ЕЛИМИНИРАНЕ НА КОРОНАВИРУС В КЛИНИЧНО ЗДРАВА КОТКА.

НОСИТЕЛСТВО НА КОРОНАВИРУС
В КОТЕШКА ПОПУЛАЦИЯ.

Показвам два последователни високочувствителни PCR теста на една котка – преди и след 10
дневна терапия (профилактичен курс) с по един кубик GS 441524 (16 mg/ml) на ден. Котката е 3,5
кг и няма една година. Идеално здрава. На бързите тестове за коронавирус показва положителен
антибоди тест (FCoV ab positive) и отрицателен антигенен тест ( FCoV ag negativ). Втората проба е
взета и изпратена в лабораторията непосредствено след 10-дневния курс с антивирусния
препарат. Котката се явява нова на нашата популация от много котки / развъдник и не защото ние
въобще си нямаме коронавируси и сме стерилни, а защото не искам към нашия щам да добавя и
някакъв незнаен - чужбински. Различните щамове са с различна вероятност за отлючване на FIP
впоследствие. Нашият като да сме го опитомили. Не беше така преди години.

Какви изводи и препоръки за колегите правя.

Първо – ясно е, че теорията за ‚профилактика на клинично здрави котки срещу носителство на

коронавирус“ работи. В началото, преди година, писахх за 4-5 mg GS на килограм котка на ден за
4-5 дни, сега препоръчвам двоен курс за по-сигурно. За тази котка отидоха две шишенца по 5,2 ml
(16mg/ml) GS 441524. Това прави 120 евро разходи. Кой както го намери. Производител не
препоръчвам, не ми е работа. Сега има и руски Есперавир, който е без пари, но за него ще ви
пиша след месец.

Второ. Второто е СТРАТЕГИЯТА НА РАЗВЪДЧИКА. Целта е да даваме котенца които са защитени и

няма до боледуват. Това е нашата осовна цел. При развъждането сценариите са няколко.

ПЪРВИ СЦЕНАРИЙ. Даваме котенца без антитела. Това е добре, ако са домашни любимци,
отглеждани сами - те никога няма да се заразят и съвестта ни ще е чиста. Ако ги дадем на
развъдник в който някои котки носят и предават вируса, ще се заразят, но отговорност носи
новият собственик.

ВТОРИ СЦЕНАРИЙ. Даваме ги с антитела, И БЕЗ КЛИНИЧНИ ПРИЗНАЦИ, НО след като са изкарали
първоначалната зараза с опасен щам, без да сме им помагали с антивирусен препарат. Най-често
котенцата се заразяват от майките си на 5-7 седмица, когато започнат да ползват обща тоалетна.
Първоначалното заболяване се кара обикновено тежко, в редки случаи някои умират. Нерядко се
кара толова леко, че е невъзможно да забележиш. В повечето случаи котенцата изостават видимо
в растежа за около седмица и им трябва месец за да компенсират. Ваксинирането се забавя.
Някои от тях след време ще отключат FIP, като вероятността за това зависи както от щама, така и от
индивидуалната предразположенст, която е хипотетична. През периода на заболяването излъчват
огромно количество вируси, заразявайки брутално околната среда, включително и майка си.
Която всъщност ги е заразила. Тук няма противоречие. Малките насищат организма на майка си с
вируси, после й трябва година да се изчисти по естествен път. Междувременно ражда следващото
котило и го заразява още по-тежко. Правили сме количествен антигенен ПСР тест (PCR -
quantitative) на такава майка и резултаттът беше не Милиони, а Милиарди. Ще го публикувам като
коментар. Когато дадем такова коте в развъдник, меко казано – МУ ЕБ*ВАМЕ МАЙКАТА.
Причиняваме огромно количество котешка СМЪРТ и след време ще попаднем в Пъклото на
развъдчика. По-добре да се гръмнем, но не и да развъждаме заразоносители.
ТРЕТИ СЦЕНАРИЙ – засега най-реалистичен. Даваме ги с антитела, след като са изкарали
Първоначалната зараза, но тя е забелязана в самото начало и са третирани с Противовирусен
препарат - 8mg/kg/24h за седмица. Котенцата третирани с GS оздравяват буквално за часове,
хранят се, играят, растат – неразличими са от котило без вируси. Терапията има специфика, която
ако някой се интересува, аз съм на разположение. Важно е майката да се третира наравно с
котенцата. В този случай считаме, че котето ще има надежден имунитет и няма носителство на
вируса. Т.е. не представлява заплаха за себеси и другите. След време ще попаднем в рая на
Коткоразвъдчика и ще ни дигнат паметник.

Обобщавам.

За развъдник с много котки решаването на проблема с коронавируса се фокусира върху контрола

и елиминирането на носителството вируса в полулацията. Носителството не е постоянна величина,
променя се от обстоятелствата. Някои котки го носят винаги и заразяват спорадично другите. Те са
резервоара на болестта, която периодично избухва независимо от хигиенните мерки и
разделянето на групи. Най-често това се случва при наличе на котила без имунитет, на възраст 5-7
седмици. Болно котило е като завод за вируси. Разпространяват се из цялото домакинство.
Здравите котки с антитела също се заразяват, без да боледуват. Но произвеждат, излъчват и
разпространяват вируса. Такава зараза в котешката популация я наричат „ендемична“.

Кой от трите сценария е за предпочитане? Със сигурност не е втория. Мразя ги тези колеги,
произвеждащи „Котки с чаовников механизъм“ и криещи се зад обективното разпространение на
вируса и липсата на ефективна ваксина. Правят се на ударени с мокър парцал по главата. Те за
„първи път били чували“! Това са убийци, престъпници. Развъдчикът трябва да се стреми към
здрави котила с всички възможни средства. Дали препоръчвам Първия СЦЕНАРИЙ? Да. Но с някои
уговорки. Ако вирусът е влязъл в една голяма популация става почти невъзможно да излезе. Една
масова „профилактика“ на всички котки-носителки и заразени котила ЕДНОВРЕМЕННО, на теория
ще свърши работа.

Основното средство за борба със заразата е Противовирусният продукт GS 441524, сега към него
се добавя ЕСПЕРАВИР, който се произвежда в Русия и е на смешна цена. От своя страна той е
аналог на продукта MOLNUPIRAVIR, наличен в някои Европейски държави. И Хигиена. Котките да
не живеят по много накуп. По възможност всяка да ползва своя тоалетна. Котила на сходна
възраст да не се събират заедно. Котилото да си живее с майката отделено, докато го дадете на
новия стопанин на 3 месеца. Ако майката не е Носител, котенцата ще се разминат със заразата.

Това, което категорично препоръчвам е при първоначално заразяване, независимо дали са малки
котенца или голяма котка (новодошла отвън в заразна среда), е да се лекуват с GS 441524 в
терапевтични дози за около седмица. Но не на сляпо, а след положителен бърз антигенен тест,
който за щастия в България е масово разпространен и е много евтин. Есперавира не съм го
пробвал все още и не мога да го препоръчам с чиста съвест. Предстои да го тестваме. Той е на
капсули с голяма концентрация и не мисля, че е възможно да се дозира точно за половин
килограм коте. Виждам го като достъпна опция за профилактика на големи котки. За малките не
бих рискувал нещо по-различно от GS инжекционно. Тази практика би трябвало да осигури на
развъдника здрава популация в дългосрочен аспект, устойчива дори в бъдеща заразна среда,
благодарение на имунитета си, компенсираща липсата на ваксина.
И накрая – заблежете, че никъде не писах за лечение на FIP. Тази форма на забояването не е
предмет на препоръките, които давам и които са насочени Единствено към развъдчици.
Собствениците на болни от FIP котки днес имат на разположение безкрайно количество
информация и естествено – опитни ветеринарни лекари, които да поемат отговорност за
лечението. Като такива аз препоръчвам кабинет Май Вет.