ПРОЕКТ НА

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ ПО
СЪДОВА ХИРУРГИЯ

2019
1. Основна характеристика на медицинската специалност:
1.1. Дефиниция, основни цели и задачи на медицинската специалност.
Съдовата хирургия включва хирургично лечение на заболяванията на кръвоносната
и лимфната система. Съдовата хирургия обхваща познанията, техническите умения
и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните
болести на кръвоносната и лимфната система. Научната база включва, но без да се
ограничава само до тях, болестите на аортата, каротидните, мезентериалните и
бъбречните артерии, артериалните съдове на горните и долните край ници, на
периферните артерии и вени, на кухите вени и порталната вена, на лимфните
съдове и басей ни. Съдовата хирургия изисква задълбочени познания по анатомия,
физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, органна
функционална диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване,
постоперативни грижи, интензивни грижи, травма, онкология и трансплантология.
1.2. Определяне на видовете дей ности в обхвата на медицинската специалност
(промотивни, профилактични, диагностични, лечебни, рехабилитационни).
1.2.1.Хирургично лечение и диагностика се извършва в следните лечебни заведения:
1.2.1.1. Извънболнична хирургична помощ- осъществява се в обем,
съответстващ на основния пакет от здравни дей ности, гарантиран от
бюджета на НЗОК.
1.2.1.2. Първична - в кабинет за индивидуална или групова практика;
1.2.1.3. Специализирана - в кабинет за индивидуална и групова практика за
специализирана медицинска помощ, СИМП – специализирана
извънболнична медицинска помощ.
1.2.2.Болнична хирургична помощ:
1.2.2.1. Многопрофилни болници за активно лечение;
1.2.2.2. Специализирани болници за активно лечение.
1.2.3.Болнична хирургична помощ се осъществява в хирургична клиника/отделение с
обособени операционни зали (зона, блок). Видът на структурата се определя от:
1.2.3.1. Обема на извършваната дей ност по специалността съдова хирургия;
1.2.3.2. Броя и квалификацията на лекарите с придобита специалност съдова
хирургия;
1.2.3.3. Обема и вида на осъществяваните медицински дей ности от лечебното
заведение;
1.2.3.4. Наличната медицинска апаратура и техническо оборудване;
1.2.3.5. Наличие на условия за формиране на интердисциплинарни екипи.
1.3. Описание на интердисциплинарните дей ности между медицинската специалност и
други медицински специалности и дефиниране на взаимодей ствието и
координацията между тях.
1.3.1.Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага на
територията си с клинична лаборатория ниво II и микробиологична
лаборатория.
1.3.2.Кардиология.

Стр. 2 от 42
 1.3.3.Клиниката/отделението по съдова хирургия трябва да има възможност за
осъществяване на интегрирана дей ност със следните структури, локализирани
в болницата или в друго лечебно заведение на територията на същото населено
място или възможности за консултации със следните специалности: невролог,
ендокринолог, алерголог, уролог, отделение по диализа
1.3.4.Отделение /клиника по образна диагностика
1.3.5.Ангиолог към Структурата по Съдова хирургия - препоръчително
2. Изисквания към лицата, осъществяващи професионална дей ност по специалността:
1.4. Изисквания към дей ността на специалиста по Съдова Хирургия.
1.4.1.Специалистът по Съдова хирургия е лице с придобита специалност "Съдова
хирургия"
1.4.2.Специалистът по съдова хирургия извършва самостоятелно хирургични намеси
в обем, съответстващ на придобитата компетентност. Компетентността в
съдовата хирургия означава устой чиво, адекватно и умело решаване на
съдовохирургичните проблеми. Това изисква натрупването на опит от
активното лечение, както и участие в продължаващото медицинско обучение.
1.4.3.Лекарите-асистенти в клиниките по съдова хирургия задължително участват в
научната и преподавателската дей ност.
1.4.4.Специалистът по съдова хирургия подпомага решаването на проблеми в
областта на съдовата патология, произлезли в хода на лечението на тези
болести, от специалисти по вътрешни болести, педиатрия, гастроентерология,
нервни болести, онкология, травматология, трансплантология и др.
1.4.5.Специалистът по съдова хирургия активно участва във всички етапи на
диагностично-лечебния процес. Това включва изследване на пациентите,
вземане на решение относно индикацията за операция при всеки отделен
случай , поддържане на високоспециализиран оперативен екип, способен да
извърши необходимата операция при всеки пациент, както и да осигури
адекватното му следоперативно наблюдение. Лекар с призната специалност по
съдова хирургия след сертификация (ресертификация) по Ендоваскуларна
хирургия, може да извършва високоспециализирани дей ности, дефинирани в
съответния документ.
1.5. Изисквания към дей ността на специализанта по Съдова Хирургия
1.5.1.Специализантът по съдова хирургия е лекар без специалност или с придобита
друга специалност, в процес на обучение или завършил цикъла на обучение, но
без придобита специалност по съдова хирургия.
1.5.2.Специализантът по съдова хирургия работи под ръководството на лекар с
придобита специалност по съдова хирургия или на началника на
отделението/клиниката по съдова хирургия. Това ръководство се отнася към
изискванията на ежедневната диагностично-лечебна работа; към участието в
оперативната дей ност като член на операционен екип или като хирург-
оператор, работещ под наблюдението на хирург-специалист; към цялостния
процес на теоретична и практическа подготовка по специалността "Съдова
хирургия".

Стр. 3 от 42
 1.5.3.Специализантът по Съдова хирургия работи като асистент или оператор в
рамките на своята компетентност под наблюдението, контрола и
задължителното ръководство на хирурга-оператор с придобита специалност,
кой то е ръководител на хирургичния екип.
1.6. Изисквания към дей ността на лекар без специалност или с друга клинична
специалност.
1.6.1.В структура по Съдова хирургия могат да работят и лекари с придобита
специалност по хирургия, образна диагностика, които в екип с лекар –
специалист по съдова хирургия, могат да извършат хирургични или
ендоваскуларни намеси
1.7. Дей ности в обхвата на медицинската специалност, изискващи допълнителна
квалификация
1.7.1.Ендоваскуларно лечение на артериална и венозна патология се извършва от
лекар с придобита специалност, след придобиване на сертификат за
ендоваскуларна хирургия.
1.8. Изисквания към медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи.
1.8.1.Медицинската сестра в отделението/клиниката по съдова хирургия наблюдава
общото състояние на болния, притежава компетентност да превързва
оперативните рани и да оценява тяхното състояние, да следи основни
параметри в пред- и следоперативния период (пулсова честота, температура,
честота на дишането, диуреза, обем и вид на изтичащите течности през
дренажи, назогастрална сонда, катетри), регистрира резултатите и уведомява
лекар при отклонение от нормата. Да познава основната симптоматика при
артериалните и венозните заболявания и признаците за евентуално настъпило
усложнение в пред/следоперативния период, следпроцедурен-ако се касае за
ендоваскуларна процедура.
1.8.2.Операционната медицинска сестра е медицинска сестра с опит и квалификация
в областта на хирургията. Тя познава хода на операциите, подготвя и осигурява
необходимите инструменти, консумативи и лекарствени продукти, като
контролира техния брой до края на операцията, стриктно следи за стерилността
на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в
операционната зала. Операционната медицинска сестра осигурява качествени
здравни грижи в операционната зала и по време на операцията, изпълнява
нарежданията на ръководителя на хирургичния екип. Тя допринася за
сигурността на пациента по време на престоя и третирането му в операционния
блок и е равностоен член на хирургичния екип.
1.9. Изисквания към други лица, осъществяващи професионална дей ност, имаща
отношение към специалността.
1.9.1.Санитарите нямат достъп до леглото и храната на болните. Те изпълняват
задачи, свързани с обслужването на пациента, и технически задачи са
възложени от лекар или медицинска сестра.
3. Изисквания за осъществяване на дей ността по специалността:
1.10. Изисквания за осъществяване на дей ността в първичната извънболнична
медицинска помощ:
Дей ност по Съдова хирургия не се осъществява в първичната извънболнична
медицинска помощ,

Стр. 4 от 42
1.11. Изисквания за осъществяване на дей ността в специализирана извънболнична
медицинска помощ.
1.11.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дей ността:
1.11.1.1. Устрой ство и оборудване на помещенията – само специфични здравни
изисквания

1.11.1.1.1.1. Изисквания към извършването на някои дей ности:

1.11.1.1.1.1.1. Изпирането на постелъчния инвентар и работното
облекло се извършва в перални, предназначени за целта.
1.11.1.1.1.1.2. Събирането, съхраняването и последващото третиране
на битовите отпадъци и опасните отпадъци от
медицинската дей ност се извършват съгласно изискванията
на Закона за управление на отпадъците и нормативните
актове по прилагането му.
1.11.1.2. Изисквания за медицинска апаратура, оборудване и техника;
1.11.1.3. Кабинетът по съдова хирургия е оборудван съгласно изискванията
на Наредба 3 от 2015 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по
хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова
хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия (ДВ, бр. 11 от
2015 г.).
1.11.1.4. Специалистите по съдова хирургия в групова практика за
извънболнична медицинска помощ, медицински център, медико-дентален
център и диагностично-консултативен център могат да използват като
общо оборудване: електрокардиограф и ехографски апарат; апарат за
ръчно обдишване – АМБУ; кислородна бутилка; плочки за изследване на
кръвни групи и тест Допуска се използването на обща стерилизация,
спешен шкаф, лекарска чанта за лекарствени продукти и медицински
изделия за домашни посещения – 1 бр.; саморазгъващ се балон за
обдишване – 1 бр.; бутилка с кислород с редуцир вентил – 1 бр.; маска за
кислород – по 1 бр. от всички размери; ларингоскоп с комплект
ендотрахеални тръби – 1 бр.
1.11.1.5. Изисквания за персонал.
1.11.1.6. В специализиран кабинет по съдова хирургия на лечебни
заведения за извънболнична помощ дей ността се ръководи и извършва от
лекар с придобита специалност "Съдова хирургия". Под негов контрол в
кабинета могат да работят като участници в екип и други специалисти:
хирурзи, специализанти и лекари без специалност.
1.11.1.7. Медицинската сестра работи под ръководството на специалиста по
съдова хирургия.
1.11.1.7.1. Към специализирания кабинет по съдова хирургия може да работи
и санитар
1.11.2. Изисквания към процеса на осъществяване на дей ността:
1.11.2.1. Изисквания за вида и обема медицински дей ности

Стр. 5 от 42
1.11.2.2. В кабинета по съдова хирургия на амбулатория за специализирана
медицинска помощ не могат да се извършват амбулаторни операции. В
амбулаторна операционна, оборудвана според изискванията на стандарта,
могат да се извършват хирургични интервенции с малък обем сложност,
при пациенти с нисък риск от усложнения. Необходимо е да бъде осигурено
посрещане на нуждите на пациента при евентуалното настъпване на
всякакъв вид усложнения. Диагностициране в областта на съдовата
хирургия на следната патология: -
1.11.2.3. I70 Атеросклероза
1.11.2.4. I70.0 Атеросклероза на аортата
1.11.2.5. I70.1 Атеросклероза на бъбречна артерия
1.11.2.6. I70.2 Атеросклероза на артерии на край ниците
1.11.2.7. I70.8 Атеросклероза на други артерии
1.11.2.8. I70.9 Генерализирана и неуточнена атеросклероза
1.11.2.9. I71 Аневризма и дисекация на аортата
1.11.2.10. I71.0 Дисекация на (всяка част на) аортата
1.11.2.11. I71.1 Аневризма на торакалната аорта с руптура
1.11.2.12. I71.2 Аневризма на торакалната аорта без споменаване на руптура
1.11.2.13. I71.3 Аневризма на абдоминалната аорта с руптура
1.11.2.14. I71.4 Аневризма на абдоминалната аорта без споменаване на руптура
1.11.2.15. I71.5 Аневризма на торако-абдоминалната аорта с руптураI71.6
Аневризма на торако-абдоминалната аорта без споменаване на руптура
1.11.2.16. I71.8 Аневризма на аортата с неуточнена локализация, с руптура
1.11.2.17. I71.9 Аневризма на аортата с неуточнена локализация без споменаване
на руптура
1.11.2.18. I72 Други видове аневризма
1.11.2.19. I72.0 Аневризма на каротидна артерия
1.11.2.20. I72.1 Аневризма на артерия на горен край ник
1.11.2.21. I72.2 Аневризма на бъбречна артерия
1.11.2.22. I72.3 Аневризма на илиачна артерия
1.11.2.23. I72.4 Аневризма на артерия на долен край ник
1.11.2.24. I72.8 Аневризма на други уточнени артерии
1.11.2.25. I72.9 Аневризма с неуточнена локализация
1.11.2.26. I73 Други болести на периферните съдове
1.11.2.27. I73.0 Синдром на Raynaud
1.11.2.28. I73.1 Облитериращ тромбангиит [болест на Buerger]
1.11.2.29. I73.8 Други уточнени болести на периферните съдове
1.11.2.30. I73.9 Болест на периферните съдове, неуточнена

Стр. 6 от 42
1.11.2.31. I74 Артериална емболия и тромбоза
1.11.2.32. I74.0 Емболия и тромбоза на абдоминалната аорта
1.11.2.33. I74.1 Емболия и тромбоза на други и неуточнени части на аортата
1.11.2.34. I74.2 Емболия и тромбоза на артерии на горните край ници
1.11.2.35. I74.3 Емболия и тромбоза на артерии на долните край ници
1.11.2.36. I74.4 Емболия и тромбоза на артерии на край ниците, неуточнени
1.11.2.37. I74.5 Емболия и тромбоза на илиачна артерия
1.11.2.38. I74.8 Емболия и тромбоза на други артерии
1.11.2.39. I74.9 Емболия и тромбоза на неуточнена артерия
1.11.2.40. I77 Други болести на артериите и артериолите
1.11.2.41. I77.0 Артериовенозна фистула, придобита
1.11.2.42. I77.1 Стриктура на артерия
1.11.2.43. I77.2 Руптура на артерия
1.11.2.44. I77.3 Артериална фибромускулна дисплазия
1.11.2.45. I77.4 Синдром на притискане на целиачната артерия
1.11.2.46. I77.5 Некроза на артерия
1.11.2.47. I77.6 Артериит, неуточнен
1.11.2.48. I77.8 Други уточнени болести на артериите и артериолите
1.11.2.49. I77.9 Болест на артериите и артериолите, неуточнена
1.11.2.50. I78 Болести на капилярите
1.11.2.51. I78.0 Наследствена хеморагична телеангиектазия
1.11.2.52. I78.1 Невус, ненеопластичен
1.11.2.53. I78.8 Други болести на капилярите
1.11.2.54. I78.9 Болест на капилярите, неуточнена
1.11.2.55. I79* Увреждания на артериите, артериолите и капилярите при болести,
класифицирани другаде
1.11.2.56. I79.0 Аневризма на аортата при болести, класифицирани другаде
1.11.2.57. I79.1 Аортит при болести, класифицирани другаде
1.11.2.58. I79.2 Периферна ангиопатия при болести, класифицирани другаде
1.11.2.59. I79.8 Други увреждания на артериите, артериолите и капилярите при
болести, класифицирани другаде
1.11.2.60. I80 Флебит и тромбофлебит
1.11.2.61. I80.0 Флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните
край ници
1.11.2.62. I80.1 Флебит и тромбофлебит на феморална вена
1.11.2.63. I80.2 Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните
край ници
Стр. 7 от 42
1.11.2.64. I80.3 Флебит и тромбофлебит на долните край ници, неуточнен
1.11.2.65. I80.8 Флебит и тромбофлебит с друга локализация
1.11.2.66. I80.9 Флебит и тромбофлебит с неуточнена локализация
1.11.2.67. I81 Тромбоза на порталната вена
1.11.2.68. I82 Емболия и тромбоза на други вени
1.11.2.69. I82.0 Синдром на Budd-Chiari
1.11.2.70. I82.1 Мигриращ тромбофлебит
1.11.2.71. I82.2 Емболия и тромбоза на празна вена
1.11.2.72. I82.3 Емболия и тромбоза на бъбречна вена
1.11.2.73. I82.8 Емболия и тромбоза на други уточнени вени
1.11.2.74. I82.9 Емболия и тромбоза на неуточнена вена
1.11.2.75. I83 Варикозни вени на долните край ници
1.11.2.76. I83.0 Варикозни вени на долните край ници с язва
1.11.2.77. I83.1 Варикозни вени на долните край ници с възпаление
1.11.2.78. I83.2 Варикозни вени на долните край ници с язва и възпаление
1.11.2.79. I83.9 Варикозни вени на долните край ници без язва или възпаление
1.11.2.80. I87 Други увреждания на вените
1.11.2.81. I87.0 Постфлебитен синдром
1.11.2.82. I87.1 Притискане на вена
1.11.2.83. I87.2 Венозна инсуфициенция (хронична)(периферна)
1.11.2.84. I87.8 Други уточнени увреждания на вените
1.11.2.85. I87.9 Венозно увреждане, неуточнено
1.11.2.86. I88 Неспецифичен лимфаденит
1.11.2.87. I88.0 Неспецифичен мезентериален лимфаденит
1.11.2.88. I88.1 Хроничен лимфаденит, с изключение на мезентериален
1.11.2.89. I88.8 Други неспецифични лимфаденити
1.11.2.90. I88.9 Неспецифичен лимфаденит, неуточнен
1.11.2.91. I89 Други неинфекциозни болести на лимфните съдове и лимфните
възли
1.11.2.92. I89.0 Лимфедем, некласифициран другаде
1.11.2.93. I89.1 Лимфангит
1.11.2.94. I89.8 Други уточнени неинфекциозни болести на лимфните съдове и
лимфните възли
1.11.2.95. I89.9 Неинфекциозна болест на лимфните съдове и лимфните възли,
неуточнена
1.11.2.96. I65 Оклузия и стеноза на прецеребрални артерии, които не са
предизвикали мозъчен инфаркт
Стр. 8 от 42
 1.11.2.97. I65.0 Оклузия и стеноза на вертебрална артерия
1.11.2.98. I65.1 Оклузия и стеноза на базиларна артерия
1.11.2.99. I65.2 Оклузия и стеноза на каротидна артерия
1.11.2.100. I65.3 Оклузия и стеноза на множество и двустранни прецеребрални
артерии
1.11.2.101. I65.8 Оклузия и стеноза на други прецеребрални артерии
2. I65.9 Оклузия и стеноза на неуточнена прецеребрална артерия

Стр. 9 от 42
2.1.1.1. Задължителни диагностично-лечебни алгоритми, които се
разработват от лечебните заведения и се спазват в процеса на оказваната
от тях медицинска помощ, съобразени с утвърдените от научните
дружества консенсуси за поведение.
2.1.1.1.1. Изяснява характера на заболяването, неговата органна
локализация и топика, влиянието или засягането от основното
заболяване на съседни органи и системи, необходимостта от
оперативно лечение (показания за операция), ней ния очакван обем,
избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за
очаквания резултат и изход.
2.1.1.1.2. КДП на хирургично болен в извънболнични условия се провежда
от общопрактикуващ лекар или лекар с призната специалност с
хирургична насоченост в амбулатория за специализирана медицинска
помощ. Свързан е с уточняването на възможностите за амбулаторно
лечение.
2.1.1.1.3. При изчерпване на диагностичните възможности на
извънболничната помощ, при уточнена насочваща или сигурна
диагноза, пациентът се насочва към съдов хирург за уточняване на
показанията за хоспитализация . При налични показания за
оперативно лечение, пациентът подлежи на хоспитализация за
прецизиране на диагнозата и съотношението полза риск от
провеждане на операция.
2.1.1.1.4. КДП като част от диагностичния процес включва следните основни
компоненти:
2.1.1.1.4.1. Анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване,
неговата органна локализация, характер, разпространение на
съседни органи и структури, наличие на спешни индикации за
операция;
2.1.1.1.4.2. Физикален преглед, насочен към уточняване на органната
локализация на заболяването, неговото разпространение и/или
ангажиране на съседни органи и структури, стадии на
онкологично заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно
състояние или спешни индикации за операция;
2.1.1.1.4.3. Назначаване и провеждане на биохимични, микробиологични,
вирусологични и други лабораторни изследвания, насочени към
уточняване на основното заболяване и неговите усложнения;
2.1.1.1.4.4. Назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в
обем, уточняващ характера на основното заболяване и неговите
усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния
необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на
оперативно или алтернативно нехирургическо третиране на
заболяването;
2.1.1.1.4.5. Провеждане на консултации със специалисти от други
клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата,
показанията за операция и причините за спешност.
2.1.1.1.5. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР)

Стр. 10 от 42
 2.1.1.1.5.1. Уточнява общото състояние на пациента, наличието на
придружаващи заболявания, рисковете от анестезията и
операцията и евентуалните усложнения, които биха могли да
настъпят, в резултат на което се уточняват оперативният риск и
факторите, които го повишават.
2.1.1.1.5.2. КПООР може да бъде започнат от общопрактикуващ лекар или
лекар с призната специалност с хирургична насоченост от
амбулатория за специализирана медицинска помощ, но
представлява основно задължение на съдовия хирург и
анестезиолога от лечебното заведение за болнична помощ при
уточнени показания за операция и взето решение за извършване
на планова или спешна хирургическа намеса.
2.1.1.1.5.3. КПООР включва следните основни компоненти:
2.1.1.1.5.3.1. Анамнеза, насочена към уточняване на минали
заболявания, придружаваща патология и повлияване на
общото състояние от основното заболяване, имащи
значение за правилна оценка на оперативния риск, за вида и
обема на предоперативната подготовка с цел максимално
подобряване на кондицията на болния и осигуряване на
успешен и безпроблемен завършек на хирургичната намеса;
2.1.1.1.5.3.2. Физикален преглед, насочен към установяване на данни
за здравното състояние на пациента, за наличието на
придружаващи заболявания или повлияване на статуса от
основното заболяване или от минали страдания;
2.1.1.1.5.3.3. Назначаване и провеждане на биохимични и други
лабораторни тестове, на инструментални изследвания и
консултации със специалисти от други клинични
специалности, за да се обективизира здравословното
състояние на пациента с оглед правилната оценка на
оперативния риск;
2.1.1.1.5.3.4. Стандартният КПООР включва задължителни
консултации с кардиолог, а за деца до 18 години – с
педиатър; този процес завършва с преданестезиологичен
преглед/консултация с оценка на оперативния риск по
скалата на ASA (American Society of Anaestesiologists) или
друга възприета система, изграждане на становище за
безопасността, индикациите и контраиндикациите на
предстоящата анестезия, планиране на възможните
анестетични техники и средствата за тяхното провеждане.
2.1.1.1.6. Преценка на оперативния риск.
2.1.1.1.6.1. Окончателната преценка на оперативния риск се прави от
лекар-оператор при пациенти със спешни състояния и/или от
колегиум от лекари с призната специалност по съдова хирургия с
хирургична насоченост. Тази преценка се съгласува с анестезиолог,
а при наличие на придружаващи състояния и заболявания – и с
лекари от други специалности (лекарски консилиум).

Стр. 11 от 42
 2.1.1.1.6.2. Заключителната оценка на оперативния риск се съобщава и
обсъжда с пациента и неговите близки. При предстоящо
оперативно лечение е необходимо информирано съгласие на
пациента (родители, настой ници, попечители и др.). При писмено
деклариран отказ на пациента от операция заради висок
оперативен риск е необходимо да бъде информиран за
възможното поведение, лечение и съществуващите алтернативи,
риск за живота, за възможните усложнения, прогноза за изхода от
болестта.
2.1.1.1.7. Предоперативна подготовка.
2.1.1.1.7.1. При индикации за операция и вземане на решение за
извършване на такава на пациента се предоставя по разбираем
начин информация за предстоящата операция, за ползите и
рисковете от нея, както и евентуални усложнения, които биха
могли да настъпят, и за съществуващите алтернативи. След като
получи необходимата информация, пациентът изразява своето
писмено съгласие за извършване на операция.
2.1.1.2. изисквания към организацията на дей ността и вътрешните и външни
взаимодей ствия;
2.1.1.2.1. Допуска се сключването на договори с друго лечебно заведение за
стерилизация на инструментариума и превързочния материал.
2.1.1.2.2. Изпирането на постелъчния материал и работното облекло се
извършва в перални, предназначени за целта. Допуска се сключването
на договори с друго лечебно заведение за извършване на тази
дей ност.
2.1.1.2.3. Хирургичната дей ност се осъществява в съответствие със
здравните изисквания съгласно дей стващата нормативна уредба.
2.1.1.2.4. Събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и
опасните отпадъци от медицинската дей ност се извършва разделно,
на определени за целта места. Отпадъците от медицинската дей ност
задължително се обеззаразяват с разрешените от Министерство на
здравеопазването дезинфекционни средства и се опаковат по начин,
кой то не допуска контакт с тях. Опасните отпадъци от медицинската
дей ност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране.
2.1.1.2.5. В индивидуална и групова практика за специализирана
медицинска помощ по Съдова хирургия се осъществява първичен
преглед на пациента. Първичният преглед може да бъде за спешно
или планово състояние. Извършват се дей ности, включващи анамнеза
и подробен клиничен преглед.
2.1.1.2.6. При планови и хронични състояния се извършва диагностично
уточняване на заболяването, което включва анамнеза, клиничен
преглед, пълно биохимично изследване, диференцирани лабораторни
изследвания, инструментални изследвания. След това на пациента се
назначава лечение или се насочва към лечебно заведение за болнична
помощ.

Стр. 12 от 42
 2.1.1.2.7. При диагностичното уточняване на пациентите специалистът по
съдова хирургия си взаимодей ства със специалисти по образна
диагностика, кардиология, клинична лаборатория, функционална
диагностика и други при необходимост от високоспециализирани
изследвания.
2.1.1.3. Принципи за поведение при спешни животоспасяващи състояния.
2.1.1.3.1. Решение за предприемане на животоспасяваща намеса съобразно
животозастрашаващото състояние и първичната физикална находка.
2.1.1.3.2. При спешни състояния съдовият хирург извършва необходимия
лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за
задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-
диагностичните търсения, след което на пациента му се оказва
квалифицирана медицинска помощ или се насочва към съдово-
хирургична или хирургична клиника/отделение на лечебно заведение
за болнична помощ със съответната компетенция.
2.1.1.3.3. Транспортиране на болния в хирургично отделение/клиника по
съдова хирургия с диагностични и терапевтични възможности за
решаване на конкретния медицински проблем.
2.2.Изисквания при оказване на медицинска помощ по медицинската специалност в
структури на лечебни заведения за болнична помощ:
2.2.1.Критерии за качество:
2.2.1.1. Безопасност;
2.2.1.2. Удовлетвореност на пациента;
2.2.1.3. Икономическа и социална ефективност;
2.2.2. Равнопоставеност, достъпност и своевременност на медицинската помощ;
2.2.3.Край ни резултати от медицинското обслужване (здравен статус).
2.2.3.1. Критерии за оценка на дей ността в обхвата на специалността съдова
хирургия:
2.2.3.2. Ефикасност и ефективност на диагностичната процес
2.2.3.3. Ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение;
2.2.3.4. Съотношение между насочени : приети за хоспитализация пациенти;
2.2.3.5. Ефикасност и ефективност на болничното оперативно лечение;
2.2.3.6. Качество на здравните грижите за пациента;
2.2.3.7. Контрол на асептиката и антисептиката.
2.2.4.Периодичен контрол на качеството:
2.2.4.1. Осъществява се от органите за управление и контрол на лечебното
заведение;
2.2.4.2. Резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие
А. Първо ниво на компетентност на съответната болнична структура:
В рамките на специалността "Съдова хирургия" не се извършват дей ности от първо
ниво на компетентност.
Стр. 13 от 42
 Б. Второ ниво на компетентност.
Дей ности по специалността "Съдова хирургия" от второ ниво на компетентност се
извършват в отделения/клиники по съдова хирургия на болници за активно лечение, в
отделения/клиники по хирургия и сърдечно-съдова хирургия на болници за активно
лечение и в отделения на комплексни онкологични центрове, които отговарят на
изискванията на този стандарт, като при последните намесата на съдовият хирург е по
спешност или при нетранспортабилност на болния поради съпътстваща патология.
2.2.5. Изисквания към структурата за осъществяване на дей ността:
2.2.5.1. Устрой ство и оборудване на помещенията – специфични здравни
изисквания (не се посочват общите изисквания, които са предмет на
отделен нормативен акт);
2.2.5.1.1. Помещенията в структурата трябва да отговарят по размери,
разположение, устрой ство, оборудване и обзавеждане на дей стващите
нормативни актове.
2.2.5.1.2. Отделението/клиниката по съдова хирургия разполага с болнични
стаи и най -малко 10 болнични легла. Оптималният брой легла в една
болнична стая е две до три.
2.2.5.1.2.1. Минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м 2
, а в стая с две и повече легла – 6,5 м 2 на едно болнично легло
2.2.5.1.2.2. Клиниката/отделението трябва да разполага със санитарен
възел.
2.2.5.1.2.3. В болничните стаи задължително трябва да бъдат осигурени:
2.2.5.1.2.3.1. Мивки с течаща студена и топла вода;
2.2.5.1.2.3.2. Централно и локално осветление;
2.2.5.1.2.3.3. Аварий но осветление за отделението за интензивно
лечение съгласно Наредба 10 от 2010 г. за утвърждаване на
медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение"
(ДВ, бр. 24 от 2010 г.);
2.2.5.1.2.3.4. Резервен енергоизточник (локален, общоболничен);
2.2.5.1.2.3.5. Бактерицидни лампи: стационарни или подвижни;
2.2.5.1.2.3.6. Климатична инсталация – в следоперативните
структури;
2.2.5.1.2.3.7. Централно отопление;
2.2.5.1.2.3.8. Панел с изходи за кислород, сгъстен въздух и за
аспирация в стаите на отделението за интензивно лечение.
2.2.5.1.2.3.9. Всяка стая трябва да бъде оборудвана със средства за
дезинфекция на ръцете.
2.2.5.1.2.3.10. Подовата настилка, стените и мебелите да са от
материали, позволяващи ежедневно влажно измиване и
дезинфекция.
2.2.5.1.2.4. Храненето на болните се организира индивидуално в
болничните стаи, а не в обща столова.

Стр. 14 от 42
 2.2.5.1.3. Отделението/клиниката по съдова хирургия трябва да разполага
със следните помещения: превързочни стаи за асептични и за
септични превръзки, манипулационна, сестринска работна стая,
лекарски кабинети, кабинет на старшата сестра, съблекалня,
кухненски офис, санитарни помещения за персонала, помещение за
дезинфекция, складове, коридори. Кабинетите на началника на
отделението/клиниката, старшата медицинска сестра и лекарите
трябва да са в обособена част, отделно от болничните стаи.
2.2.5.1.4. Операционна зона (зали, блок) трябва да е обособена територия на
лечебните заведения за хирургически интервенции и трябва да има:
2.2.5.2. Изисквания за осигуреност с медицинска апаратура, оборудване и
техника и други условия за осъществяване на дей ността:
2.2.5.2.1. Задължителни (минимални) изисквания:
2.2.5.2.1.1. ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп;
2.2.5.2.1.2. Хирургичен инструментариум за осъществяване на септични и
асептични превръзки, колички за септични и асептични
превръзки;
2.2.5.2.1.3. Необходимите медицински изделия;
2.2.5.2.1.4. Системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород;
2.2.5.2.1.5. Болнични легла, реанимационни легла;
2.2.5.2.1.6. Болнични шкафове и гардероби;
2.2.5.2.1.7. Средства за поддържане на текущи дезинфекции;
2.2.5.2.1.8. Операционната зона (зала, зали, блок) към
отделението/клиниката по съдова хирургия с второ ниво на
компетентност разполага със следната апаратура и оборудване:
2.2.5.2.1.8.1. Необходими медицински изделия, специфични за
дей ността съдова хирургия;
2.2.5.2.1.8.2. Апарат Сел Сей вер (препоръчително) 1-бр.
2.2.5.2.2. Допълнителни (препоръчителни) условия за осигуряване на
високо качество на медицинските дей ности (надграждащи по
отношение на изискванията по т. 3.3.1.1 и 3.3.1.2).
2.2.5.2.2.1. Лечебното заведение, в което е разположена
клиника/отделение по съдова хирургия от второ ниво на
компетентност, трябва да разполага със:
2.2.5.2.2.1.1. Клинична лаборатория от най -малко второ ниво на
компетентност на територията на лечебното заведение;
2.2.5.2.2.1.2. Микробиологична лаборатория в структурата на
лечебното заведение или по договор на територията на
населеното място;
2.2.5.2.2.1.3. Структура по образна диагностика с възможности за
стандартни рентгенови изследвания, контрастни
изследвания, ехография и изследвания на съдовете;

Стр. 15 от 42
 2.2.5.2.2.1.4. Апарат за компютърна томография (КТ) и/или апарат за
магнитно-резонансна томография (МРТ) на територията на
населеното място, като се осигури 24-часов достъп,
включително в условията на спешност;Лечебното заведение
трябва да разполага с възможност за достъп до структура по
обща и клинична патология – за цитологични,
патохистологични и експресни хистологични изследвания
на територията на населеното място;
2.2.5.2.2.1.5. Отделение/клиника за интензивно лечение от най -малко
второ ниво на компетентност в структурата на лечебното
заведение.
2.2.5.3. Изисквания за персонал (посочват се задължителни/минимални и
допълнителни/препоръчителни изисквания):
2.2.5.3.1. В структурата работят най -малко четирима лекари, от които най -
малко двама трябва да са с придобита специалност по съдова
хирургия.
2.2.5.3.1.1. Началникът на отделението трябва да има придобита
специалност по съдова хирургия. Началникът на отделението
трябва да има най -малко 5-годишен опит след придобиване на
специалността и да работи предимно в областта на съдовата
хирургия. Освен посочените изисквания началникът на клиника
трябва да притежава образователна и научна или научна степен.
2.2.5.3.1.2. За осигуряване на качествени медицински грижи за болните
съотношението между лекари и медицински сестри трябва да е
минимум 1:2 или най -малко 8 специалисти по здравни грижи.
Препоръчително е непрекъснато повишаване на квалификацията
по реда на продължаващото медицинско обучение. Старшата
медицинска сестра трябва да е с образователно-квалификационна
степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление
на здравните грижи".
2.2.5.3.1.3. Другите специалисти, участващи в лечебния процес, като
анестезиолози, специалисти по образна диагностика, специалисти
по обща и клинична патология и специалисти по инвазивна
диагностика, трябва да отговарят на изискванията,
регламентирани в съответните медицински стандарти.
2.2.5.3.1.4. Допълнителни условия за осигуряване на високо качество в
областта на хирургия: Изисквания за персонал в операционна
зона (зали, блок).
2.2.5.3.1.4.1. Операционната зона се ръководи от началник, кой то е
лекар с придобита специалност по съдова хирургия или
друга хирургична специалност, когато операционният блок е
общ за болничното заведение. Началникът на
операционната зона (зали, блок) носи отговорност за
организацията на работата, реда и дисциплината,
спазването на асептиката и антисептиката.
2.2.5.3.1.4.2. Във всяка операционна зала задължително работят най -
малко една операционна медицинска сестра.

Стр. 16 от 42
 2.2.5.3.1.4.3. В операционната зона задължително работи помощен
персонал, кой то осъществява санитарно-хигиенната
поддръжка, дезинфекцията на операционните зали между
две операции, изхвърлянето на нечисти и отпадъчни
материали, сортирането на мръсно операционно бельо.
2.2.5.3.1.4.4. Оперативната намеса се осъществява от хирургичен
екип, кой то включва: хирург-оператор, кой то е ръководител
на екипа, асистент или асистенти и операционни
медицински сестри. Броят на членовете на хирургическия
екип се определя от обема и сложността на осъществяваната
оперативна намеса. Хирургичният екип осъществява една
операция от извършването на оперативния разрез до
финалното зашиване на оперативната рана, налагането на
превръзка и стерилно отвеждане на дренажи. При операции
с голям обем е възможно по искане на оператора да се
формира втори хирургичен екип за едновременна работа в
две оперативни полета, както и ползването на втора
операционна сестра.
2.2.5.3.1.4.4.1. Операторът – ръководител на хирургичния екип, е
хирург с придобита специалност по съдова хирургия.
Той носи цялата отговорност за провежданата
операция. Функциите на оператор могат да бъдат
поети за цялата операция или етапи от нея от друг
член на хирургичния екип, но само с разрешение на
оператора, в негово присъствие и под негова
асистенция, при оценка на сложността на операцията,
конкретната оперативна ситуация и професионалните
възможности на втория оператор.
2.2.5.3.1.4.4.2. Хирургичният екип задължително включва член на
операционния персонал, кой то изпълнява помощни
функции – съдей ствие при обличане на операционни
дрехи от хирургичния екип, подаване на допълнително
необходими хирургични инструменти, материали и
консумативи, подаване на разтвори, лекарствени
продукти, контрастни вещества и други за
интраоперативна употреба, повикване на консултанти,
лаборанти и други необходими специалисти.
Препоръчително е те да бъдат поети от операционна
медицинска сестра, която да извършва регистрация
във формуляр на употребените медицински изделия.
2.2.6.Изисквания към процеса на осъществяване на дей ността:
2.2.6.1. Изисквания за вида и обема медицински дей ности (задължително се
използват кодовете по МКБ 10 и МКБ 9 КМ);

Стр. 17 от 42
 2.2.6.1.1. В структурата от второ ниво на компетентност се извършват
всички видове оперативни интервенции в областта на съдовата
хирургия; планова и спешна "голяма", "средна" и "малка" съдова
хирургия съгласно определените по сложност групи – II, III и IV, както
и еднодневна съдова хирургия. В структурата по съдова хирургия от
второ ниво на компетентност се диагностицира и лекува следната
патология:
2.2.6.1.2. Описание на диагностично-лечебни процедури (Списък на
операциите) в областта на съдовата хирургия, които се извършват в
структурата по съдова хирургия от второ ниво на компетентност
2.2.6.1.2.1. Артериални операции с много голям обем и сложност, "много
голяма" хирургия
Забележка: Артериални операции с много голям обем и сложност се извършват в структура
второ ниво на компетентност, само по спешност и при условие, че не са налични
условия за транспортиране на пациента в болнично заведение с по-високо ниво.
2.2.6.1.2.1.1. Операции на аневризма на клон на аортната дъга в
гръдния кош.
2.2.6.1.2.1.2. Оперативно отстраняване на придобита стеноза или
тромбоза на главен клон на Ао-дъга в гръдния кош чрез
реконструкция.
2.2.6.1.2.1.3. Оперативно отстраняване на съдова малформация в
гръдния кош чрез реконструкция.
2.2.6.1.2.1.4. Реконструктивна операция на артерио-венозна
фистула в гръдната или коремната кухина.
2.2.6.1.2.1.5. Оперативна обработка на интраторакално съдово
нараняване със съдова трансплантация.
2.2.6.1.2.1.6. Реконструктивна операция при торакоабдоминална
аневризма ІV тип с реплантация на висцерални и
мезентериални артериални съдове.
2.2.6.1.2.1.7. Реконструктивна операция на абдоминалната аорта при
аневризма.
2.2.6.1.2.1.8. Реконструктивна съдова операция на висцерален съд.
2.2.6.1.2.1.9. Реконструктивна операция на бъбречна артерия.
2.2.6.1.2.1.10. Реконструктивна операция на екстракраниална мозъчна
артерия със или без налагане на шънт.
2.2.6.1.2.1.11. Отстраняване на тумор на гл. каротикус без или със
резекция на артериални съдове и заместване с протеза.
2.2.6.1.2.1.12. Реконструктивна операция на абдоминалната аорта при
стеноза или тромбоза.
2.2.6.1.2.1.13. Реконструктивна операция на абдоминалната аорта
при стеноза или тромбоза, съчетана с феморо-поплитеална
реконструкция с протеза или автовена.
2.2.6.1.2.1.14. Реимплантация на ниво брахиум или бедро.

Стр. 18 от 42
 2.2.6.1.2.1.15. Реимплантация на ръка в областта на средата или
основата на дланта или предмишницата.
2.2.6.1.2.1.16. Експлантация на компроментирана Аорто-
бифеморална съдова протеза, имплантиране на нова или
поставяне на аксило-бифеморална такава.
2.2.6.1.2.1.17. Оперативна обработка на интраторакално или
интраабдоминално съдово нараняване с директен шев.
2.2.6.1.2.2. Артериални операции с голям обем и сложност, "голяма
хирургия"
2.2.6.1.2.2.1. Оперативна обработка на интраторакално или
интраабдоминално съдово нараняване с директен шев.
2.2.6.1.2.2.2. Представяне и/или лигиране на кръвоносен съд в
гръдната или коремната кухина като самостоятелна
дей ност.
2.2.6.1.2.2.3. Оперативна обработка на екстракраниално нараняване
на мозъчни съдове с директен шев.
2.2.6.1.2.2.4. Едностранна реконструктивна операция на тазова
артерия със съдова протеза.
2.2.6.1.2.2.5. Едностранна едномоментна реконструктивна операция
на тазова и бедрена артерия със съдова протеза или съдова
протеза и автовена.
2.2.6.1.2.2.6. Едностранна реконструктивна операция във феморо-
поплитеалния сегмент със съдова протеза или автовена.
2.2.6.1.2.2.7. Реконструктивна операция на бедрена артерия с
феморо-феморална протеза "крос-овър".
2.2.6.1.2.2.8. Двустранна реконструктивна операция на двете бедрени
артерии с аксило-бифеморална съдова протеза.
2.2.6.1.2.2.9. Едностранна реконструктивна операция на бедрена
артерия с аксило-феморална съдова протеза.
2.2.6.1.2.2.10. Реконструктивна операция на периферна артерия на
брахиум или бедро с резекция на съда и заместване със
съдова протеза или автовена.
2.2.6.1.2.2.11. Реконструктивна операция на артерията на ръката.
2.2.6.1.2.2.12. Реконструктивна операция на задколенната артерия.
2.2.6.1.2.2.13. Реконструктивна операция на артериите на
подбедрицата.
2.2.6.1.2.2.14. Реконструктивна операция на истинска периферна
аневризма.
2.2.6.1.2.2.15. Реконструктивна операция на лъжлива (травматична)
периферна аневризма.
2.2.6.1.2.2.16. Реконструктивна операция на артерио-венозна фистула
на край ниците и шията.

Стр. 19 от 42
 2.2.6.1.2.2.17. Реконструктивна операция на анастомотична
аневризма.
2.2.6.1.2.2.18. Реконструктивна операция на периферна артерия чрез
тромбендартеректомия (ТЕА) и "със" или "без" синтетична
заплатка.
2.2.6.1.2.2.19. Реконструктивна операция на периферна артерия чрез
емболектомия.
2.2.6.1.2.2.20. Реконструктивна операция на травматично наранен
периферен съд и заместване със съдова протеза.
2.2.6.1.2.2.21. Реконструктивна операция на тромбозирала съдова
протеза чрез тромбектомия.
2.2.6.1.2.2.22. Реконструктивна съдова операция на тромбозирала
съдова протеза на край ниците чрез експлантация на
протезата и имплантиране на нова.
2.2.6.1.2.2.23. Създаване на артерио-венозен шънт със съдова протеза
за хемодиализа.
2.2.6.1.2.2.24. Отстраняване на голямообемен и инфилтриращ съдов
тумор (ангиом) на край ниците и телесната повърхност.
2.2.6.1.2.2.25. Експлантация на периферна съдова протеза с
пластика на артериална стена или поставяне на нова
протеза.
2.2.6.1.2.2.26. Интраоперативна и перкутанна вътрелуменна
ангиопластика със или без стентиране (ендопротезиране).
2.2.6.1.2.2.27. Имплантация на пей смей кър (сърдечен
кардиостимулатор), имплантация на постоянен катетър за
фракциониране инфузия на медикаментаменти или
хемодиализа.
2.2.6.1.2.2.28. Едностранна реконструктивна операция на тазова
артерия със съдова протеза.
2.2.6.1.2.2.29. Едностранна едномоментна реконструктивна
операция на тазова и бедрена артерия със съдова протеза
или съдова протеза и автовена.
2.2.6.1.2.3. Артериални операции със среден обем и сложност, "средна"
хирургия
2.2.6.1.2.3.1. Представяне и/или лигиране на кръвоносен съд на
шията като самостоятелна операция.
2.2.6.1.2.3.2. Шев на травматично наранен кръвоносен съд на
край ниците, включително обработка на раната.
2.2.6.1.2.3.3. Оперативно вземане на артерия за съдова
трансплантация.
2.2.6.1.2.3.4. А-V фистула за хемодиализа без протеза.
2.2.6.1.2.3.5. Отстраняване на малък тумор (ангиом) на кръвоносните
съдове.
Стр. 20 от 42
 2.2.6.1.2.3.6. Ампутация на бедро или подбедрица при исхемична
гангрена.
2.2.6.1.2.3.7. Представяне и/или лигиране на кръвоносен съд на
край ниците като самостоятелна операция.
2.2.6.1.2.3.8. Канюлиране на артерия за интраартериални инфузии
(ако се касае за долна епигастрална вена, то тази операция
е за ІІІ гр.).
2.2.6.1.2.3.9. Екстирпация на съдова протеза и лигатура на съда
2.2.6.1.2.4. Венозни операции с много голям обем и сложност, "много
голяма" хирургия
2.2.6.1.2.4.1. Реконструктивна операция на вена кава супериор или
инфериор
2.2.6.1.2.4.2. Операция при портална хипертензия чрез венозна
анастомоза и артериализация.
2.2.6.1.2.4.3. Операция при портална хипертензия чрез венозна
анастомоза.
2.2.6.1.2.4.4. Лимфно-венозни анастомози при лимфедем.
2.2.6.1.2.4.5. Премахване на лимфно-съдови анастомози при
аномалии на цистерна хили.
2.2.6.1.2.5. Венозни операции с голям обем и сложност, "голяма" хирургия
2.2.6.1.2.5.1. Вено-венозно шънтиране с/без налагане на артерио-
венозен шънт.
2.2.6.1.2.5.2. Операция при портална хипертензия чрез дисекация и
деваскуларизация.
2.2.6.1.2.5.3. Реконструктивни операции на магистрални вени с
изключение на празните вени (тромбектомия, заместване
с трансплантант, бай пас операции
2.2.6.1.2.5.4. Прекъсване на вена кава инфериор.
2.2.6.1.2.5.5. Едностранно премахване на варикозни магистрални
вени с лигатура на перфорантни вени.
2.2.6.1.2.5.6. Шев на травматично наранена вена на край ниците, вкл.
обработка на раната.
2.2.6.1.2.5.7. Пликация на дълбоки вени при наличие на емоблогенна
тромбоза.
2.2.6.1.2.5.8. Имплантация на филтър (транскутанно) във вена кава
инфериор.
2.2.6.1.2.6. Венозни операции със среден обем и сложност, "средна"
хирургия
2.2.6.1.2.6.1. Едностранно премахване на вена сафена магна или
парва и екстирпация на странични клонове.
2.2.6.1.2.6.2. Констуиране на артерио-венозен шънт.

Стр. 21 от 42
 2.2.6.1.2.6.3. Имплантиране на А-port катетър във вена субклавия/
югуларис за продължителна венозна инфузия.
2.2.6.1.2.6.4. Оперативно вземане на вена за съдова трансплантация.
2.2.6.1.2.6.5. Измерване на налягането (интралуменно) в
представения кръвоносен съд
2.2.6.1.2.7. Операции на артериите и вените с малък обем и сложност,
"малка" хирургия
2.2.6.1.2.7.1. Представяне и/или лигиране на кръвоносен съд на
край ниците като самостоятелна операция.
2.2.6.1.2.7.2. Канюлиране на артерия за интраартериални инфузии.
2.2.6.1.2.7.3. Вторична хемостаза при хеморагия на край ниците без
реконструкция на съд.
2.2.6.1.2.7.4. Некректомия или ампутация на пръсти при съдово-
исхемични поражения.
2.2.6.1.2.7.5. Ендовенозна термична аблация на на повърхностни
вени
2.2.6.1.2.7.6. Химична аблация на повърхностни разширени вени с
пяна или течност
2.2.6.1.2.7.7. Изолирана екстирпация на страничен клон и/или
дисекция и лигатура на перфорантна вена.
2.2.6.1.2.7.8. Инцизия на тромбозирал варикозен съд.
2.2.6.1.2.7.9. Венесекция за интравенозно вливане.
2.2.6.1.2.8. ХИРУРГИЯ НА СИМПАТИКУСА - Операции с голям обем и
сложност, "голяма" хирургия
2.2.6.1.2.8.1. Торакална симпатектомия (трансторакална, аксиларна и
т.н.).
2.2.6.1.2.9. ХИРУРГИЯ НА СИМПАТИКУСА -Операции със среден обем и
сложност, "средна" хирургия
2.2.6.1.2.9.1. Лумбална симпатектомия.
2.2.6.1.2.10. ХИРУРГИЯ В КОСТНО-КЛАВИКУЛАРНОТО ДЕФИЛЕ - Операции с
голям обем и сложност, "голяма" хирургия
2.2.6.1.2.10.1. Трансторакална резекция на аномално І-во ребро,
съчетана с торакална симпатектомия.
2.2.6.1.2.10.2. Трансторакална резекция на аномално І-во ребро с
акцесорно ший но ребро, съчетана с торакална
симпатектомия.
2.2.6.1.2.11. ХИРУРГИЯ В КОСТНО-КЛАВИКУЛАРНОТО ДЕФИЛЕ- Операции
със среден обем и сложност, "средна" хирургия
2.2.6.1.2.11.1. Пресичане на мускули скалени - шиен достъп.
2.2.6.1.2.11.2. Екстраторакално премахване на акцесорно ший но ребро
с шиен достъп.

Стр. 22 от 42
 2.2.6.1.2.12. ЕНДОВАСКУЛАРНА ХИРУРГИЯ
2.2.6.1.2.12.1. Ендоваскуларната хирургия е дял от съдовата хирургия,
кой то се занимава с диагностика и лечение на съдови
заболявания, осъществявани посредством инвазивни
техники чрез перкутанен или „отворен” (хирургичен)
артериален или венозен съдов достъп. През достъпа,
перкутанен или „отворен” се въвеждат специални
устрой ства (катетри, водачи, стентове) до съдовете. Тази
глава относно организацията и провеждането на
ендоваскуларни интервенции цели да подпомогне добрата
медицинска практика в областта на съдовите заболявания,
да осигури високо качество на диагностичните и
терапевтичните дей ности в съдовата хирургия и да
ограничи броя на усложненията при осъществяването на
тези дей ности.
Структура
2.2.6.1.2.12.1.1. Самостоятелната клиника/отделение по съдова
хирургия, задължително осигурява за пациентите с
ендоваскуларни процедури:
2.2.6.1.2.12.1.1.1. Стационар с легла за прием на болни преди
процедурата и за наблюдение след процедурата;
2.2.6.1.2.12.1.1.2. Звено за интензивно лечение и контрол върху
критичните нарушения в системната и локална
хемодинамика;
2.2.6.1.2.12.1.1.3. Възможност за неотложно 24-часово
извършване на ултразвуково изследване.
2.2.6.1.2.12.1.2. Звеното, в което се осъществяват ендоваскуларни
процедури, трябва да е лесно и бързо достъпно за
тежко болни, включително и за лежащо болни
пациенти.
2.2.6.1.2.12.1.3. Звеното за ендоваскуларна хирургия трябва да
отговаря на изискванията за помещения за работа с
й онизиращи лъчения.
2.2.6.1.2.12.1.4. Звеното за ендоваскуларна хирургия се състои от
структурни единици с минимална площ на
помещенията и обособените пространства в тях, както
следва:
-Процедурна (операционна)зала с минимална квадратура
20кв.м
- ангиографски апарат/ С- рамо 1бр.
- Апаратна предзала- 6кв.м. / обща зала за целият
операционен блок

Стр. 23 от 42
 2.2.6.1.2.12.1.5. Звеното трябва да е осигурено с бърз и лесен
достъп до:
2.2.6.1.2.12.1.5.1. Отделение/клиника за анестезия и
интензивно лечение;
2.2.6.1.2.12.1.5.2. Кръвна банка;
2.2.6.1.2.12.1.5.3. Звено за образна диагностика;
2.2.6.1.2.12.2. Изисквания за оборудване
2.2.6.1.2.12.2.1. Изисквания за апаратура:

Номер Вид апаратура

1. Рентгенов апарат подвижен или стационарен за ангиография със скопия и графия,

специализиран за изследване на периферни съдове

2. Система за запис на образа, позволяваща трайно съхранение и многократно

възпроизвеждане

3. Подвижен аркус на рентгеновия апарат с възможност за ангулация

4. Качествен образ с разделителна способност 0,2 мм /подлежи на поправка/

5. Два независими източника на електричество за захранване на апаратурата в

процедурната зала

6. Автоматичен инжектор /препоръчително/

Стр. 24 от 42
 2.2.6.1.2.12.2.2. Изисквания за прилаганите материали и
консумативи:
2.2.6.1.2.12.2.2.1. Качествени изисквания:
- да притежават високо качество, удостоверено със
сертификати за качество от Европей ския съюз; да са
регистрирани за употреба в Република България;
- при доставката на материалите и консумативите
техните опаковки да бъдат със запазена цялост;
- срокът за стерилизация или за годност на
материалите и консумативите да е валиден при
доставката и използването им;
2.2.6.1.2.12.2.2.2. Количествени изисквания:
- наличните количества от използваните материали и
консумативи да позволяват довършването на
започната процедура в случай на повреда
(пречупване) или замърсяване на катетъра или друг
консуматив, т.е. да бъдат осигурени минимум по два
броя от всеки вид изделие за една инвазивна
манипулация;
- наличие на водачи, дезилета, катетри, балони и
стентове с различна дължина и диаметър.
2.2.6.1.2.12.3. Персонал
2.2.6.1.2.12.3.1. Изисквания за професионална компетентност:
2.2.6.1.2.12.3.1.1. Условия за квалификация и поддържане на
квалификацията на лекаря като самостоятелен
съдов хирург - оператор:
3.3.2.1.2.12.4.1.1.1. Придобита специалност по съдова хирургия
3.3.2.1.2.12.4.1.1.2. Преминаване и успешно завършване на
допълнителна професионална квалификация по
ендоваскуларна хирургия съобразно програмата за обучение,
умения и знания за придобиване права на самостоятелен
ендоваскуларен-оператор;
3.3.2.1.2.12.4.1.1.3. Удостоверение за правоспособност за работа
с й онизиращи лъчи;
3.3.2.1.2.12.4.1.1.4. За поддържане компетентността на
ендоваскуларния хирург като самостоятелен оператор се
препоръчва провеждането на минимум М.С.>30 ???? (Д.П.: 25?)
инвазивни лечебни процедури годишно;
3.3.2.1.2.12.4.1.1.5. Инвазивните оператори с обем на
М.С.:дей ност под 30 (Д.П.:25) интервенционални процедури
годишно могат да извършват инвазивна дей ност само под
контрол на самостоятелен ендоваскуларен хирург-оператор.

Стр. 25 от 42
2.2.6.1.2.12.3.2. Програма за обучение, умения и знания за
придобиване права на самостоятелен ендоваскуларен
хирург -оператор:
2.2.6.1.2.12.3.2.1. Самостоятелният ендоваскуларен хирург -
оператор е лекар с придобита специалност по
съдова хирургия, преминал през специализирана
програма за обучение по ендоваскуларна
хирургия, кой то носи отговорност за преценката
на индикациите, за провеждането на
инвазивната процедура и за справянето с
потенциалните усложнения, възникнали по
време на самата процедура; определя момента на
прекратяване на процедурата, следи виталните
показатели на пациента и преценява
включването на лекар-реаниматор/анестезиолог
в екипа, извършващ инвазивната процедура;
2.2.6.1.2.12.3.2.2. Продължителност на обучението, минимален
брой , както и видове инвазивни процедури,
които трябва да бъдат усвоени от
ендоваскуларния хирург -оператор за
придобиване на статут на самостоятелен
оператор:
2.2.6.1.2.12.3.3. Ниво на достъп до инвазивна дей ност за
обучаващите се лекари, чиято основна задача е
усвояване на знания и умения за извършване на
инвазивни процедури, както и пред- и следпроцедурни
грижи за пациента:
2.2.6.1.2.12.3.3.1. Участие като асистент или оператор при
извършване на инвазивни процедури само под
директното ръководство и наблюдение на
самостоятелен ендоваскуларен хирург -оператор;
2.2.6.1.2.12.3.3.2. Обучаващият се съдов хирург не може да
взема самостоятелни решения относно
индикациите и техническото обезпечаване на
инвазивните процедури.
2.2.6.1.2.12.3.4. Изисквания за началник на структура по
ендоваскуларна хирургия в звената , където има
разкрита такава структура.
2.2.6.1.2.12.3.4.1. Квалификация - да отговаря има придобита
специалност по съдова хирургия, сертификат за
ендоваскуларна хирургия и е препоръчително да
има стаж като самостоятелен ендоваскуларен
хирург не по-малко от 2 години;
2.2.6.1.2.12.3.5. Професионална дей ност:

Стр. 26 от 42
 2.2.6.1.2.12.3.5.1. Една инвазивна (интервенционална)
процедура се осъществява задължително с
участието на сертифициран самостоятелен
оператор, при необходимост в екипа могат да се
включат и асистенти.
2.2.6.1.2.12.3.5.2. Предпроцедурната оценка (включително
информираното съгласие на пациента), както и
следпроцедурното наблюдение и възстановяване
се извършват в структури на самостоятелната
клиника/отделение по съдова хирургия от лекар
със специалност по съдова хирургия заедно с
оператора, кой то ще осъществи или е осъществил
инвазивната процедура.
2.2.6.1.2.12.3.6. Специалисти по здравни грижи:
2.2.6.1.2.12.3.6.1. В осъществяването на една инвазивна
процедура задължително участват специалисти
по здравни грижи, катоброят и видът им зависи
от натовареността на отделението и
специфичната дей ност;
3.3.2.1.2.12.4.6.1.1. Владеят методите за отворено и
ендоваскуларно хирургично лечение;
3.3.2.1.2.12.4.6.1. 2. Спазват правилата за работа в стерилни
условия;
3.3.2.1.2.12.4.6.1.3. Познават целия набор от катетри,
правилното им промиване за избягване на емболизация, както
и тяхното почистване, стерилизация и съхранение.
2.2.6.1.2.12.3.7. Друг персонал съобразно необходимостта:
2.2.6.1.2.12.3.7.1. Санитари
2.2.6.1.2.12.4. Организация на дей ността
2.2.6.1.2.12.4.1. Във връзка с потенциалните възможности за
възникване на перипроцедурни усложнения
необходимо е да се осигури възможност за
хемодиализа, клинична лаборатория, както и
интензивно отделение.
2.2.6.1.2.12.4.2. Задължително е обезпечаването на спешна съдово-
хирургична намеса при нужда:
2.2.6.1.2.12.4.3. Документацията на всеки пациент съдържа
протокол за извършената инвазивна процедура и запис
на същата на дигитален носител:
2.2.6.1.2.12.4.3.1. Данните са достъпни за пациента и за външен
одит;
2.2.6.1.2.12.4.3.2. Копие от записа на процедурата на дигитален
носител се предоставя при поискване от
пациента при изписването.

Стр. 27 от 42
2.2.6.1.2.12.5. Контрол на качеството
2.2.6.1.2.12.5.1. Лечебно заведение, което има в своята структура
самостоятелна клиника/отделение по съдова хирургия
с ендоваскуларна активност, е длъжно да събира данни
за количеството и качеството на инвазивните
процедури, които се извършват в него.
2.2.6.1.2.12.5.2. Лечебното заведение следи дали резултатите са
сравними с тези на другите лечебни заведения с
подобна структура в България и на водещите центрове
по света.
2.2.6.1.2.12.5.3. Лечебното заведение обезпечава информация за
броя и вида на интервенциите, които се извършват в
неговата самостоятелна клиника/отделение по съдова
хирургия, за успеваемостта, броя на усложненията и
вътреболничната смъртност.
2.2.6.1.2.12.5.4. Заведението води отчет на усложненията за
всеки самостоятелен оператор.
2.2.6.1.2.12.5.5. Данните на всяко лечебно заведение се
предоставят при поискване на министъра на
здравеопазването или на директора на НЗОК, като
отговорен за тяхната вярност е директорът му.
2.2.6.1.2.12.5.6. Заведението въвежда утвърдена от директора му
програма за постоянно подобряване на качеството,
която включва:
2.2.6.1.2.12.5.6.1. Системно събиране, проследяване и
анализиране на параметрите, които отразяват
качеството и резултатите от извършените
диагностични и интервенционални процедури;
2.2.6.1.2.12.5.6.2. Резултатите от процедурите и възможностите
(когнитивни и технически) на отделния
оператор, а именно:
3.3.2.1.2.12.6.6.2.1. Процедурен обем и честота на големи
усложнения на всеки самостоятелен оператор;
3.3.2.1.2.12.6.6.2.2. Процедурни усложнения при
осъществяваните от лечебното заведение дей ности в областта
на ендоваскуларната хирургия;
3.3.2.1.2.12.6.6.2.3. Сравнение на процедурните резултати с
публикуваните в литературата и анализ на разликите;
3.3.2.1.2.12.6.6.2.4. Оценка на риска при пациентите според
характеристиката на пациентите и спрямо наблюдаваните
усложнения.
2.2.6.1.2.12.6. Сигурност и безопасност на пациентите и медицинския
персонал

Стр. 28 от 42
 2.2.6.1.2.12.6.1. Пациентът трябва да е запознат предварително с
характера на процедурата и свързаните с нея
усложнения.
2.2.6.1.2.12.6.2. Не трябва да се извършват ненужни изследвания
и манипулации.
2.2.6.1.2.12.6.3. Регистрирането на процедурните данни трябва
да е прецизно и стандартизирано и информацията от
процедурата да се представя точно и пълно.
2.2.6.1.2.12.6.4. Ендоваскуларната процедура не се провежда без
информираното съгласие на пациента, предоставено
съобразно закона, вътрешните правила на лечебното
заведение и предоставящо пълни данни за
потенциалните ползи и усложнения.
2.2.6.1.2.12.6.5. Средната фонова радиационна експозиция е
около 0.1 rem за година. Ендоваскуларните хирурзи
получават допълнително 0.004 до 0.016 rem за
процедура, като:
2.2.6.1.2.12.6.5.1. Максимално допустимата експозиция за
цялото тяло е 5 rem на година;
2.2.6.1.2.12.6.5.2. Акумулираната максимална доза за цял
живот не трябва да надвишава произведението
от акумулираната rem експозиция възрастта (или
максимум 50 rem);
2.2.6.1.2.12.6.5.3. Препоръчва се да се носят два дозиметъра,
един на защитната яка и един под защитната
престилка на нивото на кръста, съобразно
изискванията за работа с Ro лъчение;
2.2.6.1.2.12.6.5.4. Подходящото колимиране и използването
на целия набор от защитни средства са
задължителни за редуциране на експозицията;
същите правила важат и за намаляване на
експозицията на пациента към разсеяното
лъчение;
2.2.6.2. Изисквания към организацията на дей ността и вътрешните и външни
взаимодей ствия.
2.2.6.2.1. Прием на болни.
2.2.6.2.1.1. Приемът на болни в отделението/клиниката по съдова
хирургия се осъществява чрез диагностично-консултативен
кабинет (приемен кабинет). Неговото устрой ство отговаря на
изискванията на раздел 3.1.2.1.
2.2.6.3. Приемният кабинет разполага с телефонна или друга връзка с
отделението/клиниката по съдова хирургия и е оборудван със: апарат за
кръвно налягане, стетоскоп, негативоскоп, хирургични инструменти и
превързочни материали за амбулаторни превръзки

Стр. 29 от 42
2.2.6.4. При постъпване на спешно болен съдовия хирургът в приемния
кабинет е задължен да приеме документацията и указанията от
насочващата структура и/или от придружаващото медицинско лице, да
снеме анамнеза, да осъществи основен клиничен преглед и да назначи
необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания.
При уточнена диагноза или продължаващи диференциално-диагностични
търсения пациентът се хоспитализира в хирургичната клиника/отделение
по съдова хирургия или хирургия ако се касае за консервативно лечение
на ДВТ. В историята на заболяването се отразяват назначенията за по-
нататъшната диагностика, лечение, предоперативна подготовка и др.
Осъществяват се спешни консултации с анестезиолог, кардиолог и други
специалисти според спецификата на заболяването или възрастта на
пациента.
2.2.6.4.1.1.1. При постъпване на пациент в планов порядък съдовия
хирургът назначава необходимите допълнителни
изследвания и консултации (кардиолог, анестезиолог и
други специалисти), проверява документацията от
осъществените изследвания в доболничния етап, подготвя
документацията за хоспитализация (история на
заболяването, други задължителни формуляри).
2.2.6.4.1.1.2. Спешно или планово постъпващите пациенти се
подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и
обработка.
2.2.6.4.2. Предоперативен период.
2.2.6.4.2.1. Клиничният преглед на хирургичния пациент е специфична
диагностична процедура, която има две цели:
2.2.6.4.2.1.1. Клиничен диагностичен преглед (КДП) – изяснява
характера на заболяването, неговата органна локализация и
топика, влиянието или засягането от основното заболяване
на съседни органи и системи, необходимостта от оперативна
намеса (показания за операция), ней ния очакван обем, избор
на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за
очаквания резултат и изход. Клиничният диагностичен
преглед включва следните основни компоненти:
2.2.6.4.2.1.1.1. Анамнеза, насочена към уточняване на основното
заболяване, неговата органна локализация, характер,
разпространение в съседни органи и структури,
наличие на спешни индикации за операция;
2.2.6.4.2.1.1.2. Физикален преглед, насочен към уточняване на
органната локализация на заболяването, неговото
разпространение и/или ангажиране на съседни органи
и структури, стадии на онкологично заболяване,
симптоми, подкрепящи тезата за спешно състояние
или спешни индикации за операция;

Стр. 30 от 42
 2.2.6.4.2.1.1.3. Назначаване и провеждане на биохимични,
микробиологични, вирусологични и други
специализирани лабораторни изследвания, насочени
към уточняване на основното заболяване и неговите
усложнения;
2.2.6.4.2.1.1.4. Назначаване и изпълнение на инструментални
изследвания в обем, уточняващ характера на
основното заболяване и неговите усложнения,
прецизиращ индикациите за операция, евентуалния
необходим лечебен обем на операцията, възможните
варианти на оперативно или алтернативно
нехирургическо третиране на заболяването;
2.2.6.4.2.1.1.5. Провеждане на консултации със специалисти от
други клинични специалности, насочени към
уточняване на диагнозата, показанията за операция и
причините за спешност.
2.2.6.4.2.1.2. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск
(КПООР) – представлява основно задължение на съдовия
хирурга и анестезиолога при уточнени показания за
операция и взето решение за извършване на планова или
спешна хирургическа намеса. КПООР уточнява общото
състояние на пациента, наличието на придружаващи
заболявания, шансовете да понесе необходимата анестезия
и хирургична намеса, в резултат на което се уточняват
оперативният риск и факторите, които го повишават.
Клиничният преглед за оценка на оперативния риск
включва следните основни компоненти:
2.2.6.4.2.1.2.1. Анамнеза, насочена към уточняване на минали
заболявания, придружаваща патология и повлияване
на общото състояние от основното заболяване, имащи
значение за правилна оценка на оперативния риск, за
вида и обема на предоперативната подготовка с цел
максимално подобряване на кондицията на болния и
осигуряване на успешен безпроблемен завършек на
хирургичната намеса;
2.2.6.4.2.1.2.2. Физикален преглед, насочен към установяване на
данни за здравното състояние на пациента, за
наличието на придружаващи заболявания или
повлияване на статуса от основното заболяване или от
минали страдания;
2.2.6.4.2.1.2.3. Назначаване и провеждане на биохимични и други
лабораторни тестове, на инструментални изследвания
и консултации със специалисти от други клинични
специалности, за да се обективизира здравното
състояние на пациента с оглед правилната оценка на
оперативния риск.

Стр. 31 от 42
 2.2.6.4.2.1.2.4. Стандартният КПООР включва задължителни
консултации с кардиолог, а за деца до 18 години – и с
педиатър. Този процес завършва с
преданестезиологичен преглед/консултация с оценка
на оперативния риск по скалата на АSA (Аmerican
Society of Anaestesiologists) или друга възприета
система, изграждане на становище за безопасността,
индикациите и контраиндикациите на предстоящата
анестезия, планиране на възможните анестетични
техники и средствата за тяхното провеждане.
2.2.6.4.2.1.2.5. Окончателната преценка на оперативния риск се
прави от хирурга-оператор – при условия на спешност
и/или от лекарски хирургически колегиум. Тази
преценка се съгласува с анестезиолог, а при наличие на
специфични причини – и с други специалисти-
клиницисти (лекарски консилиум).
2.2.6.4.2.1.2.6. Заключителната оценка на оперативния риск се
съобщава и обсъжда с пациента и неговите близки. При
отказ от операция заради висок оперативен риск е
необходимо информираното съгласие на пациента,
както и препоръки за възможното поведение и
лечение, информация за риска за живота, за
възможните усложнения, прогноза за изхода от
болестта, евентуална препоръка за оперативно
лечение само в условия на спешност.
2.2.6.4.3. При индикации за операция и вземане на решение за извършване
на такава се изисква назначаване и провеждане на лечебни
мероприятия – подготовка за операция с цел осигуряване на
оптимално здравно състояние на пациента и снижаване на
оперативния риск. Подготовката за операция включва назначените от
консултанта и от хирурга лечебни, физиотерапевтични и други
средства и мерки по отношение на:
2.2.6.4.3.1. предстоящата анестезия – клиничен преглед и подготовка на
пациента за анестезия в съответствие с Наредба 10 от 2010 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно
лечение";
2.2.6.4.3.2. антиалергична подготовка при анамнестични данни и след
предходно тестуване;
2.2.6.4.3.3. кардиологична подготовка, лечение на сърдечно-съдови
заболявания, профилактика на кардиологични усложнения;
тромбоемболична профилактика и лечение;
2.2.6.4.3.4. антибактериална профилактика и лечение, саниране на
придружаващи заболявания и усложнения с възпалителен
характер, профилактика на сепсис;
2.2.6.4.3.5. друга специфична подготовка, свързана с предходно заболяване
на орган или система (дихателна, урогенитална, нервна и др.) или
с ендокринно заболяване (захарен диабет, тиреотоксикоза и др.).

Стр. 32 от 42
2.2.6.4.4. Всички факти и заключения, установени в резултат на КДП и
КПООР, планът за предстоящата операция и възможните варианти за
оперативно поведение (включително алтернативни способи),
възможните рискове, странични явления и усложнения (интра- и
следоперативни), необходимостта от анестезия и използване на кръв
и кръвни продукти с техния допълнителен риск и възможни
усложнения, както и очакваният изход от болестта и от операцията се
съобщават и обясняват на болния по достъпен и разбираем от него
начин – устно и в писмена форма, съгласно разпоредбите на Закона за
здравето.
2.2.6.4.5. Резултатите от КДП и КПООР се вписват в "Предоперативна
епикриза", която е част от "Историята на заболяването" (ИЗ).
Предоперативната епикриза при спешни състояния се попълва от
хирурга-оператор, кой то обосновава показанията за спешна операция
и вероятния й вид. При планови операции предоперативната
епикриза се докладва и обсъжда на лекарски колегиум и взетото
решение и оценката на оперативния риск се вписват от лекуващия
лекар.
2.2.6.4.5.1. Предоперативната епикриза включва титулна част (трите
имена, възраст, дата и номер на ИЗ), предоперативна диагноза,
данни от анамнезата и физикалния статус в подкрепа на
основното и придружаващите заболявания, резултати от
биохимичните, инструменталните и други изследвания; списък на
проблемите, покачващи оперативния риск, и необходимите
профилактични мерки; оценка на оперативния риск; препоръки
за предстоящата операция – обем, избор на поведение,
интраоперативна диагностика, профилактични мерки. При
онкологични заболявания се отразяват предоперативният стадий
на болестта, оценка на операбилността и хистологична диагноза.
2.2.6.4.6. Операции.
2.2.6.4.6.1. Всички пациенти с потвърдени показания за хирургична намеса
подлежат на включване в оперативна програма. Оперативната
програма може да бъде дневна или седмична. Тя подлежи на
корекция при възникнали спешни операции, включвани в
дневната програма с приоритет, или при други обективни
обстоятелства. Оперативната програма се съставя от началника на
отделението/клиниката на базата на доклади от лекуващите
лекари след предоперативно обсъждане на лекарски колегиум.
При спешни операции показанията се потвърждават, а срокът и
операторът се определят от началника на отделението/клиниката
или от ръководителя на дежурния екип.
2.2.6.4.6.2. На всички болни, подложени на оперативна намеса в
операционната зала, се осъществява предоперативен,
интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от
хирургичния и анестезиологичния екип. Същото се отнася и за
амбулаторните операции, чий то обем според хирурга-оператор
изисква участие и контрол от анестезиолог.

Стр. 33 от 42
 2.2.6.4.6.3. Избор на метод за обезболяване. Местното обезболяване се
извършва от хирурга-оператор при наблюдение на общото
състояние от анестезиологичен екип, ако това е необходимо.
Всички други видове анестезия се организират и провеждат от
анестезиологичен екип съгласно изискванията на Наредба 10 от
2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и
интензивно лечение". Тези изисквания важат и при извършване
на амбулаторна и еднодневна хирургия. Изборът на анестезия
принадлежи на анестезиологичния екип, като се вземат предвид
видът на операцията, очакваният обем на хирургичната намеса,
предполагаемата кръвозагуба, при отчитане на общото състояние
на болния, предоперативните заболявания, спешното състояние,
оценката на общия и оперативния риск.
2.2.6.4.6.4. Изборът на оперативен метод се базира на следните принципи:
2.2.6.4.6.4.1. Да не доведе до по-голямо увреждане на болния.
2.2.6.4.6.4.2. Теоретично и практическо владеене на оперативните
техники.
2.2.6.4.6.4.3. Да доведе до решаване на болестния проблем, т.е. до
излекуване, или да се облекчи състоянието на болния.
2.2.6.4.6.4.4. Да има условия за интраоперативно доуточняване на
диагнозата и за справяне с възможните хирургични
усложнения.
2.2.6.4.6.4.5. Изборът на операция при амбулаторна и еднодневна
хирургия се решава по индивидуализирани показания, при
стандартизиран протокол на лечение, при осигурени мерки
за безопасност на пациента.
2.2.6.4.6.4.6. За интраоперативно доуточняване на диагнозата за
дефинитивно вземане на решения относно вида и обема на
хирургическата намеса хирургическият екип трябва да
разполага с необходимото оборудване и да владее
диагностични техники.
2.2.6.4.6.4.7. При спешни състояния хирургическият екип прецизира
решенията си в три степени:
2.2.6.4.6.4.7.1. Решение за предприемане на животоспасяваща
намеса;
2.2.6.4.6.4.7.2. Покана към консултант;
2.2.6.4.6.4.7.3. Транспортиране на болния в клиника/отделение по
съдова хирургия с диагностични и терапевтични
възможности за решаване на конкретния медицински
проблем.
2.2.6.4.7. При извършване на хирургически намеси с голям обем и сложност
хирургичният екип трябва да има условия за взаимодей ствие с
хистологична лаборатория и лекар с придобита специалност по обща
и клинична патология.

Стр. 34 от 42
2.2.6.4.8. Оперативната находка, видът на приложената операция, както и
евентуалните интраоперативни компликации се отразяват в
оперативен протокол. Оперативният протокол има титулна част и в
него се описват оперативната диагноза, видът на операцията,
избраният оперативен достъп, установената оперативна находка,
извършените интраоперативни диагностични процедури,
обосновката за избрания оперативен подход, техническите етапи на
извършваната хирургическа намеса, резултатите от
интраоперативните патоморфологични изследвания, възникналите
усложнения и взетите спрямо тях мерки, поставените дренажи и
условията при завършване на операцията. Препоръчително е
използването на схеми при сложна интраоперативна находка.
2.2.6.4.9. В ИЗ операторът и анестезиологът отразяват назначенията за
следоперативни изследвания и необходимите лекарствени продукти,
техния обем и дозировка.
2.2.6.4.10. Следоперативен период.
2.2.6.4.10.1. Хирургическият екип осигурява постоянно наблюдение в
следоперативния период на локалния статус и общото състояние
на болния, на количеството и вида на отделяните през дренажите
секрети, на жизнените показатели и резултатите от
лабораторните изследвания. При поставяне на пациента в
отделение за интензивно лечение следоперативният контрол и
мониторирането се извършват съвместно от анестезиолог-
реаниматор и лекар с придобита специалност по гръдна хирургия.
2.2.6.4.10.2. Следоперативното наблюдение, грижите и изписването на
пациентите след еднодневна хирургия се извършват от
оперативния и анестезиологичния екип. Същите екипи
осъществяват наблюдение и контрол за състоянието на пациента.
2.2.6.4.10.3. Хирургът-оператор провежда хирургическото наблюдение,
което включва срока за отстраняване на дренажи, сонда, катетър
и други. Той извършва контрол на хирургическата рана и
определя вида на необходимата превръзка, както и условията за
изписване, домашно наблюдение и контрол след изписването –
краткосрочен или дългосрочен контрол. При показания той
определя необходимостта от диспансеризация, рехабилитация и
др.
2.2.6.4.10.4. Болни със септични състояния и усложнения задължително се
изолират в септични стаи, обслужвани с отделни инструменти и
материали за превръзка, с допълнителни дрехи (препоръчително
за еднократна употреба) на персонала и ръкавици, с отделно
сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали.

Стр. 35 от 42
 2.2.6.4.11. Отделението/клиниката по съдова хирургия разполага
задължително с вътрешнокомуникативни връзки (стационарни
или/и мобилни телефони) между кабинети, манипулационна,
превързочни, операционен блок, отделение за интензивно лечение,
приемен кабинет, както и инсталация за повикване в болничните стаи
(светлинно-информационна, светлинно-блокираща, звукова,
комбинирана). Чрез сигнализиращите системи и постоянното
наблюдение от медицинските сестри трябва да се осигури бърз
контакт на лекар и хоспитализиран пациент при възникнали спешни
състояния.
2.2.6.4.12. Еднодневна хирургия се изпълнява в обособени хирургични
отделения към болници или към лечебни заведения за
извънболнична помощ, с разкрити легла за лечение и наблюдение до
48 часа, включващи операционна зала и инструментариум за
еднодневни операции, стаи с легла за няколкочасов престой и
наблюдение на пациентите след анестезия и хирургическа намеса,
стая за персонала, склад, сервизни помещения. Звеното може да
ползва хирургичен и анестезиологичен персонал от основните
хирургични отделения (клиники), както и от общите обслужващи
звена.
2.2.6.4.13. Амбулаторните процедури от обхвата на медицинската
специалност "Съдова хирургия" се изпълняват в лечебни заведения за
болнична помощ, комплексни онкологични центрове и лечебни
заведения за извънболнична помощ с легла по отношение на
пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в
лечебното заведение, съгласно изискванията на Националния рамков
договор за медицинските дей ности
2.2.7.Изисквания към резултата от осъществяване на дей ността:
2.2.7.1. Количествени показатели за осъществяване на дей ността в
отделението/клиниката по съдова хирургия – минимални (задължителни)
изисквания за годишен обем на медицинските дей ности:
2.2.7.1.1. Най -малко 300 операции годишно, като 50 % от тях трябва да са с
"голям" и "среден" обем и сложност;
2.2.7.1.2. Използваемостта на леглата не трябва да е по-ниска от 200 дни на
година;
2.2.7.1.3. Преминалите болни на едно болнично легло не трябва да са по-
малко от 40 за една година;
2.2.7.1.4. Средният болничен престой не трябва да е по-висок от 6 дни;
2.2.7.1.5. Предоперативният престой не трябва да превишава 2 дни;
2.2.7.1.6. Оперативната активност не трябва да е по-ниска от 60 %.
2.2.7.2. Критерии и показатели за качество на осъществяваната медицинска
дей ност:

Стр. 36 от 42
 2.2.7.2.1. Общи и специализирани показатели по критериите за достъп до
медицинска помощ, своевременност на оказваната медицинска
помощ, релевантност (уместност и съответствие),
сигурност/безопасност, ефективност и ефикасност на тази помощ,
продуктивност/икономичност, участие на потребителя на услугата
(потребителски фокус и удовлетвореност); следоперативните
усложнения не трябва да са повече от 1,5 %;
2.2.7.2.2. Показатели за резултатите на осъществената медицинска дей ност,
например:
2.2.7.2.2.1. Показатели за смъртност до 2,5%,
2.2.7.2.2.2. Усложнения – ретромбози до 10%; хеморагии до 5%,
2.2.7.2.2.3. Оперативна активност и пропорции между извършените много
големи, големи, средни и малки оперативни интервенции –
15%:30%:40%:15%.
2.2.7.2.2.4. Количествените показатели за оценка на хирургичните
дей ности са:
2.2.7.2.2.4.1. Използваемост на легловия фонд – 60%;
2.2.7.2.2.4.2. Оборот на леглата – изчислява се по формула спрямо
броя на легла и преминали пациенти в съответната
структура.
2.2.7.2.2.4.3. Среден престой на болния в хирургичната структура,
предоперативен и следоперативен престой .-4 дни;
2.2.7.2.2.4.4. Брой реоперации до 10% и причините за тях – хеморагия
ретромбоза и инфекция;
2.2.7.2.2.4.5. Смъртност: в първите 24 часа до 2% ; при неоперирани
болни – 5%; при оперирани болни 2,5%; причини за смъртта
– сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, остра
бъбречна недостатъчност и сепсис;
2.2.7.2.2.4.6. Процент на декубитусите до 5%;
2.2.7.2.2.4.7. Съвпадение на клиничната и патологоанатомичната
диагноза – 80%.
2.2.7.2.3. Контролът на качеството е задължителен за всяка хирургична
структура. Задължително е да има компютризирана документация на
всички оперативни намеси, включително на настъпилите усложнения.
Резултатите трябва да бъдат периодично обсъждани и анализирани.
Леталитетът не трябва да е по-висок от 3 %.
В. Трето ниво на компетентност: аналогично на структурата на ниво «Б».
2.3. Изисквания за осъществяване на специалностите "Съдова хирургия" от III ниво на
компетентност в болница за активно лечение:
2.3.1.Дей ността по специалността "Съдова хирургия" се осъществява в самостоятелна
болнична структура - клиника или отделение, отговаряща на следните
изисквания:
2.3.1.1. В структурата се извършват всички видове оперативни интервенции
върху съдове, включително с голям и много голям обем и сложност.
Стр. 37 от 42
 2.3.1.2. В структурата работят най -малко петима лекари, от които двама с
придобита медицинска специалност по съдова хирургия. Лечебното
заведение разполага най -малко с двама лекари с придобита квалификация
за доплерова сонография.
2.3.2.Извършват се най -малко 500 операции годишно, от които поне 50% с голям и
много голям обем и сложност. Използваемост на леглата следва да бъде 60%, а
оперативност съответно 80% (от подлежащите на оперативно лечение
пациенти )
2.3.3.Лечебното заведение трябва да разполага със следната апаратура:
- апарат за ултразвукова еходоплерова сонография - 1 бр.;
- апарат за рентгенография;
- ангиограф или КАТ или МРТ, разположени на територията на населеното място
(като се осигури 24-часов достъп, включително в условия на спешност). - (изм. - ДВ,
бр. 92 от 2010 г.)
2.3.4.Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага на
територията си с клинична лаборатория от минимум ІІ или препоръчително ІІІ
ниво и микробиологична лаборатория.
2.3.4.1. Клинична лаборатория от ниво III, следва да бъде напълно
оборудвана, отговаряща на съответния стандарт, осигуряваща
необходимите изследвания 24 часа в денонощието.
2.3.4.2. Микробиологична лаборатория, напълно оборудвана, отговаряща на
съответния стандарт осигуряваща необходимите изследвания 24 часа в
денонощието.
2.3.5.За адекватно и качествено протичане на лечебната дей ност е необходимо да има
постоянно и регулярно снабдяване, включително и поддържане на склад, на
достатъчни количества от медицински изделия и лекарствени продукти,
отговарящи на изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина и Закона за медицинските изделия.
2.3.6.Клиниката/отделението по съдова хирургия трябва да има възможност за
осъществяване на интегрирана дей ност със следните структури, локализирани
в болницата или в друго лечебно заведение на територията на същото населено
място:
2.3.6.1. Болнична структура по инвазивна кардиология ниво III, отговаряща на
съответния стандарт и осигуряваща медицинска помощ при спешност 24
часа в денонощието.
2.3.6.2. Клиника/отделение по нефрология или възможност за извършване на
диализа и консултация с нефролог.
2.3.6.3. Клиника/отделение по неврология.
2.3.6.4. Клиника/отделение по клинична патология и патоморфологична
лаборатория.
2.3.6.5. Имунологична лаборатория (за клиники/отделения, извършващи
трансплантации), отговаряща на съответния стандарт и осигуряваща
необходимите изследвания 24 часа в денонощието.

Стр. 38 от 42
 2.3.6.6. Вирусологична лаборатория или договор с такава на територията на
същото населено място.
2.3.6.7. Служба за транспортиране.
2.3.6.8. Клиника/отделение по урология.
2.3.6.9. Специалист по алергология като консултант.
2.3.7.Изисквания към резултата от осъществяване на дей ността.
2.3.7.1. Използваемостта на леглата не трябва да е по-ниска от 200 дни на
година;
2.3.7.2. Преминалите болни на едно болнично легло не трябва да са по-малко
от 50 за една година;
2.3.7.3. Средният болничен престой не трябва да е по-висок от 6 дни;
2.3.7.4. Предоперативният престой не трябва да превишава 2 дни;
2.3.7.5. Оперативната активност не трябва да е по-ниска от 80 %.
2.3.8.Критерии и показатели за качество на осъществяваната медицинска дей ност:
2.3.8.1. Общи и специализирани показатели по критериите за достъп до
медицинска помощ, своевременност на оказваната медицинска помощ,
релевантност (уместност и съответствие), сигурност/безопасност,
ефективност и ефикасност на тази помощ, продуктивност/икономичност,
участие на потребителя на услугата (потребителски фокус и
удовлетвореност); следоперативните усложнения не трябва да са повече от
2,5-3 %;
1.13.8.1.1 Въвеждане на стандартизирани въпросници, съобразени с европейските
и световни практики, за оценка на качеството на предлаганите медицински услуги.

Стр. 39 от 42
 2.3.8.2. Показатели за резултатите на осъществената медицинска дей ност:
2.3.8.2.1. Показатели за смъртност до 3,5%,
2.3.8.2.2. Усложнения – ретромбози до 15%; хеморагии до 10%,
2.3.8.2.3. Оперативна активност и пропорции между извършените много
големи, големи, средни и малки оперативни интервенции –
25%:30%:25%:20%.
2.3.9.Количествените показатели за оценка на хирургичните дей ности са:
2.3.9.1. Използваемост на легловия фонд – 60%;
2.3.9.2. Оборот на леглата – изчислява се по формула спрямо броя на легла и
преминали пациенти в съответната структура.
2.3.9.3. Среден престой на болния в хирургичната структура, предоперативен и
следоперативен престой – 5 дни;
2.3.9.4. Брой реоперации до 15% и причините за тях – хеморагия ретромбоза и
инфекция;
2.3.9.5. Смъртност: в първите 24 часа до 2% ; при неоперирани болни – 5%; при
оперирани болни 2,5%; причини за смъртта – сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност и сепсис;
2.3.9.6. Процент на декубитусите до 5%;
2.3.9.7. Съвпадение на клиничната и патологоанатомичната диагноза – 80%.
2.3.10. Контролът на качеството е задължителен за всяка хирургична структура.
Задължително е да има компютризирана документация на всички оперативни
намеси, включително на настъпилите усложнения. Резултатите трябва да бъдат
периодично обсъждани и анализирани. Леталитетът не трябва да е по-висок от
3 %.

Таблица за съпоставимост

Ниво на Здравни Апаратура и Персонал Дейност/ Минимални

компетентност изисквания (да други условия изисквания за
Компетентност
се посочват обем дейност
само
препратки към
текстовете на
стандарта)

Второ ниво 3.3.1. 2 оп. зали 3.3.1.3 3.3.2.1.2. 200

(забележка:
Артериални
операции с много
голям обем и
сложност се
извършват в
структура второ
Стр. 40 от 42
 ниво на
компетентност,
само по спешност
и при условие, че
не са налични
условия за
транспортиране
на пациента в
болнично
заведение с по-
високо ниво.)

Трето ниво 3.4.1 2 оп. зали, 3.4.1.2 3.4.1.1. 500

препоръчително
едната да е
хибридна

Ниво Изисквания Компетентност

II 2 операционни зали и до 200 Цялата гама съдовохирургични интервенции

операции без високотехнологичните процедури

III 3 операциони зали и до 500 или Цялата гама съдовохирургични интервенции

приравнени на тях плюс високотехнологични
процедури ,хибридна хирургия

Закон за лечебните заведения

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Медицинските стандарти по
чл. 6, ал. 1 определят минималните задължителни изисквания към структурите за осъществяване
на дейностите по определени медицински специалности или изпълнение на отделни медицински
дейности за осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и
здравни грижи за пациента.
(2) Медицинските стандарти съдържат:
1. основна характеристика на медицинската специалност/медицинската дейност;
2. изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по медицинската
специалност/медицинската дейност;
3. изисквания за осъществяване на дейностите по медицинската
специалност/медицинската дейност в структури на извънболничната и болничната помощ и в
лечебните заведения по чл. 10;

Стр. 41 от 42
 4. критерии за качество на изпълняваните дейности по медицинската
специалност/медицинската дейност.
(3) Изискванията по ал. 2, т. 2 - 4 се определят по нива на компетентност.
(4) Медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 се актуализират при необходимост по реда на
утвърждаването им.

Стр. 42 от 42