СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ “Д.А.

ЦЕНОВ”
“Център за магистърско и дистанционно обучение”
”Счетоводство и одит на нефинансовите предприятия”

ДИПЛОМНА РАБОТА
НА ТЕМА:

ПЕРИОДИЧНО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И ТЕХНОЛОГИЯ НА
ИЗГОТВЯНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ В
ПРЕДПРИЯТИЕТО

Дипломант:

Научен ръководител:
Доц. д-р Любен Петров

МП -СОНП
Ф№

СВИЩОВ 2007

1

Съдържание
УВОД

3

ГЛАВА I .ОРГАНИЗАЦИОННИ ОСНОВИ НА ПЕРИОДИЧНОТО
СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

5

1.1 Периодичността като компонент на счетоводната политика

5

1.2 Технологичен режим в периодичното счетоводно отчитане

8

ГЛАВА II. ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПЛИКЛЮЧВАНЕ В
ПРЕДПРИЯТИЕТО

24

2.1 Особености и нормативни изисквания

24

2.2 Етапи на годишно счетоводно приключване

25

ГЛАВА III. ТЕХНОЛОГИЯ НА ИЗГОТВЯНЕ НА ГОДИШНИЯ
ФИНАНСОВ ОТЧЕТ

55

3.1 Информационни връзки и техника при изготвяне на годишния
счетоводен баланс

55

3.2 Отчет за приходите и разходите / дохода /

63

3.3 Отчет за паричните потоци

73

3.4 Отчет за собствения капитал

78

3.5 Приложение

83

ЗАКЮЧЕНИЕ

88

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

90

ПРИЛОЖЕНИЯ

91

2

УВОД
Годишният финансов отчет на предприятието е основният финансов
документ, които е предназначен за широк кръг от потребители и чрез който
се представя в систематизиран вид финансово – счетоводна информация за
състоянието и цялостното представяне на предприятието към 31 декември и
за годината, която завършва с тази дата към която се съставя отчетът,съгласно
чл. 39,ал. 1 от Закона на счетоводството.
Първия въпрос, на които всяко предприятие трябва да си отговори, е коя
е приложимата счетоводна база, върху която да изготви и представи
годишния си финансов отчет. Вече четвърта година предприятията в страната
ни съставят годишни финансови отчети на две различни бази.През 2006 г.
международните стандарти се прилагат и от онези предприятия, които
доброволно са ги прилагали през 2004 г. и след това – вече задължително през
2005г.Всички останали ще прилагат националните счетоводни стандарти за
малки и средни предприятия, които са в сила от 01.01.2005 г.
През отчетната

2006

година основните

текстове

в

Закона

за

счетоводството не бяха подложени на съществени изменения.Единствено
чрез допълнение, публикувано в “ Държавен вестник “ бр. 33 от 21.04.2006г.
бяха внесени две уточнения ,които се отнасят до кръга от лица които могат да
бъдат съставители на финансови отчети .Освен това,още в края на 2005
година в брой 105 на “Държавен вестник “ бяха публикувани някои формални
промени и допълнения към Закона за счетоводство, които нямат отношения
към тази разработка .
Но друго изменение в Закона за счетоводството, което е в сила от
началото на 2006 година, е свързано с отпадането на ал. 2 от чл. 15. отпадна
нормата, въз основа на която амортизациите се начисляват от месеца,следващ
месеща на придобиване на дълготрайните активи или въвеждането му в
употреба.

3

специализирани надзорни органи и т. Към третата глава са направени практически наблюдения в “КОНЕГ “ АД гр.Организационни основи на периодичното счетоводно отчитане. София .В закона за счетоводството е записано.технологията на обобщаване на счетоводни данни и етапите през който преминава периодичното приключване. III глава – технология на изготвяне на годишния финансов отчет.н. В практиката съществува мнение. Тази законова норма не е определена случайно.Пробмемите разгледани в него са обхванати в три глави. В нея са използвани различни теоретични източници. законови и под законови нормативни актове. Или – на съставителя на финансовия отчет. че те носят главна отговорност за вярното и честно представяне на информацията във финансовия отчет. вярно и точно представяне на годишния финансов отчет се носи от ръководство на предприятието. 4 . борда на директорите и т. държавни органи.Основният предмет на дейност на акционерното дружество е производство на бетонови разтвори и международен транспорт на Балканският полуостров.н ) отговорността се носи от ръководството на предприятието – управителя. Няма спор. директора. В главата е засегнато теоретичната същност. II глава – Годишно счетоводно приключване в предприятието. че отговорността за изготвянето и за своевременното. че това работа само а главния счетоводител и а ръководеното от него счетоводно звено. Целта на магистърския проект работа е да се анализират особенностите на периодичното счетоводно приключване и технологията на изготвяне на годишния финансов отчет на предприятията с нестопанска цел. Но този отговорност потребителите на е пред ръководството информацията на представена предприятието. банки. във финансовия Пред отчет (инвеститори. I глава.

счетоводното приключване бива периодично и годишно.този етап на отчетния процес се осъществява на определени интервали от време и е известно в практиката като счетоводно приключване.ГЛАВА ПЪРВА ОРГАНИЗАЦИОННИ ОСНОВИ НА ПЕРИОДИЧНОТО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ 1. По своята същност счетоводното приключване представлява временно прекратяване на счетоводни записвания и извършване на определена аритметична обработка с оглед получаването на резултатна отчетна икономическа информация за финансовото и имущественото състояние на предприятието. 5 .1 Периодичността като компонент на счетоводната политика Във всяко стопанско предприятие през отчетната година протичат множество и разнообразни стопански операции. а от там и за тенденциите в развитието на предприятието ката цяло. за които се обобщава счетоводната информация. Със своевременното отразяване на стопанските операции в първичните счетоводни документи се поставя началото на първичното счетоводно отчитане. В зависимост от периодите. която допълнително се систематизира в счетоводни отчети.Налага се следователно в определени моменти и в определени мащаби счетоводната информация да се обобщи и ограничи в установен брой показатели.В този си вид тя не е в състояние да даде вярна и точна представа за отчетните обекти . От своя страна периодичното приключване се разделя на месечно тримесечно шестмесечно и деветмесечно.Месечните и тримесечни те се правят главно въз основа на данни от счетоводните регистри.

които получават в резултат на периодичната сводка се използват както за целите на вътрешно фирменото управление. с.Това се постига с помота на сводка на отчетни данни. се свеждат в обобщаващи показатели. за данъка за общините и други. Анализът на стопанската дейност се извършва главно и въз основа на показатели от периодичните счетоводни отчети.Тъй като обобщение показатели от текущото счетоводно отчитане се намират в различни счетоводни документи. Показателите. За да се осъществи на практика периодичното приключване е необходимо големия обем информация създаден от счетоводството да бъде групирана.Периодичните приключвания се налагат преди всичко във връзка с определянето на някои задължения в полза на бюджета. се използват главно за целите на вътрешно фирменото управление.1 Способът “ сводката на отчетните данни “ намира най.които се получават в резултат на отчетните данни в текущия отчетен процес. Това се постига чрез периодичното приключване и изготвяне на периодични счетоводни отчети. Л.София Мартилен 1998.високи равнища / териториални и ведомствени/ . така също и резултатът от неговата дейност към определен момент”. каквито са например авансовите вноски за данъка върху печалбата. в които се съдържат икономически показатели.111 6 . а показателите. така и за управление то на по. 1 Петров.които характеризират имуществото и финансовото състояние на предприятието. получени чрез счетоводството .широко приложение при обобщаване на отчетните данни в рамките на отделното предприятие чрез периодично счетоводно приключване. формирани въз основа на периодичната сводка на отчетни данни. Основи на счетоводството . Следователно “сводката на отчетните данни е метод с помощта на които многобройните и разнородни данни. налага се те да се представят в удобен за ползването им вид.

Освен това тази информация се прави достояние на всички външни лица. свързано с периодичното обобщаване на информация и с изготвянето на счетоводните и статистически отчети. Сводирането на данните от сметките позволява също така да се формира оценката на някои от обектите на отчитане и да се изчисли фактическата себестойност на продукцията и услугите.Получените обобщени показатели са разпръснати в множество и най. умението му да използва и да увеличава собствения капитал. които са вложили капитали в предприятието -акционерите и съдружниците. 7 . Получената обобщена информация изразява в синтезиран вид осъществените сделки през отчетния период и резултатите от тях. Тя представя имущественото и финансовото състояние на предприятието и характеризира работата на неговото ръководство. Сводката на отчетните данни се осъществява още в процеса на текущо счетоводно отчитане. който имат интереси в предприятието и преди всичко лицата.разнообразни регистри.Обикновено сводката се разглежда като техническо действие. Периодичната сводка на отчетните данни има важно информационно значение.Това налага тяхното периодично сводиране и представяне в удобна за ползване форма.Показателите получени в резултат на периодичното сводиране на отчетните данни дават възможност за съпоставяне с фактическото състояние на актива и пасива при които се упражнява последващ контрол за величината на тези обекти. В процеса на текущо счетоводно отчитане сводката на отчетните данни се използва по различни поводи за удовлетворяване на конкретни управленски потребности. Например при съставяне на оборотните ведомости за положението по синтетичните и аналитични счетоводни сметки.

Това е характерно за някои системи.1.на входа на системата за обработка постъпва информация която е фиксирана в условнипървичните регистри за автоматизирани записвания.1998. че най. Това означава.152 8 .1. Всеки счетоводен регистър показатели в зависимост от предназначението си. която се отразява в регистрите. при които се изисква задължително пренасяне на данните от 2 Петров. Воденето на тези регистри следователно е етап.напред трябва да бъдат завършени и отразени по счетоводен път всички стопански операции трябва да намерят отражение в хронологичните регистри и по синтетичните и аналитичните счетоводни сметки. Мартилен . които се повтаря в края на всеки период.2 Според чл.с помощта на които се регистрират и систематизират първични данни. условно-първични регистри за автоматизирано записване на входящата за автоматизираната обработка информация.”В този смисъл счетоводните регистри следва да се схващат като разновидност на документите.Това предполага.следващ документирането.3 от Закона за счетоводството “регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи”. с. при които се използва специфична техника на документиране”. Периодичното счетоводно приключване и съставянето на периодични счетоводни отчети е завършващ стадий на отчетния процес.Самото периодично приключване протича по определен ред.2 Технологичен режим в периодичното счетоводно отчитане.т. Според вида на информацията. съдържа определени получени чрез документирането. преди да се установи обобщените показатели по сметките и счетоводните регистри. София. ал. Л.Така например не е възможно да започне съставяне на счетоводния баланс. че счетоводните регистри представляват таблици.6. те биват: А. Съвкупността от тези показатели и тяхното разположение определя формата на регистъра. Основи на счетоводството.

Илиев.Информацията в тях е претърпяла определена степен на преработка според алгоритъма на технологичната верига. Информацията се изработва на екран или видеомонитор. В. В.То се изразява в следното:  Чрез счетоводните регистри многобройните и многообразните данни.постъпващи чрез документирането се систематизират и отразяват в определени.  Чрез използването на регистри могат да се изчислят множество финансови показатели.  Счетоводните регистри са техническа връзка между документирането /първичното отразяване/ и счетоводните отчети. ФорКом. предава се чрез терминал или се отпечатва с помощта на печатащо устройство(принтер). съдържащи междинна информация те имат повече технологично.чрез тях 3 Божков. Основи на счетоводството. но тя няма завършено. явленията и процесите в отделното предприятие.3 Значението на счетоводните регистри се определя от предназначението им в общата работа по счетоводното отразяване на фактите. 9 .Не би могло да се съхраняват счетоводните отчети без да се прилагат счетоводните регистри т.Така може да се получи лесно и сравнително много бързо необходимата резултатна информация за имущественото състояние на предприятието. .е. регистри. С.първичните документи в този регистър. служебно за системата значение.сравнително малко на брой носители на информация. Разпечатките се наричат табулограми или машинограми . съдържащи изходяща от системата за автоматизирана обработка информация( регистри за резултатна информация) – получават се на изходи на системата. регистри. Г. изходящо. 2000г. резултатно значение.В този случай трябва да има адекватност между реквизитите на условно – първичните реквизити за автоматизирана обработка на информацията и реквизитите на първичните и вторичните счетоводни документи.

В зависимост от това дали се касае за записвания по синтетични или аналитични сметки.160 6 Генов.Оборотите по дебита и по кредита на всяка синтетична сметка може да се записват общо или по кореспондиращи сметки.Въведение в счетоводството.5 Главната книга може да се води непосредствено от данните отразени в отделните мемориални ордери. осъществени от предприятието. Варна 2000г.160 5 10 .160 Пак там. стр. Г. 4 Регистрите за синтетичните систематически записвания служат за получаване на обобщени показатели за стопански операции. Въведение в счетоводството.Варна. стр.6 4 Генов. получени чрез първичното отчитане. чрез която се осигурява подчертана систематика на извършените промени.Основен регистър за синтетичните записвания е главната книга. Г и др.. както и за активите и пасивите. открити в предприятието. месеца или друг период от време.  Чрез прилагане на счетоводните регистри се създават възможности за лесно и бързо извършване на справки за данните. тъй като операциите са получили поредна номерация в регистъра за хронологическо отчитане. 2000г. или след предварително систематизиране на данните от тези ордери в междинни регистри (контролни шахматни ведомости и др.Тази вторична регистрация.В нея се обхващат всички синтетични сметки . и др. различаваме регистри за синтетични систематически записвания и регистри за аналитични систематически записвания.именно става възможно приложението на способите на двустранното счетоводно записване и системата на счетоводните сметки. се постига чрез използването на способа на счетоводните сметки. Регистрите за систематически записвания ни дават представа за вторичната регистрация на извършените стопански операции въз основа на първичните документи.Във втория случай се обхваща извършените стопански операции за деня. стр.).

Хронологичното счетоводно отчитане включва съставянето на първичните счетоводни документи и тяхната проверка и се осъществява чрез съставянето на счетоводните статии (контировка) и последващото записване в хронологичните счетоводни регистри. а с функциите. При построяването на отчетния процес се изисква осигуряването на строг контрол. за които са издадени съответните документи.Регистрите за аналитичните систематически записвания обхващат записванията по аналитичните сметки.Това предполага.То не е свързано с външния вид на регистрите. преди да се установи обобщените показатели по сметките и счетоводните регистри .особено при хронологичните записвания.160 11 . съставянето на счетоводните статии. стр.Тези два вида отчитане се реализират чрез използването на системата на счетоводните сметки и по-конкретно. Известни са в теорията и практиката под наименованието спомагателни книжа.Самото периодично приключване протича по определен ред. 7 Пак там. Така например не е възможно да започне съставянето на счетоводния баланс. които се повтаря в края на всеки период.Целта при неговото съставяне е установяване преди всичко на оборотите. което предполага предварително съставяне на счетоводните статии в мемориални ордери. т. 7 Регистрационният журнал се различава от дневника по обхвата на данните за извършената стопанска операция през периода. които изпълнява. до осигуряването на напълно достатъчна и възможност най-пълна и годна за използване счетоводна информация. преминава през два етапа: хронологично отразяване на стопанските операции или хронологично отчитане и систематично отразяване на стопанските операции или систематично отчитане. че най-напред трябва да бъдат завършени и отразени по счетоводен път всички стопански операции. водени към отделни синтетични сметки. Периодичното счетоводно приключване и съставянето на периодични счетоводни отчети е завършващ стадий на отчетния процес.е.

които са засегнати от извършената стопанска операция... Съставил: .. 12 . наречена мемориален ордер............ Мемориалният ордер представлява таблица със следния вид и съдържание: Мемориалин ордер№ .....200.... 200...... Сума На с/ка с/ка Стоки Доста- Съгласно фактура №. 500 вчици . Да се запише за месец. От Светлина ЕООД . хронологичното счетоводно отчитане............. Гл........... освен в мемориален ордер се осъществява и в други счетоводни регистри..... от.. свързани с тези отчетни обекти ... като дневник..... год № Основание по (посочва ред или се По По документа Д-т К-т съдържанието на На счетоводното записване) 1.. Приложение : фактура Дата............ год са доставени стоки за 500 лв....счетоводител:. кореспондиращите сметки и отразените суми по тях.............Контировката се осъществява или върху първичния счетоводен документ или специална бланка.......Чрез контировката се определя кореспонденцията (връзката) между счетоводните сметки................ регистрационен журнал.... Във съответствие с възприетата в стопанското предприятие счетоводна форма. машинограми др.........200..... в които се отразява стопанската операция. год.......

завеждането и приключването на синтетичните счетоводни сметки.Посредством синтетичното отчитане се осигурява по –обобщаваща информация за обектите на счетоводно отчитане. Използва се двустранна форма на счетоводните сметки. хронологични регистри получават отделен пореден номер.Систематичното отчитане се изразява в завеждане на синтетичните и аналитични сметки в предвидените за целта книги – главна за синтетични сметки и спомагателни книги за аналитични сметки. които в своята съвкупност образуват съдържанието на главната книга. характеризираща извършените стопански операции. който включва отразяването на стопанските операции по сметките. При него информацията. По тази причина систематичното счетоводно отчитате се разграничава на синтетично отчитане и аналитично отчитане.Този т. се представя в определен синтезиран вид. 13 . се улеснява получаването на детайлизирана информация за един и същ обект и в повече от един разрез. Синтетичното счетоводно отчитане се осъществява посредством откриването. което подпомага и улеснява счетоводната работа. Ако е необходимо при използване на съвременната електронна техника.нар. До известна степен данните представени в дневника се дублират с тези представени в мемориалния ордер. а при необходимост за целите на управлението и по-детайлизирано. който е постоянен за дадената година.С това се цели всяка стопанска операция да се индивидуализира. След хронологичните записвания следва етапа на систематичното счетоводно отчитане. изразена чрез стойностния измерител.От мемориалния ордер данните се пренасят в дневници или т.В зависимост от техния вид /да ли са активни или пасивни /сметките се откриват с начално салдо . съобразно съответната дата и реда на съставяне на счетоводната статия.нар.което при активните сметки се отразяват в дебита .контролен номер се отразява и в мемориалния ордер. като се правят записвания и по двете страни на сметките /и в дебита и в кредита/.

.В специална колона на таблицата на сметката чрез отразяване на номера на счетоводната статия се осъществява връзката с хронологичното счетоводно отчитане .. 06.... Видът на табличната форма на аналитичната сметка. 05.....които са неразривно свързани с нея . свързана с отчитане на обекти ...09 382 Изписани ..а при пасивните . като вземания задължения. информацията в аналитичните сметки може да се представя освен в стойност и чрез натурални и трудови измерители.09 351 Доставени . 15. 10.тъй като съдържат информация за същия отчетен обект.09 370 Изписани .. За получаването на по. но е много по детайлизирана. в която информация по принцип се отразява в стойност.09 Начално салдо ... разходи.за илюстриране вида и съдържанието на сметките в таблична форма е представена активната синтетична сметка Материали: Синтетична сметка № по Дата счет.подробна информация за отчитаните обекти към всяка синтетична сметка се завеждат отделни аналитични сметки.в кредита..09 359 Изписани ..09 368 Доставени ....09 380 Доставени .. 08.. 14 .... които се характеризират само в стойност.. 20... приходи др. Обяснение Сума статия 01.и същия като този на синтетичната сметка... Във връзка с това. Материали № по Обяснение Сума Дата статия счет.

.....09 348 Погасени .... 08....................... ................ статия Обяснение Ед.09 изписани ... Например: Синтетична сметка Материали Аналитична сметка Материали “Х” Дата № по счет.... ...09 начално салдо . . . 01..... тъй като 15 ..... 05....... .. ......... се използват по – разширена таблична форма на аналитичната сметка...09 Начално салдо .. 15. .09 375 Погасени .......................... ... ...... ..... .......... стойност кол. .. стойност 1....... които изискват използването и на другите измерители.... . .09 368 Задължения .... Обяснение Сума статия 03......... Обяснение Сума Дата статия счет..................... .....че между хронологичното и систематично счетоводно операции съществува логична връзка отчитане на стопанските и зависимост. цена приход разход остатък кол................ ...... стойност кол..... От изложението до тук може да се направи извода ............. За аналитичното отчитане на останалите обекти.. ......Например: Синтетична сметка Доставчици Аналитична сметка Доставчик “Х” № по Дата № по счет.... 10.... ... .09 380 Задължения .. ....09 351 Задължения .......... 5...09 доставени ..... 6..

Изразява се в съставянето на оборотни ведомости.Освен това чрез обобщаването се дава възможност за извършване на проверка на верността на направените счетоводни записвания в системата на счетоводните сметки . През отчетната година в стопанското предприятие се осъществява разнообразна стопанска дейност. защото осигурява информация за разкриване вътрешните връзки в управляваната система. необходими за изготвянето на отчети.синхронизираното съчетаване на хронологично със систематично счетоводно отчитане са два взаимно обусловени и логически последователно свързани помежду си етапа на текущото счетоводно отчитане на дейността на предприятието. анализи и прогнози за бъдещото развитие на предприятието. Това става възможно благодарение на еластичността на системата на счетоводните сметки . във връзка с която се правят множество счетоводни записвания по синтетичните и аналитични сметки. което с прави изключително големите възможности за оперативно управление на предприятието. отразяващи хронологичното и синтетичното счетоводно отчитане. то систематичното счетоводно отчитане осигурява информация за получаване на показатели за характеризиране на стопанската дейност. Ако целта на хронологичното счетоводно отчитане е създаването на информация преди всичко за времето на извършените операции. защото по същество представлява групировка на информацията за извършените стопански операции и за настъпилите в резултат на тях изменения в отчитаните обекти. които съобразно своята същност и 16 . за определяне ефективността на взетите управленски решения и за определяне ефективността на крайните финансови резултати от производствено-стопанската дейност на предприятието.В края на отчетния период се налага акумулираната информация в системата на счетоводните сметки да бъде обобщена с цел да се създадат обобщени информационни масиви. както и за оперативен контрол върху цялостното обхващане и отразяване на стопанските операции в системата на счетоводните сметки с цел последващото им управление.

които се обобщават: . . което предполага и изисква при правилното изписване на равенството. заведени и приключени през отчетния период.Целта при съставянето на оборотна ведомост на синтетичните сметки е освен обобщаване на данните от текущото отчитане и проверка на правилността на записванията по счетоводните сметки.сборът на наличните дебитни салда и началните кредитни салда. .сборът на крайните дебитни салда и крайните кредитни салда. свързано също с балансовите изменения и приложението на способа на двойното записване(отразяване). които са открити . което се явява израз на приложението на способа на двойно отразяване.предназначение се явяват средство за обобщаване и проверка на данните в счетоводните сметки и на взаимната връзка между тях в процеса на прилагане на способа на двойното отразяване в системата на счетоводните сметки през текущия период. зависимост от вида на счетоводните сметки.в основата на което е заложено балансовото равенство активите и пасивите в счетоводния баланс на предприятието въз основа на което са открити счетоводните сметки. при който всяка стопанска операция се записва едновременно по две сметки. като едната се дебитира.оборотни ведомости на синтетичните счетоводни сметки.сборът от дебитите обороти и сборът от кредитните обороти по сметките – равенство. Оборотните ведомости биват два вида. съответното следните три показателя: начални салда. . а другата – кредитира с една и съща стойност. а именно: . в която са обобщени всички синтетични счетоводни сметки. Първия вид оборотна ведомост представлява таблица.оборотни ведомости на аналитичните счетоводни сметки. 17 . обороти по дебита и по кредита и крайни салда. Във връзка с контрола трябва да е налице равенство между трите двойки контролни сборове.

............ 30....09....... Съставител:............. Оборотната ведомост от втория вид е на аналитичните счетоводни сметки............. год........... Оборотната ведомост на синтетичните счетоводни сметки има вид на таблица от следния вид: Оборотна ведомост на синтетичните сметки На предприятието ...... Оборотните ведомости на аналитичните сметки .....Посоченото равенство е израз на точността и синхрона между хронологичното и синтетичното счетоводно отчитане на стопанските операции през отчетния период в стопанското предприятие.........09.. които трябва своевременно да бъдат отстранени. 1 100 Основен капитал..09......... към 30.. изискващ регистрация 2 110 общи резерви 3 202 Сгради 4 203 Машини и оборудване . или при разнасянето на сумите и пр. Всичко: Дата.подобно на аналитичните 18 .200......200..... Д-т К-т Д-т К-т Д-т К-т А А Б Б В В Гл.. че са допуснати грешки при съставянето на счетоводните статии или при извършване аритметини действия....200.. Несъвпадението на дебитните и кредитните обороти по сметките показва..... която се използва за обобщаване и проверка на верността на записванията в синтетичната (главна )сметка члез проверка на съответствието на информация в нея (прилежащите й) аналитични сметки.....200. Счетоводител: . № по ред Наименование на синтетичните сметки Салдо към Обороти за Салда към 01.. м 09..

а именно: ...сборът на началните салда по аналитичните сметки да е равен на началното салдо на синтетичната сметка. Начално състояние (салда) към 01. тъй като тук не се представя цялото имущество на предприятието. Характерно при нея е това.. отчитансамо в стойност и за обект.. че в случая не е търсят равенствата. характеризиращ се и с натурални измерители....... което е съвсем логично. към 30.09......09 Д-т К-т Крайно състояние (салда) към 01.. год..... съобразно характира на отчетния обект.. 19 .... Съобразно вида на синтетичната счетоводна сметка (активна или пасивна)..... за който е открита съответната синтетична сметка: за обект.. откритите към нея аналитични сметки могат да бъдат или само активните или само пасивните.... описани при изясняване видовете счетоводни сметки.. Съставител: ..09 Всичко: Дата:....200.Оборотната ведомост на аналитичните сметки към дадена синтетична сметка от първия вид представлява таблица със следното съдържание: Оборотна ведомост на аналитичните сметке към синтетичните сметки..сметки......09. Така че следва да се спазват познатите зависимости.200.. могат да бъдат два вида. № по ред 1 2 3 4 Наименование на аналитичните сметки Оборот за м... към която принадлежат.. посочени при оборотната ведомост на синтетичните сметки... представени в таблична форма..

.. Те имат следния вид: Оборотна ведомост на аналитичните сметки към синтетичната сметка ...200.. ст-ст Обороти за м. свързани със синтетичната сметка.Съставяне на всички счетоводни статии. към 30.. В общи линии технологичния режим на счетоводното приключване преминава през следните последователни и взаимно свързани стъпки: 1.......... По – конкретно това са счетоводните статии за отразяване на извършените разходи в състава на разходите за производство като: 20 ... год № по Наименование на ред аналитичните сметки 1 2 3 4 Едини Наличност към 01. При тях за аналитичните сметки. ст-ст Всичко: Дата: . респективно кредитния оборот на синтетичната сметка... открита за обект.. кол. 09. към която са открити.. Оборотните ведомости на аналитичните сметки от втория вид имат някои особености..... Съставител: . отнасящи се за отчетния период и отразяване на сумите по синтетичните и аналитични те сметки..Сборът на крайните салда по аналитичните сметки да е равен на крайното салдо на синтетичната сметка.09. приход разход кол.. респективно кредитните обороти на аналитичните сметки да е равен на дебитния... ст-ст Наличност към 30.... характеризиращ се и с натурални измерители. .....- сборът на дебитните.......към която принадлежат...09.. ст-ст кол.09... чна цена кол. а предвидени по две колони – за отразяване на показателите в натура (количество) и в стойност.

1.3 Начисляване и отнасяне на амортизациите на дълготрайните активи в състава на разходите.1 Разпределение и счетоводно отразяване на разходите за материали през отчетния период. т.е. онези част от разходите. които да изразява действителното имуществено състояние на предприятието в края на годината. Въз основа на извършените и отчетените разходи през отчетния период. като се има предвид и размерът на установеното при инвентаризацията незавършено производство. Втората стъпка се изразява в извършване на инвентаризация на незавършеното производство. 2.5 Установяване на себестойността на услугите на спомагателните производства и отнасяне на същите по направления съобразно оказаните услуги.Тя се извършва с оглед да се установи какви разходи от извършените през отчетния период са въплътени в това незавършено производство.1. 1.Третата стъпка се състои в калкулиране на фактическата себестойност на произведената готова продукция. които са въплътени и изразходвани именно за готово продукция. което пък дава възможност да се установи фактическата производствена себестойност на произведената готова продукция. 1. 3. Инвентаризацията на всички останали активи и на разчетните взаимоотношения осигурява възможност да се установи фактическото им състояние което е гаранция за съставяне на реален годишен баланс. 1.2 Разпределение и счетоводно отразяване на разходите за работна заплата.4Отнасяне на част от разходите за бъдещи периоди като разходи за дейността през текущия период или покриване на част от същите за сметка на постъпленията.Заедно с това се отразяват и начислените суми за социални осигуровки. 21 . се пресмята фактическата себестойност на произведената готова продукция.

5. Теоретични основи с. Следващата стъпка се отнася до извършване на счетоводните записвания ( ако до момента не са били извършени ) за реализираните продукция.Това се обуславя от прилаганата счетоводна форма.Целта на тяхното съставяне е да си провери верността на записванията на сметките. стоки и услуги по продажни цени и отписването на същите по себестойност. се изразява в предварително точно разграничаване и оценяване на частите на обекти с по – сложна структура с оглед формирането на цялостната им стойностна характеристика8 4. Счетоводство на предприятието . Резултатите от финансовите и извънредните операции също се прехвърлят към сметката за отчитане на печалбите и загубите.Калкулирането като способ на счетоводния метод. който се прехвърля по сметката за отчитане на финансовите резултати. Следващата стъпка се изразява в завеждане на главната книга. установена въз основа на основните разходи. Известно е. 9. По този начин се формира резултатът от стопанската дейност. въз основа на които се съставя оборотна ведомост на синтетичните сметки и оборотните сметки на аналитичните сметки . 8. Установява се резултатът от реализацията на продукцията. 6. 10. 8 Фурнаджиева .65 22 . М. преди да се пристъпи към съставяне на счетоводния баланс. Установяване на оборотите и салдата на синтетичните и аналитичните сметки.управленските разходи и разходите за продажба на продукция. стоките и услугите чрез сметка за отчитане на постъпленията. че завеждането в главната книга може да се извърши текущо през или с едно записване в края на месеца. След записване на резултатите от стопанската дейност. По дебита на сметките за отчитане на постъпленията се отразяват и административно. от финансовите операции и от извънредните операции се установява окончателния резултат от дейността на отчетната единица. 7.

Това означава. отчета за собствения капитал и приложенията. отчета за паричния поток. 9 ГЛАВА ВТОРА ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ В ПРЕДПИЯТИЕТО 2.1 Особености и нормативни изисквания Нормативните актове. София . Общите нормативни актове се отнасят предимно до възможностите за създаване и функциониране на предприятието. 1998. с. в които следва да се представи информация за прилаганата счетоводна политика. Разходите могат де се определят или като намаляване на активи. Съставяне на отчета за приходите и разходите. в които следва да се представи информацията за прилаганата счетоводна политика. 12. че намалението на един актив винаги се превръща в разходи или той се заменя с друг актив. 9 Дурин.114 23 . които имат значение и задължително се прилагат в счетоводството са два вида общи и специфични. ФорКом. Счетоводство на предприятието. отчета за собствения капитал и приложенията.11. или като увеличение на задълженията на пасивите. Такива са :Търговския закон.Съставяне на отчета за приходите и разходите.Тази постановка най-точно отговаря на същностната страна на разходите.Те възникват със създаването на предприятието. Дейността на всяко предприятие може да се характеризира с извършените разходи. Ст. отчета за паричния поток.

08.01. бр..) . приети от комисията на Европейския съюз..2005г.01.2005г.96 от 29.2002г.10.Закона за застраховането. и бр105 от 29.12. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2006г. . без да конкретизират точните решения. в сила от 01.01. ДВ.Закона за кооперациите. Специфичните нормативни актове съдържат специфични и общи изисквания и са основополагащи при създаване на организацията на счетоводния процес в стопанското предприятие.Закона за счетоводството ( обн.11.02.. в сила от 01.2 Етапи на годишното счетоводно приключване Годишното приключване се правят главно въз основа на данните от счетоводните регистри..2005г.изготвени от съвета по международни счетоводни стандарти.12.2005 г.2005 г..Във връзка с това всяко стопанско предприятие разработва индивидуален сметкоплан на базата на примерния Национален сметкоплан за стопанската дейност. приети с ПМС 207 от 07. обн..бр.102 от 20. както и тези за данъците и др.2005 г.2001г.08. в сила от 01..Закона за Банките. в редакцията им към 01..12.91 от 91 от 25.2004г.Във връзка с това е необходимо да се съставят 24 .12.2002 г..98 от 16. Специфичните нормативни актове регламентират главните металогически постановки и изисквания.Междунарадни стандарти да финансови отчети(МСФО). бр. бр.03. и доп. Към 31.бр.09..Такива са: Закона за счетоводството и Националните и международни стандарти. в сила от 20. ДВ.2006г. изм.2006 година нормативната база по счетоводство включва: . 2.Националните стандарти за финансов отчет за малки и средни предприятия(НСФОМСП) приет с ПМС № 46 от 21. 66 от 15.2006г.2005г.

Прилаганата счетоводна политика ще бъде оповестена в Приложението към годишния финансов отчет. Започвам изложението със счетоводната политика на предприятието.2 от СС 1.2005г. Във всички случаи обаче има общи принципни положения.19. които са валидни за всички звена и които задължително трябва да се спазват. форма на представяне на съставните части на годишния финансов отчет.6.3. концепции.1 на СС 1 Представяне на финансовите отчети.счетоводни статии за всички извършени през този период стопански операции. счетоводната политика би трябвало да е разработена от предприятието и одобрена за прилагане от ръководството още до 31. Трябва да се има предвид. изходни положения. за продадените стоки и др. че някои от счетоводните записвания могат да се правят само в края на съответния период от време.5 на СС1 . счетоводната политика се определя като съвкупност от принципи. Считам за неразделна част от счетоводната политика на предприятието възприета от него структура. Следователно. възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност и за представяне на информация във финансовия отчет. Условно могат да бъдат обособени следните етапи на годишното приключване:  Преглед и оценка на прилаганата счетоводна политика: Съгласно т. Елементите и са посочени в т. предприятието разработва счетоводната си политика до началото на отчетния период. прилаганата през 2006г.6. бази и процедури.12.03. правила.)или въз основа на съответното разпределение. защото в нея фактически е заложен проектът на годишния финансов отчет които ще бъде съставен до 01.Редът на годишното приключване в различните отчетни единици има свое специфично проявление. главно въз основа на вторичните документи ( например за изразходваните материали.Тук е 25 .2007г. Във връзка с изискванията на т.

Отчета за приходите и разходите и Отчети за паричните потоци са само примерни и в тях са посочени само наименования на групи и раздели.Както е известно.Кой от тях ще избере е въпрос на преценка на ръководството на предприятието.Следователно първия етап на годишното приключване може да бъде характеризиран като оценка на приложението и спазването на утвърдената счетоводна политика през отчетния период. Материалните запаси – поне веднъж годишно. затова съществуват и съответните счетоводни стандарти ( СС 8 и МСС 8 ). но веднъж направило своя избор и одобрило собствената си счетоводна политика. за отчитането на редица активи .Съгласно чл. тя трябва да се спазва.Разбира се че нормативната уредба допуска промени. 3.сделки и събития и пр.В счетоводната политика е мястото. пасиви оценки. В приложимите счетоводни стандарти се съдържат обикновено по два подхода – препоръчителен и допустим (алтернативен ). Същата е необходима да бъде извършена в съответствие с изискванията на глава IV Инвентаризация от Закона за счетоводството и при спазването на конкретната периодичност. Останалите активи и пасиви – преди съставянето на годишния финансов отчет. Дълготрайните материални и нематериални активи – поне веднъж на две години. преизчисления и представяне на съпоставима информация. 21 от закона за счетоводството.  Инвентаризация на активите и пасивите на дружеството и установяване на резултатите от нея. където предприятието да посочи конкретните статии в баланса и съответна в ОПР и ОПП .мястото да припомня че приложените схеми на Баланса . 2. Книгите в библиотеките – веднъж на 5 години. предприятията инвентаризират своите активи и пасиви в следните срокове: 1. 4. 26 . но това е свързано с аргументите.

10 Незавършеното производство е в тясна връзка с възприетата организация и технология. не се установява и не се отчита. за верни наличности на имуществото за верни пасиви. 10 Аверкович . инвеститори. доставчици. Установяването на незавършеното производство е елемент на процеса на отчитането на разходите и възприетата методика на калкулиране на себестойността. то обикновено отсъства. Тук е мястото да отлича като особено важни т. че пълноценно провежданата и редовна инвентаризация ( способ за сравняване на отчетните данни с фактическите наличности ) дава достатъчно гаранции за изготвянето на верен финансов резултат.Счетоводната интерпретация на незавършеното производство е функция на разработената и оповестена счетоводна политика на предприятието.н. клиенти.При краткотрайните производства и при производствата с проста технология. Незавършеното производство изразява стойностният израз на направените разходи за жив и обществен труд при прилагането на определена технология. 1999г.Ек. и др. които са непрекъснати и са с относително голяма продължителност. което пък дава възможност да се установи фактическата производствена себестойност на произведената продукция. т. Свищов. онази част от разходите. 27 .( а и да се получи отговор)към всички контрагенти : банки – кредитодатели. Управленско счетоводство. резултатите от която до момента не са налице. както и с организационнопроизводствената структура.Известно е.е.Незавършеното производство е характерно за производства със сложни технологични цикли. лизингодатели и /или лизингополучатели. Инвентаризацията а незавършеното производство се извършва с оглед да се установи какви разходи от извършените през отчетния период са въплътени в това незавършено производство . То зависи и от отрасловата принадлежност на дейността. изпълнители и подизпълнители и пр. които са въплътени и изразходвани именно за готовата продукция. резултатите на производството.

протоколите за брак и пр. участъци работни места. инвентаризационни описи – сравнителни ведомости. фактическото преброяване изготвяне на т.че предприятията имат достатъчно богат опит при провеждането на инвентаризациите . Въз основа на извършените и отчетени разходи през отчетния период. Целта на калкулирането е обхващане на съответните разходи с оглед определяне на фактическата себестойност на произвежданата продукция. 28 . Б. Друг етап в от периодичното приключване се състои в калкулирането на фактическата себестойност на произведената готова продукция. За установяването и оценяването на незавършеното производство могат да се използват две системи: А. Управленско счетоводство. Не е нужно тук да говорим за пускането на заповедите.Чрез инвентаризацията се установява натуралния размер на незавършеното по вътрешно структурни подразделения – цехове.11 Считам. Инвентаризацията се извършва в унисон с изискванията на глава четвърта на Закона за счетоводството. производствени линии. Ек.Данните от вписванията в инвентаризационните описи се използват за оценяване на незавършеното производство по статии на калкулацията и общо .Един от начините за установяване на натуралния размер на незавършеното производство е чрез инвентаризация.Свищов 1999г. на 11 Аверкович. като се има предвид и установеното при инвентаризация незавършено производство. се пресмята фактическата себестойност на произведената готова продукция.н. Калкулирането може да се третира като определена система за наблюдаване на разходите. Подетайлна – пооперационна. Подетайлна .и др. а оттам и на продажната и стойност. инструктажа на комисиите. за пресмятане на себестойността на продукцията и услугите с цел ефективното управление на производствените процеси.

прогноза за изхода им – за евентуално провизиране на задължения.. предприятието следва да признае провизия. като предприятието следва да осигури подходяща аналитичност. Ако в резултат на анализа се стигне до изгода. когато на същото това задължение може да бъде направена надеждна оценка и ако съществува вероятност за погасяване му да бъде необходим паричен поток. предвидени за гаранционно подържане на продаваната продукция или стока. което ще доведе до изтичане на икономически изгоди . Провизията трябва да се признае.ценообразуването и икономическата обосновка за изменения в продуктовата и пазарна структура. при извършването на разчетите трябва да се отчетат и изискванията поставени със СС 37 Провизии. В края на всеки отчетен период се разглежда и актуализира размерът на провизиите . условни задължения и условни активи. че все пак е по-вероятно текущото задължение да е налице. ОТ 01. с приемането на СС 37 Провизии условни задължения и условни активи това става чрез начисляването на провизия за отстраняването на дефекти в гаранционния срок: Дебит с/ка Разходи за провизии Кредит с/ка Провизии.143 29 . Това включва и информацията от юрист на дружеството за състоянието и хода на делата. когато предприятието има текущо право или конструктивно задължение(като резултат от минали събития към датата на изготвяне на баланса ). признати като пасиви 12 Пак там стр. Тук вероятно е и мястото да обърна внимание върху третирането на сумите .Формираните текущи задължения от начисляване на провизии се отчитат чрез с/ка Други текущи задължения.2002 год. 12 Освен познатите процедури по проверка на активите и пасивите на предприятието.01.

н. то разликата между отчетната и възтановимата му стойност се отчита като текущ финансов разход. отчитане на естествените фири . евентуални вземания ат подотчетни лица и т. актове по начети от ДОО . решения по съдебни спорове и присъдени вземания . Инструкция по труда. по опазване на околната среда. съгласно чл. Ако има обективно обстоятелство за обезценяване на вземанията. осъдителни решения преписки по рекламации начети на длъжностни 30 .и при извършването на разходите за отстраняване на дефектите и приключване на провизията: Дебит с/ка Провизии. че СС 36 Обезценка на активи не се отнася за финансовите активи. признати като пасиви Кредит с/ка Доставчици и / или Парични средства Ако има остатък ще се кредитира и сметката други финансови приходи. каквито са вземанията. Следователно счетоводната статия ще бъде : Дебит с/ка Други финансови разходи Кредит с/ка Вземания Счетоводно отчитане на резултатите от проведената инвентаризация.37 от Закона за счетоводството Освен познатите ни счетоводни статии за отразяване на липси и излишъци. Нормативното основание за проверка за обезценка на финансовите активи се съдържа в точка 10. следва да се приведе в известност и да се отрази счетоводно следната група документи : актове на данъчни и финансови реквизити.1 и точка 10. Трябва да обърнем внимание. ако обаче провизията е била недостатъчна – разликата ще се отчете като текущ разход.2 от СС 32 Финансови инструменти.

когато не съществува вероятност предприятието да черпи икономическа изгода от използването на активите.Брак не по вина на МОЛ Дебит с/ка Амортизация Дебит с/ка Разходи Кредит с/ка ДМА или НА Счетоводни записвания при липси на активи след инвентаризацията. Счетоводни записвания при бракуване на ДМА след инвентаризация: Към бракуване се пристъпва тогава.Други разходи и Други приходи а не като извънредни. Като извънредни статии се отличават само тесен кръг събития изрично изброени в чл. Такива обстоятелства са налице.14и 18 от Закона за счетоводството и в СС 8 Нетни печалби или загуби за периода. За предприятията. фундаментални грешки и промени в счетоводната политика . като начетът се формира от продажната цена на актива. или е повреден в резултат на някакво събитие. 20 Дълготрайни материални активи Дебит с/ка Вземания от подотчетни лица.по пазарна цена Кредит с/ка Неамортизирана част на ДМА Кредит с/ка Ценови разлики по липси и начети .лица. В зависимост от това дали има виновност от страна на материалното лице за състоянието на актива се съставят следните счетоводни статии: -брак по вина на МОЛ – в този случай възниква вземане от виновното лице. прилагащи МСФО обръщаме внимание . когато актива е морално или физически остарял. 31 . Съставят се следните статии: за отписване на начислена амортизация: Дебит с/ка Амортизация на Дълготрайни материални активи Кредит с/ка от гр. че новия МСС 8 вече не допуска извънредни статии.

Тъй – като подобни записвания са показани по горе същите няма да бъдат повтаряни.От друга страна обаче. наема с амортизациите и загубите от евентуална обезценка или по допустимия подход – на преоценената стойност Справедливата стойност на земите.уточнени при инвентаризация : В зависимост от това. физическо унищожаване. сградите и терените е пазарната им стойност . разглобяване. тухли. че предприятията представят дълготрайните си активи или по модел ( според МСФО ) или препоръчителния подход ( според НСФОМСП) – историческа цена.Много често в практиката или при годишна инвентаризация или при кражби се констатират липси на активи. има ли виновно МОЛ или активите ще се отпишат за сметка на предприятието . събаряне.Тази процедура е свързана с извършването на определени разходи например: като демонтиране. Счетоводни записвания при ликвидация на ДМА след инвентаризация Това е факт . Обръщам внимание . за евентуално вземане от МОЛ по пазарни цени или за отчитане на загуби или липси по балансовата стойност . Счетоводни записвания при направено дарение на активи. ще се съставят познати статии за отписване на амортизациите . В зависимост от това има ли застраховка имуществото или не. от този процес понякога се очакват и приход: Например от продажба на вторични суровини. Тя се определя от лицензиран оценител. дали предприятието ще отпише актива за сметка на елемент от собствения капитал или от разходна сметка има поне два варианта за отчитане на неамортизуемата му част. след които активът престава да съществува в досегашния си физически вид.  Действия по преоценка и проверка за обезценка на активи Известно е. или получаване на резервни части – втора употреба и пр. че в 32 .

което на практика зависимост от промените в справедливите стойност. Активите от всеки клас трябва да се преоценяват едновременно.н пропорционален подход . В нашия стандарт не се съдържат текстове за честотата на преоценките .Общото правило е балансовата стойност на актива да не се отличава съществено от справедливата стойност .на първо място се определя новата преоценена стойност. се коригира отчетната стойност на актива. в съответния МСС се говори за срокове 3-5 години или достатъчно редовно. При него : . преоценена стойност на актива и балансовата му стойност се намалява натрупаната амортизация и ако тя е недостатъчна . Това е стойност на разходите за възстановяване на производствения потенциал на актива за предприятието. В стандартите за ДМА ( националния и международния )са предвидени два подхода за извършването й. Например: 33 .Среща се и под термина “ заместителна стойност “. докато в стойности “обичайно” се определят от лицензиран оценител .СС16 Дълготрайни материални активи това е казано императивно . - сравняваме преоценена досегашната балансова стойност. Справедливата стойност на останалите активи е също пазарната им стойност.Първоначалната стойност стойност и с определената цялата натрупана амортизация към датата на преоценката се преизчисляват пропорционално на промяната в балансовата стойност на актива. така че последната да е равна на преоценената му стойност. Ако липсва такава информация – приема се амортизираната им възстановима стойност . При увеличаване на балансовата стойност с разлика между новата.В счетоводната политика на предприятието трябва да се предвиди и честотата на преоценките. И в двата стандарта първия подход е т.

Изисквания : 1100 : 800 = 1.375 1000 х 1. балансова стойност 800 лв. натрупана амортизация 200лв. 34 .375= 1375 200 x 1. Преоценена стойност към 31 декември 1100 лв. Актива има: първоначална стойност натрупана амортизация 1000 лв. 200лв.375 = 275 1375 – 275 =1100 Записвания : Дебит с/ка Дълготрайни материални актива 375 Кредит с/ка Амортизации 75 Кредит с/ка Преоценъчен резерв 300 След записванията : Нова стойност на актива 1375 Амортизация 275 Балансова стойност = преоценена стойност 1100 При намаляване на балансовата стойност на актива с разликата между балансовата стойност и новата преоценена стойност се увеличава натрупаната амортизация.Актива има: първоначална стойност 1000 лв.

Преоценена стойност към 31 декември 700 лв. 2000лв.. Ако има преди това създаден преоценачен резерв. Втория вариант за отчитане на преоценката е свързан с отстраняване на натрупаната да момента амортизация . Амортизация 300лв. Докато според МСС първо се отстранява изцяло натрупаната амортизация за сметка на първоначалната стойност на актива и едва после евентуално се създава и преоценъчен резерв. натрупана амортизация 2000лв. 35 .балансова стойност 800 лв. Например: Актива с първоначална стойност 10000лв. И справедлива стойност към датата на преоценката е 11000лв. Записвания ако няма преди това създаден преоценъчен резерв: Дебит с/ка Разходи по преоценки 100 Кредит с /ка Амортизации 100 След записванията : Отчетната стойност на актива 1000лв. Според МСС процедурата е : Дебит с/ка Амортизации Кредит с/ка ДМА 2000лв. и Дебит с/ка ДМА Кредит с/ка Резерв 3000лв. намалението е за негова сметка . то според националния стандарт – това става едновременно. 3000лв. Балансовата стойност = преоценена стойност 700лв. Има известна разлика между методиката на международния и на българския стандарт.

счетоводното записване ще бъде: Дебит с/ка Амортизации 2000 лв. Дебит с/ка Дълготрайни материални активи 1000 лв. След записванията : ДМА Амортизации 11000 лв. Балансова стойност 7000 лв. Справедлива стойност 4000 лв.е.След тези записвания : ДМА Амортизация 11000 лв. 0 лв. 3000лв. 36 . Резултатите в двата случая са еднакви В следващите примери ще разгледаме разликата между приложението на МСС и НСФОМСП при “ под оценка “. когато справедливата стойност на активите е намаляла. Ако спазваме националните стандарти . т.  Отразяване на преоценката според МСС : Дебит с/ка Амортизации Кредит с /ка ДМА 3000 лв. Първоначална стойност Амортизация 10000 лв. Кредит с/ка Резерв 3000 лв. 0 лв. 3000 лв.

че някои нематериални активи като например концесионните права не са обект на търгуване – напротив те са строго персонализирани и следователно – на практика 37 .Дебит с/ка Разходи за преоценки 3000 лв. Амортизации 6000 лв. Амортизация 0 лв. Балансова стойност 4000 лв. Следва да се обърне внимание. че МСС 38 Препоръчва използването на алтернативния подход само при наличието на активен пазар на съответния вид актив. Същият ред за отчитане на преоценките е предвиден и за Нематериалните активи .Известно е .  Записвания според СС 16 Дебит с /ка Разходи за преоценки 3000 лв. Балансова стойност 4000 лв. или Дебит с/ка Резерв Кредит с/ка ДМА 3000лв. или Дебит с/ка Резерви Кредит с/ка Амортизации 3000 лв. И двата метода водят до еднакви резултати. След това записване: Първоначална стойност 10000 лв. След тези записвания : Първоначална стойност 4000 лв.

Последващо оценяване на инвестиционните имоти. когато са за първи път и няма формиран преоценъчен резерв. Какви счетоводни записвания се съставят при отчитане преоценките на инвестиционните имоти. Следователно за тях преоценки в края на годината не се правят. възникваща от промяна в справедливата стойност на инвестиционния имот. При подоценки: Дебит с/ка Разходите от последваща оценка на финансови активи Кредит с/ка Инвестиционни имоти При надценка: Дебит с/ка Инвестиционни имоти Кредит с/ка Приходи от последваща оценка на финансови активи 38 . Справедливата стойност на един инвестиционен имот е неговата пазарна стойност. предприятието трябва да избере кои модел ще прилага към всеки един от своите инвестиционни имоти.непрехвърляеми . която може да бъде получена на активен пазар.Разработвайки своята счетоводна политика още в началото на отчетния период. Напомням. те са равнопоставени. трябва да бъде включена т текущите приходи или разходи в периода в който възниква. че СС 40 не ни насочва към нито един от моделите като препоръчителен. нито активен пазар. Тя се определя от най.вероятната настояща цена. Печалбата или загубата. Когато обаче предприятието избере да прилага “модела на Справедливата стойност” то трябва да измерва всички свои инвестиционни имоти по промяна в справедливата им стойност. тъй като няма нито справедлива стойност .

Счетоводните записвания могат да бъдат : Дебит с/ка Разходи за последващи оценки на биологични активи Кредит с/ки Дълготрайни биологични активи или Дебит с/ки Дълготрайни биологични активи Кредит с/ки Приходи от последващи оценки на биологични активи Преоценки на Валутните активи и пасиви в края на отчетния период. при които справедливата стойност не може да бъде надеждно оценена.Според НСС 21 Ефекти от промените във валутните курсове. Единственото изключение е случай . На практика се отива към оценка по цена на придобиване.намалена с предварително начислените разходи по продажба.стандартът препоръчва същият да се оценява съгласно препоръчителния подход.Ако предприятието се изправи пред невъзможност за достоверно измерване на справедливата стойност на инвестиционен имот.Това продължава до освобождаването от този инвестиционен имот. Базата за определянето на справедливата стойност е съществуващата цена на активен пазар. сделките в чуждестранна валута се вписват в левове при тяхното възникване. като се прилага централния курс на БНБ към датата на сделката. предвиден в НСС 16 ДМА.Ако предприятието има достъп до няколко активни пазари – трябва да се ползва цената на този пазар цената на тоз пазар а които има намерение да излезе.Има само две 39 . с натрупаните амортизации и загуби от обезценки. Биологични активи се оценява при първоначалното признаване и в края на всеки отчетен период по справедлива им стойност.

при покупка на валута за оценката и се използва курса на придобиване. Последният може да бъде положителна или отрицателна величина.обявени за продажба. Те обаче трябва задължително да извършват такива към датата на съставяне на финансовия отчет. обявени за продажба. Как се отчитат резултатите от преоценката? Разликите от преоценката на финансовите инструменти. въпроса за периодичността на преоценките на позициите в чуждестранна валута. Преоценка на Финансови активи и пасиви по реда на СС 32 Финансови инструменти. Предприятието решава само.в рамките на счетоводната политика. държани до падеж и заеми и вземания предоставени от предприятието( недържани за търгуване ). 40 . които имат фиксиран падеж. а при продажба продадената валута се оценява по курса на продажба.По справедлива стойност се оценяват и финансовите пасиви. отчитани по справедлива стойност и класифицирани като държани за търгуване се отчитат като текущ финансови разходи или текущ финансови приходи.изключения. държани за търгуване и финансови активи. финансовите активи. Разликите от преоценките на финансовите инструменти. която обаче не се коригира с очакваните разходи по продажбите финансовите активи. След първоначалното признаване предприятието отчита по амортизационна стойност. които са класифицирани като инвестиции. се отчитат или като текущи финансови приходи ( или разходи ) или като увеличение ( или намаление ) на резерв от преоценка на финансови инструменти. държани за търгуване. с помощта на метода на ефективната лихва. След първоначалното признаване предприятието преоценява по справедлива стойност.

материални запаси в края на годината във връзка със съсавянето на годишния финансов отчет. Подоценката на финансовите активи. Когато обаче отчетната стойност се окаже по – висока от реализуемата стойност.стоково – материалните запаси  Обезценка на активи.Тя се съпоставя с отчетната стойност до датата на съставяне на отчета.Ако се окаже . Целта на стандарта е с извършването на процедурите по проверка за обезценка де се потвърди.Разликите от преоценки на заеми и вземания. 41 . че активите на предприятието са представени в баланса по цени. които не превишават тяхната възстанови ма стойност. Съставя се следната счетоводна статия: Дебит с/ка Разходи от последващи оценки (или други разходи) Кредит с/ка от гр. Преоценка на Стоково.че отчетната стойност е по-ниска от реализуемата стойност – подоценка не се прави . следва да се извърши преоценка . предоставени от предприятието и държани за търгуване се отчитат като текущ финансов приход или разход.Проверката за обезценка в края на отчетния период се прилага спрямо всички активи( в обхвата на стандарт 36).независимо от това дали се водят по историческа стойност ( препорачителен подход ) или по преоценена стойност ( допустим подход). че в края на отчетния период ( у нас в края на годината )се прави оценка на нетната реализуема стойност . очетени по амортизационна стойност се отчитат като текущ финансов разход. защото общото правило е активите да се водят по – ниска от двете цени. По този начин ще бъдат спазени принципите за предпазливост и за вярност и честно представяне. В СС 2 е регламентирано.

Достатъчно е само някоя от тях да бъде по-голяма от преносната стойност на актива и не е необходимо да се измерва другата.Възтановима стойност се търси само когато има индикации за обезценка на активите. Според т. няма изискване към предприятието да прави формална оценка на възтановимата стойност . както и методът на амортизация на активи.Ако не са налице признаци за потенциална обезценка.ако име признаци че стойноста на актива ще бъде намалена. това показва. Тя се определя за всеки актив 42 . че стойността в употреба надхвърля нетната продажна цена на даден актив.14 от МСС 36.че предприятието следва да преразгледа оставащия полезен срок на ползване. то последната се приема за негова възтановима стойност.На практика. дори в случай че не признава загуба от обезчценка.  определя се възтановимата стойност на актива. Каква последователност се спазва при проверка за обезценка :  определя се дали са налице условията за извършване на обезценка на актива.  когато не е възможно да се определи нетната продажна цена на даден актив. Как се определя възтановимата стойност на определен актив? За целта е необходимо да се определят поотделно и да се сравнят нетната му продажна цена и стойността му в употребата. Не винаги се определят и двете.  определя се загубата от обезценка на актива . това е сумата. Тук трябва да се спазва и принципът на същественост.  когато няма доказателства. стойността му в употреба се приема за възтановимата стойност. с която преносната стойност на актива превишава неговата възтановимата стойност. Същата е определена като по висока от нетната продажна цена на даден актив и неговата стойност в употребата.

12 на текущата година. може да не се определя стойност в употреба на генериращия паричен и постъпления обект. че стойността в употреба е близка по размер до нетната продажба цена. 43 . Само за активи.голяма от създадения това резерв. от чието използване не се пораждат разграничи ми парични постъпления.  Проверката за достоверното отразяване на всички стопански операции.Загубата от обезценка се признава веднаа за текущ разход за дейността. превишението ще се отрази като текущ разход за дейността. загубата от обезценка ще се отчете за сметка на намаление на преоценъчният резерв. предаването отразява намаление на балансовата стойност до размера на възтановимата му стойност . Дебит с/ка Разходи от обезценка Кредит с/ка Дълготрайни материални активи или: Дебит с/ка Разходи за обезценка Кредит с/ка Амортизация на ДМА Ако обаче активът се отчита по допустимия подход – по преоценена стойност .  когато нетната продажна цена е по-висока от балансовата на даден актив или ако има доказателства.31. генериращ постъпления обект.01.поотделно . Как се отразява загубата от обезценката на отделен актив? Когато възтановимата стойност на актива спадне под балансовата (преносната) му стойност. възтановима стойност се определя за целия. Когато обаче загубата от обезценка е по. свързани с дейността на предприятието за периода 01.

 Не трябва да се забравя да се провери дали са взети счетоводни статии по решението на Общото събрание на дружеството .2006г.. то прилаганите методи биха могли да бъдат методът на собствения капитал . Напомням.Ако се прилагат националните стандарти . Напомняме.. следва да обърнат внимание дали е отнесен по предназначение преоценъчния резерв.Той отчита приход само дотолкова. че преоценъчният резерв и за дълготрайни материални и за дълготрайни нематериални активи вече се изписва по еднакъв начин: Дебит с/ка Преоценъчен резерв Кредит с/ка Неразпределена печалба като със същата сума се увеличава финансовия резултат в годишната данъчна декларация. но все още неполучен към 31.  Ако предприятието има вземане по дивидент от съучастие за печалба от 2005 г. в което е инвестирано. гласуван на Общото събрание през 2006г.. проведено през 2006г.12. 44 .доколкото получава дивиденти от разпределението на печалбата на предприятието. относно разпределение на печалбата или покриване на загубата. или себестойностния метод .За промените в тази материя в МСФО отбелязахме по-горе . за приемане на ГФО от 2005г. необходимо е да се отрази съобразно възприетия подход за отчитане на инвестициите в дъщерни или асоциирани предприятия – или според прилаганата счетоводна база – МСФО или НСФОМСП. прилагащи допустимия подход за последващо представяне на дълготрайни материални активи. на текущо изписвани през текущата година дълготрайни активи. че при себестойностния метод инвеститорът първоначално вписва инвестиция по разходите за нейното придобиване.Предприятията.

последните не се отчитат като приходи от съучастия. Възможно е предприятието да бъде страна по договора за финансов лизинг. според който инвестицията първоначално се записва по себестойност. а впоследствие се преизчислява в съответствие с промените в дела на инвеститора в нетните активи на предприятието.) Кредит с/ка Приходи от инвестиции 4000 лв. 2000лв.напр. Например при обявяване на печалба в асоциирано предприятие – да приемем 20 000 лв. в което е инвестирано . получени чрез разпределение от предприятието. Счетоводните записвания ще бъдат: За обявения финансов резултат : Дебит с/ка Инвестиции 4000 лв. Ако е 45 . 2000 лв.. а намаляват балансовата стойност на инвестицията.Накратко. методът на собствения капитал представлява такъв счетоводен приход.След това същата се увеличава или намалява с цел отразяване дела на инвеститора в печалбите и загубите предприятието. За обявения дивидент: Дебит с/са Вземания от инвестиции Кредит с/ка Инвестиции 2000 лв. На датата на придобиване на дела инвестицията се записва по себестойност. ( 20 на сто от 20000лв. Ако е наемател – следва да се провери дали са отнесени като текущ разход пропорционално на погашенията разсрочените разходи за лихви. И доходи (дивиденти ). в което е инвестирано.

и предходни години. Например. освен ако в закон е предвидено друго.Принципно те се отнасят като текущи приходи през периода. през който са извършени разходи за изпълнение условията на дарението. в съответствие с изискванията на СС 8 .н. Напомням.С този стандарт са регламентирани правила за представяне на счетоводните грешки с цел да се спази едно основно счетоводно изискване – не се допускат корекции на счетоводни отчети за минали отчетни периоди след тяхното съставяне и представяне.  Установяване и евентуално отразяване на промените от допуснати грешки при съставянето на годишния финансов отчет за 2005г. регулиране на слаба капитализация). че освен с тази сума. сега е времето да бъдат признати приходи.  Ако предприятието е получавало през годината финансирания под формата на дарения и/ или субсидии.Обръщаме внимание че разходите за лихви са обект на регулиране по реда на чл.  Признаването за текущи на евентуални приходи и разходи за бъдещи приходи. когато двете страни са свързани лица . 26 от ЗКПО(т. Тук важен е принципът за съпоставимост между приходи и разходи.  Ако предприятието (или кооперацията )има право на преотстъпени данъци – принципно те се отчитат като дарения .наемател – следва да се провери дали са отнесени като текущ финансов приход от лихви относно пропорционално на получените суми. 46 .  Начисляване на евентуални приходи и /или разходи за лихви по предоставени или получени заеми. финансовия резултат ще се преобразува и с начисленията за осигуряване към тези задължения по компенсируеми отпуски. както ЗКПО предвижда те да се отчитат като резерв.  Да се изчислят и отразят като разход и задължение към края на годината неизползваните отпуски по реда на НСС 19 Доходи на персонала както и полагащите им се осигурителни вноски.

Ако салдото се окаже недостатъчно. разликата се отчита като непокрита загуба от минали години. останал само в националните стандарти .дата на официално одобрение за публикуване на годишния финансов отчет. . които трябва да бъдат направени относно събития след датата на баланса и относно датата на оторизация за издаване (публикуване) на финансовите отчети.2005година. счетоводния баланс отчета за паричния поток и за собствения капитал. Тук веднага следва да се посочи и разликата между международния и съответно българския отчет. . бяха накратко отбелязани по –горе. 47 .дата на годишния финансов отчет.дата на заверката на годишния финансов отчет. настъпили след датата на годишния финансов отчет и съответния преработен МСС 10 Събития след датата на баланса са в сила от 01.В българския стандарт има включени редица определения за : . .Целта им е да се определи: .дата на изготвяне на годишния финансов отчет. Изготвя се проформа – отчет за приходите и разходите . Българския стандарт 10 Събития.оповестяванията. грешката се отчита текущо като “други приходи “и /или “други разходи.кога едно предприятие трябва да коригира финансовите си отчети заради събития след датата на баланса .01.В СС 8 Нетни печалби или загуби за периода. фундаментални грешки и промени в счетоводната политика са предвидени два възможни подхода за представяне на фундаменталните грешки и на промените в счетоводната политика. . Според препоръчителния подход с грешката се увеличава или намалява салдото на неразпределена печалба от минали години в началото на отчетния период. касаещи тематиката. Според допустимия (алтернативен)подход. Промените в аналогичния МСС 8.

Такива могат да бъдат заличаване в търговския регистър на клиент. залегнали при определянето на потенциални задължения към датата на годишния финансов отчет. за да отрази коригиращите събития. получаване на информация след датата на годишния финансов отчет.За потребителите е важно да знаят кога финансовите отчети са оризирани за издаване. че стандартът третира по еднакъв начин 48 . Тук са разграничени две групи събития .Това са онези събития. всички събития. от когото са останали неудовлетворени или вземания. които конкретизират стойност на активи или пасиви. което потвърждава вземания или задължения на предприятието. които не са били признати. които настъпват между датата на годишния финансов отчет и датата. за които предприятието е ползвало приблизителни оценки към датата на годишния финансов отчет в съответствие с принципа на начисляването.Предприятието коригира признатите суми или признава суми. но в размер отличаващи се от признатите в годишния финансов отчет. показваща. която показва. За разлика от него. че даден актив е бил обезценен към датата на годишния финансов отчет или . влязло в сила решение на съда. които конкретизират стойност . съществували към датата на годишния финансов отчет.Обръщаме внимание. Дадени са редица определения. че годишния финансов отчет е недостоверен..дата на публикуване на годишния финансов отчет. на която последния е оторизиран за издаване. всички събития.важното от които е събития след датата на баланса . тъй като те няма да отразят събития след тази дата.Те са определени като коригиращи и некоригиращи. разкриване на измама или грешка. които доказват условия. в съответния МСС е включено само понятието “дата на оторизиране за издаване”. най. Коригиращите събития са събития. че сумата на предварително признатата загуба от обезценка на този актив трябва да се коригира .

касаещи обратното проявление на временните разлики – активи и пасиви по отсрочени данъци. че предприятието не трябва да изготви финансовите си отчети на основата на принципа на действащо предприятие. че стандартът извежда отделно. темата за дивидентите. които не са били признати. настъпили след датата на баланса. бизнескомбинация. От друга страна събитията.  Следва да се обърне внимание. осъществена след тази дата . значими сделки водещи до промяна на собствения капитал. евентуални съществени промени в данъчното законодателство.Предприятието не коригира признати суми или не признава суми. или . приемането на план за преустановяване или преструктуриране. когато не са били признати. когато са налице последните.които са показатели само за условия възникнали след датата на баланса. Предложените или декларирани след датата дивиденти не се признава като задължение към собствениците към датата на баланса. което обаче произтича от събития. резки промени в цените или валутните курсове след датата на годишния отчет.  Предвид особената важност на принципа на действащото предприятие.Те само се оповестяват в приложението към отчета .коригиращите събития. ако са значими. настъпили след датата на годишния финансов отчет.Такива могат да бъдат : погиване на активи на предприятието след датата на годишния отчет изменения в пазарните цени на активи и пасиви. настъпили след датата на отчета.че няма друга реалистична алтернатива освен да направи това. са некоригиращи събития. в този стандарт е залегнало правилото. че възнамерява да ликвидира предприятието или да преустанови дейността му. започването на важно съдебно дело. предвид важността й. ако ръководството прецени след датата на баланса.  Примери за отразяване на събитията след датата на баланса биха могли да бъдат: 49 . независимо от това дали ефектът от тях води до разходи или до приходи за предприятието.

Пример 1:

При изготвянето на ГФО към 31.12.2006година става

известно заличаване от търговския регистър на 24.02.2007 год. на клиент,
които е дължал 66 хил. лв.Съставя се записването:
Дебит с/ка Отписани вземания
Кредит с/ка Клиенти по продажби

66 000 лв.
66 000 лв.

Пример 2: При изготвянето на ГФО към 31.12.2006 год. влиза в сила
съдебно решение, което потвърждава , че към 10.02.2007 год. предприятието
дължи 50 хил.лв. но вече са добавени и 20 хил.лв. лихва за забава, напр.за 3
годишен период.
Съставя се записването:
Дебит с/ка Разходи за лихви
Кредит с/ка Задължения по съдебните спорове

20 000лв.
20 000лв.

Пример 3: Към 31.12.2006 год. един вид залежал материален запас
10 000 бройки е признат в отчета с единична стойност 5 лв.Но на
20.02.2007го. предприятието е продало на клиент цялото количество от този
вид материали но на стойност 2 лв. Следователно трябва да се състави едно
записване с дата 31.12.2006г.
Дебит с/ка Разходи за обезценка на СМЗ
Кредит с/ка стоково-материални запаси

30 000лв.
30 000лв.

Пример 4: На 26.02.2007год. е съобразно вземане от клиент в размер на
50 000лв. по фактура , издадена преди 3години. Преди това Към 31.12.2005
вземането вече е било обезценено на 50 на сто.Сега към 31.12.2006 год. в
съответствие с прилаганата счетоводна политика същото е било тествано за

50

обезценка и е било обезценка и е било обезценено на 100 на сто.След
получаване на вземането в неговия пълен размер е сторнирана счетоводната
статия за обезценка му , съставена към 31.12.2006 год.
Червено записване:
Дебит с/ка Разходи за обезценки на вземания

25 000лв.

Кредит с/ка Вземания от клиенти

25 000лв

и съответно за записването , което е било съответно към 31.12.2005г.
Пример 5: Пристигнал е отговор на писмо за потвърждаване на салдо до
търговска банка в чужбина , където предприятието е отразило налични
парични средства , напр.100хил. евро , но в отговора пише, че всъщност
сумата фигурира в личната депозитна сметка на човек от ръководството , а не
в сметката на предприятието. В случая се касае за измама , което прави
недостоверно представянето на активите в баланса на предприятието.

Счетоводното записване в този случай би било:
Дебит с/ка Липса на активи
Кредит с/ка Разпращания

195 583лв.
195 583лв.

Пример 6: Примери за некоригиращи събития, които се оповестяват в
приложението към годишния финансов отчет:

значимата бизнескомбинация след датата на баланса или продажба
на важно дъщерно дружество;

оповестяване на план за преустановяване на дейността;

51

важни покупки на активи; класифициране на активи като държани
за продажба; освобождавания от активи или изземване на активи
отстрана на правителството;

разрушаване на важна производствена единица от пожар след датата
на баланса;

разгласяване и изпълнение на сериозно преструктуриране; важни
сделки с обикновени акции и /или сделки с потенциални
обикновени акции след датата на баланса;

необичайно големи промени след датата на баланса в цената на
активите или валутните курсове;

промени в данъчните закони и / или в данъчните ставки, приети и
обявени след датата на баланса, които ще имат съществен ефект
върху текущите и отсрочени те данъчни активи и пасиви;

навлизане в значителни ангажименти или поемането на условни
пасиви, например чрез издаване на значителни гаранции;

започване на важен съдебен спор, произтичащ от събития,
настъпили след датата на баланса.

Заключителен етап на годишното приключване:

1. Съставяне на предварителна оборотна ведомост и изготвяне на
годишен отчет за приходите и разходите.
2. Изготвяне на годишната данъчна декларация, преобразуване на
финансовия резултат по реда на чл.23 от ЗКПО. Установяване на Данъците ,
дължими за сметка на годишния финансов резултат и тяхното счетоводно
отчитане евентуално отчитане на времевите разлики по реда на НСС 12
Отчитане на данъци от печалбата.
3.Фактическо изготвяне на годишния финансов отчет, приложението към
него и оповестяване на прилаганата счетоводна политика.

52

38 от закона за счетоводството. и доп. 6. заедно с доклада на регистрирания одитор. изм.01. ал.1 ал. при условие. бр.213 13 Закон за счетоводството.38. на ДКЦК (само за публични дружества) – 30 юни.96 от 2004г. отнасящи се към 31 декември на предходната година : сумата на актива на баланса – 1 000 000лева.91 от 2002г.и чл. Национален статистически институт. всички останали предприятия . бр. Комисията по ценните книжа в предвидените в отделните нормативни актове срокове – на НСИ и ДС – ДО 31 март. 37. Това е посочено в чл.ал.4. но и в собствено издание и /или в Интернетстраници.98 от 2001г.ИК “Труд и право” обн. бр. Данъчното подразделение.2002г. 7. изм. ГФО на предприятията които подлежат на задържителна одиторска проверка. се представят и в Търговския регистър. в сила от 01. В раздел III Публичност на финансовите отчети на глава V от Закона за счетоводството а регламентирани срока за изготвяне на годишния финансов отчет подлежи на независим финансов одит. 53 .1 и ал. в сила от 01. 5.. Проверка и заверка на годишния финансов отчет на предприятието. нетен размер на приходите от продажба и финансови приходи2 000 000 лева и средна численост на персонала – 50души.2005г.. банкови .2 .Публикуването става не само в ежедневник и икономическо издание.Това са АД. Публикуване на годишния финансов отчет в срок до 3 месеца от приемането им във вида. в които са заверени от одитора. които подлежи на задължителна проверка по реда на чл. застрахователни и други финансови институции кооперациите.. че превишават два от следните критерии. за което се пуска обявление в Държавен вестник. КДА. Представяне на годишния финансов отчет на неговите потребители – Общо събрание.01.ДВ.. и доп.

ГЛАВА ТРЕТА
Технология на изготвяне на годишния финансов отчет
3.1 Информационни връзки и техника при изготвяне на годишния
счетоводен баланс.
Годишният счетоводен баланс отразява имуществото и финансовото
състояние на предприятието към 31 декември. Това е неговото основно
предназначение, поради което понастоящем Съветът по МСС обсъжда
възможността за заменянето на традиционния термин счетоводен баланс с
“отчет за финансовото състояние”.С това ще се постигне еднаквост на
изразните средства с останалите елементи на финансовия отчет, но ще се

54

игнорира едно понятие с 500-годишна история. МСФО допускат изготвянето
на два вида счетоводни баланси
а) класифицирани- това са балансите, при които активите и
пасивите се подреждат в групи по предварително определен
признак;
б) некласицирани – при тези баланси предварително групиране на
перата по определен признак не се прави, а те се подреждат по
възходящ или низходящ ред на ликвидността и изискуемостта им.
За финансовите отчети с общи предназначение МСС 1 предполага
използването на критерия текущи и нетекущи активи/пасиви. Най- общо в
нетекущите активи се включват дълготрайните активи, а в текущите –
краткотрайните; в нетекущите пасиви – дългосрочните, а в текущите –
краткосрочните.Това обаче е само общ и той следва да има конкретно
приложение във всеки един случай. Например предоставените аванси могат
да бъдат представени като текущи активи, ако се отнасят до покупка на
материални запаси, или като нетекущи активи, в случай че се отнасят до
заплащане на строителство на собствен имот. Един автомобил по принцип е
дълготраен материален актив, но ако предприятието търгува с автомобили,
същите следва да бъдат представени като текущи активи (стоки).
Компенсиране на активи и пасиви в счетоводния баланс не се допуска
освен ако начинът на уреждането им не е такъв, че компенсираното
представянеда е по- правилно. Например когато едино и също лице е клиент и
доставчик и разчетните отношения между него и предприятието се уреждат
на нетна база, компенсирането на вземанията и задълженията не противоречи
на достоверността.В други случаи самите стандарти допускат подобно
компенсиране,

какъвто

е

случаят

с

временните

данъчни

разлики.

Представянето на някои активи на нетна база не се считат за компенсиране –
дълготрайните активи се представят намалени с натрупаната амортизация,
вземанията – намалени с обезценката и т.н. Компенсирането на капиталови

55

пера в баланса е допустимо от аритметична гледна точка , още повече че за
промените в капитала се изготвя отделен отчет.
Най- често прилаганата формула на класифицирания счетоводен баланс
е двустранната, като съгласно европейските традиции се започва от
нетекущите активи/пасиви , съгласно американските традиции – от текущите
активи/пасиви. Посочената по – долу принципна схема на счетоводен баланс
е в съответствие с изискванията на IV Директива на Европейската общност и
е традиционно възприета от Българското законодателство и практика след
1991г. Затова тя е най- подходяща за предприятия, които прилагат МСФО
освен ако предприятието майка не е заложило друг формат.

Активи

Капитал и Пасиви
А. Капитал

А. Нетекущи активи
Б. Нетекущи пасиви
Б.Текущи активи
Общи Активи

=

В.Текущи пасиви
Общо Капитал + Пасиви

Макар и по –рядко би могла да се приложи и едностранна форма на
класифициран счетоводен баланс, която е по- характерна за Великобритания
и страните под нейно влияние. При тази принципна схема равнението се
извършва на основата на нетните активи, които от финансово – счетоводен
аспект представляват капитала на предприятието. Тя няма популярност в
страните от континентална Европа и в нашата страна именно поради
обстоятелство, че напълно игнорира правилния характер на капитала.
А. Нетекущи активи (НА)
Б. Текущи активи (ТА)
В. Текущи пасиви ()

56

за движението им. че определена информация задължително следва да се представи в баланса. и тази. представена в приложението. представена в баланса. Нетекущи пасиви Нетни активи = НА+( ТА . пасиви и капитал. докато за друга част от необходимата информация може да се използва приложението на финансовия отчет. а групирането на информацията по отделни пера е въпрос.н. машини съоръжения – всъщност това е терминологията която МСС използват за дълготрайните материални активи. За да се установи връзката между информацията. Съгласно МСС 1 в баланса се представят като самостоятелни пера следните активи .Тяхното представяне обикновено се прави само на един ред .Обикновено на лицето на баланса се изисква да се представят основните видове активи и пасиви. в допълнителна колонка “Приложение” срещу съответното балансово перо се посочва номерът на конкретното приложение по същото това перо. ако те съществуват като салдо по съответните сметки в предприятието: В групата на нетекущите активи: а) Имоти. докато стойността по отделните групи се представя в приложението наред с движението им и промените в 57 . докато в приложението се представя допълнителна информация за тях по групи. за ограничения над използването им.Друго изискване на МСС 1 е.ТП Г.Нетни текущи активи/(пасиви) = ТА .ТП) . които се решава чрез Счетоводната политика на всяко отделно предприятие.НП Д. за корекции в оценката им и т. Капитал (К) Международен счетоводен стандарт 1 изисква групирането на активите/ пасивите на текущи и нетекущи.

които имат материален характер. лицензи. ъй като се изисква преизчисляването му по капиталовия метод(метода на собствения капитал). 15 Обикновено перото “ Репутация” се появява в консолидираните баланси. като се изхожда от формално. че те трябва да бъдат представени като нематериални активи. ако в предприятието има такова. тъй като имат различен начин на използване и оценяване. ако предприятието е придобило нетните активи(бизнеса) на друго търговско дружество и това придобиване е отчетено като бизнескомбинация.Следва де се напомни. д) Инвестициите в асоцирани предприятия – това перо следва да бъде представено самостоятелно. както и всички парични аванси.14 б) Инвестиционните имоти – тези нетекущи активи следва да се представят отделно от дълготрайните материални активи и от инвестициите . търговски марки.Към това перо следва да се включат дълготрайните активи в процес на строителство или придобиване. в) Нематериални активи – те следва да бъдат представени отделно от перото “ Репутация”. концесии. то може да бъде обединено с позицията на дълготрайните материални активи. така че имащите материален характер подобрения се представят като дълготрайни материални активи. направени във връзка с тяхното строителство. При не същественост на стойността на перото.правния довод. върху наети имоти.амортизацията им. права по програмни продукти и други. 15В перото на нематериалните активи следва да се включат закупените дългосрочни права. че наемните отношения се основават на правото на ползване. 14 В българската практика съществува разбиране.Също към това перо следва да се включат всички подобрения. В индивидуалните финансови отчети то би могло да съществува. г) Инвестиции в дъщерни предприятия – това перо съществува само в индивидуалните финансови отчети и в него се представя стойността на направеното вложените над 50 % от капитала на други предприятия . а необходимото разграничаване да се направи в приложението. че съгласно общата рамка на МСС . 58 . разходите по учредяване и разширяване на предприятието нямат характер на нематериални активи и следва да бъдат отчетени като текущи.Във всички подобни случаи обаче е приложим принципът на съдържанието пред формата .В тази позиция се представят и наетите по финансов лизинг дълготрайни материални активи.

в случай че отсрочените данъчни активи са по – голям размер от отсрочените данъчни пасиви. резервни части. а в приложението към отчета се представят отделни групи – материали.). Така наречените у нас разходи за бъдещи периоди.направени от предприятието до 20 % от капитала на друго търговско дружество. които най – често имат характер на предплатени бъдещи разходи ( абонати. или казано по друг начин. дългосрочните инвестиции. застраховки. които са на разположение за продажба.е) Други инвестиции – по това перо следва да се представят финансовите инструменти. готова продукция. стоки и т. и) Отсрочени данъчни активи – по това перо се представят компенсираните временни данъчни разлики. В групата на текущите активи: а) Материални запаси – представянето им на лицето на баланса се прави с едно перо . до която предприятието прави разумна преценка. че могат да бъдат възтановени. ж) Биологични активи – представят се по реда на МСС 41 – Селскостопанство. з) Дългосрочни вземания – това са всички вземания на предприятието от трети страни с падеж повече от една година след датата на баланса. наеми и др.под. следва да бъдат представени по това перо. незавършено производство. тъй 59 . б) Вземания и предоставени аванси – тук следва да намерят отражение всички текущи вземания или предоставени парични аванси по текущата дейност на предприятието.н. Те могат да бъдат признати и представени в баланса само до степента.

тъй като съществува отделен елемент от юридически характер следва да се представят в приложението. В групата на капитала: а) Основен (регистриран) капитал – по това перо следва да се представи размерът само на ефективно внесения(апортния) основен капитал на предприятието. в) Текущите финансови резултати – сумата по това перо следва да съответства на нетната печалба (загуба). неразпределени печалби и непокрити загуби. Подробности по отделни видове се представят в отчета за промените в капитала и в приложението. преоценъчни резерви.като за отчетната година те имат характер на авансово плащане. Както се вижда. в) Парични средства и еквиваленти – с едно перо следва да се представят паричните наличности на предприятието в местна и в чужда валута.устанавена по отчета за приходите и разходите. това е обект на допълнителни оповестявания в отчета за капитала и в приложението към финансовия отчет. но невнесена част от капитала. в баланса информацията за капитала се представя изключително систематизирано. само от финансово – счетоводен аспект. В случай че има записана. В групата на нетекущите пасиви: 60 . те следва допълнително да се оповестят в приложението. б) Резерв – по това перо следва да се представят компенсирано заделените капиталови резерви. а ще станат разходи през следващата година. но не и на лицето на баланса. В случай че предприятието има блокирани парични средства по своите банкови сметки.

че те имат падеж по. В групата на текущите активи: а) Текущи заеми и овърдрафти – по това перо се представят краткосрочно отпуснати суми или платените от банката текущи задължиния на предприятието.дълъг от една година след датата на баланса. б) Текуща част от дългосрочните кредити – дължимата за следващата година част от дългосрочниите кредити се посочва по това перо в) Текущи данъчни задължения – това са всички задължителни плащания към бюджета и към сходни държавни институции.а) Банкови кредити – по това перо се представят всички суми по банкови кредити. г) Задължения към доставчици и получени аванси – по това перо се представят всички текущи задължения на предприятието. включени 61 . без тези. ежегодно се прехвърлят към текущите пасиви. Общото за всички тези балансови пера е. които са за сметка на предприятието и имат характер на дългосрочни. б) Задължения по лизингови договори – характер на това перо е подобен на горното. които са падеж повече от една година след датата на баланса. в случай че отсрочените данъчни пасиви са в по – голям размер от отсрочените данъчни активи. г) Начислени провизии – посочва се само дългосрочната част от тях. дължими през следващата година. Всички падежи. в) Задължения по доходи на персонала – по това перо се посочват всички бъдещи плащания към персонала . д) Отсрочени данъчни пасиви – по това перо се представят компенсираните временни данъчни разлики.

в) Нетекущи активи. изложени в цитирания стандарт. тези пера следва де се представят отделно – в актива след текущите активи и в пасива след текущите пасиви. д) Задължения към персонала – всички текущи задължения към персонала следва да бъдат посочени по това перо. като се спазват правилата за оценка. следва да бъдат посочени по това перо. държани за продажба – съгласно изискванията на МСФО 5 – Нетекущи активи . които ще бъдат отчетени като приходи в следваия отчетен период. в което следва да се представят подробности относно наличието на подобни условни пера. Схемата на ежегодните лихвени плащания се оповестява в приложението към отчета. които са обвързани с амортизуеми активи – перо с подобно наименование следва да се представи в нетекущите пасиви. Допълнително следва да бъдат посочени и някои особености в сравнение с традиционната българска практика: а) Финансови разходи или приходи за бъдещи периоди. държани за продажба. а само номер на приложението. потенциални ангажименти и др. то се посочва след общия сбор на баланса и ни съдържа сума. която съответства на амортизацията на съответните активи. свързани с нетекущи активи. б) Правителствени дарения. Те могат да бъдат свързани с издадени гаранции в полза на трети лица. временно съхранявани чужди активи. Авансово получените суми. които са възникнали от сделки по финансов лизинг обикновено не се представят в баланса. 62 . като ежегодно се прехвърля в текущите приходи частта му. държани за продажба и преустановени дейности. г) Условни пасиви и активи – това перо е от така наречените задбалансови. а начислените лихви се представят като текущи в отчета за приходите и разходите. е) Начаслени провизии – посочва се само текущата част от тях. и пасиви.в перата по – долу .

както и вноските от и разпределенията към собствениците. Затова при подобенподход се налага използването на коригиращи пера – намаление или 63 .завършващи на 31 декември 2005г. че от информацията в отчета за приходите и разходите се изключват сделките и фактите. независимо от принципа на съпоставимост с реализираните приходи за периода. За разлика от счетоводния баланс в него се включват оборотите за периода. Според начина на представяне на разходите отчетът за приходите и разходите може да бъде: а) Производствен (брутен)отчет – в него се включват по обороти всички отчетениразходи за периода . Всички те се представят в отчета за промените в капитала. 2 Отчет за приходите и разходите/ дохода/ Отчетът за приходите и разходите отразява финансовия резултат за периода и ефективността от стопанската дейност на предприятието . Затова в съответните колони за текуща и предходна година винаги трябва да се посочва за какъв период се отнасят данните.”. при които се засягат промени. във финансовия отчет в колоната за 2006 година следва да се запише “за 12.долу. респективно “ за 9-те месеца . които са от дейността на предприятието и се отчитат като печалби или загуби. ако предприятието е започнало дейността си през април 2005. Отчетът за приходите и разходите се съставя в едностранна форма по модела приходи – разходи = финансов резултат. а не салдата към края на периода . Например.”. В отчета за приходите и разходите се посочва т само резултатите. Това означава.често това е преоценъчният резерв и неразпределените резултати от предходни години . които ще бъдат посочени по. При подобна форма се допускат и някои компенсирания между противоположни по характер пера. отразени направо по някои от елементите на капитала – най. С това се отговаря на изискването за съпоставимост на данните .3.те месеца завършващи на 31 декември 2006г.

горе групи на отчета според икономическото си съдържание.увеличение на остатъците от продукция и/ или незавършено производство и капитализирани разходи за собствено строителство на активи. която дава възможност да бъде изравнен годишния счетоводен баланс. които са съпоставими с реализираните приходи за периода. В крайна сметка печалбата е новосъздадената стойност за отчетния период. Всеки възникнал и признат през отчетната година приходи или разходи следва да се класифицира в посочените по.Тъй като тези преизчислявания се правят преди изготвянето на отчета. б) Реализационен (нетен ) отчет – в него се включват само тези разходи за периода. че съгласно промените в МСС 1 от 2004 година никакъв приход или разход не бива да се класифицира като извънреден нито на лицето. посочените по – горе коригиращи пера не се използват. докато загубата е окончателното намаление на стойността на нетните активи за отчетния период. изчистена от всякакви разходи. По икономическо съдържание приходите и разходите могат да бъдат: Приходи Разходи Оперативни приходи Оперативни(стопански) (нетни приходи от продажби) разходи Финансови приходи Финансови разходи Приходи от данъци Разходи за данъци Печалба Загуба Не бива да се забравя. оперативните приходи представляват реализираните и отчетени по сметките приходи представляват 64 . Независимо от това дали отчетът за приходите и разходите ще се изготвят като производствен или като реализационен. Представеният финансов резултат от отчета за приходите и разходите е тази част от промените в нетните активи за периода . нито в приложението към отчета.

което означава . Ако предприятието избере да ги представи по брутен принцип. в) други приходи . като 65 . • От продажба на стоки. селскостопанска.токива биха могли да бъдат получени кредит ноти. отчетени излишъци от активи. под. че те се представят намалени с косвените данъци и другите суми .реализираните и отчетени по сметките за текущия период нетни приходи от продажба. дарения от трети лица и др.промишлена и т. корекция на несъщественени грешки от предходни периоди. застрахователни обезщетения. б) други приходи от продажби – в това перо могат да се представят приходите от продажба на имущество и други активи. които продажби нямат регулярен характер. като при същественост на сумите следва да бъдат посочени отделно в отчета за приходите и разходите със съответстващото си наименование. поради което не се приемат като част от обичайната дейност. • От правителствени дарения. които са в полза на трети лица. • От продажба на услуги. получени глоби и неустойки. Техният разнороден характер и обикновено несъщественост на сумите дават възможност на лицето на отчета да бъдат представени в едно перо като други приходи. тогава подходящата класификация на разходите е по иконмически елементи.). Те не се представят като оперативни приходи. Според групирането на оперативните разходи съществуват два възможни варианта за изготвяне на отчета за приходите и разходите. а в приложението към отчета могат да се разделят на : • От продажба на продукция (`промишлена. а вприложението да бъдат по – подробно оповестени по отделни видове. Най – често се приема тяхното групиране в следните категории: а) оперативни приходи – в отчета за приходи и разходи те се посочват обобщено в едно перо. н. възстановени суми.

обикновено за нуждите на представянето те се групират в следните пера. което при по. 66 . като те следва де се компенсират с обратното проявление на обезценките и провизиите. Обратното означава да не бъдат изпълнени качествата разбираемост и същественост. • отчетна стойност на продадените стоки – в случай че предприятието има и търговска дейност. Съществува едно неписано правило на добрата практика. като се приемат данните от счетоводния амортизационен план. • разходи за амортизации – включват се начислените за годината амортизации и корекциите по тях за всички дълготрайни активи.голям размер на обратното проявление от размера на начислените през годината обезценки и провизии може да има оборот с отрицателен знак. независимо първоначално по коя счетоводна сметка са били отчетени: • материални разходи . представена под наименованието “други”. както и свързаните с тях осигурителни и имащи подобен характер начисления. Независимост от това то не се представя като начисление на приход .включват се всички обороти . • други разходи – те могат да бъдат най. за бъдещи доходи и ползи на персонала. • трудови разходи – включват се всички разходи за текущото заплащане на труда. Това е единственото перо за разходите. които имат характер на потребление на материал или на материален разход.различни. • разходи за външни услуги – включват се всички начисления за годината по предоставени на предприятието услуги. което се отнася до всяка позиция. а като намаление на разход. В случай че по – малко по размер от всички останали наименовани пера. тези разходи следва де се представят отделно. несъществени като проявление и като сума и необхванати от горните пера. • разходи за обезценки и провизии – в случай че сумите са съществени.

както и разходите по икономически елементи. Ако предприятието избере да представи оперативните разходи по нетен принцип. тъй като всички разходи са преизчислени и съпоставими с представените приходи от 67 . като разходи . имат общ за предприятието характер и са незначителни като проявление и размер. • други – такива .а в отчета те се групират според това какво е тяхното предназначение в предприятието.е. • спомагателни разходи – тук се включват разходите по производства. които са пряко свързани с производството на продукция.е.често това могат да бъдат увеличенията и/или намаленията на незавършеното производство и/ или готовата продукция. за които горните позиции не са подходящи. • административни разходи – по това перо се представя общите разходи за производство и за управление. При тази класификация не може да има коригиращи пера. първоначалното икономическо съдържание на разходите не се има предвид. т. тогава подходящата класификация е по функции на разходите. които са капитализирани в баланса а от собствени активи. тъй като срещу тяхното проявление няма съпоставим приход. Последните следва винаги да бъдат представени със знак “ минус” . • разходи по продажбите – включват се извън производствените и търговките разходи. докато намаленията им – със знак «плюс» (кота приходи)и това следва да бъде направено компенсирано. Увеличенията на незавършеното производство и/или готовата продукция също следва да бъдат представени със знак “минус”(като разходи).която съответства на продадената за периода продукция.При това представяне следва да бъдат посочени самостоятелно и корективите пера – най. Обикновено се прилага следната класификация: • себестойност на продажбите – представя се преизчислената себестойност по основни производствени разходи . т.

както и с различни ясно обособени производствени. Представянето на разходите по икономически елементи е по – лесен за прилагане и по – обективен подход. нито пък компенсирани пера. Именно породи това допълнително преразпределение МСС 1 изисква при възприемането на този подход в приложението да се направят и някои други представяния на разходите по основни елементи – трудови. при които компенсирането на приходите и разходите представя достоверно същността им. Финансовите приходи и финансови разходи обикновено отразяват еднородно сделки. което ги прави избираеми при различните производствени условия. както и от предприятията за търговия и услуги. Затова при тях се допуска компенсиране до размера на по – малкото и представяне на основа на съществеността. които са част от стопанската дейност. 68 .продажбите. Независимо от това всички от тях има предимства и недостатъци. В отчета за приходите и разходите групата на финансовите приходи и разходи обикновено включва: • приходи/(разходи) за лихви – представят се компенсирано лихвите. търговски и административни отдели. тъй като изисква допълнително преразпределение на разходите. но не и тези обвързани с изпълнението на договорите или други задължения. които предприятието получава/(плаща) по отношение на финансови ресурси. В групата на разходите не може да има и такива с обратен знак. Обективно той се прилага от по – малките производствени. тъй като не се изискват допълнителни преценки за преразпределение на вече отчетните разходи.Методът се прилага за по – големите производствени предприятия със значителни остатъци от готова продукция и незавършено производство. но е по – сложен и субективен. МСФО не дават предпочитание на единия или другия подход за представяне на разходите. амортизационни и др. Представянето на разходите по функционален принцип е разбираем за потребителите.

• корекция на отсрочен данъчен актив при оценка за невъзможност от обратното му проявление. Като изключим начисляването на текущия данък. В отчета за приходите и разходите се представя разходът или приходът от корпоративния данък. които са отчетени за сметка на печалбата. в случай на промяна на данъчната ставка за следващия отчетен период. • приходи/(разходи) от асоциирани дружества. • появата и обратното проявление на временните данъчни разлики за периода. • други финансови приходи / (разходи) – обикновено това са разходи за банкови такси и комисионни При същественост на някои от посочените пера те се представят в подходящо класифициране в приложението. по договори за кредит и по лизингови плащания. • положителни/ (отрицателни) разлики от ценни книжа. • приходи от дивиденти. така че в него се съдържат следните компоненти: • текущите разходи за данък – това е сумата на данъчното задължение за годината . • корекцията на салдото на отсрочените данъчни активи и пасиви. всички останали случаи се отнасят до кореспонденция между сметка Печалби и загуби (Разходи за данъци) и сметка Временни данъчни разлики. Например лихвите могат да бъдат по банкови сметки. • корекция на текущия данък с установени по реда на данъчното законодателства (ЗКПО)данъчни задължения или вземания от предходен период. • отписване на отсрочени данъчни активи и пасиви при отпадане на възможността за обратно им проявление.• положителни/(отрицателни) курсови разлики. установено па данъчната декларация. като това се прави компенсирано с перо. Компенсирания 69 .

тъй като това разпределение не е елемент на дейността на предприятието. Съществува практика при публичните дружества в края на отчета за приходи и разходи да бъде представен доходът на една акция. или в приложението към отчета. в приложението се изисква и представяне на информация как е изчислен този доход.лв.данъчен разход или приход следва да бъде подробно представен поне в следните направления в приложението към финансовия отчет: • представяне на компонентите на данъка – текущ данък.12. Който и подход да бъде приет. корекции във временните разлики.2005 (хил. Двете възможни форми на отчета за приходите и разходите биха могли да имат следното съдържание: а) Класификация на разходите по функции Наименование на перата Приходи от продажба Приложе- Година завършваща Година завършваща ние № на 31.) на 31. данъчния ефект от постоянните разлики. МСФО не препоръчват единен подход за това – то може да бъде направено или в края на отчета за приходите и разходите . Не се допуска представяне на разпределение на печалбата за дивиденти в отчета за приходите и разходите .2006 (хил.лв. породи което следва да се представи в отчета за промените в капитала. • изразяване на ефективния данък към данъка при приложимата данъчна ставка – представят се отделно данъкът върху счетоводната печалба.12. данъчния ефект от корекция в данъчната ставка и други. други. Последното перо от отчета за приходите и разходите е нетния финансов резултат за периода – печалба за разпределение или загуба за покриване. проявление на временните разлики. а действие на собствениците.) + + 70 .

Себестойността продажбите (-) (-) доход от продажбите x x Други приходи от дейността + + Разходи за продажбите (-) (-) Административни разходи (-) (-) Други разходи за дейността (-) (-) Финансови приходи(разходи) (-) (-) Приходи от асоциирани дружества + (-) Печалба преди облагани с данъци x x (Разходи)/ Приходи за данъци (-) (-) Нетна печалба за периода x x б) Класификация на разходите по икономически елементи 71 .

лв.3 Отчет за паричните потоци 72 .12.Година завършваща на 31.2005 (хил.) Приходи от продажба + + Изменения в остатъците + (-) Капитализирани собствени разходи (-) (-) Отчетна стойност на предадените активи (-) (-) Разходи за суровини и материали (-) (-) Разходи за външни услуги (-) (-) Разходи за персонала (-) (-) Разходи за амортизации (-) (-) Разходи за провизии и обезценки + (-) Други разходи за дейността (-) (-) Финансови приходи(разходи) (-) (-) Приходи от асоциирани дружества + (-) Печалба преди облагани с данъци x x (Разходи)/ Приходи за данъци (-) + Нетна печалба за периода x x Наименование на перата Приложение № 3.12.2006 (хил.лв.) Година завършваща на 31.

Чрез изготвянето на този отчет се дава възможност предприятието да покаже на потребителите на финансовите отчети следната информация: • цялостното движение на паричните средства. • възможността на предприятието да генерира парични средства. • възвръщаемостта на инвестициите в парични средства. Паричните потоци на предприятието биват входящи/ постъпления и изходящи/ плащания . независимо дали се създават в предприятието.Докато отчетът на приходите и разходите има в по – голяма степен абстрактен. Това е дейността. счетоводен характер. така както те са дефинирани по – долу. МСФО са възприели делението на паричните потоци на три групи: а)Парични потоци от оперативна дейност . поради което не винаги се разбира от потребителите. • направленията за минали и настоящи инвестиции и източниците на формирането им. Използването на понятия като приходи и разходи в случая не е подходящо. Отчетът за приходите и разходите дава информация за финансовите резултати. но от него не могат да бъдат направени изводи относно реализацията на тази абстрактна категория в напълно реалната и необходима за развитието на стопанската дейност – паричните средства. • каква част от икономическата изгода е реализирана/ (загубена) в парични средства. в която се 73 .Затова при изготвянето на отчета за паричните потоци се взема предвид само реалното движение на паричните средства. то отчетът за паричните потоци има повече характер на управленски отчет и ясно показва възможностите на предприятието да подържа и да развива дейността си. или се получават отвън. тъй като те символизират абстрактните счетоводни категории и могат да доведат до неразбиране на смисъла на отчета за паричните потоци.в нея се включва движението на паричните средства извън инвестиционната и финансова дейност.

без тезе от тях. поради което те не следва да се представят в отчета за паричните потоци. ако те са съществени. за лихви. но без да 74 . не засягат паричните средства . така и към инвестиционната дейност (когато се капитализира като част от цената на придобиване). Ако дадена сделка включва движение на парични средства от различните групи. лизингови задължения. Други сделки или събитиязасягат паричните средства. В друг случай даден паричен поток може да бъде третиран различно поради някои конкретни особености. Някои сделки независимо че водят по промени в структурата на капитала.Предприятието следва да бъде последователно при подобни случаи и да оповестява подобни особености . от застрахователи. наемането на активи по финансов лизинг(извън текущите вноски )и др. които имат характер на паричните еквиваленти. Обикновено се представят следните пера за постъпленията – от клиенти. данъци и други възстановени суми. така и в инвестиционната дейност на предприятието.генерират и изразходват паричните средства от стопанската дейност поради което има пряка връзка с отчета за приходите и разходите. Например предоставянето на паричните аванс за покупката на стоки и на дълготрайни материални активи следва да намери място както в основата. Плащанията се посочват в следните пера – на доставчици. в т. в)Парични средства от финансова дейност – в нея се включва резултаът от промените в стойността и състава на капитала и кредитите. те следва де се представят поотделно в съответствие с посочената класификация. за данъци и осигуровки.ч. Такива са например апортните вноски в капитала. б)Парични потоци от инвестиционна дейност – в нея се включва придобиването и освобождаването от дълготрайни активи и други инвестиции. Например плащането на лихви по кредит би могло да се отнесе както към основната дейност (при овърдрафт). на персонала.

каквото е движението между парите по сметките на самото предприятие. Те също не бива да бъдат представени като парични потоци.водят до промяна в тях. тъй като дава по – ясна представа за направленията на паричните потоци. б) Непряк или косвен метод. но движение на парични средства не се осъществява. които не са парични потоци. МСФО дават две възможности за изготвянето на отчета за паричните потоци в частта му от основна дейност: а) Пряк метод. Този метод се приема като препоръчителен . От движението на паричните потоци следва де се изключат нереализираните валутни преоценки на наличната в края на годината валута. а тези. отразени по кредита – като плащания. Предварително следва да се изключат от подобна кореспонденция посочените по – горе обстоятелства. че финансовия резултат не отразява действителното увеличение на паричните наличности за годината 75 . Обикновено това се постига . се третират като постъпления. При заключителната преоценка на валутните средства не се осъществява. който се изготвя чрез коригиране на финансовия резултат от отчета за приходите и разходите. като преоценката се зепище компенсирано на един ред в края на отчета за паричните потоци преди окончателно равнение с крайните салда по паричните потоципреди окончателното равнение с крайните салда по паричните сметки. Подобен ред може да носи наименованието “нереализирани курсови разлики “ или “промени във валутните курсове”. След това всички записвания. отразени по дебита на паричните сметки. който се изготвя на основа на кореспонденцията на паричните сметки с другите засегнати сметки от осъществените парични потоци по информация от главната книга. поради което тази преоценка на валутните средства стойността им се променя. поради което което тази преоценка се посочва в отчета за паричния поток само за равнение със стойността на валутата по счетоводния баланс. В случая се изхожда от зависимостта.

а начислените приходи от асоциирани дружества. на този. изготвен по прекия метод. но не водят до парични плащания. Отчетът за паричния поток. но не са довели до движение на паричните средства през годината. на когото са били начислени в отчета за приходите и разходите.поради начисленията. и поради промените в остатъците на оборотните средства в началото и в края на годината. Обикновено тази форма има по – голям смисъл при планирането и при анализа на паричните потоци. ще бъдат записани със знак плюс. В частта за инвестиционна и финансова дейност отчетът за паричните потоци може да бъде изготвен само по прекия метод. които не водят до парични плащания. Така че втората възможност е комбинация между косвен метод и пряк метод. След това печалбата следва да бъде коригирана с промените през годината в материалните запаси. Подобни пера се записват в отчета за паричния поток с обратен знак. в търговските вземания и задължения. При изготвянето му се вземат предвид всички начисления в отчета за приходите и разходите. докато от аспект на разбираемостта за нуждите на финансовите отчети прекият метод е по – подходящ. може да има следния вид: 76 . ще бъдат записани със знак минус. Начисленията за амортизации. които са променили финансовия резултат . тъй като т есе отнасят по предходен или до следващ отчетен период. които са отчетени като разход. които не са паричните потоци.

2005 г.лв. (хил.) х + + (-) (-) (-) + + (-) (-) (-) +/(-) +/(-) (-) + + (-) + + +/(-) +/(-) + + (-) (-) + + (-) (-) +/(-) +/(-) Изменение на паричните наличности през годината +/- +/- Нетен ефект от промяна на валутните курсове +/- +/- х' х Наличности от парични средства на 1 януари Парични потоци от оперативна дейност Парични постъпления от клиенти и други дебитори Възстановени данъци.За годината завършваща на 31.2006 г. осигуровки и други Плащания за данъци Нетни парични потоци от оперативна дейност Парични потоци от инвестиционна дейност Покупка на дълготрайни материални активи Продажба на дълготрайни материални активи Получени дивиденти Нетни парични потоци от инвестиционна дейност Парични потоци от финансова дейност Продажба на акции Получени дългосрочни кредити Платени лизингови вноски Платени дивиденти Нетни парични потоци от финансова дейност Парични наличности в края на периода За годината завършваща Отчетът за паричния поток. може да има следния вид: 77 . изготвен по непрекия метод само в частта за оперативна дейност. осигуровки и други Плащания на доставчици и други кредитори Плащания за заплати.12.лв.) х* на 31.12. (хил.

) х х + + (-) + x + (-) (-) + x (увеличение)/ намаление в материалните запаси (-)/+ (-)/+ (увеличение)/ намаление в клиентските вземания (увеличение)/ намаление в задълженията към доставчици (-)/+ +/(-) (-)/+ +/(-) Нетни парични потоци от оперативна дейност x x Парични потоци от оперативна дейност Печалба преди облагане с данъци Корекция за: начисления за амортизации загуба/ (печалби) от курсови разлики начислени инвестиционни приходи начисления за лихви Оперативна печалба преди промените в оборотния капитал 3.лв. За целта в отчета за капитала се представя следната информация:  Реализираният през отчетния период финансов резултат – тази сума следва да бъде равна на нетната печалба или загуба установена от отчета за приходите и разходите и пренесена в счетоводния баланс.2006 г.За годината завършваща на 31.  Всяко увеличение или намаление на нетните активи(капитала) през отчетния период. които поради различия си от стопанската дейност 78 . 4 Отчет за собствения капитал В отчета за промените в капитала се посочва цялостното финансово представяне на предприятието за отчетния период и към края на този период.Тя показва стойността на увеличението или намалението на нетните активи (капитала) само в резултат на осъществена през периода стопанска дейност.лв.12.) За годината завършваща на 31.12. Този отчет има за цел да покаже как се променят нетните активи (капитала) на предприятието или от друг аспект – това са промените в богатството на собствениците. (хил.2005 г. (хил.

или от корекция на съществени грешки. за да може да се осъществи необходимата съпоставимост. Тези промени са част от общото увеличение /(намаление)на капитала. като и в двата случая следва да се приложат изисквания на МСС 8 – Счетоводна политика промени в счетоводните предположения и грешки. но те не са засегнали печалбата или загубата за периода. стойността на които е била коригирана . Тази информация се получава от кореспонденцията на сметка Неразпределени печалби или сметка Непокрити загуби със съответния актив или пасив. които обикновено възникват от промени с счетоводната политика.  Всички вътрешни промени в отделните елементи на капитала – найчесто това са покриването на загуби и / или заделянето на законови и други резерви. Те се правят на основата на законово изискване или на решения. намалена с данъцния ефект. Стойността на тези промени се посочва на отделен ред като промяна в началните салда на зесегнатите елементи от предходния период. налични за продажба. Едва след като бъде реализиран активът. които се създава и променя при преоценката на дълготрайните материални активи по модела на преоценена стойност и финансовите активи. тогава и ефектите от неговата преоценка се приемат за реализирани и се прехвърлят от преоценъчния към капиталовите резерви.  Промените в началните салда на неразпределените печалби и загуби от предходни години.характер са били отчетени не като текущ финансов резултат. поради което се третират като нереализирани резерви. Предприятието не бива да разделя подобни резерви. а като промяна в някои от компонентите на капитала. Най – често подобен характер има преоценъчният резерв. коитоимат установена справедлива стойност. тъй като те са свързани с наличието на конкретен актив в баланса. взети от общото събрание на собствениците. 79 .

чрез които се характеризират измененията на собствения капитал. промяната в основния капитал следва да се посочи в този отчет. които най – често включват увеличение на основния капитал. Неясно по каква причина у нас отчетът за промените в капитала се изготвя само за текущата година. Всички капиталови сделки със собствениците. така че никакви изключения от нея не би могло да има. които са резултат от преки стопански операции и съответстващите на тях счетоводни статии. че сравнимостта е основна качествена характеристика по отношение на финансовите отчети.София ФорКом. По такъв начин този отчет допълва синтезирано представената в баланса информация за капитала на предприятието.Такива са преводите на годишни счетоводни отчети на предприятия в чужбина. Към първата група се отнасят тези. Ст. Счетоводство на предприятието.промени в счетоводната политика. “Показателите. Към втората група се отнасят такива стопански операции. разпределение на дивиденти и други плащания за сметка на резервите. Начислените през годината дивиденти. Записаната. Следва да се има предвид. Независимо от източника на увеличение – парична. се посочват ката намаление за периода. 318 80 . посочена по баланса. резултати от изготвянето на годишните финансови отчети при условията на свръхинфлация и др. и други подобни разпределения. апортна вноска или капитализиране на резерви. “ 16 16 Дурин . 1998 с. които не намират пряко счетоводно изменение чрез съставяне на счетоводни статии. но невнесена част следва да се посочи като намаление на регистрирания капитал. могат да се групират в две групи. Посредством представяне на сравнителните данни става възможно да се покаже равнението на промените в отделните елементи на капитала за двата периода което освен финансово – счетоводен има и търговско – правен аспект. така че неговата сума следва да бъде равнена с тези. независимо дали са били окончателно изпитани.

лв. а вертикално се разполагат отделните негови елементи. Така се постига максимална полезност на 81 . Тази форма е получена по – слабо приложение в нашата практика. Хоризонтално в таблицата се посочват основата за промените в нетните активи (капитала).МСФО дават възможност за два начина на структуриране на отчета за капитала: а) Колонна форма. които са били отразени направо по други елементи на капитала. в която се включват само реализираните финансови резултати. в която се включват се всички компоненти на промените в нетните активи за и към края на периода. (хил. налични за продажба Прехвърлен преоценъчен резерв от продажба на инвестиции б)Таблична форма.12. взети от отчета за приходите и разходите.) х - (x) - x (x) (x) - Общ резултат.2006г.лв. (хил. и нереализираните. Тя би могла да има следния вид: 31. отчетен в капитала x (x) Финансов резултат за периода ( от ОПР) x x Промени в нетните активи за периода x x Увеличаване на преоценъчния резерв на дълготрайните активи Намаление на преоценъчния резерв на дълготрайните активи Преоценка на инвестиции. докато капиталовите сделки със собствениците се представят отделно само в приложението към финансовия отчет.) 31.2006г. такива каквито бяха посочени по – горе.12.

5 Приложение Целта на този последен елемент на финансовия отчет е: 82 .) ( хил.лв.) Общо ( хил.) Салдо към 01.лв.) х х Резултат за периода ( хил.2005 г.лв. Табличната форма на отчета за промените в капитала би могло да има следния вид: Основен капитал ( хил. х Преоценъчни Капиталови резерви резерви ( хил.лв.01.12. х х х 3.12.2005 х Последващи преоценки Капитализиране на х - х х х х х х х х (x) печалба Разпределение на (x) (x) дивиденти Финансов резултат за х х х х периода Салдо към 31.) х х Промени в счетоводната политика (x) Преизчислени салда х Емисии на капитал х Последващи преоценки х х (x) х х х (x) Разпределение на (x) (x) (x) дивиденти Финансов резултат за периода Салда към 31.информацията за настъпилите промени и за тяхното естество.2006г.лв.

изложени по – нататък. 83 . Без описание на приложената счетоводна политика и без допълнителните данни финансовия отчет не би могъл да бъде разбран . която е приложена към значимите сделки и събития. б)всяко значимо перо от лицевата страна на отчета следва да бъде реферирано към отделните допълнителни бележки и пояснения. поради което се подчинява на някои писани и неписани правила. 38 публикуват годишния си финансов отчет във вида. освен формалното изпълнение на законовото изискване. в случая МСФО.счетоводна политика. Публикуването на финансовия отчет без приложението към него няма особен смисъл. че оповестяванията подкрепят сумите. 40(1): Предприятията по чл. Затова се счита.приетата база за изготвянето на финансовия отчет. които подлежат на независим одит – “Чл. необходима за потребителите. Законът за счетоводството обаче съдържа текст който изисква пълното публикуване на финансовия отчет за предприятията.а) да бъде представена информация за : . . б) да бъде представена информация. в който е заверен заедно с доклад за заверка . Приложението към финансовия отчет се представя в две взаимно свързани части: а) отделните текстове бележки и пояснения се представят систематично. Поредността на представянето в приложението може да бъде следната: а) изявление за спазване на приложимата счетоводна база. които са представени в отчета. която не е представена на лицевата страна на отчета. изготвен от регистриран одитор. като се следва подреждането на перата в отделните елементи на отчета.” Изготвянето на приложението изисква освен професионални знания и опит в подобно изразяване. и му придават разбираемост и завършеност.

84 . свързани със статута. в) информация. признаване. • други значими въпроси. • признаване на приходи и разходи. г) други допълнителни сведения. • финансови рискове и начини за предпазване от финансовите рискове.ч. • сравнителни данни. • начин на управление и представителство. отписване. подредена по начин. по които същите тези пера са подредени.б) изявление за приложената мерна база и избраната счетоводна политика в различните области. б) Значими счетоводни политики ( дефиниране. • сделки в чуждестранна валута. Общата структура на приложението към финансовия отчет в съответствие изискванията на МСФО с обичайната практика е следната: а) Учредяване и регистрация на предприятието: • време на учредяване. • средносписъчен брой на персонала. особености и др. необходима за потребителите нефинансова информация. • използване на приблизителни счетоводни оценки и предположения. • финансови инструменти. • представяне на инвестициите в дъщерни и асоциирани предприятия. които са представени на лицевата страна на отчета. която подкрепя и пояснява отделните значими пера.): • база за изготвяне на финансовия отчет. • място на регистрация. • предмет на дейност. • наличие на клонове и офиси извън седалището. корекции в стойността. т.

). • отсрочени данъчни активи и пасиви. • бъдещи доходи на персонала. • данъци върху печалбата. • основен капитал. други промени и особености в съществените пера: (i) Към балансовите пера: • дълготрайни активи. 85 . • отсрочени данъчни активи (пасиви). амортизационна политика. последващи разходи. • парични средства. • материални запаси. • парични средства. • нетекущи пасиви. • вземания и аванси. • вземания. движението. • провизии.• дълготрайни активи ( обща политика. • правителствени дарения. под. • провизии. • инвестиционни имоти. лизингови задължения и др. обезценка). • нетекущи пасиви ( банкови кредити. • инвестиционни имоти. • материални запаси. • преоценъчни резерви. в) Допълнителни бележки за състоянието. • текущи задължения.

особено в текстовата си част. • условни активи и пасиви. (ii) Към перата от отчета за приходи и разходи. • данъци от печалбата.• текущи пасиви. • доходи на акция. • обезценки и провизии. които са се наложили с добра практика у нас. биха могли да бъдат прилагани следните от тях: • използва се ясен и разбираем стил. • други приходи / (разходи). • състояние на съдебни и арбитражни дела. Без да се претендира за изчерпателност. 86 . • приходи от дейността. • изплатени и предложени дивиденти. Изготвянето на приложението към финансовия отчет. • начисления за разходи. • събития след датата на баланса. се подчинява на някои неписани правила. • разходи за персонала. • изложението се прави или от името на “ предприятието” или от името на “ ръководството”. (iii) Други оповестявания: • сделки със свързани лица и условия по тях. без наличието на прилагателни думи. • финансови приходи / (разходи).

• подреждането на числата в рамките на дадена бележка следва да става относително по същественост им за текущата година. • значимите счетоводни политики следва да се описват така. а само в частта за корпоративно данъчно облагане се цитира приложимия данъчен закон. отчета за приходите и разходите или отчета за паричните потоци за която се отнася бележката. 87 .• без наличието на конкретен случай. не се цитират имена на трети страни. предоставили кредитите . извън приложимите счетоводни стандарти . които изчерпателно са посочени в приложимите счетоводни стандарти. • с изключение на случаите . • общият сбор на числата в дадена бележка задължително следва да бъде равен на съответната сума от счетоводния баланс. както те се формулирани в съответните стандарти. например при оповестяването на свързаните лица или на банките. • допуснати грешки при прилагане на счетоводната политика не се поправят с тяхното оповестяване. което към датата на баланса не е обект на отчитане. • перото” Други” се поставя на последно място. • не се цитират други нормативни актове . като неговата стойност не бива да надвишава което и да е от наименованите пера. • не се оповестява нещо. след всички останали пера. които се отнасят до първите документи или до текущото счетоводство. навсякъде следва де се представя сравнимата информация от предходния период. • не се споменават въпроси от счетоводната политика.

получения финансов резултат и промените в паричните потоци. това би могло да се направи в отчета за управлението. които на основата на тези данни вземат определени икономически решения. а не винаги включват и нефинансова информация. Заключение Основна цел при разработването на годишния финансов отчет е вярно и честно да представя имущественото и финансово състояние на предприятието. уместност. че за разлика от четирите основни лицеви елемента на финансовия отчет. Финансовият отчет е връзката между предприятието и околната среда. неутралност и пълнота. за да изпълни качествените характеристики за разбираемост. надеждност. приложението към него следва да бъде достатъчно подробно. Информацията във финансовия отчет е необходима и полезна за редица потребители. В заключение следва да се посочи.• не се включват показатели за анализа на финансовото състояние и финансовите резултати. И все пак счетоводните отчети на предоставят цялата информация. с потребността от максимално сближаване с международната счетоводна практика реализирането на счетоводния процес и представянето на финансовите отчети у нас претърпя промени. 88 . от която потребителите биха имали нужда при вземането на икономически решения. тъй като отчетите до голяма степен отразяват отминали събития. С развитието на пазарните отношения в страната. между него и интересуващите се от състоянието и развитието му лица.

Представения в приложението финансов отчет по структура и по начин на представяне на информацията е типичен за българските предприятия. но е изготвен при съобразяване с добрата практика и с дължимата грижа. а следва де се съобрази с конкретните особености на съответното предприятие. както и развитието на обслужващите го фактори. 89 . че в зависимост от постоянно променящите се информационни потребности на външните и вътрешните потребители. които през последните години създават традиции по прилагането на МСФО.Възприемането му не бива да бъде безкритично.добрия пример в това отношение. Той няма претенции за най.С всичко написано до тук може да се обобщи. Годишния счетоводен отчет еволюира.

01.2006г. 3.. Международни счетоводни стандарти. Свищов. Фурнаджиева. Божков. Мартилен. Аверкович. Генов. Закон за счетоводството. и др. 2005г. Основи на счетоводството. Основи на счетоводството Фор Ком. Въведение в счетоводството. и Г.ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1. Счетоводство на предприятието. Л. 10. Ст. СОФТТРЕЙД. София 2002г.София Фор Ком. 4.в сила от 01. Иван и др. 7. 90 . Данъчно облагане и счетоводно приключване 2006 – ИК “Труд и право” 2006г. 1999г. Управленско счетоводство. 8. Дурин. 6. 2. Г. и др. Варна 2000г. М.2002г. 5. Ек. Петров . Теоретични основи. 9. Дочев. Наръчник на икономиста – годишно счетоводно приключване. Илиев.2000г. В. Счетоводство на предприятието.1998г.

ПРИЛОЖЕНИЯ 91 .