Поема за бика

Трагична битова поема, за стария общински бик. Живял

живот като в харема, на някакъв султан велик. Но после с
подлост бил продаден от кмет за хорска слава жаден на
някаква си салхана за срам на всички времена. В салханата
без вреда, тълпяха се безброй говеда в очакване на свойта
смърт. Телета, крави и юници, волове бичета и бици две
групи шарени теленца играеха като деца. Край тях лежаха
стари крави,а други пък стояха прави. И кротко като у дома,
на ум преживяха ярма. Сред тази гнед говежда сива,
общински бик стоеше горд. С осанка царствена красива като
на стар прославен Лорд. С любов и радост бе отгледан, но с
подлост тука бе доведен от подлата общинска сган, да бъде
със сатър заклан. Красив изгря далечен спомен, за първият
му мъжки скок. Той беше млад, неук и скромен с едва
поникнал светъл рог. Юницата бе първескиня от зор юлара
скъса тя, но скачката му издържа и стана млада госпожа.
Занизаха се ред години, на денонощен бичи труд. Юници
стройни, нежни, дивни в зной и пек, в мраз и студ отиваха
си на върволици все стройни нежни хубавици изпитали
греховен миг под тежестта на силен бик. Веднъж докараха
юница с наведена от срам главица. Плаха като горска птичка
престъпи тя едва-едва.
С вълчи скок я той възседна, юницата с жал стопанина
погледна и през премрежени очи започна жално да мучи.
Когато слезе той от нея, трепереше тя като лист, а той
престъпника злодея бе чист като евангелист. Недели после с
поглед плах, юницата ни сиромашка с издут от всичко туй
стомах си спомняше за тази скачка. На говедовъдната
изложба в Плевен получи одобрението на цял народ.
Журито немо с отряда отсъди първата награда, а госта
важен от далеч 2 часа там държа му реч. Щом скотовъдния
оратор завърши дългият тректат, усмихнат кино оператор го
засне с филмов апарат и казват филмът е обходил страни,
държави и народи. И радвали му се биле: монаси, папи и
крале. А хубав беше занаята на нашия прославен шеф. Да ти
заплаща общината за дето ти си правиш кеф. Та кой такава
служба-приятна, сладка и забавна- не би я служил цял
живот, за благото на цял народ. Но годините летят-отлитат,
потъват бавно във вечността. И без дори да ни попитат
открадват ни от младостта. И ний се борим, тачим, любим и
всеки ден по малко губим, до дето дойде оня час, когато
гасне сетна страст. Така се случки и с героя на този мъничък
роман, на бичешката страст пороя залитна той като пиян.
Преди прекарваше без мяра, каквато падне-млада, стара- а
днес започна с мерак да ги подбира и то как. Преди
прекарваше с дузини а днес едва по две на ден.
И зад бутчета красиви висеше той с часове додето тежко се
изправи на задницата и направи туй що сам Аллах нарекъл
беше „Сладък грях“. И най-подире всичко свърши, отпусна
той победен меч, невидим враг ли го прекърши, но нивга
той не стана веч. Събра общинската управа-тогава селският
сенат- и дадоха добра обява че бика се на търг продава и
който иска да наддава да се яви в сряда в пет в кметовия
кабинет. От врет пристигаха касапи с мазни кожени палта, с
черни капи на сатрапи, с яки вълчи зад врата. И най-богатият
от всички го сам доведе по луна пред тая стара салхана. Ще
го направят на суджуци и подли пладнешки хайдуци ще го
разнасят по гуляй. От кожата му за ботуши, ще направят
гион за трийсет души. От кокалите без жал, ще да направят
те туткал. И най по дир – о майко мила- неще да имат капка
срам, от яката му бича жила, ще да изтеглят пич голям. И с
него разни зози модни и разни врагове народни, в нарочен
трудов институт, ще класифицират в труд. Аз дълго гледах
тази гледка пред кървавият ешефот и кръст полека като
сложих с чиста съвест отговорих. Спокойно бих и аз умрял,
такъв живот да бях живял. Да сме на ясно има съд- затвор
преписването носи, а препечатването смърт, че тя поемата
се дава на всеки мъж с подобна слава тъй както дава се
медал на стар заслужил генерал.
Валери Петров