Пространството на дома в стихотворението на Атанас Далчев „Повест” е затворено.

Създава
впечатление за изолираност и липса на живот. В него лирическият аз се чувства отчужден и
обречен на самота. Домът насочва към абсурдното съществуване, защото човекът и присъства и
отсъства. В това пространство той живее като чужденец. Лишен от история, без настояще и без
бъдеще, човекът е загубил своята идентичност. Портретите, книгите, огледалото, часовникът са
трагични знаци внушаващи идеята, че индивида се е превърнал в обект непознат за света
наоколо, сякаш е изчезнал. Обратно на Дебеляновата елегия „Скрити вопли”, където домът е
съкровена територия, място на приютеност и защитеност, пространството на дома
десакрализирано, отнета му е светостта.