Алхимична символика

Алхимична символика.
Символи на алхимията
Алхимична символика. Символи на алхимията

В алхимията символите играят специална, ако не и главна роля:
1. Символът служи за скриване на свещения смисъл на мистерията от

непосветените (и особено от Инквизицията).
2. Символът е средство за познание и Пътят на истината, символът служи за

пряко предаване на мистичен опит (опит).
Natura incipit, ars dirigit, usus perficit- Природата започва, изкуството

насочва, опитът се усъвършенства.
стълбище - пътят към знанието в алхимията.
Василиск (кокатрикс) - посвещение в мъдрост, знание.
Мечката - хаос, първична материя, която алхимията е призвана да постави в

ред.
Орел извисява - освободената духовна част от първичната материя.
1
Алхимиците използват знаци, за да посочат времето, главно от астрологията.

С тяхна помощ можете да определите почти всеки период от време.
1. Час
2. Ден
3. Време на деня (ден, нощ)
4. Седмица
5. Месец (състои се от 40 дни)
6. Година
Допълнителни знаци:
Първична материя - за алхимика това не е самата материя, а по-скоро

нейната възможност, съчетаваща всички качества и свойства, присъщи на
материята.
2
Черно слънце- символ на първичен материал.
роза - символ на мистерия, мъдрост.
3
Меч на Фламберг, саламандър - таен огън - реагент, с помощта на който
има ефект върху първичния.
скелет - символ на пепел. Някои алхимици наричат \u200b\u200bпепелта

скелет на вещество.
Алхимиците в първоначалните процеси включват по правило 7 метала,

съответстващи на 7 дни от седмицата, техните богове, метали и
кореспонденции, от които се получават други съединения:
1) луната, сребъренПонеделник. Цвят - бял, сребрист.
Бяло цвете - сребро
2) Марс, желязоВторник. Цвят - червено-розов, оранжев. (Воин с меч).
4
Това е двойствеността и обратното, слънцето и луната, златото и

среброто, съединение на сяра и живак.
Жаба, орел, козе глава - сяра .
лисица - временно втвърдяване на червена сяра, противоположна на петел.
5
Лео, петел- живак летливата част на каменното вещество е жива, активна,
суха вода.
Сярата и живакът се считат за бащата и майката на металите. Когато се

комбинират, се образуват различни метали. Сярата причинява променливост
и горимост на металите и живачна твърдост, пластичност и блясък.
Крал и кралица - Това е злато и сребро, които според някои алхимици са

били основното вещество.
Първичното вещество е (мъжко) вещество, което става Едно и уникално във

връзка с женската. Всички негови компоненти са едновременно стабилни и
променливи, ин и ян в китайската алхимия.
Кацудей -мъжка сяра и женски живак, трансформация, разтваряне, понякога

представлява символа на Юпитер.
ключ - (познание), често под форма, която не е предназначена за отваряне.
6
Яндекс.ДиректГражданство Евросоюза – ускоренно!

ПОДРОБНЕЕINTERNATIONAL.EXPERT18+Английский язык онлайн
бесплатноПОДРОБНЕЕIQENGLISH.RUНовинка зарубежной
фантастикиПОДРОБНЕЕLITRES.RU
Мост -трансформация на един в друг.
Херметичен съд - получаване от 2 компонента на 3-ти.
7
Философски Меркурий - душата на материята (тялото на материята), тя е

идеална субстанция, която свързва Духа и Тялото в едно цяло като съгласува
противоположностите на Духа и Тялото в себе си и служи като принцип за
единство и на трите равнини на Битието. Следователно Философският
Меркурий беше изобразен като хермафродит или мъже и жени заедно.
8
Две съперничещи птици, два орла, елен, орел и лъв - символ на

трансформация, двойна природа, философски живак.
Два дракона или змии хапят един друг (сяра - безкрила змия, крилат
живак). Ако алхимикът е успял да комбинира двата принципа, тогава той е
получил първична материя или първична материя.
3) Меркурий, сряда, живак, Цветът е тъмно син.
9
Но това е на първо място триадата на алхимиците - сяра, т.е. живак и сол.
Характерна особеност на тази теория беше идеята за макро и микрокосмос.
Човекът е бил разглеждан като миниатюрен свят. Оттук и значението на
елементите: сяра - дух, живак - душа, сол - тяло. Космосът и човекът са
изградени от едни и същи елементи - тяло, душа и дух.
Духът съответства на стихията на огъня, Душата на стихията на водата и

въздуха, а Солта на земята.
Сярата (сярата) е безсмъртен дух / който без следа изчезва от материята по

време на стрелба.
Меркурий (живак) - душата - която свързва тялото и духа.
Солта - тялото - е материалът, който остава след изпичането.
От химическа гледна точка, единият от компонентите е метал, другият е

минерал, съдържащ живак, който дава философски живак.
драконте нарекли и селетер, и живачен хлорид, и огън, всички експерименти

започнали, по-често свързани с Меркурий - живак.
4) Юпитер, четвъртък, калай, Цвят - червено-кафяв.
Космосът като две двойки наземни състояния: горещо и сухо - студено и

мокро, комбинацията от тези състояния поражда елементите, които са в
основата на Космоса. по този начин преходът на един елемент към друг, чрез
промяна на едно от неговите качества, послужи като основа за идеята за
трансмутация.
прът - символ на трансформацията.
Основата на всички алхимични теории е теорията за 4 елемента. Платон счита

тези елементи за геометрични тела, от които са изградени всички вещества, 4
елемента са представени и в четири херувима - човек (земя), бик (вода), орел
(въздух), лъв (огън).
10
5) Венера, петък мед, Цвят - златист, червен.
11
Аристотел идентифицира комбинация от 4 противоположни качества: студ,
сухота, топлина и влага и добави пети елемент към четирите елемента -
квинтесенция., Който беше изобразен като цвете с 5 венчелистчета, отрязано
от ябълка или пентаграма.
6) събота, Сатурн, водя, Цветът е черен.
Солта на Сатурн е оловен ацетат.
12
Старец с коса, Хронос, скелет - символ на оловото.
Зелен лъв - арсен и олово.
Червен лъв - цинабър, антимон кинобар, колкотар, оловен литраж, червено

олово.
Вълк с отворена уста - това е антимон.
7) Неделя, Слънцето, злато, Цветът е жълт.
Основен принцип: живакът и солта произвеждат алхимик злато.
Слънце, червен лъв, брониран рицар - злато
Червено цвете - злато.
Слънцето също може да символизира - крилата змия, орел със змия, сокол,
лебед.
Лъв, поглъщащ слънцето - Процесът на разтваряне на живачно злато.
В трактатите си алхимиците описват веществата по различен начин, често в

едно и също
13
трактат на едно и също вещество се наричаше по различен начин.
Идеята за единството на всички неща беше символично изобразена

като ourobora - змия / дракон, поглъщащ опашката си - символ на Вечността
и цялата алхимична цел - търсенето на философския камък.
гарван - първоначалното състояние на материята, камъкът на бъдещия

философ. Често изобразяван с черно слънце и скелет, като символ на олово,
в 1-ви етап на нигредо.
Общо има три основни етапа на правене:
Nigredo (nigredo) - черният етап, когато всички компоненти бяха сглобени и

изстреляни, тоест синтез, смесване на всичко и калциниране.
14
албедо (албедо) - бял етап, - лунно съзнание, светлина, пролята в тъмнина,
но отразена светлина, студ. Албедо все още е неясен свят с размазани
форми, съзнание, родено от тъмнина. Подобно на вятъра на пълнолуние,
Меркурий управлява албедото, металите сребро и живак. Процес на
разтваряне, смесване и втвърдяване.
Rubedo (рубедо) е червеният етап, металът му е злато, втвърденият слънчев

пламък. Точката на кипене.
Тези 3 етапа понякога са изобразени, както следва:
Броят на процесите, водещи до тези етапи, е различен. Някои ги свързват с

дванадесетте знака на зодиака, други със седемте дни на създаване, но
въпреки това почти всички алхимици ги споменават.
Жена с гарван в ръце - ферментация.
Гарван на щита - почистване.
мото: "Visita Interiora Terra Rectificanto Inveniens Occultum Lapidem" , което

означава "Посетете вътрешностите на Земята и чрез пречистване (поправяне)
открийте Камъка." В алхимичните трактати широко се използва съкращението
от първите букви - V.I.T.R.I.O.L
15
Феникс е символ на философския камък.
« За да приготвите еликсира на мъдреците или философския камък,

вземете, сине мой, философски живак и нажежаема жичка, докато се
превърне в зелен лъв. След това се засилете и тя ще се превърне в
червен лъв. Смилайте този червен лъв в пясъчна баня с кисел гроздов
дух, изпарете течността и живакът ще се превърне в смолисто
вещество, което може да бъде нарязано с нож. Поставете го в
ретиран с глина и бавно дестилирайте. Отделно събирайте
течности от различно естество, които ще се появят в този случай.
Ще получите безвкусен храчки, алкохол и червени капки. Кимерийските
сенки ще покрият реторта с тъмния си воал, а вътре ще намерите
истински дракон, защото той поглъща опашката си. Вземете този
черен дракон, разтрийте го на камък и го докоснете с горещи
въглища. Той ще светне и, скоро придобивайки великолепен лимонов
цвят, отново ще възпроизведе зеления лъв. Накарайте го да завие
16
опашката си и отново дестилира продукта. Накрая, синко, поправете
внимателно и ще видите появата на горима вода и човешка кръв» . -
Това е рецепта за философски камък, който според легендата принадлежи на

испанския мислител Реймънд Лулий (XIII-XIV в.) И повторен от английския
алхимик от XV век Джордж Рипли в „Книгата на дванадесетте порти“ (BCC, 2,
с. 275-284)
Френски химик от 19 век Жан-Батист Андре Дюма нарича философски

живачен олово. След като го изпече, Рипли получава масикот (жълт оловен
оксид) - това е зелен лъв, който с допълнително калциниране се превръща в
червен лъв - червен мерак. Тогава алхимикът загрява червеното месо с кисел
гроздов алкохол - винен оцет, който разтваря оловен оксид. След изпаряване
остава оловната захар. Когато постепенно се нагрява в разтвора, първо се
дестилира кристализационна вода (храчки), след това горима вода - "изгорял
алкохол" (ацетон) и накрая - червенокафява мазна течност. Черната маса
остава в реторта, или „черния дракон“ - това е фино разделено олово. При
контакт с горещи въглища той започва да тлее и се превръща в жълт оловен
оксид: „черният дракон поглъща опашката си и се превръща в зелен лъв“.
Първото нещо, което трябва да научите, възприемайки теоретичната основа

на алхимията е, че познаването на алхимията е невъзможно без промяна в
мисленето и мирогледа.
Второто нещо е продължителен процес.
И третата (най-важна) алхимия трябва да бъде решена като гатанка, а не да я

прочетете като отговор в края на книгата.
Има много версии относно произхода на думата - алхимия. Същото важи и за

предположенията къде и от кого е основана тази древна наука.
Най-правдоподобната версия за произхода на думата алхимия е свързана с

арабски източници. al-khem може да се преведе като "наука за Египет".
Въпреки че думата Хем се е използвала и в Древна Гърция за името на
изкуството на топене на метали (металургия).
Древните гърци са използвали много алхимични формули и обороти в

справочниците по металургия.
Алхимията по това време беше тясно свързана с астрологията и много

символи, понятия и имена на вещества в алхимията имаха пряка връзка с
астрологията.
17
Тези две много древни науки се развиват в една вена заедно със западната
херметическа философия и „християнската“ кабала.
Алхимията роди такива съвременни отрасли на науката като химия,

фармакология, минералогия, металургия и др.
Според легендата екипировката за алхимия е била гръцкият Бог Хермес. А

най-древният текст за алхимията се счита за „Изумрудената таблетка“ на
Хермес Тримидаст.
В началото металурзите се занимавали с това изкуство.
Един от известните алхимици е Парацелс, който изведе философията на

алхимията на ново ниво, заявявайки, че основната цел на алхимията е да
намери еликсира, лек за „болестта“, като по този начин постави основите на
фармакологията.
На обикновено ниво се прилага алхимия, експериментална химия. Но

алхимията има своя специална философия, чиято цел е да подобри
естеството на нещата до „идеално“ състояние.
Майсторите на алхимията считаха природата за най-големия алхимик и

огромна лаборатория, тъй като тя (природата) вдъхна живот на инертни зърна,
насърчи образуването на минерали, роди метали. И алхимиците често се
опитват да повторят в лабораторни условия онези процеси, протичащи в
природата по време на образуването на минерали или появата на други
явления. Алхимиците също се опитват да ускорят много от естествените
процеси в лабораторни условия, разработвайки методи за обработка на
метали, получаване на вещества и „препарати“, необходими за това време.
Философските възгледи на алхимията се основават на следните точки:
1. Вселената е от божествен произход. Космосът е излъчването на

Божественото Същество на Единствения Абсолют. По този начин, всичко е
едно, а едно е всичко.
2. Цялата физическа вселена съществува поради наличието на полярност или

двойственост (двойственост). Всяко понятие и явление може да се счита за
негово противоположно: мъж / жена, слънце / луна, дух / тяло и т.н.
3. Цялата физическа материя - независимо дали растителна, животинска или

минерална (т. Нар. Три царства), има три части Душа, Дух и Тяло: три
алхимични принципа.
18
4. Цялата алхимична работа, лабораторна работилница или духовна алхимия,
се състои от три основни еволюционни процеса: отделяне, пречистване,
синтез. Тези три еволюционни процеса се наблюдават универсално в
природата.
5. Цялата материя е съставена от четири елемента на огън (топлинна

енергия), вода (течност), въздух (газ) и земя (обединител). Познанието и
използването на четирите Елемента е много важна част от алхимичната
работа.
6. Квинтесенцията или петата същност е навсякъде с четири елемента, но не е

един от тях. Това е един от трите важни принципа, известни като - Философски
Меркурий.
7. Всичко се развива към предварително определено състояние на

съвършенство.
В популярно определение Алхимията е емпирична наука, която директно се

занимава с превръщането на обикновените метали в злато.
Според алхимиците златото е смес от четири първични елемента, взети в

определени пропорции. Базовите метали са смеси от едни и същи елементи,
но в различни пропорции. Това означава, че чрез промяна на пропорциите в
тези смеси чрез нагряване, охлаждане, сушене и втечняване, базовите метали
могат да бъдат превърнати в злато.
19
За мнозина думата Алхимия предизвиква асоциации с неспособна
лаборатория, където псевдоучените безразсъдно смело работят за
обогатяване, получавайки алхимично злато.
Истинската дефиниция на Алхимията обаче е свързана с учението за

човешката еволюция до висшето съвършенство.
Трактатите на Алхимията са посветени не само на принципите на химията, но

и са пълни с философски, мистичен и магически смисъл.
Така някои алхимици се занимавали с естествена химия и физико-химични

експерименти с материята, а другият се интересувал от алхимията като
духовен процес, въпреки че основата на философията и на едните, и на други
е била именно духовната трансформация.
Алхимиците на духа не търсеха само начин да получат злато, те търсеха как

да получат духовно злато - мъдрост от „нечисти“ елементи.
За тях златото - метал, който никога не губи блясъка си и не може да бъде

развален от Огън или Вода, беше символ на всеотдайност и спасение.
Алхимията е науката за изкуството на трансформацията.
Това изкуство е трудно за изучаване, защото основата на алхимичния „език“ е

използването на нотация в алегории и митове, които могат да бъдат
интерпретирани с широк спектър на разбиране, както в духовен, така и в
смисъл, приложен към експерименталната химия.
Първоначалната цел на алхимията е да доведе всички неща, включително

човечеството, до съвършенство.
Тъй като теорията на алхимията твърди, че Вечната мъдрост е останала

латентна, неактивна и неразбираема за човечеството толкова дълго поради
големия брой невежество в обществото и на повърхността на човешкото
съзнание.
Задачата на алхимията е да открие тази Вътрешна Мъдрост и да премахне

завесата и бариерата между ума и вътрешния, чист Божествен Източник.
Това е духовната алхимия, която е скрита зад химическото изкуство на някои

алхимици.
Това велико дело или търсене на „духовно злато“, което отнема много време.
20
Въпреки че целта е далеч, всяка стъпка по този път обогатява
преминаващата.
Етапите на философския процес на алхимичната трансформация се

символизират от четири различни цвята: черно (вино, произход, латентни
сили) обозначаването на Духа в първоначалното му състояние, бяло (малка
работа, първа трансформация или опит, живак), червено (сяра, страст) и злато
(духовна чистота) ).
Основата на всички алхимични теории е теорията на четири елемента.
Той е разработен подробно от гръцки философи като Платон и Аристотел.

Според космологичното учение на Платон (което беше сериозно повлияно от
философията на питагорейците), Вселената е създадена от Демиурга от
одухотворена първична материя. От него той създаде четири елемента: огън,
вода, въздух и земя. Платон счита тези елементи за геометрични тела, от
които са изградени всички вещества. Аристотел направи известна корекция в
теорията на четири елемента. Той ги определя като комбинация от четири
противоположни качества: студ, сухота, топлина и влага, в допълнение добавя
пета към четирите елемента - квинтесенция. Всъщност тези философи
положиха теоретичната основа на това, което обикновено се нарича алхимия.
Ако изобразим геометрично всички теории на алхимиците, получаваме

питагорейската тетрактика. Питагорските тетрактики са триъгълник, състоящ
се от десет точки.
Четири точки представляват Космоса като две двойки наземни състояния:

горещо и сухо - студено и мокро, комбинацията от тези състояния поражда
елементите, които са в основата на Космоса. по този начин преходът на един
елемент към друг, чрез промяна на едно от неговите качества, послужи като
основа за идеята за трансмутация.
21
Алхимични елементи
Прима - ТЕРРА: Първият елемент е Земята. Същността е животът. Това е

продукт на природата.
Втори - AQUA: Вторият елемент е водата. Вечният живот чрез четирикратно

възпроизвеждане на Вселената.
Tertia - AER: Третият елемент - въздух. Сила чрез комуникация със стихията
на Духа.
Кварта - IGNIS: Четвъртият елемент е огънят. Преобразуването на материята.
Три страхотни принципа
На следващо място трите точки са триадата на алхимиците - сяра, сол и

живак. Характерна особеност на тази теория беше идеята за макро и
микрокосмос. Т.е. човекът в него се разглежда като свят в миниатюра, като
отражение на Космоса с всички присъщи му качества. Оттук и значението на
елементите: сяра - дух, живак - душа, сол - тяло. по този начин и Космосът, и
човекът са изградени от едни и същи елементи - тяло, душа и дух. Ако
сравним тази теория с теорията на четири елемента, можем да видим, че
Духът съответства на стихията на огъня, Душата - на стихията вода и въздух,
а Солта - на земята. И ако вземем предвид, че алхимичният метод се
основава на принципа на съответствието, което на практика означава, че
химическите и физическите процеси, които протичат в природата, са подобни
на тези, които се случват в човешката душа, получаваме:
В алхимията се разграничават три основни вещества - принципите, които

присъстват във всички неща.
Имената и алхимичните обозначения на тези три принципа:
Сярна (сяра) живачна (живачна) сол
22
Сяра (Sulphur) - безсмъртен дух / който без следа изчезва от материята по
време на стрелба
Меркурий (Меркурий) - душата / тази, която свързва тялото и духа
Солта е тялото / материалът, който остава след изпичането
Пречистените вещества имат същото име. Тази триада от принципи може да

се разглежда като неделимо цяло.
Това цяло обаче съществува само преди алхимично пречистване (процес на

изследване).
Когато се почистят трите компонента, те издигат цялото
Принцип на сярата
(Коптски - тогава, гръцки - тейон, латински - сяра)
Това е динамичен, експанзивен, непостоянен, кисел, единен, мъжествен,

бащин и огнен принцип. Сярата е емоционална, чувство и страстна мотивация,
която мотивира живота. Това е символично желание за положителна промяна
и жизненост. Пълното преобразуване зависи от правилното прилагане на този
променящ се принцип.
Огънят е централен елемент в алхимията. Сярата е „Духът на огъня“.
В практическата алхимия сярата (сярата) обикновено се извлича от живак

(живак, по-точно живачен сулфат) чрез дестилация. Сярата е аспект на
стабилизиране на Меркурий, от който тя се извлича и разтваря в нея отново. В
мистичната алхимия сярата е аспект на кристализация на вдъхновението,
иницииран от Меркурий.
Принцип на солта
(Коптски-хему, гръцки-халс, патино - сол)
Това е принципът на вещество или форма, който се схваща като тежко

инертно минерално тяло, което е част от природата на всички метали. Той е
фиксиращ, модератор, завършващ кристализацията.Солта е основата, в която
са фиксирани свойствата на Сярата и Меркурий. Солта е много важен
принцип, който се прилага за елементите на земята.
Принцип на живак
23
(Коптски-трим, гръцки - Hydrargos, латински - Mercurius)
Това е Меркурий. Принципът - вода, женски, засяга понятията съзнание.

Меркурий е универсален дух или принцип на живот, който прониква в цялата
жива материя. Този флуиден и творчески принцип символизира действието.
Неговите трансформации са част от трансформацията в алхимичния процес.

Живакът е много важен компонент, най-важният от трите принципа, които си
взаимодействат помежду си, променяйки свойствата си.
Меркурий и серумите като антагонисти
Две точки на теорията за тетраксис - сяра - живак
В практическата алхимия Меркурий е представен от две вещества.
Първото (непостоянно) е веществото след отстраняване на сяра.
Второто (неподвижно) вещество след връщането на сяра.
Този продукт и стабилизирано вещество понякога се нарича таен огън или

подготвен живак.
Сярата и живакът се считат за бащата и майката на металите. Когато се

комбинират, се образуват различни метали. Сярата причинява променливост
и горимост на металите и живачна твърдост, пластичност и блясък.
Алхимиците изобразяват тези два принципа или под формата на алхимичен
андрогин, след това под формата на два дракона или змии, които се ухапват
взаимно. Сярата е змия без крила, докато живакът е крилат. Ако алхимикът
успя да съчетае и двата принципа, тогава той получи първия
въпрос. Символично беше изобразено така:
Една точка - идеята за единство (общо единство), беше присъща на всички

алхимични теории. Въз основа на него алхимикът започва работата си с
24
търсенето на първичното. Сдобивайки се с първичното вещество, той го
редуцира до първична материя чрез специални операции, след което, като
добави към него качествата, от които се нуждае, получи Философския камък.
Идеята за единството на всички неща беше символично изобразена под
формата на уроборос - змия, поглъщаща опашката си - символ на Вечността и
цялата алхимична работа
Първична материя
Първична материя - за алхимика това не е самата материя, а по-скоро

нейната възможност, съчетаваща всички качества и свойства, присъщи на
материята. Тя може да бъде описана само в противоречиви термини.
Първична материя е това, което остава от даден обект, когато той е лишен от
всички негови характеристики.
Първична материя - веществото, най-близко до Първичната материя по

своите свойства.
Първичната материя е (мъжко) вещество, което става Едно и уникално във

връзка с женската. Всички негови компоненти са едновременно стабилни и
променливи.
Това вещество е уникално; бедните го притежават в същата степен като

богатите. То е известно на всички и не се разпознава от никого. В своето
невежество обикновен човек счита, че това е боклук и го продава на евтиното,
въпреки че за философите това е най-високата ценност.
Първичната материя не е хомогенна субстанция, тя се състои от два

компонента: мъжки и женски. От химическа гледна точка, единият от
компонентите е метал, а другият е минерал, съдържащ живак.
Може би това определение е достатъчно универсално и за изучаването на

Мистичната алхимия е напълно самодостатъчно.
25
Метали, приписвани на планетите в Алхимията
Възгледът на алхимика за естеството на металите е напълно различен,

отколкото в металургията.
Създателят е създал металите като неща, равни на животни и растения.
И като всички тези вещества в природата, те преживяват естествена еволюция

- раждане, растеж и цъфтеж.
Новинка зарубежной фантастикиПОДРОБНЕЕLITRES.RU

Алхимични символи
26
Символът има редица функции, при изучаването на алхимията трябва да се
подчертаят две от тях:
1 Символът служи за скриване на свещения смисъл на мистерията от

непосветените.
2 Символни средства за познание и Пътят на истината.
Съществото на символа се простира в три равнини:
1 Символ - знак
2 Символ - изображение, алегория
3 Символ - феноменът на Вечността.
Как да различим символ от знак и алегория?
Знакът е изображение (това определение, разбира се, се отнася само за

нарисувани изображения), носещо специфично семантично значение.
Символичното изображение може да не е конвенционално.
Алегорията е вид понятие за картина, понятие, изразено не с дума, а с

изображение. Основният му критерий е, че алегорията няма възможност за
интерпретация.
С други думи, в алегория изображението изпълнява само обслужващи

функции и е „етикет“ на общо понятие, в символ изображението е надарено с
автономия и с концепцията е неразривно свързано.
Символът, за разлика от алегорията, е двусмислен и може да се тълкува по

различни начини.
Символ - конвенционален образ, представляващ изображение, идея и т.н. не

статично като знак или алегория, но в динамична цялост. Символът
предполага съществуването на вътрешна тайна, тя никога не може да бъде
разгадана напълно.
27
Има четири основни типа герои:
Паспорт Болгарии от 3000 €ПОДРОБНЕЕBOLGARIA.ME

1 Символни изображения, в които цветът е символ:
2 символични изображения, в които геометричните фигури и картини служат

като символи:
3 Третият тип знаци е по-сложен, защото Тя се изразява графично само с

помощта на първия, втория и четвъртия вид символи - това е цифрова
символика:
4 Смесен символ (най-често срещаният) е комбинация от два или три

непосредствено над дадените типове символи:
Значението на алхимичните символи понякога е очевидно, но в повечето

случаи те изискват по-сериозно отношение към себе си ...
Основните трудности в разбирането на алхимичната символика са три:
Първият е, че алхимиците не са имали твърда система от кореспонденции,

т.е. един и същ символ или знак може да има много значения.
Второто - алхимичният символ понякога е трудно да се разграничи от

алегория.
И третото, най-важно, е, че в алхимията символът служи за директно

предаване на мистичното преживяване (опит).
Пет метода за анализ на алхимичен символ
28
Метод №1
Първо трябва да определите типа на знака. Т.е. прости или сложни. Прост
символ се състои от една фигура, сложна от няколко.
Метод №2
Ако символът е сложен, трябва да го разложите на няколко прости.
Метод 3
Разлагайки символ на съставните му елементи, е необходимо внимателно да

анализирате тяхното положение.
Метод 4
Маркирайте основната идея на сюжета.
Метод №5
Интерпретирайте получената картина. Основният критерий за интерпретация

на даден символ трябва да бъде интелектуалната интуиция, придобита в
процеса на изследване.
Символичното изображение, за разлика от символа, може да не е

конвенционално, т.е. подобно на това, което означава. Знаците се използват
за предупреждение, предупреждение и информиране. Ето няколко примера за
различни алхимични знаци за времето:
Символи на алхимичните процеси
След като внимателно проучих алхимичните трактати, можем да заключим, че

почти всеки алхимик е използвал свой уникален метод на работа. Но все пак
има някои общи елементи, които са присъщи на всички алхимични методи. Те
могат да бъдат сведени до тази схема:
1. ТЯЛОТО ТРЯБВА ДА ПОЧИСТВА ОТ РАВЕН И ШВЕЙ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩО

РАЗДЕЛЯНЕТО НА ДУШАТА В ДВЕ ЧАСТИ ЗА ЗЛО (ЧЕРНО) И БЛИЗО (БЯЛО)
2. ВЪЗМОЖНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СИГУРНАТА ОФЕРТА НА

ДОКАЗАТЕЛСТВОТО, ЧЕ ЗАПОЧНЯТ ПРОЦЕСА ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ
Други птици, свързани с алхимичния процес, са както следва:
PELICAN (хранене с кръв)

29
EAGLE (победен символ на завършващия ритуал)
PHOENIX (е перфектен орел)
Има три основни стъпки:
nigredo (nigredo) - черният етап, albedo (albedo) - белият етап, rubedo (rubedo) -
червен.
Ако съпоставим етапите на алхимичната работа с елементите, тогава

получаваме не три, а четири етапа:
Земя - MELANOZIS (почерняване): - Nigredo.
Вода - LEUKOSIS (избелване): - Albedo.
Въздух - Ксантоза (пожълтяване): - Цитрин.
Пожар - IOSIS (зачервяване) - Рубедо.
Седем етапа според цветовете на планетите:
ЧЕРНО: Сатурн (олово)
Син: Юпитер (калай)
ПЕЧАЛНА опашка: живак (живак)
БЯЛ: Луна (сребро)
ЖЪЛТ: Венера (мед)
ЧЕРВЕН: Марс (желязо)
ЛИЦЕ: Слънце (злато)
Както можете да видите, броят на процесите, водещи до философския камък,

е различен. Някои ги свързват (етапи) с дванадесетте знака на зодиака, други
със седемте дни на създаване, но все още почти всички алхимици ги
споменават. В алхимичните трактати може да се спомене два начина за
осъществяване на Голямото дело: сух и мокър. Обикновено алхимиците
описват мокрия път, споменавайки сухия изключително рядко. Основните
характеристики на двата начина са разликите в използваните режими
(времето и интензивността на процесите) и основните съставки (първичен и
секретен огън).
30
Седемте алхимични процеса корелират със седемте дни на Сътворението,
както и със седемте планети, тъй като се смяташе, че влиянието на всяка
планета създава в недрата на земята метал, съответстващ на нея.
Металите варират в степен на съвършенство; тяхната йерархия се връща от

олово - най-малко благородното от металите - до златото. Започвайки с
изходния материал, който е в несъвършено "оловно" състояние, алхимикът
постепенно го усъвършенства и в крайна сметка го превърна в чисто злато.
Етапите на неговата работа съответстваха на изкачването на душата през

планетарните сфери.
1. Живак - калциниране
2. Сатурн - Сублимация
3. Юпитер - уединение
4. Луна - Очистване
5. Марс - Дестилация
6. Венера - коагулация
7. Слънцето - тинктура
Дванадесет алхимични процеси, свързани с зодиака. Голямото дело беше

имитация на природни процеси и дванадесет месеца или зодиакални знаци
съставят пълния годишен цикъл, през който Природата преминава от раждане
и растеж към разпад, смърт и ново раждане.
31
Английският алхимик Джордж Рипли в своя Компедиум по алхимия, написан
през 1470 г., изброява всички дванадесет процеса; почти неразличим списък
от 1576 г. води друг привърженик на алхимичното изкуство Йосиф Кверцетов.
Тези процеси са както следва:
калциниране ("калциниране"),
разтворен ("разтваряне"),
отделяне ("раздяла"),
връзка ("връзка"),
гниене ("гниене"),
коагулация ("фиксиране"),
цибация ("хранене"),
сублимация ("сублимация"),
ферментация ("ферментация"),
възвишение ("възбуда"),
анимация ("умножение")
проекция ("хвърляне" *).
Всяка интерпретация на тези процеси както химически, така и психологически

неизбежно ще бъде произволна. Но е известно, че целта на началните етапи
(до гниене) е била да се пречисти изходният материал, да се освободи от
всякакви качествени характеристики, да се превърне в Първия материал и да
се освободи искрата на живота, съдържаща се в него.
Калцинирането е калцинирането на открито на основен метал или друг

изходен материал. В резултат на този процес материалът трябваше да се
превърне в прах или пепел.
Вторият етап, разтворът, е разтварянето на калциниран прах в „минерална

вода, която не мокри ръцете“. Под „минерална вода“ се разбира живак.
Третият етап, отделянето е отделянето на „субекта“ на Голямото дело в масло

и вода. Не алхимикът е този, който прави раздялата, а самият Господ Бог;
32
това означава, очевидно, че алхимикът просто е оставил разтворения
материал в съда, докато не се подложи на споменатото разделяне. Целта на
този процес беше разграждането на алхимични суровини в първоначални
компоненти - или в четири първични елемента, или в живак и сяра
Четвъртият етап, съвпад, т.е. постигане на баланс и помирение между

враждуващите противоположности. Сярата и живакът се обединяват отново.
Петият етап, гнилостта - първият от основните етапи на Голямото дело - така

нареченото нигредо, или почерняването. Наричали я „Черна врана”, „Глава на
врана”, „Глава на врана” и “Черно слънце”, а нейните символи били гниещ
труп, черна птица, чернокож, цар убит от войници и мъртъв цар, погълнат от
вълк. По времето, когато етапът на нигредо приключи, всеки привърженик
напредваше по различни начини.
Коагулация или "сгъстяване" - на този етап елементите, образуващи Камъка,

бяха свързани помежду си.
Този процес е описан като алхимична маса.
Парите, отделяни по време на гниене. надвиснали над черен материал в съд,

прониквайки в Първия материал, те го оживяват и създават ембрион, от който
Философският камък ще трябва да израства.
Когато духът се събра отново с Примитива, бяло твърдо вещество

кристализира от водния материал в съда.
Полученото бяло вещество беше Бял камък, или Бяла тинктура, способна да
превърне всеки материал в сребро.
След като получи Белия камък, алхимикът преминава към етапа на

кибализация ("хранене"): материалът в съда "се храни умерено с" мляко "и"
месо "."
Етапът на сублимация беше пречистване. Твърдото вещество в съда се

нагрява, докато се изпари; изпаренията бързо се охлаждат и отново се
кондензират до твърдо състояние. Този процес се повтаря няколко пъти и
символите му, като правило, са гълъби, лебеди и други птици, които или
летяха до небето, или отново седнаха. Целта на сублимацията беше да се
отърве тялото на Камъка от мръсотията, в която се е родило по време на
реакцията. Сублимацията обединява тялото и духа;
По време на ферментацията материалът в съда става жълт и става златен.

Много алхимици твърдяха, че на този етап в съда трябва да се добави
33
обикновено злато, за да се ускори естественото развитие на Философския
камък до състоянието на златото. Все още не напълно съвършен, Стоунът все
пак придоби способността да трансмутира основни метали. Той се превърна в
ензим, мая, способна да импрегнира и активира основен метал и да стимулира
неговото развитие - точно както мая инфилтрира тестото и го кара да втаса.
Това качество характеризира душата на Философския камък, огнен, активен
компонент, който възбужда и оживява основния метал. Така в процеса на
ферментация душата на Камъка се комбинира с вече пречистено тяло.
ферментацията съчетава духовното тяло с душата;
На етапа на екзалтация настъпва последната промяна на цвета на материала

- рубедо, или зачервяване.
Очевидно алхимиците са установили, че в последните етапи на правене на

материала в съда става изключително нестабилно. Извисяването обаче
трябва да доведе всички компоненти на Камъка в единство и хармония, да не
подлежи на повече промени.
Душата и тялото, съчетани в процеса на ферментация, сега бяха свързани с

духа и Камъкът стана упорит и стабилен.
Топлината в пещта беше доведена до максимално възможна температура и

развълнуваният алхимик видя прекрасната гледка, за която той работи
толкова усилено в потта на лицето си - раждането на Философския камък,
перфектното червено злато, Червената тинктура или Червения еликсир,
Единствения. Възвишението обединява тялото, душата и духа;
Освен това, на новородения камък липсва едно качество - способността да се

възпроизвежда и размножава, многократно увеличавайки масата на
неблагородните метали. Камъкът е надарен с това качество в процеса на
анимация ("умножение") или увеличаване ("нарастване").
Камъкът стана плодотворен и плодотворен благодарение на още една

комбинация от противоположности - кралската сватба на душата и духа,
сярата и живака, царя и кралицата, Слънцето и Луната, червеният мъж и
бялата жена, т.е. символите на всички противоположности, примирени в
Единия. Анимацията обединява душата и духа.
Дванадесетият и последен етап от Голямата работа, проекцията, беше, че

Камъкът е изложен на основен метал, за да го превърне в злато.
34
Обикновено Камъкът е увит във восък или хартия, поставен в тигел с основен
метал и нагряван.
Последните етапи на алхимичната работа бяха няколко процедури за

балансиране и комбиниране на компонентите на Камъка или присъщите му
противоположности.
Малък речник с алхимични обозначения.
ACETUM PHILOSOPHORUM: Синоним на "Девствено мляко", философски

живак, таен огън
АДАМ: Силата на човека. Анимус.
ЗЕМЯЛ НА АДАМ: Първоначалната природа или истинската същност на

златото, която може да бъде получена от хомогенна субстанция.
35
ADROP: Философско произведение или антимон.
AESH MESAREF: "Почистване на пламъците." Алхимичното произведение,

съставено от Knorr Von Rosenrot и изложено в The Kabalah Denudata.
АЛХЕМИЧЕСКИ БРАК: Последният етап на Голямата работа. Възниква между

крал и кралица
АЛБЕДО: Форма на материята с безупречно съвършенство, която тя не губи.
ALKHAEST: Тайният пламък. Разтворител.
ALEMBROT: Философска сол. Солта на изкуството. Част от природата на

металите.
СМЕСИ: Съюзът на огъня и водата, мъжки и женски.
ALHOF: Състоянието на земния елемент е безформено. Душата на земята.
AMALGAMMA: Лекарството на металите в топенето.
АМРИТА: Първото преобразувано вещество, вещество.
АН: Баща или Серума.
АНИМА: Женското в мъжа. Скритата личност.
АНИМУС: Мъжественост при жена.
ENSIR: Син или Меркурий.
ENSIRARTO: Свети Дух или сол.
АНТИМОНИЯ: Вещество, което в определени дози може да бъде лекарство и

отрова.
Това вещество има всички свойства на метал, но в някои условия се държи

като неметал. Получава се чрез екстракция от естествен стибнит сулфид чрез
нагряване в присъствието на желязо. (Има четири форми: сив метал, черна
сажди и нестабилното експлозивно "жълто сребро.")
ГПР: прах или пепел.
АКВА ИЗПЪЛНЕНИЕ: "Недокосната или сдържана вода." Меркурийски

философи. Слънцето и луната се разтварят и комбинират.
36
AQUA VITE: Алкохол. Женско освобождаване от отговорност.
AQUA PHILOSOPHORUM: "Орелът на философията." Живакът на металите се

характеризира като „метал с природа, близка до тази на май“.
АРХАЙ: Скритата същност на първичната материя, която се извлича от нея.
ARGENT VIVE: Тайният пламък Меркурий на философите; така нареченото

"Живо сребро" е универсален разтворител за металите.
СОФТЕНСА: Изтънявайте
AUR: Сияние, светлина.
НИТРОГЕН: Универсалният принцип на медицината, с който са свързани

всички неща, се съдържа във всичко, което лекува. Имената на живак във
всяко метално тяло. Духът на живота. Kvintesentsiya. Дух на водата.
АУРУМ АЛБУМ: Бяло злато.
БЕТУЛИС: Неживият камък на самостоятелния Дух.
VITE BALM (Балсам): Събира естествена топлина с огромна влажност, В

мистичната алхимия е символ на милост, любов, прераждане.
ВАСИЛИСК: Чудовище с тяло на дракон, глава на змия, клюн на петел.

Символ на противоречивата двойственост на природата и стихиите.
Мейс: Андрогин, хермофродит. Двойствеността на природата.
БЕНЧА НА ВЕНУС: Вагина.
ИЗМИВАНЕ: Почистване чрез пречистване.
МЕДИЦА: Черна материя.
Пчели: Слънцето. Чистотата. Rebirth.
НЕЗАВИСИМО: Познаване на Духа чрез страдание и мъчения. Раздяла, която

е присъща на физическото тяло.
БЕННУ: Египетският феникс. Символът на философския камък.
ЧЕРЕН ДРАГОН: Смърт, разпад, разпад.

37
КРЪВ: Дух.
ЧЕРВЕН ЛЪВ КРЪВ: Мъжки разряд.
КНИГА: Вселената.
ARC: Комбинация от мъже и жени. Жена полумесец, стрелба стрели като

мъжки принцип.
РАЗДЕЛЕНИЕ: Същността на живота.
CADUCEUS: Силата на трансформацията. Единството на

противоположностите.
КАПУТ МОРТ: Продукт от смъртта на вещество. Празен продукт. Страничен

продукт от това.
КАУДИ ПАВОНИС: Опашката на паун.
КАЕЛДРОН (Купа, Котел, Ритора): изобилие. Силата на трансформацията.
ВЕРИГА: Свързващо вещество.
ХАОС: Пустота. Четирикратната същност на първичната субстанция.
ДЕТЕ: Потенциал.
CHMO: Ферментация, ферментация
CINEMA: Продукт на положителното взаимодействие на мъже и жени. Злато

на живота.
CLOUD: Газ или пара.
KOLEUM: Подобряване на битието на Живота. Също Виртус.
СВЪРЗВАНЕ НА СЛЪНЦЕТО И СЪНЪТ: Съюз на противоположностите
СЛУЧАЙ: Алхимично вещество
КРЪСТ: Проявления на Духа в материята. Знак на човека
ЦЕНТЪР: Царство или върховна власт.
КРОНИРАН ЧАД: Камък на философите.

38
ЦЕНТЪР НА топката: Камък на философите.
Разпятие на кръста: Пречистване на всички примеси.
DROP: Металургичен процес за проверка на истинността на златото.
КИПАРИС: Смърт. Мъжки орган.
ДАГЕР: Това, което пробива и разрушава веществото.
DIENECH: Коригирана, балансирана вода.
ДОГ: Философски живак.
ДУГ И ВЪЛШ: Двойна природа на Меркурий.
ДВОЙНА ИГРА: Мъжки и женски живак.
ДОВЕ: Животен дух.
ДРАГОН КРЪВ: Cinnabar. Живачен сулфид.
EAGLE (също сокол или сокол): сублимация. Меркурий в най-възвишено

състояние. Емблема на знанието, вдъхновението и знак за завършена работа
EGG: Запечатан херметичен съд, където работата е завършена. Обозначение

на творението.
ЕЛЕКТРУМ: Метал, съдържащ всички метали, присвоени на седемте планети.
ЕЛИКСИР НА ЖИВОТА: Получен от Камъка на Философа, Еликсир дава

безсмъртие и вечна младост.
ИМПЕРОР: Цар. Активен непоследователен принцип.
ЕМПРЕС: Пасивна форма, балансиран принцип.
EVE: Женски архетип. Анима.
ДЕЦА: Слънчев или мъжки принцип.
ДЪРТ: Отработено вещество, окончателна смърт. Тегло.
РИБНО ОЧЕ: Камък в ранен етап на еволюцията.

39
МЕСО: Вещество.
ПОЛЕТ: Трансцендентално действие. Изкачване до най-високото ниво.
ЗЛАТНО ЦВЕТЕ: Духовно прераждане. Еликсир на живота.
PHOETUS SPAGIRIKUS: Етапът на алхимичния процес, когато веществото

наследява Духа.
СМИТ: Силата на завъртане на светия Огън на пещта.
ОСЪЖДА: Източник на вечния живот. Майчин източник.
ПЛОД - ПЛОД: Есенция. Безсмъртието.
ЖАБА: Първо вещество. Произходът на физическото вещество.
GLUTEN: Женски течности.
GLUTINUM MUNDI: Глина на света. Това, което обединява тялото и ума.
КОЗА: Мъжки принцип.
ЗЛАТО: Целта на великата работа. Съвършенство и хармония. Пълен баланс
Гъска: Природа.
ГРАЛ: Каменни философи. Безсмъртието.
ЗЪРНА (Ечемик, ядро, зърно): Зърното на живота. Актуализация на живота.

Ядрото.
ВЕЛИКА РАБОТА: Постигане на възможно най-високата степен на

съвършенство. Комбиниране на по-малката Вселена с по-голямата Вселена
(Микрокосмос и Вселената).
ХЕРМАФРОДИТ: Съюзът на мъже и жени.
ХЕРМЕС: Живак.
ХЕРОГРАМ: Божествено обединение. Свържете.
МЕД: Въведение. Безсмъртието.
УВЕЛИЧЕНИЕ: Самовъзпроизвеждане.
40
IGNIS AQUA: Огнена вода. Алкохолът.
Игнис Леони: Елементарен огън или „Лъвска огън“.
IGNIS ELEMENTARI: Алхимична сяра.
LACTUM VIRGINIS: Мляко на Богородица. Синоним на Меркурий вода
ЛАМПА: Дух на огъня.
СПЕАР: Мъжка енергия.
LAPIS LUCIDUM ANGELARIS: "В основата на светлината." Върховно

същество.
Алхимичните символи представляват условна символична система, която се

използва в рамките на протонаучните изследвания от групи езотерични учени
предимно в Европа до 18 век. Трудно е да се надценят алхимичните символи
и тяхното значение за световната култура, защото говорим за образни
графични елементи и дори цели формулни системи, които крият основните
химически, физически и дори астрологични процеси.
Ето защо понятието „алхимични символи“ е невероятно широко. На първо

място, това са символи, обозначаващи различни химични елементи и
съединения. Основите на алхимичната символика са положени от Парацелс
(началото на 16 век), като според неговите произведения и трите алхимични
трансформации се основават на три елемента - сол (слънце), живак (живак) и
сяра (сяра). Впоследствие Луната започва да се свързва със сребро, Марс с
желязо и други химически елементи също се сдобиват с главни герои на
небесната лента.
Алхимичните символи на елементите са основни в емблемата на

средновековните алхимици. Системата е базирана на знаците на четирите
елемента - огън, вода, земя и въздух. По-късно основата обаче значително се
разшири и последователите на Парацелс започнаха да използват
символичното обозначаване на "гранични състояния" на елементите и техните
производни. Като пример са символите на Дърво, Камък, Ясен и т.н.
От 17-ти век започват да се използват широко символите на йероглифната

монада на Джон Дий, „квадратът на кръга“ (символът на философския камък) и
така наречените светски елементи („производни“ на основните елементи -
антимон, арсен, бисмут и др.). Алхимичните символи също се приписват на
съединения, например, амальгама, цинабър, сярна киселина (тя се нарича
витриол). По този начин, всяко вещество съответстваше на строго определен
41
символ, често съдържащ директна препратка към астрологията, медицината
(по-специално античната) или физиката.
Символите на алхимичните елементи се допълват от символичните

обозначения на дванадесетте основни алхимични процеси (по-късно списъкът
беше разширен, но само в рамките на отделни индивидуални търсения и
диалектни системи). Окисляване, филтриране, сублимация, омекотяване,
съединение - тези и други процеси имат специфични обозначения, както и
оригинални имена, например, съединението се нарича съединение, а
окисляването се нарича разлагане. Любопитно е, че първоначално символите
на дванадесетте основни процеса бяха обозначени от емблемите на
зодиакалните знаци.
42
Алесандро Калиостро, Сен Жермен, Никола Фламел - всички тези изтъкнати
езотерични учени използваха алхимични символи в своята практика. По-късно
значението им става фундаментално за много научни дисциплини и това е
разбираемо, но някои графични символи все още се използват широко в чисто
окултната практика. Проблемът е, че този процес породи много митове, които
са широко култивирани от „експерти“ на всички ивици.
Например, известният алхимичен символ на Червения крал стана особено

популярен след филма "Константин" с Киану Рийвс в главната роля. Днес в
многобройни „окултни“ форуми можете да намерите много информация, че
алхимичният символ на Червения крал е уж „мощна езотерична емблема“ за…
е, мненията вече се различават тук. Очевидно, защото алхимичният символ на
Червения крал е просто символ на сярата (живакът, между другото, се е
наричал Бялата кралица). В този знак няма и никога не е имало езотерична
конотация и няма нито един източник, който би могъл да потвърди обратното.
Ето защо към изследването на символите на алхимичните елементи трябва да

се подхожда внимателно и внимателно, тъй като в съвременния свят, пред
изобилие от невярна и непотвърдена информация, е доста лесно да се
объркате и да вземете за истина това, което е просто нечия фантазия.
Познанията за силите на природата произхождат от Древен Египет, където

Великият Посветен е живял и е писал своите произведения. На основата на
херметизма се формира мистична наука - алхимия, чиято цел беше да покаже
начини за разбиране на същността на нещата.
Елементът е състояние на пространството, което е следствие от работата на

определени принципи на Вселената. Символи на елементите - обозначения на
тези принципи или първични елементи, от които се формират всички
космически вещества.
4 основни състояния на пространството:
 горещ;
 студ;
 суха;
 мокри.
Елементът на елемента се формира в резултат на взаимодействието на

двойка принципи. Променяйки се според един принцип в двойка, можете да
направите трансформацията на един елемент от елемента в друг.
Алхимични символи на четирите елемента

Принципи на елементите:
43
 Земя: суха и студена;
 Вода: мокра и студена;
 Въздух: топъл и влажен;
 Огън: топъл и сух.
Ако добавим всички символи на елементите в една фигура, получаваме

шестоъгълна звезда - символ на перфектна форма.
Шесткон
ечна звезда - символ на единство на 4 елемента от природата
Но всяка форма, дори и най-съвършената, е мъртва, ако не е изпълнена с
живот. В древните философски учения и алхимия духовният елемент е етер
или светият дух - голямата сила на творчеството. Единството на духа и тялото
на Вселената символично е обозначено от шестоъгълна звезда с точка в
центъра. Въпросът е обозначаването на петия елемент на Вселената.
Земни символи
Качества: женски, пасивен, твърд, неразрушимаз.
1. Архетип: Великата майка, женски род
44
Елемент на земята - материалната основа и основата на живота. Нейният
образ е природата, плодородна майка.
Архетипни символи на земята: Богородица, покровителка на реколтата,

Великата Космична майка.
Архетипни елементи на земята: 1) Третият Аркан Таро "Императрица"; 2)

Богинята на плодородието Деметра; 3) Пресвета Богородица.
2. Форма: куб, диамант
Често срещан символ на земята е куб - най-стабилната фигура на

триизмерното пространство. Кубичната форма е присъща на кристалната
решетка на диаманта - камък, състоящ се от най-плътната концентрация на
въглеродни атоми. Символът на земята също може да бъде всяка подредена
структура или симетрична форма.
45
3. Числа: 6 и 4
Число 6 - знак за перфектна форма е един от символите на земята. Цифрите

също съответстват на този елемент: шестоъгълник и шестоъгълна звезда.
Шест също се отнася до куб - геометрична фигура с 6 страни.
Квадратът и съответстващото му число 4 също са свързани с елементите на

земята. Квадратът е една от проекциите на куб върху равнина. Той
символизира: връзката с материята, физическия свят, физическото тяло,
стабилност, издръжливост и постоянство.
Символи на
земята: 1) Шестконечна звезда. 2) Кристалната решетка на диаманта. 3)
Вихърът на северния полюс на Сатурн под формата на обикновен
шестоъгълник.
4. Страна на света и времето: север, зима, нощ
Елементът на земята съответства на твърдото състояние на агрегация на

материята. Естествено, страната на света на този елемент е Северът, където
всичко е покрито с лед; Сезонът е зимен; Времето на деня е нощ.
5. Планети: Сатурн и Венера
Поради своята твърдост и стабилност, земните елементи се свързват със

Сатурн - планетата на ограниченията и реда. Сатурн е нечуплива скала на
Върховния закон, от която никой не може да избяга.
Качества на Сатурн: строгост, ред, състояние, власт, съвест, закон, мъдрост,

старост, ограничения, карма, задълбоченост, аскетизъм.
46
Великолепието на формите е един аспект на материалния свят. Следователно
стихията на земята е свързана и с Венера - древната римска богиня на
любовта и красотата.
Планетите на
земните елементи: Сатурн и Венера и техните символни обозначения
6. Сферата на битието: материалният свят, природата
В системата на Дървото на живота принципите на земята отразяват две сфери

на битието: Бина - Великата майка и Малкут - Майката Природа.
7. Чакра: Муладхара
Земята е символ на материалната природа на нашия свят. Следователно този

елемент съответства на енергийния център, отговорен за инстинктите за
оцеляване.
Водни символи
Качества: женски, пасивен, мек, гъвкав.
1. Форма: купи и съдове
47
Символът на водата може да бъде купа, кана или морска черупка. Купата
също е символ на женственото, възпроизвеждайки сили и изобилие. Водата е
принципът на вечния живот и майчинството.
2. Сферата на битието: астралният свят
Водната стихия на Дървото на живота представлява сферата на Йесод, което

означава „форма“. Тук говорим за астрални форми, формирани във
взаимодействието на чувства и логика.
Водата е символ на дълбините на подсъзнанието, зрението и ясновидството.

Този елемент ни свързва със света на мечтите и виденията, със сферата на
астралните форми.
Съзерцанието на водната повърхност често се използва в предсказуеми

практики. Надниквайки дълбоко във водата, вещерът видя свещени символи и
мистични образи, излезли от подсъзнанието му и които бяха отговорите на
въпроса.
Символи на
водата: риба, морска черупка, купа.
3. Време и място: запад, есен, вечер
48
Най-дъждовното време на годината, есента, се свързва с водата. Този сезон
съответства на времето на деня - вечер, страна на света - запад. Есента е и
времето на прибиране и обобщаване на годината. И плодородието и
реколтата също са един от символите на водата, както беше споменато по-
горе.
4. Планети: Луна и Нептун
Водната стихия съответства на планетата Луна. Луната е покровителка на

женствеността, майчинството, емоциите, чувствата и интуицията.
Водната стихия защитава и планетата Нептун. Тази планета е свързана с

психиката, фантазиите и мечтите. Качества на Нептун: склонност към
мистицизъм, илюзии, измамни видения, мистерия и мъглявина, но и
духовност, връзка с Висшия Аз, медитативен ум.
Водни
планети: Нептун и Луната
5. Чакри: Аджна и Сваджистан
Качествените качества на водата са присъщи на два енергийни центъра: и

Аджна. Първият е отговорен за емоциите, удоволствието, копнежа към
потомството. Втората чакра - Аджна - е водата, като символ на ясновидството
и прозрението.
49
Символи на въздуха
Качества: мъж, активен, пъргав
1. Форма: меч
Въздухът се свързва със скоростта на мисълта и остротата на ума. В

съответствие с това символите на въздуха са мечове, лопатки и други
предмети за рязане и рязане.
Насочен надолу, мечът показва спускането на творческата божествена воля

на земята. Мечът, издигнат нагоре, е знак за война и унищожение.
2. Същност: свобода и дух
Бялата птица е символично изображение на духа. В езотеричен смисъл това е

съзнателен творчески акт или действие, насочено към създаването. В
християнската традиция Светият Дух е изобразен като бял гълъб. А в древен
Египет ястребът е действал като символ на човешката душа. В много
традиции птицата действа като символ на въздуха - свързваща връзка между
небето и земята, между духовното и физическото.
3. Феномен: вятър
Въздухът притежава качествата на лекота, подвижност и скорост. Освен това

тя може да бъде променлива и внезапна, разрушителна и непредсказуема.
Символът на въздуха съдържа явления от лек бриз до гигантско торнадо.
Въздухът е движение във всичките му проявления.
50
Символ
и на въздуха: 1) Вихър; 2) Меч, увенчан с корона; 3) Бялата птица е знак на
Светия Дух.
4. Място и време: изток, пролет, сутрин
Въздухът е елементът на младостта и новото раждане. Защото често се

свързва с изток - мястото, където всяка сутрин се ражда слънцето. В
съответствие с това времето на годината на въздушния елемент е пролетта,
времето на деня е сутрин.
5. Планета: Меркурий
Един от символите на елемента въздух е най-близката до Слънцето планета -

Меркурий. Меркурий в древната римска митология е бил покровител на
търговията и пътуванията, посредник между богове и хора. Атрибутът му е
Кадуцей: клуб с две змии, усукващи се наоколо и увенчани с крила.
Качества на живак: бързина, хитрост, находчивост, сръчност, мъдрост,

интелигентност, красноречие, съвършен ум, променливост.
51
Б
ог на въздушния елемент - Меркурий и неговите атрибути: кадуцей и
летящи сандали с крила.
6. Чакри: Анахата и Вишудха
Символи на въздуха са също дихателните органи и съответните им енергийни

центрове: анахата и вишудха. - Сърдечната чакра, разположена в центъра на
гърдите и е отговорна за дишането, проявата на безусловна любов и
състрадание. Vishudha - чакрата на гърлото, разположена в щитовидната
жлеза и носи функцията на творческо изразяване и свързана реч.
Символи на огъня
Качества: активни, мъжествени, бързи, почистващи.
1. Форма: пръчици
52
В древни времена пръчката, като атрибут на силата и магическата сила,
принадлежала на духовната каста на жреците. Този символ е обозначаване на
най-високата йерархия на елементите - огън. Прътът също символизира
мъжествения активен принцип, божествената искра, креативната идея,
породила цялата Вселена.
2. Място и час: юг, ден, лято
Символът на огъня съответства на най-горещата част на света - Юг, време на

годината - лято и време на ден - ден. Тези символи на огъня показват неговия
изгарящ характер и разрушителния аспект на елементите. Слънчевите лъчи
могат да дадат живот, но и да го отнемат.
3. Феномени: мълния, експлозия, пламък
Елементът на огъня може да прояви различни аспекти на своя характер.

Качествата на явленията определят качествата на съответните символи на
огъня.
 Слънчевият лъч е знак на светлината на Създателя, символ на неговата

първоначална чиста природа.
 Светкавицата е идея, мисъл, родена във Висшето съзнание и раждаща
света.
 Изригващият вулкан е символ на гняв, ярост, ярост, разрушителната
сила на огъня.
 Пламъкът на свещ е символ на вярата и духовността, водеща светлина,
надежда, светлината на истината в тъмнината.
53
Различни
форми на проявление на елементите на огъня: пламък на пожар,
електрически разряд на мълния, експлозия на вулкан
4. Планети: Марс, Слънцето
Разрушителните качества на огъня са най-очевидни в природата на Марс.

Планета Марс е символ на неконтролиран и бушуващ огън, изгарящ всичко
наоколо. В древен Рим Марс е бил богът на войната и разрушенията. И в
същото време е почитан като покровител и покровител на Древен Рим.
Друг символ на огъня е слънцето. Енергията на Слънцето дава живот. Тази

планета е центърът и причината за съществуването на живот на нашата земя.
Слънцето в древни времена често се отъждествяваше със самия Създател. В
древен Египет светилото се е наричало с името Ра - и създателя на света.
54
Планетит
е с огнени стихии: Слънцето и Марс и техните астрологични символи.
5. Чакри: Манипура, Муладхара, Аджна, Сахасрара
Символът на огъня може да носи най-различни качества. Съответно в

енергийната структура на човека този елемент се показва едновременно в
няколко центъра.
Манипура - чакрата на слънчевия сплит носи в себе си слънчеви качества:

щедрост, лидерство, воля, първенство, благородство, желание за власт.
Муладхара съдържа енергията на Марс, която се проявява в разрушителната
сила и силата на основните инстинкти. Аджна е небесният огън,
електрическата природа на мисълта. Сахасрара - космическата чакра - е
връзка със самия Създател, който е - истина, източник и разум.
Алхимията съществува повече от 2000 години. През този дълъг период

мистериозната наука премина през периоди на прераждане и избледняване.
Съвременният свят е придобил духовен опит под формата на ценни
алхимични символи. Първоначално те са били използвани за обозначаване на
отделни химични елементи. Сега признаците на алхимията не само
55
характеризират темата, но и разкриват истинското й значение. Чрез тях
истинското разбиране на света и неговата съдба в него стига до човек.
Концепцията
За да разгадаем алхимичния символизъм, първо трябва да се запознаем с
теорията. Алхимията може да бъде разбрана чрез промяна на мирогледа и
привичното мислене. Този процес е доста дълъг и трудоемък. Учените в
продължение на много векове харчиха енергия и сили за изучаване на
алхимията. Според легендата мистериозна наука е открита от Хермес
Трисмегист. Неговите принципи са били разбрани от халдейците,
вавилонците, финикийците; практикувал го в Гърция, Рим. И сред египтяните
алхимията беше основната наука.
От древни времена алхимиците се опитвали да превърнат живак и олово в

благородно злато и търсили философския камък. Смятало се, че тя е
основата за приготвянето на „еликсира на младостта“, който може да излекува
всяка болест.
В съвременния свят алхимията се разглежда като философска доктрина за

превръщането на различни вещества една в друга. Алхимикът едва доловимо
усеща природата; той прилага вътрешни, външни практики, опитва се да
промени себе си и света около него, за да постигне хармония и съвършенство.
Признаците на алхимията са в основата на науката. Символичните

обозначения на обектите са начин да се разкрият истинските им значения.
4 елемента
Тази теория е в основата на алхимията. Той е разработен и описан подробно
от гръцките философи Платон и Аристотел.
В него се казва: създателят на Вселената е демиургът. Той го създаде от

първичната одухотворена материя, от която на свой ред се появиха 4 основни
елемента: огън, въздух, земя и вода. Това многократно е писано от Платон.
Аристотел добави още един елемент към учението - петият - квинтесенцията.
Всички следващи теории се основават на първичните учения на гръцките

философи. Към съществуващите елементи бяха добавени само елементи от
алхимията. И тяхното значение впоследствие беше дешифрирано.
56
Проблем, който няма решение
Необичайна геометрична фигура често се среща в историческите културни

композиции. Квадратът на кръг е математическа задача, която няма решение.
И ето защо. В кръг, чиято площ е "x", трябва да вградите квадрат със същата
площ "x".
Юнг описа този символ по този начин. Според философските му убеждения

квадратът е най-малката композиционна фигура „4”. Той символизира
състоянието на ума на човек, който е лишен от вътрешен баланс. Напротив,
кръгът олицетворява духовното богатство и вътрешната хармония. Пресичащи
се, две геометрични фигури образуват осмоъгълник. А той от своя страна е
символ на четирите елемента: земя, вода, въздух и огън. Тази символика е в
основата на някои християнски елементи.
Квадратурата на кръга в будизма има различно значение. Квадрат и кръг там

символизират противоположности, свързани помежду си: небе и земя, Ин и
Ян, слънцето и луната.
57
Според китайската философия ъглите на квадрат са обозначение на годината
и частите на света. Заедно с кръга образува числото 5, което е свещено за
китайците.
В древна Гърция някои храмове са били издигнати във формата на кръг,

имащи квадратна основа. Сред тях е Филиппион (Олимпия). Подобна
комбинация е открита в Йерусалим - храм-олтар на Соломон.
Алхимичен анализ на символите

Има правила. Признаците на алхимията се анализират в определена
последователност.
1. Определя се типът на знака. Тя може да бъде проста (една фигура) или

сложна (няколко фигури).
2. Сложните символи се разлагат на прости компоненти.
3. Анализира се тяхното положение.
4. Основната идея на сюжета е подчертана.
Получената картина се дешифрира. За това алхимиците използват

интелектуална интуиция, която се придобива по време на изследването.
Пример: има символ - Лъв, който поглъща Слънцето. Анализираме го според

горните правила.
58
1. Символът е сложен.
2. Разделяме го на прости елементи - Лъв и Слънцето.
3. Анализираме: слънцето представлява злато, лъвът представлява
живачен метал. Дневната светлина е разположена от дясната страна, а
хищният звяр отляво.
4. Открояваме основната идея на сюжета: лъв изяжда слънцето - живакът
абсорбира златото. Тоест, алхимичният елемент показва процеса на
разтваряне на златото чрез живак.
Алхимичен камък
В мистериозната наука много се обозначава със символи, шифри и кодове.
Сред тях е алхимичен камък, който също се нарича „философски“.
Алхимиците казаха, че тя може да бъде получена от сложния Меркурий, който
се счита за основен материал на металите.
Луната е сребърна, а Марс - желязна. Металът е скрит в рудата, която се

нарича Меркурий. От него се откроява металния компонент - Regulos. Когато
на повърхността му се открият звездни кристали, се получават звездни
регулатори на Марс. Всичко това е трудно за разбиране на съвременния
човек. Но алхимията винаги е била многостранна и загадъчна.
Всъщност алхимичните трактати са криптирани. Преводът им отваря за учени

разумни обяснения на различни химични процеси. Например, студеният
дракон, описан в един от алхимичните трактати, изпълзяващи от пещерата, се
оказа код на кристално вещество, който често се образува върху пещерните
стени. А алхимичният (философски) камък е вещество, което превръща
базовите метали в благородни.
Йероглифна монада на Джон Ди
59
Творбата получи името си в чест на изключителния математик, астролог и

астроном. Името му е Джон Ди. Именно той създаде мистериозния трактат,
разкриващ езика на алхимичните символи. Йероглифната монада на Джон Ди
се основава на кръста на Анхе, който съдържа символи на алхимични
планети:
 зодиакален знак Овен;

 кръст, представляващ 4 основни елемента;
 слънцето;
 полумесец.
Монадата символизира единицата, единият, цялото. Тя олицетворява

първичното движение на Бездната и раждането на висш Разум или Бог.
Алхимични символи и съединения

Християнството не признава алхимията. В древни времена тази наука се
наричаше еретичен занаят. Алхимиците бяха осъдени на смърт или
измъчвани. Но все пак мистериозната доктрина продължаваше да
съществува; Алхимичните теории лежат в основата на много научни открития.
Открояваме основните алхимични съединения:
1. Абракадабра. Магическата формула се появи през I век. п. д.

Традиционно това беше звукова вибрация, която издига човек в неземно
състояние или транс. Формулата се произнася на принципа „изчезване“ -
пълното име постепенно достига до една буква. Някои хора купуват
60
амулети под формата на едноименно махало. Смята се, че
"Абракадабра" почиства, премахва злите енергии, болестите.
2. Алеф. Най-старият алхимичен символ, образуван от комбинацията на
кабала с „тайната традиция“. Той представлява духовния корен на всяка
хармония.
3. Кадуцей. Символът е жезъл, около който са преплетени две змии
(отровни и лечебни) и крила, символизиращи способността да „прелитат”
всякакви граници.
4. Ergon. Алхимичният символ е направен във формата на око. Той е дясно
око, гледащо към вечността.
Земен знак
Представя се под формата на триъгълник с главата надолу. Заостреният край
на триглава геометрична фигура гледа надолу. Триъгълник е знак на земята.
Алхимията я олицетворява с друг елемент, кодиран като „Сол“. Той
символизира човешкото тяло.
Златен знак
61
Алхимичните символи разкриват свещените значения на мистериите. Те също
са средство за познаване на истината и предаване на мистичен опит.
Знакът на златото в алхимията е представен под формата на кръг с точка в

центъра. Символът също означава слънцето, възкресението, велик акт. Често
е изобразяван на амулети и талисмани. Слънцето дава сила, енергия,
жизненост. "Слънчевите" амулети даряват господаря си с положителна
енергия и придават жизненост.
Символизъм
Алхимията е изградена върху тайнствени обозначения и кодове. Знаците,
символите са многобройни. Но сред тях има ключови елементи, които са били
използвани от много философи от древни времена.
Сярата или сярата представлява мъжкият принцип.
Меркурий или живак е женският принцип.
Солта е материално вещество, образувано от съединението на живак и сяра.

Елементът представлява човешкото тяло.
Пътят на развитие включва 3 етапа: нигредо (черно), албедо (бяло), рубедо

(червено).
62
Nigredo е началният етап. Характеризира се с отричане, раздяла, раздяла. Тя
съответства на горенето на сулфат. На етап нигредо начинаещите алхимици
се отърват от колективното мислене, което се налага от обществото. Човекът
се освобождава от външните ценности чрез разкъсване. Трудно е, но е
необходимо, за да се разберат най-високите тайни на Вселената (адепт). В
религиозните практики този етап съответства на хермитизма. През този
период хората са ръкоположени шамани. Основното нещо е да не останете на
този етап, а да преминете плавно към следващото ниво. В противен случай
човек очаква лудост.
Албедо е вторият етап. Сравнява се с катеренето. Човек като малък зародиш

се опитва да пробие черната почва. Той също така отваря въздушния
елемент.
Рубедо е последният и най-труден етап по пътя към адепта. Символите му са

роза и огън. Човек става като алено ароматно цвете. Това състояние се
нарича адепт.
И всичко завършва с мълчание.
Ключовият момент на алхимията е подобието на външния и вътрешния. Човек

трябва да осъзнае, че философският камък е вътре, а не е създаден само
отвън. Без това разбиране е невъзможно да се разбере смисъла и истинското
значение на алхимията.
Основни правила
Признаците на алхимията понякога са изключително трудни за разбиране и
обяснение. Отнема много време, за да разбереш магическата наука и да
разбереш всички нейни тайни. Известни философи-алхимици са определили
основните правила, които трябва да се следват от всеки, който иска да
разреши мистериите на Вселената.
1. Не нарушавайте тишината, за да не излагате себе си и причината за

опасност.
2. Трябва да се отнасяте сериозно към избора на работа. Тя трябва да
бъде не само удобна, но и не закачлива на външен вид.
3. Всеки бизнес трябва да започне и да приключи навреме. Трябва да
работите бавно, но прекомерната бавност няма да доведе до правилния
резултат.
4. Трябва да се научите на търпение. Всеки бизнес трябва да бъде
стартиран и продължен търпеливо, старателно. Желанието за почивка е
знак за бъдещо поражение.
63
5. Трябва да сте професионалист: познайте добре работата си. Знанието
изисква непрекъснато съвършенство.
6. В процеса е необходимо да се използват само чисти материали и
вещества.
7. Великият акт не трябва да започва без увереност в собствените
способности и предлагане на необходими средства. В противен случай
дейността ще доведе до поражение и професионален провал.
Единият е първопричината, която поражда всяко нещо. Всичко земно

съществува в Единото, произтичащо от него. Алхимиците от векове се опитват
да предадат тази важна истина на хората.
64

Алхимична символика

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Алхимична символика

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Алхимична символика.

Алхимична символика. Символи на алхимията

1. Символът служи за скриване на свещения смисъл на мистерията от

2. Символът е средство за познание и Пътят на истината, символът служи за

Natura incipit, ars dirigit, usus perficit- Природата започва, изкуството

стълбище - пътят към знанието в алхимията.

Василиск (кокатрикс) - посвещение в мъдрост, знание.

Мечката - хаос, първична материя, която алхимията е призвана да постави в

Орел извисява - освободената духовна част от първичната материя.

Алхимиците използват знаци, за да посочат времето, главно от астрологията.

3. Време на деня (ден, нощ)

5. Месец (състои се от 40 дни)

Първична материя - за алхимика това не е самата материя, а по-скоро

Черно слънце- символ на първичен материал.

роза - символ на мистерия, мъдрост.

скелет - символ на пепел. Някои алхимици наричат \u200b\u200bпепелта

Алхимиците в първоначалните процеси включват по правило 7 метала,

1) луната, сребъренПонеделник. Цвят - бял, сребрист.

Бяло цвете - сребро

2) Марс, желязоВторник. Цвят - червено-розов, оранжев. (Воин с меч).

Това е двойствеността и обратното, слънцето и луната, златото и

Жаба, орел, козе глава - сяра .

лисица - временно втвърдяване на червена сяра, противоположна на петел.

Сярата и живакът се считат за бащата и майката на металите. Когато се

Крал и кралица - Това е злато и сребро, които според някои алхимици са

Първичното вещество е (мъжко) вещество, което става Едно и уникално във

Кацудей -мъжка сяра и женски живак, трансформация, разтваряне, понякога

ключ - (познание), често под форма, която не е предназначена за отваряне.

Яндекс.ДиректГражданство Евросоюза – ускоренно!

Херметичен съд - получаване от 2 компонента на 3-ти.

Философски Меркурий - душата на материята (тялото на материята), тя е

Две съперничещи птици, два орла, елен, орел и лъв - символ на

3) Меркурий, сряда, живак, Цветът е тъмно син.

Духът съответства на стихията на огъня, Душата на стихията на водата и

Сярата (сярата) е безсмъртен дух / който без следа изчезва от материята по

Меркурий (живак) - душата - която свързва тялото и духа.

Солта - тялото - е материалът, който остава след изпичането.

От химическа гледна точка, единият от компонентите е метал, другият е

драконте нарекли и селетер, и живачен хлорид, и огън, всички експерименти

4) Юпитер, четвъртък, калай, Цвят - червено-кафяв.

Космосът като две двойки наземни състояния: горещо и сухо - студено и

прът - символ на трансформацията.

Основата на всички алхимични теории е теорията за 4 елемента. Платон счита

5) Венера, петък мед, Цвят - златист, червен.

6) събота, Сатурн, водя, Цветът е черен.

Солта на Сатурн е оловен ацетат.

Зелен лъв - арсен и олово.

Червен лъв - цинабър, антимон кинобар, колкотар, оловен литраж, червено

Вълк с отворена уста - това е антимон.

7) Неделя, Слънцето, злато, Цветът е жълт.

Основен принцип: живакът и солта произвеждат алхимик злато.

Слънце, червен лъв, брониран рицар - злато

Червено цвете - злато.

Лъв, поглъщащ слънцето - Процесът на разтваряне на живачно злато.

В трактатите си алхимиците описват веществата по различен начин, често в

Идеята за единството на всички неща беше символично изобразена

гарван - първоначалното състояние на материята, камъкът на бъдещия

Общо има три основни етапа на правене:

Nigredo (nigredo) - черният етап, когато всички компоненти бяха сглобени и

Rubedo (рубедо) е червеният етап, металът му е злато, втвърденият слънчев

Тези 3 етапа понякога са изобразени, както следва:

Броят на процесите, водещи до тези етапи, е различен. Някои ги свързват с

Жена с гарван в ръце - ферментация.