КУРС НА ЧУДЕСАТА

ТЕКСТ
FOUNDATION FOR INNER PEACE
Оригиналното издание на Курс на чудесата на английски език е публикувано от
Foundation for Inner Peace и копия на текста на английски се предоставят от Foundation for Inner
Peace на адрес: Box 598, Mill Valley, California, 94942, USA.
Мария Кръстева, превод от английски
ПРЕДГОВОР
Този предговор е написан през 1977 година в отговор на желанието на много хора да
прочетат кратко въведение към „Курс на чудесата". Първите две части - „Как е създаден" и
„Какво представлява" – са написани от самата Хелън Шукмън, а последната част - „Какво е
неговото съдържание" - е записана в процеса на вътрешна диктовка, за който се говори в
Предговора.
Как е създаден
Началото на „Курс на чудесата" е поставено от решението на двама души да се обединят
в името на една обща цел. Техните имена са Хелън Шукмън и Уилиам Тетфорд, професор по
медицинска психология в Колежа по хирургия и медицина към Колумбийския университет в
Ню Йорк. Няма значение кои са те, а единствено това, че техният опит показва, че с Бога
всичко е възможно. Те не изхождат от духовни интереси. Взаимоотношенията им са били
трудни и често напрегнати и личното и професионално утвърждаване и статус са били от
значение за тях. Изобщо, те са възлагали твърде много на ценностите на света. Животът им не е
в съзвучие с онова, което проповядва „Курсът на чудесата". Хелън, която е записала материала,
описва себе си по следния начин:
Психолог, преподавател, консервативна по убеждения и атеистка по вярване, аз
работех в престижна и висша академична среда. И тогава нещо се случи и постави началото
на поредица от събития, които не бих могла да предвидя. Ръководителят на департамента, в
който работех, изведнъж заяви, че не може да понася повече тези чувства на гняв и агресия,
които се проявяваха в нашите взаимоотношения и завърши с това, че „трябва да има друг
път". На свой ред аз се съгласих да му помогна да го открием. Очевидно този Курс е другият
път.
Макар че намерението им е сериозно, те преживяват големи трудности при полагане
основите на своето общо дело. Но те предават на Светия Дух своята "добра воля", която, както
се казва в Курса все отново и отново, е достатъчна, за да Му позволи да използва всяка
ситуация за Своите цели и да вложи в нея Своите възможности.
Нека продължим личния разказ на Хелън:
Три разтърсващи месеци предшестваха действителното написване, по време на които
Бил предложи да запиша своите сънища, които бяха особено символични и разкриваха
странни образи, които ме връхлитаха. Макар вече да бях доста свикнала с неочакваното,
останах безкрайно учудена, когато записах: „Това е курс на чудесата." Тези думи бяха
въведение от Гласа. Той не издаваше звук, но това беше бърза вътрешна диктовка, която аз
стенографирах в една тетрадка. Писането никога не бе автоматично. Можеше винаги да
бъде прекъсвано и след време да се поднови отново. Изпитвах голяма тревога, но никога
сериозно не се реших да го преустановя. Изглеждаше като специално предназначение, което
някъде, някога съм се съгласила да изпълня. То представляваше наистина съвместно
начинание между мен и Бил и аз съм сигурна, че значението му до голяма степен се състои в
това. Записвах онова, което „казваше" Гласът, а на следващия ден му го четях и той го
печаташе на машина под моя диктовка. Предполагам, че и той е имал своето специално
предназначение. Без неговата особена подкрепа и помощ, никога вямаше да успея да изпълня
своята задача. Целият процес ни отне около седем години. Първо се появи Текстът, след това
Ръководството за учащи и накрая Ръководството за учители. Направени бяха само някои
съвсем незначителни промени. Бяха поставени заглавия и подзаглавия на главите на Текста и
някои от по-личните отпратки в началото бяха съкратени. Във всяко друго отношение
материалът е напълно непроменен.
Имената на участниците в записването на Курса не са отбелязани на корицата, защото
Курсът може и трябва да бъде самостоятелен. Той не трябва да се превръща в поредния култ.
Неговата единствена цел е да предостави път, по който някои хора да бъдат в състояние да
намерят своя Вътрешен Учител.

1
 Какво представлява
Както показва заглавието му, Курсът е организиран изцяло така че да бъде учебно
средство. Състои се от три книги: Текст от 724 страници, Ръководство за учащи от 502
страници и Ръководство за учители от 94 страници. Редът, в който учащите избират да
използват тези книги и начинът, по който ги изучават, зависи от конкретните им цели и
предпочитания.
Учебната програма, предлагана от Курса, е внимателно замислена и обяснена стъпка по
стъпка, както на теоретично, така и на практическо ниво. Тя набляга по-скоро на
приложението, отколкото на теорията и повече на опита, отколкото на теологията. В Курса се
подчертава специално, че „една универсална теология е невъзможна, но универсалната
опитност е не само възможна, но и необходима" (Ръководство за учители, стр. 79). Въпреки че
е християнски по същество, Курсът се занимава с всеобщи духовни теми. Той подчертава, че е
един от пътищата на всеобщото духовно развитие. Съществуват и много други, от които
настоящият се различава само по форма. Всички те извеждат към Бога накрая.
Текстьт е преимуществено теоретичен и излага концепциите, върxy които се гради
мисловната система на Курса. Неговите идеи са основата на уроците в Ръководството за учащи.
Без практическото приложение, каквото предоставя Ръководството, Текстът би си останал до
голяма степен поредица от абстрактни положения, които едва ли биха били достатъчни, за да
породят онзи обрат в мисленето, който Курсът цели.
Ръководството за учащи се състои от 365 урока, по един за всеки ден от годината. Не е
обаче необходимо уроците да бъдат усвоявани с това темпо и човек би могъл да продължи
работата си с урок, който има за него по-специално въздействие, и повече от един ден.
Единственото правило е да не се опитваме да усвоим повече от един урок на ден.
Практическата природа на Ръководството за учащи е подчертана във встъплението към
уроците, които се съсредоточават по-скоро върху приложението, отколкото върху по-
специалното постигане на някаква духовна цел:
Може да ти се стори трудно да повярваш в някои от идеите, които предлага настоящето
ръководство, а други да те изненадат напълно. Това няма значение. Единственото, което се иска
от теб, е да прилагаш идеите според насоките, които ти се дават. От теб не се иска да ги
преценяваш. Нужно е само да ги прилагаш. Приложението им ще ги осмисли и ще ти покаже
тяхната истинност.
Запомни само едно: не е необходимо да вярваш в тези идеи, не е необходимо да ги
приемаш, нито дори да бъдеш готов да ги посрещнеш. Възможно е спрямо някои да изпиташ
действителна съпротива. Това е без значение, то няма да снижи тяхното въздействие. Но не
допускай изключения в начина, по който прилагаш съдържащите се в ръководството идеи и
каквито и да са реакциите ти спрямо тях, използвай ги. Не е необходимо нищо повече от това.
(Ръководство за учащи, стр. 2)
Най-сетне, Ръководството за учители, което е написано под формата на въпроси и
отговори, хвърля светлина по някои проблеми, които евентуално биха могли да възникнат пред
обучаващия се. То включва също и пояснение на някои понятия, използвани в Курса,
разкривайки съдържанието им в теоретичните рамки, използвани в Текста.
Курсът не претендира да доведе процеса на учение до край и уроците в Ръководството за
учащи не си поставят за цел да постигнат окончателен резултат. В края читателят бива оставен
в ръцете на неговия или нейния Вътрешен Учител, Който ще насочва обучението по-нататък
така, както е подходящо. Курсът е завършен и пълен по обхват, но истината не може да бъде
сведена до никоя ограничена форма, което става съвсем ясно от последния пасаж на
Ръководството за учащи:
Този Курс е начало, а не край... Не се препоръчват повече конкретни уроци, защото вече
няма нужда от тях. Ето защо, слушай Гласа от Бога... Той ще насочва твоите усилия, казвайки
ти точно какво да правиш, как да насочваш своето съзнание и кога да дойдеш при него в
мълчание, молейки за Неговото сигурно напътствие и Неговото сигурно Слово. (Ръководство за
учащи, стр. 501)
Какво е неговото съдържание
Нищо реално не може да бъде застрашено.
Нищо нереално не съществува.
В това се състои Божият мир.
Така започва „Курсът на чудесата". Той прави фундаментално разграничение между
реално и нереално; между познание и възприятие. Познанието е истина, която се подчинява на
един Закон - закона на любовта или Бога. Истината е неизменна, вечна и недвусмислена. Тя
2
може да остане неразбрана, но не може да се промени. Относима е към всичко, сътворено от
Бога, а само сътвореното от Него е реално. Истината не е въпрос на научаване, защото е отвъд
времето и развитието. Тя няма противоположност; няма начало и край. Тя просто е.
От друга страна, светът на възприятията е свят на времето, промените, на началата и
свършеците. Той се основава на интерпретации, а не на факти. Това е свят на раждане и смърт,
основан на вярата в недостига, загубата, разделението и смъртта. Той по-скоро трябва да бъде
усвоен, а не е даденост, избирателен по отношение на това какво предпочиташ да възприемаш,
с непостоянни проявления и неточни разбирания.
От познанието и възприятията съответно възникват две обособени мисловни системи,
които са противоположни във всяко отношение. В сферата на познанието не съществуват
мисли, които се различават от Божествените, защото Бог и Неговото Творение споделят една и
съща Воля. Светът на възприятията обаче се гради на вярата в противоположностите и в
разделението на волите, в постоянното противопоставяне помежду им и спрямо Бога. Онова,
което възприятието вижда и чува, изглежда реално, защото то позволява да се осъзнае само
онова, което съответства на желанието на възприемащия. Това въвежда един свят на илюзии,
свят, който постоянно се нуждае от защита, тъкмо защото не е реален.
Когато бъдеш уловен в света на възприятията, ти се озоваваш в един сън. Не можеш да се
изскубнеш без помощ, защото всичко което сетивата ти изявяват, само свидетелства за съня.
Бог е дал Отговора, единствения Път за излизане, истинския Помощник. Предназначението на
Неговия Глас, на Неговия Свят Дух, е да посредничи между двата свята. Той може да
осъществи това, защото от една страна познава истината, а от друга, Той познава също и
нашите илюзии, но без да вярва в тях. Целта на Светия Дух е да ни помогне да се изскубнем от
съня на този свят, като ни учи как да променяме своето мислене и да се отучим от грешките,
които сме усвоили. Прошката е великото учебно средство на Светия Дух, чрез което се
осъществява тази промяна в мисленето. Курсът обаче има свое определение на това каква е
същността на прошката, също както определя и света по своеобразен начин.
Светът, който виждаме, просто отразява нашата вътрешна отправна система -
преобладаващите разбирания, желания и емоции в нашите съзнания. „Проекцията създава
възприятието" (Текст, стр. 481). Първо се вглеждаме в себе си, решаваме какъв бихме искали да
бъде светът извън нас и виждайки го, го превръщаме в истина. Превръщаме го в истина
посредством своите интерпретации на онова, което виждаме. Ако използваме възприятията, за
да оправдаем собствените си грешки - своя гняв, своите агресивни импулси или липса на любов
под каквато и да било форма - ще виждаме свят на зло, разруха, злодеяния, завист и отчаяние.
Трябва да се научим да прощаваме всичко това, не защото сме „добри" и „благородни", а
защото онова, което виждаме, не е истина. Ние сме деформирали света чрез собствените си
изопачени защитни механизми и затова виждаме нещо несъществуващо. Когато се научим да
виждаме погрешността на своите възприятия, ние се научаваме също да виждаме отвъд тях,
тоест да „прощаваме". В същото време ние прощаваме на себе си, като виждаме отвъд
собствените си изопачени представи за своята същност онова висше Аз, Което Бог е сътворил в
нас, което е нашата истинска същност.
Грехът се определя като „отсъствие на любов" (Текст, стр, 12). След като любовта е
всичко, което е, грехът във виждането на Светия Дух е грешка, което може да се поправи, а не
зло, което трябва да бъде наказано. Собственото ни усещане за непринадлежност, слабост и
незавършеност произтича от факта, че вярваме в „закона на недостига", който управлява целия
свят на илюзиите. От тази гледна точка, търсим у другите онова, което чувстваме, че липсва в
нас самите. Всъщност това минава за любов в света на сънищата. Не може да има по-голяма
грешка от това, защото любовта е неспособна да иска каквото и да било.
Само съзнанията могат да осъществяват истински съюз, а каквото Бог е съчетал, егото не
може да разлъчи (Текст, стр. 385). Само на нивото на Христовото съзнание обаче е възможен
истинският съюз и всъщност никога не е изчезнал. „Малкото аз" се стреми да се самоутвърди,
търсейки външно одобрение, външни притежания и „любов" извън себе си. Азът, създаден от
Бога, не се нуждае от нищо. Той е извечно цялостен, сигурен, обичан и обичащ. Той има нужда
да сподели, а не да вземе; да се разгръща, а не да се проектира в нещо външно. Той не чувства
недостиг и желае да се съедини с другите чрез взаимното преживяване на изобилието.
Специалните взаимоотношения на света са деструктивни, егоистични и по детски
егоцентрични. Но, ако бъдат предадени на Светия Дух, тези взаимоотношения могат да се
превърнат в най-святото нещо на земята - чудесата, които сочат пътя на завръщане към Небето.
Светът използва специалните взаимоотношения като последно средство за взаимно отхвърляне
и демонстрация на разделението. Светия Дух ги преобразява в съвършени уроци по прощаване
3
и пробуждане от съня. Всяко такова взаимоотношение е една възможност за изцеление на
възприятията и изправление на грешките. Всяко от тях е още един шанс да простиш на себе си,
като простиш на другия. И всяко е поредната покана към Светия Дух и спомена за Бога.
Възприятието е функция на тялото и по тази причина представлява ограничение на
осъзнаваното. Възприятието вижда през телесните очи и чува чрез телесните уши. То
провокира ограничените реакции на тялото. Тялото изглежда до голяма степен самостоятелно и
независимо, но всъщност откликва само на намеренията на съзнанието. Ако съзнанието желае
да го използва за агресия под каквато и да било форма, то става жертва на болест, старост и
разложение. Ако, напротив, съзнанието приеме стремежа на Светия Дух, то се превръща в
подходящо средство за общуване с останалите, неуязвимо, докато бъде необходимо и нежно
напускано, когато вече не е необходимо. Тялото само по себе си е неутрално, както всичко в
света на възприятията. Дали ще бъде използвано за целите на егото или на Светия Дух зависи
изцяло от онова, което желае съзнанието.
Противоположното на виждането пред очите на тялото е Христовото виждане, което е
израз на сила, а не на слабост, на единство, а не на разделение и на любов, а не на страх.
Противоположност на това да чуваш чрез ушите на тялото е да общуваш посредством Гласа от
Бога, Светия Дух, Който живее във всеки от нас. Неговият Глас изглежда далечен и труден за
разбиране, защото егото, което говори от името на нищожното, разделено от Бога аз, създава
впечатление, че говори много по-силно. Фактически е точно обратното. Светият Дух говори с
безпогрешна яснота и непреодолимо въздействие. Никой, който не предпочита да се
отъждестви с тялото, не може да остане глух за Неговите послания на освобождение и надежда,
не може да не приеме с радост Христовото виждане и също така щастливо да замени с него
собствената си жалка представа за себе си.
Христовото виждане е дар от Светия Дух, Божията алтернатива спрямо илюзията за
разделение и вярата в реалността на греха, вината и смъртта. Той е единствената корекция за
всички грешки на възприятията; примирението на привидните противоречия, върху които се
основава този свят. Неговата благословена светлина разкрива всичко от друга гледна точка,
отразявайки мисловната система, породена от познанието и правеща завръщането към Бога не
само възможно, но и неизбежно. Онова, което бе изглеждало несправедливост от един човек
спрямо друг, сега става вик за помощ и единение. Грехът, болестта и агресията се разглеждат
като неправилни възприятия, за които е нужно изцеление чрез нежност и любов. Защитните
механизми се изоставят, защото където няма агресия, там няма нужда от тях. Потребностите на
нашите братя стават и наши потребности, защото те вървят редом с нас в пътуването ни към
Бога. Без нас те биха изгубили пътя. Без тях ние никога не бихме намерили своя път.
Прошката е непозната на Небето, където нуждата от нея е немислима. На този свят обаче
прошката е необходима корекция за всички грешки, които сме направили. Да даряваме прошка
е единственият начин да я получим, защото това отразява Небесния закон, че даряването и
получаването са едно и също. Небесното Царство е естественото състояние на всички Божии
Синове, каквито Бог ги е сътворил. Такава е тяхната реалност завинаги. Тя не се е променила от
това, че е била забравена. Прошката е средството да си я припомним. Мисленето на света се
трансформира чрез прошката. Получилият прошка свят се превръща във врата към Небесното
Царство, защото благодарение на неговата милост, ние най-сетне успяваме да си простим.
Когато не държим никого заложник на вината, ние самите ставаме свободни. Когато
разпознаем Христос във всички свои братя, ние започваме да чувстваме присъствието Му в
самите себе си. Забравяйки всички свои погрешни представи и без нищо от миналото, което да
ни дърпа назад, ние можем да си припомним Бога. Обучението не може да отиде по-далеч от
това. Когато бъдем готови, Сам Бог ще предприеме последната стъпка в нашето завръщане към
Него.
КУРС НА ЧУДЕСАТА
ТЕКСТ
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
Глава 1 СЪЩНОСТТА НА ЧУДЕСАТА
I. Принципи на чудесата
II. Откровение, време и чудеса
III. Изкупление и чудеса
IV. Бягство от мрака
V. Цялостност и дух
VI. Илюзията на необходимостта
4
VII. Деформиране на чудотворните енергии
Глава 2 РАЗДЕЛЕНИЕТО И ИЗКУПЛЕНИЕТО
I. Произход на разделението
II. Изкуплението като защита
III. Божият олтар
IV. Изцелението - освобождение от страха
V. Предназначението на творящия чудеса
А. Специални принципи на творящите чудеса
VI. Страх и конфликт
VII. Причина и следствие
VIII. Какво означава Страшният съд
Глава 3 НЕВИННО ВЪЗПРИЯТИЕ
I. Изкупление без жертва
II. Чудесата като истинно възприятие
III. Възприятията в противовес на познанието
IV. Прегрешенията и егото
V. Отвъд възприятията
VI. Съденето и проблемът за властта
VII. Творчеството срещу самоизградената представа за „аза"
Глава 4 ИЛЮЗИИТЕ НА ЕГОТО
Въведение
I. Правилно обучение и правилно усвояване
II. Егото и измамната самостоятелност
III. Любов без противоречие
IV. Няма причина да бъде така
V. Илюзията, свързана с егото и тялото
VI. Божиите награди
VII. Творчество и общуване
Глава 5 ИЗЦЕЛЕНИЕ И ЦЯЛОСТНОСТ
Въведение
I. Покана към Светия Дух
II. Гласът на Бога
III. Водачът към Спасението
IV. Преподаване и изцеление
V. Как егото се възползва от вината
VI. Време и вечност
VII. Да изберем Бога
Глава 6 УРОЦИТЕ НА ЛЮБОВТА
Въведение
I. Посланието на Разпятието
II. Алтернатива на проекцията
III. Отказ от агресия
IV. Единственият отговор
V. Уроците на Светия Дух
A. За да имаш, раздавай всичко на всички
Б. За да имаш мир, преподавай мир, за да го усвоиш
B. Бъди бдителен само за Бога и Неговото Царство
Глава 7 ДАРОВЕТЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО
I. Последната стъпка
II. Законът на Божието Царство
III. Реалността на Божието Царство
IV. Изцелението като признание на истината
V. Изцеление и неизменност на съзнанието
VI. От бдителност към мир
VII. Всеобхватност на Божието Царство
VIII. Невероятната вяра
IX. Разгръщане на Божието Царство
X. Смесване на болка и радост
XI. Състоянието на благодат
5
Глава 8 ПЪТЯТ НА ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
I. Насоката на учебната програма
II. Разликата между затвор и свобода
III. Свещена среща
IV. Дарът на свободата
V. Неразделната воля на Синовността
VI. Божието съкровище
VII. Тялото като средство за общуване
VIII. Тялото - средство или цел
IX. Изцелението като поправено възприятие
Глава 9 ДА ПРИЕМЕШ ИЗКУПЛЕНИЕТО
I. Да приемеш реалността
II. Отговор на молитвата
III. Поправяне на грешката
IV. Планът за прошка на Светия Дух
V. Неизлекуваният лечител
VI. Да приемеш своя брат
VII. Двете оценки
VIII. Величието в противоположност на високомерието
Глава 10 ИДОЛИТЕ НА БОЛЕСТТА
Въведение
I. У дома в Бога
II. Решението да забравиш
III. Богът на болестта
IV. Краят на болестта
V. Отричане на Бога
Глава 11 БОГ ИЛИ ЕГОТО
Въведение
I. Даровете на Бащинството
II. Покана за изцеление
III. От мрак към светлина
IV. Наследството на Божия Син
V. „Динамика" на егото
VI. Пробуждане за Изкуплението
VII. Условието на реалността
VIII. Проблемът и отговорът
Глава 12 УЧЕБНИЯТ ПЛАН НА СВЕТИЯ ДУХ
I. Съдът на Светия Дух
II. Как да си припомниш Бога
III. Да разчиташ на реалността
IV. Търси и ще намериш
V. Разумният план
VI. Христовото виждане
VII. Поглед към себе си
VIII. Любовта привлича любов
Глава 13 СВЯТ БЕЗ ВИНА
Въведение
I. Невинност и неуязвимост
II. Невинният Божи Син
III. Страх от спасението
IV. Предназначението на времето
V. Двете емоции
VI. Намиране на настоящето
VII. Да постигнеш реалния свят
VIII. От възприятие към познание
IX. Облакът от вина
X. Освобождаване от вината
XI. Небесният мир
Глава 14 ДА УЧИШ НА ИСТИНАТА
6
Въведение
I. Условия на учението
II. Щастливият ученик
III. Избор на невинността
IV. Твоето предназначение в Изкуплението
V. Кръгът на Изкуплението
VI. Светлината на общуването
VII. Споделяне на възприятието със Светия Дух
VIII. Свещеното място на среща
IX. Отражението на светостта
X. Равнопоставеност на чудесата
XI. Изпитание на истината.
Глава 15 СВЕТИЯТ МИГ
I. Два подхода към времето
II. Краят на съмненията
III. Незначителност или величие
IV. Практикувайки светия миг
V. Светият миг и специалните отношения
VI. Светият миг и Божиите закони
VII. Ненужна жертва
VIII. Единственото реално отношение
IX. Светият миг и влечението към Бога
X. Време да се родиш отново
XI. Христовото Рождество като край на жертвата
Глава 16 ПРОШКА НА ИЛЮЗИИТЕ
I. Истинско съпричастие
II. Могъществото на светостта
III. Награда за учителството
IV. Илюзията и реалността на любовта
V. Да избереш осъществяването
VI. Мост към реалния свят
VII. Краят на илюзиите
Глава 17 ПРОШКАТА И СВЕТИТЕ ОТНОШЕНИЯ
I. Да се сведат фантазиите към истината
II. Светът, получил всеопрощение
III. Ceнките на миналото
IV. Двете картини
V. Изцелените отношения
VI. Установяване на целта
VII. Повик към вяра
VIII. Условия на мира
Глава 18 ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СЪНЯ
I. Заместител на реалността
II. Основа на съновиденията
III. Светлина в съня
IV. Малко добра воля
V. Щастливият сън
VI. Отвъд тялото
VII. Нищо не се налага да правя
VIII. Твоята малка градина
IX. Двата свята
Глава 19 ДА ПОСТИГНЕШ МИР
I. Изцеление на вярата
II. Грях или грешка
III. Нереалност на греха
IV. Премеждия пред постигането на мир
A. Първата пречка пред постигането на мир: Желанието да се откажеш от него
а. Влечение към вината
Б. Втора пречка: Вярата, че тялото е ценно заради онова, което може да предложи
7
б. Влечение към болката
В. Третата пречка: Влечение към смъртта
в. Нетленното тяло
Г. Четвърта пречка: Страхът от Бога
г. Завесата се вдига
Глава 20 ВИДЕНИЕТО НА СВЕТОСТТА
I Страстната седмица
II. Дарът на лилиите
III. Грехът като пренагласа
IV. Да влезеш в Кивота на мира
V. Вестители на вечността
VI. Храмът на Светия Дух
VII. Съгласуваност на средствата и целите
VIII. Вътрешното виждане на невинността
Глава 21 РАЗУМ И ВЪЗПРИЯТИЕ
Въведение
I. Забравената песен
II. Отговорността за това, което виждаш
III. Вяра, убеждение и вътрешно виждане
IV. Страхът да обърнеш поглед към себе си
V. Предназначението на разума
VI. Разумът в противовес на безумието
VII. Последният въпрос, неполучил отговор
VIII. Вътрешната промяна
Глава 22 СПАСЕНИЕТО И СВЕТИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Въведение
I. Посланието на светите взаимоотношения
II. Невинността на твоя брат
III. Разумът и различните форми на заблуда
IV. Разклонение на пътя
V. Слабост и самозащита
VI. Светлината на Светите взаимоотношения
Глава 23 ВОЙНА ПРОТИВ САМИЯ СЕБЕ СИ
Въведение
I. Непримирими убеждения
II. Законите на хаоса
III. Спасение без компромиси
IV. Над полесражението
Глава 24 ЦЕЛ НА ТОВА ДА БЪДЕШ СПЕЦИАЛЕН
Въведение
I. Специалното отношение като заместител на любовта
II. Предателството на специалните отношения
III. Прошка за специалното отношение
IV. Специалното отношение срещу невинността
V. Христос в теб
VI. Спасението от страха
VII. Мястото на среща
Глава 25 БОЖИЯТА СПРАВЕДЛИВОСТ
Въведение
I. Връзката с истината
II. Спасителят от мрака
III. Възприятие и избор
IV. Светлината, която носиш
V. Състояние на невинност
VI. Специалното предназначение
VII. Крайъгълният камък на спасението
VIII. Справедливостта се връща на любовта
IX. Небесната справедливост
Глава 26 ПРЕХОДЪТ
8
 I. „Жертвата" на единството
II. Множество форми. Едно изправление
III. Гранична зона
IV. Където няма вече грях
V. Незначителна пречка
VI. Приятелят, определен от Бога
VII. Законите на изцелението
VIII. Мигновеност на спасението
IX. Защото Те дойдоха
X. Краят на несправедливостта
Глава 27 ИЗЦЕЛЕНИЕ НА СЪНЯ
I. Картина на разпятието
II. Страхът от изцеление
III. Отвъд всички символи
IV. Безмълвният отговор
V. Пример за изцеление
VI. Свидетелите на греха
VII. Кой сънува този сън
VIII. „Героят" на съня
Глава 28 ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХА
I. Присъствие на спомена
II. Размяна местата на причина и следствие
III. Съгласие за единение
IV. Великото единение
V. Алтернативата на сънищата на страха
VI. Тайни обети
VII. Кивотът на сигурността
Глава 29 ПРОБУЖДАНЕТО
I. Затваряне на бездната
II. Гостът пристига
III. Божиите свидетели
IV. Ролите в съня
V. Неизменната обител
VI. Прошката и краят на времето
VII. Недей да търсиш извън себе си
VIII. Анти -Христът
IX. Сънят на прошката
Глава 30 НОВО НАЧАЛО
Въведение
I. Принципи за избор
II. Свобода на волята
III. Отвъд всички идоли
IV. Истината отвъд илюзиите
V. Единствената цел
VI. Основание за прошка
VII. Новото тълкуване
VIII. Неизменната реалност
Глава 31 ПОСЛЕДНАТА ВИЗИЯ
I. Колко е просто спасението
II. Вървейки с Христос
III. Самообвинителят
IV. Реалната алтернатива.
V. Понятието за „аз" срещу Аза
VI. Да разпознаеш духа
VII. Истинното виждане на Спасителя
VIII. Избери отново
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Това е курс на чудесата. Той е задължителен курс. Можеш доброволно да избереш
само времето, в което да му се посветиш. Свобода на волята тук не означава да установиш
9
учебната програма. От свободната воля се определя само каква част от нея да усвоиш в
определен период от време. Този курс не си поставя задачата да те научи какво е любов, защото
същността на любовта не е нещо, което се преподава. Той обаче цели да премахне онова, което
ти пречи да осъзнаеш, че любовта е тук, че тя е твоето естествено наследство.
Противоположното на любовта е страхът, но което е всеобхватно, не може да има
противоположност.
2. Затова и настоящият курс може да се обобщи по следния начин:
Нищо реално не е заплашено.
Нищо нереално не съществува.
Това е залогът за мир в Бога.
Глава 1
СЪЩНОСТТА НА ЧУДЕСАТА
I. Принципи на чудесата
1. Чудесата не се различават по степен на трудност. Няма чудеса „по-трудни" или „по-
големи" от другите. Всички са равнопоставени. Любовта е върховна във всяко свое проявление.
2. От значение не са самите чудеса. Значим е единствено техният Първоизточник, Който
превъзхожда всяка оценка.
3. Чудесата възникват естествено като проява на любовта. Истинското чудо е Любовта,
която ги вдъхновява. В този смисъл чудо е всичко, произтичащо от любовта.
4. Всички чудеса означават живот, а Бог е Дарителят на живота. Неговият Глас ще те
води съвсем недвусмислено. И ще ти се каже всичко, което е нужно да знаеш.
5. Чудесата са навици и трябва да бъдат безусловни. Те не бива да се поставят под
съзнателен контрол. Ако избираш чудесата по съзнателен път, можеш да се подведеш.
6. Чудесата са нещо естествено. Не стават ли чудеса, значи че нещо не е наред.
7. Всеки има право да върши чудеса, но трябва първоначално да се пречисти.
8. Чудесата лекуват, защото запълват една празнота; те се извършват от онези, които
временно имат повече, в името на онези, които временно имат по-малко.
9. Чудесата са един вид взаимен обмен. Подобно всички проявления на любовта, които
винаги са чудотворни в истинския смисъл на думата, взаимният обмен надмогва физическите
закони. Вследствие на това и онзи, който отдава любов, и онзи, който я получава, се обогатяват
с любов.
10. Да се използват чудесата като зрелище, за да бъде внушена вяра, означава да се
разбира неправилно тяхното предназначение.
11. Молитвата е проводникът на чудесата. Тя е средство за общуване на творението с
Твореца. Посредством молитвата се възприема любовта, а посредством чудесата се изразява.
12. Чудесата са мисли. Мислите могат да изразяват по-ниското или физическо ниво на
опита или по-високото, духовно ниво. Едните осъществяват физическото, а другите сътворяват
духовното.
13. Чудесата са едновременно начало и край и по този начин променят времевия порядък.
Те са вечно утвърждаващо се възраждане, което, макар и да изглежда връщане назад, всъщност
е тласък напред. Те преодоляват миналото в настоящето и по този начин освобождават
бъдещето.
14. Чудесата са свидетелства за истината. Убедителни са, защото произтичат от
убеждението. Без убеждение, те се израждат в магия, лишена от разум и следователно -
разрушителна; или по-скоро - в нетворческа употреба на съзнанието.
15. Всеки ден трябва да бъде посветен на чудесата. Смисълът на времето е да те научи
как да го използваш градивно. Следователно, то е метод за обучение, средство за постигане на
определена цел. Времето ще се преустанови, когато престане да способства за ускоряване
процеса на научаване.
16. Чудесата са учебни методи за демонстриране, че е също толкова благословено да
даваш, както и да получаваш. Те едновременно повишават силата на даващия и предоставят
сила на получаващия.
17. Чудесата преодоляват тялото. Те са внезапни скокове в невидимото, отвъд
физическото ниво. Затова са целебни.
18. Чудото това е служене. То е най-голямото служене на един човек спрямо друг. То
означава да обичаш ближния като себе си. То е признание едновременно за твоята ценност и
тази на твоя ближен.

10
 19. Чудесата обединяват всички съзнания в Бога. Те зависят от това единение, защото
Синовността е съчетанието от всичко, което Бог е сътворил. Следователно, чудесата отразяват
законите на вечността, а не на времето.
20. Чудесата пробуждат съзнанието, че духът, а не тялото е олтарът на истината. В
признаването на това се крие лечебната сила на чудото.
21. Чудесата са естествени знаци на прошката. Посредством чудесата човек приема
Божията прошка като я препредава на останалите.
22. Чудесата се свързват със страх само поради убеждението, че мракът може да скрива
нещата. Ти вярваш, че щом не можеш да видиш нещо с физическите си очи, то не съществува.
Това води до отричане на духовното зрение.
23. Чудесата пренареждат възприятията и поставят всички нива в истинската им
перспектива. Това лекува, защото болестта идва от объркването на нивата.
24. Чудесата могат да лекуват болните и съживяват мъртвите, защото ти сам си създал
болестта и смъртта и следователно можеш да ги преодолееш. Чудото си ти самият, способен да
твориш по подобие на своя Творец. Всичко останало е кошмар, който сам си създал и който не
съществува. Само творенията на светлината са истинни.
25. Чудесата са част от всеобхватната верига на прошката, която, когато се осъществи
докрай, представлява Изкуплението. Изкуплението се осъществява по всяко време и във всички
измерения на времето.
26. Чудесата представляват освобождаване от страха. "Да изкупиш" означава „да
разградиш създаденото". Разграждането на страха е съществена страна от изкупителната
същност на чудесата.
27. Чудото е всеобщо благословение от Бога чрез мен към всички мои братя. То е
привилегията на простените да прощават.
28. Чудесата са средство да се постигне освобождение от страха. Откровението
предизвиква състояние, в което страхът се преодолява. Следователно, чудесата са средството, а
целта е постигане на откровение.
29. Чудесата са прослава на Бога чрез теб. Те Го прославят като оказват почит на
неговите творения, утвърждавайки тяхното съвършенство. Те лекуват, защото отричат
отъждествяването с тялото и утвърждават отъждествяването с духа.
30. Като отдават признание на духа, чудесата настройват вярно Нивата на възприятие и
ги показват в правилна светлина. Това поставя духа в центъра, от където може пряко да се
проявява.
31. Чудесата трябва да вдъхват благодарност, а не страх. Трябва да благодариш на Бога за
това, което си в действителност. Свещени са Божиите чеда и чудото е почит към тяхната
святост, която може да се скрие, но не и да се заличи.
32. Аз вдъхновявам всички чудеса, които са всъщност молитвено застъпничество. Те се
застъпват за твоята святост и освещават възприятията ти. Като те поставят отвъд физическите
закони, те те издигат в сферата на небесния порядък. В този порядък ти наистина си съвършен.
33. Чудесата са почит към теб, който си достоен за любов. Те разпръскват илюзиите
относно теб самия и улавят светлината в теб. Така те са изправление на грешките и
освобождение от кошмарите ти. Като освобождават твоето съзнание от затвора на собствените
ти илюзии, те възстановяват здравия смисъл в теб.
34. Чудесата възстановяват целостта на съзнанието. Като запълват всеки недостиг, те
осъществяват съвършена защита. Силага на духа не позволява проникването на нищо
нежелано.
35. Чудесата са проявления на любовта, но не винаги имат видими резултати.
36. Чудесата са свидетелства за правилно мислене, за съгласуване на възприятията с
истината такава, каквато Бог я е сътворил.
37. Чудото е корекция, която аз нанасям на неправилното мислене. То действа като
катализатор, като разрушава погрешното възприятие и го преорганизира правилно. Така
принципът на Изкуплението се изявява в теб и възприятията ти биват излекувани. Докато не
стане това, познанието за Божествения порядък е невъзможно.
38. Светия Дух е двигателят на чудесата. Той съзнава както сътвореното от Бога, така и
твоите илюзии. Разграничава истината от лъжата като възприема нещата цялостно, а не
избирателно.
39. Чудото премахва грешката, защото Светия Дух я определя като нещо неистинно и
нереално. С други думи, като се възприеме светлината, мракът от само себе си изчезва.

11
 40. Чудото признава, че всеки човек е твой и мой брат. Чрез него се възприема
универсалният знак на Бога.
41. Чудесата възстановяват целостта на възприятията. Така те преодоляват и изправят
неоснователното усещане за непълнота.
42. Основен принос на чудесата е силата им да те освободят от измамното усещане за
изолация, лишение и непълнота.
43. Чудесата се пораждат от творяща чудеса нагласа на съзнанието, тоест от съзнание,
което е готово за чудото.
44. Чудото е проява на вътрешно осъзнаване на Христос и приемане на Неговото
Изкупление.
45. Чудото никога не остава без последици. То може да въздейства на мнозина хора,
които дори не познаваш и да предизвика невъобразими промени в ситуации, за които дори не
подозираш.
46. Светия Дух е най-висш посредник между човека и Бога. Чудесата не са такова
непосредствено общуване, защото те са средства за свързване във времето. Когато възстановиш
първоначалната си връзка с Бога посредством непосредствено откровение, нуждата от чудеса
ще изчезне.
47. Чудото е учебен метод, с помощта на който нуждата от пребиваване във времето
намалява. То установява един отрязък от време, който не се подчинява на обичаните закони на
времето. И така, чудото е извън времето.
48. Чудото е единственото средство, с което разполагаш за контрол над времето. Само
откровението преодолява времето, защото то не е свързано с него изобщо.
49. Чудото не разграничава степени на погрешно възприемане на нещата. То е средство
да се поправи погрешното възприемане независимо от неговата степен и насока. В това се
състои неговата реална безпристрастност.
50. Чудото съпоставя направеното от човека със сътвореното и онова, което се съгласува,
приема за истина, а онова, което не съответства на творението, отхвърля като неистинно.
II. Откровение, време и чудеса
1. Откровението прекратява съмнението и страха напълно, макар и временно. То е проява
на онази първична форма на общуване между Бог и Неговите творения с нейното дълбоко
интимно творческо чувство, което понякога бива търсено във физическите взаимоотношения.
Никаква физическа близост не може да го постигне. Чудесата обаче са откровено
междуличностни и са проява на истинска близост между хората. Откровението е пряка връзка с
Бога. Чудесата те свързват непосредствено с твоя събрат. Нито откровението, нито чудесата не
произтичат от съзнанието, но се преживяват от него. На нивото на съзнанието се поражда
действието, макар и да не произтича от него. Ти си свободен да избираш в какво да вярваш и
действията ти свидетелстват за твоята вяра.
2. Откровението е дълбоко лично и не може да се предаде по разбираем начин на друг.
Ето защо всякакъв опит да бъде описано с думи е невъзможен. Откровението може само да се
преживее. Чудесата, от друга страна, се проявяват в действие. Те са по-необходими в този
момент, тъй като могат да се споделят. На този етап от процеса на учение чудесата са значими,
защото ти не можеш сам да се освободиш от страха. Откровението е буквално неизразимо,
защото е преживяване на неизразима любов.
3. Трябва да се отнасяш благоговейно към откровението, защото то предизвиква напълно
закономерно страхопочитание. Не такова отношение изискват обаче чудесата, защото
страхопочитанието предполага преклонение, а това е отношение на същество от по-ниско ниво,
застанало пред своя Творец. Ти си съвършено творение и трябва да изпитваш страхопочитание
само пред лицето на Твореца на съвършенството. Чудото е следователно знак за любов между
равни. Равните няма защо да изпитват страхопочитание един пред друг, защото
страхопочитанието предполага неравенство. Затова страхопочитанието е неправилно
отношение към мен. На един по-стар брат се дължи уважение заради по-големия му опит и
послушание заради по-голямата му мъдрост. Той трябва също да бъде обичан, защото е брат и
да му се засвидетелства преданост в отговор на неговата. Само моята преданост ми дава
правото да получа преданост от теб. Няма нищо в мен, което ти да не си в състояние да
постигнеш. Няма нищо в мен, което да не идва от Бога. Разликата между нас сега е, че в мен
няма нищо друго. Това ме поставя в състояние, което за теб е само потенциално възможно.
4. „Никой човек не идва при Отца, освен чрез мене" не означава, че аз се разграничавам
или различавам от теб по някакъв друг начин, освен във времето, а времето всъщност не
съществува. Това твърдение се осмисля по-скоро по вертикала, отколкото по хоризонтала. Ти
12
си след мен и аз след Бога. В процеса на „издигане" аз съм по-високо, защото без мен
разстоянието между Бога и човека щеше да бъде твърде голямо, за да го преодолееш. Аз
осъществявам мост отвъд това разстояние като твой по-стар брат от една страна и като Божи
Син от друга. Моята преданост към събратята ми ме е направила отговорен за Синовността,
която споделям и така я правя цялостна. Това може да изглежда в противоречие с твърдението
„Аз и Отец ми едно сме", но то има две страни и признава върховенството на Отца.
5. Всяко откровение се вдъхновява косвено от мен, защото аз стоя близо до Светия Дух и
съзнавам доколко моите събратя са готови да получат откровение. Затова и мога да сведа до тях
повече, отколкото самите те биха могли да постигнат. Светия Дух осъществява връзката между
висшето и низшето общуване като поддържа отворен прекия канал за откровение от Бога към
теб. Откровението не е взаимнообратимо. То се осъществява от Бога към теб, но не и от теб
към Бога.
6. Чудото свежда до минимум необходимостта от времето. На хоризонтално или
емпирично ниво изглежда сякаш е необходимо безкрайно много време, за да осъзнаят Божиите
чеда, че са равнопоставени. Обаче чудото води до внезапен преход от хоризонтално към
вертикално възприятие. Това поражда времеви отрязък, от който и даващият, и получаващият
излизат далеч по-напреднали във времето, отколкото при обичайния му емпиричен ход. Така че
чудото по уникален начин преодолява времето до степен, в която няма нужда от време, за да се
осъществи. ''Времето, за което се осъществява чудото и времето, което покрива, не са свързани.
Чудото идва да замести продължителен процес на научаване, който в противен случай би могъл
да трае хиляди години. Това се постига чрез осъзнаване на съвършеното равенство между
даващия и получаващия, на което се основава чудото. Чудото скъсява времето като го
съкращава и по този начин премахва продължителни периоди от време. Това обаче се
осъществява в рамките на самата времева последователност.
III. Изкупление и чудеса
I. Аз трябва да осъществя процеса на Изкупление, на който поставих начало. Когато
правиш чудо за някой от моите братя, ти го правиш за себе си и за мен. Причината, поради
която се обръщаш към мен, е тази, че аз не се нуждая от чудеса за собственото си Изкупление,
но съм готов винаги да ти помогна в случай на временен неуспех. Моят дял в Изкуплението е
да премахна всички грешки, който не можеш да поправиш по друг начин. Когато възстановиш
онова съзнание, което по произход имаш, ти сам ставаш естествена част от процеса на
Изкупление. Споделяйки нежеланието ми да приема грешките в теб и във всички останали, ти
неизменно се присъединяваш към големия кръстоносен поход за изправлението им; вслушай се
в моя глас, научи се да премахваш грешките и да работиш за тяхното изправление. Ти си
способен да вършиш чудеса. Аз ще ти дам възможностите, но ти трябва да имаш волята и
готовността. Когато вършиш чудеса, ти ще придобиеш вяра в това, че можеш да го правиш,
защото вярата идва с реализацията. Способността да вършиш чудеса е заложена в теб и
осъществяването им е нейно проявление, а Изкуплението, което е естественото призвание на
Божиите чеда, е крайната цел.
2. „Небе и земя ще отминат" означава, че те няма да продължат да съществуват като
отделни състояния. Моето слово, което е възкресението и животът, няма да отмине, защото
животът е вечен. Ти си Божие творение, а онова, което Той е сътворил, е любящо и достойно за
любов. Така в сърцето си трябва да се чувства човек, защото това е неговата същност.
3. Получилите опрощение са носители на Изкуплението. Изпълнени с духа, те на свой ред
прощават. Онези, които са освободени, трябва да се присъединят към освобождаването на
другите, защото такъв е планът на Изкуплението. Чудесата са пътят, по който съзнанията,
които служат на Светия Дух, се обединяват с мен за спасението и освобождението на всички
Божии творения.
4. Аз съм единственият, който може да прави всякакви чудеса, защото аз съм
Изкуплението. Ти имаш роля в Изкуплението, която ще ти посоча. Обръщай се към мен, за да
узнаеш какви чудеса трябва да осъществяваш. Това спестява ненужни усилия, защото ще
действаш в пряка връзка с мен. Съществена характеристика на чудото е, че то не зависи от
личността, което ми дава възможност да насочвам неговото прилагане, за да доведе чудото под
мое ръководство до най-върховно лично преживяване на откровението. Един водител не налага
нищо, но насочва, оставяйки на теб правото да го последваш. "И не ни въвеждай в изкушение"
може да се разбира като „Осъзнай грешките си и вземи решение да се освободиш от тях като
следваш моето напътствие."

13
 5. Грехът не представлява реална заплаха за истината, която винаги може да му устои.
Само грехът е действително уязвим. Ти си свободен да установиш свое царство, където
сметнеш за подходящо, но правилният избор е неизбежен, ако си спомниш следното:
Духът е вечно в благодат.
Духът е твоята единствена реалност.
3атова и ти си във вечна благодат.
Изкуплението премахва всички грешки в това отношение и така изкоренява източника на
страха. Винаги, когато преживяваш Божията утеха като заплаха, то е защото се опитваш да
бъдеш верен на нещо друго, чиято същност не познаваш. Когато проектираш това нещо върху
другите, ти ги лишаваш от свобода, но само в степента, в която твоята проекция затвърждава
аналогична тяхна грешка. Това ги прави уязвими за деформираното отношение на другите, тъй
като възприемат себе си неправилно. Онзи, който прави чудеса, трябва само да се обърне с
благословение към тези хора, за да премахне техните изкривени възприятия и да ги освободи от
затвора им.
6. Твоите реакции са непосредствено отражение на собствените ти възприятия, затова
поведението ти се определя от това как възприемаш нещата. Златно правило е да се отнасяш
към другите така, както искаш те да се отнасят към теб. А това значи и двете страни да
възприемат вярно нещата. 'Това е Златно правило за истинско поведение. Не можеш да се
държиш правилно, ако не възприемаш вярно нещата. Тъй като ти и твоят ближен сте
равноправни членове на едно семейство, то както възприемате себе си и другите, така и ще се
държите помежду си. За да доловиш светостта у другите, трябва да почувстваш собствената си
святост.
7. За да твори чудеса, съзнанието трябва да бъде готово за чудесата. Това съзнание е
единно и се докосва до всички, дори когато правещият чудеса сам не съзнава това. По
същността си чудесата са надличностни, защото Изкуплението е едно и обединява всички
творения с техния Творец. Като проява на истинската същност на човека, чудото поставя
съзнанието в състояние благодат. Тогава съзнанието естествено приема Господ вътре в себе си
и непознатия отвън. Когато приемеш непознатия, той става твой брат.
8. Нека не те тревожи, че чудото може да окаже въздействие върху твоите събратя, без
дори да съзнаваш това. То винаги ще То винаги ще бъде благослов за теб самия. Чудесата,
извършени от теб без да го целиш, не стават от това по-малко ценни. Те са проявление на
твоето сьстояние на благодат, но активният аспект на чудесата трябва да се ръководи от мен,
защото аз съзнавам целия план. Когато съзнанието ти е отворено за чудото, ти винаги си в
състояние на благодат, защото такова съзнание е надличностно, но само аз съм в състояние да
зная къде да се насочи този дар.
9. Чудесата са избирателни само в смисъл, че са насочени към онези, които сами могат да
ги оползотворят. По този начин те неизбежно ги отправят и към други и така се изгражда
цялостната верига на Изкуплението. Тази избирателност обаче съвсем не се отнася до мащаба
на чудото, защото самата концепция за мащаб се отнася към ниво, което е нереално. Тъй като
чудото цели да възстанови съзнанието за реалността, от него не би имало полза, ако то се
проявява в рамките на законите, които се стреми да корегира.
IV. Бягство от мрака
1. Бягството от мрака се осъществява на два етапа: Първо, осъзнаване, че мракът нищо не
може да скрие. Този етап обичайно се съпътства от страх. Второ, разбирането, че няма какво да
криеш, дори ако би могъл. Този етап води до преодоляване на страха. Когато сам пожелаеш да
не криеш нищо, не само ще потърсиш връзка с Бога, но и ще се проникнеш от мир и радост.
2. Святото не може реално да се скрие в мрак, но ти можеш да се заблуждаваш по този
въпрос. Това те плаши, защото дълбоко в душата си чувстваш заблудата и правиш какво ли не,
за да докажеш пред себе си, че си прав. Чудото възстановява истинската принадлежност на
реалността. Реалността принадлежи на духа и чудото само признава тази истина. Така то
разсейва собствените ти илюзии и те свързва с Бога и с теб самия. Чудото става част от процеса
на Изкупление като поставя съзнанието в служба на Светия Дух. Така съзнанието започва да
следва онова, за което е предназначено и поправя своите грешки, които не са нищо друго, освен
липса на любов. Съзнанието може да бъде обладано от илюзии, но духът е изконно свободен.
Ако съзнанието приема нещата без любов, то долавя само тяхната празна черупка, без да
почувства вътрешния им дух. Но Изкуплението възстановява духа на подобаващото му място.
Съзнание, което служи на духа, е неуязвимо.
3. Мракът е отсъствие на светлина, както грехът е отсъствие на любов. Той няма своя
собствена специфика. Мракът е пример за вярата в „недостига", от която само грешки могат да
14
произтекат. Истината винаги означава изобилие. Онези, които разбират и признават, че имат
всичко, не търпят никакви лишения. Предназначението на Изкуплението е да ти възвърне
всичко; или по-скоро, да ти върне съзнанието, че притежаваш всичко. То ти е дадено още от
самото ти сътворение, както е било дадено на всички.
4. Празнотата, породена от страха, трябва да се запълни от всеопрощение. Това се има
предвид в Библията под думите „Смъртта не съществува", затова и аз можах да покажа, че няма
смърт. Аз дойдох да осъществя закона като го изпълня с ново съдържание. Ако правилно се
разбира, законът предлага единствено закрила. Но онези, чието съзнание е останало
непроменено, са внесли в него представата за „геената огнена". Повярвай, аз ще се застъпя за
всеки, който ми позволи и доколкото ми позволи. Човек е застъпник на своята вяра, като по
този начин я утвърждава. Онези, които са мои застъпници, свидетелстват чрез чудесата, които
вършат, че са отрекли вярата в лишението в полза на вярата в изобилието, защото са разбрали,
че то им принадлежи.
V. Цялостност и дух
1. Чудото, както и тялото, е помощно средство за ускоряване постигането на онова
състояние, в което ще се окаже ненужно. Когато се постигне първоначалното състояние на
пряка връзка на духа с Бога, нито тялото, нито чудото ще бъдат необходими. Докато
продължаваш обаче да мислиш, че се намираш в това тяло, ти имаш две възможности - или
безлюбието, или чудотворните канали на проявление. Може да си наденеш празна черупка, но
не и да нямаш никакъв израз. Можеш да чакаш, да отлагаш, да парализираш себе си или да
сведеш своите творчески способности до минимум. Не можеш обаче да ги унищожиш. Можеш
да премахнеш средството за единение с Бога, но не и възможността да го постигнеш. Защото не
ти си създал самия себе си.
2. Най-важното решение, което трябва да вземе човек, ориентиран съзнателно към
чудото, е да не чака повече от необходимото време. Както времето може да се хаби, така то
може и да изхабява. Затова творящият чудеса трябва с удоволствие да се възползва от
възможностите за овладяване на времето. Той разбира, че всяко съкращаване на времето води
до крайното освобождение от време, при което Син и Отец са едно. Под равенство не се
разбира равенството сега. Когато всеки осъзнае, че има всичко, няма да има вече нужда да
влага индивидуално своя дял към Синовността.
3. Когато Изкуплението се осъществи, всички таланти ще бъдат споделяни от всички
Божии Синове. У Бога няма пристрастия. Всички Негови чеда имат пълната Му Любов и
всички негови дарове се раздават свободно на всеки. „Ако не станете като децата" означава, че
ако не осъзнаете своята пълна зависимост от Бога, не можете да познаете реалната сила на Сина
в истинска връзка с Отца. Всеки Божи Син е специален, но не за разлика от останалите, а
заедно с всички останали. Всички мои братя са специални. Ако се изживяват като
пренебрегнати, те започват да възприемат изопачено нещата. Тогава цялото Божие семейство,
цялата Синовна общност е накърнена в своите взаимоотношения.
4. Всеки член на Божието семейство накрая ще се завърне. Чудото е зов за завръщане,
защото то е благословение и почит към всеки, дори и ако отсъства духом. „Бог не се лъже" не е
предупреждение, а утеха. Бог би останал излъган, ако дори на едно от неговите творения му
липсва святост. Цялото творение е единно, а белегът на единството е светостта. Чудесата
утвърждават Синовната общност като сьстояние па пълнота и изобилие.
5. Всичко истинно е вечно и не подлежи на промяна. Ето защо духът е неизменен, защото
той е вече съвършен, но съзнанието може да избере на какво предпочита да служи.
Единственото ограничение на неговия избор е, че не може да служи на двама господари. Ако
избере, съзнанието може да стане проводникът, чрез който духът твори така, както сам е
сътворен. Ако не направи този свободен избор, съзнанието запазва творческите си
възможности, но попада под една власт, основана на тираничност, а не на Авторитет. В
резултат съзнанието губи своята свобода, защото такъв е диктатът на всеки тиранин. Да
промениш съзнанието си, означава да го поставиш под ръководството на истинния Авторитет.
6. Чудото е знак, че съзнанието е избрало аз да го водя в служба на Христос. Христовите
блага са естествен резултат от избора да Го последваш. Всички плитки корени трябва да се
изтръгнат, защото без дълбочина няма живот. Илюзията, че плитките корени могат да станат
дълбоки и устойчиви, е една от онези деформации, които обръщат Златното правило. Откажеш
ли се от тези лъжливи опори, в първия момент може да почувстваш, че губиш почва под
краката си. Нищо обаче не е толкова неустойчиво, както да се опитваш да се крепиш с главата
надолу. Затова и нищо, което те държи в такова положение, не може да допринесе за твоята
устойчивост.
15
 VI. Илюзията на необходимостта
1. Ти, който търсиш мир, можеш да го постигнеш само чрез пълно всеопрощение. Никой
не може да се научи, ако сам не пожелае и не чувства потребност. Докато в Божието творение
нищо не може да липсва, в света, който сам си създал, липсата е съвсем очевидна. В това и се
състои разликата между сътворения от Бога и създадения от теб самия свят. Да ти липсва нещо
означава, че би се чувствал по-добре в състояние, различно от това, в което се намираш в
момента. Преди „разделението", което представлява същността на „грехопадението", липсата
не е била въобще позната. Не е имало необходимост. Необходимостта възниква само тогава,
когато сам себе си ограбваш. Ти се подчиняваш на закона на необходимостта, който сам си
установил. Това на свой ред зависи от начина, по който възприемаш собствената си същност.
2. Чувството за разделение от Бога е единствената липса, която наистина трябва да се
запълни. Ти никога не би го изпитал, ако неправилното възприятие на истината не беше ти
внушило усещането за липса. Идеята за закона на необходимостта е възникнала вследствие на
тази фундаментална грешка, която кара човека да се възприема фрагментарно според различни
степени на потребности. Вътрешната интеграция те прави единен, което води до единство на
потребностите. Непротиворечивите потребности водят до непротиворечиви действия, защото
единството означава липса на противоречия.
3. Законът на необходимостта, който е последица на първородния грях - разединението на
човека от Бога, трябва да се преодолее на нивото, на което е възникнал, преди да се преодолее
грешката, че се възприемат различни нива въобще. Ти не можеш да постигаш резултати, когато
действаш на различни нива. Докато това обаче е така, изправлението трябва да Става
вертикално отдолу нагоре. Това е така, защото си представяш, че живееш в пространство,
където понятия като „горе" и „долу" имат някакво значение. В последна сметка, пространството
е безсмислено понятие, както и времето. И двете са само въпрос на вярвания.
4. Реалното предназначение на този свят е да спомогне за преодоляване на твоето
неверие. Сам ти не можеш да надмогнеш последствията от страха, защото сам си го породил и
по тази причина вярваш в него. В своето отношение, макар и не по същество, ти си подобен на
Твореца, Който съвършено вярва в Своите творения, защото Той ги е сътворил.
Съществуването се приема според вярата. Затова си готов да вярваш в нещо, чиято истинност
никой не би приел. Ти вярваш в него, защото сам си го създал.
5. Всички прояви на страха са неоснователни, защото на творческо ниво те не
съществуват и следователно не съществуват въобще. Доколкото проверяваш своята вяра с този
критерий за правилност, дотолкова ще се възстанови и твоята способност да възприемаш
правилно нещата. Когато се отсее истината от неистината, се осъществява чудото по следните
закономерности:
Съвършената любов прогонва всеки страх.
Там, където съществува страх,
не съществува съвършената любов.
Ho:
Съществува само съвършената любов.
Там, където съществува страх,
породеното от този страх не съществува.
Ако повярвате в това, ще бъдете свободни. Само Бог може да доведе до такова
разрешение и тази вяра е Неговият дар.
VII. Деформиране на чудотворните енергии
1. Твоите изопачени възприятия създават непроницаема обвивка около чудотворните
енергии, така че да не могат да достигнат до съзнанието. Объркването на чудотворните
импулси с физически импулси е основно изопачаване на възприятията. Физическите импулси
са неправилно насочени чудотворни импулси. Всяко същинско удовлетворение произтича от
изпълнението на Божията Воля. И това е така, защото да не я изпълняваш, означава да отречеш
своето Аз. Отричането на Аза поражда илюзии, докато поправянето на тази грешка
освобождава от тях. Недей да се заблуждаваш като мислиш, че можеш да бъдеш в мир с Бога
или със своите събратя по някакъв външен начин.
2. Чедо Божие, ти си сътворено, за да твориш добро, красота и святост. Недей да
забравяш това. Божията Любов ще трябва още известно време да се предава от тяло на тяло,
защото духовното виждане е все още твърде смътно. Най-добре ще използваш своето тяло като
разширяваш възприемателните си способности, за да постигнеш реално духовно виждане, за
каквото физическото око е неспособно. Да усвоиш тази способност е единственото реално
предназначение на тялото.
16
 3. Фантазията е изопачена форма на духовно виждане. Фантазиите винаги изопачават
възприятията, създавайки една нереална картина на действителността. Действията, които
произтичат от изопачени възприятия, са реакции на хора, които буквално не знаят какво
вършат. Фантазията е опит да се постави реалността под властта на несъществуваща
необходимост. А когато реалността се изопачава по какъвто и да било начин, светът се
възприема деструктивно. Фантазиите свързват погрешно нещата и се опитват да внушат, че в
това има нещо привлекателно. Но макар и да възприемаш измамни връзки между нещата, не
можеш да ги направиш реални, освен в собствените си очи. Човек е готов да вярва на това,
което е създал. Ако правиш чудеса, и в тях би вярвал със същата сила. Тогава силата на твоето
убеждение ще укрепи вярата на онзи, който възприема чудото. Фантазиите стават напълно
ненужни, когато за теб стане очевидно, че реалността носи пълно удовлетворение, както на
онзи, който дава, така и на онзи, който получава. Реалността може да бъде „узурпирана", да
попадне под властта на чужд тиранин. Докато има останал дори и един единствен „роб" на тази
земя, ти не би могъл да бъдеш напълно свободен. Пълното възраждане на Синовността е
единствената цел на творящия чудеса.
4. Това е курс за развитие на съзнанието. Всяко усвояване на знания предполага
съсредоточаване и обучение на съответно ниво. Някои следващи части на курса се опират в
много голяма степен на тези начални раздели, което налага внимателното им изучаване. Те ще
ти бъдат необходими и за една предварителна нагласа. Без това може да започнеш твърде много
да се страхуваш от онова, което предстои, за да го използваш съзидателно. Докато изучаваш
тези начални раздели, ще започнеш да съзираш някои набелязани постановки, които се
задълбочават по-късно.
5. Необходима е солидна основа, за да не объркаш страха със страхопочитание, за което
вече споменах и което често се случва. Казах, че страхопочитанието не е подобаващо
отношение към Божия Син, защото не бива да изпитваш страхопочитание в присъствието на
равни. Страхопочитанието е напълно подобаващо по отношение на Твореца. Аз внимателно
изясних своята роля в Изкуплението, без да я надценявам, нито подценявам. Опитвам се да ти
изясня също така и твоята собствена роля. Подчертах, че не следва да се отнасяш със
страхопочитание към мен, поради нашата същностна равнопоставеност. Някои от следващите
етапи обаче ще те изправят пряко пред Бога-Отец. Би било неразумно да се започне с тези
стъпки без внимателна подготовка, защото страхопочитанието може да се обърка със страха и
преживяването ще бъде по-скоро травмиращо, отколкото блажено. В крайна сметка лечението
идва от Бога. Средствата са ти обяснени внимателно. Чрез откровение може да ти се открие
целта, но за да я постигнеш, трябва да владееш средствата за това.
Глава 2
РАЗДЕЛЕНИЕТО И ИЗКУПЛЕНИЕТО
I. Произход на разделението
1. Да разгръща Себе Си е съществена страна на Бога, която Той е предал и на Своя Син.
При сътворението Бог е разгърнал Самия Себе Си в своите творения и им е вдъхнал Своята
любяща Воля за творчество. Ти не само си сътворен в своята завършеност, но и си сътворен
съвършен. В теб няма празнота. Понеже си създаден по образ и подобие на своя Творец, сам ти
си творец. Никое от Божиите чеда не може да загуби тази си способност, защото тя е част от
неговата същност, но може да я използва неправилно като приписва собствените си илюзии на
заобикалящия го свят, тоест чрез проекция. Неправилното използване на способността за
творческо разгръщане, което може да се определи като проекция, възниква тогава, когато
повярваш, че в теб самия съществува някаква липса или празнота, която можеш да запълниш
със собствените си представи вместо с истината. Това е процес, който обхваща следните етапи:
Първо, повярвал си, че сътвореното от Бога може да бъде променено от собственото ти
съзнание.
Второ, повярвал си, че онова, което е съвършено, може да бъде превърнато в
несъвършено или непълноценно.
Трето, повярвал си, че можеш да деформираш Божиите творения, себе си включително.
Четвърто, повярвал си, че можеш да сътвориш себе си и посоката на развитие на
сътвореното зависи от теб.
2. Тези свързани помежду си неправилни схващания характеризират онова, което е
станало в процеса на разединението, или „пропадането в страха". Никое от тях не е
съществувало преди разделението, нито съществува реално сега. Всичко, сътворено от Бога, е
Негово подобие. Творческото разгръщане на Бог е аналогично на онова вътрешно лъчение на
Божиите чеда, което те са наследили от Отца. Неговият реален първоизточник е вътрешен. Това
17
се отнася по същия начин за Сина, както и за Отца. Така че както Синът е сътворен от Бога,
така гой също участва със своето творчество и Божието творение, когато излекува своето
съзнание. Затова и Бог е трябвало да надари Своя Син със свободна воля, защото любовта и
свободата са основни характеристики на всяко творчество, което се разгръща в единна
последователност, така че всеки негов аспект носи всичките му характеристики.
3. Райската градина, или състоянието преди разделението, е било състояние на
съзнанието, в което нищо не е липсвало. Когато Адам послушал „лъжите на змията", онова,
което чул, било неправда. Ти не си принуден да продължиш да вярваш в тази неправда, освен
по собствена воля. Тя може да изчезне буквално с едно мигване на окото, защото представлява
просто възприемане на нещо неистинно. Онова, което виждаме насън, също ни се струва
реално. Но в Библията се говори, че Адам е потънал в дълбок сън, а никъде не се споменава, че
се е пробудил. Светът все още не е преживял никакво по-мащабно пробуждане или възраждане.
Такова възраждане е невъзможно, докато продължаваш да приемаш като нещо външно
вътрешните си илюзии и насочваш в погрешна посока творческата си енергия. Само от теб
зависи да се разгърнеш творчески, както Бог творчески е разгърнал Своя Дух в теб. Това
всъщност е единственият ти избор, защото ти си надарен със свободна воля, която да те прави
щастлив, когато твориш съвършенство.
4. Всеки страх в последна сметка може да се сведе до основното погрешно схващане, че
ти си в състояние да си присвоиш Божията власт и сила. Разбира се, нито можеш, нито някога
си бил в състояние да сториш това. И тук е действителното основание за освобождаване от
страха. Ти ще се отърсиш от страха, когато разбереш, че грешките ти не са се случили и
приемеш Изкуплението. Едва когато Адам бил налегнат от дълбок сън, той започнал да живее с
кошмари. Ако внезапно се запали светлина, когато човек сънува кошмарен сън, в първия
момент той може да вземе светлината за част от съня и да се уплаши от нея. Когато се събуди
обаче, правилно ще възприеме светлината като oтърсване от съня, който престава да се счита за
реален. Това освобождение не зависи от никакви илюзии. Познанието, което хвърля светлина
върху всичко, не само те прави свободен, но и ти показва ясно, че по начало винаги си бил
свободен.
9 В каквито и лъжи да вярваш, те нямат значение за чудото, което може да излекува всяка
от тях с еднаква лекота. Чудото не прави разлика между неправилните схващания. От значение
е едно единствено разграничение - това на истината от заблудата. Някои чудеса може и да
изглеждат по-значителни в сравнение с други. Но запомни първия принцип на това учение:
чудесата не се степенуват по трудност. В действителност ти си съвършено незасегнат от всички
прояви на отсъствието на любов. Те биха могли да бъдат насочени от теб към другите или от
другите към теб. Способността да бъдеш в мир е заложена в теб самия. Не можеш да постигнеш
мир, ако го търсиш извън себе си. Болестта е проява на такова търсене извън себе си. Здравето е
вътрешен мир. Той ти позволява да останеш незасегнат от липсата на външна любов и способен
като приемеш чудесата да поправиш условията, произтичащи от недостатъчната любов на
другите.
II. Изкуплението като защита
1. Ти можеш да направиш всичко, което искам от теб. 2 Аз съм те призовал да твориш
чудеса и съм ти дал ясно да разбереш, че чудесата са естествени, корективни, целебни и
всеобщи. Няма нищо, което да не са в състояние да сторят, но не могат да се осъществяват в
състояние на колебание или страх. Когато се страхуваш от нещо, ти му признаваш силата да те
нарани. Помни, че там, където е сърцето ти, там е и твоето съкровище. Ти вярваш в онова,
което цениш. Ако изпитваш страх, твоята оценка ще бъде неминуемо погрешна. Разумът ти в
такъв случай ще съди неминуемо погрешно и като приписва на всички мисли еднаква сила,
неизбежно ще наруши мира. Ето защо в Библията се говори, че „Божият мир е отвъд човешкото
разбиране". Този мир не може да бъде разклатен от никакви грешки. Той отрича възможността
да те засегне нещо, което не идва от Бога. Отричане трябва да означава точно това. Отричането
не цели да прикрие нещо, а да поправи грешките. То изважда всички грешки на светло и
понеже грешката и тъмнината са едно и също, то поправя грешката автоматично.
2. Истинското отричане е могъщо средство за самозащита. Ти можеш и трябва да
отхвърлиш всяко убеждение, че можеш да бъдеш засегнат от каквото и да било прегрешение.
Такова отричане не означава скриване на истината, а изправление. Истинната нагласа на твоето
съзнание зависи от това. Отхвърлянето на прегрешението е могъща защита на истината, но
отхвърлянето на истината води до злоупотреба с творческата способност до проекции на егото.
Служейки на истинната нагласа на съзнанието, отричането на прегрешението освобождава

18
съзнанието и възстановява свободата на волята. Когато волята бъде истински свободна, тя не
може да злоупотреби с творчеството, защото признава само истината.
3. На човек е дадена възможността да защитава както истината, така и прегрешението.
Средствата по-лесно могат да се разберат, когато целта бъде твърдо установена. Това е въпрос
на мотивация. Всеки защитава, и то инстинктивно, онова, което е ценност за него. Истинските
въпроси са какво е ценност за теб и доколко. След като се научиш да си изясняваш тези
въпроси и да съобразяваш всичките си действия с тях, никак няма да ти бъде трудно да
намериш точните средства. Средствата са достъпни винаги, когато пожелаеш. Можеш обаче да
спестиш време, ако не отлагаш излишно тази стъпка. Правилната нагласа ще съкрати времето
невероятно много.
4. Изкуплението е единствената защита, която не може да бъде използвана деструктивно,
защото това не е средство, създадено от теб. Принципът на Изкуплението е съществувал много
преди да се постави началото на самото Изкупление. Този принцип е любовта и Изкуплението е
проява на любовта. Проявления не са били необходими преди разделението, защото не е
съществувала вярата в пространството и времето. Едва след разделението се създава план за
Изкупление и за условията, необходими за неговото осъществяване. Тогава се е появила
потребност от такава съвършена защита, с която да не може да се злоупотреби, макар и да би
могла да се отхвърли. Но дори и отхвърлена, тя не би се превърнала в средство за обратно
нападение, както става с другите защитни механизми, към които прибягва човек. И така,
Изкуплението е единствената защита, която не е нож с две остриета. То може само да лекува.
5. Изкуплението се вписва във вярата във време-пространството, за да ограничи
необходимостта от самата тази вяра и да доведе процеса на учение до край. Изкуплението е
последният урок. Самото учение, както и учебните стаи, където се извършва, е временно.
Способността да учиш не е необходима тогава, когато вече няма нужда от промяна. Вечно
творящият няма какво да учи. Ти можеш да се научиш да усъвършенстваш възприятията си и
да бъдеш все по-добър и по-добър учащ. Това ще те приведе във все по-близка и по-близка
хармония със Синовността, но самата Синовност е сътворена съвършено, а съвършенството не
е въпрос на степени. Учение е необходимо, само дотогава, докато продължава да се вярва в
разграничения.
6. Еволюция е процес, при който изглежда сякаш се преминава от едно ниво към
следващото. Поправяш предишните погрешни стъпки като вървиш напред. Този процес не
може всъщност да се разбере от гледна точка на времето, защото вървейки напред, ти се
връщаш назад. Изкуплението е начин да вървиш напред, освобождавайки се от миналото. То
премахва грешките от миналото, за да не ги повтаряш, а да напредваш по пътя на своето
завръщане у дома. В този смисъл Изкуплението спестява време, но както и чудото, на което
служи, не премахва времето. Докато съществува потребност от Изкупление, потребността от
време също е налице. Но Изкуплението като цялостен план има особено отношение към
времето. Докато напълно не бъде завършено Изкуплението, неговите различни фази ще
продължават да се осъществяват във времето, но пълното осъществяване на Изкуплението стои
в края на времената. Тогава мостът ще бъде изграден за завръщане.
7. Изкуплението е цялостно посвещение. Ти може би все още свързваш това с някакъв
вид загуба - заблуда, на която се поддават всички Божии чеда, откъснали се от Бога. Трудно е
да се повярва, че защита, неспособна на нападение, е най-добрата защита. Това се има предвид
с думите „Смирените ще наследят земята". Те буквално ще я завладеят със своята сила. Едно
средство за защита с две остриета е по начало слабо, тъкмо защото има две остриета и може да
се обърне най-неочаквано срещу теб. Възможността за това не би могла да се предотврати по
друг начин, освен по силата на чудесата. Благодарение на чудото Изкуплението става твоя
истинска защита и придобивайки все по-голяма сигурност, ти започваш да използваш
естествената си способност да защитаваш останалите, познавайки себе си като брат и Син.
III. Божият олтар
1. Ти можеш да приемеш Изкуплението само като освободиш своята вътрешна светлина.
От разделението насам човек е използвал защита само срещу Изкуплението, като по този начин
е поддържал това разделение. Обикновено под защита се разбира да се опазва тялото. Многото
илюзии, свързани с тялото, са резултат на погрешното убеждение, че то може да бъде средство
за „изкупление". Възприемането на тялото като храм е само първата стъпка към коригирането
на това превратно схващане, защото то го поправя само частично. Наистина се признава, че
Изкупление с физически средства е невъзможно. Следващата стъпка обаче е да се разбере, че
под храм не се разбира някаква постройка. Истинската святост е съсредоточена във вътрешния
олтар, около който се гради останалото. Когато цялото внимание се съсредоточава върху
19
красотата на постройката, това е знак за страх от Изкуплението и нежелание да се стигне до
самия олтар. Истинската красота на храма не може да се види с физическо око. Духовното
зрение от друга страна не гледа изобщо сградата, защото то е съвършено проникновение. То
обаче може да види олтара с пълна яснота.
2. За съвършена пълноценност Изкуплението е съсредоточено в центъра на вътрешния
олтар, където преодолява разединението и възстановява целостта на съзнанието. Преди
разделението съзнанието е било незасегнато от страха, защото страх не е съществувал. Както
разделението, така и страхът са изродени творения, които трябва да се премахнат, за да се
възстанови храмът и да се отвори олтарът и да приеме Изкуплението. Това лекува
разединението като ти дава единствената ефективна защита срещу всички грешни мисли и те
прави съвършено неуязвим.
3. Приемането на Изкуплението от всеки е въпрос единствено на време. Това може да
изглежда в противоречие със свободата на волята, поради неизбежността на последното
решение, но не е така. Ти можеш да направляваш времето и да отлагаш до безкрайност, но не
можеш напълно да се откъснеш от своя Творец, Който е поставил граници на твоята способност
да използваш неправилно творческите си възможности. Когато волята е закрепостена, тя
поражда ситуация, която в крайна сметка става напълно непоносима. Търпимостта към болката
може да бъде голяма, но тя не е безгранична. Всеки рано или късно започва да разбира, макар и
смътно, че трябва да съществува по-добър подход. Когато това разбиране бъде по-твърдо
установено, то се превръща в повратна точка. Това в края на краищата събужда отново
духовното виждане и намалява степента, в която се разчита на физическото зрение. Когато се
разчита едновременно на двете нива на възприятие, обикновено се стига до противоречие,
което може да стане много остро. Но изходът е сигурен като Бога.
4. Духовното зрение в най-буквалния смисъл не вижда прегрешението, а само
Изкуплението. Всички решения, към които физическото зрение се стреми, се разпадат.
Духовното зрение вижда вътре в човека и веднага може да забележи, когато олтарът е бил
осквернен и трябва да се възстанови и пази. Съвършено ясно съзнавайки коя е правилната
защита, то пренебрегва всички останали, виждайки отвъд грешката истината. Поради силата на
духовното прозрение, съзнанието започва да му служи. Това възстановява силата на съзнанието
и го прави все по-нетърпимо към отлаганията във времето, разбирайки, че така само се добавя
ненужна болка. В резултат съзнанието става все по-чувствително към онова, което преди му е
изглеждало незначително неразположение.
5. Божиите чеда са обречени на съвършеното блаженство, произтичащо от съвършеното
доверие. Докато не го постигнат, те похабяват себе си и истинските си творчески сили в
напразни опити да получат утеха чрез неподходящи средства. А подходящите средства вече са
им дадени и не предполагат никакво усилие от тяхна страна. Изкуплението е единственият дар,
който е достоен да бъде предложен пред олтара на Бога, поради ценността на самия олтар. Той
е създаден съвършен и е напълно достоен да приеме съвършенството. Бог и Неговите творения
са напълно свързани помежду Си. Той е свързан с тях, защото ги е сътворил съвършени. Той им
е дал Своя мир, за да не може нищо да ги разстрои или заблуди. Винаги, когато се страхуваш,
ти наистина си изпаднал в заблуда и твоето съзнание не може да служи на Светия Дух. Това те
обрича на глад, отричайки ти насъщния хляб. Бог е самотен без Своите Синове и те са самотни
без Него. Те трябва да се научат да гледат на света като на средство за изцеление на
разделението. Изкуплението е гаранцията, че в крайна сметка ще успеят.
IV. Изцелението - освобождение от страха
1. Нашето основно внимание е сега върху изцелението. Чудото е средството,
Изкуплението е принципът, а изцелението е резултатът. Да се говори за „чудо на изцелението"
означава да се съчетават неправилно две реалността от различен порядък. Изцелението не е
чудо. Изкуплението, или последното чудо, е лекът, а всяко изцеление е само негов резултат.
Няма значение за какво прегрешение се търси Изкупление. Всяко изцеление е по същността си
освобождаване от страха. За да лекуваш по този начин, ти самият не трябва да и изпитваш
страх. Изцелението е непонятно за теб поради собствения ти страх.
2. Основна стъпка в плана за Изкупление е да се преодолее неправилното мислене на
всички нива. Болестта, или „неистинната нагласа на съзнанието", е резултат от смесването на
нивата, защото тя винаги се дължи на убеждението, че погрешното на едно ниво може да
повлияе неблагоприятно върху друго. Ние се отнасяме към чудесата като средство за
коригиране грешката от объркването на нивата, защото всички грешки трябва да бъдат
поправени на нивото, на което възникват. Само съзнанието е способно да греши. Тялото може
да реагира неправилно, само когато откликва на погрешна мисъл. Тялото не може да твори и
20
убеждението, че може, което е фундаменна грешка, е причината за всички физически
симптоми. Физическата болест представлява вяра в магията. Деформацията, която е породила
магията, почива на убеждението, че материята притежава способност да твори, която
съзнанието не може да контролира. Това погрешно убеждение може да придобие две форми;
може да се смята, че съзнанието е в състояние да твори погрешно в тялото или че тялото може
да създава неправилни форми в съзнанието. Когато се разбере, че съзнанието, единственото
ниво на творчество, не може да твори отвъд себе си, такова объркване не би възникнало.
3. Само съзнанието може да твори, защото духът е сътворен вече, а тялото е познавателно
средство на съзнанието. Познавателните пособия не са сами по себе си уроци. Тяхното
предназначение е просто да ускорят процеса на научаване. Най-лошото, което може да стане
при неправилно използване на познавателно пособие, е то да не съумее да подпомогне процeca
на усвояване. Самото то не може да предизвика сериозни познавателни грешки. Тялото, също
както Изкуплението, не може да се използва като средство с две остриета, ако правилно го
разбираме. Така е не защото тялото е чудо, а защото по самата си природа то не дава
възможност да се тълкува погрешно. Тялото е просто част от твоя опит във физическия свят.
Неговите възможности могат да се надценяват, което често се прави. Но е почти невъзможно да
се отрече неговото съществуване на този свят. Онези, които го правят, се въвличат в особено
безсмислена форма на отричане. Като казваме „безсмислена", имаме предвид, че няма смисъл
да се защитава съзнанието като се отрича лишеното от съзнание. Ако човек отхвърли този
злополучен аспект на силата на съзнанието, то той изобщо отрича самата му сила.
4. Всички материални средства, които приемаш като лек за телесните си страдания,
възпроизвеждат принципите на магията. Това е първата стъпка в убеждението, че тялото само
си създава болестта. Втора погрешна стъпка е да се лекува то чрез нетворчески средства. От
това не следва обаче, че е погрешно да се използват такива средства. Понякога болестта има
прекалено силно въздействие над съзнанието, за да направи човека временно неспособен да
постигне Изкупление. В такъв случай е може би разумно да се използва компромисен подход
към съзнанието и тялото, при който лечебната вяра за момента се възлага на нещо външно.
Така е, защото последното, което може да помогне на онези, които са с неистинна нагласа на
съзнанието, тоест на болните, е усилването на страха. Те вече са в разклатено състояние поради
страха. Ако с тях стане чудо преди да са подготвени за това, биха могли да изпаднат в паника.
Това е напълно възможно при положение, че превратната възприемателна способност е създала
убеждението, че чудесата са страшни.
5. Ценността на Изкуплението не се определя от формата, в която то се проявява. Ако
правилно се прилага, то ще се прояви във формата, която е най-полезна за възприемащия. Това
означава, че за да допринесе най-голям резултат, чудото трябва да се изрази на език, който
възприемащият може да разбере без да се страхува. Това може да не бъде най-високото ниво на
свързване с Бог, на което е способен. То е най-високото ниво на осъществяване на тази връзка,
на която е способен в този момент. Крайната цел на чудото е да повдигне нивото на
осъществяване връзка с Бога, а не да го снижава като повишава страха.
V. Предназначението на творящия чудеса
1. Преди творците на чудеса да бъдат готови да се заемат с предназначението си на
този свят, важно е те напълно да разберат страха от освобождението. В противен случай
неволно могат да подхранят убеждението, че освобождението е затвор, убеждение, което вече е
много разпространено. Това неправилно схващане на свой ред произтича от убеждението, че
злината може да се ограничи само до тялото. Зад това убеждение се крие страхът, че
съзнанието може да накърни самото себе си. Никое от тези погрешни схващания няма смисъл,
защото неправдоподобните измислици на съзнанието нямат реалност. Това разбиране е далеч
по-добра защита, отколкото която и да е форма на смесване на нивата, защото то изправя
грешката на нивото, на което тя е възникнала. От съществено значение е да се помни, че само
съзнанието притежава творческа способност и изправлението може да се осъществи само на
нивото на мисленето. Тук отново ще подчертаем казаното по-рано, че духът е вече съвършен и
не се нуждае от изправление. Тялото не съществува, освен като познавателно средство на
съзнанието. В качеството си на познавателно средство не тялото поражда грешките, тъй като то
няма способността да твори. Очевидно е, че да накара съзнанието да се откаже от своите
погрешни представи е единственото приложение на творческата способност, което има
истински смисъл.
2. Магията е погрешна и безсмислена насока на творческите възможности на
съзнанието. Физическите медикаменти са един вид „заклинания", но ако се страхуваш да
използваш за лечение съзнанието, не бива да го правиш. Дори самият факт, че се страхуваш,
21
излага съзнанието на възможността погрешно да насочи своите творчески възможности. Ето
защо можеш да изтълкуваш неправилно осъщественото лечение и поради това, че
егоцентризмът и страхът винаги вървят съвместно, да се окажеш неспособен да приемеш
истинския Първоизточник на лечението. При тези обстоятелства по-безопасно е за теб да
разчиташ временно на физически лечебни средства, защото не можеш да ги вземеш погрешно
за свои собствени творения. Докато все още си уязвим, не трябва да се опитваш да вършиш
чудеса.
3. Вече казах, че чудесата са изява на чудотворящата нагласа на съзнанието, а това
означава истинната нагласа на съзнанието. Човекът с истинна нагласа на съзнанието не
подценява, нито преувеличава възможностите на съзнанието на този, който твори и който
възприема чудесата. Обаче като корекция чудото няма защо да чака приемащият го да
придобие истинна нагласа на съзнанието. Предназначението на чудото е всъщност да върне на
човека истинната нагласа. Важното е творящият чудеса да притежава правилна нагласа на
съзнанието поне за момента, защото в противен случай не би могъл да върне правилната
нагласа на съзнанието на друг.
4. Когато лечителят разчита на личната си готовност, той подлага на изпитание
собствените си разбирания. Ти си в съвършена сигурност, когато напълно не се интересуваш от
личната си готовност, а поддържаш постоянно доверие в моята. Ако способността ти да твориш
чудеса ти изневерява, това винаги се дължи на страх, които е нахлул в твоето съзнание и е
нарушил неговата правилна нагласа. Всички неправилни мисъл-форми са резултат на отказа да
се приеме Изкуплението. Ако го приемеш, тогава ще разбереш, че от лечение се нуждаят тъкмо
онези, които не съзнават, че лечението - това е правилна нагласа на съзнанието.
5. Единствената отговорност на творящия чудеса е самият той да приеме
Изкуплението. Това означава да разбере, че съзнанието е единственото творческо ниво и че
неговите грешки се лекуват чрез Изкупление. Веднъж като приеме това, твоето съзнание може
само да лекува. Отричайки на своето съзнание всякакъв разрушителен потенциал и
препотвърждавайки неговите чисто съзидателни възможности, ти се поставяш в положение да
преодолееш смесването на нивата у другите. Така им даваш да разберат, че и тяхното съзнание
има същите съзидателни възможности и остава незасегнато от собствените им погрешни
мисловни модели. Утвърждавайки това, ти освобождаваш съзнанието от погрешното
надценяване на неговото средство за учение и го връщаш на точното му място като учащо се.
6. Трябва отново да се подчертае, че тялото не е способно да учи, както и да твори. То е
само средство за учение и следва учащия се, но ако погрешно му се даде самоинициативата, се
превръща в сериозна пречка за усвояването, за което би трябвало да способства. Само
съзнанието може да получи просветление. Духът вече е просветлен, а тялото е твърде плътно.
Съзнанието обаче може да сведе своето просветление до тялото, когато разбере, че то не е
способно да познава, че не то е познаващият субект. Тялото лесно хармонира на съзнание,
което се е научило да гледа отвъд него към светлината.
7. Корективното познание винаги започва с пробуждане на духа и с отхвърляне на вярата
във физическото зрение. Това често е съпроводено от страх, защото онова, което духовното
зрение има да разкрие, буди уплаха в теб. Казах и преди, че Светият Дух не съзира
прегрешението, а вижда само отвъд него съхраняващата сила на Изкуплението. Това несъмнено
може да породи тревога, но не тревогата е единственото, което остава след подобно
преживяване. Когато Светия Дух бъде допуснат да погледне към осквернения олтар, Той
съзира веднага и Изкуплението. Нищо, видяно от Него, не може да бъде причина за страх.
Всичко, което произтича от духовното разбиране, е съсредоточено към изправление.
Безпокойството се събужда само за да бъде осъзната необходимостта от изправление.
8. Страхът от изцелението се дължи на нежелание да се приеме недвусмислено, че
лечение е необходимо. Физическото зрение не може да бъде коректив, нито пък
прегрешението би могло дa се поправи с нещо, достъпно само за физическите очи. Докато
вярваш на онова, което физическото зрение ти показна, опитите ти за изправление ще бъдат
погрешно насочени Истинското ти виждане е затъмнено, защото не можеш да понесеш да
видиш осквернен собствения си олтар. Но след като олтарът е осквернен, състоянието ти става
двойно по-опасно, ако не го осъзнаеш.
9. Лечителската способност се е развила след разделението от Бога, защото преди това
не е била необходима. Както всички други аспекти на вярата в пространството и времето, тя е
преходна. Докато съществува време обаче, лечението ще бъде необходимо като защитно
средство. Това е така, защото лечението се основава на благодетелност, а това означава да
видиш съвършенството на другия, дори ако не го виждаш у себе си. Повечето възвишени
22
чувства, на които си способен сега, са зависими от времето. Всеотдайността е слаб отблясък на
далеч по могьщото вселюбие, което надминава всяка форма на всеотдайност, която би могъл да
си представиш. Всеотдайността е важна страна на истинната нагласа на съзнанието в онзи
ограничен смисъл, в който тя може да бъде постигната сега.
10. Благодетелността е начин да се види другия така, сякаш далеч превъзхожда
реализацията, която е постигнал във времето. Тъй като собственото му мислене е неправилно,
той не вижда своето Изкупление, в противен случай не би имал нужда от благодетелност.
Милостта, която му се оказва, е и признание, че се нуждае от помощ и е готов да я получи. Това
очевидно показва, че благодетелността зависи от времето и от ограниченията на този свят.
Казах, че само откровението преодолява времето. Чудото, като израз на благодетелността, може
само да го съкрати. Трябва да се разбира обаче, че винаги, когато извършиш чудо в името на
някой друг, ти съкращаваш страданията и на двама ви. Изправлението на съзнанието става
както прогресивно, така и с обратна сила, както у получаващия, така и у даващия.
А. Специални принципи на творящите чудеса
11. (1) Чудото преодолява съобразяването с причинно-следствения порядък. Тъй като то е
времеви интервал извън обичайната последователност на времето, общоприетите съображения
за време и място не се отнасят до него. Когато вършиш чудо, аз ще организирам времето и
пространството по съответен начин.
12. (2) От съществено значение е да се прави ясно разграничение между творчество и
създаване. Всички форми на изцеление се основават на тази фундаментална корекция във
възприемането на нивата.
13. (3) Никога не обърквай вярната нагласа на съзнанието с невярната. Да се реагира на
каквато и да било грешка по друг начин, освен чрез стремеж да бъде тя излекувана, е проява на
такова объркване.
14. (4) Чудото е винаги отричане от тази грешка и утвърждаване на истината. Само
вярната нагласа на съзнанието може да поправи грешката с реални последици. В прагматичен
план, нещо, което няма реални последици, няма и реално съществуване. Последицата от него е
празнота. И след като няма същностно съдържание, то става обект на проекции на външни
съдържания.
15. (5) Това, че чудото може да подреди правилно нивата на възприятие, създава верните
възприятия, необходими за лекуване. Докато това не стане, лечението не може да бъде
разбрано. Прошката е само празен жест, ако не води до изправление на съзнанието. Без това тя
е по същество осъждаща, вместо лечебна.
16. (6) Прошката на чудотворящото съзнание води единствено до изправление. В нея
няма нито следа от осъждане. Думите: „Отче, прости им, те не знаят какво вършат" по никакъв
начин не са оценка за това какво вършат. То е молба към Бог да излекува техните съзнания. То
няма отношение към резултатите от греха им. Те не са от значение.
17. (7) Повелението „Бъдете единомислени" характеризира съзнанието, готово да
получи откровение. Искането ми „Това правете за Мое възпоменание" е зов към творящите
чудеса да се обединяват. Двете твърдения не принадлежат към един ред на реалността. Само
второто твърдение предполага съзнание за време, тъй като е свързано със спомен, а това
означава да извикаш миналото в настоящето. Времето е в моя власт, но вечността принадлежи
на Бога. Във времето ние съществуваме заедно и един за друг. Във вечността съществуваме
единно с Бога.
18. 18. (8) Можеш много да постигнеш за собственото си изцеление и изцелението на
другите, ако в ситуация, която изисква помощ, мислиш по следния начин:
Аз съм тук, само за да помагам истински.
Аз съм тук да представлявам Онзи, Който ме е пратил.
Не бива да се тревожа за думите и поведението си, защото Този, Които ме
е изпратил, Той ще ме напътства.
Радвам се да бъда там, където Той желае, защото зная, че върви редом с
мен.
Аз ще бъда изцелен, когато Му позволя да ме научи да изцелявам.
VI. Страх и конфликт
1. Страхът изглежда неволен, като нещо, което не можеш да овладеещ. И все пак, вече
ти казах, че само съзидателните действия би трябвало да бъдат неволни. Моят контрол може да
овладее всичко, което няма значение, докато моето напътствие може да насочва всичко, което е
от значение, ако ти така решиш. Страхът не може да се контролира от мен, но ти сам можеш да
го овладееш. Страхът ми пречи да ти предам своя контрол. Наличието на страх показва, че си
23
издигнал плътски мисли на нивото на съзнанието. Това ги отмества от моя контрол и те кара да
се чувстваш лично отговорен за тях. Това е очевидно смесване на нивата.
2. Аз не искам да подхранвам такова объркване на нивата, но ти си този, който трябва
по свой избор да го коригираш. Не бива да търсиш извинение за неразумното си поведение като
твърдиш, че не можеш по друг начин. Защо трябва да оневиняваш нездравото си мислене?
Трябва ясно да си дадеш сметка за своето объркване. Може да ти се струва, че носиш
отговорност за онова, което вършиш, но не и за онова, което мислиш. Истината е, че си
отговорен за онова, което мислиш, защото само на това ниво можеш да осъществиш избор.
Онова, което правиш, произтича от начина, по който мислиш. Не можеш да се откъсваш от
истината, като „придаваш" автономност на поведението. То автоматично минава под мой
контрол, когато ме поставиш да ръководя мислите ти. Винаги, когато се страхуваш, това е
сигурен знак, че си допуснал съзнанието ти да създава погрешни мисъл-форми и не си ми
позволил да го напътствам.
3. Безсмислено е да се смята, че като се контролира резултатът от погрешното мислене
може да се постигне изцеление. Когато изпитваш страх, ти си направил погрешен избор. Затова
се чувстваш отговорен за него. Трябва да извършиш промяна в съзнанието, а не в поведението
си, а това е въпрос на добра воля. Ти не се нуждаеш от друго напътствие, освен на нивото на
съзнанието. Изправление е възможно само на нивото, където е възможна промяна. На ниво
симптоми не може да се осъществи промяна.
4. Твоята отговорност е да преодолееш страха. Когато молиш да бъдеш освободен от
страха, вътрешно се подразбира, че отговорността за него не носиш ти. По-добре е да отправиш
молба за помощ по отношение на условията, които са породили страха. Тези условия винаги
предполагат воля за разделение от Бога. На това ниво ти можеш да го преодолееш. Ти
проявяваш твърде голяма търпимост към блуждаенето на ума и така пасивно предпоставяш
погрешните мисъл-форми. От значение е не конкретният резултат, но фундаменталното
прегрешение. Изправлението е винаги едно. Преди да направиш избор в каквото и да е, обърни
се към мен да ме попиташ дали твоят избор е в съответствие с моя. Ако си сигурен, че това е
така, няма от какво да се страхуваш.
5. Страхът е винаги знак за напрежение, каквото възниква винаги, когато онова, което
желаеш, противоречи на онова, което вършиш. Такава ситуация може да възникне по два
начина: Първо, може да решиш да вършиш взаимно противоречащи си неща едновременно, или
последователно. Това води до противоречиво поведение, което ти е непоносимо, защото онази
част от теб, която се стреми да върши нещо друго, изпитва гняв. Второ, може да се държиш
така, както считаш за редно, но без напълно да го желаеш. Това води до последователност на
поведението, но е свързано с голямо напрежение. И в двата случая съзнанието и поведението не
са в съгласие, което води до ситуация, в която не вършиш онова, което действително желаеш.
Това предизвиква усещане за насилие над самия теб, което обикновено събужда гняв, който
най-често се проектира навън. Винаги, когато се появи страх, това става, защото не си направил
своя избор. Затова и съзнанието ти е раздвоено и поведението неизбежно става противоречиво
Корекцията на поведенческо ниво може да те накара да направиш втората, вместо първата
грешка, но няма да премахне страха.
6. Възможно е да постигнеш състояние, в което да поставиш съзнанието си под мое
ръководство без да полагаш съзнателно усилие, но това предполага добра воля, каквато още не
си развил в себе си. Светият Дух не може да иска повече, отколкото ти си пожелал да сториш.
Способността да вършиш нещата произтича от твоето целенасочено решение. Не се изисква
никакво напрежение да вършиш Божията воля, още щом осъзнаеш, че тя е и твоя. В това
отношение урокът е твърде прост, но лесно може да бъде пренебрегнат. Затова и ще го повторя
и искам ти да го чуеш. Само твоето съзнанието може да породи страх. Това става винаги,
когато то е в противоречие със собствените ти желания, пораждайки неизбежно напрежение,
поради това, че желания и действия са несъгласувани. Това може да се преодолее, само когато
се възприеме единна цел.
7. Първата корегираща стъпка по преодоляване на прегрешението е преди всичко да се
разбере, че всяко противоречие е проява на страх. Кажи си, че сигурно по един или друг начин
и избрал отсъствието на любов, в противен случай страхът нямаше да се породи. След това
целият процес се свежда до поредица от практически стъпки в по-широкия процес за приемане
на Изкуплението като лек. Тези стъпки могат да се обобщени по следния начин:
Разбери преди всичко, че става дума за страх.
Страхът се поражда от липса на любов.
Единственият лек за липсата на любов е съвършената любов.
24
 Съвършената любов е Изкуплението.
8. Подчертах, че чудото, или проявлението на Изкуплението, е винаги знак на почит
на достойния към достойния. Признанието на това достойнство се възстановява от
Изкуплението. Очевидно е, че когато изпитваш страх, ти си се поставил в състояние, при което
нуждаеш от Изкупление. Действията ти страдат от безлюбие, след като изборът ти е лишен от
любов. Точно за такава ситуация се предлага Изкуплението. Нуждата от лек е подтикнала
създаването му. Но ако осъзнаваш само нуждата от лек, ще останеш в състояние на страх.
Приемеш ли обаче този лек, ти вече си преодолял страха. Така действа истинското лечение.
9. Всеки преживява страх. И все пак, нужно е поне донякъде вярна нагласа на
съзнанието, за да се разбере защо възниква страхът. Малцина оценяват реалната сила на
мисълта и никой не осъзнава тази сила напълно през цялото време. Ако обаче искаш да се
предпазиш от страха, съществуват някои неща, които трябва да проумееш и то напълно.
Съзнанието притежава голяма сила и никога не губи творческата си способност. То никога не
спи. Твори всеки миг. Трудно е да се разбере, че когато се съчетаят мисълта и вярата, те могат
да породят такъв могъщ импулс, който буквално да премества планини. На пръв поглед
изглежда надменно да си приписваш такава сила, но не това е същинската причина, поради
която не вярваш в нея. Ти предпочиташ да вярваш, че мислите ти не могат да упражняват
такова влияние, защото всъщност се страхуваш от тях. Това може да смекчи чувството за вина,
но за сметка на усещането за безсилие на съзнанието. Ако вярваш, че онова, което мислиш, не
поражда никакви последици, може би ще престанеш да се страхуваш от него, но е малко
вероятно да се отнасяш с уважение към мислите си. Не съществуват празни мисли. Всяко
мислене поражда форма на някакво ниво.
VII. Причина и следствие
1. Макар да се оплакваш от страха, ти въпреки всичко постоянно се въвеждаш в
състояние на страх. Вече отбелязах, че не можеш да се обърнеш към мен да те освободя от
страха. Аз зная, че той не съществува, но ти не го знаеш. Ако аз се намеся между твоите мисли
и техните резултати, това означава да наруша основния закон за причина и следствие - най-
фундаменталния съществуващ закон. Едва ли бих могъл да ти помогна, ако подценявам силата
на собственото ти мислене. Това би било пряко противоположно на целите на този курс. Ще
бъде далеч по-полезно да ти напомня, че не внимаваш достатъчно какво мислиш. Сигурно
чувстваш, че на този етап трябва да стане чудо, за да го постигнеш, което е напълно вярно. Ти
не си привикнал към мислене, творящо чудеса, но може да се научиш да мислиш по този начин.
Всички, които работят за чудесата, трябва да се научат да мислят така.
2. Аз не мога да оставя съзнанието ти без водач, защото в такъв случай няма да бъдеш в
състояние да ми помогнеш. Работата с чудеса изисква пълно осъзнаване на силата на мисълта,
за да се избегнат погрешните творения на ума. В противен случай ще има нужда от чудо за
изправление на съзнанието, при което става едно въртене в кръг, което не благоприятства
съкращаването на времето, което е предназначението на чудото. Творящият чудеса трябва да
зачита искрено отношението причина следствие като необходимо условие за възникване на
чудото.
3. Както чудесата, така и страхът, произтичат от мислите. Ако не си свободен да избереш
едното, няма да можеш по своя воля да избереш и другото. Избирайки чудото, ти вече си
отхвърлил страха, макар и временно. Страхуваш се от всекиго и от всичко. Страхуваш се от
Бога, от мен и от себе си. Възприемаш ни погрешно или си изграждаш погрешни представи за
Нас и вярваш на онова, което сам си измислил. Не би го правил, ако не се страхуваше от
собствените си мисли. Онези, които се страхуват, задължително създават неверни представи,
защото възприемат творчеството неправилно. Когато си създаваш погрешни представи, ти
страдаш. Принципът на причината и следствието в този случай истински ускорява процесите,
макар и само временно. В действителност „Причина", това е понятие, което по право се отнася
към Бога, а „Следствието" е Неговият Син. Това предполага поредица от причинно-следствени
връзки, които са напълно различни от онези, които ти градиш чрез неправилните си представи.
Следователно, фундаменталното противоречие на света е това между творчество и творческа
деформация. Всеки страх се крие в деформацията на творчеството, а всяка любов - в
творчеството. А това означава, че основното противоречие е между страха и любовта.
4. Казано бе, че си убеден в това, че не можеш да овладееш своя страх, защото създавайки
го, вярваш в неговото съществуване и това го поставя извън твоя контрол. Всеки опит да
преодолееш тази грешка като се опитваш да овладееш страха е напразен. Това фактически
затвърждава силата на страха поради самото приемане, че трябва да бъде овладяван.
Истинското решение почива изцяло върху преодоляването на страха чрез любов.
25
Междувременно обаче чувството за противоречие е неизбежно, защото си се поставил в
положение да вярваш в силата на нещо, което не съществува.
5. Нищото и всичко не могат да съществуват заедно. Да вярваш в първото, означава да
отричаш второто. Страхът е всъщност нищо, а любовта - всичко. Когато светлина нахлуе в
мрака, тъмнината изчезва. В каквото вярваш, това е истината за теб. В този смисъл
разделението от Бога наистина се е случило и да се отрича това е неадекватно. Да
съсредоточиш обаче цялото си внимание върху грешката, е поредна грешка. Правилният
подход за преодоляването й е да се признае съществуването за момента на проблем, но само
като знак за необходимостта от своевременно изправление. Това създава такава нагласа на
съзнанието, при която може да се приеме Изкуплението без отлагане. Трябва обаче да се
подчертае, че в крайна сметка не е възможен никакъв компромис между всичко и нищо.
Времето по същината си е средство да се преодолеят всякакви компромиси в това отношение.
Преодоляването изглежда постепенно, но това е само привидно, защото само по себе си
времето се състои от интервали, които не съществуват. Злоупотребата с творческата
способност го е направила необходимо като корективен способ. Думите: „Защото Бог толкова
възлюби света, че му отдаде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в
Него, но има живот вечен," се нуждаят от една дребна поправка, за да бъдат верни в този
контекст: „Той го отдаде на Своя Единороден Син".
6. Трябва специално да се отбележи, че Бог има само един Син. Ако всичките Му
творения са Негови Синове, всеки от тях трябва да бъде неразделна част от Синовното цяло.
Синовното цяло в своето единство надхвърля простия сбор от всички свои членове. Това обаче
не може да се види, докато някои от членовете му отсъстват. Затова конфликтът не може да
получи върховно разрешение, докато всички членове на Синовното цяло не се завърнат към
него. Едва тогава може да се разбере истинския смисъл на целокупността. Всеки член на
Синовното цяло има правото да вярва в греха или в непълнотата, ако предпочита. Ако обаче
повярва в това, то значи е повярвал в съществуването на нищото. Изправлението на това
неправилно убеждение е Изкуплението.
7. Вече споменах за вътрешната готовност, но тук ще бъде от полза да направим някои
допълнения. Готовността е само предпоставка за осъществяване. Едното не трябва да се смесва
с другото. Когато се постигне състояние на вътрешна готовност, обикновено се появява
стремеж към осъществяване, но това съвсем не означава, че той е недвусмислен. Това
състояние не означава нищо повече от възможност за промяна на съзнанието. Човек не може да
постигне пълна вяра в себе си, преди да овладее съзнанието си до съвършенство. Ние вече се
опитахме да преодолеем основното погрешно схващане, че страхът може да се овладее и
подчертахме, че единственият начин нещо да се овладее е чрез любов. Вътрешната готовност е
само началото на вярата в себе си. Възможно е да си помислиш, че много време трябва да мине
от момента на готовност до съвършено овладяване на съзнанието, но нека ти напомня, че
времето и пространството са в моя власт.
VIII. Какво означава Страшния съд
1. Един от начините да преодолееш объркването на магията с чудото е да помниш, че ти
не си сътворил себе си. Склонен си да го забравяш, когато ставаш егоцентричен и това те
поставя в положение, при което вярата в магията е фактически неминуема. Волята за
творчество е вложена в теб от твоя Творец, Който е вложил същата творческа воля в
сътворения от Него свят. И тъй като творческата способност е заложена в съзнанието, всичко,
което сътворяваш, е неминуемо въпрос на воля. От това следва също, че всичко, което сам
създаваш, притежава реалност в собствените ти очи, но не и в Божието Съзнание. Това основно
разграничение ни навежда пряко на смисъла на Страшния съд.
2. Страшният съд е една от най-плашещите за мисълта ти представи. И това е така,
защото не я разбираш. Осъждането не е характерно за Бога. То е породено едва след
разделението, когато се превръща в едно от многото средства за учение като съставна част от
всеобщия план. Също както разделението от Бога е станало за милиони години, Страшния съд
ще се разгърне за също толкова дори още по-дълъг период. Неговата продължителност обаче
може до голяма степен да се съкрати посредством чудесата, които са средство за съкращаване,
макар и не за преодоляване на времето. Ако достатъчно голям брой хора постигнат съзнание,
способно да твори чудеса, този процес на съкращаване на времето може да стане фактически
неограничен. От съществено значение е да се освободиш час по-скоро от страха, защото самият
ти трябва да се отърсиш от противоречията, ако желаеш да внасяш мир в съзнанието на
другите.

26
 3. Страшният съд обикновено се мисли като процес, който ще бъде приет от Бога. В
действителност той ще бъде осъществен от моите братя с моя помощ. Той е окончателно
изцеление, а не присъда, колкото и да ти се струва, че заслужаваш присъда. Осъждането е идея,
напълно противоположна на правилната нагласа на съзнанието и целта на Страшния съд е да
възстанови правилната нагласа на твоето съзнание. Страшният съд може да бъде определен
като процес на правилно преоценяване на стойностите. Той означава, че всеки човек най-сетне
ще стигне до разбирането какво има смисъл и какво не. След това способността за избор ще
може рационално да се насочва. Докато обаче се постигне това разграничение, колебанието
между свободна и несвободна воля ще продължи.
4. Първата стъпка към свободата съдържа разграничаване на истината от неистината.
Това е процес на отделяне в конструктивния смисъл и отразява истинската същност на
Апокалипсиса. Всеки в последна сметка ще види онова, което е сътворил и ще избере само
доброто, точно както Сам Бог погледна онова, което е сътворил, и видя, че то е добро. На този
етап съзнанието може да започне да гледа с любов на собствените си творения, съзирайки
тяхната ценност. В същото време съзнанието неизбежно ще се отрече от своите изопачени
мисъл-форми, които ще престанат да съществуват, след като вярата в тях е престанала да
съществува. Понятието „Страшния съд" внушава страх не само защото се приписва на Бога, но
и поради асоциацията с представата за свършек на света, тоест за смърт. Това е явен пример за
превратно възприемане на нещата. Ако обективно се разгледа смисъла на Страшния съд, става
съвсем очевидно, че той е всъщност врата към живота. Никой, който живее в страх, не живее
реален живот. Ти не можеш да извършиш страшен съд над самия себе си, защото не си
сътворил сам себе си. Ти обаче можеш да осъществиш последна преоценка и то по всяко време
на всичко, което си направил и да съхраниш в мислите си само онова, което е съзидателно и
добро. При вярна нагласа на съзнанието, това ще ти се открие. Целта на времето е само да „ти
се даде време" да извършиш тази преоценка. Това е твоята собствена съвършена преценка на
твоите собствени съвършени творения. Когато съхраниш само достойното за любов, няма да
има причина да остане у теб страх. Това е твоят принос за Изкуплението.
Глава 3 НЕВИННО ВЪЗПРИЯТИЕ
I. Изкупление без жертва
1. Трябва да се изясни още една постановка, преди всякакъв остатъчен страх по
отношение на чудесата да изчезне. Не разпятието доведе до Изкуплението; възкресението
направи това. Mного искрени християни имат неправилно разбиране по този въпрос. Ако човек
се освободи от вярата в лишението, той не би могъл да допусне подобна грешка. Ако
Разпятието се види в превратна перспектива, наистина изглежда сякаш Бог е допуснал и дори
подтикнал един Свой Син да страда заради своята доброта. Тази особено злощастна
интерпретация, която е резултат на проекция, е накарала много хора да изпитват мъчителен
страх от Бога. Подобни анти-религиозни концепции проникват в много религии. Истинският
християнин обаче трябва да спре и да се запита: „Нима е възможно това?" Допустимо ли е
Самият Бог да бъде способен на такова мислене, каквото по собствените Му думи е недостойно
за Неговия Син?
2. Най-добрата защита, както винаги, е не да се атакува позицията на другия, а да се
защити истината. Неразумно е да се приеме една идея, ако за да бъде защитена тя, трябва да се
промени цялата система, към която се отнася. Такава процедура е болезнена, когато трябва да
се приложи към дребните неща и наистина трагична в по-широки мащаби. Често се стига до
гонения при опита да се „оправдае" ужасно погрешното разбиране, че Бог е подложил на
гонение Собствения Си Син за целите на спасението. Самите тези думи са лишени от смисъл.
Това разбиране е особено трудно да се преодолее, защото макар самата грешка да не е по-
затрудняваща от всяка друга, мнозина нямат желание да се откажат от нея, поради
изключителната й стойност като защитен механизъм. В по-меките й проявления един родител
казва „Мен ме боли повече, отколкото теб" - и се чувства оправдан да бие детето си. Нима
можеш да повярваш, че нашият Отец наистина мисли по този начин? Така важно е да се
преодолее всяка подобна мисъл, че трябва да постигнем пълна сигурност, че нищо подобно не е
останало в нашето съзнание. Аз не съм бил „наказан", защото ти си бил лош. Благодатният урок
на Изкуплението се губи изцяло, ако бъде примесен с този вид неправилно мислене под каквато
и да било форма.
3. Думите „Мое е въздаянието, казва Бог" са неразбиране, вследствие на което човек
приписва собственото си „лошо" минало на Бога. "Лошото" минало няма нищо общо с Бога.
Той не го е сътворил, нито го поддържа. Бог не вярва във възмездието. Неговото Съзнание не
твори по такъв начин. Той не издига твоите „лоши" дела срещу теб. Нима е възможно да ги
27
изправи срещу мен? Трябва с пълна сигурност да осъзнаеш колко съвършено недопустимо е
подобно разбиране и че то е резултат единствено на проекция. Тази грешка води до редица
свързани с нея грешки, включително и до убеждението, че Бог е отблъснал Адам и го е
изхвърлил от Райската градина. То е също причина да си мислиш понякога, че те водя в
невярна посока. Аз правя всичко, за да използвам думи, които е почти невъзможно да бъдат
разбрани неправилно, но ако ти поискаш, символите винаги могат да се изопачат.
4. Жертвата е идея, напълно непозната на Бога. Тя възниква единствено от страха, а
обладаните от страх хора могат да бъдат зли. Жертвата във всяка форма е нарушение на моята
заповед да бъдете милостиви, както вашият Отец на Небето е милостив. За мнозина християни
е трудно да осъзнаят, че това се отнася и към тях самите. Добрите учители никога не сплашват
своите ученици. Да сплашваш означава агресия, а в резултат ученикът отхвърля предложеното
му от учителя. Това проваля процеса на обучение.
5. Към мен основателно се отнасят като към „Божи агнец, който понесе греховете на
света", но онези, които си представят агнеца окървавен, не разбират смисъла на този символ.
Ако бъде правилно разбран, това е съвсем прост символ, който изразява моята невинност.
Лъвът и агнето, които лежат заедно, символизират това, че силата и невинността не са в
противоречие, а естествено съществуват в мир. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят
Бога", е друг начин да се даде израз на същото. Невинното съзнание познава истината и това е
неговата сила. То не смята, че невинността води до разруха, защото свързва невинността със
сила, а не със слабост.
6. Невинността не познава жертвата, защото невинното съзнание има всичко и се стреми
единствено да съхрани своята цялостност. То не познава проекцията. То може да се отнася само
с почит към другите съзнания, защото почитта е естественият поздрав на истински обичания
към другите, които са като него. Агнецът е „понесъл греховете на света" в този смисъл, че
състоянието на невинност или благодат е състояние, в което смисълът на Изкуплението е
съвършено очевиден. Изкуплението е напълно недвусмислено. То е съвършено ясно, защото се
проявява в светлината. Единствено опитите да бъде то обгърнато в тъма го правят недостъпно
за онези, които предпочитат да не виждат.
7. Изкуплението не излъчва нищо, освен истината. То, следователно, символизира
ненакърнимостта и разпръсква само благословение. То не би постигнало това, ако се
пораждаше от нещо друго, освен от съвършената невинност. Невинността е мъдрост, защото
няма съзнание за зло, а злото не съществува. Тя обаче напълно осъзнава всичко истинно.
Възкресението показа, че нищо не може да унищожи истината. Доброто може да устои на всяка
форма на злото, тъй както светлината разпръсква всички форми на мрака. Изкуплението е,
следователно, съвършеният урок. То показва окончателно, че всички предишни уроци, на които
съм те учил, са истинни. Ако можеш да приемеш този генерален урок сега, няма да има нужда
да преживяваш множество по-малки уроци. Ако повярваш на този урок, ти си освободен от
всички прегрешения.
8. Божествената невинност е истинското състояние на съзнанието на Божия Син. В това
състояние твоето съзнание познава Бога, защото Бог не е някакъв символ; Той е Факт. Когато
познаеш Неговия Син такъв, какъвто е, ти разбираш, че Изкуплението, а не жертвата е
достойният дар пред Божия олтар, където съществува само пълно съвършенство. Разбирането
на невинните е истина. Затова и техните олтари излъчват истинско озарение.
II. Чудесата като истинно възприятие
1. Вече казах, че основните понятия, за които се говори в този курс, не се степенуват по
важност. Определени фундаментално концепции не могат да се разберат посредством техните
противоположности. Невъзможно е да се мисли за светлината и мрака или за всичко и нищо
като за съвместими възможности. Те или са напълно истинни, или са напълно неистинни.
Много важно е да разбереш, че мисленето ще бъде непостоянно, докато определено не се
посветиш или на едното, или на другото. 'Невъзможно е обаче напълно да се посветиш на
мрака или нищото. Няма жив човек, който да не е почувствал поне известна светлина и нещо
реално. Никой, следователно, не е в състояние да отрече напълно истината, дори ако си
въобразява, че може.
2. Невинността не е качество, което може да се притежава отчасти. Тя не е реална
дотогава, докато не бъде пълна. Онези, които са невинни само отчасти, са склонни да проявяват
понякога голяма глупост. Едва когато тяхната невинност се превърне в позиция с универсално
приложение, тя става мъдрост. Невинното или истинно възприятие означава да не виждаш
нещата никога превратно, а винаги правилно. Казано по-просто, това означава, че никога не
виждаш онова, което не съществува, а винаги само реално съществуващото.
28
 3. Когато не вярваш в онова, което някой може да направи, ти засвидетелстваш
убеждението си, че той няма вярна нагласа на съзнанието. Това едва ли е отношение на
творящия чудеса. Такава нагласа води до разрушителното отричане силата на чудото. Чудото е
възприемане на всичко такова, каквото е в действителност. И щом не съществува нищо, освен
истината, истинното съзнание не би могло да вижда друго, освен съвършенство. Казах, че само
онова, което сътворява Бог и което ти твориш със същата воля, има реално съществуване.
Затова и невинните виждат единствено него. Те не страдат от превратни възприятия.
4. Ти изпитваш страх пред Божията Воля, защото си се възползвал от собственото си
съзнание, което Той е сътворил по Свой образ и подобие, за да създаваш неистина. Съзнанието
може да създава неистина, само когато вярва, че не е свободно. Едно „закрепостено" съзнание е
несвободно поради собствената си обсебеност, само задържайки своето развитие. Така то си
налага ограничения и няма свободната воля за себеутвърждаване. Единност означава единно
съзнание и единна воля. Когато Волята на Синовността и Отца са единни, Небесното Царство е
тяхната съвършена хармония.
5. Нищо не може да победи Божия Син, който е предал духа си в Ръцете на своя Отец. По
такъв начин съзнанието му се пробужда от сън, спомняйки си своя Творец. Изчезва всяко
чувство за разделение. Божият Син е част от Светата Троица, но Самата Троица е единно цяло.
Няма смесване в Нейните Нива, защото те са с единно Съзнание и единна Воля. Единната цел
поражда съвършено сливане и въдворява Божия мир. Тази визия обаче е достъпна само на
истински невинните. Защото са е числи сърца, невинните защитават истинското виждане,
вместо да се защитават от него. Разбирайки урока на Изкуплението, те нямат желание да
проявяват агресия и виждането им е истинно. Това се има предвид в Библията с думите:
„Когато се яви (или бъде видян), ще бъдем подобни нему, защото ще го видим, както е."
6. Начинът да поправим неправомерното виждане е да отхвърлим вярата в него и да я
вложим само в онова, което е истинно. Човек не може да превърне неистината в истина. Ако
искаш да възприемаш истината във всичко, което виждаш, повярвай в нея. Истината
преодолява всички грешки, а живеещите в греховност и празнота няма никога да могат да се
утешат за дълго. Ако схващаш истината, ти преодоляваш погрешните възприятия
едновременно в себе си и в другите. Виждайки истинската им същност, ти приемаш истината,
която е в тях, и така им позволяваш да я приемат и те за себе си. Това е лечение, породено от
чудото.
III. Възприятията в противовес на познанието
1. Досега обърнахме специално внимание върху възприятията и все още сме споменали
твърде малко за познанието. Това е така, защото първо трябва да установим правилни
възприятия, преди да стигнем до познание. Да познаваш означава да имаш пълна сигурност.
Неувереността е свидетелство, че ти липсва познание. Познанието е сила, защото дава
сигурност, а сигурността е сила. Възприятието е нещо временно. Като атрибут на вярата в
пространството и времето, то поражда или страх, или любов. Погрешните възприятия пораждат
страх, а истинските събуждат любов, но нито едните, нито другите не създават чувство на
сигурност, защото всички възприятия са променливи. Затова възприятието не е познание.
Истинското възприятие е основата на познанието, но познанието е утвърждаване на истината и
стои отвъд всяко възприятие.
2. Всички твои трудности произтичат от факта, че ти не разпознаваш нито себе си, нито
своя брат, нито Бог. Да разпознаеш означава да „познаеш отново", от което следва, че си
познавал преди. Ти можеш да имаш различен поглед към нещата, защото възприятието
предполага тълкуване, а това означава, че не е цялостно и последователно. Чудото, бидейки
начин на възприемане, не е познание. То е верният отговор на даден въпрос, но човек не задава
въпроси за онова, което познава. Да се поставят илюзиите под въпрос е първата стъпка към
тяхното преодоляване. Чудото, или верният отговор, ги корегира. Тъй като възприятията се
променят, тяхната зависимост от времето е очевидна. Начинът, по който възприемаш нещата
във всеки един момент, предопределя как ще постъпиш, а постъпките стават във времето.
Познанието е извънвременно, защото онова, което е сигурно, определено не се поставя под
въпрос. Ти познаваш, когато преставаш да задаваш въпроси.
3. Съзнанието, което задава въпроси, възприема себе си във времето и следователно
очаква отговори от бъдещето. Затвореното съзнание вярва, че бъдещето ще бъде такова,
каквото е настоящето. Това установява едно наглед стабилно състояние, което обикновено е
опит да се противодейства на тайния страх, че бъдещето ще бъде по-лошо от настоящето. Този
страх спъва стремежа да се задават въпроси изобщо.

29
 4. Истинното виждане е естественият начин, по който духовното зрение възприема
нещата, но то все още е корекция, а не факт. Духовното зрение е символично и следователно не
е средство за познание. То обаче е средство за вярно възприятие, което го поставя в
действителната сфера на чудото. Едно „видение на Бога" би била по-скоро чудо, отколкото
откровение. Фактът, че въобще съществува възприятие, изключва преживяването от сферата на
познанието. Ето защо виденията, колкото и свети да бъдат те, не са трайни.
5. Библията казва да познаеш себе си, тоест да постигнеш сигурност. Сигурността е
винаги от Бога. Когато обичаш някого, ти го възприемаш такъв, какъвто е, и това ти дава
възможност да го познаваш. Ако преди всичко не го възприемеш в истинската му същност, не
можеш да го познаваш. Докато имаш въпроси по отношение на него, ясно се подразбира, че не
познаваш Бога. Сигурността не изисква действия. Когато казваш, че действаш въз основа на
онова, което познаваш, ти смесваш познанието с възприятието. Познанието дава способността
за творческо мислене, но не и за правилно действие. Възприятията, чудесата и действията са
тясно свързани помежду си. Познанието е резултат на откровение и поражда само мисъл. Дори
и в най-духовните си форми възприятието е свързано с тялото. Познанието идва от вътрешния
олтар и е извънвременно, защото е сигурно. Да възприемаш истината не е същото като да я
познаваш.
6. Вярното възприятие е необходимо преди Бог да осъществи пряка връзка със Своите
олтари, които Той е вложил в Синовете Си. Там Той може да предаде Своята сигурност и
Неговото познание ще донесе безусловен мир. Бог не е чужд на Своите Синове, както и те не са
чужди един на друг. Познанието предхожда възприятията и времето и в крайна сметка ще
дойде на тяхно място. Това е истинският смисъл на думите „Алфа и Омега, начало и край" и
„Преди да бъде Авраам, Аз съм". Възприятията могат и трябва да бъдат стабилизирани, но
познанието е по начало стабилно. Думите „Бой се от Бога и пази заповедите Му" преминават в
„Познай Бога и приеми сигурността Му."
7. Ако нападаш грешките на другите, ще нараниш самия себе си. Не можеш да познаеш
своя брат, когато си агресивен към него. Напада се обикновено чуждия. Ти го превръщаш в
чужд като го възприемаш по неправилен начин и така не съумяваш да го Познаеш. 'И защото си
го превърнал в чужденец, се страхуваш от Него Възприеми го правилно, за да го познаеш. Няма
чужденци сред Божието творение. За да твориш, както твори Той, можеш да твориш само
онова, което познаваш и следователно приемаш за свое. Бог познава своите деца със съвършена
сигурност. Той ги е сътворил, познавайки ги. Познава ги съвършено. Когато те не се познават
един другиго, не познават и Него.
IV. Прегрешенията и егото
1. Способностите, които притежаваш сега, са само сянка на истинската ти сила. Всички
твои способности по настоящем са разединени и могат да пораждат в теб въпроси и колебания.
Това е така, защото не си убеден как да ги прилагаш и затова познанието ти е недостъпно. Не
можеш да постигнеш познание още и затова, че продължаваш да възприемаш нещата без
любов. Възприемателна способност не е съществувала преди отделянето от Бога да бе въвело
различни нива, гледни точки и интервали от време. Духът не притежава нива, а всички
противоречия са породени от представата за разлика в нивата. Само Нивата на Троицата са
способни на единство. Нивата, създадени при отделението от Бога, могат да внесат само
противоречие. Това е така, защото са лишени от смисъл едно за друго.
2. Съзнателното, равнището на възприятията, е първото разделение, въведено в
съзнанието след отделянето от Бога, превръщайки съзнанието във възприемащо, вместо
творящо. Съзнателното с право се определя като сфера на егото. Егото е погрешен опит на
съзнателното да възприеме себе си така, както на него му се ще, а не както е в действителност.
Въпреки това човек може да познае себе си само какъвто е, защото само за това може да
притежава сигурност. Всичко останало е проблематично.
3. Егото е проблемният аспект на аза след разделението, който е бил измислен, а не
сътворен. Егото може да поражда въпроси, но не и да възприема смислени отговори, защото
такива отговори предполагат познание, а не могат да се постигнат по сетивен път. Това обърква
съзнанието, защото само Единното съзнание може да съществува без объркване. Отделеното от
Бога и раздвоено съзнание е задължително объркано. То по необходимост е във вътрешно
противоречие, защото е несигурно относно собствената си същност. То е в неизменно
вътрешно противоречие, защото не е в съгласие със самото себе си. Това прави всички негови
аспекти чужди един на друг и такова е по същество състоянието на страх, в което винаги е
възможна агресия. Ти имаш всички основания да изпитваш страх от себе си. Затова не можеш
да избегнеш страха, докато не разбереш, че не си и не би могъл да сътвориш сам себе си. Ти
30
никога не можеш да направиш своите превратни възприятия истина, а твоето сътворение е
отвъд собствените ти грешки. Ето защо трябва да избереш да изцелиш разделението си от Бога.
4. Вярната нагласа на съзнанието не трябва да се обърква с познаващото съзнание, защото
тя се отнася само до вярната възприемателна способност. Човек може да има вярна или невярна
нагласа на съзнанието и дори и това е въпрос на степени, което ясно показва, че не се отнася до
познанието. Понятието „вярна нагласа на съзнанието" се използва основателно като корекция
на „невярната нагласа на съзнанието" и се прилага до онова състояние на съзнанието, което
поражда точни възприятия. То е съзнание, творящо чудеса, защото изцелява неправилните
възприятия и това е наистина чудо, като се има предвид как възприемаш себе си.
5. Възприятията винаги предполагат известна неправилна употреба на съзнанието,
защото те въвеждат съзнанието в сфери на несигурност. Съзнанието е много активно. Когато
решава да се раздели от Бога, то всъщност избира да си служи с възприятия. Преди това
единственият му стремеж е към познание. След разделението изборите, които прави са
двусмислени и единственият начин за излизане от двусмислието са ясните възприятия.
Съзнанието си възвръща истинската функция едва когато пожелае да познава. Това го поставя в
служба на духа, където възприятията са променени. Съзнанието избира да се раздели, когато
решава да си създаде различни нива. Но не успява да се раздели от духа напълно, защото в
противен случай извлича цялата си способност да измисля или да твори Дори и когато
творческата способност е деформирана, съзнанието пак утвърждава своя Първоизточник,
защото в противен случай то просто би престанало да съществува. А това е невъзможно,
защото принадлежи на духа, който е създаден от Бога и поради това е безсмъртен.
6. Способността за възприятия прави възможно тялото, защото за да възприема нещо,
човек трябва да го прави посредством нещо. Ето защо възприятията включват обмен или
превод, какъвто при познанието не се налага. Интерпретиращата функция на възприятията,
която представлява деформирана форма на творчество, в такъв случай ти позволява да
интерпретираш тялото като тъждествено на теб самия в опита си да избегнеш противоречието,
което сам си създал. Духът, който познава, не може да се примири с тази загуба на сила, защото
той е неспособен на тъма. Това прави духа почти недостижим за съзнанието и напълно
недостижим за тялото. Оттук нататък духът се възприема като заплаха, защото светлината
премахва мрака като показва, че него просто го няма. Истината винаги ще преодолява грешките
по този начин. Това не може да бъде активен процес на корекция, защото, както вече
подчертах, познанието не върши нищо. То може да се възприема като агресия, но е неспособно
на агресия. Онова, което възприемаш като негова агресия е само собственото ти смътно
признание, че познанието винаги се помни, че никога не е бивало разрушено,
7. Бог и неговите творения си остават незастрашени и затова знаят, че не съществува
деформация на творчеството. Истината не може да премахне грешките, които си избрал. Аз бях
човек, който помни духа и неговото познание. Като човек аз не се опитах да противопоставя
познанието на грешките, а да изправя грешката издъно. Показах безсилието на тялото и силата
на съзнанието. Чрез единение на своята воля с Волята на своя Творец, аз естествено си спомних
духа и неговата истинска цел. Не мога да съединя твоята воля с Божията вместо теб, но мога да
премахна всички деформирани възприятия от съзнанието ти, ако го поставиш под мое
ръководство. Само твоите погрешни възприятия ти пречат. Без тях изборът ти щеше да бъде
сигурен. Смислените възприятия пораждат смислен избор. Аз не мога да избера вместо теб, но
мога да ти помогна да направиш своя правилен избор. „Мнозина са звани, но малцина избрани"
би трябвало да се изрази като „Всички са звани, но малцина избират да откликнат." Те не
правят верния избор. „Избраните" са просто онези, които правят верния избор по-скоро. Хората
с вярна нагласа на съзнанието могат да направят това веднага и ще намерят мир на душите си.
Бог те познава само в мир и това е твоята истинска реалност.
V. Отвъд възприятията
1. Казах, че способностите, които имаш сега, са само отблясък на истинската ти сила и че
възприемателната способност, която по природа води до възникване на способността да съдиш,
се е появила едва след разделението от Бога. От този момент нататък никой не е сигурен в
нищо. Дадох още ясно да се разбере, че възкресението е пътят за връщане към познанието,
което се осъществи чрез единството на моята воля с Волята на Отца. Вече можем да направим
някои разграничения, които ще пояснят следващите ни твърдения.
2. След разделението от Бога думите „творя" и „създавам" започват да се объркват.
Когато човек „създава" нещо, той го прави, защото изпитва липса или недостиг. Всичко,
създадено за удовлетворяване на специфична нужда, не може да има всеобща значимост.
Когато правиш нещо, за да запълниш липсата, която изпитваш, ти мълчаливо приемаш, че
31
вярваш в разделението от Бога. Егото е изобретило много находчиви мисловни системи за тази
цел. Никоя от тях обаче не е творческа. Да изобретяваш от само себе си означава да хабиш
напразно силите си, дори когато проявяваш голяма находчивост. Твърде специфичната природа
на изобретателността не е достойна за абстрактната творческа способност на Божиите
творения.
3. Познанието, както вече отбелязахме, не води до действие. Смесването между онова,
което реално твориш и което създаваш от себе си, е толкова дълбоко, че за теб е станало
буквално невъзможно да познаваш каквото и да било. Познанието означава равновесие и
стабилност, а съвсем очевидно ти не притежаваш тези качества. И въпреки това, Бог те е
сътворил напълно уравновесен и стабилен. В този смисъл, когато поведението ти е
неуравновесено, това означава, че си в противоречие е Божията Идея за твоето сътворение.
Можеш да бъдеш в такова противоречие, ако предпочиташ, но едва ли би направил подобен
избор при вярна нагласа на съзнанието.
4. Основният въпрос, който постоянно си задаваш, изобщо не може да се отправи към
теб. Ти постоянно се питаш коя е истинската ти същност. Това предполага не само да знаеш
отговора, но и сам да дадеш този отговор. Но ти не си в състояние да се възприемаш правилно.
Нямаш образ, който да възприемеш. Думата „образ" е винаги свързана с възприемателната
способност, а не се отнася към познанието. Образите са символични и са винаги знаци на нещо
друго. Идеята, че можеш „да си промениш образа" е признание за това колко силна е в
възприемателната способност, но също и че образът не е нещо неизменно, което да се познава.
5. Познанието не е въпрос на интерпретации. Можеш да се опиташ да „интерпретираш"
смисъла, но при това винаги е възможна грешка, защото интерпретацията е начин на
възприемане на смисъла. Такива несъответствия са резултат на твоя опит да се възприемаш
едновременно като разделен и като неразделен от Бога. Не е възможно да изхождаш от толкова
объркани основания, без тази обърканост да обхване и всичко останало. Умът ти може да стане
много находчив, но както винаги става, когато методът не съответства на съдържанието, той се
използва в напразни усилия да се измъкне от неизбежната безизходица. Находчивостта няма
нищо общо с познанието, защото за да познаваш нещо, не е нужно да бъдеш находчив.
Остроумното мислене не е истината, която ще те направи свободен, и само ако поискаш, ти
веднага ще можеш да се освободиш от потребността да мислиш по подобен начин.
6. Можеш да поискаш всичко с молитва. Молитвата е проводник на чудесата. Но
единствената значима молитва е за прошка, защото онези, които са получили прошка, те имат
всичко. След като веднъж сме приели прощение, молитвата, както тя обикновено се разбира,
губи смисъла си. Молитвата за прошка не е нищо друго, освен молба да бъдеш в състояние да
разпознаеш онова, което вече ти е дадено. Избирайки възприятията вместо познанието, ти си се
поставил в положение, при което можеш да се уподобиш на Отца единствено като възприемаш
чудото. Лишил си се от познанието, че самият ти си едно Божие чудо. Творчеството е твоят
Първоизточник и твоето истинско предназначение.
7. Твърдението „Бог сътвори човека по свой образ и подобие" трябва да получи ново
тълкуване. „Образ" може да се разбира и като „мисъл", а „подобие" като „сходна същност". Бог
наистина е сътворил духа в Своята Собствена Мисъл и му е придал сходна на Собствената Си
Същност. Нищо друго не съществува. Сетивната способност, от друга страна, не е възможна
без възприемане на различни степени - на „повече" и „по-малко". На всяко ниво тя предполага
изборност. Сетивната способност е непрестанен процес на приемане и отхвърляне,
структуриране и преструктуриране, трансформация и промяна. Оценяването е съществена
страна на сетивната способност, защото човек трябва да може да съди, за да проявява
изборност.
8. Какво би станало със сетивната способност, ако не съществуват преценките и нищо
друго, освен съвършената равнопоставеност? Сетивната способност в такъв случай би станала
невъзможна. Истината може да се постигне единствено по пътя на познанието. Тя е цялостна в
своята истинност и да познаваш една страна или частица от нея, означава да я познаваш
цялостно. Единствено сетивната способност предполага разбиране отчасти. Познанието
преодолява законите, които управляват сетивата способност, защото е невъзможно да
съществува частично познание. Познанието е едно и няма обособени страни. Ти, който си
единен с познанието, трябва само да познаеш себе си и твоето познание ще бъде цялостно. Да
познаеш чудото на Бога, означава да познаеш Него Самия.
9. Прошката е изцелението на усещането за разделение. Необходимо е правилно да
възприемаш своя брат, защото душите са предпочели да възприемат себе си като отделни една
от друга. Духът познава Бога цялостно. В това е неговата чудотворна сила. Фактът, че всеки
32
човек притежава напълно тази сила е нещо, напълно чуждо на мисленето на света. Светът
вярва, че ако един притежава всичко, то за другите няма да остане нищо. Но Божиите чудеса са
всеобхватни, каквито са и Неговите Мисли, защото са идентични с тези Мисли.
10. Докато възприемаш по сетивен път, ще имаш нужда от молитва. Възприемателната
способност почива на чувството за недостатъчност, защото хората, които възприемат света чрез
сетивата си, не са постигнали още Изкупление и не са приели истината. Сетивната способност
се основава на състоянието на разделение от Бога, затова всеки, който си служи със сетивна
способност, има нужда от изцеление. Прякото общение с Бога, а не молитвата, е естественото
състояние на онези, които са познали истината. Бог и Неговото чудо са неразделни. Колко са
красиви наистина Божиите Мисли, които живеят в Неговата Светлина! Истинската ти ценност
не може да се възприеме със сетивата, защото тя не подлежи на никакво съмнение. Не
възприемай себе си в различна светлина. Познай себе си в Единната Светлина, в която чудото,
което си ти, е съвършено ясно.
VI. Съденото и проблемът за властта
1. Вече разгледахме Страшния съд, но не достатъчно подробно. След Страшния съд няма
да има друг такъв. За осъждане се говори в символичен смисъл, защото отвъд сетивната
способност няма осъждане. Когато в Библията се казва, „Не съдете, за да не бъдете съдени",
това значи, че ако съдиш реалността на другите, няма да успееш да се въздържиш и да не
съдиш своята собствена реалност.
2. Изборът да съдиш, вместо да познаваш, е причина да загубиш своя мир. Съденето е
процес, върху който се основава и възприемателната способност, а не познанието. Разисквал
съм това и преди по повод избирателния характер на възприятията, като съм посочвал, че
склонността към даване на оценки е тяхна очевидна предпоставка. Осъждането предполага
винаги отхвърляне. То никога не подчертава само положителните аспекти на онова, за което се
съди, независимо дали става дума за теб или за другите. Каквото е било възприето и
отхвърлено или преценено като непълноценно, се съхранява в твоето съзнание, след като
веднъж е възприето. Една от илюзиите, от които страдаш, е убеждението, че онова, което си
осъдил и отхвърлил, не оказва никакво въздействие върху теб. Това не може да бъде вярно,
освен ако си убеден също така, че онова, което си осъдил, не съществува. Но явно ти не
мислиш така, защото в противен случай не би го осъждал. В края на краищата няма значение
дали преценката ти е вярна или невярна. И в двата случая си вложил вярата си в нещо нереално.
Това не може да се избегне, когато съдиш за нещата, защото всяко съждение предполага
убеждението, че реалността ти принадлежи и ти можеш да правиш подбор от нея.
3. Не можеш дори да си представиш какво огромно облекчение, Когато разбереш какво
представлявате ти и твоите братя в действителност, ще осъзнаеш, че няма никакъв смисъл да ги
осъждаш. Тяхната същност фактически ти убягва, тъкмо защото ги съдиш. Несигурността се
дължи на убеждението, че над теб тегне принудата да съдиш и да бъдеш съден. Всъщност ти не
се нуждаеш да съдиш, за да организираш живота си, нито пък за да организираш самия себе си.
Пред познанието автоматично отпада всяко съждение и това е процесът, който позволява на
мястото на възприемателната способност да се въдвори разбирането.
4. Ти изпитваш страх от всичко, което възприемаш със сетивата си, но отказваш да
приемеш. Убеден си, че щом отказваш да го приемеш, нямаш власт над него. Затова то ти се
явява под формата на кошмари или зад привлекателната маска на онези сънища, които ти се
струват по-щастливи. Нищо, което отказваш да приемеш, не може да бъде сведено до твоето
съзнание. Само по себе си то не е застрашително, но ти си направил да изглежда такова.
5. Когато се чувстваш уморен, това е така, защото си отсъдил, че би могъл да бъдеш
уморен. Когато се надсмиваш над някого, то е защото си отсъдил, че е недостоен. Ако се
подиграваш над себе си, ти задължително започваш да се подиграваш и над другите, защото ти
е непоносимо да мислиш, че си по-недостоен от тях. Всичко това те кара да се чувстваш
уморен, защото наистина е отчайващо. Всъщност ти не можеш да се умориш, но си напълно в
състояние да изпитваш умора. Напрежението от постоянното съдене е фактически непоносимо.
Странно е, че една склонност, която дотолкова изчерпва силите ти, може да бъде така дълбоко
желана. Но щом настояваш, че сам си създаваш реалността, ти упорито ще се придържаш към
собствените си съжденията. А също така и ще се страхуваш от съжденията, защото си убеден,
че един ден те ще бъдат насочени срещу теб. Такова убеждение е възможно само в онази
степен, в която вярваш, че съдната способност е ефективно средство да отстояваш собствената
си власт.
6. Бог дарява само милост. Твоите думи трябва да отразяват само милост, защото това си
получил и това трябва да отдаваш. Справедливостта е временно целесъобразна или е опит да те
33
научи какво значи милост. Тя е основана на съжденията само защото ти си способен да
проявяваш и несправедливост.
7. Изтъкнах различни симптоми и на това ниво съществуват почти безкрайни вариации.
Съществува обаче една единствена причина за всички тях: стремежът към власт. Това е
„коренът на всички злини". Всеки симптом, създаден от егото, съдържа противоречие по
начало, защото съзнанието се раздвоява между егото и Светия Дух, така че всичко, което прави
егото, е незавършено и противоречиво. Тази несъстоятелна позиция е резултат на проблема за
властта, който, поради това, че изхожда от една немислима предпоставка, може да породи само
идеи, които са немислими. Проблемът за властта е всъщност проблем за това кой е творецът.
Имаш ли авторитарен проблем, значи смяташ себе си за свой собствен творец и проектираш
тази своя заблуда и върху другите. В такъв случай възприемаш ситуацията така, сякаш
останалите буквално се борят с теб за правото на авторство. Това е фундаменталната грешка,
която правят всички, които си мислят, че са узурпирали властта на Бога. Това убеждение внася
у тях голям страх, но едва ли би обезпокоило самия Бог. Той обаче е готов да ги разубеди, не за
да накаже Своите деца, а само защото знае, че това ги прави нещастни. Божиите създания имат
свое истинско Авторство, но ти предпочиташ анонимността, когато се откъснеш от своя Автор.
Бидейки несигурен относно истинското си Авторство, започнал си да вярваш, че твоят творец е
анонимен. Това те поставя в ситуация, при която изглежда смислено да си мислиш, че сам си
създал себе си. Споровете около авторството са внесли такава несигурност в ума ти, че можеш
да се усъмниш дори дали изобщо съществуваш.
9. Само онези, които са се отказали от всяко желание да отхвърлят, разбират, че е
невъзможно да бъдат отхвърлени. Ти не си присвоил Божията сила, а си я изгубил. За щастие да
изгубиш нещо не означава то да изчезне. Означава само това, и не си спомняш къде е. Неговото
съществуване не зависи от твоята способност да го познаеш или да го поставиш на мястото му.
Възможно е да гледаш на реалността без осъждане и просто да знаеш, че я има.
10. Мирът е естествено наследство на духа. Всеки е свободен да откаже дa получи онова,
което е негово наследство, но не може да определя сам какво да бъде то. Проблемът, който
всеки трябва да реши, е фундаменталният проблем за авторството. Всеки страх в крайна сметка
идва, и то понякога по много заобиколни пътища, от отхвърлянето на Авторството.
Оскърблението никога не засяга Бога, а само онези, които Го отричат. Да отричаш Неговото
Авторство, означава да отречеш на самия себе си основанията да имаш вътрешен мир, което
води до това да се възприемаш несвързано и частично. Това странно възприемане е самият
авторитарен проблем.
11. Няма такъв човек, който да не чувства по един или друг начин, че е в капан. Ако такъв
е резултатът от собствената му свободна воля, той трябва да разбере, че волята му не е
свободна и става съвсем очевидно, че при такова разбиране се върти в омагьосан кръг.
Свободната воля би трябвало да води до свобода. Осъждането винаги оковава, защото отделя
фрагменти от реалността чрез нестабилните везни на желанието. Желанията не са факти. Да се
желае, означава да се подразбира, че само волята е недостатъчна. Въпреки това никой, който
притежава правилна нагласа на съзнанието, не вярва, че онова, което е желано, е също толкова
реално, както онова, което е въпрос на воля. Вместо „Търсете първо Божието Царство", кажи:
„Имайте първо воля за Божието Царство", което е все едно да заявиш, „Аз познавам себе си и
приемам онова, което ми принадлежи по наследство".
VII. Творчеството срещу самоизградената представа за „аза"
1. Всяка система на мислене изхожда от нещо. Тя изхожда или от създаване или от
истинско творчество - разлика, която вече разгледахме. Сходството им е в това, че и двете са
мощни като основа. Разликата е в онова, което се гради върху тях. Всяко едно представлява
крайъгълния камък на съответната система от вярвания, върху който се гради човешкият
живот. Погрешно е да се мисли, че една мисловна система, която се гради върху лъжи, е слаба.
Нищо, създадено от едно Божие чедо, не е лишено от сила. Много е важно да съзнаваш това,
защото в противен случай няма да бъдеш в състояние да избегнеш затвора, който сам си си
изградил.
2. Няма да разрешиш авторитарния проблем като подценяваш силата на съзнанието си.
Това би означавало да се самозаблуждаваш, което ще ти навреди, защото ти всъщност много
добре разбираш истинската сила на своето съзнание. Разбираш също и че не можеш да я
снижиш, както не си в състояние да снижиш силата на Бог. "Дяволът" е плашеща представа,
защото изглежда изключително могъщ и изключително активен. Той се възприема като сила в
двуборство с Бога, сражавайки се с Него, за да си присвои Неговите създания. Дяволът
заблуждава чрез лъжите си и си изгражда владения, където всичко е коренно противоположно
34
на Бога. И въпреки всичко, той привлича хората, вместо да ги отблъсква и те са готови да му
„продадат" душите си заради облаги, които нямат реална стойност. B това няма абсолютно
никакъв смисъл.
3. Разгледахме грехопадението или разделението-от-Бога и преди, по неговият смисъл
трябва ясно да се разбере. Разделението-от-Бога е система на мислене, която е напълно реална
във времето, макар не и във вечността. За вярващия всичко, в което вярва, е реално. Плодът на
едно единствено дърво е бил ,,забранен" в символичната градина. Но Бог не го е забранявал,
защото ако беше така, то нямаше да бъде изядено. Щом Бог познава своите чада, а аз ви
уверявам, че това е така, нима щеше да ги остави в положение, при което тяхното унищожение
да бъде възможно? "Забраненото дърво" е било наречено „Дървото на познанието". И все пак
Бог е сътворил познанието и го е дал свободно на Своите творения. Символиката тук е
получавала множество интерпретации, но можеш да бъдеш сигурен, че всяко тълкувание, което
разглежда Бога или Неговите създания като способни да унищожат Собственото си
предназначение е погрешно.
4. Да отхапеш от плодовете на Дървото на познанието е символичен израз на
узурпирането на способността да сътвориш сам себе си. Това е единственият смисъл, в който
Бог и Неговите създания не са сътворци. Убеждението, че са такива, е вътрешно заложено в
„понятието за аза", тоест в склонността на „аза" да изгражда собствения си образ. Образите са
нещо, което се възприема със сетивата, а не се познава непосредствено. Познанието не може да
внесе заблуда, докато възприятието може. Ти можеш да се възприемаш като човек, който
създава сам себе си, но това не може да бъде нищо повече от твое убеждение. Не можеш да
превърнеш убеждението си в истина. И, както казах и преди, когато най-сетне започнеш да
възприемаш нещата правилно, ще бъдеш само щастлив от това, че не можеш да създаваш самия
себе си. Дотогава обаче убеждението, че можеш, е основополагащият камък в твоята система на
мислене и ти използваш всички защитни механизми, за да се противопоставиш на онези идеи,
които биха могли да го изложат на светло. Ти и досега си убеден, че си създал собствения си
образ. В това отношение съзнанието ти е разединено от Светия Дух и не може да има
помирение, докато вярваш в единственото нещо, което е буквално немислимо. Затова и не
можеш да твориш и те обзема страх за онова, което създаваш.
5. Съзнанието може да превърне вярата в разделението-от-Бога в нещо много реално и
много страшно и тъкмо тази вяра е „Дяволът". Той е могъщ, активен, разрушителен и очевидно
противостоящ на Бога, защото отрича буквално Неговото Бащинство. Погледни живота си и
виж стореното от дявола. Но разбери, че всичко сторено от него, ще се разпръсне в светлината
на истината, защото се основава на една лъжа. Това, че си сътворен от Бога, е единствената
Основа, която не може да се поклати, защото светлината е в нея. Твоята изходна точка е
истината и ти трябва да се завърнеш към своето Начало. Много неща си видял от тогава, но
нищо от това не е реално станало. Твоят Аз продължава да пребъдва в мир, макар че
съзнанието ти е в противоречие. Все още не си се върнал достатъчно назад и затова започваш
да изпитваш страх. Приближавайки към Началото, страхът, че системата ти на мислене може да
се унищожи, се преживява като страх от смъртта. Не съществува смърт, но съществува вяра в
смъртта. Клонът, който не принася плод, ще бъде отрязан и ще изсъхне. Радвай се! Ще изгрее
светлина от истинската Основа на живота и твоята мисловна система ще бъде коригирана.
Друго не може да бъде. Ти, който се страхуваш от спасението, избираш смъртта. Животът и
смъртта, светлината и мракът, познанието и възприятията са несъвместими. Да вярваш, че може
да се съвместят и съгласуват, означава да вярваш, че Бог и Неговият Син не могат да бъдат
едно цяло. Само единното познание е неподвластно на противоречия. Твоето Царство не е от
този свят, защото ти е дадено от отвъд света. Само в този свят идеята за авторитарен проблем
има смисъл. Човек напуска света не в смъртта, а в истината и истината може да се познае от
всички, за които е сътворено Небесното Царство и ги чака.
Глава 4 ИЛЮЗИИТЕ НА ЕГОТО
Въведение
1. В Библията е казано, който те принуди да извървиш с него една миля, върви с него две.
Там не е казано да го дърпаш назад в Heговото пътуване. Предаността ти към твоя брат не
може и теб да върне назад. Тя може само да ви поведе и двамата към напредък. Резултатът от
искрената преданост е вдъхновението и ако правилно се разбира тази дума, това е състояние,
противоположно на умората. Да бъдеш уморен, това е както се казва, да останеш „без дъх" - да
бъдеш без-духовен, но да бъдеш вдъхновен означава да бъдеш в-духа. Да бъдеш егоцентричен
означава да бъдеш бездуховен, но да живееш в Аза означава в истинския смисъл на думата да

35
бъдеш вдъхновен или в-духа. Истински вдъхновените са просветлени и не могат да обитават в
тъмнота.
2. Ти можеш да говориш от духа или от егото, в зависимост от . своя избор. Ако говориш
от духа, ти си избрал да последваш думите „Застанете и познайте, че Аз съм Бог". Тези думи са
вдъхновени, защото са израз на познание. Ако говориш от егото, ти отричаш познанието, а не
го утвърждаваш, ставайки по този начин в бездуховен. Не се впускай в безсмислени и
пътувания, защото наистина те са напразни. Егото може и да се стреми към тях, но духът не
може да ги поеме, защото неизменно отказва да се откъсне от своята Основа.
3. Пътят към кръста би трябвало да бъде последният „ненужен” път. Недей да оставаш
при него, но го преодолей като вече извървян. Ако можеш да го приемеш за себе си като
последния си ненужен път, значи си свободен да се присъединиш към моето възкресение.
Докато не го направиш, животът ти наистина ще бъде напразно пропилян. Той просто
разиграва отново разделението, загубата на енергия, безплодните опити на егото да получи
компенсация и най-сетне разпятието на тялото или смъртта. Подобни повторения са безкрайни,
докато не бъдат доброволно отхвърлени. Не прави потресающата грешка да се вкопчваш в
някогашния „неумолим кръст”. Единственото послание на разпятието е, че си в състояние да се
издигнеш над кръста. Дотогава твое право е да разпъваш самия себе си толкова, колкото
пожелаеш. Това не е Благата вест, която дойдох да ти предложа. Ти имаш друг път пред себе си
и, ако прочетеш настоящите уроци внимателно, те ще ти помогнат да се подготвиш за него.
I. Правилно обучение и правилно усвояване
1. Добрият учител разбира и утвърждава своите идеи като ги преподава. В учебния
процес учител и ученик са равнопоставени. Те са на едно ниво на учение и ако не споделят
взаимно уроците си, няма да ги затвърдят. Добрият учител трябва да вярва в идеите, които
преподава, но да отговаря и на още едно условие: да вярва на учениците, на които предлага
своите идеи.
2. Мнозина не споделят своите идеи, защото се стремят да запазят своите мисловни
системи без промяна, а процесът на учение означава промяна. Промяната винаги вдъхва страх у
разделените-от-Бога, защото не разбират, че тя е крачка към изцеление на разделението. Те
винаги я възприемат като промяна към понататъшно разделение, защото разделението е било
първото им преживяване на промяна. Ти вярваш, че ако не допуснеш никаква промяна на
своето его, ще намериш вътрешен мир. Такова дълбоко объркване е възможно само ако
настояваш, че една и съща мисловна система може да се гради върху две основания. Нищо от
егото не може да достигне духа и нищо от духа не може да достигне до егото. Духът не може
нито да укрепи егото, нито да намали вътрешното му противоречие. Егото по същността си е
противоречие. Твоето аз и Божественото Аз са действително противоположни. Те са
противоположни по произход, по насоченост и резултат. Те са фундаментално несъвместими,
защото духът не може да възприема, а егото - да познава. Затова те не са във връзка помежду си
и не могат да бъдат. Въпреки това, егото може да се учи, макар и неговият създател да е
объркан. Той обаче не може да създаде нещо напълно безжизнено от онова, което е надарено с
живот.
3. Духът не се нуждае от обучение, но егото задължително. Процесът на учение внушава
страх, защото той води до отказ от егото, а не до неговото унищожение, в светлината на духа.
Това е промяна, от която егото по необходимост се страхува, защото не споделя моето
великодушие. Моят урок беше също като твоя и понеже аз го усвоих, мога да го преподавам. Аз
никога няма да нападна твоето его, но се опитвам да те науча как се е формирала неговата
система на мислене. Когато ти напомням за истински сътворената ти същност, егото ти не може
да реагира по друг начин, освен със страх.
4. Преподаването и учението са твоята най-голяма сила в този момент, защото те ти
помагат да промениш съзнанието си и да помогнеш и на другите да променят своето съзнание.
Ако откажеш да промениш съзнанието си, това няма да докаже липсата на разделение от Бога.
Сънуващият, който се съмнява в реалността на своя сън, докато все още сънува, не лекува
истински своето раздвоено съзнание. Ти сънуваш едно разделено-от-Бога его и вярваш в света,
който се основава на него. Това е нещо съвсем реално за теб. Не можеш да го преодолееш, без
да промениш отношението си към него. Ако си готов да се откажеш да защитаваш своята
мисловна система и отвориш съзнанието си за мен, аз ще я коригирам много внимателно и ще
те върна към Бога.
5. Всеки добър учител се надява да даде на учениците си достатъчно знания, за да дойде
ден, когато вече няма да се нуждаят от него. Това е единствената истинска цел на един учител.
Невъзможно е егото да бъде убедено в това, защото то опровергава собствените му закони. Но
36
помни, че законите са създадени, за да съхраняват приемствеността на системата, в която вярва
законодателят. За егото е естествено да се опитва да се защити, след като веднъж си го
изградил, но не е естествено ти да се стремиш да се подчиняваш на неговите закони, освен ако
самият ти им се доверяваш. Егото не може да направи този избор поради същността на своя
произход. Ти можеш, поради същността на своя.
6. Егото на един човек може да влезе в противоречие с егото на друг, но духът не. Ако
възприемаш учителя като „едно по-голямо его”, ти ще изпиташ страх, защото да разгърнеш
егото би означавало да повишиш своята тревога от разделението. Аз ще те водя към познание и
ще живея с теб, ако пожелаеш да мислиш съвместно с мен, но моята крайна цел винаги ще бъде
да те освободя от потребността от учител. Това е противоположно на его-ориентираната задача
на един учител. Такъв учител се интересува от въздействието на неговото его върху егото на
другите и гледа на взаимодействията помежду им като на средства за самосъхранение на егото.
Аз не бих се посветил да бъда учител, ако вярвах в това, а и ти също не би могъл. Често
възприемат като учител, когото величаят или отхвърлят, но аз не приемам нито едното, нито
другото отношение.
7. Твоята ценност не се определя от това дали преподаваш или се учиш. Твоята ценност
се утвърждава от Бога. Докато оспорваш това, всичко, което вършиш, ще те изпълва със страх и
особено всяка ситуация, която затвърждава убеждението в превъзходството на едни и
подчинението на други. Учителите трябва да бъдат търпеливи и да повтарят уроците, докато те
бъдат усвоени. Аз съм готов да го правя, защото нямам право аз да определям границите на
твоя процес на научаване. Повтарям - нищо, което вършиш или мислиш, желаеш или създаваш
не определя по необходимост твоята ценност. Това твърдение е безспорно, освен когато
изпаднеш в заблуда. Твоето его никога не е застрашено, защото Бог не го е сътворил. Твоят дух
никога не е застрашен, защото Бог го е сътворил. Всяко объркване в това отношение е плод на
заблуда и никаква форма на посвещение на Бога не е възможна, докато трае тази заблуда.
8. Егото се опитва да използва всяка ситуация като форма за самовъзхвала, за да
преодолее собствените си съмнения. То винаги ще се съмнява, докато ти вярваш в неговото
съществуване. Ти, който си го създал, не можеш да имаш вяра в него, защото с истинското си
съзнание разбираш, че не е реално. Единственото разумно решение е да не се опитваш да
променяш реалността, което е наистина опасен опит, но да я приемеш такава, каквато е. Ти си
част от реалността, която си остава неизменна отвъд обсега на твоето его, но в непосредствения
обхват на духа. Когато се страхуваш, млъкни и знай, че Бог е реален и ти си Неговият възлюбен
Син, в когото е Неговото благоволение. Не позволявай егото ти да оспорва това, защото то не
може да знае нещо, което е далеч отвъд неговия обхват, както си и ти самият.
9. Бог не е творец на страха. Това си ти. Ти си предпочел да не твориш, както Той твори и
така си породил своя страх. Нямаш мир, защото не изпълняваш своето предназначение. Бог ти е
дал едно възвишено призвание, което ти не осъществяваш. Егото ти е предпочело да се
страхува, вместо да го осъществи. Когато се пробудиш, няма да можеш да разбереш как е било
възможно това, защото наистина не е за вярване. Недей да вярваш и сега в нещо, което е
толкова невероятно. Всеки опит да го направиш по-вероятно е само отлагане във времето на
неизбежното. Думата „неизбежно" плаши егото, но радва духа. Бог е неизбежен и ти не можеш
да Го избегнеш, както и Той не би могъл да те избягва.
10. Егото се плаши от духовната радост, защото когато я изпиташ, ти ще престанеш да
съхраняваш егото и да влагаш каквото и да било в страха. Сега влагаш твърде много в страха,
защото страхът свидетелства за разделението, а егото ликува, когато свидетелстваш за него.
Откажи се от страха! Не го слушай и не го съхранявай. Слушай само Бог, който е също толкова
неспособен да те заблуди, както и духът, който Той е сътворил. Освободи сам себе си и
освободи другите. Не представяй фалшива и недостойна представа за себе си пред другите и
самият ти не възприемай такава представа за тях.
11. Егото ти е построило беден и неуютен дом, защото то не може да строи по друг
начин. Не се опитвай да крепиш този окаян дом. Неговата слабост е твоята сила. Само Бог може
да създаде дом, който да е достоен за Собствените Му творения. Но те са предпочели да го
оставят празен, като сами са се отказали от него. Но Неговият дом ще трае вечно и е готов да те
посрещне, когато решиш да влезеш. Бъди напълно уверен в това. Бог е също така неспособен да
сътвори тленни неща, както егото е неспособно да създава вечни.
12. Синът не може да твори сам от себе си за спасението на себе си и другите, но чрез
духа си може да направи всичко за общото спасение. Смирението е урок за егото, не за духа.
Духът стои зад смирението, защото разпознава светлината и с радост я разпръсква навсякъде.
Кротките ще наследят земята, защото тяхното его е смирено и това им позволява да възприемат
37
истинно нещата. Царството Божие е право на духа, чиято красота и достойнство са отвъд всяко
съмнение, отвъд способността да бъдат възприемани със сетивата и са вечен знак за Любовта
на Бог към Неговите творения, които са изцяло достойни за Него и само за Него. Нищо друго
не е достатъчно достойно за дар на едно създание, сътворено от Самия Бог.
13. Aз мога да застана на мястото на твоето его, ако пожелаеш, но не и на твоя дух.
Бащата може спокойно да остави детето си на неговия по-голям брат, който е доказал своето
чувство за отговорност, но това не бива да внася объркване относно произхода на детето.
Братът може да пази тялото и егото на детето, но това не означава да си въобразява, че е негов
баща. Можеш да повериш на мен тялото и егото си, само защото това ти дава възможност да не
се тревожиш за тях, а на мен ми позволява да ти помогна осъзнаеш тяхната маловажност.
Нямаше да мога да разбера колко важни са те за теб, ако не бях на времето caмият аз изкушаван
да повярвам в тях. Нека да се заемем заедно да усвоим този урок, за да се освободим от тях
заедно. Аз се нуждая от предани учители, които споделят моя стремеж към изцеление на
съзнанието. Духът съвсем не се нуждае от твоята или моята закрила. Запомни следното:
Не бива да скърбиш на този свят, защото аз победих света. И затова дерзай.
II. Егото и измамната самостоятелност
1. Съвсем разумно е да се запиташ как е станало така, че съзнанието да породи егото.
Това фактически е най-добрият въпрос, който можеш да зададеш. Няма обаче никакъв смисъл
да му се дава отговор от гледна точка на миналото, защото миналото е без значение и историята
не би съществувала, ако едни и същи грешки не биваха повтаряни и в настоящето.
Абстрактното мислене се отнася до познанието, защото познанието е съвършено безличностно
и примерите нямат никакво отношение към неговото разбиране. Възприятията обаче са винаги
специфични и, следователно, напълно конкретни.
2. Всеки си изгражда его или лично аз, което е предмет на безкрайни промени поради
своята нестабилност. Човек си създава също така егото за всеки, когото възприема, при това
също така променливо. Процесът на взаимодействие води до промени в твоето его и егото на
другите, защото егото не е създадено от или чрез Неизменното. Много е важно да се разбере, че
тази промяна може да възникне и възниква, когато взаимодействието става в мисълта, както и
когато се извършва на физическо ниво. Мисълта за егото на другия има също такова
въздействие при промяна на относителното възприятие, както и физическото взаимодействие.
Не може да има по-добро доказателство, че егото е само представа, а не факт.
3. Състоянието на твоето съзнание е добър пример за това как е създадено егото. Когато
си се отказал от познанието, ти си изпаднал в състояние, сякаш никога не си го притежавал.
Това е толкова очевидно, че човек трябва само да го признае, за да си даде сметка, че наистина
се случва. Щом се случва в настоящето, какво чудно има, че се е случило и в миналото?
Учудването е обичайна реакция пред непознатото, макар че едва ли е обичайно да се учудваме
на нещо, което се случва толкова систематично и последователно. Но не забравяй, че съвсем не
е задължително съзнанието да функционира по този начин, макар и да се проявява така в
настоящия момент.
4. Помисли за любовта на животните към техните малки и нуждата, която изпитват, да ги
закрилят. Това е така, защото те се отнасят към тях като към част от себе си. Никой не
пренебрегва нещо, което смята за част от себе си. Ти се отнасяш към егото си до голяма степен
така, както Бог се отнася към своите творения - с любов, закрила и великодушие. И тези твои
реакции спрямо аза, който си създал, не са никак изненадващи. Всъщност те в много
отношения наподобяват начина, по който един ден ще се отнасяш към реалните твои творения,
които са вечни като теб самия. Проблемът не е в това как се отнасяш към егото, а в
убеждението ти каква е твоята същност. Убеждението е функция на егото и докато твоят
произход е въпрос на убеждение, ти го разглеждаш от гледна точка на егото. Когато процесът
на учение завърши, ти просто ще познаеш Бога. Убеждението, че има и друг начин на
възприемане на нещата, е най-възвишената идея, до която егото може да стигне. Така е, защото
в нея е заложен намек за разбирането, че егото не е истинското Аз.
5. Разклащането на мисловната система на егото се възприема като болезнен процес,
макар че това съвсем не е истина. Бебета плачат, когато им вземеш от ръцете ножа или
ножицата, макар че, ако не го направиш, те биха могли да се наранят. В този смисъл ти си още
пеленаче. Нямаш чувство за реално самосъхранение и си готов да решиш, че ти е нужно точно
онова, което най-много може да те нарани. Но независимо дали го съзнаваш или не, ти си дал
съгласието си да участваш в усилието да не вредиш и да помагаш - качества, които вървят ръка
за ръка. Твоето отношение дори и в този случай е противоречиво, защото всяко отношение е

38
основано на егото. Това няма да трае вечно. Имай известно търпение и помни, че изходът е
сигурен, както е Бог.
6. Само онези, които имат реално и трайно усещане за изобилие могат да бъдат наистина
всеотдайни. Това става очевидно, ако разгледаш същността на нещата. За егото да даде нещо
означава да се лиши от него. Когато за теб даването е някакъв вид загуба, ти даваш само защото
си убеден, че по този начин ще получиш нещо по-хубаво и затова можеш да се лишиш от
онова, което даваш. „Да дадеш, за да получиш" е неизбежният закон на егото, което винаги
оценява себе си в зависимост от егото на всички останали. Ето защо то е постоянно обзето от
убеждението за недостатъчност, което го е породило. То възприема егото на другите като
реално, само защото се опитва да убеди себе си в собствената си реалност. ,,Самооценка" в
понятията на егото не означава нищо повече от това, че егото е изпаднало в заблудата да
приеме своята реалност и е престанало да бъде в момента толкова хищно. „Самооценката"
винаги поражда стрес - едно понятие, което се отнася до всичко, което може да се възприеме
като заплаха за съществуването на егото.
7. Егото живее буквално благодарение на сравненията. Равнопоставеността е
непостижима за него, а великодушието невъзможно. Егото никога не дава от чувство за
изобилие, защото е породено като негов заместител. Затова в мисловната система на егото се е
породило понятието „да вземеш" Алчността е механизъм за „вземане", който представлява
нуждата на егото да се самоутвърди. Това се отнася както до плътските апетити, така и до тъй
наречените „по-висши потребности на егото". Плътските апетити не се дължат на физически
нужди. Егото гледа на тялото като на свой дом и се опитва да постигне удовлетворение
посредством тялото. Но представата, че това е възможно, е решение на съзнанието, напълно
объркано относно реалните възможности.
8. Егото е убедено, че съществува от само себе си, което е друг начин да се разкрие как то
си представя собствения си произход. Това състояние поражда такъв страх, че то може само да
се обърне към егото на другите в опит да се съюзи с тях в несигурния си стремеж към
самоопределение или да се опълчи срещу тях в също толкова несигурния стремеж да покаже
своята сила. То обаче няма свободата да се усъмни в изходната си предпоставка, защото се
основава на нея. Егото - това е вярата на съзнанието, че съществува от само себе си.
Безконечните опити на егото да получи признанието на духа и по този начин да утвърди
собственото си съществуване са безсмислени. Духът, който е свързан с познанието, няма
съзнание за съществуването на егото. Той не атакува егото; за него егото просто е немислимо.
И въпреки че егото също така няма съзнание за духа, то наистина възприема себе си като
отхвърлено от нещо по-висше от него. Ето защо себеоценката от гледна точка на егото е
измамна. Божиите творения не създават митове, макар че творческото усилие може да се
превърне в митология. Това обаче може да стане само при едно условие - че създаденото при
това положение престава да бъде творчество. Митовете са изцяло сетивни и са толкова
двусмислени по форма и основани на противопоставянето на добро и зло, че дори и най-
човеколюбивите от тях не са лишени от от мисли, внушаващи страх.
9. Митовете и магията са тясно свързани помежду си, тъй като митовете обикновено се
отнасят до произхода на егото, а магията до силите, които егото си приписва. Митологическите
системи обикновено съдържат разказ за „сътворението" и го свързват с някаква форма на
магия. Така наречената „борба за оцеляване" е само борбата на егото да се съхрани и
разбирането му за собственото му начало. Това начало обикновено се свърша с физическото
раждане, защото е трудно да се твърди, че егото е съществувало преди този момент във
времето. Его-ориентираните хора с „по-религиозни" представи биха могли и вярват, че душата
е съществувала преди и ще продължи да съществува и след временното преминаване през его-
състоянието. Някои дори вярват, че душата ще претърпи наказание за това си сьстояние. И все
пак, на духа не е нужно спасение, защото той не е в опасност и няма нужда да бъде спасяван.
10. Спасението не е нищо друго, освен „истинно съзнание", което не е Единното съзнание
на Светия Дух, но което трябва да се постигне преди да се възстанови Единността на
съзнанието. Истинното съзнание води автоматично към следващата стъпка, защото истинното
възприятие е напълно лишено от всяка агресия и по този начин неистинното съзнание престава
да бъде възприемано. Егото не може да оцелее без да съди и се самоотстранява. Тогава на
съзнанието му остава само една посока и то автоматично се насочва към нея, защото тя
неизбежно се определя от мисловната система, на която принадлежи.
11. Никога не е прекалено често да се подчертава, че корегирането на възприемателната
способност е само временно явление. То е необходимо само защото погрешното възприятие
блокира достъпа до познанието, докато вярното възприятие е стъпало към познанието. Вярното
39
възприятие е ценно именно с това, че неизбежно води до осъзнаване, че възприемателната
способност въобще не е необходима. Това премахва напълно всяка блокировка спрямо
познанието. Може да се запиташ как е възможно това, докато видимо живееш на този свят.
Въпросът е напълно основателен. Трябва да внимаваш обаче да го разбереш правилно. Кой си
„ти", който живееш на този свят? Духът е безсмъртен, а безсмъртието е неизменно състояние.
Това е вярно сега, както е било вярно винаги и винаги ще бъде, защото не предполага промяна.
Това не е непреривност във времето, нито може да се разбере чрез съпоставка с неговата
противоположност. Познанието никога не съдържа съпоставки. Това е основното му различие
от всичко останало, което може да обхване съзнанието.
III. Любов без противоречие
1. Трудно е да се разбере какво всъщност означават думите „Царството Божие вътре във
вас е". Това е така, защото тези думи са непонятни за егото, което ги схваща като че ли нещо
външно е вътрешно, а това е лишено от смисъл. Думата „вътре" е ненужна. Царство Божие това
си ти самият. Какво друго, освен теб, е сътворил Творецът и какво, ако не ти, си Неговото
Царство? Това е цялата вест на Изкуплението, която в своята цялост превъзхожда сбора от
отделните си части. Ти също имаш Царство, сътворено от твоя дух. Той не е преставал да
твори, въпреки илюзиите на егото. И твоите творения не са сиротни, също както и ти не си.
Твоето его и духът ти никога няма да бъдат сътворци, но твоят дух и твоят Творец винаги ще
бъдат такива. Вярвай, че твоите творения са напълно незастрашени като самия теб.
Небесното Царство е съвършено единно и съвършено защитено и егото не ще го победи.
Амин.
2. Тези думи са написани под формата на молитва, защото са полезни в моменти на
изкушение. Те са заявление на независимост. Ти ще установиш колко са полезни, когато ги
разбереш в пълнота. Причината, поради която ти е нужна моята помощ е тази, че си отхвърлил
своя Водител и ти е потребно ръководство. Моята роля е да отделя истината от неистината, за
да може истината да си пробие път отвъд преградите, издигнати от егото, и да засияе в
съзнанието ти. Егото не може да победи нашите общи усилия.
3. Сигурно вече е очевидно защо егото разглежда духа като свой „враг". Егото е
възникнало от разделението и то ще продължава да съществува, докато трае твоята вяра в
разделението. Егото се чувства длъжно да ти предложи нещо като награда, че поддържаш тази
своя вяра. Всичко, което то може да предложи, е усещането за съществуване във времето, което
започва с него и свършва с него. То ти внушава, че съществуването ти се свежда до този живот,
защото до това се свежда неговото съществуване. Срещу това усещане за временно
съществувание, духът ти предлага познанието на постоянното и непреривно битие. Никой,
който е преживял това откровение, не може вече да повярва напълно в егото. ,Нима е възможно
неговото оскъдно подаяние да надделее над великия Божи дар?
4. Ти, който се отъждествяваш с егото, не би могъл да повярваш, че Бог те обича. Ти не
обичаш онова, което си създал, както и то не те обича. Създадено чрез отхвърляне на Отца,
егото не изпитва вярност към своя създател. Ти не можеш да разбереш реалните отношения,
които съществуват между Бога и Неговите творения, поради омразата си към аза, който сам си
създал. Ти проектираш върху егото собственото си решение да се откъснеш от Бога, а това е в
противоречие с любовта, който изпитваш към егото като към твое създание. Няма любов от
този свят, която да е лишена от тази двусмисленост и тъй като егото никога не е изпитвало
непротиворечива любов, самото понятие за такава любов му е чуждо. Любовта ще се всели
непосредствено във всяко съзнание, което истински я желае, но желанието му трябва да е
истинско. Това означава да да желае недвусмислено, а това е желание без „стремежа да
притежава", характерен за егото.
5. Съществува преживяване, така различно от всичко, което егото може да ти предложи,
че ти никога повече няма да поискаш да го потулиш или скриеш. Трябва да повторим, че
причината, която пречи на проникването на светлината, е собствената ти вяра в мрака и
укриването. Библията дава много свидетелства за безценните дарове, които те очакват, но
които трябва сам да пожелаеш. Това не е условие от типа на онези, които поставя егото. Това е
великолепното условие на истинската ти същност.
6. Никаква сила, освен собствената ти воля, не е достатъчно могъща, нито достойна да те
ръководи. В това отношение ти си свободен като Бога и трябва да останеш такъв завинаги.
Нека помолим Отца в мое име да ти даде да пазиш в съзнанието си в Неговата любов към теб и
твоята към Него. Той никога не отказва да откликне на тази молба, защото тази молба отговаря
на Собствената Му Воля. Той откликва винаги на онези, които Го призовават искрено. Не бива
да имаш други богове освен Него, защото няма такива.
40
 7. Ти никога не си вземал твърдо решение да се откажеш от всяка представа, която
противоречи на познанието. Спотаяваш в себе хиляди дребни останки от страх, които ти
пречат да се проникнеш от Светия Дух. Светлината не може да проникне през стените, които
издигаш, за да я спреш и никога не се стреми да унищожи създаденото от теб. Никой не може
да погледне през стена, но аз мога да я заобиколя. Внимавай да не допускаш в съзнанието си
останки от страх, защото в противен случай няма да можеш да се обърнеш към мен да го сторя.
Аз мога да ти помогна само така, както нашият Отец ни е сьтворил. Ще те обичам и зачитам и
ще уважавам напълно онова, което си създал, но няма да го поддържам, ако не е истинно.
Никога няма да те изоставя, както Бог не те е оставил, но ще трябва да почакам дотогава,
докогато ти предпочиташ да изоставяш сам себе си. И защото чакам в любов, а не изпълнен с
нетърпение, твоят зов към мен ще бъде истинен. Аз ще откликна на всеки непротиворечив зов.
8. Бъди внимателен за онова, за което молиш. Бъди напълно искрен пред себе си в това
отношение, защото ние не бива да крием нищо един от друг. Ако се опиташ истински да го
постигнеш, ти си направил първата стъпка от подготовката на своето съзнание за да приеме
Светия Дух. Ние ще подготвим това заедно, защото когато дойде Той, ти ще бъдеш готов да ми
помагаш в подготовката на други съзнания да Го приемат. Докога ще Му отказваш Неговото
Царство?
9. В собственото ти съзнание, макар и егото да отрича това, е гаранцията за твоето
освобождение. Бог ти е дал всичко. Дори само този факт означава, че егото не съществува, а
това дълбоко го плаши. На езика на егото „да имаш" и „да бъдеш" са две различни неща, но за
Светия Дух те са едно и също. Светия Дух знае, че ти едновременно имаш всичко и си всичко.
Всяко разграничение на едното от другото придобива смисъл само след ако си възприел идеята
за „придобиване", която предполага липса. Затова ние не правим разлика между това да имаш
Божието Царство и да бъдеш Божието Царство.
10 Спокойното битие на Божието Царство, което е напълно осъзнато, когато си в
нормално състояние на съзнанието, бива грубо прогонено от онази сфера на съзнанието, която
се управлява от егото. Егото е отчаяно, защото е изправено срещу напълно непреодолимо
превъзходство, както в будно, така и в спящо състояние на съзнанието. Помисли само колко
много бдителност си готов да проявиш, за да защитиш своето его и колко малко бдителност
проявяваш, за да съхраниш истинното си съзнание. Кой освен лишеният от разум би се наел да
вярва в нещо, което не е истина и да го защитава с цената на истината?
IV. Няма причина да бъде така
1. Ако не можеш да чуеш Гласа на Бога, то е защото си предпочел да не се вслушваш.
Това, че слушаш гласа на егото си, се вижда от отношенията, чувствата и поведението ти. Но
твоето желание е такова. Това се стремиш да задържиш и внимаваш да опазиш. Съзнанието ти
е запълнено с образци, предназначени да съхранят образа на твоето его и ти не се стремиш към
образа на Христос. Смътно е наистина огледалото, в което егото се стреми да съзре своя лик.
Как би могло то да поддържа илюзията за своето съществуване, освен чрез огледала? Но от теб
зависи къде ще гледаш, за да откриеш себе си.
2. Казах вече, че не можеш да постигнеш промяна на съзнанието чрез промяна на
поведението си, но многократно съм казвал също, че съзнанието си можеш да промениш.
Когато настроението ти подсказва, че си направил погрешен избор, а това е така винаги, когато
не си радостен - знай, че няма причина да бъде така. Във всеки подобен случай, ти си отправил
погрешна мисъл по отношение на някой свой брат, когото Бог е сътворил и възприемаш образи,
които твоето его създава в смътно огледало. Честно си дай сметка за своите мисли, които Бог
не би споделил, и за мислите, които идват от Бога, но са ти убягнали. Разгледай искрено какво
си направил и съответно какво не си, а после вземи ново решение да съединиш своята мисъл с
Божията. Това може да ти изглежда трудно за осъществяване, но е далеч по-лесно, отколкото да
се опитваш да мислиш по противоположния начин. Твоето съзнание е единно с Божието.
Отричайки това и мислейки по друг начин, ти си съхранил целостта на своето его, но си
раздвоил съзнанието си. Като твой любящ брат аз съм дълбоко загрижен за твоето съзнание и
те приканвам да последваш моя пример и когато обръщаш поглед към себе си и своя брат, да
виждаш и в двама ви възхитителни създания на един велик Отец.
3. Когати си тъжен, знай, че няма причина да бъде така. Депресията се дължи на
усещането, че си лишен от нещо, което желаеш, но нямаш. Спомни си, че не можеш да
изпитваш лишение, ако не си решил така и направи друг избор.
4. Когато си разтревожен, осъзнай, че тревогата се дължи на капризите на егото и знай, че
няма причина да бъде така. Ти можеш също така старателно да отхвърляш диктатите на егото,
както и да им се подчиняваш.
41
 5. Когато се почувстваш виновен, спомни си, че егото наистина е пристъпило законите на
Бога, но не и ти. Предай на мен тези „грехове" на егото. Тъкмо това е Изкуплението. Но докато
не промениш отношението си към онези, които са пострадали от твоето его, Изкуплението няма
да може да ти даде свобода. Докато се чувстваш виновен, владее те егото, защото само егото
може да изпитва вина. Няма причина да бъде така.
6. Внимателно следи съзнанието си да не се поддава на изкушенията на егото и не се
подвеждай от него. То нищо не може да ти даде. Когато се откажеш от тази доброволна
бездуховност, ще видиш как съзнанието ти може да се съсредоточи и да се издигне отвъд
умората и да лекува. Но ти не отхвърляш достатъчно бдително претенциите на егото да те
откъсне от теб самия. Няма причина да бъде така.
7. Навикът да бъдеш свързан с Бога и Неговите творения се създава лесно, ако активно
откажеш да позволяваш съзнанието ти да се разсейва. Проблемът не е в концентрацията:
проблемът е убеждението ти, че никой, дори и самият ти, не заслужава да полагаш усилие.
Обедини систематично усилията си с мен срещу тази заблуда и не позволявай подобно окаяно
убеждение да те дърпа назад. Обезсърчените са излишни както за себе си, така и за мен, но
само егото може да се обезсърчава.
8. Давал ли си си сметка колко възможности за радост си имал и колко от тях си
отхвърлил? Божият Син има неограничени възможности, но може да ги ограничи до степента, в
която сам реши. Твоето и моето съзнание могат да се обединят, за да отхвърлят егото със
своята светлина, освобождавайки Божията сила, за да се влее във всичко, което мислиш и
правиш. Не се примирявай с нищо по-малко от това и не приемай за цел нищо друго.
Внимателно наблюдавай дали съзнанието ти храни убеждения, които спъват неговото развитие
и се откажи от тях. По своите чувства съди за това доколко си го постигнал, защото това е
единственото правилно използване на способността за съждение. Съдната способност, както и
всеки друг защитен механизъм, може да бъде използвана за нападение или защита; за да
нараниш или изцелиш. Егото трябва да се осъди и подведе под отговорност. То не може да
съществува без твоето съдействие, закрила и любов. Нека да бъде осъдено справедливо и
лишено от твоето съдействие, закрила и любов.
9. Ти си огледало на истината, в което Сам Бог сияе със съвършена светлина. На
смътното огледало на егото трябва само да кажеш: „Няма да гледам тук, защото зная, че тези
образи не са истински. И тогава позволи на Светия Дух да засияе в мир над теб със съзнанието,
че трябва да бъде това и само това. Неговото Съзнание те е озарило при сътворението и е
извикало мнимо съзнание за живот. Неговото Съзнание продължава да свети над теб и трябва
да проникне в теб. Твоето его не може да Му пречи да те озарява, но може да попречи
светлината Му да проникне в теб.
10. Първото Пришествие на Христос е просто друго наименование на сътворението,
защото Христос е Божият Син. Второто Пришествие на Христос не означава нищо друго,
освен край на властта на егото и изцеление на съзнанието. Аз съм сътворен също като теб при
Първото Пришествие и те призовавам да се присъединиш към мен при Второто. Аз съм
отговорен за Второто Пришествие и моята преценка, която има за цел само закрила не може да
е невярна, защото никога не е агресивна. Твоята преценка може да бъде толкова неправомерна,
че ти да си мислиш, че просто съм сгрешил като съм те избрал. Уверявам те, че това е грешка
на твоето его. Не я вземай за смирение. Егото се опитва да те убеди, че то е реално, а не аз,
защото моята реалност е потвърждение на твоята. Това познание, а аз те уверявам, че то е
познание, означава, че Христос в твоето съзнание и го е изцелил.
11. Аз не на падам твоето его. Работя с твоето висше съзнание, домът на Светия Дух,
както когато спиш, така и когато си буден, както твоето его работи с низшето ти съзнание,
което е неговият дом. Аз съм твоята бдителност в това отношение, защото ти си твърде
объркан, за да знаеш в какво се състои твоята надежда. Аз не греша. Твоето съзнание ще избере
да се свърже с моето, а заедно сме непобедими. Ти и твоят брат ще се свържете в моето име и
ще си върнете разума. Аз възкресявам мъртвите благодарение на знанието, че животът е вечно
достояние на всичко, сътворено от живия Бог. Защо допускаш, че за ще бъде по-трудно да
вдъхна дух на отпадналите духом или да подкрепя слабите? Аз не вярвам, че чудесата се
степенуват по трудност; в това вярваш ти. Аз те призовах и ти ще се отзовеш. Разбирам, че
чудесата са нещо естествено, защото са проявление на любовта. Моят зов е естествен, както и
твоят отклик и също така неизбежен.
V. Илюзията, свързана c егото и тялото
1. Всички неща стават за добро. Няма изключения в това отношение, освен според
критериите на егото. Егото упражнява максимална бдителност относно онова, което допуска да
42
бъде осъзнато и по този начин не може да се съхрани равновесието и целостта на съзнанието.
Егото още повече те извежда от равновесие, защото не ти позволява да осъзнаеш неговата
истинска мотивация и налага не разумно отношение, а диктат. Егото има всички основания за
това, като се има предвид системата на мислене, която го е породила и на която служи.
Разумната преценка неминуемо би се произнесла срещу егото и затова егото се стреми да я
замъгли в интерес на собственото си самосъхранение.
2. Основна причина за неуравновесеното състояние на егото е неразграничаването между
тялото и Божиите Мисли. Божиите Мисли са неприемливи за егото, защото те ясно посочват
несъществуването на самото его. Ето защо то или ги изопачава, или отказва да ги приеме. Егото
обаче не може да ги преустанови. То следователно се опитва да прикрие не само
„неприемливите" импулси на тялото, но също така и Божиите Мисли, защото и едните, и
другите го застрашават. Загрижено преди всичко за собственото си съхранение пред лицето на
заплахата, егото ги възприема като едно и също. Възприемайки ги като едно и също, егото се
опитва да се спаси да не бъде пометено, както със сигурност би се случило в присъствието на
познанието.
3. Всяка мисловна система, която смесва Бога с тялото, задължително е лишена от
смисъл. Но това смесване е от съществено значение за егото, което съди за нещата само в
зависимост от това дали то самото е застрашено или не. В известен смисъл страхът на егото от
Бога е най-малкото логичен, тъй като самата представа за Него, прогонва егото. Но страхът от
тялото, с което егото се идентифицира толкова непосредствено, няма никакъв смисъл въобще.
4. Егото само е избрало тялото да бъде негов дом. Единствено чрез такова
отъждествяване егото се чувства сигурно, тъй като уязвимостта на тялото е най-силният му
аргумент, че ти не можеш да произхождаш от Бога. Това убеждение се подкрепя с всички
средства от егото. Но въпреки това, егото изпитва омраза към тялото, защото не го намира за
достатъчно добро да бъде негов дом. Тъкмо това наистина обърква съзнанието. След като егото
му внушава, че всъщност е част от тялото и тялото е неговата защита, на съзнанието му се
внушава също и че тялото не може да го защити. И така, съзнанието си задава въпроса: Къде да
се обърна за защита?" - на което егото отвръща: „Обърни се към мен." Съзнанието
небезоснователно напомня на егото, че то само се отъждествява с тялото и следователно няма
логика да се обръща тъкмо към него, за да получи защита. Егото не може да отговори реално на
това, защото такъв отговор не съществува, но има едно характерно за него решение. То изтрива
въпроса от осъзнатата сфера на съзнанието. След като бъде изтласкан извън осъзнаваното,
въпросът поражда тревога, но не може да получи отговор, защото не е поставен.
5. Това е въпрос, който задължително трябва да се зададе: „Къде мога да намеря защита?"
„Търсете и ще намерите" не означава, че трябва да търсиш сляпо и отчаяно нещо, което не
можеш да разпознаеш. Търсенето, което има смисъл, се предприема съзнателно, организира се
и се насочва съзнателно. Целта трябва ясно да се формулира и помни. Учението и стремежът
към учение са неотделими. Ти се учиш най-добре тогава, когато вярваш, че онова, което учиш е
стойностно. Не всичко обаче, което можеш да пожелаеш да научиш, има трайна стойност. В
действителност много от нещата, които би искал да опознаеш, се избират поради тяхната
преходна ценност.
6. Егото смята, че да не се посвещава на нищо вечно е предимство, защото вечното
произхожда от Бога. Вечното измерение е единствената функция, която егото се опитва да
разгърне, но систематично не успява да постигне. Егото е компромисно по отношение на
вечността, както и по всички проблеми, които някак си докосват до истинския въпрос.
Въвличайки се в странични проблеми, то се надява да скрие реалния въпрос и да го държи
далеч от съзнанието. Характерната за егото заетост с несъществени неща служи тъкмо на тази
цел. Ангажирането с неразрешими проблеми е сред обикнатите средства на егото за спъване на
познавателния процес. При всички подобни тактики за отклоняване на вниманието обаче,
единственият въпрос, който никога не бива зададен от онези, които ги следват е „За какво е
всичко това?" Това е въпросът, който ти трябва да се научиш да задаваш по отношение на
всичко. Каква е моята цел? Каквато и да е, тя автоматично ще даде посока на твоите усилия.
Когато вземаш решение относно целта, ти решаваш каква ще бъде същността на бъдещите ти
усилия - и то ще бъде валидно дотогава, докато направиш друг избор.
VI. Божиите награди
1. Егото не разпознава истинския източник на „заплаха" и ако ти се свързваш с егото, не
разбираш ситуацията такава, каквато е. Само твоята вярност към него дава на егото власт над
теб. Говорих за егото сякаш то е нещо обособено, което действа от само себе си. Това се
налагаше, за да те убедя, че не можеш лесно да го пренебрегнеш и трябва да осъзнаеш до каква
43
голяма степен твоето мислене се определя от егото. Ние обаче не можем спокойно да спрем
дотук, защото ти ще започнеш да възприемаш себе си като вътрешно раздвоен, докато си тук,
тоест докато вярваш, че си тук. Егото не е нищо друго, освен част от твоята вяра по отношение
на собствената ти същност. Другият ти живот си е останал непрекъснат и е бил и ще бъде
винаги напълно незасегнат от опитите ти да се откъснеш от него.
2. Когато се учиш да преодоляваш илюзиите, никога не бива да забравяш какво дължиш
на своя брат. То е същото, което дължиш на мен. Винаги, когато проявяваш егоизъм в
отношението си към друг човек, ти отхвърляш благодатта на тази си задълженост и светото
възприятие, което тя поражда. Понятието „свят" е подходящо да се употреби в случая, защото
когато узнаеш колко много дължиш на Синовността, която включва и мен, ти се приближаваш
до познанието толкова, колкото това въобще е възможно по сетивен път. От него те разделя
толкова малко, че познанието лесно може да го преодолее и заличи завинаги.
3. Ти все още имаш малко вяра в мен, но тя ще се увеличи, когато започнеш да се
обръщаш по-скоро към мен, отколкото към егото си за напътствие. Резултатите все повече ще
те убеждават, че това е единственият разумен избор, който можеш да направиш. Човек, който е
научил от опит, че единият избор носи мир и радост, докато другият води до хаос и разруха,
няма нужда да се убеждава повече. Да се учиш от наградите е далеч по-резултатно, отколкото
да се учиш от болката, защото болката е илюзия на егото и може да породи само временен
резултат. Веднага обаче се разбира, че Божиите награди са вечни. Но тъй като това разбиране
се постига от теб, а не от егото, то вече показва, че е невъзможно ти и твоето его да сте
тъждествени. И дори ако си мислиш, че си приел тяхното разграничение, ти все още никак не
си убеден в него. Това става ясно от факта, че смяташ, че трябва да се освободиш от егото - но
не е възможно да го направиш като унижаваш егото, като го контролираш или наказваш.
4. Егото и духът са непознати един за друг. Разделеното-от-Бога съзнание не може да
поддържа своето разделение, освен чрез дисоциация. Направило това, то отрича всички
нормални пориви, не защото егото е нещо самостоятелно, а защото на теб ти се иска да се
убедиш, че ти си този, който е самостоятелен. Егото е средство за поддържане на това
убеждение, но то може да съществува само ако ти решиш да се възползваш от него.
5. Нима можеш да убедиш един човек в стойността на нещо, от което съзнателно си се е
отказал? Ако се е отказал, значи че не го е оценил. Можеш само да му покажеш колко е
нещастен без него и постепенно да го приближиш, така че той да почувства, как близостта на
онова, от което сам се е отказал, го прави далеч по-малко нещастен. Така той се научава да
свързва своето страдание с неговата липса и обратно, своето щастие с неговата наличност.
Постепенно той започва да го желае, когато промени отношението си към неговата стойност.
Аз те уча да свързваш нещастието с егото и радостта с духа. Ти си се научил на обратното. Ти
си свободен да избираш, но нима можеш да предпочетеш наградата на егото пред Божията
награда?
6. В момента моята вяра в теб е по-голяма от твоята в мен, но това не винаги ще бъде
така. Твоята мисия е много проста. От теб се иска да живееш така, че да покажеш, че не си его
и че аз не избирам погрешно Божиите посредници. Отца споделя тази моя вяра и приема моите
решения за осъществяване на Изкуплението, защото моята воля никога не е в разрез с Неговата.
Казах и преди, че чрез мен се осъществява Изкуплението. Това е така, само защото аз съм
осъществил своята част в него като човек и сега мога да го осъществявам чрез останалите.
Посредниците, които съм избрал, не могат да не успеят, защото аз ще им предоставям своята
сила дотогава, докогато това им е необходимо.
7. Аз ще те при дружа до Отца и посредством моите възприятия Той ще преодолее
малкото разстояние, което те дели от Него. Да бъдеш благодарен на своя брат е единственият
дар, който искам от теб. Аз ще го поднеса на Бога от твое име, знаейки, че да познаваш своя
брат, това означава да познаваш Бога. Ако си благодарен на своя брат, ти проявяваш
благодарност към Бога за онова, което е сътворил. Посредством своята благодарност, ти
започваш да познаваш своя брат, а един миг на истинско познание прави всеки човек твой брат,
защото всеки принадлежи на Отца. Любовта не подчинява всичко, но му отдава справедливост.
Защото ти си Божието Царство, аз мога отново да те заведа при твоите творения. Сега ти не ги
познаваш, но дори онова, от което си се откъснал, продължава да съществува.
8. Когато се приближиш към своя брат, ти се приближаваш към мен, а когато се
отдалечиш, отдалечаваш се от мен. Спасението е съвместно дело. То не може да се осъществи
успешно от онези, които се самоизключват от Синовната общност, защото така те се отдръпват
от мен самия. Бог ще дойде при теб само ако си готов да Го предадеш на своите братя. Първо

44
научи онова, което те могат да те научат, и тогава ще бъдеш готов да чуеш Бога. Така е, защото
предназначението на Любовта е едно.
VII. Творчество и общуване
1. Ясно е, че макар да не е от значение конкретното съдържание на определена илюзия на
егото, нейното изправление е по-лесно в определен контекст. Илюзиите на егото са твърде
конкретни, макар че съзнанието е по природата си абстрактно. Когато обаче съзнанието се
раздвои, една част от него става конкретна. Конкретният аспект на съзнанието възлага вяра на
егото, защото егото зависи от конкретното. Егото е онази част на съзнанието, която вярва, че
твоето съществуване се определя от разделението.
2. Егото възприема всичко като отделна цялост, която е лишена от взаимовръзките,
лежащи в основата на битието. По този начин егото е враждебно на общуването, освен когато
чрез взаимоотношенията се подчертава разделението, а не се преодолява. Системата на
общуване на егото, както и всичко, продиктувано от него, се гради въз основа на неговата
мисловна система. Общуването за него се определя от необходимостта му от самосъхранение и,
ако се почувства заплашено, то би разстроило общуването Разстроените взаимоотношения са
реакция спрямо конкретен човек или хора. Конкретното мислене на егото в такъв случай води
до напълно погрешни обобщения, които в действителност нямат нищо общо с абстрактното
мислене. Егото просто реагира по точно определен начин на всичко, което възприема в тази
конкретна връзка.
3. Напротив, духът реагира по един и същ начин на всичко, което знае, че е истинно и не
реагира на нищо друго. Той не прави опити да установява коя е истината. Духът знае, че
истината е всичко, което Бог е сътворил. Той е в пълно и пряко общение с всеки acпект на
творението, защото е в пълно и пряко общуване със своя Творец. Това общение е Волята
Божия. Творчество и общение са синоними. Бог е сътворил всяко съзнание като му е предал
Своето Съзнание и по този начин извечно го е сътворил като проводник за възприемане на
Неговото Съзнание и Воля. Тъй като само същества от един и същ порядък могат истински да
общуват помежду си, Неговите творения естествено общуват с Него и подобно на Него. Това
общуване е напълно абстрактно, тъй по своята същност може да се приложи универсално, не се
влияе от преценки и не подлежи на изключения или промяна. Бог те е сътворил по такъв начин
и за тази цел. Съзнанието може да изопачи своето предназначение, но не може само да си
припише предназначение и функции, каквито не са му били дадени. Ето защо съзнанието не
може напълно да загуби своята способност да общува, макар че може да я откаже да я използва
в името на битието.
4. Съществуването, както и битието, са основани върху общуване. Общуването обаче се
характеризира със специфика на това как, с кого и под каква форма се смята целесъобразно да
се общува. Битието е напълно лишено от подобни разграничения. То е състояние, при което
съзнанието е в общение с всичко, което е реално. В степента, в която ограничаваш това
състояние, ти губиш чувството за собствена реалност, което е пълно само когато осмисляш
реалността във величествения контекст на действителното и взаимоотношение с теб самия.
Това е твоята реалност. Не я осквернявай и не се отдръпвай от нея. Тя е твоят истински дом,
истинския ти храм и истинския ти Аз.
5. Бог, Който обгръща цялото битие, е сътворил същества, всяко от които поотделно
притежава всичко, но желае да го сподели, за да бъде радостта му пълна. Нищо реално не може
да се увеличи, освен като се сподели. Затова и Бог те е сътворил. Божествената Свръхмисьл
получава наслада чрез споделянето. Тъкмо това е смисълът на творчеството. "Как", „какво" и
„на кого" са ирелевантни понятия, защото реалното творчество е пълно отдаване, тъй като
може да твори само по свой образ и подобие. Помни, че в Небесното Царство няма разлика
между това да имаш и да бъдеш, каквато има в условията на екзистенцията. В състояние на
битие съзнанието винаги отдава всичко.
6. В Библията нееднократно се заявява, че трябва да се слави Бога. Това едва ли означава
да Му казваш колко е велик. Той няма его, с което да възприема подобна възхвала и няма
сетива, с които да съди за нея. Но докато не вземеш участие в творчеството, Неговата радост
няма да бъде пълна, защото и твоята също не ще бъде такава. А Той наистина знае това.
Познава го чрез Собственото Си Битие, в което преживява опита на Своя Син. Постоянно
бликащата Му Любов се блокира, когато се затворят пътищата, за да бъде възприета тя и Той е
самотен, когато сътворените от Него съзнания, не общуват пълноценно с Него.
7. Бог ти е запазил твоето Царство, но не може да сподели с теб Своята радост, докато не
го познаеш с цялата своя душа. Откровението не е достатъчно, защото то е общуване само от
страна на Бога. Бог няма нужда да Му върнеш откровението, което е очевидно невъзможно, но
45
Той иска да го предадеш на другите. Това не може да се осъществи с действителното
откровение; съдържанието на откровението не може да се изрази, защото то е в най-голяма
степен лично насочено към съзнанието, което го получава. Откровението обаче може да се
предаде от едно съзнание на други чрез отношението, постигнато в резултат на познанието,
получено чрез откровение.
8. Прослава за Бога е всяко съзнание, което се е научило да отдава помощта си изцяло. А
това е невъзможно, ако човек не е напълно неспособен да навреди, защото вярата, че помагаш и
че си неспособен да навредиш вървят заедно. Хората, които истински помагат, са неуязвими,
защото не се стремят да съхранят своето его и по тази причина нищо не може да ги засегне.
Тяхната всеотдайност е възхвалата, която отдават на Бога и Той ще им възвърне отдадената
възхвала, защото са подобни на Него и могат да споделят Неговата радост. Бог се проявява в
тях и чрез тях и голяма е радостта в Божието Царство. Всяко съзнание, което се е променило,
допринася за тази радост с готовността си лично да я сподели. Истински всеотдайните са
Божиите служители, творящи чудеса, които ръководя аз, докато всички се съединим в радостта
на Божието Царство. Аз ще те упътвам навсякъде, където можеш да бъдеш истински полезен и
при всеки, който може да последва моето напътствие чрез теб.
Глава 5
ИЗЦЕЛЕНИЕ И ЦЯЛОСТНОСТ
Въведение
1. Да лекуваш означава да ощастливяваш. Казвал съм ти да помислиш само колко много
възможности си имал за щастие и от колко измежду тях си се отказал. Това е все едно да ти
кажа, че си отказал да се изцелиш. Светлината, която наистина ти принадлежи, това е
светлината на радостта. Озарението не е свързано със скръб. За да споделим радостта, трябва да
имаме единна воля с Твореца и естествен порив на съзнанието да реагира като единно цяло.
Онези, които се опитват да лекуват без да бъдат напълно отдадени на радостта, предизвикват
едновременно най-различни реакции и така лишават останалите хора от радостта да откликват
с цялото си сърце.
2. За да бъдеш цялостен в душата си, трябва да бъдеш щастлив. Щом страхът и любовта
не могат да съществуват съвместно и щом човек не може да бъде изпълнен единствено от страх
и да остане жив, то значи, че единственото възможно състояние, което може да се постигне в
пълнота и цялостност, това е състоянието на любов. Няма разлика между любов и щастие. И
следователно единственото възможно състояние на цялостност е пълното щастие. Да изцелиш
и направиш някого щастлив следователно означава постигане на единство и цялостност. Ето
защо няма разлика на коя част или от коя част на Синовната общност се предлага изцеление.
Всяка от частите се облагодетелства и то еднакво.
3. Ти си и благословен чрез всяка добра мисъл на всеки твой брат навсякъде по света. И
на свой ред трябва да ги благословиш от благодарност. Не е нужно да ги познаваш поотделно,
нито те теб. Светлината е толкова силна, че озарява цялата Синовност и връща благодарност
към Отца, че й е отдал светлината на своето щастие. Само светите Божии чеда са достойни
проводници на Неговото прекрасно щастие, защото само те са толкова прекрасни, че да го
приемат, споделяйки го. Едно Божие дете не може да не обича ближния си като себе си. Затова
и молитвата на лечителя е:
Помогни да позная този свой брат, както познавам себе си.
I. Покана към Светия Дух
1. Изцелението е мисъл, чрез която две съзнания възприемат своето единство и се
възрадват в него. Тази радост е зов към всеки представител на Синовността да се възрадва
заедно с тях и позволява Бог да се прояви в тях и чрез тях. Само изцеленото съзнание може да
преживее трайно откровение, защото откровението е преживяване на чиста радост. Ако не си
избрал да бъдеш напълно радостен, не можеш да приемеш радостта, защото съзнанието не
може да приеме нещо, което да не е избрало да бъде. Спомни си, че духът не прави разлика
между това да имаш и да бъдеш. Висшето съзнание мисли според законите, на които се
подчинява духът и затова зачита само законите на Бога. За духа да вземеш е нещо лишено от
смисъл, а даването е всичко. Имайки всичко, духът съхранява всичко, като го дарява и така
твори по подобие на Отца. Докато този тип мислене е напълно непонятен, когато става дума за
притежанието на предмети, то дори и за по-неразвитите умове той е разбираем по отношение
на идеите. Ако притежаваш някакъв материален предмет и си го поделиш с друг, то ти
разделяш своята собственост. Но ако споделиш една идея, от това тя не става по-малко твоя.
Идеята продължава да ти принадлежи изцяло, макар и да си я напълно споделил. Нещо повече,
ако човекът, с когото си споделил идеята си, я приеме като своя, той я затвърждава и в твоето
46
съзнание и тя започва да ти принадлежи с още по-голяма сила. Ако успееш да приемеш
концепцията, че светът е свят на идеи, ще престанеш да вярваш, че да дадеш означава да
загубиш - една невярна асоциация, която прави егото.
2. Да започнем процеса на пробуждане на съзнанието с няколко прости твърдения:
Мислите се потвърждават, когато ги споделиш.
Колкото повече хора вярват в тях, толкова силата им нараства.
Всичко е идея.
Възможно ли е тогава да дадеш да означава да загубиш?
3. Това е покана към Светия Дух. Вече ти казах, че мога да сведа Светия Дух до теб, но
само ако ти Го поканиш. Светия Дух е в твоето истинно съзнание, както бе и в моето. В
Библията се казва: „Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Иисуса”. I Incv са" и
тези думи се изричат като благословение. Това е благословението за съзнанието да твори
чудеса. Те са молитва да мислиш и ти така, както аз мислех, влизайки в единение с мен в
мисленето Христово.
4. Светия Дух единствен в Светата Троица притежава възможността да си служи със
символи. Той бива наричан Лечител, Утешител и Наставник. Освен това Той се представя като
„отделен”, обособен от Отца и Сина. Самият аз съм казал: „И аз ще поискам от Отца, и Той ще
ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки". Възможността да си служи със символи прави
Светия Дух труден за разбиране, защото символизмът допуска различни тълкувания. Като
човек и като Божие творение, истинното ми съзнание, произтичащо от Светия Дух или
Всемирното Вдъхновение, ме е научило първо и преди всичко, че това Вдъхновение е дадено на
всеки. Ако не познавах това, нямаше да Го имам. В този контекст е напълно подходящо
понятието „познавах", защото Светия Дух е толкова близо до познанието, че го извиква или по-
скоро, му позволява да се изяви. И преди съм споменавал за висшето или „истинно"
възприятие, което е толкова близо до истината, че Самият Бог може да преодолее малкото
разстояние, което те дели от нея. Познанието винаги може да се изяви, но не може да се
противопостави на волята на човека. Затова ти можеш да го възпрепятстваш, но не и да го
загубиш.
5. Светия Дух е Христовото Съзнание, което притежава познанието, лежащо отвъд
възприятията. Той се е появил заедно с разделението-от-Бога като защита, като е вдъхновил в
същото време принципа на Изкуплението. Преди това не е съществувала нужда от лечение,
защото не е имало безутешни. Гласът на Светия Дух е Зов за Изкупление, тоест за
възстановяване целостта на съзнанието. Когато Изкуплението завърши и цялата Синовност се
изцели, няма да има нужда от Зов да се завърнем. Но сътвореното от Бога е вечно. Светия Дух
ще остане с Божиите Синове, за да благославя техните творения и да ги държи в светлината на
радостта.
6. Бог почита дори погрешните творения на Своите чеда, защото са създадени от тях. Но
Той е благословил децата Си, давайки им начин на мислене, който да издигне възприятията им
толкова високо, че те почти да стигнат отново до Него. Светия Дух е съзнанието на
Изкупление. Той представлява състояние Той представлява състояние на съзнанието, което е
толкова близо до Единното съзнание, че прави постигането му най-сетне възможно.
Възприемателната способност не е познание, но тя може да премине в познание или да
осъществи преход към него. Може би в случая е по-подходящо да използваме понятието
„преход" в смисъл на „пренос", тъй като последната стъпка се осъществява от Бога. Светият
Дух, всеобщият Вдъхновител на цялата Синовна общност, налага способност за възприемане,
която има много общи елементи с тази в Небесното Царство:
Първо, нейната универсалност е съвършено очевидна и никой, който придобие тази
способност, не би могъл дори за миг да си помисли, че споделянето й с другите може да му
донесе нещо друго, освен придобивка.
Второ, тази възприемателна способност е неспособна на агресия и затова е напълно
открита. Това означава, че макар да не е познание, тази способност за възприемане не
възпрепятства познанието по никакъв начин.
И накрая, тя посочва пътя отвъд изцелението, което тя самата предлага и води съзнанието
отвъд постигане на собствената му целокупност по пътя на творчеството. Тъкмо тук промяната
става достатъчно голяма, за да предизвика качествен скок.
II. Гласът на Бога
1. Изцелението не е творчество; то е изправление. Светият Дух съдейства за изцеление
като обръща поглед отвъд него към състоянието на Божиите чеда преди да възникне нуждата от
изцеление и към онова, което ще бъде тяхното състояние след като бъдат излекувани. Тази
47
промяна на времевата последователност би трябвало да ти е напълно известна, защото тя
напомня прехода във възприемането на времето, който се въвежда от чудото. Светия Дух
вдъхновява съзнанието, творящо чудеса - решението да се преодолее разделението чрез отказ
от него. Ти продължаваш да си господар на своята воля, защото тя е вложена в теб от Бога и
дори ако я притъпиш, не можеш съвсем да я премахнеш. Самият Бог поддържа жива твоята
воля като я предава от Своето Съзнание на твоето дотогава, докато съществува времето.
Самото чудо отразява тази единна Воля на Отец и Син.
2. Светият Дух е дух на радост. Той е Зов да се завърнат, с който Бог е благословил
съзнанията на Своите разделени синове. Това е призванието па съзнанието, Преди
разделението-oт-Бога в съзнанието не е бил вложен подобен призив, защото то е притежавало
само битие и не би разбрало Зова за истинно мислене. Светия Дух е Отговорът, който Бог дава
на разделението, средството, чрез което се постига изцеление по пътя на Изкуплението, докато
цялото съзнание си възвърне способността да твори.
3. Принципът на Изкуплението и разделението са възникнали едновременно. Когато се
създава егото, Бог е заложил в съзнанието Зов за радост. Това е толкова силен Зов, че пред
Неговия звук егото винаги се разпада. Ето защо трябва да предпочетеш един от двата гласа,
които са в теб. Единият си породил ти самият и той не е от Бога. Но другият ти е даден от Бог,
Който иска само да се вслушаш в него. Светия Дух е в теб съвсем буквално. Неговият Глас те
вика да се завърнеш там, където си бил и ще бъдеш отново. Дори и на този свят е възможно да
чуваш само този Глас и никой друг. Изискват се усилия и истинско желание, за да се научиш на
това. Това е финалния урок, усвоен от мен, а Божиите Синове са равнопоставени в своя процес
на усвояване, както са равнопоставени в качеството си на Божии Синове.
4. Ти наистина си Божието Царство, но си допуснал да повярваш в мрака, така че той да
проникне в твоето съзнание и затова се нуждаеш от нова светлина. Светия Дух е онова
озарение, което трябва да допуснеш да премахне идеята за мрак. Той е онази благодат, пред
която изчезва всяка дисоциация и Небесното царство се явява в своите владения. Преди
разделението от Бога ти не си имал нужда от напътствие. Притежавал си познание каквото
отново ще имаш, но каквото не притежаваш сега.
5. Бог не осъществява напътствие, защото Той може да сподели само съвършенството на
познанието. Напътствието е оценъчно, то предполага, че съществува правилен път, а също и
неправилен и ти трябва да предпочетеш единия и да избягваш другия. Когато избереш единия,
ти се отказваш от другия. Изборът нa Светия Дух е избор на Бога. Бог не е в теб в буквалния
смисъл, ти си част от Него. Когато си решил да Го изоставиш, Той ти е дал един Глас да говори
от Негово Име, защото не е можел продължи да споделя Своето Познание безпрепятствено с
теб. Непосредственото общуване е било нарушено, защото ти си породил друг глас.
6. Светият Дух те призовава едновременно да си припомниш и да забравиш. Ти си избрал
състоянието на вътрешно противоречие, което дава възможност за противоположни състояния.
В резултат на това ти имаш избор и ти трябва да го направиш. В светостта волята е свободна и
притежава неограничена творческа сила, а понятието избор е лишено от смисъл. Свободата на
избор е същата сила, каквато е свободата на творчеството, но приложението й е различно.
Избор се извършва от съзнание, което е раздвоено. Светия Дух е единият възможен избор. Бог
не е оставил своите деца без утеха, въпреки че те са избрали да Го изоставят. Гласът, който те
са вложили в съзнанието си, не е Гласът на Неговата Воля, който се изразява от Светия Дух.
7. Гласът на Светия Дух никого не принуждава, защото не е способен да проявява
гордост. Той не налага изисквания, защото не се стреми към власт над другите. Той не налага
надмощие, защото не проявява агресия. Той само напомня. Непреодолим е само заради онова,
за което ти напомня. Той свежда до съзнанието ти наличието на друг път, оставайки тих при
целия шум, който ти вдигаш. Гласът от Бога винаги е тих, защото говори за мир. Мирът е по-
мощен от враждата, защото изцелява. враждата води до разделение, а не до изобилие. Никой не
печели от съперничествата. Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди
на душата си? Ако слушаш неверния глас, ти вече си загубил връзка със своята душа. Не че
можеш да я загубиш, но можеш да престанеш да я познаваш. Следователно тя е „изгубена" за
теб, докато не направиш правилния избор.
8. Светия Дух е твоят Водач при този избор. Той принадлежи на онази страна на твоето
съзнание, която винаги говори в полза на правилния избор, защото Той говори от Името на
Бога. Той ти е останал като връзка с Бога, която можеш да прекъснеш, но не и да унищожиш.
Светия Дух е пътят, по който Божията Воля пребъдва както на земята, така и на Небето. Небето
и земята са в теб, защото гласът, който призовава към едното или другото е в твоето съзнание.
Гласът, говорещ от Бога, идва от твоите олтари към Него. Тези олтари не са веществени: те са
48
отдаденост. Но засега ти си посветен и на други неща. Раздвоението в онова, на което се
посвещаваш, ти е дало два гласа и ти трябва да избереш на кой олтар да служиш. Зовът, на
който сега се отзоваваш, е оценъчен, защото е въпрос на избор. Този избор е много прост. Той
се прави въз основа на това кой зов е от по-голямо значение за теб.
9. Моето съзнание ще бъде винаги подобно на твоето, защото по своето сътворение сме
равни. Аз получих власт над Небето и земята само благодарение на своя избор. Единственият
дар, който мога да ти дам, е да ги помогна да вземеш същото решение Това е решението да
споделиш моя избор, защото това е изборът на споделеността. Той е основан на даването и
следователно е единственият избор, който наподобява истинското творчество. Аз съм твоят
пример за вземане на решение. Когато избрах Бога, аз ти показах, че този избор може да се
направи и ти самият си способен да го направиш.
10. Уверих те, че този избор е направен със Съзнание, каквото и ти притежаваш и ти
също можеш да му позволиш да те промени така, както промени и мен. Това Съзнание е
непротиворечиво, защото чува само един Глас и откликва по един и същ начин. Ти си
светлината на света, заедно с мен. Покоят не идва със съня, а с будността. Светия Дух е Зов да
се пробудиш и възликуваш. Този свят е много затормозен, защото той въплъщава представата
за грижа и тревога. На нас се пада щастливата задача да го накараме да се пробуди и да чуе
Повика на Бога Всички ще откликнат на Зова на Светия Дух, защото в противен случай
Синовността нямаше да бъде единно цяло. Нима може да има по-добро призвание за всеки член
на Божието Царство от това да възстанови съвършеното единство на тази цялост? Чувай чрез
Светия Дух само това и учи братята си да чуват така, както те уча аз.
11. Когато неверен глас те изкушава, призови ме, за да ти припомня как да лекуваш като
споделиш моето решение и го затвърдиш. Когато се обединим в тази обща цел, ние
увеличаваме нейната сила да привлече цялата Синовна общност и да я върне към единството, в
което е била сътворена. Помни, че „иго" означава „съвместност", а „бреме" означава „вест".
Нека перефразираме „Игото Ми е благо и бремето Ми е леко" по следния начин: „Нека се
съединим в едно, защото светла е моята вест".
12. Аз съм ти повелил да постъпваш така, както аз съм постъпвал, но за да стане това, ние
трябва да откликваме на едно общо Съзнание. Това Съзнание е Светия Дух, Чиято Воля е
винаги Божията. Той те учи как да имаш мен за образец на мислене и в резултат на това да
постъпваш като мен. Невероятна, но не и невъзможна е силата на нашата съвместна мотивация.
Онова, което можем да осъществим заедно няма граници, защото Зовът към Бога е Зов към
безграничното. Божие чедо, аз ти изпращам своето послание, за да го чуеш и предадеш,
откликвайки на Светия Дух в душата си.
III. Водачът към Спасението
1. Да познаеш своя брат означава да познаеш Светия Дух в него. Вече казах, че Светия
Дух е Мост за преход от възприятие към познание, за да направим връзка между тези понятия,
защото в Неговото Съзнание те са свързани. Трябва да има в Съзнанието Му такава връзка,
защото ако я нямаше, щеше да е невъзможно да се преодолее разграничението между тези два
начина на мислене. Той е част от Светата Троица, защото Неговото Съзнание отчасти е твое, а
отчасти Божие. Това трябва да стане ясно не на теория, а от опит.
2. Светия Дух е самата идея за изцеление. Тъй като е мисъл, тази идея се разгръща чрез
нейното споделяне. Като Зов от Бога, това е също идеята за Бог. А след като и ти си част от
Бога, това е също идеята за теб самия, както и за всички Негови творения. Идеята за Светия
Дух има характерните свойства на идеите изобщо, защото се подчинява на законите на
вселената, част от която е и тя. Тя се утвърждава, когато се сподели. Когато я предадеш на
някой свой брат, тя се утвърждава и в теб. За да се случи това чудо, не е задължително твоят
брат да съзнава в себе си или в теб Светия Дух. Той, също както и ти, може да е скъсал връзката
си с Повика на Бога. Този разрив може да се преодолее и у двама ви, ако ти почувстваш в него
Гласа на Бог, признавайки по този начин съществуването Му.
3. Ти можеш да гледаш на своя брат по два напълно противоположни начина. И тъй като
ти си този, който ги възприема, явно те и двата са вложени в собственото ти съзнание. Трябва
да са част и от неговото съзнание, щом ги виждаш в него. Когато го виждаш през погледа на
Светия Дух, вложен в неговото съзнание, ти ще разпознаеш Светия Дух и в своето, каквото
виждаш в своя брат, това ще виждаш и в себе си и онова, което споделяш, ще се затвърди.
4. Слаб е в теб Гласът на Светия Дух. Затова трябва да Го споделяш. За да можеш да Го
чуеш, Той трябва да се усили. Невъзможно е да Го доловиш в себе си, докато звучи така тихо в
съзнанието ти. Не че Самият Той е слаб, но нежеланието ти да Го чуеш Го ограничава. Ако
направиш грешката да търсиш Светия Дух само в себе си, ще се уплашиш от собствените си
49
мисли, защото, възприемайки гледната точка па егото; ти предприемаш едно чуждо на егото
пътешествие с егото за водач. Това не може да не породи страх.
5. Отлагането произтича от егото, защото времето е негова представа. Понятия като
време или забавяне във времето нямат никакъв смисъл във вечността. Вече казах, че Светия
Дух е Божият отговор на егото. Всичко, за което ти напомня Светия Дух, в пряк противовес на
представите на егото, защото истинното и неистинно възприятие са противоположни едно на
друго. Светия Дух е призван да разгради онова, което егото е съградило. Това разграждане
става на нивото, на което действа егото, защото в противен случай съзнанието няма да схване
промяната.
6. Многократно съм подчертавал, че едното ниво на съзнание е непонятно за другото.
Същото се отнася до егото и Светия Дух, времето и вечността. Вечността е Божия идея и затова
Светия Дух я разбира съвършено. Времето е убеждение на егото, затова и по-ниското ниво на
съзнание, което е подвластно на егото, го приема без да се замисля. Единственият аспект на
времето, който е вечен, е сега.
7. Светия Дух е Посредникът между тълкуванията на егото и познанието на духа.
Неговата способност да работи със символи Му позволява да се справя с убежденията на егото
на собствения му език. Способността Му да прозре отвъд символите във вечността Му
позволява да разбира Божиите закони, които изразява. Ето защо Той може да осъществи
предназначението да даде ново тълкувание на създаденото от егото не като го разруши, а като
го разбере. Разбирането е светлина, а светлината води към познание. Светия Дух е в светлина,
защото е в теб, който си светлина, макар и да не го разбираш. Затова и Неговата задача е да
преосмисли твоята същност като Божи представител.
8. Ти не можеш да се познаеш сам. Това е така, защото твоето съществуване няма смисъл
извън истинското ти място в Синовността, а истинското място на Синовността е Бог. Това е
твоят живот, твоята вечност и твоето Аз. За това ти напомня Светия Дух. Това е, което Той
вижда. И тази визия вдъхва страх у егото, защото е изпълнена с покой. Мирът е най-големият
враг на егото, защото, според неговото разбиране на реалността противоречието е гаранция за
собственото му оцеляване. Егото придобива сила в стълкновението. Ако повярваш, че има
стълкновение, ти ще реагираш със злост, защото идеята за опасност е проникнала в съзнанието
ти. Самата тази идея е зов към егото. Светия Дух също както и егото бди, когато долови сигнал
за опасност и му се противопоставя с цялата си сила, докато егото го приветства. Светия Дух
реагира като приветства мира. Вечността и мирът са тясно свързани, както времето и
стълкновението.
9. Възприятията придобиват смисъл във взаимоотношенията. Онези, които приемаш, са
основата на твоите убеждения. Разделението-от-Бога е просто друг термин за раздвоено
съзнание. Егото е символът на разделението, както Светия Дух е символ на мира. Онова, което
възприемаш у другите, ти утвърждаваш в себе си. Съзнанието ти може да допусне да възприема
неправилно нещата, но Светия Дух ти дава възможност да изтълкуваш по нов начин своите
неистинни възприятия.
10. Светия Дух е съвършен Учител. Той използва само онова, за което имаш съзнателно
разбиране, за да те научи, че не го разбираш. Светия Дух може да се справи с човек, който няма
склонност да се учи, без да му противостои, защото с едната си страна съзнанието продължава
да бъде изразител на Бога. Въпреки че егото се опитва да прикрие тази страна, тя е по-силната,
дори и то да не я признава. Светия Дух я признава напълно, защото я обитава и тя е онова
място в съзнанието, където Той е у дома си. Ти също си у дома си там, защото това е
съсредоточие на мир, а мирът е от Бога. Като част от Бога ти си у дома само в Неговия мир. А
щом мирът е вечен, ти си у дома само във вечността.
11. Егото е създало света в зависимост от своите възприятия, но Светия Дух, тълкувайки
по нов начин създаденото от егото, разглежда света като средство да се научиш как да се
завърнеш у дома. Нужно е Светия Дух да възприема времето и да го превежда на езика на
вечността. Налага се Той да борави с противоположни принципи, защото трябва да
функционира с помощта и в полза на едно съзнание, което е във вътрешно противоречие.
Изправяй погрешното мислене, учи се и отвори съзнанието си за усвояване на уроците. Ти не
си създал истината, но истината може да те направи свободен. Виждай, както Светия Дух и
разбирай, както Той разбира. Неговото разбиране е обърнато към Бога и ме помни. Той е
винаги съпричастен с Бога и при това е част от теб. Светия Дух е твоят Водач към спасение,
защото пази спомена за неща, които са отминали и отново ще дойдат и ги въвежда в
настоящето. Той нежно поддържа тази тиха радост в съзнанието ти, желаейки единствено да я
разгръщаш в Негово Име като я споделяш и така да умножаваш Неговата радост в теб.
50
 IV. Преподаване и изцеление
1. Каквото страхът е укрил, продължава да бъде част от теб. Обръщането към
Изкуплението е път на освобождаване от страха. Светия Дух ще ти помогне да изтълкуваш по
нов начин всичко, което възприемаш като вдъхващо страх и ще те научи, че истинно е само
онова, което е любящо. Не е по силите ти да унищожиш истината, но е напълно по силите ти да
я приемеш. Тя ти принадлежи, защото ти, който си Божие продължение, си я сътворил заедно с
Него. Тя ти принадлежи, защото е част от теб точно така, както ти си част от Бога, защото Той
те е сътворил. Нищо добро не може да се изгуби, защото произхожда от Светия Дух, Гласа на
творчеството. Нищо, което не е добро, не е било сътворявано никога и затова няма защита за
него. Изкуплението е залогът, че Божието Царството е напълно защитено и неговата защита е
Синовното единение. Егото не може да победи Божието Царството, защото Синовността е
обединена. В присъствието на тези, които чуват Зова на Светия Дух да бъдат единни, егото се
оттегля и разгражда.
2. Егото пази за себе си всичко, което прави и затова е безсилно. Неговото съществуване
е несподелено. То не умира; просто никога не се е раждало. Физическото раждане не е начало;
то е продължение. Всичко, което има продължение, е вече родено. То ще се умножава, щом
пожелаеш да върнеш неизцелената част от своето съзнанието на неговата по-висша страна,
връщайки я по този начин на Сътворението нераздвоена. Аз дойдох за да ти дам основата, за да
могат собствените ти мисли да те направят наистина свободен. Ти носиш бремето на
несподелени идеи, които не притежават силата да се разгръщат, но след като веднъж си ги
създал, не знаеш по какъв начин да ги преодолееш. Ти не можеш сам да премахнеш миналите
си грешки. Те няма да изчезнат от съзнанието ти без Изкуплението - лек, който не е създаден от
теб. Изкуплението трябва да се разбира като чист акт на споделяне. Това е, което имам
предвид, когато казах, че дори и на този свят е възможно да чуваш само един Глас. Ако си част
от Бога и Синовността е едно, не можеш да се ограничиш до онзи аз, който вижда егото.
3. Всяка любяща мисъл от страна на някаква част от Синовността принадлежи на всяка
нейна част. Тя е споделена, тъкмо защото е любяща. Споделянето е начинът, по който твори
Бог, а и ти също. Егото може да те държи в изгнание далеч от Божието Царство, но в самото
Божие Царство то няма власт. Идеите на духа не се откъсват от съзнанието, което ги мисли,
нито си противоречат взаимно. Обаче идеите на егото могат да си противоречат, защото се
пораждат на различни нива и също така съдържат противоречиви мисли на едно и също ниво.
Противоречивите мисли е невъзможно да се споделят. Можеш да споделиш само мислите,
които са от Бога и които Той пази за теб. На такива мисли принадлежи Божието Царство.
Останалите са с теб дотогава, докато Светия Дух ги интерпретира по нов начин в светлината на
Божието Царство, като ги направи достойни да бъдат и те споделени. Когато се пречистят
достатъчно, Той те оставя да ги предадеш на другите. Тяхното пречистване е всъщност
решението да ги споделиш.
4. Аз чувах само един Глас, защото разбирах, че не мога да постигна Изкупление сам за
себе си. Да чуваш един Глас предполага решението да Го споделиш, за да можеш сам да Го
чуваш. Съзнанието, което бе в мен, продължава да бъде неудържимо привлечено към всяко
съзнание, сътворено от Бога, защото Божията Цялост е Целостта на Неговия Син. Нищо не
може да те накърни и ти недей да се стремиш да проявяваш пред своя брат друго, освен своята
цялостност. Покажи му, че той не може да те накърни и че не храниш нищо срещу него, в
противен случай то би било насочено и срещу теб. Това означава „да му обърнеш и другата
страна".
5. Преподаването става по много начини, преди всичко чрез личен пример.
Преподаването би трябвало да бъде лечение, защото то е споделяне на идеи и разбиране на
факта, че да споделиш идеите означава да ги утвърдиш. Аз не мога да забравя своята
потребност да преподавам онова, което съм научил, която възникна в мен тъкмо защото съм го
научил. Аз те призовавам да преподаваш онова, което си усвоил, защото по този начин можеш
да разчиташ на него. Разчитай на него в мое име, защото моето име е Името на Божи Син.
Което съм научил, предавам ти го свободно и Съзнанието, което бе в мен, ликува, когато
избираш да се вслушаш в него.
6. Светия Дух действа изкупително във всички нас като премахва породеното от теб и
така вдига товара, който си вложил в съзнанието си. Когато Го последваш, Той те извежда
обратно към Бога, на Когото принадлежиш, а как ще намериш пътя, ако не вземеш със себе си и
своя брат? Моят дял в Изкуплението не е осъществен, докато ти не се присъединиш и не го
предадеш и на другите. Каквото преподаваш, това и ще научиш. Аз няма да те напусна, нито
изоставя, защото това би означавало да изоставя себе си и Бога, Който ме е сътворил. Ти се
51
отричаш от себе си и Бога, ако се отречеш от когото и да било от своите братя. Трябва да се
научиш да ги виждаш такива, каквито са, и да разбираш, че те принадлежат на Бога, както и ти.
Какво по-добро отношение към своя брат би могъл да имаш, освен като отдадеш Божието Богу?
7. Изкуплението ти дарява силата на изцеленото съзнание, но силата да твориш е от Бога.
Следователно онези, които са простени, трябва да се посветят първоначално на това да
изцеляват, защото след като са приели идеята за изцеление, те трябва да я предадат на другите,
за да я съхранят. Творчеството не може да се разгърне в пълната си сила, докато има дори и
една божествена идея, останала неприобщена към Божието Царство. Съвокупната воля на
Синовността е единственият творец, който може да твори по подобие на Отца, защото само
цялостните могат да мислят цялостно, а Божиите Мисли не познават липсата. Всичко, което
мислиш не чрез Светия Дух, съдържа липса.
8. Нима е възможно ти, който си толкова свят, да страдаш? Цялото ти минало, с
изключение на красотата в него, изчезва и не остава нищо друго, освен благослов. Аз съм
съхранил напълно всяко добро, което си сторил и всяка любяща мисъл, която някога си имал.
Пречистил съм ги от грешките, които скриваха тяхната светлина, и съм ги съхранил за теб в
цялото им озарение. Те не могат да бъдат нито унищожени, нито засегнати от чувство на вина.
Те произхождат от Светия Дух в теб, а е известно, че сътвореното от Бога е вечно. Ти можеш да
си тръгнеш наистина в мир, защото аз те възлюбих като себе си. Приеми моето благословение и
живей в името на моето благословение. Пази го и го предавай на другите, за да бъде то с нас
завинаги. Аз влагам Божия мир в твоето сърце и в твоите ръце, за да го приемеш и споделиш.
Сърцето е чисто, за да приемеш, а ръцете силни, за да го предадеш. Ние не можем да не успеем.
Моята съдба е силна като Божията мъдрост, в Чието Сърце и Ръце е положено нашето битие.
Неговите умиротворени чада са благословените Му Синове. С теб .са Божиите Мисли.
V. Как егото се възползва от вината
1. Може би някои от нашите концепции ще станат по-ясни и по-лично осмислени, ако се
изясни по какъв начин егото се възползва от вината. Егото има своя цел, също както и Светия
Дух. Целта на егото е страхът, защото само обладаните от страх могат да бъдат в плен на егото.
Логиката на егото е също толкова безупречна, както и логиката на Светия Дух, защото твоето
съзнание има на разположение средствата да избере дали да служи на Небето или на земята. Но
запомни, че и двете са в теб.
2. В Небесното Царство няма вина, защото то се постига по пътя на Изкуплението, което
ти дава свободата да твориш. Думата „да твориш" е подходяща в този случай, защото щом
Светия Дух премахне онова, което сам ти си породил, остава само онова, което е благословено
и се разгръща в творчество. Онова, което има истински благослов, не може да породи вина и
естествено поражда радост. Това го прави неуязвимо от егото, защото неговият мир е
ненарушим. То не може да бъде унищожено, защото е цялостно. Вината е винаги
разрушителна. Всичко, което поражда страх, поражда и разделение, защото се подчинява на
закона за разделението. Ако егото е символът на разделението, то също така е и символ на
вината. Вината не само че не произхожда от Бога. Тя е символ на агресията срещу Бога. Това е
напълно безсмислена концепция, освен за егото, но не подценявай силата на вярата на егото в
нея. Тази вяра всъщност поражда всяка вина.
3. Егото е онази страна на съзнанието, която вярва в разделението. Нима е възможно една
част, която принадлежи на Бога, да се откъсне от Него, без да бъде убедена, че Го напада? Ние
говорихме по проблема на авторитарността, в основата на който е концепцията за узурпацията
на Божията власт. Егото е убедено, че си сторил тъкмо това, защото отъждествява себе си с теб.
Ако се отъждествяваш с егото, непременно ще се чувстваш виновен. Винаги, когато откликваш
на своето его, ще имаш чувство за вина и ще се страхуваш от наказание. Егото е в най-
буквалния смисъл идеята за страх. Колкото и смехотворна от гледна точка на здравия разум да
изглежда идеята за нападение срещу Бога, не забравяй, че егото е лишено от здрав разум. То
представлява система за самозаблуда и я изявява. Когато слушаш гласа на егото, това означава,
че си повярвал, че можеш да се опълчиш срещу Бога и една Негова част вече е отделена от
Него. От това неминуемо следва страх от външно наказание, защото чувството за вина е
толкова болезнено, че трябва да го проектираш върху нещо извън себе си.
4. Всичко, което приемеш в съзнанието си, придобива реалност за теб. Твоето приемане
го прави реално. Ако дадеш власт на егото над съзнанието си, ти го превръщаш в своя реалност
чрез самия факт, че си му позволил да проникне в теб. Това е така, защото съзнанието е
способно да сътворява реалността или да създава илюзии. Вече казах, че трябва да се научиш
да мислиш ведно с Бога. Да мислиш с Него означава да мислиш като Него. Подобно мислене
поражда радост, а не чувство за вина, защото е естествено. Чувството за вина е сигурен
52
признак, че мисленето ти е неестествено. Неестественото мислене винаги ще бъде съпътствано
от чувство за вина, защото то е вярата в греха. Егото не възприема греха като липса на любов, а
като положителен акт на предизвикателство. Това е необходимо за оцеляването на егото,
защото веднага щом започнеш да възприемаш греха като липса на любов, ти ще се опиташ да
поправиш тази ситуация. И ще успееш. Егото възприема това като обреченост, но ти трябва да
се научиш да го разглеждаш като свобода.
5. Невинното съзнание не може да страда. Когато е здравомислещо, съзнанието изцелява
тялото, защото то самото е изцелено. Здравомислещото съзнание не мисли за болест, защото не
мисли за агресия над никого и нищо. Вече казах, че болестта е форма на магия. Може би е по-
точно да се каже, че е форма на магическо разрешение. Егото вярва, че като само се накаже, ще
смекчи Божието наказание. Но и в това е самонадеяно. То приписва на Бога намерението да
наказва, а след това го използва като свое право. Опитва се да узурпира всички функции на
Бога така, както ги разбира, защото си дава сметка, че може да разчита само на пълно
подчинение.
6. Егото не може да се противопостави на Божиите закони, също както и ти, но то,
подобно на теб, може да ги тълкува по своему. Ето защо трябва да си дадеш отговор на
въпроса: „Към какво се стремиш?" Ти му даваш отговор всяка минута и секунда, всеки миг на
избор е и съждение, което в никакъв случай не остава без последици. Неговите последици ще се
проявяват непосредствено дотогава, докато не се промени самият избор. Но помни, че не
можеш да промениш самите алтернативи. Светия Дух, както и егото, е решение. Тези две
възможности са единствените, които съзнанието може да приеме и следва. Ти си в състояние да
избираш само между Светия Дух и егото. Едната възможност е сътворена от Бога и ти не
можеш да я унищожиш. Другата сам си създал и затова можеш да я премахнеш. Само
сътвореното от Бога е необратимо и неизменно. Създаденото от теб може винаги да се промени,
защото когато не мислиш като Бога, ти реално не мислиш въобще. Измамните идеи не са
реални мисли, макар и да вярваш в тях. Но грешиш. Предназначението на мисълта е от Бога и в
Бога. Като част от Неговото Мислене ти не можеш да мислиш отделно от Него.
7. Неразумното мислене е объркано. Порядъкът в мислите ти се създава от Бога, защото
мисленето ти е сътворено от Него. Чувството на вина винаги е знак, че не разбираш това. То е
показателно също така за твоето убеждение, че можеш да мислиш отделно от Бога и желаеш
това. Всяка объркана мисъл се съпътства от вина от момента на пораждането си и цялото
съществуване е поддържано от чувството за вина. Това чувство е неизбежно за онези, които
вярват, че направляват своите мисли сами и следователно трябва да се подчиняват на техните
диктати. Това ги кара да се чувстват отговорни за собствените си грешки, без да разбират, че
понасяйки подобна отговорност, те постъпват безотговорно. Ако единствената отговорност на
творящия чудеса е лично да приеме Изкуплението, а аз те уверявам, че е така - то не е твоя
отговорността за онова, какво се изкупва. Това е дилема, която няма друго решение, освен да се
премахне породеното от егото. Ти наистина щеше да бъдеш изцяло отговорен за последиците
от неправилното си мислене, ако то не можеше да се премахне. Целта на Изкуплението е да
съхрани миналото само в пречистена форма. Ако приемеш лек за обърканото си мислене - лек,
който е безспорен - нима симптомите му могат да останат?
8. Трайното решение да останеш разделен от Бога е единствената възможна причина за
продължаващото чувство на вина. Казвали сме го и преди, но не сме подчертавали до какви
унищожителни резултати води такова решение. Всеки съзнателен избор засяга както
поведението, така и преживяванията, каквото пожелаеш, това те очаква. И това не е заблуда.
Съзнанието ти действително гради твоето бъдеще и щом приеме Изкуплението, то ще си
възвърне пълната способност за творчество. А щом си възвърне тази способност, то ще се влее
отново в целокупното творение. След като се отрече от хаоса в мисленето, мисловният порядък
става съвсем очевиден.
VI. Време и вечност
1. Бог в Своето познание не чака, но Неговото Царство е ограбено, докато ти чакаш.
Всички Божии Синове очакват твоето завръщане, както и ти тяхното. Отлагането е без значение
за вечността, но то е трагично във времето. Ти си предпочел да бъдеш във времето, а не във
вечността и затова вярваш, че съществуването ти е наистина във времето. Но този твой избор е
както свободен, така и подлежащ на промяна. Ти не принадлежиш на времето. Твоето място е
единствено във вечността, където Сам Бог те е поставил завинаги.
2. Чувствата на вина са пазители на времето. Те внушават опасения за мъст или
отхвърляне и така осигуряват бъдеще, което да бъде подобно на миналото. Това е
приемствеността на егото. То му създава измамното чувство за сигурност посредством и
53
убеждението, че не можеш да му убегнеш. Но ти можеш и трябва да го направиш. Бог ти
предлага в замяна приемствеността на вечността. Когато избереш тази замяна, ти едновременно
заменяш вината с радост, злобата с любов и болката с мир. Моята роля е само да сваля оковите
от твоята воля и да те разкрепостя. Твоето его не може да приеме тази свобода и ще й се
противопоставя във всеки възможен момент и по всякакъв възможен начин. А като негов
създател, ти разбираш какво може да стори то, след като сам си му дал силата за това.
3. Помни Божието Царство винаги и не забравяй, че не можеш да бъдеш изгубен като
част от него. Съзнанието, което бе в мен, е също и в теб, защото Бог твори съвършено
справедливо. Нека Светия Дух да ти напомня винаги за Своята справедливост, а на мен позволи
да те науча да я споделиш със своите братя. Та как по друг начин би могъл да я получиш?
Двата гласа тълкуват едно и също нещо по различен начин едновременно; или почти
едновременно, защото егото винаги говори първо. Необходимостта от алтернативни
интерпретации не е съществувала преди да се породи този първи глас.
4. Егото присъдата, а Светия Дух я отменя, както Върховният съд има власт да отменя
решенията на по-низкостоящите и инстанции в този свят. Решенията на егото са винаги
погрешни, защото се основават върху грешката, която са създадени да поддържат. Нищо
възприето от егото не получава правилна интерпретация. Егото не само цитира Писанието
съобразно собствените си цели, но дори го тълкува като собствено утвърждение. Разглеждана
от позицията на егото, Библията изглежда страшна. Чувствайки я като заплаха, егото я тълкува
в дух на страх. Обхванат от този страх, ти не се обръщаш към Върховния съд, убеден, че и той
няма да отсъди в твоя полза.
5. Много са примерите за това колко подвеждащи са тълкуванията на егото, но и няколко
ще бъдат напълно достатъчни, за да покажат как Светия Дух може да ги интерпретира по нов
начин в Своята Светлина.
6. „Каквото посее човек, това и ще пожъне" са думи, които Той тълкува в смисъл, че
онова, в чиято стойност си убеден, него и ще развиеш в себе си. Нещо се превръща в ценност за
теб, защото така си го преценил.
7. „Отмъщението е Мое, казва Господ" е лесно да се изтълкува по нов начин, ако си
спомниш, че идеите се утвърждават, когато се споделят. Това твърдение доказва, че
отмъщението не може да бъде споделено. Предай го тогава на Светия Дух, Който ще го
премахне в теб, защото то не принадлежи на твоето съзнание, което е част от Бога.
8. „Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта
рода" са думи, които според тълкуването на егото са особено жестоки. Те се превръщат в опит
да се гарантира оцеляването на егото. За Светия Дух това твърдение означава, че и при
следващите поколения Той ще може да изтълкува по новому онова, което предишните
поколения не са разбирали и да освободи мислите от способността им да пораждат страх.
9. „Нечестивците ще загинат" се превръща в утвърждение на Изкуплението, ако думата
„загинат" се разбира в смисъл на „разграждане на илюзорното". Всяка мисъл, лишена от любов,
трябва да бъде разградена - понятие, което егото дори не може да разбере. За егото да бъде
разградено означава да бъде унищожено. Егото няма да бъде унищожено, защото то е част от
твоето мислене, но тъй като е нетворческо и не може да бъде споделено, то ще бъде
изтълкувано по нов начин, за да се освободиш от страха. Онази част от твоето съзнание, която
си предал на егото, просто ще се върне обратно в Божието Царство, на което принадлежи
твоето цялостно съзнание. Ти можеш да забавиш обединяването на Небесното Царство, но не
можеш да внесеш в него идеята за страх.
10. Не трябва да се страхуваш, че Върховният съд ще те осъди. Той просто ще прекрати
делото срещу теб. Не може да се води дело срещу едно Божие чедо и всеки, който свидетелства
за вина на Божиите творения, свидетелства срещу Самия Бог. Отнасяй с готовност всичко, в
което вярваш, пред Върховния Божи съд, защото той се произнася от Негово име и затова
свидетелството му е истинно. Той ще отхвърли процеса срещу теб, колкото и внимателно сам
да си го подготвил. Свидетелствата ти може да ти се струват безспорни, но те не са такива за
Бога. Светия Дух няма да ги чуе, защото Неговото свидетелство е истинно. Неговата присъда
ще бъде вечно „твое е Царството", защото Той ти е даден, за да ти напомня кой си.
11. Когато казах „Аз светлина дойдох в света", имах предвид, че дойдох да споделя
светлината с теб. Спомни си какво казах за затъмненото огледало на егото и си спомни също, че
съм казал „Не гледай в него". Вярно е също, че от теб зависи къде ще погледнеш, за да видиш
себе си. Търпението, което проявяваш към своя брат, е проявено към теб самия. Нима едно
Божие чедо не е достойно да бъдеш търпелив с него? Аз съм бил към теб безкрайно търпелив,
защото моята воля е единна с Волята на Отца ми, от Когото съм се учил на това безкрайно
54
търпение. Неговият Глас бе в мен, както е в теб, застъпвайки се за търпение към Синовността в
Името на Твореца.
12. Сera трябва да разбереш, че само безкрайното търпение поражда непосредствени
резултати. По този начин времето се заменя с вечността. Безкрайното търпение поражда
безкрайна любов и пораждайки резултатите си сега, преодолява нуждата от време.
Многократно сме повтаряли, че времето е учебно средство, което ще се преодолее, когато
необходимостта от него изчезне. Светия Дух, Който говори от името на Бога във времето, знае
също така, че времето е лишено от смисъл. Той ти напомня това всеки миг на отминаващото
време, защото е специално предназначен да те връща към вечността и да продължи и там да
благославя твоите творения. Той е единственото благословение, което можеш да дадеш
истински, защото е истински благословен. И защото Бог ти Го е дарил свободно, трябва и ти да
Го дариш така, както си Го получил.
VII Да изберем Бога
1. Наистина ли вярваш, че можеш да си създадеш глас, който да заглуши Божия?
Наистина ли си въобразяваш, че можеш да изградиш система на мислене, която да те откъсне
от Него? Убеден ли си, че можеш да правиш планове за своята сигурност и радост по-добре от
Него? Ти не трябва да бъдеш нито предпазлив, нито безотговорен; само трябва всяка своя
грижа да възложиш на Бога, защото Той се грижи за теб. Ти си Негова грижа, защото те обича.
Гласът Му винаги ти напомня, че трябва да имаш пълно упование, защото разчиташ на Божията
грижовност. Не можеш да решиш да я избегнеш, защото това би противоречило на Волята Му,
но можеш да я приемеш и да използваш безграничната сила, която се дава на всички, сътворени
чрез тази Негова грижовност.
2. Имало е множество лечители, неизцелили себе си. Те не са могли планини да
преместват чрез своята вяра, защото не е била пълна вярата им. Някои се е случвало да лекуват
болни, но мъртви не са възкресявали. Докато лечителят не се излекува сам, той не може да
повярва, че чудесата нямат различна степен на трудност. Не е познал, че всяко сътворено от
Бога съзнание е еднакво достойно за изцеление, защото Бог го е сътворил цялостно. От теб се
иска само да върнеш съзнанието на Бога такова, каквото Той го е сътворил. Той иска само
онова, което ти е дарил, знаейки, че давайки Му го, ще бъдеш изцелен. Здрав разум - това е
цялостност, а здравият разум на твоите братя е и твой.
3. Защо да слушаш безкрайните безумни повици, които ти се струват отправяни към теб,
когато можеш да знаеш, че Гласът от Бога е в теб? Бог ти е предал Своя Дух и иска ти да Му
предадеш своя. Той желае духът ти да бъде в пълен мир, защото имаш единен дух и съзнание с
Него. Да се откажеш от Изкупление е последната защитна позиция на егото в борбата да запази
своето съществуване. То отразява потребността на егото да разделя и твоята воля да подкрепиш
такова разделение. Тази воля означава, че не желаеш да бъдеш изцелен.
4. Но времето е сега. От теб не се иска сам да изработиш плана на спасението, защото,
както ти казах и преди, лекът не може да бъде изработен от теб. Сам Бог ти е дал съвършено
Изправление на всичко, което си породил и което не е в хармония с Неговата свята Воля. Аз ти
откривам съвършено ясно Неговия план и ще ти кажа също какъв е твоят дял в него и колко е
наложително да го осъществиш. Бог ридае над „жертвата" на Своите чеда, които вярват, че са
изгубени за Него.
5. Винаги, когато не си напълно радостен, това е така, защото си реагирал с липса на
любов към някое от Божиите творения. Възприемайки това като „грях", ти си изграждаш
защитни механизми, защото очакваш агресия. Твое е решението за подобна реакция и затова тя
може да се преодолее. Не чрез покаяние в обичайния смисъл, защото това предполага чувство
на вина. Ако допуснеш чувство на вина в себе си, ти само ще задълбочиш грешката, вместо да
позволиш тя да бъде премахната.
6. Изборът не би могъл да бъде труден. Това е очевидно, ако разбереш, че сигурно вече си
направил избор да не бъдеш напълно щастлив, щом така се чувстваш. Затова първата стъпка да
го преодолееш е да осъзнаеш, че активно си направил погрешен избор, но също така активно
можеш да направиш противоположния. Бъди категоричен в това отношение и съзнавай
напълно, че процесът на преодоляване, който не произтича от теб, е все пак в теб, защото е
вложен в теб от Бога. Твоят дял е просто да върнеш мисленето си на етапа, където е направена
грешката и в мир да го предадеш на Изкупление. Кажи си, колкото се може по-искрено, добре
помнейки, че Светия Дух ще откликне напълно и на най-слабото повикване:
Направил съм погрешен избор, щом нямам мир.
Сам съм направил този избор, но мога да направя и друг.
Желая да направя друг избор, защото искам да бъда в мир.
55
 Нямам чувство на вина, защото Светия Дух ще премахне всички последици
от погрешния ми избор, ако Му позволя.
Избирам да Му позволя да избере Бога в мен.
Глава 6
УРОЦИТЕ НА ЛЮБОВТА
Въведение
1. Връзката между гнева и агресията е очевидна, но отношението на агресията към страха
не е толкова явно. Гневът винаги предполага проекция на разделението-от-Бога, което трябва в
крайна сметка да се приеме като лична отговорност, а не да се хвърля обвинението върху
другите. Ти не би се гневил, ако не си убеден, че са те нападнали и че това ти дава основание да
отвърнеш на нападението, а не си отговорен за него. От тези три напълно ирационални
предпоставки следва също така ирационалният извод, че твоят брат заслужава агресия, а не
любов. Какво може да се очаква от безумни предпоставки, ако не безумен извод? А за да се
преодолее едно безумно заключение, трябва да се разбере доколко са разумни предпоставките,
на които се основава. Ти не можеш да бъдеш нападнат, нападението не е оправдано и ти сам
носиш отговорността за онова, в което вярваш.
2. От теб се иска да се обърнеш към мен като пример, от който да се учиш, защото един
краен пример е особено полезно учебно средство. Всеки преподава и то през цялото време.
Това е отговорност, която ти неизбежно приемаш в момента, когато приемеш каквато и да било
предпоставка, а никой не може да организира живота си без някаква система на мислене.
Когато си изградиш система на мислене, ти живееш чрез нея и я преподаваш. Твоята
способност да бъдеш верен на една система на мислене може да бъде неправилно насочена, но
тя е все пак форма на вяра и може да бъде пренасочена.
I. Посланието на Разпятието
1. За учебни цели нека отново да разгледаме разпятието. Аз не се спрях по-рано на него,
поради това, че то би могло да събуди асоциации на страх. Единственото, което подчертах
досега във връзка с него, бе, че то не е форма на наказание. Нищо обаче не може да се обясни
само по негативен път. Съществува положително тълкуване на разпятието, което е напълно
лишено от страх и преподава само благост, ако бъде разбрано правилно.
2. Разпятието не е нищо повече от краен пример. Неговата стойност, както при всяко
учебно средство, се състои само в това, на което учи. То може да бъде и е било разбирано
погрешно. Но единствената причина за това е, че хората, които таят страх в душите си, са
склонни да възприемат всичко със страх. Вече ти казах, че винаги можеш да ме призовеш и да
споделиш моя избор, като по този начин го утвърдиш. Казвал съм ти също, че разпятието е
последното ненужно пътуване, което Синовността трябва да осъществи и то представлява
освобождаване от страха за всеки, който го разбира. Докато преди подчертавах само
възкресението, целта на разпятието и как то действително доведе до възкресение не бе
изяснена. Въпреки това то определено има какво да даде на твоя живот и ако го разгледаш без
страх, ще ти помогне да разбереш собствената си роля като учител.
3. Ти вероятно години наред си реагирал така, сякаш сам си разпънат. Това е определена
тенденция на разделените-от-Бога, които винаги отказват да осъзнаят какво са сторили на
самите себе си. Проекцията означава гняв, гневът предизвиква и агресия, а агресията поражда
страх. Реалният смисъл на разпятието е в привидната сила на агресията на едни Божии Синове
върху друг. Това, разбира се, е невъзможно, и трябва напълно да се разбере като невъзможно. В
противен случай аз не Мога да служа като пример, от който да се учиш.
4. Агресия може да се упражни само върху тялото. Няма съмнение, че едно тяло може да
нападне друго и дори да го унищожи. Но ако унищожението само по себе си е невъзможно,
нищо, подлежащо на унищожение, не е реално. Унищожението, следователно не оправдава
гнева. Доколкото вярваш, че го оправдава, ти приемаш погрешни предпоставки и ги предаваш и
на другите. Предназначението на разпятието е да предаде посланието, че не трябва да
възприемаш преследването като оскърбление, тъй като е невъзможно да бъдеш преследван. Ако
реагираш с гняв, ти се приравняваш към нещо, подлежащо на унищожение, а следователно се
отнасяш неразумно към самия себе си.
5. Аз дадох ясно да се разбере, че съм като теб и ти си като мен, но нашата същностна
равнопоставеност може да се прояви само чрез общ избор. Ти си свободен да се приемаш за
жертва, ако предпочиташ. Когато решиш да реагираш по този начин обаче, спомни си, че аз бях
преследван от гледна точка на света, но не споделих тази негова преценка. И тъй като не я
споделих, не я затвърдих. Затова предложих различно отношение към агресията, което желая да
споделя с теб. Ако ми повярваш, ще ми помогнеш да преподам този урок.
56
 6. Както казах и преди, „Каквото преподаваш, това и сам ще научиш". Ако реагираш така,
сякаш си преследван, учиш и другите на преследване. Това не е урок, който един Син Божи
трябва да преподава, ако иска да осъзнае собственото си спасение. По-скоро преподавай
пълната си недосегаемост, която е истината в теб, и осъзнай, че тя не може да бъде засегната.
Не се стреми да я защитаваш, защото това изразява убеждение в нейната уязвимост. Не е нужно
да бъдеш разпънат, което бе част от моя принос като учител. От теб се иска само да следваш
моя пример при далеч не толкова крайни изкушения да възприемаш нещата неистинно и нека
това не ти служи за измамно оправдание на гнева. Той е нещо неоправдано. Не вярвай и не учи
другите, че може да бъде оправдан. Помни винаги, че в каквото вярваш, на това и учиш.
Споделяй моята вяра, и ние ще станем равнопоставени учители.
7. Твоето възкресение е твоето пробуждане. Аз съм пример за възраждане, но
възраждането означава в съзнанието ти да изгрее онова, което е било в него винаги. То е
вложено от Бога и затова е вечно истинно. Вярвайки в него, аз го приех за своя истина.
Помогни ми да науча и братята ти на това в името на Божието Царство, но първо сам повярвай
в неговата истина, за да не бъде учението ти напразно. Моите братя заспаха по време на
„агонията в Гетсиманската градина", но аз не можех да им се сърдя, защото знаех, че не мога да
бъда изоставен.
8. Съжалявам, когато моите братя не споделят моя избор да чуват само един Глас, защото
това ги прави слаби като учители и ученици. Но аз зная, че те всъщност не могат да изневерят
на себе си, нито на мен и те са тези, чрез които да съградя моята църква. Няма друг избор,
защото Божията църква може да се основава само на теб. Църквата е там, където е олтарът и в
наличието на олтар се състои светостта на църквата. Църква, която не вдъхва любов, крие
олтар, неслужещ на целите, определени от Бога. Аз трябва да съградя Божията църква чрез теб,
защото, които приемат примера ми, са мои преки ученици. Учениците са последователи и ако
следват образец, който е избрал да им спести болката във всяко отношение, неразумно е да не
го послушат.
9. Аз избрах, заради теб и заради себе си, да покажа, че дори и най-ужасното насилие от
гледна точка на егото, е без значение. Според това как съди светът, но не и както Бог познава,
аз бях предаден, изоставен, бит, разкъсан и накрая убит. Ясно бе, че това е само в резултат на
проекцията на другите върху мен, защото аз не бях навредил на никого, а бях изцелил мнозина.
10. Ние сме равнопоставени като ученици, макар че не е необходимо да имаме едни и
същи преживявания. Светия Дух е радостен, когато ти можеш да се учиш от моите
преживявания и с помощта на тях да пробудиш своето съзнание. Това е единственият смисъл
на преживяното от мен и единственият и |единственият начин да бъда възприеман като пътя,
истината и живота. Когато чуваш само един Глас, Той никога не би те призовал към жертва.
Напротив, умеейки да долавяш Светия Дух в хората, можеш да се учиш от техния опит и да се
обогатяваш чрез него, без да го преживееш непосредствено. Това е така, защото Светия Дух е и
всеки, който Го слуша, е неизбежно воден да покаже Неговия път за всички.
11. Ти не си преследван, нито бях аз. Не се иска от теб да преповториш моя опит, защото
Светия Дух, Когото споделяме, прави това ненужно. За да използваш опита ми градивно обаче,
трябва да го възприемеш съгласно моя пример. Моите и твоите братя се занимават непрестанно
с това да оправдават нещо, което няма оправдание. Единственият урок, на който аз трябва да те
науча, както съм го усвоил, е, че не може да бъде оправдано никое възприятие, което не е в
съзвучие със Светия Дух. Аз се заех да покажа, че това е вярно в едни извънредно тежки
обстоятелства, за да помогна да го научат хората, попаднали под не толкова крайни изкушения
на агресията и гнева. Аз заедно с Бога желая никое от неговите чеда да не страда.
12. Разпятието не може да бъде споделено, защото то е символ на проекция, но
възкресението е символ на споделяне, защото пробуждането на всеки Божи Син е необходимо,
за да може Синовността да познае своята Цялостност. Само това е познание.
13. Посланието на разпятието е съвършено ясно:
Проявявай само любов, защото това си ти.
14. Ако тълкуваш разпятието по някакъв друг начин, ти го използваш като оръжие за
агресия, а не като повик за мир, каквото е неговото предназначение. Апостолите често са го
разбили погрешно и то по същата причина, поради която всички го разбират погрешно. Тяхната
собствена несъвършена любов ги бе направила податливи към проекции и от позицията на
собствения си страх. Те говорят за „гнева Божий" като Негово оръжие на отмъщение. Те не
могат да говорят за разпятието без гняв, защото собственото им чувство на вина го поражда.
15. Това са някои от примерите на превратно мислене в Новия Завет, макар че неговото
евангелие е само вест на любов. Ако апостолите не бяха изпитали чувство на вина, те никога
57
нямаше да ме цитират да казвам: „Не мир дойдох да донеса, а меч". Това е явно противоречие с
всичко, на което съм учил. Ако ме бяха истински разбрали, те нямаше да представят реакцията
ми към Юда така, както го направиха. Аз не бих могъл да кажа: „С целуване ли предаваш Сина
Човечески?", освен ако вярвах в предателството. Цялото послание на разпятието се състои в
това, че не повярвах в предателството. Подобна грешка е да се говори за „наказанието" на Юда,
което съм изпратил. Юда бе мой брат и Син Божи, също част от Синовността, като мен.
Възможно ли е аз да го заклеймя, когато исках да покажа, че заклеймяването е невъзможно?
16. Когато четеш ученията на Апостолите, спомни си, че аз самият им казвах, че много
неща ще разберат по-късно, защото не бяха напълно готови да ме последват в онзи момент. Аз
не желая мисловната система, към която те водя, да бъде проникната от страх. Не търси
мъченици, а учители. Никой не търпи наказание заради грехове и Божиите Синове не са
грешници. В представата за наказание винаги се проектира чувството за вина, което
задълбочава убеждението, че обвинението е оправдано. Така човек се учи да обвинява, защото
поведението внушава убежденията, които го мотивират. Разпятието е резултат на очевидно
противоположни мисловни системи - съвършеният символ на „конфликта" между егото и
Божия Син. Този конфликт и в настоящето изглежда реален и неговите уроци трябва да се
научат и сега, както и тогава.
17. Аз не се нуждая от благодарност, но ти се нуждаеш да развиеш своята отслабнала
способност да бъдеш благодарен, защото без нея не можеш да цениш Бога. Той не се нуждае от
твоята оценка, но ти се нуждаеш да Го цениш. Не можеш да обичаш онова, което не цениш,
защото страхът прави оценката невъзможна. Когато се страхуваш от собствената си същност;
ти не я цениш и си готов да я отхвърлиш. В резултат на това, ще учиш на отхвърляне.
18. Божиите Синове винаги са притежавали сила, защото са сътворени като творци.
Тяхното влияние един върху друг е безгранично и трябва да се използва за общо спасение
Всеки трябва да усвои и да учи другите, че всички форми на отхвърляне са безсмислени.
Разделението-от-Бога е представата за отхвърляне. Докато учиш на отхвърляне, ти ще вярваш в
него. Бог не мисли така, а за да Го познаеш отново, ти трябва да мислиш като Него.
19. Помни, че Светия Дух е Връзката на Общение между Бог Отец и Неговите разделени
Синове. Ако си готов да се вслушаш в Неговия Глас, ще знаеш, че не можеш нито да
нараняваш, нито да бъдеш наранен и че мнозина се нуждаят от твоето благословение, за да
приемат този факт. Когато чувстваш, че това е единствената им потребност и не реагираш на
никоя друга, ще си усвоил моя урок и ще бъдеш готов също като мен да споделиш онова, което
си узнал.
II. Алтернатива на проекцията
1. Всеки разрив на съзнанието означава да се отхвърли една част от него, а това е
същността на вярата в разделението. Божествената Цялост, която е Неговият мир, може да бъде
оценена само от съзнание, което е единно и разбира Единството на Божието творение.
Благодарение на това разбиране то познава своя Творец. Отхвърлянето и разделението са
синоними, както разделението и разпадането. Казахме вече, че разделението е било и е
разпадане и когато се случи, основната му защита и средство за съхранение е проекцията.
Причината да си служиш с проекция обаче не е толкова очевидна, колкото ти се струва.
2. Когато проектираш нещо извън себе си, ти отричаш, че то съществува и не вярваш, че
ти принадлежи. Разграничаваш се от онзи, върху когото прехвърляш своята проекция,
преценявайки се като различен от него. И тъй като осъждаш също и онова, което проектираш,
ти го атакуваш постоянно, възприемайки го като нещо отделно от теб. Тъй като това е
несъзнателен процес, ти се стараеш да не допускаш до съзнанието си факта, че си атакувал
самия себе си, въобразявайки си, че си се защитил.
3. Но проекцията винаги ще те ранява. Тя засилва вярата, че съзнанието ти е раздвоено и
нейната единствена цел е да поддържа разделението. Тя е само средство на твоето его да те
накара да се чувстваш различен от своите братя и откъснат от тях. Егото оправдава това,
внушавайки, че си „по-добър" от тях и така прикривайки още повече факта, че сте равни.
Проекцията и агресията са неизбежно свързани, защото проекцията е винаги средство да се
оправдае агресията. Гневът без проекция е невъзможен. Егото използва проекция само за да
наруши представата ти за теб самия и твоите братя. Процесът започва с това, че се отхвърля
нещо, което е в теб, но което не желаеш и води направо към отхвърлянето ти от твоите братя.
4. Ние обаче вече разбрахме, че проекцията има алтернатива. Всяка способност на егото
има и по-добро приложение, защото неговите възможности се насочват от съзнанието, което
притежава и по-добър Глас. Светия Дух Се разгръща, докато егото проектира себе си. Тъй като
техните цели са противоположни, такива са и резултатите.
58
 5. Светия Дух още от самото начало те възприема като съвършен. Знаейки, че това
съвършенство е споделено, Той го признава и в другите, и така го затвърждава и в двете страни.
Вместо гняв, това поражда любов и у едните, и у другите, защото ги усъвместява. Виждайки
равенство, Светия Дух вижда и равни потребности. Това е непосредствена покана за
Изкупление, защото Изкуплението е единствената всеобща потребност на света. Само
възприемайки се по този начин, можеш да намериш щастие на този свят. Защото така
признаваш, че не принадлежиш на света, който е наистина нещастен.
6. Та как иначе ще намериш радост в мястото на скръб, освен съзнавайки, че не му
принадлежиш? Ти не можеш да бъдеш никъде, където не си поставен от Бога, а Той те е
сътворил като част от Самия Себе Си. Това определя едновременно твоята принадлежност и
същност. То е напълно неизменно. То означава всеобщо свързване. Не можеш да го промениш
нито сега, нито когато и да било. То е извечно истинно. То не е убеждение, а Факт. Всичко,
което Бог е сътворил, е истинно като Него Самия. Истинността му е в съвършеното приемане
на Този, Който единствен е съвършен. Да се отречеш от това означава да отречеш себе си и
Него, тъй като е невъзможно да приемеш себе си без Него.
7. Съвършеното равенство на всичко, което възприема Светия Дух, отразява съвършеното
равенство на нещата такива, каквито Бог ги познава. Възприятията на егото нямат аналог пред
Бога, но Светия Дух си остава Мостът между възприятието и познанието. Като ти дава
възможност да използват възприятието по начин, който отразява познанието, ти най-сетне ще
си го спомниш. Егото би предпочело да вярва, че такова спомняне е невъзможно, но твоето
възприятие се ръководи от Светия Дух. Твоето възприятие ще свърши там, където е започнало.
Всичко се среща в Бога, защото всичко е сътворено от Него и в Него.
8. Бог е сътворил Своите Синове като е разгърнал Мисълта Си и е съхранил в Съзнанието
Си тези разгърнати Мисли. Така всички Негови Мисли са съвършено цялостни и единни
помежду си. Светия Дух ти позволява да възприемеш тази цялостност сега. Бог те е сътворил,
за да твориш. Ти не можеш да разгърнеш Неговото Царство, докато не познаеш целостта му.
9. Мислите се пораждат в мислещото съзнание и от там се разгръщат. Това се отнася
както за Божието Мислене, така и за твоето. Поради това, че съзнанието ти е раздвоено, ти
можеш както да мислиш, така и да възприемаш. И все пак, възприятието не може да избегне
основните закони на съзнанието. 'Твоите възприятия произхождат от съзнанието и се
проектират върху извън него. Въпреки че всички възприятия са нереални, те са създадени от
теб и следователно могат да се използват и от Светия Дух. Той е в състояние да вдъхнови
възприятието ида го изведе към Бога. Подобно свързване може да ти изглежда въпрос на
далечното бъдеще, само защото съзнанието ти не е в съгласие с подобна идея и затова отказва
да я приеме в настоящето.
10. Светия Дух използва времето, но не вярва в него. Произлизайки от Бога, Той използва
всичко за добро, но не вярва в онова, което не е истина. Тъй като Светия Дух е в твоето
съзнание, то също е способно да вярва само в истинното. Светия Дух може да говори само от
името на истинното, защото говори само от името на Бога. Той ти казва да върнеш отново на
Бога цялото си съзнание, защото то никога не Го е напускало. А щом никога не го е напускало,
от теб се иска само да възприемеш съзнанието си такова, каквото е, за да Го върнеш на Бога.
Пълното осъзнаване на Изкуплението, следователно, е признанието, че разделението от Бога
никога не се е случвало. Егото не може да надмогне едно такова разбиране, защото
благодарение на него открито се утвърждава фактът, че самото его не е възниквало.
11. Егото би могло и да приеме идеята за необходимостта от завръщане към
първоначалното единство, защото е в състояние да я представи като особено трудна за
постигане. Но Светия Дух твърди, че дори завръщането не е необходимо, защото не е трудно да
се превъзмогне нещо, което не се е случило. Ти обаче можеш да направиш идеята за завръщане
едновременно необходима и трудна. И все пак, ясно е, че съвършените нямат нужда от нищо, а
за теб съвършенството не може да е трудно постижимо, тъй като е твоя същност. По такъв
начин трябва да гледаш на Божиите творения, свеждайки своите възприятия до единната
насока, в която ги вижда Светия Дух. Това е насоката на пряко общуване с Бога, което
позволява съзнанието ти да се съедини с Неговото. Такъв начин на възприемане не води до
противоречие, защото означава, че всяко възприятие се ръководи от Светия Дух, Чието
Съзнание е напълно съсредоточено в Бога. Само Светия Дух може да разреши противоречието,
защото само Светия Дух е свободен от противоречие. Той възприема само онова, което е
истинно в твоето съзнание и разгръща само онова, което е истинно в съзнанието на другите.
12. Разликата между проекцията на егото и разгръщането на Светия Дух е много проста.
Егото прави проекции с цел да отхвърли и следователно да заблуди. Светия Дух се разгръща
59
като познава Себе Си във всяко съзнание и следователно ги вижда единни. Такова възприемане
не води до противоречия, защото Светия Дух възприема всичко равнопоставено, където и да
погледне, Той вижда Себе Си и тъй като е единен, винаги предлага цялото Небесно Царство.
Това е единственото послание, предадено Му от Бога, за което трябва да свидетелства по
силата на Собствената Си същност. В това послание е Божият мир и следователно Божият мир
е в теб. Великият мир на Небесното Царство озарява вечно твоето съзнание, но трябва да засияе
и навън, за да го осъзнаеш.
13. Светия Дух ти е даден съвършено безпристрастно и само като Го разпознаваш
безпристрастно, можеш да Го познаеш въобще. Егото е легион, но Светия Дух е един. Никакъв
мрак не съществува в Небесното Царство, но твоят дял е само да не допускаш мрак да
съществува в собственото ти съзнание. Това съзвучие със светлината е безгранично, защото то
е в съзвучие със светлината на света. Всеки от нас е светлината на света и като съединим
съзнанията си в тази светлина, ние заедно и като един възвестяваме Божието Царство.
III. Отказ от агресия
1. Както вече подчертахме, всяка идея води началото си от съзнанието на мислещия.
Следователно, онова, което се разгръща от съзнанието навън, продължава да бъде и вътре в
него и се познава именно чрез това, от което се разгръща. Думата „познава” тук е правилно
употребена, защото Светия Дух продължава да пази познанието непокътнато в твоето съзнание
чрез своето безпристрастно възприемане. Като не проявява агресия към нищо, Той не поставя
прегради пред общуването с Бога. Следователно, битието не е застрашено от нищо. Твоето
Божествено съзнание не може да бъде осквернено. Егото никога не е било и няма да бъде част
от него, но посредством егото ти можеш да чуваш, преподаваш и учиш неща, които не са
истинни. Ти си усвоил убеждението, че не си онова, което си. Човек не може да учи другите на
нещо, което сам не е усвоил, а онова, което преподава, той затвърждава и в себе си, защото го
споделя. Всеки урок, който преподаваш, се усвоява и от теб.
2. Ето защо трябва да преподаваш само един урок. Ако желаеш да бъдеш свободен от
противоречия, трябва да се учиш само от Светия Дух и да преподаваш само чрез Него. Ти си
само любов, но когато отричаш това, превръщаш себе си в нещо, за което трябва да се научиш
да си спомняш. Казах и преди, че посланието на разпятието бе „Проявявай само любов, защото
това си ти." Това е единственият урок, който е съвършено цялостен, защото е един. Само когато
го преподаваш, можеш да го усвоиш. „На каквото учиш другите, това и сам ще научиш." Ако
това твърдение е вярно, а то е вярно наистина, не забравяй, че от онова, на което учиш другите,
се учиш и ти. И онова, което проектираш или разгръщаш, е твоята вяра.
3. Единствената сигурност е в това да разгръщаш Светия Дух, защото, когато виждаш
Неговата благост в другите, ще възприемаш съзнанието си като неспособно да нарани. А когато
то напълно приеме това, няма да вижда нужда да се защитава. Божията закрила се спуска над
него тогава, гарантирайки му, че е в съвършена безопасност завинаги. Съвършено защитените
са напълно благодетелни. Те благословят, защото знаят, че са благословени. Освободено от
тревога, съзнанието е напълно благодетелно и, разгръщайки благодат, то въплъщава
благодатта. Защитата се състои в пълния отказ от агресия. В това отношение не може да
съществува компромис. Когато преподаваш агресия под каквато и за било форма, ти сам я
усвояваш и това ще те нарани. Но агресията не се усвоява завинаги и ти можеш да се отучиш от
нея като престанеш да я преподаваш на другите.
4. Тъй като да не преподаваш е невъзможно, твоето спасение е в това преподаваш
противоположното на всичко, в което вярва егото. Така научаваш истината, която ще те
направи свободен и ще те пази свободен, докато другите я усвояват от теб. Единственият начин
човек да има мир е да преподава мир. Като преподаваш мир, ти самият го усвояваш, защото не
можеш да преподаваш нещо, което все още си дисоциирал. Само така можеш да си върнеш
познанието, което си отхвърлил. Трябва да споделиш една идея, за да я има в теб. Тя се
пробужда в твоето съзнание чрез убедителността, с която се преподава. Всичко, което
преподаваш, ти научаваш. Преподавай само любов и научи, че любовта ти принадлежи и ти си
любов.
IV. Единственият отговор
1. Помни, че Светия Дух е Отговорът, а не въпросът. Егото винаги говори първо. То е
капризно и не мисли доброто на своя създател. Вярва, при това с пълно основание, че
създателят му може да отдръпне подкрепата си от него във всеки момент. Ако егото ти
мислеше доброто, щеше да бъде доволно, както Светия Дух, когато те връща обратно у дома и
ти повече не се нуждаеш от Неговото предводителство. Егото не гледа на себе си като на част
от теб. В това се заключава главната му грешка, основанието на цялата му мисловна система.
60
 2. Когато Бог те е сътворил, Той те е превърнал в част от Себе Си. 3атова агресия в
Божието Царство е невъзможна. Ти си създал егото без любов и затова и то не те обича. Без
любов не би могъл да принадлежиш на Божието Царство, което е любов - ето защо си мислиш,
че си лишен от него. Това позволява на егото да смята, че е откъснато и външно за своя
създател, ставайки изразител на онази част от твоето съзнание, която вярва, че ти самият си
разделен и съществуваш извън Божието Съзнание. Егото по този начин е повдигнало първия
въпрос, който някога е бил задаван, но въпрос, който не може да получи отговор. Този е
въпросът „Кой си ти?", поставил началото на съмнението. Оттогава егото не е отговорило на
нито един въпрос, въпреки че е повдигнало твърде много. Дори и най-изобретателните
действия на егото никога не са постигали повече от това да замъглят въпроса, защото ти знаеш
отговора и егото се страхува от теб.
3. Ти не би разбрал това противоречие, преди напълно да осъзнаеш основния факт, че
егото нищо не може да знае. Светия Дух никога не говори пръв, но винаги се отзовава. Всеки в
някакъв момент го е призовавал по един или друг начин и е получавал отговор. Тъй като
Светия Дух откликва истинно, Той дава отговор за всички времена, което означава, че всеки
разполага отговора още сега.
4. Егото не може да чуе Светия Дух, но то вярва, че част от съзнанието, което го е
създало, е срещу него. То тълкува това като основание да нападне своя създател. То вярва, че
най-добрата защита е нападението и желае и ти да повярваш в това. Ако не повярваш, никога
няма да се присъединиш към егото, а егото отчаяно се нуждае от съюзници, макар и не от
братя. Долавяйки, че в съзнанието ти има нещо чуждо за него, егото се обръща към тялото за
съюзник, защото тялото не е част от теб. Така тялото се превръща в приятел на егото. Това е
съюз, откровено основан на разделение. Ако минеш на страната на този съюз, ще изпиташ
страх, защото се присъединяваш към съдружието на страха.
5. Егото влиза с тялото в заговор срещу твоето съзнание, и разбирайки, че „врагът" може
да премахне и двете като схване, че не са част от теб, те се съюзяват за съвместна атака. Това е
най-странната от всички представи, ако си дадеш сметка в какво се състои. Егото, което е
нереално, се опитва да внуши на реалното съзнание, че то е учебно средство на егото; нещо
повече, че тялото е по-реално от съзнанието. Никой в истинното си съзнание не би повярвал в
това и не вярва.
6. Чуй тогава единствения отговор, който дава Светия Дух на всички въпроси, поставени
от егото: Ти си дете на Бога, безценна част от Неговото Царство, сътворено като част от Него.
Реално е само това и друго не съществува. Избрал си да спиш и да сънуваш кошмари, но този
сън не е реален и Бог те зове да се пробудиш. От съня ти нищо не ще остане, когато Го чуеш,
защото ще се пробудиш. В сънищата ти се съдържат много от символите на егото, за да те
объркат. Но това е станало, само, защото си заспал, без да разбираш. Когато се пробудиш, ще
видиш истината около теб и в теб и ще престанеш да вярваш на сънища, защото няма да ги
приемаш за реалност. А Божието Царство и всичко, което си сътворил в него, ще бъде напълно
реално за теб, защото е прекрасно и истинно.
7. В Божието Царство е напълно сигурно кой си и къде си. Съмнение няма, защото
първото съмнение не е възниквало. Напълно решено, то никога не е било. Само чистото Битие
живее в Божието Царство, където всичко живее в Бога без да поставя под въпрос. Времето от
съня, прекарано в съмнения, отстъпва пред творчеството и неговата вечност Ти си сигурен
също като Бога, защото си истинен като Него, но онова, което някога е било сигурно за твоето
съзнание, е останало само като потенциална възможност да постигнеш сигурност.
8. Въвеждането на възможности в битието поставя началото на несигурността, защото
възможностите са по-скоро потенциал, отколкото осъществяване. Това, което е възможност за
теб, ще бъде ненужно при наличието на Божественото осъществяване и на твоето собствено.
Осъществяването е постигнатият резултат. Когато резултатите са съвършени, е без значение
какви са били възможностите. Странно е, че съвършеното сега трябва да се бъде
усъвършенствано. Фактически това е невъзможно. Запомни обаче, че когато се поставиш в
невъзможна ситуация, ти вярваш във възможността на невъзможното.
9. Възможностите трябва да се развият преди да можеш да ги използваш. Това не се
отнася до нищо, сътворено от Бога, но то е най-доброто разрешение за създаденото от теб. В
невъзможна ситуация можеш да развиеш възможностите си до степен, в която те да те
измъкнат от нея. Имаш Наставник, който да те научи как да ги развиеш, но никой не може да ти
нареди да го направиш, освен самият ти. Твоя е отговорността да постигнеш Божието Царство,
защото имаш както Водач, за да го намериш, така и средството да го задържиш. Имаш пример,
който да следваш и който ще те подкрепи, без да те подведе никога. Ти си оставаш
61
следователно основният фактор за своето въображаемо робство, което само по себе си показва,
че не си държан в робство.
10. Намираш се в невъзможна ситуация, само защото смяташ, че е възможно да бъдеш в
такава ситуация. Наистина щеше да бъдеш в невъзможна ситуация, ако Бог ти бе показал
твоето съвършенство, доказвайки ти собствената ти грешка. Това би демонстрирало, че
съвършените не могат да осъзнаят своето съвършенство и се подчиняват на убеждението, че
хора, които имат всичко, се нуждаят от помощ и са следователно безпомощни. Това е
„логиката", на която се подчинява егото. Бог, Който знае, че Неговите творения са съвършени,
не застава срещу тях. Такова нещо би било също толкова невъзможно, колкото и представата на
егото, че то е могло да се опълчи срещу Него.
11. Ето защо Светия Дух никога не заповядва. Да заповядваш означава да приемеш
наличието на неравноправие, каквото Светия Дух показва, че не съществува. Верността към
изходните предпоставки е закон на съзнанието, а всичко, сътворено от Бога, е вярно на
Неговите закони. Възможна обаче е и вярност на други закони, не защото тези закони са
истинни, а защото са създадени от теб. Какво ще спечелиш, ако Бог ти докаже, че си мислил
безумно? Може ли Бог да изгуби Собствената Си определеност? Често съм казвал, че това, на
което учиш, е твоя същност. Нима би искал Бог да те учи, че си извършил грях? Ако Той
противопостави на създаденото от теб „аз" истината, сътворена от Него, ти как ще реагираш,
освен със страх? Ще започнеш да се съмняваш в истинното си съзнание, където единствено
можеш да откриеш разума, даден ти от Него.
12. Бог не преподава. Да преподаваш означава да допускаш някаква липса, каквато Бог
знае, че няма в теб. В Бога няма противоречие. Обучението цели промяна, но Бог твори
неизменното. Разделението-от-Бога не е загуба на съвършенство, а разрив в общуването. Груба
и напрегната форма на общуване е възникнала като глас на егото. Тя не е могла да наруши
Божия мир, но е нарушила твоя. Бог не я е унищожил, защото това би означавало да я нападне.
Подложен на съмнение, Той не се е усъмнил. Просто е дал Отговора. Неговият Отговор е твоят
Учител.
V. Уроците на Светия Дух
1. Както всеки добър учител, Светия Дух знае повече, отколкото ти сега, но те учи само за
да те приравни към Себе Си. Ти си усвоил погрешен урок, след като си повярвал в неистината.
Не си убеден в собственото си съвършенство. Нима Бог може да те научи, че си раздвоил
своето съзнание, когато го познава само в неговата цялостност? Той знае единствено това, че
пътищата на общуване с Него са затворени и не може да сподели радостта и да сигурен, че
децата Му са напълно щастливи. Бог дарява Своята радост непрестанно не във времето, а във
вечността. Той не може да се разгърне, макар и Неговата цялостност да си остава ненакърнена,
когато Синовността не е в единна връзка с Него. И тогава си казва: „Моите чеда са заспали, но
трябва да се събудят."
2. Как по-мило да пробудиш чедата си, ако не с онзи нежен Глас, Който без да ги уплаши,
ще им напомни, че е дошъл краят на нощта и е настанала светлина? Ти не им казваш, че
кошмарите, които са ги плашили толкова жестоко, не са реални, защото децата вярват в магии.
Просто ги уверяваш, че сега са в безопасност. После ги научаваш да различават съня от
будното състояние, за да разберат, че не трябва да се плашат от сънища. И когато лоши сънища
се появят, те сами да могат да призоват светлината да ги разпръсне.
3. Мъдрият учител посочва как да се подходи към проблема, а не как да се избегне той.
Той не набляга на онова, което трябва да избягваш, за да не пострадаш, а на онова, което трябва
да научиш, за да бъдеш щастлив. Помисли как ще се уплаши и обърка едно дете, ако му се
каже: „Не прави това, защото ще се нараниш и изложиш на риск; а направи онова, за да не си
наредиш и да бъдеш в безопасност и тогава няма да те е страх." Положително е по-добре да
използваш само три думи: „Прави само това!" Такова просто изявление е съвършено ясно и
лесно за разбиране и запомняне.
4. Светия Дух никога не изрежда грешките, защото Той не плаши деца, а лишените от
мъдрост са всъщност малки дечица. Но когато го повикат, винаги се отзовава, така че те могат
да разчитат на Него, което им вдъхва увереност. Децата наистина смесват фантазията и
реалността и изпитват страх, защото не могат да ги разграничат. Светия Дух не прави разлика
между сънищата. Той просто ги разпръсква със Своята светлина. Неговата светлина е винаги
Повик за пробуждане, независимо какъв е сънят. В сънищата няма нищо трайно, а Светия Дух,
сияещ със самата Божия Светлина, изразява само вечното.
А. За да имаш, раздавай всичко на всички

62
 1. Когато твоето тяло, твоето его и сънищата ти изчезнат, ще разбереш, че ще живееш
вечно. Вероятно си мислиш, че за това е необходимо да минеш през смъртта, но нищо не се
осъществява чрез нея, защото смъртта е нищо. Всичко се осъществява посредством живота, а
животът е от съзнанието и в съзнанието. Тялото нито живее, нито умира, защото ти, който си
живот, не се вместваш в тялото. Щом ние имаме общо съзнание, ти можеш да победиш
смъртта, защото аз я победих. Смъртта е опит да се разреши противоречието, без да се прави
избор. Както всяко друго невъзможно разрешение, замислено от егото, и това няма да успее.
2. Бог не е създал тялото, защото то подлежи на унищожение и следователно не
принадлежи на Божието Царство. Тялото символизира представите, които имаш за себе си. То е
очевидно оръдие на разделението и следователно не съществува. Светия Дух както винаги,
използва създаденото от теб, за да го изтълкува по нов начин, превръщайки го в учебно
средство. И както винаги, всичко, което егото използва като доказателство в полза на
разделението, Светия Дух преосмисля като свидетелство срещу него. Щом съзнанието може да
изцели тялото, а тялото не може да лекува съзнанието, значи че съзнанието е по-силно от
тялото. Всяко чудо е проявление на това.
3. Казах, че Светия Дух е подбудителната сила на чудесата. Той винаги утвърждава, че
само съзнанието е реално, защото споделеност може да съществува само на нивото на
съзнанието. Тялото е нещо отделно от теб и следователно не може да бъде част от теб.
Понятието единомислени звучи логично, но единотелесни е безсмислица. Следователно по
законите на съзнанието, тялото е безсмислица.
4. За Светия Дух чудесата не се различават по степен на трудност. Ти вече си добре
запознат с това, но все още не вярваш, че е така. Следователно, не го разбираш и не можеш да
го прилагаш. Твърде много ни предстои да осъществим в името на Божието Царство, за да
позволим тази съществена идея да ни се изплъзне от вниманието. Тя е наистина
основополагащият камък на мисловната система, на която те уча и на която искам и ти да учиш
другите. Без да вярваш в нея, не можеш да вършиш чудеса, защото тя е вяра в съвършената
равнопоставеност. На равноправните Божии Синове може да се предложи само един дар,
еднакъв за всички, и това е да бъдат признати техните достойнства напълно. Нито повече, нито
по-малко. Без определена градация, степенуването на чудесата по трудност е безсмислено, а
онова, което предлагаш на своя брат, не подлежи на градация.
5. Светия Дух, Който води към Бога, привежда общуването в битие, така както в последна
сметка привежда възприятието в познание. Онова, което даваш в общуването, не е изгубено за
теб. Егото използва тялото за агресия, за удоволствие и за гордост. По своето безумие такъв
начин на възприемане изглежда страшен. Светия Дух разглежда тялото само като средство за
общуване и тъй като общуването означава споделяне, то се превръща в причастие. Може би си
мислиш, че страхът, както и любовта, може да се предаде чрез общуване - и следователно да се
сподели. Но това не е така реално, както би могло да изглежда. Онези, които предават в
общуването си страх, предават агресия, а агресията винаги прекъсва общуването, правейки го
невъзможно. Его-съзнанията наистина могат временно да се обединят, но само в името на
онова, което всяко по отделно може да получи. Светия Дух предава само онова, което всеки
може да предаде на всички. Той никога не взема обратно нищо, защото иска ти да го имаш.
Затова и Неговото учение започва с урока:
За да имаш, раздавай всичко на всички.
6. Това е първата и единствена стъпка, която трябва да направиш сам. Дори не е нужно да
я осъществиш самостоятелно до края, но трябва поне да насочиш усилията си в тази посока.
След като си избрал да вървиш по този път, трябва да поемаш отговорност за пътуването и
само от теб зависи да го следваш. Привидно тази стъпка може да задълбочи противоречието,
вместо да го разреши, защото е началната стъпка за изменение на възприятията и
преминаването им от превратно в нормално състояние. Това противоречи на превратното
възприятие, което не си преодолял, защото в противен случай нямаше да ти се налага да го
променяш. Има хора, които остават дълго на това ниво, преживявайки остро противоречие. В
този период те могат да се опитат да се примирят с противоречието, вместо да предприемат
следващата стъпка за неговото разрешаване. След като са направили първата крачка обаче, те
ще получат подкрепа. След като веднъж изберат онова, което не могат сами да осъществят, те
престават да бъдат сами.
Б. За да имаш мир, преподавай мир, за да го усвоиш
1. Всички, които вярват в разделението, изпитват дълбок страх от отмъщение и
изоставеност. Те вярват в агресията и отхвърлянето, затова ги възприемат, учат другите на тях
и ги усвояват. Тези безумни идеи са явно резултат на дисоциация и проекция. Ти си онова,
63
което преподаваш, но съвсем очевидно е, че можеш да учиш другите погрешно и сам да усвоиш
неправдата. Мнозина мислеха, че ги нападам, при цялата очевидност на обратното. Един
безумен ученик усвоява странни уроци. Трябва да разбереш, че когато не споделяш една
система на мислене, ти я разклащаш. Ето защо хората, които вярват в нея, приемат това, че ти
не я споделяш, като агресия срещу тях. Така е, защото всеки се отъждествява със своята
мисловна система, а всяка система на мислене се гради върху онова, което вярваш, че е твоя
същност, Ако основата на една мисловна система е истинна, тя разгръща само истината. Но ако
лъжа е постaвена в центъра й, от нея произтича само измама.
2. Всички добри учители разбират, че само коренната промяна може да се окаже трайна,
но те не започват на това ниво. Укрепване на мотивацията за промяна е тяхната първа и най-
висша цел. Тя е също последната и окончателната им цел. Да повиши мотивацията за промяна у
учащия е всичко, което учителят трябва да направи, за да гарантира промяната. Промяната в
мотивацията е промяна на съзнанието и това неизбежно ще предизвика коренна промяна,
защото съзнанието стои в основата на всичко.
3. Първата стъпка за промяната на мисленето, тоест в процеса на преодоляване на
погрешното мислене, е промяна в разбирането за това какво означава да получаваш. В
съответствие с това първият урок на Светия Дух бе „За да имаш, раздавай всичко на всички".
Споменах, че това временно би могло да задълбочи противоречието и сега можем да дадем още
пояснения по този въпрос. На този етап ти все още не разбираш, че да имаш и да бъдеш са
тъждествени. Дотогава да имаш изглежда обратното това да даваш. Следователно, първият
урок съдържа привидно противоречие, защото се усвоява от противоречиво съзнание. Това
означава противоречива мотивация, така че урокът все още не може да се усвои
последователно. По-нататък, съзнанието на учащия проектира собственото си противоречие, не
можейки да види последователност в съзнанието на другите, а това го изпълва с подозрение
относно тяхната мотивация. Такава е реалната причина, поради която в много отношения
първият урок е най-труден за усвояване. Докато още остро съзнаваш своето его и реагираш
преди всичко на егото в другите хора, ти се дават уроци как да реагираш на своето и на
чуждото его, сякаш онова, в което вярваш, не е истина.
4. Възприемайки както винаги всичко превратно, егото намира първия урок за безумен.
Всъщност това е единствената му възможност, защото другата, далеч по-неприемлива за него, е
то да бъде безумното. Съжденията на егото и в този случай, както винаги, се определят от
неговата същност. Въпреки това, дълбоката промяна ще се осъществи, когато мислещият
промени съзнанието си. Междувременно учащият не може да не се вслуша в гласа на Светия
Дух, който става все по-ясен. За това за известно време гой получава противоречиви послания и
приема и едните, и другите.
5. За да се преодолее противоречието между две противоречиви системи на мислене,
очевидно трябва да се избере едната и отхвърли другата. Ако се чувстваш идентичен със своята
система на мислене, което е неизбежно, и приемаш две напълно несъвместими мисловни
системи, не можеш да имаш мир на духа. Ако преподаваш и двете мисловни системи, а това е
неминуемо, доколкото приемаш и двете, ти учиш на противоречие и го усвояваш. И въпреки
това, ти се стремиш да постигнеш мир, защото в противен случай нямаше да повикаш
Изразителя на мира на помощ. Безумен е не Неговият урок; безумно е противоречието.
6. Между разума и безумието не може да съществува противоречие. Едно от двете само е
истина и следователно реално. Егото се опитва да ти внуши, че ти решаваш кой глас е истинен,
но Светия Дух учи, че истината е сътворена от Бога и твоето решение не може да я промени.
Когато започнеш да усещаш спокойната сила на Гласа на Светия Дух и Неговата абсолютна
последователност, ще ти се открие, че се опитваш да преодолееш решение, което е неотменно
взето заради теб. Ето защо вече те посъветвах да си напомняш да допуснеш Светия Дух да
взема твоите решения в полза на Бога.
7. От теб не се иска да вземаш лишени от разум решения, дори и ако ти се струва така.
Напълно лишено от разум е да вярваш обаче, че от теб зависи да решаваш какви са Божиите
творения. Светия Дух възприема конфликта точно такъв, какъвто е. Ето защо, Неговият втори
урок е:
3а да имаш мир, преподавай мир, за да го усвоиш.
8. Това е подготвителна стъпка, защото да имаш и да бъдеш все още не са приравнени. Тя
обаче бележи напредък в сравнение с първата, която е всъщност само началото на промяна в
мисленето. Тази втора стъпка е позитивно утвърждаване на желаното от теб. Тя, следователно,
е стъпка към преодоляване на противоречието, защото означава, че са разгледани
алтернативите и едната е предпочетена като по-желателна. И все пак, изразът „по-желателна"
64
подразбира наличие на различни по степен желания. Следователно, макар и съществена за
крайното решение, тази стъпка явно не е последната. Още не си приел, че няма степенуване на
чудесата в зависимост от тяхната трудност, защото нищо, което изцяло желаеш, не е трудно.
Всепоглъщащият стремеж е творчество, а творчеството не може да бъде трудно, защото Бог те
е сътворил в качеството ти на творец.
9. Тази втора стъпка е все още на нивото на възприятията, макар че е гигантска стъпка
към единното възприятие, което отразява Божественото познание. Когато я направиш без да се
отклоняваш от посоката, ти се приближаваш към центъра на Своята мисловна система, където
ще се осъществи коренна промяна. При втората стъпка напредъкът е неравномерен, но тя се
прави по-лесно, защото е поредна. Разбирането, че тя неминуемо трябва да последва, показва
нарастващо съзнание, че Светия Дух ще те води напред.
В. Бъди бдителен само за Бога и Неговото Царство
1. Казахме вече, че Светия Дух подхожда оценъчно и така трябва. Той разграничава
истинното от неистинното в твоето съзнание и те учи да преценяваш всяка мисъл, която
допускаш, в светлината на онова, което е вложено в него от Бога. Той съхранява всичко, което е
в съзвучие с тази светлина, за да утвърди Божието Царство в теб. Приема и пречиства онова,
което е само отчасти в съзвучие с нея. Но преценява, че трябва отхвърли онова, което е в пълна
дисхармония. По такъв начин Той поддържа Божието Царство напълно непротиворечиво и
единно. Имай предвид обаче, че егото приема онова, което е отхвърлено от Светия Дух. Това е
така, защото те са в дълбоко противоречие във всичко, тъй като са в дълбоко противоречие
относно твоята същност. Егото постоянно мени своите убеждения по този основен проблем и
това води до промяна и в настроенията. Светия Дух е неизменен в това отношение и затова
поражда едно настроение и то е радост. Той пази радостта, отхвърляйки всичко, което я
нарушава и само Той може да те направи напълно щастлив.
2. Светия Дух не учи да съдиш останалите, защото не иска да преподаваш грешки и сам
да ги усвояваш. Той едва ли щеше да бъде последователен, ако ти позволяваше да утвърждаваш
онова, което трябва да се научиш да избягваш. В разбиранията на мислещия човек,
следователно, Той оценява, но само за да постигне единство на съзнанието, което да възприема
без да съди. Така съзнанието може да преподава без осъждане и да се научи да бъде
неосъждащо. Преодоляването на осъждането трябва да се извърши само на нивото на
съзнанието, така че да не правиш преноси вместо да се разгръщаш. Бог Самият е установил
онова, което можеш да разгърнеш с пълна сигурност. Следователно, третият урок на Светия
Дух е:
Бъди бдителен само за Бог и Неговото Царство.
3. Това е основна стъпка към коренна промяна. И все пак, тя все още запазва един аспект
на неточност в мисленето, защото предполага, че има нещо, срещу което трябва да бъдеш
бдителен. Тя е отишла далеч напред в сравнение с първия урок, който е само началото на
промяна в мисленето и също в сравнение с втория, който се състои в това да определиш какви
са твоите предпочитания. Тази стъпка, която логично произтича от втората, както втората от
първата, подчертава антиномията между желано и нежелано. Тя следователно прави крайния
избор неизбежен.
4. Докато първата стъпка сякаш усилва противоречието, а втората все още го запазва до
известна степен, тази стъпка изисква систематична бдителност срещу поддържане на
противоречието. Казах вече, че можеш бдително да застанеш срещу егото, също както бдително
го поддържаш. Този урок ти показва не само, че можеш да бъдеш бдителен, но и че трябва. Той
не се занимава с разликите в степента на трудност, а очертава ясно какви са приоритетите
спрямо които да проявиш бдителност. Това е съвсем недвусмислен урок, защото показва, че не
бива да има изключения, макар и да не отрича възможността да се изкушиш да ги допускаш. В
това отношение трябва да се опреш на своята последователност, въпреки хаоса. Но хаосът и
последователността не могат да съществуват дълго заедно, защото се изключват взаимно.
Докато обаче се налага да проявяваш бдителност спрямо едно или друго, не можеш да
разбереш тази взаимна несъвместимост и продължаваш да вярваш, че можеш да направиш
избор както в полза на едното, така и в полза на другото. Учейки те какво да избереш, Светия
Дух в крайна сметка ще те научи, че изборът не е необходим. Това окончателно ще освободи
съзнанието ти от избора и ще го насочи към творчество в Божието Царство.
5. Изборът чрез Светия Дух ще те изведе в Божието Царство. Ти твориш в истинското си
битие, но трябва да си спомниш своята същност. Третата стъпка служи на това припомняне
като свързва уроците от предишните две и извежда отвъд тях към реално единство. Ако
допускаш в съзнанието си само вложеното в него от Бог, ти го утвърждаваш такова, каквото
65
Бог го е сътворил. А това означава, че го приемаш в истинската му същност. И тъй като
съзнанието е цялостно, ти преподаваш мир, защото вярваш в него. Бог ще направи последната
стъпка за теб, но благодарение па третата стъпка Светия Дух те подготвя за Бога. Подготвя те
да преведеш състоянието да имаш в това да бъдеш чрез самото естество на стъпките, които
трябва да направиш заедно с Него.
6. Първо научаваш, че да имаш се основава на това да даваш, а не да получаваш. След
това разбираш, че на каквото учиш другите, това и сам усвояваш и желаеш да бъдеш в мир. При
това Условие се отъждествяваш с Божието Царство, което има мирът за свое условие.
Убеждението, че си вън от Божието Царство те е отхвърлило от него в собствените ти
представи. Затова е от толкова съществено значение да научиш, че трябва да се присъединиш
към него и да отхвърлиш само убеждението, че си отхвърлен.
7. И така, третата стъпка осъществява защита на твоето съзнание, допускайки да се
отъждествиш само с онзи център, където Бог е поставил Своя олтар. Олтарите са вярвания, но
Бог и Неговите творения стоят над всякакви вярвания, защото не подлежат на съмнение. Гласът
от името на Бога дава израз само на онези вярвания, които не подлежат на съмнение,
подготвяйки те за битие без съмнения. Доколкото разумът ти подлага на съмнение вярата в
Бога и Неговото Царство, Божието съвършенство няма да ти се разкрие. Ето защо трябва да
бъдеш бдителен в Божието име. Егото застава срещу Неговите творения и провокира съмнение.
Ти няма да преминеш отвъд нивото на вярата, докато не повярваш напълно.
8. Когато отнесеш онова, което преподаваш, към цялата Синовност без изключение, това
показва, че я виждаш и познаваш като нещо цялостно и единно. Сега е необходима строга
бдителност, за да помниш за това единство, защото, ако допуснеш съмнение, ще загубиш
представата за цялостност и няма да можеш да предадеш тази представа и на другите. Божието
Царство е цялостно, независимо от твоите възприятия, но ти трябва да възприемеш целостта
му, за да я осъзнаеш. Трябва да запазиш само способността си да осъзнаеш целостта, тъй като
нейното битие не е заплашено от нищо. Но не можеш да имаш истинско чувство за битие,
докато се съмняваш относно своята същност. Ето защо бдителността е от съществено значение.
В съзнанието ти не трябва да проникват съмнения относно собственото ти битие, защото в
противен случай не би могъл да знаеш със сигурност кой си. Сигурността ти е дадена от Бога.
Истината няма нужда от бдителност, но тя е необходима за защита от илюзиите.
9. Истината е без илюзии и следователно принадлежи на Божието Царство. Всичко извън
Божието Царство е илюзия. Когато си отхвърлил истината, ти си започнал да се възприемаш
като лишен от нея. Създавайки си друго Царство и влагайки ценност в него, ти не си опазил в
съзнанието си Божието Царство като единствено и така си поставил част от съзнанието си
извън Божието Царство. Направеното е закрепостило волята ти и ти е дало болно съзнание,
което се нуждае от изцеление. Твоята бдителност срещу болестта е начинът да я изцелиш. Щом
съзнанието ти се излекува, то излъчва здраве и учи другите какво е здраве. Това те прави
учител, който преподава онова, което и аз. От мен се изискваше бдителност, също както и от
теб, а онези, които преподават едно и също, трябва да са в съгласие по отношение своите
убеждения. Третата стъпка, следователно, е изява на онова, в което желаеш да вярваш, и
предполага воля да се откажеш от всичко останало. Светия Дух ще ти позволи да предприемеш
тази стъпка, ако Го последваш. Твоята бдителност е знак за желанието Той да те води.
Бдителността наистина изисква усилие, но само докато разбереш, че няма нужда от усилие. Ти
си положил големи усилия да съхраниш онова, което сам си създал, поради неговата
неистинност. Затова сега трябва да насочиш всичките си усилия срещу стореното. Само по този
начин можеш да преодолееш нуждата от усилие и да се опреш на битието, което имаш и което
си. 3а да признаеш това, не се иска никакво усилие, защото то е истината и няма нужда от
защита. То е е под съвършена Божествена защита. То е всеобхватно и съдържа безпределно
творчество.
Глава 7
ДАРОВЕТЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО
I. Последната стъпка
1. Творческата сила на Бога и Неговите творения е безгранична, но не равнозначно
обратима. Ти общуваш всецяло с Бога и Той с теб. Този процес е непрестанен и ти вземаш
участие като неразделна част от него, което те вдъхновява да твориш по Божие подобие. И все
пак, в творчеството не си в равнозначно обратими отношения с Бога, тъй като ти си сътворен от
Него, но не и Той от теб. Вече съм казвал, че само в това отношение твоята творческа сила се
различава от Неговата. Това има аналог дори и на този свят. Родителите дават живот на децата,

66
но децата не дават живот на родителите. Те обаче на свой ред дават живот на собствените си
деца и по този начин дават живот по подобие на своите родители.
2. Ако ти бе сътворил Бог, а Той е сътворил теб, Божието Царство не би могло да се
разгръща по силата на собствената си творческа мисъл. Творението тогава щеше да има
граници, а ти нямаше да бъдеш сътворец с Бога. Както Божията творческа Мисъл се разгръща
от Него към теб, така трябва твоята творческа мисъл се разгръща от теб към твоите творения.
Само по такъв начин цялата творческа сила може да се разгръща. Божиите постижения не са
твои, но твоите са също като Неговите. Той е сътворил Синовността, а ти я разгръщаш. Ти
имаш силата да допълниш Божието Царство, но не и неговия Творец. Ти овладяваш тази сила,
когато цялата ти бдителност се съсредоточи към Бога и Неговото Царство. Приемайки в себе си
тази сила, ти се учиш да си спомняш своята същност.
3. Твоите творения ти принадлежат, както самият ти принадлежиш на Бога. Ти си част от
Бога, както твоите синове са част от Неговите Синове. Да твориш означава да обичаш. Любовта
се разгръща, защото не може да се вмести в нищо. Бидейки безгранична, тя не спира пред
нищо. Твори извечно, но не във времето. Божиите творения имат вечно битие, защото битието
на Бога е вечно. Твоите творения са съществували винаги, защото ти можеш да твориш само,
както твори Бог. Вечността ти принадлежи, защото Той те е сътворил вечен.
4. Егото, от друга страна, винаги изисква реципрочни права, защото се основава на
съперничество, а не на любов. То е винаги готово да сключи сделка, без да разбира, че
подобието с другия изключва всякакви сделки. 3а да спечелиш, трябва да отдадеш, а не да се
пазариш. Да се пазариш означава да ограничиш отдаването, а не такава е Божията Воля. Да
имаш обща воля с Бога означава да твориш по Негово подобие. Бог не ограничава Своите
дарове по никакъв начин. Неговите дарове това си ти и затова твоите дарове трябва да бъдат
подобни на Неговите. Твоите дарове към Божието Царство трябва да бъдат каквито са Неговите
дарове към теб.
5. Аз отдадох само любов на Божието Царство, защото вярвах, че това е моята същност.
Онова, което вярваш, че е твоя същност, определя какви ще бъдат твоите дарове, а щом Бог те е
сътворил, разгръщайки Себе Си в теб, ти можеш да разгърнеш себе си също като Него. Само
радостта става вечно все по-голяма, защото радостта и вечността са неделими. Бог се разгръща
безгранично и извечно и ти, който си творец заедно с Него, разгръщаш Божието Царство
извечно и безгранично. Вечността е незаличимият печат на творението. Онова, което е вечно,
обладава мир и радост завинаги.
6. Да мислиш като Бога означава да бъдеш сигурен като Него относно твоята същност, а
да твориш като Него означава да споделяш онази съвършена Любов, която Той споделя с теб.
Към това те води Светия Дух, за да бъде пълна радостта ти, защото Божието Царство е пълнота.
Казах, че последната стъпка в пробуждането за познанието се предприема от Бога. Това е
истина, но е трудно да се обясни с думи, защото думите са символи, а нищо, което е истина, не
се нуждае от обяснение. Светия Дух обаче има за задача да преведе безполезното на езика на
полезното, безсмисленото на езика на смисъла и временното на езика на вечното. Затова Той
може да ти помогне да разбереш някои неща относно тази последна стъпка.
7. Бог не предприема стъпки, защото постиженията Му не се постигат постепенно. Той не
преподава знание, защото Неговите творения са неизменни. Той не прави нищо последно,
защото е сътворил всичко пръв и завинаги. И трябва да се разбере, че думата „пръв" по
отношение на Бога не е свързана е представа за време. Той е пръв в този смисъл, че Той е
Първият в Самата Света Троица. Той е Първият Творец, защото е сътворил всички свои
сътворци. И поради тона, времето няма oтношение нито към Него, нито към онова, което е
сътворил. „Последната стъпка", която Бог предприема, следователно, е била истина в самото
начало, истина е сега и ще бъде вечно истина. Онова, което е извън времето, съществува
винаги, защото битието му е извечно неизменно. То не се променя с това, че нараства, защото е
сътворено така, че да може да нараства вечно. Ако го възприемаш като ненарастващо, това
означава, че не знаеш какво представлява. Не знаеш също Кой го е сътворил. Бог не ти открива
това, защото то никога не е било скрито. Неговата светлина никога не е помръквала, защото
Воля Му е да я споделя. Нима е възможно нещо, което е напълно споделено веднъж да се скрие,
а после да се открие?
II. Законът на Божието Царство
1. Изцелението е единственият вид мислене на този свят, което наподобява Божията
Мисъл и поради общите черти помежду им може лесно да премине в нея. Когато един брат се
чувства болен, това означава, че се възприема като нецялостен и следователно нуждаещ се. Ако
ти също го виждаш като болен, това означава, че го възприемащ като отсъстващ от Божието
67
Царство или откъснат от него, и по този начин помрачаваш Царството и за двама ви. Болестта и
разделението не са от Него, но Божието Царство е от Него. Ако помрачиш Божието Царство, ти
възприемаш онова, което не е от Бога.
2. Да изцелиш означава да поправиш възприятието на своя брат и себе си като споделиш
Светия Дух с него. Това поставя и двамата ви в Божието Царство и възстановява неговата
цялостност в съзнанието ти. То представлява отражение на творческия акт, защото обединява
като довежда до растеж и интегрира чрез разгръщане. Каквото проектираш или разгръщаш е
реалност за теб. Това е неотменен закон на съзнанието в този свят, както и в Божието Царство.
В този свят обаче неговото съдържание е различно, защото мислите, които му се подчиняват са
различни от Мислите в Божието Царство. Законите трябва да се приспособят към
обстоятелствата, за да се поддържа ред. Най-съществената характеристика на законите на
съзнанието такива, каквито се проявяват те в този свят, е, че подчинявайки им се, а аз те
уверявам, че се налага да им се подчиняваш, ти можеш да постигнеш диаметрално
противоположни резултати. Това е така, защото законите са зависими от условията на света, в
който диаметрално противоположни резултати са възможни, тъй като ти можеш да откликнеш
на два противоположни гласа.
3. Извън Божието Царство неговият вътрешен закон се преобразува в следното: „Каквото
проектираш, в това вярваш." Това е неговата учебна форма, защото извън Божието Царство е
необходимо да се учи. Тази форма означава, че ще научиш кой си в зависимост от онова, което
си проектирал върху другите и възприемаш като тяхна същност. В Божието Царство няма нито
учение, нито преподаване, защото не съществуват убеждения. Съществува само сигурност. Бог
и Неговите Синове в сигурността на битието знаят, че ти си онова, което разгръщаш. Тази
форма на закона не е претърпяла никакво видоизменение, защото това е законът на
сътворението. Сам Бог е сътворил този закон като е творил чрез него. И Неговите Синове,
които творят по Негово подобие, го следват с радост, като знаят, че от това зависи
разгръщането на Божието Царство и собственото им творчество.
4. За да бъдат действени, законите трябва да се прилагат в общуването. Те всъщност
трябва да бъдат превеждани за онези, които говорят на различен език. Въпреки това, добрият
преводач, дори и да промени формата на онова, което превежда, никога не променя смисъла му.
Всъщност, целта му е да промени формата по такъв начин, че да съхрани смисъла. Светия Дух е
Преводачът на Божиите закони за онези, които не ги разбират. Ти сам не можеш да
осъществиш това, защото противоречивото съзнание не може да съблюдава вярно едно
значение и е склонно да променя смисъла, за да съхрани формата.
5. Целта на Светия Дух при превода е тъкмо противоположна. Той превежда, само за да
съхрани оригиналния смисъл във всяко отношение и на всякакви езици. Следователно, Той се
противопоставя на идеята, че различията във формата са разлики в смисъла, като винаги
подчертава, че тези различия нямат значение. Смисъла на Неговото послание е вечно един и
същ - само съдържанието е от значение. Божият закон на сътворението не се състои в
използването на истината за убеждение на Божиите Синове в нея. Разгръщането на истината,
което е законът на Божието Царство, се основава върху нейното познание. Ти си наследник на
това познание и не е нужно да го научаваш, но когато си се отказал от собственото си
наследство, си започнал да усвояваш необходимостта.
6. Никой не поставя под съмнение връзката между усвояването и паметта. Усвояването е
невъзможно без памет, защото онова, което се повтаря систематично, трябва да се запомни.
Затова учението на Светия Дух е урок по припомняне. Казах и преди, че Той учи на
припомняне и забрава, но забравата е необходима само за да направи припомнянето
систематично. Човек забравя, за да запомня по-добре. Ти няма да разбереш Неговите преводи,
докато чуваш две техни интерпретации. Следователно трябва да забравиш или да отхвърлиш
едната интерпретация, за да разбереш другата. Само така можеш да се научиш на
последователност, за да бъдеш най-сетне последователен.
7. Какъв смисъл може да има съвършената последователност за онези, чийто ум е
объркан? Очевидно е, че объркването пречи да се познае смисъла и не позволява на усвояващия
да го оцени. В Божието Царство не е познато объркването, защото съществува само един
смисъл. Този смисъл идва от Бога и е Бог. И защото този смисъл си и ти, ти го споделяш и
разгръщаш също както своя Творец. Този смисъл не се нуждае от превод, защото е напълно
разбираем, но се нуждае от разгръщане, защото такава е неговата същност. Общението е
съвършено непосредствено и съвършено единно. То е напълно свободно, защото в него не
прониква никакво разногласие. Затова е Царството на Бога. То принадлежи на Бога и е подобно
Нему. Такава е неговата реалност и нищо не може да я наруши.
68
 III. Реалността на Божието Царство
1. Светия Дух преподава един урок и го прилага за всички отделни индивиди във всички
ситуации. Тъй като в Него няма противоречие, Той прави най-доброто от всяко усилие и всеки
резултат. Като те учи каква е силата на Царството Божие, Той ти показва каква сила се крие и в
теб самия. Няма значение как я прилагаш. Тя е винаги максимална. Тази сила не се дължи на
твоята бдителност, но бдителността ти позволява да се възползваш винаги и по всякакъв начин
от нея. Както казах: „Аз съм с вас през всичките дни", имах предвид това в съвсем буквалния
смисъл. Не отсъствам за никого в никоя ситуация. И понеже съм с теб през всичките дни, ти си
пътят, истината и животът. Тази сила не се дължи нито на теб, нито на мен. Тя е сътворена, за
да бъде споделяна и затова не може да се възприеме като принадлежна на един за сметка на
друг. Възприемайки я по този начин, ти я лишаваш от смисъл, премахвайки или
пренебрегвайки единственото й значение.
2. Божественият смисъл те очаква в Божието Царство, защото Бог го е вложил там. Той
не те очаква във времето. Просто смисълът е съсредоточен в Божието Царство, защото му
принадлежи, както му принадлежиш и ти. Нима е възможно ти, който си Божественият смисъл,
да възприемаш себе си извън него? Би могъл да се усещаш лишен от вътрешно съдържание,
само ако се чувстваш нереален. Затова егото е безумно; то учи, че не си това, което си. Такова
противоречие очевидно е невъзможно. Не можеш нито реално да усвоиш, нито реално да
преподадеш такъв урок. И все пак, ти винаги преподаваш. Тогава е неизбежно да преподаваш
нещо друго, макар и егото да не знае какво е то. Така че егото постоянно се разгражда и се
досеща за твоите намерения. Не можеш да имаш единно съзнание, ако си се свързал с егото,
защото то не му принадлежи. Но „предателството" спрямо егото означава вярност на мира. И
следователно, „врагът" на егото е твой приятел.
3. Казвал съм вече, че приятелят на егото не е част от теб, защото егото се чувства в
състояние на война и има нужда от съюзници. Ти, който не си в състояние на война, трябва да
търсиш и приемаш за братя всички, които виждаш, защото само равноправието води до мир.
Равноправните Божи Синове имат всичко и не могат да се конкурират. Но ако не възприемат
някой от своите братя като съвършено равноправен, това означава, че в съзнанието им е
проникнала идеята за съперничество. Не подценявай необходимостта от бдителност срещу
подобна идея, защото всички противоречия и конфликти се дължат на нея. Това е убеждението,
че съществува противоречие на интереси, което е приемане на невъзможното за истина. Къде е
разликата между това и да се смяташ за нереален?
4. Да бъдеш в Божието Царство означава да бъдеш изцяло обърнат към него. Докато
вярваш, че можеш да се обърнеш и към неистината, ти избираш да живееш в противоречие.
Нима е възможен подобен избор? Дори и да изглежда така, реалността е съвсем различна. Ти,
който си Божието Царство, нямаш отношение към привидностите. Реалността ти принадлежи,
защото ти си реалността. По този начин да имаш и да бъдеш се примиряват взаимно не в
Божието Царство, а в твоето съзнание. Олтарът там е единствена реалност. Олтарът е
съвършено чиста мисъл, защото е отражение на съвършената Мисъл. Твоето истинно съзнание
вижда само братя, защото вижда всичко само в своята собствена светлина.
5. Бог освещава твоето съзнание и го поддържа озарено със Своята светлина, защото
светлината Му е битието на твоето съзнание. Няма никакво съмнение в това и когато го
поставяш под въпрос, винаги получаваш отговор. Това е Отговор, който просто премахва
въпроса, защото да се поставя под въпрос реалността е безсмислено. Затова Светия Дух нищо
не поставя под въпрос. Единствената Негова функция е да премахне онова, което е под въпрос,
и да утвърди онова, което е сигурно. Сигурните са напълно спокойни, защото не са обзети от
съмнения. Те не повдигат въпроси, защото нищо съмнително не прониква в съзнанието им.
Това им дава спокойствие, което те споделят, защото познават своята същност.
IV. Изцелението като признание на истината
1. Истината може и трябва само да се признае. Светия Дух вдъхновява, а Бог, в
зависимост от Своите закони, дава сигурност. И вдъхновението, и сигурността, следователно,
имат един и същ Източник, тъй като вдъхновението произхожда от Гласа на Бота в
съответствие с Божествените закони. Изцелението не е непосредствено произтичащо от Бога,
Който познава Своите творения в съвършената им цялостност. И все пак то е от Бога, защото се
постига чрез Неговия Глас и Неговите закони. То е техен резултат в едно състояние на
съзнанието, което не познава Него Самия. Такова състояние е непознато за Него и затова не
съществува, но онези, които спят, не съзнават това. Именно не съзнавайки това, те не познават.
2. За да те научи, че е в теб, Светия Дух трябва да се проявява чрез теб. Това е междинна
стъпка към познанието, че ти си в Бога, защото си неразделна част от Него. Чудесата,
69
вдъхновявани от Светия Дух, не се различават по трудност едно от друго, защото творението не
се различава в своите части. Божията Боля е такава, а също и твоята. Това е установено от
Божиите закони и Светия Дух ти го напомня. Когато лекуваш, ти си спомняш Божиите закони и
забравяш законите на егото. Както казах и преди, забравата е начин за по-добро припомняне.
Ако се разбира правилно, тя не се противостои на припомнянето. Но ако не, както и при всички
случаи на неправилно разбиране, възниква усещането за противоречие с нещо друго. Забравата
на законите на егото може да се използва като път за излизане от противоречието, какъвто е
всяко правилно възприятие.
3. Егото не се стреми да научи всички на това, което знае, защото това би осуетило
неговата цел. Затова то и нищо не може да усвои. Светия Дух учи да се възползваш от всичко,
постигнато от егото, за да преподаваш противоположни на неговите „уроци". Конкретният вид
на уроците и на способностите, чрез които са усвоени, няма значение. Трябва само да положиш
усилие да се учиш, защото Светия Дух насочва всички усилия към една цел. А когато
различните способности се съсредоточат в една цел продължително време, те стават единни.
Това става така, защото се насочват в една посока или по един начин. И така, в края на
краищата, всички те водят до един резултат и това подчертава тяхното сходство, а не различия.
4. Затова трябва да отдадем всички свои способности на Светия Дух, Който знае как
правилно да ги прилага. Той винаги ги използва за изцеление, защото за Него ти си единен.
Изцелението ти помага да научиш, че си цялостен и така - да си припомниш Бога. Ти си
забравил за Него, но Светия Дух знае, че забравата трябва да се превърне в начин на спомняне.
5. Целта на егото е единна, както и целта на Светия Дух, затова и техните цели не могат
никога, по никакъв начин да се съвместят. Егото винаги се стреми да внася разделение и
разединение. Светия Дух - да обединява и изцелява. Когато изцеляваш другиго, ти изцеляваш и
себе си, защото няма разлика в трудността на лечението за Светия Дух. Изцелението е начин да
се преодолее убеждението, че съществуват разлики, а само така Синовността може да се види в
нейното единство. Този начин на възприемане е в съгласие със законите на Бога, дори и когато
съзнанието не е в състояние на съгласие с Неговото. Истинното възприятие притежава такава
сила, че съгласува съзнанието с Божието Съзнание, защото служи на Неговия Глас, който е във
всички вас.
6. Мисълта, че можеш да противостоиш на Божията Воля е истинска заблуда. Егото е
убедено, че може да направи това и да ти предостави като награда своята „воля". Подобен дар
не ти е нужен. Това не е дар. Не е нищо. Ти едновременно имаш Божия дар и си този дар. Но
когато не се възползваш от него, ти го забравяш. А когато го забравиш, вече не знаеш кой си.
Изцелението е начин да се доближиш до познанието като мислиш в съответствие с
Божествените закони, признавайки ги за всеобщи. В противен случай за теб те са лишени от
смисъл Но сами по себе си Божествените закони не са безсмислени, защото целият смисъл се
съдържа от тях и в тях.
7. Първо търси Царството Божие, защото там законите на Бога действат истинно, което е
единственото им проявление, бидейки закони на истината. Нека това да бъде единственият ти
стремеж, защото друго не ще намериш. Друго не съществува. Бог е Всичко у всички в най-
буквален смисъл. Цялото битие е в Него, Който е цялото Битие. И ти следователно
съществуваш в Него, защото битието ти е Негова принадлежност. Изцелението е начин да
забравиш чувството за заплаха, което ти внушава егото, като не виждаш такава заплаха от
страна на твоя брат. Това укрепва Светия Дух и у двама ви, защото е отказ да отдадеш
признание на страха. Тази покана е достатъчна за любовта. Тя е отправена към цялата
Синовност, защото в това е същността на Синовността. Когато съзнанието ти се пробуди за нея,
ти просто забравяш онова, което не си. А това ти припомня онова, което си.
V. Изцеление и неизменност на съзнанието
1. Тялото не е нищо повече от матрица за развиване на способности, която няма нищо
общо с начина, по който те се използват. Това е въпрос на избор. Резултатите от избора на егото
в това отношение са толкова очевидни, че не е необходимо да бъдат разяснявани, но изборът на
Светия Дух да използва тялото само за общуване има толкова пряко отношение към
изцелението, че трябва да се поясни. Неизцеленият лечител очевидно не разбира собственото
си призвание.
2. Само съзнанията могат да общуват. Тъй като егото не може да заглуши импулса за
общуване, който е едновременно и импулс за творчество, то е в състояние да ти внуши, че
тялото е способно както да общува, така и да твори и следователно не се нуждае от съзнанието.
По този начин егото се стреми да те убеди, че тялото би могло да изпълнява функциите на
съзнанието и е следователно е самодостатъчно. Но ние знаем, че поведението не е нивото, на
70
което се преподава или усвоява знание, защото човек може и да не постъпва в съгласие със
своите убеждения. Но тогава той не може да бъде добър учител и ученик, защото, както
многократно подчертавахме, човек учи другите на онова, в което вярва. Ако урокът е
непоследователен, той се преподава и усвоява зле. Ако преподаваш едновременно и болест, и
изцеление – ти си както лош учител, така и лош ученик.
3. Всеки може и трябва да развие способността да лекува, ако желае да бъде излекуван.
Изцелението е формата на общуване на Светия Дух в този свят и тя е единствената форма,
която Той приема. Той не признава друго общуване, защото отрича смесването на съзнание и
тяло, характерно за егото. Съзнанията могат да общуват помежду си, без да си причиняват
вреда. Тялото в служба на егото би могло да навреди на други тела, само ако е било объркано
със съзнанието. Такава ситуация също може да се използва както за изцеление, така и за магия,
но трябва да помниш, че магията винаги се свързва с убеждението, че изцелението е пагубно.
Такава е безумната предпоставка, от която произтича магията и проявленията й са също
толкова безумни.
4. Изцелението винаги вдъхва сили. Магията е опит да бъдеш лишен от тях. Изцелението
не вижда в лечителя нищо, което не се споделя от всички хора. Магията намира винаги нещо
„специално" в лечителя, което той е смята, че може да предложи в дар на друг, който го няма.
Дори и да е убеден, че този дар му се дава от Бога, съвсем очевидно е, че той не разбира Бога,
ако си мисли, че притежава нещо, което останалите не притежават.
5. При Светия Дух няма нищо случайно и лечението от Него е винаги ефективно. Ако
лечителят не лекува винаги чрез Него, резултатите ще бъдат променливи. Но самото лечение е
нещо последователно, защото само последователността не води до противоречия, а цялостност
означава непротиворечивост. Ако допуска изключения и смята, че в едни случаи може да
изцелява, а в други не, лечителят е очевидно непоследователен. Това води до вътрешно
противоречие и го предава и на другите. Възможно ли е нещо, което идва от Бога, да не
съществува винаги и за всички? Любовта не прави изключения. Само където има страх, би
могло да се вижда някакъв смисъл в идеята за изключение. Изключенията внушават страх,
защото са породени от страха. Понятието „уплашен лечител" крие в себе си противоречие и
само едно противоречиво съзнание може да вижда в него някакъв смисъл.
6. Страхът не носи щастие. Щастие носи изцелението. Страхът винаги допуска
изключения. Изцелението - никога. Страхът води до дисоциация, защото поражда разделение.
Изцелението винаги поражда хармония, защото произтича от единството. То е предсказуемо,
защото на него може да се разчита. На всичко, което произтича от Бога, може да с e разчита,
защото всичко от Бога е напълно реално. Може да се разчита на изцеление, защото то е
вдъхновено от Неговия Глас и е в съгласие с Неговите закони. Но ако изцелението се
xaрактеризира с вътрешна последователност, то не може да бъде непоследователно разбирано.
Разбиране означава последователност, защото Бог означава последователност. А щом Неговият
смисъл е такъв, значи такъв е и твоят. Смисълът, който ти влагаш, не може да не бъде в
съзвучие с Неговия, защото целия твой смисъл и единственият ти смисъл идва от Неговия и е
като Неговия. Бог не може да бъде в дисхармония със Самия Себе си и ти не- можеш да бъдеш
в дисхармония с Него. Не си в състояние да откъснеш своето Аз от Твореца, Който те е
сътворил, споделяйки Своето Битие с теб.
7. Неизцеленият лечител изисква благодарност от своите братя, но той самият не им е
благодарен. Това е така, защото си мисли, че им дава нещо, а не получава нищо равностойно в
замяна. Много ограничени са уроците, които преподава, защото и той самият научава твърде
малко. Неговият урок по изцеление е ограничен от собствената му неблагодарност, която е урок
по болест. Истинското учение е постоянен процес и неговата преобразяваща сила е толкова
жизнено важна, че ако в един миг Божият Син осъзнае силата си, в следващия миг той може да
промени света. Това е така, защото промяната в съзнанието е промяна на най-могъщия
инструмент за осъществяването й. Това не е в противоречие с неизменността на съзнанието,
сътворено от Бога, но ти си въобразяваш, че си го променил, докато се учиш от егото. Така се
оказва, че трябва да усвояваш един противоречив урок - да промениш разбирането си за
съзнанието. Само така можеш да узнаеш, че то е неизменно.
8. Когато изцеляваш, ти научаваш тъкмо това. Съзнавайки, че твоят брат не е могъл да
промени своето съзнание, признаваш неизменността на съзнанието. Това е начинът да доловиш
в него Светия Дух. Само Светия Дух в него е неизменен. Той самият си мисли, че съзнанието
му е променливо, защото в противен случай нямаше да се чувства болен. А това означава, че не
разбира същността на истинското си Аз. Ако ти виждаш в него само неизменното, това

71
означава, че реално не си го променил. Когато погледнеш на съзнанието му по нов начин, ти му
помагаш да преодолее онази промяна, която егото му мисли, че е породило в него.
9. Както можеш да чуваш два гласа, така можеш и да виждаш по два начина. Единият
начин на виждане ти показва образ или идол, който можеш да боготвориш от страх, но никога
няма да можеш да обичаш. Другият ти показва само истината, която ще обикнеш, защото ще я
разбереш. Да разбереш нещо означава да вникнеш в него, защото човек се отъждествява с това,
което разбира, и превръщайки го в част от себе си, той го приема с любов. Така Самият Бог те е
сътворил - с разбиране, вникване и любов. Егото не е в състояние да разбере това, защото не
разбира какво прави, не вниква в него и не го обича. Приобщавайки нещо, то го отнема от
друго. Убедено е най-буквално, че всеки път, в който лишава някого от нещо, то самото се
разраства. Аз често съм говорил за това, че Божието Царство се разгръща благодарение на това,
което ти твориш така, както си бил сътворен. Цялата слава и съвършена радост, която
представлява Божието Царство, е заложена в теб и ти можеш да я дариш. Нима няма да
пожелаеш да го направиш?
10. Отца ти не можеш да забравиш, защото аз съм с теб, а аз не мога да Го забравя. Да
забравиш мен означава да забравиш себе си и Онзи, Който те е сътворил. Нашите братя са
склонни към забрава. Затова и се нуждаят ти да помниш за мен и за Онзи, Който ме е сътворил.
Помнейки ни, ти можеш да ги накараш да се отнасят по друг начин към себе си, както аз мога
да променя отношението ти към теб самия. Твоето съзнание е толкова мощна светлина, че ти си
напълно в състояние да проникнеш в техните съзнания и да ги просветлиш, както аз
просветлявам твоето. В причастието аз не искам да споделя тялото си, защото това би
означавало нищо да не споделя. Нима бих се опитал да споделя една илюзия с пресветите чеда
на пресветия Отец? Но искам да споделя своето съзнание с теб, защото ние изхождаме от едно
Съзнание, което е наше достояние. Виждай навсякъде само това Съзнание, защото то е
навсякъде и във всичко. То представлява всичко, защото всички неща се съдържат в него. Ти,
който виждаш само това, си благословен, защото виждаш единствено истината.
11. Ела при мен и научи истината, която се крие в теб. Ние споделяме единно съзнание,
което споделят и нашите братя, и когато погледнем правдиво на тях, те ще получат изцеление.
Нека съзнанието ти озари заедно с моето техните съзнания и чрез нашата благодарност да ги
накараме да разберат каква светлина се крие в самите тях. Тази светлина ще огрее обратно и
теб, както и цялата Синовност, защото това е твоят истински дар към Бога. Той ще го приеме и
отдаде на Синовността, защото е приемлив за Него и следователно и за Неговите Синове. Това
е истинското причастие със Светия Дух, Който вижда олтара на Бога у всекиго и ти позволява
да го оцениш, като по този начин те призовава да обичаш Бога и сътвореното от Него. Ти
можеш да оцениш Синовността само в нейното единство. Това е аспект от закона на
сътворението и следователно мисленето се ръководи от него.
VI. От бдителност към мир
1. Макар че Синовността може да бъде обичана само в нейното единство, ти би могъл да
я възприемаш фрагментарно. Невъзможно е обаче в част от нея да видиш нещо, което не би
приписал на цялата Синовност. Ето защо агресията не е никога частична и човек трябва
напълно да се освободи от нея. Ако не я отхвърлиш изцяло, не можеш да я отхвърлиш въобще.
Страхът и любовта пораждат или творят в зависимост от това дали са предизвикани или
вдъхновени от егото или от Светия Дух, но те непременно ще се върнат обратно към
съзнанието на мислещия, от което произхождат и ще засегнат възприятията му изцяло. Това
включва представата му за Бога, както и за Неговите и собствените му творения. Възприемайки
Ги със страх, той няма да може да Ги оцени. Ако се отнесе към Тях с любов, ще вникне
истински в Тях.
2. Когато едно съзнание допуска агресия, то не може да обича. Това е така, защото е
убедено, че може да унищожи любовта и следователно не разбира какво е любов. А ако не
разбира какво е любов, то не може да се възприема като любящо. Това го лишава от осъзнаване
на битието, внушава му чувство за нереалност и поражда пълно объркване. Всичко това е
резултат от силата на собствената ти мисъл, но мисленето ти може и да те спаси, защото силата
му не е от теб. Тази сила се дължи и отчасти на способността ти да избираш и насочваш своето
мислене. Ако не вярваш, че си способен да го направиш, ти отричаш силата на своята мисъл и
така се убеждаваш в нейното безсилие.
3. Изобретателността на егото в стремежа му към самосъхранение е огромна, но тя се
корени в същата тази сила на съзнанието, която отрича. Това значи, че егото напада онова,
което поддържа, а това води до крайно чувство на безпокойство. Ето защо егото никога не
признава какво върши. То е съвършено логично, но явно лишено от здрав разум. Обръща се за
72
поддържане на съществуването си към единствения източник, който е напълно враждебен на
неговото съществуване. Страхувайки се да възприеме силата па този източник, то е принудено
да го подценява. Това застрашава собственото му съществуване, което е непоносимо състояние.
Съхранявайки логиката си, но все още лишено от здрав разум, егото разрешава тази напълно
безумна дилема по един напълно безумен начин. То не възприема факта, че собственото му
съществувание е заплашено, като проектира заплахата над теб и приема, че твоето битие не
съществува. Това гарантира собствената му дълготрайност, ако вземеш неговата страна, при
положение че няма да осъзнаеш в какво се състои твоята безопасност.
4. Егото не може да си позволи да познава нищо. Познанието е пълно, а егото не вярва в
пълнотата. Това неверие е неговият произход и макар да не те обича, то е вярно на своите
предшественици и ражда така, както е било родено. Съзнанието винаги възпроизвежда начина,
по който е било създадено, въздадено от страх, егото създава страх. В това е неговата вярност и
тази негова вярност го прави враждебно на теб, защото ти си любов. Любовта е твоята сила,
която егото неизбежно отрича. То е принудено също да отхвърли всичко, което ти дава тази
сила, защото тя наистина ти дава всичко. Никой, който има всичко, не би пожелал егото.
Следователно и собственият му създател не го желае. И така, единственото решение, с което би
се сблъскало егото, ако съзнанието, което го е създало, познаваше самото себе си, щеше да бъде
решението да бъде то отхвърлено. А ако това съзнание разпознае една част от Синовността, то
би познало и себе си.
5. Следователно, егото се противопоставя на всяко вникване, всяко разпознаване, всяко
смислено възприятие и всяко познание. То ги възприема като пълна заплаха, защото долавя, че
на каквото и да се посвети съзнанието, посвещението му е пълно. След като е принудено да се
дистанцира от теб, егото се стреми да се свърже с нещо друго. Но друго няма. Съзнанието
обаче може да си изработва илюзии и когато ги създаде, то ще им вярва, защото чрез вярата си
в тях ги създава.
6. Светия Дух разгражда илюзиите без да ги напада, защото не може да ги възприеме
въобще. Следователно те за Него не съществуват. Той разрешава привидния конфликт, който
пораждат, възприемайки го като лишен от смисъл. Казах и преди, че Светия Дух възприема
противоречието точно такова, каквото е, а то е лишено от смисъл. Светия Дух не нека от теб да
разбираш противоречието; Той иска да осъзнаеш, че, тъй като противоречието е лишено от
смисъл, го не може да бъде разбрано. Както казах вече, разбирането води до вникване, а
вникването поражда любов. Нищо, освен любовта, не може да бъде разбрано, защото нищо
друго не е реално и следователно нищо друго не притежава смисъл.
7. Ако помниш онова, което Светия Дух ти предлага, ти ще бъдеш бдителен само по
отношение на Бог и Неговото Царство. Единствената причина да ти бъде трудно да приемеш
това е, защото може още да си мислиш, че има нещо друго. Убежденията не изискват
бдителност, освен ако са противоречиви. Ако са противоречиви, съществуват противоречиви
компоненти в тези убеждения, които са довели до състояние на война и бдителността става от
съществено значение. Бдителност не е необходима в състояние на мир. Тя е потребна срещу
убеждения, които не са истинни. Светия Дух никога нямаше да им обърне внимание, ако ти не
бе повярвал в неистинното. Когато повярваш в нещо, ти го превръщаш в своя истина. Когато
повярваш в нещо, което Бог не познава, твоята мисъл влиза в привидно противоречие с
Неговата Мисъл, а това изглежда като агресия срещу Него.
8. Аз нееднократно съм подчертавал, че егото наистина вярва, че може да атакува Бога и
се опитва да те убеди, че това е твое дело. А щом съзнанието не е способно на агресия, според
егото съвършено логично следва убеждението, че ти си тяло. Като отказва да те види такъв,
какъвто си, то вижда себе си такова, каквото желае да бъде. Съзнавайки своята слабост, егото
изисква да му бъдеш съучастник, но не с реалната си същност. Затова егото иска да оплете
съзнанието ти в собствената си система на заблуда, защото в противен случай светлината на
твоето разбиране ще го разпръсне. То не приема никаква част от истината, защото самото его
не е истинно. Ако истината е всичко, неистинното не би могло да съществува. Посвещението на
истината или неистинното трябва да бъде пълно; не могат и двете да съществуват в съзнанието
ти, без да го раздвоят. Щом не могат да съществуват съвместно в мир и ако ти искаш мир,
трябва напълно да се отречеш от идеята за противоречие и то за винаги. Това изисква
бдителност само дотогава, докато не разпознаваш онова, което е истинно. Докато си убеден, че
две напълно противоречиви мисловни системи си поделят истината, очевидно ще трябва да
бъдеш бдителен.
9. Твоето съзнание споделя своята вярност между две царства и ти не си напълно
посветен на нито едно от тях. Твоята тъждественост с Божието Царство не подлежи на
73
съмнение и само ти я подлагаш на такова съмнение, когато мислиш безумно. Това, което си, не
се установява от твоето възприятие и не се влияе никак от него. Проблемите на самоличността,
които може да възприемаш на всяко ниво, не са фактически проблеми. Те са проблеми на
разбирането, защото когато възникват проблеми, свързани с твоята самоличност, това означава,
че си повярвал, че сам можеш да решаваш кой си. Егото е напълно убедено в това, защото е
изцяло посветено на него. То не е истина. Следователно егото е напълно посветено на
заблудата, възприемайки в пълна противоположност на Светия Дух и познанието на Бога.
10. Ти можеш да бъдеш възприет смислено само от Светия Дух, защото твоето битие е
Божието познание. Всяко убеждение, което приемаш и което се различава от това, ще затъмни
Божия Глас в теб и следователно ще затъмни Бог за теб. Ако не възприемаш истинно Неговото
творение, ти не можеш да познаеш Твореца, защото Бог и Неговото творение не са разделени.
Единството на Творец и творение е твоята цялостност, твоят здрав разум и безгранична сила.
Тази безгранична сила е Божият дар за теб, защото тя е твоята същност. Ако отстраниш
съзнанието си от нея, ти възприемаш най-могъщата сила във вселената така, сякаш е безсилна,
защото не вярваш, че си част от нея.
11. Възприемайки Божието творение така, сякаш не си част от него, ти го виждаш слабо,
а онези, които съзнават своята слабост, наистина са склонни към агресия. Но това е сляпа
агресия, защото няма какво да бъде атакувано. Затова те си създават образи, възприемат ги като
недостойни и ги атакуват заради тяхната недостойност. Това е всичко, каквото представлява
светът на егото. Нищо. Той е лишен от смисъл. Той не съществува. Не се опитвай да го
разбираш, защото, ако се опиташ, ти влагаш убеждението, че той подлежи на разбиране и
следователно в него може да се вникне и да бъде обикнат. Това би оправдало неговото
съществуване, което няма оправдание. Ти не можеш да направиш лишеното от смисъл
смислено. Това би могло да бъде само безумен опит.
12. Позволявайки на безумието да навлезе в съзнанието ти, означава, че ти не си
преценил, че напълно желаеш здравия разум. Ако поискаш нещо друго, ще породиш нещо
друго, но тъкмо защото е друго, то ще атакува твоята система на мислене и ти ще служиш на
двама господари. В такова раздвоено състояние не можеш да твориш и трябва да бъдеш
бдителен и да не го допускаш, защото само мирът може да се разгръща. Твоето раздвоено
съзнание спира разгръщането на Божието Царство, а именно в неговото разгръщане е твоята
радост. Ако не разгърнеш Божието Царство, ти не мислиш в съгласие със своя Творец и не
твориш по Негово подобие.
13. В това депресиращо състояние Светия Дух нежно ти напомня, че ти тъгуваш, защото
не осъществяваш своето предназначение да твориш съвместно с Бога и по този начин ограбваш
своята радост. Това не е Божият избор, а твоят. Ако твоето съзнание бъде в несъгласие с
Божието, ти ще желаеш нещо, което е лишено от смисъл. Но тъй като Божията Воля е
неизменна, невъзможно е да има конфликт на две воли. Такова е съвършено последователното
учение на Светия Дух. Творчеството, а не разделението е твоята воля, защото такава е Божията
Воля и всичко, което й се противопоставя, е лишено от смисъл. Бидейки съвършено творение,
Синовността може да твори само съвършено, разгръщайки радостта, с която е сътворена, и
отъждествявайки се едновременно с Твореца и неговите творения, познавайки, че Те са Едно
Цяло.
VII. Всеобхватност на Божието Царство
1. Винаги, когато откажеш някаква благодат на своя брат, ще изпиташ празнота, защото
отхвърлянето е също така целокупно, както и любовта. Също толкова невъзможно е да
отхвърлиш част от Синовността, както и да я обичаш отчасти. Не е възможно също така да я
обичаш всеобхватно само от време на време. Човек не може да бъде всецяло посветен на нещо
от време на време. Отричането няма сила само по себе си, но ти можеш да му придадеш силата
на своето съзнание, която е и безгранична. Ако я използваш, за да отречеш реалността,
реалността изчезва за теб. Реалността не може да се оценява частично. Затова, когато
отричаш някаква част от нея, ти не си даваш сметка за реалността като цяло. Но отричането е
защитен механизъм, поради което може да се използва позитивно, както и негативно. Ако се
приложи по негативен начин, то може да бъде разрушително, защото ще се използва за
нападение. Но в служба на Светия Дух то може да помогне да осъзнаеш част от реалността и
така да вникнеш в цялата реалност. Съзнанието е твърде могъщо, за да може да бъде
изключено. Ти никога не ще бъдеш в състояние да изключиш своите мисли от себе си.
2. Когато един брат действа безумно, той ти дава възможност да го благословиш.
Неговата нужда е и твоя. Ти се нуждаеш от благословението, което можеш да му предложиш.
Нямаш никакъв друг начин сам да имаш благословение, освен като го дадеш на него. Такъв е
74
Божият закон и в него няма изключения. Онова, което отричаш някому, започва да ти липсва и
на теб, не защото отсъства, но защото си го отрекъл у друг и следователно не съзнаваш
наличието му в себе си. Начинът, по който реагираш всеки път, се определя от онова, което
смяташ за своя същност, а ти смяташ за своя същност онова, което желаеш да бъдеш.
Следователно, онова, което желаеш да бъдеш, определя всяка твоя реакция.
3. Ти не се нуждаеш от Божието благословение, защото го имаш извечно, но се нуждаеш
сам да даваш благословение. Представата на егото за тебе самия е ограничена, лишена от
любов и нестабилна. Ти не можеш да изпитваш любов към подобна представа. Но можеш
много лесно да избегнеш тази представа чисто и просто като се откажеш от нея. Тя не дава
точен образ за теб и това не си ти. Недей да съзираш у никого този образ, защото в противен
случай ще го приемеш за свой. Всички илюзии за Синовността се разсейват едновременно,
както са били изградени едновременно. Не учи никого, че е нещо, което сам не би желал да
бъдеш. Твоят брат е огледалото, в което виждаш образ на самия себе си, докато възприемателна
способност съществува. А възприемателната способност ще съществува дотогава, докато
Синовността познае, че е единно цяло. Ти си създал възприятията и те ще траят дотогава,
докогато ти имаш нужда от тях.
4. Илюзиите са инвестиции. Те ще траят дотогава, докогато имат стойност за теб.
Ценностите са относителни, но притежават голяма сила, защото представляват мисловни
съждения. Единственият начин да разсееш илюзиите е да престанеш да ги цениш и тогава те
няма да живеят в теб, защото ще си ги изхвърлил от съзнанието си. Докато са част от твоето
съзнание, ти им вливаш живот. Само че насреща няма нищо, което да получи този твой дар.
5. Ти можеш да даряваш живот, защото и на теб ти е бил дарен. Не осъзнаваш този дар,
защото не го даряваш. Ти не можеш да накараш нищото да оживее, защото на нищото не може
да се влее живот. Ето защо ти не разгръщаш дара, който едновременно имаш и си и по тази
причина не познаваш своето битие. Цялото объркване е породено or това, че не разгръщаш
живота, което противоречи на Волята на твоя Творец. Не можеш да извършиш и наистина не
вършиш нищо откъснат от Него. Върви в Неговия път, за да помниш кой си и учи и другите кой
е този път, за да не забравиш своята същност. Отдавай почит на синовете на живия Бог и с
радост се смятай за един от тях.
6. Само почитта е подходящ дар за онези, които Сам Бог е създал достойни за почит и
които Той почита. Отдавай им винаги почитанието, което Бог им отдава, защото те са Негови
възлюблени Синове, в които е Неговото благоволение. Ти не може да бъдеш откъснат от тях,
защото не можеш да бъдеш откъснат от Него. Отдай се на Неговата Любов и съхранявай своя
мир като обичаш. Но обичай всичко, което е сътворил и от което си част, защото в противен
случай няма да познаеш Неговия мир и да приемеш дара Му към теб и като твоя същност. Не
можеш да познаеш своето съвършенство, преди да отдадеш почит на всички, сътворени също
като теб.
7. Единственият учител, достоен да учи Божието чедо, е друго Божие чедо. Един е
Учителят за всички съзнания и Той преподава всички един и същи урок. Той винаги учи колко
необходима е стойността на всеки Божи Син и преподава това с безкрайно търпение, родено от
безкрайна Любов, на която е изразител. Всяка агресия е зов за Неговото търпение, защото то
може да преобрази агресията в благословение. Онези, които проявяват агресия, не знаят, че са
благословени. Те нападат, защото са убедени, че са лишени от нещо. Давай от своето изобилие
и така ще научиш своите братя, че изобилието принадлежи и на тях. Не споделяй техните
илюзии за недостиг, защото в противен случай ще започнеш да възприемаш недостиг и в своя
живот.
8. Агресията никога не би предизвикала агресия, ако не смяташ, че тя може да те лиши от
нещо желано. Но ти не можеш да изгубиш нищо, освен ако не го цениш и следователно
желаеш. В такъв случай ти се чувстваш лишен от него и проектирайки върху другите това, че
сам си го отхвърлил, оставаш с убеждението, че другите ти го отнемат. Сигурно страхът те кара
да вярваш, че твоят брат те напада, за да ти отнеме Божието Царство. Това е дълбокото
основание на всички проекции на егото.
9. Бидейки онази част от твоето съзнание, която не се смята отговорна за собствената си
същност и не е вярна към Бога, егото не познава доверието. Проектирайки своето налудничаво
убеждение, че е предало своя Творец, егото е убедено, че твоите братя са готови да ти отнемат
Бога, макар че те също са неспособни на подобно предателство. Когато един брат нападне друг,
това става винаги по силата на същото убеждение. Чрез проекция ти винаги виждаш у другите
онова, което искаш. Ако решиш да се откъснеш от Бога, ще ти се струва, че другите ти
причиняват това.
75
 10. Ти си Божията Воля. Не приемай нищо друго за своя воля, защото това значи да се
отречеш от собствената си същност. А ако се отречеш, тогава ще нападаш, убеден, че ти си бил
нападнат. Но виждай Божията Любов в себе си и ще я видиш навсякъде, защото тя наистина е
навсякъде. Виждай Неговото изобилие във всекиго, и ще узнаеш, че ти си в Него заедно с тях.
Те са част от теб, както ти си част от Бог. Ти си така самотен, когато не разбираш това, както
Сам Бог е самотен, когато Неговите Синове не Го познават. Божият мир се състои в това
разбиране. Има само един път да се преодолее мисленето на света, точно както е имало само
един път да се стигне до него. Нека разбирането ти да бъде всеобхватно чрез разбиране на
всеобхвата.
11. Възприемай всяка част на мисловната система на егото като напълно безумна,
напълно неистинна и напълно нежелана, и тази оценка ще бъде изцяло основателна. Това
основание ти позволява да възприемеш всяка част на творението като напълно реална,
съвършена и желана. Стремейки се само към това, ти ще го имаш изцяло и дарявайки само
него, ще бъдеш изцяло такъв. Даровете, които предлагаш на егото, винаги се преживяват като
жертви, но даровете, които предлагаш на Божието Царство, са дарове към теб самия. Те винаги
ще бъдат скъпоценни за Бога, защото принадлежат на Неговите възлюблени Синове,
принадлежащи Нему. Цялата власт и сила са твои, защото Небесното Царство е Негово.
VIII. Невероятната вяра
1. Казахме, че когато няма проекция, не може да има гняв, но вярно е също така, че без
разгръщане не може да има любов. Тези принципи отразяват фундаментален закон на
съзнанието и следователно закон, който е винаги в сила. Това е законът, чрез който ти твориш и
си сътворен. Това е законът, който обединява Небесното Царство и го поддържа в Божието
Съзнание. За егото законът се възприема като средство за отърсване от нещо нежелано. За
Светия Дух това е фундаменталният закон на споделяне, по силата на който ти отдаващ онова,
което цениш, за да го съхраниш в съзнанието си. За Светия Дух това е законът на
разгръщането. За егото това е законът на лишението. Следователно той предизвиква изобилие
или недостиг, в зависимост от това по какъв начин ще избереш да го прилагаш. Този избор
зависи от теб, но не от теб зависи да решиш дали да прилагаш закона или не. Всяко отделно
съзнание трябва да реши дали да проектира себе си или да се разгръща, защото животът му е в
това, а всяко съзнание е живот.
2. Трябва напълно да се разбере по какъв начин егото използва проекцията, за да се
преодолее неизбежното асоцииране на проекцията и гнева. Егото винаги се опитва да затвърди
противоречието. То изобретява всякакви начини да смекчи конфликта, защото не желае този
конфликт да стане толкова нетърпим, че да поискаш да се отърсиш от него. Егото се опитва да
те убеди, че може да те освободи от противоречието, за да не се откажеш от него и да бъдеш
свободен. Използвайки своята деформирана версия на Божиите закони, егото прилага силата на
съзнанието, само за да унищожи неговото реално предназначение. То проектира
противоречието от твоето върху други съзнания, за да ти внуши увереността, че си се
освободил от проблема.
3. При този опит се правят две основни грешки. Първо, ако трябва да бъдем точни,
противоречието не може да се проектира, защото не може да се сподели. Всеки опит отчасти да
го запазиш и отчасти да се освободиш от него, няма никакъв смисъл. Запомни, че учител, който
изпитва вътрешно противоречие, е както лош учител, така и лош ученик. Уроците му са
противоречиви п поради своята обърканост е трудно да се предадат. Втората грешка е
представата, че можеш да се отърсиш от нещо, което не желаеш, като го припишеш на друг.
Приписвайки го на друг, ти го затвърждаваш. Убеждението, че виждайки го извън себе си, ти
то отхвърляш, е пълно изопачаване на силата на разгръщането. Ето защо хората, които си
служат с проекции, внимават за своето самосъхранение. Страхуват се, че собствените им
проекции ще се обърнат срещу тях и те ще пострадат. Убедени, че проектирайки нещо върху
другите, те са го изхвърлили от собственото си съзнание, те също така са убедени, че
собствените им проекции се опитват да се промъкнат обратно. И защото проекциите не са
напускали съзнанието им, те се виждат принудени да се ангажират постоянно с нещо, за да не
си дадат сметка за този факт.
4. Не можеш да поддържаш илюзия по отношение на някого, без да я поддържаш и по
отношение па себе си. Няма как да избегнеш това, защото съзнанието не може да се
фрагментира. Да се фрагментира означава да се разпокъса на части, а съзнанието не може да
напада, нито да бъде нападано. Противното убеждение, което е обичайна грешка на егото, е в
основата на използването на проекцията. То не разбира същността на съзнанието, а
следователно и твоята същност. Но самото му съществуване е зависимо от съзнанието, защото
76
егото е твое вярване. Егото е объркване на самоопределението. Тъй като никога не е следвало
последователен образец, то така и не знае какво е последователност. То е продукт на погрешно
прилагане на Божиите закони от деформирани съзнания, които неправилно използват своята
сила.
5. Недей да се страхуваш от егото. То е зависимо от твоето съзнание и както си го създал
като си повярвал в него, така можеш да го премахнеш, отхвърляйки тази вяра. Не проектирай
върху никого отговорността за вярата си в него, защото ще я затвърдиш. Когато си готов да
поемеш цялата отговорност за съществуването на егото, ти ще отстраниш всеки гняв и агресия,
защото те произтичат от опита да проектираш отговорността за собствените си грешки. Но след
като приемеш, че тези грешки са твои, не ги задържай. Бързо ги предай на Светия Дух, за да ги
премахне напълно, така че всичките им последици да изчезнат от твоето съзнание и от
Синовността като цяло.
6. Светия Дух ще те научи да виждаш по-далеч от своите убеждения, защото истината е
отвъд убежденията, а Неговият начин на възприемане е истинен. Във всеки момент егото може
да бъде забравено напълно, защото то представлява едно съвсем невъзможно вярване, а никой
не вярва в нещо, което преценява като невероятно. Колкото повече научаваш за егото, толкова
повече съзнаваш, че не може да се вярва в него. Не можеш да разбереш невероятното поради
неговата невероятност. Безсмислието на възприятие, основано на нещо, на което не може да се
вярва, е очевидно, но възможно е да не разбереш, че не може да му се вярва, защото тъкмо
вярата в него го е създала.
7. Цялото предназначение на този курс е да те научи, че на егото не може да се вярва и
никога няма да може. Но ти не си в състояние да стигнеш сам до това съждение, защото си
създал егото като си повярвал в нещо, на което не може да се вярва. Приемайки Изкуплението,
ти вземаш решение, което противоречи на убеждението, че можеш да бъдеш сам, като по този
начин разбиваш идеята за разделение и утвърждаваш своето то истинско самоопределение като
неразделна част от цялото Небесно Царство. Това самоопределение е както отвъд всяко
съмнение, така и отвъд всяко вярване. Твоята цялостност е безгранична, защото битието е
безкрайно.
IX. Разгръщане на Божието Царство
1. Само ти можеш да ограничиш своята творческа сила, но Бог желае да я освободи. Той
не иска да се лишиш от своите творения така, както не иска да бъде лишен от Собствените Си.
Не лишавай Синовността от своите дарове, защото се лишаваш от Бога! Себелюбието е от
егото, но Себеосъществяването е от духа, защото Бог такъв го е сътворил. Светия Дух е част от
съзнанието на границата между егото и духа, осъществявайки посредничество между тях
винаги в полза на духа. За егото това е небезристрастност и то реагира така, сякаш са се
опълчили срещу. За духа това е истинност, защото той познава своята цялостност и не може да
приеме, че е изключен от някоя част на съзнанието.
2. Духът знае, че осъзнаването на всички негови братя се съдържа в собственото му
осъзнаване, както той се съдържа в Бога. Силата на цялата Синовност и на нейния Творец е в
пълнотата на Духа, който прави своите творения цялостни и еднакво съвършени. Егото не може
да се пребори с една всеобхватност, съдържа Бога, а всяка всеобхватност неминуемо съдържа
Бога. Всичко, което Той е сътворил, е приело цялата Негова сила, защото е част от Него и
споделя Неговото Битие. Творчеството е противоположно на загуба, както благословението е
противоположно на жертва. Битието трябва да се разгръща. По този начин съхранява
познанието за себе си. Духът се стреми да сподели своето битие по подобие на своя Творец.
Сътворен чрез споделяне, неговата воля е да твори. Той не желае да затвори в себе си Бога, но
да разгърне Неговото Битие.
3. Разгръщането на Божието Битие е единствената функция на духа. Неговата пълнота не
може да се вмести и ограничи, както не може да се вмести и ограничи пълнотата на неговия
Творец. Пълнотата е разгръщане. Цялата мисловна система на егото блокира разгръщането и по
този начин единственото свое предназначение. Следователно то блокира твоята радост и ти се
чувстваш непълноценен. Докато не твориш, ти наистина си непълноценен, но Бог не познава
непълноценност и затова ти трябва да твориш. Може би не познаваш собствените си творения,
но това няма да предотврати тяхната реалност, както това, че не осъзнаваш собствения си дух,
няма да предотврати неговото битие.
4. Небесното Царство се разгръща вечно, защото съществува в Божието Съзнание. Ти не
познаваш радостта, която Ти принадлежи, защото не познаваш собственото си
Себеосъществяване. Ако отхвърлиш от себе си някоя част на Небесното Царство, преставаш да
бъдеш цялостен. Разделеното съзнание не може да се възприеме в пълнота и има нужда от
77
чудо, за да осъзнае своята цялостност и да се изцели. Така се възстановява неговата цялостност
и го връща на Небесното Царство, защото е приело целостта. Пълното вникване в това, че
съзнанието е Себезавършено прави невъзможно себелюбието и разгръщането неизбежно.
Затова в Небесното Царство има съвършен мир. Духът осъществява своята функция и само
пълното й осъществяване означава мир.
5. Твоите творения са съхранявани за теб, защото Светия Дух, Който е в твоето съзнание,
ги познава и, ако Му позволиш, може да ги изведе в сферата на осъзнатото. Те са там като част
от собственото ти битие, защото в тях се съдържа твоето осъществяване. Творенията на всеки
Божи Син са твое достояние, защото всяко творение принадлежи на всички, бидейки сътворено
в името на цялата Синовност.
6. Ти не си пропуснал да умножиш наследството на Божиите Синове и по този начин да
го гарантираш за себе си. Тъй като това наследство ти е дадено по Божия Воля, Той ти го е дал
завинаги. И след като по Божия Воля ти го имаш завинаги, Той ти е дал и начин да го
съхраняваш. И ти си го съхранил. Незачитането на Божията Воля означава нещо само за
безумните. В действителност то е невъзможно. Твоята Себезавършеност е безгранична както
Божията. Също като Неговата пълнота, тя се разгръща извечно и в съвършен мир. Неговото
излъчване е така силно, че твори в съвършенството на радостта и от Неговата Цялостност може
да се роди само цялостност.
7. Бъди уверен, че никога не си загубвал своето Самоопределение, както и всичко, в което
То се разгръща и което го поддържа в цялостност и мир. Чудесата са израз на тази увереност Те
са отражение на твоето основателно отъждествяваме своите братя и на осъзнаването, че това
отъждествяване се поддържа чрез разгръщане. Чудото е урок по всеобхватно възприятие. Като
включваш в урока всяка част па всеобщото, ти включваш целостта.
X. Смесване на болка и радост
1. Небесното Царство се явява последица на определени изходни предпоставки, също
както и светът. Възможно е да си успявал да до доведеш разсъжденията на егото до техния
логически завършек, който представлява пълно объркване на всичко. Ако беше предвидил
резултата, едва ли би го пожелал. Единствената причина да се стремиш към някоя от частните
му последици с фактът, че не виждаш цялостния резултат. Ти си готов да видиш
предпоставките на егото, но не и техните логически последици. Нима не постъпваш така и с
Божиите предпоставки? Твоите творения са логически резултат от Неговите предпоставки.
Мисълта Му е тяхното утвърждение за теб. Тази тяхна принадлежност определя точно
същността им. Те принадлежат на твоето съзнание като част от идентичността ти с Неговото,
но убежденията ти определят състоянието, в което се намира съзнанието ти и разбирането ти за
неговото съдържание. Каквито и да са тези убеждения, те са предпоставките, определящи какво
приемаш в своето съзнание.
2. Ясно е, че можеш да приемеш в съзнанието си нещо, което не е характерно за него,
както и да отхвърлиш нещо, което е характерно. Но дори и да отхвърлиш предназначението,
което Бог е дал на твоето чрез Своето съзнание, ти не можеш да го предотвратиш. То е
логическо следствие от онова, което си. Способността да видиш едно логическо следствие
зависи от волята да го видиш, но неговата истинност няма нищо общо с твоята воля. Истината е
Божия Воля. Споделяш ли Неговата Воля, споделяш Неговото познание. Ако не приемеш
Неговата Воля като своя, ти отхвърляш Неговото Царство и своето.
3. Светия Дух ще те води само по такъв път, че да избегнеш болката. Никой не би се
противопоставил на такава цел, стига да можеше да я разбере. Проблемът не е в това дали
Светия Дух изявява истината, а дали ти решаваш да се вслушаш в Него. Ти не разпознаваш
онова, което ти носи болка, също както не разбираш и какво ти носи радост и твърде често си
склонен да объркваш едното с другото. Основната функция на Светия Дух е да ти помогне да
ги разграничаваш. Радостното за теб е болезнено за егото и докато се колебаеш относно своята
същност, винаги ще бъдеш объркан кое ти носи болка и кое радост. Това объркване е причина
за идеята за жертва като цяло. Подчиниш ли се Светия Дух, ти ще се откажеш от егото. Това не
е жертва. Напротив, то означава да придобиеш всичко. Ако повярваш, че е така, няма да бъдеш
във вътрешно противоречие.
4. По тази причина ти се нуждаеш сам да си доказваш очевидното. За теб то не е
очевидно. Убеден си, че да вършиш противното на Божията Боля може да бъде по-голямо
благо. Убеден си също така, че е възможно да вършиш противното на Божията Воля. Затова
вярваш, че си изправен пред невъзможен избор, който едновременно те плаши и привлича. Но
Бог има Воля. Не желания. Твоята воля е също толкова могъща, колкото е Неговата, защото
всъщност тя е Негова. Желанията на егото са безсмислени, защото егото желае невъзможното.
78
Желанията ти могат да бъдат невъзможни, но волята ти може само да принадлежи на Бога. В
това е слабостта на егото и твоята сила.
5. Светия Дух винаги е на твоя страна и поддържа силата ти. Доколкото отхвърляш
Неговото ръководство по един или друг начин, ти пожелаваш собствената си слабост. Но е
страшно да бъдеш слаб. И тогава какво значи избора да Го отхвърлиш, ако не желание да
живееш в страх? Светия Дух не иска жертви никога, но егото винаги. Ако в мотивацията ти
тези неща се объркат и ти не можеш да ги разграничиш, това се дължи само на проекция.
Проекцията е объркване в мотивацията, а когато има такова объркване, не може да съществува
доверие. Никой не е готов да се подчини на водач, на когото няма доверие, но това не означава,
че водачът не заслужава доверие. В този случай по-скоро последователят не го заслужава. Но и
това е въпрос само на негово собствено убеждение. Ако повярва, че е способен на измяна, той
ще бъде убеден, че всичко може да му измени. Но това е така, само защото е избрал погрешно
предводителство. Неспособен да го следва без да изпитва страх, той асоциира страха с
предводителството и отказва да го следва. И няма нищо удивително, ако в резултат на подобно
решение се стигне до объркване.
6. Светия Дух е съвършено достоен за доверие, както и ти. Самият Бог ти има доверие и
следователно ти си несъмнено достоен за доверие. Това винаги ще бъде отвъд всяко съмнение,
колкото и ти да го поставяш под въпрос. Казах и преди, че ти си Божия Воля. Неговата Воля не
е празно желание и твоята тъждественост с Неговата Воля не е само възможност, а твоя
същност. Да споделяш Неговата Воля заедно с мен не е всъщност въпрос на избор, дори и ако
изглежда така. Разделението като цяло се състои в тази грешка. Единственият начин да се
преодолее грешката е да решиш да не решаваш нищо. Всичко вече ти е дадено по решение на
Бога. Това е Негова Воля и ти не можеш да я отмахнеш.
7. Дори освобождаването от твоя фалшив прерогатив за вземане на решение, който егото
пази толкова ревниво, не се осъществява по твое желание. То се осъществява по Волята на
Бога, който не те е оставил без утеха. Неговият Глас ще те научи да разграничаваш болка и
радост, и ще те изведе от объркването, което си създал. Няма объркване в съзнанието на един
Божи Син, чиято воля неизбежно е Волята на Отца, защото Волята на Отца е всъщност
Неговият Син.
8. Чудесата са в съгласие с Божията Воля, която не познаваш, защото си объркан по
отношение на собствената си воля. Това означава, че си объркан относно истинската си
същност. Ако сам си Божията Воля, а не я приемаш, ти отхвърляш своята радост. Чудото е
следователно урок за това какво е радостта. То е урок по съпричастие и затова е урок по любов,
която е радост. И така, всяко чудо е урок по истина и предлагайки истината, ти разбираш
разликата между радостта и болката.
XI. Състоянието на благодат
1. Светия Дух винаги ще те напътства в истината, защото твоята радост е и Негова.
Такава е Волята Му по отношение на всекиго, защото Той е изразител на Божието Царство,
което е радост. Затова и да Го следваш е най-лесното нещо на света и единственото, което е
лесно, защото не е от този свят. То е естествено. Светът се противопоставя на онова, което е
естествено за теб, защото не е в хармония с Божествените закони. Светът във всичко вижда
различни по своята степен трудности. Това е така, защото егото не възприема нищо като
напълно желано. Когато сам се убедиш, че чудесата нямат различни степени на трудност, ще
повярваш, че в естественото ти състояние няма трудности, защото то е състояние на благодат.
2. Благодатта е естествено състояние на всеки Божи Син. Когато не е в благодат, той не е
в своята естествена среда и не работи добре. Всичко, което върши, е свързано за него с голямо
напрежение, защото не е сътворен за тази среда, която е създал. Затова и не може да се
приспособи към нея, нито да я приспособи към себе си. Всеки такъв опит е безсмислен. Божият
Син е щастлив само когато знае, че е с Бога. Това е единствената среда, в която не изпитва
болка, защото тук е неговото място. Това е и единствената среда, достойна за него, защото
собствената му ценност е отвъд всичко, което е в състояние да създаде.
3. Разгледай царството, което си си изградил и прецени безпристрастно неговите
достойнства. Нима то е достойно да бъде дом на едно Божие дете? Нима този свят съхранява
неговия мир и излъчва любов към него? Опазва ли сърцето му, недосегаемо от страха,
позволява ли му винаги да дава без чувство на загуба? Учи ли го, че неговата радост е да дава и
Бог е благодарен за щедростта му? Само при тези условия можеш да бъдеш щастлив. Не ги
създаваш ти, както не създаваш и сам себе си. Те са сътворени за теб, както ти си бил сътворен
за тях. Бог бди над Своите деца и нищо не им отказва. Но те не разбират това, когато се отричат

79
от Него, защото сами се лишават от всичко. Ти, който можеш да даряваш Божията Любов на
всичко, което виждаш, докосваш и спомняш, сам се отричаш от Небесното Царство.
4. Призовавам те да си спомниш, че съм те избрал да учиш Божието Царство на това
какво е Божието Царство. Този урок не съдържа изключения, защото се състои в това, че
изключения няма. Всеки Син, който се връща към Божието Царство с този урок в сърцето си, е
изцелил Синовността и отдал благодарност на Бога. Всеки, който усвоява този урок, става
съвършен учител, защото се е учил от Светия Дух.
5. Когато едно съзнание притежава само светлина, то познава само светлината. Навсякъде
наоколо му се излъчва собственото му сияние и се разгръща, прониквайки в мрака на други
съзнания, придавайки им величие. В това е величието на Бога и ти можеш да го разбереш, да го
оцениш и познаеш. Да разпознаеш Божественото величие в своя брат означава да приемеш
собственото си наследство. Бог дава на всички по равно. Ако разпознаеш Неговия дар в когото
и да било, ти признаваш даденото и на теб. Нищо не е толкова лесно да се разпознае, както
истината. Това става непосредствено ясно и естествено. Ти си се научил да не я разпознаваш и
при това с големи усилия.
6. При естествените условия, в които си поставен, можеш спокойно да се запиташ:
„Какво е истината?" тъй като истината са условията, от които и за които си сътворен. Ти не
познаваш себе си, защото не познаваш своя Творец. Не познаваш и Своите творения, защото не
познаваш братята си, които са ги сътворили заедно с теб. Казах вече, че само цялата Синовност
е достойна да бъде сътворец с Бога, защото само цялата Синовност може да твори по подобие
на Него. Винаги, когато изцеляваш свой брат като признаваш неговата ценност, ти признаваш
неговата; както и своята способност да творите. Той не може да загуби онова, което ти
признаваш в него, а самият ти задължително притежаваш онова величие, което съзираш в своя
брат. Той е сътворец с Бога и с теб. Отречеш ли Неговата творческа сила, ти отричаш и своята,
и силата на Бога, Който те е сътворил.
7. Истината не може да се отрече само отчасти. Ти не познаваш своите творения, защото
не познаваш техния творец. А не познаваш себе си, защото не познаваш сътвореното от теб.
Твоите творения не могат да създадат твоята реалност, както ти не можеш да създадеш
Божията. Но ти можеш да познаеш и едната и другата. Битието се познава като се споделя. Ти
можеш да познаеш Бога, защото Той е споделил Своето Битие с теб. Но трябва да познаеш и
всичко, което Той е сътворил, за да познаеш онова, което творенията споделят. Без своя Отец
не можеш да познаеш себе си като баща. Божието Царство включва всички Негови Синове и
техните деца, които са подобни на Синовете, както и на Отца. Познай, следователно, Синовете
Божии, за да познаеш цялото творение.
Глава 8
ПЪТЯТ НА ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
I. Насоката на учебната програма
1. Мотивацията за усвояване на този курс не е да се постигне познание. Целта е да се
постигне мир. Само мирът е предпоставка за познанието, защото онези, които са в
противоречие, нямат мир, а мирът е условие за познанието, защото е условие на Божието
Царство. Познанието може да се възстанови, само когато са изпълнени условията за това. Това
не е сделка, сключена от Бога, Който не прави сделки. Това е следствие на твоята злоупотреба с
Неговите закони от позициите на една въображаема воля, различна от Неговата. Познанието е
Неговата Воля. Ако ти й се противопоставяш, как би могъл да притежаваш познание? Казал
съм ти какво ти предлага познанието, но ти може би още не разглеждаш това като напълно
желано. Ако го желаеше, нямаше веднага да се откажеш от него, щом егото поиска вярност от
теб.
2. Егото отвлича твоето внимание и това видимо пречи на учебния ти процес, но егото
няма силата да те отклони, ако сам не му я дадеш. Гласът на егото е халюцинация. Не можеш да
очакваш от него да ти каже: „Аз не съм реален". Но и от теб не се иска сам да разсееш своите
халюцинации. Иска се да ги преоцениш според тяхното въздействие върху теб. Ако не ги
желаеш, защото те карат да загубиш своя мир, те ще бъдат премахнати от твоето съзнание
заради теб.
3. Всеки отклик спрямо егото е призив към вражда, а враждата те лишава от мир. Но в
тази вражда няма противникова страна. По този нов начин трябва да изтълкуваш реалността, за
да си осигуриш мир и трябва да сториш само това. Онези, които възприемаш като противници,
са част от твоя мир, от който се отказваш, когато ги нападаш. Как можеш да имаш нещо, от
което си се отказал? За да го имаш, трябва да го споделиш, а не и сам да се откажеш от него.

80
Отказвайки се от мир, ти се самоизключваш от него. Такава среда е толкова чужда на Божието
Царство, че ти не можеш да разбереш състоянието, което преобладава в него.
4. Всичко, което си усвоявал досега, е било очевидно погрешно, щом не те е направило
щастлив. Дори и само на тази основа неговата ценност трябва да се постави под въпрос. Ако
усвояването на знание цели промяна, а това е винаги неговата цел, нима си удовлетворен от
промените, до които усвоеното знание те е довело? Неудовлетворението от резултатите е знак
зa несполука в учебния процес, защото то означава, че не си постигнал онова, към което се
стремиш.
5. Учебният план на Изкуплението е противоположен на учебния план, който си
изработил сам, но такъв е и неговият резултат. Ако в резултат на твоя план си нещастен и се
стремиш към нещо различно, то очевидно трябва да го промениш. Първо трябва да се промени
неговата насока. За да има смисъл, учебният план не може да бъде непоследователен. Но ако е
изграден от двама учители, всеки от които вярва в диаметрално противоположни идеи, той не
може да бъде единен. Ако се провежда от двамата учители едновременно, всеки от тях просто
пречи на другия. Това води до колебания, но не и до промяна. Колебаещите се са без посока. Те
не могат да поемат в едната посока, защото не са готови да се откажат от другата, дори и ако тя
не съществува. Техният противоречив учебен план им внушава, че съществуват всички посоки
и не им дава разумни основания за избор.
6. Трябва напълно да се разбере колко е безсмислена подобна учебна програма, за да
стане възможна реална промяна на посоката. Ти не можеш да учиш едновременно от двама
учители, които са в пълно несъгласие по отношение на всичко. Техният съвместен учебен план
представлява невъзможна за усвояване задача. Те ти преподават напълно различни неща по
съвършено различен начин, което би могло да бъде възможно, ако и двамата не те учеха на това
кой си ти. Твоята реалност е недосегаема от двамата, но ако ги слушаш едновременно,
съзнанието ти ще се раздвои в отношението си към реалността.
II. Разликата между затвор и свобода
I. Съществува логично основание за избор. Само един Учител познава твоята реална
същност. Ако целта на учебната програма е да се научиш да премахваш пречките пред
познанието, нужно е да се обърнеш към Него. Егото не знае онова, на което се опитва да те учи.
Стреми се да те учи коя е твоята същност, без да я познава. То е специалист само да създава
объркване. От друго не разбира. Като учител, егото е объркано и объркващо. Дори ако напълно
пренебрегнеш Светия Дух, което е невъзможно, пак няма да можеш да научиш нищо от егото,
защото то нищо не знае.
2. Нима е възможно да има някаква причина да си избереш подобен учител? Нима
пълното незачитане на всичко може да има смисъл? Това ли е учителят, към който Божият Син
да се обърне, за да намери себе си? Егото никога не е давало смислен отговор на нищо. Нима
дори само твоя опит от всичко, на което те е научило, не е достатъчен, за да го отхвърлиш като
бъдещ учител? Но егото е нанесло по-голяма вреда на твоето усвояване от тази. Учението е
нещо радостно, ако те води по естествения ти път и ускорява твоето развитие. Когато те карат
да усвояваш неща, противни на собствената ти природа, ти само ще загубиш от такова учение,
защото това ще те лиши от свобода. Твоята воля е твоя природа и затова не можеш да вървиш
срещу нея.
3. Доколкото твоята воля е свободна, егото не е способно да ти бъде учител, защото няма
да поискаш да го слушаш. Да бъдеш затворник не е твоята воля, която е свободна. Ето защо
егото е отрицанието на свободната воля. Бог никога не те принуждава, защото споделя Своята
Воля с теб. Неговият Глас учи само в съзвучие с Волята Му, но това не е урок на Светия Дух,
това е твоята същност. Урокът е, че твоята и Божията Воля не могат да не бъдат в съгласие,
защото са единни. Това преодолява всичко, на което егото се опитва да учи. Затова не само
насоката, но и съдържанието на учебната програма трябва да бъде непротиворечиво.
4. Егото се опитва да те научи, че е твое желание да се противопоставяш на Божията
Воля. Не може да се усвои такъв противоестествен урок и всеки подобен опит накърнява
свободата ти, което ти внушава страх от собствената воля, защото е свободна. Светия Дух се
противопоставя на всяко ограничаване на волята на Божия Син, защото знае, че Волята на Сина
е Воля и на Отца. Той уверено те води по пътя към свободата, учейки те да пренебрегваш или
да виждаш отвъд всичко, което може да те върне назад.
5. Казахме, че Светия Дух те учи да различаваш болката от радостта. Това твърдение
означава, че той те учи да правиш разлика между затвор и свобода. Тази разлика ти не можеш
да направиш сам, защото си се научил, че затворът е свобода. Как би могъл да ги разграничиш,

81
когато вярваш, че са едно и също? Нима можеш да очакваш същата онази страна нa твоето
съзнание, която те е научила, че са едно и също, да те научи, че се различават?
6. Учението па Светия Дух има само една посока и една цел. Посоката Mу е свободата, а
целта Му е Бог. Но Той не разбира Бога отделно от теб, защото Божията Воля не е да бъде без
теб. Когато се научиш, че ти имаш Божията Воля, ти няма да пожелаеш вече да бъдеш без Него,
както и Той без теб. Това е свободата и радостта. Отречеш ли се от него, отричаш на Бога
Неговото Царство, защото Той те е сътворил за това.
7. Когато казвам: „Защото твоя е силата и славата, защото Небесното Царство
принадлежи на Бога", ето какво имам предвид: Волята на Бога е безгранична и цялата сила и
слава са в нея. Тя е безгранична в своята сила, любов и мир. Няма граници, защото се разгръща
безпределно и обхваща всичко, понеже го е сътворила. Сътворявайки всичко, тя го е
превърнала в от себе си. Ти си Божията Воля, защото така си сътворен. Защото твоят Творец
твори само по Свое подобие, ти си Негово подобие. Ти си част от Този, Който е цялата сила и
слава и следователно си безпределен като Него.
8. На какво друго може да се позове Светия Дух, за да възстанови Божието Царство,
освен на цялата сила и слава? Той се позовава на това, което е Божието Царство по своята
същност и на това то самото да я признае. Признавайки това, ти автоматично го предаваш на
всеки, защото всъщност си признал всеки човек. Твоето признание събужда тяхното и чрез тях
ти се разгръщаш. Пробуждането на съзнанието става леко и радостно в Небесното Царство в
отговор на Божия Зов. Това е естествения отклик на всеки Божи Син на Гласа на неговия
Творец, защото Този Глас говори от името на собствените му творения и собственото му
разгръщане.
III. Свещена среща
1. Слава във висините Богу, както и на теб, защото Той така повелява. Искайте и ще ви се
даде, защото вече вие дадено. Искай светлина и знай, че ти си светлина. Ако искаш разбиране и
просветление, тъкмо това ще познаеш, защото решението да го научиш, е решение да слушаш
Учителя, Който познава светлината и може да те научи да я познаваш. Няма граници на твоето
обучение, защото няма граници на твоето съзнание. Няма граници на Неговото учение, защото
Той е сътворен, за да преподава. Разбирайки съвършено Своето предназначение, Той и го
изпълнява съвършено, защото в това е Неговата и твоята радост.
2. Да осъществяваш съвършено Божията Воля е единствената радост и мир, които могат
да се познаят в пълнота, защото това е единственото предназначение, което може напълно да се
преживее. Когато то стане, всички други преживявания отпадат. Но желанието за друго
преживяване би могло напълно да блокира осъществяването на това предназначение, защото
Божията Боля не може да ти се наложи, тя е напълно доброволна. Светия Дух разбира как да я
преподава, но не и ти. Затова имаш нужда от Него и Бог ти Го е дарил. Само Неговото учение
ще освободи волята ти, за да я съедини с Божията, съединявайки я с Неговата сила и слава и
утвърждавайки ги като твоя сила и слава. Ти ги споделяш, както Бог ги споделя, защото това е
естествена последица на тяхното битие.
3. Волята на Отца и Сина е Единна чрез Тяхното разгръщане. Тяхното разгръщане е
резултат на Единството Им, като поддържа съюза помежду Им, разгръщайки съвместната Им
Воля. Това е съвършено творчество на сътворените съвършено в съюз със съвършения Творец.
Отца трябва да предаде на Своя Син възможността да бъде на свой ред баща, като по този
начин разгръща собственото Си естество на Отец и Баща. Ти, който принадлежиш на Бога,
имаш едничкото предназначение да разгръщаш Неговото естество на Баща без да го
ограничаваш. Позволи на Светия Дух да те научи как да направиш това, защото можеш да
узнаеш какво означава то само от Бога.
4. Когато срещаш някого, помни, че тази среща е свещена. Както гледаш на него, така ще
видиш и себе си. Както се отнесеш към него, така ще се отнесеш и към себе си. Както мислиш
за него, така ще мислиш и за себе си. Никога не забравяй това, защото в него ще намериш или
ще изгубиш себе си. Когато се срещат двама Божии Синове, те получават още един шанс за
спасение. Не оставяй нито един човек, без да му предложиш спасение и да получиш спасение
от него. Защото аз съм винаги с теб, за да ти припомням твоята същност.
5. Целта на учебната програма, независимо от учителя, който си избрал, е „Познай себе
си". Няма нищо друго, което да търсиш. Всеки търси себе си и силата и славата, която си
мисли, че е изгубил. Винаги, когато си с друг човек, ти се открива възможност да ги намериш.
Твоята сила и слава са в него, защото са и в теб. Егото се опитва да ги намери само в теб,
защото не знае къде да ги търси. Светия Дух те учи, че ако виждаш сами себе си, не можеш да
намериш себе си, защото това не е истинската ги същност. Винаги, когато си с някой от братя,
82
ти научаваш коя е твоята същност, защото я проявяваш. Той ще реагира с болка или с радост, в
зависимост от учителя, който си избрал да следваш. Ще бъде окован или освободен в
зависимост от твоя избор, което се отнася и за теб. Никога не забравяй своята отговорност по
отношение на него, защото това е отговорност по отношение на самия себе си. Дари му
мястото, което му се полага и Божието Царство и ще намериш своето.
6. Сам не можеш да намериш Божието Царство, и ти, който Царството, не можеш сам да
намериш себе си. За да постигнеш целта на учебната програма, не бива да слушаш егото, чиято
цел е да осуети собствената си цел. Егото не знае това, защото не знае нищо. Но ти можеш и ще
го узнаеш, ако си готов да разгледаш всичко, което егото ти причинява. Отговорен си да го
направиш, защото след като наистина разбереш егото, ще приемеш Изкуплението. Имаш ли
друг избор? Когато го, ще си дадеш сметка защо на времето при среща с друг човек си виждал
другия в него. И всяка свещена среща, и която вникнеш напълно, ще те научи, че той не е
различен теб.
7. Ти можеш да се срещнеш само с някакъв аспект на самия себе си, защото си част от
Бога, Който е всичко. Неговата сила и слава са навсякъде и ти не можеш да бъдеш извън тях.
Егото учи, че силата ти е само в теб. Светия Дух учи, че цялата сила е в Бота и следователно в
теб. Бог не желае ничие страдание, и не иска никой да пострада поради неправилния си избор,
следователно и ти. Затова ти е дал възможност да го преодолееш. Благодарение на Неговата
сила и слава всички твои неправилни решения се преодоляват напълно, освобождавайки и теб,
и твоя брат от всяка мисъл, която би могла да ограничи която и да е част от Синовността.
Неправилните решения са безсилни, защото са неистинни. Закрепостяването, което пораждат, е
също така неистинно.
8. Силата и славата принадлежат само на Бога. Ти също. Бог дарява всичко, което Му
принадлежи, дарявайки от Себе Си, а всичко Негово. Предназначението, което ти е дал, е ти
също да даряваш от себе си. Когато напълно го осъществиш, ще си спомниш какво имаш от
Него и по този начин също какво си в Него. Невъзможно е да бъдеш безсилен да го сториш,
защото в това е твоята сила. Славата е Божия дар за теб, защото тя е Негова същност. Виждай
тази слава във всичко, за да си спомниш Неговата същност.
IV. Дарът на свободата
1. Щом Божията Воля е мирът и радостта ти да бъдат пълни, докато не изпитваш само
тях, ти не изпълняваш Неговата Воля. Тя не е двусмислена, бидейки извечно неизменна. Когато
не си в мир, това е така, само защото не вярваш, че си единен с Него. Но Той е Всичко във
всичко. Неговият мир е пълен и ти трябва да се присъединиш. Неговите закони те владеят,
защото те владеят всичко. Ти не можеш да се откъснеш от законите Му, въпреки че можеш да
не им се подчиняваш. Но ако не им се подчиниш и само тогава, ще се почувстваш самотен и
беззащитен, защото сам си отричаш всичко.
2. Аз съм светлината на света, който се е отрекъл от всичко. И е направил това като го е
изтласкал в забрава. Следователно светът е илюзията за изолация, поддържана от страха от
същата тази самота, която е илюзията на света. Казах ти, че съм винаги с теб, дори до края на
света. Затова съм светлината на света. Ако съм с теб в самотата на света, тя изчезва. Не можеш
да поддържаш илюзията за самота, когато не си сам. Моята цел продължава да бъде да победя
света. Не го нападам, но моята светлина трябва да го разпръсне, поради собствената му
същност. Светлината не напада мрака, а го разпръсква. Ако моята светлина те съпровожда
навсякъде, ти разпръскваш мрака заедно с мен. Светлината става наша обща и ти вече не
можеш да продължиш да живееш в мрак, както мракът не може да продължи да обитава там,
където отиваш ти. Да си припомниш мен означава да си припомниш себе си и Този, Който ме е
изпратил при теб.
3. Ти беше в мрак, докато Божията Воля се изпълни изцяло за всяка част на Синовността.
Когато Божията Воля се изпълни, тя бе изпълнена изцяло за всички. В противен случай как би
могла да бъде осъществена съвършено? Моята мисия бе просто да съединя волята на
Синовността с Волята на Отца като сам напълно съзнавам Волята на Отца. Това осъзнаване
дойдох да ти дам и твоето затруднение да го приемеш е проблемът на този свят. Премахването
на този проблем е спасението и в този смисъл аз наистина съм спасението на света. Светът
затова ме презира и отхвърля, защото този свят е вярата, че любовта е невъзможна. Ако
приемеш факта, че аз съм с теб, ти отричаш света и приемаш Бога. Моята воля е Негова и
изборът да ме чуваш е избор да чуваш Неговия Глас и да живееш в Неговата Воля. Както Бог
ме изпрати при теб, така и аз ще те изпратя при други. И ще отида при тях заедно с теб, за да ги
учим на мир и единение.

83
 4. Не мислиш ли, че светът също като теб се нуждае от мир? Не искаш ли да дадеш мир
на света също толкова много, колкото и да получиш? Защото докато не дадеш, няма да
получиш Ако искаш да получиш мир от мен, трябва да дадеш мир на другите. Изцелението не
идва от друг. Трябва да приемеш и вътрешно моето водителство. Това водителство трябва да
бъде желано, защото в противен случай ще бъде лишено от смисъл за теб. Затова изцелението е
съвместно усилие. Мога да ти кажа какво да направиш, но ти трябва да ми съдействаш,
вярвайки, че зная какво е то. Само тогава съзнанието ти ще избере да ме последва. Без този
избор, не можеш да бъдеш изцелен, защото той е отхвърляне на изцелението и на моето
решение за теб, което прави изцелението невъзможно.
5. Изцелението отразява нашата съвместна воля. Това е очевидно, когато разглеждаш
какво е неговото предназначение. Изцелението е начин да се преодолее разделението.
Разделението се преодолява чрез единение. Не би могло да се преодолее чрез раздяла. Изборът
на единството трябва да бъде недвусмислен, защото в противен случай съзнанието е раздвоено
и лишено от цялостност. Съзнанието е средството, чрез което сам определяш своето състояние,
защото то е механизъм за избор. То е силата, чрез която постигаш раздяла или единение и
съответно изпитваш болка или радост. Аз не мога да наложа над теб своето решение, защото
силата на твоите решения е равностойна на моята. Ако не беше така, Божиите Синове щяха да
бъдат неравноправни. Когато направим съвместен избор, за нас всичко е възможно, но само
моят избор не може да ти помогне. Твоята воля е също толкова свободна, колкото и моята и Бог
не би застанал срещу нея. Аз не мога да повелявам нещо, което не е по Волята на Бога.
Предлагам ти своята сила, за да бъдеш неуязвим, но не мога да се противопоставя на твоето
решение, без да вляза в противоречие с него и така да наруша Божията Воля за теб.
6. Нищо, сътворено от Бога, не може да се противопостави на твоето решение, както
нищо, сътворено от Бога, не може да се противопостави на Неговата Воля. Бог е укрепил волята
ти и аз мога само да я призная, зачитайки Неговата Воля. Ако поискаш да бъдеш като мен, ще
ти помогна, защото зная, че ние си приличаме. Ако предпочиташ да бъдеш различен, ще
почакам, докато вземеш друго решение. Мота да те уча, но само ти ще решиш дали да се
вслушаш в моето учение. Та как иначе, щом Божието Царство е свобода? Свободата не може да
се усвои по пътя на никаква тирания и съвършеното равноправие на всички Божии Синове не
може да се разбере, когато едно съзнание господства над друго. Божиите Синове имат еднаква
воля, защото всички те въплъщават Волята на Отца. Това е единственият урок, на който съм
дошъл да те науча.
7. Ако не споделяш моята воля, няма да споделяш и волята на Отца. Това означава да
оковеш своята воля и да откажеш да й дадеш свобода. Ти не вършиш нищо от себе си, защото
сам по себе си ти си нищо. Аз съм нищо без Отца, а ти си нищо без мен, защото отричайки
Отца, ти отричаш себе си. Аз винаги ще те помня и в съхранението на паметта за твоята
същност се състои твоята възможност да си спомниш себе си. В нашия спомен един за друг е
заложена възможността да си спомним Бога. И в този спомен е твоята свобода, защото тя е в
Него. Нека тогава заедно да Го благославяме Него и теб, когото Той е сътворил. Това е нашият
дар на благодарност към Него, който Той ще сподели с творенията Си, на които дава
равноправно всичко, което е приемливо за Него. След като е приемливо за Него, то е дар на
свобода, а свободата е Негова Воля по отношение на всичките Му Синове. Когато даваш
свобода, ти ще бъдеш свободен.
8. Свободата е единственият дар, който можеш да предложиш на Божиите Синове, тъй
като е признание за тяхната и Неговата същност. Свободата е творчество, защото е любов. Ако
се стремиш да ограничиш някого, ти не го обичаш. Затова щом се стремиш да ограничиш
някого, включително и себе си, ти не го обичаш и не можеш да се отъждествиш с него. Когато
ограничаваш собствената си свобода, ти губиш представа за своята същностна тъждественост с
мен и с Отца. Ти си наистина идентичен с Отца и Сина. Не можеш да се отъждествиш с Единия,
без да се отъждествиш с Другия. Ако си част от Единия, трябва да бъдеш и част от Другия,
защото те са Едно цяло. Светата Троица е свята, именно защото е Единна. Ако изключиш себе
си от това единство, ти възприемаш разединение на Светата Троица. Трябва да бъдеш включен
в Нея, защото Тя е всичко. Ако не заемеш мястото си в Нея и не изпълниш своето
предопределение като част от Нея, Светата Троица е непълна, както и самият ти. Никоя част от
Нея не бива да бъде ограничена в свободата си, за да се познае Нейната истина.
V. Неразделната воля на Синовността
1. Можеш ли да се откъснеш от онова, с което си идентичен и да бъдеш в мир?
Разединението не е решение; то е заблуда. Заблудените вярват, че истината ще се опълчи срещу
тях и не я разпознават, защото предпочитат заблудата. Преценявайки, че истината е нещо,
84
което не желаят, те възприемат илюзиите си, които ги откъсват от познанието. Помогни им,
като им предложиш своето единно съзнание в тяхно име, както аз ти предлагам моето в твое
име. Сами нищо не можем да постигнем, но заедно съзнанията ни се сливат в нещо, което далеч
превъзхожда по сила отделните си части. Като не сме разделени, Божието Съзнание се
утвърждава в нас като наше съзнание, Това съзнание е неуязвимо, защото е неразделно.
2. Неразделната воля на Синовността е съвършен творец, изцяло Богоподобна, защото е
Негова Воля. Ти не можеш да се откажеш от нея, ако се стремиш да я разбереш, така, както и
себе си. Вярвайки, че твоята воля е различна от моята, ти се отричаш от Божията Воля, която е
твоя същност. Но изцелението означава единение. Затова ти изцеляваш като се свързваш с
всички себеподобни, защото да възприемеш това подобие, означава да разпознаеш Отца. Щом
твоето съвършенство е в Нето и само в Него, нима можеш да познаеш съвършенството, без да
познаеш Отца? Да признаеш Бог означава да признаеш себе си. Няма разделение между Бог и
Неговото творение. Ще разбереш това, когато осъзнаеш, че твоята и моята воля са неразделни.
Нека Божията Любов да засияе над теб, когато ме приемеш. Моята реалност е твоя и Негова.
Съединявайки съзнанието си с моето, ти показваш, че си осъзнал единството на Божията Воля.
3. Божията единност и нашата единност не са различни неща, защото Неговата Единност
обхваща нашата. Да се съединиш с мен означава да си върнеш Неговата сила, защото ние я
споделяме. Аз само ти давам възможност да почувстваш в себе си Неговата сила, но в това е
цялата истина. Когато се свържем помежду си, ние се свързваме с Него. Слава на съюза между
Бога и Неговите свети Синове! Тяхна е славата, защото са единни. Чудесата, които вършим,
свидетелстват за Волята на Отца за Неговия Син, както и за радостта, когато сме единни с
неговата воля за нас.
4. Когато се свързваш с мен, ти се свързваш без егото, защото аз съм го отхвърлил в себе
си и следователно не мога да се съединя с твоето его. Свързването помежду ни е начинът да
отхвърлиш своето его. Истината и в двама ни е отвъд егото. Бог ни гарантира, че ще успеем да
преодолеем егото и аз споделям тази увереност за двама ни и за всички. Аз връщам Божия мир
на всички Негови чеда, защото съм го получил от Него заради всички. Нищо не може да победи
единната ни воля, защото не може да победи Божията.
5. Искаш ли да знаеш, каква е Божията Воля за теб? Обърни се към мен, който я зная и ще
я откриеш. Аз нищо няма да ти откажа, както Бог не ми отказва нищо. Нашият път е пътят
обратно към Бога, Който е наш дом. Когато проникне страх по пътя към мира, това става,
защото егото се е опитало да се включи в пътуването заедно с нас, а не може. Долавяйки
поражението и разгневено поради това, егото се чувства отхвърлено и става отмъстително. Ти
си неуязвим срещу неговата отмъстителност, защото аз съм с теб. По този път ти си избрал мен
за свой другар вместо егото. Не се опитвай да се държиш и за двамата, защото това означава
опит да вървиш в различни посоки и ще изгубиш пътя си.
6. Пътят на егото не е моят път, но той не е и твой. Светия Дух има една посока за всички
съзнания и посоката, на която научи мен, е и твоята посока. Нека не забравяме Неговите
напътствия поради илюзии, защото само илюзиите за друга посока могат да скрият от нас тази,
към която ни насочва Божият Глас във всички нас. Никога не давай сила на егото да се
изпречва на пътя ти. То не притежава такава сила, защото това пътуване е път към истината.
Отхвърли всички илюзии и преодолявай опитите на егото да те дърпа назад. Аз вървя пред теб,
защото съм отвъд егото. Протегни ръка към мен, щом желаеш да преодолееш егото. Моята сила
никога няма да отслабне и ако решиш да я споделиш, ще успееш. Аз я давам с готовност и
радост, защото се нуждая от теб така, както ти се нуждаеш от мен.
VI. Божието съкровище
1. Ние сме обединената Синовна воля, чието Единство е за всички. Заедно поемаме
обратно към дома и увличаме всички свои братя по пътя. Всяка нова сила, която се влива, се
дарява на всички, за да могат и те да отхвърлят слабостта и да ни влеят сили. Бог чака да ни
посрещне и ще ни приеме така, както те приемам аз. Нe забравяй Божието Царство заради
нищо, което предлага светът.
2. Този свят нищо не може да прибави нищо към силата и славата на Бога и Неговите
свети Синове, но може да ги направи слепи за Отца, ако се обърнат към него. Не можеш да си
обърнат към света и да познаеш Бога. Истината е само в единия. Дошъл съм да ти кажа, че ти
не можеш да избираш дали светът или Бог е истинен. Ако този избор зависеше от теб, досега
щеше да си се самоунищожил. Но Бог не иска унищожението на Своите творения, защото ги е
сътворил вечни. Неговата Воля те е спасила не от теб, а от илюзията за себе си. Спасил те е за
истинското ти аз.

85
 3. Нека Го славим, макар светът да Го отрича, защото той няма власт над Неговото
Царство. Който е сътворен от Бога, не може да намери радост, освен във вечните неща; не
защото другите са му отказани, а защото нищо друго не е достойно за него. Сътвореното от
Бога и Неговите Синове е вечно и в това и само в това е тяхната радост.
4. Разгледай историята за блудния син и разбери какво е Божието съкровище: Синът на
един любящ баща изоставил своя дом и сметнал, че е прахосал всичко ценно за нищо, макар и
на времето да го не разбирал. Срамувал се да се завърне при баща си, защото си мислел, че го е
наскърбил. Но когато се завърнал, бащата го посрещнал с радост, защото съкровището на
бащата бил самият син. На него нищо друго не му трябвало.
5. Бог желае само Своя Син, защото той е единственото Му съкровище. И както Той
желае Своите творения, така и ти – собствените си. Те са твоят дар на благодарност към
Светата Троица за това, че си бил сътворен. Те никога не те напускат, както ти не напускаш
своя Творец, но разгръщат сътвореното чрез теб, както Бог се е разгърнал в теб. Може ли
сътвореното от Бога да намери радост в нещо нереално? И какво друго е реално, освен Божиите
творения и сътвореното по Негово подобие? Твоите творения те обичат, както и ти обичаш своя
Отец за дара на творчеството. Няма друг дар, който да е вечен и следователно истинен. Нима
можеш тогава да дадеш или приемеш нещо друго да очакваш радост в замяна? А какво освен
радост желаеш? Ти не си създал себе си, нито своето предназначение. Само си предпочел да
станеш недостоен. Но не можеш да се превърнеш в такъв, защото си Божието съкровище, а Той
цени само онова, което е достойно. Стойността на това, което Бог цени не подлежи на
съмнение, защото се дължи на това, че Бог споделя Себе си и така установява тази стойност
завинаги.
6. Твоето предназначение е да увеличаваш Божието съкровище като сътвориш свое.
Неговата Воля към теб е Волята Му за теб. Той няма да те лиши от творчество, защото в това се
състои Неговата радост. Не можеш да намериш друга радост, освен в онова, в което намира
радост Бог. Неговата радост е в твоето сътворение и Той разгръща качеството си на Творец
чрез теб, за да можеш ти да се разгърнеш като Него. Твоето неразбиране на този факт се дължи
на неразбиране на Него Самия. Никой, който не приема своето предназначение, не може да
разбере какво е то и никой не може да приеме предназначението си, ако не познава себе си.
Творчеството е Божията Воля. Неговата Воля те е сътворила, за да твориш. Твоята воля не е
сътворена отделно от Неговата и трябва да следва Неговата.
7. Изразът „нежелана воля" не означава нищо, тъй като съдържа противоречие в себе си.
Когато си мислиш, че нямаш желание да се присъединиш към Божията Воля, ти всъщност не
мислиш. Божията Воля е Мисъл. На нея не може да се противопостави друга мисъл. Бог не си
противоречи и Синовете Му, които са подобни Нему, не могат да бъдат в противоречие със
себе си или с Него. Но тяхната мисъл притежава такава сила, че ако решат, те могат да
ограничат съзнанието на Божия Син. При този избор Синът престава да знае какво е неговото
предназначение, но Творецът не. И тъй като Творецът не престава да го познава, то е завинаги
достъпно за Неговия Син.
8. Има само един въпрос, който винаги трябва да си задаваш: „Искам ли да узная каква е
Волята на Отца за мен?" Той не би я скрил. Той ми я откри, защото аз се обърнах към Него и
научих какво ми е дадено. Нашето предназначение е да работим заедно, защото поотделно
нищо не можем да постигнем. Във всички нас е вложена цялата сила на Божия Син, но не и в
някой от нас поотделно. Бог няма да ни остави сами, защото Той не желае да бъде сам. Затова е
сътворил Своя Син, давайки му способността да твори заедно с Него. Нашите творения са свети
като нас и ние като Божии Синове сме свети като Него. Чрез творенията си ние разгръщаме
своята любов и радостта на Светата Троица. Ти не разбираш това, защото не цениш себе си,
макар да си Божието съкровище. Когато не разбираш това, не можеш да разбереш нищо.
9. Аз заедно с Бога познавам колко много Той те цени. Моята преданост към теб е от
Него, породена от това, че познавам себе си и Него. Ние не можем да се разделим. Когото Бог е
съчетал, човек не може да раздели, а Бог е съчетал със Себе Си всички Свои Синове. Можеш ли
да се разделиш от това, което е твой живот и битие? "Пътят към Бога е просто пробуждане за
познанието къде винаги си бил и каква е вечната ти същност. Това е пътуване без разстояние
към цел, която никога не се е променяла. Истината може само да се преживее. Тя не може да се
опише и не може да се обясни. Аз мога да ти дам да осъзнаеш условията за постигане на
истината, но преживяването й е от Бога. Заедно можем да направим така, че да отговорим на
нейните условия, но истината ще те озари от само себе си.
10. Каквото Бог е пожелал за теб, е твое. Той е дарил Своята Воля на своето съкровище, и
тя е станала негово съкровище. Сърцето ти е там, където е съкровището ти, както Неговото
86
сърце. Възлюблен от Бога, ти си съвършено благословен. Научи това от мен и освободи
свещената воля на всички онези, които са благословени като теб.
VII. Тялото като средство за общуване
1. Агресията приема винаги физическа форма. Когато в твоето съзнание проникне
някаква форма на агресия, ти се отъждествяваш с тялото, за щото егото така го възприема. Не е
необходимо да осъществиш физическа агресия, за да си в съгласие с такова разбиране. Ти го
приемаш чрез простото убеждение, че чрез агресия можеш да получиш нещо, което желаеш.
Ако не вярваше в това, идеята за нападение нямаше с нищо да те привлича. Когато се
приравниш към тялото, винаги ще бъдеш в депресия. Когато едно Божие дете се възприема по
този начин, то подценява себе си и останалите. Тъй като може да намери себе си чрез тях, то
отрича собственото си спасение.
2. Помни, че Светия Дух разглежда тялото само като средство за общуване. Той е
Връзката за Общуване между Бога и разделените от Него Синове и затова разглежда всичко,
създадено от теб в светлината на онова, което е Той Самият. Егото използва тялото за да
разделя. Светия Дух стига чрез него до другите. Ти не възприемаш братята си така, както
Светия Дух ги възприема, защото не гледаш на телата само като на средство за свързване на
съзнанията и обединяването им с твоето и моето съзнание. Това тълкуване на тялото ще
промени напълно твоето отношение към неговата стойност. Само по себе си то не представлява
нищо.
3. Ако използваш тялото за агресия, това ти нанася вреда. Ако го използваш, само за да
стигнеш до съзнанията на хората, които са убедени, че са идентични с тялото и именно
просредством тялото ги учиш, че не са тяло, ти ще разбереш силата на съзнанието, която
притежаваш. Ако използваш тялото за това и само за това, ти няма никога да си служиш с него
за агресия. В служба на единението то се превръща в красив урок по съпричастие, който има
стойност, докато съпричастието стане факт. По такъв начин Бог превръща ограниченото от теб
в безгранично. Светия Дух не разглежда тялото като теб, защото Му е известно, че всяко нещо
получава своята единствена реалност чрез службата, която върши за Бога в името на
предназначението, което Бог му възлага.
4. Общуването слага край на разделението. Агресията го задълбочава. Тялото е красиво
или грозно, мирно или агресивно, полезно или вредно, в зависимост от начина, по който се
използва. И в тялото на другия ти ще видиш начина, по който използваш собственото си тяло.
Ако тялото се превърне в средство, което предоставяш на Светия Дух, за да го използва в името
на единството на Синовността, ти ще виждаш всичко физическо такова, каквото е. Ако го
използваш за истината, ще виждаш истинно. Ако го използваш погрешно, ще то възприемаш
погрешно, защото вече си го направил веднъж, злоупотребявайки с него. Няма да можеш да се
довериш на нищо, което разбираш без Светия Дух. Това ще породи в теб омраза и агресия и ще
те лиши от вътрешен мир.
5. Но всяко лишение е плод на собственото ти неразбиране. Сама по себе си загубата,
каквато и да е тя, е невъзможна. Но когато разглеждаш своя брат като физически субект, той
„губи" за теб своята сила и великолепие, както ги губиш и ти. С това ти проявяваш агресия към
него, но първо да си я проявил към себе си. Недей да го възприемаш така заради собствено си
спасение, което трябва да спаси и него. Не му позволявай да се принизява в твоето съзнание, а
го освободи от собственото му убеждение в незначителността, за да го избегнеш и в себе си.
Той е свят като част от теб. Ти си свят като част от мен. Да общуваш с частица от Бога означава
да отидеш отвъд Божието Царство, достигайки Твореца благодарение на Гласа на Бога, вложен
като част от теб.
6. Радвай се, че от себе си ти не можеш да правиш нищо. Ти не си от себе си. Този, от
Когото произлизаш, желае твоята сила и слава, за да осъществиш съвършено Неговата свята
воля като я приемеш за своя. Той не ти е отнел Своите дарове, но ти си убеден, че си ти отнел
от Него. Нека не остане Божи Син неизявен в Негово Име, защото То е твое.
7. В Библията се казва: „Словото (или мисълта) стана плът". В тесния смисъл на думата
това е невъзможно, защото предполага преминаване от едно ниво на реалността на друго. Само
привидно съществуват различни нива на реалност, както и различни нива на трудност при
чудесата. Мисълта не може да бъде превърната в плът, освен по силата на вярата, защото
мисълта не е нещо физическо. И все пак, мисълта е общуване, за което може да се използва
тялото. Това е единствената естествена употреба, за която то може да се използва. Да се
използва тялото неестествено означава да се загуби представа за предназначението на Светия
Дух и да се обърка целта на Неговата програма за обучение.

87
 8. Няма нищо по-обезсърчаващо от учебна програма, която е недостъпна за усвояване от
един ученик. Самочувствието му се подронва и той изпада в депресия. Да бъдеш поставен в
учебна ситуация, с която не можеш да се справиш, това е най-депресиращото нещо на света. То
в крайна сметка е именно причината, поради която този свят е толкова потискащ. Учебната
програма на Светия Дух никога не е депресираща, защото това е програма на радостта. Винаги
когато се реагира с депресия, това е така, защото се забравя истинската цел на програмата.
9. На този свят дори и тялото не се възприема цялостно. Смята се, че предназначението
му се състои в множество отделни функции които нямат почти никаква връзка помежду си,
така че се създава впечатлението, че хаосът напълно го владее. И когато се ръководи от егото,
това наистина е така. Но не и когато се ръководи от Светия Дух. Тогава то се превръща в
средство, чрез което онази част от съзнанието, която си се опитал да откъснеш от духа, може да
преодолее тази деформация и да се върне към Духа. Така храмът на егото се превръща в храм
на Светия Дух, където да се посветиш на Него, вместо на егото. В този смисъл тялото наистина
става храм Божи - Неговият Глас го населява като насочва как да бъде използвано.
10. Изцелението идва, когато тялото започне да се използва само за общуване. Това е
естествено и поражда цялостност, което е също естествено, като по този начин води до
изцеление. Съзнанието като цяло е единно и убеждението, че част от него има физически
характер, тоест не е съзнание, представлява фрагментарно или болезнено разбиране.
Съзнанието не може да се сведе до нещо физическо, но може да се изяви посредством
физическото, ако използва тялото, за да го преодолее. Когато общува с други съзнания, то се
разгръща. Ограниченията на тялото не могат да го спрат, защото това би означавало да се
блокира осъществяването на неговата цел. Съзнание, което е блокирано, е уязвимо за агресия,
защото това означава, че се е обърнало срещу самото себе си.
11. Отстранението на блокажите следователно е единственият начин да се гарантира
помощ и изцеление. Помощта и изцелението са нормалната изява на едно съзнание, което се
изявява посредством тялото, но не се свежда до него. Ако съзнанието вижда в тялото своя цел,
то ще го възприема неправилно и осуетявайки възможността да се разгръща отвъд тялото, ще
предизвика заболяване, утвърждавайки по този начин разделението. Възприемането на тялото
като самостоятелен субект може да доведе само до заболяване, защото не съответства на
истината. Ако на едно средство за общуване се приписва друго предназначение, то престава да
бъде полезно. Да се използва средството за общуване като средство за агресия означава
очевидно да се обърка целта.
12. Да общуваш означава да се свързваш, а да нападаш означава да разделяш. Нима е
възможно да вършиш и двете неща с едно и също средство, без да страдаш? Да се постигне
единно възприемане на тялото е възможно само чрез единна цел. Така съзнанието се отърсва от
изкушението да гледа на тялото в светлината на различни представи и го предава на
Единствената Светлина, в която то може да бъде правилно разбрано, смесването на средството
на обучението с целта на учебната програма е съществено объркване, което не позволява да се
разбере правилно както едното, така и другото. Процесът на учение трябва изведе отвъд тялото
до възстановяване на силата на съзнанието в него. Това може да се осъществи само ако
съзнанието се свързва с други съзнания, без нищо да спира неговото разгръщане Подобно
спиране е причината за всички болести, защото единственото предназначение на съзнанието е
да се разгръща.
13. Депресията е противоположност на радостта. Когато учението предизвиква в теб
депресия, а не радост, това означава, че не следваш Божия Учител на радостта и не усвояваш
Неговите уроци. Ако гледаш на тялото по друг начин, освен като на средство за общуване, ти
налагаш граници на своето съзнание и си нанасяш вреда. Това означава, че здравето е единство
на целта. Ако тялото се подчини на целта на съзнанието, то става цялостно, защото целта на
съзнанието е единна. Агресията може да бъде само измислена функция на тялото, защото
откъснато от съзнанието, то няма никакво предназначение.
14. Ти не се подчиняваш на ограниченията на тялото и мисълта не може да стане плът. И
все пак, съзнанието може да се проявява посредством тялото, ако го преодолее и не го
разглежда като ограничение. Винаги, когато свеждаш един човек до тялото му и го
ограничаваш до него, ти налагаш такова ограничение и на себе си. Нима си готов да приемеш
подобно нещо, когато целта на учението е да избегнеш ограниченията? Да смята тялото като
средство за нападение и да очаква, че ще постигне радост е съвсем определен показател за
погрешно усвояващия. Той е приел учебна цел, която е в очевидно противоречие с единната
цел на учебната програма и му пречи да я приеме.

88
 15. Радостта е обединяваща цел, а единната цел идва само от Бога. Когато ти имаш
единна цел, тя е от Него. Повярваш ли, че можеш да попречиш на осъществяването на Неговата
цел, това значи, че се нуждаеш от спасение. Ти сам си се осъдил, но осъждането не е от Бога.
Затова и не е истинно. Привидните му резултати също не са истинни. Когато тялото е
единственото, което виждаш в своя брат, ти го осъждаш, защото си осъдил себе си. Но ако
всяко осъждане е нереално, а то е непременно такова, тъй като е форма на агресия, то не може
да има никакви последици.
16. Не допускай да страдаш от мнимите последици на нещо неистинно. Отърси се от
убеждението, че такова нещо е възможно. Неговата пълна невъзможност е единствената ти
надежда за спасение. Но нима ти е нужна друга надежда? Освобождаването от илюзиите е в
това да не вярваш в тях. Не съществува агресия, а само безгранично общуване и следователно
неограничено могъщество и пълнота. Всяка цялост е могъща чрез своето разгръщане. Не
спирай мисълта си пред този свят и ще отвориш съзнанието си за творчество в Бога.
VIII. Тялото - средство или цел
1. Всяко отношение към тялото е отношение, насочено към агресия. Егото определя
всичко по един детински начин въз основа на това, за което си служи с него. Това е така,
защото е неспособно за истинско общение и приравнява онова, което вижда приравнява онова,
което вижда с предназначението, което му приписва. То не го приравнява до онова, което е. За
егото тялото е предназначено за агресия. Когато те приравнява с тялото, то учи, че ти си
средство за агресия. Тялото следователно не е източникът на собственото си здраве.
Състоянието на тялото зависи изцяло от това как разбираш неговото предназначение. Всяко
предназначение е част от битието, защото е породено от него, но тази зависимост не е
взаимнообратима. Всяка част се определя от цялото, но частта не може да даде пълно
определение на цялото. Но да познаваш една част означава да познаваш цялото, поради
фундаменталната разлика между познание и възприятие. При възприемането цялото се гради от
части, които могат да се разделят и прегрупират в различни конфигурации. Но познанието е
неизменно и неговата конфигурация е постоянна. Представата за съотношение между частта и
цялото има смисъл само на нивото на възприятията, където е възможно да има промяна. В друг
план не съществува разлика между частта и цялото.
2. Тялото съществува в свят, в който изглежда има два гласа, борещи се да го притежават.
В такава конфигурация на възприемане тялото се смята способно да се подчинява ту на единия,
ту на другия, придавайки по този начин смисъл на представите за здраве или болест. Егото
съществено обърква средства и цел, както винаги. Разглеждайки тялото като цел, егото не
намира реалното му предназначение, защото то не е цел. Навярно си забелязал една очевидна
характеристика на всяка цел, която егото приема за своя. Когато я постигнеш, тя не ти носи
удовлетворение. Ето защо егото е принудено непрестанно да се хвърля от една към друга цел,
за да продължаваш въпреки всичко да се надяваш, че то все още има какво да ти предложи.
3. Особено трудно е да се преодолее убеждението на егото, че тялото е цел, защото то е
синоним на убеждението, че агресията е цел. Егото възлага твърде много на болестта. Ако си
болен, как би могъл да се противопоставиш на твърдата вяра на егото, че не си неуязвим? Това
е убедителен аргумент в полза на егото, защото скрива очевидната агресия, която стои зад
всяка болест. Ако я осъзнаеш и решиш да не допускаш агресия, ти не би приел такова измамно
свидетелство в полза на егото.
4. Трудно е да разбереш колко измамно свидетелство е болестта, защото ти не съзнаваш,
че тя е в пълен разрез е твоите желания. Този свидетел изглежда невинен и достоен за доверие,
защото не си го подложил на сериозен разпит. Ако беше го направил, нямаше да разглеждаш
болестта като толкова надежден свидетел в полза на възгледите на егото. По-честно би било да
се твърди, че онези, които желаят егото, го защитават предубедено. Затова изборът им като
свидетели би трябвало да бъде подозрителен от самото начало. Егото не призовава свидетели,
които са в разрез с неговата кауза, нито пък Светия Дух. Вече споменах, че Светия Дух е
призван да съди и притежава всичко необходимо, за да го осъществи. Егото не може да съди
безпристрастно. Когато то призовава за свидетел, вече го е превърнал в съюзник.
5. Истина е, че тялото само по себе си не притежава предназначение, защото няма цел.
Егото обаче го утвърждава като цел, защото по този начин се прикрива истинското му
предназначение. Егото върши всичко с подобно намерение. Целта му е изцяло да загуби
представа за предназначението на каквото и да било. Едно болно тяло е нещо лишено от
съдържание. То е лишено от съдържание, защото болестта не отговаря на предназначението на
тялото. Болестта може да притежава някакъв смисъл само ако са верни двете основни
предпоставки, от които изхожда разбирането на егото за тялото - това, че тялото е
89
предназначено за агресия и че ти си тъждествен с тялото. Извън тези предпоставки болестта е
немислима.
6. Болестта е начин да се покаже, че можеш да бъдеш уязвен. Тя е свидетелство за твоята
крехкост, ранимост и крайна зависимост от нещо външно, от което да се ръководиш. Това е
най-силният аргумент на егото, че неговото ръководство ти е крайно необходимо. То ти налага
нескончаеми предписания как да избегнеш катастрофални последици. Светия Дух, съвършено
посветен в същата ситуация, не се занимава с това да я анализира. Когато свидетелствата са
лишени от смисъл, няма защо да бъдат анализирани. Истината е призвана да събира правдива
информация. Каквото и да предприемеш, за да се справиш с грешката не дава никакъв резултат.
Колкото по-сложни са резултатите, толкова по-трудно става да видиш тяхната нищожност, но
не е необходимо да прегледаш всички възможни последици от дадени предпоставки, за да
можеш да ги прецениш истинно.
7. Учебното средство не е учител. То не може да ти помогне да разбереш чувствата си. Ти
не ги разбираш, защото си приел объркаността на егото и по тази причина си убеден, че
учебното средство може да ти помогне да проумееш какво изпитваш. Болестта е само още един
пример за твоето упорство да търсиш напътствие от учител, който не знае отговора. Егото не
може да знае как се чувстваш. Когато казах, че егото не знае нищо, изразих едно напълно
правдиво твърдение по отношение на него. Но има и още нещо - щом само познанието
притежава битие, а егото не притежава познание, то егото не притежава битие.
8. Можеш с основание да запиташ как така гласът на нещо, което не съществува, може да
бъде толкова настоятелен. Замислял ли си се над това каква деформираща сила има нещо, което
желаеш, дори ако то не е реално? Съществуват множество случаи, показващи как онова, което
желаеш, деформира възприятията. Никой не може да се съмнява в способността на егото да
гради лъжливи прецеденти. Никой освен това не може да се съмнява в твоята воля да го
слушаш дотогава, докато не избереш да приемаш само истината. Едва когато се откажеш от
егото, то изчезва. Гласът на Светия Дух е толкова силен, колкото волята ти да Го слушаш. Той
не може да бъде по-силен, без да накърни твоята свобода на избор, която Светия Дух се стреми
да възстанови, а не да подкопае.
9. Светия Дух учи да използваш тялото само като средство за общуване със своите
събратя, за да може Той да предаде Своето послание чрез теб. Това ще ги изцели и
следователно ще изцели и теб. Нищо не може да бъде болно, ако е в съгласие с
предназначението си такова, каквото го вижда Светия Дух. Всичко, използвано по какъвто и да
било друг начин, е болно. Не позволявай тялото да отразява едно раздвоено съзнание. Не
допускай то да бъде образ на представата ти за собствена нищожност. Нека то не служи на
агресията като избор. Вижда се, че здравето е естественото състояние на всичко, когато
интерпретацията се предоставя на Светия Дух, Който в нищо не вижда агресия. Здравето е
резултат на това, че си се отказал от всякакви опити да се отнасяш към тялото без любов.
Здравето е начало на правилно отношение към живота под ръководството на единствения
Учител, Който знае какво е животът, защото е Гласът на Този Живот.
IX. Изцелението като поправено възприятие
1. Казах и преди, че Светия Дух е Отговорът. Той е Отговорът на всичко, защото знае
всеки отделен отговор. Егото не разбира кой е реалният въпрос, макар и да задава безкрайно
много въпроси. Но ти можеш да го научиш, когато започнеш да се питаш доколко егото е ценно
за теб и бъдеш способен да преценяваш неговите въпроси. Когато егото те изкушава с болест,
не искай от Светия Дух изцеление на тялото, защото така приемаш убеждението на егото, че
тялото е истинската цел на и изцелението. По-скоро искай Светия Дух да те научи да
възприемаш вярно тялото, защото само възприятието може да бъде деформирано. Само
възприятието може да бъде болно, защото само възприятието може да бъде погрешно.
2. Неистинното възприятие е желанието нещата да бъдат такива, каквито не са. Всяко
нещо е безвредно в своята реалност, защото пълната безвредност е условие на реалността. Тя е
и условието да се осъзнае реалността. Не е необходимо да я търсиш. Тя ще те потърси и
намери, когато отговаряш на нейните условия. Тези условия са част от същността й. И само
тяхното постигане зависи от теб. Останалото идва от само себе си. Много малко е нужно,
защото този твой незначителен дял е толкова могъщ, че ще ти даде всичко. Затова приеми своя
малък дял, за да подучиш цялото.
3. Цялостта лекува, защото произтича от съзнанието. Всички форми на болест, дори
които водят до умиране, са физически прояви на страха на съзнанието да се пробуди. Те са
опити да потънеш в по-дълбок сън поради страх от събуждане. Това е покъртителен опит да си
затвориш очите, за да не виждаш. „Почивай в мир” е благословение за живите, а не за
90
мъртвите, защото мирът произтича от пробуждането, а не от съня. Сънят е уединяване;
пробуждането е присъединяване. Сънищата са илюзии за присъединяване, защото отразяват
деформираните представи на егото в това отношение. Но и Светия Дух, ако Му позволиш,
може да използва състоянието на спящия и сънищата му за пробуждане.
4. Състоянието, в което се събуждаш е показателно за това как си се възползвал от съня.
На кого си го предал? На кой учител си го посветил? Когато се събуждаш потиснат, сънят ти не
е бил предаден на Светия Дух. Само когато се пробуждаш радостно, ти си използвал съня си
според Неговата цел. Сънят може да те „упои като с наркотик", ако го използваш неправилно в
полза на болестта. Сънят е форма на смърт, както смъртта е форма на безсъзнателното. Пълна
безсъзнателност е невъзможна. Ти можеш да почиваш в мир, само ако си с пробудено съзнание.
5. Изцелението е отърсване от страха да се пробудиш и от всякакви опити да заместиш с
нещо друго решението да се пробудиш. Решението да се пробудиш е отражение на волята да
обичаш, тъй като всяко изцеление предполага замяна на страха с любов. Светия Дух не прави
разлика между различни по степен грешки, защото да учи, че една форма на заболяване е по-
сериозна от друга, би означавало да учи, че една грешка може да бъде по-реална от друга. Той е
предназначен само да разграничава лъжливото от истинното, замествайки лъжата с истина.
6. Егото, което винаги се стреми да направи съзнанието безсилно, се опитва да го откъсне
от тялото, за да го унищожи. То вярва, че така го съхранява. Това е така, защото е убедено, че
съзнанието е опасно и че да лишиш човека от съзнание означава да го излекуваш. Но да лишиш
човека от съзнание е невъзможно, защото означава да сведеш сътвореното от Бога до нищо.
Егото презира слабостта, макар и да полага всякакви усилия да я наложи. Егото се стреми само
към онова, което мрази. За него това е напълно логично. То се стреми към агресия, убедено в
нейната сила.
7. Библията ти повелява да бъдеш съвършен, да изцелиш всички прегрешения, да не
мислиш за тялото като за нещо самостоятелно и да вършиш всичко в моето име. Всичко това не
е само в мое име, защото ние споделяме обща идентичност. Името на Божия Син е едно и ти си
призван да вършиш делата на любовта, защото ние споделяме това Единство. Нашите съзнания
са цялостни, защото сме единни. Ако си болен, ти си се отделил от мен. Но не можеш да се
откъснеш само от мен. Откъсваш се едновременно от себе си и от мен.
8. Ти сигурно вече си започнал да разбираш, че това е курс с много практическа
насоченост и трябва да се разбира съвсем буквално. Аз няма да искам от теб нищо, което да не
можеш да извършиш, нито е възможно аз да върша нещо, което е не достъпно за теб. При
такава предпоставка, дадена съвсем буквално, нищо не може да та попречи да осъществиш
точно онова, което искам и всичко те подтиква да го сториш. Не ти налагам ограничения,
защото и Бог не прави това. Когато ти се ограничаваш, ние преставаме да бъдем единни в
своето съзнание и това състояние е болестно. Но не тялото, а съзнанието боледува. Болестта
във всичките й форми е знак, че съзнание то е раздвоено и не приема единна цел.
9. Единението на целта, следователно, е единственият начин, по който Светия Дух
лекува. Защото само на това ниво лечението има смисъл. Да изцелиш една хаотична система на
мислене означава да възстановиш смисъла й Твоята задача е да удовлетворяваш условията,
необходими за възвръщане на смисъла, тъй като самият смисъл се дава от Бога. Но е много
важно ти да намериш отново смисъла, защото той е част от Божествения смисъл. А това
означава, че твоето изцеление е част от Неговото здраве, защото е част от Неговата Цялостност.
Той не може да я загуби, но ти можеш да не я познаваш. Но въпреки това изцелението е
Неговата Воля зa теб, а Неговата Воля остава във всичко и завинаги.
Глава 9
ДА ПРИЕМЕШ ИЗКУПЛЕНИЕТО
I. Да приемеш реалността
1. Страхът пред Божията Воля е едно от най-странните вярвания, породени от човешкото
съзнание. То не би възникнало, ако съзнанието не беше дълбоко раздвоено, създавайки условия
за страх от реалността. Реалността не „заплашва" нищо друго, освен илюзиите, защото
утвърждава само истината. Самият факт, че Божията Воля, която е това, което си ти, се приема
със страх, показва, че ти се плашиш от себе си. Това означава, че се боиш не от Божията Воля, а
от своята.
2. Твоята воля не е тази на егото и затова егото ти се противопоставя. Онова, което се
представя за страх Божи, е страх от собствената ти реалност. Не можеш да получиш
систематично знание в състояние на паника. Ако целта на този курс е да ти помогне да си
припомниш истинската си същност, а ти се боиш от това, което си, естествено следва, че няма
да усвоиш този курс. И все пак, причината той да съществува е тази, че ти не знаеш кой си.
91
 3. А след като не познаваш истинската си същност, от къде можеш да си толкова сигурен,
че в нея има нещо плашещо? Да се свързва истината със страх най-малкото е крайно
неестествено и е особено неподходящо в умовете на хора, които не знаят какво е истина. Това
означава, че ти преднамерено асоциираш нещо, което не осъзнаваш, с нещо, което не желаеш.
Очевидно е, че съдиш за нещо, което изобщо не разбираш. Ти си породил тази странна
ситуация, така че не е възможно да избягаш от нея без Предводител, Който наистина да познава
реалната ти същност. Неговата цел е да ти припомни какво желаеш. Той не се опитва да ти
наложи чужда воля. Само полага всички усилия в границите, които Му поставяш, да ти
помогне отново да осъзнаеш собствената си воля.
4. Ти си изтласкал и затворил своята воля извън пределите на осъзнатото, където тя
продължава да съществува, но не може да ти помогне. Когато казах, че предназначението на
Светия Дух е да отдели истинното от неистинното в твоето съзнание, имах предвид, че Той е
способен да види скритото и да разпознае в него Божията Воля. Разпознавайки тази Воля, Той я
прави реална за теб, защото е в твоето съзнание и следователно е твоята реалност. И щом
Неговото възприемане показва истинската същност на съзнанието ти, Той наистина ти помага
да си спомниш кой си. Единственият източник на страх в този процес е онова, което смяташ, че
ще изгубиш. Но каквото вижда Светия Дух, само него можеш да имаш.
5. Много пъти съм подчертавал, че Светия Дух никога няма да поиска жертва от теб. Но
ако сам поискаш да пожертваш реалността, Той е принуден да ти напомни, че Божията Воля не
е такава, защото и твоята не е. Твоята воля не се различава от Божията. Ако съзнанието ти не
беше раздвоено, щеше да разбираш, че в изявата на волята е твоето спасение, защото тя е
взаимно общуване.
6. Невъзможно е да се общува на различни езици. Ти и твоят Творец можете да общувате
чрез творчество, защото това и само това е Вашата единна Воля. Едно раздвоено съзнание не
може да общува, защото то се обръща по съвсем различен начин към едно и също съзнание.
Това води до загуба на способността за общуване просто защото обърканото общуване е
лишено от смисъл. Едно послание не може да се предаде, ако е лишено от смисъл. Доколко
смислени биха могли да бъдат твоите послания, когато искаш неща, които не са ти нужни? Но
докато се страхуваш от своята воля, точно това е, което искаш.
7. Може упорито да твърдиш, че Светия Дух не ти откликва, но може би по-мъдро е да се
запиташ какви са въпросите, с които се обръщаш към Него. Ти не се обръщаш с молба да
получиш само онова, което желаеш. И това е, защото се страхуваш, че може би ще го получиш
и наистина е така. Затова настоятелно се обръщаш с молба към онзи учител, който не би ти дал
желаното. От него никога не ще узнаеш какво е то и това ти създава илюзия за сигурност. Ти
обаче не можеш да бъдеш спасен от истината, а само в истината. Реалността е единственото
спасение. Твоята воля е твоето спасение, защото тя е една и съща воля с Божията.
Разделението-от-Бога не е нищо друго, освен убеждението, че волята ти се различава от
Неговата. Никой с истинна нагласа на съзнанието не може да вярва, че неговата воля е по-силна
от Божията. В такъв случай, когато в едно съзнание съществува вярата, че волята му е различна
от Божията, то може да реши единствено, че Бог не съществува или че Неговата Воля е
страшна. Първото е характерно за атеиста, а второто за мъченика, който вярва, че Бог иска
жертви. Всяко от тези безумни решения би предизвикало силен страх, защото атеиста вярва, че
е сам, а мъченикът е убеден, че Бог ще го разпъне. И все пак никой не желае нито да бъде
изоставен, нито да бъде наказан, макар и мнозина да търсят едното или другото. Можеш ли да
поискаш от Светия Дух „дарове” като тези и действително да очакваш да ги получиш? Той не
може да ти даде нещо, което не ти е нужно. Когато помолиш благодетеля на Вселената за нещо,
което не ти е нужно, ти молиш за нещо невъзможно, доколкото такова не е било сътворено. То
не е било сътворявано, защото твоята воля за теб самия никога не е била такава.
9. В крайна сметка всеки трябва да си спомни Божията Воля, защото в крайна сметка
всеки трябва да познае себе си. Това е познанието, че неговата и Божията Воля са единни. В
присъствието на истината няма невярващи, нито жертви. В сигурността на реалността страхът е
напълно безсмислен. Отричането на това, което е, създава само илюзия за страх. Страхът не
може да бъде реален без причина, а Бог е единствената Причина. Бог е любов и ти наистина се
нуждаеш от Него. Такава е твоята воля. Искай това и ще ти се даде, защото то означава да
искаш нещо, което ти принадлежи.
10. Когато искаш от Светия Дух нещо, което ще те нарани, Той не може да ти откликне,
защото нищо не може да те нарани и следователно желанието ти е насочено към нищото. Всяко
желание, което произхожда от егото, е насочено към нищото и молитвата за него не е молитва.
То е просто отричане под формата на молитва. Светия Дух не се интересува от формата, защото
92
за него само смисълът има значение. Егото не може да моли Светия Дух за нищо, защото
между тях не съществува никаква връзка. Но ти можеш да искаш всичко от Светия Дух, защото
твоите молби към Него са истински, когато са отправени с истинско съзнание. Нима Светия
Дух може да отхвърли Божията Воля? И нима не би я видял в Божия Син?
11. Ти не си даваш сметка каква огромна енергия се пилее, когато не признаваш истината.
Какво би казал за някой, който настоятелно се стреми към нещо невъзможно и си мисли, че
успехът се състои в това да постигне невъзможното? Убеждението, че трябва да притежаваш
невъзможното, за да бъдеш щастлив, е напълно в разрез с принципа на сътворението. Бог не би
могъл да пожелае щастието ти да зависи от нещо, което никога няма да имаш. Фактът, че Бог е
Любов, не изисква вяра, но изисква приемане. Наистина е възможно да отричаш фактите, макар
да е невъзможно да ги промениш. Ако си закриеш очите с ръце, няма да можеш да виждаш,
защото нарушаваш зрителните закони. Ако отричаш любовта, няма да я познаваш, защото
законът на нейното съществуване се основава на твоето споделяне. Не можеш да променяш
закони, които не си създал, а законите на щастието са сътворени за теб, но не от теб.
12. Всеки опит да се отрече онова, което е, непременно поражда страх и ако опитът е
прекалено силен, възниква паника. Стремежът да се върви срещу реалността, макар и
невъзможен, може да се превърне в много настойчива цел, макар и да не я желаеш по същество.
Но погледни какъв е резултатът от това странно решение. Ти посвещаваш съзнанието си на
нещо нежелано. Нима такова посвещение може да бъде истинско? Щом е нежелано, то е
несътворено. А щом е несътворено, то е нищо. Нима можеш реално да се посветиш на нищото?
13. Бог в своята преданост към теб те е създал предан към всичко и ти е дал онова, към
което си предан. Ако не бе така, ти нямаше да бъдеш сътворен съвършен. Реалността е всичко и
ти имаш всичко, защото си реален. Не можеш да създадеш нереалното, защото отсъствието на
реалност събужда страх, а страхът не е възможно да бъде сътворен. Докато вярваш, че страхът
е възможен, не можеш да твориш. Противоречащите едно на друго нива на реалността я
лишават от смисъл, докато реалността е именно смисъл.
14. Помни, че Божията Воля е вече възможна и нищо друго няма да съществува никога. В
това е простото приемане на реалността, защото само то е реално. Не можеш да изопачиш
реалността и да я опознаеш такава, каквато е. А ако деформираш реалността, ще почувстваш
тревога, депресия и най-сетне паника, заради старанията си да се направиш нереален,
изпитвайки такива чувства, не търси истината извън себе си, защото истината може да бъде
само в теб. Затова си кажи:
Христос е в мен, а където е Той, трябва да с и Бог, защото Христос е част от Него.
II. Отговор на молитвата
1. Всеки, който се е опитвал да използва молитвата, за да поиска нещо, е преживявал в
собствените си очи неуспех. Това може да се отнася не само до специфични неща, които биха
могли да се окажат пагубни, но и до молби, които са напълно в съответствие с този курс.
Особено последното може да се изтълкува като „доказателство”, че на практика курсът не
отговаря на онова, на което учи. Трябва да помниш обаче, че в курса нееднократно се
подчертава, че неговата цел е да се избегне страхът.
2. Нека да предположим тогава, че онова, за което молиш Светия Дух, е нещо, което
истински желаеш, но от което все още се страхуваш. В такъв случай желанието ти няма да бъде
да го постигнеш. Ето защо някои специфични форми на изцеление не биват постигнати дори и
тогава, когато е постигнато състояние на изцеление. Човек може да моли за физическо
изцеление, страхувайки се от страданията на тялото. В същото време, ако се излекува
физически, опасността за мисловната му система може да бъде значително по-страшна за него
от физическото й проявление. В този случай той всъщност не моли за това да се освободи от
страха, а да се премахне симптом, който той самият е избрал. Такава молба, следователно,
изобщо не е молба за изцеление.
3. В Библията се подчертава, че всяка молитва получава своя отговор и това наистина е
така. Самият факт, че си се обърнал с молба към Светиня Дух е вече гаранция за отговор. Но
също така е сигурно, че никой отговор, даден от Него, няма да бъде такъв, че да усили страха.
Възможно е Неговият отговор да не бъде чут. Но да се изгуби е невъзможно. Много отговори
вече си получил, но не си чул. Уверявам те, че те те очакват.
4. Ако искаш да получиш отговор на своите молитви, не се съмнявай в Божия Син. Не го
поставяй под въпрос и не го обърквай с някой друг, защото твоята вяра в него е вярата ти в себе
си. Ако търсиш Бог и Неговия Отговор, вярвай в мен, защото моята вяра в теб е непоколебима.
Нима можеш истинно да се обърнеш с молба към Светия Дух, когато се съмняваш в своя брат?
'Вярвай в истинността на думите му, заради истината в него. Ти ще се свържеш с истината в
93
него и думите му ще бъдат истинни. Както чуваш него, така ще чуваш и мен. Да се вслушваш в
истината е единственият начин да я чуеш сега и да я познаеш.
5. От теб зависи какво ще бъде посланието, което ще възприемеш от своя брат. Какво ти
казва той? Какво би искал да ти каже? Отношението, което решиш да имаш спрямо него,
определя посланието, което ще получиш. Помни, че в него е Светия Дух и Неговия Глас ти
говори посредством твоя брат. Какво, ако не истината, може да ти предаде един толкова свят
брат? Но чуваш ш я ти? Възможно е той да не знае кой е всъщност, но в съзнанието му има
светлина, която знае това. Тази светлина може да озари твоето съзнание и да разкрие истината в
неговите думи като ти помогне да ги чуеш. Неговите думи са отговор на Светия Дух за теб.
Достатъчно ли силно вярваш в своя брат, за да го чуеш?
6. Ти не можеш да се молиш само за себе си, както и не можеш да намериш радост само
за себе си. Молитвата е потвърждаване на приобщеността, ръководена от Светия Дух съгласно
законите на Бога. Спасението е от твоя брат. Светия Дух се разгръща от твоето съзнание към
неговото и ти откликва. Нe можеш да чуеш Гласа на Бога сам в съзнанието си, защото не си
сам. И Неговият отговор се отнася единствено до същността ти. Ако не предадеш и на другите
доверието, което имам в теб, няма да го познаеш. Докато не почувстваш ръководството на
Светия Дух в другите, няма да му се довериш, нито да повярваш, че то е предназначено за теб.
То е дадено и на твоя брат, щом е дадено на теб. Нима Бог е сътворил Своя Глас единствено за
теб? Нима можеш да чуеш Неговия Глас, ако не чуваш Неговия отговор към всички Божии
Синове? Чувай в своя брат онова, което искаш аз да чуя от теб, защото няма да искаш да остана
заблуден.
7. Аз те обичам заради истината в теб, както те обича Бог. Твоите заблуди могат да
заблудят теб, но не и мен. Познавайки твоята същност, не мога да се съмнявам в теб. Чувам
само Светия Дух в теб, Който говори с мен чрез теб. Ако желаеш да ме чуеш, чуй моите братя,
в които говори Божият Глас. Отговорът на всички молитви е в тях. Ти ще подучиш своя
отговор, когато го чуеш във всеки свой брат. Недей да слушаш нищо друго, защото няма да
чуеш истината.
8. Вярвай в своите братя, защото аз вярвам в теб и ти ще разбереш, че тази моя вяра е
основателна. Вярвай ми като вярваш на тях в името на онова, което Бог е вложил в тях. Те ще
ти откликнат, ако се научиш да търсиш само истината в тях. Не искай благословения, без да ги
благословиш, защото само така можеш, да узнаеш колко си благословен. Следвайки този път,
ти търсиш истината в себе си. Така не само че не се отдалечаваш, но и се приближаваш към
себе си. Чувай само Божия отговор в Неговите Синове и ще получиш своя.
9. Да не вярваш е все едно да се противопоставиш и проявиш агресия. Да вярваш
означава да приемеш и да се съюзиш. Да вярваш не значи да бъдеш лековерен, а да приемаш и
цениш. Онова, в което не вярваш, ти не цениш и не можеш да бъдеш благодарен за онова, което
не цениш. Ще трябва да платиш цената зa своето осъждане, защото да съдиш означава да
оценяваш. И така, както оценяваш, такава цена ще платиш.
10. Ако плащането се свързва с получаване, ти ще направиш ниска оценка, но ще
очакваш висока възвръщаемост. Но при това забравяш, чеда оцениш означава да определиш
дадена стойност и възвръщаемостта ще бъде пропорционална на стойността, която сам си
отсъдил. Ако разплащането се асоциира с даване, то няма да се възприема като загуба и ти ще
разбираш взаимообратимата връзка между даване и получаване. Тогава ще оценяваш високо,
понеже и стойността на възвращаемостта ще бъде висока. Цената, която плащаш, когато искаш
да получаваш, е, че губиш представа за стойността, от което неизбежно следва, че няма да
оцениш онова, което получаваш. А когато му даваш ниска оценка, ти не го цениш, нито го
желаеш.
11. Никога не забравяй тогава, че ти определяш стойността на онова, което получаваш и
определяш цената му според това, което даваш. Да вярваш, че можеш да получиш много срещу
малко, означава да вярваш, че можеш да се пазариш с Бога. Божиите закони са съвършено
справедливи и напълно последователни. Давайки, ти получаваш. Но да получаваш означава да
приемаш, а не да вземаш. Да нямаш е невъзможно, но е възможно , дa не знаеш, че имаш. Да
признаеш, че имаш, означава да си готов да даваш и само благодарение на тази готовност
можеш да разбереш какво притежаваш. Онова, което даваш, следователно е оценката, която
поставяш, на онова, което имаш, което е точната мярка на неговите достойнства в твоите очи. А
това на свой ред е мерило доколко силно го желаеш.
12. Следователно само отдавайки можеш да искаш от Светия Дух, a да Mу отдадеш
можеш само там, където си Го разпознал. Когато Го разпознаваш у всеки човек, сам разбираш
колко много можеш да поискаш от Него и колко много ще получиш. Той нищо няма да ти
94
откаже, защото ти нищо не си Му отказал и по този начин всичко можеш да споделиш с Него.
Това е начинът, и то единственият начин, да получиш Неговия отговор, защото всичко, което
търсиш и от което се нуждаеш, е Неговият отговор. И тогава, обърни се към всеки и му кажи:
Защото искам да позная себе си, аз виждам в теб Божи Син и мой брат.
III. Поправяне на грешката
1. Бдителността на егото спрямо грешките, допускани от егото на другите, не е онази
будност, която иска от теб Светия Дух. Егото е много критично по отношение на „смисъла", зад
който стои. То разбира смисъла по такъв начин и само такъв смисъл счита за разумен. Докато
за Светия Дух това е напълно лишено от смисъл.
2. За егото е напълно добро, правилно и благородно да изтъква грешките и след това да
ги „поправя". В това то вижда смисъл, тъй като не съзнава нито същността на самите грешки,
нито начина те да се поправят. Грешките произтичат от егото и поправянето на грешките е в
отказа от него. Когато поправяш своя брат, ти му казваш, че греши. Възможно е в този момент
той да е неразумен и ако изразява егото си, това наистина е така. Но твоята задача въпреки
всичко е да му кажеш, че е прав. Не на глас, ако тирадите му са глупави. Необходимо е да бъде
поправен на друго ниво, тъй като грешката му е на друго ниво. Той продължава да бъде прав,
защото е Син Божи. Неговото его е винаги неправо, независимо какво говори или върши.
3. Ако посочваш грешките на егото на своя брат, ти ги виждаш през призмата на
собствените си грешки, защото Светия Дух не възприема грешките му. Такава е непременно
истината, защото няма връзка между егото и Светия Дух. Егото е лишено от всякакъв смисъл и
Светия Дух не се опитва да разбира нищо, породено от него. След като Той не го разбира, не го
и съди, знаейки, че всичко, създадено от егото, е лишено от смисъл.
4. Когато въобще реагираш спрямо грешките, ти не слушаш Светия Дух. Той просто ги е
пренебрегнал и ако ти им обръщаш внимание, това значи, че не Го чуваш. Ако не Го чуваш, ти
слушаш своето его и постъпваш също толкова безразсъдно, както своя брат, чиито грешки
изтъкваш. Това не е корекция. Но тази липса на корекция не е само по отношение на твоя брат.
Това е отказ да поправиш самия себе си.
5. Когато един твой брат се държи безумно, ти можеш да го изцелиш като виждаш само
разумното в него. Ако виждаш грешките му и ги приемаш като грешки, ти ги приемаш в себе
си. Ако искаш да предадеш своите грешки на Светия Дух, трябва да извършиш това спрямо
неговите. Ако това не се превърне в единствения начин, по който се справяш е всички
възможни грешки, не можеш да разбереш как се преодоляват всички грешки. Нима има някаква
разлика между това и твърдението, че на каквото учиш другите, само това и усвояваш Твоя
брат е прав като самия теб и, смятайки го за неправ, осъждаш сам себе си.
6. Ти не можеш сам да се поправиш. Можеш ли тогава да поправиш някой друг? Но
можеш истинно да го видиш, защото ти е възможно да видиш истинно себе си. На теб не ти е
дадено да променяш своя брат, твоята задача е да го приемеш такъв, какъвто е. Неговите
грешки произтичат не от истината в него, а само тази истина ти принадлежи. Това не може да
се промени от неговите грешки и не може да има никакво въздействие върху истината в теб. Да
виждаш грешки в някого и да реагираш на тях така сякаш са истински, означава да ги
превръщаш в реалност за себе си. Няма да избегнеш цената, която трябва да платиш за това, не
защото ще бъдеш наказан, но защото си последвал неверен водач и следователно ще изгубиш
пътя си.
7. Грешките на твоя брат не произтичат от неговата същност, както и твоите грешки не са
резултат на твоята същност. Ако приемеш, че грешките му са реални, ти проявяваш агресия
към себе си. Ако искаш да намериш своя път и да го следваш, виждай само истината в човека
до теб, защото вие вървите съвместно. Светия Дух в теб прощава всичко на теб и на твоя брат.
Неговите грешки се прощават заедно с твоите. В Изкуплението си човек не е откъснат от
другите, както и в любовта. Изкуплението не може да бъде отделно, защото произтича от
любовта. Всеки опит да поправиш своя брат изразява убедеността, че си в състояние да го
поправяш, а това може да бъде само надменната позиция на егото. Поправянето идва от Бога,
на Който е чужда всяка гордост.
8. Светия Дух прощава всичко, защото всичко е творение на Бога. Не се заемай с
Неговата функция, защото ще забравиш своята. Приеми само функцията да даваш изцеление
във времето, защото такова е предназначението на времето. Бог ти е дал предназначението да
твориш във вечността. Не е необходимо да се учиш на това, но трябва да се научиш да го
желаеш. Целият процес на обучение служи на тази цел. Това е предназначението на, което дава
Светия Дух на една способност, която си създал без да се нуждаеш от нея. Предай я Нему! Ти
не разбираш как да я използваш. Той ще те научи как да гледаш на себе си без осъждане, като
95
се научиш да гледаш на всичко без да съдиш. Тогава осъждането ще престане да бъде реално за
теб и всичките ти грешки ще бъдат простени.
IV. Планът за прошка на Светия Дух
1. Изкуплението е за всички, защото то е пътят да се преодолее убеждението, че е
възможно нещо да бъде предназначено само и единствено за теб. Да простиш означава да
отминеш нещо като маловажно. Гледай отвъд грешките и не допускай, възприемайки ги, да се
спираш на тях, защото ще повярваш на онова, което остане трайно като възприятие в теб.
Приеми за истина само онова, което е твоят брат в своята същност, ако искаш да познаеш себе
си. Ако възприемаш нещата, които не са негова същност, ти няма да можеш да познаеш себе си,
защото гледаш деформирано на него. Винаги помни, че твоята Идентичност е споделена и в
тази споделеност се състои Нейната реалност.
2. Ти имаш свой дял в Изкуплението, но планът за Изкупление не зависи от теб. Не
разбираш как да пренебрегваш грешките, защото ако разбираше, нямаше да ги правиш. Би било
просто още една грешка да смяташ, че не правиш грешки или че можеш да ги поправиш без
Този, Който ръководи поправянето им. И ако не следваш това Ръководство, няма да поправиш
своите грешки. Планът за Изкупление не е сътворен от теб, поради твоите ограничени
представи за собствената ти същност. От това чувство за ограниченост възникват всички
грешки. И пътят за отстраняването им следователно не произхожда от теб, а е предназначен за
теб.
3. Изкуплението е урок по споделяне, който ти се дава, защото си забравил как да
споделяш. Светия Дух просто ти припомня как да използваш своите способности според
тяхното естество. Като преосмисля способността за агресия и я превръща в способност за
споделяне, Той превежда онова, което си създал ти, на езика на онова, което Бог е сътворил.
Ако направиш това чрез Него, няма да гледаш на своите способности през очите на егото,
защото в противен случай ще съдиш за тях, както егото съди. Цялата пагубност на твоите
способности се състои в съжденията на егото. Цялата тяхна ползотворност е в съжденията на
Светия Дух.
4. И егото също има план за прошка, защото ти се нуждаеш от такъв план, дори когато не
се обръщаш към верния учител. Планът на егото, разбира се, е безсмислен и неизпълним
Следвайки този план ти само се поставяш в невъзможна ситуация, към каквато егото те води
винаги. Планът на егото е да те накара първо ясно да видиш грешката и после да я
пренебрегнеш. Но как би могъл да пренебрегнеш нещо, което вече си превърнал в реалност?
Като признаеш грешката, ти я правиш реална и не можеш да я пренебрегнеш. Тогава егото е
принудено да прибегне към „тайнства", настоявайки, че трябва да приемеш безсмислицата, за
да се спасиш. Мнозина са се опитвали да вършат това в мое име, забравяйки, че моите думи са
изпълнени със съвършен смисъл, защото идват от Бога. И те имат смисъл сега, както са имали
винаги, защото дават израз на вечни идеи.
5. Прошката, на която уча аз, не се възползва от страха в името на неговото преодоляване.
Нито пък прави нереалното реално, за да го унищожи подир туй. Прошката чрез Светия Дух се
състои просто в това да се вижда отвъд грешката от самото начало и така тя да не се превръща
в реалност. Не позволявай в съзнанието да проникне и най-малка вяра в реалността на
грешката, защото ще повярваш също, че трябва да преодоляваш онова, което си направил, за да
бъдеш простен. Онова, което няма последици, не съществува, а за Светия Дух не съществуват
последици от съгрешение. Като последователно и систематично премахва всички последици от
егото, навсякъде и във всяко отношение, Той учи, че егото не съществува и го доказва.
6. Следвай учението на Светия Дух за прошката, защото прошката е Неговото
предназначение и Той знае как да я осъществява съвършено. Това имах предвид, когато казах,
че чудесата са естествени и ако не стават чудеса, значи че нещо трябва да е тръгнало в
погрешна посока. Чудесата са само знак за твоята воля да последващ Светия Дух в Неговия
план за спасение, признавайки, че не разбираш в какво се състои този план. Ти не си призван да
вършиш Неговата работа и докато не приемеш този факт, не може да се научиш какво е твоето
предназначение.
7. Смесването на функциите е толкова типично за егото, че ти би трябвало вече добре да
си го опознал. Егото е убедено, че всички функции му принадлежат, макар и да няма представа
какви са те. Това е нещо повече от обикновено смесване на функциите. То е особено опасно
съчетание от грандомания и объркване, което кара егото да атакува всекиго и всичко без
никаква причина. Егото прави точно това. То е непредсказуемо в реакциите си, защото няма
представа за онова, което възприема.

96
 8. Ако нямаш представа какво става, нима можеш да реагираш адекватно. Ти могъл , да се
запиташ, независимо как оценяваш реакциите на егото, дали тяхната непредсказуемост го
прави достатъчно надежден наставник. Пак ще повторя, че квалификацията на егото като
наставник е особено неблагополучна и че изборът на егото като учител по спасение е
забележително неудачен. Всеки, който избира напълно безумен водач, сам е напълно безумен.
Не е вярно, че ти не съзнаваш безумието на този водач. Ти си осъзнал безумието на егото,
защото аз го съзнавам, а ти съдиш според същите критерии.
9. Егото живее буквално във време, взето назаем, и дните му са преброени. Не се
страхувай от Страшния съд, а го посрещни с радост и недей да се бавиш, защото времето на
егото е „взето назаем" от вечността. Това е Второто пришествие, създадено за теб, както
Първото е сътворено. Второто пришествие е просто възвръщане към смисъла. Нима може в
това да се крие нещо страшно?
10. Какво, ако не фантазията, може да поражда страх и кой, ако не човек, който се е
отчаял, че не може да намери удовлетворение в реалността, би прибягнал до фантазии? И все
пак ти никога не ще намериш удовлетворение във фантазиите, тъй че единствената ти надежда
е да промениш отношението си спрямо реалността. Само ако е невярно решението, че
реалността е страшна, само тогава Бог е в правото си. А аз те уверявам, че Бог наистина е в
правото си. Радвай се, тогава, че си бил неправ, което се е дължало само на това, че не си
познавал себе си. Ако беше се познавал, нямаше да грешиш, както Бог не греши.
11. Само във фантазиите може да се сбъдне невъзможното. Няма да постигнеш
реалността, ако я търсиш във фантазиите си. Символите във фантазиите са породени от егото и
са множество. Но не търси в тях някакъв смисъл. В тези символи няма повече смисъл,
отколкото във фантазиите, в които са вписани. Приказките могат да бъдат забавни или
страшни, но никой не ги смята за истина. Децата могат да им повярват и за известно време да
ги възприемат за истина. Но когато осъзнаят реалността, фантазиите изчезват. В същото време
реалността не е изчезвала никога. Второто пришествие е осъзнаването на реалността, а не
нейното повторно явяване.
12. Погледни, дете мое, реалността е тук. Тя принадлежи на теб и мен и на Бога и носи
съвършено удовлетворение на всички Нас. Само осъзнаването на това е изцеление, защото е
осъзнаване на истината.
V. Неизлекуваният лечител
1. Планът на егото за прошка е далеч по-широко прилаган от Божия план за прошка. Това
е така, защото той се прилага от неизлекувани лечители и следователно произтича от егото.
Сега ще разгледаме същността на неизлекувания лечител по-внимателно. Още от
определението се вижда, че такъв лечител се опитва да даде нещо, което не е получил. Ако
неизлекуваният лечител е теолог, например, той може да изхожда от предпоставката: „Аз съм
окаян грешник и ти също си такъв." Ако той е психотерапевт, по-вероятно е да изходи от също
така невероятното убеждение, че агресията е реална, както по отношение на него самия, така и
по отношение на пациента, но въпреки това няма значение и за двамата.
2. Многократно съм казвал, че вярванията на егото не могат да се споделят, поради което
са нереални. Как тогава като се „разкрият” могат да станат реални? Всеки лечител, който търси
истината във фантазиите, е неизлекуван, защото не знае къде трябва да търси истината и
следователно няма отговор на проблема за изцелението.
3. Единствената полза от това да осъзнаеш своите кошмари, е да покажеш, че те не са
реални и всичко, което съдържат, е лишено от смисъл. Неизлекуваният лечител не може да
постигне това, защото то не отговаря на неговите убеждения. Всички неизлекувани лечители
следват плана за прошка на егото в една или друга форма. Ако са теолози, много вероятно е да
осъждат себе си и да учат и другите на осъждане, застъпвайки се за решения, внушаващи страх.
Правейки пренос на собственото си осъждане върху Бога, те Го представят като отмъстителен и
се боят от Неговото възмездие. Всъщност те просто да се отъждествяват с егото и като следват
неговия начин на възприемане, се самозаклеймяват поради това объркване. Тогава става
разбираемо защо е имало бунтове срещу подобна представа, но да въставаш срещу нея означава
все още да вярваш в нея.
4. Някои нови форми на плана на егото не са по-полезни от старите, защото формата не е
от значение, а съдържанието си остава същото. В някои от по-новите форми, например,
психотерапевтът тълкува символите в един кошмарен сън и ги използва за да покаже, че този
сън е реален. След като ги е превърнал в реалност, той прави опит да премахне последствията
им като подценява ролята на сънуващия. Това би могъл да бъде изцелителен подход, ако
сънуващият също се определи като нереален. Но ако сънуващият се отъждестви със
97
съзнанието, способността за изправление посредством Светия Дух му се отрича. Това е
противоречие дори от гледна точка на егото и то такова, че се забелязва въпреки неговата
обърканост.
5. Ако на страха може да се противостои като се омаловажи значението на съзнанието, по
какъв начин да се утвърждава силата на егото? Такива очевидни противоречия обясняват защо
никой не е дал реално обяснение на това какво се случва при психотерапия. Всъщност нищо не
се случва. Нищо реално не се е случило на неизлекувания лечител и се налага първо той да
усвои собственото си учение. Неговото его винаги ще се стреми да се възползва от всяка
ситуация. Неизлекуваният лечител, следователно, не знае по какъв начин да дава и не е
способен да споделя. Той не може да поправи грешката, защото работата му не е на сочена към
корекция. Убеден е, че от него зависи да научи пациента си какво е реално, макар и сам да не
знае това.
6. Какво да се прави тогава? Когато Бог каза „Да бъде светлина", и стана светлина. Нима
можеш да намериш светлина, анализирайки мрака, както това прави терапевтът, или признавате
ли мрака в себе си, както теологът и търсейки някаква далечна светлина да го преодолее,
подчертавайки нейната отдалеченост? В изцелението няма никаква мистерия. Нищо няма да се
промени без разбиране, защото светлината е разбиране. Един „окаян грешник" не може да бъде
изцелен без магия, нито може един „незначителен ум" да оцени себе си без магия.
7. И двата подхода на егото водят до задънена улица - до типичната „невъзможна
ситуация", до която води винаги егото. Напълно възможно е да се окаже помощ на някого, като
му се обясни накъде върви, но това няма да е достатъчно, ако не му се помогне да промени
посоката си. Неизцеленият лечител не може да направи за него такова нещо, защото не е в
състояние да го направи и за себе си. Единственият значителен принос, който може да направи
лечителят, е да му даде пример за човек, който е променил посоката си в негово име и който не
вярва вече в никакви кошмари. И тогава светлината в съзнанието му ще отговори на питащия,
който трябва да реши съвместно с Бога, че има светлина, тъй като я вижда. И чрез това
признание лечителят познава светлината в съзнанието му. По такъв начин възприятието
преминава в познание. Творящият чудеса започва с това, че възприема светлината и превръща
своето възприятие в увереност като постоянно разгръща тази светлина и признава нейното
съществуване. Самите й последствия го уверяват, че я има.
8. Терапевтът не лекува; той позволява лечението да се осъществи. Той може да обърне
внимание на тъмнината, но не може да внесе своя светлина, защото светлината не произхожда
от него. Съществувайки за него обаче, светлината съществува и за неговия пациент. Светия Дух
е единственият Терапевт. Той хвърля яснота върху изцелението във всяка ситуация, в която Той
е Наставникът. Ти можеш само да Му позволиш да осъществи своето предназначение. За това
не Му е нужна помощ. Той щ е ти каже точно какво да правиш, за да помогнеш на всеки, когото
ти изпраща за помощ и ще му говори чрез теб, ако не Му пречиш. Помни, че ти си избираш
наставник, за да помагаш и неправилният избор няма да ти бъде от полза. Но помни също, че
правилният избор ще доведе до резултат. Довери Му се, защото Неговото предназначение е да
помага и то Му е дадено от Бога. Когато пробудиш чрез Светия Дух, а не чрез себе си, и други
съзнания за Него, ще разбереш, че вече не си подвластен на законите на този свят. И че
законите, на които си подвластен, са ефективни. Твърдението, че „Доброто е ефективно” е
разумно, макар и непълно. Доброто единствено може да има ефект. Нищо друго не е
ефективно.
9. Настоящият курс предлага много непосредствена и проста учебна ситуация и
Наставник, Който да те насочи как да действаш. Ако го приложиш на практика, ще разбереш
начина, по който функционира. Резултатите му са по-убедителни от думите. Те ще те убедят в
истинността на думите. Като следваш верния Наставник, ще усвоиш най-простия урок:
По плодовете им ще ги познаете и те ще познаят себе си.
VI. Да приемеш своя брат
1. Как ще осъзнаваш все повече и повече Светия Дух в себе си, ако не по неговите
резултати? Не можеш да Го видиш с очи, не можеш да го чуеш с уши. Как тогава можеш да го
възприемеш? Ако вдъхваш радост и другите те откликват с радост, дори сам да не си щастлив,
сигурно в теб има нещо, което поражда радост. А след като е в теб и може да предизвиква
радост и щом виждаш, че то наистина поражда радост у другите, значи че ти самия не си
нарушил връзката си с него.
2. Струва ти се, че Светия Дух не винаги ти вдъхва радост, само защото ти не винаги
вдъхваш радост у другите. Техните реакции спрямо теб са твоята оценка на Неговата
последователност. Ако ти си непоследователен не винаги ще предизвикваш радост и затова и
98
не винаги ще виждаш Неговата последователност. Каквото даваш на своя брат, ти го даряваш
на Светия Дух, защото Той не може да ти даде повече, отколкото ти даваш. Това е така не
защото Той дава в определени граници, а просто защото ти поставяш ограничения на своята
способност да получаваш. Изборът да получаваш означава да избереш да приемеш онова, което
вече ти е дадено.
3. Ако твоите братя са част от теб, ще ги приемеш ли? Само те са способни да те научат
каква е твоята същност, защото ти можеш да усвоиш само това, на което ги учиш. Каквото
извикваш в тях, това извикваш и в себе си. А пораждайки го го в тях, то става реално за теб. Бог
има един Син и познава всички като един. Само Бог ги превъзхожда, но те не са по-
незначителни от Него. Искаш ли да разбереш какво означава това? Щом онова, което правиш
на моя брат, го правиш и на мен и щом всичко това правиш на себе си, защото ние сме част от
теб, то всичко, което правим, е и твое достояние. Всеки, когото Бог е сътворил, е част от теб и
заедно с теб споделя Неговата слава. Неговата слава Му принадлежи, но е също и твое
достояние. Следователно твоята слава е не по-незначителна от Неговата.
4. Бог те превъзхожда само защото Той те е сътворил, но дори и творчеството не ти е
отказал. Затова и ти можеш да твориш по Негово подобие и макар и да си се откъснал от тази
способност, тя си остава неизменна в теб. Нито Божията светлина, нито твоята се затъмнява от
факта, че не я виждаш. Тъй като Синовността твори единно, ти си припомняш творчеството
всеки път, когато го съзерцаваш в някоя негова част. Всяка частица, която си спомниш,
допринася за твоята цялостност, защото е въплъщение на цялото. Целостта е неделима, но ти не
можеш да я видиш в себе си, докато не започнеш да я виждаш навсякъде. Да познаеш себе си е
възможно само както Бог познава Своя Син, защото познанието е споделено с Бога. Когато
пробудиш съзнанието си за Него, ти ще познаеш собственото си величие, приемайки, че
притежаваш Неговата безграничност. Дотогава обаче ще го преценяваш по начина, по който
преценяваш своя брат и ще приемеш своето величие, доколко то приемеш неговото.
5. Ти още не си буден, но можеш да се научиш как да се пробудиш. Светия Дух те учи
просто да пробуждаш останалите. Виждайки ги пробудени, ти ще узнаеш какво е будност и
понеже си ги пробудил по свой избор, благодарността и признателността на онова, което си
направил за тях, ще те научи колко е ценно пробуждането. Те ще се превърнат в свидетели на
твоята реалност, защото всички са сътворени като свидетели на Божията реалност. А когато
Синовността се обедини и приеме своята Единност, тя ще се познава по нейните творения,
които свидетелстват за нейната реалност, както Синът свидетелства за Отца.
6. Чудесата нямат място във вечността, защото те са помощни средства. Но докато все
още се нуждаеш от изцеление, можеш да разпознаеш само чудесата като свидетелства за твоята
реалност. Не можеш да извършиш чудо само за себе си, защото чудесата са начин да приемеш и
да бъдеш приет. Във времето първо приемаш, а после си приет, но във вечността това става
едновременно, защото там да дадеш и да получиш са неотделими неща. Разбереш ли тяхната
неотделимост, необходимостта от време изчезва.
7. Вечността е единно време и нейното единствено измерение е „винаги”. Това едва ли
може да значи нещо за теб, докато не си спомниш Божиите отворени Ръце и най-сетне познаеш
откритото Му съзнание. Също като Него, и ти съществуваш „винаги” – в Неговото Съзнание и
със съзнание като Неговото. В твоето открито съзнание творенията ти са в съвършено
общуване породено от съвършеното разбиране. Ако можеш да приемеш поне едно от тях, няма
да се нуждаеш от нищо, което светът може да ти предложи. Всичко друго ще бъде напълно
лишено от смисъл. Божественият смисъл без теб е непълен, както ти си незавършен без своите
творения. Приеми своя брат в твоя свят и друго нищо не приемай, защото в него ще откриеш
своите творения, сътворявани заедно c теб. Никога няма да разбереш, че си творец съвместно с
Бога, ако не разбереш, че твоят брат е творец съвместно с теб.
VII. Двете оценки
1. Божията Воля е твоето спасение. Възможно ли е Той да не ти даде начин да я
намериш? Ако Той повелява да бъде твоя, трябва да ти е дал възможност да я постигнеш.
Братята ти са навсякъде. Няма нужда да търсиш надалеч, за да постигнеш спасение. Всяка
минута и секунда ти предоставя шанса да се спасиш. Не пропилявай тези шансове, не защото
няма да се повторят, а защото не е потребно да отлагаш радостта. Бог желае да имаш
съвършено щастие още сега. А нима и ти не желаеш същото? А нима твоите братя не го
желаят?
2. Смятай тогава, че вие сте единни в тази съвместна роля и само в нея. Може да
съществуват разногласия във всяко друго отношение, но не и в това. И следователно, само в
него може да се намери мир. Ти можеш да живееш в мир, когато решиш. Но невъзможно е да
99
бъдеш в мир, докато не приемеш Изкуплението, защото Изкуплението е пътят към мира.
Причината е проста и толкова очевидна, че често се пренебрегва. Егото се бои от очевидното,
тъй като очевидността е съществена характеристика на реалността. Но ти не можеш да не
забележиш това, което е очевидно, освен ако не гледаш въобще.
3. Съвършено очевидно е, че щом Светия Дух гледа с любов на всичко, което възприема,
Той гледа с любов и на теб. Неговата оценка се основава на познанието за твоята същност и
затова е истинна. И тази оценка съществува в твоето съзнание, тъй като Той съществува там.
Егото съществува също в съзнанието ти, защото ти си го приел. Оценката му за теб обаче е
напълно противоположна на оценката на Светия Дух, защото егото не изпитва към теб любов.
То не осъзнава твоята същност и се отнася с пълно недоверие към всичко, което възприема,
защото възприятията му са толкова изменчиви. И затова егото е подозрително в най-добрия
случай и злостно в най-лошия. Това е неговият диапазон. То не може да надхвърли този
диапазон, поради собствената си несигурност. И никога не може да преодолее тази своя
несигурност, защото не може да бъде сигурно.
4. Оказва се, че в своето съзнание ти имаш две противоречиви оценки за себе си, които не
могат едновременно да отговарят на истината. Ти още не си даваш сметка колко съвършено
различни са тези оценки, защото не разбираш колко високо е твоето достойнство в очите на
Светия Дух. Той не се подвежда от нищо, което може да извършиш, защото никога не забравя
каква е твоята същност. Егото може да се подведе от всичко, което вършиш, особено, когато
откликваш на Светия Дух, защото в такива моменти объркването му се усилва. Следователно е
особено вероятно егото да те атакува, когато реагираш с любов, защото то те оценява като
лишен от любов и ти така опровергаваш неговата преценка. Егото ще атакува мотивацията ти
още веднага, щом тя стане очевидно несъгласувана с начина, по който то гледа на теб. В такъв
момент то рязко преминава от подозрителност към злост, защото се повишава неговата
несигурност. Но е определено безсмислено да му се отговаря с агресия. Какво би означавала
една агресия, освен че ти си съгласен с начина, по който егото оценява твоята същност?
5. Ако избереш да гледаш на себе си като на човек, лишен от любов, ти няма да бъдеш
щастлив. Така се осъждаш и по силата на това осъждане се считаш за непълноценен. Нима ще
потърсиш от егото помощ, за да се освободиш от чувството за непълноценност, породено от
самото него, за да поддържа собственото си съществуване? Нима можеш да избегнеш оценката,
която то ти дава, като използваш неговите методи да поддържа неизменно това състояние?
6. Не можеш да оцениш една безумна система от убеждения от позициите на същата тази
система. Нейните ограничения не го позволяват. Можеш да я преодолееш само като я оцениш
от гледна точка на здравия смисъл и видиш противоположността. Само чрез тази
противоположност може безумието да се оцени като безумие. С цялото величие на Бог в теб, ти
си предпочел да бъдеш незначителен и да окайваш своята незначителност. В границите на
системата, която налага такъв избор, това окайване е неизбежно. В нея твоята незначителност
се приема за даденост, а ти не си задаваш въпроса „Кое я налага?" Подобно питане е лишено от
смисъл в рамките на системата на егото, защото то би поставило под въпрос самата система.
7. Казах вече, че егото не знае кой е истинският въпрос. Липсата на познание от всякакъв
характер е винаги свързана с нежелание да се познава, а това води до абсолютно отсъствие на
знание, просто защото знанието е абсолютно. Ако си убеден следователно в своята нищожност,
ти отричаш всяко познание и поддържаш непокътната мисловната система на егото като цяло.
Не можеш да поддържаш една мисловна система частично, защото тя може да се разколебае
единствено в самите си основания. А такова разколебаване може да дойде само отвън, тъй като
в рамките на самата система основата й е стабилна. Светия Дух отрича реалността на
мисловната система на егото, само защото знае, че не се основава на истината. Затова всичко,
което произтича от нея, е лишено от смисъл. Той преценява всяко твое убеждение според
неговия произход. Ако идва от Бога, Той знае, че е истина. Ако не, знае, че е лишено от смисъл.
8. Винаги, когато се усъмниш в своята стойност, кажи си:
Бог не е цялостен без мен.
Помни това, когато егото говори няма да му обръщаш внимание. В теб истината е
толкова възвишена, че нищо, недостойно за Бога, не е достойно за теб. Помнейки това, реши
към какво се стремиш и не приемай нищо, което не можеш да предложиш на Бога, като
напълно достойно за Него. Ти не се стремиш към нищо друго. Върни Му своя дял и Той ще ти
даде всичко от Себе Си в замяна на онова, което Му принадлежи и Го прави цялостен.
VIII. Величието в противоположност на високомерието
1. Величието е от Бога и само от Него. Следователно то е в теб винаги, когато го
осъзнаеш, макар и смътно, ти автоматично изоставяш егото, защото пред Божественото
100
величие става съвсем очевидна цялата нищожност на егото. Когато това стане макар и без да
разбира, егото започва да мисли, че „врагът" е атакувал и се опитва да те съблазни с дарове да
се върнеш към неговата „защита". Самоизтъкването е единственото, което може да ти
предложи. Високомерието на егото е неговата алтернатива на Божественото величие. Кое ще
избереш?
2. Високомерието винаги прикрива отчаяние. То не предлага надежда, защото е нереално.
То е опит да надмогнеш своята незначителност, като изхождаш от убеждението, че тя е реална,
Ако го нямаше това убеждение, високомерието щеше да е безсмислено и ти нямаше да го
желаеш. Същността на високомерието е съперничеството, защото то винаги предполага
агресия. То е измамен опит да превъзхождаш, а не да премахнеш егото. Казахме и преди, че
егото се колебае между подозрителност и злонамереност. То остава подозрително дотогава,
докогато ти се отчайваш от себе си. Но става злонамерено, когато решиш да приключиш със
самоунижението и да намериш изход. Тогава то ти предлага като „разрешение" илюзията за
агресия.
3. Егото не разбира разликата между величие и високомерие защото не намира разлика
между импулса на чудото и своите представи за отчуждение. Казах ти вече, че егото осъзнава,
че нещо заплашва неговото съществуване, но не прави разлика между тези два принципно
различни типа заплаха. Неговата дълбока уязвимост го прави неспособно да съди по друг
начин, освен като напада. Когато егото се почувства застрашено единственото, което му остава
да реши, е дали да атакува веднага или да се оттегли и да отложи нападението за по късно Ако
приемеш предложението, продиктувано от високомерие, то ще нападне незабавно. А ако не, ще
почака.
4. Егото се парализира пред Божественото величие, защото То гарантира твоята свобода.
Дори и най-малкият намек за твоята реалност буквално го изтласква от съзнанието ти, защото
преставаш да се интересуваш от него. Величието е освободено от илюзии и понеже е реално, то
е напълно убедително. Но ти няма да запазиш тази убедителност на реалността, ако допуснеш
егото да я атакува. То ще положи всички усилия да се възстанови и да мобилизира силите си, за
да предотврати твоето освобождение. То ще започне да ти внушава, че си безумен и да доказва,
че не можеш да притежаваш реално величие, понеже вярва в твоето нищожество. Въпреки това,
твоето величие не е измамно, защото не е породено от теб. Ти си породил високомерието и се
страхуваш от него, защото то е форма на агресия, но твоето величие е от Бога, Който го е
сътворил от Любов.
5. Подтикнат от своето величие, ти можеш само да благословен, защото величието е
твоето богатство. Благославяйки, ти го пазиш в своето съзнание, предпазвайки го от илюзии и
съхранявайки себе си в Божието Съзнание. Винаги помни, че не можеш никъде, освен в
Съзнанието на Бога. Забравиш ли това, неминуемо ще изпадаш в отчаяние и ще проявяваш
агресия.
6. Егото зависи единствено от твоята търпимост към него. Ако пожелаеш да признаеш
своето величие, ти няма да изпадаш в отчаяние и да се нуждаеш от егото. Твоето величие е
начинът, по който Бог отвръща на егото, защото е истинско. Нищожеството и величието не
могат да съществуват съвместно, нито могат да се редуват. Нищожеството и високомерието
могат и се налага да се редуват, защото и двете са неистинни и следователно се отнасят към
едно и също ниво. И тъй като това е ниво на промените, то се преживява като нещо нетрайно и
характерно с крайностите си.
7. Истина и нищожност се отричат взаимно, защото величието е истина. Истината е
неизменна, оставайки си вечно истина. Когато величието ти се изплъзва, значи си го заменил с
нещо, породено от теб. Това би могла да бъде вярата в собствената ти нищожност; или вярата
във високомерието. Но при всички случаи е нещо безумно, защото не отговаря на истината.
Величието в теб никога няма да те подведе, но илюзиите са винаги подвеждащи. Те са измамни.
Не можеш да триумфираш, но можеш да ликуваш. И в своето ликуване се обръщаш към
другите, за да споделите радостта.
8. Лесно е да правиш разлика между величието и високомерието, защото любовта е
взаимна, а гордостта - не. Гордостта не поражда чудеса и те лишава от истински свидетелства
на твоята реалност. Истината не е нещо смътно или скрито, но тя се изявява чрез радостта,
която вдъхваш на онези, които свидетелстват за нея и ти я показват. Те потвърждават твоето
величие, но не могат да утвърждават гордостта, защото гордостта не може да бъде споделена.
Бог желае да виждаш онова, което е сътворил, защото то е Неговата радост.
9. Нима може величието ти да поражда надменност, когато неговият свидетел е Бог? А
може ли нещо да бъде реално, ако няма свидетелства за него? Може ли от него да произлезе
101
нещо добро? А щом от него не се очаква добро, Светия Дух няма как да го използва. Онова,
което Той не може да преобрази по Волята Божия, не съществува. Високомерието е
заблуждаващо, защото се използва, за да замести твоето величие. Но каквото Бог е сътворил, не
може да бъде изместено. Бог е незавършен без теб, защото Неговото величие е всеобхватно и ти
не можеш да бъдеш изключен от него.
10. Ти си напълно незаменим в Божието Съзнание. Никой друг не може да запълни твоя
дял в него и докато го оставяш незапълнен, мястото ти във вечността просто очаква твоето
завръщане. Чрез Своя Глас Бог ти напомня за него и пази там всичко, което е плод на твоето
творчество. Но ти ще узнаеш за него едва когато се завърнеш към творчеството. Не можеш да
замениш с нищо нито Божието Царство, нито самия себе си. Бог, Който знае твоята стойност,
не би го допуснал и това не се случва. Твоята ценност е в Божието Съзнание, а това означава,
че не е заключена само в твоето. Да се приемеш такъв, какъвто си сътворен от Бога, не би могло
да бъде горделивост, защото е отрицание на горделивостта. Да приемаш, че си нищожен, е
горделивост, защото означава, че приемаш собствената си самооценка за по-вярна от оценката,
която Бог ти дава.
11. Но ако истината е неделима, твоята самооценка трябва да съвпада с Божията. Твоята
ценност не се установява от теб и не се нуждае от защита. Нищо не може да я атакува, нито да я
надмогне. Тя е неизменна. Тя просто е. Попитай Светия Дух каква е тя и Той ще ти каже, но не
се плаши от Неговия отговор, защото той идва от Бога. Това е възторжен отговор, поради
неговия Първоизточник, но Първоизточникът е истинен и такъв е и Неговият отговор. Слушай
и не поставяй под съмнение онова, което чуваш, защото Бог не заблуждава. Той желае да
смениш вярата на егото в твоето нищожество с Неговия възторжен Отговор за твоята същност,
тъй че да престанеш да се съмняваш в нея и да я познаеш такава, каквато е.
Глава 10
ИДОЛИТЕ НА БОЛЕСТТА
Въведение
1. Нищо извън теб не може да предизвика в теб страх или любов, защото нищо не
съществува извън теб. И времето, и вечността са в твоето съзнание и ще бъдат в конфликт
дотогава, докато започнеш да възприемаш времето само като средство, и да си възвърнеш
вечността. А това не можеш да сториш, докато вярваш, че нещата, които се случват с теб, са
причинени от външни фактори. Трябва да разбереш, че времето е изцяло в твоя власт и нищо на
света не може да те освободи от тази отговорност. Можеш само да си въобразяваш, че си в
състояние да нарушаваш Божествените закони, но не можеш да ги избегнеш. Те са установени
за твоя защита и са неприкосновени, както и собствената ти сигурност.
2. Бог не е сътворил нищо освен теб и нищо освен теб не съществува, защото ти си част
от Бога. Нима може да съществува нещо друго освен Него? Без Бога не може да се случи нищо,
защото няма нищо реално, освен Него. Твоите творения се добавят към Него, както и ти самият,
но нищо различно от Него не може да се добави, защото всичко е съществувало винаги. Какво
би могло да те смути, освен преходното, и нима то може да бъде реално, щом ти си
единственото Божие творение и си сътворен вечен от Него? Твоето свято съзнание определя
всичко, което ти се случва. Всяка твоя реакция спрямо нещата, които възприемаш, зависи от
теб, защото съзнанието ти определя начина ти на възприемане.
3. Бог не променя Своето отношение спрямо теб, защото не е несигурен в Себе Си. И
онова, което Той познава, е достъпно, защото Неговото познание не е само за Него. Той те е
сътворил за Себе Си, но ти е дал способност също да твориш за себе си, за да бъдеш подобен
Нему. Затова съзнанието ти е свято. Може ли нещо да превъзхожда Божията Любов? И нима в
такъв случай нещо би могло да превъзхожда твоята воля? Нищо външно не е в състояние да те
докосне, защото, пребивавайки в Бога, обхващаш абсолютно всичко. Вярвай в това и ще
осъзнаеш в каква степен всичко записи от теб. Когато нещо заплашва твоя душевен мир,
запитай се: „Нима Бог е променил Своето отношение към мен?" Тогава приеми Неговото
решение, защото то наистина е неизменно и се откажи да променяш своето отношение към
самия себе си. Божието решение никога няма да бъде срещу теб, защото в противен случай то
ще бъде против Него Самия.
I. У дома в Бога
1. Ти не познаваш своите творения само защото, докато съзнанието ти е раздвоено, твоят
избор ще бъде насочен срещу тях, а да нападаш онова, което си сътворил, е невъзможно. Но
запомни, че същото е невъзможно и за Бога. Законът на творчеството е, че ти обичаш своите
творения като себе си, защото те са част от теб. Всичко сътворено е следователно напълно
защитено, защото Божиите закони го пазят чрез Неговата Любов. Всяка част от твоето
102
съзнание, която не знае това, се е отлъчила от познанието, защото не отговаря на неговите
условия. Кой друг, ако не ти, си могъл да направиш това? Осъзнай с радост този факт, защото
така ще разбереш, че твоето отлъчване не идва от Бога и следователно не съществува.
2. В Бога ти си у дома, сънувайки своето изгнание, но съвършено в състояние да се
пробудиш за реалността. Ще вземеш ли решение да го направиш? Ти разбираш от собствен
опит, че докато спиш, приемаш за реалност онова, което виждаш в сънищата си. Но в мига, в
който се пробудиш, осъзнаваш, че всичко, което ти се е струвало, че се случва в съня, не се е
случило изобщо. И това не ти изглежда странно, макар по време на сън да са били нарушени
всички закони, които действат в будно състояние. Възможно ли е просто да си преминал от
един в друг сън, без действително да се пробудиш?
3. Нима ще полагаш усилия да примириш онова, което се случва в противоречивите ти
сънища или ще се откажеш и от единия, и от другия сън, когато откриеш, че реалността не
съответства на нито един от тях? Ти не си спомняш своето будно състояние. Когато доловиш
Светия Дух, вероятно ще се почувстваш по-добре, защото тогава ще ти се стори възможно да
обичаш, но засега още не помниш, че някога е било така. И когато си го припомниш, ще
разбереш, че може да бъде така отново. Тази възможност още не е осъществена. И все пак,
каквото е било, продължава да бъде и сега, щом като е вечно. Припомняйки си, ще разбереш, че
това, което си спомняш, е вечно и следователно съществува и в настоящето.
4. Ти ще си спомниш всичко в мига, щом го пожелаеш всецяло, защото да пожелаеш
нещо всецяло означава да твориш и така ще приключиш с разделението и ще върнеш
съзнанието си едновременно на своя Творец и на своите творения. Познавайки Ги, ги няма да
имаш желание да тънеш в сън, а ще изпитваш само копнеж да се пробудиш и ликуваш.
Сънищата ще станат невъзможни, защото твоят единствен стремеж ще бъде истината и когато
най-сетне я пожелаеш всецяло, ще я имаш.
II. Решението да забравиш
1. Ако първоначално не познаваш нещо, ти не можеш да го изтласкаш от съзнанието си.
Познанието задължително предшества дисоциирането и следователно дисоциирането не е нищо
повече от решение да забравиш. И тогава забравеното започва да изглежда страшно, но това е
само защото дисоциирането е агресия срещу истината. Ти изпитваш страх, защото си забравил.
И си заменил познанието с осъзнаване на сънища, защото се страхуваш от факта на
дисоциацията, а не от онова, Което си изтласкал от съзнанието си. Когато го приемеш, то
престава да бъде страшно.
2. Но когато откажеш да изтласкваш от съзнанието си реалността, ти не само се
освобождаваш от страха. В това решение се заключават радостта, мирът и славата на
творението. Предай на Светия Дух само своето желание да си спомниш, защото Той Пази
познанието за Бога и за теб самия, очаквайки само да го приемеш. С радост се откажи от
всичко, което ти пречи на това припомняне, защото Бог живее в твоята памет. Неговият Глас
ще ти каже, че ти си частица от Него самия, когато пожелаеш да си Го спомниш и да познаеш
отново своята реалност. Нека нищо на този свят да не те задържа да си Го припомниш, защото
в това припомняне е познанието на самия себе си.
3. Да си припомниш означава само да възстановиш в съзнанието си онова, което вече е в
него. Ти не създаваш онова, което си спомняш; просто приемаш нещо, което съществува, но е
било отхвърлено. Способността да се приеме истината в този свят е съответствието на ниво
възприятия на творчеството в Божието Царство. Бог ще извърши Своя дял, ако ти осъществиш
собствения си и Неговото завръщане в отговор на твоето представлява замяна на възприятията
с познание. За Божията Воля по отношение на теб няма нищо невъзможно. Но покажи своята
воля да си Го спомниш и виж какво ще стане! Той ще ти даде всичко, ако се обърнеш към Него.
4. Когато нападаш, ти отричаш себе си. Учиш се, че не си това, което си. Отричането на
реалността не ти позволява да приемеш Божия дар, защото си приел нещо друго на негово
място. Ако разбираш, че това винаги е агресия срещу истината, а истината е Бог, ще осъзнаеш
защо то буди в теб страх. Ако също така осъзнаеш, че си частица от Бога, ще разбереш защо
агресията ти е преди всичко насочена към теб самия.
5. Всяка агресия е агресия към Себе Си. Не може да бъде нищо друго. Породена от
решението ти да не бъдеш това, което си, тя е атака срещу твоята самоличност. Така агресията
води до загуба на самоличност, защото когато нападаш, ти неминуемо забравяш кой си. А щом
Бог е твоята реалност, когато проявяваш агресия, ти забравяш за Него. Това е така не защото Го
няма, а защото съзнателно си избрал да Го забравиш.
6. Ако разбираше как всичко това напълно нарушава твоя душевен мир, нямаше да
пристъпваш към толкова безумно решение. Ти прибягваш към него, само защото продължаваш
103
да вярваш, че то може да ти донесе нещо, което желаеш. От това следва, че душевният мир не е
твоето желание, но още не си разбрал какво е то. Ако разгледаш своето решение, ще ти стане
напълно ясно какво логически следва от него. Когато си избрал да не приемаш своята реалност,
ти си насочил своята бдителност срещу Бога и Неговото Царство. И тъкмо тази бдителност те
кара да се страхуваш да си спомниш за Него.
III. Богът на болестта
1. Ти не си нападал Бог и изпитваш истинска любов към Него. Нима можеш да промениш
реалността? Никой не би пожелал да унищожи сам себе си. Когато си въобразяваш, че се
самонападаш, това е сигурен знак, че мразиш своята същност такава, за каквато я мислиш. Нея
и само нея можеш да атакуваш. Онова, за което се мислиш, може да бъде крайно омразно и тази
странна представа би могла да те тласне към много разрушителни действия. Но и
разрушителните действия не са по-реални от представата, която ги е породила, макар онези,
които си изграждат идоли, да се прекланят истински пред тях. Идолите са нищо, но онези,
конто им се покланят, cа Божии Синове в болестно състояние. Бог желае те да се излекуват от
своята болест и да се възвърнат към Неговото Съзнание. Той не би ограничил твоята
способност да им помогнеш, защото тя ти е дадена от Него. Не се страхувай от нея, защото тя е
твоето спасение.
2. Какъв друг Утешител може да има за болните Божии чеда, освен проявата на Неговата
сила в теб? Помни, че е без значение къде в Синовността е приет. Той винаги бива приет в
името на всички и когато твоето съзнание Го приеме, споменът за Него се пробужда в цялата
Синовност. Лекувай братята си просто като приемеш Бога в тяхно име. Вашите съзнания не са
откъснати едно от друго и Бог има само един проводник на изцеление, защото има само един
Син. Съхранената връзка на Общуване между Бог и всички Негови чеда ги свързва помежду им
и с Него. Да съзнаваш това означава да ги лекуваш, защото това е съзнанието, че никой не е
откъснат от другите и следователно никой не е болен.
3. Да повярваш, че един Божи Син може да бъде болен, означава да повярваш, че част от
Бога може да страда. Любовта не може да страда, защото не може да напада. Затова, когато си
припомниш любовта, ставаш неуязвим. Недей да поддържаш болестта в присъствието на един
Божи Син, дори ако той вярва в нея, защото да приемеш Бога в него означава да признаеш
Божията Любов, която той е забравил. Виждайки в него Част от Бога, ти му напомняш истината
за собствената му същност, която сам той отрича. Нима си готов да утвърждаваш неговото
отрицание на Бога, с което губиш представа и за себе си. Или ще предпочетеш да му
напомниш, че е цялостен и ще си спомниш Бога заедно с него?
4. Когато повярваш, че един Божи Син е болен, ти се прекланяш пред същия идол, пред
който се прекланя и той. Бог е сътворил любовта, а не идолопоклонничеството. Всички форми
на идолопоклонничество са карикатура на творчеството, внушавана от болни съзнания, които
са твърде раздвоени, за да знаят, че творчеството е споделяне на силата, а не нейното
узурпиране. Болестта е идолопоклонничество, защото представлява убеждението, че може да ти
се отнеме силата. Но това е невъзможно, защото си част от Бога, Който е силата. Един болен
бог не може да бъде нищо друго, освен идол, изваян по образ и подобие на онова, което
неговият създател мисли за себе си. И егото възприема Божия Син точно по този начин – един
болен бог, самоделен, самодостатъчен, много зъл и много уязвим. Нима имаш желание да се
прекланяш пред подобен идол? Този ли образ бдиш да съхраняваш? Наистина ли се страхуваш
да не загубиш нещо подобно?
5. Разгледай спокойно логическото следствие от системата на мислене на егото и прецени
наистина ли желаеш тъкмо онова, което тя ти предлага. За да постигнеш този болен бог, ти си
готов да атакуваш Божествеността на своите събратя, загубвайки представа за собствената си
Божественост. Готов си да я държиш скрита, за да пазиш някакъв си идол, който си си
въобразил, че ще те спаси от опасностите, които олицетворява, но които не съществуват.
6. В Божието Царство няма идолопоклонници, но всичко, сътворено от Бога, дълбоко се
цени поради спокойното познание, че всичко е част от Него. Божият Син не познава идоли, но
познава своя Отец. Здравето на този свят е аналог на ценността в Небесното Царство. Аз не ти
приписвам своите заслуги, а ти давам своята любов, защото ти не цениш себе си. Когато не
цениш себе си, ти боледуваш, но твоята ценност в моите очи може да те изцели, защото Божият
Син е единен по достойнство. Когато казах: „Моят мир ви давам", аз наистина имах това
предвид. Мирът идва от Бога чрез мен към теб. Той е за теб, макар че може би ти не искаш мир.
7. Когато един брат е болен, това е защото не иска мир и следователно не знае, че има
мир. Приемането на мира е отричане от илюзиите, а болестта е илюзия. И все пак, всеки Син
Божи има силата да отхвърли илюзиите навсякъде в Небесното Царство, просто като ги
104
отхвърли напълно в себе си. Аз мога да те излекувам, защото те познавам. Зная колко си ценен
и тази ценност те прави цялостен. Едно цялостно съзнание не се покланя пред идоли и не
познава взаимно противоречиви закони. Аз ще те излекувам защото имам само една вест и тя е
истина. Твоята вяра в нея ще те направи цялостен, когато повярваш в мен.
8. Аз не нося Божията вест с измама и ти ще разбереш това, когато научиш, че винаги
получаваш толкова, колкото приемаш. Още сега можеш да приемеш мира в името на всички и
да им предложиш пълно освобождение от илюзиите, защото си чул Неговия Глас. Но не
издигай други богове пред Него, защото няма да Го чуеш. Бог не е ревнив към боговете, които
си създаваш, но ревнивият си ти. Готов си да ги пазиш и да им служиш, защото вярваш, че си
създаден от тях. Приемаш ги за свой създател, защото проектираш върху име страшния факт, че
си ги създал, за да заемат мястото на Бога. Но когато ти се струва, че ти говорят, спомни си, че
нищо не може да замести Бога и всички заместители, които се опитваш да си създадеш, са
нищо.
9. Лесно е да повярваш, че се страхуваш от това нищо, но в действителност няма от какво
да се страхуваш. И когато осъзнаеш това, ти се изцеляваш. Ще чуеш онзи бог, когото слушаш.
Сам си създал бога на болестта и създавайки го, си започнал да го слушаш. Но не си го
сътворил, защото такава не е Волята на Отца. Следователно той не е вечен и ще бъде разбит в
момента, в който покажеш готовност да приемеш само вечното.
10. Щом Бог има само един Син, съществува само един Бог. Ти споделяш Неговата
реалност, защото реалността е неделима. Да приемеш други богове пред Него означава да
поставиш пред Себе си други образи. Ти не съзнаваш до каква степен слушаш своите богове и
колко бдително стоиш на тяхна страна. Ала те съществуват само защото ги почиташ. Отдай
почит там, където е дължима и ще постигнеш мир. Мирът е твое наследство от истинския Отец.
Не можеш да си създадеш Творец, а не би могъл да бъдеш породен от създателя, който си си
изградил. Илюзиите не заслужават да ги почиташ, защото това би означавало да отдаваш почит
на нищото. Но не трябва и да се страхуваш от тях, защото нищото не би могло да бъде страшно.
Ти си избрал да се страхуваш от любовта, поради нейната абсолютна безвредност и поради този
страх си готов да се откажеш наистина да помагаш и от съвършената Помощ, която имаш.
11. Само пред олтара на Бога ще намериш мир. И този олтар е в теб, защото там Бог го е
поставил. Неговият глас още те зове да се завърнеш и ще Го чуеш, когато не изправяш пред
Лицето Му други богове. Можеш да се отречеш от бога на болестта в името на всичките си
събратя; това е неизбежно, щом се отречеш от него заради себе си. Защото ако виждаш някъде
бога на болестта, значи, че си го приел. А ако го приемаш, ти ще го боготвориш и почиташ,
защото е създаден да заеме мястото на Бога. Той е вярата, че можеш да избираш кой бог е
реален. Макар да е ясно, че това няма нищо общо с реалността, също така е ясно, че твоят избор
има пряко отношение към начина, по който ти я възприемаш.
IV. Краят на болестта
1. Всяка магия е опит да се примири непримиримото. Всяка религия е потвърждение, че
непримиримото не може да се примири. Болестта и съвършенството са несъвместими. Щом Бог
те е сътворил съвършен, ти си наистина съвършен. Ако вярваш, че можеш да бъдеш болен,
значи си поставил други богове пред лицето на Бога. Бог не е във война с бога на болестта,
който си създал, но ти си във вражда с него. Той символизира твоя избор срещу Бога и ти се
страхуваш от него, защото не може да се примири с Божията Воля. Ако го атакуваш, ще го
направиш реален за себе си. Но ако откажеш да му се поклониш под каквато и да било форма, в
която ти се представя, и когато и да ти се струва, че ти се явява, той ще се изгуби в нищото, от
което е произлязъл.
2. Реалността може да се изяви само в едно незатъмнено съзнание. Тя е винаги там,
готова да бъде приета, но твоето приемане зависи от стремежа ти към нея. Да познаеш
реалността задължително предполага да прецениш нереалното такова, каквото е. Да
пренебрегнеш нищото означава просто да го прецениш правилно и като бъдеш способен вярно
да го оцениш, да можеш да се освободиш от него. Познанието не може да се яви на съзнание,
затлачено от илюзии, защото истината и илюзиите са несъвместими. Истината е цялостна и не
може да се познае от част от съзнанието.
3. Синовността не може да възприема себе си като болна в някоя от частите си, защото да
се възприеме по такъв начин означава да не се възприеме въобще. Щом Синовността е едно
цяло, тя е едно цяло във всяко отношение. Единното не може да се раздели. Ако възприемаш
други богове, съзнанието ти е раздвоено и ти няма да можеш да ограничиш разцеплението,
защото то е знак, че си откъснал част от своето съзнание от Божията Воля. Това означава, че то
е извън контрол. Да бъдеш вън от контрол означава да бъдеш вън от здравия смисъл, при което
105
съзнанието наистина става безразсъдно. Определяйки го по погрешен начин, ти възприемаш
функционирането му погрешно.
4. Божиите закони ще поддържат съзнанието ти в мир, защото Божията Воля е да бъдеш в
мир и законите Му са установени, за да я поддържат. Неговите закони са закони на свободата, а
твоите - на оковите. Тъй като свободата и оковите са несъвместими, техните закони не могат да
бъдат разбрани заедно. Божиите закони работят само за твое добро и други закони, освен
Неговите, не съществуват. Всичко останало е просто беззаконие и следователно хаотично. Но
Сам Бог е защитил всичко, което е сътворил, чрез Своите закони. Всичко, което не се
подчинява на тези закони, не съществува. Изразът „законите на хаоса" е лишен от смисъл.
Творението е съвършено подчинено на законите, а хаотичното няма смисъл, защото няма Бог.
Ти си „предал" своя мир на боговете, които сам си създал, но те не съществуват, за да го
отнемат, и ти не можеш да им го дадеш.
5. Не си свободен да се откажеш от свободата, а само да я отричаш. Не можеш да
направиш нещо, което Бог не е предвидил, защото каквото не е предвидил, не се случва. Твоите
богове не внасят хаоса; ти им приписваш хаос и го приемаш от тях. Всичко това никога не е
било. Нищо, освен Божествените закони, не е съществувало и нищо никога не ще съществува,
освен Неговата Воля. Ти си сътворен чрез Неговите закони и по Неговата Воля и си творец по
силата на самото си сътворяване. Онова, което си създал, е толкова недостойно за теб, че не би
могло да бъде твое желание, ако поискаш да го възприемеш такова, каквото е. Ти няма да
видиш нищо. И твоето истинно виждане неволно ще се устреми отвъд него, към това, което е в
тен и навсякъде наоколо ти. Реалността не може да си пробие път през препятствията, които
поставяш пред нея, но напълно ще те обгърне, когато ги премахнеш.
6. Когато почувстваш Божията закрила, става немислимо да си създаваш идоли. Не
съществуват странни представи в Божественото Съзнание, а каквото го няма в Неговото
Съзнание, не може да съществувай в твоето, защото вие имате единно съзнание и то Му
принадлежи. Принадлежи и на теб, защото принадлежи на Него, а за Него принадлежността
означава споделеност. И ако е така за Него, то е така и за теб. Божията определеност са
Неговите закони, защото чрез тях Той е установил вселената такава, каквато е. Никакви
фалшиви богове, които се опитваш да поставиш между себе си и реалността, не могат да
засегнат истината. Мирът е твое достояние, защото ти си Божие творение. И нищо друго не е
сътворено, освен теб.
7. Чудото е проява на Божия Син, който е отхвърлил всички фалшиви богове и призовава
своите братя да сторят същото. То е деяние на вярата, защото признава, че неговият брат може
да го постигне. То е зов към Светия Дух в неговото съзнание - зов, който става по-силен чрез
приобщаване. Тъй като творящият чудеса е чул Божия Глас, той позволява Този Глас да
зазвучи по-силно в съзнанието на болния му брат, като разколебава вярата му в болестта, която
не споделя. Силата на едно съзнание може да озари съзнанието на друг, защото всички Божии
светилници се запалват от една обща искра. Тя е повсеместна и извечна.
8. У мнозина е останала само искра, защото Великите Лъчи са затъмнени. Но Бог
поддържа тази искра жива, за да не бъдат Лъчите никога забравени. Ако видиш тази малка
искра, ще разбереш онази велика светлина, защото невидими, Лъчите са там. Да съзреш искрата
е изцеление, а да познаеш светлината е творчество. Но в процеса на завръщане, първо трябва да
се познае малката светлинка, защото разделението-от-Бога е слизане от величие към
незначителност. Но искрата е все така чиста, както и Великата Светлина, защото тя е
съхранилият се глас на творчеството. Вложи в нея цялата си вяра и Бог ще ти отвърне.
V. Отричане на Бога
1. Ритуалите на бога на болестта са странни и много взискателни. Радостта не е
позволена, защото депресията е знак за вярност към него. Депресията означава отказ от Бога.
Мнозина се страхуват от богохулство, но не разбират какво означава това. Те не си дават
сметка, че да отричат Бога, означава да отричат собствената си Самоличност и в този смисъл
разплатата за греха е наистина смърт. И то в буквалния смисъл - отричането от живота
предполага неговата противоположност, тъй като всички форми на отричане заместват
съществуващото с нещо, което не съществува. Никой реално не може да направи това, но е
безспорно, че би могъл да си въобразяваш, че можеш и, да вярваш, че си го направил.
2. Не забравяй обаче, че отричането на Бога води неизбежно до проекция и ти ще бъдеш
убеден, че други, а не ти самият си причината. Неминуемо е да получиш посланието, което
отправяш, защото то отговаря на твоите желания. Може би вярваш, че съдиш за своите братя по
посланията, които те ти отправят, но всъщност съдиш за тях по онова послание, което ти им
носиш. Не им приписвай това, че сам си се отказал от радостта, защото няма да забележиш в
106
тях онази искра, която ще ти донесе радостта. Отричането от нея поражда депресия, защото
винаги, когато виждаш своите братя без тази искра, ти отричаш Бога.
3. Вярност на отрицанието на Бога е религията на егото. Богът на болестта очевидно
изисква отказ от здраве, защото здравето е пряко противоположно на собственото му
оцеляване. Но забележи какво означава за теб това. Ако не си болен, не можеш да запазиш
боговете, които си създал, защото само при болест те биха ти били необходими. Богохулството,
следователно, е само-унищожително, а не Бого-унищожително. То означава стремеж да не
опознаеш тепе си, за да бъдеш болен. Това е жертвоприношението, което изисква от теб твоят
бог, защото, след като си го създал поради своето безумие, той е една безумна идея. Приема
множество форми, но макар да се уподобява на много различни неща, той представлява една
идея - отричане от Бога.
4. Болестта и смъртта влизат сякаш в съзнанието на Божия Син противно на Неговата
Воля. „Агресията срещу Бога" е накарала Неговия Син да си въобразява, че е лишен от Отец и в
своята депресия той си е създал бога на депресията. Това е неговата алтернатива на радостта,
защото не желае да приеме факта, че, макар да е творец, все пак е сътворен. Въпреки това,
Синът е наистина безсилен без Отца, Който единствен е неговата помощ.
5. Казах и преди, че нищо не можеш да твориш сам от себе си, но ти не произхождаш сам
от себе си. Ако беше така, създаденото от теб щеше да бъде истина, а избавлението –
невъзможно. Именно затова, защото не произхождаш от себе си, да не се смущава сърцето си.
Твоите богове не представляват нищо, защото не са сътворени от Отца. Не можеш да създаваш
творци, които да не са подобни на Твореца, както и Той не би могъл да сътвори Син, който да
не бъде Нему подобен. Щом творчеството е споделяне, не можеш да сътвориш нищо, несходно
с теб самия. Сътвореното може да сподели само своята същност. Депресията е изолация, затова
и не е била сътворена.
6. Сине Божи, ти не си съгрешил, но си изпаднал в голяма грешка . Това може да се
поправи и Бог ще ти помогне, знаейки че не би могъл да извършиш грях спрямо Него. Ти си Го
отрекъл от любов, знаейки, че ако признаеш любовта си към Него, не би могъл да Го отречеш.
Твоето отричане следователно означава, че Го обичаш и че знаеш, че Той те обича. Помни, че
каквото отричаш, неизбежно някога си познавал. И ако си приел отричането, можеш да
приемеш и неговото преодоляване.
7. Твоят Отец не се е отрекъл от теб. Той не си отмъщава, но те призовава да се завърнеш.
Когато си мислиш, че Той не е откликнал на твоя зов, ти не си се отзовал на Неговия. Той зове
към теб от всяка част на Синовността от Любов към Своя Син. Трябва само да чуеш Неговата
вест, за да имаш отговор, от който да се учиш, ако вярно го чуваш. Божията Любов е във
всичко, което Той е сътворил, защото Неговият Син е навсякъде. Погледни с мир на своите
братя и Бог ще нахлуе в твоето сърце от благодарност за твоя дар към Него.
8. Не се обръщай към бога на болестта за лек, а единствено към Бога на любовта, защото
да Го признаеш е изцеление. Когато Го признаеш, ще разбереш, че Той винаги те е признавал и
в Неговото признание е твоето битие. Ти не си болен и не можеш да умреш. Но можеш да
объркаш себе си с тленните неща. Помни обаче, че такова объркване е богохулство, защото
означава, че гледаш без любов на Бога и Неговото творение, от което Той не може да бъде
разделен.
9. Само вечното може да бъде обичано, защото любовта не умира. Каквото е от Бога, Му
принадлежи завинаги, а ти си от Бога. Ще допусне ли Бог Собственото Си страдание? И нима
ще предложи на Своя Син нещо, недопустимо за Самия Него? Ако приемеш себе си такъв,
какъвто си сътворен от Бога, ще бъде невъзможно да страдаш. Но за това трябва да Го
признаеш за свой Творец. И не защото в противен случай ще бъдеш наказан. А защото да
признаеш своя Отец означава да признаеш себе си такъв, какъвто си. Отца те е сътворил без
никакъв грях, без никаква болка, нито каквото и да било страдание. Ако отричаш Отца, ти
внасяш грях, болка и страдание в съзнанието си, поради силата, дадена му от Него. Своето
съзнание може да сътворява светове, но то може също да отрича онова, което сътворява, защото
е свободно.
10. Ти не съзнаваш до каква степен отричаш сам себе си и до каква степен Бог в Своята
Любов не би желал това да бъде така. Но Той няма да ти попречи, защото познава Своя Син
само напълно свободен. Да ти попречи би означавало да нападне Сам Себе Си, а Бог не е лишен
от разум. Когато Го отричаш, ти се лишаваш от разум. Нима искаш Той да споделя твоето
безумие? Бог никога няма да престане да обича Своя Син и Неговият Син никога няма да
престане да Го обича. Сътворението на Божия Син се подчинява на това условие, вложено
завинаги в Божественото Съзнание. Да знаеш това е здрав смисъл. Да го отричаш е безумие.
107
Бог ти е отдал Себе Си при твоето сътворяване и Неговите дарове са извечни. Нима ще
откажеш да Му отдадеш себе си?
11. Чрез твоите дарове към Него ще се възстанови Царството за Неговия Син. Синът Му
сам се е лишил от Неговия дар, отказвайки да приеме онова, което е било сътворено за него и
което е сътворил в Името на Отца. Небето очаква неговото завръщане, защото е сътворено, за
да бъде обител на Божия Син. На никое друго място и в никакви други условия не си у дома.
Недей да си отказваш радостта, сътворена за теб, в името па нещастното състояние, което си
създал. ''Бог ти е дал среда вата да преодолееш стореното, вслушай се и ще се научиш да си
спомняш онова, което си.
12. Щом Бог познава Своите чеда като напълно безгрешни, би било богохулство те да
възприемат себе си за виновни. Щом Бог познава Своите деца като хора, които не изпитват
болка, богохулно е да се вижда страдание където и да било. Щом Бог познава Своите деца
напълно щастливи, богохулство е да се чувстваш депресиран. Всички тези илюзии и
множеството други форми, които богохулството може да приеме, са отказ да се приеме
творението такова, каквото е. Щом Бог е сътворил Своя Син съвършен, трябва да се научиш да
го виждаш такъв, за да узнаеш истината за него. И като част от Синовността, така трябва да се
виждаш и ти, за да опознаеш истината за себе си.
13. Не приемай нищо, несътворено от Бога, защото това означава да Го отречеш. На Него
единствено принадлежи Бащинството и на теб то принадлежи, доколкото Той ти го е дал. Няма
смисъл от даровете ти към себе си, но даровете към творението ти са подобни на Неговите,
защото са дадени в Негово Име. Затова твоите творения са също така реални, както и Неговите.
Но реалното Бащинство трябва да се признае, за да се познае реалният Син. Ти вярваш, че
онези болнавости, които си създал, са твоите истински творения, защото си убеден, че
болнавите образи, които възприемаш, са Божиите Синове. Само ако приемеш Бащинството на
Бога, ще притежаваш каквото и да било, защото на Неговото Бащинство дължиш всичко.
Затова да Го отричаш е все едно да отричаш себе си.
14. Високомерието е отричане от любовта, защото любовта е споделеност, а
високомерието е да държиш всичко само за себе си. Доколкото и едното, и другото ти
изглеждат желани, концепцията за избор, която не е от Бога, ще те съпътства. Въпреки че тя не
е истинна във вечността, истинна е във времето, така че докато времето трае в съзнанието ти,
винаги ще трябва да избираш. Ако искаш да си припомниш вечността, трябва да гледаш само
вечното. Ако си позволиш да се заемеш прекалено с временното, ти живееш във времето. Както
винаги, изборът ти се определя от онова, което цениш. Не може едновременно и времето, и
вечността да бъдат реални, защото си противоречат. Ако приемаш за реално само онова, което е
отвъд времето, ще започнеш да разбираш вечността и тя ще ги принадлежи.
Глава 11
БОГ ИЛИ ЕГОТО
Въведение
1. Или Бог е лишен от разум, или егото. Ако изследваш обективно доказателствата за
едната или другата възможност, ще осъзнаеш, че това неминуемо е истина. Нито Бог, нито
егото предлагат частична система на мислене. Всяка от системите е вътрешно последователна,
но те са диаметрално противоположни във всяко отношение, така че частично придържане към
едната или другата система е невъзможно. Трябва също да се помни, че резултатите, до които
водят, са различни, както и основите им и непримиримата им природа не могат да се съгласуват
като се преминава от едната система към другата и обратно. Нищо живо не е лишено от Отца,
защото животът е творение. Затова и твоето решение е винаги отговор на въпроса: „Кой е моят
създател?" И ще бъдеш верен на създателя, който си избрал.
2. Но какво ще кажеш на човек, който вижда тук противоречие? Ако ти си създал егото,
как може егото да те е създало? Проблемът за авторството продължава да бъде единственият
източник на противоречие, защото егото е създадено от желанието на Божия Син да бъде Божи
създател. Следователно, егото не е нищо повече, освен илюзорна система, според която ти си
създал своя собствен създател. Не се заблуждавай по отношение на това. То звучи безумно,
когато се заяви със съвършена искреност. Но такава е неговата безумна предпоставка,
внимателно скрита в тъмното ъгълче на неговата система на мислене. Или егото, което си
създал, е наистина твоят създател, или цялата ти система на мислене се разпада.
3. Ти създаваш чрез проекция, но Бог твори чрез разгръщане. Крайъгълният камък на
Божието творение си ти, защото Неговата система на мислене е светлината. Помни Лъчите,
които невидими, са тук. Колкото повече се доближаваш до центъра на Неговата мисловна
система, толкова по-ясна става светлината. Колкото повече приближаваш до фундамента на
108
мисловната система на егото, толкова по-тъмен и неясен става пътят. И все пак, дори малката
искрица в съзнанието ти може да го освети. Понеси безстрашно тази светлина в себе си и смело
я издигни над основата на мисловната система на егото. Бъди готов да съдиш за нея съвършено
честно. Открий тъмният крайъгълен камък на ужаса, върху който е изградена, и я издигни в
светлината. Така ще видиш, че тя се е основавала върху безсмислието и че всичко, от което си
се страхувал, се основана върху нищото.
4. Братко мой, ти си част от Бога и част от мен. Когато най-накрая погледнеш на
основанията на егото без да се страхуваш, ще видиш и нашите основания. Аз идвам при теб от
Отца ни, за да ти предложа всичко отново. Не го отказвай, с цел да спотаиш един тъмен
крайъгълен камък, защото неговата закрила няма да те спаси. Давам ти светлината и ще вървя
заедно с теб. Ти няма да бъдеш сам в това пътуване. Аз ще те заведа при истинския ти Отец,
Който има нужда от теб, както аз имам. Нима не ще се отзовеш с радост на този повик,
изпълнен с любов?
I. Даровете на Бащинството
1. Ти си разбрал, че се нуждаеш от изцеление. Нима ще принесеш на Синовността друго,
когато си разбрал, че на теб самия ти е нужно изцеление? Защото в изцелението е началото на
връщането към познанието; основанието, върху което Бог ще ти помогне да изградиш отново
мисловната система, която споделяш с Него. Всеки камък, който полагаш върху нея, ще бъде
благословен от Бога, защото това ще бъде възстановяване на обителта на Неговия Син, където
той да живее по Божията Воля. В която и частица от съзнанието на Божия Син да възстановиш
тази реалност, ти я възстановяваш в себе си. Ти обитаваш в Съзнанието на Бога със своя брат,
защото Бог не желае да бъде сам.
2. Да бъдеш сам означава да бъдеш откъснат от безкрайността, но нима това е възможно,
когато безкрайността е без край? Никой не може да бъде отвъд безграничността, защото онова,
Което няма граници, е навсякъде. Няма начало и край в Бога, Чиято вселена е Той Самият.
Можеш ли да изключиш себе си от вселената или от Бога, Който е тази вселена? Аз и моят
Отец сме едно с теб, защото ти си част от Нас. Наистина ли вярваш, че част от Бога може да
липсва или да бъде изгубена за Него?
3. Ако ти не си част от Бога, Неговата Воля не би била единна. Mислимо ли е това? Нима
част от Неговото Съзнание може да съдържа нищото? Ако мястото ти в Неговото Съзнание не
може да се запълни от никого, освен от теб, и то е било запълнено при твоето сътворяване, без
теб ще съществува празнота в Божественото Съзнание. Разгръщането не може да се спре и в
него няма празнота. То продължава извечно, колкото и да бъде отхвърляно. Отхвърляйки
неговата реалност, ти можеш да го преустановиш във времето, но не и във вечността. Ето защо
твоите творения не са преставали да се разгръщат и защо толкова много се очаква от твоето
завръщане.
4. Очакването е възможно само във времето, но времето няма значение. Ти, който си
причина за отлагане, можеш да преодолееш времето просто като разбереш, че нито началото,
нито краят са били сътворени от Вечния, Който не е наложил граници на Своето творение, нито
на онези, които творят по Негово подобие. Ти не знаеш това, просто защото си се опитал да
ограничиш сътвореното от Бога и по този начин си повярвал, че цялото творение е ограничено.
Как би могъл тогава да познаваш своите творения, след като си отрекъл безкрайността?
5. Законите на вселената не допускат противоречие. Каквото се отнася за Бога, то се
отнася и за теб. Ако вярваш, че не съществуваш за Бога, ти ще повярваш, че и Той не
съществува за теб. Безкрайността е лишена от съдържание без теб и ти си лишен от съдържание
без Бога. Няма край за Бога и Неговия Син, защото ние сме вселената. Бог не е незавършен и не
е лишен от рожби. Той не желае да бъде сам и затова сътвори Син по Свой образ и подобие. Не
Му отричай Неговия Син, защото като не желаеш да приемеш Неговото Бащинство ти си
отказваш възможността да бъдеш баща. Погледни Неговите творения и Неговия Син, защото
твоите са сътворени в Негова чест. Вселената от любов не е престанала да съществува, поради
това, че ти не я съзираш, нито твоите затворени очи са загубили способността си да виждат.
Погледни величието на Неговото творение и ще узнаеш онова, което Бог ти е подготвил.
6. Бог ти е отредил място в Своето Съзнание, което е завинаги запазено за теб. Но ти
можеш да го запазиш само като го отдаваш, както на теб ти е било отдадено. Възможно ли е
там да бъдеш, сам, когато Бог го е сътворил, защото не е пожелал да бъде сам? Божественото
Съзнание не може да се снижи. То може само да се разгърне, защото всичко, което Той
сътворява, също може да твори. Любовта не налага граници и каквото сътворява е безгранично.
Безгранично да даваш е Божията Воля за теб, защото само това може да ти донесе радостта,

109
която принадлежи на Него и която Той желае да сподели с теб. Твоята любов е безгранична
като Неговата, защото тя е именно Негова любов.
7. Може ли частица от Бог да бъде лишена от Неговата Любов и частица от Любовта Му
да се побере в някакви граници? Бог е твоето наследство, защото Той ти дава като единствен
дар Себе Си. Възможно ли е твоите дарове да се различават от Неговите, ако желаеш да
получиш Неговия дар към теб? Давай безгранично и без край, за да узнаеш колко много Той ти
е дарил. Твоята способност да Го приемеш зависи от желанието ти даваш, както дава Той. Ти
като баща и твоят Отец сте едно. Божията воля е да твори, а твоята воля е и Негова. От това
следва, че твоята воля е да твориш, защото твоята воля произтича Неговата. И като разгръщане
на Неговата Воля, твоята воля съвпада с Неговата.
8. И въпреки това, каква е твоята воля, ти не знаеш. И това не е странно, когато осъзнаеш,
че да отричаш означава „да не знаеш". 'Божията Воля е, че ти си Негов Син. Отричайки това, ти
Отричаш собствената си воля и следователно не знаеш каква е тя. Трябва да питаш каква е
Божията Воля във всичко, защото тя е твоя. Ти не знаеш каква е, но Светия Дух я помни заради
теб. Затова обърни се към Него, за да узнаеш Божията Воля за теб и Той ще ти каже каква е
твоята воля. Никога не е прекалено често да се повтаря, че ти не я знаеш. Винаги, когато
твърденията на Светия Дух ти изглеждат принудителни, това е така, защото не си разпознал
своята воля.
9. Проекцията на егото създава впечатлението, че Божията Воля е извън теб и
следователно не ти принадлежи. При такова тълкуване изглежда възможно Божията Воля и
твоята да бъдат и противоречие. В такъв случай може да ти се стори, че Бог иска от теб нещо,
което не желаеш да дадеш, и така те лишава от нещо желано. Нима Бог, Който държи само на
твоята воля, може да бъде способен на това? Твоята воля е животът, който Той ти е дал. Дори
във времето ти не можеш да живееш отделно от Него. Сънят не означава смърт. Онова, което е
сътворил, може да заспи, но не и да умре. Божията Воля по отношение на Неговия Син е
безсмъртието и тя съвпада с волята на Неговия Син. Божият Син не може да пожелае
собствената си смърт, защото Отца е животът, а Синът е Негово подобие. Твоята воля е да
твориш, защото такава е Неговата Воля.
10. Ти не би могъл да бъдеш щастлив, докато не последваш своята истинска воля, и няма
как да промениш този факт, който е неизменен. Тази неизменност се определя от Божията и
твоята воля, защото в противен случай разгръщането на Неговата Воял би било невъзможно. Ти
се страхуваш да познаеш Божията Воля, защото си убеден, че тя не съвпада с твоята. На това
убеждение изцяло се дължи твоята болест и страх. От него възникват всички симптоми на
болестта и страха, защото то поражда стремежа да живееш в незнание. С това убеждение ти се
криеш на тъмно, отричайки собствената си светлина. От теб се иска да се довериш на Светия
Дух, само защото Той говори от твое име. Той е Глас от Бога, но никога не забравяй, че Бог не
желае да бъде сам. Той споделя Своята Воля с теб, а не ти я налага. Винаги помни, че Той
продължава да има всичко, което дарява, така че нищо, което е дарил, не е в противоречие с
Него. Ти, който споделяш Неговия живот, трябва да го споделяш, за да го познаеш, защото
споделянето е познание. Блажен си ти, който разбираш, че да слушаш Волята на своя Отец
означава да познаеш собствената си воля. Защото твоята воля е да бъдеш подобен Нему, Чиято
Воля е това да стане. Божията Воля е Неговият Син да бъде единен и съединен с Него в
Неговото Единство. Затова изцелението е началото на осъзнаването, че твоята воля е Божията
Воля.
II. Покана за изцеление
1. Ако болестта е разделение, решението да изцелиш и да бъдеш изцелен е първата
крачка към това да осъзнаеш какво истински желаеш. Всяка агресия е отстъпление от това
състояние и всяка целителна мисъл те приближава към него. Божият Син има едновременно
Отец и Син, защото е едновременно Отец и Син. Да свържеш притежанието с битието означава
да обединиш своята воля с Неговата, защото Той се стреми към теб. А ти се стремиш към Него,
защото разбирайки Го съвършено, съзнаваш, че съществува единна Воля. Но когато атакуваш
някаква част от Бога и Неговото Царство, твоето разбиране не е съвършено и губиш онова,
което истински желаеш.
2. Така лечението те учи да разбираш и колкото повече го практикуваш, ставаш толкова
по-добър учител и ученик. Ако си отрекъл истината, какви по-добри свидетели за нейната
реалност можеш да имаш от хората, които са изцелени от нея? Но не пропускай да причислиш
и себе си към тях, защото в готовността да се присъединиш към тях се осъществява твоето
изцеление. Всяко чудо, което извършваш, свидетелства, че Бог е Отец. Всяка целебна мисъл,
която възприемаш от брат си или от собственото си съзнание, те учи на това, че си Божи Син.
110
''Във всяка раняваща мисъл, която поддържаш, когато и да те посети се крие отрицание на това,
че Бог е Отец и ти си Негов Син.
3. А отрицанието е всеобхватно като любовта. Ти не можеш да отречеш себе си частично,
защото останалата част от теб ще ги изглежда откъсната и лишена от съдържание. Загубила
смисъла си, тя ще остане непонятна за теб. Отрицанието на смисъла е неразбиране. Ти можеш
да изцелиш само себе си, защото само Божият Син се нуждае от изцеление. Имаш нужда от
изцеление, защото не разбираш себе си и не знаеш какво вършиш. Забравил своята воля, не
знаеш към какво всъщност се стремиш.
4. Изцелението е признак, че желаеш да постигнеш цялостност. И това желание отваря
твоя слух за Гласа на Светия Дух, Чието послание е цялостност. Той ще ти даде възможност да
отидеш отвъд започнатото изцеление, защото към твоята малка воля за цялостност ще прибави
и Собствената Си съвършена Воля, правейки я по този начин цялостна. Какво не би направил
Божият Син, когато Бог Отец е в него? Но поканата трябва да дойде от теб, защото сигурно си
разбрал, че когото поканиш като свой гост, той ще пребъде с теб.
5. Светия Дух не може да говори на човек, който не Му е оказал гостоприемство, защото
Гласът Му няма да бъде чут. Вечният Гост остава, но Неговият Глас отслабва сред чужда
компания. Той се нуждае от закрилата ти, само защото твоята грижа е признак, че е желан от
теб. Дори и съвсем малко да помислиш за Него, искрицата става ослепителна светлина, която
изпълва твоето съзнание, тъй че Той се превръща в твой единствен Гост. Винаги, когато
помолиш егото да влезе, Светия Дух вече не е добре дошъл. Той ще остане, но ти ще си се
настроил срещу Него. Какъвто и път да избереш, Той ще върви с теб и ще чака. Можеш с пълна
сигурност да уповаваш на Неговото търпение, защото Той не може да изостави една част от
Бога. Но ти се нуждаеш от нещо повече, а не само от търпение.
6. Няма да намериш покой, докато не разбереш своето предназначение и не го изпълниш,
защото само тогава можеш напълно да свържеш своята воля с тази на Отца. Да имаш Отца,
означава да бъдеш подобен на Него и Той ще ти се отдаде напълно. Ти, който имаш Бога,
трябва да бъдеш Нему подобен, защото заедно с Неговия дар приемаш и Неговото
предназначение. Извикай познанието за това отново в своето съзнанието и не допускай нищо да
му попречи. Гостът, Когото Бог ти е пратил, ще те научи как да постигнпеш това, ако видиш
искрицата и си готов да я разпалиш. Не е необходимо волята ти да е съвършена, защото
Неговата е съвършена. Ако Му предложиш поне мъничко място, Той така ще го озари, че ти с
радост ще приемеш разгръщането на светлината. И разгръщайки я, ще започнеш да си
припомняш творчеството.
7. Ще останеш ли заложник на егото или ще посрещнеш гостоприемно Бога? Когото
поканиш, него и ще посрещнеш. Разполагаш с пълната свобода сам да определиш кой да ти
бъде на гости и колко дълго да остане. И все пак, това не е истинската свобода, защото зависи
от отношението ти към нея. Светия Дух е тук, но не може да ти помогне, ако не Го поканиш. А
егото е нищо, независимо дали го каниш да влезе или не. Истинската свобода зависи от това
дали ще приемеш реалността, а измежду твоите гости само Светия Дух е реален. Затова познай
Този, Който живее в теб като осъзнаеш реалността и не се задоволяваш с въображаеми
утешители, защото Божият Утешител е в теб.
III. От мрак към светлина
1. Когато си унил, спомни си, че вредиш сам на себе си. Твоят Утешител ще ти даде
покой, но ти не можеш сам. Не знаеш как, защото в противен случай нямаше да униваш. Ако
сам не си навредиш, ти не можеш да страдаш по никакъв начин, защото Божията Воля за
Неговия Син не е такава. Болката не произтича от Него, защото Той никога не напада и
Неговият мир безмълвно те обгръща. Бог е много тих, защото в Него не съществуват
противоречия. Противоречието е коренът на всяко зло, защото бидейки сляпо, то не вижда кого
напада. Но то винаги напада Божия Син, а Божият Син си ти.
2. Божият Син наистина има нужда от утеха, защото не знае какво върши, убеден, че не е
господар на собствената си воля. Божието Царство му принадлежи, а въпреки това той се скита
бездомен. У дома в Бога, той е самотен и сред всички свои събратя е без другар. Нима Бог ще
позволи това да бъде истина, когато Самият Той не е пожелал да бъде самотен? И ако ти имаш
Неговата Воля, това не би могло да бъде истина за теб, както не е истина за Него.
3. О, мое дете, ако знаеше какво Бог е повелил за теб, твоята радост щеше да бъде пълна!
И каквото Той е повелил, е сбъднато, защото е вечна истина. Когато дойде светлината и ти
заявиш: „Моя е Божията Боля", ще ти се открие такава красота, че ще познаеш - тя не е от теб.
От радостта си ще твориш красота в Негово Име, защото тя ще бъде безгранична като Неговата
радост. Нищожният пуст свят ще изчезне в нищото и сърцето ти ще бъде преизпълнено от
111
радост така, че ще се озове на Небето в Божието Присъствие. Не мога да ти опиша как ще се
чувстваш тогава, защото сърцето ти още не е готово. Но мога . да ти кажа и често ти напомням,
че Бог желае за Себе Си това, Което желае и за теб и то ти принадлежи.
4. Пътят не е труден, но е много различен. Твоят път минава през болката и Бог не знае
нищо за него. Този път наистина е труден и много самотен. Страхът и скръбта са твои гости и
те вървят и живеят редом с теб по пътя. Но този мрачен път не е пътят на Божия Син. Върви в
светлината и недей да виждаш подобни мрачни спътници, защото те не са подходящи за Божия
Син, който е сътворен от светлината и сред нея. Великата светлина те обгръща винаги и се
излъчва от теб. Нима в такава светлина е възможно да виждаш мрачните си спътници? Ако ги
виждаш, то е само защото отричаш светлината. Но отхвърлиш ли ги, тя идва и озарява пътя.
5. Бог нищо не крие от Своя Син, дори когато Неговият Син се укрива. Въпреки всичко,
Божият Син не може да прикрие своята слава, защото тя е повелена от Бога и Бог му е дал
светлината, която да я изяви. Никога няма да се изгубиш по пътя, защото Бог те води. Когато се
залуташ, явно си поел едно нереално пътуване. Мрачните спътници и тъмният път са илюзии.
Обърни се към светлината, защото искрицата в теб е част от толкова велика светлина, че може
да те измъкне от мрака завинаги. Защото твоят Творец е Отца и ти си подобен на Него.
6. Децата на светлината не могат да обитават мрака, защото мракът не е в тях. Нека не те
заблуждават мрачните утешители и никога да не проникват в съзнанието на Божия Син, защото
нямат място в Божия храм. Когато се изкушиш да Го отречеш, спомни си, че няма други богове,
които да поставиш пред Него и приеми в мир Неговата Воля по отношение на себе си. Защото
само в мир можеш да я приемеш.
7. Единствен Божественият Утешител може да ти бъде утеха. В тишината на Своя храм
Той те очаква, за да ти вдъхне мир, който е твое достояние. Дарявай Неговия мир, за да влезеш
в храма и да го намериш там да те очаква. Но бъди свят в Божието Присъствие, защото няма да
разбереш, че си там. Различното от Бога не може да проникне в Неговото Съзнание, защото не е
Негова Мисъл и следователно не Му принадлежи, Съзнанието ти трябва да бъде чисто като
Неговото, за да познаеш онова, което е твое достояние. Пази внимателно Неговия храм, защото
Бог живее в него и пребивава в мир. Не можеш да се явиш в Божието Присъствие с мрачните си
спътници, но също така не можеш да влезеш и сам. С теб трябва да влязат и всички твои
събратя, защото докато не ги приемеш, и твоят достъп ще бъде затворен. Не можеш да
разбереш какво е цялостност, докато не бъдеш цялостен и не може да се отхвърли част от
Божия Син, ако желаеш да познаеш Целостта на Отца. Ти можеш да приемеш в съзнанието си
цялата Синовност и да я благословиш със светлината, дадена ти от Отца. Тогава ще бъдеш
достоен да обитаваш храма заедно с Него, защото няма да поискаш да бъдеш сам. Бог е
благословил Своя Син завнаги. Ако ти го благословиш във времето, ще пребъдеш във
вечността. Времето не може да те раздели от Бога, ако го използваш в името на вечното.
IV. Наследството на Божия Син
1. Никога недей забравя, че Синовността е твоето спасение, защото Синовността е твоето
Аз. Като Божие творение, То е твое и ти принадлежи, защото е Негово. Твоето Аз няма нужда
от спасение, но съзнанието ти трябва да разбере какво е спасението. Ти се спасяваш не от нещо,
а се спасяваш за слава. Славата е твоето наследство, дадено ти от Твореца, за да я разгръщаш.
Но ако изпитваш омраза към част от своето Аз, преставаш да разбираш това, защото не гледаш
с любов на сътворената от Бога своя същност. И понеже сътвореното е част от Него, ти Му
отказваш място в Собствения Му олтар.
2. Възможно ли е да се опиташ да оставиш Бог бездомен и да си внушиш, че си у дома
си? Нима може един Син да отрече Отца, без да повярва, че е отречен от Него? Божествените
закони съществуват само за твоя закрила и не съществуват напразно. Онова, което преживяваш,
когато се отричаш от Отца, също е за твоя закрила, защото силата на твоята воля не може да
намалее без Божията намеса, а всяко нейно ограничение не е по Божията Воля. Затова обърни
се само към силата, която Бог ти е дал да те спаси, помнейки, че я притежаваш, защото я
притежава Той, и се присъедини към своите братя в Неговия мир.
3. Същността на твоя мир е в неговата неограниченост. Ограничиш ли мира, който
споделяш, ще престанеш да познаваш свото Аз. Всеки Божи олтар е част от теб, защото
сътворената от Бога светлина е единна с Него. Нима би отказал на своя брат Светлината, която
ти принадлежи? Няма да го направиш, знаейки, че можеш да внесеш мрак само в собственото
си съзнание. Когато отново го приемеш, ти сам ще си върнеш светлината. Такъв е Божият закон
за закрила Целостта на Неговия Син.
4. Само ти самият можеш да се лишиш от нещо. Не се съпротивлявай на това
разбиране, защото в него е изгревът на светлината. И още запомни, че отричането на този прост
112
факт приема множество форми и трябва да се научиш да ги разпознаваш и твърдо да се
противопоставяш на всички тях без изкключение. Това е критичен етап в пробуждането на
съзнанието. Началните фази на тази промяна често са болезнени, защото оттегляйки външно
обвиненията, ти имаш силната тенденция да ги спотаяваш вътрешно. Трудно е в началото да
осъзнаеш, че това е буквално едно и също, защото няма разлика между външно и вътрешно.
5. Щом твоите братя са част от теб, а ти ги обвиняваш за своите лишения, ти отправяш
обвинение към себе си. А не можеш да се самообвиниш, без да обвиняваш и тях също. Затова
трябва да се премахнат всички обвинения, а не да се пренасочват. Ако ги насочиш срещу себе
си, не можеш да познаеш своята същност, защото единствено егото обвинява.
Самообвиненията са следователно отъждествяване с егото и са също такава защита на егото,
както и обвиненията спрямо околните. Не можеш да влезеш в Божието присъствие, ако
нападаш Неговия Син. Когато Божият Син издигне глас във възхвала на своя Творец, тогава ще
чуе Гласа от Отца. Но Твореца не може да бъде възхваляван без Сина, защото Тяхната слава е
обща и Те са прославени заедно.
6. Христос е в Божия олтар и очаква да посрещне Божия Син. Но пристъпи тук без
осъждане, защото в противен случай ще бъдеш убеден, че вратата е затворена и не можеш да
влезеш. Тази врата не е затворена и никой не може да те възпрепятства да влезеш там, където
Бог желае да бъдеш. Но обичай себе си с Христовата Любов, защото така те обича Отца. Ти
можеш да откажеш да влезеш, но не и да преградиш вратата, която Христос държи отворена.
Ела при мен, който я държа отворена, защото докато съм жив, тя няма да се затвори, а аз съм
жив завинаги. Бог е моят и твоят живот и Той нищо не отказва на Своя Син.
7. Христос очаква в Божия олтар Своето възкресение в теб. Бог познава своя Син и
неговата съвършена невинност като Себе Си и пътят към Него минава през признаването на
достойнствата на Неговия Син. Христос очаква да Го приемеш като своя същност и да
възприемеш Неговата Цялостност за своя. Защото Христос е Божият Син, Който живее в Своя
Творец и сияе с Неговата слава. Христос е разгръщане на Любовта и великолепието на Бога,
съвършен като Твореца Си и в мир с Него.
8. Благословен е Божият Син, сияещ със светлината на Отца, който желае да сподели
своята слава, както Отца я споделя с него. Няма осъждане в Сина, както няма осъждане в Отца.
Споделяйки съвършената Любов на Отца, Синът трябва да сподели онова, което е Негово
достояние, защото в противен случай няма да познае Отца, нито Сина. Мир на теб, който се
осланяш на Бога и на когото се осланя цялата Синовност.
V. „Динамика” на егото
1. Никой не може да се освободи от илюзиите, ако не ги погледне открито, защото
прикриването е тяхната защита. Не трябва да се страхуваш от тях, защото те не са опасни. Вече
сме готови да разгледаме отблизо системата на мислене на егото, защото заедно имаме
светилник, който да я разпръсне, а щом си осъзнал, че не я желаеш, ти вече си готов. Нека да го
направим съвсем спокойно, защото просто искрено търсим истината. За известно време ще
усвояваме каква е „динамиката" на егото, защото трябва да я установим преди да я преодолеем,
доколкото ти си я направил реална. Заедно съвсем спокойно ще отстраним тази грешка и после
ще разгледаме истината, която лежи отвъд нея.
2. Какво е изцелението, ако не премахване на всички пречки пред познанието? И по какъв
друг начин човек може да разпръсне илюзиите, ако не като ги погледне направо, без да ги
защитава? Не се страхувай, защото ще виждаш само източника на страх, а вече знаеш, че
страхът не е реален. Учиш се да разбираш също, че последиците от страха могат да се разсеят
като не се приема тяхната реалност. Следващата стъпка е очевидното разбиране, че онова,
което няма последици, не съществува. Законите не действат изолирано, и онова, което не води
до нищо, не се е случвало. Щом реалността се познава по нейното разгръщане, каквото не води
до нищо, не може да бъде реално. Затова не се страхувай да погледнеш страха, защото той не
може да се види. По определение яснотата премахва объркването и ако погледнеш на мрака
през призмата на светлината, той неминуемо ще се разпръсне.
3. Нека започнем този урок по „динамика на егото" като първоначално си дадем сметка,
че понятието само по себе си няма смисъл. То съдържа вътрешно противоречие, което го прави
безсмислено. Понятието „динамика" подразбира действена сила, а заблудата, свързана с
разделението, се основава изцяло на убеждението, че егото наистина притежава подобна сила.
Твоят страх се дължи на това убеждение. Ала истината е съвсем прocтa:
Силата е всецяло от Бога.
Каквото не е от Бога, е безсилно за нищо.

113
 4. В такъв случай, когато се обръщаме към егото, ние не наблюдаваме динамика, а
заблуди. Всяка система от заблуди може да се погледне без страх, защото ако нейният
първоизточник не е реален, тя е лишена от последици. Страхът става още по-явен и неуместен,
ако си дадеш сметка за целта на егото, която е дотолкова безсмислена, че всяко усилие за
осъществяването й е напразно. Егото съвсем очевидно цели да бъде автономно. От самото
начало то се стреми да се отдели от всичко, да бъде самодостатъчно и независимо от всяка
друга сила, освен от своята. Ето защо то е символ на разделението.
5. Всяка идея служи на цел, която естествено произтича от нея. Всичко, което произтича
от егото, е естествена последица от централната му доктрина и за да се премахнат последиците
от него, трябва само да се признае, че произходът му е неестествен, тъй като е в разрез с твоята
истинска природа. Казах и преди, че всяка воля, противна на Божествената, е приемане на
желаното за действително, а не реална изява на волята. Божията Воля е Единна, защото всичко,
в което се разгръща, не може да бъде различно от нея самата. Действителното противоречие,
което преживяваш, е между празните желания на егото и Волята на Бога, която споделяш.
Може ли такова противоречие да бъде реално?
6. Ти притежаваш не автономия, а независимостта да твориш. Творческото ти
предназначение е напълно подвластно на Бога, споделящ това предназначение с теб. Неговото
желание да го сподели, Го е направило зависим от теб така, както ти си зависим от Него. Не
приписвай на Бога надменността на егото, защото Бог не желае да бъде независим от теб. Той
те е приобщил в Своята автономност. 'Вярваш ли, че автономността може да има някакъв
смисъл, отделно от Него? Вярата в автономията на егото ти коства познанието, че зависиш само
от Бога, в което се състои твоята свобода. Егото вижда всяка зависимост като заплаха и е
изопачило дори твоя копнеж, отправен към Бога, в средство да утвърждава себе си. Но не се
подвеждай от неговото разбиране за това в какво се състои твоето противоречие.
7. Егото винаги атакува от позициите на разделението, вярвайки, че е способно на това,
то не прави нищо друго, тъй като разделението е същността на неговия стремеж към
автономност. Егото е напълно объркано по отношение на реалността, но не изпуска своята цел.
В това то е много по-бдително от теб, защото не допуска дори най-малкото съмнение в тази
своя цел. Твоето объркване произтича от неосъзнаването на собствената ти цел.
8. Трябва да разбереш, че най-малко от всичко егото би искало да си дадеш сметка, че се
страхуваш от него. Защото ако успее да ти внуши страх, то ограничава твоята независимост и
сила. Но за да те накара да му служиш, егото би могло да претендира, че е способно да ти
вдъхне сила. И ти въобще нямаше да го слушаш, ако не беше повярвал в това. Как тогава то ще
продължи да съществува, ако си дадеш сметка, че приемайки го, се принизяваш и лишаваш от
сила?
9. Егото може да допусне (и допуска) да се смяташ високомерен, невярващ,
„лекомислен", отчужден, емоционално повърхностен, безсърдечен, несъпричастен и дори
отчаян, но не и обладан от страх. Егото полага непрестанни усилия да подценява страха, но без
да го премахва - умение, което то владее изкусно. Как да проповядва разделение, без да го
подържа със страх и щеше ли да го следваш, ако разбираше какво прави?
10. Основната заплаха за егото е да разбереш, че само страхът те разделя от Бога,
независимо под каква форма и по какъв начин егото би предпочело да го изпиташ. Когато това
стане, мечтата на егото за автономност бива разтърсена из основи. Защото, макар и да
поддържаш невярна идея за независимост, едва ли би се съгласил да я приемеш с цената на това
да изпитваш страх, ако разбираше, че тъкмо това е цената. Но тя е такава и егото не може да я
пренебрегне. Да пренебрегнеш любовта значи да пренебрегнеш себе си и е неизбежно да се
страхуваш от нереалното, именно защото си се отрекъл от себе си. Вярвайки, че си успял в
агресията си срещу истината, ти потвърждаваш, че агресията притежава сила. От тук
непосредствено следва, че ти си започнал да се страхуваш от самия себе си. А никой не иска да
признае, че е жертва на собствените си убеждения.
11. Ако целта на егото да постигне автономия може да се осъществи, това означава
Божията цел да претърпи крах, което е Невъзможно. Когато разбереш какво е страхът, само
тогава ще се научиш да разграничаваш възможното от невъзможното и истинното от
неистинното. Егото учи, че неговата цел е осъществима, докато Божията не. Светия Дух учи, че
само Божията цел може да се постигне и тя вече е постигната.
12. Бог зависи от теб в същата степен, в която ти зависиш от Него, защото Неговата
Автономност обхваща и твоята и е непълна без нея. Ти можеш да утвърдиш своята автономност
само като се отъждествиш с Бога и изпълниш истинското си предназначение. Егото вярва, че
щастието се състои в осъществяването на неговата цел. Но ти знаеш, че предназначението ти е
114
дадено от Бога и щастието не може да се намери отделно от Вашата съвместна Воля. Осъзнай
само, че целта на егото, която и толкова настойчиво следваш, ти е донесла само страх и ще бъде
все по-трудно да продължиш да отъждествяваш страха с щастие. Поддържано от страха, егото
би искало да повярваш в тяхната тъждественост. Но въпреки всичко, Божият Син не е безумен
и не може да вярва в това. Дадеш ли му възможност да го осъзнае, той ще престане да го
приема. Защото само лишеният от разум би избрал страха вместо любовта и само безумният
може да вярва, че можеш да постигнеш любов чрез агресия. Но всеки разумен човек съзнава, че
агресията поражда страх, от който Божията Любов напълно го закриля.
13. Егото анализира; Светия Дух приема. Само като приемеш целостта, можеш да я
оцениш, защото да анализираш означава да разложиш нещо на неговите елементи и да ги
разгледаш пооделно. Опитът да разбереш всеобхватното като го разлагаш на части е типичен за
противоречивия подход на егото спрямо всичко. Егото е убедено, че силата, разбирането и
истината се откриват в разделението и трябва да защитава агресивно тази своя вяра.
Неразбирайки, че такава вяра не може да се наложи и обзето от убеждението, че разделението е
спасение, егото атакува всичко, което възприема, като го раздробява на малки, несвързани
части без никакви смислени връзки помежду им и следователно без смисъл. Егото винаги внася
хаос на мястото на смисъла, защото ако разделението е спасение, хармонията е заплаха.
14. Тълкуванието, което егото дава на законите на възприятие е, и неминуемо се налага
да бъде, право противоположно на тълкуванието на Светия Дух Егото насочва цялото си
внимание върху грешките и пренебрегва истината. То прави реална всяка грешка, която
забележи и следвайки характерния за него „логически кръг" на разсъждения, достига до
заключението, че предвид грешката, последователната истина е лишена от смисъл. В такъв
случай следващата стъпка е очевидна. А щом няма смисъл в последователната истина, тогава
непоследователността трябва да е истина. Поддържайки ясно в съзнанието грешката и
защитавайки онова, което е превърнало в реалност, егото прави следващата крачка в своята
система на мислене: Грешката е реална и истината е грешка.
15. Егото не се опитва да разбере това и то е очевидно непонятно, но се старае да го
демонстрира, при това постоянно. Анализирайки, за да победи смисъла, егото успява да го
пренебрегне и остава с поредица разпокъсани възприятия, които свързва в зависимост от
собствения си интерес. Това става вселената, която възприема. И тази вселена на свой ред се
превръща в проява на собствената му реалност.
16. Не подценявай привлекателността на аргументите на егото за онези, които са готови
да го слушат. Избирателното възприятие щателно подбира своите свидетели и неговите
свидетели са напълно последователни. Защитата на безумието е силна в очите на безумните.
Защото разумът свършва там, където започва безумието, а никоя система на мислене не може
да надскочи своята изходна позиция. Но разсъждението, лишено от смисъл, не може да докаже
нищо и онези, които остават убедени от него, са в заблуждение. Нима може егото да учи на
истината, когато я пренебрегва? Може ли да възприеме онова, което е отрекло? Неговите
свидетели са на страната на отрицанието, но не и онова, което е било предмет на отрицание.
Егото гледа право в Отца и не Го вижда, защото е отрекло Неговия Син.
17. Желаеш ли да си припомниш Отца? Приеми Неговия Син и ще си Го припомниш.
Нищо не може да докаже, че Неговият Син е недостоен, защото нищо не може да докаже, че е
истина една лъжа. Онова, което виждаш от Божия Син през очите на егото, не съществува, а
там, където е Синът, трябва да бъде и Отца. Приеми онова, което Бог не отрича, и то ще докаже
своята истинност. Свидетелите за Бога обитават в Неговата светлина и съзерцават Неговото
творение. Тяхното мълчание е знак, че са съзрели Божия Син и в Присъствието на Христос не
им е нужно нищо да доказват, защото Христос им говори за Себе Си и Своя Отец. Те са
смълчани, защото Христос им говори и с Неговите думи говорят те.
18. Всеки брат, когото срещнеш, става свидетел на Христос или на егото, в зависимост от
онова, което възприемеш от него. Всеки те убеждава в това, което сам си пожелал да видиш и в
това доколко реално е царството, на което неотклонно служиш. Всичко, което възприемаш,
свидетелства в полза на мисловната система, която си пожелал да приемеш за истинска. Всеки
твой брат е способен да те освободи, ако избереш да бъдеш свободен. Не би могъл да приемеш
неистинно свидетелство за него, ако сам не си породил неистинни свидетелства срещу него.
Ако той не ти говори за Христос, това означава, че ти самият не си му говорил за Христос. Ти
чуваш само собствения си глас и ако Христос говори чрез теб, ще Го чуеш.
VI. Пробуждане за Изкуплението
1. Не е възможно да не вярваш на онова, което виждаш, но също така е невъзможно да
видиш нещо, в което не вярваш. Възприятията се градят въз основа на опита, а опитът
115
изграждам убежденията. Едва след като убежденията се установят, възприятията се
затвърждават. И като резултат, наистина виждаш онова, в което вярваш. Ето, това имах
предвид, когато казах: „Блажени са, които не са видели, а са повярвали", защо онези, които
вярват във възкресението, ще го видят. Възкресението е пълният триумф на Христос над егото,
не по пътя на агресията, а на издигането над него. Защото Христос наистина се издига над
егото и всичките му деяния и се възнася при Отца и Неговото Царство.
2. Към какво ще избереш да се присъединиш - към възкресението или разпятието? Ще
осъдиш ли своите братя или ще ги освободиш? Ще преодолееш ли своя затвор, за да се
възкачиш при Отца? Всички тези въпроси се свеждат към един и получават заедно отговора си.
Голямо объркване съществува по отношение същността на възприятията, защото това понятие
се използва както по отношение на осъзнаваното, така и на неговото тълкуване. Но без
тълкуване нищо не може да бъде осъзнато, защото човек възприема всъщност собственото си
тълкуване.
3. Този курс е съвършено ясен. Ако не го виждаш ясно, то е защото му противопоставяш
собственото си тълкуване и следователно му вярваш. А тъй като вярата определя възприятията,
ти не възприемаш смисъла му и затова не го приемаш. Но различните преживявания водят до
различни вярвания, а заедно с тях и до различни възприятия. Защото възприятията се усвояват
заедно с вярванията, а опитът наистина учи. Аз те водя към нов тип опитност, която ти все по-
малко ще имаш желание да отхвърляш. Да се учиш от Христос е лесно, защото възприемането с
Него не съдържа никакво усилие. Неговият начин на възприемане е естествено присъщ на
твоето съзнание и само деформациите, които ти въвеждаш, са изнурителни. Нека Христос да ти
даде Своето тълкуване и не се опитвай да ограничаваш онова, което виждаш чрез тесногръди
убеждения, недостойни за Божия Син. Защото докато Христос не встъпи в Собственото Си
Владение, Божият Син ще се чувства без Отец.
4. Аз съм твоето възкресение и твоя живот. Ти живееш в мен, защото живееш в Бога. И
всеки живее в теб, както ти живееш във всеки. Можеш ли тогава да възприемаш недостойното в
своя брат, без да го възприемаш и в себе си? И нима можеш да възприемаш себе си като
недостоен, без да възприемеш така и Бога? Вярвай във възкресението, защото то е осъществено
и е осъществено в теб самия. Това е вярно в този момент, както ще бъде вярно завинаги, защото
възкресението е Божията Воля, която не познава нито време, нито изключения. Но и ти недей
да допускаш изключения, защото няма да възприемеш онова, което е осъществено в теб.
Защото ние заедно се въздигаме до Отца, както е било в началото, както е сега и винаги ще
бъде, защото такава е природата на Божия Син такъв, какъвто неговият Отец го е сътворил.
5. Не подценявай силата, която Божият Син има в своята отдаденост на Бога, нито силата,
която има над него онзи бог, пред когото се прекланя. Защото той се намира в олтара на своя
бог, независимо дали това е богът, който си е създал, или Богът, Който го е сътворил. Ето защо
неговото робство е така абсолютно, както и неговата свобода, защото той ще се подчини само
на бога, когото приеме. Богът на разпятието изисква разпятие и онези, които го почитат, му се
подчиняват. В негово име те разпъват себе си, вярвайки, че Божият Син получава сила чрез
жертви и болка. Богът на възкресението не изисква нищо, защото Неговото желание не е да
отнема. Той не изисква послушание, защото послушанието предполага подчинение. Той иска
само да узнаеш своята воля и да я следваш не в дух на саможертва и подчинение, а в радост и
свобода.
6. Възкресението трябва да предизвика в теб радостна преданост, защото то е символът
на радостта. Цялата му въздействена сила се заключава във факта, че изявява онова, което
желаеш да бъдеш. Свободата да изоставиш всичко, което те ранява, унижава и плаши не може
да ти бъде наложена, но може да ти се предложи по Божията благодат. И ти можеш да я
приемеш по Негова благодат, защото Бог е щедър към Своя Сив, приемайки го безпрекословно
за Свой. Кого тогава ти приемаш за свой? Отец ти е дал всички, които са Негови и Той Самият
е твой заедно с тях. Пази ги в тяхното възкресение, надеждно обкръжен от това, което е твое
завинаги, защото в противен случай не ще се пробудиш в Бога.
7. Няма да намериш мир дотогава, докато не извадиш от дланите на Божия Син и
последния гвоздей и не измъкнеш и последния трън от челото му. Бог обгръща с Любов Своя
Син, когото богът на разпятието осъжда. Не учи, че съм загинал напразно. Учи по-скоро, че не
съм мъртъв като показваш, че живея в теб. Защото преодоляването на разпятието на Божия Син
е делото на спасението, в което всеки има еднакво ценен дял. Бог не съди Своя невинен Син. И
може ли да бъде различно след като му е отдал Себе Си?
8. Ти сам си се приковал на кръста и си поставил корона от тръни на главата си. Но
въпреки това, не можеш да разпънеш Божия Син, защото Волята Божия не може да се
116
унищожи. Неговият Син е спасен от саморазпятието му и ти не можеш да осъдиш на смърт
онзи, на когото Бог е дарил вечен живот. Сънят на разпятието все още пада тежко над очите ти,
но онова, което виждаш в сънищата си, не е реалност. Докато възприемаш Божия Син разпънат,
ти тънеш в съня. И докато вярваш, че можеш да го разпънеш, просто сънуваш кошмари.
Започвайки да се пробуждаш, продължаваш да виждаш сънища и не си ги забравил напълно.
Забравата на сънищата и осъзнаването на Христос идват с пробуждането на другите, за да
споделят твоето спасение.
9. Ти ще се пробудиш от собствения си зов, защото Зовът да се пробудиш е вложен в теб.
Щом аз живея в теб, значи че си пробуден. Но трябва да виждаш делата, които върша чрез теб,
защото няма да разбереш, че съм ги сторил за теб. Не налагай ограничения на онова, което
вярваш, че мога да сторя чрез теб, защото няма да приемеш всичко, което мога да направя за
теб. И все пак, то вече е сторено и, докато не дадеш всичко, което си получил, няма да
разбереш, че твоят спасител е жив и ти си се пробудил заедно с него. Спасението се осъзнава
само като се сподели.
10. Божият Син е наистина спасен. Само това съзнание трябва да предадеш на
Синовността и ще имаш също толкова ценна роля за спасението, колкото е и моята. Защото ти
неминуемо имаш същата роля, след като я усвояваш от мен. Ако вярваш, че твоят дял е по-
ограничен, ти ограничаваш и моя. Чудесата не се различават по своята трудност, защото всеки
Божи Син е еднакво ценен и тяхната равнопоставеност е тяхното единство. Цялата Божия сила
е във всяка частица от Него и нищо, което противоречи на Неговата Воля не е нито велико,
нито нищожно. Каквото не съществува, не може да има големина и мярка. За Бога всичко е
възможно. А на Христос Му е дадено да бъде подобен на Отца.
VII. Условието на реалността
1. Светът такъв, какъвто го възприемаш, не би могъл да бъде творение на Отца, защото
той не е това, което виждаш. Бог е сътворил само вечното, а всичко, което виждаш ти, е
преходно. Следователно, трябва да съществува и един друг свят, който е невидим за теб. В
Библията се говори за нова земя и ново Небе, но тази истина не трябва да се възприема
буквално, защото вечното не се сътворява наново. Да възприемеш по нов начин означава да
възприемеш отново, при което се подразбира, че по-рано или в някакъв интервал от време ти не
си възприемал въобще. Какъв е този свят, който все още очаква да бъде възприет от теб?
2. Всяка любяща мисъл, която Божият Син е имал някога, е вечна. Любящите мисли,
които неговото съзнание възприема на този свят, са единствената реалност на света. Те
продължават да бъдат възприятия, защото той все още вярва, че е разделен от Бога. И въпреки
това, любящите мисли са вечни, защото са любящи. И изпълнени с любов, те са подобни на
Отца, и следователно не умират. По същество, реалният свят може да бъде възприет. Нужно е
само да имаш волята и желанието да не възприемаш нищо друго. Защото ако възприемаш
едновременно доброто и злото, ти възприемаш едновременно лъжливото и истинното и не
правиш разлика помежду им.
3. Егото може и да види известно добро, но никога само добро. Затова неговите
възприятия са толкова изменчиви. То не отхвърля добротата изобщо, защото ти няма да се
съгласиш на такова нещо. Но винаги добавя нещо, което не е реално, към реалното, като по
този начин смесва илюзията и реалността. Защото възприятията не могат да бъдат само
частично истинни. Ако вярваш едновременно в истината и илюзията, няма да можеш да
разграничиш кое е истинно. За да наложиш своя лична автономия, ти си се опитал да твориш не
както твоят Отец, и си повярвал, че създаваш нещо, което да се различава от Него. И въпреки
това, всичко истинно е подобно на Отца. Възприемането само на реалния свят ще те изведе в
реалното Небесно Царство, защото ще ти позволи да разбереш какво е то
4. В възприемането на доброто не е познание, но отричането от противоположността на
доброто ти позволява да осъзнаеш условието при което не съществуват противоположности. А
това е условие за познанието. Без да осъзнаеш това, ти не отговаряш на условията на
познанието, а докато не отговаряш на тези условия, няма да разбереш, че познанието ти е
дадено. Измислил си множество идеи, които си поставил между себе си и своя Творец и тези
убеждения са възприемания от теб свят. Истината тук не отсъства, но е скрита. Ти не знаеш
разликата между онова, което си измислил и което Бог е сътворил и по тази причина не
различаваш измисленото от сътвореното от теб. Да вярваш, че можеш да възприемаш реалния
свят, означава да вярваш, че можеш да познаеш себе си. Ти можеш да познаеш Бога, защото
Неговата Воля е да бъде познаван. Реалният свят е всичко, което Светия Дух е спасил сред
създаденото от теб и спасението е в това да възприемаш само него, защото така признаваш, че
реалността е само онова, което е истина.
117
 VIII. Проблемът и отговорът
1. Това е много елементарен курс. Може би ти се струва, че нямаш нужда от курс, който в
края на краищата учи, че само реалността е истина. Но нима ти вярваш в това? Когато
възприемеш реалния свят, ще осъзнаеш, че не си вярвал. Но бързината, с която твоето ново и
реално възприятие се трансформира в познание, ще ти даде не повече от миг, за да осъзнаеш, че
само това е истина. И тогава всичко, което си създал, ще бъде забравено - доброто и злото,
истинното и неистинното, защото когато Небето и земята станат едно, дори и реалният свят ще
изчезне от очите ти. Краят на света не е неговото унищожение, а преобразяването му в Небе.
Новото тълкуване на света е преход от възприятие към познание.
2. В Библията се казва, че трябва да станете като децата. Децата съзнават, че не разбират
онова, което виждат и задават въпроси какво означава то. Не прави грешката да вярваш, че
разбираш всичко, което възприемаш, защото смисълът му ти убягва. Но въпреки това, Светия
Дух ти е запазил смисъла и ако Му позволиш да ти го изтълкува, Той ще възстанови за теб
онова, което си захвърлил. Но докато си мислиш, че знаеш смисъла му, няма да чувстваш
потребност да се обърнеш към Него.
3. Ти не знаеш смисъла на нищо, което възприемаш. Нито една твоя мисъл не е изцяло
вярна. Когато осъзнаеш това, ти поставяш стабилно начало. Не че си бил погрешно
направляван; просто не си приел никакво направление. Наставление по начин на възприемане
ти е особено необходимо, защото ти нищо не разбираш. Осъзнай това, но не се примирявай с
него, защото да разбираш е твое достояние. Възприятията се усвояват и ти не си оставен без
Учител. Но стремежът ти да се учиш от Него зависи от желанието ти да поставяш под въпрос
всичко, което сам си усвоил, защото който се е обучавал неправилно, не може сам да си бъде
учител.
4. Никой не може да скрие истината, освен от себе си. И все пак, Бог не ще ти откаже
Отговора, който ти е дал. Тогава, искай онова, което ти е дадено, но което не си породил сам, и
не се защитавай от истината. Ти си създал проблема, на който Бог е дал отговор. 3адай си,
следователно, само един прост въпрос:
Кое желая - проблема или неговото решение?
Ако избереш решението, ще го получиш, защото ще го възприемеш в истинския му вид, а
той вече ти е даден.
5. Би могъл да се оплачеш, че този курс не е достатъчно конкретен за теб, така че да го
разбираш и прилагаш. Но може би не си направил онези конкретни неща, които той ти
препоръчва. Този курс не се състои в излагането на идеи, а в тяхното практическо приложение.
Нищо не може да бъде по-конкретно от това да ти се каже, че каквото даваш, това и ще
получаваш. Светия Дух ще откликва на всеки конкретен проблем дотогава, докато вярваш в
конкретността на проблемите. Неговият отговор е едновременно един и множествен, докато
вярваш, че единственият отговор се явява под много форми. Може би се страхуваш от Неговата
конкретност, понеже се опасяваш, че твърде много се иска от теб. Но само ако пожелаеш, ще
разбереш, че Бог няма претенции към теб. Бог дава; Той не отнема. Когато отказваш да
поискаш нещо, то е защото си убеден, че да поискаш предполага да вземеш, а не да споделиш.
6. Светия Дух ще ти даде само онова, което ти принадлежи, и няма да вземе нищо в
замяна. Защото твое е всичко и ти го споделяш с Бога. Такава е Неговата реалност. Способен ли
е Светия Дух, Който желае единствено твоето изцеление, да тълкува невярно въпроса ти,
толкова необходим за получаване на Неговия отговор? Ти вече си чувал отговора, макар и да и
да разбираш въпроса неправилно. Убеден си, че да молиш за Напътствие от страна на Светия
Дух, означава да се стремиш към лишения.
7. Невръстно Божие чедо, ти не разбираш своя Отец. Вярваш в един свят, който взема,
защото си убеден, че можеш да придобиеш нещо, отнемайки го от друг. И чрез това възприятие
си загубил от погледа си реалния свят. Страхуваш се от света такъв, какъвто го виждаш, но
реалният свят продължава да ти принадлежи, стига само да поискаш. Не се отказвай от него,
защото само той може да те освободи. Това, което е от Бога, не може да постави в робство
Неговия Син, когото Той е сътворил свободен и чиято свобода е закриляна от Неговото Битие.
Блажен си ти, който търсиш Божията истина без страх, защото само така би могъл да узнаеш,
че Неговият отговор е освобождаването от страха.
8. Прекрасно Божие дете, ти се нуждаеш единствено от онова, което съм ти обещал. Нима
вярваш, че бих могъл да те измамя? Царството Небесно е в теб. Повярвай ми, че истината е в
Meн, защото аз зная, че тя е в теб. Божиите Синове не притежават нищо, което не е споделено.
Потърси истината в който и да било Син Божи и ще си я потърсил от мен. Всеки от нас носи
отговора в себе си, за да го сподели с онзи, който му го поиска.
118
 9. Пожелай от Сина Божи каквото и да е и неговият Отец ще ти откликне, защото
Христос не се мами в своя Отец и неговият Отец не се е измамил в Него. Недей и ти да се
лъжеш в своя брат и само неговите любящи мисли разглеждай като реалност, защото
отричайки, че неговото съзнание е раздвоено, ти лекуваш собственото си съзнание. Приеми го
така, както неговият Отец го приема и го изцели в Христос, защото Христос е неговото
изцеление, както и твоето. Христос е Божият Син, Който е неразделен от Отца и всяка Негова
мисъл е изпълнена с любов като Мисълта на Неговия Отец, която го е сътворила. Н e се
заблуждавай относно Божия Син, защото така неизбежно ще се заблуждаваш относно себе си.
А когато се заблуждаваш относно себе си, ти се заблуждаваш относно Отца си, в Koгото
заблудата е невъзможна.
10. В реалния свят няма болести, защото не съществува разделение и раздвоение. Само
любящите мисли се съзнават и понеже никой не е лишен от помощта ти, Божията Помощ е с
теб навсякъде. Когато бъдеш готов да приемеш Неговата помощ като се помолиш за нея, ти ще
я даваш, защото си я пожелал. Няма да има нищо недостъпно за твоята лечебна сила, защото
нищо няма да може да отхвърли твоята простичка молба. Нима има проблем, който да не
изчезне в Присъствието на Божия Отговор? Искай тогава да опознаеш реалността на своя брат,
защото това е, което ще възприемеш от него и ще видиш своята красота, отразена в неговата.
11. Не приемай променливите представи на своя брат за тъждествени с него самия, тъй
като раздвоеното му съзнание е и твое и без него ти няма да постигнеш изцеление. Защото вие
споделяте реалния свят така, както споделяте Небесното Царство и неговото изцеление е и твое
изцеление. Да обикнеш себе си означава да се излекуваш, но не можеш, възприемайки част от
себе си като болна, да постигнеш подобна цел. Братко, ние изцеляваме заедно, както заедно
живеем и обичаме. Не се заблуждавай в Божия Син, защото той е единен със себе си и с Отца.
Възлюби него, възлюбления от Отца и ще познаеш Божията Любов към теб самия.
12. Ако почувстваш обида от страна на своя брат, извади жилото й от своето съзнание,
защото си се обидил на Христос и си се заблудил в Него. Изцелявай в Христос и не се обиждай
от Него, защото обида в Него не съществува. Ако онова, което възприемаш, те обижда, то ти се
обиждаш на самия себе си и осъждаш Божия Син, когото Бог не осъжда. Позволи на Светия
Дух да премахне всички обиди, които Божият Син сам си е нанесъл и възприемай всички чрез
Неговото наставничество, защото Той те спасява от всяко осъждане. Приеми Неговата целебна
сила и я използвай за всички, които Той ти изпраща, защото Той желае изцелението на Божия
Син, в когото не се заблуждава.
13. В детските фантазии се явяват опасни духове, чудовища и дракони и децата изпитват
ужас. Но ако се доверят на някого и попитат за значението на онова, което са видели, и ако са
готови да се откажат от собствените тълкувания в полза на реалността, страховете им ще
изчезнат. Когато помогнеш на детето да разбере, че „привидението" е завеса, „чудовището"
сянка и „драконът" - сън, го престава да се страхува и щастливо се надсмива пад своите
страхове.
14. Ти, дете мое, се страхуваш от своите братя, от Отца и от себе си. Но просто се
заблуждаваш по отношение на тях. Попитай Учителя на реалността за тях и когато чуеш
Неговия отговор, също ще се надсмееш над собствените си страхове и на тяхно място ще
постигнеш мир. Защото страхът не е атрибут на реалността, той съществува в съзнанието на
деца, които не я разбират. Само неразбирането им ги плаши, а когато се научат да възприемат
истинно, страхът изчезва. И затова те отново ще потърсят истината, когато почувстват страх.
Не е реалността на твоите братя, нито на твоя Отец или на теб самия, която поражда твоя страх.
Ти не знаеш кои са те и затова ги възприемаш като привидения, чудовища и дракони. Поискай
да узнаеш истината за тях от Единствения, Който я познава и Той ще ти каже кои са. Тъй като
ти не ги разбираш и се заблуждаваш относно онова, което виждаш, нужна ти е реалността, за да
разпръсне страховете ти.
15. Нима няма да замениш страха за истината, щом тази замяна може да се осъществи,
стига само да я поискаш? Защото ако Бог не се заблуждава относно теб, само ти можеш да се
заблудиш. Но можеш да разбереш истината за себе си от Светия Дух, Който ще те научи, че
като част от Бога заблудата в теб е Немислима. Когато погледнеш на себе си без да се
самозаблуждаваш, ти ще възприемеш реалния свят вместо измамния, създаден от теб. И тогава
Отца ще се сведе към теб и ще направи последната крачка, издигайки те при Себе Си.
Глава 12
УЧЕБНИЯТ ПЛАН НА СВЕТИЯ ДУХ
I. Съдът на Светия Дух

119
 1. Вече бе казано да не превръщаш грешката в реалност, а начинът да изпълниш това е
много прост. Ако пожелаеш да повярваш в грешката, ти неминуемо я превръщаш в реална,
защото тя не е истина. Но истината е реална сама по себе си и за да повярваш в истината, нищо
не си длъжен да направиш. Разбери, че ти никога не реагираш непосредствено, винаги
реагираш на своето тълкуване. Тълкуването ти се превръща в оправдание на твоята реакция.
Ето защо за теб е пагубно да анализираш подбудите на другите хора. Ако решиш, че някой
желае да се обърне срещу теб, да те изостави или подчини, ти ще реагираш така, сякаш вече го
е направил, превръщайки по този начин грешката му в реалност. Да тълкуваш грешката
означава да й придадеш сила и правейки това, пренебрегваш истината.
2. Анализът на мотивацията на егото е необикновено сложен и нееднозначен процес и в
него винаги се намесва и собственото ти его. Целият този процес е явен опит да докажеш, че си
способен да разбираш онова, което възприемаш. Това се вижда от факта, че реагираш на
собствените си тълкувания така, сякаш са верни. Ти очевидно ще успееш да контролираш
своите реакции на поведенческо ниво, но не и емоционално. Това ще бъде очевидно
раздвояване или атака срещу целостта на твоето съзнание и противопоставяне на едно негово
ниво на друго.
3. Съществува само една интерпретация на мотивацията на егото, която има смисъл. Тя е
преценката на Светия Дух и не изисква твоето усилие. Всяка любяща мисъл е истинна. Всичко
останало е зов за изцеление и помощ, независимо под каква форма се явява. Оправдано ли е
човек да откликва с гняв на молбата за помощ от страна на своя брат? Само желанието за
помощ е уместна реакция, защото той моли само за това. А предлагайки му нещо друго, ти
атакуваш неговата реалност, тълкувайки я, както ти е удобно. Може би все още не разбираш
колко опасно е това за собственото ти съзнание. Ако повярваш, че един зов за помощ е нещо
друго, ти ще реагираш, сякаш е нещо друго. Следователно, реакцията ти няма да съответства на
реалността такава, каквато е тя, а на начина, но който ти я възприемаш.
4. Нищо не може да ти попречи да разбереш каква е същността на всеки вик за помощ,
освен собствената ти въображаема потребност да проявяваш агресия. Само тя те кара да
участваш в безкрайни „битки" с реалността, при които отричаш реалната нужда от лечение,
представяйки я за нещо нереално. Нямаше да постъпваш така, ако не беше твоето нежелание да
приемеш реалността такава, каквато е, поради което сам се лишаваш от нея.
5. Определено полезен е съветът да не съдиш за неща, които не разбираш. Лично
заинтересуваният свидетел е ненадежден, защото истината за него става такава, каквато му се
иска. Ти не възприемаш молбата за помощ каквато е, защото не желаеш да дадеш, нито да
получиш помощ. Да не разбереш един зов за помощ означава да откажеш да помогнеш. Нима
си готов да твърдиш, че нямаш никаква нужда от помощ? Но точно това правиш, когато
отказваш да се вслушаш в молбата на своя брат, защото само като откликнеш на неговата
молба за помощ, можеш самият ти да получиш помощ. Откажеш ли му помощ, няма да
осъзнаеш Божествения Отговор, отправен към самия теб. На Светия Дух не Му е нужна твоята
помощ в тълкуване на подбудите, но на теб ти е потребна Неговата помощ.
6. Да цениш своя брат е единствената уместна реакция към него. Ти трябва да му
благодариш, както за любящите му мисли, така и за неговия зов за помощ, защото и едното, и
другото могат да ти помогнат да осъзнаеш любовта, ако истинно ги възприемеш. Всяко
напрежение произтича от опитите ти да Не реагираш така. Колко е прост Божият план за
спасение. Има само един начин да се реагира спрямо реалността, защото тя не поражда никакво
противоречие. Съществува един единствен Учител на реалността, Който разбира нейната
същност. Неговото Съзнание има неизменно отношение към реалността, защото тя не е
податлива на промени. Макар и твоите тълкувания на реалността да са лишени от смисъл в
твоето състояние на раздвоение, Неговото тълкуване си остава последователно и истинно. Той
ти дава тълкуванията си, защото те са предназначени за теб. Не се опитвай „да помагаш" на
своя брат така, както ти го разбираш, защото не можеш да помогнеш на себе си. Но чуй неговия
зов за Божията Помощ и ще разбереш колко ти е нужен Отца.
7. Както тълкуваш потребностите на своя брат, така разбираш и твоите. Като оказваш
помощ, ти се молиш за помощ и ако приемеш, че се нуждаеш само от едно, ще получиш
изцеление. Защото ще разбереш Божия Отговор, какъвто Го желаеш и ще Го постигнеш, ако Го
търсиш истинно. Всеки зов, на който откликваш в Името на Христос, ще приближава спомена
за твоя Отец все повече, за да го осъзнаеш. Тогава, заради собствените ти потребности, чувай
истинно всеки зов помощ, за да откликне Бог на теб.
8. Прилагайки все по-последователно интерпретацията, която дава Светия Дух на
реакциите на хората, ти все повече ще разбираш, че критериите Му се отнасят и до теб. Защото
120
не е достатъчно да разпознаеш страха, за да го преодолееш, макар да е необходимо да го
разпознаеш, за да почувстваш нужда да го преодолееш. Все още се налага Светия Дух да
превежда страха на езика на истината. Ако останеш при страха след като го разпознаеш, това
ще бъде отстъпление от реалността, а не приближаване към нея. Но ние многократно сме
подчертавали необходимостта да се разпознае страха и да се погледне без прикритие като
съществена стъпка в преодоляване на егото. Помисли тогава колко полезна ще се окаже за теб
интерпретацията, която дава Светия Дух на мотивите на другите. Учейки те да възприемаш
само мислите, изпълнени с любов, а останалото да считаш като зов за помощ, Той те е научил,
че страхът сам по себе си е зов за помощ. Това означава да си дадеш сметка какво е страхът.
Ако не го опазваш, Светия Дух ще го изтълкува по нов начин. В това е и крайната цел на
обучението да възприемаш агресията като зов за любов. Вече разбрахме, че страхът и агресията
са неизбежно свързани помежду си. Ако само агресията предизвиква страх и ако разглеждаш
агресията като зов за помощ, какъвто е тя, неминуемо ще осъзнаеш, че страхът е нереален.
Защото страхът наистина е зов за любов, несъзнавано признание на онова, което е било
отречено.
9. Страхът е симптом на твоето дълбоко усещане за загуба. Ако се научиш, когато го
почувстваш у другите, да запълваш празнотата, ти отстраняваш основната му причина. По този
начин се учиш, че страхът в теб не съществува. Ти разполагаш с начин да го преодолееш и
показваш това, дарявайки този начин и на другите. Страх и любов са единствените чувства, на
които си способен. Едното е лъжливо, защото е породено от отрицание; но за да съществува
отрицание, трябва да вярваш в онова, което отричаш. Правилно интерпретирайки страха като
позитивно утвърждение на вярата, която прикрива, ти подриваш привидната му полза като го
правиш ненужен. Неефективната защита се отхвърля автоматично. ''Ако издигнеш до ясно,
неоспоримо превъзходство онова, което се скрива от страха, той губи смисъл. Ти си отхвърлил
способността му да скрива любовта, което е било единственото му предназначение. Булото, с
което бе забулил лицето на любовта, е изчезнало.
10. Ако желаеш да видиш любовта, която наистина е реалността на света, как по-добре
ще направиш това, освен като признаеш, че всяка защита против любовта е замаскирана молба
за любов? И как по-добре можеш да узнаеш за нейната реалност, освен като откликнеш на
молбата за любов, отдавайки любов? Начинът, по който Светия Дух тълкува страха, го
разпръсква, защото не може да се отхвърли съзнанието за истината. По такъв начин Светия Дух
замества страха с любов и превежда заблудата на езика на истината. И така ти ще узнаеш от
Него как да заместиш своя сън за разделение с факта на единението. Защото разделението е
само отричане на единството го и когато се разбере правилно, свидетелства за вечното
познание, че единството е истината.
II. Как да си припомниш Бога
1. Чудесата са само превод на отрицанието на езика на истината. Щом любовта към себе
си е изцеление, това означава, че онези, които са болни, нямат любов към себе си.
Следователно, тe молят за любов, която да ги излекува, но която сами си отказват. Ако знаеха
истината за себе си, нямаше да бъдат болни. Така задача на творящия чудеса става да отхвърли
отрицанието на истината. Болните трябва да получат изцеление, защото в тях е истината. Но
доколкото е затъмнена, светлината на друго съзнание трябва да ги озари, защото това е тяхната
светлина.
2. Светлината в тях продължава ярко да свети, въпреки гъстата мъгла, която я покрива.
Мъглата, затъмняваща светлината, не притежава сила, ако ти не й я придадеш. Защото тя има
сила само доколкото Божият Син й я даде. Той сам трябва да оттегли тази сила, припомняйки
си, че всяка сила е от Бога. Можеш да си припомниш това в името на цялата Синовност. Не
позволявай брат ти да не си го спомни, защото неговата забрава е и твоя. А твоето припомняне
също е негово достояние, защото човек не може да си спомни Бога сам. Ти си забравил тъкмо
това. Да възприемеш изцелението на своя брат като собствено изцеление е начин да си
спомниш за Бог. Защото забравяйки за Него, ти си забравил братята си и Божият Отговор на
твоята забрава е начин да си спомниш.
3. Възприемай в болестта още една форма на зов за любов и дай на своя брат онова, което
той си мисли, че не може сам да си даде. Каквато и да е болестта, съществува само един лек. Ти
ще станеш цялостен, когато възстановиш целостта на своя брат, защото да видиш в болестта
молба за здраве означава да разпознаеш в омразата зов за любов. А да дадеш на брат си онова,
което реално му е необходимо, означава да го дадеш на себе си, защото Божието желание е да
опознаеш своя брат като самия себе си. Откликни на неговия зов за любов и на твоя зов ще се
откликне. Изцелението е Любовта на Христос към Неговия Отец и към Себе Си.
121
 4. Спомни си какво се каза за страховитите възприятия на малките деца, които им вдъхват
ужас, защото са им непонятни. Ако те поискат просветление и го приемат, страховете изчезват.
Но ако крият кошмарите си, те ще си останат в тях. Лесно е да се помогне на едно несигурно
дете, защото то съзнава, че не разбира какво означават неговите възприятия. Но ти си убеден,
че разбираш какво означават твоите възприятия. Невръстно дете, ти криеш глава под тежките
завивки, с които си се затрупало. Криеш кошмарите си в мрака на своята измамна сигурност и
отказваш да отвориш очи и да ги погледнеш.
5. Нека не пазим кошмарите, защото те не са подходящи приношения за Христос и
следователно не са и подходящи дарове за теб самия. Свали покривалото и виж онова, от което
се страхуваш. Само очакването те плаши, защото реалността на нищото не може да внушава
страх. Нека не отлагаме, защото твоят сън на омраза няма да те напусне без помощ, а Помощта
е тук. Научи се да притихваш сред смутовете и вълненията, защото покоят е цел на всички
усилия и път към мира. Гледай право в лицето всеки образ, който изниква, за да те забави, тъй
като целта е неизбежна, защото е вечна. Любовта като цел е твое право и тя ти принадлежи,
независимо от всички сънища.
6. Ти продължаваш да се стремиш към онова, което Бог повелява и никакъв кошмар не
може да отклони едно Божие дете от неговата цел. Защото твоята цел ти е дадена от Бога и ти
трябва да я осъществиш, тъй като тя е Неговата Воля. Пробуди се и си спомни целта, понеже
такъв е собственият ти стремеж. Осъщественото в твое име трябва да стане твое достояние. Не
позволявай омразата в теб да се изпречи на пътя на любовта, защо то нищо не може да устои на
Христовата любов към Неговия Отец, нито на Любовта на Отца към Негo.
7. Само още малко и ще ме видиш, защото аз не съм скрит поради това, че ти се криеш.
Ще пробудя съзнанието ти, както сам се пробудих, защото го направих заради теб. В моето
възкресение е твоето освобождение. Нашата мисия е да избегнем разпятието, а не спасението.
Довери се на моята помощ, защото аз не вървя сам и ще вървя с теб, както нашият Отец върви
редом с мен. Нима не знаеш, че вървях с Него в мир? И не означава ли това, че мирът ни
съпровожда в това пътуване?
8. В съвършената любов не съществува страх. Ние желаем само дa се изяви съвършено за
теб онова, което вече е съвършено в теб. Ти не се страхуваш от неизвестното, а от известното.
Няма да се провалиш в своята мисия, защото аз не се провалих в моята. Довери ми се поне
малко в името на онова абсолютно доверие, което аз имам в теб и заедно лесно ще постигнем
целта на съвършенството. Защото съвършенството е било и не може да бъде отречено. Да
отречеш отричането на съвършенството не е толкова трудно, както да отречеш истината и ще
повярваш на онова, което заедно можем да осъществим, когато го видиш осъществено.
9. Ти, който старателно прогонваш любовта, не си успял, но ти, който си избрал да
прогониш страха, непременно ще успееш. Бог е с теб, но ти не знаеш това. Твоят Спасител е
жив и живее в теб в мир, от който Той е сътворен. Нима за да осъзнаеш това няма да се
простиш със съзнанието за страх? Когато сме преодолели страха - не като го крием, не като го
изкарваме незначителен, нито като отричаме неговото значение по какъвто и да е начин - ще
видиш именно това, че твоят Спасител е жив. Нe можеш да отстраниш пречките пред реалната
визия, без да ги разгледаш, защото да отстраниш означава да ги отхвърлиш, след като си ги
преценил. Ако си готов да ги видиш, Светия Дух ще ги прецени, а Неговите съждения са
истинни. Но Той не може да разпръсне със светлината Си онова, което пазиш скрито, защото не
си Му го предал, за да го отстрани от теб.
10. Затова ние се обръщаме към организирана, структурирана и добре замислена
програма, която има за цел да ни научи как да предадем на Светия Дух всичко, което не
желаем. Той знае какво да прави с него. Ти не знаеш как да се възползваш от познанието Му.
Всичко, което Му предадеш и което не е от Бога, изчезва. Но ти трябва с готовност да си дадеш
сметка за него, защото в противен случай познанието на Светия Дух си oстава безполезно за
теб. Той няма да те остави без помощ, защото помощта е единственото Му предназначение.
Нима имаш по-големи основания да се страхуваш от света такъв, какъвто го виждаш, отколкото
да разгледаш каузата на страха и да се освободиш от нея завинаги?
III. Да разчиташ на реалността
1. Веднъж поисках от теб да продадеш всичко, което имаш, да го раздадеш на бедните и
да ме последваш. Ето какво имах предвид: ако не разчиташ на нищо в този свят, можеш да
учиш бедните на това в какво се състои тяхното съкровище. Бедните са просто онези, които
влагат очаквания в нещо нереално и затова са истински бедни! Те са в нищета и на теб ти се
дава да им помогнеш, тъй като си сред тях. Помисли дали урокът може да бъде усвоен

122
съвършено, ако не си готов да споделиш тяхната нищета. Защото нищетата е липса, а
съществува само една липса, защото едно е само потребно.
2. Да предположим, че един твой брат настоява да извършиш нещо, което ти не си
склонен да извършиш. Самата му настойчивост трябва да ти говори, че в тази крачка той вижда
своето спасение. Ако ти упорито му отказваш и твоята непосредствена реакция е
противодействието, ти виждаш своето спасение в неосъществяването на тази крачка. Тогава
правиш неговата грешка и й придаваш реалност и за двама ви. Настойчивост означава
заинтересуваност, а онова, от което си заинтересуван, е свързано с твоята представа за
спасение. Въпросът е винаги двустранен; първо, какво трябва да се спасява? И второ, как може
да се спаси?
3. Когато се сърдиш на своя брат по каквато и да е причина, ти вярваш, че трябва да се
спасява егото, а средството за неговото спасение е агресията. Ако брат ти нападне, ти споделяш
тази вяра, а ако ти го нападнеш, значи че я утвърждаваш. Помни, че онези, които атакуват, са в
нищета. Тяхната нищета се нуждае от дарове, а не от по-нататъшно задълбочаване на нищетата.
Ти, който си в състояние да им помогнеш, действаш определено разрушително, в случай че
приемаш като своя тяхната нищета. Ако не беше вложил очаквания, подобно на тях, никога
нямаше да пренебрегнеш тяхната нужда.
4. Осъзнай онова, което е несъществено и ако братята ти поискат от теб нещо
„възмутително", направи го, защото няма никакво значение. Ако откажеш, твоето
противопоставяне ще потвърди, че то е значимо за теб. Само ти си направил молбата на брат си
възмутителна, а всяка молба на твой брат е отправена и към теб. Защо толкова настоятелно го
отричаш? Правейки това, ти отричаш себе си и ограбваш и двама ви. Той търси спасение, както
и ти. Нищетата е от егото и никога от Бога. Никакви „възмутителни" изисквания не могат да се
направят от човек, който осъзнава онова, което е ценно и не иска да приеме нищо друго.
5. Спасението се отнася към съзнанието и се постига чрез мир. Съзнанието е
единственото, което може да се спаси и то само по този начин. Всеки отговор, освен любовта,
се поражда от объркване на това „до какво" се отнася спасението и „как" се постига то и
любовта е единственият отговор. Никога не забравяй това и никога не си позволявай да
повярваш, дори и за миг, че има и друг отговор. Защото непременно ще се поставиш сред
нищите, които не разбират, че живеят в изобилие и съмнението е настъпило.
6. Да се отъждествиш с егото означава да проявиш агресия към самия себе си и да се
превърнеш в бедняк. Затова и всеки, който се идентифицира с егото се чувства ограбен. Тогава
той преживява депресия или гняв, защото е заменил любовта към своето Аз със себененавист,
която го кара да се плаши от самия себе си. Той не разбира това. Дори и когато осъзнава
напълно тревогата си, не вижда като неин източник собственото си отъждествяване с егото и
винаги се опитва да се справи с тревогата по пътя на някакво безумно „споразумение" със
света. Той винаги възприема света като нещо външно спрямо себе си, защото това е от
съществено значение за неговото приспособяване. Не осъзнава, че сам прави този свят, защото
не съществува свят извън него самия.
7. Щом само любящите мисли на Божия Син са негова реалност, реалният свят трябва да
е в съзнанието му. Неговите безумни мисли също неминуемо са в съзнанието му, но вътрешен
конфликт от такъв мащаб той не може да понесе. Раздвоеното съзнание е застрашено и
разбирането, че обхваща напълно противоположни мисли е непоносимо. Ето защо съзнанието
проектира раздвоението, а не реалността. Всичко, което възприемаш като външен свят е само
опит да поддържаш отъждествяването си с егото, защото всички са убедени, че в това
отъждествяване е тяхното спасение. И все пак, помисли какво става, защото мислите имат
наистина последици за онзи, който ги мисли. Ти си изпаднал в противоречие със света, такъв,
какъвто го възприемаш, защото си мислиш, че той е антагонистичен спрямо теб. Това е
неизбежна последица от онова, което си сторил. Ти си проектирал навън онова, което е
антагонистично спрямо вътрешния ти мир и ти се налага да го възприемаш по този начин. Ето
защо трябва да осъзнаеш, че твоята омраза е в съзнанието ти, а не извън него, преди да се
освободиш от нея; и да осъзнаеш също защо трябва да се освободиш от нея преди да можеш да
възприемаш света такъв, какъвто е в действителност.
8. Казах и преди, че Бог толкова възлюби света, че го даде на Своя единороден Син. Бог
наистина обича реалния свят и онези, които възприемат неговата реалност, не могат да видят
света на смъртта. Защото смъртта не е от реалния свят, в който всичко отразява вечното. Бог ти
е дал реалния свят в замяна на онзи, който сам си създал със своето раздвоено съзнание и който
е символ на смъртта. Защото ако наистина можеш да се откъснеш от Божието Съзнание, ти ще
умреш.
123
 9. Светът, който възприемаш, е свят на разделение. Може би си готов да приемеш дори
смъртта, за да отречеш своя Отец. Но Той не иска да бъде така и затова не е така. Ти и досега не
можеш да имаш воля, противна на Неговата и по тази причина не можеш да ръководиш света,
който си създал. Това не е свят на волята, защото се ръководи от желанието да бъдеш различен
от Бога, а това желание е различно от волята. Затова и светът, който си създал, е съвършено
хаотичен, подчинен на произволни и безсмислени „закони" и напълно лишен от смисъл. Защото
е създаден от нещо, което не желаеш, което си изнесъл, проектирайки го извън своето съзнание,
поради страха си от него. Но този свят съществува само в съзнанието на своя създател, редом с
неговото реално спасение. Недей да вярваш, че светът е извън теб, защото само когато
осъзнаеш къде е, ти можеш да постигнеш контрол над него. Понеже наистина притежаваш
контрол над съзнанието, поради това, че съзнанието е механизмът за вземане на решение.
10. Ако проумееш, че всяка агресия, която възприемаш, е в твоето собствено съзнание и
никъде другаде, поне ще установиш нейния източник, а където започва, тя трябва и да свършва.
Защото точно там може да се намери и спасението. Божият олтар, където живее Христос, е там.
Ти си осквернил олтара, но не и и света. Но Христос е поставил Изкуплението в олтара за теб.
Принеси своето възприятие на света пред този олтар, защото това е олтарът на истината. Там
ще видиш променено своето виждане и ще се научиш да виждаш истински. От това място,
където Бог и Неговият Син живеят в мир и където ти си добре дошъл, ще погледнеш в мир и ще
видиш истината за света. Но за да намериш това място, трябва да се освободиш от всички
очаквания, които възлагаш на света, на който си направил пренос извън себе си, като по този
начин позволиш на Светия Дуx да разгърне реалния свят пред теб от Божия олтар.
IV. Търси и ще намериш
1. Егото е сигурно, че любовта е нещо опасно и това винаги е центърът на неговото
учение. То никога не го формулира по този начин; напротив, всеки, който вярва, че егото е
спасение, изглежда напълно погълнат от стремеж към любов. Но егото, макар че подтиква
много активно стремежа към любов, прави само една уговорка - че няма да успееш да я
намериш. Неговият диктат може да се определи по следния начин: „Търси, но няма да
намериш". Това е обещанието на егото - единственото обещание, което ще изпълни. Защото
егото преследва своята цел с фанатична упоритост и неговите съждения, макар и жестоко
несправедливи, са напълно последователни.
2. Ето защо търсенията на егото са обречени на провал. И тъй като то ти внушава, че е
тъждествено на твоята самоличност, пътуването ти под негово ръководство непременно ще
завърши с чувство за лично поражение. Защото егото не може да изпитва любов и в своето
неистово търсене на любов, то се стреми към нещо, което се бои да намери. Търсенето е
неизбежно, защото егото е част от твоето съзнание и поради своя източник не е напълно
откъснато от съзнанието, защото в противен случай нямаше да му вярваш. Защото твоето
съзнание вярва в него и му придава съществуване. В същото време тъкмо съзнанието ти е
способно да отрече съществуването на егото и ти със сигурност ще го отхвърлиш, когато ясно
разбереш по кой път те води егото.
3. Естествено, че никой не желае да открие нещо, което ще го доведе до пълно
поражение. Неспособно да обича, егото ще бъде напълно неадекватно в присъствието на
любовта, защото не би могло да й отговори с взаимност. И тогава ще трябва да се откажеш от
наставничеството на егото, защото ще стане очевидно, че не то те е научило да реагираш, както
би трябвало. Често ще изопачи любовта и ще ти внуши, че всъщност на нея се дължат всички
онези реакции, на които всъщност то може да те научи. Следваш ли неговото учение, ще
търсиш любов, но никога няма да я разпознаеш.
4. Съзнаваш ли, че е неизбежно егото да те поведе из път, който може да доведе само до
непродуктивност и депресия? Да търсиш и да не намираш не е много весело. Нима това е
обещанието, което си готов да удържиш? Светия Дух ти предлага друго обещание, което ще ти
донесе радост. Защото Неговото обещание е винаги: „Търси и ще намериш" и под Негово
ръководство нищо не може да те победи. Той извежда по пътя на осъществяването и ще
постигне целта, която ти е поставил. Защото никога няма да измени на Божия Син, когото
обича с Любовта на Отца.
5. Ти неминуемо ще предприемеш пътуването, защото не си у дома си на този свят. И
неизбежно ще търсиш своя дом, независимо дали съзнаваш къде се намира той или не. Ако си
убеден, че е извън теб, търсенията ти ще бъдат безплодни, защото ще търсиш дома си там,
където не е. Не си спомняш как да погледнеш в себе си, защото не вярваш, че твоят дом е там.
Но Светия Дух го помни заради теб и Той ще те заведе до дома, защото такава е Неговата

124
мисия. Осъществявайки мисията си, Той ще те научи коя е твоята, защото тя съвпада с
Неговата. Упътвайки своите братя към дома, ти просто следваш Светия Дух.
6. Погледни Водача, който Отца ти е дал, за да разбереш, че имаш вечен живот. Защото
Волята на Отца не е смърт, а всичко истинно е Воля на Отца. Ти не плащаш цена за живота си,
защото той ти е дарен, но плащаш цена за смъртта, и то много скъпа цена. Щом смъртта е
твоето съкровище, ти ще продадеш всичко друго, за да я купиш. И ще повярваш, че си я купил,
защото всичко друго си разпродал. И все пак не можеш да разпознаеш Небесното Царство.
Твоето наследство не може нито да се купи, нито да се продаде. Не може да има лишени от
наследство части на Синовността, защото Бог е цялостен и всички Негови творения са подобни
Нему.
7. Изкуплението не е цената за твоята цялостност, но действително е цената за това да я
осъзнаеш. Защото онова, което си решил да „продадеш" се налага да бъде съхранявано за теб,
защото не би могъл да си го върнеш като го „купиш" обратно. И все пак, трябва да възложиш
надеждата си на него - не с пари, а с дух. Защото духът е воля, а волята е „цената" на Божието
Царство. Твоето наследство чака само да осъзнаеш, че си спасен. Светия Дух те упътва за вечен
.кивот, но ти трябва да се откажеш да възлагаш на смъртта, защото в противен случай няма да
съзреш живота, който те заобикаля отвсякъде.
V. Разумният план
1. Само любовта притежава сила, защото е неделима. Силните не нападат, защото не
намират причина за това. Преди идеята за агресия да проникне в съзнанието ти, ти си се
почувствал слаб. Тъй като си проявил агресия към себе си и си повярвал, че е била успешна, ти
се възприемаш като лишен от сила. Преставайки да виждаш, че си равен на своите братя и
възприемайки се като по-слаб, ти правиш опит да внесеш „равновесие" в ситуацията, която си
предизвикал. За целта проявяваш агресия, защото си повярвал, че агресията успешно е отнела
твоите сили.
2. Ето защо от такова голямо значение е да осъзнаеш, че си неуязвим, за да възстановиш
здравия си разум. Защото приемайки, че си неуязвим, ти осъзнаваш, че нападението е без
последици. Въпреки че си атакувал себе си, ти можеш да покажеш, че нищо реално не е
станало. Следователно, нападайки, ти нищо не си извършил. Когато веднъж осъзнаеш това,
няма да виждаш повече никакъв смисъл в агресията, защото тя очевидно няма успех и не може
да те защити. Но осъзнаването на собствената ти неуязвимост не е ценно само в преодоляване
па отрицателния аспект. Ако твоето самонападение не те е направило по-слаб, това означава, че
си силен. Следователно нямаш нужда да внасяш „равновесие" в ситуацията, за да утвърждаваш
своята сила.
3. Ти няма да разбереш колко съвършено безсмислена е всяка агресия, ако не осъзнаеш,
че твоето самонападение няма последици за теб. Защото останалите хора отговарят на удара и
ако ти се опитваш да ги атакуваш, неизбежно ще изтълкуваш техните реакции като засилена
агресия. Единствено в себе си можеш да преодолееш всяко засилване и затвърждаване на
агресията. Защото ти винаги си първият прицел на собствената си атака и ако това никога не се
е случвало, то няма последици.
4. Любовта на Светия Дух е твоята сила, защото твоята любов раздвоена и следователно
не е реална. Не можеш да се довериш на собствената си любов, когато я атакуваш. Не можеш
да узнаеш какво е съвършената любов с раздвоено съзнание, защото раздвоеното съзнание се е
превърнало в слаб ученик. Ти си се опитал да направиш разделението вечно, защото си искал
да запазиш характерните особености на творчеството, но като му дадеш свое собствено
съдържание. Но творчеството не изхожда от теб и лошите ученици наистина се нуждаят от
специално обучение.
5. Съществуват пречки пред твоите способности за обучение в съвсем буквалния смисъл.
Някои от твоите учебни умения са в такова плачевно състояние, че можеш да напредваш само
под постоянно и ясно напътствие от страна на Учител, Който може да преодолее ограничените
ти възможности. Той е реалната ти Възможност, защото сам по себе си ти не можеш да учиш.
Учебната ситуация, в която си се поставил, е невъзможна и в тази ситуация определено се
нуждаеш от специален Учител и специален учебен план. Слабите ученици не са подходящи за
учители нито на себе си, нито на другите. Едва ли ще се обърнеш към тях да установят
програмата, чрез която да избегнат собствените си ограничения. Ако разбираха онова, което е
отвъд тях, нямаше да бъдат затруднени.
6. Ти не съзнаваш същността на любовта и в това се състои твоето затруднение. Не прави
опит да научиш нещо, което не разбираш, и не се опитвай да си поставяш учебни цели, в които
явно си претърпял провал. Твоята учебна цел е била да не усвояваш нещата, а това не може да
125
доведе до успешно обучение. Не можеш да трансформираш нещо, което не си научил и
накърнената способност за обобщение е сериозен учебен провал. Нима ще се обърнеш към
хора, които са се провалили в учението си, за да ги попиташ какво представляват учебните
средства? Те не знаят това. Ако можеха правилно да разберат средствата, те щяха да усвоят
знанията в тях.
7. Казах вече, че правилото на егото е: „Търси и няма да намериш". Преведено на учебен
език, то означава: „Опитай се да учиш, но няма да успееш". Резултатът от учебната програма е
очевиден. Всяко законно учебно средство, всяка реална инструкция и всяко смислено
наставление за усвояване ще бъде погрешно разбрано, тъй като всички те са предназначени да
ускорят учебния процес, срещу който се обявява тази странна програма. Ако се опитваш да се
научиш как да не научаваш и целта на твоето преподаване е провал, какво друго можеш да
очакваш, ако не объркване? Такава програма е лишена от смисъл. Този опит за „научаване"
толкова е омаломощил твоето съзнание, че ти не можеш да обичаш, защото учебната програма,
която си избрал, е насочена срещу любовта и се превръща в курс за това как да атакуваш себе
си. Допълнителна цел в гази учебна програма е да се научиш как да не преодоляваш
раздвоението, благодарение на което си повярвал в нейната основна цел. В рамките на такава
програма раздвоението няма да се изцели, защото твоето обучение ще бъде насочено към него.
Но съзнанието ти се противи на такова обучение, както и това обучение се противи на
съзнанието ти, което те кара да се съпротивляваш на всяко обучение и то успешно, защото това
си пожелал. Но може би и досега не осъзнаваш, че има нещо, което желаеш да научиш и можеш
да го научиш, защото изборът ти е такъв.
8. Ти, който се опитваш да усвоиш онова, което никак не желаеш, не се обезсърчавай,
защото макар и създаденият от теб учебен план наистина да е потискащ, ако се вгледаш
внимателно, ще видиш, че е просто смехотворен. Възможно ли е отсъствието на стремеж към
целта да служи за нейното постигане? Откажи се от намерението да се учиш сам. Този отказ
няма да те доведе до депресия. Той е просто резултат от честна оценка на онова, на което сам
си се научил и на резултата, който си постигнал. При съответстващи учебни условия, които
нито можеш да постигнеш, нито да проумееш, ти ще се превърнеш в отличен ученик и учител.
Но засега това не е така и няма да бъде така, докато цялата учебна ситуация, създадена от теб,
не се обърне в своята противоположност.
9. Възможностите ти да усвояваш са безгранични, ако правилно ги разбереш, защото те
ще те изведат към Бога. Ти можеш да учиш другите какъв е пътят към Него и сам да го усвоиш,
ако последваш Учителя, Който знае този път и разбира Божия план за усвояването му. Този
учебен план е съвършено непротиворечив, защото целта му не е двойнствена и средствата и
целта са в пълна хармония. Ти трябва единствено дa имаш нераздвоено внимание. Всичко
останало ще ти се даде. Защото реално желаеш само да усвояваш правилно и нищо не може да
се противопостави на решението на Божия план. Неговото учение е неограничавано като самия
него.
VI. Христовото виждане
1. Егото се старае да те научи как да спечелиш целия свят като душата си погубиш.
Светия Дух учи, че не можеш да изгубиш душата си и няма нищо, което да спечелиш на този
свят, защото сам по себе си той не носи никакви облаги. Да възлагаш на нещо, от което няма да
спечелиш, означава да обеднееш, а и данъкът, който трябва да платиш, е прекалено висок. Не
само че няма печалба от такова вложение, но и цената му е огромна за теб. Защото тази
инвестиция ти коства реалния свят и отрича твоя, а в замяна не ти дава нищо. Не можеш да
продадеш душата си, но можеш да продадеш възможността да я осъзнаваш. Чрез възприятията
няма да стигнеш до душата си, но няма и да можеш да я познаеш, докато възприемаш нещо
друго като по-ценно.
2. Светия Дух е твоята сила, защото Той не познава в твое лице нищо, освен духа. Той
съвършено добре съзнава, че ти не познаваш себе си и знае прекрасно как да те научи да си
припомниш кой си. Защото те обича, Той с радост ще те научи какво обича, стремейки се да го
сподели. Помнейки винаги за теб, Той не може да забрави твоята ценност. Защото Отца не
престава да Му напомня за Своя Син и Той никога не престава да напомня на Сина за Отца. Бог
е в твоята памет, благодарение на Светия Дух. Ти си избрал да забравиш Отца си, но не такова
е твоето желание и затова можеш да направиш и друг избор. Аз реших да направя друг избор,
следователно можеш да го направиш и ти.
3. Ти не желаеш този свят. В него единственото ценно е онова, на което гледаш с любов.
Любовта му придава единствената реалност, която изобщо би могъл да има. Той няма ценност
сам по себе си, но твоята ценност е в теб. Себеоценката произтича от разгръщане на своето Аз,
126
а усещането за собствена стойност е резултат от разгръщане на любящите ти мисли. Направи
реален света за себе си, защото реалният свят е дар от Светия Дух и следователно ти
принадлежи.
4. Изправлението е насочено към всички, които не могат да виждат. Да се отворят очите
на слепите е мисия на Светия Дух, защото Той знае, че те не са изгубили зрението си, а само
спят. Той ще ги пробуди от съня на забравата, за да си при помнят Бог. Очите на Христос са
отворени и Той ще погледне с любов на всичко, ако приемеш Неговото виждане, Светия Дух
пази Христовото виждане за всеки Божи Син пи, които син. В неговите очи Божият Син е
съвършен и Той копнее да сподели начина, по който вижда с теб. Той ще ти покаже реалния
свят, защото Бог ти е дарил Небесното Царство. Чрез Светия Дух, Отца призовава Своя Син да
си спомни. Синът започва дa си припомня, когато възложи цялото си упование в реалния свят и
по този начин се научи отново да залага на себе си. Защото реалността е единна с Отца и Сина
и Светия Дух благославя реалния свят в Тяхно Име.
5. Когато видиш реалния свят, което непременно ще стане, ти ще си спомниш за Нас. Но
трябва да узнаеш каква е цената на съня и да откажеш да я плащаш. Само тогава ще вземеш
решение да се пробудиш. И тогава реалният свят ще изникне пред очите ти, защото Христос
никога не е заспивал. Той чака да Го видиш, защото никога не те е загубвал от погледа си. Той
тихо гледа реалния свят, готов да го сподели с теб, защото познава Любовта на Отца към Него.
И познавайки я, ще ти дари онова, което ти принадлежи. Той те очаква в съвършен Мир пред
олтара на Своя Отец, поднасяйки ти Любовта на Отца към теб в тихата светлина на
благословението на Светия Дух. Защото Светия Дух ще заведе у дома при Отца всеки, където
го очаква Христос - неговото истинско Аз.
6. Всяко Божие дете е единно с Христос, защото битието му е в Христос, както
Христовото битие е в Бога. Христовата Любов Към теб е Неговата Любов към Отца, която Той
познава, защото познава Любовта на Отца към Него. Когато Светия Дух най-сетне те изведе
при Христос пред олтара на Неговия Отец, възприятието преминава в познание, защото е
станало толкова свято, че преминаването му към светостта е просто естественото му
продължение. Любовта преминава в любов безрезервно, защото двете са едно цяло. Когато
възприемаш все повече общи елементи във всички ситуации, преобразяващата сила на
обучението под ръководството на Светия Дух става по-интензивна и всеобхватна. Постепенно
се научаваш да я прилагаш към всички и всичко, защото приложението й е всеобхватно. Когато
това се осъществи, възприемането и познанието стават толкова сходни, че споделят единството
на Божиите закони.
7. Което е единно, не може да бъде възприемано като разделено и да отхвърлиш
разделението означава да утвърдиш познанието. Пред олтара на Бога светото възприятие на
Божия Син става толкова просветлено, че в него започва да струи светлина и духът на Божия
Син засиява в Съзнанието на Отца и става единен с него. Бог с цялата си нежност сияе над Себе
Си, с любов към Своя Син, който е Негово продължение. А светът няма друга цел, освен тази,
която се слива с Божията цел. Защото реалният свят тихо е преминал в Небето, където винаги е
съществувало всичко вечно. Там се срещат Спасител и спасен в съвършена любов към Бога и
един към друг. Небето е твоят дом и бидейки в Бога, то непременно е и в теб.
VII. Поглед към себе си
1. Чудесата показват, че учението е осъществено под вярно водителство, защото учението
е невидим процес и може да се разбере какво е усвоено само по резултатите. Неговата
всеобхватна сила се проявява, когато се прилага във все повече и повече ситуации. Ще си
дадеш сметка, че си научил, че няма различни степени на трудност при чудесата, когато
започнеш да ги прилагаш във всички ситуации. Няма такава ситуация, към която чудесата са
неприложими, и прилагайки ги към всички ситуации, ти ще постигнеш реалния свят. Защото
чрез това свято възприятие ще постигнеш цялостност и Изкуплението ще се излъчи, прието от
теб, към всеки, когото Светия Дух ти изпраща за благословение. Във всяко Божие дете е
Неговото благословение и ти го приемаш като благославяш всички Божии чеда.
2. Всеки на света трябва да изпълни своята роля в изкуплението, за да осъзнае, че светът е
спасен. Ти не можеш да видиш невидимото. Но ако виждаш неговите резултати, ти го
познаваш. Възприемайки делата му, ти осъзнаваш неговото съществуване. И по делата му
разбираш неговата същност. Не можеш да видиш своята сила, но се уверяваш в нейното
съществуване, когато тя ти дава възможност да действаш. А резултатите от делата си можеш да
видиш.
3. Светия Дух е невидим, но ти можеш да видиш резултатите от Неговото Присъствие и
въз основа на тях да узнаеш, че Го има. Той ти дава възможност да вършиш дела, които явно не
127
са от този свят, защото чудесата нарушават законите на реалността според представите на
света. Всички закони за време и пространство, за величина и маса, се преодоляват, защото
възможностите, които ти дава Светия Дух, значително надминава техните предели.
Възприемайки резултатите от Неговите действия, ти разбираш в какво се състои Той и Го
познаваш.
4. Не можеш да съзреш Светия Дух, но можеш да видиш Неговите проявления. Ако не ги
видиш, няма да Го постигнеш. Чудесата свидетелстват за Него и потвърждават Неговото
Присъствие. Онова, което е незримо за теб, ще се превърне в реалност, благодарение на
свидетелствата за него. Защото ти е дадено да осъзнаеш невидимото и то ще се превърне за теб
в неоспорима реалност, когато започне да се изявява чрез теб. Върши далата на Светия Дух,
защото споделяш Неговото предназначение. Както творчеството е твоето предназначение на
Небето, така изцелението е твоето предназначение на земята. Бог споделя Своето Небесно
предназначение с теб, а Светия Дух - Своето земно предназначение. Докато вярваш, че ти е
присъщо друго предназначение, ти имаш нужда от изправление. Защото такава убеденост е
гибелна за твоя вътрешен мир - цел, пряко противоположна на целта на Светия Дух.
5. Ти виждаш онова, което очакваш да видиш, а очакваш онова, което си поканил. Ти
възприемаш онова, което повикаш и то идва точно в отговор на твоята покана. Какво ще се
изяви пред погледа ти? Чие присъствие ще бъдеш убеден, че виждаш? Защото ще повярваш в
онова, което проявяваш и както гледаш на външния свят, така ще виждаш себе си. Съзнанието
ти има два начина да погледне на света и начинът, по който го виждаш, ще отразява какъв
водач си избрал.
6. Аз съм проявлението на Светия Дух и когато ме виждаш, това ще бъде, понеже си
поканил Него. Защото Той ще ти изпрати своите свидетели, ако си готов да ги познаеш. Винаги
помни, че виждаш онова, което търсиш, защото каквото търсиш, това и ще намериш. Егото
намира онова, което търси и само него. То не намира любов, защото не търси любов. Да търсиш
и да намериш е едно и също и ако си поставяш две цели, ще ги постигнеш, но няма да
разпознаеш никоя от тях. Ще ги смяташ за едно и също, защото се стремиш и към двете.
Съзнанието винаги се стреми към единство и ако е раздвоено и иска да запази това раздвоениe,
ще продължава да вярва, че има една цел, като направи така, че двете цели да изглеждат като
една.
7. Казах, че от теб зависи какво проектираш или разгръщаш, но непременно правиш или
едното, или другото, защото такъв е законът на съзнанието и ти трябва да обърнеш поглед
навътре преди да погледнеш навън. Когато се обърнеш към себе си, ти избираш водача, с чиято
помощ да виждаш. А после отправяш поглед към външния свят и там съзираш неговите
свидетели. Ето защо намираш онова, което търсиш. Онова, което търсиш в себе си, ще го
изявиш като го приемеш от света, където си пожелал да го вложиш. Когато си мислиш, че
проектираш нещо, което не си желал, то пак е защото си го пожелал. Това води непосредствено
до изтласкването му в подсъзнанието, защото представлява приемането на две цели, всяка от
които се възприема различно поставена и отделна от другата, тъй като ти си ги оразличил.
Съзнанието в такъв случай вижда раздвоението в света, но не и в себе си. Това му създава
илюзията зa единство и възможността да вярва, че преследва единна цел. И докато виждаш
света раздвоен, ти не можеш да се изцелиш. Защото да бъдеш изцелен означава да преследваш
една цел, тъй като целта, която приемаш и желаеш, е една.
8. Когато желаеш само любов, няма да виждаш нищо друго Противоречивият характер на
свидетелите, които възприемаш, отразява само противоречивите покани, които отправяш Ти си
се обърнал към своето съзнание и си приел противоречието в него, след като си го потърсил
там. Но не вярвай, че свидетелите на противоречието са истински, защото те само показват
каква реалност си избрал, като ти връщат посланията, които им предаваш. Любовта също се
разпознава по нейните вестители. Ако проявяваш любов, нейните вестители ще дойдат при теб,
отзовавайки се на твоята покана.
9. Правото на избор е единствената ти останала свобода, докато си в затвора на този свят.
Можеш да решиш да се отнасяш правилно към него. Неговата реалност не е онова, в което си
го превърнал, защото тя е само онова, което влагаш в него. Ти не можеш да дадеш друго, освен
любов на всекиго и на всичко, ни ти можеш да получиш друго, освен любов от тях. Ако си
помислил, че си получил друго, то е защото си погледнал в себе си и си си въобразил, че
можеш да дадеш нещо друго. Само това решение е предопределило каквото си получил, защото
то е решение на това какво търсиш.
10. Ти се страхуваш от мен, защото си се вгледал в себе си И си се уплашил от онова,
което си видял. Но не може да си видял реалността, защото реалността на твоето съзнание е
128
най-прекрасното сред Божиите творения. Тя идва от Бога и нейната сила и слава може да ти
дари само мир, ако истински видиш какво представлява тази реалност. Ако се страхуваш, то е
защото си видял нещо несъществуващо. Но точно там можеш да видиш мен и своите братя в
съвършената сигурност на Съзнанието което ни е сътворило. Защото ние сме там в мира на
Отца, Който желае да разгърне Своя мир чрез теб.
11. Когато приемеш мисията си дa разгръщаш мира, ти самият ще намериш мир, защото
като го изявиш, ще го постигнеш. Ще бъдеш заобиколен от неговите свети свидетели, защото
си ги призовал и те ще ти откликнат. Аз чух твоя повик и се откликнах, но ти не искаш да ме
видиш и да чуеш отговора, който търсиш. Това е така, защото той не е единственият отговор,
към който се стремиш. Но когато стана по-реален за теб, ще разбереш, че само него желаеш. И
когато се обърнеш към себе си, ще ме съзреш, и заедно ще видим реалния свят. Само реалният
свят съществува и може да се види през погледа на Хриcтoc. Каквото избереш, това ще видиш.
И всичко, което виждаш, е само свидетелство за твоя избор.
12. Когато се вгледаш дълбоко в себе си и видиш мен, това означава, че си решил да
изявиш истината. А когато я изявяваш, ще я виждаш както в себе си, така и извън себе си. Ще я
съзираш навън, защото си я видял в себе си. Всичко, което виждаш навън, е съждение по
отношение на онова, което си видял в себе си. Ако си видял своето осъждане, ще сбъркаш,
защото твоето предназначение не е да съдиш. Ако си видял преценката на Светия Дух, ще
бъдеш прав, защото Светия Дух е призван дa преценява. Ти споделяш Неговото
предназначение, само Когато съдиш по Негово подобие, без да осъждаш. Ти съдиш в своя
вреда, но Той съди в твоя защита.
13. Запомни, че винаги, когато се обръщаш към света и реагираш неблагосклонно на
онова, което виждаш, ти си се осъдил като недостоен и си се обрекъл на смърт. Смъртната
присъда е крайната цел на егото, защото то е напълно убедено, че си престъпник, който
заслужава смърт, както Бог знае, че заслужаваш живот. Смъртната присъда никога не напуска
съзнанието на егото, защото в крайна сметка това ти готви то. Желаейки да те унищожи като
крайна проява на чувствата му към теб, то те оставя да живееш, за да си чакаш смъртта. То ще
те изтезава, докато си жив, но омразата му няма да получи удовлетворение, докато не умреш.
Защото унищожението ти е единствената цел, към която егото се стреми и единствената цел, с
която ще се задоволи.
14. Егото не е се предател спрямо Бога, към Когото предателство е невъзможно. Нo то е
предател спрямо теб, който вярваш, че си предал Своя Отец. Ето защо преодоляването на
вината е съществена част от учението на Светия Дух. Докато се чувстваш виновен, ти слушаш
гласа на егото, който ти казва, че си предал Бога и заслужаваш смърт. Мислиш си, че смъртта е
от Бога, а не от егото, защото объркваш себе си с егото, вярваш, че желаеш смъртта. А Бог не
може да те спаси от онова, което желаеш.
15. Когато си изкушен да се поддадеш на желанието за смърт, спомни си, че аз не умрях.
Ще осъзнаеш, че това е истина, когато погледнеш в себе си и ме видиш. Нима аз надмогнах
смъртта само заради себе си? И нима Отца щеше да ми даде вечен живот, ако не го е дал и на
теб? Когато се научиш да ме изявяваш, ти никога не ще видиш смърт. Защото ще видиш
собственото си безсмъртие и ще съзираш само вечното в света, който не може да умре.
VIII. Любовта привлича любов
1. Наистина ли си въобразяваш, че можеш да убиеш Божия Син? Отца е скрил Сина Си на
сигурно място в Самия Себе Си и го държи далеч от твоите унищожителни помисли, но те ти
пречат да познаеш Отца и Сина. Ти си агресивен към реалния свят ежедневно, ежечасно и
ежеминутно, а продължаваш да се учудваш, че не можеш да го съзерцаваш. Ако търсиш любов,
за да я атакуваш, никога няма да я намериш. Защото, щом любовта е споделеност, как можеш
да я намериш, освен чрез любов? Излъчвай любов и тя ще дойде, защото любовта привлича
любов. Но ако проявяваш агресия, любовта ще остане скрита, защото тя може да живее само в
мир.
2. Божият Син е защитен, както неговият Отец, защото Синът познава закрилата на Отца
и от нищо не може да се страхува. Любовта на Отца му носи съвършен мир и той не се нуждае
и не иска нищо. Но той е далеч от теб, макар да е твоето Аз, защото си избрал да го атакуваш и
той се е скрил от погледа ти при своя Отец. Той е неизменен, но ти си се променил. Защото
раздвоеното съзнание и всичките му дела не е сътворено от Отца и не може да съществува в
Божественото познание.
3. Когато си направил видимо онова, което не е истинно, истинното е станало невидимо
за теб. Но само по себе си то не може да бъде невидимо, защото Светия Дух го вижда
съвършено ясно. То е невидимо за теб, защото ти си обърнал поглед към нещо друго. Но не
129
зависи от теб да решаваш кое е видимо и кое невидимо, както и какво е реалността. Светия Дух
вижда онова, което е видимо. Определението на реалността принадлежи на Бога, а не на теб.
Той я е сътворил и знае какво е тя. Ти, който си я познавал, си я забравил, и ако Бог не ти бе дал
начин да си спомниш, щеше да осъдиш себе си на забрава.
4. Любовта на Отца, не ти позволява никога да Го забравиш, защото никой не може да
забрави онова, което Бог е вложил в паметта му. Можеш да го отречеш, но не можеш да го
изгубиш. Един Глас ще отвърне на всеки поставен въпрос и една визия ще поправи начина, по
който виждаш всичко. Защото ти си направил невидима единствената истина и не си чул
единствения Отговор. Бог ще възстанови връзката ти с теб самия и не те е изоставил в твоето
нещастие. Ти очакваш само Него, без да знаеш това. Но споменът за Него озарява твоето
съзнание и не може да бъде изтрит. Той не принадлежи на миналото или на бъдещето,
съществувайки вечно и завинаги.
5. Трябва само да поискаш и ще си спомниш. Но споменът за Бога не може да озари едно
съзнание, което е потулило този спомен и продължава да се стреми да го крие. Защото
споменът за Бога може да озари само съзнание, което е избрало да си спомни и се е отрекло от
безумното желание да контролира реалността. Ти, който дори не можеш да владееш себе си, не
можеш да се стремиш да владееш вселената. Но погледни в какво си я превърнал и се радвай,
че то не е реално.
6. Сине Божи, не се задоволявай с нищото! Каквото не е реално, не може да се съзерцава
и е лишено от стойност. Бог не би могъл да предложи на Своя Син нещо, което няма стойност,
нито пък Синът може да го приеме. Ти си получил спасение още в мига, когато си помислил, че
си Го напуснал. Всичко, което си създал, никога не е съществувало и е невидимо, защото не го
вижда Светия Дух. Но онова, което вижда, е видимо и за теб, и Неговото виждане изцелява твоя
начин на възприемане. Ти си направил невидима единствената истина, която съществува на
този свят. Придавайки ценност на нищото, ти се стремиш към нищото. Превръщайки нищото в
своя реалност, ти го правиш видимо. Но то не съществува. И Христос е невидим за теб, поради
онова, което си направил видимо за себе си.
7. Но няма значение доколко си се отдалечил от осъзнаване на истината. Божият Син
може да бъде видян, защото истинната визия е споделена. Светия Дух е с поглед към него и не
вижда нищо друго в теб. Невидимото за теб е съвършено и всеобхватно в Неговите очи. Той си
спомня за теб, защото не е забравил Отца. Виждайки нереалното, ти си стигнал до отчаяние Но
какво друго да намериш, когато търсиш нереалното? Нереалният свят е нещо отчайващо,
защото не може никога да има битие. И ти, споделяйки с Бога Неговото Битие, никога няма да
намериш удовлетворение без реалността. Каквото не ти е дадено от Бога, не може да има власт
над теб и не може да се устои на любовта, защото тя привлича любов. Понеже
предназначението на любовта, защото тя привлича любов да приобщава всичко в себе си и да
поддържа единството, разгръщайки своята цялостност.
8. Реалният свят ти е даден от Бога, който с любов заменя с него света, който си създал и
виждаш. Само го поеми от дланите на Христос и го погледни. Неговата реалност ще направи
невидимо всичко останало, защото да виждаш реалния свят е всеобхватно възприятие. И когато
го погледнеш, ще си припомниш, че така е било винаги. Нищото ще стане невидимо, защото
най-сетне ти ще виждаш истината. Спасеното възприятие лесно преминава в познание, защото
само възприятието може да бъде погрешно, а възприятието никога не е имало битие. Когато се
поправи, то отстъпва място на познанието, което извечно е единствената реалност.
Изкуплението е само път на завръщане към онова, което никога не е било изгубено. Твоят Отец
не би могъл да престане да обича Своя Син.
Глава 13
СВЯТ БЕЗ ВИНА
Въведение
1. Ако не чувстваш вина, няма да проявяваш и агресия, защото агресията се корени в
осъждането. Тя е присъдата на едно съзнание над друго като недостойно за любов, а заслужило
наказание. Но тъкмо това разединява човешките умове. Защото съзнание, което осъжда, се
възприема като различно от съзнанието, което е обект на неговата присъда, убедено, че ще
избегне за себе си наказанието, ако осъди другия. Това е измамният опит на съзнанието да се
отрече от самото себе си, като при това избегне наказанието за своето отричане. Но така не
самo че не се избавя от онова, което е отрекло, но още повече се закрепостява за него. Защото
именно съзнанието за вина е скрило Отца от твоя поглед и е замъглило ума ти.
2. Синът Божи за пръв път се е откъснал от Отца, като е приел съзнанието за вина и
Изкуплението ще го преодолее. Светът, който виждаш, е самоизмамната конструкция на хора,
130
чийто разум е замъглен от чувство за вина. Сам ще го признаеш, ако се вгледаш внимателно в
този свят. Защото това е свят, символ на наказанието, и всички закони, които упорито го
управляват, са законите на смъртта. Децата в него се paждат с мъка и в мъка. Те раснат в
страдание и познават скръбта, раздялата и смъртта. Умовете им изглеждат закрепостени и в
клетката на мозъка, който губи своите способности, ако тялото пострада. Мислят си, че обичат,
но изоставят любимите си и биват изоставяни. Струва им се, че губят онова, което обичат - най-
безумната от всички техни самозаблуди. Телата им омаломощяват, издъхват и отиват в земята и
не съществуват повече. Не мислят обаче, че Бог е жесток.
3. Ако това бе реалният свят, то Бог наистина би бил жесток. Защото един Баща не може
да иска от своите деца такава висока цена за тяхното спасение, а при това да бъде любящ Баща.
Любовта не убива, за да спаси. Ако беше така, спасението щеше да е в агресията, а такова е
разбирането на егото, не на Бога. Само светът, който е основан на вина, може да има подобно
изискване, защото само виновният е в състояние да стигне до подобна мисъл. „Грехът" на Адам
нямаше да има никакви последици, ако той не бе повярвал, че Отца го е изгонил от рая. Защото
повярвал в това, той губи познание за Отца, тъй като само онези, които не Го познават, могат да
повярват в подобна мисъл.
4. Този свят наистина онагледява разпятието на Божия Син. И докато не осъзнаеш, че
Божият Син не може да бъде разпънат, ще виждаш именно този свят. А няма да го осъзнаеш,
докато не приемеш извечния факт, че Божият Син не е виновен. Той заслужава само любов,
защото носи само любов. Не може да бъде заклеймен, защото никога не заклеймява,
изкуплението е последният урок, който трябва да се научи, защото позволява да се разбере, че
тъй като Божият Син никога не е съгрешавал, няма нужда и от спасение.
I. Невинност и неуязвимост
1. Споменах вече, че както и всички добри учители, Светия Дух има едничката цел да
стане ненужен на онези, които учи, като им предаде всичко, което знае. Такова е единственото
Му желание, защото Светия Дух споделя Любовта на Бога към Неговия Син и се стреми да
освободи съзнанието му от всяка вина, за да може той в мир да си спомни своя Отец.
Духовният мир и чувството за вина са напълно противоположни, а Отца може да бъде спомнен
само в мир. Не може да има едновременно любов и вина и да се приеме едното означава да се
отрече другото, вината скрива Христос от твоя поглед, защото тя не позволява да се приеме, че
Божият Син не може да бъде обвиняван в нищо.
2 Ти си създал един странен свят, в който Синът Божи наистина е съгрешил. Тогава как
да не го виниш? Като си престанал да го виждаш, надигнал се е светът на възмездието сред
тъмния облак от вина, която си приел и която ти е толкова скъпа. Защото невинността на
Христос е доказателство, че егото никога не е съществувало и никога не може да съществува.
Щом няма вина, егото няма живот, а това означава, че Божият Син е наистина невинен.
3. Ако се вгледаш в себе си и честно прецениш делата си, може би ще се изкушиш да
запиташ, възможно ли е да си невинен. Но имай предвид следното: Ти не си невинен във
времето, а във вечността. Ти си „грешил" в миналото, но минало не съществува. Вечността
няма посока. Времето създава впечатлението, че се развива в една посока, но когато стигнеш
края му, то ще се претъркули като дълъг килим, проснат по протежение на миналото зад теб и
ще изчезне. Докато си убеден, че Божият Син е виновен, ти ще вървиш по този килим, сигурен,
че той отвежда до смъртта. И това пътуване ще ти се струва дълго, жестоко и безсмислено,
защото наистина е такова.
4. Пътят, който Божият Син сам си е наложил, наистина е безсмислен, но пътят, на който
неговият Отец го е изпратил, е път на освобождение и радост. Отца не е жесток и Синът Му не
може да пострада. Възмездието, от което така се страхува, никога не ще го засегне, защото
макар и да е убеден в него, Светия Дух знае, че това е погрешно убеждение. Светия Дух стои в
края на времето, където трябва да бъдеш и ти, защото Той е с теб. Той вече е премахнал от
Божия Син всичко, недостойно за него, защото тази мисия Му е дадена от Бога. А което е
дадено от Бога, то винаги е било.
5. Ти ще можеш да ме видиш, щом осъзнаеш, че Божият Син е невинен. Той винаги се е
стремил към невинността и я е постигнал. Защото всеки се стреми да се освободи от затвора,
който си е изградил, и пътят да намери освобождение не му е бил отказван никога. Той е в него
самия и затова е открит. Кога ще го намери е само въпрос на време, а времето е само илюзия.
Защото Синът Божи е невинен сега и светлината на неговата чистота сияе завинаги недосегаема
в Съзнанието на Бога. Синът Божи винаги ще бъде такъв, какъвто е сътворен. Отречи се от този
свой свят и престани да съдиш Божия Син, защото в Съзнанието на Отца той е невинен и това
го защитава завинаги.
131
 6. Когато за себе си приемеш пътя на Изкуплението, ще разбереш, че в Божия Син няма
вина. А само когато го видиш невинен, можеш да разбереш неговата единност. Защото
представата за вина води до осъждане на един човек от друг, а това обективира разделението
между хората, вместо тяхната единност. Когато съдиш, ти всъщност осъждаш сам себе си, а
така не можеш да осъзнаеш, че си Син Божи. Защото така отхвърляш условието на неговото
съществуване, което се състои в пълната му невинност. Той е сътворен в любов и живее в
любов. Благост и милост го следват завинаги, защото в него Любовта на Отца намира своето
проявление.
7. Когато започнеш да виждаш светостта на спътниците, с които вървиш заедно, ще
разбереш, че не съществува път, а само пробуждане. Божият Син, който никога не е заспивал, е
съхранил вярата в Отца заради теб. Няма път, който да бъде изминат, и време, през което да се
пътува. Защото не във времето Бог чака Своя Син, Той никога не е искал да бъдат разделени. И
така е било винаги. Позволи на Божия Син със своята святост да разпръсне облака от вина,
който помрачава твоето съзнание, и приеми, че е напълно чист, за да узнаеш, че ти самият си
чист.
8. Ти си неуязвим, защото си невинен. Миналото може да упражнява власт над теб само
посредством вината. Но вината предполага наказание за стореното и така те прави зависим от
времето, което се развива в една посока от минало към бъдеще. Никой, който вярва в това, не
може да разбере какво означава „винаги" и следователно вината трябва да те лиши от
възприятие за вечност. Ти си безсмъртен, защото си вечен и „винаги" трябва да бъде сега.
Вината следователно е начин да се съхрани миналото и бъдещето в съзнанието ти, за да
осигури живот на егото. Защото ако онова, което е било, предстои да претърпи наказание в
бъдеще, това гарантира живота на егото във времето. И въпреки това не егото, а Бог гарантира
времето на твоя живот. А безсмъртието е противоположността на времето, защото времето
отминава, докато безсмъртието е неизменно.
9. Приемането на Изкуплението показва какво е безсмъртие, защото, приемайки своята
невинност, ти разбираш, че миналото никога не го е имало, а следователно бъдещето е излишно
и няма да го има. В перспективата на времето бъдещето винаги се асоциира с изкупление, а
само чувството за вина може да породи усещането, че изкуплението е необходимо. Когато в
Божия Син видиш своята невинност, Бог извиква в теб спомена за Своя Син, в неговата
истинска същност. Защото Бог никога не е осъждал Сина Си, а бидейки невинен, той е вечен.
10. Не можеш да преодолееш вината, като й придадеш реалност, а подир туй я изкупваш.
Това е планът, който егото предлага, вместо да прогони чувството за вина. Егото е убедено, че
като нападаш другите, можеш да изкупиш себе си, защитавайки напълно лишената от здрав
смисъл представа, че спасението е нападение. И ти, който си се вкопчил в чувството за вина, се
налага също да споделяш тази представа, защото как иначе, освен като се идентифицираш с
егото, ще държиш толкова на нещо, което всъщност не желаеш?
11. Егото те кара да се самонаказваш като виновен, а това ти създава още по-голямо
чувство за вина, защото вината произтича от нападението. Следователно егото не може да ти
покаже как да избегнеш чувството за вина. Защото нападението прави вината реална, а щом тя
е реална, то няма начин да се преодолее. Светия Дух я прогонва с това, че просто най-спокойно
разбира, че никога не я е имало. Той гледа на невинния Син Божи със знанието, че такава е
истината. А ако такава е истината зa теб, ти няма да се самонаказваш, защото без вина,
агресията е невъзможна. Следователно ти си спасен, защото Божия Син е невинен. И бидейки
напълно чист, ти си неуязвим.
II. Невинният Божи Син
1. Крайната цел на проекцията на вината извън себе си е винаги освобождаването от
чувството за вина. Типично е все пак, че егото се опитва да се освободи от вината само по
отношение на себе си, защото колкото и да се стреми да съхрани чувството за вина, ти самият
го намираш непоносимо, тъй като то ти пречи да си спомниш Бога, Който те привлича така
мощно, че не можеш да Му устоиш. В тази връзка възниква и най-дълбокото вътрешно
раздвоение, защото ако трябва да съхраниш чувството за вина, както настоява егото, ти не
можеш да бъдеш самият ти Само като ти внуши, че то - това си ти, егото може да те накара да
търсиш начини да обективираш вината извън себе си и по този начин да я задържиш в
съзнанието си.
2. Но сам прецени колко странно решение на проблема предлага егото. Ти проектираш
вината върху някой друг, за да се освободиш от нея, но всъщност само я скриваш от себе си.
Продължаваш да изпитваш вина, но без да разбираш нейната причина. Точно обратното,
започваш да я свързваш със странен набор от „идеали" на егото, които егото ти внушава, че си
132
предал. В същото време не подозираш, че всъщност предаваш Божия Син, възприемайки го
като виновен. Убеден, че ти не си вече ти, сам ceбе си предаваш, без дори да си даваш сметка за
това.
3. Най тъмният крайъгълен камък, скрит в теб, е този, който ти пречи да осъзнаеш, че
храниш чувство за вина. Защото в това тъмно и тайно ъгълче на съзнанието си, ти храниш
мисълта, че си предал Божия Син като си го осъдил на смърт. Даже и не подозираш, че тази
гибелна и безумна представа се крие там, защото разрушителния порив на егото е толкова
силен, че нищо, освен разпятието на Божия Син не може да го утоли. То не знае кой е Божия
Син, защото е сляпо. Но ако някак си предусети невинността, ще се oпита да я унищожи,
защото се страхува.
4. Това странно поведение на егото е пряко продиктувано от неговото разбиране за вина.
За егото да бъдеш невинен, това е вина. Онези, които не проявяват агресия, са негови
„врагове", защото като не споделят разбирането му за това какво е спасение те имат идеалната
възможност да се освободят от него. Те са се приближили до най-тъмния и дълбоко скрит
крайъгълен камък във фундамента на егото и, докато егото може да устои, когато се поставя
под въпрос всичко останало, то охранява тази едничка тайна като живота си, защото самото му
съществуване зависи от нея. Ето защо трябва да прозрем тази тайна, защото от истината егото
не може да те защити и в присъствието на истината то изчезва.
5. Нека в спокойната светлина на истината да си дадем сметка, че ти си убеден в това, че
си разпънал Божия Син. Не си признаваш тази „ужасна" тайна, защото още продължаваш да
искаш да го разпънеш, стига да го откриеш. Това желание го скрива от теб, защото е ужасно и
мисълта, че можеш да го намериш, те плаши. По този начин си готов да погубиш себе си, без да
знаеш кой си всъщност, като се отъждествяваш с нещо друго. Обективирал си чувството си за
вина сляпо и без да правиш разграничение на нищо, но така и не разбираш от къде произтича
то. Защото егото наистина желае да те погуби и ако ти се отъждествяваш с него, можеш да си
сигурен, че то е постигнало целта си.
6. Казах вече, че разпятието е символът на егото. Когато то се изправи пред реалната
невинност на Божия Син, наистина е готово да го убие и изтъква като причина, че невинността
е осквернение на Бога. Богът за егото, това е самото его и невинността трябва да се разбира
като крайна вина, която напълно оправдава убийството. Ти още не си даваш сметка, че
всякакъв страх, който настоящият курс би могъл да породи в теб, по същество произтича от
това схващане, но ако по-внимателно прецениш своите реакции, все повече ще се убеждаваш,
че е така.
7. Този курс недвусмислено заявява, че цели твоето щастие и мир. А ти все пак се
страхуваш от него. Казва ти се все отново и отново, че той ще ти помогне да постигнеш
освобождение, и все пак понякога реагираш така, сякаш се опитва да те лиши от свобода. Често
го изоставяш с по-голяма охота, от колкото си готов да изоставиш мисловната система на егото
Следователно, в теб съществува убеждението, че като не усвояваш курса, проявяваш чувство за
самосъхранение. Без да си даваш сметка, че единствено твоята невинност може да ти бъде
истинска защита.
8. Изкуплението винаги е било тълкувано като освобождаване от греха и това е вярно,
доколкото се разбира правилно. Но дори и когато аз го тълкувам за теб, ти пак го отхвърляш и
не го приемаш. Дори и вече да си осъзнал безплодието на егото и на онова, което то може да ти
предложи, и въпреки че не го желаеш, все пак не приемаш с радост възможната алтернатива В
крайна сметка се страхуваш от спасението и си убеден, че то ще те убие. Не си прави илюзии за
това колко дълбоко е проникнал този страх. Ти си убеден, че изправен пред истината, може да
се обърнеш срещу самия себе си и да се самоунищожиш.
9. Дете мое, това не е така. Твоята „тайна вина" е нищо - ако я извадиш на светло,
светлината ще я разпръсне. И тогава никой черен облак няма да остане между теб и спомена за
твоя твоя Отец, защото ти ще си припомниш Неговия невинен Син, който не е загинал, защото
е безсмъртен. И ще съзреш, че и ти заедно с него си спасен и че никога не си се откъсвал от
него. Това разбиране ще ти върне спомена за Отца, защото то означава да познаеш любовта без
страх. На Небето ще настъпи голяма радост, когато се завърнеш у дома и твоя ще бъде тази
радост. Защото спасеният син човешки е невинният Син Божи и да го познаеш е твоето
истинско спасение.
III. Страх от спасението
1. Сигурно се питаш, защо е от такова съществено значение да се вгледаш в омразата,
която таиш, и да осъзнаеш цялата й величина. Може също така да си мислиш, че за Светия Дух
е лесно да ти я посочи и разпръсне, без да се налага сам да я осъзнаеш. Но съществува още едно
133
препятствие, което си поставил между себе си и Изкуплението. Вече казахме, че никой не би
поддържал страха, ако го разпознае. Но в хаотичното състояние на твоето съзнание ти не се
страхуваш от страха. Не ти е приятно да изпитваш страх, но не те тревожи склонността ти към
агресия. Не си истински обезпокоен от своята враждебност. Пазиш я скрита, защото повече се
страхуваш от онова, което я прикрива. Ти би могъл да погледнеш и най-тъмния основополагащ
камък на егото без страх, ако не беше убеден, че без егото ще откриеш в себе си нещо, което
още повече те плаши. Не се страхуваш всъщност от разпятието. Твоят истински ужас се
поражда от мисълта за спасение.
2. Под мрачния фундамент на егото е споменът за Бога и той и той ти вдъхва истински
страх. Защото този спомен мигновено ще те постави на истинското ти място, а ти искаш тъкмо
него да напуснеш. Твоят страх от агресия е нищо в сравнение с твоя страх от любов . Ти щеше
да си дадеш сметка дори за своето налудничаво желание да убиеш Божия Син, ако не беше
убеден, че то те спасява от любовта. Защото това желание е предизвикало отпадането ти от
Бога и ти го съхраняваш, защото не искаш разкъсаната връзка да се възстанови. Ти разбираш,
че когато се разсее тъмният облак, който засенчва твоята любов към Отца, тя ще те тласне да
откликнеш на Неговия зов и с един скок да се издигнеш на Небето. И си убеден, че агресията е
твоето спасение от всичко това. Защото на по-дълбоко ниво от фундамента на егото и много по-
силна от когато и да било е твоята страстна, изгаряща любов към Бога и Неговата към теб. Това
е, което истински желаеш да прикриеш.
3. Честно казано, нима не ти е по-трудно да кажеш „аз обичам", отколкото „аз мразя"? Ти
асоциираш любовта със слабост, а омразата със сила и своята реална сила възприемаш като
същинска слабост. Защото не би могъл да се сдържиш и с радост да откликнеш на призива на
любовта, когато той стигне до теб, така че целият свят, който си въобразяваш, че си изградил,
ще изчезне. И на теб ти се струва, сякаш Светия Дух застрашава твоята крепост, защото ти се
ще да затръшнеш вратата пред Бога, а Той не желае да бъде изхвърлян.
4. Ти си си изградил цялата тази безумна система от убеждения, защото си представяш,
че в Божието Присъствие ще се окажеш безпомощен и се стремиш да се защитиш от Неговата
Любов, защото си мислиш, че тя ще те смаже и превърне в нищо. Боиш се да не те помете и
лиши от онова, което си, да не те снижи, защото си убеден, че величието се доказва чрез
незачитане и славата се постига чрез нападение. Въобразяваш си, че си съградил един свят,
който Бог желае да унищожи; и като обичаш Бога, защото ти в действителност Го обичаш, се
отричаш от този свят, което и наистина е точно така. Ти си използвал света, за да скриеш своята
любов и колкото по-дълбоко навлизаш в тъмните основания на егото, толкова повече се
доближаваш до Любовта, която се крие под тях. А тъкмо това поражда твоя страх.
5. Готов си да приемеш пълната липса на здрав смисъл, защото сам си я породил, но не и
да приемеш любовта, защото тя е сътворена не от теб. Склонен си по-скоро да бъдеш роб на
разпятието, отколкото да приемеш спасението като Син Божи. Дори индивидуалната ти смърт
ти е по-скъпа, отколкото живото единение в Бога, защото което сам си направил е по-ценно за
теб от онова, което ти е дадено. Ти повече се боиш от Бога, отколкото от егото, а любовта не
може да влезе там, където не е добре приета. Омразата обаче може, защото тя влиза, където си
поиска, без да се съобразява с твоята воля.
6. Трябва да разгледаш своите илюзии, а не да ги държиш скрити, защото те нямат
собствена основа. Показват се така, все едно че имат такава основа и се поддържат от нея. Но
това е фундаментална илюзия, върху която почиват всички останали. Защото изпод тях, скрито
докато и те остават скрити, е онова любящо съзнание, което си мисли, че само ги е създало в
своя гняв. И когато болката на това съзнание се разкрие, тя е толкова очевидна, че нуждата от
лечение става наложителна. Никакви твои хитрости, нито лукави ходове не могат да я
излекуват, защото тук е истинското разпятие на Божия Син.
7. И въпреки всичко той не е разпънат. В това е болката, но също и лечението му, защото
Светия Дух е милостив в своето виждане и бърз в своя лек. Не скривай страданието си от
Неговите очи, но с готовност му Го признай. Открий пред Неговия вечно нерушим смисъл
всички свои рани и Му позволи да те излекува. Не оставяй нито една болка скрита от Неговата
Светлина и внимателно претърси съзнанието си за всякакви мисли, които може би те е страх да
разкриеш. Защото Той ще излекува всяка нищожна мисъл, останала да те ранява, ще я очисти
от нейната нищожност и ще й върне Божественото великолепие.
8. Зад всички претенции, които са ти толкова скъпи, стои твоят реален вик за помощ.
Защото ти отправяш зов за любов към своя Отец, както Той те зове при Себе Си. В онова кътче,
в което си се скрил, желаеш единствено да се съединиш с Отца си спомняйки си Го в любов. И
ще намериш това кътче на истината, когато го съзреш в своите братя, защото дори и да се
134
самозаблуждават, също като теб и те копнеят за тази възвишеност, която е скрита в тях. Когато
я доловиш, с радост ще я приемеш и тя ще стане твое притежание. Защото величието е Право
на Сина Божи и никакви илюзии не могат да го удовлетворят, нито могат да го спасят от него
самия. Единствено любовта му е реална, а той ще намери удовлетворение, само когато постигне
реалната си същност.
9. Спаси го от неговите илюзии, за да можеш да приемеш величието на своя Отец в мир и
радост. Но не изключвай никого от своята любов, защото ще укриеш тъмно ъгълче в
съзнанието си, където Светия Дух няма да бъде приет. А така ще лишиш себе си от Неговата
лечебна сила, защото когато не предлагаш пълна любов, няма да бъдеш излекуван напълно.
Лечението трябва да бъде също толкова всеобхватно, както е страхът, защото любовта не може
да влезе там, където е останала и капка страх на пътя й.
10. Ти, който предпочиташ отпадането от Божественото пред нерушимия смисъл, не
можеш да отпаднеш, ако мислиш правилно. Ти си имал мир дотогава, докато не си пожелал
специална привилегия. И Бог ти я е отказал, защото желанието ти Му е било чуждо и ти не би
могъл да го искаш от един истински любящ Отец. Ето защо си Му вменил ролята на нелюбящ
баща, предявявайки към него претенции, каквито само нелюбящият баща може да удовлетвори.
И Синът Божи е загубил своя душевен мир, защото е престанал да разбира своя Отец. Започнал
е да се бои от стореното, но още повече е започнал да се бои от своя Отец такъв, какъвто е в
действителност, защото е нарушил своето собствено равенство с Него във величие и слава.
11. Когато е живял в мир, той не е изпитвал лишения и не е имал претенции. Когато се
опълчва срещу Отца си, поискал е всичко да има и не е постигнал нищо. Защото по какъв начин
да откликне на неговите претенции нежното чувство на любов, освен като мирно си отиде и се
завърне при Отца? Щом Синът не желае да остане в мир, той не би могъл да остане изобщо.
Защото едно заслепено съзнание не може да живее в светлината и трябва да си потърси тъмно
място, въобразявайки си, че е някъде, където не е. Бог не е допуснал това да се случи. И все пак
ти си пожелал да бъде така и си повярвал, че е станало.
12. Да „отделиш" означава да „обособиш", а то пък значи да причиниш самота. Бог не ти
е причинил това. Нима е възможно Той да те отдели от Себе Си, знаейки, че твоят душевен мир
е в Единенството-в-Него? Той ти е отказал само стремежа към болката, защото страданието не
е Негово творение. След като ти е дал живот, Той не би поискал да ти го отнеме. Само на твоя
безумен стремеж дава разумен отклик, който да живее в теб, докато си в състояние на
неразумност. И е направил това. Никой, който чуе Неговият отговор, не може да не се отърси
от безумието си. Защото Неговият отклик е отправната точка, която може да те изведе извън
илюзиите, за да погледнеш на тях и да видиш тяхната безсмисленост. Но търси тази отправна
точка и ще я намериш, защото Любовта е в теб и ще те заведе там.
IV. Предназначението на времето
1. И сега причината, поради която се плашиш от този курс трябва да е станала очевидна.
Защото това е курс по любов, защото той се отнася до теб. Казва ти се, че твоето
предназначение на този свят е лечението, а твоето предназначение на Небето е творчеството.
Егото учи, че твоето предназначение на земята е разрушението, а на Небето нямаш
предназначение изобщо. Така то е готово да те унищожи тук и да те погребе тук, без да остави
и следа от теб, освен пръстта, от която смята, че си направен. Докато е сравнително доволно от
теб в границите на своята логика, то ти дава забрава. Когато открито се разгневи, предлага ти
ад.
2 Но нито забравата, нито адът са толкова неприемливи за теб, колкото е Небето. Твоята
представа за Небе всъщност е ад и забрава и реалното Небе е най-голямата заплаха, която си
мислиш, че можеш да преживееш. Защото адът и забравата са представи, които сам си
измислил и си склонен да демонстрираш тяхната реалност, за да установиш своята. Ако тяхната
реалност бъде оспорвана, мислиш си, че се оспорва твоята реалност. Защото си убеден, че
агресията е твоя реалност и окончателното доказателство, че си прав, е собственото ти
унищожение.
3. При тези обстоятелства, нима не е по-приемливо да се окажеш неправ, дори и
независимо от факта, че това наистина е така? Смъртта може и да се приеме за доказателство,
че живот е имало, но в никакъв случай, че има живот. Дори и да е имало живот, за който
смъртта е индикация, той е съвсем безсмислен, щом свършва по този начин и единственото
доказателство за съществуването му е смъртта. Ти се съмняваш в Небето, но не и в тази
постановка на нещата. Ти би могъл да лекуваш и да бъдеш излекуван, ако именно нея поставиш
под въпрос. И макар да не познаваш Небето, нима то не е по-желано от смъртта? Ти си
избирателен по отношение на това, кое да поставиш под въпрос, също както си избирателен по
135
отношение на това, кое да възприемеш и кое не. Едно открито Съзнание би трябвало да бъде
по-честно.
4. Егото има странна представа за времето и тъкмо с тази представа можеш да започнеш
своята преоценка. Егото залага твърде много на миналото и накрая започва да вярва, че
миналото е единственият аспект на времето, който е от значение. Спомни си, че като поддържа
чувството на вина, то си осигурява трайност във времето, като пренася миналото в бъдещето,
което му позволява да избегне настоящето. Чрез представата за бъдеща разплата заради
миналото, миналото предопределя бъдещето, и става така, сякаш бъдещето следва
непосредствено миналото, без посредническото звено на настоящето. Защото егото разглежда
настоящето само като краткотраен преход към бъдещето, през който то прехвърля миналото в
бъдещето, тълкувайки настоящето чрез минали представи.
5. „Сега" е понятие, лишено от всякакъв смисъл за егото. Настоящето само му напомня за
минали травми и то реагира на Него така, сякаш е минало. Егото не може да понесе
освобождаването от миналото и, макар че миналото е свършило, егото Се опитва да запази
образа му като реагира така, сякаш продължава да съществува. То диктува твоите реакции към
онези, които срещаш в настоящето, от гледна точка на миналото, замъглявайки тяхната
настояща реалност. В резултат на това, ако следваш диктатите на егото, ти ще се отнасяш към
своя брат така, сякаш той е някой друг, и това със сигурност ще ти попречи да го познаеш
такъв, какъвто е. Начинът, по който го възприемаш, ще възпроизвежда миналите ти представи,
защото няма да можеш да се освободиш от тях, актуализирайки ги в настоящето. Така сам се
отказваш от освобождението, което всеки твой брат идва, за да ти даде в настоящия момент.
6. Тъкмо от привиденията на миналото трябва да се освободиш. Те не са реални и нямат
власт над теб, ако сам ти не ги повличаш след себе си. Те носят болезнените моменти в твоето
съзнание и те тласкат към агресия в настоящето като отмъщение за едно минало, което вече не
съществува. А този избор води до по-нататъшна болка в бъдещето. Докато не разбереш, че
миналата болка е илюзия, ти си избираш едно бъдеще на илюзии и губиш множеството
възможности за освобождение, които би могъл да намериш в настоящия момент. Егото ще
съхрани твоите кошмари и ще ти попречи да се пробудиш и разбереш, че са отминали. Нима ще
можеш да познаеш светостта на една среща, ако гледаш на нея като на обикновена среща със
собственото си минало? Защото в такъв случай ти не се срещаш с реален човек и няма да
можеш да видиш в тази среща възможността спасение, което и я прави свята. Светия Дух учи,
че ти винаги се срещаш със самия себе си и тази среща е свята, защото ти самият си свят. Егото
учи, че ти винаги се срещаш със своето минало и защото сънищата ти не са били свети,
бъдещето не може да бъде свято, а настоящето няма смисъл.
7. Явно е, че за Светия Дух времето има напълно противоположен смисъл, отколкото за
егото. Ясна е и причината за това - за тях целта на времето е диаметрално противоположна.
Предназначението на времето за Светия Дух се състои в това да се преодолее необходимостта
от време. Времето трябва да послужи само на предназначението на Светия Дух да изведе
човека към познание, което предназначение трябва да бъде временно по начало. Затова Светия
Дух се съсредоточава върху единствения аспект на времето, който позволява максимално
доближение до вечността, а това е именно настоящето. В реалността „сега", без минало и
бъдеще, е първоначалното осъзнаване на вечността. Защото само „сега" е налично и само „сега"
дава възможност да се състоят светите срещи, които водят до спасението.
8. От друга страна, егото разбира предназначението на времето като една възможност да
разгърне себе си за сметка на вечността, защото и за него, както и за Светия Дух, целта на
времето съвпада със собствената му цел. Непосредственото преминаване на миналото в бъдеще
под негово давление е единствената цел, която егото намира във времето и то изключва
настоящето, за да не се прекъсва собственото му траене. Следователно, неговият континуитет
ще те държи във времето, докато Светия Дух би ти донесъл освобождение от времето. Трябва
да се научиш да възприемаш разбирането на Светия Дух за средствата, които извеждат към
спасение, ако искаш да изпълниш целта.
9. Ти също ще разбираш предназначението на времето така, както разбираш собственото
си предназначение. Ако приемеш, че твое предназначение в света на времето е лечението, ще
наблегнеш на онзи единствен аспект на времето, при който лечението е възможно. То не може
да се осъществи в миналото. Трябва да се извърши в настоящето, за да освободи бъдещето.
Такова разбиране дава възможност на настоящето дa се разгърне за сметка на миналото. Ако
приемеш, че целта на твоето съществуване е разрухата, то ти ще загубиш поглед за настоящето
и ще се уловиш за миналото, за да осигуриш разрушително бъдеще. И времето ще бъде такова,
каквото го тълкуваш, защото само по себе си то е нищо.
136
 V. Двете емоции
1. Вече казах, че в теб съществуват само две основни емоции -| любов и страх. Едната е
неизменна, но в непрестанно взаимно отдаване на вечното към вечното. В това отдаване тя все
повече се разгръща, защото в отдаването се преумножава. Другата има рояк форми, защото
индивидуалните илюзии са изключително разнообразни по характер. Всички те обаче имат
едно нещо, което ги обединява: лишени са от здрав смисъл. Изградени са от невиждани
представи и нечувани звуци. Формират един съвсем частен свят, който не може да бъде
споделен с други хора. Защото той може да означава нещо само за онзи, който си го е
формирал, а следователно е напълно лишен от смисъл. Човекът, който си е изградил такъв свят,
е сам в него, защото той е достъпен само за собствените му възприятия.
2. Всеки населява своя свят с образите на своето индивидуално минало, затова личните
светове на хората са различни. Образите, които топ виж обаче, не са притежавали реалност
никога, защото се градят сами от собствените му реакции спрямо неговите братя и не включват
техните реакции спрямо него. Затова той не може да види, че сам ги е изградил и че не са
цялостни. Защото тези образи нямат други свидетели, бидейки плод на възприятията на едно
отделно съзнание.
3. Такива странни и фантомни образи свързват загубилите разум с лишения от смисъл
техен свят. Защото те виждат само хората, които наподобяват техните представи и се свързват
само с тях. По този начин общуват с несъществуващи хора и им откликват само те. Никой не
възприема този отклик, освен търсещия го, и само той си мисли, че го е получил. Външната
обективация на вътрешния свят поражда възприятията и ти не можеш да съзреш нищо отвъд
тях. Все отново и отново проявяваш агресия към своя брат, защото виждаш в него фантомен
образ от своя личен свят. Затова се налага да пренасочиш агресията си към самия себе си,
защото онова, срещу което се опълчваш, не е в другите. Единствената му реалност е в твоето
собствено съзнание и, насочвайки агресията си спрямо другите, ти просто нападаш нещо, което
не съществува.
4. Самозаблудилите се могат да бъдат особено разрушителни, защото сами не си дават
сметка, че те са обрекли на гибел себе си. Не им се ще да загинат, но и не искат да се отрекат от
собствената си самоприсъда. И така, те се затварят в своя собствен свят, където всичко е хаос и
им се струва извън тях онова, което е вътре в тях. В същото време не виждат реалността в себе
си, защото не могат да разпознаят реално своите братя.
5. Реално ти притежаваш само две основни емоции, но в своя частен свят реагираш на
всяка от тях така, сякаш е другата. Защото любовта не може да съществува в един откъснат от
другите свят, където никой да не може да разпознае нейното проявление. Ако в лицето на своя
брат съзираш собствената си омраза, ти няма да видиш него самия. Всеки се свързва с онова,
което обича, и се отдръпва от онова, от което се страхува. А ти реагираш със страх на любовта
и се отдръпваш от нея. Но страхът те привлича и, вземайки го за любов, ти го привикваш към
себе си. Твоят частен свят е изпълнен с фантоми на страха, които си поканил в него, и не
можеш да видиш цялата любов, която твоите братя ти предлагат.
6. Ако отвориш очи, за да видиш реално своя свят, ще установиш, че вътрешният му
смисъл се губи. Нe съществуват гледките, които виждаш, звуците, които чуваш. Изявите на
чувствата ти са противоположни на самите чувства. Общуваш с недействителни хора и си
толкова откъснат от действителността, като че си сам в цялата вселена. В своето безумие
напълно отказваш да видиш реалността и виждаш само собственото си раздвоено cъзнание,
където и да погледнеш. Бог те зове, но ти не чуваш, защото си обсебен от своя собствен глас. И
погледът ти е лишен от Христовото виждане, защото виждаш само себе си.
7. Дете мое, нима това ще отдадеш на своя Отец? Защото щом на себе си го предлагаш, ти
го предлагаш и на Него. Той няма да ти отвърне със същото, защото то е недостойно за теб,
както и за Него. Ще ти помогне да се отърсиш от него и ще те освободи. От дълбочината на
Неговия ненакърним смисъл достига Отговорът Му до теб, а той е, че не е реално онова, което
сам си предлагаш, докато онова, което има Той да ти предложи, е вечно неизменно. Ти, който
сам не знаеш какво вършиш, можеш да се научиш да различаваш кога смисълът е нарушен и да
прозираш отвъд него. Дадено ти е да разбереш как да се отърсиш от безумието и да се
измъкнеш от частния си свят, като намериш мир. Ще видиш в своите братя всичко, което си им
отричал, защото си го отричал и в себе си. Защото като ги обичаш, ти ще се приближаваш все
повече до тях и те до теб и ще започнеш да виждаш в тях свидетели на реалността, която
споделяш с Бог. Аз съм с тях, както и с теб, и заедно ние ще ги измъкнем от техните частни
светове, защото колкото повече сме свързани, толкова повече ще се свързваме с тях. Нашият
Отец е готов да посрещне всички ни с радост и ние трябва да Му предложим радост. Защото
137
всеки Син Божи ти е поверен, както Бог ти е отдал Себе Си. И на Бога трябва всички да
предадеш, за да приемеш Неговите дарове.
8. Способността да виждаш е зависима от светлината. В мрака ти нищо не ще съзреш. Но
в мрака на частния свят на сън, ти съзираш определени съновидения, макар и със затворени
очи. Тези сьновидения са плод на собствените ти представи. Но освободиш ли се от мрака,
няма да съзираш вече нищо, което сам си измислил, защото го съзираш само доколкото си се
отказал да виждаш. Да откажеш да виждаш не значи непременно да се откажеш от зрение. Но
всъщност така се получава, защото по този начин ти губиш смисъла на нещата, като си
въобразяваш, че можеш да си изградиш частен свят и сам да владееш възприятията си. Но за
целта нужно е да се премахне светлината. Застане ли светлина, сънищата изчезват и ти
започваш да виждаш.
9. Не търси виждането на очите, защото него ти си го измислил, така че да гледаш на
тъмно, и то е измамно. Отвъд мрака, но също вложена в теб, е виждането, което Христос ти
разкрива, а Той вижда всичко в светлина. Твоето „виждане" е породено от страх, така както
Неговото е породено от любов. Той вижда за теб, като свидетелства пред теб за реалния свят.
Той е проявление на Светия Дух, Който винаги запазва поглед за реалния свят и извиква
всички, които могат да свидетелстват за него, водейки ги при теб. Той обича онова, което
вижда вътре в теб и е готов да го разгърне. И Той няма да се завърне при Отца, докато не успее
така да разгърне твоята възприемателна способност, че да съумееш да възприемеш Него Самия.
И тогава възприемателната способност свършва, защото Той те е върнал на Отца заедно със
Себе Си.
10. Ти имаш само две чувства - едното си създал, другото ти е дадено. Всяко от тях е
начин на виждане и тези различни начини на виждане извикват различни светове. Приеми този
начин на виждане, който ти е даден, защото посредством Христовата визия, Той вижда Себе
Си. А като вижда Себе Си, Той познава Своя Отец. Отвъд най-мрачните ти сънища, Той вижда
в теб невинния Божи Син, озарен от съвършено сияние, останало незатъмнено от твоите
сънища. И ти също ще го видиш, когато гледаш ведно с Него, защото Неговото виждане е дарът
Му на любов, който Му е даден от Отца за теб.
11. Светия Дух е Светлината, в която се разкрива Христос. И всички, който обърнат
поглед към Него, ще Го видят, защото са потърсили светлина. И няма да Го видят сам, защото
сам Той не е, както вече и те не са. Видели Сина, те са се издигнали в Него до Отца. И ще
съумеят всичко това да разберат, защото са се вгледали навътре в себе си и са прозрели отвъд
мрака Христос в себе си и са Го познали. В нерушимия смисъл на неговото виждане, те гледат
на себе си с любов и се виждат такива, каквито ги вижда Светия Дух. И с визията на истината
над тях изгрява цялата красота на света.
VI. Намиране на настоящето
1. Да възприемаш истинно, означава със своето съзнание постоянно да си даваш сметка
за реалността. Така пред погледа ти не могат да застанат никакви илюзии, защото реалността не
позволява да грешиш. А това означава да възприемаш своя брат така, както го виждаш сега.
Неговото минало няма реалност в настоящия момент, тъй че не можеш да го видиш. Няма ги и
твоите предпиши реакции към него, а ако реагираш на тях, ти виждаш в него образ, който сам
си изградил и подхранваш, а не него самия. Когато преосмисляш своите илюзии, запитай се
има ли смисъл да възприемаш в настоящия момент онова, което някога е било. Ако в своя брат
виждаш спомена за миналото, няма да видиш реалността такава, каквато е сега.
2. Ти смяташ за „естествено" да изхождаш от миналия си опит, когато оценяваш
настоящето. Но това е противоестествено, защото е самозаблуждение. Когато се научиш да
възприемаш всекиго, без да го съотнасяш с миналото, нито неговото, нито твоето, тогава ще
можеш да усвоиш урока на настоящето. Защото миналото не може да хвърли сянка и да
затъмни настоящето, ако ти не се страхуваш от светлината. Само ако се страхуваш от
светлината, ще предпочетеш да носиш мрака на миналото в съзнанието си, за да обгърнеш в
него като в тъмен облак своите братя и да не ги видиш реално.
3. Мракът е в теб самия. Христос, такъв, какъвто ти се открива гега, няма минало, защото
е неизменен и Неговата неизменност е залогът за твоето освобождение. Защото ако Той си
остава Какъвто е бил сътворен, в Него няма вина. Няма вина, която да се надигне като облак и
да Го скрие, и Той ти се открива във всеки, когото срещнеш, защото Го виждаш чрез Него
Самия. Да се родиш отново означава да се освободиш от миналото и да погледнеш без
осъждане на настоящето. Миналото е облакът, който ти пречи да видиш Божия Син и, ако
искаш то да си остане минало и да си отиде, не трябва да го виждаш в Настоящия момент. Ако
още го виждаш в своите илюзии, значи, че не те е напуснало, макар и да не съществува вече.
138
 4 Времето може да бъде твоето освобождение или затвор, в зависимост от тълкуването за
време, към което се придържаш. Миналото, настоящето и бъдещето не следват едно от друго,
освен ако ти не им наложиш такава приемственост. Можеш да ги възприемеш като
приемствени и те ще бъдат за теб такива. 'Но не се заблуждавай, че нещата са, каквито ти си ги
представяш. Защото убеждението, че реалността отговаря на собственото ти отношение към
нея, е наистина самозаблуда. Ти можеш да унищожиш континуитета на времето, като откъснеш
миналото, настоящето и бъдещето взависимост от собствените си цели. Можеш да храниш за
бъдещето очаквания въз основа на опита си от миналото и да си правиш съответните планове.
Но по този начин ти настройваш бъдещето на вълната на миналото и не допускаш чудото,
което може да се вклини между тях, за да те освободи да се родиш наново.
5. Чудото ти позволява да видиш своя брат без неговото минало и по този начин да го
възприемеш като роден изново. Всички негови грешки са в миналото и като го възприемаш
независимо от тях, ти му даваш освобождение. А след като неговото минало е и твое, и ти
самият получаваш освобождение от миналото си. Не допускай тъмният облак на миналото да го
скрие от теб, защото истината е само в настоящето и ще я намериш, ако я търсиш там. Ако не
си я открил, то е, защото не си я търсил там, където се намира. Научи се да я търсиш, където
трябва, и тя ще озари отворените ти очи. Миналото ти е проникнато от гняв и ако го използваш
срещу настоящето, няма да откриеш свободата, заложена в него.
6. Осъждането и заклеймяването принадлежат на миналото и ако не продължаваш да ги
носиш в себе си, ще видиш, че си се освободил от тях. Погледни с любов на настоящето,
защото в него се съдържа вечната истина. Лекуването може да се извърши само в настоящето,
защото само то има реална протяжност. То едновременно обхваща всички аспекти на
Синовността и така им позволява да се докоснат. Настоящето е отпреди началото на времето и
ще бъде, когато няма да има повече време. В него са всички вечни неща и те са единно цяло. Те
траят вечно и тяхната свързаност е нерушима, защото миналото не ги разделя. "Само миналото
може да разделя, а то не съществува.
7. Настоящето ти показва твоите братя в светлината, която ви свързва и освобождава от
миналото. Нима ще издигнеш миналото срещу им? Това значи да предпочетеш да си стоиш в
тъма, каквато не съществува реално, отказвайки да приемеш светлината, която ти се дава.
Защото светлината на съвършената визия се дава свободно, както се получава свободно и може
да се възприеме само без ограничения. В това единствено измерение на времето, което е
неизменно, и където не присъстват миналите ти представи, ти виждаш Христос и привличаш
Неговите свидетели да те просветлят, защото си ги призовал. И те няма да отрекат истината в
теб, защото тази истина търсиш и откриваш в тях.
8. Настоящето е време на спасението, защото настоящето е освобождаване от времето.
Постарай се да достигнеш до всички свои братя и да се докоснеш до тях с докосването
Христово. В извечното единение с тях е твоя континуитет, нерушим, защото е напълно
споделен. Божият невинен Син е само светлина. В него няма никакъв мрак, защото е цялостен.
Призови всички свои братя да дадат свидетелство за неговата цялостност, както аз те
призовавам да се съединиш с мен. Всеки глас има своя дял в песента на спасението, химн на
радост и благодарност за светлината, който отправяме към Твореца на светлина. Свещената
светлина, която струи от Божия Син, е свидетелство, че тя води началото си от неговия Отец.
9. Отдавай светлина на своите братя, спомняйки си Отца, защото ще си го спомниш,
когато призовеш свидетелите на Неговото творение. Онези, които си излекувал, стават
свидетели на способността ти да лекуваш, защото в постигнатата от тях цялостност, ти ще
разпознаеш и собствената си. И когато твоите химни на молитва и радост се издигат към
Твореца, Той ще отвърне на благодарността ти с ясния си Отговор на твоя зов. Защото е
невъзможно Неговият Син да Го призове и да остане нечут. Неговият зов към теб не е нищо
друго, освен твоят зов към Него. И в отговор Той ти дава мир.
10. Дете на Светлината, ти не знаеш, че светлината е в теб самия. Но ти ще я намериш
благодарение на свидетелите на светлина, защото когато им дадеш светлина, ти също я
получаваш от тях. Всеки човек, когото видиш в светлина, ще те приближи до пълното ти
осъзнаване. Любовта винаги поражда любов. Болните, отправили зов за любов, са благодарни
за любовта, която получават, и в своята радост засилват в свещена благодарност. И тя е
отправена към теб, донеслия им радост. Те стават твои водачи в радостта, защото получили я от
теб, желаят да я съхранят. Ти си им помогнал да станат водачи по пътя към постигане мир-в-
Бога, защото си им помогнал този мир да се прояви в тях. А виждайки го, неговата прелест те
зове у дома.

139
 11. Има една светлина, която този свят не може да даде. Но тя ти е дадена и ти можеш да
я предадеш на другите. И отдавайки я, тя засиява така, че те зове да напуснеш този свят и да я
последваш. Защото тази светлина може да те привлече, както нищо на този свят. И ти ще го
изоставиш, за да намериш друг. Този друг свят е озарен от любовта, която си му дал. Всичко
тук ще ти напомня за твоя Отец и Неговия свят Син. Светлината е безгранична и в тиха радост
обгръща света. Всички, които си повел със себе си, ще те озаряват в светлина и ти също ще ги
озаряваш, изпълнен с благодарност, че са те довели тук. Твоята светлина ще се лее с тяхната в
такава притегателна сила, че ще измъкне и другите от мрака, щом само отправите поглед към
тях.
12. Пробуждането за Христос е следване законите на любовта по свободна воля и със
смирено разбиране за тяхната истинност. Ти можеш да бъдеш привлечен от светлината само по
собствена воля, а тя се изявява чрез даване. Получилите твоята любов свидетелстват
доброволно за нея и по този начин ти я разкриват. В твоя сън съзнанието ти е ограничено само
до теб. Затова се появяват и кошмарите. Ти се сънуваш самотен, защото са затворени очите ти.
Не виждаш своите братя и в мрака не можеш да видиш светлината, която си им дал.
13. Но от това, че спиш, не следва, че законите на любовта са престанали да действат. Ти
си следвал тези закони във всичките си кошмари и вярно си отдавал любов, защото не си бил
никога сам. Дори и в съня ти Христос те е закрилял и сигурно е съхранявал реалния свят за теб,
когато се пробудиш. В твое име Той е давал и ти е предоставял даровете на даването. Божият
Син продължава да обича също като своя Отец. Непреривно свързан със своя Отец, той няма
минало, отделно от Него. Така той никога не е преставал да свидетелства за своя Отец и за
самия себе си. Макар и заспал, Христовото виждане не го е напускало никога. И той може да
призове свидетелите, от които да узнае, че не е заспивал никога.
VII. Да постигнеш реалния свят
1. Седни тихо, погледни света наоколо и си кажи: „Това не е реалният свят. В него няма
сгради и няма улици, кръстосвани от самотни и разделени хора. Няма магазини, където хората
купуват купища непотребни вещи. Светлината му не е изкуствена, не пада нощ. Не изгрява ден,
само за да залезе в мрак. Загуба не съществува. Там всичко сияе и сиянието му е вечно.”
2. Трябва да отхвърлиш видимия свят, защото той създава у теб различен тип виждане.
Не можеш да виждаш два свята едновременно, защото всеки от тях предполага различен поглед
и зависи от онова, към което се стремиш. Да видиш единия е възможно, ако си отхвърлил
другия. Само единият от тях е истинен, но всеки от двата може да ти се види толкова реален,
колкото ти е скъп. Те нямат еднаква власт над теб, защото реалната им притегателна сила е
различна.
3. Ти всъщност не желаеш света, който виждаш, защото той те е разочаровал от край
време. Никога не си намирал истински подслон в къщите, които си построил. Пътищата, които
си прокарал, не са те отвели до никъде, нито един град не е устоял на разрушителната стихия на
времето. Всичко, което си изградил, носи печата на смъртта. Не се привързвай към него, защото
то е старо и грохнало, готово да се превърне отново в пръст още от мига на своето създаване.
Този болен свят не може дори да се докосне до живия свят. Такава енергия не си могъл да му
придадеш, и, макар да се извръщаш в скръб от него, тук не можеш да намериш пътя за
излизане, който води към един друг свят.
4. Но реалният свят може да достигне до теб дори и тук, защото храниш любов към него.
А онова, към което се обърнеш с любов, ще ти откликне. Любовта винаги откликва, неспособна
да отхвърли никой зов за помощ, нито да слуша виковете на болка, които се надигат към нея от
всички точки на този странен свят, който си изградил, но не желаеш. За да замениш с радост
този свят за един свят, който не произхожда от теб, трябва само да имаш волята да осъзнаеш, че
изграденият от теб свят не е истински.
5. Грешната ти преценка за света е плод на погрешна преценка на себе си. И как можеш
да погледнеш правилно на света, когато изходната ти позиция е неправилна? Начинът на
виждане зависи от преценката на възприемателя кое е истина и кое е лъжа. Ако преценява
неправилно онова, което вижда, той всъщност не го вижда истински. Ти не можеш да видиш
реалността, ако я съдиш, защото тогава тя ще ти се изплъзне. Ти не виждаш това, което не
осъзнаваш, защото, макар и да съществува, щом съзнанието ти го отхвърля, зрението ти не
може да го различи. Христос е още тук, но ти не можеш да Го познаеш. Неговото Битие не
зависи от това дали го съзнаваш или не. Той живее вътре в теб в тихото настояще и те чака да
се отърсиш от миналото и да приемеш света, който Той ти дарява с любов.
6. В твоят объркан свят никой не е видял нищо повече от мигновени проблясъци на
другия свят, който го обгръща. Но докато приписва стойност на света, който сам си е измислил,
140
няма да може да види другия свят и ще продължава да убеждава себе си, че обича нещо, което
всъщност не обича и да се отклонява от пътя, който му посочва любовта. А любовта води с
такава радост! Когато Го последваш, ще изпиташ неимоверно щастие, че си Го намерил и си
узнал от Него щастливия път към дома. Никой друг не чакаш, освен себе си. Твоята воля трябва
да реши да се откажеш от този скръбен свят и да замениш заблудите си срещу постигането на
мир-в-Бога. И Христос винаги ще ти предлага Волята Божия, защото знае, че ти я споделяш с
Него.
7. Божията Воля е нищо да не може да засегне Неговия Син, освен Него, и нищо да не
може да го доближи. Той е защитен от болката, както е Сам Бог, Който бди над него във
всичко. Светът наоколо му е озарен от любов, защото Бог го пази в Себе Си, където не
съществува болка и го обгръща безкрайна, непресекваща любов. Нищо не може да наруши
душевния му мир. И в несъвършенството на разума той вижда само любов, защото е обхванат и
проникнат от нея. Усетил прегръдката на любовта, той мигом е отхвърлил света на болката. И
от тази сигурна позиция мирно гледа наоколо си и осъзнава, че светът е едно цяло с него.
8. Божият мир е надвишавал всеки ум само в миналото. Но той продължава да
съществува и сега ти можеш да го разбереш. Любовта на Бог към Неговия Син е вечна, вечен е
и откликът на Божия Син към Любовта на Отца. Реалният свят те води към спомена за
единственото, което е напълно вярно и напълно ти принадлежи. Всичко друго е наето временно
и ще изчезне с времето. Само това ще остане вечно твое, защото е дар от Бога за Неговия Син.
Това е единствената реалност, която ти е дадена от Бог, и в която Бог те е сътворил единен с
Него.
9. Мирът първо ще ти се яви в съня, а после и ще се пробудиш за него. Когато започнеш
да поставяш желаното на мястото на измисленото, първо ще размениш кошмарите срещу
щастливите сънища на любовта. Те ще ти върнат верните възприятия, защото Светия Дух
коригира света на сънищата, който е свят на възприятията. Познанието не се нуждае от
корекция. Ho сънищата на любовта извеждат до познанието. Te не са проникнати от страх и
затова са поканата, която отправяш към познанието. Любовта зависи от твоята покана, а не от
времето и реалния свят е само твоята готовност да приемеш онова, което винаги е било. Затова
в него се съдържа радостен зов и ти с готовност се пробуждаш, за да намериш онова, което
никога не си загубвал
10. Благославяй Отца за съвършенството на разума на пресветия Му Син. Отца знае, че
нищо не ти липсва. Така е на Небето, защото нима може да ти липсва нещо във вечността? В
твоя свят ти наистина търпиш лишения. Това е свят на неудовлетвореност, в който си се озовал,
тъкмо защото неудовлетвореността е в теб самия. Нима ще можеш да намериш себе си в такъв
свят? Ако Го нямаше Светия Дух, отговорът щеше да бъде не. Но Него Го има и отговорът е
радостно да. Като посредник между два свята, Той знае какво ти е необходимо и какво няма да
ти причини страдание. Ако бъдеш оставен на собствените ти представи за онова, което ти е
нужно, можеш да развиеш опасно чувство за собственост. Егото свързва спасението с
притежаването на определени неща, защото законът на собствеността е неговият закон.
Притежанието заради самото притежание е фундаменталната вяра на егото, основен
крайъгълен камък на храмовете, които си гради. И иска от теб да положиш на неговия олтар
всичко, с което си се сдобил, лишавайки те така от възможността да му се порадваш.
11. Всичко, от което егото ти внушава, че се нуждаеш, ще ти причини страдание. Защото
колкото и да те подтиква да вземаш, то не ти оставя нищо, а всичко ти отнема. Още от
сграбчилите го ръце, взетото ще бъде изскубнато и захвърлено в праха. Защото егото вижда
спасение там, където вижда разделение, и всичко, придобито в негово име, ще ти бъде отнето.
Ето защо недей да искаш онова, което сам преценяваш, че ти е нужно, защото не го знаеш
какво е то, и съветите, които сам си даваш, ще ти принесат страдание. Защото нуждите, които
ти се струва, че имаш, само ще застопорят по-плътно твоя свят срещу светлината и ще ти
отнемат всякакво желание да подлагаш на преоценка стойностите, които този свят притежава за
теб.
12. Само Светия Дух знае това, от което се нуждаеш. Защото той ще ти даде всичко,
което няма да ти препречи светлината. А от какво ли друго би могъл да се нуждаеш? Във
времето, Той ти предоставя всичко, което ти е потребно и ще ти го дава все отново и отново,
докато ти е необходимо. Няма да ти отнеме нищо дотогава, докогато се нуждаеш от него. И все
пак знае, че всичко, от което се нуждаеш, е временно и ще трае само докато ти се отстраниш от
всички свои нужди и осъзнаеш, че нищо вече не ти трябва. Ето защо Той не иска да получи
нищо в замяна на това, което ти дава, освен гаранция, че няма да го използваш, за да се

141
задържиш във времето. Той добре знае, че тук не си у дома си и не иска да отлага твоето
щастливо завръщане.
13. Възложи всичките си нужди на Него. Той ще ги удовлетвори покрай другото. Онова,
което идва от Него, е сигурно, защото Той никога няма да допусне то да се превърне в тъмно
петно, скрито в твоето съзнание, за да те измъчва. С Неговото предводителство ще пътуваш
леко и пътят ще бъде лек, защото Той не губи от очи края на пътя, което е и Неговата цел.
Божият Син пътува не през външни светове. Колкото и светостта да бележи неговите
възприятия, никой външен свят не може да му даде онова, което е наследил. Дълбоко в себе си
той няма никакви нужди, защото светлината не се нуждае от нищо, освен да свети в мир и
спокойно да пръска лъчите си навсякъде из безкрая.
14. Щом се окажеш изкушен да поемеш някое ненужно пътешествие, което ще те заведе
далеч от светлината, спомни си реалното си желание и си кажи:
Светия Дух ме води към Христос, а къде другаде да ида?
И какво друго ми е нужно, освен да се пробудя в Него?
15. И тогава c радост Го последвай, с вярата, че Той безопасно ще те преведе отвъд
всичко, което заплашва твоя душевен мир на този свят. Недей да коленичиш пред жертвените
олтари и да се стремиш към нещо, което сигурно ще загубиш. Бъди доволен на онова, което
завинаги ще задържиш, и не се смущавай, защото си поел едно спокойно пътуване към Божия
мир, където Той те очаква в покой.
16. В мен ти вече си преодолял всяко изкушение, което може да те задържи. Ние заедно
вървим по пътя към покоя, който е дар от Бога. Пази ме в сърцето си, защото какво може да ти
бъде по-необходимо, ако не твоите братя? Ние ще ти върнем душевния мир, който трябва
заедно да намерим. Светия Дух ще те научи да се пробудиш за нас и за самия себе си. Това е
единствената реална потребност, която трябва да се осъществи във времето. Само това може да
доведе до спасение от света. Моят мир ти давам. Вземи го с радост вместо всичко онова, което
ти предлага светът, само за да си го прибере обратно. И ние ще го разстелем като воал от
светлина над скръбното лице на света, в който ще скрием нашите братя от света и него от тях.
17 Не можем да изпеем химна на спасението сами. Задачата ми няма да бъде изпълнена,
докато не издигна гласа на всеки един редом с моя. А и не е мой този глас, а ми е дар от Отца,
даден ми от Неговия Дух, както аз ти го давам в дар. Звукът му ще изтрие всяка тъга от душата
на Божия пресвят Син, където тъга не може да има. Нужно е да се излекува душата във
времето, защото радостта не може да влезе в своите вечни владения там, където обитава тъга.
Ти обитаваш не този свят, а вечността. Движиш се сред сънища, докато си на сигурно място у
дома. Благодари се на всяка частица от себе си, която си научил да си спомни за теб самия. По
този начин Синът Божи отдава благодарност на своя Отец за своето пречистване.
VIII. От възприятие към познание
1. Лечението е винаги освобождаване от миналото. Затова Светия Дух е единственият
Лечител. Той учи, че минало не съществува - факт, който се отнася към сферата на познанието,
поради което никой на света не може да го знае. Наистина е невъзможно да съществуваш на
света с такова познание. Защото съзнание, което знае това, знае недвусмислено също, че
обитава във вечността и не се нуждае от възприятия. То не се интересува къде се намира,
защото понятието „къде" не значи нищо за него. То знае, че е навсякъде, както и че всичко му
принадлежи, завинаги.
2. Реалната разлика между възприятие и познание става съвсем очевидна, ако вземеш под
внимание следното: В познанието няма нищо откъслечно. Всеки аспект съдържа цялото и
следователно никой аспект не може да бъде разглеждан отделно. Ти си аспект на познанието,
бидейки в Съзнанието на Бога, Който те познава. Цялото познание ти принадлежи, защото
цялото познание е в теб. Дори и най-съвършеното възприятие никога не е било цялостно. Дори
и възприятието на Светия Дух, най-съвършеното възможно възприятие, няма никакъв смисъл
на Небето. Възприятието може да проникне навсякъде под Негово ръководство, защото визията
на Христос обхваща всичко в светлина. И вее пак и най-святото възприятие няма да остане
вечно.
3. Съвършеното възприятие има много общи елемента с познанието и улеснява прехода
към него. И все пак, Бог трябва да направи последната стъпка, защото последната стъпка в
твоето спасение, която ти се струва в бъдещето, е осъществена от Бога при твоето сътворение.
Разделението-от-Бога не я е Прекъснало. Творението не може да се прекъсне. Разделенито-от-
Бога е просто погрешно разбиране за реалността, без никакви последици. Чудото се
осъществява именно тук, от него няма потребност на Небето. Аспекти на реалността могат все
още да се видят, за да изместят някои аспекти на нереалното. Аспекти на реалността могат да се
142
видят навсякъде и във всичко. Но само Бог може да ги обедини, като ги увенчае в едно цяло с
последния дар на вечността.
4. Извън Отца и Сина, Светия Дух няма предназначение. Той не може да бъде разделен от
тях, защото е в Съзнанието на Двамата и знае, че това Съзнание е единно цяло. Той е Мисъл на
Бога, а Бог Го е дал на теб, защото всяка Негова Мисъл е споделена. Той носи посланието на
вечността във времето и затова погледът на Христос гледа на всичко с любов. Но дори и
Христовото виждане не е Неговата реалност. Златистите аспекти на реалността, които изплуват
в светлината на любящия Му взор, са само откъслечни проблясъци на Небето, което се намира
отвъд тях.
5. В това се състои чудото на творението - че то е единно завинаги. Всяко чудо, което
даряваш на Божия Син, е вярното възприятие на един аспект от цялото. Въпреки че всеки
аспект е цялото, ти не можеш да знаеш това, докато не видиш, че съзерцавани в светлината,
всички аспекти са еднакви, и следователно са едно цяло. Всеки, когото видиш извън миналото,
те приближава към края на времето с това, че внася излекувани и лекуваща способност за
виждане в мрака, и така спомага за виждането на света. Защото трябва да настане светлина в
помрачения свят, за да стане Христовата визия достъпна тук. Помогни Му да даде Своя дар от
светлина на всички, които си мислят, че са се залутали в мрака, и нека Той ги събере в тихия Си
взор, в който са единно цяло.
6. Всички те са равни; красиви и еднакво святи. И Той ще ги отдаде на Своя Отец, както
те са били отдадени на Него. Чудото е едно, както и реалността е една. И всяко чудо, което
правиш, съдържа всички чудеса, както всеки аспект на реалността, който виждаш, тихо се
влива в единната Реалност на Бога. Едничкото чудо, каквото някога е имало, е пресветия Божи
Син, сътворен в единствената Реалност, която е неговият Отец. Христовото виждане е Неговия
дар към теб. Неговото Битие е дар на Отца към Него.
7. Приеми възможността да лекуваш, защото така можеш да предадеш Христовия дар и
Божия дар няма да те отмине. Предавай Христовия дар на всекиго и навсякъде, защото
чудесата, принесени на Божия Син посредством Светия Дух, те привеждат в хармония с
реалността. Светия Дух знае, какъв е твоят дял за спасението, кои са хората, които търсиш и
къде да ги намериш. Познанието съвсем не е твоя лична грижа. Ти, който си едновременно
частица от него и цялото, е нужно да разбереш само, че то не произтича от теб, а от Отца.
Твоята роля в спасението извежда към него, като възстановява неговата цялостност в твоето
съзнание.
8. Когато видиш своите братя като себе си, ще си свободен за познанието, защото ще
знаеш да освободиш своето истинско Аз чрез Този, Който познава свободата. Съедини се с мен
под свещеното знаме на Неговото учение и когато се умножи силата ни, могъществото на
Божия Син ще се надигне в нас и ние няма да оставим никой недокоснат и сам. И внезапно ще
настъпи краят на времето и всички ще се съединим във вечността на Бога Отец. Свещената
светлина, която си виждал вън от себе си във всяко чудо, което си принесъл на своите братя, ще
се влее обратно в теб. И като знаеш, че в теб е светлината, всичко, което сътвориш, ще ти
принадлежи, както ти принадлежиш на своя Отец.
9. Както чудесата те свързват с братята ти в този свят, така твоето творчество установява
бащинството ти на Небето. Ти си свидетел на Наследството на Бога и Той ти е дал
могъществото да твориш своето наследство на Небето. Отречеш ли се тук от своя брат, ти се
отричаш от своето бащинство на Небето. Чудото, което Бог е сътворил, е съвършено, каквито
са чудесата, които ти си установил в Негово Име. Те не се нуждаят от лечение, както и ти,
когато ги приемаш.
10. Но на този свят няма свидетелство за твоето съвършенство. Бог го познава, но не и ти,
ето защо свидетелството му остава несподелено. Така и ти не свидетелстваш за Него, защото
свидетелството за реалността е взаимно. Бог очаква твоето свидетелство за Неговия Син и за
Него Самия. Чудесата, които правиш на земята, се възнасят на Небето и при Него. Те са
свидетелство за онова, което не познаваш, и когато стигнат дверите на Небето, Бог ще ти ги
отвори. Защото никога не ще остави Своя възлюблен Син извън тях и далеч от Себе Си.
IX. Облакът от вина
1. Вината си остава единственото, което скрива Отца, защото вината е агресия спрямо
Неговия Син. Виновните винаги осъждат, а веднъж осъдили, те ще продължават да съдят,
свързвайки бъдещето с миналото по закона на егото. Верността спрямо този закон не допуска
светлината, защото изисква вярност към Мрака и не позволява пробуждане. Законите на егото
са стриктни и нарушенията им се наказват сурово. Затова не се подчинявайте на неговите
закони, защото това са закони на наказание. Онези, които ги следват, са убедени в своята вина и
143
принудени да осъждат. Между бъдещето и миналото трябва да застанат Законите на Бога, ако
искаш да бъдеш свободен. Изкуплението застава между тях като светилник с такава ярка
светлина, че веригата на мрака, в която си се оковал, ще изчезне.
2. Освобождаването от вината премахва изцяло егото. Не карай никого да се страхува,
защото твоя е неговата вина и, като се Подчиняваш на суровите заповеди на егото, сам си
навличаш Неговото осъждане и не ще избегнеш наказанието, което егото налага на онези,
които му се подчиняват. Наградата на егото за верността към него е болка, защото наистина
болка е вярата в него. А вярата може да се възнагради само в рамките на убежденията, на които
се възлага. Вярата създава силата на убежденията и онова, на което се възлага, определя и
нейната награда. Защото човек винаги възлага вярата си на онова, което цени, а каквото цени,
това и получава.
3. Можеш да получиш от света само каквото си му дал, защото бидейки проекция на
онова, което сам влагаш в него, той няма самостоятелен смисъл извън този, който ти си открил
и на който си повярвал. Ако повярваш в мрака, няма да можеш да виждаш, защото вярата ти ще
бъде възнаградена с това, в което си повярвал. Ти наистина ще получиш онова, което цениш, и
ако повярваш в миналото, бъдещето ще прилича на него. Каквото ти е скъпо, приемаш го за
свое. И то става такова по силата на стойността, която му придаваш.
4. Изкуплението води до преоценка на всички твои стойности, защото чрез него Светия
Дух може да отдели неистинното от истинното, които ти в своето съзнание си приел без
разграничение. Затова не можеш да оцениш едното без другото и вината е станала за теб
истина, както и невинността. Ти не вярваш, че Божият Син е невинен, защото виждаш
миналото, а него не. Когато съдиш своя брат, ти всъщност заявяваш: „Аз, който бях виновен,
избирам да си остана такъв." Ти му отричаш правото на свобода и по този начин му отказваш
свидетелството за твоята собствена свобода. Ти със същата лекота би могъл да го освободиш от
неговото минало и да отмахнеш от съзнанието му облака от вина, който го закрепостява към
него. И в неговата свобода би намерил своята.
5. Не му налагай вина, защото вината му се състои в скритата му мисъл, че ти е сторил
същото. Нима онова, на което ще го научиш, е, че е прав в своята самозаблуда? Представата, че
невинният Син Божи може да бъде агресивен спрямо себе си и да си наложи вина, е лишена от
здрав разум. Под никаква форма и по отношение на никого недей да вярваш в това. Защото
грехът и осъждането са едно и също и убеждението в едното, е вяра в другото, призоваващо
към наказание, наместо към любов. Нищо не оправдава загубата на здрав разум, а да искаш сам
да бъдеш наказан, е неразумно.
6. Не възприемай никого като виновен, и ще затвърдиш истината за собствената си
невинност. Зад всяко осъждане, което налагаш на Божия Син, се крие убеждението в
собствената ти вина. Ако желаеш Светия Дух да те освободи от нея, приеми възможността за
Изкупление, която Той ти предлага за всичките ти братя. Защото така разбираш, че
Изкуплението се отнася и за теб. Винаги помни, че е невъзможно да осъдиш Божия Син
отчасти. Онези, в които намираш вина, стават свидетели на вината в самия теб, защото в теб е
вината, докато сам не я премахнеш. Тя винаги се корени в съзнанието ти, осъдило самото себе
си. Не я проектирай вън от себе си, защото няма да може да се поправи. С всеки един, когото
освобождаваш oт вина, голяма радост настъпва на Небето, където ликуват свидетелите на
твоето наследство.
7. Вината те заслепява, защото докато виждаш дори и само петънце вина в себе си, няма
да видиш светлината. А като я проектираш, светът започва да изглежда мрачен, обгърнат в
твоята вина. Ти мяташ тъмен воал над него и не го виждаш, защото нe можеш да надникнеш
под воала. Боиш се от онова, което можеш да видиш там, но то не съществува. Онова, от което
се страхуваш, го няма. Ако се вгледаш в себе си, ще видиш само Изкуплението, сияещо в мир и
покой пред олтара на твоя Отец.
8. Не се плаши да обърнеш поглед към себе си. Егото те убеждава, че в теб всичко е
почерняло от вина и ти забранява да поглеждаш. Вместо това те кара да гледаш към своите
братя и да виждаш вината в тях. Но ако правиш това, ти си оставаш сляп. Защото онези, които
гледат на своите братя в тъма и ги виждат виновни в тъмата, в която са ги обгърнали, се плашат
да погледнат вътрешната светлина. Дълбоко в теб не съществува онова, в което си убеден и
вярваш, че е там. Дълбоко в теб е свещеният знак на съвършената вяра, която твоят Отец има в
теб. Той не те оценява по начина, по който се оценяваш сам. Той познава Себе Си и знае
истината в теб. Той знае, че не сте различни, понеже не познава различието. Нима ще виждаш
вина там, където Бог знае, че съществува съвършена невинност? Ти можеш да отхвърляш

144
Неговото познание, но не можеш да го промениш. Виж светлината, която Той е вложил в теб и
разбери, че на мястото на онова, от което се боиш, е любовта.
X. Освобождаване от вината
1. Ти си свикнал с представата, че съзнанието може да види произхода на болка там,
където не е. Съмнителната услуга, която ти прави такова разместване на представите, е да
скрие реалния произход на чувството за вина и да не ти позволи да разбереш , че то е лишено от
здрав смисъл. Разместването на представите е предизвикано от илюзията, че произходът на
вина, от който трябва да се отклони вниманието, е истински; и е страшен, защото иначе нямаше
да прехвърляш вината върху неща, които си мислиш, че не са толкова страшни. Готов си да
видиш всякакви вид „източници" на вина, стига да не е онази най-дълбока първопричина, която
няма нищо общо с другите.
2. Пpeдставите, които не почиват на здрав разум, са лишени от реални връзки, поради
което са лишени и от смисъл. Никакви реални отношения не могат да се основават на чувство
за вина, нито да носят дори и петънце от вина, която да затъмнява тяхната чистота. Всички
взаимоотношения, засегнати от чувство на вина, служат само на това да се избегне човека и
вината. Колко странни взаимоотношения си изградил за тази странна цел! И си забравил, че
реалните взаимоотношения са свещени и не могат да служат на собствените ти цели. Те служат
само на Светия Дух и това е, което ги прави чисти. Ако неправилно проектираш вината си
върху тези взаимоотношения, Светия Дух не може да ги използва. Защото, когато употребяваш
за собствени цели онова, което би следвало да Му предадеш, Светия Дух не може да се
възползва от него, за да те освободи. Никой, който се свърже с друг заради собственото си
индивидуално спасение, няма да го намери в такова странно взаимоотношение. То е
несподелено, следователно, не е реално.
3. Във всяка връзка с твой брат, в която се стремиш да му прехвърлиш собствената си
вина или да я споделиш с него, или търсиш да намериш вина у него, ти самият ще се
почувстваш виновен. И няма да намериш мир и удовлетворение с него, защото връзката ви
няма да бъде реална. Ще виждаш вина в такава връзка, защото сам си я наложил там.
Неизбежно тези, които страдат от чувство за вина, ще се опитат да пренесат тази вина на друг,
защото вярват в нея. Но макар и да страдат, не искат да погледнат в себе си и да се освободят от
вината. Така и не познават своята любов и не разбират какво значи да обичаш. Основната им
грижа е да намерят произхода на вината извън себе си и неподвластен на тях самите.
4. Когато си убеден, че си виновен, но вината ти произтича от миналото, ти се стремиш да
не се обръщаш към самия себе си. Миналото ти не е в теб. Необяснимите ти връзки с него са
без значение в настоящето. И все пак, ти ги допускаш да застанат между теб и твоите братя, с
които не установяваш реални взаимоотношения. Нима можеш да очакваш, че ще използваш
своите братя като оръдие за „разрешаване" проблемите на миналото и в същото време да
погледнеш реално на тях? Не могат да намерят спасение тези, които използват своите братя, за
да решават несъществуващи проблеми. В миналото не си поискал да се спасиш. Нима като
прехвърлиш своите празни желания върху настоящето, можеш да се надяваш да получиш
спасение сега?
5. Избери да не продължаваш да бъдеш това, което си бил в миналото. Не използвай
своите взаимоотношения, за да се вкопчваш в миналото, а нека с всяко едно да се раждаш
отново ежедневно. Само миг, а и по-малко дори, е достатъчен, за да те освободи от миналото и
душата ти в мир да се предаде на Изкуплението. Когато приемеш всекиго така, както искаш да
бъдеш приет от Отца, няма да виждаш вина в себе си. Защото ще си приел Изкуплението, което
е сияело в теб през цялото време, докато си бил в състояние на сън и си съзирал вина, а не си се
вглеждал в душата си, където да откриеш Изкупление.
6 .Докато си убеден, че имаш основание да виждаш винаги и навсякъде вина, ти няма да
проникнеш дълбоко в себе си, където винаги се разкрива Изкуплението. Чувството за вина няма
да се прекрати, докато си убеден, че има основания за него. Трябва да разбереш, че чувството
на вина е винаги напълно лишено от здрав смисъл и е неоснователно. Светия Дух не се стреми
да отхвърли реалността. Ако вината е реална, не може да има Изкупление. Целта на
Изкуплението е да отхвърли илюзиите, а не да установи тяхната реалност, а после да ги
опрощава.
7. Светия Дух не поддържа илюзиите на твоето съзнание, за да те плаши с тях и
демонстративно да ти посочва от какво те е спасил. Онова, от което Той те е спасил, не
съществува. Не придавай реалност на вината и не търси основания за нея. Светия Дух следва
Божиите повели и винаги е правил само това. Той е станал свидетел на разделението, но
познава единението. Учи те да лекуваш, но познава какво е и да твориш. Той иска да ти
145
помогне дa виждаш и да учиш като Него и чрез Него. Но познава и онова, което ти не
познаваш, макар и да ти принадлежи.
8. Настоящето ти е дадено да лекуваш и учиш, да го постигнеш като настояще. Засега
това не е така. Синът Божи е убеден, че е потънал във вина, сам в един мрачен свят, където
страданието го притиска от всички страни. Когато се взре дълбоко в себе си и види вътрешното
си озарение, тогава той ще си припомни колко много го е възлюбил неговият Отец. И ще му се
стори невероятно, че е могъл да допусне, че Отец му не го е обичал и го е осъждал. В мига, в
който осъзнаеш, че чувството за вина е лишено от смисъл, напълно неоправдано и
неоснователно, няма да се уплашиш да видиш Изкуплението и напълно да го приемеш.
9. Ти си бил немилостив към себе си, забравяйки Любовта на своя Отец. И гледайки без
милост на своите братя, така и не можеш да си спомниш колко много Го обичаш. Но такава е
вечната истина. В сияен мир в самия теб е съвършената чистота, в която си бил сътворен. Не
бой се да видиш прекрасната истина, която носиш в себе си Нека погледът ти проникне отвъд
облака от вина, който замъглява способността ти да виждаш и се взре отвъд мрака към
свещеното кътче, където ще съзреш светлината. Олтарът на твоя Отец е чист като Този, Който
го издигна в Себе Си. Нищо не може да ти попречи да видиш oнова, което ти показва Христос.
Неговата воля е волята на Отца Му, и Той е милостив към всяко Божие дете, което очаква и от
теб.
10. Освобождавай от вината, както искаш да бъдеш освободен. Няма друг начин да
погледнеш в себе си и да видиш светлината на любовта, която сияе неизменно и сигурно с
вечната Любов на Бога към Неговия Син. И вечната любов на Неговия Син към Бога. Любовта
не знае страх, защото любовта е невинна Ти, който си възлюбил своя Отец завинаги, няма защо
да се страхуваш поради каквато и да било причина да погледнеш и себе си и да познаеш своята
святост. Невъзможно е да бъдеш такъв, какъвто се самоубеждаваш, че си. Неоснователно е
чувството ти за вина, защото тя не съществува в Божието Съзнание, където съществуваш ти. А
това е основанието, което Светия Дух иска да ти върне. Той се стреми да отстрани само
илюзиите. Оставя ти да виждаш всичко друго. И посредством виждането Христово ти показва
онази съвършена чистота, която извечно съществува в Божия Син.
11. Не можеш да установиш реални отношения с никой от Божиите Синове, ако не ги
обичаш всички, и то еднакво. Няма специално предназначена любов. Ако отделиш и обичаш
само част от Синовното цяло, ти внасяш вина във всички свои взаимоотношения и ги лишаваш
от реалност. Можеш да обичаш, само както обича Бог. Не търси друг начин да обичаш, защото,
отделно от Неговата Любов, никаква любов не съществува. Докато не разбереш това, няма да
познаеш същността на любовта. Никой, който осъжда своя брат, не може да се чувства невинен
и в мир-с-Бога. А ако не вижда, че е невинен и в мир, той живее в самозаблуда и не се вижда
такъв, какъвто е. На него казвам:
Погледни Божия Син, виж неговата чистота и се смълчи.
Съзри смирено светостта му и принеси благодарност на Отца, че го е запазил
недокоснат от вина.
12. Нито една илюзия, която си въздигал срещу му, не е засегнала неговата невинност.
Сияйната му чистота, недокосната от вина и всецяло любяща, грее в самия теб. Нека заедно да
го съзерцаваме и възлюбим. Защото в любовта към него е твоята невинност. Но само се
погледни, и радост и признателност за това, което виждаш, ще прогонят вината завинаги.
Благодаря ти Отче, за чистотата на преснетия Твой Син, когото си сътворил извечно невинен.
13. Също както теб, и аз съсредоточавам вярата и убежденията върху онова, което ценя.
Разликата е, че аз обичам единствено онова, което Бог обича редом с мен, и поради това те
ценя повече, от колкото сам се оценяваш - толкова високо, колкото сам Бог те цени. Аз съм
възлюбил всичко, сътворено от Него и Нему принасям цялата си вяра и убеждения. Моята вяра
в теб е толкова силна, колкото и цялата любов, която отдавам на своя Отец. Моето доверие в
теб е безгранично и лишено от страх, че можеш да не ме чуеш. Благодаря на Отца за това, че си
толкова прекрасен и за множеството дарове, които ми даваш възможност да принеса на
Божието Царство в чест неговата цялост в лицето на Бог.
14. Благословен да си ти, който допринасяш за единението на Отца с Неговия Собствен
Син. Самотни, ние всички сме нисши, но заедно засияваме с такава ярка светлина, че никой сам
дори не би могъл да си я представи. Пред величественото сияние на Царството вината се
стопява и, надмогната чрез благородство, не ще бъде никога, каквото е била. Всяка твоя
постъпка ще бъде така пречистена, че ще се превърне в химн на възхвала към Отца. Виждай в
Неговото творение само Негова възхвала, защото и възхвалата Му към теб никога няма да
секне. Обединени в тази възхвала, стоим пред Небесните двери, където ще влезем със
146
сигурност поради своята невинност. Бог те обича. Нима бих могъл аз да нямам вяра в теб и пак
да Го обичам съвършено?
XI. Небесният мир
1. Забравата и сънят, дори смъртта са най-добрите съветници на егото за справяне с
жестокото нарушаване на твоя мир от чувството за вина. Никой обаче не се чувства разкъсан от
конфликти и жестоки противоречия, ако не възприема и двете враждуващи страни като реални.
Убеден в това, принуден е да бяга, защото е сигурно, че такава война ще наруши душевния му
мир и ще го унищожи. Но ако може да осъзнае, че това е война между реални и нереални сили,
би се вгледал в себе си, за да установи, че е свободен. Никой не се разкъсва от нескончаеми
битки, ако той самият ги възприема като напълно лишени от смисъл.
2. Бог не желае Синът Mу да води непрестанна битка, ето защо въображаемият му „враг”
е напълно нереален. Ти се опитваш да избягаш от една жестока война, от която всъщност си
избягал. Няма такава война. Ти си чул химна на свободата, издигнал се към Небето. На Бога
принадлежат радостта и ликуването нa твоето освобождение, защото не ти си породил
свободата. Но също както не си породил свободата, така не си могъл да породиш и война, която
да я застрашава. Нищо разрушително нито е съществувало, нито ще съществува някога.
Войната, вината, миналото изчезват в нереалността, от която са дошли.
3. Когато всички бъдем съединени на Небето, нищо, което цениш тук, няма да
представлява ценност за теб. Защото нищо от това, което цениш тук, няма абсолютна стойност
за теб, а следователно, и стойност въобще. Ценностите са определени от Бога и за тях човек не
може да съди, защото те са установени. Те са абсолютни. Могат само да се приемат или не. Да
приемаш една ценност частично, означава да не я познаваш. На Небето са всички Божествени
ценности и нищо друго. Небето е съвършено непротиворечиво. Всичко е ясно и светло и те зове
да му откликнеш. Не съществува мрак и няма противоположности. Не съществува промяна. Не
съществува прекъсване. Съществува такова дълбоко чувство на мир, че нито един сън от този
свят не би могъл да даде и най-смътна представа за него.
4. Нищо на този свят не може да даде такъв мир, защото нищо на този свят не е напълно
споделено. Съвършеното възприятие може само да ти покаже онова, което може да бъде
споделено изцяло. То може също да ти покаже резултатите от такава споделеност, докато ти
още помниш резултатите на несподелеността. Светия Дух тихо ти показва тяхната
противоположност и знае, че накрая ще Му позволиш да отсъди различията и да ти покаже
истината. Той има пълно доверие в крайната ти преценка, защото знае, че ще я осъществиш
чрез Него. Да се съмняваш в това, значи да се съмняваш в осъществяването на Неговата мисия.
Та нима е възможно това, щом мисията му е възложена от Бога?
5. Ти, чието съзнание е помрачено от съмнения и вина, запомни следното: Бог ти е дал
Светия Дух и Му е възложил мисията да премахне съмнението и всякаква следа от вина, която
Неговият скъп Син, е наложил върху си. Не е възможно тази мисия да не успее. Нищо не може
да попречи да се осъществи, каквото Бог желае да бъде осъществено. Както и да реагираш на
Гласа на Светия Дух, който и глас да предпочетеш да слушаш, каквито и странни мисли да ти
дойдат наум, Божията Воля е осъществена. Ти ще намериш мира, в който Той те е установил,
защото Бог не променя Своите Намерения. Той е неизменен, както е неизменен мирът, който
обитаваш, и за който Светия Дух ти напомня.
6. На Небето няма да помниш никаква промяна и разместване. Нуждата от
противоположности съществува само тук. Противоположностите и различията са необходими
учебни средства, които ти помагат да научиш кое да избягваш и какво да търсиш. Когато
усвоиш това, ще намериш отговора, който премахва потребността от различия. Истината идва
сама там, където принадлежи. Когато научиш, че принадлежиш на истината, тя леко ще се
спусне над теб, без разлика от никакъв характер. Няма да имаш нужда от нейната
противоположност, за да ти помогне да осъзнаеш, че искаш истината и само истината. Не се
страхувай, че Светия Дух може да не успее да изпълни възложеното Му от Отца. Божията Воля
никога не може да не успее.
7. Имай вяра в едно единствено нещо и то ще ти бъде достатъчно: Божията воля е да си
на Небето и нищо не може да ти попречи или да ти го отнеме. И най-безумните ти възприятия,
и най-странните ти представи, и най-мрачните ти кошмари не означават Нищо. Те няма да
надделеят над Божията воля да постигнеш мир. Светия Дух ще ти възвърне разума, защото Бог
не желае да бъдеш лишен от здрав разум. А щом това е достатъчно за Него, и на теб не ти е
нужно повече. Няма да ти остане нищо, което Бог не иска да задържиш, защото пречи на
връзката Му с теб, с когото иска да бъде във връзка. Гласът Му непременно ще бъде чут.

147
 8. Не може да се наруши връзката на Общуване, която Самият Бог е вложил в теб, за да
свърже твоето съзнание с Неговото. Възможно е ти да си убеден, че желаеш нейното
нарушаване, но тъкмо това твое убеждение ти пречи да изпиташ онзи дълбок мир, в който се
познава блаженото и постоянно общение с Бог. И все пак, пътищата Му да стигне до теб никога
не могат напълно да се затворят и да се откъснат от Него. Ти ще имаш мир, защото мирът
продължава да струи към теб от Този, Чиято Воля е мир. Ти го имаш и сега. Светия Дух ще те
научи как да се отнесеш към него и да го разгръщаш, за да разбереш, че е в душата ти. Бог
желае да имаш Небето и никога няма да промени това Свое желание. Светия Дух познава само
Неговата Воля. Не може да не получиш Небето, защото Бог е неизменен и Волята Му е
неизменна, също както Него.
9. Ще познаеш спасението, защото ще се научиш да носиш спасение. Не можеш да се
изтръгнеш от онова, което Светия Дух иска да те научи. Спасението е сигурно като Бога.
Неговото уверение е достатъчно. Разбери, че и най-мрачният кошмар, който смущава
съзнанието на спящия Божи Син, не притежава никаква власт над него. Той ще научи как да се
пробуди. Бог бди над него и го обгръща светлина.
10. Може ли Божият Син да потъне в сънища, когато Бог е вложил в него щастливия
повик да се пробуди и ликува? Той не може да се отстрани от онова, което е в него самия.
Сънят му няма да устои на повика да се пробуди. Мисията на спасението ще се осъществи също
така сигурно, както творението ще бъде неизменно във вечността. Не е нужно да познаеш, че
Небето ти принадлежи, за да го постигнеш. Ти вече си го постигнал. Но за да познаеш това,
трябва да приемеш Божията Воля като своя.
11. Светия Дух ще разсее всичко, което си научил и което учи, че може да се постигне
съгласие между истината и неистината. Егото се стреми към такова съгласие на мястото на
твоето съгласие с разума и мира. Светия Дух се стреми към съвсем друго съгласие за теб и то
такова, което сигурно ще се осъществи, както няма да се осъществят опитите на егото.
Провалът идва от егото, а не от Бога. От Него не можеш да се отклониш и планът, който Светия
Дух предлага на всеки за спасението на всеки, не може да не се осъществи най-съвършено. Ти
ще получиш освобождение и няма да си спомняш нищо, което си направил, и което не е
сътворено за теб и в отговор от теб. Защото как ще помниш нещо, което не е било истина
никога, а ще забравиш, което винаги е било? Това съгласие с истината и само с истината е
Небесният мир.
Глава 14
ДА УЧИШ НА ИСТИНАТА
Въведение
1. Да, ти си наистина благословен. На този свят това не ти е познато. Но имаш
възможност да го узнаеш и много ясно да го съзреш. Светия Дух се ползва от логиката със
същия успех и лекота, както и егото, макар че изводите Му не са безумни. Те сочат в напълно
противоположна посока, така ясно обърната към Небето, както егото е обърнато към мрака и
смъртта. Ние проследихме до голяма степен логиката на егото и станахме свидетели на
неговите логически изводи. А след като ги разгледахме, разбираме, че те могат да се
наблюдават само в един илюзорен свят, защото само там те са привидно ясни и отчетливи. Нека
сега да отвърнем лице от тях и да последваме простата логика, чрез която Светия Дух
преподава простите изводи, които изразяват истината и само истината.
I. Условия на учението
1. Доколкото си благословен, без да знаеш това, необходимо е да разбереш, че неминуемо
е така. Познанието не се преподава, но трябва да се постигнат условията за него, защото тях
именно си отхвърлил. Ти можеш да се научиш да благословиш, а човек не може да даде нещо,
което не притежава. Ето защо, след като даряваш благословение, то значи, че си получил
благословение. И трябва да си го приел, защото как в противен случай би могъл да го даряваш?
Затова чудесата ти предлагат свидетелство, че си благословен. Ако даряваш пълна прошка, ти
явно си се освободил от вината и си приел Изкуплението, разбирайки своята невинност. Как да
узнаеш какво е направено за теб, когато то ти е неизвестно, освен потвърждавайки чрез
постъпките си, че е било направено за теб?
2. Косвеното доказателство за истината е необходимо в един безпосочен свят, изграден
върху отричане. Ти ще разбереш, че това е наложително, когато си дадеш сметка, че да
отричаш нещо означава отказ да го познаеш. Затова и логиката на света не води до нищо,
защото тъкмо нищото е нейната цел. Ако решиш да имаш и да даваш, и да не бъдеш нищо
друго освен един сън, ти направляваш мислите си към забрава. При положение, че имаш и
даваш, и си всичко, а го отричаш, цялата ти мисловна система се самозатваря и напълно
148
откъсва от истината. Това е наистина безумен свят и ти не бива да подценяваш степента на
неговото безумие. Няма такава сфера на възприятията, която да не е засегната и този твой сън е
наистина свещен за теб. Ето защо Бог е вложил Светия Дух в теб – там, където ти си поставил
съня.
3. Да виждаш, означава да си обърнат навън. Ако мислите ти произхождат изцяло от теб,
мисловната система, която си създал, щеше да тъне във вечен мрак. Мислите, които съзнанието
на Божия Син проектира или разгръща, притежават цялата сила, която той им придава.
Мислите, които са общи между него и Бога, са отвъд пределите на собствените му убеждения,
докато мислите, породени от него самия, представляват тъкмо тези убеждения. И той е избрал
да обича и защитава тези свои мисли, а не истината. Не можеш да му ги отнемеш. Но той е
способен сам да се откаже от тях, защото Първоизточникът на тяхното разтрогване е в него
самия. На света няма нищо, което да го научи, че логиката на този свят е напълно безумна и не
води към нищо. Но в него, създателят на тази безумна логика, има Някой, Който знае, че тя не
води до нищо, защото Той знае всичко.
4. Всяка посока, която не съвпада с посоката, указана от Светия Дух, не води до никъде.
Всичко, което отричаш и което Той познава като истина, ти отричаш сам на себе си и Той
трябва да те научи да не го правиш. Преодоляването на тази мисловна система не е
непосредствен процес, също както и нейното изграждане. Ти си сътворен само за творчество, не
за съзерцание или действие. Последните са косвени изяви на волята за живот, парализирана от
капризните и нечестиви прищявки на смъртта и унищожението, които Отца не споделя. Ти си
се нагърбил със задачата да споделяш нещо, което не може да се сподели. И докато си
въобразяваш, че можеш да се научиш на това, няма да повярваш на всичко, което е наистина
възможно да научиш да вършиш.
5. Затова и Светия Дух като начало трябва да ти покаже какво няма никога да научиш.
Неговата вест не е опосредствана, ала Му се налага да въведе простата истина в една система,
която е толкова деформирана и усложнена, че ти не можеш да видиш нейната абсурдност. Той
успява да прозре нейните основания и ги отхвърля. Но ти, който не можеш да разтрогнеш
онова, което си изградил, нито да избегнеш тежкия товар на унинието, което то спуска над
твоето съзнание, не можеш да прозреш отвъд тази своя мисловна система. Тя те въвежда в
заблуда, защото сам предпочиташ да се заблуждаваш. Онези, които предпочитат да се
заблуждават, просто биха се противопоставили на преките подходи, защото според тях те могат
да осуетят заблудата и да й нанесат удар.
II. Щастливият ученик
1. Светия Дух се нуждае от щастлив ученик, в когото Неговата мисия да се осъществи
щастливо. Ти, който неотменно си се посветил на страданието, трябва преди всичко да си
дадеш сметка, че страдаш, а не си щастлив. Светия Дух не може да те учи без да разграничиш
тези противоположности, защото в момента ти смяташ страданието за щастие. Това толкова те
е объркало, че си се заел да учиш неща, които никога не можеш да направиш, убеден, че докато
не ги усвоиш, няма да бъдеш щастлив. Ти дори не съзнаваш, че основата, върху която се гради
тази напълно нелепа учебна цел, е абсурдна. И въпреки това, можеш да виждаш в нея някакъв
смисъл. Повярвай в нищото, и ще откриеш „съкровището", което търсиш. Но така само ще
добавиш още един товар към вече обремененото си съзнание. Ще повярваш, че нищото има
стойност и ще започнеш да го цениш. Стъкълцето, прашинката, тялото или войната за теб са
едно и също. Защото, ако повярваш дори в едно от съзнанията на нищото, ти вече си повярвал,
че нищото може да има стойност и че може да направиш неистинното истина.
2. Светия Дух, виждайки къде си, но знаейки, че мястото ти е другаде, започва своя урок
по простота с основополагащото учение, че истината е истина. Това е най-трудният урок, който
трябва да усвоиш и в последна сметка - единственият. Простотата е нещо много трудно за
деформирани умове. Помисли за всички деформации, които си създал от нищото; за всички
странни форми, чувства, действия и противодействия, които си изтъкал от него. Нищо не ти е
толкова чуждо, колкото простата истина и нищо не си толкова малко склонен да съблюдаваш.
Противоречието между това, което е истина и което не е, е толкова съвършено очевидно и,
въпреки всичко, ти не го виждаш. Простото и очевидното не е явно за онези, които са готови да
градят дворци и царски одежди от нищото, убедени, че това ги прави царе със златни корони.
3. Светия Дух вижда всичко това и учи, че то просто не отговаря на истината. На онези
злощастни ученици, които се стремят да усвоят какво е нищото, като измамно вярват, че то не е
нищо, Светия Дух твърдо и спокойно заявява:
Истината е истина. Друго нищо няма смисъл, не е реално и нищо извън тази истина не
съществува. Позволи ми да ти покажа онова единствено разграничение, което не можеш да
149
направиш сам, а трябва да усвоиш. Вярата ти в нищото е заблуда. Отдай вярата си на Мен и
Аз ще я положа нежно на онова свещено място, където принадлежи. Там няма да намериш
заблуда, а само простата истина. И ще я обикнеш, защото ще я разбираш.
4. Също като теб, и Светия Дух не е създал истината. Също като Бога, Той познава
нейната истинност. Той внася светлината на истината в мрака и те озарява с нея. И братята ти,
виждайки я да грее, осъзнават, че това не е светлина, създадена от теб и съзират в теб повече,
отколкото виждаш сам. Те щастливо ще усвояват урока, който им дава тази светлина, защото тя
ги учи да се освобождават от нищото и от неговите дела. Докато не им дариш светлината, те не
могат да видят, че тежките вериги, които им се струва, че ги приковават към отчаянието, са
нищо. А ето че на светлината виждат, че веригите са изчезнали, а от това следва, че сигурно са
били нищо. А с тях виждаш това и ти. Понеже ти си им дал урок по радост и освобождение, те
ще се превърнат в твои учители по освобождение и радост.
5. Когато научиш някого, че истината е истинна, ти усвояваш този урок заедно с него. И
така научаваш, че каквото ти се е струвало най-трудно, е било най-лесно. Научи се да бъдеш
щастлив ученик. Никога не ще усвоиш как да превърнеш нищото във всичко. Но проумей, че
всъщност си се стремил към това и осъзнай колко е глупава подобна цел. Радвай се, че е
разтрогната, защото погледнеш ли я с проста искреност, ти я разтрогваш. Както казах и преди:
„Не се задоволявай с нищото", защото си повярвал, че нищото може да носи удовлетворение.
Това не е така.
6. За да бъдеш щастлив ученик, трябва да предадеш всичко научено на Светия Дух, за да
го разгради. А после да започнеш да усвояваш щастливите уроци, които бързо се появяват на
твърдото основание, че истината е истинна. Защото изграденото на такава основа е истина и се
основава на истината. Вселената на научаването ще се открие пред теб в цялата си изящна
простота. С истината пред себе си, ти няма да се обръщаш назад.
7. Щастливият ученик удовлетворява условията за учение тук, както отговаря на
условията за познание в Небесното Царство. Всичко това е вложено в плана на Светия Дух да
те освободи от миналото и да ти отвори пътя към свободата. Защото истината е истина. Какво
друго би могло да бъде или някога е било? Този прост урок е ключът към онази тъмна врата,
която ти се е струвала заключена завинаги. Ти си създал тази врата от нищото и зад нея няма
нищо. Този ключ представлява само светлината, която разпръсква формите, очертанията и
страховете на нищото. Приеми този ключ към свободата от ръцете на Христос, Който ти го
дава, за да се присъединиш към Него в свещената задача да носиш светлина. Защото наред със
своите братя, ти не съзнаваш, че светлината е дошла и те е освободила от съня на мрака.
8. Виждай братята си свободни и се учи от тях как да се освободиш от мрака. Светлината
в теб ще ги пробуди и те няма да те оставят заспал. Христовото виждане ти се дава още на
мига, щом бъдеш в състояние да го възприемеш. Където всичко е ясно, всичко е свещено. Тази
спокойна простота е толкова неотразима, че ти ще осъзнаеш, че е невъзможно да отричаш
простата истина. Защото нищо друго не съществува. Бог е навсякъде и Неговият Син е в Него
заедно с всичко. Нима е възможно гой да пее жалейна песен, когато съществува тази истина?
III. Избор на невинността
1. Щастливият ученик не може да изпитва чувство на вина във връзка с учението. Това е
толкова съществено за учението, че никога не бива да се забравя. Невинният ученик лесно
усвоява учението, защото мислите му са свободни. Но за това е необходимо да е осъзнал, че
чувството за вина е пречка, а не спасение и не служи за нищо полезно.
2. Може би си свикнал да използваш невинността, само за да преустановиш болката от
вината и не я разглеждаш като ценна сама по себе си. Вярваш, че едновременно са ценни и
чувството за невинност, и чувството за вина, като всяко ти позволява да избегнеш недостига,
който се съдържа в другото. Ти не желаеш никое измежду тях самостоятелно, защото без
едното или другото, не се виждаш цялостен, а следователно не си щастлив. Ала ти си цялостен
само в своята невинност и само в невинността си можеш да бъдеш щастлив. В това няма
никакво противоречие. Да желаеш вината по какъвто и да било начин, под каквато и да е
форма, означава да загубиш представа за ценността на своята невинност, което я изтласква от
полезрението ти.
3. Всеки опит за компромис по отношение на вината те лишава от шанса да избегнеш
болката, който само невинността може да ти даде. В учението се състои животът тук, както в
творчеството се състои битието на Небето. Когато ти се стори, че болката на вината те
привлича, спомни си, че поддадеш ли й се, ти избираш нещастието и няма да се научиш как да
бъдеш щастлив. Тогава си кажи нежно, но с убеденост, породена от Любовта на Бога и Неговия
Син:
150
 Онова, което изпитвам, него и проявявам. Щом съм невинен, нямам от какво да се
страхувам. Избирам да свидетелствам, че съм приел Изкуплението, а не че съм го отхвърлил.
Приемам своята невинност като я проявявам и споделям. Нека да нося мир на Божия Син от
неговия Отец.
4. Всеки ден, всеки час и минута, дори всяка секунда ти избираш между разпятието и
възкресението; между егото и Светия Дух. Егото е изборът на вината; Светия Дух е избор на
невинността. Силата на решението принадлежи на теб. А това, между което избираш, е
неизменно, защото алтернативи не съществуват, освен истината и илюзията. Между тях няма
допирни точки, защото те са непримирими противоположности и не могат да бъдат
едновременно истинни. Ти си виновен или невинен, свободен или обвързан, нещастен или
щастлив.
5. Чудото показва, че си избрал невинността, свободата и радостта. То е следствие, а не
причина. То е естествен резултат от верния избор, свидетелствуващ за щастието, което те
спохожда, когато решиш да се освободиш от вината. Всеки, на когото дадеш изцеление, ще ти
го върне. Всеки, към когото се обърнеш с агресия, ще я задържи и пожелае да я насочи срещу
теб. Дали ще я прояви или не, не е важно; все едно - ти ще решиш, че го е направил.
Невъзможно е да предполагаш онова, което сам не желаеш, и да избегнеш разплата та. Каквото
дадеш, това и ще получиш. То е или разплата, която те кара да страдаш, или щастлива
придобивка на желано съкровище.
6. Никой не изисква наказание от Божия Син - само той го иска и то от себе си. Всеки
шанс, който му се дава да изцелява е още една възможност да замести мрака със светлина и
страха с любов. Ако се откаже от тази възможност, той се свързва с мрака, защото не е избрал
да освободи своя брат и да навлезе в светлината заедно с него. Придавайки сила на нищото, той
отхвърля щастливата възможност да узнае, че нищото не притежава сила. А като не разпръсква
мрака, той започва да се страхува както от мрака, така и от светлината. Радостното узнаване, че
мракът няма власт над Божия Син, е онзи щастлив урок, който преподава Светия Дух и желае
да преподаваш и ти заедно с Heго. За Него е щастие да го преподава, каквото ще бъде и за теб.
7. Идеята в основата на този прост урок е следната: Невинността е неуязвимост. Ето защо
нека твоята неуязвимост стане явна за всекиго. Покажи на всеки човек, че независимо какво се
опитва да ти стори, ти не вярваш във възможността да ти се навреди и това показва, че е
напълно невинен. Той не може да ти навреди и като не му позволяваш да мисли обратното, ти
му показваш, че Изкуплението, което си приел, е и негово достояние. Няма какво да се
прощава. Никой не може да навреди на един Божи Син. Неговата вина е съвършено
безпричинна и бидейки безпричинна, не може да съществува.
8. Бог е единствената Причина на всичко, вината не е от Бога. Не предавай на никого, че
ти е навредил, защото по този начин учиш себе си, че нещо, което не идва от Бога, има власт
над теб. Онова, което няма причина, не може да има битие. Не свидетелствай за него и не
утвърждавай вярата в него в никое съзнание. Помни винаги, че едно е съзнанието и причината е
една. Ти ще се научиш да бъдеш в контакт с това единство, едва когато се научиш да
отхвърляш безпричинното и приемеш за своя собствена едничката Причина - Бога. Силата,
която Бог е дал на Своя Син му принадлежи и Синът не може да вижда или предпочете нищо
друго, без да се самонакаже с чувство на вина на мястото на щастливото учение, което Светия
Дух с радост му предлага.
9. Избереш ли сам да вземаш своите решения, ти мислиш разрушително и твоето решение
ще е погрешно. То ще ти навреди поради идеята ти за решение, довела те до него. Не е вярно,
че можеш сам и единствено за себе си да решаваш. Никоя мисъл на Божия Син не може да бъде
откъсната или изолирана в своите последици. Всяко решение, вътрешно и външно, се взема в
името на цялата Синовност и въздейства върху една много по-широка система от връзки,
отколкото би могъл да си представиш.
10. Приемащите Изкуплението са истински неуязвими. А които се смятат за виновни, ще
реагират в съответствие с вината; мислейки, че вината е спасение, не ще отминат, без да я
съзрат и защитят. Наслагването на вина е тяхната самозащита. И непонятен им остава
простичкият факт, че щом е нежелано нещо, то им носи мъка. А това възниква от неверието, че
техните желания са добро. Ала им е дадена воля, която е свещена, и ще им се предостави
всичко, от което се нуждаят, проявявайки се като мир, за който граници са непознати. Волята
им няма да пропусне да им предостави всичко, което представлява ценност. Ала понеже не
разбират тази своя воля, от тяхно име я разбира Светия Дух и им предоставя желаното без
никакво усилие, напрежение или непоносимия товар да преценяват сами какво искат и от какво
се нуждаят.
151
 11. Едва ли някога ще се наложи да вземаш решения сам. Не си лишен от помощ и то
Помощ, която знае отговора. Нима ще се задоволиш с онова малко, което можеш сам да си
предоставиш, когато Онзи, Който дава всичко, просто ти предлага това всичко? Той няма
никога да те запита какво си сторил, за да си достоен за този Божи дар. Тогава и ти не искай
това от себе си. По-скоро приеми Неговия отговор, защото Той знае, че си достоен за всичко,
което Бог повелява за теб. Не се опитвай да отбегнеш Божия дар, който Той така свободно и
щедро ти предлага. Светия Дух ти предоставя само онова, което Бог Му е дал за теб. Не трябва
да решаваш ти дали го заслужаваш или не. Бог знае, че го заслужаваш.
12. Нима ще отхвърлиш истинността на Божието решение и ще поставиш своята жалка
самооценка на мястото на Неговата спокойна и недвусмислена оценка на Божия Син? Не може
нищо да поклати Божията увереност в непокътнатата чистота на всичко, което Той е сътворил,
защото всичко, сътворено от Бога, е напълно чисто. Не решавай да го отхвърлиш, защото,
сътворено от Бога, то трябва да е истинно. В мир живее всяко съзнание, което спокойно приема
Божия план за Изкупление, отказвайки се от собствения си. Ти не знаеш нищо за спасението,
защото не го разбираш. Недей решава сам какво е спасението и в какво се състои, а за всичко се
допитвай до Светия Дух и остави решенията на добрия Му съвет.
13. Онзи, Който познава плана на Бога, който Бог желае да следваш, ще те научи какъв е.
Само Неговата мъдрост може да те упъти в това. Всяко решение, което вземаш сам, е знак, че
си решил единствен ти да определяш що е спасение и от какво е нужно да се спасяваш. Светия
Дух знае, че спасението във всички случаи е бягство от вината. Ти нямаш друг „враг" и срещу
това грубо осквернение на чистотата на Божия Син, Светия Дух е единствения ти Приятел. Той
е могъщ защитник на невинността, която те прави свободен. И Той е решен да премахне
всичко, което скрива твоята невинност от незатъмненото ти съзнание.
14. Ето защо, позволи Му да бъде единственият водач, когото ще последваш към
спасението. Той знае пътя и с радост те води по него. С помощта Му ти непременно ще узнаеш,
че каквото Бог повелява за теб, то е и твоята воля. Без Неговото ръководство ще си помислиш,
че сам знаеш какво да правиш и щe вземеш решение, насочено срещу собствения ти мир също
тъй сигурно, както бе решил, че в теб е спасението. Спасението е от Онзи, Комуто Бог го е
поверил в твое име. Той не го е забравил. Не го забравяй и ти, и Той ще вземе всяко решение за
теб, за твоето спасение и за Божия мир в теб.
15. Недей да се стремиш да оценяваш Божия Син, когото Той е сътворил свят, защото
това би означавало да даваш преценка на неговия Отец и да Го съдиш. И наистина ще се
чувстваш виновен за този въображаем грях, какъвто никой не би могъл да извърши, нито на
този свят, нито на Небето. Светия Дух учи само, че „грехът", че уж си се самонастанил на трона
Бога, не е повод зa вина. Каквото не може да се случи, не би могло да има последствия, от
които да се страхуваш. Бъди напълно спокоен във вярата си в Този, Който те обича и се стреми
да те освободи от безумието. Лудостта е може би твой избор, но не и твоя реалност. Не
забравяй никога Любовта на Бог, Който не те е забравил. Защото е напълно невъзможно Той да
допусне Неговия Син да отпадне от любящото Съзнание, в което е сътворен и където в
съвършен мир е установена завинаги неговата обител.
16. Нa Светия Дух ти кажи само: „Вземи решение вместо мен" и това е вече сторено.
Защото решенията Му отразяват познанието на Бог за теб и в тази светлина грешка е
невъзможна. Защо така неистово се стремиш да предусещаш онова, което не можеш да
познаваш, когато цялото познание се проявява във всяко едно решение, което взема Светия Дух
за теб? Усвои Неговата Мъдрост и Любов и преподавай Неговия отговор на всеки, който се
бори в мрак. Защото ти избираш за тях и за себе си.
17. Колко е благословено да решаваш всичко чрез Този, Който дава на всекиго
равноправно Своята равноправна Любов! Той не ти оставя друг, освен тебе самия. Така ти дава
онова, което ти принадлежи, защото Небесният Отец желае да го споделяш с Него. Позволи Му
да те води във всичко и не се колебай. Вярвай, че ще отговори бързо, сигурно и с Любов на
всеки, до когото се отнася това решение. А то се отнася до всекиго. Ще поемеш ли сам
отговорността да решаваш какво е най-доброто за всеки човек? Нима знаеш какво е то?
18. Ти си усвоил най-противоестесвения навик да не общуваш със своя Творец. И все пак
продължаваш да бъдеш в близко общуване с Него и с всичко, което е в Него, защото то е и в
теб. Преодолей своето самозатваряне под Неговото любящо ръководство и се научи да
общуваш щастливо, което си отхвърлил, но не можеш да изгубиш.
19. Когато се двоумиш какво да сториш, помисли за Неговото Присъствие в самия теб и
си кажи това, единствено това:
Той ме води и знае пътя, който аз не зная.
152
 И няма никога да ме лиши от онова, което иска да науча,
И вярвам, ще ми предаде всичко онова, което знае за мен.
После Му позволи да те научи спокойно как да възприемаш своята невинност, която е
вече в теб.
IV. Твоето предназначение в Изкуплението
1. Когато приемеш, че твоят брат е невинен, ще откриеш Изкуплението чрез него. Защото
утвърждавайки неговата невинност, ти се приобщаваш към нея, и ще видиш онова, което
търсиш да видиш. Няма да съзреш как грее символа на невинността в твоя брат, докато си
убеден, че го няма там. Негова невинност е твоето Изкупление. Признай му я и ще видиш
истината на онова, което си признал. За да приемеш истината трябва първо да я предложиш,
тъй както Бог я е дал първо на Своя Син. Първо във времето не означава нищо, но Първото във
вечността е Бог Отец, Който е едновременно Пръв и Един. Отвъд Първия друг няма, защото
няма йерархия от втори, трети и никой, освен Първия.
2. Ти, принадлежащият на Първопричината и сътворен от Него по Негово подобие и като
част от Него, си повече от невинен. Това състояние на невинност е само условието да се
премахне несъществуващото от разстроеното ти съзнание, сметнало, че то съществува. Това и
само това състояние трябва да постигнеш с Бога до теб. Защото докато не го постигнеш ще
продължаваш да мислиш, че си разделен oт Него. Би могъл да чувстваш Нeгoвотo Присъствие,
но не можеш да знаеш, че си единно цяло с Него. Това не може никой да те научи Учебният
процес е се отнася само до постигане на условията, при които то се случва от само себе си.
3. Когато позволиш да се премахне всичко, което затъмнява истината в твоето пресвято
съзнание и следователно застанеш в благодат пред своя Отец, Той ще ти се отдаде, както е
правил винаги. Да се отдава е всичко, което Той познава и следователно е цялото познание.
Защото каквото Бог не познава, не може да има битие и следователно не може да се даде. Недей
да молиш да ти се прости, защото това е вече осъществено. Моли по-скоро да се научиш да
прощаваш и да възстановиш в непростителното си съзнание онова, което винаги е било.
Изкуплението става реално и видимо за онези, които го прилагат. То е на земята единственото
ти предназначение и трябва да разбереш, че то е всичко, което желаеш да научиш. Докато това
не стане, винаги ще изпитваш чувство на вина. Защото в крайна сметка, каквато и форма да
приема, вината ти възниква в твоето съзнание от неуспеха да изпълниш своето предназначение
в Божието Съзнание заедно с всички свои братя. Можеш ли да избегнеш вината, като не
изпълниш предназначението си на света?
4. Не е задължително да разбираш творчеството, за да осъществиш каквото е необходимо,
преди това познание да придобие смисъл за теб. Бог не руши преградите; нито ги създава.
Когато ти се откажеш от тях, и те изчезват. Бог никога и в нищо няма да те подведе. Приеми, че
Бог е прав, а ти грешиш по отношение на себе си. Той те е сътворил от Себе Си, но и като част
от Него. Той познава същността ти. Помни, че никой не заема второстепенно място спрямо
Него. И не може следователно да има някой, лишен от Неговата Святост или недостоен за
съвършената Негова Любов. Не се отказвай от предназначението си да обичаш в това безлюбно
място на лъжа и мрак, защото мракът и лъжата се преодоляват именно така. He изменяй на себе
си, но предай на Бога и на себе си Неговия невинен Син. 3а твоя малък дар, който е признание
на Любовта Му, Бог ще ти даде в замяна Своя дар.
5. Преди да вземаш самостоятелни решения, спомни си, че вече си взел едно решение,
противоречащо на твоето предназначение в Небесното Царство и помисли добре дали желаеш
да решаваш тук. Твоето предназначение тук е само да решиш да решаваш сам какво желаеш,
разбирайки, че не знаеш какво е. Тогава как би могъл да решаваш какво би трябвало да
правиш? Предай всички решения на Този, Който говори от Името на Бога и ти разкрива твоето
предназначение такова, каквото го познава. Така Той ще те научи да отмахнеш ужасното бреме,
което си стоварил върху себе си, не проявявайки любов към Божия Син и опитвайки се да му
внушиш вина, а не любов. Откажи се от този неистов и безумен опит, който ти ограбва
щастието да живееш ведно със своя Бог и Отец и радостно да се пpoбудиш за Неговата Любов и
Святост, които в своето единство са истината в теб и те превръщат в единно цяло с Него.
6. Когато се научиш как да решаваш с Бога, всички решения стават лесни и естествени
като дишането. Всичко става без усилие и ти ще бъдеш поведен, сякаш се спускаш по тиха
пътека в летен ден. Само личната ти воля създава впечатлението за трудност при вземане на
решение. Светия Дух незабавно ще откликне на всеки твой въпрос какво да правиш. Той знае.
И ще ти каже, а после ще го направи за теб. Ти, умореният, ще видиш, че това е по-добра
почивка от съня. Защото можеш да си пренесеш вината в съня, но не и в това състояние.

153
 7. Ако не си невинен, не можеш да познаеш Бог, Чиято Воля е да Го познаваш. Ето защо
ти сигурно си невинен. Но ако не приемеш необходимите условия да Го познаеш, ти Го
отричаш и не Го различаваш, макар и Той да е навсякъде около теб. Бог нe може да се познава
без Неговия Син, чиято невинност е условието да Го познае. Да приемеш, че Божият Син е
виновен означава тъй цялостно да отречеш Отца, че познанието бива напълно заличено от
съзнанието, където Сам Бог го е вложил. Ако само можеш да почувстваш и проумееш цялата
невъзможност на това! Не Му приписвай качества в зависимост от своята логика. Той не е
създаден от теб и твоята логика не е от Него.
8. Задачата ти не е да създадеш реалността. Тя е налице без ти да я създаваш, но не и
независимо от теб. Ти, който си се опитал да отречеш сам себе си и не зачиташ Бога, чуй какво
ще ти кажа в Негова и в твоя защита. Ти не можеш да разбереш колко много те обича Отца,
защото в твоя опит от света не съществува аналог на тази Негова Любов. Нищо на земята не е
сравнимо с нея и нищо, което си изпитвал отделно от Него, не напомня дори и слабо за тази
Любов. Дори и да благословиш не можеш в абсолютна доброта. Как да познаеш Онзи, Който
вечно дава и освен да дава, не знае нищо друго?
9. Нeбесните чеда живеят в светлината на благословението на своя Отец, доколкото
знаят, че са невинни. Изкуплението е установено като средство зa възстановяване на
невинността в отреклите я съзнания, които по този начин сами са се отрекли от Небето.
Изкуплението те учи какво е истинското състояние на Божия Син. То не те учи кой си ти и кой
е твоят Отец. Светия Дух, Който помни това за теб, просто те учи как да преодолееш
преградите, стоящи между теб и онова, което познаваш. Неговата памет ти принадлежи. Ако
помниш само онова, което сам си създал, то ти не помниш нищо. Паметта за реалността е в
Него, а следователно и в теб.
10. Невинните и виновните са напълно неспособни да се разберат един друг. Всеки
възприема в другия себеподобен, правейки общуването невъзможно, защото всеки вижда него
не така, както вижда себе си. Бог може да се свързва само със Светия Дух в твоето съзнание,
защото само Светия Дух споделя познанието за това кой си с Бога. И само Светия Дух може да
се отзове на Бога от твое име, защото само Той познава Кой е Бог. Всичко друго, което си
вложил в своето съзнание, не може да съществува, защото каквото не е в общение с Божието
Съзнание никога не е било. Общуването с Бога е живот. Извън него не съществува нищо.
V. Кръгът на Изкуплението
1. Единствената реална част на твоето съзнание е тази, която все още те свързва с Бога.
Не искаш ли да го преобразиш изцяло в лъчезарна вест за Божията Любов, за да я споделиш с
всички самотници, които са Го отхвърлили? Бог прави това възможно. Нима ще отхвърлиш
Неговия стремеж да бъде познаван? Ти копнееш за Него, както Той за теб. И това е вечно
неизменно. Приеми тогава неизбежното. Остави този тленен свят зад себе си и се върни
спокойно на Небето. Тук нищо няма стойност, там е безценно всичко. Слушай Светия Дух и
чрез Него - Бог. Той говори с теб за теб. Ти нямаш вина, защото Бог е благословен в Своя Син,
тъй както и Синът е благословен в Бога.
2. Всеки има специална роля в Изкуплението, но посланието за всеки е винаги едно и
също: Синът Божи е невинен. Всеки преподава тази вест различно и различно я научава. Но
докато не започне да я преподава и научи, той ще изпитва болка, смътно осъзнавайки, че
истинското му предназначение остава неосъществено. Тежко е бремето на вината, но Бог не
желае да бъдеш в негов плен. Неговият план за твоето пробуждане е толкова съвършен,
колкото твоят - пагубен. Ти не осъзнаваш това, което правиш, но Онзи, Който го знае, е с теб. И
добротата Му е твоя, и цялата любов, която споделяш с Бога, Той вярно съхранява за теб. Той
ще те учи само на това как да си щастлив.
3. Благословен Син на всеблагославящ Отец, радостта е сътворена за теб. Благословения
от Бога кой може да осъди? Не съществува нищо в Божието Съзнание, което да не споделя
Неговата сияйна невинност. Творението е естествено разгръщане на съвършената чистота.
Твоето единствено призвание тук е да се посветиш с пълна решимост да отхвърляш вината във
всичките й форми. Да обвиняваш значи да не разбираш. Щастливите ученици на Изкуплението
стават учители на невинността, която е законно право на всичко, сътворено от Бога. Не им
отказвай онова, което им принадлежи по право, защото така го отказваш не само на тях.
4. Небесното Царство е наследство на Божия Син и право, получено от него при
сътворението. Не се опитвай да му го отнемеш, защото ще си изпросиш вина и ще я изпиташ.
Защити чистотата му от всяка мисъл, която би я отнела и скрила от неговия поглед. Осени
невинността със светлина в отговор на повика за Изкупление. Не позволявай чистотата да

154
остане скрита, а със сияние разпръсни тежката завеса на вината, зад която Божият Син се крие
от собствения си взор.
5. Ние всички тук се съединяваме в Изкуплението и нищо друго на този свят не би могло
да ни съедини. Така светът на разделението ще се изплъзне в небитието и ще се възстанови
съвършеното общуване между Отца и Сина. Чудото само признава невинността, която трябва
да е била отречена, за да се породи необходимост от изцеление. Не отхвърляй това радостно
признание, защото в него е надеждата за щастие и избавление от всички мъки. Кой не желае
избавление от болката? Такъв човек не разбира как да смени вината с невинност и не осъзнава,
че само при такова разменяне ще може да се освободи от болката. Ала онези, които не са
успели да го научат, се нуждаят от обучение, а не от нападение. Да атакуваш онези, които се
нуждаят от обучение, означава да не съумееш да се учиш от тях.
6. Учителите на невинността, всеки по свой начин, са се обединили за изпълнение на
своята роля в единния план на Изкуплението. Не съществуват единни учебни цели извън това.
В тази учебна програма не съществува противоречие, тя има една цел, както и да се преподава.
Всяко усилие в изпълнение на това предназначение служи на една цел - освобождение от
вината за вечна слава на Бoгa и Неговото творение. Всяко учение, устремено към това, е
устремено право към Небето и Божия Мир. Не съществува болка, изпитание, страх, които това
учение да не може да преодолее. Самото Божие могъщество поддържа това учение и му
гарантира неограничени резултати.
7. Съчетай усилията си с онази мощ и сила, която не познава поражение и неминуемо
извежда до душевен мир. И няма да остане нито един, върху когото да не въздейства това
учение. Ти няма да възприемаш себе си като лишен от Божието могъщество, ако преподаваш
само него. Няма да останеш недокоснат от последиците на този най-свят урок, насочен към
възстановяване правата на Божието творение. Всеки, на когото се съгласиш да дадеш
освобождение от вината, неизбежно те учи, че си невинен. Кръгът на Изкуплението е безкраен.
Ти ще откриваш все по-уверено, че непременно си включен в този кръг, заедно с всеки, когото
си въвел в неговата неприкосновеност и съвършен мир.
8. Мир на всеки, който става учител на мира! Защото мирът е признание на онази
съвършена чистота, от която няма изключения. В този свят е всеки, когото Бог е сътворил като
Свой Син. Радостта е негова обединяваща черта и никой не е изключен да страда в самота от
собствената си вина. Силата на Бога привлича всички в своята сигурна прегръдка на единение и
любов. Спокойно остани в този кръг и привлечи изтерзаните съзнания да се присъединят към
теб в неговия мир и святост. Бъди с мен в него като учител на Изкуплението, не на вината.
9. Благословен си ти, който преподаваш заедно с мен. Нашата силa изхожда не от нас, а
от Отца. В невинността си ние Го познаваме, както Той ни познава невинни. Аз стоя вътре в
кръга и те призовавам към мир. Преподавай мир с мен и застани с мен на свята земя. Помни
могъществото на Отца, в името на всеки един, защото то е дадено от Него. Не се съмнявай, че
можеш да преподаваш съвършения Му мир. Недей да стоиш вън, а ела вътре с мен. Не изменяй
на единствената цел, към която те зове Моето учение. Върни на Бога Неговия Син такъв,
какъвто го е сътворил, като го научиш, че е невинен.
10. Разпятието нямаше дял в Изкуплението. Само възкресението стана моя дял в него. То
е символът на освобождение от вината чрез невинност. Ти си готов да разпънеш всеки, когото
възприемаш като виновен. И възстановяваш невинността на всеки, в когото виждаш
невинността. Егото вечно се стреми към разпятие. То разглежда всекиго като виновен и
заклеймявайки, е готово да унищожава. Светия Дух вижда само невиннстта и в Своята доброта
освобождава от страха и възстановява Царството на любовта Цялото могъщество на любовта е
в Неговата доброта, която е от Бога и следователно не може да разпъва, нито да претърпи
разпятие. Храмът, които възстановиш, става твой олтар, защото е наново построен чрез теб И
всичко, което отдаваш на Бога, ти принадлежи. Така Той твори и ти така трябва да
пресътворяваш.
11. Всеки срещнат ти привеждаш или в светия кръг на Изкуплението, или го оставяш вън
от него; ти преценяваш брата cи като достоен за разпятие или изкупление. Ако го въведеш в
кръга на чистотата, там с него заедно ще намериш мир. Оставиш ли го вън, и ти оставаш заедно
с него там. Недей да съдиш никак, освен в спокойствие, което не е от теб. Недей приема никой
така сякаш не е благословен с Изкупление и със собственото си благословение го въведи в
кръга. Светостта трябва да бъде споделена, защото в споделянето се състои всичко онова, което
я прави свята. Пристъпи с радост в светия кръг и погледни в мир на всички, които си мислят, че
са извън него. Недей отхвърля никого извън кръга, защото в него е онова, което всеки търси

155
заедно с теб. Ела, да се съединим с него в светото място на мир, който е за всички ни,
съединени като един в Каузата на мира.
VI. Светлината на общуването
1. Предприетото от нас пътешествие е размяна на мрака за светлина, на невежеството за
разбиране. Нищо, което разбираш, не внушава страх. Само в мрак и невежество възприеманото
поражда страх и, уплашен от него, ти още по-надълбоко затъваш в мрака. Само неведомото е
страшно, не по същността си, а поради своята неизвестност. Неясното е плашещо, защото
неговият смисъл ти е непонятен. Ако бе разбираем, щеше да ти е ясен и ти нямаше да тънеш в
мрак. Нищо не притежава скрита стойност, защото укритото не може да се сподели и неговата
стойност не може да се познае. Скритото се пази обособено, докато ценността се определя
съвместно. Скритото не може да се обича и очевидно трябва да поражда страх.
2. Спокойната светлина, в която в теб обитава Светия Дух, е съвършената откритост, в
която няма тайни и следователно не съществува страх. Нападението винаги ще отстъпи място
на любовта, ако се открие за любовта, а не се укрива от нея. Не съществува мрак, който
светлината на любовта да не разсее ако не бъде скрит от добродетелта на любовта. Каквото е
скрито от любовта не може да споделя целебната й сила, защото е откъснато нея и държано в
тъмнина. Стражите на мрака зорко бдят и ти, който си създал от нищото тези пазители на
илюзията, сега се страхуваш от тях.
3. Нима ще продължаваш да придаваш илюзорна сила на тези чудати представи за
сигурност? Те не са нито сигурни, нито несигурни. Те не закрилят, нито нападат. Не правят
нищо, защото са нищо. Те са стражи на тъмата и невежеството и само страх можеш да намериш
в тях, защото онова, което крият неясно, предизвиква страх. Но ако се отречеш от тях, всичко,
от което си се страхувал, ще престане да бъде страшно. Без защитата на неяснотата, остава само
светлината на любовта, защото само тя има смисъл и може да съществува на светло. Всичко
друго трябва да изчезне.
4. Смъртта се предава пред живота, просто защото унищожението не е истинно.
Светлината на невинността разпръсква вината, тъй като, когато ги сведат заедно, истинността
на едната разкрива фалша на своята противоположност съвсем ясно. Не отделяй вината и
невиновността, защото вярата ти, че можеш да съхраниш и двете, е лишена от смисъл. Всичко,
което си постигнал, като си ги разграничавал, е че си загубил смисъла им, обърквайки едното с
другото. Така не осъзнаваш, че само едното има смисъл. Другото е напълно безсмислено.
5. В разделението ти си видял средство да прекратиш общуването си с Отца. Светия Дух
го тълкува по друг начин като възможност да възстановиш връзката, която не е била нарушена,
а само е станала неясна. Всичко, което си създал, се използва от Него за пресвятата Му цел. Той
знае, че ти не си разделен от Бога, но възприема в твоето съзнание и онова, което ти позволява
да мислиш, че си разделен. Тъкмо тази мисъл Той ще отстрани и нищо друго. И ще те научи да
използваш за добро силата на избора, който си породил в замяна на творческата сила. Ти, който
си създал избора, за да се саморазпъваш, трябва да се научиш от Светия Дух как да го прилагаш
за светата цел на възкресението.
6. Ти, които се изразяваш с тъмни и демонични символи, сам не разбираш езика, който си
създал. Той е лишен от смисъл, защото неговото предназначение не е общуването, а по-скоро
разрива и общуването. При положение, че предназначението на езика е нощуването, как може
този език да означава нещо? но дори и този нелеп и превратен опит за общуване чрез разрив в
общуването съдържа достатъчно любов, за да го изпълни със смисъл, ако Интерпретаторът не е
неговият създател. Ти, който си го създал, и изразяваш само противоречие, от което Светия Дух
ще те избави. Остави онова, което искаш да изразиш, на Него. Той ще ти го разтълкува
съвършено ясно, защото знае с Кого си в съвършено общуване.
7. Ти не знаеш какво говориш и затова не знаеш и какво ти се говори. Ала твоят Преводач
знае смисъла на този твой чужд и непонятен език. Той не би се опитвал да предаде нещо, което
е лишено от смисъл. Но ще подбере всичко, което има смисъл, и ще отхвърли останалото, като
предаде твоето истинско послание на онези, които се обръщат към теб със също такава
истинност. Ти говориш на два езика едновременно, а това поражда неразбираемост. Но щом
единият не означава нищо, а другият всичко, само вторият може да служи за целите на
общуването. Другият представлява само пречка.
8. Предназначението на Светия Дух е изцяло общуването. Ето защо Той трябва да
премахне всичко, което пречи на общуването, за да го възстанови. Недей да скриваш от Него
никоя от пречките, защото Той няма да нападне твоите стражи. Но покажи Му ги и нека
Неговата доброта да те научи, че те не са опасни на светло и не могат да охраняват тъмните
врати, зад които така грижливо се укрива нищото. Ние трябва да отворим всички врати и да
156
пуснем светлината да заструи. Не съществуват тайни стаички в Божия храм. Неговите врати са
отворени широко да срещнат Божия Син. Никой не може да пропусне да се яви, където Бог го е
призовал, ако сам не си е затворил вратата за гостоприемството на Отца.
VII. Споделяне на възприятието със Светия Дух
1. Към какво се стремиш? Светлината или мракът, знанието или невежеството ти
принадлежат, но не едновременно. Противоположните начала трябва да се срещат, а не за се
държат отделно. Защото разделянето на противоположни начала се поддържа само в твоето
съзнание и те се съгласуват чрез единение, както и ти. В единството всичко, което не е реално,
изчезва, защото истината е единство. Както изчезва мракът при появата на светлина, така и
невежеството се премахва, щом изгрее познанието. Възприятието е посредникът, чрез който
невежеството се извежда на светлината на познанието. Но възприятието трябва да бъде без
заблуда, защото в противен случай се превръща в проводник на невежество, вместо помощник
в търсене на истината.
2. Търсенето на истината не е нищо друго, освен честното изваждане наяве на всичко,
което не е истина. Истината е. Тя не може нито да се изгуби, нито да се търси и намери. Тя е
тук, където си и ти, бидейки в теб. Но въпреки това, ти можеш да я разпознаеш или не, да я
приемеш за истинска или неистинска. Ако я скриваш, тя става нереална за теб, защото си я
скрил и обкръжил със страх. Под всеки крайъгълен камък на страха, върху който си изградил
безумната си система от убеждения, лежи скрита истината. Това не можеш да знаеш, защото,
скрил истината зад страх, не виждаш причина да вярваш, че колкото повече страхът ти се
открива, толкова повече ти се открива и онова, което лежи скрито зад него.
3. Невъзможно е да убедиш незнаещите, че знаят. От тяхна гледна точка това не е истина.
И все пак, е така, защото е така зa Бог. Това са явно противоположни гледни точки върху
Същността на „незнаещите". За Бог незнанието е невъзможно. То следователно съвсем не е
гледна точка, а убеденост в нещо несъществуващо. Незнаещите притежават само тази
убеденост и вследствие на нея имат погрешно отношение към себе си. Те определят себе не
така, както са сътворени. Тяхното сътворяване не е гледна точка, а определеност.
Неопределеността, извадена на светлината на определеността, не запазва и най-дребна
убеденост в своята реалност.
4. Нашето внимание е насочено към това да изведем нежеланото в светлината на онова,
което е желано; ненужното в светлината на онова, към което се стремиш. Ще разбереш, че
спасението ще дойде по този начин, ако се замислиш над това какво е дисоциация. То е
изкривен процес на мислене, при който в съзнанието се поддържат едновременно две
несъвместими едно с друго убеждения. Ако ги извадиш наяве едновременно, ще стане
невъзможно да ги приемеш и двете. Но ако едното се държи в неведение за другото, тяхната
разделеност ще поддържа и двете живи и равноправни в своята реалност. Тяхната съвместност
се превръща в източник на страх, защото ако се срещнат, ще престанеш да приемаш едното от
убежденията. Не можеш да имаш и двете, защото едното отрича другото. Когато се поддържат
отделно едно от друго, този факт може да не се забележи, защото всяко може да се подкрепи с
непоколебима вяра, ако е самостоятелно. Когато ги разгледаш заедно, веднага става очевиден
фактът на пълната им несъвместимост. Едното ще се види на мястото на другото и неминуемо
ще трябва да отстъпи.
5. Светлината не може да проникне в мрака, когато съзнанието вярва в мрака и не го
отхвърля. Истината не се бори срещу невежеството и любовта не атакува страха. Онова, което
не се нуждае от застъпничество, не защитава себе си. Ти сам си изнамерил защитата. Бог не я
познава. Светия Дух използва защитни средства в името на истината само затова, защото ти си
ги създал срещу нея. Светия Дух ги възприема според Своята цел, превръщайки ги в зов за
онова, което си атакувал с тях. Защитните механизми, както и всичко, което си изнамерил,
трябва внимателно да се преобразят за твое собствено добро, превърнато от Светия Дух от
средство за самоунищожение в средство за самосъхранение и освобождение. Задачата Му е
голяма, но Божията сила е с Него. Тъй че, тя е толкова лека за Него, че Той я е осъществил още
на мига, когато Му е била възложена. Недей отлага своето завръщане към вътрешния мир,
питайки се как Той може да изпълни задачата, която Бог Му е възложил. Остави въпросите на
Онзи, Който притежава познание. От теб не се изисква да осъществяваш трудни задачи. Иска се
да извършиш само малкото, което Той ти предлага, като Му се довериш в онази малка степен
да повярваш, че щом Той иска нещо от теб, можеш да го изпълниш. Сам ще се убедиш колко
лесно може да се осъществи онова, което иска Той.
6. Светия Дух желае само едно - да Му покажеш всяка тайна, която си крил от Него.
Отвори Му всички врати и Го покани да влезе в мрака и да го разпръсне със светлина. Той
157
влиза с радост, когато Го поканиш. Внася светлина в мрака, ако Му го откриеш. Но Той не
може да види, онова, което укриваш. Той гледа заради теб, и докато заедно с Него не
погледнеш, не вижда. Виждането на Христос не е само за Него, но за Него с теб. Ето защо,
покажи Му всички свои тъмни и тайни помисли и погледни заедно с Него на тях. Той поддържа
светлината, а мрака поддържаш ти. Те не могат да съществуват редом един до друг, когато вие
двамата заедно погледнете на тях. Неговата преценка трябва да се утвърди и Той ще ти я даде,
когато започнеш да гледаш на нещата съвместно с Него.
7. Да гледаш съвместно с Него, това е пътят, по който се научаваш да споделяш Неговото
тълкуване на възприятията, което води към познание. Сам ти не си способен да виждаш. Когато
споделяш възприятието с Онзи, Когото ти е дал Бог, ти се учиш да разбираш, каквото виждаш.
А това е разбирането, че нищо, което виждаш, няма смисъл само по себе си. Когато гледаш
заедно с Него, ще установиш, че смисълът на всичко, включително и твоят собствен смисъл, не
е в двойнственото виждане, а в съкровеното свързване на всичко в един смисъл, едно чувство и
една цел. Бог има една цел, която споделя с теб. Единната визия, която Светия Дух ти предлага,
ще открои в съзнанието ти с такава яснота и блясък това единство, че за нищо на света ти не би
пожелал да отхвърлиш това, дадено ти от Бог. Погледни на волята си, приемайки я като Негова,
както приемаш като своя цялата Негова Любов. Дълбока почит към теб чрез Него и чрез Него
към Бог.
VIII. Свещеното място на среща
1. Сред мрака ти си затъмнил величието, дадено ти от Бога и силата, с която Той е
надарил Своя невинен Син. Всичко това лежи укрито във всяко мрачно място, обвито във вина
и в тъмно отричане на невинността. Отвъд мрачните врати, които си затворил, няма нищо,
защото не съществува нищо, което може да затъмни дареното от Бога. Само това, че си
затворил вратите, ти пречи да осъзнаеш Божията сила, която сияе в теб. Недей изтласква
Божията сила от своето съзнание, но представи всичко, което би могло да скрива твоето
величие, за преценка пред Светия Дух и Той ще го премахне. Спасеният от Него за величие, е
наистина спасен. Той е дал обещание пред Отца, че чрез Него ще бъдеш освободен от
незначителността в името на величието. И е напълно верен на обещанието си пред Бога, защото
го споделя с Него, за да го сподели с теб.
2. Продължава да го споделя в твое име. Всяко друго обещание, малко или голямо,
оценявано или омаловажавано, Той ще замени с единственото, което Му е дадено, за да го
положи пред олтара на Отец и Неговия Син. Не може да има олтар на Бога без Неговия Син. И
всичко, което се поднесе там, ако не бъде еднакво достойно и за Двамата, ще бъде заменено от
дарове, еднакво приемливи за Отца и Сина. Нима можеш да поднесеш вина в дар на Бога? Не
можеш, следователно, да я предложиш и на Неговия Син. Защото те не са разделени и Даровете
към Единия се предлагат и на Другия. И тъй като не знаеш това, ти не познаваш и Бога. Но
дълбоко в себе си познаваш Бога и знаеш и тази истина. Това познание е сигурно в теб, където
свети Светия Дух. Той сияе не там, където е разделението, а в мястото на среща, където Бог ,
съединен със своя Син, говори на Сина Си чрез Него. Невъзможно е да се прекъсне връзката
между онова, което е неделимо. Светото място на среща на неразделните Отец и Син се намира
в Светия Дух и в теб. Всяка пречка в общуването е невъзможна тук по волята на Бога с Неговия
Син. Нерушима и непресекваща любов протича постоянно между Отца и Сина, както Двамата
желаят да бъде. И така е.
3. Не позволявай съзнанието ти да се лута сред смрачени коридори, далеч от центъра на
светлината. Ти, както и твоят брат, може да предпочетете да се изгубите, но да ви събере е в
състояние само Предводителят, който ви е определен. Той със сигурност ще те изведе там,
където Бог и Неговият Син очакват да ги познаеш. Те са свързани, давайки ти дара на
единението, пред което всяко разделение изчезва. Съедини се с това, което си. Не можеш да се
свържеш с нещо, което не е реално. Божията слава и славата на Неговия Син истински ти
принадлежи. Те нямат противоположност и ти не можеш да наложиш над себе си нищо друго.
4. Не съществува заместител на истината. И истината ясно ще ти покаже това, когато
достигнеш мястото, където ще я срещнеш. А дотам ще бъдеш изведен благодарение на
добронамереното разбиране, което никога не би те извело другаде. Където е Бог, там си и ти.
Такава е истината. Нищо не е в състояние да промени даденото ти от Бога познание и да го
превърне в незнание. Всичко, сътворено от Бога, познава своя Творец. Защото така се
осъществява творчеството както от Твореца, така и от Неговите създания. В светото място на
среща се съединяват Отца и Неговите творения и творенията на Неговия Син съвместно с Тях.
Една връзка ги свързва в единство и ги поддържа в единението, от което се осъществява всяко
творчество.
158
 5. Връзката, чрез която Отца се свързва с онези, на които дава силата да творят, не може
никога да се разкъса. Небето е единението на всичко сътворено и неговия единен Творец. А
Божията Воля винаги е била да имаш Небето. Не оставяй други дарове върху олтара си, освен
това единство, защото са несъвместими. Тук твоите дребни приношения се поставят редом с
Божиите дарове, а само онова, което е достойно за Отца, ще бъде прието от Сина, за когото е
предназначено. Комуто Бог отдава Себе Си, на него истински принадлежи. Твоите малки
подаръчета ще се изгубят на олтара, където Той е поставил Своите дарове.
IX. Отражението на светостта
1. Нe Изкуплението поражда светостта. Ти си сътворен свят. Изкуплението само показва
несвятото на светлината на светото или каквото си създал - на светлината на истинската ти
Същност. Да разкрие илюзията пред истината или егото пред Бога е единственото
предназначение на Светия Дух. Не скривай от Отца онова, което си създал, защото това
укриване ти е струвало познанието на Него и на себе си. Познанието е останало незасегнато, но
какво е станало с твоята недосегаемост, когато си се откъснал от него? Създаването на времето
на мястото на вечността се състои в решението да бъдеш не това, което си. По този начин
истината се превръща в минало, а настоящето се посвещава на илюзията. Миналото също
претърпява промяна и се разполага между онова, което е било винаги и настоящето. Миналото,
което помниш ти, никога не е било и представлява отричане от онова, което е било винаги.
2. Дa изведеш егото на светлината на Бога означава да изведеш грешката в светлината на
истината, където тя се поправя, срещайки се със своята противоположност. Егото бива
преодоляно, защото противоречието не може да устои. Колко би могло да трае едно
противоречие, когато явно се разкрие, че по същество то е невъзможно? Онова, което изчезва в
светлината, не подлежи на нападение. То просто изчезва поради това, че не е истина.
Понятието различни реалности е безсмислица, защото реалността е само една. Тя не се изменя
в зависимост от времето, настроението или случая. Нейната неизменност именно я прави
реална. И това не може да се премахне. Нереалното е това, което трябва да се премахва. А
съществуващата реалност ти е достатъчна.
3. Истината, само чрез това, което е, те освобождава от всичко, което не е истина.
Изкуплението е толкова милостиво, че е нужно само да промълвиш, и цялата му сила ще се
спусне в твоя помощ и подкрепа. Ти не си уязвим, когато Бог е с теб. Ала без Него си нищо.
Изкуплението ти предлага Бога. Дарът, който отказа, Той продължава да пази в теб. Светия Дух
го съхранява там за теб. Бог не е изоставил Своя олтар, макар Неговите поклонници да са
положили там други богове. Храмът е тъй свят, както и преди, защото Присъствието, което го
обитава, е Светостта.
4. Светостта безмълвно очаква в храма завръщането на онези, които я обичат.
Присъствието знае, че те ще се завърнат към чистотата и благодатта. Божията благодат нежно
ще ги обгърне и ще утоли чувството на болка и загуба с извечното уверение в Любовта на Отца
към тях. Тя ще замени с радост от живота всеки страх от смъртта. Защото Бог е живот, а те
принадлежат на живота. Животът е свят като Светостта, от която е сътворен. Присъствието на
Светостта живее във всичко живо, защото Светостта е сътворила живота и не изоставя онова,
което е сътворила свято като Себе Си.
5. На този свят ти можеш да станеш съвършено чисто огледало, в което Светостта на твоя
Творец се отразява, за да озари всички наоколо ти. Ти можеш да отразяваш Небето тук. Ала не
бива отраженията на други богове да затъмняват огледалото, в което трябва Бог да се отрази.
Земята може да отрази Небето или ада; Бог или егото. Трябва само да оставиш огледалото ясно
и чисто от всички образи на таен мрак, които си породил. Бог ще го озари от само Себе Си.
Само чистото Му отражение може да се види в него.
6. Отраженията се виждат на светло. На тъмно те са неясни и смисълът им, изглежда, се
свежда по-скоро до променливи тълкувания, отколкото до самите тях. Отражението на Бога не
се нуждае от интерпретация. То е ясно. Почисти огледалото и посланието, което се отразява в
него ще може да се види от всеки и няма да остане неразбрано. Това е посланието, което издига
Светия Дух пред огледалото в човека. Той го разпознава, защото е научен, че се нуждае от него,
но не знае къде да търси, за да го намери. Позволи му да го види в теб и да го сподели.
7. Дадеш ли си сметка поне за миг каква целебна сила на целия свят може да даде
Божието отражение, сияещо в теб, ти незабавно би очистил огледалото на своето съзнание, за
да възприеме образа на светостта, изцеляващ този свят. Образът на светостта, сияещ в твоето
съзнание, не е затъмнен, той е неизменен. Които го погледнат, виждат незатъмнен смисъла му,
защото възприемат неговата неизменност. Всички принасят своите различни проблеми пред
неговата целителна светлина и намират само изцеление в нея.
159
 8. На всяка форма на грешка откликът на светостта е винаги един и същ. Не съществува
противоречие в онова, което светостта предизвиква. Изцеление - това е нейният единствен
отговор, независимо какво й се поднася. Които са се научили да предлагат само изцеление,
благодарение на отражението на светостта в себе си, са най-сетне готови за Царството Небесно.
Там светостта не е отражение, а действителното състояние на онова, което е било само
отражение за тях тук. Бог не е образ и творенията Му, бидейки част от Него, Го носят истинно в
себе си. Те не просто отразяват истината, те са истината.
X. Равнопоставеност на чудесата
1. Когато никакво възприятие не застава между Бог и Неговите творения или между
Божиите чеда и техните творения, творческото познание е вечно. Отраженията, които приемаш
в съзнанието си във времето, приближават или отдалечават вечността. Но самата вечност е
отвъд времето. И така, протегни се отвъд времето и докосни вечността с помощта на нейното
отражение в себе си. И ти ще се обърнеш от времето към светостта с такава сигурност, с
каквато отражението на светостта призовава всички да изоставят всяко чувство на вина.
Отразявай Небесния мир тук и доведи този свят до Царството Небесно. Защото отражението на
истината привлича всекиго към истината и когато навлязат в истината, всички изоставят
отраженията.
2. На Небето реалността се споделя, а не се отразява. Споделяйки нейното отражение тук,
нейната истина става единственото, което Божият Син възприема. И така, в съзнанието му
изгрява споменът за Отца и нищо вече не може да го удовлетвори, освен неговата собствена
реалност. Ти на земята нямаш представа за безкрайността, защото светът, в който привидно
живееш, е свят на ограниченията. На този свят не е вярно, че нещо може да съществува без
степени на трудност. Чудото, следователно, има единствено по рода си предназначение и е
мотивирано от единствен по рода си Учител, Който свежда законите на един друг свят към
този. Чудото е единственото, което можеш да направиш, за да преодолееш степените,
основавайки се не на различията, а на равноправието.
3. Чудесата не се конкурират помежду си и ти си в състояние да направиш безброй
чудеса. Те могат да стават едновременно и са легион. Не е трудно да разбереш това, когато
изобщо приемеш, че са възможни. По-трудно е да се разбере, че липсват степени на трудност
при чудесата, което ги откроява като нещо от другаде, не от този свят. От гледна точка на света,
това е невъзможно.
4. Ти сигурно си даваш сметка, че твоите мисли не си съперничат и могат да възникват
заедно и да бъдат многобройни, дори когато си противоречат. Всъщност ти си толкова
привикнал на това, че то никак не те учудва. Привикнал си също към това да определяш някои
от мислите си като по-важни, по-мащабни или по-добри, по-мъдри или по-продуктивни и
ценни в сравнение с други. Това се отнася до мислите, които минават пpeз ума на онези, които
си въобразяват, че живеят разделени. Защото едни мисли са отражение на Небесното Царство,
докато други са породени от егото, което мисли само привидно.
5. В резултат се получава взаимосплетена, променяща се система, която никога не застива
в едно положение. Тя нескончаемо се променя в огледалото на твоето съзнание и отраженията
на Небето траят не повече от миг, докато избледнеят, погълнати от мрак. Където е имало
светлина, за миг се настанява мрак и сменящите се модели на светлина и мрак минават
непрестанно през твоето съзнание. Малкото здрав разум, който все още ти е останал, се
поддържа от чувството за порядък, което си установил. Но фактът, че можеш да го установиш и
да внесеш порядък в хаоса, ти показва, че не си его и че в теб има нещо повече от егото. Защото
егото е хаос, и ако беше всичко, което си ти, никакъв порядък не би бил възможен. И все пак,
въпреки че порядъкът, който налагаш над съзнанието си, ограничава егото, той също
ограничава и теб. Да създадеш порядък означава чрез съждение да степенуваш нещата. Ето
защо това не е твое предназначение, а на Светия Дух.
6. Изглежда трудно да разбереш, че нямаш основа, върху която да подредиш и
степенуваш мислите си. Този урок ти дава Светия Дух чрез сияйния пример на чудесата, които
да ти покажат, че твоят начин на въвеждане на ред е погрешен, но ти се предлага по-добър.
Чудото предлага съвършено еднакъв отклик на всеки зов за помощ. То не съди какъв е
съответният зов. Просто го разбира като зов за помощ и откликва в съответствие с това. То не
преценява кой зов е по-силен, по-могъщ или по-важен. Ти вероятно недоумяваш как от теб,
който си обвързан със способността за съждение, може да се иска да действаш без да съдиш.
Отговорът е много прост. Божията, а не твоята сила, поражда чудесата. Самото чудо е
свидетелство, че Божията сила е в теб. Ето защо чудото благославя еднакво всички, които го
споделят и ето защо го споделят всички. Божията сила е безгранична. И бидейки винаги
160
максимална, тя предлага всичко при всеки зов. Тук няма подреждане по степени на трудност.
На всеки зов за помощ се откликва с помощ.
7. Единственото съдържащо се в случая съждение е разграничението, което прави Светия
Дух между две категории - едната категорията на любовта, а другата - на зова за любов. Ти
самият не можеш със сигурност да проведеш това разграничение, защото си объркан твърде
много, за да разпознаеш любовта, както и да повярваш, че всичко друго е само зов за любов. Ти
си твърде обвързан с формата, вместо със съдържанието. Онова, което считаш за съдържание,
съвсем не е съдържание. To е просто форма и нищо друго. Защото не откликваш на това, което
твоят брат реално ти предлага, а само на конкретното възприятие на неговото предположение,
според начина, по който го преценява егото.
8 Егото е неспособно да разбира съдържанието и е напълно незаинтересовано от него. За
егото, щом формата е приемлива, приемливо трябва да бъде и съдържанието. В противен
случай, то ще атакува формата. Ако си въобразяваш, че разбираш нещо от „динамиката" на
егото, трябва да те уверя, че не разбираш нищо. Защото това не си в състояние да разбереш сам.
Да опознаеш егото съвсем не значи да опознаеш съзнанието. Всъщност се наслаждава от
самоизучаването си и напълно одобрява онези, които се заемат да го „анализират",
утвърждавайки по този начин неговата значимост. Но те само изучават форма, която е лишена
от съдържание. Защото учителят им е лишен от здрав смисъл, макар съвсем внимателно да го
прикрива зад красиви думи, които нямат никаква смислена връзка помежду си.
9. Това е характерно за съжденията на егото. Отделно взети, нe изглеждат основателни,
но съчетаят ли се, системата на мислене, която се поражда от това, е несвързана и съвършено
хаотична. Защото формата не е достатъчна, за да се постигне смисъла, и пълната
безсъдържателност изключва всяка съгласуваност на системата. Затова и разделението си
остава предпочитаното състояние на егото. Защото никой сам не може да прецени вярно егото.
Но когато двамина или повече се съединят в търсене на истината, егото не може вече да
прикрива липсата си на съдържание. Самият факт на тяхното единство вече им говори, че егото
не е истинно.
10. Не е възможно да си припомниш Бога тайно и в самота. Защото да си Го припомниш
означава, че не си сам и имаш волята да си дадеш сметка за това. Не мисли само за себе си,
защото няма мисъл, която да бъде само за теб. Ако желаеш да си припомниш Отца, позволи
Светия Дух да внесе порядък в мислите ти и давай само отговора, с който ти отговаря Той.
Всеки, също като теб, търси любов, но не я познава дотогава, докато не се присъедини към теб
в своите търсения. Ако обедините стремежите си, вие подемате такава могъща светлина, че
всичко, което виждате, придобива смисъл. Самотното пътуване е неблагополучно, защото
изключва онова, което трябва да постигне.
11. Както Бог предава Своите послания на Светия Дух в теб, така Светия Дух превежда
Неговите послания чрез теб, за да ги разбереш. У Бога няма тайни послания, защото всичко,
произтичащо от Него, е напълно открито и достъпно, бидейки предназначено за всички. Нищо
не съществува тайно и това, което криеш от Светия Дух, не представлява нищо. Всяко
тълкуване, което налагаш на своя брат, е лишено от смисъл. Позволи на Светия Дух да ти
покаже кой е твоят брат и да те научи както на неговата любов, така и на неговия зов за любов.
Нито неговото съзнание, нито твоето, не съдържа нищо повече от тези два реда мисли.
12. Чудото е признание на тази истина. Ако това е любов, твоят брат трябва да ти я
отдаде по силата на собствената й същност. Но ако е зов за любов, ти трябва да я отдадеш по
силата на своята същност. По-рано казах, че този курс ще те научи как да си припомниш кой
си, връщайки ти собствената Самоличност. Ние вече узнахме, че тази Самоличност е
споделена. Чудото става средството да бъде споделяна. Давайки ти Самоличност винаги, когато
ти не можеш да я установиш, ти ще Я познаеш. И Самият Бог, Който желае да бъде заедно със
Своя Син завинаги, ще благослови всяко такова разпознаване с цялата Любов, която пази за
него. Силата на Неговата Любов не ще отсъства при всяко чудо, което предлагаш на Неговия
Син. Как тогава може да има степени на трудност при чудесата?
XI. Изпитание на истината
1. И все пак същественото е да научиш, че не притежаваш познание. Познанието е сила, а
всяка сила е от Бога. Ти, който си се опитал да запазиш силата само за себе си, си я „изгубил",
силата все още е в теб, но ти си поставил такава преграда между нея и осъзнаването, че не
можеш да я използваш. Всичко, на което си се научил, все повече и повече скрива тази сила. Ти
не знаеш нито какво е тя, нито къде е. Създал си подобие на могъщество и демонстрираш сила
по такъв жалък начин, че е обречена. Защото могъщество не значи привидна сила и истината не

161
може никак да се имитира. Но всичко, което стои между теб и Божията сила в теб, е само
неистината, която си усвоил, и собствените ти опити да разрушиш истината.
2. А щом е така, бъди готов да преодолееш всичко това и радвай се, че не си завинаги
обвързан с него. Защото ти си се на учил да поставяш в затвор Божия Син - урок толкова
немислим, че само едни дълбоко спящи безумци, биха могли да сънуват нещо подобно. Може
ли Бог да се научи как да не бъде Бог? И нима може Неговият Син, получил от него цялата си
сила, да се научи как да бъде безсилен? Какво от онова, на което си се научил, ще предпочетеш
да задържиш на мястото на това, което имаш и което си ?
3. Изкуплението те учи как да избягаш завинаги от всичко, на което си се научил в
миналото, като ти показва само онова, което си сега. Обучението се осъществява докрай, преди
резултатите му дa се проявят. Следователно онова, на което си се научил, е останало в
миналото, но въздействието му определя настоящето, като му придава значението, което има то
за теб. Онова, на което сам си се научил, лишава настоящето ти от смисъл. Нищо, което си
научил някога, не би могло да ти помогне да проумееш настоящето, нито да те научи как да
преодолееш миналото. Твоето минало е онова, на което си се научил. Освободи се напълно от
него. Недей да се опитваш да разбираш в неговата „светлина" никое събитие, обстоятелство
или човек, защото мракът, през който се опитваш да прогледнеш, може само да скрива. Недей
никак да разчиташ мракът да озари твоето разбиране, защото така отричаш светлината и си
въобразяваш, че виждаш мрак. Ала мракът не може да се види, защото той не е нищо друго,
освен условие, при което виждането става невъзможно.
4. Ти, който все още не си изнесъл целия мрак, който си усвоил, на светлината в себе си,
едва ли можеш да прецениш истината и стойността на този курс. И все пак, Бог не те е
изоставил. И така, ти имаш поредния урок, който ти е изпратен от Нeгo, вече усвоен в името на
всяко дете на светлината от Онзи, на Когото Бог го е предал. Този урок сияе с Божията слава,
защото в него е вложена Неговата сила, която Той радостно споделя със Своя Син. Познай
щастието Му, защото то ти принадлежи. Но за да се осъществи това, всички твои мрачни уроци
трябва да се сведат към истината и с радост да се положат пред нея от ръце, открити да
приемат, а не сключени, за да вземат. Той ще поеме от теб всеки мрачен урок, който принасяш
пред Учителя на светлината, защото знае, че не е желан от теб. И с радост ще го замени със
светлия урок, който е усвоил в твое име. Не вярвай никога, че урок, който си усвоил отделно от
Нeгo, може да има някакво значение.
5. Ти имаш един сигурен като Бога критерий, чрез който да разпознаваш дали това, което
си усвоил, е истина. Ако си напълно необременен от страх и ако всички, които срещаш и дори
които само си помислят за теб, споделят твоя съвършен Мир, тогава бъди сигурен, че си научил
Божия урок, а не своя. Докато не стане това, в съзнанието ти продължават да се таят мрачни
уроци, които спъват и раняват теб и всички наоколо ти. Отсъствието на съвършен мир означава
само едно: Мислиш си, че не желаеш за Божия Син онова, което неговият Отец е пожелал за
него. Всеки урок на мрака учи на това под една форма или друга. А всеки светъл урок, с който
Светия Дух ще замени мрачните уроци, които си отхвърлил, те учи, че твоята воля е единна с
тази на Отца и Неговия Син.
6. Недей да се тревожиш как ще усвоиш един урок, които е толкова съвършено различен
от всичко, на което сам си се учил. Откъде да знаеш? Твоята роля е напълно проста. Трябва
само да разбереш, че не желаеш нищо, което си усвоил. Помоли се да бъдеш обучаван и не
използвай опита си за потвърждение на онова, на което сам си се научил. Когато твоят мир е
застрашен или по някакъв начин нарушен, кажи си:
Аз не зная смисъла на нищо, включително и на това.
И така, не зная как да реагирам спрямо него. Няма да използвам наученото в миналото
вместо светлината, която да ме води сега.
Когато се откажеш от опитите да се учиш на нещо, което не познаваш, Водачът, Когото
Бог ти е изпратил, ще ти заговори Той ще заеме полагащото Му се място в твоето съзнание в
мига, в който сам го отстъпиш и Му го предложиш.
7. Ти не можеш сам себе си да водиш по пътя към чудесата, защото ти си породил
потребността от чудеса. По тази причина са ти дадени възможностите, на които да разчиташ, за
да извършваш чудеса. Божият Син не може да породи такива потребности, които Отца да не
бъде в състояние да удовлетвори, ако се обърне поне малко към Него. Но Той не може да
застави Своя Син да се обърне към Него и да остане верен на Своята Същност. Не е възможно
за Бога да загуби Своята Самоличност, защото това би означавало и ти да се лишиш от своята.
И бидейки твой, Той не може да се промени, защото твоята Идентичност е неизменна. Чудото
признава на Божията неизменно, защото вижда Божия Син такъв, какъвто винаги е бил, а не
162
такъв, какъвто би желал да се превърне. Чудото води до последствия, до които само
невинността може да доведе, и така установява факта на невинността.
8. По какъв начин можеш ти, който така твърдо си обременен с чувство за вина и решен
да останеш такъв, да установиш своята невинност? Та това е невъзможно. Но бъди сигурен, че
сам желаеш да приемеш тази невъзможност. Само поради това, че си представяш, че можеш да
осъществиш макар и малка частица от нещата или да се справиш с определени аспекти на
живота сам, ти ограничаваш водещата сила на Светия Дух. Така Го правиш ненадежден и се
възползваш от тази мнима ненадеждност, за да оправдаеш това, че укриваш някои мрачни
уроци от Него. Ограничавайки по този начин ръководството, което би трябвало да приемеш, ти
не можеш да разчиташ на чудесата да разрешат всички твои проблеми.
9. Нима можеш да допуснеш, че Светия Дух ще ти откаже онова, което иска да дадеш?
Няма проблеми, които Той да не може да разреши, като извърши чудо за теб. Чудесата са
предназначени за теб. И всеки твой страх, болка или изпитание биват преодолени. Той е
извадил всичко това на светлина, приел го е вместо теб и е осъзнал, че никога не го е имало. Не
съществуват мрачни уроци, които Той да не е просветлил вече заради теб. Той вече е поправил
уроците, на които си готов да се учиш. В Неговото Съзнание те въобще не съществуват. Защото
Той не обвързан от миналото, а следователно не си обвързан и ти. Той не гледа така на времето,
както гледаш ти. И всяко чудо, с което те дарява, ти помага да използваш времето правилно и
те приобщава към Него.
10. Този, Който те е освободил от миналото, ще те научи, че си свободен от него. Той
иска само да приемеш Неговите постижения като свои, защото ги е осъществил заради теб. И
затова ти принадлежат. Той те е освободил от онова, което си направил. Можеш да Го
отхвърлиш, но не и да Го призоваваш напразно. Той винаги ти дава Своите дарове на мястото
на своите. С такава увереност Той ще утвърди Своето светло учение в твоето съзнание, че не
ще остане нито един тъмен урок на вина, в онова, което Той със Своето Присъствие е утвърдил
като свято. Благодари на Бога, че Го има и се изявява в теб. И всички Негови дела са твои. Той
ти предлага чудо винаги, когато Го оставиш да изяви чудото чрез теб.
11. Божият Син винаги ще бъде неделим. Бог ни държи като един и ние се учим в Него
като един. Божият Учител е подобен на Своя Творец, както и Неговият Син и чрез Своя Учител
Бог заявява Своето Единство и единството на Своя Син. Слушай в безмълвие и не издигай глас
срещу Му. Защото Той преподава чудото на единството и пред Неговия урок разделението
изчезва. Преподавай тук като Него и ще си спомниш, че винаги си творил по подобие на Отца.
Чудото на сътворението никога не се е преустановявало, белязано със светия знак на
безсмъртието. Това е Божията Воля за цялото творение и всичко сътворено присъединява
своята воля към нея.
12. Онези, които помнят винаги, че не знаят нищо, и които са придобили волята да научат
всичко, ще го научат. Но ако разчитат само на себе си, няма да се научат. Те са унищожили
своята мотивация да учат, въобразявайки си, че вече знаят. Не мисли, че разбираш нещо, докато
не преминеш изпитанието дали притежаваш съвършен мир, защото вътрешният мир и
разбирането вървят заедно и никога не се явяват поотделно. Едното води до другото, защото
тяхната неотделимост е Божи закон. Те се отнасят взаимно като причина и следствие, така че
ако липсва едното, не може да съществува другото.
13. Само онези, които разбират, че не могат да познават, докато ги няма последиците на
разбирането, могат изобщо нещо да усвоят. Затова те трябва да желаят само мир и нищо друго.
Щом си помислиш, че ти си този, който знае, веднага ще загубиш вътрешен мир, защото си
напуснал Учителя на мира. когато напълно осъзнаеш, че познанието не е от теб, а от Него, ще
си върнеш вътрешния мир, защото ще си поканил Светия Дух, отхвърляйки егото в Негово име.
Не се осланяй за нищо на егото; това е достатъчно. Светия Дух Сам ще изпълни всяко съзнание,
което направи място за Него по този начин.
14. Ако желаеш мир, трябва да се откажеш от учителя по агресия. Учителят на мира
никога не ще те изостави. Ти можеш да го напуснеш, но Той никога няма да ти отговори със
същото, защото Неговото разбиране се основава на вярата Му в теб. Тя е непоколебима,
каквато е вярата Му в Неговия Творец и Той знае, че вярата в Твореца Му трябва да обхваща
вярата в Неговите творения. В това постоянство е Неговата Святост, която Той не може да
отхвърли, защото Неговата Воля не предполага това. С твоето съвършенство пред погледа Си,
Той дава мир в дар на всеки, който чувства необходимост от мир и воля да го има. Дай път на
мира и той ще дойде. Защото ти е дадено разбиране, а от него трябва да последва мирът.
15. Божията сила, от която произтичат и двете, ти принадлежи със същата сигурност, с
която принадлежи Нему. Ти си мислиш, че не Го познаваш, само защото е невъзможно да Го
163
познаеш сам. Но виж могъщите дела, които Той ще осъществи чрез теб и ще се убедиш, че ти
си ги осъществил чрез Него. Невъзможно е да се отрича Първоизточникът на едни резултати,
които са толкова могъщи, че не биха могли да произтичат от теб. Освободи място за Него и ще
се окажеш изпълнен с такава сила, че нищо няма да може да наруши твоя мир. И това ще бъде
проверката, която да удостовери, че си постигнал разбиране.
до тук
Глава 15
СВЕТИЯТ МИГ
I. Два подхода към времето
1. Представяш ли си какво би било да нямаш грижи, тревоги, безпокойства, а да бъдеш
съвършено спокоен и безгрижен през цялото време? По тази причина и съществува времето - да
се научиш на това и нищо друго. Божият Учител не може да се удовлетвори от Своето
преподаване, докогато то не стане единственото, което усвояваш. Той не е изпълнил
предназначението си на Учител дотогава, докогато ти не станеш толкова последователен
ученик, че да се учиш само от Него. А когато се осъществи това, ти няма да имаш повече нужда
от учител, нито от време за учене.
2. Една от причините да се чувстваш обезкуражен е представата, че е необходимо време и
резултатите от учението на Светия Дух са далеч в бъдещето. Това не е така. Защото Светия Дух
прилага времето по Свой Собствен начин и не е обвързан от него. Времето е Негов приятел в
процеса на обучение. То не Го изнурява така, както теб. И цялото изхабяване, което привидно
причиня времето, се дължи на твоето себеотъждествяване с егото, което се възползва от
времето, за да поддържа своето убеждение в разрухата. Егото, също както и Светия Дух,
използва времето, за да те убеди в това, което смята за неизбежна цел и смисъл на обучението.
Целта на егото е смъртта, която е и неговият край. Ала за Светия Дух целта е животът, който
няма край.
3. Егото е съюзник на времето, но не и негов приятел. Защото няма доверие в смъртта,
също както и в живота, а това, което ти желае, за него самия е непоносимо. Егото ти желае
смъртта - на теб, но не и на себе си. Резултатът от тази негова странна религия, следователно, е
убеждението, че може да те преследва и отвъд гроба. И поради нежеланието да ти позволи да
намериш мир дори и в смъртта, то ти предлага безсмъртие в ада . То ти говори за Рая, но те
уверява, че Раят не е за теб. Как би могъл виновният да се надява на Рая?
4. Вярата в ада е неизбежна за онези, които се отъждествяват с егото. Всички техни
страхове и кошмари са свързани с него. Егото учи, че в бъдещето те очаква адът, защото това е
предназначението на цялото му учение. Адът е неговата цел. Защото макар да се стреми към
смъртта и унищожението като край на всичко, то не вярва в него. Смъртта като цел за теб, към
която се стреми, не го удовлетворява. Никой, който следва учението на егото, не е лишен от
страх от смъртта. Но ако смъртта се мисли просто като край на болката, щеше ли да поражда
страх? И преди се сблъскахме с този странен парадокс в системата на мислене на егото, но
никога толкова ясно, както сега. Защото егото привидно се представя така, сякаш то те
освобождава от страха, за да си гарантира твоята вярност. И в същото време то трябва да
поражда страх, за да поддържа себе си. Отново и отново тo се старае да осъществи и едното, и
другото, и често успява, използвайки дисоциацията, за да поддържа своите противоречиви цели
и привидно да ги съвместява. Егото учи, че смъртта е край на всяка надежда за постигане на
Небесното Царство. Но доколкото ти и егото сте неразделни, а мисълта за смъртта за него е
непоносима, то ще продължи да те преследва, защото вината е непреходна. Такова е
безсмъртието според версията на егото. Именно на тази версия служи неговото тълкуване на
времето.
5. Егото учи, че Раят е тук и сега, защото бъдещето е ад. Когато в неистова агресия се
стреми да отнеме живота дори на този, който вярва, че неговият глас е единствен, то и на него
внушава мисъл за ада. Защото се стреми да го убеди, че адът е и тук и го приканва да избяга от
него в забвението. Единственото време, към което то невъзмутимо разрешава да се обърнеш, е
миналото. Но дори и миналото за него е ценно само с това, че вече го няма.
6. Как унило и безнадеждно егото използва времето! И как неумолимо! Защото зад
неговото фанатично упорито настояване, че минало и бъдеще са еднакви, се крие далеч по-
коварна заплаха за духовния мир. Егото не оповестява своята върховна заплаха, за да не загубят
неговите служители вярата, че то може да им предложи избавление. Но вярата във вината
неизбежно води и задължително довежда до вяра в ада. Единственият начин егото да те накара
да изпитваш страх от ада е да го привнесе тук, но винаги като предвкусване на бъдещето.

164
Защото никой, който смята, че е заслужил ада, не може да повярва, че наказанието ще
приключи с мир.
7. Ето какво учи Светия Дух: Адът не съществува. Адът е само това, в което егото е
превърнало настоящето. Вярата в ада ти пречи да разбереш настоящето, защото се страхуваш
от него. Светия Дух води със същата сигурност към Царството Небесно, както егото те тласка
към ада. Защото Светия Дух, Който познава само настоящето, го използва за преодоляване на
страха, чрез който егото се стреми да направи настоящето безпредметно. Не съществува
бягство от страха в подхода на егото към км времето. Защото времето съгласно учението на
егото не е нищо друго, освен средство за натрупване на вина, докато тя се разрасне и стане
всеобхватна, налагаща вечна мъст.
8. Светия Дух може да преодолее всичко това още сега. Страхът не се поражда в
настоящето, той е резултат на миналото и бъдещето, които не съществуват. Не съществува
страх в настоящето, когато всеки миг се откроява очистен и откъснат от миналото и сянката му
не е надвиснала над бъдещето. Всеки е чисто, непомрачено рождение, при което Синът Божи
изниква от миналото в настоящето. И настоящето вечно се разгръща. То е толкова красиво,
чисто и освободено от вина, че няма нищо друго, освен щастие. Няма спомен за никакъв мрак и
безсмъртието и радостта са сега.
9. Този урок не изисква време. Защото какво е времето без минало и бъдеще? Нужно е
било не малко време, за да се объркаш напълно, но съвсем не е необходимо време, за да бъдеш
това, което си. Започни да прилагаш учението на Светия Дух като средство за постигане на
щастие и мир. Нека това стане още сега, в настоящия миг, и го считай за единственото
съществуващо време. Тук нищо от миналото не може да те достигне и тук си напълно простен,
свободен и без никакво осъждане. От този свещен миг, в който се възражда светостта, ще
продължиш своя път във времето без страх и без чувството, че си подвластен на промените на
времето.
10. Времето е немислимо без промяна, но светостта е неизменна. В този миг разбери не
само това, че адът не съществува. В този изкупителен миг се състои Небесното Царство. И
Небето ще остане неизменно, защото рождението в светото настояще е спасение от промяната.
Промяната е илюзия, на която учат онези, които не могат да видят, че са невинни. Царството
Небесно е неизменно, защото Бог е неизменен. В светия миг, когато видиш себе си в сиянието
на свободата, ти ще си спомниш Бога. Защото да си спомниш Бога, означава да си спомниш
свободата.
11. Ако си изкушен да се поддадеш на отчаяние, мислейки си колко време е нужно, за да
промениш напълно своето съзнание, запитай се „Колко време е един миг?" Нима не би могъл да
посветиш толкова кратко време на Светия Дух в името на своето спасение? Той не иска нищо
повече, защото не се нуждае от друго. Далеч по-дълго е нужно, за да пожелаеш да посветиш
този миг, за да ти отдаде Той цялото Небе. B замяна на този кратък миг Той е готов да ти даде
да си припомниш вечността.
12. Ти никога не би могъл да посветиш този свещен миг в името на своето освобождение,
ако не си готов да го посветиш на своите братя в името на тяхното. Защото мигът на светостта е
споделен и не може да принадлежи единствено на теб. Затова спомни си, когато се изкушиш да
нападнеш някой свой брат, че мигът на неговото освобождение е и твой. Чудесата са
мигновения на освобождение, които ти даваш и ще получиш. Те свидетелстват за твоята воля и
готовност да се освободиш и да посветиш време, което Светия Дух да използва.
13. Колко е дълъг мигът? Той е също толкова краткотраен за твоя брат, колкото и за теб.
Превърни в своя практика да посвещаваш този благословен миг на свобода на всички, които са
под робството на времето и така направи времето техен приятел. Светия Дух ти посвещава мига
на тяхното блаженство, когато ти самият Му го посветиш. Както ти го даряваш, така ти го
отдава и Той. Не отказвай да дадеш това, което желаеш да получиш от Него, защото се
съединяваш с Него именно в даването. В кристалната чистота на освобождението, което
даряваш, се състои твоето мигновено отърсване от вината. Ти си свят неотменно, щом даряваш
светостта.
14. Колко трае един миг? Достатъчно, за да се възстанови съвършена разумност,
съвършен мир и съвършена любов към всекиго, към Бога и към самия себе си. Достатъчно, за
да си спомниш безсмъртието и твоите вечни творения, които го споделят заедно с теб.
Достатъчно, за да замениш ада с Рая. Достатъчно, за да преодолееш всичко, направено от егото
и да се въздигнеш към своя Отец.
15. Времето е твой приятел, ако го предадеш да го използва Светия Дух. Той изисква
съвсем малко, за да ти възвърне цялата Божествена сила. Той, Който преодолява времето за теб,
165
разбира предназначението на времето. Светостта не е във времето, а във вечността. Никога не е
имало нито миг, в който да е възможно Божият Син да изгуби своята чистота. Неговото
неизменно състояние е отвъд времето, защото чистотата му вечно остава недостъпна за
нападение и неизменна. Времето спира в присъствието на неговата святост, без да се променя.
И така престава да бъде време. Защото, застигнато в едничкото мигновение на вечната святост
на Божието творение, то се трансформира във вечност. Отдай вечния миг, за да си спомниш
вечността в сияйния момент на съвършеното освобождение. Дари чудото на светото
мигновение посредством Светия Дух и нека Той да го дари на теб.
II. Краят на съмненията
1. Изкуплението става във времето, но не се отнася до времето. Бидейки в теб, то е вечно.
Онова, което пази спомена за Богa, не може да бъде ограничено във времето. Както не можеш
да бъдеш ограничен и ти. Защото щом Бог не може да бъде ограничен, не можеш да бъдеш
ограничен и ти. Мигът, посветен на Светия Дух, е посветен на Бога в твое име и в този миг
съзнанието ти нежно ще се пробуди за Него. В този блажен миг ти ще се отърсиш от всичко,
научено в миналото, и Светия Дух бързо ще ти предаде цялостния урок на мира. Какво време
може да ти отнеме това, когато всички перипетии по научаването са отстранени? Истината е до
такава степен отвъд времето, че се осъществява цялата изведнъж. Защото както е сътворена
като единство, така нейното единство не зависи ни най-малко от времето.
2. Не се грижи за времето и не се страхувай от свещения миг, който ще премахне всеки
страх. Защото мигът на мир е вечен поради това, че е лишен от страх. Този миг ще дойде,
защото той е урокът, който Бог ти дава посредством Учителя, Когото е предназначил, за да
преведе времето във вечността. Блажен е Божият Учител, Чиято радост е да научи Божия Син,
че е свят. Неговата радост не се вмества във времето. Неговото учение е предназначено за теб,
защото радостта Му ти принадлежи. Чрез Нeгo ти заставаш пред Божия олтар, където Той
нежно превръща ада в Рай. Та нали Бог само там желае да те вижда.
3. Нима е нужно дълго време, за да бъдеш там, където Бог желае да бъдеш? Защото ти си
там, и там си бил винаги, както и винаги ще бъдеш. Всичко, което имаш, го имаш завинаги.
Блаженият миг се разгръща и обхваща времето така, както Бог се разгръща и обгръща теб. Ти,
който си прекарал дни, часове и дори години, за да приковаваш братята си с вериги към своето
его, опитвайки се да го поддържаш и подкрепяш неговата слабост, не долавяш Първоизточника
на сила. В този свещен миг ти ще разкрепостиш и всички свои братя и ще се откажеш да
подкрепяш тяхната слабост, както и своята.
4. Ти не съзнаваш колко много злоупотребяваш със своите братя, когато ги разглеждаш
като източник на подкрепа за егото. В резултат на това те свидетелстват пред възприятията ти в
полза на егото и ти дават мними основания да не се освобождаваш от него. Но те са далеч по
силни и удивителни свидетели в полза на Светия Дух. И поддържат Неговата сила.
Следователно, твой е изборът дали ще подкрепят егото или Светия Дух в теб. И по техните
реакции ще разбереш кой от тях си предпочел. Винаги се разбира, когато Божият Син бъде
разпознат в един брат. Той не може да бъде отхвърлен. Ако оставаш несигурен, това е само
защото не си получил пълно освобождение. А това означава, че не си посветил дори и един
единствен миг на Светия Дух. Защото ако го посветиш, ще бъдеш напълно сигурен, че си го
направил. Ще бъдеш сигурен, защото Неговият свидетел ще свидетелства така отчетливо за
Него, че ще го чуеш и ще го разбереш. Ще се съмняваш дотогава, докато чуеш един свидетел,
когото си освободил напълно посредством Светия Дух. И няма да имаш повече съмнения.
5. Още не ти се е случило да преживееш светия миг. Но ще се случи и ти ще го разбереш
с пълна сигурност. Няма друг начин да се разпознае един Божи дар. Ти можеш да отработваш
техниката на светия миг и много да постигнеш. Но неговото ярко и лъчезарно сияние, което
буквално ще те направи сляп за този свят чрез своето видение, не можеш да предизвикаш. И
ето го, цялото в този миг, съвършено, осъществено и придобило завършеност.
6. Започни още сега да практикуваш своята малка част в обособяването на свещения миг.
В хода ще получиш напълно конкретни указания. Да се научиш да открояваш тази единствена
секунда и да преживяваш нейната извънвременност означава да започнеш да преживяваш себе
си като неразделен. Не бой се, че няма да получиш помощ. Божият учител и Неговият урок ще
подкрепят силите ти. Само слабостта ще те напусне при тази практика, защото тя означава
развиване на Божията сила в теб. Възползвай се от нея, макар дори в едно мигновение, и вече
никога няма да можеш да я отричаш. Кой е способен да отхвърли Присъствието на това, пред
което се прекланя цялата вселена с признание и радост? Пред признанието на вселената,
свидетелстваща за това Присъствие, твоите съмнения трябва да отпаднат.
III. Незначителност или величие
166
 1. Не се задоволявай с незначителност. Но на всяка цена се научи да осъзнаваш какво е
незначителност и защо никога няма да бъдеш удовлетворен от нея. Незначителност е
приношението, което даваш на себе си. Предлагаш го на мястото на величието и го приемаш.
Всичко на този свят е незначително, защото това е свят, който се гради върху
незначителността, със странното го убеждение, че човек може да се задоволи с
незначителността. Когато се стремиш към нещата от този свят, вярвайки, че там ще намериш
мир, ти снижаваш себе си и ставаш сляп за величието. Нищожеството и величието са
алтернативите, открити за твоя стремеж и бдителност. Ти винаги избираш едното за сметка на
другото.
2. Но това, което не съзнаваш всеки път, когато правиш избор, е, че изборът ти
представлява твоята самооценка. Избереш ли незначителността, няма да намериш мир, защото
този избор означава, че си недостоен за него. И каквото и да предложиш в замяна, е прекалено
нищожен дар, за да ти донесе удовлетворение. От съществено значение е да приемаш факта, и
то с радост, че никаква форма на незначителност не би могла да те удовлетвори. Свободен си да
изпробваш всякакви форми, каквито пожелаеш, но всичко това ще бъде отлагане на
завръщането ти у дома. Защото ще получиш удовлетворение само във величието, което е твоят
дом.
3. Ти имаш дълбока отговорност пред самия себе си и трябва дa се научиш да я помниш
непрестанно. Първоначално урокът може да ти се стори труден, но ще се научиш да го обичаш,
когато осъзнаеш, че е истинен и само допринася да бъдеш силен. Ти, който си търсил и открил
незначителността, запомни следното: Всяко решение, което вземаш, произхожда от онова,
което си мислиш, че си и представлява оценката, която си приписваш. Вярваш ли, че
незначителното може да те удовлетвори, ти ограничаваш себе си и няма да бъдеш
удовлетворен. Защото твоето предназначение не е незначително и само като откриеш и
осъществиш своето предназначение ти ще избегнеш незначителността.
4. Няма съмнение за това какво е твоето предназначение, защото Светия Дух го знае.
Няма съмнение в неговото величие, защото то стига до теб посредством Него от самото
Величие. Hе ти се налага да се бориш за него, защото го имаш. Цялата ти борба трябва да бъде
насочена срещу незначителността, защото наистина се изисква бдителност, за да запазиш
величието си на този свят. Да поддържаш своето величие съвършено съзнателно в свят на
незначителност е задача, с която малцина могат да се заемат. Но тя ти е поставена като принос
за твоето величие, а не незначителност. Тази задача не стои само пред теб. Божията сила ще
подкрепи всяко усилие, което осъществяваш в полза на скъпия Му Син. Търсиш ли
незначителното ти се отказваш от Неговата сила. Бог не желае Неговият Син да се задоволява с
по-малко от всичко. Защото Той няма удовлетворение без Своя Син и Синът Му не може да
има удовлетворение с по-малко от даденото му от Отца.
5. Аз попитах по-рано: „Нима искаш да бъдеш заложник на егото или приемник на Бог?"
Нека всеки път, когато вземаш решение, да се допитваш до Светия Дух. Защото с всяко твое
решение ти отговаряш на този въпрос и приканваш съответно печал или радост. Отдавайки ти
Самия Себе Си при твоето сътворение, Бог завинаги те е утвърдил като радушен Свой
приемник. Той не те е изоставил, нито си Го изоставил ти. Твоите опити да отречеш Неговото
величие и да превърнеш Неговия Син в заложник на егото не могат да направят нищожен този,
когото Бог е съчетал със Себе Си. Всяко твое решение е или в полза на Рая, или на ада и ти
носи съзнание за онова, което си избрал.
6. Светия Дух поддържа твоето величие чисто от всяка незначителност, ясно и съвършено
сигурно в твоето съзнание, недосегаемо за всеки нищожен дар, който може светът да ти
предложи. Но за това ти не бива да се противиш на нещата, които Той желае за теб. Направи
избор в полза на Бога чрез Светия Дух. Защото незначителността и вярата, че можеш да
получиш удовлетворение в незначителността, са решения, които сам вземаш по отношение на
себе си. Силата и славата Божия, вложени в теб, са за всички, които също като теб виждат себе
си нищожни и вярват, че нищожеството може да избухне в чувство на величие, способно да ги
удовлетвори. Не приписвай незначителност на никого и не я приемай за себе си. Всяка чест и
слава подобава на радушния гостоприемник на Бога. Твоята незначителност е заблуда, но
величието ти произтича от Този, Който пребивава в теб и в Когото ти пребиваваш. И така, до
никого не се докосвай с нищожност в Името на Христос, извечния Приемник на Своя Отец.
7. В това време (Коледа), когато се чества раждането на светостта на този свят, съедини
се с мен, който избрах светостта за теб. Наша обща задача е да върнем съзнанието за величие на
приемника, когото Бог е избрал за Себе Си. Да дариш Божия дар е отвъд границата на твоята
незначителност, но не е отвъд границата на възможностите ти. Защото Бог отдава Себе Си чрез
167
теб. От теб Той достига до всекиго и отвъд всеки до творенията на Своя Син, но без да те
изостави. Далеч отвъд незначителността на твоя свят, но все пак вътре в теб, Той разгръща
вечно Себе Си. Но всичко, което разгръща от Себе Си, Той поднася на теб - Неговия радушен
приемник.
8. Нима е жертва да се откажеш от незначителността и да не се луташ напразно? Не
представлява никаква жертва това да се пробудиш за величието. Но е жертва да се задоволиш с
нещо по-малко от величието. Разбери, че трябва да бъдеш достоен за Принца на Мира, роден в
теб в чест на Този, Чийто приемник си. Ти не знаеш какво е любов, защото си се опитал да я
купиш с незначителни подаръци, като по този начин си я оценил твърде ниско, за да разбереш
нейното величие. Любовта не е нещо незначително и любовта обитава в теб, защото ти си Божи
приемник. Пред величието, което живее в теб, ниската оценка, която сам си даваш и всичките
ти жалки приношения отиват в небитието.
9. Свято Божие чедо, кога ще разбереш, че само светостта може да ти донесе
удовлетворение и мир? Помни, че това, което постигаш, го постигаш не само за себе си, също
както правех аз. Благодарение на това, че аз постигнах познанието заради теб, ти можеш да се
учиш от мен. Аз ще те науча само на това, което е твое достояние, за да можем заедно да
заменим жалкото нищожество, което приковава Божия приемник към вината и слабостта с
щастливото съзнание за величието, което е в него. Моето рождение в теб е пробуждането ти за
собственото великолепие. Посрещни ме не в ясли, а в свещения олтар, където светостта
пребивава в съвършен мир. Царството ми не е от този свят, защото то е в теб. А ти си от Отца.
Да се съединим в чест на теб, който завинаги трябва да останеш отвъд дребнавостта.
10. Вземай своите решения с мен, който съм решил да пребъдвам в теб. Моята воля е
такава, каквато е тази на Отца, защото зная, че Неговата Воля е неизменна и във вечен мир със
себе си. И нищо друго няма да намериш удовлетворение, освен в Неговата Воля. Не се
задоволявай с нищо по-малко, помнейки, чe всичко, което съм постигнал аз, ти принадлежи.
Каквото моят Отец възлюби, това съм възлюбил и аз и също като Него не бих могъл да го взема
за нещо, което не е. Същото се отнася и за теб. Когато се научиш да се приемаш такъв, какъвто
си, ти ще престанеш да си скалъпваш дарове, които да поднасяш на себе си, защото ще знаеш,
че си цялостен, нелишен от нищо и не можеш нищо да приемеш сам за себе си. А с радост ще
даряваш това, което си получил. Приемникът на Бога не трябва да търси, за да намери всичко.
11. Ако напълно си съгласен да предоставиш спасението на Божия план и не се опитваш
да си присвоиш мир от само себе си, спасението ще ти бъде дадено. Но не считай, че можеш да
наложиш някакъв свой план на мястото на Неговия. По-скоро се присъедини с мен към Неговия
план и заедно ще можем да освободим всички, които са оковани, заявявайки, че Божият Син е
приемник на Отца. Така няма да позволим на никой да забрави това, което ти желаеш да си
спомниш. И по този начин ще си го спомниш.
12. Извиквай във всеки само спомена за Бога и за Небесното Царство в него самия.
Защото ще виждаш себе си там, където ще пожелаеш да видиш своя брат. Недей да слушаш
неговия призив към нищожество, а само повик към Небето и величие. Недей забравя, че
неговият зов е твой зов и му откликни заедно с мен. Божията сила е завинаги на страната на
Неговия приемник, защото тя само закриля мира, в който Той пребивава. Недей полага
незначителността пред Неговия свят олтар, който се издига дори и над звездите и достига
Небето, поради даровете, положени пред него.
IV. Практикувайки светия миг
1. Този курс не е труден за непосредствено усвояване, ако, разбира се, не смяташ, че за
осъществяването на Божията воля е необходимо време. А последното означава само, че
предпочиташ да отлагаш признаването на истинността на Божията воля. Светият миг е
сегашният и всеки друг миг. Свят е онзи миг, който ти пожелаеш да бъде свят. А мигът, който
не пожелаеш да бъде свят, е изгубен за теб. Ти трябва да избереш кога да настъпи свещеният
миг. Не го отлагай. Защото отвъд миналото и бъдещето, където не ще го откриеш, Светия миг
проблясва готов да го приемеш. Но не можеш с радост да го осъзнаеш дотогава, докато не го
пожелаеш, защото в него е освобождението от всяка незначителност.
2. Ето защо цялата ти практика трябва да бъде насочена към това да проявиш воля да се
освободиш от незначителността. Мигът, в който осъзнаеш величието, е само толкова далеч,
колкото ти желаеш да бъде. Дотогава, докато не го пожелаеш и вместо него предпочиташ
незначителността, дотогава той ще бъде отдалечен от теб. Колкото повече го желаеш, толкова
повече ще се приближаваш към него. Не си мисли, че можеш да намериш спасение със
собствени сили и да го имаш. Откажи се от всеки план, който сам си си измислил за спасение и

168
го замени с Божия. Неговият план ще ти донесе удовлетворение и в нищо друго няма да
намериш мир. Защото всеки мир е от Бота и от никой друг.
3. Бъди смирен пред Него, но в Него величав. И не отдавай никога предпочитание на
плана на егото пред Божия план. Защото ти оставаш празно своето място в Неговия план,
когато решаваш да се присъединиш към всеки друг план, освен Неговия, а би трябвало именно
него да осъществиш, ако пожелаеш да се присъединиш към мен. Аз те призовавам да изпълниш
своя дял в плана, който Той е дал на света за неговото освобождаване от незначителността. Бог
желае Неговият приемник да пребивава в съвършена свобода. Всяко следване на някакъв план
за спасение, различен от Неговия, подрива Неговата Воля в собственото ти съзнание. А именно
твоето съзнание е неговият приемник.
4. Искаш ли да узнаеш колко съвършен и недосегаем е свещеният олтар, на който Бог е
поставил Себе Си? Ще го разбереш и в самия миг, когато доброволно и с радост се отречеш от
всеки друг план, освен Неговия. В него е съвсем незасенчен мирът, защото ти приемаш
условията му с готовност. Можеш да призовеш свещения миг по всяко време и навсякъде,
където пожелаеш. В своята практика опитай се да се откажеш от всеки план, който си възприел,
да търсиш величие в незначителността. Величието не може да се открие там. Прилагай
свещеният мит и ще разбереш, че не можеш сам да узнаеш къде е величието, а можеш само да
се заблудиш.
5. Аз се откроявам в светия миг дотолкова, доколкото ти ми позволиш. И степента, в
която се научиш да ме приемаш, е мерило за времето, в което Светия миг ще ти принадлежи. Аз
те призовавам да направиш светия миг свой още сега, защото освобождението от
незначителността в съзнанието на Божия Приемник е въпрос на желание, а не на време.
6. Причината, поради която този курс е толкова прост, е, че самата истина е проста.
Усложненията произхождат от егото и не са нищо друго, освен опит на егото да прикрие
очевидното. Ти можеш да живееш завинаги в свещения миг, започвайки сега и продължавайки
във вечността, ако не беше една много проста причина. Недей прикрива простотата на тази
причина, защото това би означавало само нежелание да я признаеш и да се освободиш от нея.
Тази проста причина е следната: Светия миг е времето, в което постигаш съвършено общуване.
Това обаче означава, че съзнанието ти е открито, за да възприема и отдава. Това означава
признаване, че всички съзнания са във връзка помежду си. Това следователно не стремеж да се
променя нещо, а да се приеме всичко.
7. Как би могъл да постигнеш това, когато предпочиташ да имаш и поддържаш свои
обособени частни мисли? Единственият начин да ги поддържаш е да отречеш съвършеното
общуване, а именно то превръща свещения миг в това, което е. Ти вярваш, че можеш да таиш
мисли, които да не споделяш и виждаш спасението си в това да си ги пазиш единствено за себе
си. Защото в частните мисли, известни само на самия теб, ти си въобразяваш, че можеш да
задържиш само за себе си онова, от което се нуждаеш, и да споделиш само това, което сам
прецениш. А после се питаш защо не е пълноценно твоето общуване с околните, както и с Бога,
който обгръща всички ви заедно.
8. Всяка мисъл, която спотаяваш, прекъсва общуването, защото ти така си пожелал.
Невъзможно е да познаеш съвършеното общуване, докато все още смяташ, че си струва да се
нарушава общуването. Задай си честно въпроса: „Искам ли да имам съвършено общуване и
готов ли съм да се откажа завинаги от всичко, което ми пречи?" Ако отговорът е „не", тогава
готовността на Светия Дух да ти даде такова общуване не е достатъчна, за да го имаш, защото
не си готов да го споделиш с Него. А то, съвършеното общуване, не може да се появи в
съзнание, което е избрало да му се противопоставя. Защото Светия миг се дава и получава с
еднаква готовност, бидейки възприемането на единствената Воля, която управлява всяка мисъл.
9. Необходимото условие за свещения миг не изисква да нямаш нечисти мисли. Но то
изисква да нямаш мисли, които отказваш да споделиш. Невинността не е създадена от теб. Тя
ти се дава в същия миг, в който я пожелаеш. Изкупление нямаше да съществува, ако не
съществуваше потребност от него. Ти няма да си в състояние да приемеш съвършеното
общуване, докато си готов да го скриваш от себе си. Защото, каквото скриваш, то и от теб бива
скрито. Затова в своята практика опитай се да бдиш срещу всякаква самоизмама и не се стреми
да си запазиш мислите, които искаш да спотаяваш за себе си. Позволи Светия Дух с Неговата
чистота да ги озари и разпръсне и постави съзнанието си в готовност да приеме онази чистота,
която Той ти предлага. По този начин Той ще те подготви да признаеш, че си приемник на Бога
и не си враг на нищо и на никого.
V. Светият миг и специалните отношения

169
 1. Светия миг е най-действеното средство, което използва Светия Дух, за да те научи
какъв е смисълът на любовта. Защото Неговата цел е напълно да премахне осъждането.
Осъждането винаги се основава на миналото, защото ти винаги съдиш въз основа на миналия
си опит. Осъждането става невъзможно без миналото, защото ти нищо не разбираш без него.
Без него ти не би се опитвал да съдиш, защото за теб ще бъде съвсем очевидно, че не разбираш
смисъла на нищо. Това те плаши, защото вярваш, че без егото всичко ще бъде хаос. Но аз те
уверявам, че без егото всичко ще бъде любов.
2. Миналото е основно учебно средство на егото, защото именно в миналото си се научил
да определяш какви са нуждите ти и си усвоил методи да ги задоволяваш със собствени
средства. Казахме, че да ограничиш любовта по отношение на част от Синовността означава да
внесеш вина в своите взаимоотношения и по този начин да ги направиш нереални. Ако се
стремиш да откроиш някои аспекти от цялото и да очакваш те да посрещнат твоите
въображаеми потребности, ти се опитваш да използваш разделението, за да се спасиш. Как в
такъв случай е възможно да не проникне вина? Защото разделението е източникът на вина и да
се позоваваш на него за спасение означава да вярваш, че си сам. Да си сам е именно да бъдеш
виновен. Защото да се изживяваш като сам означава да отричаш единството на Отца и Сина и
по този начин да атакуваш реалността.
3. Не можеш да обичаш отделни части от реалността и в същото време да разбираш
смисъла на любовта. Как можеш да го разбираш, ако обичаш по различен начин от Бог, Който
не познава специална любов? Да вярваш, че специалните взаимоотношения и специалната
любов могат да ти донесат спасение, означава да вярваш, че разделението е спасение. Защото в
пълното равноправие в Изкуплението се състои спасението. Нa какво основание можеш да
решиш, че специални аспекти на Синовността могат да ти дадат повече в сравнение с други? На
това те учи миналото. Но Светия миг те учи, че не е така.
4. Поради чувството за вина, всички специални отношения съдържат елемент на страх.
Затова се променят и пренасочват толкова често. Те не са основани само на неизменна любов.
А на любов, в която е проникнал страхът, не може да се разчита, защото тя не е съвършена. В
Своето предназначение на Тълкувател на онова, което си измислил сам, Светия Дух използва
взаимоотношенията, които си избрал, за да поддържаш егото, като учебен опит, който да те
насочи към истината. Поверени на Неговото учение, всички отношения се превръщат в урок по
любов.
5. Светия Дух знае, че специални хора няма. Но Той вижда също, че ти си си изградил
специални отношения, които Той е готов да пречисти, а не да те накара да ги разрушаваш.
Колкото и да е лишена от святост причината, която те е накарала да ги създадеш, Той може да
ги обърне в святост, премахвайки от тях страха до степен, в която Му позволиш. Всяко
взаимоотношение можеш да предоставиш на Неговите грижи с пълната сигурност, че то няма
да ти донесе болка, ако си готов да позволиш взаимоотношенията ти да служат само на
Неговата цел и на никоя друга. Цялата вина се дължи на начина, по който ги използваш. Цялата
любов се дължи на начина, по който Той ги използва. Недей да се страхуваш да се отървеш от
мнимите си нужди, които ще унищожат твоите взаимоотношения. Ти се нуждаеш само от Него.
6. Замествайки едни взаимоотношения с други, ти не ги предаваш на Светия Дух.
Любовта не може да се замести. Опитвайки се да замениш един аспект на любовта с друг, ти
оценяваш един от аспектите й по-високо от друг измежду тях. По този на чин не само разделяш
различните аспекти, но също така осъждаш и единия, и другия аспект. Но преди това си осъдил
себе си, защото в противен случай не би си въобразил, че имаш нужда от своите братя не
такива, каквито са. Ако не смяташ себе си за лишен от любов, ти не би ги смятал лишени също
като теб.
7. Егото се ползва от отношенията толкова разпокъсано, че често отива и по-далеч;
докато от един аспект дадена част му е удобна, то предпочита съвсем различни страни на друг
аспект. Така то прекроява реалността според собствените си капризни предпочитания, като те
кара да търсиш една неправдоподобна и несъществуваща картина. Тя не наподобява нищо на
Небето, нито на земята и затова, колкото и да се стремиш да откриеш нейната реалност, не ще
успееш, защото тя не е реална.
8. Всеки човек на земята си изгражда специални взаимоотношения и макар това да не е
така на Небето, Светия Дух знае как да внесе в тях съприкосновение с Небето. В светия миг
никой не е специален, защото твоите лични нужди не налагат на никого да възприема твоите
братя като различни. Ако не се основаваше нa ценности от миналото, ти щеше да ги
възприемаш като еднакви и подобни на теб. Нито ще ги виждаш разделени от себе си. В светия

170
миг ти виждаш във всички взаимоотношения онова, което ще бъдат, когато започнеш да
възприемаш само настоящето.
9. Бог те познава сега. Той не помни нищо, тъй като винаги те е познавал точно така,
както те познава сега. Светия миг отразява Неговото познаване като освобождава възприятието
напълно от миналото и така премахва отправната рамка, която си си изградил и въз основа на
която съдиш своите братя. Когато я премахнеш, Светия Дух я замества със своята отправна
система. Неговата отправна система е просто Бог. Само в това се състои надвремието на Светия
Дух. Защото в светия миг, освободен от миналото, ти виждаш, че любовта е в теб и няма нужда
да я търсиш извън себе си и виновно да си измъкваш любов от там, където си въобразяваш, че
можеш да я намериш.
10. Всички твои взаимоотношения са благословени в светия миг, защото благословението
не е ограничено. В светия миг Синовността печели като едно цяло и в единението на твоето
благословение се превръща в едно цяло с теб. Смисълът на любовта е с мисъл, който Бог й е
дал. Ако й придаваш какъвто и да било смисъл, различен от Неговия, ще ти бъде невъзможно
да я разбереш. Бог обича всеки брат така, както обича Теб - нито повече, нито по-малко. Той се
нуждае еднакво от всички, както и ти. Във времето ти се предлага да даряваш чудеса,
следвайки моите наставления, и да позволяваш на Светия Дух да привежда при теб всички,
които те търсят. Но в светия миг ти се съединяваш направо с Бога и всичките ти братя се
обединяват в Христос. Единните в Христа са неразлъчни. Защото е единният Аз, споделян от
цялата Синовност, както Бог споделя своето Аз с Христос.
11. Нима мислиш, че си в състояние да съдиш Божието Аз? Бог го е сътворил недостъпен
за осъждане от Собствената Си потребност да разгърне Своята Любов. С любовта в себе си ти
не се нуждаеш от друго, освен да я разгръщаш. В светото мигновение няма конфликт на
потребностите, защото съществува само една нужда. Защото Светия миг се докосва до
вечността и до Съзнанието Божие. И само там любовта има смисъл и само там тя може да бъде
разбрана.
VI. Светият миг и Божиите закони
1. Немислимо е, използвайки едни взаимоотношения в ущърб на други, да не изпитваш
вина. И по същия начин е невъзможно, осъждайки някаква срана от взаимоотношенията, в
същото време в тях да намериш мир. В учението на Светия Дух всички отношения се
разглеждат като пълна преданост и при това без да бъдат в никакво противоречие.
Съвършената вяра в способността на всички взаимоотношения да ти донесат пълно
удовлетворение се поражда от съвършената вяра в самия себе си. А такава вяра е непостижима
там, където има вина. Вината остава дотогава, докогато приемаш и цениш възможността по
силата на своето желание да превърнеш брата си в това, което не е.
2. Ти имаш толкова малко вяра в себе си, защото не искаш да приемеш факта, че
съвършената любов е в теб. Затова търсиш извън себе си нещо, което не се намира там. Аз ти
предлагам пълната си вяра в теб на мястото на всички твои съмнения. Но не забравяй, че моята
вяра във всичките ти братя трябва да бъде съвършена, както е в теб, защото в противен случай
дарът й ще бъде ограничен. В светия миг ние споделяме вярата в Божия Син, защото съвместно
разпознаваме, че той е напълно достоен за нея и оценявайки неговата стойност, не можем да се
съмняваме в светостта му. И така го обичаме.
3. Всяка разделеност изчезва, когато се споделя светостта. Защото светостта е сила и
когато се споделя, укрепва още повече. Ако търсиш удовлетворение за нуждите си така, както
сам ги разбираш, това означава, че вярваш, че получаваш силата си от друг и каквото получиш
ти, той го губи. Някой задължително губи, когато намираш слабост в себе си. Но съществува и
друго тълкуване на взаимоотношенията, което напълно надмогва представата за загуба на сила.
4. Не е трудно да се повярва, че когато друг се обръща към Бог за любов, твоята молба
запазва силата си. Ти не считаш, че ако Бог му откликне, твоята надежда да получиш отговор
отслабва. Напротив, ти си склонен да считаш неговия успех за свой. И затова ти, макар и
смътно, разбираш, че Бог - това е идея и вярата в Него укрепва със съучастието в нея. Много
по-трудно е да разбереш, че както твоят Отец, ти също си идея. И също както Него, можеш да
отдадеш себе си напълно, без никаква загуба, а само с печалба. В това се състои мирът, защото
в него няма противоречие.
5. В света на недостатъчност любовта е лишена от смисъл и мирът е невъзможен. Защото
в него се приемат и печалбата, и загубата, и така никой не осъзнава, че в него е и съвършена та
любов. В светия миг ти осъзнаваш идеята на любовта в себе си и съединяваш тази идея със
Съзнанието, Което я е породило и не се е отказало нея. А ако идеята се съхранява в съзнанието,
то всякаква загуба е невъзможна. Светият миг тогава става урок по това как да съхраниш
171
всички свои братя в съзнанието си, изпитвайки не загуба, а пълнота. От тук следва, че можеш
само да даваш. А това е любов, защото само то е естествено според Божиите закони. В светия
миг е тържеството на Божиите закони, защото само те притежават смисъл. Законите на този
свят загубват смисъл. Когато Божият Син приема Неговите закони като своя радостна воля, той
от нищо повече не бива ограничаван, нито е обвързан по някакъв начин. В този миг той е
свободен, какъвто Бог иска да бъде. Защото мигът, в който откаже да бъде обвързан, той вече
не е.
6 В светия миг не става нищо, което да не е съществувало винаги. Само се повдига
воалът, спуснат над реалността. Нищо не се е променило. Съзнанието за неизменност бързо се
връща, когато се повдигне завесата на времето. Никой, който още не е преживял повдигането
на тази завеса и не е изпитал неудържимото привличане към светлината отвъд нея, не може да
повярва в любовта без страх. Ала Светия Дух ти дава тази вяра, защото Той ми я даде на мен и
аз я приех. Не се страхувай, че Светия миг може да ти се откаже, защото аз не го отказах. А
чрез мен Светия Дух ти го дава и на теб, както ти ще го отдадеш. Нека никаква нужда, която
виждаш, да не затъмни нуждата ти от светия миг. Защото в светия миг ще осъзнаеш
единствената потребност, която еднакво се споделя от всички Божии Чеда и чрез това
разбиране ще се присъединиш към мен, за да отдадеш всичко, което е нужно.
7 Мирът ще дойде чрез нас. Присъедини се към идеята за мир заедно с мен, защото чрез
идеите могат да се свързват съзнанията. Ако отдадеш себе си, както Отца дарява Своето Аз, ти
ще постигнеш природата на това Аз. В нея смисълът на любовта става разбираем. Но помни, че
разбирането става със съзнанието и само със съзнанието. Познанието следователно е от
съзнанието и условията за познание са в съзнанието. Ако ти не беше чиста идея и нищо друго,
нямаше да бъдеш в пълно общение с всичко, което е било. Но докато предпочиташ да бъдеш
нещо друго или се опитваш да бъдеш едновременно нещо друго и нищо друго, ти няма да си
спомниш езика на общуването, който познаваш съвършено.
8. В светия миг се спомня Бог, а заедно с Него и езикът на общуване с всички твои братя.
Подобно истината, взаимното общуване се припомня съвместно. Не съществуват изключения в
светия миг, защото миналото си е отишло, а заедно с него си отива и всяка предпоставка да се
правят изключения. Лишавайки се от своя източник, изчезва изключението. А това позволява
на твоя Първоизточник, единен и за всички твои братя, да заеме мястото на изключението в
съзнанието ти. Бог и Неговото Могъщество ще заеме по право място в твоето съзнание и ти ще
почувстваш пълното общение на идеите с идеи. Чрез подобна способност постигаш това, което
си, защото осъзнаваш какво представлява твоя Творец, а едновременно и Неговото творение.
VII. Ненужна жертва
1. Зад жалкото привличане на специалните взаимоотношения на любов и винаги
прикривано от тях е могъщото привличане на Отца към Неговия Син. Никаква друга любов не
би могла да те удовлетвори, защото друга любов не съществува. Това е единствената любов,
която се отдава изцяло и изцяло се приема. Бидейки цялостна, тя не иска нищо. Бидейки
съвършено чиста, всеки, който се приобщава към нея, има всичко. Това не е основа на
взаимоотношенията, в които навлиза егото. Защото всички взаимоотношения, в които се
ангажира егото, са специални.
2. Егото установява взаимоотношения, само за да получи нещо. И се стреми да обвърже
даващия със себе си чрез чувството за вина. Егото не може да влезе в никакви
взаимоотношения без гняв, защото вярва, че гневът създава приятелства. То не заявява открито
това, но влага тази цел. Защото е наистина убедено, че може да получава и съхранява
полученото като внушава чувство за вина. Това е единственото му средство за привличане -
едно толкова безпомощно средство, че никога не би постигнало нищо, ако не беше фактът, че
никой не го разбира. Защото егото винаги създава впечатлението, че привлича чрез любов и не
е привлекателно за никого, който разбира, че то привлича посредством чувството за вина.
3. Болезнената привлекателност на вината трябва да се види такава, каквато е. Защото
когато тя се е превърнала в нещо реално за теб, много е важно да я видиш ясно и, преставайки
да влагаш очаквания в нея, да се научиш да я отхвърляш. Никой не се разделя с нещо, което
смята за ценно. Но ти цениш привлекателната сила на вината, само защото не си я видял в
истинската й светлина и си я преценил в пълен мрак. Когато я извадим на светло, единственото,
което ще се запиташ, ще бъде защо изобщо някога си я пожелал. Ти няма какво да губиш,
когато погледнеш с отворени очи, защото подобна грозота не принадлежи на твоето свято
съзнание. Приемникът на Бога никога не би могъл да разчита на вината.
4. Ние говорихме и по-рано, че егото се опитва да поддържа и задълбочава вината, но
така, че ти да не се досетиш, че опитите му представляват заплаха за теб. Неговата основна
172
доктрина гласи, че се избавяш от онова, което причиняваш на другите. Егото не мисли доброто
на никого. Но оцеляването му зависи от твоето убеждение, че си изключен от неговите зли
намерения. То следователно те съветва, ако станеш негов приемник, че ще ти помогне да
насочиш гнева му навън и по този начин то ще те защити. И така, то се обвързва с безкрайна,
неблагодарна поредица от специални взаимоотношения, изковани от гнева и посветени само на
една безумна вяра - че колкото повече гняв влагаш навън, толкова по-неуязвим ставаш.
5. Тази верига закрепостява Божия Син към вината и тази верига Светия Дух е готов да
премахне от твоето свято съзнание. Защото веригата на жестокостта няма място в близост до
избрания приемник на Бога, който не може да се превърне в приемник на егото. В името на
неговото освобождение и в името ма Този, Който е готов да го освободи, нека се вгледаме по-
отблизо във взаимоотношенията, които създава егото и нека Светия Дух истинно да ги прецени.
Защото е сигурно, че ако ги разгледаш, ти с радост ще Му ги предадеш. Не знаеш в какво може
да ги превърне Той, но ще пожелаеш да разбереш, ако си готов преди всичко да видиш в какво
си ги превърнал ти.
6. Всяко взаимоотношение, което егото създава, се основава по един или друг начин на
идеята, че чрез жертви то се разраства. В „жертвата", която егото счита за очищение, е
всъщност коренът на неговите горчиви обиди. Защото то предпочита да напада направо и да
получи онова, което истински желае, без отлагане. Но егото приема „реалността" такава,
каквато е, и разбира, че никой не би изтълкувал нападението като любов. Ала да внушиш
чувство на вина е пряко нападение, макар и на пръв поглед да не изглежда такова. Защото
виновните очакват нападение и доколкото са го поискали, привлечени са от него.
7. При такива безумни отношения влечението към това, което не желаеш, изглежда по-
силно от влечението към това, което желаеш. Защото всеки си мисли, че е пожертвал нещо за
другия и го мрази заради това. И в същото време си мисли, че го желае. Той съвсем не изпитва
любов към другия. А просто си мисли, че обича жертвата. И заради тази жертва, която изиск ва
от себе си, той изисква другият да се чувства виновен и сам да се пожертва. Прошката става
невъзможна, защото егото вярва, че да простиш на другия, означава да го загубиш. Само чрез
нападение без прошка егото може да гарантира всичките си взаимоотношения.
8. Но те само привидно са гарантирани. Защото за егото взаимоотношенията означават,
че само телата са заедно. И то изисква винаги само това, без да се интересува в каква посока
може да се зарее съзнанието или какво мисли то, защото това му се струва маловажно. Щом
тялото е налице, за да получи неговата жертва, това му е достатъчно. За егото съзнанието е
нещо лично и само тялото може да се сподели. Идеите по начало не са от значение, освен
дотолкова, доколкото сближават или отдалечават тялото на другия. И според тези критерии то
преценява идеите като добри или лоши. Това, което кара другия да се чувства виновен и да го
държи чрез чувството за вина е „добро". Това, което го освобождава от вината е „зло", защото
той ще престане да вярва, че телата общуват и ще „си отиде".
9. Страданието и жертвата са даровете, с които егото „благославя" всички връзки. И
онези, които са свързани пред неговия олтар, приемат страданието и жертвата като цена, която
трябва да платят за своята връзка. И в злобния им съюз, породен от страха от самотата, и
въпреки това, посветен на продължаването на самотата, всеки се стреми да се освободи от
вината, като я засили у другия. Защото всеки е убеден, че това намалява неговата собствена
вина. Все му се струва, че другият го атакува и наранява, дори и по незначителни начини, може
би „несъзнателно", но вечно изисквайки жертви. Яростта на всички, които се свързват пред
олтара на егото, далеч надминава твоите представи. Защото егото не иска ти да си даваш сметка
за нея.
10. Винаги, когато си гневен, бъди сигурен, че си изградил специални взаимоотношения,
„благословени" от егото, защото гневът е неговото благословение. Гневът приема множество
различни форми, но той не може дълго да държи в заблуда онези, които са готови да узнаят, че
любовта не поражда никога вина, а каквото предизвиква чувство за вина, не би могло да бъде
любов, а е гняв. Всеки гняв не е нищо друго, освен опит да накараш другия да изпита чувство
за вина и този опит е едничката основа, която егото приема за специални взаимоотношения.
Вината е единственото, от което егото има нужда и до като се идентифицираш с вината, тя ще
запазва своята привлекателност за теб. Но запомни едно - да бъдеш заедно с едно тяло още не
значи общуване. И ако го приемеш за общуване, изпитваш вина в общуването и ще се
страхуваш да чуеш Светия Дух, разпознавайки в Неговия Глас собствената си потребност да
общуваш.
11. Светия Дух не може да учи като използва страх. И как може Той да общува с теб,
когато си убеден, че да общуваш означава да се обречеш на самота? Чисто безумие е да се
173
вярва, че в общуването човек бива изоставен. И все пак мнозина го вярват, защото са убедени,
че за да не се лишат от съзнанието си, трябва да го пазят само за себе си, но докато телата им са
заедно,' съзнанията им си остават само техни. Така съединяването на телата се превръща в
начин да държат съзнанията си разделени. Защото телата не могат да прощават. Те могат да
правят само това, към което ги насочва съзнанието.
12. Илюзията за автономност на тялото и неговата способност да преодолее самотата е
дело на плана на егото да установи своята собствена автономия. Докато вярваш, че да бъдеш с
едно тяло представлява общуване, ще бъдеш принуден да държиш своя брат в тялото му,
поддържайки това посредством чувството за вина. И ти ще виждаш сигурността си във вината и
опасност в общуването. Защото егото винаги ще те учи, че самотата се преодолява чрез чувство
за вина и че общуването е причина за самотата. И въпреки очевидното безумие на този урок,
мнозина са го усвоили.
13. Прошката е в общуването също така сигурно, както проклятието е във вината.
Учителското предназначение на Светия Дух е да научи тези, които вярват, че общуването е
проклятие, на това, че то е спасение. И Той ще го направи, защото Божията сила в Него и в теб
се съединява в истинско взаимоотношение, толкова свято и силно, че то може да преодолее
дори и това без страх.
14. Чрез светия миг се осъществява това, което изглежда невъзможно и дава ясно да се
разбере, че съвсем не е невъзможно. В светия миг вината загубва привлекателната си сила,
защото се възстановява общуването. И вината, чието единствено предназначение е да пречи на
общуването, тук няма място. Тук няма нищо скрито и няма частни помисли. Волята за
общуване привлича общуването и напълно преодолява самотата. Осъществява се пълно
опрощение, защото липсва желанието да се изключи някой от постигнатата цялостност,
внезапно осъзнавайки колко е ценна всяка частица от нея. В защитата на твоята цялостност
всички са поканени и добре приети. И ти разбираш, че твоето осъществяване принадлежи на
Бога, Който се нуждае да те види цялостен. Защото твоята цялостност те прави принадлежен
Нему в собственото ти съзнание. А в съзнанието ти се изживяваш такъв, какъвто си сътворен и
какъвто си.
VIII. Единственото реално отношение
1. Светия миг не отменя нуждата от обучение, защото Светия Дух не бива да те изоставя
в качеството си на твой Учител, докато Светия миг се разгърне далеч отвъд времето. За
изпълнение на подобна учителска мисия, Той трябва да използва всичко на този свят за
собственото ти освобождение. Той не трябва да пропуска дори и най-малкия знак или намек за
желание да се учиш от Него какво е истината. И незабавно се възползва от всичко, което Му
предлагаш в тази насока. Неговата загриженост и внимание към теб са безгранични. Пред
лицето на твоя страх от прошката, който Той разбира със същата яснота, с която знае, че
прошката е освобождение, Той ще те научи да си спомниш, че прошката не е загуба, а твое
спасение. Ще те научи, че само в пълното опрощение, при което признаеш, че няма за какво да
се прощава, ти си напълно изкупен.
2. Вслушай се с радост в Него и научи, че нямаш никаква потребност от специални
взаимоотношения. В тях търсиш само това, от което сам си се отказал. И чрез тях никога няма
да узнаеш стойността на онова, което си отхвърлил, но продължаваш да желаеш от цялото си
сърце. Нека заедно да се съединим и да превърнем всичко в свят миг по силата на своето
желание да бъде така. Божият Син изпитва такава голяма потребност да пожелаеш да се
устремиш към това, че просто не можеш да си представиш нужда по-голяма. Съзри
единствената нужда, която имат съвместно Бог и Неговият Син и която и двамата желаят да
удовлетворят. Не си сам в това. Волята на твоите творения те зове да споделиш своята воля с
тях. И всеки трябва да те търси там, където си и да те открие.
3. Свързвай се само с това, което никога не ще те напусне и което ти не ще напуснеш
никога. Самотата на Божия Син е самота на Неговия Отец. Не се отричай от съзнанието за
своята цялостност и не се опитвай да я възстановиш само за себе си. Не се страхувай да
повериш спасението на Любовта на своя Спасител. Той няма да те предаде, защото произтича
от Онзи, Който не познава предателството. Приеми, че твоето чувство за провал не е нищо
друго, освен погрешно схващане за собствената ти същност. Защото Светия приемник на Бога
не може да претърпи провал и нищо, което той пожелае, не може да бъде отхвърлено. Ти имаш
завинаги едни толкова свети отношения, че те са зов към всеки да избяга от самотата и да се
присъедини към теб в любов. И всеки трябва да те потърси там, където си и ще те намери.
4. Само за миг си помисли: Бог ти е поверил Синовността, за да ти гарантира съвършено
творчество. Това е Неговият дар, защото както Той не те е лишил от Себе Си, така не те е
174
лишил и от Своето творение. Всичко, сътворено някога, е твое. Ти си във взаимоотношения с
цялата вселена. И защото тази вселена произтича от Бога, тя далеч превъзхожда всички дребни
тела, които възприемаш. Защото всичките й части са съединени в Бога чрез Христо, където
стават подобни на своя Отец. Христос не познава разделение от Своя Отец, Който е Неговото
единствено взаимоотношение, в което Той дава така, както дава Отца на Него.
5. Светия Дух е Божият опит да те освободи от това, което е Непонятно за Него. И при
такъв Първоизточник, опитът ще бъде успешен. Светия Дух иска от теб да откликваш така,
както откликва Бог, защото желае да те научи на това, което не разбираш. Бог е готов да
откликне на всяка нужда, независимо от формата, която придобива. И така, Той поддържа
открита връзката, за да приема твоето послание и ти да приемаш Неговото. Бог не разбира твоя
проблем в общуването, защото не го споделя. Само ти единствен вярваш, че проблемът ти се
разбира от само себе си. Светия Дух знае, че не е така, и все пак Той го разбира, защото ти си го
предизвикал.
6. Единствено в Светия Дух е осъзнаването на това, което е недостъпно за Божието
познание и твоето разбиране. Неговата цел е да приеме и двете и като премахне всеки елемент
на несъгласие, да ги съедини в едно. И Той ще успее да постигне това, защото такова е
Неговото предназначение. Затова остави на Него всичко, което ти се струва невъзможно,
защото Той знае, че е възможно, понеже е Божията Воля. И нека Той, Чието учение е само от
Бога, да те научи на единствения смисъл на взаимоотношенията. Защото Бог е сътворил
единственото взаимоотношение, което има смисъл и това е Неговото взаимоотношение с теб.
IX. Светият миг и влечението към Бога
1. Както егото се стреми да ограничи начина ти да възприемаш своите братя само до
тялото, така Светия Дух е готов да разкрепости твоето виждане и да ти позволи да съзерцаваш
Великите Лъчи, които се излъчват от тях така безбрежни, че достигат до Бога. Този преход към
истинно виждане се осъществява в светия миг. Ти трябва да познаеш какво съдържа този миг,
за да пожелаеш да го превърнеш в нещо трайно. Когато имаш подобна воля, той няма да те
напусне, защото е постоянен. Когато го приемеш като единственото възприятие, което желаеш,
той се трансформира в познание чрез ролята, която сам Бог изпълнява в Изкуплението, защото
тя е единствената стъпка в него, която Той разбира. Следователно, това няма да се отлага, щом
ти бъдеш готов, ала сега още не си.
2. Наша задача е да развиваме колкото се може по-бързо необходимия процес за
откритото разглеждане на всички пречки точно такива, каквито са. Защото не е възможно да
видиш колко неудовлетворително е това, което мислиш, че желаеш. Тялото е символ на егото,
както егото е символ на разделението. И двете не са нищо друго, освен опити да се ограничи
истинското общуване и така да се направи то невъзможно. Защото общуването трябва да бъде
неограничавано от нищо, за да има изобщо смисъл, а лишено от смисъла си, то няма да те
удовлетвори напълно. Но то остава единственото средство да установиш истински
взаимоотношения, които да нямат ограничения, защото са установени от Бога.
3. В светия миг, когато Великите Лъчи изместят тялото в съзнанието, ти се дава да
разбереш какво представляват взаимоотношенията без ограничения. Но за да видиш това,
необходимо е да се отречеш от всички начини, по които егото използва тялото и да приемеш, че
егото не притежава цел, която да споделиш с него. Защото егото е готово да ограничи всеки и
до собствените си цели и докато си мислиш, че то има цел, ти ще предпочетеш да използваш
всички средства, чрез които то се опитва да осъществи своята цел. Това то няма никога да
постигне. Но ти със сигурност разбираш, че егото, чиито цели са напълно непостижими, ще се
стреми към тях с всички сили и ще го направи със силата, която сам си му дал.
4. Не е възможно да разполовиш силата си между Небето и ада, между Бога и егото, и да
разкрепостиш могъществото си за творчество, което е единствената цел, поради която то ти е
дадено. Любовта винаги способства за израстване. Ограничения се изискват от егото и
представляват неговите претенции да превръща всичко в незначително и безрезултатно. Ако се
ограничиш да виждаш своя брат само като тяло, което ще правиш дотогава, докогато не го
освободиш от него, ти си отрекъл неговия дар към теб. Тялото му не може да ти го даде. И не се
стреми към него само чрез тялото. Но съзнанията ви са в неприривна връзка и тяхното единство
трябва само да се приеме, за да изчезне самотата в Небесното Царство.
5. Ако позволиш на Светия Дух да ти разкрие Божията Любов към теб и нуждата на
твоите творения да бъдат вечно с теб, ти ще почувстваш влечение към вечното. Никой, който
Го е чул да му разкрива това, не може да се бави задълго тук. Защото ти желаеш да бъдеш на
Небето, където си завършен и спокоен и имаш такива трайни и любящи отношения, че всякакво
ограничение при тях е невъзможно. Нима не би разменил дребнавите си взаимоотношения за
175
всичко това? Защото тялото наистина е незначително и ограничено и само тези, които виждаш
без ограниченията, наложени от егото, могат да ти дадат свобода.
6. Ти нямаш и представа за границите, които си наложил на своите възприятия и нямаш
идея за цялата красота, която можеш да видиш. Но трябва да запомниш едно - влечението към
вината се противопоставя на влечението към Бога. Неговото влечение към теб си остава
безгранично, но защото твоята сила, бидейки Негова, е също толкова велика, ти можеш да се
отвърнеш от любовта. Това, което влагаш в чувството на вина, ти го отнемаш от Бога. И
виждането ти става слабо, затъмнено и ограничено, защото си опитал да отделиш Отца от Сина
и да ограничиш тяхното общуване. Не търси спасение в по-нататъшното разделение. И не
ограничавай своето виждане на Божия Син до онова, което пречи на неговото освобождение и
на онова, което Светия Дух трябва да преодолее, за да го разкрепости. Защото това, което го е
закрепостило, е именно вярата му в греха.
7. Когато тялото загуби привлекателност за теб и когато престанеш да го цениш като
средство да получиш каквото и да било, тогава няма да има пречки в общуването и мислите ти
ще бъдат свободни като Божиите мисли. Когато позволиш на не Светия Дух да те научи да
използваш тялото само за целите на общуването и да отхвърляш използването му за разделение
и нападение, което егото вижда в него, ще узнаеш, че изобщо не се нуждаеш от тялото. В
светия миг не съществуват тела и ти преживяваш само Божието привличане. Приемайки го
изцяло и неделимо, ти се присъединяваш напълно към Него в миг, защото няма да налагаш
граници на съюза си с Него. Реалността на това взаимоотношение става единствената истина,
която някога би могъл да пожелаеш. Това е цялата истина.
X. Време да се родиш отново
1. Дадена ти е силата във времето да отлагаш да постигнеш съвършения съюз на Отца и
Сина. Защото на този свят привличането на вината стои помежду им. Нито времето, нито
промените имат място във вечността. Но тук предназначението на Светия Дух е да използва и
едното, и другото, макар и не така, както егото ги използва. Това е моментът, когато ти ще
честваш моето Рождество на света. Ала не знаеш как да го постигнеш. Позволи на Светия Дух
да те научи и ми позволи да чествам твоето рождение чрез Него. Единственият дар, който мога
да приема от теб, е дарът, който съм ти дал. Освободи ме, както аз съм избрал да те освободя.
Ние заедно празнуваме времето Христово, защото то е лишено от смисъла си, когато сме
разделени.
2. Светия миг е всъщност времето на Христос. Защото в този освобождаващ миг никаква
вина не се натрапва върху Божия Син и той си връща своята безгранична сила. Какъв друг дар
можеш да ми предложиш, когато аз избирам да ти предложа само този? И да ме видиш,
означава да ме видиш във всички и да предложиш да всички онзи дар, който предлагаш на мен.
Аз съм също толкова неспособен да приемам жертвоприношения, както и Бог, и всяка жертва,
която налагаш на себе си, ти всъщност налагаш на мен. Разбери, че всяка жертва не е нищо
друго, освен ограничение, което е наложено върху даряването. А чрез това ограничение ти
ограничаваш себе си в приемането на дара, който аз ти предлагам.
3. Ние, които сме едно цяло, не можем да даряваме поотделно. Когато пожелаеш да
приемеш нашите взаимоотношения за реални, вината няма да бъде привлекателна за теб.
Защото в нашето единение ти ще приемеш всички свои братя. Дарът на единението е
единственият дар, който аз съм се родил да даря. Дари ми го, за да го имаш. Христовото време е
време, предназначено за дара на свободата, който се предлага на всекиго. И приемайки го, ти го
даряваш на всички.
4. В твоя власт е да осветиш настоящето, защото е по твоите сили да превърнеш
настоящето във време Христово. .Възможно е това да стане изведнъж, защото е нужна само
една промяна на възприятията, тъй като ти си допуснал само една грешка. Тя изглежда като
множество, но е една единствена. Защото, въпреки че егото приема много форми, то е винаги
една и съща идея. Това, което не е любов, е винаги страх и нищо друго.
5. Не е необходимо да следваш страха из всички криволичещи пътища, по които се
промъква подмолно и се крие в мрака, за да се появи във форми, съвсем различни от това, което
е. И все пак, трябва да разгледаш всяка от формите му, като не губиш от погледа си принципа,
който управлява всички. Когато си готов да разгледаш всички тези форми не като отделни, а
като различни проявления на една и съща идея, която ти не желаеш, разбираш връзката им.
Идеята е просто следната: Ти вярваш във възможността да бъдеш приемник на егото и враг на
Бога. Смяташ, че си изправен пред този избор и вярваш че това е решението, което трябва да
вземеш. Не виждаш други алтернативи, защото не можеш да приемеш факта, че чрез жертва не
се постига нищо. Жертвата е от такова съществено значение за твоята система на мислене, че
176
не можеш да разбереш смисъла на спасение без жертва. Ти така дълбоко си объркал жертвата и
любовта, че не можеш да си представиш любов без жертва. И ето какво трябва да осъзнаеш -
жертвата е атака, а не любов. Ако приемеш тази едничка идея, ще изчезне твоят страх от
любовта. Вината не може да остане дълго там, където е преодоляна идеята за жертва. Защото
там, където има жертва, някой трябва да плаща, а друг да получава. И единственият въпрос
остава каква е цената и за какво.
6. Като приемник на егото, ти си убеден, че можеш да прехвърлиш на другите цялата своя
вина и така да си купиш мир. И струва ти се, че не ти трябва да платиш цената. Макар да е
очевидно, че егото изисква определена цена, то като че ли не я иска от теб. Ти не желаеш да
признаеш, че егото, което сам си поканил, е вероломно спрямо онези, които го приемат
радушно. Егото никога няма да допусне да доловиш този факт, защото, ако го разбереш, то ще
остане бездомно. Защото, когато ясно осъзнаеш това, няма да се заблудиш от привидните
форми, които егото приема, за да се защити от погледа ти. Ти ще различиш зад всяка
привидност прикритие на едничката идея, която стои зад всички тях - че любовта изисква
жертви и следователно е неразделна от агресията и страха. И че вината е цената за любовта,
която трябва да се плати със страх.
7. Колко страшен е станал за тебе Бог и колко голяма жертва смяташ, че изисква Неговата
Любов! Защото всеобхватната любов ще иска и всеобхватна жертва. И така изглежда сякаш
егото изисква по-малко от Бога и се преценява като по-малкото зло от двете - едното поражда
малко страх, но другото трябва да бъде унищожено. Защото ти виждаш любовта като нещо
разрушително и единственият въпрос, който си поставяш, е кой да бъде унищоженият - ти или
другият. Търсиш отговора на този въпрос в специалните си взаимоотношения, при които
изглеждаш частично унищожител и унищожаващ, но не си изцяло нито единия, нито другия. И
смяташ, че това те спасява от Бога, Чиято всеобхватна Любов би те унищожила напълно.
8. Ти си мислиш, че всеки друг изисква от теб жертва, но не виждаш, че единствено ти
изискваш такава жертва и само от себе си. Но изискването за жертва е толкова сурово и
страшно, че не можеш да го приемеш такова, каквото е. Реалната цена, която плащаш поради
това свое неразбиране, е толкова голяма, че ти си готов по-скоро да се отречеш от Бога,
отколкото да я признаеш. Защото ако Бог изискваше всеобхватна жертва от теб, по-сигурен
щеше да се чувстваш, ако го изнесеш извън себе си и го отдалечиш, а не ако бъдеш Негов
приемник. На Бога ти приписваш предателството на егото и приканваш егото да заеме мястото
Му, за да те защити от Него. И не си даваш сметка, че именно това, което си поканил, ще те
унищожи и изисква от теб всеобхватна жертва. Никаква частична жертва не би утолила този
жесток гостенин, защото това е нашественик, който мнимо предлага добронамереност, но само
за да направи жертвата пълна.
9. Ти няма да успееш да бъдеш враг на егото само отчасти, защото то не приема
пазарлъци и нищо няма да ти остави. Не можеш и да го приемеш отчасти. Налага се да избереш
между пълната свобода и пълната обвързаност, защото няма други алтернативи. Вече си
изпробвал множество компромиси при опита си да избегнеш да признаеш единственото
решение, което трябва да вземеш. Но само когато разбереш решението такова, каквото е,
можеш лесно да го приемеш. Спасението е просто, бидейки от Бога и следователно е много
лесно за разбиране. Не се опитвай да го проектираш и видиш извън себе си. В теб са
едновременно въпросът и отговорът; изискването за жертва и Божият мир.
XI. Христовото Рождество като край на жертвата
1. Не се страхувай да признаеш, че идеята за жертва е изцяло създадена от теб. И не търси
сигурност, опитвайки се да се защитиш от несъществуващото. Твоите братя и Отца ти са
станали много страшни в твоите очи. И ти си готов да договориш с тях някои специални
взаимоотношения, които си представяш, че могат да ти предоставят частично сигурност. Не се
опитвай повече да поддържаш своите мисли откъснати от Мисълта, която ти е дадена. Когато
ги видиш заедно и ги възприемеш в истинския им вид, изборът между тях е само най нежно
пробуждане и е прост като отварянето на очите за светлината на деня, когато вече нямаш нужда
от сън.
2. Знакът на Рождеството е звезда, светлина в мрака. Не го разглеждай вън от себе си, но
виж как грее на вътрешното ти Небе и го приеми като знак, че времето на Христос е дошло.
Той идва без да иска нищо. Не налага жертва на никого. Цялата идея за жертва губи смисъла си
в Негово присъствие. Защото Той е Приемник на Бога. И ти трябва само да поканиш Този,
Който вече е дошъл, като признаеш, че Неговият Приемник е Един и никаква мисъл, чужда на
Неговата Единност не може да пребивава в Него. Любовга трябва да бъде всеобхватна, за да Го
приеме, защото Присъствието на Светостта създава святост, която го заобикаля. Страхът не
177
може да докосне Приемника, Който люлее Бога във времето на Христа, защото Приемникът е
също толкова свят, колкото съвършената Невинност, която Той закриля и Чиято сила закриля
Него.
3. Това Рождество предай на Светия Дух всичко, което те ранява. Остави се да бъдеш
напълно изцелен, за да се свържеш с Него в изцелението и нека заедно да отпразнуваме нашето
освобождение, като освободим всички други заедно с нас. Не задържай нищо, защото
освобождението е всеобхватно и когато го приемеш заедно с мен, ти ще го отдадеш заедно с
мен. Всяка болка, жертва и незначителност ще изчезнат в нашите и взаимоотношения, които са
така невинни, както взаимоотношенията ни с Отца и също толкова могъщи. Болката ще ни се
открие и ще изчезне в нашето присъствие, а без болка не може да има жертва. А без жертва
трябва да има любов.
4. Ти, който вярваш, че жертвата е любов, трябва да се научиш, че жертвата е откъсване
от любовта. Защото жертвата поражда вина също така сигурно, както любовта поражда Мир.
Вината е условието на жертвата, както мирът е условие да осъзнаеш своите взаимоотношения c
Бога. Чрез вината ти се откъсваш от своя Отец и братята си. Чрез мира отново ги приканваш,
осъзнавайки, че те са там, където ги поканиш да дойдат. Онова, което откъснеш от себе си,
изглежда плашещо, защото ти го натоварваш със страх и се опитваш да го изхвърлиш, макар да
е частица от теб. Кой, възприемайки с омерзение част от себе си, може да живее в мир? И кой
може да се опита да разреши „конфликта" на Небето и ада в душата си, като изхвърли Небето
вън от себе си и му припише качествата на ада, без да се почувства незавършен и самотен?
5. Докато възприемаш тялото като своя реалност, ти ще се чувстваш самотен и ощетен. И
дотогава ще се възприемаш като жертва, която намира оправдание да жертва другите. Защото
кой би запокитил Небето и Бога далеч от себе си, без да изпита чувство на жертва и загуба? И
кой може да страда от жертва и загуба, без да опита да се възстанови? Но как да го направиш,
когато усилията ти се основават на убеждението, че лишението е реално? Лишението води до
нападение, защото представлява убеждението, че нападението е оправдано. А докато
поддържаш чувството за лишение, нападението става спасение, а жертвата - любов.
6. И става така, че винаги, когато търсиш любов, ти търсиш жертва и я намираш. Но не
намираш любов. Не е възможно да отричаш същността на любовта и да я постигнеш. Самото
съдържание на любовта е тъкмо в онова, което си отхвърлил вън от себе си, а любовта е лишена
от смисъл вън от теб. Всъщност това, което си предпочел да задържиш, е лишено от смисъл,
докато всичко, което си предпочел да отхвърлиш, съдържа целия смисъл на вселената и крепи
единството на вселенския смисъл. Ако вселената не е съединена в теб, тя ще бъде откъсната от
Бога, а да бъде без Него означава да бъде лишена от смисъл.
7. В светия миг се проявява състоянието на любовта, защото съзнанията се свързват без
намесата на тялото, а където съществува общуване, там има мир. Принцът на Мира е роден, за
да възстанови условието на любовта, учейки, че общуването си остава ненарушено дори тогава,
когато тялото бъде унищожено, ако не гледаш на тялото като на необходимо средство за
общуване. И ако разбереш този урок, ще осъзнаеш, че да пожертваш тялото означава да не
пожертваш абсолютно нищо, и общуването, което е от съзнанието, не може да се пожертва.
Къде тогава е жертвата? Урокът, който се родих да предам и който продължавам да преподавам
на всички свои братя, е, че жертвата не съществува, а любовта е навсякъде. Защото общуването
обгръща всичко и в мира, който то възстановява, любовта се явява от само себе си.
8. Нека никога отчаяние да не затъмни радостта на Рождеството, защото времето на
Христос е безсмислено без радостта. Нека се свържем в прослава на мира като не изискваме
жертва от никого, защото по този начин ти ми посвещаваш любовта, която ти посвещавам аз.
Какво може да ни донесе по-голяма радост от чувството, че не сме лишени от нищо? Такова е
посланието на времето Христово, което аз ти посвещавам, за да го посветиш ти и да го върнеш
на Отца, Който ми го е предоставил. Защото във времето на Христос се възстановява
общуването и Бог се свързва с нас в честването на сътворението на Неговия Син. Бог отдава
благодарност на светия приемник, който е готов да Го посрещне и да Го пусне да влезе и
пребивава там, където би желал. И чрез твоето посрещане Той те посреща при Себе Си, защото
каквото се съдържа в теб, който Го посрещаш, Му се връща на Него. И ние честваме Неговата
Цялостност, като Го приемаме в себе си. Онези, които приемат Отца, са едно цяло с Него,
бидейки приемници на Този, Който ги е сътворил. И като Го приемат в себе си, заедно с Него
идва и споменът за Отца и те си припомнят единственото взаимоотношение, което са имали и
биха искали някога да имат.

178
 9. Това е времето, когато една Нова година скоро ще се роди от Христовото време. Аз
имам съвършена вяра в теб, че ще осъществиш всичко, което искаш да постигнеш. Нищо няма
да липсва и ти ще постигнеш цялостност, а няма да рушиш. Кажи това на своя брат:
Аз те предавам на Светия Дух като част от себе си.
Зная, че ще получиш освобождение, ако аз не искам да бъда в затвор.
В името на собствената си свобода избирам твоето освобождение, защото разбирам,
че ще бъдем освободени заедно.
Така годината ще започне в радост и свобода. Има много работа, а ние дълго я отлагахме.
Приеми светия миг, когато се paжда годината и заеми своето място, което толкова дълго
стоеше празно във Великото Пробуждане. Направи тази година paзлична, правейки я
неизменна. И позволи взаимоотношенията ти да станат свещени. Такава е нашата воля. Амин.
Глава 16
ПРОШКА НА ИЛЮЗИИТЕ
I. Истинско съпричастие
1. Да съчувстваш не означава да споделиш страданието -именно това ти явно отказваш да
разбереш. Такова е разбирането на егото за съчувствието и то винаги се използва за изграждане
на специални взаимоотношения, при които да се споделя страданието. Способността за
съчувствие е много полезна на Светия Дух, ако Му позволиш да я използва по Свой начин. Той
я използва много различно. Страданието е непонятно за Него и Той ще иска от теб да показваш
на другите, че е непонятно. Когато влиза чрез теб във взаимоотношения с другите, Светия Дух
не общува с тях чрез твоето его. Той не се присъединява към болката, разбирайки, че тя не
може да се изцели чрез илюзорни опити да се проникне в нея и да се облекчи като се сподели
илюзията.
2. Най-ясното доказателство, че съчувствието, както егото го прилага, е разрушително, се
състои във факта, че то се отнася само до определен тип проблеми и до някои хора. Егото ги
подбира и се свързва с тях. А то никога не се свързва по друга причина, освен за да укрепне.
Себеотъждествявайки се с това, което му се струва, че разбира, егото вижда в тях себе си и се
разраства, като споделя себеподобното. Недей да се заблуждаваш от подобни маневри; егото
винаги съчувства, за да те лиши от силата ти, а да лишиш някого от силата му означава да го
атакуваш. Ти не знаеш какво означава истинско съпричастие. Но можеш да бъдеш сигурен в
едно: ако притихнеш и позволиш нa Светия Дух да се свързва с другите чрез теб, ти ще
съчувстваш, вдъхвайки сила и ще се сдобиеш със сила, а не със слабост.
3. Твоят дял е само да си припомниш това; ти не очакваш нищо, което има стойност за
теб, да се получи от дадени взаимоотношения. Ти избираш да не причиняваш болка, както и да
нe я лекуваш със собствени средства. Не знаеш какво означава изцеление. Всичко, което си
научил за съчувствието е от миналото. А в миналото няма нищо, което да можеш да споделиш,
защото нищо от миналото не би искал да задържиш. Не използвай съчувствието, за да
направиш миналото реално и по този начин да го направиш трайно. Отстъпи нежно встрани и
позволи да бъдеш изцелен. Дръж само една мисъл в ума си не я забравяй, колкото и да се
изкушаваш да осъждаш някои ситуации и да определяш как да реагираш на тях чрез осъждане.
Съсредоточи съзнанието си само върху следното:
Аз не съм сам и няма да натрапвам миналото на своя Гост.
Поканил съм Го и ето че Той е тук.
Не трябва нищо друго да правя, само да не преча.
4. Истинското съчувствие е от Този, Който знае какво е съчувствие. Ти ще усвоиш
Неговото тълкуване на съчувствието от Светия Дух, ако Му позволиш да се възползва от
възможността ти да бъдеш силен, а не слаб. Той няма да те изостави, но се увери, че няма да Го
изоставиш ти. Смирението е сила само в този смисъл, че да признаеш и приемеш факта, че
самият ти не знаеш, означава да признаеш и приемеш, че Той притежава познанието. Ти не си
достатъчно уверен, че Той ще осъществи своя дял, защото още никога не си осъществявал
напълно собствения си. Не можеш да знаеш как да реагираш спрямо това, което не разбираш.
Недей да се изкушаваш в това и не се поддавай на триумфалното използване от егото на
съчувствието за своя слава.
5. Триумфът на слабостта не е това, което би искал да предложиш на своя брат. И
въпреки това ти не познаваш друг триумф, освен този. Това не е познание и тази форма на
съчувствие, която го поражда, е толкова деформирана, че по-скоро обвързва онова, което би
трябвало да разкрепости. Неизкупените не могат да изкупуват, но те имат свой Изкупител. Не
се опитвай да Го учиш. Ти си учещият, а Той Учителят. Недей обърква собствената си роля с
Неговата, защото това никога няма да донесе мир на никого. Предай Му своето съпричастие,
179
защото ще споделиш Неговото възприятие и Неговата сила. И Му позволи Той да сподели чрез
теб Своята сила и Своето възприятие.
6. Смисълът на любовта се губи във всяко взаимоотношение, което се насочва към
слабостта и се надява да намери любов в това. Силата на любовта, която е нейният смисъл, е
заложена в силата на бога, която кръжи над нея и безмълвно я благославя като я обгръща с
целителните си криле. Нека бъде така и недей да се опитваш да го заместваш с твоето „чудо".
Казах, че ако някой брат поиска от тебе да направиш нещо глупаво, направи го. Но първо се
увери, че това няма да нарани нито него, нито теб, защото нещо, което наранява единия,
причинява същото и на другия. Глупавите изисквания са глупави само защото си противоречат,
тъй като винаги съдържат елемент на специално отношение. Само Светия Дух разпознава
глупавите потребности, както и истинските. И Той ще те научи как да удовлетворяваш и
едните, и другите, без да загубиш никои.
7. Ти ще направиш опит всичко това да осъществиш тайно. И ще си мислиш, че
изпълнявайки нуждите на един, няма да подложиш на опасност друг, доколкото ги държиш
разделено и тайно един от друг. Но това далеч не е така, защото такъв път няма да изведе нито
до истината, нито до живота. Никои потребности няма да останат неудовлетворени задълго, ако
ги оставиш изцяло на Него, Чието предназначение е да ги удовлетвори. Това е Негово
предназначение, а не твое. Той няма да им откликне тайно, защото споделя всичко, което
даряваш чрез Него. Затова и го дарява. Каквото даряваш чрез Него е предназначено за цялата
Синовност, а не за част от нея. Предостави на Него функцията Му, защото Той ще я изпълни,
ако само Го помолиш да влезе в твоите взаимоотношения и да ги благослови.
II. Могъществото на светостта
1. Ти, вероятно, все още считаш, че светостта е недостъпна за разбиране, защото не
виждаш как би могла да се разгърне така, че да обхване всички. А беше казано, че тя трябва да
включва всички, ако е святост. Не се грижи ти за разгръщането на светостта, защото не
разбираш природата на чудесата. И не ти вършиш чудесата. Именно тяхното разгръщане далеч
отвъд пределите, които са достъпни на твоето възприятие, ти показва, че не си ти, който върши
чудесата. Струва ли си да се безпокоиш как да разгърнеш чудесата, така че да обхващат цялата
Синовност, ако самата същност на чудото не ти е ясна? Да се познае едно свойство не е по-
трудно, отколкото да се познае цялото. И ако съществуват чудеса, то всички техни свойства,
бидейки част от тях, трябва да бъдат чудодейни.
2. Съществува тенденция да се разбива цялото на фрагменти, а после да се проникнеш от
тревога за истинността на някаква малка част от цялото. И това е само начин да избегнеш или
да отвърнеш поглед от цялото към това, което ти се струва, че би могъл да разбереш по-добре
Това е само друг опит да оставиш па себе си възможността да разбираш. Един по-добър и далеч
по-полезен начин да се мисли за чудесата е следният: Ти не ги разбираш нито частично, нито
цялостно. И все пак те се осъществяват посредством теб. Следователно, не е необходимо
разбиране от твоя страна. И все пак, не е възможно да осъществиш нещо, което не разбираш.
Тогава сигурно има Нещо в теб, което разбира.
3. За теб чудото не изглежда нещо естествено, защото това, с което си наранил
съзнанието си, го е превърнало в нещо толкова неестествено, че то не помни кое е било
естествено за него. И когато ти се казва какво е естествено, ти не можеш да го разбереш.
Признаването на една част в качеството й на цялото и на цялото във всяка част е съвършено
естествено, защото такъв е начинът на мислене на Бога, а каквото е естествено за Него, е
естествено и за теб. Напълно естественото възприятие мигновено би ти показало, че
степенуване по трудност при чувствата е съвсем невъзможно, защото предполага противоречие
с техния смисъл. И ако можеше да разбереш техния смисъл, свойствата им едва ли щяха да те
озадачават.
4. Ти си вършил чудеса, но е съвсем очевидно, че не си ги вършил сам. Постигал си успех
винаги, когато си достигал до съзнанието на другия и си се свързвал с него. Когато две
съзнания се слеят като едно и споделят равноправно една идея, се осъществява първата връзка
в съзнанието на Синовността като единно цяло. Когато си осъществил това обединение, както
повелява Светия Дух и си го предложил на Него, за да го използва както намери за подходящо,
Неговото естествено възприемане на твоя дар Му позволява да го разбере и да използва твоето
разбиране, така че да ти бъде полезно. Невъзможно е да бъдеш убеден, че това, което
благодарение на твоята готовност е осъществено; е реално, докато си убеден, че за да бъде то
реално, ги трябва да го разбираш.
5. Как можеш да постигнеш вяра в реалността, докато всичките ти усилия са насочени
към това да я направиш нереална? Наистина ли се чувстваш по-сигурен, когато поддържаш
180
реалността на илюзиите, отколкото като приемеш с радост истината такава каквато е и отдадеш
за нея благодарност? Почитай истината, която ти е дадена и бъди доволен, макар да не я
разбираш. Чудесата са естествени за Този, Който е изразител на Бога. Защото Неговата задача е
да сведе чудото да познанието, което въплъщава и което е скрито за теб. Нека Неговото
разбиране на чудото да бъде достатъчно за теб и не обръщай гръб на всички свидетелства,
които Той ти е дал за Неговата реалност.
6. Никакви доказателства не могат да те уверят в истината на това, което не желаеш. И
все пак, твоите взаимоотношения с Него са реални. Не ги приемай със страх, а ликувай. Този,
Когото си призовал, е с теб. Приеми го радушно и почитай свидетелите, които ти донасят
щастливите известия за Неговото пристигане. Вярно е, че точно както се опасяваше, да Го
познаеш означава да се откажеш от всичко, което си мислел, че знаеш. Но това, което си
мислел, че знаеш, не е било никога истина. Каква полза да се придържаш към него и да
отричаш свидетелствата в полза на истината? Защото ти си се доближил твърде много до
истината, за да я отхвърлиш сега и ще се подчиниш на нейното непреодолимо привличане. Ти
можеш да отлагаш засега този момент, но не задълго. Приемникът на Бога те е призовал и ти си
чул Неговия зов. Никога повече няма да се откажеш напълно да го чуеш.
7. Това е година на радост, когато ти все повече и повече се вслушваш и, съобразно с
това, ти все повече израстваш и се развиваш. До твоето съзнание достигат и силата на
светостта, и слабостта на нападението едновременно. Всичко това става в същото онова
съзнание, което е убедено, че светостта е немощ, а нападението е сила. Не е ли това достатъчно
чудо, за да те научи, че твоят Учител не е от теб? Но запомни също така, че винаги, когато
чуваш Неговото тълкувание, резултатите ти доставят радост. Нима ще предпочетеш
резултатите на собствените си тълкувания, ако честно ги разгледаш? Бог желае нещо по-добро
за теб. Нима няма да се отнесеш с по-голяма щедрост към този, когото Бог е възлюбил
съвършено?
8. Не тълкувай нищо в противоречие с Божията Любов, защото имаш много свидетели,
които говорят толкова ясно в нейна полза, че само глухите и слепите не ще успеят да ги видят и
чуят. Тази година бъди решен да не отричаш това, което ти е дадено от Бог. Пробуди се и го
сподели, защото то е едничката причина, поради която Той те е призовал. Неговият Глас е
говорил ясно, но ти имаш толкова малко вяра в това, което чуваш, защото си предпочел още по-
силно да повярваш в разрухата, която сам си създал. Нека днес да вземем заедно решение да
приемем радостните вести, че разрухата не е реална и че реалността не е разруха Реалността е
сигурна и невредима и напълно добра към всички и към всекиго. Не съществува по-голяма
любов от тази да приеме и този факт с радост. Защото любовта изисква само да бъдеш щастлив
и е готова да ги даде всичко, което поражда щастие.
9. Няма такъв проблем, който си предал за разрешаване на Светия Дух и Той да не го е
разрешил, нито някога ще има. Никога, когато си опитвал сам да разрешаваш даден проблем, не
си го направил успешно. Не е ли време да си дадеш сметка за тези факти и да си направиш
изводите от тях? Това е година за прилагане на тези идеи, които са ти дадени. Защото идеите са
могъщи сили, които трябва да се използват, а не да се държат бездейни. Те достатъчно много са
доказали своята сила, за да им вярваш и да не да ги отричаш. Тази година отдай всички свои
сили на истината и нека тя се изявява в мир. Имай вяра в Този, Който има вяра в теб. Помисли
какво наистина си видял и чул и го разбери. Можеш ли да бъдеш сам при подобни свидетели?
III. Награда за учителството
1. Ние вече научихме, че всеки е учител и то през цялото време. Ти може да си
преподавал уроците добре, но въпреки това да не си се научил да получаваш утеха от учението.
Ако разгледаш какво си преподавал и колко е чуждо то на всичко, което си мислел, че знаеш,
ще бъдеш принуден да разбереш, че Учителят ти произхожда далеч отвъд собствената ти
система на мислене. Следователно, Той би могъл да я разгледа справедливо и да види нейната
невярност. Той може да направи това от изходната позиция на съвсем различна система на
мислене, която няма нищо общо с твоята. Защото със сигурност онова, на което те учи и което
преподаваш чрез Него, няма нищо общо с учението ти преди Неговото явяване. И резултатите
са, че внасяш мир там, където е имало болка и страданието изчезва, за да дойде на негово място
радостта.
2. Дори ако си учил другите какво е свободата, не си се научил и бъдеш свободен. Казвал
съм преди: „По плодовете им ще ги познаете и те ще познаят себе си". Защото сигурно е, че ти
съдиш за себе си в зависимост от собственото си учение. Учението на егото поражда
непосредствени резултати, защото решенията му се приемат веднага като твой избор. А
приемайки това, означава, че ти си готов да съдиш за себе съответно. Причината и следствието
181
са много ясни в мисловната система на егото, защото всичко, на което се учиш, е насочено към
това да тe накара да установиш връзката между тях. И нима можеш да не вярваш в нещо, на
което толкова прилежно си се научил? Ала спомни си колко внимателно си подбирал неговите
свидетели и си избягвал онези, които свидетелстват за каузата на истината и следствията от
нея.
3. Нима фактът, че не си усвоил онова, на което учиш другите, не е показателен за това,
че не възприемаш Синовността като единно цяло? И не е ли той също показателен за това, че не
възприемаш и себе си като единен и неделим? Защото е невъзможно да преподаваш успешно,
когато ти самият не си убеден, както е невъзможно убеждението да бъде извън теб. Никога не
би разбрал какво е свободата, ако не вярваш в нея. А трябва това, на което учиш, да изхожда от
теб самия. Но ти явно не познаваш своето истинско Аз и не Го разобличаваш, макар че То се
проявява. А каквото се проявява, то непременно съществува. И само ако отричаш стореното от
Него, би могъл евентуално да отречеш Присъствието Му.
4. Това е курс как да познаем себе си. Ти си учил другите на това, което си, но не си
научил сам нищо за своята същност. Много внимателно си избягвал очевидното и не си виждал
реалната връзка между причина и следствие, която е съвършено очевидна. И все пак, всичко,
което си преподавал, е в теб. Кое може да бъде онова, което не го е усвоило? То трябва да е
онази твоя страна, която е извън теб не поради собствената ти проекция, а наистина. И тази
страна, която си приел в себе си, не си ти. Това, което приемаш в съзнанието си, не го променя
реално. Илюзиите не са нищо друго, освен вяра в нещо, което не съществува. И мнимият
конфликт между истината и илюзиите може да се разреши само като се разделиш с илюзиите, а
не с истината.
5. Твоето учение вече го е постигнало, защото Светия Дух е част от теб. Сътворен от
Бога, Той не е напускал нито Бог, нито Неговите творения. Той е едновременно Бога и ти, както
ти си Бог и Той заедно. Защото Божественият Отговор на разделението ти е прибавил много
повече, отколкото ти си се опитал да си отнемеш. Той закриля едновременно и теб, и твоите
творения, като те държи в единство с това, което се стремиш да изключиш. И те ще заемат
мястото на това, което ти си приел, за да ги замести. Те са съвършено реални като част от този
Аз, който ти не познаваш. Те общуват с теб чрез Светия Дух и силата и благодарността за
своето сътворение те, ликувайки, ти отдават в учението за теб самия, който си техният дом. Ти,
който си приемник на Бога, си също и техен приемник. Нищо реално не напуска съзнанието на
своя творец. А нереалното в него така и никога не е било.
6. Ти не си два „аза" в конфликт. Какво може да бъде отвъд Бога? Ако ти, в който
пребивава Той и който пребиваваш в Него, си вселената, всичко друго трябва да бъде извън,
където няма нищо Ти учиш на това и от далнините на вселената, но не и отвъд твоите предели,
са се събрали свидетели, за да ти помогнат да се учиш. Тяхната благодарност се е присъединила
към твоята и Божията, за да укрепне твоята вяра в това, на което учиш. Защото това, на което
учиш, е истина. Ако си сам, ти си извън своето учение и откъснат от него. Но заедно с тях
трябва да постигнеш това, на което си се учил и си усвоил чрез убеждението, което споделяш с
тях.
7. Тази година започваш да се учиш и привеждаш своето учение в съгласие с това, което
преподаваш. Този избор си направил благодарение на своята воля да преподаваш. И макар да
ти се струва, че страдаш от това, ти все пак ще познаеш радостта от учителството. Защото
радостта от учителството е в ученика, който я предлага с благодарност на учителя и я споделя с
Него. В процеса на обучение благодарността ти към твоя Аз, Който те учи на това, което е, ще
расте и ще ти помага да Го почиташ. И ти ще усвоиш Неговата мощ, сила и чистота и ще Го
обикнеш, както Го обича Отца. Неговото Царство няма край и граници и в Него няма нищо,
което не е съвършено и вечно. Всичко това си ти самият и извън него няма нищо от теб.
8. На твоето пресвято Аз подобава чест за това, което си и за това, което е Той, Който те е
сътворил такъв, какъвто си. Рано или късно всеки трябва да запълни пропастта, която си
въобразява, че съществува между неговите различни „аз". Всеки един изгражда и този мост,
който го превежда над пропастта още щом прояви воля а да вложи малко усилие за
преодоляването й. Неговите малки усилия биват мощно допълнени от силата на Небето и чрез
обединената воля на всички, които правят Небето това, което е, те се обединяват в него. И така,
онзи, който е готов да премине през моста, бива буквално пренесен в Царството Небесно.
9. Твоят мост е много по-здрав, отколкото си си представял и ти уверено стоиш на него.
Нямай страх, че онези, които стоят от другата страна, няма да бъдат достатъчно силни, за да те
изтеглят. Защото ти ще достигнеш там, където ти е мястото и където те очаква твоето Аз.
IV. Илюзията и реалността на любовта
182
 1. Не се страхувай да си дадеш сметка за специалните взаимоотношения на ненавист,
защото само като ги видиш такива, каквито са, можеш да се освободиш от тях. Ако не ги
скриваш от себе си, ще бъде невъзможно да не познаеш смисъла на любовта. Защото
специалните отношения на любов, в които смисълът на любовта остава скрит, се създават
единствено, за да уталожат омразата, но не могат да я преодолеят. Твоето спасение ясно ще се
извиси пред погледа ти, когато си дадеш сметка за това. Омразата не може да се постави в
определени граници. Специалните отношения на любов няма да я уталожат, а само ще я
подтиснат в подсъзнанието и ще я изтласкат от погледа. Много съществено е да се види
омразата, а не да се прави опит тя да бъде прикривана. Защото именно опитът да уравновесиш
омразата с любов лишава от смисъл любовта. Ти не можеш дори да си представиш онази степен
на раздвоеност, към която води подобен опит. Докато това остава неразбрано, разривът ще си
остане неосъзнат и следователно неизцелен.
2. Символите на омразата срещу символите на любовта разиграват конфликт, който не
съществува. Защото символите винаги обозначават нещо различно от себе си и в такъв случай,
щом любовта е всичко, то символ на любов не означава нищо. Ти ще превъзмогнеш това и ще
останеш невредим, за да проявиш най-сетне истинската си същност. Това е последната стъпка,
за да бъдеш готов да срещнеш Бог. Недей тъкмо сега да проявяваш липса на воля; та ти си
толкова близо и ще преодолееш моста напълно невредим, преминавайки спокойно от война към
мир. Защото илюзорната любов никога няма да те удовлетвори, но реалността на любовта,
която те чака от другата страна, ще ти даде всичко.
3. Специалните любовни отношения са опит да се ограничат разрушителните последици
от омразата като се потърси убежище сред бурята на вината. Те не се опитват да те издигнат
над бурята на слънчева светлина. Напротив, те подчертават, че извън това убежище съществува
вина и се опитват да изградят барикади срещу вината и да се скрият зад тях. Специалното
отношение на любов не се възприема като ценно само по себе си, а като място на сигурност,
където ненавистта бива отхвърлена и отблъсната завинаги. Специалният любим се приема само
доколкото служи на тази цел. Омразата може да проникне и дори е добре дошла в някои страни
на отношенията, по тези отношения все пак се поддържат благодарение па илюзията за любов.
Ако си отиде илюзията, отношенията или напълно се разпадат, или престават да носят
удовлетворение, поради разочарованието от тях.
4. Любовта не е илюзия. Тя е факт. Там, където може да възникне разочарование, не е
имало любов, а омраза. Защото омразата не е нищо друго, освен илюзия, а онова, което може да
претърпи промяна, не е било никога любов. Съвсем сигурно е, че хората, които избират
определени партньори в някой от аспектите на живота и ги използват за цели, които не желаят
да споделят с другите, се опитват да намерят начин да примирят живота си с вината, вместо да
умрат от вина. Такъв е изборът, пред който си мислят, че са изправени. И за тях любовта е само
бягство от смъртта. Те отчаяно се стремят към нея, но не в онзи мир, в който тя с радост ще ги
посети. И когато установят, че страхът от смъртта още не ги е напуснал, в любовните
отношения изчезва и илюзията, че те са нещо, което не са. Когато барикадите срещу страха се
срутят, страхът нахлува и омразата триумфира.
5. Триумфът не е присъщ на любовта. „Триумфът на любовта" е прерогатив на омразата.
Илюзията на любовта може да триумфира над илюзията на омразата, но само с цената на това и
двете да се превърнат в илюзии. Докато трае илюзията на омразата, дотогава любовта ще
представлява илюзия за теб. И тогава единственият възможен избор, пред който си изправен,
ще бъде коя илюзия да предпочетеш. Не съществува противоречие в избора между истината и
илюзията. Виждайки го по такъв начин, никой не може да има колебание. Но противоречието
се явява в мига, когато изборът изглежда се явява избор между една от две илюзии, но такъв
избор е лишен от смисъл. Когато един избор е също толкова опасен, колкото и друг, решението
се диктува от отчаянието.
6. Задачата ти не е да търсиш любовта, а просто да потърсиш и откриеш в себе си всички
бариери, които си издигнал срещу нея. Не е необходимо да се търси това, което е истинно, но
се налага да се открие всичко онова, което е лъжа. Всяка илюзия е илюзия на страха,
независимо от формата, която приема. И опитът да избягаш от една илюзия в друга,
непременно ще се провали. Ако търсиш любовта вън от себе си, бъди сигурен, че долавяш
омраза в себе си и се страхуваш от нея. Но мирът никога няма да дойде от илюзията за любов, а
само от нейната реалност.
7. Разбери това, защото е истина, а истината трябва да се разбира, за да се разграничи от
илюзията: Специалните взаимоотношения са опит да се внесе любов в разделението. А понеже
е така, те не са нищо друго, освен опит да се внесе любов в страха и в страха да се направи тя
183
реална. Чрез кардинално нарушение на единственото условие на любовта, специалните
взаимоотношения на любов се опитват да постигнат невъзможното. Как, освен илюзорно, би
могло да се осъществи това? От съществено значение е да се вгледаш задълбочено в това как
точно смяташ да разрешиш дилемата, която ти се струва много peaална, но която не
съществува. Ти си се доближил до истината и само това стои помежду теб и моста, който те
води към нея.
8. Небето те очаква безмълвно и твоите творения протягат ръце да ти помогнат да
преминеш моста и да ги посрещнеш. Защото те са тези, които търсиш. Ти се стремиш да
постигнеш себе си, а именно те те правят завършен. Специалното взаимоотношение на любов е
жалък заместител на това, което те прави истински, а не илюзорно цялостен. Отношенията ти с
твоите братя са освободени от вина и това ти позволява да погледнеш на тях с благодарност,
защото творенията ти са сътворени в единение с тях. Приемането на твоите творения е
приемане на Единството на творението, без което ти никога няма да бъдеш цялостен. Никакво
специално отношение не може да ти предпази това, което Бог ти е дарил и в което ти даряваш
ведно с Него.
9. Отвъд моста е твоето осъществяване, защото там ти ще бъдеш цялостен в Бога, без да
желаеш нищо специално, а само да бъдеш подобен на Него във всичко и да Го завършиш със
своята завършеност. Не се страхувай да преминеш в обителта на мира и съвършената святост.
Само там се осъществява завинаги пълнотата на Бога и на Неговия Син. Недей да търсиш това
в студения свят на илюзиите, където няма нищо сигурно и нищо не успява да те удовлетвори. В
Божието Име бъди готов изцяло да се откажеш от всички илюзии. Във всяко взаимоотношение,
в което желаеш да приемеш пълното осъществяване и нищо друго, се реализира Бог в Своята
пълнота, а заедно с Него и Неговият Син.
10. Мостът, който води до вътрешно единство на Аза, неминуемо извежда към
познанието, защото е построен с Бога до теб и ще те изведе право при Него, където е пълнотата
на твоето осъществяване, съответстваща на Неговото. Всяка фантазия, която приемаш в
съзнанието си, преценявайки я за достижима, премахва собственото ти чувство за пълнота на
осъществяването и по този начин отхвърля Цялостта на твоя Отец. Всяка фантазия, независимо
дали фантазия за любов или омраза те лишава от познание, защото фантазиите са воалът, зад
който се крие истината. За да повдигнеш воала, който изглежда толкова тъмен и тежък, нужно е
само да цениш истината повече от всяка фантазия и да се откажеш напълно да поставяш
илюзиите на мястото на истината.
11. Нима няма да преминеш през страха, зa да стигнеш до любовта? Защото, както
изглежда, пътят е тъкмо такъв, Любовта те зове, но омразата те спира Недей да слушаш зова на
омразата и нека не ти се привиждат фантазии. Защото твоята завършеност се осъществява в
истината и никъде другаде. Виждай в зова на любовта и във всяка фантазия, която възниква, за
да те задържа, единствено зов за помощ, който неспирно се издига от теб към твоя Творец.
Нима Той няма да се отзове, когато твоето осъществяване е и Негово? Той те обича напълно и
без илюзии, както трябва да обичаш и ти. Защото любовта е лишена от илюзии и следователно
напълно освободена от страх. Щом Бог помни някого, той е цялостен. А Бог никога не забравя
онова, което Го прави цялостен. Осъществявайки своята пълнота, ти възстановяваш спомена за
Неговата Цялостност и Той ти отдава благодарност за Своята завършеност. В Божията връзка с
теб са заложени едновременно Неговата неспособност да забрави и твоята способност да си да
си спомниш. В Него се съединяват твоята воля да обичаш и цялата Любов на Бога, Който не те
е забравил.
12. Твоят Отец не може да забрави истината в теб, също както не можеш да не си я
спомниш. Светия Дух е Мостът към Него, създаден от твоето желание да се съединиш с Него и
сътворен от Неговата радост от съединението с теб. Пътуването, което изглеждаше безкрайно, е
почти завършило, защото безкрайното е много близо. Ти почти го различаваш. Обърни гръб
заедно с Мен на всички илюзии сега и нека нищо не застане на пътя на истината. Ние заедно ще
предприемем последното ненужно пътешествие далеч от истината и след това заедно ще се
насочим право към Бога в ликуващ отклик на Неговия отговор за пълното Му осъществяване.
13. Ако едни специални взаимоотношения задържат пълното постигане на Бога, нима те
могат да притежават някаква стойност зa теб? Каквото пречи на Бога, то пречи и на теб. Само
във времето пречките за пълното постигане на Бога изглеждат възможни. Мостът, чрез който
Той ще те преведе отвъд, те издига от времето във вечността. Събуди се от времето и
безстрашно откликни на Зова на Този, Който ти е дал вечността при твоето сътворяване. От
тази страна на моста към извънвремието ти не разбираш нищо. Но когато лесно преминеш през
него, издигнат от безвременното, ти се насочваш пряко към Сърцето на Бога. В неговия център
184
и само там, ти си завинаги в безопасност, защото си постигнал вечна пълнота. Не съществува
було, което божията Любов в нас заедно да не може да повдигне. Пътят към истината е открит.
Последвай го заедно с мен.
V. Да избереш осъществяването
1. Когато се разглеждат специалните взаимоотношения, трябва да се разбере, че те
причиняват голяма болка. Тревога, отчаяние, вина и агресия - всичко това прониква в тях през
известни периоди от време, през които изглежда, че всичко това отсъства. Тези неща трябва да
бъдат разбрани такива, каквито са. Каквато и форма да приемат, те винаги са нападение срещу
аза, насочено към това да накара другия да се чувства виновен. И преди съм говорил за това, но
има някои аспекти на опита, които не бяха засегнати.
2. Казано много просто, опитът да направиш някого виновен е винаги насочен срещу
Бога. Защото егото желае ти да намираш Него и само Него за виновен и по този начин да
оставиш Синовността открита за нападение и беззащитна. Специалните взаимоотношения на
любов са главното оръдие на егото, чрез което да те държи извън Царството Небесно. Те не се
представят в подобна светлина, но ако си дадеш сметка колко ги цениш и защо, ще разбереш
какво представляват.
3. Специалното отношение на любов е най-прехваленият дар на егото и най-
привлекателният за онези, които не желаят да се откажат от вината. "Динамиката" на егото тук
става най-ясна, защото, разчитайки на привлекателността на това приношение, фантазиите,
които го обкръжават, често са твърде неприкрити. Тук те обикновено се преценяват като
приемливи и дори естествени. Никой не смята, че е нещо странно да се обича и мрази
едновременно и дори тези, които са убедени, че омразата е грях, чисто и просто се чувстват
виновни, но не се поправят. Това е „естественото" състояние на разделението и тези, които са
узнали, че то никак не е естествено, самите се озовават в положението на неестествените.
Защото този свят е противоположност на Царството Небесно, създаден, за да бъде негова
противоположност, и всичко тук приема насока пряко противоположна на това, което е истина.
В Небесното Царство, където е познат смисълът на любовта, любовта е тъждествена на
единение. Тук, където е възприета илюзията за любов на мястото на любовта, любовта се
възприема като разделение и изключване.
4. В специалните взаимоотношения, породени от тайното желание да получиш специална
любов от страна на Бога, омразата на егото постига своя триумф. Защото специалните
взаимоотношения представляват отхвърляне на Божията Любов и са опит да се гарантира на аза
специалното отношение, което Бог е отрекъл. От съществено значение за съхранение на егото е
да вярваш, че специалните отношения не са ад, а Рай. Защото егото не позволява да узнаеш, че
разделението може да бъде само загуба, тъй като егото е единственото условие, при което Раят
е немислим.
5. За всеки един Небесното Царство е пълнота на осъществяване го. В това отношение не
може да има несъгласие, защото както го егото, така и Светия Дух са съгласни. Те обаче са в
пълно несъгласие по отношение на това какво е пълнота на осъществяването и как се постига.
Светия Дух знае, че осъществяването се състои преди всичко в единението и след това в
разгръщането на това единение. За егото осъществяването се състои в това да се удържи
триумф над Бога. В това то вижда върховната свобода на аза, защото така не остава нищо,
което да пречи на егото. Такава е неговата представа за Рая. И следователно единението, което
е условието, при което егото не може да се намеси, трябва да е ад.
6. Специалното взаимоотношение е странно и неестествено средство на егото да се слеят
адът и Раят и да престанат да се разграничават. И опитът да се намери мнимата „златна среда"
между двата свята е довел просто да фантазии и за двата и до невъзможността да се възприеме
всеки от тях такъв, какъвто е. Специалното отношение представлява триумфа на това
объркване. То е такова свързване, което изключва свързването и опитът за свързване се
основава върху изключването. Какъв по-добър пример за максимата на егото „Търси, но няма
да намериш"?
7. Най-любопитна от всичко е представата за аза, която егото налага във
взаимоотношенията. Този „аз" се нуждае от взаимоотношенията, за да постигне пълнота на
собственото си осъществяване. Но когато намери специални отношения, в които смята, че може
да се осъществи, егото се отказва от себе си, опитвайки се да „обмени" себе си за аза на другия.
Това не е свързване, защото няма нито растеж, нито разгръщане. Всяка от страните се опитва да
пожертва аза, който не желае, за някакъв друг аз, който си въобразява, че предпочита. И се
чувства виновна, че е сторила греха да „вземе" без нищо да даде в замяна. Каква е стойността
на един аз, който винаги може да бъде заменен за друг, „по-добър"?
185
 8. По-добрият аз, към който се стреми егото, е винаги по-специален. И всеки, който
създава впечатление, че притежава специален аз, е „обичан" затова, което може да се получи от
него. Когато двамата партньори виждат такова специално аз един у друг, егото вижда „съюз
съчетан на Небето". Защото никой няма да разбере, че се е обърнал към ада, така че няма да
попречи на илюзията на егото за Рая, която егото му предлага, за да пречи на постигането на
Царството Небесно. Но щом всички илюзии произтичат от страх, а те не могат да бъдат от
нищо друго, илюзиите за Царството Небесно са само една „по-привлекателна" форма на страх,
при която вината е дълбоко изтласкана в подсъзнанието и се надига под формата на „любов".
9. Влечението към ада е заключено само в ужасното влечение към вината, която егото
предлага на всички, които са повярвали в незначителността. Убеждението в собствената
незначителност е в основата на всички специални отношения, защото само непълноценните
могат да ценят специалното в отношенията. Изискването за специално отношение и
приемането, че да се отнасяш по специален начин е проява на любов, превръща любовта в
омраза. Реалното предназначение на специалните отношения в тясно съгласие с целите на егото
е да унищожат реалността и да я заместят с илюзията. Защото самото его е илюзия и само
илюзиите могат да свидетелстват за неговата „реалност".
10. Ако възприемаше специалното взаимоотношение като триумф над Бога, щеше ли да
го желаеш? Да не говорим за неговото внушаващо страх естество, нито за вината, която
предполага, нито за тъгата и самотата. Защото това са само характерните особености на
цялостната религия на разделението и всеобхватния контекст, в който се мисли, че възниква тя.
Централната тема в неговата литания на жертвата е, че Бог трябва да умре, за да можеш ти да
живееш. И тъкмо тази тема се разиграва в специалните взаимоотношения. Чрез смъртта на
своето аз ти си мислиш, че можеш да атакуваш аза на другия и да му го отнемеш в замяна на
този аз, който си презрял. А го презираш, защото не мислиш, че ти предлага специалното
отношение, което изискваш. И мразейки го, си го превърнал в нещо дребно и незначително,
защото се страхуваш от него.
11. Как би могъл да предложиш неограничена сила на това, което смяташ, че си атакувал?
Истината е започнала да ти вдъхва такъв страх, че ако не е незначителна и недостойна за
оценка, ти няма да се осмелиш да я погледнеш. Ти смяташ, че е по безопасно да придадеш сила
на незначителния аз, който си си създал, като си извлякъл тази сила от истината, триумфирайки
над нея и оставяйки я безпомощна. Виж как точно този специален ритуал се разиграва в
специалното взаимоотношение. Между двама души се издига олтар, пред който всеки се стреми
да убие своя аз, и убивайки го, да му отнеме силата. Все отново и отново се разиграва този
ритуал. И той никога не бива завършен и никога няма да бъде. Ритуалът на пълното
осъществяване не може да бъде завършен, защото животът не възниква от смъртта, нито Раят
от ада.
12. Когато някаква форма на специално отношение те изкушава да търсиш любов в
ритуала, спомни си, че любовта е съдържание, а не форма от какъвто и да било характер.
Специалните взаимоотношения са ритуална форма, целящи да издигнат формата така, че да
заеме мястото на Бога за сметка на съдържанието. Смисълът не е във формата и никога няма да
бъде. Специалното отношение трябва да се види в истинската му светлина - безсмислен ритуал,
при който се извлича сила от смъртта на Бога и се влага в Неговия убиец като знак, че формата
е триумфирала над съдържанието и любовта е загубила смисъла си. Нима искаш това да бъде
възможно, въпреки неговата очевидна невъзможност? Ако беше възможно, ти щеше да се
превърнеш в безпомощен човек. Бог не изпитва гняв. Той просто не би могъл да позволи да се
случи това. Ти не можеш да измениш Неговото Съзнание. Никакви ритуали, в които извличаш
удоволствие от танца на смъртта, няма да сведат смъртта към вечното. Нито предпочетеният от
теб заместител на Божията Цялостност би могъл да повлияе върху нея.
13. В специалните отношения не трябва да се вижда нищо друго освен безсмислен опит
да се издигнат други богове пред Него и чрез преклонението пред тях да се затъмни тяхното
нищожество и Неговото величие. В името на твоето пълноценно осъществяване, недей да
търсиш такова нещо. Защото всеки идол, който издигаш, за да поставиш пред Него, стои пред
теб на мястото на това, което си.
14. Спасението се състои в простия факт, че илюзиите не са страшни, защото не са
истинни. Те изглеждат изпълнени със страх в онази степен, в която ти се отказваш да ги
признаеш за това, което са; и ти няма да направиш това в онази степен, в която искаш да бъдат
истинни. И в същата степен отричаш истината и не успяваш да осъществиш простия избор
между истина и илюзия; между Бога и фантазиите си. Ако помниш това, няма да се затрудниш
да приемеш решението за такова, каквото е и нищо повече.
186
 15. Цялата същност на илюзията за разделение се състои просто във фантазията, че
смисълът на любовта може да бъде разрушен. И докато смисълът на любовта е недостъпен за
теб, ти не можеш да познаеш себе си, който споделяш този смисъл.
Разделението е само решението да не познаеш себе си. Цялата тази система на мислене е
внимателно обмислен опит за обучение, създаден заради бягството от истината в света на
фантазията. И все пак, за всичко научено, което би могло да те наскърби, Бог ти предлага
изправление и напълно да избегнеш всички негови последици.
16. Решението дали да се вслушаш в този курс и го последваш, не е нищо друго, освен
решение между истината и илюзията. Защото тук е истината, откъсната от илюзията и съвсем
не объркана. Колко става прост изборът, когато се възприема единствено като това, което е.
Защото само фантазиите водят до объркване, когато трябва да се избира, а те са напълно
нереални.
17. Тази година е следователно времето да вземеш най-лесното решение, пред което
някога си бил изправен и при това единственото. Ти ще пресечеш моста към реалността, просто
защото имаш готовност да признаеш, че Бог е от другата страна, а отсам няма нищо.
Невъзможно е човек да не вземе естественото решение, когато това стане.
VI. Мост към реалния свят
1. Стремежът към специални взаимоотношения е знак, че ти се отъждествяваш с егото, а
не с Бога. Защото специалното взаимоотношение има стойност само за егото. 3а егото, ако едно
взаимоотношение няма специална стойност, то няма значение, защото егото възприема всяка
любов като нещо специално. Но това не може да бъде естествено, защото не съответства на
взаимоотношението между Бог и Неговия Син, а всички взаимоотношения, които не са в
съответствие с това взаимоотношение, са неминуемо неестествени. Защото Бог е сътворил
любовта, каквато би желал тя да бъде и я е дарил такава, каквато е. Любовта няма друг смисъл,
освен този, който нейният Творец е определил по Своята Воля. Невъзможно е да я определиш
по друг начин и да я разбереш.
2. Любовта е свобода. Да я търсиш, като се поставяш в зависимост, означава да се
откъснеш от нея. Защото Божията Любов не търси съюз в разделението, нито свобода в
обвързването! Както даваш свобода, така и ще получиш. Не го забравяй, защото в противен
случай Любовта няма да може да те открие и да те утеши.
3. В определен смисъл Светия Дух изисква твоята помощ, ако и ти изискаш Неговата.
Светия миг е най-действената Негова защита срещу влечението към вината - действителната
съблазън за всички специални отношения. Ти не разбираш, че тези отношения реално се
основават на вина, защото егото те е научило да смяташ, че чрез тях ще постигнеш
освобождение. Но ако се вгледаш по-внимателно в специалното взаимоотношение, става
толкова по-очевидно, че то задължително поражда и чувство за вина и следователно те лишава
от свобода.
4. Специалното взаимоотношение е напълно лишено от смисъл без тялото. Ако придаваш
стойност на него, ти непременно придаваш стойност и на тялото. А това, на което придаваш
стойност, е нещо, което искаш да задържиш. Специалното взаимоотношение е средство да
сведеш своя аз, а също и аза на всеки друг до тялото. Великите Лъчи ще покажат пълната липса
на стойност в специалните взаимоотношения, ако бъдат видяни. Защото виждайки ги, тялото
ще изчезне, тъй като ще загуби стойност. И по този начин ще престанеш да виждаш тялото като
нещо ценностно.
5. Светът, който виждаш, зависи от онова, което цениш. От тази страна на моста ти
виждаш свят на отделни тела, които се стремят да се съединят в обособени общности, но
постигайки единство въз основа на чуждата загуба. Когато двама души се стремят да станат
едно, те и двамата снижават своята сила. Всеки се отрича от силата си, защото обособената
връзка изключва вселената. Далеч повече се оставя навън, отколкото се възприема, защото
извън е оставен Бог и нищо не е взето вътре. Ако се създаде макар и един такъв съюз със
съвършена вяра, в него би влязла цялата вселена. Специалните отношения, към които се стреми
егото, не включват нито един цялостен индивид. Егото желае само част от него и вижда само
тази част и нищо друго.
6. Отвъд моста е толкова различно! За известно време все още се вижда тялото, но не
изключително, както се вижда тук. Искрицата, която поддържа в него Великите Лъчи, е също
видима и тази искрица не може задълго да бъде ограничена до незначителността. Щом веднъж
прекосиш моста, ценността на тялото е толкова снижена в очите ти, че няма да виждаш нужда
да я преувеличаваш. Защото ще осъзнаеш, че единствена нужда от тялото е да ти позволи да
приведеш братята си до моста и там заедно да бъдете освободени.
187
 7. Самият мост е само преход към друга перспектива на реалността. От тази страна
всичко, което виждаш, е грубо деформирано и напълно лишено от перспектива. Това, което е
незначително и нищожно, бива преувеличено, докато силното и могъщото е снижено до
незначителност. В процеса на прехода има един период на объркване, при който може да се
получи действителна дезориентация. Но не се страхувай от нея, защото тя означава само, че си
готов да се откажеш от деформираната си перспектива, която привидно бе поддържала твоя
свят. Тази перспектива се гради върху специалните взаимоотношения. Без илюзията на тези
отношения, ти не би търсил никакъв смисъл в този свят.
8. Не се страхувай, че е възможно рязко да се издигнеш и попаднеш в реалността.
Времето е благоприятно и ако го използваш в името на реалността, преходът ги ще бъде
постепенен. Неотложно е само да отърсиш съзнанието си от вкопчването му в този свят. Това
няма да те остави бездомен и лишен от перспектива. Периодът на дезориентация, който
предшества действителния преход, е далеч по-кратък, отколкото времето, което ти е отнело да
вкорениш така здраво съзнанието си в илюзиите. Отлагането сега ще те нарани много повече,
отколкото преди, само защото ти осъзнаваш, че е именно забавяне и че преодоляването на
болката наистина е възможно. Открий надеждата и утехата, а не отчаянието в това, че тук не
можеш вече да намериш даже илюзия за любов в специалните взаимоотношения. Защото вече
не си напълно безумен и скоро ще си дадеш сметка за истинската същност на чувството за вина
от предателството към самия себе си.
9. Каквото и да се стремиш да укрепиш в специалните взаимоотношения, то не е реална
част от теб. Не можеш да поддържаш отчасти мисловната система, която учи, че тези
отношения са реални, и в същото време да разбереш Мисленето, което познава истинската им
същност. Ти си позволил на Мисълта за истинската ти реалност да проникне в твоето съзнание
и защото си я поканил, тя ще пребъде в теб. Твоята любов към нея няма да ти позволи да
предадеш себе си и ти не би могъл да влезеш в отношения, в които тя да не бъде с теб, защото
няма да желаеш да си откъснат от нея.
10. Радвай се, че си избегнал смехотворното спасение, което егото ти предлага и не
обръщай поглед с копнеж към онази травестия, в която то е превърнало твоите отношения.
Няма защо никой да страда, тъй като ти си стигнал твърде далеч, за да се поддадеш на
илюзията, че във вината може да се търси святост и красота. Само напълно безумният може да
гледа смъртта и страданието, болестта и отчаянието, и да ги вижда именно така. Всичко,
изградено от вината, е уродливо, плашещо и много опасно. Не виждай в него илюзорна истина
и красота. И бъди благодарен, че съществува място, където те очакват истината и красотата.
Върви и с радост ги срещни и узнай колко много ти предстои, заради простата готовност да се
откажеш от нищото, защото илюзиите са именно нищо.
11. Новата перспектива, която ще ти се открие при преминаването отвъд моста, ще бъде
разбирането на това къде е Царството Небесно. От тази страна то изглежда извън теб и отвъд
моста. Но когато преминеш да се присъединиш към него, то ще се съедини и ще стане едно
цяло с теб. И ти ще осъзнаеш с ликуващо изумление, че за всичко това не си жертвал нищо!
Радостта на Небето, която е безгранична, се умножава с всяка светлинка, върнала се, за да заеме
полагащото й се място в него. Не чакай повече, за да приемеш Любовта Божия и своята. И нека
Светия миг да те тласне напред по пътя ти, което е сигурно, ако му позволиш да те посети.
12. Светия Дух изисква от теб само тази малка помощ: Винаги, когато мислите ти се
залутат в някакво специално взаимоотношение, което все още те влече, влез заедно с Него в
светия миг и Му позволи да ти даде освобождение. Той се нуждае само от твоята добра воля, за
да сподели Своята перспектива и напълно да те освободи. При това не е нужна пълната ти
преданост, защото Той е изцяло изпълнен с добра воля. Негова задача е да компенсира
недостига на добра воля от твоя страна чрез Своята съвършена вяра и ти споделяш в това
отношение именно вярата Му. Когато си дадеш сметка и признаеш доколко ти пипва добра
воля да получиш освобождение, Toй ще ти даде Своята съвършена воля. Призови Го, защото
цялото Небе откликва на Неговия повик. И Му позволи да призове Небето в твоя подкрепа.
VII. Краят на илюзиите
1. Невъзможно е да се освободиш от миналото, ако не се откажеш от специалните
отношения. Защото специалните отношения са опит да се възпроизведе миналото и да се
промени. Мними обиди, болезнени спомени, минали разочарования, чувство за
несправедливост и лишения - всички те проникват в специалните взаимоотношения като
възможности да възстановиш наранената си гордост. На какво основание би си избрал
специален партньор, ако не въз основа на миналото? Всеки подобен избор е осъществен поради

188
някакво „зло" от миналото, към което се придържаш и което трябва да бъде изкупено oт някой
друг.
2. Специалните взаимоотношения са възмездие за миналото. Като се стремят да
премахнат страданията от миналото, те пренебрегват настоящето в пълна обсебеност от
миналото и преданост към него. Никое специално отношение не се преживява в настоящето.
Сенките на миналото го обгръщат и го правят това, което е. То е лишено от настоящ смисъл, а
ако е лишено от смисъл сега, не може да има реален смисъл изобщо. Как можеш да промениш
миналото, освен във фантазиите си?. И кой може да ти даде онова, от което си мислиш, че
миналото те е ограбило? Миналото е нищо. Не се стреми да му прехвърлиш вината за своите
лишения, защото миналото не съществува. Реално ти не можеш да не се освободиш от нещо,
което си е отишло. Следователно, сигурно поддържаш илюзията, че не си е отишло, защото си
мислиш, че служи на някаква цел, която искаш да осъществиш. И сигурно тази цел не може да
се осъществи в настоящето, а само в миналото.
3. Не подценявай това колко силно егото се стреми към отмъщение спрямо миналото. То
е истински жестоко и съвършено обезумяло. Защото егото помни всичко, което си извършил и
което го е оскърбило, и иска възмездие за него. Фантазиите, които привнася в отношенията,
избрани от него, за да развихри своята омраза, са фантазии за твоето унищожение. Защото
егото издига миналото срещу теб и когато ти се отърсиш от миналото, то се лишава от
отмъщението, което е убедено, че напълно справедливо си заслужил. Но ако ти не си верен на
собственото си унищожение, егото не би могло да те обвърже с миналото. В специалните
взаимоотношения ти позволяваш да се осъществи собственото ти унищожение. Очевидно е, че
това е безумие. Но не толкова очевидно е, че настоящето е безсмислено за теб, докато си
свързан с целите, преследвани от егото.
4. Миналото не съществува; не се стреми да го съхраняваш в специалните
взаимоотношения, които те обвързват с него и които те учат, че спасението е в миналото и
трябва да се върнеш към пего, за да намериш спасение. Няма такава фантазия, която да не
съдържа Мечта за отмъщение спрямо миналото. Ще възпроизвеждаш ли все тази мечта или ще
се освободиш от нея?
5. В специалните взаимоотношения привидно не ти се струва, че се стремиш към
възпроизвеждане на чувството за отмъщение. И дори когато омразата и жестокостта се проявят
в някакъв момент зад своето прикритие, илюзията за любов не бива дълбоко разклатена.
Единственото, което егото никога не допуска до съзнанието, е, че специалното
взаимоотношение е изява на отмъщение към самия себе си. Но какво друго би могло да бъде?
Търсейки специални взаимоотношения, ти не търсиш възвишеното в самия себе си. Отричайки
го в себе си, и използваш специалните взаимоотношения за негов заместител. Отмъщението
става твоят заместител на Изкуплението и бягството от отмъщение се превръща в загуба за теб.
6. Противно на безумната представа на егото за спасение, Светият Дух деликатно ти
предлага свещения миг. Казахме и преди, че Светия Дух учи чрез съпоставки и използва
противоположностите, за да посочи истината. Свещеният миг е противоположност на твърдата
вяра на егото в спасение чрез отмъщение спрямо миналото. В свещения миг се разбира, че
миналото си е минало, а заедно с него и влечението към отмъщение бива изкоренено и изчезва.
Тишината и мирът на сегашния миг те обгръщат съвършено нежно. Всичко си отива, освен
истината.
7. Известно време може да се опитваш да внасяш илюзии в светия миг, да не допускаш да
осъзнаеш всеобхватната разлика във всяко отношение между своето преживяване на истината и
илюзиите. Но тези твои опити няма да траят дълго. В светия миг могъществото на Светия Дух
ще вземе надмощие, защото ти си се присъединил към Него. Илюзиите, които носим със себе
си, ще поотслабят преживяването ти на Бога за кратко и няма да ти позволят да съхраниш това
преживяване в сьзнанието си. Но светия миг е вечен и твоите илюзии за времето не ще
попречат на надвременното да бъде това, което е, нито ще ти попречат да го преживееш такова,
каквото е.
8. Даденото от Бог е истински дадено и ще бъде истински прието. Защото Божиите
дарове, които не си приел, не са реални. Божият дар става завършен, едва когато го приемеш. И
ти ще го приемеш, именно защото Негова Воля е да ти го дари. Дадено е Светия миг да ти се
дари и е невъзможно да не го приемеш, защото е от Него. Още щом Той е повелил Неговият
Син да бъде свободен, той вече е станал свободен. Светия миг напомня за това, че Божият Син
ще бъде вечно такъв, какъвто е сътворен. И всичко, на което учи Светия Дух, е напомнянето, но
ти не си приел това, което Бог ти е дарил.

189
 9. Няма такова нещо, което да издигнеш срещу реалността. Трябва само да простиш
илюзиите, които изпитваш спрямо своите братя. Тяхната реалност няма минало и на прошка
подлежат само илюзиите. Бог не храни нищо срещу никого, защото е неспособен на илюзии.
Освободи братята си от робството на техните илюзии като им простиш илюзиите, които
долавяш у тях. По този начин ще узнаеш, че ти е простено, защото ти си им предложил илюзии.
В светия миг това се извършва заради теб още във времето, предлагайки ти истинското
състояние в Царството Небесно.
10. Помни, че ти винаги избираш между истината и илюзиите; между реалното
Изкупление, което изцелява, и „изкуплението" на егото, което руши. Божията сила и цялата Му
безгранична Любов ще те подкрепи, когато потърсиш своето място в плана на Изкуплението,
породен от Неговата Любов. Бъди съюзник на Бога, а не на егото, когато търсиш по какъв
начин да постигнеш Изкупление. Неговата помощ е достатъчна, защото Неговият Вестител
разбира как да възстанови Небесното Царство за теб и да вложи всичките ти надежди в
спасението чрез връзка с Него.
11. Търси и ще намериш Неговата вест в светия миг, където всички илюзии са простени.
От тук се разгръща чудото, така че да благослови всички и да преодолее всички проблеми,
независимо дали се приемат като малки или големи, поносими или непоносими. Няма такова
нещо, което да не даде път на Бога и на Неговото Величие. Да се съединиш в близка връзка с
Него означава да приемеш взаимоотношенията за реални и чрез тяхната реалност да се отречеш
от всички илюзии по отношение на реалността на своята връзка с Бога. Благословена да бъде
твоята връзка с Него, а не с друг. Истината е в нея и никъде другаде. Ти избираш нея или нищо.
12. Прости ни илюзиите, Отче, и помогни ни да приемем нашата истинска връзка с Теб,
в която не съществуват и никога не могат да проникнат илюзии. Нашата святост е Твоя.
Какво може да има в нас, което да се нуждае от прошка, когато Твоята прошка е
съвършена? Сънят на забравата е само нежелание да си спомним Твоето всеопрощение и
Твоята Любов. Нека не се лутаме в изкушения, защото изкушенията на Божия Син не са по
Твоя Воля. И нека да получим само онова, което си ни дал и да приемем само него в
съзнанията, които Ти си сътворил и които обичаш. Амин.
Глава 17
ПРОШКАТА И СВЕТИТЕ ОТНОШЕНИЯ
I. Да се сведат фантазиите към истината
1. Предателството на Божия Син се състои само в илюзиите и всичките му „грехове" не
са нищо друго, освен собственото му въображение. Неговата реалност е извечно лишена от
грях. Той няма нужда от прошка, а от пробуждане. В своите сънища се вижда предател спрямо
себе си, спрямо своите братя и Бога. Но стореното в сънищата не е извършено реално. Да се
убеди сънуващият в това е невъзможно, защото сънищата са това, което са, тъкмо защото
създават илюзията за реалност. Единствено в пробуждането настъпва пълното освобождение от
тях, защото само тогава става съвсем ясно, че те не са имали никакви последици в реалността и
не са я променили. Фантазиите променят реалността. Това е тяхното предназначение. Но те не
могат да го сторят в действителност, а само в съзнание, готово да видоизмени реалността.
2. Затова само желанието да промениш реалността е причина за страх, защото то те кара
да си представяш желаното осъществено. В известен смисъл това странно положение показва
колко голяма е силата, която притежаваш. Но деформирайки я и отдавайки я на „злото", то я
прави нереална. Не можеш да служиш на двама господари, които очакват от теб
противоположни неща. Каквото влагаш във фантазиите, ти отричаш в реалността. Но каквото
отдаваш в услуга на истината, е защитено от всякакви фантазии.
3. Когато твърдиш, че чудесата се различават по своята степен на трудност, имаш
предвид всъщност само това, че си склонен да укриеш някои неща от истината. Смяташ, че това
са неща, непосилни за истината, само защото ги укриваш от нея. Липсата на вяра в силата,
която изцелява всяка болка, е породена от желанието да задържиш за фантазията някои аспекти
на реалността. Само ако можеше да си дадеш сметка как това се отразява на цялостното ти
възприятие! Каквото запазиш за себе си, е отнето от Онзи, Който е готов да ти даде
освобождение. Ако не Му го върнеш, гова неизбежно ще деформира и изопачи перспективата,
в която виждаш реалността.
4. Докато това е така, ще оставаш с илюзията, че чудесата се различават по степен на
трудност. Защото ти си установил такъв порядък в реалността, предавайки част от нея на един
учител, а друга - на друг. Така научаваш да се отнасяш към една част от истината по един
начин, а към друга - по-различно. Да разкъсаш истината означава да я унищожиш, като я

190
обезсмислиш. Да се виждат различни нива на реалност означава неразбиране - една отправна
система спрямо реалността, към която тя не може всъщност да се отнесе.
5. Нима мислиш, че можеш да сведеш истината към фантазии и да узнаеш какво означава
истина, като я гледаш от перспективата на илюзиите? Истината няма смисъл в света на
илюзиите. Отправна точка за нейното разбиране трябва да бъде самата тя. Когато се опиташ да
сведеш истината към илюзии, ти се опитваш да направиш илюзиите реални и да ги поддържаш,
като оправдаваш вярата си в тях. Но да предадеш илюзиите на истината е възможност да
покажеш, че илюзиите не са реални и по този начин да се отърсиш от тях. Не пази откъсната от
истината нито една идея, защото в противен случай утвърждаваш различни нива на реалността,
които непременно ще те държат закрепостен. В реалността не съществува йерархичен ред,
защото всичко в нея е истина.
6. Бъди готов да предадеш всичко, което си поддържал извън истината на Този, Който я
познава и в Когото всичко се свежда към истината. Или напълно ще се спасиш от разделението,
или спасение няма да има. Не се грижи за нищо друго, освен да имаш добрата воля за спасение.
Той ще го извърши — не ти. Но не забравяй: Когато изпиташ смут и загубиш своя душевен мир
поради това, че някой друг се опитва да реши своите проблеми чрез фантазии, ти отказваш да
простиш на себе си, че правиш същите опити. И така държиш и двама ви далеч от истината и
спасението. Когато му простиш, ти връщаш на истината онова, което сте отхвърлили и двамата.
И ще намериш прошка, когато простиш.
II. Светът, получил всеопрощение
1. Можеш ли да си представиш колко красиви ще ти изглеждат онези, на които си
простил? Дори и в най-смелото си въображение не си виждал нищо по-прекрасно. Нищо, което
виждаш тук, на сън или на яве, не може да се сравнява с тази красота. И нищо няма да бъде
толкова ценно и скъпо за теб. Нищо, за което си спомняш, че е карало сърцето ти да пее и
ликува, не ти е донесло дори и отчасти онова щастие, което тази гледка ще ти предложи.
Защото ти ще видиш Божия Син. Ще видиш красотата, която Светия Дух съзерцава с любов и
за която отдава благодарност на Отца. Той е сътворен, за да вижда да за теб, докато сам се
научиш да я съзерцаваш. И цялото Му учение води до това тя да ти се открие и ти да отдадеш
благодарност заедно с Него.
2. Тази красота не е фантазия. Тя е реалният свят - светъл, Чист и обновен, в който всичко
сияе в светлината на слънцето. Тук няма нищо скрито, защото всичко е всеопростено и никакви
фантазии не скриват истината. Мостът между онзи и този свят е толкова малък и е така лесно
да се премине, че ще ти се стори невероятно, че е мястото на среща между толкова различни
светове. И въпреки това, този малък мост е най-силното нещо, което се докосва до този свят.
Тази малка стъпка, толкова дребна, че не си могъл да я забележиш, е крачка през времето във
вечността, отвъд всяка грозота, към красотата, която ще те очарова и никога не ще престане да
поражда в теб удивление със своето съвършенство.
3. Тази крачка, най-малката правена някога, е въпреки това най-голямото от всички
постижения в Божия план на Изкуплението. Всичко друго се учи, но това е даденост, пълна и
съвършена. Никой друг, освен Този, Който е сътворил плана и спасение, не може да я
осъществи. Ти можеш да се научиш да постигаш реалния свят в цялата негова красота.
Фантазиите се преодоляват изцяло и нищо и никой не остава закрепостен от тях, и
благодарение на собственото си всеопрощение ти се научаваш да виждаш. Но това, което
виждаш, е само каквото сам си направил с благословението на Твоето всеопрощение над Него.
И с това последно благословение на Сина Божий над себе си, реалното възприятие, породено от
новата перспектива, която е усвоил, постига предназначението си.
4. Звездите ще изчезнат в светлина и слънцето, открило красотата на света, ще избледнее.
Възприемателната способност ще губи смисъла си, когато стане съвършена, защото всичко,
което е било използвано за учение, ще загуби своето предназначение. Всичко ще бъде вечно
неизменно; няма да има промени, нюанси, различия и вариации, които правят възможна
възприемателната способност. Възприятието на реалния свят ще бъде толкова мимолетно, че
дори няма да успееш да поблагодариш на Бога за него. Защото Бог ще направи последната
крачка незабавно, когато достигнеш peaлния свят и си готов за Него.
5. Реалният свят се постига просто чрез пълно всеопрощение на предишния - света, на
който гледаш без прошка. Великият Преобразувател на възприятието ще претърси внимателно
заедно с теб съзнанието, създало този свят, за да открие мнимите причини, поради които си го
създал. В светлината на реалната причина, чийто носител е Той, последваш ли го, ще ти
покаже, че светът не почива на разумно основание. Всяко местенце, озарено от Неговия разум,
оживява в красота и всичко, което е изглеждало грозно в мрака на липсващия разум в теб,
191
изведнъж става свободно за красотата. Дори и това, което Божият Син е създал в своето
безумие, не е лишено от тайна искрица красота, която добротата ще разкрие.
6. Цялата красота ще се въздигне да благослови твоя взор, когато погледнеш на света с
всеопрощаващи очи. Защото прошката буквално преобразява начина ти на виждане и ти
позволява да съзреш реалния свят, който тихо и деликатно достига до теб отвъд хаоса,
премахвайки всички илюзии, деформирали твоите възприятия и съсредоточили ги върху
миналото. Дори и най-малкият лист става нещо удивително и стръкчето трева се превръща в
символ на Божието съвършенство.
7. От света, получил всеопрощение, Божият Син лесно се издига до своя дом. И там
узнава, че в мир е пребивавал извечно в него. Дори и спасението ще се превърне в сън и ще
изчезне от съзнанието му. Защото спасението е краят на сънищата и със завършека на
сънуването ще изгуби смисъла си. Кой, пробудил се на Небето, би могъл изобщо да сънува, че
има потребност от спасение?
8. Доколко се стремиш към спасение? То ще ти дари реалния свят, който трепетно желае
да ти се отдаде. Светия Дух така много копнее да ти го дари, че едва чака този момент, макар и
да проявява голямо търпение. Посрещни Неговото търпение със своето нетърпение спрямо
всяко отлагане на срещата ви. Ликувай, излизайки да срещнеш Спасителя и с доверие тръгни с
Него от този свят в реалния свят на красотата и всеопрощението.
III. Сенките на миналото
1. Да простиш означава да си спомняш само любящите мисли, които си отправял в
миналото и които са били отправяни към теб. Всичко останало трябва да бъде забравено.
Прошката означава да помниш избирателно, при което не ти правиш подбора на спомените.
Защото призрачните ликове, които ти си желал да увековечиш, са „врагове" на реалността.
Прости с готовност на Божия Син за онова, което не е извършил. Тези Призрачни образи ти
отнасяш със себе си като свидетели, че е извършил нещо, което не е. И след като ги носиш в
себе си, ти им отдаваш значение. Така, макар да ги държиш по собствен избор, ти не разбираш
как са се появили в съзнанието ти и каква е тяхната цел. Те са въплъщение на злото, което си
въобразяваш, че ти е било сторено. Ти ги носиш със себе си само за да отвърнеш на злото със
зло, надявайки се, че техните свидетелства ще ти позволят да мислиш за вината на другия, без
да си нанесеш вреда. Те свидетелстват толкова очевидно в полза па разделението, че никой, ако
не е обсебен от манията да запази разделението такова, каквото е, не би могъл да ги чуе. Те ти
предлагат „основания" да влезеш в несвети съглашателства, за да подкрепяш целите на егото и
да превърнеш собствените си взаимоотношения в свидетели на неговата мощ.
2. Тези призрачни образи придават святост на егото в очите ти и учат, че твоите деяния
в името на съхранението му са любов. Призраците вечно призовават към отмъщение и
отношенията, в които встъпват, са напълно безумни. Целта на тези отношения, на всички, без
изключение, е да отхвърлят истината за другия и за самия теб. Ето защо ти превръщаш и двама
ви в роби на възмездието и виждаш нещо, което го няма в теб. Затова и всичко, свързано с
минали обиди, така те влече и сякаш се върши в името на любовта, колкото и деформирани да
са асоциациите, чрез които постигаш такава връзка. И най-сетне, затова всички подобни
взаимоотношения се превръщат в опит за връзка посредством тялото, защото само телата могат
да се разглеждат като оръдия на възмездие. Това, че телата са в центъра на всички несвети
отношения, е очевидно. Това си научил от собствен опит. Но не си даваш сметка за всички
онези причини които лишават взаимоотношенията от святост. Защото профанното се стреми да
се наложи, също както и святото, като Привлича на своя страна всичко, подобно на себе си.
3. В несветите отношения се прави опит за съюз даже не с тялото на другия, а с тела,
които не съществуват. Дори тялото на другия, вече значително ограничаващо начина, по който
го възприемаш, съвсем не е във фокуса на твоето внимание като такова, тоест, в цялата му
пълнота. Само пригодното за фантазиите на отмъщението към тези, на които наистина се
стремиш да отмъстиш, се обособява и отделя като ценна, единствено достойна за внимание
част. Всяка крачка към създаване, поддържане, а след това разбиване на несветите отношения е
крачка към все по-нататъшна фрагментация и нереалност. Все по-многочислени стават
призрачните образи, а този, в когото сякаш живеят, придобива все по-малко значение.
4. Времето наистина е неблагосклонно спрямо несвятото отношение. Защото времето е
наистина безмилостно във властта на егото, както е благодатно, когато се използва за добро.
Влечението към несвятото отношение започва да избледнява и да се поставя под въпрос почти
веднага. Веднъж създадено, съмнението неизбежно прониква в него, защото целта му е
невъзможна. И така, „идеалът" на несветите взаимоотношения е такъв, при който реалността на
другия не може да проникне изобщо, за да „наруши" съня. И колкото по-малко се пада за
192
другия във взаимоотношенията, толкова „по-добри" стават те. По този начин опитът за съюз
става начин да се изключи дори и онзи, с когото се търси такъв съюз. Защото съюзът се
създава, за да се изтласка другия и ти да се слееш с фантазиите в нескончаемо „блаженство".
5. Как може Светия Дух да приложи своето тълкуване на тялото като средство за
общуване във взаимоотношения, чиято едничка цел е откъсване от реалността? Същността на
прошката Му позволява да постигне това. Ако всички мисли, освен тези, които са проникнати
от любов, бъдат забравени, това, което остава, е вечно. И преобразеното минало става като
сегашния момент. Миналото престава да бъде в конфликт с настоящето. Тази приемственост
разширява настоящето, правейки го по-реално и по-стойностно в твоите очи. В тези любящи
мисли се състои искрицата красота, скрита в грозотата на несвятото отношение, което помни
омразата; но тази искрица е там, за да оживее, когато взаимоотношението се предаде на Този,
Който му придава живот и красота. Ето защо Изкуплението е насочено към миналото, което е
извор на разделение и трябва да се разгради. Защото разделението трябва да се преодолее там,
където е създадено.
6. Егото иска да „разреши" проблемите си не в корените им и не там, от където
произхождат. И по този начин се стреми да гарантира, че няма да се постигне тяхното
разрешаване. Светия Дух желае да даде завършени и съвършени разрешения п затова търси и
открива корена на проблема там, където той е наистина, за да го разгради. И с всяка стъпка в
това разграждане все повече се преодолява разделението и ти се доближаваш до единството.
Светия Дух не се смущава от каквито и да било „основания" за разделение. В разделението Той
вижда само необходимостта то да се преодолее. Позволи Му да разкрие скритата искра на
красотата в твоите взаимоотношения и да ти я изяви. Нейната красота така ще те привлече, че и
никога повече няма да пожелаеш да я изгубиш от погледа си. И ще позволиш тази искра да
преобрази взаимоотношенията ти така, че да я виждаш все повече и повече. Защото все повече
и повече ще я желаеш и няма да позволиш да бъде скривана от теб. И ще се научиш да търсиш
и установяваш условията, при които тази красота може да се види.
7. Ти ще осъществиш с радост всичко това, ако само Му позволиш да издигне искрата
пред теб, за да освети и разчисти твоя път. Божият Син е един. Каквото Бог е съчетал, егото не
може да разлъчи. Искрата на светостта остава непокътната във всяко взаимоотношение,
колкото и скрита да е тя. Защото Творецът на единственото взаимоотношение не е лишил никоя
от страните от Себе Си. Светия Дух вижда само тази страна на взаимоотношенията, защото
знае, че само тя е истинна. Ти си направил взаимоотношенията нереални и следователно
несвети, виждайки ги там, където не са, и такива, каквито не са. Предай миналото на Този,
Който може да промени твоето отношение към него. Но преди това се увери в какво си
превърнал миналото и защо.
8. Миналото става оправдание да влезеш в продължителен, несвещен съюз с егото
насочен срещу настоящето. Защото настоящото е всеопрощение. Ето защо взаимоотношенията,
които се налагат от несвещения съюз, не се възприемат, нито се преживяват като настоящи. Но
в оценката на смисъла на настоящето за критерий се взема илюзията за миналото, при която
всички елементи, които служат на целите на несветия съюз се запазват, а всички останали се
отхвърлят. И онова, което по този начин се отхвърля, е цялата истина, която миналото може да
предложи на настоящето като свидетелство за неговата реалност. Остават само свидетелствата
за реалността на сънищата.
9. Само от теб зависи дали да се съединиш с илюзията или с Тритата. Но запомни, че
избирайки едното, ти се отказваш и другото. Което избереш, него ще надариш с красота и
реалност, защото изборът ти зависи от това кое цениш повече. Искрата на красотата или булото
на грозота, реалният свят или светът на вината и страха, истината или илюзията, свободата или
робството - всички варианти се свеждат до едно и също. Защото ти не можеш да направиш друг
избор, освен между Бога или егото. Всяка система на мислене е или истинна, или невярна и
качествата й се определят именно от това. Само Божиите Мисли са истинни. И техните
последици са резултат от същността им и са истинни също като свещения Първоизвор, от който
произтичат.
10. Братко мой свети, аз съм готов да проникна във всички твои взаимоотношения и да
застана между теб и твоите фантазии Нека нашите взаимоотношения да бъдат реални за теб и
позволи ми да внеса реалност в начина, по който възприемаш своите събратя. Те не са
сътворени, за да бъдеш раняван от тях. Те са сътворени, за да творят заедно с теб. Това е
истината, която ще поставя помежду теб и твоята безумна цел. Не се разделяй от мен и не
допускай светата цел на Изкуплението да бъде загубена за теб в сънища на отмъщение.

193
Взаимоотношения, които лелеят подобни сънища, отхвърлят мен. Приеми ме в Името на Бога,
за да проникна в тях и да те даря с мир и ти да ме дариш с мир.
IV. Двете картини
1. Бог е установил взаимоотношенията Си с теб, за да те направи щастлив, и нищо, което
вършиш и което не споделя тази Негова цел, не може да бъде реално. Дадената от Бога цел е
единственото предназначение на всичко. Неговото основание за сътворяването на
взаимоотношенията с теб е причина всички твои взаимоотношения да бъдат предназначени да
„да носят щастие". И нищо друго. За да осъществиш това предназначение, ти се отнасяш към
сътвореното от теб, както Бог към сътвореното от Него. Защото нищо, което Бог е сътворил, не
е лишено от щастие и всичко, сътворено от Бога, разгръща щастието, също както Творецът.
Каквото не осъществява това и предназначение, не може да бъде реално.
2. На този свят не е възможно да твориш. Но е възможно да създаваш щастие.
"Многократно съм повтарял, че Светия Дух няма за цел да те лиши от твоите специални
взаимоотношния, по да ги преобрази. Имам предвид това, че Той ще и им върне даденото им от
Бога предназначение. Очевидно, че даденото им от теб предназначение не е да създават щастие.
Но светото взаимоотношение споделя Божията цел, вместо да се стреми да я замества. Всяко
специално взаимоотношение, което си създал, е заместител на Божията Воля и възвеличава
твоята, вместо Неговата, поради илюзията, че са различни.
3. Ти си създал много реални взаимоотношения дори на този свят. Но не ги забелязваш,
защото си издигнал техните заместители да преобладават до такава степен, че когато истината
те призове, което става непрестанно, ти й отвръщаш със заместител. Всяко специално
взаимоотношение, което си създал, има за основна цел напълно да обладае твоето съзнание,
ката че да не чуеш зова на истината.
4. В известен смисъл специалните взаимоотношения са отговорът на егото спрямо
сътворението на Светия Дух, Който е Божият отговор на разделението. Защото макар егото да
не е разбрало какво е сътворено, то долавя заплаха в него. Цялата система от защитни
механизми, разработена от егото за предпазване на разделението от Светия Дух, е създадена
като отговор на даpa, с който Бог е благословил взаимоотношенията и чрез Своето
благословение им е дал възможност да бъдат изцелени. В това благословение се съдържа
истината за всичко. А тя е, че Светия Дух е в близко взаимоотношение с теб, защото в Него се
възстановява твоето взаимоотношение с Бога. Връзката с Бога не е прекъсвала никога, защото
Светия Дух не е откъснат от никого още от началото на разделението. Посредством Него се
съхраняват всички твои свети взаимоотношения, за да служат на дадената ти от Бога цел.
5. Егото бди срещу всяка заплаха и онази част на съзнанието, която приела егото, е готова
да съхрани своите основания такива, каквито ги вижда. Тя не съзнава своето пълно безумие. И
ти трябва да осъзнаеш какво означава това, ако искаш да се върнеш към здравия разум.
Безумните защитават своята мисловна система, но го правят по безумен начин. И всичките им
защитни средства са също толкова безумни, както това, което се предполага, че защитават.
Разделението няма в себе си нищо – нито частица, нито „разум", нито свойство, което да не е
безумно. И неговата „защита" е част от всичко това - също толкова безумна, както и цялото.
Ето защо специалните отношения – негов основен защитен механизъм, са непременно безумни.
6. Вече за теб едва ли е трудно да разбереш, че мисловната система, която специалното
взаимоотношение защитава, е система от заблуди. Ти осъзнаваш, поне в общи линии, че егото е
безумно. И все пак, специалното взаимоотношение ти изглежда някак „различно". Но ние го
разгледахме много по-обстойно, отколкото всеки друг аспект на мисловната система на егото,
от който си по-склонен да се откажеш. Докато то остава, не можеш да се освободиш и от
другите. Защото то по нищо не се отличава от останалите аспекти на егото. Задържиш ли този
аспект, ти си задържал всичко.
7. Особено е важно да се разбере, че всички защитни механизми създават това, което
трябва да защитават. Тайната на тяхната ефективност е, че те предлагат онова, което защитават.
То е вложено в тях за съхранение и в хода на действията си, те ти го предоставят. Всяка защита
оперира чрез даряване и всеки дар като правило е миниатюрно копие на тази система на
мислене, която именно се нуждае от защита, поставена в златна рамка. Рамката е много изкусно
изработена, цялата отрупана със скъпоценни камъни, с изящна резба и полировка. Нейната цел
е да бъде с висока стойност сама по себе си и да отклонява вниманието от това, което обрамчва.
Но ти не можеш да имаш рамката без картина. Защитните механизми са насочени към това да
те убедят, че можеш.
8. Специалните взаимоотношения притежават най-внушителната и измамна рамка,
използвана от егото. Чрез тях неговата мисловна система се предлага, обрамчена в толкова
194
тежка и изкусно изработена рамка, че картината почти не се вижда пред нейния внушителен
вид. В тази рамка са втъкани какви ли не причудливи и фрагментарни илюзии за любов,
вписани в сънища на жертвеност и самовъзвеличаване и с преплетени позлатени нишки на
саморазрушение. Блещукащата кръв грее като рубини и сълзите са отшлифовани като диаманти
и блещукат на бледата светлина, на която се извършва жертвоприношението.
9. Погледни картината. Не оставяй рамката да отклони вниманието ти. Този дар ти е
даден за твое проклятие и ако го приемеш, ще повярваш, че наистина си прокълнат. Не можеш
да имаш рамката без картината. Онова, което цениш, е рамката, защото в нея не виждаш
противоречие. И все пак, рамката е само обвивката на дара на конфликта. Тя не е самият
подарък. Не се подлъгвай от най-изкусните аспекти на тази мисловна система, защото тези
аспекти обрамчват цялото, завършено напълно във всеки аспект. В този бляскав подарък се
намира смъртта. Не задържай поглед върху хипнотичния блясък на рамката. Погледни
картината и осъзнай, че ти се предлага смърт.
10. Ето защо Светия миг е толкова важен за защита на истината. Истината сама по себе си
няма нужда от защита, но ти имаш нужда да бъдеш защитен от това да приемеш дара на
смъртта. Когато ти, който си истината, възприемеш една идея, която до такава степен
застрашава истината, ти я заплашваш с унищожение. И трябва да бъдеш защитаван, за да се
съхрани истината непокътната. Могъществото на Небето, Любовта на Бога, сълзите на Христос
и радостта на Неговия вечен Дух са призовани, за да те спасят от собствената ти агресия.
Защото това е агресия спрямо Тях, тъй като ти самият си част от Тях и Те трябва да те защитят
от любов към Себе Си.
11. Светия миг е миниатюра на Небето, която ти е изпратена от Небето. И той е картина,
която също е поставена в рамка. Но ако приемеш този дар, ти ни най-малко няма да виждаш
рамката, защото той може да се приеме само благодарение на желанието ти да се съсредоточиш
изцяло върху картината. Светия миг е миниатюра на вечността. Той е картина на
надвременното, поставена в рамката на времето. Ако се съсредоточиш върху картината, ще
осъзнаеш, че само рамката те е карала да я вземаш за картина. Без рамката, картината се
възприема като това, което представлява. Защото както цялата мисловна система на егото се
състои в неговите дарове, така цялото Небе е съсредоточено в този миг, зает от вечността и
поставен във времето заради теб.
12. Предлагат ти се два дара. Всеки от тях е цялостен и не може да се приеме отчасти.
Всеки е картина на всичко, което можеш да имаш, видяна много различно. Тяхната ценност не
е съпоставима, когато се сравнява картината с рамката. Трябва да съпоставяш само картините,
защото в противен случай сравнението е безсмислено. Помни, че дарът е именно картината. И
само на тази основа си истински свободен да избираш. Погледни картините. И двете. Едната е
дребна картинка, едва забележима изпод тежката сянка на своята огромна и несъответстваща
рамка. Другата е обрамчена леко, поставена на светлина и красива сама по себе си.
13. Ти толкова много си се опитвал и все още се опитваш да нагласиш по-красивата
картина в несъответстваща рамка и да съчетаеш несъвместимото, приеми следния факт и бъди
щастлив. Всяка от картините има най-подходящата рамка за това, което представлява. Едната е
обрамчена така, че да бъде размазана и незабелязвана. Другата е обрамчена с цел да бъде
съвършено отчетлива. Картината на мрака и смъртта загубва убедителност, когато я извадиш от
обвивката й. Когато всеки въздушен камък, видимо проблясващ в мрака, се извади на светло,
той става сив и безжизнен и престава да отклонява вниманието ти от картината. И накрая ти
виждаш самата картина и разбираш, че когато не се поддържа от рамката, тя няма никакъв
смисъл.
14. Другата картина е леко обрамчена, защото времето не може да вмести вечността. Тук
нищо не отклонява вниманието. Картината на Небето и вечността става толкова по-убедителна,
колкото повече я съзерцаваш. И тогава, чрез реалното им преобразяване, най-сетне може да се
осъществи реална трансформация и на двете картини. На всяка се отдава полагащото й се
място, когато се разгледат двете във връзка една с друга. Тъмната картина, изнесена на светло,
вече не вдъхва страх, а най-сетне се осъзнава фактът, че това е само картина. Ще осъзнаеш
същността на това, което виждаш - картина на нещо, което само си си въобразявал, че е реално,
и нищо повече. Защото ще видиш, че няма нищо отвъд картината.
15. Картината на светлината напротив - безпогрешно и отчетливо се преобразява в онова,
което е отвъд нея. Когато го видиш, ще осъзнаеш, че то не е картина, а реалността. Това не е
образно пресъздаване на една система на мислене, а Мисълта сама по себе си. Картината
пресъздава реалността. Рамката постепенно избледнява и Бог изплува в твоите спомени,

195
предлагайки ти цялото творение в замяна на твоята малка картинка, която няма никаква
стойност и е напълно лишена от смисъл.
16. Когато Бог се извиси на Своето полагащо се място, а ти на собственото си, ще
преживееш отново вътрешния смисъл на взаимоотношението си с Него и ще осъзнаеш, че е
истинно. Нека да се въздигнем в мир към Отца, като въздигнем Него в нашите съзнания. Ние
ще придобием всичко като Му отдадем силата и славата и не си правим илюзии по отношение
на това Кому принадлежат. Те са в нас чрез Неговото извисяване. Каквото Той ни е дал, Му
принадлежи. То свети във всяка частица от Него, също както и в цялото. Реалността на твоите
взаимоотношения с Него изцяло се състои в нашите взаимоотношения помежду ни. Светия миг
озарява еднакво всички взаимоотношения, защото в него те са единни. В него се получава само
пълно и съвършено изцеление. Защото в него е Бог, а там, където е Той, може да съществува
само пълнота и съвършенство.
V. Изцелените отношения
1. Светите отношения са израз на светия миг в живота на този свят. Както и всичко, което
има отношение към спасението, Светия миг е практическо средство, което е засвидетелствано
от неговите резултати. Неуспех при него е изключен. Винаги може да се почувства кога се
преживява Светия миг. Но без да се прояви, той не може да бъде припомнен. Светото
отношение е постоянно припомняне на онова преживяване, при което взаимоотношенията
стават онова, което са. И както несвятото отношение е непрестанен химн на омразата във
възхвала на своя създател, така светото отношение е радостна песен на възхвала към
Изкупителя на взаимоотношенията.
2. Човек се учи на светите взаимоотношения - една голяма крачка към възприемането на
реалния свят. Това са някогашните несвети взаимоотношения, преобразени и видяни по
новому. Святото взаимоотношение е феноменално учебно постижение. Във всички свои
аспекти, в началото, развитието и осъществяването си, то представлява пълно преобразуване на
Несветите взаимоотношения в тяхната противоположност. Бъди спокоен в едно - най-трудната
фаза е началото. Защото тук целта на взаимоотношенията се променя рязко в коренната си
противоположност. Това е първият резултат от това да предоставиш взаимоотношението на
Светия Дух, за да го подчини на Своите цели.
3. Светия Дух приема поканата веднага и без да губи време започва да те запознава с
практическите резултати от това, че си Го поканил. Неговата цел веднага идва на мястото на
твоята. Това се осъществява много бързо, но внася във взаимоотношенията мнима тревога,
отчуждение и видимо напрежение. Причината за това е проста. Взаимоотношенията, такива,
каквито са, не отговарят на своите цели и явно са в разрез с целта, която си приел за тях. В
тяхното несвято състояние е изглеждало така, сякаш само твоята цел им е придавала смисъл.
Сега този смисъл се загубва. Много отношения в този период се разбиват и в новите
взаимоотношения се възобновява преследването на старата цел. Защото когато приемеш
веднъж светостта за своя цел, несветите отношения не могат да останат същите.
4. Изкушението на егото става изключително силно при такава рязка смяна на целите.
Защото взаимоотношенията още не са преобразени до такава степен, че предишната им цел
напълно да загуби привлекателност за тях и над структурата им надвисва „заплахата" да бъдат
разрушени от новата цел. Противоречието между структурата на отношенията и тяхната цел
става толкова очевидно, че е невъзможно да съществуват съвместно. Но целта вече не може да
се промени. Макар и твърдо обвързан с несветите взаимоотношения, ти нямаш друг избор,
освен да промениш отношенията по такъв начин, че да съответстват на целта. Докато не
установиш, че това щастливо разрешение е единственият изход от противоречието,
взаимоотношенията ще ти се струват жестоко обтегнати.
5. Едва ли ще бъде по-добре, ако бавно променяш целта си, защото противоречието няма
да се открои така ясно и егото ще получи време да преизтълкува всяка бавна стъпка така, както
му харесва. Само радикална промяна на целите може да предизвика пълна промяна на
възгледите за предназначението на взаимоотношенията. Когато това изменение се разгръща и
най-накрая се осъществи, то става все по-благодатно и щастливо. Ала в началото ситуацията се
преживява като много неустойчива. Едно взаимоотношение, в което двама души са влезли
заради техните несвети цели, изведнъж си поставя светостта като цел. Когато двамата
разглеждат своите взаимоотношения от гледна точка на тази нова цел, те неизбежно остават
потресени. Възможно е дори да започнат да възприемат отношенията си съвсем несвързано. Но
предишната свързаност на възприятията вече не служи на целта, която са приели да
осъществят.

196
 6. Този момент изисква вяра. Ти си приел тази цел. Това е бил акт на вяра. Не се отказвай
от вярата сега, когато започват да ти се представят нейните награди. Щом си повярвал, че
Светия Дух е готов да Му предадеш своите взаимоотношения, защо сега да не вярваш, че Той е
готов да пречисти тези взаимоотношения, които е приел под Свое ръководство? Имай вяра в
своя брат в периода на изпитания. Целта е поставена. И твоите взаимоотношения имат за цел да
се върнеш към здравия смисъл. Защото сега си се озовал в безумни отношения, разбирайки, че
са такива в светлината на тяхната цел.
7. Сега егото съветва следното - замени тези отношения с други, които биха
съответствали на твоята предишна цел. Можеш да избегнеш страданията, само като се
освободиш от своя брат. Ако предпочиташ, можеш ида не се разделяш напълно Но до голяма
степен трябва да се откажеш от своите илюзии спрямо него и да проявиш здрав разум. Не се
поддавай на тези внушения! Имай вяра в Този, Който ги е откликнал. Той те е чул. Нима
Неговият отговор не е напълно ясен? Ти вече не си дотолкова лишен от разум. Нима можеш да
отречеш, че Той ти е дал напълно откровени твърдения? Сега иска само още малко вяра,
въпреки своята обърканост. Защото тя ще отмине и ще видиш как се очертава основанието на
тази вяра и ти дава блестяща убеденост. Не Го изоставяй сега, нито пък своя брат. Тези
взаимоотношения са се родили отново - свещени.
8. С радост приеми това, което не разбираш и нека ти се изясни, когато видиш изявата на
целта във взаимоотношенията, за да ги направи свети. Ще имаш много случаи да обвиняваш
своя брат за „провала" на вашите взаимоотношения, защото понякога те ще ти изглеждат
безсмислени. Ще започне да те преследва усещането за безсмислие и да ти напомня за всички
начини, по които си търсел удовлетворение и си смятал, че си го открил. Не забравяй
отчаянието, до което са те довели, и не се опитвай да вдъхнеш живот на отпадащото си его.
Защото в взаимоотношенията ти не са разбити. Напротив, спасени са.
9. Ти си много нов и неопитен в пътя на спасението и затова ти се струва, че си го
изгубил. Твоят път наистина е изгубен, но не смятай това за загуба. Помни, че макар и да си
нов и неопитен, ти и твоят брат сте започнали отново заедно. Хвани го за ръка, за да поемете
съвместно по пътя, който познаваш далеч по-добре, отколкото си мислиш. Нима не си сигурен,
че ще си спомниш цел, неизменна през вечността? Защото ти си избрал Божията цел, от която
никога истински не си се отказвал.
10. Сред цялата Синовност зазвучава песента на свободата като радостен отглас на твоя
избор. Ти си се съединил с мнозина в светия миг и те са се съединили с теб. Не мисли, че този
избор ще те остави безутешен, защото Бог Сам е благословил твоите свещени
взаимоотношения. Приеми Неговото благословение и не оттегляй своето от отношенията.
Защото само твоето благословение е необходимо, за да разбереш, че в тях е заложено
спасението. Не проклинай спасението, то вече е дошло при теб. Приемете го заедно, защото то
идва, за да те свърже с твоя брат в едно взаимоотношение, в което е благословена цялата
Синовност.
11. Вие заедно сте се съгласили да поканите Светия Дух във вашите взаимоотношения.
По друг начин Той не би дошъл. Макар и да сте извършили много грешки от тогава, вие сте
положили много усилия, за да Му помогнете да върши Своята работа И Той наистина цени
това, което сте направили. И никак не забелязва грешките. Нима и ти оказваш такава
благодарност на своя брат? Винаги ли цениш неговите усилия, пренебрегвайки грешките? Или
твоята признателност припламва и угасва в светлината на неговите грешки? А може би дори и в
този момент замисляш срещу него кампания, за да го обвиниш за тази неприятна ситуация, в
която си се озовал? И при подобна липса на благодарност и признателност ти ставаш
неспособен да изявиш светия миг и го губиш от погледа си.
12. Преживяването на мига, колкото и вълнуващо да е то, може лесно да се забрави, ако
позволиш времето да надвисне отгоре му. Той трябва да се пази сияен и благословен в твоето
съзнание за време, но не и затлачен от него. Мигът остава. Ала ти къде си? Да благодариш на
своя брат означава да оцениш светия миг, като по този начин позволиш неговите последици да
бъдат приети и споделени. Когато проявяваш агресия към своя брат, ти не губиш светия миг, но
обезсилваш неговите резултати.
13. Ти си дарен със светия миг, но си създал условия, при които не можеш да се
възползваш от него. В резултат на това не съзнаваш, че той продължава да бъде с теб.
Откъсвайки се от неговото проявление, сам си се лишил от благата му. Всеки път, когато
нападнеш своя брат, ти затвърждаваш това състояние, защото нападението те прави сляп за теб
самия. А е невъзможно да отричаш себе си и в същото време да признаваш всичко, което
получаваш и даряваш.
197
 14. Ти и твоят брат сте заедно в свещеното присъствие на истината. И с вас е вашата цел.
Мислиш ли, че самата цел няма да ти предостави средствата за своето осъществяване? Тъкмо
това несъответствие между целта, която си възприел, и средствата, с каквито разполагаш в
момента, изглежда те кара да страдаш, но кара Небесата да ликуват. Ако Небето бе извън теб,
ти нямаше да можеш да учавстваш в неговата радост. Но защото е в теб, неговото ликуване е и
твое. Вие сте обединени от обща цел, но оставате все още разделени и противопоставени по
отношение на средствата. Но целта е определена, твърда и неизменна и непременно ще се
намерят подходящите средства, защото имаш сигурна цел. И ти, заедно с цялата Синовност, ще
възликуваш, че това е така.
15. Когато започнеш да виждаш и приемаш даровете, които си дал безвъзмездно на своя
брат, ти ще приемеш и последствията от светия миг, използвайки ги, за да поправиш всички
свои грешки и да се освободиш от техните последици. И усвоявайки това, ти ще се научиш и
как да освободиш цялата Синовност и да я предадеш с благодарност и ликуване на Този, Които
ти е дал освобождението и желае да го разгръща чрез теб.
VI. Установяване на целта
1. Целта на Светия Дух има съвсем просто, но недвусмислено практическо приложение.
Фактически, за да е просто, то трябва да бъде недвусмислено. Просто е това, което е лесно
разбирараемо, а за да бъде такова, нужно е да бъде съвършено ясно. Целта на Светия Дух е
всеобщо установена. Сега Той ще работи заедно с теб, за да я конкретизира, защото всяко
приложение е конкретно. Съществуват много конкретни начала, които Той дава във всяка
ситуация, но помни, че ти още не осъзнаваш тяхното всеобщо приложение. Затова е особено
важно да ги прилагаш във всяка отделна ситуация, докато не успееш безпроблемно да
погледнеш отвъд ситуациите с разбиране, което е далеч по-всеобщо от това, което притежаваш
сега.
2. Във всяка ситуация, в която си несигурен, първото, което трябва да обмислиш, е:
„Какво искам да постигна с това? Към какво се стремя? Изясняването на целта трябва да стане
в началото, защото тя ще предопредели резултата. Егото процедира обратно. Ситуацията
определя изхода, който може да бъде най-произволен. Причината за такъв непоследователен
подход е очевидна. Егото не знае какво иска да се получи от ситуацията. То си дава сметка за
онова, което не иска, но само за него. Липсва му положителна цел.
3. Чрез ясно очертана положителна цел, зададена от самото начало, ситуацията изглежда
сякаш случваща се от само себе си и смисълът й е неясен, докато не се осъществи. Тогава ти се
връщаш назад и се опитваш да разбереш какъв е бил този смисъл. И ще сгрешиш. Не само че
преценката ти се отнася до миналото, но ти не си в състояние да разбереш онова, което
предстои. Не си си поставил цел, с която да съгласуваш своите средства. И така, единствената
оценка, която ти остава да Направиш, е дали се харесва на егото или не; дали е приемлива или
поражда чувство за мъст? Липсата на критерий за изхода, поставен в самото начало, прави
разбирането съмнително и оценката невъзможна.
4. Ценно е да решиш предварително какво се стремиш да се случи, защото тогава би
възприемал ситуацията като начин да предизвикваш случването му. Това ще те накара да
пренебрегнеш всичко, което може да попречи на твоята цел и да се концентрираш върху
всичко, което ти помага да я постигнеш. Може да се отбележи, че при такъв подход ти си в
състояние все по-добре да отсяваш истината от лъжата, което е характерно за Светия Дух.
Истинно става онова, което може да се приложи, за да се постигне целта. Неистинното е това,
което е ненужно от такава гледна точка. Ситуацията сега има смисъл, но само защото целта я е
осмислила.
5. Истината като цел има и други практически предимства. Ако ситуацията се използва в
името на истината и разума, тя води до състояние на мир. И това е независимо от конкретния
изход. Ако мирът е условието на истината и разума и не може без тях, където има мир, и те са
там. Истината идва от само себе си. Ако чувстваш мир, то е, защото истината те е споходила и
ти ще видиш истинския резултат, защото заблудата не може да има власт над теб. Ще осъзнаеш
резултата, защото си в мир. Тук отново виждаш противоположност на гледната точка на егото,
защото егото е убедено, че ситуацията поражда преживяването. Светия Дух знае, че ситуацията
се определя от целта и се преживява в зависимост от целта.
6. Целта да се постигне истината изисква вяра. За да се приеме целта на Светия Дух е
вътрешно необходима вяра и тази вяра е всеобхватна. Когато се постави за цел истината, трябва
да има вяра. Светия Дух вижда ситуацията цялостно. Целта определя факта, че всеки участник
трябва да изиграе своята роля в нейното осъществяване. Това е неизбежно. Никой не ще се
провали в нищо. Може да изглежда, че за това се изисква непосилна вяра, която далеч
198
надхвърля твоите възможности. Но това е така само от гледна точка на егото, защото егото
вярва, че противоречията могат да се „разрешават" частично и не възприема ситуацията като
цяло. Затова то се опитва да разедини ситуацията на отделни части и да се заеме с всяка от тях
поотделно, доколкото вярва в разделението, а не в пълнотата.
7. Сблъсквайки се с някакъв аспект на ситуацията, който му се вижда труден, егото ще се
опита да пренесе този аспект другаде и там да го разреши. И това би изглеждало успешно, ако
не беше фактът, че този опит противоречи на единството и по тази причина затъмнява целта на
истината. И няма да имаш мир, освен във фантазиите си. Истината не ти се е явила, защото си
отхвърлил вярата, отнета от полагаемото й се място. Така преставаш да разбираш ситуацията,
защото разбирането ти се дава от истината като цел. Защото въображаемите решения пораждат
илюзорен опит, а илюзията за мир не е условието, при което може да се появи истината.
VII. Повик към вяра
1. Подмяната на дадени аспекти на ситуацията свидетелства за недостатъчна вяра. Те
показват, че не вярваш, че ситуацията и проблемът трябва да се търсят на едно място.
Проблемът е липсата на вяра и ти демонстрираш това, когато го откъсваш от източника му и го
поставяш другаде. В резултат на това ти не виждаш самия проблем. Ако не ти липсваше вяра,
че може да бъде решен, проблем нямаше да има. И ситуацията щеше да ти бъде понятна,
защото нямаше да го има онова, което ти пречи да я разбереш. Да пренесеш проблема другаде,
означава да го задържиш, защото по този начин ти се отстраняваш от него и го правиш
неразрешим.
2. Не съществува в никоя ситуация проблем, който вярата да не може да разреши. И всяко
изместване на проблема може само да го направи неразрешим. Защото ако прехвърлиш част от
проблема в друга сфера, смисълът му ще се изгуби, а разрешението му може да се намери само
в смисъла. Но нима не е възможно всичките ти проблеми да са решени, а просто ти да си се
отдалечил от тяхното решение? Но там, където Нещо е постигнато и ти го виждаш, трябва да
има вяра.
3. Всяка ситуация е отношение, доколкото представлява взаимодействие на мисли. Ако се
наблюдават проблеми, то е защото мислите се оценяват като противоречиви. Но ако цел бъде
истината, това е невъзможно. Трябва да е проникнала някаква плътска представа, защото
мислите са неспособни на агресия. Плътската мисъл е признак на неверие, защото телата не
могат да доведат до разрешение. Тяхното нахлуване във взаимоотношенията - една погрешна
мисъл по отношение на ситуацията - става оправдание за липсата ти на вяра. Ти можеш да
направиш тази грешка, но не се тревожи. Грешката не е от значение. Неверието, предадено на
вярата, няма да попречи на истината. Но неверието, използвано срещу истината, винаги я
разрушава. Ако нямаш вяра, помоли се да си я върнеш по отношение на онова, което те е
накарало да я загубиш, а не да ти се даде неизвестно къде, сякаш си бил несправедливо лишен
от нея.
4. Само това, което самият ти не си отдал, може да липсва във всяка ситуация. Но
запомни, че светостта ти е поставена като цел на взаимоотношенията, но не от теб. Ти не си я
вложил, защото светостта може да се види само чрез вярата и твоите взаимоотношения са
свети, защото имаш толкова ограничена и слаба вяра в своя брат. Вярата ти трябва да се извиси
на нивото на целта, която ти е поставена. Реалността на самата цел ще го предизвика, защото
ще видиш, че мирът и вярата не могат да дойдат поотделно. Нима е възможно да попаднеш в
ситуация лишен от вяра, а да останеш верен на своя брат?
5. Всяка ситуация, в която се озовеш, е само средство да осъществиш целта на
взаимоотношенията. Ако я разглеждаш по друг начин, ги проявяваш неверие. Не прилагай
неверието. Приеми го, разгледай го спокойно, но не го влагай в нищо. Неверието е слуга на
илюзиите и е напълно предано на своя господар. Вложиш ли го, то ще те пренесе директно в
света на илюзиите. Не се поддавай на изкушенията, които ти предлага. То не пречи на целта, но
въздейства върху стойността, която тази цел има за теб. Не приемай илюзорния мир, който ти
предлага, но разгледай неговото предложение и осъзнай, че е илюзорно.
6. Целта на илюзията е толкова силно свързана с безверието, както вярата с истината. Ако
нямаш достатъчно вяра по отношение на някого, че ще осъществи своя дял във всяка ситуация,
посветена предварително на истината, твоята преданост бива разколебана. По този начин ти си
проявил неверие спрямо своя брат и си използвал неверието срещу него. Едни
взаимоотношения не са свещени, ако светостта не ги съпътства във всичко. И тъй като
светостта и вярата са непосредствено свързани, то и вярата трябва винаги да съпътства
отношенията. Реалната цел ще предизвика и осъществи всяко чудо, необходимо за нейното
постигане. Нищо не е твърде незначително или огромно, твърде безсилно или вълнуващо, за да
199
не бъде ласкаво обърнато в служба на тази цел. Вселената с радост е готова да й служи, както
тя служи на вселената. Само ти не пречи.
7. Могъществото в теб, в когото е вложена целта на Светия Дух, толкова много
превъзхожда твоята незначителна представа за безкрайността, че ти нямаш никаква представа
колко е грандиозна силата, която те съпътства. И би могъл да използваш всичко това без
никаква опасност. Ала при цялата й мощ - така огромна, че да достигне до звездите и вселената,
която се простира отвъд тях - незначителното ти неверие може да я направи непотребна, ако
вложиш неверието.
8. Но помисли и разбери каква е причината за това неверие: Ти си мислиш, че си насочил
срещу своя брат онова, което той ти е сторил. Но всъщност го виниш за онова, което сам си му
причинил. Не за неговото, а за своето минало го обвиняваш ти. И не му вярваш поради това,
което си бил. Но и ти си невинен за това, което си бил, както е той. Това, което никога не е
било, няма причина и просто не съществува, за да стане пречка за истината. Няма причина за
неверието, но съществува причина за вяра. Тази Причина прониква във всяка ситуация, която
споделя Нейната цел. Светлината на истината сияе от центъра на дадена ситуация и докосва
всеки, който се чувства призван да последва тази ситуационна цел. Тя призовава всекиго. Няма
ситуация, която да не засяга в пълнота твоите взаимоотношения във всеки аспект и всяка
завършена част. Ти не можеш да отхвърлиш част от себе си и да запазиш ситуацията свята.
Защото тя споделя целта на цялостните ти взаимоотношения и дължи смисъла си на тяхната
цел.
9. Във всяка ситуация участвай с вяра в своя брат, защото в Противен случай проявяваш
неверие в своите взаимоотношения. Вярата ти ще накара и други да споделят твоята цел, както
същата тази цел е породила вярата в теб. И ще видиш как средствата, които някога си
използвал, за да те доведат до илюзия, се преобразяват в средства за истината. Истината
поражда вяра, а вярата проправя път на истината. Когато Светия Дух промени целта на твоите
взаимоотношения, заменяйки твоята със Своята цел, Той разгърна вложената от Него цел така
че да обхване всички взаимоотношения, в които участваш или ще участваш някога. По този
начин всяка ситуация се освобождава от миналото, което би я направило безцелна.
10. Ти призоваваш към вяра благодарение на Този, Който върви редом с теб във всяка
ситуация. Вече не си напълно лишен от разум, нито сам. Защото самотата в Бога трябва да е
сън. Ти, чиито взаимоотношения споделят целта на Светия Дух, си се отърсил от самотата,
защото истината се е появила. Силен е нейният зов за вяра. Не използвай своето неверие срещу
нея, защото тя те зове към спасение и мир.
VIII. Условия на мира
1. Светия миг не е нищо друго, а специална проява или краен пример на това каква трябва
да бъде всяка ситуация. Смисълът, който му е дал Светия Дух, е вложен и във всяка друга
ситуация. Той възпира неверието, отхвърля и не влага неверие в нещата и повика на истината
посреща с вяра. Светия миг е блестящ пример, ясно и недвусмислено проявление на смисъла на
всяко взаимоотношение и всяка ситуация като цяло. Всеки аспект на ситуацията се приема с
вяра и неверието не може да наложи в това отношение ни най-малко изключение. Това е
ситуация на съвършен мир, просто защото ти си позволил да бъде такава, каквато е.
2. Светия Дух иска от теб един най-обикновен жест. Дай възможност на истината да бъде
това, което е. Не я нарушавай, не я нападай и не й пречи да се прояви. Позволи и да обхване
всяка ситуация и да ти даде мир. Не се иска дори и вяра от теб, защото истината нищо не иска.
Приеми я и тя ще повика и осигури вярата, която така много ти е нужна, за да бъдеш в мир. Но
не се надигай против нея, защото тя няма да се наеме да преодолява твоето противодействие.
3. Нима не желаеш да превърнеш всяка ситуация в свещен миг? Защото вярата ти
предоставя този дар, свободно и навсякъде, където неверието бива отхвърлено, понеже е
непотребно. И тогава се освобождава, за да бъде приложена, могъщата цел на Светия Дух. Тази
сила мигновено преобразява всички ситуации в едно сигурно и постоянно средство за
установяване на Неговата цел и изява на нейната реалност. Проявлението изисква и поражда
вяра. Сега то се превръща във факт, на който повече не може да не се повярва. Огромно
напрежение се изисква, за да откажеш да вярваш в истината и то е далеч по-голямо, отколкото
осъзнаваш. Но да отвърнеш с вяра на истината не изисква никакво напрежение.
4. За теб, който си познал Зова на своя Спасител, напрежението да не откликнеш на
Неговия Зов изглежда още по-голямо от преди. Това не е така. Напрежението е присъствало и
по-рано, но ти си го отдавал на нещо друго, вярвайки, че „нещо друго" го е породило. Това
никога не е било така. Защото това „нещо друго" е породило само мъка, потиснатост, болест и
болка, мрак и смътно привиждащ се ужас, смразяващи фантазии на страх и огнени съновидения
200
на ада. Всичко това е било не нещо друго, а непоносимо напрежение, породено от твоя отказ да
повярваш в истината, виждайки нейната неоспорима реалност.
5. Такова е било разпятието на Божия Син. Неговото неверие му е причинило това.
Помисли добре преди да си позволиш неверие спрямо него. Защото той е възкръснал, а ти си
приел Причината на неговото пробуждане като своя. Приел си своя дял в неговото спасение и
вече си напълно отговорен пред него. Не го предавай сега, защото ти е дадено да разбереш,
какво означава за теб недостатъчната ти вяра в него. Спасението му е твоята едничка цел. Във
всяка ситуация виждай само тази цел и това ще ти помогне да я постигнеш.
6. Когато възприемеш истината за цел на своите взаимоотношения, ти започваш да
даряваш мир, също както твоят Отец дарява мир на теб. Защото целта на мира не може да се
възприеме отделно от условията за постигане на мир - за да го имаш, значи, че си повярвал в
него, защото никой не приема нещо, в чиято реалност не вярва. Целта ти е неизменна и няма да
се промени, защото си приел нещо, неподдаващо се на изменение. И ти няма да й отнемеш
необходимото, за да бъде неизменна завинаги. Твоето освобождение е сигурно. Дарявай, както
си получил. И покажи, че си се издигнал далеч над всяка ситуация, която може да те дърпа
назад и да те откъсва от Този, на Чийто Зов си откликнал.
Глава 18
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СЪНЯ
I. Заместител на реалността
1. Да заместиш означава да приемеш едно вместо друго. Ако помислиш само какво
предполага това, ще видиш колко то е несъвместимо с целта, която Светия Дух ти е
предначертал и която е готов да осъществи за теб. Да заместиш означава да избереш между
аспектите на Синовността, отдавайки предпочитание на един вместо на друг. 3а тази специална
цел един аспект се преценява като по-ценен и се измества от друг. Взаимоотношения, при
които е станала замяна, естествено стават фрагментарни, както и тяхната цел. Да разбиеш на
фрагменти означава да изключиш; и заместването е най-силното защитно средство на егото за
поддържане на разделението.
2. Светия Дух никога не използва заместители. Където егото възприема един човек, за да
замести друг, Светия Дух ги вижда съединени и неразделни. Той не прави разграничение
между тях, знаейки, че са единни. Бидейки съединени, те са единни, защото са тъждествени.
Заместването е очевидно процес, при който се възприемат като различни. Светия Дух
съединява, егото разединява. Нищо не може да раздели онези, които Бог е съединил и които
Светия Дух вижда единни. Но привидно всичко може да застане между фрагментарните
взаимоотношения, които егото подхранва, за да разруши.
3. Единственото чувство, което не търпи заместители, е любовта. Страхът предполага по
определение заместване, защото той е заместител на любовта. Страхът е чувство, което
произхожда от разединените и разединява. Привидно той приема много различни форми и във
всеки отделен случай изглежда сякаш е нужно нещо различно, за да се уталожи страхът.
Въпреки че това създава привидно многообразие в типовете поведение, далеч по-сериозната
последица е фрагментирането на възприятията, в които се корени всяко поведение. Никой не
бива възприеман цялостно. Цялото се изтъква със специално подчертаване на определени
негови части и се използва като критерий, по отношение на който дадена форма на страх се
приема или отхвърля.
4. Повярвал, че Бог е страх, ти си направил една единствена замяна. Тя е приела
множество форми, защото това е замяна на истината с илюзии и на целостта с фрагментарност.
Тя е претърпяла толкова вторични разделения и подразделения все отново и отново, че вече е
почти невъзможно да се разбере, че това е една-единствена грешка и продължава да бъде
такава. Тази грешка, която е свела истината до илюзията, вечността до времето, живота до
смъртта, е единствената грешка, която си направил. Целият твой свят се изгражда върху нея.
Всичко, което виждаш, я отразява и всяко специално взаимоотношение, което си създал някога,
е част от тази грешка.
5. Голямо ще бъде твоето учудване, когато разбереш колко е paзлична реалността от това,
което виждаш. Дори и представа нямаш колко голяма е тази единствена грешка. Тя е дотолкова
широкообхватна и напълно невероятна, че от нея неизбежни е възникнал цял един свят на
нереалност. Та нима би могло да последва нещо друго? Нейните фрагментарни аспекти
внушават достатъчно страх, щом започнеш да ги различаваш. Но нищо, което виждаш, не ти
дава дори и бегла представа за това колко огромна е първоначалната грешка, която е довела до
твоето привидно отлъчване от Небето, разбивайки познанието на безсмислени части от
несвързани възприятия, принуждавайки те да правиш все по-нататъшни замествания.
201
 6. Такава е била първата проекция на грешката навън. Светът се е формирал, за да я укрие
и се е превърнал в екран, върху който тази грешка е била проектирана и който се е спуснал
между теб и истината. Защото истината се разгръща навътре, където идеята за загуба е лишена
от смисъл и е възможно само умножаване на онова, което притежаваш. Наистина ли ти се
струва странно, че един свят, в който всичко е обратно и с главата надолу, е възникнал от тази
проекция на грешката? Та това е неизбежно. Защото истината в такъв един свят може да
пребивава само вътре в теб, оставайки безучастна към безумната проекция, от която се създава
светът. Наричай грешката безумие, но не и грях; тя е била и си остава безумие. Не я натоварвай
с вина - вината предполага, че грешката е направена в действителност. Но най-важното, недей
да се страхуваш от нея.
7. Когато ти се струва, че виждаш някаква уродлива форма на първоначалната грешка,
която се надига да ти внуши страх, кажи си само: „Бог не е страх, а Любов", и тя ще изчезне.
Истината ще те спаси. Тя не те е оставила, за да навлезе в този безумен свят и да се откъсне от
теб. Здравомислието е вътре в теб, а безумието отвън. Ти вярваш, че е обратното; че истината е
извън теб, а грешката и вината са в теб. Незначителните и безсмислени замествания, които
вършиш, белязани от безумие и понесени в някакъв безумен вихър като перца, лудо танцуващи
на вятъра, са лишени от съдържание. Те се срещат, свързват и разделят в променливи и напълно
безсмислени структури, които не заслужават осъждане. Да се преценяват те поотделно е
безпредметно. Техните незначителни различия във формата не са никакви различия. Никое от
тях няма значение. Това е общото помежду им и нищо друго. Но нима е нужно още нещо, за да
се разбере, че са еднакви?
8. Пусни ги да си идат, танцуващи на вятъра, нека падат и кръжат, додето изчезнат от
погледа далеч от теб. И се обърни към величественото спокойствие в себе си, където пребивава
в свещена тишина живият Бог, Когото никога не си напускал и Който не те е изоставял никога.
Светия Дух те хваща нежно за ръка и преминава с теб заедно обратно пътя, който си изминал,
излизайки от себе си, като добронамерено те връща към истината и сигурността, която е в теб.
Той свежда всички твои безумни проекции и заместителите, които си пренесъл вън от себе си,
към истината. По този начин спира хода на безумието и ти връща разума.
9. Във взаимоотношенията с твоя брат, при които Светия Дух по твоя молба е поел
отговорността за всичко, Той е установил вътрешния път към истината, която споделяте. В
безумния свят вън от теб нищо не може да бъде споделено, а само замествано, а в реалността
споделянето няма нищо общо със заместването Дълбоко в себе си ти обичаш своя брат със
съвършена любов. Това е свещената територия, където не може да проникне никакво
заместване и където само истината в твоя брат може да обитава. Тук вие сте съединени в Бога и
сте до такава степен заедно, както сте заедно и с Него. Първоначалната грешка не е проникнала
тук, нито някога ще проникне. Тук се открива сияйната истина, на която Светия Дух е посветил
вашите взаимоотношения. Позволи Му да я приведе тук, където и самият ти би искал да бъде.
Посвети Му поне малко вяра в своя брат, за да Му помогнеш да ти покаже, че никакъв
заместител, който си създал, не може да те откъсне от Небето.
10. Разделението пе е в теб и няма заместител, който да те откъсне от твоя брат. Твоята
реалност е творение на Бога и за нея не може да се намери заместител. В истината вие сте така
неразривно свързани, че само Бог съществува. А Той никога не би приел вместо теб, нещо
друго. Той обича и двама ви еднакво като един. И вие сте такива, каквито ви обича. Вие не сте
свързани илюзорно, а в Мисълта, която е така свята, че не могат да останат никакви илюзии,
които да затъмнят светото място, където стоите заедно. Бог е с теб, братко мой. Нека се
свържем с Него в мир и благодарност и да приемем Неговия дар като наша пресвята и
съвършена реалност, която споделяме с Него.
11. Небето се възвръща на цялата Синовност чрез вашата връзка, защото Синовността се
състои в нея, цялостна и красива, сигурна в твоята любов. Небето тихо е проникнало в нея,
защото илюзиите добронамерено са извадени пред лицето на истината в теб и те е озарила
любовта, благославяйки връзката ти с истината. Бог и вкупом цялото Негово творение са
проникнали в твоите взаимоотношения. Как прекрасна и свята е вашата връзка, озарена от
истината! Небето я гледа и ликува, че си му позволил да те посети. И Бог се радва, че твоите
отношения са такива, каквито са сътворени. Вселената в теб е единна с теб и с твоя брат. И
Небето заедно с Твореца гледа с любов на това, което се е съединило в него.
12. Когото Бог е призовал, не бива да чува никакви заместители. Техният зов не е нищо
друго, освен онази първична грешка, която разтърси Небето. И какво стана с мира на онези,
които са се вслушали в него? Върни се с мен към Небето, като излезеш заедно със своя брат от
този свят и преминеш през един друг свят с очарованието и щастието, които са му присъщи.
202
Защо трябва да продължаваш да отслабваш и разбиваш онова, което и без друго е вече разбито
и безнадеждно? Нима ще намериш тук твоето щастие? Няма ли да предпочетеш да излекуваш
онова, което е разбито, и да се присъединиш за възстановяване целостта на онова, което е
обзето от болести и разделение?
13. Ти си призван заедно със своя брат да осъществиш най-святото призвание, което
съществува на този свят. То единствено няма ограничения и достига до всяка откъсната от Бога
частици на Синовността с целебна и обединяваща утеха. В светите взаимоотношения ти се
предлага това. Приеми го тук и ще даряват така, както си приел. Божият мир ти е даден със
светлата цел, която те свързва с твоя брат. Свещената светлина, която ви е съединила, трябва да
продължи да се разгръща така, както ти си я приел.
II. Основа на съновиденията
1. Нима светът, който ти се явява насън, не изглежда напълно реален? Но помисли само
какво представлява този свят. Съвсем очевидно това не е същият свят, на който си бил свидетел
преди да заспиш. Това е по-скоро една изкривена представа за света, проектирана с оглед на
твоите предпочитания. Тук ти си „свободен" да пресъздадеш всичко, което ти се струва
насочено срещу теб, в полза на собственото си его, възмутено от „агресията". Ти не би желал
това, ако не се отъждествяваш със своето его, което винаги вижда само себе си, а следователно
и теб, като подложен на атака и крайно уязвим от нея.
2. Сънищата са хаотични, защото се управляват от твоите противоречиви желания и
следователно не се интересуват от истината. Те са най-добрият пример, който би могъл да
имаш, за това как могат да се използват възприятията, за да изместят истината с илюзии. Ти не
ги вземаш насериозно, когато се събудиш, защото е съвсем очевидно, че реалността в тях е
жестоко накърнена. В същото време те представляват начин да се гледа на света и да се
видоизменя той така, че да ползва егото. Те дават поразителни примери, както за пълната
нетърпимост на егото към реалността, така и за твоята готовност да видоизмениш реалността в
името на егото.
3. Ти не намираш разлика между онова, което те смущава насън и наяве. Даваш си
сметка, че това, което виждаш в будно състояние, по време на сън бива изтласкано. И все пак
не очакваш, когато се събудиш, да го няма. В съновиденията ти си този, който програмира
всичко. Хората стават такива, каквито на теб ти се иска да бъдат, и ти им разпореждаш какво да
вършат. Твоята склонност към заместване е неограничавана от нищо. Времето е такова, сякаш
целият свят е на твое разположение, за да го прекрояваш, както ти харесва. Не осъзнаваш, че
това е агресия, чрез която се опитваш да тържествуваш над него и да го накараш да ти служи.
4. Сънищата са сетивни изблици на раздразнение, при които ти буквално крещиш:
„Искам това така!" И то започва да ти изглежда така. Но сънят не е в състояние да се освободи
от своята първопричина. Той е проникнат от страх и гняв и мигновено илюзията за
удовлетворение е нарушена от илюзията за ужас. Защото съновидението, че можеш да
контролираш реалността, като я замениш е един предпочитан от теб свят, е наистина
ужасяващо Опитите ти да изтласкаш реалността вдъхват огромен страх, но ти отказваш да
признаеш това. Така заместваш истината с фантазията, че е страшна реалността, а не онова,
което ти вършиш с нея. По този начин се придава реалност на вината.
5. Сънищата ти показват, че си способен да създадеш свят, какъвто желаеш, и че
желаейки го, ти го виждаш. И виждайки то, ти не се съмняваш в неговата реалност. Но това е
свят, който съвсем очевидно е част от твоето съзнание, макар да изглежда извън теб. Ти не
реагираш спрямо него така, сякаш сам си то създал, нито осъзнаваш, че чувствата, които този
сън поражда, неминуемо идват от теб. Струва ти се, че сънят е дело на участниците в него и
техните действия. Не си даваш сметка, че ти пораждаш техните действия, защото, ако го
съзнаваше, нямаше да можеш да им прехвърлиш вината и щеше да загубиш илюзията си за
удовлетворение. При сънищата тези особености не са скрити. Струва ти се, че се събуждаш и
сънят е изчезнал. Но не си даваш сметка, че онова, което е породило съня, не е изчезнало
заедно с него. Желанието да си създадеш друг свят, който не е реален, остава. И ти се
пробуждаш, но привидно, за една друга форма на същия свят, който виждаш в сънищата.
Цялото ти време преминава в сънуване. Съновиденията, когато спиш и когато си буден,
приемат различни форми и това е всичко. Съдържанието им е едно и също. Те представляват
твоя протест срещу реалността и твоята твърдо установена и безумна идея, че можеш да я
промениш. По време па сънищата в будно състояние, специалните взаимоотношения имат
специално място. Те са средството, чрез което се опитваш да реализираш своите сънища в
спящо състояние. Ти не се пробуждаш от тях. Специалните отношения са и въплъщение на
твоята решимост твърдо да се придържаш към нереалността и да не си позволиш да се
203
пробудиш. И докато намираш, че е по-ценно да спиш, отколкото да се пробудиш, няма да се
откажеш от тези взаимоотношения.
6. Светия Дух, Който е винаги практичен в Своята мъдрост, приема твоите сънища и ги
използва като средство за пробуждане. Ти би предпочел да ги използваш, за да продължиш да
спиш. Казах и преди, че първата промяна, която се осъществява преди да изчезнат сънищата, е,
че сънищата на страха се заместват от щастливи сънища. Това прави Светия Дух в специалните
взаимоотношения. Той не ги унищожава, нито ти ги отнема. Но ги използва по различен начин
като помощно средство, за да направи реална за теб Своята цел. Специалното взаимоотношение
ще се запази не като източник па болка и вина, а като извор на щастие и свобода. То няма да
бъде предназначено единствено за теб, защото в това се е състояла неговата беда. И както
неговата несвятост го бе превръщала в нещо откъснато от останалите, така неговата святост ще
го превърне в дар към всеки.
7. Твоите специални взаимоотношения ще се превърнат в средство за премахване на
вината у всеки, който е благословен чрез свети взаимоотношения с теб. Това ще бъде един
щастлив сън, който ще споделяш с всеки, когото видиш. И чрез него ще се разгръща
благословението, с което Светия Дух го е дарил. Не мисли, че ти е дал цел на теб, а някой може
да е пропуснал. И не смятай, че е забравил за теб, комуто е предал Своите дарове. Той използва
всеки, който Го призове, като възможност да дари спасение на всички. И Той ще пробуди
всички чрез теб, който си Му предал своите взаимоотношения. Ако само можеше да си дадеш
сметка за Неговата благодарност! И за моята чрез Неговата! Защото ние сме свързани чрез
единна цел, бидейки с Него единно съзнание.
8. Не позволявай сънят да те надмогне и да затвори очите ти. Не е странно, че сънищата
могат да създадат свят, който е нереален. Неразбираемо е самото желание да се създаде такъв
свят. Сега вашите взаимоотношения с твоя брат са станали такива, от които е отстранено
подобно желание, защото тяхната цел е променена - целта да сънуваш е заменена от целта да
постигнеш истината. Ти не си сигурен в това, защото си мислиш, че може би именно то е сън.
Толкова си свикнал да избираш между различните сънища, че не разбираш това, че най-сетне
си направил избора между истината и всички илюзии.
9. Но Небесното Царство е сигурно. То не е сън. Неговото настъпване означава, че си
избрал истината и то е дошло, защото си проявил волята твоите специални отношения да
отговорят на неговите условия. В твоите отношения Светия Дух добронамерено е вложил
реалния свят - света на щастливите сънища, от който пробуждането е толкова лесно и толкова
естествено. Защото, както сънищата в спящо и в будно състояние представляват едни и същи
желания на съзнанието, така реалният свят и истината на Небесното Царство се съединяват в
Божията Воля. Сънят, че се пробуждаш, лесно преминава в реалност. Защото този сън е
отражение на твоята воля, съединена с Волята на Отца. А няма такова нещо, което Божията
Воля да не е осъществила.
III. Светлина в съня
1. През целия си живот ти си свеждал истината към илюзии, реалността към фантазии и
си следвал пътя на съновиденията. Преминавал си от будно състояние към сън и все по-нататък
към все по-дълбок сън. Всеки сън води към следващ сън и всяка фантазия, която изглежда
внася светлина в мрака, го прави само по-дълбок. Твоята цел е бил мракът, в който не може да
проникне и лъч светлина. Потърсил си толкова пълен мрак, че да можеш завинаги, в пълно
безумие да се скриеш от истината. Но забравяш, че Бог не може да разруши Самия Себе Си.
Светлината е в теб. Тъмата може да я скрие, но не и да я угаси.
2. Колкото по-близо е светлината, толкова по-стремително ти се втурваш към тъмнината,
укривайки се от истината, като се отдаваш понякога на по-леки форми на страх, а понякога
окаменяваш от ужас. Но ти ще тръгнеш напред, защото целта ти е да преминеш от страх към
истина. Приел си познанието за гния цел и си показал, че си готов да го постигнеш. Страхът
живее привидно в мрак и щом изпиташ страх, това значи че си направил крачка назад. Нека се
свържем бързо в едно светло мигновение и това ще бъде достатъчно, за да си спомниш, че
светлината е твоята цел.
3. Истината ще се притече да те срещне, когато я призовеш. Ако знаеше Кой върви до теб
по пътя, който си избрал, щеше да бъде невъзможно да се страхуваш. Не знаеш това, защото
пътят към мрака е бил тъмен и жесток и ти си навлязъл надълбоко в и пето. Лекото потрепване
на миглите, които са били затворени тъй дълго, не е достатъчно, за да ти даде увереност в себе
си, след дългото презрение. Ти пристъпваш към любовта, но все още я мразиш и ужасно се
страхуваш от нейното осъждане. И не разбираш, че се боиш не от любовта, а само от онова, в
което си я превърнал. Ти напредваш по пътя към постигане смисъла на любовта и се
204
отдалечаваш от всички онези илюзии, в които си я обгърнал. Когато се връщаш към илюзиите,
страхът ти се увеличава, защото няма никакво съмнение, че си въобразяваш, че илюзията
означава нещо страшно. Ала какво е това за нас, които вървим сигурно и много бързо далеч от
страха?
4. Държейки брат си за ръка, ти държиш и моята ръка, защото, когато сте се свързали
помежду си, не сте били сами. Вярваш ли, че ще те изоставя в мрака, който си приел да
изоставиш заедно е мен? В твоите взаимоотношения е светлината на този свят. И страхът
трябва да изчезне за теб още сега. И нека не те изкушава желанието да отнемеш от брата си
онази вяра, която си му предложил. Само ще изпиташ страх. Този дар се дава завинаги, защото
Самият Бог го е приел. Не можеш да си го вземеш обратно. Ти си приел Бога. Светостта на
твоите взаимоотношения е утвърдена на Небето. Ти не разбират какво си приел, но запомни, че
твоето разбиране не е необходимо. Всичко, което е необходимо, е да имаш желание да
разбереш. Това желание е стремежът към светостта. Волята Божия непременно ще е с теб.
Защото желаеш единственото, което винаги си имал и което вечно е съществувало.
5. Всеки миг, в който сме заедно, ще те научи, че целта е постижима и ще укрепи
желанието ти да я постигнеш. И в това желание е нейното осъществяване. Сега твоето желание
е в пълна хармония с могъщата Воля на Светия Дух. Каквито и дребни и колебливи крачки да
правиш, не можеш да престанеш да се стремиш към Неговата Воля и Неговата сила Аз те
държа за ръка така сигурно, както ти държиш своя брат за ръка. Вие няма да се разделите,
защото аз стоя до вас и вървя заедно с вас по пътя ви към истината. Където и да вървим,
навсякъде носим Бога в себе си.
6. В твоите взаимоотношения ти си се съединил с мен, за да преподнесеш Небето на
Божия Син, който е тънел в мрак. Ти си пожелал да извадиш мрака на светлина и това желание
дава сила на всекиго, който е останал в мрак. Които искат да видят, ще видят наистина. И ще се
свържат с мен, носейки своята светлина в мрака, когато мракът в тях бъде изваден на светло и
преодолян завинаги. Моята нужда да се присъединиш към мен в свещената светлина на твоите
взаимоотношения е твоята потребност от спасение. Мога ли да не ти дам онова, което ти си ми
дал? Защото, когато се съединяваш със своя брат, ти откликваш на мен.
7. Ти, който сега си носител на спасението, си призван да внесеш светлина в мрака.
Тъмата в теб е изнесена на светло. Върни я обратно на тъмата от светия миг, пред който си я
представил. Ние ставаме цялостни чрез желанието си да бъдем цялостни. Нека времето да не те
безпокои, защото всеки страх, който преживявате и ти, и твоят брат, е всъщност в миналото.
Времето е приспособено, за да ни помогне да направим това, което бе възпрепятствано от
вашите минали раздели. Вие вече сте преодолели страха, защото там, където две съзнания са се
съединили в желание за любов, любовта не може да не се съедини с тях.
8. Всяка светлина на Небесното Царство е с теб. Всеки Лъч, който грее вечно в Божието
Съзнание, грее пад теб. Небето се присъединява към теб в твоя път към Небето. Когато такива
велики светлини се присъединяват към теб, за да придадат на твоята мъничка искрица силата
на Самия Бог, нима можеш да останеш в мрак? Ти и твоят брат заедно се завръщате у дома,
след дълго и безсмислено пътуване, което сте предприели разделени и което не е водело
доникъде. Ти си открил своя брат и вие взаимно ще осветявате пътя си. И от тази светлина
Великите Лъчи ще се разгръщат назад към тъмата и напред към Бога, за да разпръснат със
своето сияние миналото и да подготвят място за Неговото вечно Присъствие, в което всичко
сияе в светлина.
IV. Малко добра воля
1. Светото мигновение е резултат от твоето твърдо решение да бъдеш свят. То е
отговорът. Настъпването му е предшествано от желанието и готовността за него. Ти подготвяш
своето съзнание за него само в онази степен, в която разбираш, че го желаеш повече от всичко.
Друго не е необходимо - всъщност трябва да разбереш, че не можеш да направиш повече. Не се
опитвай да даваш на Светия Дух нещо, за което той не те е молил, иначе ще прибавиш егото
към Него и ще ги объркаш. Той иска съвсем малко. Той е Този, Който добавя мощта и
величието. Присъединява се към теб, за да направи светия миг далеч по-величествен, отколкото
можеш да разбереш. Именно осъзнавайки, че от теб се иска толкова малко, Му дава
възможност да даде толкова много.
2. Не се осланяй на своите добри намерения. Те не са достатъчни. Но довери се на своето
безусловно желание, каквото и друго да дойде. Съсредоточи се изключително към него и не се
тревожи, че е заобиколено от сенки. Нали затова си и дошъл. Ако можеше да дойдеш без тях,
нямаше да се нуждаеш от светия мит. Не пристъпвай към него надменно, допускайки че трябва
да заслужиш състоянието, което ти носи неговото настъпване. Чудото на светия миг се състои в
205
твоето желание да го приемеш такъв, какъвто е. Това желание ти позволява да приемеш и себе
си такъв, какъвто ти е определено да бъдеш.
3. Смирението не изисква да се задоволяваш с нищожното. Но то изисква да не се
задоволяваш с нещо по-малко от онова величие, което не идва от теб. Ти се затрудняваш да
постигнеш светия миг, поради своето твърдо убеждение, че не си достоен за него. А какво
друго е то, освен твърдото намерение да останеш това, в което сам си се превърнал. Бог не е
сътворил своята обител недостойна за Себе Си. И ако вярваш, че Бог не може да влезе там,
където желае да бъде, ти просто противоречиш на Неговата Воля. Няма нужда силата на
желанието да произтича от теб, а от Неговата Воля.
4. Светия миг не идва само благодарение на твоята добра воля. Той е винаги резултат на
твоята добра воля в съчетание с безграничното могъщество на Божията Воля. Погрешно е да
мислиш, че е необходимо специално да се подготвяш за Него Невъзможно е горделиво да се
готвиш за светостта, без да вярваш, че условията за вътрешен мир се установяват от теб. Тях
Бог ги е установил. Тяхната същност не зависи от твоята воля Тя е нужна дотолкова, доколкото
да усвоиш какви са тези условия. Ако настояваш, че не си достоен да узнаеш това, ти не
приемаш урока, защото вярваш, че трябва да промениш онзи, който да го усвои. Не си ти
създал ученика, нито можеш ти да го променяш. Нима очакваш първо сам да извършиш чудо, а
после някой да го извърши за теб?
5. Ти просто задаваш въпрос. Отговорът е даден. Не се стреми да отговаряш, а само да
приемеш дадения отговор. Подготвяйки се за светия миг, не се опитвай да се правиш на свят, за
да бъдеш готов да го приемеш. Това би означавало да объркваш собствената си роля с Божията.
Изкуплението не може да дойде за онези, които мислят, че първо трябва да се изкупят, а само за
онези, които предлагат само своето скромно желание, за да разчистят пътя на Изкуплението.
Пречистването е изключително от Бога и следователно - предназначено за теб. Вместо да се
стремиш да се подготвиш за Него, опитай се да мислиш така:
Аз, приемникът на Бога, съм достоен за Него.
Той е установил в мен Своя обител, сътворявайки я такава, каквато я желае.
Не е нужно да я подготвям за Него, трябва само да не преча на Неговия план да
възстанови в моето съзнание вечната готовност за Него.
Не е необходимо аз да добавям нищо към Неговия план.
Но, за да го получа, трябва да се съглася да не подменям Неговия план със свой.
6. И това е всичко. Добавиш ли още нещо, просто ще отнемеш малкото, което се иска.
Спомни си, че ти си създал вината и твоят план я изоставиш е да сведеш и Изкушението към
нея и да направиш спасението страшно. И ако се подготвяш за любовта, ще добавиш само
страх. Подготовката за светия миг принадлежи на Този, Който го дарява. Освободи се за Него,
Чието Предназначение е освобождението. Не си приписвай Неговото Предназначение. Дай Му
само това, което моли, за да узнаеш колко малка е твоята роля и колко е величествена Неговата.
7. Това прави светия миг толкова лесен и естествен. Ти го правиш труден с настояването,
че трябва да извършиш повече, отколкото е необходимо. Трудно ти е да приемеш идеята, че е
необходимо да извършиш толкова малко, за да получиш толкова много. И ти е тежко да
осъзнаеш, че няма нищо оскърбително в това, че твоят принос и този на Светия Дух са
непропорционални. Ти все още си убеден, че твоето разбиране е мощен принос към истината и
я прави това, което е. Но ние вече подчертахме, че няма нужда да разбираш нищо. Спасението е
лесно точно затова, защото не изисква нищо, което да не можеш да дадеш веднага.
8. Недей забравя, че твое е решението да направиш невъзможно всичко, което е
естествено и лесно. Ако вярваш, че Светия мит е труден за теб, то е защото си се превърнал в
арбитър на това кое е възможно и продължаваш да не искаш да отстъпиш пред Този, Който
познава истината. Вярата в съществуването на чудеса, различни по тяхната степен на трудност,
се основава изцяло на това. Всичко, което Бог желае, е не само възможно, по вече е станало.
Ето защо миналото не съществува. Никога не се е случвало в реалността. То трябва да се
преодолява само в твоето съзнание, което смята, че се е случило.
V. Щастливият сън
1. Сега се приготви да премахнеш онова, което никога не е било. Ако вече разбираше
разликата между истината и илюзията, Изкуплението нямаше да има смисъл. Светия миг,
светите взаимоотношения, учението на Светия Дух и всички средства, чрез които се
осъществява спасението, нямаше да имат предназначение. Защото всички те са само аспекти на
плана да се променят сънищата ти, изпълнени със страх, в щастливи сънища, от които лесно да
можеш да се пробудиш за познанието. Не искай това от себе си, защото не различаваш

206
напредъка от отстъплението. Някои от най-големите си постижения ти си преценявал като
провали и някои от най-големите си неуспехи си оценявал като постижения.
2. Не пристъпвай към светия миг след опити да премахнеш страха и омразата от своето
съзнание. Неговото предназначение е именно това. Никога не се старай да пренебрегнеш
чувството си за вина, преди да поискаш помощта на Светия Дух. Такова е Неговото
предназначение. Твоята роля е само да Му предоставиш добрата си воля да премахне целия
страх и омраза и да бъдеш простен. Основавайки се на малко вяра от твоя страна в съчетание с
Неговото разбиране, Той ще изгради твоя дял в Изкуплението и ще гарантира, че ще го
изпълниш с лекота. И с Него ти ще изработиш стълба, вградена в твърдата скала на вярата и
издигаща се до Небето. И няма да си сам, когато по нея се изкачиш на Небето.
3. Чрез светите твои отношения, възродени и благословени във всеки свещен миг, който
не е твое дело, хиляди хора ще се издигнат до Небесното Царство заедно с теб. Нима е по
твоите сили подобен план? Нима можеш да се подготвиш сам за подобно предназначение? А
това е възможно, защото Божията Воля е такава. И Бог няма да промени Своите намерения в
това отношение. На Него принадлежат и целта, и средствата. Едното си приел; другото ще ти
бъде предоставено. Подобна цел е не мислима без средствата за нейното осъществяване. Той
ще предостави средствата на всеки, който споделя целта Му.
4. Щастливите сънища се сбъдват, не защото са сънища, а защото са щастливи. А затова и
са изпълнени с любов. Тяхната вест е „Да бъде Твоята Воля", а не „Искам всичко по друг
начин". Съгласуването на средства и цел е процес, недостъпен за твоето разбиране. Ти дори не
съзнаваш, че си приел целта на Светия Дух и просто ще използваш несвети средства за нейното
осъществяване. Поне малко вяра, необходима за промяна на целта, трябва да има, за да
приемеш средствата и да ги използваш.
5. Не е сън това да обичаш своите братя като себе си. Нито пък твоите свети
взаимоотношения са сън. Всичко, което остава от сънищата в тях, е, че те все още са специални
отношения. Но те са много полезни на Светия Дух, Който има специално предназначение тук.
Те ще се превърнат в онзи щастлив сън, чрез който Той ще разгръща радостта към хиляди и
хиляди хора, които сега вярват, че любовта е страх, а не щастие. Позволи Му да осъществи
предназначението, което е определил за твоите взаимоотношения, като го приема заради теб; и
нищо повече не е нужно, за да станат отношенията такива, каквито Toй желае да бъдат.
6. Когато почувстваш, че светостта на твоите взаимоотношения е заплашена от нещо,
веднага спри и, въпреки страха, позволи на Светия Дух да замени този миг с един свят миг,
което ти би предпочел. Той никога не ще те подведе. Но не забравяй, че вие сте едно цяло в
своите взаимоотношения и каквото заплашва мира на единия от вас, заплашва и другия. Силата
на съединението в благодат се състои във факта, че сега е невъзможно за теб или за твоя брат да
преживявате страха сами или сами да се опитвате да го преодолеете. Никога не допускай, че
това е необходимо или възможно. Но както е невъзможно това, така е също невъзможно Светия
миг да дойде за някой от вас без другия. И той ще дойде и за двама ви по молба на всеки един.
7. Който е по-разумен в момента, когато се почувствате заплашени, трябва да си спомни
колко дълбоко е задължен на другия и колко много благодарност му дължи и да бъде щастлив,
че може да изплати своя дълг, като даде щастие и на двамата. Позволи му да си спомни това с
думите:
Аз желая този свещен миг за себе си, за да го споделя със своя брат, когото обичам.
Не е възможно да го имам без него или той без мен.
Но е напълно възможно да го споделим сега.
И така, аз избирам да отдам този миг на Светия Дух, за да дойде Неговото
благословение над нас и да ни запази в мир.
VI. Отвъд тялото
1. Извън теб не съществува нищо. Ето какво в крайна сметка трябва да осъзнаеш, защото
така се разбира, че Небесното Царство е възстановено за теб. Защото само него е сътворил Бог
и не го е напускал, не се е откъсвал от Него. Царството Небесно е обител на Божия Син, който
не е напускал своя Отец и не живее разлъчен от Него. Раят не е място, нито условие. Раят
просто е осъзнаване на съвършеното единство и знание, че няма нищо друго - нито вътре, нито
извън Единството.
2. Какво може да ти даде Бог, освен да Го познаеш? Нима има какво повече да се даде?
Вярата, че можеш да дадеш и да получиш нещо друго, нещо вън от теб самия, ти е струвала
съзнанието за Небето и за собствената ти Идентичност. Ти си извършил нещо много по-нелепо,
отколкото разбираш. Изтласкал си своята вина от съзнанието към тялото. Но едно тяло не може
да има вина, защото не върши нищо от само себе си. Ако си мислиш, че мразиш своето тяло,
207
заблуждаваш се. Ти мразиш съзнанието си, защото в него е проникнала вина и е готово да
остане разделено от съзнанието на твоя брат, което то не може да стори.
2. Единни са съзнанията, телата - не. Само приписвайки на съзнанието телесни черти
разделението става възможно. Но именно съзнанието изглежда фрагментарно, затворено в себе
си и самотно. Неговата вина, която го държи обособено, се проектира върху тялото, което
страда и умира, защото е подложено на агресия, чийто смисъл е да се запази разделението на
съзнанието и да му попречи да осъзнае своята Идентичност. Съзнанието не е способно на
агресия, но може да си гради фантазии и да насочва тялото да ги превъплъщава. Но действията
на тялото никога не водят до удовлетворение. Докато съзнанието не повярва, че тялото
всъщност превъплъщава собствените му фантазии, то ще атакува тялото, усилвайки проекциите
на собствената си вина върху му.
3. В това се проявява пълното безумие на съзнанието. Бидейки неспособно на нападение,
то въпреки това поддържа обратното, и като доказателство привежда своите действия,
насочени против тялото. Без да бъде способно на агресия, съзнанието все пак е склонно да се
самозаблуждава. И тъкмо това прави, когато вярва, че е нападнало тялото. То може да
проектира своята вина, но по този начин няма да се освободи от нея. И независимо от
склонността да възприема неправилно предназначението на тялото, не е по силите на
съзнанието да му даде предназначение различно от онова, което Светия Дух е определил за
него. Тялото не е създадено от любовта. Но любовта не го осъжда и може да го използва с
любов и с уважение към това, което е създадено от Божия Син, използвайки го за освобождение
от илюзиите.
5. Нима не е за предпочитане друго тълкуване на средствата на разделението като
средства за спасение, които да се използват за целите на любовта? Нима няма да приемеш с
радост и да подкрепиш прехода от фантазиите за отмъщение към освобождаване от тях? Ти
явно можеш да възприемаш тялото болезнено, но не проектирай тази болезненост върху самото
тяло. Защото желанието ти да превърнеш в разрушително нещо, което не може да руши, е без
последици. Всичко, което Бог е сътворил, е такова, каквото Той желае да бъде, бидейки Негова
Воля. Ти не можеш да направиш разрушителна. Можеш да създадеш фантазии, в които твоята
воля да бъде и противоречие с Неговата, но това е всичко.
6. Безумие е да използваш тялото като изкупителна жертва за вината, насочвайки
неговите нападения и обвинявайки го именно в това, което върши по твое настояване.
Фантазиите са невъплътими в живота. Твоите желания са все още фантазии и нямат нищо общо
с действията на тялото. Не е тялото, което фантазира, и фантазиите по-скоро му пречат,
отколкото да му помагат. Защото те са превърнали тялото ти в твой „враг" - немощно, уязвимо
и невярно, достойно за тази ненавист, която насочваш към него. Каква полза имаш от всичко
това? Ти си се отъждествил с това, което мразиш - оръдието на мъст и мним източник на твоята
вина. И всичко това по отношение на нещо, лишено от значение, провъзгласявайки го за обител
на Божия Син и обръщайки се срещу него.
7. Това е Божият приемник, създаден от теб. Нито Бог, нито Неговият пресвещен Син не е
в състояние на влезе в обител на Ненавист, където си посял семената на отмъщението,
насилието и смъртта. Това, което си създал, за да обслужва твоята вина, е преграда между теб и
другите съзнания. Съзнанията наистина са свързани, но ти не се отъждествяваш с тях. Виждаш
се заключен в отделен затвор, откъснат и недостижим, без да Можеш да бъдеш близък с
останалите, нито те с теб. Мразиш тази личност, която си създал и си готов да я унищожиш. Но
не искаш да избягаш от нея, да я изоставиш невредима, без да хвърлиш вината върху й.
8. И само по този начин можеш да избягаш. Домът на отмъщението не е твой дом;
мястото, което си определил да помещава вината ти, не е затвор, а твоята илюзия за самия себе
си. Тялото е ограничение, наложено на всемирното общуване, което е извечно свойство на
съзнанието. Но общуването е вътрешно. Съзнанието се стреми да постигне самото себе си. То
не е създадено от различни части, които се стремят да се постигнат взаимно. То не излиза извън
себе си. В себе си то не познава граници и извън него няма нищо. То обгръща всичко. То те
обгръща напълно - ти си в него и то в теб. И няма нищо друго, никога и никъде.
9. Тялото е извън теб и изглежда сякаш те обгръща, откъсвайки тe от останалите и
държейки те далеч от тях и тях далеч от теб. Но тялото не съществува. И няма преграда между
Бога и Неговия Син, нито Синът Му може да бъде откъснат от Него, освен илюзорно.
Реалността па Божия Син не е тялото, макар и той да е убеден в обратното. Такова убеждение
би могло да бъде вярно само в случай, че Бог е неправ. За да бъде възможно нещо подобно, Бог
би трябвало да твори различно и да отдели Себе Си от Своя Син. Той би трябвало да сътвори
съвсем други неща и да установи различни нива на реалността, само някои от които да бъдат
208
любов. Само че любовта трябва да бъде вечно вярна на самата себе си и неизменна, защото
няма алтернатива. И наистина е така. Ти не си способен да издигнеш прегради наоколо си,
доколкото Бог не е въздигал прегради между Себе Си и теб.
10. Можеш да достигнеш Небесното Царство, ако само протегнеш ръка. Ти, хванал брат
си за ръка, започваш да преодоляваш пределите на тялото, без да излизаш извън себе си, за да
достигнеш споделената от двама ви Идентичност. Нима тя е възможна извън теб? Има ли
такова място, където Бог да не бъде? Нима Toй е тяло и нима те е сътворил такъв, какъвто не е
и където не може да бъде? Ти си обгърнат единствено от Бога. Какви ограничения можеш да
имаш, когато Той те обгръща?
11. Всеки е имал преживяване за това, което би могло да се onредели като да излезеш от
себе си. Това чувство на освобождение далеч превъзхожда илюзията за свобода, на която
понякога се надяваш в специалните си отношения. Това е чувство за действително
преодоляване на ограниченията. Ако си дадеш сметка какво всъщност представлява това
„излизане", ще осъзнаеш, че то е внезапно изчезване на съзнанието за тяло и съединяването ти с
нещо друго, при което съзнанието ти се paзширява и го обгръща. То става част от теб, когато се
присьединиш към него. И заедно ставате единно цяло, защото никой не се възприема отделно.
На практика ето какво е станало: ти си се отказал от илюзията за ограниченост на съзнанието и
си престанал да се страхуваш от единството. Любовта, която веднага идва на мястото на страха,
се разгръща и обхваща онова, което ти е дало освобождение, съединявайки се с него. И докато
като трае това, ти не изпитваш несигурност по отношение па своята Идентичност и не си
склонен да й налагаш ограничения. Ти си преодолял страха и си намерил мир, без да подлагаш
реалността под въпрос, а просто като я приемаш. Приел си реалността вместо тялото и си
позволил да се съединиш с нещо отвъд него благодарение на простия факт, че не си оставил
съзнанието си да бъде ограничено от тялото.
12. Това може да стане независимо от физическото разстояние между теб и онова, към
което се присъединяваш; независимо от съответното ви разположение един спрямо друг в
пространството; и независимо oт размерите и външните ви характеристики. Времето също няма
значение - това може да се случи по отношение на нещо минало, настояще или очаквано. Това
„нещо" може да бъде всичко и навсякъде - звук, гледка, мисъл, спомен и дори абстрактна идея,
несвързана с нищо конкретно. Но във всички случаи ти се присъединяваш безрезервно към
него, защото го обичаш и желаеш да бъдеш с него. И се втурваш насреща му, задръжките,
които си си налагал, се стопяват, преодолявайки всички „закони", на които тялото ти се
подчинява, като ги отстраняваш внимателно.
13. Този излаз извън себе си се осъществява без никакво насилие. Тялото не се атакува, а
просто се възприема правилно. То не ти налага никакви ограничения, просто защото ти не му
позволяваш да те ограничава. Ти не „излизаш" от тялото, а просто не се поместваш в него.
Отиваш там, където би искал, като не губиш, а придобиваш усещане за своето Аз. В тези
мигове на освобождение от физическите ограничения, ти преживяваш до голяма степен онова,
което се случва в светия миг - премахване ограниченията на пространството и времето,
внезапното усещане на мир и радост, и преди всичко, липсата на съзнание за тялото и на
съмнение доколко всичко това е възможно.
14. Възможно е, защото ти го желаеш. Внезапното разширяване па съзнанието, което
става, когато у теб се появи желание за това, представлява неустоимият повик на светия миг.
Той те зове да бъдеш верен на себе си в неговите сигурни обятия. В него се отменят законите на
ограничението, за да те приветстват в свободата и непредубедеността на съзнанието. Ела в това
убежище, където в мир си способен да бъдеш самия себе си. Не чрез разрушение или като си
пробиеш път навън, а чрез тихо вътрешно сливане. Защото мирът ще те намери там, просто
защото си пожелал да премахнеш границите, които си наложил на любовта и си се съединил с
нея там, където е и където Те води, в отговор на нейния нежен зов да пребиваваш в мир.
VII. Нищо не се налага да правя
1. Ти все oще твърде много вярваш в тялото като източник на сила. Нима правиш поне
някои планове, които по един или друг начин да не засягат неговото удобство, защита или
удоволствие? Това превръща тялото в цел, а не в средство според твоите разбирания, а това
винаги означава, че продължаваш да смяташ греха за привлекателен. Никой не приема
Изкуплението, ако продължава да има за цел греха. Това не ти позволява да изпълниш
единствената си отговорност. Изкуплението не се приема добре от онези, които предпочитат
болката и унищожението.
2. Едно не си направил никога - не си забравял никога напълно за тялото. Дори и
понякога да си го загубвал от поглед, то никога напълно не е изчезвало за теб. От теб не се иска
209
да позволиш това да стане за по-дълго от миг, но точно в този миг се случва чудото на
Изкуплението. След това ти отново ще видиш тялото, но то никога няма да бъде за теб същото.
И всеки миг, в който губиш съзнание за тяло, те кара да гледаш по различен начин на него,
когато се върнеш.
3. Тялото изобщо не съществува в нито един момент. Човек си го спомня или
предчувства, но не го преживява точно сега. Само неговото минало и бъдеще създават
представата, че е реално. Бремето напълно властва над него, защото грехът не е никога изцяло в
настоящето. Във всеки отделен миг влечението на вината ще бъде преживявано като болка и
нищо друго и ще бъде избягвано. Това влечение не съществува в настоящето. Цялата
привлекателност на греха е въображаема и следователно трябва да се отнесе към миналото или
към бъдещето.
4. Невъзможно е да се приеме Светия миг безрезервно, ако поне за момент не си готов да
не се обръщаш към миналото или бъдещето. Не можеш да се подготвяш за него, ако не си го
отнесъл към бъдещето. Освобождението ти е дадено в мига, в който го пожелаеш. Мнозина са
прекарали целия си живот в подготовка и наистина са постигнали своя миг на успех. Този курс
не се опитва да те научи повече, отколкото те са постигнали във времето, но той има за цел да
ти спести време. Може би се опитваш да следваш един твърде дълъг път към целта, която си
възприел. Трудно е да се достигне Изкупление като се бориш с греха. Неимоверни усилия се
изхабяват в опита да се направи свято онова, което е презряно и омразно. Животът, отдаден на
съзерцание и продължителна медитация за освобождаване от тялото, също не е задължително
необходим. Подобни опити в крайна сметка водят към успех благодарение на своята цел. Но
тези методи са изтощителни и поглъщат много време, доколкото са обърнати към бъдещето в
надежда за избавление от настоящето състояние на недостойност и непълноценност.
5. Твоят път е друг не по целта му, а по средствата. Свещеното отношение е средство за
спестяване на време. Един миг, прекаран в единство с твоя брат, възстановява вселената и зa
двама ви. Ти вече си готов. Сега трябва само да си припомниш, че няма нужда да вършиш
нищо. Това е далеч по-полезно, отколкото да размишляваш какво да предприемеш. Когато
мирът настъпва за тези, които се борят с изкушенията и с греха; когато светлината най-сетне
озари съзнанието, отдадено на съзерцание; или когато най-сетне целта е постигната, това става
винаги с щастливото осъзнаване: „Нищо не се налага да правя."
6. В това е окончателното избавление, което всеки ще намери един по своя път и в своето
време. На теб не ти е нужно толкова много време. Времето ти е спестено, доколкото ти и твоят
брат сте заедно. Това е специалният метод, който се прилага в рози курс за спестяване на време.
Ти не се възползваш от възможностите на този курс, когато настояваш да прилагаш средства,
които са били полезни на други, пренебрегвайки тези, които са предназначени специално за
теб. Спести ми време, подготвяйки се като практикуваш само едно. „Нищо не се налага да
правя" е утвърждение на преданост и безрезервна вярност. Повярвай в това само за миг и ще
постигнеш повече, отколкото с векове съзерцание или единоборство с изкушенията.
7. Във всяко действие участва тялото. И ако осъзнаеш, че нищо не се налага да правиш,
ти в своите мисли лишаваш тялото от ценност. Това е най-краткият път, отворената врата, през
която се преминава, спестявайки си векове усилия и избавяйки се от времето. Това е пътят, по
който грехът изгубва всякаква Привлекателна стойност още в този момент. Защото чрез него се
отхвърля времето, и миналото и бъдещето изчезват. Този, на когото не му се налага да върши
нищо, не изпитва потребност от време. Защото да не правиш нищо, означава да бъдеш в Покой,
да освободиш вътрешно пространство, където активността на тялото вече не привлича
внимание. Тук идва Светия Дух и остава. Той ще остане там и когато забравиш за Него и
активността на тялото се възстанови в твоето съзнание.
8. Но в съзнанието завинаги ще остане това място на покой, към което можеш да се
завърнеш. Този тих остров в самото сърце на бурята ще присъства в твоето съзнание в доста по-
голяма степен, отколкото всяка бушуваща активност. Този тих център, в който не вършиш
нищо, ще остане с теб, давайки ти покой посред всяка активност, към която ще бъдеш изпратен.
Защото от този център ще бъдеш насочен как да се ползваш безгреховно от тялото. Именно
този център, където не съществува тялото, ще го съхранява безгрешно в твоето съзнание.
VIII. Твоята малка градина
1. Единствено съзнанието за тяло привидно ограничава любовта. Защото тялото
представлява ограничение на любовта. Неговият произход се дължи на вярата в ограничената
любов и го е създадено, за да ограничи безграничното. Не мисли, че това е само алегория,
защото тялото е създадено с цел да ограничи теб. Нима, виждайки себе си в рамките на тялото,
мо жеш да се познаваш в качеството ти на идея? Всичко, което ти е познато, отъждествяваш с
210
външни за теб неща. Дори и Бога не си способен да си представиш без тяло или някаква форма,
която ти е позната.
2. Тялото не може да познава. И доколкото ограничаваш своето съзнание до нищожните
усещания на тялото, няма да можеш да видиш величието, което те обгръща. Бог не може да
дойде в тялото, нито ти можеш там да се свържеш с Него. Oграниченията, наложени на
любовта, винаги ще създават впечатлението, че възпрепятстват Неговото идване и те държат
далеч от Него. Тялото е нищожна ограда около една незначителна част от велика и завършена
идея. То очертава безкрайно малък кръг около нищожно малък отрязък от Небето, откъснат от
цялото; то огласява, че тук е твоето царство - вътре в този кръг, където Бог не прониква.
3. В това царство господства по най-жесток начин егото. И за да защитиш тази нищожна
прашинка, то те тласка да се противопоставиш на цялата вселена. Този фрагмент от твоето
съзнание е толкова незначителна част от него, че ако можеше да оцениш цялото, щеше
мигновено да осъзнаеш, че той е като най-малък слънчев лъч спрямо слънцето, като почти
незабележима вълничка на повърхността на океана. В неговата удивителна надменност този
незначителен слънчев лъч си е въобразил, че е самото слънце; тази почти незабележима
вълничка се величае, сякаш е океанът. Помисли само колко самотна и незначителна е тази
мисъл, тази безкрайно малка илюзия, която се е опълчила срещу цялата вселена. Слънцето се е
превърнало във „враг" на слънчевия лъч, готов да го разкъса, и океанът застрашава малката
вълничка и иска да я погълне.
4. Но нито слънцето, нито океанът осъзнават цялата гази странна и безсмислена
активност. И продължават да съществуват, не съзнавайки ужаса и омразата, които вдъхват у
този нищожен сегмент от тях самите. Дори и той не е изгубен за тях, защото не би могъл да
оцелее самостоятелно. И независимо за какво се мисли, то с нищо не променя пълната
зависимост на битието му от тях. Той дължи на тях цялото си съществуване. Без слънцето,
слънчевият лъч би изчезнал; вълничката е немислима без океана.
5. В такова странно положение се намират всички, които виждат себе си в свят, населен с
тела. На всяко тяло изглежда присъщо собствено съзнание, мисъл, живееща самотна и
несвързана с Мисълта, която я е сътворила. Всеки нищожно малък сегмент изглежда
самодостатъчен, нуждаещ се от друг за някои неща, но в никакъв случай не и зависим от
единния Творен за всичко; изглежда сякаш не се нуждае от цялото, макар че само чрез него
придобива някакъв смисъл, доколкото сам по себе си е безсмислен. Сам по себе си той няма
живот.
6. Подобно слънцето и океана, твоето Аз продължава да съществува, без дори да
забелязва, че някаква си нищожна частица се смята за теб самия. Тя не се губи; не би могла да
съществува отделно, нито цялото би могло да бъде цяло без нея. Тя не е отделно царство,
където господства идеята за разделение от всичко останало. Не е заобиколена от ограда, която
да и пречи да се приобщи към останалите и да я държи откъсната от нейния Творец. Този
дребен аспект не се различава от цялото, бидейки с него едно и в неразривна връзка. Тази
частица не живее отделно, защото нейният живот е единството, в което битието й е сътворено.
7. Не приемай този малък, ограден аспект за себе си. Слънцето и океанът са нищо пред
твоето величие. Лъчът на слънцето Проблясва само на светлината на слънцето и вълничката
танцува само върху океанската шир. Но дори слънцето и океанът нямат онази мощ, която е
заложена в теб. Ще останеш ли в своето нищожно царство, жалък крал, озлобен управител на
това, до което достига погледът му, който вижда нищото, но е готов да умре, за да го защитава?
Това малко аз не е твоето царство. Над него се издига като висока арка и го обгръща с любов
великолепното единство, което предлага цялото свое щастие и дълбоко удовлетворение на
всяка част. И мизерният аспект, който ти се е сторило, че отделяш, не прави изключение.
8. Любовта не познава телата и достига до всичко, сътворено като нея. Пълната липса на
ограничения е нейният смисъл. Тя дава съвършено безпристрастно, обхващайки всичко, което
дава, за да го запази и съхрани напълно. Колко малко владееш ти в своето мъничко царство! Не
е ли по-добре тогава да Призовеш в него любовта? Погледни каква пустиня - суха и безродна,
безрадостна и напукана - е твоето малко царство. И осъзнай какъв живот и радост ще му донесе
любовта от там, откъдето идва и където ще се завърне с теб.
9. Божията Мисъл обгръща твоето незначително царство, чакайки пред оградата, която си
издигнал, за да влезе и да огрее пустата земя. Виж как навсякъде кълни живот! Пустинята се
превръща в градина, зелена, гъста и тиха, предоставяща отдих на този, който е загубил посока и
се лута по прашните пъти ща. Дай им пристан, подготвен от любовта към тях, на място то,
където е била пустинята. И всеки, когото приемеш, ще ти донесе любов от Небето. Те идват в
това свято място един след друг, но няма да си отидат сами, както са дошли. Любов та, която са
211
донесли, ще остане с тях, както и с теб. И в нейното благословение твоята градинка ще се
разгръща и ще достигне до всеки, който е жаден за жива вода, но е твърде изтощен, за да
продължи пътя си сам.
10. Излез и ги открий, защото те ти предоставят собственото Аз. И нежно ги въведи в
своята тиха градина и приеми там тяхното благословение. Тя ще се разрасне и разгърне през
пустинята, без да остави нито едно запуснато нищожно царство, откъснато от любовта, ъ което
да бъдеш затворен. И ти ще познаеш себе си и ще видиш как мъничката ти градинка леко се
преобразява в Небесното Царство с цялата Любовна Неговия Творец, сияеща над него.
11. Светия миг е твоята покана .любовта да проникне в твоето пусто и безрадостно
царство и да го преобрази в градина на мир и гостоприемство. Любовта ще откликне
непременно. Тя ще дойде, защото ти си дошъл без тялото и не поставяш прегради, които да
попречат на нейното щастливо пристигане. В светия миг ти искаш от любовта само онова,
което тя предлага на всекиго, нито повече, нито по-малко. Искайки всичко, ще то получиш. И
твоят сияен Аз ще издигне онзи незначителен аспект, който се опитваше да скриеш от Небето,
право на Небе то. Всяка частица любов отпраща зов към цялото не напразно. Никой Божи Син
не остава вън от Лоното на Отца.
12. Бъди напълно сигурен: любовта прониква в твоите специални взаимоотношения и то
напълно дори и при най-слабия зов. Не си осъзнал, че любовта е дошла, защото още пе си
премах нал всички прегради, които си издигнал срещу своя брат. И нито ти, нито той ще
можене да посрещнете поединично любовта. Ти няма да можеш да познаеш Бога сам, тъй както
Той не те познава без твоя брат. Но заедно не може да не осъзнаете любовта, както любовта не
може да не ви познае, нито ще може да не се разпознае във вас.
13. Ти си към края на едно дълговечно пътуване, не осъзнавайки още, че то завършва. Все
още си изтощен и преуморен, и прахът от пустинята като че ли все още замъглява очите ти и re
държи без зрение. Но Този, Когото гостоприемно си приел, е дошъл при теб и ще те приеме
също така гостоприемно. Той дълго е чакал да ти даде това. Приеми го сега от Него, защото
Той желае да Го познаеш. Само една незначителна прашна завеса все още стои помежду
двамата с брат ти. 'Духни я леко и с щастлив смях, и тя ще изчезне. И влез в градината, която
любовта е приготвила за двама ви.
IX. Двата свята
1. Вече ти казах да предадеш мрака на светлината и вината на светостта. Казах ти още, че
трябва да поправиш грешката в нейния корен. Затова и Светия Дух се нуждае от онази
незначителна частица от теб самия, от нищожната мисъл, която изглежда откъсната от теб и
разделена от цялото. Останалото е напълно и Божията власт и няма нужда от ръководство. Но
тази жестока и илюзорна мисъл се нуждае от помощ, защото в своите заблуди тя се смята за
Божия Син, цялостен и всемогъщ, единствен властелин на царството, което е откъснал, за да
властва тиранично и безумно над него, довеждайки го до пълно покорство и робство. Това е
тази нищожна част, която си въобразяваш, че си откраднал от Небето. Върни му я. Небето не я
е загубило, но ти си загубил представа за него. Позволи на Светия Дух да я Премахне от
жалкото царство, в което си я откъснал, ограждайки я с мрак, защитавайки я с нападение и
налагайки я с омраза. Сред нейните барикади има все още незначителна частица от Божия Син,
цялостен и свят, и в своята безметежност не осъзнаващ с какво е обкръжен в твоите представи.
2. Не се разделяй от целостта, защото Този, Който обгръща откъснатата част от теб, ти е
дал единение, връщайки това твое дребно приношение от мрак на вечната светлина. Как става
Това? Изключително е просто и се основава на онова, което Нищожното царство реално
представлява. Голите пясъци, мракът и липсата на жизненост се виждат само през очите на
тялото. Тази безнадеждна гледка е деформирана и посланията към теб, които си я създал, за да
ограничиш собственото си разбиране са лишени от смисъл.
3. От телесния свят, създаден от безумството, се връщат без ум ни послания към
съзнанието, което ги е създало. И тези послания свидетелстват за този свят и утвърждават, че е
истински. 'Защото това са вестоносци, изпратени от теб, за да ти върнат тъкмо тези вести.
Всичко, което ти предават тези послания, е напълно външно. Няма послания какво стои отвъд
него, защото тялото не може да говори за това. Очите му не го виждат; сетивата му не го
осъзнават; езикът му не може да предаде неговите послания. Но Бог може да те заведе там, ако
си готов да последваш Светия Дух през привидния ужас, вярвайки, че няма да те напусне и
изостави на него. Той няма за цел да те плаши, такава е само твоята цел. Ти страшно се
изкушаваш да Го изоставиш още пред външния обръч на страха, но Той ще те изведе безопасно
през него и далеч отвъд.

212
 4. Обръчът на страха е непосредствено под нивото, което виж да тялото и представлява
изцяло онази основа, върху която се гради светът. Тук са всички илюзии, всички деформирани
мисли, цялата безумна агресия, яростта, отмъщението и предателството, създадени, за да
поддържат чувството за вина, за да възникне от него светът и да го укрива. Сянката му се
издига на повърхността достатъчно, за да поддържа най-външните му проявления в мрак,
пораждайки отчаяние и самота, или шавайки го от радост. Но силата на вината е забулена Под
тежки прикрития и бива държана далеч от онова, което я е по родило, за да се укрива. Тялото не
може да съзре това, защото то е възникнало от вината, за да я пази, което означава да не
позволи да бъде видяна. Телесните очи никога няма да я видят. Те ще виждат само онова, което
им налага тялото.
5. Тялото ще си остане вестител на вината и ще следва нейни те насоки, докато ти вярваш
в нейната реалност. Защото реалността на вината е илюзията, която изглежда я прави тежка и
непрозрачна, непроницаема и истинска основа за мисловната система на егото. Колко тънка и
прозрачна е тя няма да може да се види, докато не съзреш светлината зад нея. Едва тогава
забелязваш, че това е само крехка завеса пред светлината.
6. Тази привидно тежка преграда, тази изкуствена настилка, която прилича на каменна,
наподобява надвиснали тежки тъмни облаци, които изглеждат като твърда стена пред слънцето.
Нейният непроницаем вид е изцяло илюзия. Тя отстъпва пред планинските върхове, издигащи
се над нея и няма власт да спре никои, който е готов да се изкачи нагоре и да види слънцето. Тя
не е доста стабилна, зa да спре конче което пада, нито да задържи перце. Нищо не може да се
основана на нея, защото тази основа е илюзорна. Опиташ ли се дори само да я докоснеш, тя
изчезва; протегнеш ли се да я хванеш, ръцете ти се оказват празни.
7. Но не е трудно да се съзре как в това вълмо облаци започва да се очертава цял един
свят. Непоклатима планинска верига, езеро, град се оформят в твоето въображение и
посланиците па твоето въображение се връщат към теб от облаците, уверявайки те, че този свят
наистина съществува. Образите се открояват и движат насам-натам, деянията изглеждат
реални, появяват се различни очертания, които променят формите си от красиви до гротескни.
И те ще продължават да се стрелкат напред -назад дотогава, докато ти си готов да играеш тази
детинска игра на ужким. Но колкото и дълго да я играеш, и с каквото и въображение да го
правиш, ти не я объркваш със света под тях и не се стремиш да я направиш реална.
8. Така трябва да бъде с мрачните облаци на вината, които не са вече толкова
непроницаеми и субстанциални. Ти няма да се одраскаш, когато минаваш между тях. Позволи
на твоя Предводител да те научи, че тяхната природа не е субстанциална, превеждайки те през
тях, защото под тях се намира един свят па светлина, върху който те не могат да хвърлят сянка.
Сенките им падат върху света отвъд тях, който е все още далеч от светлината. Но те не могат да
хвърлят сянка върху светлината.
9. Този свят на светлина, този сияен кръг е реалният свят, където вината среща прошка.
Тук външният свят се вижда по нов начин, без сянката на вината, легнала върху него. Тук ти си
опростен, защото си простил на всички. Тук всичко се възприема по новому, светло и сияйно от
невинност, умито от вълните на прошката и пречистено от всяка зла мисъл, която си възлагал
върху му. Тук не съществува агресия срещу Божия Син и ти си добре дошъл. Тук е твоята
невинност, чакаща да те обгърне и закриля, и да те подготви за последната стъпка в пътуването
към себе си. Тук се отхвърлят мрачните, тежки одежди на вината и нежно се сменят с чистота и
любов.
10. Но дори и прошката не е краят. Прошката създава красота, но не твори. Тя е източник
на изцеление, но е само пратеник на любовта, а не неин Първоизточник. Тук ти биваш воден, за
да може Бог безпрепятствено да направи последната стъпка, защото нищо не пречи на любовта,
постигнала самата себе си. Една Пъпка отвъд това свещено място на прошка, една стъпка към
себе си, но тази, която не можеш да направиш сам, те пренася в нещо съвсем различно. Тук е
Първоизворът на светлината; тук няма възприятия, прошка или преобразяване. Само познание.
11. Този курс води към познанието, но самото познание е отвъд обхвата на нашата учебна
програма. А и няма нужда да се опитваме да говорим за нещо, което завинаги е отвъд думи re.
Трябва само да помним, че който постигне реалния свят, отвъд който не може да продължава
обучението, ще продължи и по-нататък, но по различен път. Където обучението свършва,
започва Бог, защото то свършва пред Този, Който е завършен в Своето начало и няма край. Не
ни е дадено да съдим за онова, което е недостижимо. Имаме твърде много да учим. Трябва все
още да се подготвяме за познанието.
12. Не можеш да научиш какво е любов. Нейният смисъл се състои в нея самата. И
обучението свършва тогава, когато осъзнаеш всичко, което не е любов. Тъкмо то й пречи; и
213
тъкмо то трябва да се преодолее. Любовта не може да се усвои, защото никога не е имало такъв
период, когато да не си я познавал. Обучението е ненужно в Присъствието на твоя Творец,
Чието признание за теб и твоето за Него далеч надхвърля всяко обучение, тъпче всичко, което
си усвоил, загубва смисъл, заменено за вечни времена от любовта и нейния единствен смисъл.
13. Взаимоотношенията ти с твоя брат са завинаги изтръгнати от света на сенките и
тяхната несвята цел безпрепятствено бива преведена през преградите на вината, очистена чрез
прошка и въздигната сияйна и твърдо вкоренена в света на светлината. От тук тя те зове да
следваш нейния ход, издигайки се високо над мрака и нежно положена пред Небесните двери.
Светия миг, в който ти и твоят брат сте съединени, е само пратеник на любовта от сферите
отвъд прошката, за да ти напомня за всичко, което е отвъд нея. Но чрез прошката ще си го
припомниш.
14. И когато си припомниш Бога на светото място на прошката, ти вече нищо друго не ще
помниш и паметта ще бъде също така непотребна, както и учението, защото единствената ти
цел ще бъде творчеството. Но няма да познаеш това дотогава, докато всяко възприятие не се
пречисти и бъде завинаги преодоляно накрая. Прошката преодолява само това, което не е
истинно, вдигайки сенките от света и носейки го, сигурен и в безопасност в своята нежност към
сияйния свят на ново и пречистено възприятие. В това е твоята цел сега. И там те очаква мирът.
Глава 19
ДА ПОСТИГНЕШ МИР
I. Изцеление на вярата
1. Казахме и преди, че когато една ситуация е посветена изцяло на истината, неизбежно
настъпва мир. Неговото постигане е критерият, според който може да се прецени доколко
посвещението е пълно. Но казахме също и това, че мир без вяра никога не ще се постигне,
защото ситуация, чиято единствена цел е истината, извежда до нея посредством вярата. Тази
вяра обгръща всички, въвлечени в ситуацията, защото само по този начин тази ситуация се
възприема като нещо смислено и цялостно. И тя трябва да се отнася до всекиго, защото в
противен случай вярата ти е ограничена и посвещението ти непълно.
2. Всяка ситуация, когато се подхожда правилно към нея, се превръща във възможност да
се изцели Божия Син. Неговото изцеление се дължи на това, че си се отнесъл към него с вяра,
предавайки го на Светия Дух и освобождавайки го от всяка претенция, която твоето его може
да предяви към него. По този начин ти го виждаш свободен и Светия Дух споделя това
Виждане. И тъй като го споделя, Той го предава и лекува чрез но Това единство със Светия Дух
в обща цел прави целта реална, придавайки й цялостност. А изцелението е тъкмо в това. Тялото
е изцелено, защото ти си се явил без него и си се съединил със Съзнанието, в което се състои
всяко изцеление.
3. Тялото не може да лекува, защото не може да си причини заболяване. То не се нуждае
от изцеление. Неговото здраве или болест зависи изцяло от начина, по който го възприема
съзнанието и от целта, на която съзнанието го подчинява. Очевидно е възможно дял от
съзнанието да се чувства откъснат от Всеобщата Цел. Когато това стане това, тялото става
негово оръдие срещу тази Цел, за да демонстрира „факта", че е възникнало разделение. По този
начин тялото се превръща в инструмент и на илюзии и се проявява в съответствие с това - то
вижда несъществуващи неща, чува истина, която никога не е била изричана и се държи
безумно, закрепостено от безумието.
4. Не пренебрегвай нашето по-раншно твърдение, че неверието води право към илюзиите.
Защото неверието представлява да възприемаш своя брат в качеството му на тяло, а тялото не
може да се използва за целите на единението. В такъв случай, виждайки своя брат в качеството
му на тяло, ти установяваш условие, при което става невъзможно да се съединиш с него. Твоето
неверие в него ви разделя и не позволява и на двама ви да се изцелите. По този начин твоето
неверие е противоположно на целта на Светия Дух и е довело до илюзии, в центъра на които е
тялото и които застават между вас. И тялото ще изглежда болно, защото ти си го превърнал във
„враг" на изцелението и противоположност на истината.
5. Никак не е трудно да се осъзнае, че вярата трябва да бъде противоположност на
неверието. Въпреки това, несходството в начина им на проявление не е така очевидно, макар че
е пряко следствие от фундаменталната разлика между тях. Неверието винаги ограничава и
напада; вярата премахва всички ограничения и създава цялостност. Неверието унищожава и
разделя; вярата съединява и лекува. Неверието вклинява илюзиите между Божия Син и неговия
Творец; вярата премахва всички пречки, които застават помежду им. Неверието е всецяло
предано на илюзиите, а вярата - на истината. Частично посвещение е невъзможно. Истината е
отсъствие на илюзии; илюзиите са отсъствие на истина. Те са несъвместими и не могат да се
214
възприемат на едно и също място. Да се посветиш и на двете означава да си поставиш една
извечно неосъществима цел, защото едната й страна трябва да се постигне чрез тялото, което се
мисли като средство за постигане на реалността по пътя на агресията. Друга част е целебна и
следователно се обръща към съзнанието, а не към тялото.
6. Неизбежният компромис между тях е убеждението, че тялото, а не съзнанието, се
нуждае от изцеление. Защото тази двойнствена цел е придала и на двете равностойна реалност,
което би било възможно, само ако съзнанието е сведено до тялото и разбито на малки късчета,
всяко от които е привидно цялостно, но които са несвързани помежду си. Това няма да увреди
тялото, но наистина ще съхрани илюзорната мисловна система на съзнанието. Тук именно се
налага изцеление. И тук е изцелението. Защото Бог не е дал изцеление там, където няма болест
и не е установил лек, където заболяване не може да има. Болестта и изцелението вървят винаги
заедно и когато се разгледат заедно, всички опити да се поддържат едновременно истината и
илюзията в съзнанието, към което се отнасят и двете, се разбират като служене на илюзията
която сведена към истината, се разгражда и осъзнава като напълно несъвместима с истината
във всяко отношение.
7. Истината и илюзиите нямат никаква връзка помежду си. Това ще бъде вярно винаги,
независимо колко се стремиш да ги свържеш. Но илюзиите са винаги вътрешно свързани, така
както и истината. И едното, и другото представляват единна, зaвършена система на мислене, но
са напълно несвързани помежду си. Да възприемаш това означава да разбереш в какво се
състои разделението и към какво трябва да се насочи изцелението. Следствието от една идея
никога не е откъснато от нейната първопричина. Идеята за разделение е създала тялото и остава
свързана с него, причинявайки му болести поради това, че съзнанието се отъждествява с него.
Ти смяташ, че укриването на тази връзка е защита на тялото, защото така твоята идентичност
сякаш е предпазена от „агресията" на истината.
8. Ако само разбираше каква вреда на твоето съзнание е нанесло това странно укриване и
колко объркана е станала собствената ти самоличност поради него! Ти не виждаш колко голяма
е вредата от твоето неверие, защото неверието е агресия, привидно оправдана от нейните
резултати. Защото потискайки вярата, ти виждаш всичко недостойно за нея и не можеш да
погледнеш отвъд преградите към това, което е единно с теб.
9. Да имаш вяра означава да лекуваш. Това е признак, че си Приел Изкуплението и си
готов да го споделиш. Чрез вярата ти предлагаш дара на освобождение от миналото, което си
получил. Не се възползваш от нищо, което твоят брат е извършил преди, за да го заклеймиш
сега. Избираш свободно да пренебрегнеш неговите грешки, обръщайки поглед отвъд всякакви
прегради между себе си и него, като ги свеждаш до една. И в тази единност ти виждаш пълното
оправдание на своята вяра. Няма оправдание за неверието, но вярата е винаги оправдана.
10. Вярата е противоположност на страха, дотолкова е част от любовта, колкото страхът
от агресията. Вярата е признание за единението. Тя е благородното признание, че всеки е Син
на твоя любящ Отец, Който обича и него, както и теб, и когото ти обичаш като себе си. Божията
Любов те свързва с твоя брат и с името на Неговата Любов ти не бива да лишаваш никого от
своята. Всеки изглежда точно така, както го възприемаш в светия миг, приобщен към твоята
цел да се освободи от вина. Ти виждаш Христос в него и гой се изцелява, защото си обърнал
поглед към онова, което оправдава вярата у всекиго.
11. Вярата е дар от Бога посредством Този, Когото Бог ти е изпратил. Неверието гледа на
Божия Син с осъждане като недостоен за прошка. Но в очите на вярата Божия Син вече е
получил прошка, отърсен от цялата вина, която си е наложил. Вярата го вижда само сега,
защото не търси в миналото повод да го осъжда, а вижда в него само това, което е готова да
види в теб. Тя не гледа през плътските очи, нито търси оправдание в тялото. Тя е предвестник
на ново възприятие, призвана да събере доказателства за неговото настъпване и да ти върне
техните сведения.
12. Вярата се сменя с познание със същата лекота, с която се заменя и с реалния свят.
Защото вярата възниква от възприятието на Светия Дух и е признак, че споделяш това
възприятие с Него. Вярата е дар, който предлагаш на Божия Син посредством Светия Дух и
който е еднакво приемлив за Отца и за Духа. И следователно е даден и на теб. Твоите свети
взаимоотношения с тяхната нова цел ти дават вяра, която да дариш на своя брат. Твоето
неверие ви е разделило, затова и не разбираш, че в него е спасението. Но вярата ви свързва в
святост, която ти не виждаш с плътските очи, а през погледа на Този, Който ви обединява и в
Когото сте единни.
13. Благодатта не се дава на тялото, а на съзнанието. И съзнанието, което приема
благодатта, мигновено проглежда отвъд тялото и вижда свещеното място, където то бива
215
изцелено. Там е олтарът, където се дарява благодатта, на нея той се крепи. И тогава, ще
предложиш благодат и благословение на своя брат, защото стоиш пред същия олтар, пред
който благодатта е положена и за двама ви. И бъдете изцелени заедно от благодатта, за да
изцелявате чрез вярата.
14. В светия миг ти и твоят брат стоите съвместно пред олтара, издигнат от Бога за Него
Самия и вас двама ви. Отхвърлете неверието и елате заедно. Тук ще видиш чудото на вашите
взаимоотношения, изградени наново чрез вярата. И тук ще разбереш, че няма нищо, което
вярата да не може да прости. Никоя грешка не нарушава спокойния поглед на вярата, който
свежда чудото на изцелението с еднаква лекота към всички тях. Защото пратениците на
любовта изпълняват всичко, за което са изпратени, и се завръщат с благата вест, че чудото е
станало за теб и твоя брат, съвместно застанали пред олтара, от където са поели.
15. Както неверието държи вашите незначителни царства в запуснатост и разделение,
така вярата ще подпомогне Светия Дух да подготви почвата за най-святата градина, която може
да създаде. Защото вярата води до мир и приканва истината да навлезе и да направи красиво
онова, което вече е подготвено за красотата. Истината следва вярата и мира, завършвайки за
почнатия процес па постигане па красотата Защото вярата все още е учебна цел, която
престава да бъде нужна, когато урокът е усвоен. Но истината ще остане завинаги.
16. Отдай на вечното цялата си преданост и се научи да не му пречиш, подчинявайки го
на времето. Защото онова, което мислиш, че е твое отношение към вечността, е всьщност
отношението ти към самия себе си. Когото Бог е сътворил като Свой Син, не може да се
подчинява на нищо, бидейки господар на всичко заедно със своя Творец. Можеш да подчиниш
тялото, но идеята е свободна и не може да се държи в затвор, нито да бъде ограничавана по
някакъв начин, освен от съзнанието, което я е породило. Защото тя остава свързана със своя
първоизточник, който е неин тъмничар или освободител, в зависимост от целта, която си
поставя.
II. Грях или грешка
1. От съществено значение е грешката да не се бърка с грях, защото това разграничение
прави спасението възможно. Защото грешката може да се коригира и неправилното да се
поправи. Но грехът, ако беше възможен, щеше да бъде необратим. Вярата в греха задължително
се основава на твърдото убеждение, че съзнанията, а не телата упражняват агресия. Така
съзнанието става виновно и ще остане вечно такова, докато съзнание, което не е част от него, го
помилва от греховете му. Грехът предполага наказание, докато грешката - изправление, а
убеждението, че наказанието е изправление, е очевидно безумно.
2. Грехът не е грешка, защото предполага гордост, каквато не се съдържа в представата за
грешка. Да извършиш грях би означавало да накърниш реалността, при това успешно. Грехът е
заявление, че нападението е реално и вината - оправдана. Той предполага, че Божият Син е
виновен, и по този начин е загубил своята невинност и се е превърнал в нещо, несътворено от
Бога. По този начин творението не се възприема като нещо вечно, а Божията Воля подлежи на
противопоставяне и поражение. Грехът е великата илюзия, на която се основава надменността
на егото. Защото чрез него Бог се променя и представя за незавършен.
3. Божият Син може да сгреши; той може да се заблуждава; дори може да насочи силата
на собственото си съзнание срещу себе си. Но не може да стори грях. Нищо, което прави, не
може да промени неговата реалност или да го направи истински виновен. Грехът би причинил
това, защото целта му е такава. Но при цялото жестоко безумие, присъщо на идеята за греха,
той е невъзможен. Защото смъртта е разплатата за греха, aim ма безсмъртният може да умре?
4. Основна догма в безумната религия на егото е, че грехът е не грешка, а истина и тъкмо
невинността е измамна. Чистотата се разглежда като надменност, а да приемаш себе си за
греховен се смята за святост. Тъкмо тази доктрина измества реалността на Божия Син, каквато
е сътворена от Отца и каквато Той е повелил да бъде вечно. Нима е смирение това? Или по-
скоро опит да се отдели творението от истината и да се държи далеч от нея ?
5. Всеки опит да се изтълкува грехът като грешка е безпочвен за егото. Идеята за греха е
съвършено съкровена за неговата мисловна система и към нея не може да се пристъпи по друг
начин, освен с благоговение и страхопочитание. Тя е най-"сакралната" концепция в системата
на егото - красива и силна, напълно вярна, и непременно съхранявана с всички защитни
средства, които са на разположение. Защото идеята за греха е „най-добрата" му защита, на
която се подчиняват всички останали. Тя е неговата защитна броня и дълбоката цел на
специалните взаимоотношения според разбиранията на егото.
6. Може да се каже наистина, че егото е изградило своя свят върху греха. Само в такъв
свят всичко би могло да бъде обърнато с главата надолу. Това е онази странна илюзия,
216
вследствие на която вината надвисва като тежки и непроницаеми облаци. Върху греха се гради
привидно стабилната основа на този свят. Защото грехът е променил творението от идея на
Бога в идеал, желан от егото; свят, над който егото господства, състоящ се от тела,
безсъзнателен и подложен на пълна разруха и разложение. Ако става дума за грешка, тя лесно
може да се преодолее от истината. Всяка грешка може да се поправи, ако се предаде на съда на
истината. Но ако на грешката се придаде статуса на истина, какво ще може да я поправи? На
греховността се придава „святост" именно благодарение на този странен подход. Ако грехът е
истина, той е недосегаем и всичко се подлага на неговия съд. Ако е грешка, той трябва да бъде
изправен пред истината. Невъзможно е да вярваш в греха, защото грехът е неверие. Но е
възможно да вярваш, че една грешка може да бъде поправена
7. Няма друг камък в цялата добре укрепена цитадела на егото, който да е по-добре
защитен, отколкото идеята, че грехът е реален – естествено проявление на това, в което Божия
Син се е превърнал и което е. Това не е грешка за егото. Защото грехът е неговата реалност -
онази „истина", от която е завинаги невъзможно да се избяга. Той е неговото минало, настояще
и бъдеще. Защото някак си е съумял да опорочи своя Отец и Напълно да промени Неговото
Съзнание. Оплаквай смъртта на Бога, Когото грехът е убил! Такова би било желанието на
егото, което в своята лудост го вярва, че е осъществило.
5. Нима не е по-добре всичко да се окаже най-обикновена грешка, напълно поправима и
която може така лесно да се избегне, че цялото й изправление се състои в това да преминеш
през мъглата на слънце? Защото такава е грешката. Възможно е да бъдеш изкушен да се
съгласиш с егото, че е далеч по-добре да бъдеш грешен, отколкото да сбъркаш. Но си помисли
добре, преди да направиш такъв избор. Не се отнасяй лекомислено към него, защото това е
изборът между Небето и ада.
III. Нереалност на греха
1. Вината придобива привлекателна сила благодарение на греха, а не на грешката. Поради
това влечение грехът ще бъде повтарян. Страхът може толкова да се изостри, че човек да спре
да върши грях. Но докато влечението към вината остава, Съзнанието ще страда и няма да се
освободи от идеята за грях. Защото повикът на вината ще продължава и човешкото съзнание ще
го чува, и ще се стреми към нея, превръщайки се в доброволен заточеник на нейния болезнен
зов. Грехът е идеята за зло, което не може да се поправи, и въпреки това, ще ocтане вечно
желано. Той съставлява съществена страна на твоята същност според представите на егото и ти
винаги ще го желаеш. И само отмъстител със съзнание, различно от твоето, Може да го смаже,
и то от страх.
2. Егото не мисли, че грехът е зов за любов, а не за страх, и че любовта винаги се
отзовава. Защото егото свежда греха към страха и Изисква наказание. Ала наказанието е само
друга форма за запазване на вината, защото, ако нещо заслужава наказание, трябва да е било
наистина извършено. Наказанието е винаги велика защита на греха, отнасяйки се към него с
респект и зачитайки неговите големи мащаби. Щом нещо заслужава наказание, значи е истина.
А каквото е истина, трябва да е вечно и ще бъде повтаряно до безкрайност. Защото, каквото е
реално в твоите представи, то е желано от теб и ти не си склонен да се откажеш от него.
3. Грешката, от друга страна, не притежава привлекателна сила. Ако виждаш ясно дадена
грешка, ти би желал да я поправиш. Понякога грехът може да бъде повтарян отново и отново,
водейки до истинско разочарование, но без да загуби своята притегателност. И най-неочаквано,
ти променяш неговия статус от грях на грешка. Сега вече няма да го повтаряш - просто
преставаш и се отказваш от него, освен ако не остане вината. Защото, ако тя остане, ти просто
ще промениш формата на греха, признавайки, че е бил грешка, но запазвайки неговата
непоправимост. Това няма да бъде реална промяна на възприятията, защото наказание изисква
грехът, а не грешката.
4. Светия Дух не може да наказва греха. Грешките Той разпознава и ще поправи всяка от
тях, както Бог Му е поверил. Но грехът за Него е непознат, нито вижда грешки, които да не
могат да бъдат поправени. Защото понятието грешка, която не може да се поправи, е нещо
безсмислено за Него. Грешките изискват корекция и нищо друго. Ако нещо изисква наказание,
то не води към нищо. Всяка грешка е неминуемо зов за любов. Какво тогава представлява
грехът? Какво друго би могъл да бъде, ако не грешка, която желаеш да укриеш; вик за помощ,
който предпочиташ да оставиш нечут и без отклик?
5. В течение на времето Светия Дух вижда ясно, че Божият Син допуска грешки. В това
отношение ти споделяш Неговото виждане. Но не споделяш Неговото разбиране за разликата
между времето и вечността. А когато завърши процесът на поправяне на грешките, времето е
вечността. Светия Дух може да те научи как да гледаш по различен начин на времето и да
217
виждаш отвъд него, но не и докато вярваш в греха. В грешката - да, защото тя може да се
поправи в съзнанието. Но грехът е убеждението, че начинът ти на възприемане е неизменен и
съзнанието трябва да приеме за истина онова, което ти говори грехът. Ако съзнанието не се
подчини, то се осъжда като безумно. Така единствената сила, която би могла да промени
начина ти на възприемане, бива държана немощна, закрепостена за тялото посредством страх
от промяна на възприятията, каквато Учителят, единен със съзнанието, може да му предложи.
6. Когато се изкушиш да повярваш в реалността на греха, спомни си, че: Ако грехът е
реален, вие с Бога не сте. След като творчеството представлява разгръщане, Творецът е
разгърнал Себе Си и нищо, което е част от Него, не може да се различава съвършено от всичко
друго, което е Той. Ако грехът е реален, Бог трябва да е във война със Самия Себе Си. Той
трябва да е разкъсан и раздвоен между доброто и злото; отчасти разумен, а отчасти - безумен.
Защото трябва да е сътворил нещо, което желае да Го унищожи и е способно да го направи.
Нима не е по-лесно да повярваш, че си допуснал грешка, отколкото във всичко това?
7. Докато си убеден, че тялото ограничава твоята реалност и тази на твоя брат, ти ще
вярваш в греха. Докато си убеден, че чрез телата може да се постигне единение, ще имаш
влечение към вината и ще вярваш в ценността на греха. Защото убеждението, че съзнанието се
ограничава до тялото, те кара да възприемаш света така, че навсякъде да съзираш мними
доказателства за разделение. И Бог изглежда разделен от Своето творение и отхвърлен. Защото
грехът е доказателство, че онова, което е сътворено свято от Бога, не може да победи греха,
пито да се самосъхрани пред неговата сила. Грехът се възприема като по-могъщ от Бога и Бог
трябва да му се поклони и да принесе творението Си в жертва на неговия завоевател. Дали това
е смирение или е лудост?
8. Ако грехът е реален, неговото изцеление трябва да е невъзможно завинаги. Защото
това означава, че има сила по-голяма от Божията, способна да развие друга воля, която да
атакува Неговата Воля и да я преодолее, като даде на Божия Син воля, която е различна от
Неговата и при това е по-силна. И всички отделни части от разпокъсаното Божие творение ще
бъдат с различна воля, противоположна на Неговата и във вечно противоречие с Него и
помежду си. Твоето свято взаимоотношение има за цел сега да докаже, че това е невъзможно.
Небето му се е усмихнало и вярата в греха е изкоренена чрез тази любяща усмивка. Ти го
забелязваш все още, защото не осъзнаваш, че неговите основи са премахнати. Първоизточникът
на греха е отстранен и той би могъл да бъде само още мъничко желан преди да изчезне.
Останал е само навикът да го търсиш.
9. Но ти гледаш с Небесната усмивка на своите устни и очи с Небесен благослов. Няма да
виждаш греха още дълго. Защото, когато започнеш да възприемаш по нов начин, стори ли ти
се, че виждаш грях, съзнанието те поправя и той става невидим. 'Грешките се осъзнават бързо и
се поправят, за да се изцелят, а не скрият. Ти ще се възстановиш от греха и всички поражения,
които ти е нанесъл, веднага щом не му позволиш да господства над твоя брат. И ще му
помогнеш да преодолее грешките, като с радост го освободиш от вярата му в греха.
10. В светия миг ще видиш Небесната усмивка, засияла над двама ви с брат ти. И ти ще го
озариш със своята светлина, признавайки щастливо дадената ти благодат. Защото грехът не
може да победи единството, над което се е усмихнало Небето. Възприятията ти са излекувани в
свещения миг, който ти е даден от Небето. Забрави онова, което си виждал, и издигни поглед с
вяра към това, което виждаш сега. Преградите пред Небето ще паднат пред очите ти, защото ти,
бидейки сляп, получи зрение и прогледна. Не търси падналите прегради, а виж славата, която
отново можеш да съзерцаваш.
11. Погледни своя Спасител и виж онова, което Той ще ти открие в твоя брат и нека
грехът не се надигне пак да ослепява очите ти. Защото грехът се стреми да те държи разделен
от него, но Спасителят ти желае да виждаш в своя брат себе си. Твоите взаимоотношения сега
са храм на изцеление - място, където всички измъчени могат да дойдат и намерят покой. Тук е
онзи покой, който очаква всекиго. И той се приближава за всички благодарение на твоите
взаимоотношения.
IV. Премеждия пред постигането на мир
1. Когато мирът се разгръща от твоята дълбока вътрешна същност, за да обгърне цялата
Синовност и да й даде покой, той се сблъсква с множество пречки. Някои от тях са наложени от
теб. Други ще ти се струват породени от различни фактори -от твоите братя или аспекти на
външния свят. Но мирът с лекота ще ги преодолее и ще се разгърне отвъд тях напълно
необезпокояван. Светия Дух разгръща своята цел от твоите взаимоотношения към останалите и
нежно ги привлича, като по този начин съчетава средства и цел. Мирът, който Той е вложил в
теб и твоя брат, тихо ще се разгърне към всеки аспект на твоя живот и ще обгърне и двама ви в
218
сияйно щастие и спокойно съзнание за пълна закрила. И ти ще отнесеш неговото послание на
любов, сигурност и свобода на всеки, който пристъпи твоя храм, където го очаква изцеление.
Ти ще му го дадеш не забавно, защото ще го призовеш и той ще ти откликне, разпознавайки Зов
към Бога в твоя повик. И ти ще го поканиш, за да му предложиш покой, какъвто ги е даден и на
теб.
2. Ти ще направиш всичко това. Но мира, който вече съществува дълбоко в теб, трябва да
се разгърне и да преодолее препятствията, които си му наложил. Ти ще го постигнеш, защото
нищо, предприето съвместно със Светия Дух, не остава недовършено. Не можеш да си сигурен
в нищо извън себе си, но можеш да бъдеш сигурен в едно: Светия Дух иска да Му предложиш
място на покой, където да намериш мир в Него. Той се е отзовал на повика ти и е влязъл в
твоите взаимоотношения. Няма ли да отвърнеш на тази Негова благодат като установиш
взаимоотношения с Него? Защото Той дари твоите взаимоотношения със святост, без която
щеше да бъде невъзможно да оцениш своя брат.
3. Той иска да получиш в Негово име благодарността, която Му дължиш. И когато
погледнеш с добро и щедрост своя брат, ти виждаш Него. Защото си се обърнал там, където е
Той, а не далеч от Него. Не можеш да видиш Светия Дух, но можеш да видиш своите братя
истинно. И светлината в тях ще ти покаже всичко, което е необходимо да видиш. Когато твоят
вътрешен мир се разгърне, за да обхване всекиго, предназначението на Светия Дух тук ще бъде
осъществено. 3а какво ще ти бъде зрението тогава? Когато Бог направи последната стъпка,
Светия Дух ще поеме цялата благодарност и признателност, която си Му отдал, и внимателно
ще я предложи пред Своя Творец в Името на Неговия пресвят Син. И Отца ще ти приеме в
Негово Име. Какво ще има да гледаш тогава в присъствието на Неговата благодарност?
А. Първата пречка пред постигането на мир: Желанието да се от кажеш от него
1. Първата пречка, която трябва да преодолееш, за да имаш мир, е твоето желание да се
откажеш от него. Защото не можеш да разгърнеш мира, без да го запазиш. Ти си център, от
който се излъчва мир, за да привлече и другите към него. Ти си Негов дом - спокойно кътче, от
където се разгръща с лекота, без никога да те напусне. Ако поискаш да го оставиш бездомен,
как ще може да живее той в Божия Син? За да се разпространи над цялото творение, мирът
трябва да се излъчи от теб и да стигне до всеки, който го зове и свързвайки го с теб, да му дари
покой.
2. Защо искаш да оставиш мира бездомен? Какво не одобряваш в Него, че да не може да
живее в теб? Нима цената е толкова голяма, та не искаш да я платиш? Ниската пясъчна
преграда все още се издига между теб и твоя брат. Сега ли ще я укрепваш? Иска се да я
премахнеш не само заради себе си. Христос желае да го направиш заради Него. Той желае да
даде мир на всекиго, а как да стори това, ако не чрез теб? Нима ще позволиш един малък
пясьчен насип, една стена от прах - малка привидна преграда - да се изпречи пред спасението
на твоите братя? Но тази незначителна останка от агресия срещу тноя брат, която продължаваш
да желаеш, е първата пречка пред постигането на вътрешен мир. Тази нищожна стена от омраза
все още се издига срещу Божията Воля и я ограничава.
3. Целта на Светия Дух мирно живее в теб. Но ти все още не искаш да я споделиш изцяло.
Продължаваш, макар и слабо, да се противопоставяш на Божията Воля. Това слабо е границата,
която налагаш върху цялото. Божията Воля е Една, а не много. Тя няма противоположност,
защото не съществува друга воля, освен нея. Малкото, което държиш зад жалката cи ограда,
отделяща те от твоя брат, ти се струва по-могъщо от вселената, защото отблъсква вселената и
нейния Творец. Тази ниска стена скрива целта на Небето и я отделя от Небето.
4. Нима искаш да отнемеш спасението от даряващия спасение? Защото ти си се
превърнал в такъв. Мирът не може да те напусне, също както не може да напусне Бога. Нека
тази незначителна пречка не те плаши. Тя не е в състояние да попречи на Божията Воля. Мирът
ще я преодолее и ще премине в теб безпрепятствено. Спасението не може да ти се отнеме. То е
твоята цел. Не можеш да избираш независимо от него. Ти нямаш цел, отделно от своя брат,
нито отделно от тази, която Светия Дух е призван да сподели с теб. Малката стена тихо ще се
срути под крилете на мира. Защото мирът ще изпрати своите вестители от теб към целия свят и
преградите ще паднат при тяхното пристигане със същата лекота, с която ще бъдат преодолени
преградите, които сам си издигнал.
5. Да се победи света не е по-трудно, отколкото да се преодолее твоята незначителна
стена. Защото в чудото на твоите свети взаимоотношения, преодолели тази преграда, се
съдържат и всички други чудеса. Не съществуват различни по трудност чудеса, защото те
всички са едно. Всяко чудо е благородна победа над влечението към вината чрез
привлекателната сила па любовта. Как е възможно да не го постигнеш, ако опиташ? Вината не е
219
в състояние да издигне реални прегради. И всичко, което видимо стои помежду теб и брат ти,
трябва да отпадне, защото си се отзовал на повика. Чрез теб, отзовалия се, ще се разпространи
зова на Този, Който дава отговор. Неговият дом са твоите свещени отношения. Не се опитвай
да заставаш между Него и святата Му цел, защото тя е и твоя. Но позволи Му тихо да разгърне
чудото на твоите взаимоотношения до всички, причастни към тях, както е определено.
6. Небето се смръчава в щастливо очакване, всичко спира за миг, осъзнавайки с радост, че
пътуването е наближило своя край. Защото Небето те познава добре, както го познаваш ти.
Никакви Илюзии не се изпречват между теб и твоя брат сега. Не обръщаш погледа си към
незначителната стена от сенки. Над нея е изгряло слънцето. Нима може някаква си сянка да ти
го отнеме? Така и сенките не биха могли да ти отнемат светлината, която е Краят на илюзиите.
Всяко чудо е краят на една илюзия. Такова бе пътуването; такъв е и краят. И пред истината,
която си приел като своя цел, трябва да свършат всички илюзии.
7. Нищожното и безумно желание да се избавиш от Онзи, Който си поканил и да Го
изхвърлиш, предизвиква неизбежно противоречие. Когато погледнеш света, това незначително
желание, което се рее изкоренено и безцелно, би могло да спре и да се закрепи за кратко
навсякъде, защото целта му е отнета. Преди Светия Дух да се яви и заживее в теб, това желание
се бе свързвало с огромна цел - твърдото и неизменно посвещение на греха и неговите
последици. Сега то е безцелно, лутащо се без посока и не води до нищо, освен краткотрайни
препятствия пред повика на любовта.
8. Това мимолетно желание, тази нищожна илюзия, този микроскопичен отломък от
вярата в греха е всичко, останало от някогашния привиден свят. То вече не е непоклатима
пречка пред мира. Безцелното му лутане придава на неговите резултати още по-голяма
неустойчивост и непредсказуемост, отколкото преди. Но какво би могло да бъде по-
неустойчиво от една щателно организирана система от заблуди? Нейната Привидна
устойчивост е слабост, надвиснала и застрашаваща всичко. Непостоянството, поддържано от
този нищожен остатък, само показва колко ограничени са неговите последици.
9. Какво може да стори едно перце пред великите криле на истината? Нима може то да
спре полета на орела или да задържи настъпването на лятото? Може ли да попречи на
слънчевите лъчи да стопят снега в градината? Виж само колко лесно ще се издигне и отлети
тази прашинка, за да не се завърне никога повече и раздели се с нея с радост, а не със
съжаление. Защото тя не е нищо сама по себе си и не е означавала нищо, дори и тогава, когато
ти влагаше цялата си вяра в нейна защита. Нима не ще предпочетеш да поздравиш лятното
слънце, вместо да следиш с поглед една изчезваща снежинка и да трепериш при спомена за
зимния студ?
а. Влечение към вината
10. Влечението към вината поражда страх от любовта, защото любовта дори не забелязва
страха. В природата на любовта е да вижда само истината, защото в нея открива себе си и се
свързва с нея в свещен съюз и пълнота. Както любовта гледа отвъд страха, така и страхът не
забелязва любовта. Защото любовта предполага краят на вината със същата сигурност, е
каквато страхът зависи от нея. Любовта се привлича само от любов. Като не вижда никаква
вина, тя не вижда и страх. Лишена от всякаква агресия, тя не би могла да се страхува Страхът е
привлечен от това, което любовта въобще не забелязва и всеки вярва, че онова, което вижда
другият, не съществува. Страхът вижда вина със същата преданост, с каквато любовта вижда
любов. И всеки изпраща вестители, които се връщат с послания на езика, на който са били
изпратени.
11. Пратениците на любовта са изпроводени с нежност и се връщат с вестите за любов и
доброта. Пратениците на страха получават грубата заповед да търсят вина и скъпят и най-
дребния грях и злина, които могат да открият, като не смеят да за губят нищо от това под
смъртна заплаха, полагайки го почтително в нозете на своя господар и владетел. Възприятието
не може да се подчинява на двама господари, всеки от които търси вести за различни неща на
различни езици. Любовта пренебрегва онова, от което се подхранва страхът. Любовта дори не
вижда онова, което изисква страхът. Жестокото влечение на вината към страха напълно
отсъства в ласкавия поглед на любовта. Онова, което вижда любовта, е напълно невидимо и
лишено от смисъл за страха.
12. Взаимоотношенията на този свят са резултат от това как се гледа на света. А то зависи
от чувството, на което човек се позовава да изпрати своите вестители да видят света и да се
върнат с послание за онова, което са видели. Вестителите на страха са възпитани в страх и
треперят от ужас, когато господарят им ги повика да му служат. Защото страхът е безмилостен
дори към приятелите си. Неговите посланици виновно се промъкват и гладно търсят вина,
220
защото са държани в глад и студ и са ожесточени от своя господар, който ги храни само с
плячката, която са донесли. Дори най-нищожната вина не убягва от алчния им поглед. И в
жестокото си търсене на грях те се нахвърлят на всичко живо, което виждат, и го носят виещо
на своя господар да го разкъса.
13. Не изпращай тези сурови пратеници в света да пируват и плячкосват реалността.
Защото те ще ти донесат известия за кости, кожа и плът. Обучени да търсят всичко тленно, те
ще се върнат и ще донесат в търбусите гнилост и разложение. За тях то е прекрасно, защото
очевидно утолява неистовите конвулсии на глада. Обезумели от болка, породена от страха, те
се стремят да отклонят наказанието от този, който ги е пратил, предлагайки му всичко, което
им е скъпо.
14. Светия Дух те е дарил с вестители на любовта, за да ги разпратиш вместо онези, които
си обучавал в страх. Те също са готови да ти върнат онова, което им е скъпо, както и другите.
Ако изпратиш тях, те ще съзрат само невинното и красивото, доброто и благородното. И също
тъй щателно ще следят да не изпуснат от поглед дори и най-дребното милосърдие, дори най-
малката проява на прошка, дори най-крехкото дихание на Любовта. И ще се завърнат с всичко,
което са намерили щастливи, за да го споделят с теб в любов. Не се страхувай от тях. Те ти
предлагат спасение. Техни са вестителите на сигурността, защото виждат доброто в света.
15. Изпратиш ли в света само посланиците на Светия Дух и ако не се стремиш към други
вести, освен техните, ти ще престанеш да съзираш страх. Светът ще се преобрази пред погледа
ти, очистен от всякаква вина и нежно докоснат от красотата. Няма прах в него, който да не е
вложен от теб. И няма да виждаш това, което си пожелал вестителите на любовта да премахнат.
Светия Дух ти е дал Своите вестители, които да изпратиш при своя брат, за да се върнат с
онова, което вижда любовта. Те са ти дадени, за да изместят гладните кучета на страха, които
си изпращал. И те потеглят, за да ознаменуват края на страха.
16. Любовта също ще ти предложи пиршество върху маса, Покрита с белоснежна
покривка, сред тиха градина, където не се чуват други звуци, освен пеене и тих, радостен
шепот. Това е пиршество в чест на твоите свети взаимоотношения, където всеки е поканен като
почитан гост. И в един свят миг всички заедно изричат благослов, в благородно единение пред
масата на причащението. И аз там ще се присъединя към теб, както съм обещал отдавна, и ще
удържа това свое обещание. Защото в твоите нови взаимоотношения съм приет. А аз съм там,
където съм приет.
17. Сьстоянието на благодат е, в което съм приет, а това значи, че най-сетне си ми
простил. Защото аз бях превърнат в символ на твоя грях и затова е трябвало да умра вместо теб.
За егото грехът означава смърт и затова спасение се постига чрез убийство. Спасението се
разглежда като убийство на Божия Син вместо на теб. Но нима аз бих ти предложил тялото си -
на теб, когото обичам - когато познавам неговата нищожност. Или бих учил, че телата не ни
разделят? Моето тяло не бе по-скъпоценно от твоето; не бе по-добро средство за връзка си
спасението, нито Източникът на спасение. Никой не може да умре наместо друг и смъртта не
изкупва греха. Но ти можеш да живееш, за да покажеш нереалността на греха. Тялото наистина
изглежда символ на греха, докато вярваш, че то може, да ти предостави желаното. Докато
вярваш, че то може да ти достави удоволствие, ще вярваш също така, че може да ти донесе
болка. Да си мислиш, че можеш да постигнеш щастие и удовлетворение от толкова малко,
означава да нанесеш сам вреда на себе си, а да ограничиш щастието, което можеш да имат, би
предизвикало болка, за да запълни мизерния ти запас и да внесе пълнота в живота ти. Това е
пълнотата такава, каквато и вижда егото. Защото вината се намъква там, където е отстранено
щастието, за да го замести. Причащението е друг вид пълнота, която преодолява вината, защото
надмогва тялото.
Б. Втора пречка: Вярата, че тялото е ценно заради онова, което може да предложи
1. Казахме, че първата пречка, която трябва да се преодолее, за да се постигне мир, е
желанието да се откажеш от него. Там, където доминира влечение към греха, мирът е
нежелателен. Второто препятствие пред постигането на мир, което е тясно свързано с първото,
е убеждението, че тялото е ценно с онова, което може да предложи. Защото тук влечението към
вината се проявява посредством тялото и се вижда в него.
2. Такава е ценността, която ти се струва, че мирът може да ти отнеме. Това е владението,
от което вярваш, че мирът ще те изгони, оставяйки те бездомен. И заради това владение си
готов да откажеш да дадеш прибежище на мира. Тази „жертва" ти се струва прекалено голяма,
твърде много е да се иска тона от теб. Но дали е жертва или освобождение? Какво реално ти е
дало тялото, което да оправдава странната ти вяра, че в него е спасението? Нима не виждаш, че

221
това е вяра в смъртта? Че тук тръгва възприемането на Изкуплението като убийство. Това е
източникът на идеята, че любовта е страх.
3. Пратениците на Светия Дух се изпровождат далеч отвъд пределите на тялото,
приканвайки съзнанието да се присъедини в свето причастие и да бъде в мир. Такова е
посланието за вас, дадено им от мен. Само пратениците на страха виждат тялото, защото търсят
онова, което може да страда. Жертва ли е да се отърсиш от онова, което може да страда?
Светия Дух не изисква да пожертваш надеждата за удоволствия на тялото; тялото не храни
подобна надежда. Но то не може да те накара също да се страхуваш от болката. Болката е
единствената „жертва", която иска Светия Дух и той ще те избави от нея.
4. Мирът се разгръща от теб единствено към вечното и достига до теб от вечността.
Всичко останало преодолява. Второто препятствие пред постигането на мир е също така
нестабилно, както и първото. Защото ти не искаш нито да се отърсиш от мира, нито да го
ограничаваш. Какви са тези препятствия, които си готов да издигнеш на пътя на мира, ако не
прегради между онова, което желаеш и възможността да го осъществиш? Ти се стремиш към
причастие, а не към пиршеството на страха. Търсиш спасение, а не болка и вина. И искаш Отца,
а не една глинена могила да бъде твоят дом. С теб в свети взамоотношения е Синът на твоя
Отец. Той не е преставал да бъде причастен с Него, нито със себе си. Когато приемаш
единението със своя брат, ти признаваш този факт. Това признание не ти струва нищо, а те
освобождава от разплата.
5. Скъпо са ти стрували твоите илюзии и нищо, което си платил, не ти е донесло мир.
Нима не си щастлив, че не може да се пожертва Небето и от теб не може да се изисква жертва?
Не Съществува пречка, която да се издигне пред нашето единение, защото аз присъствам във
всички твои свети взаимоотношения. Ние ще преодолеем заедно всички прегради, защото не
сме извън дверите, а вътре. Колко е лесно да се отворят дверите отвътре, за да посрещнат мира,
който да благослови този изнурен свят! Нима можем да се затрудним да преодолеем заедно
преградите, когато ти си се съединил с безграничното? Краят на вината е в твоите ръце, за да го
дариш. Нима сега ще се спреш, за да съзираш вината в своя брат?
6. Позволи ми да бъда за теб символ на края на вината и погледни на своя брат така, както
би погледнал на мен. Прости ми всички грехове, които смяташ, че е извършил Божият Син. И в
светлината на твоята прошка той ще си припомни кой е и ще забрави онова, което никога не е
било. Аз те моля за прошка, защото, ако ти си виновен, съм виновен и аз. Но след като аз
преодолях вината и победих света, ти беше с мен. Koе ще видиш в мен - символа на вина или на
края на вината, помнейки, че каквото символизирам за теб, това виждаш в себе си?
7. В свещените ти взаимоотношения истината заявява за себе си и се оглежда любовта.
Спасението произтича дълбоко от онази обител, която си предоставил на моя Отец и мен. И там
сме заедно в безмълвното причастие, в което Отец и Син са единени. О, елате всички вярващи в
светото единение на Отца и Сина вътре във вас! И не стойте настрана от онова, което ви се
предлага като благодарност, че сте дали на мира неговия Небесен дом. Разпръснете по света
щастливата вест за края на вината и целият свят ще ви откликне. Помисли си само какво ще
бъде твоето щастие, когато всеки ти засвидетелства края на вината и ти покаже, че със силата й
е свършено завинаги. В какво може да се състои вината, когато се приключи с вярата в греха? И
къде е смъртта, когато нейният велик защитник не се чува повече?
8. Прости ми своите илюзии и ме освободи от наказание за нещо, което не съм сторил.
Така ще познаеш свободата, на която съм те учил, като покажеш какво е свобода на своя брат и
по този начин освободиш и мен. Аз живея в твоите свети взаимоотношения, но ти си готов да
ме оковеш, като издигаш пречки пред свободата и ми преграждаш пътя към теб. И вее пак,
невъзможно е да преградиш пътя на Този, Който е вече тук. И в Него е възможно нашето
причастие, в което вече сме свързани, да бъде съсредоточие на ново възприятие, което где
донесе светлина на целия свят, съдържащ се в теб.
б. Влечение към болката
9. Твоят малък дял е да предадеш на Светия Дух изцяло представата си за жертва. И да
приемеш на нейно място мира, който ти предлага Той, без онези ограничения, които биха
задържали неговото разгръщане и биха ограничили твоето съзнание за него. Защото каквото
дава Светия Дух, трябва да се разгръща, за да бъде твоя безграничната Му сила и да го ползваш
за освобождаването на Божия Син. Ти не желаеш да се освобождаваш от мира, а имаш ли го, не
можеш да му наложиш граници. Ако мирът е бездомен, то и ти, и аз сме бездомни. И Този,
Който е нашият дом, е бездомен заедно с нас Нима желаеш това? Завинаги ли искаш да бъдеш
скитник, които търси мир? Нима ще възложиш надеждата си за мир и щастие на нещо, което
неминуемо ще се провали?
222
 10. Вярата във вечното е оправдана винаги, защото вечното е винаги добро, безкрайно
търпеливо и напълно любящо. То ще те приеме цялостно и ще ти даде мир. Но вечното може да
се съедини единствено с онова в теб, което е вече безсмъртно и в мир. Тялото не може да ти
даде нито мир, нито тревога; нито радост, нито болка. То е средство, не и цел. То няма цел само
по себе си, а само такава, каквато му се приписва. Тялото е това, което е средството за
постигане на целта, която си му приписал. Само съзнанието може да си постави цел, да види
средствата за нейното постигане и да оправдае използването им. 'Мирът и вината са условия на
съзнанието, които могат да се постигнат. И тези условия са домът на онази емоция, която ги е
породила, и следователно е съвместима с едното или другото.
11. Но замисли се коя от тези емоции е съвместима с теб. Ти разполагаш със свободен
избор. Но всичко, което се състои в Него, ще дойде заедно с него и никога това, което смяташ,
че е твоя същност, не може да бъде откъсната от избора. Тялото е великият мним предател на
вярата. В него са заложени разочарованието и семената на безверието, но само ако очакваш от
него онова, което то не може да даде. Може ли една твоя грешка да бъде достатъчно основание
за разочарование и депресия и съответно за нападение срещу онова, което си мислиш, че те е
подвело? Недей използва собствената си грешка като оправдание на своето неверие. Ти не си
съгрешил, но си сбъркал относно онова, което заслужава вяра. И като поправиш тази грешка,
ще се сдобиеш с вяра.
12. Невъзможно е да търсиш удоволствие чрез тялото, без да намериш болка. Много е
важно да се разбере тази връзка, защото именно нея егото използва като доказателство за
съществуването на греха. Но тази взаимовръзка съвсем не притежава смисъла на наказание. Тя
е само неизбежен резултат от отъждествяването ти с тялото, което е покана за болката. Защото
то приканва страха да нахлуе и да се превърне в твоя цел. Влечението към вината неизбежно
прониква заедно с него и затова каквото страхът налага на тялото, е болезнено. То е част от
болката на всички илюзии и илюзията за удоволствие ще бъде също, както илюзията за болка.
13. Не е ли неизбежно това? Под диктата на страха тялото ще се стреми към вината,
вярно на своя господар, чието влечение към вината поддържа изцяло неговото илюзорно
съществувание Следователно, това е влечение към болката. Като се ръководи от такива
възприятия, тялото започва да служи на болката, като ревностно се стреми към нея и се
подчинява на представата, че болката е удоволствие. От тази идея именно произтича всичко,
което егото възлага на тялото. И тази безумна взаимозависимост крие то, като едновременно се
подхранва от нея. То учи, че щастието е в телесните удоволствия. Но на себе си шепти: „Те са
смърт".
14. От къде идва значението на тялото за теб? Това, което го изгражда, положително няма
никаква стойност. И със същата положителност може да се твърди, че то е безчувствено. То
само ти предава чувствата, които желаеш. Както всеки посредник за общуване, тялото просто
получава и препраща посланията, които са му дадени. То е напълно безчувствено към тях.
Всички чувства, вложени в тези послания, им се придават от изпращача и получателя. Както
егото, така и Светия Дух разбират това, а също и че в този случай изпращачът и получателят е
един и същ. Светия Дух с радост ти дава да разбереш това. Егото го укрива, защото предпочита
да не го осъзнаваш. Кой би изпратил вести на омраза и агресия, ако разбираше, че ги изпраща
на себе си? Кой е готов да обвинява, да внушава вина и заклеймява сам себе си?
15. Посланията на егото се изпращат от теб винаги с убеждението, че от твоето послание
за нападение и вина ще пострада някой друг. И дори ако и ти страдаш, все пак някой друг ще
страда повече. Великият измамник разбира, че не е така, но като „враг" на мира, той те
подтиква да изпратиш всички свои посланици на омраза, за да се отърсиш от нея. И за да те
убеди, че това е възможно, той иска от тялото да търси болка в нападението над някой друг,
като нарича това наслада и ти го предлага като освобождение от нападението.
16. Недей да слушаш това негово безумие и да вярваш, че е истина невъзможното. Не
забравяй, че егото е посветило тялото на целите на греха и възлага изцяло на него вярата, че
това може да се осъществи. Печалните му служители пеят протяжни и нескончаеми химни на
тялото, празнувайки най-тържествено властта на егото. Всички до един са длъжни да повярват,
че да се подчиниш на влечението към вината означава да се освободиш от болката. Всички до
един трябва да отъждествяват себе си с тялото, без което ги чака смърт и в което смъртта е не
по-малко неизбежна.
17. Не е дадено на служителите на егото да осъзнаят, че са се посветили на смъртта.
Дадена им е свобода, но те не са я приели, а това, което се предлага, трябва и да се приеме, за
да бъде наистина дадено. Защото и Светия Дух е посредник на общуването, приемайки
посланието на Отца и предавайки го на Неговия Син. Също както егото, Светия Дух е
223
едновременно изпращащ и получаващ. Защото, каквото е изпратено чрез Него, се получава
също чрез Него, търсейки и намирайки при това Себе си. Така егото намира смъртта, която
търси и ти я връща.
В. Третата пречка: Влечение към смъртта
1. На теб и твоя брат, в чиито специални взаимоотношения се е явил Светия Дух, ви е
дадено да освободите себе си и да освобождавате другите от влечението към смъртта. Това
освобождение ти е дадено и ти си го приел. Но трябва да узнаеш повече за това особено
влечение, защото то представлява третата пречка, която трябва да се преодолее, за да се
постигне мир. Никой не може да умре, ако не е избрал смъртта. Това, което ти се струва страх
от смъртта, е всъщност влечение към нея. Вината също е нещо, което внушава страх и от което
хората се страхуват. Но тя не може да има никаква власт, освен над онези, които имат влечение
към нея и се стремят към нея. Същото е и по отношение на смъртта. Създадена от егото,
нейната тъмна сянка пада над всички живи същества, защото егото е „враг" на живота.
2. Но една сянка не е способна да убие. Какво е сянката за живите? Прекрачват я - и вече
я няма. Ала какво става с онези, които са се обрекли да не живеят, с обвитите в траурния воал
на „грешници" - погребалния хор на егото, които пристъпват тежко, отдалечавайки се от
живота, като влачат веригите си и маpшируват в траурна процесия в чест на своя мрачен
господар, властелина на смъртта? Докосни когото и да е от тях с нежните ръце на прошката и
виж как ще се смъкнат неговите окови заедно с твоите. Виж как ще захвърли черната роба,
която носеше за погребението си, и чуй как ще се присмее над смъртта. Той може да избегне
присъдата, наложена му от греха, чрез твоята прошка. Това не е надменност. То е Волята
Божия. Какво е невъзможно за теб, който си приел Неговата Воля за своя? Какво представлява
смъртта за теб? Ти не си се посветил на смъртта, нито на нейния господар. Приемайки целите
на Светия Дух вместо тези на егото, ти си отхвърлил смъртта и си я заменил с живот. Ние
знаем, че една идея не се откъсва от своя първоизточник. И смъртта е резултатът на онази
мисъл, която сме нарекли его, както животът е резултат на Божията Мисъл.
в. Нетленното тяло
1. От егото са произлезли грехът, вината и смъртта в противовес на живота, невинността
и на Волята на Самия Бог. Къде може да има такова противопоставяне, освен в болните умове
на безумните, отдадени на лудостта и изправили се срещу Небесния мир? Едно е сигурно - Бог,
Който не е сътворил греха, нито смъртта, няма желание ти да влачиш техните окови. Той не
познава нито греха, нито неговите последствия. Забулените силуети в погребалната процесия
не маршируват в почит на своя Творец, Чиято Воля е те да живеят. Те не следват Неговата Воля
- те й се противопоставят.
4. И какво представлява това тяло в черна плащаница, което ще погребват? Тяло,
обречено от тях на смърт, символ на тлението, жертвоприношение пред греха, което го
подхранва и поддържа неговия живот; нещо обречено, прокълнато от своя създател и
оплаквано от всеки, който вижда в него себе си. Ти, който вярваш, че си обрекъл Божия Син на
това, проявяваш надменност. Но ти, който си готов да го освободиш, само оказваш почит на
Волята на неговия Творец. Надменността на греха, гордостта на вината, гробницата на
разделението са част от твоето несъзнавано посвещение на смъртта. Блясъкът на вината, който
си положил върху тялото, ще го унищожи. Защото егото унищожава онова, което обича, поради
неговата покорност. Но то не може да убие нищо, което не му се подчинява.
5. Ти можеш да се посветиш на друго, което ще поддържа тялото ти нетленно и
съвършено дотогава, докато служи на свещената ти цел. Тялото не умира също така, както не
притежава чувства. То не прави нищо. Само по себе си то не е нито тленно, нито нетленно. То е
нищо. Резултат от нищожната, налудничава идея за тлението, която може да се поправи.
Защото Бог е дал в отговор на тази безумна идея Своя Собствена; това е Отговорът, който не Го
е напускал и следователно свежда съзнанието за Твореца до всеки ум, който е чул Неговия
Отговор и Го е приел.
6. На теб, който си се посветил на нетленното, ти е дадена и ти си я приел силата да
освобождаваш от тлението. Какъв по-добър начин да се предаде първият и основен принцип в
курса на чудесата, освен като се покаже, че това, което ти се струва най-трудно, може да се
осъществи първо? Тялото може единствено да обслужва твоята цел. Както го възприемаш,
такова ще ти се струва то. Смъртта, ако беше истина щеше да бъде окончателно и пълно
прекъсване на общуването, което е целта на егото.
7. Онези, които се плашат от смъртта, не виждат колко често и колко силно я призовават
и я приканват да ги спаси от общуване. Защото смъртта се възприема като сигурност - великият
спасител от светлината на истината, отговор на Отговора, заглушаващ Гласа, Който говори от
224
името на Бога. Но оттеглянето в смъртта не е краят на противоречието. Само Божият отговор е
неговият край. Твоята мнима любов към смъртта, която мирът трябва да преодолее изглежда
твърде голяма. Защото в нея се крият всички тайни на егото, всички странни средства за
измама, всички негови болезнени представи и причудливи фантазии. Тя е окончателният край
на единението, триумфът на това, което егото е осъществило над творението, победата на
лишеното от живот над Самия Живот.
8. Краят на деформирания свят на егото е пръстта, под която то ще остави да лежи Божия
Син, убит по негова повеля, доказващ със своето разтление, че Самият Бог е безсилен пред
могъществото на егото, неспособен да защита живота, който е сътворил, противно на жестоката
воля на егото да убива. Братко мой, чедо на нашия Отец, това е само сън за смъртта. Няма нито
погребение, нито олтари на тъмата, нито сурови повели или превратни заклеймяващи ритуали,
към които тялото да те води. Не очаквай освобождение от него. Но го освободи от
безмилостните и неадекватни повели, които си му наложил, и му прости за онова, което ти си
му заповядал да направи. Превъзнасяйки тялото, ти си го осъдил на смърт, защото само смъртта
би могла да превъзмогне живота. А какво, ако не пълно безумие, е да се вижда поражение у
Бога и да се смята то за реално?
9. Страхът от смъртта ще премине, когато влечението към нея отстъпи пред реалната
притегателна сила на любовта. Съвсем близо е краят на греха, тихо стаен в твоите сигурни
взаимоотношения, основани на единение с твоя брат, които могат да се превърнат в могъща
сила за Бога. Спасението на неговия младенчески етап се пази грижливо от любовта, която го
предпазва от всяка мисъл, представляваща агресия, и тихо го подпитва, за да осъществи
могъщата задача, която ти е поверена. За твоята новородена цел се грижат ангелите, желае я
Светия Дух и Самия Бог я съхранява. Тази новородена цел не се нуждае от твоята защита; тя ти
принадлежи. Тя е безсмъртна и в нея самата е краят на смъртта.
10. Каква заплаха може да надвисва над напълно невинния? Какво може да засегне
безгрешния? Какъв страх би могъл да нахлуе, за да наруши мира на лишения от грехове?
Онова, което ти е дадено, макар и в своята младенческа фаза, притежава пълно общение с Бога
и с теб. В своите малки ръце то държи в пълна безопасност всяко чудо, което ще сториш, и ти
го предава. Чудото на живота е безсмъртно, родено във времето и подхранвано от вечността.
Погледни това дете, на което даваш приют чрез опрощението на своя брат и виж в него
Божията Воля. Тук е повторното рождение на детето от Витлеем. И всеки, който му даде
подслон, ще го последва, не към кръста, но към възкресението и живота.
11. Когато нещо ти се стори източник на страх, когато някаква ситуация ти вдъхва ужас и
тялото ти се разтрепери и те избие студена пот от уплаха, спомни си, че това е винаги по една
единствена причина - егото е възприело тялото като символ на страх, като знак на греха и
смъртта. Спомни си тогава, че никой знак или символ не бива да бъде погрешно смятан за
първоизточник, защото знакът и символът са само означения на нещо различно от тях самите.
Значението им трябва да се търси не в самите тях, а в онова, което превъплъщават. Така те
могат да означават всичко или нищо, в зависимост от истината или неистината на идеята, която
отразяват. Изправяйки се пред подобна привидна несигурност на смисъла, недей да съдиш за
него. Спомни си святото Присъствие на Този, Който ти е даден да бъде Първоизточникът на
всяко съждение. Предай го на Него, за да отсъди Той и кажи:
Поеми това от мен и го виж като отсъдиш Ти вместо мен.
Нека не виждам в него знак на греха и смъртта, нито да го използвам за разруха.
Научи ме да не го превръщам в пречка за мира, а да Ти позволя да го използваш, за да се
въдвори мирът по-скоро.
Г. Четвърта пречка: Страхът от Бога
1. Какво би виждал, ако го нямаше страхът от смъртта? Какво би чувствал и мислил, ако
в теб липсваше влечението към смъртта? Много просто: щеше да си спомниш своя Отец.
Твореца на живота, Първоизточника на всичко живо, Отеца на вселената и на вселената на
вселените, и на всичко, което е допри отвъд тях, щеше да си спомниш. И когато този спомен
възникне в твоето съзнание, мирът трябва да преодолее една последна пречка, след която ще
бъде постигнато спасение и Божият Син ще си възвърне разума напълно. Защото тук свършва
твоят свят.
2. Четвъртата пречка, която трябва да се преодолее, е надвиснала като тежък воал над
лицето на Христос. Но когато лицето Му проникне отвъд воала, сияйно от радост, защото
живее в Любовта на Своя Отец, мирът леко ще отмахне завесата и ще се втурне да Го
посрещне, за да се съедини най-сетне с Него. Защото този тъмен воал, който сякаш уподобява
лицето на самия Христос на лице на прокажен и светлите Лъчи на Любовта на неговия Отец,
225
които озаряват лицето Му със слава, изглеждат като потоци кръв – този мрачен воал
избледнява и изчезва в ослепителната светлина отвъд него, когато изчезне страхът от смъртта.
3. Това е най-тъмната завеса, която се хвърля от вярата в смъртта и се пази от влечението
към смъртта. Посвещението на смъртта и на нейното господство е сурова клетва, тайно
обещание пред егото никога да не се повдигне тази завеса, да не бъде приближавана и да няма и
подозрение дори относно нейното съществуване. Това е тайна сделка с егото да се държи
всичко отвъд завесата завинаги заличено и забравено. Това е твоето обещание никога да не
допуснеш връзка, която да те извади от разделението; великата амнезия, в която споменът за
Бога изглежда напълно заличен, раздвоението между твоя Аз и теб; страхът от Бога -
последната стъпка в твоето разпадане.
4. Виж само как вярата в смъртта създава впечатлението, че те „спасява”. Защото, ако нея
я нямаше, от какво друго щеше да се страхуваш, ако не от живота? Именно влечението към
смъртта прави живота да изглежда грозен, жесток и тираничен, Ти не се страхуваш толкова от
смъртта, колкото от егото. Това са приятелите, които си избрал. Защото в тайния съюз, който си
сключил с тях, ти си приел никога да не позволиш страхът от Бога да те напусне. Но сега
можеш да погледнеш лицето на Христос и да се съединиш с Отца заедно с Него.
5. Всяка пречка, през която мирът трябва да премине, се преодолява именно по този
начин - страхът, който я е породил, отстъпва пред, любовта отвъд него и изчезва. Същото се
отнася и до тази. Желанието да се отърсиш от мира и да отблъснеш Светия Дух изчезва пред
безмълвното разбиране, че Го обичаш. Възвеличаването на тялото се отхвърля в полза на духа,
който обичаш така, както не би могъл никога да обичаш тялото. Влечението към смъртта
завинаги изчезва, когато се събуди привлекателната сила на любовта, за да те призове. Отвъд
всички пречки пред, любовта, Самата Любов те зове. И всяка пречка се преодолява по силата
на влечението към онова, което е отвъд нея. Стремежът ти към страха бе силата, която ги бе
поддържала. Но когато до теб достигна Гласът на Любовта отвъд тях, ти му откликна и те
изчезнаха.
6. И сега стоиш в ужас пред онова, което се бе заклел никога да не погледнеш. Свеждаш
очи надолу и си спомняш обещанието, дадено пред твоите „приятели". "Красотата" на греха,
нежната привлекателност на вината, „Светия" восъчен образ на смъртта и страхът от
отмъщението на егото, пред, което си се заклел с кръвна клетва да не го напускаш - всички те
се надигат и изискват от теб да не вдигаш очи. Защото осъзнаваш, че ако ги погледнеш и
оставиш завесата вдигната, те ще изчезнат завинаги. Всичките ти „приятели", твоите
закрилници и твоят „дом" ще изчезнат. Ще престанеш да си спомняш каквото и да било от
онова, което помниш сега.
7. Струва ти се, че само да вдигнеш очи, и ще се видиш напълно изоставен на този свят.
Но всичко, което ще се случи, е, че ти ще напуснеш света завинаги. Това е потвърждение на
твоята собствена воля. Погледни на нея с отворени очи и вече никога няма да вярваш, че си
оставен на произвола на неща които са по-силни от теб, на произвола на сили, които не можеш
да контролираш и мисли, които те спохождат противно на твоята воля. Твоята истинска воля е
да видиш това. Няма такова безумно желание или дребнав импулс отново да забравиш, нито
пристъп на страх, нито студената пот на мнима смърт, който може да застане срещу твоята
воля. Защото отвъд завесата ти си привлечен от нещо, което е също и дълбоко в теб,
неотделимо и напълно единно.
г. Завесата се вдига
8. Не забравяйте, че заедно сте стигнали до тук. И съвсем сигурно е, че не егото ви е
довело. Нито една пречка към мира не може да се преодолее чрез неговата помощ. То не
разкрива тайните си, за да те накара да ги погледнеш и преодолееш. То не ти дава да видиш
неговите слабости и да узнаеш, че няма власт, с която да скрива истината от теб. Водачът,
който те е довел дотук, остава с теб и когато вдигнеш поглед, ще бъдеш готов да видиш ужаса
без никакъв страх. Но първо вдигни очи и погледни невинно своя брат, с повинност, породена
от пълното всеопрощаване на неговите илюзии и през очите на вярата, която не ги забелязва.
9. Никой не може да види страха от Бога, без да се ужаси, освен ако е приел
Изкуплението и е узнал, че илюзиите не са реални. Никой не може да застане сам пред тази
пречка към мира, защото няма да е достигнал до нея, ако брат му не е вървял редом с него. И
никой не би се осмелил да погледне този страх без пълно опрощение към своя брат в сърцето
си. Застани тук за момент, без да се плашиш. Ще бъдеш готов. Нека се свържем заедно в светия
миг, тук, в това място, до което те е довела целта, дадена ти в светия миг. И нека се съединим с
вярата, че този, който ни е довел дотук заедно, ще ти даде невинност, каквато ти е нужна, и ти
ще я приемеш в името на моята и Неговата Любов.
226
 10. Но не е възможно да видиш това преждевременно. Това място се постига от всеки,
когато бъде готов. Щом открие своя брат, той е готов. Но просто да стигнеш до мястото не е
достатъчно. Едно пътуване без цел е безсмислено и дори когато свърши, изглежда лишено от
съдържание. Как ще узнаеш, че е свършило, ако не съзнаваш, че целта му е осъществена? Тук,
когато си в края на своето пътуване, ти виждаш неговата цел. И тук избираш дали да я видиш,
или да продължиш да се луташ само за да се върнеш и да имаш възможност още веднъж да
избереш.
11. Да погледнеш на страха от Бога наистина изисква известна подготовка. Само
разумният може да погледне на очевидното безумие и вилнеещата лудост със съжаление и
съчувствие, а не със страх. Защото само ако участва в нея, лудостта изглежда страшна, а то
участваш в нея само до тогава, докогато не погледнеш своя брат със съвършена вяра, любов, и
нежност. Пред пълното всеопрощение ти продължаваш да стоиш без да прощаваш. Страхуваш
се от Бога, защото се страхуваш от своя брат. Онези, на които не прощаваш, ти вдъхват страх.
А никой не постига любовта, ако го придружава страхът.
12. Този брат, който стои до теб, все още ги се струва чужд. Не го познаваш и начинът, по
който го разбираш, те плаши. И ти продължаваш да го нападаш, за да съхраниш, както си
мислиш, собствената безопасност. И все пак, в негови ръце е твоето спасение. Виждаш неговата
лудост, която мразиш, защото я притежаваш и ти. И цялото съчувствие и прошка, които биха я
изцелили, отстъпват пред страха. Братко, ти имаш нужда да простиш на своя брат, защото вие
ще бъдете заедно в безумието, или в Небесното Царство. И заедно ще вдигнете поглед с вяра
или не ще го направите изобщо.
13. Този, който е до теб, ти предлага чашата на Изкуплението, защото в него е Светия
Дух. Нима ще издигнеш греховете му срещу него или ще приемеш дара, който носи за теб?
Дарявайки ти спасение, дали той е твой приятел или враг? Избери какъв е, като помниш, че
това, което ще получиш от него, е зависимо от твоя избор. В него е силата да прости греховете
ти, както ти неговите. Никой сам не може да си дари това опрощение. Но вашият спасител стои
до всеки от вас. Позволи му да бъде това, което е, и не се опитвай да превърнеш любовта в свой
враг.
14. Погледни своя Приятел, Христос, Който стои редом с теб. Колко свят и красив е Той!
Ти мислеше, че е съгрешил, защо то бе хвърлил воала на греха върху Него, за да скриеш
красотата Му. И въпреки това, Той ти дава прошка, за да споделиш Неговата Святост. Този
„враг", този „чужденец", все пак ти предлага спасение като Негов Приятел. "Враговете" на
Христос, поклонниците на греха, не знаят Кого нападат.
15. Това е твоят брат, разпънат от греха и очакващ освобождава не от болката. Нима няма
да му предложиш прошка, когато само той може да я предложи на теб? Заради своето спасение,
той ще даде спасение на теб със същата сигурност, с която Той е сътворил всичко живо и го
обича. И неговият дар е истинен, защото е даден, както и приет. Няма Божествена благодат,
която да не можеш да дариш на своя брат, получавайки я от своя пресвят Приятел. И нека той
не я задържа, защото ти му я предлагаш, за да я получиш. И ще получи от теб онова, което ти
си получил от него. Спасението ти е дадено, за да го предадеш на своя брат, получавайки го по
този начин. На когото простиш, той е свободен, а ти притежаваш онова, което си дал. Прости
греховете, които твоят брат смята, че е извършил, как то и цялата вина, която ти се струва, че
виждаш в него.
16. Това е святото място на възкресението, до което стигаме от ново; до което ще се
връщаме дотогава, докогато се осъществи и приеме спасението. Помисли кой е твоят брат,
преди да го заклеймиш. И отдай благодарност на Бога за това, че твоя брат е свят и е приел дара
на светостта и за теб. Присъедини се към него с радост и премахни всяка следа от вина в
неговото тревожно и измъчено съзнание. Помогни му да повдигне тежкия товар на греха, който
си му наложил и който той е прие и го захвърли с лекота и щастлив смях далеч от него. Не го
налагай като тръни над веждите му, не го приковавай е него, лишен от спасение и безнадежден.
17. Дари с вяра своя брат, защото вярата, надеждата и милостта ти принадлежат, за да ги
даряваш. В ръцете, които дават, се два дарът. Погледни на своя брат и виж в Него Божия дар,
които ще получиш. Великден наближава, времето на възкресението. Нека взаимно да се дарим
със спасение и да споделим спасението, за да възкръснем като един и да не бъдем разделени от
Смъртта. Виж дара на свободата, който съм дал на Светия Дух за теб. И двамата с брат ти
бъдете свободни заедно, като дарите и на С ветия Дух същия този дар. И давайки го, получете
го от Heго за това, че сте го дарили. Той ни води - вас и мен, за да се Срещнем тук, на това
свято място и да направим своя общ избор.

227
 18. Освободи тук своя брат, както аз те освободих. Дай му същия този дар и гледай на
него без осъждане. Нека той бъде невинен в твоите очи, както ти в моите и не забелязвай
греховете, които му се струва, че вижда в себе си. На брат си предложи свобода и пълно
освобождение от греховете тук, в долина та на привидната агония и смъртта. Така заедно ще
подготвим пътя за възкресението на Божия Син, ще му позволим отново да възкръсне във
възпоменание на неговия Отец, Който не познава нито грях, нито смърт, а само вечен живот.
19. Заедно ние ще изчезнем в Присъствието отвъд завесата, не за да се изгубим, а за да се
намерим; не за да бъдем видени, а за да бъдем познати. И познавайки, нищо, което е установено
в Божия план за спасение, няма да остане несвършено. Това е целта на пътуването, без което
самото пътуване е лишено от смисъл. Тук е Божият мир, който извечно ти е даден от Него. Тук
е почивката и покоят, които търсиш, причината за пътуването от самото му начало. Небето е
дар, който дължиш на своя брат, дължимата благодарност, която отдаваш на Сина Божи за
Това, което е и което Неговият Отец го е сътворил да бъде.
20. Помисли внимателно как ще погледнеш приносителя на този дар, защото, както
гледаш на него, такъв ще ти се стори дарът Му. 'Както виждаш него - като дарител на вина или
спасение, така и ще видиш и приемеш дареното. Разпънатите даряват болка, защото ги боли. Но
спасените даряват радост, защото са спасени от болката. Всеки дарява това, което получава, но
трябва да събере какво да бъде онова, което ще получи. И ще разпознае какъв е неговият избор
по онова, което дава и което му е дадено. И няма нищо в Рая или в ада, което да попречи на
този избор.
21. Ти си стигнал до тук, защото избра този път. А никой не Предприема нещо, което
намира за безсмислено. Това, в което си повярвал, продължава да заслужава вярата ти и те
закриля с такава силна и нежна вяра, че тя ще те издигне далеч отвъд тъмната завеса и ще
постави Божия Спи в пълна безопасност под закрилата на неговия Отец. В това е изцяло
предназначението на този свят и на пътуването през този свят, какъвто и да е неговият смисъл.
Отвъд него, те са безсмислени. 'Двамата с твоя брат стоите заедно и все още не сте убедени, че
имате някаква цел. Но на теб ти е дадено да видиш тази цел в своя свят Другар и да я
разпознаеш като своя.
Глава 20
ВИДЕНИЕТО НА СВЕТОСТТА
I. Страстната седмица
1. Днес е Цветница, тържеството и приемането на истината. Нека проведем тази страстна
седмица не в тъжен размисъл над разпятието на Сина Божи, а в щастливо празнуване на
неговото освобождение. Защото Великден е символ на мир, а не на болка. Един убит Христос е
лишен от смисъл. Но възкръсналият Христос става символ на това, че Божият Син е простил на
себе си; знак, че той се вижда изцелен и цялостен.
2. Тази седмица започва с палмови клонки и свършва с лилии –свят и светъл символ на
невинността на Божия Син. И нека тъмният знак на разпятието да не застава между пътуването
и неговата цел; между приемането на истината и нейния израз. Тази седмица ние празнуваме
живота, а не смъртта. И отдаваме Почит на съвършената чистота на Божия Син, а не на
неговите грехове. Дай на своя брат дара на лилиите, а не корона от тръни; дара на любовта, а не
„дарението" на страха. Ти стоиш редом до своя брат с тръни в едната ръка и лилии в другата, и
не знаеш кое да му поднесеш. Сега се присъедини към мен и захвърли тръните, а на тяхно
място му поднеси лилиите. Този Великден аз ще приема дара на твоята прошка и ще ти го
върна. Ние не можем да се съединим в разпятието и смъртта. И възкресението не може да се
осъществи докрай, докато не отдадеш всеопрощение на Христос, заедно с мен.
3. Една седмица е кратко време, и все пак тази седмица е символ на цялото пътуване,
което Божият Син е предприел. Той пое със знака на победата и обещанието за възкресение,
дадени му вече. Нека не се лута в изкушението на разпятието и да не се бави при него. Помогни
му мирно да го превъзмогне със светлината на собствената си невинност, озаряваща пътя към
неговото спасение и освобождение. Не го дърпай назад с тръни и гвоздеи, когато спасението му
е толкова близо. Нека твоят сияен дар от белоснежни лилии да ускори пътя на възкресението.
4. Великден не е честване на цената на греха, а на неговия край. И ако зърнеш, макар и
мимолетно, Христовия лик зад завесата, между белоснежните венчелистчета на лилиите, които
си получил и дарил, ти ще съзреш лицето на своя брат и ще го познаеш. Аз ти се явих като
странник и ти ме прие, без да знаеш кой съм. Но благодарение на своя дар от лилии, ще ме
познаеш. В прошката ти към този странник, чужд за теб и и същото време твой древен Приятел,
се състои неговото освобождение и твоето спасение заедно с него. Времето на Велик ден е

228
време на ликуване, а не на жалейка. Погледни възкръсналия си Приятел и чествай неговата
святост заедно с мен. Защото Великден е времето на твоето спасение, заедно с моето.
II. Дарът на лилиите
1. Погледни само колко дрънкулки украсяват тялото или го покриват, или пък се
използват за неговите нужди. Виж всички непотребни нещица, предназначени за телесните очи.
Помисли за множеството приношения, които се правят за наслада на плътта и запомни, че
всички те са предназначени за това да направят да изглежда красиво нещо, което ненавиждат.
Нима ще използваш това омразно нещо, за да привлечеш брат си и да се харесаш на тленния му
взор? Разбери, че не му предлагаш нищо друго, освен корона от тръни, без да съзнаваш това,
опитвайки се да оправдаеш собственото си разбира не за стойността й с това, че е приета. И все
пак, този дар показва, че не цениш своя брат, а ако той го приема и му се радва, това означава,
че не цени сам себе си.
2. Даровете не се правят плътски, ако се даряват и получават истински. Защото телата не
могат нито да предлагат, нито да приемат; нито да дават, нито да получават. Само съзнанието
може да оценява и само то решава какво да приеме и даде. И всеки дар, който предлага, зависи
от това, към което се стреми. То ще украси внимателно дома, който си е избрало, подготвяйки
го да приеме желаните от него дарове, като ги предлага на онези, които идват или които то
привлича в предпочетения от него дом. И там те ще си разменят даровете, давайки и
получавайки онова, което съзнателно са преценили, че е достойно за тях.
3. Всеки дар е оценка на получаващия и на даващия. Всеки вижда избрания от него дом
като олтар на самия себе си. И всеки се стреми да привлече поклонници пред онова, което е
положил върху този олтар, правейки го достойно за тяхната преданост. И всеки е запалил
светлина на своя олтар, за да видят какво е положил на него и да го приемат като свое. Тук е
цената, която придаваш на своя брат и на самия себе си. Тук е твоят дар и за двамата; твоята
преценка на онова, което е Божожият Син. Не забравяй, че този, когото даряваш, е твоят
спаситeл. Предложиш ли му тръни, сам биваш разпънат. Предложиш ли му лилии,
освобождаваш самия себе си.
4.Аз истински се нуждая от лилии, защото Божият Син не ми е простил. И нима мога да
му дам прошка, когато той ми предлага тръни? Защото който предлага тръни на някого, е все
още срещу мен, а без него нима може някой да е цялостен? Бъди му приятел заради мен, за да
получа прошка и ти да видиш Божия Син цялостен. Но първо погледни олтара в избрания от
тебе дом и виж какво си положил върху него, за да ми отдадеш. Ако това са тръни, чиито бодли
ярко светят в кърваво червена светлина, ти си избрал тялото за свой дом и разделението е
твоето приношение към мен. И въпреки всичко, тръните изчезнаха. Разгледай ги отблизо сега и
ще видиш, че олтарът ти не е вече онова, което е бил.
5.Ти още гледаш с плътските очи, а те не виждат друго, освен тръни. Но ти поиска и
получи друго зрение. Онези, които приемат като своя целта на Светия Дух, споделят също и
Неговото виждане. И онова, което Му позволява да вижда как е целта Му озарява всеки олтар,
сега принадлежи и на теб, също както и на Него. За Него няма чужди - само сърдечно
възлюблени и любящи приятели. За Него няма тръни, а само лилии, които греят в нежното
сияние на мира, който озарява всичко, което Той погледне и обикне.
6. Този Великден погледни с други очи на своя брат. Ти вече си ми простил. Но аз не
мога да се възползвам от подарените от теб лилии, докато не ги видиш и ги. А и не можеш да
използваш даденото ти от мен, докато не го споделяш. Виждането на Светия Дух не е празен
дар, не е игра, с която да се забавляваш, а после да я оставиш. Слушай и ме чуй внимателно и
не мисли, че това е сън, безотговорна мисъл, с която да си поиграеш, или играчка, която да
вземеш от време на време и после да изоставиш. Защото ако възприемеш Неговото виждане по
подобен начин, такова ще бъде то за теб.
7. Сега ти имаш истинно виждане, с което да прозреш отвъд всички илюзии. Дадено ти е
да виждаш без да съзираш тръни, чужди хора или пречки към мира. Сега страхът от Бога е
нищо за теб. Кой би се побоял да погледне илюзиите, когато знае, че му е до него? С него,
твоето виждане става най-голямата сила за разграждането на илюзиите, която Самият Бог може
да даде. Защото си приел онова, което Бог е дал на Светия Дух. Божият Син очаква от теб
своето освобождение. Защото в отговор на своята молба ти си получил силата да прозреш какво
е тази последна пречка пред мира и да видиш, че Божият Син не е разпънат с тръни и гвоздеи,
нито е провъзгласен за цар на смъртта.
8. Домът, който си избрал, е от другата страна, отвъд завесата. Той е внимателно
подготвен за теб и вече е готов да те посрещне. С телесните си очи ти няма да го видиш. Но
имат всичко, от което се нуждаеш. Този дом те зове от самото начало на времето и ти никога не
229
си отказвал напълно да го чуеш Чувал си, но не си знаел, по какъв начин да го видиш, нито
накъде да погледнеш. А сега знаеш. В теб е заложено познанието, готово да бъде разбулено и
освободено от целия ужас, който го е държал скрито. Любовта не знае страх. Великденската
песен е щастливият рефрен, че Божият Син никога не с бил разпъван. Нека заедно да вдигнем
поглед не със страх, а с вяра. И няма да изпитаме страх, защото няма да виждаме илюзии, а
само пътеката към отворената врата на Небесното Царство - домът, който споделяме в тишина
и където живеем в нежност и мир заедно и в единство.
9. Нима ще откажеш на своя свят брат да те изведе до него? Неговата невинност ще озари
пътя ти и ще бъде твоята пътеводна светлина и сигурна защита, сияейки от светия олтар и
неговата душа, където си положил лилиите на прошката. Нека той да бъде твоят спасител от
илюзиите и погледни на него с ново виждане, което забелязва лилиите и ти носи радост. Ние
достигахте отвъд завесата на страха, осветявайки взаимно пътя си. Водени сме от святост,
която е в самите нас, както е и нашият дом. Така ще открием онова, което е предначертано от
нашия Предводител.
10. Това е пътят към Небето и мира на Великден, в който се обединяваме в щастливото
осъзнаване, че Синът Божи е възкръснал от миналото и се е пробудил за настоящето. Сега той е
свободен, неограничаван в своето причащение с всичко, което е вътре в пето. Сега лилиите на
неговата невинност са незасегнати от вина и съвършено защитени от хладния полъх на страха и
унищожителната пораза на греха. Твоят дар го е спасил от тръните и гвоздеите и силната му
ръка е свободна да те преведе безопасно през тях и отвъд тях. Последвай го с радост, защото
спасителят от илюзиите е дошъл да те приветства и да те изведе заедно със себе си у дома.
11, Тук е твоят спасител и другар, освободен от разпятието благодарение на истинното ти
виждане и вече свободен да те изведе там, където желае да бъде. Той не ще те напусне и няма
да изостави спасителя си в страдание. И двамата с твоя брат щастливи ще крачите заедно по
пътя на невинността и с песен ще видите Небесните двери отворени и ще познаете дома, който
ви зове. С радост дари на своя брат свободата и силата да те изведе до там. И се яви пред
неговия свят олтар, където силата и свободата те очакват, за да дариш и да получиш светлото
съзнание, което те извежда към дома. Вътрешният ти светилник гори за твоя брат. И ръцете,
които му го поднасят, ще те поведат към любовта отвъд страха.
III. Грехът като пренагласа
1. Вярата в греха е пренагласа. Пренагласата е изменение - преориентация на
възприятията или вяра в това, че което е било истина е превърнато в нещо съвсем различно.
Всяка пренагласа следователно е изопачение и изисква защитни механизми, които да го
защитават от реалността. Познанието не изисква никаква пренагласа и всъщност се губи, когато
бъде предприета Промяна или преориентация. Защото това веднага го свежда до най-
обикновено възприятие; до един начин на виждане, при който липсва сигурност и нахлува
съмнение. За такова нестабилно сьстояние е необходима пренагласа, защото то е неистинно.
Кой има нужда да се приспособява към истината, която изисква от него само да бъде такъв,
какъвто е, за да я разбере?
2. Пренагласите от всякакъв вид са от егото. Защото егото е твърдо убедено, че всички
отношения зависят от приспособяване, което да ги направи такива, каквито то иска да бъдат.
Преките отношения, без вмешателство, му се струват опасни. Егото е самозван посредник на
всички отношения, който използва всички форми на приспособяване, които сметне за
необходими и ги налага между тези, които трябва да се срещнат, за да ги държи в разделение и
да предотврати тяхната връзка. Именно това предумишлено вмешателство създава
затрудненията ти да видиш истинската същност на твоите свети взаимоотношения.
3. Светите не пречат на истината. Те не се страхуват от нея, защото в истината познават
светостта си и ликуват от онова, което виждат. Те я виждат непосредствено, без да се опитват
да се приспособяват към нея или да я приспособяват към себе си. И така Те виждат, че тя е в
тях, ако предварително не са предпочели да я видят другаде. Техният начин на виждане поставя
въпрос, който получава отговора си в онова, което виждат. Ти създаваш света, а после се
приспособяваш към него и го приспособяваш към себе си. В твоите възприятия няма разлика
между теб и света, защото и ти, и светът сте създадени от тях.
4. Остава само още един прост въпрос и той се нуждае от отговор. Нима ти харесва онова,
което си създал? Един свят на унищожение и агресия, през който смирено си проправят път в
непрестанни опасности, самотен и уплашен, с надеждата, че в най-добрия случай смъртта ще се
позабави още малко, преди да те овладее и ти изчезнеш. Всичко това е породено от теб. То е
картина на онова, което мислиш за себе си; на начина, по който се виждаш. Убиецът изпитва
страх и онези, кои то убиват, се боят от смъртта. А всичко това са само изпълнените със страх
230
мисли на хора, които се приспособяват към един свят, проникнат от страх вследствие на
собственото им приспособяване. И тяхната вътрешна печал ги кара да гледат с тъга на света и
да виждат скръб в него.
5. Никога ли не си се питал каква е реалността на този свят; как би изглеждал през очите
на едни щастливи хора? Този свят, който виждаш, не е нищо друго, освен собственото ти
осъждане. Той изобщо не съществува. Но осъждането и присъдата над него оправдава
съществуването му, придавайки му реалност. Ето това е светът, който виждаш - твоята присъда
над себе си и създаден от теб самия. Егото пази грижливо тази болезнена картина за теб,
защото тя отразява неговия образ, обикнат от него, който той е вложил във външния свят. И ти
ще трябва да се приспособяваш към този свят, доколкото вярваш, че тази картина е извън теб и
ти си оставен на нейния произвол. Този свят е безмилостен и ако беше извън теб, наистина
щеше да имаш от какво да се страхуваш. Но ти си този, който си го направил безжалостен и
сега, когато тази жестокост ти се разкрива, ти можеш да го промениш.
6. Нима в едни свети взаимоотношения някой може дълго време да остане несвят?
Светът, който светите хора виждат, е едно цяло с тях, също както светът, който егото вижда, е
подобен на самото него. Светът пред погледа на светите хора е красив, защото те виждат в него
собствената си невинност. Те не са му диктували какъв да бъде, не са го приспособявали към
собствените си изисквания. Само са го запитали с нежен шепот: „Какво си ти?" И Този, Който
вижда отвъд всяко възприятие, им е отвърнал. Недей да съдиш, както светът съди, за да си
отговориш на въпроса: „Кой съм аз?" Светът вярва в греха, но вярата, която го е направила
такъв, какъвто го виждаш, не е извън теб.
7. Не карай Божия Син да се приспособява към собственото си безумие. Има един
странник в него, който се е залутал безцелно в дома на истината, но който ще напусне този дом.
Озовал се е там безцелно, но няма да остане дълго в сияйната светлина, с която те е дарил
Светия Дух и ти си я приел. Защото пришълецът там остава бездомен, а ти биваш радушно
приет. Не питай този случаен пришълец: „Кой съм аз?" Той единствен в цялата вселена не знае
това. Но ти именно към него се обръщаш и се стремиш да се приспособиш към неговия
отговор. Тази невероятно нелепа мисъл, неистово надменна и безразсъдна, е в същото време
така незначителна, че незабелязано се прокрадва във вселената на истината и става твой
наставник. Ти се обръщаш към нея да ти обясни целия смисъл на вселената. И към
единственото незрящо нещо сред цялата зряща вселена на истината ти се обръщаш с въпрос:
„Какъв трябва да виждам Божия Син"?
8. Нима човек се обръща за преценка към онова, което е напълно лишено от способността
да преценява? Но и тогава, ще повярваш ли в отговора, приспособявайки се към него като към
истина? Светът, който виждаш, е неговият отговор и ти си му дал силата да приспособява света
към този отговор така, че той да звучи правдиво. Ти си поискал от това тленно безумие да
получиш отговор какъв е смисълът на твоите несвети взаимоотношения и ги приспособяваш
към неговия безумен отговор. Много ли щастие ти е донесъл той? Срещна ли ти радушно своя
брат, благославяйки Сина Божи и благодарейки му за щастието, което ти е дарено? Разпозна ли
в своя брат извечен дар Божи към теб? Видя ли светостта, сияеща в брат ти и в теб, за да се
благословите взаимно? Това е целта на твоите свети взаимоотношения. Не търси средствата за
нейното осъществяване в единственото, което предпочита да вижда твоите взаимоотношения
лишени от святост. Не му давай силата да пренагласява средството и целта.
9. Затворници, които години са били във вериги, гладни и изнурени, отслабнали и
изтощени, с очи, които толкова дълго са били на тъмно, че не си спомнят светлината, не скачат
от радост на мига, когато биват освободени. Нужно им е време, за да осъзнаят какво е
свободата. Ти опипом в праха си напипал ръката на своя брат, но не знаеш дали да я пуснеш,
или да се хванеш за един отдавна забравен живот. Хвани я здраво и вдигни поглед към своя
силен спътник, в когото е заложен смисълът на свободата за теб. Той сякаш е разпънат до теб.
Но неговата святост е незасегната и съвършена и когато той е от едната ти страна, ти този ден
ще влезеш в Небесното Царство и ще познаеш Божия мир.
10. В това е моята воля за теб и брат ти, и за всеки от вас по отношение на другия и на
себе си. Тук има само святост и безгранично единение. Защото какво е Небето, ако не
единение, непосредствено и съвършено, и без завесата на страха да тегне върху него? Тук ние
сме едно и гледаме със съвършена нежност един към друг и към самите себе си. Тук всякакви
мисли за разделение между нас стават невъзможни. Ти, който си затворник в условията на
разделение, сега получаваш свобода в Небесното Царство. И тук аз ще се съединя с теб, моя
приятел, брат и моето собствено Аз.

231
 11. Твоят дар към брат ти ми дава сигурността, че единението ни ще бъде скоро. Сподели
с мен тази вяра и знай, че е основателна. Не съществува страх в съвършената любов, защото тя
не познава греха и вижда другите като самата себе си. А гледайки милостиво към себе си, от
какво външно нещо ще се бои? Невинните възприемат само собствената си невредимост и
чистите по сърце виждат Бога в Неговия Син и се обръщат към Сина, за да ги заведе при Отца.
Къде другаде биха могли да се отправят, освен там, където е желанието им? Ти и твоят брат ще
бъдете водачи един другиму към Отца също така сигурно, както Бог е сътворил Своя Син свят
и го е съхранил такъв. В твоя брат е светлината на извечното обещание на Отца, че си
безсмъртен. Виждай своя брат безгрешен и в теб страх повече няма да се появи.
IV. Да влезеш в Кивота на мира
1. Нищо не може да те нарани, ако ти не му дадеш такава силата за това. Но ти даваш
сила така, както законите на този свят разбират даването: каквото даваш, ти го губиш. Изобщо
не е в твоя власт да придаваш сила. Силата е от Бога, дадена от Него и събудена от Светия Дух,
Който знае, че както даваш, така и получаваш. Той не придава сила на греха и затова грехът не
притежава сила; не дава сила и на последиците от греха, така, както този свят ги вижда -
болестта и смъртта, нещастието и страданието. Тези неща не са възникнали, защото Светия Дух
не ги съзира и не придава сила на мнимия им източник. И така Той те прави свободен от тях.
Не хранейки илюзии за твоята истинска същност, Светия Дух предава просто всичко на Бога,
Който вече е дал и получил всичко, което е истинно. Неистинното Той нито отдава, нито
получава.
2. Грехът няма място на Небето, където неговите последици са напълно непознати и не
могат да проникнат, нито пък техният източник. И там е заключена потребността да видиш
своя брат безгрешен. В него наистина е Небето. Виждаш ли вместо това греха, Небето е
загубено за теб. Но виж своя брат и истинската му същност и онова, което е в самия теб, ще се
излъчи от него, за да те озари. Твоят спасител ти дава само любов, но онова, което ще приемеш
от него, зависи от теб. От Него зависи да пренебрегне твоите грешки и в това е заключено
собственото му спасение. А това се отнася и за твоето спасение. Спасението е урок по
всеотдайност така, както го разбира Светия Дух. То е пробуждането на Божиите закони в
умове, които са установили други закони и са им дали силата да налагат нещо, което Бог не е
сътворил.
3. Вашите безумни закони са създадени, за да гарантират възможността човек да върши
грешки и да им придава власт над себе си, а последствията от това да приема сякаш си ги е
заслужил. Нима не е чиста лудост това? Такова нещо ли трябва да виждаш в своя спасител от
безумието? Той е свободен от подобно отношение, също както и ти, и виждайки неговата
свобода, ти ще откриваш и своята. Защото свободата е обща и за двама ви. Даденото от Бога се
подчинява на Неговите закони и само на тях. Онези, които ги следват, не могат да търпят
последици, породени от нещо друго.
4. Хората, избрали свободата, ще преживеят последиците само от нея. Тяхната сила е от
Бога и те ще я дадат само на даденото от Бога, за да бъде споделена. Нищо друго не може да ги
докосне, защото те виждат само това и споделят силата си според Божията Воля. Така те
постигат и поддържат своята свобода. Тя я опазват от всички изкушения да закрепостят себе си
или другия. Трябва да се учиш на свобода именно от онези, които са постигнали свободата. Не
питай врабеца как лети орелът, защото тези, които имат слаби криле, не са приели силата, която
да споделят с теб.
5. Невинните дават, каквото са получили. Виж каква сила е невинността на твоя брат и
сподели с него силата на освобождението от греха, което му предлагаш. На всеки, който броди
по тази земя в привидна самота, е даден спасител, който има височайшото предназначение да
го разкрепости като по този начин даде свобода и на себе си. В света на разделението всеки е
определен поотделно, макар и всички да са единно цяло. Но онези, които знаят, че са единно
цяло, нямат нужда от спасение. И всеки открива своя спасител, когато бъде готов да види
лицето на Христос и Неговата невинност.
6. Планът не е от теб и ти не бива да се тревожиш за нищо, освен за собствения си дял в
него. Защото Той, Който знае останалата част, ще се погрижи за нея без твоя помощ. Но не
мисли, че Той не се нуждае от твоя дял, който да Му помогне в останалото. Защото твоят дял
съдържа всичко и без него никой дял не е осъществен, нито пък цялото може да се постигне без
осъществяването на твоя дял в него. В Кивота на мира се влиза по двама, а с тях идва и
началото на един нов свят. Всички свети взаимоотношения трябва да преминат оттук, за да
узнаят специалното си предназначение в плана на Светия Дух сега, когато споделят Неговата
цел. И когато се изпълни тази цел, изниква един нов свят, в който не може да проникне грехът
232
и където Божият Син може да влезе без страх и да намери за малко покой, за да забрави своя
затвор и да си припомни свободата. Но как да влезе и да намери покой без теб? Ако ти не си
там, той не е цялостен. И тъкмо своята цялостност си спомня той там.
7. Това е предначертаната ти цел. Не мисли, че прошката към твоя брат служи само на вас
двамата. Целият нов свят е в ръцете на всеки двама, които влизат тук, за да намерят покой. И
докато му се отдават, лицето на Христос ги озарява и те си спомнят Божиите закони,
забравяйки всичко останало и закопнели само да реализират тези закони съвършено в себе си и
в своите братя. Допускаш ли, че постигнал това, ти ще останеш тук в покой сам, без братята си?
Ти няма да можеш да изоставиш извън Кивота никой от тях, както аз не бих могъл да те
изоставя и да забравя частица от себе си.
8. Възможно е да недоумяваш как да бъдеш в мир, когато, докато съществуваш във
времето, трябва да се направи толкова много, за да се отвори пътят към мира. Това сигурно ти
се струва невъзможно. Но запитай се възможно ли е Бог да има план за твоето спасение, който
да не може да се осъществи Щом приемеш Неговия план за свое единствено предназначение,
което си готов да изпълниш, Светия Дух би направил всичко за теб, без да са нужни никакви
усилия от твоя страна Той ще върви пред теб и ще направи прави пътеките ти, без да остави
камъчета, в които да се препъваш или препятствия да се изпречват пред теб. И нищо, от което
се нуждаеш, няма да ти се откаже. Всяка видима трудност ще изчезне още преди да я
доближиш. Не е нужно да мислиш за нищо, безгрижен за всичко друго, освен за единствената
цел, която трябва да осъществиш. Както ти е дадена, така и ще бъде осъществена. Божието
обещание ще устои на всички препятствия, защото се основава на сигурност, а не на
случайността. Тя се основава на теб. И какво може да бъде по-сигурно от Божия Син?
V. Вестители на вечността
1. На този свят Божият Син е най-близо до своята същност в светите взаимоотношения.
Именно в тях той намира онази сигурност, която Отца вижда в него. Там намира своето
предназначение - да възстанови законите на Отца по отношение на всичко, което се е
отклонило от тях, и да върне загубеното. Само във времето може нещо да се изгуби, и то не
завинаги. Така във времето се обединяват всички отделни части на Божия Син и с
присъединяването на всяка една от тях краят на времето доближава. Всяко чудо на единение е
могъщ вестител на истината. Никой, който има една цел, цялостен и уверен, не може да се
страхува. И всеки, който споделя тази цел с него, не може да не бъде в единство с него.
2. Всеки вестител на истината прогласява края на греха и страха Всеки говори във
времето за онова, което е далеч отвъд него. Когато двама заедно издигнат глас, техният зов
достига до сърцата та на всички, за да затуптят като едно. И този единен сърдечен ритъм
възвестява и приветства единството на любовта. Да бъде мир над твоите свещени
взаимоотношения, способни да скрепят единството на Божия Син. Това, което отдаваш на своя
брат, е в името на всички и в твоя дар всички се възрадват. Не забравяй Кой ти е дарил
даровете, които предаваш и така ще си спомниш Кой ги е дарил пък на Него.
3. Не е възможно да преувеличаваш в оценката си на своя брат. Това се удава единствено
на егото, но само в смисъл, че каквото вижда у другия, то го иска за себе си и затова му
приписва ниска цена. Нещо, което не подлежи на оценка, очевидно може да се оцени. Разбираш
ли какъв страх поражда и мисленият опит да преценяваш онова, което дотолкова надхвърля
възможностите ти за преценка, че е недостъпно дори за погледа ти? Не преценявай онова, което
е невидимо за теб, защото няма да го видиш, но очаквай търпеливо неговото идване. Ще ти се
даде да видиш истинската ценност на споя брат тогава, когато желаеш за него само мир. А
каквото желаеш на него, това и ще получиш.
4. Нима можеш да съдиш и преценяваш човека, който ти носи само мир? Какво друго,
освен неговия дар, би могъл да желаеш? Неговата ценност е установена от Отца и ти ще я
разбереш, когато той ти предаде дара на Отца. Онова, което е в него, така ярко ще засияе в
истинността на твоето виждане, че ти само ще го обичаш и ще се радваш. Няма и да помислиш
да го съдиш, защото кой може да види лицето на Христос и да продължава да твърди, че има
някакъв смисъл да съди? На това настояват само онези, които не виждат. Истинно виждане или
осъждане - това е твоят избор, но никога не можеш да избереш и двете.
5. Тялото на твоя брат е еднакво безполезно и за теб, и за него. Когато се използва само
съгласно учението на Светия Дух, то е нефункционално. Защото съзнанието не се нуждае от
тялото за общуване. Зрението, насочено към тялото, не служи на светите взаимоотношения. И
докато виждаш своя брат като тяло, средствата и целите са несъгласувани. Защо трябва да има
толкова много свети мигновения, за да бъде осъществено това съгласуване, когато и едно е
достатъчно? Съществува на истина само едно свято мигновение. Безмълвното дихание на
233
вечността, което преминава като златиста светлина през времето, е неизменно; и няма нищо
преди, нито след това.
6. Всеки свят миг ти виждаш като различна точка във времето. Но той самият не се
променя. Всичко, което в него е било или ще бъде, е тук и сега. Миналото нищо не отнема от
него, а бъдещето не прибавя нищо. В него, следователно, има всичко. В него е красотата на
твоите взаимоотношения, където целта и средствата вече са в пълна хармония. В него е
съвършената вяра, която ти е дадена и която един прекрасен ден ще дариш на своя брат; в него
е вече дадено безграничното всеопрощение, което ти даряваш, а ликът Христов, който ти
предстои да видиш, е вече явен.
7. Нима онзи, който ти дарява всичко това, може да бъде подложен на оценка? Възможно
ли е такъв дар да се размени срещу някакъв друг? Той ти припомня Божиите закони.
Достатъчно е само да си спомниш за тях, и законите, които те държат в затвора на страданието
и смъртта биват забравени. Тялото на твоя брат не ти поднася такъв дар. Завесата, която скрива
дара, скрива и него. Той, без сам да разбира това, е този дар. И ти не го разбираш. Нo имай
вяра, че Този, Който вижда дара в теб и в твоя брат, ще го предложи и получи в името и на
двама ви. А чрез Неговото истинно виждане и ти Ще получиш този дар и чрез Неговото
разбиране ще го познаеш и обикнеш като собствен.
8. Утеши се и почувствай Светия Дух, който се грижи за теб с любов и съвършена вяра в
това, което Той вижда. Той познава Божия Син и споделя сигурността на Отца, че цялата
вселена почива в неговите ръце в мир и безопасност. Нека сега помислим, какво му предстои да
усвои, за да има същото доверие в себе си, каквото споделя неговият Отец. Кой е той, щом
Творецът на вселената му я предава и знае, че тя е в сигурни ръце? Той сам не вижда себе си
такъв, какъвто го познава неговият Отец. Не е възможно Бог да сбърка онзи, комуто отдава
доверието Си.
VI. Храмът на Светия Дух
1. Същността на Божия Син е изцяло във връзката му с неговия Създател. Ако се
състоеше в нещо друго, щеше да зависи от случайността, но друго не съществува. А това е
връзка вечна и е изпълнена с любов. Но Божият Син е породил едни несвети отношения между
себе си и Отца. Неговите реални отношения се основават на съвършено единство и
непреривност. А отношенията, създадени от него, са епизодични, егоцентрични и пристрастни,
преизпълнени със страх. Сътворените от Отца отношения са Себеобхватни и Себеразгръщащи.
Отношенията, измислени от егото, са саморазрушителни и самоограничаващи.
2. Нищо не показва по-добре до каква степен те са противоположни, отколкото самото
преживяване, от една страна, а от друга - несветите отношения. Първите се основават на
любовта и се осланят на нея ведри и безметежни. Тялото не се натрапва в тях. Всяко
взаимоотношение, в което участва тялото, се основава не върху любовта, а върху
идолопоклонничество. Любовта желае да бъде позната, напълно понятна и споделена. Тя няма
тайни; не притежава нищо, което да пази за себе си и да укрива. Тя пристъпва в светлината на
слънцето с открит взор и умиротворение, усмихната, всеприемаща и искрена, с такава
неподправеност и откритост, че никой не може да я сбърка.
3. Но идолите нищо не споделят. Идолите получават без да дават. Те могат да бъдат
обичани, но не и да обичат. Те не разбират какво им се дава и лишават от смисъл всяко
взаимоотношение, в което участват. Да се обичат идоли означава да се лиши от смисъл
любовта. Те живеят потайно, мразейки слънчевата светлина и щастливи в мрака на тялото,
където могат да се укриват и да пазят своите тайни. И не поддържат взаимоотношения, защото
не приемат никой, освен себе си. Не се усмихват на никого и не забелязват усмивките,
отправени към тях.
4. Любовта не притежава мрачни крепости, където се съдържат тайни, неясни и укрити от
слънцето. Тя не се стреми към власт над другите, а към взаимност. Тялото е избраното от егото
оръдие за постигане на власт посредством взаимоотношенията. И неговите взаимоотношения
не са святи, защото то дори не вижда какво представляват. То се стреми към тях само защото от
техните взаимоотношения процъфтяват неговите идоли. А всичко останало просто отхвърля,
защото не го оценява. Бездомно, егото се стреми да помести своите идоли в колкото се може
повече тела, за да ги превърне в свои храмове.
5. Храмът на Светия Дух не е тялото, а взаимоотношенията. Тялото е усамотена
прашинка, тъма, скрит тайник, нищожна и загадъчна безсмислица, затворено пространство,
лишено от съдържание, което зад надеждната си защита не крие нищо. Именно тук
отношенията, лишени от святост, се изплъзват от реалността, за да търсят трошици, от които да
живеят. Тук егото въвлича своите братя и ги държи в идолопоклонничество. Tyк е неговата
234
„сигурност”, защото любовта не може да проникне. Светия Дух не строи своите храмове,
където няма любов. Нима Този, Който вижда образа Христов, ще избере за свой дом
единственото място в цялата вселена, където той не може да се види?
6. Не е възможно да направиш от тялото храм на Светия Дух и то няма никога да стане
средище на любовта. Тялото е дом на идолопоклонника, където се осъжда любовта. Защото тук
тя става страшна и лишена от надежда. Дори и идолите, които се почитат тук, са обвити в
тайнственост и са откъснати от хората, които им се кланят. Това е храм, посветен на
невъзможни взаимоотношения и невъзможен път назад. Тук разделението се възприема като
„мистерия” с благоговение и страхопочитание. Каквото Бог отрича, тук се пази в „безопасност”
надалеч от Него. Но ти не разбираш едно - всичко, което те плаши в твоя брат и което не
желаеш да виждаш в него, превръща Бог в нещо страшно и неведомо за теб.
7. Идолопоклонниците винаги ще изпитват страх пред любовта, защото за тях няма нищо
по-страшно от нейната близост. Само позволи на любовта да се приближи, без да забелязваш
тялото (което тя несъмнено ще направи) и те ще се оттеглят уплашени, усещайки как привидно
твърдите основания на техния храм се тресат и разбиват под краката им. Братко мой, ти също
трепериш заедно с него. Но онова, от което толкова се боиш, е предвестник на избавлението.
Това място на мрака не е твой дом. Твоят храм не е заплашван от нищо. Ти не си вече
идолопоклонник. Целта на Светия Дух е сигурно вложена в твоите взаимоотношения, а не в
тялото. Ти си избавен от тялото. Там, където си ти, тялото няма да се появи, доколкото Светия
Дух там е основал Своя храм.
8. Във взаимоотношенията не съществува йерархия. Те или съществуват, или не
съществуват. Несветите взаимоотношения не са изобщо взаимоотношения. Те представляват
само състояние на изолация, което се възприема не такова, каквото е. И толкова. В мига, в
който безумната идея да се превърнат твоите отношения с Бога в несвети става възможна,
всичките ти взаимоотношения стават лишени от смисъл. В този несвят миг се поражда времето
и са създадени телата, за да поместят тази налудничава идея и да и придадат илюзията за
реалност. И така, привидно тя получава своя обител, която изглежда основателна за известно
време и изчезва. Защото какво може да приюти такава налудничава идея противно на
реалността, освен само за миг?
9. Идолите трябва да изчезнат, без да оставят следа. Несветия миг на тяхната привидна
сила е крехък като снежинка, но не така красив. Такъв ли е заместителят, който желаеш, за
вечното благословение на светия миг и неговата безгранична благодат. Нима злобата на
несветите отношения, така привидно могъщи и превратно разбрани, към чието фалшиво
очарование ти си толкова привързан, ще предпочетеш пред светия миг, който ти предлага мир и
разбиране? Остави настрана тялото и тихо излез из неговите предели; приветствай онова, което
дълбоко желаеш. И из дълбините на Божия храм не поглеждай назад към онова, от което си се
пробудил. Защото илюзиите не привличат вече съзнанието, което е преминало отвъд тях и ги е
оставило назад.
10. Светите отношения отразяват истинската връзка, която Божият Син има със своя
Отец в реалността. Светия Дух почива в тях във вечна сигурност. Неговата твърда основа се
държи извечно върху истината и любовта сияе над нея с мила усмивка и дава нежния си
благослов на своите чада. Тук несветия миг щастливо и сигурно се заменя със свят. Тук пътят
към истинските взаимоотношения е благодатно открит и по него ти и твоят брат вървите
съвместно изоставяйки с благодарност тялото, за да получите покой в Извечните Ръце. Ръцете
на Любовта са открити, за да те приемат и да ти дадат мир завинаги.
11. Тялото е идолът на егото - вярата в греха, превърнат в плът и след това проектиран в
нещо външно. Това поражда привидната стена от плът, обкръжила съзнанието, поддържайки го
затворено в една малка точица на пространството и времето под надзора на смъртта и
разполагащо само с миг, за да въздиша и скърби и да умре в чест на своя господар. И този
несвят миг привидно е животът; един миг отчаяние, нищожен остров сух пясък, лишен от вода
и несигурно положен върху забравата. Тук Синът Божи поспира за малко, за да се отдаде на
идолите на смъртта и после да отмине. И тук той е по-скоро мъртъв, отколкото жив. Но също
така тук той отново прави своя избор между идолопоклонничеството и любовта. Тук му се дава
изборът да прекара този миг, плащайки дан на тялото или освобождавайки се от него. Тук може
да приеме светия миг, предложен му да замести несветия, който е избрал преди това. И тук
може да узнае, че взаимоотношенията са неговото спасение, а не обреченост.
12. Ти, който научаваш това, може би още се плашиш, но не си парализиран от страх.
Светия миг е по-ценен сега за теб, от колкото неговата мнима противоположност и ти си
разбрал, че се нуждаеш само от него. Сега не е време за тъга. Може би объркване, но едва ли
235
обезкуражаване. Ти притежаваш реални взаимоотношения и те са изпълнени със смисъл. Те
уподобяват твоите взаимоотношения с Бога, както равнопоставени неща се уподобяват.
Идолопоклонничеството е отминало и безсмислено. Може би още се страхуваш мъничко от
своя брат; може би сянка на страх от Бога е останала в теб. Но какво е това за онези, които са
получили едни реални взаимоотношения отвъд тялото? Могат ли те задълго да не видят лицето
Христово? И могат ли те задълго да не постигнат спомена за връзката си със своя Отец и да
държат далеч от своето съзнание спомена за Неговата Любов?
VII. Съгласуваност на средствата и целите
1. Вече много говорихме за несъгласуваността между средствата и целите и за това, че те
трябва да се съгласуват, за да ти носят само радост твоите свети взаимоотношения. Но казахме
също и че средствата, за да постигнеш целта на Светия Дух ще дойдат от същия Източник, от
който произтича и целта Му. Бидейки прост и непосредствен, този курс не съдържа в себе си
никакво противоречие. Привидните противоречия или части, които ти се струват по-трудни от
други, са само показателни за онези области, в които средствата и целите са все още
несвързани. А това поражда голямо затруднение. Няма причина да е така. Този курс не изисква
почти нищо от теб. Невъзможно е да си представиш път, който да изисква толкова малко и да
дава толкова много.
2. Периодът на неблагоразположение след рязката промяна от греховност към святост във
взаимоотношенията сега е към края си. Доколкото продължаваш да го изпитваш, ти все още
отказваш да предоставиш средствата на Този, Който е променил целта. Разбираш, че това е
целта, към която се стремиш. Не искаш ли да приемеш и средствата за нейното постигане? И
ако не, трябва да признаем, че ти самият проявяваш непоследователност. Една цел се
осъществява с определени средства и ако се стремиш към целта, трябва да си готов да приемеш
също и средствата за нейното постигане. Възможно ли е искрено да заявяваш: „Ето целта, към
която се стремя повече от всичко друго на света, но не съм готов да усвоя средствата за
постигането й?”
3. Светия Дух иска толкова малко за нейното осъществяване. И също толкова малко - за
да ти предостави средствата. Средствата са второстепенни спрямо целта. И когато се колебаеш,
то е защото те плаши целта, а не средствата. Запомни това, за да не направиш грешката да
повярваш, че средствата са трудни. Как да са трудни, когато просто са ти дадени? Те
гарантират постигането на целта и са напълно съгласувани с нея. Преди да ги разгледаме малко
по-отблизо, запомни, че ако ги намираш за невъзможни, значи, че твоят стремеж към целта е
разколебан. Защото ако целта може да се постигне, средствата за постигането й също трябва да
са достъпни.
4. Наистина е невъзможно да виждаш невинността на своя брат и в същото време да
виждаш в него тялото. Не е ли това в пълно съгласие с целите на светостта? Защото светостта е
резултат от това да се премахнат последиците от греха, за да се открие онова, което е извечно
истинно. Да се види едно невинно тяло е невъзможно, защото светостта има положителен
заряд, а тялото е просто неутрално. То не е греховно, но не е и безгрешно. В качеството си на
нищо, каквото е, тялото не може смислено да се натовари с качествата на Христос, нито на
егото. И едното, и другото е погрешно, защото приписва качества там, където не може да ги
има. И това трябва да се преодолее в името на истината
5. Тялото е средството, чрез което егото се опитва да припише реалност на лишените от
святост отношения. Несвещеният миг е времето на телата. Но тук целта е грехът. Той може да
се осъществи само в сферата на илюзиите и затова илюзията, че тялото е същността на твоя
брат, е в пълно съгласие с профанните цели. Поради тази съгласуваност, средствата не се
подлагат на съмнение, докато се стремиш към целта. Онова, което виждаш, се приспособява
към онова, което желаеш да видиш, защото виждането е винаги вторично спрямо желанието. И
ако виждаш тялото, ти си предпочел да съдиш, а не да притежаваш вътрешно виждане. Защото
вътрешното виждане, както и взаимоотношенията, не притежава различни степени. Ти или
виждаш, или не виждаш.
6. Който вижда брат си в качеството му на тяло, той го съди и не го вижда въобще. Не че
го вижда греховен - той съвсем не го вижда. В мрака на греха е невидим. В мрака можеш само
да си го представиш и тук илюзиите, които имаш за него, не се издигат до реалната му
същност. Тук илюзиите и реалността биват разделени. Илюзиите никога не се изваждат наяве
пред истината и се крият от нея. И тук, в мрака, във въображението ти реалността на твоя брат
ти се представя като тяло, в профанни взаимоотношения с други тела, служейки на каузата на
греха миг преди да умре.

236
 7. Наистина голяма е разликата между това смътно въображение и истинното виждане.
Разликата е не в самите тях, а в тяхната цел. И двете са само средства, съответстващи на целта,
нa която служат. Нито едно от двете не може да служи на целите на другото, защото всяко от
тях е избор на цел, на която служи. И двете са лишени от смисъл без предначертаната си цел и
нямат самостойна ценност извън своето предназначение. Средствата изглеждат реални,
доколкото се придава стойност на целта. И осъждането няма стойност, ако целта не е грехът.
8. На тялото не може да се гледа по друг начин, освен през призмата на съдната
способност. Да виждаш тялото означава, да си лишен от истинно виждане, отрекъл се от
средствата, които ти предлага Светия Дух, за да служиш на Неговата цел. Как светите
взаимоотношения могат да постигнат своята цел чрез средствата на греха? Ти сам си се научил
да съдиш, а на вътрешно виждане ще те научи Този, Който ще преодолее твоето учение.
Неговото виждане не може да забележи тялото защото не гледа греха. И по този начин то те
води към реалността. Твоят свят брат, видът на когото е твоето освобождение, не е илюзия. Не
се опитвай да го видиш в мрака, защото там твоите въображаеми представи за него ще ти се
сторят реални. Ти си затворил очи, за да не го видиш. Такава е била целта и докато смяташ, че
си струва, ще виждаш средствата за Нейното постигане и няма да виждаш истински.
9. Не трябва да си задаваш въпроса: „Как мога да виждам своя брат независим от
тялото?” Запитай се само: „Наистина ли желая да го видя без грях?” И задавайки си този
въпрос, недей забравя, че неговата невинност е твоето освобождение от страха. Спасението е
целта на Светия Дух. Средството е вътрешното виждане. Защото каквото погледне истински
виждащият, то е лишено от грях. Никой, който обича, не може да съди и каквото вижда, е
свободно от осъждане. И онова, което вижда, нe е създадено от него, защото му е дадено да го
види, както му е дадено и самото истинно виждане, което да направи зрението му възможно.
VIII. Вътрешното виждане на невинността
Истинното виждане първоначално ще ти се яви на проблясъци, но те ще бъдат
достатъчни, за да ти покажат какво ти се дава, когато виждаш невинността на своя брат.
Истината се възстановява за теб, когато я желаеш, и я губиш, започнеш ли да се стремиш към
нещо друго. Откриеш ли свещеното пространство, което си затворил, когато си започнал да
цениш това “друго нещо”, ти ще си върнеш онова, което никога не е било изгубено за теб. Но
ти се пази. Ако не беше развил способността да съдиш, нямаше да е нужно да постигаш
истинното виждане. Когато сега пожелаеш истински да преодолееш съдната способност, това
ще ти се даде.
2. Искаш ли да познаваш своята Самоличност? Не се ли радваш да замениш своите
съмнения срещу сигурността? Не си ли готов да се освободиш от нещастието и отново да
познаеш радостта? Твоите свещени взаимоотношения ти предлагат това. Каквито са ти дадени,
такива ще бъдат и техните последици. И както тяхната свещена цел не е създадена от теб,
средствата, чрез които да постигнеш щастливи резултати също не произтичат от теб. Радвай се
на това, което ти принадлежи още само щом го пожелаеш, и не си мисли, че от теб зависят
средствата и целта. Те не се дават, когато видиш невинността на своя брат. Всичко това е
дадено и само чака да пожелаеш да го приемеш. Истинното виждане се дава безрезервно на
всички, които пожелаят да виждат.
3. Невинността на твоя брат ти се разкрива в сияйна светлина, за да я видиш чрез
зрението на Светия Дух и да й се радваш заедно с Него. Защото мир ще получат всички, които
го търсят с истинско желание и искрена цел, която споделят със Светия Дух, единни с Него
относно същността на спасението. И така, имай добрата воля да видиш своя брат без грехове, за
да възкръсне Христос в твоето вътрешно виждане и да те направи щастлив. И недей да цениш
брат си като тяло, което го задържа към илюзиите относно неговата същност. Той също като
теб се стреми да види своята невинност. И благослови Божия Син в своите взаимоотношения,
без да го виждаш такъв, какъвто сам си го измислил.
4. Светия Дух гарантира, че това, което Бог ти дава по Негова Воля, ти принадлежи. Сега
то е твоята цел и вътрешното виждане, което ти позволява да я следваш, те очаква. Ти
разполагаш с този начин на виждане, който ти позволява да не виждаш тялото. И когато
погледнеш своя брат, ще видиш олтар на своя Отец, свещен като самото Небе, сияен с лъчиста
чистота и проблясващ със светлите лилии, които си положил върху него. Нима има по-голяма
ценност от това? Защо си мислиш, че тялото е по-добър дом, по-сигурен подслон за Божия
Син? Защо предпочиташ да виждаш него, вместо истината? Kaк може да бъде предпочетена
машината на разрушението и да се избере на мястото на свещения дом, който Светия Дух
предлага, където да обитава с теб?

237
 5. Тялото е символ на слабост, уязвимост и загуба на сила. Как може да ти помогне
подобен спасител? Нима в своето отчаяние и нужда от помощ ще се обърнеш към нещо толкова
безпомощно? И нима нещо окаяно и незначително е най-доброто, което да избереш, за да
потърсиш сила? Осъждането прави твоя спасител видимо слаб. Но именно ти се нуждаеш от
неговата сила. Няма проблем, събитие или ситуация, нито такова затруднение, което истинното
виждане да не разреши. Всичко се изкупва, когато се погледне с истинно виждане. Защото това
не е твоят поглед и внася обикнатите закони на Този, на Когото принадлежи.
6. Всичко, което се погледне с истинно виждане, неусетно заема вярното си място според,
законите, внесени чрез Неговото спокойствие и сигурен поглед. Всичко, което Той погледне,
има един сигурен резултат. Защото съответства на Неговата цел, видяна в автентичния й вид и
готова напълно да се осъществи. Страстта към разрушение се превръща в милосърдие, а грехът
в благословение под Неговия ласкав и нежен взор. Нима телесните очи са способни да поправят
онова, което виждат? Те се приспособяват към греха и не могат да го преодолеят в каквато и да
е форма, виждайки го навсякъде и във всичко. Гледаш ли през телесните очи, всичко пред теб
ще поражда осъждане. Това, което би могло да те спаси, ти никога няма да видиш през тях.
Твоите свети отношения, източник на спасение за теб, ще изгубят смисъл и тяхната света цел
няма да има с какво да се осъществи.
7. Съденето е само играчка, прищявка, безсмислен прийом в суетните игри на смърт,
които разиграва твоето въображение. Но истинното виждане поставя всичко на мястото му,
внимателно подвеждайки го под благородното влиянието на Небесните закони. Какво би било,
ако разбереш, че целият свят е илюзия? Какво би било, ако разбереш, че ти сам си го създал?
Ако разбереш, че всички, които живеят тук, за да грешат и умират, за да нападат, убиват и се
самоунищожават - са напълно нереални? Щеше ли да вярваш на онова, което виждаш, ако
приемеш тяхната нереалност? И щеше ли да пожелаеш да го виждаш?
8. Халюцинациите ще изчезнат, още щом бъде разбрана същността им. А това е и
лекарството, и изцелението. Когато не вярваш в тях, те изчезват. От теб се иска много малко -
да разбереш, че сам си ги създал. Признавайки този факт и отнемайки по този начин силата,
която си им придал, ти ще бъдеш свободен от тях. Едно е сигурно - халюцинациите служат на
определена цел и когато престанеш да я поддържаш, те изчезват. Затова и проблемът не е в
това дали желаеш тези халюцинации, а дали желаеш целта, която обслужват? На пръв поглед
има много цели на този свят и всички те крият различна ценност. Но всички се свеждат до едно.
И тук няма различни степени, а само мнима йерархия на ценностите.
10. Възможни са само две цели. Едната е грехът, а другата светостта. Нищо не
съществува между тях и целта, която избереш, ще определи и твоя начин на виждане. Защото
този начин на виждане е и средството, чрез което постигаш избраната си цел. Халюцинациите
служат на целите на безумието. Те са онова средство, чрез което външният свят, който е
проекция на вътрешния, се приспособява към греха и свидетелства за неговата реалност.
Продължава да бъде вярно това, че извън теб не съществува нищо. Но проекциите се
осъществяват именно върху нищото. Защото проекцията придава на „нищото” целия му
смисъл.
10. Не може да се възприеме нещо, което е лишено от смисъл. А човек първо търси
смисъла в себе си, а едва след това във външния свят. И така, целият смисъл, който придаваш
на света, е отражение на онова, което виждаш вътре в себе си; по-точно даже не което виждаш,
а за което съдиш. С помощта на истинното виждане Светия Дух превръща твоите кошмари в
щастливи сънища, а жестоките халюцинации - ужасни последици от измисления грях - в
спокойни и утешителни картини, с които Светия Дух замества тези последици. Това са нежни
гледки и звуци, които гледаш с щастие и слушаш с радост. Те са Неговите заместители на
страшните гледки и звуци, внесени от целите на егото в твоето ужасено съзнание. Те отстъпват
от греха и ти напомнят, че не реалността те плаши и грешките, които си направил, могат да
бъдат поправени.
11. Когато погледнеш онова, което ти се е струвало ужасяващо, и видиш как то се
превръща в красота и мир; когато погледнеш сцените на насилие и смърт и ги наблюдаваш да
се променят в спокойни картини на градини под открити небеса с бистри, живителни води,
весело бълбукащи в танцуващите ручеи, които не пресъхват никога - нима трябва някой да те
убеждава да приемеш дара на истинното виждане? А след като е получил такова виждане, кой
би отказал онова, което следва? Помисли за миг - ти можеш да съзерцаваш светостта, която Бог
е вложил в Своя Син. И няма никога да изпиташ потребност да търсиш нещо друго.
Глава 21
РАЗУМ И ВЪЗПРИЯТИЕ
238
 Въведение
1. Проекцията създава възприятието. Светът, който виждаш, е това, което си му придал и
нищо повече. Но макар да не е нищо повече, той не е и по-малко. Затова е важен за теб. Светът
е свидетел за твоите умонастроения, външна картина на вътрешното ти състояние. Каквото
човек мисли, това и възприема. Затова не се опитвай да променяш света, а избери да промениш
мисленето си по отношение на него. Възприятието е резултат, а не причина. И затова да се
различават чудесата по трудност е безсмислено. Всичко, видяно през вътрешното зрение, е
изцелено и свято. Нищо, което се възприема без вътрешно зрение, не притежава смисъл. А
където няма смисъл, съществува хаос.
2. Осъждането е твоята присъда над самия себе си и ти я проектираш върху света.
Осъждайки света, ти виждаш само болката, която си причинил на Божия Син. Ако виждаш
разруха и катастрофа, значи се опитваш да разпънеш Божия Син. Ако виждаш святост и
надежда, значи си се съединил с Божията Воля, за да му дадеш освобождение. Няма среден
между тези два избора. И ти ще виждаш свидетелството за онзи избор, който си направил, и по
това свидетелство ще разбереш какъв е той. Светът, който виждаш, е показател за това колко
радост си позволяваш да изпиташ и да приемеш, че ти се полага. И ако неговият смисъл е този,
тогава способността да го направиш щастлив е заложена в теб.
I. Забравената песен
1. Никога не забравяй, че светът, който „виждат” незрящите, е въображаем, защото те не
познават неговата реалност. Те съдят за него по догадки от непреки свидетелства и
възстановяват представите си, като се препъват и падат от нещо, което не са видели или пък
минават безнаказано през отворени врати, които са смятали за заключени. Така е и с теб. Ти не
виждаш истински. Предпоставките за твоите догадки са неверни и ти се препъваш и падаш
върху камъните, които не си забелязал, по не разбираш, че можеш да преминеш през вратите,
които си смятал за затворени, но които са отворени пред незрящия ти поглед, очаквайки да те
приемат.
2. Колко е глупаво да се опитваш да съдиш за нещо, което можеш просто да видиш! И
няма нужда да гадаеш какъв с светът. Той трябва да се види, за да се разбере истинската му
същност. Може да ти се открие кои врати са отворени и в какво се състои твоята сигурност; кой
път води към мрака и кой към светлината. Съдната способност винаги ще те насочва в
погрешна посока, но вътрешното виждане ти показва накъде да вървиш. Защо трябва да си
служиш с догадки?
3. Няма защо да се учиш чрез страдание. Добрите уроци се постигат щастливо и с радост
се запомнят. Ти се стремиш да усвоиш и да не забравяш онова, което ти носи щастие. Не би се
отрекъл от него. Питаш се дали средствата за усвояване на този курс ще ти донесат радостта,
която е обещана. Ако вярваше, че ще ти я донесат, неговото усвояване нямаше да бъде проблем
за теб. Ти все още не си щастлив ученик, защото не си сигурен, че вътрешното виждане ти дава
повече от съдната способност, а знаеш, че не можеш да имаш и двете.
4. Слепите привикват към своя свят и се приспособяват към него. Струва им се, че знаят
пътя си в него. Научили са го не чрез щастливи уроци, а по суровата необходимост на
ограниченията, които си мислят, че не могат да преодолеят. И докато вярват в това, те се
придържат и ценят тези уроци, защото не виждат. Не разбират, че уроците поддържат тяхната
слепота. В това им е трудно да повярват. Те пазят света, който са се научили „да виждат” в
своето въображение, и вярват, че това е единственият им достъпен избор. Изпитват омраза към
този постигнат чрез болка свят. И всичко, което им се струва, че има в него, служи, за да им
напомня за тяхната непълноценност и жестока онеправданост.
5. Така те определят живота и мястото си в него като се приспособяват, както смятат, че
трябва, страхувайки се да не загубят и малкото, което имат. Това става с всеки, който вижда
тялото като единствено достояние на себе си и своя брат. Опитват се да стигнат един до друг,
но никога не успяват. И се приспособяват към самотата, убедени, че съхранявайки тялото, тe
пазят поне малкото, което имат. Чуй и се опитай да си помислиш дали си спомняш онова, за
което ще говорим сега.
6. Чуй - може би ще доловиш отзвук от отдавнашно, но не съвсем забравено състояние,
може би смътно, но не напълно непознато, подобно песен, чието название си забравил, както и
обстоятелствата, при които си я чул, напълно са се изтрили от паметта. Не си спомняш цялата
песен, а само някакъв припев, който не е свързан с човек или място, нито с нещо определено.
Но и при тази призрачна мелодия ти помниш колко възхитителна е била цялата песен, как
всичко е било прекрасно там, където си я чул, как си възлюбил всички, които са били редом с
теб и са слушали с теб тази песен.
239
 7. Тоновете не означават нищо. Но ти ги носиш в себе си не заради тях самите, а като
нежно напомняне за онова, което би те просълзило, когато си припомниш колко ти е скъпо.
Споменът ти е достъпен, но ти се страхуваш от него, защото си убеден, че ще изгубиш света,
който си усвоил от тогава насам. В същото време знаеш, че нищо, което си научил на този свят,
не ти е толкова скъпо. Заслушай се и виж дали си спомняш една древна песен, която си усвоил
така отдавна и която ти е по-скъпа от всичко друго, към което си се научил да се стремиш от
тогава насам.
8. Отвъд тялото, отвъд слънцето и звездите, отвъд всичко, което виждаш и все пак ти е
познато, съществува арка от златиста светлина, която се разгръща, когато я погледнеш и се
превръща в огромен и сияен кръг. И целият кръг се изпълва със светлина пред очите ти.
Границите на кръга изчезват и вече не затварят онова, което се съдържа в него. Светлината се
разгръща, обхваща всичко и продължава до безкрай, навеки лъчезарна и непрекъсната, не
ограничавана от нищо. Вътре в нея всичко е свързано в съвършена непреривност. Невъзможно
е да си представиш, че нещо би могло да бъде извън светлината, защото няма такова място,
където да не съществува тази светлина.
9. Това е истинното виждане на Божия Син, когото ти добре познаваш. Такова е
виждането на онзи, който познава Отца. Това е споменът за истинската ти същност; част от
всичко това, съдържаща цялото в себе си и така определено свързана с всичко, както всичко е
свързано с теб. Приеми истинното виждане, което може да ти разкрие всичко това, а не тялото.
Ти знаеш тази древна песен, и то добре. Нищо никога не ще бъде така скъпо за теб, както този
древен химн на любовта, който Божият Син и досега възнася към своя Отец.
10. И ето че слепите проглеждат, защото песента, която възнасят в чест на своя Творец, е
възхвала и на тях самите. Слепотата, която са си причинили, няма да устои на спомена за тази
песен. И те ще съзерцават видението на Божия Син, спомняйки си за кого пеят. Какво друго е
чудото, ако не този спомен? И има ли някой, който да не го таи в себе си? Светлината в един,
събужда светлината у всички. И когато я съзреш в своя брат, ти наистина си я спомняш в името
на всички.
II. Отговорността за това, което виждаш
1. Многократно сме повтаряли колко малко се изисква от теб, за да усвоиш този курс.
Същото малко желание се изисква, за да преобразиш своите взаимоотношения в щастие;
незначителния дар, който предлагаш на Светия Дух и срещу който Той ти дава всичко; онова
малко, на което се основава спасението; дребната промяна, благодарение на която разпятието
се превръща във възкресение. И бидейки истинно, то е толкова просто, че не може да не го
разбереш напълно. Можеш да го отхвърлиш, но двусмисленост в него не търси. И ако сега не
направиш избор в негова полза, това няма да е поради неяснота, а по-скоро защото нищожната
цена, която трябва да платиш, за да постигнеш мир, ти се струва твърде висока.
2. От теб се иска само това, за да получиш вътрешно виждане, щастие, освобождение от
болката и пълно отърсване от греха. Кажи само следните думи, но като ги приемеш истински и
безрезервно, защото в това е силата на спасението:
Аз нося отговорност за онова, което виждам.
Аз избирам чувствата, които изпитвам и аз решавам към каква цел да се стремя.
Всичко, което ми се струва, че се случва с мен, е отговор на моето желание.
Недей се заблуждава повече, че си беззащитен пред онова, което ти е сторено. По-скоро
признай, че ти си сгрешил и всички последици от грешките ти ще изчезнат.
3. Немислимо е Божият Син да бъде просто движен от събития, външни спрямо него.
Немислимо е да няма избор по отношение на онова, което му се случва. Силата на неговото
решение е определяща за всяка ситуация, в която му се струва, че изпада по случайност или
стечение на обстоятелствата. Няма място за нищо случайно или неочаквано във вселената
такава каквато я е сътворил Бог и извън която нищо друго не съществува. Ако страдаш, значи,
че за своя цел си избрал греха. Ако си щастлив, значи, че силата на решението си предал на
Този, Който избира Бога в твое име. Този неголям дар ти предлагаш на Светия Дух, но дори и
него Той ти връща, за да го предадеш на себе си. Защото чрез този дар ти се дава сила да
освободиш своя спасител, за да ти подари той спасение.
4. Така че не отказвай този малък дар. Отказвайки го, ти съхраняваш света такъв, какъвто
го виждаш сега. Когато го дариш, с него ще си отиде и всичко, което виждаш. Никога не се е
давало толкова много срещу един така малък дар. Светия миг осъществява и поддържа тази
размяна. В него светът, който не желаеш, се принася пред желания свят. И тук желаният свят ти
се дава, само щом поискаш това. Но за целта е необходимо да осъзнаеш каква сила има твоето
желание. Трябва да възприемеш неговата сила, а не слабост. Трябва да разбереш, че щом то е
240
достатъчно силно, за да създаде един свят, то може и да го премахне и да се поправи в случай,
че види грешката си.
5. Светът, който наблюдаваш, е безучастен свидетел на твоята грешка. Това е безумен
свидетел. Ти си го научил да свидетелствува по този начин и когато той на свой ред ти
представя своето свидетелство, ти го слушаш и убеждаваш себе си, че свидетелството му е
истина. Сам си си причинил всичко това. Достатъчно е да го осъзнаеш и ще разбереш, че твоите
„виждания” се въртят в омагьосан кръг. Твоят дял не е бил такъв. Ти си дал това на себе си и
брат си. Приеми да го вземеш обратно и да го замениш с истината. И още щом видиш
промяната в него, ще ти се даде да я видиш и в себе си.
6. Възможно е да не виждаш необходимост да направиш това малко приношение. Тогава
погледни отблизо какво представлява то. И лесно ще видиш в него замяна на разделението със
спасение. Егото е само идеята, че всичко, което става с Божия Син е пряко неговата воля и
следователно пряко Волята на неговия Творец, Чиято Воля не може да бъде различна от волята
Неговите творения. То е подмяна на волята на Божия Син, безумен бунт срещу онова, което
трябва да бъде вечно. Това е утвърждение, че Синът е способен да отнеме могъществото на
Бога и да си го присвои, лишавайки се от Божествената повеля. Такава е безумната идея, която
си положил пред своите олтари и пред която се прекланяш. И ти се струва, че всичко, което я
застрашава, е агресия срещу твоята вяра, която си вложил изцяло в тази идея. Не мисли, че си
невярващ, защото упованието и вярата ти в нея са много силни.
7. Светия Дух може да ти вдъхне вяра в светостта и истинно виждане, за да я съзреш с
лекота. Но ти не си оставил открит и незает олтара, където се полагат тези дарове. Твоите
идоли са заели мястото им. Придал си реалност на онази друга „воля”, която ти внушава какво
трябва да стане. И си приел за нереално всичко, което свидетелства за противното. От теб се
иска само да освободиш място за истината. Няма нужда да правиш или извършваш нещо, което
не разбираш. Трябва само да дадеш път на истината, да не пречиш на онова, което става от само
себе си и да си дадеш сметка, че онова, което смяташе за загубено, е пак тук.
8. Съгласи се поне за миг да освободиш своите олтари от всичко, което си положил върху
тях и неизбежно ще видиш онова, което наистина е там. Светия миг не е миг на творчество, а на
разбиране. Защото разбирането идва с вътрешното виждане и спирането на разсъдъка. Само
тогава можеш да погледнеш на себе си и да видиш истинската си същност — открита и
необременена от догадки и съждения. Преодоляването на разсъдъка не е твоя задача, но от теб
зависи дали да го приемеш или не. Вярата съпътства желанието, защото всеки вярва в онова,
което желае.
9. Вече казахме, че егото осъществява своите желания като приема желаното за
действително. Нищо по-добре не демонстрира силата на желанието и следователно на вярата,
за да изглеждат целите реални и достижими. Вярата в нереалното води до приспособяване на
реалността към целите на безумието. Грехът като цел води до възприемане на един страшен
свят като оправдание на тази цел. Каквото желаеш, това ще виждаш. И ако то не е реално, ти
ще го поддържаш като не си даваш сметка за всички начини, по които го приспособяваш, за да
изглежда такова.
10. Когато се отхвърли вътрешното зрение, причина и следствие неизбежно се объркват.
Сега целта е да се скрие причината на дадена последица и самата последица да се представи за
причина. Тази привидна самостоятелност я прави способна да служи като причина на събития и
чувства в очите на този, който я е предизвикал. По-рано говорихме за твоето желание да бъдеш
творец на собствения си творец и негов баща, а не син. Това е същото желание. Синът е
Последица, чиято Първопричина е склонен да отрича. И така, струва му се, че той е причината
и поражда реални последици. Не съществува последствие без причина, а да се смесва
причината и следствието означава да не се разбира нито едното, нито другото.
11. Нужно е да разбереш, че ти си създал видимия свят, както и че не си сътворил самия
себе си. Това е една и съща грешка. Каквото не е сътворено от Отца, не може да има никакво
въздействие над теб. И ако мислиш, че онова, което си създал, може, да ти нарежда какво да
виждаш и как да се чувстваш и ако вярваш в подобни негови способности, ти отричаш своя
Творец, смятайки се за създател на себе си. Защото ако мислиш, че светът, който си създал, има
власт да те подчини на своята воля, ги объркваш Сина и Отца, следствието и Причината.
12. Творенията на Сина са подобни на тези на Отца. Но сътворявайки ги, Синът не си
прави илюзии, че е независим от своя Първоизточник. Единството му с Него е изворът на
творчествотo му. Без това единство той е безсилен да твори и няма смисъл в онова, което
създава. То не внася промяна в творението, напълно подвластно на безумието на своя създател,
без да може да послужи за негово оправдание. Твоят брат си мисли, че е създал света с теб. По
241
този начин той отрича творението. Също като теб, той е убеден, че е рожба на света, който е
създал. Така отрича, че това е създаденият от него свят.
13. А истината е, че и двамата с твоя брат сте творение на вашия любящ Отец, Който ви е
сътворил единни. Когато виждаш неща, които да „доказват” обратното, ти отричаш цялата
реалност. Признаеш ли, че всичко, което стои помежду теб и твоя брат, всичко, което ви
разделя един от друг и от Отца, е тайно създадено от теб самия, с това мигът на
освобождението е настъпил за теб. Всички последици се премахват, защото първоизточникът
им е открит. Тяхната привидна независимост от Първоизточника те прави техен пленник. Това
е също така грешка, както и да мислиш, че си независим от Първоизточника, чрез който си
сътворен и от който не си се откъсвал никога.
III. Вяра, убеждение и вътрешно виждане
1. Целта на всички специални взаимоотношения е грехът. Защото те са
сделки с реалността,
към които привидните връзки се приспособяват. Недей забравя: да сключиш сделка
означава да наложиш ограничения, а ти изпитваш омраза към всеки свой брат, с когото имаш
ограничения във взаимоотношенията. Ти се опитваш да поддържаш сделката в името на
„справедливостта”, за която понякога сам плащаш определена цена, а по-често може би
изискваш това от своя брат. От тук и „справедливостта”, към която се стремиш, за да облекчиш
чувството за вина, породено от възприетата от теб цел на взаимоотношенията. Ето защо Светия
Дух трябва да промени тяхната цел, за да я направи полезна за Него и безопасна за теб.
2. Ако приемеш тази промяна, ти си приел идеята, че трябва да освободиш място за
истината.
Първоизточникът на греха вече го няма. Възможно е да си въобразяваш, че продължаваш
да изживяваш последствията, но той вече не е твоя цел и ти не се стремиш към него. Никой не
позволява да се промени целта му, ако продължава да се стреми към нея, защото нищо не е така
желано и съхранявано, както цел, която се приема съзнателно. Съзнанието ще я следва сурово
или радостно, но винаги с вяра и настоятелност, породена от тази вяра. Силата на вярата не
може никога да се осъзнае, ако тя се насочи към греха. Но ако вярата се вложи в любовта,
нейната сила винаги бива осъзната.
3. Защо ти се струва странно, че вярата може да премества планини? Та това е дребен
подвиг за подобна сила. Защото вярата може да държи Божия Син във вериги дотогава, докато
той вярва, че е във вериги. И когато се освободи от тях, това ще стане просто защото вече не
вярва в тях, отказвайки се от убеждението, че те могат да имат власт над него и повярвал в
своята свобода. Не може да вярваш еднакво в противоположни неща. Доколкото вярваш в
греха, дотолкова не вярваш в светостта. И каквото посветиш на светостта, бива отнето от греха.
4. Вярата, убеждението и вътрешното виждане са средствата, чрез които се постигат
целите на светостта. Чрез тях Светия Дух те води към реалния свят и те отдалечава от
илюзиите, на които дотогава си възлагал вяра. Такава е Неговата посока - единствената, която
вижда. И когато се заблудиш, Той ти напомня, че посоката е една. Неговата вяра, Неговите
убеждения и виждане са предназначени изцяло за теб. И когато напълно ги приемеш на мястото
на своите, ти вече няма да имаш нужда от тях. Защото вярата, вътрешното виждане и
убеждение имат значение само до постигане състояние на сигурност. На Небето те са
непознати. И все пак Небето се постига чрез тях.
5. Невъзможно е Божият Син да е лишен от вяра, но той може да избира към какво да я
насочи. Безверието не е липса на вяра, а вяра в нищото. Вярата, вложена в илюзии, не се
лишава от силата си, защото чрез нея Божият Син се убеждава, че е бил силен. Така той не
вярва в себе си, но силно вярва в илюзиите по отношение на себе си. Защото вярата,
възприятията и убежденията са създадени от теб като средства да загубиш сигурност и да
откриеш греха. Тази безумна посока е била избрана от теб и вярвайки в избраното, ти си онова,
което желаеш.
6. Светия Дух използва по Свой начин всички средства, с които ти си се стремил към
греха. Но той ги използва по начин, който отдалечава от греха, защото Неговата цел е
противоположна. Той вижда средствата, които използваш, но не и целта, заради която си ги
създал. Не ти ги отнема, защото ги цени като средства да постигне онова, което желае за теб.
Ти си породил възприятията, за да избираш между своите братя и да търсиш заедно с тях греха.
Светия Дух използва възприятията като средство да те научи, че визията на едно свято
взаимоотношение е всичко, което желаеш да видиш. Тогава ще повярваш в светостта, ще се
стремиш към нея и ще бъдеш убеден в нея благодарение на този свой стремеж.

242
 7. Ти започваш да вярваш във вътрешното виждане и да свързваш с него своите
убеждения, когато всички средства, служили на греха, сега се пренасочват към светостта.
Защото това, което си представяш за грях, е едно ограничение, а когато се опитваш да
ограничиш един човек до тялото, това значи, че го мразиш поради своя страх. Отказвайки да му
простиш, ти го осъждаш, свеждайки го до тялото, защото са ти скъпи средствата на греха. И
така, ти вярваш в тялото и свързваш с него своите убеждения. Но светостта ще те направи
свободен, премахвайки омразата като премахне страха, не като симптом, а като нейна причина.
8. Хората, които са готови да дадат освобождение на братята си от тялото, не могат да
изпитват страх. Те са отхвърлили средствата на греха с избора си да позволят да се премахнат
всички ограничения. Желанието им да гледат свято на своите събратя, им дава силна вяра и
убеденост, така че да могат да прозрат далеч отвъд тялото като развиват вътрешното си
виждане, а не го потискат. Но те са избрали преди всичко да осъзнаят до каква голяма степен
онова, в което вярват, е ограничило техните разбирания за света и са пожелали да пренасочат
силите си, ако им се даде друга гледна точка. Чудесата вследствие на това решение са също
плод на вярата. Защото всички, които решат да отклонят поглед от греха, получават истинно
виждане и биват изведени към светостта.
9. Хоратa, които вярват в греха, мислят, че Светия Дух изисква жертви, защото това е
начинът на осъществяване на собствената им цел според техните представи. Братко, Светия
Дух знае, че жертвата до нищо не води. Той не прави сделки. И ако се стремиш да Го
ограничиш, ти ще Го намразиш, защото се страхуваш. Дарът, който Светия Дух ти е дал, е
повече от всичко, което стои от отсамната страна на Небето. Сега е моментът да разбереш това.
Нека твоето осъзнаване се прибави към вече единните съзнания. Това може да се постигне с
вярата, която възлагаш на своя брат. Защото Онзи, Който възлюби света, го вижда в твое име
без дори и петънце от грях – невинен и затова красив като Небето.
10. Твоята вяра в жертвата й е придала огромна сила в твоите очи, без да разбираш, че тя
именно ти пречи да виждаш изобщо. Защото жертвата се принася от едно тяло спрямо друго
тяло. Съзнанието само не би могло нито да поиска, нито да приеме жертва. А и тялото също.
Замисълът се поражда в съзнанието, което се опитва да използва тялото като средство за
осъществяване на греха, в който вярва пак съзнанието. Така всички, които придават стойност
на греха, неизбежно вярват във връзката на съзнанието и тялото. И така, жертвата неизбежно
става средство за налагане на ограничение и омраза.
11. Смяташ ли, че Светия Дух е засегнат от това? Той не се отказва от Своята цел да те
изведе от него. Ти си представяш, че за твое добро Той ти налага лишения. Но „доброто” и
„лишения та” са противоположни и не могат да се свържат смислено. Все едно да твърдиш, че
луната и слънцето са едно и също, защото се появяват нощем и денем и следователно са
свързани. Но появата на едното е винаги знак за изчезването на другото. Невъзможно е това,
което носи светлина, да бъде едно и също с другото, което се вижда само на тъмно. И никое от
тях не изисква да се жертва другото. Но всяко зависи от отсъствието на другото.
12. Тялото е създадено, за да бъде жертва на греха и в неговия мрак продължава да се
вижда по този начин. Но в светлината на истинното виждане то изглежда съвсем различно. Ти
имаш основание да вярваш, че тялото ще послужи на целта на Светия Дух и ще му придадеш
сила да помогне на слепите да прогледнат. Но те проглеждат и виждат отвъд тялото, също като
теб. Вярата ти в тялото и убежденията, свързани с нея, произхождат от нещо отвъд тялото. Ти
си пренесъл вярата, убежденията и възприятията от съзнанието върху тялото. Върни ги сега
към онова, което ги е породило и което може да ги използва, за да се спаси от породеното.
IV. Страхът да обърнеш поглед към себе си
1. Светия Дух никога не би започнал да те учи, че си греховен. Той ще поправи грешките,
но това не поражда страх. Всъщност ти се страхуваш да се обърнеш към себе си и да видиш
греха, за който си мислиш, че съществува в теб. Но не бива да се страхуваш. Егото смята за
напълно уместен страха във връзка с греха и гледа на него благосклонно. То не се бои да ти
внушава чувството на срам. То не изпитва съмнение по отношение на вярата и убедеността ти в
греха. Затова и неговите храмове са непоклатими. Твоята вяра в съществуването на греха е
свидетелство, че ти желаеш той да съществува. Тъкмо това изглежда е причина за страха.
2. Помни, че егото не е само. Властта му е ограничена и то се бои от своя неведом „враг”,
Когото не може дори да види. То гръмко те увещава да не се вглеждаш в себе си, защото
погледът ти ще падне върху греха и Бог ще те накаже със слепота. Вярвайки в това, ти не се
обръщаш към себе си. Но тайният страх на егото, както и на теб, който му служиш, съвсем не е
този. Гръмко егото изтъква колко е страшно да погледнеш греха в себе си - но някак прекалено
гръмко и прекалено често. Защото зад този непрестанен вик и неистови заявления, то никак не е
243
сигурно в това. Зад страха да се вгледаш в себе си поради греха, стои един друг страх, от който
егото наистина потръпва.
3. Ами ако се вгледаш в себе си и не видиш никакъв грях? Това е „опасен” въпрос, който
егото никога не задава. И ти, който го задаваш сега, толкова сериозно застрашаваш цялата
защитна система на егото, че то престава да се прави на твой приятел. Онези, които са се
присъединили към своите събратя, са се откъснали от убеждението, че се отъждествяват с
егото. Светите взаимоотношения са тези, при които ти се съединяваш е онази частица от себе
си, която е истинна. И вярата ти в греха е вече разклатена и ти не гледаш с такава неохота на
възможността да се обърнеш към себе си, без да съзреш грях.
4. Освобождението ти е все още частично; все още то е ограничено и незавършено, но все
пак родено в теб. Без да бъдеш напълно безумен, ти вече си готов до голяма степен да видиш
безумието и да си дадеш сметка за него. Вярата ти обхваща по-дълбоки вътрешни пластове в
теб, минавайки покрай безумието и съединявайки се с разума. А онова, което разумът ти
говори, егото отказва да чуе. Целта на Светия Дух се приема от онази част от съзнанието, зa
която егото нищо не знае. Нито пък знаеш ти. И все пак, тази част, с която ти се отъждествяваш
сега, нe се бои да се вгледа в себе си. Грехът на нея не й е познат. Та как иначе би била готова
да види в целта на Светия Дух своя цел?
5. С тази своя страна ти си видял своя брат и си го разбрал съвършено от самото начало
на времето. И тя нищо друго не желае, освен да се съедини с него и да бъде отново свободна,
както някога е била. Тя е очаквала раждането на свободата; да стигнеш до това да приемеш
освобождението. Сега разбираш, че не егото се е присъединило към целта на Светия Дух и
следователно, трябва да има нещо друго. Не си мисли, че това е лудост. Защото това говори
разумът и то следва напълно логично от всичко, което си научил досега.
6. В учението на Светия Дух няма никакво противоречие. Той е логиката на разумните.
Ти си почувствал безумието на егото без да се изпълниш със страх, защото си предпочел да не
го споделиш. Понякога още се подвеждаш от него. Но когато си по-близо до здравия разум,
сърцето ти вече не се свива от ужас пред неговите брътвежи. Защото разбираш, че не желаеш
даровете, които то ти отнема в своята ярост от „безцеремонното” ти желание да обърнеш
поглед към себе си. Все още са останали някои дрънкулки, които ти се струват блестящи и
желани. Но ти не би „продал” Небето, за да ги имаш.
7. И ето че егото наистина е уплашено. Но онова, което то чува в своя страх, другата
страна чува като най-сладостна музика - мелодията, за която е копняла още от първия миг,
когато егото е проникнало в твоето съзнание. Слабостта на егото е нейната сила. Песента на
свободата, която възнася хвала на един друг свят, носи надежда за мир. Защото тя е спомен за
Небето и се вижда, че най-сетне Небесното Царство е настъпило на тази земя, от която властта
на егото го е отблъснала толкова отдавна. Небесното Царство е настъпило, защото е намерило
свой дом в твоите взаимоотношения на земята. И земята вече не може да отнеме онова, което е
дадено на Небето и принадлежи на твоето съзнание.
8. Погледни ласкаво своя брат и си спомни, че слабостта на егото се открива в очите и на
двама ви. Това, което то се стреми да раздели, се е свързало и съчетало и гледа на егото без
страх. Ти, дете, което си невинно и неопетнено от грях, следвай в радост пътя към сигурността.
Не позволявай страхът да те дърпа назад, с безумното твърдение, че съмнението ти дава
сигурност. Това е безсмислица. Има ли значение колко гръмко се заявява? Нещо, което е
лишено от смисъл, не става по-смислено от това, че се повтаря и вдига шумотевица. Тихият път
е открит. Следвай го щастливо и не се съмнявай в нещо, което е безспорно.
V. Предназначението на разума
1. Възприятието е избирателно - то изгражда видимия свят за теб. То буквално го подбира
според насоките на съзнанието. Големината, формата и светлината сигурно се подчиняват на
определени закони, ако са постоянни всички други елементи. Но те не са. Защото е далеч по-
вероятно да намериш онова, което търсиш, а не което предпочиташ да пренебрегнеш. Тихият
Божи Глас не е заглушен от пронизителните вопли и несвързани бълнувания на егото за всички,
които са готови да Го чуят. Възприятието е избор, а не даденост. Но от този избор зависи
повече, отколкото съзнаваш. Защото от гласа, който избереш да чуваш и картините, които
предпочиташ да виждаш, зависи изцяло убеждението ти кой си. Възприятието свидетелства
тъкмо за това убеждение, а не и за реалността. Но то може да те насочи при какви условия се
осъзнава реалността и при какви не.
2. Реалността е такава, каквато е, независимо от теб. Но за да я осъзнаеш, е нужно твоето
участие, защото осъзнаването на реалността е твой избор. Ако слушаш гласа на егото и виждаш
според неговите насоки, ти неминуемо ще гледаш на себе си като нищожен, уязвим и уплашен.
244
Ще изпаднеш в депресия и ще изпиташ комплекс за малоценност и усещане за лабилност и
нереалност. Ще повярваш, че си беззащитна жертва на сили, които не можеш да овладееш и са
далеч по-могъщи от теб. И ще мислиш, че светът, който си създал, направлява твоята съдба.
Защото това ще отговаря на вярата ти. Но никога не допускай, че щом вярваш в това, то е
реалност.
3. Съществува и друга перспектива на виждане и друг Глас, в който се състои твоята
свобода, очаквайки само да я избереш. Ако вярваш в Тях, ще почувстваш в себе си едно друго
„аз”. Това друго „аз” разглежда чудесата като нещо естествено. За него те са така прости и
естествени, както е дишането за тялото. Те са естествен отговор на всяка молба за помощ -
единственият му отговор. Чудесата изглеждат неестествени за егото, защото то не разбиpa как
отделни съзнания могат да си въздействат. Те и не могат. Но съзнанията не могат да бъдат
отделни. Другото „аз” напълно осъзнава това. Така то разбира, че чудесата не въздействат
върху друго съзнание, а само върху твоето. Те винаги променят твоето съзнание. Друго
съзнание не съществува.
4. Ти нe си даваш сметка до каква степен идеята за разделение възпрепятствала разума.
Разумът е вложен в другото „аз”, което ти си отхвърлил oт съзнателната си активност. И нищо,
което си допуснал до съзнателното, не е способно да прояви разум. Как може онази част от
съзнанието, която е лишена от разум, да разбере какво е разумът и да осмисли информацията,
която дава той? В него могат да се породят какви ли не въпроси, но ако главният въпрос
произтича от разума, тази друга част на съзнанието няма да го зададе. Както всичко, което
произтича от разума, основният въпрос е очевиден, прост и остава незададен. Но не мисли, че
разумът не може да му отвърне.
5. Божият план за спасение нямаше да бъде установен без твоята воля и съгласие. Божият
Син трябва да го приеме, защото е необходимо да получи, каквото Бог му е отредил. Защото
Божията Воля не е различна от неговата и осъществяването й не зависи от времето. Затова
онова, което те свързва с Божията Воля, съществува в теб и сега, защото е вечно. Ти трябва да
си оставил място, което може да се обитава от Светия Дух и където живее Той. Той е там,
откакто се е появила нужда от Него и е била удовлетворена още същия миг. Това щеше да ти
каже разумът, ако беше готов да го чуеш. Но очевидно логиката на егото не е такава. Чуждата
на разума природа на егото е доказателство, че няма да намериш отговора в него. Но ако е така,
то отговор съществува. А ако той съществува и има за цел твоята свобода, ти трябва да бъдеш
свободен да го намериш.
6. Божият план е прост - никога не извежда до задънена улица и не си противоречи. Всяка
Негова Мисъл се разгръща във всичко и това обхваща и твоята воля. Така че, трябва да
съществува някаква част от теб, която познава Неговата Воля и я cподеля. Няма смисъл във
въпроса дали съществува нещо, което е неизбежно да съществува. Но си струва да се запиташ
защо не съзнаваш неговото съществуване - защото на този въпрос трябва да има отговор, ако
трябва да се осъществи Божият план нa твоето спасение. А той трябва да се осъществи, защото
неговият Първоизточник не познава незавършеност и непълнота.
7. Къде може да се търси отговора, ако не в Първопричината. И къде си ти, ако не там,
където е този отговор? Твоята Самоличност, която е истинско Следствие на тази Първопричина
също както отговорът, трябва да бъде единна и свързана. О да, ти знаеш това и не само това. Но
всяка частица познание е заплаха за процесите на дисоциация в същата степен, в която и цялото
познание. И познание като цяло идва с която и да е частица от него. Ето онази частица
познание, която можеш дa приемеш. Ти можеш да видиш онова, което ти посочва разумът,
зaщото свидетелствата в негова полза са ясни. Само напълно безумните могат да ги
пренебрегнат и ти вече си преодолял това състояние. Разумът сам по себе си е средство, което
служи на Светия Дух. Това средство не е изтълкувано по новому и пренасочено в друго русло
от целите на греха, както е станало с всички други средства. Защото разумът е отвъд пределите
на средствата, достъпни на егото.
8. Вярата, възприятията и убежденията могат да бъдат погрешно насочени в служба на
великия измамник, също както и на истината. Но разумът няма място там, където е безумието,
и не може да се приспособява в служба на неговите цели. Вярата и убежденията в състояние на
безумие са много силни и насочват възприятията към онова, което съзнанието цени. Но разумът
не участва в тези процеси. Защото, ако разумът се включи, възприятието ще отпадне веднага.
Няма разум в безумието, защото то зависи изцяло от липсата на разума. Егото не го използва
никога, защото не знае за съществуването му. Онези, които са само частично засегнати от
безумието, имат достъп до разума и само те имат потребност от него. Познанието не е зависимо
от разума, а безумието го изключва.
245
 9. Онази част от твоето съзнание, където е разумът, е посветена по твоя воля в съчетание
с волята на Отца на преодоляване на безумието. Тя едновременно приема и осъществява целта
на Светия Дух. Разумът е чужд на безумието и онези, които го използват, са се сдобили със
средства, които не могат да бъдат използвани за грях. Познанието е далеч отвъд всяко
постигане. Нo разумът може да послужи да се отворят онези врати, които ти си затворил пред
познанието.
10. Ти вече си много близо до това. Пренасочил си вярата и убежденията си и си поставил
въпроса, който егото никога нe би поставило. Разумът не ти ли подсказва, че този въпрос
произтича от нещо, което не познаваш, но сигурно ти принадлежи? Вярата и убежденията,
поддържани от разума, не могат да не те изведат към промяна на възприятието. И при тази
промяна се открива пътят на вътрешното виждане. Вътрешното виждане се разгръща отвъд
самото себе си, както целта, на която служи, и всички средства за нейното осъществяване.
VI. Разумът в противовес на безумието
1. Разумът не вижда грях, но грешки, водейки към тяхното поправяне. Той не цени тях, а
поправянето им. Разумът говори, че когато смяташ, че вършиш грях, ти всъщност отправяш зов
за помощ. Но ако не приемеш помощта, за която молиш, няма да повярваш, че можеш да
окажеш такава помощ и на другите. И няма да окажеш тази помощ, като с това поддържаш
същото убеждение. Защото всяка непоправена грешка ти внушава заблуда относно твоята
способност да поправяш своите грешки Ако си способен да поправиш грешките си, но не
проявяваш тази способност, ти отричаш тази сила в себе си и в своя събрат. А ако и той
споделя това убеждение, и двамата ще се смятате за обречени. Можеш да спестиш това на себе
си и на него. Защото разумът разчиства пътя на изправлението не само за теб.
2. Ти не можеш нито да се поправиш, нито да откажеш да се поправиш без своя брат.
Грехът настоява, че можеш. Но разумът ти говори, че не можеш да разглеждаш своя брат и себе
си греховни и да възприемаш другия като невинен. Кой възприема себе си за виновен и в
същото време вижда един невинен свят? И кой може да възприема света като греховен и да
разглежда себе си отделно от него? Греховността поддържа различието между теб и твоя
събрат. Но разумът те уверява, че това трябва да е погрешно. Щом двамата с брат ти сте
свързани, може ли мислите ти да засягат само теб? И възможно ли е мисли, които проникват в
това, което изглежда твое, да не окажат въздействие върху всичко, което е наистина твое? Щом
съзнанията са свързани, това е невъзможно.
3. Човек не е независим от това, което мисли, както Бог не мисли без Своя Син. Такова
нещо е възможно само ако и Двамата бяха в плът. И нито едно съзнание не би могло да мисли
само за себе си, освен ако тялото е тъждествено на съзнанието. Защото само телата могат да
бъдат отделни и следователно нереални. Домът на безумието не може да бъде дом на разума.
Но ако видиш разумното, съвсем е лесно да напуснеш дома на безумието. Ти не напускаш
безумието като отидеш някъде другаде. Напускаш го просто като приемеш разума на мястото
на безумието. Безумието и разумът виждат едни и същи неща, но със сигурност гледат на тях
по различен начин.
4. Безумието е агресия срещу разума, която го изтласква от съзнанието, за да заеме
неговото място. Разумът не проявява агресия, а идва на мястото на безумието тихо, ако
безумието реши да се вслуша в него. Но безумните не знаят какво искат, защото са убедени, че
виждат тялото и тяхното безумие им внушава, че то е реално. Разумът е неспособен на това. И
ако защитаваш тялото противно на разума, няма да познаеш нито тялото, нито себе си.
5. Ти не си разделен от своя брат чрез тялото и ако мислиш така, това е безумие. Но то
обслужва дадена цел и си представя, че разполага със средствата да я постигне. Безумие е да
разглеждаш тялото като преграда между онова, което разумът говори, че е единно. И ако
чуваше гласа на разума, нямаше да виждаш тялото. Какво може да разделя неразделното? А
щом не може нищо в него да се вклини, как нещо, което прониква една негова част, да не
прониква и всичко останало? Разумът ще ти обясни това. Но помисли какво трябва да признаеш
за целта.
6. Ако избереш греха вместо изцелението, ти осъждаш Божия Син на нещо,
което никога не
може да се поправи. Чрез този избор ти му показваш, че е обречен, завинаги разделен от
теб и от Отца, без надежда за сигурно завръщане. Учейки го на това, ти ще научиш същото и от
него. Защото ти можеш да го учиш само нa това, което е неговата същност според теб и каквото
си избавел за него, е твоят избор за самия себе си. Но не мисли, че има нещо страшно в това. Ти
си свързан с него и това е факт, а не твое разбиране. Нима един факт може да бъде страшен,

246
освен ако не е в противоречие с нещо, което ти е по-скъпо от истината? Разумът ще ти покаже,
че този факт е твоето освобождение.
7. Нито твоят събрат, нито ти можете да бъдете нападнати поотделно. Но
също така и никой
от вас не може да приеме чудото, без и другият да получи неговото благословение и
изцеление от болката. Разумът, както и любовта, ще ти вдъхне увереност, без да се стреми да те
уплаши. На теб ти е дадена силата да изцелиш Божия Син, защото той е едно цяло с теб. Ти
наистина си отговорен за начина, по който той гледа на себе си. И разумът твърди, че имаш
възможност в един миг да промениш съзнанието му, което е единно с твоето. Всеки миг е
подходящ за да се поправят грешките му напълно и той да стане цялостен. В мига, когато
решиш да приемеш изцеление, неговото спасение е завършено заедно с твоето. Разумът ти е
даден, за да разбереш, че това е така. Защото разумът, добронамерен, както и целта, на която
служи, те извежда от безумието към постигане па истината. И тук ще отхвърлиш бремето на
нейното отричане. Този е страшният товар, а не истината.
8. В единението с брат ти е твоето спасение - Небесният дар, a не дарът на страха. Нима
Небето ще ти се стори тежко бреме. В състояние на безумие, да. Но каквото вижда безумието,
трябва да се разпръсне от разума. Разумът те уверява, че Небето е всичко, към което се
стремиш. Вслушай се в Този, Който говори с разум и привежда твоя разум в съзвучие с
Неговия. Бъди готов да използваш разума като средство, чрез което Той да те напътства да
избегнеш безумието. Не се крий зад безумието, за да избегнеш разума. Онова, което безумието
цели да скрие, Светия Дух показва, за да може всеки с радост да го види.
9. Ти си спасителят на своя брат. Той е твоят спасител. Разумът е наистина щастлив да ти
засвидетелства това. Този благороден план е проникнат с любов от Любовта. А всичко, което е
в плана на Любовта, е подобно на Нея в следното: Бидейки всеединна, Тя се стреми да научиш,
какъв трябва да бъдеш ти. И бидейки единен с Нея, дава ти се да даряваш онова, което тя ти е
дарила и продължава да дарява. Отдели поне миг, за да приемеш с радост онова, което ти се
дава да дариш на своя брат и научете заедно какво ви е дарено. Да даряваш не е по-
благословено, отколкото да получаваш. Но не е по-малко благословено.
10. Божият Син е винаги единен в Божието благословение. И когато ти отправя
благодарност за това, че си го благословил, разумът ще ти подскаже, че благословението не е
отминало и теб. Неговата признателност ти напомня за благодарността на Отца към теб, че Му
даваш завършеност и пълнота. И само така разумът ти позволява да разбереш каква е твоята
същност. Отца е близо до теб, както твоят брат. Но има ли нещо по близко до теб от твоето Аз?
11. Властта, която имаш над Божия Син, не е заплаха за неговата реалност. Тя е
свидетелство за нея. Къде би намерил свобода, ако не в себе си, щом вече е свободен? И кой
друг, ако не той самият може да се лиши от свобода, щом сам си я отрича? Бог не е за
подигравка; и Неговият Син не може да бъде затворен, освен по свое желание. И по свое
желание се освобождава. В това е неговата сила, а не слабост. Той зависи само от себе си. И
когато прояви милост към себе си, той е свободен. Но когато предпочита да се осъди, остава
затворник и чака окован да оправдае себе си, за да получи свобода.
VII. Последният въпрос, неполучил отговор
1. Не виждаш ли, че цялото ти нещастие идва от странното убеждение, че си безсилен?
Безсилието е цената на греха. Да бъдеш безпомощен - това е условието на греха, единственото
изискване, за да повярваш в него. Само безпомощният може да вярва в греха.
Самовъзвеличаването не привлича никого, освен нищожните. И само тези, които са повярвали в
своята незначителност, могат да виждат нещо привлекателно в самовъзвеличаването.
Предателството спрямо Божия Син е самозащитата на онези, които не се отъждествяват с него.
A човек е или с него, или против него - или го обичаш, или го нападаш; съхраняваш неговото
единство или то виждаш разбит и унищожен от своята агресия.
2. Никой не вярва, че Божият Син е безсилен. И онези, които се считат за безпомощни,
твърдо вярват, че не са Божият Син. Какво друго биха могли да бъдат, ако не негови врагове? И
какво могат да правят, освен да съперничат на неговата сила и това да ги накара да се плашат от
него? Те са мрачни, безмълвни и уплашени, самотни и отчуждени, страхуващи се, че Божият
Син има силата да им нанесе смъртен удар и надигат своята немощ срещу него. Те се
присъединяват към армията на безсилните, за да поведат срещу него своята война на
отмъщение, злост и горчивина, за да стане той един от тях. И тъй като не знаят, че са единни с
него, така и не разбират към кого е насочена омразата им. Наистина представляват жалка армия
и всеки е еднакво готов да нападне брат си или да се обърне срещу себе си, както и да си
спомни, че са се чувствали обединени от обща цел.
247
 3. Неистови, гръмки и силни изглеждат силите на мрака. Но те не познават своя „враг”, а
само омразата си към него. Омразата ги е събрала, но не ги е свързала помежду им. Защото ако
се бяха свързали, омразата щеше да бъде невъзможна. Армията на безсилните трябва да се
разпусне в присъствието на силата. Силните никога не са предатели, защото нямат нужда от
илюзията за сила и от разиграването на тази илюзия. Как би действала една армия насън?
Всичко може да се очаква от нея. Може да я сънуваш да атакува всекиго с всичко. В сънищата
няма логика. Цветето се превръща в отровно копие, детето става великан, а мишката реве като
лъв. Любовта бързо се обръща в омраза. Това е не армия, а лудница. Онова, което изглежда
планирана атака, е безредие.
4. Армията на безсилните е наистина немощна. Тя не притежава нито оръдия, нито враг.
Да, тя може да преброди целия свят в търсене на враг. Но не може да намери нещо, което не
съществува. Да, може да й се присъни, че е открила врага, но той ще се преобрази още докато
го напада и тя веднага ще се спусне да търси друг и няма да се спре пред никоя победа. И
докато бяга, тази армия се обръща срещу самата себе си и й се струва, че е зърнала най-големия
си враг, който винаги убягва от смъртоносната й атака, превръщайки се в нещо друго. Как
подъл й се струва този враг, променяйки се така, че е невъзможно дори да го познае.
5. Но омразата се нуждае от прицел. Не може да има вяра в греха, ако не съществува враг.
Нима човек, убеден в съществуването на греха, би се осмелил да повярва, че няма врагове? Кой
би признал, че никой не е причина за неговото безсилие? Разумът определено би го призовал да
спре да търси нещо несъществуващо. Но преди това трябва да има готовност да види един свят,
където враг не съществува. Не е необходимо да разбира как да го види. Не е нужно дори да се
опитва да разбере. Защото ако се съсредоточи върху онова, което не може да разбере, само ще
подчертае своята безпомощност и ще допусне грехът да му внуши, че врагът е самият той. Но
нека само да си зададе въпросите, които трябва сам да разреши, за да стане това:
Желая ли свят, който да направлявам аз, а не той мен?
Желая ли свят, в който да бъда силен, а не безпомощен?
Желая ли свят, в който да нямам врагове и да не мога да греша?
И желая ли да видя онова, което съм отрекъл, защото е истина?
6. Сигурно вече си си дал отговор на първите три въпроса, но още не и на последния.
Защото той все още ти изглежда страшен и различен от останалите. Но разумът ще те убеди, че
всички те се свеждат до едно и също. Казахме, че тази година ще подчертаем тъждеството на
нещата, които са тъждествени. Последният въпрос, на който трябва да си отговориш накрая все
още продължава да крие заплаха, каквато останалите вече не притежават за теб. И тази
въображаема разлика свидетелства за твоето убеждение, че истината е може би врагът, който
все още ти предстои да откриеш. Това изглежда е последната ти надежда да откриеш греха и да
се откажеш от силата.
7. Не забравяй, че изборът между греха и истината между безсилието и силата, е изборът
дали да нападнеш, или изцелиш. Защото изцелението идва от силата, а агресията - от
безсилието. Не можеш да желаеш изцелението на човека, когото нападаш. А когото би изцелил,
е човек, когото би предпочел да спасиш от агресия. Какво друго е това, ако не изборът да го
видиш с очите на тялото или да позволиш да ти се разкрие чрез вътрешно виждане? Как това
решение ще доведе до съответните последици не е твой проблем. Твоят избор се свежда до
онова, което желаеш да видиш. Този курс се занимава с причината, а не със следствието.
8. Помисли как би отговорил на последния останал въпрос. И нека разумът
ти подскаже, че
той е получил своя отговор и то съвсем логично, в останалите три. И тогава ще ти бъде
ясно, когато разгледаш последиците на греха във всяка форма, че всичко трябва да извършиш, е
да се запиташ:
Това ли бих искал да видя? Към него ли се стремя?
9. Този е единственият избор ти избор, условието на всичко ставащо. Не е
от значение как се
осъществява, а защо. Ти имаш контрол над него. И ако избереш да виждаш свят без
врагове, в който не си безпомощен, средствата да го виждаш ще ти се дадат.
10. Защо е толкова важен заключителният въпрос? Разумът ще ти каже защо. Този въпрос
съвпада с другите три, но не във времето. Останалите три са решения, които могат да се вземат,
да се отменят и отново да се вземат. Но истината е постоянна, тя предполага такова състояние,
в което колебанията са невъзможни. Ти можеш да пожелаеш свят, който да ръководиш, а не той
теб и после да си промениш мнението. Можеш да пожелаеш да бъдеш силен вместо
безпомощен и да загубиш това желание при най-малкия намек за грях, който те увлече. И
248
можеш да пожелаеш да видиш един безгрешен свят и да оставиш “врага” да те изкуши да
погледнеш през очите на плътта и да промениш своето желание.
11. По съдържанието си всички тези въпроси са еднакви. Защото всеки от тях пита дали
си готов да замениш света на греха с онова, което вижда Светия Дух, защото то е отреченото от
греховния свят. И зaтова онези, които виждат грях, виждат само отрицанието на реалния свят.
Последният въпрос внася постоянство към твоето желание да видиш реалния свят и по този
начин това твое желание се превръща в единствено. Отвръщайки положително на последния
въпрос, ти влагаш искреност във вече взетите решения по тези въпроси. Защото едва тогава
отхвърляш възможността за пореден път да промениш своето решение. Когато вече не искаш
това, на всички други въпроси е даден отговор.
12. Защо смяташ е тази несигурност, че си получил отговор на останалите три въпроса?
Щеше ли да се налага да бъдат задавани толкова често, ако бяха получили своя окончателен
отговор? Докато не се направил последният избор, отговорът що бъде и „да”, и „не”. Защото ти
си отговорил с „да”, без да разбираш, че „да” означава противоположното на „не”. Никой не
избира обратното на това, което го прави щастлив, но може да го направи несъзнателно. И ако
разглежда щастието си като нещо променливо - веднъж едно, после друго, а трети път бегла
сянка, несвързана с нищо - той наистина прави избор, който отрича неговото щастие.
13. Убягващо щастие или някаква форма на променливо щастие, която зависи от времето
и пространството, е илюзия, лишена от смисъл. Щастието трябва да бъде постоянно, защото за
да се постигне, трябва да се откажеш от стремежа към непостоянство. Не можеш да изпитваш
радост, освен чрез постоянно истинно виждане. А постоянното истинно виждане се дава само
на желаещите постоянство. Желанието на Божия Син притежава такава сила, която доказва, че
греши всеки, който се смята беззащитен. Каквото пожелаеш, това ще виждаш и смяташ за
реално. Мисълта има силата да дава свобода и да убива. И няма мисъл, която може да се
откъсне от съзнанието на мислещия и да не му окаже въздействие.
VIII. Вътрешната промяна
1. Но дали в такъв случай мислите са опасни? По отношение на телата, да! Мислите,
които сякаш убиват, внушават на този, който има такива мисли, че може да бъде убит. И когато
приеме такъв урок, той „умира". Преминава от живот към смърт последното доказателство, че
цени непостоянното повече от постоянството. Сигурно си е представял, че се стреми към
щастие. И все пак, не го е пожелал, защото то е истина и следователно трябва да бъде
постоянно.
2. Постоянството на радостта е условие, което е съвсем чуждо на твоето разбиране. Но
ако можеше дори да си представиш това състояние, ти щеше да се стремиш към него дори и без
да го разбираш. Няма изключения в постоянството на щастието нито промяна от какъвто и да
било характер. То е непоклатимо, каквато е Любовта на Бог към Неговото творение. Щастието
е сигурно в своето истинно виждане, както Творецът в Своето познание, и гледа и вижда
еднакво всичко. То не вижда ефимерното, защото желае всичко да бъде като него и го вижда
такова. Нищо не е в състояние да наруши неговото постоянство, доколкото собственото му
желание е непоколебимо. То идва неизменно за онези, които виждат колко е съществен
последният въпрос за останалите, както и мирът идва за онези, които са предпочели да лекуват,
а не да съдят.
3. Разумът говори, че не можеш да бъдеш непостоянен в молбата си за щастие. Щом
получаваш всичко, което желаеш и щом щастието е постоянно, нужно е да помолиш за него
само веднъж, за да го имаш завинаги. Ако не винаги изпитваш щастие, имайки предвид
неговата същност, това означава, че не си го поискал. Защото човек не може да не отправи
молба за нещо желано, обещано му от силата, която го дарява. Той може да греши по
отношение на онова, за което моли, както и къде и от кого. Но ще отправи молбата си, защото
желанието е молба, изхождаща от този, на когото Всевишният не отказва отговор. Бог вече му е
дал всичко, което желае. Но ако изпитва несигурност в нещо, Бог не може да му го даде.
Защото докато е несигурен, той не го желае, а Бог дава в пълнота, само когато дарът Му бъде
приет.
4. Ти, който осъществяваш Божията Воля и си Неговото щастие, и чиято воля е могъща
като Неговата - могъщество, което не се изгубва в твоите илюзии, помисли внимателно защо
още не си решил как да отговориш на последния въпрос. Отговорът ти на другите въпроси е
дал възможност да ти се помогне да бъдеш отчасти здравомислещ. Но въпреки това последният
въпрос е, който реално изисква отговор, за да постигнеш напълно здрав разум.
5. Какво е Светия миг, освен Божията молба към теб да разбереш какво Той ти е дарил?
Тук е великият призив към разума -осъзнаването на онова, което е винаги на разположение, за
249
да се види щастието, което може да бъде винаги твое. Тук е постоянният мир, в който можеш
да живееш вечно. Тук ти се разкрива всичко онова, което е било отхвърлено чрез собственото
ти отрицание. Защото тук най-сетне получава отговор последният въпрос и се дава онова, за
което си помолил. Тук бъдещето е сега защото времето е безсилно, защото си пожелал онова,
което никога няма да се промени. Защото си помолил нищо да не застава между твоите свети
взаимоотношения и осъзнаването на тяхната святост.
Глава 22
СПАСЕНИЕТО И СВЕТИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Въведение
1. Имай милост към себе си, ти, който си бил в робство толкова дълго. Радвай се, че
всички, които Бог е съчетал, нямат нужда вече самотни да виждат греха. Двама души не могат
да видят греха заедно, защото никога не го откриват в едно и също място и време. Грехът е
напълно индивидуално възприятие, което виждаш в другия, но всеки е убеден, че съществува в
него. И всеки върши различни грешки, които другият не може да разбере Братко, грешката е
една, извършвана от един и на извършилия я се дава прошка по един и същ начин. Светостта на
взаимоотношенията с твоя брат дава прошка и на двама ви, премахвайки последиците от онова,
в което сте повярвали и видели. А когато се премахнат последиците, изчезва и потребността от
грях.
2. На кого е нужен грехът? Само на самотните и уединените, които смятат своите братя
различни от тях. Това различие, което е привидно, но не реално, оправдава нуждата от грях,
при видна, а не реална. И това щеше да бъде реално, ако грехът беше такъв. Защото несветите
взаимоотношения се основават върху различията, при което всеки мисли, че другият притежава
нещо, което липсва на него самия. Те се свързват, за да може всеки да допълни себе си,
ограбвайки другия. Остават заедно, докато преценят, че няма какво повече да ограбят и
преминават нататък. И така, те се скитат сред един свят от непознати, чужди на тях самите,
живеещи може би под общ покрив на телата, който обаче не дава подслон на никого; в една и
съща cтая но разделени така, сякаш принадлежат на различни светове.
3. Светите взаимоотношения изхождат от различна предпоставка. Всеки се е вгледал в
себе си и е видял, че нищо не му липсва. Приемайки собствената си завършеност, той я
разгръща, съчетавайки я с тази на другия, цялостен като него самия. Той не вижда различия
между собственото си и другото „аз”, защото различията се отнасят само до тялото.
Следователно не вижда нищо, което би пожелал да отнеме от другия. Не отрича собствената си
реалност, доколкото тя е истината. Той е непосредствено под небето, но достатъчно близко за
да не се върне повече на Земята. Защото това взаимоотношение притежава Небесна Святост.
Може ли толкова близко до Небето отношение да бъде далеч от дома?
4. Помисли на какво само могат да те научат светите взаимоотношения! Те премахват
вярата в различията. Убеждението, че съществуват различия, се заменя от вяра в единството.
Картината на различията се е преобразувала във вътрешно виждане. Сега разумът може да
изведе двамата с брат ти до логическото заключение, че сте свързани. Тази връзка трябва да се
разгърне, както ти си се разгърнал, когато сте се обединили. Трябва да се надскочи, както ти си
надскочил тялото, за да се свържеш с брат си. И сега сходството, което си видял, се разгръща и
окончателно премахва всяко чувство за различия, за да стане очевидно единството, което стои
зад всичко. Това е златният кръг, където разпознаваш Божия Син. Защото онова, което се ражда
в едно свято взаимоотношение, не може никога да свърши.
1. Посланието на светите взаимоотношения
1. Нека продължим логиката на разума. Ако нападаш онзи, когото Бог желае да
изцели, и мразиш, когото Той обича, тогава ти се отклоняваш от Волята на своя Творец. Но при
положение, че ти си Неговата Воля, тогава явно се отклоняваш от своята същност. Ти можеш и
наистина вярваш, че е така. И вярвайки, виждаш много доказателства в подкрепа на това
убеждение. Питаш се, откъде идва това странно чувство за несигурност, усещането за
отчуждение и страхът от безсмислието, който те преследва? Сякаш си попаднал тук случайно и
непредвидено и знаеш само, че лутайки се, ще си отидеш, защото само това изглежда сигурно.
2. Чували сме подобно описание и по-рано, но не по отношение на теб. И
продължаваш да
мислиш, че ти си онази странна представа, която то толкова точно описва. Разумът
говори, че снегът, който виждаш не през своите очи, няма особен смисъл за теб. На кого такова
виждане би изпратило своите обратни вести? Разбира се, не на теб, чийто поглед е напълно
независим от очите, които гледат на света. Щом това не е твоето виждане, какво може да ти
покаже то? Мозъкът не може не може да изтълкува онова, което се дава чрез вътрешна визия.
250
Него ти ще разбереш. Мозъкът тълкува нещата, свързани с тялото, част от което е той. Но ти не
можеш да разбереш какво казва. Въпреки това го слушаш. И си се опитвал дълго и упорито да
разбираш неговите послания.
3. Не си съзнавал, че не можеш да разбереш нещо, което не стига до теб. До теб не са
стигали послания, които да са понятни. Защото си слушал нещо, неспособно на общуване.
Помисли какво се случва при това. Когато отричаш своята същност, твърдо уверен, че си „нещо
друго”, това „друго не що”, създадено от теб вместо истинската ти същност, се превръща в твой
начин на виждане. Това „друго нещо” вижда, но тъй като това не си ти, то обяснява своето
виждане на теб самия. Твоето истинно виждане, разбира се, ще направи всичко това ненужно.
Но ако си със затворени очи и си призовал това друго нещо да те води, искайки то да ти
изтълкува света, който вижда, нямаш основания да не го слушаш или да го подозираш, че не ти
казва истината. Разумът ти подсказва, че то не може да бъде вярно, защото не го разбираш. Бог
няма тайни. Той не те превежда през свят на скърби, изчаквайки да ти обясни в края на
пътуването защо ти е сторил това.
4. Какво може да се скрие от Божията Воля? И въпреки това, ти си убеден, че имаш
тайни. Какви могат да бъдат тези тайни, освен друга „воля”, която да е твоя и да се различава от
Неговата? Разумът говори, че това не е тайна, която трябва да бъде укривана като грях. Това
всъщност е само грешка! Не допускай страхът ти от греха да я укрива и пречи на изправлението
й, защото влечението към греха е само страх. Това е единственото чувство, което си създал,
каквото и да ти се струва то. Това е чувството на потайност, на скрити помисли, свързани с
тялото. Това е единственото чувство, което се противопоставя на любовта и винаги води до
съзиране на различията и загуба на близост. Това е чувството, което те държи в слепота,
зависимо от „аза", който си въобразяваш, че си породил, за да те преведе през света, създаден
от него.
5. Зрението ти е дадено заедно с всичко, което можеш да разбереш. Няма да ти бъде
трудно да разбереш онова, което ти говори вътрешното виждане, защото всеки вижда само
онова, което мисли, че е негова същност. И ти ще разбереш онова, което зрението ти разкрива,
защото такава е истината. Само вътрешното ти виждане може да ти покаже онова, което си
способен да виждаш. То достига до теб непосредствено, без необходимост да ти бъде
тълкувано. Щом нещо се нуждае oт тълкуване, значи ти е чуждо. А и няма да стане по-разбрано
ако ти го тълкува някой, когото не разбираш.
6. Измежду всички послания, които си получил, и които не си разбрал, само този курс е
открит за разбиране от твоя страна и може да бъде разбран. Той е на твоя език. Не го разбираш
все още поради това, че цялото ти общуване е като на новородено. Звуците, които чува и издава
новороденото са крайно ненадежни, те означават за него различни неща в различните моменти.
Звуците, които то чува, и картините, които вижда, са все още неустойчиви. Но онова, което
чува, без да разбира, ще бъде родният му език, чрез който ще общува с хората, които го
заобикалят, и те ще общуват с него. И странните, променливи лица, които вижда около себе си,
ще се превърнат за него в утешители и то ще припознае своя дом и ще се види там заедно с тях.
7. Така във всички свети взаимоотношения се възражда способността за общуване,
вместо за разделение. И все пак, светитe взаимоотношения, възродени едва отскоро от
несветите, но по- древни дори от древната илюзия, която са заместили, са в момента подобни
на младенец, но прероден. Въпреки това, чрез този младенец ти се връща истинското виждане и
той ще ти заговори на език, който можеш да разбереш. Той не е захранен с онова „друго нещо”,
което ти си взел за себе си. Не е предаден и приет от друг, вместо от теб. Защото двама братя не
могат да се съединят по друг начин, освен в Христос, Чието виждане ги разглежда в единство.
8. Помисли какво само ти е дадено, свети брате мой. Това детe ще те научи на всичко,
което не разбираш, и ще го направи достъпно за теб. Защото езикът му няма да ти бъде
непознат. Не му е нужен преводач, за да общува с теб, тъй като ти си го научил на всичко,
понеже си го знаел. То би дошло само при теб, никога при „нещо друго”. Където е влязъл
Христос, никой не е сам, защото Той не би намерил дом сред хора, които са разделени. Но Той
трябва да се роди отново в Своя древен дом, привидно нов, но всъщност като Него древен -
един малък пришълец, който зависи от светостта на твоите взаимоотношения, която да Му
позволи да живее.
9. Бъди сигурен, че Бог не е поверил Своя Син на някой недостоен. Не си струва да се
свързваш с нищо, освен с онова, което е част от Него. А и каквото не е част от Него, е
неспособно на единение. Комуникативната връзка трябва да е възстановена у онези, които се
свързват, защото това не може да стане посредством телата. Какво тогава ги е обединило?
Разумът говори, че сигурно са погледнали един на друг чрез виждане, което не е от тялото, и са
251
общували на език, недостъпен за тялото. Гледка или звук, които вдъхват страх, не биха могли
да ги съединят така нежно в единно цяло. Но скоро всеки е видял в другия съвършено
прибежище, където неговият Аз да се възроди в сигурност и в мир. Това му е подсказал
разумът, и той му се е доверил, защото е истината.
10. Това е първото пряко възприятие, което можеш да създадеш. Ти го създаваш чрез
осъзнаване, по-древно от възприятието, но възраждащо се в миг. Какво е времето за онова,
което е извечно истинно? Помисли какво ти е дал този миг - разбирането, че това „друго нещо”,
което си смятал за себе си, е илюзия. И истината се е явила незабавно, за да ти покаже къде
трябва да бъде твоето Аз. Отричането на илюзиите е повик към истината, защото да отречеш
илюзиите означава да признаеш, че страхът е необоснован. В светия дом, където няма власт
страхът, любовта прониква с благодарност, признателна, че е единна с вас, които сте се
свързали, за да й позволите да дойде.
11. Христос идва само при Себеподобни - при сродни, а не различни. Защото го тегли
вечно към това, което е Той Самият. А какво е така сродно Нему, както светите
взаимоотношения? И онова, което ви привлича с брат ти един към друг, привлича и Него към
вас. Тук Неговата благост и Неговата ласкава невинност е защитена от нападение. И тук Той
може да се завърне уверено, защото вярата в другия е вяра в самия Него. Ти наистина си прав,
когато гледаш на своя брат като на Негов избран дом, защото, тук ти изразяваш своята воля с
Него и с Неговия Отец. Това е Волята на твоя Отец за теб и твоята собствена воля, единна с
Неговата. И който е привлечен към Христос, е привлечен към Бога със същата сигурност, както
Двамата са привлечени към всяко свето взаимоотношение - домът, подготвен за Тях, когато
земята се превръща в Небе.
II. Невинността на твоя брат
1. Противоположност на илюзиите не е разочарованието от тях, а истината. Само за
егото, за което истината е лишена от смисъл, те се явяват единствени алтернативи, различни
една от друга. В действителност, и илюзиите, и разочарованието от тях са едно и също нещо. И
едното, и другото води до страдание, макар и всяко да изглежда като начин да се преодолее
страданието, причинено от другото. Всяка илюзия поражда болка и страдание в тъмните дипли
на тежките одежди, зад които прикрива нищото, каквото е всъщност. Но в тези мрачни и тежки
одежди се покриват онези, които се cтремят към илюзии и се крият от радостта на истината.
2. Истината е противоположна на илюзиите, защото поражда радост. Какво друго, ако не
радостта, може да бъде противоположност на страданието? Да се отърсиш от едно страдание, за
да намериш друго, едва ли е избавление. Да смениш една илюзия с друга не е никаква промяна.
Безсмислено е в страданието да търсиш радост, защото как би могла тя там да се намери?
Единственото достъпно в мрачния свят на страданието, е дa подбереш някои негови страни, да
погледнеш на тях като на нещо различно и да определиш това различие като радост. Но да
възприемеш нещо различно там, където различие не съществува, със сигурност няма да
промениш нещата.
3. Илюзиите пораждат само вина и страдание, болест и смърт на онези,
които вярват в тях.
Няма значение под каква форма се приемат. Страданието под никаква форма не може да
се сбърка с радостта в очите на разума. Радостта е вечна. Можеш да бъдеш сигурен, че всяко
привидно щастие, което не е трайно, е всъщност страх. Радостта не се превръща в скръб,
защото вечното е неизменно. Но скръбта може да се обърне в радост, защото времето отстъпва
пред вечността. Само извънвременното остава неизменно, а всичко във времето с течение на
неговия ход подлежи на промяна. Но за да бъде промяната реална, а не въображаема, илюзиите
трябва да отстъпят пред истината, а не пред други сънища, които са също така нереални. Няма
разлика между сънищата.
4. Разумът ще ти подскаже, че единственият начин да се избавиш от
страданието е да го
разпознаеш и да поемеш в противоположна посока. Истината е една и страданието е едно,
но те се различават помежду си във всяко отношение, във всеки отделен случай и без
изключение. Да вярваш, че може да същества дори и едно изключение, означава да объркаш
това, което е едно и също с това, което е различно. Една илюзия, лелеяна и защитавана срещу
истината, обезсмисля цялата истина и придава реалност на всички илюзии. Такава е силата на
вярата. При нея няма компромиси. И вярата в невинността е всъщност вяра в греха, ако
убеждението в прошката изключва дори и едно живо същество като го изолира от останалите.
5. Както разумът, така и егото ще ти кажат това, но изводите, които извличат, не са
еднакви. Сега егото ще те увери, че е невъзможно да не виждаш вина у никого. А щом такъв
252
поглед е единственият начин да се постигне избавление от вината, тогава убедеността в греха
трябва да е извечна. Ала разумът гледа на това по друг начин, защото разумът вижда в
първоизточника на идеята онова, което я прави вярна или невярна. Това трябва да е така, щом
идеята е единна със своя първоизточник. Следователно, твърди разумът, щом избавлението от
вината е дадено на Светия Дух като Негова цел, и то от Този, за Когото нищо, което Той
пожелае, не е невъзможно, средствата за постигане на избавление са повече от възможни. Те
непременно съществуват и са на твое разположение.
6. Това е критичният момент за този курс, защото на настоящия етап трябва да се
осъществи напълно разграничението между теб и егото. Защото, щом разполагаш със
средствата да позволиш осъществяването на предназначението на Светия Дух, значи, че можеш
да ги използваш. А прилагайки ги, ти ще повярваш в тях. 3а егото това е неосъществимо, а
никой не се заема с нещо, за което няма надежда да се постигне. Ти знаеш, че каквото твоят
Творец желае, е възможно, но онази, същност, която си създал, не вярва, че е така. Сега трябва
да избираш между себе си и илюзията за това, което си. Не и двете, а едно от двете. Няма
смисъл да се опитваш да избегнеш този единствен избор. Той трябва да бъде направен. Вярата
и убедеността могат да натежат на едната или другата страна, но разумът ти подсказва, че от
едната страна е страданието, а от другата радостта.
7. Недей сега да отхвърляш своя брат. Защото бидейки еднакви, вие не решавате по
различен начин, нито сами за себе си. Или си давате взаимно живот, или пък смърт; или сте
спасители един за друг, или съдници, всеки от които освещава или осъжда другия. Или напълно
вярваш в този курс, или не вярваш в него въобще. Защото или е напълно истинен, или
съвършено неверен и не може да му се вярва отчасти. И ти ще се избавиш от нещастието или
напълно, или никак. Разумът ще ти подскаже, че няма средно положение, при което да останеш
в колебание, очаквайки да избереш между радостта на Небето или нещастието на ада. Докато
не избереш Небето, ти си в ада и нещастието.
8. Не можеш да вземеш част от Небето и да я въвлечеш в илюзиите. Както не можеш да
постигнеш Небето, ако храниш дори и една единствена илюзия. Спасителят не може да бъде
съдия, нито пък милостта - осъждане. Истинното виждане не може да бъде проклятие, а
единствено благослов. Този, Чието предназначение е да спасява, ще спасява. Как ще го
постигне, не си в състояние да разбереш, но кога да стане е изцяло твой избор. Защото ти си
създал времево и времето е в твоя власт. Ти не си и робството на времето, както и на света,
който си създал.
9. Нека разгледаме по-отблизо илюзията, че онова, което си създал,
разполага с властта да
пороби своя създател. Това е същото онова убеждение, което е станало причина за
разделението. То е безсмислената идея, че мислите могат да се откъснат от мислещото ги
съзнание, да бъдат нещо различно и противоположно на него. Ако това беше вярно, мислите
щяха да бъдат не форми на разгръщане на съзнанието, а негови врагове. И тук виждаме отново
друга форма на същата фундаментална илюзия, на която сме били свидетели многократно
преди. Ако беше възможно Божият Син да се откъсне от Съзнанието на Отца, да се превърне в
нещо различно и противоположно на Неговата Воля, щеше да бъде възможно азът, който е
създал, и всичко, породено от него, да го подчини.
10. Разгледай тази гигантска проекция, но погледни на нея не със страх, а с
решителност да я
изцелиш. Нищо, което си създал, няма над тебе власт, ако самият ти не пожелаеш да
бъдеш разделен от своя Творец и да имаш противоположна на Неговата воля. Защото само ако
повярваш, че Неговият Син може да Му бъде враг, би изглеждало възможно създаденото от теб
дa е истински твое. Така щеше да обречеш на страдание Неговата радост, превръщайки Го в
нещо съвсем различно. Но всички страдания, които си създал, са твое дело. Не е ли радостно да
узнаеш, че не са истински? И не е ли прекрасно да чуеш вестта, че нито една създадена от теб
илюзия, не е успяла да измести истината?
11. Само твоите мисли са неосъществими. Не и спасението. Не е възможно да гледаш на
своя спасител като на враг и да го познаеш. Но е възможно да разбереш истинската му същност,
щом Божията Воля е такава. Каквото е дадено от Бога в твоите свети взаимоотношения, то им
принадлежи. Защото каквото е дал да ти се предаде от Светия Дух, е наистина дадено. Няма ли
да погледнеш спасителя, който ти е отреден? И нима нe си признателен да замениш ролята на
палач, която си му приписал, срещу онази, която наистина му принадлежи? Приеми от него
онова, което Бог му е дал за теб, а не което сам си се опитал да си дадеш.

253
 12. Отвъд тялото, което си издигнал като преграда между себе си и своя брат, сияйно в
онази златиста светлина, която стига до него от светлия, безкраен кръг, който се разгръща
завинаги, са твоите свети взаимоотношения, обикнати от Самия Бог. Как тихо почиват те във
времето, но и отвъд него, безсмъртни, макар и на земята! Колко велика сила се крие в тях.
Времето се подчинява на волята им и земята е такава, каквато те определят да бъде. Тук не
съществува отделна воля, нито желание за разделение в каквото и да било. Волята в светите
взаимоотношения е истинна и не познава изключения. Всяка илюзия, предадена на тяхната
прошка, нежно се оставя без внимание, за да изчезне. Защото в тяхното съсредоточие Христос
се ражда отново, за да озари Своя дом с истинно виждане, което побеждава света. Нима не
желаеш този свят дом да стане и твой. Тук няма скръб, а само радост.
13. Всичко необходимо, за да пребиваваш тук заедно с Христос, е да споделяш Неговото
виждане. То се дава незабавно и с радост на всеки, който е готов да види невинността на своя
брат. И тази готовност не трябва да изключва никого, за да се избавите от всички последици на
греха. Нима би простил на себе си само отчасти? Можеш ли да постигнеш Небето, ако дори и
един единствен грях те изкушава да се отдаваш на скръбта. Небесното Царство е домът на
съвършената чистота и Бог го е сътворил за теб. Виж своя свят брат невинен като теб самия и
му позволи да те изведе там.
III. Разумът и различните форми на заблуда
1. Когато се внесе разум в мисловната система на егото, започва неговото преодоляване,
защото разумът и егото са противоположности. Те са несъвместими в твоето съзнание. Защото
целта на разума е да направи всичко ясно и очевидно. Ти можеш да видиш онова, което е
разумно. И това не е само игра нa думи, защото тук е началото на вътрешно виждане, което има
смисъл. Вътрешното виждане е буквално здрав разум. Щом това не е телесното виждане, то
непременно е разбираемо. Защото е просто, а онова, което е очевидно, е недвусмислено. То
може да се разбере. И тук разумът и егото се разделят, за да поемат по своите отделни пътища.
2. Съществуването на егото изцяло зависи от убедеността му, че не можеш да усвоиш
този курс. Ако споделиш това негово убеждение, разумът ще бъде неспособен да открои твоите
грешки и да проправи пътя за тяхното изправление. Защото разумът вижда отвъд грешките,
убеждавайки те, че онова, което си смятал за реално, не е такова. Разумът откроява разликата
между грях и грешки, защото се стреми към поправянето им. И така, той те уверява, че онова,
което си смятал за непоправимо, може да се корегира, от което следва, че е само грешка. Егото
се противопоставя на изправлението, което води до твърдата му вяра в греха и
пренебрежителното отношение към грешките. То не вижда нищо, което да може да се поправи.
Така егото осъжда, а разумът спасява.
3. Сам по себе си разумът не е спасение, но той разчиства пътя за постигане на мир и
привежда съзнанието ти в такова състояние, в което можеш да получиш спасение. Грехът е
преграда по пътя към мира, подобна на тежка, заключена врата, ключът от която е изгубен.
Никой, който я види без помощта на разума, не би се опитал да я премине. З телесното зрение
това е преграда, която изглежда непоклатима като гранит, толкова огромен, че би било безумие
да се опиташ да го преодолееш. Но разумът лесно вижда отвъд нея, защото тя е заблуда.
Каквато и форма да приема, от погледа на разума не може дa се скрие, че това е куха преграда.
4. Егото се занимава само с формата на грешката. То не разбира смисъла и не вижда има
ли го или не. Всичко, достъпно зa телесните очи, е грешка, неправилно възприятие,
деформирана част от цялото, лишена от смисъла, който би му придала целостта. И все пак
грешките, независимо от тяхната форма, подлежат на коригиране. Грехът е особена форма на
грешка, която егото почита. То се стреми да съхрани всички грешки и дa направи от тях
грехове. Защото това му придава стабилност, то е неговата тежка котва сред неустойчивия свят,
който е създало; камъкът, върху който е положило своята църква и където неговите
поклонници са приковани към телата и вярват, че свободата им се състои в свободата на тялото.
5. Разумът ще ти подскаже, че не формата на грешката я прави грешка. А щом зад
формата се крие само грешка, то тя не може да предотврати нейното поправяне. Телесните очи
виждат само формата. Те не могат да видят отвъд онова, което са създадени да виждат. А са
създадени да виждат грешката, а не отвъд нея. Техният начин на възприемане е наистина
странен, защото могат да виждат само илюзии, неспособни да прозрат отвъд гранитната скала
на греха и спирайки пред външната форма на нищото. За този деформиран начин на виждане
външната форма на нещата, стената, издигаща се между теб и истината, е напълно реална. Но
възможно ли е зрението, което се спира пред нищото, сякаш то е стабилна преграда, да вижда
истински? То остава при формата, създадено, за да гарантира със сигурност, че нищо, освен
формата, няма да бъде възприето.
254
 6. Тези очи, създадени, за да не виждат, няма да виждат никога. Защото идеята, която
представляват, никога не е напускала създателя си и тъкмо той вижда през тях. Каква е целта на
техния създател, освен да не вижда? За тази цел телесните очи са съвършено средство, но не и
за виждане. Забележи само как те се съсредоточават върху външните неща, без да могат да
погледнат отвъд тях. Наблюдавай как се спират пред нищото, в невъзможност да преодолеят
формата, за да постигнат смисъла. Няма нищо по-заслепяващо от възприемането на формата.
Защото видимостта на формата означава неяснота на разбирането.
7. Само грешките притежават различни форми и по този начин могат да внасят заблуда.
Формата може да се променя, защото не е истинна. Тя не би могла да бъде реалност, защото
може да се промени. Разумът ще ти подскаже, че щом формата не е реалност, тя сигурно е
илюзия и не съществува, за да се види. А ако я виждаш, сигурно грешиш, защото виждаш като
реално нещо, което нe може да има реалност. Възприятие, което не може да прозре отвъд
несъществуващото, е деформирано и възприема илюзиите за истина. Може ли то да разпознае
истината?
8. Не позволявай грешки под никаква форма да те разделят от този, който е свят като теб.
Не позволявай телесните очи да скрият за теб виждането на неговата святост, която би ти
показала твоята прошка. Нека да не ти попречи да разбереш същността на своя брат, това, че
виждаш неговите грехове и неговото тяло. Има ли в него нещо, към което да бъдеш агресивен,
освен ако е свързано с тялото, което си убеден, че е способно да извърши грях? Отвъд неговите
заблуди е твоята святост и твоето спасение. Ти не си му отдал светостта, а си се опитал да
видиш в него своите грехове, за да спасиш себе си. И все пак неговата святост е прошка за теб.
Нима можеш да се спасиш като правиш греховен онзи, чиято святост е твоето спасение?
9. Едни свети взаимоотношения, макар и съвсем новосъздадени трябва да ценят светостта
повече от всичко. Лишените от святост ценности ще предизвикат объркване, и то в съзнанието.
В несветите отношения всеки цени другия, защото вижда в него оправдание за своята
греховност Всеки вижда в другия онова, което го тласка да върши грях противно на волята си.
Така той прехпърля греховете си върху другия и се привързва към него, за да ги поддържа. И
никой вече не вижда в себе си причината за греха, породена от желанието да придаде реалност
на греха. Но разумът вижда светите взаимоотношения такива, каквито са - споделено състояние
на съзнанието, при което и двамата е радост предават грешките си зa изправление, за да се
изцелят заедно.
IV. Разклонение на пътя
1. Когато се изправиш пред разклонение на пътя, не можеш да продължаваш напред.
Трябва да поемеш или в едната, или в другата посока. Защото ако и тогава следваш посоката, в
която си вървял преди разклонението, няма да стигнеш до никъде. Целият смисъл на
досегашния ти път е в това да направиш избор в коя посока да продължиш. Пътят, който те е
довел до тук, вече не е от значение. Той не може да ти служи по-нататък. Достигнал до тук,
човек не може да вземе неправилно решение, макар че може да го отлага. А никоя част от пътя
не е толкова безнадеждна и безплодна, като това да стоиш на разклонение без да знаеш в каква
посока да поемеш.
2. Само първите стъпки по верния път изглеждат трудни, защото вече си избрал, макар да
ти се струва, че все още можеш да се върнеш назад и да поемеш в другата посока. Съвсем не е
така. Избор, направен с помощта на Небесните сили, не може да се отмени. Твоят път е
предопределен. Щом разбереш това, всичко ще ти се открие.
3. И ето че ти и твоят брат стоите тук, на това свято място, пред завесата на греха, която
пада между вас и лицето на Христос. Позволи тя да се вдигне! Вдигни я заедно със своя брат,
защото нищо не ви разделя, освен тази завеса. Поотделно всеки от вас би гледал на нея като на
непреодолима преградa, без да разбира колко е тънък воалът, който стои помежду ви сега. А и с
него е свършено вече в твоето съзнание, мирът те е споходил дори и тук, пред завесата.
Помисли сако какво ще се случи подир това. Любовта на Христос ще озари лицето ти и ще
изгрее на него, за да освети помръкналия свят, който се нуждае от тази светлина. И от това
свещено място Той ще се завърне заедно с теб, без да изостави нито святото място, нито теб. Ти
ще се превърнеш в Негов посланик, връщайки Го на Него Самия.
4. Помисли само каква красота ще съзерцаваш ти, който вървиш с Него! И колко красиви
ще бъдете с брат ти в очите един на друг! Колко ще бъдете щастливи заедно, след толкова
дългото и самотно пътуване поотделно. Ти ще отвориш за всички скърбящи Небесните врати,
които вече са отворени за теб. И всеки, койтo види Христос в теб, ще се възрадва. Колко е
прекрасна гледката отвъд завесата, която ще принесеш да озари изнурените очи на онези,
които са така yгрижени сега, както бе и сам ти някога. Колко ще ти бъдат признателни да те
255
видят да идваш помежду тях, предлагайки им прошката Христова, за да разпръсне вярата им в
греха.
5. Всяка грешка, която ти или твоят брат направите, другият ще я поправи. Защото да
види твоята красота е неговото спасение, което той ще пази ненакърнимо. И ти също ще бъдеш
закрилник на своя брат от всичко онова, което се изправя по между ви. Така ще преминеш през
света заедно с мен, чиято вест все още не е достигнала до всекиго. Защото ти си тук, за да
помогнеш тя да се приеме. Божият дар все още е достъпен, но очаква да бъде приет. Той се
получава от теб, който си го приел. Даден е в сигурни ръце - твоите и на брат ти - защото
споделяйки го, ти ставаш негов сигурен пазител и защитник.
6. На всички, които споделят Божията Любов, е дадена благодатта да даряват онова,
което са получили. Така те узнават, че то им принадлежи завинаги. Пред тяхното идване падат
всички прегради, защото най-сетне е преодоляна всяка пречка която видимо се бе изпречвала,
за да възпрепятства пътя им. Завесата, която вдигате двамата с брат ти, открива пътя пред
истината не само за вас. Тези, които са позволили да се вдигнат илюзиите от техните съзнания,
са спасителите на този свят, крачещи по света заедно със своя Спасител и разнасящи Неговата
вест за надежда и освобождение от страданието на всеки, който се нуждае от чудо, за да се
спаси.
7. Колко е лесно да предложиш това чудо на всекиго! Никой, който го е приел, не може
да го намира за трудно. Защото приемайки го, той узнава, че не е дадено единствено на него.
Такова е предназначението на светите взаимоотношения - да приемете заедно и предадете
онова, което сте приели. Стоейки пред завесата, ти все още се затрудняваш от това. Но
протегни ръка, хванала ръката на брат ти, и докосни това видимо тежко препятствие, и ще
видиш колко лесно пръстите ти се плъзгат по нищото. Това не е твърда стена. И само една
илюзия стои между теб и твоя брат и светия Аз, който и двамата споделяте.
V. Слабост и самозащита
1. Как човек преодолява илюзиите? Определено не със сила или гняв, нито като им се
противопоставя. Просто като позволиш на разума да ти подскаже, че те са в противоречие с
реалността. Те са противоположни на истината. Противоречието идва от тях, а не от
реалността. Реалността не противоречи на нищо. Нещо, което просто е, не се нуждае от защита
и не предлага такава. Само илюзиите се нуждаят от защита, поради своята слабост. И как да е
трудно да се върви в пътя на истината, когато ти пречи само слабостта? Ти си силният в този
привиден конфликт. И не се нуждаеш от защита. Ти не се нуждаеш от нищо, което да бъде
защитавано, защото всичко, което трябва да се защитава, те прави слаб.
2. Помисли за какво са му на егото защитни механизми. Винаги за да оправдае нещо,
което противоречи на истината, което е в разрез с разума и е лишено от смисъл. Мислимо ли е
подобно оправдание? Какво, ако не покана към безумието е това, за да те спаси от истината? От
какво се стремиш да се спасиш, ако не от нещото, което те плаши? Вярата в греха се нуждае от
голяма защита и то на огромна цена. Трябва да се осигури защита срещу всичко, с което те
дарява Светия Дух и то да бъде пожертвано. Защото грехът е издялан като преграда от твоя мир
и е положен между теб и неговото завръщане.
3. Но може ли мирът да бъде толкова фрагментарен? Той продължава да бъде цялостен и
нищо не може да се отнеме от него. Виждаш как и средствата, и материалът на сънищата на
злото са нищо. В действителност двамата с брат ти сте заедно и нищо не ви разделя. Бог ви
държи за ръце, а може ли нещо да раздели онези, които Той е свързал в единство с Него? Ти се
стремиш да се защитаваш срещу твоя Отец. Но въпреки това си остава невъзможно да се
отхвърли любовта. Бог тихо живее в теб, незащитен и без да се защитава, защото само в тази
притихналост е силата и могъществото. Тук не може да проникне слабост, защото няма агресия
и следователно не съществат илюзии. Любовта се основава на сигурността. Само на
несигурното е присъщо да се защитава. А всяка несигурност е сьмнение в самия себе си.
4. Каква слабост е страхът, нищожен и безсмислен. Колко е незначителен пред тихата
сила на онези, които е свързала любовта! Това е твоят „враг” - една уплашена мишка, готова да
се опълчи срещу вселената. Каква е вероятността да успее? Трудно ли е да се пренебрегне
тъничкото й писукане, което заявява могъществото и стремежа й да заглуши химна на възхвала
на Твореца, който пеят извечно като едно всички сърца по цялата вселена? Кой е по-силен?
Тази нищожна мишчица или всичко онова, което Бог е сътворил? Ти и твоят брат не сте
обединени от тази мишка, а от Божията Воля. И нима може една мишка да предаде онези, кои
го Бог е съединил?
5. Само ако можеше да разбереш колко е незначително това, което се изпречва между теб
и твоя брат! Не се заблуждавам oт илюзорните му размери и дебелина, тегло, здравина и твърди
256
основи. Да, за телесните очи тази преграда изглежда като огромно твърдо тяло, неподвижно
като планина. Въпреки това, в теб има Сила, на която никоя илюзия не може да устои. Това
тяло само ти се струва непреодолимо - Силата е наистина неустоима. Какво ще стане, когато
настъпи единство? Възможно ли е и по-нататък да се защитава илюзията за непоколебимост от
това, което тихо преминава през преградата и отива отвъд нея?
6. Не забравяй, че щом усетиш нужда да се защитаваш от нещо, ти си се отъждествил с
една илюзия. И затова си се почувствал слаб, защото си сам. Такава е цената на всички илюзии
Те всички се основават на вярата, че си разделен от другите. Всички те се изпречват тежки,
стабилни и непреодолими между теб и твоя брат. И няма дори и една илюзия, която истината да
не може да преодолее с такава лекота, че непременно да се убедиш, каквото и да си мислил
преди това, че илюзията е нищо. Ако простиш на своя брат, това ще стане. Защото нежеланието
да не отдаваш значение на привидната преграда помежду ви, я прави непреодолима и
затвърждава илюзията, че не може да се премахне.
VI. Светлината на Светите взаимоотношения
1. Свобода на тялото ли предпочиташ или на съзнанието? Защото не можеш да имаш и
двете. Кое за теб е по-ценно? Към кое се стремиш? Защото едното възприемаш като средство, а
другото като цел. Едното трябва да се постави в служба на другото и да утвърди неговото
господство, повишавайки неговата значимост и снижавайки собствената си. Средствата служат
на целта и когато тази цел бъде постигната, средствата понижават и напълно губят стойността
си при липса на предназначение. Няма човек, който да не се стреми към свобода и дa не се
опитва да я намери. Но всеки търси свободата там, където вярва, че се намира, и може да я
намери. Всеки я смята зa възможна или за тялото или за съзнанието и ще накара другото да
служи на неговия избор да я постигне.
2. Когато се избере свободата на тялото, съзнанието се използва като средство, ценно със
способността си да измисли план за постигането й. Но свободата на тялото е лишена от смисъл
и сьзнанието е обречено да служи на илюзии. Такава ситуации с толкова противоречива и
невероятна, че който я избере, губи представа за ценност. Но дори и при такова дълбоко и
неописуемо объркване, Светия Дух чака нежно и търпеливо, сигурен в изхода, както в Любовта
на Своя Творец. Той знае, че този безумен избор е направен от някой, който е скъп на неговия
Творец, както любовта на любовта.
3. Никак не се тревожи как ще стане така, че Той лесно да смени ролята на средствата и
целите за онзи, когото Бог обича и желaе да направи свободен завинаги. Но бъди признателен,
че можеш да послужиш като средство на Неговата цел. Това е единственото служене, което
води до освобождение. За да служи на тази цел, тялото трябва да се види в неговата невинност,
защото целта е невинността. Непротиворечивостта прави естествен прехода от средства към
цел, какъвто е преходът от омраза към благодарност за очите, които прощават. Ти ще получиш
святост от своя брат, използвайки тялото само в служба на невинността. И ще ти бъде
невъзможно да мразиш онова, което служи на този, когото изцеляваш.
4. Тези свети взаимоотношения, прекрасни в своята невинност, могъщи по сила и озарени
в светлина, по-сияйна от слънцето, което виждаш да грее на небето, са избрани от Отца като
средство за осъществяване на Собствения Му план. Бъди благодарен, че не служат на твоя
план. Те не могат да изневерят на онова, което им е възложено, и всичко, което им се дава, е
полезно. Тези свети отношения са способни да изцелят каквато и да е форма на болка. Сами не
можете да служите - нито ти, нито твоят брат. Изцелението се състои изцяло във вашата воля.
Защото тя е твоето изцеление и чрез нея ще приемеш Изкуплението. А Синовността намира
изцеление в теб, защото волята ти е единна с волята на твоите братя.
5. За светите отношения не съществува грях. Формата на заблуда престава да се забелязва
и разумът, съединен с любовта, наблюдава притихнал цялото объркване, като си казва: „Това е
само една грешка". И тогава Изкуплението, което си приел в своите взаимоотношения, поправя
грешката и връща на Небесното Царство една част, която му принадлежи. Ти, позволилият да
се дари това, си толкова благословен! Всяка част от Небето, които му даряваш, ти се дава. И
всяко празно място на Небето, което си изпълнил отново с вечната светлина, която носиш, сега
свети над теб. Средствата, конто използва невинността, не познава страха, защото носят в себе
си само любов.
6. Дете на мира, светлината е дошла за теб. Ти не разпознаваш светлината, които носиш,
но ще си я спомниш. Кой може да лиши себе си от вътрешното виждане, което носи на
другите? И кой няма да успее да разпознае дара, който е поднесен на Небето благодарение на
него? Да служиш благородно на Светия Дух означава да служиш на себе си. Сега, когато си
Негов служител, ти трябва да обичаш всичко онова, което Той обича. И внасяш спомена за
257
всичко вечно. Нито следа от временните неща не може да остане в съзнание, което служи на
вечното. И никаква илюзия не може да наруши мира в едни взаимоотношения, които са се
превърнали в оръдие на мира.
7. Когато погледнеш на своя брат с пълна прошка, от която нито една грешка не е
изключена и нищо не остава скрито, нима може да има грешка, която да не пренебрегнеш? Под
каква форма може да ти се яви страданието, за да не ти позволи да виждаш отвъд него? И нима
е възможна илюзия, в която да не познаеш само грешка - сянка, през която преминават напълно
несмутим? Бог няма да позволи нищо да попречи на онези, чиято воля е Негова Воля, а те ще
познаят, че това е така, защото служат на Волята Му. И ще й служат с готовност. И тогава дали
ще се забави дълго моментът, в който ще си спомнят истинската си същност?
8. Ти ще видиш своята значимост в очите на своя брат и всеки получава освобождение,
когато види своя спасител вместо нападателя, който си е представял. Чрез това освобождение
се освобождава и светът. Това е твоят дял в постигането на мир. Защото попита какво е
предназначението ти тук и получи отговор. Недей да се опитваш да го променяш, нито да си
изнамираш друга някаква цел. Тази и само тази ти е възложена. Приеми я и й служи с
готовност, защото от Светия Дух зависи кога, къде и какво да се направи с даровете, които
предаваш на брат си oт Него. Той ще ги подари там, където те са радушно приети. Ще използва
всеки от тях за мир. Няма да се загуби дори и най-незабележимата усмивка и стремеж да
пренебрегнеш макар и най-незначителната грешка на своя брат.
9. Нима не е върховно благословение да погледнеш благодетелно на всичко, възлюблено
от Отца? Светия Дух е призван да разгръща всеопрощението. Остави това на Нето. Нека твоя
грижа да бъде само да Му дадеш онова, което може да се разгръща. Недей да пазиш мрачни
тайни, които Той не може да използва, по Му предложи онези малки дарове, които може вечно
да разгръща. Той ще вземе всеки от тя х и ще направи от него потенциална сила за постигане
на мир. Няма да отмине без благословение нито един дар, нито ще го ограничи по някакъв
начин. Ще му предаде цялата сила, идваща от Бога, за да превърне всеки малък дар на любов в
източник на изцеление за Всекиго. Всяко най-дребно нещо, което даряваш на своя брат, е
озарение за света. Не се тревожи за мрака - отвърни поглед от него и се обърни към своя брат.
И нека мракът се разпръсне oт Този, Който познава светлината и я полага нежно във всяка тиха
усмивка на вяра и доверие, с която благославяш брата си.
10. От твоето усвояване на знанието зависи благоденствието на света. И не е нищо друго,
освен гордост, да се отрича силата на твоята воля. Нима допускаш, че Божията Воля е
безсилна? Това ли е смирението? Ти не виждаш какво е причинило подобно убеждение. Ти
виждаш себе си уязвим, крехък и лесно унищожим, зависим от произвола на хиляди
нападатели, които са по-могъщи от теб. Нека да видим как точно се е стигнало до подобна
заблуда, защото тук е забита тежката котва, която поддържа страха от Бога, непокътната и
твърда като скала. Докато тя стои, всичко ще изглежда точно така.
11. Кой може да нападне Божия Син, без да атакува Отца? Нима е възможно
Божият Син да
бъде слаб, уязвим и лесно унищожим, ако и Отца не е такъв? Ти не виждаш, че всеки грях
и всяко проклятие, което възприемаш и оправдаваш, наистина е агресия към Отца. И тъкмо
затова грехът не се е случил, нито би могъл да бъде реален. Ти не разбираш, че правиш тъкмо
такъв опит, защото смяташ, че Отца и Сина са разделени. И страхът те кара да ги смяташ за
разделени. Защото изглежда по-безопасно да нападаш някой друг или самия себе си, отколкото
да атакуваш великия Творец на вселената, Чието могъщество ти е познато.
12. Ако си единен с Бога и разбираше това единство, щеше да знаеш, че притежаваш
Неговото могъщество. Но няма да си спомниш това, докато вярваш, че агресията има някакъв
смисъл. Тя е неоправдана под каквато и да било форма, защото е лишена от смисъл.
Единствената възможност да бъде оправдана, е двамата с брата ти да сте разделени един от
друг и от своя Творец. Защото само тогава би било възможно да бъдеш агресивен към част от
творението, без да го засегнеш цялото, да атакуваш Сина, без Отца; и да нападнеш другиго, без
да засегнеш себе си или да уязвиш себе си, без и друг да почувства болка. Ти се стремиш да
повярваш в това. Но защо го цениш, ако не заради възможността да нападаш в безопасност?
Нападението не е нито безопасно, нито опасно. То е невъзможно. И това е така, защото
вселената е единно цяло. Ти не би се решил на агресия спрямо нейната реалност, ако агресията
не бе особено важна, за да я видиш разделена от нейния създател. Така започва да ти се струва,
сякаш любовта може да напада и да внушава страх.
13. Само онези, които са различни, могат да се нападат взаимно. И така стигаш до
извода, че щом можеш да нападаш, ти и твоят брат трябва да сте различни. Но Светия Дух дава
258
друго обяснение. Тъкмо защото ти и твоят брат не сте различни, вие сте неспособни на агресия.
Всяка от тези позиции е резултат на логично заключение. И всяка от тях може да се поддържа,
но не и двете. Единственият въпрос, на който трябва да се отговори, за да се реши коя от двете
възможности отговаря на истината, е дали ти и твоят брат сте различни. От позицията на
вашите разбирания, вие сте различни и следователно, сте способни на агресия. От двете
алтернативи, тази изглежда по-естествена и по-съответна на твоя опит. Ето защо, трябва да
имаш друг опит, по-съответстващ на истината, за да те научи какво е естествено и истинно.
14. Такова е предназначението на твоите свети взаимоотношения. Защото каквото мисли
единият, другият ще го преживее с него. А какво друго може да означава това, освен, че твоето
съзнание и съзнанието на твоя брат са единно цяло? Не гледай със страх на този щастлив факт
и недей да мислиш, че тон ти налага тежко бреме. Защото, когато го приемеш с радост, ще
осъзнаеш, че твоите взаимоотношения отразяват единството на Твореца и Неговия Син. От
любящи съзнания нe произтича разделение. И всяка мисъл на единия поражда радост у другия,
защото са еднакви. Радостта е безгранична, защото всяка сияйна мисъл на любов разгръща
своето битие и сътворява повече от себе си. Няма никъде различие в нея, защото всяка мисъл е
подобна на самата себе си.
15. Светлината, която ви свързва с брат ти, озарява цялата вселена, и защото обгръща и
двамата, тя ви съединява е вашия Творец. А в Него цялото творение постига своето единство.
Нима би съжалявал, че не можеш самотен да се отдадеш на страха, когато твоите
взаимоотношения могат също така да те научат, че съществува силата на любовта, а тя прави
всеки страх невъзможен? Не се опитвай да задържиш дори и малка част от егото заедно с този
дар. Защото той ти е даден, за да го използваш, а не помрачиш. Учението, че разединението ни
е недостъпно, отрича егото. Нека истината да реши дали сте различни, или сделките с твоя брат
и да те научи кое е вяpното.
Глава 23
ВОЙНА ПРОТИВ САМИЯ СЕБЕ СИ
Въведение
1. Нима не разбираш, че противоположното на слабостта и уязвимостта е невинността?
Силата е в невинността и в нищо друго. Страхът за невинните е непознат, защото всеки грях е
слабост. Агресията, която представлява демонстрация на сила, не може да прикрие слабостта,
защото как да се скрие нереалното? Никой не е силен, когато има враг, и никой не напада, ако
не мисли, че го има. Следователно, вярата във враговете е вяра в слабостта, а слабостта не е в
съгласие с Божията Воля. И тъй като е противоположна на нея, тя е „враг” на Бога. И Бог
започва да вдъхва страх в качеството си на противоположна воля.
2. Колко странна става наистина тази война срещу самия себе си! Ти ще повярваш, че
всичко, което използваш в служба на греха, може да ти навреди и да се превърне във враг за
теб. И поради това ще се опълчиш срещу него, опитвайки се да отслабиш силите му; и ще си
помислиш, че си успял и ще атакуваш отново. Съвсем сигурно е, че ще изпитваш страх към
онова, от което се страхуваш, както че ще изпитваш любов към безгрешното, което
възприемаш. Върви в мир онзи, който странства безгрешно по пътя, показан му от любовта.
Защото любовта върви редом с него, закриляйки го от страха. И той ще вижда само
безгрешните, които не могат да нападат.
3. Върви в слава, с високо вдигната глава, и не се плаши от злото. Невинните са в
безопасност, защото споделят своята невинност. Те не виждат в нищо зло, защото, осъзнавайки
истината нищо за тях не крие илюзията за заплаха. И онова, което им се е струвало опасно, сега
засиява в своята невинност, отърсено от греха и страха и завърнало се щастливо към любовта.
Те споделят силата на любовта, защото са видели невинността. И всяка грешка е изчезнала,
след като те не са я видели. Който търси Божията слава, я намира там, където е. А къде може да
бъде тя, освен в невинните?
4. Не позволявай нищожните пречки да те придърпат в нищожността. Невинността не
може да изпитва влечение към вината. Помисли в колко щастлив свят живееш редом с
истината! Не отхвърляй този свят на свобода заради леката въздишка по привиден грях или
незначителния порив на влечението към вина. Нима заради тези незначителни съблазни си
готов да се откажеш от Небето? Далеч отвъд техните предели са твоята съдба и твоите цели - в
онова чисто място, където нищожност не съществува. Твоята цел е в разрез с всяка нищожност.
И следователно тя е в разрез с греха.
5. Нека не позволяваме нищожното да въвежда Божия Син в изкушение. Неговата слава е
отвъд всяко изкушение, безмерна и безвременна като вечността. Не оставяй времето да ти
попречи да го видиш. Не го изоставяй самотен и уплашен и изкушението, но му помогни да се
259
издигне над него и да види светлината, от която е част. Твоята невинност ще освети неговия
път към невинността, а така тя бива осъзната и защитена и в теб. Защото кой може да познава
неговата слава и в същото време да възприема в него дребнавостта и слабостта? Нима може
някой да тръпне от страх в света и при това да осъзнае Небесната слава, която го озарява?
6. Всичко, което те заобикаля, е само част от теб. Погледни го с любов и виж Небесната
му светлина. Така ще разбереш как всичко ти е дадено. В блажена прошка ще просветне и
изгрее светът и всичко, което си смятал за греховно, сега ще бъде разбрано по нов начин като
част от Небето. Как прекрасно е да крачиш чист, спасен и щастлив през един свят, който има
oгромна нужда от спасението, което твоята невинност му дарява. Какво можеш да цениш
повече от това? Защото в него се състои твоето спасение и свобода. А то трябва да бъде пълно,
за да го познаеш.
I. Непримирими убеждения
1. Само в тишината на съзнанието може да се появи споменът за Бога. Той не може да
възникне там, където има противоречие, защото съзнание, което е в конфликт със самото себе
си, не си спомня вечната благост. Средствата на войната не са средства на мира и онова, което
войнолюбците са склонни да си спомнят не е любов. Войната е невъзможна, ако няма вяра в
победата Вътрешният конфликт предполага, че вярваш в способност на егото да излезе
победител. Защо иначе ще се отъждествяваш с него? Ти сигурно съзнаваш, че егото е във воина
с Бога. То е сигурно, че няма врагове. Но също така сигурна е твърдата му вяра, че има враг,
който трябва да победи и ще успее.
2. Нима не разбираш, че войната срещу себе си е война срещу Бога? Възможна ли е
победа при такава война? И ако е възможна, желаеш ли тази победа? Смъртта на Бога, ако бе
възможна, щеше да бъде смърт и за теб. Нима е победа това? Егото винаги марширува към
поражение, защото си въобразява, че е възможно да те победи. Бог е на друго мнение. Това не е
война; само безумните живеят с убеждението, че Божията воля може да се атакува и отхвърли.
Ти можеш да се присъединиш към подобно убеждение, но то няма никога да бъде нещо повече
от безумие. И в безумието ще господства страх, сякаш е изместил любовта. Това е целта на
противоречието. И хората, за които подобна цел е възможна, смятат, че средствата за
постигането й са реални.
3. Бъди сигурен, че е невъзможно Бог и егото или ти и егото да се срещнете. Вие само
мнимо се срещате и се съюзявате странно, върху някакви безсмислени основания. Защото
убежденията ви се срещат само по отношение на тялото, избрано от егото за дом, който ти
смяташ за свой. Срещате се на базата на грешка; на заблуда във вашата самооценка. Егото се
свързва с едно илюзорно твое аз, което споделяш с него. Въпреки това обаче, илюзиите не
могат да влизат във връзка. Те си приличат и са нищо. Тяхното свързване не почива на нищо –
две илюзии са също толкова безсмислени, колкото и една или хиляди. Егото не се свързва с
нищо, защото е нищо по същество. Победата, към която се стреми, е безсмислена като него.
4. Брате мой, войната срещу себе си е почти към края си. Краят нa пътуването стига до
мястото на мир. Нима няма да приемеш мира, който ти се предлага тук? Този „враг”, с когото
си се сражавал, защото е нарушил твоя мир, тук се преобразява пред очите ти в дарител на
мира. Твоят „враг” е Сам Бог, за Когото всички противоречия, победи и нападения от какъвто и
да било род са напълно неизвестни. Той те обича съвършено, напълно и вечно. Божият Син във
война със своя Творец е състояние също толкова смехотворно, както например ако природата
гневно се разяри срещу вятъра и заяви, че той вече не е част от нея. Възможно ли е природата
да предприеме и осъществи това? Така не зависи от теб да определяш какво да бъде част от теб
и какво да бъде отделно.
5. Войната срещу себе си е започнала, за да научи Божия Син, че не е себе си не е Син на
Отца. За тази цел той трябва да забрави спомена за своя Отец! Този спомен е наистина
забравен в живота на тялото и ако си мислиш, че си тяло, ще повярваш, че си го забравил. Но
истината не може да бъде забравена и ти не си забравил своята същност. Само една странна
илюзия за самия теб, желание да възтържествуваш над това, което си, е носител на забравата.
6. Войната срещу самия себе си е само сблъсък на две илюзии, които се стремят да се
разграничат и вярват, че която победи, тя е истинна. Всъщност няма противоречие между тях и
истината. А те и помежду си не се различават. И двете не отговарят на истината. Така че е без
значение каква форма ще приемат. Създадени са от нещо безумно и са част от него. Безумието
не е заплаха за реалността и няма влияние над нея. Илюзиите не могат да триумфират над
истината, нито да я застрашат по никакъв начин. И реалността, която отричат, не е част от тях.
7. Това, което ти си спомняш, е част от теб. Защото си такъв, какъвто Бог те е сътворил.
Истината не се бори срещу илюзиите, нито илюзиите се борят срещу истината. Илюзиите са в
260
битка само със себе си. Бидейки разпокъсани, те разпокъсват. Но истината е неразделна и е
далеч отвъд техния незначителен обхват. Ти ще си спомниш, каквото знаеш, когато научиш че
не можеш да бъдеш в противоречие. Една илюзия за теб самия може да бъде в битка с друга, но
войната на две илюзии е състояние, в което нищо не се случва. Не съществува победител, нито
победа. И истината застава сияйна, далеч от противоречието, недокосната и притихнала в
Божия мир.
8. За да има противоречие, трябва да съществуват две сили. Не може да съществува
противоречие между една сила и нищото. Няма такова нещо, към което да проявяваш агресия и
което да не е част от теб. И проявявайки агресията си, ти създаваш две илюзии за себе си, които
са в конфликт помежду си. И това става винаги, когато погледнеш на нещо, сътворено от Бога
по друг начин, освен с любов. Противоречието е страшно, защото то поражда страха. И все пак,
онова, което е породено от нищото не може да придобие реалност чрез битка. Защо изпълваш
своя свят с противоречия със самия себе си? Трябва да преодолееш цялото това безумие и да се
обърнеш в мир към спомена за Бога, който все още сияе в твоето стихнало съзнание.
9. Виж само как противоречието на илюзиите изчезва, когато сведе към истината! Защото
то изглежда реално само дотогава докато се разглежда като война между противоречиви
истини и онази, която вземе надмощие, се приема за по-истинна, по-реална и тържествуваща
над другата илюзия, която е по-нереална и се свежда до илюзия поради поражението си. По
този начин противоречието се явява избор между илюзии, едната от които се провъзгласява за
реална, а другата се потиска и презира. Тук няма ни най-малък спомен за Отца. И въпреки това,
никаква илюзия не може да нахлуе в Неговия дом и да Го изгони от това, което Той обича
завинаги. И каквото е обикнато от Него, трябва да бъде винаги в тишина и мир, защото е Негов
дом.
10. Ти, който си обичан от Него, не си илюзия, защото си истинен и свят
като Него Самия.
Покой и сигурност в Него и в себе си - това е домът на Двама Ви и Вие живеете единни в
него, а не разделени. Отвори вратите на Неговия пресвят дом и нека прошката да помете всяка
следа от вяра в греха, която държи Бог бездомен, а с Него и Неговия Син. Ти не си странник в
Божия дом. Посрещни своя брат в този дом, където Бог го е въвел в спокойствие и мир и
обитава заедно с него. Илюзиите нямат място там, където обитава любовта, пазейки те от
всичко неистинно. Ти живееш в мир, който е безграничен, както неговият Творец, и всичко се
дава на онези, които желаят да си Го спомнят. Над Неговия дом бди Светия Дух, уверен в това,
че никога мирът Му не може да бъде нарушен.
11. Може ли мястото на Божия покой да се надигне срещу себе си и да пожелае да
вземе надмощие над Онзи, Който го обитава? А помисли какво става, когато Божият дом се
вижда разделен. Олтарът изчезва, светлината потъмнява, храмът на Пресветия се превръща в
дом на греха. И не остава спомен от нищо друго, освен илюзиите. Илюзиите могат да си
противоречат, защото техните форми са различни. И те наистина са в противоречие само
затова, за да установят коя форма е истинна.
12. Илюзията среща илюзия; истината сама себе си. Сблъсъкът на илюзии води до война.
Мирът, когато вижда мир, се разгръща. Войната е условието, при което се поражда страхът,
развива се и се стреми да доминира. Мирът е състояние, в което обитава любовта и се стреми
да бъде споделена. Противоречието и мирът са противоположности. Където обитава едното,
другото не може да бъде; където отива едното, другото изчезва. Така споменът за Бога бива
затъмнен в съзнанията, които са се превърнали в полесражение на илюзии. Но далеч отвъд тази
безсмислена война сияе споменът, готов да изплува веднага, щом избереш мира.
II. Законите на хаоса
1. Законите на хаоса могат да се разгледат на светло, макар и никога да не могат да се
разберат. Тези закони са лишени oт смисъл и следователно се намират извън сферата на разума.
И все пак, те изглеждат пречка за разума и истината. Нека следователно спокойно да ги
разгледаме, за да видим отвъд тях, да разберем същността им, а не онова, за което се
представят. Важно е да се установи тяхното предназначение, защото целта им е да обезсмислят
нещата и да атакуват истината. Това са законите, владеещи света, който си създал. И въпреки
това, те нямат власт над нищо и не е нужно да ги нарушаваш, трябва само да ги погледнеш и
отминеш.
2. Първият закон на хаоса е, че истината е различна за всекиго. Също както всички
подобни принципи, и този поддържа, че всеки човек е отделен и има различна система от
мисли, която го разграничава от останалите. Този принцип се е развил от убеждението, че
съществува йерархия на илюзиите - някои са по-ценни и следователно истинни. Всеки
261
установява това за себе си и удостоверява неговата истинност, като атакува онова което цени
другият. И това е оправдано, защото ценностите са различни и онези, които ги поддържат,
изглеждат различни и следователно - врагове.
3. Само помисли как този закон се противопоставя на първия принцип на чудесата.
Защото утвърждава, че илюзиите се различават по степен на истинност и създава представата,
че някои се преодоляват по-трудно от други. Ако се осъзнае, че всички се свеждат до една
илюзия и са еднакво неистинни, ще бъде лесно да се разбере, че чудесата се отнасят до всички
тях. Всякакви грешки могат да се поправят, защото не са истинни. Когато се сведат към
истината, вместо една към друга, грешките просто изчезват. Никоя част от нищото не може да
бъде по-устойчива спрямо истината от друга някоя част.
4. Вторият закон на хаоса, наистина скъп на онези, които боготворят греха,
е, че всеки
неизбежно греши и следователно заслужава агресия и смърт. Този принцип, тясно
свързан с първия, е настояването, че грешките изискват наказание, а не изправление. Защото
унищожението на онзи, който е извършил грешка го поставя отвъд всяко изправление и
прошка. Така извършеното се тълкува като неотменнa присъда над него, която Сам Бог е
безсилен да преодолее. Грехът не може да се изкупи, тъй като той представлява убеждението,
че Божият Син може да допуска грешки, които правят неизбежно неговото унищожение.
5. Помисли как това изглежда свързано с взаимоотношенията между Отца
и Сина. Сега
изглежда сякаш те никога повече не могат да бъдат Едно цяло. Защото винаги Единият
трябва да бъде заклеймен и то от Другия. Сега те вече са Различни и враждебни един на друг. И
взаимоотношенията им са на противопосгавяне, както откъснатите един от друг аспекти на
Сина се срещат, само за да влязат в противоречие, но не и за да се съединят. Единият става
слаб, другият силен поради неговото поражение. И страхът от Бога и един от друг сега
изглежда съвсем основателен, станал реален чрез онова, което Божият Син е причинил на себе
си и на своя Творец.
6. Онази гордост, на която се основават законите на хаоса, не би могла да бъде по-
очевидна, отколкото се проявява тук. Това е принципът, който се стреми да определи какъв да
бъде Творецът на вселената - какво да мисли и в какво да вярва, както и как да реагира в
зависимост от тази си вяра. Не се смята зa нужно дори да Го попитат доколко това, което Му се
приписва за убеждение, отговаря на истината. Неговият Син може да Му каже това и на Него
Му остава единственият избор или да повярва в думите му, или да греши. Това води направо
към третото абсурдно убеждение, което създава впечатлението, че хаосът е вечен. Защото ако
Бог не може да греши, Той трябва да приеме убеждението на Своя Син за собствената му
същност и да го намрази заради нея.
7. Забележи как този трети принцип затвърждава страха от Бога. Сега става
невъзможно да се обърнеш в нещастието си за помощ към Него. Защото Той се е превърнал във
„врага”, причиняващ нещастието и всяка молба към Него е безсмислена. Спасението не може
да се търси и в Сина, който във всеки свой аспект е в сблъсък с Него и агресията му е
основателна. И сега конфликтът става неизбежен, и Бог не може да го предотврати. Защото
спасението е невъзможно, тъй като Спасителят е станал враг.
8. Не може да има нито освобождение, нито помощ. Така Изкуплението се превръща в
мит, и отмъщението, а не прошката е Волята Божия. Няма изгледи за успешна помощ от там,
където е започнало всичко това. Изходът може да бъде само унищожение. И сякаш Самият Бог
е на страната на унищожението за да победи Собствения Си Син. Не мисли, че егото ще ти даде
възможност да намериш начин да избягаш от онова, към което се стреми. Toзи курс е призван
да ти даде този начин, защото не цени онова, което е скъпо на егото.
9. Егото цени само онова, което може да вземе. Това извежда до четвъртия закон на
хаоса, който, ако се приемат другите, е непременно верен. Този мним закон е убеждението, че
притежаваш, каквото си взел. По този начин, чуждата загуба става твоя печалба и така не ти
позволява да осъзнаеш, че можеш да отнемеш нещо само от себе си. Но всички останали закони
логично водят до този. Защото враговете не са готови да си дадат нищо и не се стремят да
споделят своите ценности. И щом враговете ти се стремят да не ти дадат нещо, то сигурно си
струва да се притежава, защото го пазят скрито от погледа ти.
10. Тук се вижда да изплуват всички механизми на безумието „врагът”, получил повече
сили чрез укриване на ценното наследство, което би трябвало да ти принадлежи; твоята
оправдателна позиция и агресия спрямо онова, което ти се отнема; и неизбежната загуба, която
трябва да претърпи врагът, за да се спасиш ти. По този начин виновните заявяват своята
262
„невинност”. Ако не са увлечени в тази непочтена атака от безскрупулното поведение на врага,
те биха откликвали само с доброта. Но в един жесток свят добрите не могат да оцелеят, ето
защо те трябва да грабят или ще бъдат ограбени.
11. Но има един неизяснен въпрос, останал „без отговор”. Каква е тази ценност, това
тайно съкровище, което трябва да бъде отнето в законен гняв от този предателски и измамен
враг? Това сигурно е нещо, което желаеш, но никога не си постигал. И ето че сега „разбираш”
каква е причината да не си го постигал. Защото то ти е било отнето от врага и укривано там,
където дори и не би помислил да го потърсиш. Той го е укрил в тялото си, превръщайки го в
прикритие на вината, прикритие на онова, което ти принадлежи. Сега това тяло трябва да бъде
унищожено и принесено в жертва, за да получиш онова, което е твое. Предателството му
предполага смъртта му, за да мо жеш да живееш ти. И ти нападаш единствено в самозащита
12. Но какво е онова, което толкова желаеш, че налага той да умре? Можеш
ли да бъдеш
сигурен, че унищожителната ти агресия е оправдана, ако не знаеш какво цели? И тук се
явява като „спасение” един последен принцип на хаоса. Той твърди, че съществува заместител
на любовта. Това е онова магическо средство, което ще излекува всяка твоя болка; липсващият
фактор в безумието ти, което му придава „здрав смисъл”. Това е причината, поради която
трябва да атакуваш. То оправдава твоята отмъстителност. Виж разбулен тъмния дар на егото,
откъснат от тялото на твоя събрат, скрит там със злоба и злост за онзи, комуто принадлежи. Той
желае да те лиши от онази тайна съставка, която придава смисъл на твоя живот. Заместителят
на любовта, породен от враждебност спрямо твоя събрат, трябва да бъде спасение. Любовта
няма заместител и е само една. И всички твои взаимоотношения имат единствената цел да
постигнат любовта и да направят да ти принадлежи.
13. Ти никога не притежаваш нещо напълно. И твоят събрат никога няма да спре да
те напада заради онова, което си му отнел. И Бог никога не ще престане да отмъщава и на
двама ви, защото в Своето безумие Той трябва да намери заместител на любовта и да ви убие.
Ти, който вярваш, че притежаваш здрав разум и си стъпил здраво на земята, и вървиш през
един свят, в който може да се намери някакъв смисъл, само си помисли: Ето, това са законите,
върху които изглежда почива твоят “здрав смисъл”. Ето, това са принципите, които правят
земята под нозете ти да изглежда стабилна. И ти се обръщаш към тях в търсене на смисъла.
Това са законите, които си изработил за свое спасение. Те поддържат заместителя на Небето,
които предпочиташ. Такава е тяхната цел; те са създадени за това. Няма смисъл да се питаш
какво означават. Това е очевидно. Средствата на безумието са задължително безумни. Сигурен
ли си, че осъзнаваш, че целта е безумие?
14. Никой не се стреми към безумието, нито би се придържал към него, ако разбираше,
че е безумие. Безумието бива съхранявано от убеждението, че е истина. Предназначението на
безумието е да измести истината. То трябва да се види като истина, за да се повярва в него. И
ако то е истината, тогава неговата противоположност, която преди е била истина, сега трябва да
бъде безумие. Такова обръщане на стойностите, при което всичко се превръща в своята
противоположност - безумието в здрав смисъл, агресията в благородство, омразата в любов и
убийството в благословение - е целта, на която служат законите на хаоса. Това са средствата,
чрез които Божиите закони привидно се обръщат в своята противоположност. Тук законите на
греха изглежда сякаш държат любовта в плен, а греха на свобода.
15. На пръв поглед законите на хаоса не изглеждат това, което са, защото чрез огромно
обръщане на стойностите те се явяват сякаш закони на реда. Та как би могло да не бъде така?
Хаосът е лишен от закони и няма закони. За да се повярва в него, привидните му закони трябва
да бъдат възприемани като реални. Тяхната безсмисленост трябва да се представи за здрав
смисъл. И страхът, с пребледнели устни и невиждащи очи, сляп и ужасен на вид, се изкачва на
трона на любовта, неговия умиращ завоевател, неговия заместител, спасител от спасение то.
Колко красива изглежда смъртта вследствие законите на страха. Отдай благодарност на героя
върху трона на любовта, който е спасил Божия Син, за да получи страх и смърт!
16. Но как е възможно да се вярва в подобни закони? Това става по силата на един
странен механизъм. Не е нещо непознато; виждали сме го как функционира много пъти и
преди. В реалността този механизъм не функционира, но в сънищата, където само сенки играят
главните роли, той изглежда особено мощен. Никой закон на хаоса не би породил вяра, ако не
наблягаше на формата, пренебрегвайки съдържанието. Никой, който приема някой от тези
закони за верен, не вижда какво всъщност постановява той. Някои от формите, които приема,
му се струват нелишени от смисъл, и това е всичко.

263
 17. Но как е възможно някои от формите на убийство да не означават смърт? Може ли
агресия под каквато и да било форма да означава любов? Коя от формите на осъждане би могла
да бъде благослов? Кой е този, който обезсилвайки своя спасител, може да намери спасение?
Не позволявай да те заблуди формата на агресия спрямо него. Не можеш да се стремиш да му
навредиш и да бъдеш спасен. Кой може да намери спасение от агресията, обръщайки се срещу
самия себе си? Нима има значение каква форма приема такова безумие? То е присъда над самия
себе си, която заклеймява онова, което твърди, че се стреми да спаси. Недей да се
самозалъгваш, когато безумието приеме форма, която си въобразяваш, че е прекрасна. Онова,
което има за цел да те унищожи, не е твой приятел.
18. Ти ще утвърждаваш и ще си мислиш, че е истина това, че нe вярваш в тези
безсмислени закони, нито действаш в съответствие с тях. И видиш ли какво всъщност твърдят,
те не са за вярване. Братко, но ти наистина им вярваш. Защото как иначе би могъл да
възприемеш формата, която приемат, с такова задоволство? Нима може да се поддържа
подобна форма? И въпреки всичко, ти вярваш в тези закони заради формата, която приемат,
въпреки това си съдържание. То никога не е нещо различно. Можеш ли да изрисуваш розови
устни на един скелет, да го облечеш прекрасно, да го обичаш и глезиш, и да го съживиш? И
нима можеш да се задоволиш с илюзията, че живееш?
19. Извън Небесното Царство живот не съществува. Там, където Бог е сътворил живота,
там трябва да съществува той. Във всяко състояние, откъснато от Небето, животът е илюзия. В
най добрия случай, той е само подобие на живот; в най-лошия -на смърт. Но и двете са
съждения за нещо, което не е живот, еднакво неточни и лишени от смисъл. Живот извън
Небесното царство е невъзможен и каквото не е на Небето, то не е никъде. Вън от Небесното
Царство съществува само борба на илюзии -безсмислена, невъзможна и лишена от разум, но
въпреки това и възприемана като вечна преграда пред Небето. Илюзиите са само форми. Те
никога нямат истинно съдържание.
20. Законите на хаоса управляват всички илюзии. Техните форми си противоречат, като
създават възможност едни от тях да бъдат ценени повече от други. Но всяка една се основава
твърдо върху убеждението, че законите на хаоса са закони на реда, както и всички останали.
Всеки поддържа напълно тези закони, свидетелствайки за това, че тези закони са истинни.
Привидно по-меките форми на агресия са не по-малко категорични в своите свидетелства или
резултати. Сигурно е, че илюзиите ще породят страх, поради убежденията, на които се
основават, а не поради своята форма. А липсата на вяра в любовта под каквато и да било
форма, е доказателство за реалността на хаоса.
21. От вярата в греха следва неминуемо вярата в хаоса. Това е така, защото хаосът
изглежда сякаш логическо следствие от греха; валидна стъпка в логическото мислене.
Логически хаосът наистина се извежда прогресивно от обратната страна на истината, водейки
все по-надълбоко в страха и далеч от истината. Всяка илюзия е различна форма в
прогресивното обръщане на истината в нейната противоположност. Не мисли, че една крачка е
по-незначителна от друга, нито че от някой човек се връща по-лесно, отколкото от други.
Цялото спускане от Небето е заключено във всяка стъпка. И където започва мисленето ти, там
трябва и да завърши.
22. Братко, недей да правиш нито стъпка, която да те спусне в ада. Защото направиш ли
дори и една стъпка, ти няма да разпознаеш накъде водят другите. А те наистина ще последват.
Агресията под каквато и да било форма означава, че си стъпил върху витата стълба, която
отдалечава от Небето. Но също така всеки миг е възможно това да се преодолее. Как да
разбереш дали си избрал стълбата, която води към Небето или те отдалечава от него и извежда
в ада? Съвсем просто. Как се чувстваш? Има ли мир в твоето съзнание? Сигурен ли си по какъв
път да поемеш? Сигурен ли си, че Небето е цел, която може да се постигне? Ако това не е така,
ти вървиш сам. Тогава, помоли своя другар да се присъедини и да ти влее сигурност в това къде
отиваш.
III. Спасение без компромиси
1. Не е ли истина, че не си даваш сметка за някои от формите, които може да приеме
агресията? Ако е истина, че всяка форма на агресия ще те нарани, и то колкото всяка друга
форма, която различаваш, това означава че не винаги знаеш от къде произтича болката. Всяка
форма на агресия е еднакво разрушителна. Нейната цел е неизменна. Единствената й цел е
убийството, а каква форма на убийство би прикрила огромната вина и страх от наказание,
които неминуемо изпитва убиецът? Той може да отрича, че е убиец и да оправдава своята
жестокост с усмивки, докато напада. Той ще страда и ще погледне на своите намерения в
кошмари, в които усмивките ще са изчезнали и той се изправя пред едно ужасено съзнание,
264
което ще продължи да го преследва. Защото никой не може да мисли за убийство и да избегне
мислите за вина, които то поражда. Ако намерението е смърт, какво значение има каква форма
приема то?
2. Нима смъртта под каквато и да било форма, независимо от това колко прекрасна и
благородна може да изглежда тя, е благословение и знак, че Гласът на Бога говори чрез теб на
твоя брат? Дарът не се състои в опаковката. Една празна кутия, независимо колко е красива и с
каква нежност е дарена, не съдържа нищо. И нито получателят, нито дарителят могат дълго да
останат в заблуда. Ако откажеш прошка на своя брат, ти проявяваш към него агресия. Не си му
дал нищо и получаваш от него каквото си дал.
3. Спасението не е никакъв вид компромис. Да направиш компромис означава да
приемеш само част от онова, което желаеш; да вземеш малко и да се откажеш от останалото.
Спасението от нищо не се отрича. То е пълно спасение за всекиго. Оставиш идеята за
компромис да проникне, веднага преставаш да осъзнаваш каква е целта на спасението, защото
преставаш да я различаваш. Тя се отрича при положение, че се приема компромис, защото
компромисът представлява убеждението, че спасението е невъзможно. Той поддържа мнението,
че ти можеш да проявяваш малко агресия, малко любов и да познаваш разликата между двете.
Така компромисът учи, че някаква част от еднаквото може все пак да бъде различна, и в същото
време самото то да остава незасегнато. Има ли смисъл в това? Може ли то да бъде разбрано?
4. Този курс е лесен, точно защото не прави компромиси. Но той изглежда труден за
онези, които все още вярват, че компромис е възможен. Те не виждат, че ако е възможен
компромис, спасението е агресия. Но е сигурно, че ако не си убеден, че спасението е възможно,
не можеш да имаш тиха и спокойна увереност, че е настъпило. Нe можеш дори да откажеш
прошка частично. Както е невъзможно за едно да обичаш, за друго да атакуваш и в същото
време да разбереш какво е прошка. Нима няма да бъдеш готов да признаеш всяка форма на
нарушение на твоя мир, ако само така става невъзможно да го загубиш? Мирът ще остане сияен
и ясен в твоето виждане завинаги, доколкото не започнеш да го браниш.
5. Онези, които вярват, че мирът може да се брани и нападението в негово име е
оправдано, не разбират, че мирът е заложен в тях. Та откъде биха могли да знаят това? Нима
могат да приемат прошката наред с убеждението, че убийството приема някои форми, чрез
които техният мир бива спасен? Нима ще бъдат готови да приемат факта, че тяхната жестока
цел е насочена срещу самите тях? Никой не се съюзява с враговете си, нито си поставя общи
цели с тях. Никой не прави компромис спрямо своя враг, а продължава да го мрази заради
онова, което му е отнел.
6. Недей да бъркаш временното примирие с мир, нито компромиса с избягване на
противоречието. Да се освободиш от противоречието означава, че то е премахнато. Вратата е
отворена; ти си напуснал полесражението. Нe си останал там с плахата надежда, че няма да се
завърне, само защото оръдиятa са спрели за момент и страхът, който обладава това място на
смъртта, не е толкова очевиден. Не може да има сигурност на бойното поле. Ти можеш да
гледаш на него отгоре в пълна безопасност, без ни най-малко да бъдеш засегнат. Но на
полесражението не можеш да намериш безопасност. Нито едно дърво, останало все още, не ще
ти даде подслон. Нито една илюзия за закрила не може да устои на вярата в убийството. Тук
стои тялото, разкъсано между естественото желание да общува п противоестественото желание
да убива и умре. Нима мислиш, че формата, която приема убийството, може да ти предложи
сигурност? Може ли вината да отсъства от полесражението?
IV. Над полесражението
1. He оставай в противоречие, защото няма война, лишена от агресия. Страхът от Бога е
страх от живота, а не от смъртта. Но Той си остава единственият сигурен приют. В Него няма
агресия и никаква форма на илюзия не шества из Небето. Небето е напълно истинно. Не
прониква в него никакво различие, а което е еднакво във всичко, не може да бъде в
противоречие. От теб не се изисква да се бориш срещу желанието си за унищожение. Но се
иска да осъзнаеш, че каквато и форма да приеме унищожението, смисълът, който се крие зад
него, е един и същ. И ти се страхуваш от смисъла, а не от формата. Което не е любов, то е
унищожение. Което не е любящо, то е агресивно. Всяка илюзия е нападка срещу истината и
всяка илюзия нарушава истината, защото се приема за равна по истинност.
2. Какво може да бъде равностойно на истината и в същото време различно от нея?
Унищожението и любовта са несъвместими. Ако са истинни и двете, то значи, че са еднакви и
неразличими едно от друго. Така и ще бъде за онези, които разглеждат Божия Син като тяло.
Защото не тялото на Сина е подобно на Твореца. И което е безжизнено, не може да бъде Синът
на Живота. Как едно тяло може да се разгърне така, че да поддържа вселената? Може ли то да
265
твори и да бъде онова, което сътворява? И може ли то да предложи на своите творения всичко,
което е и никога да не претърпи загуба?
3. Бог няма общо предназначение с тялото. Той е дал на Своя Син предназначението да
твори, защото то Му принадлежи. Не е грях, ако вярваш, че унищожението е предназначение на
Божия Син, но е безумие. Еднаквото не може да притежава различно предназначение.
Творението е средство за разгръщане на Бога, а което е Негово, то принадлежи също и на
Неговия Син. Или Отца и Сина са убийци, или никой от тях не е. Животът не създава смърт,
творящ по свой образ и подобие.
4. Прекрасната светлина на твоите взаимоотношения е сходна е Божията Любов. Тя не
може още да приеме светото предназначение, което Бог е дал на Своя Син, защото прошката ти
към твоя брат не е все още пълна и не може да се разгърне върху цялото творение. Всяка форма
на унищожение и агресия, която все още не си разпознал в истинската й същност, ограничава
изцелението и чудесата, които имаш силата да разгърнеш над всичко. И въпреки това, Светия
Дух наистина разбира как да преумножи твоите малки дарове и да им придаде могъщество. Той
разбира също така по какъв начин твоите взаимоотношения да бъдат издигнати над
полесражението и да не се включват повече в него. Такава е твоята роля: да осъзнаеш, че
убийството във всяка една форма не е твоята воля. Сега целта ти е да погледнеш отвъд бойното
поле.
5. Издигни се и отвисоко погледни надолу към него. От там твоята
перспектива ще бъде
съвсем различна. Тук насред полесражението то изглежда напълно реално. Тук ти си
избрал дa бъдеш част от него. Унищожението тук е твоят избор. Но от горе ти избираш
чудесата, вместо унищожението. И перспективата, която ти дава един такъв избор, ти показва,
че битката не е реална и лесно може да се избегне. Телата могат да се сражават помежду си, но
сблъсъкът на формите е лишен от смисъл. И той свършва, щом осъзнаеш, че никога не е
започвал. Можеш ли да видиш, че битката е нищо, когато участваш в нея? Можеш ли да
осъзнаеш истинността на чудесата, когато си избрал унищожението?
6. Когато се изкушиш да бъдеш агресивен, което помрачава съзнанието и го прави
склонно към унищожение, спомни си, че можеш да погледнеш на полесражението от високо.
Дори във формите, които не различаваш, признаците са ги познати. Има един пристъп на болка,
чувство на вина и преди всичко, загуба на вътрешен мир. Всичко това ти е добре познато.
Когато тези признаци се появят, не напускай високата си перспектива, а без да чакаш, избери
чудото пред унищожението. Тогава Бог и всички Небесни светила нежно ще се сведат към теб
и ще те подкрепят. Защото си избрал да останеш там, където Той те иска, и никаква илюзия не
може да наруши мира на Бога в единство с Неговия Син.
7. Не гледай на никого от позицията на полесражението, защото от там
нямаш перспективата
да го видиш. Липсва ти гледна точка, за да откриеш смисъла в онова, което виждаш.
Защото само телата могат да нападат и убиват и ако целиш това, значи, че си се отъждествил с
тях. Само целта обединява и хората с обща цел, имат еднакво мислене. Тялото не притежава
цел само по себе си и това го прави самотно. От долу то не може да се превъзмогне. От горе
ограниченията, които тялото налага на онези, които продължават да са все още в битката,
изчезват и не се възприемат. Тялото стон между Отца и Небето, сътворено от Него за Неговия
Син, защото то няма своя цел.
8. Помисли какво е дадено на oнези, които споделят една обща цел с Отца
и знаят, че това е
тяхна цел. На тях нищо не им липсва. Немислимо е да изпитват каквато и да било скръб.
Само светлината, която обичат, изпълва тяхното съзнание и само любовта сияе над тях
завинаги. Тя е тяхното минало, настояще и бъдеще; винаги една и съща, вечно цялостна и
напълно споделена. Те знаят, че е невъзможно тяхното щастие да се промени по никакъв начин.
Ти може и да си мислиш, че полесражението предлага нещо, което да спечелиш. Възможно ли е
то да ти предложи съвършено спокойствие и чувство на такава дълбока любов и стихналост, че
дори и следа от съмнение да не може да разколебае твоята сигурност? И това да трае завинаги?
9. Тези, които осъзнават Божията сила, не биха и помислили за полесражение. Какво,
освен загуба на съвършенство, може то да им даде? Защото битката се води само за неща, които
се отнасят до тялото - които то предлага или притежава. Никой, който знае, че притежава
всичко, не би могъл да се стреми да го ограничи или да придава стойност на онова, което му
предлага тялото. Безсмислицата на завоеванията е твърде очевидна от тихата сфера над
полесражението. Има ли нещо, което може да бъде в противоречие с всичко? И съществува ли
266
такова нещо, което да предлага по-малко, а да бъде желано повече. Кой, подкрепян от Божията
Любов, би установил, че му е трудно да направи избор между чудесата и унищожението?
Глава 24
ЦЕЛ НА ТОВА ДА БЪДЕШ СПЕЦИАЛЕН
Въведение
1. Нe забравяй, че мотивацията на този курс е да се постигне и поддържа състояние на
вътрешен мир. При такова състояние съзнанието стихва и се постигат условия, при които да си
спомниш Бога. Не е необходимо да Му диктуваш какво да прави. Той няма да претърпи
неуспех. Може ли да влезе някъде, Той вече е там. А нима не би могъл да проникне навсякъде,
където желае? Ти ще имаш мир, защото такава е Неговата Воля. Би ли повярвал, че една сянка
може да отблъсне Волята, която крепи сигурно цялата вселена? Бог не разчита илюзиите да му
дадат възможност да бъде Себе Си. Нито пък Неговият Син. Те просто са. И нима някоя
илюзия, която безцелно се лута помежду им, би била способна да надмогне Тяхната Воля?
2. За да усвоиш този курс трябва да си готов да поставиш под въпрос всяка от своите
ценности. Ако оставиш дори една прикрита и недоизяснена, тя може напълно да осуети
усвояването. Няма неутрално убеждение. Всяко едно притежава силата да диктува твоите
решения. Защото решението е заключение въз основа на всичко, в което вярваш. То е резултат
от вярата и следва от нея със същата сигурност, с която страданието следва вината и свободата
следва невинността. Не съществува заместител на мира. Каквото Бог сътворява, не притежава
алтернатива. Истината възниква от това, което Той познава. И твоите решения произтичат от
убежденията ти със същата сигурност, с която творението е възникнало в Съзнанието Му,
поради Неговото познание.
I. Специалното отношение като заместител на любовта
1. Любовта е разгръщане. Да задържиш дори и най-малкия дар означава да не разбираш
предназначението на любовта. Любовта предлага всичко и завинаги. Задържиш ли дори едно
убеждение, дори и един дар, любовта изчезва, защото си предпочел някакви неин заместител. И
ето че войната, заместител на мира, идва с алтернативата, която си избрал нa мястото на
любовта. Избирайки тази алтернатива, ти си й придал изцяло реалността, която ти се струва, че
притежава.
2. Убежденията не са в открито противоречие, защото не може да има противоречие в
резултатите. Но едно неосъзнато убеждение е решение за скрита война, при което резултатите
от конфликта се държат в неизвестност и никога не се разкриват пред разума, за да реши дали
имат смисъл или не. Постигани са много безсмислени резултати, вземани са неразумни
решения и държани скрити, за да се превърнат в убеждения, които вече са получили силата да
насочват последвалите решения. Не се заблуждавай относно силата на тези потайни войни да
нарушават твоя мир. Защото тя е на тяхно разположение, ако ти си решил да им я повериш.
Потайните врагове на мира, дори и най-дребното твое решение да предпочетеш агресията пред
любовта, неосъзнато и незабавно предизвиква що те на двубой и насилие далеч по-всеобхватно,
отколкото си мислиш, се явяват по твой избор. Недей да отричаш тяхното присъствие, нито
ужасните последици от тях. Тяхната реалност може да се отрече, но не и техните резултати.
3. Всичко, към което тайно се стремиш и се налага да защитаваш, е скритото убеждение,
че си специален. То приема много форми, но винаги е в сблъсък с реалността на Божието
творение и с величието, с което Той е надарил Своя Син. Какво друго би могло да оправдае
агресията? Защото кой може да мрази някой, притежаващ неговото Аз и Когото добре познава?
Само специалните имат врагове, защото се различават, а не си приличат. А всяко различие
налага различни равнища на реалността и неизбежна нужда да се съди за нея.
4. Каквото Бог е сътворил, не може да бъде атакувано, защото във вселената няма нищо,
различно от него. Но различието предизвиква осъждане, което трябва да бъде отправено от
някой „по-добър”, някой различен от осъждания, който го превъзхожда и е невинен в сравнение
с него. Така специалното отношение става средство и цел едновременно. Защото то не само
разделя, но служи и за основание, от което агресията спрямо стоящите „по-долу” от онези,
които са специални, изглежда „естествена” и „справедлива”. Различията правят специално
предпочитаните слаби и уязвими, защото онова, което ги прави специални, е техният враг.
Въпреки това те пазят неговата враждебност и я определят като „приятелство”. В нейно име
обявяват война на цялата вселена, защото нищо па света не ценят повече от специалното
отношение.
5. Специалното отношение е великият диктатор на неправилни решения. В него се състои
великата илюзия за това, което си ти и твоят брат. И в него се състои това, заради което тялото
ти е скъпо и си струва да се съхранява. Специалното отношение трябва да се брани. Илюзиите
267
могат да го атакуват и те го правят. Защото онова, което трябва да стане твоят брат, за да
поддържа специалното отношение, е наистина илюзия. Този, който е по-лош от теб, трябва да
бъде атакуван, за да може да се открои това колко си специален на фона на неговото
поражение. Защото специалното положение е триумф, който се постига благодарение на
неговия срам и поражение. Как може той да съществува, когато всичките ти грехове тежат
върху му? И кой може да бъде негов завоевател, ако не ти самият?
6. Възможно ли ще бъде да ненавиждаш своя събрат, ако просто си
подобен на него?
Възможно ли ще бъде да го атакуваш, ако съзнаваш, че заедно пътувате към една обща
цел? Нима няма да го подпомогнеш по всякакъв възможен начин, ако разбираш, че неговото
постижение е постижение и за теб? Ти си негов враг в специалните отношения, но си приятел в
общата ви цел. Специалното отношение не е споделено, защото е зависимо от цели, които само
ти можеш да постигнеш. Те не трябва да бъдат постигнати от него, защото това би поставило
под въпрос твоето специално положение. Има ли смисъл любов, чиято цел е да тържествува
над другия? И нима изборът на такава любов не е оскърбителен за теб?
7. Твоят брат ти е приятел, защото Отца го е създал сходен с теб. Разлика не
съществува. Ти си даден на твоя брат, за да се разгръща любовта, а не да му бъде отнета. Онова,
което не отдаваш, е загубено и за теб. Бог е отдал Себе Си на теб и твоя брат и да си спомните
това сега е единствената ви обща цел. И следователно единствената цел, която имаш.
Възможно ли щеше да бъде да проявяваш агресия към своя брат, ако не виждаше никакво
специално отношение между теб и него? Разгледай честно всичко, което те кара да не приемаш
своя брат изцяло или да си мислиш, че ще бъдеш по-добре, ако си разделен от него. Нима не си
бил убеден винаги, че твоята специална същност е ограничавана от твоите взаимоотношения?
И нима не е това „врагът”, който ви превръща двамата в илюзии един за друг?
8. Страхът от Бога и от твоя брат е породен от несъзнателната вяра в това,
че сте специални.
Защото ти искаш брат ти да се прекланя пред това противно на волята си. И даже Сам Бог
трябва дa го зачита или ще My бъде отмъстено. Всеки пристъп на злоба и омраза, всяко
желание за раздяла възниква от тук. Защото тук целта, която е обща за теб и твоя брат, става
неясна и за двама ви. Ти си готов да се противопоставиш на този курс, защото той те учи, че ти
и брат ти си приличате. Вие нямате цел, която да не бъде обща и която вашият Отец да не
споделя заедно с вас. Защото взаимоотношенията ви са очистени от специални цели. Нима си
готов да провалиш свещената цел, която Бог им е определил? Има перспектива, при която
специалните отношения да не се променят с всеки мним удар, с всяка обида и въображаема
присъда над тях?
9. Хората, които се смятат за специални, трябва да защитават илюзиите от
истината.
Защото какво е специалното отношение, ако не агресия спрямо Божията Воля? Ти не
проявяваш любов към своя брат, когато защитаваш специалното отношение пред него. Той го
атакува, а ти го браниш. Това е основната битка, която водиш срещу него. Тук той ти е враг, а
не приятел. Никога не може да има мир между онези, които са различни. Той е твой приятел,
защото ти си подобен нему.
II. Предателството на специалните отношения
1. Сравнението е метод на егото, защото любовта не го прави При специалните
отношения винаги се правят съпоставки Специалното започва от това, че у другия се вижда
някакъв недостатък и се поддържа, като се търсят и ясно подчертават всички недостатъци,
които се забележат. То ги търси и открива. А при всички случаи, този, когото специалното
отношение принизява по такъв начин, би могъл да бъде твой спасител, ако не бе предпочел да
го превърнеш в нищожно мерило на своята специална същност. На фона на онази нищожност,
която виждаш в него, ти се открояваш висок и внушителен, чист и честен, свят и неопетнен в
сравнение с всичко, което наблюдаваш. Това, което не разбираш, е, че по този начин
принизяваш себе си.
2. Стремежът към специалното е винаги за сметка на вътрешния мир. Кой е в състояние
да атакува своя спасител и да го порази, а в същото време да види неговата голяма подкрепа?
Кой би могъл да се отклони от неговото всемогъщо присъствие и в същото време да притежава
неговата сила? И кой може да го използва като символ на нищожество и да бъде освободен oт
ограниченията? Ти имаш предназначение в спасението. Следването на това предназначение ще
ти донеcе радост. Но следването на специално отношение ще ти донесе само болка. Това е цел,
която ще унищожи спасението и така ще се противопостави на Божията Воля. Да цениш
268
специалното предназначение означава да цениш една чужда воля, за която илюзиите по
отношение на твоята същност са по-скъпи от истината.
3. Специалното отношение е идеята, превръщаща греха в реалност. Грехът е напълно
немислим без тази основа. Защото той е възникнал на тази основа от нищото - едно цвете на
злото без никакви корени. Тук е самозваният „спасител”, „творецът”, който твори различно от
Отца и е създал Неговия Син подобен на себе си, а не подобен Нему. Неговите „специални”
синове са множество и никога един, всеки е прокуден от самия себе си и от Този, от Когото са
част. Те не обичат Единството, Което ги е създало като едно цяло с Него. Избират своята
специалност вместо Небето и вместо мира и я обгръщат внимателно в грях, за да я съхранят в
„безопасност” от истината.
4. Ти не си специален. Ако се мислиш за такъв и ако си готов да браниш своето
специално положение от истината за реалната си същност, как ще познаеш истината? Какъв
отговор от Светия Дух може да стигне до теб, когато ти чуваш само специалното и то определя
въпросите и отговорите? Ти слушаш самo неговия нищожен отговор, беззвучен сред мелодията,
която вечно се лее от Бога към теб в любов и възхвала на твоята истинска същност. И тази
ширна песен на почит и любов за онова, което си, изглежда тиха и нечута пред неговото
„могъщество”. Ти напрягаш слух да чуеш този беззвучен глас, а Зовът на Бога остава нечут.
5. Можеш да си пазиш своята специална позиция, но никога няма да чуеш Гласа на Бога
отвъд нея. Те говорят различен език и се чуват от различни уши. Истината за всеки специален
човек носи различно послание и различен смисъл. Но нима е възможно тя да бъде различна за
всекиго? Специалните послания, конто чуват специалните хора, ги убеждават, че са различни и
разделени един от друг; всеки със специални грехове и „спасен” от любовта, която съвсем не
вижда колко е специален. Христовото виждане е техен „враг”, защото то им разкрива не онова,
което им се ще да видят и им показва, че специалното положение е илюзия.
6. Какво биха видели на мястото на илюзиите си? Сияйната светлина на Божия Син,
който толкова прилича на Отца, че мигновено извиква в съзнанието спомена за Него. И при
този спомен Синът си спомня своите творения, които така приличат на него, както той на Отца.
И целият свят, създаден него, специалният му облик и всички грехове, които поддържа, за да
го защитава от самия себе си, ще изчезнат, когато съзнанието му приеме истината и я върне на
мястото й. Това е единствената „цена” на истината: Ти няма повече да виждаш онова, което
никога не е било, нито да чуваш нещо, което нe издава звук. Нима е жертва да се откажеш от
нищото, за да придобиеш Божията Любов завинаги?
7. Ти, който си оковал спасителя си във веригите на своето специално отношение и си го
изместил, запомни: Той не е загубил способността си да ти прости всички грехове, които
смяташ, че си издигнал между него и своето спасение, което е призван да осъществи. И ти не
можеш да промениш неговото предназначение, както не можеш да промениш истината в него и
в себе си. Но бъди сигурен, че истината е една и съща и у двамата. Тя не изпраща различни
послания и има един смисъл. Тя е нещо, което и ти, и твоят брат можете да разберете и носи
освобождение и на двама ви. Тук е твоят брат с ключа към Небето в ръка, протегната към теб.
Не позволявай сънят на специалното отношение да застане помежду ви. Които са едно цяло, са
истински свързани.
8. Помисли колко красота ще видиш в себе си, когато погледнеш на брат си като на
приятел. Той е наистина враг на специалното, но само приятел на онова, което е реално в теб.
Никаква агресия, която си си въобразявал, че си извършил срещу него, не му е отнела онзи дар,
който Бог му е отредил да ти даде. Той изпитва такава потребност да ти го даде, каквато ти да
го получиш. Позволи му да ти прости всичко специално и да ти върне единството на
съзнанието и единството с него. Той чака твоята прошка, само за да може да ти я върне. Не Бог
е осъдил Своя Син, а ти, за да го запазиш специален и да унищожиш неговото Аз.
9. Ти си изминал дълъг път към истината - твърде дълъг, за да се спреш сега. Само още
една стъпка, и всяка следа от страх пред Бога ще се разтвори в любов. Специалното в твоя брат
и в теб са врагове и са обречени да се мразят и убият и да отричат своята еднаквост. Но не
илюзиите са стигнали до това последно препятствие, което изглежда отдалечава Бога и
Божието Небе, сякаш не могат да бъдат достигнати. Тук, в това свято място, истината стои и
чака да приеме и теб, и твоя брат в безмълвен благослов и в толкова реален и всеобхватен мир,
че нищо не остава извън него. Остави всички илюзии за себе си извън мястото, до което си
дошъл в честност и надежда.
10. Тук е твоят спасител от специалното. Той също се нуждае да го приемеш като част от
себе си, както ти се нуждаеш той да те приеме. Ти приличаш на Бога, както Бог на Себе Си. Бог
не е специален, защото не би запазил и частица от Себе Си, без да я дари на Своя Син. Ти се
269
боиш тъкмо от това, защото щом Той не е специален, значи е повелил Синът Му да бъде
подобен Нему и твоят брат е подобен на теб. Не специален, но притежаващ всичко,
включително и теб. Отдай му само онова, което той вече притежава, помнейки, че Бог е отдал
Себе си на теб и твоя брат, обичайки ви еднакво, за да споделите цялата вселена с Него, решил,
че любовта не може никога да се разделя и да се отнеме от всичко, което е и винаги ще бъде.
11. Ти целият принадлежиш на своя брат; не му е отказана дори и най-малка частица
любов. Но значи ли това, че ти си загубен за себе си, защото той е цялостен? Онова, което нему
е дадено, прави цялостен и теб, както и него. Божията Любов го е предала на теб и теб на него,
защото Той е отдал Самия Себе. Каквото е подобно Богу, е едно цяло с Него. И само
специалното отношение може да превърне истината за единството помежду теб и Бога в нещо,
което да не е самото Небесно Царство, където най-сетне се вижда надежда за мир.
12. Специалното отношение е печатът на предателството върху дара на любовта. Каквото
служи на неговата цел, е посветено на унищожение. Всеки дар с този печат носи предателство
на този, който го дава и получава. Всеки поглед на очи, забулени от него, вижда само смъртта.
Всеки, който вярва в неговите възможности, се стреми към сделки и компромиси, които да
наложат греха на мястото на любовта и вярно да му служат. И всички взаимоотношения, които
ценят специалното, използват унищожението като оръдие за постигане на сигурност и велик
защитник на всякакви илюзии от „заплахата” на любовта.
13. Когато възлагаш надежди на това, което е специално, изглежда вероятно Бог да е
създал тялото като затвор, който да Го разделя от Неговия Син. Защото това предполага
специално място, където Бог не може да проникне и укритие, където никой не е приет, освен
твоето нищожно аз. Нищо тук не е свято, освен за теб и само за теб, откъснат и разделен от
всички твои братя; спасен от възможността разумът да проникне сред илюзиите; спасен от Бога
за вечно противоречие. Това са вратите на ада, зад които си се затворил, за да господстваш в
безумие и самота над своето специално царство, откъснато от Бога и отдалечено от истината и
спасението.
14. Бог е дал ключа, захвърлен от теб, на твоя брат, чиито свети ръце ще ти го
предложат, когато си готов да приемеш Неговия план за своето спасение вместо своя. Как да се
постигне такава готовност, освен виждайки своето нещастие, да осъзнаеш, че твоят план не е
успял и никога няма да ти донесе мир и радост? Сега ти минаваш през това отчаяние, но то е
само илюзия. Смъртта на специалното не е смърт за теб, а пробуждане за вечен живот. Само се
измъкваш от илюзията за себе сп, приемайки се такъв, какъвто Бог те е сътворил.
III. Прошка за специалното отношение
1. Прошката поставя край на специалното отношение. Може да се прости само на
илюзиите, след което те изчезват. Прошката е освобождение от всички илюзии и затова не
можеш да простиш само отчасти. Който е запазил дори и една илюзия не може да види, че е
невинен, защото още го привлича, макар и една грешка. И така, той я определя като
„непростима” и и превръща в грях. Как тогава да дари прошка изцяло, когато не може сам да си
прости? Защото той ще се почувства напълно простен в мига, когато напълно прости. Така
тайната му вина ще изчезне, когато сам си даде опрощение.
2. Каквато и форма на специалното да ти е скъпа, ти си извършил грях. Той стои
недосегаем, напълно защитен от жалката ти мощ срещу Божията Воля. Така специалното се
опълчва срещу теб, като твой враг, а не на Бога. Така то привидно те откъсва от Бога и те
откроява като негов защитник. Ти си решил да защитаваш нещо, което не е сътворено от Бога.
Но всъщност този идол, който привидно ти дава сила, в действителност ти я отнема. Защото си
му предал правото на първородния, което принадлежи на твоя брат, оставяйки брат си самотен
и неопростен, и себе си, потънал в грях редом с нето - и двамата скръбни пред идола, който не
може да ви спаси.
3. Не си ти този, който е толкова уязвим и податлив на агресия, че дори и дума, тих
шепот, който не ти харесва, обстоятелство, което не ти подхожда или събитие, което не си
очаквал, разстройва твоя свят и го запраща в хаоса. Истината не е уязвима. Илюзиите я оставят
съвършено незасегната и необезпокоявана. Но специалното не е истината в теб. Него всичко
може да го хвърли в смут. Каквото се основава върху нищото, не може да бъде стабилно.
Независимо колко огромно и надуто изглежда, то се блъска, обръща и върти дори и от най-
лекия ветрец.
4. Нищо не е сигурно без стабилна основа. Нима Бог би оставил Своя Син в такова
състояние, при което дори не се знае какво е сигурност? Не, Неговият Син е в безопасност,
когато се уповава на Него. Твоята специална същност е уязвима от всичко, което върви и диша,
влачи се или пълзи, и от всичко живо изобщо. Нищо не е защитено от нейната агресия, както и
270
тя не е защитена от нищо. Тя никога няма да бъде в състояние да прости, защото това се дължи
на нейната същност - тайният оброк, че каквото Бог желае, няма да бъде никога и че ти вечно
ще се противопоставяш на Неговата Воля. Не е и възможно тези две воли някога да са еднакви,
докато специалната същност е застанала като бляскав смъртоносен меч помежду им,
превръщайки ги във врагове.
5. Бог моли за твоята прошка. Той не желае разделението да се изправи като чужда Нему
воля между твоята и Неговата Воля за теб. Те са еднакви, защото не се стремят към специално
отношение. Та как биха могли да пожелаят смъртта на самата любов? Но те нямат силата да
извършат агресия спрямо илюзиите. Те не са тела; в качеството си на Едно Съзнание те изчак-
ват всички илюзии да бъдат предадени на Тях и изоставени. Спасението не отправя
предизвикателство дори и на смъртта. И Сам Бог, Който знае, че смъртта не е твоята воля, е
принуден да каже: „Да бъде твоята воля”, ако ти я смяташ за такава.
6. Прости на великия Творец на вселената, Източник на живота, на любовта и светостта,
съвършения Отец на един съвършен Син, своите илюзии за специалното. То е адът, който си
избрал да бъде твой дом. Този избор не е Негов. Не искай от Него да влезе там. Това е път,
затворен за любовта и спасението. Но ако освободиш своя брат от дълбините на ада, ти си
простил на Този, Чиято Воля е завинаги да почиваш в обятията на мира, в съвършена сигурност
и нито една единствена мисъл за специално положение да не пречи на твоя покой с пламъците
на злото. Прости на Светия Дух специалното отношение, което Той не би могъл да ти даде, но
ти си породил.
7. Специалните са потъвали в сън, не виждайки обкръжаващата ги красота.
Свободата, мирът
и радостта обкръжават могилата, където спят, приканвайки ги да се вдигнат и пробудят
oт този сън па смъртта. Но те не чуват нищо. Потънали са в сънищата за специалната си
същност. Ненавиждат онзи зов, който би могъл да ги пробуди, и проклинат Бога за това, че не е
превърнал в реалност този сън. Можеш да проклинаш Бога и да умреш; но не от ръката на Този,
Който не е създал смъртта; а само в съня. Поотвори очи; погледни спасителя, който Бог ти е
дал, за да го видиш и да му върнеш правото на първородния. То е твое достояние.
8. Робите на специалното отношение въпреки всичко ще бъдат свободни.
Такава е Волята
на Бог и Неговия Син. Възможно ли е Бог да предаде Сам Себе Си на ад и на проклятие?
И нима ти искаш това да се случи на твоя спасител? Чрез него Бог те призовава да се
присъединиш към Волята Му, за да спаси и двама ви от ада. Погледни следите от нокти по
ръцете му, които той ти подава за прошка. Бог моли за милост към Своя Син и към Самия Себе
Си. Не Им отказвай. Те искат от теб само да изпълниш своята воля. Те търсят твоята любов, за
да можеш ти сам да се обичаш. Не обиквай собствената си специалност вместо Тях. Следите от
нокти се виждат и по твоите ръце Прости на своя Отец, че Неговата Воля не е да бъдеш
разпънат.
IV. Специалното отношение срещу невинността
1. Специалното отношение - това е недоверие към всеки, освен себе си. Доверяваш се
само на себе си. Всичко друго става твой враг, който предизвиква страх и агресия, смъртоносен
и опасен, омразен и заслужаващ само унищожение. Всяко добро от негова страна е измама и
само омразата е истинска. Специалното е призвано да унищожава, за да не бъде унищожено и
ти се чувстваш призван да го убиеш пръв. Такова е влечението към вината. Тук смъртта е
въздигната на трона на спасител; разпятието става изкупление, а спасението може да означава
само унищожението на целия свят с изключение на теб самия.
2. Какво друго е предназначението на тялото, ако не специално отношение? И тъкмо то го
прави уязвимо и безпомощно, когато трябва да се защити. Тялото е създадено, за да направи
теб безпомощен и уязвим. Целта на разделението е неговото проклятие. Но телата нямат цел.
Целта принадлежи на съзнанието. А съзнанията могат да се изменят в зависимост от онова,
към което се стремят. Те не променят своята същност и своите качества. Но могат да променят
целта си и състоянията на тялото се променят в съответствие с нея. Тялото не може нищо да
направи от само себе си. Ако го разгледаш като средство да нараниш и то вече е наранено. Ако
го разглеждаш като средство за изцеление, то бива изцелено.
3. Ти можеш само на себе си да навредиш. Често сме повтаряли това, но все още ти е
трудно да го разбереш. Съзнания, насочени към специалното, не могат да го разберат. Но за
онези, които се стремят към изцеление, а не към агресия, това е твърде очевидно. Агресията
възниква като цел в съзнанието и там трябва да се търсят нейните последици. Но съзнанието не
е поставено в определени граници; така че зловредната цел наранява единното съзнание като
271
цяло. Нищо не би могло да бъде до такава степен лишено от смисъл, както специалното
отношение. Нищо не може да бъде изпълнено с по-голям смисъл от чудесата. Защото чудесата
са само промяна на целта от нараняване към изцеление. Тази промяна на целта наистина
заплашва „специалното отношение”, но само в този смисъл, в който всички илюзии са
заплашени от истината. Те няма да устоят пред нея. Но каква утеха намираш в тях, за да
отказваш на Отца онзи дар, за който Той моли и вместо на Heго да го дариш на специалното
отношение? Дариш ли го на Него, вселената ще бъде твоя. Дариш ли го на специалното
отношение, нищо няма да получиш. Каквото си предал на специалното, то те е оставило
ограбен и съкровищницата ти опустяла и изпразнена, с отворена врата, приканваща всичко,
което би обезпокоило твоя мир, да проникне и унищожава.
4. Казах и преди, не мисли по какъв начин ще постигнеш спасение, нито с какви средства.
Но добре помисли дали наистина желаеш да видиш невинността на своя брат. За специалното
отношение отговорът е „не”. Невинният брат е враг на специалното отношение, докато грехът,
ако бе възможен, щеше да му бъде приятел. Грехът на твоя брат оправдава специалното
отношение и му придава смисъл, който истината му отрича. Всичко, което е реално, заявява
неговата невинност. Всичко, което не е истинно, обявява греховете му за реални. Ако той е
грешен, тогава твоята реалност не е реална, а е само сън на специално отношение, който
продължава само миг, преди напълно да се разбие.
5. Не поддържай този безсмислен сън, в който Бог е лишен от всичко, което обича, и
спасението е невъзможно за теб. Само едно е сигурно в този променлив свят, който е лишен от
реален смисъл: Когато не си в пълен мир и изпитваш страдание, това значи, че си намерил грях
у своя брат и си се възрадвал от видяното. Така си гарантирал своята специална същност. По
този начин ти спасяваш това, което сам си определил да бъде твой спасител, а разпъваш онзи,
когото Бог ти е дарил. А ти си свързан с него, защото сте единно цяло. И така, специалното
отношение е негов „враг”, твой също.
V. Христос в теб
1. Христос в теб е много тих. Той вижда онова, което обича, и го познава като Самия
Себе Си. Радва се на онова, което вижда, защото знае, че то е единно с Него и с Неговия Отец.
Специалното отношение също се радва на това, което вижда, макар че е неистинно. Това, към
което се стремиш, е да намериш източник на радост така, както ти разбираш радостта. За теб е
истинно онова, което е желано. И е невъзможно да желаеш нещо, без да вярваш, че е истинско.
Желанието придава реалност със същата сигурност, с каквато вярата твори. Силата на
желанието поддържа илюзиите със същата сила, с каквато се разгръща любовта. Разликата е, че
илюзиите всяват заблуда, докато любовта носи изцеление.
2. Няма сън на специално отношение, независимо в каква прикрита и завоалирана форма,
независимо колко прекрасен изглежда, независимо в каква степен деликатно предлага надежда
за мир и бягство от страданието, при който да не бъдеш осъден. В сънищата последиците и
причините са объркани защото онзи, който е породил съня, е убеден, че всичко просто се
случва с него. Той не осъзнава, че е взел оттук конец, от там парченце, и е изтъкал една картина
от нищото. Защото отделните части не са свързани помежду си и цялото не внася нищо в
частите, за да им придаде значение.
3. От какво може да възникне твоят мир, ако не от прошката? Христос в теб вижда само
истината и не открива нищо толкова осъдително, че да се нуждае от прошка. Той е в мир,
защото не вижда грях. Отъждестви се с Него и нима тогава ще има нещо в Него, което да
липсва в теб? Той е твоите очи, уши, нозе, ръце. Колко чудесни са гледките, които вижда, и
колко нежни звуците. Колко красива е ръката, която държи ръката на Неговия брат и как
прекрасно крачи Той редом с него, показвайки му всичко, което може да види и чуе, там,
където сам той не би видял, нито чул нищо.
4. Но ако позволиш твоето чувство за специалност да те води, ти ще тръгнеш в тази
насока. И двамата ще поемете по път, изпълнен с опасности, сред тъмната гора на незрящите,
неосветена, освен от светулките на греха, които мигновено просветват, за да угаснат, и всеки
води другия към безименна урва, от която да го тласне надолу. Защото на какво друго може да
се наслади чувството за специалност, освен на това да унищожава? Какво друго търси, освен
гледката на смъртта? Накъде води, ако не към разруха? Но не мисли, че то е отправило поглед
първо към твоя брат и го е намразило преди да намрази теб. Грехът, който специалното
отношение е съзряло в него, то е видяло първо в теб и го вижда с радост и досега. Но може ли
да бъде радост да гледаш разложение и безумие и да вярваш, че това разпадащо се нещо, с
плът, която вече се отделя от костите и празни дупки вместо очи, е подобно на теб?

272
 5. Радвай се, че нямаш свои очи да гледаш и уши да чуваш, нито ръце, които да държат и
нозе, за да те водят. Бъди щастлив, че само Христос може да ти даде Своите, когато са ти
нужни. Те са илюзия, също като твоите. Но тъй като служат на различна цел, силата, която
притежава тяхната цел, е дадена и на тях. И онова, което виждат, чуват и държат, каквото
водят, получава светлина, за да съумееш и ти да водиш тъй, както си воден.
6. Христос в теб е много тих. Той знае твоята посока и те води по нея с благост и
благословение през целия път. Неговата Любов към Бога изцяло премахва страха, който мнимо
си виждал в себе си. Светостта Му ти се открива в този, когото държиш за ръка и водиш към
Него. И ти си подобен на това, което виждаш. Защото нима има друг, освен Христос, когото да
виждаш, чуваш и обичаш и да последваш в пътя към дома? Той пръв е отправил поглед към
теб, но е видял, че не си цялостен. И е потърсил твоята цялостност във всичко живо, което
вижда и обича. И още я търси, за да може всичко живо да ти предложи Божията Любов.
7. Но тих е Той, защото знае, че и сега любовта е в теб, сигурно съхранявана от ръката,
която държи ръката на твоя брат. Христовата ръка държи всички Негови братя. Той дава
вътрешното виждане на техните незрящи очи и им изпраща Небесни звуци, за да не чуват
повече грохота на битка и на смърт. Преминава през тях, протегнал ръце, за да благослови
всичко живо и да види в него светостта. И ликува, че гледката ти е достъпна и можеш да й се
радваш заедно с Него. Предлага ти съвършената Си свобода от специалното отношение, за да
спасиш от смърт всички живи същества, приемайки от всяко дара на живота, който даряваш на
своето Аз, прощавайки. Ликът Христов е всичко, което има да се види. Песента на Христос е
всичко, което има да се чуе. Ръката на Христос е всичко, което може да се задържи.
Единственото пътуване е редом с Него.
8. Ти, който търсиш удовлетворение от специалните отношения и се стремиш да се
спасиш
във война с любовта, помисли само: Светия Господ на Небесата е слязъл Сам при теб, за
да ти даде цялостност. Което е Негово, то е и твое, защото ти си като Него цялостен. Той,
Който никога не е желал да бъде лишен от Своя Син, не би пожелал никога ти да си лишен от
брат си. Нима би ти дал брат, който да не бъде съвършен като теб самия и свят като Него,
какъвто трябва да бъдеш и ти?
9. За да има противоречие, значи, че се е появило съмнение. А съмнението
е насочено преди
всичко към себе си. Христос не се съмнява и в сигурността е Неговият покой. Той е готов
да ти даде сигурност на мястото на всичките съмнения, ако приемеш, че е Единен с теб и че
тази Единност е безгранична, вечна и достъпна за теб, защото ти имаш Неговите ръце. Той е в
теб, но върви редом и пред теб, водейки те по пътя, който трябва да измине за да намери Своята
пълнота. Неговият покой става твоя сигурност. И къде отива съмнението, когато идва
сигурността?
VI. Спасението от страха
1. Светът притихва пред светостта на твоя брат и се спуска мир с такава нежност и пълно
благословение, че и следа oт противоречие не остава да те преследва в мрака на нощта. Това е
твоят спасител от страшните сънища. Той е твоето изцеление от жертвата и страха, че всичко,
което имаш, ще се пръсне на вятъра, превръщайки се в прах. Той е залогът, че Бог е с теб тук и
сега. Докато брат ти е това, което е, можеш да бъдеш сигурен, че Бог е познаваем и ще бъде
познат от теб. Защото Той не би могъл да изостави Своето творение. И признакът, че това е
така, е заложен в твоя брат, който ти е даден, за да разпръсне неговата святост всички твои
съмнения по отношение на себе си. Гледай на него като на Божие творение. Защото в него
твоят Отец очаква твоето признание, че Той те е сътворил като частица от Себе Си.
2. Без теб ще съществува липса в Бога, непълнота на Небето, Син без Отец. Без теб не
може да съществува вселена, нито реалност. Защото всичко, което Бог желае, е цялостно и е
част от Него, защото Неговата Воля е Единна. Отделно от Бога няма нищо живо, а всичко е
живо в Него. Светостта на твоя брат ти показва, че Бог е едно цяло с него и с теб; че и ти имаш,
каквото има той, защото не си разделен от него и от Отца.
3. За теб нищо не е загубено в цялата вселена. Нищо, сътворено от Бога, Той не е
пропуснал да положи с любов пред теб като твое достояние завинаги. И съзнанието ти не е
лишено от никоя мисъл на Неговото Съзнание. Той повелява да споделяш Любовта Mу към теб
и да се отнасяш към себе си с любовта, с която си съществувал в Неговия замисъл преди
началото на света и с която Той и досега те познава. Бог има неизменно отношение към Своя
Син независимо от променливите обстоятелства, които нямат значение във вечността, която е

273
Неговата обител и твоята с Него. Брат ти е наистина такъв, какъвто е сътворен от Бога. И това е
твоето спасение от света, който Той не е сътворил.
4. Не забравяй, че изцелението на Божия Син е единственото предназначение на света.
Това е единствената цел, която вижда в него Светия Дух и следователно която той има. Докато
изцелението на Сина не стане за теб всичко, което искаш от света, от времето и от
привидностите, ти няма да познаеш нито Отца, нито самия себе си. Защото ще се отнасяш към
света не в зависимост от неговото предназначение и няма да избегнеш законите на насилието и
смъртта. Но на теб ти е дадено да преодолееш тези закони във всяко отношение, при всички
случаи и обстоятелства, въпреки всички изкушения да виждаш несъществуващи неща и
въпреки убеждението, че Божият Син е предназначен да страда, защото не се разглежда такъв,
какъвто е.
5. Погледни своя брат и виж как той обръща всички закони, които привидно управляват
този свят, в тяхната противоположност. Виж в свободата му своята свобода, защото това е
точно така. Нека специалното не скрива истината в него, защото няма да избегнеш нито един от
законите на смъртта, към които го приковаваш. И всеки грях, който виждаш в него, ви
приковава и двамата към ада. А пълната му невинност ще ви освободи и двамата, защото
светостта е съвършено безпристрастна с една единствена преценка за всичко, към което
погледнe. И за нея тя не изхожда от себе си, а от Гласа на Бога във всичко, което живее и
споделя Неговото Битие.
6. Очите, които могат да виждат, съзерцават Неговата невинност. Във всичко откриват
Неговата красота. Търсят Го навсякъде и няма такъв пейзаж, нито място и време, където да не
Го открият. В светостта на твоя брат, съвършеното състояние за спасението на теб и на света, е
заложен сияйният спомен за Този, в Когото живее твоят брат и ти редом с него. Не позволявай
да бъдеш заслепен от воала на специалното отношение, което скрива лицето на Христос от
него, както и от теб. И нека страхът от Бога не скрива повече от теб онази истинна визия, която
си призван дa видиш. Христос не ти се показва в тялото твоя брат. Христос се изявява само в
неговата святост.
7. Трябва да направиш избор какво желаеш да видиш - тялото или светостта - и ще ти се
изяви онова, което си избрал. Но ще бъдеш поставен в безброй ситуации на избор и толкова
дълго, че ще ти се струва безкрайно, преди да избереш истината. Защото не можеш да си
върнеш вечността, ако за пореден път отречеш Христос на своя брат. И къде е твоето спасение,
ако той е само тяло? В какво е твоят мир, ако не в неговата святост? И къде е Бог, ако не в
онази Негова страна, която е заложена в светостта на твоя брат, за да видиш истината за себе си
да ти се разкрива по начин, който можеш да видиш и да разбереш?
8. Светостта на твоя брат е Божествено знамение и благодат за теб. Неговите грешки не
отнемат Божието благословение нито от него, нито от теб, когато го видиш истинно. Грешките
му ще го забавят; ето защо дадено ти е да го избавиш от тази задръжка, за да завършите и
двамата своето пътешествие, което не е започвало и затова не е нужно да се завършва. Онова,
което никога нe е било, не е част от теб. Но ти ще го смяташ за част от себе си, докато не
разбереш, че то не е част от този, който стои до теб. Той е твоето огледало, в което ти виждаш
осъждането, което си наложил и на двама ви. Христос в теб вижда неговата святост.
Специалното ти отношение вижда тялото му, но не и него.
9. Виж неговата истинска същност, за да не се забави твоето спасение. Другият избор ти
предлага само безсмислено лутане, безцелно и безрезултатно. Чувството за безплодие и не
изпълнено предназначение ще те преследва дотогава, докогато твоят брат тъне в сън и не
изпълниш предопределението си да го възкресиш от миналото. Този, който е осъдил себе си и
теб, ти е даден, за да го спасиш от осъждане заедно със себе си. И двамата ще съзерцавате
Божията слава в Неговия Син, когото ти неправилно си възприемал като плът, приковавайки го
към закони, които нямат никаква власт над него.
10. Няма ли да почувстваш радост, когато разбереш, че не си oбречен на такива закони?
Тогава не го смятай техен пленник. Нещо, от което се ръководи една Божия частица, не може
да не се отнася и до всичко останало. Ти се поставяш под законите, които приемаш, че
господстват над него. Само помисли, колко трябва да е велика Божията Любов към теб, щом Ти
е отредил частица от Себе Си, за да те спаси от страданието и да ти вдъхне радост. И никога не
се съмнявай, че специалното ти отношение ще изчезне пред Волята на Бога, Който обича всяка
част от Себе Си с равна любов и грижа. Христос в теб може истинно да види своя брат. Ще
отречеш ли ти онази святост, която вижда Той?
10. Ти сам си си наложил специално предназначение. То се отнася само до
теб, самосъздадено,
274
 самодостатъчно и без да се нуждае и да се свързва с нищо, освен с тялото. В неговите очи
ти си отделна вселена и притежаваш достатъчно сила, за да се поддържаш цялостен сам по себе
си, затръшнал всеки вход срещу натрапници и всеки прозорец със спуснати кепенци срещу
светлината. Вечно атакуван и разярен, с гняв, който винаги има оправдание, ти си преследвал
тази цел с такава бдителност, която никога не може да се пренебрегне, и с усилие, от което
никога не би се отказал. И цялата тази сурова решителност е предназначена само за едно:
твоето специално отношение да бъде истина.
11. Сега от теб се иска само да последваш друга цел и то без чак такава бдителност;
с малко усилие, без да й отделяш много време, поддържана от Божията сила и обещаваща
успех. И все пак, от двете, именно последната ти се струва по-трудната. Ти разбираш
„жертвата” на себе си и не скриваш, че цената за теб е прекалено висока. А дори и проява на
малко воля, едно кимване към Бога, поздрав на Христос в теб, ти се струва тежък и мъчителен
товар, прекалено непосилен за понасяне. Но за посвещение на истината, каквато Бог я е
установил, не е нужна жертва, нито усилие, и цялата мощ на Небето и силата на самата истина
се дават, за да предоставят средствата и да гарантират осъществяването на целта.
12. Ти, който си убеден, че е по-лесно да виждаш тялото на своя брат, вместо неговата
святост, трябва да разбереш произхода на подобно съждение. Тук гласът на специалното
отношение се чува с пределна яснота против Христа, диктувайки ти какво си в сьстояние да
постигнеш и какво е извън пределите на твоите възможности. Недей забравя, че даденото
съждение трябва да бъде приложимо само към твоите действия в качеството ти на поддръжник
на специалното отношение. Защото осъществяваното чрез Христос е непознато за него. За
Христос Подобно съждение е лишено от всякакъв смисъл, защото за него е възможно само
онова, което Неговият Отец желае и не вижда никаква алтернатива. От липсата на
противоречие в Него произтича твоят мир. И от Неговата цел произтичат средствата за
безпроблемното й осъществяване и покой.
VII. Мястото на среща
1. Как страстно всеки, който е обвързан с този свят, защитава специалното отношение,
което би искал да бъде истина! Желанието му е неговият закон и той му се подчинява. Той не
си отказва нищо, което неговото специално отношение изисква. Не отказва нищо необходимо
на това, което обича. Пред неговия повик не чува друг Глас. Никое усилие не е твърде голямо,
никоя цена твърде висока, нищо не е прекалено скъпо за спасението на неговата специалност и
от най-дребното предизвикателство, от най-слабата агресия, прошепнато съмнение и дори
намек за заплаха, както и от всичко друго, което не е най-дълбоко почитание. Това е твоят
възлюбен син, какъвто си ти за Отца. Но специалното отношение е заместител на твоите
творения, които са истинският ти син, за да споделиш Божието Бащинство, а не да го
откраднеш от Него. Какъв е този син, който сам си създал, за да бъде твоя сила? Каква е тази
земна рожба, която се радва на подобна щедра любов? Каква е тази пародия на Божието
творение, която измества твоето творчество? И къде са те сега, когато приемникът на Бога е
намерил друг син, когото предпочита пред тях?
2. Споменът за Бога не изгрява сам. Това, което е в твоя брат, съдържа цялото творение,
всичко сътворено и сътворявано, родено и още неродено, което предстои или привидно си е
отишло. Онова, което е в него, е неизменно, и когато го признаеш, ти разпознаваш своята
неизменност. Светостта в теб му принадлежи. И когато я видиш в него, тя се възвръща за теб.
Всичко, което си отдавал на специалното отношение, всъщност принадлежи нему и така се
връща към теб. Цялата любов и грижа, силната закрила, денонощната мисъл, дълбоката
загриженост, могъщата увереност, че това си ти, принадлежат на него. Всичко, което си
отдавал на специалното отношение, се полага на него. А всичко, което се полага на него, се
полага и на теб.
3. Как можеш да познаеш собствената си ценност, когато специалното отношение
предявява права над теб? А нима можеш да не я познаеш в светостта на своя брат? Не се
опитвай да превърнеш своето специално отношение в истина, защото ако беше така, с теб щеше
да е свършено. Бъди благодарен, че ти е дадено да видиш неговата святост, защото тя е
истината. А което е истина в него, трябва да е истината и в теб.
4. Запитай се следното: Можеш ли да защитиш ти съзнанието? Тялото, разбира се, можеш
донякъде да защитиш; не от времето, но временно. И колкото повече го съхраняваш, толкова
повече му вредиш. И за какво съхраняваш тялото? Та нали в този избор са едновременно
неговото здраве и неговата вреда. Съхраняваш ли за показ или като стръв, за да уловиш
поредната риба, да уредиш специалното си отношение по-добре или да изработиш рамка на
красота около своята омраза, и ти го обричаш на разтление и смърт. И ако за теб тялото на брат
275
ти се свързва с тези цели, ги осъждаш и собственото си тяло. Изработи по-скоро рамката на
светостта около него, за да засияе истината върху му и така да предпази теб самия от разтление.
5. Отца пази онова, което е сътворил, ненакърнимо. Ти не можеш да го засегнеш с
фалшивите си идеи, защото не е сътворено от теб. Не допускай глупавите ти въображаеми
представи да те уплашат. Безсмъртното не може да претърпи агресия; а временното е без
последствия. Само целта, която виждаш в него, има значение и, ако това е истина, неговата
безопасност е гарантирана. Ако не е така, то няма цел и средствата му са нищо. Всичко, което
се възприема като средства за истината, споделя нейната святост и почива сигурно в
светлината, както и самата святост. И тази светлина няма да угасне заедно с възприеманото.
Неговата свята цел й е придала безсмъртие, запалвайки друга светлина на Небето, където
твоите творения разпознават един дар от теб, знак, че не си ги забравил.
6. Всяко нещо на земята се проверява по следния начин: „Какво е неговото
предназначение?” Този отговор определя какво е то за теб. Само по себе си то няма смисъл, но
ти можеш да му придадеш реалност в зависимост от целта, на която служиш. Тук ти си само
средство заедно с него. Бог е Средство, както и Цел. На Небето средства и цел са единни
помежду си и с Него. Това е състоянието на истинско творчество, което може да се открие не
във времето, а във вечността. То не може да се опише на никого от този свят. И не може да се
узнае какво означава това състояние. Не може да се разбере, докато не преминеш отвъд процеса
на усвояване, достигайки Даденото и докато отново не създадеш свят дом за своите творения.
7. Сътворецьт на Отца трябва да има Син. Но Синът трябва да бъде сътворен по подобие
на Отца. Едно съвършено същество, всеобхватно и всеобемащо, към което нищо не може да се
прибави или отнеме; родено не от измеренията на време и пространство, неограничено и
несмущавано от несигурност. Тук. средствата и целта се обединяват в едно цяло, което е
безкрайно. Всичко това е истина, но то е лишено от смисъл за онзи, който пази макар и един
неусвоен урок в своята памет, дори и една единствена мисъл с неясно предназначение или едно
единствено желание с двойнствена цел.
8. Този курс не се опитва да те научи на нещо трудно за усвояване. Неговият обхват не
превишава твоите възможности, освен за да те увери, че ще получиш онова, което ти
принадлежи, когато бъдеш готов. Неговите средства и цел са разграничени, защото така са
създадени и се възприемат. Затова ние ги разглеждаме като разделени. От съществено значение
е да се разбере, че възприятието е изцяло превратно, докато не бъде разбранa неговата цел.
Възприятието на пръв поглед не изглежда като средство. И това прави трудно да се разбере до
каква степен то е зависимо от предназначението, което виждаш в него. Възприятието изглежда
сякаш те учи какво да виждаш. То обаче само свидетелства за онова, на което ти учиш. То е
външната картина на едно желание: образ, който си поискал да бъде истина.
9. Погледни се и ще видиш едно тяло. Погледнеш ли обаче това тяло в различна светлина,
то ще изглежда различно. А без светлина изглежда, че го няма. И все пак, имаш увереността, че
то е там, защото все още можеш да го напипаш с дланите си и да чуеш как се движи. Това е
един образ, който желаеш да бъдеш ти самият. То е средството за осъществяване на твоето
желание. То ти предоставя очите, с които да го видиш, ръцете, с които да го доловиш, ушите, с
които да чуеш звуците, които издава. То ти привежда доказателства за своята реалност.
10. По този начин тялото изгражда идеята за теб самия, без да представя други, освен
собствените си, доказателства и без да може да надмогне собствените възгледи. Неговото
развитие е ясно в собствените му очи. То расте и съхне, разцъфтява и умира. И ти дори не
можеш и да помислиш за себе си отделно от него. Налагаш му печата на греха, ненавиждаш го
за неговите деяния и го осъждаш като порочно. И в същото време твоето специално отношение
нашепва: „Това е моят възлюблен син, в него е моето благоволение”. И така този „син” се
превръща в средството, което да послужи на целите на „бащата”. Без да се отъждествява с него,
без дори да му прилича, но все пак необходимото средство да предложи на „бащата” онова,
към което се стреми. Такава е травестията на Божието творение. Защото, както творението на
Божия Син Му носи радост и свидетелство за Неговата Любов и обща цел, така тялото е
свидетелство за представата, която го е създала и говори за нейната реалност и истинност.
11. Така се създават двама синове, които привидно вървят по тази земя без среща и
съприкосновение. Единият възприемаш извън себе си, твоят собствен възлюблен син. Другият
живее в теб - Син на Отца, който е и в твоя брат, както в теб. Те не се различават по това как
изглеждат, къде отиват, нито дори какво вършат. Тяхната цел е различна. Тя ги свързва със
себеподобните им и ги отделя от всички аспекти, които притежават различна цел. Божият Син
поддържа Волята на Отца. Човешкият син възприема една чужда воля и се стреми към това.
Така възприятието обслужва неговото желание и му придава привидно правдоподобие. Но
276
възприятието може да служи и на друга цел. То не е обвързано със специалното отношение по
друг начин, освен чрез твоя избор. А ти имаш възможност да направиш и друг избор и да
използваш възприятието за различна цел. И онова, което виждаш, ще послужи добре на тази
цел и ще докаже своята реалност пред теб.
Глава 25
БОЖИЯТА СПРАВЕДЛИВОСТ
Въведение
1. Христос в теб не обитава тяло. И все пак Той е в теб. А това значи, че ти
самият не
се поместваш в тялото. Каквото е в теб, не може да бъде вън от теб. И съвсем очевидно е,
че ти не можеш да бъдеш разделен от онова, което е съсредоточие на твоя живот. Каквото ти
дава живот, не може да има своя дом в смъртта. Ти също не можеш. Христос е в една рамка на
Святост, чиято единствена цел е да Го изяви пред онези, които не Го познават, за да ги призове
да дойдат при Него и да Го видят там, където са си представяли телата си. Тогава телата им ще
изчезнат и те ще обхванат в себе си Неговата Святост.
2. Всеки, който носи в себе си Христос, не може да не Го вижда навсякъде. Освен в
телата. И докато вярва, че самият той е в тяло, Христос не може да бъде там, където той
предполага. Така носейки Го в себе си, той не може да Го изяви. Такъв човек не разпознава
Христос, където е наистина. Синът човешки не е възкръсналият Христос. Но Божият Син живее
точно там, където и той, и върви с него в неговата святост, която е също така очевидна, както
специалното му отношение се изявява в неговото тяло.
3. Тялото не се нуждае от изцеление. Но съзнание, което се смята за тяло, е наистина
болно! И тъкмо в това отношение Христос дава лек. Неговата цел обгръща тялото в светлината
Му и го изпълва със Светостта, която сияе от Него. И Христос се изявява във всичко, което
върши или изразява тялото. За онези, които не Го познават, то Го носи в нежност и любов, за да
изцели техните съзнания. Такава е мисията, която твоят брат има за теб. И такава е твоята
мисия пред него.
I. Връзката с истината
1. Не може да е трудно да изпълниш задачата, която ти е възложена от Христос, защото
Той е този, Които я изпълнява. И в процеса на осъществяването й ще разбереш, че тялото само
е изглеждало средство за нейното постигане. Защото Христово е Съзнанието. И следователно е
твое. Неговата Святост ръководи тялото посредством съзнанието, което е единно с Него. Така
твоят брат те вижда и ти него. Тук Светия Христос среща Себе Си; и няма разграничения
между аспектите на Неговата Святост, които се срещат, съединяват се и го издигат до Отца -
цялостен, чист и достоен за Неговата вечна Любов.
2. Как можеш да проявиш Христос в себе си, освен като виждаш светостта и Него в нея?
Възприятието ти подсказва, че ти се изявяваш в онова, което виждаш. Виждаш ли тялото, ще
повярваш, че си тяло. И всяко тяло, което погледнеш, ще ти напомня за теб самия; за твоята
греховност, злина и над всичко друго -смърт. Няма ли да презреш онзи, който ти говори така и
да поискаш той да умре? Вестта и вестителят са едно. И ти трябва да виждаш своя брат като
самия себе си. В рамката на тялото му ще съзреш у него греховност, при която ти биваш
осъден. В неговата святост, Христос Се изявява като тъждествен с теб.
3. Възприятието е изборът на онова, което сам желаеш да бъдем и; на света, в който
желаеш да живееш и състоянието, в което смяташ, че съзнанието ти ще намери доволство и
удовлетворение. То избира онова, в което вярваш, че е твоята сигурност в зависимост от
собственото ти решение. Възприятието ти открива теб самия по начина, по който искаш да се
видиш. И е винаги вярно на твоята цел, от която никога не се разграничава и не показва и най-
дребното свидетелство за нищо, което съзнанието ти не поддържа. Възприятието е част от
онова, което е твое предназначение да виждаш, защото средствата и целта никога не са
различни. Така ти научаваш, че онова, което привидно има отделен живот, всъщност няма
живот.
4. Ти самият си средство на Бога; без да бъдеш разделен от Него, нито да имаш живот
отделно от Неговия. Неговият живот се изявява в теб, Неговия Син. Всеки Негов аспект е
обгърнат в святост и съвършена чистота, в любов небесна и толкова пълна, че може да
освободи всичко, което види като себе си. Нейното лъчение озарява всяко тяло, към което
погледне, прогонвайки тъмата, за да огрее на нейно място светлина, просто като пренебрегне
тялото и види светлината отвъд него. Завесата се вдига благодарение на нейната нежност и
нищо не скрива лицето на Христос от тези, които го гледат. Вие с твоя събрат сега стоите пред

277
Него, за да Му позволите да повдигне завесата, която, както си мислите, толкова дълго ви е
разделяла и отстранявала един от друг.
5. Тъй като вярваш, че си разделен от Бога, Небесното Царство също ти се струва
разделено от теб. Не че наистина е разделено, но връзката, която ти е дадена, за да се съединиш
с истината, може да стигне до теб посредством онова, което разбираш. Отец и Син и Свети Дух
са като Един, както всичките ти братя се съединяват като един в истината. Христос и Неговият
Отец не са били никога разделени и Христос живее в твоето разбиране в онази част от теб,
която споделя Волята на Отца. Светия Дух свързва другата част - онова дребно, безумно
желание да си отделен, различен и специален — с Христос, за да проясни единството на онова,
което е реално единно. На този свят това не се разбира, но може да се научи.
6. Светия Дух служи на Христовата цел в твоето съзнание, така че целта на специалното
отношение да може да бъде поправена там, където съществува грешката. И защото Неговата
цел продължава да бъде единна с Отца и Сина, Той знае Божията Воля и онова, което ти
истински желаеш. Но това се раз бира от съзнание, възприемащо като едно цяло, осъзнаващо,
че е едно цяло, и преживяващо се като такова. Предназначението на Светия Дух е да те научи
как се преживява това единство, какво трябва да направиш, за да го преживееш и къде трябва
да отидеш, за да го постигнеш.
7. Всичко това е свързано с време и място, сякаш те съществуват поотделно, защото,
докато си мислиш, че част от теб е обособена, понятието за Единство, обединено в Единно
цяло, е лишено от смисъл. Очевидно е, че едно толкова раздвоено съзнание никога не може да
бъде Учител на Единството, което обединява всичко в Себе Си. И следователно Това, Което е в
съзнанието и наистина всичко обединява, трябва да е неговият Учител. Но то трябва да се
ползва от език, достъпен на съзнанието в състояние, в което то смята, че се намира. И то трябва
да използва всичко усвоено, за да сведе илюзиите към истината, премахвайки всички погрешни
представи за твоята същност, извеждайки те отвъд тях към истината, която действително е
отвъд илюзиите. Всичко това може да се сведе до следното твърдение:
Каквото е еднакво, не може да бъде различно и каквото е едно не може да има различни
части.
II. Спасителят от мрака
1. Нима не е очевидно, че онова, което виждат телесните очи, те изпълва със страх? Може
би се надяваш там да намериш надежда за удовлетворение. Може би си въобразяваш, че е
възможно да постигнеш мир и благоденствие в света, който възприемаш. Но съвсем очевидно е,
че изходът е неизменен. Въпреки всички надежди и илюзии, накрая винаги се стига до
отчаяние. В това отношение няма и не може да има изключение. Миналото е ценно единствено
с това, че те е научило да не очакваш трайно удовлетворение от нищо. Защото само така ще
бъдеш готов да се откажеш от него и да го изоставиш завинаги.
2. Не е ли странно, че все още таиш някаква надежда да намериш удовлетворение в света,
който виждаш? Но ти никога, по никакъв начин и никъде не си получавал нищо, освен вина и
страх. Колко време ти е необходимо, за да осъзнаеш, че шансът за промяна на това твое
отношение трябва да се използва незабавно - промяна, която да доведе до по-добър резултат?
Защото едно е сигурно: начинът, по който си гледал и гледаш на нещата, не ти дава основание
за бъдещи надежди, нито каквито и да било изгледи за успех. Да се надяваш на нещо, в което
няма надежда, е отчайващо. Но тази безнадеждност е твоят избор, докато търсиш надеждата
там, където не може да се открие.
3. Нe е ли вярно също, че си намирал и друга някаква надежда;
мъждукаща, непостоянна,
колеблива и все пак смътно различима, за това, че безнадеждността се преодолява чрез
основания, които не са от този свят? И въпреки това, надеждата, че подобни основания могат
все пак и тук да се открият, ти пречи да отхвърлиш отчаянието и тази неблагодарна задача, с
която си се нагърбил сам. Има ли някакъв смисъл да поддържаш натрапчивото убеждение, че е
разумно да упорстваш да търсиш нещо, което никога не си намирал, само въз основа на това , че
може най-внезапно да успееш и да получиш нещо, което не си постигал никога преди?
4. Това не ти е донесло успех в миналото. Радвай се, че вече е напуснало
съзнанието ти, за да
не го помрачава. Не приемай формата за съдържание, защото формата е само средство за
постигане на съдържанието. Рамката е само средството, което поддържа картината, която
трябва да се открои и съзерцава. Рамката, скриваща картината, е лишена от предназначение. Тя
не може да бъде рамка при положение, че е всичко, което виждаш. Без картината, рамката е

278
лишена от всякакъв смисъл. Нейното предназначение е да открои картината, а не самата себе
си.
5. Кой е този, който ще закачи празна рамка на стената, за да застане пред нея в дълбоко
преклонение, сякаш съзерцава шедьовър? Но ти, когато виждаш в своя събрат единствено
тялото, всъщност правиш нещо такова. Шедьовърът, който Бог и е вложил в тази рамка, е
всичко, което има да се види. Тялото го помества за известно време, но без да го затъмнява. И
въпреки това, каквото Бог е сътворил, не се нуждае от рамка, защото Той го поддържа и Сам му
е рамка. Той ти предлага да видиш Неговия шедьовър. Нима ще предпочетеш да гледаш
рамката, вместо Него? Без да виждаш напълно картината?
6. Светия Дух е рамката, в която Бог е поставил онази част от Себе Си, която ти си
склонен да виждаш разделена от Него. Но тази рамка е свързана с нейния Творец, едно цяло с
Него и с Неговия шедьовър. Това е нейното предназначение и ти не правиш от рамката картина,
дори ако предпочетеш да я виждаш на нейно място. Рамката, която й е дал Бог, служи на
Неговата цел, а не на някаква твоя цел, различна от Неговата. Тъкмо твоята различна цел
затъмнява картината и цени рамката вместо нея. Но Бог е поставил Своя шедьовър в рамка,
която ще трае вечно, докато твоята се превърне на прах. Но не мисли, че картината е по някакъв
начин увредена. Каквото Бог сътворява, е защитено от всяка разруха, неизменно и съвършено
във вечността.
7. Приеми Божията рамка вместо своята и тогава ще видиш шедьовъра. Погледни
неговата красота и ще разбереш Съзнанието, което го е замислило, не в плът и кости, а в рамка,
красива като самото него. Неговата святост озарява невинността, скривана от тъмнината, и
хвърля воал от светлина, излъчваща се от лицето към неговия Творец. Недей да мислиш, че
това лице е потъмнявало някога, само защото ти си го видял в рамката на смъртта. Бог го е
съхранил така, че когато го погледнеш, да видиш светостта, която му е дадена от Него.
8. В тъмата съзри спасителя от този мрак и разбери своя брат така, както Съзнанието на
Отца ти го показва. Той ще се oткрои от мрака, когато го погледнеш, и ти ще престанеш да
виждаш тъмнината. Тъмата никак не го е засегнала, нито пък теб, който си го извлякъл от нея,
за да го видиш. Неговата безгрешност изобразява твоята. Неговата деликатност става твоя сила
и двамата с радост ще погледнете към себе си, за да съзрете онази святост, която е в него,
заради начина, по който ти си го видял. Той е рамката, в която е поставена твоята святост и
каквото на него Бог е дарил, то е дадено и на теб. Колкото и да пренебрегва той шедьовъра в
него, виждайки само рамката на мрака, въпреки всичко, твоето единствено предназначение е да
видиш в него това, което той не съзира. При такъв поглед се споделя виждането, в което се
съзерцава Христос, а не смъртта.
9. Нима Бог на Небесата не ще бъде радостен, когато оценяваш Неговия шедьовър? Какво
би сторил Той, ако не да ти благодари за това, че също като Него обичаш Неговия Син? Нима
Той няма да ти изяви Своята Любов, ако споделяш възхвалата, която отдава на Своя
възлюблен? Бог високо скъпи творението като истински съвършен Отец. И радостта Му е
пълна, когато част от Неговото творение се присъедини към Неговата възхвала, за да сподели
радостта Му. Този твой брат е съвършеният дар на Отца за теб. И Той е радостен и благодарен,
когато отдадеш признателност на Неговия съвършен Син за това, което е. И цялата Му
благодарност и радост засияват над теб, който си готов да направиш пълна радостта Му, заедно
с Него. А така става пълна и твоята радост. Нито лъч на радост не може да се види от онези,
които са готови да направят пълно щастието на Отца, а с него и собственото си щастие. Бог
отдава благодарността си на всеки, който споделя Неговата цел. Волята Му не е да бъде сам.
Както и твоята не е такава.
10. Прости на своя брат и няма да бъдеш разделен от него и неговия Отец. Ти не се
нуждаеш от прошка, защото напълно чистят не може да е съгрешил. Отдай Му онова, което ти
е дал Той, за да можеш да видиш, че Неговият Син е единен и да отдадеш благодарност на
неговия Отец, каквато Той ти отдава. Не се съмнявай, че Той ти отдава цялата Си възхвала.
Защото каквото даваш ти, е Негово и, когато го даряваш, се научаваш да виждаш Неговия дар.
Дари на Светия Дух онова, което Той дарява еднакво на Отца и Сина. Нищо няма власт над теб,
освен Неговата Воля и твоята, която е само разгръщане на Неговата. Ти си сътворен за това, а
заедно и единен с теб и твоят брат.
11. Вие сте еднакви и Самият Бог е Единно цяло и не е разединен в Своята Воля. И ти
трябва да имаш единна цел, защото Той дарява еднакво и теб, и брат ти. Неговата воля се
възсъединява, когато ти присъединиш своята воля, за да станеш цялостен, предлагайки
цялостност на своя брат. Недей да виждаш в него греховността, която вижда той, а му отдай
почит, за да оцениш и себе си, и него. На теб и твоя брат е дадена силата на спасението, за да
279
споделите заедно освобождението от мрака; за да можете да видите като едно цяло онова, което
не е било разделено никога и никога не се е откъсвало от Божията Любов, отдавана по равно.
III. Възприятие и избор
1. В онази степен, в която отдаваш стойност на вината, ти ще възприемаш един свят, в
който агресията е оправдана. Доколкото разбираш, че няма никакъв смисъл в чувството на
вина, дотолкова ще възприемеш, че агресията не може да има основание. Това е в съгласие с
основния закон на възприятието: Ти виждаш онова, което вярваш, че е тук, а вярваш, че е тук,
защото искаш да бъде така. Възприятието се основава единствено на този и никой друг закон.
Всичко останало произтича от него, за да го поддържа и укрепва. Това е сетивната форма,
приспособена към този свят, на основополагащия Божи закон, че любовта пресътворява себе си
и нищо, освен себе си.
2. Божествените закони не се проявяват пряко в света, където господстват възприятията,
защото такъв свят не би могъл да бъде сътворен от Съзнание, за което възприятието е лишено
от смисъл. Но Неговите закони се отразяват навсякъде. Не че светът, където съществува това
отражение, е реален по начало Само че Неговият Син вярва в това, а от вярата на Своя Син Toй
не би могъл напълно да се разграничи. Не би могъл напълно да проникне в безумието на Сина
Си заедно с него, но може да направи така, че Собственият Му разум да го съпровожда, за да не
бъде загубен завинаги в безумието на своето желание.
3. Възприятието се основава на избор; познанието не. Познанието има само един закон,
защото има само един Творец. Но този свят има двама създатели, които не го виждат по един и
същ начин. За всеки от тях той има различно предназначение и за всеки от тях светът е
съвършено средство за постигане на целта, която се възприема. За специалното отношение
светът е съвършена рамка за изява - прекрасно бойно поле, където да води своите войни,
сигурно убежище за илюзиите, които да превръща в реалност. То не възприема никого, освен
себе си; и никой не може да намери пълно оправдание пред него.
4. Съществува друг Създател на света и Изправител на безумното убеждение, че нещо
може да се установи и поддържа без връзка, която все пак да го държи в Божиите закони; не
както законът поддържа вселената според сътворението й от Бога, но в някаква форма,
приспособена към нуждите, които Божият Син вярва, че има. Когато грешката се поправи, тя се
премахва. Така Бог осигурява защитата на Своя Син, въпреки неговите грешки.
5. Светът, създаден от грешките, има и друга цел, защото той има и друг Създател, Които
може да съгласува целите на този свят е предназначението, което е вложено в него от Твореца.
В неговото възприемане на света се вижда само основание за прошка и съвършена невинност.
Всичко получава непосредствена и пълна прошка. Не остава нищо да затъмнява дори и миг
невинността, която сияе неизменна, отвъд жалките опити на специалното отношение да я
изтласка от съзнанието, където трябва да бъде, за да озарява тялото вместо него. Небесните
светилници не могат да се видят според някаква произволна воля нa съзнанието. Ако то
предпочита да ги вижда не там, където е тяхната обител, сякаш озаряват място, където не биха
могли никога да бъдат, тогава Създателят на света трябва да поправи тази твоя грешка, за да не
останеш в мрака, лишен от светила.
6. Всеки на този свят е влязъл в тъмнината, но не и сам. Не се налага да остава повече от
миг. Защото той идва на света с Божията Помощ в себе си, която всеки момент може да го
изведе от мрака в светлина. Всяко време, което избере, е подходящо, защото помощта е налице
и само чака неговото решение. И когато избере да се възползва от онова, което му е дадено,
тогава ще види всяка ситуация, която е смятал, че основателно буди у него гняв, да се
превръща в случай, който основателно предизвиква любовта му. В предишните призиви за
война той отчетливо ще чуе призив за мир. И ще разбере, че там, където е насочвал агресията
си, е също така олтар, където със същата лекота и далеч по-голямо щастие може да предложи
прошка. И той ще изтълкува по нов начин всички изкушения като друга възможност да
постигне радост.
7. Как може да бъде грях един шедьовър? Нека грешките на твоя брат да бъдат за теб
само възможност да видиш действието на Помощника, който ти е даден, за да видиш света,
създаден от Бога, вместо създадения от теб. Какво тогава наистина има оправдание? Към какво
се стремиш? Тези два въпроса са тъждествени. И когато ги възприемеш като такива, твоят
избор е направен. Защото разглеждането им като един ти помага да се отърсиш от убеждението,
че съществуват два начина на виждане. Този свят може да допринесе много за твоя вътрешен
мир и да ти даде много възможности за прошка. Такова е неговото предназначение за онези,
които желаят мирът и прошката да се спуснат над тях и да им предложат светлината.

280
 8. Създателят на света на доброто притежава пълната възможност да преодолее
света на омразата и насилието, който привидно се е изпречил между теб и Неговата доброта.
Този свят не съществува в Неговите прощаващи очи. Затова не трябва да съществува и в твоите
очи. Грехът е твърдото убеждение, че възприятието е неизменно. Каквото е прокълнато, е
обречено и то завинаги, защото не заслужава прошка. Но ако му се прости, това значи, че
неправилно е било възприето като грях. Така става възможна промяната. Светия Дух също
възприема като неизменно онова, което вижда. Но грехът не може да засегне Неговото
виждане, защото погледът Му го коригира. И следователно, той сигурно е грешка, а не грях.
Защото се е случило онова, което грехът не би допуснал за възможно. Наказанието за греха е
нападение срещу него и най-сигурният начин да бъде съхранен. Да простиш греха - това е да
промениш неговия статус от грешка в истина.
9. Божият Син не би могъл да извърши грях, но може да се стреми към
нещо, което му
причинява страдание. А мисълта му притежава сила и той може да сметне, че е възможно
да му се причини страдание. Какво друго може да е това, освен погрешно възприемане на самия
себе си? Дали това е грях или пък грешка, простима или не? От помощ ли се нуждае или от
осъждане? Дали твоята задача е да бъде спасен или осъден? Без да се забравя, че какъвто
избираш да го видиш, такова ще бъде твоето бъдеще. Защото ти го създаваш сега, в мига,
когато времето става средство за постигане на дадена цел. Направи тогава своя избор. Но
разбери, че този избор решава и оправдава предназначението на света.
IV. Светлината, която носиш
1. Съзнанията, които са свързани и разбират това, не могат да чувстват вина. Защото не
могат да проявяват агресия и са щастливи от този факт, чувствайки се сигурни от него.
Радостта им се състои в това да виждат невинността. Затова се стремят към нея, целта им е да я
виждат и ликуват. Всеки търси онова, което ще го направи щастлив така, както той го разбира.
Целта в този смисъл не се променя. Но начинът, по който смяташ да я постигнеш, налага да
избереш средствата и този избор изглежда неизбежен и неизменен, докато не се промени целта.
И тогава се избират нови средства, защото онова, което ще доведе до щастие, се определя по
друг начин и се търси различно.
2. Тогава основният закон на възприятието би могъл да се изрази така: „Онова, което
виждаш, ще те направи щастлив, защото го виждаш именно, за да бъдеш щастлив.” И докато си
мислиш, че страданието и грехът ти носят щастие, дотогава ще ги виждаш. Нищо не е
зловредно или благоприятно, независимо от собственото ти желание. Твоето желание поражда
последиците, които то има върху теб. Защото ти си го избрал като средство да постигнеш тези
последици, вярвайки, че именно те ще ти донесат щастие и радост. Дори и на Небето е в сила
този закон. Божият Син твори, за да постигне щастие, споделяйки в своето творение целта на
своя Отец, за да се увеличи неговата радост, а с нея и Божията.
3. Ти, който създаваш един неистинен свят, почини си и намери покой в друг свят, където
има мир. Ти носиш този свят на всички уморени очи и изнурени сърца, които виждат греха и
преповтарят тъжния му припев. Ти можеш да им дадеш покой. Ти можеш да изградиш един
свят, който ще са щастливи да съзерцават и където сърцата им ще възликуват. В теб има
виждане, което се разгръща към всички тях и ги обгръща с нежност и светлина. И този
разгръщаш се свят от светлина, изтласква мрака, който им се е привиждал, докато го превърне
в далечна сянка, която постепенно се оттегля и забравя, изчезвайки в нищото под лъчите на
слънцето. И всички техни „зли” помисли и „греховни” копнения, техните сънища за вина и
безмилостна разплата и всякакво желание да нараняват, убиват и умират, ще се разпръснат от
слънчевата светлина, която носиш.
4. Нима не си готов на това в името на Божията Любов? Както и заради самия себе си ?
Защото само помисли колко много ще ти даде това. Преследващите те сега „греховни” помисли
ще започнат все повече и повече да се отдалечават. И ще продължат да се отдалечават, защото в
теб самия е изгряло онова слънце, което ги изтласква със своята светлина. Задържат се за
кратко, съвсем за кратко, в изкривени форми, които вече са толкова отдалечени, че не се
различават, след което изчезват завинаги. И в тази слънчева светлина ти ще застанеш
притихнал, в невинност и пълно безстрашие. И от теб ще се разгърне онзи покой, който си
постигнал, и твоят вътрешен мир няма да те напусне никога, за да те остави бездомен. Онези,
които предлагат мир на всекиго, са намерили дом в Царството Небесно, които светът не може
да унищожи. Защото този дом е достатъчно голям, за да помести света в своя мир.
5. В теб е цялото Небесно Царство. Всяко падащо листо получава в теб живот. Всяка
птица, пяла някога, отново ще запее в теб. И всяко цвете, което е цъфтяло, е съхранило аромата
281
и красотата си за теб. Каква цел би могла да превъзхожда Волята на Бога и на Неговия Син да
бъде възстановено Небесното Царство за този, за когото е сътворено, като негов единствен
дом? Няма нищо преди и подир него. Няма друго място, друго състояние, нито време. Няма
нищо близо или далеч Нищо друго. Под никаква форма. Него можеш да принесеш на целия
свят и на всички мисли, които са го проникнали за малко и са погрешни. Как по-добре могат
грешките ти да бъдат извадени наяве пред истината, ако не благодарение на желанието да
носиш Небесната светлина със себе си, докато преминаваш отвъд света на мрака, в светлината?
V. Състояние на невинност
1. Ето какво е състоянието на невинност: Стремежът към агресия изчезва напълно и вече
няма причина да не се възприема Божия Син такъв, какъвто е. Вината вече не служи на никаква
цел и не е нужна, защото когато го няма стремежът към грях, тя се обезсмисля. Агресията и
грехът са свързани като една илюзия и всяко е причина, цел и оправдание на другото. Сами по
себе си те са безсмислени, но се осмислят едно друго. Всяко е зависимо от другото за мнимия
си смисъл. Никой пс би повярвал в агресията, ако не вярваше в истинността на греха, защото те
взаимно свидетелстват за своята истина.
2. Агресията превръща Христос в твой враг, а заедно с Него и Бога. А как да не се
страхуваш при такива „врагове”? Как да не се плашиш от самия себе си? Та ти си се накърнил,
превърнал си се във „враг” на своето Аз. И сега трябва да си повярваш, че не си ти, а нещо
чуждо на себе си, „нещо друго”, от което следва да се страхуваш, а не да го обичаш. Кой би
могъл да нападне нещо, което възприема като напълно невинно? И кой не би се чувствал
виновен, задето се стреми към агресия докато в същото време желае да бъде невинен? Защото
кой, виждайки, че Божият Син е невинен, може да пожелае неговата смърт? Христос се явява
пред теб, щом погледнеш своя брат. Той не си е отишъл, само защото твоите очи са затворени.
Но какво може да се види, ако търсейки своя Спасител, гледаш към Него с невиждащи очи?
3. Гледайки така, ти не виждаш Христос. Виждаш „врага”, когото неправилно си взел за
Христос. И изпитваш омраза, задето не намираш грях в него. И оставаш глух към неговия
печален зов, неизменен по съдържание в каквато и форма да прозвучи - да се съединиш и
свържеш с него в мир и невинност. И въпреки това, зад безсмислените крясъци на егото, това е
зов, даден му от Бога, за да чуеш в него Божия зов към теб и да му отговориш, връщайки на
Бога онова, което Му принадлежи.
4. Божият Син изисква от теб само едно: да му върнеш онова, което му се полага, за да го
споделиш. Никой от вас не го притежава поотделно. Така то е загубено и за двама ви. Когато
сте заедно, то ще даде сили на всеки от вас, за да спаси другия, а с него - и себе си. Получил
прошка от теб, твоят спасител ти дава спасението. Осъден от теб, ти дава смърт. Всеки отразява
за теб това, което си избрал да бъде. Ако твоят избор противоречи на неговата истински реална
и единствена функция, ти му отнемаш радостта да осъществи даденото му от Бога
предназначение. Но не мисли, че само той е изгубил Небесното Царство. Нито пък може да си
го върне, докато ти не му покажеш пътя и сам не го намериш, вървейки до него.
5. Спасението му не изисква жертва, защото благодарение на Неговото освобождение ти
ще постигнеш своето. Да позволиш предназначението му да се осъществи е начин да
постигнеш собственото си освобождение. Така че, ти вървиш към Небето или към ада, но
никога не си сам. Когато съзреш неговата безгрешност, колко прекрасна ще ти се стори тя! И
колко ще бъде голяма радостта ти, когато бъде той свободен да ти предложи дара нa
виждането, който Бог му е дал за теб! Той не се нуждае от нищо друго, само от това - да му
позволиш свободата да осъществи задачата, която му е дал Бог. Запомни едно: че каквото той
върши, и ти вършиш заедно с него. И така, както го виждаш, така и ще определяш
предназначението, което той има за теб, докато не погледнеш по друг начин на него и не му
позволиш да бъде това, което Бог му е определил да бъде за теб.
6. При цялата ненавист, която Божият Син изпитва към себе си, той смята, че Бог е
неспособен да спаси Своето творение от мъките на ада. Но в любовта към себе си, Божията
Воля е свободна да се осъществи. В брат си ти виждаш образа на своята вяра каква е Божията
Воля за теб. Чрез своята прошка ти ще избереш Божията Любов към теб; чрез агресия само ще
се убедиш в омразата Му и ще останеш с впечатлението, че Небесното Царство е един ад.
Отново погледни своя брат, ала с разбирането, че той е твоят път към Небето или ада в
зависимост от начина, по който го възприемаш. Но не забравяй - каквато роля му дадеш, такава
ти се дава и ти ще изминеш пътя, който си Mу показал, защото тона си отсъдил за себе си.
VI. Специалното предназначение
1. Божията благодат нежно се спуска над очите, които промиват и всичко, което виждат
те, говори за Бога. 2Който гледа през очите на прошката, не вижда зло и нищо на света не го
282
плаши, никой не е различен от него. 3Обичайки целия свят той гледа на себе си с любов и
доброта. 4Не се осъжда за своите грешки и не осъжда другите. 5Не е съдия, който налага
отмъщение и наказва греховете. 6Той гледа с добро на себе си и с цялата си нежност на другите.
7
Защото желае само да лекува и благославя. 8И тъй като е в хармония с Божията Воля, той има
силата да изцелява и благославя всички, към които се обърне Божията благодат в погледа.
2. Очите се приспособяват към мрака и тогава ярката светлина на деня им причинява
болка, тъй като са свикнали със смътните очертания на сумрака. 2Тогава погледът отново се
отдръпва от светлината на слънцето и ясните очертания на всичко, което е озарено от нея.
3
Полуздрачът му се струва нещо по-добро и разбираемо. 4Изглежда сякаш е по-лесно да
виждаш неясното и смътното; то не е толкова болезнено за очите от онова, което е напълно
ясно и непротиворечиво. 5Но предназначението на очите не е такова и нима може някои да
каже, че предпочита мрака, когато желанието му е да вижда.
3. Стремежът да виждаш приканва Божията благодат над очите ти и ти дарява светлина,
която прави виждането възможно. 2Желаеш ли да видиш своя брат? 3Бог с радост ще ти даде
възможност. 4Той не желае твоят спасител да си остане неразпознат. 5Както не желае и
предназначението, което му е дал, да си остане неосъществено. 6Не го оставяй повече самотен,
защото самотните не виждат какво им е предназначено дa изпълнят на света, не се чувстват
никъде необходими и нямат цел, която само те да могат съвършено да осъществят.
4. Така добронамерено Светия Дух възприема специалното отношение; така използва
онова, което си създал, за изцеление, а не във вреда. 2Той дава на всеки специално
предназначение в спасението, което само той може да изпълни - онзи дял, определен
единствено за него. 3И този план няма да се осъществи напълно, докато той не открие своята
специална функция и изпълни отредения му дял, за да постигне цялостност в свят, управляван
от незавършеност.
5. Тук, където не преобладават законите на Бога в съвършената си форма. Toй все пак
може да направи едно съвършено нещо и един съвършен избор. 2И чрез тази проява на
специална вярност към човек, възприеман като различен, той разбира, че дарява нещо, което е
дарено на самия него и следователно двамата са единни. 3Прошката е единственото
предназначение, което има смисъл във времето. 4Тя е единственото средство, чрез което Светия
Дух превръща специалното отношение от грях в спасение. 5Прошката е за всички. 6Но когато
обхване всички, тя бива осъществена и всяко предназначение намира своето осъществяване с
нея. 7Тогава времето престава да съществува. 8Но докато е във времето, човек все още има
много работа. 9И всеки трябва да осъществи това, което му е отредено, защото от неговия дял
зависи и всеобщият план. 10Той има специална роля във времето, защото я е избрал и по този
начин я е създал. 11Желанието му не е отхвърлено, а само е получило друга форма, за да му се
даде възможност да служи на брат си и на себе си, превръщайки се в средство за спасение, а не
загуба.
6. Спасението е само напомнянето, че този свят не е твоят дом. 2Не си принуден да
приемаш законите му, да споделяш ценностите му. 3И нищо, което ти се струва, че виждаш, не
съществува в него. Това се вижда и разбира тогава, когато всеки вземе участие в
преодоляването му, както е взел в неговото създаване. 5Той има средства и за едното, и за
другото, както е било винаги. 6Специалното отношение, което е избрал, за да си навреди, е
определено от Бога като средство за неговото спасение още от мига на избора. 7Специалният му
грях се превръща в специална благодат. 8Специалната му омраза е превърната в специална
любов.
7. Светия Дух се нуждае от твоето специално предназначение, за да осъществи Своето.
2
Не мисли, че нямаш специална стойност на този свят. 3Ти си я пожелал, и тя ти е дадена.
4
Всичко, което си породил, може да послужи и на спасението еднакво добре. 5Божият Син не
може да направи такъв избор, който Светия Дух да не съумее да използва за него, а не срещу
него. 6Само на тъмно специалното ти отношение изглежда като агресия. 7В светлината ти
виждаш в него специалното ти предназначение да спасиш Божия Син и да му позволиш да
разбере, че е в безопасност, както винаги е бил и ще остане във времето, също както и във
вечността. 8Това е предназначението, дадено ти заради твоя брат. 9Поеми го внимателно от
неговата ръка и нека спасението в теб да получи съвършеното си осъществяване. 10Направи
само това, за да получиш всичко.
VII. Крайъгълният камък на спасението
1. Щом Светия Дух е в състояние да преобрази в благословение всяка присъда, която си
наложил върху себе си, тя не може да бъде грях. 2Единствено грехът на този свят не се променя.
3
Той е неизменен. 4И на тази неизменност се крепи светът. 4Магията на този свят би могла
283
привидно да скрие от грешниците страданието, причинено от греха, и да бъде примамлива със
своя блясък и коварство. 5Но всеки знае, че цената, която се плаща за греха, е смърт. 6И това е
точно така. 7Защото грехът е искане на смърт, желание основанията на този свят да станат
сигурни като любовта, надеждни като Небесното Царство и силни като Бога. 8Този свят е
застрахован срещу всякаква любов за всеки, който приема за възможен греха. 9И това няма да
се промени. 10Но възможно ли е това, което не е сътворено oт Бога, да споделя качествата на
Неговото творение, когато Му противоречи във всякакъв смисъл?
2. Не е възможно стремежът на „грешника" към смъртта да притежава силата на Божията
Воля за живот. 2Както е невъзможно основата на един свят, който не е създаден от Бога, да бъде
сигурна и твърда като Небесното Царство. 3Може ли да няма разлика между Небето и ада? 4И
нима е възможно да бъде неизменно нещо, което не е Божия Воля? 5Какво, освен Неговата
Воля, е неизменно? 6И какво друго би могло да притежава същите качества? 7Съществува ли
желание, което да се постави над Божията Воля и да бъде неизменно? 8Ако разбереш, че няма
нищо неизменно, освен Божията Воля, този курс няма да бъде труден за теб. 9Защото тъкмо в
това не вярваш. 10Но едва ли би повярвал в нещо друго, ако видиш реалността на това
убеждение.
3. Да се върнем към казаното и да го разгледаме внимателно 2Излиза, че или Бог е
безумен, или този свят е място на безумието. 3Нито една Негова Мисъл няма смисъл в рамките
на този свят. 4И нищо, което светът приема за истина, няма смисъл за Неговото Съзнание.
5
Нещо, лишено от смисъл и значение, е безумие. 6А безумието не може да бъде истина. 7Ако
дори едно убеждение от тези, които толкова много се ценят на този свят, е вярно, тогава всяка
Мисъл Божия е само илюзия. 8А ако дори и една от Неговите Мисли е истина, тогава всички
убеждения, на които светът придава смисъл, са неверни и лишени от съдържание. 9Това е
изборът, който правиш ти. 10Не се опитвай да го разглеждаш по друг начин и да го свеждат до
нещо, което не е. 11Защото това е единственото решение, което можеш да вземеш. 12Останалото
зависи от Бога, а не от теб.
4. Да видиш основание дори в една единствена от ценностите, КОИТО се поддържат от
този свят, означава да отречеш здравия разум на себе си и Отца. 2Защото Бог и Неговият
възлюблен Син не мислят по различен начин. 3И съгласието на тяхната Мисъл превръща Сина в
сътворец на онова Съзнание, от Чиято Мисъл е сътворен. 4Затова, ако реши да повярва, че дори
една мисъл противоречи на истината, той е приел, че не е Син на своя Отец, защото този Син
сигурно е безумен, а разумът трябва да се търси далеч от Отца и Сина. 5Такова е твоето
убеждение. 6Не мисли, че подобно убеждение може да зависи от формата, пол, която се
проявява. 7Всеки, който вярва, че това е свят на здравия разум, обоснован в мисленето си и
почиващ на някаква разумна логика, поддържа подобно убеждение за истина. 8Грехът не е
реален, защото Отца и Сина не са безумни. 9Този свят е лишен от смисъл, защото се основава
на греха. 10Кой би могъл да сътвори невъзможното, ако то не почива на истината?
5 Светия Дух може да промени изцяло основанията на видимия свят в нещо друго - в
основа на здравия смисъл, върху която да се гради смислено възприятие на един друг свят.
2
Свят, който не се противопоставя на нищо, което може да изведе Божия Син до разума и
радостта. 3Свят, в който нищо не говори за жестокост и смърт, за разделение и разграничения.
4
Защото тук всичко се възприема единно и никой не претърпява загуба за сметка на друг.
6. Изпитвай своите убеждения спрямо това изискване и разбери, че всичко, което
отговаря на него, е достойно да му вярваш. 2Но друго нищо не е достойно. 3Каквото не е любов,
е грях, където всеки смята другия безумен и незначителен. 4Любовта е основата на един свят,
който грешниците възприемат за безумен, вярвайки, че техният път води към разума. 5Но
грехът е също толкова безумен през погледа на любовта, чиито добри очи прозира отвъд
безумието и в мир се спират на истината 6И грехът, и любовта виждат света като неизменен,
защото определят по свой начин неизменната и вечна истина за твоята същност. 7И едното, и
другото отразяват една гледна точка за това какви трябва да бъдат Отец и Син, за да има
значение и смисъл съответната гледна точка.
7. Твоето специално предназначение е онази особена форма, под която фактът, че Бог не
е безумен, придобива истински здрав смисъл и значение зa теб. 2Съдържанието е неизменно.
3
Формата е подходяща за твоите специфични нyжди, както и за времето и мястото, където се
намираш според представите си и където можеш да се освободиш от мястото и времето и от
всичко, което смяташ, че те ограничава. 4Божият Син не може да бъде ограничаван от времето и
мястото, нито от нещо друго, което не съответства на Божията Боля. 5Но ако Неговата Воля се
разглежда като безумие, то се налага специално да се избере онази форма на здравомислие,
която е най-достъпна за безумните. 6Този избор не може да се осъществи от самите безумци,
284
които имат този проблем, че не са свободни в своя избор, а би трябвало да се направи разумно в
светлината на здравия смисъл.
8. Наистина ще бъде лудост да се повери спасението на безумните. 2Бог не е безумен и
затова е поставил Онзи, Който е разумен като Него, да издигне един по-разумен свят пред
погледа на всеки, избрал безумието за свое спасение. 3На Него е предоставен избора на най-
подходящата форма за всеки - която не е агресивна спрямо света, който вижда, а тихо прониква
и му посочва собственото му безумие. 4Този Един му дава алтернатива, друг начин да погледне
на онова, което е виждал преди и е приемал за свят, в който живее и си мисли, че разбира.
9. Сега той трябва да преоцени всичко това, защото съответната форма на алтернатива не
е нещо, което може да се отрече, нито пренебрегне, нито пък да се остави неразбрана.
2
Специфичната функция на всеки е такава, че да се приеме като възможна и все по-желана,
доказвайки, че тя е реално търсената алтернатива 3От тази позиция собствената му греховност и
грехът, който вижда в света, започват да му дават все по-малко и малко. 4Докато започне да
разбира, че възприемането на греха му струва разума и се изпречва като стена между него и
всякаква надежда, да бъде здравомислещ. 5Той не е оставен без надежда да се освободи от
безумието благодарение на своята роля и избавлението нa всички. 6Не може да бъде изоставен,
без специфично предназначение в надеждата за постигане на мир, както Отец не може да
пренебрегне Своя Син и да го изостави без мисъл и грижа.
10. На какво друго може да се разчита, ако не на Божията Любов? 2И къде другаде да се
търси разума, ако не в Бога? Този Който говори в Негово Име, може да ти покаже това в
алтернативата, която е избрал специално за теб. 4Божията Воля е да си спомниш това и да се
издигнеш от най-дълбока печал до съвършена радост. 5Приеми предназначението, което ти е
отредено в Божия план, който трябва да покаже на Неговия Син, че ад и Небе са различни, а не
еднакви неща. 6И че в Небесното Царство Те са единни, без разграниченията, които правят.
Небето – ад и ада – Небе, ако изобщо е възможно подобно безумие.
11. Убеждението, че някой може да губи, отразява предпоставката, че Бог трябва да е
безумен. 2Защото на този свят изглежда някой непременно трябва да загуби, за да спечели друг.
3
Ако това е вярно, Бог трябва да е наистина безумен. 4Но нима това схващане е различно от по-
основополагащия принцип, че „Грехът е реален и той управлява света"? 5Дори и за най-дребна
та придобивка някой трябва да претърпи загуба и точно да плати със страдание и кръв. 6В
противен случай злото ще възтържествува и разрухата ще се окаже крайната цена на всяка
придобивка. 7Ти, който вярваш, че Бог е безумен, внимателно преразгледай тази своя идея и
разбери, че алтернативата е само една - или тя е безумна, или Бог.
12. Спасението е възраждане на идеята, че за да спечели един, не трябва да загуби друг.
2
И за да спечели един, всички трябва да спечелят. 3Така разумът се възстановява. 4И върху този
крайъгълен камък на истината трябва да се основава вярата във вечния разум на Бога в пълно
доверие и мир. 5Разумът е удовлетворен, защото така се поправят всички безумни вярвания. 6А
ако е така, значи, че грехът е невъзможен. 7Това е крайъгълният камък на спасението, изходната
позиция, от която Светия Дух придава смисъл и посока на онзи план, в който ти имаш
специфично предназначение. 8Защото така тя става цялостна, споделяйки предназначението на
цялото.
13. Запомни, че всяко изкушение се свежда до едно: до безумната та вяра, че Божието
безумие ще ти даде разум и всичко, каквото желаеш; че един между вас с Бога трябва да е
безумен, след като целите ви са напълно несъвместими. 2Смъртта има претенции над живота,
но животът не може да се поддържа на Всяка цена. 3Никой не може да пострада за
осъществяването на Божията Воля. 4Неговата Воля е спасението, защото такава е и твоята. 5И
не само за теб, а и за онова Аз, което е Божи Син. 6Той не може да загуби, защото това щеше да
бъде загуба за Отца, а Той не може да губи. 7И това твърдение е израз на здрав разум, защото е
истина.
VIII. Справедливостта се връща на любовта
1. Светия Дух може да използва за твое спасение всичко, което му предоставиш. 2Но не и
онова, което не си Му предал, защото не може да ти го отнеме без твоята воля. 3Защото в такъв
случай ти не би могъл да си помислиш, че ти го е отнел противно на волята ти. 4Така че, няма
да разбереш, че е напълно в твоята воля да бъдеш свободен от него. 5Няма нужда да Му
предадеш всичко с пълно съгласие, защото ако можеше да бъде така, ти нямаше да имаш нужда
от Него. 6Нужно Му е съвсем малко: да предпочетеш да отдадеш нещо на Него, вместо да го
оставиш само за себе си и да признаеш, че нямаш представа какво е това, което не води до
загуба за никого. 7И само толкова.

285
 2. Това е единственият принцип, който е нужен за спасение. 2Дори не е необходимо да
имаш силна вяра в него, непоклатима и незасегната от всички други убеждения, които са
против ни на нея. 3Ти не си обвързан с клетва за вярност. 4Но помни, че спасението не е
потребно на спасените. 5От теб не се иска да правиш нещо, което човек, все още в състояние на
вътрешно раздвоение и противоречие, не може да извърши. 6Имай поне малко вяра, че и в
подобно състояние може да се постигне мъдрост. 7Но бъди признателен, че толкова малко вяра
се иска от теб. 8Какво друго им остава на онези, които все още вярват в греха, ако не малко
вяра? 9Какво биха могли те да знаят за Небесното Царство и справедливостта на спасените?
3. В спасението има една справедливост, за която светът не знае нищо. 23а света
справедливостта и отмъщението са едно и също, защото грешниците гледат на справедливостта
само като на наказание спрямо тях, което може да им бъде наложено от друг, но което не могат
да избегнат. 3Законите на греха изискват жертва. 4Няма значение каква. 5Във всички случаи
трябва да се заплати сьс смърт. 6Това не е никаква справедливост, а безумие. 7Но нима може да
не бъде безумие определянето на справедливостта там, където любовта означава омраза, а
смъртта се разглежда като победа и триумф над вечността, надвременното и живото?
4. Ти, който не знаеш какво е справедливост, все пак можеш да попиташ и получиш
отговор. 2Справедливостта означава да възприемаш всичко в една и съща светлина.
3
Несправедливостта е един да бъде лишен от нещо за сметка на друг. 4Защото това е
отмъщение, независимо каква форма може да приема. 5Справедливостта не изисква жертви,
защото всяка жертва се прави, за да може да се поддържа и просъществува грехът. 6Жертвата е
цената, която се плаща за греха, макар и не цялата цена. 7Отаналото се взема от друг, за да се
положи редом с твоята дребна разплата, за да „изкупи" всичко онова, което искаш да задържиш
и от което не искаш да се откажеш. 8Така ти отчасти възприемаш себе си като жертва, докато
далеч по–голямата част от жертвата трябва да се поеме от друг. 9И в последна сметка, колкото
неговата жертва е по-голяма, толкова твоята цел ще бъде по-малка. 10А тъй като
справедливостта е сляпа, тя е доволна от разплатата, независимо от кого.
5. Може ли това да бъде справедливост? 2Бог не познава такава. Но истинската
справедливост Му е позната, и то добре, защото Той е напълно справедлив към всекиго.
5
Отмъщението е чуждо на Божието Съзнание, именно защото Той знае какво е справедливост.
6
Да бъдеш справедлив означава да бъдеш безпристрастен, а не отмъстителен. 7Справедливост и
отмъщение са несъвместими, защото едното противоречи на другото и отрича неговата
реалност. 8Не е възможно да споделяш справедливостта на Светия Дух със съзнание, в което
изобщо съществува понятието специално отношение. 9Та може ли Той да бъде справедлив, ако
заклеймява грешника за престъпления, които не е извършил, а само така си мисли? 10И в какво
ще се състои Неговата справедливост, ако изисква от всички, обсебени от идеята за заслужено
наказание, да се откажат без никаква помощ от тази идея и да разберат, че е погрешна.
6. Изключително трудно е за онези, които вярват, че има смисъл в идеята за греха, да
разберат справедливостта на Светия Дух. 2Те сигурно си мислят, че и Той трябва да е объркан
като тях и не може да избегне отмъщението, което предполага тяхното разбиране за
справедливост. 3Така че те изпитват страх от Светия Дух и виждат в Него Божия „гняв". 4Те не
могат да разчитат, че Той няма да ги порази с огнени стрели от Небесните „огньове", които
Самата Божия Десница ще им изпрати. 5Наистина са убедени, че Небесата са ад и действително
изпитват страх от любовта. 6И в тях се надига дълбоко подозрение, побиват ги тръпки от страх,
когато им се каже, че никога не са вършили грях. 7Самият техен свят зависи от
непоколебимостта на греха. 8И те възприемат „заплахата" на справедливостта, която Бог
познава, като по-унищожителна за тях самите и за техния свят, отколкото отмъщението, което
разбират и обичат.
7. Затова загубата на греха им се струва като проклятие. 2Бягат от Светия Дух така, сякаш
Той е пратеник от ада, спуснат им свише коварно и предателски, за да осъществи Божията мъст
върху им зад прикритието на освободител и приятел. 3Та какво друго може да бъде Той за тях,
ако не дявол, предрешен в ангелско облекло за заблуда? 4И какво избавление им се открива от
Негова страна, ако не адските врата, които само изглеждат като Небесни двери?
8. И все пак, справедливостта не би наказала онези, които се стремят да бъдат наказани,
но имат Съдия, Който знае, че в действителност са напълно невинни. 2В името на
справедливостта Той е задължен да ги пусне на свобода и да им окаже всички почести, които
заслужават и от които сами са се отказали, защото не могат да преценят безпристрастно и да
разберат, че са невинни. 3Любовта е непонятна за грешниците, защото те смятат, че
справедливостта е нещо отделно и съвсем различно от любовта. 4Така любовта се възприема
като слаба, а отмъщението – силно. 5Защото любовта се загубва, ако справедливостта не е на
286
нейна страна и е твърде слаба, за да те спаси от наказание. 6Но отмъщението без любов става
още по-силно поради това, че е скъса ло и няма нищо общо с любовта. 7И в такъв случай какво,
ако не отмъщението, може да ти помогне и да те спаси, когато любовта трепери отстрани,
отпуснала безпомощно ръце, лишена от справедливост и жизненост в пълна безпомощност?
9. Какво може да иска от теб Любовта, щом такава е истината, която си приел? 2Може ли
Той да очаква в любов и справедливост, че при такова объркване ти можеш много да Му
дадеш? 3От теб не се иска да Му се довериш изцяло. 4Не повече от това, което виждаш, че ти
предлага и съзнаваш, че сам не можеш да си дадеш. 5Въз основа на Божията справедливост Той
paзбиpa какво заслужаваш, но че не можеш сам да го приемеш. 6Неговата специфична функция
е да ти предложи даровете, които невинните заслужават. 7Всеки дар, който приемеш, радва и
Него, и теб. 8Той знае, че Небето се обогатява с всеки дар, който приемаш. 9И Бог ликува,
когато Неговият Син приема онова, което любящата справедливост знае, че му се полага.
10
3ащото любовта и справедливостта не са две различни неща. 11Защото са едно и също,
милостта е в Божията Десница и позволява на Божия Син да си прости греха.
10. Възможно ли е да бъде отказано нещо на този, който заслужава всичко? 2Това би било
несправедливо при цялата неговата святост, независимо доколко той самият не я осъзнава.
3
Несправедливостта е непозната на Бога. 4Той няма да позволи Неговия Син да бъде съден от
онези, които искат смъртта му и не могат изобщо да оценят неговите достойнства. 5Могат ли те
да намерят честни свидетели в негова защита? 6И кой ще се застъпи за него, а не срещу неговия
живот? 7От теб той няма да получи справедливост. 8Но въпреки това, Бог е гарантирал
справедливост за своя възлюблен Син и ще го защити от всяка несправедливост от твоя страна,
когато ти смяташ, че заслужава отмъщение.
11. Също както специалното отношение не се интересува кой плаща за греха, стига
цената да бъде платена, така и Светия Дух не взема под внимание кой е погледнал най-сетне
невинността, стига тя да бъде видяна и разпозната. 2Защото дори само един свидетел е
достатъчен, ако той вижда истината. 3Простата справедливост не изисква нищо повече. 4Светия
Дух предлага на всекиго да бъде той именно този един, за да се върне справедливостта на
любовта и да намери в нея удовлетворение. 5Всяко специфично предназначение, възложено от
Него, служи на това: Всеки да научи, че любовта и справедливостта не съществуват отделно
една от друга. 6И че и двете укрепват благодарение на своята взаимна свързаност. 7Без любов,
справедливостта е слаба и подчинена на предразсъдъци. 8 А любов без справедливост е
невъзможна. 9Защото любовта е справедлива, тя никога не наказва без причина. 10Каква
причина би могла да оправдае агресията спрямо невинните? 11Със справедливост, а не с мъст,
любовта поправя грешките. 12Защото в противен случай би била несправедлива спрямо
невинността.
12. Ти можеш да станеш великолепен свидетел на могъществото на любовта и
справедливостта, ако осъзнаеш, че на Божия Син не подобава отмъщението. 2Не е нужно във
всяко обстоятелство да виждаш тази истина. 3Не е нужно дори да се обръщаш към опита си в
този свят, който е само сянка на онова, което става реално в теб. 4Разбирането, което ти е
нужно, не идва от теб, а от едно по-широкообхватно Аз, което е толкова велико и свещено, че
не би могло да има съмнение в Неговата невинност. 5Твое специално предназначение е да Го
призовеш да те погледне с усмивка, споделяйки твоята невинност. 6Ти ще се домогнеш до
Неговото разбиране. 7И така ще бъде докрай осъществено специалното предназначение на
Светия Дух. 8Божия Син е намерил свидетел в полза на своята невинност, а не на твоите
грехове. 9Колко малко е необходимо да дадеш на Светия Дух, за да получиш откровена
справедливост.
13. Без безпристрастност не може да има справедливост. 2А нима специалното отношение
може да бъде справедливо? 3Не съди, защото не можеш, а не защото и ти си окаян грешник.
4
Възможно ли е специалният да разбере, че справедливостта е еднаква за всички? 5Да се вземе
от един, за да се даде на друг -това е несправедливост и за двамата, защото Светия Дух ги
възприема като равни. 6Те са получили равно наследство от Отца. 7Който се стреми към повече
или по-малко, не осъзнава, че има всичко. 8Той не може да отсъди дължимото па другия,
защото се чувства ощетен. 9А това го кара да завижда и да се опита да вземе от онзи, когото
съди. 10Той не е безпристрастен и не може справедливо да прецени правото на другия, защото
собствените му права са неясни за него.
14. На теб принадлежи правото на цялата вселена; правото на съвършен мир, на пълно
избавление от всички последици на греха и правото на вечен живот, радостен и пълноценен във
всяко отношение, какъвто Бог е отредил на Своя свят Син. 2Това е единствената справедливост,
позната на Небето и само нея Светия Дух принася на земята. 3Твоето специално
287
предназначение ти показва, че нищо, освен пълната справедливост, не може да има власт над
теб. 4Ти си спасен от всякакъв вид възмездие. 5Светът е измамен, но не може да замени Божията
справедливост с някакъв свой вариант. 6Защото само любовта е справедлива и вижда
справедливостта, която подобава на Божия Син. 7Позволи да решава любовта и никога не се
страхувай, че в своята пристрастеност би могъл да се лишиш от онова, което Божията
справедливост ти е отредила.
IX. Небесната справедливост
1. Какво, ако не надменност, е да мислиш, че твоите незначителни грешки не могат да се
преодолеят от Небесната справедливост? 2И какво друто би могло да означава това, ако не, че
представляват не грешки, а грехове, завинаги непоправими, на които трябва да се отвърне с
отмъщение, а не със справедливост? 3Имаш ли желание да се избавиш от всички последствия на
греха? 4Не можеш да отвърнеш на този въпрос, докато не видиш всичко, което означава такъв
отговор. 5Ако отговориш с „да", това значи, че си готов да се откажеш от всички ценности на
този свят в името на Небесния мир. 6Не трябва да задържиш дори един единствен грях. 7Не
бива да таиш дори най-малкото съмнение, че това е възможно, за да не остане грехът. 8При това
положение разбираш, че истината има по-голяма стойност, от колкото всички илюзии. 9И също
си даваш сметка, че истината трябва да се разкрие, защото не си наясно какво представлява.
2. Ако даваш неохотно, няма да получиш дара, защото ще изпитваш неохота да го
приемеш. 2Той се пази за теб, докато изчезне всяка неохота и си готов да приемеш този дар.
3
Божиятa справедливост обещава благодарност, а не страх. 4Нищо, каквото дадеш, не е загубено
за теб или за всеки един, а се пази и съхранява на Небето, където за Божия Син се пазят всички
ценности, които са му отредени и които му се дават още щом протегне с готовност ръка да ги
получи. 5А съкровищницата от ценности не се изпразва при тяхното раздаване. 6С всеки нов дар
тя става още по-богата. 7Защото Бог е справедлив. 8Той не се съпротивлява на неохотата, с
която Неговият Син приема дара на спасението от Него. 9Но Неговата справедливост няма да се
удовлетвори, докато всички не я приемат.
3. Сигурен бъди, че всяко разрешение на проблемите, което предлага Светия Дух, е
такова, при което никой не губи. 2А това е вярно, защото Той не изисква жертва от никого.
3
Разрешение, което изисква дори и най-дребната загуба за някого, не разрешава проблема, а
само го задълбочава и прави по-голям, труден и несправедлив. 4Невъзможно е Светия Дух да
вижда някакво решение в несправедливостта. 53а Него несправедливото трябва да се коригира
именно от неговата несправедливост. 6И всяка грешка е най-малкото несправедливо отношение.
7
Като по този начин не се отдава справедливост на Божия Син. 8Да се разглежда някой като
губещ, това означава да се осъди. 9И тогава се оказва, че е заслужил наказание, а не
справедливост.
4. Гледката на невинността прави невъзможно наказанието и сигурна справедливостта.
2
Възприятието на Светия Дух не оставя основание за никаква агресия. 3Оправдание за агресия
може да бъде само загубата, а Той не вижда в нищо загуба. 4Светът дава друго разрешение на
проблемите. 53а него разрешението е състояние, при което се решава кой да спечели и кой да
загуби; колко да вземе единият и колко може да си запази губещият, въпреки всичко. 6Но
проблемът си остава неразрешен, защото само справедливостта може да постигне такова
състояние, при което няма губеща страна; никой не е понесъл несправедливост и лишение,
което да му даде основание да потърси отмъщение. 7Възмездието не може да бъде решение на
проблемите; то може в най-добрия случай да добави нов проблем към първия, при който
унищожението не е така очевидно. В Решението, което Светия Дух предлага, поставя край на
проблема. 2Той бива решен, защото към него се подхожда справедливо. 3И докато не се
подходи справедливо, той възниква все отново и отново, защото не е разрешен. 4Принципът, че
справедливост - това значи, че никой не може да загуби, е от решаващо значение за този курс.
5
Защото чудесата зависят от справедливостта. 6Не такава, каквато я вижда светът, а каквато Бог
я познава и както това познание се отразява във виждането, което се дава от Светия Дух.
6. Никой не заслужава да губи. 2И не може да му се случи нищо несправедливо.
3
Изцелението е предназначено за всеки, защото никой не е заслужил агресивно отношение. 4Как
могат да се степенуват чудесата по значимост, ако не при положение, че един заслужава да
страда повече, а друг по-малко? 5Нима това е справедливост спрямо напълно невинните?
6
Чудото е справедливост. 7То не е специален дар за някой, който трябва да се откаже на други,
които са по-недостойни, осъдени и неподлежащи на изцеление. 8Кой може да бъде лишен от
спасение, щом целта на спасението е да се преустанови специалното отношение? 9Къде е
справедливостта на спасението, ако някои грешки са непростими и предизвикват отмъщение,
наместо изцеление и възвръщане на вътрешния мир?
288
 7. Спасението не би могло да се стреми да подпомогне Божия Син да бъде по-
несправедлив, отколкото иска. 2Ако чудесата, дар на Светия Дух, се дават на избрана и
специална група и се отказват на останалите като не толкова заслужили, тогава Той е
привърженик на специалното отношение. 3Светия Дух не свидетелства за нещо, което не може
да види. 4И всеки еднакво е удостоен с Неговия дар на изцеление, освобождение и вътрешен
мир. 5Да предадеш проблема си за разрешение на Светии Дух означава, че желаеш той да бъде
разрешен. 6Да го задържиш, за да го решаваш сам, означава да го оставиш нерешен, заплетен и
трайно наложил своята несправедливост и агресия. 7Никой не може да прояви несправедливост
към теб, ако ти пръв не си решил да бъдеш несправдлив. 8И тогава неминуемо възникват
проблеми, които се изпречват на пътя ти и мирът cе разпилява от ветровете на омразата.
8. Докато не разбереш, че всички твои братя имат право на чудеса наравно с теб, няма да
ти се даде право на тях, защото си бил несправедлив към свой равен. 2Стремиш ли се да
отричаш, ще се чувстваш отречен. 3Стремиш ли се да лишаваш, ще се чувстваш лишен. 4Едно
чудо никога не може да бъде прието, защото друг не може да го приеме. 5Само прошката
предлага чудеса. 6И прошката трябва просто да се отнася до всички.
9. Незначителните проблеми, които поддържаш и криеш, ги превръщат в твои тайни
грехове, защото не си предпочел u позволил тяхното преодоляване. 2И така, те трупат прах и се
разрастват, докато не покрият всичко, което възприемаш и не остане никой, към когото да се
отнасяш справедливо. 3Не вярваш, че имаш право за нищо. 4И горчилката, съчетана със
справедлива отмъстителност и липса па милост, те заклеймява като недостоен за прошка.
5
Неполучилите прошка не могат да проявят милост към другите. 6Затова и единствената ти
отговорност трябва да бъде да си простиш.
10. Ти даряваш чудото, което получаваш. 2Всеки се превръща в илюстрация на закона, на
който се основава спасението - че трябва да се отдаде справедливост на всички, за да се
постигне изцеление. 3Никой няма да загуби, а всички трябва да спечелят. 4Всяко чудо е пример
за онова, което може да постигне справедливостта, когато се предлага на всички. 5Тя се дава и
получава равноправно. 6Тя е съзнанието, че даването и получаването са едно и също. 7Защото тя
не прави разграничение между това, което е еднакво, не вижда разлики там, където не
съществуват. 8Така тя е еднаква за всички, защото не ги разделя. 9Каквото дарява, е всеобщо и
предава едно послание:
10
Което е от Бога, принадлежи на всекиго и му се полага.
Глава 26
ПРЕХОДЪТ
I. „Жертвата" на единството
1. В „динамиката" на агресията жертвата е ключова идея. 2Тя е опорната точка, която
привидно уравновесява всички компромиси, всички отчаяни опити за споразумение и
конфликти. 3Тя е символ на основната тема, че някой трябва да загуби. 4Очевидно е, че тя се
съсредоточава изцяло върху тялото, защото се състои в опита загубата да бъде по-малка.
5
Самото тяло е един вид жертва - отказ от силата в името на това да запазиш поне малко за себе
си. 6Да виждаш своя брат в тяло, различно от твоето, винаги е израз на желанието да видиш
част от него и да пожертваш останалата. 7Погледни света и ще установиш, че нищо не е
свързано с друго, освен със себе си. 8Всички видими неща могат да се сближат или раздалечат
малко, но не и да се слеят.
2. Светът, който виждаш, е основан върху „жертвата" на единството. 2Той е картината на
пълно разединение и несвързаност. 3Всяко нещо е обградено от толкова плътна стена, че ся каш
онова, което е заключено зад нея, никога не може да се появи навън и нищо от външния свят не
може да проникне и се свърже с онова, което е вътре. 4Всяка част поддържа своята цялостност,
жертвайки друга. 5Защото ако се съединят, всяка от тях ще трябва да загуби своята
самоличност, тъй като личността се поддържа от разединението.
3. Онази малка част, която се обособява от тялото, оформя личността, която се съхранява
за сметка на жертвата на всичко останало. 2И всичко останало трябва да се лиши от тази малка
част и да остане незавършено, за да поддържа непокътната своята самоличност. 3Когато
възприемаш себе си по такъв начин, наистина загубата на тялото ще бъде истинска жертва.
4
3ащото когато виждаш тялото, това значи, че жертвата е ограничена и все нещо е останало
единствено за теб. 5И за да притежаваш това, ти налагаш ограничения върху всичко външно,
както и върху всичко, което смяташ за свое. 6Защото да даваш и да получаваш е едно и също. 7И
да приемеш ограничениятa на тялото означава да налагаш тези ограничения върху всеки свой
брат, когото видиш. 8Защото ти го виждаш така, както гледаш и на себе си.

289
 4. Тялото е загуба и може да бъде заставено да взема жертви. 2И докато гледаш на своя
брат като на тяло, различно от теб и заключено в собствената му клетка, ти изискваш жертва от
него и от себе си. 3Каква по-голяма жертва може да се иска от това Божият Син да вижда без
своя Отец? 4И Отца да бъде без Своя Син? 5Но всяка жертва изисква те да бъдат разделени и
лишени един от друг. 6Трябва да се отрече споменът за Бога, ако се иска жертва от някого.
7
Какво в света на отделните тела свидетелства за Единния Божи Син, колкото и много той да
свидетелства за истината? 8Той е невидим в такъв свят. 9И неговата песен на единение и любов
не може да бъде чута. 10Но тя му е дадена, за да накара света да се отдръпне и неговото зрение
да замести плътските очи.
5. Онези, които желаят да видят свидетелства на истината, а не на илюзиите, се стремят
да открият цел на този свят, която да му придава смисъл и значимост. 2Без твоето специално
предназначение за теб това е един безсмислен свят. 3Но той може да стане съкровищница, богат
и безкраен като Небето. 4Тук не минава дори и миг, в който да не може да се види светостта на
твоя брат, за да подхранва безгранично дори и най-дребната трошица щастие, което си
позволиш.
6. Можеш да загубиш представа за единството, но не можеш да принесеш в жертва
неговата реалност. 2И не можеш да изгубиш онова, което си готов да пожертваш, нито да
попречиш на Светия Дух да изпълни Своята задача и да ти покаже, че не си го изгубил. 3Чуй
песента, която ти пее твоят брат и нека светът да се оттегли, а ти приеми останалото, което ти
предлага неговият свидетел в името на мира. 4Но не го съди, защото няма да чуеш песента на
собственото си освобождение, нито да видиш дадено му свидетелство, за да го съзерцаваш и му
се насладиш. 5Недей да жертваш неговата святост заради своята вяра в греха. 6Заедно с
неговата, ти жертваш и своята невинност и умираш всеки път, когато видиш в него грях,
заслужаващ смърт.
7. Но ти можеш всеки миг да се възродиш и да получиш живот отново. 2Неговата святост
ти вдъхва живот и ти не можеш да умреш, защото светостта му е позната на Бога и ти не
можеш да я пожертваш, както и светлината в теб не може да помръкне, защото е невидима за
него. 3Ти, който си готов да пожертваш живота и да превърнеш зрението и слуха си в
свидетелства за смъртта па Бога и светия Му Син, не мисли, че имаш силата да Ги превърнеш в
нещо, противно на Божията Воля. 4На небето Божия Син не е в затвора на тялото, нито е
самотна жертва на греха. 5А какъвто е на Небето, такъв трябва да бъде извечно и навсякъде.
6
Той е завинаги един и същ. 7Ражда се изново всеки миг, недосегаем от времето и стоящ над
всяка жертва на живота и смъртта. 8Защото не ги е създал той и единствено животът му е даден
от Единният, Който знае, че даровете Му не могат да бъдат пожертвани или загубени.
8. Божията справедливост почива нежно над Неговия Син, предпазвайки го от цялата
несправедливост, която му налага светът. 2Как е възможно да превърнеш в реалност неговите
гре хове и да пожертваш онова, което Бог е повелил за него? 3Не го осъждай като го виждаш в
прогнилия затвор, в който той вижда себе си. 4Твоето специално предназначение е да
гарантираш, че вратата ще се отвори, за да излезе той и да те озари със своята светлина и да ти
върне свободата, след като я е получил от теб. 5Какво е специалното предназначение на Светия
Дух, ако не да освободи светия Божи Син от затвора, който си е създал, за да се скрие от
справедливостта? 6Бъзможно ли е да си призван да осъществиш задача, различна и независима
от Неговата?
II. Множество форми. Едно изправление
1. Не е трудно да се разберат причините, поради които не отнасяш всички свои проблеми
към Светия Дух да им даде разрешение. 23а Него няма по-трудни и по-лесни проблеми. 3Те
всички са еднакви, защото се решават с един и същ подход и отношение 4Аспектите, които
изискват решение, си остават неизменни, независимо под каква форма се явява даденият
проблем. 5Един проблем може да се явява под множество форми и така докато съществува.
6
Няма смисъл от опитите да се разреши в неговата специална форма. 7Той ще се явява все
отново и отново, докато не получи окончателното си разрешение във времето и престане да се
превъплъщава. 8Едва тогава ти ще се освободиш от него.
2. Светия Дух ти предлага освобождение от всеки проблем, който ти се струва, че имаш.
2
3а Него всички са еднакви, защото всеки един, независимо под каква форма се явява изисква
някой да загуби и да се пожертва, за да спечелиш ти. 3И когато ситуацията се разреши така, че
никой да не загуби, проблемът изчезва, защото той е бил грешка в начина на възприемане,
която бива поправена. 43а Него не е по-трудно да сведе към истината една грешка в сравнение с
друга. 5Защото грешката е само една - представата, че е възможна загуба, която може да бъде да

290
бъде печалба за някого. 6Ако беше вярно това, тогава Бог би бил несправедлив; грехът
възможен, агресията оправдана, а отмъщението справедливо.
3. Тази единствена грешка под всякаква форма може да се поправи по един начин. 23агуба
не съществува - неправилно е да се мисли, че съществува. 3Ти нямаш проблеми, макар и да
смяташ, че имаш. 4Но едва ли щеше да мислиш така, ако видиш как те изчезват един по един,
независимо колко са големи и сложни, къде и кога са възникнали, и независимо от
особеностите им, когато те карат да ги възприемаш като различни от всички останали. 5Не
мисли, че ограниченият начин, по който виждаш нещатa, може да наложи някакви ограничения
на Бога.
4. Чудото на справедливостта може да поправи всички грешки. 2Всеки проблем е грешка.
3
Той е несправедливост към Божия Син и следователно не е истинен. 4Светия Дух не преценява
несправедливостта като голяма или малка. 5Тя няма свойства за него. 6Несправедливостите са за
Светия Дух грешки, от които Божия Син страда, но неоснователно. 7Така че Той изважда тръни
те и гвоздеите. 8Той не се спира да съди малка ли е или голяма раната. 9Единственото Му
съображение е, че да нараниш Божия Син е несправедливо и следователно не може да се случи.
5. Ти, който вярваш, че за по-сигурно можеш да предадеш някои от грешките си, за да се
поправят, а другите не, запомни едно: Справедливостта е всеобхватна. 2Няма частична
справедливост. 3Ако Божият Син е виновен, той значи е осъден и не заслужава милост от Бога
на справедливостта. 4Но не искай от Бога да го накаже поради това, че ти го намираш за
виновен и му желаеш смъртта. 5Бог ти предлага начин да видиш неговата невинност.
6
Справедливо ли е да го наказваш за това, че не желаеш да видиш нещата такива, каквито са?
7
Винаги, когато си пазиш някой проблем, за да си го разрешаваш самостоятелно или отсъждаш,
че няма разрешение, ти правиш от него голям проблем, неподлежащ на изцеление. 8Отричаш,
че чудото на справедливостта може да бъде справедливо.
6. Ако Бог е справедлив, не може да има проблеми, които справедливостта да не може да
разреши. 2Но ти вярваш, че някои несправедливости са основателни, добри и необходими за
твоето съхранение. 3Тъкмо тези проблеми ти се струват големи и невъзможни за разрешение.
4
Защото има хора, които би искал да загубят, но няма нито един, на когото да желаеш да
спестиш жертвата. 5Разгледай още веднъж своето специално предназначение. 6Всеки човек ти
се дава, за да видиш в него съвършената му невинност. 7Тогава няма да искаш от него жертва,
защото няма да желаеш да претърпи загуба. 8Чудото на справедливостта, за което молиш, ще се
спусне и над теб, както и над него. 9Светия Дух няма да бъде удовлетворен дотогава, докато не
бъде приет от всекиго. 103ащото каквото Му предадеш, то принадлежи на всекиго и чрез твоето
отдаване Той може да спомогне всички да го получат еднакво.
7. Помисли само, колко голям товар ще падне от теб, когато пожелаеш да приемеш
изправление за всички свои проблеми. 2Не задържай нито един проблем, щом не желаеш
болката под никаква форма. 3И тогава ще видиш и най-дребната рана да изчезва под благия
поглед на Светия Дух. 4Защото всички скърби са наистина нищожни пред Неговия взор и не
заслужават нищо повече от лека въздишка преди да изчезнат, за да бъдат завинаги премахнати
и изтрити от паметта. 5Нещо, което на времето е представлявало особен проблем, грешка, която
нe може да се коригира или непоправимо нещастие, се превръща във всеобщо благословение.
6
Не съществува вече жертва. 7И на нейно място може да бъде припомнена Божията Любов и тя
ще разпръсне всеки спомен за жертва и за загуба.
8. Човек не може да си спомни Бога, докато не обикне справедливостта, вместо да се
страхува от нея. 2Бог не може да бъде несправедлив към никого и към нищо, защото знае, че
всичко което е, Му принадлежи и ще бъде винаги такова, каквото го е сътворил. 3Всичко,
обикнато от Бота, е невинно и неуязвимо. 4Твоето специално предназначение отваря широко
вратата, отвъд която споменът за Неговата Любов е съвършено недосегаем и неосквернен.
5
Нужно е само да поискаш да ти се даде Небесното Царство, а не ада и тогава всяка пречка и
преграда, която привидно държи вратата здраво заключена, просто ще изчезне и отпадне.
6
Защото Волята на Отца не е да даваш и да получаваш по-малко от онова, което Той ти е дал,
когато си бил сътворен в съвършена любов.
III. Гранична зона
1. Усложненията не идват от Бога. 2Та как биха могли, когато всичко, което Той познава,
е единно? 3Той познава едно творение, една реалност, една истина и само един Син. 4И нищо не
е в противоречие с това единство. 5Как тогава биха могли да съществуват противоречия при
Hего? 6Между какво трябва да се избира? 7Защото само противоречието създава условия за
избор. 8Истината е проста - тя е една и няма противоположност. 9И как при наличието на
нейната простота може да проникне конфликтът и да внесе усложнения там, където съществува
291
единство? 10Истината не прави избор, защото няма помежду какво да избира. 11 А само при
наличие на различни възможности изборът е необходима стъпка по пътя към единството.
12
Това, което е всичко, не оставя място за нищо друго. 13Но тези мащаби надхвърлят обхвата на
учебния план. 14Не е необходимо да се занимаваме с нещо, което не може да се разбере
непосредствено.
2. Съществува мисловна граница между този свят и Небесното Царство. 2Това не е
определено място и кога ще го достигнеш не зависи от времето. 3Тук е съсредоточието, където
се срещат мислите; където всички противоречиви ценности, всички илюзии се предават на
истината и се преценяват като невалидни. 4Тази граница е непосредствено отвъд Небесните
двери. 5Тук всяка мисъл се пречиства и опростява. 6Тук грехът се отрича и в замяна се получава
всичко, което е.
3. Това е краят на пътуването. 2Ние го определяме като реален Свят. 3Но тук има
противоречие, защото тези думи подразбират Наличието на граници на реалността, частична
истина, сегмент от вселената, постигнал истина. 4Това е така, защото познанието не упражнява
агресия върху възприятията. 5Тук те се срещат п само едното може да премине вратата, отвъд
която е Единството. 6Спасението е граничната зона, където времето, пространството и изборът
все още продължават да имат смисъл, но се вижда, че са преходни, неуместни и изборът вече е
направен.
4. Нищо, в което Божият Син вярва, не може да бъде унищожено. 2Но истината за него
трябва да се сведе до последната съпоставка, която ще направи; последната оценка, която е
възможна, последното съждение за този свят. 3Това е съждението на истината спрямо илюзията,
на познанието спрямо възприятието: „То е лишено от смисъл и не съществува." 4Това не зависи
от твоя избор. 5То е просто изявление на един прост факт. 6Но на този свят прости факти не
съществуват, защото остава неясно кое е еднакво и кое различно. 7Това е единственото
разграничение по същество, което подлежи на избор. 8И в това се състои разликата между двата
свята. 9На този свят изборът е станал възможен. 10В реалния свят избирането е опростено.
5. Спасението още не е Небесно Царство, защото само възприятието се нуждае от
спасение. 2Небесното Царство не е било изгубвано никога и затова не може да бъде спасено.
3
Но кой може да избира между стремежа към Небето и стремежа към ада, без да разбира
разликата помежду им? 4Това разграничение е учебната цел, която този курс си е поставил.
5
Той няма да надхвърли тази цел. 6Негова единствена задача е да учи кое е еднакво и кое
различно, давайки ти възможност да направиш единствения възможен избор.
6. Няма основа за избор в този сложен и прекалено объркан свят. 2Защото никой не
разбира кое е еднакво и смята, че избира, когато реална възможност за избор няма. 3Реалният
свят е сферата, където изборът става реален не поради резултата, а защото се възприемат
алтернативи за избор. 4Наличието на избор е илюзия. 5Но в нея е заложена отмяната на всички
илюзии, включително и на тази.
7. Не е ли същото и с твоето специално предназначение, при което се преодолява
разделението чрез промяна на целта от поддържане на специално отношение към постигане на
единство? 2Всички илюзии се свеждат към една. 3И осъзнаването на този факт води до
отхвърляне на всички опити за избор между тях и за установяване на различие помежду им.
4
Колко е прост изборът между две неща, които са толкова очевидно несходни. 5Тук няма
никакво противоречие. 6Да се отърсиш от нещо, което си разбрал, че е илюзия, не е никаква
жертва. 7Koгато реалното изцяло се отдели от всичко, което не е било истинно никога, нима ще
е трудно да се откажеш от него и да предпочетеш това, което трябва да е истинно?
IV. Където няма вече грях
1. Прошката на този свят е еквивалент на Небесната справедливост. 2Тя превежда света
на греха в един прост свят, където се отразява справедливостта отвъд вратата, зад която не
съществуват никакви ограничения. 3Нищо в безграничната любов не се нуждае от прошка. 4И
това, което е великодушие в света, преминава чисто и просто в справедливост отвъд вратата,
която се отваря към Небето. 5Никой не прощава, ако не е повярвал в греха и продължава да
вярва, че има много неща, за които да му се прощава. 6Така прошката става онова средство,
чрез което той узнава, че няма какво да прощава. 7Прошката винаги се връща към онзи, които
прощава, докато той не започне да вижда, че вече няма нужда от нея. 8И така, той се връща към
реалната си задача да твори, която собствената му прошка му предлага отново.
2. Прошката превръща света на греха в свят на славата, който изглежда прекрасен. 2Всяко
цвете грее в озарение и всяка птица пее за щастието на Небето. 3Тук няма тъга и раздяла,
защото всичко е напълно простено. 4А получилите прошка трябва да се съединят, защото нищо
вече не ги разделя помежду им. 5Невинните разбират, че са единно цяло, защото нищо не
292
застава помежду им, за да отблъсква единия от другия. 6И на мястото на греха, те се съединяват
като един и в радост разбират, че това, което е част от тях, не се е откъсвало и разделяло с тях.
3. Свещеното място, където се намираш, е пространството, където няма вече грях. 2Тук ти
виждаш лицето на Христос, което се явява на мястото на греха. 3Може ли някой да види лицето
на Христос, без да си спомни Отца в Неговата реална същност? 4Може ли някой да изпитва
страх от любовта, ако е стъпил на почвата, където е изчезнал грехът и е отстъпил мястото, за да
се въздигне Небесният олтар и да се извиси над света, достигайки отвъд вселената, докато
докосне Сърцето на всичко сътворено? 6Най-свещените олтари се издигат там, където някога се
е разполагала вярата в греха. 7Тук изцяло навлиза Небесната светлина, за да се изгори отново и
да засияе в щастие. 8Защото тук загубеното се връща и олтарите придобиват отново цялото си
озарение.
4. За прошката няма незначителни чудеса, които да положи пред Небесните врати. 2Тук
Синът на Самия Бог идва, за да получи всеки дар, който го приближава към неговия дом. 3Нито
едно чудо не се губи, нито е повече желано от другите. 4Всяко от тях напомня за Любовта на
Отца, както и останалите. 5И Всяко чудо напомня на Божия Син, че онова, от което се е страху
вал, всъщност е обикнал най-много. 6Какво, ако не чудо, би могло да го накара да промени
съзнанието си така, че да разбере, че няма защо да се страхува от любовта? 7Нима може да има
друго чудо, освен това? 8И какво друго чудо трябва да има, за да изчезне разделението помежду
ви?
5. Там, където някога си виждал грях, ще се издигне свят, който ще се превърне в олтар
на истината и ти ще се съединиш с Небесните светила на Небето, запявайки тяхната песен на
благодарност и възхвала. 2И както те идват при теб, за да бъдеш цялостен, така и ти ще отидеш
при тях. 3Защото никой не може да чуе песента на Небето и да не присъедини и своя глас с
цялата му сила, за да стане още по-нежна песента. 4И всеки се присъединява към песента пред
олтара, издигнат върху онова нищожно място, което грехът бе обявил за свое. 5И това, което
някога е било дребно и незначително, сега се извисява в могъщ химн, към който се
присъединява цялата вселена в общ хор.
6. Това незначително пространство на греха, останало помежду теб и брат ти, не
позволява все още да се отвори щастливо Небесната врата. 2Колко нищожна пречка не ти
позволява да получиш цялото богатство на Небето. 3И колко голяма ще бъде Небесната радост,
когато се присъединиш към могъщия хор на Божията Любов!
V. Незначителна пречка
1. Една незначителна пречка може да се стори наистина голяма на онези, които не
разбират, че всички чудеса са еднакви. 2Да те научи на това е предназначението на този курс.
3
То е единственото му предназначение, защото е всичко, което има да се учи. 4И ти можеш да
го научиш по много различни начини. 5Всяко знание може да бъде помощ или пречка да
достигнеш Небесната врата. 6Не е възможно нищо междинно. 7Съществуват само двама
учители, които сочат в различна посока. 8И ти ще поемеш по този път, по който води избраният
от теб учител. 9Съществуват само две посоки, по които можеш да поемеш, докато трае времето
и има място за избор. 103ащото не може да се прокара друг път, освен пътя към Небето. 11Ти
избираш дали да поемеш пътя към Небето или този, който води за никъде.
2. Нищо никога не се губи, освен време, което в последна сметка е без значение. 2Защото
времето е само малка пречка по пътя към вечността, напълно лишена от значение за истинския
Учител на света. 3Но щом вярваш във времето, защо да го хабиш като вървиш наникъде, когато
можеш да го използваш, за да осъществиш една толкова висока цел, колкото въобще може да се
постигне в процеса на учение? 4Недей да мислиш, че пътят към Небесната врата е труден.
5
Нищо, което предприемаш със сигурност на целите и върховна решимост, ръка за pъка със
своя брат и в ритъма на Небесния химн, не е трудно за осъществяване. 6Но наистина е трудно
да се отклониш, сам и нещастен, по пътя, който не извежда никъде и е лишен от цел.
3. Бог ти е дал Своя Учител, за да замести онзи, когото сам си създал, но не да влиза с
него в противоречие. 2А каквото Той желай да замести, то е заместено. 3Времето е траело само
миг в твоето съзнание, без никакво въздействие върху вечността. 4Така че ця лото време е
изминало и всичко е точно такова, каквото е било както преди да се прокара пътя към нищото.
5
Краткият миг на времето, в който е извършена първата грешка и в нея всички останали, е
съдържал също и Изправлението на тази грешка, както и на всички други, съдържащи се в
първата. 6И в този кратък миг времето изчезва, защото винаги е било само този миг. 7Каквото
Бог е разрешил, то е получило разрешение и е изчезнало.
4. Ти, който все още вярваш, че живееш във времето, без да знаеш, че то е изчезнало, си
воден от Светия Дух през безкрайно тесния и безсмислен лабиринт, който продължаваш да
293
виждаш във времето, макар и той да е изчезнал отдавна. 2Мислиш си, че живееш в миналото.
3
Всичко, което виждаш, си зърнал за миг много отдавна, преди неговата нереалност да отстъпи
пред истината. 4В съзнанието ти нито една илюзия не е оставена без отговор. 5Несигурността е
сведена към сигурност толкова отдавна, че наистина е трудно да я задържиш в сърцето си,
сякаш е все още пред твоите очи.
5. Онзи нищожен миг, който поддържаш и му придаваш вечност, е отминал на Небето
твърде бързо, за да се забележи неговото появяване въобще. 2Това, което е изчезнало твърде
бързо, за да окаже някакво въздействие върху простото познание на Сина Божи, едва ли е още
тук, за да го избереш за свой учител. 3Само в миналото - в древното минало, твърде
краткотрайно, за да създаде един свят в съответствие на сътворението -такъв свят привидно е
възникнал. 4И то толкова отдавна и толкова за кратко, че нито един тон от Божествената
мелодия не е пропуснат. 5Но с всяко непростително действие или мисъл, с всяко осъждане и
вяра в греха, този миг отново бива извикан, сякаш е възможно пак да се създаде във времето.
6
Ти държиш пред очите си спомен от далечното минало. 7А който живее само в спомени, той не
осъзнава къде е.
6. Прошката е великото освобождение от времето. 2Тя е ключът към познанието, че
миналото е свършило. 3Безумието вече нe говори. 4Няма друг учител, нито друг път. 5Защото
каквото е разградено, повече не съществува. 6Кой може да застане на далечен бряг и да мечтае
отвъд океана за време и място, което нe съществува? 7И тази мечта може реално да скрие
мястото, където реално се намира? 8Защото то е факт и не се променя, независимо от сънищата
и мечтите му. 9Но въпреки това, той може да си въобразява, че е на друго място и по друго
време. 10В най-крайния случай може да заблуди, че това е истина и да премине от просто
въображение към вяра и безумие, напълно убеден, че наистина е там, където си въобразява.
7. Дали това представлява препятствие за позицията, която е заел? 2Дали ехото от
миналото, което може да долови, е факт по отношение на онова, което чува там, където е сега?
3
И до каква степен собствените му илюзии за място и време предизвикват промяна там, където
се намира?
8. Непростеното е глас, който зове от миналото, свършено завинаги. 2И всичко, което
насочва към неговата реалност, е само желанието да се приеме изчезналото за реално и да се
разглежда сякаш е тук и сега вместо действително реално съществуващото. 3С какво това
застрашава истината, че миналото си е отишло и ти не можеш да си го върнеш? 4Нима желаеш
да поддържаш онзи ужасен миг, когато ти се е струвало, че Небето го няма и Бог ти е вдъхвал
страх, превръщайки Се в омразен символ за теб?
9. Забрави времето на страх, което толкова отдавна е изцелено и преодоляно. 2Може ли
грехът да устои срещу Божията Воля. 3Нима от теб зависи да виждаш миналото и да го
пренасяш в настоящето? 4Не можеш да се върнеш назад. 5И всичко, което сочи в посока към
миналото, те ангажира с мисия, чието осъществяване може да бъде само нереално. 6По този
начин ти се гарантира справедливостта на твоя Вселюбящ Отец. 7Той те закриля от собствената
ти несправедливост спрямо самия себе си. 8Ти не можеш да загубиш пътя, защото друг път,
освен Неговия, не съществува и ти няма къде да отидеш, освен при Него.
10. Нима Бог би допуснал Неговият Син да изгуби посоката, като поеме по път, който
отдавна е само спомен от отминалото време? 2Този курс може да те научи само на това, което е
сега. 3Един ужасен мит от далечното минало, който сега е съвършено поправен, вече не
представлява ценност, нито грижа. 4Остави мъртвото и отишлото си да бъде забравено в мир.
5
Нa негово място е дошло възкресението. 6И сега ти си част от възкресението, а не от смъртта.
7
Никакви минали илюзии нямат силата да те задържат на мястото на смърт, в подземната
гробница, в която Синът Божи е влязъл за миг, за да бъде мигновено възкресен в съвършената
Любов на своя Отец. 8И нима може той да бъде държан във вериги, които отдавна са свалени и
изтрити от спомените му?
11. Синът, когото Бог е сътворил, е свободен, както е сътворен от Бога. 2Бил е роден
отново в мига, когато е предпочел да умре, вместо да живее. 3Няма ли да му простиш сега,
задето е направил грешка в миналото, за която Бог не си спомня и която не съществува? 4Ти се
колебаеш напред-назад между минало и настояще. 5Понякога миналото изглежда реално, сякаш
е настояще. 6Чуваш минали гласове и после се усъмня наш в тях. 7Приличаш на човек, който
продължава да халюцинира, но вярва в своите възприятия. 8Това е граничната зона между
световете, мостът между минало и бъдеще. 9Тук остава сянката на миналото, по въпреки това
смътно се долавя настоящата светлина. 10Веднъж видяна, тази светлина не може никога да се
забрави. 11Тя трябва да те изтегли от миналото в настоящето, където принадлежиш.

294
 12. Гласовете на сенки не променят законите на времето, нито на вечността. 2Те идват от
миналото, изчезнало завинаги, и с нищо не възпрепятстват истинското съществуване тук и сега.
3
Реалният свят е втората част на халюцинацията, че времето и смъртта са реални и може да се
възприеме тяхното съществувание. 4Тази ужасна илюзия е била отхвърлена, още когато Бог е и
дал Своя Отговор за всяко време и обстоятелство. 5Така че тя вече не бива да се преживява като
съществуваща.
13. Всеки ден и всяка минута от всеки ден и всеки миг от всяка минута, ти преживяваш
все отново и отново онзи единствен миг, когото времето на страха е заело мястото на любовта.
2
И така, ти всеки ден умираш, за да живееш отново, докато не преодолееш бездната между
минало и бъдеще, която всъщност съвсем не е бездна. 3Такъв е всеки един живот - привиден
промеждутък между раждането и смъртта и пак връщане към живот, повторение на един миг,
който отдавна си е отишъл и не може да се преживее отново. 4И времето не е нищо друго, освен
безумната вяра, че онова, което е свършило, продължава да бъде тук и сега.
14. Прости на миналото и се освободи от него, защото наистина го няма. 2Ти вече не се
намираш в зоната, която разделя световете. 3Отишъл си по-напред и си достигнал света пред
Небесните врата. 4Не съществува пречка за Божията Воля и няма нужда дa повтаряш отново
едно пътуване, което е приключило отдавна. 5Погледни с добро на своя брат и виж света, в
който възприятието на омраза е преобразено в свят на любов.
VI. Приятелят, определен от Бога
Всичко на този свят, за което вярваш, че е добро или ценно и си струва да се стремиш
към него, може да ти причини страдание и ще ти го причини. 2Не защото то притежава силата
да ти причини страдание, а защото ги отричаш, че не е нищо повече от една илюзия и му
придаваш реалност. 3Така то става реално за теб. 4Престава да бъде нищо. 5И чрез неговата
мнима реалност навлиза целият свят от болезнени илюзии. 6Вярата в греха, в силата на
агресията, в страданието и вредата, в жертвата и смъртта, се появява за теб. 7Защото никой не
може да превърне една илюзия в реалност и да избегне останалите. 8Нима някой може да избере
и задържи илюзиите, които предпочита, и да намери онази сигурност, която само истината
може да даде? 9Кой може да вярва, че всички илюзии са еднакви и въпреки това да твърди, че
една измежду тях е най-добра?
2. Недей да водиш ограничен и самотен живот, с една единствена илюзия за приятел.
2
Това не е приятелство, достойно за Божия Син и то не може да му донесе удовлетворение. 3Но
Б01 му е дал по-добър Другар, в Когото е съсредоточена цялата сила на Небето и земята. 4Тази
едничка илюзия, която си мислиш, че е твой другар, затъмнява за теб Неговата благодат и
могьщество и не ти позволява да прегърнеш с цялото си сърце Неговото приятелство и
опрощение. 6Недей да търсиш друг приятел, за да заеме мястото Му. 7Друг приятел не
съществува. 8Каквото ти е отредено от Бога, то няма заместител, за щото нима може някаква
илюзия да замести истината?
3. Който обитава сред сенки, той е наистина самотен, а Божията Воля не е да бъде сам.
2
Нима ще позволиш на някаква сян ка да узурпира престола, който Бог е предназначил за твоя
Приятел, когато осъзнаеш, че неговият празен трон е причина та и твоят да остава празен и
незает? 3Не се сприятелявай спи коя илюзия, защото ако го направиш, тя може да заеме място
то на Този, Когото Бог е призвал за твой Приятел. 4А Той е единственият ти истински Другар.
5
Той ти принася дарове, които не са от този свят и само Той, Комуто са поверени, може да
гарантира, че ще ги получиш. 6Той ще ги положи на твоя трон, когато ти самият Му разчистиш
място на Неговия.
VII. Законите на изцелението
1. Това е курс на чудесата. 2И като такъв, трябва да разясни законите на изцелението,
преди да осъществи целта си. 3Нека да преразгледаме принципите, които разкрихме дотук, и да
ги подкрепим по начин, който обобщава всичко, което трябва да се осъществи, за да бъде
възможно изцелението. 4Защото когато се осигурят условия за изцеление, то се осъществява.
2. Всяка болест произтича от разделението. 2Когато бъде отхвърлено разделението, то
изчезва. 3Защото се преодолява веднага, щом представата, довела до него, се изцели и замести
от разума. 4Болестта и грехът се разглеждат като причина и следствие, но отношението
помежду им остава скрито за съзнателното, за да не бъде разбрано в светлината на разума.
3. Вината изисква наказание и нейното изискване бива удовлетворено. 2Не в истината, а в
света на сенки и илюзии, изграден върху греха. 3Божият Син възприема онова, което желае да
види, защото възприятието е осъществено желание. 4Възприятията се променят, предназначени
да заемат мястото на неизменното познание. 5Но истината е неизменна. 6Тя не може да се
възприема, а да се познава. 7Това, което се възприема, придобива множество форми, но никоя
295
от тях няма никакъв смисъл. 8Когато се издигне до истината, липсата на смисъл в съответната
форма става напълно очевидна. 9Когато се държи далеч от истината, тя привидно изглежда, че
има смисъл и реалност.
4. Законите на възприятието са противоположни на истината, а каквото се отнася до
познанието, не може да се отнася и за нещо, което е откъснато от него. 2Но въпреки това, Бог е
дал отговор на този болен свят, който се отнася до всички негови форми. 3Божият отговор е
вечен, макар да действа във времето, където е необходим. 5Той е на този свят, но не е част от
нето. 6Защото е реален и обитава там, където е изцяло реалността. Идеите не се откъсват от
първоизточника си и резултатите им само привидно изглеждат откъснати. 8Идеите принадлежат
на съзнанието. 9Това, което се проектира навън и изглежда външно за съзнанието, съвсем не е
такова, а само резултат от това, което е вътре и не е напускало своя първоизточник.
5. Там, където съществува вяра в греха, там е даден и Божият Отговор, защото само там
могат да се преодолеят напълно неговите последици и да се премахне причината им. 2Законите
на възприятието трябва да се заменят с обратните, защото те самите са противоположни на
законите на истината. 3Законите на истината ще бъдат вечно истинни и не могат да бъдат
превърнати в своята противоположност; но могат да се възприемат като противоположни на
тях. 4И това трябва да се поправи в самия корен на илюзията за противоположност.
6. Не е възможно някоя илюзия да бъде по-близо до истината от всички други. 2Но е
възможно на някои от тях да се придава по-голяма стойност и те не така охотно да се
предоставят на истината за изцеление и помощ. 3Нито една илюзия не съдържа в себе си
истина. 4Но изглежда така, сякаш че някои илюзищи са по-истинни в сравнение с други, макар
че това е очевидно лишено от смисъл. 5Всичко, което може да демонстрира йерархичното
степенуване на илюзиите, е предпочитание, а не реалност. 6Какво отношение има
предпочитанието към истината? 7Илюзиите са си илюзии и са погрешни. 8Твоите
предпочитания не им придават реален смисъл. 9Нито една илюзия не е истинна по никакъв
начин и всички с еднаква лекота се под чиняват на това, което Бог им е дал в отговор. 10Божията
Воля е Единна. 11И всяко желание, което изглежда да противоречи на Неговата Воля, не се
основава на истината.
7. Грехът не е грешка, защото е невъзможно да се поправи. 2Но убеждението, че е реален,
е породило впечатлението, че някои грешки не подлежат на изцеление завинаги и са трайни
основа ния за ада. 3Ако беше така, на Небето щеше да се противопостави неговата
противоположност, не по-малко реална. 4И тогава Божията Воля щеше да бъде разбита на две и
цялото творение щеше да бъде подложено на действието на две противоположни сили, докато
Бог загуби търпение, раздели света на части и насочи агресията Си срещу Самия Себе Си. 5Така
Той губи Разум, заявявайки, че грехът Му е отнел реалността и най-накрая е привел Неговата
Любов под ботуша на отмъщението. 63а такава безумна представа може да се очаква безумна
защита, която обаче не може да направи така, че представата да бъде реална.
8. Нищо не внася смисъл там, където смисъл не може да има 2И истината не се нуждае от
защита, за да бъде вярна. 3Илюзиите нямат свидетелства и последици. 4Който вижда илюзии,
просто е изпаднал в заблуда. 5Прошката е единствената функция тук и служи, за да принесе
радостта, която този свят отрича на всеки аспект на Божия Син, там, ктдето се е смятало, че
владее грехът. 6Ти може би не виждаш ролята, която играе прошката в прекратяването на
смъртта и всички убеждения, които възникват от мъглявините на вината. 7Греховете са
убеждения, които си наложил помежду себе си и своя брат. 8Те те ограничават до времето и
мястото и оставят малко пространство за теб и също така малко за него. 9Това разделяне се
символизира в твоите възприятия от тялото, което е очевидно нещо разделено и обособено.
10
Но това, което представлява този символ, е твоето желание да бъдеш разделен и обособен.
9. Прошката премахва онова, което стои между теб и твоя брат. 2Тя представлява
желанието да се съединиш с него, a не да се разделяш. 3Наричаме го „желание", защото все още
се до пускат и други решения и ти не си достигнал още напълно отвъд света на избора. 4Но това
желание е в съответствие с услвията на Небето и не е в противоречие с Божията Воля. 5Макар и
далеч още да не ти дава твоето пълно наследство, но наистина премахва препятствията, които
си положил между Небето, където си, и собствената ти представа за това кой си и къде си.
6
Фактите са неизменни. 7Но фактите могат да се отричат и стават непознати, макар и да са били
познати преди да се отрекат.
10. Спасението, съвършено и пълно, изисква малко воля да признаеш истината за истина;
малко водя да не виждаш онова, което го няма; лека въздишка, която показва, че предпочиташ
Небето пред този свят, в който изглежда владее смъртта и отчаянието. 2В радостен отговор ще
се събуди в теб творчеството, за да замести света, който виждаш, с Небето, напълно завършено
296
и съвършено. 3Какво друго е прошката, освен воля истината да бъде истина? 4Какво може да
остане неизцелено и откъснато от единството, което поддържа всичко в единно цяло? 5Грехът
не съществувa. 6И всяко чудо е възможно в мига, когато Божият Син възприема своите желания
и Волята Божия като единно цяло.
11. Каква е Божията Воля? 2Бог желае Неговият Син да има всичко. 3И това Той е
гарантирал, когато го е сътворил така, че да бъде всичко. 4Не е възможно да се загуби нищо,
ако това, което имаш, е твоето битие. 5Това е чудото, благодарение на което творчеството е
станало твое предназначение, споделено с Бога. 6То не се разбира откъснато от Него и
следователно е лишено от смисъл на този свят. 7Тук Божият Син не иска твърде много, а твърде
малко. 8Той би пожертвал своята тъждественост с всичко, за да открие малко съкровище само
за себе си. 9И не може да направи това без чувство на изолация, загуба и самота. 10Това е
съкровището, към което се е стремил. 11И то ще предизвиква в него само страх. 12Нима страхът
представлява ценност? 13Може ли несигурността да бъде твоето желание? 14Или тя представлява
неправилно схващане на това, което е твоя воля и истинска същност?
12. Нека разгледаме какво е грешката, за да може тя да се поправи, а не да се
покровителства. 2Грехът е убеждението, че агресията може да се проектира извън съзнанието,
което е породило вярата в него. 3При това твърдото убеждение, че идеите могат да се откъснат
от своя източник, става реално и придобива смисъл. 4И светът на греха и жертвата възниква от
тази грешка. 5Този свят е опит да докажеш своята невинност, като утвърждаваш агресията.
6
Провалът му се сътои в това, че въпреки всичко се чувстваш виновен, макар и без да разбираш
защо. 7Последсгвията се разглеждат отделно от онова, което ги е породило и изглеждат сякаш
не могат да бъдат контролирани или предотвратени от теб. 8Това, което е разделено по такъв
начин, никога не може да се съедини.
13. Причината и следствието са единни, а не разделени. 2Бог желае да научиш това, което
е било винаги вярно: че Той те е сътворил като част от Себе Си и това продължава да е вярно,
защото идеите не се откъсват от своя първоизточник. 3Такъв, е законът на творението: че всяка
идея, възникнала в съзнанието, само прибавя към неговото изобилие, никога не отнема от него.
4
Това е вярно както за нещата, които са смътно желани, така и за онези, към които истински се
стремиш, защото съзнанието може да поиска да се самозалъгва, но не може да се превърне в
нещо, което не е. 5А да вярваш, че идеите могат да напускат своя първоизточник, означава да
поканиш илюзиите да станат истина и то неуспешно. 6Защото Божият Син не може успешно да
бъде заблуден.
14. Чудото е възможно, когато причина и следствие се сведат едно към друго, а не се
разделят. 2Да се изцели последствието без резултата може, само ако един резултат се смени с
друга негова форма. 3И това не води до освобождение. 4Божият Спи никога не може да се
задоволи с частично спасение и избягване на вината. 5Защото това би означавало да продължи
да прави жертви и да отрича, че всичко му принадлежи, без никаква загуба да го ограничава.
6
Дори и най-малката жертва води до същите последици, както и самата идея за жертвата. 7Ако
загубата под каквато и да било форма беше възможна, тогава Божият Син щеше да бъде
нецялостен и отчужден от самия себe си. 8Нямаше да може да познае себе си, нито собствената
си воля. 9Той се е отрекъл от своя Отец и от своята същност и Те са станали най-омразните му
врагове.
15. Илюзиите служат на целта, на която са предназначени да служат. 2И от своята цел те
извличат всеки смисъл, който привидно притежават. 3Бог е придал на всички илюзии, които са
били създадени, друга цел, която би оправдала чудото, независимо от формата, която са
приели. 4Във всяко чудо се състои цялото изцеление, защото на всички илюзии Бог е отговорил
като на една. 5А каквото за него е едно, трябва да е еднакво. 6Ако разглеждаш еднаквите неща
като различни, ти чисто и просто се заблуждаваш. 7Каквото Бог е предопределил като единно,
то е извечно единно и неразделно. 8Неговото Царство е единно - така е било сътворено и такова
вечно ще бъде.
16. Чудото само извиква твоето древно име, което ги ще познаеш, защото истината живее
в паметта ти. 2И това име призовава твоя брат за своето и твоето освобождение. 3 Небето сияе
над Божия Син. 4Не го отхвърляй, за да получиш свобода. 5Всеки миг Божият Син се ражда
отново, докато не избере отново да умре. 6Винаги, когато се стреми към оскърбление, той е
избрал смъртта, вместо онова, което Отец повелява за него. 7И въпреки всичко, всеки миг му
дава живот, защото неговият Отец желае той да живее.
17. В разпятието е заложено спасението, защото не е нужно изцеление там, където няма
болка и страдание. 2Прошката е отговорът на всяка агресия. 3Така агресията бива лишена от
нейните последствия и на омразата се отговаря в името на любовта. 4На теб, комуто е дадено да
297
спасиш Божия Син от разпятие и смърт, вечна слава! 5Защото ти притежаваш могъществото да
спасиш Божия Син, тъй като така повелява Отца. 6И в твоите ръце е спасението, което
едновременно даваш и получаваш.
18. Да използваш силата, дадена ти от Бога, така, както Той желае, е съвсем естествено.
2
Не е горделивост да бъдеш такъв, какъвто Той те е сътворил, нито да използваш онова, което
ти е дал като отговор на всички грешки на Неговия Син и да то освободиш. 3Но горделивост е
да отхвърлиш цялата сила, която ти е дадена от Него и да избереш едно дребно и безсмислено
желание, вместо онова, което е Негова воля.
19. Обитавай в мир там, където Бог иска да бъдеш. 2И бъди средството, чрез което твоят
брат получава мир, който е осъществяване на твоите стремежи. 3Нека се обединим и да
принесем благословение над този свят на греха и смъртта. 4Защото което е спасение за всеки
един от нас, то може да спаси всички ни. 5Божиите Синове не са различни. 6Единството, което
специалното отношение отрича, ще спаси всички, защото единството не познава специалните
предпочитания. 7И всичко принадлежи на всеки от Божиите Синове. 8Никакви желания не
отнемат от брат ти онова, което му принадлежи. 9Да се отнеме от един, означава да се лишат
всички. 10А да се благослови дори и един от тях, означава да се благословят всички като един.
20. Твоето древно име принадлежи на всички, както и техните ти принадлежат. 2Призови
името на своя брат и Бог ще ти отговори, защото всъщност си призовал Него. 3Нима Той може
да ти откаже отговор, когато досега е откликвал на всички, които са то призовавали? 4Едно
чудо не може да предизвика промяна. 5Но може да помогне вечната истина да се разбере от
онези, които не я познават; и чрез този малък дар на истината, приета като това, което е,
Божият Син разкрива своята същност и творението става свободно, за да призовава Божието
Име като единно цяло.
VIII. Мигновеност на спасението
1. Единственият ти проблем е, че виждаш разлика във времето, когато прощаваш и когато
ще получиш благата от доверието, което си оказал на своя брат. 2Това само отразява факта, че
още се стремиш да задържиш нещо между себе си и своя брат, така че да бъдете поне донякъде
разделени. 3Защото времето и пространството са илюзия, която приема различни форми. 4Ако
тя е проектирана отвъд съзнанието ти, ти я мислиш за време. 5Колкото повече се доближава,
толкова повече я възприемаш като пространство.
2. Има едно разстояние, което се стремиш да поддържаш и което те разделя от твоя брат,
и това пространство възприемаш като време, защото все още вярваш, че си нещо външно за
брат си. 2Това прави доверието невъзможно. 3Ти не можеш да повярваш, че доверието ще може
да уреди всеки проблем още сега. 4Така че си мислиш, че е по-сигурно да останеш малко по-вни
мателен и бдителен за собствените си интереси, които възприемаш като отделни от неговите.
5
От тази гледна точка не можеш да мислиш, че придобиваш онова, което прошката предлага
сега. 6Мислиш, че интервалът между даването и получаването на дара е време, през което се
жертваш и търпиш загуба. 7Виждаш евентуално спасение, а не непосредствени резултати.
3. Спасението е мигновено. 2Докато не го възприемеш по този начин, ти ще се страхуваш
от него, вярвайки, че е голям рискът да загубиш между момента, когато приемеш спасението за
своя цел и този, когато ще се появят резултатите. 3Грешката, която поражда страх, не може да
се различи под такава форма. 4Спасението наистина ще премахне онова пространство, което ви
се струва, че все още ви разделя, за да ви позволи мигновено да станете единно цяло. 5И ти се
страхуваш, че именно тук може би ще загубиш. 6Не прехвърляй този свой страх върху времето,
защото то не е врагът, когото виждаш. 7Времето е така неутрално, както е тялото, освен от
гледна точка на предназначението, което виждаш в нето. 8Ако предпочиташ да поддържаш още
известно разстояние между себе си и своя брат значи, че все още не си напълно готов да
простиш. 9А така промеждутъкът от време, в който не ти се дава прошка, започва да ти се
струва опасен, а страхът напълно основателен.
4. Но пространството, което ви разделя с брат ти, е очевидно само в настоящето, сега, и
не може да се види в бъдещето. 2И може да се пренебрегне също така само в настоящето. 3Ти не
се страхуваш, че можеш да претърпиш загуба в бъдеще. 4Страхът ти е породен от възможността
за единство в настоящето. 5Нима скърбите не се преживяват тъкмо сега? 6Нещо, причинено в
бъдещето, все още няма последици. 7И следователно, щом се страхуваш, причината трябва да се
търси в настоящето. 8И тя трябва да се коригира, а не някакво състояние в бъдеще.
5. Ти възлагаш всичките си планове за сигурност на бъдещето, което не можеш да
предвидиш. 2То няма още цел и това, което ще се случи, още няма причина. 3Кой може да
предскаже какви ще бъдат последиците без причина? 4И кой може да се бои от дадени
резултати, ако не мисли, че са били предизвикани и се определят като разрушителни сега?
298
5
Вярата в греха поражда страх и също както онова, което я е причинило, тя винаги е обърната
напред или назад, но пренебрегва онова, което е тук и сега. 6А именно тук и сега е нейната
причина, при положение, че последиците й вече будят страх. 7Когато пренебрегваш този факт,
ти съхраняваш причината и не можеш да я изцелиш. 8Защото чудото е сега. 9То вече е тук, в
настоящата си благодат, в единствения промеждутък от време, пренебрегнат от греха и страха,
но който е цялото време.
6. Не е нужно никакво време, за да се осъществи изцеление. 2Но за да приемеш
изцелението, понякога е необходима цяла вечност. 3Промяната на целта, която внася Светия
Дух в твоите взаимоотношения, предполага всички последици, които ще наблюдаваш. 4Те
могат да се видят и сега. 5Защо да чакаш да се разгръщат във времето и да се боиш, че могат да
не се появят, при положение, че вече са тук? 6Казано ти е, че всичко, което идва от Бота, е за
добро. 7Но изглежда сякаш не е така. 8Трудно е да повярваш предварително в доброто под
формата на страдание. 9А и тази идея явно не почива на здрав разум.
7. Защо доброто трябва да се явява под формата на зло? 2И ако е така, не е ли заблуда?
3
Ако то изобщо се яви, причината му е тук. 4Защо тогава резултатите й не са явни? 5Защо да
бъдат в бъдещето? 6И ти се задоволяваш с това да въздъхнеш и да „разсъдиш", че нe разбираш
сега, но някой ден ще го разбереш. 7И тогава смисълът ще ти се разкрие. 8Това не е
разсъждение, защото е несправедливо и явно намеква за наказание, докато не дойде време за
освождение. 9При положение, че има промяна на целта за добро, няма причина да съществува
промеждутък от време, през който да те налегне страдание, което някой ден ще се възприеме
като добро, но сега се възприема под формата на болка. 10Това е жертва на настоящия момент,
а Светия Дух не може да иска такава цена за онова, което е дарил безвъзмездно.
8. Но тази илюзия има причина, която, макар и неистина, сигурно вече съществува в
твоето съзнание. 2И тя е резултатът който е породен и формата, която приема. 3Този
промеждутък от време, в който възмездието се възприема като формата, под която се явява
„доброто", е само един аспект от малкото пространство, което още ви разделя, лишени от
прошка.
9. Не се примирявай с щастие в бъдещето. 2Това е безсмислица и не може да бъде твоята
заслужена награда. 3Защото ти имаш основание да бъдеш свободен сега. 4Каква е ползата от
свобода в затворническа униформа? 5Защо спасението да бъде маскирано като смърт?
6
Отлагането е безсмислено и „разумните доводи", според които настоящата причина има своите
последици в далечното бъдеще, просто отричат факта, че последици и причина се явяват като
единно цяло. 7Не гледай към времето, а към онова малко пространство между вас, от което да
се спасиш. 8И не позволявай то да се явява зад маската на време и по такъв начин да се
съхранява, защото формата му се променя и не може да се разбере същността му. 9Сега ти
споделяш целта на Светия Дух. 10Нима не трябва да споделиш и Неговото щастие?
IX. Защото Те дойдоха
1. Помисли колко свят си ти, в когото Божият Глас се обръща с любов към твоя брат, за
да пробудиш в него Гласа, който да отвърне на твоя зов! 2И помисли колко свят трябва да бъде
той, щом в него спи собственото ти спасение ведно с неговата свобода! 3Колкото и да ти се ще
да го осъдиш, в нето е Бог. 4И никога няма да узнаеш, че Той е също и в теб дотогава, докато
нападаш избрания от Него дом и водиш битка с Неговия стопанин. 5Погледни го с добро.
6
Погледни с любящи очи онзи, който носи Христос в себе си, за да съзреш славата му и да се
възрадваш, че Небето не е откъснато от теб.
2. Нима е твърде много, ако от теб се иска мъничко доверие към оногова, който ти дарява
Христос, за да ти се простят всички грехове така, че да не остане в теб желанието за нито един
грях? 2Не забравяй, че сянката, която поддържаш между себе си и своя брат затьмнява лицето
на Христос и спомена за Бога. 3Нима си готов да Ги продадеш в името на някаква си стара
омраза? 4Почвата, върху която стоиш, е свята благодарение на Тях, Които стоят там заедно с
теб и са я благословили със Своята невинност и мир.
3. Кървавата омраза постепенно изчезва, за да израсте отново зелена трева и да се
разтворят белите цветя и грейнат на светлината на лятното слънце. 2 Някогашното място на
смъртта, сега се е превърнало в храм на живота в света от светлина. 3Благодарение на Тях.
4
Тяхното Присъствие е издигнало светостта, за да заеме своето древно място върху древния й
трон. 5Благодарение на Тях чудесата са изникнали, както тревата и цветята върху пустата земя,
обгорена и опустошена от омразата. 6Те премахват онова, което е плод на омразата. 7И сега ти
стоиш върху толкова свята почва, че Небето се навежда, за да се свърже с нея и да я уподоби на
себе си. 8Сянката на древната омраза е изчезнала и цялата безнадеждност и опустошение са
завинаги премахнати от земята, където Те са пристъпили.
299
 4. Какво представляват за Тях стотици, хиляди или десетки хиляди години? 2Когато Те
дойдат, времето е осъществило своята цел. 3Онова, което никога не е било, преминава в
нищото, когато дойдат Те. 4Онова, което е принадлежало на омразата, се предава на любовта и
свободата озарява всичко живо, и го издига на Небето, където светлините стават още по-ярки
със завръщането у дома на всеки един. 5Незавършеното бива отново завършено и все по-голяма
става Небесната радост, възвръщайки си онова, което й принадлежи. 6Окървавената земя се
пречиства и безумните отхвърлят своите болнични халати, за дa се съединят с Тях върху
почвата, на която си застанал.
5. Небето е благодарно, че е получило отново един дълго отнеман дар. 2Защото Те идват,
за да съберат Своите. 3Заключеното бива отключено; разделеното от светлината бива предадено
нa светлината, така че тя да го озари и да не остави пространство или далечина между
светлината на Небето и света.
6. Най-святото място на земята е там, където древната омраза се е превърнала в настояща
любов. 2И Те незабавно идват в храма на живота, където е издигнат дом за Тях. 3Няма по-свято
място на Небето. 4И Те населяват храма, който им е предаден за Тяхно и твое място на покой.
5
Онова, което е освободено от омразата в името на любовта, се превръща в най-ярката светлина
сред Небесното озарение. 6И светлините на Небето засияват още повече, благодарни от
възвърнатото. 7Около теб ангели кръжат с любов, за да отклоняват всички мрачни мисли за
грях и да поддържат светлината там, където е проникнала. 2Твоите стъпки озаряват света,
защото прошката щастливо те съпровожда навсякъде, където минаваш. 3Всеки на земята се
отнася с благодарност към човек, който му е възстановил дома и му е предложил убежище от
суровата зима и смразяващия студ. 4А нима Господ на Небето и Неговият Син ще отдадат по -
малка благодарност за нещо, което е далеч повече?
8. Сега храмът на Живия Бог е възстановен, за да приеме отново Този, Който го е
сътворил. 2Където живее Той, там живее и Hеговият Син - никога отделно. 3И Те отдават
благодарност затова, че най-сетне са приети отново. 4Там, където е бил издигнат кръст, сега
стои възкръсналият Христос и древните белези са изцелени в Неговия взор. 5Едно древно чудо
се е появило на мястото на древната вражда, явила се да убива. 6В сърдечна благодарност Баща
и Син се връщат към онова, което Им принадлежи и ще им принадлежи завинаги. 7С това целта
на Светия Дух е осъществена. 8Защото Те дойдоха! 9Защото Те най-сетне дойдоха!
X. Краят на несправедливостта
1. Какво още трябва да се преодолее, за да си дадеш сметка за Тяхното Присъствие?
2
Само това: ти разграничаваш случаи, в които агресията е оправдана и други, когато според теб
тя е несправедлива и недопустима. 3Когато я възприемаш като несправедлива, ти се чувстваш
оправдан да й отвърнеш с гняв. 4Така виждаш разлика между еднакви неща. 5Объркването не
може да се сведе към определени граници. 6Ако изобщо се появи, то се разпространява върху
всичко. 7И когато съществува объркване под каквато и да било форма, то ще скрие Тяхното
Присъствие. 8Те се познават ясно или никак. 9Обърканите възприятия правят познанието
недостъпно. 10Въпросът не е в степента на объркване или в мащаба, в който то пречи. 11Самото
наличие на объркване затваря вратата пред Тяхното Присътвие и Ги държи в неизвестност.
2. Какво означава да възприемаш някои форми на агресия като несправедливи за теб? 2То
означава, че в някои други форми я намираш за справедлива. 3Защото в противен случай как
някои от тях могат да се оценят като несправедливи? 4Значи че на едни се придава смисъл и те
се възприемат като разумни. 5A само определени форми се разглеждат като безсмислени. 6А
това отрича факта, че всички са лишени от смисъл и са без причина и следствие и не могат да
имат никакъв резултат. 7Тяхното Присъствие се затъмнява от всеки воал, който застава между
Тяхната светла невинност и твоето съзнание, че тази невинност е и принадлежи в еднаква
степен на всичко живо, както и на теб. 8Бог не поставя ограничения. 9И онова, което е
ограничено, то не е Небето. 10Следователно, трябва да е адът.
3. Несправедливостта и агресията са една и съща грешка, толкова тясно свързани, че
където възприемеш едната, непременно виждаш и другата. 2Ти не можеш да бъдеш обект на
несправедливост. 3Убеждението, че към теб са се отнесли несправедливо, е само още една
форма на представата, че някой, а не ти самият, може да те лиши от нещо. 4Причината за
жертвата, когато бъде проектирана, става коренът на всичко, което възприемаш като
несправедливо и незаслужено от теб. 5Но всъщност ти самият си налагаш жертва, при това
дълбоко несправедливо, към Божия Син. 6Ти нямаш друг враг, освен самия себе си, а при това
си истински враг на Божия Син, защото не познаваш в нето самия себе си. 7Какво може да бъде
по-несправедливо от това той да бъде лишен от своята същност, да му бъде отказано правото да

300
бъде това, което е, и да се иска от него да пожертва Любовта на Отца и твоята любов, защото не
е достоен?
4. Не се поддавай на изкушението да се чувстваш като човек, към когото са се отнесли
несправедливо. 2Това е перспектива, от която се стремиш към невинност, която не е от Тях, а от
теб и то за сметка на чуждата вина. 3Можеш ли да си купиш невинност като хвърлиш вината
върху другиго? 4И наистина ли невинност е това, което се стремиш да постигнеш чрез
агресията си спрямо него? 5Не търсиш ли всъщност възмездие за собствената си агресия срещу
Божия Син? 6Не е ли по-безопасно да вярваш, че си невинен в това отношение и въпреки своята
невинност превръщаш себе си в жертва? 7По какъвто и начин да се участва в тази игра на вина,
винаги има някаква загуба. 8Някой трябва да загуби своята невинност, за да му я отнеме някой
друг за себе си.
5. Ти си мислиш, че твоят брат е несправедлив към теб, защото изхождаш от мисълта, че
трябва да има несправедливост от нечия страна, за да бъде другата страна невинна. 2И в тази
игра откриваш предназначението на всички свои взаимоотношения. 3И се стремиш да го
добавиш към предназначението, което им е присъщо. 4Целта на Светия Дух е да ти позволи да
познаеш Писъствието на твоите свети Гости. 5И нищо повече не може да се добави към тази
цел, защото извън нея светът е напълно безцелен. 6Да добавиш или отнемеш нещо от това
единствено предназначение означава да лишиш света, както и себе си, от всякаква цел. 7И всяка
несправедливост, която ти се струва, че светът проявява към теб, всъщност му е наложена от
теб самия, който си го превърнал в свят без цел, лишен от единственото предназначение, което
вижда Светия Дух. 8По този начин си отрекъл елементарна справедливост на всичко живо на
тази земя.
6. Не можеш и да си представиш дори какво ти причинява една такава несправедливост
на теб самия, който съдиш несправедливо и възприемаш света според начина, по който го
преце яваш. 2Той започва да ти се струва смътен и заплашителен и ти не можеш да доловиш и
следа от всички онези щастливи проблясъци, които носи спасението, за да освети твоя път.
3
Така ти имаш чувството, че светлината ти е ограбена и ти си захвърлен в мрака, несправедливо
лишен от цел в един безплоден свят. 4Светът е справедлив, защото Светия Дух е извадил наяве
пред вътрешната светлина всяка несправедливост и в тази светлина тя се разрешава и на нейно
място идва справедливост и любов. 5Ако някъде видиш несправедливост, трябва само да си
кажеш:
6
По този начин аз отричам Присъствието на Отца и Сина.
7
А предпочитам по-скоро да Ги позная, отколкото да виждам несправедливост, която
изчезва в светлината на Тяхното Присъствие.
Глава 27
ИЗЦЕЛЕНИЕ НА СЪНЯ
I. Картина на разпятието
1. Стремежът да бъдеш жертва на несправедливо отношение е компромисен опит да се
съчетае агресията с невинност. 2Кой би могъл да съчетае напълно несъвместими неща и да
постигнe единство от несъединимото? 3Върви по пътя на доброто и няма да се уплашиш от зло
и от сенките на нощта. 4Но не поставяй символи на страха на своя път, защото ще свиеш трънен
венец и двамата с брат ти няма да го избегнете. 5Не можеш да разпънеш само себе си. 6И ако
към теб са се отнесли несправедливо, той трябва да пострада от несправедливостта, която
виждащ. 7Не можеш да принесеш в жертва само себе си. 8Защото жертвата е всеобхватна. 9Ако
изобщо бе възможна, тя би обхванала всичко сътворено от Бога, както и Самия Отец, жертващ
Своя възлюблен Син.
2. В твоето освобождение от жертвата се изявява неговото, показвайки, че тази свобода
му е присъща. 2Но ти разглеждаш всяко свое страдание като доказателство, че той е проявил
агресия и е виновен. 3Така се превръщаш в символ, че той е загубил своята невинност и е
достатъчно само да те погледне, за да осъзнае, че е осъден. 4И това, което е било несправедливо
спрямо теб, ще се стовари върху него с пълно основание. 5Несправедливата разплата, от която
страдаш сега, всъщност се полага на него и когато то връхлети, ти ще се отървеш от нея. 6Не се
стреми да се превръщаш в жив символ на неговата вина, защото няма да избегнеш смъртта,
която си му приготвил. 7Но ще намериш в неговата невинност своята.
3. Винаги, когато приемеш да страдаш, да бъдеш потърпевш и към теб да се отнесат
несправедливо или да изпаднеш в нужда, ти обвиняваш своя брат в агресия спрямо Божия Син.
2
Издигаш пред очите му образа на собственото си разпятие, за да види, че греховете му са
изписани на Небето с твоята кръв и смърт и вървят пред него като му затръшват вратата и го
обрича на ад. 3Но това е изписано в ада, а не в Небесното Царство, където ти си отвъд агресията
301
и утвърждаваш неговата невинност. 4Онзи свой образ, който му представяш, ти предлагаш и на
себе си и вярваш напълно в истинността му. 5Светия Дух ти предлага да му представиш картина
на самия себе си, в която не съществува болка и обвинение. 6И онова, което е било обречено на
мъченичество заради неговата вина, става съвършено свидетелство на невинността му.
4. Силата на свидетелството е нещо повече от вяра, то води до пълна убеденост. 2На
свидетеля се вярва, защото той сочи отвъд себе си, към онова, за което свидетелства. 3Един
болен и страдалчески твой „аз" не представлява нищо друго, освен вината на твоя брат; твоите
свидетелски показания, за да не забрави той никога вредата, която ти е нанесъл, от която
можеш да се закълнеш, че той никога няма да се отърве. 4Болезнената и печална гледка, която
ти приемаш, само за да послужи за негово наказание. 5Болните са безмилостни към всекиго и
при лепчиво се стремят да унищожават. 6Смъртта дори им се струва не особено висока цена,
ако са в състояние да кажат: „Виж ме, братко, аз умирам от твоята ръка." 7Защото болестта е
сви детелство за неговата вина и смъртта ще докаже, че грешките му сигурно са грехове.
8
Болестта е „малка" смърт; форма па възмездие, което още не е всеобхватно. 9Но тя говори със
сигурност за онова, което представлява. 10Безнадеждната и жестока картина, която си изпратил
на своя брат, ти самият съзерцаваш със страдание. 11И си повярвал във всичко, което тази
картина му е представила, защото тя е свидетелство за неговата вина, която ти си възприел и
възлюбил.
5. Сега в ръцете, облагородени от Неговото докосване, Светия Дух влага картина на едно
различно твое „аз". 2То продължава да е картина на тялото, защото истинската ти същност не
може да се види, нито изобрази. 3Но тази картина не е предназначена за агресия и следователно
не е засегната от болка. 4Тя свидетелства за вечната истина, че не може да ти се нанесе вреда и
помага да се види отвъд нея твоята и неговата невинност. 5Покажи това на своя брат, който ще
види, че всеки белег се лекува и всяка сълза се изтрива с усмивка и любов. 6Така той ще види,
че е получил прошка и с изцелени очи ще погледне отвъд прошката към невинността, която
съзира в теб. 7Това е доказателство, че никога не е извършвал грях; че нищо, към което го е
тласнало неговото безумие, не е извършено и не е имало последствия. 8Никое обвинение, което
е таил в сърцето си не е оправдано и агресията не може да го докосне е отровното и неотменно
жило на страха.
6. Свидетелствай за неговата невинност, а не вина. 2Твоето изцеленпе е неговата утеха и
здраве, защото доказва, че илюзиите не са истина. 3Този свят е мотивиран не от воля за живот, а
от стремеж към смърт. 4Негова единствена цел е да докаже, че вината е реална. 5Никоя мисъл,
действие или чувство на света не е мотивирано, освен по този начин. 6Твоята вяра се позовава
нa тези свидетели, за да утвърдят системата, която представляват и за която свидетелстват. 7И
всеки от тях има много гласове и се обръща към теб и брат ти на различни езици. 8Но
посланието е еднакво и за двама ви. 9Разкрасяването на тялото се стреми да покаже колко са
прекрасни свидетелите на винатa. 10Грижата и тревогата за тялото показва колко крехък и
уязвим е твоят живот; на теб ти харесва това колко лесно той може да бъде унищожен.
11
Депресията говори за смърт, а суетата за реалността на твоите грижи.
7. Най-силното свидетелство за безсмислието, което подхранва всички останали и им
помага да изградят картината, според която е оправдан грехът, е болестта под каквато и да било
форма. 2Болните имат основание за всяко от своите неестествени желания и странни нужди.
3
Защото кой може да живее, когато животът му така скоро бива прекъснат и да не оцени
преходните радости? 4Какви удоволствия могат да траят вечно? 5Не са ли уязвимите обречени
да вярват, че всяко откраднато удоволствие е тяхна законна разплата за краткотрайния им
живот? 6Смъртта ще им бъде разплата за всичко, независимо дали се наслаждават на облагите
или не. 7Ще дойде неминуемо краят на този живот, независимо как е преживян той. 8И така,
наслаждавай се на кратковременното и преходното.
8. Това не са грехове, но свидетелства за убеждението, че грехът и смъртта са реални и
невинността и грехът ще свършат еднакво в гроба. 2Ако беше вярно това, щеше да бъде
напълно основателно човек да се задоволява да търси преходни радости и да скъпи малките
удоволствия навсякъде, където това е възможно. 3Но в тази картина тялото не се възприема
като неутрално и без цел, която да му е вътрешно присъща. 4Защото то се превръща в символ на
осъждане, знак на вината, чиито последствия още могат да се видят, така че причината никога
да не може да се отхвърли.
9. Твоето предназначение е да покажеш на своя брат, че грехът не може да бъде
основателен. 2Колко трябва да е безсмислено да гледаш на себе си като на нагледно
доказателство, че твоето предназначение никога няма да се осъществи! 3Картината на Светия
Дух не преобразява тялото в нещо, което не е. 4Тя само премахва от него всички признаци на
302
обвинение и осъждане. 5Когато се разгледа без собствена цел, тялото не е нито болно или
здраво, нито лошо или добро. 6Няма никакво основание да се съди за него. 7То няма живот, но
не е и мъртво. 8Безпристрастно е спрямо преживяванията на любов или страх. 9Защото все още
не свидетелства за нищо, може да приеме всяка цел и съзнанието е свободно отново да избере
него вото предназначение. 10В такъв случай то не е осъдено, но чака да получи цел, за да
осъществи даденото му предназначение.
10. В освободеното пространство, от което е отстранена целта на греха, ти си свободен да
си спомниш Небето. 2Тук може да се спусне Небесният мир и на мястото на смъртта да се
постигне съвършено изцеление. 3Тялото може да се превърне в знак за живот, в обещание за
спасение и дихание на безсмъртието за oнези, които са се разболели от зловонното дихание на
смъртта. 4Нека изцелението да се превърне в негова цел. 5Тогава ще излъчи вестта, която е
получило, и благодарение на своето здраве и красота ще оповести истината и ценностите, които
въплъщава. 6Позволи му да приеме силата да въплъщава безкрайния живот, лишен от всяка
агресия завинаги. 7И нека посланието към твоя брат да бъде: „Виж ме, братко, от твоята ръка аз
получавам живот."
11. Един прост начин да се осъществи всичко това е следният - тялото да не служи на
минали цели, когато си бил убеден, че то има за цел да поражда чувство на вина. 2Защото
миналото cпоред деформираните ти представи е траен символ на същността на тялото. 3Това не
оставя възможност да му се даде различна гледна точка, различна цел. 4Ти не знаеш неговата
цел. 5Вместо това си придал илюзорна цел на нещо, което си създал, за да прикриеш от самия
себе си същинското си предназначение. 6Това е нещо без собствена цел, което не може да укрие
предназначението, дадено от Светия Дух. 7Позволи целта му и твоето предназначение най-
сетне да се съгласуват и да се видят в единство.
II. Страхът от изцеление
1. Нима изцелението вдъхва страх? 2Да, за мнозина. 3Защото обвинението е преграда за
любовта, а увредените тела са обвинители. 4Те твърдо се изпречват на пътя на изцелението и
вътрешния мир, заявявайки, че уязвимите не могат да изпитват доверие и увредените не могат
да имат основание за вътрешен мир. 5Кой, наскърбен от своя брат, може да продължи да го
обича и да му вярва? 6Той е бил агресивен и пак ще бъде. 7Не го защитавай, защото увреденото
ти тяло показва, че ти трябва да бъдеш защитен от него. 8Да му простиш може да бъде жест на
милосърдие от твоя страна, но не и негово право. 9Вината му е достойна за съжаление, но не и
за прошка. 10И ако му простиш за неговите съгрешения, ти само добавяш още вина към онази, с
която си се сдобил.
2. Неизцелените не могат да прощават. 2Защото са свидетели на това, че прошката е
несправедлива. 3Те поддържат последиците на вината, която пренебрегват. 4Но никой не може
да прости грях, за който е убеден, че е реален. 5А онова, което има последици, то е
задължително реално, защото стореното може да се види. 6Прошка - това не означава от
съчувствие да се прости нещо, което се възприема за истинно. 7На злото не бива да се отвръща с
добро, защото прошката не е нещо, което първо утвърждава грешка, а впоследствие го
опрощава. 8Кой би могъл да каже с достатъчна искреност: „Братко, ти ми причини страдание,
но тъй като аз съм по-добрият от двамата, прощавам ти за това. 9Прошката към него и твоята
скръб не могат да съществуват съвместно. 10Едното отрича другото и трябва да е неистинно.
3. Да свидетелстваш за греха и в същото време да го простиш е парадокс, който разумът
не разбира. 2Защото той настоява, чe не може да има прошка за онова, което ти е причинено. 3И
давайки му своята прошка, ти проявяваш милост към своябрат, но си запазваш доказателството,
че всъщност не е невинен. 4Болните си остават обвинители. 5Те не са в състояние да простят,
нито на събратята си, нито на самите себе си. 6Защото никой, у когото има истинска прошка, не
може да страда. 7Той не издига пред очите на своя събрат доказателствата за неговия грях. 8И
така преодолява и премахва греха също и от собствения си поглед. 9Прошката не може да се
отнесе към единия без да бъде отнесена и към другия. 10Който прости, бива изцелен. 11И в
неговото изцеление се състои доказатедството, че е простил истински и в него няма и следа от
осъждане, което да издига срещу себе си и всичко живо.
4. Прошката не е реална дотогава, докато не принесе изцеление на твоя брат и на теб
самия. 2Ти трябва да докажеш, че неговите грехове не носят последствия за теб, за да
демонстрираш, че не са реални. 3Как по друг начин той ще бъде невинен? 4И как ще бъде
обоснована неговата невинност, освен като греховете му са без последствия, които да
узаконяват вината? 5Греховете не подлежат на прошка, защото водят до последици, които не
могат да се преодолеят или на пълно да се пренебрегнат. 6Б тяхното преодоляване се състои

303
доказателството, че са чисто и просто грешки. 7Приеми изцелението, за да простиш и да дадеш
спасение на своя брат и на себе си.
5. Съсипаното тяло показва, че съзнанието не е изцелено. 2Чудото на изцелението
доказва, че разделението е без последствия. 3Каквото докажеш на него, в това и ще повярваш.
4
Силата на доказателството произтича от твоята вяра. 5И всичко, което говориш, мислиш или
вършиш, показва на какво го учиш. 6Можеш да използваш тялото като средство да покажеш на
своя брат, че той никога не му е причинявал страдание. 7Изцелявайки се, то му дава безмълвно
доказателство за неговата невинност. 8Това доказателство може да говори със сила, по-голяма
от хиляди езици. 9Защото чрез него се утвърждава прошката.
6. Чудото не би му предложило по-малко от онова, което предлага и на теб. 2Твоето
изцеление е свидетелство, че съзнанието ти е излекувано и му е простило онова, което не е
извър шил. 3Така той се убеждава, че не е изгубил своята невинност и се изцелява заедно с теб.
4
По този начин чудото преодолява всичко онова, което този свят твърди, че не може да
преодолее никога. 5Безнадеждността и смъртта трябва да изчезнат пред древния тръбен зов на
живота. 6Този зов притежава сила, която далеч превъзмогва слабия и нещастен вик на смъртта и
вината. 7Древният зов на Отца към Неговия Син и на Сина към собствените му Творения ще
бъде последната тръба, която светът ще чуе. 8Братко, не съществува смърт. 9И ти научават това,
когато пожелаеш да покажеш на своя брат, че не си наскърбен от него. 10Той мисли, че ръцете
му са окървавени от твоята кръв и затова е осъден. 11Но на теб ти е дадено да му по кажеш чрез
собственото си изцеление, че вината му е изтъканa от един безсмислен сън.
7. Колко са справедливи чудесата! 23ащото те даряват поравно пълно освобождение от
вината на твоя брат и на теб самия. 3Твоето изцеление спестява болката на него и на теб, и ти си
изцелен, защото си пожелал неговото добро. 4Това е законът, на който се подчинява чудото - че
изцелението не се отнася към нищо по специален начин. 5То не изхожда от съжалението, а от
любовта. 6А любовта доказва, че всяко страдание е всъщност само праpно въображение,
глупаво желание без никакви последици. 7Твоето здраве е резултат на желанието ти да видиш
своя събрат без кръв по ръцете и без вина в сърцето, натежало от доказателствата на греха. 8И
каквото поискаш, ти се дава да видиш.
8. „Цената" па твоето спокойствие е той да бъде спокоен. 2Светия Дух и светът тълкуват
по различен начин тази „цена". 3Светът вижда в нея потвърждение на „факта", че за твоето
спасение трябва неговото да бъде пожертвано. 4Светия Дух знае, че твоето изцеление е
свидетелство за неговото и е напълно неразделно от него. 5Докато той е съгласен да страда, ти
ще си оставаш неизцелен. 6И въпреки това, можеш да му покажеш, че страданието му е напълно
безпричинно. 7Покажи му собственото си изцеление и той няма да бъде склонен да страда вече.
8
Защото в твоите и в неговите очи ще бъде потвърдена невинността му. 9И твоите въздишки ще
се сменят от смях, защото Божият Син си е спомнил, че е наистина Божи Син.
9. Кой тогава се страхува от изцелението? 2Само онези, които разглеждат жертвата и
страданието на своя брат като начин самите те да постигнат спокойствие. 3Тяхната
безпомощност и слабост се разглеждат като доказателство, че неговото страдание е
основателно. 4Постоянното жило на вината, която го измъчва, служи като доказателство, че той
е роб, докато те са свободни. 5Постоянната болка, от която страдат, показва, че те са свободни
затова, защото го държат в окови. 6И болестта става желана, за да не наклони везните на
жертвата на обратната страна. 7Как би могъл Светия Дух да се спре дори за миг или по-малко
от миг, за да размисли върху подобни аргументи в полза на болестта? 8Нима трябва да отлагаш
своето изцеление, за да слушаш подобни безумни доводи?
10. Изправлението не е твоя функция. 2То принадлежи на Този, Който познава
справедливостта, а не вината. 3Ако ти си присвоиш ролята да бъдеш изправителят, тогава ще
загубиш функцията си да прощаваш. 4Никой не може да прости, докато не научи, че
изправлението се състои само в прошката, но никога в обвинението. 5Сам ти не можеш да
разбереш, че изправлението и прошката са едно и също и затова изправлението не произтича от
теб. 6Самоличност и предназначение са едно и също и благодарение на своето предназначение
ти познаваш самия себе си. 7Така че ако объркаш своята функция с тази на Друг, ти ще добиеш
неправилна представа за себе си и за това кой си. 8Какво друго е разделението, ако не желание
да се изземе функцията на Бога от Него Самия и да се отрече, че тя Му принадлежи? 9Но ако не
принадлежи на Него, тя не принадлежи и на теб, защото губиш неминуемо онова, което
отнемаш.
11. За раздвоеното съзнание самоличността е също раздвоена. 2Никой не може да види
единно предназначение там, където вижда противоречиви цели и различни резултати.
3
Изправлението за едно раздвоено съзнание е начин да види у някой друг греховете, които
304
смята присъщи на него и да им наложи наказание 4Така другият от брат се превръща в жертва и
се различава от теб по това, че носи по-голяма вина и ти трябва да го поправиш, защото си по-
невинен. 5Това отделя неговото предназначение от твоето и приписва на двама ви различни
роли. 6И така, двамата не можете да бъдете възприемани като един с единно предназначение,
което би означавало с един единствен краен резултат.
12. Изправлението, извършено от теб, неминуемо води до paзделение, защото ти му
приписваш подобно предназначение. 2Когато разбереш, че изправлението и прошката са едно и
също нещо, тогава ще узнаеш, че Съзнанието на Светия Дух и твоето съзнание са Единно цяло.
3
Така ти се открива собствената ти Идентичност. 4И все пак, Светия Дух си служи с онова което
Му предоставиш, а ти Му отдаваш само половината си съзнание. 5По този начин Той
представлява другата половина и изглежда сякаш има различна цел от тази, за която копнееш и
смяташ за своя. 6Така предназначението ти изглежда двойнствено и двете му страни са в
противоречие. 7Тези две страни изглеждат като раздвоение на аза, възприеман удвоен.
13. Помисли само как се разгръща това себевъзприемане, без да пренебрегваш факта, че
всяка мисъл се разгръща, защото такава е нейната реална същност и предназначение. 2От
идеята, че азът е раздвоен, по необходимост следва представата, че предназначението му се
раздвоява между неговите две страни. 3И ти се заемаш да поправиш едната страна на грешката,
смятайки, че я поправяш цялата. 4Насочваш се да поправяш греховете на своя брат, за да не
видиш, че неговите грехове съвпадат с твоите. 5Твоите са грешки, а неговите са грехове и са
напълно различни. 6Неговите заслужават наказание, докато твоите напълно основателно могат
да бъдат пренебрегнати.
14. Разбирайки корекцията по този начин, ти дори няма да ви диш собствените си грешки.
2
Насочваш се да поправяш някои друг, който не може да бъде част от теб, докато възприемаш
нe щата по такъв начин. 3Онова, което е осъдено, не може да рекушира в неговия обвинител,
който го е мразил и мрази като символ нa своя страх. 4Това е твоят брат, съсредоточил твоята
омраза, недостоен да бъде част от теб, поради което е извън теб - другага половина, която си
отрекъл. 5И ти възприемаш себе си цялостно само извън неговото присъствие. 63а тази
половина Светия Дух трябва да представлява другата половина, докато разбереш, че тя
всъщност е другата половина на теб самия. 7И гова се постига, като Той възлага на теб и на нето
единно предназначение, а не различно.
15. Изправлението е предназначението, дадено и на двама ви, но нe и поотделно. 2И
когато го осъществите заедно, твоите и Неговите грешки ще бъдат поправени. 3Не могат
грешките на единия да останат неизцелени, а другият да се освободи от тях. Подобна цел би
била двойнствена и не би могла да се осъществи и от двамата заедно и следователно Светия
Дух не може да я разглежда като Своя. 5А бъди сигурен, че Той няма да изпълнява
предназначение, което не разглежда и разбира като Свое. 6Защото само по такъв начин може да
съхрани ненакърнено собственото ти предназначение, въпреки различнитe ви разбирания за
това какво е то. 7Ако Той изпълняваше двойнствена функция, с теб наистина щеше да е
свършено. 8Това, че Той не може да разглежда Своята функция като нещо двойнствено и
различно по отношение на теб и на твоя брат, те предпазва от опасността да си присвоиш
функция, която не ти принадлежи. 9Така се изцелявате и ти, и той.
16. Изправлението трябва да се остави на Този, Който знае, че изправлението и прошката
са едно и също нещо. 2Това не може да се разбере с половин съзнание. 3Затова остави
изправление то на Съзнанието, което е единно, функциониращо като едно цяло, защото не е
раздвоено от двойнствена цел и смята Своята единна функция за единствена. 4Тук му се дава
функция, която принадлежи на Светия Дух, която не е различна от тази на Даряващия, защото
е споделена. 5В това, че Той приема тази функция, се състои средството за постигане
единството на твоето съзнание. 6Неговата единна цел обединява двете половини на твоето
съзнание, които си възприемал като отделни. 7И всяка половина прощава на другата, за да може
той да приеме тази половина като част от себе си.
III. Отвъд всички символи
1. Несвойствено на силата е да противодейства. 2Противоречието би я отслабило, а
отслабнала сила е понятие, което противоречи на самото себе си. 3Понятието слаба сила е
лишено от смисъл, а сила, която се използва, за да обезсилва, е ограничаваща. 4Следователно,
тя е ограничена и слаба, щом си е поставилa такава цел. 5За да бъде силата това, което е, тя не
трябва да се използва за противостоене. 6Не може в нея да проникне слабост, без да промени
същността й. 7Да отслабиш означава да ограничиш и да наложиш противоположност, която
противоречи на понятието, което атакува. 8По този начин към идеята се присъединява нещо

305
различно от нея самата и я прави неразбираема. 9Кой би могъл да проумее двойнствени
концепции като например „слаба сила" или „любов-омраза"?
2. Ти си приел, че твоят брат е символ на „любов-омраза", на „слаба сила" и преди
всичко, на „жива смърт". 2Така че той не представлява смисъл за теб, въплъщавайки самото
безсмислие. 3Той е раздвоена мисъл, при което едната страна на мисълта се отрича от другата.
4
Но и тази друга страна бива отречена от първата, така че са отхвърлени и двете страни на
мисълта. 5И така той нищо не означава. 6Символи, които превъплъщават несъществуващи идеи,
символизират празнотата и нищото. 7Но празнотата и нищото не могат да представляват
препятствие. 8Онова, което може да бъде пречка за осъзнаването на реалността, е убеждението,
че зад символа сигурно се крие нещо.
3. Образът, който виждаш в своя брат, е лишен от значение. 2В него няма нищо, което да
нападаш или отхвърляш; да обичаш или мразиш, да смяташ за силно или слабо. 3Този образ
напълно се самоотрича, защото символизира едно противоречие, което изключва самата мисъл,
която въплъщава. 4Така че това се оказва образ, който нищо не въплъщава. 5Кой може да
възприеме последствие, което няма причина? 6Какво може да бъде лишеното от причина, ако не
нищото? 7Образът, който виждаш в своя брат, не съществува и никога не е съществувал.
8
Разбери, че пространството, заемано от него, е празно npoстранство, и времето, в което си го
виждал, е напразно проведено, неизпълнено от нищо време.
4. Празно пространство, което се разглежда като незаето, период от време, незапълнен от
нищо и непротичащ, представляват безмълвна покана да дойде истината и да се настани у дома
си. 2Не може да има по-привлекателна от такава покана. 3Защото мястото, което освободиш, ще
бъде запълнено от Бога, а където е Той, там обитава истината. 4Сътворението е не отслабнала
сила, на която нищо не може да противостои. 5Няма за него символи. 6Нищо не може да
надмогне истината, защото какво би могло да представлява повече от всичко? 7Но истинското
изпразване от всичко създадено трябва да бъде добронамерено. 8Така че първоначално
създадения от теб образ трябва да се замести от друг тип образ.
5. Както нищото не може да бъде образно представено, така не съществува също и
символ на всеобхватното. 2Последната реалност се познава отвъд формите, без образ и без
видимост. 3Прошката все още не е позната в качеството й на напълно неограничена свобода.
4
Но тя не поставя онези граници, които ти си решил да наложиш. 5Прошката е онова средство,
чрез което истината бива представена във времето. 6Тя позволява на Светия Дух да направи
възможна замяната на един образ от друг, докато изчезне необходимостта от помощни средства
във времето и процесът на обучение бъде завършен. 7Никое помощно учебно средство не може
да има приложение, надхвърлящо целта на обучението. 8Когато целта му се осъществи, то вече
няма предназначение. 9Но в периода на усвояване, то се използва, от което в момента се
плашиш, но ще обикнеш.
6. Образът на твоя брат, който ти е даден, за да изпълни пространството, едва останало
празно и незапълнено, няма да има нужда да се защитава. 2Защото ти веднага ще му отдадеш
всичките си предпочитания. 3И нито миг няма да се поколебаеш, преди да установиш, че това е
образът, към който изцяло се стремиш. 4Този образ не олицетворява двойствени концепции.
5
Макар и да е само половината картина и да е незавършен, той е вътрешно непротиворечив.
6
Другата половина на онова, което превъплъщава, остава непозната, но не бива отхвърлена.
7
Така на Бог се предоставя свободата Сам да предприеме последната стъпка. 83а целта ти не се
нуждаеш от образи и помощни учебни средства. 9И онова, което в крайна сметка ще заеме
мястото на всяко помощно средство, чисто и просто ще бъде.
7. Прошката изчезва и символите избледняват и нищо не се възприема от онова, което
някога са виждали очите и чували ушите. 2Една безгранична сила идва, не за да руши, а да
обгърне онова, което й принадлежи. 3Възможността за избор между различни функции изчезва
напълно. 4Никога не си притежавал избора, който толкова се боиш да не изгубиш. 5Но само
това изглежда е пречката пред неограничаваната сила и непротиворечивите мисли, завършени и
щастливи, без противостоене. 6Ти не знаеш какъв вътрешен мир се крие в силата, която не
противостои на нищо. 7А друга сила така и не съществува. 8Приеми онази сила, която е отвъд
прошката и отвъд света на символите и ограниченията. 9Той просто е и ще бъде.
IV. Безмълвният отговор
1. В безмълвието всичко получава отговор и всеки проблем получава разрешение. 2В
противоречието не може да се получи отговор и разрешение, защото неговата цел е да направи
невъзможно разрешението и да гарантира, че отговорът няма да бъде прост. 3Проблем, поставен
в условията на противоречие, няма разрешение, защото на него се гледа от различни гледни
точки. 4А каквото е отговор от една перспектива, не винаги е отговор, поставено в друга
306
светлина. 5Ти си наистина в противоречие. 6И трябва да си наясно, че не можеш да получиш
изобщо никакъв отговор, защото противоречието няма ограничени последици. 7Но щом Бог е
дал отговор, трябва да съществува някакъв начин за разрешаване на твоите проблеми, защото
каквото Той повелява, вече е осъществено.
2. А това значи, че времето няма отношение към отговора и всеки проблем може да
получи отговор сега. 2Но твоето състояние на съзнанието е такова, че разрешението е
невъзможно. 3И следователно, Бог сигурно ти е дал възможност да се приведеш в друго
състояние на съзнанието, в което вече има отговор. 4Такъв е свещеният миг. 5Тук трябва да
принесеш и положиш всички свои проблеми. 6Тук им е мястото, защото отговорът им е тук. 7А
където е отговорът, там проблемът е прост и лесно разрешим. 8Безпредметно е да се опитваш да
разрешиш един проблем там, където отговор не може да има. 9Но също така напълно сигурно е,
че проблемът ще се разреши, ако се отнесе там, където е отговорът.
3. Не търси разрешение на проблемите извън свещения миг. 2Защото само в него
проблемът ще получи наистина отговор и разрешение. 3Извън него няма да има разрешение,
защото не може да се намери отговор. 4Никъде извън свещения миг не се поставя един-
единствен и прост въпрос. 5Светът е в състояние да поставя само двойнствени въпроси. 6Въпрос
с множество отговори не може да има отговор. 7Никой от тези отговори не е удовлетворителен.
8
Той не поставя въпрос, за да му се отговори, а само за да заяви отново собствената си гледна
точка.
4. Всички въпроси, поставени на този свят, са само гледни точки, а не въпроси. 2Въпрос,
поставен с омраза, не може да получи отговор, защото е отговор сам по себе си. 3Един
двойнствен въпрос е едновременно запитванe и отговор, но и едното, и другото свидетелстват
за едно и също под различни форми. 4Светът задава един-единствен въпрос. 5Toй е
следният: ,,Коя измежду илюзиите отговаря на истината?" 6Коя от тях води до вътрешен Мир и
радост? 7И коя от илюзиите може да позволи да се избегне цялата болка, от която се гради
светът? 8Под каквато и форма да се постави този въпрос, целта му е една и съща. 9Той пита,
само за да утвърди реалността на греха и отговаря под формата на предпочитание. 10Кой от
греховете предпочиташ? 11Него трябва да избереш. 12Останалите са неистинни. 13Какво, което
най-много от всичко желаеш, може да получи тялото? 14То е твой слуга, а също и твой приятел.
15
Но кажи му какво желаеш, и то ще ти служи вярно и с любов. 16И това не е въпрос, защото ти
казва какво искаш и къде да го потърсиш. 17Той не оставя възможност да се поставят под
съмнение неговите убеждения, макар че неговото твърдение е поставено под формата на
въпрос.
5. Един псевдо-въпрос не притежава изобщо отговор. 2Той налага отговора още в
момента на питане. 3Така че всяко поставяне на въпроси в рамките на този свят е форма на
пропаганда в полза на света. 4Както свидетелите на тялото са сетивата на това същото тяло,
така и отговорите на въпросите на света се съдържат в самите въпроси, които се поставят.
5
Когато отговорите представляват въпроси, те не добавят нищо ново и не учат на нищо. 6Един
честен въпрос е учебно средство и чрез него ти питаш за нещо, което не знаеш. 7Той не поставя
условия какъв да бъде отговорът, а просто пита какъв е той. 8Но никой в състояние на
противоречие не притежава свободата да постави този въпрос, защото не желае честен отговор
за това къде свършва противоречието.
6. Само в свещения миг може честно да се зададе един честен въпрос. 2И от смисъла на
въпроса произтича и смислеността на отговора. 3Светият миг прави възможно да разграничиш
своите желания от отговора, за да може той да ти се даде и ти да го приемеш. 4Отговорът е
даден навсякъде. 5Но само тук може да бъде чут. 6Честният отговор не изисква жертви, защото
откликва нa истински поставени въпроси. 7Светът пита само от кого да се поиска жертва, а не
дали жертвата има някакъв смисъл. 8Така че, ако отговорът не съдържа „от кого", той си остава
неразбираем, нечут, и въпросът си остава непокътнат, защото сам си отговаря. 9Светият миг е
промеждутък от време, когато съзнанието е стихнало достатъчно, за да чуе отговор, който не се
съдържа в поставения въпрос. 10Той предлага нещо ново и различно от въпроса. 11Нима е
отговор това, което само повтаря въпроса?
7. Затова не прави опити да разрешаваш проблемите в свят, от който отговорът е
изключен. 2Но отнеси проблема към единственото място, където зa теб с любов се пази
отговора. 3Тук са отговорите, които ще разрешат твоите проблеми, защото се разграничават от
тях, стремейки се да намерят решение, да видят в какво именно се състои въпросът. 4В рамките
на този свят отговорите само поставят още един въпрос, въпреки че оставят и първия без
отговор. 5В свещения миг ти можеш да доведеш въпроса до отговор и да получиш отговора,
предназначен за теб.
307
 V. Пример за изцеление
1. Единственият начин да изцеляваш е да бъдеш изцелен. 2Чудото се разгръща и без
твоята помощ, но е нужно ти да поставиш началото. 3Приеми чудото на изцелението и то ще се
разгърне по силата на собствената си същност. 4В естеството му е заложено да започне да се
разгръща още в мига, когато се роди. 5А то се ражда в мига, когато се отдаде и приеме. 6Никой
не може да поиска от друг да бъде изцелен. 7Но може да предаде себе си на изцеление и по този
начин да предложи на другия онова, което сам е получил. 8Кой може да дари някой друг с
нещо, което сам не притежава? 9И кой може да сподели нещо, което е отхвърлил? 10Светия Дух
говори на теб. 11Той не говори на някой друг. 12Но когато Го чуваш, Гласът Му се разгръща,
защото си приел, каквото казва.
2. Здравето е свидетел за здраве. 2Докато не бъде засвидетелствано, то остава
неубедително. 3То се доказва само когато се прояви, то може да докаже и трябва да даде
свидетелство, на което не може да се повярва. 4Никой не се изцелява посредством двойнствени
послания. 5Ако единственото ти желание е да бъдеш изцелен, ти изцеляваш. 6Това става
възможно, когато изцелението е единствената ти цел. 7Но ако се страхуваш от изцелението,
тогава то няма да може да дойде чрез теб. 8Единственото, което е необходимо за изцелението, е
липсата на страх. 9Уплашените не са изцелени и не могат да изцеляват. 10Това не означава, че
противоречието завинаги трябва да изчезне от съзнанието ти, за да лекуваш. 11Защото ако
изчезне тогава няма да има нужда от изцеление. 12Но означава, че поне за миг, ти обичаш без
агресия. 13Един миг е достатъчен. 14Чудесата не зависят от времето.
3. В свещения миг живее чудото. 2Оттам всеки се ражда нa този свят като свидетел за
състояние на съзнанието, което е преодоляло противоречието и е постигнало мир. 3То носи
утеха от мястото на мир в полето па битката и показва, че войната е без последици. 4Въпреки
цялото страдание, причинено от войната, смазаните тела и осакатените ръце и крака, воя на
умиращите и мълчанието на мъртвите, те всички биват въздигнати и утешени.
4. Няма тъга там, където чудото се е явило, за да донесе изцеление. 2И за да се случи това,
не се иска нищо повече от един миг, в който да обичаш без агресия. 3В този единствен мит
изцелението се осъществява изцяло. 4Какво остава откъснато от тeб, когато приемеш
изцелението, което носи свещеният миг? 5Не се страхувай от благословението, защото Този,
Който те благославя, обича целия свят и не оставя нищо на света, от което можеш да се
страхуваш. 6Но ако се отдръпнеш от благословението, светът наистина ще ти се стори страшен,
защото си му отнел мира и утехата, оставяйки го да умре.
5. Нима един толкова жестоко ограбен свят няма да изглежда като присъда над онзи,
който е можел да го спаси, но е отстъпил, защото се е страхувал да приеме изцелението? 2Очите
на всички умиращи изразяват укор и страданието мълви: „От какво има да се страхуваш?"
3
Размисли добре над този въпрос. 4Той ти се задава заради теб самия. 5Умиращият свят иска
само да спреш за миг агресията срещу самия себе си, за да бъде изцелен.
6. Ела в свещения миг, за да се изцелиш, защото каквото получиш от него, ще те
съпровожда и когато се завърнеш в света. 2И благословен, ти ще носиш благословение. 3Дава ти
се живот, за да го дариш на загиващия свят. 4И няма вече обвинение в страдалческите погледи,
а светла благодарност към теб, който си ги дарил с благослов. 5Сиянието на свещения миг ще
озари очите ти и ще им позволи да прозрат отвъд страданието и на негово място да видят
лицето на Христос. 6Изцелението идва на Мястото на страданието. 7Който вижда едното, не
може да вижда и другото, защото те не съществуват съвместно. 8И светът ще стане
доказателство за това, което ти виждаш и ще свидетелства в негова полза.
7. И така, нужно е само твоето изцеление, за да бъде изцелен светът. 2Той има нужда само
от един съвършено усвоен урок. 3А когато ти то забравиш, светът ще ти напомни с добро онова,
на което си го научил. 4Нищо няма да може да му попречи да ти отдаде своята благодарност за
това, че си приел изцелението, за да може светът да оживее. 5Той ще призове своите свидетели,
за да ти покажат лицето на Христос, понеже ти си им възвърнал зрението, за да Го видят.
6
Светът на обвинението се замества от свят, в който всички очи са отправени с любов към
Приятеля, донесъл им освобождение. 7И твоят брат щастливо ще види множеството приятели,
които преди това е смятал за врагове.
8. Проблемите не са конкретни, но те приемат конкретни форми и именно тези конкретни
очертания изграждат света. 2И никой не разбира същността на проблема. 3Ако я разбираше,
нямаше да има какво повече да види. 4Самата негова същност е, че не е. 5И така, докато човек
възприема този свят, той не може да го възприема такъв, какъвто е. 6Но изцелението е очевидно
в специфични моменти и ги обобщава, включвайки всеки от тях. 7Това е така, защото, въпреки
различните им форми, те представляват нещо едно и също. 8Всеки учебен процес има за цел
308
постигане на трансформация, която се осъществява напълно тогава, когато две ситуации се
видят като една, защото съдържат само общи елементи. 9Но това може да се постигне само от
Този, Който не вижда различията, които ти виждаш. 10Пълната трансформация на твоя учебен
процес не се осъществява от теб. 11Но самият факт, че се осъществява, независимо от всички
различия, които виждаш, те убеждава, че тези различия не могат да бъдат реални.
9. Твоето изцеление ще се разгръща и ще се отнася и до проблеми, които не мислиш за
свои. 2И ще стане очевидно също така, че многото ти различни проблеми ще намерят
разрешение, когато преодолееш който и да било измежду тях. 3Това става възможно не
благодарение на различията помежду им, защото да се учиш не означава да се прехвърляш от
една ситуация на друга, стигайки все до едно и също. 4Всяко изцеление трябва да става
закономерно, в съгласие със законите, които да се разбират правилно и да не бъдат нарушавани
никога. 5Не се страхувай от това как ги възприемаш. 6Ти грешиш, но в теб има Един, Който е
прав.
10. Затова остави заключителния етап на своето обучение на Този, Който истински
разбира неговите закономерности и няма да позволи тяхното нарушение или ограничаване.
2
Твоят дял е само да приложиш за себе си онова, на което Той те е научил, а останалото ще
бъде сторено от Него. 3Така силата на онова, което си научил, ще ти се докаже от множеството
свидетели в негова полза. 4Пръв между тях ще видиш своя брат, но зад него стоят хиляди и още
хиляди зад всеки един от тях. 5Всеки на пръв поглед има проблем, различен от всички останали.
6
Но те биват разрешени заедно. 7И общият им отговор показва, че въпросите не са могли да
бъдат разделени.
11. Бъди в мир ти, на когото се дава изцеление. 2И ще научиш че мирът ти е даден тогава,
когато приемеш изцелението. 3Не ти е нужно да оцениш неговата всеобща значимост, за да
разбереш ползата от него. 4Каквото се е случило в мига, когато е проникнала любовта, лишена
от агресия, ще остане с теб завинаги. 5Твоето изцеление ще бъде един от резултатите му, така
също и изцелението на твоя брат. 6Където и да идеш, навсякъде ще съзираш множеството му
последици. 7Но и всички свидетели, които видиш, ще бъдат далеч по-малко от онези, които
съществуват в действителност. 8Безкраят не може да бъде разбран като просто се преброят
отделните му части. 9Бог ти благодари за твоето изцеление, защото знае, че то е дарена любов
към Неговия Син и следователно е дар за Него Самия.
VI. Свидетелите на греха
1. Болката показва, че тялото сигурно е реално. 2Това е силен, пронизителен глас, чиито
викове заглушават онова, което говори Светия Дух и не позволяват на Неговите думи да
достигнат до твоето съзнание. 3Болката приковава вниманието, отклонява то от Светия Дух и го
съсредоточава върху себе си. 4Нейното предназначение е същото, както и на удоволствието,
защото и двете са средства да се предаде реалност на тялото. 5Нещата, които имат общо
предназначение, са сходни. 6Такъв е самият принцип, на който се основава предназначението.
7
Удоволствието и болката са еднакво нереални, защото целта им е неосъществима. 8Това ги
прави средства без предназначение, защото притежават цел без смисъл. 9И те споделят
безсмислието на своята цел.
2. Грехът преминава от болка в удоволствие и отново в болка. 2Защото и двете
свидетелстват за едно и също и носят еднакво послание: „Ти си тук, в това тяло и можеш да
бъдеш наранен. 3Наистина, би могъл да изпиташ и удоволствие, но само с цената на страдание."
4
Тези свидетелства се съпътстват от много други. 5Всеки от тях изглежда различен от другите,
защото носи различно име и създава впечатление, че откликва на различен звук. 6С изключение
на тази особеност, всички свидетели на греха са едни и същи. 7Наречи удоволствието болка и то
ще те нарани. 8Наречи болката удоволствие и ще престанеш да изпитваш болката, която се крие
зад удоволствието. 9Свидетелите на греха сменят едно име с друго, един излиза напред, докато
друг отстъпва. 10Няма никакво значение кой ще изпъкне на преден план. 11Свидетелите на греха
чуват единствено повика на смъртта.
3. Това тяло, лишено от собствена цел, пази всички твои спомени и всичките ти надежди.
2
Ти се възползваш от очите му, за да виждаш, от ушите, за да чуваш и се вслушваш в онова, кое
то усеща. 3То не познат нищо. 4Казва ти само имената, които сам си му дал за употреба, когато
призовеш свидетелите на неговата реалност. 5Сред тях не можеш да избереш кои са peaлни,
защото каквото и да избереш, прилича на всички останали. 6Ти избираш едно или друго
название, но нищо повече. 7Не можеш да превърнеш в истинен един свидетел само затова, че си
го нарекъл с името на истината. 8Истината е в него, ако той въплъщава истината. 9А в противен
случай той лъже, дори ако го наречеш със светото Име на Самия Бог.

309
 4. Божият Свидетел не вижда свидетели срещу тялото. 2Нито се вслушва в свидетелите
под други имена, които говорят по различен начин за неговата реалност. 3Той знае, че тялото не
е реално. 4Защото нищо не може да съдържа в себе си онова, което си мислиш, че съдържа то.
5
Нито пък то може да каже на частица от Бога какво трябва да изпитва и какво е
предназначението й. 6И все пак, Той обича всичко, което е скъпо за теб. 7И за всеки свидетел на
смъртта на тялото, Той изпраща свидетел за това, че ти си жив в Него, Който не познава смърт.
8
Всяко чудо, което прави Той, е свидетелство, че тялото не е peaлно. 9Той го лекува еднакво и
от страданията, и от удоволствията, защото всички свидетели на греха изместват Неговите.
5. Чудото не прави разлика между названията, с които се назовават свидетелите на греха.
2
То просто доказва, че те представляват нещо без последици. 3Чудото доказва това, защото
собствените му последици идват да заемат мястото на последиците на греха. 4Няма значение с
какво име би нарекъл своето страдание. 5Него го няма вече. 6Този, Който прави чудото,
възприема всички страдания като едно, което се нарича страх. 7Както страхът е свидетел на
смъртта, така чудото е свидетел на живота. 8То е свидетел, който никой не може да отрече,
защото представлява житейските резултати, до които води. 9Умиращите получават живот,
мъртвите възкръсват и болката изчезва. 10Въпреки това, чудото не говори за себе си, а за онова,
което представлява.
6. Любовта също има свои символи в света на греха. 2Чудото прощава, защото
символизира онова, което е отвъд прошкатa и е истина. 3Колко е глупаво и безумно да се
мисли, че чудото е ограничено от законите които е дошло единствено да премахне! 4Закопите
на греха имат различни свидетели с разлпчна сила. 5И те свидетелстват за paзличните
страдаиия. 6Но зa Този, Който изпраща чудесата за благословение на света, едно незначително
пробождане на болка, дребно светско удоволствие и дори смъртната агония не са нищо друго
освен празен звук; зов за изцеление и жаловен вик за помощ сред страдащия свят. 7Чудото
свидетелства, че са еднакви. 8То доказва еднаквостта им. 9Законите, които ги наричат с
различни имена, са премахнати и демонстрират своето безсилие. 10Целта на чудото е да
постигне това. 11И Сам Бог гарантира силата на чудото да бъде свидетелството, което е.
7. Затова и ти свидетелствай в полза на чудото, а не на законите на греха. 2Не е нужно да
продължаваш да страдаш. 3Но е нужно да бъдеш изцелен, защото страданията и мъките на света
са го направили глух за неговото спасение и избавление.
8. Възкресението на света разчита на твоето изцеление и щастие, за да изявиш това, че
светът е изцелен. 2Свещеният миг изцяло ще преодолее греха, ако ти покажеш какво следва от
него. 3И никой няма да предпочете страданието да продължава. 4Нима може да има по-добро
предназначение от това, на което да служиш? 5Бъди изцелен, за да можеш да изцеляваш и да не
страдаш от приложението на законите на греха спрямо самия теб. 6И истината ще ти се открие,
защото си предпочел символите на любовта да заемат мястото на греха.
VII. Кой сънува този сън
1. Страданието представлява съсредоточаване на вниманието върху всичко, което светът
е сторил, за да те наскърби. 2Тук ясно се проявява безумната версия на света за това какво е
спасение. 3Също като в сън, в който сънуващият е наказан, без да съзнава какво е предизвикало
тази агресия, човек се чувства несправедливо нападнат от външни за него сили. 4Той е жертва
на тези „външни сили", за които няма основание да се чувства отговорен. 5Трябва със сигурност
да е невинен, защото не си дава сметка какво върши, а само какво му се причинява. 6И въпреки
това, очевидна е агресията му срещу самия себе си, защото той е този, който страда. 7И не може
да избегне страданието, защото вижда източникът му извън себе си.
2. Сега ти се показва, че би могъл да избегнеш страданието. 2Нужно е само да разгледаш
проблема такъв, какъвто е, а не какъвто ти си го въобразяваш. 3Как иначе може да се разреши
един толкова прост проблем, който е скрит зад тежките облаци от усложнения, сьздадени само
за да поддържат проблема неразрешен. 4Ако ги нямаше тези облаци, проблемът щеше да
изпъкне с цялата си първична простота. 5Нямаше да ти бъде трудно да направиш своя избор,
защото, когато ясно видиш проблема, той изглежда абсурден. 63а никого не е трудно да
разреши един проблем, който очевидно му причинява страда ние, ако разбираше колко лесно
може да го отстрани.
3. „Разумните" доводи, които изграждат и поддържат света, са следните: „Ти си
причината на моите действия. 2Твоето присъствие е оправдание за моя гняв, защото ти
съществуваш отделно от мен и мислиш различно. 3Щом проявяваш агресия към мен, значи аз
съм невинен. 4И страданието ми се дължи именно на твоята агресия." 5Ако човек разгледа тази
логика такава, каквато е, той непременно ще види нейната непоследователност и безсмислие.
6
Мнимият й смисъл се дължи на това, че изглежда сякаш светът ти причинява страданието.
310
7
Всичко изглежда така, сякаш няма нужда да търсиш причините на своето страдание отвъд
очевидното.
4. В действителност обаче нужда има. 2Всички на този свят имат една обща потребност и
тя е избавлението на света от осъждане. 3Но те не осъзнават тази обща потребност. 4Защото
всеки си мисли, че за да изпълни своя дял, ще трябва да поеме върху себе си осъждането на
света. 5Така той възприема своята роля за неговото спасение. 6Възмездието трябва да се насочи
към нещо. 7В противен случай ножът в ръцете на отмъстителя ще се обърне към него самия. 8А
той се нуждае да го види в ръцете на друг, за да гледа на себе си като жертва на агресия, която
не е по негов избор. 9Така че, раните, от които страда, да не му бъдат нанесени от ножа, който
държи в своите ръце.
5. Такава е целта на света в собствените му очи. 2И ако се погледне по такъв начин,
светът дава всички възможности тя да се осъществи. 3Тези възможности са свидетелства за
целта, но не и причина. 4Причината не се изменя, когато се разглежда откъснато от последиците
си. 5Тя поражда последиците, които от своя страна свидетелстват за причината, а не за себе си.
6
И така погледни отвъд последиците. 7Не в тях лежи причината нa страданието и греха. 8И не
оставай при страданието и греха, зaщото те са само отражения на онова, което ги е причинило
6. Ролята, която изпълняваш в спасението нa света от осъждане е твоето собствено
спасение. 2Не забравяй, че който свидетелства за света на злото, говори само от името на oнова,
което се нуждае от злото в света. 3И тук зa първи път в теб се открива вина. 4С paзделянето ти
от твоя брат е поставено началото на агресията ти към самия себе си. 5Светът е свидетелство за
това. 6Недей да търсиш друга причина и не се опитвай да го преодолееш с помощта нa
могъщите легиони на неговите свидетели. 7Те само поддържат претенциите му да те привлекат
на своя страна. 8Онова, което скрива истината, не е мястото, където да я откриеш.
7. Всички свидетели на греха са скупчени в много тясно пространство. 2Тук ти намираш
причината за начина, по който гледаш па света. 3Било е време, когато не си осъзнавал
причината за всичко неочаквано и нежелано, което ти е било причинено от света. 4В едно си
сигурен: Чувството ти за вина съвсем не е сред онова, което ти причинява болка и страдание. 5И
болката, и страданието съвсем не са по твое желание. 6Ето така са се породили всички илюзии.
7
Този, който ги поражда, не разбира това, че ги поражда и че тяхната реалност изцяло зависи от
него. 8Каквато и да е тяхната причина, тя няма нищо общо с него и онова, което той вижда, е
независимо от собственото му съзнание. 9Той не може да се усъмни в реалността на своите
сънища, защото не разбира, че сам ги създава и им придава реалност.
8. Никой не може да се пробуди от съня, в който го сънува светът. 2Той се превръща в
част от нечий чужд сън. 3Не е в състояние да се изтръгне от сън, който не е породен от него.
4
Превръща се в безпомощна жертва на един сън, породен и бленуван от друго, отделно от
неговото съзнание. 5И това съзнание ни най-малко не се интересува от него, то е напълно
безразлично към неговия вътрешен мир и щастие, както са безразлични времето или
метеорологичните условия. 6Това съзнание не изпитва любов към него, то произволно му
налага каквато си иска роля, стига тя да съответства на неговия сън. 7Той се оказва нез-
начителен като сянка, която танцува нагоре-надолу, подчинявайки се на безсмисления сюжет в
безсмисления сън на света.
9. Това е единствената картина, която ти е достъпна; единствената алтернатива, пред
която си изправен; другата възможна причина в случай, че не ти сънуваш своите сънища. 2Ти я
избираш, когато отричаш, че причината за страданието ти се корени в собственото ти съзнание.
3
Бъди радостен, че всъщност е така и ти си този, който решава собствената си съдба във
времето. 4Изборът е твой - ти сам трябва да избереш между съня за смърт и зло или щастливото
пробуждане за радостта от живота.
10. Какви са възможностите ти за избор, ако не между смъртта или живота, между
пробуждането или съня, мира или войната, твоите сънища или твоята реалност? 2Съществува
рискът да мислиш, че смъртта е покой, защото светът приравнява тялото с Аза, който е
сътворен от Бога. 3Но напълно е невъзможно нещо да бъде своята противополжнност. 4А
смъртта е проти воположност на мира, защото е противоположност на живота 5А животът е
мир. 6Пробуди се и забрави всички мисли за смърт и ще откриеш, че притежаваш Божия мир.
7
Но щом ти се дава избор, трябва да видиш причините за това, между което избираш, точно
такива, каквито са, и точно там, където са.
11. Възможно ли е да избираш между две състояния, от които различаваш само едното?
2
Кой е свободен да избира последици, от които само едната зависи от него? 3Един честен избор
никога не може да се възприеме като избор, раздвоен между твоето незначително аз и огромния
свят с различни сънища по отношение на истината за теб. 4Бездната между реалността и
311
сънищата не се състои в разграничението между сънищата на света и тези, които сънуваш ти
самият. 5Те са едно и също. 6Съновиденията на света са само част от твоя собствен сън, който
си извадил наяве и разглеждаш като началото и края на света. 7Но съновидението на света е
започнало като твой таен сън, макар и да не разбираш това, но то е причина за онова, което
виждаш и не се съмняваш, че е реално. 8Как би могъл да се съмняваш, когато спиш и тайно
сънуваш, че причината е реална?
12. Твоят собствен брат, разделен от теб самия, отколешен вpaг убиец, който те преследва
през нощта и замисля твоята смърт, но предвижда тя да е бавна и мъчителна - това сънуваш ти.
2
Но зад този сън се крие друг, в който ти ставаш убиецът, тaйният враг, животното, което
унищожава своя брат тъй, както и света. 3Това е причината, за твоето страдание, разстоянието
което отделя твоите съновидения от реалността. 4Онази малка пропаст, която дори не
забелязваш, мястото, където се пораждат илюзиите и страхът, времето на ужас и отколешна
омраза, мигът на разруха, всичко това е тук. 5Тук е причината на нереалното. 6И тъкмо тук то
ще бъде преодоляно.
13. Ти именно си този, който сънува този съноподобен свят. 2Друга причина той няма,
нито някога ще има. 3Нищо толкова страшно, само един празен сьн, е причинил ужаса у Божия
Син и го е накарал да мисли, че е загубил своята невинност, че се е отрекъл от Отца и се е
опълчил срещу самия себе си. 4Това е толкова правдоподобен и ужасен сън, че той не може да
се пробуди от него, без плувнал в пот да изкрещи от ужас ако пробуждането му не се
предхожда от един по-нежен сьн, при който поуспокоеното му съзнание да посрещнe е
желание, a не със страх Гласа, Койго го зове с любов да се пробуди; един по-нежен cън, в който
страданието му е получило изцеление и неговият брат му е приятел. 5Бог желае той да се
пробуди спокойно и радостно и му е дал възможност да се пробуди без страх.
14. Приеми съня, който Той ти е дал, на мястото на своя сън. 2Не е трудно да се промени
съня тогава, когато се разбере кой го сънува. 3Отдай се на Светия Дух и позволи Неговите
добри сънища да заемат мястото на тези, които ти си сънувал в ужас и страх от смъртта. 4Той ти
носи сънища на прошка, при които изборът не се сьстои в това кой да бъде убиецът и кой жерт-
вата. 5В сънищата, които Той извиква, не съществува убийство и смърт. 6Сьнят за вина
постепенно избледнява пред погледа ти, макар че още си със затворени очи. 7Една усмивка е
дошла да озари спящото ти лице. 8Сега сънят ти е изпълнен с мир, защото сънищата са
щастливи.
15. Сънувай нежно своя невинен брат, който е свързан с теб в свята невинност. 2И от този
сьн Самият Бог на Небесата ще пробуди Своя възлюблен Син. 3Сънувай добродетелите на своя
брат, а не насочвай своите съновидения върху грешките му. 4Избери съня за неговото
дълбокомъдрие, вместо да изброяваш раните, които ти е нанесъл. 5Прости му илюзиите и му
отдай благодарност за всичко, което ти е помогнал. 6И не отблъсквай многобройните му дарове,
само защото не изглежда съвършен в твоите сънища. 7Той е представител на твоя Отец, Когото
виждаш да ти предлага и живота и смъртта.
16. Братко, Той дарява само живот. 2Но даровете, които виждаш да ти предлага твоят
брат, това са даровете, които в твоето съновидение ти дарява твоят Отец. 3Виж всички дарове
на твоя брат в светлината на милостта и добродетелта, която ти се предлага. 4И нека болката да
не смущава съня, в който ти отдаваш дълбока благодарност за даровете на твоя брат към теб.
VIII. „Героят" на съня
1. Тялото е централна фигура в съновиденията на света. 2Без него не съществува
съновидение и то не съществува без съновидението, в което се проявява така, сякаш е личност,
която може дa се види и на която да се вярва. 3То заема централно място във всеки сън, в който
се разказва историята как тялото е създадено от други тела, родени в света извън него, как то
живее известен период от време и после умира, зa да се съедини в пръстта с други тела,
загинали също като него. 4В краткия период, отреден му за живот, тялото търси да открие в
другите тела приятели или врагове. 5Собствената му безопасност е основната му грижа.
6
Ръководи се изцяло от принципа за удобство. 7Опитва се да намери удоволствие и да избегне
всичко, което може да му причини страдание. 8И преди всичко, опитва се да си внуши, че
неговите радости и болки са различни и могат да бъдат разграничени.
2. Съновиденията на света приемат множество форми, защото много са начините, чрез
които тялото се стреми да докаже своята автономност и реалност. 2То се обгръща с неща,
закупени с малки метални дискчета или хартиени изрезки, които светът обявява за реални и
ценни. 3Тялото се труди, за да се сдобие с тях, вършейки безсмислени неща и ги пилее също
така за безсмислици, които не са му нито нужни, нито желани. 4То наема други тела, за да то
пазят и да трупат за него още повече безсмислени неща, които нарича свои собствени. 5То
312
търси наоколо си привилегировани тела, които да споделят неговия сън. 6Понякога сънува, че
завоюва тела, по-слаби от него. 7Но на някои етапи от съня то е роб на тела, готови да го
измъчват и изтезават.
3. Поредицата от приключения на тялото от момента на раждането до смъртта са темата
на всяко съновидение, което светът някога е сънувал. 2"Героят" на този сън никога няма да се
промени, нито пък неговата цел. 3Макар че съновидението се явява под множество форми и
„героят" му се озовава сред най-различни места и събития, то има една едничка цел, показвана
по най-различни начини. 4То все отново и отново се опитва да внуши един единствен урок,
преподавайки го непрекъснато - че то, тялото, е причина, а не резултат. 5И че ти си резултат от
него, а не негова причина.
4. И така, ти не си сънуващият, а сънят. 2Скиташ се напразно сред места и събития, които
са скалъпени от тялото. 3Истината е, че тялото върши само това, защото то е образ от съня. 4Но
кой реагира спрямо образите в един сън, освен ако не ги приема за реални? 5В мига, в който той
ги види такива, каквито са в действителност, те престават да имат последици за него, защото
разбира, че той е довел до тези последици, като ги е породил и им е придал реалност.
5. Имаш ли волята да се освободиш от последиците на всички сънища, които светът е
имал някога? 2Желаеш ли да не си представяш нито един сън като причина за своите действия?
3
Tогавa позволи ни да разгледаме началото на съня, зaщото тази част, която виждаш ти, е
втората част на съня, чиято причина трябва дa се търси в първата. 4Никой, който спи и сънува в
света, не помни собствената си агресия срещу самия себе си. 5Никой не вярва, че е имало време,
когато не е знаел какво е тяло и дори не би си и помислил за този свят като реален. 6Веднага
щеше да види, че такива идеи не са нищо повече от илюзия, която е твърде смехототворнa и
заслужава само насмешка. 7А колко сериозни изглеждат сега! 8Никой не помни кога такива
представи са били посрещани със смях и недоверие. 9Можем да си спомним това, само ако
разгледаме непосредствената им причина. 10И ще видим в нея основание за смях, а не повод за
страх.
6. Нека да върнем на сънуващия съня, който е проектирал извън себе си, съня, който
възприема отделно от себе си, така, сякаш му е натрапен. 2Във вечността, където всичко е
единно, се е прокраднала една дребна безумна идея, на която Божият Син е забравил да се
надсмее. 33абравяйки това, идеята се е превърнала в сериозна мисъл, допусната да се осъществи
и да има реални последици. 4Заедно ние можем да се присмеем и да прогоним и
осъществяването, и последиците на тази мисъл и да разберем, че времето не може да надмогне
вечността. 5Смешно е дa се мисли, че времето би могло да се наложи над вечността, която сама
по себе си означава, че време не съществува.
7. Безвремие, в което времето става реално; частица от Бога, която може да се обърне
срещу самата себе си; враг в лицето ма брат, разделен от теб самия; съзнание, което е в тяло -
всичко това са форми на омагьосания кръг, който завършва в началото, при самата си причина.
2
Светът, който виждаш, ти разкрива тъкмо онова, което си мислиш, че си извършил. 3С тази
разлика, че сега смяташ, че извършеното от теб всъщност ти е Причинено. 4Вината за
собствените ти мисли се извежда извън теб и с нея се натоварва виновният свят, който сънува
твоите сънища и мисли твоите мисли вместо теб. 5Негово е отмъщението, не твое. 6Той те
държи в тесните граници на тялото и го наказва заради всички онези греховни неща, които
върши насън. 7А ти самият не можеш да прекратиш злото, причинявано от него, защото не си
неговият създател и не можеш да контролираш неговите действия, както и целта и съдбата му.
8. Светът е проявление на древната истина, че ти вярваш, че другите вършат спрямо теб
точно това, което ти вършиш спрямо тих. 2Но след като си изпаднал в заблуждението да
обвиняваш тях, ти няма да разбереш причината на техните действия, защото искаш цялата вина
да падне върху тях. 3Колко по детски капризно изглежда да се опитваш да утвърждаваш своята
невинност като изтласкваш вината вън от себе си, без да се отърсиш от нея! 4Никак не е лесно
да се възприеме шегата, когато наоколо ти повсеместно пред погледа се изпречват тежките й
последствия, но без да се вижда истинската им причина. 5Взети отделно от причината,
последиците изглеждат наистинa сериозни и печални. 6И все пак, те са само следствие. 7И тях-
ната причина не следва от нищо и е смехотворна.
9. Светия Дух приема с добродушен смях причината и не вижда никакви последици от
нея. 2Как по друг начин да поправи грешката ти, след като ти напълно си пренебрегнал нейната
причина? 3Той иска да Му предоставиш всяка ужасна последица, за да разгледате заедно
глупавата й причина и с Него да се посмеете. 4Ти съдиш по резултатите, но Той съди: по тех-
ните причини. 5И благодарение на Неговата преценка, резултатите се премахват. 6Възможно е
да дойдеш облян в сълзи. 7Но чуваш Бог да казва: „Братко, свети Сине Божи, виж колко е
313
безсмислен твоят сън, в който е станало възможно да се случи всичко това!" 8И ти със смях ще
си тръгнеш след този свещен миг и смехът на твоя брат ще се слее с Неговия.
10. Тайната на спасението е само една: че ти причиняваш всичко това сам на себе си.
2
Това е така, независимо от формата на агресия. 3Такава е истината, който и да е приел ролята
на враг и нападател. 4Такава е истината, както и да изглеждат болката и страданието, които
преживяваш. 5Защото ти никога не би реагирал спрямо образите в един сън, който знаеш че ти
самият сънуваш. 6Колкото и омразни и зли да са тези образи, те нямаше да имат никакви
последици за теб, ако разбираше, че не са нищо повече от сън.
11. Ако научиш единствено този урок, ще се освободиш oт страданието под каквато и да
е форма. 2Светия Дух ще преповтори този всеобхватен урок на спасение, докато го усвоиш, не
зависимо от формата на страданието, което те измъчва. 3Каквато и болка да отнесеш към Него,
Той ще ти отговори с тази много проста истина. 4Защото този единствен отговор премахва
причината за всяка скръб и болка под каквато и да било форма. 5Формата не оказва никакво
въздействие, защото Той те учи каква е единствената причина за всички страдания, независимо
от тяхната форма. 6И ти ще разбереш, че чудесата са израз па простото твърдение: „Аз съм
направил това и на мен ми предстои да го преодолея."
12. И така, предай страданието под всичките му форми на Този, Който знае, че всяка
форма е аналогична на предходните. 2Той не намира разлика там, където тя не съществува и ще
ти даде да разбереш причината за всички различия. 3Причината на никое страдание не се
различава от причината на всички останали и те могат лесно да се преодолеят, когато се усвои
един единствен урок. 4Спасението е тайна, която пазиш сам от себе си. 5Цялата вселена ти
показва, че това е така. 6И въпреки всичко, ти не обръщаш никакво внимание на свидетелите на
спасението. 7Защото те свидетелстват за нещо, което не желаеш да разбереш. 8Струва ти се, че
го пазят в тайна от теб. 9Но трябва дa осъзнаеш, че сам си предпочел да не виждаш и чуваш.
13. Колко различен ще ти се стори светът, когато разбереш тога! 2Когато простиш на
света собствената си вина, ти ще се освободиш от нея. 3За да бъде невинен светът, не се иска ти
да бъдеш виновен, нито пък твоята невинност се основава на неговата греховност. 4Това е
очевидно - тайна, която пазиш единствено от себе си. 5И тя те държи разделен от света и
разделя брат ти от теб. 6Сега трябва само да разбереш, че и двамата сте или невинни, или
виновни. 7Невъзможно е да сте различни, нито да бъдете едновременно виновни и невинни.
8
Тази е единствената тайна, която ти предстои да научиш. 9И няма да остане в тайна, че си
изцелен.
Глава 28
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХА
I. Присъствие на спомена
1. Чудото не върши нищо. 2То само преодолява извършеното. 3Така премахва пречките
пред онова, което е сътворено. 4То нищо не привнася, а само отстранява. 5А онова, което
отстранява, отдавна не съществува, но тъй като се пази в спомена, изглежда така, сякаш има
непосредствени последици. 6Този свят е приключил много отдавна. 7Мислите, които са го
създали, не че не съществуват в съзнанието, което ги е породило и за кратко обикнало. 8Чудото
показва само това, че с миналото е приключено, а онова, което е истински приключило, то няма
последици. 9Споменът за причината може да породи само илюзията за нейното присъствие, но
не и последиците от нея.
2. Всички последици от вината не съществуват вече. 23ащото няма повече вина.
3
Останали без причина, нейните последици са си отишли заедно с нея. 4Защо да съхраняваш в
спомените си причината, щом последиците й са нежелателни за теб? 5Припомнянето е също
така избирателно, както и възприятието, тъй като е неговото минало време. 6То е възприятие на
миналото, сякаш се случва сега и все още може да се види. 7Споменът, също както и
възприятието, е умение, създадено от самия теб, за да заеме мястото на онова, което Бог ти е
дал при сътворението. 8И също както всичко, създадено от теб, той може да се използва, за да
послужи на друга цел и да бъде средство за друго. 9Той може да се използва, за да носи
изцеление а не скръб, ако ти пожелаеш това.
3. Нищо, което се прилага за изцеление, не представлява yсилие нещо да се прави. 2То е
разбирането, че не ти е необходимо да правиш нищо. 3Това е неизбирателна памет, която не
служи на това да пречи на истината. 4Всички неща, които могат да се използват от Светия Дух
за изцеление, са Му дадени, без съдържанието и целите, заради които са били създадени. 5Те са
умения без приложение. 6Чакат само да бъдат използвaни. 7Нямат посвещение, нито цел.
4. Светия Дух може истински да използва паметта, защото Сам Бог е там. 2Но това нe е
памет зa минали събития, a настоящо състояние. 3Ти отдавна си свикнал да вярваш, че паметта
314
съхранява само миналото и ти е трудно да осъзнаеш, че тя представлява умение, което може да
запомни настоящето. 4Ограниченията върху запомнянето, които й налага светът, са толкова
големи, колкото си е позволил светът да наложи над теб. 5Не съществува връзка на паметта с
миналото. 6Тя се появява само по твое собствено желание. 7Но тази връзка е плод единствено на
желанието ти и само ти я поддържаш в един период от време, в който ти се струва, че
продължава да има вина.
5. Светия Дух използва паметта съвсем отделно от времето. 2Той не се стреми да я
използва като средство да задържи миналото, а като начин да се отърси от него. 3Паметта
съхранява посланието, което е получила и прави онова, което й е отредено. 4Тя не пише
посланието, нито определя на какво служи то. 5Подобно на тялото, паметта не притежава цел
сама по себе си. 6И ако й се струва, че тя храни някогашна омраза и ти внушава представитe за
несправедливости и оскърбления, които си запомнил, това е така, защото сам си поискал
посланието й да бъде такова и то е. 7В дълбините на паметта се крие цялата история на
миналото на тялото. 8Всички странни асоциации, създадени за да поддържат живо миналото, а
мъртво настоящето, се съхраняват в паметта и са на твое разпореждане, за да ти се представят и
оживеят отново. 9Така че последиците им изглеждат по-внушителни с течение на времето,
откъсвайки се от причината си. 6. Но времето е само друга фаза на онова, което е съвършено
бездействено. 2То работи съвместно с всички останали атрибути, чрез които се стремиш да
скриеш истината за себе си. 3Времето нито премахва, нито може да възстанови. 4Но ти го
използваш по странен начин - сякаш миналото е породило настоящето, което не се оказва нищо
повече от последствие, което с нищо не може да се промени, тъй като причината му вече я
няма. 5Ала всяка промяна трябва да има трайна причина, защото в противен случай, няма да
бъде трайна. 6В настоящето няма да може да се постигне никаква промяна, ако причината му е в
миналото. 7Само миналото се съхранява в паметта така, както ти я използваш, така че паметта е
начин да се противостави миналото на настоящето.
7. Забрави всичко, на което си се учил, защото уроците ти са били погрешни. 2А нима
някой би предпочел да пази в споменитe си един безсмислен урок, вместо да усвои и запомни
по-добрия? 3Когато в съзнанието ти изплуват спомените за някогашна омраза, спомни си. че
причината за тях съществува вече. 4Затова и не разбираш тяхното предназначение. 5Не им
придавай и сега онази причина, която ги е породила или поне така ти се струва. 6Радвай се, че е
премахната, защото заради нея се нуждаеш от прошка. 7И виж какви ще бъдат резултатите,
когато сега приемеш друга причина, чиито последици са тук. 8Ще се изненадаш от това колко
са прекрасни те. 9Древните нови идеи, които носят, ще бъдат щастливите последици на една
Причина, Която е толкова древна, че далеч надхвърля обхвата на паметта, достъпен за твоите
възприятия.
8. Това е Причината, Която Светия Дух си спомня заради теб, когато ти самият си
склонен да забравяш. 2Тя не е изчезнала, защото Той не е позволил да остане забравена. 3Тази
Причина е неизменна, защото Светия Дух я е съхранявал винаги сигурно в твоето съзнание.
4
Нейните последици наистина ще изглеждат нови, защото смяташ, че не си спомняш тяхната
Причина. 5Но Тя никога не е напускала съзнанието ти, защото Отца не желае да бъде забравен
от Собствения Си Син.
9. А това, което ти помниш, никога не е било. 2То е дошло от безпричинното, което си
взел погрешно за причина. 3То е достойно само за смях, когато разбереш, че помниш последици
без причина, които не могат да имат резултат. 4Чудото ти напомня вечно съществуващата
Причина, която е съвършено недосегаема от времето и пречките. 5Напълно неизменна спрямо
онова, което е. 6А ти си нейна Последица, неизменен и съвършен като Нея. 7Нейната памет не
се отнася към миналото, нито очаква бъдещето. 8Тя не се разкрива в чудеса. 9Но те ти напомнят,
че Тя не е изчезнала. 10Когато й простиш своите грехове, Тя няма да бъде повече отричана.
10. Ти, който се стремиш да осъдиш своя Творец, не можеш да разбереш, че Той не е
осъдил Своя Син. 2Ти си склонен да отричаш Неговите Резултати, но те не са могли да бъдат
отречени. 3Божият Син никога не е бил осъждан безпричинно и противно на Неговата Воля.
4
Твоите спомени свидетелстват за страха от Бога. 5Той не е извършил това, от което се
страхуваш. 6Но и ти не си го извършил. 7И така, ти си загубил невинността си. 8Нямаш нужда от
изцеление, за да бъдеш изцелен. 9Притихнал, виж в чудото урок за това да позволиш Причината
да има Свои Собствени Резултати и да не вършиш нищо, което би попречило.
11. Чудото тихо изплува в съзнанието, което за миг спира и се смълчава. 2Тогава то нежно
се разгръща от времето на покой и от съзнанието, което тихо е изцелило, към други съзнания,
за да сподели своя мир. 3И всички съзнания ще се обедният, за да не предотвратят с нищо
сияйното му разгръщане към онова Съзнание, което е причината да съществуват всички други.
315
4
Техните собствени спомени стихват в този момент и на тяхно място идва нещо, което никога
повече няма да бъде забравено.
12. Този, на Когото е поверено времето, отдава благодарност за всеки миг на стихване,
който Му е посветен. 2Защото този миг позволява Божествената памет да предаде всички свои
съкровища на Божия Син, за когото са предназначени. 3Колко щастлив е Той да ги предложи на
този, заради когото са Му дадени! 4И Творецът споделя Неговата благодарност, защото не
желае да се лиши от Своите Резултати. 5Мигновението на неизречената тишина, което Божият
Син приема, приветства и Него, и вечността и им позволява да влязат там, където ще пребъдат.
6
Защото в това мигновение Божият Син не ще направи нищо, което да породи в нето страх.
13. Как мигновено се възражда споменът за Бога в съзнание, в което няма никакъв страх,
който да прогонва този спомен. 2Собствените му спомени са изчезнали. 3Няма минало, което да
издигне своите плашещи образи на пътя на щастливото пробуждане към настоящия мир.
4
Тръбите на вечността проехтяват в тишината, но не я нарушават. 5Сега в спомените изплува не
страхът, а Първопричината, за забравата и премахването на която е създаден страхът.
6
Безмълвието се изразява с нежните звуци на любовта, за която Божият Син си спомня от преди
времето, когато са се появили собствените му спомени, изпречили се между настоящето и
миналото, за да заглушат звуците на любовта.
14. Сега Божият Син осъзнава настоящата Причина и нейните благи Последици. 2Сега
разбира, че онова, което е създал, е безпричинно и няма последици. 3Той не е направил нищо.
4
И виждайки това, разбира, че не се е и налагало да прави нищо. 5Причината на неговото
съществуване е идентична с Нейните Последици. 63ад Нея никога не се е криела причина, която
да породи различно минало или бъдеще. 7Нейните Последици са неизменно вечни, отвъд страха
и напълно отвъд греховния свят.
15. Какво губиш, не виждайки онова, което е лишено от причина? 2Какво жертваш, когато
на мястото на загубата идва споменът за Бога? 3Какъв по-добър начин да се затвори
незначителната пропаст между илюзиите и реалността от този да се допусне споменът за Бога
да я преодолее като мост, който мигновено превежда отвъд? 4Защото Бог е затворил пропастта
чрез самия Себе Си. 5Неговага памет не е изчезнала, изоставяйки Сина Му завинаги на онзи
бряг, където вижда отсрещния напълно недостъпен. 6Отца желае той да бъде повдигнат и нежно
преведен отвъд. 7Той е изградил този мост и Той е Този, Който ще пренесе Своя Син през него.
8
Не се страхувай, че може да не осъществи Своето желание. 9Нито пък че ще бъдеш отхвърлен
от Волята Му за теб.
II. Размяна местата на причина и следствие
1. Без причина не може да има следствия, но и без следствие не съществува причина.
2
Причината става причина благодарение на своите следствия, Отец става Отец благодарение на
Своя Син. 3Следствията не създават своята причина, но установяват причинността. 4Така че
Синът прави своя Творец Баща и приема дара, който Му е дал. 5Тъкмо защото той е Божия
Син, трябва да бъде и баща, който да твори така, както е бил сьтворен от Бога. 6Кръгът на
сътворението е безкраен. 7Началото и краят на този кръг е един и сьщ. 8Но в себе си той под
държа вселената на цялото творение, без начало и без край.
2. Бащинството е творчество. 2Любовта трябва да се разгръща. 3Чистотата не е
ограничена в някакви тесни рамки. 4В природата на невинните е да бъдат вечно
неограничавани, без прегради и граници. 5Чистотата не е от тялото. 6И не може да се открие
там, където е ограничението. 7Тялото може да бъде изцелено благодарение на нейните
следствия, които са неограничени като самата нея. 8Но цялото изцеление трябва да се
oсъществи, защото се разбира, че съзнанието не е поместено в тялото и неговата невинност е
нещо съвсем отделно и в нея се състои изцелението. 9Къде тогава е изцелението? 10Само там,
където причината се сдобива със следствия. 11Защото болестта е безсмислен опит да се
придадат следствия на безпричинното и да се превърне то в причина.
3. Винаги в болестта Божият Син опитва да се превърне в причина и да не допусне да
бъде Син на Своя Отец. 2Поради това невъзможно желание той не вярва, че е Следствие на
Любовта и трябва да е причина поради това, което е. 3Причината па изцелението е единствената
Причина на всичко. 4Тя има само едно Следствие. 5И когато се признае това, престават да се
придават и виждат следствия на безпричинното. 6Съзнание в тяло и свят на други тела, всяко от
които с отделно съзнание - това са твоите „творения", ти си онова „друго" съзнание, което
твори следствия, различни oт теб. 7И като техен „баща", сигурно си като тях.
4. Не се е случило нищо, освен това, че си заспал, сънувайки сън, в който си чужд на
самия себе си и си само част от нечий чужд сън. 2Чудото не води до твоето проуждане, но ти
показва кой е сънуващият. 3Той те учи, че докато си още спящ, имаш възможност за избор
316
между различни сънища, според целта на съня. 4Кое желаеш - сънищата на изцеление или
сънищата на смъртта? 5Един сън е само спомен, защото ти изявява онова, което си пожелал да
ти се изяви.
5. Едно празно хранилище със зейнала врата пази всичките ти oтломъци от спомени и
сънища. 2Но ако сънуващият си ти, то поне можеш да разбереш, че сам си породил съня и си в
състояние по същия начин да приемеш и друг сън. 3Но за да се осъществи тази промяна в
съдържанието на съня, трябва да разбереш, че ти си, който сънува нежеланото от теб. 4Това е
следствие, което ти сам си причинил, а желанието ти не е да станеш причина за подобно
следствие. 5В сънищата за убийство и агресия ти се виждаш като жертва в едно загиващо,
сразено тяло. 6Но в сънищата на прошка никой не те заставя да бъдеш убиецът или страдащият.
7
Това са щастливи сънища, с които чудото заменя твоите. 8Чудото не иска от теб да създадеш
друг сън, а само да разбереш, че ти си създал съня, който сега разменяш срещу другия.
6. Този свят е лишен от причина, както и всеки сън, сънуван някога на този свят. 2Не е
възможно да се осъществят никакви планове и всякакви замисли са недостъпни и непонятни.
3
Какво друго може да се очаква от нещо, което няма причина? 4Но щом няма причина, то не
притежава и цел. 5Ти можеш да причиниш един сън, но никога няма да съумееш да му
придадеш реални следствия. 6Защото това би променило причината му, а тъкмо това не ти е
възможно да направиш. 7Сънуващият не се е пробудил, но не знае, че сънува. 8Той вижда
илюзорно себе си ка то болен или здрав, подтиснат или щастлив, но без сигурна причина с
гарантирани следствия.
7. Чудото установява, че ти си сънуващият и съдържанието на твоя сън е неистинно.
2
Това е решителна стъпка в разрешаването на илюзиите. 3Никой не може да изпитва страх пред
тях, когато осъзнае, че сам ги е породил. 4Страхът е оставал, само защото той не е разбирал, че
сам е авторът на съня, а не образ на този сън. 5Той сам си причинява онези последици, които в
съня приписва на своя брат. 6И тъкмо това съчетава и му предлага съня, за да му покаже, че
желанията му са осъществени. 7Така че той се той се страхува от собствената си агресия, но я
вижда като чуждо дело. 8Като жертва, той страда от последиците на агресията, но не и от
нейната причина. 9Не е той авторът на тази агресия срещу самия него и е невинен за това, което
е причинил. 10Чудото не прави нищо, освен да му покаже, че нищо не е направил. 11Това, от
което се страхува, е причина, лишена от следствията, които могат да я превърнат в причина.
12
Поради което и никога не е била причина.
8. Разделението е започнало от съня, според който Отец е лишен от Своите Резултати и е
неспособен да ги задържи, защото вече не е техният Творец. 2Сънуващият сам създава себе си в
съня. 3Но това, което е създал, се обръща срещу него, заемайки ролята на създател, както
сънуващият. 4И както той мрази своя Творец, така образите от съня му мразят самия него.
5
Тялото му е техен роб и те го терзаят, защото мотивите, които човек приписва на тялото, се
приемат от образите в съня като техни собствени мотиви. 6И те ненавиждат тялото заради
отмъщението, което очакват. 7И им се струва, че собствената им мъст срещу тялото е
доказателството, че сънуващият не може да е също и този, който е породил съня. 8Следствието
и причината биват първоначално откъснати едно от друго, след което си разменят местата, така
че следствието става причина, а причината следствие.
9. Това е последната стъпка на разделението, с която започна спасението, поело в
противоположната посока. 2Тази последна стъпка е следствие от онова, което е станало по-рано
и ти се е сторило като причина. 3Чудото е първата стъпка, която връща на причината функцията
на причинност, а не на следствие. 4Защото това объркване е породило съня и докато
продължава то, ще съществува страх от пробуждането. 5И зовът за пробуждане ще остава
нечут, доколкото поражда страх.
10. Подобно на всеки урок, който Светия Дух изисква да усвоиш, чудото е пределно ясно.
2
То ти изявява онова, което Той желае да усвоиш и ти показва, че следствията са желани и от
теб 3В Неговите сънища на прошка се премахват следствията от твоите сънища и омразните
врагове се възприемат като добронамерени приятели. 4Тяхната вражда се възприема като
безпричинна сега, защото не са я породили те. 5И ти можеш да приемеш ролята на създател на
тяхната ненавист, доколкото виждаш, че тя не поражда следствия. 6Сега ти си се освободил
поне от тази част на съня; светът е неутрален, а телата, които все още се движат отделно от нас,
не будят страх. 7Така че, не са болни.
11. Чудото отнася причината на страха отново към теб, който си я породил. 2Но то
показва също така, че след като няма следствия, тя не е причина, защото предназначението на
причинността е да има следствия. 3А където няма следствия, там няма и причина. 4Така тялото
се изцелява чрез чудесата, защото те показват, че съзнанието е създало болестта и е употреби ло
317
тялото като жертва или следствие на стореното. 5Но половината урок още не е целият. 6Чудото
е безполезно, ако учи само, че тялото може да бъде изцелено, защото това не е урокът, който е
създадено да преподаде. 7Урокът е, че е болно съзнанието, което си е помислило, че тялото
може да бъде болно; проектирайки вината си, това съзнание не е причинило нищо, защото не е
породило никакви последици.
12. Светът е пълен с чудеса. 2Те стоят в сияйна стихналост редом е всеки сън на болка и
страдание, на грях и вина. 3Те са алтернатива на съня, изборът да разбереш, че ти си
сънуващият, вместо да отричаш собствената си активна роля в пораждането на сънищата. 4Те са
щастливите следствия от това, че последиците на болестта биват отнесени отново към тяхната
причина. 5Тялото се избавя поради това, че съзнанието разбира, че „това не ми се причинява на
мен, а аз съм този, който го причинява". 6Така съзнанието се разкрепостява, за да направи друг
избор. 7Започвайки от тук, спасението ще продължи да променя Посоката на всяка стъпка,
водеща надолу към раздялата, докато не бъдат изминати обратно всички стъпала, докато
стълбата изчезне и всички сънища на света бъдат преодолени.
III. Съгласие за единение
1 Онова, което със сигурност те очаква отвъд спасението, не е твоя грижа. 2Защото ти
едва си допуснал първите си несигурни крачки нагоре по стълбата, по която разделението те е
водило надолу. 3Само чудото в момента трябва да те интересува. 4От тук трябва да тръгнем. 5А
щом тръгнем веднъж, пътят ще стане ведър и прост с изкачването по посока на пробуждане и
окончателно приключване с този сън. 6Когато избереш чудото, ти не прибавяш поредния
страшен сън към вече сънувания. 7Ако нищо не го подкрепя, сънят ще изчезне без последици.
8
Защото само твоята подкрепа го поддържа.
2. Съзнанието не се разболява, докато друго съзнание не приеме, че двете са разделени.
2
Така че болестта може да бъде само съвместно решение. 3Ако ти не спазиш споразумението и
не приемеш своя дял в превръщането на болестта в реалност, другото съзнание не може да
проектира вината без ти да му помогнеш като му позволиш да се чувства разделено и чуждо на
теб. 4Тогава тялото няма да се възприеме и от двете съзнания от различни гледни точки като
болно. 5Да се обедниш със съзнанието на своя брат предотвратява причината на болесттa и
нейните мними последици. бИзцелението е следствие на сливането на съзнанията, както
болестта се поражда от съзнания, които се разделят.
3. Чудото нищо не прави, просто защото съзнанията са единни и не могат да се разделят.
2
Но в сънищата това е обратното и paзделените съзнания се възприемат като тела, които са
отделни и не могат да се съединят. 3Не позволявай твоят брат да заболее, защото ако е болен,
това означава, че ти си го изоставил на собствения му сън, споделяйки го заедно с него. 4Той не
е видял причината за болестта там, където трябва да се види, а ти си пренебрегнал онази
пропаст помежду ви, която е подхранвала болестта. 5И така, двамата се обединявате в болестта,
за да съхраните неизцелена онази незначителна пропаст, където болестта се поддържа и
грижливо съхранява, където я желаят и поддържат с твърда вяра, за да не дойде Бог и да
постави над тази незначителна пропаст мост, който води към Него. 6Недей със своите илюзии
да се съпротивляваш на Неговото идване, което желаеш повече от всички неща, които ти се
привиждат бляскави в съня.
4. Краят на сънуването е край на страха, а любовта никога не е съществувала в света на
сънищата. 2Бездната наистина е незначителна. 3И въпреки това в нея се крият семената на
поразата и всяка форма на болест, защото тя представлява желание дa се поддържа
разделението, а не да се постигне единение. 4И така, разделението привидно причинява
болестта, но всъщност тя си остава без причина. 5Целта, породила бездната на разединение, е
породила болестта. 63ащото бездната е nopодена, за да поддържа разделението в тяло, на което
гледаш така, сякаш че то е причина за болката.
5. Причината за болката е разделението, а не тялото, което е само последица от
разделението. 2И въпреки всичко, разделението е само празно пространство, което не съдържа
нищо, не изпълнява нищо и е призрачно като празното пространство между малките вълнички,
които отминаващ кораб оставя след себе си. 3И което се запълва веднага щом водата се излее, за
да запълни празнината, и вълните се сливат, за да го покрият. 4Къде е празното пространство
между вълните, когато те се слеят и запълнят онова, което за кратко ги е разделяло. 5Това са
основанията за болестно състояние, когато съзнанията се съединят, за да затворят
незначителната празнина помежду си, където привидно израстват семената на болестта?
6. Бог строи моста, но само в пространството, което е разчистено и освободено от чудото.
2
Той не може да построи мост над семената на болестта и срама от вината, защото не може да
унищожава една чужда воля, която не е сътворил. 3Позволи последиците й да се махнат и не се
318
вкопчвай в тях с жадни пръсти, за да ти задържиш за себе си. 4Чудото ще ги премахне и ще
освободи място за Този, Който ще дойде и ще постави мост, за да може Heговият Син да се
завърне при Него.
7. Смятай сребристите чудеса и златните сънища на щастието за съкровища, които ще
съхраниш в хранилището на света. 2Вратата е отворена не за крадците, а за собствените ти
гдадуващи братя, които са взели погрешно за злато проблясъка на някакъв камък и които са
натрупали купчина сняг, която проблясва като сребро. 3Те нямат нищо, което да е останало зад
отворената врата. 4Какво друго е светът, освен незначителна празнота, която се възприема като
разкъсваща вечността, насекла я на дни, месеци и години? 5И какво си ти, който живееш на
света, освен образ на Божия Син, разкъсан на части, всяка от които е затворена в отделно и
несигурно парче глина?
8. Не бой се, детето ми, но позволи твоят свят нежно да се озари от чудесата. 2И където се
вижда незначителната пропаст, изпречила се помежду теб и твоя брат, там се съедини с него.
3
Така ще се види, че болестта няма причина. 4Сънят на изцелението се състои в прошката и
нежно ти посочва, че ти никога не си грешил. 5Чудото няма да остави доказателства за вина,
които да свидетелстват за онова, което никога не е било. 6И в твоето хранилище то ще подготви
място, където да посрещнеш своя Отец и своето Аз. 7Вратата е отворена, за да дойдат всички,
които не желаят да изпитват повече глад и са готови да се наслаждават на обилното пиршество,
което им е подготвено. 8И те ще се срещнат с поканените от теб Гости, конто чудото е
призовало да дойдат.
9. Това е истинско пиршество, различно от всички онези, които показва сънуващият свят.
2
3ащото тук колкото повече получава един, толкова повече остава за другите. 3Гостите са
донесли със Себе Си неограничени блага. 4Никой не е останал в лишениe, нито пък може да
лиши другите. 5Това е пиршество, кето Отец е поднесъл на Своя Син и го споделя наравно с
него. 6И при това споделяне не може да се получи пукнатина, през която да изтече и да се
изгуби изобилието. 7Тук не могат да дойдат гладни години, защото не времето обслужва този
пир, който е безкраен. 8Защото любовта е наредила трапеза на мястото, което мнимо те бе
разделяло от твоите Гости.
IV. Великото единение
1. Да приемеш Изкуплението означава да не подкрепяш ничий сън за болест и смърт. 2То
означава, че не споделяш ничие желание за раздяла и не позволяваш на никого да насочи
илюзиите си срещу себе си. 3Нито пък желаеш вместо това да ги насочи срещу теб. 4По този
начин илюзиите се лишават от последици. 5И ти се освобождаваш от сънищата на болка,
защото позволяваш на другия да се освободи. 6Докато не му помогнеш, ще страдаш заедно с
него, защото такова е твоето желание. 7И ти се превръщаш в образ от неговия болезнен cън,
както той е образ в твоя. 8Така ти и твоят брат се превръщате в илюзии без идентичност. 9Ти би
могъл да бъдеш всеки или всичко, в зависимост от това чий зловещ сън споделяш. 10Можеш да
си сигурен само в едно - че си зъл, защото участваш в един сън, изпълнен със страх.
2. Съществува възможност да намериш сигурност още тук и сега. 2Откажи се да бъдеш
част от сънищата на страха, независимо от това каква е формата, която приемат, защото в тях
ти ще из губиш своята идентичност. 3Ти можеш да откриеш себе си, като не приемеш, че те са
те породили, нито че те причиняват последиците, от които страдаш. 4Ти си напълно различен от
тях, но не и от този, който ги сънува. 5Така отделяш сънуващия от сьня и се съединяваш с
единия, отстранявайки другия. 6Сънят е само илюзия на съзнанието. 7И ти ще се съединиш със
съзнанието, но не и със съня. 8Изпитваш страх от съня, а не от съзнанието. 9Възприемаш ги като
едно и също, защото си мислиш, че ти си само един сън. 10И не знаеш какво е реално и какво е
илюзия в самия теб, не си в състояние да разграничиш едното от другото.
3. Също като теб, и твоят брат си мисли, че е само сън. 2Не споделяй тази негова илюзия,
защото твоята Идентичност зависи от неговата реалност. 3Мисли за него като за съзнание, в
което все още съществуват илюзии, но също така и като едно братско за теб съзнание. 4Той не
се превръща в твой брат благодарение на онова, което сънува, нито тялото му, „героят" на съня,
е твой брат. 5Неговата реална същност е твой брат, както твоята peaлна същност е негов брат.
6
Твоето и неговото съзнание са свързани в братско единство. 7Неговото тяло и сънища
привидно са създали незначителен процеп, където са се присъединили и твоите.
4. И все пак, процеп между вашите съзнания не съществува. 2Да се свържеш с неговите
сънища означава да не го срещнеш, защото тези сънища ви разделят. 3И така, дай му
освобождение като се позовеш на братството помежду ви, а не на страховитите сънища.
4
Позволи му да узнае кой е той като не подкрепяш илюзиите му със своята вяра, защото в
противен случай ще повярваш и в собствените си илюзии. 5А вярата в собствените ти илюзии
319
не му позволява да се освободи и ти си оставаш закрепостен в неговите сънища. 6Сънища,
изпълнени със страх, ще витаят над бездната, обитавана единствено от илюзии, които си
подкрепил в съзнанието на своя брат.
5. Бъди сигурен, че ако извършиш своята работа, той от своя страна ще извърши своята,
защото ще се присъедини към теб там, където си ти. 2Недей го призовава да те срещне в
пролуката, която ви дели, защото ще повярваш, че тя е твоята, а също и неговата реалност. 3Ти
не можеш да извършиш онова, което е негов дял, но правиш тъкмо това, когато се превърнеш в
пасивен образ от неговите сънища, вместо да сънуваш своите собствени. 4Отъждествяването в
сънищата е лишено от смисъл, защото сънуващият и сънят са едно цяло. 5Който споделя един
сън, той непременно се отъждествява със съня, който споделя, защото в споделянето се
поражда причина.
6.Ти споделяш едно объркване и сам биваш объркан, защото в пролуката не съществува
стабилен аз. 2Онова, което е едно и също, привидно изглежда различно, защото е несходно.
3
Неговите сънища са и твои, защото си им позволил да бъдат. 4Но ако ти отдеглиш своите
сънища, той ще бъде освободен от тях, както и от собствените си. 5Твоите сънища
свидетелстват за неговите, а неговите доказват истинността на твоите. 6Но ако видиш, че в
твоите сънища няма истина, и неговите ще изчезнат и той ще разбере какво е създало съня.
7. Светия Дух е в съзнанието и на двама ви и е Един, защото не съществува процеп, който
да разделя Неговото Единство. 2IIразното пространство между двете ваши тела не е от значе-
ние, защото каквото е съединено в Него, е винаги единно. 3Никой не е болен, ако и друг приеме,
че е единен с него. 4Желанието мv да бъде болно и разделено съзнание не може да остане без
свидетелство или причина.5 И двете изчезват, когато някой пожелае да се съедини е него. 6Той
бе сънувал, че е разделен от своя брат, който като не споделя съня му, е оставил пространството
помежду им празно. 7Отец идва, за да се съедини със Сина, с когото се е съединил Светия Дух.
8. Предназначението на Светия Дух е да поеме разбития образ на Божия Син и отново да
подреди парчетата. 2Той показа този свят образ, изцелен напълно, на всяка отделна част от
него, която си въобразява, че представлява самия образ. 3На всеки Той дарява неговата
Идентичност, представена от цялостния образ, а не малкото, откъснато парченце, което е
утвърждавал за свое аз. 4И когато види този образ, ще се познае. 5Ако не споделиш ужасния сьн
на своя брат, чудото ще остави този образ в незначителната пукнатина, разчистена от семената
на болест и смърт. 6И тук Отца ще посрещне Своя Син, зaщото Синът е бил добронамерен към
себе си.
9. Благодаря Ти, Отче, защото зная, че ще дойдеш и ще запълниш всяка незначителна
пукнатина между разбитите частици на на Твоя свят Син. 2Твоята святост, пълна и съвършена,
е заложена във всяка от тях. 3И те са единни, защото във всяка от тях сe съдържа всичко. 4Колко
е свещено дори и най-дребното зрънце пясък, когато се разбере, че то е частица от завършената
картина на на Божия Син! 5Формите, които привидно приемат разбитте парчета, не означават
нищо. 6Защото във всяко едно е вложено цялото. 7И всеки аспект на Божия Син съвпада с всеки
друг.
10. Недей да участваш в сънищата на своя брат, но се съедини с него самия, защото
където се свържеш с Божия Син, там е и Отца. 2Кой търси заместители, когато разбира, че
нищо не е загубил? 3Кой би пожелал „съблазните" на болестта, когато е приел простото щастие
на здравето? 4Даденото от Бога не може да доведе до загуба, а каквото не е от Него - то е без
последици. 5И какво тогава можеш да видиш в тази пукнатина? 6Семената на болестта
произхождат от убеждението, че има някаква наслада в разделението и ще бъде жертва да се
откажеш от него.7Но чудесата са резултатът, когато не настояваш да виждаш в пукнатината
нещо несъществуващо. 8Всичко, което иска Лечителят на Божия Син е да пожелаеш да се
отърсиш от илюзиите. 9Той ще положи чудото на изцелението на мястото, където са били
семената на болестта. 10И няма да има загуба, а само печалба.
V. Алтернативата на сънищата на страха
1. Какво друго е усещането за болест, ако не усещане за ограничение? 23а разединение и
отчуждение? 3Празнота между теб и твоя брат, която сега възприемаш като здраве? 4И така,
доброто се вижда навън, злото - вътре. 5Така болестта разделя aзa от доброто и задържа злото.
6
Бог е Алтернативата на сънищата на страха. 7Който споделя тези сънища, не може да сподели
Бога. 8Но който отстрани своето съзнание от тях, той споделя Бога. 9Друг избор не съществува.
10
Нищо не съществува, ако не го споделяш. 11А ти съществуваш, защото Бог е споделил Своята
Воля с теб, за да може Неговото творение да твори.
2. Това, че ти споделяш зловещите сънища на омраза и злоба, на горчивина и смърт, на
грях и страдание, на болка и загуба, им придава реалност. 2Ако не ги споделяш, те се
320
възприемат като лишени от смисъл. 3Страхът изчезва от тях, защото ти не си ги подкрепил.
4
Там, където изчезне страхът, неминуемо идва любовта, защото това са единствените възможни
алтернативи. 5Където едната се появи, другата изчезва. 6Която от двете алтернативи споделяш,
тя се превръща в единствената за теб. 7Ти имаш алтернативата, която приемаш, защото само тя
отговаря на твоите желания.
3. Ти няма да споделяш сънищата на злото, ако простиш на сънунащия и разбереш, че той
не е сънят, който е създал. 2Така че не може да бъде част от твоя сън, от който сте независими и
двамата. 3Прошката отделя сънуващия от съня на злото и по този начин го освобождава.
4
Запомни, че ако споделиш едни зловещ сън, ти ще повярваш, че си идентичен с него. 5И
поради страха си от него, няма да поискаш да узнаеш собствената си Идентичност, защото се
страхуваш от Нея. 6И ще отричаш своето Аз, вървейки по една чужда земя, която не е сьздадена
от твоя Творец и където изглеждаш нещо, което не си. 7Ти ше влезеш във война със
собственото си Аз, което ти се струва враждебно; и ще бъдеш агресивен към своя брат като
част от онова, което ти е омразно. 8Не съществува компромис. 9Ти си своя Аз или една илюзия.
10
Какво може да има между илюзията и истината? 11Междинната територия, където можеш да
бъдеш нещо, което не си, е сън и не може да бъде истина.
4. Ти си измислил едно малко празно пространство между илюзиите и истината като
място, което да гарантира твоята сигурност и където Твоето Аз се укрива от онова, което е твое
дело. 3Тук се поражда един болен свят, който се възприема от телесните очи. 3Тук са звучите,
които той чува; гласовете, които слухът му е създаден да долавя. 4Но картините и звуците,
които се възприемат от тялото са лишени от смисъл. 5Тялото не може да вижда, нито да чува.
6
То не знае какво означава виждане; какво означава чуване. 7То не може да възприема, също
както не може да съди, разбира или познава. 8Очите му са слепи, ушите - глухи. 9Не може да
мисли, и следователно - да има последици.
5. Възможно ли е Бог да сътвори нещо с цел то да боледува? 2И нима несътвореното от
Бога може да има битие? 3Нека очите ти не виждат сън, ушите ти да не слушат свидетелствата
на илюзиите. 4Те са създадени, за да виждат един свят, който не съществува; да чуват гласове,
които не издават звук. 5Но има други гледки и звуци, които могат да се видят, да се чуят и
разберат. 63ащото очите и ушите са сетива без свой смисъл и само докладват онова, което
виждат и чуват. 7Не са те, които виждат и чуват, а ти, който свързваш всички откъслечни неща,
всички лишени от собствено съдържание частици и несвързани доказателства и изграждаш
свидетелство за света, който желаеш. 8Нека телесните уши и очи не възприемат онези
неизброими отломъци, които се виждат в празното пространство, което въображаемо си създал,
и нека не внушат на своя създател да повярва, че въображаемите му представи са реални.
6. Творението доказва реалността, защото споделя предназначението на всяко творение.
2
То не е създадено от парченца стъкло, дърво, от някой и друг конец, свързани по такъв начин,
че да доказват неговата истинност. 3Реалността не зависи от това. 4Не съществува празнота,
която да разделя истината от сънищата и илюзиите. 5Истината не е оставила място за тях
никъде и по никое време. 63ащото тя изпълва всяко време и място и ги прави съвършено
неделими.
7. Ти, който вярващ, че съществува малка празнота помежду теб и твоя брат, не виждаш,
че вие в нея сте затворници в свят, който се възприема като съществуващ тук. 2Светът, който
виждаш, не съществува, защото мястото, където го възприемаш, не е реално. 3Празнотата бива
скривана внимателно в мъгла и смътни картини се издигат и я запълват с неопределени форми
и променливи очертания, вечно несубстанциалпи и несигурни. 4Но въпреки това, в празнотата
няма нищо. 5И не съществуват ужасни тайни, нито тъмни гробници, където сухите кости на
мъртъвците събуждат страх. 6Погледни тази незначителна празнота и ще съзреш невинността и
празнотата на страха, който си готов да виждаш в себе си, когато престанеш да се страхуваш да
признаеш любовта.
VI. Тайни обети
1. Който наказва тялото, е безумец. 2Защото в него се съзира незначителната празнота,
макар че всъщност не е там. 3То не е осъдило себе си, нито се е превърнало в нещо, което не е.
4
То не се стреми да направи от болката радост и да потърси трайно удоволствие в праха. 5То не
ти заявява каква е неговата цел и не може да разбере собственото си предназначение. 6То не
наказва, защото няма собствена воля, нито предпочитания и съмнения. 7То не се пита какво
представлява. 8И няма нужда да се конкурира с никого. 9То може да бъде превърнато в жертва,
но не може да се почувства като жертва. 10То не приема никаква роля, но прави онова, което му
се каже, без никаква агресия.

321
 2. Наистина безсмислена гледна точка е да се държи отговорно за онова, което вижда
нещо, което не може да вижда и да го виниш за звуците, които не ти харесват, макар че е
неспособно да чува. 2То не изстрадва наказанието, което му налагаш, защото не притежава
чувства. 3Държи се по начина, който желаеш, но никога не прави избор. 4Нито се ражда, нито
умира. 5Може само без целно да следва посоката, която му е дадена. 6И ако тази посока се
промени, със същата лекота то поема по други пътища. 7Нe взема страна, нито съди за пътя, по
който се скита. 8Не възприема празнота, защото не изпитва омраза. 9Може да бъде използвано
за омраза, по омразата нe става негова същност.
3. Тялото не знае онова, към което изпитваш омраза, страх, отвращение и влечение. 2Ти
го изпращаш да се стреми към разделение и да бъде разделено. 3Подир това го мразиш, не за-
ради това, което е, но заради начина, по който си го използвал. 4Ти се отдръпваш от онова,
което вижда и чува то, и ненавиждаш неговата уязвимост и незначителност. 5И ти мразиш него-
вите действия, но не и своите. 6То вижда и действа от твое име. 7То чува твоя глас. 8И е крехко
и незначително по твое желание. 9Изглежда така, сякаш че то те наказва и по този начин си зас
лужава твоята омраза поради ограниченията, които ти налага. 10Но ти си този, който е
превърнал тялото в символ на ограниченията, които желаеш да има твоето съзнание, ограниче-
ния, които то се стреми да вижда и поддържа.
4. Тялото представлява празнотата между онази малка част от съзнанието, която си
нарекъл своя, и цялата останала част на съзнанието, която наистина ти принадлежи. 2Ти я
мразиш, но въпреки това я възприемаш като свое аз и без нея смяташ, че ще загубиш своята
самоличност. 3Това е тайният обет, който си дал наред с всеки твой брат, който е готов да
поеме по свой отделен път. 4Това е тайният обет, който даваш все отново и отново, когато
възприемеш себе си като човек, към когото са проявили aгресия. 5Никой не страда, ако не
разглежда себе си като жертва на агресия, при която губи. 6Незаявен и нечут остава за
съзнанието всеки залог за болест. 7Но той е обещание, което даваш на другия да позволиш да те
нарани и да му отвърнеш с агресия.
5. Болестта е гняв, обърнат против тялото, за да изпита болка. 2Тя е видимият резултат на
нещо, породено тайно, в съгласие с тайното желание на другиго да бъде разделен от теб, както
ти си готов да бъдеш разделен от нето. 3Ако и двамата не сте пожелали разделението заедно, то
не може да има последици. 4Всеки, който заявява: „Не съществува празно пространство между
моето и твоето съзнание", е спазил Божието обещание, а не собствения си жалък обет за вечна
вярност към смъртта. 5И благодарение на неговото изцеление се изцелява и неговият брат.
6. Нека това бъде твоето споразумение с всеки друг - да бъдеш единен с него, а не
разделен. 2И той ще спази обещанието, което сте дали двамата заедно, защото това е
обещанието, което той е дал пред Бога и Бог е дал пред него. 3Бог спазва своите обещания;
Неговият Син спазва своите. 4В момента на сътворението Отца е казал: „Ти си Моят възлюблен
и Аз съм твой завинаги. 5Бъди съвършен като Мен Самия, защото никога не можели да бъдеш
отделен от Мен." 6Синът Му не помни, че бе оттоворил „Ще бъда", макар че се е родил с това
обещание. 7Но Бог му го напомня всеки път, когато се откаже от обета да бъде болен, а позволи
да се осъществи изцеление и единение на съзнанието му. 8Тайните му обети са безсилни пред
Волята ма Бога, чието обещание си спомня. 9И всяка подмяна на това oбeщание не е неговата
воля, защото той се е обещал на Бога.
VII. Кивотът на сигурността
1. Бог нищо не нека и Неговият Син, подобно Нему, не е нужно да иска нищо. 2Защото
нищо не му липсва. 3Празно пространство, малка пропаст-това би означавало някаква липса. 4И
само в това пространство той би могъл да иска нещо, което няма. 5Пространство, където Бог да
не е, празнота между Отца и Сипа, не е Волята на Нито Един от Двамата, Които са си oбeщали
да бъдат единно цяло. 6Божието обещание е обещание към себе Си, а никой не може да не бъде
верен на онова, което Той желае като част от онова, което е. 7Обещанието, че няма празнo
пространство между Него и онова, което е Той, не е Напразно обещание. 8Каква воля може да
застане между онова, което трябва да бъде единно цяло и в Чиято Цялостност не може да има
пролука?
2. Красивите отношения, които имаш с всички твои братя, са част от теб, защото са част
от Самия Бог. 2Не се ли разболяваш, когато се отказваш от това да бъдеш цялостен и здрав, от
Първоизточника на помощта, Зова за изцеление и Зова да изцеляваш? 3Твоят спасител очаква
изцеление, а заедно с него това очаква и светът. 4А ти не си отделен от него. 5Защото
изцелението е едно за всички или не съществува изобщо, тъй като се състои в един ството.
6
Какво би могло да поправи разединението, ако не неговата противоположност? 7Не съществува
средно положение в никой аспект на спасението. 8Ти или го приемаш изцяло, или изобщо не го
322
приемаш. 9Онова, което е неразделно, трябва да се съедини. 10А което е съединено, то не може
да се раздели.
3. Или съществува пропаст между теб и твоя брат, или вие сте като един. 2Не съществува
средно положение, не съществува друг избор и не съществува вярност, която да бъде поделяна
помежду двамата. 3Раздвоена вярност е всъщност предателство и към двете страни и само те
кара да се въртиш и да се улавяш несигурно за всяка сламка, която ти се струва, че може да ти
донесе някакво облекчение. 4Но кой може да гради дома си върху слама и да разчита той да го
защити от вятъра? 5Тялото може да се превърне в подобен дом, защото няма своите основания в
истината. 6Но поради това, то трябва да се възприема не като твой дом, а само като помощно
средство, за да достигнеш дома, който е Божия обител.
4. Когато си поставиш такава цел, тялото бива изцелено. 2То не се използва като
свидетелство за съня на разделение и болести. 3Нито се вини напразно за нещо, което не е
сторило. 4То служи да помогне за изцелението на Божия Син и поради тази цел не може да бъде
болно. 5То няма да се присъедини към Цел, която не е твоя, а ти си избрал то да не бъде болно.
6
Всички чудеса се основават на този избор и ти се дават още веднага, щом направиш избора.
7
Никои форми на болест не са непреодолими, защото изборът не може да се извърши на нивото
на формата. 8Изборът да бъдеш болен привидно се осъществява на нивото па формата, но
всъщност е един, както е и обратният избор. 9И в зависимост от него ти си болен или здрав.
5. Но това никога не се отнася само до теб. 2Този свят е само сънят, че е възможно ти да
бъдеш сам и мислите ти да не засягат онези, които са отделни от теб. 3Да бъдеш сам означава да
бъдеш разделен, а ако си разделен, означава, че можеш само да бъдеш болен. 4Болестта е
привидно доказателство, че си oтделен от другите. 5В същност тя означава само това, че се опит
ваш да удържиш обещанието си да бъдеш верен на неверието. 6Но неверието е болест. 7Това е
като дом, построен върху слама. 8Той изглежда сам по себе си стабилен и здрав. 9Но не може да
се съди за неговата стабилност независимо от основите му. 10Ако е построен върху слама, няма
нужда да се поставят решетки на прозорците и вратите да се заключват, нито да се закрепват
райберите. 11Вятърът ще го преобърне и дъждът ще дойде, за да отнесе този дом в небитието.
6. Какъв е смисълът да се опитваш да постигнеш сигурност и нещо, което е
предназначено да поддържа заплаха и страх. 2Защо да го натоварваш с още вериги, окови и
тежки пранги, когато слабостта му не е от него, а от уязвимостта на незначителната бездна на
нищото, върху която се гради? 3Може ли нещо да бъде сигурно, ако е стъпило върху сянка?
4
Нима ще градиш своя дом върху нещо, което може да се срути под тежестта на едно перце?
7. Твоят дом се гради върху здравето на брат ти, върху неговото щастие, безгрешност и
всичко онова, което Отец му е обещал. 2Никой таен обет, който си дал вместо този, не е разкла
тил Основите на неговия дом. 3Ветровете ще брулят насреща му и дъждове ще се изливат, но
без резултат. 4Може светът да се затрие, но този дом ще остане завинаги, защото той не се
опира само на себе си. 5Той е кивотът на сигурността, който се гради върху Божието обещание,
че Неговият Син е завинаги сигурен в Него. 6Каква бездна може да се вмъкне между това
сигурно убежище и неговия Първоизточник? 7От тук тялото може да се види такова, каквото е
и нито по-значимо, нито по - незначително от степента, в която може да се използва, за да
разкрепости Божия Син в неговия дом. 8И с тази свещена цел то е превърнато в дом на
светостта за известно време, защото заедно с теб споделя Волята на твоя Отец.
Глава 29
ПРОБУЖДАНЕТО
I. Затваряне на бездната
1. Не съществува такова място, време или състояние, в което да отсъства Бог. 2Няма от
какво да се страхуваш. 3Бездната е нещо немислимо в Целостта, която Му принадлежи.
4
Компромисът, който би представлявала дори и най-незначителната бездна в Неговата вечна
Любов, е напълно невъзможен. 5Защото той би означавал, че Неговата Любов може да таи
макар и намек за омраза, Неговата доброта понякога да се обръща в омраза, а Неговото вечно
търпение да не издържи в някои случаи. 6Ти вярваш на всичко това, ако виждаш бездна
помежду себе си и своя брат. 7Как тогава можеш да вярваш на Бога? 8Та в такъв случай Той не е
верен на Своята Любов. 9Ето защо, внимавай - не Го допускай прекалено близо и остави
известно пространство помежду себе си и Неговата Любов, през което да можеш да избягаш,
ако се наложи.
2. Това е ясна проява на страха от Бога. 2Защото любовта е наистина измамна за онези,
които се страхуват, а омразата никога не е много далеч. 3Всеки, който мрази, изпитва просто
страх от любовта и следователно изпитва страх от Бога. 4Сигурно е, че той не знае какво
означава любов. 5Бои се да обича и обича да изпитва омраза и затова мисли, че любовта е
323
страшна и омразата е любов. 6Това са последиците, до които води незначителната бездна за
онези, които я таят в сърцата си и си мислят, че в нея е тяхното спасение и надежда.
3. Страхът от Бога! 2Най-голямата пречка, която трябва да се Преодолее, за да се постигне
вътрешен мир, не е премахната. 3Останалите са преодолени, но тази все още остава, за да ти
прегражда пътя и да прави прехода към светлината мрачен и прашен, гибелен и безнадежден.
4
Ти си решил, че твоят брат ти е враг. 5Понякога е приятел, ако различните ви интереси правят
възможно приятелството за известно време. 6Но непременно трябва да се остави известно
пространство помежду ви в случаи, че той се превърне във враг. 7Позволиш ли му да се
приближи, трябва веднага да отстъпиш назад; ако ти се приближиш, той нa мига се отдръпва.
8
Едно предпазливо приятелство, ограничено в мащаба и размерите си - такъв е договорът, който
си сключил с него. 9По такъв начин двамата с брат ти сте сключили пакт, в който разделението
е неприкосновена клауза. 10Нарушаването й се приема за недопустимо нарушаване на договора.
4. Бездната помежду теб и твоя брат не е само пространство между две отделни тела. 2Тя
създава впечатлението, че разделя едно съзнание от друго. 3Тя е символът на обещание, което
сте си дали, да се срещнете, когато решите, и да стоите разделени дотогава, докогато ти и той
предпочетете отново да се срещне те. 4Тогава телата ви привидно влизат в съприкосновение и
от белязват мястото, където да се срещнат. 5Но винаги за двама ви е възможно да тръгнете по
различни пътища. 6Съгласно „правото" да бъдете разделени, двамата с него ще се срещате поня
кога и ще се разделяте в други периоди, които наистина тe предпазват от „жертвата" на
любовта. 7Тялото те спасява, позволявайки ти да избегнеш пълната жертва, давайки ти време да
изградиш отново собственото си аз, което според убежденията ти се смалява, когато двамата с
брат ти се срещнете.
5. Тялото не може да отдели твоето съзнание от това на твоя брат, ако сам не поискаш то
да стане причина за разделение и за видима дистанция между теб и него. 2Така придаваш на
тялото способност, която не му е присъща. 3И в това се състои неговата власт над теб. 4Защото
сега си мислиш, че тялото определя кога да се срещнете с твоя брат и ограничава cnocoбността
ти да бъдеш съпричастен на неговото съзнание. 5Сега то се разпорежда с това къде да идеш и
как да стигнеш до там, какво е приемливо да предприемеш и с какво не можеш да се справиш.
6
То ти диктува какво можеш да си позволиш без заплаха за неговото здраве и какво ще то
претовари и поболее. 7"Вътрешно присъщата му" слабост ограничава твоите действия и
поставя ограничения върху твоята цел, правейки те слаб да я осъществиш.
6. Тялото може да служи на всичко това, ако ти го поискаш от него. 2То допуска
ограничено удовлетворение от „любовта", а между тези периоди - от омразата. 3То ще ти налага
кога да „обичаш" и кога да се сгушиш за по-голяма сигурност в страха. 4Ще бъде болно, защото
ти не знаеш какво означава любов. 5И затова погрешно ще се отнасяш към всяко обстоятелство
и всеки човек, когото срещнеш, виждайки във всичко чужда на себе си цел.
7. Не е любовта, която се стреми към жертва. 2Но страха изисква жертвата на любовта,
защото в присъствието на любовта страхът не може да съществува. 3За да се поддържа омразата
трябва дa има cтpax от любовта; страх, който понякога се появява, а понякога изчезва. 4Така
любовта се възприема като измамна, защото привидно идва и изчезва съвсем непоследователно
и не ти предлага никаква стабилност. 5Ти не разбираш колко ограничена и безсилна е твоята
вярност и колко често си искал любовта да те напусне и да те остави сам в „мир" и тишина.
8. Тялото, което е невинно, защото няма свои цели, се превръща в оправдание за теб,
заради различните твои намерения, които му налагаш. 2У теб предизвиква страх не само
неговата слабост, а фактът, че то не е нито силно, нито слабо. 3Искаш ли да узнаеш, че нищо не
стои помежду теб и твоя брат? 4Искаш ли да узнаеш, че не съществува пропаст, зад която да се
скриеш? 5Онези, които научат, че техният спасител вече не им е враг, изпитват шок. 6Събужда
се подозрителност у човек, когато узнае, че тялото е нереално. 7И има нотки на мним страх,
свързани с щастливата вест, че „Бог е Любов".
9. Въпреки това, когато бездната изчезне, остава само вечен мир. 2Нищо повече и нищо
по-малко. 3Без страх от Бога, какво може да те принуди да Го напуснеш? 4Какви дрънкулки или
играчки биха могли да те задържат дори и само миг повече в пропастта, откъснат от Неговата
Любов? 5Нима ще допуснеш тялото да каже „не" на Небесния зов, ако не се страхуваше, че ще
загубиш своя аз, когато намериш Бог? 6Но може ли твоят аз да се загуби, когато всъщност се е
намерил?
II. Гостът пристига
1. Защо когато постигнеш своята свобода, ти не възприемаш това като освобождение от
страданието? 2И защо не приветстваш истината, вместо да я считаш за враг? 3Защо една лесна
пътека, с маркировка, която е невъзможно да се сгреши, изглежда трънлива, канариста и твърде
324
трудна за изкачване? 4Дали това не е защото гледаш на нея като на път към ада, вместо на един
простичък път, който не предполага жертва или загуба и който извежда към Небесното
Царство, при Бога? 5Докато не осъзнаеш, че не се отказваш от нищо, докато не разбереш, че тук
няма никаква загуба, ти все ще изпитваш известно съжаление за пътя, който си избрал. 6И няма
да видиш множеството придобивки, които ти предоставя този избор. 7Но дори и да не ги
виждаш, те съществуват. 8Причината е дала резултат и те са там, където е проникнала тяхната
причина.
2. Ти си приел каузата на изцелението и трябва да си получил изцеление. 2А щом си
изцелен, силата да лекуваш също ти принадлежи. 3Чудото не е нещо обособено, което се случва
изведнъж, като последица без причина. 4Нито е причина само по себе си. 5Но то е там, където е
неговата причина. 6Така че, макар и да не се възприема още, то вече е породено. 7И резултатите
му са налице, макар и да не се виждат още. 8Вгледай се дълбоко в себе си и няма да видиш
причина за съжаление, а всъщност за голяма радост и надежда за мир.
3. Безнадеждно е да се опитваш да намериш мир на бойното поле. 2Напразно е да търсиш
избавление от греха и болката посредством онова, което е създадено с цел да поддържа греха и
болката. 3Защото болката и грехът са една и съща илюзия, също както едно и също са омразата
и страхът, агресията и вината. 4Когато са без причина, техните следствия изчезват, а там, където
тях ги няма, неминуемо идва любовта. 5Защо не ликуваш? 6Освободил си се от болката и
болестта, от нещастието и загубата и от всички последици на омразата и агресията. 7Болката е
престанала да бъде твой приятел и вината твой бог и ти радостно ще посрещнеш последиците
на любовта.
4. Твоят Гост е дошъл наистина. 2Ти Го покани и Той дойде. 3Не си чул, кога е дошъл,
защото не си бил напълно готов да Го посрещнеш. 4И все пак, заедно с Него са дошли и
Неговите дарове. 5Той ги е положил в краката ти и само иска да ги видиш и да ги приемеш като
свои. 6Той има нужда да Му помогнеш и да ги раздадеш на всички, които вървят разделени
един от друг, убедени, че са отчуждени и самотни. 7Те ще се изцелят, когато приемеш своите
дарове, защото твоят Гост ще посрещне всеки, чиито стъпки са докоснали свещената земя,
върху която стоиш и където са положени Неговите дарове.
5. Ти сега не виждаш колко много можеш да дадеш, заради всичко онова, което си
получил. 2Но Този, Който е влязъл, само чака да дойдеш там, където си Го поканил. 3Няма
друго място където Той може да намери Своя домакин и да се срещне c Hего. 4И никъде
другаде не могат да се придобият Неговите дарове на мир и радост и цялото щастие, което носи
Негово Присъствие. 5Защото те са там, където е Той, Който ги е донесъл със Себе Си, за да
станат твои. 6Ти не можеш да видиш своя Гост, но можеш да видиш даровете, които е донесъл.
7
А когато ги погледнеш, ще повярваш в Неговото Присъствие. 8Защото онова, което сега
можеш да сториш, не е възможно да стане без любовта и благодатта, която има Неговото
Присъствие.
6. Такова е обещанието на живия Бог - да има Неговият Син живот и всичко живо да бъде
част от него и нищо друго да няма живот. 2Онова, на което ти си дал „живот", то не е живо и
символизира само желанието ти да живееш откъснат от живота, жив в смъртта, да смяташ за
живот смъртта, а живота за смърт. 3Тук следва объркване след объркване, защото този свят се
основава върху объркването и няма нищо друго, върху което да се гради. 4Основата му е
неизменна, макар че привидно се променя непрестанно. 5Но какво друго е това, ако не същно-
стта на объркването? 6Стабилност за хора, които са объркани, е нищо незначещо понятие и
промяната се превръща в закона, Върху който основават живота си.
7. Тялото не се променя. 2То представлява по-големия сън, че е възможна промяната. 3Да
промениш означава да постигнеш състояние, в което не си се намирал по-рано. 4Не може да има
промяна в безсмъртието и Небето не познава такава промяна. 5Но тук, на земята, промяната
може да има двуяка цел, защото би могла да учи на противоположни неща. 6И те са отражение
на учителя, който ги преподава. 7Тялото може привидно да се променя с времето, взависимост
от здраве или болест, както и със събитията, които видимо го променят. 8Ho това означава само,
че съзнанието остава неизменно в своите убеждения за предназначението на тялото.
8. Болестта е изискване тялото да бъде нещо, което не е. 2Това, че то само по себе си е
нищо, е гаранция, че то не може да бъде болно. 3Идеята на болестта е заложена в твоето
изискване тялото да бъде нещо повече. 4Защото това предполага изискването Бог да бъде по-
малко от Онова, което е вдействителност. 5Какво тогава става с теб, щом от теб се изисква
жертва? 6Защото Му се казва, че една част от Него вече не Му принадлежи. 7Той трябва да
пожертва твоето аз и чрез Неговата жертва ти се уголемяваш, а Той се смалява, вследствие на

325
твоята загуба. 8И онова, което се е откъснало от Него, става твой бог, който те пази да не бъдеш
част от Него.
9. Тялото, от което се иска да бъде бог, ще стане обект на агресия, защото не става ясно,
че то е нищо само по себе си. 2Така то привидно се явява нещо, което притежава сила. 3В
качеството си на нещо, то се възприема и мисли така, сякаш може да чувства и действа и да те
държи като затворник. 4И то може да не успee да бъде онова, което си искал от него да бъде. 5И
ти ще го намразиш заради неговата незначителност, без да си даваш сметка, че провалът не се
дължи на факта, че то не е това, което би трябвало да бъде, а на факта, че не успяваш да
разбереш, че е ни що. 6Но твоето cnaceние се състои в това, че тялото е нищото, oт което
можеш да избягаш.
10. В качеството си на „нещо", от тялото се иска да бъде враг на Бога, замествайки
Неговата същност с незначителност, ограниченост и отчаяние. 2Ти почиташ загубата на Бога,
когато се отнасяш към тялото като към нещо, което обичаш или нещо което мразиш. 3Защото
ако Той е сумата от всичко, тогава онова, което не е в Нето, не съществува и Неговото
осъществяване за тялото е свеждането му до нищо. 4Твоят спасител не е мъртъв, нито обитава
онова, което е изградено като храм на смъртта. 5Той живее в Бога и това го прави твой спасител
и само това. 6Това, че неговото тяло е нищо, освобождава твоето тяло от болест и смърт.
7
Защото каквото е твое, не може да бъде по-малко или по-голямо от онова, което е негово.
III. Божиите свидетели
1. Не заклеймявай своя спасител, затова че смята себе си за тяло. 2Защото отвъд сънищата
е неговата реалност. 3Но той трябва да научи първо, че е спасител, преди да си спомни своята
същност. 4И трябва да спаси всеки, който е готов да бъде спасен. 5Неговото щастие зависи от
това да те спаси. 6Защото кой е спасител, ако не този, който дава спасение? 7Така той узнава че
спасението му принадлежи, за да може да го дарява. 8Ако не даде, той няма да знае, че има,
защото даването е доказателство за имане. 9Само онези, които си мислят, че Бог се смалява
поради тяхната сила, не биха могли да разберат това. 10Защото кой може да даде, ако не
притежава и кой може да загуби като даде нещо, което чрез даването му само се умножава?
2. Нима мислиш, че Отец е загубил Себе Си, когато те е сьтворил? 2Нима Му е отнета
силата, защото е споделил Своята Любов? 3Нима Той става незавършен чрез твоето
съвършенство? 4Или си може би доказателството за Неговото съвършенство и завършеност?
5
Не Му отказвай да бъдеш Негов свидетел в съня, който Неговият Син е предпочел пред своята
реалност. 6Той трябва да бъде спасител от съня, който е предизвикал, за да се избави сам от
него. 7Трябва да види някого не като тяло, а като единен с него, без стената, която този свят е
издигнал, за да държи в разделение всички живи същества, които не знаят, че са живи.
3. В съня, свързан с телата и смъртта, има все пак една тема, oтнасяща се до истината;
може би пе повече от искрица, пролясък светлина, сътворен в мрака, където Бог продължава дa
свети. 2Ти не можеш сам да се пробудиш. 3Но можеш да позволиш да те пробудят. 4Можеш да
пренебрегнеш съня на своя брат. 5Толкова съвършено можеш да му простиш неговите Илюзии,
че той се превръща в твой спасител от сънищата. 6И виждайки го да свети в проблясъка от
светлина, където Бог обитава в мрака, ти ще видиш, че Сам Бог е на мястото на тялото му.
7
Пред тази светлина тялото изчезва, както тежките сенки отстъпват пред светлината. 8Тъмата не
може по свой избор да остане. 9Идването на светлината означава, че с мрака е свършено.
10
Тогава ще съзреш своя брат и ще разбереш какво реално изпълва онази празнота, която дълго
е била възприемана като нещо, което ви разделя. 11Там, на нейно място, свидетелят Божи е
проправил благородния път на доброта към Божия Син. 12На когото простиш, на него му се дава
силата да ти прости илюзиите. 13Дарявайки сам свобода, тя ти се дава и на теб.
4. Направи път на любовта, която не е сътворена от теб, но която ти можеш да разгърнеш.
2
На земята това означава да простиш на своя брат, за да се вдигне мракът от съзнанието ти. 3Ко-
гато дойде светлината чрез твоята прошка, той няма да забрави своя спасител и няма да го
остави лишен от спасение. 43ащото в твое лице той е видял светлината, която е поискал да
отнесе със себе си, вървейки през мрака към вечната светлина.
5. Колко си свят ти, че Божият Син да бъде твой спасител сред сънищата за бедствие и
разруха. 2Виж с каква готовност идва и се отдръпва от тежките сенки, които са го криели, за да
се осени със светлината на благодарността и любовта. Това е той, ала не сам. 4И както неговият
Отец не е загубил нито част от Него, за да сътвори теб, така светлината в него продължава да е
ярка, защото ти си му дал своята светлина, за да го спасиш от Мрака. 5И ето че светлината в теб
е така ярка, както сияе в него. 6Това е искрата, която свети в съня; така че да му помогнеш да се
пробуди и да си сигурен, че будният му поглед ще се спре върху теб. 7И в неговото щастливо
спасение, си спасен ти.
326
 IV. Ролите в съня
1. Вярваш ли, че истината може да представлява само някакви си илюзии? 2Те са сънища,
защото не са истина. 3Липсата на истинност еднакво във всички тях се превръща в основа на
чудото, което означава, че си разбрал, че сънищата са сънища; и че избавлението от тях зависи
не от това какъв е сънят, а само от пробуждането. 4Възможно ли е човек да поддържа едни
сънища, докато от други да се пробуди? 5Изборът не е между това кои сънища да бъдат
поддържани, а само в това дали желаеш да живееш в сънища, или да се пробудиш от тях. 6И
така чудото не избира някои сънища да останат недокоснати от неговата благодетелност. 7Не е
възможно да сънуваш едни сънища, а от други да се пробудиш, защото ти или спиш, или си
буден.
2. Сънищата, които смяташ, че ти харесват, ще те задържат назад не по-малко от онези, в
които е явен страхът. 2Защото всички сънища не са нищо друго, освен сънища на страха, не
зависимо от това каква форма биха могли да приемат. 3Страхът се забелязва вътре в теб, извън
теб или едновременно и вътре, и вън. 4А може и да се яви зад някаква приятна маска. 5Но
никога не отсъства от съня, защото страхът е материалът на сънищата, от който всички сънища
са създадени. 6Те могат да се променят като форма, но не могат да бъдат изградени от нещо
друго. 7Чудото щеше да бъде подвеждащо, ако позволи да продължиш да изпитваш страх,
защото не си разпознал страха. 8Защото в такъв случай нямаше да имаш готовност да се
пробудиш, а чудото подготвя твоето пробуждане.
3. Казано по най-прост начин, агресията е отклик на неосъществено предназначение така,
както го разбираш. 2Независимо дали в теб или в някой друг, но където и да възприемеш неосъ
щественото предназначение, там насочваш и агресията. 3Депресия или агресия е темата на
всеки сьн, защото те са съставени от страх. 4Лекото външно прикритие на удоволствието и
радостта, с което евентуално са обвити, едва ли може да забули тежката буца на страха в
сърцевината им. 5И чудото възприема именно това, а не обвивките, в които са обгърнати.
4. Когато си гневен, не е ли това защото някой не е изпълнил предназначението, което си
му приписал? 2И не се ли превръща това в причината, която да оправдае твоята агресия? 3Съни
щата, които ти се струва, че ти харесват, са онези сънища, в които се изпълняват функциите,
които приписваш на останалите; в които се задоволяват нуждите, които приписваш на ceбе си.
4
Няма значение дали те биват изпълнени или само желани. 5Страхът възниква от самата
представа за тяхното съществува не. 6Сънищата не са повече или по-малко желани. 7Ти или ги
желаеш, или не. 8И всеки един представлява функция, която приписваш; някаква цел, която
дадено събитие, тяло или обект трябва да представлява и трябва да постигне заради теб. 9Ако
успее, струва ти се, че такъв сън ти харесва. 10Ако нe успее, смяташ, че сънят е тъжен. 11Но дали
ще успее или няма, не е свързано със същността му, а с привидността.
5. Колко щастливи ще станат твоите сънища, ако не ти придаваш „съответстващата" роля
на всеки образ, съдържащ се в съня. 2Никой не може да се провали в нищо, освен в твоите
представи за него, и няма друго предателство, освен това. 3Същността на сънищата, които дава
Светия Дух, никога не е свързана със страха. 4Външните неща може привидно да не се
променят, но смисълът им се е променил, защото те се превръщат във външния образ на нещо
друго. 5Възприятията се определят от тяхната цел, защото изглеждат това, за което са
предназначени. 6Мрачната фигура, която те напада, се превръща в брат, който ти дава шанс да
му помогнеш, ако това се превърне в предназначение на съня. 7И така, сънищата на тъга се
превръщат в радост.
6. Какво е предназначението на твоя брат? 2Не знаеш, защото твоето предназначение е да
те заблуди. 3Не му приписвай такава роля, която си въобразяваш, че ще ти донесе щастие. 4И не
го наскърбявай, когато не успее да изпълни онази роля, която си му определил в съня на твоя
живот. 5Той моли за помощ във всеки свой сън и ти можеш да му я дадеш, ако разглеждаш
предназначението на съня така, както го възприема Този, Който използва всички сънища като
средства за осъществяване на даденото Му предназначение. 6Защото Той обича сьнуващия, а не
съня, всеки сьн се превръща в приношение на любов. 7Защото в сърцевината му е Неговата
Любов към теб, която озарява всяка форма, която приеме съня с любов.
V. Неизменната обител
1. Съществува в теб място, където целият този свят бива забравен. 2В теб съществува
такова място, където времето е изчезнало и се чува ехото на вечността. 3Съществува място на
покой, така стихнало, че там не се извисява друг звук, освен химнът на Небессното Царство, в
който ликуват Бог Отец и Син. 4Там, къдетo обитават Двамата, там и Двамата биват
припомнени. 5И където са Те, там е Небето и мирът.

327
 2. Не мисли, че можеш да промениш Тяхната обител. 2Защото твоята Идентичност е в
Тях, а където са Те, трябва и ти да бъдеш завинаги. 3Неизменността на Небето е в теб, толкова
дълбоко в теб, че всичко на света само отминава незабелязано и бeз внимание. 4Стихналата
безкрайност на безконечен мир ласкаво те обгръща в своята нежна прегръдка, толкова силна и
тиха, успокоена в Могъществото на своя Творец, нищо не може дa застраши светия Божи Син.
3. Това е ролята, която ти дава Светия Дух, Който се грижи за Божия Син и е готов да го
види пробуден и щастлив. 2Той е част от теб и ти от нето, защото е Син на Своя Отец, а не пора
ди някаква цел, която ти му приписваш. 3Нищо нe се иска oт теб, освен да приемеш
неизменното и вечното, които живеят в него, защото това е твоята Идентичност. 4Ти можеш да
намериш своя мир само в него. 5И всяка мисъл за любов, която му предлагаш, само те
доближава до пробуждането ти за вечен мир и безконечна радост.
4. Светия Божи Син е като теб; огледало на Любовта на неговия Отец към теб и ласкаво
напомняне за Любовта на неговия Отец чрез която е бил създаден и която все още продължава
да живее в него, както и в теб. 2Смълчи се и чуй Божия Глас в него и нeка Той да ти каже какво
е неговото предназначение. 3Той е сътвоpeн, за да бъдеш ти цялостен, защото само който е
цялостен, може да бъде част от Божията цялостност, от която си сътворен.
5. Отец не иска от теб друг дар, освен този да виждаш в цялото творение единствено
сияйното величие на Неговия дар към теб. 2Виж Неговия Син, съвършения Му дар, в когото
Отец сияе зaвинаги и на когото е предоставена пълната възможност да твори. 3А след като на
него е предоставена, тя ти е дадена и на теб и в нея ще намериш мир. 4Тишината, която те
заобикаля, обитава в него и от тази тишина идват щастливите сънища, в които вашите ръце са
свързани в невинност. 5Това не са ръце, които са се вплели една в друга в болезнени сънища.
6
Те не размах ват саби, защото са се отказали да се вкопчват в каквато и да било напразна
илюзия на света. 7Бидейки празни, те могат да стиснат ръката на брат ти, в която е вложена
пълнотата.
6. Ако само знаеше величавата цел, която се намира отвъд прошката, ти нямаше да таиш
никаква мисъл, в която може да има дори и намек за зло. 2Защото ще разбираш колко скъпа
цена се плаща за това да се таи в съзнанието нещо, което не е дадено от Бога, вместо
съзнанието да насочва ръцете да благославят и да водят Божия Син към дома на неговия Отец.
3
Няма ли да пожелаеш да му бъдеш приятел, когато Отца го е сьтворил като Свой дом? 4Щом
Бог го е оценил като достоен за Себе Си, нима ти ще го нападнеш с ръцете на омразата? 5Кой
може да положи кървави ръце върху самото Небе, надявайки си да намери мир? 6Твоят брат си
мисли, че държи ръката на смъртта. 7Недей да му вярваш. 8Но узнай колко си благословен ти,
който можеш да го избавиш, просто като му предложиш своята ръка.
7. Дава ти се сън, в който ти си негов спасител, а не омразен враг. 2Дава ти се сън, в който
си му простил всички смъртни сънища; сън на надеждата, който сънуваш заедно с него, вместо
разделени да сънувате сънищата на омраза. 3Защо ти се струва толкова трудно да споделиш
неговия сън? 4Защото докато Свтия Дух не придаде на съня неговото предназначение, той е
създаден за омраза и ще продължи да служи на смъртта. 5Всяка форма на съня по един или друг
начин зове смъртта. 6И онези, които служат на господаря на смъртта, са дошли на поклонение в
един разделен свят, като всеки си е взел своето малко копие и ръждясал меч, за да удържи
древния си обет да умре.
8. Такава е сърцевината на страха във всеки сън, който не се използва от Този, Който
вижда различно предназначението на съня. 2Когато сънищата бъдат споделени, те загубват
предназначението си да нападат и разделят, въпреки че тъкмо с такива цели са били създадени.
3
Но няма нищо в света на сънищата, което да е било лишено от промяна и подобрение, защото
промяната не се открива тук. 4Нека наистина да сме доволни, че е така и да не търсим вечното
на този свят. 5Сънищата на прошката са начин да се оттеглиш от съня за външния свят. 6И водят
най-накрая отвъд всички сънища в мира на вечния живот.
VI. Прошката и краят на времето
1. Готов ли си да простиш на своя брат? 2Доколко се стремиш към мир, вместо към вечна
борба, страдание и болка? 3Това са въпроси за едно и също под различни форми. 4Прошката е
твоят мир, защото в нея е краят на разделението и на съня на заплаха и унищожение, грях и
смърт; на лудост и убийство, загуба и унищожение. 5Такава е „жертвата", която изисква
спасението и с радост го заменя с мир.
2. Не се обричай на смърт, ти, свят Сине Божий! 2Ти си сключил договор, който не
можеш да удържиш. 3Синът на Живота не може да бъде убит. 4Той е безсмъртен също както
своя Отец. 5Неговата същност е неизменна. 6Той е единственото в цялата вселена, което трябва
да представлява единна цялост. 7Всичко, което изглежда вечно, ще има край. 83вездите ще
328
изчезнат, и няма да има вече нощ и ден. 9Всичко, което идва и си отива, приливите и отливите,
сезоните и човешкият живот; всичко, което се променя с времето и цъфти и прецъфтява, няма
да се върне. 10Там, където времето е поставило край, там не е вечното. 11Божият Син никога не
може да се промени вследствие нa това, в което хората са го превърнали. 12Той ще бъде това,
което е бил и което е, защото времето не решава неговата съдба, нито определя часа на
раждането и смъртта му. 13Прошката няма да го промени. 14Но времето разчита на прошката, за
да изчезнат временните неща, защото са безполезни.
3. Нищо не надживява своето предназначение. 2Ако е създадено, за да умре, то следва да
умре, освен ако откаже да приеме тази цел. 3Промяната на целта в такъв случай е единственото
което може да се превърне в благословение, при положение че колкото и неизменна да
изглежда, целта не е твърдо установена. 4Не си мисли, че можеш да си поставиш цел, различна
от предназначението, дадено ти от Бога, и да я установиш като неизменна и вечна. 5Ти можеш
да си поставиш цел, каквато не ти е дадена. 6Но не можеш да премахнеш силата да вземеш
друго решение и да видиш на нейно място друга цел.
4. Промяната е най-големият дар, който Бог е дарил на всичко, на което ти си готов да
придадеш вечност, за да гарантира това, че само Небето никога няма да отмине. 2Ти не си се
родил, за да умреш. 3И не можеш да се промениш, защото предназначението ти е определено от
Бога. 4Всички други цели се определят от времето и промените, за да запазят времето, с
изключение на една. 5Прошката не се стреми към това да съхранява времето, а да доведе до
края му, когато то няма да е потребно. 6Когато вече не служи за нищо, времето изчезва. 7И там,
където времето е траело привидно, сега се възстановява предназначението, което Бог е дал на
Своя Син напълно съзнателно. 8Времето не е прекратило неговото осъществяване, нито
неговата неизменност. 9Не съществува смърт, защото живите споделят целта, която им е дадена
от Твореца. 10Предназначението на живота не може да бъде смъртта. 11То е все по-голямото
разгръщане на живота, за да бъде той единно цяло вечно и завинаги, безкрай.
5. Този свят ще спъва стъпките ти, ще свързва ръцете ти и ще убива твоето тяло, само ако
мислиш, че той е създаден, за да разпъва Божия Син. 2Защото макар и това да е само сьн за
смъртта, ти не трябва да позволяваш светът да означава това зa теб. 3Ако промениш само това,
всичко друго на света също ще се промени. 4Защото тук всичко се определя от това в какво
виждаш неговото предназначение.
6. Колко е красив светьт, чието предназначение е прошката на Божия Син! 2Как е
свободен от всякакъв страх, изпълнен с благословение и щастие! 3И каква радост е поне за
малко да обитаваш това щастливо място! 4Нима може да се забрави в такъв един свят, че
наистина е кратко времето, докато надвременното пристигне тихо на неговото място.
VII. Недей да търсиш извън себе си
1. Недей да търсиш извън себе си. 2Защото търсенията ти ще бъдат безуспешни и ти ще
плачеш всеки път, когато рухне някой идол. 3Небето не може да се открие там, където не е, а
няма друго място с изключение на него. 4Никой идол, който боготвориш, докато Бог те зове,
няма да ти откликне на Негово място. 5Не може да има отговор, с който да го замениш, нито да
намериш щастието, което носи Неговият отговор. 6Недей да търсиш извън себе си. 7Защото
цялата ти болка се дължи на безплодно търсене на нещо, което желаеш, където настоявяш, че
трябва да се намира. 8Ами ако не е там? 9Да бъдеш прав ли предпочиташ или щастлив? 10Бъди
щастлив, че ти е дадено да узнаеш къде е щастието и престани да го търсиш другаде. 11Няма да
успееш. 12Но ти е дадено да узнаеш истината и да не я търсиш извън себе си.
2. Никой, който идва тук, не трябва да храни надежда или някаква останала илюзия или
сьн, че има нещо извън него, което ще му донесе щастие и мир. 2Това не може да стане, щом
всичко е в негo. 3Следователно, чрез своето идване, той отрича истината за себе си и търси
нещо, което да е повече от всичко, сякаш една част от това всичко е откъсната и се намира
далеч от останалите. 4Такова е предназначението, което той е дал на тялото - то да потърси,
каквото му липсва и да му даде онова, което ще го направи цялостен. 5И така, той се залутва
безцелно, търсейки нещо, което не може да намери, и вярвайки, че е нещо, което не е.
3. Тази останала илюзия ще го тласне да търси хиляди идоли и още хиляди отвъд тях. 2И
всеки идол ще му изневерява, всички, с изключение на един; защото ще умре, без да узнае, че
идолът, към който се стреми, не е друго, а смъртта. 3Неговата форма изглежда извън него. 4Но
той се стреми да убие Божия Син в себе си и да докаже, че е победител над него. 5Това е целта,
която има всеки идол, защото такава е ролята, която му се приписва и та кава е ролята, която не
може да получи осъществяване.
4. Винаги, когато се стремиш да постигнеш някаква цел, където най-важна благодетел е
подобрението на тялото, ти се опитваш да доведеш до своята смърт. 2Защото демонстрираш
329
убеждението, че е възможно да страдаш от някакво лишение, а лишението това е cмърт. 3Да
пожертваш означава да се откажеш и по този начин да бъдеш лишен и да претърпиш загуба.
4
Ко гато се отричаш от нещо, ти отхвърляш живота. 5Недей да търсиш извън себе си. 6Подобни
търсения предполагат, че не си вътрешно цялостен и се боиш да погледнеш на своето
oпустошение, а се опитваш да търсиш своята същност извън себе си
5. Идолите неминуемо падат, защото в тях няма живот, a oнова, което е безжизнено, е
символ на смъртта. 2Ти си дошъл, за да умреш, така че какво друго можеш да очакваш, ако не
да виждаш знаците на смъртта, които търсиш? 3Всяка скръб и страдание не изявяват друго
послание, освен това, че си намерил идол, който представлява пародия на живота, и който в
своята безжизненост е всъщност смърт, възприета като реална и получила живот форма. 4Но
всеки идол е обречен да умре, да се сгърчи и разложи, защото животът не може да бъде форма
на смъртта и oновa от което е взета жертва, не може да бъде цялостно.
6. Всички идоли на този свят са създадени, за да не ти позволят да познаеш вътрешната
си истина и да останеш верен на съня, че трябва да откриеш онова, което е извън теб, за да
бъдеш завършен и щастлив. 2Съвсем напразно е да се прекланяш пред идоли с надеждата да
постигнеш мир. 3Бог живее в теб и твоята завършеност е в Него. 4Нито един идол не може да
заме Неговото място. 5Недей да разчиташ на идоли. 6Недей да търсиш извън себе си.
7. Да забравим онази цел, която миналото е придало на света 2Защото в противен случай
и бъдещето ще бъде като миналото - само поредица от потискащи сънища, в които всички
идоли един след друг ти изневеряват- и навсякъде съзираш разочарования и смърт.
8. За да промениш всичко това и да откриеш един свят на надежда и освобождение в
онова, което изглежда безкраен омагьосан кръг на отчаянието, нужно е само да приемеш, че не
знаеш какво е предназначението на света. 2Ти му приписваш цели, които светът не притежава, и
по този начин решаваш какво е неговото предназначение. 3Опитваш се да видиш в него място
на идоли, намиращи се извън теб, които притежават способността да завършат онова, което е
вътре в теб, като разкъсат твоятa същност на вътрешна и външна. 4Ти сам избираш сънищата
си, защото те са твое желание, възприемано сякаш ти е дадено отвън. 5Твоите идоли правят
онова, което очакваш от тях и притежават силата, която им приписваш. 6И ти напразно ги
преследваш в своя сън, защото искаш да имаш силата им. 2И може ли сънят да успее да направи
реална картината, която проектира навън. 3Спести време, братко; разбери на какво служи
времето. 4И ускори настъпването на края на идолите в един свят, който е станал болен и
скръбен поради това, че вижда идоли. 5Твоето свято съзнание е олтар на Бога, а където е Той,
там идоли не могат да обитават. 6Страхът от Бога е само страх , че ще загубиш идолите си.
7
Това не е страх, че ще загубиш реалността си. 8Но ти си създал идол от своята реалност и
трябва да го пазиш от светлината на истината. 9И целият свят става средство, чрез което да се
съхрани този идол. 10По този начин спасението създава впечатление, че е заплаха за живота и
носи смърт.
10. Това не е така. 2Спасението се стреми да докаже, че не съществува смърт и само
животът съществува. 3Жертвата на смъртта не е никаква загуба. 4Един идол не може да замести
Бога. 5Позволи Му да ти напомни за Неговата Любов към теб и недей да се стремиш да
заглушиш Гласа Му в дълбоко скръбни напеви, отправени към твоите идоли. 6Недей да търсиш
извън Отца своята надежда. 7Защото надеждата за щастие не е отчайваща.
VIII. Анти-Христьт
1. Какво е идол? 2Смяташ ли, че знаеш? 3Защото идолите не се разпознават като идоли и в
реалната им същност. 4В това се състои единствената им сила. 5Целта им е неясна и те пораждат
едновременно страх и богоговение поради това, че не знаеш на какво служат и защо са
създадени. 6Идолът е образ на твоя брат, който ти цениш по-високо от него самия. 7Идолите се
създават, за да бъде заместен той самият, независимо под каква форма. 8Именно това никога не
се възприема и разбира. 9Независимо дали това е тяло или някакъв обект, място, ситуация или
обстоятелство, предмет, който притежаваш или към който се стремиш, право, за което
настояваш или което си постигнал - все едно е.
2. Не позволявай формата им да те заблуди. 2Идолите са само заместители на твоята
реалност. 3Ти вярваш, че по един или друг начин те ще допълнят твоето незначително „аз", за
да имаш сигурност в един свят, който се възприема като опасен и в който са се скупчили сили,
насочени срещу твоята сигурност и вътрешен мир. 4Идолите са способни да запълнят липсите и
да ти придадат онази стойност, която нямаш. 5Не вярва в идолите никой, който не poбува на
чувс твото за малоценност и загуба. 6И поради това не търси извън своето незначително „аз”
силата да вдигне глава и да се отграничи от цялото страдание, което отразява светът. 7Това е

330
наказанието, че не гледаш към себе си за сигурност и тихо спокойствие, което те освобождава
от света и те откроява от него в спокойствие и мир.
3. Идолът е погрешно впечатление или погрешно убеждение, една форма на Антихрист,
която представлява пропаст между Христос и онова, което виждаш. 2Идолът е желание, добило
осезаемост и форма, и така възприемано като реално и виж. виждано извън съзнанието. 3Но
въпреки всичко е само мисъл и не може да напусне съзнанието, което е неин източник. 4И
форма та му също не е различна от идеята, която олицетворява. 5Всички форми на Антихриста
са противоположни на Христос. 6И падат над лицето Му като тъмен воал, който привидно те
отделя от Него, оставяйки те сам в мрака. 7Но светлината е там. 8Един облак не може да угаси
слънцето. 9Така и воалът не може да отдели, а още по-малко пък да затъмни, самата светлина.
4. Този свят на идоли е наистина воал над лицето на Христос, защото неговата цел е да
отдели твоя брат от теб самия. 2Тъмна и страшна цел, и в същото време - само една мисъл,
която не е способна да промени дори и една тревица от нещо живо в символ на смъртта. 3Тя
няма форма, защото източникът й е в твоето съзнание, където Го няма Бог. 4Кое е това място,
където онова, което е навсякъде, е изключено и изхвърлено? 5Коя pъка може да се вдигне, за да
прегради пътя на Бога? 6Чий глас може да изисква Той да не може да влезе? 7Това „повече от
всичко" не е нещо, което да те накара да потрепериш и да изтръпнеш от страх. 8Христовият
враг не съществува никъде. 9Той не може да приеме форма, под която да бъде реален.
5. Какво представлява идолът? 2Нищо! 3Нужно е да му повярваш, за да получи мним
живот и да му дадеш сила, за да внушава страх. 4Животът му и силата му са дар от онзи, който е
повярвал в него и това възстановява чудото и връща живота и силата на онова, което е
достойно за дара на Небето и вечния мир. 5Чудото не възстановява истината, светлината, която
воалът не е угасил. 6То просто повдига воала и позволява на истината да засияе недосегаема,
такава, каквато е. 7Светлината не се нуждае от твоята вяра, за да бъде това, което е, защото е
такава по силата на своето сътворение.
6. Идолът се утвърждава чрез вяра и когато вярата в него се отнеме, идолътумира. 2Това е
Антихристът; странната идея, че съществува сила, по-могъща от всемогъщото, място, отвъд
безкрайността и време, което надмогва вечността. 3Тук се утвърждава светът на идолите
благодарение на идеята, че тази сила, време и място са придобили форма и оформят един свят,
където се е случило невъзможното. 4Тук безсмъртните идват, за да умрат и всеобхватните - за
да претърпят загуба, тези, които са отвъд времето - да бъдат поробени от него. 4Тук
неизменните претърпяват промяна; Божественият мир, даден извечно на всичко живо, отстъпва
пред хаоса. 6И Божият Син, който е съвършен, безгрешен и любящ като своя Отец, идва, за да
изпита известна омраза; да претърпи страдание и накрая да умре.
7. Къде е идолът? 2Никъде! 3Възможно ли е да има прекъсване в онова, което е безкрайно,
да съществува място, където времето да прекъсне вечността? 4Място на мрак, установено там,
където всичко е светлина, безрадостна ниша, откъсната от всичко онова, което е безкрайно,
наистина няма къде да съществува. 5Идолът е отвъд мястото, където Бог е утвърдил всичко
завинаги и не е оставил място за нищо, освен Неговата Воля. 6Явно, че идолът трябва да бъде
нищо и никъде, докато Бог е всичко и навсякъде.
8. Какво тогава е предназначението на идола? 2На каква цел служи? 3Това е единственият
въпрос, който притежава много отговори, всеки от които зависи от онзи, към когото въпросът
се отправя. 4Светът вярва в идоли. 5Никой не идва на света, ако не се прекланя пред идоли и
продължава да търси онзи от тях, който може да му предложи дар, какъвто реалността не
притежава. 6Всеки, който се прекланя пред идолите, таи надеждата, че неговите специални
божества ще му дадат повече, отколкото притежават останалите хора. 7Трябва да му дадат
повече. 8Дори няма значение от какво - повече красота, повече интелигентност, повече
богатство или дори повече мъка и страдание. 9Но идолът има за цел да получиш повече от
каквото и да било. 10И когато един идол се провали, друг заема неговото място, с надеждата да
ти помогне да се сдобиеш с повече от нещо друго. 11Не се заблуждавай от формите, които
приема това „нещо". 12Идолът е средство да получиш повече. 13И тъкмо това е противно на
Божията Воля.
9. Бог няма много Синове, но само Един. 2Кой може да има повече и на кого ще се даде
по-малко? 3На Небето Божият Син само би се разсмял, ако идоли поискат да нарушат неговия
мир. 4От негово име говори Светия Дух и ти казва, че идолите тук нямат никакво
предназначение. 5Защото повече от Небето ти никога не можеш да имаш. 6Ако Небето е вътре в
теб, защо ще търсиш идоли, които да направят от Небето по-малко от онова, което е, и да ти
дадат повече от онова, с което Бог е надари теб и твоя брат. 7Бог ти е дал всичко, което
съществува. 8И за да бъдеш сигурен, че не можеш да го изгубиш, Той е дал същото и на всичко
331
живо. 9Така всичко живо е част от теб, както и от Нeгo. 10Никой идол не може да ти даде повече
от Бога. 11Но и ти никога няма да бъдеш удовлетворен от по-малко.
IX. Сънят на прошката
1. Робът на идолите е доброволен роб. 2Защото сигурно трябва да бъде доброволен, щом
се кланя и боготвори нещо, което няма живот и търси сила в безсилното. 3Какво се е случило
сьс светия Божи Син, за да приеме доброволно това; да се остави да стане по-нисък от
камъните по земята и да обърне поглед към идолите да го издигнат? 4Изслушай своята история
в съня, който си породил, и се запитай не е ли вярно, че не го приемаш за сьн.
2. Сьн на осъждане се е явил в съзнанието на Божия Син, когото Бог е сътворил съвършен
като Самия Себе Си. 2И в този сьн Небето е преобразено като ад и Бог е превърнат във враг нa
Своя Син. 3Как може Синът Божи да се пробуди от съня? 4Това е сьн на осъждане.
5
Следователно, той не трябва да съди, и ще се пробуди. 6Защото сънят ще трае привидно
дотогава, докато той е част от нето. 7Недей да съдиш, защото който съди се нуждае от идоли,
които да отклонят осъждането, за да не падне върху него. 8А и той не може да познава онзи Аз,
който е осъдил. 9Недей да съдиш, защото правиш от себе си участник в зловещи сънища, в
които идолите са твоята „истинска" самоличност и твоето спасение от осъждане, което си
наложил от чувство на страх и вина върху себе си.
3. Всички образи в съня са идоли, които си създал, за да те избавят от съня. 2Но те са част
от онова, от което са създадени да те спасят. 3Така че идолът поддържа съня жив и ужасен,
защо то кой би потърсил идол, ако не е обзет от ужас и отчаяние? 4Идолът е тяхно
превъплъщение и да се прекланяш пред идоли означава да се прекланяш пред страха и
отчаянието и пред съня, от който произхождат. 5Осъждането е несправедливо спрямо Божия
Син и е справедливо онзи, който го осъжда, да не избегне наказанието, което е наложил над
себе си в създадения от него сьн. 6Бог познава справедливостта, а не наказанието. 7Но в съня на
осъждане ти проявяваш агресия и претърпяваш наказание; и желаеш да бъдеш роб на идоли,
които биват издигнати между твоето осъждане и наказанието, до което то води.
4. Не може да има спасение в съня, какъвто го сънуваш. 2Защото идолите са неизменна
част от него, за да те спасяват от онова, което вярваш, че си извършил и което те е направило
грешен човек и е угасило в теб вътрешната светлина. 3Дете, светлината е в теб. 4Единственото,
което правиш, е, че сънуваш, а идолите са само играчките, с които си играеш насън. 5На кого са
му нужни играчки, ако не на децата? 6Те се правят, че управляват света и придават на играчките
си способността да се движат, да говорят, да мислят, да чувстват и говорят вместо тях. 7Но
всичко, което играчките създават впечатление, че правят, е в съзнанието на онези, които играят
с тях. 8Те обаче са готови да забравят, че сами са породили съня, в който играчките им са
реални и не разбират, че желанията на играчките им са техни собствени желания.
5. Кошмарите са детински сънища. 2Играчките са се обърнали срещу детето, което си е
въобразило, че ги е направило реални. 3Но може ли сънят да атакува? 4И може ли една играчка
да стане огромна и опасна, безумна и жестока? 5Детето вярва в това, защото се страхува от
собствените си мисли и поради това ги приписва на играчките си. 6И то превръща реалността на
играчките в своя реалност, защото му се струва, че те го спасяват от собствените му мисли. 7Но
именно те поддържат мислите му живи и реални, а то ги вижда извън себе си, така че става
възможно те да се обърнат срещу него, поради предателството му спрямо тях. 8Детето си
мисли, че се нуждае от своите играчки, за да избяга от мислите си, защото смята, че мислите му
са реални. 9Така че то прави от всичко играчка, за да може неговият свят да си остане вън от
него и то да бъде само негова част.
6. Идва време, когато детството трябва да отмине и да си отиде завинаги. 2Не се опитвай
да си запазиш детските играчки. 3Изхвърли ги всички, защото не се нуждаеш вече от тях.
4
Сънят, свързан с осъждане, е детска игра, в която детето става баща, силен, но недостатъчно
мъдър, защото все пак е дете. 5Каквото го наранява, бива унищожено; каквото му е от полза, се
благославя. 6Само дето то съди по детски за тези неща, без да знае какво го наранява и какво
може да го излекува. 7Струва му се, че му се случват неприятности и то се страхува от целия
този хаос в един свят, който си мисли, че е управляван от законите, които самото е наложило.
8
И все пак, реалният свят остава незасегнат от света, който детето смята за реален. 9И неговитe
закони не се променят от това, че то не ги разбира.
7. Реалният свят все още е само сън. 2Само че образите в него са променени. 3Те не се
възприемат като идоли, които мотат да те предадат. 4Това е сън, в който никой не се използва
като заместител на нещо, нито се изправя между мислите на съзнанието и онова, което то
вижда. 5Никой не бива използван като нещо, което не е, защото детинските неща са отстранени.
6
И онова, което някога е било сън, свързан с осъждане, сега се е превърнало в сън, където
332
всичко е радост, защото такава е неговата цел. 7Тук могат да проникнат само сънищата за
прошка, защото времето е почти към края си. 8И образите, които участват в съня, сега се
възприемат като братя - не с осъждане, а с любов.
8. Няма нужда сънищата за прошка да бъдат продължителни 2Те нямат за цел да отклонят
съзнанието от собствените му мисли. 3Не се стремят да доказват, че това е нечий чужд сън. 4И в
тези сънища звучи мелодия, която всеки може да запомни, дори ако не я е чувал от самото
начало на времето. 5Прошката, когато бъде напълно осъществена, довежда толкова близо до
вечността, че се чува Небесният химн - и не благодарение на слуха, а на святостта, която никога
не е напускала олтара, съществуващ извечно в дълбините на сърцето на Божия Син. 6И когато
той отново чуе този химн, разбира, че не е съществувало време, в което тя да е била нечута за
него. 7А какво става с времето, когато се премахнат сънищата, свързани с осъждане?
9. Когато почувстваш някаква форма на страх - а ти чувстваш страх винаги, когато не
изпитваш дълбоко удовлетворение, убедеността, че ти е дадена помощ, спокойната увереност,
че Небето е с теб - сигурен бъди, че си си създал някакъв идол и си убеден, че той ще те
подведе. 23аощото зад надеждата да намериш спасение в него, се крие вината и болката, че си
изневерил на себе си и една толкова дълбока и горчива несигурност, че усещането ти за
обреченост не може да се скрие напълно в съня. 3Ти си изневерил на себе си, което те кара да се
страхуваш, защото страхът е осъждане, което сигурно те тласка да търсиш отчаяно идоли и
смърт.
10. Сънищата на прошката ти припомнят, че имаш сигурност, в живота и не си агресивен
спрямо себе си. 2Така че твоите детски страхове изчезват и сънищата стават символ на това, че
си поставил ново начало, а не се опитваш да се прекланяш пред идоли и да съхраняваш агресия.
3
Сънищата на прошка са добронамерени към всеки, който се явява в сьня. 4Така че те напълно
освобождават сънуващия от сънищата на смъртта. 5Той не се страхува, че ще бъде осъден,
защото никого не съди, нито се е опитвал съдейки, сам да се освободи от последиците на всяко
осъждане. 6И през цялото време си припомня oнова, което бе забравил, когато му се бе
струвало, че осъждането е начинът да се спаси от наказание.
Глава 30
НОВО НАЧАЛО
Въведение
1. Сега учебната програма е съсредоточена върху това да се постави ново начало. 2Целта
е ясна, но ти се нуждаеш от специфични методи за постигането й. 3Темповете, с които се
осъществява, зависят само от едно - от желанието ти да практикуваш всяка отделна стъпка.
4
Всяка стъпка ще допринася винаги по нещо, когато се изпробва. 5Заедно всички стъпки ще те
изведат от сънищата на осъждане към сънища на прошка, освобождавайки те от болката и
страха. 6Те не са нищо ново, но за теб представляват все още само идеи, а не принципи на
мислене. 7Затова ние се нуждаем да ги практикуваме известно време, докато се превърнат в
принципи на живот. 8Сега се стремиш да ги превърнеш в навици, за да ги имаш на
разположение винаги, когато е необходимо.
I. Принципи за избор
1. Ти непрестанно правиш избор. 2Но не винаги знаеш това. 3С малко практика, когато
разбираш, че правиш избор, ще се оформи един набор от решения, който да ти помогне при взе -
мането на следващите. 4Не е разумно да се задълбочаваш във всяка стъпка. 5Правилната нагласа
във всеки момент на пробуждане, ще те води напред. 6И ако чувстваш силна съпротива и
недостатъчно посвещение, значи, че още не си готов. 7Не се самообвинявай. 8Но си помисли
какъв искаш да бъде твоят ден и бъди уверен, че можеш да го имаш. 9А след това отново се опи
тай да имаш ден, какъвто желаеш.
2. (1) Началото се поставя със следното:
2
Днес аз няма да вземам никакви решения на своя глава.
3
Това значи, че си избрал да нe бъдеш съдник за това какво да правиш. 4Но това означава
също така, че няма да съдиш ситуациите спрямо които ще трябва дa реагираш. 5Защото ако ги
съдиш, ти се ръководиш от своите принципи за това как трябва да се отнасяш към тях. 6И
тогава един друг отговор не би могъл да доведе до нищо друго, освен до объркване,
несигурност и страх
3. Това е сега основен проблем за теб. 2Ти първо си избрал какво да правиш, а едва след
това решаваш да се обърнеш и да попиташ за това. 3И тогава е възможно да получиш отговор,
който, да не е решението, каквото го виждаш първоначално. 4Това поражда страх, защото
противоречи на начина ти на възприемане и можеш да го почувстваш като агресия към себе си.

333
5
И това те гневи. 6Съществуват принципи, които не позволяват това да се случи. 7Но се случва в
началото, докато се научиш да се вслушваш.
4. (2) През целия ден, по всяко време, когато си спомниш зa това и имаш спокоен момент
за съзерцание, повтори си отново какъв ден искаш да имаш - чувствата, които желаеш, нещата,
които се стремиш да ти се случат и които би предпочел да преживееш, и си кажи:
2
Ако аз не решавам сам, ще ми се даде такъв ден.
3
Тези две правила, ако се практикуват правилно, ще ти помогнат да се насочиш без страх,
защото няма да се поражда противодействие, което впоследствие се превръща само в проблем.
5. Но все още ще има моменти, когато преценяваш сам. 2В такива случаи отговорът ще
предизвика агресия, ако не възстановиш много бързо правилното си мислене и не пожелаеш
функционален отговор. 3Бъди сигурен, че това се е получило, ако нямаш желание да седнеш и
да поискаш отговора, който е предназначен за теб. 4Това значи, че си решил сам и не можеш да
видиш въпроса. 5Сега ти е нужно бързо възстановяване иа съзнанието, преди да зададеш
въпроса отново.
6. (3) Припомни си отново какъв ден би искал да имаш и си дай сметка, че се е случило
нещо, което не се свързва с него. 2Тогава осъзнай, че си поставил сам въпроса и си решил по
свой начин какъв да бъде отговорът. 3После кажи:
4
Аз нямам въпрос. 5Забравих какво трябва да реша.
6
Това премахва условията, които си наложил, и ти позволява отговорът да ти покаже
какъв е бил реалният въпрос.
7. Опитай се да съблюдават това правило без отлагане, независимо от вътрешната ти
съпротива. 2Защото ти вече си гневен. 3И страхът, че си получил различен отговор от този,
който предполага твоята версия на въпроса, набира инерция дотогава, докато си убеден, че
искаш ден, който да даде твоя отговор на твоя въпрос. 4И няма да го получиш, защото денят ти
ще бъде разбит, отнемайки ти онова, което истински желаеш. 5Може да бъде много трудно да
разбереш това, когато сам си избрал принципите, които ти обещават щастлив ден. 6Но все още
можеш да промениш този избор чрез прости методи, които можеш да приемеш.
8. (4) Ако толкова не искаш да получиш, че дори не можеш да се откажеш от въпроса си,
би могъл да започнеш да променяш своето съзнание така:
2
Мога поне да приема, че не харесвам онова, което чувствам сега.
3
Това поне е очевидно и проправя пътя за следващата лесна стьпка.
9. (5) След като си решил, че не харесваш начина, по който се чувстваш, какво по-лесно
от това да продължиш със следното:
2
И затова, надявам се, че съм допуснал грешка.
3
Това отклонява чувството за съпротива и ти напомня, че помощта не е нещо натрапено, а
нещо, което желаеш и от което имаш нужда, защото не ти харесва това как се чувстваш. 4Този
малък пробив е достатъчен, за да ти позволи да напреднеш с още няколко стъпки, които са ти
нужни, за да позволиш да ти се помогне.
10. Ето че си достигнал повратна точка, когато разбираш, че ще спечелиш, ако приемеш
избора си за погрешен. 2Докато достигнеш този момент, ще бъдеш убеден, че щастието ти
зависи от твоята правота. 3Но вече си достатъчно разумен, за да разбереш, че щеше да бъдеш
по-щастлив, ако не си прав.
11. (6) Това дребно зрънце мъдрост е достатъчно, за да напреднеш. 2Ти не биваш
принуден, а само се надяваш да получиш нещо, което желаеш. 3И можеш съвършено откровено
да кажеш:
4
Искам да погледна по друг начин на това.
5
Ceгa ти си променил своето отношение към този ден и си спомнил реалното си желание.
6
Неговата цел вече не е затъмнена от безумното убеждение, че го желаеш с цел да бъдеш прав,
когато грешиш. 7Така осъзнаваш готовността да искаш отговор, защото не можеш да бъдеш в
противоречие, когато искаш онова, което желаеш и разбираш, че тъкмо за него си молил.
12. (7) Тази последна стъпка е признание, че нямаш нищо против да получиш помощ.
2
Това е твърдение на едно отворено съзнание, което още не е уверено, но е готово да следва
напътствията:
3
Сигурно мога да погледна по друг начин на това.
4
Какво губя, ако попитам?
5
По този начин поставяш един смислен въпрос и в отговора също ще има смисъл. 6Няма
да се противопоставяш на този отговор, защото ще виждаш, че имаш полза от него.
13. Напълно ясно е, че е по-лесно да имаш щастлив ден, ако преди всичко не позволиш в
него да проникне нещастието. 2Но за това се иска да се практикуват принципите, които ще те
334
предпазят от опустошението на страха. 3Когато постигнеш това, жалкият сън на осъждане се
преодолява завинаги. 4Но междувременно е необходимо да практикуваш принципите за
преодоляване. 5Нека още веднъж да разгледаме най-първото от решенията, които се предлагат
тук.
14. Казахме, че за да имаш щастлив ден, можеш да го започнеш с решението да не вземаш
решенията си сам. 2Това само по себе си е едно реално решение. 3Но ти и не можеш да вземаш
решенията си сам. 4Единственият реален въпрос е с помощта на какво избираш да решаваш.
5
Това е наистина всичко. 6Първото правило, следователно, не е натиск, а просто заявление на
фактите. 7Ти не вземаш решенията си сам, независимо какво решаваш. 8Защото те се вземат или
с идолите, или с Бога. 9И ти искаш помощ от антихриста или от Христос и който избереш, той
ще се свърже с теб и ще ти казва какво да правиш.
15. Денят ти не е оставен на произвола на съдбата. 2Той се определя от онова, което
избираш да изживееш. 3Ти винаги тьрсиш съвет, преди да вземеш каквото и да било решение.
4
Разбереш ли това, ще видиш, че тук не може да има никакъв натиск, нито основание да му се
противопоставяш, за да бъдеш свободен. 5Няма свобода от нещо, което неминуемо ще се случи.
6
Грешиш, ако мислиш, че има.
16. Второто правило е също просто факт. 2Защото ти и твоят съветник трябва да
постигнете съгласие за това какво искате да стане, за да може да се случи то. 3Това съгласие
позволява да се случи каквото и да било. 4Нищо не може да бъде причинено без да се
осъществи някакъв вид свързване, независимо дали със сънищата на осъждането или с Гласа на
Бога. 5Решенията пораждат резултати, защото не са взети в изолация. 6Ти ги вземаш съвместно
със своя съветник, заради самия теб и за целия свят. 7Ти даряваш на света желания от теб ден,
защото той ще бъде такъв, какъвто си го поискал и ще затвърди господството на твоя съветник
над света. 8Чие царство е светът за теб днес? 9Какъв ще бъде денят, който ще решиш да имаш?
17. Достатъчни са двама, които да пожелаят щастие през този ден, за да бъде обещано
щастие на целия свят. 2Нужни са само двама, за да разберат, че те не вземат решенията си сами,
за да имат гаранция, че радостта, за която молят, ще бъде споделена. 3Защото те са разбрали
основния закон, който прави решението могъщо и му придава всички последици, които може
да има едно решение. 4Нужни са само двама. 5Тези двама се свързват, за да може да се вземе
решение. 6Запомни само това и ти ще имаш ден, какъвто желаеш, и ще го дариш на света, за -
щото самият ти го имаш. 7Ти си престанал да осъждаш света, вземайки решението да имаш
щастлив ден. 8А каквото си получил, това и трябва да дадеш.
II. Свобода на волята
1. Нима не разбираш, че да се противопоставяш на Светия Дух означава да се обърнеш
срещу самия себе си? 2Той ти казва само твоята воля; Той говори от твое име. 3В Неговата
Божественост е и твоята Божественост. 4Всичко, което Той знае, представлява твоето познание,
което се съхранява за теб, за да вършиш ти своята воля чрез Него. 5Бог те моли да вършиш
своята воля. 6Той се присъединява към теб. 7Той не е установил сам Своето Царство. 8И самото
Небе представлява твоя воля, където всичко сътворено е за теб. 9Всяка искрица живот е
сътворена единствено с твоето щастливо съгласие, както го искаш. 10И всяка Мисъл, която е
имал Бог, е очаквала твоето благословение, за да се роди. 11Бог не е твой враг. 12Той не иска
нищо повече, само да Го приемеш за Приятел.
2. Колко е великолепно да вършиш своята воля! 2Защото това е свободата. 3Нищо друго
не би могло да се нарече с името свобода. 4Докато не вършиш своята воля, ти не си свободен.
5
Нима Бог ще лиши Своя Син от онова, което е избрал за себе си? 6Бог е гарантирал, че ти
никога няма да бъдеш лишен от собствена воля, когато Той ти е дал Своя съвършен Отговор.
7
Чуй Го сега, за да си спомниш Неговата Любов и да узнаеш собствената си воля. 8Бог не желае
Неговият Син да бъде превърнат в затворник на нещо, което не е негово желание. 9Той се
присъединява към теб в желанието да бъдеш свободен. 10А да Му се противопоставиш означава
да направиш избор срещу самия себе си и да избереш да бъдеш окован.
3. Погледни отново своя враг, онзи, когото си избрал да мразиш, вместо да обичаш.
2
Защото така се е родила омразата на света и е наложено господството на страха. 3Сега чуй Бог,
Който ти говори чрез Този, Който е Неговият Глас, а и твой глас да ти напомня, че твоята воля
не е да мразиш и да бъдеш затворник на страха, роб на смъртта, едно нищожно съзнание с
много малко живот. 4Твоята воля е неограничавана от нищо и ти нямаш желание тя да бъде
ограничена. 5Онова, което е заложено в теб, се свързва с Бога при раждането на цялото
творение. 6Всеки, който е сътворил нещо, ти отдава благодарност, защото по твоя воля е било
сътворено то. 7Всяка светлина на Небето грее за теб, защото е запалена на Небето по твоя воля.

335
 4. Каква причина можеш да имаш за гняв в един свят, който само очаква твоето
благословение, за да бъде свободен? 2Ако искаш да бъдеш затворник, тогава Самият Бог не би
могъл да бъде свободен. 3Защото каквото се стори на някой, който е толкова обикнат от Бога,
се причинява на Самия Бог. 4Не мисли, че Неговото желание е да те окове — Той, Който те е
направил сътворец на вселената заедно с Него. 5Само че Той ще съхрани твоята воля завинаги и
вечно безгранична. 6Този свят очаква свободата, която ще му дадеш, когато разбереш, че си
свободен. 7Но ти няма да простиш на света, докато не простиш на Него, Който ти е дал волята.
8
Защото благодарение на твоята воля на света се дава свобода. 9Ти не можеш да бъдеш
свободен, отделно от Този, Чиято свята Воля споделяш.
5. Бог се обръща към теб да поискаш светът да бъде cnaceн, защото гой бива изцелен чрез
твоето спасение. 2И всеки, който стъпва по земята, зависи единствено от твоето решение, за да
узнае, че смъртта няма власт над него, защото той споделя твоята свобода, както споделя твоята
воля:. 3Твоята воля е да го изцелиш и защото решаваш съвместно с него, той е изцелен. 4И сега
Бог е простен, защото ти си избрал да гледаш на своя брат като на приятел.
III. Отвъд всички идоли
1. Идолите са твърде конкретни. 2Но твоята воля е универсалнa, защото е безгранична.
3
Така че тя няма форма и съдържанието, с което се изявява не се представя чрез форма.
4
Идолитe са граници. 5Те са убеждението, че съществуват форми, които могат да доведат до
щастие и всичко се постига чрез налагане на ограничения. 6То е нещо като заявлението: „Аз
нямам нужда да имам всичко. 7Искам само това малко нещо, и то за Мен ще стане всичко." 8И
това естествено няма да те удовлетвори, защото волята ти е да имаш всичко. 9Решиш ли в полза
на идолите, ти сякаш си поискал да загубиш. 10Решиш ли в полза на истината, и всичко ще бъде
твое.
2. Ти не търсиш формата. 2Каква форма може да замести Любовта на Бог Отец? 3Каква
форма може да заеме мястото на цялата любов в Божествената същност на Бог Син? 4Какъв
идол може да направи две от едно? 5И възможно ли е неограниченото да бъде ограничено? 6Ти
не се стремиш към идоли. 7Твоята воля не е да имаш идоли. 8Идолът не може да ти даде онзи
дар, който търсиш. 9Когато избираш с оглед на формата на онова, което желаеш, ти преставаш
да разбираш вътрешния смисъл на тази форма. 10Така ти виждаш своята воля в дадения идол,
придавайки й по този начин конкретна форма. 11Но твоята воля ии никога няма да бъде такава,
защото онова, което е неразделна част от цялото творение, не може да бъде удовлетворено от
дребни идеи и незначителни неща.
3. Зад стремежа към един идол се крие копнеж по завършеност и пълнота. 2Целостта няма
форма, защото е неограничени. 3Да търсиш някакъв специален човек или обект, за да те
допълни и да постигнеш завършеност, означава само, че си убеден, че ти липсва някоя форма.
4
И намирайки я, ти ще постигнеш завършеност във форма, която ти харесва. 5Това е
предназначението на идола - да не търсиш отвъд него източника на убеждението, че си
незавършен. 6Само ако си съгрешил, това би могло да бъде така. 7Защото грехът е идеята, че си
сам и разделен от онова, което е цялостно. 8И така, ще бъде необходимо търсенето на
цялостност да се извършва отвъд границите, които си наложил на самия себе си.
4. Ти никога не си желал идола. 2Но наистина желаеш и смяташ, че си в правото си да
искаш онова, което ти предлага идoлът според собствените ти представи. 3И то не може да ти се
отрече. 4Твоята воля да бъдеш цялостен е всъщност Божията Воля и това ти се дава, защото Му
принадлежи. 5Бог не познава формите. 6Той не може да ти отговори по безсмислен начин. 7И
твоята воля не може да бъде удовлетворена от празни форми, създадени само за да запълнят
една пропаст, която не съществува. 8Ти не искаш това. 9Творението не дава на никой отделен
човек и на никой отделен обект способността да придаде завършеност на Божия Син. 10Какъв
идол може да се призове, който да даде на Божия Син нещо, което той вече има?
5. Постигането на завършена цялостност е предназначението на Божия Син. 2Той няма
нужда да го търси въобще. 3Отвъд всички идоли стои неговата свята воля да бъде само онова,
което е. 43ащото да искаш повече от цялото е безсмислица. 5Ако в него имаше изменение, ако
той бе ограничен до някаква форма и сведен до онова, което не е в него, той не би бил такъв,
какъвто Бог го е сътворил. 6От какъв идол може да има нужда, за да бъде такъв, какъвто е?
7
Защото може ли да се откаже от някоя частица от себе си? 8Каквото не е цялостно, не може да
породи цялост. 9Но каквото наистина поискаш, то няма да ти се откаже. 10Твоята воля се
удовлетворява. 11Не под форма, която не би те удовлетворила, но в напълно любящата Мисъл,
която Бог има за теб.
6. Нищо, което Бог не познава, не съществува. 2А което познава, съществува вечно и
неизменно. 3Защото мислите траят, докато трае съзнанието, което ги мисли. 4И в съзнанието на
336
Бога не съществува край, нито време, през което Неговите Мисли да отсъстват или да
претърпят промяна. 5Мислите не се раждат и не могат да умрат. 6Те имат същите качества,
както и техният творец и нямат отделен от неговия живот. 7Мислите ти са в твоето съзнание,
както ти си в Съзнанието, което мисли за теб. 8Така че не съществуват отделни части в онова,
което съществу ва в Божественото Съзнание. 9То е извечно Едно цяло, завинаги единно и в мир.
6. Мислите създават впечатлението, че идват и си отиват. 2Но това означава само, че в
едни случай ти ги осъзнаваш, а в други не. 3А мисъл, която не помниш, се ражда отново, когато
я осъзнаеш наново. 4И все пак, тя не е умирала тогава, когато е била забравена от теб. 5Тя е била
винаги там, но ти не си я осъзнавал. 6Мисълта, която Бог има за теб, е съвършено неизменна,
независимо от твоята забрава. 7Тя винаги ще бъде такава, каквато е била преди момента, когато
си я забравил, и ще остане съвсем същата, когато си я спомниш. 8И е неизменна в периода от
време, когато е била забравена.
7. Мислите на Бога са далеч отвъд всяка промяна и светят извечно. 2Те не чакат да се
родят. 3Те чакат да ги приемеш и да си ги спомниш. 4Мисълта, Която Бог таи за теб, е като
звезда, неизменна в едно вечно небе. 5Тя е поставена толкова високо на Небето, че тези, които
са извън него, не знаят, че изобщо е там. 6Но тя ще свети през цялата вечност тиха, бяла и
прекрасна. 7Не е имало такова време, когато да не е била там; нито миг, когато нейната
светлина да е станала по-слаба или не така съвършена.
8. Който познава Отца, той познава тази светлина, защото Той е вечното Небе, което я
съхранява, завинаги въздигната и сигурно закотвена. 2Нейната съвършена чистота не зависи от
това дали тя се вижда от земята или не. 3Небето я обгръща и ласкаво я пази в съвършенството
на своето място, което е толкова далеч от земята, колкото земята от Небето. 4Нито разстояние-
то, нито времето са тези, които правят тази звезда невидима за земята. 5Но онези, които се
стремят към идоли, не могат да знаят, че звездата е там.
9. Отвъд всички идоли е Мисълта, която Бог има за теб. 2Напълно незасегната от
безпокойствата и ужаса на света, от сънищата за раждане и смърт, сънувани тук, от милиардите
форми, които може да приеме страхът - напълно незасегната, Божията Мисъл за теб си остава
такава, каквато е била винаги. 3Обгърната от толкова пълна тишина, че нито звук на битка не
достига до нея дори и издалеч, тя почива в сигурност и съвършен мир. 4Тук се пази
единствената ти реалност, която няма и представа от целия този свят, който се прекланя пред
идоли и който не познава Бога. 5В пълна сигурност за нейната неизменност и покой във вечния
й дом, Мисълта, която Бог има за теб, Никога не е напускала Съзнанието на своя Творец,
Когото познава, както нейният Творец знае, че е там.
10. Къде би могла да съществува Мисълта на Бог за теб, ако не там, където си ти? 2Нима
твоята реалност е нещо, отделно от теб и в свят, за който реалността ти не подозира? 3Извън теб
не съществува вечно небе, неизменна звезда, нито реалност. 4Съзнанието на Небесния Син е на
Небето, защото там Съзнанието па Отца и Сина се е съединило в творение, което не може да
има край. 5Ти нямаш две реалности, а една. 6И не можеш да осъзнаеш повече от една реалност.
7
Твоята реалност е или идолът, или Мисълта на Бога. 8Затова не забравяй, че идолите поддържат
скрита истинската ти същност не от Божественото Съзнание, а от твоето. 9Звездата и досега
свети; небето си остава неизменно. 10Но ти, Светия Божи Син, не осъзнаваш собствената си
реалност.
IV. Истината отвъд илюзиите
1. Ти ще бъдеш агресивен към онова, което е неудовлетворително за теб и така няма да
разбереш, че сам си го породил. 2Ти винаги се бориш срещу илюзиите. 3Защото истината зад
тях е толкова прекрасна и е така тиха в любящата си нежност, че ако я осъзнаваше, щеше
напълно да забравиш всякакви защитни механизми и да се втурнеш, за да я прегърнеш.
4
Истината не може да бъде атакувана. 5И ти си знаел това, когато си изграждал своите идоли.
6
Те се създават, за да се забрави ненакърнимостта на истината. 7Ти атакуваш само фалшивите
представи и никога онези, които са истинни. 8Всички идоли са фалшивите представи, които си
изградил, за да запълниш пропастта, която си мислиш, че съществува между теб и истината. 9И
ти ги атакуваш заради онова, което си мислиш, че символизират. 10Нещо, което е отвъд
идолите, не подлежи на агресия.
2. Отегчителните, неудовлетворяващи богове, които си съградил, са надуваеми детски
играчки. 2Детето изпитва страх, когато при внезапното отваряне на някоя кутия от нея изскочи
дървена глава или когато някое меко и мълчаливо мече започне да пищи, когато го докосне.
3
Принципите, които детето е установило по отношение на кутиите и мечетата, са му изневерили
и са нарушили неговия „контрол" над онова, което го заобикаля. 4И то се изпълва със страх,
защото си е мислело, че тези принципи го защитават. 5Сега му се налага да узнае, че кутиите и
337
мечетата не са му изневерили, не са нарушили правилата и тяхното поведение не означава, че
светът му е станал хаотичен и несигурен. 6Това не е така. 7То е разбрало какво му е давало
сигурност и си е помислило, че вече го няма.
3. Пропастта, която не съществува, бива запълнена с играчки с най-разнообразни форми.
2
И всяка изглежда така, сякаш нарушава правилата, установени по отношение на нея. 3Тя
никога не е била онова, за което си я мислел. 4Изглежда така, сякаш нарушава принципите за
безопасност, защото те са неправилни. 5Но ти не си заплашен. 6Можеш да се надсмееш над
главите, които изскачат от кутията и играчките, които пищят, също като дете, на което му се
обясни, че те не представляват заплаха за него. 7Но докато на детето му харесва да играе с тях,
то продължава да ги възприема така, сякаш те се подчиняват на правила, които е установило, за
да се забавлява. 8И така, все още има правила, които играчките могат да нарушат и да го
уплашат. 9И все пак, нима то е оставено на произвола на играчките си? 10И могат ли те да
представляват заплаха за него?
4. Реалността следва законите на Бога, а не правилата, създадени от теб. 2Неговите закони
са тези, които гарантират твоята безопасност. 3Всички илюзии по отношение на себе си, в които
вярваш, не се подчиняват на никакви закони. 4Те изглеждат така, сякаш танцуват известно
време според принципите, които си установил за тях. 5Но после падат и не могат да се вдигнат
отново. 6Те са само играчки, детето ми, недей да тъгуваш за тях. 7Техният танц никога не ти е
доставял радост. 8Но те не са също така и нещa, от които да се плашиш, нито да ти дадат
сигурност, ако се подчиняват на твоите правила. 9Те не трябва нито да бъдат желани, нито
атакувани, а само да се погледне на тях като на детински играчки, които сами по себе си нямат
никакъв смисъл. 10Видиш ли в тях смисъл, и всички играчки ще се изпречат пред очите ти. 11А
ако не виждаш смисъл в тях, те няма да те докоснат.
5. Всички външни форми заблуждават, защото са привидност, а не реалност. 2Недей да
се осланяш на никоя от тях. 3Те замъгляват реалността и пораждат страх, защото скриват ис-
тината. 4Не атакувай онова, което си създал, за да бъдеш държан в заблуда, защото по този
начин доказваш, заблудата си. 5Агресията е способна да превърне илюзиите в реалност. 6Но
това, което се постига чрез агресия, е нищо. 7Кой би изпитвал страх пред сила, която не може да
има никакви следствия? 8Какво би могла да представлява такава сила, ако не илюзия, която
прави нещата привидно подобни на нея? 9Спокойно разгледай играчките й и проумей, че те са
само идоли, които танцуват, за да задоволят суетни желания. 10Недей да се прекланяш пред тях,
защото не са там. 11Но това се забравя по същия начин при агресията. 12Божият Син не се
нуждае от защита срещу сънищата си. 13Неговите идоли не са заплаха за него. 14Единствената
му грешка е, че ги смята за реални. 15Какво може да стори силата на илюзиите?
6. Привидностите могат да заблудят единствено онова съзнание, което е пожелало това.
2
И ти можеш да направиш един пpoст избор, който завинаги ще те постави далеч отвъд заблу-
дите. 3Няма защо да се грижиш как ще стане това, защото не можеш да разбереш. 4Но ще
разбереш, че бързо са станали могъщи промени, когато ти решаваш нещо много просто - ти не
желаеш онова, което вярваш, че ти дава идолът. 5Защото по този начин Божият Син заявява, че
е свободен от идоли. 6И така той наистина бива свободен.
7. Спасението е истински парадокс! 2Какво друго би могло да бъде то, освен един
щастлив сън? 3От теб то изисква само да простиш всички онези неща, които никой никога не е
извършвал; да пренебрегнеш онова, което не съществува и да не гледаш на нереалното като на
реалност. 4От теб се иска само да позволиш да бъде твоята воля и да престанеш да се стремиш
към нещата, които не желаеш. 5И от теб се иска да се отърсиш от всички сънища, които не са
съществували никога и да не се стремиш да замениш Волята на Бога със силата на празните
желания.
8. Тук сънят на разделението започва да избледнява и изчезва. 2Защото пропастта, която
не съществува, започва да се възприема без страшните играчки, които си направил. 3Не се иска
нищо повече от това. 4Бъди наистина щастлив, че за спасението се иска толкова малко, а не
много. 5В реалността за спасението не се иска нищо. 6Но дори и в света на илюзиите се изисква
единствено прошката да дойде на мястото на страха. 7Това е единственото условие за щастливи
сънища. 8Пропастта се изпразва от играчките на страха и нейната нереалност става очевидна.
9
Сънищата не отразяват нищо. 10И Божият Син не би могъл да се нуждае от тях. 11Те не му
предлагат нищо желано от него. 12Той се избавя от илюзиите, когато пожелае и се връща към
истинската си същност. 13Какъв може да бъде Божественият план за неговото спасение, ако не
средството да се върне към самия себе си?
V. Единствената цел

338
 1. Реалният свят е състояние на съзнанието, за което прошката е единственото
предназначение на света. 2Страхът не е целта на този свят, защото тази цел е отърсването от
чувството за вина. 3Осъзнава се колко е значима прошката и тя идва на мястото на идолите, към
които никой не се стреми, защото не цени техните „дарове". 4Не се установяват ненужни
правила и не се предявяват изисквания към никого и нищо за приспосо бяване към съня на
страха. 5Вместо това съществува потребност да се разбере всичко сътворено такова, каквото е
реално. 6И става ясно, че всички неща първо трябва да получат прошка, а след това разбиране.
2. Този свят смята, че разбиране се придобива чрез агресия. 2В реалния свят е очевидно,
че агресията лишава от способността за разбиране. 3Напълно се осъзнава колко е глупаво да се
пре ледва като цел чувството за вина. 4Там идолите са нежелани, защото е ясно, че вината е
единствената причина за болката под каквато и да било форма. 5Никой не е изкушен от напраз-
ния й зов, защото страданието и смъртта се възприемат като нежелани и никой не се стреми
към тях. 6Възможността за свобода се разбира и приема и вече могат да се схванат средствата за
нейното постигане. 7Светът става място на надежда, защото единственото му предназначение е
да даде възможност стремежът към щастие да се осъществи. 8Никой не е изключен от тази
надежда, защото светът е обединен от убеждението, че неговото предназначение трябва да бъде
споделено от всички, зa да стане надеждата нещо повече от сън.
3. Още Небето не е припомнено напълно, защото остава предназначението за прошка. 2Но
всеки е сигурен, че ще отиде отвъд прошката и ако е още тук, то е, за да прости съвършено.
3
Той няма друго желание. 4И страхът изчезва, защото той не е в противоречие със себе си по
отношение на своето предназначение. 5В него има надежда за щастие, която е толкова
постоянна и сигурна, че му е трудно да се удържи и стъпките му едва докосват земята. 6И все
пак, той е щастлив да почака, докато всички стиснат ръцете си и всяко сърце е готово да
възкръсне и тръгне с него. 7Защото по този начин той е готов за стъпката, при която всяка
прошка остава назад.
4. Последната стъпка е тази на Бога, защото само Бог би могъл да сътвори един съвършен
Син и да сподели своето Бащинство с него. 2Никой вън от Небесното Царство не знае как е
възможно това, защото това разбиране е самото Небесно Царство. 3Дори и реалният свят има
предназначение, което е по-нискостоящо от творчеството и вечността. 4Но страхът е изчезнал,
защото неговото предназначение е прошката, а не идолопоклонничеството. 5И така Небесният
Син се подготвя да бъде себе си и да си спомни, че Синът Божи знае всичко, което неговият
Отец разбира и го разбира съвършено заедно с Него.
5. Реалният свят все още не постига това, защото то е Собственото предназначение на
Бога; само Негово, но и напълно споделено и съвършено осъществено. 2Реалният свят е
състояние, в което съзнанието е узнало колко лесно идолите изчезват, когато престанат да
бъдат желани, макар и все още да ги възприемаш. 3С каква готовност може да се отърси
съзнанието от тях, когато разбере, че идолите са нищо и никъде и са безцелни. 4Защото едва
тогава грехът и вината ще се възприемат като лишени от смисъл и предназначение.
6. По този начин целта на реалния свят внимателно се осъзнава, за да замести целтa на
греха и вината. 2Прошката е радост, премахва всичко, което е застанало между собствените ти
представи за теб и истинската ти същност. 3Но не е нужно Бог отново да сътворява Своя Син, за
да му върне онова, което му принадлежи. 4Пропастта между твоя брат и теб самия никога не е
съществувала. 5И онова, което Божият Син е знаел при сътворението, той ще го познае отново.
7. Когато братя се свържат по своите цели в света на страха, те вече са на границата на
реалния свят. 2Те може би все още се обръщат назад и си мислят, че виждат някакъв идол,
който желаят. 3Но пътят им е твърдо отклонен от идолите по посока нa реалността. 4Защото
когато се хванат за ръце, те се хващат за ръката на Христос и виждат Този, Чиято ръка държат.
5
Виждат лицето на Христос и си припомнят Неговия Отец. 6Тъй като Той си остава забравен
дотогава, докато Неговият Син достигне отвъд прошката до Божествената Любов. 7Но първо
трябва да се приеме Христовата Любов. 8И тогава ще дойде познанието, че Те са едно цяло.
8. Колко лека и лесна е стъпката отвъд тесните граници на света на страха, когато
разпознаеш Чия е ръката, която държиш. 2В ръката ти е всичко, от което се нуждаеш, за да
вървиш със съвършена увереност далеч от страха завинаги и да достигнеш направо Небесните
двери. 3Защото Този, Чиято ръка държиш, е чакал само ти да се присъединиш към Него. 4И сега,
когато си дошъл, нима ще отложи да ти покаже пътя, по който трябва да върви заедно с теб?
5
Неговото благословение е отправено към теб също така сигурно, както Любовта на Отца е
отпра вена към Него. 6Неговата благодарност превъзхожда твоето разбиране, защото ти си Му
позволил да се повдигне от веригите си и да тръгне редом с теб към дома на Неговия Отец.

339
 9. Древната вражда си отива от този свят. 2И с нея си отива всяка омраза и страх. 3Не се
обръщай назад, защото онова, което е пред теб, е всичко, което някога си желал в сърцето си.
4
Отречи се от този свят! 5Но не като жертва. 6Ти никога не си го желал. 7Имало ли е щастие,
което да потърсиш на този свят без то да ти е причинило болка? 8Кой миг на удовлетворение не
е бил заплатен със страшната цена на страданието? 9Радостта няма цена. 10Тя е твое свещено
право и това, за което плащаш, не е щастието. 11Нека честността да ти помага да вървиш с
пълна скорост по пътя си и нека твоите преживявания тук да не те подвеждат, когато се
обърнеш назад. 12Те не са освободени от жестока цена и безрадостни последици.
2
И когато бъдеш изкушен от идол, помисли си:
3
Никога не е било време, когато идол да ти е донесъл в „дар" нещо друго, освен
чувство на вина. 4Нито един идол не е спечелен, освен с цената на страдание и ти
никога не си я плащал сам.
5
Имай милост към своя брат. 6И не избирай идола без да мислиш, а си спомни, че и той
ще трябва да плаща цената, както и ти. 7Защото ще забавиш и своя брат, когато обръщаш
поглед назад и няма да разбереш Чия е любящата ръка, която държиш. 8Гледай само напред;
уверено върви с радост в сърцето, което тупти в надежда, а не от страх.
11. Волята на Бога е завинаги вложена в онези, които са сключили ръце. 2Докато се
свържат, са си мислели, че Той е техният враг. 3Но когато са се свързали в обща цел, те са
свободни да разберат, че имат единна воля. 4Така Волята Божия се осъзнава от тях. 5И те не
могат за дълго да забравят, че тя е тяхната воля.
VI. Основание за прошка
1. Гневът никога не е оправдан. 2Агресията няма основание. 3От тук започва избавлението
от страха, за да бъде постигнато напълно. 4С това се дава реалният свят в замяна на сънищата
на ужас. 5Защото на тези разбирания се основава прошката, която е нещо съвсем естествено.
6
От теб не се иска да извиниш онзи, на когото основателно се полага да отвърнеш с атака. 7Това
би означавало да простиш греха, пренебрегвайки това, че той реално съществува. 8Това не е
прошка. 9Защото тя предполага, че отвръщайки по един неоснователен начин, твоята прошка е
отговор на реално проведена агресия. 10Това прави прошката неподходяща да се даде там,
където не я заслужават.
2. Прошката е винаги основателна. 2Тя има сигурни основания. 3Ти не прощаваш
непростимото, нито пренебрегваш някаква реална агресия, която изисква наказание.
4
Спасението не се състои в това, че от теб се изисква да дадеш неестествен от говор,
несьответстващ на реалността. 5То изисква само да отговориш подобаващо на нещо, което не е
реално, като не възприемаш нещо, което не е станало. 6Ако прошката е неоснователна, това
означава от теб да се иска да пожертваш своитe права, когато отвръщаш е прошка на агресията.
7
Но от теб само cе иска да разглеждаш прошката като естествена реакция на нещастието, което
се основава на грешка и зове за помощ. 8Прошката е единствената разумна реакция. 9Тя не
позволява да бъде жертвано твоето право.
3. Това разбиране е единствената промяна, която позволява да се въздигне реалният свят
на мястото на сънищата на страх. 2Страх не може да има, ако не бъде оправдана агресията, а ако
тя имаше реално основание, прошката е неоправдана. 3Реалният свят се постига, когато
възприемеш, че основата на прошката е напълно реална и оправдана. 4Докато гледаш на
прошката като на незаслужен дар, тя утвърждава вината, която искаш да „простиш".
5
Неоправданата прошка е агресия. 6И това е всичко, което светът изобщо може да предложи.
7
Той понякога прощава на „грешниците", но остава със съзнанието, че те са съгрешили. 8И така,
те не заслужават прошката, която им дава светът.
4. Това е фалшивата прошка, която светът използва, за да поддържа живо усещането за
греховност. 2Разбирайки, че Бог е справедлив, не е възможно Неговата прошка да е реална.
3
Страхът от Бога е сигурен резултат от това да се разглежда прошката като нещо незаслужено.
4
Никой, който се чувства виновен, не може да се освободи от страха от Бога. 5Но той се спасява
от такъв проблем, ако може да се отърси от страха от Бога. 6Съзнанието трябва да се отнася към
своя Творец така, както гледа на себе си. 7Ако можеш да разбереш, че твоят брат заслужава
прошка, ти си узнал, че прошката е твое право, също както и негово. 8A и няма да мислиш, че
Бог възнамерява да стовари върху теб страшна присъда, каквато не е предназначил за твоя брат.
9
Защото истината е, че на теб ти се дава нито повече, нито по-малко отколкото на него.
5. Прошката, ако я възприемаш като заслужена, ще те изцели. 2Тя придава на чудото
силата да преодолее илюзиите. 3Така ти узнаваш, че и ти трябва да получиш опрощение. 4Нищо
видимо не е такова, че да не може да се пренебрегне. 5Защото в противен случай трябва да е
съществувал първоначално някакъв грях, който да е непростим. 6Трябва да е съществувало
340
прегрешение, което е повече от обикновена грешка; специална форма на грешка, която е
неизменна, вечна и която не може нито да се избегне, нито да се поправи. 7Трябва да е
съществувала една грешка, която да е имала способността да премахне творението и да създаде
на негово място свят, който да унищожи Божията Воля. 8Само ако това бе възможно, би могло
да съществуват привидности, които да не се поддават на чудото и да не могат да бъдат
изцелени чрез него.
6. Няма по-сигурно доказателство, че идолопоклонничеството е желано от теб, от
убеждението, че някои форми на болест и нерадостност не могат да бъдат изцелени чрез
прошката. 2Това означава, че предпочиташ да задържиш някои идоли и не си готов все още да
се отърсиш от всички тях напълно. 3И така, ти си мислиш, че някои привидности са реални и
съвсем не са привидности. 4Не се подвеждай от твърдо вкорененото убеждение, че някои
привидности се пренебрегват по-трудно от други. 5Това би означавало да ограничаваш
действието на прошката. 6То би означавало да целиш да получиш частично извинение и да
избегнеш вината в ограничена степен. 7Какво, ако не фалшива прошка, означа това - над теб и
над всеки, който е привидно различен от теб?
7. Истината е, че чудото може да изцели всякакви форми на болест или не може да
изцелява изобщо. 2Неговата цел не е да съди кои форми са реални и кои привидности са
истинни. 3Ако една привидност трябва да остане неподлежаща на изцеление, това означава, че
една илюзия е част от истината. 4И ти не можеш да избегнеш цялата вина, но само част от нея.
5
Ти трябва напълно да простиш на Божия Син. 6Защото в противен случай ще поддържаш една
представа за себе си, която не е цялостна, и ще продължиш да се страхуваш да се вгледаш в
себе си и да се отърсиш от всеки свой идол. 7Спасението се основава на вярата, че е
невъзможно да съществуват такива форми на вина, които да нe си в състояние да простиш. 8И
така, не могат да съществуват привидности, които да са изместили истината за Божия Син.
8. Погледни на своя брат с желанието да го видиш такъв, какъвто е. 2И нека дори част от
него да не бъде отхвърлена от волята ти да го изцелиш. 3Да изцелиш означава да постигнеш
цялостност. 4А каквото е цялостно, то не може да има липсващи части, останали извън него.
5
Прошката се основава върху това разбиране и радостта, че няма такива форми на болест, които
чудото да не може да изцели.
9. Божият Син е съвършен, защото в противен случай не би могъл да бъде Божи Син. 2И
ти няма да го познаеш, ако не го смяташ за достоен да се отърси от вината с всички нейни
последици и под всякаква форма. 3Това трябва да бъде единственото ти отношение към него,
ако желаеш да узнаеш истината за себе си.
4
Благодаря ти, Отче, за Твоя съвършен Син
и в неговата слава аз виждам своята.
5
Това е щастливото изявление, че не съществуват никакви форми на злото, които да
превъзхождат Божията Воля; щастливоо признание, че вината не е успяла по твое желание да
превърне илюзиите в реалност. 6И какво друго е това, ако не просто изразяване на истината?
10. Погледни своя брат с такава надежда и ще разбереш, че той не може да направи
грешка, която да промени истината в него. 2Никак не е трудно да бъдат пренебрегнати грешки,
които нямат последици. 3Но ако виждаш, че нещо е в състояние да превърне в идол Божия Син,
ти няма да му простиш. 4Защото той се е превърнал за теб в смъртен образ и символ на смъртта.
5
Това ли е твоят спасител? 6Нима Отец е сбъркал по отношение на Своя Син? 7Или ти си се
излъгал в онзи, който ти е даден да го изцелиш, за да намериш спасение и избавление?
VII. Новото тълкуване
1. Дали Бог би оставил твоето тълкуване да определя смисъла нa света? 2Ако го беше
оставил, то светът е лишен от смисъл. 33ащото не е възможно смисълът да се променя
постоянно, и пак да бъде истинен. 4Светия Дух вижда в света единна цел, която е установена
неизменно. 5И никоя ситуация не може да повлияе върху неговата цел, а трябва да бъде в
съгласие с нея. 6Защото само ако целта би се променяла при всяка ситуация, е възможно да се
дава различно тълкуване на ситуациите в различни случаи 7Ти добавяш нов елемент към
сценария, който създаваш всяка минута от деня и всичко, което става сега, означава нещо
друго. 8Отнемаш друг елемент и всяко значение се променя съответно.
2. Какво отразяват твоите сценарии, ако не собствените ти и ла нове за това какъв трябва
да бъде денят? 2Така ти преценяваш успеха и провала, напредъка, отстъплението, загубата и
печал бата. 3Всички тези преценки се дават взависимост от ролите, предвидени в сценария.
4
Фактът, че те нямат смисъл сами но себе си, се демонстрира от лекотата, с която се сменят тези
етикети с други преценки по отношение на други аспекти на опита. 5И тогава, поглеждайки
назад, ти смяташ, че виждаш друг смисъл в онова, което е станало преди. 6Какво друго си
341
направил, освен да покажеш, че в него не е имало никакъв смисъл. 7Но ти си му придал смисъл
в светлината на променящи се цели и всеки смисъл се е променял с промяната на целите.
3. Само една постоянна цел може да придаде на събитията постоянен смисъл. 2Но тя
трябва да придаде на всички тях единен смисъл. 3Ако им се придава различен смисъл, това би
означавало, че те са отражение на различни цели. 4И това е целият смисъл, който имат. 5Може
ли да бъде смисъл това? 6Може ли объркването да бъде онова, което е смисълът? 7Не може да
има постоянна промяна във възприятията и при това стабилност на смисъла където и да било.
8
Страхът никога не е оправдан като преценка. 9Съществуването на страх е лишено от друг
смисъл, освен този да ти покаже, че си написал плашещ сценарий и в съответствие с него се
страхуваш. 10А не че нещото, от което се страхуваш, съдържа повод за страх.
4. Общата цел е единственото средство, чрез което възприятията могат да придобият
стабилитет и да се даде единна интерпретация на света и на всички събития в него. 2В тази
обща цел всички и всичко, което виждаш, споделят единна преценка. 3Ти не трябва да съдиш
никого, защото си узнал, че на всичко е даден единен смисъл и си щастлив да го съзираш
навсякъде. 4Той не може да се промени, защото ти ще го съзираш навсякъде, неизменен от
обстоятелствата. 5И така, ти го отнасяш към всички събития и така получаваш стабилност.
5. Избавлението от осъждане се състои просто в следното: всички неща имат само една
цел, която ти споделяш с целия свят. 2И нищо на света не може да й се противопостави, защото
тя се отнася към всичко, както се отнася към теб. 3В единството на целта е краят на всякакви
представи за жертва, които предполагат различни цели за онзи, който печели и другия, който
губи. 4Не може да има мисъл за жертва, откъсната от тази идея. 5И тъкмо тази идея за различни
цели позволява промяна във възприятията и смисъла. 6При единна цел това става невъзможно,
защото съгласието помежду ви прави интерпретацията стабилна и трайна.
6. Как може да се установи реално общуване, когато символите, които се използват,
означават различни неща? 2Целта на Светия Дух придава единно тълкуване, което има смисъл
както за теб, така и за твоя брат. 3Така той може да общува с теб и ти с него. 4Чрез символите,
които и двамата можете да разберете, се преодолява жертвата на смисъла. 5Всяка жертва пред-
полага, че ти не си способен да виждаш връзката между събитията. 6А ако бъдат разглеждани
поотделно, те не притежават смисъл. 7Защото не съществува светлина, на която те да се
разгледат и разберат. 8Те нямат предназначение. 9И не може да се види за какво са. 10Всяка
мисъл за загуба е лишена от съдържание. 11Никой не се е съгласил с теб по отношение нейното
съдържание. 12Тя е част от един деформиран сценарий, който не може смислено да се
интерпретира. 13Той трябва да си остане неразбираем завинаги. 14Това не е общуване. 15Твоите
мрачни сънища са само безсмислените, изолирани сценарии, които пишеш насън. 16Недей да
търсиш смисъла в отделните сънища. 17Само сънищата за прошка могат да бъдат споделени.
18
Те имат един и същ смисъл и за двама ви.
7. Недей да даваш тълкувания в самота, защото онова, което виждаш, няма да значи
нищо. 2Онова, което то символизира, ще се променя, и ти ще повярваш, че светът е несигурно
място, в което вървиш в опасност и несигурност. 3Именно твоите интерпретации са
неустойчиви, защото не са в съгласие с истинската ти същност. 4Това е място, което изглежда
толкова несигурно, че неизменно поражда страх. 5Не продължавай така, братко мой. 6Ние
имаме един Интерпретатор. 7И благодарение на начина, по който Той се ползва от символите,
ние сме съединени, така че те означават едно и също за всички нас. 8Нашият общ език ни
позволява да се обръщаме към всички свои братя и заедно с тях да разберем, че прошката е
дадена на всички ни и така ние можем да общуваме помежду си отново.
VIII. Неизменната реалност
1. Привидностите заблуждават, но могат да се променят. 2Реалността е неизменна. 3Тя не
подвежда никога и ти биваш поoведен, само ако не успееш да видиш отвъд привидностите. 43а
щото всичко, което виждаш, се променя и ти го смяташе за реално преди, както го смяташ за
реално отново. 5Така реалността се свежда до формата и до едно променливо състояние. 6Ре
алността е неизменна. 7Именно това я прави реална и я отделя от всякакви привидности. 8Тя
трябва да преодолее всякакви форми, за да бъде това, което е. 9Тя е неизменна.
2. Чудото е средство да се покаже, че всички привидности могат да се променят, именно
защото са привидности и не могат да имат неизменността, каквато предполага реалността.
2
Чудо то разграничава спасението от привидностите, като показва, че те могат да се променят.
3
Твоят брат притежава в себе си неизменност, която е независима от всички привидности и
заблуди. 4Тя се замъглява, като се променят гледните точки спрямо него, които ти възприемаш
за негова реалност. 5Щастливият сън по отношение на него създава видимото впечатление за
съвършеното му здраве, съвършената му независимост от всяка нужда и несполука. 6Чудото е
342
доказателство, че той е независим от каквато и да било загуба и страдание, защото те лесно
могат да се променят. 7А това показва, че не са били никога реални и не биха могли да
произтичат от неговата реалност. 8Защото реалността е неизменна и не може да има последици,
които да се променят от каквото и да е на Небето и земята. 9Но се показва, че привидностите са
нереални, защото могат да се променят.
3. Какво друго е изкушението, ако не желание да се придаде реалност на илюзиите? 2То
не изглежда желание да се отрече всяка реалност. 3Но то изглежда утвърждаване, че някои фор-
ми на идоли имат могъща привлекателна сила, благодарение на която е по-трудно да им се
устои, в сравнение с онези, които ти не би желал да притежават реалност. 4Следователно, из-
кушението не е нищо повече от молитва чудото да не засегне някои сънища, а да запази в
неведение факта, че са нереални и да им придаде реалност. 5И Небето не откликва на молитвата
и не може да ти се даде чудо, за да изцелиш привидностите, които не ти харесват. 6Ти си въвел
граници. 7Каквото си поискал, ти е дадено, но не от Бога, Който не познава границите. 8Ти сам
си наложил граници на себе си.
4. Реалността е неизменна. 2Чудесата само показват, че е нереално онова, което си
издигнал между реалността и своето съзнание, и не представлява преграда. 3Цената на
убеждението, че няма надежда някои привидности да се променят, е тази, че чудото не се
изявява чрез теб последователно. 4Защото ти си поискал да не му се даде силата да изцелява
всички сънища. 5Всяко чудо ти е достъпно, когато пожелаеш изцеление. 6Но никое чудо не
може да ти се даде, ако не го пожелаеш. 7Когато избираш какво да изцелиш, Този, Който дарява
всички чудеса, не е свободен да възложи даровете Си на Божия Син. 8Когато Той изпадне в
изкушение, отрича реалността. 9И се превръща в доброволен роб на онова, което е избрал.
5. Защото реалността е неизменна, чудото е вече тук, за да изцели всички неща, които се
променят, и да ти ги покаже да ги видиш в щастлива форма, освободена от страх. 2На теб ще ти
бъде дадено да видиш своя брат по такъв начин. 3Но не и докато ти в някои отношения
предпочиташ друго. 4Защото това би означавало, че ти не желаеш той да бъде изцелен и
цялостен. 5Xpиcтоc в него е съвършен. 6Готов ли се да видиш това? 7Тогава нека нямаш сънища
за него, които да предпочетеш пред тази гледка. 8И ти ще видиш в него Христос, защото си Му
позволил да дойде при теб. 9И когато Той ти се яви, ще разбереш със сигурност, че си като
Него, защото Той е неизменното в твоя брат и в теб.
6. Това ще видиш, когато решиш да не заместваш с никаква привидност истинската
същност на своя брат. 2Нека изкушенито да предпочиташ някой сън да не позволи
несигурността да проникне тук. 3Недей да имаш чувство на вина или страх, когато бъдеш
изкушен от някакъв сън по отношение на него. 4Но не му придавай силата да промени в твоите
очи онова, което е не изменно. 5Всяка фалшива привидност ще избледнее, ако вместо нея
поискаш чудо. 6Не съществува болка, от която той да не може да се отърси, ако ти поискаш да
бъде истинската си същност. 7Защо се страхуваш да видиш в него Христос? 8Ти съзираш само
себе си в онова, което виждаш. 9Когато той бъде изцелен, ти се освобождаваш от вината,
защото виждаш себе си в него.
Глава 31
ПОСЛЕДНАТА ВИЗИЯ
I. Колко е просто спасението
1. Колко е просто спасението! 2То утвърждава само това, че каквото не е било никога
истина, не е истина нито сега, нито някога ще бъде. 3Невъзможното не се е случило и не може
да има последици. 4И това е всичко. 5Нима някой би се затруднил да научи това, ако желае то да
бъде истина? 6Само нежеланието да го усвоиш може да направи труден един толкова лесен
урок. 7Трудно ли е да видиш, че погрешното не може да бъде истинно, а истината не може да
бъде погрешна? 8Вече не можеш да твърдиш, че не забелязваш разликата между погрешното и
истинното. 9Казано ти е точно как да разграничаваш едното от другото и точно какво да
правиш, ако се объркаш. 10Защо тогава упорито отказваш да усвоиш едни толкова прости неща?
2. Съществува причина. 2Но не я обърквай с трудности в простите неща, които
спасението изисква от теб да усвоиш. 3То учи само най-очевидното. 4Просто преминава от един
очевиден урок към следващия с лесни стъпки, които плавно те водят от една към друга без
никакво усилие. 5Това не може да породи объркване, и все пак - ти си объркан. 6Защото някак
си вярваш, че онова, което е напълно объркано, е по-лесно да се усвои и разбере. 7Онова, на
което сам си се научил, е такъв гигантски учебен подвиг, че е направо невероятно. 8Но ти си го
усвоил, защото си поискал и не си се спирал в своята прилежност, за да го преценя ваш като
трудно за научаване и твърде сложно за разбиране.

343
 3. Никой, който разбира какво си усвоил, колко прилежно си го усвоявал и усилията, с
които си упражнявал и преповтарял уроците до безкрайност под всяка форма, в която можеш да
си ги представиш, не би могъл да се съмнява в силата на твоите учебни умения. 2Не съществува
no-голяма сила на света. 3Светът е създаден от нея и дори и досега не зависи от нищо друго.
4
Уроците, на които сам си се научил, са толкова прекомерно усвоени и затвърдени, че се
издигат като тежка завеса, за да затъмнят простото и очевидното. 5Недей да твърдиш, че не
можеш да ги усвоиш. 6Защото твоята сила да усвояваш е твърде голяма, за да те научи, че
собствената ти воля не ти принадлежи и дори, че ти си някои друг.
4. Кой би твърдял, че подобни уроци са лесни? 2Но ти си усвоил дори повече от това.
3
Продължил си, усвоявайки всяка съпка, независимо колко е трудна тя, без ни най-малко да се
оплакваш, докато е построен един свят, който е подходящ зa тоб. 4И всеки урок, който изгражда
света, възниква от първото учено постижение - нещо толкова огромно, че Гласът на Светия Дух
изглежда тих и крехък пред неговите мащаби. 5Светът е започнал с един странен урок, който е
бил достатъчно могъщ, че да потопи Бог в забрава и да отчужди Неговия Син от самия себе си,
като го прогони от дома, където Сам Бог го е поставил. 6Ти, който си се научил, че Божият Син
е виновен, недей да твърдиш, че не си в състояние да усвоиш простите нeща, на които те е
научило спасението!
5. Учебната способност е породена от теб и ти сам си се надарил с нея. 2Тя не е създадена,
за да изпълнява Божията Воля, а за да поддържа желанието да й се противопоставиш и една
различна воля да се утвърди като по-реална от нея. 3Учебният процес е имал за цел да утвърди
това и ти си го усвоил. 4Сега всичко, което си усвоил прекалено старателно на времето, застава
неотменно пред Гласа на истината и учи, че Неговите уроци не са истинни; твърде трудни, за да
бъдат усвоени, и твърде противоречащи на реалната истина. 5Но ти ще ги усвоиш, защото
тяхното усвояване е единственото предназначение на твоите учебни способности, което Светия
Дух вижда на света. 6Неговите прости уроци по прошка имат способност, по-могъща от твоята,
защото са зов от Бога и от твоето Аз към теб.
6. Нима това е слаб Глас, толкова тих и крехък, че да не може да се издигне над
безсмисления шум от несвързани звуци? 2Бог не е пожелал Неговият Син да Го забрави. 3И
силата на неговата Воля е в Гласа, Който говори от Негово Име. 4Кой от тези уроци ще усвоиш?
5
Кой изход е неизбежен, сигурен като Самия Бог и далеч отвъд всяко съмнение и въпрос?
6
Може ли дребнавото ти учение, със странни резултата и невероятно трудно за усвояване, да
устои на простите уроци, които ти се преподават всеки мит от всеки един ден от началото на
времето и откакто съществува учебен процес?
7. Уроците, които подлежат на усвояване, са само два. 2Всеки от тях има своя резултат в
различен свят. 3И всеки свят следва със сигурност от своя първоизточник. 4Сигурният резултат
от урокя, че Божият Син е виновен, е светът, който виждаш. 5Това е свят на страх и отчаяние.
6
И в него не съществува надеждa. 7Никакъв план за сигуpност, който можеш да изработиш,
няма да има успех. 8Никаква радост, която търсиш тук, не би могъл да намериш. 9Но това не е
единственият резултат, който може да предизвика твоето обучение. 10Колкото и добре да си
усвоил избраната си задача, урокът, който отразява Божествената Любов, е още по-внушителен.
11
И ти ще научиш, че Божият Син е невинен и ще видиш един друг свят.
8. Резултатът от урока, че Божият Син е безгрешен, е един свят, в който не съществува
страх и всичко е озарено от надежда и просветва от приятелска доброта. 2Всичко те зове с
нежния призив, че иска да бъде твой приятел и да се свърже с теб. 3Никой зов нe остава нечут,
неразбран или без отговор на същия език, на който е бил отправен. 4И ти ще разбереш, че този
зов е отправян oт всичко и от всекиго в света, но ти не си го възприемал такъв, какъвто е. 5И
сега разбираш своята грешка. 6Бил си заблуден от формите, зад които се е криел този зов.
7
Затова не от го чувал и си загубил един приятел, който винаги е желал да бъде част от теб.
8
Ласкавият вечен зов на всяка част на Божието творение към цялото се чува в целия свят, до
който води този втори урок.
9. Всичко живо споделя всеобщата Воля да бъде цялостно и неговият зов да не остава
нечут. 2Ако не му откликнеш, той загива, гъй както се спасява от смъртта, когато чуеш неговия
повик като древен зов за живот и разбереш, че това е твоят повик. 3Христос в теб си спомня
Бога с цялата сигурност, с която Той познава Неговата Любов. 4Но само ако Неговият Син е
невинен, Бог може да бъде Любов. 5Защото Бог би внушавал наистина страх, ако този, когото е
сътворил невинен, започне да робува на греха. 6Съвършеният Божи Син си спомня своето
сътворение. 7Но във вината е забравил онова, което е вдействителност.
10. Страхът Божи със сигурност следва от урока, че Неговият Син е виновен, както
Божествената Любов бива спомнена, когато той узнае, че е невинен. 2Защото омразата създава
344
страх и вижда себе си в своя създател. 3Колко грешиш ти, който не успяваш да чуеш онзи зов,
който отеква отвъд всеки мним призив към смъртта, който пее отвъд всяка гибелна агресия и се
моли любовта да възстанови умиращия свят? 4Ти не разбираш Кой те призовава отвъд всяка
форма на омраза; отвъд всеки призив към война. 5Но ти ще Го познаеш, когато Му отвърнеш на
езика, на който Той те зове. 6Той ще се появи, когато ти Му отвърнеш и в Негo ще разбереш, че
Бог е Любов.
11. Какво друго е изкушението, ако не желание да вземеш погрешно решение за онова,
което се стремиш да усвоиш, и да не постигнеш търсения резултат. Когато разбереш, че това е
нежелано състояние на съзнанието, това ти дава възможност да преоцениш своя избор; да
предпочетеш друг изход. 3Ти се заблуждаваш, ако вярваш, че желаеш разруха, разделение и
болка. 4Недей да чуваш в себе си подобен зов. 5По-скоро вслушай се в по-дълбокия зов отвъд
него, който призовава към мир и радост. 6И целият свят ще ти даде щастие и мир. 7Защото като
чуваш, така и отговаряш. 8Но погледни! 9Твоят отговор е доказателството за онова, което си
научил. 10Неговият резултат е светът, към който гледаш.
12. Да се смълчим за миг и да забравим всичко, което сме научили, всички мисли, които
сме имали, и всяка предварителна представа, която имаме, за смисъла на нещата и тяхното пред
назначение. 2Нека да не си спомняме своите лични идеи за предназначението на света. 3Ние
нямаме познание. 4Нека се освободим от всички представи, които сме си изградили за другите.
13. Бъди невинен и недей да съдиш останалите, недей да храниш мисли за добро и зло по
отношение на никого. 2Сега ти не го познаваш изобщо. 3Но си свободен да узнаеш за него и то
по нов начин. 4Сега той отново се ражда за теб и ти отново се раждаш за него, без миналото,
което го бе обрекло на смърт, а заедно с него и теб. 5Сега той има свобода на живот, както и ти,
защото някога наученото е отминало и е оставило място да се възроди истината.
II. Вървейки с Христос
1. Един древен урок не се преодолява като се противопоставя новото на старото. 2Старото
не изчезва, за да се познае истината, нито се оборва, за да загуби пред повика на истината. 3Не
трябва да се подготвя битка; не трябва да се губи време и да се подготвят планове за налагане
на новото. 4Води се действително древнa битка срещу истината, но истината не й откликва.
5
Кой може да бъде наранен в тази война, ако сам не си нанесе рана? 6Той няма истински
врагове. 7А нима може да бъде убит от едни сънища?
2. Нека повторим отново кое е това, което създава впечатлението, че се изправя между
теб и истината за твоята същност. 2Защото има последователност от стъпки, с които да се
премахне. 3Първата стъпка е едно решение, което трябва да вземеш. 4Но след това, истината ти
се дава. 5Ти не установяваш истината. 6И по собствено желание установяваш възможността за
избор между две неща всеки път, когато трябна нещо да решиш. 7Но кой избор не е верният.
8
Нито пък са различни. 9Но трябва дa ги разгледаме и двата, преди да можеш да погледнеш
отвъд тях към единствената алтернатива, която е различен избор. 10Но не в сънищата, които си
създал, за да се затъмни този факт.
3. Възможностите, между които избираш, не представляват никакъв избор и само
създават илюзията, че изборът е свободен, защото н в двата случая води до един и същ
резултат. 2Това наистина не е никакъв избор. 3Водачът и онзи, който го следва, се явяват под
различни роли и всяка изглежда сякаш притежава предимства, които ти не би искал да
изгубиш. 4Така че създава се впечатлението, че в тяхното съединяване има надежда за удов-
летворение и мир. 5Ти се виждаш раздвоен между тези две роли, завинаги разкъсан на две. 6И
всеки приятел или враг се превръща в средство да ти позволи да избягаш от това състояние.
4. Можеш да го наречеш любов. 2Можеш да приемеш, че това е най-сетне оправдание на
убийството. 3Ти мразиш онзи, на когото си възложил лидерската роля тогава, когато я искаш за
себе си и го мразиш в случаите, когато не приема тази роля, а ти желаеш последователят в теб
да излезе на преден план и да се откаже от ролята на водача. 43аради това си създал своя брат и
си се научил да мислиш, че такова е неговото предназначение. 5Ако не го изпълнява, той не
осъществява функцията, която си му приписал. 6Ето защо заслужава смърт - защото няма
предназначение, нито полза за теб.
5. Ами какво може да се каже за него? 2Той какво иска от теб? 3Какво друго би могъл да
желае, освен това, което ти искаш от него? 4Тук е животът със същата лекота, както и смъртта,
защото каквото избираш, ти го избираш и за него. 5Ти му отправяш два призива, както и той на
теб. 6Между тях наистина има изоор, защото изходът от тях е различен. 6Дали той ще бъде во-
дач или последовател спрямо теб, няма значение, защото ти си избрал смъртта. 8Но дали той ще
призове живота или смъртта, омразата или прошката и помощта, това не води до еднакъв
резултат. 9Чуеш ли първия зов, ти биваш разделен от него и загубен. 10Чуеш ли втория зов, и ти
345
се свързваш с него и в твоя отговор се открива спасението. 11Гласът, който чуваш в него, не е
друг, а твоят собствен глас. 12Към какво те зове? 13И чуй го добре! 14Защото той моли онова,
което ще дойде към теб, защото ти виждаш собствения си образ и чуваш собствения си глас да
желае онова, което искаш.
6. Преди да откликнеш, спри се и помисли:
2
Отговорът, който давам на своя брат, е този, който търся. 3И каквото узная за него, е
това, което узнавам за себе си.
4
И нека спрем за миг и се смълчим, забравяйки всичко, което сме см въобразявали, че сме
чули; спомняйки си колко много не знаем. 5Този брат нито ни води, нито ни следва, а върви
редом с нас по същия път. 6Той е също като нас, толкова близо или отдалечен от онова, което
желае, колкото ние му позволим. 7Ние не придобиваме нищо, което да не е постигнал заедно с
нас и ние изоставаме също, когато той не напредва. 8Недей да вземаш ръката му с гняв, а с
любов, защото в неговия напредък ти отбелязваш собствения си напредък. 9И ние вървим всеки
отделно по своя път, дотогава, докато ти не го приемеш сигурно редом до теб.
7. Понеже той е равен на теб в Божествената Любов, ти ще бъдеш спасен от всички
привидности и ще откликнеш на Христос, Който те зове. 2Притихни и се вслушай. 3Недей да
премисляш нещата от миналото. 43абрави нерадостните уроци, които си научил, за Божия Син,
който те зове. 5Христос зове всички с еднаква нежност, без да вижда водачи и последователи, и
чувайки само един отговор за всички тях. 6Защото Той чува един Глас, не може да възприеме
различен отговор от този, който Той е дал, когато Бог Го е избрал за Свой единствен Син.
8. Напълно притихни за миг. 2Ела, освободен от всякакви мисли за всичко, което си
научил преди и отстрани всички представи, които си изградил. 3Старото ще отпадне пред
новото, ако не му се противопоставяш и не му налагаш своите намерения. 4Няма да има агресия
върху нещата, които си смятал за ценни и нуждаещи се от грижа. 5Няма да има атака срещу
желанието ти да чуваш зов, който никога не е бил отправен. 6Нищо няма да те наскърби в това
свято място, където идваш, за да се вслушаш безмълмно и да узнаеш истината за онова, което
реално желаеш. 7От теб не се иска да узнаеш нищо повече от това. 8Но когато го чуеш, ти ще
разбереш, че трябва само да се освободиш от мислите, които не желаеш и които никога не са
били истинни
9. Прости на своя брат всички привидности, които са само древни уроци, на които сам си
се учил, по отношение на собствената ти греховност. 2Чуй само неговия зов за милост и
освобождение от всички страховити образи, които той таи за онова, което е и което трябва да
бъдеш ти. 3Той се страхува да върви редом с теб и може би си мисли, че малко по-напред или
по-назад ще бъде по-сигурно за него. 4Можеш ли да осъществиш напредък, ако мислиш
същото, като напредваш само за сметка на неговото отстъпление и отстъпваш, когато той реши
да излезе напред? 5Защото по този начин ти забравяш целтa на пътуването, която е само да
решиш да вървиш редом с него такя, че никой да не води, нито да следва. 6Това е път, в който
да вървите заедно, а не сами. 7И при този избор се променя изходът от учебния процес, защото
Христос се ражда и в двама ви.
10. Дори и миг без твоите стари идеи за това кой е твоят велик спътник и към какво се
стреми, е достатъчен, за да се случи това. 2И ти ще разбереш, че неговата цел е също като
твоята. 3Той се стреми към онова, което желаеш и ти и се нуждае от същото, от което и ти.
4
Това вероятно приема при него различен вид, но ти не откликваш на вида. 5Той моли, а
получаваш ти, защото сте дошли с единна цел - да узнаеш, че обичаш своя брат с братска
любов. 6А щом е твой брат, неговият Отец е и твой, както той е подобен на теб в истината.
11. Заедно вие си спомняте своето общо наследство и го получавате и двамата. 2Когато
сте поотделно, то ви се отказва. 3Нима не е ясно, че докато настояваш да водиш или да бъдеш
последовател, ти си мислиш, че вървиш сам и няма никой до теб? 4Това е пътят за никъде,
защото светлината не може да ти се дaдe, докато вървиш сам и ти не можеш да видиш по кой
път дa вървиш. 5И така, появява се объркване и чувство за безконечно съмнение, докато се
влачиш напред-назад самотен и в тъма. 6Но това са само привидности на пътуването и на това
как трябва да се извърши. 7Защото редом с теб има Един, Който държи светлината пред теб,
така че всяка стъпка по пътя да бъдe осъществена уверено и безопасно. 8Превръзката през очите
може да ти попречи да виждаш, но не може да направи така, че самият път да притъмнее. 9А
Този, Който пътува с теб, има светлината.
III. Самообвинителят
1. Които обвиняват себе си, обвиняват и другите. 2Когато се приготвяш да направиш
избор, който може да доведе до различни резултати, има едно нещо, което трябва да усвоиш
добре. 3То трябва да стане привична реакция, толкова типична за всичко, което вършиш, че се
346
превръща в първата ти реакция към всяко изкушение и към всяка възникнала ситуация. 4Научи
това и го научи добре, защото тук се съкращава срока на отлагане на щастието с такъв обхват
от време, за който не можеш да си дадеш сметка. 5Ти никога не мразиш своя брат заради
неговите грехове, а само заради своитe. 6Под какъвто и вид да се явяват греховете му, той само
скрива факта, че ти си убеден, че това са твоите грехове и следователно заслужаваш
„справедлива" атака.
2. Защо да настояваш, че греховете му са грехове, ако не си убеден, че в теб те не могат
да бъдат простени? 2Защо да бъдат реални в него, ако не вярваш, че те са твоята реалност? 3И
защо ги атакуваш навсякъде, ако не защото ненавиждаш сам себе си? 4Нима ти отъждествяваш
себе си с греха? 5Ти отговаряш с „да" винаги, когато проявяваш агресия, защото чрез агресията
си утвърждаваш, че си виновен и трябва да даваш, каквото заслужаваш. 6А какво друго
заслужаавш, ако не това, което е твоята същност? 7Ако не вярваш, че заслужаваш агресия,
никога не би ти хрумнало да проявиш агресия към каквото и да било. 8Какъв би могъл да бъде
желаният от теб резултат? 9И как може унищожението да ти донесе някакво благо?
3. Греховете са в телата. 2Те не се възприемат в съзнанието. 3Те не се наблюдават в
целите, а в действията. 4Телата действат, а не съзнанията. 5И следователно тялото трябва да
бъде виновно за онова, което върши. 6То не се разглежда като нещо пасивно, подчиняващо се
на твоите разпореждания, което нищо не прави oт само себе си. 7Ако си идентичен с греха, то
значи, че си тяло, защото съзнанието не извършва действия. 8И в такъв случай
предназначението е поверено на тялото, а не на съзнанието. 9Тялото действа от самосебе си и
само се мотивира за действие. 10Ако се отъждествяваш с греха, ти заключваш съзнанието си в
тялото и предаваш целта на съзнанието на неговата затворническа килия и тя реагира вместо
него. 11Тъмничарят не се подчинява на разпореждания, а сам дава разпорежданията си върху
затворника.
4. Ала всъщност, тялото е затворникът, а не съзнанието. 2Тялото не притежава мисъл. 3То
няма способността да учи, да прощава, да поробва. 4То не дава разпореждания, на които да слу
жи съзнанието, нито налага условията, на които съзнанието дa се подчинява. 5То държи в
затвор само съзнанието, което доброволно е приело да обитава в тяло. 6То заболява по повеля
на сьз нанието, което е готово да стане негов затворник. 7То остарява и умира, защото такова
съзнание е болно само по себе си. 8Учението само може да предизвика промяна. 9Така че
тялото, в което не може да се извърши никакъв учебен процес, не би могло никога да се
промени, ако съзнанието не реши тялото да промени своя облик, взависимост от целите на
съзнанието. 10Защото съзнанието може да се учи и в него се извършва всяка промяна.
5. Съзнанието, което смята, че е тъждествено е греха, има една единствена цел тялото да
бъде източникът на греха, за да държи в избраната от него затворническа килия и да го пази и
държи на разстояние - спящ затворник на лаещите кучета на омразата и злото, на агресията и
болестта; на болката и възрастта, на страданието и скръбта. 2Тук се таят мислите за жертвеност,
защото тук е владичеството на вината, която разпорежда светът да бъде като нея - място,
където нищо не може да се надява на милост, нито да се избави от опустошителните действия
на страха, освен в унищожението и смъртта. 3Защото тук си се превърнал в грях, а грехът не
може да обитава радостните и свободните, защото те са враговете, които той трябва да
унищожи. 4В смъртта е съхранен грехът и онези, които вярват, че грехът е тяхната същност, са
длъжни да умрат поради онова, за което се смятат.
6. Да бъдем радостни, че ти ще видиш онова, в което вярваш, и че ти е дадена възможност
да промениш своите убеждения. 2Тялото само ще те последва. 3То никога не може да те поведе
там, кьдето ти не желаеш да бъдеш. 4То не охранява съня ти, нито ти пречи да се пробудиш.
5
Освободи тялото си от затвора и няма да разглеждаш никого като затворник на онова, от което
си се освободил. 6Няма да искаш да поддържаш вината у враговете, които си си избрал, нито да
държиш във веригите на илюзорната променлива любов онези, които си приел за свои
приятели.
7. Невинните освобождават с благодарност за собственото си освобождаване. 2И онова,
което виждат, предпазва свободата им от затвора и смъртта. 3Отвори съзнанието си за промяна
и няма да търпиш древно наказание от своя брат или от себе си. 4Защото Бог е казал, че жертва
не може да съществува.
IV. Реалната алтернатива
1. Съществува тенденцията да се мисли, че светът може да предложи утеха и избавление
от проблемите, докато неговото предназначение е да ги поддържа. 2Защо се мисли така? 3За-
щото светът изглежда място, където единственият избор е изборът между различни илюзии. 4А
ти контролираш последиците от своя избор. 4Така, ти си мислиш, че в тясната просека от
347
раждането до смъртта ти е дадено малко време, което да използваш само за себе си; време, през
което си в противоречия с всички, но от теб зависи да избереш път, който да те избави oт
противоречията и от трудностите, които не са твоя грижа. 5Те oбаче те засягат. 6Нима е
възможно да ги избегнеш, просто като ги пренебрегнеш? 7Ононв, което трябва да те
съпровожда, ще те съпроводи, независимо кой път ще избереш.
2. Реалният избор не е илюзия. 2Но светът няма какво да предложи. 3Всички негови
пътища водят до разочарование, до нищото и смъртта. 4Той не предлага алтернативи, между
които да избираш. 5Недей да търсиш тук избавление от проблемите си. 6Светът е устроен така,
че да не могат да се избегнат проблемите. 7Недей да бъдеш подвеждан от всички различни
имена, които се дават на неговите пътища. 8Те имат един общ край. 9И всеки път е само
средството да се стигне до този край, защото тук извеждат всички пътища, колкото и да
изглеждат различни в самото начало. 10Краят им е един и същ, защото изборът не е между тях.
11
Всички водят до смърт. 12По някои пътуваш весело известно време, преди да нахлуе
безнадеждността. 13А другаде веднага усещаш тръните. 14Изборът не е между това какъв да бъде
краят, а кога ще дойде.
3. Не съществува избор там, където всеки край е сигурен. 2Може би ти ще предпочетеш
да изпробваш всички възможности, преди наистина да узнаеш, че възможността е една.
3
Пътищата, които може да ти предложи този свят, по брой са доста много, но непременно
настъпва времето, когато всеки започва да вижда колко много си приличат. 4Хората са умирали,
разбирайки това, защото не са намирали друг път, освен пътищата, които им е предлагал
светът. 5И узнавайки, че тези пътища не водят до никъде, те са губели надежда. 6Но тъкмо това
е моментът, когато човек може да научи най-големия си урок. 7Всички трябва да стигнат до
този момент и да го преодолеят. 8Наистина е вярно, че на света няма избор. 9Но това само по
себе си не е урокът. 10Урокът има своя цел и благодарение на нея ти разбираш какъв е бил
смисълът от него.
4. Защо трябва да търсиш друг път, друг човек или друго място, когато си научил
началото на урока, без да разбираш неговия смисъл? 2Смисълът на урока е отговорът на
търсенията, които трябва да предприемат всички, които продължават да вярват, че може да се
намери друг отговор. 3Сега, без отчаяние, узнай, че няма надежда за отговор на този свят. 4Но
недей да съдиш урока, на който това е само началото. 5Недей да търсиш поредния пътен знак на
този свят, който ти се струва, че води към друг път. 6Престани да търсиш надежда там, където
тя не съществува. 7Ускори учебния си процес и разбери, че само губиш време, докато не
отидеш по-далеч от това, което вече си научил, към онова, което ти предстои да научиш.
8
3ащото от тази най - ниска точка, учебният процес ще те изведе до върховете на щастието,
където ще видиш смисъла на урока ясно да засияе и да бъде напълно разбираем за усвояване.
5. Кой е готов да се отвърне от всички пътища на света, ако не разбира реалната им
безсмисленост? 2Не е ли потребно да започне с това, за да потърси някакъв друг път? 3Защото
докато смята, че има избор там, където избор не съществува, нима прилага своята способност
да решава? 4Истинското разгръщане на сила започва с усвояването на това къде тя може реално
да се приложи. 5Може ли едно решение да бъде в сила, когато се прилага в ситуации, които не
дават възможност за избор?
6. Когато научиш, че светът може да предложи един единствен избор, независимо под
каква форма, ти започваш да приемаш, че съществува реална алтернатива. 2Да се съпротив-
ляваш на тази стъпка означава да потъпчеш своето предназначение тук. 3Ти не си дошъл да
намериш път, който не съществува на света. 4Да търсиш различни пътища на света е все едно да
търсиш различни форми на истината. 5А това би попречило да постигнеш истината.
7. Недей да мислиш, че можеш да намериш щастие, ако вървиш по път, който те
отдалечава от него. 2Това е напълно безсмислено и не може да бъде начинът. 3На теб, който
намираш този курс твърде труден за усвояване, нека да повторя, че за да постигнеш една цел,
трябва да вървиш в посока към нея, а не да се отдалечаваш. 4И всеки път, който води в различна
посока, няма да съдейства за постигането на целта. 5Ако ти е трудно да разбереш това, ще ти
бъде трудно да усвоиш този курс. 6Но само в такъв случай. 7Защото в противен случай той е
просто учение на очевидното.
8. Съществува избор, който ти си способен да направиш, когато видиш реалните
алтернативи. 2Докато се постигне този момент, ти нямаш избор и можеш само да решиш как да
избираш по-добре, за да изпаднеш отново в заблуда. 3Този курс не се опитва да учи на нещо
повече от това, че способността за решение не се състои в избора между различни форми на
една и съща илюзия и една и съща грешка. 4Всички избори на света зависят от това; ти избираш
между своя брат и себе си и ще спечелиш толкова, колкото той ще загуби и каквото загубиш ти,
348
това му се дава на него. 5Колко противоречи това на истината, когато цялата цел на урока е да
те научи, че каквото изгуби твоят брат, това губиш и ти и каквото спечели, ти се дава и на теб.
9. Той не се е откъснал от Божията Мисъл. 2Но ти си забравил Божието Присъствие и не
си спомняш Неговата Любов. 3Никой път на света не води до Него, нито някоя цел от света
може дa бъде единна с Неговата. 4Кой от пътищата на света води навътре към себе си, когато
всеки път е създаден, за да откъсне пътуването от неговата цел, каквато трябва да има, за да не
бъде безцелно скитане? 5Всички пътища, които те отклоняват от собствената ти същност, ще те
доведат до объркване и отчаяние. 6Но Той никога не е позволявал Неговите Мисли да погинат,
без да имат вечно своя Първоизточник в себе си.
10. Той не е изоставил Своите Мисли! 2Той не може да се откъсне от тях, както и те не
могат да Го отхвърлят. 3Те живеят в единение с Него и в Тяхното Единство намират своята
завършеност и Той, и те. 4Няма път, който да води далеч от Него. 5Пътуване извън себе си не
съществува. 6Колко глупаво и безумно е да се мисли, че може да съществува път с подобна цел!
7
Къде може да отива? 8И как можеш да бъдеш заставен да поемеш по него, вървейки откъснат
от своята реалност?
11. Прости на себе си това безумие и забрави всички безсмислени пътувания и всички
безцелни цели. 2Те са безсмислени. 3Не можеш да избягаш от онова, което си. 4Защото Бог е ми
лостив и не е допуснал Синът Му да Го остави. 5Бъди благодарен за това, което е Той, защото в
него е твоето избавление от безумието и смъртта. 6Ти не можеш да бъдеш намерен никъде
освен където е Той. 7Няма път, който да не води към Него.
V. Понятието за „аз" срещу Аза
1. Учението на света е изградено върху едно понятие за „аза", приспособено към земната
реалност. 2И то му съответства добре. 33а него съществува представа, която отговаря на света
на сенки и илюзии. 4Тук този „аз" се чувства като у дома си, където онова, което вижда е
единно с него. 5Учението на света има за цел да изгради понятие за „аза". 6Това е неговото
предназначение; ти идваш без „аз" и си го изграждаш в процеса на учение. 7 И когато
достигнеш „зрялост", ти си го усъвършенствал така, че да срещнеш света на равноправни
начала.
2. Понятието за „аза" се изгражда от теб. 2То не отговаря на твоята истинска същност.
3
Това е идол, изграден, за да заеме мястото на твоята реалност като Син Божи. 4Понятието за
„аза", на което учи светът, не е това, което изглежда. 5Защото е изградено, за да послужи на две
цели, само една от които може да се разпознае от съзнанието. 6Първата представя облика на
невинността, аспекта, чрез който се манипулира. 7Това лице се усмихва, очарова и създава
впечатлението, че обича. 8То търси съмишленици, и понякога се отнася със съчувствие към
страдащите, а понякога им предлага утеха. 9То е убедено, че е добро сред един зъл свят.
3. Този аспект на „аза" може да се разгневи, защото светът е лош и неспособен да
предостави онази любов и закрила, която заслужава невинността. 2Ето защо, това лице често е
мокро от плач, поради несправедливостите на този свят спрямо онези, които са благородни и
добри. 3Този аспект никога не напада пръв. 4Но ежедневно стотици дребни неща дразнят
неговата невинност, провокирайки раздразнение, което накрая стига до открити обиди и
ругатни.
4. Лицето на невинност, което така гордо си налага концепцията за „аза", може да приеме
агресията в самозащита, защото не е ли добре известен факт, че светът се разправя жестоко с
беззащитната невинност? 2Никой, който си създава представа за самия себе си, не пропуска
това лице, защото се нуждае от него. 3Другата страна не му се иска да види. 4Но насам обръща
поглед учението на света, защото тук се установява „реалносттa" на този свят, за да гарантира
трайността на идола.
5. Зад лицето на невинността съществува един урок, който концепцията за „аза" цели да
те научи. 2Това е урок по ужасно разместване на понятията и толкова унищожтелен страх, че
усмихнатото лице, което то скрива, е принудено вечно да oтклонява поглед, за да не забележи
дълбоката лъжа, която се крие зад него. 3Урокът учи на следното: „Аз съм това, което си
направил от мен, и когато ме погледнеш, биваш осъден поради моята същност." 4Светът се
отнася към тази концепция за „аза" с одобрителна усмивка, защото тя гарантира, че пътищата
на света се пазят сигурно и онези, които вървят по тях, няма къде да избягат.
6. Това е централният урок, който трябва да гарантира това, че твоят брат ще бъде
подложен на вечно осъждане. 2Защото това, което си ти, се е превърнало в негов грях. 33а него
няма прошка. 4Вече няма значение какво върши, защото ти сочиш с пръст обвинително към
него, непоколебимо и категорично. 4Този пръст сочи и към теб, но това се държи дълбоко
забулено в мъгла зад лицето на невинността. 5И в тези забулени ниши се пазят и таят в мрака
349
всички негови и твои грехове и там те не могат да се възприемат като грешки, които светлината
е в състояние да разбули. 6Ти не можеш да бъдеш обвинен за онова, което си, нито можеш дa
промениш нещата, които те кара да вършиш. 7Така твоят брат се превръща зa теб в символ на
собствените ти грехове и ти мълчаливо, но настойчиво го обвиняваш за това омразно нещо, в
което си се превърнал.
7. Понятията се усвояват. 2Те не са естествени. 3Те не сьществуват отделно от учебния
процес. 4Не са дадени, следователно трябва да са изградени. 5Нито едно такова понятие не
отговаря на истината, всички произхождат от трескавото въображение, разгорещено от омраза
и деформирано под влияние на страх. 6Какво е понятието, ако не мисъл, на която нейният
създател придава собствен смисъл? 7Понятията поддържат света. 8Но те не могат да бъдат
използвани, за да демонстрират реалността на този свят. 9Защото всички са изградени в рамките
на света, раждат се от сенки, разрастват се в неговите рамки и накрая „узряват" в мислите му.
10
Те са идеи за идоли, изрисувани с четките на света, които не могат да създадат дори и една
единствена картина, която да представлява истината.
8. Концепцията за „аза" е лишена от смисъл, защото тук никой няма да може да разбере
на какво служи и следователно не може да представи онова, което е. 2Но всяко учение,
направля вано от света, започва и свършва с единствената цел да те научи на тази концепция за
аза, за да избереш да следваш законите на този свят и никога да не се стремиш да преодолееш
неговите пътища и да осъзнаеш по какъв начин гледаш на себе си. 3Сега Светия Дух трябва да
намери начин да ти помогне да разбереш, че това понятие за Аз трябва да се преодолее, ако
искаш да ти се даде мир на съзнанието. 4Не може да се преодолее наученото, освен само с
уроци, които са насочени към това да те научат, че ти си нещо друго. 5Защото в противен слу
чай от теб ще се иска да замениш сегашните си убеждения с пълна загуба на Аза и в теб ще се
надигне още по-голям страх.
9. Така уроците на Светия Дух следват план, който включва лесна последователност, така
че, дори ако се появи известно безпокойство понякога и нещастие, наученото не се разрушава
рязко, а само доказателственият материал се разбира по нов начин. 2Нека тогава да разгледаме
какви са доказателствата, че твоят брат те е превърнал в това, което си. 3Защото дори ако още
не разбираш, че си мислиш така, сигурно вече си узнал, че се държиш по такъв начин. 4Нима
той реагира вместо теб? 4И нима знае какво трябва да се случи? 6Може ли да предвиди какво те
чака, изпитанията, които ще преживееш, и начинът, по който ще постъпиш при всяко
обстоятелство? 7Той сигурно също е участвал в създаването на света, за да има такава
далновидност по отношение на нещата, които предстоят.
10. Едва ли си изцяло продукт на своя брат. 2Та дори ако е така, кой ти е дал това лице на
невинност? 3Това твоят принос ли е? 4Кой е тогава този „аз", който го е създал? 5И кой се
чувства измамен от тази твоя доброта и я атакува по този начин? 6Нека да забравим глупостта
на тази концепция и просто да се замислим за следното - според собствените ти представи ти
притежаваш две страни. 7Ако едната е излъчена от твоя брат, кой тогава е създал другата? 8И от
кого трябва нещо да се пази в тайна? 9Дори ако светът е зъл, пак няма нужда да криеш своя
произход. 10Съществува ли някой, който да го види? 11И ако няма нищо, което да напада, защо
трябва да се защитаваш?
11. Вероятно причината, поради която тази представа трябва да се държи на тъмно е тази,
че на светло тъкмо ти ще я приемеш за невярна. 2А какво ще стане със света, който виждаш, ако
се разместят всичките му разбирания? 3Твоето понятие за света се опира на това понятие за
„аза". 4Ако някое от тези две понятия се постави под съмнение, и двете ще изчезнат. 5Светия
Дух не се стреми да те хвърля в паника. 6Така че Той само отправя съвсем деликатен въпрос.
12. Има някои алтернативи относно твоята същност. 2Би могъл например да бъдеш онова,
което избираш да бъде твоят брат. 3Това променя концепцията за „аза" от нещо напълно
пасивно и поне дава път за активен избор и до известна степен признава, че сиурно е
осъществено някакво взаимодействие помежду ви. 4Тук се прокрадва разбирането, че ти
избираш и за двама ви и онова, което той символизира за теб, е получило смисъла си от Теб.
5
То показва известен проблясък на разбиране на закона на възприятието, че каквото виждаш,
отразява състоянието на виждащия. 6И все пак, кой е направил първоначалният избор? 7Ако ти
си това, което си избрал да бъде твоят брат, значи е имало алтернативи, между които да
избираш, и някой трябва първо да е решил да избере едната и да се отърси от другата.
13. Макар че тази стъпка има своите предимства, тя все още не отговаря на основния
въпрос. 2Нещо трябва да се е случило преди появата на тези концепции за аза. 3И трябва да е
имало нещо, което е научило онова, което ги е породило. 4То не може да се обясни нито с
едната, нито с другата гледна точка. 5Основното предимство на прехода от втората към първата
350
гледна точка, е, че е дадено място на избора по твое собствено решение. 6Но ти спечелваш това
с почти равностойна загуба, защото сега се чувстваш виновен зa същността на твоя брат. 7И
трябва да споделиш вината му, защото според собствените си представи ти си направил този
избор за него. 8Но ако преди той беше предателят към теб, сега се оказваш осъден заедно с
него.
14. Концепцията за „аза" е била винаги главното занимание на света. 2И всеки вярва, че
той сам трябва да намери отговора на тази загадка. 3Спасението може да се разглежда като
спасение от концепциите. 4То не се занимава със съдържанието на съзнанието, но с простото
твърдение, че то мисли. 5А всичко, което може да мисли, има избор и може да се покаже, че
различните мисли имат различни последици. 6Така съзнанието може да научи, че всичко, което
вижда, отразява дълбокото объркване, което чувства по отношение на това как е създадено и
каква е неговата същност. 7И смътната концепция за „аза" се появява, за да даде отговор, който
не знае.
15. Не търси своя Аз в символи. 2Не може да съществува концепция, която да
символизира това, което си. 3Какво значение има каква концепция ще приемеш, когато
възприемаш едно „аз", което е във връзка със злото и реагира спрямо злините? 4Твоята
концепция за „аза" ще си остава безсмислена. 5И ти няма да разбереш, че взаимодействаш
единствено със самия себе си. 6Да виждаш света виновен е само знак, че твоето учение се
ръководи от света и ти виждаш света такъв, какъвто възприемаш сам себе си. 7Концепцията за
„аза" обхваща всичко, което поглед неш, и нищо не остава извън това възприятие. 8Ако можеш
да бъдеш засегнат от каквото и да било, ти съзираш картината на тайните си желания. 9И нищо
повече. 10И в своето страдание, каквото и да е то, ти виждаш скрито желание към унищожение.
16. Ти ще си създадеш много понятия за „аза" в процеса на обучение. 2Всяко понятие ще
отразява промените в твоите взаимоотношения при промяна на начина, по който сам гледаш на
себе си. 3Ще има известно объркване всеки път, когато се осъществява промяна, но ти се
благодари, че онова, на което те е научил светът, загубва постепенно власт над съзнанието ти.
4
И бъди сигурен и щастлив в увереността, че тази власт най - накрая ще се преустанови и ще
остави съзнанието ти в мир. 5Ролята на обвинител ще се появява на много места и под
множество форми. 6И всяка ще ти се стори обвиняваща. 7Но не се страхувай, че няма да се
преодолее.
17. Светът не може да ти внуши никакви представи за теб самия, ако ти не желаеш да ги
усвоиш. 2Ще дойде момент, когато всички представи ще изчезнат и ще се окаже, че не знаеш
кой си. 3В такова разкрепостено и открито съзнание се връща истината, без спънки и пречки.
4
Където се изоставят копцепциите за „аза", там се открива истината точно такава, каквато е.
5
Когато всяка концепция се постави под съмнение и въпрос и се разбере, че е изградена върху
презумции, които не издържат на светло, тогава истината свободно прониква в своето све-
тилище, пречистена и отърсена от вина. 6Светът не се страхува от никое твърдение повече,
отколкото от следното:
7
Аз не зная какво съм и затова не зная какво върша, къде съм и как гледам на света и на
себе си.
8
Но в научаването на това се ражда спасението. 9И Това, Което Си, ще ти Се открие.
VI. Да разпознаеш духа
1. Ти или виждаш плътта, или разпознаваш духа. 2Не съществува компромисно
положение между двете. 3Ако плътта е реална духът е неистинен, защото реалното отрича
своята про тивоположност. 4Няма друг избор на виждане, освен този. 5Какъвто избор направиш
в този случай, той ще реши всичко, което ще виждаш и смяташ за реално и истинно. 6От този
единствен избор зависи целият свят, защото тук ти установяваш кой си - дали вярваш, че си
плът или дух. 7Ако избереш плътта, никога няма да избегнеш реалността на тялото, защото ти
си избрал неговата реалност. 8Но избереш ли духа, цялото Небе се надвесва да докосне очите ти
и да благослови свещения ти поглед, за да не виждаш повече света на плътта, освен за да го
изцелиш, утешиш и благословиш.
2. Спасението е преодоляване. 2Ако избереш да виждаш тялото, ти виждаш свят на
разделение, на несвързани неща и събития, които нямат никакъв смисъл. 3Един идва и си отива
със смъртта, друг е обречен да страда и да губи. 4Никой не е точно това, което е бил предишния
миг, нито ще бъде такъв в следващия. 5Възможно ли е да се довериш на нещо, което толкова
много се променя; достоен ли е за доверие този, който е само прах? 6Спасението е преодоляване
на всичко това. 7Защото постоянството изниква пред погледа на онези, чиито очи спасението е
освободило от това да преценяват колко им коства вината, защото са предпочели да се
освободят от нея.
351
 3. Спасението не изисква да виждаш духа, като не възприемаш тялото. 2То изисква само
да избереш духа. 3Защото ти можеш без никаква помощ да възприемеш тялото, но не знаеш как
да виждаш света отделно от него. 4Спасението ще преодолее този твой свят и ще ти позволи да
видиш друг свят, който очите ти никога няма да открият. 5Недей да се питаш как въобще е
възможно това. 6Ти не разбираш как това, което виждаш, се е появило пред очите ти. 7Защото
ако разбираше, то щеше да изчезне. 8Воалът на невежеството е паднал върху доброто и злото и
трябва да се преодолее, за да изчезнат и двете, и да може възприятието да не намери къде да се
укрие. 9Как става това? 10Въобще не става. 11 Какво във вселената, сътворена от Бога, все още
трябва да стане?
4. Само от невежество би могъл да мислиш, че трябва да изправящ пътя към Небето.
2
Дадени ти са средствата, чрез които да видиш света, който ще дойде на мястото на онзи, който
ти си създал. 3Да бъде твоята воля! 4Както на Небето, така и на земята, това е извечно истинно.
5
Няма значение къде вярваш, че се намираш, нито какво приемаш за истина по отношение на
себе си. 6Няма значение към какво гледаш, нито какво избираш да чувстваш, мислиш или
желаеш. 7Защото Сам Бог е казал: „Да бъде твоята воля". 8И ще ти бъде дадено според нея.
5. Ти, който вярваш, че можеш да избереш да видиш Божия Син такъв, какъвто самият го
искаш, не забравяй, че никое понятие не може да издържи срещу истината за твоята същност.
2
Преодоляването на истината ще бъде невъзможно. 3Но не е трудно понятията да се променят.
4
Едно ясно виждане, което не се вмества в картината, видяна преди, ще промени света за очите,
които се учат да виждат, защото концепцията за аза се е променила.
6. Неуязвим ли си? 2Тогава светът става безопасен в очите ти. 3Прощаваш ли? 4Тогава и
светът е прощаващ, защото ти си му простил грешките и затова той те вижда през очите, с
които го виждаш ти. 5Нима ти си тяло? 6Тогава целият свят се възприема като вероломен и
готов да убива. 7Или си дух, безсмъртен, неподлагащ се на разложение и неопетнен от греха?
8
Тогава светът се вижда като стабилен, напълно достоен за твоето доверие; едно щастливо
място за кратък отдих;, където няма защо от нищо да се страхуваш, а можеш само да обичаш.
9
Кой остава отхвърлен от хората, които са добри по сърце? 10И какво може да наскърби
истински невинният?
7. Да бъде твоята воля, свято дете Божие. 2 Безотносително към това дали виждаш себе си
на земята, или на Небето. 3Волеизявлението на Отца е неизменно. 4Истинатa в теб остава
сияйна като звезда, чиста като светлината и невинна като самата любов. 5И ти си достаен да
бъде твоята воля!
VII. Истинното виждане на Спасителя
1. Процесът на научаване означава промяна. 2Спасението не се стреми да използва
средства, които са все още твърде чужди за твоето мислене, за да бъдат полезни, нито да
извършва непонятни за тебе промени. 3Понятията са необходимост дотогава, докато си служиш
с възприятия, и промяната на възприятията е задача на спасението. 4Защото то трябва да се
справя с противоречията, не с истината, която няма противоположност и е неизменна. 5Според
понятията на света виновните са „лошите", а невинните са „добрите". 6И всеки на света си е
изградил такава представа за себе си, според която всичко „добро" се отчита, за да оправдае
„лошото". 7И никой не вярва в „доброто" у другите, защото е убеден, че зад него се таи „зло".
8
Тази концепция подчертава измяната и доверието става невъзможно. 9И тя не може да се
промени, докато възприемаш „лошото" в себе си.
2. Не можеш да различиш своите „зли" помисли, докато виждаш някакъв смисъл в
агресията. 2Ти ги долавяш понякога, но не гледаш на тях като на лишени от собствен смисъл.
3
Така че те се явяват в страховита форма, с все още скрито съдържание, зa да разколебаят
твоята жалка представа за самия себе си и да я очернят с поредното „престъпление". 4Ти не
можеш да си дариш собствената си невинност, защото представите ти за теб сам са твърде
объркани. 5Но е достатъчно един едничък твой брат да се яви в очите ти достоен за прощение, и
твоята концепция за себе си ще се измени напълно. 6Твоите „зли" мисли са опростени заедно с
неговите, защото ти не си им позволил да повлияят върху теб. 7Ти си се отказал да бъдеш
символ на неговата вина и зло. 8И доверявайки се на доброто в него, ти се доверяваш на
доброто в себе си.
3. На езика на понятията, по този начин ти виждаш в него нещо повече от едно тяло,
защото доброто никога не е нещо, каквотo изглежда тялото. 2Действията на тялото се
възприемат като изхождащи от „по-низшата" част в теб, а така също и в него. 3Когато
вниманието е съсредоточено върху доброто в него, тялото пpecтава така ярко дa се откроява в
твоите очи и с течение на времето ще изглежда не повече от сянка, която обгръща доброто. 4И
това ще бъде твоята концепция за себе си, когато достигнеш света, лежащ отвъд пределите на
352
картините, които могат да ти предложат твоите телесни очи. 5Защото ти няма да изтълкуваш
онова, което виждаш, без Помощта, Която ти е дал Бог. 6А в Неговите очи наистина съществува
друг свят.
4. И ти живееш в този свят така, както и в настоящия. 2Защото и двата свята са концепции
за аза, взаимозаменяеми, но несъвместими. 3Противоречието е далеч по-голямо, отколкото си
мислиш, защото ти ще обикнеш тази концепция за себе си, защото тя не се отнася само до теб.
4
Родена като дар за този, когото не възприемаш като себе си, тя е дарена на теб. 5Защото твоята
прошка, дадена на него, сега вече е получена от двама ви.
5. Имай вяра в този, който крачи редом с теб, за да се промени твоята внушаваща страх
концепция за себе си. 2Виждай доброто в него, за да не се плашиш от своите „зли" мисли,
защото те не могат да замъглят начина, по който го възприемаш. 3И всичко, нужно, за да се
извърши промяната, е твоето желание тя да се осъществи. 4Не се иска нищо повече. 5В името на
това не забравяй какво ти е донесла сегашната ти концепция за себе си и се радвай, че ти се
предлага противоположното. 6Протегни ръка, за да получиш дара на благородната прошка,
която даряваш на всеки, който се нуждае от нея, също както и ти. 7И нека суровата представа за
себе си бъде заменена от представа, която ти носи Божия мир.
6. Представата, която сега имаш за себе си, ти гарантира никога да не осъществиш своето
предназначение тук. 2По този начин тя те обрича на горчивото чувство на дълбока депресия и
безплодност. 3Но не е необходимо да се съсредоточи върху нея цялото внимание, ако не решиш
да я поддържаш без всякаква надежда за npомяна и да я пазиш непроменлива и скрита в
съзнанието си. 4По - скоро я предай на Този, Който разбира промените, които са необходими в
тази представа, за да осъществиш предназначението си да даваш мир, за да имаш мир. 5В
съзнанието ти съществуват алтернативи и ти можеш да погледнеш на себе си по друг начин.
6
Не предпочиташ ли да разглеждаш себе си като човек, който е иужен на спасението на света, а
не е негов враг?
7. Концепцията за „аза" стои като щит, като безмълвна барикада срещу истината и я
скрива от погледа ти. 2Всичко, което виждаш, са представи, защото гледаш на тях като през
екран, който замъглява зрението ти и деформира виждането, така че нищо да не съзираш ясно.
3
Светлината е отстранена от всичко, което гледаш. 4В най-добрия случаи виждаш само сянка на
онова, което се намира отвъд. 5В най - лошия просто виждаш мрак и възприемаш ужасяващи
представи, които произтичат от мисли за вина и понятия, породени от страх. 6И това, което
виждаш, е адът, защото страхът е ад. 7Всичко, което ти е дадено, е за разкрепостяване;
зрението, виждането и вътрешният Водач всички те водят вън от ада заедно с любимите ти
същества и цялата вселена.
8. Виж своята роля във вселената! 2На всяка частица от истинското творение Бог на
Любовта е поверил цялото спасение от адските страдания. 3И на всеки Той е дал благодатта да
бъде спасител на онези свети личности, които са поверени специално на неговите грижи. 4И
всеки научава това, когато за първи път погледне на своя брат като на себе си; и вижда в него
огледало на самия себе си. 5Така се създава понятието за него самия, защото няма преграда
между виждането и видяното, която да съди. 6В тази единна визия всеки вижда лика на Христос
и разбира, че гледа на всички по този начин. 7Защото идва светлина на мястото на някогашния
мрак и завесата се вдига от очите му.
9. Воалът над лицето на Христос, страха от Бога и спасението, любовта към вината и
смъртта - всичко това са различните названия на една и съща грешка - че съществува
разграничение между теб и твоя брат, че сте разделени от една илюзия, която го отблъсква от
теб и от самия себе си. 2Мечът на осъждането е оръжието, което даваш на илюзията за себе си,
за да може тя да си отвоюва пространството, което да държи твоя брат на разстояние,
неизпълнено с любов. 3Но докато държиш този меч, ти възприемаш тялото си като идентично с
теб самия, защото си обречен на раздяла от гледна точка на онзи, който държи огледалото,
отразяващо друго виждане спрямо него, а следователно и спрямо теб.
10. Какво е изкушението, ако не желание да останеш в адски мвки? 2И какво може да
породи то, ако не една представа за теб, според която претърпяваш агонията и мъките на ада?
3
Който се е отказал да гледа на брат си по подобен начин, той спасил себе си, но е станал
спасител и за всички останали. 4Бог е доверил всичко на всеки, защото да бъдеш спасител само
отчасти, означава да бъдеш само отчасти спасен. 5Светите хора, дадени ти от Бога, за да ги
спасиш, са всички, които виждаш или срещаш, без да знаеш кои са; всички, които си ви дял за
малко и забравил; всички, които си виждал отдавна и с които вече рядко се срещаш, потъналите
в забрава и още неродените. 6Защото Бог ти е отдал Своя Син, за да го спасиш от всички негови
концепции.
353
 11. Ho докато желаеш да стоиш в ада, как би могъл да бъдеш спасител на Божия Син?
2
Как би могъл да познаеш неговата святост, когато я разглеждаш откъснато от своята святост?
3
Защото светостта се вижда през свещени очи, които гледат невинността вътре в себе си и по
този начин очакват да я видят навсякъде. 4И така, те я извикват у всеки, към когото обърнат
поглед, за да отговори на собствените им очаквания. 5Такава е визията на спасителя; да вижда
своята невинност във всичко, което погледне и своето спасение навсякъде. 6Той не издига
никакви предварителни понятия за себе си, които да застанат между неговите спокойни и
отворени очи и онова, което вижда! 7Принася светлина на онова, което гледа, за да го види
такова, каквото е в реалността.
12. Под каквато и форма да се явява изкушението, то винаги отразява желанието да
бъдеш един друг Аз. 2И от това желание се поражда концепцията, която учи, че ти си това,
което желаеш да бъдеш. 3Това ще остане твоята концепция за Аза, докато се отхвърли
желанието, което я е породило. 4Докато храниш такова желание, ти ще виждаш своя брат
подобен на онова Аз, чийто образ е породен от твоето желание. 5Зрението е лишено от силата
да твори, затова то е само отражение на желаното. 6Но то може да изразява и ненавист, и любов
- в зависимост от простия избор: да се съединиш с видяното или да стоиш колкото се може по-
далеч от него.
13. Истинното виждане на спасителя е свободно от всяко осъждане над твоя брат, както и
от всяко осъждане над тебе самия. 2То не вижда миналото в никого. 3И така, служи на едно
напълно открито съзнание, незатъмнено от стари концепции и готово да вижда само онова,
което носи настоящето. 4Виждането на спасителя не може да съди, защото не знае. 5И
признавайки това, то просто пита: „Какъв е смисълът на видяното от мен?" 6Тогава идва
отговорът. 7И вратата се отваря, за да засияе лицето на Христос над молещия в невинност да
види скритото зад воала на старите идеи и древни концепции, лелеяни така дълго и заслонили
истинното виждане на Христос в теб.
14. Бъди бдителен към съблазните и помни, че те не са нищо повече от безсмислено и
безумно желание да изневериш на себе си. 2Помисли в какво си се превърнал при това. 3Обект
на болка и безумие, смърт и вероломство, и черно, безизходно отчаяние, затворник на
несбъдналите се мечти и изчезващи надежди, с изключение на надеждата да умреш и така да
свършиш със страшния сън на смъртта. 4Ето, това е изкушението, но нищо повече. 5Трудно ли е
да направиш избор против това? 6Помисли какво представлява изкушението и се обърни към
реалните алтернативи за избор. 7Има два пътя. 8Нека привидността на многочислените
възможности да не те подвежда. 9Има само ад и Рай; измежду тях ти ще избереш едното.
15. Нека светлината на света, която ти е подарена, да не остава скрита от теб. 2Светлината
на света е необходима, защото светът е наистина тъмен; хората в него са отчаяни, защото
спасителното виждане остава скрито за тях и всичко, което виждат, е смъртта. 3Техният
спасител стои непознат и непознаващ, и ги гледа с неотворени очи. 4И те не могат да станат зря-
щи, докато той не ти погледне със зрящ поглед и не им предложи прошка, наред, е прошката
към самия себе си. 5Може ли ти, комуто Бог казва: „Спаси Моя Спн!" да се изкушиш да не го
чуеш, когато разбереш, че Той желае именно твоето освобождение? 6И какво друго, ако не това,
се стреми да те научи този курс? 7И какво друго, ако не това, трябва да усвоиш?
VIII. Избери отново
1. Изкушението преподава един и същ урок, под каквато и форма да се яви. 2То се стреми
да убеди светия Божи Син, че е тяло, родено от онова, което трябва да умре, неспособно да
избегнe своята уязвимост и изцяло в плен на чувствата, които му сe налагат. 3Тялото определя
границите на неговите действия, телесното могъщество е цялата сила на Божия Син, а разбира -
не то му не надхвърля незначителните му телесни възможности. 4Нима ще си останеш това, ако
Христос се изяви пред теб в цялата Си слава, молейки само за едно:
5
Избери отново, ако искаш да заемеш своето място сред спасителите на света или ще
останеш в ада и ще задържиш там всички свои братя.
6
Защото Той дойде, и Той иска това.
2. Как се прави избор? 2Колко лесно е да се обясни това! 3Ти винаги избираш между
своята слабост и силата на Христос в теб. 4И онова, което избираш, него приемаш за реално. 5А
просто като не позволяваш слабостта да ръководи твоите действия, ти не й даваш никаква силa.
6
И всички твои постъпки се отдават на светлината на Христос в теб. 7Защото ти си предал
своята слабост на Него и Той ти е дал в замяна Своята сила.
3. Всички изпитания са уроци, които не си научил и които ти се представят отново, така
че там, където преди си направил погрешен избор, сега можеш да направиш по-добър и така да
избегнеш цялата болка, която ти е донесъл предишният избор. 2При всяка трудност, всяко
354
отчаяние и всяко объркване Христос те зове и нежно ти говори: „Братко, избери отново." 3Той
няма да остави неизцелено нищо, което поражда болка, нито ще остави дори и една представа
да затъмнява истината. 4Toй ще премахне всяко нещастие от теб, когото Бог е сътворил като
олтар на радостта. 5Той няма да те остави неутешим, сам сред адовите сънища, но ще освободи
твоето съзнание от всичко, което крие Неговото лице от теб. 6Неговата Святост е твоя, защото
Той е единствената сила, която е реална в теб. 7Неговата сила е твоя, защото Той е онзи Аз,
когото Бог е сътворил като Свой единствен Син.
4. Представите, които си създаваш, не могат да победят онова, което Бог- Сам те е дарил
да бъдеш. 2Не се страхувай от изкушението, но го виж такова, каквото е; още един шанс да
избереш отново и да позволиш силата на Христос да победи всяко обстоятелство и всяко място,
на което преди това си бил издигнал представа за себе си. 3Защото онова, което изглежда, че
крие лицето на Христос, е безсилно пред Неговото величество и изчезва пред Неговия свят
поглед. 4Спасителите на света, които виж дат като Него, са просто онези, които са избрали
Неговата сила вместо собствената си слабост, отделно от Него. 5Те ще спасят света, защото са
съединени в цялата сила на Божията Воля. 6И онова, което желаят те, е тъкмо онова, което е
Неговата Воля.
5. Усвои тогава щастливия навик да отговаряш на всяко изкушение да се възприемаш
слаб и нещастен със следните думи:
2
Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил. 3Неговият Син не може да страда. 4А аз съм
Негов Син.
5
Това е покана Божият Син да победи, измествайки всяка твоя слабост със силата, която
идва от Бога и която не може да бъде победена. 6Така че, чудесата са естествени като страха и
агонията изглежда е съществувала преди да се избере светостта. 7Защото в този избор изчезват
старите разграничения, илюзорните алтернативи се отхвърлят и нищо не остава да пречи на
истината.
6. Ти си, такъв какъвто Бог те е сътворил, и такова е всяко живо нещо, което погледнеш,
независимо от представите, които виждаш. 2Онова, което виждаш като болест и смърт, слабост,
загуба и страдание, е само изкушение да възприемаш себе си беззащитен и в ада. 3Недей да се
поддаваш на това и ще съзреш как цялата болка под всякаква форма, каквато се появи, ще
изчезне като мъгла на слънце. 4Чудото е дошло, за да изцели Божия Син и да затвори вратата на
неговите сънища за слабост, откривайки път към неговото спасение и разкрепостяванe. 5Избери
отново онова, което би искал да бъде, спомняйки Си, че всеки избор, който направиш,
установява твоята собственa самоличност, каквато би искал да я видиш и вярваш, че е.
7. Не ми отказвай онзи малък дар, който искам от теб, когато в замяна аз ти поднасям
Божествения мир и способността да го предадеш на всеки, който се лута в света несигурен,
самотен и в постоянен страх. 2Защото на теб ти е дадено да се съединиш с него и чрез Христос в
себе си да махнеш воала пред погледа му и да му дадеш възможност и той да съзре в себе си
Христос.
8. Моите братя по спасение не пропускат да чуят моя глас и моите слова. 2Аз не искам
друго, само твоето освобождение. 3Няма място за ада в един свят, чиято красота може да бъде
толкова силна и всеобхватна, че само крачка го дели от Рая. 4Пред твоите уморени очи аз
представям виждането на един друг свят, толкова нов, чист и свеж, че ще забравиш болката и
скръбта, които си виждал преди. 5Но това е виждане, което трябва да споделиш с всекиго,
защото в противен случай няма да го видиш. 6Да дадеш този дар е начин да го получиш. 7И Бог
в своята любяща благост е определил да имаш този дар.
9. Нека ликуваме, че можем да вървим из този свят и да открием толкова възможности да
възприемем една друга ситуация, при която Божиите дарове отново ни принадлежат! 2По този
начин всички закърнили остатъци от адовост - тайни грехове и скрити омрази - ще изчезнат. 3И
цялата красота, която са скривали, се явява като Небесните поляни пред нашите очи, за да ни
издигне високо над трънливите пътища, по които сме вървели, преди да се появи Христос.
4
Чуйте ме, мои братя, чуйте ме и се присъединете към мен. 5Бог е определил това, че аз никога
не призовавам напразно и аз се осланям на тази сигурност. 6Защото вие наистина ще чуете и ще
изберете отново. 7И в този избор всичко получава свободата си.
10. Благодаря Ти, Отче, за тези свети хора, които са мои братя, както и Твои Синове. 2Аз
вярвам в тях, както им вярваш Ти. 3Сигурен съм, че ще ме последват, както Ти си сигурен в
това, което са и винаги ще бъдат. 4Те ще приемат дара, който им предлагам, защото Ти си го
дал на мен заради тях. 5И както аз съм готов да върша само Твоята свята Воля, това ще изберат
и те. 6И aз им отдавам признателност. 7Химнът на спасението ще проехти в света с всеки избор,
който направят. 8Защото ние сме единни по предназначение и краят на ада наближава.
355
 11. Аз съм протегнал ръце, за да посрещна с радост всеки свой брат, който ще се съедини
с мен, за да преодолее изкушението и който гледа с твърда решимост към светлината, която
свети отвъд съвършената неизменност. 2Предай ми моите братя, защото те Ти принадлежат.
3
Нима е възможно Твоята Воля да не се осъществи? 4Аз Ти отдавам благодарност за това, което
са моите братя. 5И когато всеки избере да се присъедини към мен, химнът на благодарност от
земята към Небето се издига oт леки, разпръснати мелодии в един цялостен хор от света, който
се е избавил от ада и Ти отдава своята признателност.
2. И сега казваме „Амин". 2Защото Христос е влязъл в дома, който Ти си изградил за Него
от преди началото на времето в спокойна вечност. 3Пътуването завършва, стигайки до мястото,
от където е започнало. 4Не остава и следа от него. 5Не се отдава доверие на нито една илюзия и
не остава дори и петно мрак, което да скрива лицето на Христос от някого. 6Твоята Воля е
осъществена, напълно и съвършено и цялото творение Те признава и познава като единствения
Извор на всичко свое. 7Явна в Твоето подобие сияе светлината от всичко, което се движи и
живее в Теб. 8Защото ние сме стигнали там, където всички сме едно цяло и сме у дома - там,
където Ти желаеш да бъдем.
Курс на чудесата
Ръководство за учащи
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Теоретичната основа, която се дава от текста, е онази необходима рамка, която
позволява да се разбере смисълът на уроците в настоящето ръководство. Но все пак
практикуването им ще позволи този курс да осъществи своята цел. Неподготвеното съзнание не
може нищо да постигне. Целта на това учебно ръководство е да подготви съзнанието да мисли
съгласно постановките на текста.
2. Това са съвсем прости упражнения. Не е нужно да им отделяш много време, нито има
значение къде се провеждат. Те не изискват специална подготовка. Периодът на обучение е
една година. Уроците са номерирани от 1 до 365. Не се опитвай да усвояваш повече от един
урок на ден.
3. Учебното ръководство се дели на две части, първата от които се занимава с
преодоляването на настоящия ти начин на виждане, а втората с придобиване истинския начин
на възприятие.
4. Целта на това учебно ръководство е да подготви съзнанието ти по един систематичен
начин да възприема различно всички и всичко на света. Практиките са предвидени да ти
помогнат да обобщиш уроците, за да разбереш, че всеки от тях е приложим към всички и
всичко, което виждаш.
5. Обучението на съзнанието в истинност на възприятията не се извършва по същия
начин, както усвояването на знанията от света. Ако си постигнал истинно възприемане по
отношение на даден човек, ситуация или събитие, сигурно е, че ще можеш да се отнесеш с
истинно възприятие към всички и всичко. От друга страна, дори и едно изключение, към което
не се отнасяш и с истинно възприятие, прави невъзможно неговото постигане във всичко.
6. И така, единствените общи правила, които трябва да се съблюдават, са следните:
Първо, упражненията трябва да се практикуват съвсем конкретно според указанията. Това ще
ти помогне да постигнеш обобщение на идеите, заключени във всяка ситуация, в която се
озовеш, отнасяйки ги към всеки и всичко в нея. Второ, никога недей да решаваш на своя глава,
че съществуват такива хора, ситуации или неща, към които тези идеи не могат да бъдат
отнесени. Това ще ти попречи да прилагаш усвоеното. Пo самата своя същност истинското
възприятие е неограничено. То е самата противоположност на начина, по който виждаш нещата
сега.
7. Крайната цел на упражненията е да повиши твоята способност да разгръщаш идеите,
които практикуваш, така че да включват всичко. Това няма да изисква никакво усилие от твоя
страна. Самите упражнения отговарят на условията за такъв пренос.
8. Може да ти се стори трудно да повярваш в някои от идеите, които предлага настоящето
ръководство, а други да те изненадат напълно. Това няма значение. Единственото, което се иска
от теб, е да прилагаш идеите според насоките, които ти се дават. От теб не се иска да ги
преценяваш. Нужно е само да ги прилагаш. Приложението им ще ги осмисли и ще ти покаже
тяхната истинност.
9. Запомни само едно: не е необходимо да вярваш в тези идеи, не е необходимо да ги
приемаш, нито дори да бъдеш готов да ги посрещнеш. Възможно е спрямо някои да изпиташ
действителна съпротива. Това е без значение, то няма да снижи тяхното въздействие. Но не

356
допускай изключения в начина, по който прилагаш съдържащите се в ръководството идеи и
каквито и да са реакциите ти спрямо тях, използвай ги. Не е необходимо нищо повече от това.
Част I.
УРОК 1
Нищо, което виждам в стаята (на улицата, през прозореца, тук), няма свой смисъл.
1. Сега се огледай бавно наоколо и конкретно отнеси тази идея към всичко, което
виждаш:
Тази маса няма свой смисъл.
Този стол няма свой смисъл.
Тази ръка няма свой смисъл.
Този крак няма свой смисъл.
Тази писалка няма свой смисъл.
2. След това се огледай по-надалеч от непосредствено заобикалящото те и разшири
обхвата от неща, към които отнасяш идеята:
Тази врата няма свой смисъл.
Това тяло няма свой смисъл.
Тази лампа няма свой смисъл.
Този знак няма свой смисъл.
Тази сянка няма свой смисъл.
3. Обърни внимание, че тези твърдения не са поставени в някакъв ред и не се прави
разлика между нещата, към които се прилагат. Такава е целта на практиката. Това твърдение
трябва просто да се приложи към всичко, което виждаш. Практикувайки идеята за деня,
отнасяй я към всичко без разлика. Не се опитвай да я отнесеш към всичко, което виждаш,
защото тези практики не бива да се превръщат в ритуал. Само се постарай да не изключваш
нищо по-конкретно. По отношение приложението на тази идея всички неща си приличат.
4. Първите уроци не трябва да се практикуват повече от два пъти дневно, за предпочитане
сутрин и вечер. Не бива също да се практикуват повече от няколко минути, ако това от своя
страна не те кара да бързаш. Докато правиш упражненията, трябва да изпитваш спокойствие и
удобство.
УРОК 2
Аз съм придал на всичко, което виждам в стаята (на улицата, през прозореца, тук)
целия смисъл, който то има за мен.
1. Практиката, свързана с тази идея, е аналогична на първата. Започни с нещата, които
непосредствено те заобикалят и прилагай идеята към всичко, на което спреш поглед. След това
разшири периметъра, който обхващаш. Обърни глава, за да включиш и нещата, които се
намират от двете ти страни. Ако можеш, обърни се и назад, за да приложиш идеята към онова,
което е зад теб. Подбирай колкото се може по-безпристрастно обектите за приложение на
идеята, недей да се съсредоточаваш върху нищо специално и не се опитвай да включиш всичко,
което виждаш в дадена област, защото това може да доведе до напрежение.
2. Просто плъзни лек и бърз поглед наоколо, стараейки се да избягваш да подбираш
нещата съобразно размера, яркостта, цвета, материала или относителната им значимост за теб.
Използвай обектите просто такива, каквито ги виждаш. Опитай се да прилагаш упражнението
еднакво спрямо тялото и копчето, мухата и пода, ръката и ябълката. Единственият критерий да
приложиш идеята спрямо нещо е просто този, че погледът ти се е спрял върху него. Не се
опитвай да включваш нищо по специално, но недей и конкретно нищо да изключваш.
УРОК З
Аз не разбирам нищо, което виждам в стаята (на улицата, през прозореца, тук).
1. Прилагай тази идея по същия начин, както и предходните, без да правиш разлика
между нещата. Подходящо е да прилагаш идеята към всичко, което виждаш. Не се съмнявай в
нейната приложимост към каквото и да било. Това не са упражнения как да преценяваш и да
съдиш. Всичко е подходящо, стига само да го виждаш. Възможно е някои от нещата, които се
явяват пред погледа ти, да имат емоционално значение за теб. Опитай се да се абстрахираш от
подобни чувства и просто използвай и тях със същата точност, както и другите.
2. Смисълът на тези упражнения е да изчистят съзнанието ти от всички предходни
асоциации, за да видиш нещата точно такива, каквито ти се явяват сега и да осъзнаеш колко
малко всъщност ги разбираш. Затова много е важно, избирайки онова, към което да приложиш
идеята, да бъдеш с напълно открито съзнание, без предубеждения и преценки. За тази цел
всички неща си приличат - те са еднакво подходящи и следователно еднакво полезни.
УРОК 4
357
 Тези мисли нямат никакъв смисъл. Те са като нещата, които виждам в стаята (на
улицата, през прозореца, тук).
1. За разлика от предходните, тези упражнения не започват с идеята за деня. Започни
настоящите периоди на практика като в продължение на минута наблюдаваш мислите, които ти
идват наум. После отнеси идеята към тях. Ако вече долавят някои нерадостни мисли, използвай
ги, за да отнесеш идеята към тях. Не подбирай обаче само „лошите" по своя преценка мисли.
Ако тренираш съзнанието си, ще установиш, че всички мисли са толкова смесени, че в известен
смисъл никоя не е нито „добра", нито „лоша". Ето защо те нямат никакъв смисъл.
2. Обектите, към които да се приложи днешната идея, трябва да бъдат подбрани, както
обикновено, съвсем конкретно. Не се плаши да използваш както „добри", така и „лоши" мисли
Нито едните, нито другите представляват реалните ти мисли, които са скрити зад тях.
"Добрите" мисли са само сенки на онова, което е отвъд, а сенките затрудняват виждането.
"Лошите" мисли скриват видимостта и не позволяват да се разкрие нищо. Ти не желаеш нито
едните, нито другите.
3. Това е много съществена практика и ние ще я преповтаряме от време на време с
известни вариации на формата. Целта тук е да усвоиш първите стъпки в това да разграничаваш
съдържателното от безсъдържателното. Това е първият подстъп към дългосрочната цел да се
научиш да виждаш безсъдържателното като нещо извън теб и смисъла в себе си. Това е също
така начало на тренирането на твоето съзнание да прави разлика между еднаквото и
различното.
4. Използвайки своите мисли, така че да приложиш към тях идеята за деня, определяй
всяка мисъл чрез основното събитие или образ, който съдържа, например:
Мисълта за ........................... няма смисъл.
Тя е също както нещата, които виждам в стаята (на улицата и т.н.).
5. Можеш да отнесеш тази идея и към определена вредна по твоите преценки мисъл.
Това би било полезна практика, поне може да замести напълно по-свободния подход, който
трябва да следваш. Недей обаче да наблюдаваш хода на мислите си в продължение на повече от
минута. Все още си неопитен, за да избегнеш склонността да се пристрастяваш.
6. Освен това, тъй като тези упражнения са първите по рода си, подтискането на навика
да преценяваш мислите си може да ти се стори особено трудно. Недей да повтаряш
упражненията повече от три или четири пъти през деня. По-късно ще се върнем отново на тях.
УРОК 5
Аз никога не страдам поради причината, която предполагам.
1. Тази идея, както и предхождащата я, може да се приложи за всеки човек, ситуация или
събитие, които смяташ, че ти причиняват страдание. Прилагай я конкретно към всичко, което
мислиш, че те разстройва, описвайки онова, което изпитваш така, както ти се струва най-точно.
Може би изпитваш страх, тревога, депресия, безпокойство, гняв, омраза, ревност и си разстроен
под какви ли не форми, които възприемаш като различни. Това не е истина. Но докато узнаеш,
че формата няма значение, подходящо е да се отнесеш към всяка форма на разстройство като
подходящ предмет на днешната практика. Приложи идеята поотделно към всяка от тях като
първа стъпка към осъзнаването, че представляват едно и също.
2. Когато прилагаш днешната идея по конкретен осезаем повод за безпокойство под
каквато и да било форма, изрази както формата, под която виждаш безпокойството, така и
причината, на която го отдаваш. Например:
Аз не съм ядосан на ................. поради причината, която предполагам.
Аз не се страхувам от .................. поради причината, която предполагам.
3. Но и това не бива да измества периодите на практика, през които първо търсиш в
своето съзнание предполагаемите „източници" на страданието си и болезнените форми, които
смяташ, че са породили.
4. При тези упражнения в много по-голяма степен, отколкото в предходните, може да се
окаже, че ти е трудно да бъдеш безпристрастен, да избягваш да придаваш по-голяма тежест на
едни теми в сравнение с други. Може да се окаже полезно преди упражнението да си кажеш
следното:
Няма незначителни притеснения.
Всички те еднакво нарушават моя душевен мир.
5. След това наблюдавай съзнанието си, за да откриеш какво те кара да страдаш,
независимо дали смяташ, че страдаш малко ли много.

358
 6. Възможно е да откриеш също така, че не ти се иска да прилагаш днешната идея по
отношение на някои причини за страдание толкова, колкото към други. Ако стане така,
помисли първо следното:
Aз не мога да съхраня тази форма на страдание, а да се отърся от всички останали.
Затова за целите на тези упражнения ще ги разглеждам като едни и същи.
7. След това се обърни към своето съзнание, за да потърсиш онези форми на страдание,
които те измъчват, независимо каква е тяхната относителна важност за теб. Прилагай идеята за
деня към всичко, което те измъчва, споменавайки онова, което смяташ, че е негова причина, и
онова, което изпитваш. Други възможни примери са:
Аз не съм разстроен за ...................................... по причината, която предполагам.
Аз не съм подтиснат за ...................................... по причината, която предполагам.
Три или четири пъти през деня са достатъчни.
УРОК 6
Аз страдам, защото виждам нещо, което не съществува.
I. Упражненията с тази идея са много сходни с предшестващите. Нужно е да се назове
съвсем конкретно формата на страдание (гняв, страх, безпокойство, тревога, подтиснатост и
така нататък) и предполагаемата й причина и към нея да се приложи идеята. Например:
Аз съм ядосан от .................................., защото виждам нещо, което не съществува.
Аз съм загрижен за ..............................., защото виждам нещо, което не съществува.
2. Добре е днешната идея да се приложи към всичко, което те разстройва и може да се
използва за тази цел през целия ден. Три-четири периода за практика обаче се предхождат от
наблюдение над съзнанието, както и преди, и приложение на идеята спрямо всяка тревожна
мисъл, която бъде забелязана.
3. Но и тук, ако почувстваш по-голяма съпротива към това да приложиш идеята към едни
терзаещи те мисли в сравнение с други, напомни си двете предупреждения от предходния урок:
Не съществуват незначителни страдания.
Всички те еднакво нарушават моя душевен мир.
И:
Не мога да съхраня тази форма на страдание и да се отърся от всички останали.
Затова, за целите на тези упражнения, ще ги разглеждам като едни и същи.
УРОК 7
Аз виждам само миналото.
I. В началото е особено трудно да се повярва на тази идея. И все пак, тя е логичната
основа на предходните.
Тя е причината за това, че нищо, което виждаш, няма значение.
Тя е причината за това, че ти си придал на всичко, което виждаш, цялото значение, което
то има за теб.
Това е причината, поради която не разбираш нищо, което виждаш.
Това е причината, поради която мислите ти нямат смисъл и са също както нещата, които
виждаш.
Това е причината, поради която никога не страдаш поради онова, което предполагаш.
Това е причината, поради която си разстроен, защото виждаш нещо, което не съществува.
2. Много е трудно да промениш старите си представи за времето, защото всичките ти
убеждения са вкоренени във времето и зависят от това да не усвоиш нови идеи по отношение
на него. Но тъкмо затова се нуждаеш от нови представи за времето. Тази първа идея за време
всъщност не е толкова странна, колкото първоначално може да прозвучи.
3. Разгледай, например, една чаша. Наистина ли виждаш чаша или просто си припомняш
минали опитности от това как вземаш чаша в ръка, изпитваш жажда, усещаш ръба на чашата с
устните си, закусваш и така нататък? Не са ли и естетическите ти реакции спрямо чашата
основани на минали опитности? Как иначе би могъл да знаеш дали чашата ще се счупи или не,
ако я изпуснеш? Какво знаеш за тази чаша, освен онова, което си усвоил в миналото? Ти не би
имал никаква представа какво представлява чашата, ако не беше усвоеното от миналото. И
значи ли това, че я виждаш истински?
4. Огледай се наоколо си. Това се отнася по същия начин за всичко, към което обърнеш
поглед. Отдай признание на това, като приложиш безпристрастно идеята за деня по отношение
на всичко, което привлече погледа ти. Например:
Аз виждам само миналото в този молив.
Аз виждам само миналото в тази ръка.
Аз виждам само миналото в това тяло.
359
 Аз виждам само миналото в това лице.
5. Недей да се спираш конкретно на нищо, но запомни, че не бива и да пропускаш нищо
по-специално. Погледни за кратко към всеки предмет, след което премини на следващия Три-
четири периода за практика, всеки от които да трае около минута, са напълно достатъчни.
УРОК 8
Съзнанието ми е заето с мисли от миналото.
1. Тази идея е, разбира се, причината, поради която виждаш само миналото. Всъщност
никой нищо не вижда. Вижда единствено собствените си мисли, проектирани вън от него.
Заниманията на съзнанието с миналото са причина за неправилното разбиране за времето, от
което са засегнати твоите възприятия. Съзнанието ти не може да обхване настоящето, което е
единственото съществуващо време. То, следователно, не може да разбере времето и всъщност
не разбира нищо.
2. Единствената наистина вярна мисъл, която може да има човек по отношение на
миналото е, че то не съществува. Следователно, да мислиш за него изобщо означава да мислиш
за илюзии. Малцина биха могли да осъзнаят какво всъщност означава да си припомниш
миналото или да предчувстваш бъдещето. Съзнанието е в действителност празно при това,
защото реално не мисли за нищо.
3. Целта на днешната практика е да започнеш да тренираш съзнанието си да разбира кога
не мисли изобщо. Докато то е обзето от безсмислени идеи, истината е блокирана. Първата
стъпка към отваряне пътя на истинното виждане е да разбереш, че съзнанието ти просто е
изпразнено от съдържание, вместо да бъдеш убеден, че е изпълнено с реални представи.
4. При изпълнението на днешните упражнения очите трябва да бъдат затворени. Това е
така, защото ти наистина нищо не виждаш и по този начин е по-лесно да разбереш, че колкото
и живо да си представяш една мисъл, виждането го няма. Доколкото е възможно без
напрежение наблюдавай съзнанието си около минута и само отбелязвай мислите, които те
спохождат. Назови всяка от тях с основния образ или тема, която съдържа, и премини към
следващата. Въведи периода на практика с думите:
Струва ми се, че мисля за .........................
5. После конкретизирай всяка мисъл, например:
Струва ми се, че мисля за (име ни лицето), за (название на обекта), зa (определяне на
чувството)
и така нататък, като завършиш периода на самонаблюдение над i 'ъз 11 a 11 и е i о с дум
ите:
Но съзнанието ми е заето с мисли от миналото.
6. Това може да се прави четири или пет пъти през деня ако не поражда напрежение в теб.
Ако те натоварва, три-четири пъти са достатъчни. Ще ти бъде от полза да прибавиш и своето
раздразнение или каквото и да било чувство, което поражда в теб идеята за деня, самото
наблюдение над съзнанието.
УРОК 9
Аз не виждам нищо такова, каквото е сега.
1. Тази идея очевидно следва от предходните. Но макар и да можеш да я приемеш на
интелектуално равнище, тя едва ли засега означава нещо за теб. На този етап обаче не е
необходимо да я разбираш. Всъщност признанието, че не разбираш, е предпоставката да
преодолееш своите неправилни представи. Важното при тези упражнения е практикуването, а
не разбирането. Човек няма потребността да упражнява нещо, което вече разбира. Да се
стремиш да разбереш, когато в същото време приемаш, че вече си разбрал, това би означавало
да се въртиш в омагьосан кръг.
2. За ненаученото съзнание е трудно да повярва, че онова, което си представя, не
съществува. Тази идея може да се окаже толкова тревожна, че да породи съпротива под най-
различна форма. Това обаче не пречи тя да бъде прилагана. Нищо повече не е нужно за тези
или другите упражнения. Всяка малка стъпка ще разпръсне донякъде мрака и най-накрая ще
дойде разбирането, за да освети всяко ъгълче на съзнанието, очистенo от отломките, които са го
затлачвали.
3. Тези упражнения, за които са достатъчни три-четири периода на практика, предполагат
да се огледаш наоколо и да приложиш идеята за деня към всичко, което виждаш, като помниш,
че трябва да я прилагаш безпристрастно и да съблюдаваш същественото правило нищо да не
изключваш. Например:
Аз не виждам пишещата машина такава, каквато е сега.
Аз не виждам телефона такъв, какъвто е сега.
360
 Аз не виждам тази ръка такава, каквато е сега.
4. Започни с нещата, които са най-близо до теб и след това разшири обхвата им:
Аз не виждам тази окачалка за връхни дрехи такава, каквато е сега.
Аз не виждам тази врата такава, каквато е сега.
Аз не виждам това лице такова, каквото е сега.
5. Отново трябва да се подчертае, че както не бива да се стремиш към това да включиш
всичко, така и не бива да изключваш нищо по-специално. Бъди напълно искрен пред себе си,
когато правиш такова разграничение. Възможно е да се изкушиш да не го признаеш достатъчно
отчетливо.
Урок 10
Моите мисли не означават нищо.
1. Тази идея се отнася до всички мисли, които съзнаваш или започваш да осъзнаваш по
време на периодите на практика. Причината, поради която идеята може да се приложи към тях,
е, че те не са твоите реални мисли. Правил си тази разлика и преди и ще я правиш отново. Все
още нямаш основа за съпоставка. Когато я получиш, няма да ти остане никакво съмнение, че
мислите, които си смятал за свои, нищо не означават.
2. За втори път използваме тази идея. Единствено формата е малко по-различна. Този път
идеята бива въведена с израза „Моите мисли" вместо „Тези мисли" и не се прави откровена
връзка с нещата, които те заобикалят. Основният акцент е върху липсата на реалност на онова,
което ти се струва, че мислиш.
3. Този аспект на процеса на корекция започна с идеята, че мислите, които съзнаваш, са
лишени от смисъл по-скоро извън теб, отколкото в самия теб; после бе подчертан техният
минал, а не настоящ статус. Сега подчертаваме, че наличието на такива „мисли" показва
всъщност, че не мислиш. Това е друг начин да се каже, че съзнанието ти е действително празно.
Да признаеш това означава да признаеш нищото, когато се сблъскаш с него. В този смисъл то е
предпоставка за истинно виждане.
4. Затвори очи за тези упражнения и пристъпи към тях като много бавно си повториш
идеята за деня. После добави:
Тази идея ще ми помогне да се освободя от всичко, което вярвам сега.
Тези упражнения, както и преди, се състоят в това да потърсиш в съзнанието си всички
налични мисли, без да ги подбираш или оценяваш. Опитай се да избягваш всякакви
класификации. Ако решиш, че това може да ти бъде полезно, представи си, че наблюдаваш
една странна процесия да минава пред очите ти без никакво лично значение за теб. При всяка
мисъл, която ти минава през ум, си кажи:
Моята мисъл за ............................. не означава нищо.
Моята мисъл за ............................. не означава нищо.
5. Днешната мисъл очевидно може да послужи по отношение на всяка тревожна мисъл,
която те споходи по всяко време. Освен това, препоръчват се пет периода на практика и всеки
предполага около минута за самонаблюдение на мислите, минаващи през съзнанието. Не е
препоръчително този период да се удължава и ако те притеснява, трябва да се сведе до по-
малко от половин минута. Запомни обаче да повториш бавно идеята преди да я приложиш
конкретно и добави още:
Тази идея ще ми помогне да се освободя от всички свои настоящи убеждения.
УРОК 11
Моите безсъдържателни мисли ми разкриват един безсъдържателен свят.
1. Това е първата ни идея, свързана със съществена фаза от процеса на промяна на
съзнанието - постигането на обрат в мисленето на света. Ти смяташ, че онова, което виждаш, се
определя от света. Днешната идея въвежда представата, че светът, който виждаш, се определя
от твоите мисли. Радвай се, че можеш да практикуваш тази идея в оригиналната й форма,
защото тя е гаранция за освобождение. В нея е ключът към прошката.
2. Периодите на практика на днешната идея трябва да бъдат проведени по малко по-
различен начин от предходните. Започни със затворени очи и бавно си повтаряй идеята. После
отвори очи и се огледай наоколо, наблизо и далеч, горе и долу - навсякъде. По време на
минутата, която трябва да посветиш на тази идея, просто си я повтаряй без никакво бързане,
нетърпение или насилие над себе си.
3. За да бъде максимална ползата от тези упражнения, трябва да движиш погледа си
относително бързо от едно нещо на друго, без да го задържаш върху нищо по-специално.
Думите обаче трябва да се използват без бързане и много спокойно. Особено въведението към
тази идея би трябвало да се практикува без никакво усилие. Тя съдържа основата на вътрешния
361
мир, спокойствие и освобождение от безпокойството, които се стремим да постигнем. При
завършване на упражненията, затвори очи и още веднъж си повтори идеята.
4. Може би три периода на практика ще бъдат достатъчни за днес. Ако обаче чувстваш
само леко или никакво притеснение и си склонен да практикуваш още, можеш да проведеш и
пет. Повече от това не е препоръчително.
УРОК 12
Аз съм разстроен, защото виждам един безсмислен свят.
1. Тази идея е от значение като корекция на главната деформация на възприятията. Ти
смяташ, че си разстроен, защото светът е плашещ или тъжен, жесток или безумен. Всички тези
характеристики са му придадени от теб. Сам по себе си светът е безсмислен.
2. Тези упражнения се правят с отворени очи. Огледай се наоколо, този път съвсем бавно.
Постарай се да установиш равномерно темпо, така че премествайки поглед от едно нещо на
друго, да го правиш през равен интервал от време. Не позволявай времето, в което отместваш
поглед, да става по-дълго или по-кратко, а се опитай да поддържаш отмерено и равномерно
темпо. Няма значение какво виждаш. Ти се учиш на това, когато придаваш на всичко, на което
спреш поглед, еднакво внимание и време. Така започваш да се учиш да им придаваш еднаква
ценност.
3. Оглеждайки се наоколо, си кажи:
Струва ми се, че виждам ужасен свят, опасен свят, враждебен свят, тъжен свят, зъл
свят, безумен свят,
И така нататък, използвайки всякакви понятия, с които в момента си склонен да го
опишеш. Ако в съзнанието ти изникнат и положителни определения, наред с отрицателните,
използвай и тях. Така например, възможно е да си помислиш за един „добър свят" или
„удовлетворяващ свят". Ако си помислиш за такива определения, използвай ги наред с
останалите. Може би не ти е ясно защо подобни „хубави" понятия се отнасят към тези
упражнения, но спомни си, че един „добър свят" предполага и „лош" свят, един
„удовлетворяващ свят" предполага възможността светът да бъде и „неудовлетворителен”.
Всички понятия, за които си помислиш, са подходящ обект за днешните упражнения.
Привидната им стойност е без значение.
4. В никакъв случай не променяй интервала от време, в който прилагаш днешната идея
към нещата, които смяташ за приятни и онези, които ти се струват неприятни. За целите на
упражненията не съществува разлика между едните и другите. В края на периода на практика,
добави:
Ho аз съм разстроен, защото виждам един безсмислен свят.
5. Онова, което е лишено от смисъл, не е нито добро, нито зло. Защо тогава един лишен
от смисъл свят те разстройва? Ако приемеш, че светът е безсмислен и позволиш истината да
бъде изписана върху него, тя ще те направи неописуемо щастлив. Но тъкмо защото светът е
лишен от смисъл, ти се чувстваш подтикнат да изпишеш върху нето онова, което би искал да
бъде. Именно това и виждаш. И то е наистина лишено от смисъл. Отвъд твоите думи е изписано
Словото Божие. Истината те разстройва сега, но когато твоите думи бъдат изтрити, ти ще
съзреш Неговите. Това е крайната цел на тези упражнения.
6. Три или четири пъти са достатъчни за практикуване идея та за днес. Периодите на
практика не трябва да траят повече от минута. Може би и това ще ти се стори твърде дълго.
Щом изпиташ напрежение, прекрати упражненията.
УРОК 13
Безсмисленият свят поражда страх.
1. Днешната идея е наистина друга форма на предходната, въпреки че конкретизира
чувството, което поражда. Невъзможно е всъщност да има безсмислен свят. Не съществува
нищо, което да е лишено от смисъл. От това не следва обаче, че не можеш да смяташ, че
виждаш нещо, което е безсмислено. Напротив, особено вероятно е да мислиш точно така.
2. Разбирането на безсмислието поражда силно чувство за безпокойство сред всички
разделени от Бога души. То представлява ситуация, при която Бог и егото си „отправят
предизвикателство" по отношение на това чий смисъл трябва да се изпише в празното
пространство, което се предоставя от липсата на смисъл. Егото неистово се втурва да утвърди
собствените си представи там, уплашено, че празнотата би могла да демонстрира неговата
непродуктивност и нереалност. И в това отношение, и само в него, то има право.
3. Затова много е важно да се научиш да разпознаваш безсмислието и да го приемаш без
страх. Ако се страхуваш, сигурно е, че ще припишеш на света черти, каквито той не притежава

362
и ще го населиш с представи, които не съществуват. Илюзиите са защитни механизми за егото,
каквито би трябвало да бъдат и за теб, който се отъждествяваш с него.
4. Днешните упражнения, които трябва да се провеждат три-четири пъти за не повече от
минута, трябва да се практикуват малко по-различно от предходните. Повтори си идеята за
деня със затворени очи. После отвори очи и бавно се огледай наоколо, като си казваш:
Aз виждам един безсмислен свят.
Повтаряй си това твърдение, докато се оглеждаш наоколо. После затвори очи и завърши
със следното:
Безсмисленият свят поражда страх, защото аз смятам, че съм в съперничество с Бога.
Може да е трудно да избегнеш чувството за вътрешна съпротива спрямо последното
твърдение под една или друга форма. Независимо каква форма може да приеме тази съпротива,
напомни си, че се страхуваш от тази мисъл поради „отмъстителността" на „врага". Едва ли ще
повярваш на такова твърдение на този етап и много е вероятно да го отхвърлиш като абсурдно.
3абележи обаче всички признаци на прикрит или откровен страх, които то би могло да породи.
6. Това е първият ни опит да заявим открито връзката между причина и следствие, която
ти все още не си се научил да paзпознаваш. Не се спирай специално върху последното
твърдение и се опитай дори да не мислиш за него извън периодите на практика. Засега това е
достатъчно.
УРОК 14
Бог не е сътворил безсмислен свят.
I. Идеята за днес е, разбира се, онази причина, поради която е невъзможен един
безсмислен свят. Каквото не е сътворено от Бога, то и не съществува. И всичко, което
съществува, е такова, каквото е сътворено от Него. Светът, който виждаш, няма нищо общо с
реалността. Той е създаден от теб и не съществува.
2. Упражненията за днес трябва да се практикуват със затворени очи през цялото време.
Периодът за самонаблюдение над съзнанието трябва да бъде кратък, да трае не повече от
минута. Не провеждай повече от три практики с днешната идея, освен ако не ти се сторят
приятни. Ако е така, то ще бъде защото наистина разбираш какъв е смисълът на упражненията.
3. Днешната идея е поредната стъпка в това да се научиш да се отърсваш от мислите,
които си изписал върху света и на тяхно място да видиш Словото Божие. Началните стъпки в
тази замяна, която с право може да бъде наречена спасение, могат да бъдат твърде трудни и
дори много болезнени. Някои от тях могат да ти причинят страх. Но ти няма да бъдеш оставен
на страха. Ще го преодолееш. Нашата посока води към съвършена сигурност и мир.
4. Със затворени очи, помисли за всички ужаси на света, които ти дойдат наум. Назови
всеки от тях така, както го схващаш, и подир туй отхвърли неговата реалност. Бог не го е
сътворил и следователно той не е реален. Кажи си, например:
Бог не е сътворил тази война и тя следователно не е реална.
Бог не е сътворил тази самолетна катастрофа и следователно, тя не е реална.
Бог не е сътворил това нещастие (конкретизирай) и следователно то не е реално.
Подходящи теми за приложение на идеята са също и всички неща, които се страхуваш, че
биха могли да се случат на теб иди на близък човек. Във всеки от тези случаи съвсем конкретно
назови възможното „нещастие". Не използвай общи понятия. Не казвай, например, „Бог не е
сътворил тази болест", а „Бог не е сътворил рака" или сърдечния удар или друго нещо, което
поражда страх у теб.
5. Това е личния ти набор от ужаси, който разглеждаш. Тези неща са част от света, който
виждаш. Някои от тях са споделени илюзии, а други са част от личния ти ад. Няма значение.
Нещо, което Бог не е сътворявал, може да съществува само в твоето съзнание, което е
откъснато от Неговото. Затова и няма смисъл. Разбирайки този факт, завърши периодите на
практика като повтаряш идеята за деня:
Бог не е сътворил безсмислен свят.
Той не е сътворил (опиши ситуацията, която те безпокои) и следователно това не е
реално.
УРОК 15
Моите мисли са образи, които съм създал аз.
1. Тъй като мислите, които смяташ, че имаш, ти се явяват под формата на представи, ти
не разбираш, че те са изпразнени от съдържание. Струва ти се, че ги мислиш и следователно ти
се струва, че ги виждаш. По този начин е изградено твоето „виждане". Това е
предназначението, което си придал на телесните си очи. Но това не е виждане. То е изграждане
на представи. То идва на мястото на виждането, замествайки визията с илюзии.
363
 2. Тази въвеждаща идея по отношение процеса на изграждането на представи, който
наричаш виждане, едва ли ще има голям смисъл за теб. Ти ще започнеш да я разбираш, когато
видиш ивици светлина около същите тези познати предмети, които виждаш сега. Това е
началото на реалното виждане. Можеш да бъдеш сигурен, че реалното виждане ще дойде много
бързо, след тази поява.
3. В процеса на нашата работа ще имаш много „преживявания на светлина". Те може би
ще приемат различни форми, някои от които съвсем неочаквани. Не се страхувай от тях. Те
представляват знаци, че най-сетне отваряш очи. Няма да бъдат трайни, защото просто
символизират същинското възприятие и нямат отношение към познанието. Тези упражнения
няма да ти открият познанието. Но ще подготвят пътя към него.
4. Практикувайки идеята за деня, повтори я първо на себе си, след това я приложи към
всяко от нещата наоколо си, като го назовеш и спреш поглед върху него с думите:
Това .................. е образ, който съм създал аз.
Това .................. е образ, който съм създал аз.
Не е необходимо да включиш голям брой конкретни обекти, към които да приложиш
идеята. Трябва обаче да продължаваш да гледаш съответния обект, докато я изговаряш.
Повтаряй я всеки път много бавно.
5. Макар че явно няма да можеш да приложиш идеята към много неща през тази минута,
която се препоръчва за практика, опитай се да ги подбереш колкото се може по-произволно. Пo
малко от минута ще бъде достатъчна за периодите на практика, ако започнеш да изпитваш
неспокойствие. Недей да практикуваш идеята за деня повече от три пъти, освен ако се чувстваш
много добре, НО не надхвърляй четири пъти. Идеята обаче може да се прилага според нуждите
през целия ден.
УРОК 16
Аз нямам неутрални мисли.
1. Днешната идея е начална стъпка в преодоляване на убеждението, че мислите ти не
пораждат последици. Всичко, което виждаш, е резултат на твоите мисли. И нищо не прави
изключение. Няма малки или големи мисли, могъщи или безсилни. Те са просто истинни или
погрешни. Онези, които са истинни, сътворяват подобни на себе си. Онези, които са погрешни,
също.
2. Не съществува по-противоречиво понятие от понятието „празни мисли". Нещо, което
поражда цял свят от възприятия, едва ли би могло да бъде наречено празномислие. Всяка
мисъл, която имаш, допринася за истината или илюзията; тя или разгръща истината, или
умножава илюзиите. Действително, ти можеш да умножаваш нищото, но по този начин не
можеш да го разгърнеш.
3. Спасението изисква не само да осъзнаеш, че няма празни мисли, но също и че всяка
твоя мисъл поражда мир или война, любов или страх. Невъзможно е да има неутрален резултат,
защото е невъзможна неутрална мисъл. Съществува такова голямо изкушение да се
омаловажават мислите, пораждащи страх, като незначителни, банални и незаслужаващи
внимание, че е много важно да осъзнаеш, че те са и разрушителни, но също така и нереални.
Ще упражним под различни форми тази мисъл преди наистина да я разбереш.
4. Прилагайки идеята за днес, обърни се към съзнанието си около минута със затворени
очи, като активно се стремиш да не пренебрегнеш дори и някоя „незначителна" мисъл, която би
могла да ти се изплъзне. Това е доста трудно, докато свикнеш. Ще установиш, че ти е наистина
трудно да не правиш изкуствени разграничения. Всяка мисъл, която ти дойде наум, независимо
от характеристиките, които й приписваш, е удобен обект за приложение на днешната идея.
5. По време на периодите на практика първо си повтори идеята, и след това си кажи при
всяка мисъл, която ти мине през ума
Тази мисъл за .......................... не е неутрална мисъл.
Тази мисъл за ............................. не е неутрална мисъл.
Както обикновено, използван и днешната идея винаги, когато си дадеш сметка за
конкретна мисъл, която поражда в теб безпокойство. Нека това се осъществи под следната
форма:
Мисълта за ............................ не е неутрална мисъл, защото аз нямам неутрални мисли.
6. Препоръчват се пет-шест периода на практика, ако не представляват относително
усилие за теб. Ако почувстваш напрежение, три периода на практика ще бъдат достатъчни. Ако
възникне притеснение, трябва да се съкрати и продължителността на периодите на практика.
УРОК 17
Аз не виждам неутрални неща.
364
 1. Тази идея е поредната стъпка в определянето на реалния начин, по който
функционират в света причина и следствие. Ти не виждаш неутрални неща, защото нямаш
неутрални мисли. Винаги първо се явява мисълта, независимо от изкушението да се вярва в
обратното. Светът не мисли така, но ти трябва да разбереш, че такъв е начинът на мислене. Ако
не беше така, възприятията нямаше да бъдат причинени от нищо, а самите те щяха да бъдат
причината на реалността. Но като се има предвид нейната твърде изменчива природа, това едва
ли е вероятно.
2. Когато практикуваш днешната идея, кажи си с отворени очи:
Аз не виждам неутрални неща, защото нямам неутрални мисли.
След това се огледай наоколо, спирайки погледа си върху всичко, което забележиш,
толкова, колкото да кажеш:
Аз не виждам неутрално .............................. , защото мислите ми за ...................... не са
неутрални.
Можеш да кажеш, например:
Аз не виждам неутрална стена, защото мислите ми за стените не са неутрални.
Аз не виждам неутрално тяло, защото мислите ми за телата не са неутрални.
3. Както обикновено, от голямо значение е да не правиш разлика между одухотворени и
неодухотворени, приятни или неприятни неща. Независимо какво смяташ, ти не виждаш нищо,
което е наистина живо или радостно. Това е така, защото още нямаш съзнание за истински
вярната, а следователно, за истински щастливата мисъл.
4. Препоръчват се три или четири периода на практика и се изискват не по-малко от три
за извличане на максимална полза, дори ако чувстваш съпротива. Но ако е така,
продължителността на практиката може да се сведе до по-малко от обичайно препоръчителната
минута.
УРОК 18
Последиците на моето виждане се отразяват не само на мен.
1. Идеята за днес е поредната стъпка в разбирането, че мислите, които пораждат онова,
което виждаш, никога не са неутрални или маловажни. Тя подчертава също така идеята, че
съзнанията са свързани, върху която по-късно ще наблегнем още повече.
2. Днешната идея не се отнася толкова до онова, което виждаш, колкото до начина, по
който го виждаш. Затова и упражненията за днес подчертават този аспект на твоите възприятия.
Три-четирите периода на практика, които са препоръчителни, трябва да се проведат по следния
начин:
Огледай се наоколо, подбирайки колкото е възможно по-произволно обекти за идеята на
деня и задържайки върху всеки от тях погледа си толкова, колкото да кажеш:
Последиците на моето виждане на ........... се отразяват не само на мен.
Зaвърши всеки период на практика, повтаряйки по-общото твърдение:
Последиците на моето виждане се отразяват не само на мен.
Минута, и дори по-малко от минута, е достатъчна за всеки период на практика.
УРОК 19
Последиците на моите мисли се отразяват не само на мен.
1. Идеята за деня очевидно е причината, поради която твоят начин на виждане на нещата
засяга не само теб. Ще забележиш, че в някои случаи идеите, свързани с мисленето,
предхождат онези, които се свързват с възприемането, докато в други последователността е
обратна. Причината е тази, че последователността е без значение. Мисленето и неговите
последици всъщност са едновременни, защото причина и следствие никога не са откъснати
едно от друго.
2. Днес ние отново подчертаваме факта, че съзнанията са свързани. Това едва ли е
напълно приятна идея като начало, защото предполага огромна отговорност и може да се
разглежда дори като нарушаване на „личната неприкосновеност" И все пак е факт, че не
съществуват частни мисли. Въпреки първоначалната ти съпротива спрямо тази идея, ще
разбереш че тя е истина, за да бъде спасението изобщо възможно. А то трябва да бъде
възможно, защото такава е Божията Воля.
3. Минутата на самонаблюдение над съзнанието, което изискват днешните упражнения,
трябва да се проведе със затворени очи. Идеята за деня трябва първо да се повтори и след това
съзнанието трябва внимателно да се претърси, за да се открият мислите, които съдържа в този
момент. Когато преценяваш всяка от тези мисли, назови я в зависимост от основната личност
или тема, която тя съдържа и докато я държиш в ума си, кажи следното:
Последиците на тази мисъл за ........................... не се отразяват само на мен.
365
 4. Изискването за колкото е възможно по-голяма безпристрастност при избора на
обектите за периодите на практика сигурно ти е вече добре известно и няма да го повтаряме
всеки ден, макар и от време на време да бъде включвано като напомняне. Недей да забравяш
обаче, че произволният подбор на обектите за всички периоди на практика си остава от особена
важност. Липсата на йерархично подреждане в тази връзка в края на краищата ще ти покаже, че
чудесата не се степенуват по трудност.
5. Днешната идея, освен че трябва да се използва „при нужда", се практикува три пъти
през деня, като ако се наложи, периодите на практика могат да се скъсят. Не се опитвай да
провеждаш повече от четири периода на практика.
УРОК 20
Аз съм решен да виждам.
1. Досега се отнасяхме към периодите на практика твърде непринудено. Не се опитвахме
да насочваме кога да бъдат изпълнявани, изискваше се минимално усилие и даже не се
настояваше на активно участие и интерес. Такъв подход бе преднамерен и премислен много
добре. Не сме изгубили перспектива за това от какво съществено значение е да се осъществи
обратът в твоето мислене. Спасението на света зависи от него. Но ти няма да можеш да
виждаш, ако се чувстваш принуден и се поддадеш на негодувание и съпротива.
2. Сега ще направим за първи път опит да въведем система. Не я разбирай погрешно като
стремеж към насилие или натиск. Ти се стремиш към спасение. Желаеш щастие. Желаеш мир.
В момента си лишен от тях, защото съзнанието ти е недисциплинирано и ти не можеш да
правиш разлика между радост и скръб, удоволствие и страдание, любов и страх. Учиш се да ги
разграничаваш едва сега. И велика ще бъде наистина твоята награда.
3. Изборът ти да виждаш е всичко, необходимо за постигане на вътрешно виждане. Това,
към което се стремиш, ти принадлежи. Не смятай погрешно, че незначителното усилие, което
се изисква от теб, е показател за това, че нашата цел е незначителна. Нима е възможно
спасението на света да бъде някаква тривиална цел? И нима е възможно да бъде спасен светът,
ако ти си лишен от спасение? Бог притежава един Син и той е възкресението и животът.
Неговата воля се осъществява, защото му е дадена цялата власт на Небето и на земята. В самия
ти избор да виждаш ти е дадено вътрешно виждане.
4. Упражненията за днес се състоят в това да си напомняш през целия ден, че желаеш да
виждаш. Днешната идея мълчаливо предполага признанието, че сега не виждаш. Ето защо,
повтаряйки идеята, ти заявяваш, че си готов да промениш настоящето си състояние за по-
добро, което наистина да желаеш.
5. Повтаряй си днешната идея бавно и уверено поне два пъти на час през деня, опитвайки
се да го правиш на всеки половин час. Не се отчайвай, ако забравиш, но направи искрено
усилие да си спомниш. Допълнително повтаряш идеята при всяка ситуация, личност или
събитие, което те разстройва. Ти можеш да ги видиш по различен начин и ще го сториш. Човек
вижда онова, което желае. Такава е истинската закономерност на причинно-следствената
зависимост, която се проявява в светa.
УРОК 21
Аз съм решен да виждам нещата различно.
1. Идеята за днес е очевидно разгръщане и продължение на предходната идея. Този път
обаче са необходими конкретни периоди на самонаблюдение над съзнанието като допълнение
към приложението на идеята към конкретни ситуации, които възникват. Предлагат се пет
периода на практикуване, всеки от които по една пълна минута.
2. По време на периодите на практика си повтори идеята. После затвори очи и потърси
внимателно в съзнанието си минали, настоящи или очаквани ситуации, които пораждат гняв в
теб. Този гняв може да приеме формата на широк обхват от реакции - от дребна
раздразнителност до силна ярост. Няма значение степента на реакцията. Ти все повече ще
осъзнаваш, че дребното недоволство само завоалира огромен гняв.
3. Опитай се, следователно, да не допускаш „дребните" гневни мисли да ти се изплъзват
по време на периодите на практика. Помни, че ти всъщност не разбираш каква е причината з a
твоя гняв и че онова, което си мислиш в тази връзка, е без значение. Възможно е да бъдеш
изкушен да наблегнеш повече на едни хора или ситуации, а не на други, въз основа на
програмираното впечатление, че са „по-очевидни". Това не е така. Просто показва убеждението
ти, че някои форми на агресия биха могли да бъдат по-оправдани в сравнение с други.
4. Търсейки в своето съзнание всички форми, в които се проявяват агресивни мисли,
задържай всяка една в ума си като си кажеш:
Аз съм решен да видя ................ (името на човека) различно.
366
 Аз съм решен да видя .................... (конкретната ситуация) различно.
5. Опитай се да бъдеш колкото е възможно по-конкретен. Би могъл, например, да
изпитваш гняв по отношение на определено качество на определен човек и да вярваш, че
гневът ти се ограничава до този аспект. Ако възприятията ти страдат от такава деформация,
кажи си:
Аз съм решен да видя .......... (определената характеристика) на ........ (име на човека)
paзлично.
УРОК 22
Онова, което виждам, е форма на отмъщение.
1. Днешната идея съвсем точно показва по какъв начин гледа на света човек, който храни
агресивни мисли. Проектирайки гнева си върху света, той вижда в него отмъстителност, готова
да се нахвърли върху него. Така той възприема като самозащита собствената си агресия. Това
се превръща във все по-зловещ омагьосан кръг, докато той най-сетне пожелае да промени
начина си на виждане. В противен случай ще го занимават мисли как да нанесе удар и отвърне
на удара и тези мисли ще населят целия му свят. Възможен ли е тогава някакъв душевен мир?
2. Именно от тази безумна фантазия се стремиш да се избавиш ти. Не е ли радостна
вестта, че тя не е реална? Нима не е щастие да откриеш, че можеш да се освободиш от нея? Ти
си (ч.здал това, което се стремиш да унищожиш - всичко, което мразиш и си готов да нападнеш
и убиеш. Нищо от онова, което те плаши, не съществува.
3. Погледни на околния свят поне пет пъти днес за по минута. Местейки бавно поглед от
един обект на друг, от едно тяло на друго, кажи си следното:
Аз виждам само тленното.
Не виждам нищо дълготрайно.
Онова, което виждам, не е реално.
Онова, което виждам, е форма на отмъщение.
В края на всеки период на практика, си кажи:
Това ли е светът, който искам наистина да видя?
Отговорът е съвсем очевиден.
УРОК 23
Аз мога да се избавя от света, който виждам, отказвайки се от агресивните си мисли.
1. Идеята на деня съдържа единствения път за избавление от страха, който може да се
увенчае с успех. Нищо друго няма да помогне; всичко друго е безсмислено. Но този начин не
може да не бъде успешен. Всяка мисъл, която храниш, изгражда един сегмент от света, който
виждаш. Именно с твоите мисли трябва да работим, за да се промени твоето възприемане на
света.
2. Ако първопричината на света са агресивните мисли, трябва да разбереш, че тъкмо тези
мисли ти не желаеш. Няма никакъв смисъл да се окайва светът. Няма смисъл да се опитваш да
промениш света. Той не подлежи на промяна, защото е само следствие. Смисълът е в това да
промениш начина, по който мислиш за този свят. Така променяш причината. Следствието ще се
промени от само себе си.
3. Светът, който виждаш, е свят на мъст и всичко в него е символ на отмъщение. Всяко
твое възприятие на „външната реалност" е нагледно представяне на собствените ти агресивни
мисли. Човек с основание би могъл да се запита дали това може да се нарече виждане. Не е ли
думата фантазия по-подходящото название за този процес, а халюцинация по-подходящо
понятие за резултатите от него?
4. Ти виждаш света, който си създал, но не разглеждаш себе си като негов създател. Не
можеш да се спасиш от света, но можеш да се избавиш от неговата причина. Това е смисълът на
спасението, защото какво ще стане със света, който виждаш, когато изчезне неговата
първопричина? Истинното виждане вече съдържа онова, което да дойде на мястото на всичко,
което си въобразяваш, че виждаш сега. Красотата може да озари твоите представи и да ги
трансформира по такъв начин, че да ги обикнеш, макар и да са били създадени от омразата.
Защото няма да ги създаваш сам.
5. Идеята за днес съдържа мисълта, че ти не си затворник на света, който виждаш, защото
неговата причина може да бъде променена. Тази промяна изисква първо да се идентифицира
причината и след това да се отърсиш от нея, за да я замениш. Първите две стъпки в този процес
изискват твоето участие. Последната не изисква това. Твоите представи вече са заменени с
други. Когато осъществиш първите две стъпки, ще разбереш, че това е така.
6. Освен приложението на идеята през целия ден винаги, когато възникне повод, нужни
са пет периода за практикуването й през деня. Оглеждайки се наоколо си, първо си повтори
367
идеята бавно, после затвори очи и посвети около минута за самонаблюдение над съзнанието, за
да откриеш агресивните мисли, които могат да възникнат. При всяка агресивна мисъл, която ти
дойде наум, си кажи:
Аз мога да се избавя от света, който виждам, отказвайки се от агресивните мисли
за .........
Спри се на всяка агресивна мисъл в ума си, изричайки тези думи, после се отърси от нея и
премини към следващата.
7. По време на периодите на практикуване непременно включи както своите агресивни
мисли спрямо другите, така и агресивните мисли, насочени към теб самия. Резултатите и от
едните, и от другите са напълно еднакви, защото те самите са напълно еднакви. Ти все още не
разбираш това, но от теб се иска само да се отнасяш към тях като еднакви в упражненията през
днешния ден. Ние сме все още на нивото на определяне причината на света, който виждаш.
Когато разбереш най-сетне, че мислите, че нападаш и че си нападан, не се различават, ще
бъдеш готов да се отърсиш от неговата причина.
УРОК 24
Аз не разбирам кое е най-доброто за мен.
1. В нито една ситуация ти не разбираш какъв резултат би те направил щастлив. Затова и
не знаеш от какво да се ръководиш за правилни действия, нито знаеш как да прецениш точния
резултат. Онова, което вършиш, се определя от собствената ти преценка на ситуацията и тази
преценка е неправилна. В такъв случай става неизбежно това, че не действаш в своя полза. И
въпреки това, твоите интереси са единствената цел във всяка ситуация, която възприемаш
правилно. Не би могъл да прецениш по друг начин какви са те.
2. Ако признаеш, че не разбираш кое е за твое добро, би могъл да научиш какво е то. Но
при положение, че си убеден, че сам си знаеш интересите, не можеш да бъдеш научен какви са
те. Идеята за деня е стъпка напред към отваряне на съзнанието, за да може учебният процес да
започне.
3. Днешните упражнения изискват повече откровеност, отколкото си свикнал да
прилагаш. Неколцина обекти, разгледани честно и внимателно по време на всеки от петте
периода на практика, които трябва да се проведат днес, ще ти бъдат от полза повече, отколкото
прибързаното разглеждане на по-голям брой. Предлагат се по две минути за всеки от периодите
на самонаблюдение над съзнанието, които съдържат тези упражнения.
4. Периодите на практика трябва да започват с повтаряне па днешната идея, последвано
от самонаблюдение над съзнанието със затворени очи за неразрешени ситуации, които те
занимават в момента. Акцентът би трябвало да се постави върху това да откриеш резултата,
който желаеш. Ти бързо ще установиш, че имаш в ума си няколко цели като част от желания
резултат, както и че тези цели често са на различни нива и в конфликт помежду си.
5. Прилагайки идеята за деня, назови всяка ситуация, която изникне в съзнанието ти и
изброй колкото можеш повече цели, които желаеш да се постигнат с нейното разрешаване
Формата на всяко приложение на идеята може да бъде приблизително следната:
И ситуацията, свързана с ....................... искам да стане .................... и да стане ...............
и така нататък. Опитай се да обхванеш колкото е възможно повече резултати, които
откровено могат да ти дойдат наум, дори ако някои от тях на пръв поглед не изглеждат пряко
свързани със ситуацията и дори не се съдържат изобщо в нея.
6. Ако извършиш правилно упражненията, бързо ще установиш, че имаш много
изисквания спрямо ситуацията, които нямат нищо общо с нея самата. Ще си дадеш също
сметка, че имаш много противоречиви цели, че не си представяш единен резултат и сигурно ще
преживееш разочарование във връзка с някои от своите цели, както и да се разреши ситуацията.
7. След като разгледаш списъка от колкото се може повече от очакваните цели във връзка
с всяка неразрешена ситуация, която ти дойде наум, си кажи:
Аз не разбирам кое е най-доброто за мен в тази ситуация,
след което премини на следващата.
УРОК 25
Аз не зная какво е предназначението на нищо.
1. Целта е смисъл. Днешната идея обяснява защо нищо, което виждаш, няма смисъл. Ти
не знаеш неговото предназначение. Затова и то няма смисъл за теб. Всичко е за твое добро.
Това е неговото предназначение; това е неговата цел; това е неговият смисъл. Това разбиране
води до обединението на твоите цели. Чрез това разбиране онова, което виждаш, придобива
смисъл.

368
 2. Ти възприемаш света и всичко в него като нещо, което се осмисля от целите на егото.
Тези цели нямат нищо общо с твоето добро, защото ти не си его. Това невярно отъждествяване
не ти позволява да разбереш какво е предназначението на каквото и да било. В резултат ти не
го използваш правилно. Когато повярваш, че е така, ще оттеглиш целите, които пришиваш на
света, вместо да ги утвърждаваш.
3. Целите, които сега възприемаш, могат да се опишат още като се каже, че те се отнасят
до „личните" ти интереси. Тъй като ти нямаш лични интереси, целите ти всъщност не се
отнасят до нищо. Копнеейки за тях, ти всъщност си лишен от цели. Така и не разбираш
предназначението на каквото и да било.
4. За да разбереш упражненията за днешния ден, нужно е да имаш предвид още нещо. На
най-неавтентичните нива ти имаш представа за цел. Но целта не може да бъде разбрана н a тези
нива. Така например, ти разбираш, че телефонът има за цел да можеш да разговаряш с човек,
който не е в непосредствена физическа близост. Онова, което не разбираш, е защо искаш да
влезеш във връзка с него. Именно то осмисля или не връзката ти с него.
5. От съществено значение за твоето обучение е желанието да се откажеш от целите,
които сам си наложил на всичко. Разбирането, че те са лишени от смисъл, а не са „добри" или
„лоши", е единственият начин да стане това. Идеята за днес е стъпка напред в тази посока.
6. Изискват се шест периода на практика, като всеки от тях трае около две минути. Всеки
период на практика трябва да започне с бавно повтаряне па идеята за деня, след което трябва да
се огледаш наоколо и нека твоят поглед произволно да спира на онова, което го привлече,
далечно или близко. „важно” или „маловажно", „човешко" или „нечовешко". С поглед върху
всеки така подбран обект, кажи следното:
Аз не зная какво е предназначението на този стол.
Аз не зная какво е предназначението на този молив.
Аз не зная какво е предназначението на тази ръка.
Изричай това съвсем бавно, без да отместваш поглед от обекта дотогава, докато
завършиш думите по отношение на него. Подир това премини на следващия обект и приложи
днешната идея, както преди.
УРОК 26
Моите агресивни мисли атакуват собствената ми неуязвимост.
1. Съвсем е очевидно, че щом можеш да бъдеш атакуван, ти не си неуязвим. Ти виждаш в
агресията реална заплаха. Това е така, защото вярваш, че можеш да нападаш съвсем реално. А
щом ти можеш да породиш определени последици, можеш да бъдеш и техен потърпевш.
Именно този закон ще те спаси в крайна сметка, но в момента ти го прилагаш неправилно Ето
защо, трябва да се научиш как да го използваш в своя полза, а не вреда.
2. Тъй като собствените ти агресивни мисли ще се проектират вън от теб, ти ще се боиш
от нападение. А щом се страхуваш, че може да бъдеш нападнат, сигурно смяташ, че не си
неуязвим. Затова агресивните мисли те правят уязвим в собственото ти съзнание, където тези
мисли съществуват. Агресивните мисли и неуязвимостта не могат да се приемат заедно. Те
взаимно си противоречат.
3. Идеята за деня въвежда мисълта, че ти винаги си агресивен първо към себе си. Щом
агресивните мисли предполагат убеждение в твоята уязвимост, вследствие на тях започваш да
изглеждаш слаб в собствените си очи. По този начин атакуваш своето самочувствие. И
доколкото вярваш в тези агресивни мисли, ти преставаш да вярваш в себе си. Една погрешна
представа идва на мястото на това, което си.
4. Практикуването на идеята за днес ще ти помогне да разбереш, че тази уязвимост или
неуязвимост е резултат от собствените ти мисли. Нищо, освен мислите ти, не може да те уязви.
Нищо, освен мислите ти, не може да те накара да мислиш, че си уязвим. И нищо, освен
собствените ти мисли не може да ти докаже, че това не е така.
5. Нужни са шест периода за прилагането на днешната идея. Всеки от тях трябва да се
провежда цели две минути, но това времетраене може да се сведе до минута, ако се почувстваш
прекалено притеснен. Повече от това не намалявай времетраенето.
6. Периодът на практика трябва да започне като си преповториш идеята за деня, а след
това затвориш очи и прегледаш неразрешените проблеми, чийто изход те безпокои.
Безпокойството може да приеме формата на потиснатост, тревога, гняв, усещане за
непоносимост, страх, лошо предчувствие или угриженост. Всеки неразрешен проблем, който
възникне в ума ги през деня, е подходящ обект. Няма да можеш да използваш много такива
проблеми за един период на практика, защото на всеки отделен проблем трябва да се посвети
повече време от обичайното. Днешната идея трябва да се прилага както следва:
369
 7. Първо, назови ситуацията:
Аз съм загрижен за. ........................
След това разгледай всеки възможен изход, който допускаш в тази връзка и който те
тревожи, отнасяйки се към всеки от тях съвсем конкретно с думите:
Страхувам се, че .......................... може да се случи.
8. Ако правилно провеждаш упражненията, във всяка ситуация, която разгледаш, ще
откриеш поне пет-шест възможности за безпокойство, а може би и повече. По-полезно е да
разгледаш няколко ситуации изчерпателно, отколкото само да засегнеш по-голям брой. Когато
списъкът на очакваните резултати се разширява, ти сигурно ще установиш, че някои от тях,
особено тези, които ти идват наум към края, са все по-малко приемливи за теб. Опитай се,
обаче, доколкото можеш, да се е отнасяш еднакво към всички тях.
9. След като назовеш резултата, от който се страхуваш, кажи си:
Тази мисъл е агресия спрямо мен самия.
Завърши всеки период на практика, като си повториш идеята още веднъж.
УРОК 27
Повече от всичко друго аз желая да виждам.
1. Днешната идея дава израз на нещо по-силно от обичайна решимост. Тя определя
истинното виждане като твое приоритетно желание. Би могло да се появи колебание в теб дали
да практикуваш тази идея, при положение, че не си напълно сигурен дали тя напълно
съответства на истинската ти нагласа. Това е без значение. Целта на днешните упражнения е да
приближи онова време, когато ще бъдеш напълно искрен и утвърждаването си на тази идея.
2. Възможно е да бъдеш силно изкушен да вярваш, че от теб се иска някаква жертва,
когато твърдиш, че повече от всичко друго желаеш да виждаш. Ако започнеш да се
притесняваш, че ти липсва достатъчна ангажираност, добави:
Вътрешното виждане не коства на никого нищо.
Ако страхът от загуба остане, добави още:
То може само да бъде благословение.
3. За да се постигне максимална полза, днешната идея трябва да се повтаря множество
пъти. Тя трябва да се прилага на всеки половин час, дори и по-често. Би могъл да опиташ да и
повтаряш на всеки петнайсет-двайсет минути. Препоръчва се да установиш определен интервал
от време за приложение на идеята при събуждане или малко след това и да се опиташ да се
придържаш към нея през целия ден. Няма да бъде трудно да го сториш, дори ако си зает с
разговор или си ангажиран през цялото време. При все това би могъл да си повториш едно
кратко изречение без това да ти попречи на нищо.
4. Истинският въпрос е колко често иде си спомниш да го правиш. Доколко желаеш да
бъде вярна идеята за деня? Отговориш ли на един от тези въпроси, ти си дал отговор и на
другия. Вероятно ще пропуснеш няколко пъти да приложиш идеята, а може би и доста пъти. Не
се разстройвай от това, но се опитай да се придържаш към програмата си от тук нататък. Ако
дори само веднъж през деня имаш чувството, че си напълно искрен, когато повтаряш идеята,
можеш да бъдеш сигурен, че си си спестил дългогодишни усилия.
УРОК 28
Повече от всичко друго желая да виждам нещата по различен начин.
1. Днес ние прилагаме по конкретен начин идеята от вчера. По време на тези периоди на
практика ти ще дадеш редица съвсем определени обети. Въпросът дали ще ги спазиш в бъдеще
в момента не ни интересува. Ако си готов сега поне да ги дадеш, ти вече си тръгнал по пътя на
тяхното съблюдаване. А това е само началото.
2. Може да ти се стори странно защо например е толкова важно да кажеш: „Повече от
всичко друго желая да видя тази маса по различен начин." Това е маловажно само по себе си.
Но нима има обособени неща? И какво означава „само по себе си"? Ти виждаш много отделни
неща, което реално означава, че не виждаш нищо. Ти или виждаш, или не. Когато погледнеш по
различен начин на едно, ти всичко виждаш по различен начин. Светлината, която видиш в едно
от нещата, е същата светлина, която ще видиш във всички тях.
3. Когато казваш, „Повече от всичко желая да видя тази маса по различен начин", ти
даваш обет да преодолееш всички свои предубеждения по отношение на нея и да я видиш с
открито съзнание такава, каквато е. Не я определяш според минали понятия. Питаш се какво
представлява, а не й налагаш своята представа. Ти не обвързваш нейното значение със
собствения си незначителен опит от масите и не ограничаваш нейното предназначение до
собствените си незначителни лични представи.

370
 4. Ти не поставяш под въпрос нещо, което вече си определил. А целта на тези
упражнения е да поставяш въпроси и да получаваш отговорите им. Когато кажеш, „Повече от
всичко аз желая да видя тази маса по различен начин", ти се посвещаваш на това да виждаш.
Този обет се отнася до масата точно толкова, колкото и до всичко друго - нито повече, нито по-
малко.
5. Ти можеш фактически да се сдобиеш с вътрешно виждане въз основа именно на
масата, ако преодолееш всички свои предпоставени идеи по отношение на нея и я погледнеш с
напълно открито съзнание. Тя има какво да ти покаже; нещо красиво, чисто и безкрайно
ценностно, изпълнено с щастие и надежда. Скрито отвъд всички твои идеи е нейното реално
предназначение, което тя споделя с цялата вселена.
6. Когато използваш масата като обект да приложиш идеята за днес, ти следователно
реално желаеш да видиш реалното предназначение на вселената. Ще пожелаеш същото по
отношение на всеки обект, който използваш през периодите на практика. И даваш обет по
отношение на всеки от тях да позволиш неговата цел да ти се открие, вместо да налагаш
собственото си съждение.
7. Днес ще имаме шест периода на практика всеки по две минути, когато първо трябва да
изразиш идеята за деня, след което да я приложиш към всичко, което виждаш наоколо си.
Обектите трябва не само да бъдат произволно избирани, но идеята за деня трябва да се
приложи с еднаква искреност към всеки от тях, което е опит да признаеш, че те имат еднаква
стойност като принос към твоето вътрешно виждане.
8. Както обикновено, прилагайки идеята, трябва да задържиш погледа си на всеки обект,
който зърнеш, докато изречеш думите:
Повече от всичко друго, желая да видя това .............. по различен начин.
Всяко приложение трябва да бъде направено съвсем бавно и колкото се може по-
задълбочено. Не е нужно да се бърза.
УРОК 29
Бог е във всичко, което виждам.
1. Идеята за деня обяснява защо можеш да видиш целта на всичко във всяко отделно
нещо. Тя обяснява защо нищо не е отделно, самостоятелно или само за себе си. И тя обяснява
защо нищо, което виждаш, няма собствен смисъл. Тя всъщност обяснява всяка идея, която ние
използвахме досега, както и всички, които ще последват. Днешната идея е цялостната основа на
вътрешното виждане.
2. На този етап може би ще ти се стори много трудно да я разбереш. Тя може да ти се
стори глупава, неадекватна, безсмислена, смешна и дори спорна. Бог определено не е в масата,
например, такава, каквато я виждаш. Но вчера ние подчертахме, че масата е част от
предназначението на вселената. А онова, което е част от предназначението на вселената, е част
от предназначението на нейния Творец.
3. И така, опитай днес да започнеш да се учиш да гледаш на всички неща с любов,
уважение и открито съзнание. Ти не ги виждаш сега. Искаш ли да разбереш какво се крие в тях?
Нищо не е такова, каквото ти изглежда. Неговата свещена цел е отвъд твоето обозрение. Когато
вътрешното виждане ти покаже светостта, която озарява света, ще разбереш днешната идея
съвършено. И няма да разбираш как е било възможно да ти е трудно да я осмислиш.
4. Днешните шест периода на практика всеки с продължителност по две минути трябва да
следват една вече позната схема: Започни повтаряйки си идеята и след това я отнеси към
произволно подбрани обекти, които те заобикалят, като конкретно назоваваш всеки от тях.
Опитай се да избегнеш тенденцията да правиш субективен подбор, което може да те изкуши
особено във връзка с днешната идея, която ти е твърде непозната. Запомни, че всякакъв ред,
който налагаш, е еднакво чужд на реалността.
5. Ето защо трябва да избереш колкото се може по-непреднамерено своите обекти. Така
например, един удобен списък би могъл да включва следното:
Бог е в тази закачалка за дрехи.
Бог е в това списание.
Бог е в този пръст.
Бог е в тази лампа.
Бог е в това тяло.
Бог е в тази врата.
Бог е в това празно кошче.
6. Като допълнение към определените периоди на практика повтори идеята за деня поне
веднъж на всеки час, като бавно се огледаш наоколо и бавно си повториш идеята. Поне веднъж
371
или два пъти би следвало да изпиташ чувство на дълбоко спокойствие, докато правиш
упражнението.
УРОК 30
Бог е във всичко, което виждам, защото Бог е в моето съзнание.
1. Идеята за деня е изходният тласък на вътрешното виждане. Чрез тази идея светът ще ти
се открие и ти ще обърнеш поглед към него, виждайки неща, които преди не си съзирал там. И
дори и смътно няма да виждаш нещата, които си виждал по-рано.
2. Днес ще направим опит да приложим един нов вид „проекция". Не се стремим да се
отърсим от онова, което не ни харесва, виждайки го извън нас. По-скоро се опитваме да видим
в света онова, което е в нашите съзнания и за чието съществуване трябва да си дадем сметка.
По този начин се стараем да прокараме връзка между себе си и онова, което виждаме, а не да
твърдим, че нямаме нищо общо с него. Това е основополагащото различие между истинната
визия и твоето виждане в момента.
3. Днешната идея трябва да се прилага колкото се може по-често през целия ден. Винаги,
когато разполагаш с някакъв миг време, си я повтаряй бавно наум, като се огледаш наоколо и
се опиташ да осъзнаеш, че тази идея се отнася до всичко, което виждаш сега или би могъл да
видиш, ако беше в обсега на зрението ти.
4. Реалното виждане не се ограничава от понятия като „близо" и „далеч". За да започнеш
да свикваш с идеята, помогни си като се опиташ да мислиш за неща, които са отвъд зрителното
ти поле в момента, както и за нещата, които действително виждаш, когато прилагаш днешната
идея.
5. Реалното виждане не само че не е ограничавано от пространството и разстоянието, но
то не зависи изобщо от телесните очи. Съзнанието е неговият единствен източник. За да си
помогнеш и да свикнеш по-добре с тази идея, посвети няколко периода през деня на
приложението й със затворени очи, като използваш всички обекти, които ти дойдат наум и
гледаш по скоро навътре, отколкото навън. Днешната идея се отнася еднакво и към двете.
УРОК 31
Аз не съм жертва на света, който виждам.
1. Днешната идея въвежда към изявата на твоето освобождение. Отново, идеята трябва да
се приложи към света, който виждаш както извън, така и в себе си. В приложението на тази
идея ще използваме форма, която ще бъде все по-често застъпвана със съответните изменения.
Най-общо тя съдържа два аспекта, единият от които е свързан със систематичното приложение
на идеята, а другият с честите й приложения през целия ден.
2. Необходими са два по-дълги периода, в които се практикува идеята за деня - сутрин и
вечер. Препоръчват се три до пет минути за всеки от тях. През това време се огледай бавно,
като повториш идеята два-три пъти. После затвори очи и приложи същата идея по отношение
на вътрешния си свят. Ти ще се освободиш и от двата, защото вътрешният поражда външният.
3. Когато правиш преглед на своя вътрешен свят, осъзнай ясно всички мисли, които ти
минават през ума, разгледай всяка от тях за момент и я замени със следващата. Опитай се да не
установяваш йерархия помежду им. Наблюдавай ги как идват и си отиват колкото е възможно
no-безпристрастно. Не се спирай по-специално на никоя от тях, но се опитай да позволиш
потокът да тече равно и спокойно, без специални очаквания от твоя страна. Докато седиш и
безмълвно наблюдаваш своите мисли, повтаряй идеята за деня колкото се може по често, но без
да бързаш.
4. В допълнение повтаряй идеята за деня колкото се може по-често днес. Напомни си, че
заявяваш своята независимост и името на собствената си свобода. А от твоята свобода зависи
свободата на света.
5. Идеята за деня е особено полезна и може да се използва като отговор на всяка форма на
изкушение, която би могла ла възникне. Тя представлява заявление, че няма да му се поддадеш
и да се поставиш в зависимост.
УРОК 32
Аз съм създал света, който виждам.
1. Днес продължаваме да развиваме темата за причина и следствие. Ти не си жертва на
света, който виждаш, защото сам си го създал. Можеш да го отхвърлиш със същата лекота, с
която си го изградил. Ще го видиш или няма да го видиш, в зависимост от собственото си
желание. Докато то желаеш, ти ще го виждаш; когато не го желаеш вече, той няма да
съществува за теб.
2. Идеята за деня, както и предходната идея, се отнася както до външния, така и до
вътрешния ти свят, които всьщност са един и същ свят. Но след като ги разглеждаш като
372
различни, периодите на практика за деня отново ще съдържат две фази, едната от които се
отнася до света, който виждаш извън себе си и другата - до света, който виждаш в съзнанието
си. Чрез днешните упражнения се опитай да въведеш мисълта, че и единият, и другият се
отнасят до собственото ти въображение.
3. Отново ще започнем периодите на практика сутринта и вечерта, повтаряйки идеята за
деня два-три пъти, докато ти гледаш наоколо си света, който виждаш, като външен спрямо себе
си. След това затвори очи и огледай вътрешния си свят. Опитай се да ги разглеждаш като
еднакво вероятни. Повтаряй идеята за деня без да бързаш колкото често желаеш, наблюдавайки
образите, които въображението ти поражда в твоето съзнание.
4. За двата по-продължителни периода на практика се препоръчват от три до пет минути,
но се изискват не по-малко от три. Можеш да осъществиш и повече от пет, ако упражнението
ти дава спокойствие. За да постигнеш това по-добре, избери такова време, когато са възможни
най-малко разсейващи моменти и когато си достатъчно готов.
5. Тези упражнения трябва да бъдат продължени и през деня, колкото е възможно по-
често. По-кратките употреби се състоят в това бавно да си кажеш идеята, докато в същото
време оглеждаш своя вътрешен или външния свят. Няма значение кои от тях ще избереш.
6. Идеята за деня може да се приложи непосредствено към всяка ситуация, която би
могла да те разстрои. Прилагай идеята, казвайки си:
Аз съм създал ситуацията такава, каквато я виждам.
УРОК 33
Съществува и друг начин да се погледне на света.
1. Днешната идея е опит да се разбере, че можеш да промениш начина, по който
възприемаш света, в неговите външни и вътрешни аспекти. Трябва да посветиш цели пет
минути на сутрешното и вечерно приложение на идеята. През тези периоди на практикуване
идеята трябва да бъде повторена толкова пъти, колкото ти се стори приятно, но е много важно
да не се бърза. Преминавай от прегледа на външните към вътрешните си възприятия, но не
рязко.
2. Просто хвърли бегъл поглед на света, който възприемаш като външен спрямо себе си,
след което затвори очи и разгледай вътрешните си мисли със същата непринуденост. Опитай се
да останеш еднакво неангажиран и в двата случая и да запазиш тази своя безпристрастност,
докато си повтаряш идеята през целия ден.
3. Кратките периоди за упражнения трябва да бъдат колкото се може по-често.
Конкретните употреби на идеята също така трябва да се провеждат винаги щом възникне
ситуация, която те изкушава да се разстроиш. При тези употреби, си кажи:
Съществува друг начин да погледна на това.
4. Помни да прилагаш идеята за деня всеки път, когато се по чувстваш натъжен. Може би
ще бъде нужно да отделиш около минута, за да седнеш стихнал и да си повториш идеята
няколко пъти. При тази форма на приложение ще бъде полезно да затвориш очи.
УРОК 34
Мога да видя мир вместо това.
1. Идеята за деня започва да описва условията, които преобладават при другия начин на
виждане. Душевният мир съвсем очевидно е проблем на вътрешния свят. Неговото начало
изхожда от собствените ти мисли и след това се разгръща навън. От собствения ти душевен мир
възниква едно изпълнено с мир възприемане на света.
2. За днешните упражнения се искат три по-дълги периода на практика. Препоръчително
е единият да се проведе сутринта, другият вечерта и още един период между тези двата, който е
най-благоприятен и ти си най-готов. Всички приложения на идеята трябва да стават със
затворени очи. Приложенията на днешната идея трябва да бъдат насочени към вътрешния ти
свят.
3. Нужни са около пет минути за самонаблюдение над съзнанието по време на всеки от
по-дългите периоди на практикуване. Потърси мислите, свързани със страхове, в своето
съзнание, ситуации, пораждащи безпокойство, хора или събития, които те „обиждат", или
каквото и да е, във връзка с което храниш нелюбящи мисли. Отбележи всички непринудено,
като бавно повтаряш идеята за деня, наблюдавайки как те се появяват в съзнанието ти и се
отърси от всяка подобна мисъл, за да отстъпи тя място на следващата.
4. Ако започнеш да се затрудняваш да мислиш за конкретни обекти, продължи да си
повтаряш идеята бавно, без да я прилагаш по-специално към нищо. Недей обаче в никакъв
случай да правиш специфични изключения.

373
 5. По-кратките приложения на идеята трябва да стават често и да се провеждат винаги,
когато усетиш, че нещо заплашва душевния ти мир. Целта е да имаш защита през целия ден.
Ако в съзнанието ти възникне специфично изкушение, упражнението трябва да приеме
следната форма:
Бих могъл да видя мир в тази ситуация, вместо онова, което виждам в нея.
6. Ако посегателството над твоя душевен мир приема формата на неблагоприятни
чувства изобщо като например депресия, тревога или безпокойство, използвай идеята в
първоначалната й форма. Ако установиш, че се нуждаеш от повече от едно приложение на
идеята, което да ти помогне да промениш своето съзнание в някакъв конкретен контекст,
опитай се да отделиш няколко минути и да ги посветиш на това да повтаряш идеята, докато
почувстваш облекчение. Добре ще бъде да си кажеш по-конкретно следното:
Аз мога да заместя чувството на потиснатост, тревога или безпокойство (или
чувствата си по повод тази ситуация, тази личност или събитие) с мир.
УРОК 35
Моето съзнание е част от Божието. Аз съм истински свят.
1. Днешната идея не разкрива начина, по който гледаш на себе си сега. Тя обаче показва
какво ще ти разкрие вътрешното виждане. За всеки, който смята, че принадлежи на този свят, е
трудно да повярва в това по отношение на себе си. Но всъщност причината да си мисли, че
принадлежи на света, е, че не вярва в тази идея.
2. Нормално е да вярваш, че принадлежиш там, където мислиш, че си. Това е така, защото
си заобиколен с обкръжението, което желаеш. И ти го желаеш, за да защитиш образа, които си
си изградил за себе си. Той принадлежи на тази среда. Онова, което виждаш, докато вярваш, че
се намираш в нея, е видяно през очите на този образ. Това не е виждане. Образите не могат да
виждат.
3. Идеята за днешния ден представя един много различен поглед спрямо теб самия.
Установявайки твоя Първоизточник, тя утвърждава твоята Самоличност и те разкрива такъв,
какъвто трябва да бъдеш в действителност. Ние ще приложим днешната идея по различен
начин, защото ударението днес е по-скоро върху възприемащия, отколкото върху онова, което
той възприема.
4. За всеки от трите петминутни периода на практика днес запомни като си повториш
идеята, след което затвори очи и потърси в съзнанието си различни описателни определения,
през които виждаш себе си. Включи всички его-основаващи се качества, които си приписваш -
положителни и отрицателни, желани или нежелани, възвишени или принизяващи. Всички те са
еднакво нереални, защото ти не гледаш на себе си през очите на светостта.
5. В началната фаза на периода за самонаблюдение на съзнанието е възможно да
наблегнеш на онези аспекти от твоето самовъзприятие, които смяташ за по-негативни. Но в по-
късната част на практиката е съвсем възможно в съзнанието ти да възникнат и по-
самоутвърждаващи определения. Опитай се да си дадеш сметка, че насоката на твоите
фантазии по отношение на себе си няма значение. Илюзиите нямат реална насоченост. Те
просто не са истинни.
6. Един подходящ списък без подбор за приложение идеята за днес би могъл да включи
следното:
Аз се виждам като измамен.
Аз се виждам като депресиран.
Аз се виждам като провален.
Аз се виждам като заплашен.
Аз се виждам като безпомощен.
Аз се виждам като побеждаващ.
Аз се виждам като губещ.
Аз се виждам като великодушен.
Аз се виждам като добродетелен.
7. Не трябва да разглеждаш тези определения като нещо абстрактно. Те ще ти се явят,
когато през съзнанието ти преминат различни ситуации, личности и събития, в които
фигурираш. Избери някоя конкретна ситуация, за която си спомниш, определи понятията, с
които можеш да опишеш собствените си реакции спрямо нея и ги използвай за приложение ма
днешната идея. След като назовеш всяка от тях, добави:
Но моето съзнание е част от Божието. Аз съм истински свят
8. През по-голяма част от периодите за упражнения е възможно да има интервали, в
които не ти хрумва нищо конкретно. Не се напрягай да измисляш конкретни неща, с които да
374
запълниш този интервал, но просто се отпусни и бавно повтаряй идеята, докато нещо възникне.
Макар и да не трябва да се пропуска нищо, което се явява в съзнанието ти, не бива и да се
„изравя" нищо насила. Не трябва да се прилага нито насилие, нито пренебрежение.
9. Днес колкото се може по-често подбирай някое специфично качество или качества,
които си приписваш в този момент, и прилагай идеята за деня към тях, добавяйки и идеята под,
горе указаната форма. Ако не си спомняш за нищо конкретно, просто си повтори идеята със
затворени очи.
УРОК 36
Моята святост обгръща всичко, което виждам.
1. Днешната идея разгръща идеята от вчера от възприемащия към възприеманото. Ти си
свят, защото твоето съзнание е част от Божественото. И тъй като ти си свят, твоето зрение също
трябва да е свято. "Безгрешен" означава без грях. Ти не можеш да бъдеш без грях само до
известна степен. Или си безгрешен, или не си. Ако твоето съзнание е част от Божественото, ти
сигурно си безгрешен, защото в противен случай част от Неговото Съзнание би било грешно.
Твоето зрение е свързано с Неговата Святост, а не с твоето его и следователно не и с тялото ти.
2. Днес се изискват три-четири периода на практика. Опитай се да ги разпределиш
относително равномерно и да я прилагаш по-често в кратката й форма.
3. Първо, затвори очи и повтори идеята за днес бавно няколко пъти. После отвори очи и
се огледай много бавно наоколо си, като прилагаш идеята по-конкретно към всичко, което
забележиш, докато гледаш непринудено. Така например кажи следното:
Моята святост обгръща това килимче.
Моята святост обгръща тази стена.
Моята святост обгръща тези пръсти.
Моята святост обгръща този стол.
Моята святост обгръща това тяло.
Моята святост обгръща тази писалка.
Няколко пъти през тези периоди на практика затвори очи и си повтори идеята. После
отвори очи и продължи така, както преди.
През по-кратките периоди за упражнения, затвори очи и повтори идеята; огледай се
наоколо си и отново я повтори; след това завърши като я повториш още веднъж със затворени
очи. Всички приложения, разбира се, трябва да се направят много бавно и без усилие, и колкото
е възможно по-малко да се бърза.
УРОК 37
Моята святост благославя света.
1. Тази идея съдържа първите проблясъци на твоето истинско предназначение в този
свят, тоест на това, заради което си тук. Твоята цел е да съзерцаваш света чрез своята святост.
По този начин и ти, и светът сте благословени заедно. Никой не губи; всеки печели чрез твоето
свято вътрешно виждане. То е знак за края на жертвата, защото дарява заслуженото на всеки го.
И то му принадлежи, защото е негово рождено право като Син Божи.
2. Няма друг подход, който да премахне идеята за жертва от мисленето на света. Всеки
друг начин на виждане неизбежно предполага определена цена от някого или нещо. В резултат
на това, възприемателят ще загуби. И няма да има и представа защо губи. И все пак, твоето
виждане възстановява неговата святост в твоето съзнание. Твоята святост го благославя, без да
очаква нищо от него.
3. Твоята святост е спасението на света. Тя позволява на света да узнае, че той е единен с
теб не като проповядва това, не като заявява на света каквото и да било, а чрез безмълвното си
признание, че в твоята святост всички неща са благословени заедно с теб.
4. Днешните четири по-продължителни периода на практика, всеки от които трябва да
съдържа три до пет минути упражнение, започват с повторение на идеята за деня, последвано
от около минута, в която се оглеждаш наоколо си и отнасяш идеята до всичко, което виждаш:
Моята святост благославя този стол.
Моята святост благославя този прозорец.
Моята святост благославя това тяло.
После затвори очи и отнеси идеята към всеки човек, който изникне в съзнанието ти, като
използваш собственото му име, казвайки:
Моята святост те благославя, (името).
5. Можеш да продължиш периода на практика със затворени очи, можеш да отвориш очи
и да приложиш идеята за деня към външния свят, ако желаеш; можеш да редуваш да прилагаш
идеята към това, което виждаш наоколо си и онези, които е явяват в мислите ти; или можеш да
375
използваш съчетание от тези две фази на приложение според своето предпочитание. Периодът
на практика трябва да завърши с повторение на идеята със затворени очи, последвано
непосредствено от повторение с отворени очи.
6. По-кратките упражнения се състоят в повторение на идеята колкото се може по-често.
Особено полезно е да я отнасяш безмълвно към всеки, когото срещнеш, използвайки името му.
От съществено значение е да използваш идеята, ако някой предизвиква у теб негативна
реакция. Веднага му предай благословението на твоята святост, за да се научиш да я
поддържаш в съзнанието си.
УРОК 38
За моята святост няма нищо невъзможно.
1. Твоята святост променя всички закони на света. Тя е отвъд ограниченията на времето,
пространството, разстоянията и всякакъв вид граници. Светостта ти притежава напълно
неограничена сила, защото те утвърждава като Син Божи, единен със Съзнанието на своя
Творец.
2. Твоята святост е изява на Божествената сила. Твоята святост прави достъпна
Божествената сила. И няма нищо, което Божията сила да не може да направи. Твоята святост,
следователно, може да премахне всяка болка, да прекрати всяка скръб и да разреши всички
проблеми. Тя може да направи това по отношение на теб и на всеки друг. Тя еднакво може да
помогне на всеки, както и да спаси всеки.
3. Щом си свят ти, такова е всичко, сътворено от Бога. Ти си свят, защото всички неща,
сътворени от Него, са святи. И всички неща, сътворени от Него, са святи, защото ти си свят.
При днешните упражнения, ние ще приложим силата на твоята святост по отношение на всички
проблеми, трудности или страдания под всяка форма, за която си помислиш в самия теб или в
някой друг. Няма да правим разлики, защото разлики не съществуват.
4. През четирите по-дълги периоди на практика, всеки от които с продължителност цели
пет минути, повтори идеята за деня със затворени очи и после се опитай да откриеш в
съзнанието си евентуално чувство за загуба или нещастие. Опитай се да правиш колкото се
може по-малко разлика между ситуация, която е трудна за теб и такава, която е трудна за някой
друг. Определи ситуацията съвсем конкретно и назови името на човека, за когото се отнася.
Използвай следната форма за приложение на идеята за деня:
В ситуацията, свързана с .................................. в която се виждам, за моята святост няма
нищо невъзможно.
В ситуацията, свързана с ....................................... в която ........................... се вижда той
няма нищо, за моята святост няма нищо невъзможно.
5. Понякога би могъл да предпочетеш да внесеш разнообразие в тази процедура и да
добавиш някои собствени мисли, мисли, които са подходящи. Би могъл да включиш мисли като
например:
За моята святост няма нищо невъзможно, защото в нея е заложена Божията сила.
Въведи всякакви варианти, които биха могли да ти въздействат, но се придържай към
централната тема: „Няма нищо, което моята святост да не може да направи." Целта на
днешните упражнения е да започнат да ти вдъхват чувството, че можеш да владееш всички
неща по силата на собствената си същност.
6. В по-кратките и чести приложения използвай идеята в оригиналния й вид, освен ако в
съзнанието ти не възникне специфичен проблем, който засяга теб или някой друг. В такъв
случай приложи по-конкретната форма на идеята към него.
УРОК 39
Моята святост е моето спасение.
1. Ако вината е ад, какво е нейната противоположност? Както и текстът, към който е
написано това практическо ръководство, идеите, използвани за упражненията, са много прости,
много ясни и напълно недвусмислени. Ние не се стремим към интелектуални подвизи или
логически занимавки. Занимава ни само онова, което е съвсем очевидно, но е било
пренебрегвано сред мъгливите усложнения, посредством които си въобразяваш, че мислиш.
2. Ако вината е ад, какво е нейната противоположност? Определено не е трудно да се
намери отговорът. Колебанието да отговориш не се дължи на двусмислието на въпроса. Но
убеден ли си наистина, че вината е ад? Ако беше убеден, щете веднага да видиш колко
непосредствен и прост е този текст и изобщо нямаше да имаш нужда от практическото му
ръководство. Никой не се нуждае от практика, за да получи онова, което вече му принадлежи.
3. Вече казахме, че твоята святост е спасението на света. Ами твоето спасение? Ти не
можеш да дариш нещо, което не притежаваш. Спасителят трябва да бъде спасен. Как по друг
376
начин да учи на спасение? Днешните упражнения ще ти въздействат с разбирането, че твоето
спасение е от съществено значение за спасението на света. Когато приложиш тези упражнения
към своя свят, целият свят получава тяхната благодат.
4. Твоята святост е отговор на всеки въпрос, който някога е бил задаван или ще бъде
задаван в бъдеще. Твоята святост означава краят на вината и следователно краят на ада. Твоята
святост е спасението на света и твоето собствено спасение. Нима е възможно ти, комуто
принадлежи светостта, да бъдеш отхвърлен от спасението? Бог не познава липсата на святост
Нима е възможно Той да не познава Собствения Си Син?
5. Добре е да отделяш по цели пет минути за четирите по дълги периода на практикуване
днес, както и да провеждаш по-дълги и чести практики през целия ден. Ако имаш желание да
направиш повече от минималното, което се изисква, препоръчват се по-чести вместо по-
продължителни практики
6. Започни периодите на практика като си повториш идеята След това със затворени очи
потърси всички лишени от любов мисли, които биха могли да се явят - притеснение, депресия,
гняв, страх, тревога, несигурност и така нататък. Каквато и форма да приемат, те са лишени от
любов и следователно, изпълнени със страх. Ето защо имаш нужда да бъдеш спасен именно от
тях.
7. Конкретни ситуации, събития или лица, които свързваш с нелюбящи мисли от всякакъв
характер, са подходящ предмет на днешните упражнения. За твоето спасение е задължително
да погледнеш на тях по друг начин. И твоето благословение към тях ще те спаси и ще ти даде
духовно виждане.
8. Бавно, без съзнателен подбор и ненужно наблягане на нищо по-специално, потърси в
съзнанието си всяка мисъл, която стои между теб и твоето спасение. Прилагай днешната идея
към всяка подобна мисъл по следния начин:
Моите нелюбящи мисли по отношение на ........... ме държат в ада. Моята святост е
моето спасение.
9. Тези практики ще ти се сторят по-лесни, ако между тях има кратки периоди, в които
просто бавно си повтаряш идеята по няколко пъти. Може също така да откриеш, че е полезно
да включиш няколко по-кратки интервала, през които просто се отпускаш и не мислиш за
нищо. Систематичната концентрация е първоначално много затруднителна. Тя ще стане по-
лесна, когато съзнанието ти бъде по-дисциплинирано и не толкова разсеяно.
10. Междувременно, чувствай се свободен да разнообразяваш периодите на практика под
всякаква форма, която ти се стори подходяща. Не променяй обаче идеята, а само метода на
приложението й. Както и да избереш да я приложиш, идеята трябва да се заяви по такъв начин,
че неин смисъл да бъде фактът, че твоята святост е твоето спасение. Завършвай всеки период на
практика, като си повториш идеята в оригиналната й форма още веднъж и добавиш:
Ако вината е ад, какво е нейната противоположност?
11. През по-кратките периоди на приложение, които трябва да се осъществяват три-
четири пъти на час и дори повече, ако е възможно, можеш да си зададеш този въпрос, да
повториш идеята за деня и за предпочитане да направиш и двете. Ако възникне изкушение,
особено полезна форма на идеята е следната:
Моята святост е моето спасение от това.
УРОК 40
Аз съм благословен като Син Божи.
1. Днес ще започнем да утвърждаваме някои от щастливите неща, които са наше
достояние. Не са нужни продължителни, а чести и кратки практики този ден. Желателно е те да
се провеждат веднъж на всеки десет минути и е добре да се опиташ да си изградиш система,
към която да се придържаш винаги, когато това е възможно. Ако забравиш, опитай отново. Ако
се случи да прекъснеш за по-дълго, опитай пак. Винаги, кога то си спомниш, опитай пак.
2. Не е нужно да затваряш очи по време на тези практики, макар че може да установиш,
че този начин е по-подходящ. Възможно е обаче да попаднеш в ситуации, когато не можеш да
бъдеш със затворени очи. Недей да пропускаш периоди за практикуване по тази причина. Ти
можеш съвсем добре да практикуваш при всички обстоятелства, ако наистина го желаеш.
3. Днешните упражнения предполагат много малко време и не изискват усилия. Повтори
идеята за деня и добави няколко от качествата, които свързваш с това, че си Син Божи,
отнасяйки ги към себе си. Така например някоя от практиките би могла да се състои в следното:
Аз съм благословен като Син Божи.
Аз съм щастлив, изпълнен с мир, любящ и удовлетворен.
Друга практика би могла да приеме следната форма:
377
 Аз съм благословен като Син Божи.
Аз съм спокоен, уравновесен, уверен и сигурен в себе си.
Ако разполагаш с твърде кратко време, достатъчно е само да си кажеш, че си благословен
като Син Божи.
УРОК 41
Бог върви редом с мен навсякъде, където и да ида.
1. Днешната идея ще преодолее напълно чувството за самота и изоставеност, което
изпитват всички разделени от Бога. Депресията е неизбежна последица от разделението. Такива
са безпокойството, тревогата, дълбокото усещане за беззащитност, нещастност, страдание и
огромния страх от загуба.
2. Разделените от Бога са изнамерили множество „лекове" за „болестите на света" така,
както ги виждат те. Но това, което не успяват да направят, е да поставят под въпрос доколко
проблемът е реален. Не могат да се излекуват последиците, тъй като проблемът не е реален.
Идеята за деня притежава силата да сложи край на цялата тази глупост завинаги. А то е
наистина глупост, въпреки сериозните и трагични форми, които би могла да приеме.
3. Дълбоко в теб е всичко, което е съвършено и готово да озари чрез теб света. То ще
изцели всяка скръб, болка, страх и загуба, защото ще излекува съзнанието, което е смятало
всички тези неща за реални и е изстрадвало своята вярност към тях.
4. Ти не можеш да бъдеш лишен от своята съвършена святост, защото нейният
Първоизточник върви редом с теб навсякъде, където и да идеш. Ти не можеш да изпитваш
страдание, защото Първоизворът на радостта върви редом с теб навсякъде, където и да идеш.
Ти не можеш да бъдеш никога самотен, защото Първоизворът на целия живот върви редом с
теб навсякъде, където и да идеш. Нищо не може да наруши твоя душевен мир, защото Бог
върви редом с теб навсякъде, където и да идеш.
5. Разбираемо е, че не вярваш във всичко това. Как би могъл да вярваш, когато истината е
скрита дълбоко в теб под тежкия облак на безумни мисли, гъст и скриващ видимостта, който
представлява всичко, което виждаш? Днес ще осъществим първият реален опит да преодолеем
тъмния и тежък облак и да преминем през него, за да достигнем отвъдната светлина.
6. Днес ще има само един продължителен период на практика. Сутринта, по възможност
още щом се събудиш, седни мълчаливо в продължение на три-четири минути със затворени
очи. В началото на периода на практика повтори съвсем равно идеята. След това недей да
полагаш усилие да мислиш зa каквото и да било. Опитай се вместо това да получиш чувството
за обръщане навътре към себе си, отвъд всякакви празни мисли на света. Опитай се да
проникнеш много дълбоко в собственото си съзнание, очиствайки го от всякакви мисли, които
биха могли да отклонят вниманието ти.
7. Можеш от време на време да повтаряш идеята, ако сметнеш това за полезно. Но най-
вече, опитай се да проникнеш дълбоко в себе си и далеч от света и от всички глупави мисли на
света. Ти се стремиш да преодолееш всички тях. Стремиш се да напуснеш привидностите и да
се доближиш до реалността.
8. Напълно е възможно да бъде достигнат Бог. Всъщност много е лесно, защото това е
най-естественото нещо на света Би могло да се каже дори, че е единственото естествено нещо
на света. Ако повярваш, че е възможно да достигнеш Бог, пътят ще ти се отвори. Това
упражнение може да доведе до много изненадващи резултати дори още първия път, когато
опиташ да го направиш, а рано или късно винаги води до успех. В хода на работата си ще
навлезем в тази практика в по-големи подробности. Но е невъзможно да не се постигне поне
известен успех, а би могъл да успееш дори и веднага.
9. През целия ден прилагай често днешната идея, като си я повтаряш много бавно, за
предпочитане със затворени очи Замисли се над онова, което казваш, над смисъла на думите
Съсредоточи вниманието си върху това каква святост те съдържат за теб; върху вярната
дружба, която ти принадлежи, върху пълната закрила, която те заобикаля.
10. Ти наистина би могъл да си позволиш да се надсмееш над мислите, които те плашат,
когато си спомниш, че Бог върви редом с теб навсякъде, където и да идеш.
УРОК 42
Бог е моята сила. Вътрешното виждане е Неговият дар.
1. Идеята за този ден съчетава две много внушителни мисли, всяка от които има огромно
значение. Тя изгражда също така взаимоотношение между причина и следствие, което показва
защо твоите усилия да постигнеш целта на този курс не могат да не се увенчаят с успех. Ще
видиш, че такава е Божията Воля. Неговата сила, а не твоята, ти дава възможности. И Негов, а
не твой е дарът, който ти дава духовно виждане.
378
 2. Бог е наистина твоята сила и което дава Той, е дадено истински. Това означава, че
можеш да го получиш по всяко време и навсякъде, където и да си и при всички обстоятелства.
Твоят преход през времето и пространството не е произволен. Ти не можеш да не бъдеш на
точното място в точно определеното време. Такава е Божията сила. Такива са Неговите дарове.
3. Днес ще имаме два периода на практика, които се състоят от три до пет минути -
единият възможно най-непосредствено след твоето събуждане и другият колкото се може по-
близо до момента на заспиване. Най-добре обаче да изчакаш мига, когато ще можеш да
останеш насаме със себе си, когато се чувстваш готов, а не се тревожиш за времето.
4. Започни тези периоди на практика, като си повтаряш идеята за деня бавно с отворени
очи и се оглеждаш наоколо си. После затвори очи и отново повтори идеята, дори по-бавно и
отпреди. След това се опитай да не мислиш за нищо друго, освен за мислите, които възникват в
теб във връзка с идеята за деня. Можеш да си помислиш, например:
Вътрешното виждане сигурно е възможно. Бог дарява истински,
или:
Божиите дарове сигурно ми принадлежат, щом Той Самият ми ги е дал.
5. Всяка мисъл, която има очевидна връзка с идеята за деня, е подходяща. Би могъл да
останеш всъщност учуден от това колко много разбиране, свързано с курса, съдържат твоите
мисли. Остави ги да идват без да ги цензурираш, освен ако забележиш, че просто съзнанието ти
се луга и си допуснал да нахлуят явно несвързани с темата мисли. Възможно е да стигнеш до
такъв момент, когато не ти идват наум никакви мисли Ако възникнат разсейващи фактори,
отвори очи и още веднъж повтори мисълта, като бавно се оглеждаш наоколо затвори очи,
повтори идеята още веднъж и продължи да наблюдаваш съзнанието си за мислите, свързани с
нея.
6. Запомни обаче, че за днешните упражнения не е подходящо активно да търсиш
мислите, които се отнасят до тях. Опитай се просто да се отдръпнеш и да оставиш мислите да
те спохождат. Ако това ти се стори трудно, най-добре проведи периода на практика, като
редуваш бавно повторение на идеята с отворени очи, после със затворени очи, вместо да се
напрягаш да търсиш подходящи мисли.
7. Няма ограничение за броя на кратките периоди на практика, които са благоприятни
днес. Идеята за деня е начална стъпка към осъществяване на връзка между мислите и показва,
че ти изучаваш една единна система, в която не липсва нищо необходимо и не се съдържа нищо
противоречиво или несвързано.
8. Колкото по-често си повтаряш идеята през деня, толкова по-често ще си припомняш,
че за теб целта на този курс е много важна и ти не си я забравил.
УРОК 43
Бог е моят Първоизвор. Аз не мога да виждам отделно от Него.
1. Възприятието не е характерно за Бога. На Него принадлежи сферата на познанието. Но
Той е сътворил Светия Дух като Посредник между възприятието и познанието. Без тази връзка
с Бога възприятието би заменило завинаги познанието от твоето съзнание. При наличието на
тази връзка с Бога, възприятието така ще се промени и пречисти, че ще доведе до познание.
Така Светия Дух вижда неговото предназначение. А това значи, че то е наистина такова.
2. В Бога ти нямаш зрителни възприятия. Възприятията нямат предназначение в Бога и не
съществуват. Но в спасението, което е премахване на онова, което никога не е било,
възприятието има могъща цел. Създадено от Божия Син с несвята цел, то трябва да се превърне
в средство за възстановяване на неговата святост в съзнанието. Възприятието няма смисъл. Но
Светия Дух му придава смисъл, много близък до Божествения. Изцеленото възприятие става
средството, чрез което Божият Син прощава на своя брат, а така и на себе си.
3. Ти не можеш да виждаш отделно от Бога, защото не можеш да бъдеш откъснат от Него.
Каквото и да правиш, ти го правиш в Него, защото каквото и да мислиш, ти го мислиш с
Неговото Съзнание. Ако вътрешното виждане е реално, а то е реално в онази степен, в която
споделя целите на Светия Дух, ти не можеш да виждаш отделно от Бога.
4. Днес се изискват три пет-минутни периода на практика, единият колкото се може по-
рано, а другият колкото се може по-късно през деня. Третият би могъл да се проведе в най-
удобното и подходящо време, което позволяват обстоятелствата и твоята готовност. В началото
на тези периоди на практика повтори си идеята за деня с отворени очи. После се огледай за
кратко, като прилагаш идеята конкретно към онова, което виждаш. Четири-пет обекта са
достатъчни за тази фаза на практиката. Можеш, например, да кажеш:
Бог е моят Първоизвор. Аз не мога да видя това бюро отделно от Него.
Бог е моят Първоизвор. Aз не мога да видя тази картина отделно от Него.
379
 5. Макар че тази част на периода на практика трябва да бъде относително кратка, избери
обектите за нея безпристрастно, без субективно да включваш или изключваш нищо. За втората,
по-продължителна фаза, затвори очи, повтори отново идеята за деня и при всички свързани с
нея мисли добави идеята по свой начин. Мисли като например:
Аз виждам през очите на прошката. Аз виждам света като благословен. Светът може
да ми покаже самия мен. Аз виждам собствените си мисли, които са подобни на
Божествените.
Всяка мисъл, свързана повече или по-малко с днешната идея, е подходяща. Не е
необходимо мислите да съдържат откровена връзка с идеята, но и не трябва да я отричат.
6. Ако забележиш, че съзнанието ти се рее безцелно; ако осъзнаеш, че имаш мисли, които
явно не съответстват на днешната идея или ако не можеш за нищо да мислиш, отвори очи,
повтори първата фаза на практиката и опитай отново втората фаза. Не позволявай да възникне
продължителен период, през който да те занимават несвързани с темата мисли. Връщай се към
първата фаза на упражненията, колкото е необходимо по-често, за да предотвратиш това.
7. В приложението на днешната идея през по-кратките периоди на практика формата би
могла да допуска варианти в зависимост от обстоятелствата и ситуациите, в които се озоваващ
Когато, например, си с някой друг, опитай се да си спомниш да му кажеш безмълвно:
Бог е моят Първоизвор. Аз не мога да те видя отделно от Него.
Тази формула може да се отнесе както към непознати, така и към онези, които чувстваш
по-близки. Опитай се всъщност да не правиш никакви разграничения от този характер.
8. Днешната идея трябва да се прилага през целия ден към различни ситуации и събития,
които биха могли да възникват и особено онези, които по някакъв начин те наскърбяват.
Приложи в такива случай идеята в следната форма:
Бог е моят Първоизточник. Аз не мога да видя това отделно от Него.
9 Ако в момента не си спомняш за никакъв конкретен обект, просто повтори идеята в
оригиналната й форма. Опитай се днес да не позволяваш да преминават по-дълги периоди от
време, без да си спомниш идеята за деня и по този начин и собственото си предназначение.
УРОК 44
Бог е светлината, чрез която виждам.
1. Днес ние продължаваме идеята от вчера, като добавяме към нея още едно измерение.
Ти не можеш да виждаш в мрака и не можеш да създадеш светлината. Можеш да създадеш
мрака и да си мислиш, че виждаш в него, но светлината отразява живота и следователно е
аспект на творението. Творението и мракът не могат да съществуват съвместно, но светлината
и животът неизменно вървят заедно, бидейки само различни аспекти на творението.
2. За да виждаш, ти трябва да разбереш, че светлината е в теб, а не извън теб. Ти не
виждаш вън от себе си, а и средството, с което виждаш, не е извън теб. Съществена страна на
това средство е светлината, която прави виждането възможно. Тя винаги е с теб и прави
възможно духовното виждане при вся какви обстоятелства.
3. Днес ще се опитаме да постигнем тази светлина. За целта ще използваме форма на
упражнение, която бе предложена вече и която все повече ще прилагаме. Това е особено трудна
форма за едно недисциплинирано съзнание и представлява основна цел на обучението на
съзнанието. Тя изисква тъкмо това, което липсва на необученото съзнание. Но това обучение
трябва да се осъществи, ако искаш да виждаш.
4. Имай поне три периода на практика днес, всеки от които да продължава три до пет
минути. Препоръчително е да се използва продължително време, но само ако времето минава
леко, почти без никакво напрежение. Формата на практика, която ще използваме днес, е най-
естественото и лесно нещо на света за едно култивирано съзнание, но също така е най -
неестествената и трудна за некултивираното съзнание.
5. Съзнанието ти вече не е напълно некултивирано. Ти си съвсем готов да узнаеш
формата на упражнението, което ще използваме днес, но може би ще установиш, че се
сблъскваш със силна съпротива. Причината е много проста. Докато се упражняваш по този
начин, ти оставяш зад гърба си всичко, в което вярваш сега И всички мисли, които си си
изградил. В най-буквалния смисъл това е освобождението от ада. Но погледнато през очите на
егото, това е загуба на самоличност и слизане в ада.
6. Ако си в състояние поне малко да се дистанцираш от егото, никак няма да ти бъде
трудно да си дадеш сметка, че неговата съпротива и страхове са лишени от смисъл. Може би за
теб ще бъде полезно да си припомняш от време на време, че да постигнеш светлината означава
да избегнеш мрака, независимо, че може да си убеден в противното. Бог е светлината, чрез
която виждаш. Ти се опитваш да Го постигнеш.
380
 7. Започни периода на практика като повтаряш днешната идея с отворени очи и ги
затваряй бавно, повтаряйки идеята още няколко пъти. След това се опитай да потънеш дълбоко
в съзнанието си, отърсвайки се от всяка разсейваща и натраплива мисъл, като безмълвно се
концентрираш отвъд нея. Нищо не може да попречи на твоето съзнание да постигне това, ако
ти не решиш да го спреш. То просто следва естествения си ход. Опитай се да съзерцаваш
преходните си мисли и, отстранен, тихо да минаваш покрай тях.
8. Макар че за изпълнението на тези упражнения не се предлага специален подход, при
тях е съвършено необходимо чувството за важността на свършената работа, нейната огромна
ценност за теб и съзнанието за съпричастност към нещо свято. Спасението е твое щастливо
постижение. То е единственото, което има смисъл, защото само то е наистина полезно за теб.
9. При първите признаци на съпротива под каквато и да било форма, спри, повтаряйки си
идеята за деня, като останеш със затворени очи, освен ако почувстваш страх. Появи ли се страх,
може би ще се почувстваш по-сигурен, ако за малко отвориш очи. Опитай се обаче да се
върнеш към упражненията със затворени очи веднага щом можеш.
10. Ако провеждаш упражненията правилно, ще почувстваш релаксация и дори ще имаш
усещането, че си близо, ако не и че навлизаш в светлината. Опитай се да мислиш за светлината,
безформена и безгранична, когато отминаваш мислите от Този свят. И не забравяй, че те не
могат да те задържат в света, ако ти сам не им дадеш власт да го сторят.
11. Повтаряй често тази идея през целия ден с отворени или със затворени очи, в
зависимост от това кое е по-добре в дадения момент. Но не забравяй. Днес бъди решен повече
от всичко да не забравяш.
УРОК 45
Бог е Съзнанието, чрез което мисля.
1. Днешната идея е ключът към това, което представляват истинските ти мисли. Те не са
онова, което ти се струва, че мислиш, също както онова, което си представяш, че виждаш, няма
нищо общо с вътрешното виждане. Не съществува връзка между това което е реално и онова,
което ти смяташ за такова. Нищо, което приемаш за твои реални мисли, не наподобява
наистина реалните ти мисли. Нищо, което си въобразяваш, че виждаш, не наподобява онова,
което реалното виждане ще ти покаже.
2. Ти мислиш с Божието Съзнание. Затова и споделяш мислите си с Него, както Той
споделя Своите мисли с теб. Това са едни и същи мисли, защото принадлежат на едно Съзнание
Да споделяш, значи да създаваш сходство или единство. 'Мислите, които мислиш с
Божественото Съзнание не напускат твоето съзнание, защото мислите не се отделят от своя
първоизточник. Следователно, мислите ти са в Божественото Съзнание, също както си и ти. Те
са и в твоето съзнание, където е Той. Както ти си част от Неговото Съзнание, така част от Това
Съзнание са и твоите мисли.
3. Къде са тогава реалните ти мисли? Днес ще се опитаме да ги постигнем. Ще трябва да
ги потърсим в твоето съзнание, защото са там. Със сигурност все още са там, защото не може
да са напуснали своя първоизточник. Мислите на Божественото Съзнание са вечни, защото са
част от творението.
4. Нашите три периода на практика днес, състоящи се от по пет минути, ще приемат най-
общо формата на вчерашната идея. Ще се опитаме да напуснем нереалното и да потърсим
реалното. Ще се отречем от света в полза на истината. Няма да позволим мислите на света да
ни дърпат назад. Няма да позволим убежденията на света да ни внушават, че това, което Бог
иска от нас, е невъзможно. Вместо това ще се опитаме да разберем, че само онова, което Бог
иска от нас, е възможно.
5. Също така ще се опитаме да разберем, че само това, което Бог иска от нас, е нещото,
което желаем и самите ние. И ще се постараем да си спомним, че неуспехът е невъзможен,
когато вършим онова, което Той иска от нас. Имаме всички основания да се чувстваме уверени,
че днес ще имаме успех. Такава е Божията Поля.
6. Започни упражненията за деня като си повториш идеята със затворени очи. После за
кратко си помисли някои свързани с нея неща, като помниш идеята. След като добавиш четири-
пет собствени мисли към нея, повтори я отново и добронамерено си кажи:
Моите реални мисли са в съзнанието ми. Аз бих искал да ги открия.
После се опитай да преодолееш всички нереални мисли, които прикриват истината в
съзнанието ти и да достигнеш до вечните.
7. Зад всички безсъдържателни мисли и безумни идеи, с които си затлачил своето
съзнание, са мислите, които от самото начало те свързват с Бога. Те са там, в твоето съзнание,
съвършено неизменни. Винаги ще бъдат в съзнанието ти, точно такива, каквито са били винаги.
381
Всичко, което си мислил от тогава насам, ще се промени, но основата, върху която се гради, си
остава неизменна.
8. Това е основата, към която са насочени днешните упражнения. Тук твоето съзнание се
съединява с Божественото Съзнание. Тук твоите мисли са единни с Неговите. За този вид
практика е нужно само едно - подходи към нея, както би пристъпил към Небесен олтар,
посветен на Бог Отец и Бог Син. Защото това е мястото, което се опитваш да постигнеш. Може
би не можеш да осъзнаеш колко високо се опитваш да стигнеш. Но дори и при малкото
разбиране, което вече си придобил, трябва да можеш да си напомняш, че това не е празна игра,
а упражнение в светостта и опит да се постигне Царството Небесно.
9. При по-кратките периоди на упражнение за днес, опитай се да помниш колко важно е
да разбираш, че съзнанието, което мисли в единство с Бога, е съвършено свято. Употреби
минута-две, когато повтаряш идеята през деня да оцениш светостта на своето съзнание.
Отстрани се, макар и за кратко, от всякакви мисли, които не са достойни за Този, Когото си
приел в себе си. И Му благодари за мислите, които споделя с теб.
УРОК 46
Бог е Любовта, чрез която прощавам.
1. Бог не прощава, защото Той никога не е осъждал. А трябва да е имало осъждане, за да
има нужда от прошка. Прошката е най-голямата нужда на този свят, но това е така, защото това
е свят на илюзии. Така тези, които прощават, отърсват себе си oт илюзиите, докато онези, които
не прощават, се обвързват с тях. Ти осъждаш само себе си, така че прощаваш само на себе си.
2. Но макар че Бог не прощава, Неговата Любов е основата на прошката. Страхът
заклеймява, а любовта прощава. Така прошката премахва онова, което е породил страхът,
връщайки съзнанието към Бога. По тази причина, прошката може да се нарече наистина
спасение. Тя е средството, чрез което илюзиите изчезват.
3. Днешните упражнения изискват три пълни петминутни периода на практика и колкото
се може повече краткотрайни Започни по-продължителните периоди като си повториш идеята,
както обикновено. Затвори очи, докато правиш това, и прекарай минута-две, за да потърсиш в
съзнанието си онези, на които не си простил. Няма значение „доколко" не си им простил. Или
си им простил напълно, или никак.
4. Ако правилно правиш упражненията, няма да ти е никак трудно да откриеш редица
хора, на които не си простил. Сигурен принцип е, че всеки, който ти е неприятен, е подходящ
обект. Спомени всеки поименно и кажи:
Бог е Любовта, в която ти прощавам, (името).
5. Целта на първата фаза на днешните периоди на практика е да те подготви да простиш
на себе си. След като приложиш идеята към онези, за които си спомниш, кажи си:
Бог е Любовта, в която прощавам на себе си.
После посвети остатъка от периода на практика, за да добавиш свързани идеи като
например:
Бог е Любовта, с която обичам себе си.
Бог е Любовта, в която съм и благословен.
6. Формата на приложение може значително да варира, но не трябва да изпускаш от очи
централната идея. Би могъл да кажеш, например:
Аз не мога да бъда виновен, защото съм Син Божи.
Аз вече съм простен.
Не е възможен страх за съзнание, възлюблено от Бога.
Няма нужда от агресия, защото любовта ми е простила.
Периодът на практика би трябвало обаче да приключи с повторение на днешната идея в
първоначалния й вид.
7. По-кратките периоди на практика могат според предпочитанието да се състоят в
повторение на идеята за деня в нейната оригинална форма или свързани с нея варианти.
Осигури си обаче повече конкретни приложения, ако са необходими. Те ще бъдат необходими
по всяко време на деня, когато осъзнаеш, че изпитваш негативна реакция към някого,
независимо дали присъства или не. При това, кажи му безмълвно:
Бог е Любовта, в която ти прощавам.
УРОК 47
Бог е силата, на която се уповавам.
1. Ако се уповаваш на собствената си сила, имаш достатъчно основания да бъдеш
неспокоен, тревожен и уплашен. Какво би могъл ти да предвидиш или контролираш? На какво
би могъл да разчиташ? Какво може да ти даде възможност да видиш проблема във всички
382
негови аспекти и да го разрешиш по начин, от който да произтича само добро? Какво в теб ти
дава възможност да разбереш кое е вярното решение и сигурността, че можеш да го
осъществиш?
2. От себе си ти не можеш да извършиш нищо подобно. Да вярваш, че можеш, означава
да се уповаваш на нещо, на което не може да се разчита и да дадеш основание за страх, тревога,
депресия, гняв и скръб. Кой би могъл да възложи вярата си на слабостта и да се чувства
сигурен в себе си? Но кой би могъл да повярва в силата и да се чувства слаб?
3. Бог е твоята сигурност при всяко обстоятелство. Неговият Глас говори от Негово Име
при всички ситуации и във всеки аспект на всички ситуации, като ти казва точно какво да
правиш, за да призовеш Неговата сила или Неговата закрила. Няма изключения, защото за Бога
не съществуват изключения Гласът, Който говори от Негово Име, мисли също като Heго.
4. Днес ще се опитаме да преодолеем собствената ти слабост, за да стигнем до
Първоизвора на реалната сила. Нужни са четири петминутни периоди на практика и е
препоръчително да се правят по-дълги и чести междинни упражнения. Затвори очи и започни,
както обикновено, като повториш идеята за деня. После прекарай около минута, търсейки
ситуации в живота си, които си натоварил със страх, и се освобождавай от всяка от тях като си
казваш:
Бог е силата, на която се уповавам.
5. Сега се постарай да се отърсиш от тревогата, свързана с чувството за твоето
несъвършенство. Очевидно е, че всяка ситуация, която те притеснява, е свързана с това чувство,
в противен случай щеше да вярваш, че можеш успешно да се справиш с нея. Ще постигнеш
увереност, но не като се уповаваш на себе си. Божията сила в теб успява във всичко.
6. Необходимо е да признаеш собствената си уязвимост, за да поправиш грешките си, но
едва ли това е достатъчно да ти даде увереността, от която се нуждаеш и която по право ти
принадлежи. Трябва също да осъзнаеш, че увереността в твоята реална сила е напълно
оправдана във всеки аспект и при всички обстоятелства.
7. На този последен етап на упражнението се постарай да постигнеш самата глъбина на
твоето съзнание, мястото на истинска сигурност. Ще разбереш, че си го постигнал, ако
получиш усещането за дълбок вътрешен мир, макар и за кратко. Отърси се от всички дребнави
неща, които врат и кипят на повърхността на твоето съзнание и проникни дълбоко отвъд тях до
Царството Небесно. В теб има място на съвършен вътрешен мир. Има такова място в теб,
където няма нищо невъзможно. Има такова място в теб, където обитава Божията сила.
8. Често си повтаряй тази идея през деня. Използвай я като отговор на всяко
безпокойство. Запомни, че мирът е твое право, защото ти се уповаваш на Божията сила.
УРОК 48
Няма от какво да се страхувам.
1. Идеята за днес дава израз просто на един факт. Това не е факт за онези, които вярват в
илюзиите, но илюзиите не са факти. Наистина няма нищо, от което да се страхуваш. Много е
лесно да разбереш това. Но е много трудно то да се разбере от онези, които желаят илюзиите да
бъдат истина.
2. Днешният период на практика ще бъде много кратък, много прост и многократен.
Просто си повтаряй идеята колкото се може по-често. Можеш да я прилагаш с отворени очи по
всяко време и във всяка ситуация. Много препоръчително е обаче да се упражняваш около
минута всеки път, когато това е възможно, като затвориш очи и бавно си повториш идеята
няколко пъти. Особено важно е да използваш идеята веднага щом нещо наруши твоя душевен
мир.
3. Наличието на страх е сигурен признак, че си се доверил на собствените си сили.
Разбирането, че няма от какво да се страхуваш, показва, че някъде в собственото ти съзнание,
макар и да не знаеш още точно къде, ти си си спомнил Бога и си позволил Неговата сила да
заеме мястото на твоята слабост. В мига, в който си готов да постигнеш това, наистина няма да
има от какво да се страхуваш.
УРОК 49
Божият Глас ми говори през целия ден.
1. Напълно е възможно да чуваш Божия Глас през целия ден, без да прекъсваш по
никакъв начин своите обичайни занимания. Онази част на твоето съзнание, в която обитава
истината, е в постоянно общение с Бога, независимо дали ти съзнаваш това или не. Другата
част е тази, която функционира в света и се подчинява на законите на света. Тъкмо тази част
непрестанно се отклонява, дезорганизира и е много несигурна.

383
 2. Онази част, която се вслушва в Божия Глас, е спокойна, винаги в покой и напълно
уверена. Това е всъщност единствената страна, която съществува. Другата е безумна илюзия,
неистова и безразсъдна, но напълно лишена от реалност. Днес се опитай да не я чуваш. Опитай
се да се отъждествиш с онази страна на своето съзнание, където владеят тишина и мир
завинаги. Опитай се да чуеш Божия Глас, Който любящо те зове, припомняйки ти, че твоят
Творец не е забравил Своя Син.
3. Днес са необходими поне четири петминутни периода на практика, а по възможност и
повече. Ще се опитаме да чуем действително Божия Глас, Който да ти напомни за Него и за
твоето Аз. Ще подходим към тази най-щастлива и свята мисъл с пълно упование, знаейки, че
така се съединяваме с Божествената Боля. Той желае от теб да чуеш Неговия Глас. Дал ти Го е,
за да Го чуеш.
4. Вслушай се в дълбоко безмълвие. Бъди съвсем притихнал и с отворено съзнание.
Отмини всякакви пронизителни вопли и болни представи, които прикриват реалните ти мисли
и ти пречат да видиш своята вечна връзка с Бога. Потъни дълбоко в мира, който те чака отвъд
неистовите непокорни мисли, гледки и звуци на този обезумял свят. Ти не живееш тук. Ние се
опитваме да постигнем твоя истински дом. Опитваме се да стигнем мястото, където си
истински приет. Опитваме се да постигнем Бога.
5. Не забравяй да си повтаряш днешната идея много често. Направи го с отворени очи,
когато се налага, но щом е възможно - със затворени. Не забравяй да седнеш притихнал и да си
повториш идеята на деня винаги, щом можеш, като затвориш очи за света и осьзнаеш, че
приканваш Божия Глас да ти говори.
УРОК 50
Крепи ме Божията Любов.
1. Тук е отговорът на всеки проблем, пред който ще се изправиш днес, утре и винаги. На
този свят ти си убеден, че те крепи какво ли не, само не и Бог. Възлагаш вяра на най-
тривиалните и безумни символи - хапчета, пари, „защитно" облекло, влияние, престиж, това да
бъдеш харесван, да имаш подходящи познанства и нескончаем списък от нищото, което
натоварваш с магическа сила.
2. Всички тези неща са твоят заместител на Божията Любов. Ти копнееш за всички тях, за
да гарантираш отъждествяването си с тялото. Те са похвални песни на егото. Не възлагай вяра
нa нещо, което няма никаква стойност. То няма да те подкрепи.
3. Само Божията Любов ще те защити при всички обстоятелства. Тя ще те въздигне от
всяко изпитание и ще те понесе високо над всички опасности на света в атмосфера на съвършен
мир и сигурност. Тя ще те пренесе в такова състояние на съзнанието, което нищо не може да
застраши, нищо не може да обезпокои и където нищо не може да наруши вечното спокойствие
на Сина Божи.
4. Не възлагай вяра на никакви илюзии. Те ще ти изневерят. Възложи цялата си вяра на
Любовта Божия в себе си - вечна, неизменна и винаги вярна. Това е отговорът спрямо всичко,
което се изправя срещу теб днес. Чрез Божията Любов в теб ти можеш да разрешиш всички
привидни затруднения без никакво усилие и с вътрешна сигурност. Днес често си повтаряй
това. То е заявление за освобождение от вярата в идолите. То е твоето признание на истината за
себе си.
5. В продължение на десет минути, два пъти на ден, сутрин и вечер, нека идеята за деня
да проникне надълбоко в твоето съзнание. Повтори я, помисли по нея, нека размислите,
свързани с тази тема да дойдат и да ти помогнат да познаеш нейната истинност и нека мирът да
те обгърне като пелена на закрила и сигурност. Нека да няма празни и глупави мисли, които да
нарушават светостта на съзнанието на Сина Божи. Такова е Небесното Царство. Такова е
мястото на покой, където твоя Отец завинаги те е поставил.
ПРЕГОВОР I
Въведение
1. Започвайки от днес, ние ще имаме поредица от периоди на преговор. Всеки от тях ще
преповтори пет от вече представените идеи, като се започне с първата и се свърши с
петдесетата. Ще има няколко краткотрайни коментара след всяка от идеите, които трябва да
вземеш под внимание при преговора. Упражненията се провеждат по следния начин:
2. Започни своя ден като прочетеш петте идеи и коментариите към тях. След това не е
нужно да съблюдаваш определен ред, когато ги разглеждаш, но всяка идея трябва да се повтори
поне веднъж през деня. Посвети на всяко упражнение две минути (може и повече), обмисляйки
идеята и отнасящите се към нея коментари. Прави това по възможност по-често в продължение

384
на деня. Ако някаква идея се покаже по-привлекателна от останалите, съсредоточи се върху
нея. Но в края на деня не забравяй да повториш още веднъж всички тях.
3. При изпълнението на упражненията не е необходимо да се следва буквата на коментара
или прекалено щателно да се придържаш към него. По-добре се старай да откроиш основната
мисъл и да мислиш над нея, както и над основната страна на идеята, към която се отнася
коментара. След като се запознаеш с идеята и поясненията към нея, упражненията трябва да се
проведат със затвори очи, уединявайки се по възможност в тихо и спокойно място.
4. Подобно изискване се предявява към твоята практика само на дадения етап на
обучение. Впоследствие ще трябва да се правят и без специални условия, в които да прилагаш
получените знания. Тези знания ще ти бъдат необходими преди всичко в ситуации, които те
разстройват, а не в такива, които вече изглеждат тихи и спокойни. Целта на обучението ти е да
придобиеш способността да носиш със себе си мир и да изцеляваш смута и страданията. Това
няма да се постигне като бягаш от тях и търсиш убежище в собствената си изолация.
5. Ще научиш, че мирът е част от теб и е нужно само твоето присъствие, за да се изпълни
с мир всяка ситуация, в която си се озовал. Най-накрая ще осъзнаеш, че ти не си ограничаван от
нищо в твоето положение, затова и твоят мир е с теб навсякъде.
6. Ще забележиш, че зa целите на прегледа някои от идеите не се дават в тяхната
първоначална форма. Използвай ги така, както ти са дадени тук. Не е необходимо да се връщаш
към първоначалните твърдения, нито да прилагаш идеите по начина, който бе препоръчан по-
рано. Сега подчертаваме връзката между първите петдесет идеи и единството на тази система
на мислене, към която те водят.
УРОК 51
Днес нашият преглед обхваща следните идеи:
1. (1) Нищо, което виждам няма свой смисъл.
Причината за това е, че всъщност не виждам нищо, а „нищото" не притежава смисъл.
Нужно ми е да осъзная това, за да се науча да виждам. Това, което ми се струва, че виждам сега,
заема мястото на вътрешното виждане. Трябва да се освободя от него като осъзная, че то няма
смисъл, за да заеме вътрешното виждане неговото място.
2. (2) Аз съм придал на всичко, което виждам, целия смисъл, който то има за мен.
Аз съм наложил своите съждения над всичко, което виждам, и виждам само тях. Това не е
истинско виждане. То е просто една илюзия за реалността, защото моите съждения са
формирани в пълен разрив с реалността. Готов съм да призная липсата на истинност в своите
съждения, защото имам желание да виждам. Моите съждения са ми причинили страдание и аз
не желая да виждам в зависимост от тях.
3. (3) Аз не разбирам нищо, което виждам.
Как бих могъл да разбера това, което виждам, когато съдя неправилно за него? Онова,
което виждам, е проекция на моите грешки в мисленето. Аз не разбирам това, което виждам,
защото то е неразбираемо. Няма смисъл да се опитвам да го разбирам. Но има основание да се
освободя от него, за да освободя място за онова, което може да се види, разбере и обикне. Аз
мога да разменя онова, което виждам сега за последното, стига само да го пожелая. Не е ли това
по-добрият избор в сравнение с предишния?
4. (4) Тези мисли нямат никакъв смисъл.
Мислите, които осъзнавам, не означават нищо, защото се опитвам да мисля без Бога.
Това, което наричам „свои" мисли, всъщност не са моите реални мисли. Реалните ми мисли са
тези, които мисля съвместно с Бога. Аз не си давам сметка за тях, защото съм заел мястото им
със свои мисли. Желая да си дам сметка, че моите мисли не означават нищо и да се отърся от
тях. Избирам да ги заместя с тези мисли, които те са дошли да заместят. Моите собствени
мисли нищо не означават, но творението се състои изцяло в онези мисли, които мисля заедно с
Бога.
5. (5) Аз никога не страдам поради причината, която предполагам.
Аз никога не съм разстроен поради причината, която мисля, защото постоянно се
опитвам да оправдая мислите си. Непрестанно се опитвам да ги утвърдя като истина.
Превръщам всички наоколо си в свои врагове, за да оправдая своя гняв и да обоснова своята
агресия. Не съм съзнавал, колко лъжливо е да използвам всичко, което виждам, приписвайки
му подобна роля. Аз правя това в защита на онази система на мислене, която ме е наранила и
която повече не желая. Готов съм да се отърся от нея.
УРОК 52
Днес темите на преговора съдържат следните идеи:
1. (6)Аз страдам, защото виждам нещо, което не съществува.
385
 Реалността никога не е плашеща. Невъзможно е да ме разстрои. Реалността носи само
съвършен мир. Когато съм разстроен, това винаги е защото съм заместил реалността с илюзии,
които съм си създал. Тези илюзии са травмиращи, защото аз съм им придал реалност и така съм
започнал да гледам на реалността като на илюзия. Нищо в Божието творение не е повлияно от
това мое объркване. Аз винаги съм разстроен от нищо.
2. (7) Аз виждам само миналото.
Оглеждайки се наоколо си, аз заклеймявам света, който виждам. Това наричам виждане.
Издигам миналото срещу всеки и всичко, превръщайки ги в свои врагове. Когато простя на
себе си и си спомня Кой съм, аз ще благословя всекиго и всичко, което виждам. Няма да
съществува минало и следователно, няма да има врагове. И ще погледна с любов на всичко,
което не съм успявал да видя преди.
3. (8) Съзнанието ми е заето с мисли от миналото.
Аз виждам само своите собствени мисли и съзнанието ми е обсебено от миналото. Какво
тогава мога да видя такова, каквото е? Нека си спомня, че гледам към миналото, за да не
позволя на настоящето да озари съзнанието ми. Нека да разбера, че се опитвам да използвам
времето си срещу Бога. Нека да се науча да се отърсвам от миналото, осъзнавайки, че при това
не жертвам нищо.
4. (9) Аз не виждам нищо такова, каквото е сега.
Аз не виждам нищо такова, каквото е сега, може с право да се каже, че изобщо нищо не
виждам. Мога да видя само това, което е сега. Изборът не е дали да виждам миналото или
настоящето; изборът е просто дали да виждам или не. Онова, което съм избрал да виждам, ми е
струвало реалното виждане, сега искам да направя нов избор, за да виждам истински.
5. (10) Моите мисли не означават нищо.
Аз нямам лични мисли. И все пак осъзнавам само личните си мисли. Какво биха могли да
значат тези мисли? Те не съществуват и затова не означават нищо. Но моето съзнание е част от
творението и от неговия Творец. Нима няма да се присъединя по-скоро към мисленето на
вселената, вместо да затъмни онова, което реално е мое, със своите жалки и безсмислени
„лични" мисли?
УРОК 53
Днес ще повторим следните теми:
1. (11) Моите безсъдържателни мисли ми разкриват един безсъдържателен свят.
Тъй като мислите, които осъзнавам, не означават нищо, светът, който е тяхна нагледна
картина, не може да има смисъл. Това, което предизвиква този свят, е безумно и такова е
породеното от него. Реалността не е безумна и аз имам реални мисли, така както и безумни.
Следователно аз мога да видя реален свят, ако моето зрение се ръководи от реалните ми мисли.
2. (12) Аз съм разстроен, защото виждам един безсмислен свят.
Безумните мисли са травмиращи. Те пораждат свят, в който не съществува никакъв
порядък. Само хаосът ръководи света, който въплъщава хаотично мислене, а хаосът няма
закони. В подобен свят аз не мога да живея в мир. Благодарен съм, че този свят не е реален и
няма никаква потребност да го виждам, ако разбира се не го ценя. И аз избирам да не виждам
ценности в това, което е изцяло безумно и безсмислено.
3. (13) Безсмисленият свят поражда страх.
Всичко, което е напълно безумно, поражда страх, защото е напълно ненадеждно и на него
не може да се разчита. В безумието няма надеждност. То не предлага безопасност или надежда.
Но такъв свят не е реален. Аз съм му придал илюзията за реалност и страдам от своята вяра в
него. Сега избирам да престана да вярвам в него и да възложа своето доверие на реалността.
Когато избирам това, аз ще избегна всички последици на света на страха, защото признавам, че
той не съществува.
4. (14) Бог не е сътворил безсмислен свят.
Как може да съществува един безсмислен свят, щом Бог не го е сътворил? Той е
Първоизворът на целия смисъл и всичко, което е реално, е в Неговото Съзнание. То е и в моето
съзнание, защото Той го е сътворил заедно с мен. Защо да продължавам да страдам от
последиците на собствените си безумни мисли, когато съвършенството на творението е мой
дом? Нека да си спомня силата на своите решения и да разбера къде реално съществувам.
5. (15) Моите мисли са образци, които съм създал аз.
Всичко, което виждам отразява моите мисли. Моите мисли ми показват къде съм и кой
съм. Фактът, че виждам един свят, в който има страдание, загуба и смърт, ми показва, че
виждам само въплъщението на моите безумни мисли и не допускам реалните ми мисли да
хвърлят благотворната си светлина върху онова, което виждам. Но Божият път е сигурен.
386
Образите, които съм си изградил, не могат да преобладават над Него, защото моята воля не е
такава. Моята воля е Негова и аз няма да издигна други богове пред Него.

УРОК 54
Ето идеите, които се преговарят днес.
1. (16) Аз нямам неутрални мисли.
Неутрални мисли са невъзможни, защото всички мисли притежават сила. Те или ще
създадат един неистинен свят, или ще ме изведат при реалния. Но мислите не могат да бъдат
без последствия. Както светът, който виждам, възниква от грешките в моето мислене, така и
реалният свят ще възникне пред очите ми, ако позволя да се поправят грешките. Няма как
мислите ми да бъдат едновременно истинни и неистинни. Те неминуемо са или едното, или
другото. Онова, което виждам, ми показва тяхната същност.
2. (17) Аз не виждам неутрални неща.
Онова, което виждам, свидетелства за това, което мисля. Ако не мислех, нямаше да
съществувам, защото животът е мисъл. Нека погледна на света, който виждам като на
въплъщение на Собственото ми състояние на съзнанието. Аз зная, че моето състояние на
съзнанието може да се промени. И също зная, че светът, който виждам, може също да се
промени.
3. (18) Последиците на моето виждане се отразяват не само на мен.
Тъй като нямам лични мисли, аз не мога да виждам свят, който да се отнася само до мен.
Дори и безумната идея за разделението е трябвало да се сподели, преди да създаде основата на
света, който виждам. Но това е било споделяне на нищото. Аз мога по същия начин да се
позова на реалните си мисли, които споделят всичко с всекиго. Както моите мисли за
разделението са зов към мислите за разделение у другите, така моите реални мисли пробуждат
реалните мисли у тях. И светът, който ми показват моите реални мисли, ще се появи пред
техния поглед, както и пред моя.
4. (19) Последиците на моите мисли се отразяват не само на мен.
В нищо аз не съм сам. Всичко, което мисля, говоря или върша, учи цялата вселена. Един
Божи Син не може да мисли, нито да говори или действа напразно. Той не може да бъде сам в
нищо. Следователно, в моята власт е да променя всяко съзнание наред със своето, защото
Божията сила ми принадлежи.
5. (20) Аз съм решен да виждам.
Разбирайки, че споделеността е природата на моите мисли, аз съм твърдо решен да
виждам. Готов съм да погледна свидетелите, които ми показват, че мисленето на света е
променено. Желая да видя доказателства за това, че всичко, което се осъществява чрез мен,
позволява любовта да замести страха, смехът да дойде на мястото на сълзите, а изобилието - на
мястото на загубата. Моето желание е да видя реалния свят, позволявайки му да ме научи на
това, че моята воля е единна с Божията Воля.
УРОК 55
Днешният преглед обединява следните идеи:
1. (21) Аз съм решен да виждам нещата различно.
Сега аз виждам само символите на болестите, разрухата и смъртта. Това не може да е
сътворено от Бога за Неговия възлюблен Син. Самият факт, че виждам всичко това, говори, че
не разбирам Бога. Следователно, не разбирам и Неговия Син. Всичко видимо говори за това, че
не зная кой съм. Твърдо съм решен да видя в себе си свидетелства за истината, а не
свидетелства, които да ми показват илюзия за самия мен.
2. (22) Онова, което виждам, е форма на отмъщение.
Светът, който виждам, едва ли е въплъщение на любящи мисли. Той е по-скоро картина
на агресия на всичко спрямо всичко. Той е всичко друго, само не и отражение на Любовта на
Бога и Любовта на Неговия Син. Моите собствени агресивни мисли пораждат тази картина.
Моите любящи мисли ще ме спасят от подобно възприемане на света и ще ми донесат Божия
мир, предначертан ми от Бога.
3. (23) Аз мога да се избавя от света, отказвайки се от агресивните си мисли.
Спасението е само в това и в нищо друго. Ако нямам агресивни мисли, аз не бих могъл да
виждам свят на агресия. Когато прошката позволи любовта да се върне в моето съзнание, аз ще
видя един свят на мир, сигурност и радост. И него избирам да видя на мястото на онова, което
виждам сега.
4. (24) Аз не разбирам кое е най-доброто за мен.

387
 Как бих могъл да разбирам кое е най-доброто за мен, когато не зная кой съм? Онова,
което смятам, че е добро за мен, просто ме обвързва още повече със света на илюзиите. Готов
съм да следвам Водача, който ми е дал Бог, за да открия кои са моите интереси, признавайки, че
сам не ги разбирам.
5. (25) Аз не зная какво е предназначението на нищо.
Целта на всичко според мен е да докаже, че моите илюзии за себе си са реални. За тази
цел се опитвам да използвам всеки и всичко. Убеден съм, че такова е предназначението на
света. Затова не разпознавам реалното му предназначение. Пред назначението, което аз съм
приписал на света, ме е довело до една плашеща картина на този свят. Нека сега с открито
съзнание да възприема реалната цел на света като оттегля тази, която аз съм му придал и науча
истината за предназначението му.
УРОК 56
Нашият преглед обхваща следното:
1. (26) Моите агресивни мисли атакуват собствената ми неуязвимост.
Как бих могъл да позная собствената си същност, когато се чувствам непрестанно
атакуван? Постоянно ми се струва, че съм заплашен от болка, болест, загуба, старост и смърт,
всичките ми надежди, желания и планове изглеждат зависими от един свят, който не мога да
контролирам. Но на мен по наследство ми се полага съвършена сигурност и пълна реализация.
Сам съм се отказал от своето наследствено право в замяна на света, който виждам. Но Бог ми е
запазил наследството. Собствените ми реални мисли ще ме научат какво е то.
2. (27) Повече от всичко друго аз желая да виждам.
Когато разбера, че онова, което виждам, отразява онова, което мисля, че е моята същност,
аз осъзнавам, че вътрешното виждане е моето най-голямо желание. Светът, който виждам,
свидетелства за вдъхващата страх представа за себе си, която съм си изградил. Ако желая да си
спомня кой съм, много е важно да се освободя от тази представа за себе си. Когато тя бъде
заменена от истината, вътрешното виждане непременно ще ми се даде. И заедно с това
виждане, аз ще погледна света и себе си с милосърдие и любов.
3. (28) Повече от всичко друго желая да виждам по различен начин.
Светът, който виждам, поддържа моята вдъхваща страх представа за себе си и гарантира
нейната неотменност. Докато виждам света така, както сега, истината не може да проникне до
моето съзнание. Аз ще оставя вратата зад този свят отворена за мен, за да мога да погледна
отвъд него, към света, който е отражение на Божията Любов.
4. (29) Бог е във всичко, което виждам.
Отвъд всяка представа, която съм си създал, истината остава Неизменна. Отвъд всеки
воал, с който съм забулил любовта, Нейната светлина остана незамъглена. 'Отвъд всички мои
безумни желания е моята воля, обединена с Волята на моя Отец. Бог е все още навсякъде и във
всичко завинаги. И ние, които сме част от Него, все пак ще погледнем отвъд всички
привидности и ще познаем истината отвъд всички тях.
5. (30) Бог е във всичко, което виждам, защото Бог е в моето съзнание.
В моето съзнание, отвъд всички безумни мисли за разделение и агресия, е познанието, че
всичко е единно завинаги. Познанието за това Кой Съм не се е загубило за мен, въпреки че съм
го забравил. То се съхранява за мен в Съзнанието на Бога, Който не е напуснал Своите Мисли.
И аз, който съм измежду тях, съм единен както с тях, така и с Него.
УРОК 57
Нека днес да направим преглед на следните идеи:
1. (31) Аз не съм жертва на света, който виждам.
Как мога аз да бъда жертва на един свят, който може да се преодолее напълно, ако реша
това? Моите вериги са разхлабени. Аз мога да ги отхвърля само ако поискам. Вратата на
Затвора е отворена. Мога да си тръгна просто като прекрача през прага. Нищо не ме задържа в
този свят. Само желанието да остана ме държи като затворник. Ще се откажа от безумните си
желания и ще поема най-сетне към светлината.
2. (32) Аз съм създал света, който виждам.
Аз съм създал затвора, в който се виждам. Трябва само да си дам сметка за това, и съм
свободен. Заблуждавал съм се, като съм мислел, че е възможно да поставя в затвор Сина Божи.
Това убеждение е горчива заблуда, която не желая повече. Божият Син трябва да бъде свободен
завинаги. Той е такъв, какъвто Бог го е сътворил, а не това, в което го превръщам аз. Той е там,
където Бог желае да бъде, а не където аз си мислех да го затворя.
3. (33) Съществува и друг начин да се погледне на света.

388
 Тъй като целта на света не е тази, която аз съм му приписвал, трябва да съществува друг
начин да се погледне на него. Аз виждам всичко, обърнато с главата надолу, и мислите ми са
противоположност на истината. Аз виждам света като затвор за Божия Син. А това означава, че
той сигурно е и място, където Божият Син може да получи свободата си. Аз желая да Погледна
света такъв, какъвто е и да го видя като място, където Божият Син намира своята свобода.
4. (34) Мога да видя мир вместо това.
Когато видя света като място на свобода, аз разбирам, че той отразява Божествените
закони, а не принципите, които аз съм му наложил. Ще разбера, че в него преобладава мир, а не
война. И ще почувствам, че мирът обладава и сърцата на всички, които споделят тази гледна
точка заедно с мен.
5. (35) Моето съзнание е част от Божието. Аз съм истински свят.
Когато споделя мира на света със своите събратя, започвам да разбирам, че този мир
произтича от дълбините на собственото ми същество. Светът, който виждам, е приел
светлината на моята прошка и ме озарява в отговор със своята прошка. В тази светлина
започвам да виждам онова, което илюзиите по отношение на собствената ми същност са
скривали от мен. Започвам да разбирам светостта на всички живи същества, включително и на
себе си, и тяхното единство с мен самия.
УРОК 58
Следните идеи са за преговор днес:
1. (36) Моята святост обгръща всичко, което виждам.
Възприятието на реалния свят произтича от моята святост. След като съм простил, аз не
виждам себе си повече виновен. Мога да приема невинността, която е истината за мен. Когато
гледам с разбиране, виждам светостта на света, защото светът изобразява само мислите, които
имам за себе си.
2. (37) Моята святост благославя света.
Когато виждам светостта, това е благословение не само за мен. Всеки и всичко, което
виждам в ореола на светостта, споделя радостта, която тя ми носи. Извън тази радост нищо не
съществува, доколкото няма нищо извън моята святост. Доколкото осъзнавам своята святост,
светостта на света засиява и става видима за всички.
3. (38) За моята святост няма нищо невъзможно.
Моята святост има неограничена способност да лекува, защото има неограничена
способност да спасява. От какво има да се спасяваш, освен от илюзиите? И какво друго са
всички илюзии, ако не неистинни представи за себе си? Моята святост ги преодолява,
утвърждавайки истината за мен самия. В присъствието на светостта, която споделям със Самия
Бог, всички идоли изчезват.
4. (39) Моята святост е моето спасение.
Тъй като моята святост ме спасява от всяка вина, в това да осъзная своята святост е
собственото ми спасение. Това означава също съзнание за спасението на света. Щом приема
своята святост, нищо не може да ме уплаши. И защото не се страхувам, всеки ще сподели това,
което съм осъзнал и което е Божият дар за мен и за света.
5. (40) Аз съм благословен като Син Божи.
Това е основанието ми да имам претенции за всяко благо и само за благо. Аз съм
благословен като Син Божи. Всичко добро ми принадлежи, защото Бог е предначертал за мен.
Аз не съм способен да изпитам нужда, лишения и болка по силата на собствената си
Същност. Моят Отец ме подкрепя, закриля и насочва във всичко. Неговата грижа за мен е
безгранична и ме съпътства вечно. Като Негов Син аз съм вечно благословен.
УРОК 59
Следните идеи са предназначени за преговора днес:
1. (41) Бог върви редом с мен навсякъде, където и да ида.
Как бих могъл да бъда сам, когато Бог винаги върви с мен? Как бих могъл да бъда
разколебан и несигурен в себе си, когато в Него обладава пълната сигурност? Как бих могъл да
бъда смущаван от каквото и да било, когато Той пребивава в мен в съвършен мир? Как бих
могъл да страдам, когато любовта и радостта ме обгръщат чрез Него? Нека не храня илюзии за
себе си. Аз съм съвършен, защото Бог върви редом с мен, където и да ида.
2. (42) Бог е моята сила. Вътрешното виждане е Неговият дар.
Днес няма да разчитам на своите очи, за да виждам. Готов съм да заменя своята жалка
илюзия, че нещо виждам, с виждането, дадено ми от Бога. Христовото виждане е Негов дар и
Той ме е сподобил с него. Днес ще призова този дар, за да ми помогне този ден да разбера
вечността.
389
 3. (43) Бог е моят Първоизвор. Аз не мога да виждам отделно от Него.
Аз съм в състояние да виждам само това, което Бог желае да виждам. Не мога да виждам
нищо друго. Отвъд Неговата Воля има само илюзии. Именно тях избирам, когато си мисля, че
мога да виждам отделно от Него. Именно тях избирам, когато се опитвам да гледам с плътските
очи. Но Христовото виждане ми е дадено на тяхно място. Чрез Христовото виждане избирам да
гледам.
4. (44) Бог е светлината, чрез която виждам.
Аз не мога да виждам в тъмнина. Бог е единствената светлина. Затова, ако ще виждам,
трябва да е чрез Него. Аз съм се опитал да определям сам какво означава виждане и съм
сгрешил. Сега ми е дадено да разбера, че Бог е светлината, чрез която виждам. Нека да
приветствам вътрешното виждане и щастливия свят, което то ще ми изяви.
5. (45) Бог е Съзнанието, чрез което мисля.
Нямам мисли, които да не споделям с Бога. Нямам мисли, отделно от Неговите, защото
нямам съзнание, отделно от неговото. Тъй като съм част от Неговото Съзнание, моите мисли са
Негови и Неговите Мисли са мои.
УРОК 60
Ето темите на днешния преглед:
1. (46) Бог е Любовта, чрез която прощавам.
Бог не прощава, защото никога не е осъждал. Невинните не обвиняват и тези, които са
приели своята невинност, нямат какво да прощават. Но прошката е средството, чрез което аз
признавам своята невинност. Тя е отражение на Божията Любов на земята. Тя ще ме приближи
толкова много до Небето, че Божията Любов да достигне до мен и да ме издигне до Него.
2. (47) Бог е силата, на която се уповавам.
Аз не прощавам със собствени сили. Прощавам благодарение на Божията сила в мен,
която си спомням. Започна ли да Виждам, аз разпознавам Неговото отражение на земята.
Прощавам всичко, защото чувствам как Неговата сила действа в мен. И започвам да си
спомням любовта, която съм избрал да забравя, но която не ме е забравила.
3. (48) Няма от какво да се страхувам.
Колко безопасен ще ми се стори светът, когато мога да го видя! Няма да изглежда близък
до нищо, което си представям, че виждам сега. Всеки и всичко, което виждам, ще се сведе над
мен, за да ме благослови. Във всекиго ще разпознавам своя най-скъп Приятел. Какво би могло
да ме уплаши в един свят, на който съм простил и който ми е простил?
4. (49) Божият Глас ми говори през целия ден.
Няма нито момент, в който Божият Глас да не призовава към и това да простя, заради
собственото си спасение. Няма такъв миг, когато Божият Глас да не направлява моите постъпки
или мисли, показвайки ми пътя. Аз вървя с неотклонни крачки към истината. Няма къде повече
да ида, защото Гласът Божи за мен единственият Глас и единственият Водач, който е даден на
Неговия Син.
5. (50) Крепи ме Божията Любов.
Когато слушам Божия Глас, Неговата Любов ме подкрепя. Когато отворя очи, Неговата
Любов озарява света за мен, за да виждам. Когато прощавам, Неговата Любов ми напомня, че
Синът Му е безгрешен. Когато погледна на света е вътрешното виждане, дадено ми от Него, аз
си спомням, че съм Негов Син.
УРОК 61
Аз съм светлината на света.
1. Кой е светлината на света, ако не Божият Син? Това, следователно, просто утвърждава
истината за теб. То е коренно противоположно на всяко утвърждение на гордост, надменност и
самозаблуда. То не разкрива личната ти самопреценка. То не се отнася до никоя от
характерните черти, с които си надарил своите идоли. То се отнася до теб такъв, какъвто си
сътворен от Бога. Просто заявява истината.
2. За егото идеята на днешния ден е въплъщение на самовъзвеличаване. Но егото не
разбира смирението, бъркайки го със самоунижение. Смирението се състои в това да приемеш
своята роля за спасението и да не си приписваш друга. Не е смирение да твърдиш, че ти не
можеш да бъдеш светлината на света, щом това е функцията, която Бог ти е определил.
Единствено надменност е да твърдиш, че тази функция не може да бъде предназначена за теб, а
надменността е винаги от егото.
3. Истинското смирение изисква да приемеш днешната идея, защото Божият Глас твърди,
че тя е истинна. Това е началната стъпка в приемането на истинското ти предназначение на
земята. То е гигантска крачка към това да заемеш своето правилно място в спасението. То е
390
положителното утвърждаване на собственото ти право да бъдеш спасен и признание на силата,
която ти е дадена, да спасяваш другите.
4. Днес ще имаш желанието да мислиш за тази идея колкото е възможно по-често. Тя е
съвършеният отговор на всички илюзии, а следователно и на всяко изкушение. Тя свежда до
истината всички представи, които си си изградил и ти помага да си отидеш в мир, необременен
и сигурен в своята цел.
5. Днес трябва да се предприемат колкото се може повече периоди на практика, макар че
никой от тях не е нужно да надхвърля минута-две. Те трябва да започнат с това да си кажеш:
Аз съм светлината на света.
Това е моето единствено предназначение.
Това е причината да бъда тук.
После не задълго поразмисли над тези думи и ако ситуацията позволява - със затворени
очи. Позволи някои сродни мисли да ти се явят и си повтори идеята, ако съзнанието ти се
отклони от основната мисъл.
6. Не забравяй да започнеш и завършиш деня с упражнения. Тогава ще се пробудиш със
съзнание за истината за себе си, ще я утвърдиш в продължение на деня и ще заспиш, след като
си препотвърдил своето предназначение и своята цел на земята. Тези два периода на практика
могат да бъдат по-продължителни от останалите, ако почувстваш, че са ти полезни и желаеш да
ги разгърнеш.
7. Днешната идея е отвъд всички дребнави възгледи на егото за онова, което си и което е
твоята цел. За теб, като носител на спасението, това е очевидно необходимо. Това е първата от
редица огромни стъпки, които ще предприемем през следващите две седмици. Опитай се днес
да започнеш да градиш твърда основа за бъдещия успех. Ти си светлината на света. Бог е
изградил Своя план за спасението на Своя Син, разчитайки на теб.
УРОК 62
Прошката е моето предназначение като светлина на света.
1. Твоята прошка ще издигне света на мрака в светлината. Прошката ти дава възможност
да познаеш светлината, чрез която виждаш. Прошката е проявление на това, че ти си
светлината на света. Чрез прошката ти си припомняш истината за себе си. Затова в прошката е
твоето спасение.
2. Илюзиите по отношение на теб самия и на света са един и същи илюзии. Затова всяка
прошка е дар за теб. Твоята цел е да узнаеш кой си, след като си се отрекъл от своята
Идентичност, атакувайки творението и неговия Творец. Сега се учиш да си спомняш истината.
Защото на мястото на тази агресия трябва да дойде прошката, за да се заместят мислите за
смъртта с мисли за живот.
3. Не забравяй, че винаги, когато проявяваш агресия, ти се опираш на своята слабост,
докато всеки път, когато прощаваш, ти се осланяш на Христовата сила в теб. А щом е така,
нима не започваш да разбираш какво ти дава прошката? Тя ще премахне всяка слабост,
напрегнатост и умора от твоето съзнание. Ще премахне страха, вината и болката. Тя ще
възстанови в теб съзнанието за твоята неуязвимост и способностите, които Бог е дал на Своя
Син.
4. Нека щастливо да започнем и свършим деня като практикуваме днешната идея и я
използваме колкото е възможно по често през деня. Тя ще направи твоя ден така щастлив,
както Бог желае да бъде. И ще даде възможност на хората, които те заобикалят, както и на
онези, които изглеждат отдалечени в пространството и времето, да споделят с теб това щастие.
5. Колкото ти е възможно по-често, затваряйки очи, си казвай днес:
Прошката е моето предназначение, като светлина на света.
Аз ще изпълня своето предназначение, за да бъда щастлив.
Тогава отдели минута-две, за да размислиш за своето предназначение и онова щастие и
освобождение, което то ще ти донесе. Позволи на мислите, свързани с него, да прииждат
свободни, защото сърцето ти ще познае тези думи и съзнанието ти ще разбере, че са истинни.
6. Ако се разсееш, повтори си идеята и добави:
Аз ще запомня това, защото искам да бъда щастлив.
УРОК 63
Светлината на света носи мир на всяко съзнание чрез моята прошка.
1. Колко свят си ти, който имаш способността да носиш мир на всяко съзнание! Колко си
благословен ти, който можеш да се научиш да познаваш пътищата, по които това става чрез
теб! Каква друга цел би могла да те направи по-щастлив?

391
 2. С такова предназначение, ти наистина си светлината на света. Синът Божи разчита на
теб за своето спасение. Ти трябва да му го дадеш, защото то ти принадлежи. Не приемай никоя
незначителна цел или безсмислено желание вместо това свое предназначение, защото в
противен случай ще го забравиш и ще изоставиш Божия Син в ада. От теб не се иска нищо
напразно. От теб се иска да приемеш спасението, за да можеш да го дадеш.
3. Разбирайки колко е важно това предназначение, ние ще бъдем щастливи да си го
спомняме много често днес. Ще започнем деня, като го признаем и ще свършим деня с мисълта
за него в ума си. И през целия ден ще повтаряме това колкото се може по-често:
Светлината на света носи мир на всяко съзнание чрез моята прошка.
Аз съм средството, което Бог е определил за спасението на света.
Ако затвориш очи, ти сигурно ще установиш, че е по-лесно да позволиш на свързаните с
това мисли да преминават през съзнанието ти в продължение на минута-две, които отделяш, за
да разгледаш този въпрос. Недей обаче да чакаш да ти се открие подобна възможност. Не
трябва да се губи нито една възможност за утвърждаване на днешната идея. Запомни, че
Божият Син разчита на теб за своето спасение. А Кой, ако не твоето Аз, трябва да е Неговият
Син?
УРОК 64
Нека не забравям своето предназначение.
1. Днешната идея е просто още един начин да се каже: „И не ме въвеждай в изкушение".
Целта на света, който виждаш, е да укрие факта, че твоето предназначение е прошката и да ти
даде оправдание да го забравиш. Това е изкушението да изоставиш Бог и Неговия Син, като
приемеш физически облик. Телесните очи виждат именно него.
2. Това, което телесните ти очи ти се струва, че виждат, не може да бъде нищо друго,
освен форма на изкушение, тъй като такова е предназначението на тялото. Но ние знаем вече,
че Светия Дух използва всички илюзии, които си изградил, по друг начин и следователно
вижда в тях различна цел. За Светия Дух светът е място, където ти се учиш да прощаваш на
себе си онова, което ти се струва, че са твои грехове. При такова възприятие, физическото
проявление на изкушението се превръща в духовно признание на спасението.
3. Ако трябва да обобщим последните няколко урока, твоето предназначение тук е да
бъдеш светлината на света, предназначение, дадено ти от Бога. Само надменността на егото
може да те накара да се усъмниш в това и само страхът на егото те принуждава да смяташ себе
си недостоен за задачата, която Сам Бог ти е поверил. Спасението на света очаква твоята
прошка, защото чрез нея Синът Божи преодолява всички илюзии, а по този начин и всяко
изкушение. Божият Син - това си ти.
4. Само като осъществиш предназначението, дадено ти oт Бога, ще бъдеш щастлив. Това
е така, защото предназначението ти е да бъдеш щастлив, като използваш средствата, чрез които
щастието става неизбежно. Друг път не съществува. Затова и всеки път, когато избираш да
осъществиш или да не осъществяваш своето предназначение, ти избираш дали да бъдеш
щастлив или не.
5. Днес нека да си спомним това. Нека си го припомним cyтринта и отново вечерта, както
и през целия ден. 'Подготви се днес за всички решения, които ще вземеш, припомняйки си, че
те са наистина съвсем прости. Всяко от тях ще доведе до щастие или нещастие. Нима е трудно
да вземеш едно толкова просто решение? Не допускай формата на решението да те заблуди.
Сложният характер на формата не означава сложност и на съдържанието. Не е възможно никое
решение на света да има съдържание, различно от този прост избор. Това е единственият избор,
който вижда Светия Дух. Ето защо, това е единственият избор, който съществува.
Нека днес да практикуваме следните мисли:
Нека не забравям своето предназначение.
Нека не се опитвам да замествам Божието предназначение със собствено.
Нека простя и да бъда щастлив.
Поне веднъж на ден отдели десет-петнайсет минути като затвориш очи и размишляваш
върху тези идеи. Свързани с това мисли ще ти дойдат на помощ, ако си спомниш решаващото
значение на твоето предназначение за теб самия и за света.
7. При многократното приложение на идеята за деня, отделяй по няколко минути да си
повториш тези мисли и после мисли само за тях и за нищо друго. Това ще бъде трудно, особено
в началото, защото съзнанието ти още не е достатъчно дисциплинирано. Може би ще ти е
нужно да повтаряш „Нека не забравям своето предназначение" доста често, за да можеш да се
съсредоточиш.

392
 8. Краткотрайните периоди трябва да бъдат проведени под две форми. Понякога прави
упражненията със затворени очи, опитвайки се да съсредоточиш цялото си внимание върху
мислите, които прилагаш. В други моменти остани с отворени очи и след това се огледай бавно
и без да изключваш нищо от полезрението си, кажи:
Това е светът, който съм предназначен да спася.
УРОК 65
Моето единствено предназначение е това, което Бог ми е отредил.
1. Идеята за днес потвърждава това, че съм посветил себе си на спасението. Тя е и
напомняне, че друго предназначение ти нямаш. Очевидно и двете мисли са необходими за едно
пълно посвещение. Спасението не може да бъде твоя единствена цел, докато продължаваш да
имаш и други скъпи на сърцето си цели. Пълното приемане на спасението като твое единствено
предназначение задължително предполага две фази - признанието, че спасението е твоето
предназначение и отказ от всякакви други цели, които сам си създал.
2. Това е единственият начин да заемеш полагаемото ти се място сред спасителите на
света. Това е единственият начин да кажеш с пълна убеденост:
Моето единствено предназначение е това, което Бог ми е отредил.
Това е единственият начин да постигнеш душевен мир.
3. Днес и през следващите няколко дни отдели по десет-петнайсет минути за по-
продължителна практика, по време на която да се опиташ да разбереш и приемеш онова, което
наистина означава идеята за деня. Тя ти дава възможност да се отърсиш от всички трудности,
които изпитваш. Дава в ръцете ти ключа от вратата към вътрешния мир, която сам си
затръшнал пред себе си. Тя дава отговора, който си търсил от самото начало на времето.
4. Опитай се по възможност да провеждаш разширените периоди на практика по едно и
също време всеки ден. Опитай също да определиш това време предварително и да се
придържаш към него колкото се може по-стриктно. Смисълът на това е да организираш своя
ден така, че да си оставиш време за Бога наред с всички обичайни цели и стремежи, които
следваш. Това е част от дългосрочното дисциплинирано обучение, от което се нуждае
съзнанието ти, за да може Светия Дух систематично да го използва за целта, която споделя
заедно с теб.
5. Започни по-дългия период на практика като преповториш идеята за деня. После
затвори очи, повтори си идеята още веднъж и внимателно наблюдавай как съзнанието ти улавя
мислите, които го спохождат. Първоначално не се опитвай да съсредоточаваш вниманието си
само върху мислите, които свързани с идеята за деня. Постарай се по-скоро да разкриеш всяка
възникнала мисъл, която й пречи. Отбелязвай всяка такава мисъл без да се задълбочаваш или
тревожиш по неин повод и се отърсвай от нея, като си кажеш:
Тази мисъл отразява цел, която ми пречи да приема единственото си предназначение.
6. След известно време ще стане по-трудно да откриваш мисли, които да ти пречат.
Опитай се обаче да продължиш още минута-две, опитвайки се да уловиш някои от празните
мисли, които са убегнали от твоето внимание преди, но не се напрягай и не извършвай
прекалени усилия в това отношение. След това от кажи:
В това чисто поле нека бъде изписано истинското ми предназначение.
Не е нужно да използваш съвсем същите думи, но опитай се да изразиш нещо в смисъл,
че си готов да позволиш истината да дойде на мястото на собствените ти илюзорни цели.
7. Накрая, повтори идеята за деня още веднъж и посвети остатъка от периода на практика,
опитвайки се да съсредоточиш цялото си внимание върху това колко важна е тя, какво
облекчение ще бъде за теб да я приемеш, което ще разреши противоречията ти веднъж завинаги
и степента, в която наистина желаеш спасение, вместо глупавите си идеи в полза на
противното.
През по-кратките периоди на практика, които трябва да се провеждат поне веднъж на час,
използвай тази форма на приложение на днешната идея:
Моето единствено предназначение е това, което Бог ми е отредил.
Друго не желая и нямам.
Понякога затваряй очи, представяйки си това, а понякога ги отваряй, за да се огледаш
наоколо си. Това, което виждаш сега, ще бъде напълно променено, когато напълно приемеш
днешната идея.
УРОК 66
Моето щастие и моето предназначение са единни.
1. Сигурно си забелязал, че в последните уроци особено се набляга на факта, че
съществува непосредствена връзка между изпълнението на твоето предназначение и
393
постигането на щастие. Така е, защото ти всъщност не виждаш каква е връзката. Но има нещо
повече от връзка помежду им - те са едно и също нещо. Формите са различни, но по
съдържание те са едно и също.
2. Егото е в постоянна борба със Светия Дух по фундаменталния въпрос за това какво е
твоето предназначение. По същия начин то е в постоянна борба със Светия Дух за това какво е
твоето щастие. Това не е двупосочна битка. Егото напада, но Светия Дух не отвръща на удара.
Той знае какво е твоето предназначение. Той знае, че в него се състои твоето щастие.
3. Днес ще се опитаме да отидем отвъд тази напълно безсмислена битка и да постигнем
истината за твоето предназначение Няма да се обвързваме с безсмислени спорове по отношение
на него. Няма да се занимаваме безнадеждно с определение! И на това какво е щастие и какви
са средствата да го постигнеш. Няма да се занимаваме с егото, слушайки неговите нападки
срещу истината. Просто ще се радваме на това, че можем да открием какво е истина.
4. Нашият по-дълъг период на упражнение днес има за цел да приемеш факта, че не само
съществува реална връзка между предназначението, което Бог ти е дал и твоето щастие, но те
са всъщност едно и също. Бог ти дава само щастие. Затова и предназначението, дадено ти от
Него, трябва да е щастие за теб, дори и ако изглежда различно. Днешните упражнения са опит
да се преодолеят тези привидни различия и да се разбере общото съдържание, което
съществува наистина.
5. Започни десет-петнайсетминутната практика като разгледаш следните мисли:
Бог ми дава само щастие.
Той ми е дал моето предназначение.
Следователно предназначението ми трябва да е щастие.
Опитай се да видиш логиката в тази връзка, макар и да не приемаш все още извода. Само
ако първите две мисли са погрешни, заключението би могло да бъде неправилно.
Следователно, нека да размислим върху тези предпоставки по време на нашата практика.
6. Първата предпоставка е, че Бог дава само щастие. Това, разбира се, би могло да бъде и
погрешно, но за да бъде погрешно, ти трябва да си дефинирал Бога като нещо, което не е.
Любовта не може да принася зло, а онова, което не е щастие, е зло. Бог не може да даде нещо,
което няма, а не може да има нещо, което не е. Ако Бог не ти дава само щастие, Той трябва да е
зъл. И ти вярваш в такова определение на Бога, ако не приемаш първата предпоставка.
7. Втората предпоставка е, че Бог ти е дал твоето предназначение. Ние видяхме, че
съзнанието ти има само две страни. Едната се ръководи от егото и се гради от илюзии. Другата
е дом на Светия Дух, където обитава истината. Няма други ръководни принципи, между които
да избираш, освен тези и няма друг възможен резултат от твоя избор, освен страха, който еготo
винаги поражда и любовта, която Светия Дух винаги предлага на негово място.
8. Така че твоето предназначение трябва да е установено от Бога чрез Неговия Глас или
измислено от егото, което ти си създал, за да Го заместиш. Кой глас е истинният? Ако Бог не ти
е дал твоето предназначение, то трябва да е дар от егото. Наистина ли егото има дарове,
бидейки илюзия и предлагайки само илюзорни дарове?
9. Помисли за това през по-дълготрайните периоди на практика днес. Помисли също за
множеството форми, които илюзията за твоето предназначение е заела в съзнанието ти и
многото начини, чрез които си се опитвал да намериш спасение под ръководството на егото.
Намерил ли си го? Бил ли си щастлив? Донесли ли са ти вътрешен мир всички те? Днес имаме
нужда от пълна искреност. Спомни си честно всички последствия и помисли дали някога е
било основателно да очакваш щастие от каквото и да било, което егото ти е предлагало. Но
егото е единствената алтернатива на Гласа на Светия Дух.
10. Ти ще се вслушаш в безумието или ще чуеш истината.
Опитай се да направиш този избор, когато мислиш за предпоставките, върху които се
основават твоите заключения. Ние можем да споделим само тези заключения и никои други.
Защото Сам Бог ги споделя с нас. Днешната идея е още една огромна крачка към
възприемането па еднаквите неща като еднакви и различните като различни. От едната страна
са всички илюзии. Цялата истина е от другата страна. Нека днес да се опитаме да осъзнаем, че
само истината е истина.
11. В по-краткотрайните периоди на практика, които ще бъдат най-полезни днес, ако се
практикуват два пъти на час, се предлага следната форма на приложение на идеята:
Моето щастие и моето предназначение са единни, защото и двете са ми дадени от
Бога.
Повторението на тези думи няма да ти отнеме повече от минута, а дори и по-малко -
повтаряй ги бавно и мисли за тях, докато ги изричаш.
394
 УРОК 67
Любовта ме е сътворила по Свое подобие.
1. Днешната идея е пълно и точно изявление на твоята същност. Ето защо ти си
светлината на света. Ето защо Бог те е посочил за спасител на света. Ето защо Синът Божи
разчита на теб за своето спасение. Той е спасен, благодарение на това, което си. Днес ще
насочим всичките си сили, за да постигнем тази истина и да я осъзнаем като такава напълно,
макар и само за миг.
2. През по-продължителния период, ние ще мислим за твоята реалност и нейната напълно
непроменена и неизменна природа. Ще започнем с това, че ще повтаряме тази истина за теб и
след това в продължение на около пет минути ще добавяме някои свързани с нея мисли, като
например:
Светостта ме е сътворила свят.
Добротата ме е сътворила добър.
Помощта ме е сътворила помагащ.
Съвършенството ме е сътворило съвършен.
Всяко качество, което е в съгласие с Бога, както Той Се самоопределя, е подходящо за
използване. Днес се опитваме да преодолеем твоите определения за Бога и да ги заменим с
Неговите Собствени определения. Опитваме се също така да подчертаем, че ти си част от
Неговото Самоопределение. След като разгледаш няколко мисли, които се асоциират с
основната, опитай се в един кратък подготвителен период да се отърсиш от всички мисли и
след това да стигнеш отвъд всичките представи и предразсъдъци за себе си до истината в теб.
Ако любовта те е сътворила по свое подобие, този Аз трябва да е в теб. И Той съществува
някъде в твоето съзнание и ти можеш да го откриеш.
4. Може би ще установиш, че ти е необходимо да си повтаряш идеята за деня от време на
време, за да отстраниш разсейващите те мисли. Можеш също така да установиш, че това не е
достатъчно и ти е нужно да продължиш да допълваш други мисли, свързани с истината за теб
самия. Но ти може би ще успееш да преминеш отвъд това и през интервала на освободеност от
мисли до осъзнаването на сияйната светлина, в която разпознават себе си такъв, какъвто те е
сътворила Любовта. Вярвай, че днес ще направиш много, за да се доближиш до това
осъзнаване, независимо дали чувстваш, че си успял или не.
5. Днес ще бъде особено полезно да практикуваш идеята през първата част на деня
колкото се може по-често. Необходимо ти е да чуваш истината за себе си възможно по-
многократно, защото съзнанието ти е твърде обсебено от погрешни представи. Четири-пет пъти
на час, а може би дори и повече, ще бъдат особено ползотворни, за да си напомниш, че любовта
те е сътворила по свое подобие. В това долови истината за себе си.
6. Опитай се през по-краткотрайните периоди на упражнение да осъзнаеш, че това ти се
казва не от собствения ти незначителен, самотен глас. Гласът на Бога ти напомня за твоя Отец и
твоето Аз. Това е Гласът на истината, който измества всичко, което егото ти говори за теб
самия с простата истина за Божия Син. Ти си сътворен от Любовта по Нейно подобие.
УРОК 68
Любовта не таи обиди.
1. Ти, който си сътворен от Любовта по Нейно подобие, не можеш да познаеш своето Аз,
когато таиш обиди. Да таиш обида означава да забравиш истинската си същност. Да таиш
обида означава да виждаш себе си в качеството си на тяло. Да таиш обида означава да оставиш
егото да контролира съзнанието ти и да обречеш тялото на смърт. Може би не осъзнаваш
напълно какво точно нанася обидата на твоето съзнание. Тя те откъсва от твоя Първоизвор и те
прави различен от Него. Тя те кара да вярваш, че Той е такъв, какъвто смяташ, че си станал ти,
защото никой не може да мисли, че собственият му Творец е различен от него самия.
2. Откъснал се от твоето Аз, което продължава да съхранява съзнанието си за
Собственото Си подобие на Своя Творец, твоето Аз изглежда заспало, докато онази част на
съзнанието ти, която си гради илюзии в съня, изглежда будна. Нима всичко това може да се
дължи на факта, че таиш обиди? О, да! Защото който таи обиди, той отрича, че е сътворен от
любовта и неговият Творец е започнал да му вдъхва страх в съня му, изпълнен с омраза. Кой би
могъл да сънува сън, изпълнен с омраза, без да се страхува от Бога?
3. Сигурно е, че тези, които таят обиди, ще определят Бога по различен начин в
зависимост от собствените си представи, както е сигурно, че Бог ги е сътворил по Свой образ и
подобие и ги е определил като част от Себе Си. Сигурно е, че тези, които таят обида, ще
страдат от чувство за вина, както е сигурно, че тези, които прощават, ще намерят вътрешен

395
мир. Сигурно е, че тези, които таят обиди, ще забравят кои са, както е сигурно, че тези, които
прощават, ще си спомнят.
4. Нима при това положение няма да пожелаеш да се отърсиш от обидите? Може би си
мислиш, че не си в състояние да се освободиш от тях. Това обаче е просто въпрос на
мотивация. Днес ще се опитаме да установим как би се чувствал, когато ги няма обидите. Ако
поне малко успееш, никога повече няма да имаш проблем с мотивацията.
5. Започни днешния разширен период на практика като Потърсиш в своето съзнание
онези, към които таиш най-голяма обида. Някои от тях ще бъде лесно да се открият. После
помисли за привидно дребните обиди, които таиш към хората, които харесваш и дори си
мислиш, че обичаш. Бързо що стане очевидно, че няма никой, от когото да не се чувстваш
обиден. Това те е оставило сам сред цялата вселена по начинa, по който възприемаш себе си.
6. Сега вземи решение да погледнеш на всички тези хора като на приятели. Кажи на
всички им, като си мислиш за всеки поотделно:
Аз ще погледна на теб като на свой приятел, за да си спомня, че си част от мен и да
опозная себе си.
През останалата част от практиката се опитай да си представиш, че си постигнал мир с
всекиго и всичко, с чувството на cигурност в един свят, който те закриля и обича и който ти в
от говор обичаш. Опитай се да почувстваш, че сигурността те обгръща, витае над теб и те
поддържа. Опитай се да повярваш, макар и за кратко, че нищо не може да ти навреди по
никакъв начин. В края на периода на практика си кажи:
Любовта не таи обиди.
Когато се отърся от всички обиди, ще зная, че съм в съвършена безопасност.
7. Краткотрайните периоди на практика трябва да прилагат непосредствено днешната
идея винаги, когато се изпълниш с някакъв вид обвинение срещу когото и да било, независимо
дали физически присъства или не:
Любовта не таи обиди.
Нека да не предавам своето Аз.
В допълнение, повтаряй тази идея неколкократно всеки час в следния вид:
Любовта не таи обиди.
Аз ще се пробудя за своето
Аз като отстраня всички обиди и се пробудя в Него.
УРОК 69
Моите обиди скриват светлината на света в мен.
1. Никой не може да види онова, което крият обидите. Тъй като твоите обиди скриват
светлината на света в теб, всеки стои в тъма, а с него и ти. Но когато се вдигне завесата на
твоите обиди, и ти биваш освободен заедно със своя брат. Сега сподели своето спасение с този,
който стоеше редом с теб, когато ти беше в ада. Той е твой брат в светлината на света, която
спасява и двама ви.
2. Нека днес да направим още един реален опит да достигнем до светлината в теб. Преди
да се заемем с това в периода на нашата по-разгърната практика, нека да посветим няколко
минути да помислим какво се опитваме да правим. Опитваме се в буквалния смисъл да се
свържем със спасението на света. Опитваме се да прогледнем отвъд завесата на мрака, която го
скрива. Опитваме се да позволим завесата да се вдигне и да видим как сълзите на Божия Син
изчезват в слънчевата светлина.
3. Нека започнем нашия разгърнат период на практика с пълното съзнание, че това е така
и с реалната решимост да постигнем онова, което ни е по-скъпо от всичко друго. Спасението е
единствената ни потребност. Тук няма друга цел, нито друго предназначение. Да се научим
какво е спасението е нашата единствена цел. Нека приключим древното търсене днес като
открием светлината в себе си и я поднесем на всеки, който търси заедно с нас, за да я види и да
се възрадва.
4. А сега съвсем притихнал, със затворени очи, опитай се да се отърсиш от всичко, което
обичайно занимава твоето съзнание. Представи си съзнанието си като за обширен кръг,
обграден от слой тежки, тъмни облаци. Ти можеш да видиш само облаците, защото си мислиш,
че стоиш извън кръга и си нещо напълно отделно от него.
5. От там, където стоиш, можеш да видиш, че няма причина да вярваш, че скрита зад
облаците се намира великолепна светлина. Облаците ти се струват единствената реалност. 'Те
изглеждат всичко, което може да се види. Ето защо ти не се опитваш да минеш през тях, за да
стигнеш отвъд, което е единственият начин, по който наистина да се убедиш, че са лишени от
каквато и да било материалност. Подобен опит ще направим и ние днес.
396
 6. След като помислиш колко е важно онова, което се опитваш да направиш за себе си и
света, опитай се да се да се установиш в пълно мълчание, като си спомняш само колко много
желаеш да достигнеш светлината днес - сега! Бъди решен да преминеш отвъд облаците.
Протегни ръка и ги докосни в своето съзнание. Отмахни ги с ръка; почувствай ги как се докос -
ват до бузите ти, до челото и веждите, докато преминаваш през тях. Продължавай; облаците не
могат да те спрат.
7. Ако се упражняваш както трябва, ще започнеш да чувстваш сякаш нещо те повдига и
носи напред. Твоето незначително усилие и малко решителност призовават силата на вселената
на помощ и Сам Бог ще те въздигне от мрака в светлина. Ти си в съгласие с Неговата Воля. Не
може да не успееш, защото твоята воля е Негова.
8. Имай вяра в своя Отец днес и бъди сигурен, че Той те е чул и е откликнал. Може би
още не разбираш отговора му, но можеш да си сигурен, че ти е даден и си в състояние дам г o
възприемеш. Опитвайки се да стигнеш през облаците в светлината, постарай се да съхраниш
тази вяра в съзнанието си. Опитай се да си спомниш, че най-накрая свързваш своята воля с
Божествената. Опитай се ясно да държиш тази мисъл в съзнанието си, за да успееш в това,
което предприемаш заедно с Бог. После позволи Божията сила да действа в теб и чрез теб и да
бъде Неговата Воля и твоята.
9. През по-краткотрайните практики, които ще пожелаеш да осъществяваш колкото се
може по-често с оглед на важността на днешната идея за теб и твоето щастие, напомни си, че
чувствата на обида скриват светлината на света от твоето съзнание. Напомни си също, че не си
сам, когато търсиш тази светлина и знаеш къде да я намериш. Кажи си тогава:
Моите обиди скриват светлината на света в мен.
Не мога да видя нещо, което съм скрил.
Но желая да позволя то да се открие за мен, в името на моето спасение и спасението
на света.
Ако се появи изкушението да се обидиш на някого не забравяй да си кажеш:
Ако тая тази обида, светлината на света ще бъде скрита от мен.
УРОК 70
Моето спасение произтича от мен.
1. Всяко изкушение не е нищо повече от форма на основното изкушение да не повярваш
на днешната идея. Струва ти се, че спасението ти идва от къде ли не, освен от теб самия.
Същото се отнася и до източника на вина. Ти не виждаш, че вината и спасението са в
собственото ти съзнание и никъде другаде. Когато осъзнаеш, че вината е изцяло измислена от
собственото ти съзнание, ти също така разбираш, че спасението трябва да е там, където е и
вината. Разбереш ли това, ти си спасен.
2. Привидната цена на това да приемеш днешната идея е тази: Тя означава, че нищо извън
теб не може да те спаси; нищо извън теб не може да ти даде мир. Но тя означава също и че
нищо извън теб не може да те нарани или да наруши твоя мир и да те разстрои по какъвто и да
било начин. Днешната идея те прави отговорен за вселената, на която принадлежиш по силата
на собствената си същност. Такава роля не може да бъде приета само частично. И ти
определено трябва да започнеш да разбираш, че спасението е в това да я приемеш.
3. Може обаче да не ти бъде напълно ясно защо осъзнавайки, че вината е в твоето
съзнание, означава да разбереш, че там е също и спасението. Бог не би могъл да постави
лекарството за болестта някъде, където то да не може да ти помогне. Твоето съзнание действа
по такъв начин, но не и Неговото. Той иска да бъдеш изцелен и затова държи Първоизвора на
изцелението там, където има нужда от изцеление.
4. Ти си се опитал да вършиш точно обратното, правейки всякакви опити, независимо
колко деформирани и фантастични са били те, да разделиш лечението от болестта, за която е
Предназначено, и по този начин да поддържаш болестта. Целта ти е била да гарантираш, че
лечението няма да се проведе. Божията цел е да осигури неговото осъществяване.
5. Днec практиката трябва да ни помогне да осъзнаем, че в това отношение Божията и
нашата воля всъщност съвпадат. Бог желае да бъдем изцелени и ние всъщност не искаме да
бъдем болни, защото това ни прави нещастни. Затова, приемайки Идеята за деня, ние всъщност
сме в съгласие с Бога. Той не желае да бъдем болни. Ние също. Той желае да бъдем изцелени.
Ние също.
6. Днес сме готови за два по-разгърнати периода на практика, всеки от които трябва да
трае от десет до петнайсет минути. Ще остане обаче сам да решиш кога да ги проведеш. Тази
практика ще следваме в продължение на няколко урока и ще бъде добре да решиш

397
предварително кога е подходящо да им отделиш време и след това да се придържаш към това
свое решение, колкото е възможно по-стриктно.
7. Започни тези периоди на упражнение, като си повтарят идеята за деня и добавяш
твърдението, че разбираш, че спасението ти не произтича от нищо извън теб. Би могъл да го
формулираш така:
Моето спасение произтича от мен.
То не може да дойде от нищо друго.
След това посвети няколко минути със затворени очи, за да преразгледаш някои от
външните фактори, където си търсил спасение в миналото - в други хора, в притежания, в
различни ситуации и събития и в някаква представа за себе си, която си се стремял да
реализираш. Разбери, че то не е там и си кажи:
Спасението ми не може да произтича от никое от тези неща.
Моето спасение произтича от мен и само от мен.
8. Сега отново ще се опитаме да достигнем до светлината в теб, защото в нея е твоето
спасение. Не можеш да намериш спасение в облаците, които заобикалят светлината - вече си го
търсил в тях. Спасението не е там. То е отвъд облаците, в светлината отвъд тях. Помни, че
трябва да преминеш през облаците, за да достигнеш светлината. Но помни също, че нищо не си
намерил и в облачните мрежи, които си въобразяваш, че си преминал или към които се
стремиш.
9. Тъй като всички твои илюзии за спасение са се провалили ти със сигурност няма да
искаш да останеш в облаците, търсейки напразно там някакви идоли, когато така лесно можеш
да поемеш в светлината на реалното спасение. Опитай се да преминеш през облаците
посредством онова, което най-много те привлича. Ако това ти помага, представи си как аз съм
те хванал за ръка и те водя. И аз те уверявам, че това няма да бъде празна фантазия.
10. За кратките и чести периоди на упражнение днес си напомняй, че твоето спасение
произтича от теб и нищо, освен собствените ти мисли не може да спре твоя напредък. Ти си
независим от всякакви външни пречки. Отговорен си за своето спасение. Отговорен си за
спасението на света. Тогава кажи:
Моето спасение произтича от мен.
Нищо извън мен не може да ме дърпа назад.
В мен е спасението на света и собственото ми спасение.
УРОК 71
Само Божият план за спасение ще успее.
1. Възможно е да не разбираш, че егото е изработило план зa спасение в противовес на
Божествения. Ти вярваш в този план. Но тъй като той е противоположен на Божествения, ти
вярваш също така, че да приемеш Божия план означава да бъдеш обречен. Това звучи, разбира
се, абсурдно. Но когато справедливо прецениш какъв е планът на егото, може би ще осъзнаеш,
че колкото и абсурден да е той, ти вярваш в него.
2. Планът на егото за спасение се съсредоточава около това да таиш обиди. Според него
се настоява, че ако даден човек би говорил или постъпил по различен начин, ако някое външно
обстоятелство или събитие би било по-различно, ти щеше да бъдеш спасен. По този начин
източникът на спасението постоянно се възприема извън теб самия. Всяка обида, която таиш,
представлява заявление и твърдение, в което вярваш и което казва: „Ако това беше различно, аз
щях да бъда спасен”. По този начин ти изискваш промяна на съзнанието, необходима за
спасението от всекиго и всичко, освен от себе си.
3. Ролята, отредена на твоето съзнание в този план, е само да определи какво извън теб
самия трябва да се промени, за да бъдеш спасен. Според този безумен план всеки източник на
спасение е приемлив, стига да не доведе до резултат. Това гарантира, че безплодното търсене
ще продължи, защото си остава илюзията, че макар тази надежда винаги да се е проваляла, все
още има надежда в други неща и в други сфери. Друг човек може да се окаже по-подходящ,
друга ситуация може все още да предложи успех.
4. Такъв е планът на егото за твоето спасение. Тук ясно се проследява неговото съзвучие
с основната доктрина на егото: „Търси, но няма да намериш." Защото какво по-сигурно би
могло да гарантира, че ти няма да намериш спасение, от това да насочиш всичките си усилия
там, където спасение не съществува?
5. Божият план за спасение работи просто, защото като следваш Неговите напътствия, ти
търсиш спасението там, където е то. Но за да успееш, което ти е обещано от Бога, ти трябва да
си готов да търсиш само в тази посока. В противен случай целта ти се раздвоява и ти ще
опиташ да следваш два плана за спасение, които са диаметрално противоположни във всичко.
398
 Резултатът може да доведе само до объркване, нещастие и дълбоко чувство на отчаяние.
6. Как би могъл да избегнеш всичко това? Много просто. Идеята за днес е отговорът.
Само Божият план за спасение ще успее. В това отношение не може да има реално
противоречие, защото не съществува възможна алтернатива на Божия план, която да те спаси.
Негов е единственият план, който дава сигурен резултат. Негов е единственият план, който
трябва да успее.
7. Нека да се упражняваме да разпознаваме тази сигурност днес. И нека ликуваме, че има
отговор на това, което изглежда неразрешимо противоречие. За Бога всичко е възможно.
Спасението непременно ще дойде, съгласно Неговия план, който не може да бъде неуспешен.
8. Започни двата продължителни периода за днес като мислиш за днешната идея и
осъзнаеш, че тя съдържа две части, всяка от които допринася по равно за цялото. Божият план
за твоето спасение ще бъде успешен, а другите планове - не. Не си позволявай да се
депресираш или гневиш от последното, защото то е заложено в първото. А в първото е твоето
пълно освобождение от всичките ти безумни опити и налудничави предложения да се
освободиш. Те са те довели до депресия и гняв, но Божият план ще успее. Той ще доведе до
освобождение и радост.
Помни това и нека да посветим останалата част от разгърнатия период на практика на
това да поискаш Бог да ни разкрие Своя план. Запитай Го съвсем конкретно:
Какво искаш от мен да извърша?
Къде искаш от мен да ида?
Какво искаш от мен да кажа и на кого?
Предай на Него цялата отговорност за останалата част на периода на практика и нека Той
да ти каже какво трябва да извършиш в Неговия план за твоето спасение. Той ще ти отговори в
съответствие с твоето желание да чуеш Неговия Глас. Недей се отказва да Го чуеш. Самият
факт, че извършваш тези практики доказва, че имаш донякъде волята да се вслушаш. Това е
достатъчно, за да претендираш за Божия отговор.
9. През по-кратките периоди на практика си казвай, че Божият план за спасение и само
той, ще бъде успешен. Бъди бдителен срещу всякакви внушения да храниш обиди днес и
реагирай спрямо тях със следната формула:
Да таиш обиди е противно на Божия план за спасение.
А само Неговият план ще успее.
Опитай се да си спомняш днешната идея шест-седем пъти на час. Не може да има по-
добър начин да проведеш половин минута или дори по-малко от това да си спомниш
Първоизточника на своето спасение и да Го видиш там, където е.
УРОК 72
Да таиш обиди е агресия срещу Божия план за спасение.
1. Макар и да разбираме вече, че планът на егото за спасение е противоположен на Божия
план, все още не сме подчертали определено, че той е агресия срещу Неговия план и съзнателен
опит той да бъде унищожен. При тази агресия на Бог се приписват качествата, които всъщност
са присъщи на егото, докато егото излиза, че приема качествата на Бога.
Основното желание на егото е да измести Бога. Фактически егото е физическо
въплъщение на това желание. Защото това желание обгръща привидно съзнанието с тяло,
поддържайки го разделено от Бога и самотно, неспособно да достигне до другите съзнания,
освен посредством тялото, създадено, за да го постави в затвор. Ограничението върху
общуването не може да бъде най-доброто средство за разгръщане на това общуване. Но егото
иска да повярваш, че това е така.
2. Въпреки че опитът да се задържат ограниченията, които тялото налага, тук е очевиден,
може би не е толкова очевидно защо да таиш обиди е агресия срещу Божия план за спасение.
Но нека разгледаме за какво си склонен да таиш обида. Нима не са обидите винаги свързани с
нещата, които върши тялото? Човек казва нещо, което на теб не ти харесва. Той върши нещо,
което ти е неприятно. Той „издава" своите враждебни мисли в поведението си.
Тук ти не се интересуваш от това какъв е този човек. Напротив, изцяло те занимава само
онова, което той върши в тяло. Ти не само че не му помагаш да се освободи от ограниченията
на тялото. Ти активно се опитваш да го задържиш в тялото, като объркваш тялото със самия
него и ги преценяваш като едно и също. Това е агресия срещу Бога, защото ако Неговият Син е
само тяло, Той също трябва да е това. Творецът не може да се мисли като нещо напълно
различно от своите творения.
3. Ако Бог е тяло, какъв трябва да бъде Неговият план за спасение? Какво освен смърт
може да представлява той? Опитвайки се да се представи като Автор на живота, а не на
399
смъртта, Той е лъжец и измамник, пълен с фалшиви обещания и предлагащ илюзии вместо
истини. Привидната реалност на тялото прави този възглед за Бога доста убедителен.
Фактически, ако тялото беше реално, щеше да е наистина трудно да се избегне това
заключение. И всяка обида, която таиш, настоява на това, че тялото е реално. Тя напълно
пренебрегва истинската същност на твоя брат. Тя утвърждава убеждението ти, че той е тяло и
го заклеймява за това. И настоява, че неговото спасение трябва да е смърт, проектирайки тази
агресия спрямо Бога и държейки Го отговорен за нея.
4. На тази внимателно подготвена арена, където яростни животни търсят плячка и
милостта не може да проникне, егото идва да те спаси. Бог те е създал да бъдеш тяло. Много
добре. Нека да приемем това и да сме доволни. След като си тяло, недей да се лишаваш от
онова, което тялото предлага. Вземи малкото, което можеш да получиш. Бог нищо не ти е дал.
Тялото е твоят единствен спасител. То е смъртта на Бога и твоето спасение.
Това е всеобщата вяра на света, който е пред очите ти. Някои се отнасят с омраза към
тялото и се опитват да го наранят и унизят. Други обичат тялото и се опитват да го
възвеличават и преувеличават достойнствата му. Но докато тялото е и центъра на твоите
понятия за себе си, ти атакуваш Божествения план за спасение и таиш обида срещу Него и
Неговите творения, така че да не чуеш Гласа на истината и да не Го и приемеш за свой
Приятел. Спасителят, когото ти си избрал, заема Неговото място. Тялото е твой приятел; Бог е
твой враг.
5. Днес ще се опитаме да прекратим тези безсмислени Нападки срещу спасението.
Напротив, ще се постараем да приветстваме и посрещнем спасението. Неправилните ти
възприятия са гибелни за твоя душевен мир. Ти виждаш себе си в тяло, а истината извън себе
си, недостъпна за осъзнаване поради ограниченията на тялото. Сега ще се опитаме да
погледнем по друг начин на това.
Светлината на истината е в нас, където е поставена от Бога. Тялото е извън нас и не е
наша грижа. Да бъдем без тяло означава да бъдем в естественото си състояние. Да осъзнаем
светлината на истината в себе си означава да разберем кои сме. Да видим своето Аз отделно от
тялото е краят на агресията срещу Божествения план за спасение и приемането на този
Божествен план. А щом Неговият план бъде приет, той вече е осъществен.
6. Нашата цел в разгърнатите периоди на практика е да осъзнаем, че Божественият план
за спасение е осъществен в нас. За да постигнем тази цел, трябва да заместим агресията с
приемане. Докато атакуваме Божествения план за нашето спасение, ние не можем да го
разберем. Следователно, атакуваме нещо, което не разбираме. Сега ще се опитаме да се
откажем да съдим и ще запитаме какъв е Божия план за нас:
Какво е спасение, Отче?
Аз не зная.
Кажи ми, за да мога да разбера.
И после тихо ще изчакаме Неговия отговор. Ние сме се противопоставили на Божия план
за спасение, без да изчакаме да чуем какъв е той. Толкова високо изразявахме своите обиди, че
не чухме Неговия Глас. Използвали сме обидите, за да си затворим очите и запушим ушите.
7. Сега ще виждаме, чуваме и узнаем. "Какво е спасението, Отче?" Питайте и ще ви се
отговори. Търсете и ще намерите. 'Ние вече не питаме егото какво е спасение и къде да го
намерим. Ние се обръщаме към истината. Бъди сигурен в такъв случай, че отговорът ще бъде
истинен, благодарение на Този, Когото си запитал.
8. Когато почувстваш вярата ти да отпада и твоята надежда за успех да отслабва и
изчезва, повтори си въпроса и молбата, като си спомняш, че молиш от безкрайния Творец на
безкрайността, Който те е сътворил по Свое подобие:
Какво е спасение, Отче?
Аз не зная.
Кажи ми, за да разбера.
Той ще ти отговори. Имай готовност да Го чуеш.
9. За днес ще бъдат достатъчни един-два по-кратки периода на практика всеки час,
защото те ще бъдат малко по-продължителни от обикновено. Тези упражнения трябва да
започват по следния начин:
Да таиш обиди е агресия срещу Божия план за спасение. Нека вместо това да го
приема. Какво е спасението, Отче?
После изчакай около минута в мълчание, предимно със затворени очи, за да чуеш
Неговия отговор.
УРОК 73
400
 Аз искам да бъде светлина.
1. Днес размишляваме над волята, която споделяш с Бог. Това не е волята, свързана с
празните желания на егото, от които възникват мракът и нищото. Волята, която споделяш с Бог,
е изцяло творческа сила. Празните желания на егото са несподелени и затова не притежават
никаква сила. Те не са безплодни в смисъл, че могат да изградят цял един свят от илюзии, в
който силно да повярваш. Но не притежават творяща сила. Те не създават нищо реално.
2. Празните желания и обидите са партньори и съратници в изграждането на онази
картина на света, която виждаш. Тя е породена от желанията на егото и именно нуждата на
егото от обиди, необходими за неговото съществуване, населява този свят с личности, които ти
се струва, че проявяват агресия към теб и заслужават „справедливо" осъждане. Тези личности
стават посредници за разпространяване обидите на егото. Те се възправят между твоето
съзнание и реалността на твоя брат. Когато виждаш тях, ти не познаваш нито своите братя,
нито своето Аз.
3. Твоята воля се губи в тази странна разменна търговия, в която вината се продава
напред-назад и обидите се увеличават при всяка обмяна. Възможно ли е такъв свят да бъде
сътворен от Волята, която Божият Син споделя със своя Отец? Нима Бог е сътворил разруха за
своя Син? Творението е съвместната Им Воля. Нима е възможно Бог да сътвори свят, който да
Го унищожи?
4. Днес ще се опитаме отново да постигнем света, който е в съгласие с твоята воля.
Светлината е в него, защото той не се противопоставя на Волята на Бога. Той не е Небесното
царство, но светлината на Небесното царство го озарява. Тъмнината е изчезнала. Празните
желания на егото са оттеглени. Но светлината, която озарява този свят, е отражение на твоята
воля и следователно трябва да я търсим в теб.
5. Картината на света може само да бъде отражение на вътрешното ти състояние. Извън
теб не може да се открие първоизточникът нито на мрака, нито на светлината. Обидите
замъгляват съзнанието и когато погледнеш навън, ти виждаш един мрачен свят. Прошката
повдига мрака, утвърждава твоята воля и ти позволява да погледнеш на света в светлина. Ние
многократно подчертавахме, че бариерата от обиди лесно може да се преодолее и не е в
състояние да се изпречи между теб и твоето спасение. Причината е много проста. Нима
наистина желаеш да бъдеш в ада? Нима наистина желаеш да скърбиш, да страдаш и умреш?
6. Забрави доводите на егото, целящи да ти докажат, че тъкмо това е Небето. Знаеш, че не
е така. Това са неща, които е невъзможно да желаеш за себе си. Съществува предел, отвъд
който илюзиите не могат да продължават. Страданието не е щастие, а ти се стремиш към
щастие. Истинската ти воля е такава. А това означава, че волята ти е също да постигнеш
спасение. Ти искаш да успееш в днешните опити. Ние ги предприемаме с твоето благословение
и щастливо съгласие.
7. Днес ще имаме успех, ако не забравяш, че се стремиш да постигнеш своето спасение.
Искаш да следваш Божия план, защото го споделяш. Твоята воля не му се противопоставя и ти
нямаш такова желание. Спасението ти принадлежи. Ти желаеш повече от всичко да имаш
свободата да си спомниш коя е твоята истинска същност. Днес егото застава безпомощно пред
твоята воля. Волята ти е свободна и нищо не може да я победи.
8. Затова и днес предприемаме упражненията с щастлива вяра, сигурни, че ще намерим
онова, което търсим по твоя воля, и ще си спомним онова, което по твоя воля желаем да си
спомним. Никакви празни желания не могат да ни попречат, нито да ни подведат с илюзията си
за сила. Днес нека бъде твоята воля и да сложи край завинаги на безумното убеждение, че си
избрал ада вместо Небето.
9. Ще започнем по-дългите си периоди на практика като разберем, че Божият план за
спасение и само той е напълно в съгласие с твоята воля. Това не е стремеж на някаква чужда на
теб сила, която ти е наложена въпреки волята ти. Това е единствената цел на този свят, по
отношение на която ти и твоят Отец сте в съвършено съгласие. Днес ти ще успееш, това е
времето, определено за освобождението на Божия Син от ада и от всички празни желания. Сега
той отново осъзнава своята воля. Днешният ден той е готов да се вгледа в светлината в себе си
и да бъде спасен.
10. След като си напомниш това и вземеш решение да поддържаш ясно в съзнанието си
собствената си воля, кажи си с нежна решимост и тиха увереност:
Моята воля е да бъде светлина.
Нека да съзра светлината, която отразява Божията воля и моята.
След това утвърди своята воля в единство с Божията сила и твоето Аз. Постави остатъка
от периода на практика под Тяхно ръководство. Съедини се с Тях, докато Те водят по пътя.
401
 11. През по-кратките периоди на практика, отново заяви онова, което реално желаеш.
Кажи:
Искам да бъде светлина.
Мракът не е моята воля.
Това трябва да бъде повтаряно по няколко пъти на час. Най важно е обаче да приложиш
днешната идея в тази форма веднага, щом в теб възникне изкушение да таиш някакъв род
обида. Това ще ти помогне да се освободиш от обидите, вместо да ги подхранваш и да ги криеш
на тъмно.
УРОК 74
Няма друга, освен Божията Воля.
1. Идеята за днес може да се разглежда като централната мисъл, към която са насочени
всички наши упражнения. Божията Воля е единствената. Когато признаеш това, ти признаваш,
че твоята воля е Негова. Изчезва убеждението, че е възможно да има противоречие. Мирът
настъпва на мястото на странната идея, че си разкъсван между противоречиви цели. Като
проявление на Волята на Бога, ти нямаш друга цел, освен тази, която е Негова.
2. Голям вътрешен мир внушава днешната идея и упражненията за деня са насочени към
това да го постигнеш. Самата идея е напълно вярна. Следователно, не може да породи илюзии.
Без илюзии конфликтът е невъзможен. Нека да признаем това и да преживеем вътрешния мир,
който това признание носи.
3. Започни по-продължителните периоди на практика като повтаряш тези мисли няколко
пъти, бавно и с твърда решителност да разбереш какъв е техният смисъл и да ги помниш:
Няма друга, освен Божията Воля.
Аз не мога да бъда в противоречие.
После проведи няколко минути, прибавяйки свързани с това мисли като например:
Аз съм в мир.
Нищо не може да ме обезпокои.
Моята воля е Божията.
Моята воля и Божията са единни. Бог желае мир за Своя Син.
През тази въвеждаща фаза непременно трябва бързо да преодолееш всякакви
противоречиви мисли, които ти минават през съзнанието. Веднага си кажи:
Няма друга, освен Божията Воля. Тези противоречиви мисли са безсъдържателни.
Ако съществува сфера на особено трудно разрешими противоречия, обособи я, за да я
разгледаш специално. Помисли за нея кратко, но много конкретно, определи човека или хората,
ситуацията или ситуациите, с които е свързана и си кажи:
Няма друга, освен Божията Воля. Аз споделям единна воля с Него.
Моите противоречия във връзка с .................. не могат да бъдат реални.
5. След като прочистиш съзнанието си по такъв начин, затвори очи и се опитай да
почувстваш вътрешния мир, който ти дава твоята реалност. Потъни в него и почувствай как те
обгръща. Може да се появи изкушението погрешно да приемеш тези опити за затваряне в себе
си, но разликата може лесно да се установи. Ако успееш, ще изпиташ дълбоко чувство на
радост и повишена будност, а не усещане за сънливост и умора.
6. Мирът се характеризира от радост. Чрез това преживяване ти ще познаеш, че си го
постигнал. Ако почувстваш, че това състояние ти убягва и ти се затваряш в себе си, бързо си
повтори идеята за деня и опитай отново. Повтаряй това толкова, колкото е необходимо.
Определено има полза от това да не допускаш да се оттеглиш и затвориш в себе си, дори и да
не почувстваш онзи вътрешен мир, към който се стремиш.
7. През по-кратките периоди, които трябва да се предприемат редовно и според
предварително определено време днес, си кажи:
Няма друга, освен Божията Воля. Аз търся Неговия мир днес.
След това опитай се да намериш, каквото търсиш. Минута- две на всеки половин час, по
възможност със затворени очи, ще ти бъде много полезна.
УРОК 75
Светлината настъпи.
1. Светлината настъпи. Ти си изцелен и можеш да лекуваш. Светлината настъпи. Ти си
спасен и можеш да спасяваш. Ти си в мир и носиш мир, където и да идеш. Мракът, смутът и
смъртта изчезнаха. Светлината настъпи.
2. Днес ние празнуваме щастливия край на твоя продължителен сън на разруха. Сега вече
няма мрачни сънища. Светлината настъпи. Днес започва времето на светлина за теб и за

402
всички. Това е нова ера, в която се ражда нов свят. Старият не е оставил следи върху него при
своето преминаване. Днес виждаме един различен свят, защото светлината настъпи.
3. Практиката днес е радостна, защото чрез нея отдаваме благодарност за отминаването
на старото и започването на новото. Не остават сенки от миналото да помрачават нашия поглед
и да скриват света, който ни предлага прошката. Днес ще приемем новия свят такъв, какъвто
желаем да го видим. Ще получим желаното. Ще видим светлината; светлината настъпи.
4. Нашите разгърнати периоди на практика ще бъдат посветени на това да обърнем
поглед към света, който нашата прошка ни показва. Ние желаем да видим него и само него.
Това, че целта ни е единна, прави нейното осъществяване неизбежно. Днес пред нас с ликуване
се явява реалният свят, за да го съзрем най-накрая. Дава ни се вътрешно виждане сега, когато
светлината настъпи.
Днес не желаем да виждаме сянката на егото върху света. Виждаме светлината и в нея
виждаме отражението на Небето върху този свят. Започни по-продължителните периоди на
практика като си кажеш щастливата вест за своето освобождение:
Светлината настъпи. Аз простих на света.
Ако изпаднеш в изкушение, кажи на този, който ти се струва, че те дърпа назад към
мрака:
Светлината настъпи. Аз съм ти простил.
Ние посвещаваме този ден на ведростта, която Бог желае да имаш. Пази я в съзнанието за
себе си и я виждай навсякъде днес, докато честваме началото на твоята визия и на виждането на
реалния свят, което идва на мястото на неопростения свят, който смяташе за реален.
УРОК 76
Само Божиите закони са над мен.
1. И по-рано сме отбелязвали колко безсмислени неща са ти се стрували спасение. Всяко
от тях те закрепостяваше със закони, безсъдържателни като самото него. Ти съвсем не си
обвързан от тях. Но за да разбереш това, трябва първо да осъзнаеш, че спасението не е в тях.
Докато търсиш спасение в неща, лишени от съдържание, ти се обвързваш с едни безсмислени
закони. По този начин се стремиш да докажеш, че спасението е там, където не е.
2. Днес ще изразим радостта си, че не може да се докаже подобно нещо. Защото, ако
можеше, ти вечно щеше търсиш спасение там, където не е и нямаше никога да го намериш
Идеята за днес потвърждава за пореден път колко е просто спасението. Потърси го там, където
те очаква и ще го откриеш. Не го търси там, където го няма.
3. Помисли каква свобода разкрива признанието, че не се подчиняваш на всички онези
странни и деформирани закони, които сам си създал, за да те спасят. Ти наистина мислиш, че
ще гладуваш, ако нямаш пачки зелена хартия и купища метални дискчета. Наистина си
мислиш, че някакво кръгло хапче или течност, която се налива във вените ти с остра игла, ще
отклони от теб болестта и смъртта. Наистина мислиш, че си сам, ако нямаш до себе си друго
тяло.
4. Само безумието може да мисли така. Ти наричаш всичко това закони и ги
класифицираш под различни названия в дълъг списък от безсмислени и безцелни ритуали.
Смяташ, че трябва да се подчиняваш на „законите" на медицината, на икономиката, на
здравеопазването. Пази тялото и ще си спасен
5. Това не са никакви закони, това е лудост. Тялото е заплашено от съзнание, което само
си нанася страдание. Тялото страда, за да не позволи на съзнанието да види, че е жертва на
самото себе си. Страданието на тялото е маска, която съзнанието поддържа, за да прикрие кое е
онова, което всъщност страда. То не иска да разбере, че е враг на самото себе си; че се
самонапада и иска да умре. Именно от това твоите „закони” трябва да спасят тялото. Затова
смяташ, че си тяло.
6. Само Божиите закони са над мен. Това трябва да се повтаря отново и отново, докато
осъзнаеш, че то се отнася до всичко, което си сторил в противовес на Волята Божия. Твоята
магия е лишена от съдържание. Това, което е предназначена да спасява, не съществува. Само
това, което е предназначена да скрива, ще те спаси.
7. Божиите закони не могат никога да бъдат изместени от други. Днес ще се посветим на
радостта от това. То е истината, която не желаем да скриваме повече. По-скоро разбираме, че
тази истина ще ни направи завинаги свободни. Магията те държи в затвор, докато Божиите
закони те правят свободен. Светлината настъпи, защото няма други, освен Неговите закони.
8. Днес ще започнем разгърнатите периоди на практика с кратък преглед на различните
„закони", на които според убежденията си е трябвало да се подчиняваме. Те, например,
включват „законите" на храненето, на имунизацията, на лечението и защитата на тялото по
403
множество начини. Помисли по-нататък; ти вярваш в „законите" на приятелството, на
„добрите" взаимоотношения и взаимните чувства. Възможно е дори да си мислиш, че
съществуват закони, които утвърждават кое е Божие и кое твое. Много „религии" се основават
на такива закони. Те не спасяват, а осъждат в името на Небесното Царство. Но и тези „закони"
не са по-странни от всички други, на които настояваш, че трябва да се подчинява човек, за да
бъде спасен.
9. Няма други, освен Божиите закони. Днес се отърси от всяка безсмислена вяра в магии;
и поддържай съзнанието си в безмълвна готовност да чуеш Гласа, който ти казва истината. Ти
ще чуеш Този, Който настоява, че подчинявайки се на Божиите закони, не можеш да
претърпиш загуба. Нито се дава, нито се получава разплата. Няма обмен, няма сурогати, и
нищо не може да се замести от друго. Божиите закони извечно дават без да отнемат.
10. Вслушай се в Този, Който ти казва това, и осъзнай колко са глупави „законите", на
които си мислеше, че се крепи светът, които си въобразяваше, че виждаш. А после чуй и по-
нататък. Той ще ти каже и още нещо. За Любовта, която твоят Отец Изпитва към теб. За
безкрайната радост, която ти дава Той. За неговия копнеж към Собствения Му Син, сътворен
като Негов проводник за творчество; което той Му е отрекъл като е повярвал в ада.
Нека днес да отворим Божиите пътища, за да Го срещнем и да позволим Волята Му да се
разгръща чрез нас към Него. По този начин творението се умножава безконечно. Неговият Глac
ще ни говори за това, както и за Небесната радост, която Неговите закони поддържат
безгранично и завинаги. Ще повтаряме днешната идея, докато не чуем и разберем, че няма
други, освен Божиите закони. След това ще си кажем като посвещение, с което приключва
периодът на практика:
Само Божиите закони са над мен.
12. Днес ще повтаряме това посвещение колкото се може по често; поне четири-пет пъти
на час, както и в отговор на всяко изкушение да се преживеем като обект на други закони през
целия ден. Това е заявление, че сме свободни от всякаква опасност и тирания. Това е
признанието, че Бог е наш Отец и Неговият Син е спасен.
УРОК 77
Чудесата са мое право.
1. Чудесата са твое право по силата на собствената ти същност. Ти ще бъдеш даряван с
чудеса по силата на Божията същност. И ще даряваш чудеса, защото си едно цяло с Бога. И ето
че пак виждаме колко е просто спасението! То е само проява на истинската ти Самоличност.
Днес зачитаме този факт.
2. Твоето право на чудеса не произтича от никакви илюзии по отношение на себе си. То
не се основава на магически сили, които си приписваш, нито на ритуалите, които си създал. То
е заложено в истината за твоята същност. Присъщо е на същността на Бога, твоя Отец. Дадено
ти е при собственото ти сътворение и се гарантира от законите на Бога.
3. Днес ще утвърдим чудесата, които са твое право, защото са твое достояние. Обещано
ти е пълното освобождение от света, който си създал. Дадено ти е уверението, че Божието
царство е в теб самия и не може да се изгуби. Ние не искаме нищо повече от онова, което
наистина ни принадлежи. Днес обаче ще се научим да не се задоволяваме с нищо по-малко.
4. Започни разгърнатите практики, като си кажеш с пълна увереност, че чудесата са твое
право. Затваряйки очи, напомни си, че искаш само нещо, което законно ти се полага. Напомни
си също така, че чудесата никога не се вземат от един, за да се дадат на друг, и че изисквайки
своите права, ти отстояваш правата на всички. Чудесата не се подчиняват на законите на този
свят. Те просто следват от Божествените закони.
5. След тази краткотрайна въвеждаща фаза, тихо почакай уверението, че твоето изискване
е удовлетворено. Ти желаеш спасението на света и своето собствено спасение. Ти желаеш да ти
се дадат средствата за постигането му. Не може да не получиш увереност, че това ще стане. Ти
молиш само да бъде изпълнена Божията Воля.
6. Правейки това, ти в действителност не искаш нищо. Просто заявяваш факт, който не
може да ти бъде отречен. Светият дух не би сторил друго, освен да те увери, че молбата ти е
вече удовлетворена. Ти си приел факт, който е безспорен. Днес няма място за съмнение и
несигурност. Най-сетне задаваме реален въпрос. Отговорът е просто изявление на един прост
факт. Ти ще получиш увереността, към която се стремиш.
7. Нашите по-кратки периоди на практика трябва да бъдат чести и също ще бъдат
посветени на това да си припомним един прост факт. Днес често си повтаряй:
Чудесата са мое право.

404
 Моли се за чудеса всеки път, когато възникне ситуация, в която са необходими. Ти ще
разпознаеш тези ситуации. И тъй като не разчиташ на себе си, за да постигнеш чудото, твое
пълно право е да го получиш, щом поискаш.
8. Запомни също така да не се задоволяваш с нищо по-малко от съвършения отговор.
Побързай, ако изпаднеш в изкушение, да си кажеш:
Аз няма да разменя чудеса срещу обиди. Желая само онова, което ми принадлежи. Бог е
установил чудесата като мое право.
УРОК 78
Нека чудеса заменят всички обиди.
1. Може би все още не ти е напълно ясно, че всяко решение, което вземаш, е избор между
обидата и чудото. Всяка обида стои подобно тъмен щит от омраза пред чудото, което закрива.
И когато изпречиш омразата пред погледа си, ти няма да видиш чудото отвъд нея. Но то през
цялото време те чака в светлината, докато ти виждаш своите обиди, вместо него.
2. Днес ние преминаваме отвъд обидите, за да видим чудото вместо тях. Ще
трансформираме твоя начин на виждане като не позволяваме взорът да спре преди реално да
види. Няма да се спрем пред щита на омразата, но ще го свалим и нежно и мълчаливо ще
вдигнем поглед, за да съзрем Божия Син.
3. Той те чака отвъд твоите обиди и когато ги премахнеш, той ще се яви в сияйна
светлина на мястото на всяка предишна обида. Защото всяка обида е блокаж за зрението и
когато се вдигне тя, ти виждаш Божия Син там, където винаги е бил. Той стои в светлина, но ти
си бил на тъмно. Всяка обида е задълбочавала мрака, пречейки ти да виждаш.
4. Днес ние ще се опитаме да видим Божия Син. Няма да позволим да бъдем слепи за
него, няма да обръщаме погледа си към своите обиди. Така начинът, по който виждаме света,
коренно се променя, тъй като сме обърнали поглед към истината, отклонявайки се от страха.
Ще изберем един човек, който е служил като мишена за твоите обиди, ще положим обидите
настрани и ще го погледнем. Това може да бъде човек, от когото се страхуваш и дори мразиш;
човек, когото си мислиш, че обичаш, но те е разгневил; някой, когото наричаш приятел, но
понякога ти създава трудности и все не можеш да му угодиш, взискателен, дразнещ или
неверен спрямо идеала, който би трябвало да приеме, според ролята, която си му приписал.
5. Ти най-добре знаеш кого да избереш; името му вече се е мярнало в ума ти. Той ще бъде
този, който да ти покаже Божия Син. Виждайки го отвъд обидите, които си таял срещу него, ти
ще узнаеш, че онова, което е било скрито, когато не си го виждал съществува у всекиго и може
да се види. Този, който е бил враг, е повече от приятел, когато бъде свободен да възприеме
святата роля, която Светия Дух му е отредил. Нека той бъде Спасител днес за теб. Такава е
ролята му в плана на Бог Отец.
6. Нашите по-продължителни периоди на практика днес ще го видят в тази роля. Ти ще
опиташ да го задържиш в съзнанието си първоначално така, както се отнасяш към него в
момента. Ще направиш преглед на неговите грешки, на трудностите, които си имал с него, на
болката, която ти е причинил, на неговото пренебрежение и на всички малки и по-големи
оскърбления, които ти е нанесъл. Ще разгледаш тялото мy с неговите дефекти и красиви страни
и ще помислиш за неговите грешки и дори „грехове".
7. Нека след всичко това да поискаме от Този, Koйто познава този Божи Син в неговата
реалност и истина, да погледнем на него по различен начин и да видим своя спасител озарен в
светлината на истинската прошка, която ни е дадена. Ние Го молим в светото Божие Име и на
Неговия Син, свят като Него Самия:
Нека да видя своя спасител в този, когото Ти си избрал за мен, да го помоля да ме изведе
към свещената светлина, в която стои, за да се присъединя към него.
Очите на тялото са затворени и когато си помислиш за този, който те е наскърбил, нека
твоето съзнание да забележи светлината в него, отвъд обидите ти.
8. Онова, за което молиш, не може да ти бъде отказано. Твоят спасител отдавна го чака.
Той ще бъде свободен, а неговата свобода е и твоя. Светия Дух се насочва от него към теб, без
да вижда в Божия Син разделение. А онова, което виждаш чрез Него, ще направи и двама ви
свободни. Притихни сега и погледни своя светъл спасител. Никакви тъмни обиди не прикриват
неговия образ. Ти си позволил Светия Дух да прояви чрез него ролята, която Бог му е отредил,
за да бъдеш спасен.
9. Бог ти благодари за тези моменти на вътрешна тишина днес, Когато ти оставяш
настрани собствените си представи, за да погледнеш чудото на любовта, което Светия Дуx ти е
показал на тяхно място. Светът и Небето се съединяват, за да ги благодарят, защото всяка
Божия Мисъл трябва да ликува за твоето спасение, с което се спасява и целият свят.
405
 10. През целия ден ще помним това, приемайки ролята, която ни е отредена според Божия
план за спасение, а не нашия. Изкушението отпада, когато позволим на всеки, когото срещнем
да ни спаси и отказваме да скриваме неговата светлина зад нашите обиди. За всеки, когото
срещнеш и за когото си помислиш и си спомниш от миналото, позволи да му се отреди ролята
на спасител, за да я споделиш заедно с него. За вас двамата и за всички, които не виждат, ние се
молим:
Нека чудесата заменят всички обиди.
УРОК 79
Нека разбера проблема, за да бъде решен.
1. Един проблем не може да бъде решен, ако не се знае какъв е той. Дори и проблемът да
е вече решен, ти ще продължаваш да го имаш, защото няма да подозираш за неговото решаване
Такава е ситуацията на света. Проблемът за разделението, който е всъщност единственият
проблем, е вече разрешен. Но това не се разбира, защото самият проблем остава непонятен.
2. Привидно всеки на този свят има своите конкретни проблеми. Те всички обаче се
свеждат до един проблем и трябва да се възприемат като един, за да бъде прието онова единно
решение, което дава отговор на всички тях. Нима е възможно човек да види разрешението на
един проблем, ако смята, че проблемът е друг? Дори ако получи отговора, той не може да
разбере, че това е отговорът именно на неговия проблем.
3. Такова е твоето положение сега. Имаш отговор, но все още не си сигурен относно
проблема. Струва ти се, че се изправяш пред поредица от различни проблеми и щом един се
разреши, идва следващият и по-следващият. Изглежда те нямат край. Никога не се чувстваш
напълно свободен и в мир.
4. Изкушението да приемаш, че имаш множество проблеми е изкушението да оставиш
неразрешен проблема за разделението. Струва ти се, светът ти създава неимоверно много
проблеми и всеки от тях изисква различен отговор. Възприемайки нещата по този начин, ти
изпадаш в положение, при което подхождаш неадекватно към разрешаването на проблемите и
неизбежно няма да успееш.
5. Никой не може да разреши всички проблеми на света. Те изглежда съществуват на
толкова много равнища, под толкова различни форми и с такова различно съдържание, че те
поставят в невъзможно положение. Разгледаш ли ги, объркването и депресията са неизбежни.
Някои изскачат най-неочаквано точно когато си мислиш, че си разрешил предишните. Други си
остават неразрешени под облака на отрицанието и от време на време се надигат и те
преследват, само за да се скрият отново, но и този път неразрешени.
6. Цялото това усложнение е само отчаян опит да не се разпознае и да се остави
неразрешен истинският проблем. Ако можеше да разбереш, че единственият ти проблем е
разделението, независимо каква форма приема то, щеше да можеш да приемеш именно
преодоляването на разделението като съответстващо разрешение. Когато възприемаш онова,
което е трайно зад всички проблеми, ще разбереш, че от теб зависи да ги разрешиш. И ще
използваш тази възможност, защото си даваш сметка за проблема.
7. През по-разгърнатите периоди на практика днес ние ще поставим въпроса какъв е
проблемът и какъв е неговият отговор. Няма да приемаме, че това ни е известно. Ще се опитаме
да освободим съзнанието си от всички различни видове проблеми, които ни се струва, че
имаме. Ще се опитаме да разберем, че съществува само един проблем, който не сме успели да
разберем. Ще запитаме какъв е той и ще изчакаме отговора. И той ще ни се даде.
8. Упражненията за деня ще имат успех само доколкото не упорстваш ти да определиш
проблема. Може би няма да успееш да се освободиш от предварително създадените си
представи, но не е и необходимо. Достатъчно е само да подложиш на известно съмнение това
доколко реална е твоята версия за същността на проблемите ти. Стремежът ти е да разбереш, че
вече си дал отговора, щом си разбрал какъв е проблемът, така че проблемът и разрешението му
могат да се съчетаят и ти да бъдеш в мир.
9. По-кратките периоди на практика за деня няма да се определят от времето, а от
потребността. Днес ти ще се сблъскаш с множество проблеми, всеки от които очаква твоето
решение. Нашите усилия ще бъдат насочени към това да разбереш, че съществува само един
проблем и едно решение. В това признание се разрешават всички проблеми. В това признание
има мир.
10. Недей да се заблуждаваш от формата на проблемите днес. Винаги, когато ти се стори,
че се появява трудност, кажи си бързо:
Нека разбера проблема, за да бъде решен.

406
 След това опитай се да преодолееш всякакви преценки относно същността на проблема.
Ако ти е възможно, затвори очи за миг и попитай какъв е той. Ще бъдеш чут и ще ти се
отговори.
УРОК 80
Нека осъзная, че всички мои проблеми са решени.
1. Ако имаш желание да разбереш проблемите си, ще си дадеш сметка, че те не
съществуват. Твоят единствен основен проблем е получил разрешение, а други проблеми
нямаш. Трябва следователно да бъдеш в мир със себе си. Така че спасението зависи от това да
разбереш този проблем и да осъзнаеш, че е разрешен. Един проблем, едно разрешение.
Спасението е постигнато. Дадено ти е освобождение от противоречието. Приеми това, и си
готов да заемеш мястото, което ти се полага в Божия план за спасение.
2. Твоят единствен проблем е разрешен! Повтаряй си това все отново и отново днес с
благодарност и убеденост. Ти си разбрал единствения си проблем, отваряйки пътя на Светия
Дух, за да ти даде Божия отговор. Ти си отхвърлил измамата и си видял светлината на истината.
Приел си спасението, като си свел проблема до неговото разрешение. И можеш да узнаеш
решението, защото си разбрал проблема.
3. Днес си призван да имаш мир. Един разрешен проблем, не би могъл да те безпокои.
Трябва само да се убедиш, че всички твои проблеми са еднакви. Докато помниш това, няма да
се оставиш да бъдеш заблуден от множеството им форми. Един проблем, едно решение.
Приеми мира, който носи това твърдение.
4. През по-продължителните ни периоди на практика днес ще заявим, че мирът е наше
право и ни се полага, когато се осъществи връзката между проблема и неговото разрешение.
Проблемът трябва да бъде разрешен, защото Божият отговор не може да се провали. Разбереш
ли проблема, ще разбереш и разрешението му. Разрешението се съдържа в проблема. Ти си
получил отговор и си го приел. Спасен си.
5. Нека сега получиш онзи мир, с който е съпътствано твоето приемане. Затвори очи и
приеми своята награда. Разбери, че проблемите ти са разрешени. Разбери, че не си в
противоречие, че си свободен и в мир. И над всичко друго, спомни си, че имаш един проблем и
този проблем има едно разрешение. В това е заложена простотата на спасението. Благодарение
на това то със сигурност е успешно.
6. Днес колкото се може по-често уверявай себе си, че проблемите ти са разрешени.
Повтаряй си идеята с дълбоко убеждение, колкото се може по-често. И специално се стреми да
прилагаш идеята за деня към всеки специфичен проблем, който би могъл да възникне. Бързо си
кажи:
Нека разбера, че този проблем е разрешен.
7. Нека днес бъдем готови да не трупаме обиди. Нека сме решени да се отърсим от
несъществуващите проблеми. За целта трябва да проявим най-обикновена честност. Не се
заблуждавай за това какъв е проблемът и непременно ще разбереш, че е разрешен.
ПРЕГОВОР II
Въведение
1. Сега вече сме готови за поредния преговор. Ще започнем от там, където свършихме
последния път, като обхващаме ежедневно по две идеи. Първата част на деня ще бъде
посветена на едната от тези идеи, а втората част - другата. Ще имаме един разгърнат период на
упражнение и чести по-краткотрайни, през които да практикуваме всяка от идеите.
2. Разгърнатите периоди на практика ще бъдат структурирани най-общо по следния
начин: Използвай около петнадесет минути за всеки от тях и започни с размисъл за идеите на
деня и коментарите към тях. Посвети три-четири минути, за да ги прочетеш бавно няколко пъти
и след това затвори очи и се заслушай.
3. Повтори първата фаза на практиката, ако установиш, че съзнанието ти се е зареяло
някъде, но се опитай да прекараш по-съществената част от времето, слушайки тихо, но
внимателно. Тук има послание, предназначено за теб. Бъди уверен, че ще го приемеш. Запомни,
че то е желано от теб и ти принадлежи.
4. Не допускай разсейващи мисли да разколебаят твоята решимост. Разбери, че под
каквато и форма да ти се явят, те са лишени от смисъл и сила. Замести ги с решимост да
успееш. Не забравяй, че твоята воля може да овладее всички фантазии и сънища. Довери й се да
те преведе през тях и отвъд тях.
5. Разглеждай тези периоди на практика като посвещение на пътя, истината и живота. Не
приемай да бъдеш отклонен по странични пътища, от илюзии и мисли за смъртта. Ти си се

407
посветил на спасението. Бъди всеки ден решен да не оставяш своето предназначение
неосъществено.
6. Препотвърди своята решимост през по-краткотрайните периоди на практика,
използвайки първоначалната форма на идеята за общо приложение и по-специфичните форми,
когато са необходими. Включени са и някои конкретни форми след като идеите се заявят. Те
обаче са само предложения. Не специфичните думи, които употребяваш, са от значение.
УРОК 81
Нашите идеи за днешния преговор са следните:
1. (61) Аз съм светлината на света.
Колко голяма е моята святост, след като ми е поверено да разпръсна светлина на света!
Нека се смълча пред светостта си. Нека всички мои конфликти изчезнат в нейната спокойна
светлина. В нейния мир нека да си спомня Кой съм аз.
2. Някои специфични форми на приложение на идеята, когато изглежда, че възникват
особени затруднения, са следните:
Нека не помръква светлината на света в мен.
Нека светлината на света да засияе чрез тази видимост.
Тази сянка ще изчезне в светлината.
3. (62) Прошката е моето предназначение като светлина на света.
Като приема своето предназначение, аз виждам светлината в мен. И в тази светлина
моето предназначение ще се яви свободно и съвършено недвусмислено пред погледа ми.
Приемането ми не зависи от това да разбера какво е моето предназначение, защото аз все още
не разбирам какво е прошката. Но ще се доверя на това, че в светлината ще я видя такава,
каквато е.
4. Специфични форми за използване на тази идея са следните:
Нека това да ми помогне да узная какво означава прошката.
Нека не отделям своето предназначение от волята си.
Няма да използвам това за чужда на него цел.
УРОК 82
Днес ще направим преглед на следните идеи:
1. (63) Светлината на света носи мир на всяко съзнание чрез моята прошка.
Моята прошка е начин да се изяви чрез мен светлината на света. Моята прошка е
средството, посредством което осъзнавам светлината на света в себе си. Моята прошка е
средството, което изцелява света, заедно с мен самия. И тогава, нека да простя на света, за да
бъде той изцелен наред с мен.
2. Ето някои предложения за конкретно приложение на тези идеи:
Нека мирът да се разгърне от моето съзнание към твоето, (името).
Аз споделям светлината на света с теб, (името).
Чрез моята прошка аз мога да видя това в неговата истинска същност.
3. (64) Нека не забравям своето предназначение.
Аз няма да забравя своето предназначение, защото желая да си спомня своето Аз. Не мога
да изпълня предназначението си, ако го забравя. А докато не изпълня своето предназначение,
не мога да изпитам радостта, която Бог е предвидил за мен.
4. Сред подходящите форми за конкретно приложение на идеята са следните:
Нека това да не послужи, за да скрия от себе cи своето предназначение.
Ще използвам това като възможност да изпълня своето предназначение.
Това би могло да заплаши моето его, но не може да промени предназначението ми по
никакъв начин.
УРОК 83
Днес нека да направим преглед на следните идеи:
1. (65) Моето единствено предназначение е това, което Бог ми е отредил.
Аз нямам друго предназначение, освен даденото ми от Бога. Това разбиране ме
освобождава от всяко противоречие, защото означава, че не мога да имам противоречиви цели.
Когато имам една единна цел, аз съм винаги сигурен какво да правя, какво да говоря или мисля.
Всяко съмнение трябва да изчезне, когато призная, че моето единствено предназначение е
даденото ми от Бога.
2. По-специфичните приложения на тази идея могат да приемат следните форми:
Начинът, по който възприемам това, не променя моето предназначение.
Това не ми дава предназначение, различно от даденото ми от Бога.

408
 Нека не използвам това, за да оправдая някакво предназначение, което не ми е дадено от
Бога.
3. (66) Моето щастие и моето предназначение са единни.
Всички неща, които идват от Бога, са единни. Те идват от Единното и трябва да се
приемат като цяло. Изпълнението на моето предназначение е моето щастие, защото и двете
идват от единен Първоизточник. И аз трябва да се науча да разбирам какво ме прави щастлив,
ако искам да постигна щастие.
4. Някои полезни форми за приложение на идеята са следните:
Това не може да отдели моето щастие от моето предназначение.
Единството на моето щастие и моето предназначение остава напълно незасегнато от
това.
Нищо, включително и това, не може да оправдае илюзията за щастие отделно от
моето предназначение.
УРОК 84
Ето идеите за днешния преговор:
1. (67) Любовта ме е сътворила по Свое подобие.
Аз съм образ и подобие на своя Творец. Не мога да страдам, не мога да преживея загуба и
не мога да умра. Не съм тяло. Днес ще разпозная своята реалност. Няма да боготворя никакви
идоли, нито ще издигам собствената си представа за себе си на мястото на своето Аз. Аз съм
образ и подобие на своя Творец. Любовта ме е сътворила по свое подобие.
2. Следните специфични формулировки може би ще ти се сторят полезни в приложение
на идеята:
Нека не виждам илюзия на самия себе си в това.
Когато гледам това, нека си спомня своя Творец.
Моят Творец не е сътворил това така, както го виждам аз.
3. (68) Любовта не таи обиди.
Обидите са напълно чужди на любовта. Обидите са нападка спрямо любовта и
затъмняват нейната светлина. Ако спотаявам обиди, значи атакувам любовта и следователно,
своето Аз. По този начин се отчуждавам от него. Днес съм решен да не бъда агресивен към
Себе Си, за да си спомня Кой съм.
4. Следните конкретни форми за приложение на идеята биха могли да бъдат от полза:
Това не е оправдание, за да отрека своето Аз.
Няма да проявя тази агресия към любовта.
Нека това да не ме изкушава да бъда агресивен спрямо себе си.
УРОК 85
Днешният преговор ще обхване следните идеи:
1. (69) Моите обиди скриват светлината на света в мен.
Моите обиди ми показват нещо, което не съществува и скриват от мен онова, което бих
видял. А щом разбирам това, за какво са ми обидите? Те ме държат в мрак и скриват
светлината. Обидите и светлината не могат да съществуват съвместно, но светлината и
вътрешното виждане трябва да се съединят, за да виждам. За да виждам, аз трябва да се откажа
от всякакви обиди. Така ще успея да виждам, което е моето желание.
2. Конкретни приложения на идеята могат да се направят в следните форми:
Нека не използвам това като пречка пред своето виждане.
Светлината на света ще разпръсне всичко това.
Аз не се нуждая от това.
Желая да виждам.
3. (70) Моето спасение произтича от мен.
Днес ще разбера къде е моето спасение. То е в мен, защото тук е неговият
Първоизточник. Спасението не се е откъснало от Първоизточника си и следователно, не би
могло да се е откъснало от моето съзнание. Няма да го търся вън от себе си. То не се намира
вън, за да бъде въведено вътре. Но от вътрешния ми свят ще се разгърне отвъд мен и всичко,
което видя, ще отразява светлината, която грее в мен и в него.
4. За по-конкретно приложение на идеята са подходящи следните форми:
Нека това не ме изкушава да търся спасение вън от себе си.
Няма да позволя това да ми попречи да осъзная Първоизточника на моето спасение.
Това не е в състояние да ми отнеме спасението.
УРОК 86
Ето идеите за днешния преговор:
409
 1. (71) Само Божият план за спасение ще успее.
Безсмислени са моите неистови опити да намеря спасение вън от себе си. Виждал съм го
в много хора и неща, но когато се опитвах да го достигна, то не се оказваше там. Грешал съм за
това къде е спасението. Грешал съм за това какво е. Няма повече да търся напразно. Само
Божият план за спасение ще успее. И аз ще възликувам, защото Неговият план не може да
претърпи провал.
2. Ето някои форми, които се предлагат за конкретно приложение на идеята:
Божият план за спасение ще ме спаси от начина, по който възприемам това.
Това не е изключение в Божия план за моето спасение.
Нека възприемам това само в светлината на Божия план за спасение.
3. (72) Да таиш обиди е агресия срещу Божия план за спасение.
Да таиш обиди е опит да докажеш, че Божият план няма да успее.
И въпреки всичко, само Неговият план може да има успех.
Поддържайки обидите, аз изключвам единствената си надежда за спасение от своето
съзнание.
Повече няма да унищожавам собствените си най-добри интереси по този безумен начин.
Ще приема Божия план за спасение и ще бъда щастлив.
4. Конкретните приложения на тази идея могат да бъдат направени под следните форми:
Когато погледна на това, аз избирам между погрешното възприятие и спасението.
Ако видя основание за обида в това, няма да видя основание за моето спасение.
Това е зов за спасение, а не за агресия.
УРОК 87
1. (73) Аз искам да бъде светлина.
Днес ще използвам силата на своята воля. Моята воля не е да се лутам пипнешком в
тъмата, боейки се от сенките и уплашен от невидими и нереални неща. Днес светлината ще
бъде мой водач. Аз ще я последвам там, където ме води и ще гледам само онова, което ми
посочва. Днешният ден ще изпитам вътрешния мир от вярното възприятие на нещата.
2. Следните форми на тази идея ще бъдат полезни за специфично приложение:
Това не може да скрие светлината, която желая да видя.
Ти стоиш заедно с мен в светлина, (името).
На светлината това ще изглежда различно.
3. (74) Няма друга, освен Божията воля.
Днес съм в безопасност, защото не съществува друга, освен Божията воля. Страх е
възможен само ако вярвам, че съществува друга воля. Опитвам се да проявявам агресия, само
когато се страхувам и само когато се опитвам да проявявам агресия, мога да повярвам, че моята
извечна защитеност е застрашена. Днес ще разбера, че всичко това не се е случило. Аз съм в
безопасност, защото няма друга, освен Божията воля.
4. Ето някои полезни форми на тази идея за конкретно приложение:
Нека да възприема това в съответствие с Божията Воля.
Божията Воля е да бъдеш Негов Син, (името), а такава е и моята воля.
Това е част от Божията Воля за мен, както и аз да я виждам.
УРОК 88
Днес ще преговорим следните идеи:
1. (75) Светлината настъпи.
Избирайки спасението, а не агресията, аз просто избирам да призная това, което е.
Спасението е вече взето решение. Агресията и обидите не съществуват като избор. Ето защо аз
винаги правя избор между истината и с илюзиите; между това, което е и което не е. Светлината
настъпи. Аз мога да избера само светлината, защото тя няма алтернатива. Тя е изместила мрака
и мракът е изчезнал.
2. Ето някои полезни форми за специфично приложение на идеята:
Това не може да ми разкрие мрак, защото светлината настъпи.
Светлината в теб е всичко, което ще виждам, (името).
Тук аз ще видя само онова, което наистина се съдържа в него.
3. (76) Само Божиите закони са над мен.
Тук е съвършеното изявление на моята свобода.
Аз не се подчинявам на никакви други, освен на Божиите закони. Heпpecтанно се
изкушавам да си създавам други закони и да им давам власт над себе си. Страдам само поради
своята вяра в тях. Те не оказват никакво въздействие върху мен. Аз съм съвършено свободен от

410
последиците на всякакви други, освен Божиите закони. И на Него принадлежат законите на
свободата.
4. Биха били полезни следните специфични форми приложение на тази идея:
Начинът, по който възприемам това, ми показва, че съм повярвал в закони, които не
съществуват.
В това аз виждам само действието на Божествените закони.
Нека позволя Божествените, а не моите собствени закони да се проявят тук.
УРОК 89
Ето идеите за днешния преговор:
1. (77) Чудесата са мое право.
Чудесата ми принадлежат по право, защото аз не се подчинявам на никакви други, освен
на Божествените закони. Те ме освобождават от всички обиди и ги заменят с чудеса. И аз ще
приема чудесата на мястото на обидите, които не са нищо друго, освен илюзии, скриващи
чудесата. Аз съм готов да приема само онова, което Божествените закони ми дават, за да го
използвам в името на предназначението, което Той ми е отредил.
2. Можеш конкретно да прилагаш идеята по следните начини:
Зад това има чудо, което ми принадлежи по право.
Нека не тая обида спрямо теб, (името), а да ти дам вместо това чудото, което ти
принадлежи по право.
Това ме дарява с чудото, когато го възприема правилно.
3. (78) Нека чудеса заменят всички обиди.
Чрез тази идея аз свързвам своята воля с волята на Светия Дух и ги разглеждам като
единни. Чрез тази идея приемам своето освобождение от ада. Чрез тази идея изразявам своята
воля истината да дойде на мястото на всички мои илюзии, според Божествения план за моето
спасение. Аз няма да допусна изключения, нито заместители. Стремя се изцяло към Небесното
царство и само към него, както Бог желае да го имам. Полезни форми за конкретно приложение
на идеята ще бъдат следните:
Аз няма да спотая тази обида, която ме отделя от моето спасение.
Нека нашите обиди бъдат заместени от чудеса, (името).
Отвъд всичко това е чудото, което идва на мястото на всички обиди.
УРОК 90
За този преговор ние ще използваме следните идеи:
1. (79) Нека разбера проблема, за да бъде решен.
Нека днес разбера, че проблемът винаги е някаква форма на обида, която спотаявам. Нека
също така да разбера, че разрешението е винаги чудо, с което съм позволил да се замести
обидата. Днес ще си спомня колко е просто спасението, като утвърдя урока, че има един
проблем и едно решение. Проблемът е обидата; решението е чудото. И аз приканвам решението
да дойде при мен чрез прошката на обидата и приемането на чудото, което се случва.
2. Конкретните приложения на идеята могат да приемат следните форми:
Това за мен представлява проблем, който бих желал да разреша.
Чудото зад тази обида ще я разреши за мен.
Отговорът на този проблем е чудото, което той прикрива.
3. (80) Нека осъзная, че всички мои проблеми ми са решени.
Аз имам привидни проблеми, само защото се отнасям неправилно към времето. Вярвам,
че първо идва проблемът и трябва да мине време, преди да бъде разрешен. Не разглеждам
проблема и разрешението му едновременно. Ето защо още не разбирам, че Бог е дал отговора
заедно с проблема, така че те да не могат да се разделят във времето. Светия Дух ще ме научи
на това, ако Му позволя. И аз ще разбера, че е невъзможно да имам проблем, който да не е вече
разрешен.
Следните форми на идеята ще бъдат полезни за конкретно приложение:
Не е нужно да чакам, за да се разреши това.
Разрешението на този проблем вече ми е дадено, ако го приема.
Времето не може да отдели този проблем от неговото разрешение.
УРОК 91
Чудесата се виждат в светлина.
1. Необходимо е да се запомни, че чудесата и вътрешното виждане винаги вървят
съвместно. Това трябва да се повтаря и то често. То е централна идея в твоята нова система на
мислене и възприятията, породени от нея. Чудото съществува винаги. Неговата наличност не е
породена от твоята способност за вътрешно виждане; отсъствието му не е резултат на
411
неспособността ти да виждаш. Само осъзнаването на чудесата от теб подлежи на влияние. Ти
ще виждаш чудеса в светлината; не можеш да ги видиш в тъмнина.
2. Ето защо светлината е толкова важна за теб. Докато оставаш в тъма, чудото е невидимо
за теб. Така че ти оставаш с убеждението, че го няма. Това е последица от предпоставките, от
които изхожда мракът. Когато отхвърляш светлината, ти не можеш да я видиш. А
неспособността да видиш светлината, означава да виждаш тъма. А в такъв случай не можеш да
използваш светлината, дори ако я има. Ти не можеш да се възползваш от нея, защото не знаеш
за нейното присъствие. И привидната реалност на мрака обезсмисля идеята за светлина.
3. Да се твърди пред теб, че съществува нещо, което не виждаш, звучи безумно. И е
много трудно да бъдеш убеден, че е безумие да не виждаш съществуващото, а вместо него да
виждаш нещо, което не съществува. Ти не се и съмняваш в способността на телесните очи да
виждат. Нямаш никакво съмнение, че представите, които ти явяват те, са реални. Ти вярваш в
мрака, не и в светлината. Възможно ли е обратното? За теб то е невъзможно, но не е
необходимо да го постигнеш сам.
4. Усилията ти, колкото и малки да са те, имат силна подкрепа. Ако само можеше да си
дадеш сметка колко е голяма тази сила, съмненията ти щяха да изчезнат. Днес ще посветим
усилията си на това да почувстваш колко е огромна твоята подкрепа. Когато почувстваш в себе
си онази сила, която прави всички чудеса лесни за постигане, вече няма да имаш съмнения.
Чудесата, които остават скрити поради твоето усещане за слабост, ще изплуват в съзнанието ти,
когато почувстваш своята сила
5. Три пъти днес отдели по около пет минути, за да се смълчиш и да се опиташ да се
отърсиш от своята слабост. Това става много просто, като се инструктираш, че не си тяло. Ти
можеш да вярваш в каквото пожелаеш и в съответствие с това инструктираш своето съзнание.
Твоята воля си остава твой учител, а твоят учител е способен на всичко, което пожелае. Можеш
да преодолееш тялото, ако решиш. Можеш да изпиташ собствената си вътрешна сила.
6. Започни по-дългите периоди на практика със следното твърдение за връзка между
причина и следствие:
Чудесата се виждат в светлина.
Телесните очи не възприемат светлината.
Но аз не съм тяло. Какво съм аз ?
Въпросът, с който завършва това твърдение, е необходим за нашите упражнения днес.
Трябва да преодолееш представата, която имаш за себе си. И трябва да ти се разкрие онова,
което реално представляваш. Убеждението, че си тяло, трябва да се коригира, защото е
погрешно. Истината за твоята същност се уповава на твоята вътрешна сила, за да можеш да
осъзнаеш онова, което остава скрито поради тази грешка.
7. Щом не си тяло, тогава какво си? Ти трябва да осъзнаваш какво използва Светия Дух,
за да измести образа на тяло от твоето съзнание. Нужно е да почувстваш нещо, в което да
вложиш своята вяра, когато я оттеглиш от тялото. Необходимо ти е реално да преживееш нещо
друго, нещо по-твърдо и сигурно; по-достойно за твоята вяра и реално съществуващо.
8. Щом не си тяло, тогава какво си? Запитай се съвсем честно и после посвети няколко
минути на това да оставиш погрешните представи за твоите качества да бъдат поправени и
заместени от тяхната противоположност. Кажи си например:
Аз не съм слаб, а силен.
Аз не съм беззащитен, а могъщ.
Аз не съм ограничен, а неограничаван.
Аз не съм колеблив, а сигурен.
Аз не съм илюзия, а реалност.
Аз не мога да виждам в тъмнина, а в светлина.
9. Във втората фаза на периода на упражнение, опитай се да преживееш тези истини за
себе си. Концентрирай се по специално върху преживяването на сила. Запомни, че всяко
чувство за слабост е свързано е убеждението, че ти си тяло, убеждение, което е погрешно и не
заслужава да му се вярва. Опитай се да се откажеш от тази вяра, макар и само за миг. В процеса
на упражненията ще свикнеш да поддържаш вярата си в онова, което е по-достойно за вяра в
теб.
10. Отпусни се през останалата част на практиката, сигурен, че твоите усилия, колкото и
незначителни да са, имат пълната подкрепа на Бог и всички Негови Мисли. От Тях ще дойде
твоята сила. Посредством Тяхната могъща подкрепа ще усетиш вътрешната си сила. Те се
свързват с теб при тази практика, когато споделяш Тяхната цел. Тяхна е светлината, чрез която

412
ще виждаш чудесата, защото Тяхната сила е и твоя. Силата Им се превръща в зрение за теб, за
да можеш да виждаш.
11. Пет-шест пъти на час, през достатъчно редовни интервали, припомняй си, че чудесата
се виждат в светлина. Освен това, непременно посрещай всяко изкушение с днешната идея. За
тази цел ще ти бъде полезна следната формула:
Чудесата се виждат в светлина.
И затова нека не си затварям очите.
УРОК 92
Чудесата се виждат в светлина, а светлината и силата са единни.
1. Днешната идея е разширен вариант на предишната. Ти не свързваш светлината с
представата за сила, а тъмнината- за слабост. Това е така, защото разбирането ти за зрението е
свързано с тялото и телесните очи и мозък. Затова и си представяш, че можеш да промениш
онова, което виждаш, поставяйки малки стъкълца пред очите си. Това е едно от многото
магически убеждения, че ти си тяло и телесните очи могат да виждат.
2. Ти вярваш и в това, че телесният мозък може да мисли. Ако разбираше естеството на
мисълта, можеше само да се надсмееш над подобна идея. То е все едно да държиш клечка
кибрит и да смяташ, че с нея можеш да запалиш слънцето и да му придадеш цялата негова
топлина; или че можеш да държиш света в шепи достатъчно стабилно дотогава, докато решиш
да го пуснеш. Но това е не по-глупаво от убеждението, че телесните очи могат да виждат и
мозъкът да мисли.
3. Божията сила в теб е светлината, чрез която виждаш, както Неговото Съзнание е това,
чрез което мислиш. Неговата сила отрича твоята слабост. Твоята сила вижда през плътските
очи, надничайки в мрака, за да види своето подобие - хората малки, слаби, болни и умиращи, в
нужда, беззащитни и уплашени, скръбни, бедни, гладуващи и безрадостни. Такива се виждат те
от очи, които не могат да виждат и благославят.
4. Силата пренебрегва тези неща, виждайки отвъд привидностите. Тя съзерцава
неотклонно светлината, която е отвъд тях. Тя се съединява със светлината, от която е част. И
съзерцава себе си. Тя извиква светлината, в която се явява твоето Аз. В мрак ти възприемаш
едно свое аз, което не съществува. Силата е истината за теб; слабостта е идол, пред който
неправилно се покланяш и боготвориш, така че да отхвърлиш силата и мракът да може да
владее там, където Бог е определил да бъде светлина.
5. Силата произтича от истината и блести със светлината, дадена й от нейния
Първоизточник; слабостта отразява мрака на нейния създател. Тя е болна и вижда болестта,
която е подобна на нея. Истината е спасител и може да желае само щастие и мир за всекиго. Тя
дарява своята сила на всеки, който я поиска, без никакви ограничения. Тя разбира, че каквото
липсва на един, то липсва на всички. Затова дарява своята светлина така, че всички да виждат
като един. Силата й е споделена, за да може да дари на всички чудото, чрез което ще се
обединят в единна цел, прошка и любов.
6. Слабостта, която гледа в тъмнина, не може да види предназначението на прошката и
любовта. Тя вижда всички други различни от себе си и не открива нищо на този свят, което да
сподели. Тя заклеймява и осъжда, но не изпитва любов. Остава в тъма, за да се крие и си
представя, че е силна и всепобеждаваща, победител на ограниченията, които в тъма се
разрастват до неимоверни мащаби.
7. Тя се плаши, напада и мрази себе си, и мрак покрива всичко, което види, правейки
сънищата й страшни като самата нея. Тук няма чудеса, а само омраза. Тя се разграничава от
онова, което вижда, докато светлината и силата се възприемат в единство. Светлината на силата
не е светлината, която виждаш. Тя не се променя, не мъждука и гасне. Не се сменя при прехода
от нощ към ден и обратно, не се връща към мрака до следващата утрин.
8. Светлината на силата е постоянна, сигурна като любовта, вечно раздаваща се с радост,
защото не можеш да дадеш без да дадеш на себе си. Не може никой да поиска да сподели
онова, което тя вижда, и да му бъде отказано и който проникне в нейния обсег, не може да го
напусне без да съзерцава чудо и без силата и светлината да проникнат в сърцето му.
9. Силата в теб ще ти дари светлина и ще насочи твоето зрение така, че да не се занимава
с ненужни сенки, които плътските очи му представят за самоизмама. Силата и светлината се
сьединяват в теб и където се срещат, се явява твоето Аз, готово да те прегърне като Свой. Това
е мястото на среща, което днес се опитваме да открием и намерим покой в него, защото Божият
мир е там, където твоето Аз, Неговият Син, очаква да срещне отново Себе Си и да бъде единен.
10. Нека днес да посветим два пъти по двадесет минути, за да се присъединим към
срещата. Отдай се на своето Аз. Неговатa сила ще бъде онази светлина, в която ти се дарява
413
зрение. И така, напусни днес за малко мрака и ние ще се упражняваме да виждаме в светлина,
като затворим очи и помолим истината да ни покаже как да открием мястото на среща между аз
и Аз, където светлината и силата са единни.
11. Така ще се упражняваме сутрин и вечер. След сутрешната ни среща, ще използваме
деня в подготовка за времето вечерта, когато отново ще се срещнем, изпълнени с доверие. Нека
повтаряме днешната идея колкото е възможно по-често, разбирайки, че се приучваме да
виждаме и се отдалечаваме от мрака в светлина, където са достъпни само чудесата.
УРОК 93
Светлина, радост и мир живеят в мен.
1. Ти смяташ, че си дом на злото, мрака и греха. Смяташ, че ако някой види истината за
теб, ще бъде отблъснат и ще се отдръпне от теб като от отровна змия. Мислиш си, че ако ти се
открие истината за теб самия, ще останеш поразен от толкова силен ужас, че ще потърсиш
смъртта от собствената си ръка, защото ще бъде невъзможно да продължаваш да живееш след
това.
2. Тези убеждения са се вкоренили толкова твърдо в теб, че е много трудно да ти се
помогне да видиш, че не са основани на нищо. Очевидно е, че си правил грешки. Че си търсил
спасение по странни начини, мамен си бил и си мамил, страхувайки се от празни фантазии и
безумни сънища, покланял си се пред идоли от прах - всичко това е вярно според сегашните ти
убеждения.
3. Днес го поставяме под съмнение не в зависимост от настоящето си мислене, но от
съвсем различна гледна точка, от която подобни празни мисли са лишени от смисъл. Тези
мисли не са в съгласие с Божията Воля. Той не споделя тези странни убеждения с теб. Това е
достатъчно доказателство, че грешиш, макар и да не разбираш това.
4. Защо не се радваш да узнаеш, че цялата злина, която мислиш, че си извършил, не
съществува, че всичките ти грехове си нищо, че си чист и свят, какъвто си сътворен и в теб
обитават светлина, радост и мир? Твоята представа за себе си не може да надделее над Божията
Воля. Ти смяташ, че това е смърт, но то е живот. Мислиш си, че си унищожен, но си спасен.
5. Азът, който си създал, не е Божият Син. Ето защо този aз изобщо не съществува. И
всичко, което привидно върши и мисли, няма никакъв смисъл. То не е нито зло, нито добро
Просто е нереално и нищо повече. То не е в противоречие с Божия Син. Не го ранява, не
нарушава неговия мир. Не е променило творението, нито е превърнало невинността в
греховност и любовта в омраза. Каква сила може да притежава това аз, което си създал, когато
то е в противоречие с Божията Воля?
6. Твоята невинност е гарантирана от Бога. Това трябва да се повтаря отново и отново,
докато се приеме. То е истина. Твоята невинност е гарантирана от Бога. Нищо не може да я
засегне, нито да промени онова, което Бог е сътворил вечно.
5. Онова аз, което си създал, зло и потънало в грях, е безсмислица. Твоята невинност е
гарантирана от Бога и в теб обитават светлина, радост и мир.
7. Спасението изисква да приемеш една-едничка мисъл - ти си такъв, какъвто Бог те е
сътворил, а не това, в което сам си се превърнал. Каквото и зло да си мислиш, че си сторил, ти
си такъв, какъвто Бог те е сътворил. Каквато и грешка да си допуснал, истината за теб си остава
непроменена. Творението е вечно и неизменно. Твоята невинност е гарантирана от Бога. Ти си
и завинаги ще бъдеш точно такъв, какъвто си сътворен. Светлина, радост и мир обитават в теб,
защото Бог ги е вложил.
8. През по-продължителните упражнения днес, които ще принесат най-голяма полза, ако
се провеждат през първите пет минути на всеки час от деня, започни като заявиш истината за
собственото си сътворение:
Любов, радост и мир живеят в мен.
Моята невинност е гарантирана от Бога.
После отхвърли глупавите си представи за себе си и през останалата практика опитай се
да преживееш онова, което ти е дадено от Бога, вместо онова, което си си приписал.
9. Ти си това, което Бог е сътворил или което сам си създал. Едното Аз е истинно;
другото не съществува. Опитай да преживееш единството на твоето цялостно Аз. Опитай се да
оцениш Неговата Святост и любовта, чрез която е сътворено. Постарай се да не пречиш на Аза,
който Бог е сътворил в твое лице, като скриваш Неговото величие зад нищожните идоли на
злото и греха, които си създал на Негово място. Нека Той да заеме Своето. Заповядай, Това си
Ти. И светлина, радост и мир живеят в теб, защото е така.

414
 10. Възможно е да не предпочиташ или да не си в състояние да употребяваш първите пет
минути от всеки час за тези упражнения. Опитай се обаче да го правиш веднага, щом можеш.
Помни поне да повтаряш всеки час следните мисли:
Светлина, радост и мир живеят в мен.
Моята невинност е гарантирана от Бога.
После се опитай да посветиш минута-две на това да затвориш очи и осъзнаеш, че това
твърдение е истината за теб.
11. Ако възникне ситуация, която изглежда обезпокоителна, бързо разпръсни илюзиите
на страха, като си повториш отново тези мисли. Когато се изкушиш да се ядосаш на някого,
обърни се безмълвно към него:
Светлина, радост и мир живеят в теб.
Твоята невинност се гарантира от Бога.
Ти днес можеш да направиш много за спасението на света. Можеш да направиш много, за
да се доближиш до онази роля в спасението, която Бог ти е отредил. И можеш много да
направиш, за да се убедиш, че идеята за деня е вярна.
УРОК 94
Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
1. Днес продължаваме с идеята, която води до пълно спасение с твърдението, което
обезсилва всички форми на изкушение: мисълта, която кара егото да се смълчи и го преодолява
надеждно. Ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил. Звуците на този свят замлъкват, гледките на
този свят изчезват и всички мисли, които светът е имал някога, завинаги изчезват пред тази
идея. Така се постига спасението. Така здравият разум се възстановява.
2. Истинската светлина е сила, а силата е невинност. Ако оставаш такъв, какъвто Бог те е
сътворил, значи, че си силен и светлината е в теб. Този, Който гарантира твоята невинност
трябва да бъде гарант също и на силата и светлината. Ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил.
Мракът не може да затъмни величието на Божия Син. Ти си застанал в светлина, силен в
невинността, в която си сътворен и в която ще остане през вечността.
3. Днес отново ще посветим първите пет минути от всеки час на деня, опитвайки се да
почувстваме истината в теб. Започни периодите на самонаблюдение с думите:
Aз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
Аз съм Негов Син във вечността.
А сега се опитай да достигнеш до Божия Син в себе си. Това е онзи Аз, който никога не е
извършвал грях, нито си е създавал представи, които да изместят реалността. Това е Азът,
който никога не е изоставял Своя дом в Бога, за да крачи несигурно по света. Това е Азът,
Който не познава страха, нито може да измисли загубата, страданието и смъртта.
4. От теб не се иска нищо, за да постигнеш тази цел, освен да изоставиш всички идоли и
представи, създадени от теб самия, да разгледаш всички добри и лоши качества, които си си
приписал и да останеш в безмълвно очакване на истината. Бог е обещал, че тя ще се открие на
всички, които я потърсят. Сега ти я търсиш. Успехът е неминуем, защото е невъзможно Той да
не успее.
5. Ако не изпълняваш изискването да практикуваш през първите пет минути на всеки час,
то поне си напомняй ежечасно:
Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
Аз съм Негов Син във вечността.
Днес си повтаряй често, че си такъв, какъвто Бог те е сътворил. И непременно отговаряй
на всеки, който те подразни с думите:
Ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил.
Ти си Негов Син във вечността.
Днес положи всички усилия да направиш упражненията. Всяко упражнение, което
направиш, ще бъде гигантска крачка към твоето освобождение и крайъгълен камък в
усвояването на мисловната система, която утвърждава този курс.
УРОК 95
Аз съм единен Аз, в единение със своя Творец.
1. Днешната идея те разкрива съвсем точно такъв, какъвто Бог те е сътворил. Ти си
единен в себе си и единен с Него. Твое достояние е единството на цялото творение. Твоето
съвършено единство прави невъзможно с теб да се извърши промяна. Ти не приемаш това и не
разбираш, че е така, само защото вярваш, че вече се е извършила промяна.
2. Ти гледаш на себе си, сякаш си смехотворна пародия на Божието творение - слаб, зъл,
грозен и греховен, нещастен и налегнат от болка. Такава е твоята версия за твоето аз -
415
разкъсано на множество частици, борещи се една с друга, откъснати от Бога и едва задържани
ведно от неговия непостоянен и капризен създател, на когото се молиш. Той не чува твоите
молитви, защото е глух. Не вижда единството в теб, защото е сляп. Не разбира, че си Божи Син,
защото е лишен от разум и нищо не проумява.
3. Днес ще се опитаме да държим в съзнанието си само онова, което можем да чуем и
видим, и което притежава съвършен смисъл. Отново упражненията ни ще бъдат насочени към
това да стигнем до твоето единно Аз, което е свързано със своя Творец. С търпение и надежда
днес отново правим този опит.
4. Използването на първите пет минути от всеки час за упражняване идеята на деня има
специално предимство на етапа на усвояване, на който се намираш в момента. На този етап е
трудно да не допускаш съзнанието ти да се разсейва, ако практикуваш по-продължително. Ти
вече разбираш това. Установил си до каква степен ти липсва дисциплина на ума и нуждата от
мисловно обучение. Необходимо е да го осъзнаваш, защото то е пречка пред твоя напредък.
5. Честите, но по-краткотрайни периоди на практика имат и други предимства в този
момент. Освен че разбираш, че ти е трудно да съсредоточиш вниманието си, ти сигурно си
забелязал, че ако не ти се напомня често каква е целта ти, забравяш за нея за продължителни
периоди от време. Ти често не си спомняш кратките приложения на идеята за деня и още не си
си изградил навика да използваш идеята като автоматична реакция спрямо изкушенията.
6. Систематичност, следователно, ти е необходима на този етап, за да си припомняш
често своята цел и да осъществяваш последователни опити да я постигнеш. Систематичност по
отношение на времето едва ли е идеалното изискване за най-полезната форма на практика за
спасение. Тя обаче има своите предимства за тези, които не са мотивирани достатъчно
последователно и които са издигнали силни защитни механизми срещу познанието.
7. Затова още известно време ще продължаваме упражненията, провеждани по пет
минути на час и те молим да ги пропускаш колкото се може по-рядко. Използването на първите
пет минути от всеки час ще бъде особено полезно, тъй като налага една по-постоянна
структура. Не използвай обаче моментите, в които пропускаш да спазваш тази схема, като
извинение да не се връщаш към нея веднага, щом можеш. Може да възникне в теб изкушението
да сметнеш деня за изгубен, защото не си успял да постигнеш онова, което се изисква. Това
обаче трябва да се приеме такова, каквото е - отказ да поправиш грешката си и нежелание да
опиташ отново.
8. Светия Дух не се отклонява в своето учение от твоите грешки. Той може да бъде
отклонен само от твоето нежелание да ги поправиш. Затова, нека особено през идващата
седмица да сме решени и готови да простим на себе си недостатъчната прилежност и
неспособността си да последваме указанията за упражняване на идеята за деня. Тази
толерантност към слабостта ни ще ни позволи да я преодолеем, вместо да й придадем силата да
отклони нашия процес на обучение. Ако й позволим това, значи, че я смятаме за сила и бъркаме
силата със слабостта.
9. Когато не успееш да спазваш изискванията на този курс, ти просто си допуснал
грешка. Тя изисква да я поправиш и нищо друго. Когато оставиш грешката непоправена, ти
допускаш още грешки, които се основават на първата и я затвърждават. Трябва да се отклони
този процес, защото той само още веднъж защитава илюзиите от истината.
10. Откажи се от всички тези грешки, като разбереш тяхната същност. Това са само
опити, които не ти позволяват да осъзнаеш своя единен Аз, съединен със своя Творец и в
единение с всеки аспект на творението, притежаващ безгранична сила и мир. Такава е истината
и нищо друго не е вярно. Днес ние отново ще утвърдим тази истина и ще се опитаме да
достигнем до онова място в теб самия, където не съществува съмнение, че това е единствената
истина.
11. Започни днес периодите на практика със сигурността, която се представя на твоето
съзнание с цялата увереност, на която си способен:
Аз съм единен Аз, в единение със своя Творец, единен с всеки аспект на творението,
притежаващ безгранична сила и мир.
После затвори очи и си повтори бавно и съсредоточено, опитвайки се да оставиш думите
да проникнат до твоето съзнание и да изместят старите идеи:
Аз съм единен Аз.
Повтори тези думи няколко пъти и се опитай да почувстваш смисъла им.
12. Ти си единен Аз, цялостен и сигурен в светлината, радостта и мира. Ти си Божият
Син, единен Аз с един Творец и една цел, определен да доведе всички съзнания до разбирането
на това единство, за да може истинното творение да разгърне всеобхватността и единството на
416
Бога. Ти си единен Аз, завършен, изцелен и цялостен, способен да повдигнеш завесата на мрака
от света и да излъчваш светлина, за да научиш света каква е истината за теб самия.
13. Ти си единен Аз, в съвършена хармония с всичко, което е и което някога ще бъде. Ти
си единен Аз, свят Божи Син, съединен със своите братя в това Аз; съединен със своя Отец в
Неговата Воля. Почувствай това единно Аз в самия себе си и нека То да разпръсне със
светлината си всички твои илюзии и съмнения. Това е твоето Аз, Синът на Самия Бог, лишен от
грях като Собствения Си Творец и Неговата Сила е в теб, а Любовта Му вечно ти принадлежи.
Ти си единен Аз и ти е дадено да почувстваш това Аз в себе си и да отхвърлиш всички илюзии
от онова единно Съзнание, което е това Аз, светата истина в теб.
14. Недей забравя днес. Ние имаме нужда от твоята помощ, от твоя малък дял за
въдворение щастие на целия свят. И Небесното царство е обърнало поглед към теб, уверено, че
този ден ще положиш старание. Сподели неговата увереност, защото тя е и твоя. Бъди
бдителен. Не се предавай на забрава днес. Не забравяй своята цел. Повтаряй колкото се може
по-често днешната идея и осъзнай, че всеки път, когато правиш това, някой чува гласа на
надеждата, пробуждането на истината в своето съзнание, нежния шепот на крилете на мира.
15. Признавайки сам, че си единен Аз, съединен със своя Творец, ти отправяш зов към
целия свят за единение с теб. На всеки, когото срещнеш, дари обещанието, което се съдържа в
днешната идея и му кажи следното:
Ти с мен си единен Аз, съединен с нашия Творец в този Аз. Аз те почитам, поради Това,
Което съм и Това, Което е Този, Който ни обича и двамата като едно цяло.
УРОК 96
Спасението произтича от моето единно Аз.
1. Макар че си единно Аз, ти се чувстваш като двама - едновременно добър и лош, любящ
и мразещ, съзнание и тяло. Това усещане, че си раздвоен между противоположни начала
поражда чувството за остър и постоянен конфликт и води до отчаяни опити да примириш
противоположните аспекти на това самосъзнание. Ти си търсил много подобни разрешения, но
неуспешно. Противоположните начала, които откриваш в себе си, не могат да бъдат
съвместими. Но съществува само едното от тях.
2. Ако желаеш да намериш спасение, трябва да приемеш факта, че не можеш да
съвместяваш истината и илюзията, колкото и да се опитваш, каквито и средства да използваш и
независимо къде виждаш проблема. Докато не приемеш това, ти ще се опитваш неуспешно да
постигнеш безкрайна поредица от цели, безсмислено ще изразходваш време и усилия, надежди
и съмнения, всеки път безплоден като предходния, а положително и следващия.
3. Проблеми, лишени от смисъл, не могат да бъдат разрешени в рамките на онази система
на мислене, в която са възникнали. Два аза, които са в противоречие, не могат да се примирят
помежду си и доброто и злото не могат да се срещнат. Азът, който си създал, не може да бъде
твоето Аз, както и твоето Аз не може да се раздвои и въпреки това да продължава да бъде
Онова, което е и трябва да бъде винаги. Не могат да съществуват едновременно и съзнанието, и
тялото. Недей да се опитваш да ги съвместяваш, защото единното отрича реалността на
другото. Ако ти си физически човек, съзнанието не съществува в представата ти за самия себе
си, защото няма пространство, където да бъде наистина част от теб. Ако ти си дух, то тогава
тялото е лишено от смисъл в твоята реалност.
4. Духът използва съзнанието, за да постигне самоизразяването на Аза. И съзнанието,
което служи на духа, живее в мир и радост го изпълва. Силата му произтича от духа и то
щастливо осъществява предназначението си на тази земя. Но съзнанието може също така да
разглежда себе си отделно от духа и да се вижда в тяло, което погрешно да приема за самото
себе си. Лишено от предназначението си, то няма мир и щастието е чуждо на неговите мисли.
5. Но съзнание, откъснато от духа, не е в състояние да мисли.
То се е отрекло от Първоизточника на своята сила и се разглежда като беззащитно,
ограничено и слабо. Откъснато от своето предназначение, то се смята за самотно и разделено от
Бога, под напора на армии, събрани за нападение срещу него и криещо се зад нестабилната
опора на тялото. Сега то трябва да съвместява несъвместими неща, защото в това вижда
собственото си предназначение.
6. Не си губи повече времето с това. Кой би могъл да разреши безсмислените конфликти,
породени от един сън? Какво всъщност би означавало тяхното разрешаване? Каква би могла да
бъде целта му? Защо е необходимо? Cпасението не може да направи илюзиите реални, нито да
разреши проблем, който не съществува. Вероятно ти се надяваш да може. Но нима би
предпочел Божият план за спасение на Неговия Син да му причини болка и да не му позволи да
се освободи?
417
 7. Твоето Аз запазва Своите Мисли и те се съхраняват в съзнанието ти и в Божието
Съзнание. Светия Дух съхранява спасението в твоето съзнание и му дарява път, за да постигне
мир. Спасението е мисъл, която е обща между теб и Бог, защото Неговият Глас я е приел в твое
име и е отговорен в твое име за нейното приемане. По този начин спасението се съхранява сред
Мислите, които твоето Аз цени и желае за теб.
8. Днес ще се опитаме да открием тази мисъл, чието присъствие е гарантирано от Този,
Който ти говори от името на твоето Аз. Нашата петминутна практика на всеки час ще бъде
търсене на Него в твоето съзнание. Спасението идва от това единно Аз, чрез Този, Който е
Мостът между Него и твоето съзнание. Чакай търпеливо и Му позволи да ти говори за твоето
Аз и това, което съзнанието ти може да постигне, когато се върне към Него и се разкрепости, за
да служи на Неговата Воля.
9. Започни с думите:
Спасението произтича от моето единно Аз. Неговите Мисли са мои и аз мога да се
възползвам от тях.
След това потърси Неговите Мисли и потвърди, че ти принадлежат. Това са истинските
ти мисли, които си отхвърлил и си оставил съзнанието си да се лута в един свят на сънища, за
да намери на тяхно място илюзии. Това са твои мисли, единствените, които притежаваш.
Спасението е сред тях, открий го.
10. Ако успееш, мислите, които ще те споходят, ще ти внушат, че си спасен и съзнанието
ти е намерило предназначението, което се бе опитвало да изгуби. Твоето Аз ще го приеме с
радост и ще му дари мир. Върнало силата си, то ще потече от духа към духа във всичко,
сътворен от Духа по Негово подобие. Съзнанието ти ще отправи благословение към всички
неща. Когато объркването се преодолее, ти се възраждаш, намерил своето Аз.
11. Твоето Аз знае, че днес е невъзможно да не постигнеш успех. Възможно е съзнанието
ти да остане още малко в несигурност. Нека това не те отчайва. Твоето Аз ще съхрани радостта,
която изпитва за теб и ти ще я преживееш напълно съзнателно. Всеки път, когато отделяш по
пет минути на час, за да потърсиш Този, Който свързва твоето съзнание с твоето Аз, ти му
даваш да ти запази още едно съкровище.
12. Всеки път през днешния ден, когато кажеш на безумното си съзнание, че спасението
произтича от твоето единно Аз, ти полагаш още една скъпоценност към съкровището, което се
натрупва. И то се дава цялото на всеки, който помоли за него и е готов да приеме този дар.
Помисли само колко много ти е дадено, за да даряваш и получаваш днес!
УРОК 97
Аз съм дух.
1. Днешната идея те отъждествява с твоето единно Аз. Тя не приема раздвоената
самоличност и не се опитва да свързва в единство противоположни начала. Просто дава израз
на истината. Практикувай тази истина колкото е възможно по-често днес, защото тя ще изведе
съзнанието ти от противоречието към спокойните полета на мира. Тук не може да проникне
хладния полъх на страха, защото съзнанието ти е спасено от безумието и се е отърсило от
илюзиите за раздвоена самоличност.
2. Ние отново заявяваме истината за твоето Аз, Светия Божи Син, почиващ в теб, чието
съзнание си е върнало разума. Ти си дух, любящо надарен с цялата Любов на Отца, с мир и с
радост. Ти си дух, който допълва Бога и споделя Неговото предназчение на Творец. Той е
винаги с теб, както и ти с Heго .
3. Днес се стараем да направим реалността по-близка на твоето съзнание. Всеки път,
когато практикуваш, ти си поне малко по-близо до разбирането, понякога се спестяват хиляди
го- дини. Минутите, които посвещаваш, се умножават многократно, защото чудото се ползва
от времето, но не зависи от него. Спасението е чудо, първото и последното чудо; първото,
което е и последно, защото са едно.
4. Ти си духът, в чието съзнание живее чудото, при което спира времето; чудото, при
което минута, посветена на приложението на тези идеи, се превръща в безгранично и безкрайно
време. Затова отдай тези минути с готовност и разчитай на Този, Който е обещал да положи
вечността до тях. Той ще добави цялата си сила дори към най-дребното усилие, което положиш.
Посвети Му минутите, които са Му нужни днес, за да ти помогне да разбереш заедно с Него, че
ти си дух, който живее в Бога и отправя зов чрез Неговия Глас към всичко живо; предлага Своя
взор на всеки, който го желае и заменя грешките чисто и просто с истината.
5. Светия Дух с радост ще поеме от ръцете ти по пет минути от всеки час, за да ги отнесе
на скърбящия свят, където владеят болка и нещастие. Той няма да отмине нито едно отворено
съзнание, готово да приеме целебните дарове на тези мигове и ще ги положи навсякъде, където
418
знае, че са добре дошли. И те ще увеличават целебната си сила всеки път, когато някой ги
приеме като свои мисли и ги използва за изцеление.
6. По този начин всеки дар към Него ще бъде умножен хиляди и десетки хиляди пъти. И
когато се върне към теб, той ще превъзхожда по сила онзи малък дар, който си отдал, тъй както
слънчевата светлина превъзхожда светлинката на светулка, която несигурно потрепва и угасва.
Неизменното сияние на тази светлина остава трайно и те извежда от мрака и ти няма да
забравиш пътя никога вече.
7. Започни тези щастливи упражнения с думите, които ти предлага Светия Дух и нека те
да отекнат чрез Него по целия свят:
Аз съм дух, свети Божи Син, безграничен, сигурен, изцелен и цялостен, свободен да
прощава и да спаси света.
Изразен от теб, Светия Дух ще приеме този дар, който си получил от Него, ще умножи
силата му и ще ти го върне отново. Днес Му отдай всеки период на практика с радост. И Той
ще ти говори, напомняйки ти, че си дух, единен с Него и с Бога, със своите братя и своето Аз.
Чуй Неговото уверение всеки път, когато изричаш думите, които ти предлага днес и нека Той
да внуши на съзнанието ти тяхната истинност. Прилагай ги срещу всяко изкушение, за да
избегнеш жалките му последици, в случай, че се поддадеш на убеждението, че си нещо друго.
Светия Дух ти дава мир днес. Приеми Неговите думи и Му ги предай.
УРОК 98
Аз ще приема своя дял в Божия план за спасение.
1. Днес е ден на специално посвещение. Избираме да застанем на едната страна.
Заставаме на страната на истината и се отърсваме от илюзиите. Няма да се колебаем между
двете, ще заемем твърда позиция редом с Единния. Днес се посвещаваме на истината и на
спасението такова, каквото Бог го е предвидил. Няма да се опитваме да го представяме за нещо
друго. Няма да го търсим някъде, където не е. С радост го приемаме такова, каквото е и
приемаме онзи дял в него, който ни е определен от Бога.
2. Какво щастие е да бъдеш сигурен! Днес се отърсваме от всички колебания и заемаме
позиция уверени в своята цел и благодарни, че нямаме съмнения и сме постигнали сигурност.
Ние имаме могъща цел и всичко, от което се нуждаем, за да я изпълним. Нито една грешка не
стои на пътя ни. Защото сме спасени от грешките. Всички наши грехове са умити чрез
разбирането, че не са нищо друго, освен грешки.
3. Невинните не се страхуват, защото са в безопасност и разбират това. Те не се осланят
на магия и не измислят начини да избегнат въображаеми заплахи, които са лишени от
реалност. Те притежават тихата увереност, че ще осъществят онова, което им е отредено. Не се
съмняват в собствените си възможности, защото знаят, че предназначението им ще бъде
напълно осъществено в точното време и място. Те заемат позицията, която ние ще заемем днес,
за да споделим тяхната увереност и да я умножим като я приемем за себе си.
4. Те ще бъдат с нас; всички, които са заели позицията, която ние заемаме днес, с радост
ще ни предоставят всичко, което са научили и всяка придобивка, която са постигнали. Онези,
които още се колебаят, ще се присъединят към нас и, приемайки нашата сигурност, ще я
утвърдят още повече. А онези, които са още неродени, ще чуят онзи зов, който ние чухме и ще
му откликнат, когато трябва да направят своя избор отново.
5. Нима не си струва да отделиш по пет минути от всеки час, за да приемеш щастието,
отредено ти от Бога? Нима не си струва да отделиш по пет минути на час, за да осъзнаеш
специалното си предназначение тук? Нима не са твърде дребно изискване никакви си пет
минути, за да се сдобиеш с толкова неизмеримо голяма награда? Ти си правил най-малкото
хиляди губещи споразумения.
6. Това е предложение, което ти гарантира, че ще те освободи от всяка болка и ще ти дари
такава радост, каквато няма на света. Можеш да размениш известна малка част от времето си,
за да получиш душевен мир и ясна цел с уверението, че ще успееш напълно. И тъй като
времето е без значение, от теб всъщност не се иска нищо в замяна на това да получиш всичко.
Това е споразумение, при което не можеш да загубиш. А онова, което печелиш, е наистина
безгранично!
7. Всеки час днес Му дарявай своя дребен дар от пет минути. Той ще придаде на думите,
които използваш в практикуването на днешната идея онова дълбоко убеждение и сигурност,
които ти липсват. Неговите думи ще се съединят с твоите и ще превърнат всяко повторение на
идеята за деня в посвещение, извършено с вяра, толкова съвършена и сигурна, каквато е
Неговата вяра в теб. Неговото доверие в теб ще внесе светлина във всички думи, които

419
произнасяш и ти ще постигнеш истинския им смисъл, отвъд звученето им. Днес ти
практикуваш с Него, когато казваш:
Аз ще приема своя дял в Божия план за спасение.
8. Всеки пет минути, които провеждаш с Него, Той ще приеме думите ти и ще ти ги върне
озарени от толкова силна и неизменна вяра и упование, че на света ще изгреят щастие и радост.
Не пропускай нито една възможност, за да приемеш даровете Му с радост и да ги предадеш на
света.
9. Дари Го с тези думи, а Той ще направи останалото. Ще ти помогне да разбереш
специалното предназначение, което ти е отредено. Ще ти открие пътя към щастието, като
даровете Му ще бъдат мир и доверие в отговор на твоите думи. Той ще откликне с цялата си
вяра, радост и увереността, че онова, което казваш, е истина. И тогава ти ще бъдеш сигурен в
Него, Който знае твоето предназначение на земята, както и на Небето. Той ще бъде с теб през
всеки период на практика, който споделяш с Него, заменяйки всеки миг от времето, което Му
посвещаваш, срещу вечността и вътрешния мир.
10. Проведи целия час в щастлива подготовка за следващите пет минути, които ще
проведеш отново с Него. Повтаряй си днешната идеи, докато чакаш щастливия миг да настъпи
отново. Често си я повтаряй и не забравяй винаги, когато правиш това, че подготвяш
съзнанието си за настъпването на блажения миг.
11. И когато измине часът и Той идва отново, за да прекара известно време с теб,
благодари и остави всички земни задачи, за да проведеш отново щастливите си мигове с Него.
Кажи Му пак, че приемаш онзи дял, който Той желае да поемеш и който ще ти помогне да
осъществиш и Той ще те увери, че този избор е желания от теб и ти си го направил заедно с
Него и Той с теб.
УРОК 99
Спасението е моето единствено предназначение тук.
1. Спасението и прошката са едно и също нещо. И двете предполагат съществуването на
грешка, на нещо, от което човек да се спаси, да получи прошка, нещо, което не се е получило
както трябва и е нужно да се промени и поправи, нещо, което се е откъснало и се различава от
Божията Воля. Така и двете понятия предполагат нещо невъзможно, което обаче е станало и е
довело до състояние на противоречие между онова, което е и което не би могло никога да бъде.
2. Сега истината и илюзиите биват приравнени една към друга, защото излиза, че и двете
са се случили. Невъзможното се превръща в нещо, което изисква прошка и спасение.
Спасението става граничната зона между истината и илюзията. То отразява истината, защото е
онова средство, чрез което да избегнеш илюзиите. Но все още не е истината, защото преодолява
нещо, което не е ставало.
3. Нима е възможно такова място, където да се постигне съгласие между земята и Небето
в съзнание, за което съществуват и двете? Съзнание, което вижда илюзии, ги смята за реални.
Те съществуват дотолкова, доколкото са мисли. Но не са реални, защото се мислят от съзнание,
което се е откъснало от Бога.
4. Какво свързва разделеното от Бога съзнание и мисли с онова Съзнание и Мисъл, които
са вечно единни? Какъв план може да съхрани незасегната истината и да осъзнава нуждите,
породени от илюзиите и да предоставя средства, чрез които да се преодолеят без агресия и без
следи от болка? Какво друго, ако не Божи Замисъл би могъл да бъде този план, чрез който
онова, което не е станало, се пренебрегва и греховете, които не са реални, се забравят?
5. Светия Дух съхранява този Божи план точно такъв, какъвто е приет от Него в Божието
Съзнание и в твоето. Той е независим от времето, защото Източникът му е вечен. Но въпреки
това се проявява във времето, поради твоето убеждение, че времето е реално. Светия Дух гледа
на онова, което виждаш ти, без да бъде засегнат от него - от греха, болката и смъртта, от
скръбта и разделението, от загубата. Но Той знае със сигурност, че едно е вярно- Бог е Любов
и не е това Неговата Воля.
6. Тази Mисъл извежда илюзиите пред лицето на истината и ги разглежда като
привидности, отвъд които е неизменността и сигурността. Тази Мисъл спасява и прощава,
защото не възлага вяра на онова, което не е сътворено от единствения източник, който познава.
Тази Мисъл има като предназначение да те спаси, дарявайки ти своето предназначение.
Спасението е твоето предназначение заедно с Този, на Когото е предоставен този план. Сега
този план е възложен и на теб, редом с Него. Той има един отговор спрямо привидностите –
независимо от формата, размера им, от задълбочеността и характеристиките им и от всички
качества, които може би имат:

420
 Спасението е моето единствено предназначение тук. Бог е все още Любов и това не е
Неговата Воля.
7. Ти, който ще вършиш чудеса, практикувай истински днес. Опитай се да почувстваш
силата на думите, защото в тях се състои твоята свобода. Твоят Отец те обича. Целият свят на
болка не е Негова Воля. Прости на себе си, че си си помислил, че Той желае да страдаш. И нека
Мисълта, с която Той заменя всичките ти грешки, да проникне в тъмните полета на съзнанието,
което е хранело мисли, които не са в съгласие с Неговата Воля.
8. Този дял принадлежи на Бога, както и всичко друго. Той не мисли самотните си мисли
и не ги превръща в реалност като ги скрива от Него. Приеми светлината и няма да съзреш
никаква пречка за онова, което Бог желае за теб. Открий своите тайни пред Неговата блага
светлина и виж колко сияйна тя те озарява.
9. Практикувай днес Неговата Мисъл и нека Неговата светлина да открие и освети всички
тъмни кътчета и да ги просветли, за да ги съедини с останалите. Божията Воля е единството на
твоето и Неговото съзнание. Божията Воля е Той да има само един Син. Божията Воля е
Неговият единствен Син да си ти. Помисли за тези неща, когато практикуваш днес и започни
урока, който усвояваме днес със следното указание в усвояване на истината:
Спасението е моята едничка цел тук. Спасението и прошката са едно и също.
После се обърни към Този, Който споделя твоето предназначение тук и Му позволи да те
научи на всичко необходимо да се отърсиш от страха и да познаеш, че твоето Аз е Любов, на
която нищо в теб не противостои.
10. Прости всички мисли, които се противопоставят на истината за твоята завършеност,
единство и мир. Не можеш да изгубиш даровете, дадени ти от Отца. Ти не желаеш да бъдеш
някаква друга същност. Не притежаваш предназначение, което да не е от Бога. Прости на себе
си за предназначението, което си въобразяваш, че си породил. Прошката и спасението са едно и
също нещо. Прости си за онова, което си породил, и си спасен.
11. Има специално послание за днес, което може да премахне завинаги от съзнанието ти
всякакво колебание и страх. Ако се изкушиш да ги смяташ за истина, запомни, че
привидностите не могат да издържат на истината, която съдържат следните силни думи:
Спасението е моето единствено предназначение тук. Бог е все още Любов, и това не е
Негова Воля.
12. Твоето единствено предназначение ти подсказва, че си единен. Напомняй си това
между моментите, когато отделяш по пет минути на споделяне с Този, Който споделя Божия
план с теб. Напомни си:
Спасението е моето единствено предназначение тук.
По този начин ти даряваш прошка на съзнанието си и внимателно отстраняваш страха, за
да може любовта да намери полагащото й се място в теб, показвайки ти, че ти си единствения
Син Божи.
УРОК 100
Моят дял е жизнено важен в Божия план за спасение.
1. Както Божият Син допълва своя Отец, така и твоят дял в Божия план го допълва.
Спасението трябва да преодолее безумната вяра в мисли, съществуващи отделно от Бога и
разделени тела, които живеят обособен живот и вървят по собствени отделни пътища.
Единното предназначение, което се споделя от разделените съзнания, ги обединява в единна
цел, защото всяко от тях е еднакво важно за всички.
2. Божията Воля за теб е да бъдеш съвършено щастлив. 3aщо избираш да вървиш срещу
Неговата Воля? Онзи дял, който Той ти е отредил за осъществяване на Heговия план, ти е
даден, за да се върнеш към Неговите повели. Този дял е от съществено значение за Неговия
план, както и за твоето щастие. Твоята радост трябва да бъде пълна, за да позволи всички
онези, при които Той те е изпратил, да разберат Неговия план. Те ще съзрат своето
предназначение в твоето озарено лице и ще чуят Бог да ги призовава в твоя щастлив смях.
3. Ти си от решаващо значение за Божия план за спасение. Без твоята радост, Неговата
радост е непълна. Без твоята усмивка, светът не може да бъде спасен. Когато си тъжен,
светлината, която Самият Бог е отредил като средство за спасението на света, е мътна и лишена
от блясък и никой не се смее, защото всеки смях е само ехо от собствения ти смях.
4. Ти наистина си особено важен за Божият план. Както твоята светлина умножава всяка
светлина, сияеща на Небето, така твоята радост на земята зове всички съзнания да се отърсят от
скръбта и да заемат мястото си редом с тебе в Божия план. Божиите вестители са радостни и
тяхната радост лекува скръбта и отчаянието. Те са доказателство, че Бог желае съвършено
щастие за всички, които поискат да приемат даровете на Отца за собствени.
421
 5. Днес няма да се отдаваме на тъгата. Защото ако й се отдадем, няма да успеем да
осъществим своя дял, който е решаващ за Божия план и за собственото ни истинско виждане.
Тъгата е знак, че желаеш да изпълнявана друга роля, вместо отредената ти от Бога. Така не
успяваш да покажеш и на света колко голямо е щастието, което Той ти желае. И по този начин
не разбираш, че то ти принадлежи.
6. Днес ще се опитаме да разберем, че радостта е нашето предназначение тук. Ако си
тъжен, твоята роля е неосъществена и целият свят остава лишен от радост заедно с теб. Бог
иска от теб да бъдеш щастлив, за да може светът да види колко много Той обича Своя Син и
как не желае в него да се надига скръб и да заглушава неговата радост, нито да го спохожда
страх и да нарушава неговия мир. Ти си Божият вестител днес. Принасяш Неговото щастие на
всеки, който те погледне и вижда Неговата вест на твоето щастливо лице.
7. Днес ще се подготвяме за това през нашите петминутни периоди на практика,
чувствайки щастието да се надига в нас в съответствие с Волята на Отца и нашата воля.
Започни упражненията с мисълта, която съдържа днешната идея. След това осъзнай, че твоят
дял се състои в това да бъдеш щастлив. Само това се иска от теб или от всеки един, който желае
да заеме място сред Божиите вестители. Помисли какво означава това. Ти не си бил прав,
когато си вярвал, че от теб се изисква жертва. Получаваш само онова, което е в съгласие с
Божия план и не можеш никога да загубиш, да направиш жертва или умреш.
8. Сега нека се опитаме да открием радостта, която доказва на всички ни каква е Божията
Воля за нас. Твоето предназначение изисква да я откриеш тук и сега. Затова си дошъл на света.
Нека днешният ден да отбележи твоя успех! Вгледай се дълбоко в себе си, без да се отклоняваш
от дребнавите мисли и глупави цели, през които преминаваш, докато се изкачваш, за да
срещнеш Христос в себе си.
9. Той ще бъде там. И ти можеш да Го постигнеш сега. Какво друго би могъл да
предпочетеш да гледаш, вместо Него, Който те очаква, за да Го видиш? Каква дребнава мисъл
може да бъде в състояние да те задържи? Каква глупава цел би могла да ти попречи да успееш,
когато Сам Бог те зове?
10. Той ще бъде там. Ти имаш решаващ дял в Неговия план. Днес си Неговият вестител.
И трябва да откриеш онова, което Той иска да предадеш. Недей да забравяш идеята за деня
между периодите на практика. Твоето Аз те призовава днес. И на Него ти откликваш всеки път,
когато си кажеш, че твоят дял е жизнено важен в Божия план за спасението на света.
УРОК 101
Божията Воля за мен е съвършеното щастие.
1. Днес продължаваме темата за щастието. Тя е ключова идея за разбирането на това
какво означава спасението. Ти продължаваш да вярваш, че то изисква страдание като наказание
за твоите „грехове". Това не е така. Но ти го приемаш за такова, когато смяташ, че греховете ти
са реални и че Божият син може да стори грях.
2. Ако грехът е реален, то наказанието е справедливо и не може да се избегне. В такъв
случай спасението не може да се изкупи по друг начин, освен чрез страдание. Ако грехът е
реален, тогава щастието е илюзия, защото не може едновременно и едното, и другото да бъде
истина. Грешниците свидетелстват само за смъртта и болката и молят само за нея. Защото
знаят, че ги очаква и ще ги открие някъде, някога под някаква форма, чрез която да се разплатят
за онова, което дължат на Бога. Страхът ги кара да се опитват да се измъкнат от него.
3. Ако грехът е реален, спасението трябва да е болезнено. Болката е цената на греха и
страданието никога не може да се избегне, ако е реален грехът. Спасението трябва да поражда
страх, защото то ще убива, и то бавно, отнемайки всичко, преди да дари така желаната плячка
на смъртта на жертвите, които биват превърнати само в кости, за да удовлетворят спасението.
Неговия гняв е безграничен, безмилостен, но напълно справедлив.
4. Кой се стреми към подобно безумно наказание? Kой не би побегнал от спасението,
опитвайки се по всякакъв начин да избегне Гласа, Който му го предлага? Защо да се опитва да
чуе какво му предлага Той? Ако грехът е реален, неговото приношение е смъртта, под най-
жестока форма, за да nocpещне злите желания, сред които е породен грехът. Ако грехът е
реален, спасението се превръща в твой отявлен враг, в проклятието на Бога над теб, който си
разпънал Неговия Син.
5. Днешните периоди на практика са ти необходими. Тези упражнения учат, че грехът не
е реален и всичко, което смяташ, че закономерно произтича от греха, няма никога да се случи,
защото е лишено от причина. Приеми Изкуплението с открито съзнание, което не храни
остатъци от вяра, че си превърнал Божия Син в дявол. Грях не съществува. Днес практикуваме
тази мисъл колкото е възможно по-често, защото тя е основата на днешната идея.
422
 6. Божията Воля за теб е съвършено щастие, защото грях не съществува и страданието е
безпричинно. Радостта е справедлива и болката е само знак, че не си разбрал правилно себе си.
Недей да се боиш от Божията Воля. Но обърни се към нея с доверие, което ще те освободи от
всички последствия, които грехът е породил в трескавото ти въображение. Кажи си:
Божията Воля за мен е съвършеното щастие.
Не съществува грях; той няма последици.
И така, трябва да започнеш периодите си на практика и отново да опиташ да откриеш
радостта, която тези мисли ще породят в твоето съзнание.
7. Отдай с радост тези пет минути, за да преодолееш тежкия товар, с който си се нагърбил
вследствие на убеждението, че грехът е реален. Избегни безумието днешния ден. Ти си поел
пътя на свободата и днешната идея ти дава криле, за да ти даде тласък с надеждата да стигнеш
по-бързо очакващата те цел -вътрешния мир. Не съществува грях. Днес си припомни това и си
повтаряй колкото се може по-често:
Божията Воля за мен е съвършеното щастие.
Такава е истината, защото грях не съществува.
УРОК 102
Аз споделям Божията Воля да бъда щастлив.
1. Ти не желаеш да страдаш. Може би все още вярваш, че страданието ти изкупва нещо и
то това, което желаеш. Но тази вяра вече е разклатена, поне дотолкова, че да я поставяш под
съмнение и да допускаш, че всъщност е безсмислена. Тя не те е още напуснала, но вече е
лишена от онези корени, които на времето я държаха здраво в мрака и скритите полета на
твоето съзнание.
2. Днес ще направим опит още повече да разхлабим отслабналите й позиции и да
осъзнаем, че болката е лишена от смисъл, че няма причина, нито е способна да постигне нещо.
Тя нищо не може да изкупи. Не дава нищо и не съществува. И всичко, което смяташ, че ти
предлага, е лишено от съществувание като самата нея. Ти си робувал на нищото. Бъди свободен
от днес да се присъединиш към щастливата Божия Воля.
3. В продължение на няколко дни ще продължим да посвещаваме периодите на практика
на упражнения, които са предназначени да ти помогнат да постигнеш щастието, което Божията
Воля е вложила в теб. Тук е твоят дом и тук е твоята сигурност. Тук е твоят мир и тук страхът
не съществува. Тук е спасението. Тук е най-сетне покоят.
4. Започни периодите на практика днес с приемане на Божията Воля за теб:
Аз споделям Божията Воля за щастие за мен и я приемам като мое предназначение сега.
Потърси това предназначение дълбоко в съзнанието си, защото то е там в очакване на
твоя избор. Не може да не успееш да го откриеш, когато установиш, че е твой избор и че ти
споделяш Божията Воля.
5. Бъди щастлив, защото единственото ти предназначение тук е щастието. Ти нямаш
причина да обичаш Божия Син по-малко от Този, Чиято Любов го е сътворила любящ като
Него Самия. Освен ежечасния отдих за по пет минути, спирай често днес, за да си кажеш, че
сега си приел щастието като свое единствено предназначение. И бъди уверен, че се свързваш с
Божията Воля в това.
УРОК 103
Бог, бидейки Любов, е също щастие.
1. Щастието е качество на любовта. То не може да съществува отделно от нея. Не може
също да се преживее там, където я няма любовта. Любовта е безгранична, защото е навсякъде.
И затова радостта е също навсякъде. Но съзнанието може да отрече това и да вярва, че
съществуват пропасти в любовта, където може да проникне грях и да донесе болка, вместо
радост. Това странно убеждение може да ограничи щастието, като определи наново любовта
като ограничена и въведе противоречие в онова, което няма граници и противоречия.
2. И тогава страхът се свързва с любовта и в резултат се получава наследството на онези
съзнания, които си мислят, че това, което са направили, е реално. Тези представи, които
всъщност са лишени от реалност, свидетелстват за страха от Бога, забравяйки, че Той е Любов
и следователно трябва да бъде радост. Днес ще се опитаме да сведем тази основна грешка до
истината и да научим себе си на следното:
Бог, бидейки Любов, е също щастие.
Да се страхуваш от Него означава да се страхуваш от радостта.
Започни своите периоди на практика днес с тази асоциация, която коригира погрешното
убеждение, че Бог е страх. Тя също подчертава, че щастието ти принадлежи, поради онова, ко-
ето е Той.
423
 3. Нека тази корекция бъде внушавана на съзнанието ти всеки час от деня. И тогава
приеми цялото щастие, когато истината измества страха и радостта е онова, което очакваш да
дойде на мястото на болката. Бог е Любов и това ще ти бъде дадено. Утвърждавай често днес
това очакване и направи всичките си страхове да стихнат пред уверението, което е благо и
напълно истинно:
Бог, бидейки Любов, е също щастие.
И днес аз търся щастието. Не мога да не успея, защото търся истината.
УРОК 104
Аз търся само онова, което истински ми принадлежи.
1. Днешната идея продължава мисълта, че радостта и вътрешният мир не са празни
сънища. Те са твое право поради собствената ти същност. Те са ти дадени от Бога, Който не
може да не успее да ти даде онова, което желае. Но трябва да разчистиш мястото, за да
получиш даровете My. Те не се посрещат с радост от съзнанието, което приема даровете,
създадени от него самото и с тях замества Божиите дарове.
2. Днес ще премахнем всички безсмислени и самоделни дарове, които сме поставили на
светия олтар, където Божиите дарове принадлежат. Неговите дарове са нашето истинско
достояние. Неговите дарове са наше наследство още от преди началото на времето и ще бъдат
наши и тогава, когато времето премине във вечността. Неговите дарове са в нас сега, защото те
са отвъд времето. Няма нужда да чакаме, за да ги получим. Те ни принадлежат още днес.
3. Затова избираме да ги имаме сега и знаем, че избирайки тях на мястото на онова, което
сами сме създали, ние само съединяваме своята воля с онова, което Бог повелява и признаваме,
че еднаквото е единно. Нашите по-дълги периоди на практика днес, ежечасните пет минути,
които отдаваме на истината за твое спасение, трябва да започнат със следното:
Аз търся само онова, което наистина ми принадлежи, а радостта и мирът са мое
наследство.
След това отхвърли противоречията на света, които предлагат други дарове и други цели,
съставени от илюзии, чиито свидетели са илюзиите и могат да се открият само в света на
сънищата.
4. Сега отхвърляме всичко това и търсим онова, което наистина ни принадлежи, молейки
да разберем какво ни е дадено от Бога. Разчистваме свято място в съзнанието си пред Неговия
олтар, където даровете Му на вътрешен мир и радост са добре дошли и където идваме, за да
получим даденото ни от Него. Днес пристъпваме с доверие, разбирайки, че истински ни
принадлежи само онова, което ни е дадено от Него. И няма да пожелаем нищо друго, защото
нищо друго истински не ни принадлежи.
5. По този начин ние днес разчистваме пътя за Него просто като знаем, че Волята Му вече
е осъществена и че радостта и вътрешният мир ни принадлежат като Негови извечни дарове.
Няма да ги изпускаме от поглед в промеждутъчните периоди, през които ги търсим там, където
Той ги е поставил. Колкото се може по-често ще си напомняме следното:
Аз търся само онова, което наистина ми принадлежи. Божиите дарове на радост и мир
са всичко, което желая.
Урок 105
Божият мир и радост са мои.
1. Божият мир и радост са мои. Днес ще ги приемем, знаейки, че ни принадлежат. И ще се
опитаме да разберем тези дарове, да разберем, че те се умножават, когато ги получим. Те не
приличат на даровете, които дава светът, в който даващия губи онова, което дарява, а
приемащия става по-богат чрез неговата загуба. Това не са дарове, а сделки, извършени с
чувство за вина. Истински даденият дар не съдържа никаква загуба. Невъзможно е един да
спечели, защото друг е загубил. Това предполага ограничение и недостатъчност.
2. Никой дар не се дава по такъв начин. Такива „дарове" са само искане за по-ценна
възвръщаемост; заем с лихва, който трябва да се изплати напълно; нещо временно дадено под
наем, което има за цел да установи дълг, който трябва да се заплати в по-голяма степен от
полученото от онзи, който е приел дара. Това странно изопачено разбиране на онова, което
означава даването, преобладава на всички нива на света, които виждаш. То лишава от всякакъв
смисъл даровете, които даваш и не оставя нищо в онези, които получават.
3. Основна учебна цел, която си поставя този курс, е да промени отношението ти към
даването, за да можеш и да получаваш. Защото даването се е превърнало в източник на страх и
по този начин ти избягваш единственото средство, чрез което можеш да получаваш. Приеми
Божия мир и радост и ще познаеш един различен начин, по който да гледаш на даден дар.

424
Божиите дарове никога не могат да станат по-малки, когато биват дадени на друг. Те само
могат да се увеличат по този начин.
4. Както Небесният мир и радост стават по-силни, когато ги приемеш като Божи дар към
себе си, така радостта на твоя Творец нараства, когато приемеш Неговата радост и мир като
свои. Истинското даване е творчество. То разгръща безграничното спрямо неограниченото,
вечността спрямо надвремието, любовта спрямо самата себе си. То натрупва над всички което
вече е пълно, не просто чрез добавяне на още, защото това би означавало, че преди е имало по-
малко. То добавя чрез даването възможност на онова, което не може да се самосъдържа да
изпълни своята цел, да отдаде всичко като по този начин го съхрани завинаги.
5. Днес приеми Божия мир и радост като свои. Позволи му да постигне завършеност така,
както Той определя завършеността. Ти ще разбереш, че онова, което Го прави завършен, също
така прави завършен Неговия Син. Той не може да дава като губи. Същото се отнася и за теб.
Приеми днес Неговия дар на радост и мир и Той ще ти бъде благодарен за твоя дар към Него.
6. Днес нашите периоди на практика ще започнат по малко по-различен начин. Днес
започни с това да размислиш за онези братя, на които си отрекъл мир и радост, които са тяхно
право при равноправните Божествени закони. С това си ги отрекъл и на самия себе си. И тук
трябва да се върнеш към това да ги утвърдиш като собствени.
7. Помисли си за своите „врагове" известно време и кажи на всеки, според това как ти се
явява в съзнанието:
Братко аз ти предлагам мир и радост, за да мога аз да имам Божия мир и радост.
По този начин ти подготвяш себе си, за да познаеш Божествените дарове към теб и да
освободиш съзнанието си от всичко, което може да ти попречи да успееш днес. Сега си готов да
приемеш дара на мира и радостта, който Бог ти е дарил. Сега си готов да преживееш радостта и
мира, които сам си отрекъл на самия себе си. Сега можеш да кажеш: „Божественият мир и
радост ми принадлежат", защото си отдал онова, което желаеш да получиш.
8. Днес трябва да успееш, ако подготвиш съзнанието си, както предлагаме. Защото вече
си премахнал всички прегради пред вътрешния мир и радост и най-сетне можеш да приемеш
онова, което ти принадлежи. Затова кажи си: „Божественият мир и радост са мои", и затвори
за малко очи, за да те увери Неговият Глас, че думите, които изричаш са истина.
9. Прекарай своите пет минути по този начин с Него всеки път, когато можеш днес, но не
мисли, че малкото няма стойност, когато не можеш да Му отдадеш повече. Поне си спомняй
ежечасно да изречеш думите, които Го призовават да ти даде онова, което Сам желае и което е
Неговата Воля да приемеш. Бъди решен днес да не пречиш на онова, което Той желае. И ако в
теб възникне изкушението да откажеш даровете си на някой брат, погледни на това като на още
един шанс да си дадеш възможност да приемеш даровете на Бога като свои. Благослови тогава
своя брат и кажи:
Братко мой, аз ти давам мир и радост, за да мога да имам Божия мир и радост.
УРОК 106
Нека се смълча и да се вслушам в истината.
1. Ако се откажеш от гласа на егото, колкото и силен да изглежда неговият зов, ако не
приемеш нищожните му дарове, които не ти дават нищо от онова, което реално да желаеш; ако
се вслушаш с отворено съзнание, което не ти е казало, какво е спасение; тогава ще чуеш
могъщия Глас на истината, тих в силата, силен в тишината и напълно сигурен в Своето
послание.
2. Вслушай се и чуй своя Отец, който ти говори чрез избрания Си Глас, който смълчава
гърма на безсмислието и показва пътя към вътрешния мир на онези, които не могат да виждат.
Смълчи се днес и се вслушай в истината. Не се заблуждавай от гласовете на мъртвите, които ти
говорят, че са открили източник на живот и ти го предлагат, за да повярваш в него. Не ги
слушай, а чуй истината.
3. Не се страхувай днес да пренебрегнеш гласовете на света. Премини леко покрай
тяхното безсмислено преследване. Недей да ги чуваш. Смълчи се и се вслушай в истината.
Мини покрай всички неща, които не ти говорят за Този, Който държи щастието ти в Ръката Си,
протегната към теб с благонамереност и любов. Чувай само Него днес и недей да чакаш повече,
за да Го намериш. Чувай само един Глас днес.
4. Този ден се изпълнява обещанието на Божието Слово. Чуй и се смълчи. Той ще ти
говори. Той идва с чудеса, които са хиляди пъти по-щастливи и великолепни от всички, за
които си мечтал или бленувал в сънищата си. Неговите чудеса са истинни. Те няма да изчезнат,
когато свърши сънят. Вместо това прекратяват сънищата и траят вечно, защото са отправени от

425
Бога към Неговия скъп Син, чието друго име си ти. Подготви се днес за чудеса. Нека древното
обещание на твоя Отец към теб и всички твои братя да се изпълни.
5. Днес Го чуй и се вслушай в Словото, което повдига завесата, стелеща се над земята, и
пробужда всички онези, които спят и не могат да виждат. Бог ги призовава чрез теб. Той има
нужда от гласа ти, за да им говори, защото кой би могъл да достигне до Божия Син, ако не
Отца, призоваващ го чрез твоето Аз? Чуй Го днес и Му отдай своя глас да говори на цялото
множество, което очаква да чуе Словото, което ще проповядва.
6. Бъди готов за спасението. То е тук и днес ще ти се даде. И ти ще узнаеш своето
предназначение от Този, Който го е избрал в името на Отца заради теб. Вслушай се днес и ще
чуеш Глас, който чрез теб ще прокънти по целия свят. Носителят на всички чудеса има нужда
ти първо да ги приемеш, за да даряваш с радост онова, което си получил.
7. Това е началото и краят на спасението - когато ти е дадено всичко и ти даряваш всичко,
то ще остане завинаги с теб. И урокът е усвоен. Днес се упражняваме в това да даряваме не
така, както ти го разбираш сега, а както е в действителност. Упражненията всеки час трябва да
започнат с изискване за твоето просветление:
Аз ще се смълча и ще се вслушам в истината.
Какво означава да даваш и да получаваш?
8. Попитай и очаквай отговора. Ти искаш нещо, чийто отговор ти е отдавна даден, за да
бъде приет от теб. Това ще постави началото на служението, за което си дошъл и което ще
освободи света от мисленето, че да дадеш означава да загубиш. И така, светът се подготвя да
разбере и да приеме.
9. Смълчи се и се вслушай днес в истината. За всеки пет минути, в които слушаш, хиляди
съзнания се открехват за истината и ще чуят светото Слово, което чуваш ти. И когато измине
този час, ти отново ще разкрепостиш още хиляди съзнания, които спират, за да поискат да
узнаят истината заедно с теб.
10. Днес светото Божие Слово се съхранява благодарение на това, че го приемаш, за да го
предадеш, така че да научиш света, че да го предадеш означава да го чуеш и узнаеш от Него. Не
забравяй днес да потвърдиш избора си да чуеш и приемеш Словото като си припомняш колкото
е възможно по-често:
Нека се смълча и да се вслушам в истината.
Аз днес съм вестител на Бога, моят глас е Негов, за да предам, каквото приемам.
УРОК 107
Истината ще поправи всички грешки на моето съзнание.
1. Какво може да коригира илюзиите, ако не истината? И какво друго са грешките, ако не
илюзии, които не са разпознати като такива? Където е проникнала истината, грешките изчезват.
Те просто се изтриват, без да оставят следа, по която да си ги припомниш. Изчезват, защото,
когато не вярваш в тях, те нямат живот. И така, отиват в нищото, връщайки се там, откъдето са
дошли. Идвайки от праха, в прах се превръщат, защото само истината е трайна.
2. Можеш ли да си представиш съзнание, лишено от илюзии? Как би се чувствал тогава?
Опитай се да си припомниш някакъв момент - може би миг или дори по-кратко - когато нищо
не е можело да попречи на твоя мир, когато си бил сигурен, че си обичан и в безопасност. След
това опитай да си представиш как би се чувствал, ако този миг се разгърне до безкрайност и във
вечността. Нека спокойствието, което чувстваш, да се умножи стотици пъти и още стотици.
3. Това ще ти даде намек за усещането, бледо предчувствие за състоянието, в което ще си
отдъхне твоето съзнание, когато настъпи истината. Без илюзии не би могло да има страх,
съмнение или агресия. Когато дойде истината, цялата болка се преодолява, защото няма място
за нетрайни мисли и безжизнени идеи, останали в твоето съзнание. Истината напълно обладава
съзнанието ти, разкрепостявайки те от всяка вяра в ефимерното. Няма място за подобни
вярвания, защото те изчезват, когато настъпи истината. Не съществува вяра в ефимерното,
защото истината е навсякъде и завинаги.
4. Когато дойде истината, тя не остава за кратко, преди да изчезне или да се промени. Тя
не е преходна и изменчива по форма и не идва, за да изчезне, и не изчезва, за да се появи
отново. Тя е това, което вечно е била, и на нея може да се разчита във всяка нужда и може да се
уповаваш на нея със съвършено доверие при всички мними трудности и съмнения, породени от
привидностите на света. Те просто ще изчезнат, когато истината поправи всички грешки в
твоето съзнание.
5. Когато истината се появи, тя спотаява в крилете си даровете на съвършено постоянство
и любов, която е неизменна пред лицето на болката, но я преодолява сигурно и постоянно. Това
е дарът на изцелението, защото истината няма нужда от защита и следователно, агресията е
426
невъзможна. Илюзиите могат да се извадят пред лицето на истината, за да бъдат поправени. Но
самата истина стои далеч отвъд илюзиите и не може да бъде сведена до тях, за да ги превърне в
истина.
6. Истината не се появява и изчезва, не се променя и трансформира, не се явява веднъж
зад една привидност, после зад друга, без да може да се схване и разбере. Тя не се крие.
Разкрива се в светлина, откровено достъпна. Невъзможно е някой истински да я търси и да не
успее да я открие. Днешният ден принадлежи на истината. Отдай дължимото на истината и тя
ще ти отдаде онова, което е дължимо на теб. Ти не си създаден, за да страдаш и умреш. Отца
желае да преодолееш тези илюзии. Нека истината да поправи всички тях.
7. Ние не търсим нещо, което нямаме. Молим само за това, което ни принадлежи, за да
разберем, че е наше притежание. Днес практикуваме в щастливия тон на увереността, която се
поражда от истината. Колебливите и неуверени стъпки на илюзията не са нашият подход днес.
Сигурни сме в успеха, както сме убедени, че живеем, надяваме се, дишаме и мислим. Няма
никакво съмнение, че днес вървим редом с истината и разчитаме тя да проникне във всички
упражнения, които извършваме.
8. Започни с това да помолиш Този, Който те съпровожда в това начинание, да бъде в
съзнанието ти, докато вървиш с Него. Ти не си плът, кръв и кости, но си сътворен от същата
тази Мисъл, която е дарила живот и на Него. Той е твой Брат и толкова си приличате, че Отца
ви познава еднакви. Ти молиш собственото си Аз да те съпровожда и нима е възможно То да не
е там, където си ти?
9. Истината ще поправи всички грешки на твоето съзнание, което ти внушава, че си
откъснат от Бога. Днес ти се обръщаш към Него и Го молиш да позволи Неговото
предназначение да бъде осъществено чрез теб. Да споделиш Неговото предназначение означава
да споделиш радостта Му. Ти имаш Неговото уверение, когато твърдиш:
Истината ще поправи всички грешки в моето съзнание и ще намеря покой в Този, Който
е моето Аз.
10. И нека Той нежно те поведе към истината, която ще те обгърне, за да ти даде толкова
дълбок и спокоен мир, че няма да искаш да се върнеш към познатия ти свят. Но ще бъдеш
радостен да го видиш отново. Защото ще носиш със себе си обещанието за промените, които
истината, която те съпровожда, ще донесе на света. Те ще се умножават с всеки твой дар от по
пет кратки минути и грешките, които обгръщат този свят, ще бъдат поправени, когато се
поправят в твоето съзнание.
11. Недей забравя предназначението си този ден. Всеки път, когато си казваш с
увереност: „Истината ще поправи всички грешки на моето съзнание," ти говориш от името на
целия свят и на Този, Който е готов да освободи целия свят, както и теб самия.
УРОК 108
Да дадеш и получиш е наистина едно и също.
1. Вътрешното виждане зависи от днешната идея. В него е светлината, защото то
примирява всички привидни противоречия. А какво е светлината, ако не породеното от Божия
мир разрешение на всички твои противоречия и погрешни мисли в една изцяло истинна
представа? Но дори и тази представа ще изчезне, защото на нейно място ще се появи онази
Мисъл, която стои зад нея. И ти завинаги ще бъдеш в мир, защото това ще бъде краят на съня.
2. Истинската светлина, която прави възможно истинското виждане, не е светлината,
която съзират плътските очи. Тя е състояние на съзнанието, станало така единно, че да не може
да възприеме мрак. И така, това, което е еднакво, се вижда като единно, а различното остава
незабелязано, защото не съществува.
3. Тази светлина не откроява противоречия и изцелено, вътрешното виждане е способно
да изцелява. В тази светлина твоят духовен мир се предава и на други съзнания, за да я
споделят, щастливи, че са единни с теб и със себе си. Това е светлината, която лекува, защото
дарява единно възприятие, основано на единна гледна точка, от която произтича единен
смисъл.
4. Тук даването и получаването се разглеждат като различни аспекти на една Мисъл,
чиято истинност не зависи от това кой аспект се разглежда пръв и кой привидно се проявява
втори. Тук става ясно, че и двата аспекта възникват едновременно и Мисълта си остава
завършена. И въз основа на това разбиране се съгласуват всички противоречия, защото се
възприемат от Онази гледна точка, която обединява тази Мисъл.
5. Една напълно единна мисъл може да послужи за единство на мисленето. Това е все
едно да се каже, че една корекция е достатъчна за изправлението на всичко или че да простиш
напълно на един свой брат означава да дариш спасение на всички съзнания. Защото това са
427
частични случаи на единна закономерност, която се отнася до всеки вид обучение, ако се
направлява от Единния, Който знае истината.
Да научиш, че даването и получаването са едно и също, е особено полезно, защото може
лесно да се провери на практика и да се установи, че е вярно. И когато видиш, че този
конкретен случай е доказал, че винаги е в сила, при всички обстоятелства, в които се изпробва,
мисълта, залегнала в основата му, може да се обобщи и отнесе и към други сфери, в които биха
могли да възникнат съмнения и да се породи двойнственост. А по-нататък и да се разгърне, за
да достигне онази единна Мисъл, която е в основата на всички други.
7. Днес усвояваме конкретното съдържание на това, което е даването и получаването. Ще
извлечем полза от този прост урок по очевидното, защото той води до резултати, които не
можем да не съзрем. Да дадеш означава да получиш. Днес ще се опитаме да предложим мир на
всекиго и да видим как бързо мирът ни се връща. Светлината е спокойствие и в този мир ни се
дава прозрение и ние виждаме.
8. Започваме периодите на практика с водещата мисъл на деня и казваме:
Да дадеш и да получиш е наистина едно и също.
Аз ще получа онова, което давам сега.
Затвори след това очи и в продължение на пет минути помисли какво си готов да дадеш
на всекиго, за да го имаш. Може да кажеш, например:
На всекиго дарявам спокойствие.
На всекиго дарявам душевен мир.
На всекиго дарявам нежност.
9. Бавно изречи всяко утвърждение и помълчи, очаквайки да получиш дадения от тебе
дар. Той ще ти се върне в същия размер, в който си го дарил. Ще установиш, че ти се връща
съвсем точно, защото тъкмо това си помолил. Може да бъде полезно и също така да си мислиш
за някого, комуто го даряваш. Той представлява другите и чрез него ти правиш дар на всички.
10. Нашият много прост урок днешния ден ще те научи на много неща. Следствието и
причината ще бъдат по-лесно paзбирани от сега нататък и сега ще напредваме много по-бързо.
Разглеждай днешните упражнения като бърз напредък в твоето обучение, който става още по-
бърз и сигурен всеки път, когато кажеш:
Да дадеш и да получиш е наистина едно и също.
УРОК 109
Аз намирам покой в Бога.
1. Днес търсим покой и спокойствие, несмущавано от привидностите на света. Молим за
мир и тишина сред целия смут, който се поражда от противоречиви сънища. Молим за
сигурност и щастие, макар да ни се струва, че виждаме опасност и скръб. И ще имаме мисъл,
която да бъде отговор на нашата молитва и нашето желание.
2. „Аз намирам покой в Бога." Тази мисъл ще ти донесе покой и тишина, мир и
спокойствие, сигурност и щастие, каквито търсиш. „Аз намирам покой в Бога". Тази мисъл има
силата да пробуди заспалата в теб мъдрост, чието прозрение преодолява привидностите и
съзира единната истина във всеки и във всичко съществуващо. В това е краят на страданието за
целия свят и за всеки, който е идвал или ще дойде някога за известно време. Тук е мисълта, в
която Божият Син се ражда отново, за да познае себе си.
3. „Аз намирам покой в Бога." Тази мисъл ще те преведе напълно необезпокояван сред
бурите и борбата за съществуване, покрай нещастието и болката, загубата и смъртта и още по-
нататък, към Божията сигурност. Не съществува страдание, което тя да не може да изцели. Не
съществува проблем, който да не разреши. И всяка привидност ще се обърне към истината пред
очите ти, защото намираш покой в Бога.
4. Това е ден на мир. Ти намираш покой в Бога и докато светът се раздира от ветровете на
омразата, твоят покой остава напълно необезпокояван. Твой е покоят на истината.
Привидностите не могат да се натрапят върху теб. Ти зовеш всички да се присъединят към теб
в твоя покой и те ще те чуят и ще дойдат, защото ти намираш покой в Бога. Няма да чуят друг
глас, освен твоя, защото си дарил гласа си на Бога и сега намираш покой в Него и Му
позволяваш да говори чрез теб.
5. В Него ти нямаш грижи и тревоги, нямаш тегоби, безпокойства, страдания, страх от
бъдещето и съжаление за миналото. В безвремието намираш покой, докато времето преминава
покрай теб без да те докосне, защото твоят покой не може да бъде променен. Ти намираш
покой днес. И затваряйки очи, потъваш в тишина. Нека тези периоди на покой и отмора да
утвърдят в твоето съзнание, че всички негови неистови фантазии са били само трескаво
бълнуване, което е отминало. Нека стихнем и с благодарност да приемем изцелението. ''Няма да
428
идват повече страшни сънища сега, когато си намерил покой в Бога. Отдели време днес, за да
се изплъзнеш от мрака и да намериш мир.
6. Всеки час, когато намираш покой днес, едно изнурено съзнание чувства внезапна
радост, една птица със счупено крило запява, един поток, отдавна пресъхнал, започва пак да
тече. Светът се ражда отново всеки път, когато намираш покой и ежечасно си напомняш, че си
дошъл, за да дариш Божия мир на света и той също като теб да намери покой.
7. С всеки пет минути, в които намираш покой днес, светът е по-близо до пробуждането.
И времето, когато покоят ще бъде единственото, което съществува, наближава за всички
изнурени и съсипани съзнания, които сега са твърде изтощени, за да вървят сами по своя път. И
те ще чуят птицата запяла, ще видят как потокът отново започва да тече с възродена надежда и
възвърната енергия, за да вървиш с леки стъпки по пътя, който неочаквано започва да изглежда
лесен, когато те минават по него.
8. Днес ти намираш покой в Божия мир и от него отправяш зов към всички свои братя да
се присъединят към мира заедно с теб. Днес ще бъдеш верен на своето посвещение и няма да
забравиш никого, ще въведеш всеки в безкрайността на своя мир, в светилището, където
намираш покой. Отвори вратите на храма и пусни всички от другия край на света, а също и
отблизо, своите далечни братя и близки приятели - покани ги да влязат тук и намерят покой
заедно с теб.
9. Днес намираш покой в Божия мир спокоен и без страх. Всеки твой брат идва, за да
намери и да ти предложи покой, Всички заедно намираме мир тук, защото мирът е пълен,
когато вече сме получили онова, което даваме днес. Времето не охранява даденото днес от нас.
Нашият дар е отправен към неродените и онези, които са си отишли от света, към всяка Божия
Мисъл и Съзнанието, в което са родени тези Мисли и в което намират мир. И им напомняме
къде е техният мир всеки път, когато кажем:
Аз намирам покой в Бога.
УРОК 110
Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
1. Ние днес ще повтаряме тази идея от време на време. Защото, ако повярваш в нейната
истинност, тя е достатъчна, за да спаси и теб, и света. Щом тази мисъл е вярна, това означава,
че ти не си променил реално нито себе си, нито вселената, така че сътвореното от Бога да бъде
заменено от страх и зло, нещастие и смърт. Щом оставаш такъв, какъвто Бог те е сътворил,
страхът е лишен от смисъл, злото е нереално и страданието и смъртта не съществуват.
2. Днешната идея, следователно, е всичко необходимо за пълното изправление и
изцеление на твоето съзнание и за да получиш съвършено прозрение, което ще поправи всички
грешки, допускани някога, някъде от което и да било съзнание. Достатъчно е да изцелиш
миналото, за да освободиш бъдещето. Достатъчно е да приемеш настоящето такова, каквото е.
Достатъчно е да позволиш времето да бъде средство, чрез което светът да се научи да се
освобождава от времето и от всяка промяна, която привидно е причинена от отминаващото
време.
Ако останеш такъв, какъвто Бог те е сътворил, привидностите не могат да изместят
истината, здравето не може да се превърне в болест и смъртта не може да измести живота, нито
страхът да заеме мястото на любовта. Всичко това не се е случило, ако останеш такъв, какъвто
Бог те е сътворил. Не ти е нужна никаква друга мисъл, за да може спасението да просветли
света и да го освободи от миналото.
4. Чрез тази единствена мисъл се преодолява миналото, а настоящето е спасено и може
тихо да се разгърне в отвъдвременно бъдеще. Ако си такъв, какъвто Бог те е сътворил, това
означава, че съзнанието ти не се е отделяло от Божието Съзнание, нито от съзнанията на
другите и в него всичко е единно.
5. Целебната сила на днешната идея е безгранична. Тя е съсредоточието, пораждащо
всички чудеса, великото възраждане на истината в съзнанието на света. Практикувай днешната
идея с благодарност. Това е истината, която идва, за да те направи свободен. Това е истината,
която Бог ти е обещал. Това е Словото, в което свършва всяка скръб.
6. За твоите към петминутни периоди на практика, започни със следния цитат от текста:
Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил. 3Неговият Син не може да пострада. 4А аз
съм наистина Негов Син.
7. После, неотклонно с това твърдение в съзнанието, опитай се да откриеш онзи Аз,
Който е Светия Син на Самия Бог.

429
 8. Търси Го в себе си, Него, Който е Христос в теб, Божи Син и брат на света;
Спасителят, спасен завинаги, способен да спасява всеки, който се докосне до Него, макар и
леко, стремейки се към Словото, което да го увери, че той е Негов брат.
8. Ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил. 2Днес окажи почит на своето Аз. 3Не почитай
онези идоли, които си създал, за да заемат мястото на Божия Син вместо истинската му
същност. 4Дълбоко в съзнанието ти Светия Христос в теб очаква да го признаеш за своя
същност. 5Ти си изгубен без да познават себе си дотогава, докато Той остава непознат и
незнаен.
9. Търси Него днес и Го открий. 2Той ще бъде твой Спасител от всички идоли, които си
създал. 3Защото когато Го откриеш, ще разбереш колко безсмислени са твоите идоли и колко cа
лъжливи образите, които си вземал за собствени образи. 4Днес осъществяваме голям напредък
към истината, като се отърсваме от всички идоли и отваряме ръцете, сърцата и съзнанията си за
Бога.
10. Ще си Го спомняме през целия ден с благодарни сърца и любящи мисли към всички,
които срещаме. 2Защото по този начин си Го спомняме. 3И казваме, за да си припомним
Неговия Син, нашия свят Аз, Христос във всеки един от нас:
4
Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
5
Нека да заявяваме тази истина, колкото се може по-често. 6 Това е Божието Слово, което
те прави свободен. 7Това е ключът, който отваря вратите на Небето и ти позволява да
проникнеш в Божия мир и Неговата вечност.
ПРЕГОВОР III
Встъпление
1. Днес започва поредният преговор. 2Ще преговаряме по два от последните уроци
ежедневно в продължение на десет поредни дни. 3Ще спазваме определена схема за тези
периоди на практика, към която е добре да се придържаш колкото е възможно по-стриктно.
2. Разбираме, че може би ще бъде невъзможно да правиш оптималното всеки ден и всеки
час от деня. 2Обучението няма да се затормози от това, че би могъл да пропуснеш някой от
периодите на практика поради това, че ти е невъзможно да го проведеш в посоченото време.
3
Не трябва също да полагаш прекалени усилия, за да съблюдаваш определения брой
упражнения. 4Ние не се стремим към ритуали и те биха осуетили пашата цел.
3. Но усвояването ще се затормози, ако пропуснеш период на практика поради това, че не
желаеш да му посветиш времето, което е необходимо. 2Недей да се заблуждаваш в това
отношение. 3Нежеланието може внимателно да се прикрива зад булото па ситуации, които не
можеш да контролираш. 4Научи се да разграничаваш ситуациите, които са неподходящи за
твоята практика, от онези, които ти създаваш, за да прикриваш зад някакъв камуфлаж
собственото си нежелание.
4. Периодите на практика, които си пропуснал поради нежелание, независимо какви са
причините му, трябва да се осъществят веднага, щом преосмислиш своята цел. 2Нежеланието да
участваш в практиката на спасение се дължи само на това, че тя може да попречи на други
цели, които ти са скъпи. 3Когато престанеш да влагаш в другите цели толкова много от себе си,
нека периодите на практика да заменят литаниите, които си посвещавал на тях. 4Те нищо не са
ти донесли. 5Но практиката може да ти даде всичко. 6Затова приеми нейния дар и бъди в мир.
5. Системата на този преговор е следната: Посвещавай по пет минути два пъти дневно
или ако предпочиташ по-продължително, за да размишляваш върху идеите, които се предлагат.
2
Прочети ги заедно с коментарите, написани за упражненията съответния ден. 3После размисли
върху тях, свързвайки ги с онова, което на теб ти е потребно, с видимите ти проблеми и всички
свои грижи.
6. Нека идеите да проникнат в твоето съзнание и то да ги прилага според избора си.
2
Повярвай, че то ще ги използва разумно, подкрепяно в решенията си от Този, Който ти е дал
мислите. 3На какво можеш да се довериш, ако не на онова, което е в твоето съзнание? 4Вярвай
при този преговор, че Светия Дух прилага средства, от които няма да бъдеш подведен. 5В
своята мъдрост съзнанието ти ще те подкрепи. 6В началото заяви посоката и после се отпусни в
спокойна вяра и нека съзнанието ти да приложи мислите, които си му предало така, както са
били дадени на теб.
7. Те са ти дадени в съвършено доверие, в съвършено упование, че ще ги използваш
добре; в съвършена вяра, че ще прозреш техните послания и ще се възползваш от тях. 2Повери
ги на съзнанието си със същата вяра, упование и доверие. 3Не може то да не успее. 4То е
средството, призвано от Светия Дух за твоето спасение. 5Той му се е доверил, а значи можеш и
ти да му възложиш своето доверие.
430
 8. Ползата за теб ще бъде най-голяма, ако посветиш на своя преговор първите, както и
последните пет минути от деня. 2 Ако не можеш да сториш това, поне се опитай да ги разделиш
така, че едната практика да проведеш сутринта, а другата преди сън.
9. Упражненията, които трябва да се извършат през деня са също толкова важни и дори
може би имат още по-голямо значение. 2Ти имаш склонност да практикуваш в определено
време, а след това да продължиш с други неща, без да прилагаш онова, което си усвоил. 3В
резултат на това не утвърждаваш достатъчно наученото и не позволяваш да се изявят неговите
потенциални дарове. 4Сега имаш още една възможност да го приложиш.
10. При този преговор подчертаваме необходимостта да не изоставяме процеса на
усвояване през времето, отделящо разгърнатите периоди на практика. 2Опитай се да
преповториш двете идеи за деня, макар и кратко, но сериозно, всеки час. 3Приложи едната на
кръгъл час, а другата половин час по-късно. 4Не е нужно да посвещаваш повече от миг на всяка
една идея. 5Повтори я и нека съзнанието ти се отпусне в покои и мълчание и мир известно
време. 6След това се обърни към други неща, но се опитай да задържиш мисълта в себе си и
нека тя да ти послужи да запазваш своя мир през целия ден.
11. Ако се почувстваш разстроен, спомни си я. 2Тези периоди на практика са
предназначени да ти помогнат да си създадеш навика да прилагаш онова, което усвояваш
ежедневно, към всичко, което правиш. 3Недей да преповтаряш мисълта, а я остави да улегне.
4
Тя ти е безкрайно полезна. 5И е предназначена да ти служи по всякакъв начин, по всяко време
и на всяко място, винаги, когато се нуждаеш от помощ. 6Опитай се да я носиш със себе си по
време на всички дела през деня и да я направиш свята, достойна за Божия Син и приемлива за
Бога и твоето Аз.
12. Преговорът за всеки ден ще завършва с преповтаряне на едната мисъл всеки кръгъл
час и на другата, използвана на всеки половин час. 2Недей да ги забравяш. 3Този втори шанс с
всяка от идеите ще доведе до такъв огромен напредък, че след преговора ние ще се окажем с
толкова придобити знания, че ще продължим с много по-твърди основания, с по-решителни
крачки и по-силна вяра.
13. Недей да забравяш колко малко си усвоил.
2
Недей да забравяш колко много можеш да усвоиш сега.
3
Недей да забравяш, че Отца се нуждае от теб, когато преговаряш мислите, които ти е
дарил.
УРОК 111
За сутрешен и вечерен преговор:
1. (91) Чудесата се виждат в светлина.
2
Аз не мога да виждам в тъмнина. 3Нека светлината на светостта и истината да
озари моето съзнание и да видя невинността в себе си.
2. (92) Чудесата се виждат в светлина, а светлината и силата са единни.
2
Аз виждам чрез силата, Божият дар към мен. 3Моята слабост е онзи мрак, който
Неговият дар разпръсква, за да Го замести Неговата сила.
3. На всеки кръгъл час:
Чудесата се виждат в светлина.
3
На всеки половин час:
Чудесата се виждат в светлина, а светлината и сила та са единни.
УРОК 112
За сутрешен и вечерен преговор:
1. (93) Светлина, радост и мир живеят в мен.
2
Аз съм обител на светлина, радост и мир. 3Приемам ги в дома, който споделям с Бога,
защото съм част от Него.
2. (94) Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
Аз ще остана завинаги такъв, какъвто съм, сътворен Неизменен по Божие подобие. 3И
аз съм единен с Него и Той с мен.
3. Всеки кръгъл час:
Светлина, радост и мир живеят в мен.
3
На всеки половин час:
Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
УРОК 113
За сутрешен и вечерен преговор:
1. (95) Аз съм единен Аз, в единение със своя Творец.

431
 2
Аз изпитвам ведрост и съвършен мир, защото съм единен, напълно цялостен, в единение
с цялото творение и с Бога.
2. (96) Спасението произтича от моето единно Аз.
2
От моето единно Аз, познанието за Което продължава да живее в моето съзнание, аз
виждам Божия съвършен план за моето спасение, осъществен съвършено.
3. На всеки час:
Аз съм единен Аз, в единение със своя Творец.
3
На всеки половин час:
Спасението произтича от моето единно Аз.
УРОК 114
За сутрешен и вечерен преговор:
1. (97) Аз съм дух.
2
Аз съм Син Божи. 3Никой не може да обхване моя дух, нито да ми наложи ограничение,
което Бог не е сътворил.
2. (98) Аз ще приема своя дял в Божия план за спасение.
Какво би могло да бъде моето предназначение, освен да приема Словото на Бога, Който
ме е сътворил такъв, какъвто съм и завинаги ще бъда ?
3. На всеки час:
2
Аз съм дух.
3
На всеки половин час:
Аз ще приема своя дял в Божия план за спасение.
УРОК 115
За сутрешен и вечерен преговор:
1. (99) Спасението е моето единствено предназначение тук
2
Моето предназначение тук е да простя на света за всички грешки, които съм направил.
3
Защото така се освобождавам от тях заедно с целия свят.
2. (100) Моят дял е жизнено важен в Божия план за спасение
2
Аз съм жизнено важен в Божия план за спасението на света. 3Защото Той ми е дал
Своя план, за да спася света.
3. На всеки кръгъл час:
2
Спасението е моето единствено предназначение тук.
3
На всеки половин час:
4
Моят дял е жизнено важен в Божия план за спасение.
УРОК 116
За сутрешен и вечерен преглед:
1. (101) Божията Воля за мен е съвършеното щастие.
2
Божията Воля е моето съвършено щастие. 3И аз мога да страдам само от вярата, че
съществува друга воля, различна от Неговата.
2. (102) Аз споделям Божията Воля да бъда щастлив.
2
Аз споделям Волята на Отца по отношение на мен, Неговия Син. 3Онова, което Той ми
е дарил, е всичко, което желая. 4Онова, което Той ми е дарил, е всичко, което съществува.
3. На всеки час:
2
Божията Воля за мен е съвършено щастие.
3
На всеки половин час:
4
Аз споделям Божията Воля да бъда щастлив.
УРОК 117
За сутрешен и вечерен преговор:
1. (103) Бог, бидейки Любов, е също щастие.
2
Нека да си спомня, че любовта е щастие и нищо друго не донася радост. 3Затова избирам
да не поддържам заместители на любовта.
2. (104) Аз търся само онова, което истински ми принадлежи.
2
Любовта е мое наследство, а с нея и радостта. 3Това са даровете, които Отца ми е
дарил. 4Аз ще приема всичко, което наистина ми принадлежи.
3. На всеки час:
2
Бог, бидейки Любов, е също щастие.
3
На всеки половин час:
4
Аз търся само онова, което истински ми принадлежи.
УРОК 118
За сутрешен и вечерен преговор:
432
 1. (105) Божият мир и радост са мои.
2
Днес ще приема Божият мир и радост, с удоволствие разменяйки всички заместители
на щастието и мира, които съм създал.
2. (106) Нека се смълча и да се вслушам в истината.
2
Нека моят немощен глас да стихне и да чуя могъщия Глас на Истината, уверяващ ме,
че аз съм Божият съвършен Син.
3. На всеки час:
2
Божият мир и радост ми принадлежат.
3
На всеки половин час:
4
Нека се смълча и да се вслушам в истината.
УРОК 119
За сутрешен и вечерен преговор:
1. (107) Истината ще поправи всички грешки на моето съзнание.
2
Аз греша, когато мисля, че мога да бъда наранен по какъвто и да било начин. 3Аз съм Син
Божи, чийто Аз намира сигурен покой в Божието Съзнание.
3. (108) Да дадеш и получиш е наистина едно и също.
2
Всичко ще простя днес, за да узная как да приемам истината е себе си и да позная своята
невинност.
3. На всеки час:
2
Истината ще поправи всички грешки на моето съзнание
3
На всеки половин час:
4
Да дадеш и да получиш е наистина едно и също.
Урок 120
За сутрешен и вечерен преговор:
1. (109) Аз намирам покой в Бога.
2
Аз намирам покой в Бога днес и нека Той се изявява в мен и чрез мен, когато намирам
покой в Него в тишина и съвършена сигурност.
2. (110) Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
2
Аз съм Син Божи. 3Днес се отърсвам от всички болезнени илюзии за самия себе си и
нека Отца ми каже Кой съм наистина.
3. На всеки час:
2
Аз намирам покой в Бога.
3
На всеки половин час:
4
Аз съм такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
УРОК 121
Прошката е ключът към щастието.
1. Това е осъществяването на твоите търсения на вътрешен мир. 2Това е ключът към
смисъла в един свят, който изглежда лишен от смисъл. 3Това е пътят към сигурността сред
привидните опасности, които се явяват заплашително от всеки ъгъл и правят всички твои
надежди да намериш спокойствие и мир твърде несигурни. 4Това е отговорът всички въпроси;
това е най-сетне сигурният край на всяка несигурност.
2. Непростителното съзнание е изпълнено със страх и не позволява на любовта да бъде
това, което е; не й позволява мирно да разпери криле и да се зарее над безпокойствата на света.
2
Непростителното съзнание е тъжно, без надежда за отсрочка или освобождение от болката. 3То
страда и живее в безнадеждност, взирайки се невиждащо в мрака, макар и да е сигурно, че там
се крие някаква опасност.
3. Непростителното съзнание е разкъсвано от съмнения, объркано по отношение на себе
си и на всичко, което вижда; уплашено и гневно, слабо и самовеличаещо се, страхуващо се да
върви напред, страхуващо се да стои на едно място, боящо се да се пробуди, както и да заспи,
но най-вече уплашено от настъпването на светлината. 2Какво друго би могло да възприеме
непростителното съзнание, освен своето проклятие? 3Какво би могло да съзре, освен
доказателството, че всичките му грехове са реални?
4. Непростителното съзнание вижда не грешки, а само грехове. 2То гледа на света с
невиждащи очи и изпищява, когато съзре собствените си проекции, надигнали се срещу
неговата жалка пародия на живот. 3Иска му се да живее, но би предно чело да беше мъртво.
4
Иска му се прошка, но не съзира никаква надежда. 5Иска му се бягство, но не може да види
възможности за такова, защото навсякъде вижда грешници.
5. Непростителното съзнание е отчаяно, то няма изгледи за бъдеще, което да му
предложи каквото и да било, освен още повече отчаяние. 2И въпреки това, то гледа на своята
433
присъда над света като на нещо необратимо и не разбира, че само се е обрекло на това
отчаяние. 3То не се счита способно на промяна, защото онова, което вижда, е свидетелство за
верността на преценките му. 4То не задава въпроси, защото си въобразява, че знае. 5Не поставя
нещата под въпрос, сигурно в собствената си правота.
6. Прошката е нещо, което се придобива. 2Тя не е естествено присъща на съзнанието,
което е неспособно на грях. 3Както грехът е представа, на която сам си се научил, така трябва
да се научиш и на прошка, но не от себе си, а от друг Учител, Който представлява твоето друго
Аз. 4Чрез Него ти научаваш как да простиш на онзи аз, който си създал, и да направиш така, че
той да изчезне. 5По този начин ти връщаш съзнанието си единно на Този, Който е твоето Аз и
Който не може никога да извърши грях.
7. Всяко непростително съзнание ти предоставя възможност да научиш своето съзнание
как да прости на себе си. 2Всяко съзнание очаква освобождение от своя ад чрез теб и се обръща
към теб, търсейки Небето тук и сега. 3То няма надежда, но ти се превръщаш в надежда за него.
4
Непростителното съзнание трябва да научи чрез твоята прошка това, че е спасено от ада. 5И
преподавайки спасението, ти ще го усвоиш. 6Но всяко преподаване и научаване няма да бъде от
теб, а от Учителя, Който ти е даден, за да ти покаже пътя.
8. Днес ние практикуваме това да се научим да прощаваме. 2Ако имаш желание, днес
можеш да усвоиш как да вземеш ключа към щастието и да го използваш за себе си. 3Ще
посветим десет минути сутринта и вечерта още десет, за да се научим как да прощаваме и да
приемаме прошката.
9. Непростителното съзнание не вярва, че даването и получаването са едно и също нещо.
2
Но днес ние ще се опитаме да научим, че са едно и също, като практикуваме прошка спрямо
човек, когото смяташ за свой враг и друг човек, когото смяташ за приятел. 3И когато се научиш
да разглеждаш и двамата като един, ние ще разгърнем урока към самия теб и ще видим, че
тяхното избавление съдържа и твоето.
10. Започни периодите на практика, мислейки си за някого, когото не харесваш, който те
дразни или те кара да съжаляваш, че си го срещнал; човек, когото активно презираш или просто
се стараеш да не забелязваш. 2Няма значение каква е формата на твоя гняв. 3Ти сигурно вече си
избрал кой да бъде той. 4Ще бъде подходящ.
11. А сега затвори очи и си го представи, като го съзерцаваш мислено известно време.
2
Опитай се да видиш в него известна светлина на някое място; слаб лъч, който не си забелязвал
никога. 3Опитай се да намериш малка искрица светлина отвъд грозната представа, която таиш
за него. 4Вгледай се в тази представа, докато съзреш някъде в нея светлина и после нека тази
светлина да се разшири, докато го покрие и направи представата за него красива и добра.
12. Съзерцавай известно време това променено възприятие и насочи вниманието си
мислено към човек, когото смяташ за приятел. 2Опитай се да пренесеш към него светлината,
която си се научил да виждаш около своя „враг". 3А сега го възприеми като повече от приятел,
защото в тази светлина твоята святост ти показва твоя спасител, спасен и спасяващ, изцелен и
цялостен.
13. После му позволи да ти отдаде светлината, която виждаш и него, и нека твоят „враг" и
приятел да се обединят в общ благослов към теб чрез онова, което си им отдал. 2Сега ти си едно
цяло с тях и те с теб. 3Сега си получил прошка от самия себе си. 4Недей да забравяш през целия
ден ролята, която играе прошката, за да донесе щастие на всяко непростително съзна ние,
включително и на твоето. 5Казвай си всеки час:
6
Прошката е ключът към щастието. 7Аз ще се събудя от съня, че съм смъртен, греховен
и потънал в грях и ще узная, че съм съвършен Син Божи.
Урок 122
Прошката ми дава всичко, което желая.
1. Можеш ли да желаеш нещо, което прошката да не може да ти даде? 2Желаеш ли мир?
3
Прошката ти го предлага. 4Желаеш ли щастие, душевно спокойствие, целенасоченост и
усещане за смисъл и красота, което надвишава този свят? 5Желаеш ли грижи и сигурност, и
уюта на това винаги да бъдеш под закрила? 6Желаеш ли ненарушимо спокойствие, нежност,
която никога не може да бъде накърнена, дълбок и траен уют, и толкова съвършен покой, който
никога да не може да бъде нарушен?
2. Прошката ти дава всичко това и още много други неща. 2Тя огрява пред погледа ти още
щом се събудиш и ти носи радост, с която да посрещнеш деня. 3Тя милва челото ти, когато
спиш, и се спуска над клепачите ти, за да не виждаш сънища на страх и злост, злоба и агресия.
4
И когато се пробудиш отново, тя ти предлага още един ден на щастие и мир. 5Прошката ти
дава всичко това и още много други неща.
434
 3. Прошката позволява да се отмахне завесата, която скрива лицето на Христос от онези,
които гледат с непростителен поглед на света. 2Тя ти позволява да разпознаеш Божия Син и
изчиства всички мъртви мисли от паметта ти, така че да се надигне споменът за твоя Отец
отвъд прага на съзнанието ти. 3Нима можеш да желаеш нещо, което прошката да не бъде в
състояние да даде? 4Какви, ако не тези дарове си струва да се търсят? 4Какви въображаеми
стойности, незначителни цели или преходни обещания, които никога няма да се изпълнят,
могат да бъдат по-надеждни от онова, което ти дава прошката?
4. Защо да търсиш отговор, освен отговора на всичко? 2Тук е съвършеният отговор, даван
на несъвършени въпроси, безсмислени изисквания, половинчато желание да се вслушаш, и по-
малко от половинчата прилежност и частично упование. 3Тук е отговорът! 4Недей да го търсиш
повече. 5Няма да намериш друг отговор.
6. Божият план за твоето спасение не може да се промени, нито да се провали. 2Бъди
благодарен, че той остава точно такъв, Какъвто е заплануван от Него. 3Той стои пред теб
неизменен като отпорена врата с топлота и сърдечно посрещане, което те зове отвъд прага,
приканвайки те да влезеш и да се почувстваш като у дома си там, където наистина
принадлежиш.
7. Ето отговорът! 2Нима ще останеш вън, когато цялото Небе те очаква вътре? 3Прости и
бъди простен. 4Каквото дадеш, това и ще получиш. 5Не съществува друг, освен този план за
спасението на Божия Син. 6Нека да възликуваме днес, че това е така, защото тук имаме отговор,
прост и ясен, толкова прост, че не би могъл да те подведе. 7Всички усложнения, които е изтъкал
светът от крехка паяжина, изчезват пред могъществото и величието на това изключително
просто изявление на истината.
8. Ето отговорът! 2Недей да се отвръщаш отново в безцелно лутане. 3Приеми спасението
сега. То е дар Божи, а не на света. 5Светът не може да предложи никакви дарове, които да имат
4

стойност за съзнанието, приело като свое онова, което Бог му е дарил. 6Бог желае да приемеш
спасението още днес и сложните ходове на твоите сънища да не скриват повече от теб факта, че
не представляват нищо.
9. Отвори очи днес и виж един щастлив свят на сигурност и мир. 2Прошката е начинът да
дойде този свят и да измести ада. 3Той безмълвно се надига пред отворените ти очи, за да те
поздрави и да изпълни сърцето ти с дълбок покой, докато в съзнанието ти изплуват древни
истини, възраждащи се вечно. 4Неописуемо е онова, което ще си спомниш тогава. 5Прошката ти
го дарява.
10. Спомняйки си даровете на прошката, днес пристъпваме към своята практика с вяра и
надежда, че този ден ще бъде нашето спасение. 2Днес ние ще го потърсим искрено и с радост,
осъзнавайки, че държим ключа към него в ръцете си, приемайки отговора на Небето спрямо
ада, който сме си създали, но в който вече не желаем да оставаме.
11. Сутрин и вечер с радост посвещаваме по четвърт час на търсене, което ще ни
гарантира край на ада. 2Започни с надежда, защото сме стигнали до онази повратна точка, при
която пътят става далеч по-лесен. 3И сега, макар и още да продължава ме по него, той вече е
кратък. 4Близо сме наистина до предначертания край на съня.
12. Потъни в щастие, когато пристъпваш към периодите на практика, защото те са
обещание за сигурната награда да намериш отговор на проблемите и всичко онова, което ще
получиш като приемеш отговора. 2Днес ще ти се даде да изпиташ мира, който прошката дарява
и радостта от това, че булото се е повдигнало.
13. Светът ще избледнее в светлината, която ще получиш днес, докато изчезне и ще
видиш да се възправя един Друг свят, които нямаш думи да опишеш. 2Сега ние вървим направо
в светлината и получаваме даровете, които са ни приготвени от началото на времето и които са
очаквали този ден.
14. Прошката ти дава всичко, което желаеш. 2Днес ти са дадени всички желани неща.
3
Нека твоите дарове да не се отдръпнат през деня, когато отново се върнеш към света на
непрестанна промяна и нерадостни привидности. 43апази своите дарове с ясно съзнание, когато
виждаш неизменното в сърцето на промените; светлината на истината зад привидностите.
15. Не се изкушавай да оставяш даровете да ти се изплъзнат и да потънат в забвение, но
ги пази твърдо в съзнанието си чрез опитите си да мислиш за тях поне минута на всеки четвърт
час. 2Припомняй си колко са ценни тези дарове със следното напомняне, което е в състояние да
задържи тези дарове в съзнанието ти през целия ден:
3
Прошката дава всичко, което желая.
4
Днес приемам тази истина.
5
Днес получавам Божиите дарове.
435
 УРОК 123
Благодаря на Отца за Неговите дарове към мен.
1. Нека днес отдадем благодарност. 2Стигнахме до по-благодатни пътеки и по-равни
пътища. 3Не може да има дори и мисъл за връщане или някаква непреодолима пречка пред
истината. 4Остава все още малко колебание, някои дребни пречки и несигурност, но можеш да
бъдеш много благодарен сполуките, които са далеч по-големи, отколкото осъзнаваш.
2. Един ден, посветен на благодарност, ще привнесе благодатта на ново прозрение към
всички реални сполуки, които си постигнал; към даровете, придобити от теб. 2Ликувай този
ден, с любяща благодарност, Отца не те е оставил сам, не те е пуснал самотно да се луташ в
тъмнина. 3Благодари, че те е спасил от онова аз, което ти се струваше, че си създал да заеме
мястото на Него и Неговото творение. 4Отдай Му благодарност днес.
3. Отдай благодарност, че не те е изоставил и че Него Самия. 3Любов ще остане винаги
сияйна над теб, вечно и неизменно. 2 Отдай благодарност и за това, че си останал неизменен,
защото Неговият възлюблен Син е неизменен като Него Самия. 3Бъди благодарен, че си спасен.
4
Бъди щастлив, че имаш предназначение в спасението, което трябва да изпълниш. 5Бъди
благодарен, че истинската ти ценност далеч превъзхожда незначителните ти дарования и
дребнавите преценки на онзи, когото Той е определил за Свой Син.
4. Днес сърцата ни благодарни преодоляват отчаянието и ние вдигаме благодарен поглед
и преставаме да го заривам в праха. 2Днес пеем песента на благодарността в чест на Аза, който
Бог е пожелал да бъде нашата истинска идентичност в Него. 3Днес се усмихваме на всеки,
когото видим и с леки стъпки тръгваме напред да изпълним своето предназначение.
5. Ние не вървим сами. 2И отдаваме благодарност за това, че в нашата самотност един
Приятел е дошъл, за да ни каже спасителното, отправено от Бога към нас. 3И аз ти благодаря, че
Го чуваш. 4Неговото Слово остава безгласно, когато е нечуто. 5Когато Му благодариш, ти също
и получаваш благодарност. 6Едно нечуто послание няма да спаси света, дори и мощен да е онзи
Глас, Който го изразява, дори голяма да е любовта, която крие посланието.
6. Благодаря на теб, който чуваш, защото ти се превръщаш във вестител, който носи със
себе си Неговия Глас и Му дава възможност да прокънти по целия свят. 2Приеми Божията
благодарност днес, когато сам Му отдаваш благодарността си. 3Защото Той ще те дари с
благодарността, която Му отдаваш, приемайки твоите дарове с любяща благодарност и
връщайки ги умножени хиляди и стотици хиляди пъти. 4Той ще благослови твоите дарове като
ги сподели с теб. 5И така тяхната сила и мощ расте, докато изпълнят целия свят с радост и
благодарност.
7. Приеми Неговата благодарност и Му отдай своята днес на два пъти по петнадесет
минути. 2И ще разбереш Кому отдаваш благодарността си и на кого я отдава Той, когато ти Му
благодариш. 3Този свещен половин час, който Му отдаваш, ще ти бъде възвърнат от порядъка
на години за всяка секунда; от порядъка на сила да спести еони в спасението на света заради
благодарност към Него.
8. Приеми Неговата благодарност и ще разбереш с каква любов Той те носи в Своето
Съзнание, колко дълбока и безгранична е Неговата грижа за теб, колко съвършена е Неговата
Признателност. 2Спомняй си ежечасно да мислиш за Него и Му отдай благодарност за всичко,
което е отдал на Своя Син, за да се издигне той отвъд света и да си спомни своя Отец и Своето
Аз.
УРОК 124
Нека помня, че съм едно цяло с Бога.
1. Днес ще отдадем отново признателност за нашата Идентичност в Бога. 2Домът ни е
сигурен, имаме закрила във всичко, което вършим, притежаваме мощ и сила във всички свои
начинания. 3В нищо не можем да претърпим неуспех. 4Всичко, до което се докоснем, приема
сияйна светлина, която благославя и лекува. 5В единение с Бога и вселената ние вървим по своя
им ликувайки с мисълта, че Сам Бог върви навсякъде с нас.
2. Колко са свещени нашите съзнания! 2И всичко, което виждаме, отразява светостта в
съзнанието, което е единно с Бога и със самото себе си. 3Колко лесно изчезват грешките и
смърта отстъпва място на вечен живот. 4Нашите сияйни следи сочат пътя към истината, защото
Бог е наш Спътник, докато вървим още известно време по този свят. 5И тези, които идват след
нас ще разпознаят пътя, защото светлината, която носим, остана и в същото време продължава
да бъде с нас, докато вървим.
3. Онова, което получаваме, е наш вечен дар към онези, които идват подире ни, както и
към тези, които са минали преди и.и или известно време са били до нас. 2И Бог, Който обича

436
всички ни еднакво с любовта, чрез която сме сътворени, ни се усмихва, отдавайки ни щастието,
което сме дарили.
4. Днес няма да изпитваме съмнения в Неговата Любов към нас, нито ще поставяме под
въпрос Неговата грижа и закрила. 2Никакви напразни безпокойства не могат да застанат между
нашата вяра и съзнанието ни за Неговото Присъствие. 3'Днес сме едно цяло с Него и с
признателност си спомняме това. 4Чувстваме Го в сърцата си. 5Съзнанията ни са изпълнени с
Неговите Мисли, очите ни съзерцават Неговата красота във всичко, на което спрем поглед.
6
Днес виждаме само онова, което е изпълнено с любов и достойно за любов.
5. Виждаме го зад онова, което изглежда болка и болката отстъпва пред вътрешния мир.
2
Виждаме го в отчаяните, тъжните и скърбящите, в самотните и уплашените, които се връщат
към душевното спокойствие, в което са сътворени 3Виждаме го също в умиращите и в
мъртвите, връщайки ги за живот. 4Виждаме всичко това, защото сме го видели в себе си.
6. Няма чудо, което да бъде отказано на онези, които осъзнават своето единство с Бога.
2
Всяка тяхна мисъл е достатъчно силна, за да изцели многообразните страдания на всички хора,
с които са били свързани в миналото и на онези, с които им предстои да се срещнат, както и на
хората, които крачат редом с тях сега. 3Техните мисли са вечни и не зависят нито от
разстоянията, нито от времето.
7. Свързваме се в това съзнание, когато казваме, че сме единни с Бога. 2Защото чрез тези
думи изразяваме, че сме спасени и изцелени; и че благодарение на това можем да спасяваме и
изцеляваме. 3Ние сме получили и сега можем да дадем. 4Защото желаем да съхраним даровете,
дадени от Отца. 5Днес ще преживеем своето единство с Него, за да може светът да сподели
нашата оценка на реалността. 6Чрез нашето преживяване светът получава освобождение.
7
Когато отхвърлим разделението си от Отца, светът се изцелява заедно с нас.
8. Мир да бъде днес над теб. 2Осигури своя мир като се учиш да осъзнаваш, че си единен
със своя Творец, както и Той е единен с теб. 3Днешният ден, когато прецениш, че е най-удобно,
посвети половин час на мисълта, че си единно цяло с Бога. 4Това е първият ни опит да проведем
продължителен период без правила и специални думи, които да ръководят твоята медитация.
5
Ще се доверим на Божия Глас, Който да ни говори така, както днес намери за подходящо,
сигурни, че Той не може да не успее. 6Бъди с Него през този половин час. 7Той ще извърши
останалото.
9. Ще извлечеш не по-малка полза дори и ако си мислиш, че не става нищо. 2Днес може
би не си готов да приемеш тази придобивка. 3Но някъде, някога тя ще те споходи и ти
неминуемо ще я познаеш, когато откровено те осени. 4Този половин Час иде изкове златен
обков и всяка минута от него ще бъде като диамант около огледалото, което тази практика ти
предоставя. 5И в това огледало ще видиш лицето на Христос, като отражение на твоето лице.
10. Може би днес, а може би утре, ще видиш собственото си преображение в огледалото,
което ще ти поднесе този свещен половин час. 2Когато си готов, ще го откриеш там, в своето
съзнание, да те очаква. 3Тогава ще си припомниш мисълта, на която си посветил този половин
час и ще осъзнаеш с благодарност, че няма време, което да си провел по-пълноценно.
11. Може би днес, а може би утре, ще погледнеш в това огледало и ще разбереш, че
невинната светлина, която виждаш, е твоята; красотата, която съзерцаваш, е собствената ти
красота. 2Смятай този половин час за свой дар към Бога, сигурен, че Той ще ти отвърне c
чувство на любов, непонятно за теб, с радост, която е твърде дълбока, за да бъде разбрана от
теб, с твърде свещена гледка, за да бъде видяна от телесните очи. 3И все I пак, можеш да си
сигурен, че един ден, може би днес, може би утре, ти ще разбереш, осъзнаеш и видиш.
12. Прибави още бисери към златистата рамка, която обрамчва огледалото, което ти се
предлага днес, като си повтаряш ежечасно:
2Нека да помня, че аз съм единен с Бога, единен с всички свои братя и своето Аз, във
вечна святост и мир.
УРОК 125
В тишина днес аз приемам Божието Слово.
1. Нека днешният ден бъде ден на мълчание и тихо вслушване. 2Твоят Отец желае да
чуеш Неговото Слово. 3Той те зове от дълбините на твоето съзнание, където обитава. 4Чуй Го
днес. 5Не е възможно да има мир дотогава, докато Неговият Глас не бъде чут по целия свят;
докато твоето съзнание, смълчано заслушано, не приеме посланието, което трябва да чуе
светът, за да въдвори времето на спокойствие и мир.
2. Този свят ще се промени благодарение на теб. 2Нищо друго не може да го спаси,
защото Божественият план е чисто и просто следният: Синът Божи е свободен, за да се спаси,
когато му е дадено Божественото Слово за Водач, Който е завинаги в неговото съзнание и
437
редом с него, за да го изведе до дома на Отца му по собствената му воля, която е извечно
свободна, както и Божествената. 3Той не бива воден насилствено, а единствено с любов. 4Той не
бива съден, а само осенен от светостта.
3. Днес в тишина ще чуем Божия Глас, без да Му пречат нашите дребнави мисли, без
нашите лични желания и без всякакво осъждане на Неговото свято Слово. 2Днес няма да
осъждаме себе си, защото онова, което сме, не подлежи на осъждане. 3Стоим далеч от всяко
осъждане, което светът е наложил над Божия Син. 4Той не го познава. 5Днес няма да слушаме
света, а ще чакаме в мълчание да чуем Божието Слово.
4. Чуй, свети Сине Божи, твоят Отец да ти говори. 2Неговият Глас ще ти предаде святото
Му Слово, за да разгърне по целия свят приливите на спасението и свещеното време на мир.
3
Днес ние се събираме пред Божия трон, тихото място в съзнанието, където Той живее вечно, в
светостта, която Той е сътворил и никога няма да напусне.
5. Той не е изчакал ти да върнеш към Него своето съзнание, за да ти даде тогава Словото
Си. 2Той не се е скрил от теб, докато ти си се отклонил за кратко от Него. 3Той не лелее онези
илюзии, които ти поддържаш за себе си. 4Той познава Своя Син и желае синът му да остане
част от Него, независимо от сънищата му; независимо от неговото безумно убеждение, че
собствената ,му воля не е негова.
6. Днес Той ти говори. 2Неговият Глас чака ти да се смълчиш, защото не може да се чуе
Словото Му дотогава, докогато твоето съзнание не се смълчи за известно време и
безсмислените желания не притихнат. 3Очаквай смълчан Неговото Слово. 4Мирът живее в теб и
ти можеш да го извикаш днес, за да ги помогне да подготвиш своето пресвято съзнание да чуе
Гласа на неговия Творец.
7. Три пъти днес, в най-подходящите за смълчаване моменти, отделяй по десет минути, в
които да не слушаш света, а да предпочетеш да чуеш Словото на Бога. 2Той ти говори и от
сърцето ти по-близко. 3Гласът Му е по-близо от ръката ти. 4Неговата Любов е всичко, което си
и което е Той; единосъщен с теб и ти единосъщен с Него.
8. Ти чуваш своя глас, когато Го слушаш да ти говори. 2Toй изразява твоето Слово. 3Това
е Словото на мир и свобода, на единство на волята и целта, без разделение или раздвоение и
единното Съзнание на Отца и Сина. 4В мълчание днес слушай своето Аз и Го остави да ти каже,
че Бог никога не е изоставял Своя Син и ти никога не си изоставял своето Аз.
9. Само се смълчи. 2Няма да се нуждаеш от никакво друго правило, освен от това, за да
може днешната ти практика да те издигне над мисленето на света и да освободи виждането ти
от телесните очи. 3Само се смълчи и слушай. 4Ти ще чуеш Словото, в което Волята на Бог Син
се съединява с Волята на Отца в единство с нея, без никакви илюзии да застават посред
съвършено неделимото и истинното. 5С отминаването на всеки час днес, смълчи се за момент и
си напомни, че имаш специално пред назначение този ден; в мълчание да приемеш Словото
Божие.
УРОК 126
Всичко, което дарявам, е дарено на мен.
1. Днешната идея, напълно чужда на егото и мисленето на този свят, е от решаващо
значение за промяната в разбиранията, към която се стреми този курс. 2Ако повярваш в това
твърдение, няма да бъде трудно да простиш напълно, сигурен в целта си и вярната посока. 3Ще
разбереш чрез какви средства постигаш спасение и ще ги приложиш без колебание.
2. Нека да разгледаме с какви убеждения си заместил тази идея. 2Струва ти се, че другите
хора съществуват отделно от теб и твоите мисли нямат нищо общо с начина, по който се
държат, нито пък техните мисли са свързани с твоето поведение. 3Ето защо отношението ти не
им влияе и техният зов за помощ няма нищо общо с твоя. 4Мислиш си още, че те могат да
вършат грях, без това да засяга твоето светоусещане и ти можеш да ги съдиш за греха им, без
сам да бъдеш осъден, оставайки в мир.
3. Когато „простиш" един грях, ти нямаш непосредствена полза от това. 2Проявяваш
милосърдие към някой, който е недостоен, просто за да покажеш, че ти си по-добър, на по-
издигнато ниво от онзи, комуто прощаваш. 3Той с нищо не е заслужил твоето милосърдие и
търпимост, което даряваш на човек, незаслужаващ този дар, защото греховете му са го снижили
под нивото на истинско равенство с теб. 4Той не може да претендира за твоята прошка.
5
Прошката е дар за него, но едва ли за теб.
4. Така че в своята основа прошката е неоснователна; тя е милосърдна прищявка,
великодушна, но незаслужена, дар, който веднъж можеш да дадеш, друг път - не. 2След като е
незаслужена, напълно справедливо е да не простиш и няма защо да страдаш в такъв случай.
3
Грехът, който прощаваш, не е твой грях. 4Извършен е от съвсем друг, напълно отделен от теб
438
човек. 5И ако в такъв случай проявиш благоразположение към него да му дадеш нещо, което не
заслужава, този дар не ти принадлежи, също както не ти бе принадлежал и грехът му.
5. Ако това е така, прошката няма основания, на които да се опре достатъчно надеждно и
сигурно. 2Тя е екцентризъм, при които понякога ти снизходително избираш да дадеш
незаслужено опрощение. 3Но си остава твое право да не позволиш на грешника да избегне
справедливата разплата за своя грях. 4Нима мислиш, че Отец на Небесата позволи спасението
на света да зависи от нещо подобно? 5Нима грижата Му за теб нямаше да бъде нищожна
наистина, ако спасението зависеше от някаква си прищявка?
6. Ти не разбираш прошката. 2Така, както я виждаш, тя е само потискане на явната
агресия, без да изисква изправление в твоето съзнание. 3Така, както ти я възприемаш, тя не
може да ти даде мир. 4Не е средство, чрез което да се освободиш от онова, което виждаш в
другия. 5Неспособна е да възстанови единството ти с него в твоето съзнание. 6Не е онова, което
Бог е предназначил да бъде за теб.
7. Когато не Му даваш дара, който Той очаква от теб, ти не можеш да познаеш Неговите
дарове и си мислиш, че не ти ги е дарил. 2Но нима Бог ще ти поиска дар, който да не е
предназначен за теб? 3Възможно ли е Той да се задоволи с празни жестове и да сметне такива
жалки дарове достойни за Неговия Син? 4Спасението е далеч по-добър дар. 5А истинската
прошка като средство, чрез което се постига спасение, изцелява съзнанието, което дава, защото
даването е получаване. 6Онова, което остава неполучено, то не е било отдадено, но онова, което
е дадено, трябва да се получи.
8. Днес се опитваме да разберем истината, че даващият е и получаващ. 2Ще ти трябва
помощ, за да вникнеш в смисъла на това твърдение, защото то е напълно чуждо на мислите, с
които си свикнал. 3Но помощта, от която се нуждаеш, е налице. 4Отдай Му днес своята вяра и
помоли Го да бъде с теб по време на твоята практика в истината. 5И ако уловиш дори и най-
дребен проблясък от онова освобождение, което се съдържа в идеята, коя го практикуваме
днес, този ден ще бъде ден на слава за целия свят.
9. Днес на два пъти посвети по петнайсет минути, опитвайки се да вникнеш в настоящата
идея. 2Това е мисълта, благодарение на която прошката заема съответното си място сред твоите
Приоритети. 3Това е мисълта, която ще разкрепости съзнанието ти, освобождавайки го от
всичко, което му пречи да разбере какво е прошката и ще ти позволи да осъзнаеш колко тя е
ценна за теб.
10. В мълчание затвори очите си за света, който не разбира какво означава прошка и
потърси убежище в мястото на тишината, където става промяна в мислите и се отхвърлят
погрешни те разбирания. 2Повтори днешната идея и помоли да ти се помогне да разбереш
истинския й смисъл. 3Бъди готов да и учиш. 4Бъди щастлив да чуеш да ти говори Гласът на
истината и изцелението и ще разбереш думите Му, разпознавайки в тях своите собствени.
11. Колкото се може по-често си напомняй, че днес имаш цел, която придава особена
значимост на днешния ден за теб и всички твои братя. 2Не позволявай на съзнанието си днес да
забрави задълго тази цел, а си кажи:
Всичко, което давам, е дадено на мен самия. 4Помощта, която ми е нужна, за да се
убедя в тази истина, ми е дадена в този момент. 5И аз ще Му се доверя.
6
После остани в мълчание, със съзнание, готово да приеме Неговото изправление и
Неговата Любов. 7И ще повярваш в онова, което чуеш от Него, защото ще приемеш всичките
Му дарове.
УРОК 127
Няма друга, освен Божията любов.
1. Ти сигурно смяташ, че е възможно да има различни видове любов. 2Може би си
мислиш, че съществува една любов за едно, а друга за друго; един начин да обичаш даден
човек, друг начин да обичаш друг. 3Любовта е една. 4Тя няма отделни части, нито степени; няма
разновидности и нива, няма разноликост и разграничения. 5Тя е това, което е, напълно
неизменна. 6Не се променя в зависимост от човека или обстоятелствата. 7Тя е Сърцето на Бога,
а също и на Неговия Син.
2. Смисълът на любовта е неясен за всеки, който мисли, че любовта може да се променя.
2
Той не разбира, че изменчива любов е по начало невъзможна. 3Така че той си мисли, че в
определени моменти може да обича, а в други - да мрази. 4 Въобразява си, че любовта може да
се дари на един и да остане това, което е, дори ако се откаже на другите. 5Да вярваш в подобна
любов, означава да не я разбираш. 6Ако тя можеше да разграничава така, това би означавало да
съди кой е прав и кой грешен и да приема Божия Син само отчасти.

439
 3. Любовта не може да съди. 2Тъй като самата е единна, тя възприема всичко като единно.
3
Нейният смисъл е в единството. 4И тя неизбежно се изплъзва от съзнанието на човек, който я
смята за нещо частично или непълно. 5Не съществува друга, освен Божията любов и цялата
любов е Негова. 6Не съществува различен принцип, който да господства там, където няма
любов. 7Любовта е закон, който няма противоположност, дейната цялостност е силата, която
поддържа всичко в единство, връзката между Отец и Син, която Ги отъждествява завинаги.
4. Курс, чиято цел е да те научи да си спомниш своята истинска същност, не може да не
подчертае, че никога не би могло да съществува разлика между твоята истинска същност и
същността на любовта. 2Същността на любовта е и твоя същност и се споделя от Самия Бог.
3
Защото твоята същност е и Негова същност. 4Няма друга любов, освен Неговата и Той е
всичко, което съществува. 5Никакво ограничение не тегне над Него и следователно ти също не
си ограничен от нищо.
5. Никой от законите на света не би ти помогнал да обхванеш смисъла на любовта.
2
Вярванията на света са създадени, за да скриват смисъла на любовта, обгръщайки го в тайна и
тъма. 3Не съществува дори и един принцип, поддържан от света, който да не осквернява
истината за същността на любовта и твоята собствена същност.
6. Не търси в света своето Аз. 2Любовта не може да се открие в тъмата и в смъртта. 3Но тя
е съвършено очевидна за очите, които виждат и ушите, които чуват Гласа на любовта. 4Днес се
упражняваме да освободим съзнанието ти от всички закони, на които си мислиш, че трябва да
се подчиняваш; от всички ограничения, при които ти се струва, че живееш, и от всички
промени, които според теб са част от човешката съдба. 5Днес правим най-голямата
самостоятелна стъпка, която този курс изисква за напредъка ти към поставената цел.
7. Ако доловиш дори и най-слабият проблясък на онова, което означава любовта, ти си
напреднал безкрайно по отношение на разстоянието и неизброимо много години по отношение
на времето по посока на своето освобождение. 2И затова, нека радостно днес да отдадем заедно
малко време на Бога и да осъзнаем, че времето не може да се използва по по-добър начин.
8. Два пъти днес за по петнадесет минути преодолей всеки закон, в който вярваш
понастоящем. 2Отвори съзнанието си и се отпусни. 3Светът, който сякаш те държи като
пленник, може да се преодолее от всеки, който не смята, че този свят му е скъп. 4Откажи се от
цялата стойност, която придаваш на нищожните неща, предлагани ти от света и на неговите
безсмислени дарове и нека Божият дар да измести всички тях.
9. Призови своя Отец, сигурен, че Неговият Глас ще ти откликне. 2Той Сам е дал това
обещание. 3И Сам Той ще вложи искрата на истината в съзнанието ти винаги, когато се
отказваш от една погрешна представа, от една мрачна илюзия за собствената си реалност и за
това какво означава любов. 4Днес Той ще просветне отвъд твоите празни мисли и ще ти
помогне да разбереш истината на любовта. 5С любяща нежност живее Той в теб, когато
позволиш Гласът Му да предаде на твоето чисто и открито съзнание смисъла на любовта. 6И
Той ще благослови урока със Своята Любов.
10. Днес легион години на очакване на спасението изчезват и ред вечността на наученото
от теб. 2Нека да отдадем благодарност за това, че ни е спестено бъдеще, което да прилича на
миналото. 3Оставяме миналото зад гърба си, за да не си го спомняме никога повече. 4И
издигаме поглед над едно по-различно настояще, където изгрява бъдеще, различно от миналото
във всяко отношение
11. Светът сега е новороден младенец. 2И ние ще съзерцаваме как той расте в здраве и
сила, за да разпръсне своето благословение над всички, които дойдат да се научат да отхвърлят
света, който са смятали изтъкан от омраза и враждебен на любовта. 3Сега те всички получават
свободата си заедно с нас. 4Сега те всички са наши братя в Божията Любов.
12. Ние ще си ги спомняме през целия ден, защото не можем да оставим частица от нас
без любов, ако желаем да познаем своето Аз. 2Поне три пъти на час си помисляй за човек, който
върви по пътя с теб и който е дошъл да научи онова, което и ти трябва да научиш. 3И когато си
спомниш за него, предай му следното послание от своето Аз:
4
Аз те благославям, братко, с Любовта на Бога, която желая да споделя с теб. 5Защото
искам да науча радостния урок, че не съществува друга, освен Божията любов и твоята,
моята и любовта на всеки един.
УРОК 128
Светът, който виждам, не притежава нищо желано от мен.
1. Светът, който виждаш, не може да ти предложи нищо, което ти е необходимо; нищо,
което можеш да използваш или би могло да ти достави радост. 2Повярвай в тази мисъл и ще
бъдеш спасен от години на скръб, от неизброими разочарования и от надежди, които се
440
превръщат в горчивата пепел на отчаянието. 3Всеки трябва да приеме истината на тази мисъл,
ако желае да остави света зад гърба си и да се извиси над неговия тесен хоризонт и
дребнавости.
2. Всяко нещо, което цениш тук, е само верига, която те оковава към света и това е
единствената му цел. 2Защото всичко по необходимост служи на целта, която си му придал,
докато не видиш тук някакво друго предназначение. 3Единствената цел на този свят, достойна
за твоето съзнание, е да преминеш покрай него, докато съзреш някакво друго предназначение
тук. 4Не се заблуждавай повече. 5Светът, който виждаш, не притежава нищо, желано от теб.
3. Преодолей днес веригите, които налагаш върху своето съзнание, когато виждаш
спасението тук. 2Защото онова, което цениш, става част от теб според начина, по който се
възприемаш. 3Всичко, към което се стремиш, за да изглеждаш по-стойностен в собствените си
очи, те ограничава все повече, скрива собствената ти ценност от теб и издига поредната
преграда пред вратата, която води до истинското самосъзнание за собственото ти Аз.
4. Нека нищо, свързано с плътските мисли, да не задържа твоя напредък към спасението и
не се изкушавай да мислиш, че светът може да крие нещо желано, защото това те дърпа назад.
2
Няма нищо тук, за което да копнееш. 3Тук нищо не струва дори и миг отлагане и болка; дори и
миг колебание и съмнение. 4Онова, което няма никаква стойност, не може да ти предложи
нищо. 5Сигурните ценности не могат да се открият в онова, което е лишено от ценност.
5. Днес се упражняваме да се освобождаваме от всяка мисъл за ценности, които сме
придавали на света. 2Освобождаваме го от всякакви цели, които сме придавали на неговите
аспекти, фази и сънища. 3Съзнанието ни го виждат лишен от цел и освободен от всичко, което
бихме искали да открием в нето. 4'Така премахваме веригите, залостващи вратата към
освобождението от света и преминаваме отвъд дребнавите стойности и занижени цели.
6. Спри и за малко помълчи, за да видиш колко високо над света си в състояние да се
издигнеш, когато освободиш съзнанието си от веригите и му дадеш възможност да открие
онова ниво, където то се оказва у дома. 2То ще бъде признателно да се освободи за малко. 33нае
къде е истинската му принадлежност. 4Но освободи крилете му, и то ще полети, неотклонно и
щастливо да се свърже със своята свещена цел. Остави го да намери покой в своя Творец, да се
върне там към разума, свободата и любовта.
7. Дай му три пъти днес по десет минути покой. 2И когато после отвориш очи, няма да
цениш нищо, което виждаш така, както преди. 3Цялостната ти гледна точка към света ще се
променя по малко всеки път, когато позволиш на съзнанието си да избегне своите вериги. 4То
не принадлежи там, където е светът. 5А ти принадлежиш там, където трябва да бъде съзнанието
ти и където отива да намери покой, когато го освободиш от света. 6Твоят Водач е верен.
7
Отвори съзнанието си за Него. 8Бъди притихнал и в покой.
8. Съхранявай съзнанието си и през деня. 2Щом си помислиш, че съзираш нещо ценно в
някой аспект или представа за света, отхвърли тази верига от своето съзнание и с тиха
увереност си кажи:
3
Това няма да ме изкуши и забави.
4
Светът, който виждам, не притежава нищо желано от мен.
УРОК 129
Отвъд този, съществува желаният от мен свят.
1. Тази мисъл, следва от мисълта, която практикувахме вчера. 2Не можеш да се
задоволиш с идеята, че светът е лишен от смисъл, защото докато не видиш, че има нещо, на
което да се надяваш, само ще се депресираш. 3Ние не поставяме ударението върху отричането
от света, а върху това да се замести с нещо далеч по-удовлетворително, изпълнено с радост и
предлагащо вътрешен мир. 4Мислиш ли, че този свят може да ти предложи онова, което
желаеш?
2. Може би си струва известно време да се помисли за стойностите на света. 2Би могъл да
допуснеш, че нищо не губиш, ако се откажеш от всяка мисъл за ценности тук. 3Светът, който
виждаш, е наистина безмилостен, нестабилен, жесток, безразличен към теб, винаги готов за
мъст и безмилостна омраза. 4Той дава, само за да отнеме и те лишава от всичко, за което си
копнял. 5Не може да се намери трайна любов, защото няма такава. 6Това е временен свят,
където всичко има край.
3. Ще бъде ли загуба тогава, ако вместо него намериш един свят, където загуба е
невъзможна; където любовта е вечна, омраза не може да съществува и няма смисъл от мъст?
2
3агуба ли е да намериш всичко, което истински желаеш и да знаеш, че то никога няма да
свърши и завинаги ще остане такова, каквото го искаш? 3Но накрая и то ще се замени от нещо

441
неизразимо, защото от тази позиция ти достигаш там, където думите не съществуват, в
безмълвието, чийто език е неизразим и все пак напълно разбираем.
4. Общението, недвусмислено и ясно като ден, е напълно безгранично във вечността. 2И
Сам Бог говори на Своя Син, както Неговият Син Му говори. 3Техният език е без думи, защото
онова, което си казват, не подлежи на символизация. 4Познанието Им е непосредствено,
напълно споделено и единно. 5Колко си далеч от това ти, който си изцяло закрепостен за този
свят. 6И в същото време колко си близо, когато го размениш за света, който истински желаеш.
5. Сега последната стъпка е сигурна: сега си на миг разстояние от вечността. 2Тук можеш
само да гледаш напред и да не се обръщаш назад, за да погледнеш още веднъж света, който не
желаеш. 3Ето го онзи свят, който идва на негово място, когато разкрепостиш съзнанието си от
дребнавостите, които светът ти налага, за да те държи в плен. 4Не им придавай стойност и те ще
изчезнат. 5Докато ги цениш, те ще ти се струват реални.
6. Това е изборът. 2Какво можеш да загубиш, избирайки да не придаваш стойност на
нищото? 3Няма на този свят нищо, което истински да желаеш, но онова, което избираш вместо
него, е реалният ти стремеж! 4Позволи да ти се даде днес. 5Той очаква да го избереш вместо
всичко, към което си се стремил, без да го желаеш.
7. Упражнявай волята си да осъществиш тази промяна десет минути сутринта и десет
минути вечерта и през още един междинен период. 2Започни със следното:
3
Отвъд този, съществува желаният от мен свят.
4
Избирам да виждам него на мястото на този свят, защото тук няма нищо, към което
истински да се стремя.
5
После затвори очите си за света, който виждаш, и в безмълвния мрак наблюдавай
светлините, които не са от този свят, да се запалват една подир друга, докато вече престане да
има значение къде свършва едната, за да започне другата, и те се слеят в едно.
8. Днес светлините на Небето се скланят над теб, за да огреят над клепачите ти, докато ти
почиваш отвъд света на мрака. 2Тук е светлина, която не се вижда с очите. 3Но съзнанието ти
може ясно да я види и да разбере. 4Днес ти е даден ден на благодат и ние отдаваме
благодарност. 5Този ден осъзнаваме, че тъкмо загубата си се стремил да не загубиш.
9. Сега разбираме, че загуба не съществува. 2Защото най-накрая видяхме нейната
противоположност и сме благодарни, че изборът е направен. 3Спомняй си ежечасно своето
решение и посвети един момент, за да утвърдиш избора си като се отърсиш от всички мисли и
се съсредоточиш за известно време върху следното:
4
Светът, който виждам, не притежава нищо, което да желая.
5
Отвъд този, съществува желаният от мен свят.
УРОК 130
Невъзможно е да виждам два свята.
1. Възприятието е последователно. 2Каквото виждаш, отразява начина ти на мислене. 3А
начинът ти на мислене отразява твоя избор на онова, което желаеш да видиш. 4То се определя
от твоите ценности, защото ти неминуемо искаш да виждаш онова, което цениш, вярвайки, че
видяното е реално. 5Човек не може да види свят, на който съзнанието му не е придало стойност.
6
И неизменно вижда онова, което вярва, че желае.
2. Но може ли някой едновременно да мрази и да обича? 2Може ли някой да желае нещо,
ако не иска то да бъде реално? 3И кой може да избере да вижда свят, който го плаши? 4Страхът
заслепява,защото в това е неговото оръжие: Ти не виждаш онова, което се страхуваш да видиш.
5
Така че, любовта и възприятието вървят ръка за ръка, но страхът скрива в тъма
съществуващото.
3. И какво тогава може да проектира страхът върху света? 2Какво реално може да се види
в тъмнина? 3Истината бива затъмнявана от страха и остава само онова, което е плод на
въображението. 4Ала какво реално може да има в слепите фантазии, родени от страха? 5Какво
трябва да е желаното от теб, за да ти се явяват подобни фантазии? 6Какво би искал да получиш
от подобен сън?
4. Страхът е създал всичко онова, което си въобразяваш, че виждаш. 2Всяка раздяла,
всякакви разграничения и множеството различия, които според теб съставляват света. 3Те не
съществуват. 4Врагът на любовта ги е измислил. 5И въпреки всичко, любовта не може да има
враг, така че те нямат нито причина, нито битие, нито последици. 6Те могат да бъдат ценени, но
си остават нереални. 7Можеш да се стремиш към тях, но не и да ги намериш. 8Днес ние няма да
ги търсим и няма да губим вия си да се стремим към нещо неоткриваемо.
5. Невъзможно е да виждаш два свята, които не се припокриват по никакъв начин.
2
Потърсиш ли единият, другият изчезва. 3Остава само един от тях. 4Това е обхватът на избор,
442
отвъд който не можеш да вземаш решение. 5Реалният и нереалният свят са тези, между които да
избираш и нищо повече.
6. Днес ние няма да се опитваме да правим компромис там, където компромис е
невъзможен. 2Светът, който виждаш, е доказателство, че си направил избор, който е така
всеобхватен, както и противоположният. 3Днес ще научим не само урока, че не можеш да
виждаш два свята. 4Урокът се състои още и в тона, че светът, който виждаш, е напълно
устойчив от перспективата, от която гледаш на него. 5Той е цялостен, защото произтича от едно
чувство и отразява своя източник във всичко, което виждаш.
7. Шест пъти днес дълбоко признателни ние с радост отдаваме по пет минути на мисълта,
която поставя край на всеки компромис и колебание и ги преодолява наведнъж. 2Няма да
правим хиляди безсмислени разграничения, нито ще се опитваме да носим със себе си частица
нереалност, посвещавайки съзнанието си само на това да открием реалното.
8. Отправи търсенията си на този друг свят, като помолиш за сила, превъзхождаща твоята
собствена, и като осъзнаеш какво точно търсиш. 2Ти не се стремиш към илюзии. 3И се насочваш
към тези пет минути, изпразнил ръце от всякакви нищожни ценности на света. 4Чакаш Бог да ти
помогне, когато казваш:
5
Не е възможно да виждам два свята. 6Нека да приема силата, която Бог ми предлага и
да не съзирам ценност в този свят, за да намеря свобода и избавление.
9. Бог ще бъде насреща. 2Защото си призовал великата, неизменна сила, която с
благодарност ще извърви тази гигантска стъпка заедно с теб. 3И не може да не видиш Неговата
благодарност, изразена в реални възприятия и истина. 4Ти няма да се усъмниш в онова, което
виждаш, защото, макар и да е възприятие, това не е виждането, което твоите очи сами някога са
имали. 5И ще познаеш как Божията сила те повдига, когато направиш този избор.
10. Днес се отърси с лекота от изкушенията, когато те възникнат, просто като си спомниш
границите на своя избор. 2Нереалното или реалното, погрешното или истинното - това е, което
виждаш и само него. 3Възприятието съответства на твоя избор и при теб идва изцяло или адът,
или Небето.
11. Ако приемеш за реална дори и незначителна частица от ада, ти осъждаш начина, по
който виждаш и обричаш своето зрение, така че видяното от теб ще бъде наистина ад. 2И
въпреки това, винаги ще ти бъде достъпно да избереш Небесната свобода, готова да заеме
мястото на всичко, което адът би могъл да ти покаже. 3Достатъчно е само да кажеш на която и
да е частица от ада, независимо от формата ц чисто и просто следното:
4
Невъзможно е да виждам два свята. 5Аз се стремя към своята свобода и избавление и
това не е чист от моето желание.
УРОК 131
Не може да не успее този, който се стреми към истината.
1. Навсякъде те преследва провалът, когато се стремиш към цели, които не могат да бъдат
постигнати. 2Ти търсиш постоянство в непостоянното, търсиш любов там, където любов не
съществува, търсиш сигурност сред опасностите; безсмъртие сред тъмата на съня за смъртта.
3
Може ли да успее човек, който търси в условията на противоречие и там се опитва да намери
стабилност?
2. Лишените от смисъл цели няма как да се осъществят. 2Не можеш да ги постигнеш,
защото и средствата, чрез които се стремиш към тях са безсмислени като самите цели. 3Нима
може някой да използва безсмислени средства, надявайки се да постигне чрез тях каквото и да
било? 4До къде биха могли да го доведат те? 5И нима чрез тях може да се постигне нещо,
обещаващо да бъде реално? 6Преследването на фантазии води до смърт, защото е търсене на
нищото, така че търсейки живот, се стремиш към смъртта. 7Ти искаш безопасност и сигурност,
а в същото време в сърцето си се молиш за опасност и закрила на нищожния сън, създаден от
теб самия.
3. И все пак стремежът е неизбежен. 2Дошъл си заради него и непременно ще
осъществиш онова, за което си дошъл. 3Но светът не може да ти наложи целта, към която да се
стремиш, ако сам не му дадеш сила да стори това. 4Ако не го направиш, ти все още си свободен
да избереш цел, която е отвъд света и отвъд всяка мисъл от този свят - цел, която идва от идея,
от която си се отрекъл, но не си забравил - стара, но и нова едновременно; отглас от забравено
наследство, съхраняващо всичко, което истински желаеш.
4. Бъди щастлив, че пред теб има стремежи. 2Бъди щастлив да узнаеш, че търсиш
Небесното царство и непременно ще постигнеш реално желаната цел. 3Човек не може да не
желае тази цел и да не я постигне накрая. 4Божият Син не може да се стреми напразно, дори ако

443
ненужно се бави, самозаблуждава и смята, че търси ада. 5Когато сбърка, успява да се поправи.
6
Когато се отклони, пак бива върнат към задачата, която си е поставил.
5. Никои не остава в ада, защото никой не може да напусне своя Творец, нито да засегне
Неговата съвършена, вечна и неизменна Любов. 2 Ти ще намериш Небето. 3Всичко друго, което
търсиш, ще отпадне. 4Но не защото ти е отнето. 5То ще отпадне, защото вече не го искаш. 6Ще
постигнеш целта, която истински желаеш, така сигурно, както че Бог те е сътворил безгрешен.
6
. Защо трябва да чакаш, за да постигнеш Небесното Царство? 2То е тук и днес. 3Времето е
великата илюзия, че то е отминало или предстои. 4Няма как да бъде така, щом то е там, където
Бог иска да бъде Неговият Син. 5Възможно ли е Божията Воля да се отнася към миналото или
към предстоящето? 6Каквото повелява Той, е сега, не в миналото и съвсем не в бъдещето. 7То е
така далеч от времето, както малката свещица от далечната звезда или както избраното от
истински желаното от теб.
7. Небето си остава единствената ти алтернатива спрямо този странен свят, който си
създал, и неговия начин на живот; спрямо изменчивите му навици и колебливи цели, болезнени
удоволствия и трагични радости. 2Бог не е създал противоречията. 3Онова, което отрича
собственото си съществувание и проявява агресия спрямо самото себе си, не е от Него. 4Той не
е създал две съзнания - с Небето като щастливата последица па едното, а земята - злочестият
резултат на другото, което е противоположност на Небето във всяко отношение.
8. Бог не страда от вътрешно противоречие. 2Както и Неговото творение не е разкъсано на
две. Възможно ли е Неговият Син да бъде в ада, когато Сам Бог го е поставил на Небето?
3
4
Възможно ли е той да загуби онова, което Вечната Воля му е отредила да бъде негов дом
завинаги? 5Нека престанем да се опитваме да наложим чужда воля над единствената
Божествена цел. 6Той е тук, защото такава е Волята Му, а онова, което Той повелява, е налично
в този миг, отвъд обхвата на времето.
9. Днес няма да отдадем предпочитание на някакъв си парадокс вместо на истината.
2
Може ли Божият Син да създаде времето, за да отстрани Волята на Бога? 3Така той би отрекъл
себе си, противопоставяйки се на нещо, което няма противоположност. 4Той си въобразява, че е
създал ад в противовес на Небето и вярва, че обитава нещо несъществуващо, докато Небето е
мястото, което не може да намери.
11. Отхвърли подобни глупави мисли днес и обърни ума си към истински идеи. 2Не може
да се провали онзи, който се стреми да постигне истината, а днес ние именно нея търсим 3Този
ден ще посветим три пъти по десет минути на тази не цел и ще помолим да видим настъпването
на реалния свят, който да измести глупавите образи, които са ни скъпи, като същинските
представи изгреят па мястото на мислите, лишени от съдържание и от последствия, без да
произтичат или да имат основанията си в истината.
12. Признавайки това, пристъпваме към периодите на практика. 2Започни със следното:
3
Моля се да видя един различен свят и да имам мисли, различни от тези, които съм
създал. 4Светът, към който се стремя, не е създаден от мен и мислите, които желая, не са
мои.
5
В продължение на няколко минути наблюдавай своето съзнание и виж, макар и със
затворени очи, безсмисления свят, който смяташ за реален. 6Преразгледай също и мислите,
които съответстват на този свят и които приемаш за верни. 7След това се освободи от тях и се
задълбочи отвъд тях, в свещеното място, където те не могат да проникнат. 8В съзнанието ти има
една врата отвъд тези мисли, която не можеш да заключиш напълно, за да скриеш онова, което
се намира отвъд.
13. Потърси тази врата и я открий. 2Но преди да се опиташ да я отвориш, напомни си, че
не може да не успее онзи, който се стреми да постигне истината. 3А днес ти искаш тъкмо това.
4
Нищо друго няма значение сега; не цениш, нито се стремиш към друга цел, не желаеш
истински нищо пред тази врата, а търсиш само онова, което се намира отвъд нея.
14. Протегни ръка и виж колко лесно се отваря тя, достатъчно е само намерението да
проникнеш отвъд нея. 2Ангелите осветяват пътя и всеки мрак изчезва, и ти заставаш в такава
ярка и чиста светлина, че можеш да разбереш всичко, което виждаш. 3Кратък миг на изненада,
може би, ще те накара да поспреш, преди да осъзнаеш, че светът, който виждаш пред себе си в
светлината, отразява истината, която си знаел и която не си забравил напълно, когато си се
залутал в сънища.
15. Днес не можеш да претърпиш неуспех. 2С теб редом върви Духът, изпратен ти от
Небето, за да доближиш един ден тази врата и с Неговата помощ да се промъкнеш без усилие
през нея в светлината. 3Днес този ден е дошъл. 4Днес Бог изпълнява древното си обещание към
Своя свят Син, както и Синът Му си спомня своето обещание към Него. 5Това е ден на радост,
444
защото ние идваме на уреченото място и в уреченото време, където ще постигнеш целта на
всички свои търсения тук и на всички стремежи на света, които напълно приключват, когато
преминеш през тази врата.
16. Спомняй си често, че днес трябва да бъде време на особена радост и се въздържай от
отчаяни мисли и безсмислени оплаквания. 2Времето на спасението дойде. 3Днес е ден,
определен от самото Небе като време на благодат за теб и за света. 4Ако забравиш този щастлив
факт, напомни си го по следния начин:
5
Днес аз търся и намирам всичко, което желая.
6
Моята единствена цел ми го предлага.
7
Не може да не успее този, който се стреми към истината.
УРОК 132
Аз освобождавам света от всичко, което мислех за него.
1. Какво държи света във вериги, ако не твоите убеждения? 2И какво може да спаси света,
освен твоето Аз? 3Наистина убежденията са нещо могъщо. 4Мислите, които храниш, са мощни
и илюзиите са също така силни по своите последици, както и истината. 5Безумният смята, че
светът, който вижда, е реален и не се усъмнява в него. 6Той не се влияе от съмнения по
отношение последиците от своите мисли. 7Едва когато бъде поставен под съмнение техният
първоизточник, за него най-сетне има Надежда за освобождение.
2. И въпреки това спасението е лесно постижимо, защото всеки е свободен да промени
съзнанието си и с това се променят и всички негови мисли. 2Източникът на мисли се променя,
защото промяната на съзнанието означава промяна на всички възгледи, които имаш, имал си
някога или ще имаш един ден. 3Ти разкрепостяваш миналото от всичко, което си мислел по-
рано. 4Разкрепостяваш бъдещето от всички минали мисли, свързани с търсене на нещо, което не
желаеш да намериш.
3. Сега единственото време остава настоящето. 2Тук в настоящето светът намира
освобождение. 3Защото когато позволиш да се преодолее миналото и се отърсиш от
някогашните си Iгрехове за бъдещето, ти намираш освобождение и го предаваш на света. 4Ти си
поробил света с всички свои страхове, съмнения и нещастия, със своите болки и сълзи; и
всичките ти тъги тежат над него и държат света като затворник на твоите убеждения. 5Смъртта
го преследва навсякъде, защото ти поддържаш горчивите мисли за смъртта в своето съзнание.
4. Светът сам по себе си не представлява нищо. 2Твоето съзнание трябва да му придаде
смисъл. 3И онова, което съзираш над него, това са твоите желания, драматизирани така, че да
можеш да ги видиш и да ги сметнеш за реални. 4Вероятно смяташ, че този свят не е твое дело, а
ти неохотно си се озовал тук и нещо вече създадено, което едва ли разчита твоите мисли да му
придадат съдържание. 5Но истината е, че си намерил точно онова, което си търсил, когато си
дошъл.
5. Не съществува свят, отделен от твоите желания и тъкмо в това е в края на краищата
възможността за твоята свобода. 2Промени само съзнанието си за онова, което искаш да видиш,
и целият свят ще се промени в съответствие с него. 3Идеите не скъсват с първоизточника си.
4
Тази централна тема често се повтаря в текста и трябва да я имаш предвид, ако желаеш да
разбереш днешния урок. 5Не е гордостта, която ти говори, че ти си създал света, който виждаш,
и че той се променя в съответствие с промяната на твоето съзнание.
6. Но гордостта настоява, че ти идваш в един свят, напълно откъснат от твоето съзнание,
непроницаем от твоите мисли и независим от онова, което се случва да мислиш за него. 2Светьт
не съществува! 3Това е централната мисъл, която този курс се стреми да предаде. 4Не всеки е
готов да я приеме и всеки трябва да стигне дотам, докъдето може да се остави да бъде поведен
по пътя към истината. 5Той ще се върне и ще отиде още по-далеч или за малко ще отстъпи
назад и ще се върне пак.
7. Но изцелението е дарът за онези, които са готови да проумеят, че светът не съществува
и да приемат този урок сега. 2Тяхната готовност ще им покаже урока във форма, която могат да
разберат и проумеят. 3Някои внезапно го виждат в момента на смъртта и се вдигат, за да го
преподават. 4Други го откриват в преживяване, което не е от този свят, и което показва, че
светът не съществува, защото онова, което виждат, очевидно е истина, но въпреки това явно
противоречи на света.
8. А някои ще го намерят в този курс и в упражненията, кои то извършваме днес.
2
Днешната идея е вярна, защото светът не съществува. 3И ако той е наистина плод на
собственото ти въображение, то ти можеш да го освободиш от всичко, което си мислил за него,
като просто промениш мислите, които са му придали този вид. 4Болните биват изцелени, когато

445
се отърсят от всякакви мисли за болест и мъртвите възкръсват, когато ти позволиш мислите за
живот да изместят всякакви мисли зa смърт, които някога си имал.
9. Един урок, който бе повторен преди, трябва сега да се подчертае отново, защото
съдържа твърдата основа за днешната идея. 2Ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил. 3Не
съществува място, където можеш да страдаш, нито време, което да внесе промяна в твоето
вечно състояние. 4Нима е възможно да съществува свят на пространството и времето, ако ти
оставаш такъ,в какъвто Бог те е сътворил?
10. Какво друго е днешният урок, ако не друг начин да се каже, че да познаеш своето Аз е
спасението на света? 2Да освободиш света от всяка болка означава само да промениш своето
отношение към самия себе си. 3Не съществува свят, извън твоите представи, защото
представите не се отделят от своя първоизточник, а ти поддържаш света в своето съзнание под
формата на мисли.
11. Но ако си такъв, какъвто Бог те е сътворил, ти не можеш да мислиш, отделно от Него,
нито да създадеш нещо, което не споделя Неговата вечност и Любов. 2Присъщи ли са те на
света, който виждаш? 3Твори ли този свят, подобно Нему? 4Ако не, той не е реален и е
невъзможно да съществува въобще. 5Ако ти си реален, светът, който виждаш, е фалшив, защото
Божието творение е различно от този свят във всичко. 6И тъй както то е Негова Мисъл, чрез
която ти си сътворен, така твоите мисли са тези, които са създали света и те трябва да го
освободят, за да познаеш ти Мислите, които споделяш с Бога.
12. Освободи света! 2Твоите реални творения очакват това освобождение, за да те
направят творец не на илюзии, а същински подобен на Бога. 3Бог споделя Своята същност на
Творец с теб, който си Негов Син, защото Той не прави разлика между Себе Си и съхраненото
продължение на Неговото Аз. 4Каквото Той твори не е отделно от Него и никъде не свършва
Отца, за да започне Синът като нещо различно от Него.
13. Светът не съществува, защото представлява мисъл, откъсната от Бога, създадена, за да
раздели Отца от Сина и да откъсне частица от Самия Бог, като по този начин разруши Неговата
цялост. 2Възможно ли е свят, който произтича от подобна представа, да бъде реален? 3Може ли
той да съществува някъде? Отхвърли илюзиите и приеми истината. Отхвърли представата, че
си сянка, хвърлена мимолетно над един умиращ свят. Освободи съзнанието си и ще съзреш
един свободен свят.
14. Днес целта ни е да освободим света от всички празни мисли, които някога сме имали
по отношение на него и по отношение на всичко живо, което виждаме в него. 2То не може да му
принадлежи. 3Както и ние. 4Защото се намираме в сътворения дом от Отца за нас, както и за
всичко живо. 5И ние, които сме такива, каквито Той ни е сътворил, ще освободим днес този
свят от всяка наша илюзия, за да бъде разкрепостен.
15. Започни петнайсетминутните периоди, в които практикуваме два пъти днес, по
следния начин:
2
Аз, който оставам такъв, какъвто Бог ме е сътворил, ще освободя света от всичко,
което съм мислил, че представлява. 3Защото аз съм реален, тъй като светът не е, а искам да
позная собствената си реалност.
4
После просто се отпусни, буден, но без никакво напрежение, и нека съзнанието ти
стихне, за да бъде променено, и светът да се освободи заедно с теб.
16. Не ти е нужно да осъзнаваш, че изцелението идва за много братя по целия свят, както
и за онези, които виждаш около теб, когато изпращаш тези мисли като благословение на света.
2
Но ще почувстваш собственото си освобождение, макар и все още да не разбираш напълно, че
никога не можеш да бъдеш освободен единствено ти.
17. През целия ден разгръщай свободата, изпращана чрез твоите представи към целия
свят и си казвай винаги, когато се изкушиш да отричаш силата на простата промяна на
съзнанието:
2
Аз освобождавам света от всичко, което мислех за него и избирам вместо него
собствената си реалност.
УРОК 133
Аз няма да ценя това, което не притежава ценност.
1. Понякога в процеса на обучение, особено след чисто теоретически проблеми,
откъснати от вече усвоеното, е полезно ученикът да се върне към практиката. 2Днес ще
направим това. 3Няма да обсъждаме велики и всеобхватни идеи, а ще се занимаваме с онова,
което е от непосредствена полза за теб.
2. Ти не искаш от живота прекалено много, а прекалено малко. 2Когато оставиш
съзнанието си да се занимава с плътски грижи, с нещата, които купуваш, с престиж според
446
критериите на света, ти се стремиш към страдание, а не към щастие. 3Този курс не се стреми да
ти отнеме малкото, което имаш. 4Той не се опитва да замести с утопични идеи
удовлетворенията, които предлага светът. 5Удовлетворения в света не съществуват.
3. Днес ние изброяваме реалните критерии, в зависимост от които да оценяваме всичко,
което желаеш. 2Доколкото не удовлетворяват тези разумни изисквания, те не заслужават да се
стремиш към тях въобще, защото само биха изместили онова, което би ти дало далеч повече.
3
Ти не можеш да създадеш законите, които ръководят избора, също както не можеш да
създадеш и алтернативите, между които да избираш. 4Само избора можеш да осъществиш; и
всъщност трябва. 5Но е разумно да узнаеш законите, които привеждаш в действие, когато
избираш и алтернативите, между които избираш.
4. Вече подчертахме, че съществуват само две алтернативи, независимо колко много
изглеждат те. 2Обхватът е установен и пие не можем да го променим. 3Не би било великодушно
по отношение на теб да бъдеш поставен пред неограничен брой алтернативи, като по този
начин последният ти избор се отлага дотогава, докато прецениш всяка от тях във времето; без
да бъдеш приведен ясно там, където съществува един-единствен избор, който трябва да се
осъществи.
5. Друг благороден и съответстващ закон е този, че не може да има компромис по
отношение на това, до което би могъл да доведе изборът. 2Той не може да породи нещо
частично, защото междинно положение не съществува. 3Всеки избор дава или всичко, или
нищо. 4Затова, ако усвоиш тестовете, според които да разграничаваш всичко от нищо, ти ще
направиш по-добрия избор.
6. Преди всичко, ако избереш нещо, което не трае вечно, избраното не е стойностно.
2
Временната ценност е без стойност 3Времето никога не може да отнеме стойност, която е
реална 4Онова, което избледнява и умира, никога не е съществувало и не дава нищо на онзи,
който го е избрал. 5Той се е помамил по нищото, приело привлекателна за него форма.
7. По-нататък, ако избереш да вземеш нещо от друг, ти самият няма да получиш нищо.
2
Това е така, защото, когато му отнемеш правото да има всичко, ти отнемаш това право и на
себе си. 3Така че няма да разпознаеш нещата, които реално имаш, отричайки че съществуват.
4
Който се стреми да отнеме, той е заблуден от илюзията, че загубата може да донесе печалба.
5
Всьщност загубата неминуемо води до загуба и нищо повече.
8. Следващото съображение се явява основание за всички останали. 2Защо изборът, който
правиш, е ценен за теб? 3Какво привлича твоето съзнание към него? 4На каква цел служи? 5Тук
е най-лесно да се заблудиш. 6Защото егото не признава онова, което желае. 7То дори не изразява
истината така, както я възприема, защото трябва да поддържа ореола, който защитава целите
му от патината и ръждата, за да можеш да го видиш „невинно".
9. Но неговият камуфлаж представлява само тънък воал, който може да заблуди само
онези, които желаят да бъдат заблудени. 2Целите му са съвсем очевидни за всеки, който поиска
да ги види. 3И в това отношение заблудата е двойна, защото онзи който се е заблудил, не
разбира, че нищо не е спечелил. 4 Той ще бъде уверен, че е послужил на скритите цели на егото.
10. Но колкото и да се старае да запази незатъмнен ореола в собственото си виждане, той
неминуемо забелязва потъмнелите му краища и ръждивата му сърцевина. 2Своите грешки,
които нямат никакви последици, той възприема като грехове, защото вижда патината и
ръждата, която е породил, като знак за собствената му незначителност. 3Този, който
продължава дa пази целите на егото и да им служи като на собствени цели, никога не греши
съгласно предписанията на своя наставиш. 4Този наставник го учи, че е неправилно на
греховете да се гледа като на грешки, защото, ако беше така, кой щеше да страда за греховете?
11. Така стигаме до онзи критерий на избора, в който е най-трудно да се повярва, защото
неговата очевидност е затъмнена под множество слоеве неяснота. 2Ако чувстваш вина за
собствения си избор, значи си позволил целите на егото да се вмъкнат между реалните
алтернативи. 3Така ти не осъзнаваш, че съществуват само две алтернативи и алтернативата,
която смяташ, че си избрал, ти се струва страшна и твърде опасна, за да бъде нищо, каквото е в
действителност.
12. Всички неща са стойностни или лишени от стойност, достойни да се стремиш към тях
или не, изцяло желани или не заслужаващи и най-дребното усилие. 2Изборът е лесен тъкмо по
тази причина. 3Усложненията не са нищо друго, освен замъглен екран, който скрива съвсем
простичкия факт, че никое решение не може да бъде трудно. 4Какво печелиш, когато узнаеш
това? 5Далеч повече от това да правиш избор лесно и безболезнено.
13. Небето се постига, когато си с незаети ръце и непредубедено съзнание, което идва без
нищо, за да намери всичко и да го заяви като свое собствено достояние. 2Ние ще се опитаме да
447
постигнем това състояние днес, като отхвърлим самозаблудата и искрено желаем да ценим
само онова, което има истинска стойност и реалност. 3Нашите два разширени периода на
практика от петнадесет минути започват със следното:
4
Аз няма да придавам стойност на онова, което е лишено от стойност и се стремя
само към онова, което е ценно, защото само него искам да намеря.
14. После приеми онова, което очаква всекиго, който необременен подхожда към вратите
на Небето, които се отварят при неговото идване. 2Ако започнеш да трупаш ненужно бреме или
се видиш изправен пред някакви трудни решения, незабавно реагирай със следната мисъл:
3
Аз няма да ценя онова, което не е ценно, защото всичко ценно ми принадлежи.
УРОК 134
Нека разбера истинската същност на прошката.
1. Нека преразгледаме какво означава „да простиш", защото често изопачавайки смисъла
му това се възприема като нещо, което предполага несправедлива жертва на основателния гняв,
един неоправдан и незаслужен подарък и пълно отхвърляне на истината. 2При такъв възглед
прошката се възприема като ексцентрична глупост и настоящият курс като че ли основана
спасението на някаква си прищявка.
2. Този изопачен възглед върху смисъла на прошката е лесно да се коригира, когато се
приеме фактът, че не е необходима прошка за нещо, което е истинно. 2Тя трябва да се ограничи
до неистинното. 3Прошката не се отнася до нищо, освен до илюзиите. 4Истината е Божие
творение, а прошка спрямо Божие то творение е нещо, лишено от смисъл. 5На Него принадлежи
всяка истина, всяка истина отразява Неговите закони и излъчва Неговата Любов. 6Нуждае ли се
всичко това от прошка? 7Как би могъл да прощаваш на невинното и на онова, което притежава
изконно великодушие?
3. Основното затруднение, което срещаш, за да простиш истински, е твоето трайно
убеждение, че трябва да прощаваш нещо реално, а не илюзиите. 2Ти възприемаш прошката като
напразен опит да погледнеш отвъд онова, което е; да пренебрегнеш истината в неоснователно
усилие да заблудиш самия себе си като превърнеш в истина една илюзия. 3Тази изопачена
гледнa точка само отразява влиянието, което все още има представата за грях върху твоето
съзнание в отношението ти към себе си.
4. Мислейки си, че греховете ти са реални, ти гледаш на прошката като на заблуда.
2
Защото не е възможно да смяташ греха за истина и да не вярваш, че прошката е лъжа. 3Така
прошката в действителност е грях като всички останали. 4Чрез прошката се заявява, че истината
е лъжа и човек се усмихва на покварените, сякаш са невинна тревица чисти като сняг.
5
Прошката е заблуда, защото чрез нея човек не може да постигне онова, което се надява. 6Чрез
нея човек възприема като прави онези, които чисто и просто грешат, омразните - като
добродетелни.
5. Прошката при такива възгледи не е избавление. 2Тя е само още един знак за това, че
грехът е непростим, че в най-добрия случай може да се прикрие, да се отрече или да се нарече с
друго име, защото прошката е предателство спрямо истината. 3Вината не може да бъде
простена. 4Ако съгрешиш, вината ти е вечна. 5Онези, които получават прошка от позицията на
това, че греховете им са реални, биват злощастно осмяни и двойно заклеймени - първо, от
самите себе си за онова, което си мислят, че са сторили, и още веднъж, от онези, които им
прощават.
6. Тъкмо нереалността на греха прави прошката нещо естествено и напълно разумно,
дълбоко облекчение за онези, които я предлагат; тих благослов за онези, които биват простени.
2
Тя не подкрепя илюзиите, а с лекота и усмивка ги събира и нежно ги полага в краката на
истината. 3А там те изчезват напълно.
7. Прошката е единственото, което отстоява истината сред илюзиите на света. 2Тя вижда,
че те са нищо, и гледа право отвъд хилядите форми, под които могат да се прояват. 3Прошката
съзира лъжата, но не изпада в заблуда. 4Тя не чува самобичуващите вопли на грешниците,
обезумели от чувство за вина. 5Тя ги поглежда с тих поглед и им казва: „Братко мой, онова,
което си мислиш, не е истина."
8. Силата на прошката е в нейната честност, която е толкова непорочна, че вижда
илюзиите като илюзии, а не като истина. 2Затова прошката отхвърля заблудата пред лицето на
лъжите, и се превръща във велик реставратор на простата истина. 3Благодарение на
способността да не вижда онова, което го няма, прошката открива пътя на истината, който е
блокиран от сънища за вина. 4Сега си свободен да последваш пътя, който собствената ти
прошка ти открива. 5Защото ако дори един брат е получил този дар от теб, вратата за теб самия
е отворена.
448
 9. Съществува съвсем прост начин да откриеш вратата към истинската прошка и да
видиш, че тя е широко и гостоприемно отворена. 2Когато почувстваш изкушение да обвиниш
някого в грях под каквато и да било форма, не позволявай съзнанието ги да се спира на онова,
което си мислиш, че е сторил, защото това е самозаблуда. 3Вместо това се запитай: „Бих ли
обвинил самия себе си в това?"
10. Така ще съзреш алтернативи за избор, които правят осмислен избора, и поддържат
съзнанието ти така свободно от вината и болката, както Сам Бог е поискал да бъде, и каквото е
в действителност. 2Само лъжите са тези, които осъждат. 3В действителност невинността е
единственото, което съществува. 4Прошката стои между илюзиите и истината; между света,
който виждаш и онзи, който е отвъд него; между ада на чувството за вина и вратата на Небето.
11. Отвъд този мост, могъщ като любовта, която е положила над него своето
благословение, всички сънища на злото, на омразата и агресията безмълвно биват положени
пред истината. 2Тук те не се пазят, така че да набъбнат и да се разбеснеят, вдъхвайки ужас на
глупавия сънуващ, който вярва в тях. 3Той нежно бива пробуден от своя сън, разбирайки, че
онова, което му се е струвало, че вижда, никога не е съществувало. 4И вече няма чувството, че е
лишен от възможността да се избави.
12. Не му се налага да се бори за своето спасение. 2Не му се налага да убива драконите,
които си е въобразявал, че го преследват. 3Не е необходимо да издига тежки каменни стени и
железни врата, които е мислел, че ще осигурят неговата безопасност. 4Той може да отстрани
тежките и ненужни бойни доспехи, създадени, за да приковават неговото съзнание към страха и
нещастието. 5Стъпките му са леки и когато вдигне крак, за да направи крачка напред, една
звезда остава зад гърба му, за да посочва пътя на онези, които ще го последват.
13. Прошката трябва да се практикува, защото светът не може да възприеме нейния
смисъл, нито да ти даде водител, който да те научи на ползата от нея. 2Няма нито една мисъл на
целия свят, която да води до каквото и да било разбиране на законите, които следва прошката,
нито на Мисълта, която тя отразява. 3Тя е чужда на света, както е твоята собствена реалност. 4И
все пак тя свързва твоето съзнание с вътрешната ти реалност.
14. Днес практикуваме истинската прошка, за да не бъде отлагано повече времето на
единение. 2Защото ще се свържем с нашата реалност в мир и свобода. 3Практиката ни се
превръща в стъпала, които осветяват пътя на всички братя, готови да ни последват към
реалността, която споделяме с тях. 43а да се осъществи това, нека да отделим половин час два
пъти днес и да прекараме с Водача, Който разбира смисъла на прошката и ни е изпратен да ни
научи на нея. 5Да Го помолим:
6
Нека да възприемам прошката такава, каквато е.
15. После избери един свой брат под Негово ръководство и систематизирай „греховете"
му така, както ти минават през ум един подир друг. 2В никакъв случай не се спирай на никой от
тях, но осъзнай, че използваш неговите „обиди" само за да спасиш света от всякакви представи
за грях. 3Разгледай накрай всичко лошо, което си мислил за него и всеки път си задавай
въпроса: „Бих ли осъдил себе си за това?"
16. Освободи го от всички свои мисли за неговите грехове. 2Сега си готов да бъдеш
свободен. 3Ако си практикувал дотук с искрена воля, ще се почувстваш възвисен, тежестта от
сърцето ги ще се вдигне, ще изпиташ дълбоко и сигурно чувство на облекчение. 4Остатъкът от
времето трябва да бъде посветен на това да изпиташ освобождението от всякакви тежки вериги,
които си се опитал да наложиш на своя брат, но всъщност си наложил на самия себе си.
17. Прошката трябва да се прилага през целия ден, защото в много случаи ти все още
забравяш нейния смисъл и си агресивен към себе си. 2Когато се случи това, нека съзнанието ти
да проникне отвъд тази илюзия, като си кажеш:
3
Нека да разбера прошката такава, каквато е. 4Бих ли обвинил себе си, ако извърша
това? 5Няма да си наложа тази верига.
6
Във всичко си спомняй следното:
7
Никой не бива разпънат сам и също така никой не може сам да постигне Небесното
Царство.
УРОК 135
Ако се защитавам, значи съм бил нападнат.
1. Кой би се защитавал, ако не смята, че са го нападнали, че нападението е реално и че
защитата му може да го спаси? 2И тъкмо в това е безсмислието да защитаваш себе си; то
придава пълна реалност на илюзиите и после се опитва да се справи е тях като реални. 3То
наслагва илюзии към илюзиите и по този начин прави двойно по-трудно тяхното изправление.

449
4
Тъкмо това правиш, когато се опитваш да планираш бъдещето, да възпроизвеждаш миналото
или подреждаш настоящето според собствените си претенции.
2. Действията ти се определят от убеждението, че трябва да се защитиш от всичко, което
става, защото то сигурно съдържа заплаха за теб. 2Чувството, че си застрашен, е признание за
вътрешна слабост; убеждение, че съществува толкова значителна опасност, че е нужно да си
изградиш съответстващи защитни механизми. 3Целият свят се основава на това безумно
убеждение. 4Така че всичките му структури, всички негови мисли и съмнения, неговите
наказателни мерки и въоръжава не, юридическите му понятия и норми, неговия морал и
неговите лидери, божествата му - всичко спомага само за утвърждаването на това чувство, че
нещо го застрашава. 5Защото никой не ходи по света в пълно въоръжение, ако ужас не сковава
сърцето му.
3. Защитните механизми всяват страх. 2Те произтичат от страха и го усилват с всеки нов
защитен механизъм. 3Струва ти се, че ти дават сигурност. 4Но всъщност те свидетелстват, че
страхът е станал реален и ужасът е оправдан. 5Не е ли странно, че ти дори не се спираш да се
запиташ, разработвайки стратегия, подсилвайки въоръжението и издигайки укрепленията си,
как и какво защитаваш и от кого?
4. Нека да разгледаме първоначално онова, което защитаваш 2То явно е нещо много слабо
и твърде уязвимо. 3Очевидно може да се превърне в лесна жертва, неспособно да се защити и
има нужда от твоята защита. 4Какво друго, ако не тялото, а толкова слабо, че да има нужда от
непрестанно внимание и бдителна, дълбока загриженост, от защита на краткия му живот?
5
Какво, ако не тялото, се спъва и не съумява да служи па Божия Син като достоен стопанин?
5. И все пак, тялото не изпитва и не внушава страх. 2То няма други потребности, освен
онези, които ти му приписваш. 3Не се нуждае от сложни защитни механизми, от здравеопазване
и медицина, от каквито и да е грижи и внимание. 4Ако защитаваш неговия живот или му даваш
дарове, за да го направиш красиво, или издигаш стени, за да му гарантираш сигурност, ти
просто заявяваш, че домът ти е открит за кражбата на времето, податлив на сриване и
унищожение, толкова несигурен, че трябва да се опазва с цената на собствения ти живот.
6. Нима не е плашеща една такава картина? 2Можеш ли да бъдеш в мир, когато си
представяш своя дом по такъв начин? 3И все пак, какво натоварва тялото с правото да ти служи
именно по такъв начин, ако не собствените ти убеждения? 4Твоето съзнание придава на тялото
всички онези функции, които ти виждаш в него и му възлага далеч по-голяма стойност от това
да представлява шепа пръст и вода. 5Нима някой би изграждал защита на нещо, което
възприема като пръст и вода?
7. Тялото няма нужда от защита. 2Никога няма да бъде достатъчно да подчертаваме това.
3
То щеше да бъде силно и здраво, ако съзнанието не го травмираше, приписвайки му роли,
които то не може да изпълни, предназначение, което надхвърля възможностите му и
прекомерни цели, които то не може да осъществи. 4Подобни опити, колкото смешни, толкова и
дълбоко желани, са източникът на многото безумни нападки срещу него. 5Защото ти имаш
чувството, че тялото не отговаря на твоите надежди, потребности, ценности и мечти.
8. Това „аз", което се нуждае от защита, не е реално. 2Тялото, което само по себе си е
лишено от значимост и едва ли се нуждае от защита, трябва просто да бъде възприето като
напълно отделено от теб, за да стане здрав, услужлив инструмент, посредством който
съзнанието да функционира дотогава, докато престане да има полза от него. 3Нима ще пожелае
някой да го задържи, когато вече не е необходимо?
9. Защитаваш ли тялото, ти вече си атакувал съзнанието. 2Защото си видял в него онези
дефекти, слабости и недостатъци, от които смяташ, че тялото трябва да бъде спасявано. 3Не
разглеждаш съзнанието отделно от телесното състояние. 4И си готов да припишеш на тялото
цялата болка, която произтича от представата, че съзнанието е ограничено, неустойчиво и
отделено от останалите съзнания, както и от своя Първоизточник.
10. Трябва да и изцелиш себе си от тези мисли и когато те бъдат коригирани и заместени
от истината, тялото ще откликне със здраве. 2Това е единствената му реална защита. 3Но
наистина ли се стремиш към подобна защита на тялото? 4Ти го защитаваш по начин, от който
не само че няма никаква полза, но който само увеличава отчаянието на съзнанието. 5Вместо да
го лекуваш, ти му отнемаш всяка надежда за изцеление, защото не разбираш на какво да
възложиш надежда, за да бъде тя смислена.
11. Изцеленото съзнание не крои планове. 2То осъществява плановете, които му се
възлагат, вслушвайки се в Мъдрост, която не произтича от него. 3То чака дотогава, докато
научи какво да прави и после го осъществява. 4Не разчита на себе си за нищо, освен
способността да осъществи предначертанията, които са му дадени. 5То е напълно сигурно в
450
това, че никакви пречки не могат да възпрепятстват напредъка към осъществяване на всяка цел,
служеща на по-високия план, осъществен за доброто на всички.
12. Изцеленото съзнание е отърсено от всякаква представа, че трябва да крои планове,
независимо че не е наясно какво трябва да постигне в най-добрия случай, с какви средства да го
постигне и как да осъзнае проблема, който плановете му трябва да разрешат. 2То използва
тялото в плановете си по един погрешен начин. 3Но когато разбере тази истина, то се изцелява
и оставя тялото на спокойствие.
13. Ако тялото бъде подчинено на плановете, които едно неизцелено съзнание гради за
своето спасение, то се поболява. 2Вече не е свободно да бъде помощно средство в един план,
който е далеч по-мащабен от това да гарантира само неговата собствена сигурност и който едва
за кратко се нуждае от неговите услуги. 3А тъкмо това гарантира здраве. 4Защото всичко, което
съзнанието използва за тази цел, ще функционира безотказно, със силата, която е вложена в
него и не може да не успее.
14. Може би не е лесно да разбереш, че плановете, които си изнамерил, не са нищо друго
освен защитни механизми, подчиняващи се на целта на защитни механизми. 2Те са средството
което съзнание, проникнато от страх, използва за своя защита за сметка на истината. 3Това не е
трудно да се осъзнае в някои форми на тази заблуда, когато реалността се отрича по пан
очевиден начин. 4И все пак, не се разбира много често, че правенето на планове е защитен
механизъм.
15. Съзнанието, което се ангажира да гради планово за себе си всъщност се заема да
установи контрол над бъдещите събития 2То не мисли, че има кой да се погрижи за него, ако не
се погрижи за себе си само. 3Времето се съсредоточава преимуществено към бъдещето, което
може да се контролира чрез знания и опит, получени от минали събития и предходни
убеждения. 4 То пренебрегва настоящето, защото се опира на идеята, че миналото те е научило
достатъчно, за да може съзнанието да контролира бъдещото развитие.
16. По този начин съзнанието, което крои планове, не допуска никакви промени. 2Онова,
което е усвоило преди, се превръща в основание за бъдещите му цели. 3Миналият му опит
определя избора на това какво ще се случи. 4И то не разбира, че тук и сега е всичко, от което се
нуждае, за да си осигури бъдеще, различно от миналото, без да доразвива отживели представи и
нездрави убеждения. 5Очакванията не играят никаква роля, защото вярата в настоящето
посочва пътя.
17. Защитните механизми представляват планове, които си се заел да правиш в
противовес на истината. 2Те имат за цел да подбереш собствените си предпочитания и да
отхвърлиш всичко, което считаш несъвместимо с убеждения ти за това коя е реалността. 3И все
пак, онова, което остава, е наистина лишено от смисъл. 4Защото тъкмо твоята реалност е онази
„заплаха", която трябва да бъде атакувана от защитните ти механизми, да бъде затъмнена,
откъсната и разпъната.
18. Какво ли не би приел, ако знаеше, че всичко, което става, събитията от миналото,
настоящето и бъдещето са нежно запланувани от Този, Който желае само твоето добро? 2Може
би си разбрал неправилно Неговия план, защото Той не би ти причинил болка никога. 3Но
твоите защитни механизми не ти позволяват да забележиш, че всяка твоя стъпка е озарена от
Неговия любящ благослов. 4Докато ти правеше планове, насочени към смъртта, Той нежно те
водеше към вечен живот.
19. Сега доверието ти в Него е онази защита, която ти обещава спокойно бъдеще, без
дори и следа от скръб и с постоянно растяща радост, при която този живот се превръща в
свещен миг, разположен във времето, но отнасящ се изцяло до вечността. 2Нека бъдещето ти да
не се определя от друга защита, освен вашето доверие и този живот ще стане осмислена среща
с истината, която само защитните ти механизми скриват.
20. Без защитни механизми ти се превръщаш в светлина, която Небето с благодарност
разпознава като своя. 2И то ще продължи да те води според стародавния план, започнал още в
началото на времето. 3Тези, които те последват, ще присъединят и своята светлина кьм твоята и
тя ще се умножава дотогава, докато светът се озари от радост. 4И е радост нашите братя ще
изоставят своите обременителни защитни механизми, които не им дават нищо и могат само да
всяват страх.
21. Днес очакваме това време с вяра в настоящето, защото това е част от плана за нас.
2
Ще имаме сигурността, че всичко, от което се нуждаем, ни се дава, заради нашите постижения
днес. 3Ние не градим планове как да го осъществим, но съзнаваме, че нашата беззащитност е
всичко, което се изисква, за да може истината да озари със сигурност нашите съзнания.

451
 22. Днес в продължение на петнайсет минути си отдъхваме от безсмисленото планиране и
от всяка мисъл, която възпрепятства истината да проникне в нашите съзнания. 2Днес ще
получаваме, вместо да планираме, за да можем да даваме, вместо да организираме. 3А на нас
истински ни се дава, когато кажем:
4
Ако се защитавам, значи съм бил нападнат. 5Но в беззащитността ще бъда силен и ще
узная какво крият моите защитни механизми.
23. Нищо повече от това. 2Ако трябва да се правят планове, ще ти се каже за тях. 3Това
може би не са плановете, които си смятал за необходими, нито са всъщност отговори на
проблемите, пред които си си представял, че си изправен. 4Но те са отговори на друг тип
въпроси, които остават без отговор, макар че се нуждаят от такъв дотогава, докато дойде най-
накрая Отговорът.
24. Всички твои защитни механизми са били насочени към това да не получиш каквото ти
предстои да получиш днес. 2И в светлината и радостта на простата вяра, ти само ще се чудиш
как изобщо си могъл да помислиш, че трябва да бъдеш защитаван от освобождението. 3Небето
не иска нищо. 4Само адът поставя необичайни изисквания за жертва. 5Днес ти от нищо не се
отказваш, когато, без да защитаваш себе си, се представяш пред своя Творец в реалната си
същност.
25. Той си спомня за теб. 2Днес ние ще си спомним за Него. 3Защото това е Великдена на
твоето спасение. 4И ти отново възкръсваш от мнимата смърт и безнадеждност. 5Сега светлината
на надеждата се възражда в теб, защото пристъпваш без защитни механизми, за да узнаеш
каква е твоята роля в Божия план. 6Нима могат някакви си нищожни планове и вярвания в
магии все още да имат стойност за теб, когато си получил своето предназначение от Гласа на
Самия Бог?
26. Недей да се опитваш да формираш днешния ден според онова, което смяташ, че ще ти
донесе най-голяма облага. 2Защото не можеш дори и да си представиш цялото щастие, което
идва за теб без да си го предвиждал. 3Узнай го днес. 4И целият свят ще направи тази гигантска
крачка и ще празнува твоя Великден заедно с теб. 5През деня, когато някои дребни глупости те
накарат отново да си градиш защитни механизми и те изкушат да започнеш да си правиш
планове, напомни си, че този ден е специален за твоето обучение и потвърди следното:
6
Това е моят Великден. 7И аз ще го запазя свят. 8Няма да си изграждам защитни
механизми, защото Божият Син не се нуждае от защита срещу истината на своята
реалност.
УРОК 136
Болестта е защитен механизъм срещу истината.
Никой не може да изцелява, ако не е наясно на каква цел служи болестта. 2Защото тогава
той разбира, че предназначението й е лишено от смисъл. 3Бидейки безцелна и без никакво
смислено предназначение, болестта по начало не може да съществува. 4Когато се разбере това,
изцелението следва от само себе си. 5Това разбиране премахва безсмислената илюзия, както по
начало всички илюзии се свеждат към истина та, за да изчезнат.
2. Болестта не е случайност. 2Също както всички защитни механизми, тя е налудничаво
средство за самозаблуда. 3И също както и останалите, нейното предназначение е да скрива
реалността, да я атакува и променя, да я прави нелепа, да я изопачава, изкривява или свежда до
малка купчинка несъвместими факти. 4Целта на всички защитни механизми е да не позволяват
истината да бъде цялостна. 5Всяка отделна част се разглежда като цялостна сама по себе си.
3. Защитните механизми не са непреднамерени и не се изграждат несъзнателно. 2Те
представляват нещо като таен магически жезъл, който размахваш, когато ти се стори, че
истината заплашва твоите убеждения. 33ащитните механизми изглеждат несъзнателни, но това
е само поради бързината, с която избираш да ги използваш. 4В онази секунда и дори по-малко
от секундата, в която се прави изборът, ти осъзнаваш какво желаеш да постигнеш и след това
мисълта ти го смята за осъществено.
4. Кой друг, ако не ти самият преценяваш, че нещо представлява заплаха, решаваш, че е
необходимо да я избегнеш и налагаш редица защитни механизми, за да снижиш заплахата,
която си преценил като реална? 2Всичко това не може да бъде направено несъзнателно. 3Но
подир туй твоят план изисква да забравиш, че е твое дело, така че да ти изглежда нещо
странично спрямо собствените ти намерения; нещо, което се случва независимо от състоянието
на собственото ти съзнание, следствие на нещо, което има реални последици за теб, но чиято
причина съвсем не си ти самият.
5. Тази незабавна забрава на това каква роля имаш във формирането на собствената си
„реалност" създава впечатление, че не ти контролираш защитните си механизми. 2Но каквото
452
си забравил, може да се припомни, когато имаш волята да преразгледаш едно решение, което е
двойно защитено от забравата. 3Фактьт, че не можеш да си спомниш, е само свидетелство, че
продължаваш да желаеш да следваш това решение. 4Недей погрешно да го считаш за факт.
5
3ащитните механизми имат за предназначение да не позволят да се разпознаят фактите.
6
Тяхната цел е такава и те я осъществяват.
6. Всеки защитен механизъм взема фрагменти от цялото, съчетава ги без оглед на
действителните връзки помежду им и по този начин конструира илюзии за цялост, каквато не
съществува. 2Този процес създава заплахата, а не резултатът, който би могъл да последва.
3
Когато от целостта бъдат откъснати части, които се разглеждат самостоятелно, като цялости
сами по себе си, те се превръщат в символи на агресия спрямо целостта, и то с наистина
успешни резултати, така че повече да не може да се възстанови никаква цялостност. 4Но ти
забравяш, че те само символизират собственото ти решение за това какво би трябвало да бъде
реалността и изместват истински реалното.
7. Болестта е решение. 2Тя не е нещо, което ти се случва, без ни най-малко да го търсиш,
което те прави слаб и те кара да страдаш. 3Тя е избор, който правиш сам, план, който залагаш,
когато за миг истината възниква в собственото ти заблудено сьзнание и ти се струва, че целият
свят се разклаща и е на път да се срути. 4И ето че ти си болен, за да може истината да се махне и
да не заплашва повече твоите устои.
8. Как смяташ, че болестта може успешно да те защити от истината? 2Защото тя доказва,
че тялото не е нещо отделно от теб и ти неминуемо си откъснат от истината. 3Ти страдаш от
болка, защото страда тялото и чрез болката ти ставаш единен с него. 4Така се съхранява
„същинската" ти идентичност и чудатата мисъл, която те преследва, че може би си нещо повече
от тази купчина прах, е потъпкана и заглушена. 5Защото, виждаш ли, този прах може да те
накара да страдаш, да изкриви ръцете и краката ти, да спре сърцето ти, заповядвайки ти да
умреш и да престанеш да съществуваш.
9. По този начин тялото става по-силно от истината, която иска да живееш, но не може да
надмогне избора ти да умреш. Така излиза, че тялото е по-могъщо от вечния живот, Небето е
по-крехко от ада и срещу Божия план за спасение на Неговия Син се изправя един избор, по-
силен от Неговата Воля. 3Неговият Син е прах, Отец е незавършен и хаосът се е настанил
триумфално на трона му.
10. Такива са плановете ти за собствената ти защита. 2И ти вярваш, че Небето потреперва
пред подобни безумни атаки, че Бог е ослепял от твоите илюзии, истината се е превърнала в
лъжи, и цялата вселена е станала роб на закони, които твоите защитни механизми са склонни да
наложат върху нея. 3Но кои вярва в илюзиите, освен онзи, който ги е създал? 4Кой друг може да
ги види и да реагира на тях така, сякаш са истина?
11. Бог не знае нищо за твоите планове да измениш Неговата Воля. 2Вселената оставя без
внимание законите, въз основа на които ти възнамеряваш да я управляваш. 3И Небето не се
прекланя пред ада, нито животът пред смъртта. 4Само ти можеш да избереш да си мислиш, че
умираш, страдаш от заболяване или изобщо по какъвто и да било начин да Изопачаваш
истината. 5Сътвореното е далеч от всичко това. 63ащитните механизми представляват планове
да победиш нещо, което не може да се атакува. 7Онова, което е неизменно, не може да се
промени. 8А което е съвсем невинно, то не може да греши.
12. Такава е простата истина. 2Тя не се позовава на силата, нито триумфира. 3Тя не
изисква подчинение, нито се стреми да покаже колко жалки и безплодни са твоите опити да
планираш защитни механизми, насочени към това да я променят. 4Истината се стреми
единствено към това да те направи щастлив, защото такава е нейната цел. 5Тя може и да
въздъхне леко, когато ти отхвърляш нейните дарове, но все пак знае с пълна сигурност, че
онова, което Бог желае за теб, непременно ще бъде прието.
13. Тъкмо този факт демонстрира, че времето е илюзия. 2Защото времето те кара да
мислиш, че онова, което ти е дал Бог, не е истината още сега, както би трябвало да бъде.
3
Божиите Mисли са напълно независими от времето. 4Защото времето е само още една
безсмислена защита, която си създал срещу истината. 5Но онова, което Той желае, е тук и ти си
оставаш там,в, какъвто Той те е сътворил.
14. Истината притежава сила, далеч по-голяма от всякакви защитни механизми, защото
никакви илюзии не могат да останат там, където е позволено на истината да проникне. 2А тя
достига до всяко съзнание, което е готово да изостави свои и защитни механизми и да престане
да се заиграва с безумието 3Истината се открива по всяко време - днес, ако решиш да се научиш
да я приемаш.

453
 15. Такава е нашата днешна цел. 2Ще посветим на два пъти по половин час, за да
помолим истината да ни посети и разкрепости. 3Истината ще дойде, защото никога не се е
отдалечавала от нас. 4Тя очаква просто тази покана, която й отправяме днес. 5Въвеждаме я с
целебна молитва, която да ни помогне да се издигнем пад защитните механизми и да й
позволим да бъде това, което е била винаги:
6
Болестта е защитен механизъм срещу истината. 7Аз ще приема истината за своя
същност и ще позволя съзнанието ми днес да се изцели напълно.
16. Изцелението ще изгрее над твоето открито съзнание, когато мирът и истината се
появят на мястото на войната и празните фантазии. 2Няма да останат тъмни ъгълчета, които
болестта да може да скрие и да държи защитени от светлината на истината. 3Няма да останат
смътни фигури от твоя сън, нито неясни и безсмислени усилия с двусмислени цели, към които
неистово да се стремиш, биха останали в твоето съзнание. 4То ще бъде изцелено от всякакви
болни желания, които се е опитвало да наложи на тялото да съобразява.
17. Сега тялото е излекувано, защото е открит лек за самия източник на болестта. 2И ти
ще разбереш дали практиката ти е била правилна по следното: Няма да чувстваш тялото си
въобще. 3Ако си успял, няма да се чувстваш болен или здрав, да изпитваш болка или
удоволствие. 4В съзнанието ти няма да има никакъв отклик на онова, което прави тялото.
5
Остава ползата от него и нищо друго.
18. Може би не съзнаваш, че това премахва ограниченията, които си наложил на тялото
чрез целите, които си му приписал. 2Когато тези цели се премахнат, силата, която притежава
тялото, винаги ще бъде достатъчна, за да служи на всички истински полезни цели. 3Здравето на
тялото е напълно гарантирано, защото не е ограничено от времето, природните условия или
умората, от храната или питието, или от каквито и да било закони, които си създал и на които
то е служело преди. 4Сега няма нужда да правиш нищо, за да го накараш да се чувства добре,
защото болестта е станала невъзможна.
19 Но тази закрила трябва да се съхранява чрез внимателна бдителност. 2Ако допуснеш
съзнанието ти да храни агресивни мисли, да се поддава на осъждане или да прави планове
срещу и възможни несигурни обстоятелства, ти отново си объркал своята самоличност и си се
идентифицирал с тялото си, което ще породи агресия срещу тялото, защото съзнанието е болно.
20. Ако такова нещо се случи, дай му моментално лекарство, като не допускаш
защитните ти механизми повече да ти вредят. 2Недей да изпадаш в объркване спрямо онова,
което трябва да бъде изцелено, но си кажи:
3
Аз съм забравил онова, което съм в действителност, защото съм взел тялото си за мен
самия. 4Болестта е защитен механизъм срещу истината. 5Но аз не съм тяло. 6И моето
съзнание не може да проявява агресия. 7Затова и аз не мога да бъда болен.
УРОК 137
Когато бъда изцелен, изцелението не идва само за мен.
1. Днешната идея си остава централната мисъл, върху която се основава изцелението.
2
Защото изцелението е противоположност на всякакви представи на света за болестта и
представите за разделение. 3Болестта е оттегляне от останалите и преустановяване на връзките.
4
Тя се превръща във врата, която се затваря пред разделения аз и го държи изолиран и
усамотен.
2. Болестта е изолация. 2Защото тя създава впечатление, че държи аза откъснат от всички
останали, за да изстрадва онова, което другите не изпитват. 3Тя придава на тялото окончателно
силата да направи разделението реално и да държи съзнанието в самотен затвор, откъснато и
затворено в отделните си части зад непреодолимата стена на болната плът, която не може да
надмогне.
3. Светът се подчинява на законите, на които служи болестта, но изцелението действа
независимо от тях. 2Невъзможно е някой да бъде излекуван сам. 3В болестта той е неминуемо
отделен от другите и разделен от Бога. 4Но изцелението представлява собственото му решение
да бъде отново единен и да приеме своето Аз заедно с всички Негови части непокътнато и
недосегаемо. 5В болестта неговото Аз му се струва разпокъсано и лишено от онова единство,
което Му дава живот. 6Но изцелението се осъществява, когато той види, че тялото не е
способно ла засегне универсалното единство на Божия Син.
4. Болестта се стреми да докаже, че лъжите са истина. 2Но изцелението демонстрира, че
истината е истина. 3Разделението, което болестта се стреми да наложи, не се е осъществявало
никога всъщност. 4Да бъдеш изцелен означава просто да приемеш онова, което е било винаги
проста истина и ще остане точно такова, каквото вечно е било. 5Но на очите, свикнали с

454
илюзиите, трябва да им се покаже, че онова, което виждат, е невярно. 6Така че изцелението, от
каквото истината никога не Се е нуждаела, трябва да покаже нереалността на болестта.
5. Така изцелението може да се определи като противоположен сън, призван да
преустанови съня за болест в името на истината, но не по oтношение на самата нея. 2Също
както прошката пренебрегва всички грехове, които никога не са били извършени, изцелението
само премахва илюзиите, които не са възниквали. 3Както реалният свят се появи на мястото на
онова, което никога не е съществувало, изцелението предлага само възстановяване от
въображаеми състояния и неистинни представи, които сънищата извайват под образите на
истина.
6. Но не подценявай изцелението като свое предназначение тук. 2Защото анти-Христът
става по-могъщ от Христос за онези, които сънуват, че светът е реален. 3Тялото изглежда по-
субстанциално и устойчиво от съзнанието. 4И любовта се превръща в сън, докато страхът
остава единствената реалност, която е видима, оправдана и разбираема.
7. Както прошката разпръсква със своята светлина всеки грях и реалният свят ще заеме
мястото на създадения от теб, изцелението неминуемо ще измести болестните фантазии, които
издигаш пред истината. 2Когато болестта изчезне, въпреки всички закони, които утвърждават
нейната реалност, тогава въпросите получават своя отговор. 3И тези закони не могат по вече да
бъдат желани и следвани.
8. Изцелението е свобода. 2Защото то показва, че сънищата не могат да победят истината.
3
Изцелението е споделено. 4И с това си качество показва, че законите, различни от онези, които
утвърждават болестта като неизбежна, са с повече възможности от своите болестни
противоположности. 5Изцелението е сила. 6Защото чрез неговото нежно докосване се
преодолява слабостта и съзнанията, затворени зад стените на тялото, получават свободата да се
свързват с други съзнания, за да бъдат вечно силни.
9. Изцелението, прошката и щастливата замяна на целия свят на скръб с един свят, където
тъгата не може да проникне, са средствата, чрез които Светия Дух те подтиква да Го
последваш. 2Неговите нежни уроци ти показват колко е лесно да постигнеш спасение; колко
малко упражнения са ти необходими, за да позволиш Неговите закони да изместят онези, които
си създал, за да се държиш в затвора на смъртта. 3Неговият живот става твой, когато отдадеш
малкото помощ, която Той иска, за да те освободи завинаги от всичко, причинявало ти болка
някога.
10. И когато позволиш да получиш изцеление, ти виждаш всички наоколо си и тези, за
които си мислиш, с които си във връзка или онези, с които нищо не те свързва, да получават и
изцеление заедно с теб. 2Може би няма да познаваш всички тях, нито ще разбереш колко много
си дал на света, когато позволиш да бъдеш изцелен. 3Но изцелението не идва никога само за
теб. 4Легионите ще получат този дар, който ти получа при своето изцеление.
11. Онези, които биват изцелени, се превръщат в инструмент на изцеление. 2Не минава
време между мига, когато те биват изцелени и цялата благодат на изцелението, която им се
дава, за да дарят. 3Не съществува противоположност на Бога и ако човек не я приеме в своето
съзнание, той се превръща в пристан, където измъчените могат да намерят покой. 4Защото тук
се дарява истината и всички илюзии се изправят пред нея.
12. Нима няма да приютиш Божията Боля? 2Това означава само да поканиш своето Аз у
дома. 3Възможно ли е да се откаже на такава покана? 4Помоли се да се случи неизбежното и
непременно ще успееш. 5Другият избор е да молиш да пребъде нещо невъзможно, а това не
може да стане. 6Днес ние молим само истината да присъства в нашите съзнания; да се излъчат
лечебни мисли от изцелените към онези, които още се нуждаят от изцеление, осъзнавайки, че
тези мисли се пораждат едновременно.
13. Ще си припомняме на всеки кръгъл час, че предназначението ни е да приемем
изцеление на съзнанието, за да предадем изцелението на света, заменяйки проклятието с
благословение и разделението с Божия мир. 2Нима не си струва да отделиш по една минута от
всеки час, за да получиш този дар? 3Нима малко време не е нищожна цена, за да получиш
всичко?
14. Трябва да бъдем подготвени за този дар. 2Така че ще започнем деня с това и ще
отделим десет минути на тези мисли, с които също ще приключим деня довечера:
3
Когато бъда изцелен, изцелението не идва само за мен. 4И аз ще споделя изцелението
със света, за да изчезне болестта от съзнанието на единния Божи Син, Който е моето
единствено Аз.
15. Позволи днес изцелението да се осъществи чрез теб. 2И в покой и тишина се подготви
да дадеш, каквото получаваш, и да сьхраниш дареното като приемеш Божието Слово на
455
мястото на всички глупави мисли, които някой някога си е представял. 3Днес ние се свързваме,
за да помогнем на всички, които са били болни и да отдадем благослов там, където е имало
агресия. 4И няма да забравяме това наше предназначение на всеки половин час, като си
спомняме своята цел със следната мисъл:
5
Когато бъда изцелен, изцелението не идва само за мен. 6И аз ще благословя своите
братя, защото ще бъда изцелен заедно с тях, както те получават изцеление заедно с мен.
УРОК 138
Небето е изборът, който трябва да направя.
1. На този свят Небето е избор, защото ние тук смятаме, че съществуват различни
възможности, между които да се избира 2Мислим, че всичко притежава своя противоположност
и избираме онова, което предпочитаме. 3Щом съществува Небе, значи трябва да има и ад,
защото противопоставянето е па чинът, по който създаваме онова, което възприемаме и което
смятаме за реално.
2. Творението не познава противоположност. 2Но тук противопоставянето е част от
„реалността". 3Това странно възприемане на истината прави така, че да избереш Небето да
изглежда същото като да се освободиш от ада. 4Реално не е така. 5Но истината в сътвореното от
Бога не може да проникне тук, ако не се отрази в някаква форма, която светът може да разбере
6
Истината не може да проникне там, където би била възприе та само със страх. 7Защото това ще
бъде грешка, според която истината може да се сведе към илюзии. 8Обратното прави истината
нежелана и тя не може да се появи.
3. Изборът е явното преодоляване на това, което изглежда като противоречие. 2Вземането
на решение позволява една от противоречивите цели да се превърне в обект на усилията и на
вложеното време. 3Без да се вземе решение, времето бива изгубено и усилията са напразни.
"Пропиляваш ги без нищо в замяна и времето минава безрезултатно. 5Нямаш усещането за
нещо придобито, защото няма нищо постигнато; нищо усвоено.
4. Трябва да си припомниш, че се смяташ изправен пред хиляди възможности за избор,
когато съществува само един. 2И дори той е само привиден избор. 3Не се смущавай от
съмнениятa, които пораждат милиардите възможни решения. 4Ти правиш един-единствен
избор. 5И когато той бъде осъществен, ще paзбереш, че не е бил избор въобще. 6Защото
истината е вярната и нищо друго не е вярно. 7Не съществуват противоположност и сред които
да избираш. 8Няма противоположност на истинатa
5. Изборът зависи от онова, което си научил. 2А истината не може да се научи, тя може
само да се разпознае. 3Приемането й се състои в нейното разпознаване, а щом се приеме,
истината се познава. 4Но познанието е отвъд целите, на които искаме да те научим в рамките на
този курс. 5Ние си поставяме учебни цели, които се постигат, когато усвоиш как да ги
постигнеш, в какво се състоят и какво могат да ти предложат. 6В резултат на обучението ще
можеш да вземаш решения въз основа на истината, която си приел за своя същност и за своите
потребности.
6. В този безумно сложен свят, Небето се явява като избор, а не просто като нещо, което
е. 2Измежду всички възможности за избор, които си изнамерил, този е най-простият, най-
определеният и е прототип на всички останали, изборът, който предопределя всяко решение.
3
Дори и да разрешиш всички останали, този избор може да си остане неразрешен. 4Но направиш
ли този избор, и останалите се разрешават заедно с него, защото всички решения само скриват
под различни форми това единствено решение. 5Този е окончателният и единствен избор, при
който истината се приема или отхвърля.
7. И така, днес започваме с подробно разглеждане на избора, заради който е било
създадено времето. 2Неговата свещена цел, която сега е преобразена от предназначението,
което му приписваш ти, е такава - да бъде средство, чрез което да демонстрираш, че адът е
реален, че надеждата се сменя с отчаяние и че самият живот се побеждава в края на краищата
от смъртта. 3И само в смъртта се разрешават противоречията, защото краят на противоречията е
смъртта. 4Така спасението се възприема като смърт, защото животът е видян като конфликт. 5Да
разрешиш конфликта означава да приключиш и със самия живот.
8. Тези абсурдни убеждения могат да упражняват огромно подсъзнателно въздействие и
съзнанието да бъде обзето от такъв силен страх и тревога, че да не може да се отърси от идеята,
че трябва да се защитава. 2То се чувства длъжно да се спасява от спасението, уплашено е от
него и се въоръжава с магия срещу истината. 3И тези решения се вземат несъзнателно, за да не
се подлагат на съмнение и разумно разглеждане, да бъдат сигурно защитени от разума.
9. Небето е съзнателен избор. 2Този избор не може да се направи, преди да се разгледат и
разберат правилно възможните алтернативи. 3Всичко, което е забулено в сенки, трябва да се
456
сведе към разума и да се прецени отново, този път с помощта на Небето. 4И всички погрешни
преценки, които е правило съзнанието, могат да се коригират, когато истината ги отхвърли като
неоснователни. 5Сега те са без последствия. 6Не могат вече да се скрият, защото се вижда, че не
представляват нищо.
10. Съзнателният избор на небето е също така сигурен, както краят на страха от ада,
когато се измъкне от защитната обвивка на неосъзнаваното и бъде изнесен на светлина. 2Нима
може да се избира между нещо, което е ясно видимо и друго, което не се различава? 3И нима е
възможно човек да не успее да избере между възможности, от която едната е стойностна, а
другата не съдържа никаква ценност, а само поражда вина и болка? 4Нима някой би се
поколебал относно подобен избор? 5И ще се поколебаем ли и ние днес?
11. Ние избираме Небето, когато се събудим и отделяме пет минути, за да почувстваме
увереността, че сме взели единственото разумно решение. 2Разбираме, че правим съзнателен
избор между нещо, което съществува, и друго, което е само привидност на истината. 3Неговото
мнимо съществувание, когато се извади наяве пред онова, което е реално, се оказва
неубедително и прозрачно на светло. 4Сега то не предизвиква страх, защото онова, което е било
превърнато в нещо огромно, отмъстително, безмилостно в омразата си, внушава страх, само ако
се държи в неяснота. 5Сега става ясно, че то е само глупаво, незначително недоразумение.
12. Преди да затворим очи за сън тази нощ, ние потвърждаваме отново избора, който сме
правили всеки час от деня. 2И сега посвещаваме последните пет минути, в които сме будни този
ден, на решението, с което се събудихме. 3На всеки отминаващ час отново заявяваме този избор
в кратък период на стихване, посветен на това да съхраняваме своя здрав разум. 4И накрая
завършваме със следните думи, признавайки, че сме избрали само онова, което желаем:
5
Небето е изборът, който трябва да направя. 6Правя го сега и няма да променя
намерението си, защото то е единственото, което желая.
УРОК 139
Аз ще приема своето Изкупление.
1. Това е последният избор. 2Защото с него стигаме до решението да приемем себе си
такива, каквито сме сътворени от Бога. 3А какво друго е изборът, ако не несигурност по
отношение на собствената ни същност? 4Всяко съмнение се корени в тази несигурност. 5Всеки
проблем е негово отражение. 6Всяко противоречие се свежда до единствения прост въпрос:
„Кой съм аз?"
2. И все пак, нима човек би задавал подобен въпрос, ако не беше се отказал да се познава?
2
Само ако си отказал да приемеш себе си, такъв въпрос може да изглежда искрен.
3
Единственото, което всяко живо същество може да познава със сигурност, е себе си. 4Само със
сигурността на тази перспектива то може да преценява и всичко останало.
3. Неувереността кой си, е толкова огромна по мащабите си самозаблуда, че мисълта е
трудно да я обхване. 2Да бъдеш жив и да не се познаваш е все едно да вярваш, че си мъртъв.
3
Защото, какво е животът, ако не да бъдеш себе си, и какво друго може да живее вместо теб?
4
Кой е този, който се съмнява? 5В какво се съмнява? 6Към кого насочва въпросите си? 7Кой би
могъл да му отговори?
4. Той просто заявява, че не е себе си и в качеството си на друго, си поставя въпроса кое е
това друго. 2Но нямаше да е жив, освен ако знае отговора. 3Ако задава въпроса, сякаш
отговорът му е неизвестен, то е само защото не желае да бъде това, което е. 4Щом е жив, значи
е приел своята същност, но я е осъдил и е отхвърлил нейната стойност, решавайки, че не
познава единственото, което гарантира неговия живот.
5. Така започва да се съмнява в живота си, защото отрича неговата същност. 2Тъкмо
поради това отричане имаш нуждата от Изкупление. 3Това, че си отрекъл същността си, не я е
променило. 4Но съзнанието ти е раздвоено на знаещо истината и незнаещо истината. 5Ти си
това, което си. 6Не може да има никакво съмнение по този въпрос. 7И въпреки всичко, се
съмняваш. 8Но не се и запитваш коя част от теб може да се съмнява в собствената ти същност.
9
Една истинска част от теб не може да поставя подобен въпрос. "'Защото въпросът е отправен
по отношение на онзи, който знае отговора. "Ако онази твоя страна, която се съмнява, бе част
от теб, всяка сигурност щеше да е невъзможна.
6. Изкуплението лекува странната представа, че можеш да се съмняваш в себе си и да не
си сигурен кой си. 2Това е пълно безумие. 3И все пак, това е всеобщият въпрос на света. 4И нима
го не означава, че светът е обезумял? 5Защо да споделяш неговата лудост с мрачното
убеждение, че онова, което е всеобщо тук, то е истинно?
7. Нищо, в което вярва светът, не е истина. 2Това е място, чим то цел е да бъде дом на
онези, които настояват, че не познават себе си, за да поставят въпроса коя е тяхната
457
самоличност. 3И те ще идват тук дотогава, докато приемат Изкуплението и узнаят, че е
невъзможно да се съмнявяш в себе си и да не осъзнаваш кой си.
8. Твоята същност е съвсем определена и от теб се иска само да я приемеш. 2Тя е вложена
завинаги в светото Божествено Съзнание и в твоето собствено. 3Тя е до такава степен извън
всякакво съмнение, че поставянето й под въпрос е достатъчно доказателство за
противоречивото ти убеждение, че не знаеш нещо, което е невъзможно да не знаеш. 4Това
въпрос ли е или твърдение, което се самоотрича? 5Нека не позволяваме светите ни съзнания да
се занимават с подобни безплодни мисли.
9. Ние сме тук с определена мисия. 2Не сме дошли да затвърждаваме безумието, в което
сме вярвали някога. 3Нека да не забравяме целта, която сме възприели. 4Дошли сме да
постигнем не само собственото си щастие. 5Каквото приемаме за своя същност е утвърждаване
на същността на всеки един заедно с нас. 6Не предавай своите братя, защото предаваш себе си.
7
Гледай на тях с любов, за да знаят, че са част от теб и ти от тях.
10. На това учи Изкуплението и показва, че Единството на Божия Син е ненакърнено от
неговото убеждение, че не познава своята същност. 2Приеми Изкуплението днес, не за да
променяш реалността, а просто да приемеш истината за себе си и да вървиш по своя път,
ликувайки от безкрайната Божествена Любов. 3От нас се иска само това. 4И днес ще се отдадем
само на него.
11. По пет минути сутринта и вечерта ще посветим съзнанието си на днешната си задача.
2
Започваме с разглеждане на нашата мисия:
3
Аз ще приема своето Изкупление,
защото оставам такъв, какъвто Бог ме е сътвори.
4
Не ни е напуснало онова знание за себе си, което Бог ни е дал, когато ни е сътворил по
Свое подобие. 5Ние можем да си го припомним в името на всички, защото при сътворението
всички съзнания са единни. 6И ние извикваме в спомена си колко наистина скъпи са ни всички
наши братя, до каква степен всяко съзнание е част от нашето, колко верни са ни били и как
всички те са част от Любовта на Отца.
12. Благодарейки за всичко сътворено в Името на неговия Творец и Неговото Единство с
всички аспекти на творението, днес ние всеки час повтаряме, че сме посветени на своята кауза,
отхвърляйки всички мисли, които ни отклоняват от свещената ни цел. 2В продължение на
няколко минути, нека съзнанието ти се очисти от всички глупави паяжини, които светът е готов
да увие около светия Божи Син. 3Разбери колко крехко е естеството на веригите, които не
позволяват да осъзнаеш онова, което знаеш за своята същност, казвайки си:
4
Аз ще приема своето Изкупление,
защото оставам такъв, какъвто Бог Ме е сътворил.
УРОК 140
Само спасението може да се нарече изцеление.
1. Думата „лек" не може да се използва по отношение на никое лекарство, което светът
приема за полезно. 2Онова, което светът възприема като терапевтично, е нещо, което може само
да накара тялото да се чувства малко „по-добре". 3В опитите да се лекува съзнанието, то не се
възприема отделно от тялото, а се смята, че съществува в това тяло. 4По този начин формите на
лечение заместват една илюзия с друга. 5Вярата в болестта приема друга форма и пациентът
започва да се смята за здрав.
2. Но не е излекуван. 2Само му се е присънило, че е болен и в съня е намерил магическа
формула, която да го накара да се почувства добре. 3И все пак, не се е пробудил от съня и
съзнанието му не се е променило. 4Не е видял светлината, която да го пробуди и сложи край на
съня. 5Има ли значение какво е съдържанието на съня за реалността? 6Човек или спи, или е
буден. 7Няма междинно състояние.
3. Щастливите сънища, които носи Светия Дух, се различават от сънищата на света,
където човек може само да сънува, че е буден. 2Сънищата, които прошката позволява на
съзнанието да възприеме, не са просто друга форма на заспиване, при която само се сменя
сънят. 3Неговите щастливи сънища са предвестници на изгряването на истината за съзнанието.
4
Те извеждат към нежно пробуждане от съня, при което сънищата да изчезнат. 5Така те даряват
изцеление завинаги.
4. Изкуплението предизвиква сигурно лечение на всяка болест. 2Защото съзнанието, което
разбира, че болестта е само сън, не може да се заблуждава от формите, които сънят приема. 3Не
може да се появи болест там, където не съществува чувство за вина, защото болестта е само
друга форма на вина. 4Изкуплението не лекува болните, защото това не би било лек. 5То

458
премахва чувството за вина, което предизвиква болестта. 6Това е истинското лечение. 7Защото
то премахва болестта, която няма вече къде да се завърне.
5. Бъди в мир ти, изцелен в Бога, а не в празни сънища. 2Защото изцелението е породено
от светостта, а няма святост там, където се подхранва грехът. 3Бог обитава свещени храмове.
4
Той не може да влезе там, където грехът е проникнал. 5И все пак, място, където Бог да
отсъства, не съществува.'6Затова няма убежище, където грехът да се укрие от Неговата
благодат. 7Няма такова място, където да не съществува светостта, и грехът и болестта няма
къде да обитават.
6. Това е мисълта, която лекува. 2Тя не прави разлика между нереални неща. 3Нито се
стреми да лекува онова, което не е болно, без да отчита в какво се състои нуждата от изцеление.
4
Това не е магия. 5Тази мисъл е просто зов към истината, който неминуемо изцелява и то
завинаги. 6Това не е мисъл, която съди според мащаба на илюзията или нейната сериозност,
нито налага други критерии, свързани с нейния вид. 7Тя насочва вниманието върху самата й
илюзорна същност, знаейки, че никоя илюзия не може да бъде реална.
7. Нека днес не се опитваме да лекуваме нещо, което не може да бъде болно.
2
Изцелението трябва да се търси в това, в което се състои и да се приложи към онова, което е
болно, за да оздравее. 3Светът не може да предостави ефективно лекарство, което да предизвика
каквато и да било промяна. 4Съзнанието, което изважда илюзиите пред лицето на истината,
действително се променя. 5Не може да има друга, освен тази промяна. 6Защото по какво се
различават илюзиите една от друга, освен по качества, които нямат съдържание, които не са
реални, лишени са от същност и от истински разграничители?
8. Днес стремежът ни е да променим гледището си относно произхода на болестта,
защото търсим лек за всички илюзии, а не поредната замяна на една илюзия с друга. 2Ще се
постараем да намерим източника на изцеление в нашите съзнания, защото там го е поставил
Отца. 3Този източник не е по-далеч от нас самите. 4Той е близо като мислите ни; толкова близо,
че не можем да го загубим. 5Трябва само да го потърсим, и ще се появи.
9. Днес няма да се подведем по онова, което ни се струва болно. 2Ще преодолеем
привидностите, за да постигнем онзи източник на изцеление, който обхваща всичко без
изключение. 3Успехът ни зависи от това до каква степен ще разберем, че няма смисьл в
разграничаването между нещо невярно и друго също толкова неотговарящо на истината. 4В
това отношение няма различни степени на вярност и убеденост, че нещо несъществуващо може
да бъде по-близо до истината в някои от своите форми в сравнение с други. 5Всичките му
форми са неистинни и могат да бъдат изцелени, поради своята неистинност.
10. Ние изоставяме нашите амулети, талисмани и лекарства, нашите заклинания и магии
под каквато и да е било форма. 2Ще се смълчим и ще се вслушаме в Гласа на изцелението,
който ще излекува всички болести като една, възвръщайки здравия разум на Божия Син.
3
Никой друг глас, освен този, не може да лекува. 4Днес ние чуваме един-единствен Глас, който
ни говори за истината, където свършват всички илюзии и мирът се връща във вечния, тих Божи
дом.
11. Пробуждаме се и Го чуваме, оставяйки Го да ни говори пет минути в началото на деня
и приключваме този ден, като отново Го слушаме пет минути, преди да си легнем.
Единствената ни подготовка е да се отърсим от мислите, които ни пречат, не поотделно, а
едновременно от всички. 3Те са еднакви. 4Няма нужда да ги разграничаваме, като по този начин
отлагаме времето, когато можем да чуем нашия Отец да ни говори. 5Сега ние Го чуваме. 6Днес
идваме при Него.
12. С празни ръце, които в нищо не са се вкопчили, с възвисени сърца и възприемащи
съзнания, ние се молим:
2
Само спасението може да се нарече изцеление.
3
Говори ни, Отче, за да бъдем изцелени.
4
И ще се почувстваме обгърнати от спасението с нежна закрила и толкова дълбок мир, че
никаква илюзия не може да смути нашите съзнания, нито да ни докаже, че е реална. 5Днес ще се
научим на това. 6И ежечасно ще казваме нашата молитва за изцеление и ще отделяме по минута
на всеки кръгъл час, за да чуем отговора на нашата молитва, вслушани в мълчание и радост.
7
Това е ден, в който получаваме изцеление. 8Това е ден, когато разделението се прекратява и
ние си припомняме своето истинско Аз.
ПРЕГОВОР IV
Въведение
1. Сега правим отново преговор, като този път съзнаваме, че се подготвяме за втората
част от усвояването на това как да бъде прилагана истината. 2Днес ще започнем да
459
съсредоточаваме вниманието си върху подготовката за по-нататъшните стъпки. 3Такава е целта
на този преговор и на следващите уроци. 43а това ще преговорим последните уроци и техните
основни мисли, така че да постигнем нужната степен на готовност.
2. Има една основна тема, обединяваща всяка стьпка от преговора, който предприемаме,
и тази тема може да се изрази най-просто по следния начин:
2
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
3
Това е факт и той представлява истината за това Кой си и Кой е твоят Отец. 4Чрез тази
мисъл Отец е сътворил Сина, превръщайки Сина в Свой сътворец. 5Тази мисъл гарантира
напълно спасението на Сина. 6Защото в неговото съзнание не могат да съществуват никакви
други мисли, освен тези, които се споделят от Отца. 7Отсъствието на прошка не позволява тази
мисъл да достигне до неговото съзнание. 8Въпреки това тя е изконно истинна.
3. Нека да започнем подготовката си с някои разбирания на множеството форми, зад
които грижливо се прикрива отсъствието на прошка. 2Всички тези форми са илюзии и затова се
възприемат като това, което са - защитни средства, които да не позволят да се видят и разберат
твоите непростителни мисли. 3Тяхното предназначение е да ти разкриват нещо друго и да не
позволяват се поправиш, поддържайки твоите самозаблуди.
4. И въпреки всичко, съзнанието ти помни само онова, което мислиш с Бога. 2Твоите
самозаблуди не могат да изместят истината. 3Също както детето, което хвърля пръчка в океана,
не може да промени прилива и отлива, затоплянето на водата от слънцето, сребристата ивица
на луната над водите нощем. 4И така, започваме всеки период на практика в този преговор с
това да подготвим съзнанието си за разбиране на уроците, които четем и за възприемане на
техния смисъл.
5. Започвай всеки ден като отделиш време да подготвиш своето съзнание да разбере
какво може да ти предложи всяка идея, която преговаряш този ден, в свобода и мир. 2Отвори
съзнанието си и го освободи от всички мисли, които са измамни и нека само тази мисъл да го
изпълни изцяло и да преодолее останалите:
3
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
4
Пет минути с тази мисъл ще бъдат достатъчни, за да премине целият ден съгласно
Божието предначертание и Божието Съзна ние да поражда всички мисли, които те спохождат
през деня.
6. Тези мисли няма да произтичат единствено от теб, защото всички ще бъдат споделени
с Него. 2И всяка мисъл ще бъде вест за Неговата Любов, връщайки Му вестта за твоята любов
3
Така ще бъдеш причастен с Господ на Силите, както Той Са м повелява. 4И както собственото
Му творение се свързва с Него така и Той се съединява с теб, който се осъществяваш в
еднението с Него и в Неговото единение с теб.
7. След като се подготвиш, просто прочети двете идеи, които са ти дадени за преговор
този ден. 2После затвори очи и бавно си ги повтори. 3Няма защо да се бърза сега, защото
използваш времето за целта, за която е предназначено. 4Нека всяка дума да засвети със смисъла,
който Бог й е определил, както ти е дадена чрез Неговия Глас. 5Нека всяка идея, на която
правиш преглед този ден, да ти даде онзи дар, който Той е вложил в нея. 6Практиката ни няма
да съдържа никаква друга система, освен следната:
8. Всеки час извиквай в ума си мисълта, с която е започнал и денят и мълчаливо остани с
нея. След това бавно повтори двете идеи, които практикуваш този ден и си дай достатъчно
2

време за да видиш даровете, които те ти носят и им дадеш възможност да постигнат своето

предназначение.
9. Няма да добавим други мисли, но нека тези да съхранят истинското си послание.
2
Нямаме нужда от друго, за да получим щастие и покой, съвършено стихване и сигурност,
както и всичко, което Отца желае да получим като наследство от Него. 3Всекидневната
практика на преговора приключваме така, както сме започнали, повтаряйки първо мисълта,
която е превърнала деня в специално време на благословение и щастие за нас; и чрез вярата ни
е възвърнала света от мрака към светлината, от тъгата към радостта, от болката към мира, от
греха към светостта.
10. Бог ти благодари, задето чрез своята практика изпълняваш Неговото Слово. 2И
посвещавайки своето съзнание на идеш. на деня отново преди да заспиш, Неговата
благодарност те обгръща в мира, в който Той желае да съществуваш винаги и който сега
изискваш като свое достояние.
УРОК 141
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
(121) Прошката е ключът към щастието.
460
 (122)Прошката ми дава всичко, което желая.
УРОК 142
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
(123) Благодаря на Отца за Неговите дарове към мен.
(124) Нека помня, че съм едно цяло с Бога.
УРОК 143
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
(125) В тишина днес аз приемам Божието Слово.
(126) Всичко, което дарявам, е дарено на мен.
УРОК 144
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
(127) Няма друга, освен Божията любов.
(128) Светът, който виждам, не притежава нищо желано от мен.
УРОК 145
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
(129) Отвъд този, съществува желаният от мен свят.
(130) Невъзможно е да виждам два свята.
УРОК 146
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
(131) Не може да не успее този, който се стреми към истината.
(132) Аз освобождавам света от всичко, което мислех за него.
УРОК 147
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
(133) Аз няма да ценя онова, което не притежава ценност.
(134) Нека разбера истинската същност на прошката.
УРОК 148
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
(135) Ако се защитавам, значи съм бил нападнат.
(136) Болестта е защитен механизъм срещу истината.
УРОК 149
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
(137) Когато бъда изцелен, изцелението не идва само за мен.
(138) Небето е изборът, който трябва да направя.
УРОК 150
Съзнанието ми помни само онова, което мисля с Бога.
(139) Аз ще приема своето Изкупление.
(140) Само спасението може да се нарече изцеление.
Урок 151
Всичко е отзвук на Божия Глас.
1. Никой не може да съди въз основа на откъслечни доказателства. 2Това не е преценка.
3
То е само мнение, основаващо се на невежество и съмнение. 4Привидната му сигурност е само
прикритие на несигурността. 5Нужна му е ирационална защита, защото е ирационално. 6И
защитата му е привидно силна, убедителна и несъмнена, поради вътрешните съмнения.
2. Ти сякаш не се съмняваш в света, който виждаш. 2Не подлагаш под въпрос онова, което
се явява пред очите на тялото. 3Не се и запитваш защо му вярваш, въпреки че отдавна си узнал,
че сетивата лъжат. 4Още по-странното е, че им вярваш до последната подробност, която ти
показват, при положение, че си спомняш колко често свидетелствата им са били наистина
погрешни! 5Защо толкова неотклонно им се доверяваш? 63ащо, ако не поради вътрешното
съмнение, което прикриваш с демонстрация на увереност?
3. Как да преценяваш? 2Твоите преценки се опират на свидетелствата, които сетивата ти
предлагат. 3Но не може да има по-фалшиви свидетелства от тези. 4А как по друг начин да
съдиш за този свят? 5Ти патетично вярваш в това, което ти казват очите и ушите. 6Струва ти се,
че пръстите ти се докосват до реалността и улавят истината. 7Такова съзнание е разбираемо и
ти го намираш за по-реално от свидетелствата на вечния Глас от Самия Бог.
4. Може ли това да бъде преценка? 2Подтикван си да се въздържаш от преценки, не за да
ти бъде отнето едно право. Ти просто си неспособен да преценяваш. 4Можеш единствено да
вярваш в преценките на егото, които са погрешни. 5То внимателно насочва сетивата ти, за да
докаже колко си слаб; колко cи безпомощен и уплашен, колко се боиш от справедливо наказа
ние, потънал в грях, окаян във вината си.
461
 5. Внушава ти, че това, което ти показва и е готово да защитава, си ти самият. 2И ти с
упорство си убеден в това. 3Но отвъд него си остава скритото съмнение, че самото его не вярва
в онова, което така убедено ти демонстрира като твоя собствена реалност. 4То осъжда само себе
си. 5Вижда вината в себе си. 6Вижда в теб собственото си отчаяние.
6. Не слушай неговия глас. 2Свидетелствата, конто ги изпраща, за да покаже, че
собственото му зло е твое, не са истина и утвърждават нещо, което не знаят. 3Сляпа е вярата ти
в тях, защото не желаеш да изпитваш съмненията, които техният господар не може да скрие
съвсем. 4Вярваш, че съмненията в неговите слуги са съмнения в теб самия.
7. Но трябва да научиш, че съмнението в техните свидетелства ще разчисти пътя към
самопознанието и ще остави Гласът от Бога да бъде единственият Съдия за това какво е
достойно за твоята вяра. 2Той не ще ти внушава, че трябва да съдиш брат си според онова,
което виждат очите или според думите на устата му, нито според свидетелството на твоето
докосване. 3Той минава покрай тези напразни свидетелства, които не дават вярна представа за
Божия Син. 4Признава само онова, което Бог обича и в свещената светлина, в която гледа,
изчезват всички сънища на егото пред великолепието на видяното.
8. Остави Го Той да бъде Съдия на твоята същност, защото Неговата увереност е
несъмнена и тя се основава на толкова велика Сигурност, че съмнението е лишено от смисъл
пред Нейното лице. 2Христос не може да се съмнява в Себе Си. 3Гласът от Бога може само да
Го почита и да ликува пред Неговата съвършена и вечна невинност. 4Този, когото Той съди,
може само да се смее над вината, нежелаещ повече да играе с играчките на греха; нехаещ за
плътските свидетелства пред омаята на светото Христово лице.
9. Така те преценява Той. 2Приеми Думата Му за собствената си същност, защото Той е
свидетел на красивото ти сътворение и на Съзнанието, Чиято Мисъл е сътворила твоята
реалност. 3Какво значение има тялото за Този, Който познава величието па Отца и Сина? 4Нима
Той ще слуша нашепванията на егото? 5Какво би могло да Го убеди, че греховете ти са реални?
6
Позволи Му да бъде Съдия и на всичко онова, което изглежда да се случва с теб на този свят.
7
Онова, на което ще те научи, ще ти помогне да преодолееш пропастта между илюзиите и
истината.
10. Той ще преодолее вярата ти в болката, нещастието, страданието и загубата. 2Дава ти
виждане отвъд тези мрачни привидности и може да съзерцава доброто лице на Христос във
всички тях. 3Ще спреш да се съмняваш в това, че всичко, което ти се случва е добро, защото си
възлюбен от Бога и Той ще съди за всичко и ще те научи на единствения урок, съдържащ се в
него.
11 Той ще подбере онези елементи от ставащото, които представляват истината и ще
пренебрегне аспектите, отразяващи само празни сънища. 2И ще изтълкува по нов начин всичко,
което виждаш, всички случки п обстоятелства и всяко събитие, което те засяга, от Неговата
гледна точка, коя го е цялостна и непротиворечива. 3И ти ще видиш любовта отвъд омразата,
постоянството в промяната, чистотата в греха и само Небесния благослов над света.
12. Такова е твоето възкресение, защото животът ти не е част от нищо, което виждаш.
2
Той се намира отвъд тялото и света, отвъд всички свидетелства за греховност, в Светостта и
свещен като Нея. 3Чрез всекиго и всичко Неговият Глас ще ти говори само за твоето Аз и твоя
Творец. 4Ще виждаш светото лице на Хрисим във всичко и във всеки звук ще чуваш само ехото
на Божия Глас.
13. Днес практиката ни е без думи, освен в началото на време то, което прекарваме с
Бога. 2Въвеждаме тези моменти само с едно бавно повтаряне на мисълта, с която започва денят.
3
После наблюдаваме мислите си, предавайки безмълвно на Този, Който вижда, истинните
аспекти в тях. 4Нека Той прецени всяка мисъл, която ни се явява, нека премахне елементите от
сънища и да ни върне пречистени идеите, които не са в противоречие с Божията Боля.
14. Предай Му мислите си и Той ще ти ги върне обратно като чудеса, които ликувайки
изявяват единството и щастието, желано от Бог за Неговия Син в доказателство за вечната Му
любов. 2И когато всяка мисъл се преобрази, тя получава целебна сила от Съзнанието, което е
видяло истината в нея и не се е заблудило от фалшивите й примеси. 3Всички нишки на
фантазиите изчезват. 4И останалото се обединява в съвършена Мисъл, която дарява
съвършенството си навсякъде.
15. Прекарай така петнадесет минути, щом се събудиш и с радост отдай още петнадесет
преди да заспиш. 2Твоето свещенослужителство започва, когато се пречистят всичките ти
мисли 3Така се научаваш да преподаваш на Сина Божи свещения урок за неговата святост.
4
Никой не може да не чуе, когато ти чуват Гласа от Бога да отдава почит на Божия Син. 5И
всеки ще сподели мислите, които Той е превел по нов начин в съзнанието ти.
462
 16. Такова е твоето Възкресение. 2И така, ти даряваш снежно бели лилии на света,
заменяйки с белота греха и смъртта. 3Светът се спасява чрез твоето преображение и се
освобождава ликувайки от вината. 4Сега въздигаме възкресените си съзнания с радост и
благодарност към Този, Който ни върна разума.
17. И всеки час ще си Го спомняме - Него, Който е спасението и избавлението.
2
Отдавайки благодарност, към нас се присъединява и светът и щастливо възприема свещените
ни мисли, които Небето е поправило и пречистило. 3Най-сетне започва свещопослужението ни,
за да разнесе по целия свят радостната вест, че истината е лишена от илюзиите и чрез нас
Божия мир принадлежи на всички.
Урок 152
Моя е силата да решавам.
1. Никой не може да загуби нищо, освен ако не избере това. 2Никой не може да страда,
ако не е избрал това състояние. 3Никой не може да тъгува, нито да се страхува и смята за болен,
ако не е пожелал подобни последици. 4И никой не умира без да е приел това. 5Нищо не става
без собственото ти желание и не може да те отмине нещо, което си избрал. 6Това е твой свят,
завършен до най-малките подробности. 7Това е той в цялата си реалност за теб. 8И само тук е
твоето спасение.
2. Може би ти се струва крайна такава позиция и твърде всеобхватна, за да бъде истина.
2
Но нима може да има изключения от истината? 3Щом всичко ти е дадено, нима е възможно
загубата да бъде реална? 4Може ли болката да бъде част от вътрешния мир или страданието от
радостта? 5Може ли страхът и болестта да проникнат в съзнание, където съществуват любов и
съвършена святост? 6Истината трябва да бъде всеобхватна, за да бъде истина въобще. 7Не
приемай неща, които са в противоречие с нея или са изключения от нея, защото това би
означавало да бъдеш в пълно противоречие с истината.
3. Спасението е признание, че истината е истина и нищо друго не е истина. 2Чувал си го и
преди, но вероятно още не приемаш и двете страни на това твърдение. 3Без първата му част,
втората няма значение. 4Но без втората, първата престава да е вярна. 5Истината не може да има
противоположност. 6Никога не е достатъчно много да се мисли и говори за това. 7Защото ако
неистината е вярна наред с истината, това би означавало, че част от истината е невярна. 8И
истината е загубила смисъла си. 9Не е вярно нищо, освен истината, а невярното си е невярно.
4. Това е най-простото разграничение, но и най-неясното. 2Но не защото е трудно за
възприемане. 3То е скрито зад дълга поредица от решения, които ти се струва, че не зависят
напълно от теб. 4Така че изглежда сякаш истината притежава аспекти, които противоречат на
логиката, но са само въведени от теб самия противоречия.
5. Сътворен от Бога, ти си неизменен по начало и преходните състояния в теб са по
същество неистинни. 2Включително и всички промени в настроенията, сменящите се състояния
на съзнанието и тялото; промени го в начина, по който осъзнаваш всичко и по който реагираш.
3
Това е всеобхватност, която отделя истината от лъжата и всичко неистинно държи далеч от
истината, разбирайки неговата същност.
6. Не е ли странно, че намираш за високомерие да смяташ, че ти си създал света, който
виждаш? 2Не Бог го е създал. 3Можеш да си сигурен в това. 4Какво може да знае Той за
ефимерното, за греховността и вината, за страха, страданието и самотата и за съзнание, което
живее в едно обречено на смърт тяло? 5Ти Го обвиняваш в безумие, когато смяташ, че Той е
създал свят, където подобни неща изглеждат реални. 6Той не е безумен. 7Но само безумство
може да създаде подобен свят.
7. Мисълта, че Бог е създал хаоса, че е в противоречие със Собствената Си Воля, че е
породил противоположност на истината и претърпява смърт, триумфираща над живота - това е
надменност. 2Смирението веднага би съзряло, че всичко това не е от Него. 3А нима можеш да
виждаш нещо, което не е сътворено от Бога? 4Да мислиш, че можеш, означава да възприемаш
нещо, което не е повелено от Бога. 5А нима има нещо по-надменно от това?
8. Нека сме истински смирени днес и да приемем онова, което сме породили такова,
каквото е. 2Силата да решаваш е твоя. 3Избери да заемеш мястото, което ти се полага като
сътворен, на вселената и всичко, което си представяш, ще изчезне. 4В съзнанието ти тогава ще
изникне онова, което е било винаги и е вечно такова, каквото е сега. 5И то ще измести
самозаблудите, породени, за да узурпират олтара на Отца и Сина.
9. Днес практикуваме истинско смирение, пренебрегваме фалшивите претенции, чрез
които егото се опитва да внуши, че това е по-скоро надменност. 2Само егото може да проявява
такава гордост. 3Истината е смирена, признавайки своето могъщество, неизменност и вечна
цялостност, тя е всеобхватна съвършен дар Божи към Неговия възлюблен Син. 4Отхвърляме
463
гордостта, която ни внушава, че сме грешници, виновни и обзети от страх, срамуващи се от
онова, което сме и издигаме сърцата си наистина смирени към Този, Който ние сътворил
непорочни, подобни Нему по сила и любов.
10. Силата да решаваш е твоя. 2И ние приемаме от Него истинската си същност и смирено
разпознаваме Божия Син. 3Да разпознаеш Божия Син означава още да се отърсиш от всички
самоопределения и да разбереш, че са погрешни. 4Почувствал си тяхната арогантност. 5И в
смирение ти приемаш с радост светлината на Божия Син, неговата доброта, съвършена
невинност; Любовта на неговия Отец, правото Му на Небесното царство и освобождението му
от ада.
11. Сега ще се обединим и ще признаем наистина, че лъжите са неверни и само истината
е истинна. 2Мислим само за истината, когато станем и проведем пет минути в практика на
нейните пътища, като окуражаваме съзнанието си по следния начин:
3
Моя е силата да решавам. 4Днес ще се приема такъв, какъвто Волята на Отца ме е
сътворила да бъда.
5
После ще чакаме в безмълвие, отказвайки се от всички самозаблуди, помолвайки
смирено своето Аз да ни се открие. 6И Той, Който никога не ни е напускал, ще се появи отново
в нашето съзнавано, благодарен да възстанови Своя дом за Бога, както е предопределено.
12. Очаквай Го търпеливо през целия ден и Го приканвай всеки час с думите, с които
започна денят, завършвайки го със същата покана към твоето Аз. 2Божият Глас ще се отзове,
защото Гой говори за теб и за твоя Отец. 3Той ще замести с мира Божи всички твои неистови
мисли, с Божията истина - всичките ти самозаблуди и със Сина Божи всички твои илюзии за
себе си.
Урок 153
В моята беззащитност е моята сигурност.
1. Ти, който се чувстваш заплашен от този променящ се свят, от неговите обрати на
съдбата, от горчивите му жестове, краткотрайни взаимоотношения и от всички „дарове", които
той просто ти заема, за да си ги вземе обратно - посвети цялото см внимание на този урок.
2
Светът не предлага сигурност. 3Той е вкоренен в агресията и всичките му „дарове" на
привидна сигурност са илюзорни заблуди. 4Не е възможен мир на съзнанието, където
съществува подобна заплаха.
2. Светът поражда единствено самозащита. 2Защото заплахата поражда гняв, гневът
създава усещането, че агресията е разум на, честно породена и справедлива в името на
самозащитата. 3Но самозащитата крие двойна заплаха. 4Тя е свидетелство зa слабост и
установява защитна система, която е нефункционална. 5Сега слабите се чувстват още по-
застрашени, защото към външното предателство се е прибавило още по-голямо вътреш но
предателство. 6Съзнанието се обърква и не знае към какво да се обърне, за да избяга от
собствените си мними представи.
3. Сякаш е стегнато в обръч, впримчен в друг и в още един, докато вече престане да се
надява, че може да се избави. 2Агресия, самозащита, самозащита, агресия - това са обръчите,
които се затягат всеки ден и час около съзнанието, оковавайки го в тежки железни вериги,
които се въртят в омагьосан кръг. ''Няма спиране, нито край във все по-затягащата се примка на
затваряне на съзнанието.
4. Защитните механизми са най-скъпата цена, която егото изисква да се плати. 2В тях е
съсредоточено такова безумие и то под толкова мрачна форма, че надеждата за здрав разум
изглежда само празна мечта, която е невъзможно да се осъществи. 3Усещането за заплаха, което
поражда светът, е толкова по-дълбоко и по-голямо от всяко безумие и напрежение, които
можеш да си представиш, че дори не подозираш какво опустошение ти е нанесло.
5. Ти си негов роб. 2Не знаеш какво правиш в страх пред него. 3Дори не разбираш колко
много е трябвало да пожертваш, чувствайки желязната му хватка върху сърцето си. 4Не
осъзнаваш какво си сторил, за да саботираш светия Божи мир чрез твоите защити механизми.
5
Защото виждаш Божия Син единствено като жертва на агресия от въображаеми неща, от
сънища и от илюзии, които си е създал, и все пак беззащитен в тяхно присъствие, нуждаещ се
само от защитата на други въображаеми неща и сънища, благодарение на чиито илюзии намира
сигурност и утеха.
6. Беззащитността е сила. 2Тя свидетелства, че си разпознал в себе си Христос. 3Сигурно
ще си спомниш, че в текста се казва това, че изборът е винаги между силата на Христос и
твоята слабост, когато си откъснат от Него. 4Беззащитността не може да бъде атакувана, защото
тя познава толкова голяма сила, че всяка агресия срещу нея е глупава, празна игра на уморено
дете, когато му се доспи и то не си спомня какво иска.
464
 7. Самозащитата е слабост. 2Тя потвърждава, че си отхвърлил Христос и се боиш от гнева
на Неговия Отец. 3Какво би могло да те спаси сега от самозаблудата, че виждаш страховития
образ на един разгневен бог, който се изявява във всички злини на този свят? 4Какво, ако не
илюзиите могат да те защитят сега, когато битката е именно срещу илюзии?
8. Днес няма да се впускаме в тези детински игри. 2Защото истинската ни цел е да спасим
света и няма да разменим срещу някакви си глупости онази безкрайна радост, която ни носи
собственото ни предназначение. 3Няма да допуснем щастието да ни се изплъзне, само защото
някакъв отрязък от безсмислен сън е преминал през съзнанието ни и ние сме взели неговите
образи за Божия Син; сметнали сме, че краткият миг, в който ни се е явил, е вечността.
9. Днес преодоляваме сънищата и разбираме, че нямаме нужда от защита, защото сме
сътворени неуязвими, без никаква мисъл, желание или сън, в който агресията да има някакво
значение. 2Сега вече не можем да се страхуваме, защото сме се отърсили от всички мисли,
навяващи страх. 3И сме сигурни в своята беззащитност, искрено уверени в това, че сега сме в
безопасност, сигурни в спасението; сигурни, че ще изпълним избраната си цел, когато
служението ни разгърне светото си благословение над целия свят.
10. Смълчи се за миг и в безмълвие размисли над това колко свято е твоето
предназначение, колко сигурен покоят ти, недосегаем в своята светлина. 2Божиите служители
са избрали да бъдат с истината. 3Нима може да има по-свят човек от тях? 'Кой може да бъде по-
сигурен, че щастието му е напълно гарантирано? 5И кой би могъл да е по-силно защитен?
6
Каква защита може да е нужна на онези, конто са сред Божиите избраници, по негов избор и по
техен?
11. Предназначението на Божиите служители е да помогнат па своите братя да направят
избор също като тях. 2Бог е призвал всички, но малцина са осъзнали, че Неговата Воля съвпада
с тяхната. 3И докато не можеш да научиш другите на онова, което сам си усвоил, спасението
чака и мракът държи света в суров затвор. 4Няма също така и да разбереш, че светлината е
дошла за теб и избавлението ти е осъществено. 5Защото няма да виждаш светлината, докато не
я предадеш на всички свои братя. 6Когато те я поемат от ръцете ти, тогава ще разбереш, че я
имаш.
12. Спасението може да се представи като играта на щастливи деца. 2Тя е създадена от
Този, Който обича Своите деца и желае да замени страшните им играчки с радостни игри,
които да ги научат, че играта на страх е свършила. 3Неговата игра учи на щастие, защото в нея
няма губещи. 4Всеки, който играе, неминуемо печели и всеки е облагодетелстван от победата
му. 5Децата с радост изоставят страшната игра, когато видят благата, носещо им спасението.
13. Ти, който участваш в играта на изгубените надежди, в която се чувстваш изоставен от
своя Отец, захвърлен сам сред ужаса на един свят, изпълнен със страх, обезумял от грях и вина
-бъди щастлив сега. 2Играта свърши. 3Дойде спокойно време, в което отхвърляме играчките на
вината и завинаги заключваме странните си и детински мисли за греховност извън чистите и
святи съзнания на Небесните деца и Божия Син.
14. Спираме само още за миг, за да изиграем финалната си щастлива игра на тази земя. 2И
после заемаме справедливо отреденото ни място, където живее истината и всички игри са
лишени от смисъл. 3Така историята свършва. 4Нека този ден приближи света до последната й
глава, за да може всеки да разбере, че приказката за ужасната му съдба, крахът на надеждите
му, жалката му самозащита срещу отмъщението, което е неизбежно, е само заблуда на
фантазията. 5Божиите служите ли са дошли да го пробудят от мрачните сънища, които тази
история бе породила в объркания и безумен спомен за тази изопачена приказка. 6Най-сетне
Божият Син може да се усмихне, осъзнал нейната неистинност.
15. Днес практикуваме под форма, която ще поддържаме доста време. 2Всеки ден ще
започваме като отделяме колкото е възможно повече внимание на мисълта на деня. 3Пет
минути са най-малкото, което правим за подготовка за деня, в който спасението е единствената
ни цел. 4Ще бъде по-добре, ако отделим десет, а още по-добре петнайсет минути. 5И когато вече
не се paзсейваме и отклоняваме от своята цел, ще установим, че един час е твърде кратко време,
което да прекараме с Бога. 6Вечерта също с готовност ще отделим не по-малко в радост и
благодарност.
16. Всеки час допринася да постигаме все по-голям мир, когато си спомним да бъдем
верни на Волята, която споделяме с Бога. 2Понякога ще можем да отделим минута и дори по-
малко, когато удари кръгъл час. 3В някои случаи е възможно да забравим. 4В други случаи ще
бъдем притеснени от задълженията на света и няма да можем да се оттеглим за малко и да се
обърнем в мислите си към Бога.

465
 17. Но когато можем, ще съблюдаваме своята отдаденост на Божии служители,
спомняйки си ежечасно своята мисия и Неговата Любов. 2И ние тихо ще седнем и ще Го
очакваме, вслушани да чуем Неговия Глас, за да разберем какво иска от нас през предстоящия
час, като в същото време благодарим за всичките Му дарове от изминалия час.
18. След време благодарение на практиката си ти вече ще мислиш за Него непрестанно и
ще чуваш любящия Му Глас да води стъпките ти по спокойни пътеки, където ще вървиш
наистина без да се самозащитаваш. 2Защото ще знаеш, че с теб върви Небето. 3Няма да
откъсваш съзнанието си от Него нито за миг, макар и да прекарваш времето си, предлагайки
спасение на света. 4Мислиш ли, че Той няма да ти даде тази възможност, след като си приел да
осъществиш Неговия план за спасението на себе си и на света?
19. Днес темата ни е нашата беззащитност. 2Ние се обличаме в беззащитност,
подготвяйки се за деня. 3Ставаме силни в Христос и слабостта ни изчезва, когато си спомним,
че силата Му живее в нас. 4Ще си напомним, че Той е до нас през целия ден и никога не оставя
нашата слабост без подкрепата на Неговата сила. 5Ние Го призоваваме всеки път, когато
чувстваме заплахата на нашите защитни механизми да подронва сигурността ни в целта. 6Ще
спрем за момент и Той ще ни каже, „Тук съм".
20. Твоята практика ще започне да придобива сериозността на любовта, за да не позволи
на съзнанието да се отклони дори за миг от твоята цел. 2Не се плаши, нито се стеснявай. 3Няма
съмнение в това, че ще постигнеш окончателната си цел. 4Божиите Служители не могат да
претърпят неуспех. 5Това са даровете за теб. 6'Беззащитността е всичко, което трябва да Му
отдадеш в замяна. 7Ти се отказваш от нещо, което никога не е било реално, за да погледнеш
Христос и видиш Неговата невинност.
Урок 154
Аз съм един от Божиите служители.
1. Нека не бъдем горделиви днес, нито лицемерно смирени. 2Преодолели сме подобно
глупаво поведение. 3Не можем да съдим самите себе си, а и не трябва. 4Това са само опити да
отклоним вземането на решение и да отложим посвещението на собственото ни
предназначение. 5Не е наша работа да преценяваме своята ценност и не можем да знаем коя е
най-добрата роля за нас, не можем да видим изцяло какво е нашето място във всеобщия план.
6
Нашето място е на Небето, не в ада. 7И онова, което ни се струва слабост, може да бъде сила;
каквото смятаме за своя сила, е често гордост.
2. Каквато и роля да ти е отредена, тя е избрана от Гласа на Бога, Чието предназначение е
да говори и от твое име. 2Виждайки съвсем точно твоите силни страни и разбирайки къде най-
добре могат да намерят приложение, в какво, спрямо кого и кога, Той избира твоята роля за теб.
3
Не работи без твое съгласие. 4Но не се заблуждава относно твоята същност и слуша само
Неговия Глас в теб.
3. Благодарение на Неговата способност да чува един Глас, който е Неговият, ти
осъзнаваш, че в теб има само един Глас. 2И този един Глас ти посочва твоето предназначение и
ти го предава, заедно със способността да го разбереш, да извършиш нужното и да успееш във
всичко, свързано с него. 3Бог се присъединява към Своя Син в това и така Синът Му става
вестител на единението с Него.
4. Този съюз на Отец и Син чрез Гласа на Бога е особеното па спасението в сравнение със
света. 2Това е Глас, който говори за закони, на които не се подчинява светът; който обещава
спасение от всеки грях и премахване на чувството за вина от съзнанието, което Бог е сътворил
невинно. 3Сега това съзнание отново осъзнава Кой го е сътворил и собственото си окончателно
завръщане към самото себе си. 4И така Азът става единствената реалност, в която неговата воля
и волята на Бога се съединяват.
5. Вестителят не е този, който пише вестта, която предава 2Той не поставя под съмнение
правото на пишещия, нито пита защо е избрал именно тези, които да я получат. 3Достатъчно е
да приеме вестта, да я предаде на онези, за които е предназначена, за да изпълни своята роля.
Ако той определя какви да бъдат вестите или каква да бъде тяхната цел, или пък къде да бъдат
предадени, той не успява да изпълни предначертаната му роля като вестител на Словото.
6. Има една основна отличителна характеристика на ролята на Небесните вестители,
която ги различава от избраните от света. 2Вестите, които предават те, са предназначени първо
за тях. 3И само като ги приемат за себе си, те могат да ги разпространяват и по-нататък -
навсякъде, където са предназначени. 4Както и земните вестители, не те са написали вестите,
които носят, но те се превръщат в първите им получатели в истинския смисъл на думата,
приемайки ги, за да се подготвят да ги предадат на другите.

466
 7. Земният вестител е изпълнил своята роля, когато предаде всички послания, които носи.
2
Божиите вестители изпълняват своята роля като приемат за себе си Неговите послания и
показват, че ги разбират, предавайки ги и на другите. 3Те не си приписват роли, които не са им
възложени от Неговия авторитет. 4Така те получават по нещо от всяка вест, която пренасят.
8. Желаеш ли да получиш вест от Бога? 2Защото така ти ставаш Негов вестител. 3Сега си
избран. 4Но още чакаш, за да предадеш вестите, които получаваш. 5Така не съзнаваш, че са ти
дадени и не ги разбираш. 6Никой не може да получи и да разбере, че е получил, докато не даде.
7
Защото чрез предаването той самият приема онова, което е получил.
9. Ти, който сега си вестител на Бога, приеми Неговите послания. 2Защото това е част от
ролята, която ти е отредена. 3Бог не може да не ти е дарил онова, което ти е нужно и то не е
останало неприето. 4Но една страна от предначертаната ти задача все още предстои да се
осъществи. 5Този, Който получава Божиите вести за теб, желае те да бъдат приети. 6Защото така
ти се отъждествяваш с Него и заявяваш кой си.
10. Днес се заемаме да осъзнаем това единение. 2Не се стремим да поддържаме
разделение между нашите съзнания и Този, Който ни говори, защото когато Го слушаме, ние
всъщност чуваме своя глас. 3Само Той може да ни говори от наше име, съединявайки в един
Глас приемането и предаването на Божието Слово; предаването и премането на Неговата Воля.
11. Тази практика ни учи да Му отдадем всичко необходимо, за да разпознаем даровете
Му към нас. 2Той се нуждае от гласа ни, за да говори. 3Нуждае се от ръцете ни, за да поемем
Неговите послания и да ги предадем на онези, които посочва. 4Нуждае се от краката ни да ни
отведе, където повелява, за да се избавят най-сетне чакащите в страдание. 5И Той се нуждае от
това да съединим волята си с Неговата, за да получим истински даровете Му към нас.
12. Нека днес да усвоим само този урок: Не можем да познаем какво получаваме, докато
не го дарим. 2Чувал си това стотици пъти, казано по стотици начини, но все още ти липсва вяра.
3
Но едно е сигурно - докато не повярваш, ще ти се дадат хиля ди чудеса и още хиляди, но ти
няма да разбереш, че Самият Бог не е оставил нито един дар, който не е вече твое достояние;
нито е отказал и най-малката благодат на Своя Син. 4Нима това би имало някакъв смисъл за
теб, ако не си се отъждествил с Него и Неговите творения?
13. Нашият урок за днес се изразява по следния начин:
2
Аз съм един от Божиите служители и съм радостен, че имам възможности да
разбера, че съм свободен.
14. Светът избледнява, когато съзнанията ни се изпълнят със светлина и ние разберем
истинността на тези думи. 2Те са посланието, което днес ни изпраща нашият Творец. 3Сега ще
покажем по какъв начин те са променили отношението ни към самите себе си и към нашето
предназначение. 4Защото когато докажем, че не приемаме воля, която не споделяме,
множеството ни дарове от нашия Творец ще изникнат пред очите ни и ще се появят в ръцете ни
и ще разберем какво ни е дадено.
Урок 155
Аз ще отстъпя назад и нека Той да ме води.
1. Има начин да живееш на този свят, който не съществува, макар така да изглежда. 2Не е
нужно да се променяш видимо, макар че ще започнеш да се усмихваш по-често. 3Челото ти е
ведро, очите спокойни. 4И онези, които вървят по света като теб, разпознават своите. 5Но и
онези, които още не са възприели този път, ще те разпознават и ще вярват, че продължаваш да
бъдеш като тях, както и преди.
2. Светът е илюзия. 2Онези, които са избрали да дойдат в него, търсят място, където могат
да бъдат илюзии и да избегнат собствената си реалност. 3Но когато открият, че тяхната
реалност е дори и тук, те отстъпват назад и я оставят да ги води. 4Нима имат друг избор? 5Да
оставиш илюзиите да предвождат истината е лудост. 6Но да позволиш илюзиите да се скрият
зад истината и да оставиш истината да се изяви, е просто здрав разум.
3. Това е простият избор, който правим днес. 2Безумната илюзия ще остане видима още
малко за онези, които са избрали да дойдат тук и все още не са били щастливи да разберат, че
изборът им е бил погрешен. 3Те не могат пряко да се учат от истината, защото са отрекли
нейната истинност. 4Затова им е нужен Учител, Който разбира безумието им, но въпреки това
може да прозре отвъд илюзията простата истина в тях.
4. Ако истината изисква да се отрекат от света, това ще им се стори като изискване да
пожертват нещо, което е реално. 2Мнозина са решавали да отхвърлят света, продължавайки да
мярват в неговата реалност. 3И са страдали от чувството за загуба, без да получат истинско
освобождение. 4Други са избрали само света, но са страдали от още по-дълбоко чувство за
загуба, което не са могли да разберат.
467
 5. Между тези два пътя съществува и трети, който извежда отвъд всякаква загуба, защото
поелите по него бързо се отърсват от чувството за жертва и лишение. 2Това е пътят, който ти се
предлага сега. 3Ти вървиш по този път, подобно на всички други, без видимо да се различаваш
от тях, но всъщност си много различен. 4По този начин можеш да им бъдеш полезен, бидейки
полезен на себе си и да насочиш стъпките им по пътя, който Бог е открил за теб а също и на тях
чрез теб.
6. Илюзията все още сякаш те придърпва да ги следваш. 2 Но е останала назад. 3И не за
илюзията те чуват да им говориш, нито нея им сочиш пред погледа и съзнанията. 4Истината,
която те води, не може да им говори чрез илюзии, защото пътят извежда отвъд илюзиите и ти
ги викаш да те последват.
7. Всички пътища водят най-накрая към този. 2Защото жертвата и лишенията са пътеки,
които не водят до никъде, избор на поражението и цели, които винаги ще останат невъзможни.
3
Всичко това отстъпва, когато истината в теб излезе на преден план, за да измъкне братята ти от
пътищата на смъртта и да ги поведе по пътя на щастието. 4Тяхното страдание е само една
илюзия. 5Но те се нуждаят от водач, който да ги изведе от него, защото смесват илюзиите с
истината.
8. Такъв е зовът на спасението и нищо друго. 2Той изисква да приемеш истината и да я
оставиш да те води, озарявайки пътеката на освобождаване от плена на илюзиите. 3Това не е
плен, за избавлението от който се иска откуп. 4Само илюзията създава впечатлението, че
Светия Божи Син е във вериги. 5Той се спасява само от илюзиите. 6Когато те отстъпят, той
намира себе си отново.
9. Върви в сигурност сега, но внимавай, защото тази пътека е нова за теб. 2Възможно е да
установиш, че все още се изкушаваш да се движиш преди истината и да се оставиш на
илюзиите да те водят. 3Твоите свети братя са ти дадени да следват стъпките ти, докато вървиш
към истината, сигурен в своята цел. 4Сега ти си предвождан от нея, за да могат те да видят
нещо, с което да се отъждествят, да се ръководят от нещо разбираемо.
10. И в края на пътуването няма да има бездна, няма да съществува никаква дистанция
между теб и истината. 2Всички илюзии, съпътствали те по извървения път, ще изчезнат за теб и
нищо няма да остане да отделя истината от онзи, който прани завършен Бога и е свят като Него
самия. 3Отстъпи назад с вяра и нека истината да те води по пътя. 4Ти не знаеш накъде вървиш.
5
Но Този, Който знае, върви редом с теб. 6Нека Той те води заедно с всички останали.
11. Когато свършат сънищата, времето затваря врати за всички минали неща и чудесата
вече нямат предназначение, Светия Божи Син няма вече да пътува. 2Той няма повече да желае
да бъде илюзия, вместо истина. 3И ние се доближаваме до този миг напредвайки по пътя, който
истината ни посочва. 4Това е последното ни пътешествие, което предприемаме в името на
всички. 5Не бива да губим пътя. 6Защото както истината върви пред нас, така тя предвожда и
нашите братя, които ще ни последва!
12. Ние отиваме при Бога. 2Спри се и размисли над това. възможно ли е да съществува
по-свят път или такъв, който да заслужава повече усилието ти, любовта ти и твоята
целенасоченост? 3Нима може да има път, който да ти даде повече от всичко или да ти предложи
по-малко и все пак да удовлетвори светия Божи Син? 4Ние отиваме при Бога. 5Истината, която
върви пред нас сега е единна с Него и ни извежда там, където Той винаги е бил. 7Нима има друг
път, който би могъл да предпочетеш?
13. Стъпките ти уверено крачат по пътя, който води света към Бога. 2Недей да обръщаш
поглед към пътища, които извеждат в други посоки. 3Сънищата не са надежден водач за теб,
Божия Син. 4Недей да забравяш, че Той е положил Ръката Си в твоята и ти е поверил братята
ти, убеден, че си достоен за Неговото доверие. 5Невъзможно е Той да се мами. 6Неговото
доверие е направило пътя ти сигурен и целта досегаема. 7Ти няма да предадеш братята си и
своето Аз.
14. Сега Той иска от теб да мислиш известно време за Него всеки ден, за да ти говори и
да изрази Своята Любов, напомняйки ти колко голямо е доверието Му; колко безкрайна е
Любовта Му. 2В твое и в Негово Име, които са едно и също, ние с радост практикуваме днес
следната мисъл:
3
Аз ще отстъпя назад и нека Той да ме води защото желая да последвам пътя,
извеждащ към Него.
Урок 156
Аз вървя с Бога в съвършена святост.
1. Днешната идея само заявява простата истина, която прани невъзможна мисълта за
греха. 2Тя обещава, че няма причина за греха, а без причина, той не съществува. 3Това следва
468
естествено от основната мисъл, която се споменава многократно в текста, че идеите не се
откъсват от своя първоизточник. 4Ако е истина това, как е възможно ти да бъдеш откъснат от
Бога? 5Нима би могъл да вървиш по света сам и откъснат от своя Първоизточник?
2. Няма непоследователност в мислите, представени в нашата програма. 2Истината е
вярна във всичко, щом е истина. 3Тя не може да си противоречи и не може да бъде несигурна в
някои свои страни за разлика от други. 4Ти не можеш да вървиш по света, откъснат от Бога.
5
Той е твоят живот. 6Той е там, където си ти. 7Животът е един. 8И ти споделяш този живот с
Него. 9Нищо не може да бъде откъснато от Него и да бъде живо.
3. И все пак, където е Той, съществува святост и живот. 2Никакво Негово качество не
остава несподелено от всичко живо. 3Всичко живо е свято като Него, защото каквото споделя
Него вият живот, е част от Светостта и не може да бъде греховно, също както слънцето не може
да реши да бъде от лед; морето не може да избере да бъде отделно от водата или тревата да
расте с корените нагоре.
4. В теб съществува светлина, която не може да умре; чието присъствие е толкова свято,
че светът бива осветен благодарение на теб. 2Всичко живо ти носи дарове и ги принася с
благодарност и радост пред нозете ти. 3Вълните ти се покланят и дръвчетата разгръщат клони
да те подслонят от жегата и полагат листата си пред твоите нозе, за да стъпваш меко по земята
докато вятърът стихва в шепот край святата ти глава.
5. Светът копнее да види светлината в теб. 2Всичко живо стихва пред теб, защото разбира
Кой върви редом с теб. 3Светлината, която носиш, ти принадлежи. 4Така те виждат в теб
светостта, поздравявайки те като спасител и Бог. 5Приеми техния поклон, защото той се дължи
на Самата Святост, която върви с теб, преобразявайки в Своята нежна светлина всички неща по
свое подобие и в Своята чистота.
6. Така се осъществява спасението. 2Когато ти отстъпиш, светлината в стъпките ти излиза
напред и обгръща света. 3Тя възвестява края на греха не чрез наказание и смърт. 4Светът
изчезва в светлина и смях, защото става ясна неговата странна абсурдност. 5Той е глупава
мисъл, безсмислен сън, който не е страшен, макар че може би е смешен, но кой би загубил дори
само миг на доближаване до Бога заради подобна безсмислена пречка?
7. Но ти си загубил множество години именно благодарение на тази безсмислена идея.
2
Миналото си е отишло заедно с всички свои фантазии. 3Те вече не те обвързват. 4Ти вече си
близо до Бога. 5И в незначителния интервал на съмнение, който все още остава, е възможно да
изпуснеш от поглед своя Спътник и да Го объркаш с безсмисления стар сън, който вече е
отминал.
8. „Кой върви с мен?" 2Този въпрос трябва да се постави хиляди пъти на ден, докато
сигурността сложи край на съмнението и установи мир. 3Нека днес колебанието да спре. 4Бог ти
говори, отвръщайки на въпроса ти със следните думи:
5
Аз вървя с Бога в съвършена святост. Аз озарявам света, озарявам своето съзнание и
всички съзнания, които Бог е сътворил като единни с мен.
Урок 157
Аз ще навляза в Неговото Присъствие сега.
1. Това е ден на мълчание и доверие. 2Това е време на специално обещание сред
календара на твоите дни. 3Това е времето, което Небето е отделило, за да го озари и да хвърли
безсмъртна светлина над този ден, в който се долавя отглас от вечността. 4Този ден е свят,
защото известява за нов опит; за различно чувстване и светоусещане. 5Дълги дни и нощи ти си
отдавал дължимото на смъртта. 6Днес се учиш да изпитваш радост от живота.
2. Това е поредната съществена повратна точка в тази учебна програма. 2Сега добавяме
ново измерение; нов опит, който хвърля светлина върху всичко, което сме научили досега и ни
подготвя за онова, което предстои да научим. 3Тя ни довежда до вратата, където обучението
свършва и проблясва онова, което се намира отвъд най-високите учебни постижения, до които
можем да достигнем. 4Оставя ни за миг тук и ние преминаваме през нея, сигурни в своята
посока и единствена цел.
3. Днес ще ти се даде да почувстваш докосването на Небето, макар че пак ще се завърнеш
на пътеките на обучението. 2Но ти си стигнал достатъчно далеч, за да преобразяваш времето
дотолкова, че да се издигнеш над неговите закони и да повървиш за малко във вечността. 3И все
повече ще се научаваш да постигаш това с всеки урок, упражняван с вяра, който ще те доведе
по-бързо до святото място и ще те остави там за миг на себе си.
4. Той ще те напътства в днешната ти практика, защото сега ти молиш само за Неговата
воля. 2И съединил своята воля с Неговата, днешната идея ще просветли съзнанието ти и ще го
остави да почива в безмълвно очакване и тиха радост, с което бързо оставяш света зад себе си.
469
 5. От днес нататък ти истински се отдаваш на служене и пръстите ти излъчват светлина
към всеки, до когото се докоснеш и благославяш всеки, към когото погледнеш. 2Истинското
виждане достига до всеки, когото срещнеш и всеки, за когото си помислиш или който си
помисли за теб. 3Защото днешното ти преживяване ще преобрази съзнанието ти по такъв начин,
че то се превръща в крайъгълен камък за светите Божии Мисли.
6. Тялото ти ще бъде осветено днес, единствената му цел сега е да пренесе визията за
онова, което преживяваш, за да озари света. 2Ние не можем да дарим този опит непосредствено.
3
Но той остава в очите ни видение, което предаваме на всекиго, за да може той по-скоро да
достигне до същото преживяване, при което светът бива безмълвно забравен и за малко си
спомняме Небето.
7. Когато това преживяване се разгърне и всички други цели придобият по-малко
значение, светът, към който ще се завърнеш, се приближава малко повече до края на времето;
започва малко повече да прилича на Небесното царство по своя начин на живот; доближава се
малко до своето избавление. 2И ти, който му носиш светлина, ще започнеш да виждаш
светлината по-сигурно; визията по-отчетлива. 3Ще дойде време, когато няма да се върнеш под
същата форма, под която се явяваш сега, защото няма да имаш нужда от нея. 4Но засега тя има
определена цел и й служи добре.
8. Днес ще поемем курс, за който дори не си мечтал. 2Но Светия Дух, Дарителят на
щастливите сънища в живота, Преводачът на възприятието на езика на истината, светия Водач
към Небето, който ти е даден, е мечтал за това пътешествие, което започваш днес с
преживяването, което ти дарява този ден.
9. Сега ще навлезем в Христовото Присъствие с ведро съзнание, което не възприема
нищо друго, освен Неговото сияйно лице и съвършена Любов. 2Визията на Неговото лице ще
остане с теб, но ще има миг, който преодолява всяка визия, дори и гази, най-святата. 3На това
никой не може да бъде научен, защото то не се постига чрез научаване. 4Но тази визия ти
напомня онова, което си познал в онзи миг и със сигурност ще познаеш отново.
Урок 158
Днес се уча да давам, както получавам.
1. Какво ти е дадено? Познанието, че си съзнание в Съзнанието и си чисто съзнание,
завинаги невинен и безстрашен, защото си сътворен от любовта. Не си напускал своя
Първоизвор, оставайки такъв, какъвто си сътворен. Това ти е дадено като познание, което ти не
можеш да загубиш. То е дадено и на всяко живо същество, защото те съществуват само
благодарение на това познание.
2. Ти си получил всичко това. Получил го е всеки, който живее на този свят. Не това
познание даряваш ти, защото то е дадено от сътворението. То не е предмет на научаване. Какво
тогава трябва да научиш днес? Вчерашният урок възроди тема, която бе спомената по-рано в
текста. Преживяването не може да се сподели непосредствено, както и виждането.
Откровението, че Отец и Син са единни, ще се постигне с времето от всяко съзнание. Но този
момент се определя от самото съзнание, никой не може да те научи кога да бъде той.
3. Времето е вече определено. То изглежда твърде произволно. Но нито една стъпка по
пътя не е случайна. Макар и човек още да не е пристъпил, стъпката е осъществена. Защото
времето само привидно се развива в една посока. Ние обаче поемаме на пътешествие, което е
осъществено. В същото време ни се струва, че то ще завърши в неизвестното бъдеще.
4. Времето е трик, мимикрия, огромна илюзия, в която сякаш чрез някаква магия хората
идват и си отиват. Но зад привидностите съществува неизменен план. Сценарият е написан.
Отредено е кога опитът ще постави край на твоите съмнения. Защото ние разглеждаме
пътуването от гледна точка на неговия край, гледаме назад към него, представяйки си, че го
извършваме още веднъж; преповтаряйки в съзнанието си онова, което вече е станало.
5. Учителят не преподава опитността, защото не се е учил на нея. Тя му се е открила в
определеното време. Но негов дар е вътрешното виждане. Той може непосредствено да го
предаде, защото Христовото познание не е изчезнало и Той притежава виждане, което може да
дари на всеки, който го пожелае. Волята на Отца и Неговата Воля се съединяват в познанието
Но има едно вътрешно виждане, което се дава чрез Светия Дух, защото и Христовото Съзнание
го вижда.
6. Тук се осъществява срещата между света на съмнението и сенките със света на
недоловимото. Тук се осветява едно тихо място в света чрез прошка и любов. Тук се
разрешават всички противоречия, защото тук свършва пътуването. Опитността -която не може
да се научи, да се преподава и види - просто е. Тя надхвърля нашата цел, защото не може да се

470
постигне с обучение. Ние се стремим да постигнем Христовото виждане. Това е в рамките на
постижимото.
7. Христовото виждане има един закон. То не вижда тялото, смятайки го погрешно за
Сина, Когото Бог е сътворил. То възприема светлината отвъд тялото; идеята отвъд досегаемото,
чистотата, непотъмнена от прегрешения, жалки грешки и внушаващи страх мисли за вина от
сънищата на греха. То не вижда разделение. И гледа на всекиго, на всичко ставащо и на всички
събития без и най-малкото петънце върху светлината, която вижда.
8. Това може да се преподава; и трябва да се преподава от всички, които са готови да го
постигнат. За него е нужно само разбирането, че светът не може да дари и най-слабо подобие
на каквото и да било, съпоставимо с тази ценност; нито да положи цел, която просто да не
изчезне, когато се възприеме тази. И това даряваш днес: Не виждай никого като тяло.
Приветствай го като Божи Син, признавайки, че той е единен с твоята святост.
9. Така греховете му се прощават, защото Христовата визия е способна да ги пренебрегне
изцяло. В Неговата прошка те изчезват. Когато не се виждат от Един, те просто изчезват,
защото на мястото им идва видението на светостта отвъд тях. Няма значение под каква форма
са се проявили, нито колко огромни изглеждат или кой привидно е наранен от тях. Те вече не
съществуват. И всичките им мними последици също изчезват заедно с тях, премахнати и
непредизвиквани никога вече.
10. Така се научаваш да даряваш, както получаваш. И такъв те съзерцава погледът на
Христос. Това е урок, който не е труден за усвояване, ако помниш, че в своя брат ти виждаш
само себе си. Ако той се е загубил в греха, значи че това е станало и с теб; ако виждаш в него
светлина, твоите грехове са ти простени от теб самия. Всеки брат, когото срещнеш днес, ти
дава още една възможност да позволиш Христовият поглед да изгрее за теб и да ти дари Божия
мир.
11. Няма значение кога ще се яви откровението, защото това няма нищо общо с времето.
Но времето ти предлага още един дар, при който истинското познание се отразява толкова
добре, че образът му споделя неговата невидима святост; подобието му сияе с неговата
безсмъртна любов. Днес се упражняваме да гледаме с очите на Христос. И чрез светите ни
дарове, Христовото виждане гледа и на нас.
Урок 159
Аз дарявам чудесата, които съм получил.
1. Никой не може да дари нещо, което не е получил. За да дариш нещо, трябва преди
всичко да го притежаваш. Тук законите на Небето и тези на света са в съгласие. Но тук те също
се и различават. Светът е убеден, че за да имаш нещо, трябва да го задържиш за себе си.
Спасението учи друго. Да дариш означава да разбереш, че си получил. Това е доказателството,
че онова, което имаш, е твое.
2. Ти разбираш, че си спасен, когато даряваш спасение. Приемаш прошката като нещо,
което си постигнал, когато прощаваш. Разбираш брат си като самия себе си и така възприемаш
своята цялостност. Не съществува чудо, което да не можеш да дариш, защото всички чудеса са
ти дадени. Приеми ги сега, отваряйки хранилището на своето съзнание, където са поместени, и
ги отдай на другите.
3. Христовото виждане е чудо. То идва далеч отвъд самото себе си, защото отразява
вечната любов и възкресението на любовта, което никога не умира, но е било затъмнено.
Христовото виждане изобразява Небето, защото съзира свят, който толкова прилича на него, че
може да отрази онова, което Бог е сътворил съвършено. Затъмненото стъкло на света е в
състояние да демонстрира само изопачените образи на счупени парчета. Реалният свят е
картина на Небесната невинност.
4. Христовото виждане е чудото, което поражда всички чудеса. То е техният
първоизточник, който остава при всяко от чудесата, които даряваш и в същото време остава
твой. То е връзката на даващия и получаващия, които се свързват, разгръщайки се тук на земята
така, както са единни на Небето. Христос не вижда грях у никого. И в Неговите очи
безгрешните са едно цяло. Светостта им е даденост от Отца и от Него Самия.
5. Христовото виждане е мостът между световете. И ти можеш спокойно да се довериш
на способността му да те пренесе от този свят в свят, станал свещен чрез прошката. Неща,
които тук изглеждат напълно стабилни, са само сенки там прозрачни, едва забележими,
понякога забравяни напълно и неспособни никога да затъмнят светлината, която сияе отвъд
тях. Вътрешното виждане си възвръща светостта и слепите проглеждат.
6. Това е едничкият дар на Светия Дух; съкровищницата, на която сигурно можеш да се
позоваваш за всичко, което би могло да спомогне за твоето щастие. Днес то ти е дадено тук.
471
Можеш да получиш всичко, стига само да поискаш. Вратата тук никога не се заключва и не се
отхвърля и най-малкото желание на никого, нито пък най-необходимото му. Не съществува
болест, която да не е излекувана вече, няма незадоволена липса, няма нужда, която да не се
посрещне от златната съкровищница на Христос.
7. Така светът си спомня онова, което е загубил при създаването си. Защото така се
възстановява, обновява, но в друга светлина. Онова, което е било създадено като дом на греха,
става център на изкуплението и раждането на милостта, където страдащите са добре дошли и
получават изцеление. Никой няма да бъде отпратен от този нов дом, където го чака спасението.
Тук никой не му е чужд. Никой нищо не иска от него, освен да приеме, че е добре дошъл.
8. Христовото виждане е святата земя, където пускат корени лилиите на прошката. Тук е
техният дом. От тук те могат да бъдат пренесени в света, но никога не могат да растат на
неговата неплодородна и плитка почва. Нужна им е светлина, топлина и нежна грижа, каквато
им дарява благодатта на Христос. Нужна им е любовта на Неговия поглед. И те се превръщат в
Негови вестители, даряващи това, което получават.
9. Вземай от Неговото хранилище, за да се умножи съкровището Му. Неговите лилии не
напускат своята родина, когато ги занесеш в света. Корените им си остават. Те не напускат
първоизточника си, а отнасят неговата благодат със себе си и превръщат света в градина като
онази, от която са дошли и към която се връщат отново още по-ароматни. Сега те са двойно
благословени. Предали са вестите от Христос и те са се върнали и към тях. Така те с радост Му
ги дават отново.
10. Погледни какво хранилище на чудеса ти е дадено, за да дариш. Нима не си достоен за
дара, който Бог ти е отредил? Недей да съдиш Божия Син, а последвай предначертания от Heго
път. Христос е сънувал съня на един простен свят. Това е Неговият дар, чрез който може нежно
да се премине от смърт към живот, от безнадеждност към надежда. Нека да посънуваме един
миг заедно с Него. Неговият сън ни буди за истината. Виждането Му ни дава възможност да се
завърнем към нашата неизчезнала и вечна святост в Бога.
Урок 160
Аз съм у дома. Тук всеки страх е чужд.
1. Страхът е чужд на пътищата на любовта. Отъждествиш ли се със страха, ти ще бъдеш
чужд на самия себе си. Така и няма да се познаваш. Твоето Аз остава чуждо за онази част от
теб, която се смята за реална, но е различна от твоята същност. Нима някой може да съхрани
разума си при такива обстоятелства? Кой освен един безумец може да вярва че е нещо, което не
е и да съди сам себе си?
2. В нас има един чужденец, който е породен от идея, толкова чужда на истината, че се
изразява на непознат език, вижда свят, непознат на истината и разбира онова, което е
безсмислено за истината. Бидейки чужденец, той не схваща при кого е дошъл и въпреки това
твърди, че домът му принадлежи, докато чужденецът е този, който си е у дома. А колко лесно
би било да кажеш: „Това е моят дом. Той ми принадлежи и няма да го напусна, защото един
безумец твърди, че трябва да го направя."
3. Има ли причина да не заявиш това? Каква може да бъде тя, ако не, че си поканил този
чужденец да заеме твоето място и да те направи чужд на самия себе си? Никой няма да се
остави да бъде лишен от своя дом без причина, ако не смяташе, че съществува друг, по-
подходящ за неговите предпочитания.
4. Кой е този чужденец? Страхът или ти самият си непригоден за онзи дом, който Бог е
предоставил на Своя Син? Нима страхът е Неговият Син, сътворен по Негово подобие? Нима
любовта е осъществяване на страха и се осъществява чрез него? Никой дом не може да приюти
едновременно любовта и страха. Те не могат да съществуват съвместно. Ако ти си реален,
значи че страхът трябва да е илюзия. А ако страхът е реален, ти изобщо не съществуваш.
5. Колко е просто решението на този въпрос. Който се страхува, е отрекъл себе си,
заявявайки: „Аз съм чужд тук. Затова оставям дома си на този, който прилича повече на мен от
мен самия и му давам всичко, което смятах, че ми принадлежи." В такъв случай той е принуден
да бъде изгнан, не знаейки кой е, без да бъде сигурен в нищо, освен че не е този, който е и че му
е бил отказан собственият му дом.
6. Към какво да се стреми сега? Какво ще намери? Човек, чужд на самия себе си, не може
да си намери дом, където и да търси, защото е направил завръщането си невъзможно. Загубил е
пътя, освен ако не открие някакво чудо, което да му покаже, че не е чужденец. Чудото ще се
появи. Защото неговото Аз си остава у дома. Не то е поканвало чужденеца там и не се е
отъждествявало с никаква мисъл чужда на Самото Него. И То ще покани Сродното Нему и ще
Го познае.
472
 7. Кой е чужденецът? Не е ли той този, когото твоето Аз не е канило? Сега ти не можеш
да разпознаеш чужденеца в себе си, защото си му дал мястото, което законно ти принадлежи.
Но твоето Аз е сигурно в онова, което Му принадлежи, както Бог е сигурен в Своя Син. Той не
може да се заблуди относно творението. Сигурен е в онова, което е Негово. Никой чужденец не
може да застане между Неговото познание и реалността на Неговия Син.
Урок 161
Дари ми своето благословение, свети Сине Божи.
1. Днес практиката ни е по-различна и ние заставаме срещу собствения си гняв, за да
изчезнат страховете ни и да отстъпят място на любовта. Тук спасението е в простите думи, с
които практикуваме днешната идея. Тук е отговорът на изкушението, което не може да ни
попречи да приемем Христос там, където преди съществуваше страх и гняв. Тук се
осъществява пълното Изкупление, ние преминаваме безопасно покрай света и си възвръщаме
Небето. Тук е откликът на Божия Глас.
2. Пълното абстрахиране е естественото състояние на съзнанието. Но част от него сега е в
неестествено състояние. Тя не възприема всичко като единно. Вместо това вижда фрагменти от
целостта, защото само така може да създаде разпокъсания свят, на който си свидетел. Целта на
всяко виждане е да ти покаже онова, което искаш да видиш. Слухът само свежда до съзнанието
ти онова, което желаеш да чуеш.
3. Така е създадено всичко конкретно. И сега трябва да използваме в практиката си
конкретното. Ние го предаваме на Светия Дух, за да го използва за различна цел от тази, която
сме му приписвали. Той обаче може да използва създаденото от нас, за да ни научи на различна
гледна точка, от която да видим различното приложение на всичко.
4. Един наш брат е всичките ни братя. Всяко съзнание съдържа всички съзнания, защото
всички те са единно цяло. Такава е истината. Но нима тези мисли разясняват смисъла на
творението? Нима тези думи внасят в теб съвършена яснота? Нима те могат да ти се сторят
нещо друго, освен празен звук? Съзнание, което се е научило да мисли конкретно, не може да
възприеме абстракцията в смисъла на нейната всеобхватност. Нужно ни е да видим малко, за да
научим много.
5. Струва ни се, че тялото ограничава свободата ни, кара ни да страдаме и най-сетне слага
край на живота ни. Но телата са само символи на някаква конкретна форма на страх. Страхът
без символите на страх не предизвиква никаква реакция, защото символите отразяват онова,
което е безсмислено. Любовта не се нуждае от символи, защото е истинна. Но страхът се
обвързва с конкретното, защото е неистинен.
6. Телата проявяват агресия, а не съзнанията. Тази мисъл определено напомня текста,
където е подчертавана многократно. Това е причината, поради която телата лесно се превръщат
в символи на страх. Много пъти те подтиквахме да прозреш отвъд тялото, защото то
представлява символът на „врага" на любовта, който не се вижда от Христовия поглед. Тялото
е мишена за агресия, защото никой не смята, че мрази съзнанието. Но какво, ако не съзнанието,
подтиква тялото към агресия? Какво друго може да бъде съсредоточие на страха, ако не онова,
което мисли за страха?
7. Омразата е конкретна. Трябва да има нещо, към което да се насочи агресията. Врагът
трябва да бъде възприеман под такава форма, при която може да се докосне, види и чуе и най-
сетне да бъде убит. Когато омразата се насочи към нещо, тя се стреми към смърт със същата
сигурност, с която Божият Глас заявява, че смъртта не съществува. Страхът е неутолим,
поглъща всичко, което се изпречи пред очите му, принуден да се обърне срещу себе си и да
руши.
8. Който вижда брат си като тяло, го разглежда като символ на страха. И той ще проявява
агресия, защото всъщност вижда собствения си страх като нещо външно за него самия, готов за
атака и надавайки боен вик да се съедини отново с него. Не се заблуждавай за това каква
огромна ярост може да породи проекцията на страха. Тя надава гневен рев, отворила нокти в
безумната надежда да се домогне до онзи, който я е породил и да го разкъса.
9. Това виждат очите на тялото в онзи, за когото копнее Небето, когото ангелите обичат и
Бог е сътворил съвършен. Неговата реалност е такава. И в погледа на Христос се отразява
красотата му под толкова красива и свята форма, че ти не можеш да се удържиш да не
коленичиш пред него. Но вместо това ще го хванеш за ръка, защото си подобен на него в очите,
които го виждат по такъв начин. Агресията към него е твой праг, защото няма да разбереш, че
спасението ти е в неговите ръце. Ако искаш от него само спасение, той ще ти го дари. Поискай
да не бъде символ на твоя страх. Нима ще пожелаеш любовта да се саморазрушава? Или ще
предпочетеш тя да ти се открие и да те направи свободен?
473
 10 Днес провеждаме практиката под форма, която сме изпробвали и по-рано. Ти вече си
по-подготвен и днес ще се доближиш повече до виждането Христовото. Ако си готов да го
постигнеш, днес ще успееш, А когато успееш, няма да искаш повече да се позоваваш на
свидетелства, които телесните ти очи пораждат. Онова, което ще видиш, ще звучи в теб с
древни мелодии, които ще си спомниш. Ти не си забравен на Небето. Нима не желаеш да си го
спомниш?
11. Избери един брат, който да символизира всички останали и го помоли да ти даде
спасение. Първо го виж колкото се може по-ясно във вида, с който си свикнал. Виж лицето му,
ръцете и краката, облеклото му. Наблюдавай усмивката му и виж познатите жестове, които той
прави толкова често. После си помисли следното: Това, което виждаш сега, скрива от теб
човека, който може да ти прости всички грехове; чиито свети ръце могат да измъкнат
гвоздеите, пробили твоите ръце и да вдигнат короната от тръни, която си положил върху
кървящата си глава. За да ти даде свобода, поискай от него следното:
Дари ми благословението си, свети Божи Сине. Аз ще те видя с очите на Христос и в
теб ще съзерцавам съвършената своя невинност.
12. И Онзи, Когото си призовал, ще ти откликне. Защото в теб ще чуе Гласа от Бога и ще
ти отвърне с твоя собствен глас. Виж го сега - него, когото не бе смятал за нищо повече от плът
и кръв и разбери, че Христос е дошъл за теб. Днешната идея е сигурното ти бягство от гнева и
страха. Непременно я използвай в мига, в който се почувстваш изкушен да атакуваш някой
свой брат и да го възприемаш като символ на собствения си страх. И ще го видиш внезапно
преобразен от враг в спасител, от демон в Христос.
Урок 162
Аз съм такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
1. Тази едничка мисъл, ако се утвърди в съзнанието, ще спаси света. Ние ще я повтаряме
от време на време, докато достигнем до нов етап на усвояване. С напредъка ти тя ще започне да
означава все повече за теб. Тези думи са свещени, защото това са думи, дадени от Бога като
отговор на света, който си породил. Той изчезва благодарение на тях и всичко, видяно в
неговите смътни облаци и мъгливи илюзии, изчезва при изговарянето им. Защото това са думи,
идващи от Бога.
2. Това е Словото, чрез което Синът става щастието на своя Отец, Неговата Любов и
осъществяване. Те изявяват творението и го почитат такова, каквото е. Тези думи биха
отхвърлили всеки сън; всяка мисъл за грях и илюзия, които се съдържат в съня, избледняват
пред тяхната мощ. Те са тръбата на пробудата, която прокънтява по целия свят. Мъртвите се
пробуждат в отговор на нейния зов. А онези, които са живи и чуят нейните звуци, никога не ще
се обърнат към смъртта.
3. Наистина е свят онзи, който усвоява тези думи; който става с тях в съзнанието си,
позовава се на тях през целия ден и вечер заспива, носейки ги в себе си. Неговите сънища са
щастливи и почивката му необезпокоявана, безопасността му е сигурна и тялото изцелено,
защото спи и се буди, имайки винаги истината пред себе си. Той ще спаси света, защото дарява
на света онова, което получава всеки път, когато практикува словата на истината.
4. Днес нашата практика е проста. Защото думите, които използваме, крият могъща сила
и няма нужда от допълнителни мисли, които да променят съзнанието на онзи, който ги прилага.
То се променя така цялостно, че се превръща в съкровищница, в която Бог поставя всички свои
дарове и цялата Си Любов, за да се разгърне по целия свят, умножена чрез отдаването й и
напълно съхранена, защото се споделя безгранично. Така ти се научаваш да мислиш съвместно
с Бога. Христовото виждане ти е върнало зрението, избавяйки твоето съзнание.
5. Днес ние се отнасяме с почит към теб. Съвършената святост е твое право, което
приемаш днес. И това приемане носи спасение на всички, защото нима има някой, който да
носи в душата си греха, когато подобна святост е благословила този свят? Кой може да изпадне
в отчаяние, когато радостта му принадлежи, достъпна за всички като лекарство за тъгата и
скръбта, за всякакво чувство на загуба и за пълно избавление от греха и вината?
6. И нима има някой сега, който да не ти е брат на теб, неговия спасител и избавител.
Нима има някой, който да не те приеме в сърцето си и да не те покани с любов, когато копнее
да се съедини с човек, близък нему в светостта? Ти си такъв какъвто те е сътворил Бог. Тези
думи прогонват нощта и мракът изчезва. Днес светлината идва, за да благослови света. Защото
ти си познал Божия Син, а с това и светът го познава.
Урок 163
Не съществува смърт. Божият Син е свободен.

474
 1. Смъртта е мисъл, която приема най-различни форми, често неразпознавани. Те могат
да се изявяват като тъга, страх, тревога или съмнение; като гняв, безверие и недоверие;
загриженост за тялото, завист и всички останали случаи, когато се изкушаваш да бъдеш такъв,
какъвто не си. Всички подобни мисли са само отражение на преклонението пред смъртта като
спасител и освободител.
2. Въплъщение на страха, приемник на греха, бог на виновните и господар на илюзиите и
заблудите, мисълта за смъртта наистина изглежда всемогъща. Тя сякаш държи в съсухрената си
ръка всичко живо; сграбчва в унищожителната си прегръдка всякакви надежди и желания;
всички цели изчезват зад невиждащия й поглед. Уязвимите, безпомощните и болните се
прекланят пред нейния идол, смятайки, че само тя е реална, неизбежнa, достойна за доверие.
Защото само каквото дава тя е сигурно.
3. Всичко, освен смъртта, изглежда несигурно, всичко е лесно да се изгуби, но трудно да
се спечели, не са ясни последиците му, винаги е възможно те да не оправдаят надеждите, които
са пораждали и да оставят вкус на прах и пепел след себе си, вместо вдъхновение и мечти. Но
на смъртта може да се разчита. Защото тя ще се приближи със сигурни стъпки, когато й дойде
времето. Тя неизменно ще успее да отнеме целия живот като свой заложник.
4. Нима си готов да се прекланяш пред подобни идоли? По този начин силата и
могъществото на Самия Бог се възприемат сякаш са вложени в някакъв идол от пръст. По този
начин онова, което е противоположно на Бога, се обявява за господар на творението, по-силен
от Божията Воля за живот, от безграничната любов и съвършеното и неизменно постоянство на
Небето. По този начин Волята на Отца и Сина претърпява окончателно поражение и остава да
почива под надгробния камък, който смъртта е положила върху тялото на светия Божи Син.
5. Лишен от святост в поражението, той се превръща в това, в което смъртта иска да го
превърне. Епитафията му, написана от смъртта, не го назовава, защото той се е превърнал в
пръст. В нето се твърди само следното: „Тук лежи един свидетел, че Бог е мъртъв. И смъртта
все отново и отново изписва тази епитафия, и всичките й поклонници я приемат и коленичили,
удрят чело в земята и уплашено шепнат, че е точно така.
6. Невъзможно е да се прекланяш пред смъртта под каквато и да било форма и да си
подбереш някои от нейните форми, които предпочиташ да не пожелаваш и да отбягваш, докато
продължаваш да вярваш в останалите. Защото смъртта е всеобхватна. Или всичко умира, или
живее и не може да умре. Всякакъв компромис в това отношение е невъзможен. Защото тук
отново сме свидетели на очевидното положение, което трябва да приемем, ако искаме да бъдем
нормални, а то е, че нещо, което напълно противоречи на дадена мисъл, не може да бъде вярно,
ако самата тази мисъл не бъде доказано погрешна.
7. Идеята за смъртта на Бога е толкова абсурдна, че дори и разумните трудно могат да й
повярват. Защото тя предполага, че Бог е бил жив и някак си е загинал - очевидно убит от
онези, които не желаят да оцелее. Тяхната воля е по-силна и е победила Неговата, така че
вечният живот е бил заменен от смъртта. А заедно с Отца е умрял и Синът.
8. Поклонниците на смъртта сигурно се страхуват. Но нима е възможно подобни мисли
да вдъхват страх? Ако осъзнаят в какво се състоят убежденията им, те веднага ще се отърсят от
тях. И ти ще им покажеш днес именно това. Не съществува смърт и сега ние я отхвърляме зад
всичките й форми в името на тяхното и собственото ни спасение. Бог не е създавал смърта.
Затова каквато и форма да приеме смъртта, тя е неизменно илюзорна. Днес утвърждаваме
именно това. Имаме възможност да пренебрегнем смъртта и да видим живота отвъд нея.
9. Отче, благослови днес нашия взор. Ние сме Твои вестители и желаем да виждаме
върховното отражение на Твоята Любов, сияещо във всичко. Ние живеем и се движим само в
Теб. Не сме откъснати от Твоя вечен живот. Не съществува смърт, защото смъртта не е по
Твоя Воля. Ние обитаваме мястото, което си ни отредил - в живота, споделен с Теб и всички
живи същества, за да бъдем подобни на Теб и част от Теб завинаги. Приемаме за свои Твоите
Мисли и нашата воля е извечно единна с Твоята. Амин
Урок 164
Сега сме единни с Този, Който е наш Първоизточник.
1. Кога, ако не сега можем да познаем истината? Настоящето е единственото време, което
съществува. Затова и днес, в този миг, сега, ние идваме да видим онова, което е вечно - не в
нашите очи, а в очите на Христос. Той гледа отвъд времето и вижда там въплътена вечността.
Той чува звуците, породени от безсмисления и забързан свят, но съвсем слабо. Защото отвъд
всички тях, Той чува песента на Небето и Божия глас по-ясен, по-близък и изпълнен със
смисъл.

475
 2. Светът лесно изтлява пред Неговия взор. 3вуците му заглъхват. Една мелодия далеч
отвъд света става все по-отчетлива и доловима - един отколешен зов, на който Той откликва от
древни времена. Ти ще разпознаеш и зова и отклика му, защото те представляват твоят отклик
на Зова на Отца. Христос откликва от твое име и в Него отеква твоето Аз, използвайки твоя
глас, за да изрази радостното Си съгласие; да приеме твоето избавление.
3. Колко е свята практиката ти този ден, когато Христос ти дарява Своя взор и слух,
откликвайки от твое име на Зова, който чува! Колко е спокойно времето, което посвещаваш да
бъдеш с Него, отвъд света. Колко лесно забравяш мнимите си грехове и предаваш скърбите на
забравата. Днес изоставяме страданието, защото гледките и звуците, които са по-близо от света
стават по-отчетливи за теб, който приемаш Неговите дарове днес.
4. Съществува тишина, в която светът не може да нахлуе. Съществува мир, който носиш
в сърцето си от древни времена и не си изгубил. Съществува в теб усещането за святост, което
мисълта за греха не е засегнала. Днес ще си спомниш всичко това. Вярата в онова, което
практикуваш, ще ти донесе толкова големи награди и толкова различни от всичко, към което си
се стремил преди, че ще разбереш, че в това се състои твоето ськровище и ти намираш покой.
5. Това е денят, в който празните фантазии се отдръпват като завеса, за да разкрият онова,
което е отвъд тях. Сега всичко реално съществуващо се откроява, докато сенките, които го бяха
скривали, изчезват. Равновесието се възстановява и везните на съденето се оставят в ръцете па
Този, Който съди според истината. И според Неговото съдене светът пред твоите очи ще се
разгърне в своята съвършена невинност. Сега ще го видиш е очите на Христос. И ти разбираш
неговото преображение.
6. Братко, днес е свят ден за света. Твоето прозрение, дадено ти отвъд всичко на този
свят, вижда отново всички неща, но в нова светлина. И това, което виждаш, става изцелението
и спасението на света. Ценното и онова, което не притежава стойност се различават такива,
каквито са. Онова, което е достойно за любовта ти, получава твоята любов и не остава нищо, от
което да се страхуваш.
7. Днес няма да съдим. Само ще приемем даденото ни чрез съждение, което е отвъд този
свят. Практиката ни днес се превръща в нашия дар на благодарност за това, че сме освободени
от слепотата и страданието. Всичко, което виждаме, ще ни радва все повече, защото неговата
святост отразява собствената ни святост. Ние сме опростени в очите на Христос и целият свят е
опростен в собствените ни очи. Благославяме света, когато го виждаме в светлината, в която
нашият Спасител гледа на нас и му даряваме свободата, която ни е дадена чрез Неговото
опрощаващо виждане, а не чрез нашето зрение.
8. Вдигни завесата чрез своята практика като се отърсиш от всичко, което ти се струва, че
желаеш. Отхвърли дребните си съкровища и остави открито и чисто място в съзнанието си,
където да може да дойде Христос и да ти даде съкровището па спасението. Той има нужда от
твоето пресвято съзнание, за да спаси света. Нима това не е достойна за тебе цел? Нима
Христовата визия не е достойна за твоя стремеж отвъд всичките незадоволителни цели на
света?
9. Недей да пропускаш деня без да се съгласиш да получиш и приемеш даровете, които ти
носи той. Ние можем да променим света, ако ти им отдадеш своето признание. Възможно е да
не разбираш колко ценно за света е да ги приемеш. Но едно нещо желаеш със сигурност -
можеш още днес да преминеш от страдание към радост. Практикувай сериозно и ще получиш
този дар. Нима Бог ще те измами? Възможно ли е да не се изпълни Неговото обещание? Нима
можеш да за издържиш толкова малко, когато ръката Му държи спасението на Неговия Син
изцяло?
Урок 165
Нека съзнанието ми не отхвърля Божията Мисъл.
1. Какво придава реалност на този свят, ако не това, че си отрекъл истината отвъд него?
Какво друго, ако не собствените ти мисли за скръб и смърт хвърлят сянка върху съвършеното
щастие и вечния живот, който твоят Отец желае да имаш? И какво, ако не илюзията, може да
скрие нещо, което е нескривано? Какво би могло да ти попречи да получиш онова, което е вече
твое, освен собственото ти предпочитание да не го виждаш, отричайки, че то съществува?
2. Божията Мисъл те е сътворила. Тя не те е напускала и ти не си се откъсвал от нея нито
за миг. Тя ти принадлежи. Чрез нея си жив. Тя е твоят Първоизвор на живота, поддържайки те
единен с него и всичко е единно с теб, защото тя не те е напускала. Божията Мисъл те закриля,
грижи се за теб, създава ти удобно място за отдих и равни пътища, озарявайки съзнанието ти с
щастие и любов. Вечността и вечният живот озаряват твоето съзнание, защото Божията Мисъл
не те е напускала и продължава да живее в теб.
476
 3. Кой би отхвърлил собствената си сигурност и мир, своята радост, изцеление и душевен
покой, своята тиха почивка и спокойно пробуждане, ако само знаеше къде да ги открие? Нима
няма веднага да се приготви и поеме нататък, като изостави всичко друго ненужно в сравнение
с тях? А когато ги открие, няма ли да направи всичко възможно да ги задържи и да остане при
тях?
4. Недей да отхвърляш Небето. То е твое още днес, нужно е само да го поискаш. Не е
необходимо да разбираш колко голям е такъв дар, колко ще се промени съзнанието ти, когато
го получиш. Помоли за него и ще ти бъде даден. В него се съдържа твърда вяра. Докато не я
приемеш, винаги ще изпитваш известна несигурност. Но Бог е справедлив. Не се изисква
увереност, за да получиш онова, което само способността ти да приемеш може да ти дари.
5. Помоли се с желание. Не е нужно да си сигурен, че молиш за единственото, което
желаеш. Но когато си го получил, ще бъдеш сигурен, че притежаваш съкровището, което
винаги си търсил. 3а какво би го разменил тогава? Какво може да те накара да позволиш то да
изчезне от вдъхновеното ти вътрешно виждане? Защото това виждане доказва, че си заменил
собствената си слепота с очите на Христос; съзнанието ти е преодоляло отричането и е приело
Божията Мисъл като твое достояние.
6. Сега всяко колебание отминава, краят на пътуването е сигурен и ти се дава спасение.
Сега Христовата сила е в твоето съзнание, за да изцеляваш, както си изцелен самият ти. 3ащото
сега ти си един от спасителите на света. Съдбата ти е в това и в нищо друго. Нима Бог ще се
съгласи да остави Своя Син за винаги в лишение, защото се е отказал от жизнената си храна? В
него е изобилието и лишението не може да го откъсне от подхранващата Божия Любов и от
неговия дом.
7. Днешната практика е неговата надежда. Защото надеждата е наистина оправдана.
Съмненията ти са лишени от смисъл, защото Бог е сигурен. И Мисълта за Него не отсъства
никога. В теб трябва да съществува увереност, защото си Негов приемник. Този курс
преодолява съмненията, които си положил между Него и твоята сигурност в Него.
8. Ние разчитаме на Бога, а не на себе си, да ни дари със сигурност. И практикуваме в
Негово Име, така както Словото Му ни насочва. Неговата сигурност е отвъд всяко наше
съмнение. Любовта Му преодолява всичките ни страхове. Heговата Мисъл продължава да стои
отвъд всичките ни сънища и да живее в съзнанията ни в съгласие с Неговата Воля.
Урок 166
Поверени са ми Божиите дарове.
1. Всичко ти е дадено. Божието доверие в теб е безгранично. Той познава Своя Син.
Дарява всекиго без изключение и не те лишава от нищо, което би могло да те направи щастлив.
Но докато твоята воля не стане единна с Неговата, няма да можеш да получиш даровете Му. Но
нима нещо може да те накара да смяташ, че има друга воля, освен Неговата?
2. В това се състои парадоксът, който е в основата на създаването на света. Този свят не е
Божия Воля и не е реален. Но онези, които го смятат за реален, продължават да вярват, че има
друга воля, която в сравнение с Неговата води до противоположни резултати. Невъзможно
наистина; но всяко съзнание, което вижда света и отсъжда, че той е сигурен, стабилен, достоен
за вяра и истинен, вярва в двама творци; или пък само в един - самия себе си. Но никога в един
Бог.
3. Божиите дарове не са приемливи за човек с подобни странни убеждения. Той твърдо
вярва, че да приеме Божиите дарове, колкото и очевидни да бъдат те, колкото и настоятелно да
му се предлагат, означава да бъде принуден да предаде самия себе си. Налага се да ги отрича,
да се противопостави на истината и с всички сили да задържи света, който е създал.
4. Това е единственият дом, който му се струва, че познава. Това е единствената
сигурност, която е убеден, че може да намери. Без света, който е създал, той се чувства
изгнаник, бездомен и уплашен. Не разбира, че истинският му страх е породен от този свят, че
тук е бездомен; изгнаник, който се скита далеч от дома, толкова далеч, че не осъзнава, че е
забравил откъде идва и накъде отива, та дори и кой е в действителност.
5. Но в неговото самотно, безсмислено скитане го съпровождат Божиите дарове, макар и
напълно непознати за него. Той Не може да ги изгуби. Но и не желае да види онова, което му е
дадено. Продължава да се скита, без да съзнава колко е безлюдно всичко, което съзира и вижда
как нищожната му съдба и плява, докато той се лута без посока. И все пак продължава да
върви, в скръб и мизерия, сам, макар че Бог върви редом с него и притежава съкровище,
толкова голямо, че всичко, което съдържа този свят е без стойност пред неговото величие.
6. Жалък е неговият образ - изтощен, съсипан, в опърпани дрехи със стъпала,
разкървавени от каменливите пътища. Никой не иска да бъде като него, защото всеки, който
477
идва тук, е минал по неговия път и е преживял поражението и отчаянието, както него. Но той
изглежда наистина трагична фигура, когато видиш, че върви по път, който сам е избрал и е
нужно само да осъзнае Кой върви редом с него и само да отвори съкровищата си, за да бъде
свободен.
7. Това е азът, който си избрал, този, който си създал като заместител на реалността. Това
е азът, който защитаваш неистово срещу всякакъв разум и факти, срещу всички свидетели,
които идват да докажат, че това не си ти. Ти не ги чуваш. Вървиш по пътя, който си
предначертал и гледаш в земята, за да не би очите ти да доловят проблясък от истината и да се
освободиш от плена на самозаблудата.
8. Ти се свиваш от страх да не би Христос да те докосне по рамото, да не би да
почувстваш Неговата нежна ръка да ти посочва даровете, които притежаваш. Та как тогава ще
можеш да се обявяваш за беден изгнаник? Той ще те накара да се смееш над подобно
отношение към самия себе си. Къде ще остане тогава самосъжалението? И къде остава цялата
трагедия, която беше замислил за онзи, на когото Бог е отредил единствено радост?
9. Онова, от което си се страхувал от древни времена, сега се сбъдва. Христовата ръка е
докоснала рамото ти и ти чувстваш, че не си сам. Дори си мислиш, че онова жалко аз, което
смяташе за себе си, не е твоята Самоличност. Може би Божието Слово е по-истинно от твоето.
Може би Неговите дарове към теб са реални. Може би Той не е напълно заблуден от твоя план
да държиш Божия Син в пълна неизвестност и да вървиш по избрания от теб път без
собственото си Аз.
10. Божията Воля не търпи противоречия. Тя просто съществува. Ти не си хвърлил Бога в
затвор чрез своя план да изгубиш собственото си Аз. Той не познава план, толкова чужд на
Неговата Воля. Но е дал своя Отговор на една потребност, макар и да не я разбира. Това е
всичко. И ти, който имаш Него вия Отговор, имаш нужда само от това и нищо друго.
11. Сега сме живи, защото смъртта е невъзможна. Стремежът към смърт е получил своя
Отговор и видът на смъртта се замества от прозрение, в което ти не си този, когото си си
представял. С теб върви Този, Който нежно успокоява всичките ти тревоги с единствения си
милостив отговор: „Това не е така”. Той ти посочва даровете, които имаш, всеки път, когато
мисълта за нищетата те потиска и ти говори за Своето Приятелство, когато се чувстваш
самотен и уплашен.
12. Но Той ти напомня и още нещо, което си забравил. Защото докосването Му те е
направило като Него. Даровете, които имаш, не са само за теб. Трябва да се научиш да даряваш
онова, което ти е дадено. Това е урокът, който се съдържа в Неговото отдаване, защото Той те
спасява от самотата, която си се стремил да създадеш, за да се скриеш от Бога. Той ти
припомня всички дарове, които Бог ти е дал. Говори ти и за това какво започваш да желаеш,
когато приемеш тези дарове и разбереш, че те ти принадлежат.
13. Даровете са твои, поверени на грижите ти, за да ги предадеш на всички, които
избереш по самотния път, от който си се спасил. Те не разбират, че вървят според своите
желания. Сега ти си техният учител. Защото си научил от Христос, че има друг път, по който
могат да вървят. Учи ги, показвайки им щастието, което спохожда онези, които са почувствали
Христовото докосване и различават Божиите дарове. Не се изкушавай от тъгата и не предавай
своята вяра.
14. Погледът ти сега ще издава надеждите на онези, които обръщат очи към теб, за да
получат освобождение. Сълзите ти са техните сълзи. Ако си болен, ти не им даваш възможност
да получат изцеление. Онова, от което се страхуваш, ги учи, че собствените им страхове са
оправдани. Твоята ръка предава Христовото докосване; промененото ти съзнание става
доказателството, че онези, които приемат Божиите дарове, не могат да страдат от нищо. На теб
е поверено освобождението на света от болката.
15. Не го предавай. Стани живо доказателство за онова, което Христовото докосване
може да дари на всекиго. Бог ти е поверил всичките Си дарове. Свидетелствай чрез своето
щастие как се преобразява съзнанието на човека, който е избрал да приеме Неговите дарове и
да почувства докосването на Христос. Такава е твоята мисия сега. Защото Бог поверява на
всички, получили неговите дарове, да ги предадат и на другите. Той е споделил с теб радостта
си. Сега ти отиваш да я споделяш със света.
Урок 167
Има един живот и аз го споделям с Бога.
1. Не съществуват различни форми на живот. Живогьт не притежава различни степени.
Той е онова единно състояние, което се споделя от всичко, което Бог е сътворил. Също както
Неговите Мисли, животът няма противоположност. Не съществува смърт, защото сътвореното
478
от Бога споделя Неговия живот. Не съществува смърт, защото няма противоположност на Бога.
Не съществува смърт, защото Отец и Син са едно цяло.
2. На този свят има едно привидно състояние, което изглежда противоположно на
живота. Ти го наричаш смърт. Но ние разбрахме вече, че идеята за смъртта приема множество
форми. Това е идеята, която лежи в основата на всички чувства, различни от върховното
щастие. Това е тревогата, на която реагираш под каквато и да било форма, която не е
съвършена радост. Всяка скръб, загуба, тревога, страдание и болка, дори и слабата уморена
въздишка, лекото неразположение или най-обикновено помръкване са признание за смъртта.
Така те са отрицание на факта, че си жив.
3. Ти смяташ смъртта за принадлежност на тялото. Но тя е идея, която няма нищо общо с
онова, което наблюдаваш във физическия свят. Всяка мисъл принадлежи на съзнанието. Тя
може да се прилага по начин, направляван от съзнанието. Но промяната й трябва да стане в
сферата, от която произход за да има изобщо промяна. Идеите не се откъсват от своя
първоизточник. Ударението, което този курс поставя върху идеята се дължи на това, че идеята
заема централно място в опитите ни да променим твоето съзнание по отношение на самия си бе
си. Можеш да изцелиш именно това мислене. Това е причината, която води до изцеление. Това
е причината, поради която не можеш да умреш. Нейната истина те утвърждава като единен с
Бога.
4. Смъртта е мисълта, че си разделен от своя Творец. Тя е вярата, че условията се
променят, чувствата се редуват по причини, които са извън твоя контрол, които не са твое дело
и вьрху които ти никога не можеш да повлияеш. Тя е твърдото убеждение, че идеите се
откъсват от своя първоизточник и приемат характеристики, които не се съдържат в
първоизточника им откъснати по характер и като разстояние, време и форма
5. Смъртта не може да произтича от живота. Идеите си остават единни със своя
първоизточник. Те могат да разгърнат всичко, което съдържа първоизточникът. В това
отношение могат далеч да надскочат себе си. Но не могат да породят нещо, което не им е
дадено. Както са създадени, така и създават. Както са родени, така и ще родят. И откъдето са
дошли, там ще се завърнат.
6. Съзнанието може да си мисли, че спи, но нищо повече. То не може да промени онова,
което е неговото будно състояние. Не може да създаде тяло, нито да живее в тяло. Нещо, което
е чуждо на съзнанието, не съществува, защото няма първоизточник. Защото съзнанието твори
всичко съществуващо и не може да придаде на нищо характеристиките, които то самото не
притежава, нито може да промени своето вечно състояние в качеството си именно на съзнание.
То не може да създаде физическия свят. Онова, което изглежда че умира, е само знак, че
съзнанието е заспало.
7. Противоположността на живота може да бъде само друга форма на живот. Като такова,
то може да се съгласува с онова, което го е сътворило, защото никога не е било негова истинска
противоположност. Формата му може да претърпи промяна, то може да изглежда такова,
каквото не е. Но съзнанието си е съзнание, независимо дали спи или е будно. То не е своя
противоположност в нищо, което сътворява, нито в онова, което изглежда че създава, когато си
мисли, че спи.
8. Бог сътворява само будно съзнание. Той не изпада в сън и творенията Му не могат да
споделят нещо, което не им е дадено от Него, нито да създадат условия, които Той да не
споделя с тях. Мисълта за смъртта не е противоположна на мислите за живота. Вечно лишени
от противоположност, Божиите Мисли са завинаги неизменни и способни да се разгръщат
неизменно и вечно и все пак да остават самите себе си, защото те са навсякъде.
9. Онова, което изглежда противоположност на живота, е просто сънят. Когато
съзнанието избере да бъде нещо, което не е и да приеме сила, чужда на неговата, едно
нехарактерно състояние, неистинно положение, което не съществува в негови и
Първоизточник, то просто създава впечатление, че заспива за известно време. То сънува
времето; един интервал, през който онова, което изглежда се случва, никога не е ставало и
извършените промени са лишени от субстанциалност, а събитията просто не съществуват.
Когато съзнанието се пробуди, то продължава такова, каквото винаги е било.
10. Нека днес да бъдем деца на истината и да не отричаме своето свято наследство.
Животът ни не е това, което си въобразяваме. Кой може да промени живота просто като
затвори очи или се прави на такъв, какъвто не е, защото спи и вижда в сънищата си
противоположност на онова, което е? Днес ние няма да се стремим към смъртта под никаква
форма. Нито ще позволим въображаеми противоположности на живота да съществуват дори и
миг там, където Мисълта за вечния живот е установена от Самия Бог.
479
 11. Днес се стремим да съхраним свещения Му дом такъв, какъвто Той го е установил и
желае да бъде сега и завинаги. Той е Господарят на нашите мисли днес. И в Неговите Мисли,
които нямат противоположност, ние разбираме, че има един живот и ние го споделяме с Него, с
всичко сътворено, а също и с мислите на онези, които Той е сътворил в единството на живота,
което не може да се разруши от смъртта и да напусне Първоизвора на живота, от който
произтича.
12. Ние споделяме един живот, защото имаме един Първо източник, от който извира
нашето съвършенство, оставайки за винаги в светите съзнания, които Той е сътворил
съвършени Каквито сме били, такива сме и сега и ще бъдем завинаги. Спящото съзнание трябва
да се пробуди, виждайки собственото си съвършенство, което отразява Господаря на живота
толкова съвършено, че самото избледнява пред отразеното. И престава да бъде просто
отражение. Превръща се в отразеното и в светлината, благодарение на която става възможно
отражението. Вече не е нужна визия. Защото пробуденото съзна ние познава своя Първоизвор,
своето Аз, своята Святост.
Урок 168
Твоята благодат ми е дадена. Аз я призовавам сега.
1. Бог ни говори. Нима ние няма да Му говорим? Той не е далеч. Не се опитва да се скрие
от нас. Ние се опитваме да се скрием от Него и страдаме от измяна. Той остава напълно
достъпен. Обича Своя Син. Няма нищо друго сигурно, но това е достатъчно. Той ще обича
Своя Син завинаги. Дори и когато съзнанието му спи, Той пак го обича. И когато съзнанието
му се пробуди, Той го обича с неизменна Любов.
2. Ако само познаваше същността на Неговата Любов, надеждата и отчаянието щяха да
бъдат невъзможни. Защото надеждата щеше да бъде удовлетворена завинаги; каквото и да било
отчаяние щеше да бъде немислимо. Неговата благодат е Неговият отговор на всяко отчаяние,
но в нея се съдържа споменът за Любовта Му. Нима няма с радост Той да те дари с
възможности да разпознаеш Неговата Воля? Благодатта Му ти принадлежи, когато я
разпознаеш. И споменът за Него се пробужда в съзнанието, което търси от Него възможности
да прекрати съня.
3. Днес молим Бога за онзи дар, който Той най-внимателно е съхранил в сърцата ни,
очаквайки да го разпознаем. Това е дарът, чрез който Бог се навежда над нас и ни въздига,
предприемайки Сам последната стъпка, която води към спасение. Можем да усвоим всички
предходни стъпки под ръководството на Неговия Глас, но не и тази. Но най-сетне идва Той
Самият, взема ни в ръцете Си и изчиства паяжините на съня ни. Дарът на Неговата благодат е
повече от обикновен отговор. Той възстановява всички спомени, забравени от спящото
съзнание; цялата увереност в смисъла на Любовта.
4. Бог обича Своя Син. Поискай от Него сега да ти даде средствата, с помощта на които
да изчезне този свят и първо ще се появи вътрешното ти виждане, а познанието само миг след
него. Защото в благодатта ти виждаш светлина, която обгръща целия свят с любов и става
свидетел на това как страхът изчезва от всяко лице, когато се въздигат сърцата и утвърждават,
че светлината е тяхно достояние. Нима има причина да отлагаш, макар и за миг да постигнеш
Небето? Какво трябва още да се преодолее, когато прошката ти се отнася към всичко?
5. Днес е нов и свят ден, защото получаваме онова, което ни е дадено. Вярата ни е в
Даравящия, а не в нашето приемане. Ние признаваме грешките си, но Този, за Когото всякакви
грях е неизвестен, в същото време е и Онзи, Който дава отговор на грешките ни, като ни дава
възможност да ги преодолеем и да се въздигнем към Него в благодарност и любов.
6. И Той се спуска да ни посрещне, докато ние приближаваме. Защото онова, което ни е
приготвил, е дадено от Него и получено от нас. Такава е Неговата Воля, защото Той обича Своя
Син. Днес Му се молим, като Му връщаме словото, което Той ни даде чрез Собствения Си
Глас, Своето Слово, Своята Любов:
Твоята благодат ми е дадена. Аз я призовавам сега. Отче, аз идвам при Теб. И Ти ще
дойдеш при мен, който те призовавам. Аз съм Синът, когото обичаш.
Урок 169
Чрез благодатта живея. Чрез благодатта получавам освобождение.
1. Благодатта е аспект на Божията Любов, който най-много прилича на онова състояние,
което преобладава в единството па истината. Тя е най-вдъхновеният аспект на света, защото
извежда отвъд него. Благодатта е нещо, на което човек не се учи, но тя е целта на всяко
обучение, защото не може да те осени, ако съзнанието не е подготвено да я приеме. Благодатта
става неизбежна мигновено за онези, които са подготвили масата, където да се положи нежно и
приеме с готовност; олтар чист и свят за такъв подарък.
480
 2. Благодатта е приемането на Божията Любов в свят на привидна омраза и страх.
Единствено благодарение на благодатта изчезват омразата и страхът, защото тя е състояние, до
такава степен противоположно на всичко, в което се състои светът, че онези, чиито съзнания са
озарени от дара на благодатта, не могат изобщо да повярват, че светът, изпълнен със страх, е
реален.
3. Благодатта не може да се усвои. Последната стъпка се извършва отвъд всичко, което се
научава. Благодатта не е целта, която си поставя този курс. Но ние се подготвяме за благодатта,
защото едно открито съзнание може да чуе Зова за пробуждаме То не е плътно затворено за
Божия Глас. Започнало е да осъзнава, че не познава някои неща, така че е подготвено да приеме
състояние, напълно различно от опитностите, които са му познати и свойствени.
4. Тук може би привидно влизаме в противоречие със собственото си твърдение, че
откровението за единството на Отца и Сина е вече дадено. Но ние казахме още, че съзнанието
определя кога да бъде и го е определило. Но ние те подканяме да свидетелстваш за Божието
Слово, за да преживееш истината по-скоро и да приближиш времето на откровението й •за
всяко съзнание, което разбере цялото въздействие на истината върху теб.
5. Единството е просто идеята, че Бог съществува. И в Своето Битие Той обгръща всички
неща. Всички съзнания имат в себе си само Него. Достатъчно е да кажем: „Бог е" и не е нужно
да говорим нищо повече, защото пред това познание всички думи са безсмислени. Няма устни,
които да ги изричат, нито някаква част от съзнанието, която да бъде толкова обособена, че да
има усещането, че е нещо различно от самата себе си. Съзнанието се е съединило със своя
Първоизточник. И също като Него, то просто е.
6. Не може нито да се говори и пише, нито дори да се мисли за всичко това. То става с
всяко съзнание, когато напълно получи и приеме разбирането, че негова е Божията Воля. Това
връща съзнанието в безкрайното настояще, където не съществуват понятията за минало и
бъдеще. То е отвъд спасението; отвъд всяка мисъл за време, прошка и светото Христово лице.
Божият Син просто се разтваря в своя Отец и Той в него. Светът не е съществувал никога.
Вечността си остава едно постоянно състояние.
7. То е отвъд опита, който се опитваме да ускорим. Но когато предадем и усвоим урока на
прошката, преживяваме неща, свидетелстващи, че е дошло времето, което самото съзнание е
определило, за да отхвърли всичко друго, освен това състояние. Не ние го ускоряваме, защото
това, което ще предложиш, е стояло скрито от Този, Който преподава смисъла на прошката.
8. Всичко, което може да се усвои, вече се съдържа осъществено и цялостно в Неговото
Съзнание. Той разбира всичко, което се съдържа във времето и го предлага на всички съзнания,
за да може всяко от тях да определи от гледната точка, при коя то времето е към своя край, кога
да бъде свободно за откровението и вечността. Ние вече няколко пъти сме повтаряли, че ти си
предприел пътуване, което е осъществено.
9. Защото единението трябва да бъде даденост. Какъвто и момент да е определило
съзнанието, за да получи откровение, той няма отношение към нещо, което трябва да бъде
постоянно състояние, вечно такова, каквото винаги е било; и което ще остане вечно такова,
каквото е сега. Просто приемаме ролята, която отдавна ни е дадена и се смята за осъществена
съвършено от Този, Който е написал сценария на спасението в Името на Своя Творец и на
Неговия Син.
10. Не е нужно да изясняваме по-подробно нещо, което никои на света не може да
разбере. Когато те споходи откровение и единството, ти ще го познаеш и ще го разбереш
напълно. Сега ни предстои работа, защото онези, които живеят пък време то, могат да говорят
за отвъдни преживявания и да чуван oобяснения, в които се твърди, че онова, което предстои, е
вече минало. Но мотат ли думите да имат някакво значение за хора, които продължават да
броят часовете и които стават, работят и отново си лягат като се ръководят от тях?
11. Достатъчно е да разбереш, че имаш да вършиш работа, за да изпълниш своята роля.
Краят неминуемо ще остане неясен за теб, докато осъществиш тази роля. Но няма значение. От
осъществяването на твоята роля зависи всичко останало, богато я приемеш като нещо, което е
определено за теб, спасението се приближава още малко към всяко неуверено сърце, което още
не бие в съгласие с Бога.
12. Прошката е централната тема, която е свързана със спасението и обвързвайки и
придавайки смисъл на всички негови страни, насочва хода му и гарантира постигането на
целта. И ето сега се молим за благодат, финалния дар, който предлага спасението.
Преживяването, дарявано от благодатта, ще има край във времето, защото благодатта е
предчувствие за Небето, но замества мисълта за времето едва за кратко.

481
 13. Този интервал от време е достатъчен. Тук се подготвят чудесата, за да ги върнеш в
светите мигове, които си приел, чрез благодатта, която си преживял, на всички, виждащи
светлината, останала на твоето лице. Какво е лицето на Христос, ако не лицето на този, който е
навлязъл за миг в безвремието и е донесъл ясно отражение на единството, което е преживял за
миг, за да благослови света? Как да го постигнеш най-сетне завинаги, докато една част от теб
остава извън него, незнаеща, непробудена и нуждаеща се от свидетелство за истината?
14. Бъди благодарен, че се завръщаш, както бе щастлив да се пренесеш за миг и да
приемеш даровете, които ти дава благодатта. Ти ги донасяш със себе си. И откровението не е
твърде далеч. Идването му е сигурно. Ние молим за благодат и за преживяването, което
произтича от благодатта. Приемаме с радост освобождението, което тя предлага на всекиго. Не
молим за нещо невъзможно. Не очакваме да получим нещо, което е отвъд възможностите на
благодатта. Защото освобождението е нещо, което можем да дарим чрез благодатта, която ни е
дарена.
I 5. Нашата учебна цел днес не надхвърля молитвата. Но какво на света може да
надхвърля онова, за което молим днес Онзи, Който ни дарява благодатта, която желаем така,
както Му е била дадена на Него?
Чрез благодатта живея. Чрез благодатта получавам освобождение. Чрез благодатта
дарявам. Чрез благодатта ще давам освобождение.
Урок 170
Няма жестокост в Бог, нито в мен.
1. Никой не проявява агресия, ако няма намерение да нарани. Тук не съществува
изключение. Когато си мислиш, че нападаш в самоотбрана, ти смяташ, че жестокостта може да
те защити; че си в безопасност благодарение на жестокостта. Смяташ, че убеждението, че
можеш да нараниш другия, те прави свободен. Смяташ, че да нападнеш означава да замениш
състоянието, в което се намираш, за нещо по-добро, по-сигурно, по-защитено от опасни
нападения и страх.
2. Колко невероятно безумна е идеята, че за да се защитиш от страха, трябва да проявиш
агресия! Защото по този начин се поражда страхът и се храни с кръв, за да се разраства,
набъбва и вилнее. И така ти съхраняваш страха, а не се отърсваш от него. Днес усвояваме урок,
който може да ти спести повече загуба на време и ненужно страдание, отколкото въобще
можеш да си представиш. Той се състои в следното:
Ти създаваш онова, срещу което се защитаваш и посредством собствената ти защита
срещу него, то става реално и неизбежно. Положи оръжие и само тогава ще разбереш, че то
е неистинно.
3. То ти се струва външен враг, когото атакуваш. Но самозащитата ти издига един враг в
теб; чужда мисъл, която е във война с теб, лишавайки те от мир, разбивайки съзнанието ти на
два лагера, които изглеждат напълно непримирими. 3ащото сега любовта има „враг",
противник; и страхът, чужденецът, се нуждае от твоята защита срещу заплахата на собствената
ти реална същност.
4. Ако внимателно разгледаш механизмите, чрез които се разгръща мнимата ти
самоотбрана, ще разбереш предпоставките, върху които се основава подобна идея. Преди
всичко, явно идеите се откъсват от своя първоизточник, защото ти предизвикваш агресията, а
значи, че преди това си я замислил. При това атаката ти е насочена срещу нещо извън теб и
следовател но съзнанието ти е отделно от онзи, когото нападаш и ти вярваш напълно, че
разделението, което си предизвикал, е peaно.
5. По-нататък, характерните особености на любовта се приписват на нейния „противник".
Защото сега страхът ти гарантира сигурност, защитава твоя мир и към него се обръщаш за
утеха и освобождение от съмненията в собствената ти сила, надявайки се да намериш покой без
сънища. А когато от любовта се отнеме всичко, което й принадлежи, започват да й се
приписват характерните качества на страха. Защото любовта изисква да се откажеш от всички
защитни механизми, понеже са глупави. И оръжията ти наистина ще се превърнат в прах.
Защото не са нищо повече от това.
6. Когато любовта е враг, жестокостта се превръща в бог. А боговете изискват от онези,
които се прекланят пред тях, да се подчиняват на техните диктати и да не ги подлагат на
съмнение. Сурово наказание се предвижда за всеки, който се запита дали тези изисквания са
разумни или дори дали са нормални. Враговете са неразумни и ненормални, а те са просто
милостиви и справедливи.
7. Днес ще разгледаме безпристрастно този бог. И ще забележим, че макар устните му да
са опръскани с кръв и да бълват огън, той е целият от камък. Нищо не може да направи. Няма
482
нужда да се съпротивляваме на неговата сила. Той няма сила. И онези, които виждат в него
гарант за своята безопасност, всъщност нямат защитник, нямат сила, на която да се опрат в
случай на опасност, нито имат юначен воин, който да се бори за тях.
8. Този миг може да бъде ужасен. Но той може и да се превърне в момент на
освобождение от жалкото робство. Ти правиш избор, застанал пред този идол и го виждаш
точно такъв, какъвто е. Готов ли си да върнеш на любовта онова, което си се опитал да
изтръгнеш от нея, за да го положиш пред този бездушен камък? Или пък ще си направиш друг
идол да го замести? Защото богът на жестокостта приема множество форми. И друга негова
форма може да се открие.
9. Но ти не смяташ, че страхът е освобождението от страха. Нека си спомним какво се
казваше в текста за препятствията пред мира. Последното препятствие, това, което е най-
трудно да се установи, е нищо - то е мнимо препятствие, което само изглежда като здрава
скала, непроницаема, страшна, непреодолима - това е страхът от Самия Бог. Това е основната
предпоставка, която възкачва страха на трона на Бога. Защото онези, които боготворят страха,
го обичат и любовта започва да изглежда смесена с жестокост.
10. Откъде произтича безумната вяра в боговете на отмъщението? Любовта не е объркала
характеристиките си с тези на страха. Но сигурно поклонниците на страха възприемат
собственото си объркване в лицето на „врага" на страха; неговата жестокост сега е част от
любовта. И какво тогава е за тях по-ужасно от Сърцето на Самата Любов? Кръв се привижда
върху устните Му, от Него бълва огън. И Той е по-страшен от всичко, невъобразимо жесток,
поразяващ всички, които Го признават за Свой Бог.
11. Изборът, който правиш днес е сигурен. Защото ти за последен път обръщаш поглед
към този идол от дялан камък, който си си създал и го наричаш бог. Стигал си дотук и преди,
но си избирал да съхраниш този жесток бог под друга форма. И страхът от Бога се е завръщал.
Този път го напускаш. И се завръщаш към един нов свят, не обременен от неговото теглило -
свят, който виждаш не в празните му очи, а във вътрешното си виждане, което си решил да
възобновиш.
12. Сега очите ти принадлежат на Христос и Той гледа през тях. Сега гласът ти
принадлежи на Бога и отразява Неговия Глас. И сега сърцето ти остава в мир завинаги. Ти си
Го избрал на мястото на идолите и си възвръщаш качествата, дадени ти от Твореца. Зовът към
Бога е чут и получил ответ. Страхът отстъпва пред любовта, и Самият Бог замества
жестокостта.
13. Отче, ние сме като теб. В нас няма жестокост, защото няма жестокост и е в теб.
Твоят мир ни принадлежи. И ние благославяме света с онова, което сме получили само от
теб. Ние правим нов избор в името на всички свои братя, защото знаем, че те са единни с нас.
Ние им носим спасение така, както го получаваме сега. И благодарим на онези, които ни
правят цялостни. В тях виждаме твоето величие и намираме своя мир. Свети сме, защото
твоята святост ни е освободила. И ние благодарим. Амин.
Преговор V
Встъпление
1. Сега отново правим преговор. Този път сме готови да положим по-голямо усилие и да
посветим повече време на онова, с което сме се заели. Съзнаваме, че сме в процес на
подготовка за ново ниво на разбиране. Ще направим тази крачка изцяло, за да продължим още
по-сигурни, по-искрени и с по-категорична вяра. Понякога стъпките ни бяха колебливи и
съмненията ни караха да вървим неуверено и бавно по пътя, очертан от този курс. Но сега
поемаме по-бързо напред, защото сме по-уверени и сигурни в своята цел и предназначение.
2. Утвърди стъпките ни, отче. Нека стихнат съмненията и светите ни съзнания да се
смълчат и да чуем да ни говориш. Ние нямаме слова да ти дарим. Искаме само да слушаме
твоето слово и да го приемем. Води ни в нашата практика, както баща води своето дете по
пътя, който то не разбира. И въпреки това го следва, сигурно, че е в безопасност, защото
баща му го води.
3. Така ние ти посвещаваме нашата практика. И ако се препънем, ти ще ни повдигнеш.
Ако забравим пътя, разчитаме на това, че ти сигурно ще си го спомняш. Ние се лутаме, но ти
няма да пропуснеш да ни повикаш да се върнем. Ускори нашите крачки сега, за да дойдем по-
сигурно и бързо при теб. Приемаме словото, което ни предлагаш, за да обобщим нашата
практика, преговаряйки мислите, които си ни предал.
4. Тази мисъл трябва да предхожда мислите, които преговаряме. Всяка от тях хвърля
яснота върху някой от аспектите на гази мисъл или й придава по-дълбок смисъл, прави я по-

483
вярна и лична и характеризираща по-добре светия Аз, който споделяме и се готвим да познаем
отново:
Бог е само любов, затова и аз съм любов.
Само това Аз познава Любовта. Само това Аз е напълно последователно в Своите Мисли;
познава Своя Творец, разбира Себе си, съвършено е в Своето познание и в Своята Любов и
никога не промени постоянното Си състояние на единство със Своя Отец и самото Себе Си.
5. Това ни очаква в края на пътуването. Всяка стъпка, коя я предприемаме, ни извежда
малко по-близо. Този преговор ще съкрати времето неимоверно много, ако помним, че тона е
целта ни и практиката ни доближава до нея. Нека повдигнем сърцата си от пръстта към живот,
спомняйки си, че такова е обещанието за нас и този курс ни е изпратен да ни открие пътеката
на светлината и да ни учи стъпка по стъпка как да се върнем към вечното Аз, което смятахме за
изгубено.
6. Аз предприемам това пътуване заедно с теб. Защото споделям за малко твоите
съмнения и страхове, за да дойдеш при мен, който познава пътя, чрез който всички страхове и
съмнения се преодоляват. Ние вървим заедно. Аз трябва да разбирам неувереността и болката,
макар и да зная, че те са безсмислени. Но един спасител трябва да остане с онези, които учи
като вижда онова, което виждат те, но да помни пътя, който да го изведе от там и сега ще те
изведе заедно със себе си. Божият Син е разпънат, докато ти не поемеш пътя заедно с мен.
7. Моето възкресение се случва отново всеки път, когато из не да един брат там, където
пътуването свършва и бива забранено. Аз възкръсвам всеки път, когато един брат узнае, че има
път, който извежда от страданието и болката. Аз се раждам отново всеки път, когато един брат
обърне съзнанието си к км светлината в себе си и ме потърси. Не съм забравил никого.
Помогни ми сега да те върна обратно там, където започна пътуването и да ти помогна да
направиш нов избор с мен.
8. Дай ми освобождение отново, когато практикуваш милите, които ти предадох от Този,
Който вижда горчивата ти нужда и знае отговора, който Му е дал Бог. Заедно преговаряме тези
мисли. Заедно им посвещаваме време и усилия. И заедно ще научим на тях своите братя. Бог не
иска Небето да остане непълно. То те очаква също както мен. Аз съм незавършен без твоя дял в
мен самия.И когато стана цялостен, ние тръгваме заедно към нашия древен дом, подготвен за
нас преди началото на времето и поддържан незасегнат от него, неуязвим п сигурен, какъвто
ще бъде накрая, когато времето свърши.
9. Нека този преговор да бъде твоят дар към мен. Защото аз имам нужда само от това - да
чуеш моите думи и да ги предадеш на света. Ти си моят глас, моите очи, моите нозе и ръце чрез
които спасявам света. Азът, от който те призовавам, е твоят Аз. Заедно ние отиваме при Него.
Хвани брат си за ръка, защото това е път, по който не вървим сами. В него аз вървя с теб и ти с
мен. Нашият Отец желае Неговият Син да бъде единен с Нeгo. И нима в такъв случай може да
има нещо живо, което да не бъде единно с теб? И нека този преговор да стане времето, в което
споделяме един нов за теб опит, макар и древен като времето и дори по-древен от Него. Да
свети твоето Име. Да бъде твоята слава вечно неопетнена. И твоята цялост постигната, както
Бог я е установил. Ти си Негов Син, който разгръща Неговата цялостност и своята. Ние
практикуваме една древна истина, която сме и мел и преди илюзията да предяви мними права
над света. И напомняме на света, че е свободен от илюзии всеки път, когато кажем:
Бог е само Любов и затова и аз също.
10. С тези думи започваме преговора си всеки ден. С тях започваме и свършваме всеки
период на практика. С тази мисъл заспиваме и се събуждаме отново със същите тези думи па
уста, за да приветстваме още един ден. Всяка мисъл, която преговаряме, е съпътствана от тези
думи и ние ги използваме, ла да ги съхраним в съзнанието си и да ги помним ясно през пелия
ден. И така, когато приключим преговора, ще осъзнаем, че думите, които изричаме, са истинни.
Но тези думи са помощни средства, които да се използват не само в началото и в края на
периодите на практика, но и да припомнят на съзнанието неговото предназначение, когато е
необходимо. Ние възлагаме вярата си на онази опитност, която се постига с практиката, а не на
средствата, които използваме. Ние очакваме тази опитност и разбираме, че убедеността се
състои само в нея. Използвайки думите, ние се опитваме отново и отново да постигнем смисъла
отвъд тях, който е далеч отвъд звученето им. Звученето заглъхва и изчезва, когато Приближим
до Първоизвора на смисъла. Именно Тук намираме покой.
Урок 171
Бог е само Любов и затова и аз също.
1. (151) Всичко е отзвук на Божия Глас.
Бог е само Любов и затова и аз също.
484
 2. (152) Моя е силата да решавам.
Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 172
Бог е само Любов и затова и аз също.
1. (153) В моята беззащитност е моята сигурност.
Бог е само Любов и затова и аз също.
2. (154) Аз съм един от Божиите служители.
Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 173
Бог е само Любов и затова и аз също.
1. (155) Аз ще отстъпя назад и нека Той да ме води.
Бог е само Любов и затова и аз също.
2. (156) Аз вървя с Бога в съвършена святост.
Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 174
Бог е само Любов и затова и аз също.
1. (157) Аз ще навляза в Неговото Присъствие сега.
Бог е само Любов и затова и аз също.
2. (158) Днес се уча да давам, както получавам.
Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 175
Бог е само Любов и затова и аз също.
1. (159) Аз дарявам чудесата, които съм получил.
Бог е само Любов и затова и аз също.
2. (160) Аз съм у дома. Тук всеки страх е чужд.
Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 176
Бог е само Любов и затова и аз също.
1. (161) Дари ми своето благословение, свети Сине Божи.
Бог е само Любов и затова и аз също.
2. (162) Аз съм такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 177
Бог е само Любов и затова и аз също.
1. (163) Не съществува смърт. Божият Син е свободен. Бог е само Любов и затова и аз
също.
2 (164) Сега сме единни с Този, Който е наш Първоизточник. Бог е само Любов и затова и
аз също.
Урок 178
Бог е само Любов и затова и аз също.
1. (165) Нека съзнанието ми не отхвърля Божията Мисъл.
Бог е само Любов и затова и аз също.
2. (166) Поверени са ми Божиите дарове.
Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 179
Бог е само Любов и затова и аз също.
1. (167) Има един живот и аз го споделям с Бога.
Бог е само Любов и затова и аз също.
2. (168) Твоята благодат ми е дадена. Аз я призовавам сега.
Бог е само Любов и затова и аз също.
Урок 180
Бог е само Любов и затова и аз също.
1. (169) Чрез благодатта живея. Чрез благодатта получавам освобождение.
Бог е само Любов и затова и аз също.
2. (170) Няма жестокост в Бог, нито в мен.
Бог е само Любов и затова и аз също.
Въведение към уроци 181-200
1. Следващите няколко урока си поставят специално задачата да утвърдят в теб волята да
укрепне все още слабото ти посвещение; да свържеш в единно направление своите
485
pразнопосочни цели. 3асега още от теб не се очаква пълно и непрестанно посвещение. Но
практика се иска, за да постигнеш макар и само от време на време онова чувство за вътрешен
мир, което би ти дало пълното посвещение. Това преживяване гарантира, че ще се посветиш с
цялата си воля на пътя, предначертан от този курс.
2. Уроците ни са конкретно организирани по такъв начин, че да разширяват твоите
хоризонти и да ти посочат блокажите, които стесняват твоето виждане и го ограничават, за да
не можеш да видиш цялата значимост на нашата цел. Сега се опитваме да премахнем тези
блокажи, макар и за кратко. Думите не могат да разкрият онова усещане за освобождение, мити
преодоляването им поражда. Но чувството на свобода и вътрешен мир, които изпитваш, когато
престанеш да се налагаш над онова, което виждаш, говори само за себе си. Ти ще бъдеш така
силно мотивиран, че думите ще престанат да имат значение. Вече ще знаеш сигурно какво
искаш и какво е без значение за теб.
3. И така, започваме своето пътуване отвъд думите като съсредоточим първоначално
вниманието си върху все още съществуващите пречки за твоя напредък. Не можеш да
преживееш онова, което е отвъд защитните механизми, докато продължаваш да ги отричаш. То
може да съществува, но ти не можещ да го възприемеш. И така, ще направим опит всеки ден за
известно време да пренебрегнем защитните си механизми. Не се изисква нищо повече, защото
не е необходимо. Това е достатъчно, за да гарантира, че останалото само ще дойде.
Урок 181
Аз вярвам в своите братя, които са единни с мен.
I. Да имаш доверие на своите братя е особено важно, за да притежаваш и поддържаш
трайна вяра, че можеш да преодолееш съмнението и недостатъчната сигурност в самия себе си.
Когато атакуваш някой свой брат, ти демонстрираш, че той е ограничен до онова, което ти
виждаш в него. Ти не забелязваш нищо друго, освен грешките му. Вместо това преувеличаваш
тези грешки, превръщайки ги в блокажи, които ти пречат да осъзнаеш онова Аз, което е отвъд
собствените ти грешки и отвъд мнимите ви грехове - твои и негови.
2. Възприятието е свързано с определена гледна точка, именно това придава
съгласуваност на видяното. Когато промениш своята гледна точка, ще се промени и онова,
което виждаш. Тогава и виждането ти ще се промени в зависимост от новата ти наглаca, дошла
на мястото на предишната. Ако премахнеш нагласата да виждаш греховете на брат си, ще
почувстваш онзи вътрешен мир, който вярата в невинността поражда. Тази вяра се поддържа
главно от онова, което виждаш у другите, пренебрегвайки техните грехове. Защото ако
съсредоточиш вниманието си върху техните грешки, ще видиш в тях свидетелство за своите
грехове. Тогава няма да можеш да се издигнеш над онова, което виждаш в тях и да видиш
невинността отвъд него.
3. Ето защо в днешната ни практика преди всичко ще се отърсим от дребнавите нагласи
пред огромната необходимост да направим очевидна собствената си невинност, инструктираме
съзнанията си, че се стремим към това и само това, дори и за известно време. Не се
интересуваме от бъдещите си цели. И видяното дори и преди миг е без значение за този отрязък
от време, когато се учим да променяме вътрешната си нагласа. Търсим единствено
невинността. Търсим я без да се интересуваме от нищо друго, освен от сегашния миг.
4. Основна пречка пред успеха е твоето обвързване с минали и бъдещи цели. Твоето
внимание е прекалено погълнато от разликата в целите, които препоръчва настоящият курс и
онези които си имал преди. Освен това си обезсърчен от потискащата и ограничаваща мисъл,
че дори и да успееш, неминуемо пак ще изгубиш пътя.
5. Но какво значение имат подобни мисли? Миналото е свършило, бъдещето е
въображение. Подобни тревоги са самозащита срещу промяната в нагласата на възприятие па
настоящия момент. И нищо повече. 3а малко само ще се отърсим от тези безсмислени
ограничители. Не разглеждаме минали те си убеждения и онова, което ще вярваме в бъдеще
няма да ни се натрапва. Пристъпваме към времето за практика с единствената цел да видим
вътрешната си невинност.
6. Можем да разберем, че сме се отклонили от тази цел, ако гневът под някаква форма се
изпречи на пътя ни. И ако се изправим пред греховете на някой свой брат, стеснената ни гледна
точка ще ограничи начина ни на виждане и ще насочим погледа ни и към собствените ни
грешки, които ще преувеличим и ще наречем „грехове". И така, за известно време, без да ни
занимава миналото и бъдещето, ние ще преодоляваме възникналите блокажи, като
инструктираме съзнанията си да променят своята гледна точка с думите:
Не искам да виждам сега това.
Вярвам е своите братя, които са единни с мен.
486
 7. Ще прилагаме тази мисъл, за да ни съхранява през целия ден. Не се стремим към
дългосрочни цели. При всяка пречка, която се изправи пред виждането на нашата невинност,
ние се стремим да спрем за миг и да се абстрахираме от болката, Kоято би ни причинило
съсредоточаването върху греха - болка която ще остане, ако не коригираме нагласата си.
8. Това, към което се стремим, не е фантазия. Ние търсим да видим нещо, което реално
съществува. И когато съсредоточим вниманието си отвъд грешките, ние съзерцаваме сияе
който е напълно невинен. Когато това е единственото, което искаме да видим и към което се
стремим в името на истинското възприятие, тогава неизбежно ние гледаме през очите на
Христос. И изпитваме Любовта, която Той изпитва към нас. Това ще се превърне в
единственото нещо, което виждаме отразено в света и в нас самите.
9. Светът, който свидетелстваше за собствените ни грехове, сега става доказателство, че
сме невинни. И любовта, които изпитваме към всеки, когото видим, показва, че си спомняме
светия Аз, който не познава грях и не си представя нищо лишено от Неговата невинност. Ние се
стремим да си спомним това днес, когато се насочим към съзнателна практика. Не гледаме нито
напред, нито назад. Гледаме право в настоящето. С доверие се предаваме на опита, за който
молим сега. Нашата невинност е Божията Воля. В този миг собствената ни воля е единна с
Неговата.
Урок 182
Аз ще притихна в миг и ще отида у дома.
1. Този свят, в който привидно живееш, не е твоят дом. И ти с някаква част на съзнанието
си знаеш, че това е така. Преследва те споменът за дома, сякаш някакво място те зове да се
завърнеш, макар и да не разпознаваш този глас, нито за какво точно ти напомня. И все пак се
чувстваш чужденец тук, дошъл незнайно откъде. Не можеш да кажеш със сигурност нищо
друго, освен, че си изгнаник тук. Само някакво настойчиво усещане, което понякога е едва
доловимо чувство, а в други случаи едва ли си го спомняш и пренебрегваш съзнателно, което
обаче те спохожда все отново и отново.
2. Всеки знае какво имаме предвид. Някои се опитват да заглушат страданието,
участвайки в игри, с които да запълват времето си и да потиснат тъгата. Други отричат мъката
си и крият своите сълзи. Трети пък твърдят, че това, за което говорим, е илюзия и не може да се
смята за нищо повече от сън. Но кой би отрекъл чисто и просто, без да издига защитни
механизми и да се самозаблуждава, че разбира това, за което говорим?
3. Днес се обръщаме към всеки, който се скита из този свят, защото той не си е у дома.
Впуска се неуверено в безкрайно търсене, лутайки се в мрака за нещо, което не може да
намери, нито разбира какво е то. Създава си хиляди домове, но никой от тях не удовлетворява
неспокойното му съзнание. Не разбира, че гради напразно. Домът, който търси, не може да
бъде негово дело. Няма заместител за Небето. Всичко, което е създал, е ад и нищо повече.
4. Ти може би се надяваш да намериш отново дома на своето детство. Детството на
твоето тяло и неговия подслон сега са само един толкова изопачен спомен, че ти просто
живееш с представата за минало, което никога не се е случвало. Но в теб има едно Дете, Което
търси дома на Своя Отец и знае, че е Чуждо на този свят. Това е вечно детство, чиято
невинност остава завинаги. Свещена е земята, по която стъпва това Дете. Неговата Святост е
светлината на Небето и тя донася на земята чистото отражение на Небесната светлина, където
земя и Небе се сливат в едно.
5. Тъкмо това дете в теб Отец разпознава като Свои Собствен Син. Тъкмо това Дете
познава Своя Отец. Неговото желание да се завърне у дома е толкова дълбоко и непрестанно,
че гласът Му те вика да Му дадеш малко покой. То не иска от теб повече от няколко минути
отдих - само кратък период от време, в който да се завърне и да вдъхне отново свещения
въздух, който изпълва дома на Неговия Отец. Ти също си Негов дам. То ще се завърне. Но дай
Му малко време да бъде Себе си сред онзи мир, който е Негов дом и да си отдъхне в тишина,
мир и любов.
6. Това Дете се нуждае от твоята закрила. То е далеч от дома. Толкова е мъничко, че ти се
струва лесно да Го накараш да замлъкне, тихият Му глас е толкова лесно да се заглуши, Него
вият зов за помощ остава почти нечут сред тътнещите звуци и грубата и смазваща шумотевица
на света. И все пак То знае, че в теб е Неговата сигурна защита. Ти няма да Го предадеш. То ще
се завърне у дома и ти заедно с Него.
7. Това Дете е твоята беззащитност, твоята сила. То ти се доверява. Дошло е тук, защото
знае, че няма да го предадеш. То непрестанно ти нашепва за своя дом. Защото желае да те
заведе със Себе Си и То Самото да остане там и да не се връща отново не на мястото си като
изгнаник в един свят на чужди мисли. То притежава безгранично търпение. Ще те чака, докато
487
чуеш Неговия нежен Глас в себе си, зовящ те да Го пуснеш да си иде в мир у дома, а заедно с
Него и ти.
8. Когато се смълчиш за миг, когато светът се оттегли от теб, когато неспокойното ти
съзнание престане да придава стойност на безсмислени идеи, тогава ще чуеш Неговия глас.
Неговият зов е така трогателен, че няма да можеш да му устоиш дълго. То мигом ще те вземе в
Своя дом и в съвършен покой ти ще останеш с Него, безмълвен и умиротворен, отвъд всичко,
което може да се изрази, недосегаем за страх и съмнение, блажен и сигурен, че си у дома.
9. Бъди често с Него днес. Защото Той е пожелал да стане малко Дете, за да ти покаже
колко е силен онзи, който идва без за щита и предава само вестите на любовта на всички, които
го считат за враг. То държи могъществото на Небето в Своята ръка и приема всеки за приятел,
отдавайки му Своята сила, за да види, че Той желае да бъде Приятел на всекиго. Това Дете
моли за закрила, защото Неговият дом е далеч и То няма да се завърне само.
10. Христос се ражда отново като малко Дете всеки път, когато някой пътник напусне
своя дом. Защото той трябва да разбере, че е необходимо да защитава само това Дете, Което и
идва беззащитно и е защитено от Своята беззащитност. Днec понякога отивай с Негo у дома.
Тук и ти си чужденец като Него.
11. Днес отдели време, за да сваляш бронята си, която не ти помага с нищо и да оставиш
копието и меча, които си издигнал срещу един несъществуващ враг. Христос те приема за брат
и приятел. Дори е дошъл да те помоли за помощ, за да се завърне у дома цялостен и изцяло.
Той е дошъл като малко дете, което трябва да изпроси закрилата и любовта на своя баща. Той
владее цялата вселена и все пак моли непрестанно да се завърнеш с Него и да престанеш да
приемаш илюзиите за свои богове.
12. Ти не си изгубвал своята невинност. 3а нея копнееш. Това е стремежът на твоето
сърце. Това е гласът, който чуваш и зовът, който не можеш да пренебрегнеш. Светото Дете
остава с теб. Неговият дом е твой. Днес То ти дарява своята беззащитност и ти я приемаш в
замяна на всички бойни игри, които си изнамерил .И така пътят е открит и краят на пътуването
най-сетне се вижда. Смълчи си за миг и отиди у дома заедно с Него, за да останеш за малко в
мир.
Урок 183
Осланям се на Божието Име и на своето.
Божието Име е свято, но не по-свято от твоето собствено Да призовеш Неговото име,
означава само да призовеш своето. Бащата дава на сина си своето име и по този начин го наем
идентифицира със себе си. Братята му имат същото име и така имат връзка, в която откриват
своята самоличност. Името на твоя Отец ти напомня истинската ти същност, дори и в свят,
който не я познава; и въпреки факта, че ти не я помниш.
2. Не може да се чуе Божието Име без отклик, не може да го изрече без да отекне в
съзнанието, така че да си спомниш. Изречеш ли Името Му, ти приканваш ангелите да обгърнат
земята, на която стоиш и да пеят за теб разперили криле, за да те съхраняват и закрилят от
всяка земна мисъл, която би нарушила твоята святост.
3. Повтаряй си Божието Име и целият свят откликна отърсвайки се от своите илюзии.
Всеки сън, на който държи светът, изчезва внезапно и на неговото привидно място откриваш
една звезда; едно чудо на благодатта. Болни се вдигат изцелени от нездравите си мисли.
Слепите проглеждат, глухи и започват да чуват. Скръбните се отърсват от своята печал и
сълзите на болка пресъхват, когато нахлуе щастливият смях, за да благослови света.
4. Повтаряй си Божието Име и нищожните имена ще станат безсмислени. Всяко
изкушение се превръща в нещо безименно и нежелано пред Божието име. Повтаряй си
Неговото Име и ще видиш колко лесно ще забравиш имената на всички богове, на които си
придавал стойност. Те престават да бъдат за теб богове, каквито ги наричаше. Те стават
анонимни и мислени за теб, въпреки че преди да изместиш незначителните им имена с Божието
Име, ти стоеше коленопреклонно пред тях, наричайки ги свои богове.
5. Повтаряй си Божието Име и призовавай своето Аз, което носи Неговото Име. Повтаряй
си Неговото Име и всичко незначително и безименно на земята ще придобие вярната си
перспектива. Онези, които призовават Божието Име, не могат да сбъркат Името с безименното,
нито да вземат греха за благодат или пък телата за светия Божи Син. И когато се присъединиш
към своя брат и седейки в безмълвие си повтаряш заедно с него Божието Име в притихналото
си съзнание, ти си съградил олтар, който достига до Самия Бог и Неговия Син.
6. Нека това да бъде практиката ти днес - повтаряй си Божието Име все отново и отново.
3абрави всяко друго име, освен неговото. Не чувай нищо друго. Нека всички твои мисли да се
съсредоточат върху Неговото Име. Няма да използваме друга дума, освен в началото, когато
488
изричаме днешната идея, но само веднъж. И после Божието Име се превръща в единствената ни
мисъл, в единствената ни дума, в единственото, която занимава съзнанието ни, в единственото
ни желание, единствения смислен звук и единственото Име на всичко, което желаем да видим,
на всичко, което наричаме свое.
7. Така ние отправяме една покана, на която не може да се откаже. И Бог ще дойде и Сам
ще отвърне на поканата. Не мисли, че Той чува дребнавите молитви на онези, които Го
призоват с имената на идоли, за които копнее светът. Те не могат да стигнат до Него така. Той
не чува желанията им да стане нещо, което не е или Синът Му да приеме друго, а не Неговото
име.
8. Повтаряйки Божието Име, ти Го признаваш за единствен Творец на реалността. Освен
това признаваш, че и Неговият Син е част от Него, творящ в Неговото Име. Седни безмълвно и
нека Неговото Име да се превърне в онази всеобхватна идея, която напълно обгръща твоето
съзнание. И нека всички мисли стихнат, освен тази. Нека тази мисъл да бъде твоят отговор на
всички останали и съзерцавай как Божието Име измества хилядите нищожни имена, които
даваш на своите мисли, неосъзнавайки, че едно е Името на всичко, което е, което е било и ще
бъде.
9. Днес можеш да постигнеш състояние, в което да почувстваш дара на благодатта.
Можеш да се освободиш от всички окови на света и да дадеш и на света освобождението, което
си намерил. Можеш да си припомниш забравеното от света и да му дариш спомена за него.
Днес можеш да приемеш своята роля за спасението на света и на самия себе си. Спасението и
на света и на теб самия може да се осъществи съвършено.
10. Обърни се към Божието Име, за да получиш освобождение и то ще ти се даде. Няма
нужда от друга молитва, защото Божието Име съдържа всички молитви в себе си. Нямат
значение думите и никакви пожелания не са необходими, когато Божествения Син призовава
Името на своя Отец. Мислите на Отца стават негови мисли. Тои придобива право над всичко,
което Mу е давал Отца, дава му и ще продължава да му дава винаги. Той се обръща към Него,
за да отнеме имената на всичко, което Синът си мисли, че е направил, и Светото Божие Име да
дойде на мястото им като присъда за тяхната нищожност.
11. Замлъкват всички дребнави неща. Нищожните звуци отшумяват. 3емните
дребнавости изчезват. Вселената се състои само от Божия Син, който призовава своя Отец. И
Гласът на Бога откликва на неговия зов в светото Име на Отца. В тази изконна безмълвна
свързаност, която е далеч отвъд онова, което може да се изрази с думи, но е много по-дълбока и
възвишени от всичко, което думите са в състояние да предадат, съществува вечен мир. В Името
на Отца днес искаме да почувстваме този мир. И в Негово Име, той ще ни се даде.
Урок 184
Божието Име е мое наследство.
1. Ти живееш чрез символи. Измислил си имена на всичко, които виждаш. Всичко се
обособява в нещо самостоятелно, като се самоопределя посредством своето име. По този начин
ти го изтръгваш от единството. Обозначаваш отличителните му характеристики и го отделяш
от всичко останало, подчертани и п обособяващите го очертания. Между всички неща налагаш
подобни обособяващи очертания, на които даваш различни имена; всички събития определяш
по време и място, всички тела поздравяваш по име.
2. Разделителното пространство, което в твоите виждания oтделя нещата едно от друго,
формира възприятията на света. Виждаш нещо там, където не съществува нищо, а не виждаш
нищо там, където съществува единство - виждаш пространство между всички неща, между
нещата и теб. И така, започваш да мислиш, че чрез отделяне на нещата, ти си им дал живот.
Чрез това разделение смяташ, че си утвърдил себе си като единство, изявяващо се чрез своя
независима воля.
3. Какви са тези имена, благодарение на които светът се превръща в поредица от отделни
събития, от несвързани неща от тела, откъснати едно от друго, които носят откъслеци съзнание
като обособена осъзнатост. Ти си им дал названия и си утвърдил възприемателната способност
такава, каквато желаеш да бъде. Неназованите неща са получили названия и по този начин им
се придава реалност. Защото онова, което е получило название, придобива смисъл и на него
започва да се гледа като на нещо значимо - като на причина с истински последици, които са й
вътрешно присъщи.
4. По този начин откъслечното виждане изгражда една реалност, която целенасочено се
издига срещу дадената истина. Неин враг е целостта. Това откъслечно виждане се състои от
дребни неща и обръща внимание върху тях. Липсата на разделителна черта, чувството за

489
единно виждане с друг поглед върху нещата, се превръща в чувство на страх, който трябва да
преодолее, да се атакува и отхвърли.
5. И все пак, онова друго виждане си остава естествената посока, в която съзнанието да
насочи своите възприятия. Трудно е да накараш съзнанието да усвои хиляди названия, които са
му чужди. А ти си убеден, че научаването се състои в това; че то е единствената и най-
съществена цел на общуването и че понятията могат да се споделят между хората и това има
смисъл.
6. Това е цялото наследство, което предлага светът. И всеки който се е научил да мисли
така, приема знаците и символите, които утвърждават реалността на този свят. Такова е
тяхното предназначение. Те не остават никакво съмнение, че онова, което назовават, наистина
съществува. Може да се наблюдава такова, каквото отговаря на очакванията. То е върховната
peaлност и всичко, което опровергава неговата истинност, е илюзия. Пълно безумие е да се
съмняваш в него; да приемеш неговото присъствие е доказателство за здрав разум.
7. Такова е учението на света. Това е етап в процеса на учение през който трябва да
премине всеки, дошъл на земята. Но колкото по-скоро човек разбере на какво се основава
такова учение, колко проблемни са неговите предпоставки, колко съмнителни са резултатите
му, толкова по-скоро ще се усъмни в неговите последици. Учението, което свършва с това,
което може да предложи светът, се оказва безсмислено. Истинското му предназначение е да
служи като отправна точка за един друг тип учение, с помощта на което да се придобие нов
начин на възприемане и всички условни названия, които използва светът, могат да се отхвърлят
и поставят под съмнение.
8. Не мисли, че ти си създал света. Илюзиите, да! Но истината на Небето и земята е далеч
отвъд всичко, което можеш да назовеш. Когато назоваваш по име своя брат, ти се обръщаш към
неговото тяло. Същинската му Идентичност остава скрита за теб именно от онова, което
вярваш, че е той. Тялото му реагира на името, с което го наричаш, защото съзнателно е приел за
свое името, което ти си му приписал. По този начин неговата цялостност бива двойно отречена,
защото ти го възприемаш отделно от себе си, а той възприема себе си като обособено название.
9. Би било странно, ако от теб се искаше да преодолеели всички символи на света и да ги
забравиш завинаги; и все пак, иска да приемеш призванието на учител. Нужно ти е още
известно време да използваш символите на света. Но не се заблуждавай от тях. Нищо не стои
зад тези символи и тази мисъл чрез практика ще те освободи от тях. Те се превръщат само в
средства, чрез които да общуваш със света така, че той да те разбере, но не представляват онова
единение, в което се състои истинското общуване.
10. Затова са ти нужни такива периоди от време, през които учението на света да става
преходен етап, затвор, от който излизаш на слънчева светлина и забравяш за мрака. Тук ти
разбираш Словото, Името, което Бог ти е дал; онази единна Идентичност, която се споделя от
всичко; единственото признаване на истината. И после се върни към мрака, не защото го
смяташ за реален, а само за да заявиш неговата нереалност по начин, разбираем за света,
управляван от мрака.
11. Използвай всички незначителни имена и символи, които очертават света на мрака. Но
не ги приемай за своя реалност. Светия Дух се ползва от всички тях, без да забравя, че
творението има единно Име, единен смисъл и единствен Първоизточник, който обединява
всички неща в Себе си. Използвай за удобство названията, които им приписва светът, но не
забрабяй, че те, както и ти, споделяте Божието Име.
12. Бог няма наименование. Но Името Му е последният урок за това, че всички неща са
единни и с този урок свършва процесът на научаване. Всички названия са обединени; цялото
пространство е изпълнено с отражението на истината. Всяка бездна се затваря и разделението
бива изцелено. Божието Име е наследството, дадено от Него на онези, които са предпочели
учението на света вместо Небето. В процеса на нашата практика целта ни е съзнанието ни да
приеме онова, което Бог е дал като отговор на жалкото наследство, създадено от теб като нещо,
полагащо се на Неговия възлюблен Син.
13. Не може да претърпи неуспех човек, който търси смисъла на Божието Име. Опитът
трябва да дойде като приложение на Словото. Но първо трябва да приемеш, че това Име е
цялата реалност и да осъзнаеш, че многото названия, които даваш на нейните различни аспекти
са деформирали начина ти на виждане, но не са възпрепятствали истината. Едно Име влагаме в
нашите упражнения. Едно Име използваме, за да придаде единност на нашето виждане.
14. И въпреки, че използваме различни названия за осъзнаване на всеки от аспектите на
Божия Син, ние разбираме, че те имат само едно име и Той им го е дал. Тъкмо това Име
използваме и практиката си. И Неговото приложение напълно премахва безсмисленото
490
разделение, което ни е държало в слепота. И ние се сдобиваме със сила да видим отвъд него.
Сега зрението ми е благословено с благословенията, които можем да дарим, както ги
получаваме.
15. Отче, наше е Твоето Име. Чрез Него ние сме единни с всичко живо и с Теб, Който си
единственият му Творец. Онова, което сме създали, придавайки му различни названия, е само
сянка, която се опитали да хвърлим над Твоята Собствена реалност. Щастливи сме и сме
благодарни, че сме направили грешка. Предаваме Ти всички наши прегрешения, за да ни
избавиш от последиците, кои те привидно са породили. И приемаме истината, която Ти ни
даваш на мястото на всички тях. Твоето Име е нашето спасение, освобождение от онова,
което сами сме направили. Твоето Име ни обединява в единство, което е нашето наследство
и мир. Амин.
Урок 185
Аз желая Божия мир.
1. Да кажеш тези думи нищо не означава. Но да постигнеш смисъла им - това е всичко.
Ако можеше да постигнеш смисъла им дори и за миг, нямаше да преживяваш никакви
страдания никога, никъде. Щеше да си възвърнеш съзнателно спомена за Небето, мисълта за
Бога щеше да се възроди в теб и ти да разбереш напълно възкресението на цялото творение.
2. Всеки, който постигне смисъла на тези думи, е изцелен. Такъв човек не може да се
заиграва със сънища или да мисли за себе си сякаш е някакъв сън. Не би могъл да предизвика
ад и да го смята за реален. Той желае Божия мир и този мир му дава. Защото това е всичко,
което желае и всичко, което ще получи. Мнозина са искали това на думи. Но малцина наистина
са влагали смисъл в тях. Достатъчно е само да погледнеш света наоколо, за да се увериш колко
са малко. Светът щеше да бъде променен напълно, ако поне двама души бяха съгласни, че тези
думи изразяват единственото, което те желаят.
3. Две съзнания с единна вътрешна нагласа стават така силни, че волята им се превръща в
Божия Боля. Защото само в истината съзнанията постигат единение. В сънищата няма дори и
две съзнания, които да споделят една и съща нагласа. За всеки героят на съня е различен,
желаният резултат не е еднакъв за двамата. Губещият и печелившият само променят ролите си,
докато мащабът на печалбата спрямо загубата и на загубата спрямо печалбата приема различни
аспекти и форми.
4. Но един сън може да доведе само до компромис. Понякога в него може да се появи
единение, но само формално. Смисълът неизбежно убягва от съня, защото компромисът е целта
на сънуването. Съзнанията не могат да се съединяват в сънища. Те само сключват сделка. А
каква сделка може да им предложи Божият мир? Илюзиите идват на Неговото място. А
смисълът Му е недостъпен за спящите съзнания, които имат вътрешна нагласа към компромис,
насочен към собствената печалба и чуждата загуба.
5. Истинският смисъл на това да желаеш Божия мир е в отхвърлянето на всички сънища.
Защото никой не разбира тези думи, ако се стреми към илюзии, а следователно и към
Средствата те да бъдат пораждани. Такъв човек е видял какво са илюзиите и е разбрал, че те не
му носят удовлетворение. Сега той се стреми да отиде отвъд тях, разбирайки, че един пореден
сън няма да му предложи нищо повече от всички останали. Сънищата за него са еднакви. И той
е научил, че единствената разлика помежду им е по отношение на формата, защото всеки сън
води до същото отчаяние и нещастие, както и всички останали.
6. Съзнание, което действително разбира, че мирът е всичко, което желае, трябва да се
присъедини към другите съзнания, защото по този начин се постига мирът. А когато стремежът
към мир е искрен, дават се и средствата да се постигне и то под форма, разбираема за всяко
съзнание, което честно го тьрси. Под каквато и форма да му се дава този урок, тя е
предназначена за него, така че да не може да я сбърка, ако искрено се моли. Но ако не е искрен
в молбата си, той няма да може да приеме и усвои този урок под никаква форма.
7. Нека днес посветим нашата практика на това да осъзнаем истинския смисъл на думите,
които изричаме. Ние желаем божия мир. Това не е някакво празно желание. Тези думи не са
молба да ни се даде пореден сън. Те не водят до компромис, не стремят към следваща сделка с
надеждата, че ще има такава сделка, която да бъде успешна, въпреки провала на всички
останали. Истинското разбиране на тези думи, означава да признаеш колко празни са илюзиите
и да пожелаеш вечното да дойде на мястото на променливите сънища, които привидно
предлагат различни неща, но са единни но това, че са лишени от същност.
8. Днес посвети периодите на практика на това да потърсиш внимателно в съзнанието си
онези сънища, за които все още копнееш. 3а какво се молиш в сърцето си? 3абрави думите,
които използваш, когато отправяш молбите си. Разгледай само онова, което вярваш, че ще ти
491
донесе утеха и щастие. Но не се обезкуражавай от останалите илюзии, защото вече формата им
няма значение. Не смятай едни сънища за по-приемливи в сравнение с други, по-срамни и
притворни. Всички сънища са единни. И тъй като са единно цяло, към всички се отнася един и
същ въпрос: „Нима това е всичко, което желая вместо Небето и Божия мир?
9. Това е изборът, който осъществяваш. Не се заблуждавай, не предполагай нещо
различно. В това отношение не може да има компромис. Ти или избираш Божия мир, или се
молиш за сънища. А след като си ги поискал, сънищата ще дойдат и Божият мир ще дойде също
така сигурно и ще остане с теб завинаги. Той няма да те напусне край всеки ъгъл и завой на
пътя, за да се появи отново непознат, в изменчиви и подвижни форми на всяка стъпка.
10. Ти желаеш Божия мир. Същото желаят и онези, които привидно се стремят към
сънища. И за тях, както и за себе си ти молиш за Божия мир, отправяйки молбата си със
съкровена искреност. Защото по такъв начин разбираш реалното им желание и прибавяш и своя
стремеж към онова, което търсят повече от всичко, макар и да не го съзнават, но което за теб е
несъмнено. Понякога си проявявал слабост, несигурен в целта си и в онова, към което се
стремиш и къде да го потърсиш, и към кого да се Обърнеш за помощ при този свой опит.
Помощ ти е дадена. И нима ти няма да се възползваш от нея просто като я споделиш?
11. Всеки, който искрено се стреми към Божия мир, ще го открие. Защото той моли само
да не се заблуждава повече, отхвърляйки от себе си Божията Воля. Нима може някой да остане
неудовлетворен, когато желае нещо, което вече има? Нима може някой да бъде оставен без
отклик, когато се стреми към отговор, който е негово достояние, за да го предаде? Божият мир
ти принадлежи.
12. Мирът е сътворен за теб и ти е даден от Твореца, утвърдил го като Свое извечно
дарение. Нима можеш да не получиш онова, за което молиш, когато то представлява Неговата
воля по отношение на теб? Нима е възможно при това молбата ти да се ограничава само до теб?
Не може да има Божи дар, който да остава несподелен. Тъкмо това качество откроява даровете
на Бога от всеки сън, който би могъл привидно да заеме мястото на истината.
13. Не може никой да изгуби, а всеки неизменно ще спечели, когато някой пожелае и
получи дар от Бога. Бог дава само, за да възсъедини. Да отнема е нещо лишено от смисъл за
Него. И когато и за тебе е лишено от смисъл, можеш да бъдеш сигурен, че споделяш единна
Воля с Него и Той с теб. Тогава ще знаеш, че споделяш единна воля и с всички свои събратя,
които имат сходна нагласа.
14. Тази единна нагласа търсим днес, обединявайки своите желания с нуждите на всяко
сърце, със зова на всяко съзнание, с надеждата, която е отвъд отчаянието, с любовта, която
агресията се опитва да укрие, с братството, което омразата се стреми дa премахне, но което
въпреки всичко остава такова, каквото Бог е сътворил. Нима е възможно с подобна помощ да
нямаме ответ на своята молба за мира Божи?
УРОК 186
Спасението на света зависи от мен.
1. Това е твърдението, което един ден ще помогне на всяко съзнание да се отърси от
гордостта. Тази мисъл изразява истинско смирение, което не ти приписва роля, различна от
тази, която ти е отредена. То ти предлага да приемеш определения ти дял, а не да настояваш за
друга роля. То не подлага на преценка коя е истинската ти роля. То е признание, че Божията
Воля е както на Небето, така и на земята. То обединя волята на всички хора на земята в Божия
план за спасението на света, възстановявайки Небесната хармония.
2. Нека не се противопоставяме на своето предназначение То не е установено от нас.
Идеята за него не е наша. Имаме всички възможности да го осъществим съвършено. Трябва
само с искрено смирение да приемем своята роля и да не отричаме с измамна самонадеяност, че
сме достойни за нея. Ние имаме сили да извършим онова, което ни е отредено. Съзнанията ни
са съвършено подходящи, за да приемат ролята, която ни е определена от Този, Който ни
познава добре.
3. Днешната идея може да ти се стори твърде стряскаща, докато не разбереш нейния
смисъл. Тя е само израз на факта, че твоят Отец те помни и има пълно доверие в теб, Неговия
Син. Това не изисква да бъдеш различен от онова, което си. Нима може смирението да изисква
нещо друго? Или надменността да отхвърля друго? Днес няма да отречем своето
предназначение под благовидния предлог на скромността. Именно гордостта отхвърля Зова на
Самия Бог.
4. Днес се отказваме от всяко измамно смирение, за да чуем Божия Глас, Който ни
открива какво Той иска от нас. Не се и съмняваме, че можем да осъществим предназначението,
което ни е отредено от Него. Уверени сме единствено в това, че Toй познава нашите сили,
492
нашата мъдрост и нашата святост. И при положение, че Той ни намира за достойни, значи
наистина е така. Само гордостта може да съди различно от Него.
5. Има само един начин да се освободиш от затвора, в който си се поставил благодарение
на своя план да представиш лъжата за истина. Приеми план, който не е твое дело. Не съди за
собствената си стойност по отношение на него. Щом Божият Глас твърди, че спасението
разчита на теб и че всичко зависи от теб, бъди сигурен, че това е така. Горделивият се
придържа към думите, защото се страхува да преживее онова, което се крие зад тях и което не е
само звук. Но смирените са свободни да чуят Гласа, който им разкрива тяхната същност и
предназначение.
6. Горделивостта ти създава нереална представа за себе си. Тъкмо тази представа се
плаши и отдръпва ужасена, когато Божият Глас те уверява, че си достатъчно силен, мъдър и
свят, за да се издигнеш над всички представи. Ти не си слаб, каквато представа имаш за себе си.
Ти не си невеж и безпомощен. Грехът не може да затъмни истината в теб и нещастието не може
да доближи светия Божи дом.
7. Божият Глас ти доверява всичко това. И когато говори Той, всякакви представи се
разклащат, опитвайки се да се противопоставят на неведомата заплаха, долавяйки, че
основанията им се подриват. Остави ги да си вървят. Спасението на света зависи от теб, а не от
тази малка купчинка пръст. Какво има да каже тя на светия Божи Син? Нима има причина той
изобщо дa се занимава с нея?
8 Така намираме мир. Ще приемем отреденото ни от Бога предназначение, защото всички
илюзии се основават върху чуждото убеждение, че предназначението ни зависи от това да си го
определим сами. Ролите, които си приписваме, са изменчиви и варират от ролята на скърбящ до
възторжения екстаз на любовта и влюбването. Ние се смеем или плачем, посрещайки деня
веднъж с радост, друг път със сълзи. Самата ни същност сякаш се променя с многократните
промени в настроението, когато се чувстваме извисени или наистина безнадеждно смазани.
9 Нима това представлява Божият Син? Нима е възможно Бог да сътвори едно толкова
неустойчиво създание, наричайки го Свой Син? Този, Който е неизменен, предава това си
качество и на Своето творение. Представите, които Синът явно си създава, не се отразяват
върху неговата същност. Те прелитат в съзнанието му като листа, носени от вятъра, които в миг
образуват красива фигура, разделят се, за да се групират отново и отлитат. Или приличат на
миражи, които се привиждат в пустинята, сякаш изникнали от нищото.
10. Тези несъществени представи ще отминат, оставяйки съзнанието ти незамъглено и
ясно, когато приемеш призванието, което ти е отредено. Представите, които си създаваш,
пораждат противоречиви цели, непостоянни и смътни, несигурни и двусмислени. Нима има
човек, който да полага постоянни усилия и да влага цялата си енергия, воден от подобни цели.
Светът придава стойност на толкова неустойчиви цели, че дори когато са най-недвусмислени,
те се променят едва ли не по десетина пъти на час. Нима човек може да се надява да постигне
нещо, воден от подобни цели?
11. В прекрасна противоположност на това и сигурно, както, че слънцето ще изгрее на
сутринта и ще прогони нощната тъма, истинското ти предназначение, дадено ти от Бога, се
откроява явно и съвсем недвусмислено. Не може да има съмнение в неговата истинност. Тя се
определя от Този, Който не може да греши и Гласът Му е сигурен в Своите послания. Те не
подлежат на промяна и не влизат в противоречие. Всички са насочени към една цел, която
можеш да постигнеш. Дори и ако твоят план е невъзможен, Божият неминуемо ще успее, защо
то Първоизточникът му е Самият Той.
12. Постъпвай, както Божият Глас те ръководи. И ако поиска нещо, което ти се струва
невъзможно, спомни си Кой те моли и кой отказва. Тогава помисли, кой е по-вероятно да се
окаже е прав? Гласът, Който говори от името на Твореца на всичко и Който познава всичко
такова, каквото е, или твоят деформиран образ - объркан, смутен, непоследователен и
несигурен във всичко? Не допускай да се ръководиш от този глас. По-скоро чуй онзи сигурен
Глас, Който ти предава предназначението, дадено ти от Твореца, който си спомня за теб и сега
те подтиква и ти да си Го спомниш.
13. Неговият нежен Глас отправя зов от познанието към незнаещите. Той ще те утеши,
макар че скръбта Му е непознат. Ще ти върне загубеното, макар че от Него нищо не се губи, ще
ти поднесе Своя дар, макар да знае, че нищо не ти липсва. Мислите Му откликват на всяка
нужда, която изпитва Неговият Син, макар и да не вижда такива нужди. Защото
предназначението на Любовта е да дава, а даденото в Негово Име приема най-подходящата
форма в света на формите.

493
 14. Тези форми не са измамни, защото произхождат от Самото Безформие. Прошката е
земна форма на любов, а любовта няма форма, както е и на Небето. Но онова, което е нужно
тук се дава в зависимост от самата нужда. Под такава форма ти и тук можеш да изпълниш
предназначението си, макар че далеч по-велик ще бъде за теб смисълът на любовта, когато се
върнеш към безформието. Спасението на света зависи от теб, който умее да прощава. Такова е
твоето предназначение.
УРОК 187
Благославяйки себе си, аз благославям света.
1. Никой не може да даде нещо, което не притежава. Всъщност дa дадеш е доказателство,
че имаш. Изтъквали сме това и преди. В това не е трудно да се повярва. Няма никакво
съмнение, че човек първо трябва да притежава нещо, за да може да го даде. Разликата между
разбиранията на света и истинското разбиране се отнася до втория момент. По мнението на
света, ако е имало нещо, което си дал, то е изгубено за теб. Според истината, да д aдеш означава
да умножиш онова, което притежаваш.
2. Но как е възможно това? Разбира се, когато дадеш нещо обособено, телесните очи ще
престанат да го възприемат като свое. Но ние вече знаем, че нещата са въплъщения на мислите,
които ги създават. А на теб не ти липсват доказателства, че когато предадеш на друг идеите си,
ти ги утвърждаваш в собственото си съзнание. Възможно е мисълта да се преобрази при
предаването й. Но тя се явява отново на онзи, който я е предал. И то под форма, която не е по-
малко приемлива. А непременно повече.
3. Идеите трябва да бъдат преди всичко твое достояние, за да ги предадеш на другите. 3а
да спасиш света, първо сам трябва дa приемеш спасението. Но едва ли ще повярваш, че си го
приел, ако не видиш какви чудеса върши то с всички, към които се обърнеш. Този пример
разяснява и осмисля идеята за даването. Така можеш да разбереш, че раздавайки ги, твоите
запаси се увеличават.
4. Съхрани всичко, което ти е скъпо, като го раздадеш и можеш да бъдеш сигурен, че
никога няма да го изгубиш. Така ще докажеш, че ти принадлежи всичко, което си мислил, че не
е твое. Но не придавай стойност на неговата форма. Защото тя те се промени и ще се разрасне
неузнаваема с времето, колкото и да се опитваш да я съхраниш. Никоя форма не е вечна.
Мисълта зад формата на нещата е неизменна.
Давай с радост. По този начин можеш само да спечелиш. Мисълта остава твоя и по-
могъща, когато я утвърдиш, като я предадеш. Мислите се разгръщат, когато се споделят,
защото така не могат да се загубят. Човекът, който дава, и онзи, който получава, не са такива,
каквито ги вижда светът. Всички са даряващи – и този, които приема, и онзи, който отдава. В
този обмен и двамата печелят, защото всеки приема мисълта във форма, която му е най-
полезна. Онова, което привидно губи винаги е нещо, което е по-малко ценно от онова, което
със сигурност ще се върне към него.
6. Никога не забравяй, че онова, което даваш, го даваш на себе си. Който разбира смисъла
на даването, би се засмял па представата за жертва. Такъв човек не може да не разбере
многообразието от форми, които приема жертвата. Той би се засмял над болката и загубата, над
болестта и скръбта, над бедността, глада и смъртта. Разбирайки, че жертвата си остава
единствената идея, която стои зад всичко това, в своя любящ смях той ги изцелява.
7. Когато илюзията се осъзнае, тя изчезва. Когато не приемаш страданието, ти премахваш
мисълта, която го поражда. Ти даряваш благословение на всеки страдащ, когато решиш да
видиш страданието в истинската му същност. Мисълта за жертвата поражда всички форми,
които привидно приема страданието. А жертвата е толкова безумна идея, че здравия й разум я
отхвърля веднага.
8. Никога не вярвай, че можеш да направиш жертва. В нещата, които имат стойност, няма
място за жертва. Ако такава мисъл възникне, самото й присъствие доказва, че е възникна
грешка и трябва да се поправи. Твоят благослов ще я коригира. Когато си получил
благословение, ти можеш да го предадеш и на другите. Жертвата и страданието под никаква
форма не могат да бъдат дълготрайни пред лицето на човека, който е простил и благословил
себе си.
9. Лилиите, които ти дарява твоят брат, са положени пред олтара ти редом с онези, които
му даряваш ти. Нима някои може да се страхува да погледне на такава красива святост?
Огромната илюзия на страха от Бога постепенно изчезва пред чистотата, която виждаш тук. Не
се страхувай да погледнеш. Благословението, което ще видиш, ще отхвърли всяка мисъл,
отнасяща се към формите на света и ще ти остави завинаги онзи съвършен дар, който да се
множи, вечно твой, вечно отдаван. Сега сме единни в мисленето, защото страхът ни е напуснал.
494
И тук, пред олтара на единния Бог, единния Отец, единния Творец и единната Мисъл, ние
заставаме заедно като един Син Божи. Неразделни от Бога, Който е нашият Първоизточник,
неотлъчни от своя брат, който е част от нашето единно Аз, Чиято невинност ни свързва в
единение, ние стоим в благословение и отдаваме онова, което получаваме. Божието Име е на
устните ни. И обръщайки се към себе си, виждаме Небесна чистота да грее в собственото ни
отражение на Любовта на Отца.
11. Сега сме благословени и благославяме света. Разгръщаме онова, на което станахме
свидетели, защото го виждаме във всичко. Ще го виждаме да грее с Божията благодат във всеки
човек. Няма да лишим нищо от това благословение. И за да утвърдим тази свята гледка като
нещо свое, ще я предадем на всичко, което съзрем. Защото навсякъде, където видим това
благословение, то ще ни се предаде под формата на лилии, които можем да поставим пред своя
олтар, превръщайки го в дом на Невинността, Която живее в нас и ни дарява Божията Святост
като наше достояние.
УРОК 188
Божият мир ме озарява сега.
1. Защо да чакаш, за да постигнеш Небесното Царство? Хората, които търсят светлината,
просто са закрили очите си. Светлината и сега е в тях. Просветление означава да признаеш
това, което е, а не да постигнеш нещо ново. Светлината не е от света и ти, който въплъщаваш
светлината, също си чужд на този свят. Светлината те съпътства още от родния ти дом и още е
в теб, защото ти принадлежи. Тя е единственото, което си донесъл със себе си от Своя
Първоизвор. Тя свети в теб, защо то озарява твоя дом и те води обратно натам, откъдето си
дошъл и където си у дома.
2. Тази светлина не може да се изгуби. Защо да чакаш да я постигнеш в бъдеще или да
смяташ, че си я изгубил или никога не е съществувала? Тя може толкова лесно да се види, че
стават смешни всички доказателства за нейното отсъствие. Koй би могъл да отрече наличието
на онова, което вижда в себе си? Не е трудно да погледнеш в себе си, защото всяко истинско
вижда не започва от там. Всяко съзерцание, независимо дали на сънища или от по-истинен
Първоизточник, е само сянка на онова което се вижда чрез вътрешната визия. Там започва
възприятието и там свършва. Това е единственият му източник.
3. Божият мир свети в теб сега и от твоето сърце се разпръсква по целия свят. Той спира
да помилва всяко живо същество и да го благослови вечно и завинаги. Дарът на вътрешния мир
е вечен. Той премахва всички мисли за преходното и лишеното от стойност. Носи обновление
на всички изнурени сърца и преминавайки, им дава светлина за вътрешно виждане. Неговите
дарове са предназначени за всички и те отправят единна благодарност към теб - който ги даваш
и си ги получил.
4. Озарението на твоето съзнание напомня на света онова, което е забравил, а светът пък
ти го припомня на теб. От теб спасението се излъчва с неизмерими дарове, които се отдават и
възвръщат. Бог Самият ти отдава благодарност, защото ти си и приносителят на дара. И
Неговото благословение още по-ярко разгаря светлината в теб, прибавяйки нови дарове, които
да дадеш па света.
5. Божественият мир не може никога да бъде ограничен. Които го познае, трябва да го
предаде. И разбира средствата за това. Прощава, защото в себе си разбира истината. Божият
мир свети в теб и във всички живи същества. Той е мълчаливо всепризнат. Защото вътрешното
зрение определя начина на възприятие на вселената.
6. Седни тихо и затвори очи. Светлината в теб е достатъчна. Само тя е способна да ти
дари истинско виждане. Изолирай се от външния свят и нека мислите ти полетят към твоя
вътрешен мир. Те знаят пътя. Защото честните мисли, неопетнени от сънищата за външния
свят, се превръщат в свети вестители на Самия Бог.
7. Това са мисли, които мислиш заедно с Него. Те познават своя дом. И сочат
безпогрешно своя Първоизвор, където Бог Отец и Неговият Син са единни. Божественият мир
свети над тях, но те трябва да останат и в теб, защото са родени в твоето съзнание, както твоите
мисли са родени в Божието. Те ти връщат мира, от където са дошли, само за да ти напомнят
къде трябва да се върнеш.
8. Те внимателно слушат Гласа на Отца, когато ти отказваш да Го чуеш. И ласкаво те
подтикват да приемеш Неговото Слово за твоята същност, а не фантазии и сенки. Напомнят ти,
че си сътворец на всичко живо. Защото както Божественият мир Свети над теб, така трябва да
свети и над тях.
9. Днес ние практикуваме, за да се приближим към светлината в нас. Вземаме своите
блуждаещи мисли и с любов ги връщаме там, където са в хармония с всички мисли, които
495
споделяме с Бог. Няма да ги оставим да блуждаят. Нека светлината в нашите съзнания да им
посочи пътя към дома. Ние бяхме ги предали, наредили им бяхме да се откъснат от нас. Но сега
ги викаме обратно и ги очистваме от странни и хаотични желания.
10. Така нашите съзнания се възстановяват заедно с тях и ние разбираме, че
Божественият мир продължава да свети в нас и от нас към всички живи същества, които
споделят живота ни. Ще простим на всички, на целия свят за онова, което си мислим, че ни е
причинил. Защото от нас зависи да направим света такъв, какъвто искаме да бъде. Сега
избираме това да бъде един свят невинен, безгрешен и готов за спасението. И възлагаме своя
спасителен благослов над него с думите:
Божият мир ме озарява сега.
Нека всичко засияе над мен в този мир
И аз да го благословя със светлината в мен.
УРОК 189
Сега аз чувствам в себе си Божията Любов.
1. В теб има светлина, която светът не може да види. И С неговите очи и ти не можеш да
видиш тази светлина, защото си ослепен от света. Но въпреки това ти е дадено зрение за нея. Тя
е винаги пред теб, стига да я погледнеш. Не е била вложена в теб, за да остане скрита от
погледа ти. Тази светлина е отражение на мисълта, която практикуваме сега. Да почувстваш в
себе си Божията Любов означава да видиш света по нов начин, озарен от невинността, съживен
от надеждата и благословен със съвършена всеотдайност и любов.
2. Кой би изпитвал страх в един подобен свят? Той те посреща, радва се на твоето идване
и те приветства с възхвала, защитавайки те от всяка опасност и болка. Предлага ти уютен,
любящ и ведър дом, където можеш да останеш. Благославя те през целия ден и те пази нощем
като безмълвен страж над твоя свят сън. Той вижда спасението в теб и пази светлината, в която
съзира отразена своята светлина. Предлага ти своите цветя и своя сняг като благодарност за
твоето великодушие.
3. Това е светът, който разкрива Божията Любов. Той е толкова различен от света, който
виждаш през затъмненото си от злост и страх зрение, че единият отрича другия. Можеш да
възприемаш само един от тези два свята. Другият е напълно безсмислен. Свят, в който
прошката озарява всичко и мирът предлага нежната си светлина на всеки, е немислим за онези,
които виждат свят на омраза, възникваща от агресията, готов да мъсти, да унищожава и руши.
4. И все пак, светът на омразата е също така невидим и немислим за онези, които
чувстват в себе си Божията Любов. Техният свят отразява тишината и мира, който свети в
самите тях; любовта и невинността, която виждат наоколо си; радостта, с която гледат от
бездънните кладенци на вътрешната си радост. Те виждат онова, което са почувствали в себе си
и откриват недвусмисленото му отражение навсякъде.
5. Какво желаеш да видиш? Изборът ти е даден. Но научи се да не допускаш съзнанието
ти да забравя закона на виждането Ти ще виждаш онова, което чувстваш в себе си. Ако в
сьрцето ти се появи омраза, ти ще виждаш свят, изпълнен със страх заклещен жестоко в
острите, костеливи пръсти на смъртта. Ако чувстваш Божията Любов в душата си, ще виждаш
свят на милост и любов.
6. Днес преодоляваме илюзиите и се стремим да стигнем до истинното в нас и да
почувстваме неговата всеобхватна нежност, неговата Любов, познаваща ни в нашето
съвършенство, неговото прозрение, което е дарът на Любовта. Днес ще научим пътя към нея.
Това е сигурен път, като Любовта, към която извежда. Защото неговата простота избягва
уловките, които остават скрити за глупавите усложнения на мнимия разум на света.
7. Просто направи следното: Замълчи и се отърси от всички мисли за това кой си и кой е
Бог, от всички понятия за света, които си усвоил; от всички представи, които имаш за себе си.
Освободи съзнанието си от всичко, считано от теб за вярно или погрешно, добро или лошо, от
всяка мисъл, която има стойност за теб и от всички идеи, от които се срамуваш. Не се
привързвай към нищо. Не поддържай в себе си нито една мисъл, усвоена в миналото, нито едно
убеждение, до което си стигнал преди. Забрави този свят, забрави този курс и ела с напълно
празни ръце при Бога.
8. Нали Той знае пътя към теб? Не е нужно ти да знаеш пътя към Него. Твоята роля е да
позволиш да бъдат отстранени безшумно и завинаги всички пречки, които си поставил между
Сина и Бога Отец. Бог ще осъществи Своя Дял, откликвайки ти непосредствено и радостно.
Искай и ще ти се даде. Но не предявявай претенции и недей да сочиш на Бога пътя, по който да
ти се яви. Пътят да стигнеш до Него е просто да Му позволиш да бъде. Защото по този начин
утвърждаваш и собствената си реалност.
496
 9. И така, днес не ние избираме пътя, по който да стигнем до Бога. Изборът ни се състои в
това да позволим на Него да дойдe. И правейки този избор, намираме покой. В притихналите
ни сърца и открити съзнания, Неговата Любов ще озари пътя от само себе си. Всичко, което не
си отхвърлил и което е истинно, ще бъде открито там, защото съществуването му е сигурно.
Бог познава Своя Син и знае пътя към него. Няма нужда Синът да Му показва как да намери
Своя път. През всяка отворена врата Неговата Любов изпраща светлина от вътрешния си дом и
озарява света на невинността.
10. Отче, пътят към Теб е неизвестен за нас. Но ние Те призовахме и Ти ни послуша.
Няма да издигаме пречки пред Теб. Не ние владеем пътищата на Спасението, защото те
принадлежат на Теб. И ги търсим при Теб. Отворени са нашите ръце, за да получим Твоите
дарове. Нямаме мисли, отделни от Теб и не държим на предразсъдъци за своята същност или
за нашия Творец. Ha Теб принадлежи пътят, който искаме да открием и следваме. И молим
само Твоята Воля, която е и наша, да бъде осъществена в нас и в света, за да стане той част
от Небето сега. Амин.
УРОК 190
Избирам Божията радост вместо болката.
1. Болката е погрешна гледна точка. Когато преживяваш болка, както и да изглежда, тя е
доказателство за самозаблуждение. Болката не е факт. Всяка форма, която тя може да приеме,
изчезва, щом правилно се разгледа. Защото болката представя Бог за жесток. Нима в такъв
случай може да има някаква форма на реалност? Тя свидетелства за омразата на Бог Отец към
Неговия Син, за греха който Той вижда в Него, и безумното желание за отмъщение и смърт.
2. Може ли да се приемат за верни подобни проекции? Нима те могат да бъдат нещо
друго, освен пълна лъжа? Болката е свидетелство за погрешното мнение на Сина за своята
същност. Тя е сън на жестока разплата за престъпление, което не би могло да се извърши; за
агресия срещу нещо, който е напълно недосегаемо. Тя е кошмар за изоставеност от Вечната
Любов, Която не би могла да изостави Сина, когото е създала от любов.
3. Болката е знак, че илюзиите господстват на мястото на истината. Тя показва, че Бог е
отхвърлен, свързван със страха, възприеман като безумен и разглеждан като предател на Самия
Себе Си. Ако Бог е реален, болка не съществува. Ако болката е реална, Бог не съществува.
Защото отмъщението не е част от любовта. А страхът, който отрича любовта и използва
болката, за да докаже, че Бог е мъртъв, показва, че смъртта е победила живота. И тялото на
Божия Син, подвластно на смъртта, е тленно като Отца, Когото е убил.
4. Бог да опази от подобна глупост! Дошло е времето да се надсмеем над подобни
безумни идеи. Няма нужда да мислим за тях като за жестоки престъпления или тайни грехове с
могъщи последици. Кой, ако не някой безумец, може да вижда в тях основание за каквото и да
било? Болката, свидетелстваща в тяхна полза, е също така безумна и не трябва да се страхуваме
от нея, както и от безумните илюзии, които прикрива, опитвайки се да покаже тяхната
истинност.
5. Единствено собствените ти мисли причиняват болка. Нищо външно за твоето съзнание
не може да те нарани или някак засегне. И никакво основание извън теб не е в състояние да те
докосне и потисне. Никой, освен теб по може да ти повлияе. Нищо на света не е способно да те
разболее или натъжи, да те направи слаб или уязвим. Но ти можеш да владееш всичко, което
виждаш, осъзнавайки истинската му същност. Когато видиш, че нищо не може да ти причини
зло, всичко видимо ще приеме святата ти воля като своя. И онова, което ти се струва страшно
сега, става извор на невинност и святост.
6. Свети мой братко, само си помисли: Светът, който виждаш, не поражда нищо. Той е
напълно лишен от последствия. Представлява просто въплъщение на твоите мисли. И този свят
коренно ще се преобрази, когато решиш да промениш своето съзнание и приемеш Божията
радост като нещо наистина желано. Твоето Аз сияе в тази свещена радост - неизменно,
неподлежащо на промяна, вечно и завинаги. И нима ще откажеш дори и на едно ъгълче от
своето съзнание онова, което изконно му принадлежи, поддържайки го като болница за
болката; като място на страдание, където живите същества идват, за да посрещнат края си и да
умрат?
7. Светът може би създава впечатлението, че той ти причинява болка. Но светът е лишен
от причина и не може да стане причина. Той самият е последица и не може да поражда
последици. Тъй като е илюзия, той е това, което желаеш. Неговите болки - това са твоите
безплодни желания. Странните ти желания довеждат до сънищата на злото. Мислите ти за
смъртта го обгръщат в страх, докато животът на света се дължи на твоята любяща прошка.

497
 8. Болката е мисълта за злото, приела форма и внасяща опустошение в твоето свято
съзнание. Болката е данъкът, който с удоволствие си платил, за да бъдеш несвободен. В болката
на Бога се отрича Сина, Когото Той е възлюбил. Болката създава впечатлението, че страхът
триумфира над любовта и времето идва на мястото на вечността и Небето. И светът се
превръща в жестоко и горчиво място, където властва скръбта и малкото щастливи мигове
отстъпват пред настъплението на дива болка, която е готова да прекрати радостта чрез
злощастие.
9. Свали оръжието и ела без защита в онова тихо място, където Божият мир поставя най-
сетне всичко в покой. Остави настрана всички мисли за опасност и страх. Не се поддавай на
агресия. Положи жестокия меч на осъждането, който си опрял до гърлото си и остави
изтърканите предизвикателства, зад които се опитваш да скриеш своята святост.
10. Тук ще разбереш, че не съществува болка. Тук Божия та радост ти принадлежи. Това е
денят, в които ти е дадено да разбереш урока, който съдържа цялата сила на спасението. Той е
следният: Болката е илюзия; радостта - реалност. Болката е само сън, радостта - пробуждане.
Болката е измама; радостта единствено е истина. И затова отново да направим единствения
избор, който може да бъде направен; ние избираме между илюзиите и истината, между болката
и радостта, между ада и Небето. Нека сърцата ни да се изпълнят с благодарност към нашия
Учител, защото разполагаме със свободата да изберем радостта вместо болката, святостта на
мястото на греха, Божия мир вместо враждата и светлината на Небето вместо мрака на света.
УРОК 191
Аз съм свят Син на Самия Бог.
1. Ето така ти заявяваш, че си свободен от оковите на света. А така освобождаваш и
целия свят. Ти не разбираш какво си направил, когато приписваш на света ролята на тъмничар
па Божия Син. Нима може такъв свят да бъде друг, ако не зъл и изпълнен със срах, плашещ се
от привидения, наказващ и див, лишен от всякаква разумност, обезумял от омраза?
2. Какво си направил, за да бъде твоят свят такъв? Какво си направил, че да виждаш
всичко това? Отхвърлиш ли своята Идентичност, ето какво остава. Виждаш хаос и твърдиш, че
това си ти. Всичко, което виждаш, свидетелства за това. Всеки звук па помня за уязвимостта в
теб и извън теб; всяко дихание те приближава към смъртта; всяка твоя надежда ще се превърне
в сълзи.
3. Когато отхвърляш своята Идентичност, не ще избегнем безумието, което ти е внушило
онази съдбоносна, противоестествена и призрачна мисъл, която е гавра с творението и
подигравка над Бога. Когато отхвърлиш своята Идентичност, ти се опълчваш сам срещу цялата
вселена, без другар, като дребни прашинка срещу легионите на своите врагове. Когато
отхвърлиш своята Идентичност и започнеш да виждаш злото, греха и смъртта, ще наблюдаваш
как отчаянието изтръгва от ръцете ти и всяка надеждата, оставайки ти нищо, освен желанието
за смърт.
4. Но какво друго е това, освен игра, в която Идентичността може да се отхвърли? Ти си
такъв, какъвто Бог те е сътворил. Всичко, освен това, е глупост, в която не може да се вярва.
Само тази мисъл прави всекиго свободен. Само тази истина преодолява илюзиите. Само този
факт потвърждава, че невинността е част от всичко завинаги, същностното ядро на
съществуването и гаранция за безсмъртие.
5. Но когато позволиш днешната идея да се утвърди в твоята мисъл, ти ще се издигнеш
над света и над всички мисли, свързани със света, които са неговият затвор. И от това място на
сигурност и спасение ще се завърнеш, за да му дадеш освобождение. Защото който може да
приеме истинската си Идентичност, е действително спасен. И спасението му е дар, който той
дарява на всекиго, благодарен на Този, Който му е показал пътя и щастието, променило
цялостно отношението му към света.
6. Една свята мисъл като тази и ти си свободен: Ти си свят Син на Самия Бог. И с тази
свещена мисъл ти разбираш, че си освободил и света. Нямаш нужда да се възползваш от него
по този начин и после да виждаш в него подобна безумна потребност. Ти го освобождаваш от
собствения си затвор. Няма дa имаш разрушителната представа, че бродиш в ужас през света, а
светьт вие в агония, защото твоите страхове са оставили белега на смъртта върху сърцето му.
7. Радвай се днес за това колко е лесно да победиш ада. Трябва само да си кажеш:
Аз съм свят Син на Самия Бог. Не мога да страдам, не мога да изпитвам болка; не мога
да претърпя загуба, нито да не извърша всичко, необходимо за спасението.
И в тази мисъл всичко, което погледнеш, напълно се променя.
8. Едно чудо е озарило всички тъмни древни пещери, където още от началото на времето
са отеквали ритуалите на смъртта. Защото времето е загубило своята власт над света. Божият
498
Син е дошъл в слава, за да спаси изгубените, да помогне на безнадеждните и да дари на света
своята прошка. Кой би могъл дa вижда света, потънал в тъма и грях, когато Божият Син най-
сетне е дошъл да го освободи?
9. Ти, който се виждаш слаб и неустойчив, с безплодни надежди и разрушителни сънища,
роден само за да умре, да плаче и страда, чуй: Дадена ти е цялата сила на Небето и на земята.
Няма такова нещо, което да не можеш да направиш. Ти си играеш на смърт, на безпомощност,
предаден по жалък начин на разложение в свят, който не проявява милост към теб. Но когато
бъдеш милостив към него и неговата милост ще те озари.
10. За това позволи на Божия Син да се пробуди от своя сън и, отваряйки светите си очи,
да се завърне отново, за да благослови света, който е създал. Той е започнал от една грешка, но
ще свържи с отражението на своята святост. И Синът няма да тъне вече в сън и да сънува
смъртта. Присъедини се днес към мен. Твоето величие е светлината, която спасява света. Не
отлагай повече спасението. Огледай се в света и виж страданието в него. Нима сърцето ти не
желае да принесе покой на твоите изнурени братя?
11. Те са принудени да чакат ти самият да се освободиш. Ще останат във веригите си,
докато ти се освободиш. Няма да могат да видят милостта в света, докато ти сам не я откриеш в
себе си. Живеят в страдание, докато ти не отхвърлиш страданието. Умират дотогава, докогато
не приемеш своя вечен живот. Ти си свят Син на Самия Бог. Спомни си това и целия свят ще
бъде освободен. Спомни си това и земята и Небето ще станат единно цяло.
УРОК 192
Аз имам предназначение, което Бог иска от мен да изпълня.
1. Свещена воля на Отца е да добавиш своя дял в Неговата цялостност и Твоето Аз да
бъде Неговият свят Син, вечно чист като самия Него, създаден от любовта и в любовта
съхранявай, разгръщащ любовта, творящ в нейно име, завинаги единен с Бога и твоето Аз. Но
какво означава подобно предназначение в свят на завист, омраза и агресия?
2. Ето защо, твоето предназначение в света отговаря на собствените му понятия. Защото
нима някой би разбрал език, който далеч надхвърля естествените му възможности? Прошката е
твоето предназначение тук. Тя не е сътворена от Бога, защото е онова средство, чрез което
може да се разгради неистината. Нима някой би започнал да прощава на Небето? Но на земята,
ти имаш нужда от средство да се освободиш от илюзиите. Творението просто чака твоето
завръщане, не за да бъде завършено, а да бъде разпознато.
3. Не можеш в света дори да си представиш какво е творчеството. Тук то няма смисъл.
Прошката е най-близкото до творчеството, което е постижимо на земята. Защото творчеството
е родено на Небето и е без форма. Но Бог е сътворил Духът, Който е способен да придава
форма на напълно безформеното. Той създава сънища, които са толкова близки до будното
състояние, че светлината на деня вече свети в тях и очите се отварят, за да видят радостните
гледки, които съдържат техните приношения.
4. Прошката нежно гледа на всички неща, непознати на Небето, вижда как те изчезват и
оставя света като чиста и неизписана плоча, върху която Словото Божие може да замести
безсмислените символи, написани там преди. Прошката е cpeдството, чрез което се преодолява
страха от смъртта, защото не съхранява страстите и ожесточението, и вината изчезва. Прошката
позволява тялото да се възприема в истинската му същност - като помощно средство за
обучение, което ще бъде напуснато, когато обучението завърши, но което не оказва промяна
върху учащия се.
5. Съзнанието без тяло не може да прави грешки. То не може да си мисли, че ще умре,
нито че ще стане жертва на безмилостната агресия. Гневът става невъзможен, и тогава - къде
отива страхът. Какви страхове могат да връхлетят хората, които са се отърсиш от онова, което
поражда агресия, от сърцевината на страданието и мястото на страха? Само прошката може да
освободи съзнанието от мисълта, че тялото е неговият дом. Само прошката може да възстанови
мира, който Бог е предназначил за Своя свят Син. Само прошката може да накара Сина отново
да види собствената си святост.
6. Когато изчезне гневът, ти наистина ще разбереш, че не е нужно да жертваш нищо за
Христовата визия и дара на вътрешното зрение и от болното и измъчено съзнание се отнема
само скръбта. Може ли да не се приеме това? Може ли да се страхува човек от него? Или
трябва да се надява на него, да го посрещне с благодарност и да го приеме с радост? Ние сме
единно цяло и не се лишаваме от нищо. Всичко ни е дадено от Бога.
7. Но прошката ни е нужна, за да разберем това. Без нейната нежна светлина ние вървим
опипом в мрака, използвайки разума, само за да оправдаем своята ярост и своята агресия.
Толкова сме ограничени в своите разбирания, че онова, което вземаме за разбиране, е само
499
объркване, породено от грешка. Губим се сред мъгливи и променливи сънища и мисли, които
ни вдъхват страх, очите ни са плътно затворени срещу светлината; съзнанията ни са обхванати
от преклонение пред несъществуващи неща.
8. Кой може да се роди в Христос, освен онзи, който е простил па всеки, когото вижда, за
когото мисли или си представя? Кой може да бъде свободен, ако продължава да държи някого в
затвор? Затворническият пазач не е свободен, защото е затворен заедно със своя затворник. 3а
да е сигурен, че затворникът няма да избяга, пазачът прекарва времето си да го пази.
Решетките, които го държат в затвора, се превръщат в света, в който пазачът живее заедно със
своя затворник. И от неговата свобода зависи пътят към свободата и на двама им.
9. Затова, недей да държиш никого затворник. Освобождавай, вместо да обвързваш,
защото така сам ставаш свободен. Пътят е прост. Винаги, щом почувстваш пристъп на гняв,
осъзнай, че държиш меча над собствената си глава. И той ще падне отгоре ти или ще се
отклони, в зависимост от това дали си избрал да бъдеш прокълнат или свободен. Така всеки,
който на пръв поглед те изкушава, предизвиквайки твоя гняв, е твой спасител от затвора на
смъртта. И затова му дължиш благодарност вместо болка.
10. Бъди милостив днес. Божия Син заслужава твоята милост. Той иска сега от теб да
приемеш пътя на освобождението. Не го отхвърляй. Любовта на Отца към Неговия Син се
отнася за теб. Твоето предназначение тук на земята е само да му простиш за да го приемеш
отново като своя Идентичност. Той е такъв, какъвто е сътворен от Бога. И ти си такъв, какъвто
е той. Прости му греховете сега и ще видиш, че си единен с него.
УРОК 193
Всички неща са уроци, които Бог иска да усвоя.
1. Бог не познава процеса на учение. Но Волята Му се разпростира и върху онова, което
не разбира, защото желае да бъде необезпокоявано щастието, което Неговият Син е наследил
вечно и все по-голямо, разгръщащо се винаги и напълно безгранично в Него. Такава е Неговата
Воля. И така, Неговата Воля гарантира това.
2. Бог не вижда никакви противоречия. И все пак, Неговия Син е убеден, че ги вижда.
Затова има нужда от Някой, Който може да коригира погрешното му виждане и да му даде
истинно виждане, което ще го заведе обратно там, където възприятията свършват. Бог не си
служи с възприятия. Но той дава онези възможности, чрез които възприятието става Истинно и
достатъчно красиво, за да позволи светлината на Небето да свети над него. Той дава отговор на
онова, на което Неговият Син е готов да противоречи и вечно съхранява неговата невинност.
3. Това са уроците, които Бог иска да научиш. Неговата Воля ги отразява и те отразяват
Неговата нежна любов към Сина, когото обича. Всеки урок има една централна мисъл, еднаква
във всички тях. Само формата се променя с различни обстоятелства и събития; с различни
действащи лица и различни теми, привидни, но не реални. В основното си съдържание те са
реални. А това съдържание е следното:
Прости и ще погледнеш на това по различен начин.
4. Не всяко страдание изглежда като неспособност да простиш. Но това е същността,
която се крие зад неговата форма. Това единно съдържание зад всички форми облекчава
усвояването на урока на прошката, защото той е толкова прост, че накрая не може да бъде
пренебрегнат. Никой не може завинаги да скрива от истина, която е толкова очевидна, че се
проявява в неизброими форми и в същото време е лесно да се проявява зад всички тях, ако
човек има желание да разбере простия урок там.
5. Прости и ще погледнеш на това по различен начин.
Тези са думите на Светия Дух към теб във всичките ти изпитания, във всяка болка, всяко
страдание, независимо от неговата форма. Това са думите, които прекратяват изкушението и
изоставено, чувството за вина престава да бъде обект на по-нататъшна почит. Тези думи слагат
край на съня за греха и освобождават съзнанието от страха. Това са думите, чрез които
спасението идва за целия свят.
6. Не трябва ли да се научим да изричаме тези думи, когато сме изкушени да вярваме, че
болката е реална и смъртта е нашият избор вместо живота? Не трябва ли да се научим да ги
изричаме, когато сме разбрали колко сила има в тях да освобождават всички съзнания от
робските окови? Това са думи даващи ти власт над всички събития, които ти се струва, че
всъщност господстват над теб. Ти ги виждаш правилно, кога го поддържаш тези думи напълно
съзнателно и не забравяш, че те могат да се отнесат до всичко, което виждаш или което някой
от твоите братя разглежда погрешно.
7. Как разбираш кога възприемаш нещо неправилно или някой друг не успява да усвои
необходимия урок? Възприемайки го чувстваш ли реална болка? Ако е така, бъди сигурен, че
500
урокът не е усвоен. Скрито в съзнанието е останало нещо непростено, което вижда болката през
очи, направлявани от съзнанието.
8. Бог не иска да страдаш по този начин. Той ще ти помогне да простиш на себе си.
Неговият Син не помни кой е. А Бог не желае той да забрави Любовта Му и всички
съпътстващи н дарове. Нима ще отхвърлиш своето спасение? Ще откажеш ли да усвоиш
простите уроци, които Небесният Учител ти преподава - че всяка болка може да изчезне и Бог
да бъде спомнен от Неговия Син?
9. Всичко е урок, който Бог иска да усвоиш. Той няма да oстави нито една непростителна
мисъл без да я поправи, не би допуснал трън или гвоздей да нарани светия Негов Син по
никакъв начин. Бог ще се погрижи да осигури свещения му покой да остане необезпокояван и
искрен, без тревоги, в един вечен дом, който се грижи за него. И Той ще изтрие всяка сълза,
дори и неотронените сълзи няма дълго да чакат своето време. Защото Бог желае смехът да
замести всяка сълза и Неговият Син да бъде отново свободен.
10. Днес ще се опитаме да преодолеем хилядите привидни препятствия пред постигането
на мир. Нека милостта дa споходи колкото е възможно по-бързо. Не се опитвай да я забавиш
дори и с ден, дори и с минута или секунда. Времето е Създадено за това. Използвай го днес
според истинското му предназначение. Сутрин и вечер отделяй времето, което ти е възможно,
за да служиш на истинската му цел, но не и по-малко от нужното, за да удовлетвори дълбоката
ти потребност.
11. Отдай всичко, което можеш, и малко повече. Защото сега ще побързаме да отидем в
дома на нашия Отец. Твърде дълго сме отсъствали и няма да се бавим тук повече. И по време
на практиката нека си припомним всяко нещо, с което се опитваме да се справяме сами, не
давайки по този начин възможност да се изцелим. Нека всичко предадем на Този, Който знае
как и погледне на него така, че то да изчезне. Истината е Неговото послание; истината е
Неговото учение. Негови са уроците, които Бог иска да усвоим.
12. Всеки час днес и през следващите дни посвещавай известно време да практикуваш
урока на прошката в онази форма, която е предназначена за деня. Опитвай се да го прилагаш в
случаите, които са се появили през този час, тъй че да не се проявяват и през следващия.
Веригите на времето лесно се разхлабват по този начин. Нека нито един час да не хвърля
сянката си върху следващия, а когато отмине, нека с него да отмине и всичко, което се е
случило. Така ще останеш неокован, във Вечен мир в света на времето.
13. Това е урокът, който Бог иска да усвоиш: На всичко може да се погледне по такъв
начин, който ти позволява да направиш поредната крачка към Него и към спасението на света.
На всичко, което поражда страх, отвърни следното:
Аз ще простя и това ще изчезне.
Повтаряй тези думи при всяко опасение, загриженост и каквато и да било форма на
страдание. И тогава държиш ключа, който отваря вратата на Небето и донася Любовта на Бога
Отец долу на земята, за да я издигне до Небето. Бог Сам ще предприеме тази последна крачка.
Не отхвърляй малките стъпки, които Той желае да предприемеш към Него.
УРОК 194
Аз поставям бъдещето в Божиите Ръце.
1. Днешната идея е поредната крачка към незабавното спасение и това е наистина
огромна крачка! Тя преодолява такова голямо разстояние, че те оставя непосредствено пред
самото Небе, изправен пред целта и оставил всички пречки зад гърба си. Ти си стигнал
поляните, които те посрещат пред Небесните врага; тихото място на покоя, където чакаш със
сигурност последната стъпка на Бога. Колко сме се отдалечили от земното! Колко близо сме до
нашата цел! Колко кратко е пътуването, което остава.
2. Приемеш ли днешната идея, ти оставяш зад гърба си всяка тревога, всички кръгове на
ада, цялата чернилка на депресията, мислите за греха и опустошението, породено от чувството
за вина. Приемеш ли днешната идея, ти освобождаваш света от всеки затвор, разхлабвайки
тежките вериги, оковали вратата към свободата. Спасен си и твоето спасение се превръща в дар
към света, защото ти самият си го получил.
3. Нито за миг не изпитваш депресия, нито преживяваш болка или загуба. Нито за миг не
поставяш тъгата на пиедестал пред който да се прекланяш с вяра. Смъртта не е възможна в
никой миг. И така, всяко отминаващо мигновение, което отдаваме на Бога, както и следващото,
което вече сме Му посветили е време на освобождение от тъгата, болката и самата смърт.
4. Бог държи твоето бъдеще, както държи миналото и настоящето. Те за Него са едно и
трябва да бъдат едно и за теб. Но в този свят последователността във времето все още изглежда
реална. И така, от теб не се иска да разбираш, че няма последователност във времето. Иска се
501
само да оставиш бъдещето да се развива и да го поставиш в Божиите Ръце. И ще видиш от
собствен опит, че си оставил миналото и настоящето в Неговите Ръце, защото миналото няма
повече да те наказва и бъдещите страхове ще станат безсмислени.
5. Освободи бъдещето. Защото миналото го няма, а онова, което е настояще, свободно от
своето наследство на страдание, на болка и загуба, се превръща в миг, в който времето избягва
от оковите на илюзиите, тласкащи го по неговия безмилостен неизбежен курс. Тогава всеки
миг, робувал на времето се трансформира в свещен миг, в който светлината, скрита в Божия
Син, се освобождава, за да дари с благословение света. Така Божия Син се освобождава и
озарява със светлината си света, които заедно с него получава своето освобождение, за да
подели неговата святост.
6 Ако разбереш какво избавление е днешният урок за теб, ти ще положиш систематични
усилия да го усвоиш. Когато го превърнеш в мисълта, ръководеща твоето съзнание, в навик при
решаване на всички проблеми, в начин за бързо реагиране на изкушенията, ти разширяваш
своето познание за света. И когато се научиш да виждаш спасението във всичко, тогава и
светът ще приеме, че е спасен.
7. Нима човек, който поставя бъдещето си в любящите Божии Ръце, може да бъде
споходен от някаква тревога? Нима е възможно да страда? Какво може да му причини болка
или загуба? Нима би могло да има нещо, от което да се страхува? И какво би ценил повече от
любовта си? Защото човек, който е Избегнал всеки страх от бъдеща болка, е намерил пътя към
мир в настоящето и защита от грижите, която светът не би Могъл да застраши. Той е сигурен,
че дори ако сбърка в разбиранията си, винаги може да се поправи. Той е свободен да направи
нов избор, когато се е заблудил; да вземе друго решение в случай на грешки.
8. Постави бъдещето си в Божиите Ръце. Защото по този начин извикваш отново спомена
за Него, замествайки греховните и зли помисли с истината за любовта. Допускаш ли, че и
светът няма да се възползва от това и всяко живо същество няма да откликне с изцелени
сетива? Който поверява себе си на Бога, поставя и света в Ръцете, към които се е обърнал за
утеха и сигурност. Той се отказва от болезнените илюзии на света и на себе си и предлага мир и
на двете страни.
9. Сега сме наистина спасени. Защото в Божиите Ръце се отпускаме спокойни и сигурни,
че ще получим само добро. Ако ни застигне забравата, нежно ще бъдем окуражени. Ако
приемем непростителна мисъл, тя скоро ще се замени от съзерцанието на любовта. И ако се
изкушим да проявим агресия към някого, ще се обърнем към Този, Който пази нашия покой, да
напрани избор, който да ни освободи от изкушението. Светът не ни е вече враг, защото сме
избрали да бъдем негови приятели.
УРОК 195
Любовта е пътят, който следвам с благодарност.
1. Благодарността е труден за усвояване урок за онези, които не гледат правилно на света.
В най-добрия случай те смятат, че се справят по-добре от другите. И се стараят да са доволни,
защото някой друг страда повече от тях. Колко са жалки и недостойни подобни мисли! Защото
кой има основание да бъде благодарен, когато друг няма достатъчно основание? И кой може да
страда по-малко поради това, че вижда другия да страда повече? Ти дължиш благодарност само
на Този, Който е премахнал всякакво основание за страдание навсякъде по света.
2. Безумство е да благодариш за страданието. Но е също така безумно да не отдадеш
благодарност на Единствения, Който ти дарява сигурна възможност да се изцелиш от всяка
скръб и да смениш страданието със смях и щастие. Но дори и хората, притежаващи донякъде
здрав смисъл, не биха се отказали от стъпките, по които ги води Той, разкривайки им пътя, по
който да избягат от затвора, от който не са виждали и избавлението, откриващо им се сега.
3. Ти съзираш „враг" в своя брат, защото го смяташ за съперник на твоя мир; за крадец,
който ти отнема радостта, без да ти остави нищо, освен черно отчаяние, толкова горчиво и
безмилостно, че е безнадеждно. При това положение отмъщението е единственото, което ти
остава. Трябва само да го повалиш и унищожиш заедно със себе си, да го направиш ненужен,
какъвто си и ти, и да оставиш в хищните му пръсти също им кова малко, колкото има и в
твоите.
4. Ти няма защо да благодариш на Бога за това, че твоят брат е в по-дълбоко робство от
теб самия, нито можеш, ако имаш здрав разум, да се вбесиш само за това, че той ти се струва
по- свободен. Любовта не познава съперничеството. А благодарността е искрена само тогава,
когато е съчетана с любов. Ние отдаваме благодарност на Бог, нашия Отец, затова, че всички в
нас ще намерят своята свобода. Не и задето едни вече са син бодни за сметка на други. Защото
кой може да се пазари и името на любовта?
502
 5. Затова отдавай благодарност, но искрено. И нека твоята благодарност отвори пътя на
всички, които ще се избавя заедно с теб - на болните, слабите, изпадналите и нужда и страх, и
онези, които оплакват привидна загуба или чувстват очевидна болка, които страдат от студ и
глад или които вървят по пътя па омразата и пътеката на смъртта. Всички те поемат с теб. Нека
не се сравняваме с тях, защото така ги откъсваме от своето съзнание за цялостност, което
споделяме с тях, както те трябва да го споделят с нас.
6. Ние отдаваме благодарност на Отца само за едно - че не сме откъснати от никое живо
същество и по този начин сме едно цяло с Него. И ликуваме, защото в това отношение не може
да има изключения, които да ограничат нашата цялостност или накърнят нашето
предназначение да се влеем в целостта на Онзи, Който е самата цялостност. Ние благодарим от
името на всяко живо същество, защото в противен случай няма за какво да благодарим, нито
можем да познаем Божиите дарове към нас.
7. И нека оставим братята си да склонят уморена глава на раменете ни, за да отдъхнат.
Ние благодарим и за тях. Защото ако можем да им посочим мира, към който се стремим, пътят
е най-сетне отворен и за нас. Една древна врата се отлоства, отдавна забравено Слово Отеква в
нашата памет и става отчетливо, щом пожелаем да го чуем отново.
8. Поеми с благодарност по пътя на любовта. Ние забравяме омразата, когато се откажем
да се конкурираме с останалите. А нима има други пречки пред мира? Преодоляваме най-сетне
страха от Бога и прощаваме без да съдим. Така няма да преодолеем едно, а да задържим друго
като „грях". Когато простиш напълно, благодарността ти също ще бъде пълна, защото ще
разбереш, че всичко е придобило правото да обича, защото е любящо като собственото ти Аз.
9. Днес се учим да мислим с благодарност, а не с гняв, злоба и отмъщение. Дадено ни е
всичко. Това, че не го разпознаваме, не означава, че сме обречени на скръб и на безмилостно
преследване, чувствайки се непрестанно травмирани и смазвани без никой да мисли или да се
грижи за нашето бъдеще. Благодарността става единствената мисъл, с която заменяме тези
безумни възприятия. Бог се грижи за нас и ни приема за Свой Син. Нима може да има нещо
повече от това?
10. Нашата благодарност ще ни проправи път към Него и ще съкрати времето на
обучението ни много повече, отколкото можеш да си представиш. Благодарността върви ръка
за ръка с любовта и където е благодарността, там може да се открие и любовта. Защото
благодарността е аспект на Любовта, която е пьрвоизворът на цяло творение. Бог ти е
благодарен на теб, Неговия Син, за това, че си такъв, какъвто си - Негово Собствено
продължение и Първоизвор на любов, заедно с Него. Твоята благодарност към Него е единна с
Неговата към теб. Защото любовта не може да върви по друг път, освен пътя на благодарността
и ние, които отиваме при Бога, също го следваме.
УРОК 196
Аз мога да разпъна само себе си.
1. Когато напълно разбереш това и го утвърдиш в своето съзнание, ти няма да се опитваш
да си вредиш и тялото ти да робува на мъст. Няма да бъдеш агресивен към себе си и ще
осъзнаеш, че агресията към другия е насочена към теб самия. Ще се освободиш от безумното
убеждение, че нападайки своя брат, спасяваш себе си. Ще разбереш, че неговото спасение е и
твое и чрез неговото изцеление се изцеляваш и ти.
2. Може би в началото няма да разбереш как милостта, безгранична и сигурно закриляща
всичко, може да се открие в идеята, която практикуваме днес. Тя може да ти се стори дори
признак на неизбежно наказание, защото егото, изправено пред заплаха, е готово веднага да
цитира истината, за да съхрани лъжите си. Но то не разбира истината, използвана по този
начин. Ти трябва да се научиш да виждаш глупавия начин, по който то я използва и да
отхвърляш този мним смисъл.
3. Така ти внушаваш на съзнанието си, че не си идентичен с егото. Защото не се
подвеждаш за дълго от начина, по който егото изопачава истината. Няма да останеш с
убеждението, че си това тяло, което да бъде разпънато. И в днешната идея ще съзреш
светлината на възкресението, преодолявайки всякакви помисли за разпятието и за смъртта,
отдавайки се на представите за свободата и живота.
4. Днешната идея е стъпка, която предприемаме, за да преминем от обвързване до
състояние на съвършена свобода. Нека я направим днес, за да поемем незабавно по пътя, който
спасението ни сочи, предприемайки всяка стъпка в нейната предначертана последователност и
постепенно да се разтоварим от времето на своето съзнание. Време не ни е нужно за това.
Необходимо е само желание. Защото ако нещо изглежда, че изисква хиляди години, може лесно
да се постигне само за миг по Божията благодат.
503
 5. Тъжната, безнадеждна мисъл, че можеш да бъдеш агресивен към другите, а сам да
избегнеш агресията, те е приковала на кръста. Може би това ти изглежда спасение. Но то само
отразява убеждението, че страхът от Бога е реален. А какво друго е това, ако не ад? Нима някой
може да вярва, че собственият му Отец му е смъртен враг, откъснат от него и готов да унищожи
живота му и да го заличи от вселената, без да изнизва страх от ада в сърцето си?
6. И ти вярваш в подобно безумие, когато приемаш ужасната мисъл, че може да бъдеш
агресивен спрямо друг, а сам да бъдеш свободен. Докато това не се промени, няма надежда.
Докато не разбереш, че това е напълно невъзможно, как ще има освобождение? Страхът от Бога
е реален за всеки, който вярва в подобна мисъл. И той няма да разбере нейното безсмислие,
няма дори да я забележи, така че да я постави под въпрос.
7. За да я поставиш под въпрос, нужно формата й да се промени дотолкова, че да стихне
страхът от отмъщение и ти да поемеш известна отговорност. От тази позиция можеш поне да
размислиш искаш ли да вървиш по тази болезнена пътека. Докато не се осъществи такава
промяна, няма да разбереш, че страхът се поражда само от твоите мисли и спасението ти зависи
само от теб.
8. Нашите следващи стъпки ще бъдат лесни, ако направиш тази стъпка днес. От тук ние
напредваме твърде бързо. Защото когато разбереш, че нищо друго не може да те нарани, освен
собствените ти мисли, страхът от Бога неминуемо изчезва. В такъв случай няма да можеш да
вярваш, че страхът е причинен от вън. И Бог, Когото смяташе да осъдиш на изгнание, може да
бъде отново приет в святото съзнание, което никога не е напускал.
9. В идеята, която практикуваме днес, може със сигурност да се долови химнът на
освобождението. Щом само себе си разпъваш, ти не си причинил болка на света и няма защо да
се боиш от неговото отмъщение и преследване. Не е необходимо да се криеш в ужас от онзи
страх пред Бога, който всъщност се крие зад подобна проекция. Онова, от което най-много се
страхуваш, е твоето спасение. Ти си силен и искаш да бъдеш силен. Свободен си и си щастлив,
че си свободен. Избрал си да бъдеш слаб и окован, само защото си се страхувал от своята сила
и свобода. Но в тях е твоето спасение.
10. Съществува миг, в който ти се струва, че страхът е обсебил твоето съзнание толкова
силно, че бягството изглежда безнадеждно. Когато осъзнаеш веднъж завинаги, че се страхуваш
от самия себе си, разбираш, че съзнанието ти е било раздвоено. А това е оставало скрито за теб,
когато си вярвал, че можеш да насочиш агресията си навън, защото тя се е връщала обратно
към теб. Струвало ти се е, че страхът ти е породен от някакъв външен враг. По такъв начин
някакъв бог извън теб се бе превърнал в твой смъртен враг, в източник на страх.
11. Сега за миг виждаш убиеца в себе си, жаден за смъртта ти, замислящ наказанието ти,
докато дойде време да те унищожи. Но същият този миг е и времето, когато настъпва спасение.
Защото изчезва страхът от Бога. И ти можеш да Го призовеш да те спаси от илюзиите чрез
Своята Любов, наричайки Го Отец, а себе си Негов Син. Моли се този миг да дойде скоро -
днес. Отстъпи от страха, за да се доближиш към любовта.
12. Всяка Божия Мисъл те съпътства, за да ти помогне да постигнеш този миг и бързо да
напреднеш отвъд него, сигурно и завинаги. Когато изчезне страхът от Бога, вече нищо няма да
се изпречи помежду теб и свещения Божи мир. Какво благородство и милост се таят в идеята,
която практикуваме! Посрещни я добре, както би трябвало, защото тя е твоето освобождение.
Наистина твоето съзнание може да се опита да разпъне само теб. Но от теб също така може да
дойде и твоето спасение.
УРОК 197
Мога да спечеля само благодарността.
1. Това е следващата стъпка, за да отърсиш съзнанието си от убеждението, че някаква
външна сила е насочена срещу теб. Ти се опитваш да бъдеш добър и всеопрощаващ. Но веднага
преминаваш в атака, ако не получиш признателност, отрупан с щедри благодарности. Даровете
ти трябва да се зачитат, за да не си ги вземеш обратно. Така че за теб Божиите дарове са в най-
добрия случай заеми, а в най-лошия - измама, подтиква ща те към отслабване на твоята защита,
за да бъде сигурно, че когато Той удари, неминуемо ще убие.
2. Колко лесно смесват Бог и вина онези, които не знаят какво могат да сторят техните
мисли. Откажи се да използваш сила за да стане слабостта ти твоето спасение. Ако се смяташ
ограничен, затворът се превръща в дом за теб. Няма да напуснеш този затвор и няма да
утвърдиш силата си, докато не престанеш да търсиш спасение във вината и не започнеш да
свързваш свободата със спасението, и в тях силата, която трябва да бъде търсена и
утвърждавана, намирана и признавана напълно.

504
 3. Светът непременно ще ти бъде благодарен за това, че му предлагаш освобождението от
своите илюзии. Но и ти трябва да благодариш на себе си, защото неговото освобождение
отразява твоето. Нужно е само да бъдеш благодарен за даровете си, за да бъдат те трайното
приношение на едно благодарно сърце, освободено завинаги от ада. Нима си готов да
отхвърлиш такава възможност като си вземеш образно дарове те, само защото някой не ги е
оценил по достойнство? Достатъчно е ти да ги цениш и да им отдаваш заслужена благодарност,
защото сам получаваш тези дарове.
4. Няма никакво значение дали друг счита даровете ти за не достойни. Една част от
неговото съзнание се присъединява към теб и ти благодари. Няма значение дали твоите дарове
изглеждат изгубени и безрезултатни. Те се приемат там, където са и дадени. В твоята
благодарност те биват всеобщо приети и получават благодарното признание на Самия Бог. И
нима ще си и ги вземеш обратно, когато Той ги е приел с благодарност?
5. Бог благославя всеки дар, който Му отдаваш, защото всеки дар е тъкмо към Него,
защото човек дарява само себе си. А което принадлежи на Бога, е Негово. Но ти няма никога да
paзбереш, че даровете Му са сигурни, вечни, неизменни, безгранични, завинаги даряващи и
разгръщащи любовта и умножаващи безкрайната ти радост, докато ти прощаваш, само за да
проявиш агресия отново.
6. Вземи си даровете обратно и ще започнеш да мислиш, че даденото ти се отнема и на
теб. Но когато се научиш да преодоляваш с прошка греховете, които ти се струва, че виждаш у
другите, ти никога вече няма да смяташ, че Божиите дарове ти се дават за малко, докато Той си
ги грабне обратно чрез смъртта. Защото тогава смъртта ще бъде лишена от смисъл за теб.
7. А с края на това убеждение, страхът се преодолява завинаги. Благодари на своя Аз за
това, защото Той е благодарен единствено на Бога и Му предава твоята благодарност. Христос
ще дойде при всеки жив човек, защото всеки трябва да живее и да върви с Него. Неговото
Битие в Отца е ненарушимо, защото е Единна Тяхната Воля. Безгранична е Тяхната
благодарност към всичко, сътворено от Тях, защото благодарността винаги ще бъде част от
любовта.
8. Благодаря ти, свети Сине Божи. Защото си сътворен така, че да съдържаш всичко в
своето Аз. И си оставаш такъв, какъвто си от Бога сътворен. Не можеш да затулиш светлината
на своето съвършенство. Божието Сърце е положено в твоето сърце. Ти си скъп на Бога, защото
си Неговата същност. Заслужаваш цялата благодарност, заради това, което си.
9. Благодари така, както получаваш благодарност. Отърси се неблагодарността към всеки,
който прави цялостен твоя Аз. Този Аз не изключва никого. Благодари на всички безбройни
пратеници, които Му дават възможност да се разгърне. Всичко, каквото правиш, е посветено на
Него. Всичко, което мислиш, са Негови Мисли, които са споделените Божии Мисли. Сдобий се
сега с онази благодарност, която сам си си отказал, когато си забравил даденото ти от Бога
предназначение. Но не си помисляй, че Той те е лишавал някога от Своята благодарност.
УРОК 198
Само моето осъждане ме наранява
1. Ти не можеш да бъдеш наранен. Но една илюзия поражда друга. Щом можеш да
осъждаш, можеш и да бъдеш наранен Защото си повярвал, че можеш да нараняваш и правото,
което си си приписал, може да бъде използвано срещу теб, докато разбереш, че е безсмислено и
го отхвърлиш като нещо нереално и нежелано. И тогава илюзията престава да има последици и
мнимите й резултати биват премахнати. Ти ставаш свободен, защото свободата ти е дадена като
дар, който вече си в състояние да приемеш, след като си го дарил.
2. Осъждаш ли, ти се превръщаш в затворник. Простиш ли придобиваш свобода. Такъв е
законът, на който се подчиня на възприятията. Познанието не разбира този закон, защото
свободата е част от познанието. Затова осъждането е peално невъзможно. Неговото привидно
въздействие и последици са нещо несъществуващо. Но ние трябва за известно време да cе
занимаем с тях така, сякаш са се случили. Една илюзия по ражда друга. С изключение на една.
Прошката е илюзията, която е отговорът на всички други.
3. Прошката премахва всички други сънища и макар самата да е сън, тя не поражда други
сънища. Всички с изключение на тази илюзия се умножават хилядократно. Но прошката е
краят на илюзиите. Прошката е краят на сънищата, защото тя е сънят за пробуждане. Сама по
себе си тя не е истината. Но показва къде трябва да е истината и насоката й притежава
божествена сигурност. Тя е сънят, в който Божият Син се пробужда за своето Аз и за своя Отец,
разбирайки Тяхното единство.
4. Прошката е единственият път, който извежда от разрухата, преодолява всички
страдания и те отдалечава от смъртта. Възможно ли е да има друг път, щом този е пътят според
505
Божия план? Трябва ли да му се противопоставяш, да влизаш в противоречие с него, да търсиш
хиляди начини да го обориш и хиляди други възможности?
5. Не е ли по-мъдро да си щастлив, че държиш отговора и ръката си? Не е ли по-разумно
да благодариш на Този, Koйто дава спасение и да приемеш с благодарност неговия дар: Не е ли
по-добре за теб да чуеш Неговия Глас и да усвоиш простите уроци, на които те учи, вместо да
се опитваш да отхвърлиш Неговите думи и да ги заместваш със своите? Неговите думи ще
бъдат плодотворни. Неговите думи ще те спасят. Неговите думи съдържат цялата надежда,
цялото и благословение и цялата радост, които могат да се намерят на земята. Думите Му са
родени от Бога и ти се дават с Небесна любов. Които чуват тези думи, са чули Небесната
музика. Защото в тях всичко се слива в единство. И когато това единство изчезне, на негово
място ще дойде Божието Слово, което ще си спомниш и обикнеш.
7. Този свят има много места на изкушения, при които милостта изглежда безсмислена и
агресията оправдана. Но те всички са едно - мястото, където е отредена смърт за Божия Син и
неговия Отец. Ти може би си мислиш, че са я приели. Но ако отново погледнеш там, където бе
видял Тяхната кръв, на нейно място ще видиш чудото. Каква глупост е било да допускаш, че Те
могат да умрат! Каква глупост е било да вярваш, че си способен на агресия! Какво безумие да
си въобразяваш, че можеш да бъдеш осъден и че Светия Божи Син може да умре!
8. Тишината на твоето Аз остава недосегаема, недокосната от подобни мисли и
несъзнаваща никакво осъждане, което да изисква прошка. Всички сънища са необичайни и
чужди на истината. А какво, ако не истината, може да има Мисъл, която да изгради мост, чрез
който илюзиите да се прехвърлят отвъд?
9. Днес практикуваме това да позволим свободата да изгради В теб свой дом. Истината
дарява на съзнанието ти тези думи, за да намериш ключа към светлината и да сложиш край на
мрака:
Само моето осъждане ме наранява.
Само моята прошка ме освобождава.
Не забравяй днес, че не може да съществува никаква форма на страдание, зад която да не
се крие непростителна мисъл. И няма такава болка, която прошката да не може да изцели.
10. Приеми онази единствена илюзия, която утвърждава, че Божият Син не може да бъде
осъден и веднага ще си спомниш Небето; светът бива забравен, а заедно с него и всичките му
странни убеждения, когато в края на този сън най-сетне се появи открито лицето на Христос.
Това е дарът, който Светия Дух ти носи от Бога, твоя Отец. Нека днешният ден да бъде празник
както на земята, така и във твоя свят дом. Бъди добър и към двамата, като простиш
прегрешенията, в които си Ги обвиняваш и видиш как невинността те озарява, излъчваща се от
лицето на Христос.
11. Сега навсякъде по света цари тишина. Сега цари тишина на мястото на неистовите
мисли, лишени от всякакъв смисъл. Сега една тиха светлина се спуска над лицето на земята,
която спи спокойно без да сънува. И само Божието Слово остава над нея. Само то може да се
съзерцава още миг. И тогава символите свършват и всичко, което си смятал, че си извършвал
някога, изчезва от съзнанието, което е извечно познато на Бога като Неговият един Син.
12. Той не е способен на осъждане. Съвършен е в собствената си святост. Няма нужда да
мисли за милост. Нима има какво да му се даде, когато му принадлежи всичко? И кой би си
въобразявал, че може да му прощава, когато той е Син на Самата Невинност и толкова прилича
на Този, на Когото е Си и, че да съзреш Сина означава да надхвърлиш възприятията и да
познаеш Отца? В това видение на Сина - толкова кратко, че дори за миг видяното не е
откъснато от вечността, ти и прозираш себе си, за да изчезнеш в Бога завинаги.
13. Днес се доближаваме още повече до края на всичко, коси. ни отделя от това видение.
Щастливи сме, че стигнахме дотук и разбираме, че Този, Който ни е довел дотук, няма да ни
изостави точно сега. Той ще ни дари онова, което е Божи дар към нас чрез Него. Сега е време
да се избавиш. Времето настъпи. Това време е днес.
УРОК 199
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
1. Свободата е напълно невъзможна, когато гледаш на себе си сякаш си само тяло. Тялото
е ограничение. Който се стреми към свобода в тялото, я търси там, където тя не може да се
намери. Съзнанието може да се освободи, когато престане да се счита поместено в тялото,
свързано неизменно с него и разчитащо само на неговата защита. Ако беше така, то съзнанието
щеше да бъде наистина уязвимо!
2. Съзнанието, което служи на Светия Дух, е извечно безгранично във всяко отношение,
отвъд законите на времето и пространството, неоковано от предубеждения и силно и способно
506
да пра ви всичко, за което бъде помолено. В такова съзнание не могат да проникнат агресивни
мисли, защото то се е отдало на пьрвоизвора на любовта, а свързало се с любовта, в него не
може да проникне страх. То почива в Бога. А нима може да се страхува този, който живее в
Невинност и само в любов?
3. Много е важно за твоя напредък в този курс да възприемеш , днешната идея и да я
пазиш като нещо много скъпо. Не се интересувай, че тя изглежда напълно безумна за егото.
Егото цени тялото, защото живее в него и животът му е свързан с изградения от него дом.
Тялото е част от онази илюзия, която го пази да не разбере, че то самото е илюзорно.
4. Тук то се крие и може да се види истинската му същност. 3аяви своята невинност и си
свободен. Тялото изчезва, защото ти нямаш нужда от него, освен нуждата, която вижда Светия
Дух. Поради това, тялото ще се яви като полезна форма, за да може съзнанието да осъществи
своето предназначение. Така то става средство, което помага да се разгърне прошката, за да
постигне онази всеобхватна цел, която е предвидена в Божия план.
5. Цени днешната идея и я практикувай този и всеки ден. Превърни я в част от всяка твоя
практика. Чрез нея всяка мисъл ще придобие още по-голяма сила, за да помогне на света и
умножи даровете си към теб. С тази идея ние огласяваме призива за свобода по целия свят.
Нима ще бъдеш лишен от възможността да получиш даровете, които сам даваш?
6. Светия дух е дом на душите, които се стремят към освобождение. В него те намират
онова, което търсят. Това недвусмислено определя предназначението на тялото. И то става
съвършено способно да служи на една непротиворечива цел. Когато служи безконфликтно и
последователно на съзнанието с мисълта за свободата като единствена цел, тялото служи и
служи добре на своето предназначение. Когато не поробва, то е ценен слуга на свободата, която
съзнанието търси чрез Светия Дух.
7. Днес бъди свободен. И предавай свободата като дар на онези, които все още вярват, че
са роби на тялото. Въди свободен, така че Светия Дух да може да използва твоето
освобождение от веригите, за да освободи мнозината, които се възприемат като приковани,
безпомощни и уплашени. Нека любовта да премахне страховете им чрез теб. Приеми сега
спасението и отдай душата си на Този, Който те зове да Му дадеш този дар. Защото Той ще ти
даде съвършената свобода, съвършената радост и надежда, която се реализира напълно в Бога.
8. Ти си Син Божи. Живееш безсмъртен във вечността. Не искаш ли да си върнеш това
състояние на съзнанието? Тогава практикувай добре мисълта, която Светия Дух ти дава днес.
Чрез нея и братята ти получават освобождение, а светът е благословен заедно с теб, Божият
Син няма повече да пролива сълзи и Небето ти отдава благодарност за радостта, която твоята
практика умножава даже за него. И Божията Любов и щастие се разгръща всеки път, когато
кажеш:
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Чувам Гласа, който Бог ми е дарил
И само на Него се подчинява моето съзнание.
УРОК 200
Няма мир, освен мирът на Бога.
1. Недей да търсиш повече. Няма да намериш мир, освен мирът на Бога. Приеми този
факт и си спести агонията на още горчиви разочарования, мрачно отчаяние и усещане за
студена безнадеждност и съмнение. Недей да търсиш повече. Няма какво друго да намериш,
освен Божия мир, ако не търсиш нещастие и страдание.
2. Това е последната цел, до която накрая стига всеки, отхвърляйки надеждата да намери
щастие там, където то не съществува, да търси спасение в нещата, които могат само да го
наранят; да създаде мир от хаоса, радост от болката и Небе от ада. Не се опитвай вече да
спечелиш като губиш и да умираш, за да живееш. Това не е нищо друго, освен да търсиш
своето поражение.
3. Но лесно можеш да пожелаеш любов, щастие и вечен живот, който да няма край.
Поискай го и успехът ти е сигурен. Да искаш онова, което имаш вече, винаги дава резултат. Но
да се стремиш да направиш от неистината истина може да те доведе само до провал. Прости си
за напразните фантазии и не търси повече онова, което не можеш да намериш. Защото нима
има нещо по-глупаво от това да търсиш все отново и отново ада, когато трябва само да
отвориш очи, за да видиш Небето, което ти се открива отвъд вратата, която се отваря с лекота
да те посрещне?
4. Върни се у дома. Така и не намери щастие по чужди места п под форми, които са ти
непознати и лишени от смисъл за теб, независимо от опитите ти да ги осмислиш. Ти не

507
принадлежиш на този свят. Тук си чужденец. Но ти е дадено да намериш онези средства,
благодарение на които светът престава дa изглежда затвор и тъмница за когото и да било.
5. Свободата ти се дава в замяна на веригите и железните врати. Но за да излезеш на
свобода, трябва да промениш отношението си към целта на този свят. Ти ще бъдеш прикован,
докато не видиш благословението над целия свят и не освободиш всекиго от собствените си
грешки, зачитайки го такъв, какъвто е. Не ти си го създал, както не си създал и себе си. И
когато се освободиш, ще можеш да приемеш и другия в истинската му същност.
6. Какво върши прошката? Всъщност тя няма функции и не върши нищо. Защото Небето
не я познава. Тя е необходима само в ада, където е призвана да служи на могъща цел. Нима не е
достойна цел това възлюбленият Божи Син да се освободи от сънищата на злото, които той
приема за истина, макар и само да му се привиждат? Кой може да очаква нещо повече, когато
трябва да се прави избор между успеха и провала, любовта и страха?
7. Не съществува мир, освен мирът на Бога, защото Той има един Син, който не може да
създаде свят в противовес на Божията Воля и своята, която е единна с Неговата. Каква надежда
може да има за него в такъв свят? Той не може да бъде реален, защото не е сътворен. Нима тук
може да намери мир. Или когато обърне поглед към света, неминуемо ще види, че се е мамил?
И въпреки всичко, може да се научи да гледа па него по друг начин и да намери Божия мир.
8. Мирът е онзи мост, по който всеки ще мине, за да остани зад гърба си този свят. Но
мирът започва от света, когато започне да се възприема по различен начин и това ново
възприемане извежда към вратата на Небето и пътя отвъд нея. Мирът е отговорът на
противоречивите цели, на безсмислените пътувания, на безумните, напразни търсения и
ненужни те усилия. Сега пътят е лесен, спускайки се нежно към моста където в Божия мир е
свободата.
9. Нека днес да не губим пътя отново. Вървим към Небето и пътеката е права. Само ако се
опитаме да се отклоним, може да се забавим и пропилеем ненужно време по трънливи окотим
пътеки. Само Бог е сигурен и Той ще направлява нашите стъпки. Той няма да изостави в нужда
Своя Син, завинаги далеч от неговия дом. Отца зове, Синът ще чуе. И само това е нужно за
света, откъснат от Бога, където телата притежават peaлност.
10. Сега цари тишина. Недей да търсиш повече. Ти си стигнал дотам, където пътят е
постлан с листата на неистинни желания, попадали от дърветата на безнадеждността, която
търсеше преди. Сега те са потъпкани. И ти гледаш напред и на горе към Небето с плътските
очи, от които ще имаш нужда не повече от миг. Мирът се вижда вече и ти можеш да
почувстваш нежната му прегръдка около сърцето и съзнанието си с облекчение и любов.
11. Днес ние се отказваме от стремежа към идоли. В тях не може да се намери мир.
Божият мир ни принадлежи и ние ще приемем и желаем само него. Нека днес да бъде мир над
нас. Защото сме намерили прост и щастлив начин да преодолеем двусмислието на света и да
заменим изменчивите цели и самотни сънища с целенасоченост и приятелство. Защото ако идва
от Бога, мирът означава единство. Няма да търсим повече. Вече сме близо до дома и
приближаваме още повече към него всеки път, когато кажем:
Не съществува мир, освен мирът на Бога,
и аз съм щастлив и благодарен за това.
ПРЕГОВОР VI
Въведение
1. При този преговор се спираме на една идея всеки ден и я практикуваме колкото се
може по-често. Освен времето, кое то посвещаваш сутрин и вечер - не по-малко от петнайсет
минути и ежечасните припомняния през целия ден, използвай я и през останалото време
колкото се може по-често. Всяка от тези идеи сама по себе си би била достатъчна за
спасението, ако истински се усвои. Всяка от тях би била достатъчна за освобождението на теб и
на света от всякакви форма на робство и да извика отново спомена за Бога.
2. Имайки предвид това, ние започваме своята практика, в която внимателно
преповтаряме мислите, които Светия Дух ни е предоставил в последните двадесет урока. Всяка
мисъл съдържа целия курс, ако се разбере, практикува, приеме и приложи към всичко, което
привидно се случва през деня. Дори и една мисъл е достатъчна. Но не бива да се допускат
изключения по отношение на нея. И за това трябва да използваме всички мисли и да се стремим
да ги обединим, като всяка допринася за цялото, което усвояваме.
3. Тези практически упражнения, както и при последния преговор, са съсредоточени
около една централна тема, с която за почваме и свършваме всеки урок. Тя е следната:
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
508
 Денят започва и свършва с това. И ние го повтаряме на всеки кръгъл час и винаги, когато
си спомним, че сме призвани да преодолеем привидното. Освен това и повторението на
специалната мисъл, която практикуваме през деня, не се препоръчва друга форма на
упражнение, освен дълбокия отказ от всичко, което обърква съзнанието и го прави глухо за
разума и простата истина.
4. В този преговор ще се опитаме да отидем отвъд думите и определените форми на
практика. Защото сега се стремим да ускорим темпото по една по-кратка пътека към
спокойствието и мира на Бога. Просто затваряме очи и забравяме всичко, което сме си
въобразявали, че знаем и разбираме. Защото така ни се отдава освобождение от всичко, което
не сме знаели и не сме успели да разберем.
5. Съществува само едно изключение при тази липса на структуриране. Не позволявай на
никоя паразитна мисъл да премине неоспорвана. Ако забележиш такава, отречи й правото да те
занимава и побързай да увериш своето съзнание, че не бива да го владеят подобни мисли.
После внимателно остави мисълта, която си отрекъл, незабавно да отпадне и я замени
категорично с идеята, която практикуваме през деня.
6. Когато изпаднеш в изкушение, побързай да се освободиш от него с думите:
Тази мисъл е нежелана за мен. Предпочитам вместо нея ………….
И тогава повтори идеята за деня и нека тя да заеме мястото на предходните мисли. Освен
това особено приложение на идеята за всеки ден, ще добавим не много формални изрази или
специфични мисли, които да ни помогнат при практиката. Вместо тях, посвещаваме тези
минути на тишина на Учителя, Който преподава в тишина, говори за мир и придава на нашите
мисли тяхното значение.
7. На Него отдавам този преговор за теб. Поверявам Му отговорността за теб и Го
оставям да те учи какво да правиш, говориш и мислиш всякога, когато се обърнеш към Него.
Той няма да пропусне да бъде с теб всеки път, когато го призовеш на помощ. Нека Му
посветим целия преговор, който започваме сега и да не забравяме на Кого е посветен, когато
практикуваме ден след ден, напредвайки към целта, която Той ни е определил, като Го оставим
да ни учи как да вървим и Му се доверим напълно, за да може всеки период на практика да се
превърне по най-добрия начин в дар на свобода за света, направен с любов.
УРОК 201
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
1. (181) Аз вярвам на своите братя, които са единни с мен.
Всеки човек е мой брат. Аз съм благословен да бъда единен с цялата вселена и Бога, Моя
Отец, единствен Творец на онова единство, което представлява моето Аз.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
УРОК 202
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
1. (182) Аз ще притихна в миг и ще отида у дома.
Защо да оставам дори и още миг там, където не принадлежа когато Сам Бог ми е дал
Своя Глас, който ме зове у доми.'
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
УРОК 203
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
I. (183) Осланям се на Божието Име и на своето.
Божието Име е моето спасение от всяка мисъл за злото и греха, защото ми
принадлежи също, както и на Него.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
УРОК 204
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
1. (184) Божието Име е моето наследство.
Божието Име ми напомня, че аз съм Негов Син, а не роб на времето, неокован от
законите, които управляват света на болните илюзии, вечно свободен в Бога и единен с Него.
509
 Аз не съм тяло. Аз съм свободен, защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
УРОК 205
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
1. (185) Аз желая Божия мир.
Божият мир е всичко, което желая. Божият мир е моята единствена цел; стремежът
на целия ми живот тук, предначертанието към което се стремя; моето предназначение,
моят копнеж и моят живот, докато съм далеч от дома.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
УРОК 206
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
1. (186) Спасението на света зависи от мен.
Поверени са ми всички Божии дарове, защото съм Негов Син. И ще предам даровете Му
на тези, за които са предназначени.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
УРОК 207
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
1. (187) Благославяйки себе си, аз благославям света.
Божествено благословение ме озарява, излъчвано от моето сърце, където живее Той.
Трябва само да се обърна към Него и всяка тъга се стопява, когато приема Неговата
безгранична Любов.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
УРОК 208
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
1. (188) Божият мир ме озарява сега.
Аз ще се смълча и земята ще стихне заедно с мен. И в тази притихналост ние ще
намерим Божия мир. Той е в моето сърце, което свидетелства за Самия Бог.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
УРОК 209
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
1. (189) Сега аз чувствам в себе си Божията Любов.
Аз съм сътворен от Божията Любов. Божията Любов е всичко, което съм. Божията
Любов ме е признала за Божи Син. Божията Любов в мен ме прави свободен.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
УРОК 210
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
1. (190) Избирам Божията радост вместо болката.
Болката е моя представа. Тя не е Божествена
Мисъл, а се поражда от мен, откъснат от Него и Неговата Воля. 4Той повелява радост
и само радост за Своя възлюблен Син. И аз я избирам вместо онова, което съм създал сам.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен. Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм
сътворен от Бога.
УРОК 211
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
I. (191) Аз съм свят Син на Самия Бог.
В мълчание и в искрено смирение аз търся Божията слава, за да я видя в Сина, когото
Той създаде като моето Аз.
510
 Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
УРОК 212
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
I (192) Аз имам предназначение, което Бог иска от мен да изпълня.
Аз търся предназначението, което ще ме освободи от всички
напразни илюзии на света. Само предназначението,
което Бог ми е отредил, може да ми даде свобода.
Аз се стремя само към него и само него ще приема.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
УРОК 213
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
1. (193) Всички неща са уроци, които Бог иска да усвоя.
Урокът е чудо, което Бог ми предлага на мястото на мислите, които съм създал аз и
които ме нараняват. Онова, което науча от Него, се превръща в път, по който постигам
свободата си.
И затова предпочитам да науча Неговите уроци и да забравя своите.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
УРОК 214
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
1. (194) Аз поставям бъдещето в Божиите Ръце.
Миналото е свършено; бъдещето още не е дошло.
Сега съм свободен от едното и от другото. Защото каквото Бог дава, може да е само
за добро. И аз приемам само каквото Той дава като нещо, което ми принадлежи.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
УРОК 215
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
1. (195) Любовта е пътят, който следвам с благодарност.
Светия Дух е единственият ми Водач. Той върви с мен в любов.
И аз Му благодаря, че ми посочва пътя, по който да вървя.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
УРОК 216
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
I. (196) Мога да разпъна само себе си.
Всичко, което правя, го причинявам на себе си.
Ако проявя агресия, страдам аз.
Но ако простя, ми се дава спасение.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
УРОК 217
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
1. (197) Мога да спечеля само благодарността.
Кой трябва да отдаде благодарност за моето спасение, освен мен?
И как, освен по пътя на спасението, мога да намеря онова Аз, на Което дължа
благодарност?
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
УРОК 218
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
511
 Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
1. (198) Само моето осъждане ме наранява.
Моето осъждане държи в мрак вътрешното ми зрение, а когато очите ми не виждат,
аз не мога да съзерцавам видението на собствената ми слава.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
УРОК 219
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
I. (199) Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Аз съм Син Божи. Притихни, мое съзнание, и помисли за миг над това. И после се върни
на земята, без смут по отношение на Сина, когото Отец обича завинаги.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога
УРОК 220
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
I. (200) Няма мир, освен мирът на Бога.
Нека не се отклонявам от пътя на мира, защото по другите пътища съм изгубен.
Нека следвам Онзи, Който ме води у дома и мирът е сигурен, както Божията Любов.
Аз не съм тяло. Аз съм свободен.
Защото продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Бога.
ЧАСТ II
Встъпление
1. Думите ще имат вече твърде малко значение. Сега ги използваме само като
ръководство, от което не сме особено зависими. Защото се стремим да изпитаме истината
непосредствено. Уроците, които остават, са просто въведение към времето, когато ще напуснем
света на болката и ще навлезем в Божия мир. Започваме да постигаме целта, която си поставя
този курс и крайната точка, към която бе насочена цялата ни практика.
2. Сега ще се опитаме упражняването да бъде само начало. Защото стихнали очакваме
нашия Бог и Отец. Той ни е обещал да направи Сам последната крачка. А ние сме уверени, че
Той спазва обещанията Си. Изминахме дълъг път и сега Го очакваме. Ще продължим да
прекарваме с Него сутрин и вечер толкова време, колкото ни прави щастливи. 3а нас сега
времето не е въпрос на продължителност. Ще използваме толкова, колкото ни е необходимо за
желания резултат. И няма да пропуснем да си припомняме всеки час, призовавайки Бога
винаги, когато се нуждаем от Него или когато се изкушим да забравим своята цел.
3. Ще продължим с една централна мисъл през всички предстоящи дни и ще я използваме
за въвеждане на нашите моменти на покой и за да успокоим съзнанието си, когато е
необходимо. Но няма да се задоволим с обичайната практика пpeз светите мигове, останали от
годината, която сме посветили на Бога. Ще изречем някои прости думи на призив и ще
очакваме Отца да ни се открие, както е обещал. Ние сме Го призовали, а Той ни е обещал, че
няма да остави Своя Син без отговор, когато призовава Името Му.
4. Сега пристъпваме към Него със Словото Му в съзнанията и сърцата си и очакваме да
направи крачката, за която ни е казал чрез Своя Глас, че непременно ще направи, когато бъде
призован. Той не е изоставил Своя Син на безумието му и не е излъгал неговото доверие. Нима
Неговата вярност не Му е заслужила поканата, която очаква, за да ни направи щастливи? Ние
ще Му я предложим и тя ще бъде приета. Така ще провеждаме сега времето с Него. Отправяме
словата на поканa, които ни препоръчва Неговият Глас и очакваме Неговото идване.
5. Това е времето, когато се изпълняват пророчествата. 2Това е времето, когато се
осъществяват обещанията от древността. 3Не остава нито крачка, която да отложи тяхното
осъществяване във времето. 4Защото вече не можем да не успеем. 5Седни тихо в очакване на
своя Отец. 6Той с готовност ще дойде при теб, когато разбереш, че го желаеш. 7А ти нямаше да
стигнеш дотук, ако не осъзнаваше, макар и смътно, че такава е твоята воля.
6. Толкова съм близо до теб, че не можем да не успеем. Отче, ние Ти посвещаваме тези
свещени мигове, благодарни на Онзи, Който ни научи да изоставим света на скръбта и да го
заменим с даденото от Теб. 2Сега не се обръщаме назад. 3Гледаме напред, насочили поглед към
края на пътуването си. 4Приеми тези малки дарове на благодарност, защото чрез очите на
Христос ние съзерцаваме един свят отвъд този, който сме си създали сами и той го замества
напълно.
512
 7. И ето че чакаме безмълвно, без да изпитваме страх, уверени в Твоето идване.
2
Стремяхме се да намерим пътя като следвахме Водача, изпратен от Теб. 3Не познавахме пътя,
но Ти не ни забрави. 4Няма да ни забравиш и сега. 5Молим се да се изпълнят Твоите обещания
още от древни времена, защото такава е Волята Ти. 6В тази наша молитва присъединяваме
своята воля към Твоята. 7Отец и Син, Чиято свята Воля е създала всичко, което съществува, не
могат да се провалят в нищо. 8С тази увереност правим последните крачки към Теб и се
отдаваме с доверие на Твоята Любов, която няма да предаде Сина, който Те призовава.
8. И така, пристъпваме към последната част на тази свята година, която прекарахме
заедно в търсене на истината и Бога, Който е единственият й Творец. 2Намерихме пътя, който
Той ни е предопределил, и решихме да го последваме според Волята Му. 3Неговата Десница ни
крепеше. 4Неговите Мисли озаряваха мрака на нашите съзнания. 5Неговата Любов ни зовеше
непрестанно още от началото на времето.
9. Ние не искахме Бог да успее да има Сина, когото бе сътворил. 2Желаехме от Него да Се
преобрази в онова, в което Го превърнем. 3И вярвахме, че истината се състои в нашите безумни
желания. 4Щастливи сме, че всичко това не стана и вече не смятаме илюзиите за истина.
5
Споменът за Бога просветва отвъд просторните хоризонти на нашите съзнания. 6Още миг, и ще
изгрее отново. 7Още миг и ние, които сме Божии Синове, ще си бъдем у дома по Негово
желание.
10. Вече почти не се нуждаем от практика. 2Защото в този последен раздел ще започнем
да разбираме, че е достатьчно само да се обърнем към Бога и всички изкушения изчезват.
3
Вместо думи, нужно е само да почувстваме Неговата Любов. 4Вместо молитви, трябва само да
призовем Неговото Име. 5Вместо осъждане, необходимо е само да притихнем и да позволим
всичко да бъде изцелено. 6Ще приемем начина, по който Божият план ще приключи, както
приехме начина, по който започна. 7Сега той завършва. 8Тази година ни изведе до вечността.
11. Все още ще запазим едно от приложенията на словото. 2Понякога сред ежедневните
уроци и периодите на безмълвно, дълбоко преживяване, които ще последват, ще бъдат
включени напътствия по тема от специално значение. 3Тези съществени мисли трябва да се
преповтарят всеки ден, като всяка една продължава да се прилага дотогава, докато се даде
следващата. 4Трябва да се изчитат бавно и да се размисля за известно време над тях преди един
от свещените и благословени мигове през деня. 5Предлагаме първата от тези насочващи теми.
1. Какво е прошката?
1. Прошката е разбирането, че онова, което смяташ за причинено от твоя брат, не се е
случило. 2Прошката не оправдава греховете, правейки ги по този начин реални. 3Тя е
съзнанието, че грехът не съществува. 4И според този възглед всичките ти грехове са простени.
5
Какво друго е грехът, ако не невярна представа за Божия Син? 6Прошката е разбирането, че
тази представа е неправилна, което води до освобождаване от нея. 7И тогава на нейно място
свободно идва Божията Воля.
2. Непростителната мисъл е осъждане, което не се поставя под съмнение, макар и да не е
основателно. 2Съзнанието се затваря и отказва да се освободи. 3Мисълта поддържа проекцията
и сключва по-здраво веригите, така че деформациите на мисленето стават по-прикрити и
непонятни, без да будят съмнение, все по-отдалечавайки се от разума. 4Нима може нещо да
попречи на една утвърдена проекция да постигне поставената цел?
3. Непростителната мисъл причинява много неща. 2Тя неистово и активно преследва
целта си, изопачавайки и отхвърляйки всичко, което може да се изпречи на пътя й.
3
Изопачаването е нейна цел и средство, чрез което я постига. 4Непростителната мисъл
ожесточено се опитва да смаже реалността, без да се съобразява с нищо, което би могло да се
противопостави на нейната гледна точка.
4. Прошката от друга страна е тиха и не предприема шумни делa. 2Тя не засяга никой
аспект на реалността и не се опитва да я изопачи заради привидности, които предпочита.
3
Прошкатa наблюдава и изчаква без да съди. 4Ако някой не може да прости, той е принуден да
съди, защото трябва да оправдае своята непростителност. 5Но който желае да прости на себе си,
трябва да се научи да приема истината такава, каквато е.
5. Не предприемай нищо и остави прошката да ти покаже какво да правиш чрез твоя
Водач, Спасител и Закрилник, твърд в надеждата и сигурен в крайния ти успех. 2Той вече ти е
простил, защото такова е Неговото предназначение, дадено Му от Бога. 3Сега трябва да
споделиш това предназначение и да простиш на този, когото Той е спасил, виждайки неговата
невинност и почитайки го като Божи Син.
УРОК 221
Мир на моето съзнание. Нека стихнат всички мои мисли.
513
 1. Отче, днес пристъпвам към Теб, за да потърся онзи мир, който само Ти можеш да
дариш. 2Идвам в мълчание. 3В тишината на своето сърце, в дълбоките кътчета на своето
съзнание, чакам и се вслушвам в Твоя Глас. 4Отче, говори ми днес. 5В мълчание, вяра и любов, аз
идвам да се вслушам в Твоя Глас, сигурен, че Ти ще чуеш моя зов и ще ми откликнеш.
2. Сега ние чакаме притихнали. 2Бог е тук, защото заедно Го очакваме. 3Сигурен съм, че
ще ти проговори и ще го чуеш. 4Имай моята вяра, защото тя е и твоя. 5Нашите съзнания са
единни. 6Очакваме с една цел - да чуем отговора на Отца на нашия зов, да позволим мислите ни
да стихнат и да намерим Неговия мир, да Го чуем да ни говори за онова, което сме и да ни се
разкрие чрез Своя Син.
УРОК 222
Бог е с мен. Аз живея и се развивам чрез Него.
1. Бог е с мен. 2Той е Първоизворът на моя живот, на живота, вложен в мен, на въздуха,
който дишам, храната, която ме поддържа, водата, която ме обновява и умива. 3Той е моят дом,
в който живея и се развивам; Духа, Който насочва моите действия, предлага ми Своите Мисли
и ме защитава от всяка болка. 4Той ме обвива с доброта и грижа и обгръща в любов Своя Син, с
когото взаимно си даряват светлина. 5Колко cпокоен е този, който знае, че Неговите думи днес
са истина!
2. Отче, ние нямаме други думи, освен Твоето Име на устните и в съзнанията си,
когато тихо пристъпваме в Твоето Присъствие и молим да намерим за малко мир в Теб.
УРОК 223
Бог е моят живот. Аз нямам друг, освен Неговия живот.
1. Грешах, когато мислех, че животът ми е отделен от Бога като нещо самостоятелно и
изолирано, несвързано с нищо и поместващо се в това тяло. 2Сега зная, че моят живот
принадлежи на Бога, аз нямам друг дом и не съществувам откъснато от Него. 3Той няма Мисли,
които да не са част от мен и аз нямам други мисли, освен тези, които произтичат от Него.
2. Отче, нека виждаме лицето на Христос, вместо нашите грешки. 2Защото ние, които
сме Светия Твой Син, сме невинни. 3Ще виждаме своята невинност, защото чувството за
вина е утвърждение, че не сме Твой Син. 4А ние не искаме повече да Те забравяме. 5Тук сме
самотни и копнеем за Небето, където е нашият дом. 6Днес ще се завърнем. 7Нашето Име е
Твое и ние признаваме, че сме Твой Син.
УРОК 224
Бог е моят Отец и Той обича Своя Син.
1. Моята същинска Идентичност е толкова сигурна, толкова възвишена, безгрешна,
славна и велика, добродетелна и невинна, че Небето се стреми да я дари със светлина. 2Тя
озарява и света. 3Тази светлина е дар от Отца, който аз предавам на света. 4Дарът трябва да
може както да се даде, така и да се приеме. 5Това и само това е реалност. 6То бележи краят на
илюзите. 7Това е истината.
2. Ти все още знаеш Моето Име, Отче. 2Аз съм го забравил и не зная накъде отивам, кой
съм и какво правя. 3Припомни ми, Отче, сега, защото съм уморен от света, който виждам.
4
Открий ми онова, което Ти искаш да видя вместо него.
УРОК 225
Бог е моят Отец, възлюблен от Своя Син.
1. Отче, аз трябва да отвърна на Твоята Любов към мен, защото да дариш и да
получиш е едно и също, а Ти си ми дарил цялата своя Любов. 2Аз трябва да ти я дам обратно,
защото желая да бъде моя с цялото си съзнание, да грее в моето съзнание и да го държи в
своята нежна светлина, недосегаемо, обичано, изоставило всеки страх и насочено към Божия
мир. 3Колко е спокоен пътят, по който водиш Своя любящ Син!
2. Братко, пред нас сега се открива това спокойствие. 2Пътят е открит. 3Ние заедно и в
мир го следваме. 4Ти си протегнал ръка към мен и аз никога няма да те изоставя. 5Ние сме едно
цяло и това е единството, което търсим, докато осъществим тези няколко последни стъпки,
завършващи едно пътуване, което никога не е започвало.
УРОК 226
Моят дом ме очаква. Аз ще побързам към него.
1. Ако реша, мога да напусна напълно този свят. 2Не смъртта прави това възможно, а
промяната на отношението към смисъла на този свят. 3Ако вярвам, че светът има стойност
такъв, какъвто го виждам сега, той ще си остане за мен същият. 4Но ако не намирам смисъл в
начина, по който виждам света и не виждам в него нищо, което да искам да притежавам и към
което да се стремя, той ще си отиде от мен. 5Защото не се стремя към илюзии, които да заместят
истината.
514
 2. Отче, моят дом очаква радостното ми завръщане. 2Ти си отворил обятия и аз
долавям Твоя Глас. 3Нима трябва да се бавя в напразни желания или разбити сънища, когато
Небето може толкова лесно да бъде мое?
УРОК 227
Това е моят свят миг на освобождение.
1. Отче, днес аз съм свободен, защото моята воля е единна с Твоята. 2Смятах да си
изградя различна воля. 3Но не съществува нищо от онова, което мисля отделно от Теб.
4
Свободен съм, защото илюзиите ми не нарушиха моята реалност, когато допусках тази
грешка. 5Сега се отказвам от тях и ги полагам пред истината, за да бъдат завинаги
премахнати от моето съзнание. 6Това е моят свят миг на освобождение. 7Отче, аз зная, че
моята воля е единна с Твоята.
2. И така, днес щастливо се завръщаме към Небето, което никога реално не сме
напускали. 2Синът Божи се отказва днес от своите сънища. 3Днес той се завръща у дома,
отърсен от греха и облечен в святост, възстановил своето истинно съзнание.
УРОК 228
Бог не ме е осъдил. Не се осъждам и аз.
1. Отца познава моята святост. 2Нима ще отхвърля Неговото познание, заради вярата в
нещо, което според Божественото познание е невъзможно? 3Нима ще приема за истина онова,
което Той обявява за лъжа? 4Или ще приема Неговото Слово за това, което съм, след като Той е
мой Творец и познава истинската същност на Своя Син?
2. Отче, аз грешах по отношение на себе си, защото не разбирах Първоизточника, от
Който произхождам. 2Не съм се откъснал от този Първоизточник, за да приема тялото и да
умра. 3Моята святост продължава да бъде част от мен, тъй както аз съм част от Теб. 4И
грешките, които допусках по отношение на себе си, са само сънища. 5Днес аз се отърсвам от
тях. 6И съм готов да приема само Твоето слово за истинската ми същност.
УРОК 229
Аз съм Любовта, която ме е сътворила.
1. Аз търся своята Идентичност и я откривам в следните думи: „Аз съм Любовта, която
ме е сътворила." 2Няма нужда да продължавам да търся. 3Любовта победи. 4Тя очакваше
толкова тихо моето завръщане у дома, че аз няма повече да се отклонявам от свещеното лице на
Христос. 5Онова, което виждам, е свидетелство за истинната ми Идентичност, от която се
опитвах да се освободя, но която Отца съхрани.
2. Отче, благодаря Ти за това, което съм; благодаря Ти, че съхрани моята Идентичност
недокосната и безгрешна, въпреки греховните мисли, които моето глупаво съзнание породи.
2
Благодаря Ти, че ме спаси от тях. 3Амин.
УРОК 230
Сега ще потърся и ще намеря Божия мир.
1. Аз съм сътворен в мир. 2И оставам в мир. 3Не ми е дадено да променя своето Аз. 4Колко
милостив е Бог, моят Отец, че когато ме е сътворил, дал ми е мир завинаги. 5Сега искам само да
бъда такъв, какъвто съм. 6И нима може да ми се отрече това, когато то е вечната истина?
2. Отче, аз търся онзи мир, който си ми дал от моето сътворение. 2Даденото ми
тогава, трябва да съществува и сега, защото аз съм сътворен независим от времето и си
оставам неизменен. 3Неизменен сияе мирът, в който Синът Ти е роден в Твоето Съзнание. 4Аз
продължавам да бъда такъв, какъвто съм сътворен от Теб. 5Трябва само да се обърна към
Теб, за да намеря мира, които си ми дал. 6Той е дар по Твоя Воля на Собствения Ти Син.
2. Какво е Спасението?
1. Спасението е даденото от Бога обещание, че най-накрая ще намериш своя път към
Него. 2То непременно ще се осъществи. 3То гарантира, че времето ще има край и всички мисли,
родени във времето също ще приключат. 4Божието Слово е дадено на всяко съзнание, което
смята, че има отделни мисли, и ще замести тези противоречиви мисли с Мисълта за мир.
2. Мисълта за мир е дадена на Божия Син в мига, в който неговото съзнание си е
помислило за война. 2Не е имало нужда от такава Мисъл преди, защото мирът е бил даден без
противоположност и просто е съществувал. 3Но когато съзнанието бъде разделено от Бога,
става необходимо неговото изцеление. 4Така Мисълта, която има силата да лекува разделеното,
се превръща в част от всеки фрагмент на съзнанието, което продължава да бъде едно цяло, но
не успява да разбере своята цялостност. 5Сега то не познава себе си и смята, че е загубило
своята Идентичност.
3. Спасението е корекция в смисъл, че не прави нищо, просто не подкрепя света на
сънища и зло. 2По този начин отстранява илюзиите. 3Като не им оказва подкрепа, то просто ги
515
оставя тихо да се превърнат в прах. 4И онова, което са скривали, се разкрива сега - олтарът на
Святото Божие Име, където е написано Неговото Слово с дара на твоята прошка, положен на
него в близост до спомена за Бога.
4. Нека ежедневно идваме на това свято място и да прекарваме известно време заедно.
2
Тук споделяме последния си сън. 3Това е сън, в който няма тъга, защото в него се съдържа
намек за цялото величие, дадено ни от Бога. 4Тревата напира да пробие почвата, дърветата
напъпват и птиците са се настанили сред клоните им. 5Земята се ражда в нова перспектива.
6
Нощта изчезна и ние заедно излизаме на светлина.
5. От тук даряваме спасение на света, защото спасението се приема тук. 2Песента на
нашето ликуване е вик към целия свят, че свободата се е върнала, че времето е почти свършило
и само миг очакване остава, докато Божият Син си спомни своя Отец, сънищата изчезнат и
вечността озари света, а единствено Небето остане да съществува.
УРОК 231
Отче, моето единствено желание е да Те помня.
1. Какво друго мога да търся, Отче, освен Твоята Любов? 2Може и да ми се струва, че
търся нещо друго; нещо, което наричам с много имена. 3Но единственото, което търся и
някога съм търсил, е Твоята Любов. 4Защото никога реално не съм се нуждаел от нищо друго.
5
Нека да Те помня. 6Какво друго мога да желая, освен истината за самия себе си ?
2. Това е твоята воля, братко мой. 2И ти споделяш тази воля с мен и с Единния наш Отец.
3
Споменът за Него е Небе. 4Това е, което търсим. 5И само това ще ни бъде дадено да открием.
УРОК 232
Бъди в моето съзнание, Отче мой, през целия ден.
1. Бъди в моето съзнание, Отче мой, когато се събуждам и свети над мен през целия
ден. 2Нека всеки миг живея в Теб. 3И нека не забравям всеки час да ти благодаря, че си останал
и винаги ще бъдеш с мен, за да откликваш на моя зов. 4Когато дойде вечерта, нека всичките
ми мисли бъдат отново за Теб и Твоята Любов. 5И нека заспя спокоен, че съм закрилян,
сигурен в Твоята грижа и със щастливото съзнание, че съм Твой Син.
2. Така трябва да бъде всеки ден. 2Днес практикувай края на страха. 3Имай вяра в Твоя
Отец. 4Довери всичко на Него. 5Нека Той да ти разкрие всички неща и нищо да не те смущава,
защото си Негов Син.
УРОК 233
Днес предавам живота си на Бог да ме ръководи.
1. Отче, аз Ти предавам всичките си мисли днес. 2Няма да запазя мисли, които идват от
мен. На тяхно място, дай ми Твоите Мисли. 4Аз ти предавам също и всички свои действия, за
3

да върша Твоята Воля, вместо да се стремя към цели, които не могат да бъдат постигнати и
да губя време в празни фантазии. 5Днес аз идвам при Теб. 6Ще отстъпя назад и просто ще Те
последвам. 7Бъди Ти Водачът, а аз последователят, който не поставя под въпрос мъдростта
на Безкрая, нито Любовта, чиято нежност не мога да разбера, но която е все пак Твоят
съвършен дар за мен.
2. Един е днес нашият Водач, който да ни посочи пътя. 2И заедно вървейки, ще посветим
на Него този ден безрезервно. 3Това е Неговият ден. 4И така, това е ден на неизброими дарове и
милости за нас.
УРОК 234
Отче, днес аз отново съм Твой Син.
1. Днес ще предусетим времето, когато сънищата за грях и вина ще изчезнат и ние ще
постигнем свещения мир, който не ни е напускал никога. 2Само един кратък миг е минал между
вечността и безвремието. 3Толкова кратък промеждутък, че неразривността не се прекъсва и
мислите, които са вечно единни, не биват разбити. 4Не се е случило нищо, което да осуети мира
на Бог Отец и Син. 5Днес приемаме напълно тази истина.
2. Благодаря Ти, Отче, че не можем да забравим за Теб и Твоята Любов. 2Ние
осъзнаваме своята неприкосновеност и отдаваме благодарности за всички дарове, които си
ни посветил, за цялата любов и помощ, които получаваме, за Твоето безкрайно търпение и
Словото, което си ни дал, за да се спасим
.
УРОК 235
Бог в Своята милост иска моето спасение.
1. Трябва само да погледна на всичко, което ми се струва, че ме наранява и с пълна
увереност да си кажа: „Бог желае да се спася от това" и просто да наблюдавам как то изчезва.
2
Аз трябва само да помня, че Отец желае само моето щастие и ще открия, че ме е спохождало
516
само щастие. 3Трябва само да помня, че Божията Любов обгръща Неговия Син и пази вечно
съвършена неговата невинност, за да се уверя, че съм спасен и завинаги в безопасност в
Неговите Ръце. 4Аз съм Синът, който Той обича. 5И съм спасен, защото Бог в Своята милост
желае това.
2. Отче, Твоята святост е моя. 2Твоята Любов ме е сътворила и моята невинност е
завинаги част от Теб. 3Аз нямам грях, нито вина, защото ги няма в Теб.
УРОК 236
Аз владея своето съзнание, което трябва да владея само аз.
1. Имам едно царство, което трябва да владея. 2Понякога не изглеждам негов господар.
3
Сякаш то господства над мен и ми налага какво да мисля, какво да правя и да чувствам. И
въпреки това ми е дадено, за да служа на онази цел, която виждам в него. 5Моето съзнание
може само да служи. 6Днес посвещавам службата му на Светия Дух, за да го използва, както
намери за добре. 7Така насочвам съзнанието си, което само аз мога да ръководя. 8И така му
давам свобода да върши Волята Божия.
2. Отче, съзнанието ми е открито за Твоите Мисли и затворено за всяка друга мисъл
днес. 2Аз ръководя своето съзнание и го предавам на Теб. 3Приеми моя дар, защото той е Твой
дар към мен.
УРОК 237
Сега съм готов да бъда такъв, какъвто Бог ме е сътворил.
1. Днес ще приема истината за себе си. 2Ще се въздигна в слава и ще открия светлината в
мен да засияе над света през целия ден. 3Аз нося на света вестта за спасението, която чувам,
когато Бог, моят Отец ми говори. 4И виждам света, който Христос желае да видя, съзнавайки,
че той слага край на горчивия сън за смъртта; разбирайки, че това е зовът на моя Отец към мен.
2. Христос е моите очи днес и Той е ушите, които чуват Гласа на Бог днес. 2Отче, аз
идвам при Теб чрез Него, Който е Твой Син, а също и моето истинско Аз. 3Амин.
УРОК 238
От моето решение зависи изцяло спасението.
1. Отче, Твоето доверие в мен е толкова голямо, че аз трябва да бъда достоен. 2Ти си ме
сътворил и ме познаваш такъв, какъвто съм. 3И все пак, Ти Си поставил спасението на Своя
Син в моите ръце, зависимо от моето решение. 4Сигурно истински ме обичаш. 5И аз трябва да
бъда непоколебим в светостта, за да ми повериш Своя Син с увереността, че е спасен Този,
Който е все още част от Теб и все пак ми принадлежи, защото Той е Моето Аз.
2. И така, днес отново спираме, за да помислим колко много ни обича нашият Отец. И
колко скъп е Неговият Син, сътворен от Любовта Му, за Този, Чиято Любов става цялостна в
него.
УРОК 239
Славата на Отца ми е и моя слава.
1. Нека не крием истината за себе си зад фалшиво смирение. 2Вместо това да отдадем
благодарност за даровете на Отца. 3Можем ли да видим в онези, с които Бог споделя Своята
слава, следа от грях или вина? 4И възможно ли е ние да не бъдем сред тях, когато Той обича
Своя Син вечно и със съвършено постоянство, знаейки, че е такъв, какъвто Той го е сътворил?
2. Ние Ти благодарим, Отче, за светлината, която свети завинаги в нас. 2Отдаваме й
чест и поклонение, защото Ти я споделяш е нас. 3Единни сме в тази светлина и съединени в
едно цяло с Теб, в мир с всичко сътворено и със самите себе си.
УРОК 240
Страхът не е оправдан под никаква форма.
1. Страхът е заблуда. 2Той свидетелства, че виждаш себе си такъв, какъвто никога не би
могъл да бъдеш и следователно виждаш един свят, който е невъзможен. 3Нищо в такъв свят нe е
истинно. 4Няма значение под каква форма се явява. 5То само свидетелства за собствените ти
илюзии за самия себе си. 6Нека не се заблуждаваме днес. 7Ние сме Божии Синове. 8В нас няма
страх, защото всеки е частица от Самата Любов.
2. Колко глупави са нашите страхове! 2Нима Ти ще допуснеш Твоят Син да страда? 3Дай
ни вяра днес да разпознаем Твоя Син и да го освободим. 4Нека му простим в Твое Име, за да
разберем неговата святост и да изпитаме любов към него, която принадлежи и на Теб.
3. Какво е Светът?
1. Този свят е погрешно възприятие. 2Той е породен от грешка и не се е откъсвал от своя
първоизточник. 3Той ще трае дотогава, докато бъде желана мисълта, която го е породила.
4
Когато мисълта за разделение се замени от мисъл за истинска прошка, светът ще бъде видян в
съвсем различна светлина - такава, която води към истината, при която целият този свят ще
517
трябва да изчезне, заедно с всички негови грешки. 5Тогава, когато първоизточникът му изчезне,
последиците също ще изчезнат.
2. Светът е създаден като агресия срещу Бога. 2Той символизира страха. 3А какво друго е
страхът, ако не отсъствие на любов? 4Така светът е създаден като място, където Бог да не може
да проникне и където Неговият Син да бъде откъснат от Него. 5Тук се е породила
възприемателната способност, защото познанието не би могло да причини такива безумни
мисли. 6Но очите лъжат и ушите чуват фалшиво. 7При това положение грешките стават напълно
възможни, защото чувството за сигурност изчезва.
3. На негово място се поражда механизмът на илюзиите. 2И сега те се заемат да открият
онова, което им е отредено да търсят. 3Тяхната цел е да изпълнят предназначението, за което
светът е създаден да свидетелства и реализира. 4Те виждат в неговите илюзии здрава основа,
където съществува истината, недосегаема от лъжите. 5И все пак, всичко, за което свидетелстват,
е само илюзия, която стои далеч от истината.
4. Макар че зрението е създадено така, че да отдалечава от истината, то може да бъде
пренасочено. 2Звуците се превръщат в зов към Бога и всяко възприятие може да получи ново
предназначение от Този, Когото Бог е избрал за Спасител на света. 3Следвай Неговата Светлина
и виж света такъв, какъвто Той го Вижда. 4Чувай само Неговия Глас във всичко, което ти
говори.
5
И му позволи да ти даде онзи мир и сигурност, които си отхвърлил, но Небето е запазило
за теб в Него.
5. Нека никога да не спираме да полагаме усилия, докато светът не се присъедини към
нашите единни възприятия. 2Нека не почиваме в доволство, докато прошката не се осъществи
напълно. 3И нека да не се опитваме да променим своето предназначение. 4Ние трябва да спасим
света. 5Защото ние, които Сме го създали, трябва да го видим с очите на Христос, за да може
онова, което е било създадено, за да умре, да възкръсне за вечен живот.
УРОК 241
В този свят миг идва спасението.
1. Колко е радостно днес! 2Това е време, в което да ликуваме. 3Защото днес помръкналият
свят получава миг на освобождение. 4Дойде денят, когато мъките преминават и болката
изчезва. 5Благодатта на спасението днес изгрява над света, получил свободата си. 6Това е време
на надежда за неизброими милиони хора. 7Днес те ще се обединят, когато простиш на всички.
8
Защото този ден аз ще получа прошка от теб.
2. Сега сме простили един на друг и така идваме най-сетне отново при Теб. 2Отче,
Твоят Син, Който никога не Те е напускал, се завръща към Небето и своя дом. 3Колко сме
щастливи, че си върнахме здравия разум и си спомнихме, че сме едно цяло.
УРОК 242
Днешният ден принадлежи на Бога. Той е моят дар към Него.
1. Днес няма да държа живота си под контрол. 2Аз не разбирам света и би било глупаво да
се опитвам да контролирам живота си сам. 3Но има Един, Който знае всичко, което е най-добро
за мен. 4И Toй е доволен да не прави никакви други избори за мен, освен тези, които водят към
Бога. 5Аз отдавам днешния ден на Него, защото не искам да отлагам своето завръщане у дома и
Той знае пътя към Бога.
2. И така, ние посвещаваме този ден на Теб. 2Идваме с напълно открити съзнания. Не
искаме нищо, което би могло да ни се струва, че желаем. 4Дай ни онова, което Ти желаеш да
получим. 5Ти знаеш всички наши желания и нужди. 6И ще ни дадеш всичко, от което се
нуждаем, за да ни помогнеш да намерим пътя към Теб.
УРОК 243
Днес аз няма да съдя нищо, което става.
1. Днес ще бъда искрен със себе си. 2Няма да си въобразявам, че вече зная онова, което
трябва да остане отвъд настоящето ми разбиране. 3Няма да си мисля, че разбирам цялото от
късчетата на своето възприятие, които са всичко, което мога да видя. 4Днес ще си призная това.
5
По този начин ще се освободя от необходимостта да съдя за неща, за които не мога да съдя.
6
Така правя свободен себе си и всичко, което виждам, за да бъдем в мир, както Бог ни е
сътворил.
2. Отче, днес аз предоставям на всичко сътворено свободата да бъде себе си. 2Почитам
всички части от него, към които принадлежа и аз. 3Ние сме едно цяло, защото всяка част
съдържа спомена за Теб и истината трябва да грее единно във всички нас.
УРОК 244
Аз не съм в опасност никъде по света.
518
 1. Твоят Син е в безопасност, където и да се намира, защото Ти си там с него. 2Той
трябва само да призове Твоето Име и ще възстанови своята сигурност и Твоята Любов,
защото те са едно. 3Как може да се страхува или съмнява или забрави, че той не може да
страда, да бъде заплашен или да преживее нещастие, когато Ти принадлежи, обичан и
обичащ, в сигурността на Твоята Бащинска прегръдка?
2. И тук сме ние наистина. 2Никакви бури не могат да дойдат в свещеното убежище на
нашия дом. 3В Бога ние сме защитени. 4Защото какво може да дойде да заплаши Самия Бог или
да накара да се страхува онова, което ще бъде завинаги част от Него?
УРОК 245
Твоят мир е с мен, Отче. Аз съм защитен.
1. Твоят мир ме обгръща, Отче. 2Където и да ида, Твоят мир върви с мен. 3Той пръска
своята светлина върху всеки, когото срещна. 4Аз го нося на отчаяните, самотните и
уплашените. 5Отдавам Твоя мир на онези, които страдат от болка или по нещо загубено, или
си мислят, че са лишени от надежда и щастие. 6Изпрати ги при мен, Отче. 7Позволи ми да
нося Твоя мир в себе си. 8Защото аз ще спася Твоя Син според Твоята Воля, за да мога да
разпозная своето Аз.
2. И така, ние вървим в мир. 2На целия свят предаваме вестта, която сме узнали. 3И така,
идваме да чуем Гласа към Бога, Който ни говори, когато предаваме Неговото Слово; Чиято
Любов разпознаваме, защото споделяме Словото, което Той ни е дал.
УРОК 246
Любовта ми към Отца е любов към Неговия Син.
1. Нека не мисля, че мога да намеря път към Бога, ако храня омраза в сърцето си. 2Нека не
се опитвам да нараня Божия Син и да си мисля, че мога да познавам неговия Отец или своето
Аз. 3Нека позная себе си и вярвам, че съзнанието ми може да приеме моя Отец и да си
представи цялата любов, която Отца изпитва към мен и която аз изпитвам към Него.
2. Аз ще приема пътя, който Ти си избрал за мен, за да дойда при Теб, Отче мой. 2В това
ще успея, защото такава е Твоята Воля. 3И ще разбера, че онова, което Ти желаеш, го желая
също и аз, и само него. 4И така, аз избирам да обичам Твоя Син. 5Амин.
УРОК 247
Без прошка ще продължа да бъда сляп.
1. Грехът е символ на агресия. 2Ако виждам грях, където и да било, аз ще страдам.
3
Защото единствено благодарение на прошката ми се явява Христовото виждане. 4Когато
приема простата истина на Неговото виждане, ще бъда напълно изцелен. 5Братко, ела и ми
позволи да те погледна. 6Твоята красота отразява моята. 7Твоята невинност е и моя. 8На теб ти е
простено, а заедно с теб - и на мен.
2. Днес ще гледам на всекиго така. 2Моите братя са Твои Синове. 3Ти като техен Отец
си ги сътворил, дарявайки ми ги като част от Теб и моето собствено Аз. 4Днес аз Те почитам
в тях и така се надявам този ден да позная своето Аз.
УРОК 248
Онова, което страда, не е част от мен.
1. Аз съм се отказал от истината. 2Нека сега със същата вярност се откажа от лъжата.
3
Онова, което страда, не е част от мен. 4Което тъгува, не съм аз. 5Което боли, е само илюзия на
моето съзнание. 6Което умира, не е било живо никога и не е замъглило истината за мен самия.
7
Сега аз отхвърлям предубежденията, заблудите и лъжите относно светия Божи Син. 8Сега съм
готов да го приема обратно такъв, какъвто Бог го е сътворил и какъвто е.
2. Отче, моята отдавнашна любов към Теб се връща и позволи ми да обичам също и Твоя
Син. 2Отче, аз съм, какъвто Ти си ме сътворил. 3Сега си спомням Твоята Любов, както и
своята. 4Сега разбирам, че са едно цяло.
УРОК 249
Прошката слага край на всяко страдание и загуба.
1. Прошката рисува картината на един свят, където страданието е прекратено, където
става невъзможна загубата и гневът е загубил смисъла си. 2Агресията е изчезнала и лудостта
има край. 3Мислимо ли е сега някакво страдание? 4Нима може да съществува загуба? 5Светът
става място на радост, изобилие, благотворителност и безкрайно отдаване. 6Той сега така много
прилича на Небето, че бързо се преобразява в светлината, която отразява. 7И така, пътуването,
на което Божият Син е тръгнал, свършва в светлината, от която е дошъл.
2. Отче, ние сме готови да обърнем съзнанието си към Теб. 2Досега сме го предавали,
държали сме го в клещите на горчилката и сме го плашили с мисли за насилие и смърт. 3Сега
отново ще се върнем към Теб такива, каквито си ни сътворил.
519
 УРОК 250
Нека не възприемам себе си като ограничен.
1. Нека да видя Божия Син днес и да стана свидетел на неговата слава. 2Нека не се
опитвам да замъгля свещената светлина в него, нито да гледам как силата му се смалява и
свежда до безсилие; нито да забелязвам онези негови слабости, които биха ми позволили да
наруша неговата независимост.
2. Той е Твой Син, мой Отче. 2И днес аз ще видя неговото благородство, вместо своите
илюзии. 3Той е това, което съм аз и както виждам него, така вuждaм и себе си. 4Днес ще
виждам истинно, за да може този ден най-сетне да се отъждествя с него.
4. Какво е грехът?
1. Грехът е умопомрачение. 2Той е средството, което тласка съзнанието към лудост и се
стреми да постави илюзии на мястото на истината. 3И обезумяло, съзнанието вижда илюзии,
където би трябвало да бъде истината и където тя е в действителност. 4Грехът е дал очи на
тялото, защото какво могат да видят невинните? 5За какво им е зрението, слухът или
осезанието? 6Какво ще чуят те или ще протегнат ръка да докоснат? 7Какво изобщо ще
възприемат със своите сетива? 8Да възприемеш със сетивата си не означава да познаеш. 9А
истината може да бъде запълнена само с познание и с нищо друго.
2. Тялото е инструментът, който съзнанието е създало в усилията си да заблуди самото
себе си. 2Неговата цел е да се стреми. 3И все пак целта на стремежа би могла да се промени. 4И
тогава тялото започва да служи на друг стремеж. 5То започва да служи на цел, различна от тази,
която съзнанието е създало като себезаблуждение. 6Истината може да бъде негова цел, също
както лъжите. 7Сетивата тогава ще се стремят да свидетелстват за онова, което е истина.
3. Грехът е вместилище на всички илюзии, които са въображаеми неща, произхождайки
от неправилни мисли. 2Те са „доказателството", че лишеното от реалност, е реално. 3Грехът
„доказва", че Божият Син е зъл; че вечността трябва да има край; че вечният живот свършва в
смъртта. 4И Сам Бог е загубил Сина, Когото обича, и само разложението е Неговият завършек,
Волята Му е извечно надмогната от смъртта, любовта - убита от омразата и мирът завинаги
изчезнал.
4. Сънищата на един безумец внушават страх и грехът наистина изглежда ужасен. 2И все
пак, онова, което се вижда като грях, е само детинска игра. 3Божият Син може да си играе на
превърнал се в тяло, жертва на злото и греха, с кратък живот, които завършва в смъртта. 4Но
през цялото време неговият Отец свети над него и го обича с вечна Любов, която преструвките
му съвсем не могат да променят.
5. Колко време, о, Сине Божи, ще поддържаш играта на греха? 2Защо да не изоставим
тези детски играчки с остри ръбове? 3След колко време ще бъдеш готов да се върнеш у дома?
4
Може би днес? 5Грехът не съществува. 6Творението е неизменно. 7Още ли ще отлагаш
завръщането на Небето? 8Колко време, о, свети Божи Сине, още колко време?
УРОК 251
Аз нямам нужда от нищо, освен от истината.
1. Много неща търсих, но намерих само отчаяние. 2Сега вече търся едно, защото в него и
само в него е съсредоточено всичко, от което се нуждая. 3Нищо, към което съм се стремил, не
ми е било нужно, нито желано. 4Не съм осъзнавал единственото, от което се нуждая. 5Но сега
виждам, че се нуждая само от истината. 6В нея се задоволяват всички нужди, свършват всички
стремежи, всички надежди най-сетне се реализират и сънищата приключват. 7Сега имам
всичко, което би могло да ми бъде нужно. 8Имам всичко, което бих могъл да желая. 9И най-
сетне сега намирам мир в себе си.
2. И за този мир, Отче наш, благодарим. 2Ти ни връщаш онова, от което сами сме се
отрекли, а ние желаем истински само него.
УРОК 252
Моята Идентичност е Божият Син.
1. Моето Аз е по-свято от всички представи за святост, които мога да възприема сега.
2
Неговата сияйна и съвършена чистота е далеч по-бляскава от всяка светлина, някога съзирана
от мен. 3Неговата любов е безгранична и притежава сила, която обгръща всичко, дарявайки му
спокойствие и увереност. 4Силата Му не произтича от изгарящите импулси, които са
движещите сили на света, а от безграничната Любов на Самия Бог. 5Колко далеч отвъд този
свят е моето Аз и все пак колко близо до мен и близо до Бога!
2. Отче, Ти знаеш истинската ми Идентичност. 2Открий я сега и на мен, Твоят Син, за
да се пробудя за истината в Теб и да зная, че съм си възвърнал Небето.
УРОК 253
520
 Моето Аз е властелинът на вселената.
1. Невъзможно е нещо да дойде при мен, ако аз не съм го повикал. 2Дори и на този свят,
аз ръководя своята съдба. 3Случва се онова, което аз желая. 4Ако нещо не се получава, това е,
защото не съм пожелал. 5Трябва да приема това. 6Защото така бивам поведен отвъд този свят
към своите творения, рожби на моята воля, на Небето, където моето свещено Аз обитава с тях и
с Този, Който ме е сътворил.
2. Ти си онзи Аз, Когото Си сътворил като Свой Син, творящ подобно на Теб и Единен с
Теб. 2Моето Аз, което е властелинът на вселената, е само Твоя Воля в съвършено единство с
моята, и това Аз е само радостно да приеме Волята Ти, за да се разгърне и постигне Себе Си.
УРОК 254
Нека в мен стихне всеки глас, освен Божия.
1. Отче, днес аз ще чувам само Твоя Глас. 2В най-дълбоко мълчание ще дойда при Теб, за
да чуя Твоя Глас и да приема Твоето Слово. 3Нямам друга молитва, освен тази: Аз идвам при
Теб да те помоля за истината. 4А истината е само Твоята Воля, която аз ще споделя днес с
Теб.
2. Днес ние не оставяме никакви его-мисли да ръководят нашите думи или действия.
2
Когато възникнат такива мисли, тихо отстъпваме назад, поглеждаме ги и после ги оставяме да
си вървят. 3Не желаем онова, което те ще донесат със себе си. 4Ето защо предпочитаме да не ги
задържаме. 5Те са стихнали сега. 6И в тишината, осветена от Неговата Любов, Бог ни говори и
ни открива нашата воля, след като сме решили да Го помним.
УРОК 255
Избирам да преживея този ден в съвършен мир.
1. Днес имам чувството, че не мога да избера да бъда в мир. 2Но Бог ме кара да повярвам,
че Неговият Син е подобен Нему. 3Нека днешният ден да имам вяра в Този, Който твърди, че аз
съм Син Божи. 4И нека мирът, който изибрам да имам днес, да свидетелства за истината,
утвърждавана от Него. 5Божият Син не може да има тревоги и трябва да остане завинаги в
Небесен мир. 6В Негово име, аз отдавам днешния ден на това да открия волята на моя Отец по
отношение на мен, да я приема като своя и да я предам на всички Синове на Отца.
2. И така, Отче мой, аз ще преживея този ден с Теб. 2Твоят Син не те е забравил.
3
Мирът, който си му дарил, продължава да бъде в неговото съзнание и аз избирам там да
проведа днешния ден.
УРОК 256
Бог е единствената цел, която имам днес.
1. Пътят към Бога минава през прошката тук. 2Не съществува друг път. 3Ако съзнанието
не желаеше греха, защо е било нужно той да те застигне? 4Кой щеше да продължи да се
съмнява? 5Кой щеше да остане неуверен в истинската си същност? 6И кой би продължил да
тъне в сън, в тежките облаци на съмненията относно светостта на онзи, когото Бог е сътворил
безгрешен? 7Тук ние можем само да сънуваме. 8Но можем да сънуваме и това, че сме простили
на този, за когото всякакъв грях остава невъзможен и днес избираме този сън. 9Бог е нашата
цел; прошката е средството, чрез което нашите съзнания се завръщат най-сетне при Него.
2. И така, Отче наш, ние ще дойдем при Теб по пътя, които си ни показал. 2Нямаме
друга цел, освен да чуваме Твоя Глас и да намерим пътя, който Твоето Свещено Слово ни е
посочило.
УРОК 257
Нека винаги да помня своята цел.
1. Ако забравя своята цел, аз мога само да бъда объркан, несигурен за онова, което съм, и
така, противоречив в своите действия. 2Никой не може да служи на противоречиви цели и да им
служи добре. 3Нито пък би могъл да действа без дълбок стрес и тежка депресия. 4Нека
следователно бъдем решени да помним онова, което желаем днес, за да обединим смислено
своите мисли и действия и да постигнем само онова, което Бог желае от нас да правим този ден.
2. Отче, прошката е избраното от Теб средство за нашето спасение. 2Нека днес да не
забравяме, че не можем да имаме друга воля, освен Твоята. 3И така, нашата цел трябва също
да бъде подчинена на Теб, за да постигнем онзи душевен мир, който Ти си предназначил за нас.
УРОК 258
Нека помня, че моята цел е Бог.
1. Всичко, което е необходимо, е да тренираме нашите умове да надмогнат всички дребни
безсмислени цели и да помним, че нашата цел е Бог. 2Споменът за Него е скрит в нашите
съзнания, замъглен от дребните ни цели, които не предлагат нищо и не съществуват. 3Нима все
така ще позволяваме Божията благодат да свети несъзнавана от нас, докато се стремим към
521
играчките и дрънкулките на света? 4Бог е нашата единствена цел, нашата единствена Любов.
5
Ние нямаме друга цел, освен да помним за Него.
2. Нашата единствена цел е само да следваме пътя, който води кьм Теб. 2Ние нямаме
друга цел, освен тази. 3Какво друго можем да искаме, освен да помним Теб? 4Какво друго
можем да търсим, освен собствената си Идентичност?
УРОК 259
Нека помня, че грехът не съществува.
1. Грехът е единствената мисъл, която прави целта на Бога да изглежда непостижима.
2
Какво друго може да ни напрани слепи за очевидното, правейки странното и изкривеното
привидно по-ясни? 3Какво друго, освен грехът, поражда нашата агресия? 4Какво друго, освен
грехът, може да бъде източник на вина, която изисква наказание и страдание? 5И какво друго,
ако не грехът, може да поражда страх, който замъглява Божието творение, придавайки на
любовта качествата на страха и агресията?
2. Отче, аз няма да бъда безумен днес. 2Няма да се страхувам от любовта, нито ще
търся подслон при нейната противоположност. 3Ти си Първоизточникът на всичко, което е.
4
И всичко, което съществува, остава с Теб и Ти с него.
УРОК 260
Нека помня, че Бог ме е сътворил.
1. Отче, аз не съм създал себе си, макар че така си мислех в своето безумие. 2И все пак,
като Твоя Мисъл, не съм се откъснал от своя Първоизточник и съм останал част от Онзи,
Който ме е сътворил. 3Твоят Син, Отче мой, те призовава днес. 4Нека да си спомня, че Ти си
ме сътворил. 5Нека да си спомня своята Идентичност. 6И нека моята невинност отново да се
яви пред погледа на Христос, през който аз ще погледна на своите братя и на себе си днес.
2. Сега си спомняме своя Първоизточник и в Него най-сетне откриваме своята вярна
идентичност. 2Ние сме наистина свети, защото нашият Първоизточник не познава грях. 3И ние,
Неговите Синове, сме подобни на Него и помежду си.
5. Какво е Тялото?
1. Тялото е ограда, която Божият Син си въобразява, че е издигнал, за да отдели части от
своето Аз от други части. 2В тази ограда той си мисли, че живее, за да умре, когато тя се разло-
жи и разпадне. 3Защото смята, че в нея е защитен от любовта. 4Отъждествявайки се със
собствената си сигурност, той се възприема като онова, което въплъщава това негово чувство за
сигурност. 5Как иначе ще бъде убеден, че се намира в тялото, когато държи любовта извън
него?
2. Тялото е нетрайно. 2Но той гледа на това като на двойна сигурност. 3Защото
нетрайността на Божия Син е „доказателство", че неговите ограждения вършат работа и
изпълняват задачата, която им възлага съзнанието му. 4Ако неговата единност беше
недосегаема, кой щеше да напада и да бъде нападан? 5Кой би могъл да бъде победител? 6Кой би
могъл да бъде плячка? 7Кой жертвата? 8И кой убиецът? 9И ако той не умира, какво е
„доказателството", че Божият вечен Син може да бъде унищожен?
3. Тялото е сън. 2Както и други сънища, то понякога привидно изобразява щастие, но
може съвсем внезапно да се обърне в страх, при което се ражда всеки сън. 3Защото само
любовта действително твори, а любовта не търпи страх. 4Създадено така, че да е подвластно на
страха, тялото е принудено да служи на това негово предназначение. 5Но ние можем да
променим целта, на която тялото ще се подчинява, като променим отношението си към
неговото предназначение.
4. Тялото е средството, чрез което Божият Син си връща разума. 2Въпреки че то е било
създадено, за да го изолира в ада без никакъв шанс да избяга, Небето може да стане цел, която
да дойде на мястото на преследването на ада. 3Синът Божи протяга ръка, за да достигне своя
брат и да му помогне да върви по пътя заедно с него. 4Сега тялото е свещено. 5Сега то служи да
излекува съзнанието, основано на убеждението, че е било създадено, за да убива.
5. Ти се отъждествяваш с онова, което смяташ, че ще те направи сигурен. 2Каквото и да е,
ще повярваш, че то е единно с теб. 3Твоята сигурност е в истината, а не в лъжите. 4Любовта е
твоята сигурност. 5Страхът не съществува. 6Отъждестви се с любовта и ще бъдеш сигурно
защитен. 7Отъждестви се с любовта, и си у дома си. 8Отъждестви се с любовта, и ще намериш
Своето Аз.
УРОК 261
Бог е моето убежище и сигурност.
1. Аз ще се отъждествя с онова, което мисля, че е мое убежище и сигурност. 2Ще виждам
себе си там, където чувствам силата си и мисля, че живея в цитаделата, където съм защитен и
522
не мога да бъда нападнат. 3Нека днес да не търся сигурност в опасността, нито да се опитвам да
намеря мир в смъртоносна агресия. 4Аз живея в Бога. 5В Него намирам своето убежище и
своята сила. 6В Него е моята Идентичност. 7В Него е вечният покой. 8И само там аз ще си
спомня Кой съм наистина.
2. Нека не търся идоли. 2Аз ще дойда, Отче мой, днес у дома при Теб. 3Избирам да бъда
такъв, какъвто Ти си ме сътворил и да намеря Сина, когото Ти си сътворил като мое Аз.
УРОК 262
Нека не възприемам днес различия.
1. Отче, Ти имаш един Син. 2И днес аз ще виждам него. 3Той е Твое едничко творение.
4
Защо ми е да възприемам хиляди форми на онова, което си остава единно? 5Защо да му давам
хиляди имена, когато само едно е достатъчно? 6Твоят Син трябва да носи Твоето Име,
защото Ти си го сътворил. 7Нека не го възприемам като чужд на неговия Отец, нито чужд на
самия мен. 8Защото той е част от мен и аз от него и ние сме част от Теб, Който Си нашият
Първоизточник, вечно съединени в Твоята Любов; вечно Светия Божи Син.
2. Ние, които сме едно цяло, този ден ще осъзнаем истината за самите себе си. 2Ще
дойдем у дома и ще намерим покой в единение. 3Защото тук е мирът и никъде другаде не може
да се потърси и намери мир.
УРОК 263
Моята свята визия вижда чисти всички неща.
1. Отче, Твоето Съзнание е създало всичко съществуващо, Твоят Дух е влязъл в него,
Твоята Любов му е вдъхнала живот. 2И нима аз бих могъл да виждам сътвореното от теб,
сякаш е греховно? 3Не желая да възприемам толкова мрачни и страшни образи. 4Едва ли
сънят на един безумец е подходящият избор за мен, вместо цялата красота, с която си
благословил творението; цялата му чистота, радост и неговия вечен, изпълнен с тишина дом
в Теб.
2. И докато все още сме извън Небесните врати, да погледнем на всичко през светата
визия и погледа на Христос. 2Нека съзрем чистотата във всичко видимо, за да преминем покрай
него невинни и заедно да се отправим към дома на нашия Отец като братя и свещени Божи
Синове.
УРОК 264
Аз съм обгърнат от Божията Любов.
1. Отче, Ти си пред мен и зад мен, край мен и на всяко едно място, където се озова,
навсякъде, където ида. 2Ти си във всичко, което виждам, в звуците, които чувам, във всяка
протегната към мен ръка. 3В Теб времето изчезва и мястото се превръща в безсмислено
суеверие. 4Защото онова, което обгръща Твоя Син и го пази, е Самата Любов. 5Това е
единственият първоизточник на всичко и всичко споделя Неговата святост; нищо не е отвъд
Твоето единно творение, лишено от Любовта, Която обгръща всичко в Себе Си. 6Отче,
Синът Ти е Твое подобие. 7Ние се обръщаме в Твоето Име днес към Теб, за да намерим мир в
Твоята вечна Любов.
2. Братя, днес се присъединете към мен. 2Това е молитва на спасението. 3Нима няма да се
присъединим към нещо, което ще спаси света, както и самите нас?
УРОК 265
Красотата на творението е единственото, което виждам.
1. Аз наистина разбирах погрешно света, защото приписвах греховете си на него и
виждах как те на свой ред се изпречват насреща ми. 2Колко страшни ми се струваха! 3И колко
съм се заблуждавал да мисля, че онова, от което се страхувам, е в света, а не единствено в
моето съзнание. 4Днес виждам в света онази небесна красота, която озарява творението. 5Не
съществува страх в него. 6Нека не ми се привиждат греховете ми и да закриват светлината на
Небето, която грее над света. 7Онова, което се отразява в него, е в Божието Съзнание.
8
Образите, които ми се явяват, отразяват моите мисли. 9И все пак, моето съзнание е в единение
с Божието. 10И тъй, мога да възприема красотата на творението.
2. Притихнал, аз ще погледна света, който отразява само Твоите Мисли, както и
моите. 2Нека си спомня, че те са единни, и ще съзерцавам красотата на творението.
УРОК 266
Моето Божествено Аз живее в теб, Сине Божи.
1. Отче, Ти си ми дал всички Свои Синове, да бъдат мои спасители и съветници в това,
което виждам; носители на Твоя свещен Глас, отправен към мен. 2Ти си отразен в тях и чрез
тях Христос ми показва отражението на моето Аз. 3Нека Твоят Син да не забравя Твоето

523
свещено Име. 4Нека Твоят Син да не забравя своя свещен Първоизточник. 5Нека Твоят Син да
не забравя, че неговото име е Твое.
2. Този ден ние влизаме в рая, призовавайки Божието Име и своето, разпознавайки своето
Аз във всеки един от нас; обединени в свещената Божия Любов. 2Колко много спасители ни е
дал Бог! 3Как бихме могли да изгубим пътя си към Него, когато Той е изпълнил света с онези,
които ни Го посочват и ни е дал очи, за да ги видим?
УРОК 267
Моето сърце бие в Божествен мир.
1. Навсякъде около мен е животът, който Бог е сътворил в Своята Любов. 2Той ме зове
във всеки удар на сърцето, във всяко дихание; във всяко действие и всяка мисъл. 3Мир изпълва
моето сърце и подчинява тялото ми на целта на прошката. 4Сега съзнанието ми е изцелено и ми
е дадено всичко, от което се нуждая, за да спася света. 5Всеки удар на сърцето ми носи покой; и
всяко дихание ми вдъхва сили. 6Аз съм вестител на Бога, направляван от Неговия Глас,
подкрепян от Него с любов и държан завинаги притихнал и в мир в Неговите любещи Ръце.
7
Всеки удар на сърцето призовава Неговото Име и всеки получава отговор от Неговия Глас,
убеждавайки ме, че в Него аз съм си у дома.
2. Нека се вслушам в Твоя Отговор, не в моя. 2Отче, сърцето ми бие сред онзи мир,
породен от Сърцето на Любовта. Там и само там мога да си бъда у дома.
УРОК 268
Нека всички неща бъдат точно такива, каквито са.
1. Нека днес да не Те критикувам и да не те съдя, Боже. 2Нека не правя опити да се
намесвам в Твоето творение и да го изкривявам в болезнени форми. 3Нека бъда готов да не
натрапвам своите желания на неговото единство и да го оставя да бъде такова, каквото си
го сьтворил. 4Защото така ще мога да позная Себе Си такъв, какьвто съм сътворен от Теб.
5
Сътворен съм в Любов и в Любов ще остана завинаги. 6Какво би могло да бъде страшно,
когато съм оставил всички неща да бъдат такива, каквито са?
2. Нека днес нашето зрение да не бъде сквернословно, нито да оставим слуха си да чува
лъжливи езици. 2Само реалността е свободна от болка. 3Само реалността е свободна от загуба.
4
Само реалността дава пълна сигурност. 5И само нея ние търсим днес.
УРОК 269
Аз отправям поглед към Христовото лице.
1. Моля Те, благослови моето виждане днес. 2Ти си го избрал като средство да ми
покажеш грешките, за да погледна отвъд тях. 3Дадено ми е да открия ново възприятие чрез
Водача, Когото си определил за мен и чрез Неговите уроци да преодолея сетивното
възприятие и да се върна към истината. 4Моля за онази илюзия, която преодолява всички
останали. 5Днес избирам да видя един опростен свят, в който всеки ми показва лицето на
Христос и ме учи, че онова, което виждам, ми принадлежи; че нищо не съществува, освен
Твоят свят Син.
2. Днес нашето зрение е наистина благословено. 2Ние споделяме единна визия, когато
погледнем лицето на Този, Чието Аз е нашето. 3Ние сме единни благодарение на Него, Който е
Божи Син; благодарение на Него, Който е нашата Идентичност.
УРОК 270
Аз няма да виждам през плътското си зрение днес.
1. Отче, Христовото виждане е твоят дар към мен и то е в състояние да преведе
всичко, което виждат телесните очи във видението на един забравен свят. 2Колко
великолепен и благодатен е този свят! 3Но и колко много неща още мога да видя в него, които
зрението не може да ми открие. 4Светът, получил прошка, е знак, че Твоят Син признава своя
Отец и изважда сънищата пред лицето на истината в очакване на единствения миг, когато
времето свършва завинаги с това, че той си е възвърнал спомена за Теб. 5Неговото
предназначение сега е даденото от Теб и всяка мисъл, освен Твоята, изчезва.
2. Сърцата ни ще бъдат притихнали и благословени и ще предадат мир на всекиго.
2
Христос е нашето зрение днес. 3И чрез Неговите очи ние даряваме изцеление на света
благодарение на светия Син, когото Бог е сътворил цялостен; светия Син, когото Бог е
сътворил единен.
6. Какво е Христос?
1. Христос е Божият Син такъв, какъвто Бог го е сътворил. 2Той е Висшето Аз, което е
общо за всички и ни обединява един друг, както и с Бога. 3Той е онази Мисъл, Която
продължава да живее в Съзнанието, Което Я е сътворило. 4Той не е напускал Своя свят дом,

524
нито е загубил невинността, която Му е присъща от Неговото сътворение. 5Той обитава вечно
неизменен в Съзнанието на Бог.
2. Христос е връзката, която те поддържа в единение с Бога и гарантира, че разделението
от Бог не е нищо повече от отчаяна илюзия, защото надеждата завинаги ще остане да живее в
Него. 2Твоето съзнание е част от Неговото и Неговото от твоето. 3Той е онази част, в която се
намира Божият отговор; където всички решения вече са взети и сънищата свършили. 4Той
остава недосегаем от нищо, което възприемат телесните очи. 5Защото, въпреки че Отца е
предоставил на Него средството за твоето спасение, Той си остава онази Висша Същност, която
подобно на Отца, не познава греха.
3. Дом на Светия Дух и у дома си само в Бога, Христос остава в мир сред Небето на
твоето свято съзнание. 2Това е единствената част от теб, която има истинска реалност.
3
Останалото са сънища. 4Ала тези сънища ще бъдат предадени на Христос, за да избледнеят
пред Неговата слава и да ти разкрият най-накрая твоето свещено Аз, Христос.
4. Светия Дух достига от Христос в теб до всички твои сънища и зове да дойдат при Него,
за да бъдат преведени на езика на истината. 2Той ще ги размени срещу последния сън, който
Бог е посочил като край на сънищата. 3Защото когато прошката обхване целия свят и мир се
възцари за всеки Син на Бога, какво би могло да поддържа всичко в разделение, защото какво
остава да се вижда, освен Христовото лице?
5. И колко дълго ще бъде съзерцавано това свещено лице, когатo то е само символ, че
времето за учение вече е свършило и целта на Изкуплението най-накрая е постигната? 2И така,
нека се стремим да открием Христовото лице и да не виждаме друго. 3Когато съзерцаваме
Неговата благодат, ще узнаем, че нямаме нужда нито от знания, нито от сетива, нито от време,
нито от каквото и да било, освен свещения Аз, Христос, Когото Бог е сътворил като Свой Син.
УРОК 271
С Христовото виждане ще си служа днес.
1. Всеки ден, всеки час, всеки миг аз избирам онова, което предпочитам да виждам,
звуците, които искам да чувам, свидетелствата за онова, което желая да бъде истината за мен.
2
Днес аз избирам да виждам онова, което Христос иска да виждам, да чувам Божия Глас и да
търся свидетелства за онова, което е истинно в Божието творение. 3Пред Христовия поглед се
срещат светът и Божието творение и когато се съберат, възприятията загубват
предназначението си. 4Неговият любящ взор спасява света от смъртта, защото всичко, което
погледне, може само да живее, спомняйки си Отца и Сина; Твореца и творението в единство.
2. Отче, Христовото виждане е пътят към Теб. 2Това виждане ми помага да си върна
спомена за Теб. 3И това аз избирам да виждам днес.
УРОК 272
Нима е възможно Божият Син да се задоволи с илюзии?
1. Отче, истината ми принадлежи. 2Моят дом е на Небето по Твоя Воля и моя. 3Нима
могат сънищата да ме удовлетворяват? 4Могат ли илюзиите да ми донесат щастие? 5Какво,
освен споменът за Теб може да удовлетвори Твоя Син? 6Аз не ще приема по-малко от онова,
което вече си ми предоставил. 7Обгърнат съм от Твоята Любов, вечно спокойна, вечно нежна
и вечно сигурна. 8Божият Син трябва да бъде такъв, какъвто Ти си го сътворил.
2. Днес ние задгърбваме илюзиите. 2И ако доловим изкушение, което да ни зове да
останем и да се задържим в някой сън, обръщаме се и се питаме дали ние, Божиите Синове,
можем да се задоволим със сънища, когато бихме могли да изберем Небето вместо ада и
любовта щастливо да дойде на мястото на всеки страх.
УРОК 273
Спокойствието на Божия мир ми принадлежи.
1. Може би днес вече сме готови за един ден на ненарушаван покой. 2Ако това още не е
възможно, ние сме доволни и дори нещо повече от удовлетворени да узнаем как такъв ден
може да се постигне. 3Ако се поддадем на тревога, нека се научим как да я прогоним и да си
върнем мира. 4Трябва само да си кажем мислено с твърда убеденост: „Спокойствието на Божия
мир ми принадлежи", и нищо не може да наруши онзи мир, който Бог Сам е дал на Своя Син.
2. Отче, Твоят мир ми принадлежи. 2Нима трябва да се страхувам, че нещо може да ми
ограби онова, което Сам Ти искаш да ми принадлежи? 3Аз не мога да загубя Твоите дарове.
4
И така, мирът, който Ти Си дал на Своя Син продължава да бъде в мен, в тишина и в моята
собствена вечна любов към Теб.
УРОК 274
Днешният ден принадлежи на любовта. Нека не изпитвам страх.

525
 1. Отче, днес аз ще оставя всички неща да бъдат такива, каквито Ти си ги сътворил и
ще почитам Твоя Син за неговата невинност, отдавайки любовта на брат към неговия брат и
Приятел. 2Така аз Съм спасен. 3Така истината ще заеме мястото на илюзиите, светлината
ще дойде на мястото на мрака и Твоят Син ще знае, че е такъв, какъвто Ти си го сътворил.
2. Днес ни се дава специалното благословение на нашия Отец. 2Отдай този ден на Него и
днес няма да изпитваш страх, защото това е ден, отдаден на Любовта.
УРОК 275
Изцелителният Глас от Бога взема всичко под закрилата Си днес.
1. Нека се вслушаме в Гласа от Бога, преподаващ един древен урок, истинен и днес, както
винаги. 2Но тъкмо днешният ден е избраният момент, когато да се стремим да се вслушваме, да
учим и разбираме. 3Присъедини се към мен, за да го чуем. 4Защото Гласът от Бога ни говори
неща, които не можем да разберем сами, нито да усвоим поотделно. 5Това е и закрилата на
всичко. 6И в него се открива лечебната сила на Гласа от Бога.
2. Твоят лекуващ Глас закриля всичко днес и аз всичко възлагам на Теб. 2Няма защо да се
безпокоя за нищо. 3Защото Твоят Глас ще ми каже какво да сторя и къде да ида; към кого да
се обърна и какво ди му кажа, какво да мисля, какви слова да отправя към света.
4
Сигурността, която нося, е нещо, което ми е дадено. 5Отче, Твоят Глас закриля всичко чрез
мен.
УРОК 276
Божието Слово ми е дадено, за да говоря.
1. Какво представлява Божието Слово? 2"Моят Син е чист и свят като Самия Мен." 3И
така Бог е станал Отец на Сина, Когото обича, защото така е сътворен. 4Това Слово Синът не е
творил заедно с Него, защото чрез него е роден. 5Нека Го приемем като Отец и всичко ни се
дава. 6Отхвърляйки, че сме създадени в Неговата Любов, ние отхвърляме собственото си Аз и
оставаме несигурни кои сме, Кой е нашият Отец и с каква цел сме дошли на този свят. 7И все
пак, достатъчно е само да признаем Този, Който ни е дал Своето Слово при сътворението ни, за
да помним Него и своето Висше Аз.
2. Отче, Твоето Слово е мое. 2И аз ще го предам на всички свои братя, дарени ми, за да
ги обичам като себе си, както Ти ме обичаш благославяш и закриляш.
УРОК 277
Нека не обвързвам Твоя Син със закони, създадени от мен.
1. Твоят Син е свободен, Отче. 2Нека не си въобразявам, че съм го обвързал със
законите, които съм създал, за да подчинявам тялото. 3Той не е обект на никои закони, които
съм създал аз, чрез които се опитвам да създам по-голяма сигурност на тялото. 4Той не се
променя с онова, което подлежи на промяна. 5Той не е роб на никой от законите на времето.
6
Той е такъв, какъвто Ти си го сътворил, защощо не знае друг закон, освен закона на любовта.
2. Нека не насочваме обожанието си към идоли, нито да вярваме в законите, които
създава идолопоклонничеството, за да скрие свободата на Божия Син. 2Той не е обвързан от
нищо, освен от собствените си убеждения. 3И все пак, онова, което всъщност представлява,
далеч надминава неговата вяра в робството или свободата. 4Той е свободен, защото е Син на
своя Отец. 5И не може да бъде обвързан, освен ако Божията истина е заблуда и Бог желае да
измами Сам Себе Си.
УРОК 278
Ако аз съм затворник, и моят Отец не е свободен.
1. Ако приема, че съм затворник в тялото, в един свят, в който всичко живее сякаш само
за да умре, тогава моят Отец е затворник заедно с мен. 2Това е убеждението, което
демонстрирам, когато настоявам да бъда подвластен на законите, на които се подчинява светът
и неправдите и греховете, които виждам, са реални, без да могат да се избегнат. 3Ако съм
обвързан по какъвто и да било начин, аз не познавам своя Отец, нито своето Аз. 4И съм загубил
всяко чувство за реалност. 5Защото истината е свободна, а онова, което е обвързано, не е част от
истината.
2. Отче, аз не моля за нищо, освен истината. 2Имал съм много глупави мисли за себе си и
своето сътворяване и съм внесъл в съзнанието си илюзията за страх. 3Днес няма да се поддам
на тази илюзия. 4Избирам пътя към Теб вместо лудостта и страха. 5Защото истината е
нещо сигурно и само на любовта може да се разчита.
УРОК 279
Свободата на творението е залог за моята свобода.
1. Краят на сънуването ми е обещан, защото Синът на Бога не е напуснат от Неговата
Любов. 2Само в сънищата има време, когато той сякаш е затворник и разчита на бъдещето, за да
526
се освободи, ако това изобщо стане. 3Но в действителност неговите сънища не съществуват и на
тяхно място е утвърдена истината. 4А сега истината му принадлежи. 5Нима ще стоя в разбитите
окови, чакайки освобождение, когато Бог ми предлага свободата сега?
2. Аз ще приема Твоите обещания днес и ще им отдам вярата си. 2Моят Отец обича
Сина, Когото е сътворил като Свой. 3Нима ще ми откажеш даровете, които Си ми отредил?
УРОК 280
Нима мога да наложа ограничения над Божия Син?
1. Когото Бог е сътворил без ограничения, той е свободен. 2Мога да му изградя затвор, но
само в света на илюзиите, не и в реалността. 3Нито една Мисъл Божия не е напуснала Съзна-
нието на своя Отец. 4Никоя Мисъл Божия не е ограничена по никакъв начин. 5Всяка Мисъл на
Бога е завинаги чиста. 6Нима мога да наложа граници на Божия Син, за когото Отец желае да
бъде неограничаван от нищо и подобен Нему по своята свобода и любов?
2. Днес нека почитам Твоя Син, защото само така откривам пътя към Теб. 2Не налагам
граници върху Сина, когото обичаш и Си сътворил неограничаван. 3Почитта към него е почит
към Теб, а което принадлежи на Теб, то е и мое.
7. Какво е Светия Дух?
1. Светия Дух е посредник между илюзиите и истината. 2Тъй като Той трябва да прокара
мост над бездната между реалността и сънищата, възприятията водят към познание чрез
благодатта, дадена Му от Бога, за да я дари на всеки, който се обърне към Него, за да узнае
истината. 3По моста, прокаран от Светия Дух, всички сънища се пренасят до истината, за да
бъдат разпръснати от светлината на познанието. 4Там гледките и звуците са отстранени
завинаги. 5И на мястото, където са били възприемани преди, прошката е направила възможно
спокойното приключване на възприятията.
2. Целта, която си поставя Светия Дух, е да доведе сънищата до този край. 2Защото
гледките и звуците трябва да бъдат преобразени от свидетели на страха в свидетели на
любовта. 3И когато стане това, процесът на учение е постигнал единствената си цел. 4Защото
процесът на обучение, насочван от Светия Дух към целта, която е приел, става средство да се
надхвърли самия процес на научаване и на негово място да дойде Вечната Истина.
3. Ако знаеше колко много твоят Отец копнее да познаеш своята невинност, нямаше да
оставиш Неговият Глас да моли напразно и да обръщаш гръб на начина, по който Той замества
страшните представи и сънища, които си създал. 2Светия Дух разбира средствата, които си
създал, за да се опиташ да постигнеш онова, което е завинаги непостижимо. 3И ако Му ги
предадеш, Той ще използва тези средства, които си изнамерил за своето изгнание, за да върне
съзнанието ти там, където то е наистина у дома си.
4. От сферата на познанието, където Той е поставен от Бога, Светия Дух те призовава да
отправиш прошка към своите сънища и да си върнеш здравия смисъл и мира на съзнанието.
2
Без прошка сънищата ще продължат да всяват ужас в теб. 3И споменът за Любовта на Отца
няма да се завърне, за да ти покаже, че е дошъл краят на сънищата.
5. Приеми дара на твоя Отец. 2Той е зов от Любовта към Любовта, за да бъде Тя истинска.
3
Светия Дух е дар от Отца, който връща Небесния мир на Неговия възлюбен Син. 4Нима няма
да приемеш своето предназначение да се влееш в Божествената цялост, когато Бог иска от теб
само да бъдеш цялостен?
УРОК 281
Нищо, освен собствените ми мисли, не може да ме нарани.
1. Отче, Твоят Син е съвършен. 2Когато ми се струва, че съм наранен по някакъв начин,
то е защото съм забравил кой съм и че съм такъв, какъвто Ти си ме сътворил. 3Твоите Мисли
могат да ми носят само щастие. 4Ако някога съм тъжен, наранен или болен, това означава,
че съм забравил какво мислиш и съм поставил своите дребни, незначителни представи на
мястото, където би трябвало да бъдат Твоите Мисли, и където те са наистина. 5Не мога да
бъда наранен от нищо друго, освен от собствените си мисли. 6Мислите, които са единни с
Теб, могат само да благославят. 7Мислите, които са единни с Теб, са истинни.
2. Днес няма да наранявам себе си. 2Защото далеч съм надмогнал болката. 3Моят Отец ме
е поставил на сигурно място на Небето и следи за мен. 4Няма да проявя агресия към Сина,
когото Той обича, защото възлюбленото от Него е мое, за да бъде обичано.
УРОК 282
Днес няма да се страхувам от любовта.
1. Ако днес можех да разбера само това, целият свят би постигнал своето спасение. 2Това
е изборът да не загубя разум и да се възприемам такъв, какъвто съм сътворен от Бога, моя Отец
и Създател. 3Това е изборът да не се предавам на сънищата на смъртта, докато истината е вечно
527
жива в радостта от любовта. 4И това е изборът да разпозная Аза, Когото Бог е сътворил като
Свой възлюблен Син и Който остава моята единствена Идентичиост.
2. Отче, Твоето Име е Любов и моето също. 2Това е истината. 3А нима може истината
да се промени просто като й дадеш друго име? 4Името страх е просто грешка. 5Нека не се
плаша от истината днес.
УРОК 283
Моята истинска Идентичност живее в Теб.
1. Отче, аз съм създал за себе си една представа и нея наричам Бо жи Син. 2Но
творението си остава такова, каквото винаги е било, защото Твоето творение е неизменно.
3
Нека не се прекланям пред идоли. 4Аз съм този, когото Отца обича. 5Моята святост си оста-
ва светлината на Небето и Любовта на Бога. 6Нима онова, което Ти обичаш, не е напълно
защитено? 7Нима Небесната Любов не е безкрайна? 8Нима Твоят Син не е истинската ми
Същност, когато Ти си сътворил всичко съществуващо?
2. Сега сме единни, споделяйки своята обща Идентичност, в която Бог, нашият Отец е
единственият ни Първоизвор и всичко сътворено е част от нас. 2И ние благославяме всичко,
съединявайки се с любов с целия свят, който е станал единен с нас чрез нашата прошка.
УРОК 284
Мога да избера да променя всички мисли, които раняват.
1. Загубата не е загуба, когато се разбере правилно. 2Болката е невъзможна. 3Няма
никаква причина, която да доведе до скръб. 4Всяко страдание от какъвто и да било характер не
е нищо повече от сън. 5Това е истината, която първо трябва да се изрази, а след това да се
повтори многократно; докато след това бъде приета поне частично като истина, с много
резерви. 6След това дa бъде разглеждана все по-сериозно и накрая приета като истината. 7Мога
да избера да променя всички мисли, които раняват. 8И ще отида отвъд тези думи днес и отвъд
всякакви резерви и ще постигна пълното приемане на истината, в тях.
2. Отче, онова, което Ти си ми дал, не може да ранява, затова и скръбта и болката
трябва да си невъзможни. 2Нека не се проваля в доверието си към Теб днес, приемайки като
Твои подаръци тези, които носят радост; приемайки като истина това, което носи радост.
УРОК 285
Моята святост грее светла и чиста днешния ден.
1. Днес се пробуждам с радост, очаквайки да ме споходят само щастливите изживявания,
дадени ми от Бога. 2Аз отправям своя зов към тях и зная, че на поканата ми ще откликнат онези
мисли, към които е отправена. 3В мига, в който приема своята святост, ще привличам само
радостни събития. 4Защо да изпитвам болка, с каква цел ще ми бъдат дадени страдания, какво
могат да ми дадат страданието и загубата, ако още днес ме напусне безумието и аз приема
своята святост вместо всичко това?
2. Отче, моята святост е Твоя. 2Нека се радвам в нея и чрез прошка да си върна здравия
разум. 3Твоят Син продължава да бъде такъв, какъвто Ти си го сътворил. 4Моята святост е
част от мен и също част от Теб. 5А какво може да промени Самата Святост ?
УРОК 286
Спокойствието на Небето обгръща днес моето сърце.
1. Отче, колко тихо е днес! 2Как тихо всичко заема своето място! 3Днешният ден е
избраното време да осъзная урока, че не е нужно да предприемам каквото и да било. 4В Теб
всеки избор вече е направен. 5В Теб всеки конфликт е решен. 6В Теб всичко, което се надявам да
намеря, вече ми е дадено. 7Твоят мир ми принадлежи. 8Сърцето ми е стихнало и съзнанието
спокойно. 9Твоята Любов е Небе и Твоята Любов е моя.
2. Тишината на днешния ден ще ни даде надеждата, че сме намерили пътя и сме пътували
далеч по него към напълно сигурна цел. 2Днес няма да се усъмним в целта, която Сам Бог ни е
обещал. 3На Него възлагаме доверието си и на Нашето Висше Аз, Което е все още в единение с
Него.
УРОК 287
Ти си моята цел, Отче. Само Ти.
1. Къде ще отида, ако не на Небето? 2Какво може да замести щастието? 3Какъв дар бих
предпочел пред мира в Бога? 4Каква скъпоценност мога да търся, да намеря и запазя, която да
се сравни със собствената ми Идентичност? 5И нима ще предпочета да живея в страх, вместо в
любов?
2. Ти си моята цел, Отче. 2Към какво друго бих могъл да се стремя, освен към Теб? По
какъв път, ако не този, който води към Теб, мога да желая да поема? 4И какво, ако не
споменът за Теб може да бъде знак за настъпване краят на сънищата и безплодните
528
заместители на истината? 5Ти си моята единствена цел. 6Твоят Син ще бъде такъв, какъвто
Ти си го сътворил. 7Какъв друг път мога да имам, за да позная своето Аз и да се върна към
собствената си Идентичност?
УРОК 288
Нека да забравя миналото на своя брат днес.
1. Това е мисълта, която води пътя към Теб и прокарва мост към моята цел. 2Аз не мога
да дойда при Теб без своя брат. 3И за да позная своя Първоизвор, трябва да разбера онова,
което Ти си сътворил единно с мен. 4Ръката на моя брат е тази, която ме води по пътя към
Теб. 5Неговите грехове са в миналото наред с моите и аз съм спасен, защото миналото вече не
съществува. 6Нека не го желая в сърцето си, защото ще загубя пътя, по който вървя към Теб.
7
Моят брат е моят спасител. 8Нека не проявявам агресия към спасителя, който Ти си ми дал.
9
Но нека почитам този, който носи Твоето Име и така да си спомня, че То е и мое.
2. И затова, прости ми днес. 2А ще узнаеш, че си ми простил, ако можеш дa видиш своя
брат в светлината на светостта. 3Той не може дa бъде по-малко свещен, отколкото съм аз и ти
не можеш да бъдеш по-свят, отколкото той.
УРОК 289
Миналото е приключило. То не може да ме засегне.
1. Докато миналото не престане да живее в моето съзнание, истинският свят
задължително ще убягва от погледа ми. 2Защото аз наистина не гледам никъде; виждам само
онова, което е несъществуващо. 3Как тогава мога да възприема света, който предлага
прошката? 4Миналото е създадено, за да я скрива, защото този свят може да се съзре
единствено в настоящето. 5Той не е минало. 6Какво може да бъде обект на прошка, освен
миналото, а когато простиш за всичко минало, него вече го няма.
2. Отче, помогни ми да не гледам към миналото, което не съществува. 2Защото Ти Сам
идваш на негово място, в настоящия свят миналото си е отишло недосегаемо и необременено
от грях. 3Това бележи краят на чувството за вина. 4Така аз се подготвям за Твоята последна
крачка. 5Нима мога да искам още да чакаш момента, когато да откриеш на Своя Син цялата
красота, която трябва да бъде край на сънищата и на неговата болка?
УРОК 290
Моето настояще щастие е всичко, което виждам.
1. Ако не обръщам очи към неща, които не съществуват, моето настояще щастие е
всичко, което виждам. 2Очите, които започват да се отварят, накрая виждат. 3И аз ще приема
Христовото виждане още днес. 4Онова, което възприемам без Божието Изправление на
зрението, което съм си създал, изглежда наистина страшно и болезнено. 5Но няма да позволя
нито миг повече съзнанието ми да се заблуждава с убеждението, че сънят, който съм създал, е
реален. 6Това е денят, в който търся настоящето си щастие и гледам само към него.
2. С тази решимост аз идвам при Теб и моля Твоята сила да ме подкрепя днес в
стремежа ми да върша Твоята воля. 2Ти не можеш да не ме чуеш, Отче. 3Аз Те моля за нещо,
което вече си ми дал. 4Сигурен съм, че днес ще стана свидетел на собственото си щастие.
8. Какво е Реалният Свят?
1. Реалният свят е символ, както и останалото, което предлагат възприятията. 2И все пак,
той символизира противоположното на създадения от теб. 3Твоят свят е видян през очите на
страха и той носи свидетелствата на страха, съществуващ в съзнанието ти. 4Реалният свят не
може да се възприеме по друг начин, освен през очите, благословени от прошката така, че да
виждат свят, в който ужасът е невъзможен и поводи за страх не съществуват.
2. Реалният свят съдържа съответствие, което да дойде на мястото на всяка нещастна
мисъл, отразена в твоя свят, сигурна корекция на образите на страха и отгласите от конфликти.
2
Реалният свят е свят, видян различно - от спокоен поглед и умиротворено съзнание. 3Там няма
нищо друго, само покой. 4Не се чуват викове на скръб и болка, защото там нищо не е
отхвърлено от прошката. 5И гледките са прекрасни. 6Само щастливи гледки и звуци достигат до
съзнанието, което е простило на себе си.
3. Каква нужда има такова съзнание от мисли за смърт, агресия и убийство? 2Нима то
може да вижда наоколо си нещо друго, освен сигурност, любов и радост? 3Нима би могло да
има нещо, което да предпочете да заклейми и да осъди? 4Светът, който вижда, се поражда от
съзнание, което е в мир със себе си. 5Не се таи опасност в нищо, което вижда, защото е
изпълнено с доброта и съзира само доброта.
4. Реалният свят е символ, че сънят за грях и вина е свършил и Божият Син се е пробудил.
2
Отваряйки очи, той вижда сигурното отражение на Любовта на Отца; сигурното обещание, че

529
е спасен. 3Реалният свят е знак за края на времето, защото да видиш реалния свят означава, че
предназначението на времето е изчерпано.
5. Светия Дух няма нужда от време, след като изпълни Своето предназначение. 2Сега Той
изчаква още миг, когато Бог ще извърши Своята последна крачка и времето ще изчезне,
отнемайки възприятията и оставяйки истината такава, каквато е. 3Ние се стремим към този миг,
защото в него е споменът за Бога. 4И когато погледнем на света, на който сме простили, Светия
Дух ни зове и ни повежда към дома, припомняйки ни нашата Идентичност, Която прошката ни
е възстановила.
УРОК 291
Това е ден на спокойствие и мир.
1. Христовото виждане се изявява днес чрез мен. 2Неговото зрение ми показва всичко,
което е получило прошка и мир и позволява и светът да види същото. 3И аз приемам това
виждане в името на света - заради него и заради себе си. 4На каква красота се наслаждава
погледът ни днес! 5Каква святост ни обгръща! 6Дадено ни е да разберем, че всички споделяме
тази святост; това е Светостта на Самия Бог.
2. Този ден съзнанието ми е спокойно, за да приеме Мислите, които Ти ми предлагаш. 2И
аз приемам онова, което идва от Теб, а не от мен. 3Аз не зная пътя до Теб. 4Но на Теб може да
се разчита изцяло. 5Отче, направлявай Твоя Син по тихата пътека, която води към Теб. 6Нека
моята прошка да бъде пълна и нека да си възстановя спомена за Теб.
УРОК 292
Щастливият изход от всичко е сигурен.
1. Няма изключение от Божиите обещания. 2А Той гарантира, че само щастието може да
бъде последният изход на всичко. 3Но от нас зависи кога ще се постигне това; колко дълго ще
оставим чуждата воля да се противопоставя видимо на Неговата. 4И докато смятаме тази воля
за реална, няма да постигнем края, който Той е предопределил като окончателен изход от
всички проблеми и всички изпитания, които виждаме, от всяка ситуация, с която се сблъскваме.
5
Но този край все пак е сигурен. 6Защото Божията Воля се изпълнява на земята и на Небето.
7
Ние ще търсим и намерим според Неговата Воля, която гарантира осъществяването на нашата
воля.
2. Ние ти отдаваме благодарност, Отче, задето ни гарантираш щастливия изход от
всичко. 2Помогни ни да не ти пречим и да не отлагаме щастливия край за всеки проблем,
който Ти си обещал, за всяко изпитание, което все още си мислим, че ни предстои.
УРОК 293
Всеки страх отмина и остана само любовта.
1. Отмина всеки страх, защото изчезна онова, което го бе породило и заедно с него
изчезнаха всички мисли, породени от страха. 2Любовта остава единственото настояще
състояние, чийто Първоизточник е тук вечно и завинаги. 3Може ли светът да бъде светъл, чист,
сигурен и гостоприемен, ако всичките ми минали грешки го подтискат и ми показват
деформирани образи на страх? 4И все пак, любовта в настоящето е очевидна и нейното
въздействие осезаемо. 5Целият свят свети, отразявайки нейната свещена светлина и най-сетне
аз възприемам един свят, получил опрощение.
2. Отче, нека Твоят свещен свят да не убегне днес от моя поглед. 2Не позволявай да
остана глух за химните на благодарност, които светът пее изпод звуците на страха.
3
Съществува един реален свят, който настоящето съхранява от всички грешки на миналото.
4
И пред очите ми днес ще бъде само този свят.
УРОК 294
Моето тяло е напълно неутрално.
1. Аз съм Син на Бога. 2И нима мога да бъда и друго при това? 3Нима Бог е сътворил
смъртното и нетрайното? 4За какво му е на Божия възлюблен Син онова, което е обречено да
умре? 5Онова, което е неутрално, не може да умре, защото то не е натоварено с мисли,
породени от страх, нито му се приписва някаква карикатура на любовта. 6Неговата неутралност
го съхранява, докато то е полезно. 7След като изпълни предназначението си, то бива
изоставено. 8Не защото е болно, старо или ранено. 9Просто става безполезно, непотребно и се
отхвърля. 10Нека днес не го приемам като нещо повече от това - създадено да служи за известно
време и полезно, докато може да служи, след което да отстъпи мястото на нещо по-добро.
2. Моето тяло, Отче, не може да бъде Твой Син. 2А това, което не е сътворено от Теб,
не е нито грешно, нито безгрешно; добро или лошо. 3Дай ми възможност да използвам този
сън, за да подкрепя Твоя план да се пробудим от всичка сънища, създадени от нас.
УРОК 295
530
 Светия Дух гледа днес чрез мен.
1. Днес Христос иска да използва моите очи и така да спаси света. 2Той иска този дар, за
да ми предложи мир и да премахне всеки страх и болка. 3И когато ги премахне, илюзорните
сънища, привидно налегнали света, изчезват. 4Спасението е едно за всички. 5С моето спасение
се спасява и светът. 6Защото всички ние можем да бъдем спасени само заедно. 7Страхът се
явява в много различни форми, но любовта е една.
2. Отче, Христос поиска един дар от мен и то такъв, който аз отдавам, за да получа.
2
Помогни ми да използвам очите на Христос днес и така позволи Любовта на Светия Дух да
озари всички неща, на които гледам, за да може Неговата опрощаваща Любов да се всели в
мен.
УРОК 296
Светия Дух говори чрез мен днес.
1. Днес Светия Дух се нуждае от моя глас, за да чуе целият свят Твоя Глас и Твоето
Слово чрез мен. 2Готов съм да Ти позволя да говориш чрез мен, защото няма да използвам
друго слово, освен Твоето и няма да имам мисли, откъснати от Твоите, които единствено са
истинни. 3Аз ще бъда спасител на света, който съм създал. 4Защото след като съм го обрекъл,
искам да го освободя от наложеното му от мен проклятие, за да намеря освобождение и да
чуя Словото, Което Твоят Свят Глас ще ми говори днес.
2. Днес преподаваме това и само това, което сами трябва да усвоим. 2Така става
непротиворечива нашата учебна цел и е възможно лесно да я постигнем и бързо да я
осъществим. 3С каква радост идва Светия Дух да ни освободи от ада, когато позволим Неговото
учение да убеди света чрез нас да търси и намери лесната пътека към Бога.
УРОК 297
Прошката е единственият дар, който давам.
1. Прошката е единственият дар, който давам, защото тя е единственият дар, който желая.
2
А всичко, което давам, го давам на себе си. 3Това е простата формула на спасението. 4И аз,
който искам да бъда спасен, ще я усвоя, за да се превърне в начин на живот в един свят, който
се нуждае от прошка и който ще бъде спасен, когато аз приема своето Изкупление.
2. Отче, колко са сигурни Твоите пътища; колко е сигурен техният резултат и с каква
вярност всяка стъпка на моето спасение вече е заложена и осъществена от Твоята благодат.
2
Приеми благодарност за Твоите вечни дарове и благодаря Ти за моята Идентичност.
УРОК 298
Аз Те обичам, Отче, и обичам Твоя Син.
1. Моята благодарност позволява любовта ми да бъде приета без страх. 2И така, аз най-
сетне се връщам към своята Реалност. 3Всичко, което се изпречва пред моето свещено виждане,
прошката го отнема. 4И аз стигам близо до края на безсмислените пътешествия, безумните
кариери и изкуствени стойности. 5Вместо тях, приемам това, което Бог е установил, че ми
принадлежи, сигурен, че само в него ще бъда спасен; сигурен, че ще преодолея страха, за да
срещна своята Любов.
2. Отче, аз идвам при Теб днес, защото не искам да следвам никакъв друг път, освен
Твоя. 2Ти си до мен. 3Твоят път е сигурен. 4И аз съм благодарен за Твоите свещени дарове на
сигурния олтар и избягвам от всичко, което може да затъмни моята любов към Бога, моя
Отец и Неговия свят Син.
УРОК 299
Вечна святост живее в мен.
1. Моята святост далеч надхвърля собствените ми способности да разбирам или зная. 2И
все пак, моят Бог, моят Отец, който я е сътворил, признава моята святост, както своята. 3Нашата
съвместна Воля избира светостта. 4И нашата съвместна Воля знае, че това е така.
2. Отче, моята святост не е от мен. 2Тя не ми принадлежи, така че не може да бъде
разрушена от греха. 3Тя не ми принадлежи, за да бъде засегната от агресия. 4Илюзиите могат
да я затъмнят, но не могат да изгасят нейното сияние, нито да помрачат нейната светлина.
5
Тя стои завинаги съвършена и недосегаема. 6В нея се изцеляват всички неща, защото остават
такива, каквито Ти си ги сътворил. 7И аз мога да позная своята святост. 8Защото Самата
Святост ме е сътворила и аз мога да позная своя Първоизточник, тъй като Твоята Воля е да
Те познавам.
УРОК 300
Само миг трае този свят.
1. Тази мисъл може да се използва, за да потвърди, че смъртта и скръбта са сигурен дял
на всички, които идват тук, защото техните радости отминават преди още те да ги притежават и
531
дори преди да ги получат. 2Но това също е идеята, която не позволява никое неправилно
възприятие да ни държи в плен, нито да представлява за нас повече от отминаващ облак в ясно
небе. 3И ние търсим тази яснота, безоблачна, очевидна и сигурна днес.
2. Ние търсим Твоя свещен свят днес. 2Защото ние, Твоите любящи Синове, сме изгубили
за малко своя път. 3Но се вслушваме в Твоя Глас и узнаваме точно какво да правим, за да си
върнем Небето и своята истинска Същност. 4И днес отдаваме благодарност за това, че
светът трае само миг. 5Ние ще отидем отвъд този малък миг във вечността.
9. Какво означава Второто пришествие?
1. Второто Христово Пришествие, което е толкова сигурно, колкото е Бог, представлява
просто корекция на грешките и връщане към разума. 2То е част от условието, което възстано-
вява онова, което не е било никога изгубено и въдворява отново онова, което е вечно и завинаги
истинно. 3То е покана Божието Слово да заеме мястото на илюзиите; воля да се прости всичко
без изключение и резерви.
2. Всеобхватният характер на Второто Христово Пришествие му позволява да обгърне
целия свят и да те приеме спасен в нежното си присъствие, което обхваща всичко живо заедно с
теб. 2Освобождението, което принася Второто Пришествие, е безгранично, както Божието
творение не познава граници. 3Прошката осветява пътя на Второто Пришествие, защото тя
озарява всичко като едно цяло. 4И така се разпознава най-сетне единството на всичко.
3. Второто пришествие е краят на уроците, на които ни учи Светия Дух, проправяйки път
на Страшния Съд, когато обучението свършва с един последен преговор, който се разгръща
отвъд онова, което е, и стига до Бога. 2Второто Пришествие, това е времето, когато всички
съзнания се предават в ръцете на Христос, за да се върнат на духа в името на истинното
творчество и Божията Воля.
4. Второто Пришествие е това единствено събитие във времето, върху което самото време
не може да въздейства. 2Защото всеки, който някога е дошъл във времето, за да умре, който
предстои да дойде или е тук сега, еднакво бива освободен от всичко сторено. 3В това равенство
Христос се възражда като единна Идентичност, в която Синовете на Бога признават, че всички
са едно цяло. 4А Бог Отец се усмихва на Своя Син, на Своето Единно творение и Своята
единствена радост.
5. Моли се Второто Пришествие да дойде скоро, но не се осланяй само на това. 2То се
нуждае от твоите очи, уши, от твоите ръце и нозе. 3То се нуждае от твоя глас. 4И преди всичко
се нуждае от твоята воля. 5Нека сме радостни, че можем да вършим Божията Воля и да се
съединим в нейната свещена светлина. 6Виж, Божият Син е едно цяло с нас и ние можем да
достигнем любовта на Отца чрез Него.
УРОК 301
И Сам Бог ще изтрие всяка сълза.
1. Отче, ако не осъждам, няма да има за какво да плача. 2Нито да изпитвам болка, нито
да се чувствам изоставен и ненужен на света. 3Той е мой дом, защото не го съдя и така той
става такъв, какъвто според Волята Ти трябва да бъде. 4Позволи ми днес да гледам на него
без да го съдя, през щастливите очи, които прошката е освободила от всяка деформация.
5
Помогни ми да виждам Твоя свят, вместо своя. 6И всички сълзи, които проливам, ще бъдат
забравени, защото първопричината им изчезва. 7Отче, аз няма да съдя Твоя свят днес.
2. Божия свят е щастлив. 2Онези, които го погледнат, могат само да внесат и своята
радост към него и да го благословят като повод за още по-голяма радост. 3Ние сме плакали,
защото не сме разбирали. 4Но сега разбираме, че светът, който сме виждали, не е истински и
днес ще съзерцаваме Божия свят.
УРОК 302
На мястото на мрака, аз виждам светлина.
1. Отче, ние най-сетне отваряме очи. 2Сега, когато си върнахме зрението, твоят
свещен свят ни очаква. 3Мислехме си, че страдаме. 4Но бяхме забравили Сина, Когото си
сътворил. 5Сега разбираме, че мракът е собственото ни въображение и за нас има светлина,
която ни е достъпна. 6Христовото виждане преобразява мрака в светлина, защото когато
дойде любовта, страхът изчезва. 7Помогни ми да простя на Твоя свещен свят днес, за да мога
да видя Неговата святост и разбера, че тя отразява моята.
2. Нашата Любов ни очаква, когато се отправим към Него и ни съпровожда, насочвайки
ни в нашия път. 2Той не може дя не успее. 3Той е Целта, към която се стремим и Методът да Го
достигнем.
УРОК 303
Светият Христос се ражда в мен днес.
532
 1. Гледайте с мен, ангели, гледайте заедно с мен днес. 2Нека всички свещени Мисли на
Бога да ме наобиколят и да останат с мен, докато Божият Син се роди. 3Нека земните звуци се
смълчат и гледките, на които съм привикнал, да изчезнат. 4Нека Христос бъде приет там,
където е у дома си. 5И нека чуе звуците, които са Му понятни и види гледките, които показват
Любовта на Неговия Отец. 6Нека не бъде повече тук чужденец, защото отново се ражда днес в
мен.
2. Твоят Син е добре дошъл, Отче. 2Той идва да ме спаси от негативното аз, което съм
си изградил. 3Той е онова Аз, Което ми е дадено от Теб. 4Той е моята реална същност. 5Той е
Синът, Когото Ти обичаш повече от всичко. 6Той е моето Аз, сътворено от Теб. 7Това не е
Христос, Който може да бъде разпънат. 8Сигурен в Твоите Ръце, нека получа Твоя Син.
УРОК 304
Нека моят свят не затъмнява Христовото зрение.
1. Аз мога да затъмня своето свято зрение, ако наложа върху него своя свят. 2Но няма да
мога да видя светите гледки, които вижда Христос, ако не използвам Неговото зрение. 3Онова,
което възприемаме, е отражение, а не факт. 4И онова, което виждам, е състоянието на моето
съзнание, отразено вън от мен. 5Аз ще благословя света, като гледам на него през очите на
Христос. 6И ще видя сигурните знаци, че всичките ми грехове са опростени.
2. Ти ме извеждаш от мрак към светлина; от грях към святост. 2Нека да простя и така
да получа спасение за света. 3Твой дар е той, Отче, даден ми, за да го предложа на Твоя свят
Син, за да може Той отново да намери спомена за Теб и за Твоя Син такъв, какъвто си го
сътворил.
УРОК 305
Съществува мир, който Христос ни дарява.
1. Който вижда само през очите на Христос, намира мир толкова дълбок и стихнал,
несмущаван и напълно неизменен, за който светът с нищо не наподобява. 2Това е мир, с нищо
несравним. 3И целият свят мълчаливо се оттегля, когато го обгърне този мир и нежно го
принесе пред истината, за да не бъде повече дом на страха. 4Защото любовта е дошла и е
изцелила света, давайки му Христовия мир.
2. Отче, мирът на Христос ни е дарен, защото Твоята Воля е да бъдем спасени.
2
Помогни ни днес да приемем Твоя дар, без да съдим света. 3Защото Той е дошъл да ни спаси
от собствената ни присъда над самите себе си.
УРОК 306
Дарът на Христос е всичко, което търся днес.
1. Нима мога да вижам по друг начин, освен чрез Христовото вижане днес, когато то ми
помага да видя света, подобен на Небето, така че този древен спомен да изплува в съзнанието
ми? 2Днес мога да забравя света, който съм породил. 3Да преодолея всеки страх и да се върна
към любовта, светостта и мира. 4Днес съм спасен и се раждам отново в един свят на милост и
грижа, на любяща доброта и мир Божий.
2. И така Отче наш, ние се връщаме към Теб, спомняйки си, че никога не сме те
напускали; спомняйки си Твоите свещени дарове за нас. 2В благодарност идваме, с празни ръце
и открити сърца и съзнания като молим само за онова, което ти даряваш. 3Не можем да
направим приношение, което да бъде достатъчно за Твоя Син. 4Но в Твоята Любов му е даден
дара на Христос.
УРОК 307
Противоречивите желания не могат да бъдат моя воля.
1. Отче, Твоята Воля е моя и само тя. 2За мен друга воля не съществува. 3Нека не се
опитвам да пораждам друга воля, защото това е лишено от смисъл и ще ми причини болка.
4
Само Твоята Воля може да ми донесе щастие и съществува само тя. 5Ако желая да имам
онова, което само Ти можеш да дадеш, трябва да приема Твоята Воля за мен и да проникна в
онзи мир, където противоречието е невъзможно, където Твоят Син е единен с Теб в битие и
по воля и нищо не противоречи на свещената истина, че аз оставам такъв, какъвто Ти си ме
сътворил.
2. И с тази молитва ние безмълвно проникваме в едно състояние, където не може да има
противоречие, защото присъединяваме своята свещена воля към тази на Бога, признавайки, че
това е една и съща воля.
УРОК 308
Този миг е единственото време, което съществува.
1. Аз разбирам времето по такъв начин, че провалям собствените си цели. 2Ако избера да
стигна отвъд времето до вечността, трябва да променя начина, по който възприемам предназ-
533
начението на времето. 3Целта на времето не може да бъде това да поддържа единството на
минало и бъдеще. 4Единственият период, през който мога да бъда спасен от времето, е
настоящият миг. 5Защото в този миг идва прошката, за да ме направи свободен. 6Христос се
ражда сега, без минало или бъдеще. 7Той е дошъл, за да дари настоящето Си благословение
като го върне към вечността и любовта. 8А любовта е вечно настояща, тук и сега.
2. Благодаря за този миг, Отче. 2Сега съм спасен. 3Този миг е времето, което Ти си
определил за освобождението на Своя Син, а и за спасението на света чрез него.
УРОК 309
Днес няма да се плаша да погледна в себе си.
1. В моя вътрешен свят е вечната невинност, защото Божията Воля е тя да бъде там ,
вечно и завинаги. 2Аз, Неговият Син, чиято воля е безгранична като Собствената Му Воля, не
мога да желая промяна на това. 3Защото да отрека Волята на своя Отец означава да отрека
собствената си воля. 4Да погледна в себе си означава да открия своята воля такава, каквато Бог
я е сътворил и каквато е в действителност. 5Моят страх да погледна към себе си е причинен от
мисълта, че съм породил друга воля, която не е истинна и съм я превърнал в реалност. 6Но тя е
без последствия. 7В себе си аз нося Божията Святост. 8В себе си аз нося спомена за Него.
2. Стъпката, която правя днес, Отче мой, е сигурното ми освобождение от напразните
сънища на греха. 2Твоят олтар стои чист и неосквернен. 3Това е свещеният олтар на моето Аз
и там намирам истинската си Идентичност.
УРОК 310
Без страх и в любов изживявам днешния ден.
1. Отче мой, ще изживея този ден с Теб, както Ти предпочиташ да изживея всичките си
дни. 2И онова, което ще изпитам не е присъщо на времето. 3Радостта, която ме спохожда, не
се отнася към дните и часовете, тя идва от Небето към Твоя Син. 4Този ден ще бъде Твоето
скъпо напомняне за Теб, предан зов към Твоя свят Син, знак, че съм посетен от Твоята
благодат и че Твоята Воля е да получа освобождение днес.
2. Днес прекарваме деня заедно Ти и аз. 2И целият свят се присъединява към нашия химн
на благодарност към Този, Който ни е дал спасение и освобождение. 3Възстановяваме своя мир
и своята святост. 4Нямаме основание за страх, защото сме приели любовта в сърцата си.
10. Какво представлява Страшният съд?
1. Второто Христово Пришествие дарява Божия Син с възможността да чуе Гласа от Бога
да възвестява, че лъжата е лъжа, а истината е вечно неизменна. 2С това последно съждение
свършва сетивният опит. 33а първи път виждаш света, приел тази истина, която се проектира от
вече възстановено съзнание. 4Този свят поглед е благословението, което сетивната способност
ти дарява за последен път, преди да изчезне, когато целта й е осъществена и предназначението
й изпълнено.
2. Последният съд над света не е осъжане. 2Защото той разглежда този свят като получил
пълно опрощение, без никакъв грях и без цел. 3Свят без причина, който в очите на Христос е и
без предназначение, той просто се разтваря в нищото. 4От нищото е роден и там ще свърши. 5И
всички образи в съня, в който е поставено началото на света, си отиват заедно с него. 6Телата
стават ненужни и затова ще изчезнат, защото Синът Божи е неограничаван.
3. Ти, който вярваш, че последният Божи съд ще осъди на ад света заедно с теб, приеми
тази свещена истина: Божият съд е дар на Изправление, с който Бог поправя всички твои
грешки и техните последици. 2Страхът от спасителната благодат на Бога е страх да получиш
пълно освобождение от страданието, да се завърнеш към мира, сигурността и щастието и
единението със собствената си Идентичност.
4. Последният Съд на Бога е милостив, както и всяка стъпка от предначертания Му план
за благословение на Неговия Син, призоваващ го да се завърне към вечния мир, който Бог
споделя с него. 2Не се страхувай от любовта. 3Защото само тя може да изцели всяка скръб, да
изтрие всички сълзи и нежно да пробуди от съня на болката Сина, когото Бог признава като
Свой. 4Не се страхувай от това. 5Спасението изисква да го приемеш. 6И светът очаква радостта
от това приемане, което ще му даде освобождение.
5. Това е Божият последен съд: „Ти продължаваш да бъдеш Мой свят Син вечно невинен,
вечно любящ и вечно възлюблен, безграничен като своя Творец и напълно неизменен, завинаги
чист. 2Затова прубуди се и се върни към Мен. 3Аз съм твой Отец и ти си Мой Син."
УРОК 311
Аз съдя за всички неща според своите желания.
1. Съждението е породено като оръжие срещу истината. 2То разделя онова, спрямо което
се използва и го отделя като нещо обособено. 3И после го прави такова, каквото ти го искаш.
534
4
Чрез съждението се осъжда онова, което не може да се разбере, защото то не вижда целостта и
следователно съди невярно. 5Нека да не го прилагаме днес и да го дарим на Този, Който го
използва по различен начин. 6Той ще ни освободи от агонията на всички осъждания, които сме
направили срещу самите себе си и ще установи отново мир в нашето съзнание като ни пре даде
Божието Съждение за Неговия Син.
2. Отче, ние чакаме с открито съзнание днес Твоето Съждение за Сина, когото обичаш.
2
Ние не го познаваме и не можем да го съдим. 3Затова нека Твоята Любов реши какъв трябва
да бъде този, който Ти си сътворил като Свой Син.
УРОК 312
Аз виждам всички неща такива, каквито искам да бъдат.
1. Възприятието е последица от съждението. 2След като сме отсъдили, тогава виждаме
каквото желаем да видим. 3Защото погледът може да послужи само за да ни предложи онова,
което искаме. 4Не можем да пренебрегнем онова, което искаме да видим и да не успеем да
видим, което сме избрали. 5Ето защо е сигурно, че реалният свят ще приветства с радост
светото зрение на всеки, който приема целта на Светия Дух, когато гледа на света. 6И той
непременно ще успее да види това, което желае от него Христос и ще сподели Христовата
Любов към видяното.
2. Днес нямам друга цел, освен да видя света свободен, отърсил се от всички съждения,
създадени от мен. 2Отче, такава е Твоята Воля за мен днес и затова тя трябва да бъде и моя
цел.
УРОК 313
Нека ново възприятие да ме осени.
1. Отче, съществува визия, която вижда невинността във всичко, така че да изчезне
страхът и да бъде поканена любовта. 2А любовта ще бъде навсякъде, където е поканена.
3
Тази визия е дар от Теб. 4Очите на Христос виждат свят, получил прошка. 5В Неговия поглед
всички грехове са простени и Той в нищо не съзира грях. 6Нека бъда осенен от Неговото
истинно възприятие, за да се пробудя от съня на греха и да видя своята невинност, която Ти
си съхранил неосквернена на олтара на Твоя свят Син - Азът, с който се отъждествявам.
2. Нека днес да се погледнем един друг през очите на Христос. 2Колко сме красиви!
3
Колко сме свети и любящи! 4Братко, ела и се присъедини към мен. 5Ние даряваме спасение на
света, когато сме единни. 6Защото чрез нашето виждане той става свят като светлината в нас.
УРОК 314
Аз търся бъдеще, различно от миналото.
1. От новото възприятие на света произтича бъдеще, което е много по-различно от
миналото. 2Сега бъдещето се разбира просто като разгръщане на настоящето. 3Миналите
грешки не могат да хвърлят сенките си върху него, така че страхът загубва идолите и образите
си, става безформен и лишен от последствия. 4Смъртта не предявява претенции към бъдещето,
защото негова цел става животът и за щастие това е напълно възможно. 5Кой може да тъгува
или страда, когато бъде освободено настоящето и неговата сигурност и мир се разгърнат в едно
тихо, изпълнено с радост бъдеще.
2. Отче, ние грешахме в миналото и сега избираме да се възползваме от настоящето, за
да получим освобождение. 2Оставяме бъдещето си в Твоите Ръце, отърсвайки се от
миналите си грешки и сигурни, че Ти ще удържиш сегашните си обещания и ще ни отведеш
кьм бъдещето в тяхната свещена светлина.
УРОК 315
Всички дарове на моите братя ми принадлежат.
1. Ежедневно и ежеминутно ми се даряват хиляди съкровища. 2През целия ден съм
благословен с дарове, далеч по-стойностни от всичко, което мога да оценя. 3Един брат се
усмихва на друг и сърцето ми се възрадва. 4Някой изрича дума на благодарност или милост и
моето съзнание получава този дар и го приема като свой. 5И всеки, който намира път към Бога,
се превръща в мой спасител, посочвайки го и на мен и вдъхвайки ми уверението, че каквото той
е усвоил, е възможно и за мен.
2. Благодаря Ти, Отче, за множеството дарове, които получавам днес и ежедневно от
всеки Божи Син. 2Моите братя ми дават безграничните си дарове. 3Сега нека им поднеса
своята благодарност, онази благодарност, която може да ме изведе до моя Творец и спомена
за Него.
УРОК 316
Всичко, което дарявам на своите братя, ми принадлежи.

535
 1. Както ми принадлежи всичко, което моите братя ми даряват, така е мое и всичко, което
дарявам аз. 2Всеки дар позволява да се премахне една минала грешка, за да не хвърля сянка
върху светото съзнание, възлюблено от моя Отец. 3Неговата благодат ми се дава с всеки дар
към някой мой брат през всички времена и отвъд времето. 4Съкровищницата ми е пълна и
ангелите съблюдават нейните отворени врати, за да не се загуби нито дар, а да бъдат прибавяни
още и още. 5Нека отида при своите съкровища и да вляза там, където съм истински приет и у
дома, сред даровете ми от Бога.
2. Отче, днес приемам всички Твои дарове. 2Аз не ги разбирам. 3Но вярвам, че Ти, Който
си ми ги дарил, ми даваш и възможностите да ги видя, да оценя тяхната стойност и да
копнея единствено за тях.
УРОК 317
Аз следвам предначертания си път.
1. Аз имам специално място, което да заема, роля, предназначена единствено за мен.
2
Спасението очаква да поема своя дял като нещо, което съм избрал да осъществя. 3Докато
направя този избор, аз съм роб на времето и на човешката съдба. 4Но когато с желание и радост
тръгна по пътя, предначертан ми от Божия план, ще разбера, че спасението е вече тук, дадено
на всички мои събратя, а също и на мен.
2. Отче, Твоя път избирам днес. 2Избирам да отида, където той ще ме заведе, избирам
да извърша, каквото се иска от мен. 3Твоят път е определен и целта сигурна. 4Там ме очаква
споменът за Теб. 5И всички мои скърби свършват в Твоята прегръдка, която си обещал на
Своя Син, макар и той погрешно да е мислил, че се е отдалечил от сигурната закрила на
Твоите любящи Ръце.
УРОК 318
Средствата и целта на спасението са единни в мен.
1. В мен, Божият свят Син, се съгласуват всички страни на Небесния план за спасението
на света. 2Нима би могло да има някакво противоречие, когато всички страни имат единна цел и
предназначение. 3Нима една от неговите страни би могла да остане несвързана или да бъде
повече или по-малко значима от останалите. 4Аз съм средството, чрез което се спасява Божият
Син, защото целта на спасението, е да открие невинността, която Бог е вложил в мен. 5Аз съм
сътворен в качеството си на онова, което търся. 6Аз съм целта, към която се стреми светът.
7
Аз съм Божи Син, Неговата единствена, вечна Любов. 8Аз съм Средство за спасението и
неговата цел.
2. Нека днес, Отче мой, да приема ролята, която ми предлагаш в желанието Си да
приема Изкуплението. 2Защото така всичко, което се разрешава в мен, се разрешава и в Теб.
УРОК 319
Аз съм дошъл за спасението на света.
1. Това е мисъл, лишена от всяка надменност, в която е останала само истината. 2Защото
надменността е противоположна на истината. 3Но когато липсва надменност, истината се
появява веднага и изпълва пространството, което егото е оставило незаето от лъжи. 4Само егото
може да бъде ограничено и следователно да се стреми към цели, които са нищожни и
ограничаващи. 5Егото смята, че каквото един печели, е загубено за всички останали. 6Но Бог
повелява да разбера, че каквото спечели един, е дарено на всички.
2. Отче, Твоята Воля е всеобхватна. 2И от нея произтича също така всеобхватна цел.
3
Каква друга цел, ако не спасението на света, би могъл да ми дадеш? 4И каква друга би могла
да бъде онази Воля, която моето Аз споделя с Теб?
УРОК 320
Моят Отец ми дава цялата сила.
1. Божият Син е неограничаван. 2Няма граници за неговата сила, мир, радост, нито
качествата, които Бог му е дал при своето творение. 3Онова, което той желае заедно със своя
Творец и Изкупител, трябва да стане. 4Неговата свята воля не може да бъде отричана, защото
неговият Отец осенява съзнанието му и полага пред него цялата сила и любов на земята и
Небето. 5Аз съм този, на когото се дава всичко това. 6Аз съм този, в когото силата на Божията
Воля обитава.
2. Твоята Воля може да извърши всичко в мен и после да се разгърне чрез мен към целия
свят. 2Няма граници на Волята Ти. 3И така цялото могъщество е дадено на Твоя Син.
11. Какво представлява Творението?
1. Творението е съвокупността от всички Божии Мисли, които са безкрайно много и
навсякъде без никакви граници. 2Само Любовта твори и то по свое подобие. 3Не съществува
такъв момент във времето, когато да е отсъствало нещо, сътворено от любовта. 4И няма да има
536
такъв момент, когато сътвореното от любовта да бъде ощетено. 5Вечно и завинаги Божиите
мисли са такива, каквито са били и продължават да бъдат, неизменни във времето и след
неговия край.
2. Божиите Мисли са получили цялата сила на техния Творец. 2Защото Той желае да
умножава любовта като я разгръща. 3Така Неговият Син участва в творението и затова получа-
ва творческа сила. 4Каквото Бог повелява да бъде винаги Единно, ще бъде Единно и в края на
времената, то няма да се промени в хода на времето, съхранявайки се такова, каквото е би ло
още преди да възникне мисъл за времето.
3. Творението е противоположност на всички илюзии, защото то е истината. 2Творението
е Светия Син Божи, защото чрез него се осъществява Божията Воля във всеки аспект, така че
всяка част да съдържа цялото. 3Неговото единство е вечно ненакърнено, съхранявано завинаги
в Неговата свята Воля недосегаемо за вреда, разделение, несъвършенство или каквото и да било
петно върху Неговата невинност.
4. Ние сме творението, ние сме Синът Божи. 2Изглеждаме разделени и неосъзнаващи
вечното си единство с Него. 3Въпреки това отвъд всичките ни съмнения и страхове
продължаваме да имаме сигурност. 4Защото любовта остава при своите Мисли и нейната
сигурност им принадлежи. 5Споменът за Бога стои в нашите свети съзнания, които познават
своето единство и единение с Твореца си. 6Нека предназначението ни бъде да възстановим този
спомен, да осъществим единствено Божията Воля нa земята, да си върнем разума и да бъдем
винаги такива, каквито Бог ни е сътворил.
5. Нашият Отец ни зове. 2Ние чуваме Гласа Му и прощаваме на творението в Името на
неговия Творец - Светостта, споделена от творението, която продължава да бъде част от нас.
УРОК 321
Отче, моята свобода е само в Теб.
1. Аз не разбирах какво ме прави свободен, в какво се състои моята свобода и къде да я
открия. 2Отче, търсих напразно, докато чух Твоя глас да ми дава посока. 3Сега съм готов да
не се ръководя от себе си. 4Защото нито съм създал, нито разбирам пътя, по който да
постигна свободата си. 5Но се доверявам на Теб. 6Ти, Който си ме надарил със свобода като
Твой свят Син, няма да бъдеш изгубен за мен. 7Твоят Глас ме насочва и пътят към Теб се
открива най-сетне чист пред мен. 8Отче, моята свобода е само в Теб. 9Отче, волята ми е да
се завърна.
2. Днес ние сме отговорни за света, който ще получи свободата си заедно с нас. 2Колко
сме щастливи да открием своята свобода чрез сигурния начин, който нашият Отец е установил.
3
И колко сигурно е спасението на целия свят, когато узнаем, че можем да намерим свободата си
само в Бог.
УРОК 322
Аз мога да се отрека само от онова, което никога не е било реално.
1. Аз жертвам илюзиите и нищо друго. 2И когато илюзиите си отидат, откривам даровете,
които илюзиите са се опитвали да скрият и тези дарове ме чакат и ме приветстват светло за
добре дошъл, готови да ми предадат древните Божи послания. 3Споменът за Него живее във
всеки дар, който получавам от Него. 4И всеки сън служи само за да скрие онова Аз, което е
Божият единствен Син, Негов образ и подобие, Светия Син, Който продължава да живее
завинаги в Него, както живее и в мен.
2. Отче, за Теб всяка жертва е немислима сега и завинаги. 2Ето защо аз не мога да
направя жертва, освен в сънищата. 3Такъв, какъвто съм сътворен от Теб, аз не съм в
състояние да се отрека от нищо, което си ми дал. 4А онова, което не си ми дарил Ти, не е
peално. 5Какво бих могъл да загубя, освен страха си, когато любовта се завърне в моето
съзнание.
УРОК 323
Аз с радост „жертвам" страха.
1. Това е единствената „жертва", която искаш от Своя възлюбен Син; Ти искаш от
него да отхвърли всяко страдание, всяко чувство за загуба и скръб, всяка тревога и съмнение и
свободно да даде възможност на Твоята Любов да пребъдва в неговото съзнание, като го
изцелява от болката и му дава Собствената Ти вечна радост. 2Такава е „жертвата", която
искаш от мен и която аз правя с радост - единствената „цена" на възкресението на спомена
за Теб, на спасението на света.
2. И докато плащаме дълга пред истината - дълг, който е просто отърсване от
самозаблудите и от неистинните образи, пред които сме се прекланяли - истината се връща за

537
нас цялостна и в радост. 2Ние не се заблуждаваме повече. 3Любовта се връща в нашето
съзнание. 4Отново сме в мир, защото страхът е изчезнал и е останала само любовта.
УРОК 324
Аз само следвам, защото не желая да водя.
1. Отче, Ти си ми дал плана за моето спасение. 2Ти си положил пътя, по който да вървя,
ролята, която да поема и всяка стъпка по моята предначертана пътека. 3Не мога да загубя
пътя. 4Мога само да избера да се отклоня за известно време и после да се завърна. 5Твоят
любящ Глас винаги ще ме зове обратно и ще води стъпките ми правилно. 6Всички мои братя
могат да ме последват по пътя, по който ги водя, но аз просто следвам пътя към теб, както
Ти ме насочваш и желаеш да вървя.
2. И така, нека последваме Този, Който познава пътя. 2Не е необходимо да се бавим и не
можем да се отклоним за повече от миг от Неговата любяща Ръка. 3Ние вървим заедно, защото
Го следваме. 4Той ни дава сигурност в успеха и завръщането ни у дома.
УРОК 325
Всичко, което ми се струва, че виждам, е отражение на идеи.
1. Тази мисъл е ключът към спасението - онова, което виждам, отразява процес в моето
съзнание, изхождащ от идеята ми за това, което е желано от мен. 2Оттук съзнанието си формира
образ на онова, което желае, цени и се стреми да открие. 3След това тези образи се проектират
извън съзнанието, те се виждат и оценяват като реални и се разглеждат като лична
принадлежност. 4От безумните желания се поражда един безумен свят. 5От осъждането
произтича един осъден свят. 6И от всеопрощаващите мисли се изгражда един добър свят, в
който има милост за светия Божи Син - свят, който да му предложи един уютен дом, където да
отдъхне за малко преди да продължи пътуването си и да помогне на своите братя да вървят
напред заедно с него и да намерят пътя към Небето и към Бога.
2. Отче наш, Твоите идеи отразяват истината, а моите, откъснати от Твоите, само
създават сънища. 2Позволи ми да видя само това, което Твоите идеи отразяват, защото те и
само те отразяват истината.
УРОК 326
Аз съм извечно Следствие на Бога.
1. Отче, аз съм сътворен в Твоето Съзнание като свята Мисъл, която никога не е
напускала своя дом. 2Аз съм извечно Твое Следствие и Ти вечно и завинаги си моята Причина.
3
Какъвто Ти са ме сътворил, такъв съм и останал. 4Където Ти си ме установил, там
продължавам да бъда. 5И всички Твои качества съществуват в мен, защото Твоята Воля е да
имаш Син, така подобен на своята Причина, че Причината и Нейното Следствие да бъдат
неразличими една от друга. 6Позволи ми да позная, че аз съм Следствие на Бога и затова
способен да творя подобно на Теб. 7Както на Небето, така и на земята. 8Аз следвам Твоя план
и накрая ще разбера, че Ти ще събереш всички Свои следствия в спокойното Небе на Твоята
Любов, където земята ще изчезне и всички разделени мисли ще се обединят в слава като Син
Божи.
2. Нека видим днес как земята изчезва първоначално преобразена, а след това получила
всеопрощение и напълно се изгубва в Божията света Воля.
УРОК 327
Достатъчно е само да Те призова и Ти ще ми откликнеш.
1. От мен не се изисква да приема спасението въз основа на някаква неподкрепена от
нищо вяра. 2Защото Бог ми е обещал, че ще чуе моя зов и ще ми откликне. 3Нека от собствен
опит да се убедя, че това е истина и вярата в Него със сигурност ще ме посети. 4Това е трайна
вяра, която ме води все по-напред по пътя към Него. 5Защото това ми дава увереност, че Той не
ме е изоставил и все още ме обича, очаквайки само моя зов, за да ми даде цялата помощ, от
която се нуждая, за да се завърна при Него.
2. Отче, благодаря Ти, че никога няма да измениш на Своите обещания, когато ги
прилагам в своя опит. 2Позволи ми да ги изпитам, без да ги съдя. 3Твоята Дума е това, което
си Ти. 4Ти даваш методите на убеждаване и сигурност в Твоята Любов, която вечно живее в
нас.
УРОК 328
Аз избирам второто място, за да придобия първото.
1. Онова, което изглежда второ място, всъщност е първо, защото ние възприемаме всичко
в обратен ред, докато не започнем да слушаме Гласа от Бога. 2Мислим си, че ще постигнем
автономност чрез разделение и нашата независимост от останалата част на Божието творение е
пътят, по който можем да придобием спасение. 3Така обаче преживяваме само болест,
538
страдание, загуба и смърт. 4Не такава е волята на Отца по отношение на нас, нито пък
съществува друга освен Неговата Воля. 5Да се приобщим към Неговата Воля, означава да
открием собствената си. 6И тъй като нашата воля е Негова, трябва да се обърнем към Него, за да
я разберем.
2. Няма друга воля, освен Твоята. 2Щастлив съм, че нищо, което си представям, не
противоречи на онова, което Ти желаеш да бъда. 3Твоята Воля е да бъда спасен и във вечен
мир. 4И аз щастливо споделям Волята, която Ти, моят Отец, си ми дал като част от мен
самия.
УРОК 329
Аз вече съм избрал Твоята воля.
1. Отче, мислех, че съм се отклонил от Твоята Воля, отрекъл съм я, нарушил съм
нейните закони и съм наложил една вторична воля, по-могъща от Твоята. 2Но всъщност аз
съм само Твоя Воля, разгърната и разгръщаща се. 3Това съм аз и това няма никога да се
промени. 4Както Ти си Единен, така и аз съм единен с Теб. 5И това е избор по отношение на
моето творчество, при което моята воля става единна с Твоята. 6Това е избор, който се
прави за вечността. 7Той не може да се промени и да бъде в противоречие със самия себе си.
8
Отче, моята, воля е Твоя. 9И аз съм в безопасност, безгрижен и ведър в безкрайна радост,
защото такава е Твоята Воля
2. Днес ще приемем единението помежду си и с Първоизвора си. 2Волята ни не е различна
от Неговата, защото всички я споделяме. 3Чрез нея разбираме, че сме едно цяло. 4Чрез нея
намираме най-сетне нашия път към Бога.
УРОК 330
Днес аз няма да си причинявам страдание отново.
1. Нека днес приемем, че прошката е нашето единствено предназначение. 2Защо да бъдем
агресивни към собственото си съзнание, натоварвайки го с болезнени образи? 3Защо да им
внушаваме, че са безсилни, щом Бог им дава Силата и Любовта Си, приканвайки ги да приемат
онова, което вече им принадлежи? 4Съзнанието, готово да приеме Божиите дарове, възкръсва за
духа и разгръща своята свобода и радост, съединявайки своята с Божията воля. Азът, сътворен
от Бога, е неспособен на грях, а следователно и на страдание. 5Нека днес да изберем своята
Идентичност в Него и така да избегнем завинаги всичко, което ни предлага сънят, изпълнен със
страх.
2. Отче, Твоят Син не може да бъде наранен. 2И ако мислим, че страдаме, това е само
защото не познаваме своята Идентичност, която споделяме с Теб. 3Желанието ни е да се
върнем към Нея, за да получим освобождение завинаги от всички свои грешки и да бъдем
спасени от собствените ни мисли за самите себе си.
12. Какво представлява егото?
1. Егото е идолопоклонничество, признак на ограничения и разделен от Бога аз, роден в
тяло и обречен на страдание, чийто живот свършва в смъртта. 2Това е „воля", която възприема
Божията Боля като враг и приема форма, която я отрича. 3Егото е „доказателство", че силата е
слабост и любовта е изпълнена със страх, че животът е всъщност смърт и е истинно само онова,
което се противопоставя на Бога.
2. Егото е безумно. 2То застава изпълнено със страх отвъд Всеобхватното, откъснато от
Всеобщото, разделено от Безкрайното. 3В своето безумие то смята, че е победител над Самия
Бог. 4И в страшната си автономност „вижда", че Волята Божия е унищожена. 5То сънува
наказанието си и трепери пред образите в своите сънища - неговите врагове, които се стремят
да го убият, преди да се защити като ги нападне.
3. Божият Син не притежава его. 2Нима той е в състояние да знае нещо за безумието и
смъртта на Бога, когато живее в Него? 3Нима би могъл да знае нещо за скръбта и страданието,
когато живее във вечна радост? 4Нима би могъл да знае за страха и наказанието, за греха и
вината, за омразата и агресията, когато всичко, което го заобикаля, е вечен мир, ненарушаван и
недосегаем от конфликти, в най-дълбока тишина и спокойствие?
4. Да познаваш реалността означава да не виждаш егото, неговите мисли, действия и
постъпки, неговите закони и вярвания, неговите сънища, надежди, планове за спасение и цялата
цена на тази вяра. 2В страдание цената за вярата в него е толкова огромна, че ежедневно се
поднася разпятието на Сина Божи пред мрачното му капище и кръв тече пред олтара, където
болните му последователи се готвят да умрат.
5. Въпреки това, само дори една лилия на прошка може да промени мрака в светлина,
олтара на илюзиите в храм на Самия Живот. 2И мирът ще възкръсне завинаги в светите

539
съзнания, които Бог е сътворил като Свой Син, Негово обиталище, Негова радост, Негова
любов, които Му принадлежат в съвършено единение с Него.
УРОК 331
Не съществува противоречие, защото моята воля е Твоя.
1. Колко глупаво е, Отче, да вярвам, че Твоят Син може да причини на себе си
страдание! 2Нима може да създаде план за своето проклятие и да остане без сигурен начин за
освобождение. 3Ти ме обичаш, Отче. 4Ти никога не Можеш да ме оставиш опустошен да умра
сред свят на болка и жестокост. 5Как бих могъл дори да помисля, че Любовта се е отрекла от
Себе си. 6Няма друга воля, освен Волята на Любовта. 7Страхът е само сън и няма воля, която
да противоречи на Твоята. 8Противоречието е сън, а мирът пробуждане. 9Смъртта е илюзия;
животът - вечна истина. 10Няма нищо, което да противоречи на Твоята Воля. 11Няма
противоречие, защото моята воля е Твоя.
2. Прошката ни показва, че Божията Воля е Единна и ние я споделяме. 2Нека да видим
светите гледки, които ни показва днес опрощението, за да можем да намерим мира Божи.
3
Амин.
УРОК 332
Страхът оковава този свят, прошката му дава свобода.
1. Егото създава илюзиите. 2Истината премахва неговите зли сънища като ги озарява и
разпръсква. 3Истината никога не поражда агресия. 4Тя просто съществува. 5И чрез нейното
присъствие съзнанието се възстановява от фантазиите, пробужда се за реалността. 6Прошката е
покана истината да проникне и заеме полагащото й се място в съзнанието. 7Без прошка то е
оковано и убедено в собствената си безплодност. 8Но благодарение на прошката светлината
озарява съня на мрака, предлагайки му надежда и давайки му средствата да осъществи
свободатa, която е негово наследство.
2. Ние днес няма отново да оковаваме света. 2Страхът го държи като затворник. 3Но
Твоята любов ни дава възможност да го освободим. 4Отче, ние сме готови да го освободим
сега. 5Защото, когато предлагаме свобода, тя ни се дава и на нас. 6И ние не желаем да
оставаме като затворници, докато Ти ни предлагаш свободата.
УРОК 333
Прошката прекратява илюзията за противоречие тук.
1. Противоречието трябва да бъде разрешено. 2То не може да се избегне, нито да се
отстрани, отхвърли, замаскира, да се види някъде другаде, да се нарече с друго име или да се
скрие чрез измама, ако трябва да се избегне. 3Нужно е да се види точно такова, каквото е, там,
където се мисли, че се намира, в реалността, която му се придава и с целта, която съзнанието
му е приписало. 4Защото само тогава се премахват защитните механизми и истината може да
изгрее, така че то да изчезне.
2. Отче, прошката е светлината, която си избрал да озари и разпръсне всяко
противоречие и всяко съмнение и да освети пътя, по който да се завърнем към Теб. 2Няма
друга светлина, която да преустанови съня на злото. 3Няма друга светлина, която да спаси
света. 4Защото само тази светлина никога няма да ни изневери, защото тя е дар от Теб към
Твоя възлюблен Син.
УРОК 334
Днес аз утвърждавам, че даровете на прошката ми принадлежат.
1. Няма да чакам нито ден повече, за да открия съкровищата, които ми предлага моят
Отец. 2Напразни са всички илюзии и сънищата изчезват още в момента на пораждането им от
мисли, основани на лъжливи възприятия. 3Нека днес не приемам подобни жалки дарове.
4
Божият Глас предлага Божия мир на всички, които чуват и избират да го последват. 5Това е
изборът ми днec. 6И така отивам да открия съкровищата, които Бог ми е дарил.
2. Аз търся само вечното. 2Защото Твоят Син не може да намери удовлетворение в
нищо по-малко. 3Какво тогава може ди му даде утеха, освен това, което Ти предлагаш на
обезумялото му съзнание и уплашено сърце, за да му дадеш увереност u донесеш мир. 4Днес
съм готов да видя своя брат невинен. 5Това е Твоята Воля за мен, защото така аз ще видя
своята невинност.
УРОК 335
Аз избирам днес да виждам невинността на своя брат.
1. Прошката е избор. 2Аз никога не виждам своя брат такъв, какъвто е, защото това е
далеч от всяко възприятие. 3В него виждам само това, което желая да видя, защото ми се иска
то да бъде истината. 4И реагирам само на него, независимо от въздействието на външните
събития. 5Избирам да виждам само онова, което ми се иска и само то е пред очите ми.
540
6
Невиността на моя брат е свидетелство, че желая да видя собствената си невинност. 7А това ще
стане, след като избера да погледна на своя брат в нейната свята светлина.
2. Какво би могло да ми върне спомена за Теб, освен това да видя невинността на своя
брат? 2Неговата святост ми напомня, че той е сътворен единен с мен и подобен на мен. 3В
него намирам своето Аз и в Твоя Син откривам и спомена за Теб.
УРОК 336
Прошката ми позволява да позная единството на всички съзнания.
1. Прошката е метод, насочен към преодоляване на възприятията. 2Познанието се
възстановява, след като възприятията първо се променят и след това напълно се оттеглят пред
онова, което завинаги остава отвъд най-върховните им възможности. 3Защото гледките и
звуците в най-добрия случай могат да послужат, само за да извикат спомена, който е отвъд тях.
4
Прошката премахва всички деформации и явява скрития олтар на истината. 5Нейните лилии
сияят в съзнанието и го зоват да се завърне и да се вгледа в себе си, за да открие онова, което
напразно е търсило навън. 6Защото тук и само тук то възстановява своя мир, бидейки обител на
Самия Бог.
2. Нека в тишина прошката да изтрие всички мои сънища на разделение и грях. 2Тогава
поволи ми, Отче, да се вгледам дълбоко в себе си и да намеря там обещанието Ти, че моята
невинност е съхранена; Твоята дума остава неизменна в моето сьзнание, Твоята Любов
продължава да пребъдва в сърцето ми.
УРОК 337
Моята невинност ме защитава от всяко зло.
1. Невинността ми гарантира съвършен мир, вечна сигурност, неизменна любов,
освобождение от всякаква мисъл за загуба; пълно избавление от страданието. 2И само щастието
може да бъде мое състояние, защото ми е дадено само щастие. 3Какво да направя, за да узная,
че всичко това ми принадлежи. 4Трябва да приема изкуплението и нищо повече. 5Бог вече е
извършил всичко необходимо. 6Трябва само да узная, че не се нуждая от нищо, освен да приема
своето Аз, своята невинност, която е сътворена за мен и ми принадлежи, да почувствам Божи-
ята Любов да ме закриля от зло, да разбера, че Отец обича Своя Син; да позная, че аз съм
Синът, когото моят Отец обича.
2. Ти, Който си ме сътворил в невинност, не грешиш по отношение на моята същност.
2
Аз не съм бил прав, когато мислех, че съм съгрешил, но приемам Изкуплението. 3Отче, моят
сън свършва сега. 4Амин.
УРОК 338
Аз съм повлиян само от своите мисли.
1. Тази мисъл е достатъчна, за да дойде спасението на целия свят. 2Защото в тази едничка
мисъл, всеки се освобождава от страха. 3Сега узнава, че никой не го заплашва и нищо не може
да бъде опасно за него. 4Той няма врагове и е в безопасност от всичко външно. 5Неговите мисли
могат да го уплашат, но тъй като тези мисли принадлежат само на него, той има силата да ги
промени и да смени всяка мисъл, свързана със страх, с щастлива мисъл, свързана с любов. 6Той
сам е разпънал себе си, но Бог има план, според който Неговият възлюблен Син ще бъде
спасен.
2. Сигурен е твоят план, мой Отче - само Твоят. 2Всички други планове ще се провалят.
3
И аз ще имам мисли, които да ме плашат, докато узная, че Ти си ми дал единствената
Мисъл, която ме извежда до спасението. 4Само моята мисъл няма да успее и няма да ме
изведе до никъде. 5Но Мисълта, която Ти си ми дал, гарантира да ме отведе у дома, защото
съдържа обещанието Ти към Твоя Син.
УРОК 339
Аз ще получа всичко, което желая.
1. Никой не се стреми към болка. 2Но може да си мисли, че болката е удоволствие. 3Никой
не би отминал своето щастие. 4Но може да си мисли, че радостта е болезнена, заплашителна и
опасна. 5Всеки ще получи онова, което желае. 6Но може да се обърка по отношение на нещата,
които желае; на състоянието, което би постигнал. 7Той е поискал онова, което може да му
донесе страх и страдание. 8Нека днес бъдем решени да пожелаем онова, към което,
действително се стремим и само него, за да проведем деня без страх, без да смесваме болката с
радост и страха с любов.
2. Отче, това е Твоят ден. 2Ден, в който няма да правя нищо сам, а ще чувам Твоя Глас
във всичко, което върша; желаейки само онова, което ми предлагаш Ти, приемайки само
Мислите, които споделяш с мен.
УРОК 340
541
 Аз мога да се освободя от страданието днес.
1. Отче, благодаря Ти за днешния ден и за свободата, която съм сигурен, че ще ми
донесе. 2Това е свят ден, защото Твоят Син ще бъде спасен. 3Неговото страдание свърши.
4
Защото той ще чуе Твоя Глас, който да го насочи към Христовата визия чрез прошка, за да
се освободи от всяко страдание завинаги. 5Благодаря за днешния ден, мой Отче. 6Аз съм роден
на този свят, само за да постигна този ден и онова, което той носи в радост и свобода на
Твоя свят Син и на целия свят, който е създал той и който се освобождава заедно с него днес.
2. Ликувай днес! 2Бъди щастлив! 3Няма място за нищо друго, освен радост и благодат
през днешния ден. 4Нашият Отец е спасил Своя Син днес. 5Всеки от нас ще бъде спасен този
ден. 6Никой няма да остане в страха и няма такъв, който Отец да не приеме при себе си,
пробуден на Небето, в Сърцето на Любовта.
13. Какво е Чудото?
1. Чудото е изправление. 2То не твори, нито променя нещо реално. 3То само обръща
поглед към злощастието и напомня на съзнанието, че онова, което вижда, е лъжа. 4То премахва
грешката, но не се опитва да отиде отвъд възприятията, нито да надхвърли функцията на
прошката. 5Така то остава в границите на времето и въпреки това проправя пътя за връщане и
пробуждане на любовта, тъй като страхът трябва да се преодолее пред нежното лекарство,
което носи чудото.
2. Чудото съдържа дара на благодатта, защото този дар се дава и получава едновременно.
2
Така то илюстрира закона на истината, на който светът не се подчинява, защото напълно не
разбира начина, по който се проявява този закон. 3Чудото преобразува възприятието, което е
било превратно и така поставя край на странната деформация, която се е проявявала. 4Сега
възприятието е открито за истината. 5Така се вижда, че прошката е оправдана.
3. Прошката е дом на чудесата. 2Очите на Христос ги даряват на всички, които погледнат
в милост и любов. 3Възприятието се коригира в Неговия поглед и онова, което е било отправено
като проклятие, идва като благословение. 4Всяка лилия на прошката предлага на целия свят
безмълвното чудо на любовта. 5И всяка лилия се полага пред Словото Божие върху вселенския
олтар на Твореца и Творението в светлината на съвършена чистота и безкрайна радост.
4. Чудото се приема първоначално на вяра, защото да молиш за чудо означава, че
съзнанието е подготвено да мисли за неща, които не може да види и не разбира. 2И все пак
вярата ще доведе своите свидетели, за да покаже, че онова, на което тя се основава, наистина
реално съществува. 3И така, чудото ще оправдае твоята вяра в него и ще покаже, че тази вяра е
имала своите основания в един по-реален свят от този, който си виждал преди - свят, избавен от
онова, което си си въобразявал, че съществува в него.
5. Чудесата валят като капки изцелителен дъжд от Небето върху сухия и прашен свят,
където прегладнели и жадни създания идват, за да умрат. 2Сега те имат вода. 3Сега светът се
раззеленява. 4И навсякъде покълват следите на живота, за да покажат, че онова, което е родено,
не може да умре, защото имащото живот притежава безсмъртие.
УРОК 341
Аз не мога да атакувам нищо, освен своята невинност и само в това е моята
безопасност.
1. Отче, Твоят син е свят. 2Аз съм този, на когото се усмихваш в любов и нежност,
толкова скъпа и дълбока и стихнала, че цялата вселена Ти отвръща на усмивката и споделя
Твоята Святост. 3Колко сме чисти, в безопасност и свети всички ние, които живеем в
Твоята Усмивка с всичко, което ни дарява Твоята Любов, живеейки като едно цяло с Теб в
братство и пълнота на Бащинството; в невинност толкова съвършена, че Богът на
невинността ни смята за Свой син, за вселената на Мисълта, която Го прави завършен.
2. И тогава нека не атакуваме своята невинност, защото тя съдържа Божието Слово за
нас. И в нейното благо отражение ние сме спасени.
2

УРОК 342
Аз отдавам опрощение на всичко, защото така опрощението ще ми бъде дадено на
мен.
1. Благодаря Ти, Отче, за Твоя план да ме спасиш от ада, който съм породил. 2Той не е
реален. 3И ти си ми дал средствата, за да си докажа неговата нереалност. 4Ключът е в
ръцете ми и аз съм стигнал онази врата, отвъд която е краят на сънищата. 5Стоя пред
вратите на Небето и се питам дали да вляза и да си бъда у дома. 6Нека днес да не се бавя.
7
Нека да простя всичко и позволя творението да бъде такова, каквото го желаеш Ти и
каквото е. 8Нека да си спомня, че аз съм Твой Син и да отворя врата най-сетне, да забравя
илюзиите в сияйната светлина на истината, когато споменът за Теб се върне.
542
 2. Братко, прости ми сега. 2Идвам при теб, за да те взема с мен у дома. 3И както вървим
заедно, светът идва с нас по пътя ни към Бога.
УРОК 343
От мен не се иска жертва, за да намеря милостта и мира Божи.
1. Краят на страданието не може да бъде загуба. 2Дарът на всичко може да бъде само
печалба. 3Ти само даваш. 4Никога не отнемаш. 5И си ме сътворил по Свой образ и подобие,
така че жертвата е невъзможна за мен, както и за Теб. 6И аз трябва да давам. 7Така всички
неща са ми дадени вечно и завинаги. 8Какъвто съм сътворен, такъв оставам. 9Твоят син не
може да прави жертви, защото трябва да бъде завършен, имайки предназначението да
завърши самия Теб. 10Аз съм завършен, защото съм Твой Син. 11Не мога да загубя, защото мога
само да давам и всичко извечно ми принадлежи.
2. Милостта и мирът Божии са свободни. 2Спасението няма цена. 3То е дар, който трябва
свободно да се дава и получава. 4И това ще научим днес.
УРОК 344
Днес аз научавам закона на любовта; че онова, което давам на своя брат е моят дар
към самия мен.
1. Това е Твоят закон, Отче мой, а не моят. 2Аз не бях разбрал какво означава да даваш и
смятах да запазя само за себе си онова, което желая. 3И когато погледнах съкровището,
което си мислех, че имам, открих празнота, където нищо никога не е имало, нито има, нито
ще има. 4Кой може да споделя някакъв си сън? 5И какво би могла да ми предложи илюзията?
6
Но този, на когото прощавам, ще ми даде дарове, по-големи от стойността на всичко на
тази земя. 7Нека моите получили прошка братя да изпълнят хазната ми със съкровищата на
Небето, които единствено са реални. 8Така се изпълва законът на Любовта. 9И така Твоят
Син възкръсва и се завръща при Теб.
2. Колко сме близо един до друг, когато отиваме при Бога. 2Колко близо е Той за нас.
3
Колко близо е краят на съня за грях и изкуплението на Божия Син.
УРОК 345
Аз предлагам само чудеса днес, защото желая чудеса да ми се връщат.
1. Отче, едно чудо отразява Твоите дарове към мен, Твоя Син. 2И всяко чудо, което
дарявам, ми се връща, напомняйки ми, че законът на любовта е универсален. 3Дори и тук той
приема форма, която може да се различи и да се види нейното действие. 4Чудесата, които
дарявам, ми се дават обратно, точно под онази форма, която ми е необходима, за да ми
помогне в проблемите, които възприемам. 5Отче, на Небето е различно, защото там няма
необходимости. 6Но тук на земята чудото е по-близо до Твоите дарове от всеки друг дар,
който аз мога да дам. 7Тогава, нека дарявам само този дар днес, който породен от истинска
прошка озарява пътя, който трябва да измина, за да си спомня за Теб.
2. Мир на всички търсещи сърца днес. 2Светлината идва, за да даде чудеса за
благословение на изнурения свят. 3Светът ще намери отдих днес, защото ние ще дарим онова,
което сме получили.
УРОК 346
Днес мирът Божи ме обгръща и аз забравям всичко, освен Неговата Любов.
1. Отче, събуждам се днес и чудесата коригират моето възприятие за всичко. 2И така
започва денят, който споделям с Теб, както ще споделям и вечността, защото времето днес
се отдръпва. 3Не търся нещата, отнасящи се към времето и няма да обръщам погледа си към
тях. 4Онова, което търся днес, преодолява всички закони на времето и всички неща, които се
възприемат във времето. 5Желая ди забравя всичко, освен Твоята Любов. 6Желая да пребъда в
Теб и да не зная друг закон, освен Твоят закон на любовта. 7Аз ще намеря онзи мир, които Ти
си сътворил за Своя Син, забравяйки всички глупави играчки, които съм си създал, когато
съзерцавам Твоята слава и моята.
2. И когато дойде вечерта на този ден, ние няма да помним нищо друго, освен мира
Божий. 2Защото днес ще познаем онзи мир, който ни принадлежи, когато забравим всичко,
освен Божията Любов.
УРОК 347
Гневът неминуемо произтича от осъждането.
Осъждането е оръдие, което използвам срещу самия себе си, за да отстраня чудото от
мен.
1. Отче, в желанията си аз заставам срещу собствената си воля и отхвърлям онова,
което е моята воля да имам. 2Изправи съзнанието ми, Отче мой. 3То е болно. 4Ти си ми дал
свобода и аз избирам да приема днес този Твой дар. 5И предавам всякакви осъждания на Този,
543
Когото си ми дал да съди вместо мен. 6Той вижда онова, което и аз виждам, но познава
истината. 7Вижда болката, но разбира, че тя не е реална и с това негово разбиране болката
бива изцелена. 8Той дарява чудесата, които моят сън скрива от съзнанието ми. 9Нека Той да
съди днес. 10Аз не познавам собствената си воля, но Той е сигурен, че тя е Твоята. 11Той ще
говори от мое име и ще призове Твоите чудеса за мен.
2. Вслушай се днес, бъди притихнал и чуй нежния Глас на Бога, който те уверява, че Той
съди за теб като за Син, когото обича.
УРОК 348
Аз нямам причини за гняв или страх, защото Ти ме обгръщаш.
И при всяка нужда, която възприемам, Твоята благодат ми е достатъчна.
1. Отче, позволи ми да си спомня, че Ти си тук и аз не съм сам. 2Обгърнат съм от
вечната Любов. 3Нямам причина за нищо друго, освен съвършен мир и радост, които споделям
с Теб. 4Защо ми е необходим гневът или страхът? 5Обгърнат съм от съвършена сигурност.
6
Нима мога да се боя, когато Твоето вечно обещание ме съпътства. 7Обгърнат съм от
съвършената невинност. 8Нима мога да се страхувам, когато Ти си ме сътворил в святост,
съвършен като Самия Теб?
2. Божията благодат ни е достатъчна за всичко, което Той иска от нас да осъществим. 2И
избираме само това, да бъде волята ни също както Неговата.
УРОК 349
Днес позволявам Христовото виждане да гледа на всичко без да го съди, но да дари
на всеки чудото на любовта.
1. Така аз ще дам освобождение на всичко, което виждам и ще му даря свободата, към
която се стремя. 2Така следвам закона на любовта и дарявам онова, което искам да намеря и
усвоя. 3То ще ми се даде, защото съм избрал да го даря. 4Отче, Твоите дарове са мои. 5Всеки
от тях, който приема, ме дарява с чудо, което на свой ред да даря и давайки това, което
желая да получа, аз узнавам, че Твоите целебни чудеса ми принадлежат.
2. Отец познава нашите нужди. 2Той ни дарява с благодат, за да ги посрещнем. 3И така,
ние Mу се доверяваме да ни изпрати чудеса, които да благословят света и да изцелят нашите
съзнания, зa да се завърнем при Него.
УРОК 350
Чудесата отразяват Божията вечна Любов.
Да даваш чудеса е да си спомниш за Него и чрез спомена за Него да спасиш света.
1. Онова, което прощаваме, става част от нас и от възприятието ни за самите себе си.
2
Синът Божи има всичко, както си го сътворил Ти. 3Споменът за Теб зависи от неговата
прошка. 4Това, което е той, не е повлияно от мислите му. 5Но онова, което вижда, е пряк
резултат от тях. 6Затова, Отче мой, се обръщам към Теб. 7Само споменът за Теб ще ме
освободи. 8И само моята прошка ме учи как да си върна спомена за Теб и да го даря на света с
благодарност.
2. И докато натрупваме чудесата от него, ние наистина ще бъдем признателни. 2Защото,
както си Го спомняме, Неговият Син ще възкръсне за нас в реалността на Любовта.
14. Какво съм Аз?
1. Аз съм Син Божи, завършен, изцелен и цялостен, сияйно отразяващ Неговата Любов.
2
В мен Неговото творение бива осветено и получава гаранции за вечен живот. 3В мен
Любовта е доведена до съвършенство, страхът е невъзможен и радостта се утвърждава без
нищо, което да й противостои. 4Аз съм Светия дом на Самия Бог. 5Аз съм Небето, където
живее Неговата Любов. 6Аз съм Самата Неговата Света Невинност, защото в моята
чистота живее Неговата Собствена.
2. Нашата употреба на думите сега е почти към края си. 2В последните дни на годината,
която предадохме заедно на Бога, ти и аз открихме единна цел, която споделяме. 3Така ти се
свърза с мен и каквото съм аз, това си и ти. 4Истината за нашата същност не може да се опише с
думи, но ние можем да осмислим предназначението си тук и думите могат да говорят за него и
да учат на него, ако ние самите бъдем пример за своите думи.
3. Ние сме носители на спасението. 2Приемаме своята роля като спасители на света, който
чрез общата ни прошка е изкупен. 3И така този наш дар ни се дарява. 4Гледаме на всеки като на
брат и възприемаме всичко като добро и добродетелно. 5Не търсим друго предназначение,
освен да достигнем дверите на Небето. 6Познанието ще ни се върне, когато осъществим своя
дял. 7Интересува ни само това да приемем истината.
4. Наши са очите, посредством които Христовото виждане съзира света, изкупен от всяка
мисъл за грях. 2Наши са ушите, които чуват Гласа на Бога да оповестява, че светът е безгрешен.
544
3
Наши са съзнанията, които се обединяват, когато благославяме света. 4И от единството, което
сме постигнали, призоваваме всички свои братя, молейки ги да споделят нашия мир и да
преживеят нашата радост.
5. Ние сме светите вестители на Бога, които говорят от Негово Име и носят Неговото
Слово на всеки, който Той ни изпраща и по този начин узнаваме, че то е написано в сърцата ни.
2
Така съзнанията ни променят отношението си към целта, за която Сме дошли тук и на която се
стремим да служим. 3Ние носим щастливи известия на Сина Божи, който си мислеше, че стра-
да. 4Сега той получава изкупление. 5И виждайки вратите на Небесата да се отварят пред него,
той ще влезе и ще изчезне в Божието Сърце.
УРОК 351
Моят безгрешен брат е моят водач към мира.
Моят греховен брат е моят водач към болката. И което избера, това ще видя.
1. Кой е моят брат, ако не Твоят свещен Син? 2И ако виждам в него грях, аз обявявам
себе си за грешник, не Син Божи; сам и без другар в един свят изпълнен със страх. 3Но това
възприятие е мой избор и аз мога да се откажа от него. 4Мога да видя своя брат безгрешен
като Твой свещен син. 5И с този избор аз съзирам своята невинност, с моя вечен Утешител и
Приятел редом с мен и моят път сигурен и чист. 6Направи Ти избора, Отче мой, чрез Твоя
Глас. 7Защото само Той отсъжда в Твое име.
УРОК 352
Осъждането и любовта са противоположни.
От едното идва всяко страдание на света. Но от другото идва всеки мир от Самия
Бог.
1. Прошката вижда само невинността и не съди. 2Чрез нея аз идвам при Теб.
3
Осъждането ще превърже моите очи и ще ме направи сляп. 4Но любовта, чието отражение
на земята е прошката, ми напомня, че Ти си ми дал път да намеря Твоя мир отново. 5Аз съм
изкупен, когато избера да следвам този път. 6Ти не си ме оставил безутешен. 7В себе си аз
нося както спомена за Теб, така и Този, Който ме извежда до него. 8Отче, желая да чуя Твоя
Глас и да намеря Твоя мир днес. 9Защото бих обикнал своята Идентичност и бих намерил в
нея спомена за Теб.
УРОК 353
Моите очи, моят език, моите ръце, моите крака днес имат едно-единствено
предназначение: да ги предам на Христос, за да ги използва и да благослови света с
чудеса.
1. Отче, аз предавам всичко свое днес на Христос да го използва по начина, който най-
добре ще послужи на целта, която споделям с Него. 2Нищо не е само мое, защото Той и аз cмe
обединени от единна цел. 3Така процесът на усвояване достига до предначертания си край.
4
Известно време аз работя с Него, за да служа на Неговата цел. 5После се отпускам в своята
Идентичност и разбирам, че Христос е само моето Аз.
УРОК 354
Ние сме заедно - Христос и аз, в мир и сигурна цел.
И в Него е Неговият Творец, както Той е в мен.
1. Моята единност с Христос ме утвърждава като Твой Син отвъд обхвата на
времето и напълно свободен от всеки друг закон, освен Твоя. 2Аз нямам друго Аз, освен
Христос в мен. 3Аз нямам друга цел освен Неговата. 4И Той е подобие на Своя Отец. 5Така аз
трябва да бъда единен с Теб, както и с Него. 6Защото кой е Христос, ако не Твоят Син, такъв,
какъвто Ти си Го сътворил? 7И какво съм аз, ако не Христос в мен?
УРОК 355
Няма край на целия мир и радост и всички чудеса, които аз дарявам, когато приема
Божието Слово. Защо не днес?
1. Защо да чакам, Отче мой, за радостта, която си ми обещал. 2Ти ще удържиш
Думата, която си дал на Своя Син в изгнание. 3Сигурен съм, че моето съкровище ме чака и
трябва само да протегна ръка, за да го намеря. 4Дори и сега пръстите ми го докосват. 5То е
много близо. 6Нима е нужно да чакам дори и миг, за да бъда във вечен мир. 7Избирам Теб и
своята Идентичност заедно с Теб. 8Твоят Син ще бъде Самият Себе си и ще познае в Теб своя
Отец и Творец и своята Любов.
УРОК 356
Болестта е само другото име на греха.
Изцелението е само другото име на Бога. Така чудото е зов към Него.

545
 1. Отче, Ти си обещал, че ще отвърнеш на всеки зов, който Ти отправя Твоят Син.
2
Няма значение къде е той, какъв е неговият проблем, нито в какво вярва, че се е превърнал.
3
Той е Твой Син и Ти ще му откликнеш. 4Чудото отразява Твоята Любов и така става
отговор за него. 5Твоето Име идва да замести всяка мисъл за грях, а който е невинен, не може
да страда от болка. 6Твоето Име дава отговор на Твоя Син, защото да призове Името Ти,
означава да призове онова, което му принадлежи.
УРОК 357
Истината откликва на всеки зов, който отправяме към Бога, първо чрез чудеса и
след това се завръща в нас, за да бъде себе си.
1. Прошката, отражението на истината, ме учи как да дарявам чудеса и по този начин
да се освободя от затвора, в който смятам, че живея. 2Твоят Свят Син ми е посочен първо в
моя брат и после в мен. 3Твоят Глас търпеливо ме напътства да чуя Твоето Слово и дарявам,
както получавам. 4И когато днес погледна Твоя Син, чувам Гласа Ти да ме напътства как да
намеря пътя към Теб, както Ти си ми го посочил:
"Виж неговата невинност и бъди изцелен."
УРОК 358
Никой зов към Бога не остава без отговор.
И мога да съм сигурен в едно: Неговият отговор е този, който истински желая.
1. Ти, Който помниш истинската ми същност, само Ти знаеш истинските ми желания.
2
Ти говориш от името на Бога и следователно говориш от мое име. 3И каквото ми даваш, идва
от Самия Бог. 4Твоят Глас, мой Отче, е също така и мой и всичко, което желая, е онова,
което ти ми предлагаш под формата, която избираш за мен. 5Нека да си спомня всичко,
което не зная и гласът ми да стихне при този спомен. 6Но нека не забравям Твоята Любов и
грижа, пазейки в съзнанието си винаги спомена за Твоя Син. 7Нека да не забравям, че аз съм
нищо, но моето Аз е всичко.
УРОК 359
Божественият отговор е някаква форма на мир. Всяка болка е изцелена; всяка
скръб - заместена от радост. Всички затворнически врати са отворени.
И целият грях се разбира просто като грешка.
1. Отче, днес ние ще простим на Твоя свят и ще позволим творението да бъде Твое.
2
Разбрали сме всичко. 3Но не сме превърнали в грешници светите Синове Божи. 4Каквото ти
си сътворил невинно, вечно и завинаги е такова. 5И ние сме такива. 6И с радост узнаваме, че
грешките, които сме направили, нямат реални последици за нас. 7Грехът е невъзможен и върху
този факт се основава прошката, на основание, по-сигурно от света-сянка, който виждаме.
8
Помогни ни да простим, защото желаем да се спасим. 9Помогни ни да простим, защото ще
бъдем в мир.
УРОК 360
Да бъде мир над мен, светия Божи Син. Мир над моя брат, който е единен с мен.
Нека целият свят да бъде благословен с мир чрез нас.
1. Отче, аз искам да дарявам Твоя мир, приемайки го от Теб. 2Аз съм Твой Син, извечно
точно такъв, какъвто си ме сътворил, защото Великите Лъчи остават извечно тихи и
безбурни в мен. 3Аз искам да стигна до тях в тишина и сигурност, защото сигурността не
може да се открие другаде. 4Нека бъде мир над мен и мир над целия свят. 5В святост сме били
сътворени и в святост сме се съхранили. 6Твоят Син е подобен на теб в съвършена невинност.
7
И с тази мисъл ние щастливо казваме „Амин”.
ФИНАЛНИ УРОЦИ
Встъпление
1. Финалните ни уроци ще останат колкото е възможно безсловесни. 2Използваме думите
само в началото на практиката си и то само за да ни напомнят, че търсенията ни са отвъд
думите. 3Нека се обърнем към Този, Който води пътя и прави стъпките ни сигурни. 4На Него
поверяваме тези уроци, както поверяваме живота си на Него оттук насетне. 5Защото няма да се
върнем повече към вярата в греха, която е направила света да изглежда грозен и несигурен,
агресивен и унищожителен, предателски отвъд надеждата за вяра и освобождение от болката.
2. На Него принадлежи единственият път да намерим онзи мир, който Бог ни е дал. 2На
Него принадлежи пътят, който всеки трябва да измине накрая, защото този край е определен от
Самия Бог. 3В съня на времето той изглежда много далечен. 4Но в действителност е тук - и вече
ни служи като благодатно напътствие в пътя, по който да вървим. 5Нека заедно следваме пътя,
който истината ни посочва. 6И нека бъдем водачи на мнозината си братя, които търсят пътя, но
не го намират.
546
 3. И нека посветим своите съзнания на тази цел, насочвайки всички свои мисли в служба
на предназначението за спасение. 2Дадено ни е като цел да опростим света. 3Това е цел, която
Бог ни е предназначил. 4Неговия край на съня тьрсим ние, а не нашия. 5Защото всичко, на което
прощаваме, не можем да не видим като част от Самия Бог. 6И така споменът за Него се връща
за нас, напълно цялостен.
4. Нашето предназначение е Него да си спомним на земята, защото ни е предопределено
да бъдем Неговият Собствен завършек в реалността. 2Затова нека не забравяме, че целта ни е
споделена, защото в това припомняне се съдържа споменът за Бога и посочва пътя към Него и
към Небето на Неговия мир. 3И нима няма да простим на нашия брат, който може да ни го
предложи? 4Той е пътят, истината и животът, който ни посочва пътя. 5В него е спасението,
което ни се дава чрез прошката, която ние му даваме.
5. Няма да приключим годината без онзи дар, който нашият Отец е обещал на Своя Син.
2
Ние сме опростени в този момент. 3И сме спасени от целия онзи гняв, който смятахме за
принадлежност на Бога, но установихме, че е само сън. 4Ние си връщаме разума, чрез който
разбираме, че гневът е лудост, агресията е безумие и отмъщението е просто глупава фантазия.
5
Спасени сме от гнева, защото разбрахме, че сме грешали. 6И нищо повече. 7Нима един баща се
гневи на своя син, защото той не е успял да разбере кое е истина?
6. Ние пристъпваме искрено към Бог и твърдим, че не сме разбрали, като Го молим да ни
помогне да научим уроците Му чрез Гласа на Неговия Учител. 2Нима Той ще накърни Сина
Си? 3Или ще се спусне да му откликне с думите: „Това е Моят Син и всичко, което имам, му
принадлежи"? 4Бъди убеден, че Той ще ти откликне по този начин, защото това са Неговите
Собствени думи към теб. 5А повече от това не може да има никой, защото в тези думи е всичко,
което съществува и което ще съществува във времето и вечността.
УРОЦИ 361 до 365
Този свят миг аз отдавам на Теб. Поеми нещата в свои ръце.
Аз ще те следвам, сигурен, че твоето водителство ми дава мир.
1. И ако се нуждая от дума за помощ, Той ще ми я даде. 2Ако се нуждая от мисъл, и нея
Той ще ми даде. 3И ако имам нужда от тишина и открито съзнание, това са даровете, които ще
получа от Него. 4Той поема нещата по моя молба. 5И Той ще чуе и ще ми откликне, защото
говори от Бога моя Отец и Неговия свят Син.
ЕПИЛОГ
1. Този курс е начало, а не край. 2Твоят приятел върви редом с теб. 3Ти не си сам. 4Никой,
който Го призовава, не може да зове напразно. 5Каквото и да те тревожи, сигурен бъди, че Той
има отговор и с радост ще ти го предостави, ако само се обърнеш към Него и го поискаш. 6Той
няма да ти откаже отговорите, от които се нуждаеш за всичко, което може да те обезпокои.
7
Той знае пътя за решаването на всички проблеми и съмнения. 8Неговата сигурност ти
принадлежи. 9Нужно е само да Му я поискаш, и ще ти бъде дадена.
2. Сигурно е, че ти ще стигнеш у дома, както е сигурно, че слънцето ще изгрее, че ще
залезе и ще върви по своя път. 2Твоят път е дори още по-сигурен. 3Защото не е възможно да се
промени посоката на онези, които Бог е призовал. 4Затова, следвай волята си и върви след Този,
Когото си приел за свой глас да говори за истинските ти желания и потребности. 5Негов е
Гласът от Бога, а също и твой. 6Така Той говори за свободата и истината.
3. Не се препоръчват повече конкретни уроци, защото вече няма нужда от тях. 2Ето защо,
слушай Гласа от Бога и от твоето Аз, когато се оттеглиш от света, за да потърсиш реалността.
3
Той ще насочва твоите усилия, казвайки ти точно какво да правиш, как да насочваш своето
съзнание и кога да дойдеш при него в мълчание, молейки за Неговото сигурно напътствие и
Неговото сигурно Слово. 4Негово е Словото, което ти е дадено от Бога. 5Негово е Словото,
което си избрал за собствено.
4. И сега те оставям в Неговите ръце, да бъдеш Негов верен последовател и Той твой
Водач през всяка трудност и болка, които би могъл да приемеш за реални. 2Той няма да ти
предостави удоволствия, които ще отминат, защото Той дава само вечното и доброто. 3Позволи
му да те подготви и по-нататък. 4Той е спечелил твоето доверие, говорейки ти ежедневно за
твоя Отец, за твоя брат и твоето Аз. 5И ще продължава. 6Сега ти вървиш с Него, също така
сигурен за посоката; сигурен също като Него за това как да процедираш; уверен като Него за
целта и за твоето сигурно пристигане накрая.
5. Целта е сигурна, както и средствата. 2На това ние казваме „Амин". 3Ще ти се каже
точно онова, което Бог желае за теб всеки път, когато трябва да правиш избор. 4Той ще говори
от името на Бога и на твоето Аз, като по този начин гарантира, че адът няма да предяви
претенции над теб и всеки избор, който правиш, довежда Небето по-близо до теб. 5И така, ние
547
вървим с Него от сега нататък и се обръщаме към Него за ръководство, мир и сигурна посока.
6
Радостта ни съпътства в пътя ни. 7Защото ние си отиваме у дома през отворената врата, която
Бог не е затворил, за да ни посрещне.
6. Ние поверяваме нашите пътища на Него и казваме „Амин". 2В мир ще продължим по
Неговия път и на Него ще поверим всичко. 3С доверие очакваме Неговите отговори, молейки да
узнаем Неговата воля във всичко, което вършим. 4Той обича Божия Син, както ние трябва да го
обичаме. 5И ни учи как да го видим през Неговите очи и да го обичаме също като Него. 6Ти не
вървиш сам. 7Божиите ангели кръжат наблизо и наоколо край теб. 8Неговата Любов те обгръща
и бъди сигурен в това, че аз никога няма да те оставя без утеха.
КУРС НА ЧУДЕСАТА
РЪКОВОДСТВО ЗА УЧИТЕЛИ
ВЪВЕДЕНИЕ
1
. Човечеството мисли за ролите на преподаване и научаване в обратен ред. 2Това
обръщане на ролите е много показателно. 3Изглежда така, сякаш учителят и ученикът са
разделени и учителят дава нещо на ученика, а не по-скоро на себе си. 4Нещо повече, актът на
преподаването се разглежда като специална активност, в която човек използва само
относително малка част от времето си. 5Курсът, от друга страна, подчертава това, че да
преподаваш означава да научаваш, така че учителят и ученикът са единни. 6Подчертава се
също, че преподаването е постоянен процес, той се провежда всеки миг от деня и продължава в
мисълта и в спящо състояние.
2
. Да преподаваш означава да даваш пример. 2Съществуват само две системи на мислене и
ти изявяваш през цялото време вярата си в истинността на едната или на другата. 3От твоя
пример се учат останалите, а също и ти самият. 4Въпросът не е дали ти ще бъдеш учител,
защото изборът не се състои в това. 5Целта на този курс е да ти предостави възможност да
избереш какво желаеш да преподаваш въз основа на това, което желаеш да научиш. 6Ти не
можеш да дадеш нещо на друг, освен на себе си, а това се научава чрез преподаване.
7
Преподаването е призив към свидетели, които да потвърдят онова, в което вярваш. 8То е метод
на посвещение. 9То не се осъществява само чрез думи. 10Всяка ситуация трябва да бъде шанс да
научиш другите какво си ти и какво са те за теб. 11Нищо повече, но не и по-малко.
3
. Затова и си изработваш учебната програма изключително въз основа на отношението ти
към самия себе си и това, което вярваш, че другите имат към теб. 2Формално в ситуацията на
преподаване тези въпроси могат да не бъдат свързани изобщо с онова, което мислиш, че
преподаваш. 3Но е невъзможно да не използваш същността на всяка ситуация за онова, което
реално преподаваш и следователно реално научаваш. 4В това отношение словесното
съдържание на преподаваното е напълно нере-девантно. 5То може да съвпада, но и да не
съвпада с него. 6Онова, което действително води към знание, е учението отвъд думите.
7
Преподавайки го, ти утвърждаваш собствените си убеждения по убеждение на самия себе си.
8
Основната му цел е да потисне съмненията в себе си. 9Това не означава, че азът, който се
опитваш да защитиш, е реален. 10 Но означава, че преподаваш на другите знанието за онези аз,
кой го смяташ за реален.
4
. Това е неминуемо. 2He може да се избегне. 3Та как би могло да бъде различно? 4Всеки,
който следва учебната програма на света - а всеки тук я следва, докато не промени съзнанието
си -учи другите, само за да убеди себе си, че е нещо, което не е. 5В това се състои
предназначението на света. 6Какво друго тогава би могъл да бъде неговият учебен план? 7В тази
безнадеждна и затворена като омагьосан кръг учебна ситуация, която не учи на нищо друго,
освен на отчаяние и смърт, Бог изпраща Своите учители. 8И докато преподават Неговите уроци
на радост и надежда, те самите осъществяват своето обучение.
5
. Ако не бяха Божиите учители, нямаше да има особена надежда за спасение, защото
светът на греха щеше да изглежда реален завинаги. 2Онези, които заблуждават самите себе си,
неизменно заблуждават и другите, защото е измама това, на което учат. 3А какво друго е адът?
4
Това е помагало за Божиите учители. 5Те не са съвършени, защото нямаше да бъдат тук. 6Но
тяхната мисия е да станат съвършени тук и да преподават съвършенство по всички възможни
начини, докато го усвоят. 7И тогава напускат видимия свят, макар че техните мисли остават
извор на сила и истина завинаги. 8Кои са те? 9Как са избрани? 10Какво осъществяват? 11Как
могат да постигнат спасение за себе си и света? 12Настоящето учебно помагало се опитва да
отговори на тези въпроси.
1
. КОИ СА БОЖИИТЕ УЧИТЕЛИ?
1
. Божи учител е всеки, който е избрал да бъде. 2Неговата подготовка се състои само в
това, че някак си, някъде той е направил съзнателен избор да не разглежда собствените си
548
интереси като нещо различно от интересите на някой друг. 3Постигнал веднъж това, пътят му е
открит и посоката определена. 4Една светлина е проникнала в мрака. 5Може и да е самотна
светлина, но е достатъчна. 6Той е постигнал съгласие с Бога, дори ако все още не вярва в Него.
7
Станал е носител на спасението. 8Превърнал се е в Божи учител.
2
. Те идват от целия свят. 2Идват от всички религии и от никоя религия. 3Те са онези,
които са се отзовали. 4Зовът е всеобщ. 5Отправя се винаги и навсякъде. 6Това е зов за учители,
които да говорят в Негово име и да спасят света. 7Мнозина Го чуват, но малцина откликват. 8Но
всичко е въпрос на време. 9Накрая всеки ще откликне, но този край може да бъде много, много
далеч. 10И тъкмо затова бе установена програмата за учители. 11Тяхното предназначение е да
пестят време. 12Всеки е първоначално една самотна светлинка, но когато в нейната сърцевина е
онзи Зов, за нея няма граници. 13И всеки учител спестява хилядолетия според това как времето
се преценява от света. 143а Самия Зов времето е без значение.
3
. За всеки Божи учител съществува отделен курс. 2Всеки курс е до голяма степен
различен по форма. 3Различни са и средствата, с които си служи учението. 4Но по съдържание
курсът остава неизменен. 5Неговата основна тема винаги е: „Божият Син е невинен и в неговата
невинност е спасението му". 6Това може да се преподава чрез действия или мисли, чрез думи
или безмълвно, на всеки език и на никой език, по всяко време, място или начин. 7Няма никакво
значение какъв е бил учителят преди да чуе Зова. 8Той се превръща в спасител с това, че е
откликнал. 9Погледнал е на друг човек като на самия себе си. 103а това и е постигнал своето
собствено спасение и спасението на света. 11В неговото новорождение е и новорождението на
света.
4
. Това е учебно помагало със специална учебна програма, предназначена за учители от
една конкретна форма на всемирния курс. 2Съществуват хиляди други форми - всички с един и
същ резултат. 3Те просто спестяват време. 4Но тъкмо времето и само го, тече толкова
изморително, че светът вече е много уморен 5Той е стар, изтощен и безнадежден. 6Никога не е
бил поставян под въпрос самият изход, защото нима нещо би могло да промени Божията Воля?
7
Но времето с неговите илюзии за промяна и смърт изтощава този свят и всичко в него.
8
Времето обаче има край и предназначението на Божиите учители е тъкмо да доведат до този
край. 9Защото времето е в техни ръце. 10Те са избрали това и то им е дадено.
2
. КОИ СА ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ?
1
. За всеки Божи учител са определени ученици, които ще започнат да го търсят веднага,
щом той откликне на Зова. 2Те са избрани за него, защото формата на универсалното учение,
моето той ще преподава, е най-подходяща за тях с оглед на собственото им ниво на разбиране.
3
Неговите ученици го очакват, защото идването му е сигурно. 4И отново то е само въпрос на
време. 5Щом той реши да осъществи своята роля, те на свой ред ще бъдат готови да осъществят
тяхната. 6Въпрос на време е учителят да направи своя избор, но не и по отношение на това кому
да служи. 7Когато е готов да учи, ще му бъдат дадени възможности да преподава.
2
. За да бъде разбран планът на спасението, което е единство or преподаване и учение,
необходимо е да се разбере понятието за време, което утвърждава този курс. 2Изкуплението
коригира илюзиите, а не истината. 3Следователно то коригира нещо, което никога не е било.
4
Освен това планът за тази корекция е установен и осъществен едновременно, защото Божията
Воля е напълно независима от времето. 5Това се отнася и до реалността като цяло, тъй като тя
произтича от Него. 6В мига, когато в съзнанието на Божия Син е проникнала идеята за
разделение, Бог е дал Своят Отговор. 7Във времето това е станало много отдавна. 8В реалността
то никога не се е случвало.
3
. Светът на времето е свят на илюзии. 2Онова, което е станало много отдавна, изглежда
сякаш става сега. 3Избори, които са направени преди време, ни се струват открити пред нас и
предстоящи за решаване. 4Отдавна усвоени, разбрани и преживени неща, ни се явявят като нова
мисъл, оригинална идея и различен подход. 5Твоята воля е свободна и ти, щом решиш, можеш
да приемеш онова, което вече е станало и едва тогава ще осъзнаеш, че то е съществувало
винаги. 6Както се подчертава в този курс, ти не избираш свободно учебната програма и дори
формата под която да я усвоиш. 7Ти обаче разполагаш със свободата да решиш кога желаеш да
я научиш. 8И когато я приемеш, вече си я усвоил.
4
. И тогава времето се връща към един миг, толкова древен, че е отвъд спомените и
възможностите на паметта. 2Но този миг се преживява все отново и отново и затова ти се
струва, че е настоящ. 3И ето че ученик и учител сякаш се срещат сега и се откриват, сякаш
никога не са се познавали. 4Ученикът се появява в точното врене и място. 5 Това е неизбежно,
защото той е направил този избор в онзи древен миг, който сега преживява отново. 6Същото се
отнася и до учителя, той също е направил неизбежния избор в древното минало. 7Божията Воля
549
във всичко изглежда така, че сякаш за осъществяването йе необходимо време. 8Но нима нещо е
в състояние да отклони могъществото на вечността?
5
. Когато учител и ученик се срещнат, започва процес на едновременно учение и
преподаване. 2Защото преподаването реално не се осъществява от учителя. 3Божият Учител
говори на всеки двама, които са се свързали, за да се учат. 4Всяко такова отношение е свято,
защото свята е неговата цел, а Бог е обещал да изпрати Своя Дух във всяко свято отношение. 5В
ситуацията на преподаване и усвояване всеки научава, че да даваш и да получаваш е едно и
също. 6Разделителната черта, която са прокарали между различните роли, съзнания, тела,
потребности, интереси и всички различия, които мислят, че ги разделят един от друг,
избледняват, стават смътни и изчезват. 7Онези, които са готови да усвоят един и същ курс,
споделят общ интерес и обща цел. 8Така този, който е бил ученик, сам се превръща в Божи
учител, защото е направил единствения избор, който да му даде учител. 9Той е видял у един
друг човек същите интереси като своите.
3
. КОИ СА НИВАТА НА ПРЕПОДАВАНЕ?
1
. Учителите Божии нямат твърдо установено ниво на преподаване. 2Всяка ситуация на
преподаване и усвояване съдържа различно взаимоотношение в началото, макар че крайната
цел винаги е една и съща: да освети взаимоотношенията и двамата да могат да видят, че Синът
Божи е невинен. 3Няма такъв човек, от когото един учител Божи да не може да научи нещо,
следователно няма такъв, когото той да не може да учи. 4От практическа гледна точка той не
може да срещне всекиго, както и не може всеки да го открие. 5Затова планът включва много
специфични контакти, които трябва да се осъществят за всеки Божи учител. 6Няма случайности
в спасението. 7Онези, които трябва да се срещнат, ще се срещнат, защото заедно имат
потенциала да осъществят едни свети взаимоотношения. 8Те са готови един за друг.
2
. Най-простото ниво на преподаване изглежда твърде повърхностно. 2То съдържа
привидно съвсем обичайни срещи: „случайна" среща на двама видимо непознати в асансьора,
дете, което не гледа къде върви и се блъска във възрастен „случайно", двама студенти, които се
„случва" да вървят заедно по пътя към дома. 3Не съществуват случайни срещи. 4Всяка от тях
съдържа потенциала да се превърне в преподаване и усвояване. 5Може би непознатите в
асансьора ще се усмихнат един на друг, може би възрастният няма да се скара на детето, задето
се е блъснало в него, може би студентите ще станат приятели. 6Дори и на нивото на най-
обикновената среща е възможно двама души да престанат да разглеждат интересите си като
различни, та дори и само за момент. 7Този момент би бил достатъчен. 8Спасението е дошло.
3
. Трудно е да се разбере, че различни нива на представяне на всемирния курс е понятие
също толкова безпредметно в действителност, колкото и времето. 2Илюзията на едното
позволява съществуването на илюзията за другото. 3Във времето Божият учител започва
промяната на своето съзнание по отношението на света с един-единствен избор и след това
усвоява все повече и повече неща относно новата посока, докато учи другите на нея. 4Ние вече
засегнахме илюзията за времето, но илюзията за нива на преподаване изглежда нещо различно.
5
Може би най добрият начин да се покаже, че такива нива е невъзможно да съществуват, е
просто да се каже, че всяко ниво на ситуацията на преподаване и усвояване, е част от Божия
план за Спасение, а Неговият план не може да има нива, тъй като е отражение на Волята Му.
6
Спасението е винаги готово и налично. 7Божиите учители действат на различни нива, но
резултатът винаги е един и същ.
4
. Всяка ситуация на обучение и усвояване е максимална, в смисъл че всеки човек, който
участва в нея, ще научи най-многото, на което е способен от другия човек в този момент. 2В
този смисъл и само в него можем да говорим за нива на преподаване. 3Използвайки понятието
по такъв начин, второто ниво на преподаване е по-трайно взаимоотношение, в което в даденото
време двама души влизат в твърде интензивна ситуация на преподаване и усвояване и след това
видимо се разделят. 4Както и при първото ниво, тези срещи не са случайни, нито пък онова,
което изглежда край на взаимоотношенията, е реалният им край. 5И тук отново всеки е усвоил
най-многото, което е в състояние на дадения етап. 6Въпреки това, всички, които се срещат, един
ден ще се срещнат отново, защото съдбата на всички взаимоотношения е да станат свещени.
7
Бог не се заблуждава по отношение на Своя Син.
5
. Третото ниво на преподаване се осъществява във взаимоотношения, които веднъж, след
като се формират, остават за цял живот. 2Това са ситуации на преподаване и усвояване, в които
всеки човек получава учебен партньор, който му предоставя безгранични възможности за
обучение. 3Такива взаимоотношения в общия случай са редки, защото тяхното съществуване
предполага, че онези, които се включват в тях, са достигнали определен етап едновременно, в
който балансът между преподаване и усвояване е всъщност съвършен. 4Това не означава, че те
550
непременно го разбират, обикновено не. 5Възможно е дори да бъдат твърде враждебни един
към друг за известен период, а понякога и през целия си живот. 6Но ако изберат да го нау-чат,
пред тях е съвършеният урок и той може да бъде усвоен. 7И ако решат да усвоят този урок, те
стават спасители на учителите, които се колебаят и дори които привидно претърпяват неуспех.
8
Невъзможно е Божият учител да не намери Помощта, която му е потребна.
4
. КАКВО ХАРАКТЕРИЗИРА БОЖИИТЕ УЧИТЕЛИ?
1
. Повърхностните черти на Божиите учители съвсем не са сходни. 2Те не изглеждат
подобни пред телесните очи, произхождат от съвършено различни среди, опитът им от света е
изключително различен и „личностите", които представляват на повърхността, са твърде
несходни. 3На началните етапи от проявлението им като Божии учители, те още не са
придобили онези по-дълбинни характеристики, които ги утвърждават като това, което са. 4Бог
дарява специални дарове на своите учители, защото те имат специална роля в Неговия план за
Изкупление. 5Техните специални характеристики са, разбира се, само временни, установени във
времето като средство за извеждане отвъд времето. 6Тези специални дарове, породени в
свещените взаимоотношения, към които е насочена ситуацията на преподаване и усвояване, се
превръщат в характерни черти на всички Божии учители, които са напреднали в собственото си
обучение. 7В това отношение те си приличат.
2
. Всички различия между Божиите синове са преходни. 2Въпреки това, може да се каже,
че във времето напредналите Божии учители притежават следните характеристики:
I. Доверие
1
. Това е основата, върху която почива способността им да изпълнят своето
предназначение. 2Възприятието е резултат от обучение. 3Фактически възприятието е обучение,
защото причината и следствието никога не са откъснати едно от друго. 4Божиите учители имат
доверие в света, защото те са узнали, че той не се управлява от закони, които са породени от
този свят. 5Той се управлява от сила, която е в тях, но не от тях. 6Тази сила установява
сигурността на всички неща. 7Чрез тази сила Божиите учители, виждат свят, получил
опрощение.
2
. Когато веднъж се изпита тази сила, става невъзможно човек да се доверява на
собствените си незначителни сили отново. 2Нима някой би се опитал да лети с дребните крилца
на врабче, когато му е дадена могъщата сила на орела. 3И кой би възложил вярата си на
опърпаните дарове на егото, когато Божиите дарове са положени пред него? 'Какво би могло да
го подтикне към такава промяна?
А. Развитие на доверието
3
. Първоначално Божиите учители трябва да преминат през така наречения „период на
преодоляване". 2Не е необходимо той да бъде болезнен, но обикновено се преживява по този
начин. 3На пръв поглед изглежда сякаш някои неща им се отнемат и рядко се разбира, че това е
само осъзнаването на това, че нямат стойност. 4Как би могло да се разбере, че нещо не
притежава стойност, докато този, който го възприема, не погледне на него в друга светлина?
5
Той все още не е в положение да осъществи промяната изцяло по вътрешен начин. 6Така че
планът понякога би могъл да породи промени в привидните външни обстоятелства. 7Тези
промени са винаги полезни. 8Когато Божият учител усвои това, той продължава към втория
етап.
4
. След това Божият учител трябва да премине през един „период на преоценка". 2Това
винаги е в известен смисъл трудно, защото след като е узнал, че промените в живота му са
винаги полезни, сега той трябва да изцяло да основава своите решения взависимост от това
дали спомагат или пречат на тази полезност. 3Ще установи, че много, ако не и повечето от
нещата, които е смятал за ценни преди, сега просто биха спъвали способността му за
приложение на усвоеното в нововъзникващите ситуации. 4И тъй като е ценял неща, реално
лишени от стойност, няма да му се иска да си направи изводи от този урок, страхувайки се от
жертва и загуба. 5Голяма вещина е необходима, за да разбереш, че всички неща, събития, срещи
и обстоятелства са полезни. 6Единствено в степента, в която са полезни, би могло да им се
припише известна реалност в този свят на илюзии. 7Понятието „ценност" не може да се отнесе
към нищо друго.
5
. Третият етап, през който трябва да премине Божият учител, може да бъде наречен
„период на самоотричане". 2Ако се тълкува като отказ от желанията, то би породило
неимоверно противоречие. 3Малцина от учителите на Бога успяват напълно да избегнат това
страдание. 4Няма обаче никакъв смисъл да се прокарва разграничението между ценно и лишено
от ценност, без да се предприеме следващата очевидна стъпка. 5Затова и периодът, в който
едното все още не е разграничено от другото, е период, през който Божият учител се чувства
551
призван да пожертва своите интереси в името на истината. 6Той още не е осъзнал колко
невъзможно е подобно изискване. 7Може да го узнае само след като действително се откаже от
всичко, лишено от ценност8По този начин разбира, че където е очаквал скръб, е намерил
щастлива, сърдечна лекота, където е подозирал, че трябва нещо да даде, е открил дар към него.
6
. Сега идва „период на успокоение". 2Това е спокойно време, в което Божият учител
намира заслужен отдих и мир. 3Сега той утвърждава онова, което е научил. 4Започва да разбира
разменната стойност на онова, което е усвоил. 5Нейният потенциал е буквално зашеметителен и
Божият учител е достигнал точката на своя напредък, от която съзира целия път на постигане.
6
Откажи се от онова, което не желаеш и съхрани желаното от теб. 7Колко просто е очевидното!
8
И колко е лесно да се осъществи. 9Божият учител има нужда от този период на облекчение.
10
Все още не е достигнал толкова далеч, колкото си мисли. 11Но когато бъде готов да продължи,
той тръгва с могъщи спътници до себе си. 12Сега отдъхва за малко и ги събира преди да
продължи напред. 13Оттук нататък няма да бъде сам в своя път.
7
. Следващият етап е наистина „период на нарушаване на покоя". 2Сега Божият учител
трябва да разбере, че не е знаел в действителност кое е ценно и кое лишено от ценност.
3
Всичко, което е усвоил дотук е, че не иска онова, което е лишено от ценност и наистина желае
ценното. 4Неговото собствено разграничение на едното от другото е лишено от смисъл и не
може да го научи каква е разликата. 5Идеята за жертва е толкова съществена за мисловната му
система, че за него е невъзможно да преценява. 6Смятал е, че се е научил да проявява воля, но
сега вижда, че не знае за какво му е тази воля. 7Предстои му да постигне състояние, което може
да се окаже невъзможно за много, много дълго време. 8Той трябва да се научи да не дава
оценки и присъди и да моли само за онова, което е истинското му желание във всички
обстоятелства. 9 Ако всяка стъпка в тази посока не бъде утвърдена, наистина ще му бъде
трудно!
8
. И най-сетне идва „период на постигане". 2Тук усвоеното получава утвърждение. 3Сега
онова, което е изглеждало като някакви сенки преди, се превръща в законни придобивки, на
които човек може да се опре при всички извънредни обстоятелства, както и в спокойни
времена. 4Всъщност спокойствието е резултат от тези придобивки, резултат на честно
усвояване, последователност на мисленето и пълно преобразяване. 5Това е етап на реален мир,
защото тук небесното състояние е напълно отразено. 6Оттук пътят към Небето е открит и лесен.
7
Фактически той е тук. 8Кой би отишъл, където и да било, ако е постигнал напълно мир на
съзнанието си. 9И кой би поискал да промени покоя за нещо по-желано. 10Какво по-желано
може да има от това?
II. Честност
1
. Всички останали черти на Божиите учители се основават на доверието. 2След като
веднъж се постигне доверие, останалите качества не могат да не последват. 3Само онези, които
се доверяват, могат да бъдат честни, защото само те са в състояние да видят колко е ценна
честността. 4Честността не се отнася само до онова, което казваш. 5Понятието всъщност
означава последователност. 6Нищо, което казваш, не бива да противоречи на това, което
мислиш или вършиш; една мисъл не се противопоставя на друга; никое действие не
противоречи на думите; и едни думи не са в противоречие с други. 7Такива са истински
честните. 8Те не са в противоречие със самите себе си на никакво ниво. 9Затова за тях е
невъзможно да бъдат в противоречие с някого или нещо.
2
. Онзи мир на съзнанието, който преживяват напредналите Божи учители до голяма
степен се дължи на тяхната съвършена честност. 2Единствено стремежът да измамиш поражда
противоречие. 3Никой, който е в мир със себе си, не би си дори и помислил за конфликт.
4
Конфликът е неизбежен резултат на себеизмамата, а себеизмамата е нечестност. 5Нищо не
може да бъде предизвикателство за Божия учител. 6Предизвикателството предполага съмнение,
а онова доверие, на което твърдо се уповават Божиите учители, прави съмнението невъзможно.
7
Затова те са призвани за успех. 8В това, както и във всичко, те са честни. 9Могат единствено да
успеят, защото никога не вършат само своята воля. 10Те правят избор в името на цялото
човечество; в името на целия свят и на всичко в него; в името на неизменното и непроменливо
отвъд привидностите; и в името на Божия Син и неговия Творец. 11Та как е възможно да не
успеят? 12Те правят избора си съвършено честно, сигурни в своя избор, както и в самите себе
си.
III. Толерантност
1
. Божиите учители не съдят. 2Да съдиш означава да бъдеш нечестен, защото да съдиш
означава да възприемеш позиция, която не притежаваш. 3Невъзможно е да съдиш без
самозаблуда. 4Осъждането предполага, че си се лъгал в своите братя 5Как тогава би могъл да не
552
се излъжеш в самия себе си? 4Осъждането предполага липса на вяра, а вярата остава
крайъгълния камък на цялата система на мислене на Божии учител. 7Ако изгуби това, той губи
и всичко останало, което е усвоил. 8Без осъждане всички неща са равноправно приемливи,
защото кой би могъл да съди по друг начин. 9Когато няма осъждане, всички хора са братя,
защото нима може тогава някой да бъде изключен от тях? 10Осъждането унищожава честността
и разколебава доверието. 11Невъзможно е Божият учител да съди и да се надява, че ще постигне
знание.
IV. Доброта
1
. Божиите учители не могат да вършат зло. 2Нито могат да вършат, нито да претърпят
зло. 3Злото е резултат от осъждане. 4То е нечестна постъпка, която е последица от нечестна
мисъл. 5То е присъда за виновност над твоя брат, а следователно и над теб самия. 6То е край на
мира и отказ да се учиш. 7Злото демонстрира липсата на Божествена учебна програма и нейното
изместване от безумието. 8Всеки Божи учител трябва да узнае - и то значително на ранни етапи
на своето обучение - че вършенето на зло напълно заличава неговото предназначение от
собственото му съзнание. 9То би го объркало, уплашило, би предизвикало у него гняв и
подозрение. 10То би направило невъзможно усвояването на уроците на Светия Дух. 11Божият
Учител не би могъл да бъде чут въобще, освен от онези, които съзнават, че злото действително
не може нищо до постигне. 12Нищо не може да се придобие чрез него.
2
. Ето защо Божиите учители са всеобхватно добри. 2Те имат нужда от силата на
добротата, защото чрез нея спасението като предназначение става лесно да се осъществи. 33а
онези, които са готови да вършат зло, спасението е невъзможно. 43а тези, които не виждат в
злото никакъв смисъл, спасението е просто естествено. 5Какъв друг избор може да е от
значение за кората, които имат здрав разум? 6Нима някой може да предпочете ада, когато пътят
към Небето е открит за него? 7И кой би избрал слабостта, която неминуемо се поражда от злото,
вместо неизменната, всеобхватна и безгранична сила на добротата? 8Могьществото на Божиите
учители е в тяхната доброта, защото те са разбрали, че злите им мисли не идват нито от Божия
Син, нито от неговия Творец. 9По този начин те наистина сливат мислите си с Този, Който е
техен Първоизточник. 10По този начин тяхната воля, която винаги е била Негова Воля
придобива свободата да бъде себе си.
V. Радост
1
. Радостта е неизбежна последица от добротата. 2Добротата означава, че вече не е
възможно да се страхуваш, а в такъв случай какво би попречило на радостта? 3Откритите ръце
на добротата са винаги пълни. 4Добрите не изпитват болка. 5Те не могат да страдат. 6Защо да не
бъдат радостни? 7Сигурни са, че са възлюблени и спасението им е неизбежно. 8Радостта върви
редом с добротата също така сигурно, както скръбта съпътства агресията. 9Учителите на Бога
вярват в Него. 10Те са сигурни, че Неговият Учител върви пред тях и гарантира никакво зло да
не може да ги сполети. 11Те носят даровете Му и Го следват в пътя, защото Неговият Глас ги
насочва във всичко. 12Радостта е тяхната благодарствена песен. 13И Христос гледа към тях също
така с благодарност. 14Той се нуждае от тях също така много, както и те от Него. 15Колко
радостно е да споделяш целта на спасението!
VI. Липса на защитни механизми
1
. Божиите учители са се научили да бъдат непосредствени. 2Те нямат сънища, които да
защитават срещу истината. 3Не се опитват да се правят на нещо различно от това, което са.
4
Тяхната радост идва от разбирането на това Кой е техният Творец. 5Та нима сътвореното от
Бога може да има нужда да бъде защитавано? 6Никой не може да напредне като Божи учител,
докато не разбере, че защитните механизми са напълно глупави пазители на безумни илюзии.
7
Колкото по-гротесков е един сън, толкова по-ожесточена и могъща изглежда неговата защита.
8
Но когато Божият учител най-накрая се съгласи да погледне отвъд защитните механизми, той
установява, че там не е имало нищо. 9В началото той постепенно разгражда заблудите. 10Но
започва да усвоява уроците си по-бързо, когато вярата му укрепне. 11Няма опасност, която да го
връхлети, когато постепенно се откаже от защитните си механизми. 12На тяхно място идва
сигурност. 13Идва мир. 14Идва радост. 15Идва Бог.
VII. Щедрост
1
. Понятието щедрост има особено значение за Божия учител. 2Това не е обичайното
значение на думата; фактически това е смисъл, който трябва да се усвои и то много
внимателно. 3Както всички останали характерни особености на Божиите учители, тази също се
основава в крайна сметка на вярата, защото без вяра никой не може да бъде щедър в истинския
смисъл на думата. 43а света щедростта означава „да дадеш" в смисъл на това да се откажеш от
нещо. 53а Божиите учители тя означава да дадеш, за да имаш. 6Това беше подчертавано в целия
553
текст и учебното ръководство, но изглежда по-чуждо на мисленето на света от много други
идеи в нашата учебна програма. 7Тази по-голяма странност се състои просто в очевидния обрат
по отношение мисленето на света. 8По най-ясния възможен начин, на най-простото измежду
всички възможни нива тази дума е коренно противоположна за Божиите учители спрямо света.
2
. Божият учител е щедър, защото това е от интерес за собственото му Аз. 2Но това не е
азът, който светът има предвид. 3Учителят на Бога не се стреми към нищо, което да не може да
даде, защото съзнава, че то по начало би било лишено от стойност за него. 43а какво му е да го
желае? 5Та то би му причинило само загуба. 6Не и печалба. 7Затова и не се стреми към нещо,
което се налага да пази за себе си, защото това гарантира загубата му. 8Той не желае да страда.
9
Защо да си причинява болка? 10Но иска да съхрани всичко, което е от Бога и следователно
предназначено за Божия Син. 11Това са неща, които му принадлежат. 12Тях той с истинска
щедрост може да даде на другите като ги запази завинаги за себе си.
VIII. Търпение
1
. Онези, които са сигурни в резултата, могат да си позволят да изчакат и то без да се
тревожат. 2Търпението е естествено за Божия учител. 3Всичко, което вижда той, е сигурният
изход във време, може би неизвестно за него, но което несъмнено ще настъпи. 4Времето ще
бъде най-подходящото, както и отговорът. 5И това е валидно за всичко, което се случва сега и
за в бъдеще. 6Миналото не съдържа грешки; няма нищо, което да не е послужило за благото на
света, както и на онзи, комуто привидно се е случило 7Възможно е това да не се е разбирало на
времето. 8Но дори и така, Божият учител е готов да преоцени всички свои минали решения, ако
те причиняват болка на когото и да било. 9Търпението е естествено за онези, които имат вяра.
10
Сигурни в крайното тълкуване на всички неща във времето, никой изход, който вече се съзмра
или предстои да дойде, не може да им причини страх.
IX. Вярност
1. Степента на вярност, която проявява Божият учител, е мерило за неговия напредък в
учебната програма. 2Дали все още избира някои аспекти на живота, за да ги превърне в обект на
учебния си процес, докато други продължава да държи далеч от него? 3Ако е така, напредъкът
му е твърде ограничен и вярата му неустойчива. 4Вярност, това е упованието на Божия учител
във възможностите на Божието Слово да коригира всички неща - не само някои от тях, а
всички. 5Обикновено неговата вярност започва с това, че той съсредоточава вниманието си
само върху някои проблеми и предпазливо се ограничава за известно време. 6Да предаде всички
проблеми на единствения Отговор означава напълно да преодолее мисленето на света. 7И само
това е верността. 8Нищо освен това не заслужава името вярност: 9И все пак, всякаква степен
дори и малка заслужава да бъде постигната. 10Готовността, както отбелязва текстът, още не е
пълно съвършенство.
2. Истинската вярност обаче е неотклонна. 2Тя е последователна и следователно напълно
честна. 3Непоколебима е и затова изпълнена с доверие. 4Основава се на безстрашието и затова е
добра. 5Сигурна е в себе си и затова радостна. 6Доверчива е и затова толерантна. 7Верността
съчетава всички качества на Божиите учители. 8Тя предполага да бъде прието Словото Божие и
Божието определение за Неговия Син. 9Към Тях е винаги насочена верността в истинския
смисъл на думата. 10Към Тях гледа тя и търси, докато намери. 11Липсата на защитни механизми
естествено я съпътства, а радостта е нейното условие. 12А когато намери онова, което, е
търсила, тя си отдъхва в спокойна сигурност в онова, на което се дължи всяка вярност.
X. Открито съзнание
1. Централното значение на откритото съзнание, може би последното качество, което
придобива Божият учител, може лесно да се разбере, когато се осъзнае връзката му с прошката.
2
Откритото съзнание се придобива, когато човек престане да осъжда. 3Осъждането затваря
съзнанието за Божия Учител, а отвореното съзнание Го приканва да влезе. 4Както осъждането
заклеймява Божия Син като зъл, така откритото съзнание му позволява да бъде преценяван от
Божия Глас в Негово име. 5Както проектирането на вина би го изпратила в ада, така откритото
съзнание позволява Христовият образ да се разгърне и да го обхване. 6Единствено хората с
открито съзнание могат да живеят в мир, защото само те виждат основания за него.
2. Как прощават хората с открито съзнание? 2Те се отърсват от всичко, което пречи на
прошката. 3Те наистина са пренебрегнали света, позволявайки той да възкръсне в тях нов и
толкова великолепен в радостта си, че дори е трудно да си представи човек подобна промяна.
4
Сега вече нищо не е такова, каквото е било. 5Всичко, което е изглеждало мрачно и безжизнено
преди, сега цялото сияе. 6И най-вече всички неща изглеждат привлекателни, защото страхът си
е отишъл. 7Няма облаци, които да скриват лицето на Христос. 8Сега целта е постигната.
Прошката е крайната цел на учебния курс. 10Тя проправя пътя за това, което е далеч отвъд всяко
554
обучение. 11Учебният план не изисква усилия, които надхвърлят неговата законна цел.
12
Прошката е единственият му стремеж и в крайна сметка към нея се свежда цялото обучение.
13
Това е наистина достатъчно.
3. Може би си обърнал внимание, че списъкът от качества, които притежават Божиите
учители, не включва неща, които са наследство на Божия Син. 2Понятия като любов,
невинност, съвършенство, познание и вечна истина не се появяват в този Контекст. 3Тук те не
биха били подходящи. 4Онова, което Бог е дал, е толкова далеч отвъд нашия учебен курс, че
обучението просто изчезва в негово присъствие. 5Но докато е само смътно, съвсем подходящо е
вниманието да се насочи към учебната програма. 6Предназначението на Божиите учители е да
доведат до истинското обучение на света. 7В точния смисъл на думата, те всъщност спомагат за
преодоляването на вече усвоеното знание, защото това е именно „истинско учение" в рамките
на света. 8На Божиите учители е дадено да донесат щастливата вест за пълно опрощение па
света. 9Те са истински благословени, защото са носители па спасението.
5. КАК СЕ ПОСТИГА ИЗЦЕЛЕНИЕ?
1. Изцелението предполага разбиране на това на каква цел служи илюзията на болестта.
2
Изцелението без такова разбиране е невъзможно.
I Как се възприема целта на болестта
1. Изцеление се осъществява в мига, когато страдащият престане да вижда в болката
каквато и да било ценност. 2Кой би избрал страданието, ако не смяташе, че то допринася нещо
за него и е наистина ценно? 3Такъв човек определено вярва, че страданието е ниска цена за
нещо с далеч по-голяма стойност за него. 4Защото болестта е избор, решение. 5Тя е
предпочитание на слабостта вследствие на погрешното убеждение, че слабостта е сила. 6При
такива обстоятелства истинската сила се разглежда като заплаха и здравето като опасност.
7
Болестта е метод, създаден в безумие, за да се постави Божият Син на трона на неговия Отец.
8
На Бога се гледа като на нещо външно, жесток и могъщ, готов да пази цялата сила само за Себе
си. 9Едва чрез Неговата смърт, Той може да бъде победен от Собствения Му Син.
2. При това безумно убеждение, за какво би послужило изцелението? 2То символизира
разгрома на Божия Син и триумфа на неговия Отец над него. 3То представлява върховно и
непосредствено предизвикателство, което Божият Син няма как да не разпознае. 4Изцелението
утвърждава всичко, което той желае да скрие от себе си, за да защити своя „живот". 5Ако бъде
изцелен, той е отговорен за собствените си мисли. 6А щом е отговорен за своите мисли, ще бъде
убит, за да му се докаже колко е слаб и жалък. 7Но ако сам избере смъртта, слабостта му се
превръща в сила. 8Сега може сам да си даде онова, което Бог би му дал и така напълно да
узурпира престола на своя Творец.
II. Промяна във възприятието
1. Изцелението се осъществява в онази степен, в която се осъзнае пълната
безпредметпост на всяка болест. 2Човек трябва са можа си каже: „Аз не печеля нищо от
болестта", и вече е изцелен. 3Но за да заяви това, трябва преди всичко да разбира определени
факти. 4Първо, очевидно е, че съзнанието, а не тялото взема решенията. 5Щом болестта е само
неправилен подход за решение на проблемите, тя е избор. 6А щом е избор, това значи, че
съзнанието, а не тялото го осъществява. 7Огромна е съпротивата срещу осъзнаването на този
факт, защото съществуването на света такъв, какъвто ти го възприемаш, зависи от това тялото
да е факторът, който взема решения. 8Понятия като „инстинкти", „рефлекси" и други подобни
са опити да се натовари тялото с мотивация, която не се отнася към съзнанието.
9
Вдействителност подобни понятия просто заявяват или описват проблема. 10Те не му дават
отговор.
2
. Да се приеме фактът, че болестта е избор на съзнанието и служи на целите в името, на
които съзнанието би използвало тялото, това е основата на изцелението. 2И то се отнася до
изцелението във всички негови форми. 3Пациентът решава, че това е така и се възстановява.
4
Ако изборът му е да не се възстанови, той няма да получи изцеление. 5Кой е лекарят? 6Само
съзнанието на самия пациент. 7Изходът е такъв, какъвто той решава, че е. 8Може да му се
струва, че към него се прилагат специални средства за лечение, но те само придават форма на
собствения му избор. 9Той ги избира, за да придаде осезаема форма на своите желания. 10И тези
средства изпълняват това и само това. 11Те всъщност съвсем не са необходими. 12Болният би
могьл чисто и просто да се вдигне без тяхна помощ и да заяви: „Всичко това не ми е потребно".
13
Няма такава болест, която да не може да бъде излекувана изведнъж.
3. Кое е единственото, което е необходимо за такава промяна във възприятието? 2То е
чисто и просто следното: признаването на факта, че болестта произтича от съзнанието и няма
нищо общо с тялото. 3Какво ти „струва" подобно признание? 4То ти струва целия свят, който
555
виждаш, защото светът никога повече няма да създава за теб впечатлението, че господства над
съзнанието. 5Защото с това признание отговорността се възлага там, където й е мястото - не
върху света, а върху онзи, който наблюдава света и не го вижда такъв, какъвто е. 6Той вижда
онова, което избира да види. 7Нито повече, нито по-малко. 8Светът не му причинява нищо.
9
Само той си мисли така. 10Той самият сьщо нищо не причинява на света, защото е грешал по
отношение па неговата същност. 11Тук се крие освобождението както от вината, така и от
болестта, защото те са едно и също. 12 Aла за да приемеш това освобождение, трябва
незначителността на тялото да се превърне в приемлива идея за теб.
4. С приемането на тази идея болката изчезва завинаги, защо то с тази идея върви също
така цялото объркване по отношение на творението. 3И не следва ли това съвсем логично? 4Ако
поставиш причината и следствието в истинската им последователност, онова, което ще
познаеш, ще намери приложение и ще преобрази света. 5Преобазяващата стойност на една
истинска идея е безкрайна и безгранична. 6Крайният резултат от този урок е споменът за Бога.
7
Какво значат сега вината и болестта, болката, отчаянието и цялото страдание? 8След като са
лишени от предназначението си, те изчезват. 9 А с тях изчезват също и всички последици, които
привидно са пораждали. 10Причината и следствието са само повторение на творението. 11Ако се
разгледат в истинската им перспектива, без изопачение и страх, те ще установят отново
Небесното Царство.
III. Предназначението на Божия учител.
1. Щом болният трябва да преобрази съзнанието си, за да бъде изцелен, какво трябва да
върши Божият учител? 2Може ли той да промени съзнанието на болния вместо него?
3
Определено не. 4За онези, които вече са готови да преобразят своето съзнание, учителят няма
друга функция освен да лекува заедно с тях, защото те самите са се превърнали в Божии
учители с него. 5Той обаче има по-специфично предназначение за онези, които не разбират
какво представлява изцелението. 6Тези болни не осъзнават, че сами са избрали болестта.
7
Напротив, те вярват, че болестта е избрала тях. 8Те не са с отворено съзнание по този въпрос.
9
Тялото им заповядва какво да правят и те се подчиняват 10Нямат дори и представа колко
безумна е подобна идея. 11 Ако подозираха, щяха да бъдат изцелени. 2Но те не подозират нищо.
13
За тях разделението е нещо напълно реално.
2
. Заради тях идват Божиите учители, за да им представят един друг избор, който са
забравили. 2Самото присъствие па Божи учител е вече едно напомняне. 3Неговите мисли
настояват за правото да се постави под въпрос онова, което болният е приел за истина. 4Като
Божи пратеници, Неговите учители са символи на спасението. 5Те искат от болния да прости на
Божия Син в негово Име. 6Те представляват Алтернативата. 7С Божието Слово в своето
съзнание, те идват в багодат, не за да изцелят болните, а за да им напомнят за онзи лек, който
Бог вече им е дал. 8Не техните ръце лекуват. 9Не с техния глас твори Божието Слово. 10Те
просто дават онова, което им е било и дадено. 11 Много нежно призовават те своите братя да
отвърнат поглед от смъртта: „Виж, Сине Божи, какво може да ти предложи животът. 12Нима би
избрал болестта вместо него?
3. Никога напредналите Божии учители не разглеждат под каква форма се проявява
болестта, в която вярва техният брат. Това би значело да забравят, че всички форми служат на
една и съща цел и всъщност не се различават. 3Те търсят Божия Глас в този свой събрат, който е
готов до такава степен да се самозаблудил, че да повярва, че Божият Син може да страда. 4И му
напомнят, че той не е създал сам себе си и трябва да си останетакъв, какъвто Бог го е сътворил.
5
Те разбират, че илюзиите не могат да имат последици. 6Истината в техните съзнания достига
до истината в съзнанията на техните братя и по този начин илюзията не намира потвърждение.
7
Така илюзиите се свеждат към истината, а не истината към илюзиите. 8По този начин илюзиите
се разпръскват не по волята на друг, а чрез единството на Волята. 9Такова е предназначението
на Божиите учители - да не разглеждат ничия воля като нещо, което е отделно от тяхната, нито
пък тяхната воля като отделна от Божествената.
6. СИГУРНО ЛИ Е ИЗЦЕЛЕНИЕТО?
1. Изцелението е винаги сигурно. 2Невъзможно е да се изведат илюзиите в светлината на
истината и въпреки това да се съхранят. 3Истината показва, че илюзиите нямат стойност.
4
Божият учител е човек, който е видял в съзнанието на болния поправянето на собствените си
грешки, разбирайки същността на корекцията. 5Приемайки Изкуплението за себе си, той го е
приел също и за болния. 6Но какво би станало, ако болният използва болката като начин на
живот, вярвайки, че изцелението е път към смъртта? 7Ако това е така, едно внезапно изцеление
може да предизвика силна депресия и толкова дълбоко чувство за загуба, че болният може да се

556
опита дори да се самоунищожи. 8След като няма повече за какво да живее, той може да поиска
смъртта. 9Изцелението трябва да почака, за да намери той защита.
2. Изцелението ще се отклонява винаги, когато на него се гледа като на заплаха. 2В мига,
в който се приеме, то е налице. 3Там, където е дадено изцеление, то е и получено. 4А какво
значение има времето за даровете на Бога? 5Многократно в този текст споменавахме каква
съкровищница се открива едновременно за даващия и получаващия Божиите дарове. 6Нито
един от даровете Му не ще се изгуби, те могат само да се умножават. 7Никой Божи учител не
трябва да се разочарова, ако е дарил изцеление, но му се струва, че то не е било прието. 8Не е
негово дело да съди кога дарът му да бъде приет. 9Нека бъде сигурен в неговото приемане и да
вярва, че той ще бъде приет тогава, когато се осъзнае като благословение, а не като проклятие.
3. Предназначението на Божиите учители не е да оценяват какво се случва с техните
дарове. 2Тяхното предназначение е просто да ги дарят. 3След като веднъж са го сторили, те са
породили и съответния резултат, защото той е част от дара. 4Ни-кой не дарява, ако се
интересува каква ще бъде ползата от това. 5Това е ограничение върху самото даване и нито
този, който дава, нито който получава ще притежават някакъв дар. 6Доверието е съществена
част от даряването; фактически то е онази негова страна, която прави възможно споделянето,
онази страна, която гарантира, че даряващият няма да загуби, а само ще спечели. 7Нима може
някой да дари нещо и да го запази за себе си, като се опита да наложи как да бъде използвано
най-добре от гледна точка на дарителя? 8Такова даряване не е нищо друго освен затвор.
4. Само когато се отърсиш от всякакви притеснения относно дарението, твоят дар е даден
наистина. 2Единствено доверието прави истинското даряване възможно. 3Изцелението е
промяна в съзнанието, към която Светия Дух в съзнанието на болния се стреми. 4А Светия Дух
в съзнанието на даряващия е Този, Който отправя дара. 5Нима може такъв дар да се изгуби?
6
Нима може да остане без последствия? 7Нима може да се пропилее? 8Божията съкровищница
никога не ще остане празна. 9А ако липсваше дори и един дар, тя нямаше да бъде пълна.
10
Нейната пълнота обаче е гарантирана от Бога. 11Тогава нима може Божият учител да се
тревожи какво се случва с неговите дарове? 12Дадени от Бога на Бога, възможно ли е при такава
размяна някой да не получи всичко?
7. ТРЯБВА ЛИ ИЗЦЕЛЕНИЕТО ДА СЕ ПОВТАРЯ?
1. Този въпрос крие отговора в себе си. 2Изцелението не може да бъде повторено. 3Щом
болният е изцелен, какво още има да се лекува? 4А след като изцелението е сигурно, както вече
казахме, че е, какво има да се повтаря? 5Когато Божият учител продължава да се тревожи за
последиците от лечението, това ограничава самия процес на изцеление. 6В такъв случай
съзнанието на самия учител се нуждае от лечение. 7И тъкмо то трябва да се ускори. 8Сега той е
болният и трябва да гледа на себе си по този начин. 9Ако е сгрешил, трябва да бъде готов да
поправи грешката в сьз-нанието си. 10Липсвало му е онова доверие, което позволява истинско
даряване и затова не е получил полза от дара си.
2. Винаги, когато един Божи учител се опита да бъде проводник на изцеление, успява.
2
Ако се изкуши да се съмнява в това, не трябва да повтаря предходния си опит. 3Този опит вече
е постигнал максимума, защото Светия Дух го е приел и използвал. 4Сега Божият учител може
да следва само една посока. 5Той трябва съзнателно да се увери, че е предал проблема на Този,
Който неизбежно ще успее и да разбира, че собствената му несигурност не е любов, а страх и
следователно омраза. 6По този начин състоянието му е станало нестабилно, защото се отнася с
омраза към този, на когото е предлагал любов. 7Това е невъзможно. 8След като е отдал любов,
може да се получи само любов.
3. Божият учител трябва да вярва в това. 2Него има предвид твърдението, че единствената
отговорност на вършещия чудеса е да приеме Изкуплението. 3Учителят на Бога е чудотворец,
защо то той дарява получените дарове. 4Но трябва първо да ги приеме. 5Не е нужно да прави
нищо повече, а и не е възможно. 6Приемайки изцелението, той може да го дари. 7Ако се
съмнява, нека да си спомни от Кого е този дар и за Кого. 8Така съмнението му ще се преодолее.
9
Допускал е, че Божиите дарове могат да се отнемат. 10Това е грешка, но едва ли човек може да
остане дълго в нейн плен. 11Така че, Божият учител може само да осъзнае грешката си като
грешка и да позволи тя да бъде поправена.
4. Най-трудно се разбира изкушението, когато то се явява като съмнение в изцелението,
поради това, че симптоми те при видно продължават - тази грешка означава липса на вяра. 2И
като такава тя представлява агресия. 3Обикновепо се явява като нещо напълно
противоположно. 4Наистина първоначално изглежда неразумно да се твърди, че
продължаващата загриженост е агресия. 5Тя привидно притежава всички качества на любов.
6
Ала без доверие е невъзможна, а съмнението и доверието не могат да съществуват заедно. 7А и
557
омразата неминуемо е противоположност на любовта, независимо от това каква е формата,
която приема. 8Не се съмнявай в дара и тогава ще бъде невъзможно да се съмняваш в резултата
му. 9Именно увереността дава възможност на Божиите учители да вършат чудеса, защото са
положили вярата си в Него.
5. Реалната основа за съмнение по отношение на изхода от който и да е проблем,
предоставен за разрешаване от Божия Учител, е винаги съмнение в себе си. 2А това
задължително предполага, че се възлага доверие на едно илюзорно аз, защото сьмнението може
да съществува само по отношение на едно илюзорно аз. 3Тази илюзия може да приеме
множество форми. 4Може би съществува страх от слабостта и уязвимостта. 5Може би това е
страх да не се провалиш и срама от чувството за неадекватност. 6Това може да бъде объркване
и чувство за вина, което се дължи на фалшиво разбирана скромност. 7Формата на грешката
няма никакво значение. 8Важно е само да се разбере, че грешката е грешка.
6. Грешката винаги е някаква форма на загриженост за аза, която води до изключване на
болния. 2Тя е неспособност да погледнеш на него като на част от собственото си Аз, поради
което се получава объркване на идентичността. 3Противоречието във връзка със собствената ти
същност е проникнало в твоето съзнание и ти си изпаднал в заблуда по отношение на самия
себе си. 4А си се заблудил по отношение на себе си, защото си отхвърлил Първоизвора на
собственото си творение. 5Ако даряваш само изцеление, не можеш да се съмняваш. 6Ако
наистина желаеш разрешението на проблема, не може да се съмняваш. 7Ако си сигурен в това
какъв е проблемът, не може да се съмняваш. 8Съмнението е резултат от противоречиви
желания. 9Бъди сигурен за това, което желаеш и тогава съмнението ще стане невъзможно.
8. КАК ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА ТРУДНОСТИТЕ КАТО
РАЗЛИЧНИ ПО СВОЯТА СТЕПЕН?
1. Вярата, че има различни степени на трудност е основа на възприемателната способност
на света. 2Тя почива на разграничаването; на неравномерностите и променящата се
перспектива, на неравните височини и разнообразните размери, на променливите степени на
светлина и мрак и на хилядите контрасти, при които всяко нещо се съревновава с всички
останали, за да бъде разпознато. 3По-големият обект засенчва по-малкия. 4По-светлото
отклонява вниманието от нещо, което не прави толкова силно впечатление. 5Идея, която вдъхва
по-голям страх или такава, която се възприема като по-желана от гледна точка на света,
напълно разстройва умственото равновесие. 6Онова, което телесните очи съзират, е само
противоречие. 7Не се надявай на тях за мир и разбиране.
2. Илюзиите винаги представляват илюзии за различията. 2Та нима би могло да бъде
друго? 3По определение илюзията представлява опит да се превърне в реално нещо, което се
смята от основна важност, макар да се разбира, че е неистинно. 4Така съзнанието се стреми да
го направи истина, поради силното си желание да го има за себе си. 5Илюзиите са травестии на
творението; опити да се сведе истината до лъжи. 6След като намира истината за нещо
неприемливо, съзнанието въстава срещу нея и се предава на илюзията за победа. 7След като
намира, че здравето е бреме, съзнанието се оттегля в трескави сънища. 8И в тези сънища то е
обособено, различно от всички други съзнания с различни собствени интереси и способно да
задоволява своите нужди за сметка на другите.
3. От къде произтичат всички тези различия? 2Те определено изглеждат, сякаш са във
външния свят. 3Но е сигурно, че съзнанието преценява онова, което виждат очите. 4Съзнанието
тълкува посланията на очите и им придава „значение". 5И това значение не съществува във
външния свят изобщо. 6Онова, което се вижда като „реалност" просто е това, което самото
съзнание предпочита. 7Йерархията на неговите ценности се проектира вън от него и то изпраща
телесните очи да го открият. 8Телесните очи никога няма да могат да виждат по друг пачип,
освен чрез различията. 9Но данните на очите не са основата на възприятието. 10Само съзнанието
оценява тези данни и е отговорно за това, което се вижда. 11То единствено решава дали
видяното е реално или илюзорно, желано или нежелано, приятно или болезнено.
4. Чрез анализагорската и категоризиращата дейност на съзнанието навлизат грешките па
възприятията. 2Tук именно трябва да се осъществи корекция. 3Съзнанието класифицира онова,
което телесните очи му поднасят, в зависимост от предпоставени ценности, преценявайки къде
съответните сетивни данни най-добре съответстват. 4Нима е възможно да има по-погрешни
основания от тези? 5Без самото съзнание да разбира, то е поискало да получи онова, което би
съответствало на неговите категории. 6И след като е направило това, то стига до извода, че
сигурно категориите му са верни. 7На тази преценка се основават всички различия, защото тя
формира разбиранията на света. 8Нима може да се разчита за каквото и да било на такова
объркано и безсмислено „разсъждение"?
558
 5. Лечението не може да бъде по-трудно или по-лесно, защото всяка болест е илюзия.
2
Нима безумният по-трудно преодолява вярата си в една по-голяма халюцинация, отколкото в
друга по-малка? 3Нима е по-лесно да приеме, че по-силният глас е нереален, докато по-слабият
не? 4Дали ще се откаже по-лесно от убийството, ако му се прошепне, отколкото ако се
изкрещи? 5Има ли значение колко вили са понесли дяволите, които му се привиждат, за да
определи той доколко достоверно е неговото възприятие? 6Съзнанието му ги окачествява като
реални и те всички придобиват реалност за него. 7Когато човек осъзнае, че всички са илюзии, те
изчезват. 8Така е и с изцелението. 9Специфичните особености на илюзиите, въз основа на които
те привидно се различават, са всъщност без значение, защото това са илюзорни специфики,
като самите илюзии.
6. Телесните очи ще продължат да виждат различия. 2Съзнанието, което се е оставило да
бъде изцелено, вече няма да припознава различията. 3Ще продължат да съществуват такива,
които изглеждат „по-болни" и телесните очи ще свидетелстват за променения им външен вид,
както и преди. 4Но изцеленото съзнание ще ги поставя в една категория: те са нереални. 5Това е
дарът на неговия Учител; разбирането, че от значение са само две категории, когато трябва да
се анализират посланията па външния свят, получени от съзнанието, и от тези две категории
само една е реална. 7Така, както реалността е напълно реална, независимо от размери, форми,
време и място - защото различията не могат да съществуват в нея, така също илюзиите не се
разграничават помежду си. 8Единственият отговор на всяка болест е изцелението.
9
Единственият отговор на всички илюзии е истината.
9. НУЖНИ ЛИ СА ПРОМЕНИ В ЖИЗНЕНАТА СИТУАЦИЯ НА БОЖИИТЕ
УЧИТЕЛИ?
1. Изискват се промени в съзнанието на Божиите учители. 2Те могат да съдържат или не
промени във външната им житейска ситуация. 3Запомни, че никой не е там, където е, по
някаква случайност и в Божия план място за случайности няма. 4Невъзможно е да не се
осъществят промени в отношението към света като първа стъпка на новоизградения учител на
Божественото учение. 5Но това не става по установен модел, тъй като обучението винаги е
изключително индивидуално. 6Съществуват хора, които са призвани да променят житейската си
ситуация почти незабавно, но те обикновено са особени случаи. 7Далеч по-голямо е числото на
случаите, в които Божиите учители получават учебна програма за постепенно еволюиране, в
която се коригират колкото се може повече от миналите грешки. 8Особено взаимоотношенията
трябва да се възприемат правилно, като се отместят всички тъмни крайъгълни камъни на
непростителност. 9В противен случай остават основания за връщане на старата мисловна
система.
2. С напредъка в обучението Божият учител усвоява все по-пълно един урок. 2Той не
взема собствените си решения: иска отговор от своя Учител и следва Неговото ръководство за
действие. 3Това става все по-лесно, когато Божият учител се научи да не дава собствени
присъди. Стказът от осъждане, който е явната предпоставка за долавянето на Божия Глас, е
винаги твърде бавен процес, не защото е труден, а защото понякога се възприема като обида
към личността. 5Учението на света е насочено към цел, право противоположна на нашата
учебна програма. 6Светът учи да разчиташ на собствените си преценки като критерий за
зрялост и сила. 7Нашата учебна програма учи да се откажеш да съдиш като необходимо условие
за спасението.
10. КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ОСЪЖДАНЕ?
1. Способността да съдиш, също както и другите способи, чрез които светът на илюзиите
бива поддържан, се разбира напълно неправилно от света. 2Тя всъщност се смесва с мъдростта
и се възприема като заместител на истината. 3Според начина, по който светът използва това
понятие, човекът е способен на „добри" и „лоши" съждения и всичко, което учи, е насочено към
това да утвърди първите и да сведе до минимум вторите. 4Съществува обаче значително
недоразбиране относно смисъла на тези категории. Онова, което е „добра" преценка за един,
представлява „лоша" преценка за друг. 5По нататък, дори един и същи човек е склонен да
определя едно и също действие като проява на „правилно" съждение в един случай и
„неправилно" в друг. 7Не може да се установи систематичен критерий за определяне на тези
категории. 8По всяко време онзи, който се учи, може да бъде несъгласен с онова, което
бъдещият му учител казва по отношение на тези категории, а самият учител да бъде
непоследователен в своите убеждения. 9"Правилното" съждение при това положение не
означава нищо. 10Както и „неправилното".
2. Божият учител трябва да осъзнае, не че не бива да съди нещата, а че не може.
2
Отказвайки се да съди, той просто се отказва от нещо, което не му принадлежи. 3Отказва се от
559
една илюзия или по-скоро има илюзията, че се отказва. 4В действителност просто е станал по-
честен. 5Осъзнавайки, че преценките винаги са били невъзможни за него, той престава да прави
опити да преценява. 6Това не е никаква жертва. 7Напротив, гой поставя себе си в положение, в
което преценката може да се осъществи посредством него, а не от него. 8Тази преценка не е
нито „правилна", нито „неправилна". 9Тя е единствената преценка, която съществува и тя е:
„Божият Син е невинен и грехът не съществува".
3. Целта на нашата учебна програма за разлика от целите, които си поставя светът, е да
признаем, че преценката в обикновения смисъл е невъзможна. 2Това не е просто мнение, а факт.
3
За да се прецени нещо правилно, човек трябва напълно да осъзнава неимоверно широк обхват
от неща в миналото, настоящето и бъдещето. 4Човек би трябвало да си даде сметка за всички
последици от свои те съждения върху всекиго и всичко, до което се отнасят по един или друг
начин. 5И трябва да е сигурен, че възприятията му не са деформирани, така че съждението е
напълно справедливо към всеки, към когото се отнася сега и в бъдеще. 6Кой е в положение да
постигне това? 7Кой, освен в някакви безумни фантазии, би могъл да твърди подобно нещо за
себе си?
4. Спомни си колко пъти си мислил, че знаеш всички „факти", необходими за едно
съждение, и колко си грешил! 2Нима има човек, който да не е преживявал подобно нещо?
3
Знаеш ли колко пъти си мислил, че си прав, без да съзнаваш, че грешиш. 4Защо избираш
подобна произволна основа за вземане на решение? 5Мъдростта не е съждение, тя е
освобождение от съждението. 6 За това осъществи още само едно-единствено съждение. 7И то е:
Има Някой с теб, Чието съждение е съвършено. 8Той наистина познава всички факти - минали,
настоящи и бъдещи. 9Той знае всички последици от Своите съждения, за всекиго и всичко, към
което се отнасят по някакъв начин. 10И Той е напълно справедлив към всеки, защото Неговото
възприятие не е изопачено.
5. Ето защо, откажи се от съжденията не със съжаление, а с въздишка на благодарност.
2
Сега си свободен от онова бреме, толкова тежко, че едва се влачеше и падаше под него. 3А то
цялото бе илюзия. 4Нищо повече. 5Сега учителят Божи може да се повдигне, освободен от
бремето и да тръгне с лека походка. 6Но ползата не е само в това. 7Вече не му тежат грижите,
защото няма такива. 8Отърсил се е от тях заедно с осъждането. 9Отдал е грижите на Този, на
чието съждение е предпочел да се довери вместо на своето. 10Сега той не греши. 11Неговият
Водач е сигурен. 12И където е идвал преди, за да съди, сега идва, за да благослови. 13Където сега
се смее, на времето плачеше.
6. Не е трудно да се освободиш от това да съдиш. 2Но е трудно да се опиташ да
поддържаш това състояние. 3Учителят Божи се отказва да съди с най-голяма радост в мига,
когато осъзнае колко много му струва това. 4Цялата грозота, която вижда наоколо си, е резултат
от осъждане. 5Цялата болка, която съзира - също. 6Цялата самота и чувство за загуба, за
отминаване на времето и все по-нарастваща безнадеждност, за болезнено отчаяние и срах от
смъртта, всички те произтичат от осъждане то. 7И сега той знае, че всички тези неща не са
необходими. 8Никое от тях не е истина. 9Той се е отрекъл от тяхната причина, и те, които са
били само резултат от погрешния му избор, са отпаднали от него. 10Учителю Божи, тази стъпка
ще ти даде мир.11Нима е трудно да желаеш само това?
11. КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПОСТИГНЕ МИР НА ТОЗИ СВЯТ?
1. Това е въпрос, който всеки трябва да си зададе. 2Със сигурност мирът изглежда
невъзможен тук. 3Но Божието Слово обещава други неща, които също така изглеждат
невъзможни. 4Неговото Слово обещава мир. 5То също обещава, че няма смърт, че
възкресението е неминуемо и възраждането е наследство на човека. 6Светът, който виждаш, не
може да бъде свят, обичан от Бога, но Неговото Слово ни уверява, че Той обича света. 7Божието
Слово ни е обещало мир, който е невъзможен тук, а при това обещаното от Него, не може да
бъде невъзможно. 8Истината е, че на света трябва да се погледне по различен начин, за да бъдат
приети Неговите обещания. 9Светът е това, което е. 10Човек не може да избира какъв да бъде.
11
Но може да избира как да гледа на него. 12Всъщност човек трябва да избере тъкмо това.
2. Отново стигаме до въпроса за съждението. 2Този път, запитай се дали твоето съждение
или Божието Слово е по-вероятно. 3Защото тези две съждения говорят различно за света и са
толкова противоположни, че е безсмислено да се правят опити да бъдат осъвместени. 4Бог
предлага на света спасение; твоето съждение го заклеймява. 5Бог казва, че няма смърт; твоето
съждение вижда смъртта като неминуем край на живота. 6Божието Слово те уверява, че Той
обича света; твоето съждение настоява, че светът не може да бъде обичан. 7Кой е правият?
8
Защото един от двамата греши. 9Това неминуемо е така.

560
 3. В текста се обяснява, че Светия Дух е отговорът на всички проблеми, които ти сам си
създал. 2Тези проблеми не са реални, но това е лишено от смисъл за хората, които вярват в тях.
3
А всеки вярва в това, което е създал, защото неговата вяра го е създала. 4В тази странна и
парадоксална ситуация - която е лишена от значение и смисъл, но от която не може да се излезе
- Бог е изпратил Своето Съждение, за да отговори на твоето. 5Неговото Съждение съвсем
добронамерено замества твоето. 6И чрез това заместване неразбираемото става разбираемо.
7
Как е възможен мир на този свят? 8Според твоите съждения той е невъзможен и никога не би
могъл да стане възможен. 9Но според Божието Съждение онова, което се отразява тук, е само
мир.
4. Мирът е невъзможен за онези, които са насочили поглед към сблъсъка. 2Мирът е
неизбежен за онези, които дават мир. 3Колко лесно е тогава да се избегне твоето съждение за
света! 4Не светът прави мирът да изглежда невъзможен. 5Тъкмо светът, който виждаш ти, е
невъзможен. 6Но Божието Съждение по отношение на този изопачен свят го изцелява и го
прави способен да възприеме мира. 7И мирът се спуска над него като радостен отговор. 8Мирът
сега принадлежи тук, защото тук сега е влязла Божията Мисъл. 9Какво, ако не Божията Мисъл,
превръща ада в Небе просто по силата на това, което е. 10Земята се покланя пред величавото
Присъствие и то се привежда в отговор, за да се повдигне отново. 11Сега въпросът е различен.
12
Той вече не е: „Възможен ли е мирът на този свят?", а: „Нима е възможно тук да няма мир?"
12. КОЛКО УЧИТЕЛИ БОЖИИ СА НЕОБХОДИМИ, ЗА ДА СЕ СПАСИ СВЕТЪТ?
1. Отговорът на този въпрос е - един. 2Достатъчен е само един напълно съвършен учител,
чийто процес на усвояване е завършен. 3Този учител, свят и изцелен, се превръща в онзи Аз,
Който е Божият Син. 4Този, който винаги е бил изцяло дух, вече не се възприема като тяло,
нито дори като обитаващ тяло. 5Затова е безграничен. 6А тъй като е безграничен, неговите
мисли се присъединяват към Божиите вечно и завинаги. 7Той възприема себе си въз основа на
Божието Съждение, а не на своето. 8Споделя Божията Воля и предава Неговите Мисли на
съзнанията, все още останали в заблуда. 9Той е завинаги единен, защото е такъв, какъвто Бог го
е сътворил. 10Приел е Христос и е спасен.
2. Така синът човешки става Син Божи. 2Това не е всъщност промяна; то е преобразяване
на съзнанието. 3Външно не се променя нищо, но сега всичко външно отразява само Божията
Любов. 4Бог вече не поражда страх, защото съзнанието не вижда причина за наказание.
5
Божиите учители изглеждат много, защото това е необходимо на света. 6Но нима те могат да
бъдат разграничавани един от друг, когато е обща целта, която ги обединява и те споделят с
Бога? 7Има ли значение в такъв случай, че се проявяват под множество форми? 8Техните
съзнания са единно цяло; осъществили са единство. 9И Бог се изявява в тях като в един, защото
това са те.
3. По каква причина е необходима тази илюзия за множественост? 2Само защото
реалността е неразбираема за изпадналите в заблуда. 3Малцина са тези, които изобщо могат да
чуят Божия Глас и дори и те не могат да предадат Неговите Послания пряко чрез Духа, който
им ги е предал. 4Нуждаят се от посредник, чрез който общуването става възможно за онези,
които не осъзнават, че са дух. 5Те могат да видят тялото. 6Могат да разберат и чуят един глас,
без да се страхуват, че неочаквано ще се изправят пред истината. 7Не забравяй, че истината
може да дойде, само когато е приета без страх. 8 За това Божиите учители се нуждаят от тяло,
защото тяхното единство не може да се разпознае непосредствено.
4. Божиите учители се изграждат въз основа на разбирането за истинската цел на тялото.
2
С техния напредък те стават все посигурни, че предназначението на тялото е само да позволи
на Божия глас да говори чрез него па човешкия слух. 3Този слух ще предаде на съзнанието на
слущащия послания, които не са от този свят и поради техния Първоизточник, съзнанието ще
ги разбере. 4Това разбиране ще помогне на Божия учител да осъзнае реалното предназначение
на тялото, неговото истинско приложение. 5Достатъчен е този урок, за да проникнат мислите за
единство в съзнанието и единното да може да се възприеме като такова. 6Наглед Божиите
учители споделят илюзията на разделение, но поради начина, по който използват тялото, те не
споделят вярата в илюзията, независимо от привидностите.
5. Основният урок е винаги следният - тялото ще се превърне за теб в това, за което го
използваш. 2Ако го използваш за грях или агресия, което е равносилно на грях, за тебе тялото
ще бъде греховно. 3А бидейки греховно, то ще бъде слабо, ще страда и ще умре. 4Ако го
използваш, за да предадеш Словото Божие на онези, които не го познават, тялото се освещава.
5
И защото е свято, не може да боледува или умре. 6Когато престане да бъде полезно, човек го
напуска и това е всичко. 7Съзнанието взема това, както и всички други решения, отговорни за
състоянието на тялото. 8Но Божият учител не взема това решение сам. 9Това би означавало да
561
придаде на тялото цел, различна от тази, която го прави свято. 10Божият Глас ще му даде да
разбере кога е осъществил своята роля, така както му е разкрил какво е неговото
предназначение. 11Той не страда нито когато си тръгва, нито когато остава. 12Болестта за него е
невъзможна.
6. Единство и болест не могат да съществуват съвместно. 2Божиите учители избират да
виждат известно време сънища. 3Това е съзнателен избор. 4Защото са познали, че всички избори
се извършват съзнателно с пълно разбиране за техните последици. 5Сънят настоява на друго, но
кой би вярвал в сънища, когато ги осмисли именно като такива. 6Осъзнаването на факта, че
сънуваме, е реалното предназначение на Божиите учители. 7Те гледат как образите идват и си
отиват, променят се и се изместват, страдат и умират. 8Но се заблуждават по отношение на
онова, което виждат. 9Те осъзнават, че да виждат един образ от съня като болезнен и откъснат
от другите не е нещо по-реално от това да го разглеждат като здрав и красив. 10Само единството
не се отнася към сънищата. 11И Божиите учители го признават за нещо, стоящо отвъд съня,
отвъд всички привидности и което сигурно им принадлежи.
13. КАКЪВ Е РЕАЛНИЯТ СМИСЪЛ НА ЖЕРТВАТА?
1. Макар че за истината понятието жертва е напълно лишено от смисъл, то има смисъла
си в света. 2Подобно на всичко в света неговият смисъл е преходен и в крайна сметка ще се
разтвори в нищото, от което е дошъл, когато престане да има повече нужда от него. 3Сега
реалното му значение е един урок. 4Както всички уроци, и този урок е илюзия, защото в
действителност няма нищо, което да бъде усвоявано. 5Но тази илюзия трябва да се замести от
механизъм за корекции; първоначално я замества друга илюзия, докато накрая и двете изчезнат.
6
Първата илюзия, която трябва да бъде заместена преди да се въведе друга мисловна система, е
илюзията, че да се откажеш от всичко на света, е жертва. 7Какво, ако не илюзия, може да бъде
това, след като самият свят не е нищо повече от илюзия?
2. Изисква се много усилено обучение, за да се осъзнае и да се приеме фактът, че този
свят не може да даде нищо. 2Какъв смисъл би имала жертвата на нищото? 3Тя не може да
означава загуба на нещо притежавано. 4Според разбиранията на света не съществува жертва,
която да не се отнася до тялото. 5Сам помисли какви са представите за жертва на този свят.
6
Власт, слава, пари, физически удоволствия - кой е „героят", на когото принадлежи всичко
това? 7Какво значение може да има то, освен за тялото? 8И все пак, тялото не може нищо да
оцени. 9В стремежа си към подобни неща съзнанието се асоциира с тялото, което прави неясна
неговата идентичност и то губи представа за реалната си същност.
3. След подобно объркване, съзнанието вече не може да разбере, че всички „удоволствия"
на света са нищожни. 2Но каква жертва - и то истинска жертва! - предполага всичко това. 3Сега
съзнанието е осъдено да търси без да може да намери; да бъде вечно неудовлетворено и
недоволно; да не знае какво реално желае да постигне. 4Кой може да избегне подобно
себеосъждане? 5То може да се избегне само благодарение на Божието Слово. 6Защото
осъждането на самия себе си е избор по отношение па самоличността, а никой не се съмнява в
онова, което вярва, че е негова същност. 7Той може да се съмнява във всичко, но не и в това.
4. Божните учители не могат да съжаляват, че са се отказали от удоволствиятана света.
2
Нима е жертва да се откажеш от болката? 3Нима възрастният се отказва от детските играчки с
неохота? 4Възмовно ли е възрастния юовек, който е видял чрез вътрешния си взор лицето на
Христос, да обърне поглед назад с копнеж и съжаление за месомелачката? 5Никой, който е
преодолял света и всички негови болни места, не поглежда с осъждане назад към него. 6Но той
се радва, че се е освободил от всякакви жертви на ценности, които изисква светът. 7За тях той
жертва изцяло вътрешния си мир. 8Заради тях жертва свободата си. 9И за да ги притежава,
трябва да пожертва надеждата си да постигае Небесното царство и да си спомни Любовта на
своя Отец. 10Кой човек със здрав разум би предпочел нищото на мястото на всичко?
5. Какъв е реалният смисъл на жертвата? 2Той е цената на вярата в илюзиите. 3Това е
цената, която трябва да се плати за това, че истината е била отричана. 4Няма такова
удоволствие на света, което да не изисква отричане на истината, защото в противен случай
удоволствието би се разглеждало като болка, а никой не желае болката, ако я осъзнава. 5Именно
идеята за жертва го прави сляп. 6Той не вижда към какво се стреми. 7Ето защо търси по хиляди
начини и къде ли не онова, което му се струва, че желае, и накрая винаги остава разочарован.
8
"Търси без да намериш" си остава суровият закон на този свят и никой, преследващ цели,
свързани със света, не може да го избегне.
6. Може би смяташ, че този курс изисква от теб да пожертваш всичко, което ти е
наистина скъпо. 2В известен смисъл това е истина, защото на теб са ти скъпи неща, които
разпъват Божия Син, а целта на този курс е да го освободи. 3Но недей да се лъжеш относно
562
същността на жертвата. 4Тя винаги означава да се откажеш от нещо желано. 5А какво е
желаното за теб, Божи учителю? 6Теб Бог те е призовал и ти си Му откликнал. 7Нима ще
пожертваш този Зов? 8Малцина са го чули и те нямат към кого да се обърнат, освен към теб.
9
Няма друга надежда в целия свят, на която да се уповават. 10В целия свят няма друг глас, в
който отеква Божият. 11 Ако си готов да пожертваш истината, те ще си останат в ада. 12Ако те
останат там, ще останеш и ти заедно с тях.
7. Не забравяй, че жертвата е всеобхватна. 2Не може да има половинчати жертви. 3От
Небесното Царство не можеш да се откажеш частично. 4И в ада не можеш да бъдеш само
отчаеш. 5Словото Божие не познава изключения. 6Това го прави свято и отвъд света. 7Именно
неговата святост сочи към Бога. 8Именно неговата святост ти дава сигурност. 9Тя бива
отречена, ако ти проявиш агресия към някой свой брат за каквото и да било. 10Тук настъпва
разрив с Бога.11Разрив, който е невъзможен. 12Разрив, който не може да се случи. 13Разрив, в
който ти сигурно ще повярваш, защото си установил една невъзможна ситуация. 14И в тази
ситуация невъзможното може привидно да се случи. 15Може привидно да се случи в „жертва"
на истината.
8. Учителю Божи, не забравяй смисъла на жертвата и помни какво ти струва всяко взето
решение. 2Направи избор в полза па Бога и всичко ще ти бъде дадено, без да ти струва нищо.
3
Направиш ли избор срещу Бога, ти избираш нищото за сметка на осъзнаването на всичко.
4
Какво желаеш да преподаваш? 5Помни само онова, което сам искаш да научиш. 6Защото само
то трябва да те интересува. 7Спасението е за теб. 8То произтича от онова, което учиш и ти го
даряваш чрез него. 9Светът не го притежава. 10Но усвоиш ли този курс, спасението е твое. 11Бог
ти предава Своето Слово, защото Той се нуждае от учители. 12Как по друг начин да спаси Своя
Син?
14. КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ СВЪРШЕКЪТ НА СВЕТА?
1. Може ли нещо, което няма начало да има край? 2Светът ще свърши със свършването на
илюзията, с която е започнал. 3Но неговият край ще бъде илюзия за милост. 4Илюзията за
прошка - пълна, не изключваща никого, безгранична в своята доброта, ще го покрие, скривайки
всяко зло, прикривайки всякакъв грях и поставяйки край на вината завинаги. 5Това е свършекът
на света, който е създаден от чувството на вина, защото прошката ще го лиши от цел и той ще
изчезне. 6Илюзиите са създадени от убеждението, че служат на някаква цел, удовлетворяват
някаква потребност или желание. 7Човек престава да вижда илюзии, когато разбере, че са
безцелни. 8Тяхната безполезност се осъзнава и те изчезват. 9Нима има друг начин за скъсване с
илюзиите? 10Те се представят пред истината, а истината не ги вижда. 11Тя просто пренебрегва
онова, което е лишено от смисъл.
2. Докато прошката не бъде цялостна, светът продължава да има цел. 2Той става дом, в
който се ражда прошката и където тя са разраства и става все по-силна и по-всеобхватна. 3Тук
тя се подхранва, защото е необходима. 4Един добър Спасител, роден там, където е създаден
грехът и вината изглежда реална. 5Тук е Неговият дом, защото именно тук има нужда от Него.
6
Той довежда заедно със Себе си и края на света. 7На Неговия Зов откликват Божиите учители,
обръщайки се безмълвно към Него, за да приемат Неговото Слово. 8Светът ще свърши, когато
всички неща в него бъдат съдени справедливо, чрез Неговото съждение. 9Светът ще свърши,
когато се спусне благодатта на светостта над него. 10Когато нито една мисъл за грях не остане,
светът свършва. 11Той няма да бъде унищожен, нападнат, нито дори докоснат. 12Просто ще
престане да създава впечатлението, че съществува.
3. Това определено изглежда много, много далеч. 2"Когато не остане нито една мисъл за
грях" изглежда много дългосрочна цел. 3Но времето е спряло и чака да се осъществи целта на
Божиите учители. 4Нито една мисъл за грях няма да остане в мига, в който поне един от тях
приеме Изкуплението за себе си. 5Не е по-лесно да простиш един грях от това да простиш
всички. 6Илюзията за нива на трудност е пречка, която Божият учител трябва да се научи да
отминава и оставя зад себе си. 7Грях, който е получил съвършено опрощение от един Божи
учител, може да осъществи спасението изцяло. 8 В състояние ли си да разбереш това? 9Не, то е
лишено от смисъл за всекиго тук. 10Но това е последният урок, чрез който се възстановява
единството. 11Той върви срещу цялото мислене на света, но същото се отнася и за Небесното
Царство.
4. Светът ще свърши, когато неговата система на мислене напълно се преобрази. 2До
тогава откъслечни части от неговото мислене все още ще продължават да изглеждат смислени.
3
Последният урок, който води до края на света, не може да се разбере от онези, които не са
готови да изоставят света и да преминат отвъд неговия нищожен обхват. 4Какво е
предназначението на Божия учител в този заключителен урок? 5Той просто трябва да научи как
563
да подходи към него; да бъде готов да тръгае в неговата посока. 6Необходимо е просто да вярва
в това, че ако Божият Глас му каже, че може да усвои този урок, това е наистина така. 7Не е
негова преценката дали урокът е труден или лесен. 8Учителят му го е насочил към него и той
ще му покаже как да го усвои.
5. Светът ще свърши в радост, защото той е място на скръб. 2Когато дойде радостта,
целта на този свят приключва. 3Светът ще свърши в мир, защото е място на война. 4Когато
дойде мирът, каква ще бъде целта на този свят? 5Светът ще свърши в смях, защото е място на
сълзи. 6Там, където има смях, кой може да продължи да плаче? 7И само пълната прошка води до
всичко това, за да благослови света. 8В блогеловение светът си отива, защото няма да свърши
така, както е започнал. 9Да преобразят ада в Небе е предназначението на Божиите учители,
защото уроците, които преподават са такива, в които се отразява Небето. 10А сега седни в
истинско смирение и осъзнай, че можеш да извършиш всичко, което Бог иска от теб. 11Не бъди
надменен и недей да твърдиш, че не можеш да усвоиш Неговата Собствена учебна програма.
12
Неговото Слово казва друго. 13Да бъде Неговата Воля. 14Друго е невъзможно. 15И ти бъди
благодарен, че е така.
15. ЩЕ БЪДЕ ЛИ СЪДЕН ВСЕКИ НАКРАЯ?
1. Да наистина! 2Никой не може да избегне Божията Окончателна Присъда. 3Кой може да
избяга от истината? 4Но Последният Съд няма да дойде дотогава, докато не престане да се
асоциира със страха. 5Един ден всеки ще го посрещне с радост и в този ден ще му се даде
окончателната присъда. 6Той ще чуе утвърждението на своята невинност навсякъде по света и
Последният Божи Съд над него ще му дари свобода. 7Това е Съдът, върху който се опира
спасението. 8Това е Съдът, който го освобождава. 9Това е Съдът, при който всички получават
свободата си заедно с него. 10Времето спира, когато се спусне вечността и над целия свят се
възцари тишина, за да може всеки да чуе този Съд над Божия Син:
11
Свят си ти, вечен, свободен и цялостен, завинаги в мир в Божието Сърце. 12Къде е
светът и къде е тъгата сега?
2. Така ли и ти съдиш за себе си, Божи учителю? 2Вярваш ли в съвършената истинност на
тази преценка? 3Не, все още не. 4Но това продължава да е твоята цел, причината, поради която
си тук. 5Твоето предназначение е да се подготвиш да чуеш тази преценка и да разбереш, че тя е
истината. 6Един миг, в който напълно да повярваш в това и ще преминеш отвъд вярата, в
Сигурността. 7Един миг извън времето може да доведе до края на времето. 8Недей да съдиш,
защото съдиш само себе си и по този начин отлагаш този Последен Съд. 9Каква е твоята
присъда над света, учителю Божи? 10Научил ли си се да отстъпиш встрани и да чуеш Гласа на
Съда в себе си?11Продължаваш ли да се опитваш да Му отнемеш Неговата роля? 12Научи се да
се смълчаваш, защото Неговият Глас се чува в тишина. 13И Неговият Съд настъпва за всички,
които се отдръпнат, за да се вслушат мълчаливо и да Го чакат.
3. Ти, който понякога си тъжен, а понякога гневен, който в определени моменти
чувстваш, че не получаваш дължимото и усилията ти се посрещат с недооценка и дори с
презрение, откажи се от тези глупави мисли! 2Те са твърде тъжни и безсмислени, за да
обладават твоето свято съзнание дори и още миг. 3Божият Съд те чака, за да ти дари свобода.
4
Какво може да ти предложи светът, независимо от това как ти преценяваш неговите дарове,
което да предпочетеш? 5Ти ще бъдеш съден и съден справедливо и честно. 6В Бога няма
измама. 7Неговите обещания са сигурни. 8Само трябва да помниш това. 9Неговите обещания са
гаранция, че Неговияъ Съд и само Неговият ще бъде приет накрая. 10Твоето предназначение е
да ускориш идването на този край. 11Твоето предназначение е да пазиш това в сърцето си и да го
предадеш на целия свят, за да го съхраниш.
16. КАК ТРЯБВА БОЖИЯТ УЧИТЕЛ ДА ПРЕКАРВА СВОЯ ДЕН?
1. За напредналия Божи учител този въпрос е без значение. 2Няма програма, защото
уроците се променят с всеки изминал ден. 3Но Божият учител е сигурен само в едно - те не се
променят случайно. 4Виждайки това и разбирайки истината му, той е спокоен и удовлетворен.
5
Ще му се каже каква трябва да бъде неговата роля този ден, както и всеки друг. 6И онези, които
споделят тази роля с него, ще го открият, така че да усвоят уроците за деня заедно. 7Не липсва
никой, от когото има нужда; никой не е бил изпратен без вече поставена учебна цел, която да
бъде усвоена тъкмо през този ден. 8За напредналия Божи учител този въпрос не е необходим.
9
Вече е бил зададен и е получил своя отговор, така че учителят е в постоянна връзка с Отговора.
10
Той твърдо е поел по своя път и го вижда да се простира равен и неизменен пред него.
2. Но какво да кажем за онези, които не са постигнали подобна сигурност? 2Те още не са
готови да живеят без стриктна организация на ежедневието. 3Какво трябва да знаят те, за да
предадат своя ден на Бога? 4Съществуват някои общи правила, които се прилагат, макар че
564
всеки трябва да ги ползва по възможно най-подходящия за себе си начин. 5Правилата сами по
себе си са опасни, защото лесно могат да се превърнат в богове, заплашващи целите, поради
които са създадени. 6В най-широк смисъл на думата може да се каже, че е добре денят да
започне правилно. 7Винаги е възможно да се започне отново, ако в началото на деня е била
допусната грешка. 8Но има очевидни предимства в това да се започне правилно, за да се спести
време.
3. В началото е разумно да се мисли с времеви понятия. 2Това в никакъв случай не е най-
важният критерий, но първоначално може би е най-простият за съблюдаване. 3Спестяването на
време е важен акцент като начало, който макар и да запазва значението си през целия учебен
процес, започва да преобладава все по-малко. 4Можем спокойно да твърдим, че времето,
посветено на това да се започне денят по правилен начин наистина спестява време. 5Колко
време трябва да се отдели за тона? 6Зависи от самия Божи учител. 7Той не може да се нарече
такъв, докато не е усвоил цялото учебно ръководство, защото учебният процес се провежда в
рамките на този курс, 8След по-структурираните периоди на практика, съдържащи се в
учебното ръководство, всяка отделна личност сама определя критериите си.
4. Този курс е винаги свързан с практика. 2Възможно е обстоятелствата да не позволяват
на Божия учител да отдели спокойно време за размисъл, когато се събуди. 3Но в този случай,
нека си напомни, че избира да прекара с Бога още веднага щом може и да го направи.
Продължителността тук не е от най-съществено значение. 5Човек спокойно би могъл да седи
цял час със затворени очи и нищо да не постигне. 6Той може да отдаде на Бога само миг и в
този миг напълно да се съедини с Него. 7Може би единственото обобщение, което би могло да
се направи, е следното: Веднага щом е възможно след събуждане прекарай известно време в
съзерцание, продължавайки минута-две след като започне да ти става трудно. 8Трудността би
могла да намалее и да се преодолее. 9В противен случай това е моментът да спреш.
5. Същият ритъм трябва да се постигне и вечерта. 2Можеш да отделиш време за
съзерцание рано вечер, ако не е подходящо преди заспиване. 3За тази цел не е разумно да си в
легнало положение. 4По-добре е да бъдеш седнал в предпочитана от теб поза. След като си
преминал практиката от учебното помагало, сигурно си разбрал коя е най-удобната за теб поза.
6
По възможност обаче за предпочитане е да отадеш на Бога времето преди заспиване. 7То
създава нагласа за почивка на съзнанието и те освобождава от страха. 8Ако ти е по-удобно да
отделиш това време по-рано, все пак не забравяй, че дори и за кратък период - достатъчна е
макар и минута - е добре да затвориш очи и да помислиш за Бога.
6. Само една мисъл трябва да се помни по-специално през целия ден. 2Това е мисълта за
чистата радост; мисълта за мир, за безгранично освобождение - безгранично, защото обхваща
всички неща. 3Ти си въобразяваш, че си постигнал сигурност. 4Мислиш, че си издигнал сила,
която да те защитава срещу страха, пораждан от сънищатати. 5Това не е така. 6Твоята сигурност
не е в това. 7Трябва само да се откажеш от илюзията да защитаваш илюзиите. 8Именно това и
само това те плаши. 9Колко глупаво е да се боиш от нищото! 10Съвсем от нищо!11Твоите
защитни механизми няма да ти помогнат, но нищо не те заплащва. 12 Те не са ти необходими.
13
И когато го разбереш, ще изчезнат. 14 Едва тогава ще приемеш онова, което е реалната твоя
защита.
7. Колко просто и лесно протича времето за Божия учител, приел Неговата закрила! 2Той
вече не се интересува от нищо, което преди е правил в името на сигурността. 3Сега е в
безопасност и знае това. 4Има Водач, Който няма да претърпи неуспех. 5Не трябва да прави
разлика между проблемите, пред които се изправя, защото Този, Комуто ги предава, не ги
разглежда като различни по трудност за разрешаване. 6Той се чувства сигурен в настоящето
така, както е бил преди съзнанието му да се отдаде на илюзорни възприятия и както ще бъде
след като се освободи от тях. 7Времето и мястото не въздействат върху неговото състояние,
защото са еднакви за Бога. 8В това се състои неговата сигурност. 9Нищо повече не му е нужно.
8. Ще има все още изкушения по пътя, който предстои на Божия учител, и той трябва да
си напомня през целия ден, че е под закрила. 2Как да постигне това, особено през времето,
когато съзнанието му е ангажирано с външни неща? 3Би могъл поне да опита и успехът му
зависи от неговото убеждение, че ще успее. 4Трябва да бъде сигурен, че успехът не е от него, но
ще му бъде даден винаги, навсякъде и при всяко обстоятелство, когато го потърси. 5Има
моменти, когато ще се почувства разколебан и в такива случаи ще се връща към някогашните
си опити да разчита само на себе си. 6Не забравяй, че това е магия, а магията е жалък
заместител за истинското съдействие. 7Божият учител не може да се задоволи с нея, защото тя
не може да удовлетвори Божия Син.

565
 9. Да се избегне магията означава да се избегне изкушението. 2Защото всяко изкушение
не е нищо друго, освен опит да се замести Божията Воля с нечия друга. 3Тези опити могат да
изглеждат наистина страшни, но са само патетични. 4Те не могат да имат последици - нито
добри, нито лоши, нито удовлетворяващи, нито пожертвувателни, нито целебни, нито
разрушителни, нито смиряващи, нито плашещи. 5Божият учител е постигнал най-напредналото
си състояние, когато вижда, че всяка магия е нищо. 6Всички междинни уроци водят именно към
този и към разбирането на това като цел. 7Защото магия та от всякакъв вид и във всички форми
просто не води до нищо. 8Лесно е тя да се избегне, защото е безсилна. 9Нещо, което няма
последици, едва ли може да буди страх.
10. Божията Воля няма заместител. 2Казано просто, тъкмо на този факт Божият учител
посвещава своя ден. 3Всеки заместител, който би приел като реален, може единствено да
гозаблуди. 4Но ако той реши, няма да се поддава на заблудите 5Трявба да помни например
думите: „Бог е с мен. 6Не мога да изпадна в заблуда. 7Би могъл да предпочете други думи или
само една, или пък никакви думи. 8 Но непременно трябва да се отърсва от всяко изкушение да
се поддава на магия, осъзнавайки, че то не е плашещо, грешно или опасно, а просто е лишено
от смисъл. 9Коренящо се в жертвата и разделението - две страни на една и съща грешка и нищо
повече, той просто решава да се откаже от всичко, което никога не е имал. 10И в името на тази
„жертва" Небето възкръсва в неговото съзнание.
11. Нима не е желана от теб подобна размяна? 2Светът би я направил с радост, ако
знаеше, че е в състояние. 3Божиите учители трябва да учат, че той може да го направи. 4И така
тяхното предназначение е да гарантират, че са научили това. 5Нрез целия ден ти не рискуваш
нищо, освен да се довериш на магията, защото само това води до болка. 6„Няма друга воля,
освен Божията". 7Неговите учители знаят, че е така, и са научили, че всичко освен това е магия.
8
Всяка вяра в магията се подържа от една елементарна илюзия - илюзията, че магията действа.
9
През целия процес на своето обучение, ежедневно, ежечасно и дори ежеминутно и
ежесекундно, Божиите учители трябва да се учат да разпознават формите на магията и да
възприемат т яхното безсмислие. 10Страхът се оттегля от тях и така и те изчезват. 11По този
начин вратата на Небето отново се отваря и неговата светлина може пак да заблести над
спокойното съзнание.
17. КАК БОЖИИТЕ УЧИТЕЛИ СЕ СПРАВЯТ С МАГИЯТА В МИСЛЕНЕТО?
1. Това е въпрос с решаващо значение, както за учителя, така и за ученика. 2Ако този
проблем не бъде правилно решен, Божият учител не само ранява себе си, но проявява агресия и
към своя ученик. 3Това засилва страха и прави магията да изглежда твърде реална и за двамата.
4
Така справянето с магията се превръща в основен урок, който Божият учител трябва да
овладее. 5Неговата първа отговорност в това отношение е да не я атакува. 6Ако една магическа
мисъл породи гняв под каквато и да била форма, Божият учител може да бъде сигурен, че
укрепва собствената си вяра в греха и осъжда сам себе си. 7Той може да бъде сигурен също
така, че е поискал депресия, болка, страх и разруха да дойдат над него. 8Нека да помни, че не
трябва да преподава това, защото не бива да го усвоява.
2. Съществува обаче изкушението да се откликва на магията по начин, който я усилва. 2И
това не винаги е очевидно. 3Тя всъщност може лесно да се скрие зад желанието да помогнеш.
4
Такова двойствено желание лишава помощта от стойност и неминуемо води до нежелани
резултати. 5Не трябва да се забравя освен това, че резултатът винаги ще се появи, както за
учителя, така и за ученика. 6Колко пъти вече бе подчертавано, че ти даваш само на себе си. 7И
къде това най-добре може да се види, ако не в помощта, която Божият учител дава на онези,
които се нуждаят от нея? 8Тук той дава своя дар по най-ясен за самия него начин. 9Защото ще
даде само онова, което е избрал за себе си. 10И в този дар се проявява собствената му преценка
за Божия Син.
3. Най-лесно е една грешка да се поправи, когато е най-очевидна, а грешките се познават
по техните резултати. 2Ако един урок се преподава добре, той може да донесе само
освобождение на учителя и ученика, които споделят единна цел. 3Агресия може да проникне
само там, където се възприемат различни цели. 4А това е така, щом резултатът не поражда
единствено радост. 5Единствената цел, която следва учителят, насочва еднопосочно ученика,
чиято цел е раздвоена, така че той да отправя само зов за помощ. 6На това вече е лесно да се
отговори с единен отговор и този отговор ще проникне неизменно в съзнанието на учителя.
7
Оттам той озарява съзнанието на ученика и се съединява с неговото.
4. Вероятно ще бъде полезно да си спомним, че никой не може да се гневи пред фактите.
2
Винаги тълкуването е това, което поражда негативни чувства, независимо че те привидно
могат да намират оправдание в привидните факти. 3А и независимо от това колко е силен
566
породеният гняв. 4Може да става дума за леко, почти незабележимо раздразнение. 5А може да
бъде и ужасна ярост, свързана с мисълта за насилие, което да остане само в представите или да
се осъществи на практика. 6Няма значение. 7Всички реакции са едни и същи. 8Те скриват
истината, независимо в каква степен. 9А истината е или очевидна, или не. 10Не можеш да
признаеш истината само отчасти.11Този, който не осъзнава истината, неминуемо вижда илюзии.
5. Гневът, който е реакция на магията в мисленето, е основна причина за страх. 2Дадеш ли
си сметка какво означава тази реакция, ще ти стане напълно ясно защо тя заема такова възлово
място в мисловната система на света. 3Една магическа мисъл по самото си присъствие е
признание за отделяне от Бога. 4Тя е възможно най-ясното заявление, че съзнанието, което
вярва в нея, има отделна воля, можеща да се противопостави на Божията с пълното убеждение,
че ще успее. 5Това очевидно не може да бъде факт. 6Но също така очевидно е, че може да му се
повярва като на факт. 7Така се поражда вината. 8Онзи, който е узурпирал мястото на Бога и го
заема сега, има смъртен „враг". 9И само той едничък може да се защити, изграждайки си броня
да го пази от гнева, който не може да се уталожи и от отмъщението, което няма никога да се
утоли.
6. Как да се разреши тази несправедлива битка? 2Нейният край е неизбежен, защото
изходът й неминуемо е смърт. 3Как тогава човек да се довери на защитните си механизми? 4И
отново на помощ трябва да дойде магията. 5Забрави битката. 6Приеми я като факт и след това я
забрави. 7Не си спомняй колко невъзможно е превъзходството над теб. 8Не си спомняй колко е
многочислен „врагът" и недей да мислиш колко слаб си в сравнение с него. 9Приеми, че си
разделен от Бога, но нелеп да си спомняш как се е случило това. 10Вярвай, че си го постигнал,
но не съхранявай и най-бегъл спомен Кой всъщност е големият ти „враг". 11Когато проектираш
върху Него своята собствена забрава, струва ти се, че е забравил и Той.
7. Но каква ще бъде сега твоята реакция спрямо всички магически мисли? 2 Те могат само
да събудят заспалото ти чувство за вина, което си спотаявал, но не и преодолял. 3Всяка
магическа мисъл е ясно заявление за ужасеното ти съзнание: „Ти узурпира мястото на Бога. 4Не
си мисли, че Той е забравил. 5 Това е най-яркото въплъщение на страха от Бога. 6Защото това е
мисъл, която издига лудостта на Божия престол. 7И няма вече надежда. 8Освен да убиваш.
9
Спасението сега е в това. 10Един разгневен баща преследва своя виновен син. 11Убий, или ще
бъдеш убит, защото изборът е само един. 12Няма друг избор, защото стореното не може да се
поправи. 13Следите от кръв не могат да се премахнат и всеки, върху който са останали тези
следи, неизбежно ще се изправи пред смъртта.
8. В тази безнадеждна ситуация Бог изпраща Своите учители. 2Те внасят светлината на
надеждата от Самия Бог. 3Има път, който дава възможност да се избегне тази ситуация. 4Той
може да се научи, може да се предаде, но изисква търпение и огромно желание. 5При това
положение простотата, която се демонстрира в урока, се откроява като ярка бяла светлина на
тъмен хоризонт, защото тя е тъкмо това. 6Щом гневът се поражда от тълкуванието, а не от
факта, той никога не е оправдан. 7Когато това се разбере, макар и смътно, пътят е открит. 8Сега
вече може да се предприеме и следващата стъпка. 9Тълкуванието най-сетне може да се
промени. 10Не е задължително магическите мисли да обричат на осъждане, защото те всъщност
нямат власт да пораждат вина. 11Така че могат да се пренебрегнат и забравят в истинския
смисъл на думата.
9. Лудостта само на глед е ужасна. 2Всъщност тя е безсилна да постигне каквото и да
било. 3Както магията, която се подчинява на нея, тя не може нито да напада, нито да защитава.
4
Да виждаш лудостта и да разбираш нейния начин на мислене е все едно да наблюдаваш
нищото. 5Нима може нищото да буди гняв? 6Едва ли. 7Затова запомни, Божи учителю, че гневът
е признание на една несъществуваща реалност; но той е свидетелство, че ти си повярвал в нея.
8
В такъв случай не можеш да се освободиш, докато не разбереш, че реакцията ти е породена от
тълкуването, което си проектирал върху външния свят. 9Нека сега този жесток меч бъде
изтръгнат от теб. 10Смъртта не съществува. 11Този меч не съществува. 12Няма причина за страх
от Бога. 13Но Неговата Любов е Причина за всичко отвъд всеки страх и затова е реална завинаги
и вечно истинна.
18. КАК СЕ ПОПРАВЯ ГРЕШКАТА?
1. Трайното поправяне на грешката - което единствено е истинска корекция - не може да
се осъществи, докато Божият учител не престане да смесва тълкуванието с факта, тоест
илюзията с истината. 2Ако спори със своя ученик във връзка с някоя магическа мисъл, ако я
напада и се опитва да установи нейната погрешност и да демонстрира нейната неистинност, той
само дава свидетелство за нейната реалност. 3Депресията в такъв случай е неизбежна, защото
„доказва", както на своя ученик, така и на себе си, че имат за задача да избягат от нещо реално.
567
4
А това е просто невъзможно. 5Реалността е неизменна. 6Магическите мисли са само илюзии. 7В
противен случай спасението би било все същият отколешен и невъзможен сън под друга форма.
8
Но сънят на спасението има ново съдържание. 9Различието е не само във формата.
2. Основният урок на Божиите учители е да се научат как да реагират спрямо магическите
мисли, без изобщо да изпитват гняв. 2Само по този начин те могат да заявят истината за себе си.
3
Чрез тях Светият Дух сега може да говори за реалността на Божия Син. 4Сега Той може да
напомни на света за невинността, единственото неизменно и непроменливо условие измежду
всички, сътворени от Бога. 5Сега Той може да говори Словото Божие за онези, които имат уши
да чуват и да изяви Христовата визия за онези, които имат очи да виждат. 6Сега Той е свободен
да учи всички умове на истината за онова, което са, за да се върнат с радост към Него. 7И сега
вината е простена, напълно пренебрегната в Неговите очи и в Божието Слово.
3. Гневът скърца със зъби: „Вината е реална!". 2Реалността се заличава, когато тази
безумна вяра бъде приета като заместител на Божието Слово. 3Сега плътските очи „виждат";
сега плътските уши могат да „чуят". 4Малкото пространство и лекото дихание на тялото остават
мерило на реалността. 5А истината се смалява и губи смисъл. 6Корекцията има един отговор на
всичко това и па света, който се основава на него:
7
Ти смесваш тълкуването с истината. 8И грешиш. 9Но грешката не е грях и реалността
не е свалена от престола си от твоите грешки. 10 Бог е вечният повелител и само Неговите
закони имат власт над теб и над света. 11Неговата лювов си остава единственото, коете
съществува, 12 Страхът е илюзия, защото си подобен Нему.
4. За да може Божият учител да лекува, от особено значение е да позволи поправянето на
всички свои грешки. 2Ако изпита и най-малкото раздразнение в реакцията си към някого,
трябва да осъзнае на мига, че е допуснал неправилно тълкуване. 3В такъв случай нека се обърне
към себе си, към своя вечен Водач и да предостави на Него да отсъди как да реагира. 4По такъв
начин бива изцелен, а с него и ученикът му. 5Единствената отговорност на Божия учител е да
приеме изкуплението за себе си. 6Изкупление означава корекция или преодоляване на
грешките. 7Когато се постигне това, Божият учител се превръща в творящ чудеса по
определение. 8Неговите грехове са му простени и той не осъжда повече себе си. 9Как тогава би
могъл да осъжда някой друг и нима има човек, когото неговата прошка да не успее да изцели?
19. КАКВО Е СПРАВЕДЛИВОСТ?
1. Справедливостта е Божествена корекция за несправедливостта. 2Несправедливостта е
основата на всички присъди на света. 3Справедливостта коригира тълкуванията, които
пораждат несправедливост и ги премахва. 4В Небесното Царство не съществува нито
справедливост, нито несправедливост, защото грешката е нещо невъзможно, а корекцията нещо
безсмислено. 5На този свят обаче прошката зависи от справедливостта, тъй като всяка агресия
може да бъде единствено несправедлива. 6Справедливостта е присъдата на Светия Дух над
света. 7Извън Неговия съд е невъзможно да има справедливост, защото никой на света не може
да дава само справедливи тълкувания и да отхвърли всички несправедливости. 8Ако Божият
Син беше справедливо съден, нямаше да има нужда от спасение. 9Мисълта за разделението
щеше да бъде извечно невъзможна.
2. Справедливостта, както и нейната противоположност, е тълкувание. 2Тя обаче е
единственото тълкувание, което води до истината. 3Така става възможно, макар и да не е сама
по себе си истина, справедливостта да не съдържа нищо, което да се противопоставя на
истината. 4Няма вътрешен конфликт между справедливостта и истината; едното е първата
малка крачка по посока на другото. 5Пътеката става твърде различна на протежението си.
6
Цялото великолепие и величие на гледките и огромните открити изгледи, които се извисяват,
за да посрещнат човек в хода на пътуването му, не могат да се предвидят от самото начало. 7Но
дори и тези, чието великолепие достига неописуеми върхове в хода на пътя, не са достатъчно
прекрасни пред онова, което чака пътника, когато пътеката свърши и времето заедно с нея. 8Но
от някъде трябва да се започне. Справедливостта е началото.
3. Всички понятия за теб и твоите братя, всички страхове за бъдещи състояния и всички
грижи за миналото се пораждат от несправедливостта. 2Това е оптическата леща, която държана
пред телесните очи изопачава възприятието и препраща свидетелствата за този деформиран
свят обратно на съзнанието, което е създало тези оптически лещи и на което те са му много
скъпи. 3Всяко понятие за света се изгражда точно по този начин, избирателно и произволно.
4
”Греховете" се възприемат и оправдават чрез внимателна избирателност, при която всяка
мисъл за цялостност се налага да изчезне. 5 Прошката няма никакво място в подобен модел,
защото всеки „грях" трябва непременно завинаги да се окаже истина.

568
 4. Спасението е Божията справедливост. 2То връща на съзнанието ти целостта от
фрагментите, които възприемаш като разкъсани и разделени. 3И това е, което преодолява страха
от смъртта. 4Защото отделните фрагменти неминуемо се разлагат и умират, но целостта е
безсмъртна. 5Тя остава вечно и завинаги подобна на своя Творец, тъй като е едно цяло с Него.
''Божият Съд е Неговата справедливост. 7Върху това - върху Съда, който е напълно лишен от
всякакво осъждане, една оценка, която се основава единствено на любов - ти си проектирал
собствената си несправедливост, придавайки на Бога лещите на деформираното възприятие,
през които гледаш. 8Сега тези лещи принадлежат на Него, а не на Теб. 9Ти се боиш от Него и не
виждаш, че мразиш и се страхуваш от самия свой Аз като от враг.
5. Моли се за Божията справедливост и не смесвай Неговата милост със собственото си
безумие. 2Възприятието може да създаде всяка картина, която съзнанието желае да види.
3
Запомни това. 4В него е съсредоточено взависимост от твоя избор или Небето, или адът.
5
Божията справедливост сочи към Небето, тъкмо защото е напълно безпристрастна. 6Тя приема
всички свидетелства, които й се поднасят и нищо не пропуска, нито пък оценява нещо отделно
и откъснато от всичко останало. 7От тази гледна точка и само от нея съди тя. 8Тук всяка агресия
и присъда е лишена от смисъл и неоправдана. 9Възприятията се успокояват, съзнанието стихва
и светлината се връща отново. 10Сега истинското виждане е възстановено. 11Загубеното е
намерено. 12Божият мир се спуска над целия свят и ние можем да виждаме. 13И ние можем да
виждаме!
20. КАКВО Е БОЖИЯТ МИР?
1. Както вече се каза, съществува мир, който не е от този свят. 2Как може да се разпознае
той? 3Как се открива? 4И когато се открие, как да се задържи? 5Нека да разгледаме поотделно
тези въпроси, защото всеки от тях отразява различна стъпка от пътя.
2. Първо, как може да се разпознае Божият мир? 2Божият мир се разпознава преди всичко
по това, че във всяко отношение той е напълно различен от всякакви предходни опитности. Той
не извиква в съзнанието нищо, което е било преди. 4Не води със себе си минали асоциации. Той
е нещо напълно ново. 6Да, това е преживяване, противоположно на всичко минало. 7Но колкото
и да е странно, това не е контраст на действителни различимости. 8Миналото просто се
изплъзва и на негово място идва постоянна стихналост. 9Само това. 10Контрастът, който се
забелязваше първоначално, сега просто изчезва. 11Тишината се разгръща, така че да обгърне
всичко.
3. Как се открива тази тишина? 2Не може човек да не я открие, ако се стреми да постигне
нейните условия. 3Божият мир никога не може да се установи там, където има гняв, защото
гневът неминуемо отрича съществуването на мира. 4Онзи, който намира, че гневът е оправдан
по какъвто и да било начин и при каквито и да било обстоятелства, заявява че мирът е лишен от
смисъл и неминуемо вярва, че той не може да съществува. 5При това условие не може да се
намери мир. 6Ето защо прошката е необходимо условие, за да се постигне Божия мир. 7Нещо
повече, там където има прошка, трябва да има мир. 8Защото какво освен агресията може да
доведе до война. 9Какво освен мирът е противоположност на войната? 10Тук първоначалният
контраст се откроява ясен и очевиден. 11Но когато се намери мир, войната е безсмислена. 12И
сега конфликтът се възприема като несъществуващ и нереален.
4. Как Божият мир се съхранява, след като веднъж бъде намерен. 2Връщането на гнева
под каквато и да била форма ще спусне тежката завеса отново и убеждението, че мир не може
да съществува, със сигурност ще се върне. 3Войната отново ще се приеме като единствена
реалност. 4Сега ти отново трябва да положиш меч, макар и да не разбираш, че пак го беше
вдигнал. 5Защото ще научиш, така както смътно си спомняш сега, какво щастие си имал,
когато си бил без меча и че сигурно си се хванал за него отново като самозащита. 6Спри за
момент и помисли: конфликт ли желаеш или Божият мир е по-добрият избор. 7Кое от двете ти
дава повече? 8Спокойното съзнание не е малък дар. 9Не желаеш ли по-скоро да живееш вместо
да избереш смъртта?
5. Да живееш е радост, но смъртта носи само сълзи. 2Ти виждаш в смъртта изход от това,
което сам си създал. 3Но ето какво не виждаш: ти си създал смъртта, но в края на краищата тя е
илюзия. 4Смъртта не може да бъде бягство от проблема, защото проблемът не се състои в
живота. 5Животът няма противоположност, защото той е Бог. 6Животът и смъртта само
привидно са противоположности, защото ти си решил, че смъртта е краят на живота. 7Прости
на света и ще разбереш, че всичко, което Бог е сътворил, не може да има край и нищо, което
Той не е сътворил, не е реално. 8В това единствено изречение, намира обяснение целият наш
курс. 9В това единствено изречение нашата практика получава единственото си направление.

569
10
В това единствено изречение цялата учебна програма на Светия Дух се разкрива точно такава,
каквато е.
6. Какво е Божият мир? 2Нищо повече от това: простото разбиране, че няма
противоположност на Неговата Боля. 3Няма мисъл, която да противоречи на Волята Му и да
бъде истина. 4Противоречието между Неговата Воля и твоята е само привидно реалност. 5В
действителност няма противоречие, защото Неговата Воля е твоя. 6Сега могъщата Воля на
Самия Бог е Неговият дар към теб. 7Той не се стреми да я запази за себе си. 8Защо пък ти да
искаш да съхраниш своите нищожни, крехки въображаеми представи, откъснати от Него?
9
Волята Божия е единна и е всичко, което съществува. 10Това е твоето наследство.11Вселената
отвъд слънцето и звездите и всичко, за което си помислиш, ти принадлежи. 12Божият мир е
условието да се прояви Неговата Воля. 13Постигни Неговия мир и ще си Го спомниш.
21. КАКВА Е РОЛЯТА НА ДУМИТЕ В ЛЕЧЕНИЕТО?
1. Ако трябва да бъдем точни, думите не играят никаква роля в лечението.
2
Мотивиращият фактор е молитвата или молбата. 3Ти получаваш онова, за което молиш. 4Но
това се отнася до молитвата от сърцето, а не до думите, които използваш в молитвата.
5
Понякога думите и молитвата са противоречиви, понякога са съгласувани. 6Това няма
значение. 7Бог не разбира думите, защото те са създадени от разделени съзнания, за да
поддържат в тях илюзията за разделението. 8Думите могат да помагат по-специално на
начинаещия, съдействайки му да постигне концентрация, за да се отстранят и по-бързо да се
овладеят ненужните мисли. 9Нека не забравяме обаче, че думите са само символи на символите.
10
По този начин те са двойно отдалечени от реалността.
2. В качеството си на символи думите са твърде особени референти. 2Дори когато
изглеждат най-абстрактни, те извикват в съзнанието твърде конкретна картина. 3Освен в
случаите, когато думата породи в съзнанието някакъв конкретен референт, тя има твърде
малко, почти никакво практическо значение и не може да спомогне за лечебния процес.
4
Молитвата от сърце не е искане за реално-конкретни неща. 5Тя винаги извиква някакво
преживяване, а конкретно нещата, за които се отправя молитва, само пораждат желаното
преживяване според представите на молещия се. 6 В такъв случай думите са символи на нещата,
за които се молим, но самите неща символизират преживяванията, на които се надява този,
който моли.
3. Молитвата за неща от този свят ще донесе преживявания от този свят. 2Ако в сърдечна
молитва човек иска това, то ще му се даде, защото ще може да се получи. 3Не е възможно
сърдечната молитва да не получи отклик във възприятието на молещия се. 4Ако той моли нещо
невъзможно, ако той желае нещо несъществуващо или се стреми към илюзии в сърцето си,
всичко това му се дава. 5Той получава това, което желае, по силата на собственото си решение.
6
В това се състои адът и Раят.7Спящият Син Божи има само тази сила. 8Но тя е достатъчна.
9
Думите му са без значение. 10Само Божието слово има значение, защото то символизира онова,
което няма никакви човешки символи. 11Само Светия Дух разбира какво символизира това
Слово. 12Но това е достатъчно.
4. В такъв случай, трябва ли Божият учител да избягва да използва думи в своето учение?
2
Не наистина! 3Има мнозина, до които трябва да се стигне посредством думите, тъй като все
още не са способни да чуват в мълчанието. 4Божият учител обаче трябва да се научи да
използва думите по нов начин. 5Той постепенно се научава да оставя думите да бъдат избрани
вместо него, като спира да решава сам какво ще каже. 6Този процес е просто специален случай
на урока от ръководството, в който се казва: „Аз ще отстъпя назад и нека Той да ме води”.
7
Божият учител приема думите, които му се предлагат и дава така, както получава. 8Той не
налага насоката, в която се изразява. 9Вслушва се, чува и говори.
5. Основна пречка в този аспект на неговото учение е страхът на Божия учител по
отношение на това дали вярно чува. 2 Защото онова, което чува, може наистина да го озадачи.
3
То може да му се стори напълно несвързано с начина, по който възприема проблема на
момента, а и може да го изправи пред твърде сложна от негова гледна точка ситуация. 4Но
всякакви подобни преценки са без значение. 5Те са породени от него, плод на ниско
самочувствие, от което трябва да се отърси. 6Не-дей да съдиш за думите, които ти се дават, а ги
предавай с доверие. 7Те са далеч по-мъдри от твоите собствени. 83ад символите, които
използват Божиите учители е дадено Божието Слово. 9И Бог Сам придава на думите, които
използва, силата на Своя Дух, издигайки ги от безсмислени символи до Небесен Зов.
22. ПО КАКЪВ НАЧИН СА СВЪРЗАНИ ИЗЦЕЛЕНИЕТО И ИЗКУПЛЕНИЕТО?
1. Изцелението и Изкуплението не са свързани; те са тъждествени. 2Чудесата не се
различават по степен на трудност, защото няма различни степени на Изкупление. 3То е
570
единствената цялостна концепция, която е възможна на света, защото е първоизточникът на
цялостното и единно възприятие. 4Частично Изкупление е една лишена от смисъл идея, както
особени области на ад сред Небесата са немислими. 5Приемеш ли Изкуплението, ти си изцелен.
6
Изкуплението е Божието Слово. 7Приемеш ли Неговото Слово, то тогава какво остава, което да
позволи съществуването на болестт? 8Приемеш ли Неговото Слово, всяко чудо се осъществява.
9
Да простиш означава да изцелиш. 10Божият учител е приел Изкуплението като свое единствено
предназначение. 11И тогава, нима остава нещо, което той да не може да изцели? 12Какво чудо
може да му се откаже?
2. Божият учител може да напредва бавно или ускорено в зависимост от това дали
разбира, че Изкуплението обхваща всичко или за известен период изключва някои проблемни
области от него. 2В някои случаи става внезапно и пълно осъзнаване, че урокът на
Изкуплението е съвършено приложим във всички ситуации, но тези случаи са сравнително
редки. 3Божият учител може да приеме отреденото му от Бога предназначение дълго преди да
узнае колко възможности му дава това приемане. 4Само краят е сигурен. 5Необходимото
разбиране, че Изкуплението е всеобхватно, може да го осени навсякъде по пътя. 6Дори ако
пътят изглежда дълъг, нека бъде спокоен. 7Той е избрал посоката, която желае да следва. 8Какво
повече се иска от него? 9След като е направил необходимото, дали Бог няма да му даде всичко
останало?
3. За да напредва, Божият учител трябва да разбере, че прошката е изцеление. 2Идеята, че
тялото може да бъде болно, е основната концепция в мисловната система на егото. 3Тази мисъл
придава на тялото автономност, отделя го от съзнанието и поддържа идеята за агресия
незасегната. 4Ако тялото можеше да бъде болно, изкуплението не би било възможно. 5Ако
тялото може да нарежда на съзнанието да му се подчинява, то просто би заело мястото на Бога,
доказвайки невъзможността за спасение. 6Какво тогава има да се лекува? 7Тялото се е
Превърнало в господар па съзнанието. 8Как може съзнанието да се върне на Светия Дух, освен
като се убие тялото? 9А кой би желал спасение на такава цена?
4. Очевидно болестта не създава впечатлението, че е избор. 2И никой действително не би
повярвал, че е болен по собствено желание. 3Той би могъл да приеме тази идея теоретично, но
тя рядко или изобщо не се прилага последователно като начин на възприемане на себе си и
другите по отношение на всички конкретни форми на болест. 4И не на това ниво Божият учител
поражда чудото на изцелението. 5Той пренебрегва както съзнанието, така и тялото, виждайки
единствено лицето на Христос да сияе пред него и да коригира всички грешки и изцелява всяко
възприятие. 6Изцелението е резултат на това, че Божият учител разбира кой се нуждае от
изцеление. 7Това разбиране не изисква специално отношение. 8То се отнася до всичко, което
Бог е сътворил. 9Чрез него се изцеляват всички илюзии.
5. Когато Божият учител не постигне изцеление, това става, защото е забравил Кой е.
2
Тогава болестта на другия се предава и на него. 3Щом е позволил да се случи това, той явно се
е отъждествил с егото на другия, погрешно отнасяйки се към него като към тяло. 4При това, той
е отказал да приеме Изкуплението за себе си и едва ли може да го предложи на своя брат в
Името Христово. 5Всъщност няма да може да го разпознае, защото Отца не е сътворявал телата,
така че той вижда в своя брат само нереалното. 6Грешката не може да бъде поправена с грешка
и деформираното възприятие не лекува. 7Отстъпи, учителю Божи. 8Ти не си на прав път. 9Недей
да водиш по този път, защото си се объркал. 10Бързо се обърни към своя Учител и позволи да
бъдеш изцелен.
6. Предложението за Изкупление е всеобщо. 2То се отнася до всички хора във всякакви
обстоятелства. 3То има силата да лекува всекиго от всяка болест. 4Ако не вярваш в това, ти си
несправедлив към Бог и следователно неверен към Него. 5Един болен човек възприема себе си
като разделен от Бога. 6Нима ти ще го виждаш като разделен от теб? 7Твоя е задачата да
излекуваш чувството за разделение, което го е поболяло. 8Твое е предназначението да разбереш
заради него, че не е истина онова, което той мисли за себе си. 9Твоята прошка трябва да му
покаже това. 10Изцелението е много просто. 11Изкуплението се получава и предлага. 12Когато се
получи, то трябва да се приеме. 13Изцелението се състои в приемането на Изкуплението.
14
Всичко останало трябва да произтича единствено от Тази цел.
7. Нима някой може да ограничи силата на Бога? 2И нима има някой, който да каже какво
може да се излекува у човека и какво трябва да остане отвъд способността на Бога да прости?
3
Наистина това е безумие. 4Не е по силите на Божиите учители да ограничават Бога, защото не е
по силите им да съдят Божия Син. 5А да съдиш Сина, означава да ограничаваш Отца. 6И двете
неща са еднакво безсмислени. 7Но това няма да се разбере, докато Божият учител не ги осъзнае
като една и съща грешка. 8Осъзнавайки го, той получава Изкупление, защото престава да съди
571
Божия Син, приемайки го такъв, какъвто е сътворен от Бога. 9Той вече не стои отделно от Бога,
определяйки в кой случай да изцелява и в кой не. 10Сега той може да каже заедно с Бога: „Това
е моят възлюблен Син, съвършено сътворен завинаги."
23. ИМА ЛИ ИИСУС СПЕЦИАЛНО МЯСТО В ЛЕЧЕНИЕТО?
1. Божиите дарове могат рядко да се получат непосредствено. 2Дори и най-напредналите
Божии учители се поддават на изкушения от света. 3Ще бъде ли справедливо, ако по тази
причина на техните ученици се откаже изцеление? 4В Библията се казва: „Искайте в името на
Иисус Христос". 5Нима това е призоваване към магия? 6Името не изцелява, нито пък молитвата
поражда специална сила. 7Какво означа да призовеш Иисус Христос? 8Какво допринася
позоваването на неговото Име? 9Защо да се позовеш на него е част от изцелението?
2. Ние многократно сме казвали, че човек, който е приел напълно Изкуплението за себе
си, може да изцели света. Наистина, той вече го е направил. 3Други могат да се поддадат на
изкушение, но не и Той. 4Той е станал възкръсналия Божи Син. 5Преодолял е смъртта, защото е
приел живота. 6Познал е себе си такъв, какъвто Бог го е сътворил и по този начин е разбрал, че
всички живи същества са част от него. 7Сега неговата сила е безгранична, защото това е
Божията сила. 8Така неговото име става Божието Име, защото той вече не гледа на себе си като
на разделен от Него.
3. Какво означава това за теб? 2То означава, че когато си спомниш Иисус, ти си спомняш
Бога. 3Цялото взаимоотношение на Сина спрямо Отца е съсредоточено в него. 4Неговата роля в
Синовността е и твоя и неговото завършено учение е гаранция за собствения ти успех. 5Дали и
сега може да се разчита на неговата помощ? 6Какво е казал самият той по този въпрос? 7Спомни
си неговите обещания и честно се запитай възможно ли е да не съумее да ги удържи. 8Може ли
Бог да предаде Своя Син? 9И възможно ли е човек, който е едно цяло с Бога да бъде различен от
Него? 10Който преодолее тялото, той е преодолял ограниченията. 11Нима най-великият учител
може да не помогне на онези, които го следват?
4. Името на Иисус Христос като такова е само символ. 2Но то въплъщава любовта, която
не е от този свят. 3То е символ, който спокойно може да се използва, за да замести множеството
имена на всички богове, на които се молиш. 4То става сияен символ на Словото Божие, толкова
близо до онова, което въплъщава, че малкото пространство между двете изчезна на мита, в
който това име бъде извикано в съзнанието. 5Да си спомниш името на Иисус Христос означава
да отдадеш благодарност за всички дарове, които Бог ти е дал. 6И благодарността към Бога
става път, по който се извиква спомена за Него, защото любовта не може да бъде далеч от едно
благодарно сърце и благодарно съзнание. 7Бог влиза лесно, защото това са истинските условия
за твоето завръщане у дома.
5. Иисус е показал пътя. 2Защо да не му бъдем благодарни? 3Той моли за любов, но само
за да може да ти я дари. 4Ти не обичаш себе си. 5Но в неговите очи твоето съвършенство е
толкова пълно и без никакъв недостатък, че той вижда в него образа на своя Отец. 6Ти ставаш
символ на неговия Отец тук на земята. 7Той се обръща в надежда към теб, защото не вижда в
теб ограниченост, нито дори петънце, което да затъмни твоето прекрасно съвършенство. 8В
неговите очи Христовата визия сияе съвършено и постоянно. 9Той е останал с теб. 10Не желаеш
ли да усвоиш урока на спасението чрез онова, което той е усвоил? 11Защо трябва да
предпочетеш да започнеш отначало, когато той е извървял пътя заради теб?
6. Никой на земята не може да разбере какво представлява Небето, нито какво има
предвид неговият единствен Творец. 2Но ние имаме свидетели. 3Към тях трябва да се обръщаме
за мъдрост. 4Имало е такива, които са научили далеч повече, отколкото ние можем да научим.
5
И не бива да предаваме на другите ограниченията, които сме наложили на себе си. 6Никой,
който е станал истински и посветен учител Божи не забравя своите братя. 7Но това, което може
да им предложи, се ограничава до наученото от него самия. 8Обърни се тогава към този, който е
преодолял ограниченията и е стигнал отвъд най-далечните предели на учението. 9Той ще те
вземе със себе си, защото не е изминал пътя сам. 10И ти си бил с него тогава, както си и сега.
7. Този курс е даден чрез него, защото неговите думи достигат до теб на език, който
обичаш и разбираш. 2Възможно ли е да има други учители, които да посочват пътя на онези,
които говорят на други езици и им въздействат други символи? 3Разбира се, че да. 4Нима Бог би
оставил някого без помощ във време на нужда - без спасител, който може да символизира
Самия Него? 5Но ние имаме нужда от многостранна учебна програма, не защото е различно
съдържанието, а защото символите грябва да се променят и преобразяват, за да съответстват на
нуждите. 6Иисус е дошъл, за да откликне на твоите. 7В него ти намираш Божия отговор. 8 Затова
бъди готов да преподаваш знанието си заедно с него, защото той е с теб, той е винаги тук.
24. СЪЩЕСТВУВА ЛИ ПРЕРАЖДАНЕ?
572
 1. Във върховния смисъл на думата прераждането е невъзможно. 2Не съществува нито
минало, нито бъдеще и идеята за раждане в тяло както веднъж, така и много пъти е
безсмислена. 3Прераждането не може да бъде истина в реалния смисъл. 4Нашият единствен
въпрос трябва да бъде: „Полезна ли е тази концепция?". 5А това, разбира се, зависи от начина,
по който се прилага. 6Ако се използва, за да укрепи разбирането за вечната природа на живота,
тя наистина е полезна. 7Има ли друг въпрос, свързан с нея, който да хвърли светлина по пътя?
8
Както с много други вярвания и с нея може жестоко да се злоупотреби. 9Дори и най-малката
злоупотреба може да доведе до прекалено задълбочаване в миналото и дори може би гордост от
него. 10В най-лошия случай това води до инертност в настоящето. 11Между двете крайности
съществува потенциал за много и различни заблуди.
2. Прераждането не би следвало при никакви обстоятелства да бъде проблем, с който да
се занимаваме сега. 2Ако то е отговорно за някои от трудностите, с които човек се сблъсква
сега, неговата задача отново ще бъде само да избегне тези трудности в настоящия момент. 3Ако
той полага основите за един бъдещ живот, пак би трябвало да работи върху спасението си
единствено и сега. 43а някои хора в тази концепция има известна утеха и ако тя ги окуражава,
нейната стойност е самоочевидна. 5Сигурно е обаче, че пътят към спасението е открит, както за
тези, които вярват в прераждането, така и за онези, които не вярват. 6Следователно, тази идея
не може да се разглежда като съществена за настоящата учебна програма. 7Винаги съществува
известен риск, когато се гледа на настоящето през призмата на миналото. 8Винаги съществува
нещо добро в мисъл, която утвърждава идеята, че животът и тялото не съвпадат.
3. За нашите цели няма да бъде полезно да заемем опредеае на позиция по отношение на
прераждането. 2Божият учител трябва да помага както на хората, които вярват в прераждането,
така и на онези, които не вярват. 3Ако от него се изисква определена позиция, тя просто би
ограничила неговата ползеност, както и собствените му решения. 4Нашият курс не се занимава
с никаква концепция, която да не бъде приемлива за всеки, независимо от неговите формални
вярвания. 5Да се справи със своето его ще бъде достатъчно за него и не е разумно да се
прибавят странични спорни положения към товара му. 6Няма да му бъде полезно и това
предварително да приеме курса, само защото в него се твърди нещо, в което той отдавна вярва.
4. Трябва да се подчертае достатъчно ясно, че този курс се стреми към пълна промяна на
мисленето. 2Когато тази промяна се осъществи напълно, проблеми като това дали съществува
прераждане губят смисъла си. 3Дотогава те биха могли само да събудят противоречиви мнения.
4
3а Божия учител следователно е разумно да се отръпва от подобни въпроси, защото има
достатъчно какво да преподава и учи извън тях. 5Той би трябвало да преподава и да учи, че
теоретичните проблеми са само загуба на време, отнето от целта, която му е отредена. 6Ако
съществуват полезни аспекти на дадена концепция или убеждение, това ще му се каже. 7Ще му
се дадат и указания как да ги използва. 8Какво повече му е необходимо да знае?
5. Означава ли това, че Божият учител не трябва да вярва в прераждането и да го
дискутира с други, които вярват? 2Отговорът е определено не! 3Ако той вярва в прераждането,
грешка ще бъде за него да отхвърли тази вяра, освен ако вътрешният му Учител му препоръча.
4
А това едва ли е вероятно, възможно е да бъде предупреден, че неправилно използва това
убеждение и то по начин, който спира развитието му, неговото и на неговия ученик. 6В такъв
случай може да му се препоръча да преразгледа своите разбирания, защото това е необходимо.
7
Трябва да се разбере обаче, че раждането не е началото п смъртта не е краят. 8Но дори и
толкова не се изисква от начинаещия. 9Той просто трябва да приеме идеята, че онова което
знае, не е задължително всичко, което има да се научи. 10Неговото пътуване едва е започнало.
6. Онова, което е важно в този курс, винаги остава едно и също - тъкмо сега ти се
предлага пълно спасение и ти можеш да го приемеш сега. 2Това е твоята единствена
отговорност. 3Изкуплението може да се сравни с пълно освобождаване от миналото и липса на
интерес към бъдещето. 4Небето е тук. 5Няма друго място. 6Небето е сега. 7Няма друго време.
8
Никое учение, което не води към това, не е от значение за Божиите учители. 9 Всички вярвания
биха насочили към това, ако бъдат изтълкувани правилно. 10В този смисъл може да се каже, че
истината им е в тяхната полезност. 11Всички убеждения, които водят до прогрес, трябва да
бъдат уважавани. 12Това е единственият критерий, който изисква този курс. 13Нищо повече oт
това не е необходимо.
25. ЖЕЛАТЕЛНИ ЛИ СА „СВРЪХСЕТИВНИ" СПОСОБНОСТИ?
1. Отговорът на този въпрос до голяма степен съвпада с отговора на предходния.
2
"Неестествени" сили, разбира се, не съществуват и да пораждаш сила, която не съществува,
означава да се позоваваш на магия. 3Но също е очевидно, че всеки индивид има много
неосъзнати способности. 4С повишаване на неговото съзнание, той може да развие
573
способности, които му се струват твърде озадачаващи. 5Но каквото и да направи, нищо не би
могло да се сравни с великото удивление да си припомни Кой е. 6Нека всичко, което научава и
всичките му усилия бъдат насочени към тази велика изненада на края и той няма да се остави
да бъде отклонен от онези дребни изненади, които му се явяват по пътя.
2. Разбира се, много „свръхсетивни" способности са в очевидно съгласие с настоящия
курс. Общуването не се ограничава до тесния обхват от канали, признавани от света. 3Ако се
2

ограничаваше до тях, напразни щяха да са усилията да се преподава спасението. 4То нямаше да

може да се постигне. 5Ограниченията, които светът налага на общуването, са основната пречка
за пряко преживяване на Светия Дух, Чието Присъствие е винаги налично и Чийто Глас е
достъпен, стига само да бъде чут. 6Тези ограничения са наложени от страх, защото без тях
стените, които осъществяват разделението на света, щяха да се срутят пред свещения звук на
Неговия Глас. 7Който по някакъв начин преодолее тези ограничения, става по-естествен. 8Той
не влага в действията си нищо специално и няма магия в онова, което постига.
3. Новите наглед способности, които могат да се придобият в развитието, биха
допринесли голяма полза. 2Предадени на Светия Дух и използвани под Негово ръководство, те
са ценни учебни средства. 3При това, въпросът как са възникнали не е от съществено значение.
4
Единственото важно съображение е как се използват. 5Приемеш ли ги като цел сами за себе си,
независимо как е станало това, те забавят напредъка. 6Тяхната ценност не е и в това да доказват
нещо: постижения от миналото, необикновена съгласуваност към „невидимото" или
„специални благодати" на Бога. 7Бог не дава специални благодати и никой няма никакви
способности, които да не са дадени на всекиго. 8Само чрез магически трикове се демонстрират
специални способности.
4. Нищо истинско не се използва за заблуда. 2Светия Дух не може да мами, а използва
само истинските способности. 3Той не може да се възползва от онова, което служи за магия.
4
Но онова, което се използва от Светия Дух, не би могло да послужи за магия. Съществува
обаче определена привлекателност в необикновените способности, която би могла да бъде
странно изкусителна. 6Тук съществуват сили, които Светия Дух желае и от които се нуждае.
7
Егото обаче вижда в същите тези сили възможност да величае самото себе си. Сили, които са
се превърнали в слабост, действително са трагедия. 9Но щом нещо не се предаде на Светия Дух,
то се предава на слабостта, защото каквото не се даде на любовта, се дава на страха и ще бъде в
последствие причина за страх.
5. Дори онези, които вече не ценят материалните неща на този свят, могат да бъдат
завладени от „свръхсетивните" сили. 2Когато в материалните дарове престане да се влага
ценност, егото се чувства сериозно заплашено. 3То може да бъде все още достатъчно силно, за
да възкръсне пред това ново изкушение да си върне силата чрез измама. 4Мнозина не са успели
да прозрат отвъд защитните механизми на егото тук, макар и те да не са изкусни. 5Въпреки
всичко, когато е останало желанието да бъдеш измамен, измамата бива улеснена. 6Сега
„силата" престава да бъде истинна способност и не може да се разчита на нея. 7Почти е
неизбежно, че докато отделният човек не промени мнението си относно целта й, той ще
умножава несигурността на своята „сила" с все по-голяма самозаблуда.
6. Всяка способност, която развива човек, притежава потенциал за добро. 2Тук няма
изключения. 3Колкото по-необичайна и неочаквана е една способност, толкова по-голяма е
потенциалната полза от нея. 4Всички способности са необходими за спасението, защото онова,
което светът е готов да унищожи, Светия дух желае да възстанови. 5„Свръхсетивните"
способности са били използвани като зов към дявола, което означава чисто и просто за
укрепване на егото. 6Но в тях има също огромна възможност за надежда и изцеление в служба
на Светия дух. 7Онези, които са разпили „свръхестествени" способности, просто са позволили
премахването на ограниченията, които са наложили над своите съзнания. 8Още по-голямо
ограничение ще бъде да използват по-голямата си свобода за още по-голямо самоограничаване.
9
Светия Дух се нуждае от тези дарове и хората, които ги предлагат на Него и само на Него
живеят с Христовата благодарност в сърцата и Неговия свят взор, който ги следва.
26. ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПРЯКО ДА СЕ ПОСТИГНЕ БОГ?
1. Бог наистина може непосредствено да се постигне, защото няма дистанция между Него
и Неговия Син. 2Всеки пази спомена за Неговото Съзнание и Словото Му е изписано в сърцето
на всеки човек. 3Но това Съзнание и този спомен могат да преодолеят прага на осъзнаваното,
само ако се премахнат всякакви прегради пред истината. 43а колко хора това е така? 5В това се
състои ролята на Божиите учители. 6Те също не са постигнали необходимото разбиране, но се
чувстват единни с другите. 7Това ги откроява от света. 8То дава възможност и на други да се

574
отдръпнат от света заедно с тях. 9Сами по себе си те не са нищо. 10Но в тяхното единение е
Божията Сила.
2. Съществуват онези, които са постигнали Бога непосредствено, без в тях да остане и
следа от ограниченията на света, спомняйки си собствената си идентичност съвършено. 2Те
могат да бъдат наречени Учители на учителите, защото макар и да не са видими вече, все още е
възможно да се позовеш на техния образ. 3И те ще се появят, когато и където има полза от тях.
4
3а онези, които изпитват страх от подобни явления, те им предават своите идеи. 5Никой не
може да отправи зов към тях напразно. 6Нито пък има човек, за когото те да бъдат в пълно
неведение. 7Те познават всички човешки потребности и разбират и пренебрегват всички
грешки. 8Ще дойде време, когато това ще се разбере. 9А междувременно те предават всички
свои дарове на Божиите учители, които се обръщат към тях за помощ и молят за всичко в тяхно
име и ничие друго.
3. Понякога Божият учител може да преживее пряко сливане с Бога. 2На този свят е почти
невъзможно това преживяване да се съхрани трайно. 3Може обаче да бъде постигнато с голяма
всеотдайност и посвещение и тогава да се поддържа по-голямата част от времето на земята. 4Но
това е толкова рядко, че не би могло да се смята за реалистична цел. 5Ако се случи, нека да
бъде. 6Ако не се случи, нека пак бъде. 7Всички състояния на този свят са илюзорни. 8Ако Бог
бъде постигнат непосредствено и напълно осъзнато, тялото няма да може да бъде поддържано
дълго. 9Онези, които са оставили тялото си, за да разгърнат своята полезност към останалите
зад тях, са наистина малцина. 10И те се нуждаят от помощници, които все още са оковани и
спящи, за да може чрез тяхното пробуждане да се чуе Божият Глас.
4. Затова не се отчайвай поради ограниченията. 2Твоето пред назначение е да ги
избегнеш, но не да бъдеш без ограничения. 3Ако желаеш да те чуят онези, които страдат, трябва
да говориш на техния език. 4. За да спасяваш, нужно е да разбереш какво трябва да се избегне.
5
Спасението не е нещо теоретично. 6Осъзнай проблема и поискай отговор, след което приеми
онова, което идва. 7То ще дойде не след дълго. 8Цялата помощ, която можеш да приемеш, ще ти
се даде и никоя твоя нужда няма да остане неудовлетворена. 9Нека тогава не се задълбочаваме в
цели, за които не си подготвен. 10Бог те приема там, където си и те посреща с радост. 11Какво
повече би могъл да желаеш, когато всичко, което ти е нужно, е това?
27. КАКВО Е СМЪРТТА?
1. Смъртта е основният сън, от който произтичат всички илюзии. 2Нима не е лудост да си
представяме живота като раждане, стареене, загуба на жизнени сили и накрая смърт, доставяли
сме този въпрос и преди, но сега трябва да го разгледаме по-внимателно. 4Светът е убеден
твърдо и неизменно, че всичко в него се ражда, за да умре. 5Смята се, че такова е „естеството на
нещата", което не подлежи на съмнение, а трябва да се приеме като „естествен" закон на
живота. 6Цикличното, изменчивото и несигурното, онова, на което не може да се разчита и
което е нестабилно, което променя периодично своите измерения - всичко това се разглежда
като Воля Божия. 7Никой дори не се и пита, възможно ли е един благодатен Творец да желае
това.
2. Ако така се възприема вселената, сътворена от Бога, едва ли Той може да се приеме за
любящ. 2Защото онзи, който е постановил, че всички неща умират и свършват в прах,
разочарование и отчаяние, може да поражда само страх. 3Той държи нищожния ти живот в
ръка, само на косъм, готов да го скъса без жалост и без да го е грижа, може би още днес. 4Но
дори и да изчака, краят все пак е сигурен. 5Онзи, който обича подобен бог, не знае какво е
любов, защото е отхвърлил реалността на живота. 6Смъртта се е превърнала в символ на
живота. 7Неговият свят сега е бойно поле, където властват противоречията и
противоположностите са в непрестанна война. 8Там, където е смъртта, мирът е невъзможен.
3. Смъртта е символ на страха от Бога. 2Неговата Любов бива затъмнена от тази идея,
която я държи далеч от съзнанието, подобно на щит, затъмняващ слънцето. 3Мрачиният
характер на този символ достатъчно ясно показва, че той не може да съществува едновременно
с Бога. 4Това е представа, според която Божият Син „намира упокой" в смъртта, където го чакат
само червеи, за да живеят за сметка на неговата разруха. 5Но и червеите са обречени на също
тъй сигурно унищожение. 6Така е с всичко, което е живо заради смъртта. 7Унищожението е
„природният" закон на живота. 8Бог е безумен и само страхът е реален.
4. Странното убеждение, че някаква част от умиращите неща продължава да живее, не
показва, че Бог е любящ, нито дава повече основание да му се вярва. 2Ако смъртта е реална по
отпоше ние на каквото и да било, живот не съществува. 3Смъртта отрича живота. 4Но ако има
реалност в живота, смъртта бива отречена. 5В това отношение не е възможен никакъв
компромис. 6 Съществува или бог на страха, или Бог на Любовта. Светът прави хиляди опити за
575
компромис и ще продължава да ги прави. 8Но нито един от тях не би могъл да бъде приемлив за
Божиите учители, защото нито един не може да бъде приемлив за Бога. 9Той не е породил
смъртта, защото не е породил страха. 10И едното, и другото са еднакво лишени от смисъл за
Нето.
5. „Реалността" на смъртта е твърдо вкоренена във вярата, че Божият Син представлява
тяло. А щом Бог е сътворил тела, смъртта наистина би била реална. 3Но в такъв случай Бог не
2

би бил любящ. 4Няма пресечна точка, в която противоречието между възприятието на реалния
свят и това на света на илюзиите да е по-ярко очевидно. 5Смъртта е наистина смърт на Бога, ако
Той е Любов. 6И сега Собственото му творение се налага да стои уплашено пред Него. 7Той не е
Отец, а унищожител. 8Той не е Творец, а отмъстител. 9Ужасни са Неговите мисли и страшен е
Неговият образ. 10Да гледаш Неговите творения, означава да умреш.
6. „И последна ще бъде преодоляна смъртта". 2Разбира се! 3Без идеята за смъртта, светът
не съществува. 4Всички сънища ще свършат единствено стози сън. 5Това е крайната цел на
спасението; краят на всички илюзии. 6И в смъртта се раждат всички илюзии. 7Какво може да се
роди от смъртта и все пак да има живот? 8Но какво може да се роди от Бога и все пак да може
да умре? 9Непоследователността, компромисите и ритуалите, които поддържа светът в
напразните си опити да се вкопчи в смъртта и в същото време да смята любовта за реална, са
безсмислена магия, която няма нито последствия, нито смисъл. 10Бог съществува и в Него
всичко сътворено е вечно. 11Нима не разбираш, че ако не беше така, Той щеше да има
противоположност и страхът щеше да бъде също така реален, както и любовта?
7. Учителю Божи, твоето единствено предназначение може да се определи по следния
начин: не допускай никакъв компромис, в който да играе роля смъртта. 2Не вярвай в
жестокостта, не позволявай агресията да скрие истината от теб. 3Онова, което изглежда сякаш
умира, е просто възприето погрешно и пренесено в илюзията. 4Сега твоята задача става да
направиш така, че илюзията да бъде сведена към истината. 5Бъди твърд и постоянен в това,
недей да бъдеш мамен от „реалността", на която и да било изменлива форма. 6Истината не се
променя, не се колебае, нито потъва в смърт и разложение. 7А кое е краят на смъртта? 8 Нищо
освен това: съзнанието, че Божият син е невинен сега и завинаги. 9Нищо освен това. 10Но и
нищо по-малко, не го забравяй.
28. КАКВО Е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО?
1. Възкресението е преодоляване или надмогване на смъртта. 2То е пробуждане или
възраждане; промяна на съзнанието по отношение на смисъла на света. 3То е приемане на
тълкуванието на Светия Дух за целта на света; приемане на Изкуплението за себе си. 4То е
краят на сънищата за страдание и на щастливото осъзнаване на финалния сън на Светия Дух.
5
То е признание на даровете Божии. 6То е сънят, в който тялото функционира съвършено, без да
има друга функция, освен общуването. 7То е урокът, с който свършва процесът на обучение,
защото във възкресението смъртта бива доведена докрай и преодоляна. 8То, възкресението, е
покана към Бога да предприеме Своята последна стъпка. 9То е отърсване от всички други цели,
интереси, желания и грижи. 10То е единният стремеж на Сина към Отца.
2. Възкресението е отричане на смъртта, защото представлява утвърждаване на живота.
2
Така цялото мислене на света се променя напълно. 3Животът започва сега да бъде признаван за
спасение, а смъртта и нещастието се възприемат като ад. 4Не съществува повече страх от
любовта, а тя се приема с радост. 5Идолите изчезват и споменът за Бог сияе безпрепятствено
над света. 6Христовото лице се съзира във всичко и нищо не остава в мрак, откъснато от
светлината на прошката. 7Вече скръбта на земята я няма. 8Над нея се е спуснала Небесната
радост.
3. Тук свършва курсът на обучение. 2Нататък не са нужни никакви насоки. 3Начинът на
виждане е напълно коригиран и всички грешки преодолени. 4Агресията е лишена от смисъл и е
настъпил мир. 5Целта на учебния план е постигната. 6Мислите се обръщат към Небето и
отвръщат от ада. 7Копнежите се удовлетворяват, защото нима има нещо, останало без отговор и
недовършено? 8Последната илюзия се разгръща над света, прощавайки на всичко и
отхвърляйки всяка агресия. 9Осъществена е пълна промяна. 10Не е останало нищо, което да
противоречи на Божието Слово. 11Няма противоречие на истината. 12И ето че най-сетне тя може
да се въдвори. 13Колко лесно ще бъде да дойде и обгърне този свят!
4. Всички живи сърца замират в трепета на дълбоко очакване, защото времето на вечните
неща вече е дошло. 2Не съществува смърт. 3Божият Син е свободен. 4И в неговата свобода е
краят на страха. 5На земята няма вече тайни кътчета, където да се подслоняват болезнени
илюзии, сънища за страх и погрешно възприемане на вселената. 6Всички неща се съзират в
светлина и в светлината тяхната цел се преобразува и разбира. 7А ние, Божиите чеда, се
576
въздигаме от праха и гледаме наоколо с нашата съвършена невинност. 8Небесната мелодия
зазвучава по света, въздигната и сведена към истината.
5. Разграниченията са изчезнали вече. 2Различията не съществуват и Любовта вижда
Самата Себе Си. 3Нима е необходима друга гледка? 4Каква визия остава още да се постигне?
5
Съзерцавали сме лицето на Христос, Неговата невинност, Неговата Любов зад всички форми,
отвъд всички цели. 6Свети сме, защото Неговата святост ни е направила наистина свободни!
7
Приемаме светостта Му като своя, както е наистина. 8Каквито Бог ни е сътворил, такива ще
бъдем вечно и завинаги и не желаем нищо друго, освен Неговата Воля да бъде наша. 9Илюзиите
за друга воля са изчезнали, защото е намерена единна цел.
6. Всичко това ни очаква, но ние още не сме подготвени да го посрещнем с радост.
2
Докато едно съзнание остава обладано от зли сънища, мисълта за ада е реална. 3Божиите
учители имат за цел да пробудят съзнанията на онези, които спят и да съзрат визията на
Христовото лице на мястото на своите сънища. 4Благословение идва на мястото на мисълта за
убийство. 5Осъждането се отхвърля и се предава на Този, Чиято функция е да съди. 6И в
Неговия Последен Съд се възстановява истината за Светия Божи Син. 7Той е спасен, защото е
чул Божието Слово и е разбрал неговия смисъл. 8Свободен е, защото е позволил Божият Глас да
заяви истината. 9И всички, които се е стремял да разпъне, сега възкръсват заедно с него и до
него, а той ги подготвя да срещнат неговия Бог.
29. А КОЛКОТО ДО ОСТАНАЛОТО…
1. Това учебно помагало не е предназначено да отговори на всички въпроси, които могат
да възникнат у учителя и ученика. 2Фактически то обхваща само някои от най-очевидните под
формата на кратко обобщение на основни понятия в текста и ръководството за учащи. 3То не
може да замести нито едното, нито другото, а е само допълнение. 4Макар и да се нарича учебно
ръководство за учители, трябва да се помни, че само времето разделя учителя от ученика, така
че разликата е временна по определение. 5В някои случаи може да бъде полезно за ученика да
прочете първо ръководството за учителя. 6В други може да бъде по-добре да се започне с
ръководството за учащи. 7А в трети пък, възможно е да е нужно да се започне на по-
абстрактното ниво на текста.
2. Кое за кого е препоръчително? 2Кой би имал по-голяма полза само от молитвите? 3Кой
се нуждае само от усмивка, тъй като все още не е готов за повече? 4Никой не бива да прави
опити сам да си отговаря на тези въпроси. 5И със сигурност никой Божи учител не е стигнал до
тук, без да си даде сметка за това. 6Учебната програма е индивидуална в най-висока степен и
всички аспекти са под специалната грижа на Светия Дух и Неговото ръководство. 7Искай и Той
ще откликне. 8Отговорността е Негова и само Той е подходящ да я поеме. 9Това е Негово
предназначение. 10Твоето предназначение е да отнесеш въпросите към Него. 11Желаеш ли да
носиш отговорността за решения, които разбираш толкова малко? 12Бъди щастлив, че имаш
Учител, Който не може да сгреши. 13Неговите отговори винаги са верни. 14Би ли казал същото и
за своите?
3. Има и още едно предимство - при това много важно - във все по-честото отнасяне на
решенията към Светия Дух. 2Възможно е ти да не си помислил за тази страна на въпроса, но
очевидно е, че тя е от централно значение. 3Да следваш ръководството на Светия Дух означава
да бъдеш свободен от вина. 4Това е същността на Изкуплението. 5То е и сърцевината на нашата
учебна програма. 6Представата, че си узурпирал функции, които не са твои, е основата за
страха. 7Целият видим свят отразява илюзията, че си сторил това и прави страха неизбежен. 8Да
предадеш обратно функциите Комуто принадлежат, е начин да се отърсиш от страха. 9А това
позволява да си възвърнеш спомена за любовта. 10Не мисли, че да следваш ръководството на
Светия Дух се налага само поради твоите Собствени недостатъци. 11 За теб то е изход от ада.
4. Това отново е парадоксът, за който често се говори в настоящия курс. 2Да кажеш, „От
себе си аз не правя нищо", означава да придобиеш цялата сила. 3Но този парадокс е само
привиден. 4Такъв, какъвто Бог те е сътворил, ти имаш цялата сила. 5Образът, който си изградил
за себе си, не я притежава. 6Светия Дух знае истината за теб. 7Обазът, който ти си създал, не я
знае. 8И все пак, въпреки очевидното и пълно невежество на този образ, той приема, че знае
всичко, защото ти си му внушил това убеждение. 9Такова е твоето учение, учението на света,
който е създаден да го утвърждава. 10Но Учителят, Който Знae истината, не я е забравил.
11
Неговите решения носят полза ма всички, защото са напълно лишени от агресия. 12И за това
не могат да породят вина.
5. Онзи, който си присвоява сила, която не притежава, заблуждава сам себе си. 2Но да
приеме силата, която му е дадена от Бога, означава да признае своя Творец и да приеме
Неговите дарове. 3Този дарове са неограничени. 4Да помолиш Светия Дух да решава вместо
577
теб, означава просто да приемеш своето истинското наследство. 5Означава ли това, че не
можеш да кажеш нищо без да се посъветваш с Него? 6Разбира се, че не! 7Това едва ли би било
практично, а настоящият курс се интересува най-вече от Практическата страна. 8Ако си
превърнал в навик това да искаш помощ винаги, когато и където можеш, би могъл да разчиташ,
че ще ти се даде мъдрост тогава, когато ти е нужна. 9Подготвяй се за това всяка сутрин,
спомняй си за Бога винаги, когато можеш през деня, моли за помощ Светия Дух, когато това ти
е възможно и Му благодари за Неговото напътствие през нощта. 10Тогава ще имаш всички
основания наистина да бъдеш уверен.
6. Не забравяй никога, че Светия Дух не зависи от твоите думи. 2 Той разбира молбите на
сърцето ти и откликва на тях. 3Означава ли това, че докато агресията продължава да те
привлича, Той ще ти отговори със зло? 4Едва ли! 5Защото Бог Му е дал силата да превежда
молбите на сърцето на Негов език. 6Той разбира, че агресията е зов за помощ. 7И откликва със
съответната помощ. 8Бог би бил жесток, ако позволяваше твоите думи дa изместят Неговите
Собствени. 9Един любящ баща не оставя детето си да се нарани или да избере пътя, водещ към
собственото унищожение. 10 То може да върви към това да се нарани, но баща му ще продължи
да го закриля. 11А колко повече твоят Отец обича Своя Син?
7. Запомни, че ти си Неговата пълнота, Неговото осъществяване и Неговата Любов.
2
Запомни, че твоята слабост е Негова сила. 3Недей да четеш това прибързано или да го
разбираш неправилно. 4Ако Неговата сила е в теб, онова което възприемаш като своя слабост, е
само илюзия. 5И Той ти е дал средствата да го докажеш. 6Поискай всичко от Неговия Учител и
всичко ще ти се даде. 7Не в бъдеще, а веднага; сега. 8Бог не чака, защото чакането предполага
време, а Той е извън времето. 93абрави глупавите си представи, чувството си за уязвимост,
страха, че нещо лошо може да ти се случи, сънищата за опасност и подбрани „неправди". 10Бог
познава само Своя Син и той е такъв, какъвто е сътворен. 11 Аз уверено те оставям в Неговите
Ръце, и ти благодаря, че това е така.
И сега с всички свои деяния бъди благословен.
2
Бог се обръща за помощ към теб, за да спаси света.
3
Учителю Божи, Той ти дарява своята благодарност.
И светът стои целият смълчан в благодатта,
която му предаваш. 4Ти си Неговият възлюблен Син.
И ти е дадено да бъдеш проводникът
чрез който Неговият Глас се чува по света,
за да приключи всичко във времето; да преодолее
всички видими неща; и да премахне
всички неща, които се променят. 5Чрез теб нахлува
свят невидим, нечут, но истински.
6
Свят си ти и в твоята светлина светът
отразява твоята святост, защото ти не си самотен
и без другар. 7Аз ти отдавам благодарност.
и от Бога подкрепям усилията ти,
защото това е подкрепа и от мен за всички,
които вървят към Бога редом с мен.
8
АМИН
Изясняване на понятията
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Това не е курс по философска спекулация, нито изгражда прецизна терминологична
система. 2Той се интересува само от Изкуплението, тоест от коригирането на възприятията.
3
Средството на Изкуплението е прошката. 4Структурата на „индивидуалното съзнание" е по
същество без значение за този курс, защото като концепция представлява „първоначалната
грешка" или „първородния грях". 5Изучаването на самата грешка не води до нейното
коригиране, когато трябва тя да се преодолее. 6Тъкмо процесът на преодоляване е целта на този
курс.
2. Всички понятия носят потенциално противоречие, така че онези, които търсят
противоречие, ще го открият. 2Но и онези, които се стремят към яснота, също ще я намерят.
3
Трябва обаче да имат желание да погледнат отвъд противоречието и да разберат, че то е
защитен механизъм срещу истината под формата на маневра за отлагане. 4Теологическите
съображения сами по себе си са непременно противоречиви, тъй като зависят от убежденията и
следователно могат да бъдат приемани или отхвърляни. 5Една универсална теология е
невъзможна, но универсалната опитност не само че е възможна, но и необходима. 6Тъкмо към
578
тази опитност е насочен курсът. 7Последователността става възможна единствено тук, защото
само при нея свършва несигурността.
3. Този курс остава в рамките на егото, където е необходим. 2Той не се занимава с онова,
което е отвъд всяка грешка, защото е предвиден с цел да покаже посоката, която води отвъд
грешките. 3Затова и в курса се използват думи, които са символични и не могат да отразяват
онова, което се намира отвъд символите. 4Само егото поставя въпроси, защото само егото има
съмнения. 5Този курс просто дава различен отговор на повдигнатите въпроси. 6Този отговор
обаче не се опитва да прибягва към изобретателност или остроумие. 7Това са качества на егото.
8
Курсът е прост. 9Той има едно предназначение и една цел. 10Само в това остава изцяло
последователен, защото само то може да бъде последователно.
4. Егото ще изисква много отговори, каквито не дава настощият курс. 2Този курс не
разбира под въпрос простата въпросителпа форма, чиито отговор е невъзможен. 3Егото би
могло да попита: „Как се е случило невъзможното?" „Спрямо какво се е случило
невъзможното? - и може да задава този въпрос под множество форми. 4Но няма отговор, само
опитност. 5Стреми се само към това да преживееш отговора и не позволявай теологическите
аргументи да те отклоняват. 5. Сигурно ще ти направи впечатление, че структурирането в курса
е заложено само първоначално и то за кратко. 2Скоро след това то отпада, за да отстъпи място
на централното, на главното учение. 3Тъй като ти обаче поиска яснота, ето някои от понятията,
които се използват.
1. СЪЗНАНИЕ – ДУХ
1. Понятието съзнание се използва като израз на действеното проявление на духа,
предоставящо му неговата творческа енергия. 2Когато терминът е с главни букви, той се отнася
до Бог или Христос, (тоест, до Божието Съзнание или Христовото Съзнание). 3Дух е Мисълта
Божия, сътворена от Него по Негово подобие. 4Единният дух е Божият единствен Син или
Христос.
2. Божиите Синове изглеждат разделени на този свят, тъй като съзнанието е вътрешно
раздвоено. 2Съзнанията им не създават впечатление за единност. 3Б това илюзорно състояние
понятието „индивидуално съзнание" създава впечатление за смисъл. 4Затова то се описва в
курса сякаш има две страни - дух и его.
3. Духът е онази страна, която продължава да бъде във връзка с Бога чрез Светия Дух,
Който обитава тази страна, но вижда също така и другата. 2Терминът „душа" не се използва,
освен в преки библейски цитати, поради неговата силно противоречива природа. 3Понятието
душа би било равностойно на „дух" при разбирането, че бидейки от Бога, то е вечно и
неродено.
4. Другата страна на съзнанието е напълно илюзорна и създава само илюзии. 2Духът
запазва потенциала си за творчество, но неговата Воля, която е Божия, изглежда окована като в
затвор, докато съзнанието не бъде единно. 3Творчеството продължава с неотслабваща сила,
защото такава е Божията Воля. 4Тази Воля е вечно единна и затова е лишена от смисъл в този
свят. 5Тя няма противоположност, нито различни степени.
5. Съзнанието може да бъде истинно и неистинно съзнание в зависимост от гласа, който
следва. 2Истинното съзнание следва Светия Дух, прощава на света и чрез Христовия начин на
виждане съзира реалния свят на негово място. 3Това е финалната визия, последното възприятие,
условието, при което Бог Сам прави последната стъпка. 4Тук времето и илюзиите свършват
едновременно.
6. Неистинното съзнание следва егото и създава илюзии - виждайки грях, оправдавайки
гнева и разглеждайки вината, болестта и смъртта като реални. 2Както този, така и реалният свят
са илюзии, защото истинното съзнание просто преодолява или прощава онова, което никога не
се е случило. 3Затова то не е Съзнанието на единение На Христовото Съзнание, Чиято Воля е
единна с Божията.
7. На този свят единствената останала свобода на избора- винаги между две възможности
или два гласа. 2Волята не участва във възприятията на едното или другото ниво и няма нищо
общо с избора. 3Съзнателното е онзи възприемателен механизъм, който приема посланията
свише или снише - от Светия Дух или от егото. 4Съзнателното има нива и осъзнаването може да
се променя твърде рязко, но не може да преодолее сферата на възприятията. 5На най-висшето
ниво то може да осъзнае реалния свят и да се научи да го прави все повече и повече. 6Но самият
факт, че съзнателното има нива и подлежи на развитие показва, че не може да се издигне до
познанието.
2. ЕГОТО – ЧУДОТО

579
 1. Илюзиите няма да траят вечно. 2Тяхната гибел е сигурна и само това е сигурно на този
свят. Поради илюзиите това е свят на егото. 4Какво представлява егото! 5Само сън на онова,
3

което си в действителност. 6Мисълта, че си отделен от своя Творец и желанието да не бъдеш

това, което Той е сътворил. 7Това е безумие, а не реалност. 8Название за неназовимото - това е
егото като цяло. 9Символ на невъзможното, избор между алтернативи, които не съществуват.
10
Даваме му название, само за да съумеем да разберем, че то не е нищо друго, освен древната
мисъл, че нещо несътворено е безсмъртно. 11Но какво може да предизвика това, освен сън, който
като всички сънища може да свърши само със смърт?
2. Какво е егото? 2Нищо, но под форма, която създава впечатление за нещо. 3В света на
формите егото не може да се отрече, защото наистина изглежда реално. 4И все пак, възможно
ли е Божият Син, сътворен от Бога, да съществува под някаква форма или изобщо в свят на
формите? 5Който иска от теб да дадеш определение на егото и обяснение как е възникнало то, е
човек, който го намира за реално и се стреми да прикрива илюзорната му природа зад думи,
които го превръщат в реалност.
3. Няма такова определение на една лъжа, което да послужи, за да я превърне в истина.
2
Нито може да има истина, която лъжите да скрият достатъчно ефективно. 3Нереалността на
егото не може да бъде отхвърлена чрез думи, нито същността му да бъде изяснена, само защото
по своето естество то създава привидно впечатление, че притежава форма. 4Кой може да
определи неопределимото? 5Но дори и тук има отговор на въпроса.
4. Ние не можем всъщност да измислим определение за това какво е егото, но можем да
кажем какво не е то. 2И това ни е показано съвършено ясно. 3То ни води до заключението какво
е его. 4Погледни неговата противоположност и можеш да видиш единствения смислен отговор.
5. Противоположността на егото във всяко едно отношение - по произход, резултат и
последици - ние наричаме чудо. 2И тук установяваме всичко, което не е его. 3Тук е
противоположното на егото и само тук можем да видим какво е било егото, защото виждаме
всичко, което ни се е струвало, че егото осъществява, а причината и нейните последици
неминуемо са едно и също.
6. Там, където е било мрак, сега виждаме светлината. 2Какво е егото? 3Онова, което е било
мрак. 4Къде е егото? 5Където е било мрак. 6Какво е то сега и къде може да се открие? 7Нищо и
никъде. 8Сега светлината е дошла: нейната противоположност си е отишла безследно. 9Където е
било злото, сега е светостта. 10Какво е егото?11Каквото е било злото. 12Къде е егото? 13В един
сън за злото, който само е изглеждал реалност, докато си го сънувал. 14Там, където е било
разпятието, сега стои Божият Син. 15Какво е егото? 16Кой има нужда да зададе този въпрос?
17
Къде е егото? 18Кой има нужда да търси илюзия сега, когато сънищата са си отишли?
7. Какво е чудото? 2Също сън. 3Но разгледай всички аспекти на този сън и никога няма да
задаваш повече въпроси. 4Погледни добрия свят, който виждаш да се разгръща пред теб, докато
вървиш в доброта. 5Погледни всички, които ти помагат по пътя, по който вървиш щастлив,
сигурен в Небесното царство и в неизбежността на мира. 6Погледни за миг онова, което си
оставил зад себе си и си го отминал.
8. Това е било егото - цялата жестока омраза, нуждата от отмъщение и виковете от болка,
страхът от смъртта и подтикът да убиваш, небратската илюзия и азът, който ти се струва сам в
цялата вселена. 2Тази ужасна грешка по отношение на самия себе си се коригира от чудото така
нежно, както любяща майка пее на детето си да заспи. 3Нима не искаш и ти да чуеш такава
песен? 4Нима тя няма да откликне на всичко, което си мислел да запиташ и дори да направи
безсмислен този въпрос?
9. Твоите въпроси нямат отговор, защото са създадени с цел да приглушат Божия Глас,
който поставя пред всекиго един-единствен въпрос: „Готов ли си да ми помогнеш за спасението
на света?" 23адай този въпрос вместо въпроса какво е егото и ще видиш как внезапна светлина
обгръща света, създаден от него. 3Сега няма чудо, от което някой да бъде лишен. 4Светът е
спасен от онова, за което си го мислел. 5И това, което е светът, е напълно неосъдено и чисто.
10. Чудото прощава - егото заклеймява. 2Само този признак е достатъчен да се определи
едното или другото. 3И все пак, възможно ли е едно определение да бъде по-категорично и по-
съвместимо с онова, което е спасението? 4Проблемът и отговорът се сливат тук и след като вече
са се срещнали, последният избор е ясен. 5Кой би избрал ада, след като го разпознае? 6И кой не
би искал да продължи още малко, когато му е дадено да разбере, че пътят е кратък и негова цел
е Небето.
3. ПРОШКАТА - ЛИЦЕТО НА ХРИСТОС
1. Прошката е в името на Бога и към Бога, но не от Него. 2Не е възможно да мислиш за
нещо, което Той е сътворил и което да се нуждае от прошка. 3Прошката следователно е илюзия,
580
но поради нейното предназначение, което е предназначението на Светия Дух, съществува една
разлика. 43а разлика от всички останали илюзии, тя отдалечава от грешката, а не приближава
към нея.
2. Прошката може да бъде наречена нещо като щастлива фикция: начинът, по който
незнаещите могат да запълнят бездната между своите възприятия и истината. 2Те не могат да
преминат от възприятия към познание непосредствено, защото не мислят, че го желаят. 3Затова
Бог им изглежда като враг, вместо Такъв, Какъвто е в действителност. 4Именно това безумно
възприятие не им позволява да пожелаят да се издигнат и да се върнат при Него в мир.
3. Нужна им е илюзия да им помогне, защото са безпомощни, Мисълта за мир, защото са
в противоречие. 2Бог знае от какво се нуждае Неговият Син, още преди той да отправи своята
молба за него. 3Той никак не се интересува от формата, но според Волята Му съдържанието се
нуждае от определена форма, за да бъде разбрано. 4Това е достатъчно. 5Формата се
приспособява към нуждите; съдържанието е вечно и неизменно като своя Творец.
4. А трябва да бъде видяно лицето на Христос преди споменът за Бога да може да се
завърне. 2Причината за това е очевидна. 3Да видиш лицето на Христос предполага възприятие.
4
Никой не може да види познанието. 5Но лицето на Христос е велик символ на прошката. 6То е
спасение. 7То е символ на реалния свят. 8Който види това, никога повече не вижда света. 9Той е
толкова близо до Небето, колкото е възможно извън вратата. 10Но остава не повече от крачка, за
да се влезе през тази врата. 11Това е последната крачка. 12И нея ние оставяме на Бога.
5. Прошката също е символ, но като символ само на Неговата воля, тя не може да се
раздвои. 2И така единството, което тя отразява става Негова Воля. 3Прошката е единственото
нещо, което е отчасти все още в света и в същото време е мост към Небето.
6. Божията воля е всичко, което съществува. 2Ние можем само да преминем от нищото
към всичко, от ада към Небето. 3Пътуване ли е това? 4Не, не в действителност, защото истината
не пътува никъде. 5Но илюзиите се сменят от място на място, от време на време. 6Последната
стъпка е само едно преместване. 7В качеството си на възприятие, тя е нереална страна. 8Въпреки
всичко и тази роля ще изчезне. 9Това, което остава, е вечен мир и Волята Божия.
7. Сега вече няма желание, защото желанията се променят. 2Дори и желаното може да
стане не особено добре прието. 3Така става, защото егото не може да съществува в мир. 4Но
Волята е постоянна като дар Божий. 5И каквото той дарява, винаги е Нему подобно. 6Такова е
предназначението на Христовото лице. 7То е дар от Бога, за да спаси Своя Син. 8Погледнеш ли
го и си простен.
8. Колко прекрасен става светът дори в един-единствен миг, когато видиш отразена в
него истината за себе си. 2Сега ти си безгрешен и виждаш своята невинност. 3Сега си свят и се
възприемаш такъв. 4И сега съзнанието се връща при своя Творец; съединявайки Отца и Сина,
Единството на единствата, което стои зад всяко единение, но отвъд всички тях. 5Бог не се
вижда, а само се разбира. 6Неговият Син не получава агресия, а признание.
4. ИСТИННО ВЪЗПРИЯТИЕ – ПОЗНАНИЕ
1. Видимият свят е илюзорен. Той не е сътворен от Бога, защото сътвореното от Него
трябва да бъде вечно подобно Нему. 3При все това, нищо във видимия свят не е вечно. 4Някои
неща ще траят във времето малко повече от други. 5Но ще дойде миг, когато ще настъпи краят
на всичко видимо.
2. Телесните очи, следователно, не са органите, чрез които може да се види реалният
свят, защото илюзиите, които човек вижда, неминуемо ще доведат до още повече илюзии за
реалност. 2И наистина е така. 3Защото всичко, което виждат, не само че не е трайно, но се
поддава на мисли за грях и вина. 4Докато всичко, сътворено от Бога е вечно, без грях и
следователно завинаги без вина.
3. Познанието не е лек за неправилното възприятие, тъй като то е от друго ниво в
сравнение с възприятието и те не могат никога да се срещнат. 2Единствената възможна
корекция за неистинно възприятие трябва да бъде правилното възприятие. 3То няма да бъде
дълготрайно. 4Но докато трае, то идва, за да изцели. 5Защото истинното възприятие е лек с
много названия. 6Прошка, спасение, Изкупление, истинното възприятие, всички са едно и също.
7
Те са едно начало с край, който води до Единството далеч отвъд тях. 8Истинното възприятие е
средството, чрез което светът се спасява от греха, защото грях не съществува. 9И именно това
се вижда от истинното възприятие.
4. Светът стои като стена пред лицето на Христос. 2Но истинното възприятие не вижда в
него нищо, което да е повече от лек воал, който може толкова лесно да се премахне, че това не
би отнело повече от миг. 3И тогава най-сетне светът се разглежда като това, което е
вдействителност. 4И сега той не може да не изчезне, защото има празно място, защото празното
581
място е изчистено и готово. 5Там, където се е виждала разруха, сега се появява лицето на
Христос и в този миг светът се забравя и времето свършва завинаги с това, че светът се завърта
и превръща в нищото, от което е произлязъл.
5. Един забравен свят не може да бъде траен. 2Той е бил дом на плътта. 3Но прошката
вижда отвъд плътта. 4В това е нейната святост, това е начинът, по който лекува. 5Светът на
плътта е свят на грях, защото само ако съществува тяло, е възможен грях. 6Грехът поражда вина
също тъй сигурно, както прошката я премахва. 7А щом веднъж се премахне вината, какво
остава да поддържа този разделен свят? 8Защото и пространството е изчезнало заедно с
времето. 9Само тялото придава реалност на света, защото в своето разделение то не може да се
съхранява там, където разделение не съществува. 10Прошката доказва невъзможността на
тялото, защото прошката отрича разделението. 11В такъв случай онова, което ти ще
пренебрегнеш, ще бъде нещо неразбираемо за теб по същия начин, по който неговата
наличност ти се е струвала сигурна преди.
6. Това е преобразуването, което се дължи на истинното възприятие: онова, което е било
проектирано навън, ти виждаш вътре в себе си и там прошката му позволява да изчезне.
2
Защото е поставен олтарът на Сина и там неговият Отец бива спомнен. 3Тук всички илюзии се
свеждат към истината и се полагат върху олтара. 4Онова, което се вижда във външния свят,
трябва да е отвъд прошката, защото изглежда сякаш извечно греховно. 5Къде е надеждата,
когато грехът се разглежда като нещо отвън? 6Какъв лек може да се очаква за вината? 7Но ако
се разгледа в рамките на твоето съзнание, вината и прошката за миг се срещат една до друга
върху единния олтар. 8А там най-сетне болестта и нейният единствен лек се съединяват в
единна целебна светлина. 9Бог е дошъл, за да приеме своите чеда. 10Прошката е осъществена.
7. И сега познанието Божие неизменно, сигурно, чисто и напълно разбираемо навлиза в
своето царство. 2Няма го вече възприятието - истинно или неистинно. 3Няма я вече прошката,
защото задачата е изпълнена. 4И телата са изчезнали в ослепителната светлина на олтара на
Божия Син. 5Бог знае, че този олтар е Негов, както и на Сина. 6И тук Те се съединяват, защото
лицето на Христос разпръсква със своята светлина последния миг на времето и последното
възприятие на света няма вече цел и причина. 7Защото там, където най-сетне споменът за Бога е
дошъл, няма пътуване, няма вяра в греха, няма стени, няма тела и суровата привлекателност на
вината и смъртта е завинаги премахната.
8. О, мои братя, ако само познавахте онзи мир, който ще ви обгърне и ще ви съхранява
чисти и прекрасни в Съзнанието на Бога, вие щяхте да се втурнете насреща Му, където е
Неговият олтар. 2Да свети твоето Име и Неговото, защото те се сливат тук, на това свято място.
3
Тук Той се навежда, за да те издигне към Себе си, да те издигне от илюзиите в светостта; от
света във вечността; да те върне от страха към любовта.
5. ИИСУС – ХРИСТОС
1. Не е необходима помощ, за да влезеш в Небесното Царство, защото никога не си го
напускал. 2Но е нужна помощ извън теб самия, защото си обгърнат от погрешни вярвания по
отношение на собствената си Идентичност, която в действителност само Бог е установил.
3
Помощници ти се дават под много форми, макар че на олтара те са едно цяло. 4Отвъд всеки
помощник е Божията Мисъл и тя никога няма да се промени. 5Но те имат имена, които за
известен период от време са различни, тъй като времето се нуждае от символи, бидейки
нереално само по себе си. 6Техните имена са легион, но ние няма да отидем отвъд имената,
които използва самият курс. 7Бог не помага, защото Той не познава нуждата. 8Но Той сътворява
всички, които помагат на Неговия Син, докато Синът Му вярва, че фантазиите му са истина.
9
Благодари на Бога за тях, защото те ще те заведат у дома.
2. Името Иисус е име на този, който беше човек, но видя лицето на Христос във всички
свои братя и си спомни Бога. 2Така той стана тъждествен с Христос и вече е не човек, а единен
с Бога. 3Човекът бе илюзия, защото само привидно бе отделно същество, вървящо само в тяло,
което на вид съхраняваше неговия аз от Аза, както става при всички илюзии. 4Но кой може да
спаси, ако не вижда илюзиите, след което да идентифицира истинската им същност? 5Иисус
остава Спасител, защото той вижда фалшивото без да го приеме за истина. 6И Христос
трябваше да се яви в неговия вид пред хората, за да ги спаси от собствените им илюзии.
3. В своето пълно отъжествяване с Христос - съвършеният Син Божи, Неговото единно
творение, Неговото щастие, завинаги подобен Нему и единен с Него - Иисус стана онова, което
всички вие трябва да бъдете. 2Той проправи пътя, за да го последваш. 3Той те води обратно към
Бога, защото е видял пътя пред себе си и го е последвал. 4Осьществил е ясно разраничение,
което за теб е все още смътно, между фалшивото и истинното. 5Показал ти е крайната

582
демострация на това, че е невъзможно да се убие Сина Божи; нито пък може неговият живот да
бъде засегнат по някакъв начин от грях и зло, злоба, страх или смърт.
4. Следователно, всичките ти грехове са простени, защото са останали без последици.
2
Така че са били само сънища. 3Бъзкреси този, който ти е показал това, защото му го дължиш,
след като е споделил твоите сънища, за да се разпръснат. 4И продължава да ги споделя, да бъде
единно цяло с теб.
5. Той ли е Христос? 2О, да, наред с теб. 3Неговият кратък живот на земята не бе
достатъчен, за да предаде могъщия урок, който е научил заради всички нас. 3Той ще остане с
вас, за да ви води от ада, който сами сте създали, към Бога. 5И когато съединиш своята воля с
неговата, погледът ти ще вижда неговата визия, защото е споделен погледът Христов. 6Да
вървиш с него е така естествено, както да вървиш с брат, когото познаваш от рождение, а вие
наистина сте братя. 7Някои горчиви идоли са били създадени от този, който желае да бъде само
брат на света. 8Прости му собствените си илюзии и виж колко скъп брат ще стане за теб.
9
Защото най-сетне ще успокои твоето съзнание и ще те поведе със себе си при твоя Бог.
6. Дали той е единственият помощник на Бога? 2Разбира се, че не. 3Защото Христос
приема много форми с различни имена, докато тяхното единство може да се разпознае. 4Но
Иисус е за теб носителят на единственото послание Христово за Божията Любов. 5Ти не се
нуждаеш от друго. 6Можеш да четеш неговите думи и да извличаш полза от тях, без да го
приемеш в живота си. 7Но той ще ти помогне още повече, ако споделиш болките и радостите си
с него и му ги предадеш, за да намериш Божия мир. "Но преди всичко урокът, който иска да
усвоиш е този:
9
Не съществува смърт, защото Божият Син е подобен на своя Отец. 10Нищо не можеш
да направиш, което да промени Вечната Любов. 11 Забрави своите сънища за грях и вина и ела
заедно с мен да споделим възкресението на Божия Син. 12И вземи със себе си всички онези, за
които Той те е изпратил да се погрижиш, както аз се грижа за теб.
6. СВЕТИЯ ДУХ
1. Иисус е проявление на Светия Дух, Когото той е призовал долу на земята, след като се
е въздигнал на Небето, тоест, напълно се е отъждествил с Христос - Сина Божи, Такъв, Какъвто
е сътворен от Него. 2Светия Дух, Който е творение на единния Творец, творящ с Него и по
Негово подобие и дух, е вечен и неизменен. 3Той бе „призован на земята”, в смисъл, че сега
вече е станало възможно Той да бъде приет и да се чуе Неговия Глас. 4Негов е Гласът за Бога и
следователно е приел форма. 5Тази форма не е Негова реалност, която само Бог познава редом с
Христос, Неговия реален Син, Който е част от Него.
2. Светия Дух е описан през целия курс като даряващ ни отговора на разделението и
провеждащ плана на Изкуплението за нас, установяващ нашата специфична роля в него и
показващ ни точно каква е тя. 2Той е отредил Иисус за водач в провеждането на Неговия план,
защото той е бил първият, който е осъществил собствената си роля до съвършенство. 3Цялата
мощ на Небето и земята Му е дадена и Той ще я сподели с теб, когато ти осъществиш своята
роля. 4Принципът на Изкуплението е бил даден на Светия Дух много преди Иисус да го
приведе в действие.
3. Светия Дух се описва като съхраненото звено на общуване между Бог и Неговите
разединени Синове. 23а да осъществи това специално предназначение, Светия Дух е възприел
двойна функция. 3Той има познание, защото е част от Бога; той има възприятия, защото е
изпратен да спаси човечеството. 4Той е великият принцип на изправлението, приносителят на
истинското възприятие, присъщата сила на Христовата визия. 5Той е светлината, в която се
възприема опростеният свят, в която единствено се вижда лицето Христово. 6Той не забравя
никога Твореца или Неговото Творение. 7Никога не забравя Божия Син. 8Никога не забравя теб.
9
Той ти носи Любовта на твоя Отец, във вечно сияние, което никога няма бъде затъмнено,
защото Бог го е поставил.
4. Светия Дух обитава в онази страна на твоето съзнание, която е част от Христовото
Съзнание. 2Той представлява твоето Аз и твоя Творец, Които сте Единно цяло. 3Той говори за
Бога и също за теб, тъй като е свързан и с Двамата. Следователно Той е, Който доказва, Тяхната
единна Цялостност. 5Привидно е Глас, защото под тази форма изразява Божието Слово за теб.
6
Привидно е Водач през далечна страна, защото имаш нужда от такава форма на помощ.
7
Привидно е това, което отговаря на потребностите, които мислиш, че имаш. 8Но Той не бива
измамен, когато се възприемаш закрепостен от мними потребности. 9Готов е да те освободи от
тях. 10Готов е да те спаси.
5. Ти си Неговото проявление на този свят. 2Твоят брат те зове да бъдеш Негов Глас
заедно с него. 3Той не може сам да бъде Помощникът на Божия Син, защото сам е без
583
предназначение. 4Но свързан с теб, той е светлият Спасител на света, Чиято роля в спасението
осъществяваш в завършен вид. 5Той е благодарен на теб, както и на него, защото си се
въздигнал заедно с него, когато той е започнал спасителното си дело и ще бъдеш редом с него
до свършека на времената, когато няма да остане и следа от сънищата на вражда, в които
танцуваш на тихата мелодия на смъртта. 7Защото на нейно място се чува химнът на Бога. 8И
после Гласът спира, без да приема вече форма, за да се завърне във вечната Безформеност на
Бога.
ЕПИЛОГ
1. Не забравяй нито за миг, че щом това пътуване е започнало, краят му е сигурен. 2По
пътя ще настъпват съмнения, ще си отиват и отново ще идват. 3Но краят е сигурен. 4Никой не
може да не да осъществи определеното от Бога. 5Когато забравяш това, спомни си, че вървиш
редом с Него и с Неговото Слово в сърцето си. 6Кой би могъл да се отчайва, когато има подобна
надежда? 7Може да ти се струва, че се появяват илюзиите за отчаяние, но научи се да не се
заблуждаваш от тях. 83ад всяка такава илюзия, съществува реалност и съществува Бог. 9Защо да
чакаш, за да го постигнеш и да го размениш срещу илюзии, когато Неговата Любов е само миг
нататък по пътя, където свършват всички илюзии? 10Краят е сигурен и гарантиран от Бога.
11
Нима може някой да стои пред безжизнен образ, когато само на крачка от него Светият на
Светиите, отваря древната врата, която води отвъд света?
2. Тук ти наистина си чужденец. 2Но принадлежиш на Този, Който те обича, както обича
Себе Си. 3Помоли се само за моята помощ, за да отместя камъка и според Неговата Воля това
ще стане. 4Ние тръгнахме на това пътешествие. 5Много отдавна краят е написан по звездите и
вложен в Небесата със сияен Лъч, който го съхранява през вечността и през времето. 6И го
съхранява все още; неизменен, непроменен и непроменяем.
3. Не се плаши. 2Ние тръгваме отново на едно древно пътешествие, което е започнало
много отдавна и само изглежда ново. 3Само сме се загубили за малко по пътя. 4Сега ще опитаме
пак. 5Новото начало е сигурно, както не е бил пътят ни досега. 5Огледай се и виж Неговото
Слово сред звездите, където Той е поставил твоето име редом със Своето. 7Вдигни поглед и
открий сигурната си сьдба, която светът скрива, но Бог желае да видиш.
4. Нека се смълчим и да коленичим в миг на благодарност към Този, Който ни призова и
ни помогна да чуем Божия Зов. 2И после нека се изправим и с вяра продължим към Него. 3Сега
сме сигурни, че не вървим сами. 4Защото Бог е тук и с Него всички наши братя. 5Вече знаем, че
няма никога да изгубим пътя си отново. 6Подемаме песента, спряна за миг, макар да ни се
струваше, че не сме я пяли цяла вечност. 7Започнатото тук ще расте и крепне в живота,
придобивайки все по-голямо упование, докато светът спре за миг и забрави всичко, което сънят
за греха бе направил от него.
5. Нека да излезем и да срещнем новородения свят със съзнанието, че Христос е роден
отново в него и че светостта на неговото повторно раждане ще трае вечно. 2Бяхме загубили
пътя си, но Той го е намерил за нас. 3Нека дойдем да срещнем Онзи, Който се връща при нас, за
да отпразнува спасението и края на всичко, което сме си представяли, че сме създали.
4
Утринната звезда на този нов ден сияе над един различен свят, където посрещаме Бог с радост,
наред с Неговия Син. 5Ние, които Го осъществяваме в пълнота, Му благодарим, както Той на
нас. 6Синьт притихва и в тази тишина Бог го приема в Своя дом и му дарява мир.
Превод Мария Кръстева
При сканирането и редактирането на тази книга участваха с безкористния си труд: Атанас
Дюлгеров, Росица Стакева, Диди Михнева, Недялка Янева, Красимира Георгиева, Руми Янкова,
daromi и Spiralata.

584