ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ГРАД

ВАРНА

СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

НА ТЕМА:
АНАЛИЗ НА БЕЗРАБОТИЦАТА И
ЗАЕТОСТТА ПРИ ЖЕНИТЕ В ОБЩИНА
ДОБРИЧ
 Заетостта трудно се поддава на еднозначно определение.
В широк смисъл обикновено за заети се приемат всички лица,които
се занимават с обществено-полезен труд, независимо дали срещу
него получават или не получават доход. В тесен смисъл заетостта се
свежда само до лицата, които срещу вложения си труд присвояват
работна заплата или друг доход.
Заетостта се намира в непосредствена зависимост от
количествената и качествената характеристика на трудовите
ресурси. Те обхващат населението на една страна в трудоспособна
възраст1, неработещите инвалиди и пенсионери в рамките на
трудоспособната възраст и работещите под и над тази възраст, и са
определящ фактор, от който зависи предлагането на труда и
икономическия растеж. Трудовите ресурси показват какъв е
потенциала на работната сила в държавата, а заетостта е показател за
степента на неговото използване.
Заетостта може да бъде пълна, непълна, рационална и
нерационална. Хипотетично пълната заетост би означавала
ситуация, в която 100% от работната сила има работа. В
действителност това е невъзможно. За това за пълна заетост може
да се говори не във абсолютен смисъл, а когато не заетите лица са в
границата на естественото равнище на безработица. Непълна заетост
е на лице, когато безработицата излезе извън естественото си
равнище или работната сила се използва частично (няколко часа на
ден или няколко дни от седмицата). Рационалната заетост означава
не просто осигуряване на работа на трудоспособното население, а
също оптимално използване на заетите през продължителен период
от време.В този смисъл може да е на лице пълна, но нерационална

1
Трудоспособната възраст на всяка страна е определена от законодателството.
В България тя е от 16 до 55 години за жените и от 16 до 60 години за мъжете.
заетост – всички имат работа и получават доходи от нея, но трудът
им е нископроизводителен, неефективен. Непълна, но рационална
заетост е на лице, когато безработицата излезе извън естественото си
равнище, но ефективността на труда на заетите е достигнала
обективните си предели при съществуващата технологична база и
организация на труда.

Безработицата е социално-икономическо явление,

при което част от трудещите се не могат да си намерят работа и се
превръщат в относително излишно население, резервна армия на
труда.
През 1982 година на 13-тата международна конференция по
статистика в Женева в обхвата на безработните се включват всички
хора над и до определена възраст, която в продължение на даден
период са без работа / собствен бизнес / ; хора, които са способни да
организират собствен бизнес, да бъдат наети и търсят работа. Това
определение дава най- общото тълкувание на безработицата. То се
конкретизира в трудовите законодателства на различните страни.
Българската статистика отчита като безработни хора, които са се
регистрирали в бюрата по труда.
Нормата на безработица показва каква част от трудоспособното
население не получава доходи за труд. Тя се изчислява като броят на
безработните се раздели на населението в трудоспособна възраст.
В зависимост от мотивите, поради които работната сила
стои незаета, безработицата се разделя на: доброволна и
принудителна. При първата работниците не приемат предлаганата
им работа, очаквайки по – добра. Втората означава, че индивидът
може и желае да продаде работната си сила, но не намира никаква
работа. В зависимост от факторите, които я пораждат, безработицата
се дели на фрикционна / текуща /, структурна и циклична.
Фрикционната безработица е свързана с търсенето или очакването
на работа. Тя обхваща хората, които доброволно сменят работата си,
търсят ново работно място след като вече са били уволнени,
временно са загубили сезонната си работа или току – що са
напуснали училище. Този вид безработица се приема като
неизбежна и в нормални граници – желана. Тя отражение на
мобилността на работната сила като предпоставка за ефективността
на пазарния механизъм. Структурната безработица отразява
промените в икономиката, свързани с новите технологии и
продукти. Фрикционната и структурната безработица си приличат,
но между тях има и разлика: фрикционната безработица е по –
краткотрайна, докато структурната е по – продължителна и затова
създава повече проблеми на обществото. Цикличната безработица е
предизвикана от спада в производството, от икономическите кризи.
Близо до цикличната е сезонната безработица, защото е свързана с
определен ритъм в икономическата активност. Освен в посочените
форми, безработицата се разглежда като: безработица, силно
повлияна от външната търговия, която позволява да се изнасят
трудоемки производства в развиващите се страни, с което се
закриват традиционни, трудоемки и неефективни производства;
локална безработица, свързана с регионални икономически
проблеми; естрогенна / преднамерена / безработица като резултат на
неправилната политика на правителството.
В зависимост от мотивите, поради които работната сила стои
незаета, безработицата се разделя на: доброволна и принудителна.
При първата работниците не приемат предлаганата им работа,
очаквайки по – добра. Втората означава, че индивидът може и желае
да продаде работната си сила, но не намира никаква работа. В
зависимост от факторите, които я пораждат, безработицата се дели
на фрикционна / текуща /, структурна и циклична. Фрикционната
безработица е свързана с търсенето или очакването на работа. Тя
обхваща хората, които доброволно сменят работата си, търсят ново
работно място след като вече са били уволнени, временно са
загубили сезонната си работа или току – що са напуснали училище.
Този вид безработица се приема като неизбежна и в нормални
граници – желана. Тя отражение на мобилността на работната сила
като предпоставка за ефективността на пазарния механизъм.
Структурната безработица отразява промените в икономиката,
свързани с новите технологии и продукти. Фрикционната и
структурната безработица си приличат, но между тях има и разлика:
фрикционната безработица е по – краткотрайна, докато структурната
е по – продължителна и затова създава повече проблеми на
обществото. Цикличната безработица е предизвикана от спада в
производството, от икономическите кризи. Близо до цикличната е
сезонната безработица, защото е свързана с определен ритъм в
икономическата активност. Освен в посочените форми,
безработицата се разглежда като: безработица, силно повлияна от
външната търговия, която позволява да се изнасят трудоемки
производства в развиващите се страни, с което се закриват
традиционни, трудоемки и неефективни производства; локална
безработица, свързана с регионални икономически проблеми;
естрогенна / преднамерена / безработица като резултат на
неправилната политика на правителството;
За естественото ниво на безработица говорим, когато
факторите, влияещи върху увеличаването или намаляването или
намаляването на работната заплата, се намират в равновесие, т. е.
а/ пазарарът на работната сила е балансиран
 б/ в структурната на безработицата има елементи, които са
неизбежни за нормално функциониране на пазарните механизми.
При обременената с висока инфлация икономика естественото
равнище на безработица се разглежда като пределно ниско. То
показва каква може да бъде максималната заетост, съществуваща на
потенциалното производство. Отражение е на фрикционната и
циклична безработица. Същевременно отразява и създадените
бариери, които ограничават свободното движение на работна сила,
нейната мобилност. Тези бариери се поставят от синдикатите ж
някои страни, чрез ограничаване на нови профсъюзни членове,
съдействието им за приемане на законите за минималната работна
заплата и нейното периодично актуализиране, изискванията, които
поставят пред фирмите за социално осигуряване и др.
Естественото равнище на безработица е по-голямо от нула.
Безработицата винаги съществува като функционна и структурна и е
необходима за задържането на инфлацията. Ако заетостта е по-
голяма от ефективната, доходите от работна заплата превишават
доходите от обема на производство и на практика възниква
инфлационна спирала. Във връзка с това естественото равнище на
безработицата е онова ниво, при което силите предизвикват
динамика на цените и на инфлационното равнище на заплатите, са
равновесие.
 Това означава, че ако заетостта в национален мащаб е в
съответствие с естественото равнище на безработицата 2, няма
опасност да се ускори инфлацията.
За снижаването на естествената безработица успешно могат да
повлияят редица мерки, а именно:
а/подобряване на информираността за свободните работни
места чрез бюлетините по труда, съобщения в периодичния печат и
бюрата по труда;
б/осъществяване на професионална подготовка на
безработните по програми, финансиране от социалните и
застрахователни фондове;
в/при необходимост снижаване на държавната защитеност на
безработните;
г/предоставяне на социалната помощ в целия й размер на
веднъж, за да се получат тези средства за започване на частен
бизнес;
д/провеждане на обществени работи, които изискват
въвличането на допълнителна работна сила.

2
Естествената безработица не е конкретна величина. Тя зависи от въздействието
на много фактори. През шейсетте години в САЩ за естествена се е смятала 4%
безработица. Днес тя е на равнище 6-7%. Причината е, че през последните
години работната сила е станала по-мобилна, търсенето и предлагането на труд
трудно възстановяват равновесието си. В състава на търсещите работа все по-
активно се включват млади хора, жените представителите на малцинствата. За
това съдейства провежданата политика на социална осигуреност. В
продължение на 26 седмици безработните получават 50% от работната си
заплата, под формата на застраховка, при което се освобождават от данъци.
Така реално те получават около 70% от предишното си възнаграждение и имат
достатъчно време да изчакат намирането на подходяща и доходна работа.
Технико-технологическото обновяване на производството разширява
структурната безработица, което също спомага за превишаването на нейното
естествено равнище.
За община Добрич безработицата при жените
е по- малка отколкото при мъжете, като най-големият процент
безработни жени е при тези с основно и по- ниско ниво на
образование. Разглеждайки данните за безработицата при жените за
1999, 2000 и 2001 година се наблюдава увеличаване на
безработицата за 2000 год. спрямо 1999год. с 37% и увеличение за
2001 спрямо 1999 година с 31,3% . През 2001 година броят на
безработните жени е по- нисък спрямо 2000 година с 4,3% , а като
цяло за същата година безработицата се увеличава. От групата на
безработните специалисти най- голяма численост представляват
икономистите, инженерите и селскостопанските специалисти, а най-
малък брой безработни жени са специалистите в здравеопазването и
изкуството. Това се обуславя от факта, че завършилите специалисти
от първите посочени три групи са най- многобройни. Равнището на
безработица при жените е 12,29% , което е с 2,1% по- ниско
отколкото при мъжете за същата година /за 2000 година / . За 2001
година равнището на безработица при жените е 11,83% -с 3,3% по-
ниско от това на мъжете за същия период. Имайки предвид близкото
географско разположение на Добрич до курортите по северното ни
Черноморие, сезонната безработица е силно изразена. Данните
сочат, че безработицата както при жените, така и общо през лятото
на 2000 година се увеличават. Това е обусловено от слабия
туристически сезон по Черноморието. Поради закъснелите ремонтни
дейности на редица хотели, летният сезон стартира значително по –
късно. Същото лято прекратява своето производство обувен завод
“Добрич“, настъпват големи съкращения в завод “ Калиакра “. През
2001 година навреме се открива летният сезон и това повлиява на
равнището на безработицата, което е най–ниското за цялата година.
 Сравнявайки данните за безработицата за община Добрич с
тези за страната през последните години се очертават няколко
особености. Равнището на безработица за България е значително по–
ниско от това за общината. Друго основно различие е, че броят на
безработните жени за страната е по–голям от този на мъжете, а за
община Добрич е на лице обратната тенденция. Данните за февруари
2001 година за страната сочат, че равнището на безработица е
17,76%, като равнището на безработица само при жените е 9%. През
февруари 2001 година безработицата при жените е 12,4% , което е с
3,5% по – високо спрямо това за страната. Данните за август за
същата година сочат, че безработицата при жените в Добрич е
11,12%, с 1,72% по – ниско от безработицата за февруари. Това се
дължи на сезонната заетост по време на туристическия сезон. За
август безработицата при жените за страната е 9,4% , едва с 0,4%
по–малка от тази през февруари същата година, което сочи, че
сезонната заетост за страната като цяло не оказва влияние на броя на
безработните. От данните за безработицата в община Добрич ясно
проличава, че сезонната заетост при жените оказва по – малко
влияние отколкото при мъжете.
 ПРИЛОЖЕНИЕ

ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА
ЗАЕТОСТТА

Влизат в сила от 01.01.2002г. Закона за насърчаване на

заетостта урежда обществените отношения при насърчаването и
подпомагането на заетостта, професионално информиране и
консултиране, обучение за придобиване на професионална
квалификация на безработни лица и заети лица, посредничествено
информиране и наемане на работа на български граждани в други
страни и на български и чуждестранни граждани в Република
България.
Към активната политика за развитие на посредничеството при
намиране на работа на жените се включва насърчаване на
работодателите да наемат регистрирани безработни жени – самотни
майки (осиновителки) и /или майки с деца до три годишна възраст.
В този случай се предоставят сумите за трудово възнаграждение и
дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на
държавното обществено осигуряване и Националната здравно–
осигурителна каса за срок от 12 м.
 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Национален Статистически Институт /Статистически известия-2000-

2001г.- Издателство Статпринт ЕООД
Национален Статистически Институт /Извадкови изследвания 2000-
2001г. Издателство Статпринт ЕООД, Дунавска преса АД-град Русе
http://www.rsz-varna.hit.bg
http://www.nsz.government.bg