ИВ А Н В А З О В

„НЕ М И Л И - Н Е Д Р А Г И “
КАКВА Е ТВОРЧЕСКАТА ИСТОРИЯ?
ПОВЕСТТА Е ПУБЛИКУВАНА ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕЗ
1883 Г. В СПИСАНИЕ „НАУКА“. ПОВЕСТТА
ПРЕДСТАВЯ ЖИВОТА НА БЪЛГАРСКИТЕ
ЕМИГРАНТИ (ХЪШОВЕ) В ГОДИНИТЕ МАЛКО
ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО.
КАКВА Е ПОВЕСТТА КАТО ЛИТЕРАТУРЕН ЖАНР?
• ПОВЕСТТА Е ЕДИН ОТ ТРАДИЦИОННИТЕ
ЕПИЧЕСКИ ВИДОВЕ В ЛИТЕРАТУРАТА, КОЙТО
ПО ОБСЕГ, ОБЕМ И ТВОРЧЕСКО ВНУШЕНИЕ
ЗАЕМА СРЕДНО МЯСТО МЕЖДУ РАЗКАЗА И
РОМАНА. РАЗЛИКИТЕ СА ПО ОТНОШЕНИЕ НА
СЮЖЕТНОТО РАЗВИТИЕ: ПО-ДОБРЕ
РАЗГЪРНАТО В СРАВНЕНИЕ С РАЗКАЗА ВЪРХУ
НЯКОЛКО СЪЩЕСТВЕНИ МОМЕНТА.
КАКЪВ Е СЮЖЕТЪТ?
• СЮЖЕТЪТ НА „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ“ Е СХОДЕН.
ВАЗОВ ТРЪГВА ОТ ЛИЧНИТЕ СИ НАБЛЮДЕНИЯ
И ПОНЯКОГА С ТЪГА, ПОНЯКОГА С УСМИВКА
НИ ПРЕДСТАВЯ ПРЕМЕЖДИЯТА НА ХЪШОВЕТЕ.
ТЯХНОТО ПОВЕДЕНИЕ НЕВИНАГИ Е БЕЗУКОРНО,
НО ЛЮБОВТА ИМ КЪМ БЪЛГАРИЯ И
СВОБОДАТА НИКОГА НЕ ГИ НАПУСКА.
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ЗАГЛАВИЕТО?
• ИЗРАЗЪТ “НЕМИЛИ-НЕДРАГИ” ВОДИ
НАЧАЛОТО СИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР.
ВЪВ ВЕКОВЕТЕ НА РОБСТВОТО ТАКА
НАЗОВАВАТ ОНЕЗИ СИНОВЕ НА НАРОДА,
КОИТО, ПРОКУДЕНИ ОТ ПОРОБИТЕЛЯ, СЕ
СКИТАТ ПО ЧУЖДИ ЗЕМИ.
КАКВА Е КОМПОЗИЦИЯТА?
• КОМПОЗИЦИЯТА НА ПОВЕСТТА Е ПОДЧИНЕНА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЗАДАЧА, КОЯТО СИ Е ПОСТАВИЛ АВТОРЪТ. ПРОИЗВЕДЕНИЕТО СЕ
СЪСТОИ ОТ ОТДЕЛНИ ЕПИЗОДИ, КОИТО ПРЕДСТАВЯТ РАЗЛИЧНИ СТРАНИ ОТ ХЪШОВСКИЯ ЖИВОТ. ВСЯКА ГЛАВА КАТО ЧЕ ЛИ РАЗКАЗВА
ЕДНА САМОСТОЯТЕЛНА ИСТОРИЯ СЪС СОБСТВЕНА ЕКСПОЗИЦИЯ, КУЛМИНАЦИЯ, РАЗВРЪЗКА, А ПОНЯКОГА И ЕПИЛОГ. НЕ Е ПРОСЛЕДЕНА
ПОСЛЕДОВАТЕЛНО НИТО ЕДНА ИНДИВИДУАЛНА СЪДБА. ВРЕМЕТО НА ДЕЙСТВИЕТО Е НАКЪСАНО И СЪВПАДА С ДВАТА ПРЕСТОЯ НА ВАЗОВ
СРЕД ХЪШОВЕТЕ. ВЪПРЕКИ ТОВА ПОВЕСТТА ОСТАВЯ У ЧИТАТЕЛЯ УСЕЩАНЕТО ЗА ЦЯЛОСТНОСТ И ЗАВЪРШЕНОСТ, ЗАЩОТО ПИСАТЕЛЯТ
УМЕЛО Е НАРЕЖДАЛ КЪСЧЕТАТА ОТ МОЗАЙКАТА, ЗА ДА НАРИСУВА ОБРАЗА НА ХЪША - РАЗНОЛИК В СВОИТЕ ЖИТЕЙСКИ ПРОЯВИ И ЕДИНЕН В
БЕЗКОРИСТНИЯ СИ ПАТРИОТИЗЪМ, В ПОРИВА СИ КЪМ СВОБОДАТА, В ГОТОВНОСТТА ДА ЗАПЛАТИ С КРЪВТА СИ ЦЕНАТА ЗА НЕЯ. НЕ Е
СЛУЧАЙНО, ЧЕ ВАЗОВАТА ИСТОРИЯ ЗА ХЪШОВЕТЕ ЗАВЪРШВА С БИТКАТА ПРИ ГРЕДЕТИН, В КОЯТО МЪЧЕНИЦИТЕ ЗАГИВАТ КАТО ГЕРОИ.

• КОМПОЗИЦИЯТА НА ПОВЕСТТА Е ИЗГРАДЕНА ОТ ОТДЕЛНИ ЕПИЗОДИ, НАСЛОЖЕНИ ЕДИН ДО ДРУГ. ЕПИЗОДИТЕ (С МАЛКИ ПРЕКЪСВАНИЯ)
СЛЕДВАТ ХРОНОЛОГИЧНАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СЪБИТИЯТА. КОМПОЗИЦИЯТА СЛЕДВА ЛОГИКАТА НА ПОСТЕПЕННОТО ИЗВЕЖДАНЕ НА
ГЕРОИТЕ ОТ ДЕЛНИЧНАТА ОБСТАНОВКА И ПОСТАВЯНЕТО ИМ В ЦЕНТЪРА НА ЗНАЧИМО ИСТОРИЧЕСКО СЪБИТИЕ - СРЪБСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА
ОТ 1876 Г.
КОИ СА ГЕРОИТЕ?
• ПОВЕСТТА “НЕМИЛИ-НЕДРАГИ” ВСЪЩНОСТ
ИМА ЕДИН ГЛАВЕН ГЕРОЙ - БЪЛГАРСКИЯ ХЪШ.
МАКАР ЧЕ В ХОДА НА ДЕЙСТВИЕТО УЧАСТВАТ
РАЗЛИЧНИ ПЕРСОНАЖИ* - СТРАНДЖАТА,
МАКЕДОНСКИ, ПОПЧЕТО, МРАВКАТА, ХАДЖИЯТ
- И ЧЕ ВСЕКИ ОТ ТЯХ Е ИНДИВИДУАЛИЗИРАН
ЧРЕЗ ЗАПОМНЯЩ СЕ ЩРИХ, АВТОРЪТ ТЪРСИ
ПРЕДИ ВСИЧКО ТИПИЧНОТО, С КОЕТО ДА
ИЗГРАДИ ЕДИН КОЛЕКТИВЕН ОБРАЗ.
ПРОТОТИПИ НА ГЕРОИТЕ
• ПОВЕСТТА Е НЕПОСРЕДСТВЕНО СВЪРЗАНА С ДВА МОМЕНТА ОТ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ВАЗОВ В РУМЪНИЯ - ПРЕЗ 1870/1871 И 1876/1877 Г. ОТ САМИЯ ЖИВОТ МЛАДИЯТ ВАЗОВ Е ВПЕЧАТЛЕН ОТ ЯРКИ
ЛИЧНОСТИ. ИСТИНСКОТО ИМЕ НА СТРАНДЖАТА Е НИКОЛА /НЕНО/ ТОДОРОВ СТРАНДЖАТА ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. ТРИТЕ ЗАПАЗЕНИ НЕГОВИ ПОРТРЕТА ПОТВЪРЖДАВАТ ПОРТРЕТНИТЕ ОПИСАНИЯ НА
ВАЗОВ. ИСТИНСКИЯТ СТРАНДЖА, КАКТО И ЛИТЕРАТУРНИЯТ, ПРИЕМА КАТО НАЙ-ЦЕННО СЪКРОВИЩЕ КЪСЧЕТО ЗНАМЕ, КОЕТО Е УСПЯЛ ДА ОПАЗИ В ХАЙДУШКИТЕ БИТКИ ЗА ОТЕЧЕСТВОТО. ТОЙ
СЪХРАНЯВА И МЕМОАРА НА РЕВ.КОМИТЕТ ОТ 1867 Г. СТРАНДЖАТА Е ПРЯКОР, КОЙТО НИКОЛА ТОДОРОВ ПОЛУЧАВА КАТО ЗНАК ЗА ЮНАЧЕСТВО.СТРАНДЖАТА ВЗИМА УЧАСТИЕ В ЧЕТАТА НА ФИЛИП
ТОТЮ. СЛЕД БИТКАТА ПРИ ВЪРБОВКА СЕ УСТАНОВЯВА В БРАИЛА, КЪДЕТО НАЕМА ЕДНО КАФЕНЕ И ПРИЕМА БРАТЯТА ХЪШОВЕ. СПОРЕД ИЗТОЧНИЦИ СЕ РАЗБОЛЯВА ПРЕЗ 1873 Г. ОТ ТУБЕРКОЛОЗА И
УМИРА НА 28.03.1876 Г. В СМЪРТНИЯ СИ ЧАС ЗАКЛЕВА СВОЯ ПЛЕМЕННИК ДА НЕ ССЕ ОТДЕЛЯ ОТ ХЪШОВЕТЕ И УМИРА СС МЪКАТА, ЧЕ НЕ МО ЖЕ ДА ДОЖИВЕЕ ОЧАКВАНОТО ОТ ВСИЧКИ ВЪСТАНИЕ.
СВЕДЕНИЯТА ПОДСКАЗВАТ, ЧЕ В ПОВЕСТТА Е НАПРАВЕНО ПОЧТИ ФОТОГРАФСКО КОПИЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ СТРАНДЖАДРУГИЯТ ГЕРОЙ, НАЙ-ПОДРОБНО ПРЕДСТАВЕН, Е БРЪЧКОВ. ЗА НЕГО ВАЗОВ
ИЗПОЛЗВА СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ СРЕД ХЪШОВЕТЕ. ТОЙ Е СИН НА ЗАМОЖЕН ПАТРИОТИЧЕН ЧОРБАДЖИЯ, ПОДДЪРЖАН ОТ СТРАНДЖАТА В МЕСЕЦИТЕ НА БЕЗПАРИЧИЕ.

• НАЙ-ЯРКИЯТ ОБРАЗ НА СПИРО МАКЕДОНСКИ Е ПРЕСЪЗДАДЕН ОТ ВАЗОВКАТО СА ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ПРОТОТИП ДЕЙНОСТТА И ЛИЧНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ. ХЪШОВСКАТА СЪДБА
Е СЪБРАЛА ВАЗОВ И СТАМБОЛОВ В ЕДНА КВАРТИРА ПРЕЗ ЗИМАТА НА 1876Г. ДВАМАТА ЧЛЕНУВАТ В ЦЕНТРАЛНОТО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ОБЩЕСТВО И УСПЯВАТ ДА ЗАПАЗЯТ ДОБРИ ЛИЧНИ
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. ОПИСАНИЕТО В 10 ГЛАВА НА ПРЕМИНАВАНЕТО НА ЗАЛЕДЕНАТА РЕКА ОТ МАКЕДОНСКИ Е ДЕЙСТВИТЕЛНА СЛУЧКА ОТ РЕВОЛ.ДЕЙНОСТ НА СТАМБОЛОВ.ЗА ОБРАЗА НА
ВЛАДИКОВ ВАЗОВ ИЗПОЛЗВА ДЕЙНОСТТА И ЛИЧНОСТТА НА ИЗВЕСТНИЯ В ОНЕЗИ ГОДИНИ В ГАЛАЦ УЧИТЕЛ ВЕЛИКО ПОПОВ. ТОЙ Е РОДОМ ОТ РУСЕ, В 1850 Г. ВЛИЗА В ОСВОБ.ДВИЖ-Е МЛАД И ПРЕЗ
1866 Г. МИНАВА ДУНАВА, А ПРЕЗ 1867 Г. УЧАСТВА В ЧЕТИТЕ НА П.ХИТОВ И Ф.ТОТЮ., ПОСЛЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛЕГИЯ, НАБАВЯ ОРЪЖИЕ ЗА ЧЕТИТЕ НА Х-ДИМИТЪР И СТ.КАРАДЖА, ПИШЕ СТАТИИ ВЪВ
В.КА НА Д.ВОЙНИКОВ "ДУНАВСКА ЗОРА", ПРЕЗ 1870 Г. Е УЧИТЕЛ В ГАЛАЦ, ИЗДАВА ПОЕМА, ПРИЯТЕЛ Е С БОТЕВ, СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО РАБОТИ В БЪЛГАРИЯ КАТО СЪДИЯ И ПРОКУРОР. УМИРА В
СТАРА ЗАГОРА ПРЕЗ 1926 Г. ИЗМЕЖДУ ОСТАНАЛИТЕ ГЕРОИ СЕ ОТКРОЯВАТ С ПРИСЪСТВИЕТО СИ ДВАМАТА ТИТАНИ НА НОД - ВАСИЛ ЛЕВСКИ И ХР.БОТЕВ. ТЕХНИТЕ ДЕЛА В 11 И 14 ГЛАВА СА
ИСТОРИЧЕСКИ ДОКАЗАНИ
ТЕМИ И МОТИВИ
• ПОВЕСТТА РАЗКАЗВА ЗА ЖИВОТА НА
БЪЛГАРСКИТЕ ЕМИГРАНТИ - ХЪШОВЕ, В
РУМЪНИЯ ПО ВРЕМЕТО НА РЕВОЛЮЦИОННИТЕ
БОРБИ МАЛКО ПРЕДИ И СЛЕД АПРИЛСКОТО
ВЪСТАНИЕ. ТЯ ПРЕСЪЗДАВА АТМОСФЕРАТА НA
ХЪШОВСКИЯ ЖИВОТ, ДРАМАТИЧНО РАЗКЪСАН
МЕЖДУ ЕЖЕДНЕВНАТА БИТКА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ В
ЧУЖДАТА СТРАНА И КОПНЕЖА ЗА САМОЖЕРТВЕН
ПОДВИГ В ИМЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СВОБОДА.
ЦЕННОСТИ
• ВСЕКИ НАРОД ИМА В ИСТОРИЯТА СИ СВОИТЕ
ВЪРХОВЕ И ПАДЕНИЯ, С КОИТО СЕ СЪИЗМЕРВА
СИЛАТА НА ДУХА МУ ПРЕД ИЗПИТАНИЯТА НА
ВРЕМЕТО. ТАКИВА БЕЗСПОРНО ИМА И БЪЛГАРСКИЯТ
НАРОД. В БЕЗДНАТА НА ВЕКОВНОТО ЧУЖДО
ВЛАДИЧЕСТВО ПЛАМЪКЪТ НА РОДОЛЮБИЕТО СЕ
РАЗГАРЯ НАЙ-СИЛНО У ОНЕЗИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ,
ЗА КОИТО БЪЛГАРИЯ И НЕЙНАТА СВОБОДА СА НАЙ-
ВЪЗВИШЕН ИДЕАЛ. ТОЙ ПРИДАВА СМИСЪЛ И ЦЕЛ
НА ЖИВОТА ИМ И ТЕ ГО СЛЕДВАТ С ВСЕОТДАЙНОСТ.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО

• ИЗГОТВИЛ: ЙОАН ПЕТРОВ

• ОТ 7А КЛАС
МАТЕРИАЛИТЕ ЗА ПРЕЗЕНТАЦИЯТА СА ВЗЕТИ ОТ:

• HTTPS://BGMATERIALI.COM/%D0%BC
%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB/%D0%BD%D0%B5%D0%BC
%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8-
%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D0%BD
%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D0%BE
%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE
%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%BE
%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0
• HTTPS://BG.WIKIPEDIA.ORG/WIKI/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD
%D0%B5%D0%B4%D1%HTTPS://BGMATERIALI.COM/%D0%BC
%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB/%D0%BD%D0%B5%D0%BC
%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8-
%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD
%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-
%D1%85%D1%8A%D1%88%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-7-%D0%BA%D0%BB
%D0%B0%D1%8180%D0%B0%D0%B3%D0%B8
• HTTPS://BGMATERIALI.COM/%D0%BC
%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB/%D0%BD%D0%B5%D0%BC
%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8-
%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D0%BD
%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D0%BE
%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE
%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%BE
%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0