ТЕСТ

по дисциплината “ Технологии за довършващи абразивни обработки”

Студент: фак. №
1. За шлифоване на детайли от конструкционни и инструментални стомани се използват
абразивни инструменти от:
а) карборунд зелен;
б) карборунд черен;
в) елбор;
г) синтетичен диамант;
д) електрокорунд бял.
2. Структура на абразивен инструмент е:
а) параметър на характеристиката на абразивния инструмент, който се определя от
количеството на абразивните зърна;
б) параметър на характеристиката на абразивния инструмент, който се определя от
съпротивлението на свръзката срещу откъртване на повърхностните абразивни зърна;
в) параметър на характеристиката на абразивния инструмент, който се определя от
количественото съотношение между свръзката, абразивните зърна и порите в единица
обем;
г) параметър на характеристиката на абразивния инструмент, който се определя от якостта
на абразивните зърна;
д) параметър на характеристиката на абразивния инструмент, който се определя от якостта
и еластичността на свръзката.
3. Абразивните инструменти на керамична свръзка в сравнение с тези на бакелитова свръзка
се характеризират с:
а) по-голяма якост и еластичност;
б) загряват по-малко обработвания детайл;
в) по-добро полиращо действие и придават по-малка грапавост на шлифованите
повърхнини;
г) по-голяма крехкост и малка еластичност;
д) по-малка универсалност;
е) възможност да се изработват с малка дебелина, да работят при скорости до 70 m/s и в
условия на удар и вибрации;
ж) по-малка износоустойчивост;
з) химическа, водо- и топлоустойчивост;
и) по-добра самозаточваща способност и по-равномерна твърдост.
4. При избора на твърдост на абразивните инструменти са в сила следните правила
а) колкото по-твърд е обработваният материал, толкова по-твърд трябва да е абразивният
инструмент;
б) колкото по-твърд е обработваният материал, толкова по-мек трябва да е абразивният
инструмент;
в) при шлифоване на профилни повърхнини се използват меки абразивни инструменти с
оглед съхраняване на профила им в процеса на шлифоване;
г) при работа на автоматични линии се използват абразивни инструменти с 1-2 степени по-
твърди в сравнение с тези при шлифоване върху машини с ръчно подаване;
д) при шлифоване с охлаждане се избират абразивни инструменти, чиято твърдост е с 1-2
степени по-висока от тези при шлифоване без охлаждане;
е) колкото режимът на рязане при шлифоване е по-тежък, толкова по-мек трябва да е
абразивният инструмент.
5. При една и съща структура на абразивните инструменти % съдържание на абразивните
зърна:
а) нараства с намаляване на зърнистостта на абразивния инструмент;
 б) намалява с намаляване на зърнистостта на абразивния инструмент;
в) нараства с увеличаване на твърдостта на абразивния инструмент;
г) намалява с увеличаване на твърдостта на абразивния инструмент;
д) не зависи от зърнистостта, степените на твърдост и вида на свръзката.
6. Абразивните инструменти с високопореста структура се характеризират с:
а) възможност за активно отделяне на стружката;
б) намалена трайност в резултат на замазването им;
в) намалена режеща способност;
г) намалена производителност;
д) възможност за интензифициране на процеса шлифоване.
7. Абразивният инструмент с характеристика 8А90М6В50 се използва за:
а) грубо шлифоване на бързорезна стомана;
б) чисто шлифоване на бързорезна стомана;
в) чисто шлифоване на твърда сплав от тип К;
г) чисто шлифоване на твърда сплав от тип Р;
д) грубо шлифоване на чугун.
Посочете какво означава всеки от елементите на характеристиката:

8. Абразивният инструмент с характеристика 1А20H5V20 се използва за:

а) грубо шлифоване на бързорезна стомана;
б) чисто шлифоване на бързорезна стомана;
в) чисто шлифоване на твърда сплав от тип К;;
г) чисто шлифоване на твърда сплав от тип Р;
д) грубо шлифоване на чугун.
Посочете какво означава всеки от елементите на характеристиката:

9. Характеристиката АС32 250/200 М50 е на:

а) шлифовъчен диск от кубичен борен нитрид с концентрация 50% и средна зърнистост;
б) диамантен диск с концентрация 5,5 ct/cm3 със средна зърнистост;
в) диамантен диск с концентрация 3,3 ct/cm3със средна зърнистост;
г) диамантен диск с концентрация 2,2 ct/cm3 със средна зърнистост.
Посочете какво означава всеки от елементите на характеристиката:

10. Главното движение при врезно безцентрово шлифоване:

а) въртеливото движение на водящия диск;
б) въртеливото движение на абразивния инструмент;
в) въртеливото движение на обработвания детайл;
г) напречното подаване на абразивния инструмент.
11. Планетното шлифоване е ефективно при обработване на:
а) цилиндрични и конусни повърхнини с голяма дължина;
б)къси и стабилни детайли с дължина, по-малка от ширината на абразивния диск;
в) профилни повърхнини;
г) стъпални повърхнини;
д) отвори в голямогабаритни корпусни детайли.
12. Най-равномерно износване на абразивния инструмент при шлифоване на външни
ротационни повърхнини се постига при:
а) външно кръгло центрово шлифоване с надлъжно подаване;
б) врезно шлифоване;
в) безцентрово шлифоване с надлъжно подаване;
г) дълбочинно шлифоване.
13. При външно кръгло безцентрово шлифоване с надлъжно подаване детайлът извършва:
 а) въртеливо движение и осово подаване, които получава по кинематичен път;
б) въртеливо движение в резултат на силата на триене с водящия диск и осово подаване в
резултат на завъртане на водящия диск или опората спрямо оста на шлифовъчния диск;
в) само осово подаване в резултат на завъртане на водящия диск или опората спрямо оста
на шлифовъчния диск;
г) въртеливо движение в резултат на силата на триене с абразивния диск и осово подаване
в резултат на завъртане на водящия диск или опората спрямо оста на шлифовъчния диск;
д) само въртеливо движение в резултат на силата на триене с водящия диск.
14. Безцентровото шлифоване в сравнение с центровото се характеризира с:
а) възможност за обработване на детайли с големи диаметри и дължини;
б) възможност за обработване на детайли с малки диаметри и големи дължини;
в) възможност за шлифоване на детайли при по-малки сили на рязане;
г) по-висока точност, но с по-ниска производителност;
д) по-висока производителност, но с по-ниска точност.
15. За осигуряване на строга концентричност между външната и вътрешната ротационна
повърхнина на детайла се прилага:
а) врезно шлифоване;
б) безцентрово шлифоване на външната ротационна повърхнина;
в) безцентрово шлифоване на отвора;
г) планетно шлифоване;
д) външно кръгло центрово шлифоване на външната и вътрешната ротационна
повърхнина.
16. Процесите на диамантно и кубонитридно шлифоване се характеризират с:
а) различна форма на инструментите;
б) различни схеми на шлифоване;
в) еднаква химическата активност на диаманта и кубичния борен нитрид спрямо желязо-
въглеродните сплави;
г) еднаква форма и геометрия на абразивните зърна;
д) подходящи са за обработване на метало- и минералокерамични материали;
е) различна минимална дебелина на срязвания слой метал, при която се осъществява
процес на микрорязане.
17. При шлифоване най-голямо количество топлина се отвежда от:
а) абразивния инструмент;
б) обработвания детайл;
в) СОТ;
г) стружките.
18. Появата на пукнатини и прегаряния по шлифованата повърхнина се дължи на:
а) високите контактни температури в зоната на рязане при шлифоване;
б) високите моментни температури при шлифоване;
г) високата температура на детайла;
д) влошеното топлоотвеждане.
19. Температурата при шлифоване нараства с:
а) намаляване на периферната скорост на обработвания детайл;
б) намаляване на скоростта на рязане;
в) увеличаване на дълбочината на рязане;
г) намаляване на подаването;
д) намаляване на твърдостта, зърнистостта и пористостта на шлифовъчния диск.
20. Температурата при кубоборнитридно шлифоване на стомана е:
а) по-ниска от тази при диамантно шлифоване, т.к. кубичният борен нитрид има по-добри
режещи свойства от диаманта;
б) по-висока от тази при диамантно шлифоване, т.к. кубичният борен нитрид има по-лоша
 топлопроводимост от диаманта;
в) по-ниска от тази при диамантно шлифоване, т.к. отсъства химично взаимодействие
между кубичния борен нитрид и стоманата;
г) еднаква с тази при диамантно шлифоване.
21. При шлифовъчни дискове, които работят в режим на затъпяване или с ограничено
самозатчване, преобладава износването в резултат на:
а) микроразрушаване на абразивните зърна;
б) макроразрушаване на абразивните зърна;
в) откъртване на абразивни зърна от свръзката;
г) изхабяване на режещите елементи;
д) запълване на порите със стружки и продукти от износването;
е) протичане на химична реакция между обработвания и абразивния материал (адхезионно
и дифузионно износване);
22. Износването на абразивните инструменти нараства с:
а) намаляване на периферната скорост на обработвания детайл;
б) увеличаване на скоростта на рязане;
в) увеличаване на надлъжното и напречното подаване;
г) намаляване на дълбочината на рязане;
д) увеличаване на твърдостта и зърнистостта на шлифовъчния диск;
е) намаляване на твърдостта н обработвания материал.
23. Изправянето на абразивните инструменти се извършва с цел:
а) само профилиране на абразивния инструмент;
б) само заточване на абразивния инструмент;
в) възстановяване на профила и режещата способност на абразивния инструмент;
г) намаляване на силите и температурата на рязане;
д) увеличаване на трайността на абразивния инструмент.
24. Отнесете изброените методи на изправяне към диамантните инструменти, за които са
предназначени:

Абразивен инструмент Метод на изправяне

Диамантни дискове на метална свръзка Обстъргване с брусове от електрокорунд бял
Обстъргване с брусове от карборунд зелен
Заточване с диамантни моливи
Шлифоване с диамантни ролки
Диамантни дискове на органична свръзка Притриване
Шлифоване с абразивни дискове от бял
електрокорунд
Диамантни дискове на керамична свръзка Шлифоване с абразивни дискове от зелен
силициев карбид
Електроерозионно изправяне
Абразивни дискове от CBN Електрохимично изправяне
Електроискрово изправяне
25. С увеличаване на скоростта на обработвания детайл при шлифоване:
а) намаляват трайността на шлифовъчния диск и грапавостта на шлифованата повърхнина;
б) нарастват трайността на шлифовъчния диск и грапавостта на шлифованата повърхнина;
в) намалява трайността на шлифовъчния диск и нараства грапавостта на шлифованата
повърхнина;
г) нараства трайността на шлифовъчния диск и намалява грапавостта на шлифованата
повърхнина.
26. Скоростта на рязане при шлифоване:
а) зависи от физико-механичните свойства на обработвания материал и е по-висока при
шлифоване на чугун отколкото при шлифоване на стомана;
б) зависи от свръзката на шлифовъчните дискове и е по-висока при шлифоване с дискове
на керамична свръзка отколкото при шлифоване с дискове на бакелитова свръзка;
в) зависи от кинематичната схема на шлифоване и е по-висока при шлифоване на
вътрешни отколкото при шлифоване на външни ротационни повърхнини;
г) зависи от вида на обработката, като е по-висока при грубо шлифоване;
д) избира се максимално възможна от гледна точка на якостта на абразивния диск и
кинематичните възможности на машината.
27. Стойността на надлъжното подаване f при шлифоване се определя в зависимост от
ширината В на шлифовъчния диск съгласно условието f = kB , при което коефициентът k се
избира в зависимост:
а) от вида на обработката и диаметъра на обработвания детайл, като k ≤ 1 ;
б) от вида на обработката и диаметъра на обработвания детайл, като k > 1 ;
в) от вида на обработката и диаметъра на обработвания детайл, като k < 1 ;
г) само от физико-механичните свойства на обработвания материал и винаги е цяло число.
28. Скоростта на кръговото подаване при шлифоване се избира в зависимост от вида на
шлифоването, както следва:
а) v = 20 ÷ 80 m / min - за чисто шлифоване, с оглед осигуряване на малка грапавост на
шлифованата повърхнина;
б) v = 15 ÷ 50 m / min - за чисто шлифоване, с оглед осигуряване на малка грапавост на
шлифованата повърхнина;
в) v = 20 ÷ 80 m / min - за грубо шлифоване, с оглед осигуряване на трайност на
шлифовъчния диск 20 ÷ 60 min ;
г) v = 15 ÷ 50 m / min - за грубо шлифоване, с оглед осигуряване на трайност на
шлифовъчния диск 20 ÷ 60 min .
29. При хонинговане на изделия с неголеми габарити и на къси отвори се избира схемата:
а) неподвижен инструмент – плаващо приспособление;
б) плаващ инструмент – неподвижно приспособление;
в) плаващ инструмент – плаващо приспособление;
г) неподвижен инструмент – неподвижно приспособление.
30. Производителността при хонинговане нараства:
а) с намаляване на скоростта на възвратно-постъпателното движение на хонинговалната
глава;
б) пропорционално с увеличаване на скоростта на въртене на хонинговалната глава;
в) с увеличаване на скоростта на въртене на хонинговалнат глава до определена критична
стойност, след което започва да намалява;
г) при прилагане на СОТ с голям вискозитет и миеща способност;
д) пропорционално с нарастване на специфичното налягане при хонинговане.
31. При хонинговане на дълги отвори се избира схемата:
а) неподвижен инструмент – плаващо приспособление;
б) плаващ инструмент – неподвижно приспособление;
в) плаващ инструмент – плаващо приспособление;
г) неподвижен инструмент – неподвижно приспособление.
32. Хонинговането на отвори:
а) се реализира при по-високи скорости и налягания на инструмента върху обработваната
повърхнина в сравнение с шлифоването;
б) се реализира при по-високи скорости и по-ниски налягания на инструмента върху
обработваната повърхнина в сравнение с шлифоването;
 в) се осъществява с по-малък брой контактни абразивни зърна в сравнение с шлифоването;
г) се осъществява при регулиране на самозаточващата способност на абразивните брусове;
д) не може да изправя грешките във формата в надлъжно и напречно сечение от
предшестващата обработка.
33. При диамантно хонинговане брусовете се изработват:
а) монолитни от природни или синтетични диаманти;
б) съставни от стоманен корпус и диамантоносен слой;
в) с дължина, по-голяма от дължината на обработвания отвор, чрез което се
интензифицира процесът на хонинговане и се отстраняват грешките от предшестващата
обработка;
г) с дължина, по-малка от дължината на обработвания отвор, като отношението на
дължината на бруса към дължината на отвора не зависи от отношението на дължината и
диаметъра на отвора;
д) при обработване на дълбоки отвори дължината на бруса не зависи от дължината на
отвора.