ТЕСТ

по дисциплината „Технологии за довършващи абразивни обработки”

Студент: фак. №……….
1. За заточване на твърдосплавни инструменти се използват абразивни инструменти от:
а) карборунд зелен;
б) карборунд черен;
в) кубичен борен нитрид;
г) синтетичен диамант;
д) легирани електрокорунди.
2. Твърдост на абразивен инструмент е:
а) твърдостта на абразивните зърна;
б) параметър на характеристиката на абразивния инструмент, който се определя от
съпротивлението на свръзката срещу откъртване на повърхностните абразивни зърна;
в) параметър на характеристиката на абразивния инструмент, който се определя от
количественото съотношение между свръзката, абразивните зърна и порите в единица
обем;
г) параметър на характеристиката на абразивния инструмент, който се определя от якостта
на абразивните зърна;
д) параметър на характеристиката на абразивния инструмент, който се определя от якостта
и еластичността на свръзката.
3. Абразивните инструменти на керамична свръзка в сравнение с тези на бакелитова свръзка
се характеризират с:
а) по-голяма крехкост и малка еластичност;
б) по-голяма якост и еластичност;
в) химическа, водо- и топлоустойчивост;
г) загряват по-малко обработвания детайл;
д) по-добро полиращо действие и придават по-малка грапавост на шлифованите
повърхнини;
е) по-малка универсалност;
ж) възможност да се изработват с малка дебелина, да работят при скорости до 70 m/s и в
условия на удар и вибрации;
з) по-малка износоустойчивост;
и) по-добра самозаточваща способност и по-равномерна твърдост.
4. При шлифоване с охлаждане шлифовъчните дискове се избират:
а) с твърдост, еднаква с тази при шлифоване без охлаждане;
б) с твърдост, която е с 1-2 степени по-висока от тази при шлифоване без охлаждане;
в) с твърдост, която е с 1-2 степени по-ниска от тази при шлифоване без охлаждане;
г) твърдостта на шлифовъчния диск не зависи от вида на СОТ.
5. При една и съща структура на абразивните инструменти % съдържание на абразивните
зърна:
а) нараства с намаляване на зърнистостта на абразивния инструмент;
б) намалява с намаляване на зърнистостта на абразивния инструмент;
в) нараства с увеличаване на твърдостта на абразивния инструмент;
г) намалява с увеличаване на твърдостта на абразивния инструмент;
д) не зависи от зърнистостта, степените на твърдост и вида на свръзката.
6. Абразивните инструменти с високопореста структура се характеризират с:
а) възможност за активно отделяне на стружката;
б) намалена трайност в резултат на замазването им;
в) намалена режеща способност;
г) намалена производителност;
д) възможност за интензифициране на процеса шлифоване.
7. Абразивният инструмент с характеристика 2С80Н11V35 се използва за:
а) грубо шлифоване на бързорезна стомана;
б) чисто шлифоване на бързорезна стомана;
в) грубо шлифоване на твърда сплав от тип К;
г) чисто шлифоване на твърда сплав от тип Р;
д) грубо шлифоване на чугун.
Посочете какво означава всеки от елементите на характеристиката:

8. Абразивният инструмент с характеристика 8А20М6V35 се използва за:

а) грубо шлифоване на бързорезна стомана;
б) чисто шлифоване на бързорезна стомана;
в) чисто шлифоване на твърда сплав от тип К;
г) чисто шлифоване на твърда сплав от тип Р;
д) грубо шлифоване на чугун.
Посочете какво означава всеки от елементите на характеристиката:

9. Характеристиката АС32 250/200 М50 е на:

а) шлифовъчен диск от кубичен борен нитрид с концентрация 50% и средна зърнистост;
б) диамантен диск с концентрация 5,5 ct/cm3 със средна зърнистост;
в) диамантен диск с концентрация 3,3 ct/cm3със средна зърнистост;
г) диамантен диск с концентрация 2,2 ct/cm3 със средна зърнистост.
Посочете какво означава всеки от елементите на характеристиката:

10. Кръглото центрово шлифоване с надлъжно подаване е ефективно при обработване на:
а) цилиндрични и конусни повърхнини с голяма дължина;
б) къси и стабилни детайли с дължина, по-малка от ширината на абразивния диск;
в) профилни повърхнини;
г) стъпални повърхнини;
д) отвори в голямогабаритни корпусни детайли.
11. Най-равномерно износване на абразивния инструмент при шлифоване на външни
ротационни повърхнини се постига при:
а) външно кръгло центрово шлифоване с надлъжно подаване;
б) врезно шлифоване;
в) безцентрово шлифоване с надлъжно подаване;
г) дълбочинно шлифоване.
12. При външно кръгло безцентрово шлифоване с надлъжно подаване осовото преместване
на детайла се осъществява:
а) от водящия диск чрез завъртането му под ъгъл спрямо оста на обработвания детайл;
б) от водящия диск чрез завъртане на опората на определен ъгъл;
в) от водящия диск чрез завъртането му под ъгъл спрямо оста на шлифовъчния диск;
г) от шлифовъчния диск чрез завъртането му под ъгъл спрямо оста на водящия диск;
д) принудително от подавателния превод на шлифовалната машина.
13. Чрез увеличаване на ъгъла α между осите на водящия и шлифовъчния диск при външно
кръгло безцентрово шлифоване с надлъжно подаване се постига:
а) увеличаване на производителността и намаляване на грапавостта на шлифованата
повърхнина;
б) увеличаване на производителността и грапавостта на шлифованата повърхнина;
в) намаляване на производителността и намаляване на грапавостта на шлифованата
повърхнина;
г) намаляване на силите на рязане.
Посоченото изменение се дължи на промяната на ………………………, като
препоръчителните стойности на ъгъла α са:………………………………………………
14. Отвори в голямогабаритни детайли се шлифоват по метода на:
а) външно кръгло центрово шлифоване с надлъжно подаване;
б) врезно шлифоване;
в) безцентрово шлифоване с надлъжно подаване;
г) дълбочинно шлифоване;
д) планетно шлифоване.
15. За осигуряване на строга концентричност между външната и вътрешната ротационна
повърхнина на детайла се прилага:
а) врезно шлифоване;
б) безцентрово шлифоване на външната ротационна повърхнина;
в) безцентрово шлифоване на отвора;
г) планетно шлифоване;
д) външно кръгло центрово шлифоване на външната и вътрешната ротационна
повърхнина.
16. Плоското шлифоване с периферията на шлифовъчния диск в сравнение с плоското
шлифоване с челото на диска се характеризира с:
а) по-голяма контактна повърхност с обработвания детайл;
б) по-голямо топлоотделяне и по-големи сили на рязане;
в) по-голяма равнинност на обработените повърхнини;
г) възможност за обработване на детайли с нестабилна опорна повърхнина, на тънки
детайли, както и на детайли с бордове и жлебове;
д) възможност за обработване на детайли с големи прибавки и прекъснати повърхнини;
е) по-висока производителност;
ж) по-малка грапавост на шлифованите повърхнини.
17. Силите на рязане при шлифоване нарастват с:
а) намаляване на периферната скорост на обработвания детайл;
б) увеличаване на скоростта на рязане;
в) увеличаване на дълбочината на рязане;
г) намаляване на подаването;
д) намаляване на твърдостта и зърнистостта на шлифовъчния диск.
18. Искренето при шлифоване се дължи на:
а) високите контактни температури в зоната на рязане при шлифоване;
б) високите моментни температури при шлифоване;
в) високата температура на детайла;
г) влошеното топлоотвеждане.
19. Грапавостта на шлифованата повърхнина намалява с:
а) увеличаване на дълбочината на рязане, скоростта на въртене на детайла и надлъжното
подаване;
б) увеличаване на скоростта на рязане;
в) увеличаване на зърнистостта на шлифовъчния диск;
г) увеличаване на твърдостта на шлифовъчния диск;
д) намаляване на номера на структурата на шлифовъчния диск;
е) намаляване на твърдостта на обработвания детайл.
20. Самозаточването на абразивните инструменти е процес на:
а) принудително отстраняване на абразивни зърна, при което в работа се въвеждат нови
режещи ръбове;
б) закръгляване на режещите ръбове и поява на гладки площадки по изпъкналите части на
зърната(върхове и ръбове);
в) запълване на порите със стружки, при което намалява износването на инструмента;
 г) откъртване на износените и затъпени абразивни зърна и въвеждане в работа на нови
режещи ръбове;
д) микро- и макроразрушаване на абразивните зърна.
21. При шлифоване на материали с голяма якост преобладаващият вид износване е:
а) адхезионното;
б) дифузионното;
в) микроразрушаване на абразивните зърна;
г) макроразрушаване на абразивните зърна;
д) откъртване на абразивни зърна от свръзката;
е) изхабяване на режещите елементи;
ж) запълване на порите със стружки.
22. Трайност на абразивния инструмент е:
а) времето за интензивна работа на инструмента между две изправяния;
б) времето за експлоатация на инструмента;
в) времето на работа на инструмента в режим на самозаточване;
г) времето за активна работа на инструмента до настъпване на критерия, определящ
необходимостта от изправяне.
23. Отнесете изброените изправящи инструменти към метода на изправяне, по който
работят:

Изправящ инструмент Метод на изправяне

Абразивни дискове от силициев карбид
Диамантни изравнители
Диамантни ролки Обстъргване
Метални и твърдосплавни ролки
Диамантни ножове Шлифоване
Диамантни моливи
Диамантни брусове Повърхностно деформиране
Диамантни гребени
Диамантни игли
Диамантни пластини
24. Стойността на надлъжното подаване f при шлифоване се определя в зависимост от
ширината В на шлифовъчния диск съгласно условието f = kB , при което коефициентът k се
избира в зависимост:
а) от вида на обработката и диаметъра на обработвания детайл, като k ≤ 1 ;
б) от вида на обработката и диаметъра на обработвания детайл, като k > 1 ;
б) от вида на обработката и диаметъра на обработвания детайл, като k < 1 ;
г) само от физико-механичните свойства на обработвания материал и винаги е цяло число.
25. Скоростта на кръговото подаване при шлифоване се избира в зависимост от вида на
шлифоването, както следва:
а) v = 20 ÷ 80 m / min - за чисто шлифоване, с оглед осигуряване на малка грапавост на
шлифованата повърхнина;
б) v = 15 ÷ 50 m / min - за чисто шлифоване, с оглед осигуряване на малка грапавост на
шлифованата повърхнина;
в) v = 20 ÷ 80 m / min - за грубо шлифоване, с оглед осигуряване на трайност на
шлифовъчния диск 20 ÷ 60 min ;
г) v = 15 ÷ 50 m / min - за грубо шлифоване, с оглед осигуряване на трайност на
шлифовъчния диск 20 ÷ 60 min .
26. Скоростта на рязане при шлифоване:
а) зависи от физико-механичните свойства на обработвания материал и е по-висока при
шлифоване на чугун отколкото при шлифоване на стомана;
б) зависи от свръзката на шлифовъчните дискове и е по-висока при шлифоване с дискове
на керамична свръзка отколкото при шлифоване с дискове на бакелитова свръзка;
в) зависи от кинематичната схема на шлифоване и е по-висока при шлифоване на
вътрешни отколкото при шлифоване на външни ротационни повърхнини;
г) зависи от вида на обработката, като е по-висока при грубо шлифоване;
д) избира се максимално възможна от гледна точка на якостта на абразивния диск и
кинематичните възможности на машината.
27. С увеличаване на скоростта на рязане при шлифоване:
а) нарастват силите на рязане и енергийните разходи на процеса;
б) нарастват средната дебелина на снеманата стружка, средната дължина на контакта и
сечението на срязвания слой метал;
в) намалява топлобразуването при рязане;
г) намалява грапавостта на шлифованата повърхнина.
д) не се променят физико-механичните свойства на повърхностния слой на шлифованата
повърхнина.
28. При хонинговане на изделия с неголеми габарити и на къси отвори се избира схемата:
а) неподвижен инструмент – плаващо приспособление;
б) плаващ инструмент – неподвижно приспособление;
в) плаващ инструмент – плаващо приспособление;
г) неподвижен инструмент – неподвижно приспособление.
29. Производителността при хонинговане нараства:
а) с намаляване на скоростта на възвратно-постъпателното движение на хонинговалната
глава;
б) пропорционално с увеличаване на скоростта на въртене на хонинговалната глава;
в) с увеличаване на скоростта на въртене на хонинговалнат глава до определена критична
стойност, след което започва да намалява;
г) при прилагане на СОТ с голям вискозитет и миеща способност;
д) пропорционално с нарастване на специфичното налягане при хонинговане.
30. Налягането при хонинговане:
а) влияе върху производителността на процеса и износването на абразивните брусове, като
с неговота увеличаване те пропорционално нарастват;
б) не може да се регулира и е променлива величина по време на хонинговалния цикъл;
в) е с големина, правопропорционална на броя на брусовете и на контактната площ на един
брус с обработваната повърхнина;
г) е с големина, обратнопропорционална на налягането в цилиндъра, прилагано за
разширяване на брусовете;
д) се избира само в зависимост от физико-механичните свойства на обработвания
материал;
е) се избира в зависимост от вида на обработката – с малки стойности за окончанелно
хонинговане за намаляване на грапавостта на повърхнината и със стойности, близки до
граничните при снемане на големи прибавки.
31. При хонинговане на дълги отвори се избира схемата:
а) неподвижен инструмент – плаващо приспособление;
б) плаващ инструмент – неподвижно приспособление;
в) плаващ инструмент – плаващо приспособление;
г) неподвижен инструмент – неподвижно приспособление.
32. При диамантно хонинговане брусовете се изработват:
а) монолитни от природни или синтетични диаманти;
 б) съставни от стоманен корпус и диамантоносен слой;
в) с дължина, по-голяма от дължината на обработвания отвор, чрез което се
интензифицира процесът на хонинговане и се отстраняват грешките от предшестващата
обработка;
г) с дължина, по-малка от дължината на обработвания отвор, като отношението на
дължината на бруса към дължината на отвора не зависи от отношението на дължината и
диаметъра на отвора;
д) при обработване на дълбоки отвори дължината на бруса не зависи от дължината на
отвора.
33. При хонинговане главата се вкарва в отвора:
а) без да се върти, след което автоматично се включват механизмът за разтваряне на
брусовете, подаването на СОТ, възвратно-постъпателното и въртеливото движение на
хонинговалната глава;
б) с въртеливо движение, при разтворени брусове и максимално специфично налягане,
което в процеса на хонинговане постепенно намалява;
в) без да се върти, при разтворени брусове и максимално специфично налягане, което в
процеса на хонинговане постепенно намалява;
г) при предварително придадени въртеливо и възвратно-постъпателно движение, като след
началото на цикъла брусовете постепенно се разтварят до достигане на максималното
специфично налягане.