Пещи за керамика и керемиди от Нове
ДИМИТРИНА МИТОВА-ДЖОНОВА
Археология, 1966, 1, 38-45
a 3,5 км източно от Свищов, в мест-
H ността Стъклен, са останките на ан-
тичния град Нове. Построен върху старо
тракийско селище1 и израсъл като голям
център, Нове е просъществувал до
началото на VII в. на н. е. Изгодното му
стратегическо положение задържа тук
лагеруването на I италийски легион.2 То от
своя страна предлага изгодни условия за
развитие на занаяти и икономика. Затова днес
съвсем не случайно всред развалините на града
се намират много геми,' разновидни по форма и
големина лампи,4 богата домашна керамика,
метални апликации и калъпи за метални
отливки,5 а строителна керамика с печата на I
италийски легион с безспорно производство в
Нове е употребена при монументалното
строителство надалеч в районите на Долна
Мизия.0 За съжаление проучването на този
интересен производствен и военен център
започна едва преди няколко години и ние
знаем твърде малко за него.7
През 1959г. бе проведено проучване върху
стратиграфията на Нове, ясно изразена в
отвесно отрязания Дунавски бряг. Наред с
богатия археологически материал на изток от
крепостната стена, от двете страни на
Текирдере, попаднахме на интересни следи
от изпичане на керамични произведения (обр.
1). Западно от дерето в съседство с градската
стена установихме останки от осем пещи, а
източно — една сравнително добре запазена
пещ и много петна от силно обгоряла пръст.
Пещите на запад от Текирдере намерихме
в много лошо състояние. Те са съборени при
срутване на Дунавския бряг и от тях са
останали в повечето случаи само тесни и
дълбоки петна от изпечената пръст, която е
била в непосредствен допир със стените на
38
пещта. Тук-там при повечето от тях личат
следи от глинена мазилка. При една пещ е
запазена и малка част от скарата й и ма-
зилката от стените (обр. 2 а), а от друга — и
част от отвесната стена, която е органически
свързана със скарата и със стените на долната
камера (обр. 26). Тази стена явно е
подсилвала скарата и е разделяла долната
камера на две половини.
Наличните данни, колкото и оскъдни да
са, ясно говорят, че това са останки от дву-
камерни пещи за изпичане на керамика.
Пещите за изпичане на керамика са от-
давна познати както у нас,8 така и в други
провинции на Римската империя.'-' Новооткри-
тите пеши са изградени изключително от
глина. В терен с естествен наклон — речен
бряг или дол — се изкопава в земята яма със
засводен таван и малък отвор. На пода,
оформен като хоризонтална плоскост, се на-
стила глина в един или няколко пласта. В нея
се набиват колчета с диаметър от 8 до 15 см,
за да се образува скарата. Със същата глина се
измазват стените на ямата. Така се изгражда
горната камера, където се подрежда
керамиката за изпичане. След необходимото
изсушаване и заздравяване на скарата откъм
наклона на терена се издълбава канал, който
отвежда под скарата. Тук в границите,
маркирани от колчетата, той се разширява и
оформя долната камера на пещта — камерата,
в която става горенето. Стените на канала и на
долната камера се измазват също с глина. При
по-големи пещи, предназначени за изпичане на
повече и по-големи материали, скарата се
подсилва със стена или стълб. В такъв случай
подобно на една от новооткритите пещи (обр. 2
а) преди изграждането на скарата пак с глина в
земята се изгражда подпорната стена.
 В зависимост от това, дали двукамерната
пещ е с подпора или не и как е оформена тази
подпора, различаваме няколко вида пещи : 1)
двукамерна пещ със свободна скара1" (обр.
За); 2) двукамерна пещ със подпорна стена,
органически свързана с долната камера и
скарата11 (обр. 3 6); 3) двукамерна пещ със
скара, подсилена от свободна стена (обр. 3 в)
и 4) двукамерна пещ със скара, подсилена със
стълб1'2 (обр. 3 г).
Ако спрем поглед върху тези изменения,
ще видим, че те съвсем не са случайни. Без-
спорно те са продиктувани от предназначе-
нието на пещта, но независимо от това от
конструктивна гледна точка те бележат от-
делни моменти от развитието на двукамер-
ната керамична пещ. Не може да не приемем,
че пръв и най-опростен е планът на двука-
мерната пещ със свободна скара (обр. За) и
последен, най-усъвършенствуван — планът на
двукамерната пещ с подпорен стълб (обр. Зг).
Докато останките от втората новооткрита пещ
(обр. 2 б) категорично говорят за пещ от
втория вариант — пещ с подпорна стена,
органически свързана със скарата и долната
камера (обр. 3 6), то останките от първата пещ
(обр. 2 а) могат да се свържат с всички останали
варианти (обр. За, в, г) и ние трудно бихме
достигнали до нейната реставрация. Ако
обаче вземем общия брой на пещите — осем,
регистрирани макар с минимални данни,
неминуемо ще стигнем до извода, че тук
между източната градска стена на Нове и
Текирдере е било съсредоточено изпичането
на голяма част от керамичното производство
и че тук в съседство с пещите са били ке-
рамичните работилници на античния Нове. Не
по-малко внимание заслужават материалите на
изток от Текирдере (обр. 1). През 1959 г.,
както вече казахме, в тази местност
• Обр. 1. Ситуационен план на керамичните пещи при
Нове Fig. 1. Plan des fours à céramique près de Novae
в профила на речния бряг е разкрита масивна
зидана пещ (обр. 4), а на двадесетина метра от
нея — интересни очертания на големи петна
от червена, обгоряла пръст. Тези петна
започват само на десетина сантиметра от
нивото на терена или направо от него,
достигат в ширина 5—5,5 м и в дълбочина от
0,60 до 1,00 м. Червено изпеченият горен
пласт, колкото слиза по-дълбоко, толкова
повече потъмнява, придобива тъмночервен,
после кафяв цвят, докато съвсем се изгубва и
прелива с цвета на останалата пръст (обр. 4 а).
В тази обгоряла пръст и над нея не намерихме
никакви материали и никакви следи от какъвто
и да е градеж. Тя представлява силно
обгоряла девствена пръст. При тези данни
безспорно е само, че тук над тези петна са
горяли силни огньове и се е развила много
висока температура.
В същата местност през 1961 г., през
пролетта, при строежа на градския плаж са
разкрити и разрушени с взрив още десетина
пещи. При проведеното по-късно проучване
на това място недалеч от пещта е разкрита
още една добре запазена пещ и две обгорели
петна.18
Разкриването на пещта през 1959 г. става при
срутване на Дунавския бряг. Земната
пукнатина съвпада с надлъжната й ос и заедно
с пръстта се отцепва и част от самата скара и
половината от канала, който отвежда до нея.
Така в профила на брега се очертава ясно
нейният надлъжен разрез — масивен, остъклен
стълб преминава чрез засводяване към
стените и образува тежка покривна стена-
скара; към него се насочва тесен коридор с
отвор към Текирдере (обр. 4); тежката,
масивна скара, прорязана от разклоненията на
въздушни канали, излиза на нивото на терена
като гладка, четириъгълна площадка. И тази
пещ е изградена по установения вече принцип
— в склона на Текирдере е изкопан тесен,
дълъг 1,20 м тунел, с височина 0,60 м. Той
отвежда в долната камера—същинската пещ.
Тя от своя страна представлява четиристранна
яма с максимални размери 3,20 X 2,70 м.
Стените й са съвсем неправилни. На места са
силно огънати, а към ъглите образуват
дълбоки ниши (обр. 4). Центърът й е зает от
масивен стълб с диаметър 1,20 м. На 1,10 м от
основата си той се разширява и с неравномерно
гъбовидно засводняване стъпва в пръстта.
Както стълбът, така и сводът са изградени от
фрагменти на извити тегули, споени с глинена
мазилка, дебела колкото самите фрагменти.
39
Стените на долната камера и на коридора са дим, че тя се различава съществено от по-
измазани неколкократно с дебела глинена знатите у нас пещи от тази епоха. Тук в
мазилка, заглаждана направо с ръце. Вслед- земята е вградена само долната камера. Гор-
ствие на високата температура те са силно ната камера — камерата на изпичането, е из-
остъклени. Крайно интересно е устройството цяло над терена. Този факт, както и масив-
на свода. Той е предназначен не само да за- ността на скарата говорят, че тя е предна-
твори едно пространство с масивен централен значена за изпичане на тежък, обемист про-
стълб, но и да понесе огромната тежест, която дукт, който трудно би се вместил в една
същевременно позволява през него да затворена подземна камера. Такива са обаче
преминават извънредно много въздушни ка- изискванията на големите керамични съдове —
нали. Затова повърхността на този свод е долиуми и амфори,10 но и на строителната
силно нагъната. От всяка гънка започва канал, керамика. Ако изходим от обстоятелството,
който се разклонява в дебелината на свода че скарата има правоъгълна форма, която не
така, че над него от всеки канал излизат по може да не е в зависимост от формата на
няколко отвора. Особено сложно е продукта, който ще бъде печен в нея, ще
изграждането на каналите в дебелината на приемем, че пещта е предназначена за изпича-
свода. Изграден в средата, с диаметър 1,20 м, не на строителна керамика.
той заема мястото, където температурата е Пещите за изпичане на строителна кера-
най-благоприятна — охлаждането най-слабо и мика са отдавна разкрити в останалите рим-
изпичането най-добро. Това налага развиване ски провинции-17 Въз основа на тях можем да
в дебелината му на сложна мрежа от канали, доизясним първоначалния вид и на нашата
които да отведат и в тази част на скарата пещ. Устройството на долната й камера се
топъл въздух. Няма съмнение, че именно по- различава съществено от устройството на
ради тази причина е наложена употребата на останалите пещи за строителна керамика, но
странния строителен материал — фрагменти тя е запазена сравнително добре и за нея
от керемиди. Малките безформени фрагменти имаме пълна и вярна представа. За устрой-
с грапави страни улесняват извънредно много ството на горната камера се налага обезателно
изграждането на сложната скара и устояват да потърсим аналогии. Загатнатият при нас
много повече на разширението при високата зид на южната страна от три реда тухли и
температура.14 Така изградена, изцяло в земята, съвсем заличен при останалите страни е
над повърхността пещта се оформя като намерен в много добър вид при пещите в
правоъгълна скара с много безразборно • Обр. 2. Останки от грънчарски пещи при Нове Fig. 2.
пръснати канали. Надлъжната страна на Restes des fours de poterie près de Novae
скарата е 3,40 м, а напречната, ако съдим по
запазената част, около 3 м. Скарата е
обградена от зид, стъпил на здрав терен, извън
същинската пещ. Зидът е изграден от тухли и
хоросан. Достигналата до нас минимална част
от него е висока 0,25 м. Каква е била
първоначалната височина и дебелина на този
зид, не знаем. Запазен днес над терена, на
най-високата му част, той е съвсем разрушен
и обезличен.
При проучването както на пещта, така и на
заобикалящия я терен не намерихме датиращ
материал. За времето на изграждането й
съдим единствено от строителния материал.
Докато тухлите трудно биха ни помогнали в
случая, то фрагментите от извитите тегули, от
които изключително е изградена пещта, сочат
една по-късна римска епоха — IV—V в. на н.
е. Към късната античност е отнесена и
новооткритата пещ в Нове с аналогичен
градеж.15
Ако разглеждаме по-обстойно строежа и
устройството на новооткритата пещ, ще ви-

40
Аквинкум18 (Унгария), Сармизегетуза (Ру-
мъния)19 и в Гемайндевалд фон Шпайхер
(Германия).20 При реставрацията на пещта в
Сармизегетуза оградният зид е затворен и
огражда затворена четиристенна горна камера.
Макетът на реставрираната пещ от Гемайн-
девалд фон Шпайхер, както и добре запазе-
ната горна камера на пещта от Аквинкум
представят горната камера като правоъгълно
• Обр. 3. Схема за развитието на грънчарските пещи
Fig. 3. Schéma de l'extension des fours de potier
6 Си. Археология, кн. 1. 1966
помещение с тесен вход на една от страните
си. Входът на макета от фон Шпайхер е на
тясната страна, срещуположната на отвора на
долната камера, а при Аквинкум — на стената
вляво от отвора на долната камера. Доколкото
реставрацията на пещта от Сармизегетуза е
правдива, не можем да кажем. Основавайки
се на автентично запазения вход при
Аквинкум и фон Шпайхер, както и на
логиката, трябва да приемем, че горната
камера и на нашата пещ на една от страните си
е имала вход, прорязващ оградната стена от
горе до долу. Изградена над терена без вход,
тя би била съвсем недостъпна и подреждането
й абсолютно изключено. На коя страна е бил
входът, не можем да кажем. Това зависи
преди всичко от мястото на работилниците.
Височината на горната камера, ако съдим по
посочените аналогии, е била около 1,20—1,50
м, а дебелината — не по-малка от 1 м.
Ако хвърлим поглед върху плана на пе-
щите за строителна керамика, ще видим, че
той не се различава от плана на пещите за
керамични произведения (обр. 2,5). Измене-
нията, които стават, са по-скоро в строежа и
експлоатацията и са наложени изключително
от новия продукт. Тежката и обемиста
строителна керамика не може да се вмести в
затворената в земята камера и камерата се
изгражда над терена. Хоризонталната скара
не е в състояние да понесе новото натовар-
ване и тя прераства в свод, а четириъгълната
форма на строителната керамика изисква и
скара с четириъгълен план. Глината,
предпочитана като строителен материал при
керамичните пещи, вече е неподходяща и се
заменя с кирпич, тухла, камък. Така двука-
мерната пещ за керамика с предпочитан
кръгъл план прераства в двукамерна пещ за
строителна керамика с четиристенен план, с
вкопчана в земята и засводена долна камера,
изградена от строителни материали (обр. 5). И
при пещите за строителна керамика в
зависимост от големината на пещта можем да
установим съвсем същите изменения : на
камерата със свободна скара отговаря камера
с едносводово покритие (обр. 5 а), на камера с
вградена подпорна стена — камера с
двусводово покритие (обр. 5 б), разделена на
две отделни засводени помещения, на каме-
рата със свободна подпорна стена — камера с
подковообразно засводяване (обр. 5в) и на
камера с подпорен стълб — камера с пръс-
теновилно засводяване (обр. 5 г.). Горната ка-
мера от засводена, затворена и изградена в
41
земята камера при пещите за керамика пре-
раства в иззидана над земята четиристенна
камера.
И при пещите за строителна керамика най-
съвършена по план и изпълнение е пещта с
пръстеновидно засводяване на долната ка-
мера. Този начин на градеж е сравнително
слабо застъпен. Такива пещи за строителна
керамика досега не са познати. Най-близка по
план и единствен паралел виждаме в една пещ
за керамика от Олбия, която има в центъра
четиристранен подпорен стълб. Пещта от
Олбия датира от I—III в. на н. е.21 У нас,
колкото и странно да е на пръв поглед, на
същия принцип е построено помещението
при Поморийската гробница.22 Разбира се, това
сходство се дължи само на обстоятелството,
че и тук пред строителя независимо от пред-
назначението на строежа е поставен за раз-
решение един и същ проблем — затваряне на
подземно, достъпно пространство, което да е
в състояние да понесе върху покритието си
извънредно голямо натоварване — могилен
насип при Поморийската гробница и нареден
за изпичане строителен материал при пещта.
Не по-малко внимание заслужава и въ-
просът за конкретното предназначение на
пещта. От разгледаните досега в литературата
пещи за строителна керамика от античността
единствено при една пещ на Олбия над
скарата са намерени калиптери.23 Независимо
от това всички те се третират като пещи,
предназначени за изпичане на тухли и керемиди.
Нашите наблюдения водят до нови изводи. За
да дадем правилно тълкувания, трябва да се
върнем отново към нашата пещ и да я
поставим в заобикалящата я среда. Вече
знаем, че в съседство с нея са намерени и
разрушени още десетина пещи, а около нея на
същото ниво на терена са пръснати много
големи петна от силно обгоряла девствена
пръст. Ако съпоставим тези данни с данните
от мястото на изпичане на строителни
материали (ръчни тухли и керемиди) в
близкото минало, ще видим, че те напълно се
покриват. Възможност да проучим този
именно процес от производството на строи-
телната керамика по нашите земи до неот-
давна ни предложиха развалините на тухлар-
ските и керемидчийски работилници на Игна-
тови в с. Берайници, на 5 клм югозападно от
Трън. За възстановяването и за експлоа-
тацията им получихме сведения от един от
наследниците, който на младини е работил в
тези86 работилници.24 Тук, както и изобщо у
нас, тухлите и керемидите се пекат по два
42
различни начина — тухлите в коптор (кофтор),
а керемидите във фурни (обр. 6а,б). Копторът
е специален начин на подреждане на тухлите,
при който тухлите се нареждат така, че между
тях се образуват дълги канали, в които става
паленето на огъня (обр. 6 б). Това е един
крайно икономичен начин на изпичане. В този
случай не е необходимо изграждането на
специална пещ, а наред с това се пести
гориво. Запаленият между тухлите огън се
използува изключително за изпичането, без да
се губи каквато и да е температура в загряване
на пещта. Но така могат да се пекат само
тухлите. Керемидите със своята крехкост и
форма налагат непременно ползуването на
специална пещ, така наречената днес фурна
(обр. 6 а). Фурната се състои от вкопано
изцяло в земята огнище и изградена над земята
четиристенна фурна. Фурната е с отвесни
стени и има вход, който прорязва стената, на
която е оставен, от горе до долу. Височината на
фурната е, 1,50—2,00 м. Изградена е от тухли,
споени с глина. Огнището е изградено също
от тухли и глина, като сводът му се носи от
ребра, а между тях са въздушните канали. Тази
фурна е абсолютно копие на римските пещи. И
тя има четириъгълен план, изградена е от
строителни материали, камерата на горенето е
вкопана в земята, а камерата на изпичането е
изнесена изцяло над земята. Скарата от тази
пещ се различава от античната само по
формата на строителния материал. Пещта край
с. Берайнци е със сравнително малки размери,
но по същото време и на същото място е
имало и големи фурни с двусводова пещ с два
входа при камерата на изпичането. Зарежда-
нето на фурната става през входа. Над скарата
се нареждат керемидите, изправени в
• Обр. 4 Пещ за керемиди при Нове Fig. 4. Four à briques
près de Novae
няколко реда една над друга. Керемидите до
входа се поставят най-после. След това входът
се зазижда и замазва. Над стените на пещта и
над част от наредените в нея керемиди се
изгражда от отпадъчни материали и глина
малка подпокривна стена. Тя стеснява големия
отвор на фурната. Над останалата част от от-
вора се нахвърлят парчета от керемиди така, че
едновременно да затварят отвора и да
задържат температурата, без да пречат на
горенето. Паленето на фурната става с дърва
или с дърва и въглища. След получаването на
необходимата температура отворът на
пещта се зазижда. Изпечените керемиди се
изваждат, фурната се почиства и подготвя за
ново зареждане. Когато остарее и стане
негодна, тя се изоставя, но изградена от
трайни материали, остъклени от високата
температура и вкопани в земята, тя е слабо
уязвима от времето и атмосферните влияния.
Благодарение на това фурните за изпичането
на керемидите оставят задълго трайни следи.
Не така стои въпросът с коптора. След из-
пичането на тухлите той се разваля. Годните
тухли се извозват, останалото се разпилява и
от коптора остава като единствена следа
само червено изпечената в дълбочина девст-
вена пръст. Новият коптор може да бъде,
нареден както тук, така и на всяко друго под-
ходящо място. В зависимост от това, дали
над даден терен е ставало едно или няколко
изпичания, земята бива повече или по-малко
изпечена. И копторът може да се пали както с
дърва, така и с дърва и въглища. Независимо
от различния метод на изпичане при
коптора и при фурната се получава еднаква
температура20 и затова неотдавнашната наша
ръчна тухла и керемида, изготвени от близка
по състав и умесване глина, имат съвсем
еднакви качества. Ако съпоставим тези данни
с данните от производството на строителни
материали в античността, ще видим, че те
напълно се покриват. Всичко това води до
извода, че и в античността тухлите са се из-
пичали в коптора, а керемидите във фурни—
познатите ни пещи. Няма никакво съмнение
че в района на Текирдере е ставало изпи-
• Обр. 5. Петна от обгоряла пръст от коптор,
очертани в Дунавския бряг Fig. 5. Taches de terre
brûlée remarquées sur les rives du Danube
• Обр. 6 Схема за развитието на пещи за керемиди
Fig. 6. Schéma de l'extension des fours à briques
• Обр. 7 Съвременно изпичане на ръчна строителна
керамика : а — пещ за керемиди в с. Берайщи до Трън ;
б — коптор Fig. 7. Cuisson actuelle de céramique
travaillée à la main destinée aux constructions :
a) four à briques du village Beraïnci, près de Trân;
b) koptor

43
чане на тухли и керемиди. От изпичането на
керемидите са останали масивните, остъклени
камери на горенето със запазени на места
части от зида на камерата на изпичането, а от
изпичането на тухлите — само изпечената до
червено девствена пръст на мястото, дето е
бил изграден копторът. Лишена от всякакви
доказателства за причините, вследствие на
които е станало нейното обагряне, тази пръст
говори много малко. И ако ние днес си по-
зволяваме да дадем някакво тълкуване, това
се дължи не само на безспорната аналогия, но
и на обстоятелството, че петната от об-
горялата пръст се намират в един и същ пласт
с пещите, че са разположени между тях на
същото ниво и че са органически свързани с
тях. Това предположение се потвърждава и от
факта, че броят на досега разкритите пещи за
изпичане на строителни материали е
сравнително малък. Ако приемем, че старите
римляни са изпичали в пещи и тухлите, така
широко застъпени в тяхното строителство, то
броят на пещите щеше да бъде много по-
голям и те щяха да бъдат един от често
срещаните паметници.
Езиковите данни потвърждават това пред-
положение. У нас, както и в Албания27 и Ру-
мъния28, думата коптор (кофтор) във всички
областни говори има значение на подредени
за изпичане тухли.29 Своя произход тя води от
coquo, дума от латинския език, тясно
свързана с терминологията в тухларството
още в античността.30 Как точно са наричали
тогава коптора, не знаем, но че това понятие е
произхождало от същия корен, свидетел-
ствуват достигналите до нас понятия за пе-
чена тухла — later coctus и coctorium — място
и уред за изпичане изобщо.32 Съвсем есте-
ствено е и през вековете, така както става и
днес, производственият принцип да се приема
със съответната терминология и заедно с
изграждането на пещта и коптора през сред-
новековието33 и в наше време да се употре-
бяват и античните термини, претърпели из-
мененията от местните говорими езици.
Интересен е и въпросът за притежателя на
пещите и за появата на извитата тегула.
Употребена като строителен материал на но-
вооткритата пещ, тя безспорно е производ-
ство на работилниците, към които е принад-
лежала и самата пещ. От многобройните пе-
чати на тухли и керемиди знаем, че в Нове са
работилниците на I италийски легион.
Широките римски керемиди — тегули, които
44
носят печат на 34легиона, са изключително
обаче с прав ръб. Досега в литературата няма
съобщение за извита тегула с печат. Не без
значение в случая е и фактът, че извитите
тегули отстъпват място на другите керемиди
не само по форма, но и по качество. Тези
констатации — липса на печат, опростена
форма на влошено качество, говорят, че
римските извити тегули са производство на по-
малки работилници, задоволяващи нуждите на
по-малък район, непредназначени за по-далечна
търговия и стокообмен. Установената датировка
(IV—V в. на н. е.) изяснява обстоятелствата на
тяхната поява и причините за налагането им
впоследствие. След III в. на н. е. вниманието
на империята е насочено изключително към
зачестилите варварски нашествия и вътрешни
размирици. Отделянето на войскови части за
производството в императорските и военни
керемидчийски и тухларски работилници е
изключено. Постоянните грабежи и пожари
спъват дейността и на големите частни
робовладелски работилници. Но докато
производството на строителни материали е
крайно затруднено, нуждите от тях, особено от
керемидата, неимоверно нарастват. Всяко
нападение е свързано с пожари и разрушения,
а покривната конструкция е най-лесно
уязвима. Старите императорски и
робовладелски работилници с реномирана,
висококачествена стока от ден на ден
намаляват своята продукция и вече не са в
състояние да задоволяват местните нужди. В
тази именно обстановка се раждат новите
работилници. Те принадлежат на хора с
ограничени материални възможности и слабо
квалифицирани работници. Това естествено
довежда до влошаване на качеството, до
опростяване на формата, а то от своя страна
изключва необходимостта от фабрична марка-
печат. Така в такава епоха и при такива
обстоятелства са строени пещите и
изграждани копторите на изток от Текир дере,
открити преди няколко години. Кой е техният
притежател, не знаем, но те в никакъв случай
не са императорски или военни. Дали тук на
изток от градските стени не са били и в
античността керемидчийските и тухларски
работилници и дали между разрушените в
наши дни с взрив пещи не са унищожени и
останките от пещите и копторите на I
италийски легион, ще покажат бъдещите
проучвания на терена около стария Нове.
 1
С. С т е ф а н о в , Предримски паметници от Нове,
ИАИ, 2
XIX, 1955, стр. 49 и сл.
W. К u b i t s c h е k, Legio, RE, XII, 1412 ; В. F i-
1 o w, Die Legionen der Provinz Moesia, Leipzig, 1906,
стр. 63. За сформирането на легиона вж. Т. И ва н о в,
Един нов паметник, датиран по актийската ера от доли
ната на Средна Струма, Археология, VII, 1965, кн. 2,
стр. 316 и сл.
4
Непубликувани материали от Свищовския музей.
М. Ч и ч и к о в а , Калъпи за антични глинени
лампи от Мизия, ГПНМ, II, 1950, стр. 150, обр. 1,2 и
стр. 6151, обр. 7,8.
8
Непубликувани материали от Свищовския музей.
3. M о р ф о в а, Римски тухли и керемиди с печати
от Северна
7
България, Археология, V, 1963, кн. 1, стр. 33.
К. М а е в с к и й , Археологические исследования
западного сектора Нове в 1960—1961 г., ИАИ, XXVI,
1963, стр. 115; К. М а е в с к и й , С. К о л к у в н а ,
М. Л ю б а н с к а , Ст. П а р н и ц к и—П у д е л к о,
Л. Прес и Б. Р у т к о в с к и й , Археологические ис
следования западного сектора Нове в 1962 г., ИАИ,
XXVII, 1964, стр. 195 и сл. ; Д. П. Д и м и т р о в ,
М. Ч и ч и к о в а и Б. С у л т о в , Раскопки в восточном
секторе Нове в 1961 году, ИАИ, XXVI, 1963, стр. 133
и сл. ; Археологические раскопки в восточном секторе
Нове8 в 1962 г., ИАИ, XXVII, 1964, стр. 217 и сл.
И. В е л к о в , Новооткрити старини, ИАИ, VII,
1932/1933, стр. 405; Г. Ko ж у х а р ов, Пещ за гли
нени съдове в Белоградчик, ИАИ, XVIII, 1950, стр. 396
и сл. ; Д. M и т о в а—Д ж о н о в а, Пещ за керамични
произведения от Ново село, Видинско, Археология, I,
1959, кн. 1—2, стр. 79; Б. Н и к о л о в , Грънчарска
пещ при село Алтимир, Археология, III, 1961, кн. 4,
стр. 51
9
и сл.
В. Д. Б л а в а т с к и й , Античная археология Се-
верного Причерноморья, Москва, 1961, стр. 46, фиг. 17 ;
Neep, Bericht über die Vermehrung der Sammlungen
Stadt Mainz, Mainzer Zeitschrift VIII—IX, 1913/1914,
стр. 129, обр. 31,51; R. C a g n a t e t V. C h a p o t ,
Manuel d'archéologie romaine, II, стр. 462, обр. 655 ;
A u g u s t s t i e r e n , Römische Töpferöfen in Lager Hal
tern, Germania XVI, 1932, стр. 112, обр. 1, 2; G. Be
ne n s, Beitrage zur römischen Keramik, Mainzer Zeit
schrift X, 1915, стр. 92, обр. 6; J. von Hagen, Au
gusteische Töpferei auf dem Furstenber, Bonner Jahr
bücher, кн. 112—113, стр 343, табл. XLIX, 1—2,обр.1 ;
T. R e y m a n.Vyzkumy krakovského strediska v Poce,
Archeologické rozhledy, 1949, cast 4, стр. 175, 83—8;
H. M y 1 i u s, Römische Funde in Bonn, Denkmalpflege
und Heimatschutz,
10
1926, кн. 10—12, стр. 185.
11
T. R e y m a n, цит. съч.; Д. Д ж о н о в а, цит. съч.
R. C a g n a t et V. C h a p o t, цит. съч., стр. 462,
обр. 12655.
A u g u s t S t i e r e n , цит. съч., стр. 112, обр. 1,2 ;
Б. Н и к о л о в , цит. съч., стр. 51; В. Д. Б л а в а т
ский,13цит. съч., стр. 46 и сл.
Тези данни дължим на Въло Ц. Вълов, дирек
тор на музея в Свищов по това време. Вж. в съ-
щата книжка В. В ъ л о в , Пещ за строителна керамика
от Нове.
14
Тази строителна техника вероятно често е застъп-
вана в Нове. По същия начин е изградена и новооткритата
през 1960—1961 г. пещ в градските черти. Вж. K. M а-е в
с к и й, Археологические исследования западного сектора
в 1960/1961 гг., ИАИ, XXVI, 1963, стр. 122, обр. 9.
16
К. М а е в с к и й , цит. съч., стр. 122, обр. 9.
16
Л. М. С л а в и н , Ольвия, Киев, 1951, стр. 42.
17
В. K u z s i n s z k y, Agazgyari romai fazekas-
telep Aquincumban Budapest regiségi, XI, 1932, стр. 40 ;
K. S c h u m a c h e r , Das römische Mainz, Mainzer Zeit
schrift I, 1906, стр. 28, обр. 14; S. L o e s c h c k e, Die
römischen Ziegelöfen im Gemeindewald von Speicher,
Trierer Zeitschrift, 1931, VI, стр. 1, обр. 2—4; C h. Ste
fan, Un cuptur romanu de ars tigle descuperit la Gar-
vân, Studii ji cercetâri de istorie veche, VIII, 1957,
кн. 1—4, стр. 339, обр. 1—2; O c t a v i a n Floca, Der
Römische Ziegelöfen von Sarmizegetusa, Dada, IX—X,
стр. 431, обр. 1—4, табл. I.
18
В. K u z s i n s z k y, цит. съч.
19
Oct. Floca, цит. съч.
20
S. L о е s c h c k е, цит. съч.
21
Л. M. С л а в и н , Ольвия, Киев, 1951, стр. 42;
В. Д. Б л а в а т с к и й , цит. съч., стр. 46.
22
И. В е н е д и к о в , Т. П е т р о в иБ. К у з у п о в ,
Античната гробница край Поморие, Бургас, 1960, обр. 14.
23
Л. М. С л а в и н , цит. съч., стр. 42.
24
Сведенията дължа на M. M. И г н а т о в от София.
25
Сведенията за Етрополе дължа на Кр. Матеев,
уредник на музея в Етрополе, а за Добруджа — на
инж.26 Ст. Стоянов от Техноекспортстрой, София.
За производството и качествата на нашето про
изводство на строителни материали се консултирахме с
керамика Зд. Чемширев, на когото изказваме тук бла
годарност.
27
Сведенията за Албания дължа на Ефтим Вангел
Дука от София; И. П е т к а н о в , цит. съч. и посочената
там 28
литература.
Сведения за Румъния дължа на Лукреция Арна
удова от София ; И. П е т к а н о в , цит. съч. и посо
чената там литература.
29
И. П е т к а н о в , цит. съч., стр. 302.
30
И. П е т к а н о в , цит. съч. стр. 296 ; Н. Blüm-
n е r, Technologie und Terminologie der Gewerbe und
Künste bei den Griechen und Römern.
31
H. В1 ü m n е r, цит. съч., II, 14 ; Ebert, RE, 900
Later, Leipzig, II, 19, 1875.
32
И. П е т к а н о в , цит. съч. и посочената там ли
тература.
33
Средновековните пещи не само у нас, но из
общо във всичките области на старите римски про
винции са съвсем аналогични на римските.
34
К. Ш к о р п и л, Абоба Плиска, ИРАИК, X,
стр. 259, табл. LII ; Д. Д е ч е в, Тухли с латински пе
чати, ГПБМ, 1937/1939, стр. 119 ; 3. M o p ф о в а, Рим
ски тухли и керемиди с печати от Северна България,.
Археология, V, 1963, кн. 1, стр. 27; К. М а е в с к и й ,
цит. съч., ИАИ, XXVII, стр. 212, рис. 30.