1

ЛЕКЦИЯ 2

Правоъгълно проектиране на
геометрични обекти и тела.
 2

1. Основни положения

Всеки чертеж на предмет трябва

изчерпателно и ясно да изразява формата и
размерите на предмета и да съдържа всички
данни, необходими за изработване и контрол.
При съставянето му конструкторът
изобразява предмета на лист хартия.
Изображенията върху листа са равнинни (имат
само две измерения), а отразяват
пространствени обекти, които имат три
измерения.
 3

1. Основни положения

При съставянето на чертежите трябва

да се премине от тримерно (реално)
пространство в двумерно. При използване
на чертежите се решава обратната задача:
преминава се от двумерно пространство
чрез възпроизвеждане (представяне в
съзнанието) на пространствения обект
от изобразената в равнината фигура
(фиг.1.).
 4

1. Основни положения

Фиг.1.
 5

1. Основни положения
Методът чрез който пространствените
обекти се изобразяват върху една равнина, се
нарича проектиране. При него от една точка S
наречена център на проектиране, се проектират
точките на обекта върху една равнина H,
наречена проекционна равнина.
Проекцията на дадена точка А ≠ S e
прободът на правата SA, наречена проектираща
права, с равнината Н /фиг. 2/.
 6

1. Основни положения
Когато точката S е крайна, проектирането е централно /фиг. 2/

Фиг. 2.
 7

1. Основни положения
Когато точката S е в безкрайност /S∞/ - проектирането е
успоредно /фиг. 3/. Когато се изобразяват промишлени изделия,
особено значение при проектирането е размерите да се запазят
непроменени, т.е. да се използва успоредното проектиране и то
предимно правоъгълно /фиг.3/ и много по-рядко наклонено /фиг. 4/.

Фиг. 3 Правоъгълно проектиране Фиг.4. Наклонено проектиране

 8

1. Основни положения
При проектиране върху една проекционна равнина /фиг. 5/
съществува неопределеност, която може да се избегне чрез
проектиране върху две или повече взаимноперпендикулярни равнини,
т.е. да се приложи методът на Монж.

Фиг.5
 9

1. Основни положения
При него за проекционни равнини се приемат проекционните
равнини на правоъгълна пространствена координатна система
/Декартова/ със съотвените наименования и означения показани на
фиг. 6.
V - фронтална /първа/
проекционна равнина;

Н – хоризонтална
/втора/ проекционна
равнина;

W – профилна /трета/
проекционна равнина.

Фиг. 6 Метод на Монж

 10

1. Основни положения
При съставянето на равнинен чертеж, равнината V остава
неподвижна , а равнините Н и W се склоняват към нея чрез завъртането
им около проекционните оси х и z. Оста у се показва два пъти: като
продължение на осите х и z /фиг. 1.7/.

Фиг.7
 11

1. Основни положения
Проекцията на всеки пространствен технически обект
се получава като геометричните елементи, които го
изграждат, се пренасят /проектират/ върху проекционната
равнина със спомагателни прави линии, наречени
проектиращи прави.
Всяко геометрично тяло се характеризира със своите
геометрични елементи /фиг. 1.8/: точки /върхове/; линии
/праволинейни и криволинейни ръбове/; повърхнини
/равнини/ и др. За изобразяването на всеки технически обект
е необходимо да се проектират неговите съставни части,
които са части от геометрични тела – геометричните
елементи: - точки, линии и повърхнини и като резултат се
получава неговото изображение /образ/, което се нарича
проекция.
 12

1. Основни положения

Фиг.8
 13

1. Основни положения
Проектирането на точка, отсечка и равнинна фигура
може да стане върху една или повече проекционни равнини.
 14

1. Основни положения
 15

1. Основни положения
Тъй като при изобразяването на обект е от значение
взаимното разположение на проекциите му, в техническото
чертане проекционните равнини и осите им не се чертаят и
се получава така наречената безосна система, както е
показано на фиг. 1.9.

Фиг. 9.
 16

1. Основни положения
За разлика от идеализираните геометрични тела
предметите /реалните тела/ заемат част от пространството,
ограничено от повърхнината им и запълнена с някакъв
материал. Те, както и геометричните тела се изобразяват с
помощта на правоъгълните проекции на повърхнините им.
Това не винаги е възможно еднозначно само с проекциите
върху две или три проекционни равнини. Ето защо за
изобразяване на предметите се използват 6 проекционни
повърхнини-разгледаните три /фронтално, хоризонтално,
профилно/ и още три успоредни на тях и образуват т. нар.
проекционен куб, във вътрешността на който се намира
изобразявания предмет /фиг. 10/.
 17

1. Основни положения
изглед отдолу
Фронтална проекционна
плоскост

главен изглед

изглед
отдясно изглед
отзад

изглед отляво

изглед отгоре

Фиг.10
 18

1. Основни положения
Проекциите върху шесте проекционни повърхнини
се наричат основни.
Съгласно стандартът БДС ISO 128 за изобразяване
на техническите обекти се използват различни
правоъгълни проекции – изображения на изгледи, сечения
и разрези. Определени са два метода на проектиране /фиг.
1.35/.
метод Е /европейска проекция/ - обектът на
изобразяването се намира между наблюдателя и
проекционната равнина, като отличителният му знак /фиг.
11/ се поставя в основния надпис на чертожния формат;

Фиг.11
 19

1. Основни положения
 метод А /американска проекция/, проекционната равнина
се намира между обекта на изобразяване и наблюдателя,
като отличителния му знак, който се поставя в основния
надпис на чертожния формат е показан на фиг. 12.

Фиг.12
 20

1. Основни положения

Двата метода са равноправни, но в

нашата страна почти изключително се
използва метода на проектиране в първия
квадрат /метод Е/.
За главен изглед /изглед отпред/ се
избира изгледът, съдържащ най-много
графична информация за изобразявания
технически обект.
 21

1. Основни положения
Основните изгледи са успоредни на една от шестте стени
на проекционния куб /фиг. 13/.
Важно!
Броят и видът на
използваните изображения
зависи от сложността и
особеностите на техническия
обект.
Броят на изображенията
трябва да бъде оптимален,
като се избягва ненужно
повторение на елементи от
формата му.

Фиг.13
 22

2. Разрези и сечения
Вътрешните форми при отвори на детайлите не могат
да се изяснят само чрез изглед в който ще бъдат изобразени
с прекъснати линии. Освен това не е препоръчително да се
оразмеряват невидими контури и ръбове изобразени с
прекъсвани линии, затова се използват разрези и сечения,
чрез които се “разкриват” вътрешните форми на детайлите.
Съгласно БДС ISO 128:
 сечението е изображение на фигурата, в която секущата
равнина пресича материала на изобразявания обект;
 разрезът е изображение което освен сечението съдържа
и изгледа на частта на обекта намираща се зад секущата
равнина.
 23

2. Разрези и сечения
На фиг. 14 е показано получаването на сечение и
разрез на несложен детайл.

фиг. 14
 24

2. Разрези и сечения
Разрезите и сеченията се означават със
съответните на секущите равнини главни букви, които се
записват над или под изображението.

фиг. 14
 25

2. Разрези и сечения

Определете вида на изображенията

 26

2. 1. Видове сечения
 27

2. 1. Видове сечения
Изнесено сечение

наложено сечение

Сечение разположено в
разреза
 28

2. 1. Видове сечения
 29

2. 2. Видове разрези
 30

2. 2. Видове разрези

Мислено отделена
Прост част от детайла
хоризонтален
разрез

Изобразени части

Секуща равнина
 31

2. 2. Видове разрези
Вертикален разрез
 32

2. 2. Видове разрези
Разлика между разрез и сечение.

  Разрезът винаги включва - и сечение

 33

2. 2. Видове разрези
Определете вида на изображенията
 34

3. Графични означения на материалите.

За показване на условното изобразяване

на мислено разрязаната площ на сечението или
разреза се прилага щриховка. Правилата за
нанасяне на тези графични означения на
материалите се определя по БДС 2.312-87 и
БДС ISO 128 и са дадени в Таблица 1.
 35

3. Графични означения на материалите.

Таблица 1.
 36

4. Резбови съединения
Най-разпространените разглобяеми съединения
са резбовите. Използваните в тях резбови детайли
болт, винт,шпилка, гайка и шайба са стандартизирани и
всеки от тях е обект на отделен стандарт.
На фиг. 15 са показани някои от тези детайли с
размери в съотношение с външния диаметър на
резбата d.
Условното изображение на резбовите елементи
в резбово съединение т.е. при тяхното взаимно
проникване е показано на фиг.16, а на фиг. 17 са
показани резбови съединения със стандартизирани
резбови елементи – болт /фиг. 17а/, винт с
цилиндрична глава /фиг. 17 б / и винт с конусна
глава /фиг. 17 в/.
 37

4. Резбови съединения

болт

Винт
с цилинд-
рична
глава
фиг. 16

Винт
с конусна
глава

фиг. 15 фиг. 17
 38

5. Оразмеряване - размерни линии, стрелки, числа

Размерите, нанесени на чертежа са основа за
определяне големината и взаимното разположение на
елементите на изобразяваното изделие, независимо от
мащаба. По тях трябва да може да се изработи
изделието, без да се правят допълнителни изчисления.
На един чертеж се нанасят всички необходими
размери. Липсата на който и да е от тях прави чертежа
негоден за употреба, тъй като не е позволено размерите
да се измерват от чертежа.
Не се допуска и преоразмеряване, т.е. да се нанасят
излишни размери, тъй като се затруднява спазването на
точността им. Следователно, броят на размерите на един
детайл е строго определен.
 39

5. Оразмеряване - размерни линии, стрелки, числа

Размерите се оформят със следните графични
елементи:
 размерна линия;
спомагателна размерна линия;
знак за ограничаване на размерната линия
/стрелка, чертичка, точка/;
размерно число - /фиг. 18 и фиг. 19/.
Чертаят се като тънки непрекъснати линии /БДС ISO
128/, като пресичането на спомагателните и размерните
линии трябва да се избягва.
 40

5. Оразмеряване - размерни линии, стрелки, числа

фиг. 18

фиг. 19
 41

5.1. Видове размери.

Размерите могат да бъдат:
 функционални /F/ - те са основни за функционирането на
детайла или за неговото сглобяване /фиг. 20/;
 нефункционални /NF/ - това са не основни за
функционирането на детайла или сглобяването му /фиг.
1.20 /;

фиг. 20
 42

5.1. Видове размери

 справочни /А/ - размер само за информация, който не
обуславя производствени или контролни действия /фиг.
1.72б/.

фиг. 21
 43

5.1. Правила за нанасяне на размери.

Правилата за нанасяне на размерите в чертежите и

други технически документи са определени от
БДС ISO 129.
Стойностите на размерите се означават с размерни
числа, достатъчно големи, и поставени така, че да не се
пресичат или разделят от каквато и да е линия. Нанасят се
съгласно един от следните два начина:
 44

5.1. Правила за нанасяне на размери.

Начин І. Размерните числа се нанасят успоредно на
размерните линии, над тях и за предпочитане около
средата им /фиг. 22/. Ъгловите размери се нанасят в
съответствие с фиг. 23.

грешно

вярно
фиг. 22 фиг. 23
 45

5.1. Правила за нанасяне на размери.

Начин ІI-. Размерните числа се нанасят успоредно
на основния надпис. Не хоризонталните размерни линии се
прекъсват, за предпочитане около средата, където се
нанася размерното числа /фиг. 24/. Ъгловите размерни
числа могат да бъдат ориентирани, както е показано на
фиг. 1.25.

фиг. 24
фиг. 24
46
47
48
49
50