Просвещенският роман

“Пътешествията на Гъливер”
 1. Жанрова специфика:
• пародия на популярните през 18-
ти век авантюрни романи и
дневници на пътешественици;

• романът съдържа и жанровите

белези на сатирата (изобличение
на политическия живот);
• особености на утопия
(неосъществима мечта) и
антиутопия (мрачна прогноза
на твореца за бъдещия свят, в
който ще настъпи пълна
морална разруха):
❖ утопия- при
изображението на краля на
Бробдингнаг;

❖ антиутопия- финалната
част- представен е свят, в
който говорещите коне са
носители на хуманното, а
хората са достигнали крайната
степен на морална
деградация.
2. Творческа история:
• през 1719г. излиза романът на
Даниел Дефо „Робинзон Крузо“;
много известен става;

• през 1726г.- тласък за

написването на книгата
„Пътешествията на Гъливер“
дава безпримерният успех на
романа на Дефо и желанието
да се пародира популярната
пътешественическа литература;
2. Творческа история:
2. Творческа история:

• ПЪРВАТА ЧАСТ Е
НАПИСАНА ПРЕЗ 1721 Г.;

• ЗА ПЪРВИ ПЪТ КНИГАТА Е

ПУБЛИКУВАНА ПРЕЗ 1726 Г.;
2. Творческа история:
• ПРЕЗ 1735 Г. ИЗЛИЗА
ВТОРОТО, ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ;

• НА НАПИСВАНЕТО Ѝ АВТОРЪТ
ПОСВЕЩАВА 12 ГОДИНИ;
• КНИГАТА
ИМА
НЕБИВАЛ
УСПЕХ;
2. Творческа история:
ИЗМИСЛЕНАТА
ОТ СУИФТ ДУМА
“ЛИЛИПУТ”
ТРАЙНО ОСТАВА
В МНОГО ЕЗИЦИ.
 3.Композиция и сюжет:
• А) композиция:
• състои се от четири части:
• I част: „Пътуване до
Лилипутия“
• II част: „Пътуване до
Бробдингнаг“
• III част: „Пътуване до
Лапута, Балнибарба, Лъгнаг,
Глъбдъбдриб и до Япония“
• IV част: „Пътуване до
страната на хоинъмите“
• Б) сюжет:
• пътуванията на Лемюел Гъливер из
фантастични страни, като Лилипутия,
Бробдингнаг (страната на великаните)
и др.; романът на Суифт се отнася с
насмешка към популярните по това
време книги за далечни пътешествия
и откриване на нови земи.
 КОРАБНИЯТ ЛЕКАР
ГЪЛИВЕР ПРЕТЪРПЯВА
КОРАБОКРУШЕНИЕ.
НА СУШАТА Е ПЛЕНЕН
ПЪРВА ЧАСТ
ОТ ДРЕБНИ ЧОВЕЧЕТА.
“ПЪТУВАНЕ ПОМАГА
ДО НА ИМПЕРАТОРА
ЛИЛИПУТИЯ” ВЪВ ВОЙНАТА С ОСТРОВ
БЛЕФУСКО.
ИЗПАДА В НЕМИЛОСТ
И БЯГА.
ВРЪЩА СЕ В АНГЛИЯ
 ГЪЛИВЕР ПОПАДА
ПРИ ВЕЛИКАНИТЕ.
ЧИФЛИКЧИЯТА ГО
ПОКАЗВА СРЕЩУ
ВТОРА ЧАСТ
ЗАПЛАЩАНЕ. ДАДЕН Е
“ПЪТУВАНЕ ДО В ДВОРЕЦА. ОБИКАЛЯ
БРОБДИНГНАГ” С КРАЛИЦАТА,
БЕСЕДВА С КРАЛЯ.
ГРАБНАТ И ПУСНАТ В
МОРЕТО ОТ ОРЕЛ.
АНГЛИЙСКИ КОРАБ ГО
ВРЪЩА У ДОМА
 ГЪЛИВЕР Е ПЛЕНЕН ОТ
ПИРАТИ. ПОПАДА НА
ЛЕТЯЩ ОСТРОВ. ТАМ СЕ
ТРЕТА ЧАСТ ИНТЕРЕСУВАТ САМО ОТ
МУЗИКА И МАТЕМАТИКА.
“ПЪТУВАНЕ ДО НОВОВЪВЕДЕНИЯ В
ЛАПУТА, ЗЕМЕДЕЛИЕТО
БАЛНИБАРБИ, ОБЕЗЛЮДЯВАТ
ЛЪГНАГ, ТЕРИТОРИИ. НЕЛЕПИ
ГЛЪБДЪБДРИБ ИЗОБРЕТЕНИЯ И
И ЯПОНИЯ” ОПРОСТЯВАНЕ НА
ОБЩУВАНЕТО. В
ЯПОНИЯ И ЗАВРЪЩАНЕ
У ДОМА
 ГЪЛИВЕР Е КАПИТАН.
ЕКИПАЖЪТ Е ОТ
РАЗБОЙНИЦИ, КОИТО ГО
ИЗОСТАВЯТ. ПОПАДА ПРИ
ГОВОРЕЩИ КОНЕ. ТЕ
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ ДЪРЖАТ В ПЛЕН
ЧОВЕКОПОДОБНИ
“ПЪТУВАНЕ ДО СЪЩЕСТВА ЯХУ. ОТ
СТРАНАТА НА РАЗКАЗИТЕ ЗА АНГЛИЯ,
ХОИНЪМИТЕ” СИВИЯТ КОН РЕШАВА, ЧЕ
ПОЛЗВАТ УМА СИ ЗА
ПОРОЦИ. ОТПРАТЕН Е,
ЗАЩОТО ПРИЛИЧА НА ЯХУ.
У ДОМА Е ОТВРАТЕН ОТ
ХОРАТА
 ДЖОНАТАН СУИФТ
ПОСОЧВА,
ЧЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО
НА ТВОРБАТА Е
ДА ПОДТИКВА
КЪМ РАЗМИСЪЛ,
А НЕ ДА ЗАБАВЛЯВА
4.Герои:
А) Гъливер:
• Гъливер
описва
своите
пътешествия
в аз- форма;

• отредена му
е ролята на
автор на
творбата;
• той е уравновесен,
любознателен, образован,
отговорен и изпитва страст към
опознаване на света- типични
черти на човека от епохата на
Просвещението; наблюдател,
изследовател;
 • ТРЕТИ ОТ ПЕТИМА СИНОВЕ
- ОТ ТРЕТОТО СЪСЛОВИЕ
- НЕ Е БЛАГОРОДНИК
- ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ
- КОРАБЕН ЛЕКАР
- ПАСИВЕН ОБЕКТ НА СЪБИТИЯТА
 - НЕ Е НАХОДЧИВ
- ПРАКТИЧЕСКА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
БЕЗ ВЪОБРАЖЕНИЕ И ТАЛАНТ
- ТОЧЕН ЗА ФАКТИ И ДЕТАЙЛИ
- НЕ СЕ САМОАНАЛИЗИРА
- СКРОМЕН, ПОЧТЕН,
БЛАГОРАЗУМЕН
- В НЕГО АВТОРЪТ ВИЗИРА СЕБЕ
СИ;

• НА ИРЛАНДСКИ
“ГЪЛИВЕР” ОЗНАЧАВА
“ПЪТЕШЕСТВЕНИК”!
Б) лилипутите, великаните,
човешкото общество:
• романът отговаря на основния
интерес на Просвещението към
човека, разбиран чрез връзката
му с обществото;
Б) лилипутите, великаните, човешкото
общество:
• В ОБРАЗА НА ДЖУДЖЕТАТА
СА ОСМЕНИ
НИЩОЖЕСТВОТО,
ГЛУПАВОТО САМОМНЕНИЕ
И ГОРДОСТТА НА ХОРАТА;

• ВЕЛИКАНИТЕ ПРЕДЛАГАТ
НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЧОВЕШКОТО
СЪЩЕСТВУВАНЕ;
• пътешествията на Гъливер
показват, че всеки социален
свят е относителен; преносните
значения на „малък“ и „голям“
(лилипут и великан) отварят
входа към сатиричното
внушение на Суифт.
• 5. Художествени
изразни средства:
А) сатира:
• литературен похват, чрез който се
критикуват, осмиват и
разобличават човешките
недостатъци и обществени
недъзи;
• цел- да се провокира отношение,
да се осмисли реалната ситуация
и така да се стигне до
положителна промяна; това се
постига чрез хипербола,
алегория, сарказъм;
Б) алегория:
• иносказание, изобразяване на
абстрактно понятие най- често
чрез персонификация
(олицетворение); чрез
конкретни художествени
образи, картини се изобразяват
понятия и идеи; използва се
най- често в басните;
В) сарказъм:
• язвителна наСмешка, най-
високата степен на подигравка,
която се отнася към недостатък
на човек, предмет или явление;
• средство за борба с негативни
явления от действителността
чрез осмиването им;
• безпощадност, острота на
изобличаването;
6. Мотивът за пътя:
• въведен още в самото начало на
романа;
• ОТСЪСТВА
САМОПОЗНАНИЕТО. ГЕРОЯТ Е
ЛИШЕН ОТ СТРАСТ;
6. Мотивът за пътя:
- ПОПАДАНЕТО В ПЛЕН
НЕ ВОДИ НИТО ДО
ОБОГАТЯВАНЕ, НИТО ДО НОВО
РАЗБИРАНЕ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА
СВЕТА;
6. Мотивът за пътя:
-ЗАВРЪЩАНЕТО
У ДОМА
НЕ Е СТРАСТНО ЖЕЛАНО. НАКРАЯ Е ИЗПЪЛНЕНО
С РАЗОЧАРОВАНИЕ
И ОСТАВЯ ФИНАЛА ОТВОРЕН.
• героят учи усърдно, въпреки
оскъдните средства, с които
разполага, защото е разбрал, че
знанието е сила;
• учи мореплаване, математика,
медицина, пътува по море, за
да издържа семейството си,
трупа опит като корабен лекар,
свободното си време прекарва в
четене на книги, а когато слиза
на брега, наблюдава бита и
нравите на хората и учи езика
им.
• 7. Теми и проблеми:
 -БЕЗСМИСЛИЕТО НА ГОРДОСТТА,
СУЕТАТА, ВОЙНИТЕ И
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ БОРБИ
-ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЖИВОТ В
ЛОНДОН. ТАНЦ ВЪРХУ ВЪЖЕ ЗА
ПОЛИТИЧЕСКИ ПОСТ;
ПЪРВА ЧАСТ
НАДСКАЧВАНЕ ЗА ТИТЛА
-ВРАЖДУВАЩИТЕ ПАРТИИ СА С
“ПЪТУВАНЕ РАЗЛИЧНИ ТОКОВЕ. ИМПЕРАТОРЪТ Е
ДО С РАЗЛИЧНИ ТОКОВЕ
ЛИЛИПУТИЯ” -ЦЪРКОВНОТО РАЗЦЕПЛЕНИЕ Е
ПРЕДСТАВЕНО КАТО СПОР ЗА
ЧУПЕНЕТО НА ЯЙЦАТА
- ВОЙНАТА С БЛЕФУСКО СЕ СВЪРЗВА
С РАЗПРИТЕ МЕЖДУ АНГЛИЯ И
ФРАНЦИЯ
 -ВЛАСТ И МОРАЛ
-РАЗУМНО УРЕДЕНОТО
ОБЩЕСТВО
ВТОРА ЧАСТ -ТЕЗИ, КОИТО СТОЯТ ПО-
ВИСОКО
“ПЪТУВАНЕ ДО - КРИТИКУВАТ СЕ
БРОБДИНГНАГ” ФИЛОСОФИТЕ, КОИТО
СЕ АНГАЖИРАТ
С АБСТРАКТНИ ТЕОРИИ
И НЕДОГЛЕЖДАНЕ НА
МАЛКИТЕ
ВСЕКИДНЕВНИ
ПРОБЛЕМИ
 -САТИРА ПРОТИВ
КРАЛСКОТО НАУЧНО
ДРУЖЕСТВО,
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАНО ОТ
ТРЕТА ЧАСТ НЮТОН. СРЕЩУ
БЕЗСМИСЛЕНИТЕ ИМ И
“ПЪТУВАНЕ ДО СМЕШНИ ПРОЕКТИ, КОИТО
ЛАПУТА, НЯМАТ ПРИЛОЖЕНИЕ В
БАЛНИБАРБИ, ЖИВОТА
ЛЪГНАГ, - НЕВОЛНО ИЗПРЕВАРВА
НЯКОИ НАУЧНИ ОТКРИТИЯ
ГЛЪБДЪБДРИБ (СПЪТНИЦИ,
И ЯПОНИЯ” КОНДЕНЗАЦИЯТА,
ПРОИЗВОДСТВОТО НА
АМОНИЕВА СЕЛИТРА ОТ
АЗОТ)
 -САТИРИЧЕН ОБРАЗ
НА АНГЛИЯ И ЕВРОПА.
АНТИУТОПИЯ
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
-ХОРАТА ДЕГРАДИРАТ ДО
“ПЪТУВАНЕ ДО СЪСТОЯНИЕТО НА
СТРАНАТА НА ЖИВОТНИ
ХОИНЪМИТЕ”
- СВРЪХРАЗУМНОТО
ОБЩЕСТВО
• 8. ВРЕМЕТО И МЯСТОТО:
• ЖИВОТЪТ НА ГЪЛИВЕР
ПРОТИЧА
ПРИ РЕСТАВРАЦИЯТА
НА КРАЛСКАТА ВЛАСТ (1660 Г.).
ТОВА Е ВРЕМЕТО НА УИЛЯМ III,
КОГАТО АНГЛИЯ СЕ
МОДЕРНИЗИРА. ТЕЧЕ И БОРБА
С ПИРАТСТВОТО