества, използвани в офисите, също имат вредно
и опасно въздействие, с кратковременен, веднага проявяващ се или отложен във времето
ефект (лепила, почистващи препарати, разтворители, бои, химикали, използвани при офис
техниката и т.н.).

4.4. Лъчения - Работещите в офисите са подложени на въздействието на изкуствени

нейонизиращи лъчения (електромагнитно лъчение). Източници на лъчения в офисите се
явяват електронното и радио оборудване, фотокопирните машини и др. Ултравиолетовите
лъчи оказват отрицателно влияние върху кожата и очите. Симптомите са болки и
дразнене на очите, главоболие, смущения във виждането, зачервяване и оток на
клепачите и конюктивата, сълзене и фотофобия.
5. РИСКОВЕ, СВЪРЗАНИ Е ЕРГОНОМИЧНИТЕ НОРМИ

Добрият проект на работното място включва следните елементи: столове, бюра, шкафове и подобна мебел
за съхранение на материалите и работното оборудване и машините. Работният стол трябва да е стабилен и
да осигурява възможност за свободно движение и удобна поза. Седалката да се регулира на височина.
Работните бюра трябва да са достатъчно широки с ниска отразителна способност. Височина- 680-750 mm,
дължина – минимум 1200 mm, ширина 800 mm. Разположението на конфигурацията монитор - клавиатура -
мишка да отговаря на изискванията на работещия. Работата с компютър представлява повтарящи се
действия, активизиране и натоварване на отделни мускули на ръцете, врата, рамената и гърба. Мониторите
трябва да са подвижени, да има възможност да се наклоняват, повдигат или да се въртят. Изображението
на екрана не трябва да трепти или да има разлика в яркостите на отделните знаци. Клавиатурата трябва да
е подвижна и удобна за работа, да не предизвиква умора. Пространството пред клавиатурата да позволява
добра опора на ръцете и китките на работещия. Знаците и буквите да са ясни и четливи при обичайна
работна поза. За работник или служител, който работи ежедневно с видеодисплей не по-малко от
половината продължителност на работното време, работодателят осигурява периодични прекъсвания с
продължителност 15 минути след всеки 45 минути работа. Работодателят осигурява изследване на
зрението от специалист по очни болести при постъпване на работа и на три години на лицата, ненавършили
40 години, и един път в годината - на навършилите 40 години. При нарушаване на зрението на работника,
работодателят осигурява за своя сметка подходящи очила.
6. СТРЕС И ПСИХИЧЕСКИ НАТОВАРВАНИЯ

Психологичните вредни фактори са такива фактори, които

въздействат на психиката на работещия и предизвикват у
него траен психологичен дискомфорт, който от своя
страна поради спецификата на човешкия организъм
предизвиква и различни заболявания. Психологичните
вредни фактори могат да въздействат върху психиката на
работника не само на работното му място, но и извън него.
Стресът не е болест, но ако е интензивен и
продължителен, може да стане причина за психически
или физически заболявания. Той е резултат от: шум,
недостатъчна осветеност и цветови дискомфорт,
прекомерно натоварване или ненатоварване с работа,
нисък контрол, монотонност и скука, несигурност на
работата, прекомерни напрежения в работният процес.
Последствия от стрес могат да бъдат: депресия,
безпокойство, нервност, умора, язви, проблеми с гърба,
високо кръвно налягане, намалена имунна защита и
сърдечни заболявания.