Справочник Държавни архиви - Софийски архив PDF

АРХИВНИ СПРАВОЧНИЦИ
16
ИЗДАТЕЛ НА ПОРЕДИЦАТА
„АРХИВНИ СПРАВОЧНИЦИ“:
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ
„АРХИВИ“
Настоящият справочник е издаден с финансовата подкрепа

на ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“
при Министерството на образованието, младежта и науката.
Издателски съвет:
ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ, ГЕОРГИ МАРКОВ,
ДОЙНО ДОЙНОВ, ПЛАМЕН МИТЕВ,
СТЕФАН АНДРЕЕВ
Р е д а к ц и о н н а ко л е г и я :
СВЕТЛАНА СТОЯНОВА, ИВАНКА ТОДОРОВА,
СТАНИМИРА ДЕЛЕВА, КАЛИНКА АНЧОВА, БИСТРА МАРКОВА,
МАГДЕЛИНА ТОДЕВА, ЙОРДАН ЖЕЛЕВ
ДЪРЖАВНА ДЪРЖАВЕН АРХИВ –
АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“ СОФИЯ
Ï ÚÒ Å Â ÎÄ È Ò Å Ë
ÏÎ ÔÎÍÄÎÂÅÒÅ ÍÀ
ÄÚÐÆÀÂÅÍ ÀÐÕÈÂ –
ÑÎÔÈß
1645–1944 ã.
София • 2012 г.
А РХ И В Н И С П РА ВОЧ Н И Ц И
С ъ с т а в и т е л и:
Александра ДИМИТРОВА, Жоржета НОНЧЕВА,
Иванка ТОДОРОВА, Николай МАРКОВ, Олег ПЕНЕВ,
Румяна СТОЯНОВА, Теодора ЛИЧЕВА
Р е д а к т о р:
Иванка ТОДОРОВА
Р е ц е н з е н т и:
Магделина Георгиева-ТОДЕВА,
Светлана СТОЯНОВА
© ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“
ISBN: 978-954-9800-94-4
4
ПЪТЕВОДИТЕЛ ПО Ф ОНДОВЕТЕ НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ – СО ФИЯ (1645–1944 г.)
ПРЕДГОВОР
Началото на днешния Държавен архив – София е положено през 1928 г.,

когато с уведомителна Разпоредба № 2307 от 22 окт. тогавашният столичен
кмет ген. Владимир Вазов съобщава за създаването на общински музей с три
отдела – музей, библиотека и архив. До 1951 г. постъпването на документи в
архива не е организирано и системно, няма критерии за подбор, липсва архивна
методика за тяхната обработка. С Указ № 515 от 10 окт. 1951 г. на Президиума
на НС за учредяването на ДАФ и ПМС № 344 от 18 апр. 1952 г. за изграждането
на мрежата на държавните архиви в България, започва да функционира СГОДА,
като пряк приемник и продължител на бившия общински архив на столицата. Към
началото на 1952 г. в архива се съхраняват едва 161 фонда, като част от тях са
предадени на новосъздадените ЦДИА, ЦДА на НРБ, ЦПА при ЦК на БКП, Архивния
институт при БАН и Музея за история на София. В началото на 60-те години
друга значителна част от фондовете на СГОДА са прехвърлени на новооткри-
тите ОДА – Кюстендил и Перник. През годините Софийският архив е претърпял
няколко промени на наименованието и статута си, но по същество предметът му
на дейност не се променя. Със създаването на системата от държавни архиви в
България започва и системното издирване и приемането на постоянно съхранение
на документи и фондове на институции, организации и предприятия, функциони-
рали в периода до 1944 г. За съжаление, заради липсата на организирана архивна
мрежа преди 1952 г., голяма част от документите са изгубени или унищожени.
По тази причина за приетите и заведени на отчет фондове в държавните архиви,
респективно в Държавен архив – София, е характерна както липсата на основни
видове документи на фондообразувателите, така и липсата на каквито и да е
документи за цели периоди от тяхната дейност.
В съответствие с възприетите в българската архивна теория и практика
принципи на деление на документите – по епохи, по комплекси с национално и
местно значение, по принадлежност към отрасли на обществената и държав-
ната дейност и т.н., архивните фондове в Държавен архив – София са обособени
в три основни масива: документи, създадени в периода от Освобождението до
1944 г.; документи, създадени след 1944 г.; документи, създадени от дейността
на градските и окръжните структури на БКП, предадени на Софийския архив след
закриването на Градския партиен архив – София и Окръжния партиен архив – Со-
фия. Съгласно споменатите принципи, датата 9 септ. 1944 г. е определена условно
като разграничителна за деление на документите между капиталистическата и
социалистическата епоха. В архива се съхраняват фондове на капиталистически
предприятия, дружества и др., които са създадени и регистрирани в Софийски
областен съд преди 9 септ. 1944 г. и продължават дейността си и след тази дата.
По-голямата част от тях са национализирани през 1947–1948 г. Някои дребни
предприятия и производителни кооперации съществуват до 1951–1952 г., когато
е прекратена и фирмената им регистрация в съда. След национализацията голяма
част от тези предприятия се преобразуват в държавни или общински. Впослед-
5
ствие от тях са получени документи, касаещи дейността на предприятията

преди тяхната национализация или заличаването им в регистъра на съда. Това са
предимно инвентарни, главни, партидни книги. Крайните дати на тези документи
обхващат периода 1945–1952 г. Тези фондове са отнесени в масива от документи
до 9 септ. 1944 г. Във всеки от споменатите масиви фондовете са регистрирани с
отделна номерация, като за различаване на принадлежността им към съответния
масив номерата на фондовете са или само цифрени, или цифрени с буквен индекс.
В Софийския архив са заведени на отчет 1265 фонда с документи, създадени
до 1944 г., като преобладаващата част са т.нар. учрежденски фондове и само
39 от тях са от личен произход. Всички фондове от този масив са обработени.
Най-ранният документ датира от 1645 г., написан е върху кожа на османотурски
език и се отнася за спорните мери между селата Лопян и Брусен.
Досега Държавен архив – София има издадени два пътеводителя по съх-
раняваните от него фондове – един циклостилен кратък справочник от 1964 г.
„Документалното богатство на град София и Софийски окръг (1878–1944)“,
който разкрива най-общо състава и съдържанието на документите за периода до
1944 г. и „Пътеводител по фондовете на Държавен архив – София (1944–2000)“,
издаден през 2003 г.
Настоящият „Пътеводител по архивните фондове (1645–1944)“ представя

всички фондове с документи за периода до 1944 г., заведени на отчет в Софийския
архив до средата на 2011 г. В процеса на подготовка на Пътеводителя бяха из-
вършени някои наложителни уточнения, корекции и поправки – в наименованията
на фондове, в крайните дати на съществуване на фондообразувателите или на
документите във фондовете и др., съобразно съвременните изисквания на архив-
ната методика за регистрация на фондовете и за издаване на архивни справочни-
ци. Тези корекции по никакъв начин няма да затруднят или причинят неудобство
на читателя, ако той вече е използвал някои от тези фондове, тъй като те са
разпознаваеми както по предмета им на дейност, така и по исковите им данни.
Фондовете в справочника са систематизирани в раздели по отраслов принцип:
І. Органи на местна власт и управление
ІІ. Правосъдие
ІІІ. Обществени, културно-просветни, благотворителни, професионални и
други организации и сдружения
ІV. Религия
V. Промишленост
VІ. Селско, горско и водно стопанство
VІІ. Строителство и благоустройство
VІІІ. Съобщения и транспорт
ІХ. Търговия
Х. Финанси
ХІ. Просвета и култура
6
ХІІ. Здравеопазване
ХІІІ. Фондове от личен произход
Във всеки от разделите фондовете са подредени в йерархична подчиненост,
значимост или вътрешна взаимовръзка, където са налице такива и по азбучен ред
на селищата при фондообразуватели с еднотипна или сродна дейност и функции.
Фондовете от личен произход са подредени по азбучен ред на фамилните имена на
фондообразувателите, независимо от това дали са на отделни личности, семейни
или родови фондове. Съзнателно не са обособени подраздели, защото считаме,
че този обем от фондове не се нуждае от раздробяване и търсенето ще бъде об-
лекчено. Изключение е направено само в раздел V. Промишленост, където обемът
от фондове е по-голям и са обособени подраздели, без номерация, за отделните
отрасли на промишлеността.
Фондовете в Пътеводителя са представени по три начина – с индивидуални
характеристики, с групови характеристики и само със справочни данни.
Индивидуалните характеристики включват: наименование на архивния
фонд; справочни данни за него (номер на фонда, брой на описите, брой на архив-
ните единици, обем в линейни метри и крайни дати на документите във фонда);
историческа справка за фондообразувателя или биографични данни за лицето –
фондообразувател; анотация за вида и съдържанието на документите.
Фондообразуватели с обща нормативна база и ведомствена подчиненост,
еднакъв статут, сродна дейност и история са представени с групови характе-
ристики, които включват: общо наименование на архивните фондове; обобщени
справочни данни за тях (бр. на фондовете, бр. на описите, бр. на а.е., обем в л.м.,
крайни дати на документите); обобщена историческа справка; списък на фондо-
вете с индивидуалните им справочни данни, подредени по азбучен ред на селищата;
обобщена анотация за състава и съдържанието на документите. В обобщената
анотация, след съответните видове документи и тяхното съдържание, са посоче-
ни номерата на фондовете, в които се срещат, и крайните дати на документите.
Срещат се няколко специфични случая на характеристики на фондове
(напр. при градските общински управления, околийските съдилища, училищните
настоятелства), които имат едновременно елементи и на индивидуални, и на
групови характеристики. Историческите справки за тези фондообразуватели са
обобщени, заради еднаквата им историческа съдба, но поради значителния обем
от документи и разнообразието и спецификата на темите и проблемите в тях,
анотациите на документите за всеки от фондовете са индивидуални.
Представените само със справочни данни фондове (наименование на фонда,
номер на фонда, бр. на описите, бр. на а.е., обем в л.м. и крайни дати на доку-
ментите) са включени в т.нар. Списъци на неанотираните фондове, които са
поставени в края на разделите, съобразно принадлежността на фондовете към
съответния отрасъл. В тези списъци са включени фондове, които са малки по обем
и в които липсват основни видове документи, характеризиращи дейността на
фондообразувателя. Фондовете в тях са подредени по възходящ ред на номерата.
Значителна част от документите са създадени извън периода 1878–1944 г.,
но както отбелязахме по-горе, тези хронологични граници имат условен характер.
7
Поради тази причина, често за един и същи фондообразувател са регистрирани

отделни фондове в двата масива от документи – до и след 9 септ. 1944 г., което
е отразено със съответната препратка в справочните данни за фонда.
В целия справочник имената на селищата са предадени така, както се сре-
щат в документите, т.е. както са се наричали селищата през съответния период.
Имената на селата са обозначени със „с.“, а имената на градовете са изписани
без „гр.“. До имената на селата не е изписвано, с цел избягване на излишни пов-
торения, общоприетото обозначение за принадлежност към окръг/област „Со-
фийско“. Наименованието на областта е отбелязано само до имената на села,
които принадлежат към друга област, извън Софийска. До имената на градовете
не се изписва областта, независимо от това в коя част на България се намират.
Справочният апарат на Пътеводителя включва Списък на фондовете, Списък
на използваните съкращения, Именен указател, Географски указател и Съдържа-
ние. Списъкът на фондовете съдържа всички фондове, включени в справочника,
т.е. всички фондове с индекс „К“ (масива до 1944 г.) в Софийския архив, подре-
дени по възходящ ред на номерата. Липсващите поредни номера са споменатите
по-горе фондове, които са прехвърлени в други архиви. До имената на фондовете
с „(неанотиран)“ са обозначени онези от тях, които са представени само със
справочни данни. Останалите приложения – Списъкът на съкращенията и ука-
зателите, са изготвени в стандартния за такива издания вид и не се нуждаят
от специални обяснения.
Характеристиките в Пътеводителя са изготвени от Александра Димитрова,
Жоржета Нончева, Иванка Тодорова, Николай Марков, Олег Пенев, Румяна Сто-
янова и Теодора Личева. Предговорът, справочният апарат и общата редакция
на изданието са подготвени и извършени от Иванка Тодорова.
8
І. ОРГАНИ НА МЕСТНА ВЛАСТ

И УПРАВЛЕНИЕ
Областна дирекция – София

Ф. 61К, 4 оп., 1233 а.е., 5,71 л.м., 1905–1947 г.
Вж. и Ф. 40
Областните дирекции продължават дейността на окръжните управления, регламен-

тирана със Закона за окръжните управители и околийските началници (ДВ, бр. 116 от 9
окт. 1882 г.). С Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията и
полицията (ДВ, бр. 126 от 4 септ. 1934 г.) окръзите стават области, а окръжните управ-
ления – областни дирекции. Като орган на централната изпълнителна власт областният
директор, в рамките на своята компетентност, ръководи и контролира дейността на
околийските управители, полицията и държавните служители в областта, контролира
изпълнението на законите и другите нормативни актове, утвърждава общинските изби-
рателни списъци. Дирекциите продължават дейността си до 1948 г.
Окръжни предписания, наредби, писма от МВРНЗ и Областната дирекция –

София: за преследване и задържане на дейци на БЗНС, конфискуване на посеви и
др. (1936); конфискуване на в-к „Младежко знаме“ и предприемане на мерки срещу
комунистически акции (1934–1935); по административни въпроси (1943) и др.
Заповеди и писма на областния инженер и областния директор за откриване и
закриване на индустриални предприятия на територията на областта (1942–1943).
Инструкция на Дирекцията на печата (1936).
Решение № 297 на Върховната сметна палата за безплатно лекуване на об-
щински служители в държавните лечебни заведения (1935).
Преписки с МВРНЗ, Дирекция „Природни богатства“ при МТПТ, Главна
дирекция на железниците и пристанищата, Главна дирекция на статистиката,
околийски и общински управления, военни окръжия и др. за: отчуждаването на
недвижими имоти за държавни и общински нужди, жп станции, настаняването на
бежанци, прокарването на пътища и др. (1907–1912, 1916–1946); разпределянето
на общински мери (1942–1943); разрешаването на граждани да търсят подземни
богатства (1943); прегрупирането на общински управления в района на Софийска
област (1941); реквизирането на хранителни и фуражни продукти (1943); пребро-
яването на населението и земеделските посеви (1943–1944); благоустройството и
водоснабдяването на населените места (1938–1943); изготвянето и утвърждаването
на бюджетите на общинските управления (1939–1943); състоянието на околиите
(1936–1937); доставянето на оръжие на околийските управления и общините
(1941–1943); унищожаването на архивни документи (1913–1936, 1939, 1942);
утвърждаването на решения на общински съвети от Трънска (1940, 1942–1943),
Дупнишка (1941, 1942) и Ихтиманска околия (1943–1944); изселването на българи
от Румъния и румънци от България през 1943 г. (1943); назначаването на постоянни
9
длъжностни лица в новоосвободените земи и прилагането на Закона за българското

поданство (1938–1944); назначаването, класирането и уволнението на секретар-
бирници в областта (1943–1944) и др.
Едногодишен план за стопанско-икономическото развитие на Софийска област
(1944).
Доклади от околийските управители в Софийска област до МВРНЗ за състо-
янието на околиите и настроенията на населението в тях (1942–1943).
Сведения за: подадените кандидатури за общински съветници в Софийска
околия за изборите на 28 март 1937 г. (1937); броя на театралните салони в насе-
лените места (1943) и др.
Списъци на: жители на Софийска област, загинали във войните през периода
1885–1918 г. (1935); излезлите в нелегалност селяни и граждани през 1943–1944 г.
(1943–1944); подофицери и редници при 7-ма Горноджумайска жандармерия
(1944); милиционери в Софийски окръг (1944); членове на УС и КС на дружества
и кооперации в областта (1930–1944) и др.
Административни актове за въвеждане във владение на нови собственици на
отчуждени недвижими имоти в полза на държавата (1905–1906).
Регистри на запазени периметри по издирване на подземни богатства (1938–
1943).
Бюлетини за разпространението на заразните болести в Софийска област
(1942–1943).
Заявления от жители на съставни селски общини за обособяването им в са-
мостоятелни общини (1942–1943).
Досиета на: кооперации в Пирдопска околия (1938–1944); дружества за за-
страховка на добитък (1944); селски читалища (1925–1944).
Служебни досиета на секретар-бирници, финансови проверители, политически
инспектори и други административни служители в областта (1932–1947).
Бюджети на градски и селски общини (1940–1944).
Актове от проведени ревизии на: Областната дирекция – София (1935); отчет-
ниците при околийските управления (1942–1943); секретар-бирници при общин-
ските управления (1942–1943).
Историко-географски описания на населените места в Софийска област (1941).
Топографски карти на районите на Ниш, Пирот, Враня, Босилеград (1920–1940).
Интернационален полицейски шифър (Polcod) (1927), таен полицейски шифър
(1944).
Позиви на: Демократическия сговор (1924); БКМС, РМС (1928–1941); ВМРО
(1936); ЦК на РП (1936–1943) и др.
Снимка на четници в Македония (Б.д.).
10
Околийски управления
7 ф., 14 оп., 1924 а.е., 19,18 л.м., 1901–1947 г.
Създадени през 1880 г. като органи на изпълнителната власт. Ръководят се от

околийски началници (от 1934 г. – околийски управители). Съгласно Закона за окръж-
ните управители и околийските началници (ДВ, бр. 116 от 9 окт. 1882 г.) и Закона за
администрацията и полицията (ДВ, бр. 25 от 4 май 1925 г.) са подчинени на окръжните
управители и са техни помощници и заместници в околиите. Околийските началници са
преки началници на полицията в съответните околии (с изключение на София, където
полицията се ръководи от градоначалник/полицейски комендант). Отговарят за спазва-
нето на законите, полицейските правила и административните актове, за опазването
на обществения ред и безопасност и за борбата с престъпността. От 1934 г., съгласно
Наредба-закон за изменение на Закона за администрацията и полицията (ДВ, бр. 126 от
4 септ. 1934 г.), функциите на ръководство и контрол на полицията в околиите се поемат
от околийски полицейски инспектори под ръководството на околийските управители.
Закрити със Закона за народните съвети (ДВ, бр. 47 от 27 февр. 1948 г.).
Околийско управление – Ботевград

Ф. 165К, 2 оп., 154 а.е., 2,15 л.м., 1901–1944 г.
Вж. и Ф. 457
Околийско управление – с. Годеч

Ф. 167К, 2 оп., 130 а.е., 1,50 л.м., 1906–1945 г.
Вж. и Ф. 328
Околийско управление – Ихтиман

Ф. 170К, 2 оп., 293 а.е., 3,40 л.м., 1925–1947 г.
Вж. и Ф. 542
Съществува 1880–1901; 1935–1948 г.
Околийско управление – с. Новоселци

Ф. 169К, 3 оп., 411 а.е., 4,56 л.м., 1925–1946 г.
Вж. и Ф. 473
Съществува 1880–1901; 1935–1948 г.
Околийско управление – Пирдоп

Ф. 172К, 2 оп., 161 а.е., 1,20 л.м., 1911–1944 г.
Вж. и Ф. 477
11
Околийско управление – Самоков

Ф. 434К, 1 оп., 28 а.е., 0,61 л.м., 1908–1944 г.
Вж. и Ф. 872
Околийско управление – София

Ф. 164К, 2 оп., 747 а.е., 5,76 л.м., 1902–1944 г.
Вж. и Ф. 234
Окръжни, наредби, заповеди, писма от МВРНЗ, Областна дирекция – София,

Дирекция на полицията, Софийско областно полицейско управление и др. за: уста-
новяване прираста на населението – Ф. 167К (1937); издирването на лица – Ф. 167К,
170К (1937–1940); подпомагането на пострадали от наводнението селища – Ф. 167К
(1932); организирането на адресните служби – Ф. 170К (1927–1938); обществено-
то подпомагане – Ф. 170К (1935–1945); борбата със спекулата – Ф. 170К (1939);
евакуирането на учреждения и жители от София – Ф. 169К, 170К (1943–1944);
гражданската мобилизация – Ф. 169К, 170К (1939–1947); контрола върху взривните
и запалителните материали – Ф. 169К (1941–1942) и др.
Инструкция за дейността на служба „Опасни лица“ при Софийската областна
полицейска инспекция – Ф. 170К (1935).
Заповедни книги на Софийското околийско управление (1929–1944).
Преписки с Областна дирекция – София, общински управления, войскови
части, полицейски участъци и др. за: поведението и дейността на кметове и об-
щински служители – Ф. 165К (1937–1943); изхранването на населението – Ф. 164К,
165К, 169К, 170К (1937–1944); събирането на сведения за подсъдност на държав-
ните служители – Ф. 165К (1937); регистрирането на чужди поданици – Ф. 165К,
170К (1926–1942); провеждането на военна мобилизация – Ф. 165К (1939); ор-
ганизирането на противовъздушна и химическа отбрана – Ф. 165К, 169К, 172К
(1940–1941); проверката на личната и служебната кореспонденция – Ф. 167К
(1942); разрешаването на строителството на къщи, телеграфни линии, пътища и
водопроводи – Ф. 169К (1941–1942); отчуждаването на имот за построяване на
сграда на Околийско управление – Ихтиман (1941–1946); наводнението в Ново-
селска околия (1937); откриването на детски домове и трапезарии в Ихтиманска
околия (1944); движението на населението (раждания, умирания, женитби, пре-
селвания) – Ф. 169К, 172К (1939–1942); организирането на адресната регистрация
на населението в общините от Ихтиманска околия (1928–1929); разрешаването на
събрания, вечеринки и др. – Ф. 164К, 169К, 170К, 172К (1929–1944); издирването и
залавянето на емигранти от Югославия – Ф. 164К (1927); връчването на призовки,
извършените арести – Ф. 164К, 169К, 170К (1905–1943); установяването на про-
изшествия и криминални престъпления – Ф. 164К, 170К (1938–1944); забраната
на печатни произведения – Ф. 164К (1932–1933); подготовката и провеждането на
избори за общински съветници и народни представители – Ф. 164К (1908–1909,
1930, 1938–1940); определянето на границите на землищата на селата в Софийска
околия (1936); определянето на данъците на стопански дружества в Софийска око-
12
лия (1938–1941); обществените настроения и дейността на опозиционните партии

във връзка с изборите за народни представители – Ф. 164К (1937); освиркването
на княз Фердинанд при откриването на Народния театър, убийството на Димитър
Петков – Ф. 164К (1906–1907) и др.
Протоколи, доклади, укази и др. за оценки и отчуждаване на недвижими
имоти за нуждите на индустриални предприятия в Новоселска околия (1928, 1932,
1940–1941).
Протоколи за формиране на местни групи на БНС в Годечка околия (1944).
Планове за: общественото подпомагане в района на Новоселска околия (1940);
коригирането на речните корита и укрепването на пороищата в Новоселска околия
(1937). Петгодишен план за стопанското и благоустройственото развитие на селата
от Новоселска околия (1935).
Доклади за: неразкрити престъпления в Пирдопска околия (1939–1940); бла-
гоустройственото, стопанското, културното и здравното състояние на Новоселска
околия (1937–1942).
Сведения за: реализирането на бюджетите на общински управления в Новосел-
ска околия (1939–1940); проведените избори за народни представители в Новоселска
околия (1940); заведенията и хотелите в Ихтиманска околия (1928, 1936, 1942);
състоянието на общините в Софийска околия (1922); подпомагането на семействата
на мобилизирани граждани в Годечка околия (1943–1945); разходите на Софийското
околийско управление (1913, 1935–1936); състоянието на криминалната служба,
снаряжението и боеприпасите в Пирдопска околия (1942–1944).
Заявления, дознания и протоколи по разкриването на криминални престъпле-
ния – Ф. 164К, 169К, 170К (1929–1944).
Рапорти от полицейски агенти за: разследването на криминални престъпни-
ци – Ф. 165К, 167К, 169К (1932–1938); политическите настроения на населението
в Софийска околия във връзка с изборите за народни представители (1937–1938).
Запретителна (забранителна) книга за посещаване и напускане на страната –
Ф. 169К (1928–1935).
Досиета на: стопански, финансови, земеделски, търговски, просветни, бла-
готворителни, спортни и други дружества и организации – Ф. 165К, 169К, 172К
(1929–1944); чуждестранни поданици, живеещи в Ихтиманска околия (1939–1940);
лица, въдворени на нови местожителства – Ф. 172К (1938–1944).
Списъци на: чужденци, посетили Ботевград и Етрополе – Ф. 165К (1937–1941);
стражари от Ботевградското полицейско управление (1943); чужди поданици, живе-
ещи в Ихтиманска околия (1939); учители в Годечка околия (1943); членове на УС
и КС на дружества, кооперации и организации – Ф. 169К, 172К (1937–1944) и др.
Отчети за приходите и разходите на: Софийското околийско управление (1913,
1935–1936); Княжевската селска община – Ф. 164К (1906).
Бюджети на селски общини в Новоселска околия (1940–1944).
План и схема за организиране на противопарашутната борба в района на 13-та
трудова дружина – с. Вакарел – Ф. 170К (1944).
13
Окръжни и директиви на РП за: мерки срещу извършването на държавен прев-

рат, свикването на конференция за създаването на единен фронт, провеждането на
стачки и др. – Ф. 164К (1932–1933).
Удостоверения и заявления за издаване на задгранични паспорти – Ф. 165К
(1937–1943).
Ведомости за заплати на служители при околийските управления – Ф. 164К,
165К, 167К, 169К, 170К, 172К, 434К (1901–1945).
Актове от проведени ревизии на околийски управления – Ф. 164К (1915–1940);
Ф. 170К (1925–1938).
Софийско градско общинско управление

Ф. 1К, 7 оп., 6829 а.е., 74,22 л.м., 1862–1950 г.
Вж. и Ф. 65
Непосредствено след освобождението на София на 23 дек. 1877 г., под ръководството

на Временното руско управление, е формирано временно общинско управление. На 5 февр.
1878 г. за първи губернатор на София е назначен граф Пьотр Владимирович Алабин, който
сформира редовен състав на Градския съвет и на 10 февр. 1878 г. утвърждава Манолаки
Ташев за председател на съвета. Привременните правила за общинското градско и селско
управление (ДВ, бр. 4 от 18 авг. 1879 г.) дават специален статут на столичния град и на
неговия общински съвет. Председател на Общинския съвет на столицата е кметът и се
назначава от княза. Съгласно Закона за градските общини (ДВ, бр. 69 от 19 юли 1886 г.)
общинската власт се състои от общински съвет и общинско управление, включващо
кмета и помощниците му, които се избират от съвета. Кметът е изпълнителен орган
на съвета и представлява общината пред държавните и обществени институции и пред
другите общини. През целия период на съществуване на общинското управление към него
функционират различни служби и отделения, подпомагащи изпълнението на основните
задължения на общинската власт. През 1922 г. е приет първият специален Закон за Сто-
личната община (ДВ, бр. 32 от 13 май 1922 г.), съгласно който управлението на София
се осъществява от Централен съвет и управление и шест районни съвета и управления.
Законът за Столичната община от 1932 г. (ДВ, бр. 273 от 2 март 1932 г.) намалява броя
на районите на четири и въвежда задължителното утвърждаване на всички решения
на Общинския съвет от централната власт. След 19 май 1934 г. общинските съвети са
разпуснати, а общините се управляват, съгласно Временна наредба за правата и длъж-
ностите на постоянните присъствия на Столичната, градските и селските общини
(ДВ, бр. 52 от 7 юни 1934 г.), от кметовете, респективно постоянните присъствия, на
столичната, градските и селските общини до конституирането на общински съвети в
съответствие с Наредбата-закон за градските общини (ДВ, бр. 114 от 20 авг. 1934 г.). С
Указ от 24 май 1934 г. за кмет на София е назначен инж. Иван Иванов, който е на този
пост до 9 септ. 1944 г. С Наредба-закон за Столичната голяма община (Голяма София)
(ДВ, бр. 76 от 6 апр. 1938 г.) е създадена СГО, в която влизат София град и 8 села от
околностите. Голямата община се състои от 11 кметски представителства, 5 от които –
в градските части и 6 – в землищата на присъединените села. Органи за управление на
СГО са кметът, Общинската управа, Засилената общинска управа и Общинският съвет.
С Наредба-закон за назначаване, уволнение и класиране на служителите по ведомството
14
на МВР и за временната общинска управа (ДВ, бр. 242 от 2 ноем. 1944 г.) мандатът на
Общинския съвет се прекратява, а функциите му се поемат от Временна управа.
Временни правила за УС в окръжията и градовете в България (1877).

Наредби-закони за: Столичната община (1934); СГО (1938); обединението на
здравните служби (1934) и др.
Правилници за: прилагане на Закона за Столичната община (1922); вътрешния
ред на СОС (Б.д.); устройството и дейността на Общинското управление, общин-
ските служби и предприятията (1892–1942); общинската стража при Столичната
община (1927); вътрешния ред на Столичната градска пожарна команда (1927);
лекарската практика и другарския съд при софийския клон на БЛС (1921); даването
на Почетния знак на общината (1929); общинските електрически централи и водните
камари на Витоша и при с. Симеоново (1928); кадастрално-нивелачното снимане на
София (1937); подземните съоръжения по улиците в София (1937); управлението
и стопанисването на общинските жилищни здания (1934); проституцията (1880,
1898); Дисциплинарния съвет за съдене на служителите от Общинското управление
(1910); строежите (1940); доставката на електроенергия в столицата (1942); обоз-
начаването на улици, булеварди, площади и парцели в Голяма София (1942) и др.
Укази за: утвърждаване на решението на Градския съвет за отчуждаване на
водениците в с. Бояна (1903); разпускането на ЦС при Столичната община и про-
веждането на избори за районни съветници (1923); назначаването на столични
кметове (1924–1926) и др.
Окръжни писма, циркулярни предписания, наредби, заповеди, инструкции на
МФ, МВ, МВРНЗ, Дирекцията на полицията, Главната реквизиционна комисия,
Софийската околийска реквизиционна комисия, руския императорски комисар
в България, софийския губернатор, софийския окръжен управител, софийския
околийски управител, софийския околийски началник, софийския градоначалник
и др. за: откриването на губернски съд в София (1878), дейността на окръжните
съдилища (1878); дейността на окръжните съвети (1879); завръщането и прие-
мането на турски войници по родните им места (1879); реда за утвърждаване на
проектите за обществени постройки (1879); контрола върху финансовите операции
и ревизии на ковчежничествата (1880); създаването на извънредни военни съдили-
ща (1881); закриването на длъжността „махленски мухтари“ (участъкови кметове)
(1883); общото преброяване на населението на Северна и Южна България (1887);
организиране завръщането на бежанци от Македония и Одринско по родните им
места (1904); забрана на просията (1904); реда за търговия с оръжие и взривни ве-
щества (1907); удръжките от заплатите на чиновниците за пенсионен фонд (1908);
забраната български поданици да емигрират и придобиват недвижими имоти в
Турция (1910); ограничаването на незаконната емиграция на селяни и работници
в Америка (1910); благоустрояването и хигиенизирането на курортите в страната
(1911); реквизирането на храни за войската (1918); благоустрояването на селищата
в страната (1920); непризнаването статут на български поданици на изселилите се
от България малцинствени групи (1927); забраната на конгреса на бежанците от
Западните покрайнини (1934); запазването на вододайната зона на водопровода
„Рила – София“ (1933); организирането на противовъздушната и химическата за-
15
щита на населението и гражданската мобилизация (1939, 1943–1944); събирането

на такси за извозване на смет (1927); работата на Столичната дезинфекционна
станция (1935); въвеждането на производствени и търговско-качествени норми за
месните продукти (1942) и др.
Предписание от софийския губернатор граф Пьотър Владимирович Алабин
до софийския полицмейстер Пауль за утвърждаването на Манолаки Ташев за
председател и Михаил Буботинов за секретар на Градския съвет и за откриване
дейността на съвета (1878).
Протоколи от заседания на: столичната общинска управа, Общинския съвет
(1878–1943), районните и селските съвети (1904–1937); Дисциплинарния съвет за
съдене на провинени общински служители (1920–1922); архитектурната комисия
за одобряване на строителни планове (1934–1943); регулационната комисия за
одобряване плана на пл. „Александър Невски“ (1915) и наименуване на улици в
София (1924); градоустройствената и финансовата комисии при СГО за изменение
на общия градоустройствен план на столицата (плана „Мусман“) (1939); Градска-
та реквизиционна комисия (1903); комисията за определяне на таксите за вода от
Софийския водопровод (1926, 1928, 1933); комисията за определяне на таксата за
смет в кметските представителства (1939); комисията за залесяване на софийските
околности (1926); комисията за изработване на общински знак за отличие (1929) и
др.; от конференция на кметовете на селата Драгалевци, Надежда, Връбница, Бояна,
Орландовци, Горна баня, Княжево, Враждебна и Слатина за присъединяването им
към София (1938).
Заповеди на столичния кмет за: провеждането на избори за членове на об-
щински съвети (1883); воденето на статистика за ражданията в общината (1893);
санитарно-хигиенния и ветеринарния контрол, почистването на града и изхвър-
лянето на боклука, контрола върху отглеждането и търговията с добитък в града,
търговията с хранителни продукти, изтребването на бездомните кучета, борбата със
заразните болести и др. (1882–1939); определянето на цените за медицинска помощ
на бедните жители (1922); строителния контрол и събарянето на стари постройки
(1892–1896, 1907); регулирането на уличното движение (1916); организирането
на чествания, посрещането на политически и обществени личности и държавни
глави (1893–1935); по дейността и личния състав на общинската администрация
(1882–1943) и др.
Заповедни книги на: столичния кмет (1882, 1890, 1892, 1906, 1908, 1916–1917);
кметските представителства в с. Слатина (1938–1941) и с. Горна баня (1937–1942);
столичната полиция (1901–1902); отделение „Обществени грижи“ (1935–1941);
фонд „Народни кухни“ (1936–1938).
Протоколно решение на Върховния съвет по водите при МЗДИ за разрешаване
на СГО да ползва водите от Седемте рилски езера и от реките Прав Искър, Урдина,
Мальовица, Леви Искър, Бели Искър и Бистрица (1925).
Преписки с: председателя на НС, министерства, дипломатически представител-
ства, Софийския окръжен съвет, софийския губернатор, софийския полицмейстер,
софийския градоначалник, софийския митрополит, окръжни управители и градски
съвети в страната, финансови, стопански, научни, благотворителни, културни и
16
религиозни организации и дружества в страната и чужбина, предприемачи и др. за:

организирането и провеждането на избори за градски и окръжен съвети (1878, 1879),
общински съветници в 6-те районни кметства на София (1924, 1926), общински
съветници в с. Бояна (1936–1937) и с. Драгалевци (1937), Софийски съдебен съвет
(1878), Софийски окръжен съд (1878, 1880), представители във ІІ ВНС (1881), чле-
нове на ревизионния комитет на БНБ (1879); отпускането на места за построяването
на сгради, игрища, сиропиталища, църкви, салони и др. на финансови, научни,
културно-просветни, религиозни, благотворителни, спортни и други дружества и
организации, предприемачи, бежанци и частни лица (1887–1936); възстановяването
на храма „Св. Неделя“ след атентата от 1925 г.; определянето на границите на града
(1878); спазването на регулационния план на града (1879); изготвянето и прилага-
нето на общия градоустройствен план на столицата (плана „Мусман“) (1934–1942);
наименуването и преименуването на улици (1878–1942); почистването на града и
определянето на сметища, санитарно-хигиенния и ветеринарния контрол, меди-
цинското обслужване на населението и контрола върху проституцията (1878–1943);
поддържането на уличните фенери (1878–1893, 1924–1925); организирането и дей-
ността на пожарната команда (1878–1943); уреждането на дълговете на избягали
турци към жители на София (1878–1879); завръщането и устройването на бежански
семейства (1878); създаването, организирането и издръжката на българската войска
и народното опълчение (1878–1924); откриването и дейността на Военното учили-
ще в София (1878, 1924); сключването и обслужването на заеми за София (1910,
1924–1939), събирането на данъци, такси и глоби (1878–1943), отдаването под наем
на общинско имущество (1878–1943); организирането на тържества, чествания,
църковни церемонии, военни паради, културни и спортни прояви, посрещането на
гости и делегации (1878–1940); контактите на Столичната община с европейски
общини и общински съюзи (1886–1944); връчването на „Почетния знак“ на София
(1929–1937); обявяването на дипломатически представители, политически, общест-
вени и културни дейци за почетни граждани на София (1883–1940) и др.
Писмо от княз Александър І Батенберг до Общинското управление за съста-
вянето на комисия за благоустрояването на улиците (1879).
Оферти, поемни условия, рапорти, сметки, планове, скици, чертежи, догово-
ри, съдебни експертизи, ведомости за цени и извършени работи, привременни и
окончателни ситуации, тръжни и приемателни протоколи, актове, баланси и др. за:
строежа, оборудването и ремонтите на Софийските градски хали (1902–1924), Со-
фийската минерална баня (1890–1924), Софийската общинска болница (1910–1941),
общинската кланица (1906–1936), училищни сгради (1927–1943) и други админи-
стративни, стопански и културно-просветни сгради; строежи и ремонти на мостове,
пътища, улици и площади (1878–1943), павирането на софийски улици и площади
с керамитна настилка (жълти павета) (1906–1910); изграждането, експлоатацията и
поддържането на водопроводната и канализационна мрежа (1878–1944); строежа и
експлоатацията на електрическите централи в селата Бояна, Панчарево, Симеоново,
Бистрица, Курило (1892–1893, 1905–1936); концесиите за електрическо осветление
и електрически трамваи в София (1893–1941); изграждането и разширяването на
трамвайната мрежа (1907–1944), доставката на трамвайни мотриси и ремаркета и
резервни части за тях (1917–1940) и др.
17
Договор между Столичната община и проф. Адолф Мусман за изработване на

общ градоустройствен план на София и околността (1935).
Бюджети и проектобюджети на: Столичната община (1878–1943); общин-
ските отделения и служби (1890–1942); Столичния общински съд (1938–1941);
Столичната градска пожарна команда (1928, 1934); селските общини Бояна (1938),
Враждебна (1934), Горна баня (1924, 1925, 1931, 1934), Дървеница (1926–1928),
Княжево (1914, 1915) и Слатина (1926–1929); VІІ кметско представителство – с.
Драгалевци (1935–1940).
Отчети, изложения, доклади, рапорти, сведения от столичния кмет, началници
на отделения и служби при Общинското управление, кметски представители и др.
за: дейността на СГО 1934–1937 г. [1937] и 1940–1942 г. (1940–1943); устройството,
дейността и личния състав на общинските отделения и служби (1878–1944), Сто-
личния общински съд за 1934–1944 г. (1936–1944), Столичната общинска полиция
за 1942–1944 г. (1943, 1944), Столичната градска пожарна команда за 1926–1943 г.
(1928–1944), Столичната общинска библиотека и музей за 1929–1943 г. (1930–1944);
дейността и операциите на Столичната общинска банка за 1936–1943 г. [1937–1944];
състоянието и дейността на кметските представителства при СГО за 1938–1943 г.
(1939–1944); наетите частни здания за нуждите на общинските служби (1916);
сключването на заем за откупуване на концесията за електрическото осветление и
имотите на Електрическо дружество за София и България (1941); сключените от Со-
фийската община заеми към 1906 г. и за 1911–1921 г., 1934–1938 г. и към 1941 г. (1906,
1922, 1928, 1939, 1942); общия градоустройствен план на СГО (плана „Мусман“)
(1936–1943); санитарно-хигиенното състояние и почистването на София (1878–1898,
1930, 1933); раждаемостта, смъртността и здравословното състояние на софийските
жители (1934–1942); провеждането на общо преброяване на населението (1935);
броя на жителите на столицата 1878, 1880–1929 и 1941–1944 г. (1878, 1930, 1941,
1944); границите и състоянието на общинските гори в новоприсъединените към
София селища (1938); щетите от въздушните нападения над София (1944) и др.
Доклад от кмета на София инж. Иван Иванов до министъра на вътрешните
работи и народното здраве за учредяването на Столична общинска банка (1935).
Планове, карти, скици, надлъжни и напречни профили, планове за нивелация
и др. на: София (1892, 1900, 1907, 1910, 1914, 1916, 1929, 1934); трамвайната мрежа
(1909) и трамвайни линии (1900–1941); водопроводната и канализационната мрежа,
градините и парковете (1927–1941); забележителностите в столицата (Б.д.); софий-
ски улици, булеварди и площади (1879–1891, 1909–1942); общински и държавни
пътища и шосета (1906–1945).
Скици за регулация на места (1882–1897).
Проекти, планове и скици на Софийската общинска болница, инфекциозния
павилион (1938), кинотеатър „Балкан“ (1938) и др. Скица от арх. Адолф Колар на
паметника на Васил Левски в София (1878).
Крепостни актове за покупко-продажба на недвижими имоти (1887, 1890, 1891).
Списъци на: софийските избиратели (1878, 1879, 1882); избирателите на
Арменското църковно настоятелство (1932); избирателите на Израилската общи-
на „Ешкенази“ (1926, 1929, 1932); еврейските жители (1878); къщите по махали
18
[1878]; лекарите, фелдшерите и акушерките в София (1878, 1940–1941); лекарите

в България (1940); частните болници (1939); кварталите, чиито регулации са съ-
образени с общия градоустройствен план (плана „Мусман“) (1938); общинските
имоти (1934); общинските полски имоти (1927); софийските улици ([1878]–1937);
софийските градски публични домове (1885); питейните заведения (1880); тютю-
невите фабрики (1924); старопечатните книги в Столичната градска библиотека
(Б.д.); притежателите на воденици в с. Бояна (1904) и др. (1878, 1879, 1883, 1886).
Щрафна книга за наложените от Общинското управление глоби на софийските
жители (1878).
Регистър на населението в София по махали (1878).
Регистри по гражданското състояние (1893–1912).
Служебни досиета (1924–1950).
Диплом за обявяването на граф Николай Павлович Игнатиев за почетен граж-
данин на София (1902).
Устави на: Източното католическо сиропиталище „Княгиня Евдокия“ (1938);
Компанията за електричество за София и България – Брюксел (Б.д.); Всебългарския
съюз „Отец Паисий“ (1927); спортния клуб „Сокол“ (1919) и други културно-про-
светни, благотворителни, спортни, религиозни, кооперативни дружества и органи-
зации; за духовното устройство и управление на мюсюлманите в България (1919).
Удостоверение за закупуване на място за църквата „Св. Никола“ в София (1870).
Разписка за дължима сума на църквата „Св. Петка“ (1862).
Упътване за събиране на данъка „верги“ (1877).
Некролози и програма за погребението на Иван Вазов (1921).
Лична карта на цар Борис ІІІ (1932); акт за смъртта му (1943).
Почетен диплом „Аквила Бианка“ на Главния комитет за независимост на
поробените народи, връчен на община София (1925).
Писмо от екзархийския ковчежник до Софийския митрополит Мелетий за
изплащането на 80 златни турски лири на Христо Петков Тъпчилещов (1874).
Снимки: на районни кметове от Париж и членове на Софийското общинско
управление при вписването на впечатления в Златната книга на София и от раз-
ходката им в с. Княжево (1911); от Световния конгрес на труда в Прага с делегати
на Софийската община (1924); на участници в заговора на 9 юни 1923 г. (1923); на
Общинската комисия за проучване на възможността за водоснабдяване на София
от Рилските езера [1912]; на водната кула в кв. „Лозенец“ [1912]; от местностите
Горни и Долни Лозенец; на трамвайни мотриси (1938); от строеж на училище в
с. Надежда (1935); на пасажа „Св. Никола“ (1937), пл. „Св. Неделя“, жилищните
условия на бедни граждани (1939, 1941) и др. Албум със снимки на германска рота
на Източния фронт (1942–1943).
Геологическа карта на Княжество България (1905).
19
Градски общински управления

7 ф., 19 оп., 2795 а.е., 50,35 л.м., 1803–1952 г.
Създадени от Временното руско управление с Привременните правила за общинското

градско и селско управление (ДВ, бр. 4 от 18 авг. 1879 г.). Съгласно Търновската консти-
туция общинските управления са автономни и са устроени на принципите на самоуправ-
лението. Според Закона за градските общини (ДВ, бр. 69 от 19 юли 1886 г.) общинската
власт се състои от общински съвет и общинско управление, включващо кмета и помощ-
ниците му. Жителите на общината избират членовете на общинския съвет, а кметът и
помощник-кметовете се избират чрез тайно гласуване от членовете на общинския съвет.
Общинската власт, като орган на местното самоуправление, отговаря за спазването на
обществения ред и законността, икономическото, финансовото, административното,
социално-културното, просветното и здравното развитие на общините и за изпълнението
на задълженията им към държавата. Управлява общинските имоти и определя и събира
общинските данъци и такси. С Временната наредба за правата и длъжностите на по-
стоянните присъствия на градските общини (ДВ, бр. 52 от 7 юни 1934 г.) общинските
съвети са разпуснати, а техните функции са поети от кметовете. През 1937 г. излиза
Наредба-закон за избиране членове на общинските съвети (ДВ, бр. 11 от 18 ян. 1937 г.), с
която последните са възстановени като съвещателни органи. С Наредба-закон за назна-
чаване, уволнение и класиране на служителите по ведомството на МВР и за временната
общинска управа (ДВ, бр. 242 от 2 ноем. 1944 г.) мандатът на общинските съвети е пре-
кратен, а функциите им се поемат от временни управи. Градските общински управления
са закрити през 1948 г. със Закона за народните съвети (ДВ, бр. 47 от 27 февр. 1948 г.).
Градско общинско управление – Ботевград

Ф. 225К, 2 оп., 423 а.е., 7,80 л.м., 1893–1943 г.
Вж. и Ф. 299
Протоколни книги за: заседанията на Общинския съвет (1900–1943); заседания

на Скотовъдния фонд при Орханийската градска община (1929–1931).
Заповедна книга на Орханийската градска община (1927–1942).
Преписки с МОСПС, МВ, Главната дирекция на пътищата, благоустройството
и сградите, Софийското окръжно управление, Софийското околийско управление,
Околийското управление – Ботевград, Върховната сметна палата, Софийската
областна сметна палата, БНБ, градския инженер и бирника на Ботевград и др. по
дейността (1904–1942).
Скици на парцели в Орхание (1907–1908).
Молби от собственици на предприятия до Общинското управление за впис-
ване в списъка на редовните членове на секцията на индустриалците към Съюза
на българските керамици (1935).
Регистри по гражданското състояние в Орхание и селата Боженица, Врачеш,
Гурково, Краево, Липница, Литаково, Новачене, Радотина, Рашково, Скравена и
Лъжене (1893–1912).
20
Градско общинско управление – Етрополе

Ф. 205К, 3 оп., 860 а.е., 7,10 л.м., 1878-1950 г.
Вж. и Ф. 253
Окръжни, заповеди, писма от МВРНЗ, МТЗ и други висшестоящи институции

по административни, стопански, здравни, продоволствени въпроси (1910–1943), за
потушаване на Септемврийското въстание (1923) и др.
Протоколи от заседания на: Общинския съвет (1922–1946); Общинското уп-
равление (1910–1927); Засилената общинска управа (1937–1941); Комисията по
ТПС (1924–1946); Реквизиционната комисия (1940–1943); Етрополската скотовъдна
комисия (1932–1945); Етрополския градски хигиеничен съвет (1918–1934).
Заповедни книги на Общинското управление (1912–1913, 1934–1942).
Планове: петгодишен за дейността на Общинското управление за периода
1936–1940 г. (1935); годишни на Софийска област (1939, 1942); за дейността на
общините (1942); годишни за главното и второстепенното използване на общин-
ските, манастирските и училищните гори (1942–1943).
Преписки с министерства, Комисарството по еврейските въпроси, Софийската
областна дирекция, Софийското окръжно управление, Софийската окръжна посто-
янна комисия, Софийската окръжна инспекция по труда, Орханийското околийско
управление, Орханийското лесничейство, Главната дирекция на трудовите земедел-
ски стопанства, Главното тилово управление, селски общински управления и др.
за: бюджетите на общината (1897–1915, 1919–1943); определянето и събирането
на данъците (1899–1950); благоустройството и хигиенизирането на града, селското
стопанство, културно-просветната дейност, здравеопазването и др. (1889–1943);
утвърждаването на кадастралния план (1901–1905); регулационния план (1929–
1930); приемането на благоустройствен правилник (1932–1933); наименуването
и преименуването на улици (1910–1911, 1932–1933, 1940–1943); проектирането
и разширяването на улици (1910–1917); прокарването на шосета и жп линии
(1910–1946); строежа на: общински дом (1941–1943), съдебна палата (1929–1931),
общински хали (1929–1930, 1935–1942), училищни сгради (1906–1940), болница
(1909–1912); създаването на воден синдикат и построяването на електрическа цен-
трала от дружество „Малки Искър“ (1921–1922); електрификацията (1928–1948);
водоснабдяването на града (1910–1943); обявяването на Етрополе за курортен
град (1930–1943); отдаването под наем, отпускането, продажбите и замените на
общински места (1910–1944); замените на земи, частна собственост, с общински
и освобождаването на неправомерно заети общински земи (1919–1948); отчужда-
ването на места (1911–1915); оценката на отчуждени общински и държавни земи
(1925–1937); оземляването на малоимотни селяни (1925–1939); установяването на
телефонни и телеграфни връзки с Орхание (Ботевград), Златица и с. Лопян (1920,
1926–1940); експлоатацията на етрополските гори, определянето на границите
и собствеността на общинските гори, тарифите за цените на дървения материал
(1909–1941); отработването на временната трудова повинност (1933–1942); селското
стопанство (1902–1943); снабдяването на населението с хранителни продукти и
други стоки (1941–1944); надзора и издръжката на училища, църкви и манасти-
21
ри (1903–1938); издигането на паметник на загиналите през Балканската война

етрополци (1915–1918); настаняването на бежанци от Беломорието (1943–1944);
провеждането на избори за народни представители за ХVІІІ ОНС (1919); изсел-
ването, настаняването и лишаването от имущество и права на евреи (1941–1944);
залавянето на дезертьори и избягали пленници (1915–1918); задължаването на
циганите-мюсюлмани да сключват граждански брак (1932–1933); личния състав
(1905–1934) и др. Преписка с градоустройственото бюро на арх. Любен Тонев за
изготвяне на благоустройствен план на града (1943–1944).
Сведения за: индустриалните заведения в района на града (1910–1943); разме-
ра и местонахождението на пустеещи имоти, собственост на жители на града или
раздадени за обработване под наем (1944); статистически за: посевите, работния
добитък и земеделските машини (1921–1936); ражданията, умиранията, женитбите,
изселванията и преселванията (1941–1943).
Списъци на: избирателите в Етрополската градска община (1925–1930); бед-
ните жители в общината (1943–1944); оземлените жители със земя от фонд „Тру-
дови земеделски стопанства“ (1942); горовладелците (1910–1911); служителите в
Общинското управление (1878–1930).
Проект за водопровод на града (1910). Поемни условия и надлъжен профил
на водопровода (1926).
Правилници за амбулантната търговия в района на общината (1937).
Бюджети: на общината (1891–1893, 1911–1943); за общинските гори за 1942 г.
(1941). Таблица за приходите и разходите по бюджетите за 1915–1918 г.
Отчети: главни за операциите по приходите и разходите на общината (1900–
1943); финансов по бюджета за 1944 г. (1945).
Доклади и изложения за финансовото състояние на общината (1915, 1917,
1919–1936).
Актове от проведени ревизии на общинската каса и операциите на бирника
по бюджетите (1912–1943).
Книги: бюджетна приходна (1888–1894); партидни за разходите на Общин-
ското управление (1896–1898); за заемите, фондовете и капиталите на Общинското
управление (1933–1948); наръчни за описване на земите и продуктите, подлежащи
на десятъчен налог (1889); за изселванията и преселванията и азбучен показалец
към тях (1921–1935).
Данъчни книжки на Общинското управление (1906–1914).
Регистри по гражданско състояние в: Етрополе (1898–1912); селата Брусен и
Лопян (1893–1912).
Ведомости за заплати на учители и служители в Общинското управление
(1891–1910).
Нотариален акт за собственост на Никола Делибашев върху ливада в м. Ри-
барица (1895).
22
Градско общинско управление – Златица

Ф. 226К, 2 оп., 117 а.е., 1,25 л.м., 1888–1952 г.
Вж. и Ф. 298
Протоколни книги и протоколи на: Общинския съвет (1902–1942); Скотовъд-

ната комисия и Комисията за ТПС (1923–1945); общинския лекар за хигиената и
здравното състояние на жителите на Златица (1898–1931); общинската управа за
строителството по квартали и улици (1942–1944).
Заповедни книги на Общинското управление (1939–1942).
Благоустройствен правилник за изготвяне и прилагане на уличната и дворната
регулация на Златица (1933).
Преписки с: МОСПБ, Дирекцията на общините към МВРНЗ, Софийското
областно управление, Пирдопското околийско управление, Софийския окръжен
съд, Софийския окръжен инженер и околийския инженер на Златица, Селското
общинско управление – с. Челопеч, Търговската гимназия при СТИК, Панагюрското
лесничейство, адвокати, граждани и др. по дейността, определянето на границите
между населени места, уреждането на спорове за владение на гори, пасища и др.
(1888–1948).
Писма от: Общинското управление до Софийската областна дирекция и
Софийския областен лекар за построяването на здравен дом, трапезарии, фурни,
училищна баня и др.; арх. Панталей Цветков до Общинското управление за строежа
на общински дом със здравна станция и баня (1939–1942).
Досие на дело за определяне на границата между Златица и Панагюрище
(1904–1948).
Решения на комисии за владението на Златишките общински гори (1904–1937).
Нотариални актове за собственост на недвижими имоти на Иван Фурнаджиев,
Петър Фурнаджиев и Църковното настоятелство в Златица (1929–1952).
Градско общинско управление – Ихтиман

Ф. 423К, 2 оп., 10 а.е., 2,90 л.м., 1893–1945 г.
Вж. и Ф. 580
Окръжни на Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни и началника

на Военно окръжие – Самоков за закупуването на памук и лен и строежа на про-
тивовъздушни укрития (1944).
Планове, инструкции и заповеди за организирането на земеделски стопански
задруги в Софийска област (1936).
Протоколни книги от заседания на Общинския съвет (1904–1942).
Заповедна книга на Общинския съвет (1943–1945).
23
Регистри по гражданското състояние в Ихтиман и селата Белица, Стамболово,

Боерица, Вакарел, Чамшадиново, Живково, Мухово, Каралар (1893–1912).
Градско общинско управление – Копривщица

Ф. 1049К, 2 оп., 23 а.е., 1,50 л.м., 1877–1944 г.
Вж. и Ф. 1025
Постановления на Общинския съвет (1906–1912).

Протоколи: за избор на членове на Общинския съвет (1879); от заседания на:
Общинския съвет (1911, 1922–1944); Общинския съвет и Училищното настоятелство
в града (1909); представители на СТИК и Софийския окръжен съвет за подобряване
на работата в училищните работилници в Копривщица (1906).
Изложение от общинските съветници до министъра на вътрешните работи и
народното здраве срещу своеволията на кмета на общината (1940).
Опис на делата на Общинското управление (1894).
Заповедна книга на Общинското управление (1939–1940).
Преписки с граждани на Копривщица по проблемите на града (1877–1909).
Прошения от кмета Христо Каравелов до съдебния пристав в Панагюрище
(1887).
Пълномощно от Общинския съвет на кмета Христо Кесяков за водене на дело
на общината (1905).
Списък на избирателите от Копривщенската градска община (1907).
Публично-административен правилник за събирането на данъците в Източна
Румелия (1881).
Програма за честване на годишнина от възкачването на княз Фердинанд на
българския престол (1889).
Лотарийни билети на читалището в Копривщица (Б.д.).
Градско общинско управление – Пирдоп

Ф. 220К, 3 оп., 305 а.е., 4,50 л.м., 1893–1944 г.
Вж. и Ф. 297
Окръжни на МОСПБ, МВРНЗ, Околийското управление в Пирдоп и др. за:

административната и стопанската дейност на общината (1941–1944); борбата с
нелегалните (1944); временната трудова повинност (1939) и др.
Протоколи от заседания на: Общинския съвет (1923–1943); Засилената об-
щинска управа (1937, 1940); общински комисии по Закона за благоустройството
(1933–1935, 1940); Скотовъдната комисия (1934–1944); комисията по построяването
на училище-паметник (1939).
24
Главни отчети за дейността на общината (1923–1942).

Преписки с: МВРНЗ, Софийската областна дирекция, Главната дирекция по
строежите, Софийския областен инженер, Института за обществено осигуряване,
Пирдопското лесничейство, Пирдопското училищно настоятелство, селски общин-
ски управления, акционерни дружества, водни синдикати и др. за: изпълнението
на благоустройствения план на града (1933–1934); електрификацията (1936–1943);
водоснабдяването (1943); утвърждаването на планове за строежи (1940–1941);
отчуждаването на места за жп линия и благоустройството на града (1939); про-
дажбите на имоти, освобождаването от данъци (1943); отработването на трудовата
повинност (1939); откриването на сечища и утвърждаването на тарифа за дърва
(1908–1909); постройката на училище-паметник (1922–1933); събирането на жп
данък от гражданите (1938–1942); по личния състав (1939–1943) и др.
Заповеди, протоколи и скици за изменение на улични и дворни регулации и
даване на строителни линии (1930–1944).
Договор с Акционерно електрическо дружество „Св. Илия“ – Пирдоп за елек-
трифицирането на града (1939).
Списък на общинските места, придаваеми към частни дворове (1924).
Правилник за вътрешния ред в общинската кланица (Б.д.).
Бюджети на общината (1931–1943).
Ведомости за приходите и разходите през 1938 г. по селища (1939).
Регистри по гражданското състояние в: Пирдоп (1909–1913); Златица (1893–
1912); с. Душанци (1895–1914); с. Карлиево (1909–1912); селата Лъджене, Челопеч,
Смолско, Петрич и Радославово (1893–1912).
Градско общинско управление – Самоков

Ф. 41К, 5 оп., 1057 а.е., 25,30 л.м., 1803–1944 г.
Вж. и Ф. 31
Окръжни писма, предписания, прикази на министерства, Софийското окръж-

но управление, Самоковското околийско управление, Дирекцията на статистиката
и др. за: осветлението, хигиенизирането на града и разделянето му на квартали
(1878–1880); назначаването на окръжни и околийски управители (1883–1893);
определянето на курсове на чуждестранни монети, разпространението на фал-
шиви монети, определянето на митата на стоки, събирането на данъци и такси
(1881–1934); доставките на дрехи и хранителни продукти (1888–1901, 1920–1921);
отдаването на общинско имущество под наем (1930–1931); регистрирането на чуж-
ди поданици (1895–1905); събирането на трудови набори и задължителна трудова
повинност (1921–1923); предприемането на мерки срещу комунисти, чужди разуз-
навачи, единофронтовци и македонци, завръщането на емигранти от Югославия
(1923–1939); издаването на разрешителни за издирване на руди и каменни въглища
(1900–1931); имотите на бежанци от Гърция (1930); конфискуването на имотите
25
на изселени турски граждани 1912–1925 г. (1931); развитието на икономиката в

Самоков и насърчаването на местната промишленост (1896–1937); преброяването
на населението, сградите и добитъка (1888, 1892) и др.
Временни правила за устройството на болниците в България (1879).
Правилници за: строеж на къщи (1881); предпазването от азиатска холера
(1884); нощната стража (1896); вътрешния ред в скотобойната и месопродавниците
(1911, 1913) и др.
Протоколи от заседания на: Градския общински съвет (1880–1940), общинската
управа (1909–1909, 1944) и Общинската тричленна комисия (1923–1924, 1929–1940);
комисии: за реда за построяването на летни жилища в Чамкория (1897), по оцен-
ката на сградите и местата, отчуждени по благоустройствения план на Самоков
(1904–1907), по благоустройството на Самоков (1914) и др.
Сведения, рапорти, ведомости за: ражданията, умиранията и женитбите
(1894–1899); изселените, починалите и заселените лица в Самоков (1885–1887,
1890); цените на хранителни продукти, фуражи и домашни животни (1880–1907,
1924–1943); броя на домовете и жителите в Самоковска околия по общини (Б.д.).
Преписки със: самоковския окръжен началник, Самоковското околийско
управление, Софийското окръжно управление, Комисарството по еврейските
въпроси, Самоковския мирови съд и др. за: учредяването на окръжни и градски
съвети (1878); организирането на полицейска стража (1878–1887); назначаване-
то на общински служители (1878–1923); провеждането на избори за: народни
представители (1879–1923), окръжни съветници (1880–1923), окръжни съдебни
заседатели (1881–1918), общински съветници (1881–1938), кметски наместници
(1897–1930), градски старейшински съвети и окръжни съдии (1878), училищни
настоятелства (1884, 1887–1926), църковни настоятелства (1885–1932), членове на
СТИК (1895–1937); назначаването на членове на Общинската тричленна комисия
(1924); строежа на училищни сгради, откриването и издръжката на училища, ут-
върждаването на училищни бюджети (1878–1935); осигуряването на помещения
за руските войски, организирането на българско опълчение и издръжката на вой-
сковите части, приемането на военни набори, извършването на реквизиции, под-
помагането на пострадали от войните, демобилизацията на армията (1878–1918);
установяването на право на собственост и стопанисване на имоти на избягали и
завърнали се турци и на вакъфски имоти (1878–1895); издръжката на бедни турски,
български и македонски семейства, настаняването и оземляването на бежанци от
Македония, подпомагането на българското население в Македония и Одринска
Тракия, сключването на бежански заем (1878–1926); установяването броя на на-
селението (1879–1881); въвеждането и воденето на регистрите по гражданското
състояние (1881–1885, 1899); преброяването на населението, сградите и добитъка
(1892, 1900–1906); изселването на каракачани (1899–1902); промяната на место-
жителството на лица от еврейски произход и прилагането на ЗЗН (1942–1944);
присъединяването на селата Злокучене и Драгушиново към Самоковската община
(1895); убийството на министър-председателя Димитър Петков (1907); премества-
нето на чуждестранните легации от София в Чамкория (1943); утвърждаването и
26
прилагането на регулационен план на града (1881); отпускането и продажбата на

общински места, оценките и отчуждаването на имоти, строежите и ремонтите на
обществени, частни и стопански сгради, улици, мостове, канали и др. (1879–1943);
изграждането на електрическата мрежа на Самоков (1919–1936); благоустройството
на Чамкория (1931–1932); медицинското обслужване на населението, санитарно-
хигиенния и ветеринарния контрол, борбата със заразните болести, контрола върху
проституцията (1878–1943); опазването, експлоатацията и определянето на граници-
те на общински и частни гори (1878–1939); възстановяване правото на собственост
на Общинското управление върху източната част на гората Чамкория (1888–1892);
разглеждането на нотариални дела и замяната на турски владетелни документи с
нотариални актове (1888–1896); определянето и събирането на данъците, таксите и
глобите (1878–1943); утвърждаването на годишните общински бюджети (1885–1896,
1906–1923); отдаването под наем на общински имоти и предприятия (1883–1913);
прокарването на телефонна линия между София и Самоков и свързването на селата
от Искърското дефиле (1931–1932) и др.
Писмо от Самоковското околийско управление до Градския съвет за недопус-
кането на Петко Р. Славейков в Княжеството (1882).
Главни отчети на Общинското управление за операциите по приходите и
разходите на общината (1907–1909). Месечни отчетни ведомости за приходите и
разходите на общинския съвет (1878–1884, 1898).
Таблици за: приходите и разходите на общината (1907–1908, 1914); заемите и
дълговете на общината за периода 1911–1921 г. (1922).
Месечни статистически карти за изселените и преселените в Самоков жители
(1905–1943).
Заявления, планове, преписки за постройки на вили в Чамкория и Самоков
(1904–1914).
Нотариални актове за притежание на недвижими имоти (1943) и продажба на
обществени места (1944).
Свидетелства, пълномощни, владетелски документи и др. за установяване
правото на собственост и стопанисване на български и турски имоти (1879–1888).
Удостоверения за данъчна оценка на недвижими имоти и индустриални пред-
приятия в Самоков (1921–1926).
Списъци на: пострадалите от войните жители на Самоков (1936); вакъфските
имоти, завещани на джамии, текета и медресета за направата и ремонта на мостове,
чешми и др. (1881–1886); недвижимите имоти на Самоковската градска община
(1881–1885); персонала на Общинското управление (1921).
Кондика на църковните имоти в Самоковско (1873).
Регистър на населението в Самоковската община (1803–1883).
Книга на занаятчиите (1889–1890).
Ведомости за имоти на избягали турци, държавни и вакъфски имоти (1881).
Емлячни книги (1890–1928).
27
Сравнителна таблица за разпределението на населението и териториите между

балканските държави преди и след Балканските войни (1914).
Манифест към българския народ за обявяване война на Румъния (1916).
Селски общински управления

38 ф., 62 оп., 3120 а.е., 51,25 л.м., 1645–1967 г.
Създадени след Освобождението като местни органи на държавната власт. В

началото се избират съгласно Привременните правила от 1879 г. Според Търновската
конституция общинските управления са автономни и са устроени на принципите на са-
моуправлението. В съответствие със Закона за селските общини от 1886 г. общинската
власт се състои от общински съвет, общинско управление, включващо кмета и помощни-
ците му, общински съд и кметски съветници. Членовете на общинските съвети избират
кмет и негови помощници чрез тайно гласуване на първото си заседание, което се свиква
от окръжния управител. Общинските съветници, кметовете и помощниците им се ут-
върждават с указ на министъра на вътрешните работи. Селските общини управляват
общинските имоти, определят и събират общинските данъци и такси, грижат се за благо-
устрояването на населените места, за развитието на образованието и здравеопазването.
Общинските управления са упълномощени от общинските съвети да ръководят общините
и се отчитат пред тях. В периода 1879–1886 г. кметовете се назначават от централната
власт. След 19 май 1934 г. общинските съвети са разпуснати и общините се управляват
съгласно Временна наредба от кметовете и помощниците им до конституирането на
нови общински съвети в съответствие с Наредба-закон за градските и селските общини
от 1934 г. С Наредба-закон за назначаване, уволнение и класиране на служителите по
ведомството на МВР и за временните общински управи от 2 ноем. 1944 г. мандатът на
общинските управления се прекратява и функциите им се поемат от Временни управи.
Селско общинско управление – с. Банкя

Ф. 980К, 3 оп., 108 а.е., 2,00 л.м, 1894–1944 г.
Вж. и Ф. 945
Създадено през 1911 г.
Селско общинско управление – с. Белица

Ф. 492К, 2 оп., 65 а.е., 1,20 л.м., 1884–1944 г.
Вж. и Ф. 387
Селско общинско управление – с. Белчин

Ф. 940К, 1 оп., 15 а.е., 0,40 л.м., 1930–1943 г.
Вж. и Ф. 873
28
Селско общинско управление – с. Божурище

Ф. 957К, 2 оп., 69 а.е., 1,50 л.м., 1893–1946 г.
Вж. и Ф. 897
Селско общинско управление – с. Бояна

Ф. 1216К, 2 оп., 81 а.е., 1,40 л.м., 1893–1950 г.
Селско общинско управление – с. Бучин проход

Ф. 838К, 1 оп., 22 а.е., 0,20 л.м., 1927–1944 г.
Вж. и Ф. 917
Селско общинско управление – с. Владая

Ф. 941К, 1 оп., 147 а.е., 1,60 л.м., 1908–1943 г.
Вж. и Ф. 857
Селско общинско управление – с. Врачеш

Ф. 429К, 3 оп., 134 а.е., 0,90 л.м., 1898–1944 г.
Вж. и Ф. 350
Селско общинско управление – с. Годеч

Ф. 392К, 2 оп., 141 а.е., 2,60 л.м., 1893–1952 г.
Вж. и Ф. 559
Селско общинско управление – с. Голеш

Ф. 750К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1940–1944 г.
Вж. и Ф. 557
Селско общинско управление – с. Горни Богров

Ф. 436К, 2 оп., 82 а.е., 0,70 л.м., 1921–1945 г.
Вж. и Ф. 355
29
Селско общинско управление – с. Горни Лозен

Ф. 938К, 1 оп., 23 а.е., 0,40 л.м., 1894–1934 г.
Вж. и Ф. 849
Селско общинско управление – с. Гълъбовци

Ф. 583К, 1 оп., 36 а.е., 0,70 л.м., 1911–1934 г.
Вж. и Ф. 2054
Селско общинско управление – с. Долни Лозен

Ф. 939К, 1 оп., 57 а.е., 1,00 л.м., 1920–1943 г.
Вж. и Ф. 850
Селско общинско управление – с. Долни Пасарел

Ф. 1350К, 1 оп., 46 а.е., 0,60 л.м., 1891–1927 г.
Вж. и Ф. 2002
Съществува като самостоятелно общинско управление до 1934 г., когато влиза в
състава на Селско общинско управление – с. Калково.
Селско общинско управление – с. Долно Камарци

Ф. 196К, 1 оп., 109 а.е., 1,60 л.м., 1894–1948 г.
Вж. и Ф. 604
Селско общинско управление – Гара Драгоман

Ф. 497К, 2 оп., 117 а.е., 2,80 л.м., 1893–1943 г.
Вж. и Ф. 392
Селско общинско управление – с. Живково

Ф. 1394К, 1 оп., 22 а.е., 0,40 л.м., 1924–1944 г.
Вж. и Ф. 579
30
Селско общинско управление – с. Искрец

Ф. 763К, 1 оп., 59 а.е., 0,80 л.м., 1904–1944 г.
Вж. и Ф. 573
Селско общинско управление – с. Калотина

Ф. 1432К, 1 оп., 17 а.е., 0,10 л.м., 1905–1967 г.
Вж. и Ф. 2001
Селско общинско управление – с. Костенец

Ф. 435К, 2 оп., 97 а.е., 1,80 л.м., 1893–1944 г.
Вж. и Ф. 354, Ф. 2270
Селско общинско управление – с. Костинброд

Ф. 818К, 2 оп., 81 а.е., 2,10 л.м., 1893–1942 г.
Вж. и Ф. 637
Селско общинско управление – с. Лесново

Ф. 645К, 1 оп., 14 а.е., 0,40 л.м., 1924–1948 г.
Вж. и Ф. 537
Селско общинско управление – с. Лопян

Ф. 605К, 2 оп., 60 а.е., 1,00 л.м., 1645–1944 г.
Вж. и Ф. 492
Селско общинско управление – с. Мирково

Ф. 634К, 1 оп., 92 а.е., 0,80 л.м., 1895–1944 г.
Вж. и Ф. 535
Селско общинско управление – с. Момина баня

Ф. 551К, 3 оп., 114 а.е., 1,20 л.м., 1930–1948 г.
Вж. и Ф. 426
31
Селско общинско управление – с. Новоселци

Ф. 504К, 2 оп., 192 а.е., 3,40 л.м., 1893–1950 г.
Вж. и Ф. 915
Селско общинско управление – с. Осиковица

Ф. 399К, 2 оп., 61 а.е., 0,90 л.м., 1879–1940 г.
Вж. и Ф. 329
Селско общинско управление – с. Панчарево

Ф. 503К, 2 оп., 119 а.е., 1,40 л.м., 1906–1947 г.
Вж. и Ф. 405
Селско общинско управление – с. Правец

Ф. 420К, 3 оп., 207 а.е., 3,10 л.м., 1893–1944 г.
Вж. и Ф. 343
Селско общинско управление – с. Радуил

Ф. 206К, 2 оп., 373 а.е., 7,20 л.м., 1891–1945 г.
Вж. и Ф. 240
Селско общинско управление – с. Райово

Ф. 1015К, 1 оп., 20 а.е., 0,40 л.м., 1921–1948 г.
Вж. и Ф. 661
Селско общинско управление – с. Рашково

Ф. 407К, 1 оп., 16 а.е., 0,30 л.м., 1906–1943 г.
Вж. и Ф. 337
Селско общинско управление – с. Робертово

Ф. 499К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1919–1943 г.
Вж. и Ф. 394
32
Селско общинско управление – с. Своге

Ф. 747К, 2 оп., 233 а.е., 4,70 л.м., 1893–1942 г.
Вж. и Ф. 571
Селско общинско управление – с. Сливница

Ф. 582К, 3 оп., 58 а.е., 1,00 л.м., 1893–1945 г.
Вж. и Ф. 634
Селско общинско управление – с. Стъргел

Ф. 1409К, 1 оп., 7 а.е., 0,10 л.м., 1943–1944 г.
Вж. и Ф. 605
Селско общинско управление – с. Черньово

Ф. 426К, 1 оп., 4 а.е., 0,15 л.м., 1898–1939 г.
Вж. и Ф. 577
Закон за данъка върху наследствата – Ф. 551К (1930). Закон и наредба на МВ

за извънредни разходи за сигурността на държавата – Ф. 206К (1940).
Окръжни, наредби, заповеди, разпореждания, писма, телеграми, обявления и
др. на: МС, МВРНЗ, МВРИ, МВ, МФ, МТЗ, МТПТ, МНС, МНП, МОСПБ, МЗДИ,
градски и околийски управления, областни управители, БЗКБ, главния управител
по снабдяването, Главната реквизиционна комисия, Дирекцията на общините и об-
ществените грижи, началника на Софийския гарнизон, Съюза за закрила на децата
в България и др. за: гражданското състояние на евреите и чуждите поданици; опре-
делянето на районите за движение на дипломатическите коли и немските войски;
извършените нападения от нелегални лица и борбата срещу тях; мерките срещу
слушането на забранени от властта радиостанции; временната трудова повинност
и реквизициите; регистрирането и подпомагането на безработни лица; отпускането
на помощи и пенсии; организирането на летни детски градини; строежа на учи-
лищни сгради; благоустрояването на селища; борбата с маларията и други опасни
болести; празнуването на Деня на детето; подпомагането на многодетни семейства;
издаването на разрешителни за търговия; определянето на цените на нарядните
стоки; химическата и противовъздушната защита на населението; евакуацията на
софиянци след бомбардировките и оказването на помощ на пострадалите; про-
дажбата на заложени имоти на селски стопани, длъжници на БЗКБ; създаването
на комитети на БЧК; гражданската мобилизация; осигуряването на вътрешния ред
и др. (1892–1944).
Протоколи и протоколни книги от заседания на: общинските съвети, общински-
те комисии за ТЗС и ТПС, реквизиционните комисии, комитетите за подпомагане
33
на войнишките семейства (1894–1948); комитетите за построяване паметници на

загиналите през войните – Ф. 1409К, 426К (1939); комитета за организиране на
детска градина в община Новоселци (1936); Училищното настоятелство в с. Долно
Камарци (1936–1941); строителната комисия за построяване на църква в с. Стъргел;
Хигиенния съвет при Общинското управление на с. Радуил (1926); Ловчанската
окръжна горска комисия и Арбитражната комисия при Тетевенския съд за разре-
шаване на спор между с. Лопян и с. Брусен за общинската мера – Ф. 605К (1885,
1892). Протоколна книга за санитарното положение на населението и добитъка в с.
Горни Лозен (1923–1932); Общинския съвет в с. Радуил за отчуждаването на мес-
та (1915–1940); Общинския съвет в с. Долно Камарци за даването на строителни
линии (1914–1927); Общинския съвет в с. Живково за определяне цената на декар
на земеделските имоти (1943). Протоколи, преписки и съдебни определения по
провъзгласяването на общински съветници в с. Банкя (1941–1943).
Планове: стопански – петгодишен и тригодишен на общините Белчин и Кос-
тинброд (1935, 1940); благоустройствени – петгодишен и тригодишен на общините
Момина баня и Гълъбовци (1933, 1938); едногодишен – на Софийска област –
Ф. 645К (1943); за развитието на общините в Софийска област – Ф. 206К (1942);
на І армейска област за въздушната защита на населението – Ф. 196К (1940–1944).
Програми на: Пирдопското околийско управление за повишаване благосъсто-
янието на селското население; Отделение „Военни музеи, паметници и гробове“
при МВ за събирането на средства за построяване и възстановяване на военни па-
метници и подпомагането на дружествата и комитетите за издигане на паметници
на загиналите във войните – Ф. 196К (1943–1944).
Скици, планове, списъци и др.: на отчуждените имоти за строежа на пътя
София – Драгоман – Ф. 582К (Б.д.); за корекцията на реките в района на община
Новоселци (1938); на урегулираното място на АД „Марица“ в с. Момина баня
(1940); от регулационния план на с. Врачеш (1942); идейни проекти за пристройка
на училищната сграда в с. Врачеш (1934, 1939); на спорните мери между селата
Лопян и Брусен и за определяне границите на летните пасища и спорните мери –
Ф. 605К (1645, 1844, 1860).
Благоустройствени правилници за уличната и дворната регулация на селата
Новоселци (1933) и Лопян (1940).
Преписки с МТПТ, МВ, МНП, МВРНЗ, МЗДИ, МОСПБ, Главната дирекция
на ТЗС, ГДНЗ, БНБ, околийските реквизиционни комисии, Софийското областно
инженерство, Софийското околийско управление, Софийското военно окръжие и
др. за: подпомагането на пострадалите от войните; построяването на паметници
на загиналите жители на селата Буново и Новоселци в Балканските и Първата
световна война; издирването на нелегални лица; реквизирането на храни и фураж;
реквизирането на квартири и настаняването в тях на германски войници; про-
дажбата на общинско място за строеж на фабрика на АД „Булхим“; даването на
разрешителни за строежи и оценките на места; военното обучение; провеждането
избори за общински съветници и училищни настоятели; отпускането на безплат-
ни лекарства и събирането на помощи за бедни; границите на ловния развъдник
„Витиня“; електрифицирането, водоснабдяването и хигиенизирането на селищата;
оземляването на безимотни; издирването на заграбени общински места; огранича-
34
ването на кражбите и грабежите; прилагането на Закона за ТЗС; отчуждаването и

причисляването на общински мери към фонда на ТЗС; изпълнението на нарядите;
проучването на минерални извори; строежа на здравни домове, училищни сгради,
общински кланици и др. (1897–1950).
Карти за регистрация на занаятчийски работилници в с. Момина баня (1939–
1940).
Тапии за собственост на земя в с. Лопян (1872–1873).
Сведения за: политическите убеждения на жители на с. Белчин (1939); произ-
шествия в района на с. Радуил (1935); недвижимите и движимите имоти в община
Белица (1944); структурата на спортен клуб „Левски 31“ в с. Новоселци (Б.д.).
Отчети: на Общинското управление на с. Врачеш за акцията в помощ на бед-
ните (1940); годишни на основното училище в с. Врачеш (1902–1935); годишни на
читалищата „Христо Ботев“ в с. Радуил и „Царица Елеонора“ в с. Белчин (1929,
1935).
Главни книги на Училищното настоятелство на Гара Драгоман (1923–1935).
Доклади на кмета за състоянието и дейността на община Белица (1938–1943).
Рапорт на кмета на с. Лопян до Тетевенския околийски началник за правото
на работа на дърводелци в спорната мера между селата Лопян и Брусен (1891).
Дневници на избирателни бюра – Ф. 503К, 583К (1934, 1938).
Пълномощни на застъпници на кандидат за народен представител, преброи-
телни листове – Ф. 503К (1938).
Списъци на: ученици и заповеди на директора на основното училище в с.
Врачеш за налагане на глоби на ученици, непосещаващи училищните занятия
(1941–1942); жители на с. Долно Камарци, подлежащи на рентгенов преглед и вак-
синации (1943–1944); населението и превозните средства в с. Белица, подлежащи
на мобилизация и на евакуираните военни на територията на селото (1942–1943);
загиналите жители на с. Рашково в Сръбско-българската, Балканските и Първата
световна война (1920); починалите и безследно изчезналите запасни низши чинове
от община Калотина (1940); собствениците на гори от с. Долно Камарци (1943);
притежателите на радиоапарати в с. Момина баня (1944); населените места в
България, във връзка с преброяването на населението от 31 дек. 1926 г. – Ф. 605К
(1926); на длъжници от с. Лопян (1863–1869).
Осигурителни карти на работници, изготвени от Института за обществено
осигуряване в София – Ф. 503К (1943).
Декларации, писма, актове, протоколи и др.: за настаняването на деца от с.
Врачеш в яслите на Благотворително дружество „Евдокия“ в с. Долни Дъбник,
Плевенско (1943–1944); за дейността на евакуирания в с. Стъргел Ветеринарен
институт за производство на серуми и ваксини (1944); за подпомагането на еваку-
ирани семейства след бомбардировките на София – Ф. 1409К (1944); от Общинското
управление на с. Лопян до Плевенската окръжна постоянна комисия по финансови
въпроси; от Ловчанската митрополия до кмета на с. Лопян по църковни въпроси
(1920–1936); на жители на с. Радуил, желаещи да се преселят в Беломорието (1942);
за причисляването на земи от с. Бояна към Държавния поземлен фонд (1946–1950).
35
Наказателни дела за продажбата на публичен търг на движимото и недвижи-

мото имущество на неиздължили данъците си селяни от с. Врачеш (1939–1940).
Криминални статистически бюлетини на Дирекция на полицията – Ф. 206К
(1940).
Книги: заповедни – на кметовете (1898–1944); на доброволците от с. Горни
Богров, постъпили в армията, жандармерията и пограничната стража (1923); за на-
рядите от с. Горни Богров (1942); за изселените жители на с. Лесново (1930–1948);
за гражданските и инвалидните пенсии на жители на с. Калотина (1911–1967);
наборна – на община Калотина (1905); за военния данък на подлежащите на обла-
гане младежи, войници и запасни подофицери с данни за имотното им състояние;
за трудоваците от с. Букоровци с данни за имотното им състояние – Ф. 1432К
(1905–1943).
Клетвени декларации на многодетни майки от с. Голеш (1943).
Заявления от бедни жители и многодетни семейства на села в Самоковска
околия до кметовете за освобождаването им от временна трудова повинност –
Ф. 206К (1943).
Молби-изложения от: жители на с. Костенец до цар Фердинанд І за опитите
за присвояване на държавна собственост от техни съселяни (1912); жители на с.
Годеч до министър-председателя за опрощаване на задълженията на общината към
БЗБ (Б.д.).
Програма и телеграма от 22 Тракийска дружина до кмета на с. Радуил за тър-
жественото полагане на клетва от младите войници – Ф. 206К (1926).
Книга-опис на гражданските и наказателните дела на Годечкия общински съд
(1934–1940).
Упътване за учредяването и дейността на местните клонове на Всебългарския
съюз „Отец Паисий“ – Ф. 582К (1942). Позив за финансовото му подпомагане –
Ф. 763К (1943).
Устав, протокол, писма и др. на Родителско-учителската дружба в с. Радуил
(1932–1936).
Регистри: по гражданското състояние (1893–1912); за залозите на Гара Дра-
гоман (1911–1928).
Лични досиета на служители в Общинското управление на с. Горни Богров
(1935–1945).
Отзиви и бележки във вестници за изсичането на борови гори в с. Костенец
(1912).
Каталог на фирмата за производство на плугове „Гебрюдер Еберхардт“; рек-
ламни обяви за изданията на дружество „Тъмнина“ и на фирмата за производство
на средства за растителна защита „Шеринг“ – Ф. 196К (1943).
36
Групов фонд „Селски общински управления в Софийска област“

Ф. 1294К, 10 оп., 626 а.е., 13,00 л.м., 1882–1950 г.
Груповият фонд включва документи на селските общински управления в: с. Биримирци;

с. Богдановци; с. Брусен; с. Буново; с. Габер; с. Големо Малово; с. Горубляне; с. Гургулят; с.
Гурмазово; с. Заселе; с. Зимевица; с. Калково; с. Кална, Сърбия; с. Кесебирци; с. Кованлък;
с. Краево; с. Кремиковци; с. Курило; с. Лакатник; с. Малашевци; с. Манаселска река; с.
Мургаш; с. Негушево; с. Нови хан; с. Петърч; с. Правешка Лакавица; с. Салабашево; с.
Стамболово; с. Станичево (дн. в Сърбия); с. Суково (дн. в Сърбия); с. Туден; с. Филиповци; с.
Широки дол; с. Шияковци; с. Шума и Градско общинско управление – Пирот (дн. в Сърбия).
Окръжни, наредби, заповеди, писма от министерства, Софийското окръжно

управление, Софийския окръжен управител, Софийското околийско управление,
Околийското управление – с. Годеч и др. за: дейността на общините (1882–1943);
събирането на данъците (1895); преследването на нелегални лица (1943).
Протоколни книги: от заседания на общинските управи, скотовъдните комисии
и хигиеничните съвети към общинските управления (1896–1946); за епизоотиите
(1933–1950).
Заповедни книги на кметовете (1915–1934).
Заповед на Селското общинско управление в с. Владиславци за създаването
на комитет за подпомагане на пострадалите от наводнението в с. Бракьовци (1930).
Преписки на общинските управления с МФ, Дирекцията на статистиката,
Софийския окръжен съд, Софийското околийско управление, І артилерийски полк,
Околийската училищна инспекция, военните окръжия и др. за: предоставянето на
сведения за противодържавната дейност и политическите убеждения на учители;
нелегалните лица и благонадеждните в политическо отношение жители (1942–1943);
изселването на българи в Беломорието (1942); преброяването на населението;
прилагането Закона за акциза върху ракиите; електрифицирането и планирането
на села; гражданската мобилизация, запаса на действащата армия и народното
опълчение и др. (1913–1944).
Писма от: Общинския съвет в с. Калотина до Околийското управление в с.
Годеч за инциденти между учители и военни (1941); Самоковското архиерейско
наместничество за провеждането на избори за църковни настоятелства и свеще-
ници (1923–1924).
Изложение на Столичната община за електрификацията на с. Горни Пасарел
(1939).
План-скица на общинската кланица в с. Надежда (1934).
Договори между жители на селата Горни Окол и Горни Пасарел за покупко-
продажба на недвижими имоти (1943).
Регистри: по гражданското състояние (1893–1912); на залозите (1927–1930).
Окръжни на Всебългарския съюз „Отец Паисий“ (Б.д.).
37
Столично полицейско комендантство

Ф. 163К, 2 оп., 241 а.е., 1,55 л.м., 1919–1944 г.
След Освобождението полицейското управление на София е поверено на полицмей-

стер. С Указ № 561 от 1882 г. (ДВ, бр. 91 от 21 авг. 1882 г.) длъжността полицмейстер
за София е премахната и заменена с градоначалник, чиито функции са регламентирани
със Закона за Столичното градоначалство (ДВ, бр. 93 от 1 септ. 1883 г.). Със Закона за
столичната полиция (ДВ, бр. 3 от 4 ян. 1907 г.) в Софийското градоначалство са включени
и селата Княжево, Горна баня и Банкя. Градоначалникът е представител на централната
власт, назначава се с княжески указ и е подчинен на министъра на вътрешните работи.
Има права на окръжен управител и е пряк началник на полицейските пристави, управля-
ващи полицейските участъци. Следи за изпълнение на законите и наредбите, опазването
на реда, обществената и пожарната безопасност, разкриването на престъпленията,
издава заповеди в рамките на своите компетенции, оказва съдействие на санитарните и
ветеринарните власти, надзирава публичните заведения и др. От 1925 г., съгласно Закона
за администрацията и полицията (ДВ, бр. 25 от 4 май 1925 г.), функциите на градоначал-
ника в столицата се изпълняват от полицейски комендант. Дейността на Столичното
полицейско комендантство се ръководи от Дирекция на полицията.
Окръжни, писма и телеграми от Дирекцията на полицията, Столичната кри-

минална полиция и др. за: изземването на позиви на РМС и броеве от вестниците
„Ехо“, „Студентско знаме“ и „Единство“ (1931); подобряването на работата срещу
криминалната престъпност (1944); разпределянето на моравски работници по
предприятия (1944) и др.
Заповеди и наредби на столичния полицейски комендант: по дейността на ко-
мендантството; за забраната на просията; за подобряването на уличното движение;
по личния състав и др. (1919, 1935–1944).
Преписка с МВРИ по организиране на охраната при молебени в Храм-памет-
ника „Св. Александър Невски“ (1941–1942).
Книга и дневник за произшествията в района на Столичното полицейско ко-
мендантство (1940, 1943).
Сведения за: произшествия (1944); въздушните нападения над София от 10
ян. 1944 г. (1944); еврейски имоти (1941) и др.
Правилник на фонд „Цар Борис ІІІ“ при Държавната жандармерия (Б.д.).
Бюлетин за прослушването на радиостанция „Свободна и независима Бълга-
рия“ (1941).
Досиета на: спортен клуб „Гоце Делчев“ (1928–1933); Народен певчески хор
„Гусла“ – София (1931–1938); културно-просветно дружество „Грижа“ – кв. „Хаджи
Димитър“ (1931–1937).
Позиви на: британските въздушни сили (1944); анархо-комунисти (Б.д.) и др.
Ведомости за заплати (1928–1944).
38
Столични полицейски участъци

12 ф., 22 оп., 459 а.е., 10,10 л.м., 1898–1947 г.
С въвеждането на длъжността градоначалник през 1882 г. София е разделена на 4

полицейски участъка, а със Закона за Столичната полиция от 1907 г. участъците стават
6. При Софийската гара се създава отделен полицейски участък. Всеки участък е разде-
лен на райони и се управлява от полицейски пристав, пряко подчинен на градоначалника.
Приставите ръководят и контролират изпълнението на службата в своите участъци,
следят за безопасното движение по улиците, предприемат мерки и докладват на градо-
началника при възникване на произшествия, оказват съдействие на агентите на общест-
вената безопасност и на другите власти съгласно съответните закони. Назначават се и
се уволняват от министъра на вътрешните работи по предложение на градоначалника.
Съгласно Закона за администрацията и полицията от 1925 г. полицейските участъци се
ръководят от участъкови началници, подчинени на полицейския комендант. До 1944 г.
броят на полицейските участъци се променя в зависимост от териториално-админи-
стративното развитие на столицата.
Първи столичен полицейски участък – София

Ф. 477К, 2 оп., 64 а.е., 1,60 л.м., 1907–1944 г.
Втори столичен полицейски участък – София

Ф. 478К, 2 оп., 40 а.е., 1,60 л.м., 1898–1944 г.
Трети столичен полицейски участък – София

Ф. 479К, 2 оп., 49 а.е., 0,50 л.м., 1898–1944 г.
Четвърти столичен полицейски участък – София

Ф. 480К, 1 оп., 4 а.е., 0,15 л.м., 1939–1944 г.
Пети столичен полицейски участък – София

Ф. 481К, 2 оп., 27 а.е., 0,45 л.м., 1909–1944 г.
Шести столичен полицейски участък – София

Ф. 482К, 2 оп., 65 а.е., 0,70 л.м., 1907–1944 г.
Седми столичен полицейски участък – София

Ф. 483К, 2 оп., 36 а.е., 0,60 л.м., 1919–1944 г.
39
Осми столичен полицейски участък – София

Ф. 484К, 2 оп., 52 а.е., 1,10 л.м., 1921–1947 г.
Девети столичен полицейски участък – София

Ф. 485К, 1 оп., 21 а.е., 0,80 л.м., 1919–1944 г.
Десети столичен полицейски участък – София

Ф. 486К, 2 оп., 36 а.е., 0,70 л.м., 1919–1944 г.
Единадесети столичен полицейски участък – София

Ф. 487К, 2 оп., 44 а.е., 1,40 л.м., 1920–1944 г.
Дванадесети столичен полицейски участък – София

Ф. 488К, 2 оп., 21 а.е., 0,50 л.м., 1920–1944 г.
Окръжни, наредби, заповеди, указания и др. на МВРНЗ, Дирекцията на по-

лицията и столичния полицейски комендант за: охраната на тържества и спортни
състезания – Ф. 478К, 482К, 487К (1942–1943), осигуряването реда и спокойствието
в столицата, хигиенния надзор над циганското население – Ф. 478К (1943–1944) и др.
Правилник за опазването и поддържането на ръчното оръжие в Българската
държавна полиция – Ф. 483К (1942).
Писма от Комисарството по еврейските въпроси при МВРНЗ за издаването на
разрешения за пребиваване на евреи в София – Ф. 478К (1943).
Заповедни книги на участъковите началници – Ф. 479К, 483К, 484К, 486К
(1927–1947).
Преписки с МВРНЗ, Дирекцията на полицията, Столичното полицейско комен-
дантство, полицейски участъци, Софийския областен съд, Софийския околийски
съд, околийски управления, военни окръжия и др. за: разрешаването за провеж-
дане на събрания – Ф. 477К (1937–1938); отчитането на събрани и изразходвани
суми – Ф. 477К, 478К, 482К, 484К, 487К (1924–1944); материално-техническото
снабдяване на участъците – Ф. 482К, 484К, 487К (1924–1943); издирването на
криминални престъпници – Ф. 477К (1943); издирването и задържането на лица,
връчването на призовки – Ф. 479К, 487К (1943); издирването на разпространители
на позиви в подкрепа на СССР, проучването на политическата принадлежност на
лица – Ф. 481К (1941); надзора над складовете и магазините за взривни материа-
ли – Ф. 479К (1937–1942); събирането на допълнителни сведения за разкриване на
криминални престъпления – Ф. 479К, 487К (1943); въвеждането във владение на не-
движим имот за нуждите на подучастъка в кв. „Красно село“ – Ф. 479К (1931–1935);
наемането под наем на сгради за нуждите на Трети участък – Ф. 479К (1934–1940);
откриването и закриването на работилници и търговски заведения – Ф. 482К (1940,
40
1943); задържането и изселването на лица от еврейски произход – Ф. 482К (1943);

по личния състав – Ф. 488К (1943–1944) и др.
Заявления, дознания, предупредителни протоколи за криминални престъпле-
ния – Ф. 477К, 482К, 484К, 486К, 487К, 488К (1937–1944).
Рапорти от Десети столичен полицейски следовател и груповия началник
на Десета криминална група до началника на Столичната криминална полиция и
комисаря: по еврейските въпроси и за нарушения на обществения ред – Ф. 486К
(1944); за криминални произшествия – Ф. 482К (1940).
План на сградата на Трети столичен полицейски участък – Ф. 479К (1932).
Раздавателни списъци и ведомости за заплати на служители при участъците –
Ф. 477К, 478К, 479К, 481К, 482К, 483К, 484К, 485К, 486К, 487К, 488К (1898–1944).
Албум със снимки на полицейската стража при Трети столичен полицейски
участък – Ф. 479К (Б.д.).
„Полицейско дело“ – издание на държавната полиция – Ф. 488К (1943).
Позиви на Британските въздушни сили към българския народ – Ф. 484К (1943).
Районен комитет за стопански грижи

и обществена предвидливост – София
Ф. 1054К, 1 оп., 20 а.е., 0,45 л.м., 1916–1921 г.
На 15 март 1915 г. със Закон е създаден Централен комитет за стопански грижи и

обществена предвидливост за надзор върху продоволствието, потреблението и производ-
ството в България и за борба срещу спекулата. През 1917 г. ЦК е преименуван на Дирекция
за стопански грижи и обществена предвидливост при МВ и под непосредствения контрол
на МС. Органи на Дирекцията са Главната реквизиционна комисия, районните комитети,
регионалните реквизиционни комисии, резервните магазини. Районните комитети изпъл-
няват решенията, разпорежданията и наредбите на Дирекцията, изучават стопанските
нужди за стоки от първа необходимост, приемат и разпределят отпуснатите за населе-
нието стоки, управляват местните магазини за продажба на продукти, вземат мерки за
целесъобразното използване на хранителните запаси, следят за опазването на сложените
под забрана стоки от първа необходимост и ги изземват, съдействат за организирането
на засяването на земите в района, изпращат стоките, предназначени за други комитети
или учреждения в района или извън него и др. На 1 апр. 1921 г., поради изчерпването на
военновременните функции на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидли-
вост, е обявена нейната ликвидация, която приключва на 13 септ. 1928 г.
Протоколи от: заседания на районния комитет и на Постоянния съвет на Спе-

циалната комисия по прехраната към него; заседания на комисии за приемане на
добитък и месо за нуждите на столичното население; среща на Специалната комисия
по прехраната със Софийската околийска реквизиционна комисия за приемане на
добитък за месо (1916–1921).
Сведения за: получените животни за столичното население от софийския ре-
41
зервен интендантски магазин и от общините от софийска околия; реквизираните

от околийските реквизиционни комисии животни (1917–1919).
Преписки с БНБ, Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидли-
вост, районни комитети в страната, резервни магазини, месарски сдружения и др.
по финансови въпроси (1917–1920).
Заповедни книги на районния комитет и на Специалната комисия по прехра-
ната към него (1916–1921).
Околийски реквизиционни комисии

5 ф., 6 оп., 97 а.е., 1,45 л.м., 1916–1947 г.
Създадени по време на Първата световна война с цел да реквизират селскостопански

продукти, храни, добитък, превозни средства, сгради и др. за нуждите на армията. Дей-
ността им е регламентирана със Закона за реквизицията (ДВ, бр. 65 от 23 март 1939 г.).
Работят под ръководството на Главната реквизиционна комисия при МВ и Софийската
областна реквизиционна комисия. С ПМС от 1947 г. реквизициите се прекратяват и ко-
мисиите преустановяват дейността си.
Околийска реквизиционна комисия – с. Годеч

Ф. 749К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1941–1947 г.
Вж. и Ф. 555
Околийска реквизиционна комисия – Ихтиман

Ф. 199К, 2 оп., 28 а.е., 0,25 л.м., 1916–1944 г.
Вж. и Ф. 223
Околийска реквизиционна комисия – с. Новоселци

Ф. 589К, 1 оп., 29 а.е., 0,40 л.м., 1941–1944 г.
Вж. и Ф. 475
Околийска реквизиционна комисия – Самоков

Ф. 948К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1940–1944 г.
Вж. и Ф. 875
Околийска реквизиционна комисия – София

Ф. 1242К, 1 оп., 24 а.е., 0,40 л.м., 1939–1944 г.
Вж. и Ф. 1189
42
Окръжни, заповеди, писма от МВРНЗ, МВ и Софийската областна дирекция

за: личния състав и дейността на околийските реквизиционни комисии – Ф. 199К,
948К (1939–1944); въвеждането на бонови книжки – Ф. 948К (1943).
Протоколни книги и протоколи: от заседания на околийските реквизиционни
комисии – Ф. 199К, 749К, 948К, 1242К (1916–1947); за утвърждаването на уема
на притежателите на вършачки – Ф. 749К (1942); за реквизирането на вили в
Чамкория – Ф. 948К (1941); за връщането на реквизирани сгради и причинените
вреди – Ф. 948К (1941); за експедирането на реквизирана храна – Ф. 199К (1941 г.).
Книга за заповедите на Околийската реквизиционна комисия – София (1940–
1944).
Реквизиционен план на Околийската реквизиционна комисия – Ихтиман (1941).
Отчети: годишни за дейността на Околийската реквизиционна комисия – Ихти-
ман (1940–1944); за дейността на околийски и общински реквизиционни комисии и
селски общински управления по изпълнение наредбите за реквизицията – Ф. 1242К
(1941–1943).
Преписки с Главната реквизиционна комисия, Софийската областна дирек-
ция, Софийската областна реквизиционна комисия, общински реквизиционни
комисии, общински управления, Държавната младежка организация „Бранник“ и
др. за: реквизирането на вълна, добитък, зърнени храни, хранителни продукти и
др. (1940–1944); назначаването на персонал в околийските реквизиционни коми-
сии – Ф. 199К, 1242К (1939–1940); личния състав на Околийската реквизиционна
комисия – с. Годеч (1941–1943); реквизирането на почивни домове и вили в с. Банкя
(1943–1944) и др.
Сведения от: Околийската реквизиционна комисия – Ихтиман за реквизираните
стоки – брашно, зърнени и други храни, добитък, пистолети, за общата наличност
на хранителни, фуражни и други припаси, за произведените храни и др. – Ф. 199К
(1939–1941); Околийската реквизиционна комисия – София за обработваемата площ,
ливадите и добитъка (1943–1944); Околийската реквизиционна комисия – с. Годеч
за реквизираните и предадените храни на дирекция „Храноизнос“ (1942–1943).
Мобилизационни планове на околийски реквизиционни комисии – Ф. 199К,
1242К (1939–1940).
Доклади от членове на Околийската реквизиционна комисия – София за из-
вършените проверки в селски общински управления (1941).
Книга за нарядите на Околийската реквизиционна комисия – Ихтиман (1943–
1944).
Списъци: на училища, гаражи и други сгради в Самоков, реквизирани за нуж-
дите на германските войски – Ф. 948К (1941); за изплащане превоза на фураж чрез
реквизиран труд и превозни средства на частни лица – Ф. 1242К (1942).
Описи за изплатени суми за реквизирани храни – Ф. 749К (1941).
Актове на стопани, които не са предали определените количества зърнени
храни – Ф. 589К (1943–1944).
Ценоразпис на Главната реквизиционна комисия – Ф. 1242К (1941).
43
Дирекция на обществената обнова за Софийска област – София

Ф. 1438К, 1 оп., 43 а.е., 0,10 л.м., 1934–1935 г.
Създадена с Наредба-закон за обществена обнова (ДВ, бр. 54 от 9 юни 1934 г.) за

подготовка на гражданите „в духа на новите условия за народен и обществен живот“.
Подчинена е пряко на министър-председателя. Осъществява контрол върху печата, те-
атрите, кината, обществените прояви и събранията, пропагандира правителствената
политика за изграждане на държавата и обществото, участва в организирането на
младежки и професионални сдружения. Дейността ѝ се осъществява от щатни област-
ни и околийски дейци и доброволни сътрудници в отделните селища. От 1 юли 1935 г.,
с Наредба-закон за отменяне Наредбата-закон за обществена обнова, дейността ѝ е
прекратена, а функциите ѝ се поемат от различни министерства.
Окръжни и писма от МНП и Дирекцията на обществената обнова за: прилагане-

то на наредбите-закони за работническите професионални сдружения, професионал-
ното организиране на индустриалците, търговските и занаятчийските организации;
създаването на комитети на обществената обнова по селища; регламентирането на
членството в клоновите сдружения и разясняването на структурата и дейността на
Дирекцията на обществената обнова; абонамента и разпространението на вестни-
ците „Нови дни“ и „Пламък“ и списанията „Завети“ и „Летец“; съдействие при раз-
пространението на филма „Български Дунав“ и книгата „Четирите С-та“; контрола
върху печатните издания, беседите и младежките организации; реда за провеждане
на събрания; привличането на осведомители за обществените настроения; следене
дейността на народните университети и агитаторите на сп. „Земя“; контрола върху
дейността на въздържателното движение и младежките организации; ограничава-
нето на „партизанските прояви“; издирването на движими и недвижими имоти на
политически партии, прекратили дейността си и др. (1934–1935).
Правилници за: щатните и хонорувани областни и околийски деятели на Ди-
рекцията (1934); деловодството и архива при Дирекцията (1935).
Учредителни протоколи на комитети на обществената обнова в села от об-
ластта (1934–1935).
Програми и планове за: пропагандата и политическата просвета на жителите
на селата Правец и Правешка Лакавица; строителната и културно-просветната
дейност на общината в с. Литаково; учебна – на Народния университет в с. Долна
баня; за изнасяне на беседи в с. Калугерово (1934–1935).
Доклади на околийски деятели и кметове за: дейността на дирекциите на об-
новата в Ботевград и Ихтиман; отношението на населението към правителствената
политика и др. (1934–1935).
Списък на деятелите на обновата в областта [1935].
Сведения за културно-просветните беседи в община Вакарел (1935).
44
Списък на неанотираните фондове
Селско общинско управление – с. Доспей

Ф. 193К, 2 оп., 46 а.е., 1,00 л.м., 1896–1944 г.
Вж. и Ф. 216
Селско общинско управление – с. Лъджене

Ф. 306К, 1 оп., 64 а.е., 0,81 л.м., 1891–1944 г.
Вж. и Ф. 353
Съществува от 1886 г.
Селско общинско управление – с. Лъжене

Ф. 401К, 1 оп., 49 а.е., 0,75 л.м., 1899–1947 г.
Вж. и Ф. 346
Селско общинско управление – с. Липница

Ф. 409К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1939–1943 г.
Вж. и Ф. 339
Селско общинско управление – с. Осиковска Лакавица

Ф. 410К, 1 оп., 15 а.е., 0,15 л.м., 1891–1934 г.
Вж. и Ф. 342
Селско общинско управление – с. Боженица

Ф. 422К, 1 оп., 13 а.е., 0,15 л.м., 1943–1945 г.
Вж. и Ф. 344
Селско общинско управление – с. Говедарци

Ф. 432К, 1 оп., 49 а.е., 0,40 л.м., 1896–1942 г.
Вж. и Ф. 351
Селско общинско управление – с. Яна

Ф. 437К, 1 оп., 11 а.е., 0,17 л.м., 1923–1943 г.
Вж. и Ф. 356
Селско общинско управление – с. Калугерово

Ф. 459К, 1 оп., 44 а.е., 0,60 л.м., 1926–1952 г.
Вж. и Ф. 377
45
Селско общинско управление – с. Душанци

Ф. 460К, 1 оп., 17 а.е., 0,30 л.м., 1895 –1934 г.
Вж. и Ф. 380
Селско общинско управление – с. Гинци

Ф. 490К, 1 оп., 27 а.е., 0,30 л.м., 1908–1944 г.
Вж. и Ф. 386
Селско общинско управление – с. Вакарел

Ф. 493К, 2 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1935–1953 г.
Вж. и Ф. 388
Селско общинско управление – с. Петково

Ф. 494К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1934–1943 г.
Вж. и Ф. 389
Селско общинско управление – с. Мусачево

Ф. 498К, 1 оп., 18 а.е., 0,30 л.м., 1903–1945 г.
Вж. и Ф. 393
Селско общинско управление – с. Белопопци

Ф. 502К, 1 оп., 18 а.е., 0,40 л.м., 1910–1937 г.
Вж. и Ф. 404
Селско общинско управление – с. Новачене

Ф. 505К, 1 оп., 45 а.е., 0,60 л.м., 1925–1943 г.
Вж. и Ф. 423
Селско общинско управление – с. Кумарица

Ф. 506К, 2 оп., 48 а.е., 0,85 л.м., 1895–1944 г.
Вж. и Ф. 406
Селско общинско управление – с. Неделище

Ф. 511К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1940–1944 г.
Вж. и Ф. 403
46
Селско общинско управление – с. Горна Василица

Ф. 547К, 2 оп., 55 а.е., 0,40 л.м., 1900–1940 г.
Вж. и Ф. 1024
Селско общинско управление – с. Долна баня

Ф. 548К, 3 оп., 75 а.е., 1,40 л.м., 1894–1944 г.
Вж. и Ф. 892
Селско общинско управление – с. Голак

Ф. 549К, 2 оп., 60 а.е., 0,57 л.м., 1900–1940 г.
Селско общинско управление – с. Долна Василица

Ф. 550К, 2 оп., 70 а.е., 0,70 л.м., 1900–1941 г.
Селско общинско управление – с. Литаково

Ф. 586К, 1 оп., 20 а.е., 0,40 л.м., 1899–1946 г.
Вж. и Ф. 460
Селско общинско управление – с. Скравена

Ф. 587К, 1 оп., 12 а.е., 0,30 л.м., 1922–1947 г.
Вж. и Ф. 461
Селско общинско управление – с. Равнище

Ф. 604К, 1 оп., 36 а.е., 0,80 л.м., 1888–1937 г.
Вж. и Ф. 494
Селско общинско управление – с. Видраре

Ф. 606К, 1 оп., 41 а.е., 0,60 л.м., 1915–1948 г.
Вж. и Ф. 496
Селско общинско управление – с. Голема Раковица

Ф. 646К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1917–1944 г.
Вж. и Ф. 536
Селско общинско управление – с. Доганово

Ф. 647К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1926–1944 г.
Вж. и Ф. 424
47
Околийско комисарство по снабдяването – с. Годеч

Ф. 752К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1936–1946 г.
Селско общинско управление – с. Мухово

Ф. 755К, 1 оп., 66 а.е., 0,80 л.м., 1896–1943 г.
Вж. и Ф. 560
Селско общинско управление – с. Стамболово

Ф. 786К, 1 оп., 4 а.е., 0,15 л.м., 1920–1932 г.
Селско общинско управление – с. Бракьовци

Ф. 806К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1923–1934 г.
Общинско управление – Гара Бов

Ф. 811К, 1 оп., 54 а.е., 0,80 л.м., 1901–1946 г.
Вж. и Ф. 626
Селско общинско управление – с. Голяновци

Ф. 817К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1923–1933 г.
Селско общинско управление – с. Ковачевци

Ф. 874К, 1 оп., 51 а.е., 1,00 л.м., 1897–1944 г.
Вж. и Ф. 714
Селско общинско управление – с. Ярлово

Ф. 875К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1912–1942 г.
Вж. и Ф. 713
Селско общинско управление – с. Поповяне

Ф. 876К, 1 оп., 31 а.е., 0,40 л.м., 1898–1935 г.
Вж. и Ф. 712
Селско общинско управление – с. Чуйпетлово

Ф. 877К, 1 оп., 12 а.е., 0,20 л.м., 1920–1934 г.
Селско общинско управление – с. Осоица

Ф. 908К, 2 оп., 20 а.е., 0,40 л.м., 1878–1930 г.
Вж. и Ф. 756
48
Селско общинско управление – с. Саранци

Ф. 909К, 1 оп., 22 а.е., 0,20 л.м., 1931–1944 г.
Вж. и Ф. 617
Селско общинско управление – с. Казичене

Ф. 942К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1922–1944 г.
Вж. и Ф. 863
Селско общинско управление – с. Връбница

Ф. 943К, 1 оп., 77 а.е., 1,20 л.м., 1907–1945 г.
Вж. и Ф. 844
Селско общинско управление – с. Орландовци

Ф. 944К, 1 оп., 40 а.е., 0,60 л.м., 1920–1944 г.
Селско общинско управление – с. Мировяне

Ф. 945К, 1 оп., 12 а.е., 0,30 л.м., 1924–1934 г.
Вж. и Ф. 842
Селско общинско управление – с. Очуша

Ф. 946К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1923–1932 г.
Вж. и Ф. 887
Селско общинско управление – с. Шишманово

Ф. 949К, 2 оп., 54 а.е., 1,30 л.м., 1893–1944 г.
Вж. и Ф. 881
Окръжна постоянна комисия – София

Ф. 955К, 1 оп., 34 а.е., 0,60 л.м., 1911–1939 г.
Селско общинско управление – с. Хераково

Ф. 958К, 1 оп., 23 а.е., 0,80 л.м., 1901–1945 г.
Вж. и Ф. 877
Селско общинско управление – с. Драгалевци

Ф. 976К, 2 оп., 33 а.е., 0,65 л.м., 1894–1934 г.
49
Селско общинско управление – с. Симеоново

Ф. 977К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1927–1934 г.
Селско общинско управление – с. Бистрица

Ф. 978К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1939–1944 г.
Вж. и Ф. 940
Селско общинско управление – с. Горна баня

Ф. 979К, 2 оп., 77 а.е., 1,70 л.м., 1910–1939 г.
Селско общинско управление – с. Бусманци

Ф. 981К, 1 оп., 26 а.е., 0,40 л.м., 1923–1944 г.
Селско общинско управление – с. Долни Богров

Ф. 982К, 1 оп., 46 а.е., 0,40 л.м., 1909–1945 г.
Вж. и Ф. 933
Селско общинско управление – с. Слатина

Ф. 988К, 2 оп., 89 а.е., 1,70 л.м., 1894–1937 г.
Селско общинско управление – с. Доброславци

Ф. 1000К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1908–1935 г.
Вж. и Ф. 985
Селско общинско управление – с. Мрамор

Ф. 1003К, 1 оп., 43 а.е., 0,80 л.м., 1929–1944 г.
Вж. и Ф. 991
Селско общинско управление – с. Продановци

Ф. 1013К, 1 оп., 35 а.е., 0,55 л.м., 1933–1945 г.
Селско общинско управление – с. Махала (Марица)

Ф. 1042К, 3 оп., 319 а.е., 4,20 л.м., 1882–1934 г.
Вж. и Ф. 1019
Селско общинско управление – с. Княжево

Ф. 1215К, 1 оп., 36 а.е., 0,60 л.м., 1890–1937 г.
50
Селско общинско управление – с. Иваняне

Ф. 1233К, 1 оп., 36 а.е., 0,40 л.м., 1937–1944 г.
Вж. и Ф. 1168
Областна реквизиционна комисия – София

Ф. 1243К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1939–1944 г.
Селско общинско управление – с. Маджаре

Ф. 1286К, 2 оп., 34 а.е., 0,50 л.м., 1913–1944 г.
Селско общинско управление – с. Бели Искър

Ф. 1287К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1911–1935 г.
Вж. и Ф. 882
Селско общинско управление – с. Доспей махала

Ф. 1288К, 1 оп., 20 а.е., 0,40 л.м., 1922–1939 г.
Вж. и Ф. 216
Селско общинско управление – с. Челопеч

Ф. 1356К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1905–1938 г.
Вж. и Ф. 2069
Селско общинско управление – с. Василовци

Ф. 1371К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1919–1934 г.
Вж. и Ф. 607
Селско общинско управление – с. Алдомировци

Ф. 1384К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1928–1944 г.
Вж. и Ф. 871
Селско общинско управление – с. Курило

Ф. 1386К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1936–1944 г.
Вж. и Ф. 2285
51
ІІ. ПРАВОСЪДИЕ
Софийски областен съд

Ф. 3К, 8 оп., 10 979 а.е., 92,53 л.м., 1879–1959 г.
Вж. и Ф. 55
Създаден като областен или губернски съд през 1878 г. по силата на Временни
правила за устройството на съдебната част в България, утвърдени от княз Александър
Дондуков-Корсаков на 24 авг. 1878 г. Преименуван на Окръжен съд с приемането на Закона
за устройство на съдилищата в България от 1880 г. Със Закона за устройство на съди-
лищата от 1934 г. става Областен съд. Териториалната му подсъдност обхваща част
от Софийска област. Съобразно административното деление от 1949 г. е преименуван
на Софийски окръжен съд, а статутът му е определен със Закона за устройството на
съдилищата от 1952 г.
Фирмени дела на: културно-просветни, благотворителни, професионални,

търговски, студентски, религиозни, политически, женски, въздържателни, спортни,
туристически, ловно-рибарски и землячески дружества и организации, читалища,
банки, кооперации, кооперативни съюзи, централи, взаимоспомагателни каси, ор-
ганизации на запасни военни чинове, опълченци, представители на малцинствата
и чужденците в България (1885–1959).
Граждански, наказателни, административни, изборни, горски и търговски
дела (1895–1956).
Наказателно дело от общ характер по убийството на Стефан Стамболов
(1895–1896).
Гражданско дело между арх. Борис Чернев и проф. Адолф Мусман за изработ-
ването на генералния градоустройствен план на София (1937–1946).
Политически дела срещу: Александър Цанков за незаконни политически
действия (1936–1939); Никола Петков за политическа пропаганда (1941–1942) и др.
Решения на Софийския апелативен съд по дисциплинарни дела (1882–1915).
Дневник на Мара Белчева [1923].
Протоколи: от заседания на Столичното общинско управление за дейността на
Дирекцията на трамваите и осветлението (1934–1939); на експертна комисия по про-
верка балансите на „Електрическо дружество за София и България“ (1935–[1939]).
Крепостни актове (1879–1906).
Правилници за: доставяне на електрическа енергия и двигателна сила в София
(1935); вътрешния ред на заседанията на СОС [1937–1941].
Сборник от договорни книжа между Столична община и концесионерите на
електроснабдяването и трамваите в София (1930).
Наредба за финансовата дейност на ВМРО (1934).
52
Софийски апелативен съд

Ф. 90К, 1 оп., 1230 а.е., 20,00 л.м., 1878–1945 г.
Вж. и Ф. 3К
Учреден със Закона за устройството на съдилищата в България от 1880 г. Разглежда

и пререшава наказателни и граждански дела по жалби или протести. Състои се от две
отделения – гражданско и наказателно. Закрит със Закона за закриване на апелативните
съдилища (ДВ, бр. 289 от 12 дек. 1947 г.).
Окръжни на МП за: постройка на съдебни сгради в страната и прилагане на

Закона за гербовия налог (1922–1927); правилното тълкуване на Закона за избиране
на народни представители (1938); районирането на съдилищата (1942) и др.
Протоколи: на Видинския областен съд (1878–1881); от заседания на Углавното
отделение при Софийския апелативен съд (1920–1921); на Гражданското отделение
при Софийския апелативен съд (1923–1924) и др.
Доклади от прокурора при Софийския апелативен съд за броя на осъдителните
присъди (1941–1942).
Политически, граждански, наказателни и углавни дела (1895–1945).
Дела за конфискации срещу: Р. Радев (1919–1926); Александър Стамболийски
(1923–1927); Константин Муравиев (1924–1938) и др.
Следствени дела срещу: Д. Тошков (1920–1921); Хр. Стоянов и Стоян Омар-
чевски (1923–1926); Марко Турлаков (1927–1928); членове на ВМРО (1935) и др.
Канцеларски дела на МП за: разпит на свидетели; съдебни конвенции между
България и Румъния, България и Чехословакия; прилагане Закона и правилника по
нотариалната служба; възобновяване на консулската конвенция между България и
Унгария (1925–1928) и др.
Резолюции на: Софийския апелативен съд за потвърждаване и отмяна на при-
съди (1880–1881); мирови съдилища (1927–1928).
Присъди на: Софийския апелативен съд по углавни дела (1881–1924); съдеб-
ната секция от ЦК за стопански грижи и обществена предвидливост (1916–1921).
Преписки с Дирекцията на полицията, прокурора при Софийския апелативен
съд, Главната дирекция на железниците и пристанищата за: задържането на кому-
нисти (1935); събраните доказателства по дела, които са унищожени (1881–1919);
подправянето на гербови марки (1940–1941); углавните дела (1901–1906); доста-
вянето на вагони и локомотиви за теснолинейна жп линия (1920–1921).
Писма и телеграми от: 36-то полково военно окръжие – Оряхово до кмета на
с. Долна Гнойница, Врачанско за издаване на удостоверения на опълченци (1913);
окръжния управител на Враца до Околийско управление – Оряхово за предаване
на облекла и оръжие на доброволци от отряда „Сливница“ за военните действия
при Чаталджа, Турция (1913).
Искови молби на частни лица (1930–1944).
53
Апелативни жалби от: Иван Балабанов (1926); арестанти, обвинени в подпра-

вяне на парични знаци (1926).
Обдукционални книги (книги за извършените аутопсии) на Александровската
болница (1897–1900).
Планове и чертежи по строежа на трамвайното депо в кв. „Красно село“ (1934).
Околийски съдилища
3 ф., 4 оп., 191 а.е., 2,20 л.м., 1905–1944 г.
Създадени като мирови съдилища в края на ХІХ в. Със Закона за устройство на съ-
дилищата от 1934 г. са трансформирани в околийски съдилища, като компетенциите им
се разширяват. Разрешават граждански спорове, разглеждат наказателни дела и дела
от общ характер, оформят документи по покупко-продажби и др. Към тях съществуват
съдебно-изпълнителски служби и нотариални отделения. Действат до 1944 г.
Околийски съд – Пирдоп

Ф. 537К, 2 оп., 73 а.е., 0,80 л.м., 1906–1943 г.
Вж. и Ф. 2052
Окръжни на МП по дейността (1939–1942).

Статистически отчети (1939–1943).
Полицейски преписки (1940–1943).
Бирнически удостоверения (1941–1943).
Канцеларски дела на съдебно-изпълнителската служба (1940–1943).
Срочни книги за наказателни и граждански дела (1939–1943).
Крепостни и нотариални актове, разделителни протоколи, кръщелни свиде-
телства и др. (1906–1935).
Околийски съд – Самоков

Ф. 1126К, 1 оп., 108 а.е., 1,20 л.м., 1927–1944 г.
Вж. и Ф. 1076
Окръжни на МП по дейността (1935–1936).

Граждански и наказателни дела: за нарушаване на владение (1934–1944); за
собственост върху недвижими имоти (1934–1944); по искове за суми (1934–1942);
за делби (1927–1944); за унищожаване на крепостен акт (1936); за оценителна
комисия (1940–1943) и др.
Заявления на кандидатите за народни представители в ХХІV ОНС (1938).
54
Околийски съд – Сливница

Ф. 1346К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1905–1944 г.
Вж. и Ф. 2023
Статистически сведения за работата на съда (1939–1944).

Фирмени дела на: кредитните кооперации „Орало“ – с. Драгоман (1914–1934),
„Борба“ – с. Драгоман (1905–1937), „Съгласие“ – с. Опицвет (1920–1941), „Напре-
дък“ – с. Богьовци (1920–1941), „Съгласие“ – с. Липинци (1929–1941); Сливниш-
ката популярна банка (1925–1938); Земеделското дружество „Орало“ (1935–1941).
Софийска адвокатска колегия

Ф. 1388К, 1 оп., 104 а.е., 1,20 л.м., 1895–1972 г.
Вж. и Ф. 2292
Създадена през 1878 г. През 1898 г., със Закона за адвокатите, е създаден Софийски-
ят адвокатски съвет. След 1944 г. статутът на адвокатурата се урежда със Закона за
адвокатите от 1947 г. С Указ на Президиума на НС от 1952 г. е създаден Съвет на Со-
фийската адвокатска колегия. Колегията свиква и провежда общи събрания, води списъка
на адвокатите, организира стажа и осъществява служебната им защита, осъществява
дисциплинарен контрол.
Наредби на Висшия адвокатски съвет и Софийския адвокатски съвет за:

допускането до адвокатска практика, стажа на адвокатите, явяването в съда и др.
(1934–1942); отсъствието при военно обучение, организирането на безплатна за-
щита, присъждането на званието „почетен адвокат“ и др. (1926–1939).
Предложения за изменение на Правилника за осигуряване на адвокатите (1940).
Протоколи от: заседания на Съвета на Софийската адвокатска колегия (1920 –
1944) и Контролната комисия при колегията (1927–1951).
Преброителни листове, протоколи, списъци, пълномощни, бюлетини от избори
на Софийския адвокатски съвет (1922–1943).
Книга-списък на: адвокатите при Софийската адвокатска колегия (1925–1934);
стажантите при колегията (1925–1942); просбописците, ходатаите и служителите
(1925–1928).
Преписки с МП, софийската община и др. за евакуацията на адвокатите (1944).
Отчети: на УС на касата на колегията за периода 1936–1943 г. (1937–1945);
за дейността на Х ОНС (1899); на Софийския адвокатски съвет за 1927–1928 г. и
1940–1941 г. (1928, 1941).
Удостоверения, молби, писма, служебен доклад от Софийския адвокатски
съвет и адвокати за: свикването на извънредно общо събрание (1939); отменянето
на глоби поради неучастие в изборите (1941–1942); назначаването на служебна
защита по бедност (1943).
55
Досие по дисциплинарно дело срещу адвоката Александър Петрунов (1937).

Анкетна преписка по инцидента с проф. Любен Диков във Върховния съд на
22 ноем. 1937 г. (1937–1938).
Годишни баланси за 1939–1943 г. (1940–1943).
Книги: за финансовото състояние (1920–1921); библиотечна (1900).
Ситуация на сметките (1944).
Служебни досиета (1895–1972).
Софийски затвор
Ф. 1373К, 1 оп., 1592 а.е., 7,60 л.м., 1928–1944 г.
Вж. и Ф. 2219
Съществува от 1911 г. Изпълнява наказанието „лишаване от свобода“. Ръковод-

ството и контролът върху дейността му се осъществяват от МВРНЗ. Продължава да
действа и след 1944 г.
Списъци и досиета на постъпилите в затвора, осъдени за криминални престъп-

ления и освободените – поради навършване на 70-годишна възраст (1928–1944).
Поправителен институт „Дом на човещината“ –

кв. „Красно село“, София
Ф. 1368К, 1 оп., 14 а.е., 0,18 л.м., [1925]–1932 г.
Открит вероятно през 1925 г. за въдворяване на малолетни и непълнолетни прес-

тъпници от 10 до 18-годишна възраст. Целта му е да отделя малолетните престъпници
от съжителство със закоравелите затворници в околийските и окръжните затвори, да
проучва причините за извършените от тях престъпления, да полага грижи за превъзпи-
танието им, да им дава общо и професионално образование с практическа насоченост. В
дома функционират общообразователно училище, професионални работилници и модерно
стопанство.
Правилници за вътрешния ред и работата в дърводелската работилница и за

приемането и изпълнението на частни поръчки в дърводелската работилница [1925].
Доклад от счетоводителя на Дружеството за борба с детската престъпност до
УС на дружеството за ведомствената подчиненост на дома (1928).
Писма до МНП, МТПТ, МЗДИ, МВ, Българското дружество „Червен кръст“: за
учебно-възпитателната дейност (1932); по организационни въпроси (1931–1932);
за отпускането на помощ за дома [1930].
Доноси и обяснения за злоупотреби в работилниците на дома ([1929]–1931).
Седмична програма за учебната 1931–1932 г. (1932).
56
Дневен режим на дома [1930].

Списък на възпитаниците, работещи в стопанството на дома (1932).
Отчети за приходите и разходите за 1930–1931 г. (1931).
Колекция „Адвокатски досиета на дела“

Ф. 1403К, 1 оп., 618 а.е., 2,60 л.м., 1924–1944 г.
Съдържа документи, свързани с адвокатската практика на Борис Жеков Минков,

Вергил Димов Вергилов и Борис Петров Наумов и др.
Наказателни дела (1937–1941).

Обвинителни актове: по следствено дело срещу защитниците на Димитър Ги-
чев заради показанията им в полицията (1937–1938); на прокурори при Софийския,
Плевенския и Шуменския военно-полеви съд срещу лица, обвинени в комунисти-
ческа дейност (1943–1944) и др.
Съдебни преписки по: граждански дела, заведени по ЗЗД и ЗЗН от Арманд
Челеби Фархи и Давид Елазаров (1940–1941); бракоразводни дела (1939–1942);
наказателно дело срещу Нино Станев Вутов от с. Джурово за предумишлено убий-
ство на майка му (1938–1940); търговски дела (1924–1943). Преписки на Борис
Минков: с кмета на Етрополе за продажбата на общинска гора за експлоатация на
международен концерн (1937); с пълномощника на Люба Генадиева и наследниците
на проф. Асен Младенов за спора им по издаването на френско-български речник
(1941–1942).
Писма: от Дирекция на полицията до министъра на външните работи и до
областни полицейски началници за: лица, на които не се разрешава влизане в пре-
делите на България (1942); отстраняване на нередности, осигуряване на униформи
и др. (1943–1944); от Хаим Комфорти до Вергил Димов за съдебната защита на
Алберт Варсано (1943); от Борис Минков до фирми за уреждане на задължения
(1935–1941); от Борис Наумов до Комисарството по еврейските въпроси за задъл-
жения на лица от еврейски произход (1942–1943) и др.
Бележки на Вергил Димов по наказателно дело (1936).
Заявления от: инж. Христов до министъра на войната Теодоси Даскалов срещу
продажбата на некачествен гьон от фабрика „Апис“ на Главното интендантство
(1941); Минко Райковски до министъра на земеделието и държавните имоти Иван
Багрянов за отпускане на държавно място за строеж на път (1940); Асен Илиев до
Софийския военно-полеви съд против обвинението срещу него за участие в кому-
нистическа акция (1942) и др.
Молби от: Борислав Анжелов до Областния съд в Бургас за признаване на пра-
во съгласно чл. 33 от ЗЗН (1941); Илия Денев до началника на Морското училище
във Варна за отмяна на наказание (1941); граждани до цар Борис ІІІ и министъра
на войната за отмяна на наказания и присъди (1942–1943); Васил Глендерски до
министъра на войната за отпускане на парична помощ (1942); Лала Цекова до ми-
57
нистъра на войната ген. Никола Михов за отмяна на смъртната присъда на съпруга

ѝ (1943); Шарлота Грауер до комисаря по еврейските въпроси за изключването
ѝ от категорията на лицата, подлежащи на ограничения като евреи (1942); сем.
Акмаджови до Околийския съд в с. Бобошево, Кюстендилско за осиновяване на
малолетно дете (1941) и др.
Жалби от: Вергил Димов до прокурора при Шуменския областен съд срещу
Иван Йорданов за нанесена обида (1943); Йордан Тодоров до министъра на народ-
ното просвещение против решението на Учителския съвет на Поповската гимназия
за изключване на ученик заради политическа дейност (1942) и др.
Телеграми и визитни картички от довереници на Вергил Димов (1939–1942).
Протоколи от: комисия на БДЖ за дерайлирал влак между с. Калотина и Цари-
брод (1941); разпит на младежи в Копривщица, обвинени за комунистическа дейност
(1942); заседание на Софийския епархийски духовен съвет по бракоразводно дело
на проф. д-р Методи Попов (1943); годишно събрание на етажната собственост
„Докторски паметник“ и упътване за начина на снабдяване на гражданите с дома-
кински книжки и разпределителни карти (1941–1943).
Присъда на Софийския военнополеви съд срещу лица заради комунистическата
им дейност (1942).
Наказателно постановление срещу свещеник Никола Димитров за непредадено
от него жито (Б.д.).
Завещания на: Витали Арон Арав (1931); Сотир Матов Китанов (1939).
Нотариални актове и скици на недвижими имоти (1928–1942).
Устав на Българското земеделско народно кооперативно дружество „Земле-
делец“ (1932).
58
ІІІ. ОБЩЕСТВЕНИ, КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИ,

БЛАГОТВОРИТЕЛНИ, ПРОФЕСИОНАЛНИ
И ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ И СДРУЖЕНИЯ
Общо сдружение на индустрията – София

Ф. 1434К, 1 оп., 123 а.е., 0,40 л.м., 1933–1947 г.
Създадено на 1 февр. 1920 г. под името Общо сдружение на индустриалците – София

като поделение на Общия съюз на българските индустриалци. Обхваща предприятия от
Софийска, Новоселска, Ихтиманска, Ботевградска, Пирдопска, Радомирска, Кюстендилска,
Дупнишка, Брезнишка, Трънска, Годечка, Пиротска, Светиврачка, Царибродска, Петричка,
Горноджумайска, Босилеградска околия. Целта му е да подпомага дейността на индус-
триалните предприятия в снабдяването им със суровини и материали, да настоява за
данъчни облекчения и други мерки за покровителство на индустрията пред държавните
институции и др. Висш орган на сдружението е Общото събрание, което избира УС и
ПС. През окт. 1944 г. променя името си на Общо сдружение на индустрията – София и
включва Софийска и Горноджумайска област без Самоковска околия. Сдружението раз-
вива активна обществена и благотворителна дейност. Негови представители участват
и в дейността на СОС, Софийската инспекция по труда, Областния стопански съвет,
комисии към Данъчното управление и др. Няма данни кога прекратява дейността си.
Окръжни, заповед, възвание на МИЗ, Дирекцията на търговията, индустрията

и занаятите, Дирекцията на професиите, ОСБИ и ОСИ – София за: прилагането на
Закона за професионално организиране на индустриалците; празнуването на Пър-
ви май; уреждането на международни мострени панаири, участието на български
производители на мострените панаири в Пловдив и Прага; учредяването на АД
„Българска промишленост“; разясняването на Закона за професионалното сдружа-
ване и правата на работниците; подпомагането пострадалите от наводнението във
Видин; преговорите между български и германски индустриалци; създаването на
комитети на ОФ в предприятия и клонови съюзи и подкрепата на кандидатите на
ОФ в избори; участието в „Заема на свободата“; подпомагането на правителството
в борбата му със спекулата; създаването на фонд „Индустриализация, електри-
фикация и напояване“; организирането на промишлени курсове; състоянието на
столовите към предприятията; набирането на бригадири; събирането на суми за
фонд „Паметник на Съветската армия“; отпускането на стипендии на студенти с
технически специалности; членството на предприятията в БЧК; издаването на сп.
„Индустрия“; подпомагането на дейността на Благотворителния комитет „Майка
и дете“; укрепването на трудовата дисциплина и откриването на представителство
на Централно-европейската търговска камара в България; участието в томбола за
подпомагане на бригадирското движение; издръжката на деца, чиито родители са
загинали в борбата против фашизма и в Отечествената война и др. (1935–1947).
Позив до индустриалците и служителите в Софийска и Горноджумайска об-
59
ласт за участие в посрещането на делегацията от Югославия начело с Йосип Броз

Тито (1947).
Протоколи: от събрания на сдружението за избор на ръководство, представи-
тели в СОС, комисии и държавни органи; на сдружението за възстановяването на
предприятия, пострадали от въздушни нападения и др.; от среща на българо-гер-
мански индустриални комисии във Виена (1941–1946).
Годишни отчети за дейността на УС на сдружението (1941–1947).
Сведения: от анкета за възникването на сдружението, броя на членовете
и състава на ръководството на ОСИ – София; за индустриалните предприятия,
членуващи в сдружението или в клоновите съюзи с данни за местонахождението,
бюджетните им сметки и др.; от годишни статистики за производствената дейност
и членовете на сдружението; за нанесените щети на индустриални предприятия от
въздушните нападения над София; за раздадените награди на работници по случай
Първи май (1943–1947).
Преписки с: ОСБИ за ликвидирането и сливането на сдружения; „Гранатоид“
за отказването му от членство в сдружението с данни за историята на ОСБИ; Об-
ластната стопанска камара за награждаването на индустриалци; военното поделение
в Елхово за раздаването на подаръци на войниците за Рождество Христово и Нова
година; Благотворителния комитет „Майка и дете“ за отпускането на суми за раз-
криване на нови детски ясли в София; ЦК на Помощната организация, с членове
на сдружението и с предприятия за поемане на шефство над деца на загинали в
борбата против фашизма; Софийския областен комитет на ОФ за подпомагането
на културно-просветните инициативи на ОФ и др. (1941–1947).
Писма от ОСБИ, ОСИ – София, акционерни дружества и индустриални
предприятия до: МЗДИ, МТПТ, МТП, МФ, МВР, МВ, СГО, Областния комитет на
ОФ, Помощната организация, ректора на Държавната политехника, Областната
стопанска камара, Инспекцията по труда, Института за обществено осигуряване
за: промяната на ПМС за развитието на индустриалните предприятия в София;
промените в наименованията и уставите на акционерни дружества и индустриални
предприятия; нанесените щети от бомбардировките над София; организирането
на коледни тържества за децата на работниците; подпомагането на пострадали от
наводнения; издръжката на студенти, деца на работници в индустриални предпри-
ятия; създаването на Българско индустриално кооперативно взаимно-застрахова-
телно дружество; внасянето на средства за отбелязване на годишнина от Великата
октомврийска социалистическа революция в Русия; завръщането в България на
Витали Калдерон, специалист в производството на кожи; оставянето на работа на
специалисти и акционери от еврейски произход; участието на предприятия в „Заема
на свободата“; собствеността на сдружението; освобождаването на индустриалците
от някои данъци и даването на финансови облекчения на предприятията, пострада-
ли от въздушните нападения над София; слабата дисциплина сред работниците и
опасността от саботажи; неизплатените осигурителни вноски на членове на сдру-
жението и др. (1938–1947). Писмо от фирма „Вилиам Кьоше“ – Австрия до ОСБИ
с предложения за внос на артикули от Европа и Южна Америка (1947).
Списъци на: членовете на Сдружението на книгоиздателите и книжарите в
60
България към 15 септ. 1933 г.; представителите на Италианската конфедерация

на индустрията, гостуващи на ОСИ – София и реч, произнесена на официалната
вечеря в тяхна чест; членовете на сдружението, определени за участие в Комитета
за нормиране на цените и борба със спекулата при Столичното комисарство по
продоволствието; индустриалните предприятия, членове на сдружението, внесли
парични суми за българските войници, за пострадалите от наводнението във Видин
и за „Заема на свободата“ (1933–1945).
Анкетни листове на индустриални предприятия с данни за производствената
им дейност (1937).
Покани от ОСИ – София за посещение на Пловдивския панаир с приложен
списък на поканените гости (1943).
Апел на УС на ОСБИ към българските граждани за подкрепа на кандидатите
на ОФ в изборите за ВНС (1946).
Телеграми: поздравителна до Симеон ІІ по повод провъзгласяването му за цар;
съболезнователни до княз Кирил Преславски и царица Йоанна по повод смъртта
на цар Борис ІІІ (1943).
Карта за обществено осигуряване на ОСИ – София (1941). Лична осигурителна
карта на Стефан Байданов – секретар на ОСИ – София (1941).
Занаятчийски сдружения
10 ф., 11 оп., 275 а.е., 4,20 л.м., 1840–1951 г.
Провеждат стопанската политика на държавата за коопериране на частните зана-

ятчии от различните браншове и защитават професионалните интереси на членовете си.
Организират занаятчиите, улесняват кредитирането на членовете си, намират работа
на безработни занаятчии, събират средства за нуждаещи се членове на сдруженията,
подпомагат бедни и ученици, съдействат за отстраняване на незаконната конкуренция
и за изглаждане на споровете чрез създаването на помирителни комисии. Набират сред-
ства от задължителни вноски, дарения, помощи и др. Членовете им са действителни,
почетни, благодетелни, редовни и нередовни. През 1950 г., по решение на ОРПС, повечето
от занаятчийските сдружения се саморазпускат.
Българско обущарско дружество „Развитие“ – Етрополе

Ф. 121К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1864–1951 г.
Създадено ок. 1863 г. като Папукчийски еснаф. От 1891 г. е Българско обущарско
дружество „Развитие“.
Строително-столарско занаятчийско сдружение – Самоков

Ф. 82К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1911–1944 г.
61
Общо занаятчийско сдружение – Самоков

Ф. 83К, 1 оп., 22 а.е., 0,20 л.м., 1920–1948 г.
Околийско занаятчийско сдружение – Самоков

Ф. 85К, 2 оп., 32 а.е., 0,50 л.м., 1936–1944 г.
Калпако-кожухарско занаятчийско сдружение – Самоков

Ф. 87К, 1 оп., 14 а.е., 0,30 л.м., 1885–1944 г.
Дюлгерско еснафско сдружение – Самоков

Ф. 88К, 1 оп., 69 а.е., 0,60 л.м., 1840–1944 г.
Създадено преди 1878 г.
Столарско-стругарско и резбарско сдружение – София

Ф. 151К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1898–1941 г.
Браншово градоустройствено занаятчийско сдружение – София

Ф. 213К, 1 оп., 16 а.е., 0,20 л.м., 1930–1945 г.
Кооперативно бакалско сдружение – София

Ф. 363К, 1 оп., 62 а.е., 1,50 л.м., 1912–1950 г.
Съществува до 1944 г.
Търговско зеленчуко-овощарско сдружение – клон София

Ф. 1435К, 1 оп., 34 а.е., 0,30 л.м., 1931–1943 г.
Закон и изменения към него за облекчаване на продоволствието и намаляване

на скъпотията – Ф. 1435К (1924, 1936).
Окръжни, заповеди, наредби, писма, бюлетини, заявления, съобщения, телегра-
ми и др. от: МТПТ, областния инспектор при МНС, СТИК, Областната стопанска
камара – София, ГДНЗ, СГО, Столичното комисарство по снабдяването, Българ-
ския еснафски съюз, Съюза на занаятчийските и професионалните сдружения в
България, Общия съюз на българските занаятчии, Българския занаятчийски съюз,
ОСБТ, Софийското общо търговско сдружение и др. за дейността на сдруженията,
определянето на цени на занаятчийските услуги и др. (1906–1948).
Устави на сдружения – Ф. 87К, 88К, 121К (1887, 1891).
Правилници за: надзора върху плодовете, зеленчуците, овощията, избите и
62
получените от тях продукти; работата на УС, Помирителната комисия и Вагонната

служба при Търговското зеленчуко-овощарско сдружение – клон София; вътрешния
ред и управлението на тържището за плодове и зеленчуци в София. Наредба и пра-
вилник на Търговското зеленчуко-овощарско сдружение – клон София за издаване
на карти за право на покупка на плодове и зеленчуци от „Солни пазар“ – София и
др. (1926–1940).
Протоколи от заседания на ръководните органи на сдруженията и от общи
събрания (1898–1951).
Годишни отчети за дейността на сдруженията – Ф. 82К, 363К, 1435К (1923–
1945).
Преписки с МТПТ, Общия съюз на българските занаятчии, БЗКБ, СТИК, Сто-
личното комисарство по снабдяването, Общото занаятчийско сдружение – София
и др. по дейността на дружествата, организирането на занаятчийски курсове и
др. – Ф. 82К, 213К (1938–1942).
Писма от Търговското зеленчуко-овощарско сдружение в София до минис-
тър-председателя, МВРНЗ, Дирекцията на труда, Столичната община, Съюза на
българските търговци, СТИК, кредитни кооперации, свободни търговци и др. по
Петиция на български занаятчии до ХІІІ ОНС – Ф. 88К (1906).
Изложение от УС на дружеството до МТПТ за определяне цените на плодовете
и зеленчуците – Ф. 1435К (1938).
Списъци на членовете на Самоковското дюлгерско еснафско сдружение и
Софийското търговско зеленчуко-овощарско сдружение с еврейски произход
(1907–1921, 1929–1933, 1941).
Декларации на евреи, членове на Софийското търговско зеленчуко-овощарско
сдружение и на други занаятчии за финансовото им състояние и облагането им с
данък „занятие“ (1936–1943).
Заявления от членове на сдружения за вземането на мерки срещу търговци,
нечленуващи в сдруженията, разпространителите на неверни слухове за дейността
на сдруженията и за издаване на удостоверения за упражняване на търговска дей-
ност – Ф. 363К, 1435К (1933–1942).
Книги за вписване на членския внос в Дюлгерското еснафско сдружение –
Самоков (1882, 1894).
Майсторски свидетелства на членове на Дюлгерското еснафско сдружение –
Самоков (1907).
Приходно-разходна книга с имената на майсторите и калфите в Дюлгерското
еснафско сдружение – Самоков (1840–1865).
Тетрадки за вписване на глоби и даване на вересия в Калпако-кожухарското
занятчийско сдружение – Самоков (1920–1935).
Карти за регистрация на занаятчийски работилници – Ф. 82К (1940–1944).
Актове за продаване на земя на Калпако-кожухарското сдружение – Самоков
(1885).
63
Поменици на еснафското сдружение в Самоков (1883).

Снимки на членове на Калпако-кожухарското занятчийско сдружение – Са-
моков (Б.д.).
Земеделско-стопански задруги
7 ф., 7 оп., 307 а.е., 3,95 л.м., 1936–1947 г.
Създадени с Наредба-закон за земеделските стопански задруги (ДВ, бр. 263 от 22

ноем. 1935 г.) и членуват в Общия съюз на земеделско-стопанските задруги в България.
Защитават интересите на земеделските стопани, повишават общата и земеделската
им култура, подпомагат материалното им състояние чрез взаимоспомагателни каси,
набират средства за пенсионен и посмъртен фонд, съдействат за изпълнението на сто-
панските наряди и др. Околийските задруги ръководят местните земеделско-стопански
задруги. През 1941 г. е създаден ОСБЗ, в който членуването е задължително. След 9 септ.
1944 г. съюзът е преименуван на ОЗПС в България с околийски и местни поделения. През
1951–1952 г. ОЗПС е разформирован.
Околийска земеделско-стопанска задруга – с. Годеч

Ф. 1004К, 1 оп., 25 а.е., 0,40 л.м., 1936–1943 г.
Земеделско-стопанска задруга – Етрополе

Ф. 223К, 1 оп., 21 а.е., 0,15 л.м., 1936–1944 г.
Земеделско-стопанска задруга – с. Искрец

Ф. 762К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1936–1942 г.
Околийска земеделско-стопанска задруга – Ихтиман

Ф. 19К, 1 оп., 55 а.е., 1,50 л.м., 1937–1944 г.
Земеделско-стопанска задруга – с. Лопян

Ф. 1392К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1941–1944 г.
Създадена през 1936 г.
Околийска земеделско-стопанска задруга – Пирдоп

Ф. 515К, 1 оп., 168 а.е., 1,00 л.м., 1937–1947 г.
Околийска земеделско-стопанска задруга – Самоков

Ф. 1014К, 1 оп., 28 а.е., 0,60 л.м., 1937–1944 г.
64
Окръжни, инструкции, указания, писма и др. от ОСБЗ и Общия съюз на зе-

меделско-стопанските задруги до околийските и местните земеделски задруги по
Заповеди за провеждане на избори за земеделско-стопански кооперации и
задруги в Пирдопска околия – Ф. 515К (1940).
Протоколни книги от заседания на УС и от общи събрания на задругите
(1937–1947).
Годишни отчети, доклади и сведения за: дейността на околийски и местни
земеделско-стопански задруги; броя и възрастовия състав на членовете на мест-
ните задруги; задължителния членски внос в задругите; броя на неорганизираните
земеделски стопани и др. – Ф. 19К, 223К, 515К, 1014К (1937–1944).
Писмо от Юбилейния комитет на Българските земеделски дружества – София
до секретар-организатора на Пирдопската околийска земеделско-стопанска задруга
за отпразнуването на 50-годишнината на дружеството (1943).
Преписки на задруги с МС, МЗДИ, Общия съюз на земеделско-стопанските
задруги, Взаимоспомагателната каса при ОСБЗ, земеделско-стопански задруги и др.
по: организационни въпроси; за отпускането на посмъртни помощи; създаването
на фонд „Почивен и лечебен дом“ при задругата в Ихтиман и др. – Ф. 19К, 223К,
515К (1936–1944).
Досиета на земеделски задруги – Ф. 19К (1938–1943).
Дружество „Славянска беседа“ – София

Ф. 1318К, 2 оп., 102 а.е., 1,68 л.м., 1880–1944 г.
Вж. и Ф. 4141
Основано на 11 май 1880 г. от славянски дейци, привлечени на работа в България

след Освобождението. Те изготвят първия устав на дружеството, което назовават
„Славянска беседа“. През 1881 г. в дружеството се включват руски офицери и българи,
завършили образованието си в руски учебни заведения. За председатели се излъчват видни
обществено-политически дейци – Димитър Греков, д-р Йордан Брадел, Иван Евстр. Гешов,
д-р Стоян Данев, Михаил К. Сарафов, Станимир Станимиров и др. Сред изтъкнатите
членове на дружеството са Константин Иречек, Алеко Константинов, Иван Шишманов,
Константин Величков, Александър Балабанов, Димитър Греков, Александър Малинов,
Андрей Ляпчев, Иван Мърквичка, Антон Безеншек и др. Към дружеството се създават:
Певчески клон, преименуван през 1900 г. в Музикален; Гимнастическо-стрелкови клон,
закрит през 1882 г.; Филхармонически клон с председател Антон Безеншек и Театрален
клон, който поставя началото на дружествената библиотека, организира вечеринки и
концерти, закупува вестници, списания, книги и изнася представления. Дружеството ос-
новава и читалище „Славянска беседа“, което се издържа от вноски на членовете си, от
наемите за театралния салон, ресторанта в сградата на дружеството и др. През 20-те
години към него се създават женски културен комитет, детска библиотека и куклен теа-
тър, а през 30-те започва да излиза сп. „Славянска беседа“ и е осветена новопостроената
сграда и кинотеатърът на дружеството. Продължава дейността си и след 9 септ. 1944 г.
65
Устави (1906, 1936). „Устав на облигациите за построяване на Дружествен

дом“ (1881).
Протоколи и протоколни книги от: Учредителното събрание, тържествено-
то събрание по случай 25-годишния юбилей на дружеството, общи събрания и
събрание на филхармонистите при дружеството; заседания на настоятелството, на
Певческия и Музикалния клон, забавителния и редакционния комитет, културно-
просветния, стопанския и административния отдел (1880–1941).
Правилници: на Певческия клон; за вътрешния ред и деловодството (1880,
1936).
Отчет за дейността на настоятелството (1935).
Програми и покани за концерти, танцови вечери, балове с маски и др. (1929–
1931). Конкурсна програма за изработване на проект за здание на дружеството
в София. Покана до дружествените членове за събиране на извънредна вноска
за издаване на юбилеен сборник по случай 50-годишнината от основаването на
дружеството (1930).
Преписки с български и чуждестранни дружества, учреждения, организации,
театрални трупи, архитекти, строителни предприятия, банки, Всебългарския съюз
„Отец Паисий“, Украинското културно обединение в България и др. за: уреждането
на вечеринки и забави; отпускането на салона на дружеството под наем за театрални
представления и други прояви на български и чуждестранни артистични трупи;
отпускането на стипендии от читалището за ученици от Руската гимназия в София
и помощи за руски ветерани, живеещи в столицата; честването на Тарас Шевченко;
построяването на сграда на дружеството; уреждането на плащания; прожектирането
на филми за курорта Лъджене и др. (1901–1944).
Писма от: Франц Козар за установяване на културни връзки между България
и Югославия; председателя на Театралния клон до председателя на дружеството
за дейността; председателя на дружеството до В. Роубал и Странски за поемане на
ръководството и първоначалната дейност на Гимнастическия клон; председателя
на Българо-македонското благотворително дружество, благотворителни и кул-
турни организации и дружества, театрални трупи и частни лица за отдаване под
наем салона на дружеството; председателя на дружеството до Константин Иречек
с благодарност за съгласието му да стане „Почетен член“ на дружеството; кмета
на Загреб до настоятелството с благодарност за направеното парично дарение за
пострадалите от земетресението; редакции на френски списания за абонамент
(1880–1940).
Книга на настоятелството за вписване на впечатления и въпроси от членове
на дружеството (1881–1885).
Списъци на членовете на дружеството (1902–1939).
Молби за приемане, възобновяване и отказ от членство в дружеството (1907–
1925). Молба от председателя на Спасителния комитет за отпускане помощ на
пострадалите от с. Малнов, Русия (1902).
Членски карти с квитанции за платен членски внос (1928–1944).
66
Студентско дружество „Наука“ – София

Ф. 1367К, 1 оп., 8 а.е., 0,03 л.м., 1891–1895 г.
Възниква вероятно през 1890 г. като ученическо дружество. Целта му е да разпрост-

ранява знания сред студентите от Висшето училище в София и да защитава техните
права чрез изнасяне на сказки и поддържане на библиотека. Управлява се от настоятел-
ство. През 1892 г. приема името Студентско дружество „Наука“. Установява и поддържа
контакти с български студенти в чужбина.
Устав (1893).
Протоколи: от общи събрания на студентите във Висшето училище – София, от
заседания на дружеството, на комисията за организиране на литературно-музикална
вечеринка в полза на неделните училища в Македония (1891–1895).
Писма, телеграми, поздравителен адрес от: български студенти в чужбина,
бивши студенти, политици, редакции и др. в подкрепа на борбата на дружеството
срещу режима на Стефан Стамболов; СГОУ за освещаването на паметника на Васил
Левски в София (1894–1895).
Културно-просветни и благотворителни дружества

6 ф., 6 оп., 206 а.е., 1,55 л.м., 1880–1948 г.
Развиват културно-просветна и благотворителна дейност. Подпомагат материално

и морално нуждаещите се, откриват стопански училища, грижат се за възпитанието на
децата, издържат летни детски колонии, съдействат за благоустрояването и хигиени-
зирането на квартали, организират сказки, беседи, утра, вечеринки, излети и др.
Женско образователно и благотворително дружество

„Царица Йоанна“ – Пирдоп
Ф. 514К, 1 оп., 16 а.е., 0,20 л.м., 1934–1944 г.
Създадено преди 1930 г. под името „Развитие“. Преустановява дейността си след
9 септ. 1944 г.
Женско благотворително дружество „Зора“ – Самоков

Ф. 108К, 1 оп., 109 а.е., 0,60 л.м., 1880–1945 г.
Посмъртно благотворително дружество „Подкрепа“ – София

Ф. 600К, 1 оп., 10 а.е., 0,30 л.м., 1930–1948 г.
Създадено през 1935 г. под името „Утеха“. През 1938 г. е преименувано на „Подкре-
па“. След 9 септ. 1944 г. преустановява дейността си.
67
Културно-просветно дружество „Етрополска дружба“ – София

Ф. 1370К, 1 оп., 25 а.е., 0,20 л.м., 1925–1947 г.
Създадено през 1904 г. Преустановява дейността си през 1947 г.
Културно-просветно благотворително дружество

„Подуенски герен“ – София
Ф. 1402К, 1 оп., 19 а.е., 0,20 л.м., 1932–1943 г.
Гевгелийско благотворително братство – София

Ф. 1437К, 1 оп., 27 а.е., 0,05 л.м., 1930–1947 г.
Създадено през 1918 г. Преустановява дейността си през 1952 г.
Окръжни, резолюции и др. на МВРНЗ, МТПТ, БЖС, Съюза за обществена

подкрепа, Временния и НК на македонската емиграция в България, Централната
македонска младежка комисия, ГК на македонските дружества – София, Щаба на
македонската младежка строителна бригада „Гоце Делчев“ за: дейността на друже-
ствата, откриването на стопански училища, пренасянето на костите на Гоце Делчев
в НР Македония и др. – Ф. 108К, 514К, 1437К (1935–1947).
Устави на дружества – Ф. 1370К, 1402К, 1437К (1930, 1932, 1936).
Удостоверения от МВРНЗ за регистриране на дружеството и утвърждаване
устава на братството – Ф. 1402К, 1437К (1932, 1936).
Протоколи от годишни събрания на дружествата и заседания на: УС и насто-
ятелствата на дружествата; Етрополския градски общински съвет за културното
и стопанско издигане на Етрополе; комисии към дружествата за провеждане на
тържества и събиране на дарения; Благотворителния комитет и Девическата бла-
готворителна дружина – Самоков; оценителната комисия при Стопанското училище
в Самоков (1880–1948).
Годишни отчети и информации за дейността на дружествата – Ф. 514К, 1370К
(1934–1944).
Преписки с министерства, Столичното комендантство, кмета на София,
БЖС, СТИК, самоковския кмет и самоковския околийски управител, Девическото
практическо училище в Самоков, командира на 7-ми артилерийски полк, Рилския
манастир и др. за: благоустрояването и хигиенизирането на кв. „Подуенски герен“
и по дейността на дружеството – Ф. 1402К (1935–1937); издигането на паметник
на загиналите през войните етрополци и за строежа на пътя Етрополе – Стъргел –
Ф. 1370К (1925–1942); организирането на беседи и тържества; отпускането на
парични средства за дружества, училища и детски домове; отдаването под наем
салона на Гевгелийското братството за откриване на кинотеатър – Ф. 108К, 1437К
(1920–1946); благоустрояването на Гевгелийския квартал, настаняването на болни
и стари гевгелийци в болници, приюти и санаториуми – Ф. 1437К (1945–1947).
Писмо от писателя Антон Глогов до дружеството за именуване на училище и улица
на името на арх. Никола Юрданов – Ф. 1370К (1940).
68
Правилник за управление на фонд „Лятна почивна станция в Етрополе“ при

дружеството „Етрополска дружба“ – София – Ф. 1370К (1929).
Сведения за работоспособността на жените от 18 до 60-годишна възраст –
Ф. 514К (1939).
Годишни отчетни въпросници за дейността и състоянието на „Дома за бедни
родилки“ при женското дружество в Пирдоп – Ф. 514К (1937–1943).
Доклад от Димитър Г. Динев за участието му като делегат на Първия свободен
конгрес на македонската емиграция в България – Ф. 1437К (1945).
Съобщение-обява за пренасянето на костите на Гоце Делчев в НР Македония –
Ф. 1437К (1946).
Апел към македонците в кварталите Гевгелийски и Разсадника в София за
определянето им като македонци при преброяването на населението в България –
Ф. 1437К (1946).
Удостоверение, издадено от Гевгелийското братство, на Ангел Динев за ин-
тернирането и осъждането му на смърт – Ф. 1437К (1946).
Покани и програми за вечеринки, сказки, другарски срещи и събрания, орга-
низирани от дружествата – Ф. 514К, 1370К (1925–1943).
Списъци на членове и дарители на дружествата – Ф. 1370К, 1402К (1932–1942).
Бележки за природните забележителности на Етрополе – Ф. 1370К (Б.д.).
Сказка на тема „Балканското единство и балканският мир“, изнесена от Ангел
Динев пред събрание на гевгелийски емигранти – Ф. 1437К (1947).
Влогова книжка на дружеството – Ф. 1402К (1932–1943).
Снимка на жени, членове на дружеството – Ф. 108К (1934).
Клонове на Българско дружество „Червен кръст“

4 ф., 4 оп., 179 а.е., 6,00 л.м., 1888–1949 г.
През май 1878 г., под председателството на Софийския митрополит Мелетий, е

създадено Софийското областно дружество за подпомагане на болни и ранени. След
Съединението, с Указ № 168 от 20 септ. 1885 г. на княз Александър І Батенберг, е създадена
Националната организация на БЧК, призната малко след това от Международния коми-
тет на Червения кръст в Женева. Първи председател е митрополит Климент. Местните
клонове на БЧК са създадени, за да популяризират червенокръстките идеи – възпитаване
на хуманност и милосърдие у гражданите, грижа за пострадалите от войни и бедствия,
откриване на детски приюти, организиране на почивни станции, школи, самарянски кур-
сове и др. Към училищата се създават секции на БМЧК. Средствата на дружеството се
набират от членски внос, дарения и помощи.
Българско дружество „Червен кръст“ – клон Ботевград

Ф. 1344К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1931–1945 г.
69
Българско дружество „Червен кръст“ – клон Етрополе

Ф. 1361К, 1 оп., 24 а.е., 0,20 л.м., 1928–1949 г.
Българско дружество „Червен кръст“ – клон Самоков

Ф. 1354К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1908–1944 г.
Българско дружество „Червен кръст“ – клон София

Ф. 35К, 1 оп., 141 а.е., 5,50 л.м., 1888–1944 г.
Окръжни, писма, инструкции и др. на МВРНЗ, МНП, софийския клон на БЧК

по дейността на дружествата, за откриването на курсове за самаряни, празнуването
на Деня на Червения кръст, събирането на помощи за гладуващите в Русия и др. –
Ф. 35К, 1361К (1921, 1928–1944).
Устав на клона на БЧК в Самоков (Б.д.).
Правилник на Дамския комитет при софийския клон на дружеството (1937).
Протоколи, протоколни книги: от заседания на клоновете на дружествата –
Ф. 1344К, 1361К (1928–1949); от заседания на УС и годишни събрания на софий-
ския клон (1901–1944); на Акционната комисия за набиране на членове и помощи
за червенокръсткото дружество в Ботевград (1935); с приложени писма и покана
на дружеството в Етрополе за неговото учредяване и възстановяване (1928, 1935);
и отчети за отпразнуването на юбилей на дружеството в Ботевград и Деня на Чер-
вения кръст (1936–1940).
Годишни отчети за дейността на клоновете на БЧК – Ф. 35К (1888–1940).
Преписки с министерства, околийски управители, кметове, БЧК – София,
настоятели, други червенокръстки дружества, болници, легации и частни лица по
организационни въпроси и за: събирането на помощи за пострадали, организирането
на културно-масови прояви, подпомагането на пленници и бежанци, организиране-
то и провеждането на самарянски курсове, измененията в Закона за общественото
подпомагане, честването на 50-годишнината на БЧК, провъзгласяването на почетни
членове, събирането на членски внос и волни пожертвования, уреждането на пуб-
лични сказки, изложби, балове, подпомагането на бедни, събирането на средства
за гладуващите деца в Русия, подпомагането на бежанците от Македония, открива-
нето и поддържането на детски лагери, организирането на служба „Първа помощ“,
честването на „Деня на Червения кръст”, награждаването на заслужили дейци,
отпускането на дарения за дружества и др. – Ф. 35К, 1354К, 1361К (1902–1944).
Книги за вписване на членския внос от ведомства и частни лица – Ф. 35К
(1907–1932).
Списъци на военнопленници от български, сръбски, турски и еврейски про-
изход, пристигнали в България от Германия и Италия – Ф. 35К (1941–1942).
70
Поздравителни телеграми, разменени между Двореца и софийския клон на

БЧК (1941).
Клонове на Съюза за закрила на децата в България

3 ф., 3 оп., 30 а.е., 0,55 л.м., 1932–1948 г.
Основан през 1925 г. в София от Констанца Ляпчева и княгиня Евдокия. В цялата

страна се създават клонове на съюза, чиято цел е: да се грижат за физическото, ду-
ховното и нравственото възпитание на децата чрез организиране на детски домове,
забавачници, занимални, безплатни ученически трапезарии за бедни, летовища за слабо-
телесни и нуждаещи се деца, клубове, игрища; да полагат грижи за бедни деца и родилки;
да организират лечението на болни деца; да уреждат сказки. Издържат се от членски
внос, дарения и завещания.
Съюз за закрила на децата в България – клон Етрополе

Ф. 382К, 1 оп., 7 а.е., 0,15 л.м., 1935–1941 г.
Създаден през 1925 г.
Съюз за закрила на децата в България – клон с. Момина баня

Ф. 1390К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1935–1944 г.
Съюз за закрила на децата в България –

клон кв. „Модерно предградие“, София
Ф. 1412К, 1 оп., 12 а.е., 0,20 л.м., 1932–1948 г.
Окръжни, писма и др. от Съюза за закрила на децата в България за дейността

на клоновете на съюза, за честване на Деня на детето и др. – Ф. 1390К (1935–1944).
Протоколи от: заседания на настоятелствата – Ф. 382К, 1412К (1935–1948);
годишно отчетно събрание (1938) и заседание на УС (1941) на клона в кв. „Модер-
но предградие“ за откриване на летен дневен детски дом и безплатна ученическа
трапезария в с. Момина баня.
Годишни отчети за дейността на комитета в кв. „Модерно предградие“
(1936–1937).
Преписки на клона в Етрополе със Съюза за закрила на децата в България по
Писмо от Просветно-благотворителното дружество „Кирил и Методий“ до
Акционния комитет на Съюза за закрила на децата в България за учредяването на
клона на съюза в кв. „Модерно предградие“ (1932).
Данни за дейността на Съюза за закрила на децата в България, публикувани
71
в сп. „Нашето дете“, орган на съюза – кн. 9–10 от 1942 г. и кн. 1–2 от 1943 г. –
Ф. 1390К (1942–1943).
Дружество за закрила на вдовиците и сираците – София

Ф. 1397К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1937–1946 г.
Създадено като дружество „Вдовица“ през 1937 г. по инициатива на вдовици от

София с председател Екатерина Каравелова. Целта му е да подпомага членовете си чрез
просветна и благотворителна дейност, да развива у тях чувство за солидарност и вза-
имопомощ, да защитава материалните им интереси, да отстоява привилегиите им и да
се застъпва за тях пред съответните институции. Не развива политическа дейност и не
принадлежи към политически организации. Средствата се събират от членски внос, волни
пожертвования и завещания и от организирането на концерти и забави. През 1942 г. се
преименува на Дружество за закрила на вдовиците и сираците. Прекратява дейността
си вероятно през 1946 г.
Устави на дружество „Вдовица“ – София, дружество „Вдовица“ – Скопие и

дружество „Закрила на вдовиците и сираците в България“ – София (1938, 1942).
Учредителен протокол на дружество „Вдовица“ – Велес (1942). Протоколи от
заседания на ръководството и от събрания на дружеството (1937–1946).
Писмо от Благотворително дружество на вдовиците в България до министъра
на вътрешните работи и народното здраве Петър Габровски за представянето на
пиесата „Високия смях“ в полза на фонд „Дружествен приют“ при дружеството
(1941).
Молби от дружеството до НС и Св. Синод на БПЦ за обезпечаване на сираците
и вдовиците от войните и подпомагане дейността на дружеството (1937, 1941). Из-
ложение-молба от вдовици с ипотекирани имоти до царица Йоанна за удължаване
срока на ипотеките (1939).
Телеграма от цар Борис ІІІ до председателката на дружеството с благодарност
за поздравленията за именния му ден (1941).
Некролог на София Н. Зидарева – племенница на Васил Левски (1941).
Съюз на бойците от фронта – с. Джурово

Ф. 607К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1940–1945 г.
Основан през 1940 г. Целта му е да осигури на близките на починалите членове ед-

нократна финансова помощ. Съществува до 1945 г.
Устави на: Съюза на бойците от фронта в България; Посмъртната каса при

Съюза на бойците от фронта в България (1941).
Протоколна книга от годишните събрания (1940–1945).
72
Преписка с МВ и др. за издигане паметник на загиналите през войните (Б.д.).

Списъци на членовете (1940–1943).
Молби за членство (1941–1943).
Българско туристическо дружество,

клон „Алеко Константинов“ – София
Ф. 1428К, 1 оп., 14 а.е., 0,20 л.м., 1900–1936 г.
Вж. и Ф. 2629
Основано през 1899 г. като Първо българско туристическо дружество „Алеко Кон-
стантинов“. Целта му е да развива туризма сред населението и да създава туристически
дружества в страната. Продължава дейността си и след 1944 г.
Годишен отчет на Софийския клон на дружеството (1900).

Протоколи от заседания на Комитета за постройка на хижа-наблюдателница
на Черни връх (1934–1936).
Годишен баланс на хижата-наблюдателница на Черни връх (1936).
Българско гимнастическо дружество

„Юнак – Шипченски герой“ – София
Ф. 393К, 1 оп., 20 а.е., 0,40 л.м., 1899–1922 г.
Основано през 1899 г. в кв. „Ючбунар“ в София. Развива спортно-гимнастическа и

културно-просветна дейност, укрепва физическите и нравствените качества на членовете
си. Няма данни кога прекратява дейността си.
Проектоустав (1899).
Правилник за организационната, културно-просветната и спортната дейност
на дружеството (1922).
Протоколи от заседания на настоятелството и от годишни събрания (1900–
1920).
Отчети за дейността (1900–1904).
Доклад за съхраняването и стопанисването на библиотеката (1903).
Преписки с ЦС на Съюза на гимнастическите дружества в България, гим-
настически дружества в страната и членове на дружеството за: организационната
дейност; организирането на спортни игри, вечеринки, екскурзии, курсове; чества-
нето на годишнина от боевете при вр. Шипка; сливането на дружество „Юнак“ с І
Софийско гимнастическо дружество и др. (1900–1921).
Писма и покани от дружество „Юнак“ и други спортни и туристически дру-
жества до Съюза на гимнастическите дружества в България, редакции и членове
73
на съюза за: организирането на тържества, вечеринки, чествания и други култур-

но-просветни и спортни мероприятия; посрещането на граф Николай П. Игнатиев
и устройването на юнашко тържество; тържества и събори в страната и в Загреб;
изнасянето на панихиди в памет на убитите през Балканската война; поместването
на дописки във вестници и др.(1899–1922).
Списък на участниците в стрелковата чета на дружеството (1914–1915).
Заявления за членство (1899–1915).
Телеграми от княз Фердинанд и ген. Николай Столетов (1901–1903).
Устав и правилник на Гимнастическо дружество „Ботев“ – Враца (1901–1903).
Просветно спортно дружество „Иван Вазов“ – София

Ф. 181К, 1 оп., 34 а.е., 0,20 л.м., 1930–1942 г.
Основано, предимно от работници, на 1 март 1928 г. в кв. „Три кладенци“ в София, а

уставът му е приет на учредително събрание две години по-късно. Възпитава физически
и морално членовете си като развива просветна и спортна дейност, урежда вечеринки,
литературно-музикални и танцови забави, спортни състезания и др. Издържа се от членски
внос, вечеринки, дарения и др. Няма данни докога продължава да съществува.
Устав (Б.д.).
Протоколи от: учредително събрание (1930), заседания на УС, общи и годишни
отчетни събрания (1936–1940).
Фирмена карта и квитанция за регистриране на дружеството (1936–1939).
Годишни отчети за дейността (1931–1934, 1937–1940).
Доклади, тимови листа и др. от спортни състезания (1932).
Писма от Дирекцията на полицията, спортни организации и др. по дейността
(1933–1942).
Покани и обяви за литературно-музикални забави и др. (1941–1942).
Списък на членовете на дружеството (Б.д.).
Партидна книга на членовете (1935–1940).
Молби: за членство; от членове на дружеството за отпускане на помощи за
закупуване на футболни обувки (1931–1934).
Бюлетини за продадени билети за танцови забави (1939–1941).
Етрополска юношеска задруга „Христо Ботев“

Ф. 383К, 1 оп., 12 а.е., 0,15 л.м., 1901–1915 г.
Основана през 1900 г. в Етрополе. Целта ѝ е да развива умствени и нравствени ка-

чества и спортни навици у членовете си чрез изнасяне на беседи, сказки, провеждане на
74
вечеринки и други мероприятия. Задругата избира ръководството си на общи събрания.

Дейността ѝ продължава и след 9 септ. 1944 г.
Устав (1912).
Списък на членовете (1911).
Покани за събрания (1911–1913).
Тетрадка за доброволни пожертвования (1911–1914).
Книги: касови (1911–1915); квитанционна (1901–1911).
Туристическо дружество „Рилски турист“ – Самоков

Ф. 1341К, 1 оп., 9 а.е., 0,10 л.м., 1924–1938 г.
Вж. и Ф. 1947
Основано през 1903 г. Развива и направлява туристическата дейност в Самоков и

района. Продължава дейността си и след 1944 г.
Окръжни за дейността на туристическите дружества (1924–1931).

Протоколна книга на Контролната комисия на дружеството (1929–1937).
Отчет на настоятелството на дружеството (1927–1928).
Писма от дружеството до МЗДИ, Самоковския горски инспектор и др. за об-
завеждането на метеорологичната станция на вр. Мусала (1928).
Списък на членовете на дружеството (1938).
Сдружение на финансовите служители – клон София

Ф. 8К, 1 оп., 18 а.е., 0,25 л.м., 1934–1946 г.
Градски съвет на ОЗПС – София

Ф. 64К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1941–1950 г.
Грънчарско занаятчийско сдружение „Рила“ – Самоков

Ф. 84К, 1 оп., 3 а.е., 0,20 л.м., 1930–1942 г.
Месарско сдружение „Св. Архангел Михаил“ – Самоков

Ф. 86К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1925–1941 г.
75
Бръснаро-фризьорско сдружение – Самоков

Ф. 89К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1925–1942 г.
Околийско занаятчийско сдружение – Ботевград

Ф. 140К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1935–1943 г.
Общо занаятчийско сдружение – Ботевград

Ф. 141К, 1 оп., 1 а.е., 0,10 л.м., 1935–1942 г.
Вж. и Ф. 141
Общо занаятчийско сдружение – с. Драгоман

Ф. 142К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1929–1942 г.
Общо занаятчийско сдружение – София

Ф. 145К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1934–1937 г.
Браншово обущарско занаятчийско сдружение – София

Ф. 146К, 1 оп., 1 а.е., 0,10 л.м., 1937–1938 г.
Браншово тенекеджийско занаятчийско сдружение – София

Ф. 147К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1899–1941 г.
Художествено железаро-механическо сдружение – София

Ф. 148К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1915–1941 г.
Коларо-коваческо сдружение – София

Ф. 149К, 1 оп., 1 а.е., 0,10 л.м., 1915–1928 г.
Водопроводно сдружение – София

Ф. 150К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1928–1939 г.
Железаро-механическо сдружение – групово – София

Ф. 152К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1915–1938 г.
Чехларо-папукчийско сдружение – София

Ф. 153К, 1 оп., 1 а.е., 0,10 л.м., 1936–1943 г.
76
Млекарско браншово сдружение „Здраве“ – София

Ф. 154К, 1 оп., 1 а.е., 0,10 л.м., 1935–1940 г.
Електромонтьорско сдружение „Едисон“ – София

Ф. 155К, 1 оп., 1 а.е., 0,10 л.м., 1937–1943 г.
Занаятчийско сдружение на радиотехниците – София

Ф. 156К, 1 оп., 1 а.е., 0,10 л.м., 1935–1943 г.
Вж. и Ф. 181
Браншово кожаро-ръкавичарско сдружение – София

Ф. 157К, 1 оп., 1 а.е., 0,10 л.м., 1938–1941 г.
Вж. и Ф. 172
Грънчарско сдружение – София

Ф. 158К, 1 оп., 1 а.е., 0,10 л.м., 1899–1934 г.
Съюз на българските химици – София

Ф. 201К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1940–1942 г.
Съюз на кинооператорите – София

Ф. 203К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1938–1942 г.
Български лекарски съюз – клон София

Ф. 204К, 1 оп., 12 а.е., 0,20 л.м., 1928–1947 г.
Създаден през 1930 г. Продължава дейността си до 1951 г.
Кооперативно сдружение „Кармел“ – София

Ф. 973К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1936–1941 г.
Клоново работническо сдружение на професионалните музиканти – София

Ф. 1055К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1919–1946 г.
Създадено през 1904 г. като Първа музикална организация – София. Прекратява дей-
ността си през 1945 г. с Наредбата-закон за ликвидиране на професионалните сдружения.
Групов фонд „Ловни дружества в Софийска област“

Ф. 1304К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1927–1946 г.
77
Групов фонд „Клонове на Съюза за закрила на децата в България в

Софийска област“
Ф. 1305К, 2 оп., 25 а.е., 0,37 л.м., 1932–1947 г.
Групов фонд „Дружества на бойците от фронта (запасни офицери и подо-

фицери, кавалери на Ордена за храброст) в Софийска област“
Ф. 1306К, 1 оп., 34 а.е., 0,50 л.м., 1924–1945 г.
Групов фонд „Занаятчийски и търговски сдружения в София и Софийска

област“
Ф. 1308К, 2 оп., 76 а.е., 0,80 л.м., 1922–1948 г.
Групов фонд „Благотворителни женски и посмъртни дружества в София

и Софийска област“
Ф. 1309К, 1 оп., 33 а.е., 0,38 л.м., 1928–1949 г.
Групов фонд „Земеделско-стопански задруги в София и Софийска област“

Ф. 1310К, 1 оп., 30 а.е., 0,50 л.м., 1937–1948 г.
Кооперативно сдружение „Св. Мина“ – с. Шипочане

Ф. 1335К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1923–1958 г.
Кооперативно дружество „Възраждане“ – София

Ф. 1348К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1919–1948 г.
Създадено през 1919 г. като Вегетарианско кооперативно дружество – София. През
1931 г. е преименувано на Кооперативно дружество „Възраждане“ – София, а през 1948 г.
се слива с Вегетарианското кооперативно стопанство в с. Прослав, Пловдивско.
Химическо дружество – София

Ф. 1349К, 1 оп., 18 а.е., 0,20 л.м., 1925–1940 г.
Прекратява съществуването си през 1951 г.
Градско дружество при Съюза на общинските служители – София

Ф. 1359К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1932–1945 г.
Земеделско дружество „Орало“ – с. Мирково

Ф. 1372К, 1 оп., 3 а.е., 0,05 л.м., 1894–1922 г.
78
ІV. РЕЛИГИЯ
Софийска митрополия
Ф. 1156К, 3 оп., 13 898 а.е., 43,00 л.м., 1884–1955 г.
Вж. и Ф. 2129
На 15 окт. 1872 г. в храма „Св. Стефан“ в Цариград Българският екзарх Антим I

извършва хиротонията на първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий, който е
на този пост до 1883 г., когато е отстранен от Св. Синод. В периода 1883–1892 г. София
остава без митрополит, а от 1892 до 1918 г. Софийски митрополит е Партений. През
1913 г. екзарх Йосиф І напуска Цариград и се установява в София, като по този начин
столицата става седалище на главата на БПЦ. Следващият Софийски митрополит е
Стефан, който заема този пост от 1922 до 1948 г., като през 1945 г. е избран и за тре-
ти Български екзарх. През 1948 г. екзарх Стефан подава оставката си. На 8 май 1953 г.
Третият църковно-народен събор в София възстановява Българската патриаршия със
седалище София, а Българският патриарх заема и поста Софийски митрополит. На 10
май с.г. Пловдивският митрополит Кирил е избран за Български патриарх и Софийски мит-
рополит, а от 1971 г. начело на БПЦ и Софийската митрополия стои патриарх Максим.
Окръжни на Св. Синод на БПЦ и Софийската митрополия (1919–1948).

Протоколи на Софийския епархийски съвет (1890–1948), църковни настоя-
телства (1944–1948), архиерейски наместничества (1944–1947) и столични църкви
(1945–1946).
Доклад на Софийската митрополия за бракоразводните дела в епархията [1933].
Църковни офикии (1945–1947).
Разрешения за венчавки (1944–1947) и погребения (1946–1947).
Кореспонденция с чуждестранни епархии (1945–1947).
Бракоразводни дела (1884–1945).
Азбучници на бракоразводните дела (1884–1945).
Бюджети на: Софийската духовна околия (1945–1948); църковни настоятелства
(1946–1947); манастири (1947–1948).
Покани за панихиди и молебени (1946–1948).
Отчети на църковни настоятелства (1948).
Досиета на църковни настоятелства, архиерейски наместничества, манастири
и църкви (1944–1948).
Бележки за историята на църквата „Св. Николай Мириклийски“ и обявяването
ѝ за паметник на културата (1955).
Ревизионни актове (1922–1948).
Книги: главни (1915–1940); партидни (1926–1937); приходно-разходни
(1933–1936).
79
Катедрален храм „Св. Неделя“ – София

Ф. 1395К, 2 оп., 221 а.е., 2,09 л.м., 1880–1980 г.
Вж. и Ф. 2328
Първият храм на това място и с това име датира от ХІV в. и е с каменно-дървена

конструкция. По решение на Софийската митрополия и Софийската градска църковна
община през втората половина на ХІХ в. е изградена новата църква, в която през 1863 г.
са пренесени мощите на сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин и храмът започва да се
нарича „Св. Крал“. Станислав Доспевски изписва част от иконите на иконостаса. След
Освобождението църквата става катедрален храм на Софийската митрополия. През
1915 г. името „Св. Неделя“ е възстановено. Църквата е разрушена при атентата на 16
апр. 1925 г. От 1927 до 1933 г., под ръководството на арх. Никола Лазаров, е изграден
почти нов централно-куполен храм.
Окръжни, писма и др. на Софийската митрополия, полицейските власти, Цър-

ковното настоятелство при храма и др. за: възстановяването на храма (1932–1933);
осигуряването на безопасност при освещаването му на 7 апр. 1933 г.; въздушните
нападения на 10 ян. 1944 г. (1944); дейността на църквите в страната (1947–1948).
Правилници за: вътрешния ред в храма (1939); певческия хор [1947].
Наредба на Св. Синод на БПЦ за венчавките и кръщенетата (1945).
Заповедна книга за назначаване и уволняване на служителите (1944–1980).
Протоколи от: съвместна конференция на Столичната община, Св. Синод,
министерства и др. с предложение за преместване на катедралния храм „Св. Не-
деля“ (1927); заседания на Църковното настоятелство (1897–1949); заседания на
комисията по ръководене ремонта на църквата (1898–1948); на строителния комитет
за възстановяването и преустройството на храма (1925–1926).
Изложения от: председателя на Църковното настоятелство до министър-пред-
седателя и министъра на финансите за отпускане на средства за ремонтиране на
църквата след атентата на 16 апр. 1925 г. [1925]; художник по църковна живопис
за реставриране на стенописите в горната част на вътрешността на храма (1922).
Преписки на Църковното настоятелство с: МФ, предприемачи, частни лица,
фирми и др. за отпускането на държавна помощ и дарения за възстановяването на
храма (1925–1932), направата на електрическата инсталация и гръмоотводите, дос-
тавката на пътнически асансьор (1938), изпращането на икони, църковни одежди и
др. на Руската православна църква (1941–1942); Иван Правницки, художник-резбар,
за направата на архиерейския трон, царския трон и иконостаса (1932); югославската
фирма „Фотокерамика“ за ремонта и украсата на храма (1937–1938); Комитета за
честване паметта на ген. Велизар Лазаров (1942); свещеноиконома на храма за пре-
насянето на костите на Георги С. Раковски (1942); църковно-хоровите диригенти в
България и Ловчанския митрополит Филарет по църковната дейност (1942); фирми
и частни лица във връзка с търгове за отдаването под наем на църковни дюкяни,
имоти и др. (1922–1941).
Писма от: Софийската митрополия до МВРИ за отпускане на бюджет за въз-
80
становяването на катедралния храм (1927); настоятелството на храма и Дамския

комитет за събиране на доброволни пожертвования за довършване възстановяването
на храма (1932).
Поемни условия и анализ на цените за възстановяване на разрушените части
на катедралата и електрическата инсталация (Б.д.).
Доклади: и актове на Църковното настоятелство до Софийския митрополит
Стефан със сведения за спасеното имущество след атентата (1925); от член на
комитета по украсата на катедралния храм (1942).
Обявления на настоятелството в софийски вестници за възстановяването и
реконструкцията на Столичната катедрална църква „Св. Неделя“ (1926).
Детайли от реставрационния план на храма „Св. Крал“ (1899).
Конкурсни програми, протоколи и др. за възстановяването на разрушената
катедрала след атентата през 1925 г. (1925–1927).
Нотариален акт, писма, протоколи и др. за отпускането на ипотечен заем за
довършване възстановяването на катедралния храм (1933–1934).
Договори и писма между Църковното настоятелство и архитектурно бюро
за изработване на окончателния план за възстановяването на храма (1927–1935).
Планове на арх. Никола Лазаров, инж. Хр. Бърнев и инж. Хр. Тенекиев за
възстановяването и преустройството на храма (1925–1926) и за направата на трон
за владиката (1933).
Проекти на инж. Димитър Станчев за централно парно отопление в доходното
здание на катедралния храм (1938).
Каталози на асансьори на фирмите „Щиглер“ – Милано (1930) и „Адолф
Цайзер“ – Германия (1938).
Оферти за направата на полюлей в храма (1932–1933) и на мозайка в салона
на църковното здание на ул. „Позитано“ №8 (1945).
Скици на улиците (1927), граничещи с катедралния храм и на църковното
здание на ул. „Позитано“ № 8 (1928).
Застрахователна полица против пожар от „Асикурационни Дженерали“ – Три-
ест – Венеция, клон за Царство България (1945–1949).
Бюджети (1939–1946).
Баланси (1946).
Сведения за данъка върху движимите и недвижимите имоти на храма (1944–
1945).
Актове от ревизии (1914–1941).
Списъци на: работниците и изплатените надници по ремонта на „Св. Неделя“
(1946); таксите за наемане на църковни тронове в храма (1947).
Лични досиета (1942–1948).
Регистър за ражданията (1880–1883).
Свидетелства за венчавки и за позволение за венчавки (1902–1942).
81
Манастир „Св. Богородица“ – с. Драгалевци

Ф. 1097К, 1 оп., 35 а.е., 0,40 л.м., 1895–1947 г.
Основан ок. 1345 г. по време на царуването на Иван Александър. През ХV–ХVІІ в. е

важно книжовно средище в Софийско, притежаващ собствен скрипторий и килийно учили-
ще. В годините на националноосвободителните борби манастирът е активно средище на
борбата за освобождение и в него многократно отсяда Васил Левски. В наоса и притвора
на манастирската църква са запазени фрагменти и цели стенописи от първоначалната
живопис от ХV в.
Окръжни и наредби на Софийската митрополия по дейността (1910–1947).

Грамота от Софийската митрополия за повишаване в длъжност на иконом
протосингел поп Георги Тилев в иконом с архимандритски чин (1895).
Доклад на йеромонах Митрофан, първоигумен на съединените Драгалевски,
Горнобански, Германски, Кокалянски и Долнолозенски манастири, за управлението
на движимото и недвижимото имущество (1913).
Договори за отдаване на манастирски имоти под наем и сведения за изграж-
дането на храм „Св. Георги Победоносец“ [1902–1909].
Свидетелства за св. кръщение [1900].
Преписки със Св. Синод на БПЦ, Софийската митрополия, Столичната община
и др. за: декларирането и обособяването на недвижими манастирски имоти (1895);
стопанисването на движимото и недвижимото имущество (1900–1921); дейността
[1904–1946]; финансови въпроси (1914–1921).
Бюджети (1900–1946).
Отчети за приходите и разходите (1900–1922).
Описи на недвижимото имущество (1921–1925).
Манастир „Св. Архангел Михаил“ – с. Калугерово

Ф. 1182К, 1 оп., 29 а.е., 0,60 л.м., 1908–1952 г.
Построен в края на ХІІ и първата половина на ХІІІ в. Съществуването му се свързва с

крепостта Боженишки урвич. В края на ХІV в. крепостта пада под османско владичество
и манастирът е разрушен. През ХVІІ в. църквата му е възстановена, но по времето на
кърджалийските набези отново е разрушена. В средата на ХІХ в. е възстановена частично.
Манастирът е паметник на културата и е действащ.
Окръжни на Св. Синод на БПЦ за: избор на митрополити; предоставяне на

сведения за знамената светини, съхранявани в храмовете; забраната за участие
на свещеници в политически събрания и светски манифестации; запазването на
историческите паметници в манастирите; разпространението на благотворителни
марки; реда за издаване на кръщелни свидетелства и актове за духовно осиновяване;
изготвянето на бюджетите и др. (1931–1949).
82
Наредба на Св. Синод на БПЦ за църковните старини в България (1938).

Послания на Св. Синод на БПЦ за: смъртта на цар Борис ІІІ; състоянието на бъл-
гарския дух през Втората световна война; 3 март; Рождество Христово (1940–1948).
Протоколи от заседания на настоятелството за съставяне и гласуване на про-
ектобюджети и др. (1909–1950).
Бюджети и отчети (1921–1946).
Преписки с Ловчанската митрополия, горския стражар в Ботевград, кмета на
с. Калугерово и др. по дейността (1924–1946).
Писма от МИИ, МЗДИ и др. за издаването на туристически пътеводител на
манастирите в България; замяната на манастирски земи и др. (1944–1947).
Поемни условия, обяви, наддавателни списъци, протоколи и писма за отдава-
нето под наем и продажбата на манастирски имоти [1920–1936].
Книги: данъчна (1914–1922); приходни (1908–1936); разходни (1932–1948).
Дневници – изходящи и входящи (1933–1952).
Тетрадка за доброволни парични помощи за Чекотинския манастир (1933–
1936).
Манастир „Св. Петка“ – с. Клисура

Ф. 1251К, 1 оп., 24 а.е., 0,40 л.м., 1896–1951 г.
Построен през ХІІІ в. През 1956 г. църквата на манастира се срутва от само себе
си. Възстановена е за две години от пристигналата по това време Схиимонахиня Мария
Магдалена (Дохторова). За историята на манастира се знае малко, тъй като архивът и
библиотеката му изгарят при пожар през втората половина на ХІХ в.
Окръжни на Софийската митрополия за изготвяне на бюджетите на манасти-

рите за 1897 г. [1896].
Протоколи от заседания на настоятелството за избор на касиер и отпускането
на помощи; договори за отдаването под наем на манастирски имоти; писмо от
Софийската митрополия до Стоян Яначков, предстоятел на Клисурския манастир,
за приемането на имуществото на манастира с приложен протокол-опис от 1896 г.
(1896–1945).
Бюджети и отчети за изпълнението на бюджетите (1924–1947).
Платежни заповеди, сметко-разписки, квитанции за платени данъци и израз-
ходвани средства (1937–1942).
Книги за: приходите и разходите на манастира (1906–1951); приходите и раз-
ходите на Църковното настоятелство при храма „Св. Петка“ (1928–1935).
83
Манастир „Св. Архангел Михаил“ – с. Кокаляне

Ф. 1125К, 1 оп., 44 а.е., 0,40 л.м., 1884–1958 г.
Основан вероятно през ХІІІ в. От ХІV до ХІХ в. е ограбван и опожаряван многократно.

Възстановен в средата на 70-те години на ХІХ в. През 1898 г. е построена нова църква. В
манастира се пазят реликви от Второто българско царство, свързани с цар Иван Шишман
(1371–1395). През 1969 г. е обявен за паметник на културата.
Окръжни на Софийската митрополия за: изготвянето на бюджета за 1898 г.,

снабдяването с крепостни актове за манастирски имоти (1898–1900), отпускането
на манастирско място за построяване на училище (1939–1948).
Писма до Софийската митрополия, председателя на Св. Синод и др. за дей-
ността на манастира и стопанисването на имуществото му (1915–1921).
Рапорти от предстоятеля на манастира до Софийската митрополия за приход-
но-разходните ведомости по бюджета на манастира (1899–1901).
Бюджети (1896–1948).
Книги: главни за приходите (1914–1936); главни за разходите (1914–1930);
приходно-разходни (1898–1955); инвентарни (1884–1958).
Сметко-разписки за текущи сметки (1936–1948).
Девически манастир „Св. Георги“ – с. Кремиковци

Ф. 36К, 1 оп., 109 а.е., 1,50 л.м., 1884–1947 г.
Основан при управлението на цар Иван Александър (1331–1371) близо до крепостта

Градище. В края на ХІV в. е разрушен от турците и запустява до края на ХV в., когато
софийският първенец Радивой дарява средства за преизграждането му. През 1750 г. ма-
настирът е обновен и се превръща в книжовно средище. Запада през ХІХ в., но през 1879 г.
в него се заселват монахини от Македония и оттогава се превръща в девически.
Протоколна книга на УС (1897–1928).

Преписки със Софийската митрополия и Св. Синод на БПЦ за обитателите на
манастира, управлението и отдаването под наем на манастирските имоти, снабдя-
ването, изготвянето и утвърждаването на бюджети и др. (1884–1947).
Договори за отдадени под наем имоти (1942–1945).
Бюджети и отчети за изпълнението на бюджетите (1901–1928).
Книги: за дарения (1919–1933); за разходите (1896–1943); приходни (1896–
1932); приходно-разходни (1920–1947); инвентарни (1898–1944).
Дневници: входящи (1893–1926); изходящи (1893–1946).
Ведомости за заплатите на служителите (1926–1927, 1942–1945).
84
Манастир „Св. Преображение Господне“ – с. Скравена

Ф. 1181К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1922–1953 г.
Основан вероятно при управлението на цар Иван Асен ІІ (1218–1241). Разрушен е

от турците и запустява. Възстановява дейността си през 1930 г., а реставрирането му
започва през 1942 г. и се осъществява по инициатива на свещениците Тодор Коцев и Фи-
лип Ив. Найденовски, Стефан Иванов – управител на Орханийска околия и Филип Иванов
Филипов – кмет на с. Скравена.
Протоколи на Църковното настоятелство в с. Скравена за възстановяването

на манастира (1922–1930).
Тетрадки на Ръководния комитет за събирането на доброволни помощи за
реставрирането на манастира (1930–1953).
Книги: златна на дарителите (1942–1949), пандахус на Църковното насто-
ятелство за събиране на доброволни помощи за възстановяването на манастира
(1922–1923).
Преписки със Софийската и Ловчанската митрополия, министерства, манас-
тири и др. за възстановяването на дейността на манастира и реставрирането на
манастирските сгради (1922–1947).
Влогова книжка на Църковното настоятелство от Орханийската популярна
банка (1927–1929).
Приходни и разходни документи за реставрацията на манастира (1942–1947).
Църковно настоятелство – с. Карлиево

Ф. 1185К, 1 оп., 61 а.е., 0,60 л.м., 1925–1948 г.
Основано ок. 1903 г. Поддържа църковната сграда, грижи се за църковните имоти,

събира и раздава помощи и др.
Протоколни книги от заседания на настоятелството (1946–1948).

Отчети на настоятелството (1938–1948).
Бюджети (1938–1948).
Книги: паметна (1925); за събиране на помощи за построяване на църквата
(Б.д.); партидни (1937–1948).
Църковно настоятелство при храма „Св. Илия“ – с. Княжево

Ф. 1123К, 1 оп., 67 а.е., 0,80 л.м., 1894–1955 г.
Основано през 1894 г. Поддържа църковната сграда, събира и раздава помощи.
85

Годишни отчети (1943–1948).
Административни преписки (1894–1948).
Църковно настоятелство при храма

„Св. Николай Софийски“ – София
Ф. 1092К, 1 оп., 99 а.е., 2,20 л.м., 1891–1948 г.
Вж. и Ф. 2447
Основано през 1890 г., за да организира и следи за строежа на храм и параклис на

мястото на мъченическата гибел на Николай Софийски. Храмът е изграден в периода
1896–1900 г. След освещаването му настоятелството се грижи за поддръжката на
сградата, събирането и раздаването на помощи и др.
Житие на Св. Николай Софийски (1931).

Молби на Църковното настоятелство до частни лица за набиране на средства
за църковната сграда (1898–1911).
Изложение на Църковното настоятелство за начина и средствата, с които е
изграден храмът [1924].
Преписки с МВРИ, кмета на София и др.: по дейността (1915–1917); адми-
нистративни (1891–1899); за събирането на помощи (1897–1911); за църковната
лотария (1897–1899); по строежа на магазини (1900–1931) и др.
Партидни приходни и разходни книги (1922–1948).
Снимки: и некролози на починали свещенослужители и настоятели на храма
(1931–1935); на иконостаса при изработването му [1911–1924]; на майсторите на
иконостаса [1932].
Арменско църковно настоятелство – София

Ф. 27К, 2 оп., 119 а.е., 2,80 л.м., 1880–1947 г.
Основано след Освобождението на България. Грижи се за стопанисване на цър-

ковните движими и недвижими имоти, подпомага първоначалното училище с учебни
помагала и др.
Наръчници на настоятелството (1901–1947).

Наредба за произвеждане на избори за арменски църковни настоятели в Бъл-
гария (Б.д.).
Правилник за бракоразводните дела (Б.д.).
Доклади за дейността на настоятелството (1908–1932).
86
Подписки за погасяване на дългове, позиви, протоколи за встъпване в длъж-

ност и др. (1880–1944).
Преписки с Двореца, МВРИ, Арменския епархийски съвет, поделенията на
настоятелството, църковни настоятелства, Международното бюро за бежанците
при ОН, чуждестранни легации, Столичната община, Временния комитет на
арменското малцинство в България, организацията „Ереван“, банки и други дър-
жавни институции и културни дружества за: дейността (1882); стопанисването на
църковните имоти; подпомагането на пострадалите арменци в Турция (1916–1924);
искането на помощи за строежа на нова църква, наемане на църковни магазини
(1922–1944); произвеждането на избори и назначаването на тричленни комисии
(1924–1943); облекчаването на икономическото положение на арменските бежанци,
издаването на Нансенови паспорти, отпускането на помощи на бедни арменски
бежанци (1924–1937); съвместното отбелязване на празници; утвърждаването на
устави (1924–1943); издирването на изчезнали роднини и близки (1924–1944);
предоставянето на сведения за арменци (1925–1938); сформирането на певчески
хор (1924–1943); финансови въпроси (1926–1937); данъците на църковните имоти,
издаването на удостоверения на арменските бежанци, осигуровките на църквата
(1936–1937); утвърждаването на състава на арменското настоятелство; честването
на годишнини на Съветска Армения (1944–1947); предоставянето на църковния
двор на физкултурниците при организация „Ереван“ (1945–1947) и др.
Молби от частни лица, махленски свидетелства и удостоверения за издаване
на Нансенови паспорти (1931–1935).
Книги: касови (1905–1946); главни (1913–1937); партидна (1943–1947).
Входящо-изходящи дневници (1926–1943).
Групов фонд „Църковни настоятелства в София и Софийска област“

Ф. 1293К, 2 оп., 239 а.е., 2,20 л.м., 1820–1955 г.
Груповият фонд включва документи на църковни настоятелства в селата: Алдо-

мировци, Алино, Бахалин, Безден, Богьовци, Борика, Братушково, Бусманци, Враждебна,
Горна Василица, Градец, Гурмазово, Доганово, Долна Василица, Долни Богров, Драговищица,
Дреново, Дръмша, Каменица, Костенец, Кривина, Курило, Кътина, Манаселска река, Мас-
лово, Мировяне, Обрадовци, Пауново, Пищане, Повали ръж, Подгорие, Пожарево, Потоп,
Пчелин, Равнище, Разлив, Реброво, Царичина, Църквище, Чибаовци, Шияковци; Църковно
настоятелство при Черковна община – София; Църковно настоятелство при храма „Св.
Николай Мириклийски“ – София (Вж. и Ф. 2407).
Окръжни на Св. Синод на БПЦ, Софийската митрополия и др. (1923–1948).

Кондика на Черковна община – София (1820–1868).
Отчети на: църковните настоятелства в селата Каменица (1935–1946) и Ца-
ричина (1934–1954); УС на православното християнско братство „Св. Мъченица
Параскева“ – София за дейността му през 1942 г.
Протоколи от заседания на църковните настоятелства в селата Борика (1939),
87
Гурмазово (1934–1948), Манаселска река (1922–1933), Потоп (1945–1948) и Ши-

яковци.
Преписки със Св. Синод на БПЦ, столичния кмет и др. по изграждането на
храма „Св. Мина“ – с. Обрадовци (1929–1935) и за имотите на храма „Св. Николай
Мириклийски“ – София (1901–1908).
Бюджети на църковни настоятелства (1931–1948).
Книги: приходо-разходна на Черковна община – София (1869); за приходите
(1896–1955); за разходите (1896–1951); главна на Църковното настоятелство при
храма „Св. Димитър“ – с. Доганово (1896).
Ревизионни актове (1939–1949).
Еврейска народна община – София

Ф. 1362К, 1 оп., 25 а.е., 0,40 л.м., 1903–1942 г.
Развива благотворителна, образователна, културно-просветна и социална дейност.

Съгласно Устава за устройството и управлението на еврейските общини в България
дейността ѝ се ръководи от Централната консистория на евреите в България.
Отчети на общината и списъци на енориаши (1929–1937).

Преписки с Еврейския духовен съд, Главното комисарство по еврейския на-
ционален фонд, дружествата „Макаби“, „Аава Вахесед“, „Вентура Леви“, „Айонар
Айоцер“ и др. за дейността на Синагогалното настоятелство на общината, Учи-
лищното настоятелство (1922–1942) и благотворителната дейност (1903–1941).
Преписка между еврейския комитет „Сокурос“ при Главния равинат в София и
еврейската община в Русе за подпомагане на пострадалите от земетресението в
Търново и Горна Оряховица и включване на българските евреи в дейността на
Червения кръст (1912–1913).
Книги за дарения от Еврейския национален фонд (1919–1937) и от тържествени
служби в Централната синагога в София (1929–1933).
Покани, рецензии и сведения за религиозни служби, забави и др. (1929–1940).
Поемни условия, договори и др. за доставката на брашно и маца за Пасха (1928).
Бюджети на Софийската еврейска община и Софийското еврейско училищно
настоятелство и сведения на Българската генерална банка за приключени сметки
с общината (1924–1935).
Входящи и изходящи дневници на Софийската еврейска община (1923–1929,
1932–1933).
88
Църковно настоятелство – с. Цръклевци

Ф. 1066К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1934–1952 г.
Църковно настоятелство – с. Понор

Ф. 1067К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1928–1948 г.
Енорийски свещеник – с. Василовци

Ф. 1068К, 1 оп., 14 а.е., 0,30 л.м., 1934–1948 г.
Църковно настоятелство – с. Василовци

Ф. 1069К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1928–1953 г.
Църковно настоятелство при храм „Св. Георги“ – с. Дървеница

Ф. 1072К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1893–1948 г.
Енорийски свещеник – с. Дръмша

Ф. 1079К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1895–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – с. Нови хан

Ф. 1080К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1944–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Тодор Стратилат“ – с. Биримирци

Ф. 1081К, 1 оп., 43 а.е., 0,40 л.м., 1906–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – с. Слатина

Ф. 1082К, 2 оп., 101 а.е., 1,60 л.м., 1926–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Архангел Михаил“ – с. Лесново

Ф. 1083К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1931–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – с. Горубляне

Ф. 1084К, 2 оп., 34 а.е., 0,40 л.м., 1896–1956 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – с. Драгалевци

Ф. 1085К, 1 оп., 58 а.е., 0,60 л.м., 1893–1948 г.
89
Църковно настоятелство при храма „Св. Възнесение Христово“ – с. Габра

Ф. 1086К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1908–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – с. Мусачево

Ф. 1087К, 1 оп., 30 а.е., 0,40 л.м., 1895–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. св. Кирил и Методий“ –

с. Сливница
Ф. 1088К, 1 оп., 59 а.е., 0,20 л.м., 1890–1949 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Георги“ – с. Йорданкино

Ф. 1089К, 2 оп., 30 а.е., 0,50 л.м., 1887–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Пророк Илия“ – с. Чурек

Ф. 1090К, 2 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1923–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – с. Априлово

Ф. 1091К, 1 оп., 25 а.е., 0,40 л.м., 1930–1948 г.
Църковно настоятелство при катедралната църква „Св. Неделя“ – София

Ф. 1093К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1921–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Всех Святих“ – с. Мрамор

Ф. 1094К, 1 оп., 13 а.е., 0 20 л.м., 1933–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – Елин Пелин

Ф. 1095К, 1 оп., 16 а.е., 0,20 л.м., 1924–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – София

Ф. 1096К, 1 оп., 490 а.е., 6,00 л.м., 1825–1949 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Лакатник

Ф. 1098К, 1 оп., 49 а.е., 0,40 л.м., 1894–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Петка“ – с. Брезе

Ф. 1099К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1928–1948 г.
90
Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Голема Раковица

Ф. 1100К, 1 оп., 50 а.е., 0,20 л.м., 1935–1949 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Казичене

Ф. 1102К, 2 оп., 50 а.е., 0,60 л.м., 1915–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Димитър“ – с. Долна Малина

Ф. 1103К, 1 оп., 29 а.е., 0,20 л.м., 1901–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Петково

Ф. 1104К, 1 оп., 63 а.е., 0,60 л.м., 1899–1956 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Възкресение“ – кв. „Красна

поляна“, София
Ф. 1105К, 1 оп., 40 а.е., 0,40 л.м., 1922–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Петка“ – София

Ф. 1106К, 1 оп., 24 а.е., 0,60 л.м., 1941–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Димитър“ – с. Панчарево

Ф. 1108К, 1 оп., 16 а.е., 0,20 л.м., 1926–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Гинци

Ф. 1109К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1937–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Рождество Богородично“ – София

Ф. 1111К, 1 оп., 130 а.е., 2,40 л.м., 1925–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Възнесение“ – с. Храбърско

Ф. 1112К, 1 оп., 54 а.е., 0,60 л.м., 1900–1951 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Йоан Богослов“ – с. Владая

Ф. 1113К, 1 оп., 29 а.е., 0,20 л.м., 1916–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Петка“ – с. Орландовци

Ф. 1114К, 1 оп., 62 а.е., 0,20 л.м., 1929–1949 г.
91
Православно християнско братство „Св. Василий Велики“ –

с. Малашевци
Ф. 1115К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1940–1950 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – с. Малашевци

Ф. 1116К, 1 оп., 181 а.е., 1,80 л.м., 1905–1948 г.
Църковно настоятелство при оброчище „Св. Георги“ – с. Шияковци

Ф. 1117К, 1 оп., 24 а.е., 0,20 л.м., 1932–1939 г.

кв. „Красно село“, София
Ф. 1118К, 1 оп., 47 а.е., 0,40 л.м., 1930–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Георги“ – с. Долно Камарци

Ф. 1119К, 1 оп., 7 а.е., 0,10 л.м., 1898–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Мина“ – кв. „Модерно предгра-

дие“, София
Ф. 1120К, 1 оп., 28 а.е., 0,40 л.м., 1926–1950 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. София“ – София

Ф. 1121К, 1 оп., 51 а.е., 0,60 л.м., 1900–1952 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – кв. „Подуене“,

София
Ф. 1122К, 1 оп., 57 а.е., 0,60 л.м., 1907–1950 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Петка“ – с. Бърложица

Ф. 1124К, 1 оп., 7 а.е., 0,10 л.м., 1932–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Вакарел

Ф. 1127К, 1 оп., 11 а.е., 0,10 л.м., 1920–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Славовци

Ф. 1128К, 1 оп., 12 а.е., 0,20 л.м., 1915–1948 г.
92
Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – с. Кумарица

Ф. 1129К, 1 оп., 28 а.е., 0,40 л.м., 1908–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Горна баня

Ф. 1130К, 1 оп., 68 а.е., 0,80 л.м., 1897–1949 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Искрец

Ф. 1131К, 1 оп., 40 а.е., 0,40 л.м., 1897–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – с. Искрец

Ф. 1132К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1936–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – с. Надежда

Ф. 1133К, 1 оп., 38 а.е., 0,40 л.м., 1914–1949 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Неделя“ – с. Опицвет

Ф. 1134К, 1 оп., 7 а.е., 0,10 л.м., 1928–1954 г.

с. Костинброд
Ф. 1135К, 1 оп., 56 а.е., 0,60 л.м., 1906–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Спас“ – София

Ф. 1136К, 1 оп., 46 а.е., 0,40 л.м., 1923–1946 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Преображение“ – София

Ф. 1139К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1929–1948 г.
Църковно настоятелство при храма

„Св. Апостол Андрей Първозванний“ – София
Ф. 1140К, 1 оп., 64 а.е., 0,60 л.м., 1928–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – с. Филиповци

Ф. 1141К, 1 оп., 23 а.е., 0,20 л.м., 1930–1948 г.

с. Иваняне
Ф. 1142К, 1 оп., 17 а.е., 0,20 л.м., 1930–1948 г.
93
Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Враждебна

Ф. 1143К, 1 оп., 43 а.е., 0,40 л.м., 1896–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Димитър“ – София

Ф. 1145К, 1 оп., 30 а.е., 0,40 л.м., 1921–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. св. Кирил и Методий“ – София

Ф. 1146К, 2 оп., 51 а.е., 0,60 л.м., 1909–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – София

Ф. 1147К, 1 оп., 107 а.е., 1,20 л.м., 1921–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Успение Пресв. Богородица“ –

София
Ф. 1148К, 1 оп., 36 а.е., 0,40 л.м., 1929–1948 г.

с. Байлово
Ф. 1149К, 1 оп., 19 а.е., 0,20 л.м., 1928–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Харалампи“ – с. Горни Богров

Ф. 1150К, 1 оп., 9 а.е., 0,10 л.м, 1931–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – с. Бучин проход

Ф. 1151К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1927–1961 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – с. Робертово

Ф. 1152К, 2 оп., 57 а.е., 0,80 л.м., 1800–1961 г.
Архиерейско наместничество – Ихтиман

Ф. 1153К, 1 оп., 276 а.е., 3,00 л.м., 1888–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Успение Пресв. Богородица“ –

Ихтиман
Ф. 1154К, 1 оп., 36 а.е., 0,40 л.м., 1909–1947 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Неделя“ – с. Росоман

Ф. 1155К, 1 оп., 26 а.е., 0,40 л.м., 1929–1948 г.
94
Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – с. Бистрица

Ф. 1157К, 1 оп., 19 а.е., 0,20 л.м., 1921–1947 г.
Църковно настоятелство – с. Долна баня

Ф. 1158К, 1 оп., 32 а.е., 0,40 л.м., 1901–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Мъченици Кирик и Йолита“ –

с. Банкя
Ф. 1159К, 1 оп., 43 а.е., 0,40 л.м., 1904–1947 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Апостоли Петър и Павел“ –

с. Своге
Ф. 1160К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1921–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Кремиковци

Ф. 1161К, 2 оп., 32 а.е., 0,40 л.м., 1890–1950 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – Гара Костенец

Ф. 1162К, 1 оп., 30 а.е., 0,40 л.м., 1930–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Преподобна Параскева“ –

с. Негушево
Ф. 1163К, 1 оп., 23 а.е., 0,40 л.м., 1897–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Георги“ – с. Суходол

Ф. 1167К, 1 оп., 17 а.е., 0,20 л.м., 1897–1957 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Седмочисленици“ – София

Ф. 1170К, 1 оп., 113 а.е., 1,20 л.м., 1902–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Боженица

Ф. 1172К, 1 оп., 21 а.е., 0,20 л.м., 1901–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Челопеч

Ф. 1173К, 2 оп., 49 а.е., 0,40 л.м., 1922–1948 г.
95
Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – с. Долни Пасарел

Ф. 1175К, 1 оп., 27 а.е., 0,40 л.м., 1899–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Своде

Ф. 1176К, 1 оп., 65 а.е., 0,60 л.м., 1923–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Възнесение Господне“ –

с. Калугерово
Ф. 1177К, 1 оп., 68 а.е., 0,60 л.м., 1898–1950 г.
Църковно настоятелство при храма „Въведение Пр. Богородици“ –

с. Смолско
Ф. 1180К, 1 оп., 91 а.е., 1,00 л.м., 1882–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Успение Пресв. Богородица“ –

с. Новачене
Ф. 1183К, 1 оп., 32 а.е., 0,40 л.м., 1894–1949 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Димитрий“ – с. Врачеш

Ф. 1184К, 1 оп., 8 а.е., 0,10 л.м., 1937–1950 г.

София
Ф. 1187К, 1 оп., 62 а.е., 0,80 л.м., 1922–1949 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – Етрополе

Ф. 1188К, 1 оп., 44 а.е., 0,40 л.м., 1898–1948 г.
Църковно настоятелство при църквата „Св. св. Кирил и Методий“ –

с. Душанци
Ф. 1189К, 1 оп., 7 а.е., 0,10 л.м., 1898–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Георги“ – Златица

Ф. 1190К, 1 оп., 7 а.е., 0,10 л.м., 1939–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Архангел Михаил“ – Етрополе

Ф. 1191К, 1 оп., 74 а.е., 0,80 л.м., 1890–1950 г.
96
Църковно настоятелство при храма „ Св. Козма и Дамян“ – с. Скравена

Ф. 1192К, 1 оп., 47 а.е., 0,50 л.м., 1893–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Архангел Михаил“ –

с. Осиковица
Ф. 1198К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1937–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Иван Рилски“ – с. Гурково

Ф. 1199К, 1 оп., 67 а.е., 1,00 л.м., 1895–1940 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Успение Пресв. Богородица“ –

Пирдоп
Ф. 1200К, 1 оп., 121 а.е., 1,50 л.м., 1882–1948 г.
Варовитски манастир „Св. Троица“ – Етрополе

Ф. 1203К, 1 оп., 165 а.е., 1,60 л.м., 1881–1948 г.

с. Доспей
Ф. 1205К, 1 оп., 12 а.е., 0,20 л.м., 1934–1947 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Георги“ – с. Лъжене

Ф. 1206К, 1 оп., 73 а.е., 1,40 л.м., 1895–1949 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Въведение Пр. Богородици“ –

Самоков
Ф. 1208К, 1 оп., 29 а.е., 0,40 л.м., 1900–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Успение Пр. Богородици“ – Самоков

Ф. 1210К, 1 оп., 14 а.е., 0,20 л.м., 1895–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Никола“ – Самоков

Ф. 1214К, 1 оп., 20 а.е., 0,20 л.м., 1892–1947 г.
Църковно настоятелство при храма „Успение Пр. Богородици“ – с. Марица

Ф. 1218К, 1 оп., 15 а.е., 0,20 л.м., 1898–1948 г.
97

с. Белчин
Ф. 1235К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1928–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Рождество Пр. Богородица“ –

с. Радуил
Ф. 1236К, 2 оп., 28 а.е., 0,40 л.м., 1897–1949 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Видраре

Ф. 1244К, 1 оп., 32 а.е., 0,40 л.м., 1898–1948 г.
Църковно настоятелство при храма „Св. Архангел Михаил“ – с. Чавдар

Ф. 1245К, 1 оп., 135 а.е., 1,40 л.м., 1887–1949 г.
Архиерейско наместничество – Самоков

Ф. 1269К, 1 оп., 62 а.е., 1,20 л.м., 1885–1945 г.
Архиерейско наместничество – Цариброд

Ф. 1278К, 1 оп., 137 а.е., 1,60 л.м., 1906–1948 г.
Еврейска народна община – Самоков

Ф. 1379К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1942–1959 г.
98
V. ПРОМИШЛЕНОСТ
Групов фонд „Производителни капиталистически предприятия

в София и Софийска област“
Ф. 1302К, 1 оп., 318 а.е., 6,00 л.м., 1913–1953 г.
АД за електрическа енергия „Адрее“; АД „Бедек“; АД „Искра“ – работилница за

електроди на Николина Д. Христова – София; Баритна мина „Седемте престола“ – с.
Осеновлаг – с. Лесковдол, собственост на Ангел Трайков Минов; АД „Българска железарска
индустрия“ – София; АД „Български метални заводи“ – София; АД „Българска тръбна
индустрия“; АД „Рипер“; ООД „Български Бергман“ – производство на тръби; ООД
„Изгрев“ – метална фабрика; ЕФ „Тодор Таков Арсов“ – леярска работилница – София;
Търговска фирма „Тулио Мусти“; ЕФ „Христо Д. Иванов“ – стругарска работилница –
София; АД „Киремиджян“ – София; СД „Берщайн и Нисимов“; АД „Азиатика“ – кожарска
фабрика – София; ЕФ „Георги Сотиров Бойчев“ – чехлар – София; ООД „Идеал“ – харти-
ена индустрия – София; ООД „Казанлъшка долина“ – хартиена индустрия и търговия –
София; АД „Първа българска паркетна централа“ – София; ООД „Народна мебел“; СД
„Тройка“; Дърводелска фабрика „Аврам Церовски“; Дърводелска фабрика „Атанас Палан-
ков“; ЕФ „Владимир Василев Младенов“; Дърводелска фабрика „Владимир К. Михайлов“;
Дърводелска фабрика „Грую Янков“; Дърводелска фабрика „Иван Лазаров“; Дърводелска
фабрика „Марко Китанов“; ЕФ „Мишо П. Казанджиев“; ЕФ „Стоян Хр. Киндеков“; ЕФ
„Тихол Георгиев Стоянов“ – мебелна работилница; Дърводелска фабрика „Христо Топа-
лов“; АД „Панчев и Сие“ – стъкларска фабрика – София; ООД „Триумф“; СД на Здравко
Платнаров „Марица“; СД „Емайл“; Стъкларска фабрика „Стъкло“ на Антон Б. Арсов;
Стъкларска фабрика „Надежда“; ЕП „Оливер“; АД „Аврам М. Чальовски“ – фабрика за
захарни изделия – София; АД „Дракон“ – хранителна промишленост; АД „Своге“ – произ-
водство на глюкоза и др.; ООД „Витоша“ – производство на ликьор и коняк – гара Своге;
СД „София“ на Билик, Белев и х. Димов – мелница – София; СД „Братя Хаим и Йосиф Д.
Янкови“ – фабрика за растителни масла и рафинерия – София; Мелница „Надежда“ на
братя Апостолови – София; Мелница „Г. Д. Бугарчев и синове“ – София (Вж. и Ф. 1017);
Мелница „Братя Златанови и синове“ – клон София; СД „К. Йорданов и Сие“; Мелница
„Рила“ – София; СД „Братя Н. Баджови“ – мелница – София; Фабрика „Андрей Андреев
Лоскутов“; Мелница „Подуене“ – София; Текстилно АД „Васил Стоилов“ – София; АД
„Леон Рафаел и Сие“– София; АД „Майгут“ – тъкачна фабрика – с. Княжево; Фабрика
„Хавлия“ ООД – София на Никола Пастермаджиев и Рихард Леон Рафаел; СД „Асаел и Те-
плицки“; СД „Гоце Ив. Гулев и Сие“ – производство на памучен текстил – София; Чорапна
работилница „Идеал“ на Георги Тодоров и Любен Несев – София; Фабрика „Съединение“
СД – с. Казичене – производство на вълнен текстил; СД „Хаджи Димитър“ – фабрика за
хавлии, кърпи за лице и др. на Асаел, Теплицки и Ардити; Тъкачница „Балкан“ на Венко и
Мара Боневи – Ихтиман; Чорапна фабрика „Берковица“ на Рафаил С. Леви; Тъкачница
„Боровец“ на Иван Г. Гюнкин – с. Марица; Трикотажна фабрика „Дядо Мраз“ на Тотка
Атанасова; Тъкачница „Люлин“ на Стефан Кънчев – Ихтиман; Тъкачница на Ярослав
Календовски – с. Марица; Българско АД „Циклоп“ – София; ООД „Лона Б. Атанасов“;
Фабрична сграда на ЕП „Ал. Васецки“; Фабрика „Виктория“ на Елиезер Моис Бенаройо“;
АД „Азбука“; Кожарска фабрика на Рахим Ашеров; АД „Ст. Бакърджиев“; Метална
фабрика „Батерия“ – София; Предприятие „Инж. Никола Ст. Бешков“ – София; АД
99
„Валиро“ – гара Искър, София; Памуко-предачна фабрика „Вретено“ АД – София; ЕФ

„Георги Михайлов Георгиев“ – София; АД за кожарска индустрия „Хр. Ив. Дипчиков“;
Българска електротехническа кооперация – София; ООД „Етрополски бук“ – Етрополе;
АД „Иван Бончев Казанджиев“ – София; Мелница на Васил Кръстанов и Атанас Даскалов;
Чорапна фабрика „Берковица“ на Рафаил С. Леви – София; Железарска фабрика „Лъв“ на
Братя Баеви – София; СД „Мепро“ – гара Искър, София; Фирма за дървен и строителен
материал „Братя Михайлови“ – с. Лъджене; АД „Надежда“ за кожарска индустрия
и търговия; Бакърена и машинна фабрика „Атанас Наумов“ – София; АД „Българска
предачница“ – София; Метална фабрика „Руда“ – София; ЕФ „Агоп Саркис Саркисян“ –
София; АД „Иван Т. Стаменов“ – София; Фабрика за тестени изделия; АД „Тръба“ – с.
Княжево; АД „Българска тръбна индустрия“; АД „Фурнирна индустрия“ – София; Пред-
приятие „Чайка“ на Данаил Маир Ароев; СД „Аврам М. Чальовски“ – гара Искър, София;
Кожарска фабрика „Нисим Шаулов“ – София; Кредитна кооперация „Щик“ – с. Годеч;
Търговска фирма „Бокс“ – кожарско СД „Стоян Маринов и синове“ – София; „Иван Хр.
Венков и Сие“ – производство на строителна железария – София.
Окръжни на ЦКС, Главната дирекция на храноснабдяването и др. по дейността

на земеделските кредитни кооперации „Щик“ в страната (1947).
Устави на АД „Първа българска паркетна централа“ – София (1941–1943),
АД „Своге“ – производство на гликоза и др. (1928–1929), Текстилно АД „Васил
Стоилов“ – София (Б.д.).
Книги: за акционерите (1943–1947); главни (1942–1947); инвентарни (1913–
1952); партидни (1931–1951); за постоянното имущество и основните средства на
АД „Валеро“ (1945–1947).
Дневници за: оборота (1936–1953); операциите (1940–1950).
Протоколи от заседания на УС на АД за кожарска индустрия и търговия „На-
дежда“ (1940–1941), на АД „Майгут“ – тъкачна фабрика – с. Княжево (1942–1947),
от общи събрания на ООД „Етрополски бук“ – Етрополе (1942–1947).
Баланси на: АД „Киремиджян“ – София (1936–1941), Мелница „Г. Д. Бугарчев и
синове“ – София, Мелница „Братя Златанови и синове“ – клон София“ (1930–1934),
СД „Тройка“ (1948).
Опис на движимото и недвижимото имущество на ЕФ „Стоян Хр. Киндеков“
(1947–1948).
Нотариални актове, записки за вписване на ипотека, изпълнителни листове и
др. на Мелница „Братя Златанови и синове“ – клон София (1914–1935).
Планови скици на постройки на фабрика „Андрей Андреев Лоскутов“ (1930–
1949) и АД „Леон Рафаел и Сие“ – София (1945–1948).
Преписка на фабрика „Хавлия“ ООД – София с Областната стопанска камара
за състоянието на фабриката (1947).
Сведения за фабриките за тестени изделия, за машините и техния производ-
ствен капацитет и др. (1939).
100
ЕЛЕКТРОПРОМИШЛЕНОСТ
Електрическо дружество за София и България – София

Ф. 53К, 2 оп., 658 а.е., 6,00 л.м., 1886–1941 г.
През 1908 г. „Дружество за големите предприятия в Марсилия“ преотстъпва конце-

сията за електрическото осветление на София на „Електрическо дружество за София и
България“. То произвежда и пласира електрическа енергия за осветление и индустриални
цели в София. През 1941 г. дружеството е откупено от Софийската община, а през 1942 г.
е обявено в ликвидация.
Закони за: системната електрификация на България (1934); доставянето на

електрическа енергия за Северна България (1940); поощряването на местната про-
мишленост (1928); данъка върху частните и обществените доходи (1925).
Правилник за приложение на Закона за търговията с чуждестранни платежни
средства (Б.д.).
Устави на дружеството (1886–1930).
Протокол за прехвърляне на концесията за електрическо осветление от „Дру-
жество за големите предприятия в Марсилия“ на „Електрическо дружество за
София и България“ (1908).
Доклади с приложения към тях за дейността на дружеството (1910–1940).
Поемни условия за електрическото осветление на София, построяването и
експлоатацията на електрически трамвай (Б.д.).
Изложение на белгийското правителство до Постоянния международен съд по
делото на „Електрическо дружество за София и България“ за определяне тарифата
за електрическа енергия (1938).
Писма от дружеството до Дирекцията в Брюксел и МФ за: доставката на уреди
(1928–1930); дейността на юзината в с. Панчарево (1931–1935); нововъведенията
във ВЕЦ „Курило“ (1927–1929); делото със Софийската община за цената на елек-
троенергията, вноса и износа на стоки от България, разширението на мрежата и
др. (1936–1937); цената на електрическата енергия (1924–1941).
Преписки със Софийската община, Дирекцията на железниците, БНБ, Секвес-
търа, МОСПБ, МВ, Софийската областна инспекция на труда, БЛС, пристанищата,
чуждестранни търговски фирми и др. за: определянето на цената на електрическата
енергия (1898–1941); месечното производство на общинските централи, доставе-
ната електроенергия за трамваите и др. (1926–1941); цената на доставената елек-
троенергия, построяването на парна централа и отклонението на жп линия за ВЕЦ
„Курило“ (1923–1930); вноса на електрически материали (1931–1935) и износа по
компенсации, тютюни, розово масло, розов конкрет и др. (1933–1938); натоваре-
ността на централите, отпуснатите помощи, изпратените списъци на персонала и
др. (1925–1937); организирането на медицинска служба за служителите и техните
семейства (1937–1940); оферирането и доставките на електрически материали
(1928–1937).
101
Декларации за внесени стоки – машини, електроинсталационни части, транс-

форматори и др. от Белгия, Франция, Германия, Швейцария и др. (1930–1932).
Книги: с ежедневни сведения за произведената електроенергия от ВЕЦ „Пан-
чарево“ (1916–1941); за разходите на дружеството (1926–1927); за изплатените
данъци (1939–1941); инвентарна за недвижимите имоти (1928–1936); за отчитане
на инкасаторите (1926–1927); главна за сметките на дружеството (1930–1933).
Заявления, възражения и молби по узаконяването на далекопровода Панча-
рево – София (1939).
Планове на машинни зали, детайли и др. от ВЕЦ „Курило“ (Б.д).
Удостоверения за трудов стаж, длъжност и възнаграждения (1927–1941).
Списъци на персонала (1936–1941).
Ведомости за заплати (1928–1941).
Българско АД „Елин“ – София

Ф. 810К, 1 оп., 24 а.е., 0,40 л.м., 1931–1949 г.
Основано през 1929 г. в Русе с предмет на дейност търговия с електромотори,

трансформатори и материали за високо и ниско напрежение, доставка и монтаж на
съоръжения и машини за електрически централи. През 1935 г. премества седалището си
в София. Средствата му за развитие са изключително от австрийската фирма „Елин“.
Устав (1944).
Протоколи: на УС (1938–1949); на ПС (1945–1948); от годишно-отчетни съб-
рания и материалите към тях (1945–1947).
Справки за: новоизбраните УС през 1943 и 1944 г. (1945); създаването и дей-
ността на дружеството (1945).
История на АД „Елин“ (1944).
Отчети за състоянието на дружеството (1945), на работилницата и строителните
предприятия към него (1946).
Годишни баланси (1944–1946).
Планове и скици за: изграждането на градска електрическа мрежа в Русе,
електрически централи в Сливен, Нова Загора и др. (1934–1935); изработването на
детайли за електропроводната линия Марийно – Пловдив (1940).
Проект за изработване на главно трансформаторно табло на Държавен кера-
мичен завод „Изида“ – с. Новоселци (1941).
Чертежи за: изграждането на електропроводи в Горна Оряховица и др. (1931–
1943); разширението на подстанцията на открито в парната централа – Пловдив
(1942).
Книги: главни (1943–1947); инвентарни с баланси (1941–1949).
102
Електропромишлени предприятия
8 ф., 8 оп., 61 а.е., 1,85 л.м., 1924–1950 г.
Създадени в периода 1923–1946 г. с цел производство и търговия с електрически

материали, уреди и др. Действат до национализацията в края на 1947 г., след което ня-
кои прекратяват дейността си, а други продължават да съществуват като държавни
предприятия.
АД „Пак“ – София
Ф. 659К, 1 оп., 8 а.е., 0,30 л.м., 1942–1950 г.
АД „Панцер“ – София
Ф. 854К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1938–1947 г.
Вж. и Ф. 689
АД „Урания“ – инж. Ст. Ив. Аврамов – София

Ф. 888К, 1 оп., 11 а.е., 0,30 л.м., 1931–1947 г.
Вж. и Ф. 728
ООД „Електрострой“ – София

Ф. 919К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1945–1947 г.
Вж. и Ф. 827
ООД „Идеалпрес“ – София

Ф. 648К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м.,1946–1947 г.
Вж. и Ф. 570
ООД „Фемис“ – София

Ф. 886К, 1 оп., 10 а.е., 0,30 л.м., 1928–1947 г.
Вж. и Ф. 729
Ремонтна работилница за акумулатори

на Димитър К. Видинлиев – София
Ф. 887К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1938–1947 г.
Вж. и Ф. 726
103
Телефонно-телеграфна фабрика при Главна дирекция на пощите,

телеграфите и телефоните – София
Ф. 307К, 1 оп., 17 а.е., 0,40 л.м., 1924–1945 г.
Създадена през 1923 г.
Протокол, разрешителни и карти за регистрация на дружество „Електрострой“

(1945–1947).
Протоколи: на УС (1942–1946); на ПС (1942–1946); от общи събрания (1939–
1947).
Книги: за акционерите (1943–1944); инвентарни (1924–1950); главни (1942–
1947); партидни (1938–1947).
МИННОДОБИВНА И РУДНА ПРОМИШЛЕНОСТ
Минно и търговско АД „Ерц“ – София

Ф. 21К, 2 оп., 592 а.е., 7,60 л.м., 1934–1948 г.
Вж. и Ф. 35
Създадено през 1938 г. като Минно АД „Ерц“ за изкупуване, използване и продажба

на руди, проучване на минни богатства, разработване на мини, експлоатиране на хромови
руди и износ за Германия. През 1939 г. дружеството разширява дейността си с внос на
машини, съоръжения, откриване на представителства и др. и се преименува в Минно и
търговско АД „Ерц“. От 18 септ. 1944 г. преминава към МТПТ.
Устав (1938).
Удостоверения за регистриране на дружеството (1938–1941).
Протоколи от редовни и извънредни събрания на УС и ПС (1938–1941).
Доклади за: експлоатацията и износа на хромова руда (1939–1943); проучването
на мангановите периметри, местоположението, геологическия, минералопетро-
графския очерк и запасите от руда и др. (1940–1943); производството и качеството
на рудата (1943–1944); годишното приключване и положението на някои кредитори
и сметките към 31 дек. 1942 г. (1942–1943); по-важните рудни находища в България
(1939).
Изложения: от техническия ръководител на мина „Хромит“ за извършените
работи и лошите битови условия на работниците (1942); за внесените през 1941 г.
стоки от чужди фирми – стомана, дизел мотори, резервни части и др. (1942).
Пълномощни на дружеството, издадени от германски фирми (1938–1941).
104

Договори между дружеството и чуждестранни фирми за откриването на тър-
говски представителства (1938–1942).
Преписки с Дирекцията на природните богатства, Съюза на българските из-
носители, фирмите „Машиненбау унд Бамбедарф“ – Берлин, „Оренщайн–Копел“,
„Сименс–Ко“, „Глазер–Порлаум“, „Хорбах Шмитц“ и др. за: закупуването на
периметри със слюда (1943–1944); приемането на дружеството в сдружението на
износителите (1938–1943); доставката на машини, съоръжения и резервни части
с приложени илюстрации, фактури, скици, карти, вносни документи и др. (1938–
1944); внесените машини и съоръжения за корабостроителната, мелничарската,
текстилната, маслодобивната промишленост и др. (1939–1944); получаването на
право на представителство в България (1938–1942); износа на руди в Германия,
Италия, Румъния, Швейцария, Унгария и др. (1939–1943); обработката на слюда
(1942–1944); проучването, получаването и прехвърлянето на периметри (1934–1943)
и др.
Писма до: Ангел Качев за начина на работа с маслобойните машини (1939–
1944); фирма „Машиненбау унд Бамбедарф“ за доставката на стоки за Турция
(1941–1942); фирма „Цеки и смет“ за сключването на търговска спогодба с Турция
(1942); германски фирми и клиенти в България за производството на хромови,
манганови и други руди, анализи, проби и износ на руди (1938–1944).
Планове: топографски за хромови и други руди (1934–1942); и скици на про-
учвателните и разработваните от АД „Ерц“ концесии и периметри (1939–1944); на
електрическата централа на Държавни мини „Перник“ (Б.д); на мелнични уреди
(1937–1943); на силозни уреди (1939–1942).
Опис на периметри от Витошкия басейн с приложени скици (1939).
Скици на хромови периметри, концесията „Хромит“, отчуждените имоти от
мина „Хромит“ (Б.д.).
Проекти и скици за узаконяване на преустройството на мелницата, даракчий-
ницата и електрическата централа на АД „Постоянство“ (Б.д.).
Сведения за експлоатацията и производството на хром в мини „Добри“
(1940–1948) и за извършената работа от немската фирма „Миаг“ – мелнично и
индустриално АД (1943–1944).
Списъци на: периметри за издирване на хромови и други руди в Златоградска
и Момчилградска околия (1943); клиентите (1943); резервни части за маслодобив-
ните и пивоварните машини и др. (Б.д.); мелничарите, мелниците и маслобойните
в България (Б.д.).
Производствени таблици на мините на дружеството (1944).
Книги: касова (1943); главни и партидни (1938–1945).
Дневници (1940–1941).
105
Минно АД „Купромин“ – София

Ф. 54К, 1 оп., 8 а.е., 0,30 л.м., 1931–1952 г.
Основано през 1931 г. с преобладаващ капитал на Генерална минна и електро-мета-

лургическа компания – Париж. Предметът му на дейност е издирване и експлоатация на
минни залежи. Национализирано в края на 1947 г.
Протоколи от: заседания на УС (1931), общи събрания (1931–1952).

Дневник на дружеството (1948).
Книги: за акционерите (1944–1946); главна (1932); инвентарна (1944–1951).
Заявления, декларации, проверителни баланси и др. (1943).
Минно АД „Бутура“ – София

Ф. 55К, 1 оп., 10 а.е., 0,30 л.м., 1931–1952 г.
Основано през 1931 г. с предмет на дейност разработване и експлоатация на минни

залежи. Главен акционер в дружеството е Генерална минна и електро-металургическа
компания – Париж. Национализирано в края на 1947 г.
Устав (1931).
Протоколи: учредителен (1931); от заседания на УС (1931–1947); от заседания
на ПС (1932–1947); от общи събрания (1931–1947).
Книги: за акционерите (1944–1946); главна (1932); за инвентара и балансите
(1932–1951).
Дневник за операциите (1932–1951).
Преписка със Софийския областен съд по регистриране и отчитане дейността
на дружеството с приложени доклади на УС и ПС, баланси и др. (1931–1939).
Удостоверения, бележки и др. по ликвидиране на имуществото на дружеството
(1948–1952).
АД „Авгис“ – гара Яна

Ф. 805К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1941–1947 г.
Основано през 1941 г. с предмет на дейност обогатяване на руди. След национализа-

цията през 1947 г. е преобразувано в ДИП „Авгис“, а от 1950 г. е слято с ДИП „Елхим“ –
гара Яна.
Книги: за акционерите (1944); главна (1941–1942); за инвентара и балансите

(1941–1947); партидна за клиентите (1941–1942).
106
МЕТАЛООБРАБОТВАЩА, МАШИНОСТРОИТЕЛНА
И ПРОМИШЛЕНОСТ ЗА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
Стоманолеярна „Електрометал“ АД – София

Ф. 1355К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1937–1948 г.
Вж. и Ф. 2063
Основано през 1937 г. Произвежда и търгува със стоманени произведения и метали.

Национализирано в края на 1947 г. и продължава дейността си като ДП.
Протоколи: учредителен и от общи събрания на акционерите (1937–1948).

Годишни отчети с баланси (1940–1946).
Нарочен баланс (1947).
АД „Орел“ – машинна фабрика – София

Ф. 468К, 1 оп., 25 а.е., 0,20 л.м., 1922–1948 г.
Основано през 1919 г. с предмет на дейност производство на месингови и чугунени

изделия, парни и водни кранове. Прекратява дейността си след национализацията в края
на 1947 г.
Протоколи от заседания на КС (1943–1946).

Писма до Софийския областен съд с приложени отчети и устав на дружеството
(1943–1947).
Баланси (1922–1944).
Месечни статистически сведения (1947–1948).
Преписки с КСМИ, МИЗ и др. за установяването на производствения капацитет
на предприятието, отпускането на сурови материали (1939–1946), изпълнението
на производствения план (1947) и др.
Книги: за акционерите (1944–1947); за производството (1940); партидна
(1946–1947).
Счетоводни дневници (1931–1945).
Декларации и сведения за данъците (1946).
107
Командитно дружество „В. Ц. Сираков“ – София

Ф. 844К, 1 оп., 41 а.е., 0,80 л.м., 1935–1948 г.
Основано през 1928 г. като дружество с неограничена отговорност с предмет на

дейност леене на букви за печатници и изработване на шила, компаси, ключове и др. Пре-
кратява дейността си след национализацията в края на 1947 г.
Окръжни на КСМИ по дейността (1945–1947).

Годишни сведения за индустрията (1944–1946).
Преписки с търговски фирми и учреждения за доставката на сурови материали,
изпълнението на поръчки (1944–1946) и облагането с данъци (1943–1948).
Книги: инвентарни (1937–1946); главни (1943–1947); партидна (1935–1944).
Първо българско дружество за вагони и машини – София

Ф. 1059К, 1 оп., 19 а.е., 0,50 л.м., 1924–1951 г.
Основано през 1923 г. Част от акциите му са притежание на австрийски фирми.

Произвежда и търгува с всякакъв вид материали за експлоатация и поддръжка на же-
лезниците. На 23 дек. 1937 г. дружеството е обявено в ликвидация и прекъсва производ-
ствената си дейност. Ликвидирано през 1953 г. по силата на Закона за ликвидиране на
търговските дружества.
Протоколни книги от заседания на УС (1934–1945) и Ликвидационния комитет

(1945–1949).
Баланси (1946–1949).
Преписки със Софийския областен съд, МФ, СНС и др. за регистрация и лик-
видация на дружеството (1946–1950).
Заявления за вписване в книгата на акционерите (1946–1950).
Книги: за акционерите (1946–1947); инвентарна (1924–1951); главна (1940–
1951); партидни (1929–1946); спомагателни (1933–1951).
Безименно търговско-индустриално АД „Мургаш“ – София

Ф. 337К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1926–1947 г.
Основано през 1922 г. с предмет на дейност производство на керемиди и търговия с

тях. Прекратява дейността си след национализацията в края на 1947 г.
Устав (1926).
Годишни и месечни сведения за индустрията (1942–1946).
Данъчни книжки (1926–1947).
Ревизионна книга на Инспекцията по труда (1947).
108
Българско акционерно индустриално керамично дружество

„Изида“ – Гара Елин Пелин
Ф. 195К, 1 оп., 7 а.е., 0,10 л.м., 1906–1947 г.
Вж. и Ф. 1734
Основано през 1894 г. от съдружниците на анонимното АД „Г. Мимиди и Сие“. Пред-

метът му на дейност е производство на каменинови тръби, клирингови тухли, фаянсови,
теракотни и каменинови плочи, кухненски порцелан, изолатори, огнеупор за отоплителни
печки и др. От 1908 г. се нарича Българско акционерно индустриално керамическо и каме-
ноделско дружество „Изида“. През 1912 г. възстановява първоначалното си наименование.
След национализацията от 1947 г. става Държавен керамичен завод „Изида“.
Книги: протоколни (1906–1947), инвентарни (1936–1942).
ООД „Надежда“ – с. Горни Богров

Ф. 335К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1941–1947 г.
Основано през 1941 г. с предмет на дейност производство на керемиди и търговия с

тях. Прекратява дейността си след национализацията в края на 1947 г.
Книга за инвентара и балансите (1941–1947).

Месечни сведения за състоянието и дейността на предприятието (1947).
Преписка с МИЗ, Клоновия съюз на керамичната индустрия и др. по разпре-
делението на нарядите (1947).
Дневник за оборота (1941–1947).
Декларации за облагане с данъци (1942).
СД „Победа“ – с. Челопечене
Ф. 343К, 1 оп., 16 а.е., 0,40 л.м., 1934–1947 г.
Основано през 1927 г. с предмет на дейност производство на керемиди и тухли. Фаб-

риката на дружеството е в с. Челопечене. Прекратява дейността си в края на 1947 г. по
силата на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия.
Окръжни, наредби и др. на ОСБИ, Клоновия съюз на керамичната индустрия

и др. по дейността (1945–1947).
Проекти на производствени планове за 1948 г. (1947).
Годишен отчет (1935).
Доклади от данъчни проверки на дружеството (1943–1945).
109
Сведения за индустрията (1938–1947), дейността на предприятието и броя на

работниците (1947).
Книги: за инвентара и балансите (1936–1947); главни (1936–1947).
Декларации за: облагането на дружеството с данъци (1937–1946); движението
на готовите стоки, суровите и спомагателните материали (Б.д.).
Договор за продажба на недвижим имот, обяснителна записка, планове и др.
за строежа на сушилня за керемиди (1934–1940).
ООД „Цигла“ – с. Челопечене

Ф. 330К, 1 оп., 11 а.е., 0,30 л.м., 1932–1947 г.
Основано през 1926 г. с предмет на дейност производство на керемиди. Прекратява

дейността си след национализацията в края на 1947 г.
Окръжни на ОСБИ, Клоновия съюз на керамичната индустрия, МИЗ и др. по

дейността (1947).
Проекто-производствени и строителни планове за 1948 г. (1947).
Годишни и месечни сведения за състоянието и дейността на предприятието
(1945–1947).
Преписка с Върховния стопански съвет, Държавни мини „Перник“ и др. по
снабдяването на предприятието с въглища, демобилизацията на работници и др.
(1945).
Книги: за инвентара и балансите (1932–1947); главна (1945–1947); партидна
(1947); за операциите (1939–1947).
Декларация за облагането на дружеството с данъци (1947).
ХИМИЧЕСКА И КАУЧУКОВА ПРОМИШЛЕНОСТ
Безименно привилегировано дружество за кибрит в България –

Гара Костенец
Ф. 50К, 2 оп., 97 а.е., 2,50 л.м., 1916–1947 г.
Вж. и Ф. 33
Основано през 1900 г. от чуждестранни фирми начело с белгиеца Луи Бралли. Основ-
ната му дейност е производство на кибрит тип – шведски. На 1 юли 1943 г. фабриката на
110
дружеството е национализирана и преименувана на Държавна кибритена фабрика – Гара

Костенец. Тя е първата национализирана фабрика в България преди влизането в сила на За-
кона за национализация на частните индустриални и минни предприятия от 23 дек. 1947 г.
Годишни и месечни сведения за индустрията, броя на работниците и др.

(1939–1940).
Месечни баланси (1943–1947).
Преписки с Централата на дружеството в Брюксел, КСХИ в България, МВ, бъл-
гарски и чуждестранни фирми, банки и др. по дейността на фабриката (1943–1946),
доставката на суровини, машини, кибрит и др. (1939–1945).
Договори между държавата и дружеството за доставка на кибрит (1916–1935).
Писмо от дружеството до Върховния стопански съвет с данни за национали-
зацията на Кибритената фабрика на 1 юли 1943 г. (1946).
Главни книги (1936–1943).
Заводи „Никола Чилов“ АД за химически произведения –

гара Костинброд
Ф. 58К, 2 оп., 197 а.е., 7,20 л.м., 1931–1947 г.
Вж. и Ф. 1707
Основано през 1912 г. с предмет на дейност производство на технически и рафинирани

масла, сапуни, туткал, гресове, тоалетни принадлежности и др. През 1947 г. е национали-
зирано и продължава да функционира като ДХЗ „Георги Димитров“ – гара Костинброд.
Протоколи от заседания на ръководството на заводите (1943–1944).

Заповедна книга (1942). Заповед на коменданта във връзка с противовъздушната
и химическата отбрана на заводите и списък на санитарното ядро при противовъз-
душната отбрана на заводите и др. (1941–1946).
Годишни отчети и сведения за индустрията (1933–1937).
Сведения за: производството на отдел „Сапун, глицерин, дестилация и водно
стъкло“ (1946); износа за Германия (1940–1943) и др.
Преписки с МТПТ, БНБ и др. за: снабдяването със сурови материали (1944);
разпределянето на нарядите (1945); определянето на цените на сапуна, пастата
за зъби и др. (1943–1945); разрешаването на внос на стоки от Германия и Турция
(1945–1946).
Писма от благотворителни дружества, църковни настоятелства и др. за отпус-
кане парични помощи и предмети (1941–1942).
Доклади за: дейността на фондация „Д-р Чилов“ (1947); командировката на
инж. Асен Христов в Германия (1944).
111
Книги: главни (1933–1947); материални (1942–1947); спомагателна (1943);

партидни (1943–1946).
Баланс (1947).
Оборотни дневници (1931–1947).
Албум със снимки на химическо предприятие в Германия и неговите работ-
ници (1937).
АД „Благой Бугарчев и Ко“ – гара Яна

Ф. 368К, 1 оп., 27 а.е., 0,40 л.м., 1942–1949 г.
Вж. и Ф. 909
Основано през 1942 г. с управител Благой Бугарчев. Произвежда минерални масла,

гресове, блажни бои, безири, масла за текстилната, кожарската и металната индустрия
и земеделието. Национализирано в края на 1947 г. и преобразувано в ДИП „Благой Бугарчев
и Ко“. През 1948 г. преименувано на ДИП „Технохим“.
Окръжни на ОСБИ, КСХИ в България и ОСИ – София по дейността (1944–

1946).
Заповед на Клоновото сдружение на търговците, вносители на петролни про-
изведения, за цените на петролните продукти и смазочните масла (1945).
Сведения за: развитието на производството и състоянието на нарядите във
фабриката (1945); ръководната и производствената структура на фабриката (1945);
състоянието на технологичното оборудване във фабриката (1946); цените на про-
изведените от дружеството продукти (1946).
Молби от дружеството до МИЗ за регистрирането на търговски марки (1945–
1946).
Опис на реквизираното недвижимо имущество на фабриката (1945).
Техническо описание на сградите и съоръженията във фабриката (1949).
АД „Елхим“ – гара Яна

Ф. 803К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1940–1947 г.
Вж. и Ф. 1745
Основано през 1939 г. с предмет на дейност производство на карбид, метални,

електротехнически, изолационни и химически произведения, търговия и индустрия. След
национализацията от 1947 г. е преобразувано в Държавно карбидно предприятие „Ел-
хим“ – гара Яна.
112
Книги: за акционерите (1943–1947); за инвентара и балансите (1940–1944);

главни (1942–1947); партидни (1943–1945).
АД „Искович и Леви“ – Русе, клон София

Ф. 372К, 1 оп., 17 а.е., 0,40 л.м., 1928–1947 г.
Вж. и Ф. 1728
Основано през 1928 г. със седалище Русе, а в София е открит клон на дружеството.
Предметът му на дейност е производство на бои, лакове, тенекиени кутии за амбалаж
и търговия с тях. Национализирано в края на 1947 г.

Преписки с български търговски фирми за доставката на стоки (1943–1946).
Уведомителни писма от Централата на дружеството за изпратени стоки (1941).
Оферти от чуждестранни фирми и квитанции за внос на машини (1929–1937).
Ценоразписи на готовата продукция (1940).
Ревизионни книги по инспекция на труда (1928–1947).
АД „Родохимия“ – София
Ф. 367К, 1 оп., 33 а.е., 0,50 л.м., 1937–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1937 г. с предмет на дейност производство на химически произведения.

Национализирано в края на 1947 г.
Устав (1937).
Протоколи от заседания на УС и ПС (1937–1947).
Годишни и месечни сведения за състоянието и дейността на дружеството
(1938–1947).
Доклади и др. на УС (1937–1940).
Преписки с МТПТ, КСХИ, МВ, Дирекция „Храноизнос“, Софийския областен
съд и др. за: гражданската мобилизация (1941); доставката на суровини и материа-
ли (1940–1943); узаконяването на дружеството и регистрирането на решенията от
годишните събрания (1937–1948).
Книги: за акционерите (1944); за инвентара и балансите (1937–1947); главни
(1938–1947); партидни (1939–1947).
113
ООД „Химик“ – София

Ф. 374К, 1 оп., 17 а.е., 0,40 л.м., 1939–1946 г.
Основано вероятно през 1939 г. като „Химик – д-р В. Бъчваров и Сие“ АД – София.
През 1943 г. е преобразувано в ООД „Химик“ с предмет на дейност търговия, представи-
телство, производство и внос на химикали. Национализирано в края на 1947 г.
Договор за образуване на ООД „Химик“ (1943).

Месечни сведения за движението на стоките (1939–1945).
Преписки с български и чуждестранни клиенти и доставчици на химикали
(1940–1946).
Писма: от Клоновото сдружение на търговците на бояджийски материали и
химикали за отпуснати стоки (1946); до МТПТ за определяне на продажните цени
на стоките (1942–1944).
„Хелиос“ – българска фабрика за печатарски мастила

на Б. Зайдлиц и Сие“ АД – София
Ф. 466К, 1 оп., 46 а.е., 0,80 л.м., 1938–1949 г.
Вж. и Ф. 886
Основано през 1938 г. Произвежда всякакъв вид печатарски мастила и търгува с тях.
Национализирано в края на 1947 г. и уедрено в Държавна фабрика „Химтруд“ – София.
Устав (1938).
Протоколи: учредителен (1938); от годишни общи събрания (1938–1947); от
заседания на УС (1938–1947) и ПС (1943–1947).
Преписки с Дирекцията за гражданска мобилизация и чуждестранни фирми
за: изготвянето на мобилизационен план, мобилизирането и демобилизирането на
работници и служители (1940–1944); доставката на химикали и др. (1939–1944).
главни (1938–1948); партидни (1938–1944).
Дневници за оборота (1938–1949).
АД „Делта“ – София
Ф. 654К, 1 оп., 92 а.е., 1,80 л.м., 1932–1947 г.
Вж. и Ф. 540
Основано през 1932 г. с предмет на дейност производство на различни видове химикали

и материали за индустрията, търговия и представителство. След национализацията в
края на 1947 г. е преобразувано в ДИП „Делта“.
114
Окръжни на ОСБИ и ДО „Химическа индустрия“ по организационни и син-

дикални въпроси (1946–1947).
Протоколи: учредителен (1932); от: общи годишни събрания (1934–1947);
заседания на ПС (1934–1947); комисии за изследване на препарата натриев хипо-
хлорид (1936–1940); комисии за денатуриране на морска сол за производството на
натриев хипохлорид (1940–1947).
Обявление на Софийското областно инженерство за утвърждаване дейността
на дружеството (1934).
Доклад от Атанас Стоянов за свойствата на препарата натриев хипохлорид
(1945).
Преписки с МВРНЗ, МЗДИ, МТПТ, Областната стопанска камара, Столичното
комисарство на разпределението и др. за: получаването на разрешение за използване
на препарата натриев хипохлорид (1936–1941), определянето цената на препаратите
натриев хипохлорид и белина (1935–1947), производствената дейност (1932–1947),
доставката на материали от чужбина (1939–1947).
Удостоверение от МВ за обезмирисващото свойство на препарата натриев
хипохлорид (1939).
Книги: инвентарна (1934); главни (1940–1945); за: акционерите (1944); иму-
ществото (1934); клиентите (1936–1947); оборота (1937–1947); готовите стоки
(1946–1947) и др.
Таблица на Първо българско застрахователно дружество „България“ за застра-
ховката на АД „Делта“ (1947).
Баланси на дружеството (1934–1946).
Първо българско АД „Въгледвуокис“ – София

Ф. 759К, 1 оп., 30 а.е., 1,00 л.м., 1916–1947 г.
Вж. и Ф. 1412
Основано през 1914 г. като командитно дружество за производство на въгледвуокис.

През 1919 г. е преобразувано в Първо българско АД „Въгледвуокис“. След национализацията
в края на 1947 г. е преобразувано в ДИП „Въгледвуокис“.
Протоколи от заседания на УС (1920–1943) и ПС (1916–1947).

Книги: за акционерите (1943); инвентарни (1943–1946); главни (1937–1947);
за производството (1940); партидни (1938–1947).
ООД „Димитър Стоименов“ – София

Ф. 788К, 1 оп., 36 а.е., 0,41 л.м., 1922–1948 г.
Основано през 1922 г. като Фабрика за взривни вещества „Димитър Стоименов“ – с.

Владая. От 1924 г. се нарича Фабрика за взривни и минни материали „Димитър Стоиме-
115
нов“ – с. Владая. Преобразува се в АД „Димитър Стоименов“ (1927) и в ООД „Димитър

Стоименов“ (1943) с предмет на дейност производство на минни и химически материали,
търговия и представителство. Национализирано в края на 1947 г.
Протоколи от заседания на УС, ПС (1929–1943) и събрания на акционерите

(1927–1948).
Годишни статистически сведения за: броя на работниците, майсторите и
надзирателите; работните дни; използваните сурови и спомагателни материали
за производство; видовете и количеството на произведените стоки (1940–1947).
Преписки с МИЗ, ОСБИ, КСХИ, акционерни дружества и др. за: възлагането
и изпълнението на нарядите (1943–1947), снабдяването с материали (1942–1947),
отчитането на производството и разпределянето на доставките (1943), поръчките
на стоки (1942–1946).
Договор с фирма „Бикфорд и Сие“ за продажба на машини за производство
на бикфордов фитил (1927).
Декларация за имуществото и дейността на фабриката (1947).
Книги: за производството и разпределението на произведените стоки (1942–
1947); инвентарни (1922– 1943); партидни (1938–1946).
Дневници за: операциите (1926–1943); оборота (1936–1943).
АД „Производство и пласмент“ – с. Световрачене

Ф. 328К, 1 оп., 21 а.е., 0,50 л.м., 1940–1947 г.
Вж. и Ф. 1698
Основано през 1936 г. като АД „Панайот Панчев“ с предмет на дейност производство

и търговия с гумени изделия. През 1941 г. се преименува на АД „Производство и пласмент“.
Национализирано и прекратява дейността си в края на 1947 г.
Книги: за акционерите (1943–1947); главни (1940–1947); партидни (1941–1947).

Регистри на: суровите и спомагателните материали с приложен указател
(1945–1947); готовите стоки (1940–1946); рамбурсите (1943).
Дневници за: операциите (1940–1947); извършените разходи по постройката
на фабриката (1942–1947); оборота (1941).
СД „Хаим Бакиш и брат“ – София

Ф. 22К, 2 оп., 171 а.е., 3,60 л.м., 1922–1947 г.
Вж. и Ф. 1675
Основано през 1922 г. През 1923 г. се преобразува в ЕП на Хаим Бакиш, а през

1932 г. – в СД „Хаим Бакиш и брат“ – фабрика за гумени изделия. Основната му дейност
116
е вулканизиране на гумени предмети и производство на гумени изделия – автомобилни,

самолетни и мотоциклетни гуми, галоши, гумено облекло, газови маски и др. Фабрика
„Хаим Бакиш и брат“ е най-голямата каучукова фабрика в България до края на 1947 г.,
когато е национализирана и преобразувана в ДКЗ „Георги Димитров“ за производство на
автомобилни гуми и гумени обувки.
Наредба-закон за ограничаване производството на готови дрехи и обувки от

незанаятчии (1937–1938).
Окръжни, писма и др. от ОСБИ, Клоновия съюз на каучуковата индустрия,
Родовия съюз на каучуковата индустрия, Главната дирекция на статистиката и др.
за: мобилизирането на фабриката, снабдяването със суровини (1928–1942); опре-
делянето на цените на каучуковите изделия (1941–1943); даването на сведения за
размера на работната заплата, произведената стока и др. (1944–1946).
Удостоверения и карти на фирми и собственици за регистриране на фабриката
(1922–1936).
Свидетелства за насърчение на местната индустрия, вноса на материали без
мито и октроà и др. (1922–1928).
Преписки с МС, МТПТ, МВ, Върховния стопански съвет, БНБ, Щаба на Първа
дивизионна област, въздушните войски, Софийското областно инженерство, Софий-
ската областна инспекция на труда, Дирекцията на народната милиция, военните
фабрики, наши и чужди фирми, комитета на ОФ при фабриката и др. за: продажбата
на германски анилинови бои (1928–1932); доставката на плат за обувки, цинквайс,
глеч, каолин, лак, креда и др. (1928–1940); доставката на машини от Румъния,
Швейцария и Чехословакия (1928–1940); вноса на каучук от Англия, Холандия,
Индия и Франция (1934–1941); компенсациите срещу внос на каучук от Англия и
Индия и износа на слънчогледово кюспе (1934–1935); разширяването на фабрич-
ните помещения, монтирането на машини и апарати (1937–1943); изпълнението на
наряди за производство на гумени изделия (1942–1947); резултатите от направените
изпитания върху проби на гуми и гумени изделия (1940–1944); освобождаването
на работници и служители при фабриката от военно обучение (1940–1946); със-
тоянието на моторните коли, изработването на автомобилни и самолетни гуми,
мотоциклетни, автомобилни, самолетни и обувни материали, вентили за газови
маски, гумиран плат и др. (1944–1947); разпределението на суровия каучук, изме-
нението на цените на гумените артикули и др. (1944–1947); издаването и заверката
на открити листове, изпращането на сведения за фирмата, частните полицаи и др.
(1944–1947); назначаването и освобождаването на работници, състоянието на на-
личната работна ръка (1945–1947); подобряването на битовите условия за работа,
снабдяването на работниците със зимнина, отпускането на парични възнаграждения
(1944–1945) и др.
Поемни условия, обяснителна таблица, скици и сметки за поправка на пътя
София – Курило (1936).
Рецепти, проби и обяснения по изработването на различни видове гумени
изделия (1930–1935).
117
Скици и профили на машинни части за производство на различни видове

гумени артикули от фабрика „Хаим Бакиш и брат“ (Б.д.).
Списъци на: работниците (1939); работниците от еврейски произход и на техни-
те семейства за издаване на разрешения за пребиваването им в София и др. (1944).
Сведения, таблици и др. за капацитета на фабриката (1945).
Сведения и статии от фирми и специалисти за ползата от носене на гумени
обувки (1935).
Упътвания от американски специалисти за изготвяне на автомобилни гуми, за
смесите, за употребата на течното лепило „Дусбак“ за лепене на каиши и др. (1938).
Лекции за: химичните свойства на гумените химикали и различните видове
бои, които се употребяват в гумената индустрия (Б.д.); процесите при обработването
на гумените изделия (Б.д.).
Дневници: счетоводни (1929–1943); за персонала – с биографични данни, дата
на постъпване на работа, размер на надниците, дата на напускане и др. за периода
1922–1940 г. (Б.д.).
Книги: главни (1936–1946); партидни – за заплатите и надниците на работ-
ниците и служителите, за готовата продукция, за дебиторите и кредиторите и др.
(1933–1947); инвентарни (1939–1947); за добитото производство на гумени изделия
(1940–1943).
АД „Гума“ – София
Ф. 47К, 1 оп., 27 а.е., 0,40 л.м., 1930–1947 г.
Основано през 1930 г. с предмет на дейност производство на гумени изделия и тър-

говия с тях. Прекратява дейността си след национализацията в края на 1947 г.
Заявления за регистриране на фирмата, подписка и учредителен протокол

(1930–1931).
Протоколи и доклади от общи годишни и извънредни събрания (1932–1947).
Преписка със Софийското областно акцизно управление по облагането на
фирмата с данъци (1935–1943).
Месечни сведения за движението на стоките, суровите и смазочните материали
и др. (1935–1943).
Декларации за облагането на фирмата с данък върху военновременните пе-
чалби (1941–1943).
118
Шведско-българско ООД „Гизлавед“ – София

Ф. 1444К, 1 оп., 31 а.е., 0,40 л.м., 1939–1951 г.
Вж. и Ф. 890
Основано през 1939 г. със съдружници Кооперативна централа „Напред“ – София

и Кооператив „Фьорбюндет“ – Стокхолм. Предметът му на дейност е производство и
търговия с гумени изделия. Национализирано с ПМС № 149 от 10 февр. 1951 г. и преобра-
зувано в ДИП „Гизлавед“.
Окръжни на ЦКС по дейността (1948–1951).

Договор за учредяване на предприятието и протокол от заседанието на УС
(1939).
Заповеди на директора за вътрешния ред и по личния състав (1948–1950).
Протоколи: с приложени доклади на Дирекционния съвет (1950); от заседания
на УС (1948–1950); от общо събрание (1950).
Кореспонденция с ЦКС, министерства и др. по дейността (1939–1948).
Баланси: годишни и месечни (1939–1948); и отчети (1949–1950).
Книги: главна (1939–1946); инвентарни (1943–1949).
ТЕКСТИЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ
ООД „Текстил“ за индустрия и търговия – с. Казичене

Ф. 259К, 1 оп., 61 а.е., 1,00 л.м., 1933–1948 г.
Вж. и Ф. 912
Основано през 1933 г. като АД с предмет на дейност производство на вълнени

платове и други текстилни произведения и търговия с тях. През 1943 г. се преобразува в
ООД за индустрия и търговия и продължава производството и търговията с текстилни
фабрикати, полуфабрикати и сурови материали. След национализацията в края на 1947 г.
е трансформирано в Държавна вълненотекстилна фабрика „Текстил“.
Окръжни на КСВТИ в България по дейността (1946–1947).

Учредителен протокол, устав, протоколи от годишни събрания на акционерите,
баланси и др. (1942–1947).
Протоколи от заседания, с приложени доклади, на УС и ПС; заявления за ре-
гистрация на АД „Текстил“ пред Софийския областен съд (1933–1942).
Годишни сведения за състоянието и дейността на предприятието (1943–1947).
Акции на дружеството (1943).
119
Преписки с МИЗ, КСВТИ, Главното комисарство по снабдяването, акционер-

ни дружества и др. за: отпускането на сурови материали; определянето на обема
на производството (1945–1946); разпределението на готовата продукция (1947);
изпълнението на производствените планове (1945–1947); доставката на машини
(1945–1946).
Книги: за инвентара (1943–1947); главни (1944–1948); партидни (1945–1947);
спомагателни (1943–1947).
АД „Мусала“ – Самоков
Ф. 80К, 1 оп., 75 а.е., 0,80 л.м., 1914–1949 г.
Вж. и Ф. 88
Основано през 1919 г. Приемник е на текстилна фабрика „Самоков“ (1881) и тек-

стилна фабрика „Царева“ на Коста Донин (1910). Основната му дейност е производство
и търговия с всички видове щрайхгарни и камгарни вълнени платове. Съществува като
АД „Мусала“ – Самоков до национализацията през 1947 г., след което продължава дей-
ността си като Държавна текстилна фабрика „Мусала“. През 1948–1949 г. е обединено
с „Вардар“ АД – Самоков, СД „Панайот и Христо Щърбанови“ – Самоков, Предачница
„Вигон Динев и Сие“ СД – София, АД „Финтекс“ – София, АД „Лондон“ – София и др. и
продължава дейността си като ДИП „Самоковска комуна“.
Протоколи от заседания на УС на текстилните фабрики „Самоков“ и „Царева“,

и на АД „Мусала“ (1914–1947).
Книги: за акционерите (1944); главни (1941–1947); за инвентара и балансите
(1945–1947); инвентарна (1928–1947); партидни (1940–1947).
Дневници за: операциите (1938–1941), оборота (1936–1949).
Сведения за производството (1939–1943).
Преписки с БНБ – клон Самоков, търговски фирми, Дирекцията на вътреш-
ната търговия и др. за: вноса и доставката на машини (1941–1945); изпълнението
на наряди (1943).
Декларации за движението на суровите и спомагателните материали, готовите
стоки и др. (1947).
АД „Вардар“ – вълненотекстилна фабрика – Самоков

Ф. 242К, 1 оп., 36 а.е., 0,60 л.м., 1942–1948 г.
Вж. и Ф. 88, Ф. 89, Ф. 2216
Основано в началото на 1943 г. с предмет на дейност производство и търговия с

камгарни платове. След национализацията през 1947 г. продължава да съществува като
120
Държавна тъкачна фабрика „Вардар“, по-късно се влива в Държавна текстилна фабрика

„Михаил Дашин“, а тя се влива в ДИП „Самоковска комуна“.
Окръжни на КСВТИ в България и КСБПИ по дейността (1943–1947).

Сведения за броя на работниците (1943–1948).
Преписки с МТПТ, КСВТИ, Дирекцията за гражданска мобилизация за: из-
пълнението на поръчки (1943–1946); възлагането и изпълнението на наряди (1945);
мобилизирането на лица за работа в предприятието (1943–1945).
Договори за отдаване на сгради под наем (1943–1945).
Книги: главни (1942–1948); партидни (1943–1947); спомагателни (1943–1948);
за: акционерите (1944–1947); добитото производство (1943–1947); суровите и по-
луобработените материали (1943–1948).
Баланси: с приложени извлечения по сметки (1946–1947); нарочен (1947).
СД „Кондоферски“ – Самоков
Ф. 266К, 1 оп., 32 а.е., 0,40 л.м., 1941–1948 г.
Вж. и Ф. 88
Основано през 1941 г. от Васил Попхристов Кондоферски, Георги Попхристов Кон-

доферски и Младен Попхристов Кондоферски. Предметът му на дейност е производство
на вълнен текстил и търговия. След национализацията в края на 1947 г. се влива в ДИП
„Самоковска комуна“.
Окръжни, наредби, заповеди на КСВТИ в България по дейността и за цените

на вълнените платове (1945–1947).
Доклад за извършена от данъчен агент проверка на фирмата и декларация за
данък върху военновременните печалби (1946).
Преписки с български и чуждестранни фирми, КСВТИ и др. за: доставката на
машини (1941–1944); изпълнението на нарядите, доставката на сурови и спомага-
телни материали и др. (1946).
Книги: за инвентара и баланса (1944–1948); главна (1944–1948); спомагателна
(1945–1947); партидни (1944–1947).
Месечни сведения за броя на работниците и произведените стоки (1946–1947).
121
АД „Бъдащност“ – Самоков
Ф. 81К, 1 оп., 61 а.е., 0,80 л.м., 1891–1948 г.
Вж. и Ф. 88, Ф. 2216
Основано през 1891 г. като Търговско индустриално дружество „Бъдащност“.

През 1900 г. се преобразува в АД „Бъдащност“. Занимава се с производство и търговия
с вълнени платове, шаяци, сукна, одеяла и др. След национализацията в края на 1947 г. се
влива в ДИП „Самоковска комуна“.
Устав (1924).
Протоколи: от годишни събрания (1931–1947); на УС (1934–1947); на ПС
(1946–1947).
Преписки с Главното комисарство по снабдяването за разпределянето на на-
рядите и фактури с приложени мостри (1945–1946).
Кореспонденция с БНБ за отпускането на заем (1891–1892).
Регистри за производството (1929–1945).
главни (1941–1946); за общите разноски (1933–1942); партидни (1940–1947); спо-
магателна – за движимите и недвижимите имоти (1945–1947); на неизплатените
дивиденти (1946–1947); за задълженията по полици (1946–1947).
Баланси: нарочен (1946–1948); проверителни (1945–1947).
Белгийско АД на бившите заводи

„Беров – Хоринек“ – Брюксел, клон София
Ф. 46К, 3 оп., 289 а.е., 4,50 л.м., 1906–1948 г.
Вж. и Ф. 1223
През 1923 г. УС на Белгийското АД на бившите заводи „Беров–Хоринек“, със седалище

първоначално във Вервие, Белгия, а по-късно в Брюксел, открива клон в София. Клонът е
регистриран през 1924 г. с цел производство и търговия с вълнени платове. Национали-
зирано в края на 1947 г. и преименувано на Държавно текстилно предприятие – бивше
„Беров–Хоринек“, а от 1948 г. уедрено в ДИП „Славянка“.
Наредби на Дирекцията на дружеството за вътрешния ред и работата във

фабриката (1940).
Протоколи: на техническия ръководител на предприятието за вложените ма-
териали в производството (1941–1946), за производствените норми в отделенията
на предприятието (1947).
Годишни отчети и сведения за дейността и състоянието на предприятието
(1929–1944).
122
Преписки с ЦУ в Брюксел, министерства, чуждестранни търговски фирми

и др. за: образуването на АД, водените съдебни дела срещу бившия собственик
Борис Беров и др. (1923–1940); дейността на клона (1927–1947); изпълнението на
поръчки (1940); отпускането и доставката на вълна за изработване на платове и
предаването им на централни ведомства (1940–1942); доставката на стоки и уреж-
дането на сметни отношения (1928–1945).
Писма до МВРНЗ с приложени списъци на членовете на УС и ПС и протоколи
от проведени общи годишни събрания в Брюксел (1942–1947).
Оферти и писма от представителства на чуждестранни фирми (1937–1939).
Спецификация за изпратени от фирмата платове с приложени мостри на пла-
товете (1947).
Книги: главни (1936–1948); партидни (1926–1947); данъчна (1945); инвентарна
(1928–1947).
Нотариални актове и скици на места, притежавани от дружеството (1906–1944).
Проект за жп линия до фабриката (1927).
АД „Финтекс“ – вълненотекстилна фабрика – София

Ф. 238К, 1 оп., 72 а.е., 1,30 л.м., 1934–1956 г.
Вж. и Ф. 88, Ф. 914
През 1930 г. Васил Д. Беров основава текстилна фабрика. По-късно влиза в съдружие
със С. Кехлибаров и фабриката се преименува на Текстилна фабрика „Беров–Кехлибаров“ –
София. Към 1940 г. се преобразува в АД „Финтекс“ с предмет на дейност производство и
търговия с вълнени и камгарни платове. След национализацията в края на 1947 г. се слива
с „Вигон Динев и Сие“ СД – София и АД „Лондон“ и става Държавна фабрика „Устрем“.
По-късно е част от уедреното ДИП „Самоковска комуна“ – Самоков.
Окръжни на Клоновия съюз на вълненотекстилната промишленост за разпре-

деление на суровите материали и готовата продукция (1946–1947).
Протоколни книги на УС (1934–1942) и ПС (1943–1947).
Протоколи и удостоверения за разрешаване на строеж, разширяване на
фабрични заведения и др. (1935–1956).
Баланс и списък на акционерите (1947).
Книги: за акционерите (1943–1947); здравна (1940–1945); главни (1941–1945);
за суровите материали (1940–1947); за готовите стоки (1937–1946); спомагателна –
за производствените разходи (1941–1946); за клиенти и за дебитори-кредитори
(1941–1947); контролни (1940–1944).
Акции на членове на УС и дялове за участие на дружеството в Ючбунарската
банка (1943).
123
Изложение от д-р С. Кехлибаров за състоянието на дружеството (1946).

Преписки с МВРНЗ и Главното комисарство по снабдяването за: проучването
на членове на УС и КС на дружеството (1938–1943); разпределянето на суровите
материали и готовата продукция (1943–1947); личния състав и др. (1941–1944).
Заявления, жалби, удостоверения и др. по изпълнително дело за конфискуване
имуществата на акционери от еврейски произход (1943).
АД „Братя Саръиванови“ – София

Ф. 258К, 1 оп., 17 а.е., 0,30 л.м., 1931–1949 г.
Вж. и Ф. 891
Основано през 1931 г. с предмет на дейност производство и търговия с вълнени

платове. След национализацията в края на 1947 г. уедрено в ДВТК „Руно“ – гара Искър.
Доклад на УС и ПС и протокол от годишно събрание на акционерите (1946).

Протоколи за приемане на стоки и сурови материали (1945–1947).
Баланси (1943–1947). Проект за нарочен баланс на ДИП „Руно“ – бивше „Братя
Саръиванови“ АД (1947–1948).
Книги: главни (1939–1946); инвентарна (1935–1948).
Регистър на суровите материали и полуфабрикатите (1945–1946).
„Котва“ АД – София
Ф. 128К, 1 оп., 90 а.е., 1,80 л.м., 1930–1948 г.
Основано през 1920 г. като СД „Арон Хаимов и Сие“ за индустрия и търговия.

Предметът му на дейност е търговия на едро и текстилна индустрия – производство на
вълнени, копринени, смесени и изкуствени платове. През 1930 г. се преобразува в АД и от
1931 до 1933 г. построява тъкачна фабрика за копринени и вълнени платове в кв. „Красно
село“. През 1931 г. към дружеството се присъединява АД „Юта“ – Русе, притежаващо
фабрика в Плевен. През 1941 г. се преименува на „Котва“ АД за текстилна индустрия и
търговия. От 11 ноем. 1943 г. до 2 март 1945 г. фабриката се стопанисва от държавата
по силата на ЗЗН. От 1948 г. е Държавно текстилно индустриално предприятие „Кот-
ва“ – София. През 1949 г. се влива в ДИП „Лиляна Димитрова“ – София.
Устав (1931).
Наредби на ОСБИ, КСВТИ и др. по дейността на дружеството (1940–1943).
Протоколи: учредителен на „Арон Хаимов и Сие“ АД (1930); от заседания на
124
УС (1931–1944); от заседания на ПС (1943); от общи годишни събрания (1931–1947);

за предаване инвентара от фабрика „Котва“ на предприятия в страната (1948);
оценителен на имуществото на фабрика „Котва“ (1948).
Заповеди на директора на фабриката по дейността (1939–1942).
Регистрационно свидетелство на фабрика „Котва“ (1931).
Удостоверения от Градското общинско управление – Русе, Русенския окръжен
съд и др. за юридическото съществуване на фирма „Юта“ – АД и обединението ѝ
с „Арон Хаимов и Сие“ – АД (1930–1931).
Месечни производствени програми (1945–1947).
Годишни статистически отчети за броя на заетите лица, внесените материали,
произведената и реализирана продукция и др. (1932–1948).
Сведения за: дейността на фабриката (1944–1945); произведената продукция
(1947); месечни за движението на стоките (1939–1943); заетите лица в производ-
ството, вложените материали, произведените стоки в ДП „Габрово“ – София (1948).
Списък на работниците във фабриката (1940).
Проекти, инсталационни планове, скици и др. за строежа и оборудването на
фабриката (1931–1943).
Архитектурен план на фабрика „Котва“ (1947).
Баланси: годишен (1942); нарочен (1947); ликвидационен (1947).
Снимки на служителите във фабриката (1931).
АД „Семерджиев и Сие“ – София

Ф. 256К, 2 оп., 91 а.е., 1,40 л.м., 1930–1948 г.
Вж. и Ф. 891, Ф. 914
Основано през 1930 г. с предмет на дейност производство на вълнени платове и тър-

говия с тях. След национализацията в края на 1947 г. уедрено в ДВТК „Руно“ – гара Искър.
Окръжни на КСВТИ в България, МИЗ и др. по производствени и организаци-

онни въпроси (1944–1947).
Устав (1941).
Известия за учредяването на фирмата (1934).
Протоколи от: заседания на УС (1944–1947); общи годишни събрания на ак-
ционерите (1945–1947).
Сведения за: състоянието и дейността на дружеството (1945–1948); изпълне-
нието на поръчките (1945).
Пълномощни за представяне на дружеството пред юридически лица (1930–
1934).
125
Договори за: отдаване под наем и продажба на недвижими имоти (1939–1942),

покупко-продажба на акции (1942).
Оферти от чуждестранни фирми с приложени мостри на платове и конци
(1933–1935).
Преписки с МТПТ, МОСПБ, КСВТИ в България, акционерни дружества и
фирми и др. за: разрешаването на строежа на фабрична сграда с приложени плано-
ве и скици (1935–1939); узаконяването, строежа, преместването и разширяването
на фабриката с приложени планове, скици, нотариални актове и др. (1941–1947);
мобилизирането на работници и чиновници (1939–1948); доставката на материали,
машини и стоки (1944–1948).
Баланси (1934–1946).
Книги: партидни (1944–1948); главна (1944–1947); за: акционерите (1944–
1947); инвентара и балансите (1943–1947); добитото производство (1944–1947).
Предачница „Вигон Динев и Сие“ СД – София

Ф. 239К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1939–1949 г.
Вж. и Ф. 88, Ф. 914
Основано през 1939 г. с предмет на дейност производство и търговия с вълнени и

памучни прежди. След национализацията в края на 1947 г. уедрено последователно в ДИП
„Устрем“ и ДВТК „Руно“.
Покана-съобщение за учредяване на фирмата (1939).

Преписка с МОСПБ за строежа на фабрична сграда и монтажа на машини с
приложени скици (1939–1945).
Книги: главна (1944–1947); инвентарна (1939–1947); партидна (1946); касови
и нарядна (1939–1949).
Дневници за операциите (1941–1945).
АД „Лондон“ – София
Ф. 240К, 1 оп., 54 а.е., 0,80 л.м., 1934–1948 г.
Вж. и Ф. 88, Ф. 914, Ф. 2216; ЧП 350
Основано през 1934 г. с предмет на дейност производство и търговия с вълнени

платове, кожухарство и конфекция. След национализацията в края на 1947 г. уедрено
последователно в ДИП „Устрем“ и ДВТК „Руно“.
Окръжни, циркулярни писма и др. от КСВТИ в България по дейността

(1944–1946).
Устав и учредителен протокол (1934).
126
Протоколна книга на ПС (1943–1947).

Тримесечни проектопланове (1947).
Отчетни доклади на УС и ПС за дейността на дружеството (1938).
Сведения за състоянието и дейността на дружеството (1946–1947).
Заявления до Областния съд за утвърждаване докладите на УС и ПС с прило-
жени протоколи, доклади и баланси с извлечения (1936–1945).
Преписки с МТПТ, Дирекцията за гражданска мобилизация, Инспекцията по
труда, Главното комисарство по снабдяването, Софийското акцизно управление,
банки, акционерни дружества и др. за: отпускането на сурови материали, изпълне-
нието на нарядите (1943–1945); изготвянето и утвърждаването на мобилизационни
планове, строежа на скривалища (1939–1945); осигуряването на работна ръка за
предприятието (1939–1945); възлагането за изпълнение на поръчки-наряди (1940–
1945); отчитането на данъци, стойността на получените стоки и др. (1947–1948).
Договори за покупко-продажби на недвижими имоти (1936–1937).
Фактури с приложени мостри (1945).
Книги: за акционерите (1944–1945); главни (1943–1947); инвентарна (1936–
1948); за клиентите (1944–1948); спомагателна (1944–1945); партидни (1940–1948);
ревизионна на Инспекцията по труда (1946–1948).
Баланси (1944–1947).
Дневници за: оборота (1941–1948), операциите (1943–1947).
СД „Братски труд“ на братя Христови – София

Ф. 261К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1937–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано на 1 окт. 1928 г. в София. Първоначално произвежда и търгува с юргани, дю-

шеци, кревати, изкуствена вълна и др. От края на 1937 г. се занимава само с производство
и търговия с изкуствена вълна, вата и даракчийство. Национализирано в края на 1947 г.
Месечни декларации, сведения и баланси за движението на готовите стоки,

суровите и спомагателните материали (1946–1947).
Книги: инвентарна (1937–1947); спомагателна (1944–1946).
Преписки с КСВТИ в България, Софийската областна инспекция за: отпус-
кането на сурови спомагателни материали и др. (1945–1946); регистрирането на
трудови норми, уволненията на работници и др. (1946–1947).
127
„Първа българска фабрика за кадифета и кадифелъци“ АД – София

Ф. 255К, 1 оп., 128 а.е., 0,60 л.м., 1931–1948 г.
Вж. и Ф. 2395
Основано през 1931 г. със седалище Варна. От 1935 г. се премества в София и от-
крива фабрика в с. Княжево за производство на вълнени и памучни платове, кадифета,
плюшове и вълнени одеяла. След национализацията в края на 1947 г. става ДИП „Яко
Доросиев“ – с. Княжево.
ПМС за изработване на вълнени платове за Главното интендантство (1943).

Окръжни на ОСИ в София и КСВТИ в България за: гражданската мобилизация
и демобилизацията, изплащането на Заема на свободата, учредяването на ОФ коми-
тети в предприятията (1944–1945); изпълнението на нарядите (1945–1947); снабдя-
ването с материали и определянето на цените на преждите и одеялата (1945–1947).
Заповеди на МТПТ за определяне цените на тъканите (1943–1944).
Устав (1939).
Удостоверение на Софийския областен съд за регистриране на фабриката през
1936 г. (1943).
Протоколи от: общи събрания (1937–1947); заседания на УС (1937–1947);
заседания на ПС (1937–1947).
Планове: за разширяването и вътрешното преустройство на сградата (1937–
1942); производствени месечни за количеството и видовете платове (1947).
Сведения за: откриването на фабриката, стойността на капитала и предмета
ѝ на дейност (1946); имуществото ѝ (1947); състоянието и дейността ѝ за периода
1938–1946 г. (1947); инвестираните средства в места, сгради и машини за периода
1938–1944 г. (1945); дарачните асортименти (1947).
Годишен отчет за финансово-стопанската дейност през 1947 г. (1948).
Заявление до отдел „Ликвидация на еврейски предприятия“ в МТПТ за „по-
българяване на фабриката“ (1942).
Списъци на: работниците и служителите (1945–1947); ведомствата – клиенти
на фабриката, с данни за поръчаните и получените количества плат [1947].
Преписки с МОСПБ, Софийския областен съд, Столичната община, МТПТ,
МВ, МИЗ, БМЧК, Общата централа на българската памукопредачна индустрия
„Български предачници“ АД, Главното интендантство при МВ, Комендантството
на Морските войски, акционерни дружества, фабрики и др. за: разширяването и
преместването на фабриката (1938–1947); изпълнението на нарядите (1944–1946);
замърсяването на водите на р. Владайска (1945); отпускането на материали и маши-
ни (1945–1947); отпускането на предмети и суми за благотворителни цели (1947);
възлагането на поръчки за изработката на определени видове платове с приложени
образци и описания на техническите данни на платовете (1943–1946) и др.
Нотариални актове за покупката на недвижими имоти; скици на парцели;
128
декларация за строежа на фабрични сгради и складове на Военна рампа – с. Бири-

мирци (1936–1945).
Удостоверения на фабриката за броя и размера на притежаваните акции
(1941–1945).
Акции на фабриката от Еврейската и Ючбунарската банка (1931–1948).
Книги: за акционерите (1943–1946); главна счетоводна (1944–1947); партидни
(1942–1947).
Счетоводни баланси: годишни (1943–[1945]); месечни (1946–1947).
Дневници за: операциите (1944–1947), оборота (1942–1947).
АД „Пиетро Мейнарди и Сие“ за индустрия и търговия – с. Казичене

Ф. 52К, 1 оп., 106 а.е., 2,36 л.м., 1932–1947 г.
Вж. и Ф. 1895
Регистрирано на 1 юли 1925 г. като Командитно дружество със седалище София

и с предмет на дейност търговия и индустрия на всички видове прежди, естествена и
изкуствена коприна, всички видове фибри и др. На 24 юни 1941 г. Софийският областен
съд заличава дружеството с ликвидация. Вероятно след това се създава АД „Пиетро
Мейнарди и Сие“ за индустрия и търговия – с. Казичене със собственик Пиетро Мейнарди.
След национализацията в края на 1947 г. уедрено в ДИП „Димитър Благоев“ – с. Казичене.
Окръжни на МС, МИЗ, ОСБИ, КСБПИ и др. по: финансови въпроси; създава-
нето на качествен контрол в промишлеността; нормите и премиите в памукопре-
дачната индустрия; движението на суровите материали и техните цени; нарядите;
стопанските договори; заплатите на работниците и административния персонал
(1935–1947).
Заповеди на МТПТ за цените на суровините, необходими за производството
(1944).
Протокол от конференцията на предачните фабрики в България (1946).
Списъци на трикотажните и чорапните фабрики в България [1942].
Сведения за: броя и вида на машините и производствения процес при памуч-
ното предачество [1943]; платените данъци и извлечения от сметки (1947); настане-
ните безработни – месечни (1940–1942); броя на работниците и административния
персонал – месечни статистически (1935–1942) и др.
Производствени норми на дружеството за конфекцията, пресуквачницата и
др. (1944, 1947).
Статистически декларации за новопостроените административни и жилищни
сгради (1945).
Преписки с МИЗ, МВ, КСБПИ, Клоновия съюз на текстилно-бояджийската ин-
дустрия, Дирекцията за гражданска мобилизация, Столичното комисарство по снаб-
дяването и Работническата осигурителна каса за: отпускането на сурови материали,
129
химикали и други материали и отчитането изпълнението на нарядите (1944–1947);

доставките на стоки (1942–1945); мобилизацията на работниците и специалистите,
изпращането на осигурителни и застрахователни вноски (1945–1946) и др.
Книги: главни (1940–1947); партидни – за дебиторите, кредиторите, общите
производствени разноски, индустриалните стоки, фабрикатите, търговските стоки,
на вземанията и задълженията (1932–1947); за инвентара и балансите (1940–1947),
за суровините и спомагателните материали (1945–1947).
Памучна предачница „България“ АД – София

Ф. 30К, 1 оп., 187 а.е., 2,00 л.м., 1929–1949 г.
Вж. и Ф. 2125
Основано през 1929 г. от 7 акционери, между които един италианец, АД – „Фортуна“

и АД „Лазар и Сие“. През 1933 г. се слива с АД „България“ и продължава дейността си
като Памучна предачница „България“ АД – София. Дружеството произвежда и търгува
с памучни прежди. Национализирано в края на 1947 г. и става Държавна памучна предач-
ница „България“.
Окръжни на МТПТ, Клоновия съюз на памучната индустрия и др. за състоя-

нието и дейността на фабриката (1944–1946).
Правилници за: вътрешния ред в индустриалните предприятия (1947); пре-
мийното заплащане на наднорменото производство (1946).
Устав (1929).
Наредба за завеждане и изпълнение на вътрешни и външни поръчки (Б.д.).
Списъци на акционерите (1930–1947).
Книга за движението на акциите на дружеството (1943–1949).
Протоколи: от годишни събрания на акционерите (1943–1947); на комисията по
приложение на Закона за общия градоустройствен план на София за отчуждаването
на недвижими имоти за нуждите на фабриката (1947); от общи годишни събрания с
приложени баланси и заявления (1929–1947); с приложени обяснителни записки и
др. по разрешаването строежа на сгради и инсталации на памукопредачни машини
(1933–1938) и др.
Преписки с български търговски и индустриални фирми по изпълнението на
поръчки (1937–1942).
Писма от: МТПТ за отпускането на памук и определянето на количеството и
видовете на преждите (1942); БЧК с благодарности за получените от предачницата
парични дарения (1940–1941).
Заявление до Окръжния данъчен началник за продажбата на имот с приложен
нотариален акт (1934).
130
Доклади до Съюзническата контролна комисия за състоянието и дейността

на АД „България“ (1945).
Декларация до Комисията по изпълнение на съглашението за примирие с
приложени: извлечения от сметките по главната книга към 31 юли 1946 г.; списъци
на членовете на УС и ПС (1946).
Сведения за капитала, производствения капацитет и личния състав на „Бъл-
гария“ АД (1947).
Таблица за разчета на капитала за амортизационния фонд, производствената
и продажната цена на произведените стоки и раздадените дивиденти за периода
1930–1946 г. (1947).
Баланси (1936–1947).
Книги: главни (1929–1947); партидни (1934–1947).
Регистри за суровите материали (1934–1947).
Илюстровани реклами на Памучна предачница „България“ АД (Б.д.).
„Боерица“ АД за текстилна индустрия – София

Ф. 352К, 1 оп., 13 а.е., 0,40 л.м., 1940–1948 г.
Основано през 1935 г. като СД „Рашев и Марков“. От 1943 г. се преобразува в

„Боерица“ АД за текстилна индустрия – София с предмет на дейност производство на
памучни прежди и тъкани. Национализирано в края на 1947 г.
Писма от МИЗ за възлагане на поръчки на дружеството (1947).

Книги: за акционерите (1943–1947); главни (1940–1947); за инвентара и ба-
лансите (1943–1947); спомагателна (1946–1947).
Декларации за облагане на дружеството с данъци (1947).
„Платно“ АД – София
Ф. 1006К, 1 оп., 29 а.е., 0,18 л.м., 1924–1948 г.
Вж. и Ф. 1273
Основано през 1921 г. като Англо-българско текстилно дружество „Платно“ за

памучно предачество и тъкачество. През 1932 г. се преобразува в „Платно“ АД. Наци-
онализирано в края на 1947 г. и преобразувано в ДИП „Георги Кирков“.
Окръжни, указания и др. на Родовия съюз на българската предачна индустрия

и Общата централа на българската памукопредачна индустрия „Български предач-
ници“ АД за търговия, представителство и комисионни по дейността (1940–1945).
131
Проекти на производствени планове (1947).

Доклад и сведения от Никола Пиперов за конфискационни дела от 1946 и
1947 г. (1947).
Сведения за имотите, машините, стоките, акциите и печалбите на дружеството
(1946).
Списъци на акционерите (1946–1947).
Преписки с „Български предачници“ АД за търговия, представителство и ко-
мисионни, Всесъюзното обединение „Разноизнос“ – Москва и Разпределителната
централа за памук и прежди „Български предачници“ за вноса и обработката на
руска прежда (1941) и преработката на турски памук (1942–1944).
Счетоводен дневник на Англо-българското текстилно дружество „Платно“
(1924–1925).
Договори с МЖАВС за построяването на индустриален жп клон на друже-
ството и инсталирането на парен котел (1947–1948).
Баланси: годишни финансови (1934–1945); ликвидационен (1947).
Книги: за движението на акциите (1944); инвентарна (1935–1945); главни
счетоводни (1940–1948); партидни (1936–1941).
Оферти и проспекти за машини от чужди фирми (1940–1941).
АД „Тигър“ – София
Ф. 361К, 1 оп., 34 а.е., 0,60 л.м., 1933–1947 г.
Вж. и Ф. 320
Основано през 1933 г. с предмет на дейност памучно предачество, тъкачество,

бояджийство и др. Национализирано в края на 1947 г. и преобразувано в ДИП „Тигър“.

Протоколи от: заседания на УС (1943–1947); заседания на ПС (1943–1947);
редовни годишни събрания (1936–1939).
Доклади на УС и ПС, баланси и др. (1936–1939).
Преписка с МФ по установяване броя на акционерите и притежаваните от тях
акции (1944–1945).
Книги: главна (1943–1946); за: акционерите (1944); инвентара и балансите
(1933–1947); суровите и полуобработените материали (1940–1947); добитото про-
изводство (1940–1947).
132
ЕП „Тачко Димов Тонев“

за производство на памучни тъкани – София
Ф. 356К, 1 оп., 7 а.е., 0,10 л.м., 1926–1948 г.
Основано през 1927 г. с предмет на дейност производство на памучни тъкани – аме-

рикан, док, оксфорд и др. Национализирано в края на 1947 г.
Нотариални актове, обяснителни записки, строителни протоколи и др. с при-

ложени скици и планове по разрешаване и утвърждаване строежа на фабрична
сграда (1926–1927).
Сведения за състоянието и дейността на предприятието (1941–1947).
Преписка със Столичната дирекция на разпределението за изпълнението на
поръчки (1946–1947).
Книги: ревизионна за общественото осигуряване (1936–1948); партидна
(1939–1947).
АД „Глория“ – София
Ф. 346К, 2 оп., 101 а.е., 1,60 л.м., 1924–1949 г.
Вж. и Ф. 452
Основано вероятно през 1924 г. с предмет на дейност производство и търговия с

памучни платове. След национализацията в края на 1947 г. е преобразувано в ДИП „Гло-
рия“, а през 1948 г. уедрено в ДИП „Пролетарий“.
Устав (1930).
Преписки с МОСПБ, Софийския околийски инженер, Столичното комисарство
на разпределението, БНБ, Комисарството по еврейските въпроси, РКС, популярни
банки и др. за: разрешаването и узаконяването на строежа на фабрична сграда и
ремонтирането на машините (1930–1936); разпределянето на нарядите (1946–1947);
установяването на предявени от дружеството вземания (1940–1946); доставката на
стоки (1946–1947).
Книги: главни (1942–1946); инвентарни (1945–1947); спомагателни (1945–
1947); партидни (1944–1947); за: акционерите (1940–1949); инвентара и балансите
(1930–1947); клиентите (1935–1941).
Нотариални актове (1924–1938).
Декларации за: конфискуването на придобитите по незаконен начин имоти
с приложени описи и извлечения от сметки (1946); облагането на дружеството с
данъци (1946–1948); произведените тъкани (1946).
Баланси (1936–1947).
Дневници за: оборота (1945–1946); касови (1946–1947).
133
СД „Лебед“ – София
Ф. 347К, 1 оп., 10 а.е., 0,30 л.м., 1940–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1942 г. с предмет на дейност производство и търговия с памучни

тъкани. Национализирано в края на 1947 г.
Книги: главни (1942–1947); за: инвентара и балансите (1942–1947); готовата

продукция (1940–1943).
Дневници за: операциите (1943–1946); оборота (1942).
ООД „Баки“ – София

Ф. 264К, 1 оп., 14 а.е., 0,20 л.м., 1936–1949 г.
Вж. и Ф. 2395
Основано на 27 ян. 1936 г. като АД за индустрия и търговия с предмет на дейност

създаване на бояджийски работилници, апретури, тъкачници, производство и търговия
с артикули. През 1943 г. се преобразува в ООД „Баки“ за индустрия и търговия.
Книги: за инвентара и балансите (1936–1948); главна (1943–1949); спомага-

телна (1943–1945); присъствена на фабричния лекар (1945–1946).
Преписки с МИЗ и Клоновия съюз на текстилно-бояджийската индустрия за
отпускането на сурови и смазочни материали (1945–1947) и по производствената
дейност (1946–1947).
Писма, описи и др. във връзка с национализацията на предприятието (1947).
Дневници за: операциите (1947); оборота (1947–1948).
АД „Егея“ – София
Ф. 568К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1941–1948 г.
Вж. и Ф. 439
Основано през 1941 г. с предмет на дейност производство и търговия с естествени

и изкуствени предивни материали и памучен трикотаж. След национализацията в края
на 1947 г. е преобразувано в ДИП „Егея“, а през 1948 г. уедрено в ДИП „Пролетарий“.
Протоколи от общите събрания на акционерите (1941–1947).

Договори за покупко-продажба на акции (1943).
Книги: за акционерите (1943); инвентарна (1941–1947); главна (1942–1943);
партидна (1942–1947).
134
„Алмус“ АД – София
Ф. 354К, 1 оп., 24 а.е., 0,10 л.м., 1925–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1926 г. като „Алмус“ ООД – фабрика за книжни и ютени изделия с
предмет на дейност тъкачество, производство на книжни прежди и търговия с тях в
страната и чужбина. През 1928 г. съдружници в дружеството стават Димитър Д. Попов
и Милка Д. Попова. На 27 юни 1940 г. Димитър Д. Попов основава „Алмус“ АД за търго-
вия, индустрия и представителство и в него се влива „Алмус“ ООД. Национализирано в
края на 1947 г.
Преписки със Софийския окръжен съд, Софийското градско общинско управ-

ление и МОСПБ по прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти,
разрешаването и узаконяването на строежа на фабрични сгради (1925–1942) и др.
Книги: протоколна на УС (1940–1947); партидни (1941–1947); за акционе-
рите (1944–1945); главна (1945–1947); спомагателни (1945–1947); за инвентара и
балансите (1947).
Планове на: сгради и машини (1933); фабриката (1941–1947).
Скици и планове за преустройство на фабрични сгради, баланс и др. (1938).
Дневници за: операциите (1943–1947); оборота (1947).
Баланс с приложени извлечения на сметки (1946).
„Ардити“ – фабрика за хавлии, кърпи за лице и др. на

Рита Давидова – София
Ф. 1110К, 2 оп., 54 а.е., 0,80 л.м., 1937–1948 г.
Основана на 1 ян. 1937 г. като „Аврам С. Ардити – фабрика за пешкири, хавлии

и др.“. От края на 1937 до началото на 1947 г. се нарича „Княз Симеон Търновски“ на
Аврам С. Ардити, а от 1947 до 1948 г. – „Ардити“ – фабрика за хавлии, кърпи за лице и
др. на Рита Давидова.
Окръжни, заповеди и наредби на Родовия съюз на българската памучна ин-

дустрия (1941, 1947–1948).
Планове за производството и труда (1947–1948).
Регистри за готовата продукция (1939–1946) и суровите материали (1939–1946).
Преписки с Родовия съюз на българската памучна индустрия – София, МТПТ,
Главната дирекция на статистиката и Общата централа на българската памуко-
предачна индустрия „Български предачници“ АД – София за: събирането на данък
върху оборота, цените на тъканите (1939–1940); нарядните прежди, предадените
стоки, състоянието на фабриката (1940–1944); състоянието на памучната индустрия
135
(1937–1944); снабдяването на фабриката с прежди, изработването на палатъчно

платно за СССР и др. (1945–1946).
Описи и баланс на движимото и недвижимото имущество на национализира-
ната фабрика „Ардити“ – София (1947–1948).
Книги: партидни (1937–1948); главни (1937–1948); инвентарни (1947–1948).
АД „Елбека“ – производство на копринени и вълнени платове –

кв. „Павлово“, София
Ф. 781К, 1 оп., 15 а.е., 0,40 л.м., 1936–1949 г.
Вж. и Ф. 582
Основано през 1934 г. с предмет на дейност производство на копринени и смесени

с коприна памучни платове, текстилно бояджийство, щамповане, апретура и др. От
1938 г. разширява дейността си с производство на вълнени платове. Тъкачната фабрика
на дружеството се намира в кв. „Павлово“, а бояджийската (открита през 1941 г.) – на
гара Искър. След национализацията в края на 1947 г. е преобразувано в Държавна фабрика
за боядисване „Щампа“ (бивша „Елбека“) – София.
Книги: за акционерите (1944–1945); главни (1945–1947); инвентарна (1943);

спомагателни (1936–1947); за оборота (1944–1948).
Нотариални актове за покупка на празни места в кв. „Павлово“ и жилище на
ул. „Пиротска“ в София (1936–1940).
Договор за отдаване на имоти под наем (1944–1949).
АД „Балканска копринена фабрика“ – София

Ф. 785К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1929–1948 г.
Основано през 1910 г. с предмет на дейност производство на копринени платове и

смесени такива с памук, лен, вълна и др. Национализирано в края на 1947 г.
Книги: за акционерите (1944–1945); спомагателна – за контрола на произ-

водството на стоки (1929); партидни – за заплатите на работниците (1932–1947).
Акции [1947–1948].
136
Индустриално АД „Витоша“ – София

Ф. 656К, 2 оп., 18 а.е., 0,50 л.м., 1930–1947 г.
Основано през 1929 г. с предмет на дейност производство и търговия на едро с

платове от изкуствена коприна. Национализирано в края на 1947 г.
Устав (Б.д.).
Протоколна книга на ПС (1930–1947).
Доклади на експерт-счетоводители за извършени данъчни проверки (1932–
1945).
Опис на машините и инсталациите към 31 дек. 1945 г. (1945).
Сведения за наличието и движението на готовите произведения и спомагател-
ните материали (1939–1942).
Отчетен картон на предприятието и списъци на акционерите (1941–1946).
Преписки с ОСБИ, Главното комисарство по снабдяването и БНБ за: стро-
ежа на фабрична сграда в с. Църква (1942–1946); вноса на суровини от чужбина
(1932–1936) и др.
Книги: главни (1930–1934); за: доставчиците (1932); готовата продукция (1934);
клиентите (1934–1935); общите разноски, лихвите и комисионните (1935).
Облигации от вътрешен държавен заем за народната отбрана (1941).
ЕП „Нелтекс“ на д-р Захари Генов – София

Ф. 362К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1946–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1945 г. с предмет на дейност производство на шевни конци, тирета

и пресукани прежди. Национализирано в края на 1947 г.
Окръжни на Клоновия съюз на българска памучна индустрия по организаци-

онни и производствени въпроси (1946–1947).
Годишно сведение за дейността и състоянието на предприятието и броя на
работниците.
Преписка със Софийското областно данъчно управление по облагането на
предприятието с данъци (1947–1948). (1947).
Баланси (1946–1947).
Главна книга (1946–1947).
Данъчни книжки (1947).
137
Ленено-производителна и преработвателна кооперация

„Рилски лен“ – Самоков
Ф. 1314К, 1 оп., 20 а.е., 0,40 л.м., 1938–1946 г.
Вж. и Ф. 59К, Ф. 1692
Основана през 1938 г., за да: организира производителите на лен в Самоковска, Ихти-
манска, Разложка и Дупнишка околия за събиране на необходимия капитал за построяване
на инсталации за преработката на лена във влакно, дреп, прежда, тъкани и др.; действа
за засилване и модернизиране на лененото производство и да осигурява изкупуването му на
добри цени. През 1940 г. влиза в сдружение с Дирекцията за закупуване и износ на зърнени
храни „Храноизнос“ и образува СД „Рилски лен“ – Самоков, което построява и специална
фабрика за преработка на лен.
Окръжни на БЗКБ за отпускането на кредити (1939–1943).

Устав [1938].
Обява за създаването на кооперацията [1938].
Протоколи: учредителен (1938); от общи годишни събрания и заседания на
УС и КС (1938–1946); за проверка на активите, внесени от Кооперация „Рилски
лен“ и Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни „Храноизнос“ в СД
„Рилски лен“ (1941).
Годишни сведения за производителните сдружения (1939–1942).
Преписки с МТПТ, Самоковската градска община, Държавното агрономство –
Самоков, Дирекцията „Храноизнос“, български и чужди фирми и др. за: отпускането
на място за постройка на ленена фабрика в Самоков (1940); преработката и износа
на лен (1939–1941); покупните цени на лена (1941–1943) и др.
Заявления за приемане на колективни членове в кооперацията (1945).
СД „Рилски лен“ – Самоков

Ф. 59К, 1 оп., 47 а.е., 0,40 л.м., 1940–1949 г.
Вж. и Ф. 1314К, Ф. 1692
Основано през 1940 г., съгласно сключения договор между Кооперация „Рилски лен“ –
Самоков и Дирекция за закупуване и износ на зърнени храни „Храноизнос“. Фабриката
на дружеството е първото предприятие у нас за производство на ленено влакно. След
национализацията в края на 1947 г. е преобразувано в ДИП „Рилски лен“.
Договор между Дирекция „Храноизнос“ и Кооперация „Рилски лен“ – Самоков

за образуване на дружеството (1940).
Протоколи от: заседания на УС (1940–1947); извършена ревизия (1944).
Бюджети (1944–1945).
138
Доклади за: състоянието и дейността на фабриката (1943); производството

(1943–1944); доставката и разпределението на ленено семе за посев (1947); извър-
шените финансови ревизии на дружеството (1944).
Статистически сведения за състоянието и дейността на предприятието
(1944–1945).
Преписки с МТПТ, Върховния стопански съвет, Дирекция „Храноизнос“,
фирми, акционерни дружества и др. за: отпускането на инвентар и строителни ма-
териали (1941–1948); цените на лененото семе и влакното (1946–1947); доставката и
монтажа на машини и инсталации, преработката на ленени стъбла, мобилизирането
на работници и др. (1940–1944).
Позив към ленопроизводителите и указания за правилното отглеждане на
ленената култура (1946).
Калкулация за преработката на ленени стъбла (1944–1945).
Книги: контролни на предприемача по постройката на фабриката (1940–1942);
ревизионни на инспекцията по труда (1945–1949).
АД „Обри“ – Гара Драгоман

Ф. 567К, 1 оп., 9 а.е., 0,30 л.м., 1934–1948 г.
Вж. и Ф. 434
Основано през 1934 г. с предмет на дейност производство на трико и трикотаж и

търговия с тях. След национализацията в края на 1947 г. е преобразувано в ДИП „Обри“,
а през 1948 г. уедрено в ДИП „Пролетарий“.
Книги: инвентарни (1934–1948); главни (1943–1947); партидна (1943–1947);

за движение на полуфабрикатите (1940–1947).
Месечни сведения за производството (1947).
Декларации за данъците и доклади от извършена финансова ревизия (1941–
1947).
СД „Обнова“ – Гара Драгоман

Ф. 302К, 1 оп., 24 а.е., 0,40 л.м., 1937–1947 г.
Основано през 1937 г. с предмет на дейност производство на шивашка и юрганджий-

ска вата и възобновена вълна, търговия с текстилни произведения, внос и износ на стоки,
строеж на държавни, общински и частни предприятия. Национализирано в края на 1947 г.
Окръжни на КСВТИ в България по дейността (1942–1947).

Нарядни писма от МТПТ, МТП и МИЗ (1942–1947).
139
Месечни сведения и декларации за състоянието и дейността на предприятието

и движението на суровите и спомагателните материали (1940–1947).
Преписки с Дирекция „Храноизнос“, клиенти и доставчици в страната за:
изпълнението на възложени на дружеството наряди (1942–1947); доставката на
стоки и сурови материали (1943–1947).
Договори за наем на помещения за нуждите на дружеството (1940–1946).
Баланси (1943–1947).
Книги: главни (1938–1947); партидни (1937–1947); за суровите и полуобрабо-
тените материали (1941–1947).
Текстилна фабрика „Братя П. Диневи“ СД – София

Ф. 599К, 1 оп., 11 а.е., 0,30 л.м., 1943–1948 г.
Вж. и Ф. 914, Ф. 2216
Основано през 1945 г. от братята Георги и Дончо П. Диневи с предмет на дейност

производство и търговия с текстилни произведения и други стоки. След национализацията
в края на 1947 г. е преобразувано в Държавна текстилна фабрика „Братя Диневи“, а през
1948 г. уедрено в ДИП „Устрем“.
Книги: за инвентара и балансите (1945–1947); главни (1945–1947); партидни

(1945–1947); ревизионна (1947–1948).
Декларации за участие в народния заем от 1943 г. (1943).
Трикотажна фабрика „Кълбо“ ООД на Б. Ю. Антонов – София

Ф. 243К, 1 оп., 17 а.е., 0,20 л.м., 1936–1949 г.
Вж. и Ф. 910
Основано вероятно през 1936 г. с предмет на дейност производство и търговия с

вълнен и памучен трикотаж, спортни артикули и др. След национализацията в края на
1947 г. е преобразувано в ДП „Кълбо“, а през 1949 г. уедрено в ДИП „Лиляна Димитрова“.
Окръжни на КСВТИ в България по дейността (1946).

Годишни сведения за дейността и състоянието на предприятието (1943–1947).
Обяснителна записка и уведомително писмо от Софийското районно инже-
нерство за инсталиране на плетачни, шевни и други машини (1946).
Договор за наем на помещение (1938–1947).
140
Книги: за инвентара и балансите (1944–1947); главна (1944–1947); партидни

(1944–1947); ревизионна на инспекцията по труда (1936–1946).
Данъчна книжка (1943–1947).
АД „Трико“ – София
Ф. 555К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1936–1948 г.
Вж. и Ф. 440
Основано през 1936 г. с предмет на дейност производство и търговия с трико. След

национализацията в края на 1947 г. е преобразувано в ДИП „Трико“, а през 1948 г. уедрено
в ДИП „Пролетарий“.
Протоколна книга от заседанията на УС и от общи събрания (1936–1947).

Преписки с Министерството на търговията и продоволствието, Столичната
дирекция на разпределението и др. за: изпълнението на поръчки (1947); вноса на
кръвен албумин от Палестина (1947).
Книги: за инвентара и балансите (1943–1947); главни (1944–1947); за готовата
продукция (1941–1943); партидна (1944–1947).
ООД „Брил“ – София

Ф. 565К, 1 оп., 12 а.е., 0,30 л.м., 1942–1949 г.
Вж. и Ф. 446
Основано през 1942 г. с предмет на дейност производство на трикотаж. На 1 юли

1945 г. към дружеството се присъединява фабриката за трикотажни изделия, собстве-
ност на Любен Ат. Илков. След национализацията в края на 1947 г. е преобразувано в ДИП
„Брил“, а през 1948 г. уедрено в ДИП „Пролетарий“.
Протоколи за предаване имуществото на национализираното дружество

(1948–1949).
Книги: партидна (1945–1947); ревизионна по инспекция на труда (1945–1946);
за: инвентара и балансите (1942–1947); общите разноски, производството и стоките
(1945–1947); движението на материалите (1947); движението на готовите стоки
(1947).
Нарочни баланси (1947).
141
АД „Деа“ – София
Ф. 559К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1939–1947 г.
Основано през 1939 г. с предмет на дейност производство и търговия с трикотажни

изделия. Национализирано в края на 1947 г.
Устав [1939].
Протоколи и отчети на УС (1939–1947).
Книги за: акционерите (1944); произведената продукция (1940–1947); движе-
нието на готовата продукция (1947).
СД „Хр. Радоев – Алгуети“ – София

Ф. 556К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1946–1948 г.
Вж. и Ф. 432
Основано през 1945 г. с предмет на дейност производство на трикотаж. След на-

ционализацията в края на 1947 г. е преобразувано в ДИП „Хр. Радоев – Алгуети“, а през
1948 г. уедрено в ДИП „Пролетарий“.
Нарочен баланс и протоколи по национализацията и уедряването на предпри-

ятието (1947–1948).
Книги: инвентарна (1946–1947); главна (1946–1947).
Декларации за данъци; данъчни книжки; годишен баланс (1946–1948).
ООД „Милан Миланов“ – София

Ф. 560К, 1 оп., 9 а.е., 0,30 л.м., 1940–1947 г.
Вж. и Ф. 443
Основано през 1940 г. от Милан Савов Миланов и Курт Вермут с предмет на дейност
производство и търговия с всякакви видове трикотаж и конфекция. На 13 февр. 1943 г.
Курт Вермут излиза от дружеството (като лице от еврейски произход) и делът му се
изкупува от Милан Миланов. След национализацията в края на 1947 г. е преобразувано в
ДИП „Милан Миланов“, а през 1948 г. уедрено в ДИП „Пролетарий“.
Баланси на дружеството; нотариални актове и др. (1940–1946).

Доклад от Милан Миланов за възникването на дружеството (1947).
Преписка с акционерни дружества и други учреждения за доставени и полу-
чени стоки (1941–1947).
142
Книги: инвентарни (1940–1947); главни (1940–1947); партидна (1946).

Дневник (1947).
СД „Никола Ст. Рачев“ – София

Ф. 569К, 1 оп., 25 а.е., 0,50 л.м., 1933–1947 г.
Вж. и Ф. 449
Основано през 1932 г. от Никола Рачев и Петър Костов Врингов. Предметът му на

дейност е производство и търговия с фин трикотаж. Национализирано в края на 1947 г.
и преобразувано в ДИП „Никола Ст. Рачев“, а през 1948 г. уедрено в ДИП „Пролетарий“.
Съобщение за преобразуване на дружеството и свидетелство за регистрирана

марка (1933–1947).
Удостоверение, молби и планове за узаконяване на фабриката (1941–1942).
Планове на фабричната сграда (1945).
Доклади от извършени финансови ревизии (1943–1946).
Месечни декларации; сведения за производството (1944–1947).
Проекти на нарочни баланси (1947).
Книги: главни (1945–1947); партидни (1935–1945); за произведените стоки
(1945–1947).
ЕП „Петър Кърджилов“ за производство

на памучен трикотаж – София
Ф. 571К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1945–1948 г.
Вж. и Ф. 448
Основано през 1938 г. с предмет на дейност производство и търговия с памучен три-

котаж. Национализирано в края на 1947 г. и преобразувано в ДИП „Петър Кърджилов“,
а през 1948 г. уедрено в ДИП „Пролетарий“.
Удостоверения, молби и др. по узаконяване на предприятието и основните му

средства (1945–1947).
Преписки с МИЗ и др. за изпълнението на нарядите (1945–1947).
Писма от БНБ, Чиновническата занаятчийска популярна банка и Вносната
централа „Българско търговско АД“ за уреждането на сметни отношения и др.
(1947–1948).
Опис на наличното имущество към 23 дек. 1947 г. (1947).
Нарочен баланс и протоколи с описи на имуществото на фабриката (1947).
143

Месечни сведения за индустрията (1947).
АД „Братя Славови и Карначеви“ – София

Ф. 566К, 1 оп., 17 а.е., 0,40 л.м., 1937–1948 г.
Вж. и Ф. 451
Основано през 1937 г. от братя Славови и братя Карначеви с предмет на дейност

производство и търговия с трикотажни изделия и машини. Национализирано в края на
1947 г. и преобразувано в ДИП „Братя Славови и Карначеви“, а през 1948 г. уедрено в
ДИП „Пролетарий“.
Учредителен протокол и устав (1937, 1947).

Протоколи на ПС (1942–1947).
Акции на дружеството (1939–1948).
Преписки със Софийския областен инженер за разрешаването и узаконяването
на строежа на фабрични сгради с приложени планове (1937–1947).
Баланси (1943–1947).
Книги: за акционерите (1943); инвентарна (1947); главна (1947); ревизионна
за общественото осигуряване (1938–1948); акцизна (1947); партидни (1947).
Заявления за отпускането на материали за разширяване на фабричните поме-
щения с приложени планове и скици (1946–1947).
ЕП „Освобождение“ – София
Ф. 252К, 1 оп., 23 а.е., 0,40 л.м., 1945–1948 г.
Създадено през 1945 г. от Йордан Костов Йорданов с предмет на дейност произ-

водство на вълнен, памучен и копринен трикотаж, а впоследствие и на чорапи. Национа-
лизирано в края на 1947 г.
Окръжни, наредби и др. на МИЗ, КСВТИ в България и др. (1945–1947).

Сведения за състоянието и дейността на фабриката (1947).
Месечни програми и декларации за производството (1947).
Преписки с КСБПИ, МИЗ и др. за: покупко-продажбата на плетачни машини
(1946–1947); изпълнението на нарядите (1947).
Книги: главна (1945–1947); ревизионна на Инспекцията по труда (1946–1947);
144
за: инвентара и балансите (1945–1948); добитото производство (1945–1948); суро-

вите материали (1945–1948).
Чорапна фабрика „Лозенец“ – с. Горни Лозен

Ф. 308К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1945–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
Основана през 1927 г. от Цветан Вуралиев с предмет на дейност производство на

чорапи. Национализирана в края на 1947 г.
Доклад от експерт-счетоводител на МФ за извършена ревизия на предприя-

тието (1946).
Книги: главна (1945–1947); за: инвентара и балансите (1945–1948); суровите
материали и готовите стоки (1947).
ООД „Ертекс“ – чорапна фабрика – София

Ф. 310К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1940–1949 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1939 г. с предмет на дейност производство и търговия с чорапи.

Книги: за инвентара и балансите (1940–1947); главна (1940–1947); спомага-

телна (1941–1947).
Разписки за внесен дялов капитал (1940–1943).
Регистри за: производството (1940–1948); готовата продукция (1940–1947).
ООД „Лилия“ – София

Ф. 312К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1929–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1928 г. с предмет на дейност производство и търговия с дамски, мъж-

ки и детски чорапи. Прекратява дейността си след национализацията в края на 1947 г.
145
Заповед на столичния кмет за събирането на общинска такса от индустриалните

и строителните предприятия (1935).
Доклади за извършена проверка на дружеството от данъчен агент и експерт-
счетоводител (1938–1947).
Актове от извършени ревизии на дружеството (1939–1947).
Баланси и сметки за печалбите и загубите (1929–1947).
Партидна книга (1930).
ООД „Ерди“ – София

Ф. 311К, 1 оп., 9 а.е., 0,30 л.м., 1936–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1936 г. с предмет на дейност производство и търговия с чорапи.

Протоколна книга от общите събрания (1937–1946).

Книги: инвентарни (1936–1948); главни (1936–1947); спомагателна (1941–
1947).
СД „Братя Мутафчиеви“ за производство

и продажба на чорапи – София
Ф. 314К, 1 оп., 11 а.е., 0,30 л.м., 1940–1951 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1934 г. от братята Андон и Петър Мутафчиеви с предмет на дейност

производство и търговия с чорапи. След национализацията в края на 1947 г. преобразувано
в Държавна чорапна фабрика „Копринка“.
Книги: главни (1940–1947); за: инвентара и балансите (1945–1947); производ-

ството (1941–1946).
СД „Мак – Мар“ – София

Ф. 247К, 1 оп., 12 а.е., 0,20 л.м., 1946–1948 г.
Основано в началото на 1946 г. с предмет на дейност производство на ръкавици.

146
Окръжни на ОСБИ, КСВТИ в България и др. по дейността (1946–1948).

Преписка с КСВТИ в България и др. за отпускането на сурови материали и
изпълнението на възложените наряди (1947).
Книги: главна (1947); за инвентара и балансите (1947); спомагателни (1947);
ревизионна на Инспекцията по труда (1947).
Декларации за облагане с данъци (1947).
Дневник за оборота (1947).
„Юг“ ООД – Югославско-българско дружество

за пасмантерийни артикули – София
Ф. 1008К, 1 оп., 15 а.е., 0,30 л.м., 1945–1947 г.
Основано през 1945 г. като „Аронов“ АД – София с предмет на дейност произ-

водство на пасмантерийни артикули. В началото на 1947 г. е преобразувано в „Юг“
ООД – Югославско-българско дружество за производство на пасмантерийни артикули.
Устав [1945].
Протоколи: учредителен (1945); от: заседания на УС (1946) и ПС (1945–1946);
общи събрания (1945–1946).
Писма и опис-протоколи за национализацията и уедряването на „Юг“ ООД
(1947).
Нарочен баланс (1947).
Книги: главна (1945–1946); за: акционерите (1946–1947); инвентара и балан-
сите (1945–1947).
Пасмантерийна фабрика „Морено Вентура“ АД – София

Ф. 1011К, 1 оп., 18 а.е., 0,40 л.м., 1923–1947 г.
Вж. и Ф. 1926, Ф. 2216
Основано вероятно ок. 1934 г. Главни акционери са Леон Рафаел Вентура и Ашер
Рафаел Вентура. Фабриката на дружеството произвежда пасмантерийни артикули.
Национализирано в края на 1947 г. и преобразувано в ДИП „Пасмантерийна индустрия“,
а от 1952 г. уедрено в ДИП „Никола Й. Вапцаров“.
Протоколи от: годишни събрания на акционерите (1934–1946); заседания на

ПС (1946–1947).
Нотариални актове, договори и др. (1923–1934).
Акции и облигации (1934–1942).
147
Книги: за инвентара и балансите (1942–1947); главни (1939–1945); партидна

(1946–1947).
СД „Съединение“ – София
Ф. 263К, 1 оп., 35 а.е., 0,40 л.м., 1944–1948 г.
Вж. и Ф. 911
Основано на 1 юни 1944 г. от съдружниците Михаил Ив. Нишков, Александър Сте-

панов Васецки и Серги Ив. Нарижний с предмет на дейност производство, внос и износ,
вътрешна търговия и представителство на всички видове текстилни произведения. На-
ционализирано в края на 1947 г.
Окръжни на ОСБИ, писма, планове и др. във връзка със съревнованието,

предоставянето на мостри от произвеждан във фабриката плат и др. (1945–1947).
Протоколи за производството на различните видове платове от фабриката на
дружеството (1947).
Преписки с МИЗ, Софийската областна стопанска камара, Столичната дирек-
ция на разпределението и Дирекцията за гражданска мобилизация за: доставката
на суровини и материали (1947); изготвянето на производствените планове (1947);
изпълнението на нарядите (1947); освобождаването на служители и работници от
мобилизация (1944–1945).
Писма, сведения и др. за състоянието на производството (1945–1947).
Книги: инвентарна (1944–1947); главна (1944–1947); за добитото производство
(1946–1947); партидна (1947); ревизионна по инспекция на труда (1947–1948).
Текстилно АД „Фортуна“ – София

Ф. 51К, 2 оп., 203 а.е., 5,80 л.м., 1925–1948 г.
Вж. и Ф. 929
Основано през 1927 г. с предмет на дейност производство и търговия с всички видове

текстилни произведения, покупко-продажби на движими и недвижими имоти за нуждите
на индустрията. Национализирано в края на 1947 г. и преобразувано в ДИП „Фортуна“,
а от 1949 г. уедрено в ДИП „Георги Димитров“.
Устав (1927).
Баланси (1934–1945); нарочни баланси (1947).
Планове за строежа на фабриката и инсталирането на машини и съоръжения
(1933–1948).
148
Сведения за: понесените загуби от бомбардировките (1945); производството

(1946).
Калкулация на произведените във фабриката артикули (1945).
Преписки със СГО, Дирекцията за гражданска мобилизация, КСБПИ, акцио-
нерни дружества, комисарства на разпределението и др. за: отпускането на суми и
платове за подпомагане на бедни граждани (1938–1940); мобилизирането на работ-
ниците и капацитета на фабриката след загубите от бомбардировките (1943–1945);
отпускането на строителни материали за възстановяване на фабриката, разрушена
от бомбардировките, с приложени планове (1944); отпускането на материали и
възлагането и изпълнението на поръчки и др. (1941–1942). Преписки на адвокатите
Нотариални актове за закупени места и ниви за фабриката (1926–1932).
Договори за продажба на акции и списъци на акционерите с обозначен капитал
(1939–1944).
Молби, протоколи за строителна проверка и разрешителни от МОСПБ за раз-
ширяване на фабриката с приложени планове и скици (1926–1946).
Книги: инвентарна за недвижимите имоти (1927–1947); инвентарна за дви-
жимите имоти (1947); главни (1934–1947); партидни (1931–1947); спомагателни
(1934–1947).
ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА И ТЮТЮНЕВА ПРОМИШЛЕНОСТ
Пивоварна фабрика „Братя Прошекови“ СД – София

Ф. 1165К, 2 оп., 88 а.е., 0,56 л.м., 1884–1942 г.
Построена 1881–1884 г. от братята чехи Богдан и Георги Прошек и регистрирана

като СД, в което участват Александър Кулов и д-р Урбан, а по-късно и Стефан Пипев.
Основната ѝ дейност е производство на бира. След национализацията в края на 1947 г.
заедно с Фабриката за производство на малц – Гара Елин Пелин образуват ДИО „Витоша“.
Отчетен доклад от управителя на пивоварната фабрика за състоянието на

пазара и складовете в Плевен (1909).
Преписки с: „Н. Богданов и Сие“, Н. Балабански – Враца, „Баев и Сие“ – Стара
Загора, Вл. Башияков, Ив. Бончев, Ив. Боюклийски, „Баумгартнер и Сие“, „Стан-
дарт“ АД и други български и чужди фирми и частни лица за: производствени и
търговски въпроси (1905–1931); доставката на хмел, ечемик и овес (1907–1931); по-
купката на бирени бъчви (1909); производството и доставката на бира (1909–1931);
доставката на машини и резервни части (1907–1926); строителни и технически
149
въпроси (1910–1925); доставката на каиши, масла и др. (1917–1926); ръководството

на придворната печатница за изясняване на собствеността върху нея (1908).
Писма от: ръководството на фабриката до интенданта на Двореца за доставката
на прошеково пиво (1901); Добродетелното дружество „Лепта за най-бедните“,
Софийското питиепродавско и гостилничарско дружество „Св. Трифон“ и Кавказ-
кия международен комитет с благодарности за направените от фабриката парични
дарения за подпомагане на пострадалите от войните (1924); Литография „И. Ам-
бил“ – София и „Братя Алфаса“ за литографирането на етикети „Прошеково пиво“
(1928) и изготвянето на нови мостри на тапи за бутилки (1929).
Договори на фабриката с: „Пенчо Баев и Сие“ – Стара Загора да представлява
„Братя Прошекови“ СД в Старозагорски район (1912); Ангелко Игнатов и Цветан
Белев за използването на ледницата на „Братя Прошекови“ в с. Слатина; Атанас
Христосков за закупуването на ледницата му в с. Малашевци (1910); за построява-
нето на двуетажна сграда между улиците „Пьотър В. Алабин“ и „Стефан Караджа“
(1895).
Оферти на: Вацлав Батек за изграждането на паметник на Богдан Прошек в
София (1907); Бръшлянов за продажбата на къща в Плевен (1908); братя Ешкенази
за предоставянето на дюкян и стаи (1912).
Поемни условия за строежа на фабриката (1884–1895).
Планове: на сградата на фабриката с чертежи на оборудването (1895–1925);
на главната фасада; на профили и ситуационни на фабриката (1885); на павилиона
в градината на братя Прошек (1898); ситуационен на част от Морската градина –
Варна (1926); за пристройка към къщата на братя Прошек (1895).
Скица на урегулираното място на братя Прошек на улиците „Шейново“ и „Сан
Стефано“ (1905) и др.
Проекти на: хладилната инсталация и последвалото я разширение (1895,
1929); електроосветителната инсталация (1896); постройката за миене на бъчви
(1924); гаража (1926); автоматична сушилня (1940, 1942); канализацията (1924);
пристройката към жилищната сграда на Стефан Пипев (1927); пристройката на
домакинската сграда на братя Прошек на гара Новоселци (1930); казино-ресторант
в Морската градина във Варна (1925).
АД „Райков–Гьондов и син“ – с. Своге

Ф. 1320К, 1 оп., 23 а.е., 0,40 л.м., 1932–1947 г.
Основано на 30 май 1932 г. в Своге с предмет на дейност производство на шоколад

и захарни изделия. През 1952 г. обявено в ликвидация.
Устав (1932).
Молби, съдебно решение и др. по основаването на дружеството (1932).
Доклади на УС (1932–1946).
150
Протоколи от годишни събрания, молби и заявления във връзка с дейността

Фабрика „Щастие“ на Стефан Тодоров – София

Ф. 1061К, 1 оп., 29 а.е., 0,40 л.м., 1940–1947 г.
Вж. и Ф. 1041
През 1919 г. Стефан Тодоров Костов основава в София работилница за производ-

ство на пасти, бонбони и други захарни изделия, която прераства във фабрика „Звезда“.
По-късно я отстъпва на брат си и основава в Пловдив работилница за шоколад и захарни
изделия. През 1935 г. Стефан Т. Костов премества работилницата в София и тя прераства
в предприятие за захарни изделия. Национализирана в края на 1947 г. и преобразувана в
ДИП „Малчика“.
Окръжни и циркулярни писма от Общото и Клоновото сдружение на индус-

триалците (1945).
Изложения, сведения, извлечения от сметки на Стефан Костов по конфиска-
ционно дело № 250 от 1947 г., заведено срещу него от Върховния съд за незаконно
забогатяване (1947).
Сведения за дейността на фабриката (1947).
Писма до Комисарството по продоволствието, БНБ, доставчици и др. за:
отпускането на материали (1942); закупуването на машини с приложени каталози
(1940) и др.
Нотариални актове за имоти (1940–1943).
Скици: на сградите при фабриката; и ситуации за строеж на работнически
жилища при фабрика „Щастие“ (1945) и др.
Снимка на фабрика „Щастие“ в кв. „Модерно предградие“ (Б.д.).
„Кооперативни захарни фабрики“ ООД – София

Ф. 1436К, 1 оп., 14 а.е., 0,08 л.м., 1938–1949 г.
Основано през 1938 г. от Производителна кооперация „Българска захар“ – Плевен,

Кооперативна централа „Напред“ – София, Русенска популярна банка и Чиновническо
кооперативно взаимно-застрахователно дружество – София с предмет на дейност про-
изводство на захар и пласмент. Притежава захарни фабрики в Русе и Пловдив, както и
плавателни съдове – кораби, шлепове, моторница и яхта. С ПМС № 30 от 20 юли 1948 г.
30 % от собствеността се прехвърля на захародобивните предприятия Захарна фабрика –
Русе и Захарна фабрика – Пловдив. С ПМС от 10 авг. 1948 г. фабриките в Русе и Пловдив
са национализирани. От 26 юли 1949 г. обявено в ликвидация.
ПМС за национализация на захародобивните предприятия в Русе и Пловдив

(1948).
151
Протоколи от заседания на: УС (1938–1945); Софийското постоянно присъст-

вие на дружеството (1945–1948); Финансовия комитет при дружеството (1943–1944);
комисията за оценка на движимото и недвижимото имущество на Захарна фабри-
ка – Русе (1949).
Заповед на ДИО „Захар и захарни изделия“ за назначаване на комисия за оценка
на движимото и недвижимото имущество на Захарна фабрика – Русе (1949).
Опис на имуществото на Захарна фабрика – Русе (1949).
Проект на оценка на Захарните фабрики в Русе и Пловдив (1949).
Баланс на дружеството (1947).
Удостоверения за средната пазарна цена и данъчната оценка на имотите на
„Кооперативни захарни фабрики“ ООД – София (1948).
Месаро-колбасарско кооперативно дружество

„Архангел Михаил“ – София
Ф. 620К, 1 оп., 67 а.е., 1,40 л.м., 1929–1945 г.
Вж. и Ф. 509
Основано през 1928 г. През 1945 г. се преобразува в Занаятчийска трудово-произ-

водителна месаро-колбасарска кооперация „Св. Архангел Михаил“ с предмет на дейност
доставки на едър и дребен рогат добитък, производство и търговия с месо и месни про-
изведения, преработка и продажба на кожи и др. Прекратява дейността си през 1949 г.
Окръжни на БЗКБ (1943).

Протоколи от извънредни и редовни годишни събрания (1929–1943).
Годишни отчети и баланси (1941–1945).
Преписки с МФ, БЗКБ, Дирекцията на външната търговия, КСКИ в България,
Софийския областен съд, кредитни банки, занаятчийски сдружения, български
и чужди търговски фирми, Главното комисарство по снабдяването, Вносната
централа „Българска търговия“ АД, Софийското градско данъчно управление за:
регистрирането на решения на годишни събрания, продажбата и износа на кожи и
месо, назначаването и уволняването на служители, изплащането и запорирането
на заплатите, доставката на добитък за клане, облагането с данъци, налагането на
запори върху заплати (1929–1943).
Тютюнева кооперация „Стипон“ – Ихтиман

Ф. 49К, 1 оп., 29 а.е., 0,30 л.м., 1924–1929 г.
Основана през 1924 г. с предмет на дейност изкупуване, преработка и продажба на

тютюн. Ликвидирана на 1 апр. 1929 г. Функциите ѝ са поети от БЗБ.
Устав, протоколи и списъци на учредителите на кооперацията (1924–1925).

Книги: протоколна (1924–1927); ревизионна (1925); за членовете и внесените
дялове (1924–1929).
152
Покани за заседанията на УС (1925).

Списъци на: тютюнопроизводителите със сведения за засетите площи с тютюн
(1924–1926); членовете на кооперацията (1926).
Писма и заявления за членство (1927–1928).
Преписки с Централния съюз на тютюневите кооперации – София, БЗБ, Окръж-
ната инспекция по труда, тютюневи кооперации и фирми и др. за: провеждането на
годишни събрания, продажбите на тютюни (1925–1927); извършването на ревизии,
отпускането на кредити (1925–1929); издаването на работнически книжки (1926);
събирането, изкупуването и застраховането на тютюни (1925–1928); облагането с
данъци (1926).
Оферти (1925–1928).
ДЪРВООБРАБОТВАЩА И МЕБЕЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ
АД „Лист“ – София
Ф. 573К, 1 оп., 30 а.е., 0,80 л.м., 1928–1953 г.
Основано вероятно през 1928 г. със седалище с. Орландовци и предмет на дейност

доставка и преработка на местни и чуждестранни строителни и други материали, фур-
нири и търговия с тях. Национализирано в края на 1947 г.
Окръжни на Клоновия съюз на дървената индустрия (1943).

Годишни и месечни сведения за състоянието и дейността на предприятието
(1941–1947).
Договори за продажбата на имоти и др. (1944–1945).
Декларации: със сведения и постановления за облагането с данъци (1940–1947);
по данъка върху военновременните печалби (1941–1945); по Закона за еднократния
данък върху имуществата и писма за притежаваните акции (1947).
Преписки със Софийския областен съд, софийския областен инженер, банки и
търговски фирми по: регистрирането на решенията на годишното събрание (1943);
строежа на фабричната сграда в с. Орландовци (1928–1939); преустройството на
фабриката с приложени планове и скици (1945); изпълнението на поръчки и износа
на фурнири (1941–1942).
(1942–1948); спомагателна (1943).
Баланси (1940–1942).
153
СД „Стол“ на Димитър х. Вълчев и Луиджи Макор – София

Ф. 815К, 1 оп., 10 а.е., 0,30 л.м., 1911–1948 г.
Вж. и Ф. 1011
Основано вероятно през 1911 г. с предмет на дейност производство на виенски сто-

лове. Национализирано в края на 1947 г. и уедрено в ДИП „Страцин“ – София.
Годишни и месечни сведения за индустрията (1944–1947).

Книги: главни (1945–1947); за: инвентара и балансите (1911–1942); оборота
(1942–1948); операциите (1931–1933).
„Фабрика за фурнири“ СД – София

Ф. 574К, 1 оп., 12 а.е., 0,30 л.м., 1938–1948 г.
Основано през 1936 г. с предмет на дейност производство на фурнири. Национали-

зирано в края на 1947 г.
Доклад от данъчна проверка на фирмата за периода 1945–1947 г. (1947).

Преписки с Общото сдружение на индустрията – София, ББК и др. по изпъл-
нението на Закона за конфискуване на имуществата, отпускането на кредити и др.
(1946–1947).
Декларации за облагане с данък върху оборота (1945–1947).
Книги: за инвентара и балансите (1939–1948); ревизионна на Инспекцията по
труда (1939–1940); главна (1939–1945); партидна (1939–1947).
АД „Немечек“ – София
Ф. 1260К, 1 оп., 12 а.е., 0,20 л.м., 1929–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1929 г. с предмет на дейност производство на мебели. Национализи-

рано в края на 1947 г.
Протоколи: и доклади на УС (1929–1945), от събрания на акционерите

(1930–1947).
Баланси (1946–1947).
Книги: за акционерите (1944); главни (1934–1947); партидни (1942–1947).
154
Столарска дърводелска занаятчийска кооперация „Тонет“ – София

Ф. 1321К, 1 оп., 16 а.е., 0,30 л.м., 1927–1943 г.
Вж. и Ф. 1349
Основана през 1926 г. с предмет на дейност производство на вита мебел, виенски

столове, театрални столове и др.
Протоколи на УС, доклади за дейността на кооперацията (1929–1943).

Годишни отчети и сведения за дейността (1927–1942).
Баланси (1927–1942).
Дневници главни книги (1927–1943).
КОЖАРСКА И КОЖУХАРСКА ПРОМИШЛЕНОСТ
Кожухарска производителна кооперация „Св. Илия“ –

гара Искър, София
Ф. 286К, 2 оп., 69 а.е., 0,70 л.м., 1935–1949 г.
Вж. и Ф. 1195
Основана през 1935 г. с предмет на дейност обработка на сурови кожи и конфекция

на кожени изделия. След национализацията в края на 1947 г. уедрено в ДИП „Българска
кожухарска индустрия“ – София.

Правилник за вътрешния ред във фабриката (Б.д.).
Протоколи от: заседания на УС и ПС; общи събрания (1935–1947).
Отчети на УС, КС и др. (1936–1947).
Годишни сведения за състоянието и дейността на кооперацията (1937–1947).
Преписки с МИЗ, Дирекцията за гражданска мобилизация, управленията на
Пловдивския, Варненския и Виенския панаир, чуждестранни фирми и др. за: въз-
лагането и изпълнението на поръчки (1942–1944); доставката на машини, химикали
и др. (1939–1942).
Книги: главни (1935–1947); спомагателни (1945–1947); партидна (1942–1947);
ревизионна по инспекция на труда (1939–1948); за: дяловете (1935–1947); движе-
нието на кожи (1941); добитото производство (1942–1944).
155
Декларации за облагането на кооперацията с данъци и доклади за извършените

финансови ревизии (1938–1949).
Ревизионни актове от инспектора на БЗКБ (1937–1946).
ООД „Мелта“ – гара Искър, София

Ф. 284К, 2 оп., 17 а.е., 0,17 л.м., 1945–1948 г.
Вж. и Ф. 1195
Основано през 1945 г. с предмет на дейност производство, внос и износ на кожухарски,

кожарски и други изделия, търговия и представителство. След национализацията в края
на 1947 г. уедрено в ДИП „Българска кожухарска индустрия“ – София.
Годишно сведение за състоянието и дейността на дружеството (1946).

Месечни сведения и декларации за състоянието и дейността на предприятието
(1945–1947).
Баланси (1946).
Декларации: по Закона за еднократния данък върху имуществото (1947); ме-
сечни за отчитане на продажбите на едро и дребно пред Столичното комисарство
по снабдяването (1945–1948).
Книги: главна (1945–1947); ревизионни по инспекция на труда (1946–1948).
АД „Кожизнос“ – гара Искър, София

Ф. 289К, 1 оп., 22 а.е., 0,30 л.м., 1932–1948 г.
Вж. и Ф. 1195, Ф. 1196
Основано вероятно през 1932 г. с предмет на дейност обработка на кожи, внос и

износ на сурови и обработени кожи. След национализацията в края на 1947 г. уедрено в
Държавна централна кожухарска шивалня – София, а през 1951 г. слято с ДИП „Българска
кожухарска индустрия“ – София.
Устав, учредителен протокол, доклади на УС и ПС и протоколи от годишни

събрания (1940–1947).
Годишни и месечни сведения за състоянието и дейността на дружеството
(1940–1947) и броя на работниците (1946).
Регистри за суровите и полуобработените материали (1940–1946).
Книги: за инвентара и балансите (1940–1947), главни (1939–1947), партидни
(1939–1947), ревизионна (1932–1948), спомагателна (1942–1947).
Доклади от извършени финансови ревизии на дружеството (1940–1946).
156
ООД „Етропол“ – Етрополе

Ф. 1319К, 1 оп., 23 а.е., 0,40 л.м., 1945–1948 г.
Вж. и Ф. 1686
Основано през 1945 г. в София с предмет на дейност кожарска индустрия – произ-

водство на обработени и лицеви кожи, гьон и търговия с тях. Национализирано в края на
1947 г. и уедрено в ДИП „Тодор Доков“ – Етрополе.
Книги: протоколна, главна, инвентарна, партидна, спомагателна, за производ-

ството (1945–1947).
Дневник на дружеството (1945–1946).
Статистически сведения: годишни за индустрията [1946]; за работническите
заплати (1947).
Месечни баланси и протоколи (1946–1948).
Декларации върху данък имущество, нарочен баланс, опис на недвижимо
имущество (1947–1948).
АД „Бизон“ – с. Кривина
Ф. 288К, 1 оп., 14 а.е., 0,20 л.м., 1943–1948 г.
Вж. и Ф. 1195
Основано през 1943 г. с предмет на дейност производство на кожарски и кожухарски

артикули, търговия със сурови, полуобработени и обработени кожи. След национализаци-
ята в края на 1947 г. уедрено в ДИП „Българска кожухарска индустрия“ – София.
Устав, учредителен протокол, годишни доклади от УС и КС и протоколи от

годишни събрания (1943–1947).
Годишни и месечни статистически сведения за състоянието и дейността на
фабриката и за броя на работниците (1944–1947).
Преписки с МТПТ, МВ, МВРНЗ, МОСПБ, Общинското управление на с. Ка-
зичене, акционерни дружества и др. за: отпускането на материали и възлагането и
изпълнението на поръчки (1943–1947); прехвърлянето на правото на владение на
еврейското индустриално предприятие „Прометеус“ върху АД „Бизон“ (1943–1946);
издаването на удостоверения за имотното състояние на дружеството (1943–1947);
прегледа на фабриката и др. (1946–1947).
Книги: главна (1943–1948); спомагателна (1943–1947); партидна (1943–1945).
157
Кожухарска фабрика „Зебра“ ООД на Димитров – Стошев – с. Своге

Ф. 1264К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1946–1947 г.
Вж. и Ф. 1288
Основано през 1946 г. с предмет на дейност производство и търговия с кожухарски

изделия. Национализирано в края на 1947 г. и преобразувано в ДСП „Зебра“ – с. Своге.
Окръжни на ОСБИ по дейността (1946).

Протоколна книга от общи събрания (1947).
Нарочен баланс за първото тримесечие на 1947 г. (1947).
Опис на движимото имущество на национализираното предприятие (1947).
Преписки с МИЗ, Главната дирекция на разпределението и др. за снабдяването
с кожи, състоянието и дейността на предприятието и др. (1946).
Бюлетин на ОСБИ за въвеждането на трудови норми, построяването на бани
и др. (1946).
АД „Ив. Пейнерджиев“ – София

Ф. 268К, 1 оп., 32 а.е., 0,40 л.м., 1934–1947 г.
Основано вероятно през 1934 г. с предмет на дейност преработка на кожи в гьон,

табан хастар, лицеви кожи и др., внос и износ на кожи. Национализирано в края на 1947 г.
Окръжни и писма на КСКИ по организационни и производствени въпроси

(1947).
Годишни сведения за състоянието и дейността на дружеството (1941–1947).
Заявление до Фирменото отделение на Софийския областен съд с приложени ба-
ланси, протоколи и доклади на УС и ПС, протоколи от годишни събрания, устав и
др. (1942–1947).
Преписки с МТПТ, КСКИ, Дирекция „Външна търговия“, Главното комисар-
ство по снабдяването и др. за отпускането на материали и възлагането на поръчки
(1941–1943).
Обяснителна записка, разрешителни и удостоверения за строежа на фабрични
сгради с приложен план (1934–1947).
Разрешителни и протоколи за строежа на фабрични сгради и ремонтирането
на машини с приложени планове и нотариални актове (1942–1947).
Регистър на суровите материали (1942–1947).
Книги: главни (1942–1947); за: инвентара и балансите (1942–1947); акционе-
рите (1943–1947).
158
АД „Сириус“ – София
Ф. 270К, 1 оп., 26 а.е., 0,60 л.м., 1935–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1935 г. с предмет на дейност производство и търговия с обработени

кожи. Национализирано в края на 1947 г.
Устав, учредителен протокол, опис на имуществото на предприятието и др.

(1937–1942).
Протоколи от заседания на УС (1937–1946).
Сведения за състоянието и дейността на предприятието (1946–1947).
Преписка с клиенти и доставчици, Клоновия съюз на кожаро-кожухарската
индустрия, банки и др. по възлагането и изпълнението на поръчки, облагането и
отчитането на данъци (1941–1944).
Книги: за акционерите (1944–1946); главни (1942–1945); ревизионна по ин-
спекция на труда (1935–1948); спомагателни (1940–1947); партидни (1941–1946).
Декларации за облагането на предприятието с данъци; доклади за извършените
финансови ревизии (1939–1944).
ЕФ „Нисим Коен“ – София

Ф. 271К, 1 оп., 23 а.е., 0,20 л.м., 1936–1948 г.
Вж. и Ф. 907
Основана през 1934 г. с предмет на дейност преработка на сурови кожи от едър и

дребен добитък. Национализирана в края на 1947 г., а през 1948 г. уедрена в Държавна
кожарска фабрика „Напредък“ – София.
Протоколи за разрешаване разширението на фабриката с приложени скици и

планове (1936–1941).
Годишен и тримесечни планове (1947).
Сведения: годишни и тримесечни за състоянието и дейността на предприяти-
ето (1947); за: състоянието на фирмата съгласно ЗЗН (1941); броя на работниците
(1947); капацитета на фабриката [1947] и др.
Книги: за инвентара и балансите (1939–1947); главни (1939–1947); спомага-
телна (1940–1947); партидни (1940–1947).
Дневници: оборотен (1940–1948); за изнесените обработени кожи (1942–1946).
Декларации за облагането на предприятието с данък (1936–1947).
159
СД „Бокс“ на Стоян Маринов и синове – София

Ф. 273К, 1 оп., 44 а.е., 0,20 л.м., 1931–1948 г.
Вж. и Ф. 908
Основано през 1927 г. като СД „Бокс“ с предмет на дейност производство и тър-

говия с хромови и други видове кожи и кожени изделия. През 1934 г. е преименувано на СД
„Бокс“ на Стоян Маринов и синове. След национализацията в края на 1947 г. продължава
дейността си като ДП Кожарска фабрика „Бокс“ – София.
Заповед на коменданта за вътрешния ред във фабриката (1941).

Годишни сведения за състоянието и дейността на предприятието (1939–1947).
Писма до Девети столичен полицейски участък за проучването на политичес-
ката принадлежност на новоприети работници (1940).
Преписки с Дирекцията за гражданска мобилизация, Софийската инспекция
по труда, Главното комисарство по снабдяването за: изготвянето и утвърждаването
на мобилизационния план и демобилизирането на работниците (1940–1945); отчи-
тането на осигурителните вноски и издаването на сведения за броя на работниците
(1941–1945); възлагането и изпълнението на поръчки (1940–1942).
Обяснителни записки, проекторазрешителни планове за строежа на фабрична
сграда и монтажа на машини (1931–1944).
Доклади за извършени ревизии на дружеството по облагането и отчитането на
данъци; декларации по данъка за военновременните печалби (1940–1945).
(1940–1947); спомагателни (1945–1947).
Рапорти и калкулационни листове за производството на стоки (1941–1944).
Осигурителна карта на Соломон Нисим Франсес (1947).
СД „Леви Фридман – син и Сие“ – София

Ф. 274К, 1 оп., 25 а.е., 0,20 л.м., 1909–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1908 г. като кожарска фабрика „Леви Фридман – син“ с предмет на
дейност преработка на сурови кожи, покупко-продажба на кожи в сурово и преработено
състояние, внос и износ на кожи, екстракти и химикали за кожарската индустрия и др.
През 1946 г. се преобразува в СД „Леви Фридман – син и Сие“. Национализирано в края
на 1947 г.
Окръжни на КСКИ по производствени и организационни въпроси (1945–1946).

160
Заявление до Фирменото отделение на Софийския областен съд за регистри-

ране на фирмата (1945).
Сведения: годишни за състоянието на индустрията (1940); статистически –
месечни и тримесечни за броя на работниците, изработените надници и полученото
възнаграждение (1947).
Нарочен баланс към 22 дек. 1947 г. с приложени описи на инвентара (1947).
Преписки с МИЗ, КСКИ и МВ за: възстановяването на право на собственост,
разширяването на производствената дейност на предприятието, възлагането и
изпълнението на поръчки, утвърждаването и отчитането на изпълнението на три-
месечните планове и др. (1945–1947).
Книги: главна (1946); инвентарни (1909–1947); партидна (1946–1947); ре-
визионна по инспекция на труда (1946–1948); за суровите и полуобработените
материали (1947).
Декларации от собствениците на предприятието по Закона за еднократния
данък върху имуществата (1947).
Кожарска ТПК „Напредък“ – София

Ф. 275К, 1 оп., 54 а.е., 0,60 л.м., 1924–1948 г.
Вж. и Ф. 907
Основана през 1919 г. като Първа кожарска производителна кооперация „Напре-

дък“ – София за обработка на сурови кожи и търговия с тях. През 1947 г. се преобразува
в трудово-производително кооперативно сдружение с ограничена отговорност и се нарича
Кожарска ТПК „Напредък“ – София. Национализирана в края на 1947 г. и преобразувана
в Държавна кожарска фабрика „Напредък“ – София.
Наредба-закон за производство и търговия с гьон и Проектоправилник за

приложението му (1936).
Протоколи от: заседания на КС (1944); извънредни събрания (1935–1940);
годишно събрание (1947); конференция на вещите технически лица от граждански
мобилизираните кожарски фабрики (1944).
Годишни отчети и сведения за състоянието и дейността на кооперацията
(1939–1946).
Заявления и писма до Фирменото отделение на Софийския областен съд за
регистриране на решенията от годишните събрания (1938–1944).
Списъци на член-кооператорите с означен дялов капитал (1938–1944).
Преписки с МТПТ, КСКИ, БЗКБ и др. за: състоянието и дейността на коопе-
рацията (1939–1946); отпускането на материали, кредити и възлагането и изпълне-
нието на поръчки (1935–1948); заявленията за членство и др. (1935–1946).
161
Уведомителни писма и заявления-сведения до Столичното комисарство по

снабдяването, МВ и др. за произведените стоки по наряд (1940–1943).
Баланс към 31 дек. 1945 г. (1946).
Актове за извършени ревизии на кооперацията (1924–1944).
Книги: главна (1942–1945); спомагателна (1940–1945); партидни (1940–1943).
АД „Апис“ – София
Ф. 91К, 1 оп., 90 а.е., 1,60 л.м., 1919–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1919 г. с предмет на дейност производство на кожени изделия и тър-

говия със сурови и полуобработени кожи. Национализирано в края на 1947 г.
Окръжни на КСКИ по производствени и организационни въпроси (1942–1947).

Устав, учредителен протокол, подписка за записване на акции и др. (1919).
Правилник за вътрешния ред в кожарските фабрики на дружеството (Б.д.).
Протоколи от: заседания на УС (1919–1943) и ПС (1932–1947); общите събра-
ния на акционерите (1921–1945).
Доклади на УС и ПС, баланси и др. (1942–1947).
Сведения: годишни и месечни за състоянието и дейността на дружеството
(1933–1946); месечни за цените на обработените кожи (1946–1947).
Преписки с МТПТ, Дирекцията за гражданска мобилизация, МВ и МЗДИ за:
изготвянето и утвърждаването на граждански мобилизационен план (1939–1946);
възлагането и изпълнението на поръчки (1945–1947); отпускането на материали и
определянето на изкупни цени на суровите кожи (1929–1944).
Писма до МТПТ и Комисарството по еврейските въпроси за продажбата на
акции, състоянието и дейността на дружеството и др. (1941–1943).
Книги: главни (1943–1947); партидни (1943–1947); за: акционерите (1944–
1946); инвентара и балансите (1920–1947); готовите стоки (1944–1947).
Искови молби, възражения и жалби по помирителни, изпълнителни и граж-
дански дела (1945–1947).
АД „Доростол“ – София
Ф. 285К, 1 оп., 47 а.е., 0,50 л.м., 1939–1948 г.
Вж. и Ф. 1196, Ф. 2216
Основано през 1940 г. като „Аляска“ АД с предмет на дейност изкупуване и пре-

работване на кожи, изработване на кожуси, авиаторски комбинезони и др. През 1943 г.
162
се преименува на АД „Доростол“. През 1945 г. обявено в ликвидация. Национализирано в

края на 1947 г., преобразувано в Държавна фабрика „Доростол“ и уедрено в Държавна
централна кожухарска шивалня – София.
Устав (1943).
Протоколи: от заседания на УС (1940–1945) и ПС (1943); на Ликвидационната
комисия с равносметка за имуществото и акт за приемането и предаването му и
др. (1942–1948).
Ликвидационен баланс на АД „Доростол“ за активите и пасивите на дру-
жеството към 30 апр. 1945 г. (1945).
Сведения: годишни за състоянието и дейността на дружеството (1943–1945);
за основаването на фирмата, обема на капитала и др. (1941–1942).
Списък на акционерите, баланс и др. (1942–1944).
Заявления и писма до МФ, Главната дирекция на държавните дългове и др. за
строежа на сгради, отпускането на средства и др. (1940–1945).
Договори за наемане на складови помещения (1939–1943).
Нотариални актове за сгради и места с приложени планове, скици и др.
(1941–1943).
Преписки с МТПТ, МВ, Столичната община, Инспекцията на труда, българ-
ски и немски предприятия и др. за: изработването на кожени изделия (1940–1945);
разширяването на складовите помещения в кв. „Овча купел“ (1942–1943); осигу-
ряването на работниците и служителите и изпращането на сведения за техния брой
(1943–1946); процедурата по ликвидация на АД „Доростол“ (1945);
Книги: за инвентара и балансите (1940–1948); главни (1940–1948); спомага-
телни (1943–1945).
ООД „Лутър“ – София

Ф. 290К, 1 оп., 14 а.е., 0,20 л.м., 1940–1948 г.
Вж. и Ф. 1195
Основано през 1935 г. като АД с предмет на дейност щавене и боядисване на ко-

жарски изделия и търговия с тях. През 1945 г. е обявено в ликвидация и се преобразува
в ООД. След национализацията в края на 1947 г. уедрено в ДИП „Българска кожухарска
индустрия“ – София.
Протоколи от годишни събрания, доклади на УС и ПС (1943–1947) и др.

Производствени планове (1947).
Преписки с МТПТ, акционерни дружества, РКС и др. за възлагането и изпъл-
нението на поръчки (1943–1947).
Книги: главна (1946–1947); ревизионна по инспекция на труда (1947–1948).
Договори за наем и покупко-продажби на недвижими имоти (1940–1945).
163
ЕП „Васил Савов“ – София

Ф. 291К, 1 оп., 15 а.е., 0,20 л.м., 1935–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1935 г. като АД „Васил Савов“. През 1940 г. се преобразува в ЕП

„Васил Савов“ – София с предмет на дейност производство и търговия с лицеви кожи.
Годишни и месечни сведения за състоянието и дейността на фабриката

(1945–1947).
Преписки с МТПТ, Главното комисарство по снабдяването, Общинското
управление – с. Горни Богров и др. за: отпускането на сурови материали, възлага-
нето и изпълнението на поръчки (1945–1947); закупуването на недвижими имоти
(1945–1946).
Книги: главни (1942–1947); ревизионна по инспекция на труда (1935–1947);
партидна (1942–1947); за движението на материалите (1947–1948).
Заключително постановление, доклади от вещи лица и протоколи за устано-
вяването на имущества, придобити по незаконен път (1947).
Индустриално АД „Шевро“ – София

Ф. 1058К, 1 оп., 10 а.е., 0,40 л.м., 1933–1947 г.
Основано през 1933 г. с предмет на дейност преработка на кожи. Национализирано

в края на 1947 г.
Устав (1943).
Преписки със Софийския областен съд по дейността на дружеството с при-
ложени: списъци на акционерите, протоколи от общи събрания, баланси, годишни
сведения за индустрията (1935–1946).
Книги: инвентарна (1941–1946); главни (1933–1947).
164
ЦЕЛУЛОЗНО-ХАРТИЕНА ПРОМИШЛЕНОСТ
АД „Искър“ – книжна фабрика – гара Искър, София

Ф. 253К, 1 оп., 76 а.е., 2,00 л.м., 1937–1952 г.
Основано през 1937 г. с предмет на дейност производство на хартии, картони, му-

кави, целулоза и търговия с тях. Национализирано в края на 1947 г.
Окръжни, заповеди и др. на МТПТ, Централното бюро на книжните фабрики

и др. за изплащането на трудови възнаграждения на работниците, сключването на
колективни трудови договори, гражданската мобилизация на работници и служи-
тели и др. (1941–1947).
Устав, учредителен протокол и др. (1937).
Протоколни книги от: заседания на УС (1937–1947), общи събрания (1937–
1947).
Преписки с МТПТ, Централното бюро на книжните фабрики, Клоновия съюз
на мелничарската индустрия и др. за: възлагането и изпълнението на поръчки за
производство на книжни торби, канап и др. (1942–1948); отпускането на сурови
материали (1945–1948).
Доклади от: инж. Христо Качамаков за състоянието, довършването и пълното
организиране на фабриката [1937–1938]; комисия за резултатите от проверка на
фабриката за установяване на действителните разходи за производството на хартия
(1947); финансови инспектори за извършените ревизии на дружеството по данъка
върху военновременните печалби (1945).
Месечни сведения за броя на работниците (1937–1943).
Нотариални актове и договори за покупко-продажби на недвижими имоти
(1937–1943).
Книги: главни (1937–1947); партидни за суровите и спомагателните матери-
али (1939–1947); партидни за дебиторите и кредиторите (1937–1947); партидна за
отпуснати помощи на работници (1941–1942); спомагателни за производството
(1940–1944); спомагателни за общите и фабричните разходи (1937–1947); за: акци-
онерите (1943–1944); инвентара и балансите (1937–1947); нарядите (1946–1947).
Баланси: проверителни (1937–1947), месечни – дебитори и кредитори (1938–
1952).
Заявления, писмени защити и др. до Софийския областен съд за установяване
правото на собственост върху недвижими имоти (1941–1943).
165
АД „Анев, Радивоев & Сие“ – книжна фабрика – София

Ф. 254К, 1 оп., 39 а.е., 1,00 л.м., 1915–1948 г.
Вж. и Ф. 1679
Основано през 1915 г. като СД. В края на 1935 г. трансформирано в АД „Анев, Ра-
дивоев & Сие“ с предмет на дейност производство и търговия с всички видове хартия и
представителство. Национализирано в края на 1947 г. и преобразувано в Държавна книжна
фабрика „Искър“ – София.
Протоколни книги от: заседания на УС и ПС (1936–1947), общи събрания

(1935–1947).
Преписки с МФ, Софийския областен съд, Софийското градско данъчно
управление и др. за: утвърждаването на устава и регистрацията на дружеството
(1935–1946); отмяната на решението на Контролната комисия за облагане на дру-
жеството с данъци (1935–1940).
Книги: главни (1929–1947); спомагателни – общи разноски (1926–1947); за:
акционерите (1943); инвентара и балансите (1915–1947).
Доклади за резултатите от извършени ревизии по отчитане на данъците
(1935–1945).
Декларации за облагане с данък върху оборота (1936–1947).
АД „Мадара“ – София
Ф. 820К, 1 оп., 16 а.е., 0,20 л.м., 1930–1947 г.
Вж. и Ф. 630
Основано през 1924 г. от Софийска търговска банка за производство и търговия с

книжарски стоки. Национализирано в края на 1947 г. и преобразувано в ДИП „Мадара“.
Протоколни книги на: Изпълнителния съвет (1930–1944); УС (1946–1947);

ПС (1930–1942).
Преписки с Градоустройствената дирекция на Софийската община и Софий-
ския областен съд за: регистрирането на решенията на общите събрания с прило-
жени протоколи, доклади и др. (1930–1947); строежа, пристрояването и ремонтите
на дружествени сгради (1939–1945).
Баланси (1930–1940).
Списък на акционерите (1947).
Книга за инвентара и балансите (1930–1947).
166
АД „Хр. Баев“ – гара Яна

Ф. 804К, 1 оп., 9 а.е., 0,30 л.м., 1938–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1938 г. за производство на хелиографна хартия. След национализацията

в края на 1947 г. преобразувано в ДИП „Техарт“, а от 1950 г. уедрено в ДИП „Елхим“ –
гара Яна.
Протоколи от заседанията на УС и от общите събрания (1938–1947).

Книги: главна (1938–1941); калкулационна (1947–1948); за: акционерите
(1943); добитото производство (1940–1947).
Дневници за: операциите (1938–1947); оборота (1939–1943); суровите мате-
риали и полуфабрикатите (1942–1944).
ДРУГИ ОТРАСЛИ
АД „Модерен театър“ – София

Ф. 472К, 2 оп., 15 а.е., 0,50 л.м., 1937–1956 г.
Основано през 1912 г. като безименно АД, а от 1942 г. се нарича АД „Модерен теа-
тър“ – София. Основната му дейност е търговия и експлоатация на машини, апарати и
др. за кинематографската, фотографската и фонографската промишленост.
Протоколи: на УС (1937–1949); от общи събрания (1938–1944).

Преписки с: БТБ по цесията на вземането на Аладор Утай от дружеството
(1939); МФ, БНБ и др. по ликвидацията на дружеството (1949–1956).
Баланси (1946–1948).
Книги: за акционерите (Б.д.); главни (1938–1955); инвентарна (1938–1951);
партидна (1945–1955).
Групов фонд „Печатници и книгоиздателства в София“

Ф. 1337К, 1 оп., 16 а.е., 0,30 л.м., 1928–1948 г.
Печатница „Борис Пончев“, печатница „Миджоров“, печатница „Рила“, книгоиз-

дателство „Славянски“, печатница „Художник“.
Книги: за инвентара и балансите на печатница „Рила“ (1947–1948); за имуще-
167
ството на книгоиздателство „Славянски“ (1946); главни (1942–1947); инвентарни

(1928–1948).
Стъкларска фабрика „Горна баня“ АД – София

Ф. 859К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1934–1948 г.
Вж. и Ф. 691
Основана през 1933 г. от Аврам Шемая. През 1936 г. работи няколко месеца под името
„Аврам Шемая, Асаел и Теплицки“ АД, след което прекратява дейността си. През 1946 г.
производството на фабриката е възстановено от новите ѝ собственици братята Коста
и Тома Яневи. Национализирана в края на 1947 г. и преобразувана в ДИП „Горна баня“, а
през 1955 г. уедрена в ДИП „Стинд“ – София.
Фирмено дело (1934–1948).

Книги: за акционерите (1946–1947); главна (1946–1947).
Трудова производителна земеделска кооперация „Производител“ –

Самоков
Ф. 1369К, 1 оп., 8 а.е., 0,10 л.м., 1940–1978 г.
Създадена през 1940 г. за колективно обработване на земята и отглеждане на

селскостопански култури – предимно лен и картофи. Занимава се и с пропагандиране на
комунистически идеи, поради което през 1942 г., съгласно чл. 20 от ЗЗД, целият УС на
кооперацията е отстранен и тя престава да съществува.
Устав (1940).
Протоколи: учредителен (1940); от общи събрания на УС (1940–1942).
Рапорт от груповия полицейски началник до Околийския полицейски началник
в Самоков за проведено извънредно събрание на членовете на кооперацията (1940).
Преписка със Самоковското околийско управление, Областния директор на
София и БЗНС – София за разтуряне на трудовите производителни кооперации
„Производител“ – Самоков и „Строител“ – Самоков поради прогресивна дейност
(1941–1942).
Спомен за създаването и дейността на кооперацията (1978).
Главна книга (Б.д.).
168
Групов фонд „Производителни кооперации в София и

Софийска област“
Ф. 1299К, 1 оп., 15 а.е., 0,20 л.м., 1926–1948 г.
Горска производителна кооперация „Варовитец“ – Етрополе, ТПК „Св. Иван Рил-

ски“ – с. Мала Църква, Железаро-коларо-дърводелска производителна кооперация „Сво-
ге“ – с. Своге, Дърводелска производителна кооперация „Абанос“ – София, Кооперация
„Аполда“ – София.
Протоколни книги на Горска производителна кооперация „Варовитец“

(1934–1943).
Преписки с МТПТ, МЗДИ, Софийския областен съд и др. по основаването на
ТПК „Св. Иван Рилски“ (1927–1937).
Баланс към 22 дек. 1947 г. на Дърводелска производителна кооперация „Аба-
нос“ (1947).
Книги: за дяловия капитал на Горска производителна кооперация „Варови-
тец“ (1937); инвентарни на Дърводелска производителна кооперация „Абанос“ и
Кооперация „Аполда“ (1927–1947); главни на Железаро-коларо-дърводелска про-
изводителна кооперация „Своге“ и Кооперация „Аполда“ (1927–1948).
Групов фонд „Кооперации в София и Софийски окръг“

Ф. 1443К, 1 оп., 21 а.е., 0,45 л.м., 1928–1954 г.
Производствена потребителска пивоварна кооперация „Българско пиво“ – София;

Лекарска кооперация – София; Кооперация на читалищата (преименувана на кооперация
„Народна култура“) – София; Общонародна потребителна кооперация „Съгласие“ – Со-
фия, Книгоиздателска кооперация „Отечествен фронт“ (преименувана на Народно кни-
гоиздателство „Наркоопиздат“) – София; Кооперация „Железопътен инвалид“ – София;
Потребителна кооперация „Инвалид–Ов“ (преименувана на ТПК „Инвалид“) – София;
Скотовъдна производителна кооперация „Балканска птица“ – София; Потребителна
кооперация „Зора“ – Орхание.
Учредителен протокол на Книгоиздателска кооперация „Отечествен фронт“

(1947).
Протоколни книги от заседания на УС и КС и от общи събрания (1928–1954).
Счетоводни книги на: Лекарска кооперация – София (1949–1952); Общона-
родна потребителна кооперация „Съгласие“ – София (1934–1951).
169
СД „Братя Маджункови“ – София

Ф. 104К, 1 оп., 19 а.е., 1,00 л.м., 1921–1948 г.
АД „Валнут“ – София
Ф. 133К, 1 оп., 142 а.е., 2,20 л.м., 1930–1949 г.
Вж. и Ф. 2028
СД „Панайот и Христо Щърбанови“ – Самоков

Ф. 241К, 1 оп., 21 а.е., 0,40 л.м., 1939–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
Трикотажна фабрика „Габрово“ на Петър Колев Василев – София

Ф. 244К, оп. 1, 26 а.е., 0,40 л.м., 1936–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
Модерно плетачно ателие „Лондон“ – София

Ф. 245К, 1 оп., 6 а.е., 0,05 л.м., 1936–1948 г.
ООД „Дядо Мраз“ – София

Ф. 246К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1945–1948 г.
Вж. и Ф. 1797
Вълненотекстилна фабрика „Киркор Захарян“ – София

Ф. 257К, 1 оп., 11 а.е., 0,50 л.м., 1922–1947 г.
СД „Сук“ – София
Ф. 262К, 1 оп., 8 а.е., 0,15 л.м., 1946–1948 г.
СД „Шерам“ – София
Ф. 265К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1946–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
АД „Бурмов“ – София
Ф. 267К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1943–1946 г.
Вж. и Ф. 2216
170
ООД „Вангел Сечков“ – София

Ф. 269К, 2 оп., 11 а.е., 0,40 л.м., 1934–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
СД „Ангел Мавриков и Сие“ – София

Ф. 276К, 2 оп., 11 а.е., 0,22 л.м., 1928–1948 г.
Вж. и Ф. 907, Ф. 2216
ЕФ „Коце Антов“ – с. Казичене

Ф. 283К, 1 оп., 8 а.е., 0,15 л.м., 1936–1947 г.
ЕФ „Петър Хр. Великин“ – Самоков

Ф. 292К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1945–1947 г.
Вж. и Ф. 1196
ООД „Игес“ – София

Ф. 294К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1946–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
ЕФ „Илия Кацарски“ – София

Ф. 295К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1945–1948 г.
Вж. и Ф. 1196
ООД „Прометей“ – София

Ф. 296К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1941 г.
ООД „Базалтоид“ – София

Ф. 299К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1943–1946 г.
Вълненотекстилна фабрика „Йордан Гълъбов“ – Гара Драгоман

Ф. 303К, 1 оп., 23 а.е., 0,40 л.м., 1936–1948 г.
Вж. и Ф. 1788
АД „Васил Пеев“ – гара Своге

Ф. 304К, 1 оп., 82 а.е., 1,60 л.м., 1923–1948 г.
Вж. и Ф. 1984
171
АД „Слънце“ – София
Ф. 313К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1936–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
АД „Тигър“ – София
Ф. 315К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1934–1946 г.
СД „Македонка“ на Димитър Г. Динев – чорапна фабрика – София

Ф. 316К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1936–1947 г.
Чорапна работилница „Херкулес“ – София

Ф. 318К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1945–1947 г.
ЕП „Анастас Русев Кавалджиев“ – гара Искър, София

Ф. 321К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1941–1947 г.
АД „Каучук“ – София
Ф. 322К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1923–1944 г.
АД „Шипка“ – София
Ф. 324К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1937 г.
ООД „Братя Димчеви“ – с. Надежда

Ф. 326К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1946 г.
ЕП „Алхимус“ на Иван Славов Гевренов – София

Ф. 327К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1928–1948 г.
ООД „Пепеде“ – София

Ф. 329К, 1 оп., 11 а.е., 0,30 л.м., 1934–1947 г.
Вж. и Ф. 1698
Фабрика „Успех“ – гара Яна

Ф. 331К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1946–1947 г.
СД „Труд“ на братя Цветанови – с. Челопечене

Ф. 332К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1945–1947 г.
172
АД „Лъв“ – с. Долни Богров

Ф. 333К, 1 оп., 10 а.е., 0,40 л.м., 1932–1949 г.
Керемидена фабрика „Искър“ на Иван А. Стоичков – с. Челопечене

Ф. 334К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1943–1947 г.
Керемидена фабрика „Столник“ на Стоян Димчев и Сие – гара Столник

Ф. 336К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1942–1949 г.
Циглена фабрика „Тигър“ – с. Долни Богров

Ф. 338К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1944–1947 г.
Керемидена фабрика „Коце Банков“ – с. Долни Богров

Ф. 339К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1934–1947 г.
СД „Рила“ – с. Горни Богров

Ф. 340К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1942–1947 г.
СД „Вулкан“ – с. Горни Богров

Ф. 341К, 1 оп., 5 а.е., 0,21 л.м., 1946–1948 г.
СД „Тикия“ – с. Челопечене
Ф. 342К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1943–1948 г.
ООД „Бъдеще“ – с. Горни Богров

Ф. 344К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1945–1947 г.
СД „Оливер – Сиромахов и Сие“ – София

Ф. 349К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1940–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
СД „Ив. Цветков и Б. Стефанов“ – София

Ф. 350К, 1 оп., 6 а.е., 0,15 л.м., 1946–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
Фабрика „Георги Костов“ – София

Ф. 351К, 1 оп., 10 а.е., 0,15 л.м., 1942–1947 г.
173
Текстилна фабрика „Цар Асен“ на Павел Радев – София

Ф. 353К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1944–1949 г.
Памучна тъкачница „Йончо Влахов“ – София

Ф. 355К, 1 оп., 6 а.е., 0,15 л.м., 1947 г.
СД „П. Младенов и Ст. Петров“ – София

Ф. 358К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1944–1947 г.
Памуко-тъкачна фабрика „Тъкан“ – София

Ф. 359К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1944–1948 г.
Карбидна фабрика „Нейко Коралов“ – гара Илиянци, София

Ф. 370К, 1 оп., 13 а.е., 0,30 л.м., 1943–1947 г.
Вж. и Ф. 1745, Ф. 2216
АД „Данубия“ – София
Ф. 375К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1945–1947 г.
Индустриално АД „Тракия“ – София

Ф. 430К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1939–1959 г.
Фабрика за шоколадени изделия „Христо Райков“ АД – София

Ф. 469К, 1 оп., 7 а.е., 0,15 л.м., 1925–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
ООД „Слон“ – София

Ф. 470К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1945–1947 г.
АД „Арома“ – София
Ф. 541К, 2 оп., 16 а.е., 0,20 л.м., 1933–1947 г.
Вж. и Ф. 1607
ООД „Синтерома“ – София

Ф. 542К, 1 оп., 12 а.е., 0,20 л.м., 1946–1947 г.
174
СД „Лис“ – Физико-химическа лаборатория на М. Христов и наследни-

ци – София
Ф. 543К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1944–1947 г.
ЕП „Константин А. Чурилов“ – София

Ф. 545К, 1 оп., 8 а.е., 0,30 л.м., 1940–1948 г.
Трикотажна фабрика „Успех“ на Петър Анд. Машкулев – София

Ф. 557К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1946–1948 г.
Вж. и Ф. 433
„Пе–бо“ – трикотажна работилница на Петър Андреев Георгов – София

Ф. 558К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1938–1947 г.
Вж. и Ф. 436
ЕФ „Киркор Гурбетян“ – София

Ф. 562К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1938–1948 г.
Вж. и Ф. 442
СД „Кетен“ – трикотаж–конфекция на братя Иван и Борис Титеви – София

Ф. 563К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1943–1948 г.
СД „Еско“ – София
Ф. 564К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1934–1948 г.
Трикотажна фабрика „Жакард“ – София

Ф. 570К, 2 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1926–1948 г.
Вж. и Ф. 1797
СД „Лазар Д. Ваканов“ – София

Ф. 576К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1943–1947 г.
СД „Аспарух Ив. Чучулайн“ – София

Ф. 577К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1942–1946 г.
Вж. и Ф. 2028
175
СД „Георги Митрев Попов“ – София

Ф. 578К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1933–1943 г.
ООД „Шперплат“ на Г. Шопов и Сие – София

Ф. 579К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1933 г.
СД „Хр. А. Галев и Ив. Марков“ – София

Ф. 580К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1933–1945 г.
АД „Христо Попов“ – София

Ф. 635К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1937–1947 г.
Машинна работилница „Торос Х. Памазян“ – София

Ф. 637К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1945–1948 г.
СД „Еси“ – с. Орландовци
Ф. 638К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1942–1947 г.
ЕФ „Сигнал“ – София
Ф. 639К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1946–1947 г.
Вж. и Ф. 565
„Вагрянка“ – машинна фабрика с металолеярна на Иван Василев и

Сие – София
Ф. 640К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1945–1947 г.
Вж. и Ф. 564
СД „П. Дашев и Н. Василев“ – София

Ф. 641К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1945–1947 г.
Вж. и Ф. 569
„Рампо“ на Христо Михайлов – София

Ф. 642К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1946–1947 г.
Вж. и Ф. 566
ЕП на инж. Любен Сотиров – София

Ф. 644К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1943–1947 г.
Вж. и Ф. 568
176
ЕП „Ангел Дрезгайчев“ – София

Ф. 649К, 2 оп., 6 а.е., 0,30 л.м., 1935–1947 г.
„Бохима“ ООД – с. Владая

Ф. 651К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1945–1947 г.
ЕП „Инж. Васил Диловски“ – с. Владая

Ф. 652К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1939–1947 г.
АД „Франко-българска предачна фабрика“ – София

Ф. 653К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1929–1932 г.
СД „Братя Пиперови“ – кв. „Красно село“, София

Ф. 657К, 1 оп., 70 а.е., 1,50 л.м., 1927–1947 г.
Вж. и Ф. 539, Ф. 929
АД „Нова есен“ – София

Ф. 670К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1943–1955 г.
АД „Т. Балабанов“ – София

Ф. 678К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1946–1951 г.
ООД „Икономия и домакинство“ – София

Ф. 679К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1940–1949 г.
АД „Интър“ – София
Ф. 710К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1943–1944 г.
„Нутрисия“ ООД – София

Ф. 714К, 1 оп., 9 а.е., 0,30 л.м., 1945–1949 г.
Минно сдружение „Св. Мина“ – Иван Кравков – София

Ф. 729К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1941–1948 г.
СД „Д. Желязков и Сие“ – София

Ф. 737К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1943–1945 г.
177
ЕФ „Тодор Деков Стоянов“ – София

Ф. 746К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1934–1948 г.
Фабрика „Дамянов и Цочев“ – София

Ф. 753К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1925–1947 г.
АД „Канторен дом“ – София

Ф. 758К, 1 оп., 45 а.е., 0,40 л.м., 1938–1949 г.
Вж. и Ф. 2216
„Инж. Леви и Сие“ ООД – София

Ф. 765К, 1 оп., 8 а.е., 0, 30 л.м., 1943–1948 г.
Вж. и Ф. 586
Фабрика „Струма“ на Витали Хаимов – София

Ф. 766К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1942–1947 г.
Вж. и Ф. 586
АД „Нов Анилин“ – София

Ф. 767К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1946–1947 г.
Вж. и Ф. 597
„Филекспорт“ ООД – София

Ф. 768К, 1 оп., 17 а.е., 0,40 л.м., 1945–1948 г.
ООД „Мулен“ – София

Ф. 769К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1947 г.
Вж. и Ф. 585, Ф. 593
„Труд“ ООД – София

Ф. 770К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1942–1947 г.
Вж. и Ф. 602
СД „Кото“ – с. Княжево
Ф. 771К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1942–1947 г.
178
ЕП „Борислав Стоянов“ за производство на копринени платове –

с. Княжево
Ф. 772К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1946–1948 г.
Тъкачна фабрика „Никола Ст. Пъстраков“ – София

Ф. 773К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1946–1948 г.
Вж. и Ф. 584
АД „Братя Ландау“ – с. Княжево

Ф. 774К, 1 оп., 10 а.е., 0,30 л.м., 1924–1949 г.
„Ацег“ ООД – София

Ф. 775К, 2 оп., 13 а.е., 0,25 л.м., 1936–1948 г.
„Копринена индустрия“ АД – София

Ф. 776К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1929–1948 г.
СД „Жоржет“ – гара Искър, София

Ф. 777К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1946–1947 г.
Вж. и Ф. 592
АД „Братя Разпопови“ – с. Иваняне

Ф. 778К, 1 оп., 16 а.е., 0,41 л.м., 1939–1954 г.
Вж. и Ф. 581
„Българска коприна“ АД – София

Ф. 779К, 1 оп., 24 а.е., 0,50 л.м., 1928–1947 г.
Вж. и Ф. 600
ООД „Трикотекс“ – София

Ф. 782К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1943–1947 г.
Вж. и Ф. 595
Франко-българско АД „Филтис“ – София

Ф. 783К, 1 оп., 147 а.е., 3,00 л.м., 1936–1951 г.
Вж. и Ф. 584
179
„Рила“ АД – кв. „Подуене“, София

Ф. 784К, 1 оп., 45 а.е., 1,50 л.м., 1936–1947 г.
ООД „Цвет“ – София

Ф. 787К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1933–1948 г.
ЕП „Надежда“ на Фердинанд П. Терзиев – София

Ф. 791К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1943–1948 г.
Търговско индустриално АД „Люлин“ – София

Ф. 792К, 1 оп., 92 а.е., 1,50 л.м., 1938–1948 г.
„Искър“ АД – гара Искър, София

Ф. 793К, 3 оп., 112 а.е., 3,15 л.м., 1924–1949 г.
Оцетна фабрика „Стоян П. Тодоров и Сие“ – София

Ф. 794К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1940–1947 г.
Оцетна фабрика „Методи Ат. Стоянов“ – с. Новоселци

Ф. 795К, 1 оп., 11 а.е., 0,30 л.м., 1939–1947 г.
АД „Кочо Червен Иванов“ – София

Ф. 796К, 1 оп., 39 а.е., 0,40 л.м., 1937–1947 г.
СД „Братя Янакиеви“ – София

Ф. 797К, 1 оп., 26 а.е., 0,40 л.м., 1929–1947 г.
Вж. и Ф. 693
Оцетна фабрика СД „Методи Ат. Стоянов и Стефан Н. Чернев“ –

с. Казичене
Ф. 798К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1943–1947 г.
Оцетна фабрика „Братя Червен Иванови“ – София

Ф. 799К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1922–1931 г.
Оцетна фабрика „Братя Хр. Червен Иванови и д-р Н. Червен Иванов“

ООД – София
Ф. 800К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1932–1939 г.
180
Оцетна фабрика „Йордан Илиев Киранов“ – гара Искър, София

Ф. 801К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1941–1948 г.
Оцетна фабрика „Асен Христов Червен Иванов“ – София

Ф. 802К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1935–1947 г.
Фабрика „Слънце“ – София

Ф. 807К, 1 оп., 9 а.е., 0, 30 л.м., 1943–1948 г.
Фабрика „Пчела“ СД за производство на шоколадени и захарни изделия

на Фурнаджиев и Зиколов – София
Ф. 808К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1945–1947 г.
Фабрика „Аарон Р. Бераха“ – София

Ф. 809К, 1 оп., 21 а.е., 0,43 л.м., 1911–1951 г.
ЕФ „Сила“ на Харалампи Петров – София

Ф. 812К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1939–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
СД „Шперплатна фабрика“ – София

Ф. 813К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1935–1947 г.
ЕФ „Михаил Божков“ – София

Ф. 814К, 1 оп., 3 а.е., 0,14 л.м., 1940–1948 г.
АД „Страшимир Икономов“ – София

Ф. 819К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1937–1948 г.
Нишестена фабрика „Иванка Йосифова Инева“ – с. Казичене

Ф. 824К, 1 оп., 4 а.е., 0,15 л.м., 1929–1947 г.
Букволеярна „Изкуство“ – София

Ф. 843К, 1 оп., 14 а.е., 0,40 л.м., 1941–1947 г.
Вж. и Ф. 684
181
Стъкларска фабрика „Стинд“ ООД – София

Ф. 860К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1946–1947 г.
Вж. и Ф. 691
Първа българска фабрика за текстилни помощни уреди „Текстиллойд“

ООД – София
Ф. 896К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1933–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
Емайлна фабрика „Български сфинкс“ АД – София

Ф. 901К, 1 оп., 12 а.е., 0,40 л.м., 1937–1948 г.
СД „Титания“ – София
Ф. 902К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1925–1951 г.
Вж. и Ф. 746, Ф. 1602
„Херкулес“ ООД – София

Ф. 903К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1941–1947 г.
Вж. и Ф. 1602
АД „Кулев“ – София
Ф. 904К, 1 оп., 8 а.е., 0,30 л.м., 1937–1948 г.
Вж. и Ф. 1602
„Стефан Балъкчиев“ АД – София

Ф. 947К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м.,1928–1947 г.
АД „Напред“ – София
Ф. 954К, 1 оп., 44 а.е., 0,20 л.м., 1937–1952 г.
„Съгласие“ ООД на А. Лозанчев – София

Ф. 1005К, 1 оп., 20 а.е., 0,60 л.м., 1932–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
„Адел“ ООД – София

Ф. 1007К, 1 оп., 10 а.е., 0,30 л.м., 1940–1948 г.
182
„Ивица“ – пасмантерийна фабрика на Тодор Въжаров – София

Ф. 1009К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1924–1944 г.
Вж. и Ф. 2216
„Те–Пе–Фе“ – текстилна пасмантерийна фабрика на Перминов, Стефанов

и Сие – София
Ф. 1010К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1945–1947 г.
АД „Братя Ив. Михайлови“ – София

Ф. 1044К, 1 оп., 13 а.е., 0,30 л.м., 1934–1948 г.
ЕФ „Асен Щилянов“ – София

Ф. 1065К, 1 оп., 15 а.е., 0,20 л.м., 1930–1947 г.
Вж. и Ф. 1045
Пивоварна фабрика „Македония“ АД – София

Ф. 1164К, 1 оп., 29 а.е., 0,40 л.м., 1937–1948 г.
Основана през 1880 г. През 1940 г. става собственост на АД „Шуменско пиво“.
ООД „Митков – Беделев“ – София

Ф. 1166К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1944–1947 г.
АД „Българска кожухарска индустрия“ – гара Искър, София

Ф. 1250К, 1 оп., 15 а.е., 0,30 л.м., 1943–1947 г.
Вж. и Ф. 1195, Ф. 1196
Чорапна фабрика „Кабо“ АД – София

Ф. 1252К, 2 оп., 20 а.е., 0,43 л.м., 1928–1948 г.
АД „Зебра“ – с. Курило
Ф. 1262К, 1 оп., 5 а.е., 0,15 л.м., 1932–1947 г.
Кожухарска фабрика „Владо Димитров“ ООД – с. Искрец

Ф. 1265К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1947 г.
АД „Никотаб“ – София
Ф. 1290К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1939–1951 г.
183
Обущарска производителна кооперация „Пролет“ – София

Ф. 1292К, 1 оп., 16 а.е., 0,30 л.м., 1933–1960 г.
Българско АД „Фурнирна индустрия“ – София

Ф. 1311К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1930–1945 г.
Централна кооперация „Български каменоделец“ – с. Владая

Ф. 1313К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1933–1960 г.
Предачна фабрика АД „Вретено“ – София

Ф. 1315К, 1 оп., 13 а.е., 0,30 л.м., 1937–1947 г.
Вж. и Ф. 2216
Фабрика „Мукава“ – София

Ф. 1316К, 1 оп., 25 а.е., 0,40 л.м., 1937–1949 г.
Вж. и Ф. 2216
Грънчарска производителна кооперация „Прогрес“ – София

Ф. 1323К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1913–1943 г.
Първа българска кооперативна фабрика и металолеярна „Вулкан“ –

София
Ф. 1324К, 1 оп., 16 а.е., 0,30 л.м., 1921–1947 г.
СД „Иван Цочев и Сие“ – София

Ф. 1326К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1932–1947 г.
Вж. и Ф. 1464
Химически заводи „Булхима“ АД – с. Момина баня

Ф. 1331К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1943–1948 г.
Вж. и Ф. 1780
ООД „Ултрамарин“ – София

Ф. 1332К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1942–1947 г.
Групов фонд „Частни предприятия за производство и търговия с етерични

масла“
Ф. 1333К, 1 оп., 39 а.е., 0,60 л.м., 1928–1947 г.
184
VІ. СЕЛСКО, ГОРСКО И ВОДНО СТОПАНСТВО
Околийски агрономства
4 ф., 5 оп., 210 а.е., 3,50 л.м., 1916–1955 г.
Създадени през 1911 г. като Държавни агрономства към МЗДИ. Провеждат селско-
стопанската политика на държавата като последователно са подчинени на: Земеделската
камара (1912 г.), Подвижните и държавните земеделски катедри (1916 г.), Областната
земеделско-стопанска дирекция (1935 г.) и Областната служба по земеделие (1943–1944 г.).
Организират, ръководят и контролират земеделието и скотовъдството в съответните
околии. Подпомагат земеделските стопани: при набавянето на инвентар, машини, нови
сортове растения, посадъчен материал, торове; в борбата с болестите по растенията
и др. Закрити със Закона за народните съвети от 1948 г., а функциите им се поемат от
службите „Земеделие“ при околийските народни съвети.
Околийско агрономство – Ботевград

Ф. 131К, 2 оп., 39 а.е., 0,90 л.м., 1916–1944 г.
Вж. и Ф. 459
Околийско агрономство – с. Годеч

Ф. 751К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1932–1955 г.
Вж. и Ф. 556
Околийско агрономство – Ихтиман

Ф. 200К, 1 оп., 30 а.е., 0,20 л.м., 1943 г.
Вж. и Ф. 221
Околийско агрономство – с. Новоселци

Ф. 177К, 1 оп., 133 а.е., 2,20 л.м., 1922–1943 г.
Вж. и Ф. 200
Окръжни, наредби, заповеди, писма от МЗДИ, МВРНЗ и общински управле-

ния за: дейността – Ф. 177К (1943); ограничаването на пропагандата на БРП (к)
против Втората световна война – Ф. 177К (1941); провеждането на мероприятия
за подобряване на селския бит – Ф. 200К (1943); отпускането на суми за укрепване
на пороищата и залесяване – Ф. 177К (1939); назначаването на местни стопански
комитети и изпращането на младежи за обучение в Германия – Ф. 177К (1941).
Протоколи, писма, заявления, актове, удостоверения, списъци за: приложение
185
на Закона за ТЗС, оземляване на бедни селски стопани и отчуждаване на земи по

Закона за ТЗС, причисляване на земи към фонда на ТЗС, избиране на членове в
Комисията за ТЗС – Ф. 131К, 177К (1924–1939). Протоколи на Околийската комисия
за ТЗС (1925) и на комисията за избиране на образцово село в Ботевград (1943).
Правилник за временните курсове за подготовка на полска стража – Ф. 177К
(1935).
Програма за всестранното издигане на образцовото село – Ф. 177К (1943).
Отчети за дейността на Околийското агрономство в с. Новоселци (1931–1932).
Сведения за: земеделско-административната и агрономическата дейност;
насажденията; броя на добитъка; скотовъдните фондове; млекопреработвател-
ните заведения; работоспособното население; възлагането на наряди – Ф. 177К
(1931–1943).
Преписки с МЗДИ, МТП, Областната земеделска стопанска дирекция – София,
Областната служба по земеделие – София, Софийската земеделска камара, Дирек-
цията за закупуване и износ на зърнени храни, Държавната земеделска подвижна
катедра, Института за защита на растенията, БЗКБ, общински управления и застра-
хователни дружества за: дейността на агрономствата, състоянието на държавните
имоти, подобряването на селския бит, организирането на образователни курсове
за населението, пограничните постове с Югославия и др. (1930–1944).
Книги за: отчуждените имоти (1942); пчеларството и овощарството в Годечка
околия (1932–1955).
Таблици за овощните насаждения, засетите площи, пчелните кошери, работния
добитък и земеделските машини – Ф. 131К, 177К (1930–1943).
Седмични бюлетини на Околийското агрономство в Ихтиман за пазарните
цени на земеделските произведения (Б.д.).
Лекции по земеделие – Ф. 177К (Б.д.).
Устави на: Всебългарския съюз „Отец Паисий“ – Ф. 177К (1935); млекарската
кооперация в с. Дерманци; Кооперативното говедовъдно дружество в Новоселска
околия.
Заповеди, сведения и др. по личния състав; ведомости за заплати (1916–1932).
Кооперативно семепроизводително дружество „Елит“ – София

Ф. 960К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1936–1949 г.
Вж. и Ф. 918
Основано на 15 ян. 1936 г. с предмет на дейност снабдяване на градинарите с чисти

сортове елитни семена. Ликвидирано на 30 март 1951 г.
Окръжни на БЗБ и Сдружението на износителите на плодове (1943).

Устав (1936–1937).
Протоколи: учредителни (1936–1937); от общи събрания (1936–1941).
186
Планове и списъци на засетите площи (1942).

Годишни отчети и баланси (1937–1942).
Преписки с Централната кооперация на семепроизводителите в България,
МЗДИ, БЗКБ за: членството на дружеството в кооперацията (1942–[1943]); ока-
чествяването и засяването на семена (1941–1944).
Кореспонденция с Дирекцията на външната търговия и чужди фирми – вно-
сителки и износителки на семена (1941–1947).
Разрешителни за търговия със семена и зеленчуци на вътрешния и външния
пазар (1943–1949).
Областна ветеринарна служба – София

Ф. 44К, 2 оп., 43 а.е., 1,20 л.м., 1935–1944 г.
Вж. и Ф. 32
Създадена през 1905 г. Подчинена на Санитарно-ветеринарната дирекция към МЗДИ.

Работи за ограничаване и ликвидиране на заразните болести по домашните животни и
подобряване на породите. Ръководи околийските ветеринарни лекари в областта, Държав-
ното екарисажно заведение, Върховния ветеринарен хигиеничен и контролен институт за
животински продукти, Института за развъждане и осеменяване на домашните животни
и др. През 1940 г. получава право да контролира всички държавни и общински ветеринарни
служби в областта. Закрита със Закона за народните съвети от 1948 г.
Окръжни и заповеди на МЗДИ за устройството на ветеринарните служби

(1935).
Заповедни книги на службата (1935–1944).
Годишни отчети на: Областната ветеринарна служба – София, общинските
ветеринарни служби в Софийска област и Софийска околия, санитарно-ветери-
нарните служби в Ботевградска, Брезнишка, Годечка, Горноджумайска, Дупниш-
ка, Ихтиманска, Кюстендилска, Новоселска, Петричка, Пирдопска, Радомирска,
Самоковска, Светиврачка, Софийска и Трънска околия, Държавното екарисажно
заведение в София за дейността (1934); Панчаревския ветеринарен участък за
борбата с туберкулозата (1938–1939).
Годишни сведения за: вида и броя на дойните животни, заклания и конфискуван
добитък, броя и състоянието на кланиците, млеко- и месопродавниците; контрола
на млякото; състоянието на фондовете към общинските ветеринарни служби в
Софийска област; дейността на ветеринарните служби в Софийска околия; вноса и
износа на животни и животински произведения през Драгоманската ветеринарно-
карантинна станция (1938).
Преписки с МЗДИ, МФ, СГО и фирми за доставката на апарати, коли, серуми
и лекарства (1941–1942).
Щатни таблици на: подведомствените служби на Ветеринарното отделение
при МЗДИ; Софийската областна ветеринарна служба (1937–1942).
187
Годишни ведомости за заразните болести по домашните животни в Софийска

област (1942–1943).
Дневници за: прегледаните и лекуваните животни, раздадените обезщетения
на стопани за умрели животни (1941–1943).
Околийска ветеринарна служба – Ботевград

Ф. 190К, 1 оп., 31 а.е., 0,60 л.м., 1920–1943 г.
Вж. и Ф. 118
Създадена през 1906 г. Подчинена на Областната ветеринарна служба – София.

Грижи се за ограничаването и лечението на болестите по домашните животни, работи
за подобряването на породите.
Годишни отчети за състоянието на службата (1926–1927, 1935, 1943).

Сведения за: заразните болести по животните и борбата с тях; изплащането
на обезщетения; прегледаните, лекуваните, кастрираните и закланите животни и
полученото количество месо; постъпилите кожи от едър рогат добитък; млекопре-
работването, месопреработването, клането на животни за пазара и др. (1941–1943).
Преписки с МЗДИ, Ботевградското околийско управление, БЗКБ, Областната
ветеринарна служба – София, Централния бактериологичен институт, Софийската
окръжна постоянна комисия, Околийската реквизиционна комисия, селски об-
щински управления, участъкови ветеринарни служби, кожарски фабрики и др. за:
възнаграждението на служителите при ветеринарната служба (1920); назначенията,
уволненията, отпуските, ревизиите и др. (1927, 1931, 1938–1939); определянето на
място за постройка на лечебница в Етрополе (1934); използването на Фонд „По-
стройка на ветеринарни лечебници и амбулатории в Орханийска околия“ (1932);
снабдяването, застраховките, регистрирането и прегледа на превозните средства и
др. (1936); продажбата на кожи от едър рогат добитък (1942); събирането на склад
на кожи от едър рогат добитък, овце, шилета, агнета, свине и кучета, тлъстини,
животински отпадъци и др. (1942); снабдяването с медикаменти и др. материали
(1943); заразните болести по домашните животни и борбата с тях (1943); уредбата
и издръжката на ветеринарните лечебници и амбулатории в околията (1943); съби-
рането и продажбата на кожи (1943); търговията с месо, домашни животни, кожи,
млечни произведения и др. (1943); строежа на кланици, хладилници и др. (1943).
Ревизионни актове (1935).
Държавен завод за добитък – Самоков

Ф. 75К, 1 оп., 46 а.е., 0,80 л.м., 1915–1950 г.
През 1907–1933 г. край Самоков съществува опитен краварник, който през 1933 г. е
превърнат в Държавно депо за добитък. От началото на 1944 г. става Държавен завод
за добитък, като през 1948 г. е преобразуван в ДЗС „Ал. Димитров“. Предметът му на
188
дейност е отглеждане на крави, производство на животни за разплод, развъждане на

овце, птици и магарета.
Наредби на МЗДИ по дейността (1940–1943).

Протокол от заседание на Съвета за разпределение на жребцовите станции
(1933).
Стопански отчет на депото за периода 1929–1938 г. (1939).
Доклад на директора на ДЗС за състоянието на стопанството (1950).
Сведение за състоянието на депото (1942).
Рапорти на директора на Държавното депо за добитък за дейността (1935–1936).
Кореспонденция на депото с Ветеринарно-бактериологическия институт в
София за инфекциозните болести по животните (1932–1943).
Преписки с МЗДИ за отчуждаването на ливадите в м. Луковица край Самоков,
откриването на жребцова станция при депото, движението на животните в депото
(1929–1945).
Таблици за състава на стадата и направените стопански постройки (1929–1933).
Книги за: носливостта на кокошките и теглото на яйцата, получения надой
мляко от кравите и овцете; родословни за кравите, биковете, магариците и жребците
(1915–1944).
Арматурни планове за силажни ями (1943).
Списък на изпратените в помощ на депото бранници (1942).
Млекарски кооперации
4 ф., 4 оп., 79 а.е., 1,10 л.м., 1903–1951 г.
Организират земеделските стопани, собственици на овце, за обща продажба на

овчето мляко, преработката на млякото в млечни продукти – сирене и кашкавал, откри-
ването на магазини за животински произведения, доставката на фураж за животните.
Кооперативно овцевъдно млекарско дружество „Балкан“ – Ботевград

Ф. 1377К, 1 оп., 20 а.е., 0,20 л.м., 1936–1944 г.
Вж. и Ф. 2234
Съществува до 1950 г., когато се включва в ТКЗС – Ботевград.
Кооперативно млекарско дружество „Малки извор“ – Етрополе

Ф. 1050К, 1 оп., 13 а.е., 0,30 л.м., 1904–1951 г.
Създадено през 1904 г. по инициатива на Желю Ганчев – професор в Агрономическия
факултет на СУ.
189
Млекарска кооперация „Венец“ – с. Кремиковци

Ф. 984К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1929–1942 г.
Млекарска кооперация „Балканска трева“ – Пирдоп

Ф. 237К, 1 оп., 41 а.е., 0,40 л.м., 1903–1948 г.
Вж. и ЧП 345
Окръжни на Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни по дейност-

та – Ф. 1377К (1939).
Устав на Кооперативното овцевъдно млекарско дружество „Балкан“ –
Ботевград (1941).
Протоколни книги от общи и годишни събрания и от заседания на УС (1905–
1949).
Членска книга на кооператорите в кооперация „Венец“ – с. Кремиковци
(1929–1942).
Писма за дейността на кооперация „Балканска трева“ – Пирдоп и участието
на нейни членове в учредяването на Съюза на млекарските кооперации в България
(1903–1904, 1939–1940).
Годишни отчети за дейността на млекарските кооперации (1938–1944).
Годишни сведения: за преработката на суровини – Ф. 984К (1937); статисти-
чески за дейността – Ф. 1377К (1937–1942).
Инвентарна книга за имуществото и годишни баланси на млекарското друже-
ство „Малки извор“ в Етрополе (1935–1951).
Преписки на кооперации с МЗДИ, БЗКБ, млекарското училище в Пирдоп,
чужди фирми и клиенти за: учредяването на млекарското дружество „Балкан“ –
Ботевград (1936–1937); покупко-продажбите, доставката на млечни произведения,
увеличаването на кредити, организирането на практика за учениците и др. – Ф. 237К,
1050К (1907, 1930–1940).
Удостоверения от СТИК и Околийското комисарство по снабдяването – Ботев-
град, издадени на дружество „Балкан“ – Ботевград за организиране и упражняване
на сиренарска занаятчийска дейност, задължения на млекопреработвателите и др.
(1943).
Поемни условия и планове за направата на мандра за кашкавал – Ф. 237К
(1943).
Списъци: за изплащане на дивиденти – Ф. 237К (1932–1944); на членовете на
кооперация „Балкан“ – Ботевград (1936–1939).
Апел от Комитета за подпомагане на севлиевци, пострадали от наводнение-
то – Ф. 1377К (1938–1939).
190
Пчеларски дружества
6 ф., 6 оп., 85 а.е., 1,75 л.м., 1901–1948 г.
Основани да: провеждат просветна дейност сред пчеларите за правилно и модерно

отглеждане на пчелите; доставят литература, фиданки от медоносни дръвчета, пчелни
съоръжения; водят борба с болестите по пчелите.
Пчеларско дружество „Крилце“ – с. Годеч

Ф. 462К, 1 оп., 10 а.е., 0,15 л.м., 1903–1935 г.
Пчеларска клонова задруга „Балканска трева“ – Етрополе

Ф. 224К, 1 оп., 30 а.е., 0,20 л.м., 1901–1947 г.
Основана през 1904 г. като пчеларско дружество. През 1939 г. се преобразува в
Пчеларска клонова задруга при Етрополското земеделско професионално сдружение, а
през 1946 г. става колективен член на Пчеларска кооперация „Нектар“. Престава да
съществува самостоятелно през 1949 г., когато се влива в ОЗПС.
Пчеларско дружество „Теменуга“ – с. Искрец

Ф. 761К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1932–1947 г.
След 1944 г. се влива в ОЗПС.
Пчеларско дружество „Пчела“ – Ихтиман

Ф. 20К, 1 оп., 27 а.е., 0,60 л.м., 1903–1948 г.
Вж. и Ф. 54
Околийско пчеларско дружество – Пирдоп

Ф. 513К, 1 оп., 8 а.е., 0,50 л.м., 1924–1947 г.
Вж. и Ф. 410
След 1944 г. се влива в ОЗПС.
Пчеларско дружество „Минзухар“ – с. Раяновци

Ф. 1274К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1933–1936 г.
Окръжни на Българската пчеларска кооперация „Нектар“ и Българския пче-

ларски съюз по дейността – Ф. 20К (1936–1942).
Устави на пчеларски дружества – Ф. 20К, 224К, 761К (1903, 1928–1939).
191
Протоколи: от общи и годишни събрания и от заседания на УС – Ф. 20К, 224К,

761К, 1274К (1903–1948); за влизането на дружество „Пчела“ – Ихтиман в Бъл-
гарския пчеларски съюз (1939); за преустройството на клонова задруга „Балканска
трева“ – Етрополе (1940) и др.
Книги: членски (1901–1902, 1932); летописна на Пчеларска клонова задруга
„Балканска трева“ – Етрополе.
Изложения от дружества до министъра на търговията и земеделието и до
министъра на народното стопанство за отпускане на пари и по въпроси, засягащи
дейността на дружествата (1903–1910, 1934).
Отчети за дейността – Ф. 20К, 224К (1903–1943).
Доклади: за дейността на дружество „Крилце“ – с. Годеч (1914, 1920); на КС
на дружество „Пчела“ – Ихтиман (1939).
Преписки с МТЗ, Пчеларския съюз в България, Българската пчеларска центра-
ла „Нектар“, Орханийското агрономство, Ботевградското околийско агрономство,
Държавното агрономство – Цариброд, Селското общинско управление – с. Годеч,
Самоковския държавен агроном и пчеларски дружества по дейността – Ф. 20К,
224К, 462К (1903–1944).
Покани и писма за годишни събрания и заседания на УС на клоновата задруга
„Балканска трева“ – Етрополе (1905–1942).
Списък на членовете на дружество „Крилце“ – с. Годеч (1903).
Акции за членство на дружество „Теменуга“ – с. Искрец в Българската пче-
ларска кооперация „Нектар“ (1932–1934).
Районна дирекция на горите и лова – София

Ф. 1043К, 3 оп., 76 а.е., 1,40 л.м., 1930–1944 г.
Вж. и Ф. 1020
Създадена през 1924 г. и подчинена на Отделението за горите и лова при МЗДИ.

Ръководи и контролира работата на административните лесничейства и горските
стопанства. Обхваща Софийска, Елинпелинска, Свогенска, Годечка, Брезнишка, Трънска,
Димитровска и част от Кюстендилска околия. Контролира горските стопанства в Коп-
ривщица, Пирдоп, с. Мургаш, с. Своге, София, с. Новоселци, с. Годеч, Брезник, Радомир, с.
Земен, Софийската бригада по строежите в горите, ДИП „Богдан“ в Копривщица и ДИП
„Душанци“ в с. Душанци. Дирекцията и горските стопанства към нея стопанисват горите
и се грижат за залесяването и дърводобива. Към нея съществуват служби за ремонт на
транспортните средства и за производство, превоз и продажба на дървен материал. От
1944 до 1947 г. трансформирана в Областна горска инспекция – София.
Наредби на МЗДИ по дейността (1940).

Протоколи от заседания на Стопанския комитет (1934, 1937, 1939–1940,
1942–1943).
192
Планове: стопански; годишни – за ползване на държавни, общински и частни

гори и за сечта (1930–1944).
Статистически сведения за държавни, общински, частни, църковни, манастир-
ски и училищни гори (1936, 1941–1943).
Оферти от заводите „Шкода“ в Чехословакия за направа на шосета (1941).
Описания на държавни и общински гори (1938, 1942–1943).
Държавни горски стопанства

3 ф., 3 оп., 62 а.е., 1,10 л.м., 1920–1944 г.
Създадени да: опазват, стопанисват, възобновяват и експлоатират горите; полагат

грижи за полезния и изтребват вредния дивеч; упражняват контрол на лова; поддържат
горските пътища и др. Продължават да съществуват и след 1944 г.
Мургашко държавно горско стопанство – м. Витиня

Ф. 1258К, 1 оп., 21 а.е., 0,40 л.м., 1936–1944 г.
Вж. и Ф. 1256
Създадено през 1935 г. Съществува до 1951 г.
Горско стопанство – с. Радуил

Ф. 1257К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1921–1944 г.
Създадено през 1927 г. Съществува до 1950 г.
Горско стопанство – с. Своге

Ф. 1254К, 1 оп., 37 а.е., 0,60 л.м., 1920–1944 г.
Вж. и Ф. 1226
Окръжни на МЗДИ за Седмицата на гората и предпазването от пролетни на-

воднения – Ф. 1257К (1944).
Годишни планове на Мургашкото горско стопанство за горското ползване от
държавните и общинските гори (1936–1944). Планове и сведения за извършени
лесокултурни и укрепителни работи (1930, 1938).
Технически отчети на Горското стопанство – с. Своге (1941).
Статистически сведения за: дейността на Мургашкото горско стопанство
(1939–1943); преброяването на населението, домашните животни и др. в Горското
стопанство – с. Своге към 31 дек. 1920 г. (1920). Сведения за отчуждаването на ка-
риерата в с. Бов, укрепванията срещу пороите и на деретата в района на Горското
стопанство – с. Своге (1934–1938).
193
Преписки на Горското стопанство – с. Своге с Общинското управление за:

укрепванията срещу порои; изселването на жители; метеорологичната станция в
селото (1929–1941).
Дневници и писма на метеорологичната станция – с. Своге (1944).
Карти на укрепителни съоръжения – Ф. 1254К (1941).
Лесничейства
7 ф., 7 оп., 306 а.е., 2,80 л.м., 1905–1948 г.
Създадени да: стопанисват, опазват и ползват държавните, общинските и частни-

те гори и пасища; залесяват и укрепват пороищата; изграждат и поддържат горските
пътища; подхранват полезния и унищожават вредния дивеч; издават позволителни за
сеч и съставят актове на нарушителите; извозват дървен материал; отпускат дърва за
огрев на населението и др. Към тях се създават горски ТПК. Подчинени последователно
на Отделението за горите и лова при МЗДИ, Софийската горска инспекция и Областната
служба по горите и лова – София. Преименувани на държавни горски стопанства след
одържавяването на горите през 1948 г.
Ревирно лесничейство – с. Врачеш

Ф. 433К, 1 оп., 64 а.е., 0,20 л.м., 1936–1945 г.
Ревирно лесничейство – Копривщица

Ф. 369К, 1 оп., 105 а.е., 1,20 л.м., 1934–1948 г.
Вж. и Ф. 381
Ревирно лесничейство – с. Костенец

Ф. 1256К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1937–1944 г.
Административно лесничейство – Пирдоп

Ф. 1340К, 1 оп., 6 а.е., 0,10 л.м., 1936–1942 г.
Вж. и ЧП 419
Ревирно лесничейство – с. Продановци

Ф. 388К, 1 оп., 36 а.е., 0,40 л.м., 1934–1945 г.
Вж. и Ф. 311
Административно лесничейство – Самоков

Ф. 463К, 1 оп., 76 а.е., 0,60 л.м., 1920–1948 г.
Вж. и Ф. 470
194
Административно лесничейство – София

Ф. 1234К, 1 оп., 15 а.е., 0,20 л.м., 1905–1943 г.
Окръжни, наредби, заповеди, разпореждания, упътвания, инструкции на

МЗДИ, МВРНЗ, МТПТ, Главната дирекция на трудовата повинност, Главната
дирекция на статистиката, Главното комисарство по снабдяването, Софийската
градска инспекция, Института за горски проучвания и опити и др. за: дейността
на лесничействата; определянето на цените на дървения материал; оказването на
съдействие на полицията от горските стражари при преследване на нелегални лица;
забраната на контактите на държавни чиновници с чужденци, поради разрастване
на чуждия шпионаж; проектирането на паметници на герои, паднали за свободата
на България, съгласно Закона за опазване на природата; промените в някои лес-
ничейства в Софийска област; отпускането на землища на МВ и др. (1915–1945).
Протоколи на Софийската горска инспекция и на лесничейства за определяне
на гори за частно ползване и места за паша на добитък – Ф. 369К, 433К, 1234К
(1905–1945).
Годишни и специални планове за: прочистване, прореждане, главно и вто-
ростепенно ползване на държавни, общински и училищни гори; залесителни и
укрепителни работи; изсичане на дървен материал; унищожаване на вреден дивеч;
пазарни цени и брой на дивеча (1931–1948). Мобилизационни планове за изпълнение
на нарядите за дървен строителен материал на Административното лесничейство
в Самоков (1941–1943).
Годишни отчети за: дейността на лесничействата; извършените лесокултурни
и технически работи; стопанисването на пасищата; състоянието на горските, рибо-
ловните и ловните стопанства; частните гори под 500 дка (1938–1943).
Доклади от горски стражари на Ревирното лесничейство в с. Продановци за
състоянието на горски участъци (1937–1938).
Информации за: учредяването на трудова горска производителна кооперация
„Калоян“ в с. Ябланица; създаването на ловен развъдник „Витиня“ в Мургашкото
горско стопанство – м. Витиня; броя и подготовката на горски стражари; билкосъ-
бирането – Ф. 433К (1939–1943).
Годишни статистически сведения за дейността на Ревирното лесничейство
в Копривщица (1939–1943). Сведения за: горско-индустриални заведения; гори и
пасища за земеделско производство; строеж на пътища; дърводобива и състоянието
на горите; нарядите за дърва и минни подпори; възможността за въвеждане на ин-
сталация за суха дървесина; статистически за дейността (1938–1947). Статистически
данни за държавната гора „Драганица“ – Ф. 463К (1934–1939).
Преписки с МЗДИ, Софийската горска инспекция и общински управления за:
дейността на лесничействата; гражданската мобилизация; строежа на телеграфната
линия Самоков – Бели Искър; дървоснабдяването; изпълнението на нарядите за
дърва; доставката на материали за строежа на язовирната стена на р. Бели Искър
и др. (1937–1947).
Писма от: лесничея на Ревирното лесничейство в с. Врачеш до кмета на се-
195
лото за приложението на Закона за гражданската мобилизация (1942); Ревирното

лесничейство в Копривщица до горската инспекция в София по дейността; кмета
на Копривщица до лесничея за маркиране на греди за ремонта на къщите на Геор-
ги Бенковски и Тодор Каблешков; благодарствено от лесничея на Копривщица до
ръководството на местната организация „Бранник“ за участието ѝ в потушаването
на горски пожар (1937–1943).
Заповедни книги – Ф. 388К, 463К (1920–1947).
Стопанска книга на Ревирното лесничейство в с. Продановци (1937).
Списъци на: горите в района на лесничейството в Копривщица; жители на
Копривщица със земи, подлежащи на замяна или отчуждаване в полза на горското
стопанство; членове на горската производителна кооперация „Богдан“ в Коприв-
щица (1939–1941).
Донесения на завеждащия горското стопанство в Копривщица до МЗДИ за
акции на нелегални въоръжени лица (1944).
Рапорт на завеждащия лесничейството в Копривщица за установяване пове-
дението на горски стражари (1939).
Декларации на служители в лесничейството на Копривщица за неучастие в
противодържавни организации и дейности (1941).
Атестация на стажант-лесовъд в лесничейството на Копривщица с приложен
доклад от него за работата му в лесничейството (1943).
Свидетелство от Копривщенското общинско управление за благонадеждност
на П. Козлеков – Ф. 369К (1942).
Годишни таблици за укрепване на пороищата и изграждане на укрепителни
съоръжения – Ф. 369К (1943).
Очни скици на гори, мери и пасища в района на лесничейството на с. Прода-
новци (1940–1942).
Карти на копривщенското землище – Ф. 369К (1940).
Служебни карти на служители в Ревирното лесничейство в с. Врачеш (1938–
1943).
Въпросници за горска статистика и горско стопански единици – Ф. 388К, 463К
(1934–1946).
Тарифа на цените на продуктите на лесничейството в с. Врачеш (1943).
Бюджет на фонд „Мероприятия на МЗДИ за 1944 г.“ – Ф. 433К (1943).
Трудово-горски производителни кооперации

7 ф., 8 оп., 69 а.е., 1,60 л.м., 1914–1952 г.
Основани да: наемат за експлоатация държавни, общински и частни гори; пре-

работват и продават дървен материал на кооперативни начала; строят или наемат
преработвателни заведения за дървен материал; произвеждат груба дървесна маса, да я
преработват в готов строителен материал и да го продават на кредитните кооперации;
196
откриват и поддържат складове за строителни материали, сечива, оръдия и машини

за нуждите на горското и селското стопанство; доставят храна, облекло и покъщнина
на своите членове; подпомагат членовете си с кредити; се грижат за залесяването на
оголените и запазването на охранителните местности; се грижат за умственото и
нравственото издигане на членовете си; образуват други кооперативни сдружения и др.
Трудово-горска производителна кооперация „Победа“ –

с. Говедарци
Ф. 1209К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1927–1944 г.
Трудово-горска производителна кооперация „Напредък“ –

с. Долна баня
Ф. 1363К, 1 оп., 7 а.е., 0,10 л.м., 1928–1945 г.
Трудово-горска производителна кооперация „Бор“ –

с. Костенец
Ф. 839К, 1 оп., 8 а.е., 0,30 л.м., 1928–1941 г.
Трудово-горска производителна кооперация „Свещи пласт“ –

с. Лопян
Ф. 872К, 2 оп., 11 а.е., 0,30 л.м., 1914–1952 г.
Вж. и Ф. 711
Трудово-горска производителна кооперация „Байрака“ –

с. Марица
Ф. 922К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1925–1943 г.
Трудово-горска производителна кооперация „Самопомощ“ –

с. Радуил
Ф. 921К, 1 оп., 7 а.е., 0,10 л.м., 1927–1941 г.
Трудово-горска производителна кооперация „Искърски пролом“ –

с. Своге
Ф. 935К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1929–1941 г.
Устав, учредителна преписка и други документи по учредяването на кооперация

„Свещи пласт“ – с. Лопян (1914).
197
Протоколни книги от заседанията на УС и КС – Ф. 839К, 872К, 921К, 922К,

935К, 1363К (1914–1945).
Годишни отчети за дейността – Ф. 921К, 922К, 935К, 1209К (1921–1944).
Книги: главни – Ф. 839К, 872К, 922К, 935К, 1209К (1927–1942); инвентар-
ни – Ф. 872К, 921К (1914–1942); общи доставки – Ф. 872К (1936–1937); разни
фондове – Ф. 872К (1940–1952).
Протоколи от ревизии и ревизионни актове – Ф. 921К, 922К, 935К, 1209К,
1363К (1920–1944).
Баланси – Ф. 935К, 1363К (1935, 1938, 1940).
Секции по укрепяване на пороищата и залесяване

4 ф., 4 оп., 166 а.е., 2,30 л.м., 1924–1947 г.
Създадени да залесяват, укрепват чрез баражи обезлесените склонове на горите,

произвеждат фиданки за разсад и възобновяват горите. Подчинени на Отделението за
горите и лова при МЗДИ.
Секция по укрепяване на пороищата и залесяване – Ихтиман

Ф. 540К, 1 оп., 18 а.е., 0,40 л.м., 1931–1943 г.
Вж. и Ф. 430
Секция по укрепяване на пороищата и залесяване – с. Мирково

Ф. 534К, 1 оп., 61 а.е., 0,60 л.м., 1941–1943 г.
Вж. и Ф. 421
Секция по укрепяване на пороищата и залесяване – Пирдоп

Ф. 120К, 1 оп., 36 а.е., 0,50 л.м., 1927–1944 г.
Вж. и Ф. 111
Секция по укрепяване на пороищата и залесяване – с. Своге

Ф. 216К, 1 оп., 51 а.е., 0,80 л.м., 1924–1947 г.
Вж. и Ф. 214
Окръжни, наредби, писма и заповеди на МЗДИ, Софийската градска инспекция

и административните лесничейства по дейността (1935–1943).
Книга за заповедите на началник секцията в с. Мирково (1941–1947).
Протокол от конференция на лесничеите от района на Софийската градска
инспекция – Ф. 216К (1939).
198
Годишни планове и отчети на секциите за извършените лесо-културни и тех-

нико-укрепителни работи и за състоянието на горските разсадници (1929, 1935,
1938–1944).
Сведения за: състоянието на горските разсадници, залесяването, лесо-кул-
турните и техническите работи, провеждането на седмици на гората (1933–1934,
1941–1943).
Преписки с Бюрото за укрепване на пороищата и залесяване към МЗДИ,
МОСПБ, МВ, Областната служба за укрепване на пороищата и залесяване, Со-
фийската районна горска инспекция, Главното комисарство по снабдяването, Ок-
ръжното трудово бюро, Географския институт, общински управления, държавни
горски стражари, горски стопанства, лесничейства и частни стопани по дейността
(1924–1925, 1936, 1941–1943).
Въпросници за горска статистика – Ф. 216К (1934–1944).
Снимки на извършените укрепителни работи в района на секцията на с. Своге
през периода 1926–1928 г. (1929).
Областна служба по водите – София

Ф. 13К, 2 оп., 215 а.е., 3,20 л.м., 1930–1947 г.
Създадена към Отделението за водите при МЗДИ с предмет на дейност стопанис-

ване на водите на реките Искър, Струма и Места; отбиване на водите на тези реки за
напояване на полските имоти; изграждане на отводнителни канални мрежи; извършване
на укрепителни работи; подобряване на хигиенните условия на населените места; оси-
гуряване на електроенергия чрез строежи на ВЕЦ. Ръководи Софийски, Кюстендилски и
Петрички район. През 1938 г. подчинена на Главната дирекция на строежите при МОСПБ.
Функционира до създаването на окръжните народни съвети в края на 1949 г.
Окръжни, наредби, писма, заповеди на МЗДИ и Върховния съвет по водите

за: корекции на реки, наблюдение на водните строежи, отчуждаване на имоти за
държавни нужди, разпускане на водни синдикати (1935–1944).
Книги за заповедите на Софийската областна служба по водите (1941–1944).
Доклади и рапорти от Софийския районен инженер до Областния инженер по
водите за: наблюдения на високите води на реките (1933–1940); корекции на реки и
други водни мероприятия (1941–1942); ефекта и рентабилността на напоителното
мероприятие в с. Друган, Пернишко.
Преписки с Отделението за водите при МЗДИ, Софийската земеделска камара,
общини, водни синдикати, Рокфелеровата фондация и др. за: издаването на разре-
шителни за водоползване от София; корекцията на коритата на реки в Софийска
област; откриването и закриването на водоотчетни станции; отпускането на пари
за заснемане на водните съоръжения; провеждането на учредителни и годишни
събрания на синдикатите и за участието на държавата в тях като синдикален член;
за провеждането на общи и годишни събрания на Земеделската камара; изпращането
199
на списък с имената на чиновниците от службата, участвали в Първата световна

война, за награждаването им с възпоменателни медали и др. (1934–1944).
Протоколи от учредителни и годишни събрания и от заседания на УС на водни
синдикати (1935–1944).
Правилници за вътрешния ред на Софийската земеделска камара и Водния
синдикат „Места“ (Б.д.).
Годишни отчети на УС на водни синдикати (1935–1944).
Сведения за: стопанското състояние и дейността на водните синдикати в об-
ластта; направените канали и други съоръжения (1938–1944).
Парцеларни планове на отчуждени имоти (1939–1941).
Списъци на: общини; собственици на имоти; притежатели на водни заведения,
облагани с такса „водно право“; членовете на Воден синдикат „Взаимност“ – Кюс-
тендил (1935–1944); стопаните на водни заведения в Петричка околия, облагани с
такса „водно право“ (1947).
Технически условия за направа на предпазни диги, канали и корекции на реки
(Б.д.).
Оправдателни документи за Кюстендилския район по водите и Софийската
областна служба по водите за закупуване на геодезически инструменти, поддържане
на моторните превозни средства, изплащане на заплати и надници и др. (1930–1935).
Воден синдикат „Средни ливади“ – с. Биримирци

Ф. 10К, 1 оп., 19 а.е., 0,30 л.м., 1922–1948 г.
Вж. и Ф. 1861
Основан през 1921 г. от притежателите на ливади, зеленчукови и овощни градини в

с. Биримирци с цел използване на водите на р. Дървеница за напояване. Като колективен
член в синдиката участва и държавата. Членовете му плащат членски внос на декар
напоявана земя. Синдикатът е под контрола на Отделението за водите при МЗДИ.
Окръжни, заповеди, писма от МЗДИ, МФ и БЗКБ (1941–1944).

Устави (1938, 1942).
Протоколи от: заседания на: УС и КС, Огледната комисия, Върховния съвет
по водите при МЗДИ; общи годишни събрания (1922–1943).
Отчети и доклади на УС и КС и от годишни събрания (1926–1944).
Книга за членовете (1923–1948).
Списъци на членовете (1928–1943).
Заявления от членове на синдиката за водоползване и напояване (1939, 1942).
Покани за събрания (1928–1943).
Обяви за такса „водно право“ (1941–1942).
200
Воден синдикат „Блато“ – с. Костинброд

Ф. 23К, 2 оп., 289 а.е., 3,50 л.м., 1921–1947 г.
Вж. и Ф. 1861
Основан през 1921 г. с цел да коригира коритото на р. Блато и притоците ѝ, за да

не се наводняват земеделските земи. По-късно към дейностите на синдиката се добавят
и напояването на земеделските земи и воденето на борба с болестите по овощните дър-
вета. Според Устава на синдиката за негови членове се приемат само лица, чиито имоти
са заливани от водите на р. Блато и притоците ѝ, а като колективни членове участват
държавата и други общини. През 1937 г. започва строежът на напоителна мрежа, съо-
ръжения, помпена станция, залесяване и др. В резултат от дейността на синдиката на-
водненията от реката престават и земите около нея се превръщат в зеленчукови градини.
Окръжни и писма от БЗБ по финансови въпроси (1924–1944).

Устави (1921, 1936).
Протоколи: от заседания на Върховния съвет по водите, УС и КС на синдиката;
от годишни събрания на синдиката (1921–1944); на Комисията за отчуждаване на
имоти в с. Костинброд (1941).
Протоколи, писма, окръжни, планове, програми, заповеди, разпореждания,
обявления от синдиката за: стопанската му дейност, корекцията на коритото на р.
Блато, временната трудова повинност, строителството на съоръжения, отчуждава-
нето на воденици, продажбата на места и др. (1924–1938).
Отчети: и сведения за дейността на синдиката (1923–1947); за дейността на
водните синдикати в страната (1929–1941).
Изложения и доклад от председателя на синдиката до МОСПБ, МВ и МЗДИ
с искания за парична помощ и трудоваци за корекцията на р. Блато (1935–1940) и
за дейността на синдиката (Б.д.).
Преписки с Дирекцията на държавните дългове, Отделението за водите при
МЗДИ, Директора на временната трудова повинност, Главната дирекция на статис-
тиката, БЗБ и общини: по финансови въпроси; за: предоставянето на статистически
сведения, временната трудова повинност, отпускането на помощи, отчуждаването
на воденици, укрепването на пороищата и залесяването, корекцията на коритото на
р. Блато, даването под наем на синдикални имоти, годишните синдикални събра-
ния, уволнението на директора на синдиката инж. Ат. Данаилов и др. (1921–1944).
Рапорти за: наблюдението на водите на р. Блато във връзка с корекцията на
реката; положения извънреден труд (1928–1934).
Договор и преписка между синдиката и инж. Икономов за изготвянето на
снимки за корекцията на коритото на р. Блато (1921–1929).
Заявления и писма от синдикални членове за напояване (1922–1934).
Сведения, ситуационни планове, ведомости за залесяванията (1924–1933).
Списъци на: синдикални членове; членове на синдиката, чиито имоти са отчуж-
201
дени за коригиране на коритото на р. Блато; лица, подлежащи на временна трудова

повинност към синдиката и на освободените от такава повинност (1924–1934).
Равносметка на Сдружението на водните синдикати в България за 1930 г. (1931).
Държавна рибовъдна станция – Самоков

Ф. 113К, 1 оп., 40 а.е., 1,00 л.м., 1925–1949 г.
Създадена през 1924 г. През 1948 г. преименувана на Държавно рибовъдно стопан-

ство. Предметът ѝ на дейност е производство на пъстървов зарибителен материал за
обществените реки и езера в страната, изкуствено отглеждане на пъстървови риби,
подготовка на кадри за рибовъдството. Подведомствена на МЗДИ. След 1948 г. започва
и производство на риба за консумация.
Окръжни и заповеди на МЗДИ за рибовъдството и риболова (1936–1942).

Правилник за временни курсове по речно рибовъдство и изкуствено рибо-
развъждане (1939).
Заповеди на управителя на станцията за вътрешния ред (1933–1934).
Планове: на станцията със ситуационна скица; технически на частни пъстър-
вови и шаранови рибовъдни стопанства; технически на пъстървови рибовъдни
станции при рибарските дружества в Девин и Сливен и при административните
лесничейства в Казанлък, Пирдоп, Етрополе, Батак, Лъджене и Якоруда; за увели-
чаването на добива на риба през 1943 г. (1935–1942).
Отчети: годишни за приходите и разходите на станцията и на управителя
на Държавната шарановъдна станция край Пловдив; за дейността на станцията
(1934–1939, 1941–1943); за изпълнението на плана за производство на развъден
пъстървов материал (1949).
Сведения за: раздадените хайверни зърна от американска пъстърва; зарибените
от станцията обществени води (1935–1937).
Донесение от станцията до МЗДИ за получените оплодени хайверни зърна от
американска пъстърва (1934–1937).
Рапорти от: управителя на станцията за дейността; надзирателя по риболо-
ва за зарибяването на реките в Самоковска околия и състоянието на станцията
(1925–1932).
Списъци на: рибовъдните стопанства в Самоковска околия; служителите при
станцията (1935–1943).
Доклад от ръководството на станцията пред VІ конгрес на Българския рибар-
ски съюз (1935).
Скица на шарановото рибовъдно стопанство при Областния затвор във Враца
(1938).
202
Воден синдикат „Шери-дере“ – с. Ботунец

Ф. 11К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1923–1950 г.
Вж. и Ф. 1861
Областна служба по земеделието – София

Ф. 16К, 1 оп., 10 а.е., 0,30 л.м., 1921–1944 г.
Вж. и Ф. 1861
Опитен овощен разсадник – Копривщица

Ф. 65К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1943–1947 г.
Вж. и Ф. 14
Областна служба по горите и лова – Самоков

Ф. 66К, 1 оп., 14 а.е., 0,20 л.м., 1942–1943 г.
Вж. и Ф. 37
Околийска ветеринарна служба – Ихтиман

Ф. 197К, 1 оп., 9 а.е., 0,10 л.м., 1925–1944 г.
Вж. и Ф. 222
Участъкова ветеринарна служба – с. Връбница

Ф. 636К, 1 оп., 50 а.е., 0,40 л.м., 1926–1945 г.
Земеделско скотовъдно кооперативно дружество „Орач“ – Копривщица

Ф. 1374К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1930–1944 г.
203
VІІ. СТРОИТЕЛСТВО И БЛАГОУСТРОЙСТВО
Околийски инженерства
5 ф., 5 оп., 506 а.е., 6,23 л.м., 1904–1948 г.
Подчинени на Софийското окръжно инженерство, а след административното де-

ление от 1934 г. – на Софийското областно инженерство при МОСПБ. Занимават се с:
проучването, направата и ремонта на нови пътища и съоръжения; строежа на мостове;
поддържането на отводнителни съоръжения; узаконяването на индустриални заведения;
благоустройството на села; уличната и дворната регулация; отчуждаването на земи за
държавни пътища; организиране отработването на пътния данък; контролирането на
строежа на обществени сгради.
Околийско инженерство – Ботевград

Ф. 12К, 1 оп., 113 а.е., 3,60 л.м., 1912–1944 г.
Околийско инженерство – Златица

Ф. 14К, 1 оп., 63 а.е., 0,45 л.м., 1904–1948 г.
Околийско инженерство – Ихтиман

Ф. 1137К, 1 оп., 32 а.е., 0,30 л.м., 1935–1945 г.
Околийско инженерство – с. Новоселци

Ф. 590К, 1 оп., 108 а.е., 0,80 л.м., 1910–1948 г.
Околийско инженерство – Самоков

Ф. 1194К, 1 оп., 190 а.е., 1,08 л.м., 1921–1948 г.
Царски укази за отчуждаване на частни, общински и църковни имоти за

държавни пътища и определяне размера на пътните и дневни пари на държавните
служители – Ф. 14К, 1137К (1923, 1942–1943).
ПМС за: определянето на възнагражденията на безработните, ангажирани в
строежа на пътища и други съоръжения; прилагането на Закона за гражданската
мобилизация; дейността на инженерствата – Ф. 1137К, 1194К (1941–1944).
Окръжни, заповеди, наредби и др. на МОСПБ, МФ, МВРНЗ, МВ, МВРИ,
МЗДИ и МНП по дейността (1926–1929, 1932–1944, 1948). Наредба на МОСПБ за
строеж и инсталиране на кинематографи – Ф. 1194К (1926).
204
Указания на Главната дирекция за настаняване на бежанците за осигуряване

на жилищни сгради за бежанци – Ф. 1194К (1927).
Ръководство за строеж на противовъздушно скривалище – Ф. 1137К (1944).
Годишни планове и отчети за дейността (1938–1942).
Планове за направа на различни съоръжения – Ф. 590К, 1194К (1938–1942).
Преписки с МОСПБ за: узаконяването на фабрики, работилници, маслобойни,
мелници, ярмомелки, тепавици и др. на частни лица и дружества; строежа на елек-
троразпределителни мрежи и далекопроводи; направата и поправката на пътища,
мостове, настилки и дренажи – Ф. 14К, 1137К, 1194К (1933–1948).
Тръжни книжа за направата на пътища, настилки, мостове и съоръжения –
Ф. 14К, 1137К, 1194К (1904–1945).
Надлъжни и напречни профили на пътища – Ф. 1137К (1942–1943).
Свидетелства за честност на служители при постъпването им на работа –
Ф. 14К (1931–1932).
Списъци на: обществени сгради в Пирдопска околия; служители; техници,
загинали през 1912–1916 г. – Ф. 14К (1941–1943); сведения и др. за индустриалните
заведения в Ботевградска околия – Ф. 12К (1937–1941).
Кадастър и регулация на села в Околийското инженерство в с. Новоселци
(1910–1944).
Българско строително дружество „Ив. Грозев и Сие“ – София

Ф. 57К, 1 оп., 19 а.е., 0,20 л.м., 1885–1918 г.
Основано през 1885 г. с цел построяване на жп линията Цариброд – София – Вакарел.

Експлоатацията на линията започва през 1888 г. Дружеството съществува до 1918 г.
Протоколи на УС (1885–1886, 1891–1892).

Преписки с: МФ и БНБ за отпускането на средства срещу ипотека; Йордан С.
Джумалиев за приемането му за член на дружеството (1885–1890).
Договори, писма и нотариален акт за продажба и отдаване под наем на имоти
Резолюции за построяването на Източната презбалканска линия (1912).
Проект за жилище на кап. Абаджиев във Варна (1913).
Искания на строителите-предприемачи (1910).
Възвания за честване на бележити годишнини (1902).
Дирекция на водопровода „Рила – София“ – София

Ф. 38К, 3 оп., 5622 а.е., 15,00 л.м., 1880–1944 г.
Създадена през 1925 г. като специализиран автономен орган към Столичната общи-
205
на, за да ръководи строежа на водопровода. От 1919 до 1924 г. Службата по водите към

общината организира изследвания на водите на Витоша, Рила и Самоковското поле с цел
водоснабдяването на столицата. Съгласно специален закон, утвърден с Указ № 355 от 10
юли 1925 г., изменян и допълван през 1926 и 1927 г., Дирекцията ръководи и осъществява
проучванията, изготвянето на цялостния проект, контрола на изпълнението му, проек-
тирането на съоръженията. Особен принос за осъществяването на проекта има инж.
Иван Иванов, кмет на столицата от 1934 до 1944 г. През 1925 г. е създаден и Строителен
комитет на водопровода, който има за цел да направлява, надзирава и извършва строежа
на водопровода. Строителството започва на 6 юли 1925 г. и се извършва на три етапа –
София – Бистрица, Бистрица – Рила, яз. „Бели Искър“ с включване на водите на реките
Малка Бистрица и Голяма Бистрица, Леви Искър и Бели Искър. Главни предприемачи и
доставчици на строежа са италианската фирма „Сочиета Дженерале пер Коструциони“,
„Грюн и Билфингер“ от Манхайм, Германия, югославската фирма „Оград“, Манесманови-
те тръбни заводи от Дюселдорф, Германия и др. Построени са ВЕЦ „Симеоново“ и ВЕЦ
„Мала църква“, влезли в експлоатация през 1934 г. До 9 септ. 1944 г. строежът на яз.
„Бели Искър“ не е завършен. С допълнение от 11 септ. 1944 г. на Закона за построяването
на водопровода „Рила – София“ строежът на язовира се възлага на МВР. През 1948 г. яз.
„Бели Искър“ влиза в експлоатация и с това става първият язовир в България.
Закон за построяването на водопровода „Рила – София“ (1925) и мотиви към

него за изменението и допълнението му (1927).
Окръжни, заповеди, наредби, писма и др. от Столичната община до Дирек-
цията на водопровода по административни, финансови, кадрови, здравни и други
въпроси (1934–1943).
Протоколи от заседания на: СГОУ, Управата на Столичния централен общин-
ски съвет, Засилената управа на СОС, СОС, Столичната седмочленна комисия във
връзка със строителството на водопровода; Строителния комитет по построява-
нето на водопровода; тръжни комисии за провеждането на търгове за отдаване на
предприемачи строежа на водопровода; Арбитражния съд за разглеждане делата на
дружествата „Сочиета Дженерале пер Коструциони“ и „Грюн и Билфингер“ срещу
Столичната община; Столичната община за командироването на инж. Иван Иванов
в Швейцария, Италия и Германия за запознаване със строителството на язовири;
Комисията за приемане на строежа на частта Бистрица – Рила (1921–1943).
Изложения на: Комисията за реализиране на проекта за водоснабдяване на
София (1925); Дирекцията на водопровода до Върховния съвет по водите за стро-
ежа на водопровода (Б.д.).
Строителна програма и анализ на цените на водопровода (1927–1932).
Планове: проучвателни, основни и изпълнителни за строежа; ситуационни;
тръжни; за отчуждаването на имоти по трасето на водопровода; на машините;
монтажни на тръбите; за съоръжения и корекции на реки; за строежа на здания,
кантони, далекопроводи, шосета, жп линии, ВЕЦ „Симеоново“ и „Мала църква“,
подстанции „Самоков“ и „Рила“, стената на яз. „Бели Искър“; на София и Самоков
(1880, 1925–1944).
Отчети за дейността на дирекцията и Строителния комитет на водопровода
(1934, 1938, 1942).
206
Доклади и рапорти от: инж. Иван Иванов за изследванията на рилските води

(1926); Строителния комитет до МС с приложение на строителна програма и ски-
ци на водопровода (1927); директора на водопровода до Строителния комитет за
строежа на водопровода (1929, 1933); директора на водопровода инж. Иван Иванов
до столичния кмет с кратки сведения за етапите на развитие на проектирането и
строителството на водопровода (1928) и за наблюдението на водите на р. Искър
(1931–1942).
Преписки на Дирекцията на водопровода и Строителния комитет с МВРНЗ,
МФ, Столичната община, Самоковското общинско управление, БНБ, Банка Ита-
лиана – Милано, дружествата „Сочиета Дженерале пер Коструциони“, „Грюн и
Билфингер“ – Манхайм, „Чешкоморавска Колбен Данек“ – Прага, „Оград“, „Агре“,
Дружеството за строителство на язовирната стена на р. Бели Искър, проф. Стан-
кович, инж. Шилдхауер, столичния кмет, общински отделения при Софийската
община, селски общини, строителни секции и др.: по строителни, административни
и кадрови въпроси, свързани със строителството на водопровода; за състава на
рилската вода, оставането на германските работници до завършването на строежа,
отпускането на суми и сключването на заеми, отчуждаването на имоти за строежа
на водопровода и изплащането на обезщетения на собствениците им, провежда-
нето на търгове, доставката и монтажа на машини, воденето на арбитражни дела,
спогодбата между Софийската и Самоковската община във връзка със строежа на
водопровода, извършването на строителни работи и др. (1919–1943).
Писма: от Дирекцията на водопровода до Дружеството „Сочиета Дженерале
пер Коструциони“ за: наемането на италиански работници, отношението на чуж-
дестранния персонал към българите, трудовите условия, стачката на работниците
през 1930 г.; от акционерни дружества до Софийското общинско управление за
строителните работи на водопровода (1925–1943); и мнение от австрийския инж.
Шьонбрунер, строителен съветник, до кмета на София за строежа на водопровода
(1925–1926); от столичния кмет Владимир Вазов до директора на водопровода инж.
Иван Иванов с благодарност за проявеното усърдие при строежа на водопровода
(1932); от кмета на София д-р Харалампи Орошаков до инж. Гуалди, председател
на Дружеството „Сочиета Дженерале пер Коструциони“ в Рим и инж. Галинели,
директор на същото дружество, за награждаването им с орден за заслугите им за
строителството на водопровода (1933); с благодарност от инж. Иван Иванов до
столичния кмет д-р Харалампи Орошаков за награждаването му с „Почетния знак“
на София за заслугите му при изграждането на водопровода (1933); от „Сердика
филм“ до столичния кмет за заснемане на филм за строежа на водопровода (1933).
Строителни дневници (1929–1931).
Тахиметрични, скицни и нивелачни карнети; напречни и надлъжни профили;
снимки на трасето на водопровода (1919–1942).
Оферти на: чуждестранни фирми за доставки и монтаж на машини (1929–1940);
АД „Брови Бовери“ – Виена за строежа на ВЕЦ „Симеоново“ и подстанция „Рила“
(1928–1932).
Сведения за: строителните работи, персонала, количеството вода на водопро-
207
вода, безмитно внесените материали, стачката на работниците през 1930 г. и др.

(1928–1933).
Списъци и досиета на работници и служители (1926–1942).
Общи и специални технически поемни условия за строежа на водопровода.
Поемни условия за построяването на частта Бистрица – София и язовирната стена
на р. Бели Искър (1925–1927, 1935).
Карта за водоснабдяването на София от Рила планина от Йосиф Обербауер
(Б.д.).
Брошура за водопровода в частта Бистрица – София (1926).
Покана от Столичното общинско управление към гражданите на София за
участие в освещаването на водопровода (1933).
„Столичен общински вестник“, посветен на освещаването на водопровода
(1933).
Снимки: от тържественото откриване и освещаването на водопровода на
стадион „Юнак“ в София (1933); от строежа на язовирната стена на р. Бели Искър
(1932–1937); на имотите около ВЕЦ „Мала църква“, подлежащи на отчуждаване;
на плато Витоша между Черни връх, Камен дел и Черна скала (1910); на Боянската
река (1923); на главния директор инж. Ернст Линк и главния арх. Хералд Линк на
строежа на яз. „Бели Искър“ (1940); от протестно събрание в Самоков против из-
ползването на водите на р. Искър за водопровода (1933); тахиметрични на трасето
на водопровода и полигонни.
Колекция „Документи за проучването на термалните извори в град

София и строителството на Софийската централна баня“
Ф. 1423К, 1 оп., 21 а.е., 0,20 л.м., 1890–1907 г.
През 1880 г. Върховният медицински съвет одобрява плана за преустройството на

старите минерални бани в София. Хидроложкото проучване е извършено от виенския геолог
Адолф Черницки. След поредица неуспешни опити на виенския арх. Емил Фьорстер и френ-
ския арх. Берто сградата на Общинската минерална баня е проектирана от арх. Петко
Момчилов. В изработването на проекта участва и арх. Фридрих Грюнангер. Строежът
е завършен в груб вид до края на 1908 г. Сградата влиза в експлоатация на 1 май 1913 г.
Протоколи на СГОУ за обсъждането на местоположението и строителството

на минералната баня (1901–1903).
Ситуационен план за конкурса за реконструкция на старата турска минерална
баня (1890–1892).
Доклади: на Адолф Черницки за минералните извори в София (1890–1891); на
инж. Михайловски и д-р Ванков за хидрогеоложките изследвания на минералните
води в София (1907); за каптажа на минералните извори (Б.д.).
Оферти, контракти, разчети за строителството на минералната баня (1890–
208
1891). Контракт между СГОУ и арх. Берто за изготвянето на проект за строеж на

общинска минерална баня (1902).
Преписки на СГОУ с: арх. Фьорстер за изготвянето на проект на банята
(1891–1892); арх. Берто за ангажирането му в проучването на минералните извори
и изработването на проект за баня (1901–1902); предприемачите Михайловски и
Хайрабедиян във връзка с проучването на минералните извори и строежа на новата
баня (1890–1892).
Списък и скици на местата, предложени за отчуждаване във връзка със стро-
ителството на банята (1902).
Окончателна ситуация за извършените работи по строителството на минерал-
ната баня и хотела [към нея] (Б.д.).
Техническа служба и работилница при БДЖ – София

Ф. 42К, 1 оп., 285 а.е., 6,60 л.м., 1911–1949 г.
АД „Балкан“ за индустрия, търговия и строежи – Гара Драгоман

Ф. 301К, 1 оп., 24 а.е., 0,30 л.м., 1942–1947 г.
Областно инженерство – София

Ф. 1002К, 1 оп., 232 а.е., 1,60 л.м., 1934–1944 г.
Вж. и Ф. 988
Колекция „Спестовно-строителни и жилищни кооперации в София“

Ф. 1298К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1931–1943 г.
Групов фонд „Комитети за издигане на паметници в Софийска област“

Ф. 1303К, 1 оп., 16 а.е., 0,20 л.м., 1919–1941 г.
209
VІІІ. СЪОБЩЕНИЯ И ТРАНСПОРТ
Пощенски телефонно-телеграфни станции

23 ф., 23 оп., 421 а.е., 9,30 л.м., 1880–1944 г.
Открити след Освобождението, за да обслужват населението и държавните учреж-

дения чрез: получаване и предаване на кореспонденция, колети и телеграми; изплащане на
пощенски записи; продажба на пощенски марки и обгербване на документи; поддържане
на телеграфните линии; осъществяване на междуградски и международни телефонни
разговори; абониране и доставка на печатни издания; откриване на спестовни влогове и др.
В периода 1893–1911 г. подчинени на Главната дирекция на пощите, телеграфите и теле-
фоните към МОСПС, а след това – на МЖПТ. Продължават дейността си и след 1944 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Белчин

Ф. 1035К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1933–1942 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – Боровец

Ф. 1034К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1908–1938 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Брусен

Ф. 1029К, 1 оп., 6 а.е., 0,10 л.м., 1924–1943 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Видраре

Ф. 1020К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1910–1944 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – Гара Костенец

Ф. 1027К, 1 оп., 15 а.е., 0,40 л.м., 1905–1944 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Говедарци

Ф. 1033К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1939–1943 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Долно Камарци

Ф. 1024К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1924–1937 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – Етрополе

Ф. 1030К, 1 оп., 13 а.е., 0,40 л.м., 1900–1943 г.
Открита през 1880 г.
210
Пощенска телефонно-телеграфна станция – Златица

Ф. 1019К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1939–1942 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Искрец

Ф. 1036К, 1 оп., 17 а.е., 0,50 л.м., 1893–1944 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – Ихтиман

Ф. 1028К, 1 оп., 45 а.е., 1,20 л.м., 1886–1944 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – Копривщица

Ф. 1025К, 1 оп., 29 а.е., 0,80 л.м., 1886–1930 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Костенец

Ф. 1026К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1920–1942 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Литаково

Ф. 1038К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1921–1944 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Мирково

Ф. 1023К, 1 оп., 18 а.е., 0,40 л.м., 1910–1939 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Неделище

Ф. 1021К, 1 оп., 18 а.е., 0,40 л.м., 1921–1944 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – Орхание

Ф. 1037К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1907–1930 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – Пирдоп

Ф. 1018К, 1 оп., 83 а.е., 1,50 л.м., 1886–1944 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – Самоков

Ф. 1032К, 1 оп., 91 а.е., 1,40 л.м., 1880–1941 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Саранци

Ф. 1268К, 1 оп., 13 а.е., 0,40 л.м., 1892–1944 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Сливница

Ф. 1022К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1915–1939 г.
211
Пощенска телефонно-телеграфна станция – София – 5

Ф. 1031К, 1 оп., 20 а.е., 0,40 л.м., 1911–1942 г.
Пощенска телефонно-телеграфна станция – София – 6

Ф. 1017К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1919–1935 г.
Окръжни, инструкции, заповеди, нареждания и др. на МВР, МВРИ, МОСПС,

МПТТ, МЖПТ, МФ, МВ, Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните,
Главната дирекция на статистиката и др. за: дейността на станциите в страната;
откриването и закриването на пощенски станции в страната; измененията в Устава
на пощенските телефонно-телеграфни станции; воденето на кореспонденцията в
Княжество България; конфискуването на печатни произведения с политически
характер; участието на пощенски служители в Транспортната стачка през 1919 г.
и в Септемврийското въстание през 1923 г.; политическата обстановка в страната
след въстанието от 1923 г. и възстановяването на работа на отстранени чиновници,
заради участието им във въстанието; новоизлезлите пощенски марки; забраната на
износа на златни монети; ползването телефонни линии за царския дворец и Чам-
кория; секретността на телефонната мрежа в страната; заплатите на работещите в
станциите; уволнението на служители по ЗЗД, присвоили държавни средства; пре-
брояването на чиновниците и служителите в страната и формирането на Държавен
пенсионен фонд; забраната служителите да получават подаръци от граждани за
извършени услуги и др. (1880–1943); забрана за внасянето на цариградски вест-
ници в България – Ф. 1025К (1890); въвеждането на размяна на пощенски записи с
Русия – Ф. 1025К (1902); провеждането на безплатни курсове по френски и немски
език за служителите – Ф. 1017К (1925–1934).
Телеграми от Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните за:
спиране разпространението на български и чужди вестници, списания, позиви и
др.; временното спиране на телефонните разговори с Англия, Португалия, Дания
и Иран; събирането на помощи от населението за пострадалите от наводнението в
Севлиево и др. – Ф. 1019К, 1030К (1936, 1939–1942). Обяви от Главна дирекция на
пощите, телеграфите и телефоните до началниците на клоновете в София за спиране
приемането на телеграми за Англия, Египет, Сирия, Ливан и др. – Ф. 1017К (1939).
Ръководства за: телеграфните връзки с други страни; цените на чужди вест-
ници – Ф. 1025К (1888, 1890).
Рапорт от началника на Пощенската телефонно-телеграфна станция в с. Са-
ранци до околийския управител в с. Новоселци за опожаряването на жп гарата в
селото на 26 апр. 1944 г. от нелегални – Ф. 1268К (1944).
Искане от околийския управител в Орхание до началника на Пощенската
телефонно-телеграфна станция в града за увеличаване на телеграфната дейност
на станциите във връзка с преследването на появили се разбойници (1927–1930).
Отчети и сведения за дейността на станциите (1911–1942).
Преписки на пощенски станции с Главната дирекция на пощите, телеграфите
и телефоните за: разглеждането на жалби от граждани; нарушенията на трудовата
212
дисциплина от служители; заявките за абонамент за чужди вестници – Ф. 1027К,

1033К (1905–1906, 1939–1940).
Указател на телефонните постове в София – Ф. 1031К (1931).
Телефонна книга – Ф. 1031К (1942).
Списъци на: служители на станции; издавани в България вестници и списания
през 1890 г.; български и чужди вестници и списания, за които има абонамент през
периода 1890–1893 г.; български студенти, учили в университети в Швейцария през
1916 г. – Ф. 1025К, 1032К (1917).
Карти с цифрово обозначение на всички пощенски телефонно-телеграфни
станции и постове в България – Ф. 1029К (1942).
Карти от преброяването на държавните, общинските и окръжните чиновни-
ци – Ф. 1025К (1911).
Декларации на служители в станцията в Етрополе за неприсъединяването им
към Транспортната стачка – Ф. 1030К (1919–1920).
Клетвени обещания на чиновници – Ф. 1036К (1899).
Заявления от граждани до началници на станции за регистрирането на ново-
закупени радиоприемници и инсталирането им в с. Мирково – Ф. 1023К, 1027К
(1936–1937, 1939).
Донесения срещу служители на пощенската станция в Орхание, членове на
БКП (т.с.) (1919).
Метеорологични дневници на дъждомерната станция в Копривщица – Ф. 1025К
(1920–1921).
Програма на Градското общинско управление – Пирдоп за честване на 1000-го-
дишнината от царуването на Симеон І, 50-годишнината от Освобождението на
България и други годишнини – Ф. 1018К (1929).
Международно транспортно АД „Юнион“ – София

Ф. 476К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1943–1950 г.
„Компас“ АД – София
Ф. 671К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1944–1950 г.
Транспортно дружество „Дунавия“ – София

Ф. 693К, 2 оп., 12 а.е., 0,35 л.м., 1935–1947 г.
„Ориента“ ООД – София

Ф. 713К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1943–1953 г.
213
ІХ. ТЪРГОВИЯ
Софийска търговско-индустриална камара

Ф. 29К, 4 оп., 329 а.е., 34,25 л.м., 1895–1949 г.
Създадена със Закона за търговско-индустриалните камари (ДВ, бр. 21 от 27 ян.

1895 г.) да подпомага развитието на търговията, индустрията и занаятите, вноса и
износа на стоки, да изготвя статистически сведения за търговското движение и др.
Законопроект за стопанските камари и мотивите към него [1943].

Окръжни на МТПТ по дейността (1938–1943).
Заповед на министъра на търговията, промишлеността и труда Славчо Загоров
за утвърждаване на програмата за допълнителните занаятчийски училища (1940).
Правилници за: уредбата, управлението и вътрешния ред на чирашките учили-
ща и на курсовете за калфи [1924]; отпускането на стипендии и временни помощи
за специализация (1926); отчетността и счетоводството (1927); индустриалните
предприятия (1940).
Протоколни книги с приложени материали от заседанията на бюрото на СТИК
(1901–1943).
Проекти за строежа на зданието на Търговската гимназия в София (1928–1941).
Доклади от СТИК до министъра на търговията и земеделието за: икономи-
ческото положение (1898, 1903); състоянието на допълнителните занаятчийски
училища във Фердинанд (Монтана) (1927–1943); откриването на занаятчийското
училище в Самоков (1941); провеждането на професионални курсове (1920–1943);
направените проверки на занаятчийски работилници (1933).
Статистически сведения за производството, търговията и индустрията на
България (1935–1937).
Стенографски дневници от сесии на СТИК (1895–1896).
Преписки с МТПТ, Софийската популярна банка, Търговската гимназия в
София, Допълнителните занаятчийски училища в Дупница, Кюстендил, Самоков
и София за: одобряването на правилник за отчетността и счетоводството на кама-
рите, провеждането на педагогическа конференция (1926–1927, 1937); раздадените
помощи (1917–1943); учебните занятия и лекторите (1942–1944).
Отчети: за дейността (1940–1942); финансови (1915–1943); на занаятчийското
училище в Самоков (1933–1937).
Сведения за: учениците, записали и завършили допълнителни професионални
училища (1922–1943); направените разходи (1942); попълването на картотеката
на Груповото сдружение на търговските представители от частни фирми и ООД
(Б.д.); мелниците в селата Банкя, Бистрица, Богданов дол, Герман, Гурмазово, Ди-
вотино (1936–1937); водениците в селата Брезе, Брезов дол, Драгалевци, Буковец,
214
Гълъбовци (1936–1937); ярмомелачките в селата Долни Лозен, Пожарево (1937);

кожарската работилница в с. Орландовци (1937).
Български индустриално-занаятчийски албум (1927).
Юбилеен сборник на търговско-индустриалните камари в България по случай
25-годишнината от създаването им (1920).
Досиета на физически и юридически лица, подали документи за издаване на
разрешителни за търговия (1937–1949).
Бюджети (1915–1943).
АД „Булимпорт – Експорт“ – София

Ф. 1016К, 1 оп., 34 а.е., 1,00 л.м., 1941–1949 г.
Основано през 1941 г. с предмет на дейност търговия на едро и дребно, внос и износ.
Търгува със страни от Централна и Средна Европа и Средния Изток. Изнася дървен мате-
риал, сурови кожи и земеделски произведения; внася химикали, машини, електрически мате-
риали, манифактура, фотоматериали, кинофилми и др. Главни акционери в дружеството
са Фико Фиков, Матей Калоянов и Иван Вангелов. Прекратява дейността си през 1949 г.
Окръжно и упътване на Института за обществено осигуряване и Главната

дирекция по труда за изплащане на семейни добавки и вноски по Закона за об-
ществените осигуровки (1943–1949).
Протоколи на УС и КС и от общи събрания (1941–1949).
Разрешителни за търгуване от СТИК (1942–1945).
Преписки с унгарски, френски, финландски, шведски, холандски, белгийски
и други чужди и български фирми за: доставката и вноса на материали и стоки –
целулоза, дизелмотори, платове, суров винен камък, анилинови бои, оловен миниум,
машини и машинни части, дървен материал, инструменти за дървообработване,
шевни конци, химикали, обувки, електромотори, електрически крушки, медика-
менти и др.; износа на суровини и стоки – лавандулово масло, дървен материал,
агнешки кожи, железни руди, семена, билки и др. (1943–1948).
Писма, доклади от експерти, протоколи от разпит, извлечения от сметки и др.
по следствено конфискационно дело № 263 от 1947 г. срещу дружеството (1947).
Книги: инвентарни (1941–1949); на дебиторите и кредиторите (1943–1949);
спомагателна (1943–1948); главна (1945).
215
АД „Комерциум“ – София
Ф. 298К, 2 оп., 25 а.е., 0,50 л.м., 1928–1948 г.
Вж. и Ф. 2216
Основано през 1928 г. с предмет на дейност представителство и търговия с авто-

мобили, трактори, машинни части и др. Национализирано в края на 1947 г.
Книги: на УС (1928–1940); ПС (1942–1947); инвентарни и главни (1934–1947).

Наредба за вътрешния ред (1938–1943).
Дневници за операциите (1944–1947).
Преписки с чуждестранни фирми и адвокати: за доставки на стоки с приложени
оферти (1942–1948); по защитата на водените от дружеството дела (1929–1937).
Молби от дружеството до нотариус за прехвърляне правото на собственост
(1939).
АД „Ауто-импорт“ – София
Ф. 305К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1939–1951 г.
Основано на 21 юни 1939 г. с предмет на дейност доставка и търговия с автомо-

били и автомобилни части. Закрито през 1951 г. по силата на Закона за ликвидиране на
Протоколна книга на УС (1939–1951).

Дневник – главна книга (1939–1944).
Баланси и оборотни ведомости (1940–1942).
Преписка с Главното комисарство по продажбата на автомобили (1943–1945).
АД „Балкан–мотор“ – София
Ф. 260К, 1 оп., 7 а.е., 0,15 л.м., 1941–1948 г.
Основано през 1941 г. с предмет на дейност представителство, внос и износ, тър-

говия с машини, мотори и др. Национализирано в края на 1947 г.
Устав, учредителен протокол, доклади на УС и ПС (1941–1947).

Книги: на ПС (1941–1946); за акционерите (1944).
Декларации за облагане с данъци (1943–1948).
216
АД „К. Берлинов и Сие“ – София

Ф. 364К, 1 оп., 11 а.е., 0,10 л.м., 1923–1943 г.
Основано през 1923 г. с предмет на дейност търговия с колониални и други стоки,

внос и износ, представителство и индустрия. Притежава клонове в Пловдив и Бургас и
оризови фабрики в Пловдив и Неврокоп. Национализирано в края на 1947 г.
Книги: главна (1923–1924); главна на клона в Бургас (1930–1934).

Баланси с приложени равносметки (1936–1938).
Преписка с Витали Щербак за доставки и монтаж на отоплителни инсталации
(1942–1943).
ООД „Кирил Г. Бугарчев“ – София

Ф. 365К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1943–1947 г.
Вж. и Ф. 886
Основано през 1942 г. като ЕФ. През 1943 г. се преобразува в ООД с предмет на
дейност производство и търговия с химически произведения. Национализирано в края на
1947 г. и уедрено в Държавна фабрика „Химтруд“ – София.
Проекто-производствени планове (1947).

Преписки с МИЗ и фирми за: възлагането и изпълнението на поръчки и уста-
новяването на производствения капацитет на фабриката (1946–1947); отпускането
на сурови материали (1943–1944).
Книги: главна (1943–1947); партидна (1943–1947).
Декларации за облагането на дружеството с данъци и движението на готовите
стоки (1945–1947).
Дневник за оборота (1947).
Лозаро-винарско СД „Бъдеще“ – София

Ф. 45К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1924–1947 г.
Основано през 1924 г. в с. Суходол с предмет на дейност търговия с гроздови и други

сокове, плодове, спиртни напитки и др. След 1935 г. дейността на дружеството се раз-
ширява и включва износ. Ликвидирано през 1949 г.
Окръжни и писма от Сдружението на износителите на билки и вино за: ре-

гистрирането на износителите на билки (1940–1941); определянето на износните
цени на виното, ракията и овощията (1946).
217
Функционална характеристика на дружеството с приложения за стокооборота

и сведения за търговските и индустриалните му обекти (1942–1945).
Актове и протоколи от проведени от Дирекцията на държавните привилегии
и акцизите при МФ „коренни ликвидационни ревизии“ (1940–1943).
Ревизионна книга на спиртоварницата в клона на дружеството във Видин
(1945–1947).
Кореспонденция на дружеството с фирми от Чехословакия, Германия, Белгия,
Норвегия и др. за доставки на стоки (1936–1947).
Главни книги – дневници на дружеството (1924–1947).
„Луи Драйфус & Сие“ – София

Ф. 62К, 1 оп., 114 а.е., 1,00 л.м., 1923–1942 г.
Клон на фирмата „Луи Драйфус“ – Париж, открит в София през 1923 г. Предметът
му на дейност е закупуване и износ на зърнени храни от България.
Правилници на клона в Белград (1932–1934).

Проекти и договори с БНБ (1934).
Разпореждане на централата за отношението към германски, австрийски,
чешки и словашки граждани, работещи в клона на фирмата в София (1939).
Заявления от Шарл Луи Драйфус за основаване на фирмата (1923–1937).
Договори за: закупуването на тютюн и зърнени храни (1924–1927); доставката
на стоки в Палестина (1936); българо-френски разплащания (1938).
Пълномощни за закупуване на зърнени храни (1928–1931).
Писма от Комисариата на ОН, Централата за финансови преговори на България
в Женева за: неразгласяване на сделките със САЩ и Германия (1934); товаренето
на шлепове и превеждането на суми (1931–1932); политическата обстановка в
България (1935).
Съобщения за пристигналите кораби със сведения за вида и количеството на
превозваните от тях стоки (1939–1940).
Декларации за износ на стоки (1934–1942).
Дневници и касови книги (1934–1942).
„Търговска житарска централа“ АД – София

Ф. 471К, 1 оп., 94 а.е., 2,20 л.м., 1941–1954 г.
Основано на 8 апр. 1941 г. с цел да обедини всички търговци на земеделски и ското-

въдни произведения, да изкупува и доставя зърнени храни.
218
Окръжни и наредби на ръководни органи по дейността (1941–1947).

Учредителен протокол и устав (1941, 1949).
Подписка за увеличаване на основния капитал и списък на акционерите (1941).
Протоколи: на УС и ПС (1943–1951); от годишни събрания (1944–1948); на
комисии за закупуване на храни (1943) и др.
Доклади: на УС (1947–1949); от инспектори (1947–1951).
Списъци на: агентства (1945); представители на Търговската житарска цен-
трала и доклади за сменени представители (1942–1947).
Книги: за дебитори и кредитори (1942–1949); партидни (1944); главна (1952–
1954) и др.
Баланси (1942–1951).
Сведения за закупени и изнесени храни от клоновете в Плевен, Варна, Плов-
див, Стара Загора, Русе, Бургас, Враца и др. (1943–1947).
Писма от „Търговската житарска централа“ АД – София до съдии и следователи
със сведения за дяловия капитал на лица, подведени под събедна отговорност по
Закона за конфискуване на имоти (1941–1947).
Браншово търговско-бакалско сдружение „Три светители“ – София

Ф. 1329К, 1 оп., 86 а.е., 1,60 л.м., 1899–1944 г.
Основано през 1899 г. с предмет на дейност търговия с хранителни и други продукти.

До 1935 г. се нарича Софийско търговско-бакалско благодетелно дружество „Св. Три
светители“. Прекратява дейността си след 1944 г.
Проектозакон за регламентиране на вътрешната търговия (1929).

Окръжни на ЦК на Българския търговски съюз, Софийското общо търговско
сдружение и Груповия браншови съюз „Хранителни стоки“ за: дейността (1925–
1944); създаването на Търговско-бакалския съюз в България (1931–1935).
Заповеди на СГО за определяне, регулиране и спазване на цените на стоките
(1930–1943).
Устави (1926–1938).
Протоколи от общи събрания и заседания на настоятелствата (1899–1941).
Заявления за членство и сведения за вписване в списъка на столичните тър-
говци-бакали (1920–1921).
Списъци на членовете на сдружението (1928–1937).
Бюджети (1936–1944).
Покани, апели и позиви на сдружението (1914–1942).
Преписки с манастира „Св. св. Кирил и Методий“, Столичната община, СТИК,
Търговско-бакалския съюз, Столичния комисар по снабдяването за: направата на
чешма в манастира (1904–1936); издаването на санитарни позволителни на бакал-
219
ници и провеждането на профилактични прегледи на продавачите (1933–1935);

отмяната на постановление за глоби, вноса на стоки от Германия и др. (1938–1940);
определянето на цените на стоките и процента на печалбата и др. (1938–1941).
Писма до МТПТ и кмета на София за: определяне на работното време на тър-
говските заведения (1928–1934); определяне и модернизиране на пазарните места,
премахване на амбулантната търговия и др. (1928–1940).
Проектоустави на търговски организации (Б.д.).
Правилник за управление на фонд „Софийски търговски дом“ (1935).
„Жак Елиас“ АД – София

Ф. 650К, 1 оп., 22 а.е., 0,50 л.м., 1935–1947 г.
Основано на 20 дек. 1935 г. с предмет на дейност представителство на местни

индустриални предприятия. Закрито през 1951 г. по силата на Закона за ликвидиране на
Протоколни книги на УС (1935–1947).

Преписки със Софийския градски данъчен началник, БТБ, клиенти и др. за:
ремонта на апартамента на дружеството и договора за наем (1938–1947); увелича-
ването на капитала на дружеството (1941–1947); връщането на ценности, конфис-
кувани по силата на антиеврейските закони (1945); продажбата на готови стоки
(1936–1939) и др.
Извлечения от счетоводни книги (1947).
„Любомир Генов“ АД – София

Ф. 661К, 1 оп., 13 а.е., 0,30 л.м., 1941–1953 г.
Основано на 15 дек. 1941 г. с предмет на дейност внос, износ, търговия и предста-

вителство. Обявено в ликвидация на 3 ноем. 1948 г.
Книги: на УС (1941–1948); главна (1948–1953); за заповедите (1948–1950);

спомагателна (1946–1952); за инвентара и балансите (1943–1952).
Съдебна преписка за вземания на дружеството от различни предприятия
(1946–1948).
Преписки с МВТ, БНБ, МФ и др.: по финансови въпроси (1941–1952); за лик-
видацията на дружеството (1948–1949); за възобновяването на суми (1950–1951).
Операционни бележки (1949–1952).
220
ООД „Филекспорт“ – София

Ф. 768К, 1 оп., 17 а.е., 0,40 л.м., 1945–1948 г.
Основано на 29 май 1945 г. с предмет на дейност снабдяване на копринената индус-

трия със сурови материали, износ на готова продукция и отпадъци, доставка на различни
помощни материали за всички видове индустрия, машини и машинни части. След нацио-
нализацията в края на 1947 г. прекратява дейността си.
Договор за образуване на предприятието (1945).

Протоколи и доклади от заседанията на УС и от общите събрания (1945–1948).
Преписки МТПТ, Главното комисарство по снабдяването и фирми за: имотното
състояние на дружеството (1945–1948); износа на фризон и кайнар (1945–1946);
доставката на материали от Швейцария (1945–1948).
Книги – главна, инвентарна и партидна (1945–1947).
АД „О бон гу“ – София

Ф. 780К, 1 оп., 16 а.е., 0,50 л.м., 1935–1948 г.
Вж. и Ф. 598
Основано на 25 март 1935 г. с предмет на дейност търговия с разни видове стоки,

дамска и мъжка конфекция и текстилна индустрия. На 8 окт. 1942 г. дружеството става
собственост на държавата. След национализацията от 23 дек. 1947 г. става Държавна
тъкачна фабрика „О бон гу“.
Устав (1935).
Преписки с МТПТ и Главното комисарство по снабдяването за: учредяването
и регистрацията на фирмата (1935–1945); снабдяването с готова продукция и ма-
териали (1946–1948).
Декларации: до Столичното комисарство по снабдяването и КСВТИ за произ-
водството (1947); и актове за ревизии от Градското акцизно управление (1945–1946)
и др.
Месечни и годишни сведения за индустрията (1947).
Книги: главна (1945–1946); инвентарна (1935–1947); за работниците (1944).
221
Франко-българско АД „Филтис“ – София

Ф. 783К, 1 оп., 147 а.е., 3,00 л.м., 1936–1951 г.
Вж. и Ф. 584
Основано на 10 септ. 1935 г. с предмет на дейност индустрия и търговия. През

1951 г. слято с ДИП „Тина Киркова“ – София.
Окръжни на МИЗ и КСБПИ за производството на памучни и копринени тъкани

(1944–1948).
Устав (1936).
Протоколи: на УС и ПС (1943–1947); от общи годишни събрания (1942–1946);
на профкомитета при фабриката в Казанлък (1946–1947).
Правилници за вътрешния ред (1946–1947).
Сведения за: състоянието и дейността на дружеството (1942–1947); производ-
ствената дейност, броя на работниците и др. (1938–1947).
Описи на движимото имущество, суровите и спомагателните материали, ма-
шинните части и др. на фабриките на дружеството (1938–1947).
Преписки с МТПТ, МЗДИ и други министерства, БНБ, БЗКБ и други банки,
АД „Филекспорт“, Главния народен обвинител, ДИО „Вълнена индустрия“, дру-
жествената фабрика в Казанлък и др. за: отчуждаването на място на дружеството в
Казанлък (1937); завеждането на дело за кражба на копринени платове (1943–1947);
гражданската мобилизация (1936–1945); вноса на машинни части и износа на
готови стоки (1942–1945); снабдяването с въглища на Държавни мини „Перник“
(1944–1945); производството (1944–1948); разпределянето на готовата продукция
(1946–1947); износа на греж за СССР (1945); вписването в книгата на акционерите на
притежаваните от тях акции (1944–1945); приложението на Закона за конфискуване
на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти (1946–1947); дейността
(1944–1948); национализацията на „Филтис“ (1948–1951).
Декларации: годишни и месечни за производството (1938–1946); за вноса на
стоки от Германия и Италия (1942–1943).
Книги: главни (1944–1947); партидни (1942–1944); инвентарна (1943–1947);
за: акционерите (1944–1947); материалите (1936–1937); готовата продукция
(1936–1944); недвижимите имоти и движимото имущество на дружеството (1946);
магазина „Леге“ (1942–1943) и др.
Баланси на дружеството (1936–1945).
„Аспарух“ АД – София
Ф. 1056К, 1 оп., 26 а.е., 0,32 л.м., 1919–1950 г.
Вж. и Ф. 1301К
Основано на 14 септ. 1933 г. с предмет на дейност търговско представителство на
222
чуждестранни и местни фабрики и фирми, тръжни доставки и др. На 20 септ. 1945 г. се

преобразува в „Аспарух“ ООД. Ликвидирано на 1 септ. 1953 г.
Устав (1933).
Протоколи: учредителен (1933); от общи годишни събрания (1935–1945); от
заседания на УС (1933–1937).
Доклади от извършени проверки от Софийското градско данъчно управление
(1940–1946).
Постановление на Софийското градско данъчно управление за неплатен да-
нък–оборот (1939–1942).
Писма от дружеството до МВРНЗ и Софийското браншово сдружение на
търговските представители със списъци на членовете на УС, ПС и заемащите
ръководни длъжности (1938).
Акции (1933).
Баланси (1935–1944).
Декларации: данъчни (1936); за вносни стоки (1935).
Каталози на жп вагони (Б.д.).
Лични документи на Жак Барух (1919–1943).
„Д. А. Буров и Сие“ АД – Русе, клон София

Ф. 1138К, 1 оп., 17 а.е., 0,20 л.м., 1946–1948 г.
Основано през 1946 г. в Русе. Същата година е открит и клонът в София. Предметът
му на дейност е търговия, представителство, внос и износ. Клонът в София е закрит
през 1948 г.

Удостоверения и разрешителни за търговия (1946–1947).
Писма от търговски фирми в Холандия, Дания, Португалия и др. за внос на
стоки и машини (1946–1948).
Преписки с Българското аптекарско дружество – София и белгийска търговска
фирма за доставката на медикаменти (1948) и по финансови въпроси (1946–1948).
Групов фонд „Търговски предприятия в София“

Ф. 1301К, 1 оп., 361 а.е., 8,00 л.м., 1928–1957 г.
„Арда“ АД – София; „Аспарух“ АД – София (Вж. и Ф. 1056К);„Астра“ АД –
223
София;„Аутоимпорт“ АД – София; „Аутолоид“ АД – София;„Бистра“ АД – София;

„Балканекспорт“ АД – София; „Балканска търговия“ АД – София; „Балкан – ханза“
АД – София; „Буба“ АД – София; „Булграф“ АД – София; „България“ АД – София; „Вик-
тория–Берлин“ АД – София; „Горска промишленост“ АД – София; „Добри Т. Кършев“
АД – София; „Доспей“ АД – София; „Дунав“ АД – София; „Електрома“ АД – София;
„Зора“ АД – София; „Зърно“ АД – София; „ИАКА“ АД – София; „Имобиляра“ АД – София;
„Комаг“ АД – София; „Купим“ АД – София; „Мерге“ АД – София; „Нафтол“ АД – София;
„Персам“ АД – София; „Петрома“ АД – София; „Плод“ АД – София; „Подбел“ АД –
София; „Пролет“ АД – София; „Реколта“ АД – София; „Размяна“ АД – София; „Спехи
Момерин“ АД – София; „Съединени тютюневи фирми“ АД – клон София; „Трансбалкания“
АД – София; „Универсал“ АД – София; „Хр. Ив. Дикчиков“ АД – София; „Хр. Стоев“ АД –
София; „Чеган“ АД – София; „Я. Цветанов“ АД – София; „Айзен импорт“ ООД – София;
„Алпид“ ООД – София; „Аутол“ ООД – София; „Балкански орех“ ООД – София; „Бистра“
ООД – София; „Брекара“ ООД – София; „Братя Ат. Стоянови“ ООД – София; „Вардар“
ООД – София; „Велев“ ООД – София; „Витоша“ ООД – София; „Владимир Вас. Лазаров“
ООД – София; „Геобор“ ООД – София; „Грес“ ООД – София; „Добруджа“ ООД – София;
„Дрога“ ООД – София; „Дунав“ ООД – София; „Елка“ ООД – София; „Ескимос“ ООД –
София; „Златна Панега“ ООД – София; „Зограф–филм“ ООД – София; „Идеал филм“
ООД – София; „Изкуство“ ООД – София; „Изола“ ООД – София; „Йотко“ ООД – София;
„Кованджиев и Ковачев“ ООД – София; „Компас“ ООД – София; „Кръстев и Велеви“
ООД – София; „Марица Импекс“ ООД – София; „Моска П. Караминчев“ ООД – София;
„Нафтома“ ООД – София; „Николов Матеев“ ООД – София; „Н. Йотов и Сие“ ООД –
София; „Оборище“ ООД – София; „Огоста“ ООД – София; „Памид“ ООД – София; „Па-
нега“ ООД – София; „Пандазиев–Тумбев“ ООД – София; „Петролнафт“ ООД – София;
„Пирин“ ООД – София; „Платина“ ООД – София; „Преса“ ООД – София; „Приста“
ООД – София; „Прогрес“ ООД – София; „Сапро“ ООД – София; „Сахима“ ООД– Со-
фия; „Славовица“ ООД – София; „Солидарност“ ООД – София; „Стратег“ ООД –
София;„Стъкло“ ООД – София; „Трифолиум“ ООД – София; „Хермес“ ООД – София;
„Химотехника“ ООД – София (Вж. и Ф. 682К); „Шапиро“ ООД – София; „Шопов и Сие
Чакъров“ ООД – София; „К. Темелков &“ СД – София; „Ангел и Ст. Петрови“ СД – София
; „Братя Иван и Анани Александрови“ СД – София; „Братя Касърови и Сие“ СД – София;
„Братя Саркисян“ СД – София; „Вардар“ СД – София; „Гр. Дойчинов и Мих. Апостолов“
СД – София; „Йордан Стоянов и Синове“ СД – София; „Никола Пушлеков и Сие“ СД –
София; „Петко Кобиларов“ СД – София; „Петър Милушев и Сие“ СД – София; „Подем“
СД – София; „Р. Биджерано и Д. Тр. Танев“ СД – София; „Сигма“ СД – София; „Синове
Васил Русев“ СД – София; „Стефан Савов и Евтим Беряков“ СД – София; „Успех“ СД –
София; „Дупнишки тютюн“ Командитно дружество – София; „Адолф Вайнщаин“ ЕФ –
София; „Александър Вл. Манев“ ЕФ – София; „Асен Димитров Ваклинов“ ЕФ – София;
„Балкан–Лоид и Н. Б. Конортов“ ЕФ – София; „Борис Александров Божилов“ ЕФ – София;
„Борис Стефанов Тодоров“ ЕФ – София; „Бруно Суплит“ ЕФ – София; „Васил Арнаудов“
ЕФ – София; „Васил Иванов“ ЕФ – София; „Данаил Маир Аройо“ ЕФ – София; „Иван
Трифонов Марковски“ ЕФ – София; „Фридрих Густав Лундберг“ ЕФ – София; „Цветанка
Петрова Димитрова“ ЕФ – София.
Устав и протокол за ликвидиране на дружество „Купим“ (1936, 1949).

Договор за образуване на ООД „Марица – Импекс“ със списък на членовете,
основатели на дружеството (1943).
224
Заявления до кмета на София за оценка на сгради, определяне на данъци и

др. (1928–1939).
Протоколи от общи годишни събрания (1942–1947).
Преписки с МВРНЗ, Държавното санитарно аптечно предприятие, кредитни
кооперации, банки, чужди фирми, адвокати и кредитори за: ликвидацията на друже-
ство „Булграф“ (1938); закупуването и износа за Германия на плодове и зеленчуци
(1939); уреждането на сметки (1939–1947); култивирането на лечебни растения
(1947–1949); участието в Пловдивския панаир (1953–1955); вноса и износа на
стоки (1954–1955).
Книги: инвентарни (1936–1952); главни (1940–1949); спомагателна (1945–
1947); ревизионна (1944).
Доклади от данъчни проверки (1947–1949).
Списък на филмите, предадени от ООД „Идеал филм“ на фондация „Българско
дело“ (1947–1957).
Баланси и ревизионни актове (1946–1951).
Отчет на УС на „Софийско топливо – снабдителна централа „Средец“ ООД
(1943).
Кооперативно потребително дружество „Братство“ – Пирдоп

Ф. 1339К, 1 оп., 17 а.е., 0,40 л.м., 1917–1946 г.
Вж. и Ф. 1381К, Ф. 1916
Основано през 1917 г. с цел доставка и снабдяване на членовете на дружеството

с евтини доброкачествени стоки. През 1946 г. преобразувано в Потребителна коопера-
ция – Пирдоп.
Окръжни и писма от БЗКБ по статистическата отчетност (1922).

Устав (1917).
Протоколи от извършени ревизии с приложени баланси, списъци на дебитори,
вложители и др. (1921–1946).
Писма от Кооперация „Напред“ – Пловдив и др. по изкупуването и пласмента
на млечни продукти (1922).
225
СД „Братя Боеви“ – София

Ф. 63К, 1 оп., 15 а.е., 0,40 л.м., 1941–1945 г.
„Печатар“ ООД – София

Ф. 72К, 2 оп., 18 а.е., 0,70 л.м., 1942–1952 г.
Стокова борса – София

Ф. 114К, 1 оп., 57 а.е., 0,60 л.м., 1926–1948 г.
Търговска фирма „Таквор Такворян“ – София

Ф. 185К, 2 оп., 275 а.е., 4,00 л.м., 1930–1943 г.
„Химикомерс“ ООД – София

Ф. 373К, 1 оп., 9 а.е., 0,15 л.м., 1943–1947 г.
Континентално презморско вносно-износно ООД „Тракийски лойд“ –

София
Ф. 464К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1947 г.
АД „Цончо С. Цончев“ – София

Ф. 561К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1939–1948 г.
ООД „Делта“ – София

Ф. 643К, 2 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1938–1944 г.
„Българско дружество за износ на земеделски произведения“ АД – София

Ф. 655К, 1 оп., 4 а.е., 0,15 л.м., 1934–1935 г.
„Момчил Я. Куцаров“ ЕФ – София

Ф. 658К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1950–1951 г.
„Фурия“ АД – София
Ф. 660К, 1 оп., 8 а.е., 0,30 л.м., 1942–1947 г.
226
„Яйце плодекспорт“ АД – София

Ф. 662К, 1 оп., 14 а.е., 0,30 л.м., 1941–1946 г.
„Васил Касабов“АД – София

Ф. 663К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1946–1951 г.
„Балканика“ АД – София
Ф. 664К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1946–1952 г.
„Егейско море“ АД – София

Ф. 665К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1944–1952 г.
„Трансдонау“ АД – София
Ф. 666К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1942–1951 г.
„Континентално железарско“ АД – София

Ф. 667К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1936–1952 г.
„Моторекс“ АД – София
Ф. 668К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1943–1948 г.
„Селянин“ ООД – София

Ф. 672К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1942–1944 г.
„Славяния“ ООД – София

Ф. 673К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1945–1951 г.
„Международен надзор“ АД – София

Ф. 675К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1941–1951 г.
„Нека“ ООД – София

Ф. 676К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1946–1949 г.
„Св. Трифон и лозарска къща“ ООД – София

Ф. 677К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1944 г.
227
„Джебел“ АД – София
Ф. 680К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1936–1951 г.
„Жел“ АД – София
Ф. 681К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1936–1950 г.
„Химотехника“ ООД – София

Ф. 682К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1946–1951 г.
Вж. и Ф. 1301К
„Щърково“ ООД – София

Ф. 683К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1946–1947 г.
„Терацо“ СД – София
Ф. 684К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1930–1932 г.
„Ангел Качев“ (Кънчев) ЕФ – София

Ф. 685К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1944 –1951 г.
„София – филм“ ООД – София

Ф. 686К, 1 оп., 8 а.е., 0,30 л.м., 1942–1951 г.
„Достаг“ АД – София
Ф. 687К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1941–1952 г.
„Иван Кръстев“ ООД – София

Ф. 688К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1947–1953 г.
„Балкан – скин – компани“ – София

Ф. 689К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1948–1950 г.
„Автобрак“ ООД – София

Ф. 690К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1948–1951 г.
„Г. Д. Примов“ АД – София

Ф. 691К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1935–1949 г.
228
„Колона“ АД – София
Ф. 692К, 1 оп., 7 а.е., 0,30 л.м., 1940–1953 г.
„Идра“ АД – София
Ф. 694К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1942–1949 г.
„Фивибо“ ООД – София

Ф. 695К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1944–1948 г.
„Шипкар“ АД – София
Ф. 696К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1941–1948 г.
„Юлия“ ООД – София

Ф. 697К, 1 оп., 1 а.е., 0,10 л.м., 1943–1949 г.
Безименно АД „Театър Одеон“ – София

Ф. 698К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1936–1946 г.
„Родина“ ООД – София

Ф. 700К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1946–1950 г.
„Монтана“ Командитно дружество – София

Ф. 703К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1944–1948 г.
„Измир“ ООД – София

Ф. 704К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1945–1946 г.
„Монблан“ ООД – София

Ф. 705К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1944–1950 г.
„Триглав“ ООД – София

Ф. 706К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1946–1947 г.
„Франц Хавел“ АД – София

Ф. 707К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1944–1951 г.
229
„Калофер“ ООД – София

Ф. 709К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1946–1948 г.
„Инкад“ ООД – София

Ф. 711К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1943–1948 г.
„Вардар“ СД – София
Ф. 712К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1945–1947 г.
„Анелин“ АД – София
Ф. 715К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1947–1952 г.
„Агрекс“ ООД – София

Ф. 716К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1945–1947 г.
„Антар“ ООД – София

Ф. 717К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1941–1946 г.
„Америка“ АД – София
Ф. 718К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1928–1953 г.
Дружество за електрическо осветление – София

Ф. 719К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1928–1945 г.
„Георги Кринчев“ ООД – София

Ф. 720К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1946–1950 г.
„Балкансоф“ СД – София
Ф. 721К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1942–1949 г.
„Вита“ ООД – София

Ф. 722К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1942–1943 г.
„Алпа“ ООД – София

Ф. 723К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1942–1948 г.
230
„Българско рако“АД – София

Ф. 724К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1944–1952 г.
„Бетон“ АД – София
Ф. 725К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1938–1942 г.
„Бано“ ООД – София

Ф. 726К, 1 оп., 3 а.е., 0,15 л.м., 1944–1948 г.
„България“ АД – София
Ф. 727К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1943–1952 г.
„Ика“ ООД – София

Ф. 728К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1947–1949 г.
„Комерсо Хин“ ООД – София

Ф. 730К, 1 оп., 2 а.е., 0, 10 л.м., 1946–1947 г.
ООД „Грозд“ – София

Ф. 731К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1945–1948 г.
„Верлен“ СД – София
Ф. 732К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1943–1948 г.
„Зюдост Хандел“ ООД – София

Ф. 733К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1943 г.
Командитно дружество „Стоян Бейков и Сие“ – София

Ф. 735К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1943–1949 г.
„Коопстро“ ООД – София

Ф. 736К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1945–1948 г.
„Цанко В. Даалов“ ООД – София

Ф. 764К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1929–1944 г.
231
АД „Вегра“ – София
Ф. 894К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1942–1947 г.
АД „Братя Бертолоти“ – София

Ф. 895К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1935–1946 г.
„Медитеранеа“ ООД – София

Ф. 897К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1941–1947 г.
„Скандия“ ООД – София

Ф. 898К, 1 оп., 4 а.е., 0,15 л.м., 1945–1947 г.
ЕФ „Спирала“ – София
Ф. 899К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1947–1948 г.
ООД „Електрострой“ – София

Ф. 919К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1945–1947 г.
„Йончо Берберов“ – София

Ф. 953К, 1 оп., 22 а.е., 0,40 л.м., 1933–1944 г.
Софийска фондова борса

Ф. 1057К, 1 оп., 16 а.е., 0,50 л.м., 1921–1943 г.
АД „Изгрев“ – София
Ф. 1064К, 1 оп., 14 а.е., 0,40 л.м., 1932–1948 г.
ООД „Мусала“ – София

Ф. 1241К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1945–1953 г.
Потребителна кооперация – Пирдоп

Ф. 1381К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1917–1936 г.
Вж. и Ф. 1339К, Ф. 1916
232
Х. ФИНАНСИ
Софийско окръжно финансово управление

Ф. 1330К, 1 оп., 53 а.е., 1,00 л.м., 1884–1911 г.
Със създаването на МФ (Указ № 23 от 4 авг. 1879 г.) България е разделена на четири

финансови окръга, а управлението им е поверено на окръжните управители. Структурата
на окръжните финансови управления е утвърдена с Указ № 226 от 15 окт. 1879 г.
Окръжни на МФ и Софийското окръжно управление по определянето и съ-

бирането на данъци и налози (1893), за изплащането на пенсиите за инвалидност,
поборничество и др. (1895–1898).
Заповеди на софийския окръжен управител за: дейността и личния състав на
Софийското окръжно финансово управление; насърчаване разкриването на контра-
бандната търговия с тютюн; издаването на патенти на производители и търговци на
алкохол и тютюн; отбиването на пътната повинност с работа по жп линията София –
Перник; разпродажбата на държавни маломерни и малодоходни недвижими имоти;
забраната на лова на сърни на Витоша и на риболова; издаването на разрешителни
за експлоатацията на находищата от медна, желязна и стипцова руда, каменни въг-
лища, каменна сол и добива на злато; наказанията и мерките по предотвратяването
и разпространението на фалшиви монети; определянето размера на частни имоти,
влизащи в общинските пасища; цената на отчуждените частни имоти; отмяната и
насрочването на публични търгове за общински места; разделянето на земята на
категории и определянето на поземления данък; комисиите, определящи военния
данък и др. (1893–1911).
Преписки с МФ, МВРИ, Софийската окръжна постоянна комисия, околийски
началници, общински кметове и др. за: продажбата на държавни имоти (1884–1896);
построяването на черква в с. Княжево (1884); раздаването на държавни земи на
поборници и издаването на удостоверения за записването на имотите в емлячните
регистри (1892–1898); отчуждаването на имоти (1893–1895); отдаването под наем
на държавни имоти, земи и пасища (1885–1893); застраховката на държавни имоти с
приложени планове (1888–1897); събирането на данъци (1892–1908); отчуждаването
на земи за каменовъглените мини в с. Перник с приложени укази, доклади, свиде-
телства за собственост на имоти, протоколи за стойността на имотите, списъци на
лицата с отчуждени имоти, актове за покупко-продажба, планове на отчуждените
имоти и др. (1893–1894); за отчуждаването на частни имоти за държавни цели –
княжески конюшни, Софийска девическа гимназия, платформа в Софийската га-
рова станция, построяването на шосето София – Държавни мини „Перник“ и др.
(1893–1895); продажбата на търг на държавно имущество в селищата от окръга
(1892–1895); личния състав (1884–1889).
Планове и скици на: сгради от Александровска болница; сградата на МВР;
Софийската гара; полицейска казарма; конюшня; телеграфо-пощенска станция;
233
Околийското управление в Орхание; сградата на Софийския артилерийски арсенал;

сграда в Княжеската ботаническа градина; статистическото бюро и черква към него;
Софийската държавна печатница; разширение на Княжеския дворец; сграда на
казарма в с. Перник; княжески манеж; цветарника при Висшето училище в София;
пътя София – Държавни мини „Перник“; сградата на занаятчийското училище в с.
Княжево (1896); Девическия пансион в София (1892–1898) и др.
Описи на движимото имущество на Софийската девическа гимназия (1888).
Сметки за пътни и дневни пари, оправдателни документи във връзка с проуч-
ването на терена и строежа на жп линията Цариброд – Вакарел (1884).
Актове от извършени ревизии (1895–1903).
Ведомости: поименни на лицата, подлежащи на патентово даждие (1892); за
заплатите на служителите (1885–1905).
Данъчни управления
4 ф., 7 оп., 1274 а.е., 11,88 л.м., 1906–1953 г.
Подчинени на МФ. Организират и контролират събирането на данъците, таксите

и други държавни вземания в съответния регион.
Данъчно управление – Ихтиман

Ф. 1221К, 1 оп., 35 а.е., 0,80 л.м., 1934–1944 г.
Вж. и Ф. 1144
Софийско градско данъчно управление

Ф. 740К, 4 оп., 882 а.е., 3,42 л.м., 1911–1953 г.
Околийско данъчно управление – София

Ф. 1207К, 1 оп., 314 а.е., 7,50 л.м., 1906–1915 г.
Софийско областно данъчно управление

Ф. 1450К, 1 оп., 43 а.е., 0,16 л.м., 1937–1950 г.
Окръжни на МФ по дейността – Ф. 1221К (1934–1944).

Заповедни книги на Данъчното управление в Ихтиман (1938–1940).
Доклади от извършени проверки на АД и ООД по прилагането на Наредба-
та-закон за данъка върху приходите, гербовия налог, засилването на държавните
приходи, търговските книги и др. – Ф. 740К, 1450К (1937–1952).
Декларации от АД и ООД по Закона за еднократния данък върху имуществата,
234
данъка върху военновременните печалби и данъка върху общия доход с приложени

баланси – Ф. 740К, 1450К (1942–1951).
Досиета на АД, СД и ООД по облагането им с данъци върху оборота, едно-
кратния данък върху имуществата, военновременните печалби и др. – Ф. 740К
(1911–1953).
Книги на Околийското данъчно управление – София: основни данъчни на
селата в околията (1906–1915); партидни на данъкоплатците от селата в околията
(1911–1943).
Българска народна банка – Софийски централен клон

Ф. 379К, 4 оп., 2564 а.е., 14,90 л.м., 1890–1950 г.
Съществува от основаването на БНБ през 1879 г.
Окръжни на ЦУ на БНБ по дейността (1932–1944).

Заповеди на: ЦУ на БНБ по дейността и вътрешния ред на банките (1931–1945);
Софийския централен клон по дейността (1914–1945), за назначения и уволнения
(1936–1941).
Протоколна книга и протоколи на: банките, участници в Уравнителната камара
(1924–1948); Сконтовия комитет (1946–1947).
Отчетни доклади за годишното приключване на клона за периода 1939–1941 г.
(1940–1942).
Годишни сведения за загубите и печалбите за периода 1938–1940 (1939–1941).
Преписки с ЦУ на БНБ за: регламентирането на отношенията с Райхсбанк
(1933–1944); нарежданията по лихвени сметки, чужда валута и клирингови сметки
(1933–1949); задълженията към английски банки и вложители (1941).
Докладни записки от служители в Счетоводното отделение по дейността му
(1936–1942).
Акции на акционерни дружества, кооперации и др. (1890–1947).
Акредитив на МВ (1942–1948).
Депозити (1945–1946).
Проучвания по сметките на страните-кореспонденти във връзка със заемания
и задължения към кореспондентите в странство (1945–1946).
Извлечения: от сметки и потвържденията им от чуждестранни банки на смет-
ки в американски долари при ББК (1940–1948); и уравнения по сметки „странни
кореспонденти“ при ББК (1940–1943).
Описи на: лихвите по сметките на държавното съкровище за първото полу-
годие на 1935 и 1936 г. (1935–1936); съкровищните бонове на Германския райх,
депозирани в Райхсбанк по сметката на БНБ [1941]; американски фирми и банки,
клиенти на Софийския клон (1941).
235
Регистри: падежник на ценни книжа (1945); монетар (1944–1947); „Странни

кореспонденти“ (1938–1947); на кредиторни сметки – чужда валута (1938–1939);
клиринги (1941–1944); за аванси срещу залози на ценни книжа и злато (1939–1947).
Досиета: кредитни (1909–1948); от голямата компенсационна сделка на тютюни
с Германия (1935); с контролни рапорти за определени кредити на дружества, банки
и частни лица (1937–1947); информационни за определяне кредити на дружества,
банки и частни лица (1912–1947).
Договори за дадени под наем касетки в публичния трезор (1940–1944).
Списъци: на служители в „Счетоводното отделение“ (1936–1950); на реклама-
ции на българи, преселници от Северна и Южна Добруджа по Крайовската спогодба
от 1941 г.; по румънски държавни заеми (1941–1943).
Годишен баланс (1942).
Книги: контролно-финансова (1933); хранилищни главни – за удостоверения
за гаранции, депо и аванси (1931–1949); за еврейско депо (1942–1943).
Клонове на Българска народна банка

2 ф., 2 оп., 41 а.е., 0,60 л.м., 1926–1944 г.
Кредитират краткосрочно и дългосрочно предприятия, индустриалци и търговци,

отпускат заеми на общините и др.
Българска народна банка – клон Ботевград

Ф. 991К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1926–1944 г.
Вж. и Ф. 958
Открит през 1907 г.
Българска народна банка – клон с. Годеч

Ф. 983К, 1 оп., 33 а.е., 0,40 л.м., 1936–1944 г.
Вж. и Ф. 950
Отчети на: Ботевградската агентура на БНБ (1938–1942); кооперации от Го-

дечки регион (1939–1944).
Таблица и протоколи за преоценка на недвижими имоти на Орханийската
агентура на БНБ (1926).
Кредитни досиета на кооперации в Годечки регион (1938–1944).
Ревизионни актове на БНБ – клон с. Годеч (1936–1944).
Протоколи на УС на БЗКБ – клон Цариброд – Ф. 983К (1943).
236
Банка „Български кредит“ – клон София

Ф. 986К, 1 оп., 1045 а.е., 62,00 л.м., 1930–1949 г.
Основана през 1934 г. Кредитира търговски и индустриални предприятия и част

от вносно-износната търговия. Национализирана през 1947 г., а от началото на 1948 г.
се влива в БНБ.
Окръжни на ЦУ на ББК (1934–1947).

Протоколна книга и протоколи: от заседания на Дирекционния съвет при ЦУ
на ББК (1944); на Комитета при Софийския клон за разрешените и ревизираните
кредити от компенсация (1939–1946).
Годишни отчети (Б.д.).
Списъци на: акционерите, близките им и национализираните предприятия
(1947–1948); откритите от ББК акредитиви в Румъния, Италия и др., по които е
имало остатъци (1945–1946).
Преписки с български и чуждестранни банки и фирми, СТИК, Комисарството
по еврейските въпроси, Софийското градско данъчно управление и др. за: откри-
ване и увеличаване на кредитите на дружества, фирми и частни лица (1930–1938);
изплатени акредитиви (1941–1943); откриване на акредитиви, покупка на валута и
търговия с чужди платежни средства (1934–1947); сключване на компенсационни
сделки (1938), деблокирани суми, внесени от лица с еврейски произход (1943–1944);
заподозрени дружества по Закона за конфискуване на имуществото, придобито
чрез спекула (1947); блокиране на влоговете на собственици на национализирани
предприятия и членове на семействата им с приложени списъци (1947).
Книги: главни (1941–1949); провизионни за гаранционните сметки (1941–
1947); партидни (1940–1946); застрахователна на всички фирми за заложени тю-
тюн и стока (1944); на: еврейските сметки (1946–1947); дебиторите (1941–1947);
за: залогодателите (1945–1946); заложените стоки (1940–1947); заемните полици
(1941–1947); депозантите и залогодателите на ценности (1938–1947); сконтира-
ните полици (1941–1947); българските преводи (1943–1947); преходните сметки
(1941–1947); срочните сметки (1946–1947); кредиторните статистически сметки
(1941–1947); акредитивите и дебиторите по акредитивите (1931–1936); влоговете за
гаранции и акредитивите в чужда валута (1947); текущите дебиторни и блокираните
сметки в чужда валута (1935–1936); текущите сметки на дебитори и кредитори в
чужда валута (1936); текущите кредиторни сметки в чужда валута (1939–1943);
преводите (1940); ипотеките, цесиите и сконтираните полици (регистър на корес-
пондентските сметки с клонове) (1940–1943); длъжниците по гаранции (1941–1942);
седантите и платците (1941–1947); внесените, получените и продадените облигации
(1941–1943); текущите дебитори (1941–1945); протестираните полици (1940–1948);
депозираните и блокираните портфейли при БНБ за разни гаранции (1941–1945);
цесионерите (1941–1944); търговските влогове (1940–1947); еврейските търговски
влогове (1941–1945); спестовните влогове (1941–1944); кореспондентските сметки
на клоновете (1942–1944); операциите на Уравнителната камара (1942–1947).
237
Регистри на: отчетите и инкасираните купони (1939–1941); дневните постъп-

ления на ценни книжа (1940–1946); безлихвените партиди (1941–1946); чуждите
банки и кореспонденти (1941–1946); обезпечаването на отпуснатите заеми на
фирми и частни лица (1943–1947); лицата, участвали в Заема на свободата (1945);
преводите и чековете за изплащане (1947); българските и чуждите банки (1946);
другите клонове (1947).
Полски клиринги (1937–1939).
Ведомости: за залогопазителите при банката и внесените данъци (1946); на
кореспондентите в чужбина и провизионни (1946).
Молби от граждани за деклариране на имущество съгласно Закона за конфис-
куване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти (1946).
Бордера и преводни писма за превеждане на суми от американска банка за
издръжка на граждани в България (1946–1947).
Досиета на АД, СД, ООД и частни фирми (1937–1947).
Разписки за депозирани ценности от вложители с еврейски произход (1942).
Декларации за получени ценности от лица с еврейски произход (1944–1945).
Сведения за авоарите в чужда валута (1946–1947).
Проектобюджет за 1947 г. [1946].
Баланси: годишни и шестмесечни (1940–1946).
Доклади от извършени ревизии и ревизионни актове на клоновете на банката
(1940–1947).
Циркулярни писма на Съединените български банки (1930–1934).
Тарифи и спесименти на Гръцката национална банка (1939–1947).
Българска земеделска и кооперативна банка – клон София

Ф. 381К, 2 оп., 842 а.е., 7,60 л.м., 1899–1947 г.
Вж. и Ф. 456
Основана с Наредба-закон през 1934 г. чрез сливането на БЗБ и БЦКБ. Разкрива

клонове във всички областни и околийски центрове, които: кредитират земеделските
стопани, селските всестранни кооперации, трудово-горските производителни коопера-
ции, винаро-лозарските и тютюнопроизводителните кооперации, водните синдикати,
районните кооперативни съюзи и др.; извършват влогонабирателна дейност; организират
изкупуването и търговията с тютюн, производството и търговията с розово масло,
доставянето на селскостопански машини, препарати и др. Прекратява съществуването
си по силата на Закона за национализация на банките (1947), като активите и пасивите
ѝ преминават към БНБ.
Окръжни и наредби на ЦУ на БЗКБ по дейността на клоновете (1935–1943).

Извадки от Правилника за разпределение на работата и вътрешния ред в клона
(Б.д.).
238
Протоколи от: заседания на УС на БЗБ и БЗКБ (1904–1944); годишно събра-

ние във връзка със сливането на Еврейското кооперативно сдружение „Тошевим“
с Популярна банка „Витоша“ (1941).
Договори, писма, протоколи и др. по отпускането на заеми от клона на банката
(1935–1947).
Отчети: годишни на клона на банката (1928–1943); на УС на Еврейската
кооперативна банка „Шалом“ – Дупнишка околия за 1938 г. (1939); и баланси на
Първа българска кооперативна машинна фабрика и металолеярна „Вулкан“ (1942).
Списъци на: кредитираните от клона кооперативни сдружения; членовете на
популярните банки в района на клона (1940).
Преписки с ЦУ на БЗКБ, Софийското околийско управление, МВРНЗ, Дирек-
цията за закупуване и износ на храни, РКС и др. за: упражняването на бюджета на
Софийската земеделска каса и Софийския клон на БЗБ (1899–1905); утвърждаването
на членове на УС и КС на кредитни кооперации и популярни банки (1943); проуч-
ването на политическата принадлежност на членове на УС и КС на кооперативни
сдружения (1938–1943); избирането на членове за СТИК (1936–1937); назначаването
на д-р Георги Липев за представител на ОСБЗК в Германия (1938); утвърждаването
и изменението на устави и контролирането на дейността на кредитни и потреби-
телни кооперации (1937–1947); отпускането и погасяването на заеми (1921–1947);
доставката на стоки и машини (1927–1943); определянето на начина на търговия
с розово масло (1934–1935).
Писма от МФ, Дирекция „Държавни влогове“ и ЦУ на БЗКБ за: установяването
на задължения към банката на лица с еврейски произход (1942–1943); порядките
в представителството на ОСБЗК в Александрия (1938).
Доклади за: състоянието и развитието на кредитните и други кооперативни
сдружения (1934–1935); стопанското положение в Софийски регион (1937); про-
изводството и пласирането на тютюна (1941–1942).
Сведения за разрешени и използвани кредити на държавни учреждения и
общини (1939–1943).
Главни книги на активните и пасивните сметки (1943).
Баланси, ревизионни актове, отчети, протоколи и др. на: кредитирани от клона
кредитни кооперации (1936–1947); Горския кооперативен съюз – София (1936–
1940); Съюза на популярните банки – София (1936–1940); Съюза на тютюневите
кооперации и фабрика „Македонка“ (1936–1940); Тютюневия мострен депозит и
стопанството в кв. „Павлово“, София (1940–1946).
Актове за извършени ревизии на банки, кредитни и потребителни кооперации,
взаимоспомагателни каси (1903–1946).
Устави на Българската генерална кооперативна банка (1938), Кооперативното
сдружение за общи доставки на мебели и домакински пособия „България“ (1936).
Анкетно проучване за състоянието и дейността на Занаятчийска професио-
нална кооперативна банка – София (1941).
239
Съединени български банки – София

Ф. 106К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1930–1934 г.
Акционерна банка, образувана през 1930 г. чрез сливането на Франко-българска банка,

Българска банка и Банка за народен кредит. През 1934 г. се влива в ББК.
Протоколи: на УС (1930–1934); на Постоянния комитет (1930–1934); от редовни

и извънредни общи събрания (1931–1934).
Кооперативни банки
8 ф., 12 оп., 255 а.е., 6,15 л.м., 1920–1951 г.
Упражняват кредитна, влогонабирателна и стопанска дейност. Ликвидирани с ПМС

№ 218 от 1951 г. Активите и пасивите им преминават към БНБ.
Банка кооперативен кредит – София

Ф. 531К, 2 оп., 10 а.е., 0,40 л.м., 1943–1951 г.
Еврейска кооперативна банка „Шалом“ – София

Ф. 968К, 1 оп., 21 а.е., 0,30 л.м., 1929–1947 г.
Занаятчийска професионална кооперативна банка – София

Ф. 516К, 2 оп., 48 а.е., 1,30 л.м., 1920–1951 г.
През 1946 г. се обединява с Чиновническа популярна банка – София (Ф. 528К) и заедно
образуват Чиновническа и занаятчийска популярна банка.
Зеленчуко-овощарска кооперативна банка – София

Ф. 518К, 2 оп., 19 а.е., 1,00 л.м., 1933–1949 г.
Основана през 1940 г. През 1946 г. се слива със Софийската популярна банка.
Македонска кооперативна банка – София

Ф. 119К, 1 оп., 55 а.е., 1,00 л.м., 1925–1948 г.
Вж. и Ф. 112, Ф. 114
240
Национална кооперативна банка – София

Ф. 530К, 2 оп., 71 а.е., 1,00 л.м., 1933–1947 г.
Основана през 1932 г. През 1946 г. се обединява с Търговска кооперативна банка и се
влива в Лозенска популярна банка.
Собственишка кооперативна банка – София

Ф. 525К, 1 оп., 9 а.е., 0,35 л.м., 1927–1949 г.
Основана през [1927 г.].
Търговска кооперативна банка – София

Ф. 526К, 1 оп., 22 а.е., 0,80 л.м., 1925–1951 г.
Основана през 1925 г.
Устави – Ф. 119К (1925); Ф. 518К (1938).

Протоколи: на УС (1920–1951); КС (1924–1951), Сконтовия комитет (1928–
1948), Постоянното присъствие (1936–1951) и от общите събрания (1920–1950) на
Еврейската кооперативна банка „Шалом“; заявления и удостоверения за сливане
на Еврейската кооперативна банка „Шалом“ – София с Лозенската популярна
банка – София (1941); ликвидационен за отделянето на бившата банка „Шалом“
от Лозенската популярна банка (1947); на Софийското браншово зеленчуково
сдружение – Ф. 518К (1934–1939).
Заявление за регистрация, протокол от учредително събрание, устав, списък
на членовете, основатели на Еврейската кооперативна банка „Шалом“ (1929).
Отчети: за дейността на банките (1926–1943); на Съюза на популярните
банки – Ф. 530К (1936); на популярни банки в страната – Ф. 530К (1936–1937); за
числения и социалния състав на членовете на Македонската кооперативна банка
през 1942 г. (1943).
Доклади на УС на еврейските кооперативни дружества – банка „Геула“ и По-
пулярна банка „Тошевим“ – София – Ф. 530К (1936).
Списък на член-кооператорите на Еврейската кооперативна банка „Шалом“ с
дяловото им участие (1941).
Преписки с БЗКБ по изготвянето на бюджета на Македонската кооперативна
банка (1940–1941).
Книги: главни (1922–1950); инвентарни – Ф. 516К (1936–1950); Ф. 530К (1933);
контролна – Ф. 119К (1939–1943); за поканите на УС на Търговската кооперативна
банка в София (1942–1948).
Баланси (1941–1950).
241
Популярни банки
33 ф., 42 оп., 950 а.е., 20,38 л.м., 1903–1953 г.
Възникват в началото на ХХ в. с цел да насърчават и организират спестовността и

кредитират членовете си – дребни търговци, занаятчии, чиновници, земеделски стопани.
Извършват и търговски операции и стопански дейности – изкупуване на селскостопански
произведения и снабдяване на населението с различни стоки.Членове са на ОСПБ в София.
След национализацията през 1947 г. продължават да функционират под ръководството
на БНБ. През 1951 г. дейността им е прекратена. От началото на 1952 г. активите и
пасивите им са поети от БНБ, потребителните и всестранните кооперации.
Популярна банка – с. Банкя

Ф. 103К, 1 оп., 26 а.е., 0,20 л.м., 1908–1949 г.
Вж. и Ф. 91
Основана през 1908 г. като Земеделско кооперативно дружество. От 1920 г. се пре-
именува на Популярна банка.
Популярна банка – Ботевград

Ф. 989К, 1 оп., 23 а.е., 0,80 л.м., 1926–1951 г.
Вж. и Ф. 1300К
Популярна банка – с. Видраре

Ф. 924К, 1 оп., 6 а.е., 0,10 л.м., 1938–1943 г.
Популярна банка – Гара Костенец

Ф. 1062К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1927–1944 г.
Вж. и Ф. 1042
Популярна банка – с. Годеч

Ф. 235К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1927–1943 г.
Популярна банка – с. Долна баня

Ф. 866К, 1 оп., 26 а.е., 0,40 л.м., 1924–1944 г.
Вж. и Ф. 2149
Популярна банка – Елин Пелин

Ф. 827К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1928–1943 г.
Вж. и Ф. 642
242
Популярна банка – Етрополе

Ф. 975К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1931–1942 г.
Вж. и Ф. 937
Популярна банка – Златица

Ф. 848К, 1 оп., 126 а.е., 1,60 л.м., 1921–1944 г.
Популярна банка – Ихтиман

Ф. 1174К, 2 оп., 48 а.е., 0,70 л.м., 1911–1944 г.
Популярна банка – с. Княжево

Ф. 967К, 1 оп., 29 а.е., 0,60 л.м., 1925–1943 г.
Вж. и Ф. 961
Популярна банка – с. Орландовци

Ф. 529К, 2 оп., 28 а.е., 0,57 л.м., 1935–1948 г.
Популярна банка – с. Панчарево

Ф. 1232К, 1 оп., 18 а.е., 0,40 л.м., 1935–1943 г.
Популярна банка – Самоков

Ф. 999К, 1 оп., 23 а.е., 0,60 л.м., 1910–1944 г.
Вж. и Ф. 974
Популярна банка – с. Своге

Ф. 936К, 1 оп., 50 а.е., 1,50 л.м., 1923–1940 г.
Вж. и Ф. 826
Популярна банка – с. Слатина

Ф. 1259К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1936–1948 г.
Популярна банка – с. Сливница

Ф. 841К, 1 оп., 118 а.е., 2,00 л.м., 1925–1944 г.
Вж. и Ф. 664
243
Банишорска популярна банка – София

Ф. 118К, 2 оп., 103 а.е., 1,50 л.м., 1927–1944 г.
Вж. и Ф. 112, Ф. 113, Ф. 114
Популярна банка – София

Ф. 517К, 2 оп., 58 а.е., 1,50 л.м., 1903–1953 г.
Лозенска популярна банка – София

Ф. 519К, 2 оп., 55 а.е., 1,50 л.м., 1923–1950 г.
Популярна банка „Ротс“ – София

Ф. 520К, 2 оп., 15 а.е., 0,60 л.м., 1936–1948 г.
Обединена популярна банка – София

Ф. 521К, 1 оп., 7 а.е., 0,31 л.м., 1928–1949 г.
Популярна банка „Тошевим“ – София

Ф. 522К, 1 оп., 1 а.е., 0,10 л.м., 1931–1938 г.
Клементинска популярна банка – София

Ф. 523К, 2 оп., 10 а.е., 0,50 л.м., 1931–1947 г.
Пенсионерска популярна банка – София

Ф. 524К, 2 оп., 12 а.е., 0,50 л.м., 1929–1950 г.
Столична популярна банка „Сердика“ – София

Ф. 527К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1934–1947 г.
Чиновническа популярна банка – София

Ф. 528К, 2 оп., 30 а.е., 0,70 л.м., 1931–1951 г.
През 1946 г. се слива със Занаятчийска професионална кооперативна банка – София
(Ф. 516К) и заедно образуват Чиновническа и занаятчийска популярна банка.
244
Банка на домопритежателите – София

Ф. 533К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1928–1943 г.
Популярна банка „Възраждане“ (Техия) – София

Ф. 969К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1933–1941 г.
Вж. и Ф. 959
Популярна банка „Народен труд“ – София

Ф. 970К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1926–1943 г.
Селска популярна банка – София

Ф. 971К, 1 оп., 10 а.е., 0,30 л.м., 1926–1944 г.
Вж. и Ф. 962
Ючбунарска популярна банка – София

Ф. 972К, 1 оп., 70 а.е., 1,50 л.м., 1921–1944 г.
Вж. и Ф. 963
Домостроителна популярна банка – София

Ф. 974К, 1 оп., 7 а.е., 0,30 л.м., 1932–1944 г.
Окръжни на ОСПБ, Съюза на популярните банки, Съюза на БЦКБ и др. –

Ф. 841К, 848К (1929–1944).
Бюлетин на ОСПБ за членовете на популярните банки – Ф. 972К (1943).
Устави – Ф. 103К, 118К, 866К, 924К, 969К, 972К, 1174К (1908–1940).
Протоколи: учредителни – Ф. 118К, 517К (1903–1927); на: УС (1909–1951), КС
(1924–1950); Постоянни присъствия (1931–1943); Сконтови комитети (1923–1951);
от: годишни събрания (1925–1948); извършени ревизии (1922–1944).
Отчети: годишни за дейността (1923–1945); за влогонабирането, кредитиране-
то, числения и социалния състав на членовете на Банишорската популярна банка
(1936–1944).
Доклади за състоянието и дейността на банките (1912–1944).
Сведения за: кредитни и застрахователни сдружения, съюзи и централи
(1940–1941); данъка върху пласмента, военновременните печалби, еднократния
данък върху имуществата на лица с еврейски произход (1935–1944); кооперативното
сдружение на Банишорската популярна банка (1941–1942).
Преписки на: Банишорската популярна банка с ОСПБ, БЦКБ, Софийския
окръжен съд, МВРНЗ и др. по дейността ѝ (1925–1944), утвърждаването на чле-
245
новете на УС и КС (1938–1944), сливането ѝ с Популярна банка „Възраждане“

(1943–1944); Лозенската популярна банка с Кооперация „Българска захар“ в
Плевен за откриването на кооперативна фабрика за захар в с. Долна Митрополия,
Плевенско (1929–1932).
Писма от НК на българските кооперации до кооперативните сдружения в
страната за целите, задачите и дейността на комитета – Ф. 519К (1936–1941).
Списъци на лица с еврейски произход, притежаващи дялов капитал и влогове
в Банишорската популярна банка (1941).
Съдебни дела на Популярната банка в с. Сливница (1929–1940).
Позив за значението на Панчаревското кооперативно сдружение – Ф. 1232К
(1939).
Книги: главни (1927–1950); инвентарни (1933–1947); контролни (1925–1951);
за членовете на посмъртната каса на Популярна банка – София (1937–1953).
Баланси (1922–1950).
Ведомости на сметките и операционните бележки във връзка с годишното
приключване – Ф. 118К (1941–1943).
Групов фонд „Банки – земеделски, популярни

и др. в София и Софийска област“
Ф. 1300К, 1 оп., 28 а.е., 0,41 л.м., 1897–1951 г.
БЗБ – клон с. Годеч; БЗБ – клон с. Новоселци; БЗКБ – клон Самоков; БЗБ – клон Ца-
риброд; Популярна банка – Ботевград (Вж. и Ф. 989К); Популярна банка – с. Драгоман;
Популярна банка „Възраждане“ – София; Подуенска популярна банка – София; Красно-
селска популярна банка – София; БТБ – клон Ючбунар, София; ББК – клон Ючбунар, Со-
фия; Търговска кооперативна застрахователна банка – София; Банка „Гусла“; Пощенска
популярна банка – София.
Окръжни на МФ, ЦУ на БНБ, ОСПБ и др. по дейността (1928–1951).

Протоколни книги и протоколи: на УС на: Популярна банка „Възраждане“ –
София (1942–1943); Красноселска популярна банка – София (1929–1931); от общи
събрания и заседания на УС на БЗБ – клон с. Новоселци (1925–1931); от общи
събрания на кредитната кооперация в с. Чурек и ведомости за дяловете, имотно-
то състояние и задълженията на членовете ѝ (1925–1930); от общи събрания на
Кредитна кооперация „Благовест“ – с. Долно Камарци (1932–1934); на Съвета при
БЗКБ – Самоков (1938–1943).
Отчети на: Популярна банка – Ботевград (1943); Популярна банка – с. Драгоман
(1938–1944); Подуенска популярна банка – София [1940].
Доклади на: УС и КС на БЗБ – клон с. Новоселци и списъци на членовете ѝ
[1925–1931]; на УС и атестации на служители на БЗБ – клон Цариброд (1897–1921).
Списък на членския състав на Банка „Гусла“ (1940).
Книги: главни на ББК – клон Ючбунар, София (1941–1944); главни на Крас-
246
носелска популярна банка – София (1941–1943); инвентарна на Търговска коопе-

ративна застрахователна банка – София (1927–1931).
Годишни сведения за кооперативните сдружения (1940–1944).
АД „Финансия“ – София
Ф. 465К, 1 оп., 75 а.е., 0,80 л.м., 1943–1957 г.
Основано през 1943 г. Влага средства във всички видове ценни книжа, участва в
образуването на финансови дружества и сдружения или в увеличаване капитала на съ-
ществуващите такива. През 1948 г. обявено в ликвидация.
Устав [1943].
Протоколи: учредителен (1943); на УС (1943–1948); на ПС (1943–1949).
Удостоверение от Софийския областен съд за вписването на АД „Финансия“
в Търговския регистър (1943).
Писмо от БТБ до Иван Буров за образуването на АД „Финансия“ и с предло-
жение за избирането му за член на УС (1943).
Доклади: на УС (1946–1948); от Дирекцията на преките данъци за извършената
проверка на АД „Финансия“ (1947–1949).
Съобщения на: Дирекция „Дружества“ при МВР за регистрирането на друже-
ството (1946); БТБ за получени акции от акционери на АД „Финансия“ (1946–1951).
Справка за създаването, първоначалния капитал и ценните книжа на друже-
ството (1950).
Покани до акционерите за събрания на дружеството (1946–1950).
Списък на акционерите със сведения за стойността на притежаваните от тях
акции (1947).
Сведения на БТБ за депозирани акции на акционери в АД „Финансия“ за
правото им на участие в редовните годишни събрания на дружеството (1945–1950).
Писма от дружеството до: Дирекция „Дружества“ при МВР с приложени
списъци на членовете на УС и ПС (1945); БТБ с данни за издадените разписки от
подписката за народен заем (1947).
Преписки на: дружеството с БНБ и клоновете ѝ, национализирани предпри-
ятия, АД „Бяло море“ и др. за покупко-продажбата на ценни книжа (1946–1947),
уреждането на търговски въпроси, данъци и ценни книжа ((1948–1953), връщането
на неправилно удържани данъци (1948–1949); БТБ с Управлението на съветските
имущества в България за закупуването на акции на Управлението от АД „Финансия“
(1947); Сталинския РНС в София с БНБ по задълженията на бивши акционери в
АД „Финансия“ (1952–1957).
Подписка за акции на дружеството (1943).
Договор за покупко-продажба на акции между АД „Финансия“ и негови ак-
ционери (1946–1947).
247
Сметка за реалната стойност на акциите на АД „Балкан“ (1945).

Бордера на БТБ за предадени в банката акции на АД „Финансия“ и АД „Бяло
море“ (1946).
Описи на депозирани ценни книжа на АД „Финансия“ и други акционерни
дружества в БТБ (1943–1946).
Дивидентни книжа на БТБ, прехвърлени на АД „Финансия“ [1946].
Декларации: на акционери – за притежаваните от тях акции (1944); месечни –
за доходите и семейното положение на акционерите (1947); на АД „Финансия“ – за
данъка върху общия доход (1947–1951); за данъка върху военновременните печалби
(1943–1946).
Книги: главна (1946–1957); инвентарна (1943–1951); за движението на акциите
(1944); дневник – търговски (1943–1957).
„Български публични влагалища“ АД – София

Ф. 473К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1931–1948 г.
Основано през 1931 г. Приема чужди стоки за съхранение, издава влагалищни записи,
срещу което получава комисионна, лихви, наеми и пр. Прекратява дейността си през 1951 г.
Протоколи на: УС (1931–1946); Дирекционния съвет (1939–1948).
Кредитни кооперации
66 ф., 68 оп., 1311 а.е., 23,98 л.м., 1902–1960 г.
Възникват в началото на ХХ в. като земеделски спестовно-заемателни каси. Те са

най-старите и широко разпространени кооперации в България. През второто десетилетие
на ХХ в. се преименуват на кредитни кооперации. Целта им е да кредитират членовете
си – кооперации и селски стопани за стопанските им нужди, да стимулират спестов-
ността им. Организират и снабдяването на населението с промишлени стоки, изкупуват
и продават селскостопански произведения, откриват мелници, млекопреработвателни и
консервни работилници и др. Отпускат заеми срещу залог на движими имоти, добитък,
земеделски произведения и др. Набират средствата си от членски внос, дялов капитал,
влогове и образуване на фондове и реализирани печалби. Постепенно прерастват в коопе-
рации с всестранна дейност. Продължават дейността си и след 1944 г.
Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Алдомировци

Ф. 1074К, 1 оп., 60 а.е., 0,80 л.м., 1905–1957 г.
Вж. и Ф. 1053
248
Кредитна кооперация „Съзнание“ – с. Априлово

Ф. 1228К, 1 оп., 1 а.е., 0,03 л.м., 1929–1940 г.
Вж. и Ф. 1153
Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Белопопци

Ф. 1227К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1920–1942 г.
Вж. и Ф. 1154
Кредитна кооперация „Пробуда“ – с. Боерица

Ф. 856К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1912–1945 г.
Вж. и Ф. 697
Кредитна кооперация „Нов живот“ – с. Боженица

Ф. 923К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1905–1930 г.
Вж. и Ф. 776
Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Борика

Ф. 855К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1929–1944 г.
Вж. и Ф. 695
Кредитна кооперация „Обнова“ – с. Брусен

Ф. 821К, 1 оп., 10 а.е., 0,10 л.м., 1933–1948 г.
Вж. и Ф. 638
Кредитна кооперация – с. Буново

Ф. 951К, 1 оп., 13 а.е., 0,30 л.м., 1909–1943 г.
Вж. и Ф. 619
Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Венковец

Ф. 858К, 1 оп., 15 а.е., 0,20 л.м., 1909–1943 г.
Вж. и Ф. 698
249
Кредитна кооперация „Земеделско съгласие“ – с. Веринско

Ф. 1178К, 1 оп., 6 а.е., 0,10 л.м., 1928–1943 г.
Вж. и Ф. 1107
Кредитна кооперация „Изгрев“ – с. Владая

Ф. 1168К, 1 оп., 16 а.е., 0,30 л.м., 1919–1944 г.
Кредитна кооперация „Селянин“ – с. Врачеш

Ф. 829К, 1 оп., 32 а.е., 0,60 л.м., 1905–1943 г.
Вж. и Ф. 649
Кредитна кооперация „Подкрепа“ – с. Габра

Ф. 853К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1931–1943 г.
Вж. и Ф. 687
Кредитна кооперация „Яворец“ – Гара Лакатник

Ф. 1237К, 1 оп., 85 а.е., 1,60 л.м., 1930–1944 г.
Вж. и Ф. 1176
Кредитна кооперация „Прогрес“ – с. Гниляне

Ф. 1248К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1927–1943 г.
Вж. и Ф. 1192
Кредитна кооперация „Щик“ – с. Годеч

Ф. 234К, 1 оп., 47 а.е., 0,40 л.м., 1908–1945 г.
Вж. и Ф. 1805
Кредитна кооперация „Орач“ – с. Горна баня

Ф. 1291К, 1 оп., 16 а.е., 0,40 л.м., 1905–1960 г.
Кредитна кооперация „Градина“ – с. Горни Богров

Ф. 834К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1940–1948 г.
Вж. и Ф. 658
250
Кредитна кооперация „Стара планина“ – с. Горно Камарци

Ф. 1223К, 1 оп., 28 а.е., 0,30 л.м., 1928–1944 г.
Вж. и Ф. 1146
Кредитна кооперация „Правда“ – с. Гуцал

Ф. 871К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1919–1951 г.
Вж. и Ф. 923
Кредитна кооперация „Здравец“ – с. Доганово

Ф. 917К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1924–1944 г.
Вж. и Ф. 765
Кредитна кооперация „Взаимност“ – Етрополе

Ф. 227К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1907–1943 г.
Кредитна кооперация „Сеяч“ – с. Желява

Ф. 832К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1933–1943 г.
Вж. и Ф. 659
Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Живково

Ф. 857К, 2 оп., 22 а.е., 0,40 л.м., 1915–1948 г.
Вж. и Ф. 696
Кредитна кооперация „Пробуда“ – с. Златуша

Ф. 836К, 1 оп., 31 а.е., 0,40 л.м., 1932–1943 г.
Вж. и Ф. 657
Кредитна кооперация „Искър“ – с. Калугерово

Ф. 823К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1926–1944 г.
Вж. и Ф. 640
Кредитна кооперация „Нива“ – с. Костенец

Ф. 840К, 1 оп., 65 а.е., 1,30 л.м., 1919–1944 г.
Вж. и Ф. 670
251
Кредитна кооперация „Изгрев“ – с. Кремиковци

Ф. 24К, 1 оп., 51 а.е., 1,00 л.м., 1908–1944 г.
Вж. и Ф. 17
Кредитна кооперация „Пчела“ – с. Кумарица

Ф. 1202К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1928–1944 г.
Вж. и Ф. 1123
Кредитна кооперация „Искра“ – с. Курило

Ф. 1249К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1919–1944 г.
Вж. и Ф. 1193
Кредитна кооперация „Бъдаще“ – с. Кътина

Ф. 1247К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1926–1944 г.
Вж. и Ф. 1191
Кредитна кооперация „Бъдещност“ – с. Макоцево

Ф. 1224К, 1 оп., 12 а.е., 0,20 л.м., 1906–1939 г.
Вж. и Ф. 1157
Кредитна кооперация „Соколец“ – с. Миланово

Ф. 1347К, 1 оп., 22 а.е., 0,40 л.м., 1920–1957 г.
Вж. и Ф. 2031
Кредитна кооперация „Пчела“ – с. Мирково

Ф. 816К, 1 оп., 102 а.е., 1,63 л.м., 1914–1946 г.
Вж. и Ф. 635
Кредитна кооперация „Съединение“ – с. Мировяне

Ф. 1196К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1924–1944 г.
Вж. и Ф. 1117
252
Кредитна кооперация „Труд“ – с. Мрамор

Ф. 1169К, 1 оп., 38 а.е., 0,60 л.м., 1927–1946 г.
Вж. и Ф. 1101
Кредитна кооперация „Работник“ – с. Новачене

Ф. 920К, 1 оп., 21 а.е., 0,40 л.м., 1909–1943 г.
Вж. и Ф. 767
Кредитна кооперация „Св. Трифон“ – с. Нови хан

Ф. 830К, 1 оп., 8 а.е., 0,17 л.м., 1936–1943 г.
Вж. и Ф. 654
Районна кооперация „Развитие“ – с. Новоселци

Ф. 828К, 1 оп., 33 а.е., 0,60 л.м., 1920–1943 г.
Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Опицвет

Ф. 1220К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1920–1939 г.
Вж. и Ф. 1138
Кредитна кооперация „Пчела“ – с. Петърч

Ф. 849К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1914–1943 г.
Вж. и Ф. 1140
Кредитна кооперация „Могила“ – с. Пожарево

Ф. 835К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1936–1943 г.
Вж. и Ф. 650
Кредитно кооперативно сдружение „Развитие“ – с. Правец

Ф. 850К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1919–1945 г.
Вж. и Ф. 685
253
Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Пчелин

Ф. 865К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1914–1943 г.
Вж. и Ф. 925
Кредитна кооперация „Искра“ – с. Равно поле

Ф. 1229К, 1 оп., 6 а.е., 0,10 л.м., 1909–1944 г.
Вж. и Ф. 1158
Кредитна кооперация „Възкресение“ – с. Радославово

Ф. 846К, 1 оп., 46 а.е., 1,00 л.м., 1909–1944 г.
Кредитна кооперация „Земеделец“ – с. Райово

Ф. 822К, 1 оп., 26 а.е., 0,40 л.м., 1902–1943 г.
Вж. и Ф. 641
Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Рашково

Ф. 826К, 1 оп., 14 а.е., 0,30 л.м., 1906–1943 г.
Вж. и Ф. 653
Земеделско взаимно-спомагателно
кооперативно дружество „Зора“ –
с. Рашково
Ф. 831К, 1 оп., 4 а.е., 0,15 л.м., 1920–1942 г.
Основано през 1906 г.
Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Саранци

Ф. 1225К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1905–1944 г.
Вж. и Ф. 1156
Кредитна кооперация „Планинец“ – с. Своге

Ф. 934К, 1 оп., 20 а.е., 0,40 л.м., 1924–1943 г.
254
Кредитна кооперация „Братство“ – с. Своде

Ф. 900К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1941–1943 г.
Вж. и Ф. 743
Кредитна кооперация „Погледец“ – с. Сгледници

Ф. 918К, 1 оп., 41 а.е., 0,60 л.м., 1920–1943 г.
Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Сеславци

Ф. 1238К, 1 оп., 33 а.е., 0,60 л.м., 1908–1943 г.
Вж. и Ф. 1179
Всестранно кооперативно сдружение „Труд“ – с. Скравена

Ф. 825К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1920–1943 г.
Вж. и Ф. 647
Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Славовци

Ф. 1201К, 2 оп., 20 а.е., 0,40 л.м., 1928–1944 г.
Вж. и Ф. 1124
Кредитна кооперация „Борба“ – с. Сливница

Ф. 842К, 1 оп., 46 а.е., 0,70 л.м., 1905–1944 г.
Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Стамболово

Ф. 1179К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1915–1943 г.
Вж. и Ф. 1109
Кредитна кооперация „Арабаконак“ – с. Стъргел

Ф. 1222К, 1 оп., 56 а.е., 1,00 л.м., 1911–1943 г.
Вж. и Ф. 1145
Кредитна кооперация „Спасение“ – с. Храбърско

Ф. 837К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1929–1944 г.
Вж. и Ф. 652
255
Кредитна кооперация „Съзнание“ – с. Чеканчево

Ф. 1226К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1905–1944 г.
Вж. и Ф. 1155
Кредитна кооперация „Ново земеделие“ – с. Челопеч

Ф. 847К, 1 оп., 43 а.е., 1,00 л.м., 1911–1945 г.
Вж. и Ф. 673
Кредитна кооперация „Зора“ – с. Чепинци

Ф. 1280К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1907–1946 г.
Вж. и Ф. 2441
Кредитна кооперация „Мургаш“ – с. Чурек

Ф. 1230К, 1 оп., 12 а.е., 0,20 л.м., 1924–1944 г.
Вж. и Ф. 1160
Кредитна кооперация „Защита“ – с. Шума

Ф. 236К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1910–1948 г.
Вж. и ЧП 190
Кредитна кооперация „Земеделец“ – с. Яна

Ф. 833К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1933–1942 г.
Вж. и Ф. 660
Окръжни на ОСБЗК, БЗКБ, БЗБ и др. – Ф. 24К, 234К, 816К, 830К, 840К, 853К,
858К, 865К, 900К, 917К, 918К, 1168К, 1230К (1909–1945).
Устави на: Районния съюз на млекопроизводителните кооперации в Пирдопска
околия – Ф. 816К (1940); Всестранното кооперативно сдружение „Труд“ в с. Скра-
вена (1920); Кредитната кооперация „Съгласие“ – с. Алдомировци (1909–1957);
коневъдното дружество в с. Мрамор – Ф. 1169К (1933); Кредитната кооперация
„Съгласие“ – с. Славовци (1928); Кредитната кооперация „Стара планина“ – с.
Горно Камарци (1928–1939); Кредитната кооперация „Арабаконак“ – с. Стъргел
(1911–1920); Кредитната кооперация „Орач“ – с. Горна баня (1921); Всестранното
земеделско скотовъдно кооперативно сдружение в с. Осиково – Ф. 1347К (1920);
Кредитната кооперация „Соколец“ в с. Осиково (1941).
Протоколи и протоколни книги: от заседания на УС, КС и общи събрания
(1902–1948), на Съдебната комисия на Другарския съд – Ф. 829К (1915–1922); уч-
256
редителен на кооперация „Подкрепа“ – с. Габра (1931); учредителен на кооперация

„Труд“ – с. Мрамор (1927).
Отчети: за дейността на кооперациите – Ф. 24К, 234К, 816К, 822К, 830К, 840К,
842К, 850К, 855К, 857К, 858К, 871К, 900К, 918К, 920К, 1074К, 1196К, 1201К, 1202К,
1223К, 1227К, 1230К, 1238К, 1347К (1909–1948); счетоводни – Ф. 1168К, 1237К
(1936–1943); на Ликвидационната комисия – Ф. 934К (1940).
Сведения: годишни за кредитното земеделско сдружение в с. Славовци –
Ф. 1201К (1938–1943); статистически на Кредитна кооперация „Труд“ – с. Мрамор
(1929–1935); за дяловете, имотното състояние и задълженията на членовете на
Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Венковец (1913–1940).
Преписки с ОСБЗК, БЦКБ, Българското земеделско дружество и др. за: от-
пускането на субсидии, доставката на семена и др. – Ф. 24К, 816К (1909–1940);
построяването на училище в с. Кремиковци – Ф. 24К (1908–1944); дейността на
кооперациите – Ф. 234К, 840К, 846К, 853К, 917К, 918К (1916–1944); основаването
на кооперация „Планинец“ в с. Своге – Ф. 934К (1927).
Книги: за членовете – Ф. 24К, 227К, 829К, 842К, 934К, 1196К, 1222К, 1291К,
1347К (1905–1960); за балансите – Ф. 821К, 1196К, 1237К (1933–1944); главни
(1919–1946); за влоговете – 24К, 829К, 1222К (1910–1941); инвентарна за балан-
сите – Ф. 825К, 865К, 1291К (1940–1950); приходно-разходни – Ф. 826К, 829К,
846К, 847К, 850К, 917К, 918К (1906–1930); партидни – Ф. 828К, 836К, 842К, 856К
(1929–1942); инвентарни – Ф. 835К, 842К, 1178К, 1196К (1937–1943); съдебна –
Ф. 855К (1938); за инвентара и балансите – Ф. 1223К, 1226К (1939–1944); за загу-
бите, печалбите и лихвите – Ф. 1291К (1960).
Дневници – Ф. 1225К, 1226К (1905–1921).
Баланси – Ф. 227К, 858К, 871К, 900К, 934К, 1169К, 1237К, 1238К, 1347К
(1910–1943).
Ревизионни актове – Ф. 24К, 816К, 822К, 836К, 837К, 842К, 846К, 849К, 853К,
855К, 856К, 857К, 858К, 865К, 871К, 900К, 920К, 1074К, 1169К, 1178К, 1201К,
1223К, 1249К, 1347К (1909–1951).
Заявления за членство и напускане на кооперациите – Ф. 24К, 816К, 1169К
(1909–1946).
Снимки на: учредителите на кооперация „Обнова“ – с. Брусен – Ф. 821К (1933);
кооперативни магазини – Ф. 821К (1933–1936).
Кредитна книжка на кооперация „Обнова“ – с. Брусен – Ф. 821К (1937–1948).
257
Българска банка АД – София

Ф. 102К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1917–1930 г.
Просветна кооперативна взаимоспомагателна каса – София

Ф. 532К, 2 оп., 11 а.е., 0,35 л.м., 1938–1947 г.
Българска търговска банка, клон „Халите“ – София

Ф. 987К, 1 оп., 89 а.е., 2,00 л.м., 1931–1947 г.
Българска земеделска и кооперативна банка – клон Ботевград

Ф. 990К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1937–1944 г.
Вж. и Ф. 957
Групов фонд „Кредитни кооперации в Софийска област“

Ф. 1297К, 1 оп., 55 а.е., 0,40 л.м., 1887–1945 г.
Българска земеделска и кооперативна банка – клон Ихтиман

Ф. 1336К, 1 оп., 20 а.е., 0,41 л.м., 1904–1949 г.
258
ХІ. ПРОСВЕТА И КУЛТУРА
Софийска градска училищна инспекция

Ф. 7К, 2 оп., 133 а.е., 2,20 л.м., 1879–1944 г.
Вж. и Ф. 1
Създадена в началото на ХХ в. Основната ѝ задача е да ръководи и контролира дей-

ността на училищата в София, назначаването и уволняването на учителите, строежа
на училищни сгради и др. Закрита през 1948 г. и дейността ѝ се поема от отдел „Народна
просвета“ при СНС.
Окръжни на МНП и Софийската училищна инспекция за: здравословното

състояние на учениците, приключването на учебната година (1942–1944); участието
на учителите и учениците в антифашистки организации (1941–1943); подготовката
на учебни помещения и летни детски градини (1942–1943).
Наредби и правилници за: провеждане на изпити за завършване на прогимна-
зиален курс с приложени програми (1910, 1918); народните прогимназии (1914);
провеждане на държавен изпит на кандидати за редовни учители в прогимназиите
(1915); изпитване и оценяване успеха на учениците в прогимназиите и средните
училища (1915); училищните настоятелства в народните училища (1916, 1922–1923);
народните основни училища с приложена програма (1922); уредбата и управлението
на училищните фондове (1926).
Заповеди на МНП за командировки, уволнения, назначения и награждавания
на учители (1939–1944).
Книги за заповедите на Софийския градски училищен инспектор (1914–1943).
Протоколи: на Софийския окръжен училищен съвет (1900–1901); на Инспек-
торския съвет (1920–1944); на Комисията за назначаване, съкращаване и премест-
ване на основните учители (1937–1943); за класирането на основни учители в
София (1938–1943).
Отчети: на Първа софийска мъжка гимназия „Св. Иван Рилски“ (1896–1905);
на Първа софийска девическа гимназия (1898–1905); за дейността на летовището
край Варна (1933–1938).
Доклади от помощник-инспекторите до софийския градски училищен ин-
спектор за годишните беседи на учениците, дейността на директорите и главните
учители, контролно-наставническата и административната дейност на помощник-
инспекторите, създаването на училищни библиотеки и др. (1939–1942).
Списъци: на учители от първоначалните (1913–1944), основните (1934–1944)
и прогимназиалните (1921–1944) училища в София; с атестации и общия успех на
първоначалните и прогимназиалните училища в София (1938–1943); на училищата,
в които учат евреи (1942–1943).
Преписка с МНП във връзка с щата на училищата (1939–1944).
259
Таблици за състоянието на народните и частните училища (1943–1944).

Летописна книга (1934–1943).
Юбилейни сборници на Първа софийска девическа гимназия (1904) и на Първа
софийска мъжка гимназия „Св. Иван Рилски“ (1929).
Годишници на: Втора софийска девическа гимназия (1905); Трета софийска
мъжка гимназия (1910); Първа софийска мъжка гимназия (1911).
Служебни лични карти на учители (1913–1914).
Книги за заплатите, възнагражденията и удръжките на служителите (1925–
1939).
Входящи и изходящи дневници на Трети градски училищен инспектор
(1939–1944).
Управление на столичните градски първоначални училища

Ф. 378К, 1 оп., 39 а.е., 0,40 л.м., 1882–1926 г.
Окръжни на МНП и Инспекцията на Софийското учебно окръжие за: създа-

ването на Софийска градска и Софийска окръжна училищна инспекция (1915);
избора на членове на Учебния съвет при МНП, забраната на телесните наказания,
назначаването на Комисия за изпитване на частни ученици (1910–1911); учебното
дело (1882–1907); личния състав, опазването на старинни вещи и предмети, изби-
рането на училищни стопанства (1913–1926) и др.
Заповеди за разформироването на Софийското училищно настоятелство и за
уволнението и амнистирането на учители (1913–1926).
Протоколи от заседания на учителските съвети и главните учители (1893–1900).
Преписки със Софийското училищно настоятелство и основно училище „Ангел
Хаджийолов“: по административни и учебни въпроси (1898–1903); за изясняване
обвиненията на учителя Ст. Хантов за небрежното отношение на Училищното
настоятелство към учебното дело (1918); за длъжността „председател на главните
учители“ (1914).
Писма: поверителни от директорите на софийските основни училища със све-
дения за учителите, участващи в забранени от ЗЗД партии (1925); от Инспекцията
на Софийското учебно окръжие до кмета на София за откриване на допълнителни
курсове към първоначалните училища (1910); от Общинския комитет „Аеропланна
ескадра“ – София за създаването на фонд за покупка на аеропланна ескадра (1917).
Удостоверения за завършено образование и прослужено време (1894).
260
Околийски училищен инспектор – Ботевград

Ф. 132К, 1 оп., 19 а.е., 0,60 л.м., 1933–1945 г.
Вж. и Ф. 458
Съществува от 1910 г. Ръководи и контролира учебното дело в околията, извършва

ревизии на учителите и др. Подчинен е на Областната училищна инспекция. От 1948 г.
функциите му се поемат от Околийския народен съвет – Ботевград.
Окръжни на МНП (1940).

Доклади за извършената дейност (1940–1941) и за състоянието на учебното
дело (1937).
Статистически сведения за броя на учителите и учениците в околията (1933–
1935).
Списъци на учители от околията и сведения за военната им служба (1943–1945).
Атестационни и ревизионни листове на учители (1941).
Протоколи на учителските съвети за награждаване на ученици (1943).
Преписки със Софийската областна дирекция и директори на училища за:
извънкласната дейност (1940–1941); състоянието и строежа на училищни сгради,
назначенията и уволненията на учители и училищни служители (1940–1943); ан-
кетирането и налагането на наказания на учители за противодържавна дейност,
неморални деяния и др. (1941).
Заявления, заповеди и др. за назначения, уволнения и командироване на учи-
тели (1944).
Околийска училищна инспекция – Ихтиман

Ф. 198К, 1 оп., 10 а.е., 0,15 л.м., 1934–1944 г.
Вж. и Ф. 220
Създадена през 1910 г. Ръководи, контролира и ревизира учебната и педагогическата

дейност на училищата в околията, следи за прилагането на нормативната уредба и за
изпълнението на разпорежданията на МНП. Към инспекцията е изградена Комисия за
назначаване, преместване и уволняване на учители. Подчинена е на Областната училищна
инспекция. Закрита през 1948 г. и функциите ѝ са поети от отдел „Народна просвета“
при Околийския народен съвет.
Заповедна книга (1939).

Годишен план на Околийския училищен инспектор за дейността на учителите
в Ихтиманска околия (1941).
Протоколна книга на Комисията по назначаване на учители (1934–1938).
261
Доклади от средищните директори до Околийския училищен инспектор за

състоянието на учебното дело в околията (1943–1944).
Инвентарна книга за имотите на общия училищен фонд (1939).
Училищни настоятелства
Съществуват от периода на Възраждането и са плод на самоорганизация, отгова-

ряща на нуждите на българската общност. След Освобождението, до 1934 г., чрез тях
МНП управлява непряко училищата. Настоятелствата са изборни органи за управление на
училищните дела и членовете им се избират от общинските съветници по реда, предвиден
в избирателния закон за общинските съвети. Ръководят и контролират стопанските дей-
ности на училищата, съставят бюджетите им и ги представят на общинските съвети
за утвърждаване. Назначават и уволняват учителите и помощния персонал в училищата,
изплащат заплатите им. С наредба на МНП от 1934 г. училищните настоятелства са
превърнати в общински комисии със съвещателни функции, чиито членове се назначават
от общинската управа. След 1948 г. дейността им е поета от отделите „Просвета и
култура“ на съответните общински съвети.
Софийско училищно настоятелство

Ф. 5К, 3 оп., 1006 а.е., 8,80 л.м., 1863–1947 г.
Вж. и Ф. 252
Наредба-закон за промени в състава, организацията и задачите на Столичното

училищно настоятелство.
Закон за стипендиите и временните помощи (1887).
Окръжни на МНП за: учебно-възпитателната работа, здравеопазването в со-
фийските училища и др. (1897–1944); организирането на 70-годишния юбилей на
Иван Вазов (1920); честването на юбилей на Рибния буквар на Петър Берон (1926).
Наредба за назначаването и работата на училищните зъболекари (1941).
Правилници за: управлението и уредбата на ученическите трапезарии (1934);
вътрешния ред в софийските основни училища (1939); атестирането на служите-
лите при СГО (Б.д.).
Заповедни книги (1911–1941).
Устави: на Софийската девическа музикална китка „Родни звуци“ (1915); и
правилник на учителската библиотека „Иван Н. Денкоглу“ (1925–1942); на дру-
жеството за подпомагане на бедни ученички при Четвърта софийска девическа
прогимназия (Б.д.).
Протоколи от заседания на: настоятелството (1896–1943); учителските съвети
при софийските основни училища (1880–1943); главните учители (1898–1922);
Комитета за управление на фонда за строеж на основни училища (1939–1943).
Протоколи, доклад и др. за определяне на кандидат за стипендията „Денкоглу“ при
262
Московския университет с приложено копие от завещанието на Иван Н. Денкоглу

(1900).
Отчети: финансови (1921–1943); за дейността на настоятелството (1938–
[1943]); за дейността на столичните училища (1889–1946); за санитарно-хигиен-
ното състояние на училищата (1912–1937); за дейността на училищните лекари
и зъболекари (1941–1943); на частната арменска организация „Ховагимян“ за
учебно-възпитателната работа, броя и разпределението на учениците и учителите
с приложени таблици (1941–1947).
Доклади за: състоянието на прогимназиите (1920–1921); резултатите от реви-
зиите на софийските начални и прогимназиални училища (1917); дейността на лет-
ните ученически колонии във Варна, Кюстендил, с. Драгалевци и др. (1923–1943);
дейността на училищните групи на БЧК (1934–1939).
Сведения: статистически за броя на учителите и учениците (1914–1943); за:
социалното положение на учениците (1914–1917); издръжката на общинските
училища (1921); броя, разпределението и движението на учениците и учителите
(1910–1942); основаването и дейността на Първа и Втора столични детски музикал-
ни китки (1915); сградите на основните училища (1930); дейността на училищните
отряди на БЧК (1939–1942); състоянието на ученическите трапезарии, летовища
и игрища (1935–1941).
Дневници на избирателни бюра за избор на училищни настоятели (1932).
Списъци на: председателите на Училищното настоятелство (1911–1942); уче-
ническите трапезарии и броя на децата, разпределени по училища (1932); учителите
в софийските училища (1878–1935); ученици (1886).
Преписки с МНП, МВ, Софийския полицмейстер, Софийската градска учи-
лищна инспекция, Столичната общинска управа, Македонския научен институт,
Руско-българското културно-благотворително дружество – София, директорите
на софийските училища, Американския комитет за подпомагане на бедни деца в
България, Църковното настоятелство при храма „Св. св. Кирил и Методий“ и др. за:
избирането на училищен комитет и неговите задачи (1878); разрушаването на стари
училищни сгради (1900); утвърждаването на членове на настоятелството (1926);
откриването на Опитно трудово основно училище (1921–1922); освобождаването
на сгради за болнични заведения (1914–1919); учредяването на читалище „Св.
Климент“ (1937–1939); отпускането на помещение за руска гимназия (1920–1921);
състоянието на училищните имоти и сгради (1929–1931); назначаването, уволня-
ването и преместването на учители и служители (1934–1944); преименуването
на училища (1920–1921); строежа на нови училища (1936–1937); откриването на
безплатна трапезария за бедни деца (1922). Кореспонденция с графиня Екатерина
Игнатиева за полагането на основния камък на мъжка прогимназия на името на
граф Николай Павлович Игнатиев (1912).
Писма от: председателя на настоятелството до главния учител на училище „Д.
Петков“ за промяна в наименованието на училището (1907); комисия за откриване
на училища в Боянската община до Училищното настоятелство за откриване на
училище в кв. „Красно село“ (1915); Царибродското бежанско дружество „Ниша-
ва“ и Културното дружество „Собствена стряха“ до настоятелството за откриване
263
на училище в кв. „Лагера“ (1923); учителя Ст. Трайков до председателя на насто-

ятелството за запазване на отделенията за заекващи деца при училище „Кирил и
Методий“ (1926).
Програма за провеждане на годишните изпити в Основно училище „Констан-
тин Фотинов“ (1896).
Поемни условия за отдаване на концесия строителството на здания за начални
училища (1903).
Книги: летописни (1921–1945); счетоводна (1922); за записване на частни уче-
ници (1928–1940); за наредбите (1931–1942); за резултатите от посещенията на лекар
в училищата (1933–1945); присъствена на училище „Иван Н. Денкоглу“ (1889–1890);
приходно-разходна на Софийското църковно настоятелство (1880–1889).
Дипломи и свидетелства на учители за завършено образование (1863–[1944]).
Таблица за длъжностите и заплатите на служителите при настоятелството
[1944].
Бюджети на настоятелството (1895–[1936]).
Снимки на: председатели на Училищното настоятелство (1911–1942); учи-
лищни здания, детски игрища в София и ученически морски и планински колонии
(1939–1941).
Сборник със статистически сведения за основните училища в Княжество
България през учебната 1894/1895 г. (1899).
Биографични бележки за Иван Н. Денкоглу (Б.д.).
Училищно настоятелство – Копривщица

Ф. 231К, 1 оп., 80 а.е., 1,20 л.м., 1910–1945 г.
Окръжни на МНП и Софийската училищна инспекция за: дейността на Алек-

сандър Цанков като министър на народното просвещение (1926); разделянето на
Софийския учебен окръг на учебни околии (1921); дейността на настоятелството
(1910, 1922); откриването на училища (1922); реда за ползване на училищните
имоти (1911–1925); оземляването на бежанци (1926).
Постановления на настоятелството (1911–1930).
Заповедна книга (1911–1929).
Преписки със Софийското окръжно управление, Главната дирекция на пъти-
щата, благоустройството и сградите, банки, благотворителни организации и др.
за: отдаването под наем на училищни имоти (1913); построяването на мост над р.
Тополница (1917–1920); подпомагането на бедни ученици (1913, 1919–1926).
Писма от МНП, Софийската училищна инспекция, Комитета „20-ти април
1876 г.“, ЦК на Дружеството за борба против туберкулозата, комитета „Любен
Каравелов“ и др. за: предстоящо посещение на чешки туристи в България (1925);
организиране честването на 50-годишнината от Априлското въстание (1926); от-
264
криването на клон на Дружеството за борба против туберкулозата в града (1926);

уволняването на главния учител Н. Азманов по политически причини (1921); от-
пускане на помощ за отбелязване 50-годишнината от смъртта на Любен Каравелов
(1929). Писма от Г. Груев и Т. Каравелова за отстъпването на дял от бащината им
къща за първоначално училище (1910).
Съболезнователна телеграма от настоятелството до семейството на Йоаким
Груев за смъртта му (1912).
Списъци на: главните учители в Пирдопската административна околия (1919);
ученици от Копривщенската реална гимназия (1923); училищните имоти в Коп-
ривщица (1924).
Договори за отдаване под наем на училищни имоти (1911–1933).
Статистически сведения за експлоатацията на училищни имоти (1929).
Заявление от М. Панчов за безвъзмездно даряване на поземлен имот за вечно
ползване от Училищното настоятелство (1922).
Бюджети (1914–1933).
Годишен финансов отчет (1927).
Ревизионни актове (1911, 1929).
Училищно настоятелство – Самоков

Ф. 79К, 2 оп., 526 а.е., 4,80 л.м, 1888–1943 г.
Вж. и Ф. 72
Окръжни на МНП и МВРНЗ по дейността на настоятелството (1905–1926).

Книги: протоколни (1891–1940); заповедни (1918–1939); партидни приходни
(1929–1933); партидни разходни (1923–1938); инвентарни (1914–1923); касови
(1896–1935).
Главни отчети за дейността (1924–1934).
Преписки с МНП, Софийската училищна инспекция, Софийския окръжен
управител, Самоковското околийско управление, спортни и благотворителни ор-
ганизации и др. за: конституирането на настоятелството (1922–1933); дейността
на настоятелството (1888–1921); откриването и закриването на училища (1923);
назначаването и уволняването на учители (1923–1943); съставянето на училищните
бюджети и други финансови въпроси (1919–1940); развитието на учебното дело
(1889–1906); ремонта на училища (1930–1943); отдаването под наем на училищни
имоти (1912–1943); строежа на училищни сгради (1921–1939); приложението на
Закона за задължително обучение на децата (1922–1925); доставката и продажбата
на отоплителни и канцеларски материали (1922–1940); застраховката на училищни
имоти (1931–1942); наемането на помещения за нуждите на училищата (1934–1940);
откриването на учителски и ученически колонии (1938–1942); заемането на училищ-
ни помещения от германски части (1941); дейността на фонд „Социално и културно
подобрение на учителите“ (1936–1943); съдебен спор със Столичната община за
265
училищен имот (Б.д.); отчуждаването на къщата на Н. Драмалиев (1936–1937);

подпомагането на бедни ученици (1919–1934).
Бюджети (1895–1935).
Молби и заявления от граждани (1890–1920).
Удостоверения на ученици (1919.
Искова молба от В. Карабельов срещу Самоковското училищно настоятелство
(1929).
Училищни настоятелства в Софийска област

24 ф., 27 оп., 559 а.е., 4,95 л.м., 1895–1953 г.
Училищно настоятелство – с. Бояна

Ф. 207К, 1 оп., 35 а.е., 0,20 л.м., 1901–1934 г.
Училищно настоятелство – с. Бучин проход

Ф. 1431К, 1 оп., 14 а.е., 0,04 л.м., 1918–1933 г.
Училищно настоятелство – с. Врачеш

Ф. 124К, 1 оп., 57 а.е., 0,20 л.м., 1895–1944 г.
Училищно настоятелство – с. Говедарци

Ф. 1289К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1897–1934 г.
Училищно настоятелство – с. Горна баня

Ф. 208К, 1 оп., 19 а.е., 0,20 л.м., 1903–1940 г.
Училищно настоятелство – с. Долно Камарци

Ф. 789К, 1 оп., 18 а.е., 0,24 л.м., 1922–1934 г.
Училищно настоятелство – с. Драгалевци

Ф. 209К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1928–1937 г.
Училищно настоятелство – с. Дреново

Ф. 1433К, 1 оп., 8 а.е., 0,10 л.м., 1918–1931 г.
266
Училищно настоятелство – с. Княжево

Ф. 210К, 1 оп., 7 а.е., 0,15 л.м., 1897–1943 г.
Училищно настоятелство – с. Костенец

Ф. 536К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1912–1948 г.
Училищно настоятелство – с. Краево

Ф. 424К, 1 оп., 17 а.е., 0,15 л.м., 1920–1934 г.
Училищно настоятелство – с. Литаково

Ф. 130К, 1 оп., 21 а.е., 0,20 л.м., 1911–1942 г.
Училищно настоятелство – с. Лъджене

Ф. 601К, 1 оп., 8 а.е., 0,07 л.м., 1911–1934 г.
Училищно настоятелство – с. Мухово

Ф. 754К, 1 оп., 21 а.е., 0,20 л.м., 1917–1935 г.
Училищно настоятелство – с. Надежда

Ф. 211К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1937 г.
Училищно настоятелство – с. Негушево

Ф. 738К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1911–1953 г.
Училищно настоятелство – с. Новачене

Ф. 160К, 1 оп., 14 а.е., 0,15 л.м., 1913–1934 г.
Училищно настоятелство – с. Осиковица

Ф. 757К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1922–1941 г.
Училищно настоятелство – с. Раяновци

Ф. 1430К, 1 оп., 12 а.е., 0,12 л.м., 1926–1944 г.
Училищно настоятелство – с. Слатина

Ф. 212К, 1 оп., 29 а.е., 0,20 л.м., 1903–1940 г.
267
Арменско училищно настоятелство – София

Ф. 925К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1925–1945 г.
Училищно настоятелство – с. Чеканчево

Ф. 553К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1921–1935 г.
Училищно настоятелство – с. Челопеч

Ф. 217К, 1 оп., 37 а.е., 0,18 л.м., 1911–1940 г.
Групов фонд „Училищни настоятелства в Софийска област“

Ф. 1296К, 4 оп., 192 а.е., 1,45 л.м., 1897–1944 г.
Окръжни на МНП и Инспекцията на Софийското учебно окръжие за: разделя-

нето на Софийски окръг на осем учебни околии, обнародването на Правилника за
първоначалните училища, определянето на дейността на училищните настоятелства,
избирането на членове на Учителския съвет към Инспекцията с приложен списък
на първоначалните и прогимназиалните учители в София – Ф. 207К (1910–1923);
провеждането на правописна реформа – Ф. 207К (1921); учебно-възпитателната
дейност (1911–1945); финансови, стопански и кадрови въпроси (1901–1934); борбата
срещу детските остри заразни болести – Ф. 211К (1937); набирането на средства за
възстановяване на опожарения Народен театър – Ф. 208К (1923).
Заповеди на: МНП за основаване на фонд „Мария и Атанас Тинтерови“ –
Ф. 207К (1927); Инспекцията на Софийското учебно окръжие за утвърждаване
избора на председатели на училищните настоятелства (1913–1932); настоятелствата
за назначаване на учители (1911–1933).
Заповедни книги – Ф. 738К, 1296К (1912–1932).
Отчети: главни за приходите и разходите на настоятелствата (1897–1935); за
дейността на настоятелствата (1906–1934).
Протоколи и протоколни книги от заседания на училищните настоятелства и
на учителските съвети (1911–1948).
Бюджети на училищните настоятелства и на училищата (1897–1935).
Сведения за: отпуснатите средства от фонд „Доминика и Здравко Атанасови“
за построяването на училищна сграда в кв. „Красно село“ на София – Ф. 207К
(1920–1929); училищни имоти – Ф. 207К, 789К (1920–1926).
Преписки на: училищните настоятелства с МНП, Инспекцията на Софийското
учебно окръжие, Софийския окръжен инженер, Софийската окръжна постоянна
комисия, Окръжното данъчно управление – София, банки и др. по финансови въп-
роси и за: назначаване и уволняване на учители, избиране на директори и главни
учители, ревизиране на училищата, откриване на допълнителни курсове в първо-
началните училища, построяване на училища, разширяване на училищни дворове,
268
отдаване под наем на училищни имоти, наемане на частни сгради за училищни

помещения, снабдяване на училищата с отоплителни и канцеларски материали и др.
(1895–1943); Училищното настоятелство в Пирдоп и културно-просветния комитет
в града с министъра на народното просвещение Богдан Филов за възстановяването
на непълната гимназия в града – Ф. 1296К (1939); Училищното настоятелство в с.
Бояна с благотворителни организации за откриването на летни колонии и безплатни
ученически трапезарии в селото (1922–1924, 1934).
Писмо от Училищното настоятелство в Пирдоп до д-р Димитър Кацаров от
София с благодарност за подареното от него място за строеж на училище в града –
Ф. 1296К (1922). Телеграма от Инспекцията на Софийското учебно окръжие за
уволняването на държавни чиновници, участвали в антиправителствени демонстра-
ции на 24 дек. 1919 г. – Ф. 208К (1920). Известие от Инспекцията на Софийското
учебно окръжие до председателя на Училищното настоятелство в с. Горна баня за
закриването на прогимназията в селото и прехвърлянето на учениците в прогим-
назията в с. Княжево – Ф. 208К (1925).
Крепостни актове, укази, протоколи, скици и описи на имотите на Училищното
настоятелство в с. Слатина (1939–1940).
Книги: за експлоатация на училищните имоти (1922–1934); за покрити и не-
покрити недвижими училищни имоти (1922–1934); актова – Ф. 738К (1926–1953).
Тръжни книжа за: строежа на училища и продажбата на училищни места –
Ф. 212К (1927–1938); отдаването под наем на училищни имоти – Ф. 553К (1925).
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Ф. 994К, 11 оп., 790 а.е., 8,98 л.м., 1885–1952 г.
Вж. и Ф. 1790
През 1887 г. към Първа мъжка гимназия в София е открит Висш педагогически курс.
На 8 дек. 1888 г. НС решава да преобразува курса във Висше училище, първоначално с
едно-единствено Историко-филологическо отделение. На 29 ян. 1889 г. проф. Александър
Теодоров-Балан е избран за ректор измежду първите седем назначени преподаватели
(т.нар. „нови седмочисленици“). Със закон от 1894 г. училището е разделено на три фа-
култета – Историко-филологически, Физико-математически и Юридически. През 1904 г.
със специален закон училището е преобразувано в университет под наименованието
Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“, а през 1905 г. е
преименуван на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1918 до 1923 г. са открити 4 нови фа-
култета – Медицински, Агрономо-лесовъден, Богословски и Ветеринарно-медицински. От
1945 до 1961 г. последователно се нарича СУ и СДУ. В периода 1947–1952 г. НС приема
закони, отделящи факултети и институти от структурата на университета, които
поставят началото на нови, самостоятелни висши училища. От 1990 г. наименованието
СУ „Св. Климент Охридски“ е възстановено.
Закон за клиниките на Медицинския факултет при СУ (1926).

Окръжни на МНП по дейността на СУ (1938–1942).
269
Наредба, заповеди, доклади и др. на МНП за: правата и задълженията на

длъжностните лица при административните служби на ректората [1941]; прира-
внителните изпити на завършилите средни специални училища (1945–1946).
Правилници за: дейността на университета (1915); ползването на стипендията
„Марин Дринов“, фондовете „Агрономически факултет“, „Иларион А. Буров“,
„Марийка Бурова“, „Д-р Марин Русев“ и наградата „Шумайкър“ (1910–1929);
вътрешния ред на Университетската библиотека (1927); провеждането на изпити-
те в Медицинския, Ветеринарно-медицинския и Агрономо-лесовъдния факултет
(1927–1929); управлението на фондовете „Васил Богданов Берон“, „Катерина и
Йосиф Ковачеви“ и „Д-р Н. Алексиев“ (1928–1937); организацията и управлението
на студентската болнична каса [1930]; налагането на дисциплинарни наказания на
персонала (1933); управлението и използването на Студентския дом (1933–1937);
провеждането на изпитите в Историко-филологическия и Богословския факултет
(1934); правата и задълженията на асистентите (1934).
Заповедни книги и заповеди на: АС (1923–1942); университетското ръководство
за командировки и специализации в чужбина (1941).
Протоколи: от заседания на Висшия педагогически съвет (1888–1891); от
заседания на АС (1898–1944); от заседания на факултетните съвети (1899–1947);
от декански съвети и общи събрания за избор на декани и ректор (1943–1945); от
първата редовна сесия на Висшия съюзен съвет на БОНСС (1939); от събрания на
представители на студентските академични дружества в университета във връзка
с дейността на студентските организации (1929–1943); и влогова книжка на коми-
тета „Паметник на българската просвета“ (1915–1952); учредителни и устави на
студентски академични дружества (1941–1943); за обединяването на Студентския
национален сбор „Братство“, студентските идейни задруги „Стожер“ и „Хан Крум“,
Студентското медицинско дружество, Студентската легионерска корпорация „Цар
Симеон“ и за създаването на „Студентското народностно единение“ (1939); и удос-
товерения във връзка с дейността на фонд „Св. Климент Охридски“ (1914–1916);
за създаването на общостудентска организация „Христо Ботев“ (1943).
Преписки с МНП, МВРИ, МВ, прокуратури, ГДНЗ при МВРНЗ, чуждестранни
фирми, легации, университети, организации, учреждения, чуждестранни профе-
сори и др. по организационни въпроси (1925–1944) и за: подпомагането на бедни
студенти (1936); юбилеи и покани за четене на лекции (1936–1944); учебната дей-
ност, уреждането на изложби (1938–1939); гостуването на италианския министър
на просветата Джузепе Ботаи в България и провъзгласяването му за почетен доктор
на СУ (1939); набирането на средства за построяване на паметник на Климент
Охридски (1919–1937); дарението на цар Борис ІІІ на нуждаещи се студенти за
коледните празници с приложени списъци (1936–1937); аутопсионната дейност на
Катедрата по обща патология и патологична анатомия (1925–1935); изпитването
на нови лекарства (1933–1944).
Годишни отчети на Катедрата по обща патология и патологична анатомия
[1935–1938] и на Академичното агро-лесовъдно дружество [1929].
Покани: за заседанията на Висшия педагогически съвет (1888–1891), до
чуждестранни преподаватели за участия в тържествата на Университета по повод
270
50-годишнината от създаването му (1937–1940); от чуждестранни университети

за участие в юбилеите им (1934–1938), за научни конгреси и конференции (1939).
Списъци: на членовете на АС (1939); на членовете на Юбилейния комитет за
тържествата по повод 50-годишнината от създаването на Университета (1939); и
сведения за кандидат-професори (1918); на студенти (1889–1942).
Доклади и заявления за избирането на професори, доценти и преподаватели
(1922–1935).
Досиета на преподаватели и студенти (1885–1946).
Почетен адрес от Ректора на Университета до Иван Вазов за удостояването му
с титлата „Почетен доктор на СУ“ (1920). Дипломи и преписки с чужди универ-
ситети за удостояването на чуждестранни професори с титлата „Почетен доктор
на СУ“ (1939–1940). Биографии на чуждестранни професори, получили титлата
„Почетен доктор на СУ“ (1939).
Книги: за приходите и разходите на фондовете, образувани от частни дарения
(1925–1949); партидна на лекарите, завършили медицина в чужбина (1936–1940); за
студентите във Физико-математическия факултет с данни за успеха им (1905–1945).
Лекции по вътрешни болести (1935–1936).
Програми за: лекарски курсове (1934); честване 50-годишния юбилей на
Университета (1939). Поздравителни писма и телеграми във връзка с 50-годишния
юбилей на Университета (1939).
Общи и технически поемни условия, правилници, сметки и др. за изграждането
на Студентския дом в София (1931–1937).
Влогови книжки, финансово-оправдателни документи и др. за дейността на
фондовете „Паметник на Атанас Иширков“ (1937–1952), „Географски институт“
(1938–1952), „Студентски дом“ (1939–1940), „Любен Каравелов“, „Васил Кънчев“,
„Васил Левски“ (1903–1911), „Екатерина и Йосиф Ковачеви“ (1910–1952), „Стефан
Савов Бобчев“ (1933–1952) и др.
Азбучен указател на приетите болни в Първа вътрешна клиника на Медицин-
ския факултет (1912).
Позиви към трудещите се и студентите за борба против войната, фашизма и
полицейските наредби (Б.д.).
Държавна художествена академия – София

Ф. 1047К, 3 оп., 475 а.е., 5,76 л.м., 1896–1949 г.
Вж. и Ф. 1819
Създадена с Указ № 4 от 12 дек. 1896 г. на княз Фердинанд като Държавно рисувално

училище за подготовка на учители по рисуване, живописци, иконописци, декоратори и скулп-
тори. Първи преподаватели в него са чехите Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. Сградата
на училището на ул. „Шипка“ е завършена през 1907 г. по проект на руския арх. Александър
Смирнов. През 1909 г. със закон е преименувано на Държавно художествено-индустриално
271
училище с отдели по живопис, скулптура, декорация, графика, везба, дантели, керамика

и резба. През 1921 г., пак със закон, училището се превръща в Държавна художествена
академия, в която от 1924 г. са обособени два отдела – за изящни и за приложни изкуства.
Окръжни на МНП по дейността на училищата (1896–1944).

Закони за: Държавното рисувално училище (1899); устройството на ДХА
(1938).
Наредби за вътрешното административно устройство на ДХА (1939–1941).
Правилници: на Държавното рисувално училище (1899); на Държавното худо-
жествено-индустриално училище (1910–1919); на ДХА (1925); за реда в галерията
при ДХА (1936); за конкурсите (1900)); на библиотеката и музея при Академията
(1921–1922); за управление на фондовете „Ана Бешевлиева“, „Учебни помагала“,
„Подпомагане на бедни студенти“ (1940–1941).
Заповедни книги (1921–1949). Заповеди за назначаване на преподаватели и
актове за встъпване в длъжност (1896–1936).
Протоколи от заседания на: Учителския съвет (1903); Преподавателския съвет
(1911); АС (1913–1943); Изложбения комитет (1921–1922).
Рапорти за учебно-възпитателната работа (1905–1915).
Доклади за: дейността [1905]; повишения на преподаватели (1937); състоянието
на стенописите в Боянската църква (1934); здравословното състояние на студентите
(1941–1945); от професорите Иван Лазаров, Васил Захариев, Ненко Балкански, Иван
Фунев и др. за специализациите им в чужбина (1924–1941);.
Сведения за: броя на учителите и учениците (1902–1914); учебно-възпита-
телната работа (1933); броя и разпределението на студентите и преподавателите
(1929–1944); участията на преподаватели от Академията в журита за конкурси,
конкурсни програми и др. (1940–1941).
Списъци на: преподавателите, служителите и административния персонал
(1925–1932); студентите (1921–1941); изработените дърворезби (1921); членовете
на Дружеството на севернобългарските художници (1922–1923); стипендиантите
(1926); членовете на Съюза на художниците в България (1935).
Програми: учебни (1913–1942); конкурсна за изработване на идейни скици за
сграда на ДХА (1942); за изработване на идейни проекти за паметник на Съедине-
нието (1926); от юбилейна изложба на Антон Митов (1927).
Покани и обяви за изложби (1920–1936).
Изложение от АС за участието на ДХА в международна изложба в Париж
(1938).
Годишници на Рисувалното училище (1907–1926).
Преписки с МНП, МВ, МВРИ, Българската екзархия в Цариград, СГОУ, Коми-
тета „Васил Левски“, институти, дружества, организации, комитети, учреждения,
собственици на частни галерии и др. за: състоянието на училището, подпомагането
на бедни ученици, организирането на ученически екскурзии, изложби и чествания,
набавянето на учебни пособия, построяването на сграда на училището (1902–1946);
272
назначаването на учители по рисуване в Битолската мъжка гимназия и Скопското

мъжко педагогическо училище (1902); приемането на студенти с еврейски произход
(1943); наемането на сгради за нуждите на училището (1901–1903); конкурсите
за паметници (1902–1903); отпускането на средства за училището (1903–1904);
обмяната на научни издания (1908); събирането на сведения за загинали през вой-
ните възпитаници на Държавното рисувално училище и на ДХА и издигането на
паметна плоча (1941); събирането на съдове с художествена и историческа стойност
(1942–1943); създаването на фонд „Постройка на паметник на художника Николай
Павлович“ (1940–1942); учредяването на фондове (1920–1948) и др.
Укази за повишаването: на Симеон Велков от извънреден в редовен професор
(1936); в научна степен на редовните преподаватели Антон Митов и Васил Захариев
(1924–1926).
Свидетелство от Държавното рисувално училище на Борис Шатц за работата
му като първи преподавател по скулптура (1905).
Ученически книжки на Спас Стоянов и Константин Стойнев (1915–1919).
Досиета на лектори в академията (1935–1945).
Служебна карта на проф. Васил Захариев [1944].
Некролози на Ярослав Вешин (1915) и Стоян Михайловски (1926).
Молби, заявления и удостоверения за: назначаване на работа, разрешаване
на отпуски, записване и признаване на семестри, завършени курсове, училищни
такси, участие в конкурси и др. (1896–1944).
Входящ дневник с данни за членовете на Художническото кооперативно пот-
ребително-производствено сдружение в ДХА (1920–1923).
Устав на Дружеството на севернобългарските художници (1920).
Държавна музикална академия – София

Ф. 1001К, 3 оп., 104 а.е., 1,47 л.м., 1882–[1970] г.
Вж. и Ф. 1786
Основана през дек. 1904 г. като Първо частно музикално училище по инициатива на
група дейци от Българския музикален съюз и тогавашния министър на просветата Иван
Шишманов. Основни дисциплини в училището са солово и хорово пеене, пиано, цигулка,
флейта, виолончело, елементарна теория на музиката, хармония и история на музиката.
През 1912 г. училището е трансформирано в ДМУ с директор Димитър Хаджигеоргиев.
Със специален закон и Указ № 145 от 21 юли 1921 г. е преобразувано в ДМА с два отдела –
среден и висш. Основната ѝ задача е да подготвя музикални педагози, певци, инструмен-
талисти и диригенти. След 1954 г. е преименувана на Българска държавна консерватория.
Законопроект за създаването на ДМА (1912).

Правилници: на ДМУ (1912); за вътрешния ред и работното време в ДМА
(1930).
273
Протоколни книги на: Учителския съвет на ДМУ (1912–1924); АС на ДМА

(1924–1941); Художествения съвет на ДМА (1937–1944).
Актове за встъпване в длъжност на преподаватели (1940).
Книги за: учебните и допълнителните такси (1940–1948); приходите и раз-
ходите на фонд „Пристройка сградата на академията“ (1926–1936); наградите на
ученици и студенти (1946).
Рапорти от Димитър Хаджигеоргиев, директор на ДМА, до министъра на
народното просвещение Александър Цанков за резултатите от зрелостните и ака-
демичните изпити (1925).
Списъци на: редовните и извънредните ученици (1915–1919); студентите,
освободени от училищни такси (1937–1941); учениците от малкия оркестър, дам-
ския и академичния хор (1931).
Преписки с МНП, цар Борис ІІІ, кмета на София, Украинската академия на нау-
ките, Цариградското вилаетско управление за: провеждането на изпити (1937–1939);
организирането и провеждането на концерти и продукции (1941–1944); обмена на
ноти и музикални издания (1932).
Справочник за условията за постъпване в ДМА (1932).
Заявления и молби за приемане в ДМУ и ДМА (1918–1938).
Писмо от Стефан Стоев, бивш председател на студентското дружество, до
ръководството на Българската държавна консерватория с приложени снимки на
членове на дружеството [1970].
Брошура с отзиви, публикувани в българската и западноевропейската преса,
за пианиста и композитора Димитър Ненов (1932).
Афиш от концерт на Филипина фон Еделсберг, примадона на театър „Ла Скала“
в Милано и певица в Баварския кралски театър в Мюнхен (1882).
Снимки на: първите преподаватели, първия випуск ученици от частното му-
зикално училище (1906–1922), ректори (1906–1931), преподаватели (1909–1940),
Царския симфоничен оркестър (1939) и др.
Висше техническо училище – София

Ф. 993К, 1 оп., 0,20 л.м., 9 а.е., 1942–1944 г.
Вж. и Ф. 1672
Първото висше техническо училище в България, създадено през 1941 г. със Закона за
Висшето техническо училище (ДВ, бр. 126 от 12 юни 1941 г.). Открито през 1942 г. с два
факултета: Строително-архитектурен и Машинно-технологически.
Протокол за откриването на Строително-архитектурния факултет (1942).

Заповеди за назначавания и командировки на преподаватели (1942–1943).
Писма до МНП за: отказа от прием на студенти, обвинени в нелегална про-
274
тиводържавна дейност (1942); училищните такси и стажа на учениците (1943);

отпускането на средства за научни цели (1944).
Докладна записка за евакуирането на училището в Ловеч (1944).
Устав на студентските академически дружества (1942).
Правилници за дейността на: студентската болнична каса (1942); фонд „На-
учни цели“ (1944).
Държавно висше училище за телесно възпитание – София

Ф. 985К, 2 оп., 11 а.е., 0,30 л.м., 1942–1944 г.
Вж. и Ф. 1629
Основано през 1942 г. със Закон за Държавното висше училище за телесно възпитание
и указ на цар Борис ІІІ. Целта му е да: подготвя кадри с висше образование по телесно
възпитание; проучва и насочва научно развитие на телесното възпитание в страната;
насажда сред българския народ телесна култура и да задълбочава нравственото и дър-
жавно-гражданското възпитание.
Указ и мотиви за откриване на Висшето училище за телесно възпитание (1942).

Писма, покани, снимки и др. за откриването на училището (1942).
Протоколна книга от заседанията на АС (1942–1944).
Преписки с МНП за: организацията на учебната работа (1942, 1944); госту-
ването на д-р Карл Дим и проф. д-р Ото Мишанди в София и за гостуванията на
женския баскетболен отбор на училището в Будапеща (1942, 1943); командировките
на преподаватели, физкултурната продукция, организирана от училището в помощ
на пострадалите от бомбардировките (1942, 1944) и др.
Решения и наредби за евакуирането на училището (1944).
Висше училище за финансови и административни науки – София

Ф. 1327К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1920–1947 г.
Вж. и Ф. 1643
Създадено през 1920 г. със заповед на министъра на народното просвещение Цанко

Церковски като Балкански близкоизточен институт за политически науки, известен и като
Свободен университет за политически и стопански науки. През 1938 г. трансформиран във
Висше специално училище за стопански и административни науки, а през 1940 г. става
Държавно висше училище за финансови и административни науки. През 1947 г. училището
е слято със Стопанския отдел при Юридическия факултет на СУ и преобразувано във
Факултет за стопански и социални науки към СУ. От 1952 г., съгласно ПМС от 1951 г.,
факултетът е обособен в самостоятелен Висш икономически институт „Карл Маркс“
за подготовка на специалисти-икономисти.
275
Протоколи от заседания на: ръководството и инициативната комисия на Бал-

канския близкоизточен институт (1920–1921); АС (1940–1946); Съвета на факултета
за стопански и социални науки (1947).
Модерна реална и класическа гимназия „Любен Каравелов“ –

Копривщица
Ф. 232К, 2 оп., 386 а.е., 4,40 л.м., 1900–1945 г.
Вж. и Ф. 1033
Приемник на откритото през 1846 г. от Найден Геров класно училище, в което за

първи път в България е въведена новата класно-урочна форма на обучение с изучаване на
светски дисциплини – всеобща българска история, българска граматика, аритметика,
антропология и т.н. От 1909 до 1918 г. се нарича Непълна смесена гимназия „Любен
Каравелов“, от 1918 до 1925 г. – Пълна смесена гимназия „Любен Каравелов“, от 1932
до 1934 г. – Пълна полукласическа гимназия, а от 1935 до 1944 г. – Модерна реална и кла-
сическа гимназия „Любен Каравелов“.
Окръжни на МНП по дейността (1900–1944).

Протоколни книги от заседания на Учителския съвет (1915–1944).
Годишен отчет с приложени статистически сведения за учебната 1935–1936 г.
(1936).
Списък на изключените от всички гимназии в страната ученици за периода
1925–1940 г. (1940).
Преписки с МНП, Софийското учебно окръжие, Училищното настоятелство
в Копривщица, училища, търговски фирми и др. за: хода на учебните занимания,
материално-техническото снабдяване и др. (1906–1925); определянето на училищ-
ните такси (1907–1910); личния състав (1921–1940).
Писма: от Софийското учебно окръжие, Градското общинско управление на
Копривщица и др. за подадените заявления за записване и за установяване броя
на учениците, разпределението им по класове, снабдяването им с учебни пособия
и др. (1900–1906); от училищното ръководство до гимназии и други институции
за преместването на ученици от едно училище в друго и издаването на отпускни
свидетелства (1911–1912).
Свидетелства за завършено образование и др. (1936).
Книги: заповедна (1932–1940); главни (1926–1937); за покани, наредби и запо-
веди на директора (1937–1945); ревизионни – за извършени инспекторски проверки
в гимназията (1933–1939).
Дневници за: изходящи писма (1900–1944); входящи писма (1940–1944).
Писмо от Иван Вазов до Лука Ослеков, директор на гимназията, с благодарност
за поздравленията за 70-годишния му юбилей (1920).
276
Първа девическа гимназия – София

Ф. 495К, 1 оп., 52 а.е., 0,20 л.м., 1930–1943 г.
Вж. и Ф. 390
Открита през 1879 г. като Първа държавна девическа гимназия с два класа. През
1880 г. прераства в третокласна с цел да подготвя учителки за първоначалните училища
и е преименувана на Девическа учителска семинария. В началото на учебната 1888/1889 г.
отново е преименувана на Девическа гимназия и става шестокласна. През 1896/1897 г.
са открити два клона на гимназията като трикласни девически училища, които през
1903/1904 г. прерастват в две нови училища – Софийското девическо педагогическо учили-
ще и Втора софийска девическа гимназия. Със Закона за средното девическо образование
от 1904 г. девическите гимназии и педагогическите училища са приравнени напълно с
мъжките по цели на обучението, учебни програми и отдели. Между 1924 и 1932 г. на ул.
„Цар Иван Шишман“ е построена и сградата на гимназията, в която днес се помещава
7-мо СОУ „Свети Седмочисленици“.
Окръжни и наредби на МНП за: закриването на гимназии в страната и откри-

ването на нови (1930–1937); дейността (1933–1938); организирането на конгреси,
конференции и литературни четения (1932–1938); назначаването, преместването
и уволняването на учители в гимназиите, средните реални училища и учителските
институти (1934); училищните настоятелства (1935).
Програма на МНП за средните реални училища (1935).
Протоколи от заседания на: Учителския съвет (1934–1943); директорите на
столичните гимназии (1934–1938).
Доклад за състоянието на гимназията (1936).
Заповедна книга (1936–1946).
Списъци, сведения и др. за: учителите от гимназията (1933–1937); броя и
успеха на ученичките (1934–1937); ученичките, сираци от войните и децата на
военноинвалиди (1934); състоянието на фондовете от училищните такси (1935);
членовете на Софийското просветно дружество при гимназията (1935); награжда-
ването на учители с отличия и възпоменателни медали за войните от 1912–1913 г.
и 1915–1918 г. (1936–1938).
Поздравителни и благодарствени телеграми от и до царското семейство
(1935–1937).
Втора девическа гимназия „Отец Паисий“ – София

Ф. 501К, 2 оп., 125 а.е., 1,10 л.м., 1911–1948 г.
Вж. и Ф. 398
Открита през 1896 г. като клон на Първа девическа гимназия. От 1903 г. е обособена
в самостоятелна Втора девическа гимназия, а през 1911 г. е наречена „Отец Паисий“.
277
Окръжни на МНП за: учебно-възпитателната дейност (1936–1944); изключ-

ването на ученици за комунистически прояви (1941–1943); правилника за устрой-
ството и работата на службите на младежката организация „Бранник“ (1941–1943).
Правилници за: гимназиите (1939); провеждането на зрелостния изпит в гим-
назията (1940); лятната колония при гимназията (1926).
Заповедни книги (1911–1948).
Протоколи от заседания на: Учителския съвет (1925–1947); родитело-учи-
телския съвет (1925–1927); родитело-учителската дружба (1927–1929); класните
съвети (1939–1940).
Годишни рапорти и отчети за: учебно-възпитателната дейност (1916–[1941]);
дейността на гимназията (1925–1942); хигиената в гимназията и здравословното
състояние на ученичките (1934–1941).
Годишни статистически сведения за: броя, успеха и поведението на учениците
(1925–1941); проведените зрелостни изпити (1931–1941).
Годишен финансов отчет на фондовете „Училищни такси“, „Учебни помагала“,
„Бедни ученички“ и „Трапезарии“ (1941).
Списъци на: учителите [1926–1941]; членовете на Софийското градско просвет-
но дружество към гимназията (1941).
Устави на: родитело-учителската дружба при гимназията (1927); комитета за
летните ученически колонии (1930).
План и скици за строежа на лятна колония при гимназията [1929].
Годишен доклад за дейността на дружеството на БМЧК в гимназията [1937].
Трета девическа гимназия – София

Ф. 907К, 1 оп., 24 а.е., 0,40 л.м., 1907–1944 г.
Вж. Ф. 753
Съществува от 1896 г. като клон на Първа девическа гимназия. През 1903 г. кло-
нът се обособява в девическа гимназия с пълна самостоятелност и отделен бюджет. В
началото на 1905/1906 учебна година гимназията е преобразувана в Софийско девическо
педагогическо училище „Климент Охридски“. През 1922 г. към училището са прибавени
гимназиални класове и става Трета държавна образцова девическа гимназия и педагоги-
ческо училище „Климент Охридски“. Днес училището се нарича 32-ро СОУ „Св. Климент
Охридски“ с изучаване на чужди езици.
Протоколни книги от заседания на Учителския съвет (1915–1938).

Списък на служителите в гимназията (1924–1925).
Книги: заповедни (1907–1920); наредбена (1941–1944); ревизионни (1911–
1943).
278
Четвърта девическа гимназия – София

Ф. 961К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1937–1943 г.
Вж. и Ф. 921
Открита през 1931 г. като клон на Втора мъжка гимназия. През 1937 г. се обособя-
ва в самостоятелна Четвърта девическа гимназия, а от 1939 г. приема името „Христо
Ботев“. Днес правоприемник на училището е 21-во СОУ „Христо Ботев“.

Протоколи от заседания на: Учителския съвет (1940–1941); Класния учителски
съвет (1939–1940).
Годишни отчети за дейността на училището (1937–1943).
Програма за организиране на извънучилищната дейност на ученичките (1942).
Писма до МНП за намерени в сградата на гимназията позиви срещу дейността
на младежката организация „Бранник“ (1942–1943).
Първа мъжка гимназия „Св. Иван Рилски“ – София

Ф. 996К, 2 оп., 28 а.е., 0,40 л.м., 1887–1944 г.
Открита на 7 ян. 1879 г. като Софийска класическа гимназия. През първото десети-
летие на ХХ в. от нея са отделени като клонове, а по-късно прерастват в самостоятелни
училища Втора държавна мъжка гимназия, Трета държавна мъжка гимназия „Уилям
Гладстон“ и Средно училище „Св. Климент Охридски“. През годините училището е пре-
образувано и преименувано няколко пъти: Софийска класическа гимназия (1879–1886),
Софийска класическа и реална гимназия (1887–1903), Първа софийска мъжка гимназия
„Св. Иван Рилски“ (1904–1950) и т.н. От 1992 г. училището се нарича Първо СОУ „Пенчо
П. Славейков“.
Правилник на МНП за гимназиите (1939).

Протоколни книги от заседанията на Учителския съвет (1914–1944).
Годишни отчети за учебно-възпитателната дейност (1929–1943).
Книги: летописна (1887–1943); юбилейна (1929).
Юбилейни сборници за историята на гимназията (1904–1929).
Втора мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ“ – София

Ф. 963К, 1 оп., 28 а.е., 0,60 л.м., 1903–1944 г.
Вж. и Ф. 926
Открита през 1903 г. като клон на Първа държавна мъжка гимназия. През 1929 г.
279
приема името „Цар Борис ІІІ“, а през 1945 г. – „Георги Стойков Раковски“. Днес наследник
на гимназията е 22-ро СОУ „Георги Стойков Раковски“.
Протоколни книги от заседанията на: Учителския съвет (1932–1944); родите-

ло-учителския комитет (1923–1944).
Годишен отчет на директора за успеха и поведението на учениците през учеб-
ната 1943/1944 г. (1944).
Преписки с МНП за: изключването на учениците Жорж Пашов, [Яко] Молхов,
Шарланджиев и др. (1933–1934); отстраняването на ученици заради комунисти-
чески прояви (1934–1936).
Книги: за ревизии на учителите (1914–1941); за докладите по наказанията на
ученици (1938–1940); материални (1903–1934); инвентарни (1903–1935); приход-
но-разходна (1903–1908).
Азбучник на изключените за разпространяване на противодържавни идеи и
други прояви ученици (1938–1942).
Дневник на ученическата читалня (1929–1931).
Трета мъжка образцова гимназия „Уилям Гладстон“ – София

Ф. 43К, 3 оп., 390 а.е., 9,30 л.м., 1906–1955 г.
Вж. и Ф. 29
Открита през 1906 г. като клон на Първа държавна мъжка гимназия. През 1907 г.
е обособена като Трета държавна мъжка гимназия с три отдела: реален, класически и
търговски. На 16 дек. 1909 г., по случай 100-годишнината от рождението на Уилям Глад-
стон, приема името Трета софийска държавна мъжка гимназия „Уилям Гладстон“, а от
1930 г. става Трета софийска мъжка образцова гимназия „Уилям Гладстон“. През есента
на 1909 г. гимназията е настанена в ново държавно здание на ул. „Пиротска“, където се
помещава и досега нейният правоприемник 18-то СОУ „Уилям Гладстон“.
Окръжни на МНП за учебно-възпитателната работа (1941–1944).

Проектопрограми на МНП за гимназиите в страната (1940).
Писма и наредби на МНП и Полицейското управление на София във връзка с
комунистическата дейност в гимназията (1942–1943).
Писма, заповеди, заявления до МНП за назначения, премествания, наказания
и др. на учители и служители (1911–1944).
Книга за заповедите на директора (1906–1955).
Рапорти и доклади за учебно-възпитателната работа и здравословното състо-
яние на учениците (1941–1944).
280
Устав на комитетите за летни ученически колонии и доклади на учители за

летуванията на учениците (1929–1939).
Доклади на комисията за подпомагане на бедни ученици (1927–1928).
Статистически сведения за движението на учителите и на явилите се на изпит
ученици (1941–1942).
Списъци и декларации на учители (1919–1940).
Преписки с МНП за назначаването на кандидат-учители и актове за встъпва-
нето им в длъжност (1930–1943).
Атестационни листове, доклади и рапорти за учебно-възпитателната работа
на кандидат-учителите (1931–1944).
Протоколи, заявления, списъци, удостоверения за съдимост, честност, благона-
деждност и материално състояние и др. във връзка с: изпитите на кадидат-учители
(1939–1943); назначаването на кандидат-учители (1937–1943); зрелостните изпити
на учениците (1910–1943).
Ревизионни книги за дейността на учителите (1914–1915).
Досиета на учители (1938).
Смесена непълна гимназия – с. Сливница

Ф. 1101К, 2 оп., 17 а.е., 0,30 л.м., 1921–1947 г.
Вж. и Ф. 1072
Открита през 1937 г. като клон на Трета софийска мъжка образцова гимназия
„Уилям Гладстон“. След 1944 г. преобразувана в Средно смесено училище „Христо Смир-
ненски“.
Окръжни, наредби и писма от МНП по дейността (1937–1944).

Протоколни книги: от заседанията на Учителския съвет (1937–1944); на Ос-
новното училище в с. Сливница (1921–1940); на Народното основно училище „Цар
Борис ІІІ“ (1941–1945).
Книги: за наредбите на директора (1937–1944); ревизионна на учителите
(1938–1947).
Софийска духовна семинария „Св. Иван Рилски“

Ф. 1351К, 1 оп., 26 а.е., 0,40 л.м., 1904–1948 г.
През 1874 г. в Самоков, с подкрепата на Рилския манастир и Българската екзархия в

Цариград, е открито Самоковско богословско училище, познато и като Самоковска духовна
семинария. В периода 1902–1905 г. в София е построена специална сграда, училището е
преместено от Самоков в столицата и е преименувано на Софийско богословско училище,
а по-късно – на Софийска духовна семинария. Задачата ѝ е да подготвя учители и све-
щеници за основните училища и още от създаването си носи името на Св. Иван Рилски.
281
Протоколни книги и протоколи: от заседанията на Учителския съвет (1904–

1948); на въздържателното дружество при Семинарията (1920–1927); от приемни
изпити за класиране на кандидатите (1920–1931).
Годишни рапорти за състоянието на учебно-възпитателната работа (1907–1947).
Сведения за успеха и поведението на учениците (1938–1939).
Отчети на фондовете при Семинарията (1943–1948).
Преписки със Св. Синод на БПЦ, гимназията „Васил Априлов“ – Самоков,
Столичното комисарство по снабдяването, частни лица и др. за: учебно-възпита-
телната работа (1930); успеха и поведението на учениците, връщането на здания,
използвани за военна болница (1947); евакуацията на Семинарията в Габрово, из-
вършването на ремонт на сгради, снабдяването с инвентар и нарядни стоки (1944);
приема на ученици, отпуснатите стипендии (1938).
Поздравителни писма по повод годишнини на Семинарията (1931–1932).
Декларации на: ученици-стипендианти (1941–1945); семинаристи за приемане
на духовен сан (1943–1945).
Служебни удостоверения (1920–1931).
Списъци на служители за направените им удръжки за Съюза на църковните
служители (1939).
Скици и планове за преустройството на сградата на Софийската духовна
семинария (1936).
Държавно полицейско училище – София

Ф. 913К, 1 оп., 36 а.е., 0,45 л.м., 1937–1944 г.
Основано през 1925 г. Устройството, функциите и задачите му са определени

със специален правилник, утвърден от министъра на вътрешните работи и народното
здраве. Училището разполага с два висши класа за подготовка на униформени полицаи,
командири, висши цивилни полицаи и низш клас за старши стражари, стражари и низши
цивилни полицаи.
Окръжно на МВРНЗ за устройството на Дирекция на полицията и снимки на

униформата на полицейските командири (1940).
Правилници за устройството и уредбата на Централната полицейска школа
[1940].
Годишен отчет за организацията и дейността на училището (1941).
Протоколи и списъци за приемането и успеха на курсистите-стражари (1940).
Списъци на курсистите с данни за местонахождението, прослуженото време в по-
лицията и успеха им (1941–1942).
Учебни програми (1941–1942). Общи планове на преподавания материал в
курсовете за: стражари (1939–1940); разузнавачи (1939); командири (1940). Конспект
и изпитни листове за успеха на курсистите [1941].
282
Доклад на министъра на вътрешните работи и народното здраве до МС, изло-

жение от началника на училището до Учебно-подготвителния отдел при Дирекция
на полицията, план-програми, скици и др. във връзка със строежа на сграда за
Държавното полицейско училище (1940).
Брошура за устройството на полицейското училище в Париж и програми на
полицейските училища в Германия (1937).
Книга за огнестрелното и хладното оръжие и бойните припаси (1939–1944).
Училище за милосърдни сестри

при Българския червен кръст – София
Ф. 360К, 2 оп., 146 а.е., 1,40 л.м., 1900–1945 г.
Открито през 1899 г. по предложение на УС на Българското дружество „Червен

кръст“. През 1924 г. е признато от МНП за средно специално професионално училище.
Окръжни на МНП и Българското дружество „Червен кръст“ по дейността

(1929–1945) и за обучението на доброволни сътрудници за оказване на помощ при
природни бедствия и по време на война (1940–1945).
Устави на: училището (1925); Св. Троицката община за милосърдни сестри
[1932].
Правилници: на училището (1940); за уредбата и управлението на сестринския
дом при Българското дружество „Червен кръст“ – София [1938–1940].
История на училището (1900–1919).
Протоколи от заседания на: Училищния комитет (1925–1935); Дамския комитет
(1925–1934).
Годишни отчети за дейността (1922–1943).
Статистически сведения за броя на учителите и ученичките, за успеха и др.
(1929–1935).
Програми: за сестринския стаж, задълженията на инструкторите и др. [1925];
на сестрински училища в Лондон, Манчестър, Варшава, Женева и др. (1922–1938).
Преписки с УС на Българското дружество „Червен кръст“, МНП, Лигата на
червените кръстове, Американския червен кръст, фондации и др. за: състоянието
и дейността на училището (1924–1941); раздаването на награди на отличили се
ученички (1936–1943); изменения в правилника на училището (1923–1939).
Писма: и снимки от Американския университет в Бейрут (1922–1938); от аме-
риканската медицинска сестра Рахила Торанс до българки с покана за записване
в училището ѝ (1922). Поздравителни телеграми и писма от и до царския дворец
(1926–1945).
Доклади: от конференцията на Европейския съвет за средно медицинско обра-
зование в Париж (1923); за български и чуждестранни сестрински училища [1940].
Списъци на ученички и техните родители (Б.д.).
283
Лекции [1923–1944].
Въпросници за изпити (1925–1928).
Схема на болничната и училищната организация [1935].
Бюджети (1924–1942).
Покани, благодарствени писма и др. по случай дипломирането на випускници
(1927–1943).
Търговска гимназия при

Софийската търговско-индустриална камара
Ф. 539К, 3 оп., 17 а.е., 0,20 л.м., 1912–1943 г.
Открита в началото на 1913 г. по инициатива и с финансовата подкрепа на СТИК.

По-късно за гимназията е изградена специална сграда в кв. „Лозенец“, завършена и осве-
тена през 1930 г. През 1943 г. гимназията се разделя на девическа и мъжка.
Окръжни на МТПТ (1938–1943).

Правилници на МНП и МТПТ за: професионалните и средните специални
училища (1923); провеждането на зрелостен изпит при средните търговски и про-
мишлени училища (1926); провеждането на изпит за завършен курс при практи-
ческите търговски и промишлени училища (1941). Програми: за зрелостен изпит
при средните търговски и промишлени училища (1930); по учебни предмети за
средните търговски (1928) и средните специални (1933) училища.
Практически търговски училища в София

3 ф., 3 оп., 8 а.е., 0,25 л.м., 1925–1943 г.
Практическо търговско училище „Васил Е. Априлов“ – София

Ф. 929К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1938–1943 г.
Вж. и Ф. 817
Открито през 1931 г. През 1946 г. е преобразувано във Втора държавна мъжка
търговска гимназия.
Практическо търговско училище „Меркурий“ – София

Ф. 930К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1925–1932 г.
Открито през 1913 г. Съществува до 1940 г.
284
Практическо търговско училище „Минерва“ – София

Ф. 931К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1928–[1940] г.
Открито през 1926 г. Преобразувано във Втора държавна търговска гимназия през
1946 г.
Протоколни книги от заседанията на учителските съвети (1925–1943).

Ревизионна книга на училище „Минерва“ (1930).
Албум на завършилите училище „Минерва“ през учебната 1939–1940 г. [1940].
Допълнително занаятчийско училище

„Симеон, княз Търновски“ – София
Ф. 510К, 1 оп., 28 а.е., 0,40 л.м., 1927–1944 г.
Вж. и Ф. 399
Съществува от [1921] г. След 9 септ. 1944 г. е преименувано на Допълнително за-

наятчийско училище „Кочо Честименски“, а през 1949 г. става Държавно допълнително
занаятчийско училище. Целта му е да подготвя квалифицирани занаятчии от различните
браншове.
Протоколна книга от заседания на УС (1939–1943).

Протоколи и доклади за научно-възпитателната работа (1927).
Годишни отчети (1930–1944).
Доклади за движението, успеха и поведението на учениците (1938–1943).
Списъци на учителите (1939–1943).
Програми и конспекти: по изучавани предмети; за разпределение на предме-
тите и седмичните часове между преподавателите от училището; по занаятчийско
законодателство на учениците-калфи и др. (1927–1928).
Книги: касова (1932–1933); стокова на металния отдел (1937–1940).
Входящ дневник на фонд „Подпомагане на служителите“ (1937–1938).
Държавно средно керамично училище – София

Ф. 966К, 1 оп., 22 а.е., 0,12 л.м., 1929–1943 г.
През 1883 г. в с. Княжево е основана Държавна учебна занаятчийница, която през
1923 г. прераства в Държавно керамично училище, а от учебната 1942/1943 г. – в Дър-
жавно средно керамично училище с 5-годишен курс на обучение.
Окръжни на МТПТ (1936–1942).

Правилник за управление и отчитане на фондовете (1937).
285

Отчети за дейността на училището (1929–1932).
Статистически сведения за движението на учениците [1933–1943] и учителския
персонал [1933–1935].
Списъци на учителите [1933–1936].
Програма за държавен изпит по керамика (1936).
Практическо горско училище „Чамкория“ – Боровец

Ф. 1427К, 1 оп., 19 а.е., 0,30 л.м., 1896–1945 г.
Вж. и Ф. 2544
Основано през 1896 г., за да подготвя горски стражари, с едногодишен курс на

обучение.
Протоколи от заседания на Учителския съвет (1912–1940).

Книги: заповедна (1937–1945); материална (1933–1941); главна класна
(1942–1943).
Снимки на: Юлиус Милде – основател на училището (1896); сградата на учи-
лището (1904); директора на училището с гости, присъствали на тържественото
приемане на училищната сграда (1904); директорите на училището (1926–1943);
изтъкнати лесовъди и преподаватели в училището (1926–1935); горския разсадник
(1904); възпитаници на училището (1907) и др.
Държавно практическо млекарско училище – Пирдоп

Ф. 28К, 1 оп., 27 а.е., 0,60 л.м., 1935–1944 г.
Вж. и Ф. 20
Открито през 1935 г. с решение на МЗДИ като „Училище за подготовка на май-

стори–млекари“ с цел подготовка на висококвалифицирани кадри и поставяне млекопре-
работването на научна основа. Първото на Балканите млекарско училище, основано по
инициатива на Никола Димов, създател на науката за млякото. През 1942 г. е преименувано
на Държавно практическо млекарско училище.
Протоколи от заседания на Учителския съвет (1939–1944).

Преписки с МЗДИ за набирането на ученици, обучението и практиката им и
др. (1943–1944).
Досиета на служители (1935–1943) и ученици (1936).
Книги: заповедни (1935–1942); главна – за успеха и поведението на учениците
(1939–1940); партидни (1935–1943); касова (1935–1941).
286
Прогимназии
10 ф., 10 оп., 242 а.е., 3,57 л.м., 1897–1960 г.
Някои от тях възникват като начални училища и впоследствие са преобразувани в

основни и средни.
Народна смесена прогимназия „Иван Вазов“ – с. Алино

Ф. 748К, 1 оп., 11 а.е., 0,04 л.м., 1922–1952 г.
Народна прогимназия „Васил Левски“ – Ботевград

Ф. 391К, 1 оп., 40 а.е., 0,48 л.м., 1918–1944 г.
Народна прогимназия – с. Годеч

Ф. 1439К, 1 оп., 24 а.е., 0,15 л.м., 1908–1958 г.
Народна прогимназия „Братя Миладинови“ – с. Златуша

Ф. 1272К, 1 оп., 53 а.е., 1,00 л.м., 1901–1960 г.
Смесена прогимназия „Любен Каравелов“ – Копривщица

Ф. 233К, 1 оп., 71 а.е., 0,80 л.м., 1897–1950 г.
Народна смесена прогимназия „Отец Паисий“ – с. Костенец

Ф. 629К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1948–1950 г.
Вж. и Ф. 531
Открита вероятно през 1923 г.
Народна смесена прогимназия – с. Малашевци

Ф. 862К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1919–1944 г.
Открита през1892 г. като първоначално училище. От 1922 г. е прогимназиално, а
от 1944 г. – основно училище.
17-та прогимназия „Д-р Петър Берон“ – София

Ф. 912К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1923–1957 г.
Вж. и Ф. 760
През 1950 г. е преобразувана в 25-то средно училище.
287
Шеста народна прогимназия „20-ти април“ – София

Ф. 916К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1909–1922 г.
Трета народна прогимназия „Граф Игнатиев“ – София

Ф. 1424К, 1 оп., 15 а.е., 0,30 л.м., 1904–1960 г.
Окръжни на МНП, Софийската окръжна училищна инспекция и др. по учеб-

ното дело – Ф. 233К, 912К (1919–1944).
Протоколи от: заседания на учителските съвети (1904–1958); пунктови педа-
гогически – Ф. 1439К (1934–1942) и общински учителски конференции – Ф. 629К
(1934–1946); заседания на дружеството за закрила на децата в с. Златуша – Ф. 1272К
(1940–1943).
Планове: годишен на прогимназията в с. Годеч (1942–1943); за работата на
основните учители, ръководителите на училища и инспекторите в Софийска об-
ласт – Ф. 1439К (1942).
Годишен отчет за дейността на прогимназията в с. Годеч (1943).
Годишни рапорти на директорите с приложени таблици за състоянието на
прогимназиите в Самоков и с. Годеч (1925–1944).
Годишни статистически сведения за успеха и поведението на учениците (1943),
извънкласната дейност на учителите (1943–1944) и броя на учениците в Годечката
прогимназия (1943).
Списъци на учителите в Самоковската и Годечката прогимназия (1925–1943).
Преписки с МНП, Софийското учебно окръжие, Софийския областен учили-
щен инспектор, Царибродския училищен инспектор и др. за: учебно-възпитателната
и административната работа, методическата подготовка и обществената дейност на
учителите в Годечка община (1942–1944); учебната, извънкласната и администра-
тивната дейност на Годечката прогимназия (1935–1936, 1944); необходимостта от
откриване на гимназия в с. Годеч (1944); учебното дело, назначенията, повишенията
и уволненията на учители – Ф. 233К, 391К (1918–1944).
Доклади за дейността на ученическите дружества, библиотеката и др. в Коп-
ривщенската прогимназия (1940–1943).
Заявления за записване на ученици в прогимназията в Копривщица (1940–1943).
План-скица на зданието на прогимназията в Копривщица (1904).
Завещание от Лука Ив. Доросиев, служител в Българската екзархия в Цариград
и изследовател на историята на малоазийските българи и на училищното дело в
България преди Освобождението – Ф. 233К (1932).
Книги: летописни – Ф. 233К, 912К, 1272К, 1439К (1897–1951); ревизионни –
Ф. 391К, 629К, 912К, 1272К, 1439К (1919–1960); за вписване на впечатленията и
препоръките на лекаря – Ф. 1439К (1934–1945); главна – Ф. 1424К (1925–1940).
288
Снимки на учителите и сградата на Трета софийска прогимназия „Граф Иг-

натиев“ (1915).
Основни училища
22 ф., 22 оп., 683 а.е., 5,53 л.м., 1888–1962 г.
Народно основно училище „Иван Вазов“ – с. Бучин проход

Ф. 1317К, 1 оп., 60 а.е., 0,24 л.м., 1888–1943 г.
Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Голеш

Ф. 611К, 1 оп., 50 а.е., 0,12 л.м., 1902–1944 г.
Вж. и Ф. 501
53-то народно основно училище „Полковник Дрангов“ – с. Горна баня

Ф. 845К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1906–1953 г.
Вж. и Ф. 668
Народно основно училище „Екзарх Йосиф І“ – Етрополе

Ф. 628К, 1 оп., 48 а.е., 0,80 л.м., 1892–1947 г.
Вж. и Ф. 523
Народно основно училище – с. Лесново

Ф. 615К, 1 оп., 26 а.е., 0,18 л.м., 1903–1955 г.
Вж. и Ф. 505
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Липница

Ф. 622К, 1 оп., 34 а.е., 0,18 л.м., 1910–1948 г.
Вж. и Ф. 512
Народно основно училище – с. Лъджене

Ф. 602К, 1 оп., 61 а.е., 0,20 л.м., 1903–1958 г.
Вж. и Ф. 486
289
Народно основно училище „Стоян Омарчевски“ – с. Неделище

Ф. 742К, 1 оп., 17 а.е., 0,08 л.м., 1920–1946 г.
Вж. и Ф. 545
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Саранци

Ф. 613К, 1 оп., 67 а.е., 0,20 л.м., 1925–1957 г.
Народно основно училище – с. Своде

Ф. 581К, 1 оп., 83 а.е., 0,19 л.м., 1898–1948 г.
Вж. и Ф. 453
Десето основно училище „Васил Априлов“ – София

Ф. 864К, 1 оп., 15 а.е., 0,25 л.м., 1928–1948 г.
Тридесето народно основно училище „Св. Иван Рилски“ – София

Ф. 870К, 1 оп., 21 а.е., 0,40 л.м., 1919–1947 г.
Тридесет и второ основно училище „Иван Н. Денкоглу“ – София

Ф. 883К, 1 оп., 6 а.е., 0,15 л.м., 1922–1956 г.
Четвърто основно народно училище „Княз Борис Търновски“ –

София
Ф. 884К, 1 оп., 38 а.е., 0,35 л.м., 1911–1943 г.
Вж. и Ф. 723
Двадесет и осмо основно училище „Йордан Йовков“ – София

Ф. 885К, 1 оп., 28 а.е., 0,60 л.м., 1919–1943 г.
290
Четиридесето основно училище „Райна княгиня“ – София

Ф. 890К, 1 оп., 23 а.е., 0,32 л.м., 1934–1943 г.
Вж. и Ф. 736
Народно основно училище „Тодор Минков“ – София

Ф. 893К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1908–1950 г.
Шесто основно училище „Константин Фотинов“ – София

Ф. 915К, 1 оп., 16 а.е., 0,12 л.м., 1900–1943 г.
Вж. и Ф. 763
Единадесето народно основно училище „Екзарх Йосиф“ – София

Ф. 992К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1910–1956 г.
Девето народно основно училище „Отец Паисий“ – София

Ф. 997К, 1 оп., 16 а.е., 0,20 л.м., 1928–1943 г.
Вж. и Ф. 980
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Хераково

Ф. 1270К, 1 оп., 23 а.е., 0,20 л.м., 1890–1962 г.
Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Ярлово

Ф. 614К, 1 оп., 19 а.е., 0,15 л.м., 1925–1950 г.
Вж. и Ф. 507
Окръжни на МНП, Софийската градска училищна инспекция, Софийската

областна училищна инспекция: по дейността – Ф. 613К, 628К, 870К, 885К, 992К,
997К (1922–1944); за присъединяването на червенокръстките отряди към младеж-
ката организация „Бранник“ – Ф. 613К (1943).
Правилници: за съставянето и издаването на учебници – Ф. 1317К (1902); на
фонд „Екскурзии“ – Ф. 864К (1941); за хигиената – Ф. 614К, 742К, 1317К (1943).
Протоколни книги и протоколи: от заседания на учителските съвети (1892–
1950); на средищния директор – Ф. 628К (1934–1942); на училищните настоятелства
(1912–1944); на БМЧК при училището в Етрополе (1931–1947); от групови педа-
гогически конференции на учители от Ботевградска околия – Ф. 581К (1931); от
291
заседание на Околийския училищен съвет в Цариброд за състоянието на учебното

дело в околията – Ф. 611К (1943).
Планове за: учебно-възпитателната дейност – Ф. 864К, 915К (1941–1943);
работата на учителите, директорите и училищните инспектори от Софийска об-
ласт – Ф. 602К [1942]; за дейността на учителите от Царибродско – Ф. 742К (1941).
Годишни отчети за дейността – Ф. 581К, 602К, 611К, 613К, 614К, 622К, 884К,
890К, 997К, 1270К, 1317К ([1902]–1945).
Сведения за: броя на учениците – Ф. 611К, 622К, 864К, 915К, 1317К (1888–
1944); броя на учениците с еврейски произход – Ф. 915К (1942); успеха на уче-
ниците – Ф. 870К (1924–1925); учителите – Ф. 581К, 611К, 864К, 890К ([1923]–
1943); съществуващите ученически дружества –Ф. 581К (1941); възстановеното
дружество на БМЧК в с. Своде (1943); училищните имоти и капитали – Ф. 581К
([1920]–1923); фондовете при основното училище в с. Своде (1937); дейността на
читалищата – Ф. 581К, 602К, 742К (1930–[1944]); дейността на ученическите тра-
пезарии – Ф. 602К, 611К, 742К (1938–1943); новообразуваните читалища – Ф. 611К
(1934–1944); статистически за учителския персонал –– Ф. 1317К (1924–1934).
Доклади за дейността на: училищата – Ф. 602К, 611К, 1270К ([1923]–1945);
БМЧК към училищата – Ф. 611К, 614К, 622К ([1932]–1943); Християнското дру-
жество в с. Ярлово – Ф. 614К (1941–1944); ученическите трапезарии – Ф. 602К
(1939–1942); вечерните училища в Неделищното училищно средище – Ф. 742К
(1944).
Заповеди за назначения и уволнения на учители – Ф. 884К, 890К (1942–1945).
Списъци на: ученици – Ф. 1317К (1925–1944); ученици-отличници – Ф. 884К
(1943–1945); учители – Ф. 602К, 611К, 613К, 614К, 622К, 742К, 864К, 884К, 915К,
1270К, 1317К (1915–1945); трапезариите при Софийското училищно настоятел-
ство – Ф. 884К (1932); учители от с. Своде, членове на дружеството на просветните
служители в Ботевград – Ф. 581К (1931); главните учители в Ботевградска околия –
Ф. 581К (1919); училищните общини, подчинени на средищното училище – Ф. 611К
(1934–1936); подлежащите на задължително обучение – Ф. 1270К (1932–1934).
Актове за назначения и уволнения на учители – Ф. 622К, 884К, 890К (1926–
1944).
Преписки с Околийския училищен инспектор, Главната дирекция на общест-
вените сгради, пътищата и благоустройството и др. за: състоянието и дейността на
училището в Етрополе (1936–1944); строежа на летовище в Тетевен с приложени
скици и планове – Ф. 997К (1938–1939).
Писма с благодарност от Учителския съвет до дарители на училището в с.
Своде [1940].
Телеграма от Околийския училищен инспектор в Ботевград до директорите
на училищата в околията за изпълнение на заповед на МНП за повишаване успеха
и поведението на учениците с една единица по повод раждането на престоло-
наследника Симеон – Ф. 581К (1937).
Книги: летописни – Ф. 602К, 614К, 615К, 622К, 845К, 864К, 883К, 992К,
1270К, 1317К (1896–1962); за заповеди и наредби на директорите – Ф. 615К, 845К
292
(1940–1951); ревизионни за инспекторски проверки – Ф. 581К, 615К, 628К, 864К,

883К, 1270К, 1317К (1892–1955); за подлежащите на задължително обучение –
Ф. 602К, 613К, 845К, 870К, 884К (1918–[1957]); актова за встъпване и напускане
на длъжност – Ф. 845К, 883К, 890К, 893К (1931–1956); заповедна на Училищното
настоятелство – Ф. 628К (1923–1935).
Поименни анкетни листове за учебната и извънучебната дейност на учители-
те – Ф. 581К (1942).
Именни карти на учители – Ф. 602К, 613К, 622К (1936–1939).
Декларации със сведения за политическите убеждения на учителите – Ф. 615К
(1941).
Скица на сградата на училище „Иван Вазов“ в с. Бучин проход (1934).
Позив от Всебългарския съюз „Отец Паисий“ до всички българи по повод
19-годишнината от Парижкия мирен договор – Ф. 613К (1938).
Начални училища
23 ф., 24 оп., 851 а.е., 9,19 л.м., 1884–1956 г.
Някои от тях по-късно прерастват в основни училища.
Начално училище „Кирил и Методий“ – с. Богданлия

Ф. 928К, 1 оп., 16 а.е., 0,14 л.м., 1927–1943 г.
Вж. и Ф. 830
Основано преди 1878 г.
Народно първоначално училище „Любен Каравелов“ –

с. Владиславци
Ф. 1193К, 1 оп., 50 а.е., 0,15 л.м., 1911–1944 г.
Вж. и Ф. 1114
Народно първоначално училище „Христо Ботев“ – с. Годеч

Ф. 1440К, 1 оп., 46 а.е., 0,18 л.м., 1898–1948 г.
Начално училище – с. Долна Малина

Ф. 964К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1898–1940 г.
Вж. и Ф. 928
293
Народно първоначално училище „Отец Паисий“ –

с. Долно ново село
Ф. 1418К, 1 оп., 54 а.е., 0,60 л.м., 1920–1941 г.
Народно първоначално училище „Хаджи Ненчо Палавеев“ –

Копривщица
Ф. 230К, 2 оп., 107 а.е., 1,15 л.м., 1884–1941 г.
Народно първоначално училище „Св. св. Кирил и Методий“ –

с. Костенец
Ф. 1441К, 1 оп., 10 а.е., 0,18 л.м., 1897–1956 г.
Вж. и Ф. 429
Народно първоначално училище – с. Краево

Ф. 400К, 1 оп., 56 а.е., 0,40 л.м., 1923–1944 г.
Вж. и Ф. 485
Народно начално училище „Васил Левски“ – с. Литаково

Ф. 129К, 1 оп., 108 а.е., 1,20 л.м., 1888–1937 г.
Народно първоначално училище „Христо Ботев“ – с. Луково

Ф. 1012К, 1 оп., 56 а.е., 1,00 л.м., 1911–1945 г.
Вж. и Ф. 1007
Народно начално училище „Климент“ –

с. Мухово, махала Ратьовица
Ф. 1075К, 1 оп., 26 а.е., 0,40 л.м., 1911–1944 г.
Вж. и Ф. 1059
Народно първоначално училище „Кирил и Методий“ – с. Понор

Ф. 390К, 1 оп., 29 а.е., 0,10 л.м., 1925–1941 г.
294
Народно начално училище – с. Раяновци

Ф. 1273К, 1 оп., 44 а.е., 0,36 л.м., 1926–1945 г.
Народно първоначално училище „Димитър Петков“ – София

Ф. 851К, 1 оп., 23 а.е., 0,17 л.м., 1907–1951 г.
Народно първоначално училище „Бачо Киро“ – София

Ф. 879К, 1 оп., 19 а.е., 0,16 л.м., 1939–1945 г.
Първоначално училище „Патриарх Евтимий“ – София

Ф. 882К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1905–1952 г.
16-то начално училище „Найден Геров“ – София

Ф. 892К, 1 оп., 12 а.е., 0,20 л.м., 1932–1949 г.
Вж. и Ф. 738
Народно начално училище „Наум Охридски“ – София

Ф. 906К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1932–1948 г.
Вж. и Ф. 751
Първоначално училище „Св. Климент“ – София

Ф. 1376К, 1 оп., 25 а.е., 0,40 л.м., 1894–1950 г.
Първоначално училище „Христо Ботев“ – с. Царичина

Ф. 1239К, 1 оп., 49 а.е., 0,30 л.м., 1893–1943 г.
Вж. и Ф. 1181
Народно първоначално училище „Христо Ботев“ – с. Чеканчево

Ф. 554К, 1 оп., 29 а.е., 0,40 л.м., 1921–1956 г.
Вж. и Ф. 428
295
Първоначално училище – с. Челопеч

Ф. 218К, 1 оп., 62 а.е., 0,80 л.м., 1885–1938 г.
Създадено преди 1878 г.
Народно първоначално училище „Отец Паисий“ – с. Яна

Ф. 616К, 1 оп., 9 а.е., 0,30 л.м., 1911–1945 г.
Вж. и Ф. 506
Окръжни на МНП и Софийското учебно окръжие по дейността – Ф. 129К,

218К, 230К, 400К, 554К, 882К, 892К, 1239К, 1376К, 1418К (1884–1944).
Устави за работата на детското православно дружество при училище „Найден
Геров“ – София (1932–1943).
Правилници: за поддържане на хигиената в училищата – Ф. 1075К, 1440К
(1943); таксите, събирани от учащите се – Ф. 1273К (1938); свидетелство и ко-
респонденция за създаването и дейността на фонд „Божил Раденков“ – Ф. 851К
(1935–1947); и доклади на Контролната комисия при родитело-учителското сдру-
жение на училище „Св. Климент“ – София (1930–1937).
Протоколни книги и протоколи: от заседания на учителските съвети (1896–
1956); на родитело-учителското сдружение при училище „Св. Климент“ – София
(1930–1950); от педагогически конференции – Ф. 129К, 1273К (1902–1934); от
заседания на Училищното настоятелство – Ф. 1239К (1912–1932); от проведени
изпити – Ф. 1273К, 1418К (1924–1931); от годишни беседи – Ф. 1440К (1922–1936);
учредителни на православни християнски дружества – Ф. 928К, 1239К, 1273К
(1934–[1939]); за дарение от наследниците на Димитър Петков – Ф. 851К (1947).
Планове за дейността на: учителите в Царибродска околия – Ф. 1193К (1943);
училището в с. Раяновци (1936).
Отчети: годишни за дейността – Ф. 390К, 554К, 851К, 879К, 1075К, 1193К,
1273К, 1418К, 1441К (1919–1945); на БМЧК – Ф. 390К (1931); за дейността на учи-
лищните трапезарии – Ф. 390К, 1193К (1936–1938); за дейността на християнското
дружество „Св. Георги Победоносец“ – Ф. 390К (1938).
Годишни рапорти на главните учители за дейността – Ф. 928К, 1239К, 1418К
(1909–1934).
Заповедна книга, заповеди: на първоначалното училище в Копривщица (1932–
1940); по дейността на Училищното настоятелство в с. Царичина (1908–1932).
Сведения: статистически за дейността и състоянието на училищата – Ф. 390К,
928К, 1193К, 1239К, 1273К, 1440К ([1905]–1945); за броя на учениците и учители-
те – Ф. 390К, 851К, 928К, 1239К, 1273К, 1418К, 1440К (1923–1944); за учителския
персонал – Ф. 554К, 928К, 1075К, 1193К, 1440К, 851К (1922–1943); и отчети за
дейността на БЧК и БМЧК – Ф. 554К, 879К (1935–1942); за училищни имоти –
Ф. 928К, 1239К, 1440К [1920–1936].
296
Таблици със сведения за: броя и разпределението на учителите и учениците –

Ф. 1193К (1930–1943); подлежащите на задължително обучение деца – Ф. 1193К,
1440К (1920–1943); записаните ученици (1931), състоянието на училищната сграда,
отделните помещения в нея и приложени скици на сградата и дворното място на
училището в с. Владиславци [1940].
Списъци на: учителите – Ф. 390К, 851К, 879К, 928К, 1075К, 1193К, 1239К,
1273К (1924–1944); използваните в училищата учебници – Ф. 390К, 928К, 1075К,
1239К, 1273К, 1418К (1921–1937); записаните ученици – Ф. 129К (1896–1897).
Учебни програми – Ф. 390К, 1418К (1928–[1935]).
Книги: летописни – Ф. 230К, 882К, 906К, 1440К, 1441К (1897–1956); главни
класни – Ф. 400К (1923–1925); ревизионни – Ф. 230К, 906К, 964К, 1376К, 1440К
(1898–1948); за: наредбите – Ф. 1376К (1934–1950); вписване на срочните, класните
и домашните работи – Ф. 129К (1914–1922); заявките и извършените посещения от
лекаря – Ф. 129К (1935); записване на децата за задължително обучение – Ф. 616К
(1911); подлежащите на задължително обучение деца – Ф. 851К (1929–1951); из-
вършените хигиенно-медицински ревизии – Ф. 851К, 1376К (1927–1945).
Преписки със Софийското учебно окръжие, Софийския окръжен училищен
инспектор, Софийския градски училищен инспектор, Софийския митрополит,
училищни настоятелства и др. за: хода на учебните занимания – Ф. 129К (1892);
учебното дело и материалното снабдяване с приложени отчети – Ф. 129К, 218К,
230К (1897–1937); учебно-възпитателната работа в Годечкото начално училище
(1919–1934); политическата принадлежност на учителите (1941–1944); подпома-
гането на българската армия на фронта (1944); дейността на родитело-учителското
дружество в училище „Димитър Петков“ – София (1941–1942); създаването на
детски православни християнски дружества – Ф. 928К, 1273К (1934–1936).
Изпитни ведомости – Ф. 129К (1901–1902).
Училищни дневници – Ф. 129К, 218К (1892–1899). Именни карти на учители –
Ф. 390К, 1193К, 1239К (1939).
Актове за встъпване и напускане на длъжности – Ф. 554К, 879К, 1418К
(1923–1942).
Декларации и сведения за учителите – Ф. 1376К (1941).
Въпросник с данни за историята, географията, поминъка и др. на с. Царичи-
на – Ф. 1239К (1938).
Групов фонд „Училища в София и Софийска област“

Ф. 1307К, 2 оп., 82 а.е., 1,25 л.м., 1893–1962 г.
Народно основно училище – с. Банкя; Народно основно училище „Отец Паисий“ – с.

Белопопци; Народно основно училище – с. Белица; Орханийска непълна смесена гимназия;
Народно основно училище – с. Вишан; Народно първоначално училище „Христо Ботев“ – с.
Горна Малина; Смесена прогимназия – с. Гушанци, Монтанско; Народно основно училище –
с. Долна Невля; Дърводелско училище – Етрополе; Народно основно училище – Златица;
Средно политехническо училище „Хр. Ботев“ – Ихтиман; Ихтиманско трикласно училище;
297
Ихтиманска непълна смесена гимназия; Ихтимански гимназиален клон „Св. цар Борис“;
Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Калково; Народно основно училище „Христо
Ботев“ – с. Калотина; Народно основно училище – с. Коджаматлиево (Петково); Първо-
начално училище – с. Кърнул (Делян); Народно основно училище – с. Макоцево; Девическо
професионално училище „Труд“ – Орхание; Народно основно училище – с. Пожарево; На-
родно основно училище – с. Продановци; Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с.
Пролеша; Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Разлив; Начално училище – с.
Росоман; Първоначално училище „Отец Паисий“ – Самоков; Народно първоначално учи-
лище „Христо Максимов“ – Самоков; Първоначално училище „Отец Паисий“ – с. Свидня,
махала Реката; 106-то начално училище „Стефан Караджа“ – София; Пета девическа
гимназия – София; 89-то начално училище „Епископ Софроний“ – София; Народно основно
училище – с. Церецел; Начално училище – с. Чорул.
Окръжни на МНП, Софийската областна училищна инспекция и др. по дей-

ността (1903–1944).
Протоколни книги от заседания на учителските съвети (1893–1946).
Годишни отчети на: Началното училище в с. Росоман (1936–1940); Девическо-
то професионално училище – Орхание (Ботевград) (1931–1933); Първоначалното
училище „Отец Паисий“ в Самоков (1942–1944).
Статистически сведения за училищата (1924–1944).
Летописни книги на: Народно основно училище в с. Белица (1899–1927); Пър-
воначално училище в с. Кърнул (Делян) (1924–1954); Народно основно училище
в с. Пожарево (1899–1960).
Ревизионни книги (1899–1962).
Читалища
21 ф., 22 оп., 389 а.е., 6,70 л.м., 1898–1955 г.
Самооуправляващи се културно-просветни сдружения. Поддържат общодостъпни

библиотеки, музеи, развиват художествена самодейност, извършват краеведски проуч-
вания и др.
Народно читалище „Св. цар Борис“ – с. Бистрица

Ф. 1417К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1909–1946 г.
Вж. и Ф. 2435
Народно читалище „Събуждане“ – с. Врачеш

Ф. 1267К, 1 оп., 25 а.е., 0,40 л.м., 1924–1944 г.
Вж. и Ф. 1294
298
Читалище „Драгоман“ – Гара Драгоман

Ф. 1195К, 2 оп., 28 а.е., 0,45 л.м., 1925–1942 г.
Вж. и Ф. 1116
Народно читалище „Напредък“ – с. Годеч

Ф. 1279К, 1 оп., 39 а.е., 0,60 л.м., 1898–1955 г.
Народно читалище „Рила“ – с. Долна баня

Ф. 1078К, 1 оп., 19 а.е., 0,40 л.м., 1903–1940 г.
Вж. и Ф. 1068
Читалище „Георги С. Раковски“ – с. Драговищица

Ф. 1240К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1927–1943 г.
Вж. и Ф. 1186
Създадено през 1922 г. като читалищен комитет, а от 1928 г. е читалище.
Народно читалище „Христо Витков“ – с. Локорско

Ф. 1415К, 1 оп., 20 а.е., 0,40 л.м., 1935–1947 г.
Вж. и Ф. 2425
Читалище „Надежда“ – с. Радославово

Ф. 1144К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1900–1944 г.
Вж. и Ф. 1079
Читалище „Христо Ботев“ – с. Радуил

Ф. 1107К, 1 оп., 49 а.е., 0,60 л.м., 1928–1943 г.
Вж. и Ф. 1073
Народно читалище „Искра“ – с. Реброво

Ф. 1338К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1928–1944 г.
Вж. и Ф. 1902
299
Читалище „Пейо К. Яворов“ – с. Слатина

Ф. 1411К, 1 оп., 10 а.е., 0,40 л.м., 1920–1946 г.
Вж. и Ф. 2403
Народно читалище „Д-р Петър Берон“ – кв. „Иван Вазов“, София

Ф. 1071К, 1 оп., 16 а.е., 0,20 л.м., 1923–1943 г.
Вж. и Ф. 1051
Читалище „Светлоструй“ – София

Ф. 1073К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1940–1943 г.
Красноселско народно читалище – София

Ф. 1171К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1922–1944 г.
Вж. и Ф. 1103
Народно читалище „Пенчо П. Славейков“ – София

Ф. 1186К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1932–1943 г.
Вж. и Ф. 1111
Народно читалище „Д-р Петър Берон“ – кв. „Кюлюците“, София

Ф. 1197К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1925–1943 г.
Народно читалище „Васил Левски“ – София

Ф. 1219К, 1 оп., 46 а.е., 0,80 л.м., 1920–1948 г.
Вж. и Ф. 1137
Читалище „Кирил и Методий“ – кв. „Модерно предградие“, София

Ф. 1410К, 1 оп., 31 а.е., 0,40 л.м., 1922–1949 г.
Вж. и Ф. 2419
300
Княжевско народно читалище – София

Ф. 1416К, 1 оп., 24 а.е., 0,30 л.м., 1917–1949 г.
Вж. и Ф. 2427
Народно читалище „Д-р Петър Берон“ –

кв. „Баталова воденица“, София
Ф. 1425К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1927–1948 г.
Народно читалище „Напредък“ – с. Чепинци

Ф. 1217К, 1 оп., 2 а.е., 0,05 л.м., 1930–1943 г.
Вж. и Ф. 1136
Основано през 1927 г.
Окръжни на ВЧС, Софийския областен читалищен съюз, Софийския окръжен

читалищен съюз и др. по дейността – Ф. 1073К, 1195К, 1219К, 1411К, 1415К, 1417К
(1915–1943).
Устави на: читалища – Ф. 1071К, 1078К, 1410К, 1411К, 1415К (1922–1943);
„Фонд постройка на болница“ в с. Годеч – Ф. 1279К (1924).
Правилници за: организацията и вътрешния ред на читалището в с. Княжево
(1917); използването на библиотечния фонд на читалище „Св. цар Борис“ в с.
Бистрица (1938); дейността на театралните трупи – Ф. 1410К, 1416К (1932–1940).
Протоколни книги и протоколи: на УС, ПС, КС и на читалищни настоятел-
ства – Ф. 1071К, 1078К, 1107К, 1144К, 1171К, 1186К, 1195К, 1197К, 1217К, 1219К,
1240К, 1267К, 1279К, 1338К, 1410К, 1416К, 1417К, 1425К (1906–1952); от годишни
събрания – Ф. 1071К, 1411К, 1417К (1903–1943); учредителни – Ф. 1219К, 1416К,
1417К (1917–1928).
Годишни отчети и сведения за дейността на читалищата – Ф. 1073К, 1078К,
1107К, 1144К, 1186К, 1195К, 1219К, 1240К, 1267К, 1279К, 1338К, 1410К, 1411К,
1415К, 1416К, 1417К, 1425К (1906–1945).
Преписки с общински управления, СБП, Всебългарския съюз „Отец Паисий“,
АД, банки, младежки организации, гимнастически дружества, фирми, частни лица
и др. по съвместната им дейност, за учредяването на читалища и строежа на сгради
за тях, за дарения и др. – Ф. 1071К, 1073К, 1078К, 1144К, 1195К, 1197К, 1219К,
1240К, 1267К, 1279К, 1410К, 1415К, 1416К (1909–1944).
Списъци на: членовете на читалища – Ф. 1195К, 1219К, 1410К, 1416К, 1417К
(1914–1943); дарители на читалища – Ф. 1186К, 1195К, 1415К (1925–1936).
История на читалище „Кирил и Методий“ в кв. „Модерно предградие“ – София
(1933) и автобиография на Антон Кецкаров, основател и член на първия УС (1941).
301
Уверение от ВЧС в България за редовно членство на читалище „Христо Вит-

ков“ – с. Локорско (1942).
Архитектурен проект за сграда на Княжевското народно читалище (Б.д.).
Опис на движимото имущество на читалище „Св. цар Борис“ в с. Бистрица
(1909).
Бюджети на читалища – Ф. 1107К, 1144К, 1195К, 1219К, 1240К, 1416К, 1417К,
1425К (1906–1943).
Книги: партидни членски (1922–1942); главни за приходите и разходите
(1901–1943); инвентарна – Ф. 1410 (1939–1949); касови – Ф. 1195К, 1267К, 1415К
(1928–1947); ревизионни – Ф. 1417К (1941–1945); за: предметни и парични волни
пожертвования и дарения – Ф. 1410К, 1417К (1924–1933); впечатления – Ф. 1417К
(1937); изнесени беседи и сказки – Ф. 1417К (1931–1944).
Дневници с входящата и изходящата кореспонденция на читалище „Напредък“
в с. Годеч (1898–1899) и спестовни книжки на читалището (1921–1955).
Снимки на първия УС на читалище „Пейо К. Яворов“ в с. Слатина (1920).
Групов фонд „Читалища в София и Софийска област“

Ф. 1295К, 1 оп., 25 а.е., 0,50 л.м., 1926–1956 г.
Народно читалище „Просвета“ – с. Батковци (Вж. и ЧП 883); Народно читалище

„Пробуда“ – с. Горна баня (Вж. и Ф. 1209); Народно читалище „Безсмъртие“ – с. Лесново;
Народно читалище „Селска обич“ – с. Лопушня (Вж. и Ф. 1113); Народно читалище „На-
предък“ – с. Осиковица; Народно читалище „Оборище“ – с. Петрич; Народно читалище
„Развитие“ – с. Продановци (Вж. и Ф. 1057); Народно читалище „Пробуда“ – с. Саранци;
Народно читалище „Аура“ – София (Вж. и Ф. 2136); Народно читалище „Инвалид“ – Со-
фия; Еврейско народно читалище „Емил Шекерджийски“ – София (Вж. и Ф. 983); Народно
читалище „Природа и наука“ – София (Вж. и Ф. 2084); Народно читалище „Отец Паи-
сий“ – с. Чеканчево; Народно читалище „Елин Пелин“ – с. Шияковци; Народно читалище
„Хубава Яна“ – с. Яна; Читалище „Г. С. Раковски“ – кв. „Лозенец“, София.
Окръжни на МНП за дейността на читалищата (1926–1943).

Устави (1931–1945).
Протоколни книги (1928–1956).
Доклад на УС на читалище „Пробуда“ в с. Горна баня по дейността (1930).
Каталог на книгите в библиотеката на Народно читалище „Селска обич“ – с.
Лопушня (1939).
Списъци на членовете на читалище „Безсмъртие“ в с. Лесново (1937–1943).
302
Читалище-паметник „Отец Паисий“ – Самоков

Ф. 194К, 2 оп., 69 а.е., 0,65 л.м., 1854–1944 г.
Вж. и Ф. 1058
Основано през 1859 г. с името „Св. Седмочисленици“, а през 1912 г. е преименувано на

„Отец Паисий“. Целта му е да развива културно-просветна, художествена и др. дейности.
През 1919 г. читалищните настоятели решават да бъде построена самостоятелна сграда,
която освен читалище да е и паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата
и Първата световна война. Сградата е открита на 23 дек. 1923 г. като Дом-паметник.
Закон за народните читалища и правилник за прилагането му (1927).

Устави на: читалището (1901–1932); Централната потребителна производи-
телна кооперация „Кино-филм“ (1925); Българския певчески съюз (1937).
Правилници на читалището за: експлоатацията на театралния салон и бюфета
(1924); дейността на музея (1936) и библиотеката (Б.д.).
Протоколи от: заседания на УС на читалището и от общи годишни събрания
(1880–1925); общо офицерско събрание в Самоков (1919); заседания на строителния
комитет (1921–1925).
Бюджети (1939–1944).
Дневници, главни и касови книги, баланси (1887–1939).
Списъци на: загиналите самоковци във войните през 1877–1878 г., 1885 г. и
1912–1913 г. [1919]; членовете на читалището 1922–1924 г. (1922–1924); дарителите
за построяването на паметник на загиналите през войните (1917) и за доизгражда-
нето на читалището-паметник [1921]; книгите в читалищната библиотека (1881).
Писма: от арх. Николов до УС на читалището за направата на театралната зала
(1925); благодарствени от институции, организации и частни лица (1926).
План-детайл на външна мазилка на сградата (1913).
Поемни условия за изграждането на читалище-паметник – балкона, ложите и
облицовката на фасадата (1921–1926). Оферти от АД „Театър Роял“ за киноуредба
(1937).
Протест от членовете на фонда за построяване на паметник на загиналите през
войните против използването на театралния салон за политически събрания (1924).
Статия от проф. Васил Захариев за Самоковския музей (1942).
Очерк за развитието на музея на Възраждането при читалището (1944).
Инвентарна книга на книжния фонд при библиотеката на читалището (1897–
1906).
Снимки на: строежа на читалищната сграда (1923); самодейния хор при учили-
ще „Константин Фотинов“ (1896); читалищната сграда и салона в нея (1923–1930);
смесения хор „Рилска песен“ при читалището (1918–1935).
Книга-сборник с поучителни речи на древни философи (1854).
303
Околийски читалищен съвет „Христо Ботев“ – Пирдоп

Ф. 512К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1936–1951 г.
Вж. и Ф. 408
Основан през 1936 г. с цел да: обединява дейността на читалищата в околията;

подпомага създаването на общодостъпни библиотеки при читалищата; провежда събра-
ния и беседи за културното израстване на населението и др. Ръководството на съвета се
състои от пет души, избирани от общо събрание. Продължава дейността си до 1956 г.
Закон за народните читалища (1941).

Протоколна книга на Околийския читалищен съвет (1942–1951).
Средни училища
Софийска руска гимназия

Ф. 15К, 1 оп., 32 а.е., 1,00 л.м., 1920–1944 г.
Седма мъжка гимназия – София

Ф. 496К, 1 оп., 32 а.е., 0,50 л.м., 1937–1944 г.
Вж. и Ф. 391
Шеста мъжка гимназия – София

Ф. 905К, 1 оп., 17 а.е., 0,40 л.м., 1937–1946 г.
Вж. и Ф. 752
Пета мъжка гимназия – София

Ф. 995К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1937–1940 г.
Вж. и Ф. 978
Четвърта мъжка гимназия „Иван Вазов“ – София

Ф. 998К, 1 оп., 15 а.е., 0,20 л.м., 1935–1944 г.
Вж. и Ф. 979
304
Средна непълна гимназия „Цар Борис“ – Ихтиман

Ф. 1063К, 1 оп., 13 а.е., 0,40 л.м., 1893–1941 г.
Държавна смесена гимназия за изучаване на чужди езици – с. Симеоново

Ф. 1261К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1942–1944 г.
Основни училища
Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Новачене

Ф. 162К, 2 оп., 142 а.е., 0,40 л.м., 1892–1946 г.
Вж. и Ф. 534
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – Самоков

Ф. 215К, 1 оп., 3 а.е., 0,05 л.м., 1926–1954 г.
Вж. и Ф. 237
Народно основно училище – с. Челопеч

Ф. 219К, 1 оп., 39 а.е., 0,80 л.м., 1920–1943 г.
Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Врачеш

Ф. 386К, 1 оп., 61 а.е., 0,60 л.м., 1922–1943 г.
Вж. и Ф. 467
Народно основно училище „Симеон Княз Търновски“ – с. Осиковица

Ф. 398К, 2 оп., 81 а.е., 1,60 л.м., 1910–1946 г.
Вж. и Ф. 487
Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Рельово

Ф. 508К, 1 оп., 17 а.е., 0,20 л.м., 1902–1943 г.
Вж. и Ф. 550
Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Своге

Ф. 544К, 1 оп., 65 а.е., 0,80 л.м., 1912–1944 г.
Народно основно училище „Климент Охридски“ – с. Веринско

Ф. 552К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1914–1936 г.
Вж. и Ф. 427
305
Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Равно поле

Ф. 572К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1939–1948 г.
Вж. и Ф. 454
Народно основно училище – с. Литаково

Ф. 585К, 1 оп., 61 а.е., 0,60 л.м., 1911–1956 г.
Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Лакатник

Ф. 588К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1921–1956 г.
Вж. и Ф. 472
Народно основно училище – с. Калугерово

Ф. 591К, 2 оп., 15 а.е., 0,30 л.м., 1896–1945 г.
Вж. и Ф. 480
Народно основно училище – с. Радотина

Ф. 593К, 1 оп., 57 а.е., 0,15 л.м., 1903–1942 г.
Вж. и Ф. 481
Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Боженица

Ф. 594К, 1 оп., 46 а.е., 0,60 л.м., 1922–1951 г.
Народно основно училище – с. Осиковска Лакавица

Ф. 596К, 1 оп., 67 а.е., 1,20 л.м., 1907–1945 г.
Народно основно училище – с. Райово

Ф. 597К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1889–1948 г.
Вж. и Ф. 483
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Скравена

Ф. 598К, 1 оп., 17 а.е., 0,40 л.м., 1922–1945 г.
Вж. и Ф. 482
Народно основно училище – с. Рашково

Ф. 603К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1898–1951 г.
Вж. и Ф. 491
306
Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Долни Пасарел

Ф. 608К, 1 оп., 46 а.е., 0,38 л.м., 1899–1954 г.
Вж. и Ф. 497
Народно основно училище „Димчо Дебелянов“ – с. Говедарци

Ф. 609К, 1 оп., 14 а.е., 0,30 л.м., 1897–1949 г.
Вж. и Ф. 499
Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Петърч

Ф. 610К, 1 оп., 4 а.е., 0,20 л.м., 1928–1952 г.
Вж. и Ф. 500
Народно основно училище – с. Гълъбовци

Ф. 612К, 1 оп., 30 а.е., 0,40 л.м., 1899–1944 г.
Вж. и Ф. 503
Народно основно училище „Леди Странгфорд“ – с. Петрич

Ф. 617К, 1 оп., 60 а.е., 0,60 л.м., 1891–1953 г.
Вж. и Ф. 508
Народно основно училище „Христо Ботев“ – Гара Драгоман

Ф. 618К, 2 оп., 95 а.е., 1,60 л.м., 1920–1944 г.
Вж. и Ф. 822
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Доганово

Ф. 621К, 1 оп., 12 а.е., 0,10 л.м., 1937–1944 г.
Вж. и Ф. 513
Народно основно училище – с. Живково

Ф. 623К, 1 оп., 16 а.е., 0,40 л.м., 1893–1954 г.
Вж. и Ф. 510
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Габер

Ф. 624К, 1 оп., 64 а.е., 0,20 л.м., 1910–1947 г.
Вж. и Ф. 516
307
Народно основно училище – с. Широки дол

Ф. 625К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1912–1947 г.
Вж. и Ф. 511
Народно основно училище – с. Белчин

Ф. 626К, 1 оп., 47 а.е., 0,60 л.м., 1919–1946 г.
Вж. Ф. 530
Народно основно училище „Любен Каравелов“ – с. Трудовец

Ф. 627К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1919–1955 г.
Вж. и Ф. 532
Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Гуцал

Ф. 630К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1898–1950 г.
Вж. и Ф. 527
Народно основно училище „Иван Вазов“ – с. Алдомировци

Ф. 631К, 1 оп., 26 а.е., 0,30 л.м., 1914–1951 г.
Народно основно училище „Княз Симеон Търновски“ – с. Вакарел

Ф. 632К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1916–1951 г.
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Негушево

Ф. 734К, 1 оп., 65 а.е., 1,30 л.м., 1890–1956 г.
Вж. и Ф. 606
Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Осиково

Ф. 739К, 1 оп., 48 а.е., 0,60 л.м., 1893–1946 г.
Народно основно училище – с. Реброво

Ф. 741К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1907–1947 г.
Вж. и Ф. 543
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Голема Раковица

Ф. 743К, 1 оп., 9 а.е., 0,11 л.м., 1943–1944 г.
Вж. и Ф. 548
308
Народно основно училище „Княз Кирил Преславски“ – с. Мирково

Ф. 744К, 2 оп., 51 а.е., 0,80 л.м., 1897–1945 г.
Вж. и Ф. 547
Народно основно училище – с. Радуил

Ф. 745К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1912–1948 г.
Вж. и Ф. 549
Народно основно училище „Паисий Хилендарски“ – с. Дръмша

Ф. 756К, 1 оп., 50 а.е., 0,18 л.м., 1921–1955 г.
Вж. и Ф. 561
Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Долно Камарци

Ф. 790К, 1 оп., 53 а.е., 0,36 л.м., 1891–1953 г.
Вж. и Ф. 603
Петнадесето основно училище „Константин Величков“ – София

Ф. 867К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1924–1951 г.
Тридесет и девето основно училище „Кирил и Методий“ – с. Биримирци

Ф. 869К, 2 оп., 8 а.е., 0,30 л.м., 1912–1944 г.
Двадесет и трето основно училище „Пейо К. Яворов“ – София

Ф. 873К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1925–1952 г.
Вж. и Ф. 710
Народно основно училище „Ген. Данаил Николаев“ – с. Слатина

Ф. 878К, 1 оп., 10 а.е., 0,30 л.м., 1925–1951 г.
Тридесет и първо основно училище „Стоян Михайловски“ – София

Ф. 880К, 1 оп., 19 а.е., 0,15 л.м., 1934–1944 г.
Двадесет и седмо основно училище „Княз Симеон Търновски“ – с. Бояна

Ф. 889К, 1 оп., 34 а.е., 0,18 л.м., 1903–1944 г.
Тридесет и седмо основно училище „Мария Луиза“ – с. Орландовци

Ф. 891К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1918–1957 г.
309
Второ основно училище „Елин Пелин“ – София

Ф. 910К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1937–1944 г.
Двадесет и второ основно училище „Трайко Китанчев“ – София

Ф. 911К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1918–1943 г.
Осемнадесето основно училище „Хаджи Димитър“ – София

Ф. 914К, 1 оп., 1 а.е., 0,05 л.м., 1930–1937 г.
Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Правец

Ф. 926К, 1 оп., 6 а.е., 0,10 л.м., 1898–1944 г.
Вж. и Ф. 811
Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Лопян

Ф. 927К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1925–1936 г.
Вж. и Ф. 806
Народно основно училище – с. Долни Богров

Ф. 932К, 1 оп., 5 а.е., 0,10 л.м., 1941–1943 г.
Вж. и Ф. 831
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Гурково

Ф. 937К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1899–1942 г.
Вж. и Ф. 841
Народно основно училище „Цанко Церковски“ – с. Шишманово

Ф. 950К, 1 оп., 64 а.е., 0,80 л.м., 1912–1944 г.
Вж. и Ф. 879
Двадесет и шесто народно основно училище „Ген. Иван Колев“ – София

Ф. 962К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1915–1944 г.
Основно училище – с. Душанци

Ф. 1039К, 1 оп., 24 а.е., 0,38 л.м., 1892–1963 г.
Вж. и Ф. 1012
310
Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Габра

Ф. 1041К, 1 оп., 50 а.е., 1,00 л.м., 1921–1944 г.
Вж. и Ф. 1014
Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Шума

Ф. 1045К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1927–1942 г.
Вж. и Ф. 1022
Народно основно училище „Димчо Дебелянов“ – с. Букоровци

Ф. 1046К, 1 оп., 44 а.е., 0,50 л.м., 1918–1944 г.
Вж. и Ф. 1021
Трикласно и първоначално мъжко и девическо народно училище – Пирдоп

Ф. 1048К, 1 оп., 28 а.е., 0,40 л.м., 1889–1944 г.
Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Бърдо

Ф. 1053К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1931–1942 г.
Вж. и Ф. 1035
Народно основно училище „Иван Вазов“ – с. Мусачево

Ф. 1211К, 1 оп., 6 а.е., 0,10 л.м., 1923–1944 г.
Вж. и Ф. 1132
Народно основно училище „Неофит Рилски“ – с. Батковци

Ф. 1213К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1931–1943 г.
Вж. и Ф. 1135
Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Градец

Ф. 1231К, 1 оп., 47 а.е., 0,60 л.м., 1891–1944 г.
Народно основно училище – с. Байлово

Ф. 1246К, 1 оп., 6 а.е., 0,10 л.м., 1892–1937 г.
Народно основно училище – с. Смолско

Ф. 1255К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1897–1941 г.
Вж. и Ф. 1182
311
Народно основно училище – с. Видраре

Ф. 1266К, 1 оп., 30 а.е., 0,40 л.м., 1892–1943 г.
Вж. и Ф. 1977
Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Големо Малово

Ф. 1275К, 1 оп., 21 а.е., 0,20 л.м., 1880–1946 г.
Народно основно училище – с. Зимевица

Ф. 1276К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1880–1961 г.
Народно основно училище „Васил Левски“ – Василовци

Ф. 1277К, 1 оп., 10 а.е., 0,13 л.м., 1927–1945 г.
Народно основно училище „Петър Берон“ – с. Черньово

Ф. 1312К, 1 оп., 13 а.е., 0,20 л.м., 1892–1954 г.
Вж. и Ф. 1113
Четиринадесето основно училище „Георги С. Раковски“ – София

Ф. 1322К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1932–1942 г.
25-то основно училище „Цар Иван Александър“ – с. Драгалевци

Ф. 1325К, 1 оп., 61 а.е., 1,20 л.м., 1900–1944 г.
Начални училища
Начално училище „Георги Бенковски“ – София

Ф. 852К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1921–1944 г.
Народно първоначално училище „Княгиня Мария Луиза“ – София

Ф. 861К, 1 оп., 6 а.е., 0,20 л.м., 1937–1949 г.
Народно първоначално училище – с. Връбница

Ф. 863К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1943–1945 г.
Осемнадесето начално училище „Никола Михайловски“ – София

Ф. 868К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1912–1943 г.
312
Седемнадесето начално училище „Неофит Рилски“ – София

Ф. 881К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1919–1953 г.
Народно първоначално училище „Йосиф А. Ковачев“ – София

Ф. 933К, 1 оп., 5 а.е., 0,20 л.м., 1907–1938 г.
Народно първоначално училище „Васил Левски“ – с. Костинброд

Ф. 1040К, 1 оп., 47 а.е., 0,80 л.м., 1888–1943 г.
Първоначално училище „Отец Паисий“ – с. Драгоил

Ф. 1070К, 2 оп., 11 а.е., 0,40 л.м., 1900–1954 г.
Начално училище „Христо Ботев“ – с. Дреново

Ф. 1204К, 1 оп., 36 а.е., 0,17 л.м., 1915–1944 г.
Народно първоначално училище „Отец Паисий“ – с. Драговищица

Ф. 1212К, 1 оп., 20 а.е., 0,40 л.м., 1924–1944 г.
Народно първоначално училище „Кирил и Методий“ – Етрополе

Ф. 1253К, 1 оп., 11 а.е., 0,20 л.м., 1891–1936 г.
Професионални училища
Допълнително земеделско училище – с. Годеч

Ф. 489К, 2 оп., 107 а.е., 0,80 л.м., 1935–1948 г.
Вж. и Ф. 385
Зимно земеделско училище – с. Искрец

Ф. 760К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1931–1948 г.
Държавно столарско училище – с. Новоселци

Ф. 956К, 1 оп., 14 а.е., 0,30 л.м., 1925–1932 г.
Държавно средно механо-електротехническо училище – София

Ф. 959К, 1 оп., 53 а.е., 1,00 л.м., 1887–1944 г.
313
Култура
Народно читалище „Георги С. Раковски“ – София

Ф. 26К, 1 оп., 24 а.е., 0,30 л.м., 1925–1943 г.
Народно читалище „Христо Ботев“ – София

Ф. 182К, 2 оп., 25 а.е., 0,45 л.м., 1876–1943 г.
Народно читалище „Напредък“ – Етрополе

Ф. 538К, 1 оп., 36 а.е., 0,40 л.м., 1897–1953 г.
„Обединени домакински списания“ ООД – София

Ф. 669К, 1 оп., 3 а.е., 0,10 л.м., 1939–1950 г.
Книгоиздателство „Слънце“ – София

Ф. 701К, 1 оп., 2 а.е., 0,10 л.м., 1946–1948 г.
Читалище на слепите в България – София

Ф. 1051К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1928–1940 г.
Вж. и Ф. 1028
Народно читалище „Пробуда“ – кв. „Тухларска фабрика“, София

Ф. 1052К, 1 оп., 9 а.е., 0,20 л.м., 1934–1944 г.
Народно читалище „Прогрес“ – Гара Костенец

Ф. 1076К, 1 оп., 7 а.е., 0,20 л.м., 1907–1942 г.
Вж. и Ф. 1066
Народно читалище „Просвета“ – с. Костенец

Ф. 1077К, 1 оп., 14 а.е., 0,20 л.м., 1902–1945 г.
Народно читалище „Средец“ – София

Ф. 1263К, 1 оп., 8 а.е., 0,20 л.м., 1929–1949 г.
Народно читалище „Васил Левски“ – с. Хераково

Ф. 1271К, 1 оп., 17 а.е., 0,40 л.м., 1928–1948 г.
314
Народно читалище „Виделина“ – с. Бояна

Ф. 1281К, 1 оп., 23 а.е., 0,40 л.м., 1919–1942 г.
Народно читалище „Христо Ботев“ – Ботевград

Ф. 1283К, 1 оп., 22 а.е., 0,40 л.м., 1924–1944 г.
Народно читалище „Христо Ботев“ – с. Долно Камарци

Ф. 1284К, 1 оп., 14 а.е., 0,20 л.м., 1919–1943 г.
Народно читалище „Искра“ – с. Веринско

Ф. 1285К, 1 оп., 10 а.е., 0,20 л.м., 1931–1942 г.
315
ХІІ. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Александровска болница – София

Ф. 965К, 2 оп., 28 а.е., 1,10 л.м., 1882–1944 г.
Открита на 1 май 1879 г. като Софийска първоразрядна болница. Обзаведена е
с инвентар, инструменти и медикаменти от руския Военновременен госпитал № 64.
Първият старши лекар е д-р Сава Мирков. През 1883 г. е построено специално здание за
болницата, а през 1884 г. е наречена Александровска болница. Първото самостоятелно
отделение е психиатричното, създадено през 1887 г. Последователно през годините се
обособяват отделенията: хирургическо – 1888 г., очно – 1891 г., кожно-венерологично –
1893 г., акушеро-гинекологично – 1895 г., детско – 1909 г. и накрая отделение по уши, нос
и гърло. Болницата е най-големият лечебен център в страната и научно-изследователска
и учебна база. От 1904 г. в нея се провеждат курсове за повишаване квалификацията на
лекарите. От 1918 г. болницата става база на Медицинския факултет при СУ. Продъл-
жава дейността си и след 1944 г.
Протоколни книги: от заседания на Болничния съвет (1882–1888); за храни-

телните продукти за болните (1939–1940).
История на заболяванията (1911–1944).
Заповедни книги (1924, 1939).
Бюджет за приходите и разходите на Княжество България (1894).
Държавна болница – Ботевград

Ф. 1396К, 1 оп., 86 а.е., 1,80 л.м., 1892–1945 г.
Открита през 1892 г. като Орханийска държавна болница. През 1934 г., с промяната
на името на града, става Ботевградска държавна болница. Първоначално персоналът ѝ се
състои от 1 лекар, 1 фелдшер и 3-ма болнични слуги. Към края на ХІХ в. д-р Спиридон Ка-
занджиев поставя началото на същинското болнично лечение, като снабдява болницата с
необходимите медицински инструменти и извършва редица операции и манипулации. През
1905 г. започва строежът на специална сграда, която е завършена и открита в края на 1906 г.
Окръжни, инструкции, указания и др. на ГДНЗ – София, Окръжната инспекция

на труда – София и др. по дейността (1925–1945).
Бюлетини, писма и др. за: движението на острите заразни болести – скарлатина
и дифтерия; прегледаните амбулаторно болни; броя на болните; броя на ражданията
и смъртните случаи в общината (1922–1941).
Преписки с МВРНЗ, Дирекцията за опазване на общественото здраве, софий-
ския окръжен лекар, ГДНЗ, участъковите фелдшери и др. по: административни
и финансови въпроси, борбата с туберкулозата, кредита и делегираните суми на
болницата и др. (1908–1945).
Книги: приходо-разходни (1892–1907); приходо-разходна за медикаментите в
аптеката на болницата (1905); за приетите болни (1909–1910); за лекуваните болни
316
(1909); за регистриране на глухонемите, слепите, епилептиците, душевноболните

и др. (1936–1945).
Санитарна статистика за раждаемостта и смъртността (1914–1915).
Сведения за: здравния фонд в Орханийска околия; бактериологичните из-
следвания на водата и произведените от нея питейни продукти; хигиенизирането
и водоснабдяването на околията; движението на болните; чистоплътността на
учениците от санитарните участъци в околията; здравно-хигиенния контрол над
циганите (1931–1932).
Списъци, нареждания и др. за ваксинацията и раваксинацията на населението
в околията (1909–1910).
Протоколи от извършените медицински прегледи в околията (1928–1929).
Свидетелства за безплатно лечение по бедност (1942).
Амбулаторни карти (1912–1913).
Дневници: изходящ на Орханийския околийски лекар (1909–1910); входящ на
Орханийската държавна болница (1914–1916).
Ведомости за заплати на служителите в болницата (1908–1945).
Протоколи, списъци, сведения и др. от заседания и за дейността на Орханий-
ското дружество на санитарния и ветеринарния персонал (1922–1926).
Медицинска служба – Самоков

Ф. 1365К, 1 оп., 14 а.е., 0,20 л.м., 1924–1947 г.
Открита през 1924 г. като Околийска медицинска служба. Ръководи и контролира
дейността на здравните амбулатории в околията, които се завеждат от фелдшери.
Окръжни и заповед на МВРНЗ за: военното обучение, дейността на наборните

комисии, ограничаването на инфекциозните заболявания, забраната на кюртажите,
запазването на държавната тайна, касаеща народното здраве и др. (1924–1927, 1939).
Преписки с МВРНЗ, Софийската областна медицинска служба, Софийския
околийски управител, Самоковското околийско управление, Общинското градско
управление – Самоков и др. за: изгорялата фабрика за етерични масла, катран и
хероин в Самоков (1935); уволнението на участъковата акушерка в с. Шишма-
ново (1941–1942); медицинското обслужване на германските военни части у нас
(1941–1942); въдворяването на лица (1943); появата на инфекциозни и венерически
заболявания (1940–1947) и др.
Третостепенна държавна болница – Ихтиман

Ф. 1060К, 1 оп., 46 а.е., 0,40 л.м., 1939–1944 г.
Държавни ясли – София
Ф. 1380К, 1 оп., 61 а.е., 1,80 л.м., 1930–1944 г.
Вж. и Ф. 2247
317
ХІІІ. ФОНДОВЕ ОТ ЛИЧЕН ПРОИЗХОД
Балкански, Иван Георгиев (1889–?)

Ф. 1442К, 1 оп., 16 а.е., 0,03 л.м., 1896–1945 г.
Роден през 1889 г. в Шумен. Учи в гимназиите в Разград и Варна. През 1907–1914 г.
учи медицина в Москва. Участва в Първата световна война. През периода 1919–1925 г.
е практикуващ лекар във Варна и Провадия. През 1925 г., като стипендиант на Рокфе-
леровата фондация, специализира вътрешни болести и неврология. От 1925 до 1927 г.
работи в Бостън, Ню Йорк и др. градове на САЩ, както и в Лондон, Париж и Берлин.
След завръщането си в България е инспектор в МВРНЗ. През 1934 г. е уволнен и обвинен
в злоупотреби със средства на Рокфелеровата фондация при закупуването на място за
строеж на сграда на Института на народното здраве. През 1936 г. е реабилитиран и
възстановен на работа. Съден от Народния съд за фашистки прояви, но е оправдан.
Свидетелства от Андрейковото основно народно училище в Шумен, Разград-

ската окръжна мъжка гимназия и Държавната мъжка гимназия „Фердинанд І“ във
Варна за завършено образование (1896–1901).
Ученическа книжка от Държавната мъжка гимназия във Варна (1901).
Лична служебна книжка, издадена от МВРНЗ (1942).
Задграничен паспорт (1926).
Възражение от Иван Балкански във връзка с освобождаването му от длъжността
главен инспектор в ГДНЗ при МВРНЗ (1936).
Указ на регентите и ПМС за пенсионирането на Иван Балкански (1945).
Записки на Иван Балкански, писани в Централния затвор в София, по повод
обвиненията срещу него във фашистки прояви (1945).
Съобщения във вестниците „Санитарен глас“ и „Утро“ за назначаването на
д-р Иван Балкански за главен директор на ГДНЗ при МВРНЗ (1940).
Снимки на Иван Балкански като студент по медицина в Москва (1909–1914)
и като военен лекар с колега във Варшава (1914).
Белинов, Стоян Иванов (1872–1944)

Ф. 1391К, 1 оп., 13 а.е., 0,10 л.м., 1907–1972 г.
Роден през 1872 г. в Котел. Загива през 1944 г. при бомбардировките над София.
Първият български ото-рино-ларинголог. През 1891 г. завършва класическата гимназия
в Болград, Украйна, а през 1897 г. – медицина в Санкт Петербург. Специализира ушни,
носни и гърлени болести във Виена и Санкт Петербург и през 1908 г. защитава докторска
дисертация. През 1909 г. открива в Александровска болница първото в България отделе-
ние „Уши, нос, гърло“, прераснало по-късно в клиника. През 1923 г. е избран за редовен
доцент, през 1926 г. – за извънреден професор, а през 1929 г. – за редовен професор. Автор
318
на повече от 120 научни медицински трудове. Редовен член на Виенското ларингологично

дружество, почетен и дописен член на чужди отоларингологични дружества. Основател
и председател на Дружеството за закрила на глухонемите в България. Дългогодишен
председател на Българското дружество „Червен кръст“.
Свидетелство за раждане (1909).

Учебник „Ото-рино-ларингология“ (1946).
Статии от Недю Недев, Георги Янков, Л. Атанасов, А. Кюлев (1957–1969) и
други видни учени по случай 100-годишнината от рождението му (1972).
Благодарствен адрес от Студентското медицинско дружество (1942).
Приветствия от учени по случай последното му академично четене (1942).
Брошура „Някои от образцовите български болници“, издадена в Базел, Швей-
цария (1942).
Снимки на Стоян Белинов (1907, 1938) и с протойерей Стефан Цанков (1941).
Богданин, Никола Панчов (1868–1957)

Ф. 1389К, 1 оп., 44 а.е., 0,40 л.м., 1891–1975 г.
Роден през 1868 г. в с. Мирково. Умира през 1957 г. Учи в Държавното педагогическо
училище в Кюстендил. От 1897 г. последователно е учител в селата Новачене и Радотина,
където основава читалища и социалистически групи. Проучва пътя и ролята на Ботева-
та чета, като събира документи и снимки от останали живи четници и съвременници.
Подготвя роман за четите на Христо Ботев и Сидер войвода, който не успява да завърши,
пише разкази.
Кръщелно свидетелство (1891).

Карта за самоличност (1943).
Удостоверение от Държавното педагогическо училище в Кюстендил за завър-
шен ІІІ курс (1894).
Амбулаторна карта от Университетската очна клиника (1945).
Разкази за пътя на Ботевата чета, преследването и разправата с четниците и
техните помагачи, за Руско-турската война и др. (1948).
Списъци на: разказите на Никола Богданин; селяните, от които е събирал
сведения за разказите си (1948).
Писмо до Георги Димитров за оказване на помощ за завършване на труда му
за Ботевата чета (1948).
Спомени: от Петко Богданин, син на Никола Богданин за живота и дейността
на баща му (1975); на Кръстю Кацарски и Георги Кайтафа от с. Зверино за срещите
им с Ботевата чета (Б.д.).
Брошура от Димитър Попгеоргиев „Данни за Ботевата чета“ с автограф (1926).
319
Протокол на нарочната комисия за проучване пътя на Ботевата чета във връзка

със спомените на Никола Обретенов за смъртта на Христо Ботев (1927).
Снимки: портретни на Никола Богданин (Б.д.); със семейството му (1925–1930).
Бончев, Стефан (Стефан Бончев Иванов) (1870–1947)

Ф. 1364К, 1 оп., 96 а.е., 0,80 л.м., 1881–1970 г.
Роден през 1870 г. в Габрово. Умира през 1947 г. Основно и средно образование полу-
чава в родния си град и в Търново. Учи природни науки в Женева, след което се завръща в
България и учителства в Хасково, където изготвя геоложка карта на Хасковско и получава
за нея сребърен медал на Пловдивското изложение през 1892 г. Получава стипендия за спе-
циализация по тектоника в Цюрих, а после и в Мюнхен. След завръщането си в България
отново работи като учител. През 1920 г. е избран за професор в СУ и до 1940 г. ръководи
катедрата по геология и палеонтология. Води курсовете по Обща геология, Исторична
геология, Извори и минерални находища, Рудни находища, Геология на България. Изследва
Западна Стара планина и най-вече Искърския пролом. Открива Свогенския антрацитен
въглищен басейн. През 1930 г. е инициатор на геологическо проучване на България. Започ-
ва създаването на геоложка карта на България. Един от основателите на Българското
геологическо дружество.

Лични карти (1921–1923, 1935). Студентски книжки и други документи от
студентските години и специализацията в Женева и Цюрих (1889–1892).
Биографични сведения за живота и дейността на Бончев за периода 1870–1923 г.
Родословно дърво на семейството на Бончо Иванов Сапунджиев с данни за
живота на Стефан Бончев (Б.д.).
Свидетелства за: завършени класове в Габровската реална гимназия (1884–
1887) и в Търновската държавна мъжка гимназия (1889); издържан изпит от Щаба
на 23-ти Шипченски полк (1897); завършен практически курс по овощарство в
Държавния разсадник в София (1901); участие в Балканските и Първата световна
война (1938); прослужено време (1892–1950).
Дипломи за: завършена специализация във Висшата академия в Цюрих (1892);
присъдена научна степен „доктор“ от Висшата академия в Мюнхен (1896).
Визитна картичка (Б.д.).
Грамоти от цар Борис ІІІ за удостояването му с: офицерския (1929) и коман-
дирския (1940) кръст от ордена „Св. Александър“; орден „За гражданска заслуга“
(1938).
Преписка с ректора на СУ във връзка с пенсионирането му (1940).
Нотариален акт, данъчни книжки, сведения за данъци върху имотите и други
документи за наследствената къща на Бончев в Габрово (1913–1947).
Некролози по повод смъртта на Стефан Бончев и други документи във връзка
с погребението му (1947).
320
Статии по повод 5-годишнината от смъртта му (1952).

Афиш за честване 100-годишнината от рождението му (1970).
Писма от Стефан Бончев до министъра на народното просвещение Борис
Йоцов, ректора на СУ проф. Георги Манев, Първа софийска държавна девическа
гимназия, в-к „Неделен дневник“ и др. за: отпечатването на съставената от него
геоложка карта на България (1937); отпускането на стипендия за специализация
във Франция на д-р В. Цанков, асистент при Катедрата по геология и палеонтоло-
гия (1938); невежеството на автор на статия за надписа върху колоната в църквата
„Св. 40 мъченици“ в Търново (1942); проучването на почвите в Белослатинска и
Оряховска околия (Б.д.); отношенията между страните от Балканския полуостров
(1944); увековечаването паметта на починалата му дъщеря (1932–1943). Поздра-
вителна картичка до дъщеря му (1929).
Писма до Стефан Бончев: за назначаването му за преподавател в различни учи-
лища (1896–1917); от уредник в Археологическия музей във Видин за намерените
рибни вкаменелости в региона със скица на находището (1936); поздравителни – по
повод 70-годишния му юбилей (1940); благодарствени – от Българското студентско
дружество за изпратена помощ (1893–1897) и от Габровското градско общинско
управление за проявената от него самоотверженост при защитата на проекта за
построяване на Трансбалканска жп линия с тунел под вр. Шипка (1897).
Заявления от Стефан Бончев до министъра на земеделието и държавните имоти
Янаки Моллов за необходимостта от геоложко проучване на местата за язовири на
реките Росица, Вит и Тополница (1924).
Изложения от Стефан Бончев до МВ и др. за: необходимостта от създаването
на държавна геоложка служба (1935); петролните залежи в България (1940).
Научни трудове, ръководства, проучвания, статии, записки на Стефан Бончев
в областта на геологията (Б.д.).
Слово на Стефан Бончев при откриването на изложба на Александър Мутафов
(1940).
Снимки на Стефан Бончев: портретни и в цял ръст (Б.д.); по време на обсадата
на Одрин (1912–1913) и през Първата световна война (1916–1918); с професорите
Космат и Конен на мина „Бонгура“ – Сливенско; с учители от Тополовград (1937);
със студенти от Геоложкия факултет (1930–1932); с работници и геолози в Югосла-
вия по време на геоложки проучвания (1936); от честване на 70-годишния му юбилей
(1940); с участници в конгреса на естествоизпитателите (1943); от командировки в
страната (Б.д.); от конгрес на Българското природоизпитателно дружество (Б.д.); с
негови ученици и с колеги учители (Б.д.) и др.
Устави на Дружеството за разхубавяване на Пловдив и на Българското приро-
доизпитателно дружество в София (1897–1898).
321
Брайков, Нешо (1850–1929)

Ф. 1422К, 1 оп., 24 а.е., 0,20 л.м., 1876–1985 г.
Роден през 1850 г. в Копривщица. Умира през 1929 г. в Хасково. На 12-годишна възраст
заминава за Цариград и работи като чирак и в печатницата на българската църква във
Фенер. Участва в борбите за разрешаването на Българския църковен въпрос. Включва се
в доброволческите отряди на въстанието в Херцеговина (1875), а през 1876 г. участва в
Априлското въстание. След обявяването на Руско-турската освободителна война зами-
нава за Румъния и постъпва в Първа дружина на Българското опълчение. От юни 1877 г.
е в състава на предния отряд на ген. Йосиф Гурко и участва в боевете на вр. Шипка.
След войната постъпва в софийската жандармерия. Владее гръцки, турски и румънски
език и поради това е изпращан на разузнавателни мисии в Цариград, Одрин и Букурещ.
През 1883 г. е изпратен в Харманли, където организира комитет „Единство“. Под негово
ръководство на 5 и 6 септ. 1885 г. се осъществява Съединението в Харманлийска околия.
По-късно се установява в Хасково, където става кмет. По време на Балканската война
участва в битката за Одрин. Обявен е за почетен гражданин на няколко града в България.
Биография (1975).
Родословно дърво на рода на Нешо Брайков (1978).
Брачно свидетелство (1881).
Уверение за участието му в боеве по време на въстанието 1875–1878 г. срещу
османската власт в Херцеговина (1876).
Свидетелство за участието му в Първа дружина на Българското опълчение и
награждаването му със Сребърен медал за отбраната на вр. Шипка (1878). Билет
за уволнението му от служба в Първа дружина на Българското опълчение (1878).
Диплома от Габровския общински съвет за обявяването на Нешо Брайков за
почетен гражданин на Габрово (1929).
Съчинения на Нешо Брайков – „Програма на живота ми от днес до смъртта
ми“ (1898) и „Из моите спомени“ (1928).
Писмо до сина му Иван Брайков по лични въпроси (1906).
Некролог от Хасковската общинска управа за смъртта на Нешо Брайков (1929).
Статии от Иван Андонов, Недялко Димов, Райна Симеонова, Никола Делчев,
о.з. полк. Нешо Брайков Нешев за живота и дейността на Нешо Брайков (1929,
1974, 1977, 1984, 1985).
Покана от потомците на Нешо Брайков до Желязко Колев за участие в среща,
посветена на 100-годишнината от Освобождението на Хасково (1978).
Разписка от Главния военен музей за предадени от Желязко Колев документи
на поборника Нешо Брайков (1943).
Снимки на: Нешо Брайков (1890); на семейството му (1891); с другари от
конния ескадрон (1892); групова по време на Съединението в Харманли (1885).
322
Василева-Белчева, Роза (1884–?)

Ф. 1387К, 1 оп., 116 а.е., 0,80 л.м., 1884–1979г.
Родена през 1884 г. в Шумен. Основно и гимназиално образование получава в родния

си град. Учителства в с. Царев дол, Силистренско и с. Победа, Добричко. Завършва меди-
цина в Женева. След завръщането си в България работи като лекар в Лом, Майчин дом,
Александровска болница и Общинската болница в София, Видинската болница „Цар Иван
Шишман“ и др.
Автобиографии (1966, 1968).

Свидетелства за завършени отделения в шуменското основно училище
(1892–1893) и класове (1894–1895) в общинската Нанчова девическа гимназия в
Шумен (1900–1902).
Диплома от Женевския университет (1913).
Профсъюзни книжки (1954–1972).
Статии от Белчева за: заразните болести и средствата за борба с тях, детските
болести, шарките, дифтерията, пневмонията, скарлатината, епидемиите в София и
България през Първата световна война, хигиената, имунизациите, откриването на
пеницилина, изискванията към детската болнична стая и др. (1930–1962).
Стихове от Белчева (Б.д.).
Благодарствени писма до Роза Белчева от: Института за музика при БАН за
дарения от нея архив на съпруга ѝ Белчо Белчев, музикален деец (1965); читалищата
„Добри Войников“ в Шумен и „Кирил и Методий“ в София за направените от нея
дарения за закупуване на книги и абонаменти за списания (1977, 1979).
Поздравителни и пощенски картички от близки и познати по различни поводи
(1911–1944).
Юбилеен сборник „Адриана Будевска 1899–1924“ с автограф на юбилярката
(1925).
Материали във в-к „Народно здраве“, бр. 1–2, год. ІІ, 10 ян. 1937 г. за честването
на 50-годишния юбилей на проф. д-р Ст. Ватев, основател на клиниката по детски
болести при Медицинския факултет на СУ (1937).
Снимки на: Роза Белчева (1902–1961); съпруга ѝ Белчо Тодоров Белчев с негови
ученици и с ръководения от него мъжки духов оркестър (1934, 1939, 1940); Вили
Ганчев, син на Адриана Будевска, с посвещение на д-р Белчева (1921); на Белчева
със: семейството на оперния диригент Тодор Хаджиев и композитора Парашкев
Хаджиев (1918), съпруга ѝ (1934–1940), състуденти в Женева (1908–1912), лекари,
медицински сестри и болни от Александровската, Видинската, Белослатинската,
Асеновградската, Плевенската, Търговищката и други болници (1912–1930). Албум
с портрети на български професори и доценти от Университетската клиника при
СУ, рисувани от Петър Михайлов по случай 25-годишнината от създаването на
Медицинския факултет (1942).
323
Гетов, Косто (Доцо) (1840–1915)

Ф. 1334К, 1 оп., 4 а.е., 0,05 л.м., 1878–1901 г.
Роден през 1840 г. в с. Новачене. Умира през 1915 г. Участва като опълченец в Ос-
вободителната руско-турска война и в Сръбско-българската война през 1885 г. Четник в
четата на Ильо войвода. След Освобождението е околийски управител в Никопол, горски
ревизор в Тутракан и дългогодишен кмет на с. Новачене.
Грамота от княз Милан ІV Обренович, издадена на Косто Гетов за участието

му като доброволец в българските чети в Сърбия през периода 1876–1878 г. (1878).
Свидетелства: от Селското общинско управление на с. Литаково, с подписите
на поборниците Васил Стаменов и Христо Николов от четата на Филип Тотю, из-
дадено на Косто Гетов за участието му в четата на Ильо войвода, като доброволец
в четите на българските войводи в Сърбия и в ІІІ батальон на руско-българската
доброволческа бригада през Сръбско-турската война 1876–1877 г. (1901); за участи-
ето на Косто Гетов в доброволческа поборническа дружина в Сръбско-българската
война (1885).
Снимка на Косто Гетов (Б.д.).
Родов фонд Горанови (1865–1992)

Ф. 1449К, 1 оп., 51 а.е., 0,18 л.м., 1901–2001 г.
Илия Тодоров Горанов (1874–?)
Роден през 1874 г. в Тетевен. През периода 1901–1906 г. работи като съдебен чи-
новник в Оряхово. От 1912 до 1921 г. е книговодител в БЗБ в София, а от 1922 до 1926 г.
е помощник-счетоводител в същата банка. Участва в Балканските войни 1912–1913 г.
Жени се за Елена Здравкова Горанова през 1909 г.
Донка Илиева Горанова (1910–1985)
Дъщеря на Илия Горанов. Родена през 1910 г. в Татар Пазарджик. Умира през 1985 г.
Завършва Историко–филологическия факултет на СУ през 1933 г. и работи като асистент
в Катедрата по психология на Университета.
Александър Тодоров Горанов (1880–1913)
Брат на Илия Горанов. Роден през 1880 г. Участва в Балканската война с чин капитан
и през 1913 г. е убит при превземането на крепостта Айваз баба при Одрин.
324
Лазар Тодоров Горанов (1865–1944)
Брат на Илия Горанов. Роден през 1865 г. Умира през 1944 г. Завършва право в Женева.
Работи като касационен съдия в София. Съпругата му Луиза Марийо е самарянка по време
на Втората световна война. Осиновяват Лазар Маринов Попвасилев, син на сестра му
Цана Горанова и на Марин Попвасилев.
Захаринка Тодорова Здравкова (?–?)
Сестра на съпругата (балдъза) на Илия Горанов, по мъж Илиева.
Марин Попвасилев (?–?)
Зет на Илия Горанов, съпруг на сестра му Цана Горанова. Работи като учител в
Тетевен.
Лазар Маринов Попвасилев (1909–?)
Племенник на Илия Горанов, син на сестра му Цана Горанова и Марин Попвасилев.

Роден през 1909 г. Завършва френска филология в СУ. Работи като гимназиален учител в
Търново и София (1940–1951). От 1949 г. е постоянен сътрудник на ДИ „Просвета“. През
периода 1951–1970 г. е старши преподавател по френски език във Физико-математическия
факултет на СУ. Съавтор на учебници по френски език.
Живка Петрова Витанова (?–1992)
Съпруга на Лазар Попвасилев. Произхожда от рода Витанови от Трявна. Умира

през 1992 г. Завършва френска филология в СУ. През 1938 г. специализира френски език в
Париж. Работи като учителка в София и заедно със съпруга си е съавтор на учебници по
френски език за средните училища и Ловешката езикова гимназия.
Никола Тодоринов Здравков (1872–1926)
Брат на съпругата (девер) на Илия Горанов. Роден през 1872 г. в с. Кътина. Умира през
1926 г. в София. Завършва Робърт колеж в Цариград и финансови науки в Париж. Членува
в Демократическата партия и е избиран за председател на Софийския околийски партиен
съвет и член на Върховния партиен съвет. От 1903 г. е председател на Църковния съвет
при храма „Св. св. Кирил и Методий“ в София. През 1907 г. е настоятел на Софийската
свещоливница. Избиран за народен представител за Софийска околия. Създава Софийската
селска популярна банка. След смъртта му през 1926 г. е погребан в двора на черквата „Св.
св. Кирил и Методий“ в знак на признателност за заслугите му за издигането на храма.
325
Автобиография на Лазар Попвасилев [1971].

Свидетелства: от МВ на Илия Горанов за участието му в Балканските войни и
награждаването му с юбилеен медал (1937); от БЗБ на Илия Горанов за прослужено
време (1926); от гимназии в Търново и София, издадени на Лазар Попвасилев, за
прослужено време (1940, 1952, 1970); от софийски гимназии на Живка Витанова
за прослужено време (1934–1949).
Карти: на Илия Горанов за членство в Православното християнско дружество
„Св. св. Кирил и Методий“ (1930); за самоличност на Захаринка Здравкова (1936),
за членство в Благотворителното образователно дружество „Иван Н. Денкоглу“
(1931); лична ученическа на Донка Горанова (1922).
Ученически книжки на Живка Витанова, издадени от Първа софийска деви-
ческа и Търновската гимназия (1920, 1926).
Студентски книжки на: Лазар Василев, издадена от Историко-филологическия
факултет на СУ (1928); Здравка Петрова Витанова, сестра на Живка Витанова,
издадена от Филологическия факултет на СУ (1938).
Международен паспорт на Живка Витанова (1934).
Удостоверения на: Лазар Попвасилев, издадено от Осемнадесета гимназия
в София, за прослуженото време като стажант-учител (1970); Живка Витанова за
прослужено време като учител в средни училища (1959).
Бележници: личен на Живка Витанова (1938); на Иван Илиев, съпруг на Заха-
ринка Здравкова, с данни за родовете Горанови и Здравкови (1912–1948).
Заповед от началника на Главно тилово управление за назначаването на Илия
Горанов за отчетник (1916).
Статии с биографични данни за Никола Здравков, отпечатани във вестниците
„Знаме“ (1926) и „Демокрация“ (1998).
Писма от: Илия Горанов за дейността му като съдебен чиновник при Оря-
ховския клон на БЗБ (1915); Елена Горанова и Захаринка Здравкова до Израел
Меркадов, собственик на фабриката за чорапи, за отдаването под наем на етаж
от наследствен имот (1935); Марин Попвасилев до сина му Лазар Попвасилев по
лични въпроси (1930–1940); Лазар Попвасилев до родителите му за оживлението
в столицата след идването на власт на правителството на Никола Мушанов (1934),
за замърсяването на р. Янтра (1935), за връщането на Южна Добруджа в пределите
на България (1940); Търновския митрополит Максим до Живка Витанова с благо-
дарност за подарените книги (1989).
Пощенски картички: от проф. Симеон Велков до сем. Василеви с новогодиш-
ни поздравления (1929); от Аркадий Стоянов до Марин Попвасилев във връзка с
биографична справка за Тодор Василев, син на Марин Попвасилев, за нуждите на
архива на БАН (1940).
Некролог на кап. Александър Горанов, командир на VІ батарея от Осми арти-
лерийски полк (1913).
Мемоарна книга от Тодор Влайков „Преживяното като гимназист в град София“
с посвещение от автора на съученика му Лазар Горанов (1942).
326
Актове от НИМ за подарени от Живка Витанова антикварни предмети

(1990–2001).
Снимки: групова на роднини от Тетевен с посвещение на Илия Горанов (1901);
портретни на Тодор Маринов Василев (1902); портретни на Живка Витанова с
посвещение на роднини (1928); групови на Илия Горанов, Елена Горанова, Заха-
ринка Здравкова и Донка Горанова (1937, 1940, 1943); групови на Донка Горанова,
Никола Здравков и членове на Християнското дружество към храма „Св. св. Кирил
и Методий“ (1925); групови на Лазар Попвасилев с негови ученици (1940).
Грънчаров, Драгия Иванов (1883–[1967])

Ф. 1446К, 1 оп., 17 а.е., 0,20 л.м., 1881–1967 г.
Роден през 1883 г. в с. Осоица. Средно образование завършва в София. От 1904 до

1905 г. работи като архитектурен техник в Архитектурното отделение при СГОУ. През
1907 г. започва работа в МФ. По време на Балканските войни е взводен командир в артиле-
рийска батарея и участва в обсадата на Одрин, боевете при Чаталджа и отбраната на
Кюстендил. През Първата световна война, пак като артилерист, стига до чин капитан
и е награден с ордени, един от които „За храброст“. В периода 1928–1944 г. открива и
ръководи свое архитектурно бюро. От 1945 до 1952 г. работи в Дирекцията за изграждане
и възстановяване на София, в Държавното стройобединение, в Минпроект и др. Пише
спомени за изграждането на някои от най-забележителните архитектурни паметници.
През 1963 г. предава на НБКМ ръкописа „Изграждане сградата на храма-паметник „Св.
Александър Невски“, придружен от някои от документите на Строителната комисия
по строежа на храма.
Очерци от Грънчаров за учители, архитекти и др. (1958).

Спомени на Грънчаров за Владимир Стоянов Заимов и за строежа на сградата
на Художествената академия в София (1958).
Портретна скица на Грънчаров (1941).
Възвание към българския народ от Комитета при Централната комисия за
строеж на Храм-паметника „Александър Невски“ в София (1881).
Протоколи от заседания на: Комитета при Централната комисия за строеж на
Храм-паметника „Александър Невски“ в София (1882–1912); комисията за ремонт
на сградата на НС (1945–1947).
Програма за строежа на Храм-паметника „Александър Невски“ в София (Б.д.).
Отчет на Комитета при Централната комисия за строежа на Храм-паметника
„Александър Невски“ в София (1892).
Поемни условия и ведомости за цените по строежа на Храм-паметника „Алек-
сандър Невски“ в София (1904–1910).
Преписка на Грънчаров с Президиума на НС за написване на монография за
строежа на сградата на НС (1956–1960).
Писма до Драгия Грънчаров от: Строителното бюро на арх. проф. Александър
Н. Померанцев и на Строителната комисия за построяването на Храм-паметника
327
„Александър Невски“ в София (1896–1912); НБКМ, Секцията по градоустройство

и архитектура при БАН и др. във връзка с предложени за откупуване негови архи-
тектурни проекти, материали по честване на годишнини и др. (1945–1967); общин-
ски съвети във връзка с издирването на близките на инж. Сава Д. Ничов, член на
комисията по изграждане паметника на Васил Левски в София (1960).
Снимки на преподаватели от Висшия институт за изобразително изкуство
„Николай Павлович“ (1958).
Длъгнеков, Иван Николов (1884–1964)

Ф. 1414К, 1 оп., 34 а.е, 0,20 л.м., 1914–1983 г.
Роден през 1884 г. в Панагюрище. Умира през 1964 г. в София. От 1906 г. е член на
БЗНС. Основател на земеделските дружби в Панагюрище и в кв. „Подуене“ на София, а
от 1919 г. – председател на Софийската окръжна дружба на БЗНС. През 1920 г. е избран
за председател на редакционния комитет на в-к „Земеделска България“, орган на Софий-
ската градска земеделска дружба. От 1921 г. е председател на Софийското училищно
настоятелство, а от 1922 г. работи в Столичната община като член на Седемчленната
комисия. Председател на Четвърто районно кметство и помощник-кмет на общината.
Народен представител в ХХ ОНС. На 9 юни 1923 г. е арестуван. След 9 септ. 1944 г. е
член на ЦК на ОЗПС, Софийската градска земеделска дружба, ГК на ОФ и ГК на Бълга-
ро-съветските дружества. Награден с медал „За участие в антифашистката борба“.
Автобиография (1959).
Биографични сведения за Иван Длъгнеков във в-к „Земеделска България“
(1922).
Майсторско свидетелство по готварство (1924).
Служебна бележка от Народната милиция в София за освобождаването му от
задържане (1944).
Молби, решения и сведения за пенсионирането на Длъгнеков (1946–1951).
Свидетелство, издадено на Длъгнеков от Софийския клон на БЗКБ за ипоте-
кирането на къща и двор (1923).
Удостоверения за: награждаването му с медал „За участие в антифашистката
борба“ (1957); изплащането на задължения по ипотекираната къща (1928–1951);
наследници на Иван Длъгнеков (1964).
Книжка за спестовен влог (1921–1923).
Завещание на Иван Длъгнеков (1961).
Апел от Калю Малев и Иван Длъгнеков към сдружените земеделци за сплотя-
ването на съюзните членове и за необходимостта от свикването на конгрес (1926).
Заявления за постъпване на работа в ГТП „Столове“ и ГТП „Здрава храна“
(1952).
Писма от: Иван Длъгнеков до Главния секретар на БЗНС Георги Трайков по
328
повод 55-годишното му членство в партията с данни за дейността на Софийската

градска дружба и Столичната община (1961); читалище „Виделина“ в Панагюри-
ще и Строителния комитет по построяване на младежки дом в Панагюрище до
Длъгнеков с благодарност за оказаното съдействие (1921, 1947); Столичния съвет
за култура до сина му Стефан Иванов Длъгнеков за популяризиране дейността на
Иван Длъгнеков (1980).
Спомени за Иван Длъгнеков „Завет за бъдните поколения“ от сина му Стефан
Длъгнеков (1983).
Снимки на Длъгнеков: портретна (1923); клише за некролога му (1964); с
участниците в Първия келнерски курс в София (1911); с участници в конференция
на БЗНС, сред които са и Александър Стамболийски, Райко Даскалов и др. (1920);
с участници в юбилейно честване на Цанко Церковски (1921); с членовете на УС и
КС на Благотворителното посмъртно дружество „Благовещение“ – София (1939);
пред паметника на Първото българско народно събрание на Оборище (1957). Снимка
на парламентарната група на БЗНС в ХІХ ОНС (1922).
Брошура „Принципите на Българския земеделски съюз“ от Александър Стам-
болийски (1919).
Устав на БЗНС (1952).
Програма за тържествения концерт по случай откриването на Дом-паметник
„Александър Стамболийски“ (1954).
Желязков, Анастас (Анастас Желязков Бъчваров) (1876–1962)

Ф. 1385К, 1 оп., 80 а.е., 0,40 л.м., 1866–1949 г.
Роден през 1876 г. в Горна Оряховица. Умира през 1962 г. Учител в с. Царева Ливада,
Габровско. Завършва Духовната академия в Казан, Русия. Завръща се в България и работи
като учител в Богословското училище в Самоков, Нанчовата девическа гимназия в Шумен,
Стара Загора и Първа мъжка гимназия в София.

Биографична справка (Б.д.).
Свидетелство за венчавка на Анастас Желязков с Тодорица Савова, издадено
от Софийската епархия (1903).
Диплома на Анастас Желязков от Казанската духовна академия за присъждане
на научната степен „Кандидат по богословие“ (1901).
Свидетелства от: Горнооряховската градска община за записването на Анастас
Желязков в наборната книга на общината (1900); окръжния лекар в Шумен за общото
здравословно състояние на Желязков (1904); учителската взаимно-осигурителна и
спомагателна каса за внесени суми (1905–1916).
Удостоверения: от Горнооряховското градско общинско управление за мате-
риалното състояние на Желязков (1924); за прослуженото време като учител в Са-
329
моковското богословско училище (1902, 1908) и общинската Нанчовата девическа

гимназия в Шумен (1903–1904).
Грамота за награждаването му с „Народен орден за гражданска заслуга“ (1929).
Пенсионна книжка (1944–1946).
Дялове на Желязков от кооперациите „Дунав“ и „Напредък“ (1923, 1926).
Постановление на Държавния институт за обществено осигуряване за увели-
чаване размера на пенсията му (1949).
Заповед на МНП за назначаването на Анастас Желязков за министерски пра-
теник за юнската сесия в Руската смесена гимназия в София (1939).
Учебник и христоматия по руска литература за гимназиалните класове, със-
тавени от Анастас Желязков (1927, 1928).
Писма от МНП, Нанчовата девическа гимназия в Шумен, Първа мъжка гим-
назия в София, Руската смесена гимназия в София, частни лица и др. до Анастас
Желязков за: назначаването му за учител в Нанчовата девическа гимназия (1903);
утвърждаването му за редовен член на Софийския окръжен училищен съвет (1920);
назначаването му за член на комисията по провеждане на държавен изпит (1926);
рецензирането на учебници за частни руски училища (1938); подпомагане издръж-
ката на студенти и на бедни абитуриенти (1939–1940); грижите му за образованието
(1932).
Пощенски картички от близки и приятели по различни поводи (1901–1928).
Снимки на: Анастас Желязков като студент (1900) и учител в Първа мъжка
гимназия в София (Б.д.); преподаватели и студенти в Казанската духовна академия
(1897–1901); Анастасия и Лиза Радионови (1901).
Сборник със закони за народната просвета (1924).
Устави на: Софийското учителско кооперативно домостроително дружество
„Учител“ (1919); Просветния съюз на дейците по ведомството на МНП (1935).
Облигация на стойност 100 рубли, издадена от Руската държавна банка за
Втория руски вътрешен петпроцентов заем с печалби (1866).
Иванов, Иван Николов (1891–1965)

Ф. 1353К, 2 оп., 168 а.е., 1,18 л.м., 1918–2005 г.
Роден през 1891 г. в Сливен. Умира през 1965 г. в София. Завършва Военното училище
в София. Учи строително инженерство във Висшето техническо училище в Мюнхен (1908).
Участва като доброволец в Балканската война, а след това продължава образованието
си в Мюнхен и през 1913 г. се дипломира. След завръщането си в България работи в Път-
но-паважното отделение на Столична община, в отдела за водни строежи при МЗДИ,
където проучва възможностите за строеж на язовир по теченията на реките Тунджа
и Тополница. През Първата световна война участва в проектирането и строежа на жп
линии, а след нея е помощник-началник на Отделението за водоснабдяване и канализа-
ция при Столичната община. Ръководи проучването и проектирането на водопровода
„Рила – София“ и свързаните с него две електроцентрали (1919–1924). Командирован в
Австрия, Германия, Италия и Испания за проучване водоснабдяването в тези страни. На
330
5 авг. 1924 г. е назначен за ръководител на създадените от СОС Строителен комитет за

административно ръководство на строежа на водопровода „Рила – София“ и Дирекция
за строежа на водопровода. Председател на Българския народен комитет по енергията
и частен хоноруван доцент по високи водни строежи и язовири във Висшето техническо
училище. От 24 май 1934 г. до 9 септ. 1944 г. е кмет на София. Осъден от Народния съд
на доживотен затвор, но по-късно помилван. През 1947–1948 г. ръководи сформиран от
Министерството на електрификацията и мелиорацията колектив от специалисти за про-
учването на р. Искър и поречието ѝ с цел оползотворяване на водите ѝ за електроенергия
и напояване. От 1948 г. е главен инженер на проектантската организация „Енергохидро-
проект“. Работи по проектирането и строежа на хидровъзела „Искър“ и по строежа на
ВЕЦ „Пасарел“, „Кокаляне“ и „Панчарево“. От 1958 г. е пенсионер, но продължава да
участва в експертни съвети за разработване на проекти за напояване на Пловдивското
и Хасковското поле и за каскадата „Сестримо“.
Задгранични паспорти (1925–1927).

Членски карти от Българското инженерно архитектурно дружество (1930) и
от Дружеството за българо-германско културно сближаване (Б.д.).
Бележки за пътуванията му във Франция, Германия и др. (1933–1937). Бележ-
ници на Иван Иванов с технически приложения към тях на немски език (1922–1933).
Изказвания на Иван Иванов пред югославските вестници „Самоуправа“ и
„Нишки гласник“ по повод сключения между България и Югославия през 1937 г.
„Пакт за вечно приятелство и ненарушим мир“ (1938).
Заявление от Иван Иванов до І кметски представител в София за издаване
на свидетелство за арийски произход и благонадеждност на дъщеря му Евгения
Иванова (1943).
Писма от Иван Иванов до: царица Йоанна и княз Симеон Търновски по повод
смъртта на цар Борис ІІІ и обявяването на Симеон за цар (1943); Димитър Ганев,
председател на Президиума на НС, с молба за връщане на къщата и покъщнината
му и със сведения за заслугите му към столицата (1959); акад. Любомир Кръста-
нов, председател на БАН, за подарени от него документи и техническа литература
за строежа на Рилския водопровод (1965); цар Борис ІІІ с поздравления по повод
рождени дни и раждането на престолонаследника Симеон (1934–1937); Адам
Должницки, главен диригент на Народната опера и Владимир Василев, председател
на Държавната филхармония, с благодарности за даренията им за бедни столичани
(1938).
Писма до Иван Иванов от: Т. Славков, инж. К. С. Стойков, инж. Пехливанов с
поздравления по случай избирането му за кмет (1934); Михаил Ковачев за присъ-
единяването на Добруджа към България (1940–1941); о.з. ген. Владимир Вазов с
благодарност за направена услуга (1943); инж. С. Ганев за откриването на кариера
в м. Демир Ктия (1928–1936), за построяването на водопровод в с. Мала Църква
(1932); председателя на Сдружението на югославските инженери и архитекти с
благодарност за оказаното гостоприемство на групата югославски инженери (1932);
инж. Малев, асистент в Хидротехническия институт в Карлсруе, Германия, с пред-
ложение за подлагането на яз. „Бели Искър“ на хидравлични моделни изследвания
(1934); Димитър Спасов, асистент-професор по физическо възпитание в Чикаго,
331
за оказването на помощ за хигиенизирането на София, направата на канализация,

създаването на паркове и летни игрища (1934); граждани на София с препоръки за
благоустройството и почистването на столицата (1935–1944); кмета на Щутгарт и
инж. Гут, председател на Международния съюз по жилищните въпроси и градо-
устройството, с покана до български инженери да изнесат доклади в техния град
(1935–1944); писателя Орлин Василев (1941) с впечатления от дейността на Иванов
като кмет (1938); инж. Васа Попович от Крушевац, Югославия и инж. Кнежевич
от Белград с молба за гостуване и изпращане на инсулин (1938–1943); АД „Грюн
и Билфингер“ и кмета на Мюнхен Карл Филер с поздравления за Новата 1941 г.
(1941); началника на Географския институт при МВ за спиране пронивелирането
на вр. Мусала и отдаването на тази дейност на института (1932); Централното
настоятелство на БТС за участие в освещаването на метеорологичната наблюдател-
ница на вр. Мусала (1932); СУ със съобщение за пристигането в София на проф.
д-р Ханс Франк, председател на Академията за германско право в Мюнхен (1934);
Софийския митрополит Стефан с благодарност за изпратените благопожелания за
Новата 1936 г. (1936).
Телеграми: от Иван Иванов до германския министър Рудолф Хес за отправената
му покана за участие в празника на националсоциалистическата партия (1937); от
проф. Адолф Мусман и кмета на Асизи, Италия до Иван Иванов по повод ражда-
нето на престолонаследника Симеон (1937); от кмета на Щутгарт със съчувствие
по повод бомбардировките над София (1944).
Покани до Иван Иванов от: МНП за участие в заседание на комисията за изгот-
вяне на проект за Висше техническо училище в България (1938); МВРИ за прием
във френската легация (1938); канцеларията на НС за присъствие в заседателната
зала при полагането на клетва от регентите (1943) и др.
Статия от Иван Иванов „Вода за София“, публикувана в сп. „Сердика“, год.
ІV (1940).
Стихотворение от Иван Иванов „Към София“ по повод бомбардировките над
София през 1944 г. (1944).
Визитни картички на: инж. Иван Иванов, Кимон Георгиев, ген. Христо Луков,
ген. Никола Жеков и ген. Владимир Вазов (1930–1944).
Статия от Евгения Иванова за строежа на водопровода „Рила – София“ (1995).
Статии за Иван Иванов, публикувани във вестниците „Новинар“ и „24 часа“ (2005).
Карти на трасето на водопровода „Рила – София“ (1935).
Снимки: на Иван Иванов (1929–1944); в кабинета му в разрушената от бом-
бардировките сграда на Столична община на ул. „Гурко“ (1944); с годеницата му
Матилда в Мюнхен (1918); със съпругата и дъщерите му пред игрище „Юнак“
(1933); със заместниците му в Столична община Иван Лекарски, инж. Ненчо Беров и
Христо Стоилов (1942); с проф. Кастнер на Черни връх (1935); с деца от Учителската
почивна станция – Панагюрски колонии (1942); от посещенията му в Солун, Охрид,
Битоля, Скопие и Франкфурт (1942–1944); на югославска делегация пред Народния
театър в София (1932); на участници в заседанието на Съюза на градовете, между
които инж. Иван Иванов, проф. Петко Стайнов, Иван Лекарски, кметът на Варна
инж. Янко Мустаков (1938); на Елин Пелин, Тодор Влайков, Сирак Скитник, Борис
332
Ангелушев, Цено Тодоров, Данаил Крапчев и др. (1943); от строежа на водопровода

„Рила – София“ (1923–1928); от строежа на мостове и на язовирната стена на яз.
„Бели Искър“ в Рила (1935–1944); от строежа на язовирите „Искър“ и „Панчарево“
(1942, 1951–1959); на работническото селище и работилниците за прокопаване на
яз. „Искър“ (1953); на разрушени от бомбардировките сгради в с. Биримирци (1944);
на София преди и след бомбардировките през 1944 г. (1942–1944) и др.
Илюстровани картички от близки и познати с изгледи от България и чужбина
(1928–1943).
Кайтазов, Стоян Димитров (1870–?)

Ф. 1378К, 1 оп., 19 а.е., 0,20 л.м., 1870–1959 г.
Роден през 1870 г. в с. Костенец. Работи като учител в родното си село. Учи в Ис-
торико-филологическия факултет на СУ, а след това в Лозана, Швейцария. Директор на
прогимназия в Пазарджик, подначалник в МНП и областен училищен инспектор в Пловдив.
Свидетелства за: раждане (1870); завършен курс в Държавното педагогическо

училище в Кюстендил (1889); учителска правоспособност (1909).
Студентски книжки от СУ (1904–1907) и Университета в Лозана (1907).
Удостоверение за завършен курс в Университета в Лозана (1908).
Военен уволнителен билет (1889).
Биографични бележки от брат му Никола Кайтазов (1959).
Песен за Нова година от Стоян Кайтазов (1889).
Изследване на Кайтазов „В поречието на Горна Марица“ (1929).
Преписки във връзка със завещанието на Стоян Кайтазов (1943).
Протокол от заседание на БРЦК в Букурещ с оригиналните подписи на участ-
ници в заседанието (1874).
Удостоверения от Общинското управление в с. Костенец за състава на УС на
Популярната банка и Потребителна кооперация „Напред“ в селото (1941).
Снимки на Стоян Кайтазов (Б.д.).
Караиванов, Ганчо Игнатиев (бате Ганчо) (1889–?)

Ф. 1445К, 1 оп., 31 а.е., 0,80 л.м., 1898–1969 г.
Роден през 1889 г. в Карнобат. Завършва образованието си в Стара Загора. Работи в

железниците и като каруцар. През 1945 г. основава транспортна кооперация „Български
кооптранспорт“, която през 1947 г. е основата за създаването на „Деспред“. Член на
Съюза на транспортните работници в България и на БТС. Майстор на спорта по алпи-
низъм и заслужил деятел на физкултурата.
333
Грамота от Градския съвет на БСФС – София по повод 80-годишнината му

(1969).
Карти: членски от Българския ски съюз (1934); за майстор на спорта (1954);
на членове на Българския алпийски клуб (1929–1944).
Изказване на Ганчо Караиванов на Учредителния конгрес на БТС (1957).
Доклади от Ганчо Караиванов: за дейността на БТС и борбата със страха при
алпинистите (Б.д.); до МНП за продажбата на алкохол в хижите (Б.д.); до Иници-
ативния комитет за създаване на БТС с приложен проектоустав на съюза (1957).
Статии от Ганчо Караиванов за развитието на туристическото движение в
България и дейността на БТС (Б.д.).
Теоретични разработки на Ганчо Караиванов за туризма и алпинизма (1908–
1944).
Кореспонденция между Ганчо Караиванов и Ламар за дейността на БТС. Писма
от деятели на алпинизма с поздравления по повод 70-годишнината му (1959) и др.
Примерен план за целогодишна лична подготовка на алпинисти (1928–1965).
Протоколи, доклади и др.: за създаването на Българския ски съюз (Б.д.); на
Българския алпийски клуб (1939–1949); на Републиканската секция по алпинизъм
(1951–1952); от Четвъртата републиканска алпиниада (1954); на Централния лагер
по алпинизъм (1955) и др.
Афиши и програми за туристически и алпинистки прояви (1944–1966).
Изложения от Българския ски съюз до МФ с искане за премахването на ски
данъка (Б.д.).
Албум-дневник на похода „По вододелното било на Балканския полуостров“
(1960).
Списъци на планински спасители (1933–1966).
Статии, вестници, снимки, значки, грамоти и др. за туристическото движение
в България (1898–1960).
Снимки на: български скиори (1934); състезания по ски (Б.д.); строежа на
наблюдателницата на Черни връх (1933); учредителите на Българския планински
клуб (Б.д.) и др.
Семеен фонд Кисимови (1832–1934)

Ф. 1343К, 1 оп., 88 а.е., 0,40 л.м., 1851–1929 г.
Пантели (Пандели) Кисимов (1832–1905)
Роден през 1832 г. в Търново. Умира през 1905 г. Учи в Търново, по-късно работи
като търговец при баща си. През 1862 г. напуска България и живее последователно в Бу-
курещ и Болград, Украйна до 1871 г., след което се завръща в Търново. Един от видните
дейци в умереното крило на ТЦБК, които, търсейки защита, автономия и просперитет
на българите в рамките на Османската империя, са привърженици на идеята за дуалис-
334
тична турско-българска империя по примера на Австро-Унгария. През 1867 г. в Букурещ

пише „Мемоара (Припомнювание) към Н.И.В. Султана“. След Освобождението е член на
Върховния съд.
Борис Пантелеев Кисимов (1863–1934)
Син на Пантели Кисимов. Роден през 1863 г. Участва в Сръбско-българската война.

Секретар на българското дипломатическо агентство в Русия (1904). От 1905 до 1910 г.
е търговски агент и Генерален консул на България в Одеса. Председател на Първото бъл-
гарско колоездачно дружество в София. Брат му Владимир Пантелеев Кисимов е първият
български морски офицер.
Биографични данни за Пантели Кисимов от Стефан С. Бобчев (1905).

Свидетелство за участието на Борис Кисимов в Сръбско-българската война
(1886).
Некролог за смъртта на Пантели Кисимов (1905).
Завещание на бащата на Пантели Кисимов (1851).
Дописка от Пантели Кисимов за свободата на изразяване в Турция, публикувана
в издавания в Букурещ в-к „Народност“, год. І, бр. 17 (1868).
Писма от: Павел Кисимов до баща му Пантели Кисимов (1878); Умила Марита
до Пантели Кисимов (1895–1896); Маститов до Пантели Кисимов за кап. Фичев
(1895); Борис Кисимов до министъра на външните работи и изповеданията Никола
Генадиев за намерението на министъра да закрие Генералното консулство в Одеса
(1913); Ноел Бъкстон и Бен Рали, членове на Лейбъристката партия във Великобри-
тания, до Борис Кисимов за посещенията им в България във връзка с политическите
събития в страната (1923, 1925); Чарлз Уудс до Борис Кисимов за изпращането на
български пълномощен министър в САЩ (1921); Николай Ал. Милютин до Борис
Кисимов за положението в Съветска Русия и руските бежанци (1922); Едуард Бойл,
член на Балканския комитет в Лондон, до Борис Кисимов в защита на Александър
Малинов, Стоян Данев, Иван Гешов и др., затворени в Шуменския затвор (Б.д.);
Димитър Станчов, български пълномощен министър в Холандия, до Борис Кисимов
за участието му в Хагската конференция (1922); Канадското строително друже-
ство до Борис Кисимов за построяването на железница от р. Дунав до Солун през
София (1928); Върховния комисар за руските бежанци в Женева Фритьоф Нансен
до министър-председателя Александър Стамболийски за отпуснатия на България
фонд за руските бежанци (1921); Самюел Хор, Колинс и Чайлдс до Александър
Стамболийски за настаняването на руски бежанци в България и въвеждането на
задължителна военна служба (1921–1922); български народни представители до
лорд Хърбърт Хенри Аскуит за застъпничеството му за България при уреждането
на политическите въпроси на Балканския полуостров (1920); възпитаниците на
Американския колеж и Робърт колеж в Цариград до директорите на колежите за
прилагане на идеите на американския президент Томас Удроу Уилсън в България
(1920); Иван Михайлов за дейността на ВМРО и убийството на Александър Про-
тогеров (1928).
335
Телеграма от Борис Кисимов до Чайлдс, член на Камарата на общините в

Лондон, за приемането на руски бежанци в България (1922).
Отворени картички до Пантели Кисимов: от сестра му Евгения Кисимова за
положението на българите в Македония (1880); от съпругата му Констанца Киси-
мова и от синовете му Страшимир, Борис, Владимир и Павел, от Драган Цанков,
Димитър Гергов и др. по лични въпроси (1881–1895); от Райчо Гръблев за издаването
на „Домашен лекар“ от д-р Васил Хаджистоянов Берон (1884).
Докладни записки от Борис Кисимов до министъра на вътрешните работи и
народното здраве Райко Даскалов за посещението му при Елиот Колвит за про-
дължаване срока за изплащане на репарациите и за срещата му с граф Шериде по
повод нападки в печата срещу Репарационната комисия (1922).
Карта на Битолския въстанически окръг (1903).
Бележки на Т. Г. Баламезов, началник на Политическото отделение при МВРИ,
по Севърския мирен договор, подписан на 10 авг. 1920 г. в парижкото предградие
Севр между държавите, победителки в Първата световна война, и Османската
империя (1921).
Поверителен бюлетин на Дирекцията по печата за отношенията между Бъл-
гария и Сърбия (1921).
Списък на правни договори, сключени между България и други държави (1928).
Рапорт от Фритьоф Нансен за работата на Върховния комисариат за бежанците
(1923).
Брошури за: гръцките жестокости в Македония (1913); Балканската конфеде-
рация и македонския въпрос (1915).
Материали по повод 5-годишнината от убийството на Тодор Александров,
публикувани във в-к „Вардар“, бр. 2, год. І, София (1929).
Снимки на: сестрата на Пантели Кисимов Евгения Кисимова и децата ѝ (1880);
Павел и Страшимир Кисимови, синове на Пантели Кисимов (1900); Георги Стойков
Раковски, княз Александър Батенберг, Шарл Шевалие (1900).
Китанов, Никола Атанасов (1886–1969)

Ф. 1405К, 1 оп., 3 а.е., 0,05 л.м., 1939–1966 г.
Роден през 1886 г. в Кюстендил. Умира през 1969 г. Завършва педагогическо образо-
вание в родния си град и консерваторията в Загреб (1906–1912). В периода 1913–1924 г. е
учител в Плевен, Стара Загора и София. От 1924 г. е преподавател, а по-късно и професор
по музикално-теоретични дисциплини (1929–1958) и директор (1934–1937) на ДМА. Автор
на първата българска соната за пиано (1911), на първата българска симфония (1912), на
камерна музика, хорови и солови песни, обработки и оркестрации на увертюри, химни,
песни от чужди автори, песни за хор и оркестър и др. Негов е химнът на Първа софийска
мъжка гимназия. През 1954 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“.
336
Покани и програма за: честване на 25-годишната му музикална дейност (1939);

юбилейния концерт по случай 80-годишнината от рождението му (1966).
Поздравителен лист с автографи на колегите му, професори в ДМА, по случай
25-годишната му музикална дейност (1939).
Коралов, Нейко Панайотов (1905–1945)

Ф. 1399К, 1 оп., 84 а.е, 0,40 л.м., 1910–1963 г.
Роден през 1905 г. в Разград в семейство на учители. Умира през 1945 г. През 1914 г.
семейството му се премества в София и той завършва Втора софийска мъжка гимназия и
Юридическия факултет на СУ. Работи като представител за България на няколко чужди
филмови къщи. През 1933 г. построява в Своге първата карбидна пещ в България, а през
1938 г. открива първата карбидна фабрика на гара Илиянци в София. Фабриката носи
неговото име до национализацията през 1947 г., а след нея става Държавна карбидна фаб-
рика – гара Илиянци. След смъртта му през 1945 г. фабриката се ръководи от съпругата
му Елена Коралова и дъщеря му Мария Коралова-Панайотова.
Биографични сведения (1963).

Свидетелство за зрелост (1924).
Студентска книжка (1924).
Уволнителен билет на трудовака Нейко Коралов (1935).
Граждански паспорт (1940).
Личен бележник (1940–1942).
Влогови книжки (1939–1941).
Некролози за смъртта на Нейко Коралов (1945).
Изложение от Нейко Коралов за добиването на чугун, желязо и стомана (1936).
Кореспонденция на Нейко Коралов с Държавни мини „Перник“, ВЕЦ „Въча“ –
Кричим, Карбидното търговско дружество и др. за електроснабдяването на карбид-
ната фабрика и вноса на карбидни материали (1933–1940).
Писма: от фирми до Нейко Коралов за закупуването на трансформатор за кар-
бидна фабрика, вноса на електроди, Закона за насърчаване на местната индустрия;
излязлата нова литература по химия и др. (1933–1935); от Константин Калчов до
АД „Гранитоид“ за отдаването под наем фабриката за карбид на гара Илиянци
(1938); от АД „Елхим“ до наследниците на Нейко Коралов за правоползването на
негов патент (1947).
План на фабрика за карбидна индустрия и електросплави на Константин
Хаджикалчев (1933).
Чертежи и скици за електрическа карбидна пещ и машини (1934).
Декларация за спазване на условията за функциониране на Карбидната фаб-
рика (1934).
Протоколи: от заседание на комисия на Отдела за държавните привилегии и
акцизите за разширяването на карбидната фабрика (1939); и описи на сградите и
337
машините на карбидната фабрика на гара Илиянци (1945); за причините, поради

които Карбидната фабрика на гара Яна не работи (1945).
Удостоверение за регистрирането на АД „Фурия“, в чийто УС е и Нейко Ко-
ралов (1945).
Списък на инсталациите и инвентара на фабриката на Коралов (1946–1947).
Описание на процеса за производство на калциев карбид (1933).
Сведение за състоянието на карбидната фабрика на Коралов към 1 ян. 1945 г.
(1945).
Баланс на фабриката на Коралов (1945–1946).
Молби от: ОФ-комитета при Карбидната фабрика до Софийския околийски
управител за освобождаването на Нейко Коралов (1945); Елена Коралова до МФ
за отмяна на заповед за принудително събиране на сума от продаден патент (1955);
работници във фабрика „Нейко Коралов“ до Елена Коралова и Мария Панайотова
за отпускането на пари по случай новата година (1945).
Поздравителни картички от Коралов до съпругата му Елена Коралова (1935).
Снимки на Нейко Коралов: лични (1910, 1931, 1933, 1938, 1942); със съпру-
гата му (1942); с близки (1942); в работния му кабинет (1945); от погребението му
(1945). Снимки на Карбидна фабрика „Нейко Коралов“ (1944).
Кутинчева-Дагорова, Люба (1910–?)

Ф. 1328К, 2 оп., 187 а.е., 1,10 л.м., 1912–1948 г.
Родена през 1910 г. в Търново. През 1912 г. семейството ѝ се преселва в Силистра.

Средно образование получава в румънската гимназия в града. Преследвана от властта
заради активна антирумънска дейност, поради което се завръща в България, а по-късно
заминава за Турция. Там изнася сказки в различни градове за българската литература,
нрави и обичаи, за положението на Добруджа под румънска власт. Със спечелените пари
заминава за Сирия и по стечение на обстоятелствата става първата българска пъте-
шественичка, като в продължение на 10 години пропътува и се запознава с почти всички
страни от Близкия и Далечния Изток, Северна Африка, Южен Сахалин, Мадагаскар и
др. През 1935 г. заминава за Париж, където следва журналистика и френска филология.
По време на обучението си е кореспондент на вестниците „Le matin“ и „La femme“. След
завършване на образованието си се завръща в България. През 1939 г. се омъжва за жур-
налиста Александър Константинов Дагоров.
Задграничен паспорт (1929).

Журналистическа карта от редакцията на в-к „Дневник“, издадена за пътува-
нията ѝ до Тунис, Мароко, Либия, Сенегал, Конго и Мадагаскар (1935).
Тетрадка с бележки и впечатления от пътуването в Япония (1930–1932).
Книга „Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания“ (1942).
Рецензии, отзиви и афиш за сказки на Кутинчева (1940–1943).
Служебна карта със снимка на съпруга ѝ Александър Дагоров (1948).
338
Снимки и албуми със снимки: от детството и юношеството на Люба Кутинчева

с родителите ѝ, роднини, съученици и приятели (1912–1928); от пътуванията ѝ в
Близкия и Далечния Изток, Средна Азия и Африка (1930–1936); на родителите ѝ,
на д-р Константин Дагоров, лекар и общественик, свекър на Люба Кутинчева (1903,
1906); на водачи на опозиционни политически партии, затворени от правителството
на Александър Стамболийски (1919); от посрещането на писателя Кирил Христов
и дъщеря му в Стара Загора (1939); на изтъкнати чуждестранни обществени, по-
литически, държавни и културни дейци, на хора, селища, паметници, природа, бит,
традиции и др. от страните, през които е пътувала (1929–1934). Албум „Московски
художествен театър 1898–1917“, Т. І (Б.д.).
Стъклени плаки с негативи от пътуванията ѝ (1929–1936).
Изказвания, мисли, стихотворения и др., собственоръчно написани от дър-
жавници, политици, общественици, военни, духовници и др. от страните, в които
е пътешествала (1931).
Лекарски, Иван Георгиев (1889–1967)

Ф. 1345К, 1 оп., 359 а.е., 2,00 л.м., 1894–1963 г.
Роден през 1889 г. в Кюстендил. Умира през 1967 г. Произхожда от стар потомствен
лекарски род. Получава средно образование в родния си град. Следва две години правни науки
в Лозана, Швейцария. Завършва право в СУ и става адвокат в Кюстендил. През 1922 г.
е избран за общински съветник и председател на Училищното настоятелство в града. В
периода 1933–1939 г. е народен представител, председател на парламентарната комисия
по просветата. През 1934 г. е избран за помощник-кмет на София и председател на Со-
фийското училищно настоятелство, на която длъжност остава до 1945 г. Съдейства за
развитието на просветата в столицата, подпомагането на бедни ученици, откриването
на трапезарии, подобряването на битовите условия в училищата. Автор на статии за
историята на учебното и библиотечното дело в България. През 1937 г. е награден с По-
четния знак на Столична община, а през 1942 г. е удостоен със „Златен знак за заслуги“
на Софийското градско дружество на общинските служители.
Лична карта (1937).

Дипломи от: Славянското благотворително дружество в България (1929);
Съюза „Юнак“ (1935); Софийското градско дружество на общинските служители
за удостояването му със „Златен знак за заслуги“ (1942).
Визитна картичка.
Биографични данни и снимка във вестниците „Дума“ и „Столичен общински
вестник“ по повод избирането му за столичен помощник-кмет (1934).
Исторически сведения за рода Лекарски от Ал. Розев (1939).
Статии и бележки на Иван Лекарски за: учебното дело в София, първите учи-
телски учебно-педагогически и професионални организации в София, ролята на
БПЦ в развитието на образованието, даскал Захари Икономов-Круша, създател на
първото взаимно училище в София, ролята на руснаците за културно-просветния
339
подем в София, делото на Иван Н. Денкоглу, първото софийско женско дружество

„Майка“, обществените грижи за децата и частната благотворителност, Закона за
народното просвещение и др. (1922–1959).
Изявления и питания на Иван Лекарски в качеството му на народен представи-
тел по: законопроектите за народната просвета, общините, кооперативните строежи,
масовите неоправдани уволнения на учители в страната (1927–1931).
Сказки на Лекарски по Радио София за: освобождението на Кюстендил, ро-
лята на Столичното комисарство по продоволствието, седмицата на детето и др.
(1937–1943).
Доклад от Лекарски до МВРНЗ за подпомагане на пострадалите от бомбар-
дировките над София жители на града (1944).
Кореспонденция с дейци на политически партии за политическите борби в
България (1921–1922, 1928, 1931).
Писмо от Иван Лекарски до директора на СГОДА за предаване на личния му
архив (1963).
Писма до Иван Лекарски от: МНП за приноса му за развитието на българското
образование (1927–1940); настоятелството на Славянското дружество в България за
избирането му за член на дружеството (1929); учители комунисти за защитата на
техните права (1929–1930); Туристическото дружество „Осоговец“ за приемането
му за почетен член на дружеството (1930); Петко Стайнов за политическите борби
в България през 1932 г. (1932); председателя на Съюза на пострадалите от войните
в България за освобождаването от такси на студенти и ученици, сираци от войните
и деца на военноинвалиди (1934); кмета на София инж. Иван Иванов за награжда-
ването му с „Почетния знак“ на Столична община (1937); спортен клуб „Славия“ с
благодарност за направено от него парично дарение (1937); председателя на Хора
на софийските учителки за провъзгласяването му за пръв почетен член на хора
(1938); Петър Славински с отзиви за негови публикации (1940, 1944); Д. Герджиков
и К. Петров за дейността на Дружеството за борба с детската престъпност (1955);
директора на СГОДА с впечатления от статиите му (1955) и др.
Въпросник, съставен от Иван Лекарски и писма-отговори от министерствата
на външните работи на Югославия, Гърция, Унгария и Полша за образователното
дело в тези страни (1936).
Покани за участия: на вечеря в негова чест в ресторант „Юнион палас“ (1940);
в тържества и концерти (1945–1946).
Поздравителни картички по различни поводи от д-р Борис Вазов, Владимир
Стойчев и др. (1925, 1931). Благодарствен адрес от родитело-учителския комитет
при училище „Св. Наум Охридски“ в кв. „Разсадника“ за оказаната помощ на
училището (1941).
Молба от Иван Лекарски до СГНС за откупуване на труда му „Начало и развой
на библиотеката „Иван Н. Денкоглу – Сава В. Филаретов“ (1951).
Информация от кмета на София инж. Иван Иванов за дейността на VІ редовен
конгрес на Съюза на българските градове с данни за избирането на Иван Лекарски
за член на УС на съюза (1935).
340
Удостоверение от СГНС за унищоженото лично служебно досие на Лекарски

по време на бомбардировките над София през 1944 г. (1950).
Бонове за дарената от Лекарски сума за фонд „Паметник на Съветската армия“
при НК на ОФ (1947).
Устави на: Съюза за закрила на децата в България (1935, 1936); Съюза на
българските градове (1936); Съюза на общинските служители (1935); Фондацията
„Народна библиотека в София“ (1934); Дружеството за покровителство на слепите
в България (1938); Дружеството „Грижи за душевно засегнати деца в България“ –
проект с бележки от Лекарски (1961).
Проектопрограма на Прогресивнолибералната партия и проектоустав и про-
ектопрограма на Обединената народнопрогресивна партия с бележки от Лекарски
(1919–1921).
Брошури: „Политическите ни прегрешения и програмата на нашата партия“
от Стефан С. Бобчев (1894); „Минала дейност и изборна платформа на Народната
партия“ с предговор от Иван Евстр. Гешов (1908).
Статия от Александър Обретенов за българското културно наследство, пуб-
ликувана във в-к „Отечествен фронт“, бр. 3028 от 27 май 1954 г., с бележки от
Лекарски (1954).
Реч на Атанас Буров пред събрание на софийската младежка организация на
Обединената народнопрогресивна партия (1921).
Отчети на Българския археологически институт в София (1927–1930).
Списъци на: адвокатите в България към 31 дек. 1932 г. (1933); селата от Кюс-
тендилска околия, в които има първоначални училища, прогимназии и др. (1930).
Репортажи за: посрещането на Морис Кантен, бивш кмет на Париж, от по-
мощник-кмета на София Иван Лекарски (1937); откриването на въздушната линия
София – Белград (1938); културно-просветните постижения на Клуба за телесно и
културно възпитание „Средец“ (1938).
Нотариален акт за учредяването на „Фондация за предучилищно образование
в България“ от Кляп Кларк (1940).
Образци на везба от Невена Ангелова, учителка в детската градина при Пър-
воначално училище „Димитър Петков“ в София (1957).
Снимки на: Иван Лекарски (1917–1940); сем. Лекарски (1931); сина му Геор-
ги Лекарски (1935); членовете на Българското студентско дружество „Братство“
в Лозана (1910); княгиня Евдокия на изложба-базар на Софийския клон на Съюза
за закрила на децата (1940); участниците в конференцията на Съюза на градовете
в Скопие (1943); кмета на София инж. Иван Иванов и помощник-кметовете Иван
Лекарски и Хр. Стамов на честването по повод 10-годишнината от встъпването им
в длъжност (1944); кметовете на София в периода 1878–1934 г. (1935) и др.
Акварелни рисунки на Георги Лекарски, син на Иван Лекарски (1937).
Плакат с портрети на български възрожденци, между които и дядото на Ле-
карски д-р Иванчо Хр. Лекарски (1940).
341
Максимов, Лазар Байнов (1897–1969)

Ф. 1406К, 1 оп., 17 а.е., 0,20 л.м., 1926–1942 г.
Роден през 1897 г. в Ихтиман. Умира през 1969 г. От края на 1920 г. е редовен студент
в консерваторията в Лайпциг. След завръщането си в България известно време е учител
по музика, а от 1929 до 1940 г. е лектор по солово пеене в Частната музикална консерва-
тория. От 1938 г. е хоноруван преподавател по постановка на гласа в ДМА. Диригент на
хоровете „Кавал“ и „Родна песен“.
Репертоар за лирико-драматичен тенор, разработен от Лазар Максимов (1940).
Статии от Евгения Марс, Иван Камбуров, Драгия Тумангелов, Миленко Живко-
вич и др. за: концерти на хоровете „Кавал“ и „Родна песен“ и изкуството на Лазар
Максимов като техен диригент; работата на Лазар Максимов като вокален педагог
в Частната музикална консерватория и др., отпечатани във вестници и списания
(1926–1942).
Юбилеен вестник „Самоков“, посветен на живота и дейността на проф. Васил
Стоин (1939).
Михайлов-Стоян, Константин Иванович (1853–1914)

Ф. 1400К, 1 оп., 321 а.е., 1,40 л.м., 1871–1916 г.
Роден през 1853 г. в с. Голям Буялък, Украйна в семейство на български преселници

от Ямболско. Умира през 1914 г. За да подчертае българския си произход, добавя към
фамилията си името „Стоян“. Завършва Одеската Ришельовска гимназия. През 1876 г.
учи няколко месеца в Петербургската консерватория, но поради липса на средства я на-
пуска. От 1881 г. е хорист в частна оперна трупа в Симферопол, Украйна. Гастролира в
редица руски градове и събира руски народни песни, като ги включва в репертоара си. През
1888–1890 г. и 1897–1899 г. е солист на Болшой театър. Между 1890 и 1897 г. гастролира
из Русия с различни оперни трупи. През 1893 г. постъпва в Императорския театър в Санкт
Петербург и по-късно в Одеската опера. През 1899 г. посещава за първи път България,
изнася концерти в няколко града и прави предложение на МНП за създаване на професи-
онална оперна трупа, но идеята не е приета. След завръщането си в Русия гастролира с
оперни трупи, партнира в Нижни Новгород (1902) на световноизвестния руски бас Фьодор
Шаляпин, назначен е за директор на Музикалното училище в Ростов на Дон (1905). През
1907 г. отново идва в България и предприема концертно турне с оперния певец Иван Вульпе
и с неговата съпруга Богдана Гюзелева-Вульпе. Отново се възражда инициативата за съз-
даване на оперен театър и Михайлов-Стоян пише книгата си „По въпроса за основаване
българска народна опера“, съдържаща полемични статии, писма, критични отзиви и
други документални материали. В края на 1908 г. е основана Българската оперна дружба
и до края на живота си Михайлов-Стоян е неин режисьор, както и изпълнител в много
от постановките. През 1908 г. предприема концертно турне в България, Скопие, Белград,
Цариград и др. През 1909 г. е учител във Втора софийска мъжка гимназия. Награден е от
цар Фердинанд І с медал „За наука и изкуство“. Автор на вокално-педагогически студии
и биографични очерци за музиканти и изпълнители, записва множество народни песни.
342
Свидетелство за военна служба от Одеското уездно присъствие по военната
повинност (1889).
Медицинско свидетелство (1912).
Служебна бележка от Генадий Кондратиев, главен режисьор на Император-
ската руска опера, за участието на Михайлов-Стоян в спектакли на московски и
петербургски театри (1896).
Доклад на Михайлов-Стоян за създаването на оперен театър в България (1908).
Заявление от Михайлов-Стоян до министъра на народното просвещение Нико-
ла Мушанов за назначаването му за директор на Софийския оперен театър (1909).
Изложение от Михайлов-Стоян до министъра на народното просвещение
Стефан Бобчев за първите стъпки на Българската оперна дружба (1912).
Договори между Константин Михайлов-Стоян и: Иван Вульпе и Димитър Ка-
заков за създаването на Българската оперна дружба (1907); директора на Казанския
театър за назначаването му в трупата (1886).
Роман в стихове „Любов тенора“ от Михайлов-Стоян (1900).
Стихотворения, статии, повест, реферат и други съчинения от Михайлов-Стоян
(1900–1913).
Джобно тефтерче на Михайлов-Стоян с адреси, стихове, мисли и др.
Бележки на Михайлов-Стоян за отзивите в руския в-к „Артист“ за представя-
нето му в операта „Палячи“ от Леонкавало (1909).
Разписка от Московския отдел на музея на Лев Н. Толстой за подарена брошура
със стихове на Михайлов-Стоян, посветени на Толстой (1911). Броеве от издаваното
в Русе (1871–1873) повременно духовно сп. „Слава“ с бележки от Михайлов-Стоян
(1872–1873).
Библиография на трудовете на Константин Михайлов-Стоян (1909).
Реч на Михайлов-Стоян на Вердиева вечер в Новочеркаск (1901).
Молба на Михайлов-Стоян до руския посланик в България за назначаването
му в руска оперна трупа (1913).
Писма от Михайлов-Стоян до: министъра на народното просвещение Иван
Вазов за концертно турне на руска оперна трупа в България и до управителя на
Московската кантора на императорските театри за съдействие за турнето на руска-
та оперна трупа в България и Сърбия (1897); В. Крюковски и Витебското градско
управление за състоянието на Витебския театър (1899); членовете на Оперната
дружба в България за възнаграждението им (1909); Гаян за книгата си „Изповед
на тенора“ (1897) и др.
Писма до Михайлов-Стоян от: МНП за назначаването му за учител във Втора
софийска мъжка гимназия, директор и режисьор на оперното отделение при Народ-
на драматична трупа „Сълза и смях“, командироването му за събиране на народни
песни (1899, 1909); Тифлиското артистично общество за договорите, сключени с
него (1890); Никола Мушанов с препоръка да прослуша Катя Евстатиева (1906) и
от д-р М. Елмазов с молба да прослуша сина му Павел Елмазов (1913); Комитета
343
на Оперната дружба за избирането на Михайлов-Стоян за режисьор (1912); Кан-

целарията на българските ордени и Тайния кабинет на царя за награждаването на
Михайлов-Стоян (1911–1913); Надя и Лев Генике за музикалния живот в Москва
(1912–1913); баща му Яни (Иван) Себи Стоян по повод завещанието му (1895) и др.
Благодарствени писма и адреси от: артисти от Витебск и Вилно (1898, 1903);
Видинското общинско управление за концерта на Михайлов-Стоян в града (1899);
председателя на Българското землячество в Киев за подарена от Михайлов-Стоян
книга (1912); Тайния кабинет на царя за стихове на Михайлов-Стоян, посветени
на царя (1912–1913); Руската мисия в България за подареното от Михайлов-Стоян
съчинение „Съдбата на Русия в „Руслан и Людмила“ на императорския наследник
(1913); Димитър Хаджигеоргиев с покана за участие в откриването на Държавното
музикално училище (1912).
Писма от МВРИ до българските дипломатически представителства в чужбина
с молба за оказване съдействие на Вера Карамихайлова и Константин Михайлов-
Стоян по време на турнето им (1908).
Поздравителни пощенски картички от Н. Драганов, Тилович, Демчина, Петър
Райчев, Димитър Попиванов, Женското дружество „Майчина длъжност“ и др. до
Михайлов-Стоян по различни поводи (1899–1913).
Поздравителен лист от поклонници на Михайлов-Стоян от Ростов на Дон по
повод 25-годишния му юбилей (1906).
Програми от: бенефиси по случай 25 и 30-годишната творческа дейност на Ми-
хайлов-Стоян (1906, 1911); постановки на оперната трупа на Литвинов с участието
на Михайлов-Стоян (1906); прощалния концерт на Константин Михайлов-Стоян
с участието на артисти от театрите в Санкт Петербург (1907); концерти на Вера
Стоян-Михайлова и Константин Михайлов-Стоян (1908–1914); концерт на студен-
ти на Михайлов-Стоян (1909); лекция с концерт „Народната песен и законите на
вокалността“, организирана от Михайлов-Стоян (1912), концерти на пианистката
Вера Карамихайлова (1899, 1901).
Брошура с откъси от съчинения на Михайлов-Стоян и със статии от Константин
Величков и Петко Наумов за първите оперни прояви в България (1907).
Стихове от Остапенко, Сонов, Лойднер, Крутова, Елисавета Николаевна и др.,
посветени на Михайлов-Стоян (1896–1911).
Статии и отзиви за изкуството на Михайлов-Стоян в руски вестници (1897–
1914).
Некролог от УС на Фонд „Михайлов-Стоян“ по повод една година от смъртта
на Константин Михайлов-Стоян (1915).
Свидетелство от СГОУ за правата на Вера Стоян-Михайлова като наследница
на Михайлов-Стоян (1914).
Снимки: на Константин Михайлов-Стоян; групови с приятели и колеги; на
негови ученици и почитатели (1893–1906); на Вера Стоян-Михайлова (1915).
Покана за венчавката на Ерифини Карамихайлова и Карл Тиле (1909).
Албум с музикални пиеси, разработки на народни песни и др. от Октавио
Грустин (Георги Стоименов) (1915–1916).
344
Спомени на служител в Руското консулство в Русе за революционната дейност

в града, изпратени на Михайлов-Стоян (1907).
Моллов, Васил Димитров (1875–1938)

Ф. 1383К, 1 оп., 18 а.е., 0,20 л.м., 1918–1939 г.
Роден през 1875 г. в Москва. Умира през 1938 г. в София. Баща му, д-р Димитър Моллов,
е хирург и общественик, един от основателите на БЛС и пръв председател на Върховния
медицински съвет. След Освобождението семейството на д-р Моллов се преселва в Бъл-
гария. Васил Моллов завършва Софийската мъжка класическа гимназия и Медицинския
факултет на Виенския университет (1899). Специализира в Германия и Виена. През 1903 г.
разкрива в Александровска болница първия в България рентгенов кабинет и го ръководи до
1909 г. По време на Балканските и Първата световна война завежда отделения и ръководи
полеви болници. През 1915 г. става началник на първата местна болница в Скопие. Член на
редакционния комитет на сп. „Български лекар“, на изданието „Летописи на Лекарския
съюз в България“ и е един от основателите на Дружеството на интернистите (1903),
на което е председател до смъртта си. Ректор на СУ през 1923–1924 и 1934–1935 г. През
1936 г. става декан на Медицинския факултет на Университета. Поставя началото на
клиничната микробиология, въвежда ЕКГ като рутинно изследване и е пионер в опреде-
лянето на кръвните групи и хемотрансфузията. Автор на научни трудове и статии за
маларията, авитаминозите, тропическите болести и др.
Акт за встъпване в длъжност като ректор на СУ (1923).
Заповед на МНП за повишаване на основната му заплата (1932).
Протокол от заседание на Факултетния съвет на Медицинския факултет за
констатираните от проф. Моллов пропуски в работата на клиниките към факултета
при извършената от него ревизия (1932).
Бележки на проф. Моллов за прегледани болни (1929–1935).
Лекции на проф. Моллов (1933–1936).
Опис на книгите, представени от Васил Моллов при кандидатурата му за
професор (1918).
Писма, заявления и др.: от Моллов до декана на Медицинския факултет във
връзка със специализацията му в Германия (1918–1920); от Медицинския факултет
на СУ до Моллов по административни въпроси (1936–1938); от Ректора на СУ до
декана на Медицинския факултет по повод смъртта на Васил Моллов (1939).
Бележници на Медицинския факултет: с програма на изнасяни лекции от
преподаватели във факултета през учебните 1933/1934, 1938/1939 г. (1933–1939);
със списъци на персонала и болните, лекувани във Вътрешната клиника при фа-
култета (1929–1937).
Списъци на студенти и практиканти във Вътрешната клиника при Медицин-
ския факултет (1929).
Покана за честване юбилей на Студентското медицинско дружество (Б.д.).
345
Мънков, Никола Христов (1886–1979)

Ф. 1357К, 1 оп., 59 а.е., 0,60 л.м., 1904–1974 г.
Роден през 1886 г. в с. Сухиндол, Търновско. Умира през 1979 г. Завършва средно обра-
зование в Българското държавно лозаро-овощарско училище в Плевен и висше – в Гайзен-
хайм на Рейн, Германия. След завръщането си в България е учител в Софийската духовна
семинария, директор на Лозарската кооперация „Гъмза“ в с. Сухиндол, председател на
Популярната банка в с. Сухиндол, специалист в Подвижната земеделска катедра в София,
инспектор по земеделското образование при Областната земеделска стопанска дирекция
в Плевен и завеждащ опитна станция в същия град. Прави планове за озеленяването на
с. Сухиндол. Участва в редакционния комитет на сп. „Лозарство“.
Свидетелство за завършен курс при Българското държавно лозаро-овощарско
училище в Плевен (1904).
Диплома за завършено висше образование, издадена от Висшето училище в
Гайзенхайм на Рейн, Германия (1908).
Удостоверения на Мънков от Лозарската кооперация „Гъмза“ за заеманата
от него директорска длъжност (1928) и от Кооперативната централа на лозарите в
България за членството му в КС на централата (1939).
Заповеди на МЗДИ за назначаването на Мънков за специалист при Подвижната
земеделска катедра в София (1929) и за инспектор по земеделско образование при
Областната земеделска стопанска дирекция – Плевен (1940).
Доклад на Мънков за лозарството в Сърбия, Унгария, Австрия, Чехословакия,
Германия, Франция и Швейцария, публикуван във „Вестник на кооперативните
дружества в Сухиндол“, бр. 3, год. ІІІ (1921).
Статии на Мънков по проблеми на лозаро-винарството (1930–1941).
Стихотворения (1962, 1964) и стихосбирка „Есенни зрънца“ от Мънков (1972).
Проект на Мънков за озеленяването на двора на МТС в с. Сухиндол (1958).
Кореспонденция на Мънков с възпитаници на Духовната семинария в София
(1969–1970).
Писма до Мънков от: Софийската духовна семинария за освобождаването му
от учителска длъжност в семинарията (1919); Народно читалище „Трезвеност“ в
с. Сухиндол за избирането му за благодетелен член (1929–1946). Поздравителни
картички от Сливенския митрополит Никодим и свещено-иконом Стефан поп
Йорданов (1966–1974).
Позив на Българския лозарски съюз, редактиран от Мънков, против акцизите
и в защита на дребното лозарство в страната (1930).
Отчет на Сухиндолската лозарска кооперация „Гъмза“ (1943).
Снимки: лични на Мънков (1904, 1931), със съпругата му (1910), със семей-
ството му (1931), с български войници, с учители и ученици от прогимназиите
в Кюстенджа и с. Малък Маргалък, Кюстендженско (1918); на писателя Никола
346
Ракитин (1931); с ученици от Винарското училище в с. Сухиндол (1931); на Ни-

кола Емфиеджиев, основател на Винарското училище в Плевен; на участници в
юбилейни срещи на Софийската духовна семинария, сред които Никола Мънков,
патриарх Кирил, митрополитите Паисий Русенски и Никодим Сливенски, проф. Ив.
Маркович (1955, 1969–1970); на гроздобер и честване на празника Трифон Зарезан
в с. Сухиндол (1942–1943) и др.
Николаев, Николай Иванов (1852–1938)

Ф. 1404К, 1 оп., 4 а.е., 0,10 л.м., 1873–1931 г.
Роден през 1852 г. в Болград, Украйна. Умира през 1938 г. Завършва гимназия в род-
ния си град. Създава първия български хор в Болград. Учител по пеене в Болградската
българска гимназия (1878–1879), в Първа софийска мъжка гимназия (1879–1925) и във
Военното училище в София (1879–1880). Основава и ръководи хора на църквата „Св.
Неделя“ (1879–1924) в София. От 1881 до 1904 г. ръководи хора на Певческо дружество
„Славянска беседа“. Един от основателите на Дружество „Славянска беседа“ (1880), на
Първото българско музикално дружество (1893), на Българската оперна дружба (1907) и
на Българския музикален съюз (1904), на който е председател до 1929 г. Издава сборника
„Литургии и песнопения от руски автори“ и др.
Писмо и доклад от министъра на народното просвещение Константин Мурави-

ев за награждаването на Николай Николаев със Златен орден „За наука и изкуство“
(1931).
Албум с: поздравителни адреси от министър-председателя Александър Цанков,
Народната опера, Музикалното дружество „Кавал“, хора при читалище „Славянска
беседа“, учителите от Първа софийска мъжка гимназия; грамоти за награждаването
му с ордени и медали от цар Фердинанд І, цар Борис ІІІ, румънския крал и руския
император Николай ІІ (1889–1925).
Възпоменателен лист за учредяването на фонд „Музикална академия“ (1912).
Снимка на първия български хор в Болград с диригент Николай Николаев
(1873).
Павлова, Цвета Вълчкова (1914–1935)

Ф. 1421К, 1 оп., 12 а.е., 0,10 л.м., 1924–1985 г.
Родена през 1914 г. в с. Рашково. Убита в София от тайни агенти на полицията на

8 авг. 1935 г. Участва в дейността на РМС в родното си село. През 1932 г. заминава за
София и започва работа като тъкачка във фабрика „Фортуна“. През 1933 г. е приета за
член на РМС и се запознава с Александър Войков, секретар на Първи селски РК на РМС в
район София. Двамата развиват активна дейност за разпространението на левите идеи
в селата около София.
Удостоверение за раждане (1924).
347
Биографични данни за живота и дейността на Цвета Павлова от о.з. полк.

Цветан Павлов (1984–1985).
План за провеждането на тържествено събрание за 70-годишнината от рож-
дението на Цвета Павлова (1984).
Статия от Павел Дишев, посветена на Цвета Павлова (1984).
Възпоменателни листове за годишнини от гибелта на антифашисти от с. Раш-
ково (1954) и от района на с. Литаково (1980).
Снимки на: Цвета Павлова (1932); Павлова с приятелки (1932); брат ѝ Павел
В. Павлов (1947); родната ѝ къща (1984); мемориалния комплекс в с. Рашково,
където е погребана (1947).
Палавеев, хаджи Ненчо Дончев (1859–1936)

Ф. 60К, 1 оп., 231 а.е., 1,20 л.м., 1882–1935 г.
Роден през 1859 г. в Копривщица. Умира на 18 септ. 1936 г. Завършва четирикласното

училище в родния си град. Установява се в Кайро, където е баща му, открива търговска
кантора и участва с капитали в АД за построяването на Суецкия канал. От 1902 г. започва
да прави дарения на община Копривщица, частни лица и др., да създава благотворителни
дружества, църковни настоятелства и старопиталища в родния си град. През 1908 г.
отпуска пари за строителството на читалищна сграда в Копривщица. Преди Първата
световна война става руски поданик в Египет, а през 1925 г. се завръща в Копривщица с
Нансенов паспорт и продължава дарителската си дейност – построява мавзолей-костни-
ца на героите от Априлското въстание, поддържа финансово пълната гимназия, прави
основен ремонт на църквата „Св. Богородица“, където построява и семейна гробница,
закупува духови музикални инструменти за оркестъра на гимназията и др. През 1933 г.
прави завещание, с което оставя цялото си движимо и недвижимо имущество на Коп-
ривщица, а на 31 май 1934 г. основава благотворителна фондация на свое име. С активи
от фондацията се изработват бюстовете на Найден Геров, Георги Бенковски и Любен
Каравелов, подвързват се книги, закупуват се места, строи се пансион към гимназията и
др. През 1980 г. средствата на фондация „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев“ са изчерпани
и тя преустановява дейността си.

Задгранични паспорти (1888–1924).
Нансенов паспорт на Анести Антонович Жиата (хаджи Ненчо Палавеев),
издаден от МВРНЗ (1933).
Книжки: чекови (1923–1925); влогова (1927).
Грамоти за награждаването на хаджи Ненчо Палавеев с: „Народен орден за
гражданска заслуга“ – ІV степен (1896), Командирски кръст (1924), Почетен знак
„За насърчение към човеколюбие“ – ІІ степен (1927).
Завещания на хаджи Ненчо Палавеев (1929, 1932).
Пълни лабораторни клинични изследвания на хаджи Ненчо Палавеев (1932).
348
Крепостни актове и сметки за закупените от хаджи Ненчо Палавеев недвижими

имоти в Александрия (1914–1926).
Бележки на хаджи Ненчо Палавеев за имотите му в Александрия (1911–1927).
Тефтерчета с бележки и сметки на хаджи Ненчо Палавеев (1931, 1933).
Тетрадки на хаджи Ненчо Палавеев за направените от него благотворителни
разходи за Копривщица, отделни граждани и с търговски сметки (1930–1934).
Списък на крайно бедни, получили помощ от хаджи Ненчо Палавеев (1931–
1934).
Ключ от пощенска кутия в Кайро, изпратен от хаджи Ненчо Палавеев от София
до К. Димчева в Кайро (1924).
Проект на Закон и мотиви към него на МНП за приемане дарението на хаджи
Ненчо Палавеев, предназначено за поддръжката на основаната от него пълна гим-
назия в Копривщица (1932).
Заповед на милицията на Източна Румелия за участието на хаджи Ненчо Па-
лавеев в маневрите на Пловдивския лагер (1884).
Договор между хаджи Ненчо Палавеев и Лешко Петров за направата на каменна
чешма [в Копривщица] (1930).
Кореспонденция на хаджи Ненчо Палавеев с: Руското императорско консулство
за издаването на паспорти (1914–1920); граждани за управлението и поддръжка-
та на гимназията в Копривщица (1931–1935); Градското общинско управление в
Копривщица за водоснабдяването на града и откриването на пътя Копривщица –
Стрелча (1927, 1929–1931); Читалищното настоятелство в Клисура за построяването
и обзавеждането с дарените от него средства на Читалище-паметник „20 април
1876 г.“ (1921–1933); читалището в Копривщица по ремонта му (1927); БНБ и БЗБ
по финансови въпроси (1910–1926); общественици от с. Дюлево [Пазарджишко]
по построяването на училище и църква (1934–1935); организации, училища и бла-
готворителни дружества за отпускането на средства за строежи (1925–1928); адв.
Костадин Малеев по написване на завещанието му (1929); Д. Ценов, египетски
фирми, банки и др. за поддържането на яхърите и стопанисването на имотите му в
Александрия (1911–1935); банки в Швейцария и Холандия по търговски въпроси
(1895–1933).
Писма от МВРНЗ, Софийската митрополия, Пловдивската митрополия, чи-
талищата в Клисура и Златица, благотворителни дружества, организации, гимна-
зии, комитети, близки, роднини и др. до хаджи Ненчо Палавеев за: издаването на
задгранични паспорти и визи (1928); награждаването му с орден „За граждански
заслуги“ – ІV степен (1896); поставянето на бюста му в двора на църквата в Коп-
ривщица (1933); построяването на ново читалище в Златица (1931); отпускането на
парични помощи и за строежа на обществени сгради (1925–1935); по финансови
(1934) и лични (1896–1935) въпроси.
Поздравителни и благодарствени телеграми от хаджи Ненчо Палавеев до цар
Борис ІІІ по разни поводи (1932).
Благодарствени писма, поздравителни картички и телеграми до хаджи Ненчо
Палавеев от: граждани, близки, роднини и Българското дружество „Червен кръст“
349
във връзка с даренията му (1925–1935); дружества, настоятелства, редакции и частни

лица по случай празници (1921–1935).
Покани от съюзи, организации, дружества и др. за: участия в тържества,
чествания и вечеринки (1925–1932); и програма за откриването на паметника на
поета Димчо Дебелянов в Копривщица, построен със средства от хаджи Ненчо
Палавеев (1934).
Ода от Васил Георгиев, посветена на хаджи Ненчо Палавеев (1932).
Статия от Кокон Ксантипов във в-к „Зора“ със сведения за хаджи Ненчо Па-
лавеев (1934).
Протоколи от: заседания на настоятелството при църквата „Св. Богородица“ в
Копривщица за строежа на поръчаната от хаджи Ненчо Палавеев семейна гробница
в двора на църквата (1930–1931); заседания на Комитета за построяване на памет-
ник на Априлското въстание (1927); заседания на настоятелството на читалището
за промяна на името му (1932); седмото общо годишно събрание на българските
младежи – разузнавачи (1931); заседание на Градския общински съвет в Копривщица
за честване именния ден на хаджи Ненчо Палавеев (1931); събрание на гражданите
в Копривщица за създаване на старопиталище (1926).
Годишни отчети на читалището и музейната сбирка в Копривщица (1931–1935).
Съобщение на читалището в Златица за наименуването му на името на хаджи
Ненчо Палавеев (1930).
Учредителен акт на ефорията „Хаджи Ненчо Палавеев“ (1928).
Проектоплан за благоустройството на Копривщица от Комитета за благоус-
трояване на града (1935).
Скици за парк около паметника на Априлското въстание в Копривщица (1928).
Разписки, декларации и данъчни листове на родственици (1882–1906). Некро-
лози за смъртта на: Гана Нейкова, сестра на хаджи Ненчо Палавеев (1925); близки
на хаджи Ненчо Палавеев (1935).
Снимки на хаджи Ненчо Палавеев: лични (1927–1930); с родителите му (Б.д.);
със съграждани (Б.д.); със семейство от Златица, получило помощ от него (1928);
с ученици от Копривщенската гимназия (1933); със сем. Петра и Гаврил Душкови
(1933); с граждани пред паметника-мавзолей на героите от Априлското въстание
(1934).
Завещание на Лука Иванов Доросиев (1932).
Устави на Дружество „Самарянка“ (1923) и Софийското юношеско православно
християнско дружество „Св. Апостол Андрей“ (1924).
Петрунов, Иван Николов (1878–1948)

Ф. 1342К, 1 оп., 16 а.е., 0,20 л.м., 1930–1970 г.
Роден през 1878 г. в София. Умира през 1948 г. Завършва основно и гимназиално обра-
зование в София. Основател на Централната училищна книжарница „Иван Н. Денкоглу“.
350
Спомени за Иван Петрунов, публикувани в сборник „Темида“ (1943).

Сведения за Иван Петрунов от Н. Дилевски (1970).
Рекламен лист на книжарница „Иван Н. Денкоглу“ (Б.д.).
Съобщение във в-к „Вечерни новини“ за книжарницата на Иван Петрунов
(1969).
Щемпел от печат на географско бюро „Иван Н. Денкоглу“ (1947).
Снимки: на Иван Петрунов (1930–1935); с двете му дъщери (Б.д.); на село и
със съпругата му пред книжарница „Иван Н. Денкоглу“ (Б.д.).
Попвърбанов, Тома (1892–1982)

Ф. 1426К, 1 оп., 160 а.е., 1,00 л.м., 1906–1982 г.
Роден през 1892 г. в с. Бреница, Плевенско. Умира през 1982 г. Средно образование
завършва в Априловската гимназия в Габрово. Следва славянска филология и литература
в СУ. Участва в Балканските и Първата световна война. Пленник в Гърция до пролетта
на 1919 г. От 1919 г. е учител последователно в: родното си село, Общинската непълна
гимназия в Кнежа, Трета софийска девическа гимназия и Трета софийска мъжка гимназия.
През 1934 г. е Областен училищен инспектор във Враца. От 1935 г. работи в МНП като:
началник на отделите за основно, средно и висше образование, заместник главен секретар
и главен секретар, а след 1944 г. – началник на отдела за образование и възпитание. Из-
вестно време е директор на Трета софийска мъжка гимназия. Заместник-председател на
ВЧС, председател на Дружеството на класните учители в София и член на УС на Съюза
на класните учители в България. Автор на литературно-критически статии и пътеписи.
Автобиография (1968, 1981).

Свидетелство за раждане (1911).
Членска карта от Съюза на пенсионерите (1977). Пенсионна карта (1955).
Биографични сведения за протойерей Върбан, баща на Тома Попвърбанов и
семейството му (1968).
Укази на цар Борис ІІІ за назначаването и освобождаването на Попвърбанов
от държавни длъжности (1934–1935, 1944).
Заповеди на МНП за назначаването на Попвърбанов на ръководни длъжности
в министерството (1935–1938).
Заявление от Попвърбанов до проф. Богдан Филов за освобождаването му от
длъжността главен секретар на МНП (1939).
Съобщения за назначаването на Попвърбанов на длъжността главен секретар
на МНП, поместени във вестниците „Зора“, „Заря“ и „Утро“ (1938).
Бележки на Попвърбанов за: родословието му (1968–1980); видни българи
преди Освобождението (1930); ХVІІ конгрес на ВЧС (1937); участието му в дей-
ността на ОФ в Благоевски район на София (1979).
Удостоверения и сведения за трудовия му стаж (1919–1954).
351
Спомени на Тома Попвърбанов за: детските и ученическите му години (1968);

членството му във въздържателното дружество в Априловската гимназия (1968);
студентските му години и участието му в Академичната дружба „Бяло море“ (1968);
проведения през 1915 г. изпит по История на европейските литератури при проф.
Михаил Арнаудов (1968); учителските му години (1953–1979); неговото участие и
това на семейството му в Балканските и Първата световна война (1968); участието
му във войнишкия хор в Севлиево през 1915 г. (1968); работата му като висш чинов-
ник в МНП (1969–1970); конфликта му с Богдан Филов през 1939 г. (1953); поета
Кирил Христов, проф. д-р Иван Шишманов, Николай Хайтов, Пенчо Славейков,
Димитър Осинин, Цветан Радославов и др.; работата му като директор на Трета
софийска мъжка гимназия и ръководител на Стажантския институт през периода
1940–1944 г. (1977); дискусиите в МНП и настроенията сред студентите около
закриването на Свободния университет (1970) и др.
Доклади и слова на Попвърбанов за: годишнини от рождението на Христо
Ботев и Александър Пушкин; Освобождението на България; Деня на славянската
писменост и култура, откриването на библиотекарски и театрални курсове в София
и на културна седмица в с. Бреница, Плевенско и др. (1930–1967).
Статии от Тома Попвърбанов за Христо Ботев, Петко Ю. Тодоров, Кирил
Христов, Стилиян Чилингиров, Васил Друмев и др. (1930–1981).
Кореспонденция на Тома Попвърбанов с акад. Петър Динеков (1968–1980).
Писма от Тома Попвърбанов до: Патриарх Кирил (1969); проф. Асен Васили-
ев с поздравления по случай 80-годишнината му и удостояването му със званието
„Герой на социалистическия труд“ (1980).
Телеграми от: близки и познати по случай 90-годишния му юбилей (1982);
проф. Константин Попов за Деня на славянската писменост и култура (1969); акад.
Ангел Балевски до сем. Попвърбанови по повод смъртта на Тома Попвърбанов
(1982).
Протоколи от заседания на: комисията по правописа при БАН (1927); комисията
по правописа при МНП под председателството на Тома Попвърбанов (1936–1937).
Позив на Общостудентската организация „Васил Левски“ при Свободния
университет против решението на МНП за закриването му (1938).
Възпоменание за писателя Тодор Влайков от дъщеря му Радка Влайкова-Или-
ева (1968).
Списък на учителите в Трета софийска мъжка гимназия, съставен от Попвър-
банов (1968).
Визитна картичка на Патриарх Кирил (1969).
Снимки на Тома Попвърбанов: лични (1910–1944); с учители, ученици и вой-
ници в Охрид, с членове на УС на ВЧС, с участници в студентска социалистическа
група, с проф. Александър Теодоров-Балан по време на екскурзия, с граждани от
Кърджали при освещаването на знамето на местната гимназия; с Елисавета Багряна,
Ран Босилек и Стилиян Чилингиров в с. Бреница, Плевенско с приятели и близки
(1910–1978); с проф. д-р Иван Шишманов (1906); в пленническия лагер край гара
Лерин, Гърция (1919).
352
Попиванов, Димитър (Димитър Попиванов Арсениев) (1874–1954)

Ф. 1401К, 1 оп., 57 а.е., 0,40 л.м., 1888–1943 г.
Роден през 1874 г. в с. Годлево, Благоевградско. Умира през 1954 г. Завършва Държав-
ното педагогическо училище в Кюстендил (1895). От 1900 г. учи в Композиционния отдел
на Пражката консерватория и в частната певческа школа на Мария Пивода в Прага.
След завръщането си в България учителства в Плевен и София, дирижира училищни
хорове и оркестри. Един от основателите на Музикалното училище и на Българската
оперна дружба, която от 1922 г. е преименувана на Българска народна опера. Участва
в постановките на операта като тенор. За заслуги към оперното изкуство е удостоен
със званието „Почетен член на Народната опера“. От 1919 до 1931 г. е преподавател в
ДМА, като през 1924 г. става професор. Председател на Българския музикален съюз. Пише
статии и рецензии в пресата за оперни и музикални изяви на български и чуждестранни
изпълнители. Автор на сбирката с обработени народни песни „Венец“.
Свидетелства за: завършени отделения и класове в Годлевското начално

училище, трикласното училище в Банско и Държавното педагогическо училище в
Кюстендил (1888–1895); завършено Отделение за композиция при Пражката кон-
серватория и 3-годишен курс в частната певческа школа на Мария Пивода в Прага
(1902); придобита учителска правоспособност, издадено от Пражката кралска
изпитна комисия (1902).
Виза за преминаване през Солун (1894).
Диплома от Дружеството „Васил Левски“ на живеещите в София карловци за
удостояването на Димитър Попиванов за почетен член (1925).
Статии от Димитър Попиванов за: оперни и балетни постановки; симфонични,
вокални и хорови концерти; концертни прояви на студенти от ДМА; отбелязването
на годишнина от смъртта на Моцарт в Народната опера и Музикалната академия;
Добри Христов; създаването на Музикалната академия и др. (1938–1943).
Писма и телеграми до Димитър Попиванов от: Държавното музикално училище
и Трета софийска мъжка гимназия за повишаването му в длъжност за прослужено
време (1918–1921); председателя на Управителния комитет при Оперния театър за
правото му на безплатно място за представленията на операта (1929), дружеството
„Гусла“ в Плевен по случай негов юбилей (1923); ДМА, Чехословашката колония
и училище в България, Славянското дружество в България, колеги, ученици и др.
с поздравления по случай годишнини от музикалната му дейност (1923–1927).
Статии и рецензии на музикални творби от Петко Тихолов, поет и журналист
(1941–1942).
Радев, Димитър Василев (1874–1952)

Ф. 1407К, 1 оп., 22 а.е., 0,20 л.м., 1908–1948 г.
Роден през 1874 г. в Шумен. Умира през 1952 г. Учи музика в Прага (1901), а по-късно
завършва консерваторията в Лайпциг. От 1914 до 1931 г. преподава в ДМУ – София и
353
ръководи хор и оркестър. След преобразуването на училището в ДМА става професор и

дирижира оркестъра на академията. През 1913–1914 и 1918–1919 г. е член на Управителния
комитет на Българската оперна дружба. Организира и ръководи (1932) частното музи-
кално училище „Народна консерватория“, което съществува до 1942 г. Пише композиции.
Автор на учебници по пеене за средните училища. Сътрудник на в-к „Музикален вестник“,
редактор на списанията „Музикална мисъл“ и „Филхармония“, в които публикува статии.
Композиторски творби на Димитър Радев – фантазии за оркестър по българ-

ски народни песни, юбилейна кантата на Музикалното дружество „Родни звуци“ в
Шумен, марш на шуменските юначета „Татковина“ (1919, 1923, 1937).
Учебници по пеене от Димитър Радев за прогимназиалните и гимназиалните
класове (1932, 1933, 1937) и пояснителни бележки и упътвания по тях (1928–1937).
Кореспонденция с МНП за учебника му по нотно пеене (1936).
Сведения за състава на струнния и пълния оркестър при Втора софийска мъжка
гимназия (1908–1928).
Партитура на композицията „Песен“ – соло за валдхорна от Филип Кутев
(1948).
Семеен фонд Радеви (1900–?)

Ф. 1352К, 1 оп., 84 а.е., 0,60 л.м., 1916–1971 г.
Георги Радев (1900–1940)
Роден през 1900 г. в Пловдив. Умира през 1940 г. Завършва гимназия в родния си град
и Физико-математическия факултет при СУ. Занимава се с езикознание и философия,
превежда книги, редактира сп. „Житно зърно“. Последовател на Петър Дънов и един от
създателите на „Бялото братство“.
Мария Радева (Ралица) (1902–?)
Сестра на Георги Радев. Родена през 1902 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си
град и френска филология в СУ. Известно време е учителка. Член е на Съюза на българските
писателки. Издадени стихосбирки – „Посвещение на певеца“ (1923), „Звезди от прозореца“
и „В чужбина“ (1935). Автор на романи, поема, пиеса, стихове, които не са публикувани.
Визитни картички на Георги Радев и Мария Радева.

Карта за легитимация на Георги Радев (1924–1925).
Студентска книжка на Георги Радев от Физико-математическия факултет на
СУ (1926–1927).
Сказка „Живите сили на слънцето“ от Георги Радев (1927).
354
Дневник на Мария Радева (1922–1942).

Стихосбирки на Мария Радева (1932–1971).
Рисунки на Мария Радева (1961–1968).
Родословно дърво на рода Радеви с биографични данни за членовете му, със-
тавено от Мария Радева (Б.д.).
Отпечатък от печата на Ставри Василев Радев, баща на Мария и Георги Радеви
(Б.д.).
Албум със снимки, писма, стихове, мисли на Георги Радев, съставен от Мария
Радева (Б.д.).
Тетрадки: с темите и лекциите на Георги Радев, изнасяни пред младежкия клас
на „Бялото братство“ (1920–1926); със стихове, бележки, мисли, уроци по френски
език на Мария Радева (1916–1971).
Графологични характеристики на цар Борис ІІІ и Божана Радева, съставени
от Мария Радева (1940–1957).
Писма до Мария Радева от: СБП за участие в литературни четения (1932–1941);
сестра ѝ (1957); Емануил Попдимитров по лични въпроси (1940); протойерей Филип
Паунов от Велинград за поддържането на гроба на Георги Радев (1943–1955); от
СУ с благодарности за подарените от нея книги (1955–1956).
Стихосбирка „Първи стихове“ от Емануил Попдимитров с автограф (1931).
Юбилеен сборник за Емануил Попдимитров по случай 25-годишната му ли-
тературна дейност (1931).
Стихове от А. Пушкаров, племенник на Мария Радева (Б.д.).
Броеве от месечното сп. „Житно зърно“, издавано от Георги Радев (1925–1940).
Снимки на: роднини на Мария и Георги Радеви – майка, баща, дядо по бащина
линия, баба им Катина с внуците си; хора при църквата „Св. Георги“ в София (1926).
Илюстровани картички с изгледи от Париж, Марсилия, Скопие, Охрид, Кавала,
Плевен, Лъджене и др. (1926–1962).
Сергиев, Захари Иванов (1887–1937)

Ф. 1393К, 1 оп., 42 а.е., 0,20 л.м., 1894–1941 г.
Роден през 1887 г. Умира през 1937 г. Учител в Златица. Офицер в Първата световна
война. През 1936 г. завещава имуществото си на приют за бездомни старци и на Дру-
жеството за издръжка на бедни ученици в Златица.
Уволнителни билети от армията на Захари Сергиев (1908, 1918).

Записки за участието му в Първата световна война (1915).
Сведение за прослуженото време на запасния поручик Захари Сергиев в 16-ти
пехотен Ловчански полк (1918).
Декларация за имущественото състояние и образователния му ценз (1937).
355
Данъчни книжки (1923–1931). Купонни листове за внесени суми в Коопера-

тивното потребителско дружество „Братство“ (1917). Полици за застраховка против
пожар на Мария и Захари Сергиеви (1936–1941).
Спестовна книжка за внесени суми във Фонда за издигане паметник на пад-
налите герои в Златица (1924–1935).
Поздравителни писма от Захари Сергиев до: командира на 16-ти пехотен Лов-
чански полк по случай боен празник (1918); Юбилейния комитет за честване на
25-годишната културно-просветна дейност на д-р Нейчо Иванов (1937).
Писма от: 6-ти пехотен Търновски полк до Сергиев за зачисляването му във
войската при мобилизация (1907–1915) и за назначаването му за младши офицер при
мобилизация (1915); МНП до БЗКБ за изплащане на посмъртна помощ на Захари
Сергиев за починалата му съпруга (1936); Кадастралното отделение на Столична
община до Сергиев за отчуждаването на имот за училище в кв. „Лозенец“ (1937);
Комитета по изпълнение завещанието на Захари Сергиев до данъчния началник в
Пирдоп, основното училище в Златица и др. с искане за освобождаване имота на
завещателя от данък, отпускане на помощ от Посмъртния фонд и др. (1938–1939).
Протоколи, с приложени към тях проекти, на Софийското областно инженер-
ство за строежа на къща на Захари Сергиев (1936–1937).
Завещание на Захари Сергиев (1936).
Дневници и протоколи на Комитета по изпълнение завещанието на Захари
Сергиев (1938–1940).
Списък на книгите от библиотеката на Захари Сергиев, предадени на читалище
„Хаджи Ненчо Палавеев“ в Златица (1938).
Нотариални актове за собственост на недвижими имоти на Иван Сергиев
(1894–1899).
Сестримски (Желявски), Михаил Христов (1857–1935)

Ф. 1375К, 1 оп., 37 а.е., 0,20 л.м., 1841–1905 г.
Роден през 1857 г. в с. Сестримо, Пазарджишко.Умира през 1935 г. Завършва Бого-

словското училище в Самоков. Учител и училищен инспектор в селища от Ихтиманска
околия. Околийски началник на Самоковска и Новозагорска околия. По негова инициатива
и с активното му участие е построена първата минерална баня в с. Белчин.
Известие за успеха и поведението на Михаил от Сестримо, ученик в ІІІ клас

на Самоковското класическо мъжко училище (1875).
Свидетелства за завършени: ІV клас на Самоковското класическо мъжко
училище (1877); ІІ специален клас на Богословското училище в Самоков (1880).
Слова на: Сестримски при откриването на училище в Ихтиман (Б.д.); Димитрий
Русинов по повод основаването на читалището в Ихтиман (1879).
Пълномощно на Сестримски от Градския съвет на Ихтиман като делегат за тър-
жествата в София по случай 1000-годишнината от смъртта на Св. Методий (1885).
356
Протокол от заседание на Учителския съвет на училището в Ихтиман, под

председателството на главния учител Сестримски, за определяне датата за полу-
годишния изпит (1884).
Писма до Сестримски от: първенците в Ихтиман за съгласието им да го на-
значат за учител (1880); кмета на Ихтиман за назначаването му за учител (1881);
Управлението на народното просвещение на Източна Румелия за назначаването
му за член на Департаменталния училищен съвет в Татар Пазарджик (1882) и за
училищен инспектор в Ихтиманска околия (1883); префекта на Пазарджишкия
департамент за избирането му за представител на Южна България от Ихтиманска
околия в ІV ОНС (1886); околийския началник на Ихтиман за назначаването и
дейността му като член на Департаменталния училищен съвет в Татар Пазарджик
и за определяне реда на училищните изпити и на изпитите за придобиване на
учителска правоспособност (1884); кмета на Ихтиман за утвърждаването му за
градски съветник (1884); Д. Янакиев за предприемането на действия за охрана на
границата в района на с. Белово, Пазарджишко, с. Сестримо, Пазарджишко и с.
Костенец (1885); проф. Адамович – директор на Ботаническата градина в Белград, с
благодарност за оказаните му услуги при пътуването из България (1903). Писмо от
Алеко Богориди, генерал-губернатор на Източна Румелия, до директора на народ-
ното просвещение за отстраняването на Сестримски от длъжност като инициатор
на митинг в Ихтиман (1884).
Благодарствен адрес от кметовете и представители на населението в Ново-
загорска околия до Михаил Сестримски по повод напускането на длъжността
околийски началник (1887).
Книга „Белчинска баня и нейната околност“ (1905) от Христо Марков с
подробно описание на дейността на Михаил Сестримски през 1889 г. в качеството
му на околийски началник по: пресушаването на блатата по течението на р. Пала-
кария при селата Рельово, Белчин, Алино и Поповяне и коригиране на руслото на
реката; строежа на първата минерална баня в с. Белчин.
Донесение от Р. Томсън до Сестримски за появата в района на Рилския ма-
настир на чета, в която има две жени и с предположението, че това е отвлечената
мис Елън Стоун (1901).
Кореспонденция между членовете на рода Чавдарови от Самоков (1841–1845);
брой от сатиричния в-к „Орел“, издаван в Самоков (1877); сборник и сбирка от
народни умотворения, обичаи, предания, приказки, песни, записани от Христо Мар-
ков и Ив. Николов (1890); рецепти за лекарства (Б.д.) и други материали, събрани
и съхранени от Михаил Сестримски във връзка с краеведските му изследвания.
Станков, Стефан Петрушев (1879–1958)

Ф. 1408К, 1 оп., 10 а.е., 0,10 л.м., 1909–1954 г.
Роден през 1879 г. във Велес, Македония. Умира през 1958 г. През 1912 г. постъпва в
Македоно-одринското опълчение и участва в Балканската и Междусъюзническата война.
Награден с Военния орден „За храброст“ ІV степен. Участва в четата на Яне Сандански.
357
Свидетелства: метрическо, издадено от българската екзархийска епархия във

Велес (1909); за майстор в тухларо-керемидарския занаят, издадено от СТИК (1928);
за участието му в Македоно-одринското опълчение (1914).
Удостоверения за: местожителството му от СГОУ (1922); избирането му за
касиер на Софийското тухларско занаятчийско сдружение (1932); службата му в
ІV Битолска дружина във Велес, издадено от МВ (1943).
Квитанции от Дружество „Илинден“ за изплатен членски внос (1932).
Благодарствено писмо от Македонския национален комитет до Стефан Станков
за подарените от него тухли за детска градина и читалище (1934).
Чекове за дялов капитал на Стефан Станков от Софийската популярна банка
(1923–1928).
Снимка на Стефан Станков (1954).
Тенева, Ружа Драганова (Северина) (1882–1953)

Ф. 1360К, 1 оп., 93 а.е., 0,80 л.м., 1876–1953 г.
Родена през 1882 г. в Силистра в семейството на опълченеца Драган Стоянов. Умира

през 1953 г. в София. Завършва Шуменската педагогическа гимназия (1906) и учителства в
различни села в страната. По-късно завършва литература в Париж и социология в Женева.
Сътрудничи на списанията „Просвета“, „Демократически преглед“, „Съвременна мисъл“,
„Листопад“, „Огнище“, „Детска радост“, „Светулка“ и вестниците „Съзнание“, „Мир“,
„Изток“ и др. Член на Съюза на учителите в България и на СБП. Поддържа приятелски
връзки с Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Гео Милев, Николай
Лилиев, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Васил Стоилов и други видни интелектуалци.
Тя е сред основателките на създадения през 1935–1936 г. Клуб на българските писателки
заедно с Евгения Марс, Ана Карима, Мара Белчева, Мария Грубешлиева, Ана Каменова,
Елисавета Багряна и др. Автор на стихосбирките „Снежни върхове“ (1926) и „Свещеният
огън“ (1934). Пише под псевдонима Северина.
Поетичен дневник (1907–1909).

Тетрадки, тефтер и бележник: с непубликувани стихове (1909–1910); със сти-
хотворения, разкази и спомени от учителските ѝ години (1926–1937). Стихосбирки
„Снежни върхове“ и „Свещеният огън“ (1926, 1934). Разкази (Б.д.).
Литературно есе за участието на България в Балканските и Първата световна
война (1918).
Реферати от времето на учителстването ѝ по философски и исторически въп-
роси (Б.д.).
Спомени, впечатления, мисли: от ученическите и учителските ѝ години; от
общи художествени изложби; за картини на художника Васил Стоилов; за граж-
данския и религиозния брак и за отношенията в семейството (Б.д.).
Рецензии от Ружа Тенева на книгите на Блага Стефанова „Дивика“ и „Сватбата
на Елка“ (Б.д.).
358
Преводи на Ружа Тенева на стихове и разкази от Теофил Готие и други автори

(Б.д.).
Писма от Ружа Тенева до: баща ѝ по повод Ньойския мирен договор (1919),
съпруга ѝ Димитър Тенев по повод раждането на сина им (1919), актрисата Маня
Икономова с впечатления от играта ѝ в пиесата „Огньовете на Ивановата нощ“ от
немския писател Херман Зудерман (Б.д.).
Писма до Ружа Тенева от майка ѝ Еленка Драганова, съпруга ѝ Димитър Тенев
и художника Васил Стоилов по лични въпроси (1918, 1919, 1928). Писмо от Драган
Стоянов, баща на Ружа Тенева, до внука му Драган Тенев по лични въпроси (1930).
Пощенски картички от близки и приятели по различни поводи (1906–1911).
Бележка от Пенсионерската кооперативна банка за вноски по сключен от нея
заем за издаване на стихосбирка (1934).
Стихотворение от неизвестен автор, посветено на Ружа Тенева (Б.д.).
Портретни скици от Лалю Рогачев на Ружа Тенева и съпруга ѝ Димитър Тенев
(1929).
Некролог по повод смъртта на Ружа Драганова Тенева (1953).
Снимки на: Ружа Тенева с Васил Стоилов (след 1930); съпруга ѝ Димитър
Тенев и на баща ѝ Драган Стоянов в руска военна униформа (1880); баща ѝ Драган
Стоянов и сина ѝ Драган Тенев (1926); Сидер войвода във военна униформа (1876);
Любен Каравелов (1879); д-р Васил Радославов (1884–1886); Васил Стоилов (1927);
близки и приятели на Ружа Тенева и на членове на семейството ѝ (1876–1927) и др.
Тодоров, Янко (Янко Тодоров Янев) (1894–1951)

Ф. 1448К, 1 оп., 26 а.е., 0,40 л.м., 1924–1975 г.
Роден през 1894 г. в Пещера. Умира през 1951 г. Завършва прогимназия в Пещера и
гимназия в Пловдив. Следва история в Историко-филологическия факултет на СУ. В пе-
риода 1918–1919 г. е директор на прогимназията в Пещера. От 1920 до 1923 г. работи в
редакцията на Кооперативно дружество „Възраждане“. През 1924–1925 г. специализира
класическа филология в Мюнхен със стипендия „Марин Дринов“. Работи като учител в
Първа мъжка гимназия в София. От 1928 г. е доцент в Катедра „История на древните
народи“ в СУ. От 1933 г. е извънреден, а от 1939 г. – редовен професор. Делегат на между-
народни конгреси по византология (1930) и археология (1939). През 1935 г. е командирован
в Лондон за участие в изработването на карта на Римската империя.
Биография на Янко Тодоров от съпругата му Велика Янкова (1975).

Стенографски бележници (1924–1943).
Брошури от Янко Тодоров: „Към въпроса за културното влияние на Стария
изток върху Римската империя“ (1932); „Тракийските царе“ (1933); „Таблица за
определяне и проверяване на дати от българската и византийската история“ (1943)
и др. Статия „Религиозното влияние на Азия върху Европа“ (Б.д.).
359
Рецензия от Янко Тодоров на хабилитационния труд на Димитър Ангелов

„Ролята на византийския император и правораздаването“ (1945).
Реч на Янко Тодоров по случай 60-годишния юбилей на Илия Енчев, писател
и педагог, председател на Вегетарианския съюз в България (1950).
Изследване от Гаврил Кацаров „Принос към географията на древните траки“
(1929).
Сп. „Прометей“, орган на Дружеството на приятелите на класическата култура
в България с публикуван устав на дружеството, кн. ІІІ (1938).
Томчев, Томчо Станев (1887–1974)

Ф. 1447К, 2 оп., 68 а.е., 0,60 л.м., 1928–1971 г.
Роден през 1887 г. в Оряхово. Умира през 1974 г. Завършва гимназия в Габрово, учи
медицина в Женева. Завършва Медицинския факултет на СУ през 1924 г. Участва в Бал-
канските и Първата световна война. Специализира санитарна администрация и училищна
хигиена в Харвардския университет в Кеймбридж, САЩ. Инспектор по училищна и детска
хигиена в Главната дирекция на МВРНЗ. Основава болници за умствено недоразвити и
за болни от туберкулоза деца, училища на открито, зъболекарски служби в училища-
та. Командирован в Холандия и Полша за проучване на службите по училищна хигиена
(1934). Областен лекар във Враца (1935–1940). Завежда службата по училищна хигиена
в Института за народно здраве (1941–1944), заводски лекар в ДКЗ „Георги Димитров“ в
София (1945–1958). Създател и директор на вечерното училище за промишлени санитари
„Роза Г. Димитрова“ (1947–1955). Автор на статии, реферати, брошури и др. Награден
с почетния знак „Голям кръст“ на БЧК, „Народен орден на труда“ – сребърен, ордени
за храброст за участието му в Балканските и Първата световна война и други отличия.
Автобиография [1969].
Грамоти, удостоверения, заповеди за награди и похвали на д-р Томчев от БЧК,
Съюза на санитарния и ветеринарния персонал в България, НК на ОФ, СГНС, ДКЗ
„Георги Димитров“ и др. (1936–1952).
Характеристики от ръководството на ДКЗ „Георги Димитров“ за работата му
като заводски лекар (Б.д.).
Спомени за създаването и дейността на Комитета за издигане паметник на
Христо Ботев на вр. Околчица през периода 1935–1940 г. (Б.д.)
Годишни отчети: за дейността на Първи софийски здравен център (1934); на
Областната здравна служба във Враца, изготвен от Томчо Томчев (1938).
Статии, брошура и реферати от Томчо Томчев за здравните грижи за децата
от две до седемгодишна възраст (1936), за училищната хигиена и училищата на
открито в Англия, Италия и у нас и др. (1930–1943).
Наредби на МВРНЗ за училищната хигиена (1928–1934).
Заповед на Окръжния съвет на професионалните съюзи в София за определя-
не на ръководителите и преподавателите в Работническото санитарно-хигиенно и
трудово училище „Роза Георги Димитрова“ – София (1952).
360
Доклади и сведения за учениците, дейността на Училището за промишлени

санитари и др. (1946–1952).
Карти за практически занятия по даване на първа медицинска помощ в Учи-
лището за промишлени санитари (1952–1953).
Бланка на диплома за завършено образование в Работническото санитарно-
хигиенно и трудово училище към ЦК на ОРПС (1948).
Снимки: на Томчо Томчев (1933, 1937, 1971); със семейството му (1948); на
заниманията на ученици от училищата на открито в София, Ловеч и Берковица
(1929–1942); на спалнята на учениците от училището на открито (1942); на учени-
ците от Работническото санитарно-хигиенно и трудово училище на манифестация
на 9 септ. (1945) и др.
Христов, Илия Добрев (1870–1946)

Ф. 1429К, 1 оп., 11 а.е., 0,10 л.м., 1902–1968 г.
Роден през 1870 г. в Русе. Умира през 1946 г. в София. Напуска училище поради бед-
ност и работи като чирак словослагател. През 1891 г. се премества в Търново, а после със
съпругата си – в София. Работи 30 години в Държавната печатница, където се среща с
Георги Димитров. Член на Българското типографско дружество.

Биография на Илия Христов от дъщеря му Йорданка Добрева (1968).
Поздравителни адреси от Държавната печатница в София, Типографското
работническо дружество – София и колеги по случай 40-годишната му дейност и
30-годишното му членство в професионалната организация (1923, 1942).
Статия във в-к „Български печатар“ по повод 40-годишната му дейност като
печатар (1924). Стихотворение и разкази от Илия Христов (1918, 1923).
Снимка на членовете на Българското типографско дружество на освещаването
на знамето на дружеството (1902).
Шишеджиев, Никола (1866–1940)

Ф. 1382К, 1 оп., 27 а.е., 0,20 л.м., 1881–1940 г.
Роден през 1866 г. в Сопот. Умира през 1940 г. Доброволец в Сръбско-българската

война (1885). Учи във Военното училище в София. Телеграфист в Бургас и Ловеч, началник
на телеграфо-пощенските станции в с. Кочериново, Кюстендилско, с. Новоселци, Дупница
и Самоков. В София работи в Централната пощенска станция. Член на Централното
настоятелство на Културно-просветното дружество на бившите пощенци.
Покана за сватбеното тържество на Райна Бадинска и Никола Шишеджиев

(1898).
361
Писма от: Главната дирекция на пощите за преназначаването на Шишеджиев

(1900); Райна Шишеджиева до съпруга ѝ (1881) и до сина ѝ по лични въпроси (1886).
Пълномощно от Райна Шишеджиева на съпруга ѝ (1907).
Некролози за смъртта на Никола Шишеджиев (1940).
Постановление на Върховната сметна палата за приемане отчета на телеграфо-
пощенската станция в с. Кочериново (1904).
Пощенски картички от съпругата му и от негови близки (1908, 1930).
Снимки на: Никола Шишеджиев (1939); сем. Шишеджиеви (Б.д.); сем. Ши-
шеджиеви и братя Радеви (1907); Никола Шишеджиев с колеги (1896–1907); по-
щенски чиновници, летовници във Варна, с цар Борис ІІІ и царица Йоанна (1933);
приятели на семейството (1884–1889); приятелски семейства (1895).
362
СПИСЪК НА ФОНДОВЕТЕ
Ф. 1К, Софийско градско общинско управление

Ф. 3К, Софийски областен съд
Ф. 5К, Софийско училищно настоятелство
Ф. 7К, Софийска градска училищна инспекция
Ф. 8К, Сдружение на финансовите служители – клон София (неанотиран)
Ф. 10К, Воден синдикат „Средни ливади“ – с. Биримирци
Ф. 11К, Воден синдикат „Шери-дере“ – с. Ботунец (неанотиран)
Ф. 12К, Околийско инженерство – Ботевград
Ф. 13К, Областна служба по водите – София
Ф. 14К, Околийско инженерство – Златица
Ф. 15К, Софийска руска гимназия (неанотиран)
Ф. 16К, Областна служба по земеделието – София (неанотиран)
Ф. 19К, Околийска земеделско-стопанска задруга – Ихтиман
Ф. 20К, Пчеларско дружество „Пчела“ – Ихтиман
Ф. 21К, Минно и търговско АД „Ерц“ – София
Ф. 22К, СД „Хаим Бакиш и брат“ – София
Ф. 23К, Воден синдикат „Блато“ – с. Костинброд
Ф. 24К, Кредитна кооперация „Изгрев“ – с. Кремиковци
Ф. 26К, Народно читалище „Георги С. Раковски“– София (неанотиран)
Ф. 27К, Арменско църковно настоятелство – София
Ф. 28К, Държавно практическо млекарско училище – Пирдоп
Ф. 29К, Софийска търговско-индустриална камара
Ф. 30К, Памучна предачница „България“ АД – София
Ф. 35К, Българско дружество „Червен кръст“ – клон София
Ф. 36К, Девически манастир „Св. Георги“ – с. Кремиковци
Ф. 38К, Дирекция на водопровода „Рила – София“ – София
Ф. 41К, Градско общинско управление – Самоков
Ф. 42К, Техническа служба и работилница при БДЖ – София (неанотиран)
Ф. 43К, Трета мъжка образцова гимназия „Уилям Гладстон“ – София
Ф. 44К, Областна ветеринарна служба – София
Ф. 45К, Лозаро-винарско СД „Бъдеще“ – София
Ф. 46К, Белгийско АД на бившите заводи „Беров – Хоринек“ – Брюксел, клон София
Ф. 47К, АД „Гума“ – София
Ф. 49К, Тютюнева кооперация „Стипон“ – Ихтиман
Ф. 50К, Безименно привилегировано дружество за кибрит в България – Гара Кос-
тенец
363
Ф. 51К, Текстилно АД „Фортуна“ – София

Ф. 52К, АД „Пиетро Мейнарди и Сие“ за индустрия и търговия – с. Казичене
Ф. 53К, Електрическо дружество за София и България – София
Ф. 54К, Минно АД „Купромин“ – София
Ф. 55К, Минно АД „Бутура“ – София
Ф. 57К, Българско строително дружество „Ив. Грозев и Сие“ – София
Ф. 58К, Заводи „Никола Чилов“ АД за химически произведения – гара Костинброд
Ф. 59К, СД „Рилски лен“ – Самоков
Ф. 60К, Палавеев, хаджи Ненчо Дончев (1859–1936)
Ф. 61К, Областна дирекция – София
Ф. 62К, „Луи Драйфус & Сие“ – София
Ф. 63К, СД „Братя Боеви“ – София (неанотиран)
Ф. 64К, Градски съвет на ОЗПС – София (неанотиран)
Ф. 65К, Опитен овощен разсадник – Копривщица (неанотиран)
Ф. 66К, Областна служба по горите и лова – Самоков (неанотиран)
Ф. 72К, „Печатар“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 75К, Държавен завод за добитък – Самоков
Ф. 79К, Училищно настоятелство – Самоков
Ф. 80К, АД „Мусала“ – Самоков
Ф. 81К, АД „Бъдащност“ – Самоков
Ф. 82К, Строително-столарско занаятчийско сдружение – Самоков
Ф. 83К, Общо занаятчийско сдружение – Самоков
Ф. 84К, Грънчарско занаятчийско сдружение „Рила“ – Самоков (неанотиран)
Ф. 85К, Околийско занаятчийско сдружение – Самоков
Ф. 86К, Месарско сдружение „Св. Архангел Михаил“ – Самоков (неанотиран)
Ф. 87К, Калпако-кожухарско занаятчийско сдружение – Самоков
Ф. 88К, Дюлгерско еснафско сдружение – Самоков
Ф. 89К, Бръснаро-фризьорско сдружение – Самоков (неанотиран)
Ф. 90К, Софийски апелативен съд
Ф. 91К, АД „Апис“ – София
Ф. 102К, Българска банка АД – София (неанотиран)
Ф. 103К, Популярна банка – с. Банкя
Ф. 104К, СД „Братя Маджункови“ – София (неанотиран)
Ф. 106К, Съединени български банки – София
Ф. 108К, Женско благотворително дружество „Зора“ – Самоков
Ф. 113К, Държавна рибовъдна станция – Самоков
Ф. 114К, Стокова борса – София (неанотиран)
Ф. 118К, Банишорска популярна банка – София
Ф. 119К, Македонска кооперативна банка – София
364
Ф. 120К, Секция по укрепяване на пороищата и залесяване – Пирдоп

Ф. 121К, Българско обущарско дружество „Развитие“ – Етрополе
Ф. 124К, Училищно настоятелство – с. Врачеш
Ф. 128К, „Котва“ АД – София
Ф. 129К, Народно начално училище „Васил Левски“ – с. Литаково
Ф. 130К, Училищно настоятелство – с. Литаково
Ф. 131К, Околийско агрономство – Ботевград
Ф. 132К, Околийски училищен инспектор – Ботевград
Ф. 133К, АД „Валнут“ – София (неанотиран)
Ф. 140К, Околийско занаятчийско сдружение – Ботевград (неанотиран)
Ф. 141К, Общо занаятчийско сдружение – Ботевград (неанотиран)
Ф. 142К, Общо занаятчийско сдружение – с. Драгоман (неанотиран)
Ф. 145К, Общо занаятчийско сдружение – София (неанотиран)
Ф. 146К, Браншово обущарско занаятчийско сдружение – София (неанотиран)
Ф. 147К, Браншово тенекеджийско занаятчийско сдружение – София (неанотиран)
Ф. 148К, Художествено железаро-механическо сдружение – София (неанотиран)
Ф. 149К, Коларо-коваческо сдружение – София (неанотиран)
Ф. 150К, Водопроводно сдружение – София (неанотиран)
Ф. 151К, Столарско-стругарско и резбарско сдружение – София
Ф. 152К, Железаро-механическо сдружение – групово – София (неанотиран)
Ф. 153К, Чехларо-папукчийско сдружение – София (неанотиран)
Ф. 154К, Млекарско браншово сдружение „Здраве“ – София (неанотиран)
Ф. 155К, Електромонтьорско сдружение „Едисон“ – София (неанотиран)
Ф. 156К, Занаятчийско сдружение на радиотехниците – София (неанотиран)
Ф. 157К, Браншово кожаро-ръкавичарско сдружение – София (неанотиран)
Ф. 158К, Грънчарско сдружение – София (неанотиран)
Ф. 160К, Училищно настоятелство – с. Новачене
Ф. 162К, Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Новачене (неанотиран)
Ф. 163К, Столично полицейско комендантство
Ф. 164К, Околийско управление – София
Ф. 165К, Околийско управление – Ботевград
Ф. 167К, Околийско управление – с. Годеч
Ф. 169К, Околийско управление – с. Новоселци
Ф. 170К, Околийско управление – Ихтиман
Ф. 172К, Околийско управление – Пирдоп
Ф. 177К, Околийско агрономство – с. Новоселци
Ф. 181К, Просветно спортно дружество „Иван Вазов“ – София
Ф. 182К, Народно читалище „Христо Ботев“ – София (неанотиран)
Ф. 185К, Търговска фирма „Таквор Такворян“ – София (неанотиран)
365
Ф. 190К, Околийска ветеринарна служба – Ботевград

Ф. 193К, Селско общинско управление – с. Доспей (неанотиран)
Ф. 194К, Читалище-паметник „Отец Паисий“ – Самоков
Ф. 195К, Българско акционерно индустриално керамично дружество „Изида“ –
Гара Елин Пелин
Ф. 196К, Селско общинско управление – с. Долно Камарци
Ф. 197К, Околийска ветеринарна служба – Ихтиман (неанотиран)
Ф. 198К, Околийска училищна инспекция – Ихтиман
Ф. 199К, Околийска реквизиционна комисия – Ихтиман
Ф. 200К, Околийско агрономство – Ихтиман
Ф. 201К, Съюз на българските химици – София (неанотиран)
Ф. 203К, Съюз на кинооператорите – София (неанотиран)
Ф. 204К, Български лекарски съюз – клон София (неанотиран)
Ф. 205К, Градско общинско управление – Етрополе
Ф. 206К, Селско общинско управление – с. Радуил
Ф. 207К, Училищно настоятелство – с. Бояна
Ф. 208К, Училищно настоятелство – с. Горна баня
Ф. 209К, Училищно настоятелство – с. Драгалевци
Ф. 210К, Училищно настоятелство – с. Княжево
Ф. 211К, Училищно настоятелство – с. Надежда
Ф. 212К, Училищно настоятелство – с. Слатина
Ф. 213К, Браншово градоустройствено занаятчийско сдружение – София
Ф. 215К, Народно основно училище „Кирил и Методий“ – Самоков (неанотиран)
Ф. 216К, Секция по укрепяване на пороищата и залесяване – с. Своге
Ф. 217К, Училищно настоятелство – с. Челопеч
Ф. 218К, Първоначално училище – с. Челопеч
Ф. 219К, Народно основно училище – с. Челопеч (неанотиран)
Ф. 220К, Градско общинско управление – Пирдоп
Ф. 223К, Земеделско-стопанска задруга – Етрополе
Ф. 224К, Пчеларска клонова задруга „Балканска трева“ – Етрополе
Ф. 225К, Градско общинско управление – Ботевград
Ф. 226К, Градско общинско управление – Златица
Ф. 227К, Кредитна кооперация „Взаимност“ – Етрополе
Ф. 230К, Народно първоначално училище „Хаджи Ненчо Палавеев“ – Копривщица
Ф. 231К, Училищно настоятелство – Копривщица
Ф. 232К, Модерна реална и класическа гимназия „Любен Каравелов“ – Копривщица
Ф. 233К, Смесена прогимназия „Любен Каравелов“ – Копривщица
Ф. 234К, Кредитна кооперация „Щик“ – с. Годеч
Ф. 235К, Популярна банка – с. Годеч
Ф. 236К, Кредитна кооперация „Защита“ – с. Шума
366
Ф. 237К, Млекарска кооперация „Балканска трева“ – Пирдоп

Ф. 238К, АД „Финтекс“ – вълненотекстилна фабрика – София
Ф. 239К, Предачница „Вигон Динев и Сие“ СД – София
Ф. 240К, АД „Лондон“ – София
Ф. 241К, СД „Панайот и Христо Щърбанови“ – Самоков (неанотиран)
Ф. 242К, АД „Вардар“ – вълненотекстилна фабрика – Самоков
Ф. 243К, Трикотажна фабрика „Кълбо“ ООД на Б. Ю. Антонов – София
Ф. 244К, Трикотажна фабрика „Габрово“ на Петър Колев Василев – София
(неанотиран)
Ф. 245К, Модерно плетачно ателие „Лондон“ – София (неанотиран)
Ф. 246К, ООД „Дядо Мраз“ – София (неанотиран)
Ф. 247К, СД „Мак – Мар“ – София
Ф. 252К, ЕП „Освобождение“ – София
Ф. 253К, АД „Искър“ – книжна фабрика – гара Искър, София
Ф. 254К, АД „Анев, Радивоев & Сие“ – книжна фабрика – София
Ф. 255К, „Първа българска фабрика за кадифета и кадифелъци“ АД – София
Ф. 256К, АД „Семерджиев и Сие“ – София
Ф. 257К, Вълненотекстилна фабрика „Киркор Захарян“ – София (неанотиран)
Ф. 258К, АД „Братя Саръиванови“ – София
Ф. 259К, ООД „Текстил“ за индустрия и търговия – с. Казичене
Ф. 260К, АД „Балкан–мотор“ – София
Ф. 261К, СД „Братски труд“ на братя Христови – София
Ф. 262К, СД „Сук“ – София (неанотиран)
Ф. 263К, СД „Съединение“ – София
Ф. 264К, ООД „Баки“ – София
Ф. 265К, СД „Шерам“ – София (неанотиран)
Ф. 266К, СД „Кондоферски“ – Самоков
Ф. 267К, АД „Бурмов“ – София (неанотиран)
Ф. 268К, АД „Ив. Пейнерджиев“ – София
Ф. 269К, ООД „Вангел Сечков“ – София (неанотиран)
Ф. 270К, АД „Сириус“ – София
Ф. 271К, ЕФ „Нисим Коен“ – София
Ф. 273К, СД „Бокс“ на Стоян Маринов и синове – София
Ф. 274К, СД „Леви Фридман – син и Сие“ – София
Ф. 275К, Кожарска ТПК „Напредък“ – София
Ф. 276К, СД „Ангел Мавриков и Сие“ – София (неанотиран)
Ф. 283К, ЕФ „Коце Антов“ – с. Казичене (неанотиран)
Ф. 284К, ООД „Мелта“ – гара Искър, София
Ф. 285К, АД „Доростол“ – София
Ф. 286К, Кожухарска производителна кооперация „Св. Илия“ – гара Искър, София
367
Ф. 288К, АД „Бизон“ – с. Кривина

Ф. 289К, АД „Кожизнос“ – гара Искър, София
Ф. 290К, ООД „Лутър“ – София
Ф. 291К, ЕП „Васил Савов“ – София
Ф. 292К, ЕФ „Петър Хр. Великин“ – Самоков (неанотиран)
Ф. 294К, ООД „Игес“ – София (неанотиран)
Ф. 295К, ЕФ „Илия Кацарски“ – София (неанотиран)
Ф. 296К, ООД „Прометей“ – София (неанотиран)
Ф. 298К, АД „Комерциум“ – София
Ф. 299К, ООД „Базалтоид“ – София (неанотиран)
Ф. 301К, АД „Балкан“ за индустрия, търговия и строежи – Гара Драгоман
Ф. 302К, СД „Обнова“ – Гара Драгоман
Ф. 303К, Вълнено-текстилна фабрика „Йордан Гълъбов“ – Гара Драгоман
Ф. 304К, АД „Васил Пеев“ – гара Своге (неанотиран)
Ф. 305К, АД „Ауто-импорт“ – София
Ф. 306К, Селско общинско управление – с. Лъджене (неанотиран)
Ф. 307К, Телефонно-телеграфна фабрика при Главна дирекция на пощите,
телеграфите и телефоните – София
Ф. 308К, Чорапна фабрика „Лозенец“ – с. Горни Лозен
Ф. 310К, ООД „Ертекс“ – чорапна фабрика – София
Ф. 311К, ООД „Ерди“ – София
Ф. 312К, ООД „Лилия“ – София
Ф. 313К, АД „Слънце“ – София (неанотиран)
Ф. 314К, СД „Братя Мутафчиеви“ за производство и продажба на чорапи –
София
Ф. 315К, АД „Тигър“ – София (неанотиран)
Ф. 316К, СД „Македонка“ на Димитър Г. Динев – чорапна фабрика – София
Ф. 318К, Чорапна работилница „Херкулес“ – София (неанотиран)
Ф. 321К, ЕП „Анастас Русев Кавалджиев“ – гара Искър, София (неанотиран)
Ф. 322К, АД „Каучук“ – София (неанотиран)
Ф. 324К, АД „Шипка“ – София (неанотиран)
Ф. 326К, ООД „Братя Димчеви“ – с. Надежда (неанотиран)
Ф. 327К, ЕП „Алхимус“ на Иван Славов Гевренов – София (неанотиран)
Ф. 328К, АД „Производство и пласмент“– с. Световрачене
Ф. 329К, ООД „Пепеде“ – София (неанотиран)
Ф. 330К, ООД „Цигла“ – с. Челопечене
Ф. 331К, Фабрика „Успех“ – гара Яна (неанотиран)
368
Ф. 332К, СД „Труд“ на братя Цветанови – с. Челопечене (неанотиран)

Ф. 333К, АД „Лъв“ – с. Долни Богров (неанотиран)
Ф. 334К, Керемидена фабрика „Искър“ на Иван А. Стоичков – с. Челопечене
Ф. 335К, ООД „Надежда“ – с. Горни Богров
Ф. 336К, Керемидена фабрика „Столник“ на Стоян Димчев и Сие – гара Столник
Ф. 337К, Безименно търговско-индустриално АД „Мургаш“ – София
Ф. 338К, Циглена фабрика „Тигър“ – с. Долни Богров (неанотиран)
Ф. 339К, Керемидена фабрика „Коце Банков“ – с. Долни Богров (неанотиран)
Ф. 340К, СД „Рила“ – с. Горни Богров (неанотиран)
Ф. 341К, СД „Вулкан“ – с. Горни Богров (неанотиран)
Ф. 342К, СД „Тикия“ – с. Челопечене (неанотиран)
Ф. 343К, СД „Победа“ – с. Челопечене
Ф. 344К, ООД „Бъдеще“ – с. Горни Богров (неанотиран)
Ф. 346К, АД „Глория“ – София
Ф. 347К, СД „Лебед“ – София
Ф. 349К, СД „Оливер – Сиромахов и Сие“ – София (неанотиран)
Ф. 350К, СД „Ив. Цветков и Б. Стефанов“ – София (неанотиран)
Ф. 351К, Фабрика „Георги Костов“ – София (неанотиран)
Ф. 352К, „Боерица“ АД за текстилна индустрия – София
Ф. 353К, Текстилна фабрика „Цар Асен“ на Павел Радев – София (неанотиран)
Ф. 354К, „Алмус“ АД – София
Ф. 355К, Памучна тъкачница „Йончо Влахов“ – София (неанотиран)
Ф. 356К, ЕП „Тачко Димов Тонев“ за производство на памучни тъкани – София
Ф. 358К, СД „П. Младенов и Ст. Петров“ – София (неанотиран)
Ф. 359К, Памуко-тъкачна фабрика „Тъкан“ – София (неанотиран)
Ф. 360К, Училище за милосърдни сестри при Българския червен кръст – София
Ф. 361К, АД „Тигър“ – София
Ф. 362К, ЕП „Нелтекс“ на д-р Захари Генов – София
Ф. 363К, Кооперативно бакалско сдружение – София
Ф. 364К, АД „К. Берлинов и Сие“ – София
Ф. 365К, ООД „Кирил Г. Бугарчев“ – София
Ф. 367К, АД „Родохимия“ – София
Ф. 368К, АД „Благой Бугарчев и Ко“ – гара Яна
Ф. 369К, Ревирно лесничейство – Копривщица
Ф. 370К, Карбидна фабрика „Нейко Коралов“ – гара Илиянци, София (неанотиран)
Ф. 372К, АД „Искович и Леви“ – Русе, клон София
Ф. 373К, „Химикомерс“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 374К, ООД „Химик“ – София
369
Ф. 375К, АД „Данубия“ – София (неанотиран)

Ф. 378К, Управление на столичните градски първоначални училища
Ф. 379К, Българска народна банка – Софийски централен клон
Ф. 381К, Българска земеделска и кооперативна банка – клон София
Ф. 382К, Съюз за закрила на децата в България – клон Етрополе
Ф. 383К, Етрополска юношеска задруга „Христо Ботев“
Ф. 386К, Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Врачеш (неанотиран)
Ф. 388К, Ревирно лесничейство – с. Продановци
Ф. 390К, Народно първоначално училище „Кирил и Методий“ – с. Понор
Ф. 391К, Народна прогимназия „Васил Левски“ – Ботевград
Ф. 392К, Селско общинско управление – с. Годеч
Ф. 393К, Българско гимнастическо дружество „Юнак – Шипченски герой“ – София
Ф. 398К, Народно основно училище „Симеон Княз Търновски“ – с. Осиковица
Ф. 399К, Селско общинско управление – с. Осиковица
Ф. 400К, Народно първоначално училище – с. Краево
Ф. 401К, Селско общинско управление – с. Лъжене (неанотиран)
Ф. 407К, Селско общинско управление – с. Рашково
Ф. 409К, Селско общинско управление – с. Липница (неанотиран)
Ф. 410К, Селско общинско управление – с. Осиковска Лакавица (неанотиран)
Ф. 420К, Селско общинско управление – с. Правец
Ф. 422К, Селско общинско управление – с. Боженица (неанотиран)
Ф. 423К, Градско общинско управление – Ихтиман
Ф. 424К, Училищно настоятелство – с. Краево
Ф. 426К, Селско общинско управление – с. Черньово
Ф. 429К, Селско общинско управление – с. Врачеш
Ф. 430К, Индустриално АД „Тракия“ – София (неанотиран)
Ф. 432К, Селско общинско управление – с. Говедарци (неанотиран)
Ф. 433К, Ревирно лесничейство – с. Врачеш
Ф. 434К, Околийско управление – Самоков
Ф. 435К, Селско общинско управление – с. Костенец
Ф. 436К, Селско общинско управление – с. Горни Богров
Ф. 437К, Селско общинско управление – с. Яна (неанотиран)
Ф. 459К, Селско общинско управление – с. Калугерово (неанотиран)
Ф. 460К, Селско общинско управление – с. Душанци (неанотиран)
Ф. 462К, Пчеларско дружество „Крилце“ – с. Годеч
Ф. 463К, Административно лесничейство – Самоков
Ф. 464К, Континентално презморско вносно-износно ООД „Тракийски лойд“ –
София (неанотиран)
Ф. 465К, АД „Финансия“ – София
370
Ф. 466К, „Хелиос“ – българска фабрика за печатарски мастила на Б. Зайдлиц и

Сие” АД – София
Ф. 468К, АД „Орел“ – машинна фабрика – София
Ф. 469К, Фабрика за шоколадени изделия „Христо Райков“ АД – София (неанотиран)
Ф. 470К, ООД „Слон“ – София (неанотиран)
Ф. 471К, „Търговска житарска централа“ АД – София
Ф. 472К, АД „Модерен театър“ – София
Ф. 473К, „Български публични влагалища“ АД – София
Ф. 476К, Международно транспортно АД „Юнион“ – София (неанотиран)
Ф. 477К, Първи столичен полицейски участък – София
Ф. 478К, Втори столичен полицейски участък – София
Ф. 479К, Трети столичен полицейски участък – София
Ф. 480К, Четвърти столичен полицейски участък – София
Ф. 481К, Пети столичен полицейски участък – София
Ф. 482К, Шести столичен полицейски участък – София
Ф. 483К, Седми столичен полицейски участък – София
Ф. 484К, Осми столичен полицейски участък – София
Ф. 485К, Девети столичен полицейски участък – София
Ф. 486К, Десети столичен полицейски участък – София
Ф. 487К, Единадесети столичен полицейски участък – София
Ф. 488К, Дванадесети столичен полицейски участък – София
Ф. 489К, Допълнително земеделско училище – с. Годеч (неанотиран)
Ф. 490К, Селско общинско управление – с. Гинци (неанотиран)
Ф. 492К, Селско общинско управление – с. Белица
Ф. 493К, Селско общинско управление– с. Вакарел (неанотиран)
Ф. 494К, Селско общинско управление – с. Петково (неанотиран)
Ф. 495К, Първа девическа гимназия – София
Ф. 496К, Седма мъжка гимназия – София (неанотиран)
Ф. 497К, Селско общинско управление – Гара Драгоман
Ф. 498К, Селско общинско управление – с. Мусачево (неанотиран)
Ф. 499К, Селско общинско управление – с. Робертово
Ф. 501К, Втора девическа гимназия „Отец Паисий“ – София
Ф. 502К, Селско общинско управление – с. Белопопци (неанотиран)
Ф. 503К, Селско общинско управление – с. Панчарево
Ф. 504К, Селско общинско управление – с. Новоселци
Ф. 505К, Селско общинско управление – с. Новачене (неанотиран)
Ф. 506К, Селско общинско управление – с. Кумарица (неанотиран)
Ф. 508К, Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Рельово (неанотиран)
Ф. 510К, Допълнително занаятчийско училище „Симеон, княз Търновски“ – София
Ф. 511К, Селско общинско управление – с. Неделище (неанотиран)
371
Ф. 512К, Околийски читалищен съвет „Христо Ботев“ – Пирдоп

Ф. 513К, Околийско пчеларско дружество – Пирдоп
Ф. 514К, Женско образователно и благотворително дружество „Царица Йоанна“ –
Пирдоп
Ф. 515К, Околийска земеделско-стопанска задруга – Пирдоп
Ф. 516К, Занаятчийска професионална кооперативна банка – София
Ф. 517К, Популярна банка – София
Ф. 518К, Зеленчуко-овощарска кооперативна банка – София
Ф. 519К, Лозенска популярна банка – София
Ф. 520К, Популярна банка „Ротс“ – София
Ф. 521К, Обединена популярна банка – София
Ф. 522К, Популярна банка „Тошевим“ – София
Ф. 523К, Клементинска популярна банка – София
Ф. 524К, Пенсионерска популярна банка – София
Ф. 525К, Собственишка кооперативна банка – София
Ф. 526К, Търговска кооперативна банка – София
Ф. 527К, Столична популярна банка „Сердика“ – София
Ф. 528К, Чиновническа популярна банка – София
Ф. 529К, Популярна банка – с. Орландовци
Ф. 530К, Национална кооперативна банка – София
Ф. 531К, Банка кооперативен кредит – София
Ф. 532К, Просветна кооперативна взаимоспомагателна каса – София (неанотиран)
Ф. 533К, Банка на домопритежателите – София
Ф. 534К, Секция по укрепяване на пороищата и залесяване – с. Мирково
Ф. 536К, Училищно настоятелство – с. Костенец
Ф. 537К, Околийски съд – Пирдоп
Ф. 538К, Народно читалище „Напредък“ – Етрополе (неанотиран)
Ф. 539К, Търговска гимназия при Софийската търговско-индустриална камара
Ф. 540К, Секция по укрепяване на пороищата и залесяване – Ихтиман
Ф. 541К, АД „Арома“ – София (неанотиран)
Ф. 542К, ООД „Синтерома“ – София (неанотиран)
Ф. 543К, СД „Лис“ – Физико-химическа лаборатория на М. Христов и наследни-
ци – София (неанотиран)
Ф. 544К, Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Своге (неанотиран)
Ф. 545К, ЕП „Константин А. Чурилов“ – София (неанотиран)
Ф. 547К, Селско общинско управление – с. Горна Василица (неанотиран)
Ф. 548К, Селско общинско управление – с. Долна баня (неанотиран)
Ф. 549К, Селско общинско управление – с. Голак (неанотиран)
Ф. 550К, Селско общинско управление – с. Долна Василица (неанотиран)
Ф. 551К, Селско общинско управление – с. Момина баня
372
Ф. 552К, Народно основно училище „Климент Охридски“ – с. Веринско

Ф. 553К, Училищно настоятелство – с. Чеканчево
Ф. 554К, Народно първоначално училище „Христо Ботев“ – с. Чеканчево
Ф. 555К, АД „Трико“ – София
Ф. 556К, СД „Хр. Радоев – Алгуети“ – София
Ф. 557К, Трикотажна фабрика „Успех“ на Петър Анд. Машкулев – София
Ф. 558К, „Пе-бо“ – трикотажна работилница на Петър Андреев Георгов – София
Ф. 559К, АД „Деа“ – София
Ф. 560К, ООД „Милан Миланов“ – София
Ф. 561К, АД „Цончо С. Цончев“ – София (неанотиран)
Ф. 562К, ЕФ „Киркор Гурбетян“ – София (неанотиран)
Ф. 563К, СД „Кетен“ – трикотаж-конфекция на братя Иван и Борис Титеви – София
Ф. 564К, СД „Еско“ – София (неанотиран)
Ф. 565К, ООД „Брил“ – София
Ф. 566К, АД „Братя Славови и Карначеви“ – София
Ф. 567К, АД „Обри“ – Гара Драгоман
Ф. 568К, АД „Егея“ – София
Ф. 569К, СД „Никола Ст. Рачев“ – София
Ф. 570К, Трикотажна фабрика „Жакард“ – София (неанотиран)
Ф. 571К, ЕП „Петър Кърджилов“ за производство на памучен трикотаж – София
Ф. 572К, Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Равно поле (неанотиран)
Ф. 573К, АД „Лист“ – София
Ф. 574К, „Фабрика за фурнири“ СД – София
Ф. 576К, СД „Лазар Д. Ваканов“ – София (неанотиран)
Ф. 577К, СД „Аспарух Ив. Чучулайн“ – София (неанотиран)
Ф. 578К, СД „Георги Митрев Попов“ – София (неанотиран)
Ф. 579К, ООД „Шперплат“ на Г. Шопов и Сие – София (неанотиран)
Ф. 580К, СД „Хр. А. Галев и Ив. Марков“ – София (неанотиран)
Ф. 581К, Народно основно училище – с. Своде
Ф. 582К, Селско общинско управление – с. Сливница
Ф. 583К, Селско общинско управление – с. Гълъбовци
Ф. 585К, Народно основно училище – с. Литаково (неанотиран)
Ф. 586К, Селско общинско управление – с. Литаково (неанотиран)
Ф. 587К, Селско общинско управление – с. Скравена (неанотиран)
Ф. 588К, Народно основно училище „Христо Ботев – с. Лакатник (неанотиран)
Ф. 589К, Околийска реквизиционна комисия – с. Новоселци
373
Ф. 590К, Околийско инженерство – с. Новоселци

Ф. 591К, Народно основно училище – с. Калугерово (неанотиран)
Ф. 593К, Народно основно училище – с. Радотина (неанотиран)
Ф. 594К, Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Боженица (неанотиран)
Ф. 596К, Народно основно училище – с. Осиковска Лакавица (неанотиран)
Ф. 597К, Народно основно училище – с. Райово (неанотиран)
Ф. 598К, Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Скравена (неанотиран)
Ф. 599К, Текстилна фабрика „Братя П. Диневи“ СД – София
Ф. 600К, Посмъртно благотворително дружество „Подкрепа“ – София
Ф. 601К, Училищно настоятелство – с. Лъджене
Ф. 602К, Народно основно училище – с. Лъджене
Ф. 603К, Народно основно училище – с. Рашково (неанотиран)
Ф. 604К, Селско общинско управление – с. Равнище (неанотиран)
Ф. 605К, Селско общинско управление – с. Лопян
Ф. 606К, Селско общинско управление – с. Видраре (неанотиран)
Ф. 607К, Съюз на бойците от фронта – с. Джурово
Ф. 608К, Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Долни Пасарел
Ф. 609К, Народно основно училище „Димчо Дебелянов“ – с. Говедарци (неанотиран)
Ф. 610К, Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Петърч (неанотиран)
Ф. 611К, Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Голеш
Ф. 612К, Народно основно училище – с. Гълъбовци (неанотиран)
Ф. 613К, Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Саранци
Ф. 614К, Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Ярлово
Ф. 615К, Народно основно училище – с. Лесново
Ф. 616К, Народно първоначално училище „Отец Паисий“ – с. Яна
Ф. 617К, Народно основно училище „Леди Странгфорд“ – с. Петрѝч (неанотиран)
Ф. 618К, Народно основно училище „Христо Ботев“ – Гара Драгоман (неанотиран)
Ф. 620К, Месаро-колбасарско кооперативно дружество „Архангел Михаил“ – София
Ф. 621К, Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Доганово (неанотиран)
Ф. 622К, Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Липница
Ф. 623К, Народно основно училище – с. Живково (неанотиран)
Ф. 624К, Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Габер (неанотиран)
Ф. 625К, Народно основно училище – с. Широки дол (неанотиран)
Ф. 626К, Народно основно училище – с. Белчин (неанотиран)
Ф. 627К, Народно основно училище „Любен Каравелов“ – с. Трудовец (неанотиран)
Ф. 628К, Народно основно училище „Екзарх Йосиф І“ – Етрополе
Ф. 629К, Народна смесена прогимназия „Отец Паисий“ – с. Костенец
Ф. 630К, Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Гуцал (неанотиран)
Ф. 631К, Народно основно училище „Иван Вазов“ – с. Алдомировци (неанотиран)
374
Ф. 632К, Народно основно училище „Княз Симеон Търновски“ – с. Вакарел

Ф. 634К, Селско общинско управление – с. Мирково
Ф. 635К, АД „Христо Попов“ – София (неанотиран)
Ф. 636К, Участъкова ветеринарна служба – с. Връбница (неанотиран)
Ф. 637К, Машинна работилница „Торос Х. Памазян“ – София (неанотиран)
Ф. 638К, СД „Еси“ – с. Орландовци (неанотиран)
Ф. 639К, ЕФ „Сигнал“ – София (неанотиран)
Ф. 640К, „Вагрянка“ – машинна фабрика с металолеярна на Иван Василев и Сие –
Ф. 641К, СД „П. Дашев и Н. Василев“ – София (неанотиран)
Ф. 642К, „Рампо“ на Христо Михайлов – София (неанотиран)
Ф. 643К, ООД „Делта“ – София (неанотиран)
Ф. 644К, ЕП на инж. Любен Сотиров – София (неанотиран)
Ф. 645К, Селско общинско управление – с. Лесново
Ф. 646К, Селско общинско управление – с. Голема Раковица (неанотиран)
Ф. 647К, Селско общинско управление – с. Доганово (неанотиран)
Ф. 648К, ООД „Идеалпрес“ – София
Ф. 649К, ЕП „Ангел Дрезгайчев“– София (неанотиран)
Ф. 650К, „Жак Елиас“ АД – София
Ф. 651К, „Бохима“ ООД – с. Владая (неанотиран)
Ф. 652К, ЕП „Инж. Васил Диловски“ – с. Владая (неанотиран)
Ф. 653К, АД „Франко-българска предачна фабрика“ – София (неанотиран)
Ф. 654К, АД „Делта“ – София
Ф. 655К, „Българско дружество за износ на земеделски произведения“ АД – София
Ф. 656К, Индустриално АД „Витоша – София
Ф. 657К, СД „Братя Пиперови“ – кв. „Красно село“, София (неанотиран)
Ф. 658К, „Момчил Я. Куцаров“ ЕФ – София (неанотиран)
Ф. 659 К, АД „Пак“ – София
Ф. 660К, „Фурия“ АД – София (неанотиран)
Ф. 661К, „Любомир Генов“ АД – София
Ф. 662К, „Яйце плодекспорт“ АД – София (неанотиран)
Ф. 663К, „Васил Касабов“АД – София (неанотиран)
Ф. 664К, „Балканика“ АД – София (неанотиран)
Ф. 665К, „Егейско море“ АД – София (неанотиран)
Ф. 666К, „Трансдонау“ АД – София (неанотиран)
Ф. 667К, „Континентално железарско“ АД – София (неанотиран)
Ф. 668К, „Моторекс“ АД – София (неанотиран)
Ф. 669К, „Обединени домакински списания“ ООД – София (неанотиран)
375
Ф. 670К, АД „Нова есен“ – София (неанотиран)

Ф. 671К, „Компас“ АД – София (неанотиран)
Ф. 672К, „Селянин“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 673К, „Славяния“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 675К, „Международен надзор“ АД – София (неанотиран)
Ф. 676К, „Нека“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 677К, „Св. Трифон и лозарска къща“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 678К, АД „Т. Балабанов“ – София (неанотиран)
Ф. 679К, ООД „Икономия и домакинство“ – София (неанотиран)
Ф. 680К, „Джебел“ АД – София (неанотиран)
Ф. 681К, „Жел“ АД – София (неанотиран)
Ф. 682К, „Химотехника“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 683К, „Щърково“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 684К, „Терацо“ СД – София (неанотиран)
Ф. 685К, „Ангел Качев“ (Кънчев) ЕФ – София (неанотиран)
Ф. 686К, „София – филм“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 687К, „Достаг“ АД – София (неанотиран)
Ф. 688К, „Иван Кръстев“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 689К, „Балкан – скин – компани“ – София (неанотиран)
Ф. 690К, „Автобрак“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 691К, „Г. Д. Примов“ АД – София (неанотиран)
Ф. 692К, „Колона“ АД – София (неанотиран)
Ф. 693К, Транспортно дружество „Дунавия“ – София (неанотиран)
Ф. 694К, „Идра“ АД – София (неанотиран)
Ф. 695К, „Фивибо“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 696К, „Шипкар“ АД – София (неанотиран)
Ф. 697К, „Юлия“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 698К, Безименно АД „Театър Одеон“ – София (неанотиран)
Ф. 700К, „Родина“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 701К, Книгоиздателство „Слънце“ – София (неанотиран)
Ф. 703К, „Монтана“ Командитно дружество – София (неанотиран)
Ф. 704К, „Измир“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 705К, „Монблан“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 706К, „Триглав“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 707К, „Франц Хавел“ АД – София (неанотиран)
Ф. 709К, „Калофер“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 710К, АД „Интър“ – София (неанотиран)
Ф. 711К, „Инкад“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 712К, „Вардар“ СД – София (неанотиран)
376
Ф. 713К, „Ориента“ ООД – София (неанотиран)

Ф. 714К, „Нутрисия“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 715К, „Анелин“ АД – София (неанотиран)
Ф. 716К, „Агрекс“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 717К, „Антар“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 718К, „Америка“ АД – София (неанотиран)
Ф. 719К, Дружество за електрическо осветление – София (неанотиран)
Ф. 720К, „Георги Кринчев“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 721К, „Балкансоф“ СД – София (неанотиран)
Ф. 722К, „Вита“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 723К, „Алпа“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 724К, „Българско рако“ АД – София (неанотиран)
Ф. 725К, „Бетон“ АД – София (неанотиран)
Ф. 726К, „Бано“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 727К, „България“ АД – София (неанотиран)
Ф. 728К, „Ика“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 729К, Минно сдружение „Св. Мина“ – Иван Кравков – София (неанотиран)
Ф. 730К, „Комерсо Хин“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 731К, ООД „Грозд“ – София (неанотиран)
Ф. 732К, „Верлен“ СД – София (неанотиран)
Ф. 733К, „Зюдост Хандел“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 734К, Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Негушево (неанотиран)
Ф. 735К, Командитно дружество „Стоян Бейков и Сие“ – София (неанотиран)
Ф. 736К, „Коопстро“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 737К, СД „Д. Желязков и Сие“– София (неанотиран)
Ф. 738К, Училищно настоятелство – с. Негушево
Ф. 739К, Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Осиково (неанотиран)
Ф. 740К, Софийско градско данъчно управление
Ф. 741К, Народно основно училище – с. Реброво (неанотиран)
Ф. 742К, Народно основно училище „Стоян Омарчевски“ – с. Неделище
Ф. 743К, Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Голема Раковица
Ф. 744К, Народно основно училище „Княз Кирил Преславски“ – с. Мирково
Ф. 745К, Народно основно училище – с. Радуил (неанотиран)
Ф. 746К, ЕФ „Тодор Деков Стоянов“ – София (неанотиран)
Ф. 747К, Селско общинско управление – с. Своге
Ф. 748К, Народна смесена прогимназия „Иван Вазов“ – с. Алино
Ф. 749К, Околийска реквизиционна комисия – с. Годеч
Ф. 750К, Селско общинско управление – с. Голеш
377
Ф. 751К, Околийско агрономство – с. Годеч

Ф. 752К, Околийско комисарство по снабдяването – с. Годеч (неанотиран)
Ф. 753К, Фабрика „Дамянов и Цочев“ – София (неанотиран)
Ф. 754К, Училищно настоятелство – с. Мухово
Ф. 755К, Селско общинско управление – с. Мухово (неанотиран)
Ф. 756К, Народно основно училище „Паисий Хилендарски“ – с. Дръмша
Ф. 757К, Училищно настоятелство – с. Осиковица
Ф. 758К, АД „Канторен дом“ – София (неанотиран)
Ф. 759К, Първо българско АД „Въгледвуокис“ – София
Ф. 760К, Зимно земеделско училище – с. Искрец (неанотиран)
Ф. 761К, Пчеларско дружество „Теменуга“ – с. Искрец
Ф. 762К, Земеделско-стопанска задруга – с. Искрец
Ф. 763К, Селско общинско управление – с. Искрец
Ф. 764К, „Цанко В. Даалов“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 765К, „Инж. Леви и Сие“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 766К, Фабрика „Струма“ на Витали Хаимов – София (неанотиран)
Ф. 767К, АД „Нов Анилин“ – София (неанотиран)
Ф. 768К, „Филекспорт“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 769К, ООД „Мулен“ – София (неанотиран)
Ф. 770К, „Труд“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 771К, СД „Кото“ – с. Княжево (неанотиран)
Ф. 772К, ЕП „Борислав Стоянов“ за производство на копринени платове –
с. Княжево (неанотиран)
Ф. 773К, Тъкачна фабрика „Никола Ст. Пъстраков“ – София (неанотиран)
Ф. 774К, АД „Братя Ландау“ – с. Княжево (неанотиран)
Ф. 775К, „Ацег“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 776К, „Копринена индустрия“ АД – София (неанотиран)
Ф. 777К, СД „Жоржет“ – гара Искър, София (неанотиран)
Ф. 778К, АД „Братя Разпопови“ – с. Иваняне (неанотиран)
Ф. 779К, „Българска коприна“ АД – София (неанотиран)
Ф. 780К, АД „О бон гу“ – София
Ф. 781К, АД „Елбека“ – производство на копринени и вълнени платове –
кв. „Павлово“, София
Ф. 782К, ООД „Трикотекс“ – София (неанотиран)
Ф. 783К, Франко-българско АД „Филтис“ – София (неанотиран)
Ф. 784К, „Рила“ АД – кв. „Подуене“, София (неанотиран)
Ф. 785К, АД „Балканска копринена фабрика“ – София
Ф. 786К, Селско общинско управление – с. Стамболово (неанотиран)
Ф. 787К, ООД „Цвет“ – София (неанотиран)
378
Ф. 788К, ООД „Димитър Стоименов“ – София

Ф. 789К, Училищно настоятелство – с. Долно Камарци
Ф. 790К, Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Долно Камарци
Ф. 791К, ЕП „Надежда“ на Фердинанд П. Терзиев – София (неанотиран)
Ф. 792К, Търговско индустриално АД „Люлин“ – София (неанотиран)
Ф. 793К, „Искър“ АД – гара Искър, София (неанотиран)
Ф. 794К, Оцетна фабрика „Стоян П. Тодоров и Сие“ – София (неанотиран)
Ф. 795К, Оцетна фабрика „Методи Ат. Стоянов“ – с. Новоселци (неанотиран)
Ф. 796К, АД „Кочо Червен Иванов“ – София (неанотиран)
Ф. 797К, СД „Братя Янакиеви“ – София (неанотиран)
Ф. 798К, Оцетна фабрика СД „Методи Ат. Стоянов и Стефан Н. Чернев“ –
с. Казичене (неанотиран)
Ф. 799К, Оцетна фабрика „Братя Червен Иванови“ – София (неанотиран)
Ф. 800К, Оцетна фабрика „Братя Хр. Червен Иванови и д-р Н. Червен Иванов“
ООД – София (неанотиран)
Ф. 801К, Оцетна фабрика „Йордан Илиев Киранов“ – гара Искър, София
Ф. 802К, Оцетна фабрика „Асен Христов Червен Иванов“ – София (неанотиран)
Ф. 803К, АД „Елхим“ – гара Яна
Ф. 804К, АД „Хр. Баев“ – гара Яна
Ф. 805К, АД „Авгис“ – гара Яна
Ф. 806К, Селско общинско управление – с. Бракьовци (неанотиран)
Ф. 807К, Фабрика „Слънце“ – София (неанотиран)
Ф. 808К, Фабрика „Пчела“ СД за производство на шоколадени и захарни изделия
на Фурнаджиев и Зиколов – София (неанотиран)
Ф. 809К, Фабрика „Аарон Р. Бераха“ – София (неанотиран)
Ф. 810К, Българско АД „Елин“ – София
Ф. 811К, Общинско управление – Гара Бов (неанотиран)
Ф. 812К, ЕФ „Сила“ на Харалампи Петров – София (неанотиран)
Ф. 813К, СД „Шперплатна фабрика“ – София (неанотиран)
Ф. 814К, ЕФ „Михаил Божков“ – София (неанотиран)
Ф. 815К, СД „Стол“ на Димитър х. Вълчев и Луиджи Макор – София
Ф. 816К, Кредитна кооперация „Пчела“ – с. Мирково
Ф. 817К, Селско общинско управление – с. Голяновци (неанотиран)
Ф. 818К, Селско общинско управление – с. Костинброд
Ф. 819К, АД „Страшимир Икономов“ – София (неанотиран)
Ф. 820К, АД „Мадара“ – София
Ф. 821К, Кредитна кооперация „Обнова“ – с. Брусен
Ф. 822К, Кредитна кооперация „Земеделец“ – с. Райово
379
Ф. 823К, Кредитна кооперация „Искър“ – с. Калугерово

Ф. 824К, Нишестена фабрика „Иванка Йосифова Инева“ – с. Казичене (неанотиран)
Ф. 825К, Всестранно кооперативно сдружение „Труд“ – с. Скравена
Ф. 826К, Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Рашково
Ф. 827К, Популярна банка – Елин Пелин
Ф. 828К, Районна кооперация „Развитие“ – с. Новоселци
Ф. 829К, Кредитна кооперация „Селянин“ – с. Врачеш
Ф. 830К, Кредитна кооперация „Св. Трифон“ – с. Нови хан
Ф. 831К, Земеделско взаимно-спомагателно кооперативно дружество „Зора“ –
с. Рашково
Ф. 832К, Кредитна кооперация „Сеяч“ – с. Желява
Ф. 833К, Кредитна кооперация „Земеделец“ – с. Яна
Ф. 834К, Кредитна кооперация „Градина“ – с. Горни Богров
Ф. 835К, Кредитна кооперация „Могила“ – с. Пожарево
Ф. 836К, Кредитна кооперация „Пробуда“ – с. Златуша
Ф. 837К, Кредитна кооперация „Спасение“ – с. Храбърско
Ф. 838К, Селско общинско управление – с. Бучин проход
Ф. 839К, Трудово-горска производителна кооперация „Бор“ – с. Костенец
Ф. 840К, Кредитна кооперация „Нива“ – с. Костенец
Ф. 841К, Популярна банка – с. Сливница
Ф. 842К, Кредитна кооперация „Борба“ – с. Сливница
Ф. 843К, Букволеярна „Изкуство“ – София (неанотиран)
Ф. 844К, Командитно дружество „В. Ц. Сираков“ – София
Ф. 845К, 53-то народно основно училище „Полковник Дрангов“ – с. Горна баня
Ф. 846К, Кредитна кооперация „Възкресение“ – с. Радославово
Ф. 847К, Кредитна кооперация „Ново земеделие“ – с. Челопеч
Ф. 848К, Популярна банка – Златица
Ф. 849К, Кредитна кооперация „Пчела“ – с. Петърч
Ф. 850К, Кредитно кооперативно сдружение „Развитие“ – с. Правец
Ф. 851К, Народно първоначално училище „ Димитър Петков“ – София
Ф. 852К, Начално училище „Георги Бенковски“ – София (неанотиран)
Ф. 853К, Кредитна кооперация „Подкрепа“ – с. Габра
Ф. 854К, АД „Панцер“ – София
Ф. 855К, Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Борика
Ф. 856К, Кредитна кооперация „Пробуда“ – с. Боерица
Ф. 857К, Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Живково
Ф. 858К, Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Венковец
Ф. 859К, Стъкларска фабрика „Горна баня“ АД – София
Ф. 860К, Стъкларска фабрика „Стинд“ ООД – София (неанотиран)
380
Ф. 861К, Народно първоначално училище „Княгиня Мария Луиза“ – София

Ф. 862К, Народна смесена прогимназия – с. Малашевци
Ф. 863К, Народно първоначално училище – с. Връбница (неанотиран)
Ф. 864К, Десето основно училище „Васил Априлов“ – София
Ф. 865К, Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Пчелин
Ф. 866К, Популярна банка – с. Долна баня
Ф. 867К, Петнадесето основно училище „Константин Величков“ – София
Ф. 868К, Осемнадесето начално училище „Никола Михайловски“ – София
Ф. 869К, Тридесет и девето основно училище „Кирил и Методий“ – с. Биримирци
Ф. 870К, Тридесето народно основно училище „Св. Иван Рилски“ – София
Ф. 871К, Кредитна кооперация „Правда“ – с. Гуцел
Ф. 872К, Трудово-горска производителна кооперация „Свещи пласт“ – с. Лопян
Ф. 873К, Двадесет и трето основно училище „Пейо К. Яворов“ – София (неанотиран)
Ф. 874К, Селско общинско управление – с. Ковачевци (неанотиран)
Ф. 875К, Селско общинско управление – с. Ярлово (неанотиран)
Ф. 876К, Селско общинско управление – с. Поповяне (неанотиран)
Ф. 877К, Селско общинско управление – с. Чуйпетлово (неанотиран)
Ф. 878К, Народно основно училище „Ген. Данаил Николаев“ – с. Слатина
Ф. 879К, Народно първоначално училище „Бачо Киро“ – София
Ф. 880К, Тридесет и първо основно училище „Стоян Михайловски“ – София
Ф. 881К, Седемнадесето начално училище „Неофит Рилски“ – София (неанотиран)
Ф. 882К, Първоначално училище „Патриарх Евтимий“ – София
Ф. 883К, Тридесет и второ основно училище „Иван Н. Денкоглу“ – София
Ф. 884К, Четвърто основно народно училище „Княз Борис Търновски“ – София
Ф. 885К, Двадесет и осмо основно училище „Йордан Йовков“ – София
Ф. 886К, ООД „Фемис“ – София
Ф. 887К, Ремонтна работилница за акумулатори на Димитър К. Видинлиев – София
Ф. 888К, АД „Урания“ – инж. Ст. Ив. Аврамов – София
Ф. 889К, Двадесет и седмо основно училище „Княз Симеон Търновски“ – с. Бояна
Ф. 890К, Четиридесето основно училище „Райна княгиня“ – София
Ф. 891К, Тридесет и седмо основно училище „Мария Луиза“ – с. Орландовци
Ф. 892К, 16-то начално училище „Найден Геров“ – София
Ф. 893К, Народно основно училище „Тодор Минков“ – София
381
Ф. 894К, АД „Вегра“ – София (неанотиран)

Ф. 895К, АД „Братя Бертолоти“ – София (неанотиран)
Ф. 896К, Първа българска фабрика за текстилни помощни уреди „Текстиллойд“
ООД – София (неанотиран)
Ф. 897К, „Медитеранеа“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 898К, „Скандия“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 899К, ЕФ „Спирала“ – София (неанотиран)
Ф. 900К, Кредитна кооперация „Братство“ – с. Своде
Ф. 901К, Емайлна фабрика „Български сфинкс“ АД – София (неанотиран)
Ф. 902К, СД „Титания“ – София (неанотиран)
Ф. 903К, „Херкулес“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 904К, АД „Кулев“ – София (неанотиран)
Ф. 905К, Шеста мъжка гимназия – София (неанотиран)
Ф. 906К, Народно начално училище „Наум Охридски“ – София
Ф. 907К, Трета девическа гимназия – София
Ф. 908К, Селско общинско управление – с. Осоица (неанотиран)
Ф. 909К, Селско общинско управление – с. Саранци (неанотиран)
Ф. 910К, Второ основно училище „Елин Пелин“ – София (неанотиран)
Ф. 911К, Двадесет и второ основно училище „Трайко Китанчев“ – София
Ф. 912К, 17-та прогимназия „Д-р Петър Берон“ – София
Ф. 913К, Държавно полицейско училище – София
Ф. 914К, Осемнадесето основно училище „Хаджи Димитър“ – София (неанотиран)
Ф. 915К, Шесто основно училище „Константин Фотинов“ – София
Ф. 916К, Шеста народна прогимназия „20-ти април“ – София
Ф. 917К, Кредитна кооперация „Здравец“ – с. Доганово
Ф. 918К, Кредитна кооперация „Погледец“ – с. Сгледници
Ф. 919К, ООД „Електрострой“ – София
Ф. 920К, Кредитна кооперация „Работник“ – с. Новачене
Ф. 921К, Трудово-горска производителна кооперация „Самопомощ“ – с. Радуил
Ф. 922К, Трудово-горска производителна кооперация „Байрака“ – с. Мàрица
Ф. 923К, Кредитна кооперация „Нов живот“ – с. Боженица
Ф. 924К, Популярна банка – с. Видраре
Ф. 925К, Арменско училищно настоятелство – София
Ф. 926К, Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Правец (неанотиран)
Ф. 927К, Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Лопян (неанотиран)
Ф. 928К, Начално училище „Кирил и Методий“ – с. Богданлия
Ф. 929К, Практическо търговско училище „Васил Е. Априлов“ – София
Ф. 930К, Практическо търговско училище „Меркурий“ – София
Ф. 931К, Практическо търговско училище „Минерва“ – София
382
Ф. 932К, Народно основно училище – с. Долни Богров (неанотиран)

Ф. 933К, Народно първоначално училище „Йосиф А. Ковачев“ – София (неанотиран)
Ф. 934К, Кредитна кооперация „Планинец“ – с. Своге
Ф. 935К, Трудово-горска производителна кооперация „Искърски пролом“ – с. Своге
Ф. 936К, Популярна банка – с. Своге
Ф. 937К, Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Гурково (неанотиран)
Ф. 938К, Селско общинско управление – с. Горни Лозен
Ф. 939К, Селско общинско управление – с. Долни Лозен
Ф. 940К, Селско общинско управление – с. Белчин
Ф. 941К, Селско общинско управление – с. Владая
Ф. 942К, Селско общинско управление – с. Казичене (неанотиран)
Ф. 943К, Селско общинско управление – с. Връбница (неанотиран)
Ф. 944К, Селско общинско управление – с. Орландовци (неанотиран)
Ф. 945К, Селско общинско управление – с. Мировяне (неанотиран)
Ф. 946К, Селско общинско управление – с. Очуша (неанотиран)
Ф. 947К, „Стефан Балъкчиев“ АД – София (неанотиран)
Ф. 948К, Околийска реквизиционна комисия – Самоков
Ф. 949К, Селско общинско управление – с. Шишманово (неанотиран)
Ф. 950К, Народно основно училище „Цанко Церковски“ – с. Шишманово
Ф. 951К, Кредитна кооперация – с. Буново
Ф. 953К, „Йончо Берберов“ – София (неанотиран)
Ф. 954К, АД „Напред“ – София (неанотиран)
Ф. 955К, Окръжна постоянна комисия – София (неанотиран)
Ф. 956К, Държавно столарско училище – с. Новоселци (неанотиран)
Ф. 957К, Селско общинско управление – с. Божурище
Ф. 958К, Селско общинско управление – с. Хераково (неанотиран)
Ф. 959К, Държавно средно механо-електротехническо училище – София
Ф. 960К, Кооперативно семепроизводително дружество „Елит“ – София
Ф. 961К, Четвърта девическа гимназия – София
Ф. 962К, Двадесет и шесто народно основно училище „Ген. Иван Колев“ – София
Ф. 963К, Втора мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ“ – София
Ф. 964К, Начално училище – с. Долна Малина
Ф. 965К, Александровска болница – София
Ф. 966К, Държавно средно керамично училище – София
Ф. 967К, Популярна банка – с. Княжево
Ф. 968К, Еврейска кооперативна банка „Шалом“ – София
Ф. 969К, Популярна банка „Възраждане“ (Техия) – София
383
Ф. 970К, Популярна банка „Народен труд“ – София

Ф. 971К, Селска популярна банка – София
Ф. 972К, Ючбунарска популярна банка – София
Ф. 973К, Кооперативно сдружение „Кармел“ – София (неанотиран)
Ф. 974К, Домостроителна популярна банка – София
Ф. 975К, Популярна банка – Етрополе
Ф. 976К, Селско общинско управление – с. Драгалевци (неанотиран)
Ф. 977К, Селско общинско управление – с. Симеоново (неанотиран)
Ф. 978К, Селско общинско управление – с. Бистрица (неанотиран)
Ф. 979К, Селско общинско управление – с. Горна баня (неанотиран)
Ф. 980К, Селско общинско управление – с. Банкя
Ф. 981К, Селско общинско управление – с. Бусманци (неанотиран)
Ф. 982К, Селско общинско управление – с. Долни Богров (неанотиран)
Ф. 983К, Българска народна банка – клон с. Годеч
Ф. 984К, Млекарска кооперация „Венец“ – с. Кремиковци
Ф. 985К, Държавно висше училище за телесно възпитание – София
Ф. 986К, Банка „Български кредит“ – клон София
Ф. 987К, Българска търговска банка, клон „Халите“ – София (неанотиран)
Ф. 988К, Селско общинско управление – с. Слатина (неанотиран)
Ф. 989К, Популярна банка – Ботевград
Ф. 990К, Българска земеделска и кооперативна банка – клон Ботевград (неанотиран)
Ф. 991К, Българска народна банка – клон Ботевград
Ф. 992К, Единадесето народно основно училище „Екзарх Йосиф“ – София
Ф. 993К, Висше техническо училище – София
Ф. 994К, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Ф. 995К, Пета мъжка гимназия – София (неанотиран)
Ф. 996К, Първа мъжка гимназия „Св. Иван Рилски “ – София
Ф. 997К, Девето народно основно училище „Отец Паисий“ – София
Ф. 998К, Четвърта мъжка гимназия „Иван Вазов“ – София (неанотиран)
Ф. 999К, Популярна банка – Самоков
Ф. 1000К, Селско общинско управление – с. Доброславци (неанотиран)
Ф. 1001К, Държавна музикална академия – София
Ф. 1002К, Областно инженерство – София (неанотиран)
Ф. 1003К, Селско общинско управление – с. Мрамор (неанотиран)
Ф. 1004К, Околийска земеделско-стопанска задруга – с. Годеч
Ф. 1005К, „Съгласие“ ООД на А. Лозанчев – София (неанотиран)
Ф. 1006К, „Платно“ АД – София
Ф. 1007К, „Адел“ ООД – София (неанотиран)
Ф. 1008К, „Юг“ ООД – Югославско-българско дружество за пасмантерийни арти-
кули – София
384
Ф. 1009К, „Ивица“ – пасмантерийна фабрика на Тодор Въжаров – София

Ф. 1010К, „Те-Пе-Фе“ – текстилна пасмантерийна фабрика на Перминов, Стефанов
и Сие – София (неанотиран)
Ф. 1011К, Пасмантерийна фабрика „Морено Вентура“ АД – София
Ф. 1012К, Народно първоначално училище „Христо Ботев“ – с. Луково
Ф. 1013К, Селско общинско управление – с. Продановци (неанотиран)
Ф. 1014К, Околийска земеделско-стопанска задруга – Самоков
Ф. 1015К, Селско общинско управление – с. Райово
Ф. 1016К, АД „Булимпорт – Експорт“ – София
Ф. 1017К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – София – 6
Ф. 1018К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – Пирдоп
Ф. 1019К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – Златица
Ф. 1020К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Видраре
Ф. 1021К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Неделище
Ф. 1022К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Сливница
Ф. 1023К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Мирково
Ф. 1024К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Долно Камарци
Ф. 1025К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – Копривщица
Ф. 1026К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Костенец
Ф. 1027К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – Гара Костенец
Ф. 1028К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – Ихтиман
Ф. 1029К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Брусен
Ф. 1030К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – Етрополе
Ф. 1031К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – София – 5
Ф. 1032К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – Самоков
Ф. 1033К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Говедарци
Ф. 1034К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – Боровец
Ф. 1035К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Белчин
Ф. 1036К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Искрец
Ф. 1037К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – Орхание
Ф. 1038К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Литаково
Ф. 1039К, Основно училище – с. Душанци (неанотиран)
Ф. 1040К, Народно първоначално училище „Васил Левски“ – с. Костинброд
Ф. 1041К, Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Габра (неанотиран)
Ф. 1042К, Селско общинско управление – с. Махала (Мàрица) (неанотиран)
Ф. 1043К, Районна дирекция на горите и лова – София
Ф. 1044К, АД „Братя Ив. Михайлови“ – София (неанотиран)
Ф. 1045К, Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Шума (неанотиран)
385
Ф. 1046К, Народно основно училище „Димчо Дебелянов“ – с. Букоровци

Ф. 1047К, Държавна художествена академия – София
Ф. 1048К, Трикласно и първоначално мъжко и девическо народно училище –
Пирдоп (неанотиран)
Ф. 1049К, Градско общинско управление – Копривщица
Ф. 1050К, Кооперативно млекарско дружество „Малки извор“ – Етрополе
Ф. 1051К, Читалище на слепите в България – София (неанотиран)
Ф. 1052К, Народно читалище „Пробуда“ – кв. „Тухларска фабрика“, София
Ф. 1053К, Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Бърдо (неанотиран)
Ф. 1054К, Районен комитет за стопански грижи и обществена предвидливост –
София
Ф. 1055К, Клоново работническо сдружение на професионалните музиканти –
Ф. 1056К, „Аспарух“ АД – София
Ф. 1057К, Софийска фондова борса (неанотиран)
Ф. 1058К, Индустриално АД „Шевро“ – София
Ф. 1059К, Първо българско дружество за вагони и машини – София
Ф. 1060К, Третостепенна държавна болница – Ихтиман (неанотиран)
Ф. 1061К, Фабрика „Щастие“ на Стефан Тодоров – София
Ф. 1062К, Популярна банка – Гара Костенец
Ф. 1063К, Средна непълна гимназия „Цар Борис“ – Ихтиман (неанотиран)
Ф. 1064К, АД „Изгрев“ – София (неанотиран)
Ф. 1065К, ЕФ „Асен Щилянов“ – София (неанотиран)
Ф. 1066К, Църковно настоятелство – с. Цръклевци (неанотиран)
Ф. 1067К, Църковно настоятелство – с. Понор (неанотиран)
Ф. 1068К, Енорийски свещеник – с. Василовци (неанотиран)
Ф. 1069К, Църковно настоятелство – с. Василовци (неанотиран)
Ф. 1070К, Първоначално училище „Отец Паисий“ – с. Драгоил (неанотиран)
Ф. 1071К, Народно читалище „Д-р Петър Берон“ – кв. „Иван Вазов“, София
Ф. 1072К, Църковно настоятелство при храм „Св. Георги“ – с. Дървеница
Ф. 1073К, Читалище „Светлоструй“ – София
Ф. 1074К, Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Алдомировци
Ф. 1075К, Народно начално училище „Климент“ – с. Мухово, махала Ратьовица
Ф. 1076К, Народно читалище „Прогрес“ – Гара Костенец (неанотиран)
Ф. 1077К, Народно читалище „Просвета“ – с. Костенец (неанотиран)
Ф. 1078К, Народно читалище „Рила“ – с. Долна баня
Ф. 1079К, Енорийски свещеник – с. Дръмша (неанотиран)
386
Ф. 1080К, Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – с. Нови хан

Ф. 1081К, Църковно настоятелство при храма „Св. Тодор Стратилат“ – с. Биримирци
Ф. 1082К, Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – с. Слатина
Ф. 1083К, Църковно настоятелство при храма „Св. Архангел Михаил“ – с. Лесново
Ф. 1084К, Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – с. Горубляне
Ф. 1085К, Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – с. Драгалевци
Ф. 1086К, Църковно настоятелство при храма „Св. Възнесение Христово“ –
с. Габра (неанотиран)
Ф. 1087К, Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – с. Мусачево
Ф. 1088К, Църковно настоятелство при храма „Св. св. Кирил и Методий“ –
с. Сливница (неанотиран)
Ф. 1089К, Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Георги“ – с. Йорданкино
Ф. 1090К, Църковно настоятелство при храма „Св. Пророк Илия“ – с. Чурек
Ф. 1091К, Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – с. Априлово
Ф. 1092К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай Софийски“ – София
Ф. 1093К, Църковно настоятелство при катедралната църква „Св. Неделя“ – София
Ф. 1094К, Църковно настоятелство при храма „Всех Святих“ – с. Мрамор
Ф. 1095К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – Елин Пелин
Ф. 1096К, Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – София (неанотиран)
Ф. 1097К, Манастир „Св. Богородица“ – с. Драгалевци
Ф. 1098К, Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Лакатник
Ф. 1099К, Църковно настоятелство при храма „Св. Петка“ – с. Брезе (неанотиран)
Ф. 1100К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Голема Раковица
Ф. 1101К, Смесена непълна гимназия – с. Сливница
Ф. 1102К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Казичене
387
Ф. 1103К, Църковно настоятелство при храма „Св. Димитър“ – с. Долна Малина

Ф. 1104К, Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Петково
Ф. 1105К, Църковно настоятелство при храма „Св. Възкресение“ – кв. „Красна
поляна“, София (неанотиран)
Ф. 1106К, Църковно настоятелство при храма „Св. Петка“ – София (неанотиран)
Ф. 1107К, Читалище „Христо Ботев“ – с. Радуил
Ф. 1108К, Църковно настоятелство при храма „Св. Димитър“ – с. Панчарево
Ф. 1109К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Гинци (неанотиран)
Ф. 1110К, „Ардити“ – фабрика за хавлии, кърпи за лице и др. на Рита Давидова –
София
Ф. 1111К, Църковно настоятелство при храма „Св. Рождество Богородично“ –
Ф. 1112К, Църковно настоятелство при храма „Св. Възнесение“ – с. Храбърско
Ф. 1113К, Църковно настоятелство при храма „Св. Йоан Богослов“ – с. Владая
Ф. 1114К, Църковно настоятелство при храма „Св. Петка“ – с. Орландовци
Ф. 1115К, Православно християнско братство „Св. Василий Велики“ –
с. Малашевци (неанотиран)
Ф. 1116К, Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – с. Малашевци
Ф. 1117К, Църковно настоятелство при оброчище „Св. Георги“ – с. Шияковци
кв. „Красно село“, София (неанотиран)
Ф. 1119К, Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Георги“ – с. Долно Камарци
Ф. 1120К, Църковно настоятелство при храма „Св. Мина“ –
кв. „Модерно предградие“, София (неанотиран)
Ф. 1121К, Църковно настоятелство при храма „Св. София“ – София (неанотиран)
Ф. 1122К, Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – кв. „Подуене“,
Ф. 1123К, Църковно настоятелство при храма „Св. Илия“ – с. Княжево
Ф. 1124К, Църковно настоятелство при храма „Св. Петка“ – с. Бърложица
Ф. 1125К, Манастир „Св. Архангел Михаил“ – с. Кокаляне
Ф. 1126К, Околийски съд – Самоков
388
Ф. 1127К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Вакарел

Ф. 1128К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Славовци
Ф. 1129К, Църковно настоятелство при храма „ Св. Троица“ – с. Кумарица
Ф. 1130К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Горна баня
Ф. 1131К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Искрец
Ф. 1132К, Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – с. Искрец
Ф. 1133К, Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – с. Надежда
Ф. 1134К, Църковно настоятелство при храма „Св. Неделя“ – с. Опицвет
с. Костинброд (неанотиран)
Ф. 1136К, Църковно настоятелство при храма „Св. Спас“ – София (неанотиран)
Ф. 1137К, Околийско инженерство – Ихтиман
Ф. 1138К, „Д. А. Буров и Сие“ АД – Русе, клон София
Ф. 1139К, Църковно настоятелство при храма „Св. Преображение“ – София
Ф. 1140К, Църковно настоятелство при храма „Св. Апостол Андрей Първозван-
ний“ – София (неанотиран)
Ф. 1141К, Църковно настоятелство при храма „Св. Богородица“ – с. Филиповци
с. Иваняне (неанотиран)
Ф. 1143К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Враждебна
Ф. 1144К, Читалище „Надежда“ – с. Радославово
Ф. 1145К, Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Димитър“ – София
Ф. 1146К, Църковно настоятелство при храма „Св. св. Кирил и Методий“ – София
Ф. 1147К, Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – София (неанотиран)
Ф. 1148К, Църковно настоятелство при храма „Св. Успение Пресв. Богородица“ –
с. Байлово (неанотиран)
389
Ф. 1150К, Църковно настоятелство при храма „Св. Харалампи“ – с. Горни Богров

Ф. 1151К, Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – с. Бучин проход
Ф. 1152К, Църковно настоятелство при храма „Св. Троица“ – с. Робертово
Ф. 1153К, Архиерейско наместничество – Ихтиман (неанотиран)
Ф. 1154К, Църковно настоятелство при храма „Успение Пресв. Богородица“ –
Ихтиман (неанотиран)
Ф. 1155К, Църковно настоятелство при храма „Св. Неделя“ – с. Росоман
Ф. 1156К, Софийска митрополия
Ф. 1157К, Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – с. Бистрица
Ф. 1158К, Църковно настоятелство – с. Долна баня (неанотиран)
Ф. 1159К, Църковно настоятелство при храма „Св. Мъченици Кирик и Йолита“ –
с. Банкя (неанотиран)
Ф. 1160К, Църковно настоятелство при храма „Св. Апостоли Петър и Павел“ –
с. Своге (неанотиран)
Ф. 1161К, Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Кремиковци
Ф. 1162К, Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – Гара Костенец
Ф. 1163К, Църковно настоятелство при храма „Св. Преподобна Параскева“ –
с. Негушево (неанотиран)
Ф. 1164К, Пивоварна фабрика „Македония“ АД – София (неанотиран)
Ф. 1165К, Пивоварна фабрика „Братя Прошекови“ СД – София
Ф. 1166К, ООД „Митков – Беделев“ – София (неанотиран)
Ф. 1167К, Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Георги“ – с. Суходол
Ф. 1168К, Кредитна кооперация „Изгрев“ – с. Владая
Ф. 1169К, Кредитна кооперация „Труд“ – с. Мрамор
Ф. 1170К, Църковно настоятелство при храма „Св. Седмочисленици“ – София
Ф. 1171К, Красноселско народно читалище – София
Ф. 1172К, Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Боженица
Ф. 1173К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Челопеч
Ф. 1174К, Популярна банка – Ихтиман
Ф. 1175К, Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – с. Долни Пасарел
390
Ф. 1176К, Църковно настоятелство при храма „Св. Николай“ – с. Своде (неанотиран)

Ф. 1177К, Църковно настоятелство при храма „Св. Възнесение Господне“ –
с. Калугерово (неанотиран)
Ф. 1178К, Кредитна кооперация „Земеделско съгласие“ – с. Веринско
Ф. 1179К, Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Стамболово
Ф. 1180К, Църковно настоятелство при храма „Въведение Пр. Богородици“ –
с. Смолско (неанотиран)
Ф. 1181К, Манастир “Св. Преображение Господне“ – с. Скравена
Ф. 1182К, Манастир „Св. Архангел Михаил“ – с. Калугерово
Ф. 1183К, Църковно настоятелство при храма „Успение Пресв. Богородица“ –
с. Новачене (неанотиран)
Ф. 1184К, Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Димитрий“ – с. Врачеш
Ф. 1185К, Църковно настоятелство – с. Карлиево
Ф. 1186К, Народно читалище „Пенчо П. Славейков“ – София
Ф. 1188К, Църковно настоятелство при храма „Св. Георги“ – Етрополе (неанотиран)
Ф. 1189К, Църковно настоятелство при църквата „Св. св. Кирил и Методий“ –
с. Душанци (неанотиран)
Ф. 1190К, Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Георги“ – Златица
Ф. 1191К, Църковно настоятелство при храма „Св. Архангел Михаил“ – Етрополе
Ф. 1192К, Църковно настоятелство при храма „Св. Козма и Дамян“ – с. Скравена
Ф. 1193К, Народно първоначално училище „Любен Каравелов“ – с. Владиславци
Ф. 1194К, Околийско инженерство – Самоков
Ф. 1195К, Читалище „Драгоман“ – Гара Драгоман
Ф. 1196К, Кредитна кооперация „Съединение“ – с. Мировяне
Ф. 1197К, Народно читалище „Д-р Петър Берон“ – кв. „Кюлюците“, София
Ф. 1198К, Църковно настоятелство при храма „Св. Архангел Михаил“ –
с. Осиковица, (неанотиран)
Ф. 1199К, Църковно настоятелство при храма „ Св. Иван Рилски“ – с. Гурково
Ф. 1200К, Църковно настоятелство при храма „Св. Успение Пресв. Богородица“ –
Пирдоп (неанотиран)
Ф. 1201К, Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Славовци
Ф. 1202К, Кредитна кооперация „Пчела“ – с. Кумарица
Ф. 1203К, Варовитски манастир „Св. Троица“ – Етрополе (неанотиран)
Ф. 1204К, Начално училище „Христо Ботев“ – с. Дреново (неанотиран)
391

с. Доспей (неанотиран)
Ф. 1206К, Църковно настоятелство при храма „Св. Вмч. Георги“ – с. Лъжене
Ф. 1207К, Околийско данъчно управление – София
Ф. 1208К, Църковно настоятелство при храма „Св. Въведение Пр. Богородици“ –
Самоков (неанотиран)
Ф. 1209К, Трудово-горска производителна кооперация „Победа“ – с. Говедарци
Ф. 1210К, Църковно настоятелство при храма „Успение Пр. Богородици“ – Самоков
Ф. 1211К, Народно основно училище „Иван Вазов“ – с. Мусачево (неанотиран)
Ф. 1212К, Народно първоначално училище „Отец Паисий“ – с. Драговищица
Ф. 1213К, Народно основно училище „Неофит Рилски“ – с. Батковци (неанотиран)
Ф. 1214К, Църковно настоятелство при храма „Св. Никола“ – Самоков (неанотиран)
Ф. 1215К, Селско общинско управление – с. Княжево (неанотиран)
Ф. 1216К, Селско общинско управление – с. Бояна
Ф. 1217К, Народно читалище „Напредък“ – с. Чепинци
Ф. 1218К, Църковно настоятелство при храма „Успение Пр. Богородици“ –
с. Мàрица (неанотиран)
Ф. 1219К, Народно читалище „Васил Левски“ – София
Ф. 1220К, Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Опицвет
Ф. 1221К, Данъчно управление – Ихтиман
Ф. 1222К, Кредитна кооперация „Арабаконак“ – с. Стъргел
Ф. 1223К, Кредитна кооперация „Стара планина“ – с. Горно Камарци
Ф. 1224К, Кредитна кооперация „Бъдещност“ – с. Макоцево
Ф. 1225К, Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Саранци
Ф. 1226К, Кредитна кооперация „Съзнание“ – с. Чеканчево
Ф. 1227К, Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Белопопци
Ф. 1228К, Кредитна кооперация „Съзнание“ – с. Априлово
Ф. 1229К, Кредитна кооперация „Искра“ – с. Равно поле
Ф. 1230К, Кредитна кооперация „Мургаш“ – с. Чурек
Ф. 1231К, Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Градец (неанотиран)
Ф. 1232К, Популярна банка – с. Панчарево
Ф. 1233К, Селско общинско управление – с. Иваняне (неанотиран)
Ф. 1234К, Административно лесничейство – София
с. Белчин (неанотиран)
Ф. 1236К, Църковно настоятелство при храма „Рождество Пр. Богородица“ –
с. Радуил (неанотиран)
Ф. 1237К, Кредитна кооперация „Яворец“ – Гара Лакатник
392
Ф. 1238К, Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Сеславци

Ф. 1239К, Първоначално училище „Христо Ботев“ – с. Царичина
Ф. 1240К, Читалище „Георги С. Раковски“ – с. Драговищица
Ф. 1241К, ООД „Мусала“ – София (неанотиран)
Ф. 1242К, Околийска реквизиционна комисия – София
Ф. 1243К, Областна реквизиционна комисия – София (неанотиран)
Ф. 1244К, Църковно настоятелство при храма „Св. Параскева“ – с. Видраре
Ф. 1245К, Църковно настоятелство при храма „Св. Архангел Михаил“ – с. Чавдар
Ф. 1246К, Народно основно училище – с. Байлово (неанотиран)
Ф. 1247К, Кредитна кооперация „Бъдаще“ – с. Кътина
Ф. 1248К, Кредитна кооперация „Прогрес“ – с. Гниляне
Ф. 1249К, Кредитна кооперация „Искра“ – с. Курило
Ф. 1250К, АД „Българска кожухарска индустрия“ – гара Искър, София (неанотиран)
Ф. 1251К, Манастир „Св. Петка“ – с. Клисура
Ф. 1252К, Чорапна фабрика „Кабо“ АД – София (неанотиран)
Ф. 1253К, Народно първоначално училище „Кирил и Методий“ – Етрополе
Ф. 1254К, Горско стопанство – с. Своге
Ф. 1255К, Народно основно училище – с. Смолско (неанотиран)
Ф. 1256К, Ревирно лесничейство – с. Костенец
Ф. 1257К, Горско стопанство – с. Радуил
Ф. 1258К, Мургашко държавно горско стопанство – м. Витиня
Ф. 1259К, Популярна банка – с. Слатина
Ф. 1260К, АД „Немечек“ – София
Ф. 1261К, Държавна смесена гимназия за изучаване на чужди езици – с. Симеоново
Ф. 1262К, АД „Зебра“ – с. Курило (неанотиран)
Ф. 1263К, Народно читалище „Средец“ – София (неанотиран)
Ф. 1264К, Кожухарска фабрика „Зебра“ ООД на Димитров – Стошев – с. Своге
Ф. 1265К, Кожухарска фабрика „Владо Димитров“ ООД – с. Искрец (неанотиран)
Ф. 1266К, Народно основно училище – с. Видраре (неанотиран)
Ф. 1267К, Народно читалище „Събуждане“ – с. Врачеш
Ф. 1268К, Пощенска телефонно-телеграфна станция – с. Саранци
Ф. 1269К, Архиерейско наместничество – Самоков (неанотиран)
Ф. 1270К, Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Хераково
Ф. 1271К, Народно читалище „Васил Левски“ – с. Хераково (неанотиран)
Ф. 1272К, Народна прогимназия „Братя Миладинови“ – с. Златуша
Ф. 1273К, Народно начално училище – с. Раяновци
393
Ф. 1274К, Пчеларско дружество „Минзухар“ – с. Раяновци

Ф. 1275К, Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Голямо Малово
Ф. 1276К, Народно основно училище – с. Зимевица (неанотиран)
Ф. 1277К, Народно основно училище „Васил Левски“ – с. Василовци (неанотиран)
Ф. 1278К, Архиерейско наместничество – Цариброд (неанотиран)
Ф. 1279К, Народно читалище „Напредък“ – с. Годеч
Ф. 1280К, Кредитна кооперация „Зора“ – с. Чепинци
Ф. 1281К, Народно читалище „Виделина“ – с. Бояна (неанотиран)
Ф. 1283К, Народно читалище „Христо Ботев“ – Ботевград (неанотиран)
Ф. 1284К, Народно читалище „Христо Ботев“ – с. Долно Камарци (неанотиран)
Ф. 1285К, Народно читалище „Искра“ – с. Веринско (неанотиран)
Ф. 1286К, Селско общинско управление – с. Маджаре (неанотиран)
Ф. 1287К, Селско общинско управление – с. Бели Искър (неанотиран)
Ф. 1288К, Селско общинско управление – с. Доспей махала (неанотиран)
Ф. 1289К, Училищно настоятелство – с. Говедарци
Ф. 1290К, АД „Никотаб“ – София
Ф. 1291К, Кредитна кооперация „Орач“ – с. Горна баня
Ф. 1292К, Обущарска производителна кооперация „Пролет“ – София (неанотиран)
Ф. 1293К, Групов фонд „Църковни настоятелства в София и Софийска област“
Ф. 1294К, Групов фонд „Селски общински управления в Софийска област“
Ф. 1295К, Групов фонд „Читалища в София и Софийска област“
Ф. 1296К, Групов фонд „Училищни настоятелства в Софийска област“
Ф. 1297К, Групов фонд „Кредитни кооперации в Софийска област“ (неанотиран)
Ф. 1298К, Колекция „Спестовно-строителни и жилищни кооперации в София“
Ф. 1299К, Групов фонд „Производителни кооперации в София и Софийска област“
Ф. 1300К, Групов фонд „Банки – земеделски, популярни и др. в София и Софийска
област“
Ф. 1301К, Групов фонд „Търговски предприятия в София“
Ф. 1302К, Групов фонд „Производителни капиталистически предприятия в София
и Софийска област“
Ф. 1303К, Групов фонд „Комитети за издигане на паметници в Софийска област“
Ф. 1304К, Групов фонд „Ловни дружества в Софийска област“ (неанотиран)
Ф. 1305К, Групов фонд „Клонове на Съюза за закрила на децата в България
в Софийска област“ (неанотиран)
Ф. 1306К, Групов фонд „Дружества на бойците от фронта (запасни офицери и
подофицери, кавалери на Ордена за храброст) в Софийска област“
Ф. 1307К, Групов фонд „Училища в София и Софийска област“
394
Ф. 1308К, Групов фонд „Занаятчийски и търговски сдружения в София и Софийска

област“ (неанотиран)
Ф. 1309К, Групов фонд „Благотворителни женски и посмъртни дружества в София
и Софийска област“ (неанотиран)
Ф. 1310К, Групов фонд „Земеделско-стопански задруги в София и Софийска
област“ (неанотиран)
Ф. 1311К, Българско АД „Фурнирна индустрия“ – София (неанотиран)
Ф. 1312К, Народно основно училище „Петър Берон“ – с. Черньово (неанотиран)
Ф. 1313К, Централна кооперация „Български каменоделец“ – с. Владая (неанотиран)
Ф. 1314К, Ленено-производителна и преработвателна кооперация „Рилски лен“ –
Самоков
Ф. 1315К, Предачна фабрика АД „Вретено“ – София (неанотиран)
Ф. 1316К, Фабрика „Мукава“ – София (неанотиран)
Ф. 1317К, Народно основно училище „Иван Вазов“ – с. Бучин проход
Ф. 1318К, Дружество „Славянска беседа“ – София
Ф. 1319К, ООД „Етропол“ – Етрополе
Ф. 1320К, АД „Райков–Гьондов и син“ – Своге
Ф. 1321К, Столарска дърводелска занаятчийска кооперация „Тонет“ – София
Ф. 1322К, Четиринадесето основно училище „Георги С. Раковски“ – София
Ф. 1323К, Грънчарска производителна кооперация „Прогрес“ – София (неанотиран)
Ф. 1324К, Първа българска кооперативна фабрика и металолеярна „Вулкан“ –
Ф. 1325К, 25-то основно училище „Цар Иван Александър“ – с. Драгалевци
Ф. 1326К, СД „Иван Цочев и Сие“ – София (неанотиран)
Ф. 1327К, Висше училище за финансови и административни науки – София
Ф. 1328К, Кутинчева-Дагорова, Люба (1910–?)
Ф. 1329К, Браншово търговско-бакалско сдружение „Три светители“ – София
Ф. 1330К, Софийско окръжно финансово управление
Ф. 1331К, Химически заводи „Булхима“ АД – с. Момина баня (неанотиран)
Ф. 1332К, ООД „Ултрамарин“ – София (неанотиран)
Ф. 1333К, Групов фонд „Частни предприятия за производство и търговия с етерични
масла“ (неанотиран)
Ф. 1334К, Гетов, Косто (Доцо) (1840–1915)
Ф. 1335К, Кооперативно сдружение „Св. Мина“ – с. Шипочане (неанотиран)
Ф. 1336К, Българска земеделска и кооперативна банка – клон Ихтиман (неанотиран)
Ф. 1337К, Групов фонд „Печатници и книгоиздателства в София“
Ф. 1338К, Народно читалище „Искра“ – с. Реброво
Ф. 1339К, Кооперативно потребително дружество „Братство“ – Пирдоп
Ф. 1340К, Административно лесничейство – Пирдоп
395
Ф. 1341К, Туристическо дружество „Рилски турист“ – Самоков

Ф. 1342К, Петрунов, Иван Николов (1878–1948)
Ф. 1343К, Семеен фонд Кисимови (1832–1934)
Ф. 1344К, Българско дружество „Червен кръст“ – клон Ботевград
Ф. 1345К, Лекарски, Иван Георгиев (1889–1967)
Ф. 1346К, Околийски съд – Сливница
Ф. 1347К, Кредитна кооперация „Соколец“ – с. Миланово
Ф. 1348К, Кооперативно дружество „Възраждане“ – София (неанотиран)
Ф. 1349К, Химическо дружество – София (неанотиран)
Ф. 1350К, Селско общинско управление – с. Долни Пасарел
Ф. 1351К, Софийска духовна семинария „Св. Иван Рилски“
Ф. 1352К, Семеен фонд Радеви (1900–?)
Ф. 1353К, Иванов, Иван Николов (1891–1965)
Ф. 1354К, Българско дружество „Червен кръст“ – клон Самоков
Ф. 1355К, Стоманолеярна „Електрометал“ АД – София
Ф. 1356К, Селско общинско управление – с. Челопеч (неанотиран)
Ф. 1357К, Мънков, Никола Христов (1886–1979)
Ф. 1359К, Градско дружество при Съюза на общинските служители – София
Ф. 1360К, Тенева, Ружа Драганова (Северина) (1882–1953)
Ф. 1361К, Българско дружество „Червен кръст“ – клон Етрополе
Ф. 1362К, Еврейска народна община – София
Ф. 1363К, Трудово-горска производителна кооперация „Напредък“ – с. Долна баня
Ф. 1364К, Бончев, Стефан (Стефан Бончев Иванов) (1870–1947)
Ф. 1365К, Медицинска служба – Самоков
Ф. 1367К, Студентско дружество „Наука“ – София
Ф. 1368К, Поправителен институт „Дом на човещината“ – кв. „Красно село“, София
Ф. 1369К, Трудова производителна земеделска кооперация „Производител“ –
Самоков
Ф. 1370К, Културно-просветно дружество „Етрополска дружба“ – София
Ф. 1371К, Селско общинско управление – с. Василовци (неанотиран)
Ф. 1372К, Земеделско дружество „Орало“ – с. Мирково (неанотиран)
Ф. 1373К, Софийски затвор
Ф. 1374К, Земеделско скотовъдно кооперативно дружество „Орач“ – Копривщица
Ф. 1375К, Сестримски (Желявски), Михаил Христов (1857–1935)
Ф. 1376К, Първоначално училище „Св. Климент“ – София
Ф. 1377К, Кооперативно овцевъдно млекарско дружество „Балкан“ – Ботевград
Ф. 1378К, Кайтазов, Стоян Димитров (1870–?)
Ф. 1379К, Еврейска народна община – Самоков (неанотиран)
396
Ф. 1380К, Държавни ясли – София (неанотиран)

Ф. 1381К, Потребителна кооперация – Пирдоп (неанотиран)
Ф. 1382К, Шишеджиев, Никола (1866–1940)
Ф. 1383К, Моллов, Васил Димитров (1875–1938)
Ф. 1384К, Селско общинско управление – с. Алдомировци (неанотиран)
Ф. 1385К, Желязков, Анастас (Анастас Желязков Бъчваров) (1876–1962)
Ф. 1386К, Селско общинско управление – с. Курило (неанотиран)
Ф. 1387К, Василева-Белчева, Роза (1884–?)
Ф. 1388К, Софийска адвокатска колегия
Ф. 1389К, Богданин, Никола Панчов (1868–1957)
Ф. 1390К, Съюз за закрила на децата в България – клон с. Момина баня
Ф. 1391К, Белинов, Стоян Иванов (1872–1944)
Ф. 1392К, Земеделско-стопанска задруга – с. Лопян
Ф. 1393К, Сергиев, Захари Иванов (1887–1937)
Ф. 1394К, Селско общинско управление – с. Живково
Ф. 1395К, Катедрален храм „Св. Неделя“ – София
Ф. 1396К, Държавна болница – Ботевград
Ф. 1397К, Дружество за закрила на вдовиците и сираците – София
Ф. 1399К, Коралов, Нейко Панайотов (1905–1945)
Ф. 1400К, Михайлов-Стоян, Константин Иванович (1853–1914)
Ф. 1401К, Попиванов, Димитър (Димитър Попиванов Арсениев) (1874–1954)
Ф. 1402К, Културно-просветно благотворително дружество „Подуенски герен“ –
София
Ф. 1403К, Колекция „Адвокатски досиета на дела“
Ф. 1404К, Николаев, Николай Иванов (1852–1938)
Ф. 1405К, Китанов, Никола Атанасов (1886–1969)
Ф. 1406К, Максимов, Лазар Байнов (1897–1969)
Ф. 1407К, Радев, Димитър Василев (1874–1952)
Ф. 1408К, Станков, Стефан Петрушев (1879-1958)
Ф. 1409К, Селско общинско управление – с. Стъргел
Ф. 1410К, Читалище „Кирил и Методий“ – кв. „Модерно предградие“, София
Ф. 1411К, Читалище „Пейо К. Яворов“ – с. Слатина
Ф. 1412К, Съюз за закрила на децата в България – клон кв. „Модерно предградие“,
София
Ф. 1414К, Длъгнеков, Иван Николов (1884–1964)
Ф. 1415К, Народно читалище „Христо Витков“ – с. Локорско
Ф. 1416К, Княжевско народно читалище – София
Ф. 1417К, Народно читалище „Св. цар Борис“ – с. Бистрица
Ф. 1418К, Народно първоначално училище „Отец Паисий“ – с. Долно ново село
Ф. 1421К, Павлова, Цвета Вълчкова (1914–1935)
397
Ф. 1422К, Брайков, Нешо (1850–1929)

Ф. 1423К, Колекция „Документи за проучването на термалните извори в град София
и строителството на Софийската централна баня“
Ф. 1424К, Трета народна прогимназия „Граф Игнатиев“ – София
Ф. 1425К, Народно читалище „Д-р Петър Берон“ – кв. „Баталова воденица“, София
Ф. 1426К, Попвърбанов, Тома (1892–1982)
Ф. 1427К, Практическо горско училище „Чамкория“ – Боровец
Ф. 1428К, Българско туристическо дружество, клон „Алеко Константинов“ – София
Ф. 1429К, Христов, Илия Добрев (1870–1946)
Ф. 1430К, Училищно настоятелство – с. Раяновци
Ф. 1431К, Училищно настоятелство – с. Бучин проход
Ф. 1432К, Селско общинско управление – с. Калотина
Ф. 1433К, Училищно настоятелство – с. Дреново
Ф. 1434К, Общо сдружение на индустрията – София
Ф. 1435К, Търговско зеленчуко-овощарско сдружение – клон София
Ф. 1436К, „Кооперативни захарни фабрики“ ООД – София
Ф. 1437К, Гевгелийско благотворително братство – София
Ф. 1438К, Дирекция на обществената обнова за Софийска област – София
Ф. 1439К, Народна прогимназия – с. Годеч
Ф. 1440К, Народно първоначално училище „Христо Ботев“ – с. Годеч
Ф. 1441К, Народно първоначално училище „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Костенец
Ф. 1442К, Балкански, Иван Георгиев (1889–?)
Ф. 1443К, Групов фонд „Кооперации в София и Софийски окръг“
Ф. 1444К, Шведско-българско ООД „Гизлавед“– София
Ф. 1445К, Караиванов, Ганчо Игнатиев (бате Ганчо) (1889–?)
Ф. 1446К, Грънчаров, Драгия Иванов (1883–[1967])
Ф. 1447К, Томчев, Томчо Станев (1887–1974)
Ф. 1448К, Тодоров, Янко (Янко Тодоров Янев) (1894–1951)
Ф. 1449К, Родов фонд Горанови (1865–1992)
Ф. 1450К, Софийско областно данъчно управление
398
СПИСЪК
НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ
авг. – август
АД – Акционерно/и дружество/а
адв. – адвокат
а.е. – архивна/ни единица/и
акад. – академик
апр. – април
арх. – архитект
АС – Академичен съвет
БАН – Българска академия на науките
ББК – Банка „Български кредит“
б.д. – без дата
БДЖ – Български държавни железници
БЖС – Български женски съюз
БЗБ – Българска земеделска банка
БЗКБ – Българска земеделска и кооперативна банка
БЗНС – Български земеделски народен съюз
БКМС – Български комунистически младежки съюз
БКП – Българска комунистическа партия
БКП (т.с.) – Българска комунистическа партия (тесни социалисти)
БЛС – Български лекарски съюз
БМЧК – Български младежки Червен кръст
БНБ – Българска народна банка
БНС – Български народен съюз
БОНСС – Български общ народен студентски съюз
БПЦ – Българска православна църква
бр. – брой
БРП (к) – Българска работническа партия (комунисти)
БРЦК – Български революционен централен комитет
БСФС – Български съюз за физкултура и спорт
БТБ – Българска търговска банка
БТС – Български туристически съюз
БЦКБ – Българска централна кооперативна банка
БЧК – Български червен кръст
в. – век
в-к – вестник
ВЕЦ – водноелектрическа централа
399
вж. – виж
ВМРО – Вътрешна македонска революционна организация
Вмч. – Великомъченик
ВНС – Велико Народно събрание
вр. – връх
ВЧС – Върховен читалищен съюз
г. – година
ГДНЗ – Главна дирекция на народното здраве
ген. – генерал
ГК – Градски комитет
год. – година (за поредна година на издаване на периодично издание)
гр. – град
ГТП – Градско търговско предприятие
ДАФ – Държавен архивен фонд
ДВ – Държавен вестник
ДВТК – Държавен вълненотекстилен комбинат
дек. – декември
ДЗС – Държавно земеделско стопанство
ДИ – Държавно издателство
ДИО – Държавно индустриално обединение
ДИП – Държавно индустриално предприятие
дка – декар/а
ДКЗ – Държавен каучуков завод
ДМА – Държавна музикална академия
ДМУ – Държавно музикално училище
ДО – Държавно обединение
ДП – Държавно предприятие
д-р – доктор
др. – други
ДСП – Държавно стопанско предприятие
ДХА – Държавна художествена академия
ДХЗ – Държавен химически завод
ЕКГ – електрокардиография
ЕП – Еднолично предприятие
ЕФ – Еднолична фирма
жп – железопътен/тна
ЗЗД – Закон за защита на държавата
ЗЗН – Закон за защита на нацията
инж. – инженер
кап. – капитан
кв. – квартал
400
кн. – книжка
КС – Контролен/ни съвет/и
КСБПИ – Клонов съюз на българската памучна индустрия
КСВТИ – Клонов съюз на вълненотекстилната индустрия
КСКИ – Клонов съюз на кожарската индустрия
КСМИ – Клонов съюз на металната индустрия
КСХИ – Клонов съюз на химическата индустрия
л.м. – линейни метра
м. – местност
МВ – Министерство на войната
МВР – Министерство на вътрешните работи
МВРИ – Министерство на външните работи и изповеданията
МВРНЗ – Министерство на вътрешните работи и народното здраве
МВТ – Министерство на вътрешната търговия
МЖАВС – Министерство на железопътните, автомобилните и водните съобщения
МЖПТ – Министерство на железниците, пощите и телеграфите
МЗДИ – Министерство на земеделието и държавните имоти
МИЗ – Министерство на индустрията и занаятите
МИИ – Министерство на информацията и изкуствата
МНП – Министерство на народното просвещение, Министерство на народната
просвета
МНС – Министерство на народното стопанство
МОСПБ – Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството
МОСПС – Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията
МП – Министерство на правосъдието
МПТТ – Министерство на пощите, телефоните и телеграфите
МС – Министерски съвет
МТЗ – Министерство на търговията и земеделието
МТП – Министерство на търговията и промишлеността
МТПТ – Министерство на търговията, промишлеността и труда
МТС – Машинно-тракторна станция
МФ – Министерство на финансите
напр. – например
НБКМ – Народна библиотека „Кирил и Методий“
НИМ – Национален исторически музей
НК – Национален комитет
ноем. – ноември
НР – Народна република
НРБ – Народна република България
НС – Народно събрание
ОДА – Окръжен държавен архив
401
о.з. – офицер от запаса

ОЗПС – Общ земеделски професионален съюз
ок. – около
окт. – октомври
ОН – Общество на народите
ОНС – Обикновено народно събрание
ООД – Дружество с ограничена отговорност
оп. – опис/а
ОРПС – Общ работнически професионален съюз
ОСБЗ – Общ съюз на българските земеделци
ОСБЗК – Общ съюз на българските земеделски кооперации
ОСБИ – Общ съюз на българските индустриалци, Общ съюз на българската ин-
дустрия
ОСБТ – Общ съюз на българските търговци
ОСИ – Общо сдружение на индустриалците, Общо сдружение на индустрията
ОСПБ – Общ съюз на популярните банки
ОФ – Отечествен фронт
пл. – площад
ПМС – Постановление на Министерския съвет
полк. – полковник
ППО – Първична партийна организация
Пресв. – Пресвета
проф. – професор
ПС – Проверителен/и съвет/и
р. – река
РК – Районен комитет
РКС – Районен кооперативен съюз
РМС – Работнически младежки съюз
РНС – Районен народен съвет
РП – Работническа партия
с. – село
САЩ – Съединени американски щати
СБП – Съюз на българските писатели
св. – свети
с.г. – същата година
СГНС – Софийски градски народен съвет
СГО – Столична голяма община
СГОДА – Софийски градски и окръжен държавен архив
СГОУ – Софийско градско общинско управление
СД – Събирателно дружество
СДУ – Софийски държавен университет
402
сем. – семейство
септ. – септември
СНС – Столичен народен съвет
СОС – Столичен общински съвет
СОУ – Средно общообразователно училище
сп. – списание
СССР – Съюз на съветските социалистически републики
СТИК – Софийска търговско-индустриална камара
СУ – Софийски университет
т. – том
ТЗС – Трудово земеделско стопанство
ТКЗС – Трудово кооперативно земеделско стопанство
т.н. – така нататък
т.нар. – така наречен/и
ТПК – Трудова/и производителна/и кооперация/и
ТПС – Трудово-поземлена собственост
ТЦБК – Таен централен български комитет
ул. – улица
УС – Управителен/ни съвет/и
ф. – фонд/а/ове
февр. – февруари
ЦДА – Централен държавен архив
ЦДИА – Централен държавен исторически архив
ЦК – Централен комитет
ЦКС – Централен кооперативен съюз
ЦПА – Централен партиен архив
ЦС – Централен съвет
ЦУ – Централно управление
ЧП – частично постъпление
яз. – язовир
ян. – януари
403
ИМЕНЕН УКАЗАТЕЛ
А Балкански, Иван Георгиев, д-р – 318

Абаджиев, кап. – 205 Балкански, Ненко – 272
Аврамов, Ст. Ив., инж. – 103 Барух, Жак – 223
Адамович – 357 Батек, Вацлав – 150
Азманов, Н. – 265 Башияков, Вл. – 149
Акмаджови, сем. – 58 Безеншек, Антон – 65
Алабин, граф Пьотр Владимирович, Белев – 99
губернатор на София – 14, 16 Белев, Цветан – 150
Александров, Тодор – 336 Белинов, Стоян Иванов, д-р – 318, 319
Александър І Батенберг, княз на Бълга- Белчев, Белчо Тодоров – 323
рия – 17, 69, 336 Белчева, Мара – 52, 358
Ангелов, Димитър – 360 Белчева, Роза, д-р (вж. и Василева-Бел-
Ангелова, Невена – 341 чева, Роза) – 323
Ангелушев, Борис – 333 Бенковски, Георги – 196, 348
Андонов, Иван – 322 Беров, Борис – 123
Анжелов, Борислав – 57 Беров, Васил Д. – 123
Антим I, Български екзарх – 79 Беров, Ненчо, инж. – 332
Антонов, Б. Ю. – 140 Берон, Васил Хаджистоянов, д-р – 336
Апостолови, братя – 99 Берон, Петър – 262
Арав, Витали Арон – 58 Берто, арх. – 208, 209
Ардити, Аврам С. – 99, 135 Билик – 99
Арнаудов, Михаил – 352 Бобчев, Стефан С. – 335, 341, 343
Ароев, Данаил Маир – 100 Богданин, Никола Панчов – 319, 320
Арсов, Антон Б. – 99 Богданин, Петко – 319
Асаел – 99 Богориди, Алеко (Александър) – 357
Аскуит, Хърбърт Хенри – 335 Бойл, Едуард – 335
Атанасов, Л. – 319 Бонев, Венко – 99
Атанасова, Тотка – 99 Бонева, Мара – 99
Ашеров, Рахим – 99 Бончев, Ив. – 149
Бончев, Стефан (Стефан Бончев Ива-
Б нов) – 320, 321
Багряна, Елисавета (Елисавета Любе- Борис ІІІ, цар на България – 19, 57, 61,
нова Белчева) – 352, 358 72, 83, 270, 274, 275, 320, 331, 347,
Багрянов, Иван – 57 349, 351, 355, 362
Бадинска, Райна (вж. и Шишеджиева, Ботаи, Джузепе – 270
Райна) – 361 Ботев, Христо – 319, 320, 352, 360
Баеви, братя – 100 Боюклийски, Ив. – 149
Байданов, Стефан – 61 Брадел, Йордан – 65
Бакиш, Хаим – 116 Брайков, Иван – 322
Балабанов, Александър – 65 Брайков, Нешо – 322
Балабанов, Иван – 54 Бралли, Луи – 110
Балабански, Н. – 149 Бръшлянов – 150
Баламезов, Т. Г. – 336 Буботинов, Михаил – 16
Балевски, Ангел – 352 Бугарчев, Благой – 112
404
Будевска, Адриана – 323 Върбан, протойерей – 351

Буров, Атанас – 341
Буров, Иван – 247 Г
Бъкстон, Ноел – 335 Габровски, Петър – 72
Бърнев, Хр., инж. – 81 Галинели, инж. – 207
Ганев, Димитър – 331
В Ганев, С., инж. – 331
Вазов, Борис, д-р – 340 Ганчев, Вили – 323
Вазов, Владимир, ген., кмет на София – Ганчев, Желю – 189
207, 331, 332 Гаян – 343
Вазов, Иван – 19, 262, 271, 276, 343 Гевренов, Иван Славов – 172
Вангелов, Иван – 215 Генадиев, Никола – 335
Ванков, д-р – 208 Генадиева, Люба – 57
Варсано, Алберт – 57 Генике, Лев – 344
Васецки, Александър Степанов – 148 Генике, Надя – 344
Василев, Владимир – 331 Генов, Захари – 137
Василев, Иван – 176 Георгиев, Васил – 350
Василев, Лазар (вж. и Попвасилев, Ла- Георгиев, Кимон – 332
зар Маринов) – 326 Георгов, Петър Андреев – 175
Василев, Орлин – 332 Гергов, Димитър – 336
Василев, Петър Колев – 170 Герджиков, Д. – 340
Василев, Тодор Маринов – 326, 327 Геров, Найден – 276, 348
Василева-Белчева, Роза, д-р (вж. и Бел-
Гетов, Косто (Доцо) – 324
чева, Роза) – 323
Гешов, Иван Евстр. – 65, 335, 341
Василеви, сем. – 326
Гичев, Димитър – 57
Василиев, Асен – 352
Гладстон, Уилям – 280
Ватев, Ст., д-р – 323
Величков, Константин – 65, 344 Глендерски, Васил – 57
Велков, Симеон – 273, 326 Глогов, Антон – 68
Вентура, Ашер Рафаел – 147 Горанов, Александър Тодоров, кап. –
Вентура, Леон Рафаел – 147 324, 326
Вергилов, Вергил Димов (вж. и Димов, Горанов, Илия Тодоров – 324, 325, 326,
Вергил) – 57 327
Вермут, Курт – 142 Горанов, Лазар Тодоров – 325, 326
Вешин, Ярослав – 271, 273 Горанова, Донка Илиева – 324, 326, 327
Видинлиев, Димитър К. – 103 Горанова, Елена Здравкова – 324, 326,
Витанова, Живка Петрова – 325, 326, 327
327 Горанова, Цана – 325
Витанова, Здравка Петрова – 326 Горанови, род – 324, 326
Витанови, род – 325 Готие, Теофил – 359
Влайков, Тодор – 326, 332, 352 Грауер, Шарлота – 58
Влайкова-Илиева, Радка – 352 Греков, Димитър – 65
Войков, Александър – 347 Грубешлиева, Мария – 358
Врингов, Петър Костов – 143 Груев, Г. – 265
Вульпе, Иван – 342, 343 Груев, Йоаким – 265
Вуралиев, Цветан – 145 Гръблев, Райчо – 336
Вутов, Нино Станев – 57 Грънчаров, Драгия Иванов – 327
Въжаров, Тодор – 183 Грюнангер, Фридрих, арх. – 208
Вълчев, Димитър х. – 154 Гуалди, инж. – 207
405
Гурко, Йосиф Владимирович, ген. – Дондуков-Корсаков, Александър,

322 княз – 52
Гут, инж. – 332 Донин, Коста – 120
Гюзелева-Вульпе, Богдана – 342 Доросиев, Лука Иванов – 288, 350
Гюнкин, Иван Г. – 99 Доспевски, Станислав – 80
Драганов, Н. – 344
Д Драганова, Еленка – 359
Давидова, Рита – 135 Драйфус, Шарл Луи – 218
Дагоров, Александър Константинов – Драмалиев, Н. – 266
338 Друмев, Васил (вж. и Климент, Търнов-
Дагоров, Константин, д-р – 339 ски митрополит) – 352
Данаилов, Ат., инж. – 201 Душков, Гаврил – 350
Данев, Стоян – 65, 335 Душкова, Петра – 350
Даскалов, Атанас – 100 Дънов, Петър – 354
Даскалов, Райко – 329, 336
Даскалов, Теодоси – 57 Е
Дебелянов, Димчо – 350, 358 Евдокия, княгиня – 71, 341
Делибашев, Никола – 22 Евстатиева, Катя – 343
Делчев, Гоце – 68, 69 Еделсберг, Филипина фон – 274
Делчев, Никола – 322 Елазаров, Давид – 57
Демчина – 344 Елин Пелин (Димитър Иванов Стоя-
Денев, Илия – 57 нов) – 332
Елмазов, М., д-р – 343
Денкоглу, Иван Николаевич – 263, 264,
Елмазов, Павел – 343
340
Емфиеджиев, Никола – 347
Джумалиев, Йордан С. – 205
Енчев, Илия – 360
Диков, Любен – 56 Ешкенази, братя – 150
Дилевски, Н. – 351
Дим, Карл, д-р – 275 Ж
Димитров – 158 Жеков, Никола, ген. – 332
Димитров, Георги – 319, 361 Желязков, Анастас (Анастас Желязков
Димитров, Никола – 58 Бъчваров) – 329, 330
Димов, Вергил (вж. и Вергилов, Вергил Жиата, Анести Антонович (вж. и Пала-
Димов) – 57, 58 веев, хаджи Ненчо Дончев) – 348
Димов, Недялко – 322 Живкович, Миленко – 342
Димов, Никола – 286
Димов, х. – 99 З
Димчев, Стоян – 173 Загоров, Славчо – 214
Димчева, К. – 349 Заимов, Владимир Стоянов, ген. – 327
Динев, Ангел – 69 Захариев, Васил – 272, 273, 303
Динев, Георги П. – 140 Здравков, Никола Тодоринов – 325,
Динев, Димитър Г. – 69, 172 326, 327
Динев, Дончо П. – 140 Здравкова, Захаринка Тодорова – 325,
Динеков, Петър – 352 326, 327
Дишев, Павел – 348 Здравкови, род – 326
Длъгнеков, Иван Николов – 328, 329 Зидарева, София Н. – 72
Длъгнеков, Стефан Иванов – 329 Зиколов – 181
Добрева, Йорданка – 361 Зудерман, Херман – 359
Должницки, Адам – 331
406
И Каменова, Ана – 358

Иван Александър, цар на България – Кантен, Морис – 341
82, 84 Карабельов, В. – 266
Иван Асен ІІ, цар на България – 85 Каравелов, Любен – 265, 348, 359
Иван Рилски, св. – 281 Каравелов, Христо – 24
Иван Шишман, цар на България – 84 Каравелова, Екатерина – 72
Иванов, Иван Николов, инж., кмет на Каравелова, Т. – 265
София – 14, 18, 206, 207, 330, 331, 332, Караиванов, Ганчо Игнатиев (бате
340, 341 Ганчо) – 333, 334
Иванов, Нейчо, д-р – 356 Карамихайлова, Вера – 344
Иванов, Стефан – 85 Карамихайлова, Ерифини – 344
Иванова, Евгения – 331, 332 Карима, Ана (Анна Тодорова Велкова) –
Иванова, Матилда – 332 358
Игнатиев, Николай Павлович, граф – Карначеви, братя – 144
19, 74, 263 Кастнер – 332
Игнатиева, Екатерина, графиня – 263 Катина [Радева] – 355
Игнатов, Ангелко – 150 Кацаров, Гаврил – 360
Икономов, инж. – 201 Кацаров, Димитър, д-р – 269
Икономова, Маня – 359 Кацарски, Кръстю – 319
Икономов-Круша, Захари – 339 Качамаков, Христо, инж. – 165
Илиев, Асен – 57 Качев, Ангел – 105
Илиев, Иван – 326 Кесяков, Христо – 24
Илиева (вж. Здравкова, Захаринка Тодо- Кехлибаров, С., д-р – 123, 124
рова) – 325 Кецкаров, Антон – 301
Илков, Любен Ат. – 141 Кирил Преславски, княз – 61
Ильо войвода – 324 Кирил, Български патриарх и Софийски
Иречек, Константин – 65, 66 митрополит – 79, 347, 352
Кисимов, Борис Пантелеев – 335, 336
Й Кисимов, Владимир Пантелеев – 335,
Йоанна, царица на България – 61, 72, 336
331, 362 Кисимов, Павел Пантелеев – 335, 336
Йорданов, Иван – 58 Кисимов, Пантели (Пандели) – 334,
Йорданов, Йордан Костов – 144 335, 336
Йорданов, Стефан поп – 346 Кисимов, Страшимир Пантелеев – 336
Йосиф І, Български екзарх – 79 Кисимова, Евгения – 336
Йоцов, Борис – 321 Кисимова, Констанца – 336
Кисимови, сем. – 334
К Китанов, Никола Атанасов – 336
Каблешков, Тодор – 196 Китанов, Сотир Матов – 58
Казаков, Димитър – 343 Кларк, Кляп – 341
Казанджиев, Спиридон, д-р – 316 Климент Охридски, св. – 270
Кайтазов, Никола – 333 Климент, Търновски митрополит (вж. и
Кайтазов, Стоян Димитров – 333 Друмев, Васил) – 69
Кайтафа, Георги – 319 Кнежевич, инж. – 332
Калдерон, Витали – 60 Ковачев, Михаил – 331
Календовски, Ярослав – 99 Козар, Франц – 66
Калоянов, Матей – 215 Козлеков, П. – 196
Калчов, Константин – 337 Колар, Адолф, арх. – 18
Камбуров, Иван – 342 Колвит, Елиот – 336
407
Колев, Желязко – 322 Линк, Хералд, арх.– 208

Колинс – 335 Липев, Георги, д-р – 239
Комфорти, Хаим – 57 Литвинов – 344
Кондоферски, Васил Попхристов – 121 Лозанчев, А. – 182
Кондоферски, Георги Попхристов – Лойднер – 344
121 Луков, Христо, ген. – 332
Кондоферски, Младен Попхристов – Ляпчев, Андрей – 65
121 Ляпчева, Констанца – 71
Кондратиев, Генадий – 343
Конен – 321 М
Константинов, Алеко – 65 Макор, Луиджи – 154
Коралов, Нейко Панайотов – 337, 338 Максим, Български патриарх и Софий-
Коралова, Елена – 337, 338 ски митрополит – 79, 326
Коралова-Панайотова, Мария (вж. и Максимов, Лазар Байнов – 342
Панайотова, Мария) – 337 Малев, инж. – 331
Космат – 321 Малев, Калю – 328
Костов, Стефан Тодоров (вж. и Тодо- Малеев, Костадин, адв. – 349
ров, Стефан) – 151 Малинов, Александър – 65, 335
Коцев, Тодор – 85 Манев, Георги – 321
Кравков, Иван – 177 Марийо, Луиза – 325
Крапчев, Данаил – 333 Маринов, Стоян – 160
Крутова – 344 Марита, Умила – 335
Кръстанов, Васил – 100 Мария Магдалена (Дохторова), схии-
Кръстанов, Любомир – 331 монахиня – 83
Крюковски, В. – 343 Марков, Христо – 357
Ксантипов, Кокон – 350 Маркович, Ив. – 347
Кулов, Александър – 149 Марс, Евгения – 342, 358
Кутев, Филип – 354 Маститов – 335
Кутинчева-Дагорова, Люба – 338, 339 Матилда [Иванова] – 332
Кънчев – 228 Машкулев, Петър Анд. – 175
Кънчев, Стефан – 99 Мейнарди, Пиетро – 129
Кюлев, А. – 319 Мелетий, Софийски митрополит – 19,
69, 79
Л Меркадов, Израел – 326
Лазаров, Велизар, ген. – 80 Методий, св. – 356
Лазаров, Иван – 272 Милан ІV Обренович, крал на Сърбия –
Лазаров, Никола, арх. – 80, 81 324
Ламар (Лалю Маринов) – 334 Миланов, Милан Савов – 142
Леви, Рафаил С. – 99, 100 Милде, Юлиус – 286
Левски, Васил – 18, 67, 72, 82, 328 Милев, Гео – 358
Лекарски, Георги – 341 Милютин, Николай Ал. – 335
Лекарски, Иван Георгиев – 332, 339, Минков, Борис Жеков – 57
340, 341 Минов, Ангел Трайков – 99
Лекарски, Иванчо Хр., д-р – 341 Мирков, Сава, д-р – 316
Лекарски, род – 339 Митов, Антон – 272, 273
Лекарски, сем. – 341 Митрофан, йеромонах – 82
Леонкавало, Руджеро – 343 Михайлов, Иван – 335
Лилиев, Николай – 358 Михайлов, Петър – 323
Линк, Ернст, инж. – 208 Михайлов, Христо – 176
408
Михайловски, инж. – 208, 209 Обретенов, Никола – 320

Михайловски, Стоян – 273 Октавио Грустин (Георги Стоименов) –
Михайлов-Стоян, Константин Ивано- 344
вич – 342, 343, 344, 345 Омарчевски, Стоян – 53
Михов, Никола, ген. – 58 Орошаков, Харалампи, д-р, кмет на
Мишанди, Ото, д-р – 275 София – 207
Младенов, Асен – 57 Осинин, Димитър (Димитър Николов
Моллов, Васил Димитров, д-р – 345 Попов) – 352
Моллов, Димитър, д-р – 345 Ослеков, Лука – 276
Моллов, Янаки – 321 Остапенко – 344
Молхов, [Яко] – 280
Момчилов, Петко, арх. – 208 П
Моцарт, Волфганг Амадеус – 353 Павлов, Павел В. – 348
Муравиев, Константин – 53, 347 Павлов, Цветан, о.з. полк. – 348
Мусман, Адолф – 18, 52, 332 Павлова, Цвета Вълчкова – 347, 348
Мустаков, Янко, инж. – 332 Паисий, Русенски митрополит – 347
Мутафов, Александър – 321 Палавеев, хаджи Ненчо Дончев – 348,
Мутафчиев, Андон – 146 349, 350
Мутафчиев, Петър – 146 Панайотова, Мария (вж. и Коралова-
Мушанов, Никола – 326, 343 Панайотова, Мария) – 338
Мънков, Никола Христов – 346, 347 Панчов, М. – 265
Мърквичка, Иван – 65, 271 Партений, Софийски митрополит – 79
Пастермаджиев, Никола – 99
Н
Пауль, софийски полицмейстер – 16
Найденовски, Филип Ив. – 85
Паунов, Филип, протойерей – 355
Нансен, Фритьоф – 335, 336
Пашов, Жорж – 280
Нарижний, Серги Ив. – 148
Наумов, Борис Петров – 57 Перминов – 183
Наумов, Петко – 344 Петков, Димитър – 13, 26, 296
Недев, Недю – 319 Петков, Никола – 52
Нейкова, Гана – 350 Петров, К. – 340
Ненов, Димитър – 274 Петров, Лешко – 349
Несев, Любен – 99 Петров, Харалампи – 181
Нешев, Нешо Брайков, о.з. полк.– 322 Петрунов, Александър – 56
Никодим, Сливенски митрополит – 346, Петрунов, Иван Николов – 350, 351
347 Пехливанов, инж. – 331
Николаев, Николай Иванов – 347 Пивода, Мария – 353
Николаевна, Елисавета – 344 Пипев, Стефан – 149, 150
Николай ІІ, император на Русия – 347 Пиперов, Никола – 132
Николай Софийски, св. – 86 Платнаров, Здравко – 99
Николов, арх. – 303 Подвързачов, Димитър – 358
Николов, Ив. – 357 Померанцев, Александър Н., арх. – 327
Николов, Христо – 324 Попвасилев, Лазар Маринов (вж. и Ва-
Ничов, Сава Д., инж. – 328 силев, Лазар) – 325, 326, 327
Нишков, Михаил Ив. – 148 Попвасилев, Марин – 325, 326
Попвърбанов, Тома – 351, 352
О Попвърбанови, сем. – 352
Обербауер, Йосиф – 208 Попгеоргиев, Димитър – 319
Обретенов, Александър – 341 Попдимитров, Емануил – 355
409
Попиванов, Димитър (Димитър Попи- Сандански, Яне – 357

ванов Арсениев) – 344, 353 Сапунджиев, Бончо Иванов – 320
Попов, Димитър Д. – 135 Сарафов, Михаил К. – 65
Попов, Константин – 352 Себи Стоян, Яни (Иван) – 344
Попов, Методи – 58 Северина (вж. и Тенева, Ружа Драганова
Попова, Милка Д. – 135 (Северина) – 358
Попович, Васа, инж. – 332 Сергиев, Захари Иванов – 355, 356
Правницки, Иван – 80 Сергиева, Мария – 356
Протогеров, Александър – 335 Сестримски (Желявски), Михаил
Прошек, Богдан – 149, 150 Христов – 356, 357
Прошек, братя – 150 Сидер войвода – 319, 359
Прошек, Георги – 149 Симеон І Велики, цар на България – 213
Пушкаров, А. – 355 Симеон Търновски, престолонаслед-
Пушкин, Александър С. – 352 ник на България (и Симеон ІІ, цар на
България) – 61, 292, 331, 332
Р Симеонова, Райна – 322
Радев, Георги – 354, 355 Сирак Скитник – 332
Радев, Димитър Василев – 353, 354 Славейков, Пенчо – 352
Радев, Павел – 174 Славейков, Петко Р. – 27
Радев, Р. – 53 Славински, Петър – 340
Радев, Ставри Василев – 355 Славков, Т. – 331
Радева, Божана – 355 Славови, братя – 144
Радева, Мария (Ралица) – 354, 355 Смирнов, Александър, арх. – 271
Радеви, братя – 362 Сонов – 344
Радеви, род – 355 Сотиров, Любен, инж. – 176
Радеви, сем. – 354 Спасов, Димитър – 331
Радивой – 84 Стайнов, Петко – 332, 340
Радионова, Анастасия – 330 Стамболийски, Александър – 53, 329,
Радионова, Лиза – 330 335, 339
Радославов, Васил, д-р – 359 Стамболов, Стефан – 52, 67
Радославов, Цветан – 352 Стаменов, Васил – 324
Райковски, Минко – 57 Стамов, Хр. – 341
Райчев, Георги – 358 Станимиров, Станимир – 65
Райчев, Петър – 344 Станков, Стефан Петрушев – 357, 358
Ракитин, Никола (Никола Василев Станкович – 207
Панчев) – 347 Станчев, Димитър, инж. – 81
Раковски, Георги Стойков – 80, 336 Станчов, Димитър – 335
Рали, Бен – 335 Стефан Урош ІІ Милутин, крал на Сър-
Ран Босилек (Генчо Станчев Неген- бия – 80
цов) – 352 Стефан, Български екзарх и Софийски
Рафаел, Рихард Леон – 99 митрополит – 79, 81, 332
Рачев, Никола – 143 Стефанов – 183
Рогачев, Лалю – 359 Стефанова, Блага – 358
Розев, Ал. – 339 Стоев, Стефан – 274
Роубал, В. – 66 Стоилов, Васил – 358, 359
Русинов, Димитрий – 356 Стоилов, Христо – 332
Стоин, Васил – 342
С Стоичков, Иван А. – 173
Савова, Тодорица – 329 Стойков, К. С., инж. – 331
410
Стойнев, Константин – 273 Тошков, Д. – 53

Стойчев, Владимир – 340 Трайков, Георги – 328
Столетов, Николай Григориевич, ген.– Трайков, Ст. – 264
74 Тумангелов, Драгия – 342
Стоун, Елън – 357 Турлаков, Марко – 53
Стошев – 158 Тъпчилещов, Христо Петков – 19
Стоян-Михайлова, Вера – 344
Стоянов, Аркадий – 326 У
Стоянов, Атанас – 115 Уилсън, Томас Удроу – 335
Стоянов, Драган – 358, 359 Урбан, д-р – 149
Стоянов, Людмил – 358 Утай, Аладор – 167
Стоянов, Спас – 273 Уудс, Чарлз – 335
Стоянов, Хр. – 53
Странски, [Георги] – 66 Ф
Фархи, Арманд Челеби – 57
Т Фердинанд І, княз (1887–1908), цар
Ташев, Манолаки, кмет на София – 14, (1908–1918) на България – 13, 24, 36,
16 74, 271, 342, 347
Тенев, Димитър – 359 Фиков, Фико – 215
Тенев, Драган – 359 Филарет, Ловчански митрополит – 80
Тенева, Ружа Драганова (Северина) – Филер, Карл – 332
358, 359 Филипов, Филип Иванов – 85
Тенекиев, Хр., инж. – 81 Филов, Богдан – 269, 351, 352
Теодоров-Балан, Александър – 269, Фичев, кап. – 335
352 Франк, Ханс – 332
Терзиев, Фердинанд П. – 180 Франсес, Соломон Нисим – 160
Тиле, Карл – 344 Фунев, Иван – 272
Тилев, Георги – 82 Фурнаджиев – 181
Тилович – 344 Фурнаджиев, Иван – 23
Титев, Борис – 175 Фурнаджиев, Петър – 23
Титев, Иван – 175 Фьорстер, Емил, арх. – 208, 209
Тито, Йосип Броз, министър-председа-
тел на ДФРЮ, президент на СФРЮ – Х
60 Хаджигеоргиев, Димитър – 273, 274,
Тихолов, Петко – 353 344
Тодоров, Георги – 99 Хаджиев, Парашкев – 323
Тодоров, Йордан – 58 Хаджиев, Тодор – 323
Тодоров, Петко Ю. – 352 Хаджикалчев, Константин – 337
Тодоров, Стефан (вж. и Костов, Стефан Хаимов, Витали – 178
Тодоров) – 151 Хайрабедиян – 209
Тодоров, Цено – 333 Хайтов, Николай – 352
Тодоров, Янко (Янко Тодоров Янев) – Хантов, Ст. – 260
359, 360 Хес, Рудолф – 332
Толстой, Лев Николаевич – 343 Хор, Самюел – 335
Томсън, Р. – 357 Христов, Асен, инж. – 57, 111
Томчев, Томчо Станев, д-р – 360, 361 Христов, Добри – 353
Тонев, Любен, арх. – 22 Христов, Илия Добрев – 361
Торанс, Рахила – 283 Христов, Кирил – 339, 352
Тотю, Филип – 324 Христов, М. – 175
411
Христова, Николина Д. – 99 Шевченко, Тарас – 66

Христови, братя – 127 Шемая, Аврам – 168
Христосков, Атанас – 150 Шериде, граф – 336
Шилдхауер, инж. – 207
Ц Шишеджиев, Никола – 361, 362
Цанков, Александър – 52, 264, 274, 347 Шишеджиева, Райна (вж. и Бадинска,
Цанков, В. – 321 Райна) – 362
Цанков, Драган – 336 Шишеджиеви, сем. – 362
Цанков, Стефан – 319 Шишманов, Иван – 65, 273, 352
Цветанови, братя – 172 Шопов, Г. – 176
Цветков, Панталей, арх. – 23 Шьонбрунер, инж. – 207
Цекова, Лала – 57
Ценов, Д. – 349 Щ
Церковски, Цанко – 275, 329 Щербак, Витали – 217
Ч Ю
Чавдарови, род – 357 Юрданов, Никола, арх. – 68
Чайлдс – 335, 336
Чернев, Борис, арх. – 52 Я
Черницки, Адолф – 208 Янакиев, Д. – 357
Чилингиров, Стилиян – 352 Яначков, Стоян – 83
Янев, Коста – 168
Ш Янев, Тома – 168
Шаляпин, Фьодор – 342 Янков, Георги – 319
Шарланджиев – 280 Янкова, Велика – 359
Шатц, Борис – 273 Ясенов, Христо – 358
Шевалие, Шарл – 336
412
ГЕОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
А Бистрица, р. – 16
Австрия – 60, 330, 346 Бистрица, с. – 17, 50, 95, 206, 208, 214,
Австро-Унгария – 335 298, 301, 302
Алдомировци, с. – 51, 87, 248, 256, 308 Битоля, Македония – 332
Александрия, Египет – 239, 349 Блато, р. – 201, 202
Алино, с. – 87, 287, 357 Близък Изток – 338, 339
Америка – 15 Бобошево, с. (дн. гр.), Кюстендилско –
Англия – 117, 212, 360 58
Априлово, с. – 90, 249 Бов, с. (вж. и Гара Бов) – 193
Армения – 87 Богданлия, с. – 293
Асизи, Италия – 332 Богданов дол, с., Пернишко – 214
Африка – 339 Богдановци, с. – 37
Богьовци, с. – 55, 87
Б Боерица, с. – 24, 249
Базел, Швейцария – 319 Боженица, с. – 20, 45, 95, 249, 306
Байлово, с. – 94, 311 Божурище, с. (дн. гр.) – 29
Балкански полуостров (и Балкани- Болград,Украйна – 318, 334, 347
те) – 286, 321, 335 Борика, с. – 87, 249
Банкя, с. (дн. гр.) – 28, 34, 38, 43, 95, Боровец, курорт (вж. и Чамкория) – 210,
214, 242, 297 286
Банско – 353 Босилеград, Сърбия – 10
Батак – 202 Босилеградска околия – 59
Баталова воденица, кв. на София – 301 Бостън, САЩ – 318
Батковци, с. (вж. и Драговищица) – 302, Ботевград (вж. и Орхание) – 11, 13, 20,
311 21, 44, 69, 70, 76, 83, 185, 186, 188,
Бахалин, с. – 87 189, 190, 204, 236, 242, 246, 258, 261,
Безден, с. – 87 287, 292, 298, 315, 316
Бейрут – 283 Ботевградска околия (вж. и Орханий-
Белгия – 102, 122, 218 ска околия) – 59, 187, 205, 291, 292
Белград – 218, 332, 341, 342, 357 Ботунец, с. (дн. кв. на София) – 203
Бели Искър, р. – 16, 195, 206, 207, 208 Бояна, с. (дн. кв. на София) – 15, 16, 17,
Бели Искър, с. – 51, 195 18, 19, 29, 35, 266, 269, 309, 315
Бели Искър, яз. – 206, 208, 331, 333 Боянска река, р. на Витоша – 208
Белица, с. – 24, 28, 35, 297, 298 Бракьовци, с. – 37, 48
Белово, с. (дн. гр.), Пазарджишко – 357 Братушково, с. – 87
Беломорие – 22, 35, 37 Брезе, с. – 90, 214
Белопопци, с. – 46, 249, 297 Брезник – 192
Белослатинска околия – 321 Брезнишка околия – 59, 187, 192
Белчин, с. – 28, 34, 35, 98, 210, 308, 356, Брезов дол, с. – 214
357 Бреница, с., Плевенско – 351, 352
Берковица – 361 Брусен, с. – 22, 34, 35, 37, 210, 249, 257
Берлин – 105, 318 Брюксел – 19, 101, 111, 122, 123
Биримирци, с. (дн. съст. на кв. Бенков- Будапеща – 275
ски, София) – 37, 89, 129, 200, 309, Буковец, с. – 214
333 Букоровци, с. – 36, 311
413
Букурещ – 322, 333, 334, 335 Враждебна, с. (дн. кв. на София) – 16,
Буново, с. – 34, 37, 249 18, 87, 94
Бургас – 57, 217, 219, 361 Враня, Сърбия – 10
Бусманци, с. – 50, 87 Враца – 53, 74, 149, 202, 219, 351, 360
Бучин проход, с. – 29, 94, 266, 289, 293 Врачеш, с. – 20, 29, 34, 35, 36, 96, 194,
България – 9, 15, 18, 19, 26, 33, 35, 41, 195, 196, 250, 266, 298, 305
52, 53, 57, 59, 60, 61, 62, 64, 65, 66, 68, Връбница, с. (дн. кв. на София) – 16, 49,
69, 70, 71, 72, 73, 80, 81, 83, 86, 87, 88, 203, 312
101, 104, 105, 110, 111, 112, 117, 119,
121, 125, 126, 127, 128, 129, 139, 140, Г
144, 147, 152, 187, 190, 192, 195, 202, Габер, с. – 37, 307
206, 212, 213, 214, 215, 218, 219, 233, Габра, с. – 90, 250, 257, 311
238, 247, 248, 263, 264, 270, 272, 274, Габрово – 282, 320, 322, 351, 360
276, 288, 302, 314, 318, 319, 320, 321, Гайзенхайм на Рейн, Германия – 346
322, 323, 326, 329, 330, 331, 332, 333, Гара Бов (вж. и Бов, с.) – 48
334, 335, 336, 337, 338, 339, 340, 341, Гара Драгоман (вж. и Драгоман) – 30,
342, 343, 344, 345, 346, 351, 352, 353, 35, 36, 139, 171, 209, 299, 307
357, 358, 360 Гара Елин Пелин (вж. и Новоселци, и
Бърдо, с. – 311 Елин Пелин) – 109, 149
Бърложица, с. – 92 Гара Костенец (вж. и Костенец) – 95,
110, 111, 210, 242, 314
В Гара Лакатник (вж. и Лакатник, с.) –
Вакарел, с. – 13, 24, 44, 46, 92, 205, 234, 250
308 Гевгелийски кв., София – 68, 69
Варна – 57, 128, 150, 205, 219, 259, 263, Герман, с. – 214
318, 332, 362 Германия – 70, 81, 102, 104, 105, 111,
Варшава – 283, 318 112, 185, 206, 218, 220, 222, 225, 236,
Василовци, с. – 51, 89, 312 239, 283, 330, 331, 345, 346
Велес, Македония – 72, 357, 358 Гинци, с. – 46, 91
Великобритания – 335 Гниляне, с. (дн. кв. на Нови Искър) – 250
Велинград – 355 Говедарци, с. – 45, 197, 210, 266, 307
Венеция, Италия – 81 Годеч, с. (дн. гр.) – 11, 29, 36, 37, 42, 43,
Венковец, с. – 249, 257 48, 64, 100, 185, 191, 192, 236, 242,
Вервие, Белгия – 122 246, 250, 287, 288, 293, 299, 301, 302,
Веринско, с. (вж. и Чамшадиново) – 250, 313
305, 315 Годечка околия – 13, 59, 186, 187, 192
Видин – 59, 61, 218, 321 Годечки регион – 236
Видраре, с. – 47, 98, 210, 242, 312 Годлево, с., Благоевградско – 353
Виена – 60, 207, 318, 345 Голак, с. – 47
Вилно (Вилнюс) – 344 Голема Раковица, с. – 47, 91, 308
Вит, р. – 321 Големо Малово, с. – 37, 312
Витебск, Беларус – 344 Голеш, с. – 29, 36, 289
Витиня, м. – 193, 195 Голям Буялък, с., Украйна – 342
Витоша, планина – 15, 206, 233 Голяма Бистрица, р. – 206
Витоша, плато – 208 Голяновци, с. – 48
Вишан, с. – 297 Горна баня, с. (дн. кв. на София) – 16,
Владайска, р. – 128 18, 38, 50, 93, 250, 256, 266, 269, 289,
Владая, с. – 29, 91, 115, 116, 177, 184, 250 302
Владиславци, с. – 37, 293, 297 Горна Василица, с. – 47, 87
414
Горна Малина, с. – 297 Долни Лозенец, м. – 19

Горна Оряховица – 88, 102, 329 Долни Пасарел, с. – 30, 96, 307
Горни Богров, с. – 29, 36, 94, 109, 164, Долно Камарци, с. – 30, 34, 35, 92, 210,
173, 250 246, 266, 309, 315
Горни Лозен, с. – 30, 34, 145 Долно ново село, с. – 294
Горни Лозенец, м. – 19 Доспей махала, с. – 51
Горни Окол, с. – 37 Доспей, с. – 45, 97
Горни Пасарел, с. – 37 Драгалевци, с. (дн. кв. на София) – 16,
Горно Камарци, с. – 251, 256 17, 18, 49, 82, 89, 214, 263, 266, 312
Горноджумайска (Благоевградска) об- Драговищица, с. (вж. и Батковци) – 87,
ласт – 59 299, 313
Горноджумайска (Благоевградска) око- Драгоил, с. – 313
лия – 59, 187 Драгоман, с. (дн. гр.) (вж. и Гара Драго-
Горубляне, с. (дн. кв. на София) – 37, 89 ман) – 34, 55, 76, 246
Градец, с. – 87, 311 Драгушиново, с. – 26
Гургулят, с. – 37 Дреново, с. – 87, 266, 313
Гурково, с. – 20, 97, 310 Друган, с., Пернишко – 199
Гурмазово, с. – 37, 87, 88, 214 Дръмша, с. – 87, 89, 309
Гуцал, с. – 251, 308 Дунав, р. – 335
Гушанци (Замфирово), с., Монтанско – Дупница – 214, 361
297 Дупнишка околия – 9, 59, 138, 187, 239
Гълъбовци, с. – 30, 34, 215, 307 Душанци, с. – 25, 46, 96, 192, 310
Гърция – 25, 340, 351, 352 Дървеница, р. – 200
Дървеница, с. (дн. кв. на София) – 18, 89
Д Дюлево, с. [Пазарджишко] – 349
Далечен Изток – 338, 339 Дюселдорф, Германия – 206
Дания – 212, 223
Девин – 202 Е
Демир Ктия, м. – 331 Европа – 60
Дерманци, с., Ловешко – 186 Египет – 212, 348
Джурово, с. – 57, 72 Елин Пелин (вж. и Новоселци, и Гара
Дивотино, с., Пернишко – 214 Елин Пелин) – 90, 242
Димитровска околия (вж. и Перниш- Елинпелинска околия (вж. и Новосел-
ко) – 192 ска околия) – 192
Доброславци, с. – 50 Елхово – 60
Добруджа – 331, 338 Етрополе – 13, 21, 22, 57, 61, 64, 68, 69,
Доганово, с. – 47, 87, 88, 251, 307 70, 71, 74, 96, 97, 100, 157, 169, 188,
Долна баня, с. (дн. гр.) – 44, 47, 95, 197, 189, 190, 191, 192, 202, 210, 213, 243,
242, 299 251, 289, 291, 292, 297, 313, 314
Долна Василица, с. – 47, 87
Долна Гнойница (Михайлово), с., Вра- Ж
чанско – 53 Желява, с. – 251
Долна Малина, с. – 91, 293 Женева, Швейцария – 69, 218, 283, 320,
Долна Митрополия, с. (дн. гр.), Плевен- 323, 325, 335, 358, 360
ско – 246 Живково, с. – 24, 30, 34, 251, 307
Долна Невля, с. – 297
Долни Богров, с. – 50, 87, 173, 310 З
Долни Дъбник, с. (дн. гр.), Плевенско – 35 Загреб – 66, 74, 336
Долни Лозен, с. – 30, 215 Западна Стара планина – 320
415
Западни покрайнини – 15 Калугерово, с. – 44, 45, 82, 83, 96, 251,

Заселе, с. – 37 306
Зверино, с. – 319 Камен дел, вр. на Витоша – 208
Земен, с. (дн. гр.), Пернишко – 192 Каменица, с. – 87
Зимевица, с. – 37, 312 Каралар (Черньово), с. – 24
Златица – 21, 23, 25, 96, 204, 211, 243, Карлиево, с. – 25, 85
297, 349, 350, 355, 356 Карлсруе, Германия – 331
Златоградска околия – 105 Карнобат – 333
Златуша, с. – 251, 287, 288 Кеймбридж, САЩ – 360
Злокучене, с. – 26 Кесебирци (Подгорие), с. – 37
Киев – 344
И Клисура – 349
Иван Вазов, кв. на София – 300 Клисура, с. – 83
Иваняне, с. – 51, 93, 179 Кнежа, с. (дн. гр.), Плевенско – 351
Източна Румелия – 24, 349, 357 Княжево, с. (дн. кв. на София) – 16, 18,
Илиянци, гара, София – 174, 337, 338 19, 38, 50, 85, 99, 100, 128, 178, 179,
Индия – 117 233, 234, 243, 267, 269, 285, 301
Иран – 212 Княжество България – 19, 27, 212, 264,
Искрец, с. – 31, 64, 93, 183, 191, 192, 211, 316
313 Кованлък (Пчелин), с. – 37
Искър, гара, София – 100, 124, 125, 136, Ковачевци, с. – 48
155, 156, 165, 172, 179, 180, 181, 183 Коджаматлиево (Петково), с. – 298
Искър, р. – 199, 207, 208, 331 Кокаляне, с. – 84
Искър, яз. – 333 Конго – 338
Искърски пролом – 320 Копривщица – 24, 58, 192, 194, 195, 196,
Искърско дефиле – 27 203, 211, 213, 264, 265, 276, 287, 288,
Испания – 330 294, 296, 322, 348, 349, 350
Италия – 70, 105, 206, 222, 237, 330, 332, Костенец, с. (дн. гр.) (вж. и Гара Косте-
360 нец) – 31, 36, 87, 194, 197, 211, 251,
Ихтиман – 11, 12, 23, 24, 42, 43, 44, 64, 267, 287, 294, 314, 333, 357
65, 94, 99, 152, 185, 186, 191, 192, 198, Костинброд, гара – 111
203, 204, 211, 234, 243, 258, 261, 297, Костинброд, с. (дн. гр.) – 31, 34, 93, 201,
305, 317, 342, 356, 357 313
Ихтиманска околия – 9, 12, 13, 59, 138, Котел – 318
187, 261, 356, 357 Кочериново, с. (дн. гр.), Кюстендил-
ско – 361, 362
Й Краево, с. – 20, 37, 267, 294
Йорданкино (Елешница), с. – 90 Красна поляна, кв. на София – 91
Красно село, кв. на София – 40, 54, 56,
К 92, 124, 177, 263, 268
Кавала, Гърция – 355 Кремиковци, с. (дн. кв. на София) – 37,
Казан, Русия – 329 84, 95, 190, 252, 257
Казанлък – 202, 222 Кривина, с. – 87, 157
Казичене, с. – 49, 91, 99, 119, 129, 157, Кричим, с. (дн. гр.), Пловдивско – 337
171, 180, 181 Крушевац, Югославия – 332
Кайро – 348, 349 Кумарица, с. (дн. кв. на Нови Искър) –
Калково, с. – 30, 37, 298 46, 93, 252
Кална, с., Сърбия – 37 Курило, с. (дн. кв. на Нови Искър) – 17,
Калотина, с. – 31, 35, 36, 37, 58, 298 37, 51, 87, 117, 183, 252
416
Кърджали – 352 Мала Църква, с. – 169, 331

Кърнул (Делян), с. – 298 Малашевци, с. (дн. кв. на София) – 37,
Кътина, с. – 87, 252, 325 92, 150, 287
Кюлюците, кв. на София – 300 Малка Бистрица, р. – 206
Кюстенджа (Констанца), Румъния – 346 Малнов, с., Русия – 66
Кюстендженско, Румъния – 346 Малък Маргалък, с., Румъния – 346
Кюстендил – 200, 214, 263, 319, 327, Мальовица, р. – 16
333, 336, 339, 340, 353 Манаселска река, с. – 37, 87, 88
Кюстендилска околия – 59, 187, 192, Манхайм, Германия – 206, 207
341 Манчестър, Англия – 283
Кюстендилски район – 199, 200 Марийно, с. (дн. кв. на Димитровград) –
102
Л Марица, с. (вж. и Махала) – 97, 99, 197
Лагера, кв. на София – 264 Мароко – 338
Лайпциг, Германия – 342, 353 Марсилия, Франция – 355
Лакатник, с. (вж. и Гара Лакатник) – 37, Маслово, с. (дн. кв. на Костинброд) – 87
90, 306 Махала (Марица), с. – 50
Леви Искър, р. – 16, 206 Места, р. – 199
Лерин, Гърция – 352 Милано, Италия – 81, 207, 274
Лесковдол, с. – 99 Миланово, с. (вж. и Осиково) – 252
Лесново, с. – 31, 36, 89, 289, 302 Мирково, с. – 31, 78, 198, 211, 213, 252,
Либия – 338 309, 319
Ливан – 212 Мировяне, с. – 49, 87, 252
Липинци, с. – 55 Модерно предградие, кв. на София – 71,
Липница, с. – 20, 45, 289 92, 151, 300, 301
Литаково, с. – 20, 44, 47, 211, 267, 294, Момина баня, с. (дн. кв. на Хисаря) –
306, 324, 348 31, 34, 35, 71, 184
Ловеч – 275, 361 Момчилградска околия – 105
Лозана, Швейцария – 333, 339, 341 Москва – 132, 318, 344, 345
Лозенец, кв. на София – 19, 38, 284, 302, Мрамор, с. – 50, 90, 253, 256, 257
356 Мургаш, с. – 37, 192, 256
Локорско, с. – 299, 302 Мусала, вр. на Рила – 75, 332
Лом – 323 Мусачево, с. – 46, 90, 311
Лондон – 283, 318, 335, 336, 359 Мухово, с. – 24, 48, 267, 294
Лопушня, с. – 302 Мюнхен, Германия – 274, 320, 330, 332,
Лопян, с. – 21, 22, 31, 34, 35, 64, 197, 310 359
Луковица, м. – 189
Луково, с. – 294 Н
Лъджене (Антон), с. – 25, 45, 66, 100, Надежда, с. (дн. кв. на София) – 16, 19,
202, 267, 289, 355 37, 93, 172, 267
Лъжене (Трудовец), с. – 20, 45, 97 Неврокоп (Гоце Делчев) – 217
Негушево, с. – 37, 95, 267, 308
М Неделище, с. – 46, 211, 290
Мадагаскар – 338 Нижни Новгород, Русия – 342
Маджаре, с. – 51 Никопол – 324
Македония – 10, 15, 26, 67, 70, 84, 336, Ниш, Сърбия – 10
357 Нова Загора – 102
Македония, НР – 68, 69 Новачене, с. – 20, 46, 96, 253, 267, 305,
Макоцево, с. – 252, 298 319, 324
417
Нови хан, с. – 37, 89, 253 Панчарево, с. – 17, 32, 91, 101, 102, 243
Новозагорска околия – 356, 357 Панчарево, яз. – 333
Новоселска (Елинпелинска) околия – Париж – 19, 106, 218, 272, 283, 318, 325,
12, 13, 59, 186, 187 338, 341, 355, 358
Новоселци, с. (вж. и Елин Пелин, и Гара Пауново, с. – 87
Елин Пелин) – 11, 32, 34, 35, 42, 102, Перник – 233, 234
150, 180, 185, 186, 192, 204, 205, 212, Пернишко – 199
246, 253, 313, 361 Петково, с. (вж. и Коджаматлиево) – 46,
Новочеркаск, Русия – 343 91
Норвегия – 218 Петрич, с. – 25, 302, 307
Ню Йорк – 318 Петричка околия – 59, 187, 200
Петрички район – 199
О Петърч, с. – 37, 253, 307
Оборище, м., Пазарджишко – 329 Пещера – 359
Обрадовци, с. (дн. съст. на кв. Бенков- Пирдоп – 11, 24, 25, 54, 64, 67, 69, 97,
ски, София) – 87, 88 190, 191, 192, 194, 198, 202, 211, 213,
Овча купел, кв. на София – 163 225, 232, 269, 286, 304, 311, 356
Одеса, Украйна – 335 Пирдопска околия – 10, 13, 59, 65, 187,
Одрин – 321, 322, 324, 327 205, 256, 265
Одринска Тракия – 26 Пирот, Сърбия – 10, 37
Одринско – 15 Пиротска околия – 59
Околчица, вр. на Стара планина – 360 Пищане, с. – 87
Опицвет, с. – 55, 93, 253 Плевен – 124, 149, 150, 151, 219, 246,
Орландовци, с. (дн. кв. на София) – 16, 336, 346, 347, 353, 355
49, 91, 153, 176, 215, 243, 309 Пловдив – 59, 102, 151, 152, 202, 217,
Орхание (Ботевград) – 20, 21, 169, 211, 219, 225, 321, 333, 354, 359
212, 213, 234, 298 Пловдивско поле – 331
Орханийска (Ботевградска) околия – Победа, с., Добричко – 323
85, 317 Повали ръж, с. – 87
Оряхово – 53, 324, 360 Подгорие, с. (вж. и Кесебирци) – 87
Оряховска околия – 321 Подуене, кв. на София – 92, 180, 328
Осеновлаг, с. – 99 Подуенски герен, кв. на София – 68
Осиковица, с. – 32, 97, 267, 302, 305 Пожарево, с. – 87, 215, 253, 298
Осиково (Миланово), с. – 256, 308 Полша – 340, 360
Осиковска Лакавица, с. – 45, 306 Понор, с. – 89, 294
Османска империя – 334, 336 Поповяне, с. – 48, 357
Осоица, с. – 48, 327 Португалия – 212, 223
Охрид – 332, 352, 355 Потоп, с. – 87, 88
Очуша, с. – 49 Прав Искър, р. – 16
Правец, с. (дн. гр.) – 32, 44, 253, 310
П Правешка Лакавица, с. – 37, 44
Павлово, кв. на София – 136, 239 Прага – 19, 59, 207, 353
Пазарджик (вж. и Татар Пазарджик) – Провадия – 318
333 Продановци, с. – 50, 194, 195, 196, 298,
Палакария, р. – 357 302
Палестина – 141, 218 Пролеша, с. – 298
Панагюрище – 23, 24, 328, 329 Прослав, с. (дн. кв. на Пловдив) – 78
Панагюрски колонии, м., Пазарджиш- Пчелин, с. (вж. и Кованлък) – 87, 254
ко – 332
418
Р Саранци, с. – 49, 211, 212, 254, 290, 302

Равнище, с. – 47, 87 Сахалин, о-в – 338
Равно поле, с. (вж. и Робертово) – 254, САЩ – 218, 318, 335, 360
306 Светиврачка (Санданска) околия – 59,
Радомир – 192 187
Радомирска околия – 59, 187 Световрачене, с. – 116
Радославово (Чавдар), с. – 25, 254, 299 Свидня, с. – 298
Радотина, с. – 20, 306, 319 Своге, гара – 99, 171
Радуил, с. – 32, 34, 35, 36, 98, 193, 197, Своге, с. (дн. гр.) – 33, 95, 150, 158, 169,
299, 309 192, 193, 194, 197, 198, 199, 243, 254,
Разград – 318, 337 257, 305, 337
Разлив, с. – 87, 298 Свогенска околия – 192
Разложка околия – 138 Своде, с. – 96, 255, 290, 292
Разсадника, кв. на София – 69, 340 Сгледници (Огняново), с. – 255
Райово, с. – 32, 254, 306 Северна Африка – 338
Ратьовица, махала на с. Мухово – 294 Северна България – 15, 101, 236, 338
Рашково, с. – 20, 32, 35, 254, 306, 347, Северна Добруджа – 236
348 Севлиево – 212, 352
Раяновци, с. – 191, 267, 295, 296 Севр, предгр. на Париж – 336
Реброво, с. – 87, 299, 308 Седемте рилски езера – 16, 19
Реката, махала на с. Свидня – 298 Сенегал – 338
Рельово, с. – 305, 357 Сеславци, с. (дн. кв. на София) – 255
Рибарица, м. – 22 Сестримо, с., Пазарджишко – 356, 357
Рила, планина – 206, 208, 333 Силистра – 338, 358
Рим – 207 Симеоново, с. (дн. кв. на София) – 15,
Римска империя – 359 17, 50, 305
Робертово (Равно поле), с. – 32, 94 Симферопол, Украйна – 342
Росица, р. – 321 Сирия – 212, 338
Росоман, с. – 94, 298 Скопие – 72, 332, 341, 342, 345, 355
Ростов на Дон, Русия – 342, 344 Скравена, с. – 20, 47, 85, 97, 255, 256,
Румъния – 9, 28, 53, 105, 117, 237, 322 306
Русе – 88, 102, 113, 124, 125, 151, 152, Славовци, с. (дн. кв. на Нови Искър) –
219, 223, 343, 345, 361 92, 255, 256, 257
Русия – 60, 66, 70, 212, 329, 335, 342 Слатина, с. (дн. кв. на София) – 16, 18,
50, 89, 150, 243, 267, 269, 300, 302, 309
С Сливен – 102, 202, 330
Салабашево (Заноге), с. – 37 Сливенско – 321
Самоков – 12, 23, 25, 26, 27, 42, 43, 54, Сливница, с. (дн. гр.) – 33, 55, 90, 211,
61, 62, 63, 64, 67, 68, 70, 75, 76, 97, 98, 243, 246, 255, 281
120, 121, 122, 123, 138, 168, 170, 171, Смолско, с. – 25, 96, 311
188, 189, 194, 195, 202, 203, 204, 206, Солун – 332, 335, 353
208, 211, 214, 243, 246, 265, 281, 282, Сопот – 361
288, 298, 303, 305, 317, 329, 356, 357, Софийска област – 9, 10, 21, 23, 34, 44,
361 52, 59, 187, 188, 195, 199, 266, 288, 292
Самоковска околия – 26, 36, 59, 138, Софийска околия – 10, 12, 13, 59, 187,
187, 202, 356 192, 325
Самоковско – 27 Софийски окръг – 10, 268
Самоковско поле – 206 Софийски район – 199
Санкт Петербург – 318, 342, 344 Софийски регион – 239
419
Софийско – 82 Сухиндол, с. (дн. гр.), Великотърнов-

София – 9, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 17, 18, ско – 346, 347
19, 26, 27, 34, 35, 38, 39, 40, 41, 42, 43, Суходол, с. (дн. кв. на София) – 95, 217
44, 49, 51, 52, 56, 59, 60, 61, 62, 63, 65, Съветска Русия – 335
66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, Сърбия – 324, 336, 343, 346
77, 78, 79, 80, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93,
94, 95, 96, 99, 100, 101, 102, 103, 104, Т
106, 107, 108, 112, 113, 114, 115, 116, Татар Пазарджик (Пазарджик) – 324,
117, 118, 119, 120, 122, 123, 124, 125, 357
126, 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133, Тетевен – 292, 324, 325, 327
134, 135, 136, 137, 140, 141, 142, 143, Тополница, р. – 264, 321, 330
144, 145, 146, 147, 148, 149, 150, 151, Тополовград – 321
152, 153, 154, 155, 156, 157, 158, 159, Три кладенци, кв. на София – 74
160, 161, 162, 163, 164, 165, 166, 167, Триест, Италия – 81
168, 169, 170, 171, 172, 173, 174, 175, Трудовец, с. (вж. и Лъжене) – 308
176, 177, 178, 179, 180, 181, 182, 183, Трънска околия – 9, 59, 187, 192
184, 186, 187, 188, 189, 192, 194, 195, Трявна – 325
196, 199, 203, 205, 206, 207, 208, 209, Туден, с. – 37
212, 213, 214, 215, 216, 217, 218, 219, Тунджа, р. – 330
220, 221, 222, 223, 224, 225, 226, 227, Тунис – 338
228, 229, 230, 231, 232, 233, 234, 235, Турция – 15, 53, 87, 105, 111, 335, 338
237, 238, 239, 240, 241, 242, 244, 245, Тутракан – 324
Тухларска фабрика, кв. на София – 314
246, 247, 248, 258, 259, 260, 263, 264,
Търново (Велико Търново) – 88, 320,
268, 269, 271, 273, 274, 275, 277, 278,
321, 325, 326, 334, 338, 361
279, 280, 281, 282, 283, 284, 285, 287,
288, 290, 291, 295, 296, 297, 298, 300,
У
301, 302, 304, 309, 310, 312, 313, 314, Унгария – 53, 105, 340, 346
316, 317, 318, 320, 321, 323, 324, 325, Урдина, р. – 16
326, 327, 328, 329, 330, 331, 332, 333,
334, 335, 336, 337, 339, 340, 341, 345, Ф
346, 347, 349, 350, 351, 352, 353, 355, Фенер, кв. на Цариград – 322
356, 358, 359, 360, 361 Фердинанд (Монтана) – 214
Среден Изток – 215 Филиповци, с. (дн. кв. на София) – 37,
Средна Азия – 339 93
Средна Европа – 215 Франкфурт, Германия – 332
СССР – 40, 136, 222 Франция – 102, 117, 321, 331, 346
Стамболово, с. – 24, 37, 48, 255
Станичево, с., Сърбия – 37 Х
Стара Загора – 149, 150, 219, 329, 333, Хаджи Димитър, кв. на София – 38
336, 339 Харманли – 322
Старозагорски район – 150 Харманлийска околия – 322
Стокхолм – 119 Хасково – 320, 322
Столник, гара – 173 Хасковско – 320
Стрелча – 349 Хасковско поле – 331
Струма, р. – 199 Хераково, с. – 49, 291, 314
Стъргел, с. – 33, 34, 35, 68, 255, 256 Херцеговина – 322
Суецки канал – 348 Холандия – 117, 223, 335, 349, 360
Суково, с., Сърбия – 37 Храбърско, с. – 91, 255
420
Ц Чуйпетлово, с., Пернишко – 48

Царев дол, с., Силистренско – 323 Чурек, с. – 90, 246, 256
Царева Ливада, с., Габровско – 329
Цариброд (Димитровград), Сърбия – 58, Ш
98, 192, 205, 234, 236, 246, 292 Швейцария – 102, 105, 117, 206, 213,
Царибродска (Димитровградска) око- 221, 333, 339, 346, 349
лия – 59, 296 Шипка, вр. на Стара планина – 73, 321,
Царибродско (Димитровградско) – 292 322
Цариград (Истанбул) – 79, 272, 281, 288, Шипочане, с. – 78
322, 325, 335, 342 Широки дол, с. – 37, 308
Царичина, с. – 87, 295, 296, 297 Шишманово, с. – 49, 310, 317
Централна Европа – 215 Шияковци, с. (дн. кв. на Костинброд) –
Церецел, с. – 298 37, 87, 88, 92, 302
Цръклевци, с. – 89 Шума, с. – 37, 256, 311
Църква, с. (Даскалово, дн. кв. на Пер- Шумен – 318, 323, 329, 330, 353, 354
ник) – 137
Църквище, с. – 87 Щ
Цюрих, Швейцария – 320 Щутгарт, Германия – 332
Ч Ю
Чавдар, с. (вж. и Радославово) – 98 Югославия – 12, 25, 60, 66, 186, 321,
Чамкория, курорт (вж. и Боровец) – 26, 331, 332, 340
27, 43, 212 Южен Сахалин – 338
Чамшадиново (Веринско), с. – 24 Южна Америка – 60
Чаталджа, Турция – 53, 327 Южна България – 15, 357
Чеканчево, с. – 256, 268, 295, 302 Южна Добруджа – 236, 326
Челопеч, с. – 23, 25, 51, 95, 256, 268, 296, Ючбунар, кв. на София – 73, 246
305
Челопечене, с. (дн. кв. на София) – 109, Я
110, 172, 173 Ябланица, с. – 195
Чепинци, с. – 256, 301 Якоруда, с. (дн. гр.), Благоевградско –
Черна скала, вр. на Витоша – 208 202
Черни връх, вр. на Витоша – 73, 208, Ямболско – 342
332, 334 Яна, гара – 106, 112, 167, 172, 338
Черньово, с. (вж. и Каралар) – 33, 312 Яна, с. – 45, 256, 296, 302
Чехословакия – 53, 117, 193, 218, 346 Янтра, р. – 326
Чибаовци, с. – 87 Япония – 338
Чикаго, САЩ – 331 Ярлово, с. – 48, 291, 292
Чорул, с. – 298
421
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР .............................................................................................................................................5
І. ОРГАНИ НА МЕСТНА ВЛАСТ И УПРАВЛЕНИЕ

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ – СОФИЯ .................................................................................................9
ОКОЛИЙСКИ УПРАВЛЕНИЯ .........................................................................................................11
СОФИЙСКО ГРАДСКО ОБЩИНСКО УПРАВЛЕНИЕ ................................................................14
ГРАДСКИ ОБЩИНСКИ УПРАВЛЕНИЯ ........................................................................................20
СЕЛСКИ ОБЩИНСКИ УПРАВЛЕНИЯ..........................................................................................28
ГРУПОВ ФОНД „СЕЛСКИ ОБЩИНСКИ УПРАВЛЕНИЯ
В СОФИЙСКА ОБЛАСТ“ ................................................................................................................37
СТОЛИЧНО ПОЛИЦЕЙСКО КОМЕНДАНТСТВО ......................................................................38
СТОЛИЧНИ ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪЦИ ....................................................................................39
РАЙОНЕН КОМИТЕТ ЗА СТОПАНСКИ ГРИЖИ
И ОБЩЕСТВЕНА ПРЕДВИДЛИВОСТ – СОФИЯ .......................................................................41
ОКОЛИЙСКИ РЕКВИЗИЦИОННИ КОМИСИИ ...........................................................................42
ДИРЕКЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ОБНОВА ЗА СОФИЙСКА ОБЛАСТ – СОФИЯ ..............44
СПИСЪК НА НЕАНОТИРАНИТЕ ФОНДОВЕ ...............................................................................45
ІІ. ПРАВОСЪДИЕ
СОФИЙСКИ ОБЛАСТЕН СЪД .......................................................................................................52
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД..................................................................................................53
ОКОЛИЙСКИ СЪДИЛИЩА ............................................................................................................54
СОФИЙСКА АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ .......................................................................................55
СОФИЙСКИ ЗАТВОР .......................................................................................................................56
ПОПРАВИТЕЛЕН ИНСТИТУТ „ДОМ НА ЧОВЕЩИНАТА“ –
КВ. „КРАСНО СЕЛО“, СОФИЯ .......................................................................................................56
КОЛЕКЦИЯ „АДВОКАТСКИ ДОСИЕТА НА ДЕЛА“ ..................................................................57
ІІІ. ОБЩЕСТВЕНИ, КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИ, БЛАГОТВОРИТЕЛНИ,
ПРОФЕСИОНАЛНИ И ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ И СДРУЖЕНИЯ
ОБЩО СДРУЖЕНИЕ НА ИНДУСТРИЯТА – СОФИЯ ................................................................59
ЗАНАЯТЧИЙСКИ СДРУЖЕНИЯ ...................................................................................................61
ЗЕМЕДЕЛСКО-СТОПАНСКИ ЗАДРУГИ ......................................................................................64
ДРУЖЕСТВО „СЛАВЯНСКА БЕСЕДА“ – СОФИЯ .....................................................................65
СТУДЕНТСКО ДРУЖЕСТВО „НАУКА“ – СОФИЯ .....................................................................67
КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИ И БЛАГОТВОРИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА..........................................67
КЛОНОВЕ НА БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО „ЧЕРВЕН КРЪСТ“ .................................................69
КЛОНОВЕ НА СЪЮЗА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ ..........................................71
ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАКРИЛА НА ВДОВИЦИТЕ И СИРАЦИТЕ – СОФИЯ................................72
СЪЮЗ НА БОЙЦИТЕ ОТ ФРОНТА – С. ДЖУРОВО ...................................................................72
422
БЪЛГАРСКО ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО,

КЛОН „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ“ – СОФИЯ ............................................................................73
БЪЛГАРСКО ГИМНАСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
„ЮНАК – ШИПЧЕНСКИ ГЕРОЙ“ – СОФИЯ ...............................................................................73
ПРОСВЕТНО СПОРТНО ДРУЖЕСТВО „ИВАН ВАЗОВ“ – СОФИЯ ........................................74
ЕТРОПОЛСКА ЮНОШЕСКА ЗАДРУГА „ХРИСТО БОТЕВ“.....................................................74
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „РИЛСКИ ТУРИСТ“ – САМОКОВ .......................................75
ІV. РЕЛИГИЯ
СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ..........................................................................................................79
КАТЕДРАЛЕН ХРАМ „СВ. НЕДЕЛЯ“ – СОФИЯ ..........................................................................80
МАНАСТИР „СВ. БОГОРОДИЦА“ – С. ДРАГАЛЕВЦИ ..............................................................82
МАНАСТИР „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ“ – С. КАЛУГЕРОВО ................................................82
МАНАСТИР „СВ. ПЕТКА“ – С. КЛИСУРА ...................................................................................83
МАНАСТИР „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ“ – С. КОКАЛЯНЕ .....................................................84
ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР „СВ. ГЕОРГИ“ – С. КРЕМИКОВЦИ ...............................................84
МАНАСТИР “СВ. ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ“ – С. СКРАВЕНА........................................85
ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО – С. КАРЛИЕВО.......................................................................85
ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ХРАМА „СВ. ИЛИЯ“ – С. КНЯЖЕВО .........................85
ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ХРАМА
„СВ. НИКОЛАЙ СОФИЙСКИ“ – СОФИЯ .....................................................................................86
АРМЕНСКО ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО – СОФИЯ ...........................................................86
ГРУПОВ ФОНД „ЦЪРКОВНИ НАСТОЯТЕЛСТВА В СОФИЯ
И СОФИЙСКА ОБЛАСТ“ ................................................................................................................87
ЕВРЕЙСКА НАРОДНА ОБЩИНА – СОФИЯ ...............................................................................88
V. ПРОМИШЛЕНОСТ
ГРУПОВ ФОНД „ПРОИЗВОДИТЕЛНИ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ
ПРЕДПРИЯТИЯ В СОФИЯ И СОФИЙСКА ОБЛАСТ“ ...............................................................99
ЕЛЕКТРОПРОМИШЛЕНОСТ
ЕЛЕКТРИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО ЗА СОФИЯ И БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ ..................................101
БЪЛГАРСКО АД „ЕЛИН“ – СОФИЯ ............................................................................................102
ЕЛЕКТРОПРОМИШЛЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ..............................................................................103
МИННОДОБИВНА И РУДНА ПРОМИШЛЕНОСТ
МИННО И ТЪРГОВСКО АД „ЕРЦ“ – СОФИЯ ...........................................................................104
МИННО АД „КУПРОМИН“ – СОФИЯ ........................................................................................106
МИННО АД „БУТУРА“ – СОФИЯ ................................................................................................106
АД „АВГИС“ – ГАРА ЯНА .............................................................................................................106
МЕТАЛООБРАБОТВАЩА, МАШИНОСТРОИТЕЛНА
И ПРОМИШЛЕНОСТ ЗА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
СТОМАНОЛЕЯРНА „ЕЛЕКТРОМЕТАЛ“ АД – СОФИЯ ..........................................................107
АД „ОРЕЛ“ – МАШИННА ФАБРИКА – СОФИЯ .......................................................................107
КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО „В. Ц. СИРАКОВ“ – СОФИЯ...................................................108
423
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ВАГОНИ И МАШИНИ – СОФИЯ ...........................108

БЕЗИМЕННО ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНО АД „МУРГАШ“ – СОФИЯ .........................108
БЪЛГАРСКО АКЦИОНЕРНО ИНДУСТРИАЛНО КЕРАМИЧНО
ДРУЖЕСТВО „ИЗИДА“ – ГАРА ЕЛИН ПЕЛИН .........................................................................109
ООД „НАДЕЖДА“ – С. ГОРНИ БОГРОВ ....................................................................................109
СД „ПОБЕДА“ – С. ЧЕЛОПЕЧЕНЕ ..............................................................................................109
ООД „ЦИГЛА“ – С. ЧЕЛОПЕЧЕНЕ ..............................................................................................110
ХИМИЧЕСКА И КАУЧУКОВА ПРОМИШЛЕНОСТ
БЕЗИМЕННО ПРИВИЛЕГИРОВАНО ДРУЖЕСТВО
ЗА КИБРИТ В БЪЛГАРИЯ – ГАРА КОСТЕНЕЦ .........................................................................110
ЗАВОДИ „НИКОЛА ЧИЛОВ“ АД ЗА ХИМИЧЕСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ –
ГАРА КОСТИНБРОД.......................................................................................................................111
АД „БЛАГОЙ БУГАРЧЕВ И КО“ – ГАРА ЯНА ...........................................................................112
АД „ЕЛХИМ“ – ГАРА ЯНА ............................................................................................................112
АД „ИСКОВИЧ И ЛЕВИ“ – РУСЕ, КЛОН СОФИЯ ....................................................................113
АД „РОДОХИМИЯ“ – СОФИЯ......................................................................................................113
ООД „ХИМИК“ – СОФИЯ .............................................................................................................114
„ХЕЛИОС“ – БЪЛГАРСКА ФАБРИКА ЗА ПЕЧАТАРСКИ МАСТИЛА
НА Б. ЗАЙДЛИЦ И СИЕ” АД – СОФИЯ......................................................................................114
АД „ДЕЛТА“ – СОФИЯ ..................................................................................................................114
ПЪРВО БЪЛГАРСКО АД „ВЪГЛЕДВУОКИС“ – СОФИЯ .........................................................115
ООД „ДИМИТЪР СТОИМЕНОВ“ – СОФИЯ ..............................................................................115
АД „ПРОИЗВОДСТВО И ПЛАСМЕНТ“ – С. СВЕТОВРАЧЕНЕ ...............................................116
СД „ХАИМ БАКИШ И БРАТ“ – СОФИЯ .....................................................................................116
АД „ГУМА“ – СОФИЯ ...................................................................................................................118
ШВЕДСКО-БЪЛГАРСКО ООД „ГИЗЛАВЕД“– СОФИЯ ...........................................................119
ТЕКСТИЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ
ООД „ТЕКСТИЛ“ ЗА ИНДУСТРИЯ И ТЪРГОВИЯ – С. КАЗИЧЕНЕ ......................................119
АД „МУСАЛА“ – САМОКОВ ........................................................................................................120
АД „ВАРДАР“ – ВЪЛНЕНОТЕКСТИЛНА ФАБРИКА – САМОКОВ .......................................120
СД „КОНДОФЕРСКИ“ – САМОКОВ ...........................................................................................121
АД „БЪДАЩНОСТ“ – САМОКОВ................................................................................................122
БЕЛГИЙСКО АД НА БИВШИТЕ ЗАВОДИ „БЕРОВ – ХОРИНЕК“ –
БРЮКСЕЛ, КЛОН СОФИЯ ............................................................................................................122
АД „ФИНТЕКС“ – ВЪЛНЕНОТЕКСТИЛНА ФАБРИКА – СОФИЯ .........................................123
АД „БРАТЯ САРЪИВАНОВИ“ – СОФИЯ ....................................................................................124
„КОТВА“ АД – СОФИЯ..................................................................................................................124
АД „СЕМЕРДЖИЕВ И СИЕ“ – СОФИЯ.......................................................................................125
ПРЕДАЧНИЦА „ВИГОН ДИНЕВ И СИЕ“ СД – СОФИЯ ..........................................................126
АД „ЛОНДОН“ – СОФИЯ ..............................................................................................................126
СД „БРАТСКИ ТРУД“ НА БРАТЯ ХРИСТОВИ – СОФИЯ .........................................................127
„ПЪРВА БЪЛГАРСКА ФАБРИКА ЗА КАДИФЕТА
И КАДИФЕЛЪЦИ“ АД – СОФИЯ.................................................................................................128
424
АД „ПИЕТРО МЕЙНАРДИ И СИЕ“

ЗА ИНДУСТРИЯ И ТЪРГОВИЯ – С. КАЗИЧЕНЕ ......................................................................129
ПАМУЧНА ПРЕДАЧНИЦА „БЪЛГАРИЯ“ АД – СОФИЯ .........................................................130
„БОЕРИЦА“ АД ЗА ТЕКСТИЛНА ИНДУСТРИЯ – СОФИЯ ....................................................131
„ПЛАТНО“ АД – СОФИЯ ..............................................................................................................131
АД „ТИГЪР“ – СОФИЯ ..................................................................................................................132
ЕП „ТАЧКО ДИМОВ ТОНЕВ“ ЗА ПРОИЗВОДСТВО
НА ПАМУЧНИ ТЪКАНИ – СОФИЯ ............................................................................................133
АД „ГЛОРИЯ“ – СОФИЯ ...............................................................................................................133
СД „ЛЕБЕД“ – СОФИЯ...................................................................................................................134
ООД „БАКИ“ – СОФИЯ .................................................................................................................134
АД „ЕГЕЯ“ – СОФИЯ .....................................................................................................................134
„АЛМУС“ АД – СОФИЯ ................................................................................................................135
„АРДИТИ“ – ФАБРИКА ЗА ХАВЛИИ, КЪРПИ ЗА ЛИЦЕ
И ДР. НА РИТА ДАВИДОВА – СОФИЯ ......................................................................................135
АД „ЕЛБЕКА“ – ПРОИЗВОДСТВО НА КОПРИНЕНИ
И ВЪЛНЕНИ ПЛАТОВЕ – КВ. „ПАВЛОВО“, СОФИЯ ..............................................................136
АД „БАЛКАНСКА КОПРИНЕНА ФАБРИКА“ – СОФИЯ .........................................................136
ИНДУСТРИАЛНО АД „ВИТОША“ – СОФИЯ ...........................................................................137
ЕП „НЕЛТЕКС“ НА Д-Р ЗАХАРИ ГЕНОВ – СОФИЯ ................................................................137
ЛЕНЕНО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА И ПРЕРАБОТВАТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ „РИЛСКИ ЛЕН“ – САМОКОВ ...........................................................................138
СД „РИЛСКИ ЛЕН“ – САМОКОВ ................................................................................................138
АД „ОБРИ“ – ГАРА ДРАГОМАН...................................................................................................139
СД „ОБНОВА“ – ГАРА ДРАГОМАН .............................................................................................139
ТЕКСТИЛНА ФАБРИКА „БРАТЯ П. ДИНЕВИ“ СД – СОФИЯ.................................................140
ТРИКОТАЖНА ФАБРИКА „КЪЛБО“ ООД НА Б. Ю. АНТОНОВ – СОФИЯ .........................140
АД „ТРИКО“ – СОФИЯ ..................................................................................................................141
ООД „БРИЛ“ – СОФИЯ ..................................................................................................................141
АД „ДЕА“ – СОФИЯ .......................................................................................................................142
СД „ХР. РАДОЕВ – АЛГУЕТИ“ – СОФИЯ ...................................................................................142
ООД „МИЛАН МИЛАНОВ“ – СОФИЯ........................................................................................142
СД „НИКОЛА СТ. РАЧЕВ“ – СОФИЯ ...........................................................................................143
ЕП „ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ“ ЗА ПРОИЗВОДСТВО
НА ПАМУЧЕН ТРИКОТАЖ – СОФИЯ .......................................................................................143
АД „БРАТЯ СЛАВОВИ И КАРНАЧЕВИ“ – СОФИЯ...................................................................144
ЕП „ОСВОБОЖДЕНИЕ“ – СОФИЯ ..............................................................................................144
ЧОРАПНА ФАБРИКА „ЛОЗЕНЕЦ“ – С. ГОРНИ ЛОЗЕН ..........................................................145
ООД „ЕРТЕКС“ – ЧОРАПНА ФАБРИКА – СОФИЯ ...................................................................145
ООД „ЛИЛИЯ“ – СОФИЯ ..............................................................................................................145
ООД „ЕРДИ“ – СОФИЯ ..................................................................................................................146
СД „БРАТЯ МУТАФЧИЕВИ“ ЗА ПРОИЗВОДСТВО
И ПРОДАЖБА НА ЧОРАПИ – СОФИЯ .......................................................................................146
425
СД „МАК – МАР“ – СОФИЯ .........................................................................................................146

„ЮГ“ ООД – ЮГОСЛАВСКО-БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО
ЗА ПАСМАНТЕРИЙНИ АРТИКУЛИ – СОФИЯ .........................................................................147
ПАСМАНТЕРИЙНА ФАБРИКА „МОРЕНО ВЕНТУРА“ АД – СОФИЯ ..................................147
СД „СЪЕДИНЕНИЕ“ – СОФИЯ ....................................................................................................148
ТЕКСТИЛНО АД „ФОРТУНА“ – СОФИЯ ..................................................................................148
ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА И ТЮТЮНЕВА ПРОМИШЛЕНОСТ
ПИВОВАРНА ФАБРИКА „БРАТЯ ПРОШЕКОВИ“ СД – СОФИЯ ............................................149
АД „РАЙКОВ–ГЬОНДОВ И СИН“ – С. СВОГЕ ..........................................................................150
ФАБРИКА „ЩАСТИЕ“ НА СТЕФАН ТОДОРОВ – СОФИЯ .....................................................151
„КООПЕРАТИВНИ ЗАХАРНИ ФАБРИКИ“ ООД – СОФИЯ .....................................................151
МЕСАРО-КОЛБАСАРСКО КООПЕРАТИВНО ДРУЖЕСТВО
„АРХАНГЕЛ МИХАИЛ“ – СОФИЯ..............................................................................................152
ТЮТЮНЕВА КООПЕРАЦИЯ „СТИПОН“ – ИХТИМАН ..........................................................152
ДЪРВООБРАБОТВАЩА И МЕБЕЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ
АД „ЛИСТ“ – СОФИЯ ....................................................................................................................153
СД „СТОЛ“ НА ДИМИТЪР Х. ВЪЛЧЕВ И ЛУИДЖИ МАКОР – СОФИЯ ..............................154
„ФАБРИКА ЗА ФУРНИРИ“ СД – СОФИЯ ...................................................................................154
АД „НЕМЕЧЕК“ – СОФИЯ ............................................................................................................154
СТОЛАРСКА ДЪРВОДЕЛСКА ЗАНАЯТЧИЙСКА
КООПЕРАЦИЯ „ТОНЕТ“ – СОФИЯ .............................................................................................155
КОЖАРСКА И КОЖУХАРСКА ПРОМИШЛЕНОСТ
КОЖУХАРСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
„СВ. ИЛИЯ“ – ГАРА ИСКЪР, СОФИЯ ..........................................................................................155
ООД „МЕЛТА“ – ГАРА ИСКЪР, СОФИЯ .....................................................................................156
АД „КОЖИЗНОС“ – ГАРА ИСКЪР, СОФИЯ ...............................................................................156
ООД „ЕТРОПОЛ“ – ЕТРОПОЛЕ ...................................................................................................157
АД „БИЗОН“ – С. КРИВИНА ........................................................................................................157
КОЖУХАРСКА ФАБРИКА „ЗЕБРА“ ООД
НА ДИМИТРОВ – СТОШЕВ – С. СВОГЕ ...................................................................................158
АД „ИВ. ПЕЙНЕРДЖИЕВ“ – СОФИЯ .........................................................................................158
АД „СИРИУС“ – СОФИЯ...............................................................................................................159
ЕФ „НИСИМ КОЕН“ – СОФИЯ ....................................................................................................159
СД „БОКС“ НА СТОЯН МАРИНОВ И СИНОВЕ – СОФИЯ .....................................................160
СД „ЛЕВИ ФРИДМАН – СИН И СИЕ“ – СОФИЯ ......................................................................160
КОЖАРСКА ТПК „НАПРЕДЪК“ – СОФИЯ................................................................................161
АД „АПИС“ – СОФИЯ ...................................................................................................................162
АД „ДОРОСТОЛ“ – СОФИЯ .........................................................................................................162
ООД „ЛУТЪР“ – СОФИЯ ...............................................................................................................163
ЕП „ВАСИЛ САВОВ“ – СОФИЯ ...................................................................................................164
ИНДУСТРИАЛНО АД „ШЕВРО“ – СОФИЯ ..............................................................................164
426
ЦЕЛУЛОЗНО-ХАРТИЕНА ПРОМИШЛЕНОСТ
АД „ИСКЪР“ – КНИЖНА ФАБРИКА – ГАРА ИСКЪР, СОФИЯ ...............................................165
АД „АНЕВ, РАДИВОЕВ & СИЕ“ – КНИЖНА ФАБРИКА – СОФИЯ ......................................166
АД „МАДАРА“ – СОФИЯ ..............................................................................................................166
АД „ХР. БАЕВ“ – ГАРА ЯНА .........................................................................................................167
ДРУГИ ОТРАСЛИ
АД „МОДЕРЕН ТЕАТЪР“ – СОФИЯ ............................................................................................167
ГРУПОВ ФОНД „ПЕЧАТНИЦИ И КНИГОИЗДАТЕЛСТВА В СОФИЯ“.................................167
СТЪКЛАРСКА ФАБРИКА „ГОРНА БАНЯ“ АД – СОФИЯ.......................................................168
ТРУДОВА ПРОИЗВОДИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ „ПРОИЗВОДИТЕЛ“ – САМОКОВ.....................................................................168
ГРУПОВ ФОНД „ПРОИЗВОДИТЕЛНИ КООПЕРАЦИИ
В СОФИЯ И СОФИЙСКА ОБЛАСТ“ ...........................................................................................169
ГРУПОВ ФОНД „КООПЕРАЦИИ В СОФИЯ И СОФИЙСКИ ОКРЪГ“ ...................................169
СПИСЪК НА НЕАНОТИРАНИТЕ ФОНДОВЕ .............................................................................171
VІ. СЕЛСКО, ГОРСКО И ВОДНО СТОПАНСТВО
ОКОЛИЙСКИ АГРОНОМСТВА ...................................................................................................185
КООПЕРАТИВНО СЕМЕПРОИЗВОДИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕЛИТ“ – СОФИЯ................186
ОБЛАСТНА ВЕТЕРИНАРНА СЛУЖБА – СОФИЯ ....................................................................187
ОКОЛИЙСКА ВЕТЕРИНАРНА СЛУЖБА – БОТЕВГРАД ........................................................188
ДЪРЖАВЕН ЗАВОД ЗА ДОБИТЪК – САМОКОВ......................................................................188
МЛЕКАРСКИ КООПЕРАЦИИ.......................................................................................................189
ПЧЕЛАРСКИ ДРУЖЕСТВА ..........................................................................................................191
РАЙОННА ДИРЕКЦИЯ НА ГОРИТЕ И ЛОВА – СОФИЯ .........................................................192
ДЪРЖАВНИ ГОРСКИ СТОПАНСТВА ........................................................................................193
ЛЕСНИЧЕЙСТВА ...........................................................................................................................194
ТРУДОВО-ГОРСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛНИ КООПЕРАЦИИ ......................................................196
СЕКЦИИ ПО УКРЕПЯВАНЕ НА ПОРОИЩАТА И ЗАЛЕСЯВАНЕ ........................................198
ОБЛАСТНА СЛУЖБА ПО ВОДИТЕ – СОФИЯ ..........................................................................199
ВОДЕН СИНДИКАТ „СРЕДНИ ЛИВАДИ“ – С. БИРИМИРЦИ ................................................200
ВОДЕН СИНДИКАТ „БЛАТО“ – С. КОСТИНБРОД ...................................................................201
ДЪРЖАВНА РИБОВЪДНА СТАНЦИЯ – САМОКОВ................................................................202
VІІ. СТРОИТЕЛСТВО И БЛАГОУСТРОЙСТВО
ОКОЛИЙСКИ ИНЖЕНЕРСТВА....................................................................................................204
БЪЛГАРСКО СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ИВ. ГРОЗЕВ И СИЕ“ – СОФИЯ......................205
ДИРЕКЦИЯ НА ВОДОПРОВОДА „РИЛА – СОФИЯ“ – СОФИЯ ............................................205
КОЛЕКЦИЯ „ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОУЧВАНЕТО
НА ТЕРМАЛНИТЕ ИЗВОРИ В ГРАД СОФИЯ И СТРОИТЕЛСТВОТО
НА СОФИЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНЯ“ ...................................................................................208
427
VІІІ. СЪОБЩЕНИЯ И ТРАНСПОРТ

ПОЩЕНСКИ ТЕЛЕФОННО-ТЕЛЕГРАФНИ СТАНЦИИ ...........................................................210
ІХ. ТЪРГОВИЯ
СОФИЙСКА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА ........................................................214
АД „БУЛИМПОРТ – ЕКСПОРТ“ – СОФИЯ ................................................................................215
АД „КОМЕРЦИУМ“ – СОФИЯ .....................................................................................................216
АД „АУТО-ИМПОРТ“ – СОФИЯ ..................................................................................................216
АД „БАЛКАН–МОТОР“ – СОФИЯ...............................................................................................216
АД „К. БЕРЛИНОВ И СИЕ“ – СОФИЯ.........................................................................................217
ООД „КИРИЛ Г. БУГАРЧЕВ“ – СОФИЯ ......................................................................................217
ЛОЗАРО-ВИНАРСКО СД „БЪДЕЩЕ“ – СОФИЯ .......................................................................217
„ЛУИ ДРАЙФУС & СИЕ“ – СОФИЯ ............................................................................................218
„ТЪРГОВСКА ЖИТАРСКА ЦЕНТРАЛА“ АД – СОФИЯ ...........................................................218
БРАНШОВО ТЪРГОВСКО-БАКАЛСКО СДРУЖЕНИЕ „ТРИ СВЕТИТЕЛИ“ – СОФИЯ ......219
„ЖАК ЕЛИАС“ АД – СОФИЯ .......................................................................................................220
„ЛЮБОМИР ГЕНОВ“ АД – СОФИЯ ............................................................................................220
ООД „ФИЛЕКСПОРТ“ – СОФИЯ .................................................................................................221
АД „О БОН ГУ“ – СОФИЯ .............................................................................................................221
ФРАНКО-БЪЛГАРСКО АД „ФИЛТИС“ – СОФИЯ .....................................................................222
„АСПАРУХ“ АД – СОФИЯ ............................................................................................................222
„Д. А. БУРОВ И СИЕ“ АД – РУСЕ, КЛОН СОФИЯ ...................................................................223
ГРУПОВ ФОНД „ТЪРГОВСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ В СОФИЯ“ ..................................................223
КООПЕРАТИВНО ПОТРЕБИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БРАТСТВО“ – ПИРДОП .....................225
Х. ФИНАНСИ
СОФИЙСКО ОКРЪЖНО ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ..........................................................233
ДАНЪЧНИ УПРАВЛЕНИЯ ............................................................................................................234
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – СОФИЙСКИ ЦЕНТРАЛЕН КЛОН ..................................235
КЛОНОВЕ НА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА.......................................................................236
БАНКА „БЪЛГАРСКИ КРЕДИТ” – КЛОН СОФИЯ ...................................................................237
БЪЛГАРСКА ЗЕМЕДЕЛСКА И КООПЕРАТИВНА БАНКА – КЛОН СОФИЯ .......................238
СЪЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ БАНКИ – СОФИЯ ..........................................................................240
КООПЕРАТИВНИ БАНКИ .............................................................................................................240
ПОПУЛЯРНИ БАНКИ ....................................................................................................................242
ГРУПОВ ФОНД „БАНКИ – ЗЕМЕДЕЛСКИ, ПОПУЛЯРНИ И ДР.
В СОФИЯ И СОФИЙСКА ОБЛАСТ“ ...........................................................................................246
АД „ФИНАНСИЯ“ – СОФИЯ ........................................................................................................247
„БЪЛГАРСКИ ПУБЛИЧНИ ВЛАГАЛИЩА“ АД – СОФИЯ.......................................................248
КРЕДИТНИ КООПЕРАЦИИ ..........................................................................................................248
428
ХІ. ПРОСВЕТА И КУЛТУРА

СОФИЙСКА ГРАДСКА УЧИЛИЩНА ИНСПЕКЦИЯ ...............................................................259
УПРАВЛЕНИЕ НА СТОЛИЧНИТЕ ГРАДСКИ ПЪРВОНАЧАЛНИ УЧИЛИЩА ....................260
ОКОЛИЙСКИ УЧИЛИЩЕН ИНСПЕКТОР – БОТЕВГРАД .......................................................261
ОКОЛИЙСКА УЧИЛИЩНА ИНСПЕКЦИЯ – ИХТИМАН .......................................................261
УЧИЛИЩНИ НАСТОЯТЕЛСТВА .................................................................................................262
СОФИЙСКО УЧИЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО .........................................................................262
УЧИЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО – КОПРИВЩИЦА................................................................264
УЧИЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО – САМОКОВ ........................................................................265
УЧИЛИЩНИ НАСТОЯТЕЛСТВА В СОФИЙСКА ОБЛАСТ.....................................................266
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“.................................................269
ДЪРЖАВНА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ – СОФИЯ .........................................................271
ДЪРЖАВНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ – СОФИЯ ................................................................273
ВИСШЕ ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ – СОФИЯ .........................................................................274
ДЪРЖАВНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ЗА ТЕЛЕСНО ВЪЗПИТАНИЕ – СОФИЯ.........................275
ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ЗА ФИНАНСОВИ
И АДМИНИСТРАТИВНИ НАУКИ – СОФИЯ .............................................................................275
МОДЕРНА РЕАЛНА И КЛАСИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ –
КОПРИВЩИЦА ..............................................................................................................................276
ПЪРВА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ – СОФИЯ ............................................................................277
ВТОРА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „ОТЕЦ ПАИСИЙ“ – СОФИЯ ...........................................277
ТРЕТА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ – СОФИЯ .............................................................................278
ЧЕТВЪРТА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ – СОФИЯ .....................................................................279
ПЪРВА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ – СОФИЯ ............................................279
ВТОРА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ „ЦАР БОРИС ІІІ“ – СОФИЯ .....................................................279
ТРЕТА МЪЖКА ОБРАЗЦОВА ГИМНАЗИЯ „УИЛЯМ ГЛАДСТОН“ – СОФИЯ ....................280
СМЕСЕНА НЕПЪЛНА ГИМНАЗИЯ – С. СЛИВНИЦА .............................................................281
СОФИЙСКА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ ..............................................281
ДЪРЖАВНО ПОЛИЦЕЙСКО УЧИЛИЩЕ – СОФИЯ ................................................................282
УЧИЛИЩЕ ЗА МИЛОСЪРДНИ СЕСТРИ ПРИ БЪЛГАРСКИЯ
ЧЕРВЕН КРЪСТ – СОФИЯ ............................................................................................................283
ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ ПРИ СОФИЙСКАТА
ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА ................................................................................284
ПРАКТИЧЕСКИ ТЪРГОВСКИ УЧИЛИЩА В СОФИЯ .............................................................284
ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАНАЯТЧИЙСКО УЧИЛИЩЕ
„СИМЕОН, КНЯЗ ТЪРНОВСКИ“ – СОФИЯ ...............................................................................285
ДЪРЖАВНО СРЕДНО КЕРАМИЧНО УЧИЛИЩЕ – СОФИЯ...................................................285
ПРАКТИЧЕСКО ГОРСКО УЧИЛИЩЕ „ЧАМКОРИЯ“ – БОРОВЕЦ ........................................286
ДЪРЖАВНО ПРАКТИЧЕСКО МЛЕКАРСКО УЧИЛИЩЕ – ПИРДОП ....................................286
ПРОГИМНАЗИИ .............................................................................................................................287
ОСНОВНИ УЧИЛИЩА..................................................................................................................289
НАЧАЛНИ УЧИЛИЩА ..................................................................................................................293
429
ГРУПОВ ФОНД „УЧИЛИЩА В СОФИЯ И СОФИЙСКА ОБЛАСТ“ ......................................297

ЧИТАЛИЩА ....................................................................................................................................298
ГРУПОВ ФОНД „ЧИТАЛИЩА В СОФИЯ И СОФИЙСКА ОБЛАСТ“.....................................302
ЧИТАЛИЩЕ-ПАМЕТНИК „ОТЕЦ ПАИСИЙ“ – САМОКОВ ...................................................303
ОКОЛИЙСКИ ЧИТАЛИЩЕН СЪВЕТ „ХРИСТО БОТЕВ“ – ПИРДОП ...................................304
ХІІ. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
АЛЕКСАНДРОВСКА БОЛНИЦА – СОФИЯ ...............................................................................316
ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА – БОТЕВГРАД ......................................................................................316
МЕДИЦИНСКА СЛУЖБА – САМОКОВ .....................................................................................317
ХІІІ. ФОНДОВЕ ОТ ЛИЧЕН ПРОИЗХОД
БАЛКАНСКИ, ИВАН ГЕОРГИЕВ ................................................................................................318
БЕЛИНОВ, СТОЯН ИВАНОВ ........................................................................................................318
БОГДАНИН, НИКОЛА ПАНЧОВ .................................................................................................319
БОНЧЕВ, СТЕФАН (СТЕФАН БОНЧЕВ ИВАНОВ) ...................................................................320
БРАЙКОВ, НЕШО ...........................................................................................................................322
ВАСИЛЕВА-БЕЛЧЕВА, РОЗА .......................................................................................................323
ГЕТОВ, КОСТО (ДОЦО) ................................................................................................................324
РОДОВ ФОНД ГОРАНОВИ ...........................................................................................................324
ГРЪНЧАРОВ, ДРАГИЯ ИВАНОВ .................................................................................................327
ДЛЪГНЕКОВ, ИВАН НИКОЛОВ ..................................................................................................328
ЖЕЛЯЗКОВ, АНАСТАС (АНАСТАС ЖЕЛЯЗКОВ БЪЧВАРОВ) ..............................................329
ИВАНОВ, ИВАН НИКОЛОВ .........................................................................................................330
КАЙТАЗОВ, СТОЯН ДИМИТРОВ ................................................................................................333
КАРАИВАНОВ, ГАНЧО ИГНАТИЕВ (БАТЕ ГАНЧО) ................................................................333
СЕМЕЕН ФОНД КИСИМОВИ ......................................................................................................334
КИТАНОВ, НИКОЛА АТАНАСОВ ...............................................................................................336
КОРАЛОВ, НЕЙКО ПАНАЙОТОВ ...............................................................................................337
КУТИНЧЕВА-ДАГОРОВА, ЛЮБА ...............................................................................................338
ЛЕКАРСКИ, ИВАН ГЕОРГИЕВ ....................................................................................................339
МАКСИМОВ, ЛАЗАР БАЙНОВ ...................................................................................................342
МИХАЙЛОВ-СТОЯН, КОНСТАНТИН ИВАНОВИЧ .................................................................342
МОЛЛОВ, ВАСИЛ ДИМИТРОВ ...................................................................................................345
МЪНКОВ, НИКОЛА ХРИСТОВ....................................................................................................346
НИКОЛАЕВ, НИКОЛАЙ ИВАНОВ ..............................................................................................347
ПАВЛОВА, ЦВЕТА ВЪЛЧКОВА...................................................................................................347
ПАЛАВЕЕВ, ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ .....................................................................................348
ПЕТРУНОВ, ИВАН НИКОЛОВ .....................................................................................................350
ПОПВЪРБАНОВ, ТОМА ................................................................................................................351
ПОПИВАНОВ, ДИМИТЪР (ДИМИТЪР ПОПИВАНОВ АРСЕНИЕВ) .....................................353
430
РАДЕВ, ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ......................................................................................................353

СЕМЕЕН ФОНД РАДЕВИ ..............................................................................................................354
СЕРГИЕВ, ЗАХАРИ ИВАНОВ ......................................................................................................355
СЕСТРИМСКИ (ЖЕЛЯВСКИ), МИХАИЛ ХРИСТОВ ...............................................................356
СТАНКОВ, СТЕФАН ПЕТРУШЕВ ...............................................................................................357
ТЕНЕВА, РУЖА ДРАГАНОВА (СЕВЕРИНА) .............................................................................358
ТОДОРОВ, ЯНКО (ЯНКО ТОДОРОВ ЯНЕВ) ..............................................................................359
ТОМЧЕВ, ТОМЧО СТАНЕВ..........................................................................................................360
ХРИСТОВ, ИЛИЯ ДОБРЕВ ...........................................................................................................361
ШИШЕДЖИЕВ, НИКОЛА .............................................................................................................361
СПИСЪК НА ФОНДОВЕТЕ ............................................................................................................363

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ........................................................................399
ИМЕНЕН УКАЗАТЕЛ.........................................................................................................................404
ГЕОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ ...............................................................................................................413
431
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“
ДЪРЖАВЕН АРХИВ – СОФИЯ
ПЪТЕВОДИТЕЛ
ПО ФОНДОВЕТЕ
НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ – СОФИЯ
1645–1944 г.
Първо издание
Предпечатна подготовка: „МТ студио“
Формат 1/16 от 70/100

Печатни коли 27
432

Справочник Държавни архиви - Софийски архив PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Справочник Държавни архиви - Софийски архив PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

АРХИВНИ СПРАВОЧНИЦИ

Настоящият справочник е издаден с финансовата подкрепа

© ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“

Началото на днешния Държавен архив – София е положено през 1928 г.,

ствие от тях са получени документи, касаещи дейността на предприятията

Настоящият „Пътеводител по архивните фондове (1645–1944)“ представя

Поради тази причина, често за един и същи фондообразувател са регистрирани

І. ОРГАНИ НА МЕСТНА ВЛАСТ

Областна дирекция – София

Областните дирекции продължават дейността на окръжните управления, регламен-

Окръжни предписания, наредби, писма от МВРНЗ и Областната дирекция –

длъжностни лица в новоосвободените земи и прилагането на Закона за българското

Създадени през 1880 г. като органи на изпълнителната власт. Ръководят се от

Околийско управление – Ботевград

Околийско управление – с. Годеч

Околийско управление – Ихтиман

Околийско управление – с. Новоселци

Околийско управление – Пирдоп

Околийско управление – Самоков

Околийско управление – София

Окръжни, наредби, заповеди, писма от МВРНЗ, Областна дирекция – София,

лия (1938–1941); обществените настроения и дейността на опозиционните партии

Окръжни и директиви на РП за: мерки срещу извършването на държавен прев-

Софийско градско общинско управление

Непосредствено след освобождението на София на 23 дек. 1877 г., под ръководството

Временни правила за УС в окръжията и градовете в България (1877).

щита на населението и гражданската мобилизация (1939, 1943–1944); събирането

религиозни организации и дружества в страната и чужбина, предприемачи и др. за:

Договор между Столичната община и проф. Адолф Мусман за изработване на

[1878]; лекарите, фелдшерите и акушерките в София (1878, 1940–1941); лекарите

Градски общински управления

Създадени от Временното руско управление с Привременните правила за общинското

Градско общинско управление – Ботевград

Протоколни книги за: заседанията на Общинския съвет (1900–1943); заседания

Градско общинско управление – Етрополе

Окръжни, заповеди, писма от МВРНЗ, МТЗ и други висшестоящи институции

ри (1903–1938); издигането на паметник на загиналите през Балканската война

Градско общинско управление – Златица

Протоколни книги и протоколи на: Общинския съвет (1902–1942); Скотовъд-

Градско общинско управление – Ихтиман

Окръжни на Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни и началника

Регистри по гражданското състояние в Ихтиман и селата Белица, Стамболово,

Градско общинско управление – Копривщица

Постановления на Общинския съвет (1906–1912).

Градско общинско управление – Пирдоп

Окръжни на МОСПБ, МВРНЗ, Околийското управление в Пирдоп и др. за:

Главни отчети за дейността на общината (1923–1942).

Градско общинско управление – Самоков

Окръжни писма, предписания, прикази на министерства, Софийското окръж-

на изселени турски граждани 1912–1925 г. (1931); развитието на икономиката в

прилагането на регулационен план на града (1881); отпускането и продажбата на

Сравнителна таблица за разпределението на населението и териториите между

Селски общински управления

Създадени след Освобождението като местни органи на държавната власт. В

Селско общинско управление – с. Банкя

Селско общинско управление – с. Белица

Селско общинско управление – с. Белчин

Селско общинско управление – с. Божурище

Селско общинско управление – с. Бояна

Селско общинско управление – с. Бучин проход

Селско общинско управление – с. Владая

Селско общинско управление – с. Врачеш

Селско общинско управление – с. Годеч