12 Технологични модели на обучение

Технологията за обучение е съвкупност от последователно и динамично редуване на конкретни

цели, съдържание, процедури, средства, организационни форми, контролно оценъчни
механизми и критрии за сравнимост на цели и резултати.

Технологията на съвременното обучение е най-икономичн, гъвкава по отношение на

възможности за интегриране на елементи от други технологични модели, ефективна при
разработване на сложен материал, осигурява системност и ефективна организация на процеса.

Игрови технологии. В рамките на педагогиката и психологията отдавна е призната ролята на

играта и присъствието й през целия жизнен път на човека. Ясно поставената педагогическа цел
и обосновата учебно-познавателна насоченост са едни от съществените признаци на
педагогическата игра. Като особеност на игровите технологии често се посочва фактът, че те се
разработват за три възрастови групи – за предучилищна възраст, за ранна училищна възраст, за
средна и горна училищна възраст.

Технология на проблемното обучение. Тази технология разчита по-скоро на познание в

условията на максимално благоприятен емоционален фон. Последователността на работата
включва: създаване на проблемна ситуация, издигане на хипотеза за нейното решение,
събиране на данни по посока на доказване на хипотезата, съотнасяне на данните по посока на
целта, изводи и заключение.

Групова технология. Основания за създаването на групови технологии се търсят както по

посока на преодоляване на нарушената комуникация ученик-ученик в традиционнаста
технология, така и поради възможностите за активизация на учебно-познавателните процеси,
рефлексията, самопознанието и развитието на социалните умения.

Модулното обучение. Основната идея, върху която се конструира технологията, е възможност

за индивидуално като темп и начин на работа постигане на определена цел. За тази цел
основната единица е модулът, разбиран като функционален възел, в който се обединяват
учебно съдържание и технологията за овладяването му. Всеки модул съдържа познавателни,
операционни и смесени компоненти и представлява относително завършена цялост,
осигуряваща, от една страна, усвояване на определено учебно съдържание, а от друга – начини
за неговото използване в практиката или като инструмент за получаване на нови знания.

Технологията на концентрираното обучение. Под концентрация се разбира съсредоточаване

или свързване на учебен материал обикновено в отделни блокове. Идеята е, че
непрекъснатото редуване на учебни предмети час след час провокира загуба на много време и
енергия и прави възможно вникването в същността на изучаваното. Ако се обединят няколко
урока, посветени на изучаването на определен проблем, би било възможно в продължение на
няколко дни да се постигне пълноценно постигане на образователните цели.

Авторски технологии. Такива са технологията на обучение, технологията на изпреварващото

обучение и др.

Ако технологиите на обучение са отговор на въпроса как се осъществява реалното обучение

при ясни и предварително определени приоритети, то стратегиите на обучение са
идеализирани представи за това как обучението би могло да се осъществи.
 12 Технологични модели на обучение

Съществуват 4 вида страстегии – директна, индиректна, съвместно учене и сътрудничесво и

самостоятелно учене.

Директна. Най-старата стратегия на обучение е директната. Обикновено тя се свързва с акцент

върху преподаването. Изследовастелите посочват като отличителни черти на стратегията
ясната целенасоченост, точното определяне на извършваните дейности и тяхното
структуриране.

Индиректна. Основана е върху познаването и включването на ученика в активна

преобразуваща дейност. Учене чрез изследване, учене чрез решаване на проблеми и вземане
на решения, създаване на проекти, учене чрез откриване – това са решенията, които
обикновено се отнасят към тази стратегия.

Стратегия за съвместно учене и сътрудничество. Обучението е основано на работата в малки

групи, насочено към развитието на социални умения, възприемани като съществена част от
самото учебно съдържание.

Самостоятелно учене. В основата на организацията на обучението се поставят индивидуалните

потребности. Тази стратегия е основана на разбирането, че успешното учене е въпрос на
собствена отговорност.

Методът на обучение е система от дидактически похвати, чрез която се осъществява

взаимодействието между преподаване, учене и учебно съдържание, конструирана въз основа
на система от дидактически правила и норми, чрез които се определя последователността и
взаимната връзка на тези похвати в рамките на споменатото взаимодействие, насочено към
постигане на конкретните цели на обучението.

Изложение на учебния материал от учителя. Това е един от най-широко разпространени

методи на обучение. При него учителят чрез своето слово монологично съобщава на учениците
определена учебна информация. Основна цел на изложението е съобщаването на информация
на учениците с оглед решаване на конкретни дидактически задачи. Съществуват следните
видове устно изложение:

 Разказ – непрекъснато изложение на определени факти и проблеми

 Обяснение – вид изложение, в което преобладават рационалните аргументи
 Лекция – изложение, в което системно се разработва дадена тема за цял учебен час

Диалогови методи на обучение. Същността му се свежда до отношението между въпросите и

отговорите, които в процеса на обучение могат да се формулират както от учителя, така и от
ученика.

Рационална работа с книгата. Четенето на книгата и учебника е основен и рационален път за

учене, който се отличава с голямо индивидуално своеобразие и различна ефективност.

Наблюдение. Наблюдението е активна форма на сетивно познание, която има широко

приложение, особено по предмети от природонаучния цикъл. То се провежда под
ръководството на учителя. Съществуват различни видове наблюдение – спонтанно,
описателно, систематично организирано, самостоятелно, ръководено от учителя.
 12 Технологични модели на обучение

Демонстрацията представлява показване на обекти и дидактически материали, продружено с

описание и обяснения, осъществявани от учителя или учениците, за да се наблюдава това,
което е осъществено в тях с оглед на изучаваното учебно съдържание.

Упражнение е съзнателно повтаряне на определено действие с цел да се формират умения и

навици съобразно даден еталон.

Средставата на обучението са материалните и материализираните обекти, включени в

системата на обучението: учебници и учебни пособия, ТСО, раздатъчен материал, нагледни
пособия от различни видове. В широкия смисъл на това понятие се включва цялата материална
база на учебните заведения. По-често то се използва конкретно и означава всичко, което
преподавателят и учащите се използват при своите дейности в процеса на обучението. Под
средства на обучение също така се разбират всички обекти, които служат като източник на
учебна информация и като инструменти за усвояване на съдържанието на учебния материал
и решаване на възпитателни задачи.

1. Средствата на обучение трябва да са адекватни на реалното равнище на обученост на

учениците и да притежават необходимия дидактически потенциал за
трансформирането му в по-високо равнище.
2. Трябва да предизвикват интерес у учениците към усвояваното учебно съдържание и по
този начин да подпомагат формирането на необходимите положителни вътрешни
мотиви за учене в обучението.
3. Да благоприятстват максимално за разработване и усвояване на определеното учебно
съдържание на обучението в рамките на определения за това период от време.
4. Да предпоставят оптимално равнище на работоспособност на учениците в обучението.