Professional Documents
Culture Documents
Роботите и изкуствения
интелект в складовете
Есе
Изготвил:
Кристияна Иванова
Фак. № 17116211
Проверил:
Главен асистент
д-р М. Стефанов
Съдържание:
1. Въведение:....................................................................................................................................2
2. WMS Wаrehouse Management System.........................................................................................3
3. Изкуственият интелект в склада.................................................................................................3
Автоматизираните превозни средства (AGVs)................................................................................4
Автономни мобилни роботи (AMRs)...............................................................................................4
Автоматизираните системи за съхранение и извличане (AS/RS)..................................................5
4. Обобщение:..................................................................................................................................6
~1~
Изборът ми на темата се уповава на факта, че миналата година работих над задание, което
беше пряко свързано с тази тематика, която тепърва предстои да разгледаме. Мисля, че трябва
да обръщаме малко по-голямо внимание на заобикалящите ни технологии, които предстои да
ни заместват в много области на работа. За мен представлява голям интерес да науча повече
по темата. Не бих казала, че следя обновяването на информация от няколко години насам, но
някои неща просто не ни убягват от разпоространяването на всякави новини или тип
информация в интернет мрежовото пространство.
1. Въведение:
Първите роботи във веригата на доставки са открити в производството. Джордж Девъл подава
първия патент за роботика през 1954 г. (издаден през 1961 г.), а неговата компания,
произвежда първия индустриален робот през 1956. Той е способен да движи материята около
10 фута (3 метра). За дълго време роботите са били подходящи само за работа в
промишленото производство, защото не са безопасни за хората наоколо, докато са били в
употреба. Първите роботи са представлявали големи роботизирани ръце, които можели да се
движат според програмирането. Иноваторите са били наясно, че хората няма да харесат
машините, които поемат работните им места. Още в самото начало при изобретяването на
първите роботи във веригата на доставки има голяма вълна от недоволство у хората, което е
напълно разбираемо, защото тяхната работна ръка ще бъде заменена и това представлява
голямо притеснение за голяма част от тях. Затова се взимат рационални решения, че тези
роботи ще бъдат ползвани само в опасни ситуации, като заваряване и повдигане на тежки
машини или ще се използват при вредни работни места. В по-късен етап технологията ни се
възкачва на съвсем друго ниво, че успяваме да заменим абсолютно всякакъв вид работа с
роботизирани машини и изкуствен интелект (AI) и да преразглеждаме всякакъв вид действия
на роботи с реално мислене и действия, както нас.
~3~
(заприхождава ги) или при изход ги изкарва системно, може да води връзка и с клиентите в
случай на запитване или възникнали неочаквани ситуации, които биха попречили на
нормалното протичане на работния процес. Но не изключваме факта, където работниците в
реална среда ще облекчат много работата си и ще станат много по-малко функционални,
съответно те лесно ще губят концентрация и ще разчитат повече на роботите, отколкото на
себе си. След време това би довело до напълна загуба на тяхната работоспособност. Тук може
да дадем пример за хората с калкулаторите. Човек вече често не може да си представи да
направи едни сметки на лист хартия, много по лесно му е да използва калкулатор или телефон
за извършването на дадена сметка, съответно предполагам, че нещо подобно, но в по-големи
параметри ще се случи и с роботизацията. Нека навлезем по-подоброно в тази тема.
След като споделих моята гледна точка над това какво е да имаш един робот с изкуствен
интелект в склада, нека разгледаме типовете работи разработени точно за тази област с
техните дейности и да изкажа от моя поглед над техните плюсове и минуси.
~4~
интерпретират околната среда. Автономните инвентаризационни роботи са един вид
автономни мобилни роботи. Когато се използват с оборудване и артикули с RFID, автономните
инвентаризационни роботи извършват ревизия на предварително определени интервали или
времена. Тази категория включва и съвместни мобилни роботи, които разширяват работата на
хората чрез насочване на сътрудниците си чрез задачи.
Съответно като пример бяхме гледали едно видео от складовете в Amazon, където разполагаха
с точно подобен тип колички в склада, придвижваха стоката на едни рафтове, задвижвани от
основата им с едни умни малки роботи, които отчитаха в реално време какво има около тях,
способни ли са да тръгнат по дадената им посока. Като отпред те имат малки камери, които им
позволяват да виждат и предават информация на компютъра вътре в тях, за това дали пред тях
или до тях има друг такъв робот които превозва стелаж. По този начин те си правят изчисления
кога точно трябва да намали, също така под тях разполагат с разпознаващи устройства. Това
,бих казала, е по сложно и от судоку пъзел, тъй като лентите, които са разположени в долната
им част са главното нещо, което осъществява тяхното предвижване. То се случва чрез
сканиране на подобна на баркод фигура на земята, така робота сканира и изпраща локацията
си на главния компютър, който синхронизира цялото движение на всички роботи така, че те да
нямат сблъсък помежду им и ги изпраща и по изчисления от него път, съобразен с всички други
преминаващи роботи в склада до отправната им точка. Гениално, нали?
Като точно в този стил обработване на поръчки с роботи в Amazon може да ги групираме по два
начина освен AMRs, те могат да спадат и към категорията AGCs, които биват управлявани с
фигури („баркодовете“) по земята като вид картон, който определя местоположението им.
Плюсовете на този вид автоматизация е, че те много умело си сътрудничат с персонала в
склада. Те пристигат на дадена им заложена локация, за да може някой работник от склада да
ги вземе от стилажа и да ги сложи на лентата, така че следващия робот, който реално стречова
пратките да си свърши работата. Още един плюс е факта, че с този вид автоматизация се
намалят възможностите от произшествие на работното място с предвижване на стока из склада
с тип мотокар.
Като стигнем до едни от първите роботи, които биват създадени за складовете, това са
Роботоризираните ръце. Те са много съвместени крайници, използвани за манипулиране
на продукти в разпределителните центрове и складовете. Тъй като тези ръце могат да се
движат, да се обръщат, да се повдигат и маневрират артикули, те могат да се използват в
~6~
следните складови операции: Комисиониране/опаковане, Получаване/съхранение
Палетизиране. Лично бих казала, че според мен много хора биха заложили в самото начало на
тези по-просто създадени роботи, докато нещата не се развият и осъвършенстват напълно.
Защото сме наясно със заобикалящата ни техника за момента, колкото по функционална е тя,
толкова по-неконкретизирана е в дадена дейност и следователно качеството и намалява. Тук
пример бих дала с един телефон (смартфон) или компютър, колкото по-мощен е
телефонът/компютърът, то толкова по-бързо му пада батерията или има нужда от по-голямо
захранване. Но при положение, че сме достигнали такива нива на развитие, спрямо тази сфера,
нещата с времето ще се изгладят, за да можем да извличаме пълната полза и потенциал на
техниката. Едни роботоризирани ръце, както е написано по-горе, могат да извършват много
идентични дейности свързани с повдигането и опаковането на самата пратка, но не и по
предвижването и от точка А в склада до точка Б или дори извън него. Като складовете
използващи този тип робот могат да превъзмогнат този проблем или с работна ръка, както са
се случвали стандартно нещата, или заместени с друг тип робот като AMRs, AGVs. Те могат да
поемат пратката и да я настанят по стелажите. Така ще се провежда синхронизиран тип работа
заместена изцяло от роботи с оптимизирани разходи, по-голяма безопасност и гъвкавост.
Можем да добавим, че сред автоматизацията на складовете и навлизането на роботите в тях
вече могат да се осъществяват и пратки с дронове (безпилотни летателни апарати). Като те са
предвидени за много спешни малки пратки или доставяне на атрибути за първа помощ.
4. Обобщение:
Работата в един склад изобщо няма нищо общо с думи като „леко“ и „безопасно“. Точно
заради това тези роботи могат спокойно да заменят голяма част от действията, извършващи се
в тази област. Както вече знаем и много фирми вече работят с такива роботи: Amazon, Wurth,
Sopharma. Jysk България могат да се похвалят с един от първите автоматизирани складове.
Разбира се, разглеждането на този дистрибуционнен проблем има изключително много
~7~
плюсове и минуси, които многократно се повтаряха. А представете си съберем всички тези
роботи в един склад и ги комбинираме всеки с определена дейност - разходите ще бъдат
изключително оптимални, безопасност, гъвкавост спрямо работното време (като включим и
празниците), лесно ще се управлява цялата функционалност на складовата дейност. Разбира се,
първоначалната инвестиция в такъв вид обурудван склад би било на много по-висока цена, но
в зависимост от вижданията на отдела по логистика и тяхното развитие мисля, че е време
отчасти да се пренасочим в такив вид работа, отчитаща почти нулви проценти от грешки.
Мисля, че хората вече се замислят вече в инвестирането над този вид техника, защото след
година,две несъзнателно те вече ще са превзели целия ни пазар и тези които не са
инвестирали ще съжаляват, че са закъснели с това, че вместо да са вложили техните печалби в
работната ръка която може и да не им е била толкова полезна. Нека не оставяме на заден план
и безопасността, защото толкова пъти я споменах, но така и не и обърнахме такова внимание.
Тя е изключително важна, защото работата в едно складово помещение е много опасно, при
движението на мотокарите из склада те имат възможност да се сблъскат един с друг или да
ударят преминаващ човек, независимо дали той носи предназначената отразителна желетка
за безопасност някой път това се случва неизбежно. Много пъти сме срещали видеоклипове из
социалните мрежи как складов работник управляващ мотокар/ричтрак се опитва да достигне
даден стелаж, но без да иска или от невнимание го бутне вместо да извърши зададената му
дейност, се получава така наречение „домино ефект“, които е изключително опасен ако в
същото време има други хора между стелажите. Още един пример със самите зъбци на order
picker или друга машина с която се обработват поръчки, при захващането на кашон или друг
вид опаковка от стелажите при неправилното наместване те могат да наранят опаковката или
дори да я бутнат да падне.
Лично наблюдение пред разгръщането на тази тема имам и при по-младото поколение. По
време на карантината имах възможността да помагам на сестра си с обучението й. Дори в
техните задания по английски език имаше текстове свързани с роботизацията на складовете и
доставките на продуктите, което до една степен показва една голяма стъпка напред, щом това
вече се предлага като тип информация на обучаващи се деца, които приемат тези неща с лека
ръка, понеже вече са свикнали със заобикалящата ги технология. Като примери в учебника бяха
поставени роботоризираните ръце и роботи, които се предвижват сами и могат да заобикалят
препядствия.
Минуса на роботиризирането на склада е, разбира се, безработицата, която би настъпила.
Преди години бях чела статия (нямам спомен от източник), в която се опоменаваше
настъпилата безработица и недоволство от хората след внедряването на машинното
производство, защото тогава са били нужни много малка шепа хора за управление на
производствените линии. Представете си какво би станало, ако роботите напълно заместят
нашия труд. В такъв свят няма да има нужда дори и от тези шепа хора, които да ги управляват.
~8~
~9~
5. Източници:
https://6river.com
https://www.logiwa.com/
https://www.logisticsmgmt.com/
https://www.logistika.bg
Дан Браун – Произход
~ 10 ~