ДУХ От автора на бестселъра на „Ню Йорк Таймс‘

„Пътуване със скоростта на любовта

СОНЯ ЧОКЕТ
нлШлt

СИЛАТА
СИЛАТА

H A siH W & s
сонячокет

РЪКОВОДСТВО ЗА РАДОСТЕН ЖИВОТ

'r& J Издателство „Сребърно звънче4

 СИЛАТА
ИЛ/ Пщ

ДУХ
В това вълнуващо четиво Соня Чокет ни учи, че макар
да не можем да контролираме външния свят, със силата
на своя Дух можем да сътворяваме усещане за цел и по­
сока, което да ни носи дълбоко удовлетворение и вътре­
шен мир - въпреки всичко, което се случва наоколо.
Загубата на връзката ни с Духа е най-големият проблем
в днешно време. Ние мечтаем да посрещаме своите труд­
ности и разочарования достойно; да бъдем креативни и
вдъхновени; да живеем безстрашно в интуитивна, насоч­
ваща мъдрост. Ние искаме да обичаме и да бъдем обича­
ни и търсим покоя... но въпреки силното желание, често
не успяваме или не се решаваме да поемем ангажимента,
който ще ни доведе до духовния пробив.
Тази книга не само разказва за Духа, но дава ценни инст­
рументи и техники, чрез които сами да се свържем с него­
вото дълбоко изживяване. Когато осъществим връзката,
ще осъзнаем, че Духът е най-истинската, вечна и непре-
съхваща сила, която имаме в живота си.
Слушайте HayHouseRadio.com

3800221270292

Издателство „Сребврно зввнче'

3800221 270292
Цена 15.00 лв.
 СОНЯ ЧОКЕТ

СИЛАТА
и л /к д а л

ДУХ
Р Ъ К О В О Д С Т В О ЗА РАДОСТЕН Ж И ВО Т

Издателство „Сребърно звънче“

 На Свет ия Д ух, Бож ест вения И зт очник
на Целия Ж ивот .
Предлагат тади книга в стирена
служба на, и от най-дълбока благодарност да,
т воят а неспирна любящ а свет лина върху
всички нас.
Благодаря ти да дара на тоя живот.
 СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение................................................................................... 7
Как да се използва тази книга............................................. 15

ПЪРВА ГЛАВА: В аж н о стта

на еж едневната практика................................................... 19

ВТОРА ГЛАВА: Първи етап :

Пробуждане за своя Д у х .....................................................25

ТРЕТА ГЛАВА: Втори етап :

О ткри ван е на своя Д у х .......................................................69

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА: Създаване

на свой личен о л т а р ........................................................... 113

ПЕТА ГЛАВА: Трети етап :

Предаване на своя Д у х ....................................................... 131

ШЕСТА ГЛАВА: Ч е т в ъ р т и етап :

Понасяне с потока на своя Д у х .................................... 173

Послеслов: Новият предел............................................... 213

Ежедневните практики на трансформираното
ддховно същество............................................................... 217
За автора............................................................................... 220

5
 Вббедение

Листата логика е гибел3а духа.“

- А нтоан д ьо С е н т -Е кзю п ери

Преди няколко месеца се озовах 6 една хотелска с т ая в

Сан Диего, след к ат о цял ден бях изнасяла семинар пред
неколкостотин ддши. Уморена и г о т о в а да се отпдсна,
реших да си поръчам храна в с т а я т а и да си взема под
наем някой филм. След к ат о бегло прегледах каталога 3а
неицо леко и забавно, накрая се спрях на една романтична
комедия със заглавие „М оят погубен ж ивот".
Ф илмът и сам по себе си беше очарователен, но оно­
ва, което в д ей с тв и тел н о ст ми направи голямо вп ечат­
ление, беше борбата на главната героиня. Джорджия,
млада екскурзоводка о т гръцко-американски произход,
която живее в Гърция, е нещ астна и неудовлетворена
о т ж и вота си. П риятелите й казват, че т о в а е така, за­
щ о то е изгубила своя „кефи", ко ето на гръцки означава
„Дух". За тях т о в а беше очевидната причина 3а нейното
нещ астие и 3а т о в а защо в ж и в о та й изглежда нищо не
се нареждаше. И 3а да с т а н а т нещ ата още no-зле, никой
човек или събитие не можеше да промени си туац и ята й.
Само о т Джорджия зависеше т я да преоткрие сво ята

7
 С и л а т а н а т в о я Д ух

магическа сила, своя „кефи". В противен случай, нейният

св я т щеше да остан е безцветен, невдъхновяващ... и най-
вероятно, лишен о т любов. Само т я можеше да открие
своята вътреш на искра и да се завърне в потока на жи­
в о та.
Както повечето холивудски истории, и т ази има
щ астлив край. Джорджия възстановява връ зката си със
своя Дух и открива, че ж и в о т ъ т й о тн о во е изпълнен с
дълбок смисъл, смях и любов. Онази нощ аз заспах с чув­
с т в о на щ астие и облекчение. Още един човек, който е
открил своя Дух - било т о и само на филм - означаваше
един нещ астен човек по-малко в света. Ура!
Ф илмът ми напомни, че идеята човек да изгуби своя­
т а връзка с Духа не е толкова необичайна. В действи­
тел н о ст, т о в а може би е най-често срещаният проблем,
о т който хората с т р а д а т днес. В моя 35-годишен опи т
к ато професионален интуитивен съветник и преподава­
т е л съм попадала д о ста ч есто на то ва. В м ои те индиви­
дуални сесии и в класовете, които преподавам, работя
отблизо с хиляди жени и мъже по целия с в я т и непре­
къснато попадам на невероятно възхитителни, велико­
душни и любящи индивиди, които се ч у в с т в а т изгубени,
обезверени и безсилни. И все пак, повечето о т тях знаят
в сърцата си, че трябва да има и друг начин, по който да
се живее.

Да се свържете отново със своя Божествен Аз

Всички ние искаме да се справяме успешно с предизвика­

т е л с т в а т а , да посрещаме достойно разочарованията,
да открием достъп до сво ята вътреш на сила и т в о р ­
ческо изразяване, да се чувствам е въодушевени о т ня­
каква цел и да живеем, водени о т интуитивна м ъдрост.
Желаем да сме по-спонтанни и безгрижни - да се смеем
или пеем на глас и да танцуваме в самозабрава. Искаме
8
 В ъведение

да отворим сърцата си, да се освободим о т страхове­

т е си и да открием истински покой, независимо какво
се слдчва около нас. Казано простичко, подобно на Джор-
джия, ние желаем да изискаме обратно своя „кефи, да си
възвърнем своя Дух.
Но независимо колко силно си мечтаем 3а значителен
духовен пробив, независимо колко силно копнеем да опоз­
наем своя Божествен A3 и да разкрием своята интуитив-
на дарба, ние все пак не поемаме ангажимента, който ще
осигури нашия успех. Ние искаме даровете, но не се зае­
маме с практическата работа, която е необходима, 3а да
ги получим... така че оставам е заседнали - и по-обезкура-
жени о т всякога. Що се касае до т о в а да ни бъде дадена
сила, ние сме к ато зяпачите по „Медисън авеню", взира­
щи се с копнеж в невероятн ите възможности, които се
разкриват пред очите ни, без обаче да ги предявим 3а
свои.
Вярвам, че причината 3а т о в а разочарование и духовна
безизходица е, че т в ъ р д е много о т нас се о п и т в а т да на­
правят трансформираща, енергична промяна единстве­
но чрез интелектуални средства. Правим греш ката да
си мислим, че да знаем нещо е равнозначно на т о в а да ин­
тегрираме и въплътим тази м ъдрост в с в о е то съ щ ест­
во. С други думи, ние знаем много относно силата на
Духа, но в дей ств и тел н о ст не я изживяваме. И ние не мо­
жем да постигнем т о в а единствено чрез интелектуални
попълзновения. В д ей стви тел н о ст, изобщо не можем да
изживеем силата на Духа посредством и н телекта (или
егото). Това се постига единствено посредством дълбо­
ка, съзнателна ежедневна практика 3а свързване с Духа.
Това е най-истинската и трайна сила, която имаме в
своя ж ивот. Не можем да контролираме външния свят,
но със силата на Духа ние можем да създадем в себе си
едно усещане 3а цел, к о ето носи дълбоко удовлетворе­
ние и личен покой - независимо о т т о в а какво се случва
около нас.

9
 С и л а т а н а т в о я Д ух

Не можем да бъдем истински щастливи, без 9 а осъ'

ицествим тази връзка и да се предадем на своя Дух. В
противен случай ще бъдем к ато загубени в джунглата,
без ясна пътека, без ориентир... без идея как да открием
п ъ тя си за дома. Това състояние на ума е д о ст а сходно
на стреса, страха и изтощ ението, които толкова много
о т нас и зп и т в ат ежедневно.
Превърнали сме се в покорни, основаващи се на дуал­
н о с т т а и идентифициращи се с е го т о ж ертви. Били сме
обучени, и дори принудени, да предадем своята сила на
други - само за да бъде т я използвана срещу нас. Били
сме заблуждавани и погрешно насочвани по почти всеки
възможен начин и сме приели и втъкали тази система о т
вярвания в сво и те клетъчни тел а и дори в своята ДНК.
Възпитавали са ни да мислим, че сме нещо друго о т това,
което в д ей ств и тел н о ст сме. И вм есто да използваме
дадените ни о т Бога творчески духовни сили, ние вяр­
ваме в то в а, което са ни казвали: че не заслужаваме да
бъдем обичани, че сме недостойни и че дори понякога сме
нежелани. Убедили сме сам ите себе си, че сме порочни,
повредени същ ества, които трябва да се подчиняват на
другите, за да получат любов или да пости гн ат успех.
П остоянният с т р е с и въ тр еш н и ят хаос на ж и вот
без силата на Духа причиняват безброй физически и пси­
хически р азстр о й ства и дори злополуки. Колкото повече
мисля 3а то в а, толкова повече се убеждавам, че в загуба­
т а на Духа се коренят повечето депресии, пристрастя-
вания, болести и недоволство. Но най-неблагоприятната
последица на ж ивот, о т к ъ с н а т о т Духа, е, че губим досег
с наш ето най-дълбоко ч увство 3а лична креативност, ко­
е т о представлява искрата на Духа в действие.
Ж и в о тъ т без истинско творческо проявяване е ли­
шен о т смисъл и цел. Хората в т о в а състояние имат
склонност да о т к р и в а т негативни начини да се развли­
ч а т и да у м ъ р тв я в ат празнотата, която усещ ат. Неза­
висимо дали т о в а води до деструктивн о поведение или

10
 В ъведение
d --------
емоции, до чести злополуки или заболявания, до засто й 6
кариерата или постоянна безработица, или до изблици на
гняв или о ттегл ян е о т о б щ еств о то , скоро проблемът
се превръща в проблем и на други. Всички части са взаим-
но преплетени - ние сме свързани един с друг, така че не­
щ а с т и е т о на един човек в крайна сметка засяга и всеки
друг. Следователно, наш ата връзка с Духа е не само съ­
щ ествена лична потребн ост, но и изключително важна
семейна и общ ествена потребност.
Следването наДуха 6 противовес на е г о т о осигурява
на човек едно дълбоко и нерушимо усещане за защ ите-
н о ст и сигурност. То успокоява ума, донася на т я л о т о
облекчение и разтваря сърцето. Връзката с Духа въз­
становява ваш ето ч увство на увереност, облекчава
безпокой ството ви и ви освобождава о т желанието да
контролирате всичко в ж и в о та си. Когато т а к ъ в т е ­
жък т о в а р се е смъкнал о т раменете ви, вие в д ей ст­
ви тел н о ст м ож ете да започнете да долавяте сво ята
интуиция (гласа на своя Дух), който е изключително слаб
в началото - а когато с т е под голям стр ес, може лесно
да бъде и пропуснат. К огато интуицията т в ъ р д о поеме
щурвала на вашия ж ивот, вие се св ъ р зв ате о тн о в о с
най-дълбоката, най-автентична истина относн о с в о е то
съ щ ество и си спомняте себе си такива, каквито Бог ви
е замислил и сътворил да бъдете: съвършени, красиви и
цялостни.
Когато Д ухът е ваш водач, вие нямате нужда да ба­
зи р ате сво ята идентичност или самоуважение на т о в а
как хората ви възприемат. Тъй к ат о зн а ете кои с т е , вие
с т е свободни да б ъ д е т е себе си и м ож ете да приемате
и другите такива, каквито са. Вие вече нямате нужда да
получите одобрението на когото и да било другиго.
Подобно истинско самосъзнание стимулира съ щ ата
трансформация у другите, когато т е са във ваше при­
съствие. Всеки, с когото влизате във взаимодействие,
инстинктивно усеща ваш ата непрестореност, така че

11
 С и л а т а н а т в о я Д ух
СГ_ ---0

обичайните манипулации, които хората прилагат, за да

се п о ч у встват в безопасност и да спечелят одобрение,
се прекратяват и биват заменени о т едно по-искрено об­
щуване. Вие вече не усещ ате необходимост да се бори­
т е с другите за надмощие, т ъ й к ато ваш ата сила извира
о т в ъ т р е , и по то зи начин малко по малко се о т у ч в а т е
о т вкоренените си конфликтни модели и поведение. Во­
дени о т своя Дух, вие преживявате една повишена съзна­
т ел н о ст, която ви позволява да гледате на хората с по-
голямо състрадание и яснота. Започвате да разбирате,
че техн и ят страх е симптом, че са изгубили своя Дух и
вече не приемате лично тя х н о т о несъзнателно негатив­
но поведение. С Духа в сърцето ви, т ъ м н и т е и тежки
облаци на о т б р а н и те л н о с т т а и м н и тел н о стта се вди­
га т . Вие въ р ви те през ж ивота с по-малко ф илтри и т о й
с т а в а по-ярък и no-красив о т к о г а т о и да било преди.
Ф а к т ъ т , че с т е посегнали към тази книга на полица­
т а или че т я е станала ваше притежание по някакъв на­
чин, е ясен знак, че на душевно ниво ваш ето желание да
се свъ рж ете със силата на своя Дух вече се усеща. Това е
една вълнуваща повратна точка 3а вас, т ъ й к ато не само
вие т ъ р с и т е своя Дух, но и ваш ият Дух търси вас. Той
ви призовава обратно към ваш ата истинска сила. Вие се
нуж даете о т нея и с в е т ъ т има нужда о т нея чрез бас.

Пътят, който лежи пред вас

Завръщ ането към с в о е т о истинско аз обаче не е лесно.

По време на цялото т о в а пътуване вие ще б ъ д ете под­
лагани о тн о во и о тн о во на изпитанието да се изправи­
т е срещу ст р ах о в е те си и да прегърнете св о и те и сти ­
ни. Макар и трудно, т о в а е едно трансформиращ о пре­
живяване, което с т е поканени да приемете по силата на
т о в а, че с т е се въплътили к ат о Божествени съ щ ества
в т о зи грандиозен човешки експеримент.
12
 Въведение
c i——^ —о
П роцесът се разгръща 6 четири отделни етапа, все­
ки о т които ви тласка към следващия. Колко бързо или
бавно се придвиж вате през т я х За6иси о т в аш ето же­
лание, см елост и сила на волята. Важно е да се помни
обаче, че т о в а пътуване на д уш ата е индивидуално и
органично, вие тряб ва да напредвате със свое с о б с т в е ­
но темпо. Това не е състезание. По-скоро, както при
всички дълбоки преживявания, ч а с т т а на „д о сти ган ето
там " ви осигурява най-добрите възможности за излеку­
ване и положителна промяна. Рано или късно, всички ние
ще направим пълна обиколка... независимо дали в то зи
ж и в о т или в следващия.
Ключът към вашия успех е в т о в а добросъвестно да
Започнете процеса на премахване и освобождаване о т
неправилните, ограничаващи навици и вярвания на неис­
тинския аз, който ви е уловил в плен, и на заменянето
им с освобождаващите, съзнателни навици на един Бо­
ж ествен творец. Трябва да б ъ д е т е дисциплинирани и
да се п о с в е т и т е на ежедневно практикуване, докато
Божествено съзнателн ите навици не се превърнат във
ваша в т о р а природа - и в крайна сметка, в единствения
начин, по който избирате да ж ивеете.
О т т е г л я н е т о о т наследената о т много ж ивоти по­
грешно изградена, дълбоко наранена и измъчена его иден­
тификация и пълното въплъщаване на обш ирното про­
явление на вашия истински, неограничен, многоизмерен
Свещен A3 е един изискващ смелост, постепенен процес.
Преминаването о т ед н о то към д ругото не с т а в а авто-
матично. То ще се случи само к а т о р е зу л т а т о т ваш ето
ежедневно силно желание и съзнателен избор да израсне­
т е 6 своята истина.
Така че, когато наистина се п о ч у в ст в ат е готови да
изискате обратно сбоя „кефи" - да о съзнаете напъл­
но силата на своя Дух - об ъ р н ете страницата... и нека
трансф орм ацията започне!

13
 Как да се използва
тази книга

Предлагам тази книга к а т о достъпно, практическо ръ­

ководство, което да ви помогне да си въ звър н ете лич-
н а та сила. Има четири етапа, през които трябва да
преминете по п ъ тя към въ зстан о вяван ето на връзката
ви с вашия Ддх: Пробуждане, Откриване, Предаване на
потока и Понасяне с потока. К ато навлизате във всеки
един етап о т ддш евната еволюция, т о й ви отнася все
no-надалеч о т транса и капаните на ваш ите ограниче­
ни его възприятия и все по-близо до ваш ата истинска
духовна природа. Въпреки че е възможно да се премине
през всичките четири етап а посредством една-единст­
вена драматична промяна, т о в а е рядко изключение.
За повечето о т нас п ъ т у в а н е т о о т наш ето ограни­
чено его възприятие до неограничената, по-висша съзна­
т е л н о с т на наш ата Бож ествена природа е постепенно.
Ние определяме с в о е т о тем п о о т в ъ т р е , мотивирани
о т со б ств ен ата си воля и о т желанието си да се свър­
жем със своя истински аз.
В тези глави са включени множество поредици о т въ­
проси, които да обмислите и изследвате. Те ще ви помог­

15
 С и л а т а н а т в о я Д ух

н а т да о съ щ еств и те непосредствена връзка с вашия

Дух, т ъ й к ат о само ваш ият Дух може да отговори искре­
но. След въпросите съм добавила също няколко прости
ежедневни практики, които да ви улеснят да възприеме­
т е това, което с т е научили, така че да п о ч у вствате
тази нова съзнателност на вашия Дух к ат о нещо ес­
т е с т в е н о и лесно. Тези стъпки са изложени ясно, така
че да ви позволят да о съ щ еств и те промяната, без 9а се
отклонявате встрани о т пътя или да се в р ъ щ ате назад
към задънената улица на илюзията, че с т е ж ертва.
Б ъдете търпеливи към себе си, д окато се завръщ ате
към Духа. Може да ви изглежда, че нещ ата ви се изплъз­
в а т , но един ден - и т о в а може да е по-скоро, отколкото
си мислите - всичко внезапно ще си дойде на м я с т о т о и
ще о тк р и ет е, че се носите в един безусловно любящ не­
ограничен поток с вашия Дух. Ако им ате намерението да
с т а в а т е все по-осъзнати и по-осъзнати 3а своя истинс­
ки аз, както и да о съ щ еств яв ате ежедневната работа,
Вселената ще се погрижи 3а големите неща.
Най-голямата стъпка към освобождаването на сила­
т а на Духа във вас се състои в умението да б ъ д ете все
по-непресторени и по-непресторени със себе си и с други­
т е . Това не е непременно лесна или ясна задача, особено 3а
онези о т вас, които са били възпитавани да прикриват
или да пренебрегват св о и те ч увства през целия си жи­
в о т . Добър начин да о т к р и е т е своя истински аз е да си
Записвате редовно как се ч у в ст в ат е. Ето защо, докато
р а б о т и т е по е т а п и т е в тази книга, силно ви препоръч­
вам да си води те дневник, който също так а да използва­
т е , 3а да о т го в а р я т е на въпросите о т о тд ел н и те глави.
П отапяйте се дълбоко в себе си и о тк р и вай те свои те
искрени отговори. Помнете, че и н т е л е к т ъ т обича да
препуска през нещ ата, вм есто да присъства. Целта на
тази книга е да ви освободи о т п о т р е б н о с т т а винаги
да трябва да с т и г а т е някъде или да б ъ д ет е някой, който
не с т е .

16
 К ак да се и зп о л зв а т а зи кн ига

Не бързайте и се наслаждавайте на процеса. Размиш­

лявайте над всички въпроси и истории. П о стар ай те се
да прилагате поне една о т ежедневните практики ре­
довно в продължение на поне 40 дни. Това е необходимо,
Защ ото, 3а да м ож ете успешно да промените сво ята ви­
брация (и да заживеете в потока и силата на Духа), вие
трябва да промените ч е с т о т а т а , на която обикновено
вибрирате, а п ости ган ето на т о в а отнем а поне 40 дни.

<$> <3> <$>

Има само още едно нещо, ко ето искам да споделя, пре­

ди да започнем. Пиша тази книга толкова 3а сам ата себе
си (или поне 3а моя „его-аз"), колкото и 3а вас. A3 също се
уча и израствам, докато продължавам да се отказвам о т
св о е то его и именно м о ят автен ти чен Дух, пишещ чрез
мен, е този, който е изпълнил т е зи страници... так а че
ми беше особено интересно какво е било предадено!
Всички ние сме на различни нива на съ щ еству ван ето
в едно по-висше, по-разширено състояние на съзнанието
през т е зи времена на трансформация. Всички ние сме уче­
ници. Всяка о т и сто р и и те, които споделям в тази книга,
е или моя, или ми е разказана о т мои клиенти или прия­
тели и е предназначена да о тр ази правдиво предизвика­
т е л с т в а т а , пред които се изправяме, докато се учим
да се носим к ат о Божествени същ ества в Духа. Всеки
о т нас има с какво да допринесе 3а великата загадка на
трансформацията, т ъ й к ато има само един Дух, в кой­
т о всички ние живеем, дишаме и същ ествуваме. Когато
всички ние к ат о индивиди осъщ ествяваме положителна
промяна, същевременно помагаме и на о стан ал и те да на­
м ерят п ъ тя си 3а дома.
Искрено желая и се моля всички ние да изживеем едно
обосновано, направлявано пътуване о т е го т о към сила­
т а на Духа. Нека усещаме в себе си п ри съ стви ето на
Духа и да помним и засвидетелствам е С ветия Дух един

17
 0
С и л а т а н а т в о я Д ух

6 друг, знаейки, че всички ние се завръщаме към своята

истинска и свя та природа. И нека устоим на подтика да
се връщаме назад в своя стр ах или към илюзията, че сме
ж ертви, независимо колко изкушаващ може да е т о й в
момента.

Бележка на автора: Всички истории в тази книга са

действителни. Всички имена обаче са променени (с из­
ключение на м о ет о и имената на членовете на семей­
с т в о т о ми), 3а да се запази аноним ността на участва­
щ и те лица.

<3> Ф <S>

18
 Пьрба глава

Важ ността на
ежедневната практика

А ко не поддържаме ежедневна практика 3а свързване с

нашия Дух, ние няма да усещаме н еговото присъствие и
подкрепа в ж ивота си. Б лаго д атта на ж и в о та ми беше
в т о в а, че се научих отран о как да се свързвам ежеднев­
но със С ветия Дух в мен. Всъщност, беше ми показано
как да превърна т о в а в основа на с в о е т о същ ествуване
посредством много практики, които так а са се затвъ р-
дили о т повторение, че сега вече са вплетени в сам ата
тъкан на т о в а, ко ето съм.
С един о т любимите ми ежедневни обичаи се запоз­
нах още к ат о д е т е в католическото училище и го зат-
върдих години по-късно, когато бях ученичка и работех
с моя духовен наставник Чарли Гудман. П рактиката се
съ стоеш е в т о в а да произнасям Господнята молитва
- О т ч е наш - на глас всяка сутрин. Започнах да правя
т о в а в първи клас и т о все още е ч аст о т редовната
19
 С и л а т а н а т в о я Д ух

ми сутреш на рутина. Този ритуал незабавно ме свърз­

ва с моя Божествен Първоизточник, моя Създател, и ме
оставя с усещ ането 3а стабилност, балансираност и
увереност, докато започвам новия ден. С друга моя еже­
дневна практика ме запозна майка ми, когато бях на не
повече о т ш ест или седем години: преди да заспя всяка
нощ, аз благодаря на св о и те невидими духовни водачи,
предци, ангели пазители и всички Божествени помагачи
3а съ дей стви ето, подкрепата и благословиите, с които
са ме дарили през деня.
Това са само две о т м ногото практики, използвани 3а
свързване с Духа, които са ми били предадени о т майка
ми, о т м ои те духовни учители и наставници, о т м о и те
мъдри по-възрастни роднини, а понякога и о т самия жи­
в о т . Всички т е са се превърнали във високо ценена ч аст
о т с ъ щ е с т в о т о ми. Някои практики запазих непромене­
ни, к ато ги изпълнявам точн о както са ме учили, а други
са се развили с годините. Онова, ко ето е неизменно оба­
че е, че не минава и ден без 9а отделя време да закотвя
съзнанието си в Духа с благодарност и удивление и да
помоля великия С ъздател - Дарителя на целия ж и во т -
да ме води през то зи ден.
След к ат о дълго размишлявах над т о в а как така съм
била такава късметлийка, че да имам такава тясна и сил-
на връзка с Духа, ми стан а ясно, че т о в а е р е з у л т а т о т
ежедневния ми фокус. Всеки ден (понякога и по няколко
пъти на ден) аз се моля на Духа, призовавам го или ме­
дитирам върху него с молба 3а н ап ъ тстви е, насока или
ръководство, след к о ето напълно се предавам на него­
в а т а сила.

Промяна в съзнанието

За щ астие днес все повече и повече хора са отворени

да ж ивеят един изпълнен с дух, позитивен и мирен жи­

20
 В а ж н о с тта на еж едневната практика
С 1___ -—• " О

в о т . Все по-склонни сме да вярваме в идеята, че творим

со б ств ен ата си реалност и не сме п росто ж ертви на
о б с т о я т е л с т в а т а , както з а с в и д е т е л с т в а т изключи­
телно успешните филми „Тайната" и „Какво си мислим,
че знаем!?". По-склонни сме да изследваме и дори да раз­
говаряме с другите за духовните възможности. И все
пак, независимо о т т е з и окуражителни знаци, ние все
още причиняваме и страдам е о т най-ужасното лично и
свето вн о насилие и земно разрушение, които човечест­
в о т о някога е познавало.
Случаите на самоубийство и на пристрастяване към
наркотици са се увеличили неконтролируемо. Околната
среда е под обсада. Н аш ите взаимоотношения един с
друг (и между нациите) се разпадат. Така че независимо
о т то ва, че идеята за духовно пробуждане и възвръщ а­
не на личната сила изглежда привлекателна и дори въз-
можна, д ей ств и тел н ата промяна в съзнанието, която
трябва да осъщ ествим, 3а да се превърнем о т ж ертви
в Божествени съ-творци, все още предстои. Всички ние
трябва да направим голяма крачка напред - ако не и скок
- 3а да положим действително едно реш ително начало
на трансформацията, която всеки желае и о т която све­
т ъ т така отчаяно се нуждае.
И така, как м ож ете да о с т а в а т е в постоянен ко н так т
със своя радостен, любящ Дух, когато ж и в о т ъ т никак не
изглежда радостен? Има само един начин да успявате да
се свъ рзвате с Духа си и т о й е да го превърнете в най-
важ ното нещо в ж ивота си, т ъ й к ато т о й е неизчерпае­
мият източник, който ви доставя всичко, о т което се
нуждаете, на всяко ниво. Тази практика трябва да стан е
толкова автоматична, колкото миенето на зъ б и те или
вземането на душ. Вие трябва да за к о т в и т е Духа в своя
ж ивот посредством ежедневни, повтарящи се техни­
ки като например осъзнаване на дишането, медитация,
установяване на намерението, изразяване на благодар­
ност... и най-вече, отпускане по т еч ен и ето на живота.

21
 С ила та на тво я Д ух

Точно както включването на компютъра към и зточ ­

ник на електричество го захранва с енергията, която му
е нужна, за да работи, така и вие тр яб ва да се „включ­
в а т е " редовно към Божествения Първоизточник, 3а да
остава съ рц ето ви напълно заредено. Помнете, че не­
зависимо о т т о в а дали с т е изтънчени и умни или с т е
изпълнени с идеи и творчески изяви, не вие генерирате
своята енергия. Никой не може т о в а. Вие трябва да се
включите към един по-голям Енергиен Първоизточник, 3а
да м ож ете да функционирате на оптимално ниво. Неза­
висимо дали вярвате в т о в а и го приемате, вие зависите
о т един по-голям Източник о т вашия ограничен „его ум".
Тази енергия, също така, не идва и о т другите хора (чрез
търсене на тя х н о т о одобрение и любов), както сигурно
са ви учили в миналото.
Не е чудно, че хората и зп и т в а т недоверие един към
друг, ч у в с т в а т се застраш ени един о т друг и се борят
един с друг. Онези, които са о тк ъ с н ати о т Духа, ч есто
са склонни да манипулират и контролират другите, 3а
да се захранват с тях н ата енергия и так а да поддържат
себе си. Това се постига чрез сплашване, насаждане на
ч увство 3а вина или срам, ласкателство, торм оз или до
каквото друго прибегне его то . И стинската сила обаче
идва о т Божествения Творец, който обича всички безус­
ловно. Когато осъзнаем т о в а и започнем да се включва­
ме към то зи Истински Източник на неизчерпаема сила,
можем да излекуваме всяко ч у в ство на недостой ност и
изолираност.
П осредством ежедневни практики, които отклоня­
в а т вниманието ви о т страха, който идва о т его то ,
ч у в с т в о т о ви 3а вътреш ен покой се възвръща. Кога­
т о о т д а д е т е вниманието си на т а зи по-висша сила и й
позволите да направлява ж и во та ви, магията започва.
Синхронността изм ества борбата. В р ат и т е се о т в а ­
рят, вм есто да са з а т в а р я т . Взаимоотношенията ви се
подобряват, вм есто да се разпадат, и ще забележите,

22
 В а ж н о с т та н а еж едневната практика
С 1_-— — '" О

че хората се о т н а с я т един към друг к ат о към приятели,

а не к ато към врагове. Когато се свъ рж ете с Първоиз­
точника, осъзнавате, че има д о ст ат ъ ч н о за всички, така
че изчезва необходим остта да с т е готови за борба.
За повечето хора т о в а представлява една огромна
промяна във въ зп р и яти ето и изисква повече о т т о в а чо­
век п росто да реши да я възприеме напълно и да започне
да я прилага. Подобна трансформация изисква цялостно
преориентиране на вашия ж ивот. Трябва толкова силно
да искате да о съ щ е с т в и т е тази промяна, че ежедневно
да преподреждате п р и о р и т е т и т е си, да изследвате и
да променяте вярванията си при необходимост, да внед­
рявате нови навици и модели на поведение и да поддър­
ж а т е други мисли. Трябва да с ъ т в о р и т е себе си наново.
П ъ т я т обаче не е сложен, след като реш ението бъде
взето . Той включва нов набор о т лични приоритети и
посвещаване на ежедневна практика, в която да предос­
т а в и т е себе си на р ъ к о во д ство то на Духа във вас. След
к ато веднъж направите то ва, ваш ите положителни лич­
ни преживявания ще ви осигурят стимула да продължи­
т е . Всеки един ден, отдаден на Духа, е ден, който с т е
изживели к ато истинско и св я т о същ ество, вм есто още
един ден, който с т е изтърпели к ат о контролирана о т ­
вън и изпълнена със страх душа.
Ако с т е готови о тн о во да се свъ рж ете със своя
„кефи" - вашия красив, умиротворен и с в я т Дух - още
сега взем ете решение да о с т а в и т е миналото назад и да
се п о с в е т и т е на съзнанието и ежедневната практика,
които ваш ата трансформация изисква.

<$> <$>

Следващ ите глави ще ви служат к а т о ръководство

през всеки о т тези вълнуващи етапи на трансформа­
ция. Те ще подпомагат ваш ето завръщане към един из­
пълнен с Дух ж ивот. Не забравяйте да си д ав ат е време

23
 С и л а т а н а т в о я Д ух

и да се наслаждавате на всяка стъпка, т ъ й к ат о всички

т е носят огромни дарове. Д окато напредвате, м ож ете
с нетърпение да очаквате възвръщ ането на сво ята не­
ограничена сила и светлина.

<г> 3 > <е>

24
 В тора глава

Шрви етап:
Пробуждане 3а своя Дух

Ние започваме то зи първи етап на трансформация о т ­

носително несъзнаващи и незаинтересувани о т духовна-
т а природа на с в е т а или себе си. Вниманието ни е ориен­
тирано навън и е фокусирано повече върху физическия
с в я т около нас, отколкото върху вътреш ния ни свят, и
ние ч есто се чувствам е забързани, ако не и в състояние
на крайна спеш ност относно едно или друго нещо. Това
се дължи главно на ф акта, че ние ч есто несъзнателно
сдържаме дъха си и забравяме да дишаме дълбоко - к ато
так а създаваме едно вътреш но състояние на долнока­
чествено безпокойство, усещане за „бий се - или - бя­
гай" в тял о то .
Преди да се пробудим 3а Духа, ние търсим своята иден­
т и ч н о ст и одобрение предимно о т останалите и сме
по-често последователи, отколкото водачи. Ако все пак
водим, обикновено правим т о в а като насаждаме у дру-
25
 С и л а т а н а т в о я Д ух

гигпе някаква форма на страх, така че т е да се подчиня­

в а т . Склонни сме да ръководим ж ивота си интелектуал­
но, като се поддържаме заети предимно с повърхностни
неща, докато под повърхността ч есто се чувстваме
отегчени, неспокойни, някак изгубени и ч есто незаземени
- к ат о че ли не сме наистина в т е л а т а си. Това е причи­
ната, поради която се поддържаме толкова заети. Това
е начин да се разсеем, поне временно, о т преследващото
ни неприятно вътреш но безпокойство.
П овечето о т нас изживяват някаква степен о т то зи
духовно несъзнателен е т ап по едно или друго време в за­
висимост о т цялостното ни душевно развитие. Но т о й
обикновено бива внезапно прекратен о т някоя съвсем
неочаквана или извънредно разстройващ а криза, к ато
попадане 6 к атастр о ф а, теж ка болест, загуба на любим
човек или защ о то сме се почувствали отхвърлени о т ня­
кого, когото обичаме.
Това може също да бъде р е зу л т а т о т очакван край
на цикъл о т о б с т о я т е л с т в а - к ато например загубване­
т о на работа, завърш ването на колеж, прекратяването
на брак или дългогодишна връзка, започването на нова
връзка (загубата на сам остоятелен ж ивот) или раждане­
т о на деца (краят на т о в а да си бездетен).
Независимо какво конкретно събитие или о б сто ятел ­
с т в о предизвиква наш ето пробуждане, т е зи инциденти
ни принуждават да се вгледаме навътре и да потърсим
по-дълбоко, отколкото сме свикнали, 3а разбиране, успо­
коение, заземяване и смисъл.
Пробуждането 3а нашия Дух е вълнуващо, но т о може
също така да бъде обезпокоително - поне о т гледна т о ч ­
ка на е го т о - така че понякога можем да се изкушаваме да
продължаваме така, сякаш всичко е по старому. Но след
к ато процесът на духовно пробуждане веднъж започне,
ние не можем да го пренебрегваме 3а дълго. К ато пролука
на врата, която се о твар я към едно напълно ново крило
на нас самите и на Вселената, която обитаваме, ние в

26
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е з а с в о я Д ух

крайна сметка сме заставени да погледнем какви скрити

аспекти на ж ивота ни зо в ат.
След к ато започнем да се пробуждаме 3а своя Дух, ние
усещаме житейски възможности, които не сме осъзна­
вали преди т о в а, и искаме да открием какви са т е . Сякаш
пробуждащи се о т безконечен сън, започваме да гледаме
на с в е т а с нови очи и с н о в о о тк р и то ч у вство на любо­
п и т ст в о . Започваме да се чудим, навярно 3а първи п ъ т,
дали действително същ ествува повече о т то ва, ко ето
виж дат очите, и ако е така, искаме да знаем какво е т о !
Подобно на Хъмпти Дъмпти, след к ат о веднъж нав­
л езете в пробуждащата фаза на сво ята духовна транс­
формация, с в е т ъ т такъв, какъвто го познавате, се раз­
бива - 3а да не се събере никога отново. При все т о в а
вие откри вате, че всичко е било просто черупка, която е
скривала о т вас една много по-голяма и по-обширна реал­
ност, която обещава награди, удовлетворение, предиз­
викателства и покой, каквито никога не с т е познавали.
Така че д окато навлизате в пробуждащ ата фаза и наб­
лю давате как с т а р и я т ви с в я т се разпада, не се м ъ ч ете
да го въ зстан ови те. Вместо то в а, о т с е й т е измежду
п а р ч ет ат а онези части, които изглеждат а в т е н т и ч ­
ни. Търсете 3а онова, к о ето би могло да о тр азява Духа
ви и се д р ъ ж те само 3а т е зи аспекти. Не забравяйте,
че с т е дали началото на с в о е т о духовно пробуждане в
отклик на с в о е т о собствено вътреш н о желание да се
свъ рж ете със сво ята истинска сила. С други думи, т о не
е нещо, което п росто ви се случва - макар че със сигур­
н о ст би могло да изглежда так а - а по-скоро, на душевно
ниво, вие го карате да се случва.
Когато започвате процеса знайте, че вие не с т е сами
в своята трансформация. К ато еволюиращи човешки съ­
щ ества всички ние о т н о в о и о тн о в о претърпяваме ня­
каква форма на по-голямо пробуждане. Дори онези, които
изглежда вече са поели по духовен п ъ т, ще продължават
да о т к р и в а т още о т своя Божествен потенциал през

27
 С и л а т а н а т в о я Д ух
d " ' - " ' " О

ж ивота си. Д окато с т е в човешка форма, п ости гането

на по-високи нива на съзнание и на лична сила е ваш ата
цел. Духовното пробуждане е знак, че с т е го то ви да на­
учите повече 3а сво ята истинска идентичност и да се
придвижите към едно активно състояние на съзнател­
но съ -творчество с Вселената.
Точно както през първия учебен ден всичко изглежда
страш но, независимо в кой клас е човек - о т д е т с к а т а
градина до колежа - и вие се намирате на то зи праг, т ъ й
к ат о с т е проправили своя п ъ т дотук... и сте го то ви да
го прекрачите, дори отначало да се ч у в с т в а т е неловко.
Вие с т е прогресирали до т о ч к а та , в която нещ ата, на
които с т е се държали, вече не ви служат и с т е готови
да и зо с та в и т е т ези ограничаващи връзки, идеи и вярва­
ния, 3а да м ож ете да б ъ д ет е запознати с нови, които да
ви д ав ат повече сила.
Както споменах по-рано, през последните 35 години
съм работила с хиляди хора, които са споделяли то зи
ти п преживявания с мен, и аз ч ест о съм ги питала дали
наистина са били изненадани, когато пробуждането им е
Започнало. П очти всеки, с когото съм разговаряла, казва­
ше нещо о т рода на: „На повърхността, да... но дълбоко
в себе си, не, не бях изненадан. Дори предчувствах, че
т о в а ще се случи. П росто не знаех кога или как."
Това описание ми звучи правдоподобно и по отнош е­
ние на мен самата. A3 също съм имала м нож ество силни
моменти на пробуждане, които са ме оставяли без дъх
и са ме улавяли неподготвена, но дълбоко в съ р ц ето си
Знаех, че т е възникват в пряк о тго в о р на желанието на
душ ата ми да бъда no-истинска. Д уш ата ми призовава­
ше т ези предизвикателства, 3а да подкрепи м оята про­
дължаваща трансформация.
К ато цяло онова, ко ето е най-шокиращо 3а хората, е
как д ей с тв и тел н о то пробуждащо преживяване започва.
То ни улавя нищо неподозиращи и так а ни смирява, че на­
ш ият и н тел ект (его) не може да оправдае, да омаловажи

28
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е за с в о я Д ух
СД — 'О
или да заглуши неговото въздействие. Пробужданията
на Духа в ъ зв е с т я в а т моменти на истина и ни призова­
в а т обратно към нашия истински аз. Няма сила, която
може да отхвърли въ зд ей ств и ето на пробуждащия се
Дух.
След к ато ваш ият Дух веднъж ви потупа по рамото,
вие с т е принудени да седнете изправено, да внимавате и
да слушате. Както когато се събудите през някоя неспо­
койна нощ, вие просто повече не м ож ете да заспите.
Не забравяйте, че т о в а е първият етап о т възстано­
вяването на връзката ви с ваш ата истинска сила. Някои
хора са много добри в т о в а да го о т л а г а т 3а известно
време, но в крайна сметка, подобно на компютър, чиято
батерия спада, енергията им ще се изчерпи поради това,
че не са се свързали о тн о в о с Първоизточника. Позволе­
т е си да се о т в о р и т е 3а нещо повече о т ваш ите ограни­
чени, основаващи се на е г о т о и с е т и в а т а възприятия, 3а
да зареди те с гориво онези по-широкообхватни житейс­
ки преживявания, 3а които дълбоко копнеете и които за­
служавате.

Безконечната спешност

Наскоро разговарях с м оята клиентка Синтия, която

беше преживяла една о т най-неспокойните години в жи­
в о т а си. Беше загубила р а б о т а т а си, на която била о т 23
години, съпругът й бил преместен по служба в друг град,
отдалечен на 600 мили, и т я трябвало да премине през
две операции 3а дискова херния, к ат о нито една о т тях
не успяла да облекчи ужасната хронична болка в гърба й.
Независимо о т предизвикателствата, Синтия ус­
пяла да си осигури временна длъжност к ат о обучаващ
директор в една нова компания, ко ето обещавало да се
превърне в раб ота на пълна з а е т о с т , ако т я докажела
себе си по проекта, който била н аета да изпълнява. Раз-

29
 С и л а т а н а т в о я Д ух

бълнувана о т т о в а, че не е безработна, т я докуцвала до

работа всеки ден, к ато се надявала да скрие колко точно
омаломощена е, и водела ж естока борба с болката в гър­
ба си посредством огромни дози „Адвил".
Д окато се качвала в колата си съ щ ата сутрин, ко­
г а т о разговаряхме, Синтия осъзнала, че не е отделяла
н и то миг време 3а себе си о т дни, а може би о т седмици,
и дори нашият разговор трябваш е да бъде прекъснат,
т ъ й като т я закъсняваше 3а среща. Ж и в о т ъ т й се с т о ­
рил като едно безконечно състояние на спеш ност, с кое­
т о т я се справяла д о ст а добре, но данъкът на ужасния
стрес, под който се намирала, бил изтощ ителен. Син­
т и я се зачудила още колко дълго би могла да продължава,
преди да грохне. Уплашила се.
И стори ята на клиентката ми е сходна на преживява­
нията на толкова много други хора, 3а които чувам на­
последък. Те едва успяват де преминат през т е з и неспо­
койни времена и т о в а изглежда се превръща в епидемия.
Когато попитах Синтия дали се ч увства в безопасност,
т я високо се изсмя.
„Не!" отвъ рна т я поривисто. „Н ито сега - н и то ве­
роятно изобщо някога, к ато се замисля." След т о в а за­
мълча 3а малко и после попита съвсем искрено: „Изобщо
възможно ли е човек да се чувства в безопасност 6 то зи
свят?"
„Не, всъщ ност не", отговорих аз. „Поне не по начина,
по който се опитваш да го постигнеш." И всичко т о в а
се дължеше на едно п росто нещо: Тя не дишаше правил-
но. В д ей стви тел н о ст, т я ч есто сдържаше дъха си или
дишаше плитко през по-голямата ч аст о т деня си, всеки
ден. И поради то в а, т я беше о т к ъ с н а т а о т своя Дух, о т
с в о е то гориво 3а ж ивот. Това е ед и н ствен ата сила във
Вселената, която предлага истинско ч у вство на сигур­
ност. Без постоянна връзка с Духа м оята клиентка беше
обречена и т я интуитивно знаеше то ва.
Дори когато говореше, Синтия беше без 9 ЪХ- Д окато

30
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е за с в о я Д ух
С1 -—---- ' ’ О

разговарях с нея, аз също започнах да се чувствам стр е-

сирана и несигурна, т ъ й к ат о несъзнателно бях започ­
нала да резонирам с нейната вибрация на „състояние на
спешност". К ато усещащи съ щ ества ние биваме повлия­
вани о т вибрациите на хората около нас, особено о т по-
силните енергии на страха и безпокойството. Ако не го
съзнаваме, ние започваме да придобиваме емоционални­
т е състояния на другите хора. Ние всъщ ност взаимно
се стресираме! Когато се улових, трябваш е незабавно
да отдалеча тел еф о н н ата слушалка о т ухото си и да си
напомня да дишам правилно, за да остана центрирана,
ин туитивн о обективна и свободна о т нейното безпо­
койство.
„Синтия" - попитах аз - „някога спираш ли се, за да
се свържеш с енергията на Първоизточника, с Бож ест­
вения Дух? Нали знаеш - за да т и помогне да минаваш в
покой през деня?"
„Не, всъщ ност не" - отговори тя. „Искам, но забра­
вям. Знам, че тряб ва да се моля, но честно казано съм
толкова заета, че бивам въвлечена във всичко, к о ето
л ети насреща ми... и преди да се усетя, денят е приклю­
чил и аз о тн о во се строполявам в леглото. А и да т и
кажа и сти ната, не съм съвсем наясно какво означава „да
се свържеш с енергията на Първоизточника". А т и как
го постигаш?"
Ето това вече беше искрен и уместен въпрос. Подоб-
но на толкова много други хора, Синтия искаше да се
ч увства спокойна, но нямаше идея как да постигне т о в а.
Беше попаднала на една или две духовни книги и ги беше
харесала, но въпреки п роч етен ото, много малко се беше
променило в ж и во та й, с изключение може би на то в а, че
сега имаше надеждата, че промяната е възможна. Поиска
да й обясня защо нещ ата винаги си оставаха същ ите.
О т г о в о р ъ т беше ясен 3а мен и аз го споделих с нея.
Казах й, че ако не вземем съзнателно решение да се свър­
жем с Духа и не предприемем ежедневни действия в под-

31
 С и л а т а н а т в о я Д ух

крепа на т о в а решение (като ключовата дума е ежеднев­

ни), ако не фокусираме вниманието и намерението си
върху т о в а да черпим директно о т Духа в продължение
на целия ден и не прекратим навика си да бъдем движе­
ни о т наш ето его, ние о ставам е контролирани о т т ези
стари, ограничени модели... и нищо не се променя.
Синтия е к а т о с т о т и ц и хора, които съм срещала по
света. Вярвам, че всички ние интуитивно знаем, че т у к
има нещо повече, но все още не ни е станало д о статъ ч -
но дискомфортно, за да станем най-после и да отворим
т ази врата. Именно т о в а аз наричам „ранен период на
пробуждане". Това е т ъ т е н ъ т преди бурята, разклаща­
н е т о преди зем етресението, които наруш ават вцепе­
няващ ото ума с т а т у к в о и ни з а с т а в я т да поемем към
по-висша съзнателност.
Изпитвах състрадание към Синтия, защ ото, както
повечето о т нас, и т я живее в общ ество, което обе­
щава нещ ата на основата на незабавното удовлетворя­
ване. Поръчваме си пица и т я ще бъде на прага ни след
по-малко о т час. Влизаме в и н тер н ет и можем да си купим
почти всичко, което можем да си представим, и т о да ни
бъде доставено до дома още на следващия ден. Включва­
ме телевизора и разполагаме със с т о т и ц и канали, измеж­
ду които да избираме. П ристрастени сме към свои те
„Блекбъри"-та, айфони и други технически устройства,
които ни държ ат във връзка с външния свят... но как се
очаква о т нас да се свържем със себе си и да се настроим
към вътреш ния свят?
Ние не живеем в култура, която подкрепя Духа ни. На­
ш ият св я т е предназначен изцяло да изтласка Духа навън
и да ни вцепенява с мизерни зам естители, които ни дър­
ж а т пристрастени и зависими о т т е зи „фалшиви бого­
ве" на света.
Встъплението към наш ето пробуждане е белязано
о т нарастващ о чувство на претовареност, изтощение,
тревога, безпокойство, нетърпение, раздразнение, деп-

32
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е з а с в о я Д ух
сг__ ——' о
ресия и т о т а л н о усещане, че слле ж ертви. С други думи,
т о в а е едно усещане, че ж и в о т ъ т е борба и че ние нищо
не можем да направим по въпроса.

Осъществяване на промяната

Н аш ето его вярва, че промяната е равнозначна на см ъ р т

и т о ще направи всичко по силите си, за да я избегне. Ето
Защо толкова много о т нас о с т а в а т заседнали, к ат о си
казват, че искат духовна промяна и въпреки т о в а пра­
в я т малко или нищо в т о в а отношение. Говорим мно­
го, а не успяваме да извървим и една крачка по п ъ тя на
трансформацията. Обещаваме да прочетем духовните
книги, които са ни били дадени о т онези, които са чули
оплакванията ни, или които сме купили по своя со б ств е­
на инициатива, но рядко минаваме повече о т една или
две глави, преди да бъдем завлечени обратно в съ щ ата
с т ар а драма.
Обещаваме да навлезем по-надълбоко и да се вгледа­
ме навътре, но скоро забравяме - по-точно докато жи­
в о т ъ т не стан е толкова отчайващ или болезнен или
о б с т о я т е л с т в а т а не се променят толкова много, че
повече да не можем да останем същ ите. Да говорим с
другите относно трансформация и дори искрено да из­
разяваме желанието да изживеем покоя и личната сила
на Духа, представлява единствено то ва: само приказки и
никакви действия.
Д окато не предприемем специфични и редовни дейст­
вия и не започнем да правим нещо, за да се свързваме
директно с нашия радостен Дух всеки ден, ден след ден,
докато т о в а не се превърне в основния ф ундамент
на нашия ж ивот, нищо няма да се промени. Подобно на
Синтия, ние ще останем поробени и измъчвани о т оне-
Зи неща, които съзнателно вече не желаем. О п и т ъ т на
Синтия доказва то ва, както го доказва и ваш ият.

33
 С и л а т а н а т в о я Д ух
сг —о
Да с т е уловени 6 „колелото на егото" с опити да кон­
трол и рате ж ивота е опияняващо. Това ви дава усещане­
т о , че се съ стезавате. И грата на „държане на нещ ата
под контрол" ви дава фалш ивото усещане за сила, поради
което т я може да бъде така завладяваща. Това с т а в а все-
поглъщащо, особено когато ваш ето его действително
успее да задържи нещ ата под контрол за известно вре­
ме. Усещате една временна еуфория, приток на адрена­
лин, който 3а кратко ви о ставя удовлетворени. Усещане­
т о е к ато че печелите играта... но така ли е наистина?
Вие зн аете отговора. Не м ож ете да спечелите, т ъ й
к ат о играта на е го т о не свършва. Никога. Тя п росто про­
дължава и продължава. Нищо чудно, че е изтощ ително!
Вие никога не м ож ете да се о тп у сн ете, докато и граете
и грата на контрол, но м ож ете да я прекратите. И кога­
т о го направите, ж и в о т ъ т с т а в а ваш, за да го изживее­
т е и да му се насладите. Това е трансформацията, 3а
която днес всеки говори. Да п р ек р ати те его играта на
власт, борба, двой ствен ост, „мен срещу т е б " или както
т а м искате да я наречете... т о в а е най-съдбоносното
решение, което м ож ете да взем ете. Това може да с т а ­
не, само ако правите нещо напълно различно в ж и во та
си, к ато започнете о т днес и продължавате всеки ден,
докато т о се превърне в единствения начин, по който
искате да ж ивеете.
Когато се свържем със своя Дух, вече няма битки 3а
печелене, няма врагове, срещу които да се борим, и няма
никой, който да има пълна власт над нас. Ние тр яб ва да
престанем да се борим със себе си, един с друг и дори с
врем ето. Вместо да препускаме без 9ЪХ пРеЗ ж ивота,
тряб ва да започнем да дишаме по начина, по който сме
го правели, когато сме се родили: пълно, бавно и дълбоко.
Трябва съзнателно да избягваме без-Духовната игра на
е г о т о и да помним, че онези, които я играят, умират - а
не живеят.

34
 П ърви етап: П робуж дан е за своя Д ух

Задаване на въпросите

А сега и звадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върхд следващ ите въпроси и пока­
н е т е своя Ддх, своя най-истински аз, да отговори на все­
ки о т тях. Д ай те си д о ст ат ъ ч н о време, 3а да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

• Пред какви промени, очаквани или неочаквани,

с т е изправени сега?
• С кого или с каква ситуация се борите?
• В коя област на ж и в о та си се ч у в с т в а т е
най-стресирани?
• Разполагате ли с д о ст ат ъ ч н о време в обичайната
си дневна програма, 3а да сп р ете и проверите
как се ч у в ств ате? Кое ангажира по-голямата ч аст
о т деня ви?
• По скала о т 1 до 10 в каква степен на „състояние
на спеш ност" обикновено се намирате?
• Кое поражда най-често у вас състояние
на спешност?
• Как е физическото ви здраве? И м ате ли някакви
болки?
• Как е енергийното ви ниво? И м ате ли д о статъ ч н о
енергия през деня или ч ест о се ч у в с т в а т е
изтощени?
• С пите ли добре? С пите ли д о ст ат ъ ч н о всяка нощ?
• О свобож давате ли си време, 3а да правите
нещ ата, които обичате? Наистина ли ги
д овеж дате докрай?

35
 С и л а т а н а т в о я Д ух

• Какви мисли, тревоги, страхове и/или хора се

о п и т в а т е да контролирате?
• Кой или какво контролира вас?

След като запиш ете о т го в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете
с една-две въздишки, за да ви помогнат да се отпусне­
т е . У сетете силното напрежение, к о ето препускането
през ж ивота създава в т я л о т о ви. О съзн авате ли как т о
буквално изцежда ваш ата енергия, ваш ата жизнена сила,
вашия „кефи"?
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­
жение да си оти д е и просто бъдете за минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Н асладете се на спо­
койствието да седи те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П очувствайте вибрацията на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в ст в ат е. Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това с т е
истинските вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Забелязвайте мига

З абавете т е м п о т о и се о тп у сн ете. Освен ако не бягате

о т пожар, няма нужда да с т е в състояние на спешност.
Вдишвайте и издиш вайте през носа със затворен а у ст а
и позволете на диш ането да успокои т е м п о т о ви, така
че да се п о ч у вствате заземени и спокойни.
След т о в а нагласете алармата на мобилния си т ел е­
фон да звъни два пъти на ден. К огато т я изпиюка (или
изчурулика, завибрира или какъвто т а м вид настройка
на алармата предпочитате), п р е к р ат ет е то в а, което
правите, и се огледайте наоколо. Независимо какво се

36
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е з а с в о я Д ух

случва, използвайте то зи момент, 3а да забележите

точно къде се намирате. И дентифицирайте подробнос­
т и т е . Какви цветове, форми, хора, сгради или животни
виждате? Заслуш айте се в обкръжението си. Ч увате ли
да говорят други хора, да гърми радио, да пеят птици,
далечна сирена? О б ъ р н ете внимание на допира на възду­
ха и на дрехите до т я л о т о . Каква е повърхността, върху
която с т о и т е или седите? Усещате ли топъл или хладен
бриз по бузите си? Вдишайте аро м ати те, които изпъл­
в а т въздуха. Дали някъде се вари кафе, го тв и се ядене
или може би свежи ц в ет я ухаят във ваза? П огледнете в
далечината. Има ли мъглива мараня на хоризонта? Про­
дължавайте да диш ате спокойно, д окато преживявате
всяко о т с е т и в а т а си. Наблюдението е п о р т а т а към
настоящия миг, директна връзка към вашия Дух.
Его у м ъ т живее в миналото и в бъдещ ето, но Д ухът
въплъщава н астоящ ето. Тъй к ат о е го т о не е в настоящ ­
ия момент, т о не може да даде начало на нови преживя­
вания. Ангажирайте силата на своя Дух в то зи мом ент и
изберете вида преживяване, ко ето искате да съ тво р и ­
т е днес. Реш ете, вм есто да се надявате или да желаете,
к ато го заяви те на висок глас. Вие с т е Божествен т в о ­
рец. Например, заявете, че избирате да им ате активен
работен ден, пълен с позитивни телефонни обаждания
и срещи. Или навярно избирате да с ъ т в о р и т е един оп­
тимистичен ден, изпълнен с признателност 3а ваш ите
приятели, семейство, колеги и всички хора, с които взаи­
м од ей ствате. Вие м о ж ете да направите то ва, ако заба­
в и т е т ем п о т о , диш ате и се ангажирате с настоящия
момент.

„Всеки дъх, койт о поемаме, всяка крачка,

която правим, могат да бъдат идпълнени с покой,
радост и ведрост. Нужно е само да бъдем будни,
ж иви в настоящия м иг.“
- Т и к H at Х ан

37
 С и л а т а н а т в о я Д ух

Задънена улица

Робърт считал себе си 3а „безгрижен творец", което 6

д ей с тв и тел н о ст означавало, че нямал никаква идея кой е
или какво иска да направи с ж и во та си. На въ зр аст 22 го­
дини, т о й имал отво р ен о сърце, музикална душа и спящ
Дух. Не мислел 3а бъдещ ето много често, 3а ужас на
баща си, който искал си нът му да си намери истинска ра­
б о т а (3а предпочитане в дъскорезницата, къ дето т о й
работел) и да започне сериозно един отговорен ж ивот.
Вместо т о в а Робърт прекарвал врем ето си к ато
свирел на конга барабани, вземал уроци по китара о т
приятели, когато можел, и живеел на семена о т сладка
т р е в а и смях. Не се отнасял сериозно към почти нищо
и предимно живеел ден 3а ден - въпреки че имало момен­
т и , когато, сам нощем, т о й наистина се тревож ел или
поне се чудел относно бъдещ ето... или относно ф акта,
че ч ест о бил без паРи и нямал идея какво иска да бъде или
да прави, когато порасне, ако изобщо някога пораснел.
Независимо о т т о в а всеки негов ден изглежда някак
си се погрижвал сам 3а себе си. И к ато изключим то в а, че
бил д о ст а гладен през повечето дни, Робърт успявал да
преживява и дори да се забавлява с приятелите си. Дока­
т о един ден внезапно не изпитал такава ужасна болка в
корема, че си помислил, че ще умре и в д ей стви тел н о ст
се зарадвал на това. Следващото, което осъзнал, било,
че е на п ъ т 3а болницата, к ъ дето спешно го вкарали в хи-
рургичното отделение, 3а да му премахнат спукан апан­
дисит.
Следващ ите две седмици били прекарани т у в съз­
нание, т у в безсъзнание, т ъ й к а т о т я л о т о му оздравя­
вало бавно. Една сутрин т о й се събудил силно изпотен
и трескав, к ат о повръщал толкова силно, че почти се
Задавил до см ърт, защ о то не успял да се надигне в лег­
лото. Дежурният лекар веднага го изпратил обратно в
хирургичното отделение и отворил о тн о во същия раз­

38
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е за с в о я Д ух

рез, през който дни по-рано бил изваден апандисита му,

3а да открие, че т а м се е загнездила упорита инфекция.
Робърт трябвало да бъде лекуван с още по-силни ан ти ­
биотици, 3а да бъде т я овладяна.
Една нощ, скоро след т р а в м а т а о т претърпяването
на в т о р а т а операция, т о й бавно излязъл о т причинена­
т а си о т упойките замаяност и видял една възрастна
индианка да седи до него, к ат о държала ръката му и неж­
но я потупвала, докато т о й лежал т а м почти неспосо­
бен да се помръдне. Объркан, т о й се огледал из с т а я т а ,
несигурен къде се намира или какво се случва, и видял още
няколко много стари индианки, които седели до прозо­
реца, обградени о т красив ореол о т зл а т и с т а и розова
светлина. Всички т е изглежда бдели над него.
Робърт погледнал към ж ената, която нежно държала
ръ ката му. Макар че едва говорел, т о й искал да разбере
какво се случва. „Стара майко, аз м ъ р т ъ в ли съм?" - по­
питал т о й шепнешком.
„Не, Робърт", отговорила т я , к ат о потупала ръ ката
му. „Бог има други планове 3а т е б " - и не казала нищо
повече.
Разочарован, т ъ й к ат о се чувствал так а г о т о в да на­
пусне ж и в о та си, т о й затворил очи и се опитал да осъз­
нае р еал н о стта на ситуацията. Д окато все още държал
р ъ ката на в ъ зр а с т н а т а жена, т о й внезапно чул друг
глас: „Робърт? Робърт? Добре ли си?"
Това било нощ ната сестра, която се била надвесила
над него и се опитвала да го събуди. Той не бил позвъ-
нявал 3а нея, н и то бил издавал какъвто и да било звук,
3а да повика 3а помощ, и въпреки т о в а съвсем неочаква­
но т я била тук. Гласът й прекъснал връзката му с въз­
р а с т н а т а жена, почти сякаш му пречела да се изплъзне
о т т я л о т о си и да премине в с м ъ р т т а . Той усетил как
бавно се връща към р еалн остта: към с в о е т о страдащ о
тяло, към болничното легло, към своя свят, към своя жи­
в о т . Докосването на в ъ зр а с т н а т а жена избледняло, как-

39
 С и л а т а н а т в о я Д ух
С~~" —
mo избледняло и п ри съ стви ето на другите възрастни
жени, които седели до прозореца, и всичко, 3а ко ето т о й
можел да се държи, бил нежният й глас 6 главата му. Най-
накрая т о й отворил очи.
С е с т р а т а изглеждала загрижена, д окато оглеждала
Робърт. Той едва успял да погледне нагоре към нея, т ъ й
к ат о се чувствал толкова слаб, но все пак някак си успял
да прошепне, че е добре. Тя изчакала и го наблюдавала още
известно време, проверила т е м п е р а ту р а та му и прегле­
дала картона му, оправила завивките му и след т о в а бав-
но напуснала с т а я т а , к ато се вгледала назад още веднъж,
сякаш 3а да се увери, че т о й наистина е добре.
Вече напълно буден, всичко, ко ето Робърт можел да
направи, било да лежи в леглото и да размишлява над
то ва, което току-що бил преживял. Преди неочакваната
си среща с в ъ зр а с т н а т а жена т о й изпитвал нетърпима
болка и не веднъж се бил молил с м ъ р т т а да прекрати
страд ан и ето му. В ж и в о та му не се случвало нищо важ-
но, което да го зове обратно, и т о й нямал усещане 3а
насока, н и то ангажимент към каквото и да било. С други
думи - чувствал се така, сякаш нямал какво да загуби
кат о умре.
Това всъщ ност не била някаква мрачна мисъл, т ъ й
к ато т о й определено не бил п о д ти сн ат ти п човек. Той
просто не можел да се сети 3а добра причина да остане.
Ж и в о т ъ т изглеждал к ато задънена улица, а т о й искал
да продължи.
След к ато чул думите на въ зр астн ата жена и усетил
ръката й нежно да гали неговата, го заляло ново чувство.
Отначало не можел точн о да го определи, но докато се­
дял и размишлявал над случилото се, т о му се изяснило.
Това било една дълбока вяра, че т о й най-неочаквано всъщ­
ност има предназначение, което трябва да осъщ естви,
и че Бог ще надзирава ж ивота му. Никога преди то зи миг
то й не бил изпитвал такова силно чувство 3а со б стве­
на значимост или че ж и в о т ъ т му има смисъл... и т о до

40
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е з а с в о я Д ух

такава степен, че т о й бил закрилян о т нежната, любяща

сила на в ъ зр астн ата жена и че Бог всъщ ност знаел за
неговото същ ествуване.
Робърт 3а кратко се зачудил дали не е сънувал всичко
т о в а или дали т о не е било причинена о т упойките халю­
цинация. Но т о в а нямало значение. Той знаел, че преживя­
ван ето му било истинско и т о дълбоко му въздействало.
През онази нощ неговият с в я т бил трансформиран. Той
внезапно знаел без съмнение, че ще се възстанови, и кое­
т о било дори по-важно - че ж и в о т ъ т му ще се промени
към по-добро. Не знаел как, но бил абсолютно сигурен, че
т о в а ще стане. Усетил също как един силен страх, който
винаги бил носил (но успявал да подтиска дълбоко в себе
си), бързо се надигнал и после напуснал т я л о т о му. Изчез­
нал. Той повече не се тревож ел 3а себе си и бил изненадан
о т и н тен зи в н о стта на облекчението, ко ето изпитал.
Три дни по-късно Робърт бил изписан о т болницата и
си отиш ъл у дома. Д отогава т о й н и то веднъж не бил ми­
слил 3а Духа или Бога, ж ивота и см ъ р т т а , или 3а негово­
т о предназначение и мисия. Той никога не се бил замислял
3а нищо о т в ъ д следващия мом ент и т о в а не било защо­
т о бил доволен или уверен относно т о в а накъде отивал
в ж ивота си - по-скоро н еи звестн о то го ужасявало и по­
тискало.
Сега, когато завесата между с в е т о в е т е била повдиг­
н ата и му били показани голямата любов и ръководство,
които били на негово разположение, Робърт осъзнал, че
иска да живее по един no-смел, съзнателен начин. Очаквал
с нетърпение бъдещ ето и искал да направи нещо значи­
мо. Той помнел дум ите на в ъ зр астн ата жена и бил решен
да осъщ естви „плана", който Бог имал 3а него.
Робърт привидно се върнал в с в е та к ато същия чо­
век, който бил влязъл в болницата - минус д о ст а килогра­
ми, което го правело да изглежда д о ста изпосталял - но
т о й изобщо не бил същия човек. Вместо то ва, Робърт се
върнал с новооткрито, силно чувство на вяра в ж ивота

41
 С и л а т а н а т в о я Д ух
с — td

и 6 себе c u u c ясна о с ъ зн а т о с т 3а един Божествен Дух,

който направлява всички неща. Започнал да се интересу­
ва о т всичко духовно и отворил себе си 3а всяка налична
възможност 3а учене. Той все още обичал музиката и сви­
рел всеки ден, но пред него се разкрил един напълно нов
свят, който му предлагал толкова много в повече.
Сега вече са изминали 16 години о т онази нощ когато
Робърт се събудил в болницата и бил утеш ен о т лю­
бящ ите слова на в ъ зр аст н ат а жена. Той основава све­
то в н о известна лечебна систем а по масажни, шамански
и дихателни практики, 3а да помага на другите в ускоря­
в ан ето на т я х н о т о духовно пробуждане. О сновата на
неговата лечителска практика е в т о в а да се помогне да
се повдигне завесата между т о з и с в я т и с в е т а на Духа,
3а да м огат другите хора също да у с е т я т лю бовта и ръ­
ковод ството, които винаги са на тяхно разположение.
Допреди онова преживяване, Робърт вървял към за­
дънена улица. Той искрено вярва, че е „умрял" в болница­
т а през онази нощ и милостиво е бил прероден 3а да­
леч no-смисления и установен ж ивот, който обича днес.
Силата на Духа го уловила ненадейно, най-вече защ о то
т о й не я и търсел особено. И все пак, давайки си см етка
колко лесно е можел да продължи да се носи без посока с
години, без наистина да има свой собствен курс, т о й е
смирен и удивен, че Бож ественият Дух действително се
е намесил и го е поставил на правилния път.

Осъществяване на промяната

Да станем съзнателни 3а ц а р с т в о т о на Духа и 3а цяла­

т а му невидима помощ е важна промяна по отнош ение
на впрягането на силата на Духа в нашия собствен жи­
в о т . Ние не сме сами във Вселената и докато не станем
съзнателни 3а м ногото лица и нива на Духа, които са на
разположение, 3а да ни помагат, ние си отрязвам е дос­

42
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е з а с в о я Д ух

тъ п а до потока на ж ивота, ко ето ч есто води до страх,

безизходност и задънени улици.
Има толкова много пазители, лечители, помощници и
учители в ц а р с т в о т о на Духа, които б д ят над нас и ни
пазят. Въпреки т о в а ние не можем да получим достъп до
тях н ата невидима изцеляваща подкрепа, н и то т е м огат
да ни в ъ зд е й с т в а т или да прибавят към наш ето благо,
ако ние се затварям е за тях. Ние трябва да отворим
сърцата и ум овете си 3а ф акта, че Вселената е населе­
на с безброй доброжелателни съ щ ества о т светлина,
които искат да ни помагат. Но 3а да се случи то ва, ние
трябва да смирим св о и те егоцентрични възприятия и
да позволим на т е зи любящи духове да п р и съ ств ат в
нашия ж ивот.
Ние може да не ги виждаме, чуваме или докосваме, но
т я х н о т о въздействие винаги може да бъде усетено по­
средством някой внезапен „Аха!" мом ент - пробив на ин­
туицията, вдъхновена идея, значима промяна в посоката
или сърцето, или п росто освобождаване о т страха.

Задаване на въпросите

А сега и звадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху следващ ите въпроси и пока­
н е т е своя Дух, своя най-истински аз, да отговори на все­
ки о т тях. Д ай те си д о ст ат ъ ч н о време, 3а да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

• Случвало ли ви се е някога да п о с тр а д а те при

нараняване, злополука или заболяване (независимо
дали физическо, умствено или емоционално),
което сякаш ви е наложило временно излизане
о т обичайния ви с в я т и ви е пробудило 3а
по-недоловимото, и все пак реално и могъщо,

43
 С и л а т а н а т в о я Д ух
d _ —-------d
царство на Духа? О бяснете подробно какво
се случи.
• Някога преживявали ли с т е насочвано о т духа
откровение, внезапна промяна във въ зп ри яти ето
или пробив във вашия светоглед или разбиране
3а Духа? О пиш ете о б с т о я т е л с т в а т а .
• Някога били ли с т е по необясним начин пренасочени
или обърнати в противополож ната посока,
след к ато веднъж с т е осъзнали, че в ъ р ви те
по задънена улица? Какво се случи?
• Някога преживявали ли с т е пряк или непряк
к о н так т с Духовни водачи, преминали в
о т в ъ д н о т о предшественици, ангели или други
Духовни помощници, било т о при състояние на
медитация, на изменено състояние на съзнанието
или в състояние на сън?
• Някога случвало ли ви се е с т р а х ъ т ви внезапно
да бъде премахнат и да бъде заменен с покой?
• Някога усещали ли с т е Божествена насока?
М ож ете ли да си спомните нейното послание
към вас? Взехте ли го присърце?
• Все още ли ж и в еете според Б ож ествен ата насока,
която с т е получили или с т е изпаднали обратно
в едно по-несъзнателно състояние на битие, което
е забравило посланието или го е оставило
да се изгуби?
• К ато разсъж давате върху сегашния си ж ивот,
как бихте се определили: к ато отворени и
възприемчиви или к ат о о т к ъ сн ати и сравнително
неосъзнати за по-финото Духовно царство
около вас?

44
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е за с в о я Д ух
С~__ -—"-О
• Ако Бож ественият Дух ви изпратеш е насочващо
послание точн о в то зи момент, какво си мислите,
че би било то? Запиш ете го.
• Говори ли ви нещо т о в а послание? Намира ли
отклик във ваш ето сърце? Може ли да премине
през интелектуалната ви съпротива и да потъне
във вас?

След к ат о запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Въздъхнете
един-два пъти, за да се о тп у сн ете. Помислете за вибра­
цията във ваш ето тяло след съзерцаването на по-фини­
т е енергийни царства, които ви обграждат.
Със следващия дъх о с т а в е т е цялото напрежение да
си о ти д е и просто бъдете за минута-две или дори за по-
дълго, ако ви е възможно. Насладете се на спокойствие­
т о да седи те и да диш ате дълбоко, без мисъл, свободни
о т всякакви дневни графици и пребиваващи в мига. По­
ч у в ст в ай т е вибрацията на свързаност с Духа. Забележе­
т е колко спокойни, доволни и дори изпълнени с енергия се
ч у в ст в ат е. Това е силата на вашия Дух и т я е достъп-
на по всяко време. Това с т е истинските вие. Запомнете
това.

Ежедневна практика: Свържете се

с царството на Духа

П о ч у вств ай те енергията на Духа, могъщ ата и все пак

недоловима жизнена сила, която свързва всички живи
неща. Тя обхваща цялата Вселена и е вечна. Вдишайте
бавно и дълбоко и се о т п у сн ет е, докато усещ ате как
ф и н ата благосклонност идва о т ц а р с т в о т о на Духа
към вас... к а т о ви обгражда, поглъща и обича. М ислете

45
 С и л а т а н а т в о я Д ух

3а себе си к а т о за затоплени и защитени, к ат о обично

новородено, побито 6 меко одеяло. П р ед ст ав ет е си, че
т о в а ц арство е пълно с ангели, водачи, предш ествени­
ци, природни духове, наставници, помощници, същ ества
о т светлина, водачи на р а д о с т т а и други могъщи све­
т и сили, които са ви непознати, но напълно на разполо­
жение, 3а да подпомогнат ваш ата трансформация.
Размислете относно съ стоян и ето на в аш ето съ щ ест­
во точно в то зи момент. По какви начини бихте се обла­
годетелствали о т любящата подкрепа на Духовните во­
дачи? За какво бихте могли да ги помолите посредством
молитва, директен призив или обикновена молба? Пре­
въ рн ете в ежедневен навик, в редовна духовна практика,
т о в а да о т в а р я т е себе си и почтително да молите за
всяка помощ която е на разположение, о т невидимите
царства на Духа, така че да м ож ете да продължавате
да и зр а ст в ат е и да се разширявате към своя най-висш
потенциал всеки един ден.

„Защ от о ще заповяда на ангелите си 3а тебе,

да те пазят във всичките ти пътища.
На ръце щ е те вдигат,
да не би да удариш о камък ногата си .“
- П салм и 91 : 11-12

Телефонното обаждане

Пробуждането 3а силата на вашия Дух може да бъде едно

интензивно, драматично преживяване или дори такова
на ж и вот и см ъ рт к ат о т о в а на Робърт, но т о в а не е
Задължително. Ваш ето повикване 3а събуждане може да
дойде по по-неосезаеми и все пак д о ста неочаквани начи­
ни - дори 3а един миг, както стан а при мен.
Преди много години, когато бях т р е т а година в коле­
жа, живеех в Денвър с първия си сериозен приятел. Бях-
46
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е за с в о я Д ух
с . _ _____ —
ме заедно о т четири години и планирахме някой ден да
се оженим. Чувствах се доволна - поне докато един ден
не получих телефонно обаждане о т по-големия ми брат,
Нийл, който току-що се беше дипломирал и се го твеш е
да започне кариера в една самолетна компания. За да оз­
наменува с в о е то ново положение и способност лесно да
пъ тува по света, т о й каза: „Хайде, Соня - нека отидем
до Лондон веднага щом можеш. Ще използвам м о и те
пропуски и ще си прекараме страхотно!"
Н еговите думи не само ме накараха почти да припад­
на о т вълнение при такава великодушна покана, но ока­
заха въздействие и върху Духа ми. Почувствах се така,
сякаш току-що съм оживяла с цялата сила на събуждащ
се о т сън великан. Наистина щях да видя света!
След к ат о затворих телеф она, аз буквално прелетях
до другата стая, 3а да споделя добрата новина с прия­
теля ми. „Познай какво?", почти се задъхах аз. „Нийл
току-що ни покани да отидем с него до Лондон. Не е ли
невероятно?" Напълно сигурна, че т о й ще заподскача о т
радост заедно с мен, останах поразена, когато т о й едва
повдигна очи о т телевизора и с искрено объркано изра­
жение попита: „Защо?"
Със същия е ф е к т би могъл да плисне и кофа ледена
вода в лицето ми, т ъ й к а т о т о в а до такава степен не
беше реакцията, която бях очаквала. A3 замълчах п о т р е­
сена.
Спомням си, че си помислих: Защо 3а бога някой изобщо
би попитал защо трябва да отиде до Лондон? Не може да
има никакво „защо"! Кой има нужда о т причина, 3а да о т и ­
де до Лондон или въобще до ко ето и да е друго прекрасно
място? Приключение, изследване, о тк р и ти е - е т о защо...
или поне т о в а обясняваше защо 3а моя Дух.
Д окато се гледахме един друг с еднаква степен на
обърканост, аз дори не се опитах да обясня как се ч у в ст­
вам. Ясно виждах, че приятелят ми не споделя м о и те чув­
ства. Поканата да изследваме н еп озн атото не говореше

47
 С и л а т а н а т в о я Д ух
о -—
абсолютно нищо на неговия Дух. В онзи миг, въз основа
на отговора му о т една дума, аз осъзнах, че ние двам ата
живеем в напълно различни вселени, които никога няма да
се срещ нат. П росто поклатих глава и казах: „Няма значе­
ние."
Напълно спокоен, т о й повдигна рамене и отговори:
,Добре." След т о в а продължи да гледа телевизия, без
дори да погледне о тн о в о към мен. Сега не ме разбирайте
погрешно. Той не беше мижитурка, н и то пък му липсва­
ше авантю ристичен дух. Запален скиор и колоездач, т о й
беше също така музикант и пееше в една група. Във
всяко отнош ение т о й беше един любящ мил, креативен
човек и на мен наистина ми доставяш е удоволствие да
бъда с него. И въпреки то в а, в онзи м ом ент аз осъзнах,
че сериозно съм се заблуждавала, к ат о съм си мислела, че
сме си лика-прилика.
Върнах се в спалнята и приседнах, к ат о все още не
можех напълно да повярвам какво се беше случило току-
що. О т в ъ д нежеланието му да о т и д е в Лондон, аз т р я б ­
ваше да призная пред себе си, че се г о т в я да прекарам
о с т а т ъ к а о т ж ивота си с погрешния човек. Н еговото
„Защо" мигновено разби всичките ми илюзии, че ще има­
ме щ астлив ж и вот заедно. Не беше заради то в а, че т о й
не откликна на зова да п ъ тува или да търси приключе­
ния. Беше заради то ва, че сега з о в ъ т беше толкова сил­
но пробуден в мен, че идеята да остан а в Денвър и да
продължа по предвидимия жизнен п ъ т, който следвахме
- п ъ т, на който то й беше доволен да о стан е - щеше да
убие моя Дух.
П росто не можех да продължа. Подобно на див тигър,
който е бил развързан и имаше нужда да тича толкова
бързо, колкото можеше, м о ят Дух бе напълно пробуден
о т т о в а телефонно обаждане. Знаех, че имам нужда да
направя драстични житейски промени. Щях да напусна
т ази връзка, да напусна колежа, да напусна сем ейство­
т о си и да напусна дори Денвър, 3а да мога да последвам

48
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е за с в о я Д ух
<г~ — 'О
б р а т си 6 много по-големия, бълнуващ, екзотичен свят,
към който т о й току-що се беше присъединил.
Това неочаквано прозрение отначало нямаше никакъв
рационален смисъл за мен и ме улови напълно неподгот­
вена. Преди да се случи то в а, изобщо не си давах съз­
нателна сметка, че се чувствам ограничена по някакъв
начин. Не говорех или м ечтаех 3а пътуване, ни то креех
по далечни м еста. Беше ми много забавно в Колорадо, до­
като правех съ щ и те неща, които правеше и приятелят
ми, и не бях нещ астна или неспокойна. П росто 3а един
миг Духът ми се пробуди 3а една съвсем нова визия и ко­
г а т о го направи, аз знаех с всяка клетка на с ъ щ е с т в о т о
си, че с в е т ъ т , в който се намирах, и бъдещ ият свят,
който планирах (включително да се омъжа), не е 3а мен и
не може да се случи. Подобно на събуждане о т странен
сън, аз знаех с абсолютна сигурност, че всичко трябва
да се промени.
Без 9 а кажа нищо на приятеля си, т ъ й като так а и
так а наистина нямаше нищо 3а казване, на следващ ата
сутрин аз също подадох молба 3а започване на раб ота в
самолетна компания. М о м ен тъ т беше абсолютно под­
ходящ и до седмица бях интервюирана и наета. Имах
точн о т р и дни, 3а да си стегн а багажа и да се премес­
т я в Канзас Сити 3а обучение, ко ето означаваше, че в
рамките на то зи кратък период о т време трябваш е да
напусна училище, да скъсам с приятеля си и да се изнеса,
ако възнамерявах да доведа всичко т о в а докрай.
Умът и емоциите ми полудяха. Защо правя това? Как
може да съм толкова жестока, че да скъсам с приятеля си
и да си тръгна просто така? Аори не съм завършила ко­
лежа! Как мога да напусна Аенвър? Какво ще кажа на роди­
телите си? В това няма никаква логика. Продължих да се
самобичувам. Не можех да обясня св о е то решение, ни то
можех да го оправдая или да му придам рационалност. И
със сигурност не можех да се почувствам свободна о т
вина по отнош ение на него... въпреки че не можех и да го

49
 С и л а т а н а т в о я Д ух

спра. Всяка клетка 6 т я л о т о ми марширубаше напред, без

някога дори за секунда да се поколебае или да се усъмни
дали беше абсолютно прабилно за мен да направя тоба.
Така че аз последвах съ рцето си и т р и дни по-късно бях
Заминала.
Няма нужда да казвам, че приключването в къщи не
мина добре. П риятелят ми беше смаян, наранен и ядосан.
Но един ден, след к ат о 3а пореден п ъ т ми се разкрещя
3а то в а, че го напускам, аз тихо го попитах, с цялата си
искреност: „Наистина ли мислиш, че е грешка да направя
това?"
Въпросът ми го накара да замълчи и о т г о в о р ъ т му
се забави сякаш безкрайно. После ме погледна тъ ж н о и
каза: „Не, не мисля. Да направиш т о в а, к о ето правиш, и
да си тръгнеш , е правилното нещо за т е б . A3 не отивам
никъде и го зная, но т и ще постигнеш успех. Това рано
или късно щеше да се случи. Само ми е тъж но, че се случи
толкова скоро."
Иска ми се да можех да кажа, че м о ето пробуждане не­
забавно доведе до блестящ ж и в о т и че о т т о г а в а н ата­
т ъ к заживях щ астливо, но нещ ата не се развиха точн о
по то зи начин. Да последвам Духа си и да напусна своя
дом, училище, сем ейство и приятел по толкова импул-
сибен начин, разтърси моя свят. Или по-точно напълно
го разби. През следващ ите месеци аз преживях всякакви
емоционални и дори физически разстрой ства, катаклиз­
ми и болки. Трябваше да изоставя цялата си идентич­
н ост и да открия една напълно нова. След обучението
ми в Канзас С ити се оказах разпределена в Чикаго, ко ето
беше изключително плашещо, както и л е т е н е т о из ця­
л ата страна. Бях сам отна и несигурна, но никога н и то
веднъж не почувствах да съм направила грешка. Колко­
т о и трудно да беше пробуждането ми 3а моя Дух, т о
беше нещо, което не можех да пренебрегна.
Е то така работи силата на вашия Дух. Тя ви дърпа,
ръчка и б у та да б ъ д ет е честни със себе си, да си при-

50
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е з а с в о я Д ух
С1___ "—о
помните намеренията на душ ата си, да се изправите
пред най-големите си страхове и да се у стр ем и те към
своя най-голям потенциал. Тя ви движи в посока на вашия
най-истински аз и ви подтиква да се заем ете с плана на
своята душа. Независимо къде се намирате в ж ивота,
ако т о в а не е в с ъ о т в е т с т в и е с намеренията на душа­
т а ви, ваш ият Дух ще ви го покаже. Н ещ ата не винаги
се свеж дат до т о в а да ви се даде утеха и успокоение,
а до т о в а да се подпомогне растеж а на душ ата ви, да
се развие ваш ият истински аз и да се подсили връзката
ви с ваш ата Божествена природа. С тава въпрос за една
трансформация о т човешки към Божествен аз, която е
изключително трудна и понякога може да бъде страш на.
Единственото по-страшно нещо обаче е да не преслед­
в а т е връ зката си с Духа и да о с т а н е т е о тк ъ сн ати о т
този , който наистина с т е .
В моя случай крайната цел не бе да работя 3а самолет­
на компания. В д ей ств и тел н о ст тази раб ота послужи
к ат о стъпало към други изключително трансформиращи
преживявания, които последваха. Промяната обаче беше
необходима, 3а да получа д остъп до нови възможности.
Силата на Духа не се прекрати с тел еф о н н о то обаж­
дане о т б р а т ми в онзи ден. Тя започна в онзи ден. Тя дори
ме тласна да напусна р а б о т а т а си в сам олетната компа­
ния толкова бързо, колкото ме беше убеждавала да кан­
д и д атствам 3а нея.
По същия безумен начин т я ме подтикна да се премес­
т я в Париж и да завърша т а м училище, след ко ето да се
върна в Чикаго. Най-накрая м о ят Дух ме поведе да поема
по п ъ тя на преподаването и писането, ко ето отнача­
ло изглеждаше толкова неразумно и рисковано, колкото
и пъ рвото ми преместване о т Денвър. Независимо о т
т о в а аз го последвах.
Всеки тласък ме научаваше на още повече душевни
уроци и развиваше в мен необходимите умения, 3а да из­
пълня мисията на душ ата си. М оят Дух продължава да ме

51
 С и л а т а н а т в о я Д ух
<С2__ ____
боди и днес. Той разтърсва основите ми, разклаща лод­
ката ми, плаши его т о ми и ме възнаграждава по начини,
които надхвърлят и най-смелите ми мечти. A3 просто се
научих да го разпознавам и да се доверявам на силата му.

Осъществяване на промяната

Независимо дали зо в ъ т о т Духа ви идва к ато слаби сръч-

квания или като радикални „ела при Исус" моменти на
ж и вот и см ъ рт (или и двете), ключът е да знаете, че
т е зи призиви о т Духа ще продължават да се появяват,
о тн о в о и отново, през целия ви ж ивот, к ат о винаги ще
ви водят у дома при истинския A3.
Ключът е в т о в а да разпознавате зова о т Духа и да
го следвате без съпротива или колебание. Да правите
т о в а означава да разпознавате сво ята сила и да й позво­
лявате да ви движи по посока на вашия най-свят и всеве­
чен аз. Б ъдете подготвени, че ваш ият его-ум - както и
е г о т о на другите хора - ще се съпротивлява и дори ще
се опи тва да атакува усилията ви да следвате своята
истина. Помнете, че е г о т о не може да понася промяна­
т а и понякога дори обичните ви хора реагират под въз­
действие на страха, че ви губят.
Напомняйте на сам ите себе си и на онези около вас,
че единственото, ко ето наистина губите, е онова, кое­
т о не отразява или не с ъ о т в е т с т в а на вашия Дух. Из­
бягвайте изкушението да облекчавате дискомфорта на
процеса, к ат о р а зч и т а т е на мнението или одобрението
на другите. Да с т е изпълнени с лична сила означава да
следвате со б ст в ен о т о си сърце, дори ако т о в а е нещо
неприето или не може да бъде обяснено на другите
точн о сега, или изобщо някога. Знайте, че разполагате
с огромна подкрепа и съдействие по всяко време в не­
видимите царства и вас ви закрилят и обичат на всяка
стъпка о т пътя. У кр о тете ума си и о т в о р е т е съ р ц ето

52
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е за с в о я Д ух

cu... и ще п о ч у вств ате как то зи с в я т ескорт ви обграж­

да точно сега.

Задаване на въпросите

А сега извад ете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху следващ ите въпроси и пока­
н е т е своя Дух, своя най-истински аз, да отговори на все­
ки о т тях. Д ай те си д о статъ ч н о време, 3а да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

• Какви фини напомнения д о с т и га т до вас,

като ви з о в а т обратно към вашия истински аз?
• Ангажирани ли с т е със съ тво р яван ето или
поддържането на нещо в ж и в о та си, ко ето
изглежда не отразява напълно вашия Дух?
• О п и т в а т е ли се да „накарате обувката да
пасне" в някоя връзка, р а б о т а т а си или други
о б ст о я т ел ст в а , макар да знаете, че ваш ият Дух
изобщо не е в съгласие със ситуацията?
• Къде се ч у в с т в а т е вцепенени и невдъхновени
в живота?
• Получавали ли с т е „телефонно обаждане о т Духа"
под ф орм ата на разговор, който ви въодушевява,
о твар я възможност, 3а която не с т е мислили
преди, или разкрива пъ т, който ви притегля,
въпреки че може да няма логически смисъл
или да изглежда невъзможен 3а следване?
• Какво бихте се радвали да правите, ко ето ваш ето
его (или друг човек) казва, че е невъзможно?
• Свързани ли с т е с хора, които задуш ават Духа ви?
Кои са т е?

53
 С и л а т а н а т в о я Д ух
;___—— О
След к ато запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­
ника настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете с
една-две въздишки, 3а да ви помогнат да се о тп у сн ете.
Размислете върху всеки енергиен изблик или промяна, ко­
и т о може да усещ ате в р е зу л т а т на то в а, че о т к р и т о
признавате, без съпротива, 306а на вашия Дух. У сетете
онази о тч етл и ва вибрация, която препуска из т я л о т о
ви, и колко различно е усещ ането о т фокусирането един­
ствен о върху вашия интелект.
Може да о тк р и ете, както направих аз, че курсът, кой­
т о с т е поели, не е в с ъ о т в е т с т в и е с вашия Дух. Това
може да дойде като пълна изненада или може п росто да
изкара на светло онова, ко ето о т известно време с т е
държали в глъбините на ума си. П роцесът на пробуждане
действително ви кара да осъзнаете н е с ъ о т в е т с т в и я т а
и ви приканва да коригирате курса. И докато т о в а може
да бъде изключително дестабилизиращо по отнош ение
на предстоящ ите о б ст о я т ел ст в а , б ъ д ете наясно, че ва­
ш ият Дух се стреми да ви о т в ед е обратно до вашия най-
истински аз_ Всяко друго същ ествуване би било неудов-
летворително и невдъхновяващо. Забелязвайте то ва,
ко ето откри вате, и се доберете на силата на вашия Дух
да ви насочва на всяка стъпка о т пътя, дори ако понякога
действително изглежда плашещо.
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­
жение да си о ти д е и п росто бъдете 3а минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Насладете се на спо­
койствието да седи те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П очувствайте вибрацията на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в ств ате. Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това с т е
истинските вие. Запомнете това.

54
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е з а с в о я Д ух
о __
Ежедневна практика: Дишайте, преди
да откликнете

Н аучете се да си поемате дъх, преди да говорите или

д ей ств ате. П оем ете въздух два или т р и пъти, ако е въз-
можно. Фокусирайте цялото си внимание върху сърцето
си, докато диш ате, преди да се ангажирате със света.
Един начин да си напомняте да правите т о в а е да пос­
т а в и т е гумена лента около к и т к ат а си и леко да я из-
плющявате о т време на време. Ф изическата стимулация
ще затвърди в ума ви, че е важно да диш ате, преди да
д ей ств ате. Ж и в о тъ т с дъх ви позволява да откликвате
и да т в о р и т е . Ж и в о тъ т без 9 ЪХ ви каРа 9 а реагирате и
да се ч у в с т в а т е ж ертви и безсилни.
Д окато диш ате, обръщ айте внимание на ритъм а на
съ рцето си. Ако изглежда бърз, възможно е да държ ите
т я л о т о си в състояние на бий се - или - бягай. Ако е така,
продължете да диш ате и си д ай те разрешение да д ей ст­
в а т е бавно без 9 а б ъ д ете пришпорвани. Не спирайте, до­
к ат о не се п о ч у вствате стабилизирани и т я л о т о ви не
се синхронизира с вашия Дух. Всеки дъх придърпва вашия
Дух все по-пълно във ваш ето съ щ ество и му позволява
да вземе превес. Колкото и да е лесно човек да пропусне
да практикува т о в а редовно, помнете, че д ъ х ъ т е сила.
Д окато усещ ате как Д ухът ви се свързва с ваш ето сър­
це, помолете го да поеме контрол и да освободи ваш ето
его о т всички задължения. Каж ете на ума си, че Д ухът ви
е тук, за да ви защ итава, так а че м ож ете напълно да се
отп усн ете. Вие с т е в безопасност.
А сега нека направим още една крачка напред. Изпълне­
ни със сила о т своя Дух и свързани с Първоизточника, ре­
ш е т е със следващия си дъх, че няма да казвате „да", кога­
т о в д ей ств и тел н о ст им ате предвид „не" (и обратно),
когато другите ви помолят за нещо. В реда на нещ ата
е също така да не о т го в ар я т е, докато не ви се о тд ад е
възможност да подиш ате дълбоко и да се свъ р ж ете с

55
 С и л а т а н а т в о я Д ух
с~г О
Духа си, 3а ga би помогне да о т к р и е т е кой е най-добрият
отговор. Когато т о в а се случи, всичко, ко ето трябва да
кажете, е: „Имам нужда о т няколко минути, 3а да си по­
мисля."
Ако се ч у в с т в а т е притиснати да о т г о в о р и т е на
някого преди да м ож ете да се свъ рж ете с дъха си, т о ­
гава се о т т е г л е т е 3а момент. Например, извинете се,
че трябва да о т и д е т е до т о а л е т н а т а или да излезете
навън, 3а да поемете малко въздух. Веднъж излезли о т
ситуацията, о т п у сн ет е се и дишайте. Не е нужно свърз­
ван ето с Духа да бъде драматично - в д ей стви телн ост,
т о е противоположното на драмата. То е недоловимо
и спокойно. То просто изисква момент на покой, малко
пространство и няколко дълбоки, бавни вдишвания и из­
дишвания. Н аправете тези крачки и ще успеете.
Не се стр ах у вай те да изказвате и с ти н ат а на своя
Дух. Един искрен о тго в о р (дори ако т о й представлява
отказ) е изненадващо силен и уважаван. Онова, к о ето
казвате, може да срещне съпротива, но у ст о я в ай т е на
изкушението да се отб р ан явате. Вместо т о в а дишай­
т е и зап азете мълчание. К ато направите то в а, вие ще
запазите връ зката си с Духа. Ако е необходимо, просто
п о в т о р е т е о тгово р а си с любов и уважение.
Помнете, че не е нужно да т ъ р с и т е надалече, 3а да се
свъ рж ете със силата на своя Дух. Той е във всички неща
по всяко време. Вашият дъх го допуска във вас! Всеки
ден п равете съзнателно усилие да се ф окусирате върху
диш ането си, т ъ й к ат о т о е ключът, който отключва
Божествения Първоизточник.

„Диш анет о е най-голяллото удоволствие в ж ивот а.“

— Д ж овани П апини

56
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е за с в о я Д ух
СГ... •— - " '" 'О

Поклонението

Патрик бил пътеш ественик приключенец, заинтересо­

ван наблюдател на човешкия род, на всякакви различни и
необичайни неща. Духът му бил най-щастлив, когато си
събирал багажа и се приготвял 3а някоя далечна дести-
нация - колкото по-екзотична, толкова по-добре. Той пъ­
тувал много в ж ивота си, особено когато бил по-млад, и
харесвал всяка минута о т това... дори м ом ентите, в кои­
т о му било изключително некомфортно. У добството в
д ей стви тел н ост нямало значение 3а него. Приключение­
т о си било приключение, и точно то гава т о й се чувствал
най-жив и жизнен.
Патрик никога не се замислял дълго, когато ставало
въпрос да зареже всичко и да се качи на колело, автобус,
влак или самолет и да поеме към неизвестното. Всъщ­
н ост т о в а му харесвало. Нямало по-добър ж и в о т о т
т о в а да научи нещо ново директно о т Първоизточника.
Той с умиление си припомнял най-удивителните си прик­
лючения, к ат о онзи п ъ т, когато бил в Китай и видял хора
да ядат мозъци на маймуни направо о т р азб и т и те им че­
репи. Той бил едновременно о т в р а т е н и впечатлен. Хора­
та наистина правеха това?
О т друга страна, веднъж когато бил в Токио, то й
посетил една общ ествена парна баня. След няколко часа
на прекрасна релаксация, т о й се изправил, 3а да си вър­
ви, само 3а да осъзнае, че е толкова висок, че може да
вижда директно над с т е н а т а , която разделяла мъж ката
баня о т женската. Там т о й открил стая пълна с красиви
голи жени, които се излежавали наоколо, к ат о някои си
решели една на друга косите. Това била баня, която т о й
никога не забравил! При друг случай, П атрик яздел кон
през едно о т к р и т о поле във Франция, когато преминал
точн о през най-впечатляващия облак о т тюркоазени пе­
перуди, който бил толкова гъ ст, че не можел да види и
на крачка пред себе си.

57
 С илата на твоя Д ух

П атрик никога нямало да усети истински т ези неща

чрез ч етен е на книга. Твърдо вярвал, че човек тр яб ва да
е т а м физически, 3а да има такива живи преживявания.
Ето защо т о й так а безстраш но бродел в неизвестно­
т о . Това силно го удържало в настоящия момент.
Колкото повече години трупал зад гърба си обаче,
толкова по-„отговорен" и по-малко безгрижен ставал
Патрик. Оженил се, купил къща и създал семейство. О т ­
крил, че с т а в а изненадващо по-предпазлив и дори колеб­
лив, когато се стигнело до въ зм о ж н о стта да поеме на
голямо приключение. Въпреки че имал свой собствен биз­
нес и можел да о ти д е к ъ дето си поиска, т о й се т р е в о ­
жел, че може да загуби клиенти и че нещо ще се обърка,
д окато т о й е надалеч и че ще съжалява, че е заминал.
Имал т в ъ р д е много 3а губене и чувствал, че сякаш не
може да п ъ тува толкова ч есто и толкова надалече. Не
че не мислел 3а т о в а да има големи приключения. Мислел.
Но просто не си позволявал да се развълнува д о статъ ч -
но, 3а да действа в с ъ о т в е т с т в и е с желанията си.
Това не го облагодетелствало, н и то му помагало да
о с т а в а свързан с Духа си. Да бъде уловен в ежедневния
си ж и вот - да седи на бю рото по няколко часа, да пише на
компютъра, да говори по телеф она - го карало да с т а в а
все no-раздразнителен, негативен, критичен и осъждащ.
Това рефлектирало върху най-близките му хора, но т о й
бил особено ст р о г към самия себе си. Той повече не виж­
дал чудото в ж ивота.
Онова, което наистина успял да създаде обаче, било
едно щ астливо семейство, к о ето много го обичало
и виждало и усещало, че Д ухът му линее. Не било лес­
но да се наблюдава или преживява т о в а и т о в д ей ст­
ви телн ост разстройвало и тях. В крайна сметка, к ат о
средство да помогне на П атрик да възстанови Духа си,
съпругата му скроила план да го изпрати на най-голямо­
т о приключение, ко ето можела да си представи: преход
до връх Кайлаш в т и б е т с к и т е Хималаи, който бил счи­

58
 П ърви етап : П робуж дане за своя Д ух

т ан о т много дребни религии, включително индусите

и б у ди сти те, 3а най-святото м ясто на п л ан етата и 3а
върховното духовно поклонение, което човек може да
направи.
Ако т о в а не успеело да съживи заспалия му Дух, нищо
нямало да успее. С ем ей ството на П атрик му направило
своя подарък на Коледа, а т о й трябвало да тръгн е през
следващия август, така че имал д о статъ ч н о време да се
подготви 3а о т с ъ с т в и е т о си о т своя бизнес, както и да
влезе във форма 3а предстоящия суров преход. Той нямал
извинение да каже „не" или да го отложи.
П атрик онемял и бил напълно изненадан. Не знаел какво
да каже. Точно о т т о в а имал нужда, 3а да възроди себе си,
помислил си той , и знаел, че има подкрепата на сем ейст­
в о т о си. Той с благодарност приел подаръка и веднага се
въодушевил. Тъй като бил наясно, че го очаква изнурите-
лен преход до почти 7-хилядния връх (с голяма вер о ят­
н о ст 3а лошо време к ато допълнение), т о й имал добро
предизвикателство пред себе си и бил изключително
развълнуван о т него. П од готовката 3а приключението
го карала да се чувства добре. Карала го да чувства, че
т о в а е правилното нещо.
И деята 3а п ъ ту в ан ето го поддържала зареден с месе­
ци и т о й казал на всички, че ще заминава. Това ги изумило.
О т и в а н е т о до Тибет звучало толкова екзотично и опас-
но, но най-вече изглеждало толкова духовно. След като
поел на с в о е то п ъ теш естви е обаче, неговото д ей ст­
вително преживяване се оказало съвсем различно о т
ф ан тази и те, които хранел 3а него. Първо на първо, т о й
пътувал с разнородна компания, или поне така сметнал
първоначално. Те просто не изглеждали особено духовни,
въпреки че трябвало да признае, че и т о й не изглеждал
особено духовен. Главният водач бил един о т най-изтък-
н а т и т е ти б етски учени 6 света, а п ар тн ьо р ъ т му бил
филмов продуцент. Те изглеждали д о ст ат ъ ч н о интерес­
ни, макар и малко суховати и сдържани. О стан али те по­

59
 С илата на твоя Д ух

клонници, които били само трима, били толкова различни

о т него, колкото можел да си представи - английска гра­
финя, шотландски учител и изследовател и философ о т
Орегон.
,Добре", помислил си той, след к ат о всички предста­
вяния приключили, „нека приключението започне!"
Те бързо създали връзка помежду си, основно поради
т р у д н и т е условия, пред които били изправени в плани­
ната, наред с оскъдния минимум о т удобства, които им
били дадени да споделят, веднъж след к ат о потеглили.
Планинският п ъ т бил стр ах о ви т: назъбен, каменист
терен, покрит със сняг, под който ч ест о течала вода.
Времето било даже още по-лошо. Тем пературите били
д о ст а под т е зи на замръзване, докато постоянни реже­
щи в е т р о в е духали о т север, к ат о донасяли със себе си
безспирни навявания о т вледеняващ сняг и дъжд.
Поклонението се състояло в извървяването на 84 км
(половината о т тях по нанагорнище) до височина 7000 м
с невероятно бавна, изтощ ителна крачка. За да с т а н а т
нещ ата още по-лоши, П атрик забелязал, че по-голямата
ч аст о т групата му очевидно не били чели инструкция­
т а да се приведат във форма за прехода и срещали голе­
ми тр у д н о сти в о п и т и т е си да не и зо с т а в а т . И разби­
ра се, всички били засегнати о т надморската височина,
която правела диш ането трудно. П атрик се чувствал
така, сякаш ще припадне всеки един момент. Най-хуба­
в а т а ч аст в края на деня била да с т и г н а т до лагера и да
си починат. Те отсядали в малки ю рти и ядели як (и още
як) на всяко свое хранене. (М есото о т як, с к о ето се пре­
п и т а в а т повечето о т ж и тел и те на Тибет, е особено
твъ р д о и жилаво.) Това не било нещо, за ко ето можело
да се пише на хората у дома - със сигурност.
Ден след ден тъ р п ен и ето на П атрик се влошавало,
наред с климатичните условия в планината. Останали­
т е членове на групата очевидно се измъчвали о т над­
морската височина и се движели с дори по-бавна о т и

60
 П ърви етап : П робуж дане за своя Д ух

така непоносимата крачка, която установили 6 начало­

т о . П атрик си мислел, че със сигурност ще хване хипо-
термия, ако не се движи по-бързо. Най-накрая т о й не из­
държал. О тделил се о т групата и поел напред, к ато им
казал, че ще се срещне с тях в лагера, към който всички
се били насочили.
След к ато започнал да намира со б ств ен ата си крачка,
т о й се заел да размишлява над т о в а в каква ужасна си туа­
ция се е оказал. Той не се забавлявал и нещ ата със сигур­
ност не били вълнуващи. Дори не усещал нищо духовно!
Всичко било само усилена р аб ота и ужасни условия с хора,
които били изпитание 3а тъ р п ен и ето му. И 3а да стан е
още по-лошо, мъглата и облаците били толкова ниски, че
макар и да се намирал върху най-сбетия връх в света, т о й
дори не можел да го види. Той не се сдържал и измърморил
на себе си: Благодаря много 3а подаръка. Какво 3а бога съм
направил, че да заслужа такова наказание?!
Д окато вървял т о й леко се дезориентирал в мъглата
и падащия сняг. Било му толкова студено, че се с т р а ­
хувал, че ще измръзне до см ърт. М ечтаел да си бъде у
дома, в с в о е то легло, сред ком форта на прекрасния жи­
в о т , който имал там . О, каква ирония! Когато бил там,
т о й си мислел, че то зи ж и во т е лишен о т истински сми­
съл, но сега с всеки трудно п о е т дъх, дом ът започвал да
му се струва най-святото м ясто на Земята. Липсвало му
и сем ей ство то му. Той дошъл тук, 3а да получи някакво
духовно прозрение, а вм есто т о в а бил съвсем сигурен, че
всичко, което ще получи, е теж ъ к случай на измръзване.
Това ли е всичко, което човек може да намери? - чудел
се той , докато напредвал сан ти м етъ р по сан тим етър.
Не бил в състояние да о стави мислите си да се насоч­
в а т към духовни въпроси. Трябвало да се фокусира върху
оцеляването си, д о като се добере до следващия лагер,
к ъ дето и да се намирало т о в а. И т ъ й к ато бил вървял
с часове, започнал да се притеснява и 3а т о в а. Досега
трябвало да бил стигнал.

61
 С илата на твоя Д ух

С тавало все по-късно и по-студено и т о й си спомнил

как очаквал т о в а поклонение да го направи no-мъдър и по-
духовен. Със сигурност не се чувствал ни то ед н о то о т
д в е т е в момента. Всичко, к о ето чувствал, било страх,
не само защ о то си мислел, че ще измръзне до см ъ рт или
ще се повали о т височинна болест (както показвали
цепещ ото главоболие, ко ето имал, и ф а к т ъ т , че едва
дишал), но и защ о то в него се прокрадвал и вземал над­
мощие един нов страх. Той бил ужасен, че се е изгубил.
Всъщност бил сигурен 6 то ва.
Нова вълна на тр ево га преминала по нервната му сис­
т ем а и т о й не знаел дали да се ядоса, да се моли, да се
върне, да седне, да се затича или да се разсмее силно. Тъй
к ато му било непосилно да вземе решение, т о й п росто
продължил да върви право напред в бушуващия вятър.
Най-накрая м озъкът му замръзнал, или поне т о й така
предположил, т ъ й к ато престанал да се страхува. Всъщ­
н ост т о й изцяло престанал да мисли и просто вървял.
П очти мигновено, нещ ата станали по-лесни. Външните
условия не се променили, т о й просто престанал да се
бори с тях. Н ещ ата били такива, каквито били. Той при­
ел то ва, успокоил се и се отпуснал. Просто продължавай
да слагаш единия крак пред другия, казал т о й на себе си.
Това трябва да води нанякъде. Д окато продължавал да се
скита, като дишал толкова, колкото му се отдавало, се
случило чудо. Започнал да усеща Духа на планината и т о й
бил толкова великолепен, колкото му били разказвали. Не
можел да го види, но усещал силата му под краката си.
Д ухът бил жив и дишащ. Той се успокоил дори още повече
и започнал да се заслушва в планината, докато вървял.
След к ато вече не бил погълнат о т со б ств ен и те си
умствени усилия, съзнанието му станало д о ста ясно и
будно. Усещал Духа на духащия северен вятър. Той го при­
зовавал да внимава накъде върви. Усещал Духа на дъжда и
снега да отм ива жалките му опити да контролира всичко.
Усещал дори Духовете на с т о т и ц и т е хиляди поклонници,

62
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е за с в о я Д ух
с — -Т)
които били катерили същия то зи връх, съ щ ата тази пъ­
тек а преди него 6 продължение на хиляди години. С тр а­
х ъ т му се о ттегл и л и т о й усещал ума си ясен и силен.
П атрик продължил да върви още няколко кратки ми­
нути и то гава видял друг поклонник с жена му и д етен ­
ц е т о му недалеч напред. Те били спрели и се били сгушили
един до друг. Забелязал поклонника, т ъ й к ат о т о й носел
ярко тюркоазено ватирано яке, ко ето почти сякаш бле­
щукало на сиво-белия фон на планината. Той се доближил
до сем е й ст в о т о и се усмихнал. М ъж ът кимнал, но не се
усмихнал в отговор, а жена му погледнала П атрик с лю­
б о п и тств о , но не демонстрирала нищо повече. Тя гушка-
ла б еб ето си, добре повито и здраво привързано за нея
в п рем етн ата през рам ото й люлка и П атрик се удивил,
че т я и д е т е т о й - всъщ ност т е и т р и м а т а - изглеж­
дали така спокойни и невъзмутими при такива ужасни
условия.
П атрик направил ж е с т в о п и т да ги попита дали може
да поседне при тях 3а малко. Те кимнали и сякаш излъчи­
ли п р и ветстващ а енергия. Не можели да общ уват, т ъ й
к ат о никой не говорел езика на другия, так а че просто
седели заедно в мълчание. П атрик се радвал, че не е сам.
По дрехите им можел да каже, че са номади, хора, които
бродели из зем и те с племето си. М ъж ът бил млад, на­
вярно на 25 или някъде там , но линиите по лицето му
били вече дълбоко изсечени, сви д етел ств о 3а години на
оцеляване при сурови житейски условия. Но ярките иск­
ри в о ч и те му го правели да изглежда вечно млад. Жена
му имала вид на тийнейджърка, и макар П атрик да не мо­
жел да види добре б еб ето й, предположил, че мъничето
е само на няколко месеца.
Д окато седели заедно, П атрик си спомнил, че в рани­
ц а та си има сандвич с изсушено месо о т як. Тъй к ато ис­
кал да им подари нещо 3а добрината им, т о й го извадил
и предложил да го сподели с тях. Те приели благосклонно
и т р и м а т а седнали да хапнат по едно малко парче. След

63
 С илата на твоя Д ух

няколко минути сту д ен и ят в я т ъ р изфучал още веднъж

и т е всички се изправили, 3а да продължат своя път.
Д окато вървели, м ъ ж ъ т започнал да пее прекрасна
песен. Гласът му бил толкова ясен и чист, че развълну­
вал П атрик до д ъ н о то на душ ата му. Малко след т о в а
ж ената също започнала да пее, о тн о во със заш ем етява­
що ясен глас, който разкривал нейното красиво о т в о ­
рено сърце и благ Дух. За да не изостане, П атрик бодро
подхванал личната си интерпретация на „A3 раб отя на
ж елезопътната линия" и изкарал всяка стр о ф а, д окато
поклонниците се усмихвали сияйно.
След импровизирания концерт т р и м а т а продължили
да въ р вят по п ъ т е к а т а в мълчание и една мисъл пора­
зила П атрик к ат о гръмотевица. Това е дарът, който се
предполага да получа от моето поклонение. Не е върхът,
това място или дори приключението на пътуването,
както си мислех, че ще бъде. Той е в това просто да при­
съства, задушевно с други човешки същества.
С напълно отворен о сърце и абсолютно спокоен ум,
Патрик бил удивен о т с в о е то осъзнаване. Той поел дъл­
боко дъх и се усмихнал. „Какъв по-добър дар о т то зи изоб­
що бих могъл да получа?"
Точно то гава новият му приятел бръкнал 6 тю ркоа­
зен о то си яке и извадил малък банан - опакована детска
близалка. Той имал изпъкнали очи и глуповата усмивка и
изглеждал така, сякаш е видял милион километри преход,
докато е бил в притежание на то зи номад. М ъж ът го
погледнал 3а момент, сякаш 3а да се сбогува, и след т о в а
го подал на Патрик.
Това било толкова смешно, че накарало П атрик да се
разсмее силно. Ето 3а какво бил дошъл до връх Кайлаш:
т ази глуповата малка усмихваща се близалка! Тя обобща­
вала цялото преживяване по-добре, о тколкото дум ите
изобщо някога биха могли.
Патрик успял да стигн е до лагера около 45 минути
по-късно, а поклонниците продължили по своя п ъ т. За

64
 П ъ р в и е т а п : П р о б у ж д а н е за с в о я Д ух
о_ -— т з

първи п ъ т о т началото на голямото пътуване т о й спал

Здрав сън. Три седмици по-късно т о й се завърнал при се­
м е й с т в о т о си и обичайния си живот... но не бил същ ият
човек, който заминал месец преди това. Вече не вярвал,
че е нужно да направи нещо голямо или драматично, за да
живее своя Дух. Той просто трябвало да приеме с цялото
си сърце онова, което е пред него - вм есто да му се про­
ти воп оставя - и да се свърже чрез усмивка, по възмож­
н о ст песен, и близалка.

Осъществяване на промяната

С вързването с Духа не е задължително някаква голяма

суматоха. По-скоро т о е едно незабележимо, и все пак
въздействащ о, вътреш но преживяване.
Не е нужно да изж ивеете някакво разтърсващ о съби­
ти е, 3а да о съ щ ест в и т е положителна трансформация,
въпреки че е го т о ви със сигурност ще се опи та да ви
накара да повярвате, че т о в а е необходимо. В действи­
тел н о ст , т о ще се опи та да ви убеди, че една промяна
към живеене на изпълнен със сила о т Духа ж и в о т е нещо
изключително сложно. П омнете, че е г о т о ви ще направи
всичко, 3а да запази контрол.
Д ей стви тел н ата промяна е промяна във възприятие­
т о . Когато п р е стан ете да гледате на с в е т а так а кри-
тично, к ат о вярвате, че т о в а е всичко, което съ щ ест­
вува, и признаете и оцените ч у до то на всеки аспект о т
ж ивота, то гава трансф орм ацията наистина е започна­
ла.

Задаване на въпросите

А сега извадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху следващ ите въпроси и пока-

65
 С илата на твоя Д ух

н е т е сбоя Дух, своя най-истински аз, да отговори на все­

ки о т тях. Д ай те си д о статъ ч н о време, 3а да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

• Към какво най-много се с т р е м и т е или т ъ р с и т е

напоследък? Усещате ли нещо да липсва?
• Примирили ли с т е се да ж и в еете с т ази празнота,
или се ч у в с т в а т е принудени да я запълвате?
• Къде м ож ете да намерите т о в а , к о ето тъ р с и те?
• П ризнавате ли си, че и зп и т в ат е някакво
вътреш н о безпокойство или гледате да го
о тб егн е те ? О ткъ д е мислите, че произтича то?
• Как прекарвате свободното си време?
• Какви о тговорн о сти носите в момента?
Ч у в с т в а т е ли се претрупани с тях или успявате
да се справяте?
• Понякога чудите ли се дали не с т е досадник?
С други думи, хората понякога намекват ли ви,
че им пречите да се забавляват, че ги карате
да се ч у в с т в а т изтощени, или че с т е истински
„депресар"? Такива ли сте? Какво би трябвало
да направите по въпроса?
• Ч у в с т в а т е ли се свързани със спонтанна радост
през повечето време? Понякога? Рядко? Никога?
О бяснете.
• С какво най-много се борите: външ ните или
въ т р еш н и т е условия?
• П озволявате ли на Духа си да има глас във вашия
ж и вот или го забравяте или игнорирате?

66
 П ърви етап : П робуж дане за своя Д ух

След к ато запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете с
една-две въздишки, за да ви помогнат да се отп у сн ете.
Размишлявайте върху вибрацията, която изпращ ате
на останалите, и върху въ зд ей стви ето, к о ето тяхна-
т а вибрация има върху вас. Забележ ете о т ч е т л и в и т е
енергийни разлики между вибрацията на е г о т о (тежка,
напрегната, свита) и вибрацията наДуха (лека, спокойна,
Зареждаща с енергия).
Със следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­
жение да си о ти д е и просто бъдете 3а минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Насладете се на спо­
кой стви ето да сед и те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П очувствай те вибрацията на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в ст в ат е. Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това
с т е истинските вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Вижте Духа,

който ние споделяме

Разпознавайте Светия Дух във всеки. Гледайте о т в ъ д

начина, по който хората изглеждат и се държ ат, през ро­
лите, които играят в ж ивота ви, и о тк р и в ай те искрата
на Божествения Първоизточник, която танцува в очите
им. О бръщ айте внимание на т о в а какви истории разказ­
в а т е на себе си относно другите и у сто я вай те на под­
тика да съ дите или п о с та в яте е т и к е ти на някого. Съз­
навайте исти ната, че всички ние споделяме същия дъх на
живота.
О п и т ай т е т а зи ежедневна практика: Още със с т а ­
ван ето си и преди да си легнете вечер, з а с т а н е т е пред

67
 С илата на твоя Д ух

някое огледало и се погледнете право 6 очите. Вижте

мощ ната искра наДуха, която живее там . Това е същ ият
Дух, който виж дате в о стан ал и те - еднакво красив във
всички. Това е исти н ата. К огато започнете да правите
т о в а редовно, забележ ете колко бързо и коренно се про­
меня ваш ият свят.

„О, Свет и Д ух... спусни се щ обилно в сърцето ти;

освети тътните кътчета на товазанетарено жилище
и разпръсни в него своит е радост ни лъчи. “
- С в е т и А вгу сти н

След като веднъж се пробудим 3а своя Дух, наш ите

перспективи и п ри оритети започват радикално да се
променят. Онова, ко ето преди ни се е струвало толкова
важно, вече не е толкова важно. Онова, ко ето преди ни
се е струвало потискащо и ограничаващо, започва да се
изпарява и разтваря. И онова, к о ето някога сме мислели
3а с в е т а - и най-вече, 3а себе си - започва да се променя
и разширява по по-оптимистични, обещаващи и вълнува­
щи начини. След като веднъж попаднем на благия 306 на
нашия Дух и се свържем със своя „кефи", ние копнеем 3а
още. В д ей стви тел н о ст, ние ч ест о не можем да мислим
3а нищо друго. Усещаме свободата о т наш ите тревоги
и страхове и не можем да направим нищо друго, освен да
следваме светли н ата на Духа.
Сега, когато сме се пробудили 3а силата на своя Дух,
ние сме готови да изследваме втория етап : откриване­
то. Нека преминем към следващ ата глава и да продъл­
жим п ъ ту ван ето към нашия най-истински и изпълнен
със сила аз.

<$> <§> <$>

68
 Т рета глава
СП—-—' —

Втори етап:
Откриване на своя Дух

В тори ят е т а п на свързван ето с Духа се задвижва о т

л ю б о п и тство то . Обикновено навлизаме в тази фаза,
когато наш ето его е изчерпало всички предишни опити
да държи ж и вота ни под контрол, а ние изглежда не мо­
жем да се почувстваме щ астливи или удовлетворени,
независимо колко добре изглеждат нещ ата на повърх­
н о с т т а . Тогава започваме да търсим причините защо
т о в а е така. T03U е т ап ч ест о включва борба, т ъ й к ато
се приближаваме към т р е т и я етап , когато ще предадем
с в о е т о его на Духа - и т о в а може да отнем е много вре­
ме. В някои случаи тази борба никога не свършва.
По време на то зи процес на откриване повечето о т
нас са склонни да се свъ р зват с Духа о т една интелек­
туална перспектива - к ат о например избират заглавия
о т духовния отдел в книжарниците, посещ ават местни
духовни семинари или се включват в дискусии относно

69
 С илата на твоя Д ух

Духа с единомислещи хора. И с ентусиазма, с който човек

се занимава с някое ново хоби, ние ч есто се потапяме в
процеса с удоволствие, к ато се надяваме, че сме на п ъ т
да се почувстваме по-добре в со б ств ен ата си кожа. На­
ш е т о новооткри то знание ни изпълва със сила, но т о
също така представлява опи т да поддържаме контрол
над своята трансформация. Има една ч аст о т нас, която
все още не се доверява на реш ението да пробудим своя
Дух и да променим начина, по който живеем ж ивота си.
Е тап ъ т на откриването, подобно на влюбването, е
вълнуващ и опияняващ. Сякаш е била вдигната огромна
Завеса и ние сме поканени да станем свидетели на д ей ст­
ви телн ите механизми на ж ивота. Това е едно важно с т ъ ­
пало към преживяването на силата на Духа, т ъ й като
колкото повече откриваме своя истински, Божествен аз,
толкова повече е с т е с т в е н о ще искаме да продължим да
изследваме своя собствен потенциал.
П роцесът на откриване може да се разгърне по много
начини, някои о т които може дори да изглеждат магичес­
ки. Проникновени прозрения или синхронични преживява­
ния сякаш п росто изпадат в скута ви, к ат о ви позволя­
в а т да научите много относно своя Дух посредством
събития, които изглеждат най-случайни. Би могло някоя
книга сякаш да изскочи о т полицата в книжарницата или
да дочуете някой просветяващ разговор и да б ъ д ете
въвлечени в него. Би могло да пуснете радиото в точния
момент, 3а да ч у ете впечатляващо интервю с влияте­
лен духовен учител, 3а когото преди т о в а не с т е чували.
Може да п о ч у вствате Духът ви да се пробужда 3а първи
п ъ т, докато получавате съобщение или по време на клас
по йога. Може дори да седи те на плажа, в удивление о т
к р асо тата наоколо, когато Духът ви спонтанно се акти­
вира. Би могло да научите 3а своя Дух, докато се грижите
3а умиращата си майка или докато обучавате ново то си
кученце. Това е в такава степен един органичен процес,
колкото е и интелектуален преход, така че б ъ д ете о т-

70
 В то ри етап : О ткриване на своя Д ух

борени, докато продължавате по пъ тя към изпълването

на ж ивота си със сила о т Ддха.
Не забравяйте обаче, че има голяма разлика междд на­
учаване относно нещо и научаване чрез непосредствено
преживяване. Сам по себе си ум ът не може да ви помогне
да се свъ рж ете о тн о в о със своя „кефи", не е д о статъ ч -
но п росто да зн а ете за своя Дух. Вие м ож ете наистина
да научите 3а своя Дух и 3а т о в а какво е възможно, един­
ст в ен о когато о съ щ ест в и т е непосредствен контакт.
Ч аст о т процеса се съ стои в т о в а да о с т а в а т е о т в о ­
рени 3а Духа посредством някаква ежедневна практика.
Ако не правите т о в а, онова ко ето избирате интелек­
туално, п росто ще си о ст ав а в главите ви.

Страх от ангажиране

Филип ми беше ученик о т няколко години и с т р а с т н о

жадуваше да живее един no-автентичен, деен ж ивот. За
т ази цел ние се фокусирахме върху неговата душевна
Задача, неговите душевни уроци и начините, по които
можеше да осъщ естви промени, 3а да е в по-добър синх­
рон със св о и те творчески вътреш ни подтици.
В началото на съ в м естн ата ни р аб о та т о й беше
много развълнуван. Наслаждаваше се на процеса на о т ­
криване и беше очарован о т всичко, к о ето научаваше
както 3а своята духовна природа, так а и 3а природата
на духовността по принцип. Дадох му списък с книги 3а
прочит, които да му помогнат да отво р и ума си и да о т ­
говорят на въпросите, които носеше в съ р ц ето си. Той
хареса материала и носеше книга със себе си к ъ дето и да
отидеш е.
Следващата стъпка в откри ван ето на неговия ис­
тински аз, неговия Божествен Дух, беше по-сложна и т о й
трябваш е да прояви още по-голяма ангажираност. При­
каних Филип да разшири познанията си к ат о се запише

71
 С илата на твоя Д ух

на някои курсове. Някои о т тях бяха адаптирани така,

че да го доближат до желанието на съ рцето му, а други
бяха директно свързани с интереса му към парковия ди­
зайн, който т о й харесваше, но с който никога реално не
се беше занимавал.
Макар че представляваха предизвикателство за него,
т о й реши, че тези съ вети са осъществими. Курсовете
ч ест о бяха с продължителност само о т един ден или
бяха през почивните дни, так а че т о й лесно можеше да
намери м ясто 3а тях в програмата си. Близкият о б щ ест­
вен колеж предлагаше класове по парков дизайн по една
вечер в седмицата, така че т о й нямаше проблем да наме­
ри време и 3а то ва.
Когато се видяхме отново, Филип изрази желание да
навлезе дори още по-надълбоко в своя истински, изпъл­
нен със сила Дух. T03U п ъ т му предписах една ежедневна
практика, която се състоеш е о т дихателни упражнения,
йога, разтягане и медитация. Филип гореше о т нетърпе­
ние да започне и когато се разделихме, се беше зарекъл
не само да навлезе навътре, но също така и да посвети
своя ежедневен ж и в о т на свързването с Духа си.
Говорихме о тн о во няколко месеца по-късно и още в мо­
мента, в който чух гласа му, можех да позная, че се чув­
с т в а несигурен и разстроен. Р аб о тата му к ато консул­
т а н т вървеше задоволително, но т о й не беше на 100
процента сигурен, че може да вярва на хората, 3а които
работеш е. Същевременно, един бивш клиент искал да го
наеме като служител, а негов добър приятел му предла­
гал заедно да направят съдружие. С всички т е зи алтерна­
тиви, танцуващи пред очите му, т о й се объркал и имаше
нужда о т м оите насоки.
Преди да предложа каквото и да било, попитах Филип
дали полага усилия да се свързва с Духа си всеки ден пос­
редством практиките, които му бях предписала.
Той млъкна и след т о в а каза: „Ами, имах пълното наме­
рение да го направя. Но просто т о в а е най-ангажирано-

72
 В т о р и е т а п : О т к р и в а н е н а с в о я Д ух
С ': — 'О

т о ми бреме о т годината и не мога да се о тд ам на нищо

точн о сега."
Не отговорих веднага, за да може т о й да чуе со б ст­
вените си думи да резонират в света. „Значи", о т в ъ р ­
нах аз, „само да се уверя, че разбирам... т и ми се обади,
Защ ото изглежда не можеш да получиш ясна насока о т
своя Дух, а не можеш да се свързваш със своя Дух по 30
минути на ден, т ъ й к ато не е удобно. Въпреки че искаш
да изживееш насоката и силата на своя Дух, т и нямаш
време да се свързваш с него, т ъ й к ато други неща са по-
важни в момента. Така ли е?"
Филип избухна в смях. „Да, предполагам, че точно т о в а
казах! Не мога да повярвам, че го казах, но е вярно." Той
беше искрено изненадан да види с в о е то нежелание да се
свърже с Духа си така ясно отразено обратно към него.
„До то зи м омент нямах идея колко всъщ ност се съп­
ротивлявам на т о в а да бъда в безмълвна връзка с Духа
си. Ау! Какъв шок! Защо е така?"
Това беше един добър въпрос и т о такъв, който ние
всички трябва да си зададем. Да ч етем 3а своя духовен
аз е съвсем различно о т т о в а в д ей ств и тел н о ст да се
свързваме ежедневно. С ъ п р о ти вата на Филип, навярно
съ п р о ти вата на всеки човек, се корени в необходимост­
т а т о й да промени п р и о р и т е т и т е си, 3а да се придви­
жи напред. Това поражда въ зм ож ността да открием, че
онова, което правим, не е в синхрон с онова, което иска
нашият Дух. Да признаем, че е нужно да направим значи­
телни промени в ж и в ота може да е трудно.
Така че у м ъ т (или егото) изнамира причини да избегне
Духа, т ъ й к ат о онова ко ето нашият Дух разкрива, ч есто
е неудобно. В случая на Филип т о й избягвал да се свързва
ежедневно с Духа си, т ъ й к ато е го т о му го убедило, че
т о в а ще е губене на време, а т о й так а и така бил т в ъ р ­
де зает . Но под т ези повърхностни извинения, аз и то й
бързо открихме нещо по-дълбоко. П осредством редовно
настройване към Духа си, т о й би се изправил пред по-

73
 С илата на твоя Д ух

дълбоката истина, че не искаше р а б о т а т а си и че далеч

повече би предпочел да стан е парков аранжьор на пълно
работно време. Това обаче го плашеше.
Тази реалност не беше финансово стабилна. Как щеше
да си изкарва прехраната и да си плаща наема? Каскада о т
опасения помрачаваше мисленето мд. Той се страхуваше,
че да бъде автен ти чен беше тв ъ р д е скъпо, непрактично
и ненадеждно, так а че избягваше поканата да влезе. Об­
виняваше заети я си ж ивот, но в д ей стви тел н о ст, т о й
правеше ж ивота си за е т , так а че да не тр яб ва да мисли
3а зова на душ ата си. Мисълта, че свързването с Духа
щеше да е сложно и финансово рисковано, го улесняваше
да обърне гръб на своя истински аз.
Пиша за страха на Филип, т ъ й к ат о 6 ч а с т н а т а ми
практика к ат о интуитивен съветник т о в а е проблем -
номер едно, с който се сблъсквам при клиен тите си. О т
една стран а ние искаме да се трансформираме в духов­
ни същ ества, но о т друга се страхуваме, че усилието
може да е т в ъ р д е сложно, а наградите да не са гаранти­
рани. Така че ние научаваме д о статъ ч н о , за да говорим
3а т о в а, но не стигам е чак дотам , че да го изживеем по
най-непосредствения начин - чрез отдадена ежедневна
практика, т ъ й к ат о точн о т а м „удряме здраво спирач­
ките". Ние тряб ва да направим действителни промени,
които може да ни се с т р у в а т рисковани. П арадоксът е,
че редовното свързване с Духа ни научава, че рисковете
са рискове само за е г о т о и че колкото повече се свързва­
ме с Духа, толкова по-изпълнени със сила ставам е. Обаче
ние може да открием т о в а единствено к ат о го научим
непосредствено чрез св о и те собствени преживявания.
Много хора действително се ст р а х у в а т дълбоко в
себе си, че свързван ето с Духа и следването на св о ята
истина напълно ще разкрие противоречията в ж ивота
им. Тази обосновка не е напълно неоснователна. Ако с т е
изградили ж и вота си върху основани на стр ах избори,
които са ви отдалечили о т вашия истински аз, вие знае-
74
 В т о р и е т а п : О т к р и в а н е н а с в о я Д ух
си_——— о
т е то ва. И също так а зн а ете някъде много дълбоко 6
съ рц ето си, че и най-малкото количество о т действи­
телно фокусиране н авъ тр е със сигурност ще ви накара
болезнено ясно да осъ зн аете то ва.
И все пак онова, к о ето не осъзнавате, е, че Духът
във вас не е някаква „хванах т е " машина, го т о в а да ви се
нахвърли и да посочи греш ките ви. По-скоро ваш ият Дух
е неограничената, безусловно любяща, творческа в ъ т ­
решна искра, която ви тласка към ваш ето най-висше
благо чрез великолепни внушения, блестящи идеи и насо­
ки и изобилни решения... всички т е са предназначени да
пренасочат ж и вота ви към т о в а да т е ч е с вашия Дух.
Да бягате или да се съпротивлявате на тази дълбока
лична връзка с Първоизточника, обитаващ вашия Дух, е
просто начинът на е го т о да не се предаде или довери на
по-големия и изпълнен със сила баш аспект. Бедата оба­
че е в то ва, че ако вие последователно о т к а з в а т е да се
свърж ете с Духа си, ваш и те житейски модели и пробле­
ми няма да се променят или подобрят.
Само като се предадете на Духа в ежедневно практи­
куване на дихателни упражнения, медитация и евентуал­
но малко йога практики, вие ще б ъ д ете в състояние да се
свърж ете със силата и ръ к о во д ство то на Духа. Вашият
Дух не носи нещ астие - т о й прекратява н ещ асти ето и
възвестява исти ната.
Филип и аз изследвахме неговата съпротива още
по-задълбочено, 3а да стигнем до и сти ната. Разкрихме
с к р и т о т о му желание да се насочи към парковия дизайн
на пълна з а е т о с т и т о в а беше нещо, к о ето Д ухът му
искаше. Той беше сигурен, че т о в а няма да го издържа по
същия начин, по който го правеше консултан тската му
работа, ако изобщо го издържаше. След к ат о приканих
Филип да диша, 3а да преодолее тази съпротива и да се
потопи дълбоко в себе си, 3а да потърси насока о т своя
Дух, 3а него се о тво р и една нова врата.
Само след няколко м едитативни дълбоки дихания и

75
 С илата на твоя Д ух

обръщане навътре към с в о е то сърце и Дух т о й получи

ново прозрение. Можеше да започне кариера в парковия
дизайн, к ато същевременно запази двама или трим а сил­
ни клиента, докато новият му бизнес се стабилизира. В
момента, в който т о й си призна какво действително
иска Духът му, п ъ т я т му бе показан. Но преди да осъ­
щ естви връзката, всичко, което т о й получаваше, беше
обърканост, и н ертн о ст и безсилие - никое о т които не
правеше нещо друго, освен да го изтощ ава.

Осъществяване на промяната

С вързването с вашия Дух посредством дихателни уп­

ражнения и медитация е абсолютно належащо 3а възвръ­
щ ането на личната ви сила. Не м ож ете да заобиколите
тази истина: че докато не и н вести р ате в своя Дух, т о й
не може да инвестира във вас.
Его ум ът иска да вярвате, че врем ето, прекарано във
фокусиране върху вашия истински аз не е важно, и т о й
ще направи всичко, 3а да отвлича вниманието ви. В край­
на см етка да правите т о в а евентуално би променило
всичко. (А вие знаете, че е г о т о мрази промените!) Ва­
ш ият Дух ще постави на проверка всичко, ко ето не е ис­
тинско или в синхрон с вашия Божествен аз. След к ато
веднъж се пробудите напълно, вие ще им ате увереност­
т а да се доверявате на своя Дух да ви направлява така,
че ж и в о т ъ т ви да може да протича в мир.
Силата на вашия Дух бива първоначално почувства­
на, когато реш ите, че еж едневната практика, основана
на свързване с вашия Бож ествен аз, е единственият на­
чин да се живее. Това се твъ рди в дум ите на блестящия
духовен учител Андрю Коуен (о т книгата му „Да прегър­
неш Небето и Земята"):
Разбира се, ние не знаем колко о т нас действително
ш,е усп е ят да с т а н а т просветлени 6 то зи ж и во т. Никога

76
 В то ри етап : О ткриване на своя Д ух

не можем да предскажем те зи неща. Но въ пр о съ т колко

о т нас ще с т и г н а т до онази то ч к а о т сво я та собствена
еволюция, къ дето ще им ат желание да направят всичко,
което изобщо им е възможно, за да успеят, е нещо съвсем
различно. Разбирате ли, силата да стигнем толкова далеч
лежи изцяло в со б ств е н и те ни ръце. И в крайна см етка
няма нищо повече, ко е то някой о т нас може да направи, о т
т о в а да иска повече о т всичко друго да бъде свободен и да
има желание да подкрепи т о в а с действие и саможертва.
О т определена гледна точка, дали ние действително ще
успеем да станем просветлени или не, не е толкова важно.
Това няма никакво значение. Но онова, ко ето наистина има
Значение, е дали ние наистина го желаем сега или не.

Задаване на въпросите

А сега и звадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху следващ ите въпроси и пока­
н е т е своя Дух, своя най-истински аз, да отговори на все­
ки о т тях. Д ай те си д о ст ат ъ ч н о време, 3а да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ рцето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

• И м ате ли някаква редовна духовна практика?

• Д ействително ли о т д е л я т е време, 3а да
изпълнявате тази практика или ритуал всеки ден?
• Дали т я е нещо, ко ето ч у в с т в а т е , че трябва
да правите, или наистина ви харесва
да я изпълнявате? Може би и двете?
• По какви начини се свъ р звате със своя Дух?
• Започвате ли деня си със свързване с вашия Дух?
• Ф окусирате ли се върху Духа си през деня?
• Завърш вате ли деня си със свързване с вашия Дух?

77
 С илата на твоя Д ух

• И мате ли желание да се св ъ р зв ате с вашия Дух

посредством ежедневна медитация, дихателни
упражнения и йога?
След к ато запиш ете о т го в о р и т е си, о с т а в е т е днев­
ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете с
една-две въздишки, за да ви помогнат да се о тп у сн ете.
О бърнете внимание на вибрацията във ваш ето тяло,
след като с т е размишлявали над т о в а как би могъл да
се промени ж и в о т ъ т ви, ако започнете ежедневна прак­
тика 3а центриране на себе си чрез съ рцето и Духа си.
У сетете пределната свобода на т о в а да се обръщ ате
3а подкрепа към Първоизточника - а не да р а зч и т а т е на
другите.
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото напреже­
ние да си о ти д е и просто бъдете за минута-две, или дори
3а по-дълго, ако ви е възможно. Насладете се на спокой­
с т в и е т о да седи те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П очувствайте тази вибрация на
свързаност с Духа. Забележете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в ств ате. Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това с т е
истинските вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Опитайте свързано дишане

Колкото и опростенчески да звучи, дишането е единст­

вен ото действие, ко ето може да прекъсне и в д ей ст­
ви телн о ст да прекрати играта на страх и контрол на
егото. Вие м ож ете да пренастроите личната си вибра­
ция на едно по-креативно, изпълнено със сила и радост-
но ниво. Филип трябваш е не само да спре да отрича или
да подтиска сво и те истински желания, но също така и
да диша по начин, който да му помогне да успокои его-

78
 В т о р и е т а п : О т к р и в а н е н а с в о я Д ух
С: ■
— "~0
т о . Тогава вниманието му можеше веднага да се измес­
т и към една по-висока, по-спокойна ч е с т о т а . Дишането
е начинът, по който започва трансф орм ацията о т из­
пълнено със страхове его към разширен, радостен Дух.
Необходимо е редовно да практикувате и да се занима­
в а т е със съзнателно, ангажиращо вниманието ви диша­
не, докато т о се превърне в навик.
Любимата ми дихателна техника 3а свързване с моя
Дух се нарича свързано дишане и аз я изпълнявам всяка
сутрин. П роцесът е следният: С ъбудете се 15 минути
по-рано о т обичайното. С еднете в леглото, к ат о се об­
легнете на някоя възглавница. Ако е възможно, навийте
часовника си да звънне след 15 минути, так а че да може­
т е да се о т п у сн ет е и фокусирате, без 9а се притесня­
в ат е, че ще закъснеете.
З а т в о р е т е очи и няколко п ъ ти вдиш айте и издишай­
т е дълбоко през носа, 3а да разбудите нежно т я л о т о
си. И зте гл ете дъха си дори още по-надълбоко в корема,
к ат о о т п у сн ет е диаф рагм ата си, докато вдиш вате.
След т о в а бързо о сво б о д ете дъха си, к ат о о т п у с н е т е
мускулите, к ат о че ли и здавате въздишка. (Продължа­
в ай т е да диш ате през носа, к а т о държ ите у с т а т а си
Затворена.) Не се насилвайте н и то при вдишване, н и то
при издишване, но внимавайте при всяко вдишване да
позволявате на дъха да навлиза дълбоко в корема, след
ко ето да го освобож давате леко и бързо.
Д окато диш ате, свъ р ж ете края на всяко вдишване с
началото на всяко издишване и обратно, т ак а че да няма
прекъсване между диханията. О тначало може да ви се
стори странно, особено поради т о в а че вероятно с т е
свикнали несъзнателно да сдърж ате диш ането си. К ато
свъ р звате диш ането си вие също т ак а се св ъ р зв ат е
към непрестанния п оток на Божествения Дух и именно
т о в а променя ваш ата вибрация. Скоро ще привикнете
към тази техника и ще започнете да се наслаждавате на
начина, по който ви кара да се ч у в с т в а т е .

79
 С и л а т а н а т в о я Д ух
с - - - —О

Ще би бъде о т помощ да визуализирате своя вливащ

се и изливащ се о т т я л о т о ви дъх к ат о люлеещо се ма­
хало: вдиш вате, дъх ъ т се люшва навътре, издишвате,
д ъ х ъ т се люшва навън. П р ед ставяй те си как дъхъ т ви
леко и спокойно т е ч е н авъ тр е и навън о т дроб овете ви,
о тн о в о и отново, без прекъсване, 6 продължение на 15
минути.
С практиката ще навлезете в подобно на транс със­
тояние. Вижте себе си как с всяко вдишване притегляте
Божествена любов, която зарежда всяка клетка с витал-
н ост и с в я т о с т . П о чу вств ай те колко възприемчиво и
спокойно е т я л о т о ви. Когато издишате, правете го
нежно и без насилване. П р ед ст ав ет е си как освобожда­
в а т е всички токсини, които циркулират в организма ви
обратно в атм о сф ер ата, наред с всяко притеснение,
стрес, тревога, токсични мисли, негативни минали пре­
живявания и свободно носещи се страхове о т бъдеще­
т о , които ж ивеят във вас. Вижте как всяко издишване
енергично прочиства всички вибрации, които вече не
изпълняват полезна и радостна служба в ж ивота ви, и
как всяко вдишване зарежда истинския ви аз по всякакъв
начин.
Знайте, че ваш ият леещ се дъх ви пречиства, о т в ъ т ­
ре и отвъ н , като създава навсякъде около вас пашкул о т
лъчиста, даряваща ж и вот енергия. П очувствайте промя­
н ата във вибрацията, която т о й създава. Колкото по-
дълбоко и дълго се фокусирате върху диш ането си, то л ­
кова по-чисти с т а в а т в аш ето тяло, ум и емоции. Това
ви оставя релаксирани, спокойни и напълно установени
в настоящ ето.
П родължете тази дихателна р аб о та докато звънне
алармата ви или по е с т е с т в е н начин се п о ч у вствате
готови да започнете деня. След т о в а нежно п о с т а в е т е
ръце върху зат в о р ен и т е си очи и се ф окусирайте върху
покоя, който се носи по т я л о т о ви. Не ускорявайте или
променяйте ритъма си на дишане. Бавно о т в о р е т е очи.

80
 В то ри етап : О ткриване на своя Д ух

След т о в а с последното дълбоко дихание о т д р ъ п н ет е

р ъ ц ете о т о ч и те си. П р о те гн ете се, изправете се и въ­
зобн овете нормалното си дишане.
Когато започнете деня си, усещ айте как би вате на­
пълно подкрепяни о т Б ож ествен ата любов и радостния
дух на Първоизточника, вашия Създател. Не е нужно да
т ъ р с и т е прехрана и подкрепа о т хората и о б с т о я т е л с т ­
в а т а около вас, так а че не е нужно да се с т р а х у в а те или
да се ч у в с т в а т е несигурни. Те не са ваш ият Първоиз­
точник. Те споделят енергията на Първоизточника, но
не ви я осигуряват. Дишането е ваш ият П ървоизточ­
ник! Ф окусирайте се върху диш ането си всеки п ъ т, ко­
г а т о се п о ч у в ств ате неудобно или се съм нявате в себе
си, и вие ще се завъ р н ете към т о в а спокойно, св я т о със­
тояние на същ ествуване.

„Слгъртното същ ество не живее чрез този дъх,

койт о се влива и излива.
Изт очникът на неговия живот
е друг и той кара дъха да тече. “
- УПАНИШАДИТЕ

Инстинктивни усещане

Андреа била отгледана заедно със сво ята сес тр а близ-

начка и още две деца о т високо интелектуални и поли­
тически активни родители, които живеели и работели
под протекцията на У ниверситета на Чикаго, една све­
товн ои звестн а академична институция. Тя обичала да
ч ете, да учи и да се включва в оживени деб ати с различ­
ни групи о т учители и с т у д е н т и о т целия св я т, които
ч есто отсядали в дома на с ем ей ств о то й 3а седмици или
дори 3а месеци.
К ато д е т е Андреа била независима, пряма и креатив-
на. О т шестгодишна до двадесет и няколко годишна

81
 С илата на твоя Д ух

т я изучавала професионални танци. Това било нейната

с т р а с т . С вълнение си представяла как след колежа се
впуска в ж ивот, отдаден на танца, докато майка й не на­
правила коментар, че вече й е време да си намери „истин­
ска работа" след дипломирането. Обезсърчена, Андреа
п росто окачила танцувалните си обувки и затворила
в р а т а т а 3а нещо, което т я наистина обичала. Така започ­
нали нейните, както т я ги наричаше, „изгубени години".
Тя се местела о т една раб о та на друга в няколко агенции
с нестопанска цел, опитвайки се да се хване на „смисле­
на" работа. Но всяко преживяване било още по-изпразне-
но о т ж и вот и истински смисъл о т предходното.
Отказвайки повече да се о тд ава на своята неудовлет­
вореност, Андреа се впуснала да търси кариера, с която
наистина да може да се почувства свързана. Като се въз­
ползвала о т свои те активистки интереси, т я най-накрая
решила, след 20 години на неудовлетворителна раб ота и
периоди на безработица, да се върне в и н с т и т у т а и да
Завърши общ ествена политика. Тази амбиция удовлет­
ворявала п о т р е б н о с т т а на е г о т о й да постигне нещо
„общ ествено значимо" и й давала усещане 3а целенасоче-
ност. Действайки в с ъ о т в е т с т в и е с т о в а решение, т я
веднага се завърнала към корените си и кандидатствала
в и н с т и т у т а към У ниверситета на Чикаго. За неин пъ­
лен шок, т я била приета в програмата.
След к ат о очарованието и вълнението о т т о в а впе­
чатляващ о постижение преминали, започнала действи­
т е л н а т а работа по поемането по нов п ъ т. За ужас на
Андреа, онова, с ко ето т я в д ей ств и тел н о ст се сблъс­
кала, не била смислената, стимулираща р аб ота да пома­
га 3а промяната на св ета, която т я била очаквала. По-
скоро т я се изправила пред планина о т стерилни, сухи
интелектуални и м атем атически учения, които изобщо
нямали нищо общо с и н тер еси те й.
За да стан е си туацията още по-лоша, т я започнала да
изживява спорадични интензивни храносмилателни сму-

82
 В то ри етап : О ткриване на своя Д ух

щения, нещо, с което си имала проблеми 6 миналото, но с

което била успяла да се справи. П очти внезапно - малко
след к ато се ангажирала с програмата по общ ествена
политика - физическото й здраве напълно се разрушило.
Не можела да хапне и залък храна, без 9 а изпита ж естока
болка в корема. Получавала алергични реакции към храни,
лекарства, а понякога и към самия въздух. В допълнение
не можела да спи, нямала енергия, забелязала, че косата й
капе и получавала астм атични пристъпи. Тя била практи­
чески недееспособна.
Андреа била толкова болна, че временно трябвало да
изостави и н с т и т у т с к а т а програма и да се бори за жи­
в о т а си. В един мом ент т я се обърнала към сво ята с е с т ­
ра близначка и казала: „A3 умирам. Всяка ч аст о т мен -
ум ът, т я л о т о и душ ата - е рухнала. Не съм в състояние
да я съживя и да я върна обратно, както съм правила
преди."
През следващ ите две години Андреа се фокусирала
единствено върху т о в а да се оправи. Тя посетила д есет
различни доктора, все специалисти, с надеждата да по­
лучи диагноза и изцеление. Вместо т о в а й били дадени
д е с е т различни мнения, които се простирали о т мно­
ж ествена склероза, през депресия и се стигне до там , че
си измисля всичко.
През т о в а време Андреа продължила да се придържа
към сво и те обществено-политически амбиции, но т я
многократно споделяла със сестр а си, че т о в а се нра­
вело повече на ума й, о тколкото на ин сти н кти вн о то й
ч увство що се касае до т о в а на какво да се посвети. Тъй
к ат о не правела връзка между ж и тей ската си посока и
б о л е с т т а си, т я продължавала да се мъчи да намери о т ­
говори. Най-накрая т я срещнала един холистичен лекар,
който правилно диагностицирал заболяването й к ато
случай на „спукано черво", поставил я на изключително
ограничена диета, дал й купища книги, които да проче­
т е , и я посъветвал да започне акупунктура вм есто ле-

83
 С илата на твоя Д ух

карстб ата, 3а да контролира сим птом ите си, т ъ й к ато

л екарствата не помагали.
Тази среща променила ж и во та й. С правилната диа­
гноза т я най-после си отдъхнала, дсещайки интуитивно,
че помощ та идва. Тъй к а т о все още не била в състояние
да се върне в и н с т и т у т а , т я си останала у дома и про­
чела всичко, което лекарят й бил дал, относно нейното
състояние.
След т о в а прочела книги 3а храненето, 3а холистич-
н о т о лечение и 3а свързван ето със своя Дух, своя върхо­
вен Първоизточник на жизненост. В то зи процес бавно
й се разкрил един напълно нов свят. Н ещ ата, които нау­
чавала, наред с постепен ното подобряване на зд р авето
й, започнали да й се о т р а зя в а т , както вътреш но, так а
и външно. Тя започвала да изцелява не само с в о е т о тяло,
но и своя неспокоен, тревож ен, „трябва веднага на на­
правя нещо смислено", интелектуално задвижван ум.
След к ато укрепнала, Андреа започнала да преразглеж­
да ж и вота си о т нова перспектива, която разглеждала
физическото й здраве к а т о отраж ение на духовното й
Здраве. Тя проследила ранните симптоми на лош ото си
Здраве чак до съ щ ата онази седмица, в която се о тказа­
ла о т тан ц и те, нейната първа любов, и затворила тази
вр ат а към Духа си. Колкото повече преследвала ин тере­
си и работа, които допадали само на нейния ум (и напъл­
но пренебрегвали истинския й аз), толкова по-чести и
по-тежки ставали си м п том ите й.
Един ден, след особено благотворен лечебен сеанс по
акупунктура, Андреа се обадила на сво ята сестр а близ-
начка и й казала, че тр яб ва да о т и д е при нея. След к ато
пристигнала, и без дори да е сигурна какво точн о си мис­
ли, да не говорим пък какво точно ще каже, т я внезапно
изтърсила: „Не искам да се връщам в У ниверситета на
Чикаго и да уча общ ествена политика. Мисля, че вмес­
т о т о в а искам да изучавам акупунктура и да изследвам
то зи път."

84
 В то ри етап : О ткриване на своя Д ух

С об ствен и те й думи я изненадали. Тя не знаела, че се

ч увства по то зи начин! В крайна см етка т о в а било нещо
напълно различно о т всичко, ко ето някога била правила
или към което проявявала интерес преди. При все това,
сега когато вече била дълбоко навлязла в с в о е т о изцеля-
ващо пътуване, т я осъзнала, че т е зи думи са първите
произнесени о т нея, които ин туитивн о усещала к ато
правилни.
Всъщност, след к а т о изразила ч у в с т в а т а си на глас,
цялото й тяло потръпнало о т изблик на енергия, сякаш
3а да каже: Да/ Това е толкова вярно!
С е с т р а т а на Андреа не изгубила самообладание. „Я се
виж. Та т и сияеш! В о ч и те т и има светлина, която не
съм виждала о т поне две години, че и повече. Мисля, че
т о в а означава, че да се откажеш о т университетския
п ъ т и да се заемеш с изучаването на ал т ер н а ти в ат а е
точно то ва, което тряб ва да направиш. Последвай то зи
порив!"
И така се приключило. Решението на Андреа било взе­
т о . И нещо повече о т то в а, за първи п ъ т в ж ивота й
т о в а било решение, в з е т о о т нейния Дух - нейния истин­
ски аз, а не просто о т нейния ум, който желаел да впечат­
ли сем ей ство то й. На следващия ден т я се отписала о т
уни верси тета и се записала на обучение по акупункту-
ра и китайска медицина. Вече на 50-годишна възраст, т я
никога преди т о в а не се била чувствала толкова жива,
изпълнена със с т р а с т и ентусиазирана относно ж ивота
си както в то зи момент.
Година по-късно т я л о т о на Андреа се било въ зстано­
вило напълно, а светл и н ата в о ч и те й била станала по-яр­
ка о т всякога. Тя обича сво ята тренировъчна програма,
която е изискваща и строга, но пък в истински синхрон
с Духа й. Постоянно обмисля да започне своя собствена
практика. Д окато разговарях с нея наскоро по време на
вечеря, я запитах какво то чн о се е случило, ко ето да я
накара напълно да промени п ъ тя си.

85
 С илата на твоя Д ух

Тя замълча 3а миг и после каза: „Още о т бремето, кога­

т о бях млада, м оят с в я т беше съсредоточен върху ума.
Ч у в ст в ат а не бяха високо зачитани, а ,Д ухът" беше
нещо, което аз изобщо не приемах и в к о ето не вярвах.
Предполагам, че го бърках с религията и к ато интелек­
туална личност никога не бих хранила такова суеверие. И
все пак трябваш е почти да умра, 3а да о тво р я ума и сър­
ц е т о си 3а онова, което толкова дълго бях отричала.
„Не ме разбирай погрешно. A3 все още обичам нау­
ката, активизма и здравеопазването и винаги ще имам
интелектуална умствена настройка. П росто открих, че
има липсващ компонент: вслуш ването в съ рцето и след­
ван ето му. Когато открих то в а, ж и в о т ъ т ми започна
да се изцелява о т в ъ т р е навън. Не бях допускала Духа в
ж ивота си и по тази причина започнах да умирам. Но след
като се отворих 3а ч у в с т в а т а си и започнах да научавам
3а моя Божествен аз, всичко започна да се подобрява."
Рано или късно всички ние достигаме момент в жи­
во та, когато трябва да се изправим лице в лице с една
сила, която е по-голяма о т наш ето его, или интелект, и
тогава биваме поканени да признаем с в я т а т а сила, Духа.
Ние, хората, се борим с то ва, защ о то ни се струва, че ся­
каш ни молят да предадем своята сила. Напротив, т о в а е
всъщ ност покана да опознаем и да приемем най-могъща­
т а , ярка, истинска своя същ ност.
За някои то зи момент на признаване настъпва с мал­
ко драма, 3а други идва с трясък. Лично аз разглеждам
е го т о по начина, по който т о е изобразено на к а р т а т а
„Глупакът" о т класическото Таро. T03U герой символизи­
ра вашия Божествен Дух, който се го т в и да пристъпи
о т края на една скала в бездната и да се впусне в човеш­
кото пътеш ествие. До крака на Глупака ст о и малко бяло
куче, което символизира вашия интелект. Бедата е там ,
че при повечето хора и н т е л е к т ъ т е много по-взискате-
лен о т едно мило малко кутре. В случая на Андреа ин те­
л е к т ъ т й се трансформирал в еквивалента на необучен

86
 В т о ри етап : О ткриване на своя Д ух

звяр, който винаги бил г о т о в да нападне Духа й и да го

прогони о т ж ивота й.
За да прегърнете силата на духа, о т вас зависи да
обуздаете, удърж ите и след т о в а да обучите своя ин­
телектуален аз да подкрепя, а не да напада вашия Дух.
Помнете, че Д ухът не е нашественик, натрапник или
някое по-малко куче, ко ето да бъде натирено и подигра­
вано. Д ухът е свещ ената същ ност с целия Божествен
дъх на ж ивота, който прави съзнанието възможно. Да
разб ерете т о в а е най-интелигентното и просветлява-
що отк р и ти е, ко ето м ож ете да направите в ж ивота.
Да смирите себе си пред Духа означава да смирите своя
ум пред неговия истински господар - ваш ата Бож ест­
вена природа. К ато направите т о в а, и ум ът, и Духът
в с т ъ п в а т в свещения брак на ума и съ р ц ето и настъпва
началото на дълбок личен мир.

Осъществяване на промяната

Както знаете, за да се свърж ете със своя Дух, вие тр яб ­

ва да се пробудите за него и след т о в а да преминете
през ФаЗа на откриване, за да опознаете и да се дове­
р и те на то ва, с ко ето се свързвате. Не превръщ айте
т о в а обаче в битка 3а покоряване на ваш ето его. Помне­
т е , че ваш ето его п росто трябва да бъде превъзпитано,
3а да служи по-добре на своя истински господар - вашия
Божествен аз.
През т о зи е т а п на откриване е важно да се превърне­
т е в отворен и благоразположен ученик, т ъ й к ат о вие
б и вате направлявани посредством много канали на обу­
чение. Това е вр ем ето да следвате всички импулси да че­
т е т е книги по въпроса 3а Духа, да посещ авате лекции и
семинари, да ходите на кръжоци през почивните дни, да
слуш ате излъчвани на живо по и н т ер н ет послания на ду­
ховни учители и мислители, да се записвате на текущ и

87
 С и л а т а н а т в о я Д ух
—о

класове, които ви влекат. О с т а в а й т е отворени за нова

информация, която идва към вас по всякакви начини.
Може да би се стр у ва съвпадение, че определени съби­
ти я или възможности 3а учене внезапно с т а в а т достъп­
ни 3а вас, но и сти н ата е, че т е са си били т а м през цяло­
т о време. Вие просто все още не с т е били навлезли във
ф а за т а на откриване о т ваш ата духовна трансформа­
ция. И все пак, както е казано, когато ученикът е го то в,
учителят (във всичките си форми) се появява. Вие сега
при стъп вате прага на Духа, к ат о се п о д го твяте да на­
влезете в потока.
Следвайте всички импулси и б ъ д ете отворени 3а всич­
ко. Не т ъ р с е т е то ва, което е „правилно". В ц а р с т в о т о
на Духа няма правилно и неправилно. Въпросът, който
трябва да си задавате, е: Кое усещам, че е вярно 3а мен
точно сега? Вгледайте се навътре и изчакайте о т го в о ­
р ъ т да дойде о т съ рцето ви. И злезте о т сво ята зона на
комфорт и приемете да б ъ д ет е ученик на Духа.

Задаване на въпросите

А сега и звадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху следващ ите въпроси и пока­
н е т е своя Дух, своя най-истински аз, да отговори на все­
ки о т тях. Д ай те си д о ст ат ъ ч н о време, 3а да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ рцето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

• Какво е ваш ето разбиране или възприятие 3а Духа

понастоящем?
• Каква ч аст о т т о в а възприятие е възникнала, кога­
т о с т е били д ете? Развила ли се е т я с времето?
• Гледате ли на силата на своя Дух като
на интегрална ч аст о т този, който с т е ,

88
 В т о р и е т а п : О т к р и в а н е н а с в о я Д ух
с: — —т з

или я възприемате к ат о нещо извън вас?

И скате ли да усещ ате своя Дух, но не зн а е т е как?
• По какъв начин ваш ият Дух се опитва да привлече
вниманието ви понастоящем?
• Какво би могъл да ви съобщава ваш ият Дух,
което вие игнорирате или на което не о т д а в а т е
пълното си внимание?
• Усещате ли конфликт между своя Дух (вашия
най-истински аз) и своя и н тел ект (ваш ето
его)? Ако е така, м о ж ете ли да опиш ете т о в а
разногласие?
• Н осите ли твърди идеи относно начина, по който
вие „би трябвало" или „се очаква" да д е й с т в а т е
или да се държите? Тези ч увства слаби ли са
или интензивни?
• Тези вътреш ни конфликти толкова дълго ли са ви
съпътствали, че да ви се с т р у в а т „нормални",
или са нещо, което усещ ате по-отскоро?
• Ч у в с т в а т е ли подтик да се разширявате,
т в о р и т е или изразявате себе си повече?
П рекарвате ли много време в опити да проумеете
нещ ата чрез Ума си/ но без особен р езу л тат?
• О т д е л я т е ли време, за да се о бърн ете н авъ тр е
и да притихнете? Н астр о й в ате ли се към своя Дух
и усещ ате ли неговото въздействие?

След к ат о запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издиш айте през носа. Започнете с
една-две въздишки, за да ви помогнат да се о тп у сн ете.
Размислете относно вибрацията във ваш ето тяло след
съзерцаването на конфликта между е го т о и Духа.

89
 С илата на твоя Д ух

При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­

жение да си о ти д е и п росто бъдете за минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Насладете се на спо­
ко й ств и ето да сед и те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П о чу вствай те т ази вибрация на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в с т в а т е . Това е силата
на вашия Дух и т я е достъпна 3а вас по всяко време. Това
с т е истинските вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Обелете лука

Разкриването на силата на вашия Дух е к ат о белене на

слоевете на лук. Всеки слой олицетворява то ва, ко ето
не е ваш ият истински аз. П рактикувайте свързано ди­
шане и визуализирайте онова, ко ето би могло да с ъ ст ав ­
лява ваш ите слоеве.
Вашият най-външен слой би могъл да е гняв или т р е ­
вога, например. О белете го чрез дъха си. Навярно след­
ващ ият слой е контрол или безпомощност. О тн ово, ди­
ш айте дълбоко и обелете и него. Следващият слой би
могъл да е объркване или страх. П родълж ете да обелва­
т е всеки слой о т енергия, който о б и тава ума ви - един
по един - докато д о сти гн ете с в о е т о сърце, своя Дух.
С лоевете може да се белят лесно или пък почти да не
помръдват. Не се т р е в о ж е т е 3а т о в а - п росто забеле­
ж е т е къде прекъсват слоевете и дали т о в а, ко ето ви
контролира в момента, е мисъл, чувство, вярване или
с т а р модел. Когато се ударите в препятствие, о стан е­
т е при него, диш айте към него и го наблюдавайте к ато
че с т е свидетел. О бърнете внимание на енергията и как
т я ви контролира. Също така забележ ете какво ч у в с т ­
во ви носи мисловният ви модел. Ваш ето его ви дър­
жи заседнали в модели, които предизвикват енергийни

90
 В т о р и е т а п : О т к р и в а н е н а с в о я Д ух
•" "15

контракции, възпрепятстващ и диш ането ви и прекъс­

ващи потока на ж ивота. Наблюдавайте т е зи модели,
д окато продължавате с дихателната работа.
Ако усещ ате особено интензивни емоции (като гняв,
страх, несигурност, т ъ г а или тревога), п росто продъл­
ж е т е да диш ате и ви ж те как им в ъ зд е й с т в а т дъхъ т и
о с ъ зн а т о с т т а . Не се поддавайте на енергиите, които
ви поглъщат, помнете, че трябва само да наблюдавате.
Забележете, че с всяко вдишване и издишване вие пос­
т а в я т е повече про стр ан ство и светлина между себе си
и т е зи интензивни мисли и чувства.
П равете т о в а минимум т р и до п е т минути (десет,
ако е възможно). Това обикновено е д о с т а т ъ ч н о време,
3а да се освободите о т транса на его моделите. Мълча­
ливият наблюдател е ваш ият Дух. С всеки дъх на осъзна­
ване вие ще усещ ате колко по-силен, по-ярък и по-могъщ
с т а в а Духът ви. Всеки дъх внася повече про стр ан ство
и светлина, к а т о ви освобождава о т х в а т к а т а на нега-
тивн остта.
К ато практи кувате бдителна о с ъ з н а т о с т всеки ден
по няколко минути, вие ще р азви ете автом ати чн а реак­
ция да се дистан ци рате и да се разш ирявате към Духа
вм есто да се сви в ате и да се поддавате на негативни­
т е енергии при възникването им. Б ъ д ете търпеливи в
началото.
Преходът о т е г о т о към Духа изисква време. Ваши­
т е реакции няма да се изменят незабавно, но с последо­
вателна практика ще забележ ите разлика до около 40
дена. (40 -дневната продължителност се споменава мно-
гократно на различни м еста в Библията и представлява
един пълен сезон или цикъл на промяна. К ато практикува­
т е пълни 40 дена, вие преодолявате с т а р и т е си модели
и у стан о вявате един нов о т п е ч а т ъ к о т несъзнателен,
съсредоточен върху его то , лишен о т сила начин на съ­
щ ествуване към съсредоточен върху Духа, насочван о т
съзнателни избори начин на същ ествуване.)

91
 С и л а т а н а т в о я Д ух
ст — '— тз
Когато промяната към Духа наистина започне, бие
ще преж ивеете забележително освобождаване о т т о в а
да б ъ д ете несъзнателно контролирани о т нежелани его
модели. Колкото повече прилагате бдително дишане
към свои те мисли, толкова по-бързо ще се освободите
о т непродуктивните негативни мисли и ще навлезете
в ч и ст о т о , разширено, творческо п р о стр ан ство на ва­
шия Дух.

„О, да можеше то ди ум да ост ави м ърт вит е си идеи

да опадат, както дървот о прави
с повехналите си лист а!“
- А ндре Ж и д

По-добро от Дисниленд

Ж и в о тъ т на Лекси бил прост и т я никога не се замисляла

3а начина, по който с т о я т нещ ата. Родена и отгледана в
малък провинциален град в Тенеси - в съ р ц ето на Библей­
ския Пояс - т я следвала с т р и к т н и т е правила на св о е то
б апти стко възпитание. След к ато завършила средното
училище, започнала да работи в един офис и так а и не
отиш ла в колеж. На 19 се омъжила за Джон, едно хубаво
момче, което била срещнала в църквата, и родила едно
подир друго т р и красиви деца о т него.
Ж и в о тъ т й на стоящ а си у дома майка бил нейният
св я т и, доколкото т я знаела, т о в а било всичко, в което
се състоял ж и в о т ъ т . Така че Лекси била щастлива... дока­
т о един ден, само минути след като съпругът й се оба­
дил, 3а да й каже, че пътува о т р аб ота към къщи, огромен
т р а к т о р неочаквано застанал пред колата му, к ато при­
чинил ужасна катастр о ф а. Джон умрял на мига, заедно с
всичко, което Лекси знаела или вярвала относно живота.
Тя се почувствала заш еметена, объркана, изоставе­
на и опустошена. Това не било онова, к о ето ж и в о т ъ т й

92
 В то ри етап : О ткриване на своя Д ух

трябвало да бъде. Според „житейския ръкопис", на кой­

т о била дчена и който покорно следвала, т я и съпругът
й трябвало да о т гл е д а т д ец ата си заедно и да ходят на
ваканция на езер о то всяко лято. Джон щял да тренира в
Малката Лига, а т я да бъде домакиня на празнен ствата
на децата им по случай рождените им дни. Те щели да
доградят къщ ата и да о с т а р е я т заедно. Но сега всичко
т о в а било изчезнало. Без своя съпруг, Леели се ч у в с т ­
вала така, сякаш едва можела да функционира. Нейният
с в я т бил разбит и ж и в о т ъ т никога вече нямало да бъде
същ ият.
За щ астие, съпругът й бил добре застрахован, така
че Лекси поне била в състояние да посрещне семейните
финансови нужди без допълнително да дестабилизира
ж и вота на всички им. Тя само трябвало да събере раз­
п р ъ сн ати те парченца о т сам ата себе си и о тн о в о да
ги съедини - при т о в а бързо, т ъ й като д ец ата й се нуж­
даели о т нея. Но т я п росто не знаела откъд е и как да
Започне да прави то в а.
Градът, в който живеела, предлагал малко помощ или
утеха. В много отнош ения изглеждало сякаш съ седите й
се интересували далеч повече о т т о в а да клю карстват
3а к а т а с т р о ф а т а - шушукания о т рода на „горкото
същ ество" сякаш я следвали навсякъде - о тко л ко то о т
т о в а действително да й помогнат да си стъпи о тн о в о
на краката, след к ат о погребението вече било минало.
Не че не били добри хора. Те п росто не знаели как да я
у т е ш а т след такава шокираща трагедия, так а че вмес­
т о т о в а я отбягвали.
Лекси намерила дори още по-малко подкрепа в сво ята
църква. Всеки пъ т, когато отидела, й се струвало, че слу­
ша само за греха и проклятието, а не чува почти нищо 3а
рая. Къде бил съпругът й сега, когато ж и в о т ъ т му бил
свършил? В ада ли бил той , както казвал проповедникът?
Как било възможно това? Тревожните й мисли я погълна­
ли и станали толкова обезпокоителни, че дори й причиня-

93
 С илата на твоя Д ух

бали кошмари. Тя престанала да ходи на църква, макар че

т о в а дало на ж и тел и те на града нов повод за клюки.
Н ито веднъж преди тази к а т а с т р о ф а т я не си била
и помисляла да поставя под въпрос онова, ко ето слуша­
ла о т амвона всяка неделя през целия си ж ивот. Но след
като Джон починал, т я не можела да слуша и дума о т
то в а. Нещо в ъ т р е в нея й казвало, че т о просто не е
вярно.
Лекси трябвало съвсем сама да открие кое е вярно,
така че да може да избяга о т то зи кошмар, но не зна­
ела отк ъ д е да започне. Тя започнала с в о е т о търсене
на разбиране и на начин да се свърже с о стан ал и те на
най-приемливото място, което знаела: Шоуто на Опра
Уинфри. Един ден, докато гледала, ш оуто представило
няколко госта, които били участвали във филма „Тайна­
та". Лекси ги слушала да дискути рат „Духа в нас", което
3а нея било една напълно нова идея. Единственият Дух,
който т я познавала, бил С в е т и я т Дух, о т когото т я
ужасно се страхувала и със сигурност никога не би била
толкова безочлива, че да го сч ет е за ч аст о т себе си,
както т е зи хора внушавали. Тя не била достойна - никой
не бил. Това било почти еретично.
Заинтригувана и подтиквана о т своята болка и п о т ­
ребност о т отговори, т я преодоляла колебанието си
да изследва онова, 3а ко ето т е говорили, и си поръчала
филма, както и някои о т книгите, които също били дис­
кутирани по време на ш оуто. На т о зи ден в р а т а т а към
нефизическия с в я т с трясък се отворила 3а Лекси. Раят
и ад ъ т, в които я били учили да вярва, бавно започнали
да изчезват и т я направила първите крачки към т о в а
смело да прекоси сво и те страхове и колебания в т ъ р ­
сене на Духа на своя съпруг, така че да може поне да му
каже сбогом и да намери някакъв завършек.
П роцесът на откриване започнал. Една духовна книга
водела до друга и до следваща, докато Лекси не прочела
всичко, ко ето м е с т н а т а книжарница предлагала (което

94
 В то ри етап : О ткриване на своя Д ух

не било много). Тя започнала да се роби 6 и н т ер н ет 6 т ъ р ­

сене на повече материал, о т който да може да намери о т ­
говори. Тя не само се превърнала в ненаситен ч и т а т е л на
всичко духовно - включително ж и в о т ъ т след с м ъ р тт а,
прераждането, как мислите и убежденията оф орм ят жи­
в о т а ни, а също так а започнала да слуша безброй радио­
предавания, които представяли всякакви вълнуващи и
просветляващи ин тервю та, свързани с духовността.
Колкото повече научавала, толкова повече искала да
Знае. Всяка интересна новина, на която попадала о тн о с­
но с в е т а о т в ъ д ф изическото и относно идеята 3а Духа
в нас, още малко облекчавала зеещ ата в съ р ц ето й рана.
Макар че т я най-накрая започнала да се ч у вства по-доб­
ре, скоро установила, че нейните н овооткри ти възгле­
ди не можели да б ъ д ат споделяни с остан алите. В д ей ст­
ви телн ост хората о т нейния град си мислели, че т я си е
изгубила ума и религията и че или е луда, или е обладана
о т дявола в следствие на емоционалната тр авм а о т ка­
т а с т р о ф а т а , или п росто е много странна. С ъседите й
се усмихвали любезно, когато я срещали, но мнозина за­
почвали да клю карстват 3а нея в м и н у тата, в която т я
се отдалечала и вече не можела да ги чуе.
Болката на Лекси обаче била прекалено голяма, 3а да
се тревож и какво си мислят другите или да се опитва
да си възвърне одобрението им. Тя потъвала, а д ецата
й имали нужда о т нея. Да следва интуицията си и да на­
учава всичко, което може относно духовността, било
ед и н ствен ото нещо, ко ето й помагало, и т о й помогна­
ло много.
Въпреки че у м ъ т й донякъде се бил поуспокоил к ато
Знаел, че всеки има вечен, с в я т Дух, който не умира, т я
не усещала Духа в себе си, но отчаяно искала то в а. Всъщ­
ност, т я имала нужда да го усети, т ак а че решила да
издири начини да успее 6 св о е то търсене, независимо
какво щяло да й коства то в а. Тя трябвало да усеща Духа
в себе си, 3а да може да научи и д ецата си да го усещ ат.

95
 С илата на твоя Д ух

Тогава т е никога нямало да б ъ д ат так а уплашени и не­

подготвени 3а внезапна промяна и за с м ъ р т т а , както се
оказала тя. Тя искала т е никога да не преминат през а 9 а>
о т който т я бавно започвала да излиза. Тя осъзнавала,
че никога не би могла да спести на д ец ата си срещ ата
с м ъката и загубата в ж и в о та си, но можела поне да ги
снабди с духовните средства, чрез които да зн аят как
да се справят с нея, так а че т я да не ги разруши, както
почти направила с нея.
Лекси тласнала себе си дори още по-нататък в неиз­
в е с т н о т о и пристъпила извън зо н ата си на комфорт,
к а т о се записала на няколко онлайн духовни класове, за да
може да се свърже с други със сходни интереси. Пишела
си по и н т ер н ет с хора о т целия свят, много о т които
също преживявали драматични житейски промени, кое­
т о потвърдило, че т я не е сама или луда - нещо, за кое­
т о се чудела о т време на време.
Скоро обаче дори и н т ер н ет класовете не били дос­
татъ ч н и , за да задоволят неумолимото лю бопитство
на Лекси и неутолим ото й желание да опознае Духа си. Тя
Започнала да усеща клаустрофобия в своя малък град и
искала да бъде с други, с които да може да споделя и срав­
нява идеи лице в лице. Така че, к ато направила немислимо­
т о за майките в нейната общ ност, т я оставила д ецата
при майка си и отиш ла на едноседмичен семинар по ду­
ховност и развиване на интуицията на север в Ню Йорк,
к ато през цялото време си давала сметка 3а клюките и
презрението, които я следвали.
К ато по чудо нея не я било грижа. С ърцето й зар ас т ­
вало, с в е т ъ т й се разширявал, и к о ето било дори по-въл-
нуващо и неочаквано, в д ей ств и тел н о ст т я се ч увства­
ла по-близо до своя съпруг в Духа, о тколкото някога се
била чувствала, когато бил жив. Те никога не били про­
веждали задушевен разговор, докато т о й бил жив, да не
говорим 3а разговор относно Духа. За т о в а п росто не
ставало въпрос, т ъ й к ат о т е не го осъзнавали. Сега вся­

96
 В т о ри етап : О ткриване на своя Д ух

ка нощ т я можела да се свърже в съ р ц ето си с неговия

Дух и да усети при съ ствието му, макар и едва доловимо
и мимолетно. Тя повече не се съмнявала. Той й помагал о т
ц а р с т в о т о на Духа да пробуди своя собствен Дух преди
да умре.
„Може би заради това той умря така внезапно", помис­
лила си т я един ден. „Той наистина ми помага и с всичко,
което аз научавам, навярно мога да отворя момчетата
3а един по-богат, по-прекрасен свят, отколкото той ня­
кога е правил."
Задвижвана о т сила, която изглежда била по-голяма
о т сам ата нея, т я преминала о т класове и семинари към
персонална работа с даровити масажни тер ап евти , енер­
гийни лечители, ясновидци, интуитиви (където срещна
мен) и дори шамани.
Всеки лечител я въвеждал още малко no-навътре в
ц а р с т в о т о на Духа и всяко преживяване, ко ето имала, й
помагало да преоформи и да определи своята нова (и не­
ограничена) реалност малко повече. С туденият, скован,
малък свят, в който т я преди т о в а живеела, о тстъ п и л
м ясто на онова, което т я описваше к ато „пътуване, по-
добро о т т о в а, което м о ето сем ейство направи до Дис-
ниленд, когато Джон беше жив."
Когато я помолих да обясни 6 по-голяма дълбочина как­
во открива, т я каза: „Откривам, че е абсолютно вярно,
че ние сме неограничени духовни същ ества. С ума си все
още не мога напълно да проумея т о зи ф ак т, но когато не
мисля с главата си, зная че т о в а е вярно. Аз усещам Духа
си и усещ ането е сякаш аз съм най-ярката, най-красивата
светлина на планетата. Обичам себе си. Обичам други­
т е . Обичам ж и вота и вече не се страхувам. Лудост е да
се опитвам да обясня преживяването си, т ъ й к ато няма
много думи, които да м о гат да опиш ат онова, което о т ­
кривам. Д ум ите някак си изглеж дат неадекватни.
„Най-интересното е то в а, че аз никога не съм се
чувствала no-жива, и все пак никога нямаше да достиг-

97
 С ил а та н а тв о я Д ух
с— ТЗ

на до т о в а разширено царство, ако Джон не беше умрял.

Ние и двам ата напълно изпускахме то в а. Сега разбирам,
че кончината му беше - след к ат о т ъ г а т а ми премина -
най-големият дар, който т о й някога е давал както на мен,
така и на децата. И сега ние му благодарим всеки ден.
Най-после разбирам онзи ред о т Библията: „Той умря, 3а
да можем ние да живеем." Тя важи в нашия ж ивот. Днес
ние наистина живеем, а преди т о в а п росто същ еству­
вахме."

Осъществяване на промяната

В процеса на трансформация всичко, к о ето ни задържа

или повече не служи на целта на душ евното ни и зраст­
ване, отмира. Ние всички преминаваме през емоционал­
на, интелектуална и в крайна сметка, физическа см ърт,
докато се раждаме 3а неограниченото преживяване на
възприемането на наш ата Божествена природа.
Тези мини-смърти са плашещи и трагични 3а его то , но
освобождаващи 3а Духа. Точно както какавидата трябва
първо да освободи с т а р а т а си форма, преди да може да
се трансформира в еманципирана пеперуда, так а и жи­
в о т ъ т такъв, какъвто го познаваме, тр яб ва да „умре"
в една форма, преди да се появи о тн о в о в с в о е т о ново­
освободено, Божествено състояние.

Задаване на въпросите

А сега и звадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху следващ ите въпроси и пока­
н е т е своя Дух, своя най-истински аз, да отговори на все­
ки о т тях. Д ай те си д о статъ ч н о време, 3а да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

98
 В т о р и е т а п : О т к р и в а н е н а с в о я Д ух
с :. - ' •-'>
• Какво във вашия ж и в о т изглежда, че умира?
• И скате ли някои части о т вашия ж и вот
да о т м р а т ? П озволявате ли или доверявате ли се
на н астъ п ван ето на то зи край?
• Къде се ч у в с т в а т е най-ограничени?
Какво н адраствате?
• В ж и вота ви навлиза ли нещо ново? Кое се опитва
да привлече вниманието ви и да ви научи на нещо?
Вие о т к а з в а т е ли да се о т в о р и т е 3а него?
• Кой или какво е умряло, к ато ви е оставило
да преоцените св о и те идеи и вярвания относно
живота?
• По какви начини т ази см ъ рт или край ви
е отворила 3а ново начало?
• Вашият Дух жив ли е или им ате усещ ането,
че ваш ият „кефи" липсва?
• Как по-добре бихте могли да възродите своя Дух
и да му д ад ете нов ж ивот? (Наистина, д ай те си
време да помислите над т о зи въпрос и позволете
на Духа си да му отговори. Той ще ви насочва, ако
му позволите.)

След к ат о запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете с
една-две въздишки, 3а да ви помогнат да се о тп у сн ете.
Спомнете си случай, когато с т е се освобождавали о т
някое с т ар о вярване и с т е се отваряли 3а някакво ново
разбиране.
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­
жение да си о ти д е и п росто бъдете 3а минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Н асладете се на спо-

99
 С и л а т а н а т в о я Д ух
d ....

кой стб и ето да седи те и да диш ате дълбоко, изпразнени

о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П о ч у в ств ай те тази вибрация на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в с т в а т е . Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това
с т е истинските вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Оставете да си отиде

Когато се трансформираме в Божествени вечни съ щ ест­

ва, ние се научаваме повече да не се привързваме толкова
дълбоко или силно към ф изическото поле или към други
индивиди. По същия начин не тр яб ва сляпо да се придър­
жаме към определени идеи, вярвания или нагласи. К ато
следвате многобройните примери в природата - к ато
т о зи на трансф орм ирането на какавидата в пеперуда
- с го т о в н о с т освободете всяка привързаност, която
причинява ненужна борба, и позволете на нови енергии
и решения да навлязат. Какво в своя ж и вот би трябвало
да освободите днес? М ож ете ли да го о с т а в и т е да си
отиде?
Това може да бъде привързаност към човек, остаряла
нагласа или ограничаващо вярване относно някого или
нещо (включително към вас самите). Това би могло да
бъде основана на страх привързаност към нещ астна ра-
б о тн а ситуация, отриц ателно мнение 3а сам ите себе си
или 3а някой друг, или дори необходим остта винаги да
с т а в а на ваш ето.
Ако не с т е сигурни какво би трябвало да освободите
в т о зи момент, не се т р е в о ж е т е , съвсем скоро ще раз­
берете. Търсете 3а конфликт. К ъдето има конфликт,
т а м е налице възмож ност още малко да освободите его­
т о си и к ато направите то в а, вие се о т в а р я т е и поз­
волявате на Духа си да поеме нещ ата. Вашата р аб ота е

100
 В т о р и е т а п : О т к р и в а н е н а с в о я Д ух
d_— '— ' О
да имате желание да се освободите о т перспективата
на е го т о и да позволявате на една по-висша перспекти­
ва да навлиза всеки ден, във всяка ситуация на ж и во та
ви. Колкото по-голямо предизвикателство представля­
ва то ва, толкова по-силно ви приканвам да го направи­
т е . Да се придържате към някакво положение, вярване,
мнение или конфликт в им ето на п р авед н о стта блокира
вашия Дух. Помнете, всичко, к о ето умира, се завръща в
една по-висша форма.

„ И настъпи денят, когато рискът да остане натъпкан

в пъпката беше по-боледнен от риска да разцъфне. “
- Анлис Нин

Виртуалната лечебна обиколка

Айлийн никога не е била самоуверен човек. О питвала се

да изгради с в о е т о самоуважение, но не много усърдно.
Вършела р а б о т а т а си ежедневно, но никога с пълна о т -
даденост. Появявала се и изпълнявала о т го в о р н о с т и т е
си, но само колкото да мине номерът.
Н ещ ата винаги били така при нея и т я не считала
т о в а 3а проблем. В училище била средна ученичка, като
Завършила колежа с минималните допустими оценки, и
след к ато се дипломирала веднага започнала работа в
сф ер ата на обслужването. Започнала к ат о сервитьор­
ка в трапезарията на един красив хотел, к ат о в крайна
см етка се издигнала до отдела 3а банкети и обслужвала
специалните събития. Напредъкът й бил постепенен и
устойчив, осъщ ествяван на бавни крачки. И докато о т
една страна т я вършела р а б о т а т а си д о статъ ч н о доб­
ре, 3а да я задържи, о т друга стран а т я никога не ч у вст­
вала, че т о в а е нейната с т р а с т . П росто вършела то ва,
което й казвали, и продължавала да напредва.
Едно нещо, на к о ето т я дей стви телн о се наслажда-
101
 С илата на твоя Д ух

бала 6 сф ер ата на обслужването обаче, бил нескончае­

м ият парад о т интересни хора, произходът, ср ед ата и
ж и тей ската философия на някои о т които значително
се различавали о т нейните. Един о т т е зи го сти била
Луиз Хей, считана о т мнозина за лидера на движението
Нова мисъл. Луиз била отседнала в хотела, докато била
в града, за да изнесе лекция, и Айлийн я обслужвала в рес­
то р а н т а . Техният кратък, приятелски разговор накарал
Айлийн да посети лекцията на Луиз съ щ ата вечер, къде­
т о 3а първи п ъ т се запознала със с в е т а на д у х о вн о стта
и м етаф изиката. О т момента, 6 който занесла в къщи
подписаното копие на книгата на Луиз „Излекувай живо­
та си", Айлийн била уловена.
Тя не можела да се насити и започнала да поглъща ме­
тафизични и духовни книги подобно на, както т я го опис­
ваше, „дете, пристрастено към сладкото". През свобод­
ни те си дни т я прекарвала часове в духовните отдели на
книжарниците и си купувала всяко ново заглавие, ко ето
излизало по т е м а т а . За нея не било необичайно да купува
по т р и или четири книги наведнъж, да не споменаваме
онези, които поръчвала онлайн или о т многобройните
духовно ориентирани литературни клубове, към които
междувременно се била присъединила. В крайна сметка
седмиците, посветени на това, се превърнали в много
години.
Айлийн, бидейки т ак ъ в ненаситен ч и тател , скоро се
превърнала в експерт по медитация, к ат о познавала все­
ки същ ествуващ вид, включително бдителна м едита­
ция, вървяща медитация, йога медитация, медитация по
време на хранене и всичко друго помежду тях. Тя научила
колко е важно да бъдеш в мига, „да бъдеш т у к и сега",
както и какво прахосничество е да се живее в миналото
или в бъдещ ето. Запознала се с т р е т о т о измерение, с
ч е т в ъ р т о т о измерение, че и с п е т о т о ! Прочела всичко
3а ангелите, Духовните водачи, с ъ щ е с т в а т а о т светли­
на, възнесените учители и дори извънземните. Накрая

102
 В т о р и е т а п : О т к р и в а н е н а с в о я Д ух
cl . —- '• " 'О

т я започнала да вярва, че всичко, ко ето четяла, било зна­

чително по-интересно о т света, в който живеела.
О ткри вателски ят процес на Айлийн в крайна см етка
я о т в ел в ц а р с т в о т о на проявлението, къ дето т я нау­
чила за силата на намерението к ат о начин човек да осъ­
щ ествява м е ч т и т е си - послания, които т я открила в
книгите ми „Желанието на сърцето ти" и „Отговорът е
прост". Последната я привлякла със заглавието си. През
годините т я била изчела толкова много, че всичко било
станало неимоверно сложно. Не знаела в какво да вярва
или кого да следва и искала да се увери, че не е сгрешила.
Така че идеята, че о т г о в о р ъ т в д ей с тв и тел н о ст може
да е прост, много й допаднала.
През годините Айлийн натрупала толкова много ду­
ховни книги, че можела да си отво р и и собствена кни­
жарница. Тя харесвала онова, ко ето четяла, особено ко­
г а т о се чувствала изморена, неоценена, п од ти сн ата и
най-вече несигурна. Д ум ите я успокоявали. Тя ходела на
раб ота всеки ден, както се очаквало о т нея, но не се чув­
ствала сигурна на р а б о т а т а и постоянно се тревожела,
че ш е ф ъ т й всеки м ом ент ще я уволни. Н ейните книги
й помагали да се справя с подобни притеснителни мисли,
так а че т я се втурвала към къщи при тях, нощ след нощ
в края на дългия работен ден. Така уталожвала тр ево га­
т а си.
Айлийн трябва да е научила нещо относно проявява­
н ето, т ъ й к ат о наистина била уволнена след 20 години
на т ази раб ота и при т о в а никоя о т книгите й не успя­
ла да промени т о зи ф ак т . Не можела да каже, че т о в а я
изненадало, т ъ й к ат о през последните няколко месеца
имала няколко спречквания с новоназначения мениджър
на хотела. Той не бил удовлетворен о т половинчатото
й представяне и неколкократно я предупредил да подоб­
ри р а б о т а т а си. Така че, когато дошъл денят, в който
получила розова бележка, т я осъзнала, че го е очаквала.
Дълбоко в себе си знаела, че началникът й бил прав. Тя не

103
 С и л а т а н а т в о я Д ух
о_ —" тт>

влагала максимума о т себе си, а т о й бил първият човек

в ж и вота й, който изисквал т о в а о т нея. Въпреки т о в а
т я била так а наранена, изгубена и засрамена, че се о т ­
теглила о т с в е т а и се заровила дори още по-дълбоко в
ч е т е н е т о си. О ставила съпруга си да се грижи 3а нея и
отказвала да си намери нова работа.
Въпреки безбройните книги, които Айлийн прочела
през изминалите две десетилетия, т я се чувствала на­
пълно изгубена. Не успяла да намери Духа си никъде и ня­
мала идея къде още да търси. Точно то гава 3а нея с т а ­
нало болезнено очевидно, че интелектуалното търсене
на Духа не било достатъчно, 3а да влее сила на човека.
Вярно, т я можела да излага безброй учения сякаш е екс­
п ерт по тях, но не била упражнила н и то една практика (а
и да била, т я го правила със съ щ о то половинчато усилие
к ато и всичко друго, което била опитвала в ж ивота си).
Изглеждало к ат о да е прочела милион наръчници 3а
т о в а как се кара колело, но без някога наистина да се качи
на някое и да завъ р ти педалите. Н ейното духовно п ъ т у ­
ване било виртуално такова - идеите били привлекател­
ни и все пак си оставали неизпробвани и неприложени в
ж ивота й. Липсвали осезаеми р езу л тати . О тк р и вател с­
кият процес на Айлийн се изродил 6 духовно зяпане по
в и тр и н и те - вглеждане, но не и действително пости­
гане на която и да е о т положителните ползи. В крайна
см етка т я осъзнала, че положението й не е по-добро о т
т о в а на онези, които си нямали и идея относно своя Дух.
Дори навярно била в по-лошо положение, т ъ й к ато макар
и да познавала силата, която била на нейно разположе­
ние, т я не можела да се добере до нея.
Тежката ситуация на Айлийн е нещо ч ест о срещано.
Познавам много „духовни наркомани", които м о гат да ме
Засрамят с всичко, ко ето знаят 3а духовното царство.
Те са онези, които м о гат да минат 3а учени, и все пак ни­
кога не са прилагали редовно дори една проста духовна
практика, която са научили. Те о с т а в а т заседнали в свои-

104
 В то ри етап : О ткриване на своя Д ух

т е умове, затворени в сво и те сърца и болезнено о тк ъ с­

нати о т исти нската радост и сила на Духа. Те са изгубе­
ни в зем ята на „виртуалното о ткр и ти е" и изглежда не
м огат да намерят изход. Това е така, защ о то както и на
Айлийн т ак а о с т р о й било напомнено, ученето включва
много повече о т събирането на информация и запаме­
т я в а н е т о на ф акти. За да научи нещо наистина, човек
тряб ва да прилага информацията д о статъ ч н о редовно,
3а да я преживее непосредствено. Айлийн призна, че все­
ки п ъ т, когато решала да започне нова практика, т я я
прилагала 3а ден-два, но много скоро се обезсърчавала и
се отказвала - к ат о се връщала към онова, ко ето винаги
била правела, без 9а поема каквато и да е о т го в о р н о с т
3а сво ята трансформация.
„М оите духовни книги бяха начин да се скрия о т жи­
вота", заяви т я смело след последния ни разговор. „A3
можех так а добре да говоря 3а нещ ата, че никой в д ей ст­
ви тел н о ст не ме молеше да ги приложа. Така че не го и
правех! И ст и н а та е, че не исках. Искаше се голямо уси­
лие, 3а да се променя. Не исках да бъда толкова отго-
ворна 3а своя ж ивот. Исках п росто да се появя, а други­
т е да се погрижат 3а мен. И честно казано ном ерът ми
работеш е донякъде. A3 се появявах на раб о та и м оят
раб о то д ател се грижеше 3а мен. Присъствах в брака си
и м о ят съпруг се грижеше 3а мен. Онова, 3а ко ето не се
бях „появявала" обаче, бях аз самата и сега нищо не се
грижи 3а мен - дори и духовните ми книги."
П осъветвах Айлийн да изведе своя процес на откри­
ване на напълно ново ниво и да раздаде св о и те книги, с
изключение на десетина. Както сама признаваше, 3а нея
книгите бяха начин да избяга о т с в е т а и да го заглуши
вм есто да се настрои към Духа си. О тначало т я се дър­
паше почти к а т о наркоман, когото са помолили да пре­
даде запасите си, но в крайна см етка омекна, к ат о каза:
„Зная, че си права. Тези книги ми пречат действително
да осъщ ествя каквато и да е реална промяна в ж ивота

105
 С илата на твоя Д ух

си. Правех греш ката да си мисля, че само защ о то съм

прочела нещо, го зная и т о с т а в а истина в моя ж ивот,
но т о в а не е така. Време е да приложа на практика оно­
ва, което съм научила."
К ато в е с т и т е л на духовни учения, аз зная, че книгите
им ат св о е то място. З ато ва и ги пиша. Те донасят пос­
ланието, но не предлагат начин да се заобиколи д ей ст­
ви телн о то учене. Те са ръководствата, които да подпо­
могнат нечие учене. И стинските уроци идват о т непос­
р ед ствен о то преживяване. П осъветвах Айлийн, вм есто
да ч е т е повече книги, да предложи на приятелите си един
въвеждащ курс по духовна медитация.
„Ние преподаваме най-добре онова, ко ето сме дошли
да научим", споделих й аз. „Може и да изглежда страшнич-
ко да изградиш дори един прост двучасов курс по меди­
тация, но т о в а ще т е накара сам ата т и да му се посве­
тиш д остатъчн о, 3а да убедиш другите да го о п и тат."
„Но как изобщо бих могла да направя то в а, ако нико­
га реално не съм медитирала?" задъха се тя, ужасена о т
м о ет о предложение.
„Има само един начин", отговорих аз. „П одготви се
3а курса, к ат о действително медитираш. След т о в а мо­
жеш да споделиш с в о е т о автен ти ч н о преживяване - ця­
лото. Това е учене, а другите ще се о б л аго д етел стват
о т онова, ко ето споделяш."
О тначало Айлийн се изсмя, но аз знаех, че е заинтри­
гувана. Със сигурност познаваше д о ст ат ъ ч н о хора, кои­
т о биха могли да пожелаят да п о с е т я т т ак ъ в курс. Тя го­
вореше толкова ч ест о 3а то ва, ко ето беше прочела, че
нямаше да изглежда странно да направи нещо такова.
Не зная дали Айлийн доведе нещ ата докрай или не.
Онова, което зная обаче, е, че т я беше го т о в а 3а един
истински процес на откриване - не само 3а виртуален
такъв. Вселената изискваше повече о т нея и ако не осъ­
щ ествеш е действителна промяна, т я знаеше, че ще
бъде оставена назад.

106
 В т о р и е т а п : О т к р и в а н е н а с в о я Д ух
С1 ——' “О
„Кой знае?" каза тя, к ат о едновременно се смееше и
звучеше облекчена, докато приключвахме телефонния
разговор. „Може би Духът ми направи така, че да ме увол­
нят, за да престана да се преструвам пред сам ата себе
си и пред всички останали. Сега поне трябва да стан а ис­
тинска, т ъ й като няма кой да ме спаси. На съпруга ми му
е дошло до гуша о т мен, изгубих р а б о т а т а си, защ о то на
шефа ми му дойде до гуша о т мен, а сега и на себе си съм
си дошла до гуша. Готова съм 3а истинска промяна и зная,
че т я започва о т мен."
„Тогава нека о тк р и в ан ето започне", казах й аз. „Поне
сега нямаш нищо 3а губене."

Осъществяване на промяната

О ткри ван ето на вашия Дух е ужасно вълнуващо и осво­

бождаващо. И все пак само да ч у ете 3а т о в а не е съ щ о то
нещо. Приятели м о гат да ви разкажат всичко 3а чудесно­
т о си пътуване до Европа например, като ви покажат и
видеозапис и сувенири, но вие няма наистина да открие­
т е Европа, докато действително сами не о т и д е т е там .
С ъщ ото важи и 3а ц а р с т в о т о на Духа. Вие няма наис­
тин а на опознаете силата на своя Дух, докато не се
свъ рж ете с него директно посредством медитация, бди­
т ел н о с т и осъзнаване на сво и те негативни его модели,
съзнателно дишане 3а освобождаване о т т е зи модели и
реш ението да се н астр о й вате към своя Дух всеки ден.
За да о т к р и е т е дей стви телн о своя Дух, сп р ете да го­
ворите, сп рете да ч е т е т е и започнете да се вслуш вате
в съ рц ето си. О с т а н е т е в тиш ина д о ст ат ъ ч н о дълго,
3а да у с е т и т е в себе си своя Божествен аз. Няма друг
начин, по който да се живее истински.

107
 С и л а т а н а т в о я Д ух
C L— " сз

Задаване на въпросите

А сега и звадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху следващ ите въпроси и пока­
н е т е своя Дух, своя най-истински аз, да отговори на все­
ки о т тях. Д ай те си д о статъ ч н о време, 3а да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

• Какво бихте желали да изследвате, но все още

не с т е го направили? Защо не? Има ли нещо, ко ето
осъзнавате в съ р ц ето си, но все още не с т е
приели или последвали?
• Има ли някаква тем а, по която се с ч и т а т е
3а експерт и по която ви се струва, че нямате
нужда нищо повече да научавате?
• И м ате ли навика да се вслуш вате в съ р ц ето си?
Кога и как правите това?
• Когато т ъ р с и т е насока, п и т а т е ли другите
3а т я х н о т о мнение, или навлизате в себе си
и п и т а т е своя истински аз - своя Дух?
• М нението на някой друг има ли повече т е ж е с т
3а вас о т вътреш ния глас на Дух ви?
• Прекарвали ли с т е много време в ч етен е на
духовни книги преди тази? Ако е така, въплъти хте
ли в ж и вота си някои о т с ъ в е т и т е и препоръките,
които научихте? Колко усилия вложихте?
• Доколко с т е отдадени на свъ рзван ето със своя
Дух? Бихте ли казали, че с т е п росто любопитни
или пък силно отдадени?
• Какво с т е готови да направите, 3а да о т к р и е т е
силата на своя Дух? Дали планирате п росто

108
 В т о ри етап : О ткриване на своя Д ух
СГ_ — 'О

да о п и т а т е няколко неща и да видите какво

ще стан е или с т е го то ви да направите всичко,
което е необходимо?
• Прикривате ли своя истински аз? По какви начини?

След к ато запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете с
една-две въздишки, 3а да ви помогнат да се о тп у сн ете.
Кажете си, че повече няма да о с т а в я т е настрана необ­
ходим остта да се свъ р ж ете със своя Дух, своя истински
аз. У сет ет е силата на сво ята собствена Божествена
творческа искра.
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­
жение да си о ти д е и п росто бъдете 3а минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Н асладете се на спо­
кой стви ето да сед и те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П о чу вств ай те тази вибрация на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в с т в а т е . Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това
с т е истинските вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Останете в тишина

О тд ел я й те по няколко минути всеки ден, 3а да седн ете

в тишина и да объ р н ете цялото си осъзнаване навътре,
3а да се свъ р ж ете със своя Дух. Може да е минута под
душа или п росто след к ат о паркирате колата си. Може
да е д окато м и ете р ъ ц ете си преди вечеря или докато
чакате влака на връщане у дома о т работа. Може да е
д окато сгъ в ат е прането или поливате растен и ята си.
Тези мигове на тиш ина може да извикате по всяко вре­

109
 С илата на твоя Д ух

ме и на всяко място. Колкото повече се научавате да се

н астрой вате къ дето и да се намирате, толкова по-лес­
но ще става.
Не е необходимо да се фокусирате върху нищо кон­
кретно, докато правите то ва. П росто слушайте в ъ т ­
решния си глас, точн о както бихте слушали някой човек,
който ви говори по телефона. О т д а й т е на то зи глас
с в о е то пълно внимание.
Възможно е да отн ем е минута или две, за да стихне
у м ствен о то бърборене на ваш ето его, т ак а че да може­
т е да чувате. Б ъдете търпеливи, защ о т о то ще утих­
не. О тп у сн е те се, д о като слуш ате. Вашият Дух има да
ви предложи могъща насока, так а че му о т д а й т е с в о е т о
пълно внимание поне за няколко минути. Б ъд ете нащрек
3а всякакви интуитивни попадения, блестящи идеи, про-
блясъци или креативни мисли, които м о гат да пресекат
ума ви. Те ще възникнат бързо и също толкова бързо
ще си о т и д а т , так а че е важно да с т е наясно с т ях н ата
недоловимост. Може да ги ч у ете 6 ума си, а би могло и
да ги п оч увствате, у с е т и т е , видите или п росто да ги
Забележите. Или всичко това!
Свикнете да забелязвате т е з и едва доловими проб-
лясъци на прозрение и интуиция под какъвто и вид да
се появяват. Един еф ективен начин да правите т о в а е
да ги изричате гласно, когато възникнат в ума ви, так а
че да ги уловите, преди да са се изплъзнали. След к а т о
с т е изрекли на глас с в о е т о съсредоточено в съ р ц ето
осъзнаване, не е нужно да правите нищо повече. П росто
регистрирайте усещанията си, к ато им позволявате да
п о т ъ н а т във вас. П озволете им да ви н ав естя т, без 9 а
ги прогонвате или да трябва да ви се оправдават. Прос­
т о осъзнайте какво е усещ ането 3а вашия Дух и как т о й
общува с вас.
Духът може да бъде усетен най-добре в тишина. Ако
наблюдавате внимателно, вие всъщ ност м ож ете да усе­
т и т е разликата между тихия глас на Духа и интуицията

110
 В то ри етап : О ткриване на своя Д ух
<— -— — 'О

и гласа на основания на е го т о ви интелект. Духът ви

кара да се ч у в с т в а т е разширени, спокойни, изненадани и
вдъхновени, оставя ви с отворени сърца и умове. Егото,
о т друга страна, ви кара да се ч у в с т в а т е напрегнати и
свити, оставя ви със затворени или отбранителни сър­
ца и умове.
Колкото повече се упражнявате да сед и те в тишина
3а по няколко кратки мига, толкова по-бързо м ож ете да
Засичате т ези ч есто изключително фини пориви на ва­
шия Дух. Когато с т е притихнали, вие усещ ате въ тр еш ­
н а та вибрация на Духа в с в о е т о сърце. Тя е сърдечна, но
същевременно могъща. Силна, но същевременно блага.
Тя е пряма, винаги безусловно любяща. Колкото повече я
усещ ате, толкова повече ще я разпознавате и толкова
no-активизирани о т нея ще бъдете.

„Н и е трябва да открием Бога,

но той не може да бъде намерен
всред шум и безпокойство.
Бог е приятел на т иш инат а.“
- М а й ка Т ереза

Да откриеш своя Дух е к а т о внезапно да попаднеш в

една магическа земя, к ъ дето всичко е възможно. Точно
както когато с т е били ученици, вие с т е взели всички
свои „учебни припаси" и с т е го то в и 3а първия ден на за­
нятия. Но макар и да с т е добре подготвени 3а промяна
посредством процеса на откриване, помнете, че докато
не започнете да практикувате онова, на ко ето с т е били
научени, докато не го инкорпорирате в своя ж ивот, ис­
ти н ск о то учене теп ъ рва предстои. Но когато се пос­
в е т и т е на т о в а, вие ще б ъ д е т е го то ви 3а следващия
е т а п о т трансформ ацията: предаването на св о е то его
и лична воля на Божествения Дух.
Това може да бъде особено трудно, т ъ й като т о изиск­
ва да направите първите реални промени на посоката в

111
 С и л а т а н а т в о я Д ух
С: —-—'" 'О

ж ивота ви. Въпреки че с т е будни и съзнателни - призна­

ващи, че т о в а е най-добрата 3а следване сила в ж ивота
- вие все пак трябва да правите действителния избор
да се доверявате на своя Дух в противовес на свои те
страхове... и т о в а може да ви се сто р и д о ст а страшно.
В крайна сметка, въпреки че с т е се борили с ж ивота и
искате промяна, вие все още навлизате в н еп озн атото
и нямате никакви гаранции. За щ астие, следващият етап
преминава д о ста бързо. Както е при скачането о т тр ам ­
плин - с т р а х ъ т и н ереш ителността, които усещ ате
преди това, са забравени и пометени о т въодушевление­
т о по време на скока. С ъщ ото важи и по отнош ение на
т о в а да се предадете на своя Дух. Когато започнете да
освобож давате контрола в полза на своя висш Бож ест­
вен Дух, вие ще се п о ч у в ств ате развълнувани и радост­
ни, веднага усетили завръщ ането на своя „кефи".
Преди да се потопим в следващия етап , искам да спо­
деля с вас един красив, креативен (и много ефективен)
способ, който да ви помогне всеки ден да з а к о т в я т е
своя ж и вот в Духа, так а че предаването на ваш ето его
да с т а в а по-лесно, а връ зката ви с вашия истински Бо­
ж ествен аз - все по-силна.

<$><$> <$>

112
 Чеш бйрш а глава
С~~ — о

Създаване на свой
личен олтар

За да у с е т и т е наистина силата на Духа, вие тряб ва да

го превърнете в централна ч аст на своя ж и в о т - нещо,
с което да искате да се свъ р звате автом атично, без
нереш ителност или колебание. Един начин да си помог­
н е т е да п о сти гн ете т о в а е к ат о си създ ад ете личен
олтар у дома, пред който да сядате тихо всеки ден за по
няколко минути (3а предпочитане в мигове на умиротво-
рение сутрин). П ревърнете т о в а в ежедневен ритуал,
така че да м ож ете да се свъ р звате със С ветия Дух във
вас преди да навлезете във външния с в я т и да започне­
т е деня си.
Няма правилен или неправилен начин 3а построяване­
т о на олтар - п росто следвайте в ъ т р е ш н о т о си ръ­
ководство. Онова, к о ето в крайна см етка ще направи­
т е , би трябвало да отразява ваш ето лично енергийно
поле. О л т а р ъ т е предназначен да ви напомня визуално

113
 С илата на твоя Д ух

да навлезете 6 себе си посредством молитва, м едита­

ция, съзерцание, песен или ин туитивн о вслушване. Вие
З ад ей ствате намерението да се о т к ъ с н е т е о т външ­
ния с в я т на его-ориентирана сила и вътреш но да се пре­
несете в едно извисено измерение на любов в съ р ц ето
ви. Вашият олтар ви помага да се у стан о в и те т в ъ р д о в
навика да н астр о й в ате св о ята лична вибрация да резо-
нира с потока на Божествения Първоизточник.
О л т а р ъ т е много повече о т красиво „нещо", което
да съзерцавате. Той ви свързва с вашия Дух по много
дълбоки начини. С еденето пред олтара тренира вашия
съзнателен и подсъзнателен ум да променят п о зн ати те
его модели (които обикновено са ви контролирали) и да
ви о т в а р я т 3а една no-любяща, автен ти чн а ч е с т о т а на
Духа. Не забравяйте, че вие направлявате с в о е то его към
т о в а да о т с т ъ п и и да се предаде на една по-висша сила.
О л т а р и т е също така служат к ат о енергийни пор­
тали, или отвори, към Духа. К огато навлезете в тази
свещена енергия, воалът между с в е т о в е т е изтънява и
небесата се р азт в ар я т . Ако поддърж ате намерението
да се свъ рж ете с Духа си, вие ще б ъ д е т е „възнесени" в
едно красиво висше царство. О тначало т о в а може да
бъде толкова недоловимо, че едва да усещ ате промени­
т е посредством с е т и в а т а си, но с повторни посещения
въ зп ри яти ето ви на то зи повишен вибрационен модел
с т а в а по-силно. И без Значение За какво може да си мис­
лите, докато се приближавате към олтара си, у м ъ т ви
бързо ще с т а в а спокоен, ти х и ясен, а съ р ц ето ви ще
се отваря, д окато вибрацията ви се издига до тази на
чиста любяща благост.
С ежедневна практика вие в д ей ств и тел н о ст ще
усещате т о зи свещен о т в о р към ц а р с т в о т о на Духа,
когато приближавате своя олтар. Това е съ щ о то к ато
онова, ко ето бихте могли да у с е т и т е , когато се прибли­
ж и т е до ол тар в църквата или друго св я т о място. Ако
не с т е усещали т о в а или не мислите, че с т е енергийно

1 14
 С ъздаване на свой ли чен олтар

чувствителни, б ъ д ет е търпеливи. С еденето по няколко

минути всеки ден в енергията на вашия личен олтар ще
изостри въ зп ри яти ето ви.
Промяната във вибрацията около вашия олтар се съз­
дава чрез редовни, преднамерени акто ве на медитация,
молитва, пеене, напяване и съзерцание. Ако обаче не се
осъщ ествява свещена вътреш на работа, вибрацията на
Духа няма да присъства и п о р тал ъ т няма да се отваря.
Това просто ще бъде нещо красиво за гледане, но няма да
притежава Божествена жизнена сила. Ето защо ви насър­
чавам да създадете своя олтар със свещено намерение,
благоговение и ентусиазъм. О т вас зависи да о т в о р и т е
в р а т а т а към ф ините царства, 3а да м ож ете да усещ ате
любящата подкрепа и обновление на своя Дух.
Някои хора са се питали дали създаването на олтар на­
истина има значение или е само 3а онези, които се оп и т­
в а т да изглеждат и да се ч у в с т в а т духовни, д окато в
д ей ств и тел н о ст нищо не усещ ат. М оят о тго в о р е, че
преди много време, преди официалната религия да пре­
вземе духовността, практически всеки е имал олтар у
дома. С вързването с определен Божествен Източник е
било едно много лично преживяване. В древни времена
м ъж ете и ж ените живеели в постоянен диалог със своя
Велик Създател и тази връзка не се приемала 3а нещо да­
дено.
Ние сме започнали да губим връ зката си, когато ол­
т а р и т е са били извадени о т дом овете ни и преместени
в църквите. Малко по малко ние все повече сме се о т ­
далечавали о т личната връзка с Божествения Дух, т ъ й
к ато са ни учели да минаваме през посредници к ато све­
щ ениците и други членове на духовен ството, 3а да се
свържем. Много скоро, и съвсем не изненадващо, лична­
т а ни ч у в ст в и т ел н о с т към една по-висша вибрация се
притъпила и била допълнително отслабена посредст­
вом вината и срама, които също ни били втълпявани о т
много религиозни водачи. Това ни накарало напълно да се

115
 С илата на твоя Д ух

откъснем о т връзката си с Духа и своя Бож ествен Съз­

дател, т ъ й к ат о сме започнали да се чувствам е недос­
тойни. Ние трябва да премахнем т е зи тъм ни облаци и
о тн о во да активираме с в о е т о осъзнаване на Духа.
Един о т най-мощните начини да направите т о в а е
к ат о си п о с тр о и т е красив олтар, който да отразява
онова, което е свещено 3а вас. Разговаряйте с Бог, или
Първоизточника, в то зи свещен портал и ще започнете
да изцелявате с в о е т о наранено сърце, к а т о о тн о в о се
о т в о р и т е 3а своя истински аз и Дух.

Къде да поставите своя олтар

Да направите м ясто 3а олтар в дома си може и да не из­

глежда к ато най-лесното нещо, особено ако ж и в еете в
тясно жилище, но с малко креати вн ост т о в а не е труд-
но. И здигнете олтара си в стая, която не се използва
всеки ден, к ато например допълнителна спалня или т р а ­
пезария, или просто освободете малко п р о стр ан ство в
която и да е стая. Личният олтар не изисква много мяс­
т о - не в т о в а е смисълът. Той може да е с размер един
квадратен м ет ъ р и въпреки т о в а да о тв ар я огромен
портал, ако е бил създаден о т вас със сърдечна отдаде-
ност, любов и намерение да се свъ рж ете със своя Дух.
М оят личен олтар се намира в спалнята ми. Издигнах
го върху малка масичка пред прозореца и т о й е едно о т
първите неща, които виждам всяка сутрин. A3 бивам
енергийно привлечена о т него и винаги започвам деня си
там . Той е една мощна жизнена сила, която ми позволява
да се заземя и да почувствам Божията любов. С ъпругът
ми, Патрик, създаде своя собствен о л тар в офиса си и
т о й е издигнат върху висока, елегантна поставка. Него­
ви ят олтар е много различен о т моя и отразява онова,
к о ето самият т о й представлява, ко ето е то чн о онова,
к о ето о л т а р ъ т трябва да прави. Така че знайте, че оп­

116
 С ъздаване на свой л и чен олтар

ределено м ож ете да им ате повече о т един олтар в дома

си. Всеки член на сем е й ств о то може да изгради свое соб­
ств ен о дникално п р о стр ан ство - и вярвам, че всеки би
трябвало! Това е един лесен начин да си съ здадете личен,
свещен портал между вас и вашия Божествен Дух.

Какво да поставите върху своя олтар

Какво п о с т а в я т е върху своя о л тар е о т голямо значе­

ние, т ъ й к ат о всеки предм ет вибрира във вас и ак ти ­
вира силата на вашия Дух. Използвайте всичко, ко ето
енергийно резонира с вас и докосва съ р ц ето ви. За някои
хора т о в а може да означава да включат изображение на
някой духовен учител к ат о например Дева Мария, Исус,
някой Възнесен Учител, Буда, Кришна, Вишну, Кали или
Далай Лама. Използвайте изображения или неща, които
наистина ви говорят - онези, които усещ ате в сърце­
т о си. Това е ключът към свързван ето със силата на
вашия Дух - усещането. Така че в допълнение към изобра­
женията на св е ти или вдъхновяващи личности, включе­
т е също так а и снимки на хората, които обичате, к ато
например сем е й ств о то и приятелите ви... дори снимки
на ваш и те домашни любимци м о гат (и би трябвало) да
б ъ д ат поставени на олтара ви.
Изображения и т о т е м и о т природата също може да
резонират с вас и да а к т и в и р ат вибрацията на вашия
Дух. Това може да означава да п о с т а в и т е красиви живи
неща върху олтара си к а т о например току-що набрани
цветя, свежи билки и подправки или купа прясна вода, коя­
т о се подменя ежедневно, за да символизира свещ ените
води на Първоизточника. И зборъ т ви е неограничен.
Друг начин да повиш ите вибрацията си и да се свър­
ж е т е със силата на своя Дух е к а т о добавите някакви
ес т е с т в е н и кристали, особено кварц, към олтара си.
Ч есто отричани о т по-неосъзнатите хора к ат о „глу-

117
 С илата на тво я Д ух
C L - — — "ТЗ

паби Ню Ейдж дрънкулки", кристалите са изключително

мощни живи инструменти, които м о гат да о т с и ч а т не­
гативни връзки, да премахват нездрави енергийни при-
вързаности, да и зч и с тв а т енергийни полета и дори да
усилват личните намерения. Те им ат особена важ ност в
много области днес, включително технологията и меди­
цината, поради св о я та сила и прецизност и р а б о т я т по
Задълбочени начини с ф и н и те енергийни царства.
К ато казах т о в а , не мислете, че тр яб ва да се в т у р ­
н е т е навън и да намерите един 3а олтара си. О т друга
страна, не се изненадвайте, ако някой красив кристал
внезапно бъде привлечен към вас и си намери п ъ т към
ж и вота ви. Може да видите някой кристал в магазина
и да се п о ч у в ств ате привлечени към него или пък някой
приятел може да ви даде един к ат о подарък. Когато се
случи нещо такова, т о е едно забавно напомняне 3а т о в а
точн о колко свързани с т е с Първоизточника. Така че бъ­
д е т е отворени и в и ж те дали ваш ият собствен специа­
лен кристал няма скоро да пресече п ъ тя ви.
Други чудесни предмети, които да слож ите на олтара
си, са п ти ч и те пера, които също изглежда по някакъв на­
чин си проправят п ъ т до вас. П ерата са т о т е м и наДуха
и олиц етворяват Божествения аз в полет. Всички живи
същ ества, особено п ти ц и те, ин туитивн о долавят кога
някой е в процес на трансформация или повишава лична-
т а си вибрация. Те ви подкрепят и у т в ъ р ж д а в ат вашия
растеж и разширение на съзнанието к ат о ви изпращ ат
свои те пера.
Тъй к ат о с ъ т в о р я в а т е активен портал, камбанките,
З в ъ н ч етата и хлопките са други мощни предмети, кои­
т о м ож ете да сложите на олтара си, 3а да повиш ават
ваш ата вибрация и дори да ви помогнат да разш ирите
о т в о р а на портала. С вещ ените ръчни барабани също
им ат силата да ви свъ рж ат с Първоизточника. Използ­
ван ето на т е зи предмети в д ей с тв и тел н о ст призовава
вашия Дух да се прояви, поради к о ето т е са били въведе-

118
 С ъ зд а в а н е н а св о й л и ч е н олтар
с:__—- —
ни 6 почти всички религиозни практики през вековете
3а призоваване на Божествения Дух.
Това е много лично, но исках да споделя още нещо 3а
моя собствен олтар. Обичам да поставям парченце шо­
колад върху него, 3а да ми напомня никога да не забравям
сл ад о стта на ж ивота, независимо как т о й се разгръща
в определен момент. Много древни религии са считали
то зи деликатес 3а свещен и са го ценели високо заради
неговата хранителност и успокояващи свойства. A3 пос­
тавям парченце хубав тъм ен шоколад върху олтара си
к ат о приношение към Божествения Дух в знак на благо­
дарност 3а цялата благост, която П ървоизточникът е
изливал върху мен през целия ми ж ивот. Някой ме попита
веднъж дали накрая изяждам шоколада, но аз никога не го
правя... и н тересн о то е обаче, че т о й винаги сякаш мис­
териозно изчезва.
Освен т е зи примери, ч у в ст в ай т е се свободни да пос­
т а в и т е върху своя о л тар всичко друго, ко ето говори на
Духа ви. Не забравяйте да подбирате смислени предме­
ти , които да ак ти в и р ат портала към ф ин ите царства,
кат о същевременно о т в а р я т съ р ц ето ви 3а енергията
на Първоизточника с ч у вство на благодарност и приз­
н ателн ост 3а вашия ж ивот.

Пристъпване към вашия олтар

П ристъпвайте към олтара така, сякаш влизате през

портала на някое свещено пространство, в ко ето ще из­
л езете о т с в о е т о обикновено състояние на съзнанието
и ще навлезете във ф и н о то царство, к ъ дето ваш ият
Божествен Дух ще се срещне с Първоизточника.
Някакъв ритуал, който да отбележи т а зи промяна в
съ сто ян и ето на съзнанието, е един много полезен знак
3а съзнателния ум да се отдръпне и да позволи на пъл­
н о т а т а на вашия Божествен Дух да излезе напред и да

119
 С илата на твоя Д ух

се слее с Първоизточника. Това може да е нещо толко­

ва п росто к ат о запалването на свещ или на благовонна
пръчица на олтара, или позвъняването с малко звънче.
Тъй к ат о т о в а е ваш ето преживяване и ваш ата връзка,
вие с т е тези, които тряб ва да реш ите какъв ритуал ис­
к ат е да изпълните, за да ак ти в и р ате свещения портал,
в който се г о т в и т е да навлезете.
Имам една клиентка, която измива р ъ ц ете и лицето
си преди да пристъпи към своя олтар. За нея т о в а сим­
волизира ч и с т о т а т а на нейния Дух, оставяйки временно
Зад себе си физическия свят. Друга клиентка изпълнява
красива музика преди то в а, а т р е т а просто всяка с у т ­
рин поздравява своя олтар с едно сърдечно: „Здравей,
О тче! Здравей, Майко!" Ритуалът е нещо, което вие има­
т е свободата да с ъ т в о р и т е к ато ч аст о т т о в а да изис­
кате обратно силата на Духа във вас. П равете онова,
което усещ ате 3а правилно. Понякога може да искате да
пристъпите към олтара си по един начин, а в друг ден
ваш ите чувства и целият ритуал може да се променят.
Това е нормално, така работи Духът. Той е живата, диша­
ща, свята същ ност във вас - т о й не е нещо стати ч н о
или фиксирано. Вашият Дух винаги е г о т о в да комуникира
с вас, така че мислете 3а тази стъпка к ато 3а начин да
Започнете разговора.

Ф <$>

Вашият личен о л тар служи к ато мощен символ на ис­

тинския олтар, къ дето вие се срещ ате с Духа в п р о ст­
р а н с т в о т о на съ р ц ето си. П р ед став ете си т о в а к ат о
свещ ената основа на своя ж и в о т - о т в о р към неограни­
чения, Божествен простор на Вселената. Не насилвайте
т о в а осъзнаване.
П росто допуснете и си го представете, че е така.
Не бързайте и позволете на всяка мисъл или чувство
свободно да се носят в ума ви. О с т а н е т е в т о в а прост-

120
 С ъздаване на свой л и чен олтар

ранстбо толкова дълго, колкото мож ете. Добре е да пра­

в и т е т о в а поне по няколко минути всеки ден. Ако им ате
повече време, о с т а н е т е по-дълго. О съзнавайте дишане­
т о си, к ато диш ате леко и спокойно. П остарай те се да
не сдърж ате дъха си.
Ако се п оч увствате склонни да се помолите, направе­
т е го. Ако ви се прииска да пеете, напявате или да реци­
т и р а т е мантри, т о в а също е добре. Ако ви се прииска
просто да поседите и да релаксирате, или пък да задава­
т е въпроси, направете го. (Ако не се ч у в с т в а т е неловко,
Задавайте въпросите си на глас.)
Да сядате пред олтара и да навлизате в сърдечното
си п ростран ство ежедневно е най-добрият начин да из­
ж и веете силата на своя Дух. С ъздаването на външен
олтар - к ат о средство 3а навлизане във вашия в ъ т р е ­
шен олтар - прави възможно осъ щ ествяването на една
свещена, енергийна промяна в ж и во та ви. Това не е нещо,
което може да бъде разпознато о т интелекта, так а че
пренебрегвайте е го т о си, ако т о се опитва да анализи­
ра какво се случва или да отхвърля в аш ето преживяване
к ато че нищо реално не се случва.
С вързването с Духа възниква посредством отдадено
намерение, молитва, о съ зн ато ст, медитация и въобра­
жение. С повтаряне т о се превръща във ваше е с т е с т ­
вено състояние на същ ествуване. О т д е л е т е време, 3а
да съ зд авате п ространство и да се свъ р звате със своя
Дух пред своя олтар, както външно, така и вътреш но.
Това ще ви помогне да поддържате една здрава връзка с
вашия Божествен истински аз.

Обуздаване на силата на шестте посоки

Един о т начините да т р е н и р а т е да о с т а в а т е съзнател­

ни 3а силата на вашия Дух е да осъзнаете, че вие се къ-
п е т е в море о т духовна енергия. Колкото по-осъзнати

121
 С илата на твоя Д ух

с т е за т ази енергия, толкова по-бързо ще изж ивеете

своята трансформация о т плътно, физическо съзнание
към фино, извисено духовно съзнание.
З а с т а н е т е пред своя олтар и визуализирайте себе си
носещи се в центъра на един енергиен куб в п р о стр ан ст­
в о то . Вижте се обградени о т енергиите и елем ен ти те
на ш е с т т е посоки: север, юг, изток, запад, горе и долу.
Забележете, че всички т е се пресичат в една средна
точка в центъра на съ р ц ето ви. Всички т е п ри теж ават
определена вибрация, една уникална енергийна ч е с т о т а
- жива сила, или Дух - която, ако бъде поканена и при­
зована, носи изцеление и дарове, които вие м ож ете да
получите в съ рцето си.
Р а б о т ат а с Б ож ествен ите сили на ш е с т т е посоки,
докато сед и те пред олтара си, бързо ще повиши ч у в ст­
в и т е л н о с т т а ви към силата на вашия Дух. През остан а­
л ат а ч аст о т тази глава ще ви опиша как да се свърз­
в а т е с Д уховете на ш е с т т е посоки така, както м ои те
учители водачи са ме научили. Моля о тб ел еж ете, че
т о зи процес може, а може и да не резонира с вас, так а че
не бива да се счита 3а правилния или единствения начин.
П росто споделям с вас какво действа при мен в момен­
т а . A3 може да израстна и да се променя с врем ето, а с
т о в а ще се променят и ри ту ал и те и техниките, които
практикувам всеки ден.
Ако вече си им ате редовна програма или процес, които
д е й с т в а т при вас, моля продължете да ги използвате.
Ако си им ате религиозна практика, която ви се стр у ва
правилна, моля използвайте нея. С други думи, следвай­
т е Духа си, 6 което е и целият смисъл на създаването
на олтар. П азете се о т изкушението да повярвате, че
същ ествува само един правилен начин 3а свързване с ва­
шия Божествен аз. T03U ти п мислене е само продължение
на патриархалната традиция на о т с т ъ п в а н е на силата
на външни източници.
Много е вероятно в началото - особено ако т о в а е

122
 С ъ зд а в а н е н а с в о й л и ч е н о лтар
<Г_—
ноба практика - да у с е т и т е много малко или пък абсо-
лю тно нищо. Не позволявайте т о в а да ви обезкуражи.
К ато р а б о т и т е с олтара, вие събуж дате по-фините
царства на с в о е то съзнание, които отначало може едва
да се забелязват. Вярвайте, че ваш ият Дух същ ествува
и ще се свърже с вас, и т о в а ще се случи. Вие определяте
ск о р о ст т а на прогрес чрез с в о е т о собствено ниво на
п остоян ство и о тд ад ен о ст.
Предлагам ви да превърнете целия то зи проект - на
създаване и сто ен е пред олтара ви - 6 нещо, ко ето наис­
тин а обичате и на к о ето наистина се наслаждавате. В
най-лошия случай, ваш ият о л тар е място, к ъ дето може­
т е да успокоите мислите си и да м ед и ти рате. В най-доб­
рия случай, ваш ето сърце ще се отво р и и вие ще изжи­
в е е т е дълбоко свързване със своя Дух, к о ето напълно
ще промени ж и вота ви.
А сега нека преминем към някои о т м о и те съ в ети 3а
работа с енергиите на ш е с т т е посоки на Духа.

И зток

Започнете к ат о об ъ р н ете олтара си така, че да с т е с

лице на изток, когато з а с т а н е т е пред него. Ако т о в а не
е възможно, след к ат о сед н ете пред своя олтар, просто
извърнете т я л о т о си на изток. Ф окусирайте се върху
тази посока и помолете въображ ението си да усети
нейния Дух. Най-мощната енергия, асоциирана с т о в а, е,
разбира се, изгряващ ото слънце. Вижте изгрева с о ко то
на ума си и п о ч у вствай те вибрацията, която т о й носи
със себе си. Ако е възможно, сядайте пред олтара си,
дори само о т време на време, когато слънцето изгрява,
так а че да м ож ете да се свъ р ж ете с най-големия И зто ч ­
ник на жизнена енергия 3а планетата.
Вибрацията на изтока зарежда вашия Дух с нови идеи,
вдъхновения, творчески прозрения, иновации и възмож­

123
 С илата на твоя Д ух

ности 3а ново начало. О б ъ р н ете се към изтока, 3а да

може т ези енергии да докоснат, повлияят и подхранят
Духа ви. И нтуитивно се за п и т а й т е по какви начини ва­
ш ият Дух желае да се придвижи в нови посоки и о с т а в е ­
т е ч е с т о т а т а и вибрацията на изтока да ви осведоми.
О т и д е т е дори още no-надалеч и призовете Духа на
изтока, ако ч у в ст в ат е, че им ате нужда о т изблик на ви-
т ал н о с т или о т прилив на нови преживявания. Помоле­
т е се 3а вълнуващи възможности или преживявания, ако
с т е попаднали в рутина, в задънена улица или в точка
о т ж ивота, къ дето се ч у в с т в а т е невдъхновени. След
т о в а си позволете да приемете енергийното влияние
на изтока, докато т о докосва съ р ц ето ви в служба на
вашия Дух.

Запад

След т о в а насочете вниманието си към Духа на запада.

У сет ет е енергията, ч е с т о т а т а и вибрацията на онова,
ко ето сега е зад вас, и се об ърн ете обратно, 3а да зас­
т а н е т е с лице към него. П р ед ст ав ет е си залязващ ото
слънце, докато се св ъ р зв ате с т а зи мощна жива сила.
Ф окусирайте се върху нейното желание да ви служи
к ат о изтегля енергиите, д ей н о сти те и о б с т о я т е л с т в а ­
т а , които вече не ви служ ат или нямат ст о й н о с т в жи­
в о т а ви. Енергията на запада привлича всички застояли,
м ъртви или безполезни вибрации о т ваш ето енергийно
поле и ги връща обратно на Първоизточника. Тя също
так а спомага 3а освобож даването о т т ъ г а т а и мъката,
т ъ й като т е зи емоции също тр яб ва в крайна см етка да
б ъ д ат предадени на естес тв ен и я п оток на ж ивота.
С прете да мислите и си позволете да у с е т и т е сила­
т а на живия Дух на запада. Какво иска да изтегли т о й о т
вас? Какво в ж и вота ви тряб ва да бъде довършено или
свършено? В кое отнош ение им ате нужда да продължи-

124
 С ъздаване на свой ли чен олтар

me и да започнете да п р и съ ствате 6 своя ж ивот? Не

позволявайте на ин телекта си да направлява т о в а из­
следване, т ъ й к ато т о й пребивава в лявото полукълбо
на мозъка и не може да усети Духа на ж ивота. Това може
да бъде преживяно единствено в дясната ч аст на мозъ­
ка, къ дето го сп о д ств ат въображението и усещането.
Ангажирайте тази ч аст на мозъка си, докато призовава­
т е Духа на запада да премахне всички препятствия, так а
че да м ож ете да продължите да разш ирявате св о е то
пълно автен ти ч н о проявление в естеств ен и я поток на
ж ивота.

Север

След т о в а бавно и с дълбоко дишане и осъзнаване обър­

н е т е т я л о т о и вниманието си към Духа на севера. О т ­
в о р е т е се 3а н еговото мощно въздействие. Забележ ете
колко напълно различна к ато усещане и т о н е тази чес­
т о т а о т ч е с т о т а т а на изтока и запада, всяка о т кои­
т о е жива съзнателна сила във вашия ж ивот. Енергията
на севера предизвиква едно студено изплющяване. Тя ви
пришпорва към действие и ви помага да се задвиж ите в
посока на вашия истински аз.
Енергиите на севера ви в о д ят напред в ж ивота. Тази
вибрация и ч е с т о т а разкрива следващ ата ви стъпка -
следващ ото ви творение. Тя ви удържа в потока и слу­
жи к ат о звезда на възможност, към която да се пресег­
нете. Това е Д ухът на ваш ите мечти, ваш и те желания и
ваш ите намерения. Духът на севера о тразява обратно
към вас кои с т е предназначени е с т е с т в е н о да бъдете,
както напъпилия жълъд о тр азява потенциала на дъба.
Тази енергия резонира в съ р ц ето ви, 3а да ви държи във
връзка с душ ата ви, която копнее да роди по-голямо про­
явление. Тази мощна сила ви държи верни на ваш ата ис­
тина, визия и песен на сърцето.

125
 С илата на твоя Д ух
CL -— " " О

П ризовавайте Духа на севера винаги, когато ч у в ст­

в ат е, че с т е изгубили п ъ тя си. Повикайте го, когато се
съмнявате в себе си или се ч у в с т в а т е о тк ъ сн ати о т
своята с т р а с т . П озволете на Духа да докосне съ рцето
ви и да ви придърпа обратно в центъра - в потока и в
синхрон с вашия истински аз. Нека т ази мощна енергия
разпали вътреш ния ви огън и ви поддържа в движение
напред.

Юг

Духът на юга е к ат о тъм на пещера, символизираща за­

гадка, чудо и дълбочина. Дух на д о б р о та та , почивката
и възобновяването, т о й олицетворява врем ето 3а ме­
дитация, мечтаене и дори сън. М ощ ната енергия на юга
въплъщава в ъ т р е ш н о т о знание и ви призовава да си
спомните кои с т е . Тя ви отдалечава о т непосредствени­
т е външни о б с т о я т е л с т в а и ви о твеж д а в спокойната,
Затъмнена пещера в ъ т р е във вас - на м ясто, където
мисълта спира, ч у в с т в а т а се успокояват и древната
м ъдрост заговаря.
П ризовете Духа на юга, когато знаете, че е време да
се гмурнете по-надълбоко в св о е то човешко пътуване и
да уловите по-дълбокия смисъл на св о и те преживявания.
П озволете на въ зд ей стви ето му в съ р ц ето ви да ви по­
могне да п о ч у в ст в ат е по-голямо осъзнаване и присъст­
вие, разбиране и ч е с т н о с т към себе си. Тази загадъчна
сила ви отправя покана да се завъ рнете към а в т е н т и ч ­
н о с т т а . Тя е Д ухът на исти ната. П овикайте енергията
на юга, когато с т е изгубили връзката си със своя ис­
тински аз и вече не усещ ате своя п ъ т под краката си.
П озволете на то зи Дух да ви върне към вас сам ите и да
пробуди о тн о в о душ ата ви. Търсете силата му, когато
онова, о т к о ето се нуждаете, е покой.

126
 С ъздаване на свой ли чен олтар

Горе

Съхранете фокуса си и насочете вниманието си към

п р о стр ан ств о то над вас. У сетете Духа на небесата, до­
к ато се свъ рзвате със светли ната о тго р е и звезд и те на
небето. Почерпете о т силата на невидимите Бож естве­
ни същ ества, докато т е изливат своята подкрепа и мъд­
р о ст върху т е м е т о ви, най-високата точка на главата
ви, и ви направляват в хода на ж ивота.
Духът на небесата осигурява другари, съдействие,
изцеление, подкрепа, насока, потвърждение и увереност.
О с ъ щ е с т в е т е к о н т ак т с небесата, 3а да н а ч ер т ае те
своя курс, да о с т а н е т е на пъ тя и да се издигнете до
нови измерения. Вслушайте се в т е х н и т е едва долови­
ми послания - усещани в блещукането на някоя звезда, в
промяната на облаците, в ж уж енето 6 уш ите ви и в лю­
б о в т а навсякъде около вас. О т в о р е т е съзнанието си и
помолете Духа о т го р е да ви води по п ъ тя и да ви запази
верни на сам ите себе си през цялото пътуване.
Това царство е сф ер а та на дейност на звездните съ­
щ ества, Духовните лечители, с ъ щ е с т в а т а о т светли­
на, ангелите и възнесените учители. Получете достъп
до тях н ата м ъдрост, к ат о насочите вниманието си към
небесата. П очувствайте п ри съствието им и последвай­
т е т ях н о то любящо ръководство.

Долу

К ато продължавате да навлизате в Божествения поток

на всички посоки, насочете вниманието си към Духа на
Земята. П очувствай те Великата Майка, Гая, Бож естве­
н о т о великолепно същ ество, к о ето осигурява т в ъ р д а ­
т а основа под краката ви. У с е т е т е я в к о с т и т е си, т ъ й
к ато физическото ви тяло е изградено о т нея. О т в о ­
р е т е о ч и те си и сърдечното си п р о стр ан ство и допус­
127
 С илата на твоя Д ух

н е т е в ъ т р е силата й. П о чу вств ай те нейната царстве-

н о ст в природата навсякъде около вас. Разпознайте я
к ат о жив Дух, най-великолепния в човешкия опит.
П озволете на съзнанието си да навлезе дълбоко в Зе­
мята. В центъра на ядрото й има колосална магнитна
сила, която притегля и поддържа ц е л о с т н о с т т а на ф ор­
м а т а на планетата. У с е т е т е т о в а притегляне върху
съ рц ето си.
Ф окусирайте вниманието си върху п л асто в ете о т
кости, погребани в п о л ет ат а й, които носят присъст­
в и е т о на ваш ите предци, както и на всички онези, които
са бродили по Земята преди вас. О съзнайте, че т ех н и т е
кости са се превърнали в прахта, която сега се превръща
в б о г а т а т а почва 3а нов ж и в о т и нов растеж . Н астрой­
т е се към пълната о с ь з н а т о с т 3а нейните дарове, спо­
деляни с вас по всякакви начини. Вдишайте нейния Дух и
б ъ д ете смирени пред величието й.

Достигане до пространството на сърцето

З а с т а н е т е пред олтара си и насочете цялото си съзна­

ние и внимание навътре, до самия център на съ р ц ето си.
Това е свещено пространство, портал, който се о твар я
към неограничения, с в я т Вътрешен аз. Това е то ч к а та ,
в която Духовете на всичките ш ест посоки се срещ ат
и общ уват, к ато идват в т ази специална точка, 3а да
с ъ т в о р я т вашия уникален опит.
Това е м яс то т о , к ъ дето вие напускате триизмер­
ния с в я т на е го т о и изж ивявате своя неограничен, ис­
тински духовен аз. В п р о с т р а н с т в о т о на съ р ц ето вие
п р е с т а в а т е да б ъ д ете ограничавани о т врем ето или
п р о стр ан ство то , о т сво ята история или семейство,
о т минали или настоящи о б ст о я т ел ст в а . Всичко т о в а
изчезва. Това са ваши преживявания, но не и ваш ият ис­
тински аз.

128
 С ъздаване на свой л и чен олтар
О . —' о

П осредством дишането, ф окусирайте вниманието

си върху т о в а да навлезете дори още по-надълбоко в
п р о с т р а н с т в о т о на съ р ц ето си. С всяко вдишване си
представяй те как се в ъ р т и т е ли в ъ р т и т е , точн о к ато
че ли с т е струя вода, която се о т т и ч а със спираловид-
но движение по канала. С в ъ т р е ш н о т о си око наблюда­
в а й т е как съзнанието ви се придвижва по т о зи начин,
докато накрая попадне в самия ц ен тъ р на съ р ц ето ви и
се о твори към един безкраен, неограничен с в я т о т дру­
га т а страна.
Не се притеснявайте, ако т о в а разширено усещане
3а същ ествуване не възникне още първия п ъ т, когато
се о п и т а т е да навлезете в п р о с т р а н с т в о т о на сърце­
т о си. П росто се фокусирайте в центъра на сърцето
си и си позволете да преж ивеете каквото и осъзнаване
да възникне. О с т а н е т е тихо в т о в а про стр ан ство 3а
няколко минути, к ато не забравяте да се о тп у ск ате, ди­
ш а т е и вслуш вате.

Ф ф

Ако всеки ден прекарвате време пред вашия олтар

кат о ч аст о т сво ята духовна практика, вие ще устано­
в и т е толкова силна връзка със своя Дух, че в действи­
т е л н о с т ще б ъ д ет е в състояние да усещ ате неговата
по-висша, по-спокойна вибрация. Красивата енергия, коя­
т о създавате, когато м ед и ти р ате там , леко и лесно ви
притегля във вашия Дух.
Скоро ще о т к р и ет е, че с нетърпение очаквате да
сед н ете пред олтара си. Тъй к ат о т о й служи к ато ваше
удобно м ясто 3а среща с Духа, поддърж ането на кон­
т а к т с вашия Божествен истински аз вече не изглежда
толкова трудно.
Вие успешно с т е започнали п ъ т у в а н е то през първи­
т е два етап а - пробуждане и бавно откриване на своя
Дух. Вие полагате усилие к ат о инкорпорирате онова, кое­

129
 С илата на твоя Д ух

т о научавате, в своя ежедневен ж ивот. По то зи начин

създаването на ваш собствен о л тар е изиграло ролята
на е с т е с т в е н трамплин към т р е т и я е т а п о т ваш ата
трансформация: предаването ви на вашия Дух.

<$> <$> <$>

130
 Пеша глава
С— —ТГЗ

Трети етап:
Предаване на своя Дух

Т р ети ят е т ап о т трансф орм ацията е да се предадете

на своя Дух. Това означава преминаване о т в ъ д парам ет­
р и т е и привидната сигурност на ваш ето его и поверя­
ване на ваш ето благополучие на загадъчното, неограни­
чено ц арство на интуицията. Това позволява на С ветия
Дух във вас да ви задвижва, да взема ваш ите решения, да
установява ваш и те ценности и п ри оритети и да пред­
приема непосредствени действия в ж и во та ви.
П редаването ви на вашия Дух показва, че вие най-на­
края осъзнавате, че ваш ето его има изключително огра­
ничена, ако изобщо има някаква, реална сила и ви пречи да
се ч у в с т в а т е в покой или да реализирате своя п отен ­
циал. Д окато о т една стран а е т а п ъ т на откриване е
крайно необходим за процеса на трансформация, о т дру­
га стран а д окато вие не се предадете на своя Дух и не
му позволите да поеме контрол над ж и во та ви, онова,

131
 С илата на твоя Д ух

к о ето с т е научили, няма да има никакво значение. Вие ще

о с т а н е т е уловени в с в е т а на илюзията, борещи се да
Запазите крачка преднина пред сво и те страхове.
Когато с т е гото ви да се предадете, вие с т е го то ви
да приложите онова, ко ето с т е научили във ф а за т а на
откриване, и да позволите на своя Дух да ви движи през
ж ивота. П редаването ви на вашия Дух отначало може да
бъде нещо т в ъ р д е голямо 3а проумяване и е възможно да
се п о ч у в ств ате така, сякаш с т е помолени да направите
луд скок в бездната. Това е скок... но не в бездната. Вие
п р и стъ п вате в потока на ж и в о та и на пълната подкре­
па на Вселената. Когато се предадете, вие осъзнавате,
че онова, което знаете, не е всичко, к о ето може да се
узнае, че онова, което възприемате, не е задължително
точн а картина на с в е т а и че онова, ко ето мислите 3а
възможно, не е всичко, к о ето наистина е възможно. Така
че вие се о т в а р я т е към Вселената да ви помогне - да ви
покаже друг, по-добър начин на ж ивот.
На някои то зи етап им се стр у в а к ато см ърт на его­
т о . Той не е то ва. Той е по-скоро понижаване. Както съм
казвала по-рано, его т о само по себе си 3а повечето хора
не е истинският проблем. Обаче да се разчита на е го т о
да върши работа, която т о по принцип не е подготвено
и ком петентно да върши, е истинският проблем. Егото
е един допускащ грешки, ограничен апарат, който намира
решения о т една отбранителна и изопачена гледна т о ч ­
ка, обикновено отвеж дащ и ви в греш ната посока. Све­
т и я т Дух, о т друга страна, ви позволява пряк достъп
до к в ан т о в о то поле на всички възможности. Именно
чрез вашия Дух ви се разкриват най-любящите решения,
вдъхновени прозрения и дълбоки лични изцеления. Да се
предадете означава да освободите, да п р естан ете да
препречвате собствения си п ъ т и да им ате вяра. Това
с т а в а по-лесно, когато п о сти гн ете по-голям синхрон със
своята най-истинска природа на Божествено същ ество.
В мига, в който се свърж ете със своя истински аз, до-

132
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух
О

беряването на Вселената престава да бъде плашещо и

Започва да би се струба естеств ен о .
П редаването би на вашия Дух рядко ст аб а чрез е 9‘
но-единствено решение, мом ент или събитие. Дори ако
напълно изберете да изпуснете контрола, все още би
предстои да разруш ите навика си да ж и веете о т у м ст­
вен ата нагласа на его то , както с т е били научени.
Да се предадете на Първоизточника к ат о Бож ест­
вени съ щ ества изисква значителна практика и искрено
намерение. Помнете, че е г о т о не се отк азва лесно о т
силата си и най-вероятно ще окаже съпротива.
Реалистично погледнато т о зи процес се осъщ ествя­
ва на етапи, ден по ден, не наведнъж, к а т о започнете
да разруш авате навика си да р а зч и т а т е единствено на
своя рационален ум 3а насока. Да се предавате съзнател­
но всеки ден е единственият начин да се трансформира­
т е напълно. Може да отнем е седмици, месеци или дори
години преди ваш ето его наистина да се предаде и да се
довери на Първоизточника. И все пак, когато т о в а се
случи, ж и в о т ъ т с т а в а чуден.
Поканата да намалите х в а т к а т а на е г о т о ви се предс­
т а в я по много начини, както малки, така и големи, през
всеки един ден. Но всеки п ъ т, когато се предадете, ре­
з у л т а т ъ т е толкова положителен, толкова изненадващ
и толкова по-добър, о тколкото е г о т о ви само по себе
си би могло да го съ твори и преди да се у с е т и т е , с т а в а
очевидно, че да се синхронизирате с вашия Дух е единст­
веният здравомислещ начин да се живее. Всяко усилие,
което правите - всяко предизвикателство, пред ко ето
се изправяте и ко ето преодолявате - винаги ще ви се
отплаща. Д ухът изцелява всеки и всичко, всеки път.
П редаването ни на Духа е неизбежно 3а всички нас
през т о зи голям трансформационен цикъл на Земята. В
крайна см етка ние тр яб ва да приемем сво ята Бож естве­
на същ ност и да започнем да черпим о т своя Дух. Това
може да отн ем е години или дори няколко ж ивота. Онези,

133
 С илата на твоя Д ух

които по каквато и да е причина о т к а з в а т , накрая ще

трябва да признаят, че тех н и ят начин не работи. По-
добно на батерия, която се изтощ ава, наш ата ограни­
чена лична енергия намалява и свършва, освен ако не се
включим към някакъв Източник. Ние всички стигам е до
осъзнаване на ограниченията на е го то , т ъ й к а т о т о в а е
целта на п ъ т у в ан е то на наш ата душа на Земята.
С т еп е н т а на т р у д н о с т на ваш ата трансформация
Зависи о т вас. Вашата способност да изпускате контро­
ла може да съставлява постоянно допускане или напрег­
н а та съпротива. И в единия, и в другия случай ваш ето
его никога няма да вземе надмощие над Духа ви.

Свирене на табла

Имам един приятел на име Бен, който е прекрасен бара-

банист и свири повече о т 20 години. Каза ми, че умения­
т а му идват е с т е с т в е н о и не изискват о т него някакво
мислене или осъзнаване. Той п росто усеща музиката и
бие с нейния ритъм. През годините свирил в различни
състави и т а л а н т ъ т му се развил, но не си спомнял вре­
ме, когато да е трябвало наистина да се фокусира или
работи над т о в а. То било просто нещо, ко ето правел.
Тогава Бен отиш ъл в Индия, к ъ дето му се случило да
чуе изкусен индийски музикант да свири на древен вид
барабани, наречени табла (двойка ръчни барабани, които
са с различен размер и произвеждат различен тембър), и
т о й бил толкова развълнуван о т изпълнението, че т о
почти го докарало до сълзи. Той бил хипнотизиран и на­
влязъл в подобно на тр ан с състояние. Това било различ-
но о т всяко друго музикално преживяване, ко ето някога
бил имал, било т о докато свирел или д о като слушал.
Таблата проговорила на душ ата му и пробудила нещо
в него. Усещането било к ато за завръщане у дома. Той
незабавно разбрал, че иска да съ тво р и т ази музика за

134
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух

себе си. Така че когато Бен се завърнал 6 Чикаго, си купил

красива двойка барабани табла о т един магазин 3а све­
то в н а музика и седнал да свири на тях, веднага щом се
прибрал в къщи. Независимо какво опитвал обаче, т о й
не успял да пресъздаде звуците, които индийският му­
зикант бил изсвирил. Всичко, к о ето знаел 3а свиренето
на барабани - всеки е с т е с т в е н импулс, всяка техника -
напълно се провалили в т о в а да и зт р ъ гн а т каквото и
да било подобие на музика о т т е зи странни барабани.
Начинът, по който т о й бил свикнал да свири, п росто не
работел (а т о й умеел да свири на много различни видове
ударни инструменти).
За първи п ъ т Бен не можел н и то да импровизира,
н и то да имитира. Той дори не можел да научи себе си как
да свири на т е зи барабани, както бил правил много пъти
6 миналото. Те изглежда имали различен набор о т прави­
ла, а т о й си нямал и идея какви са т е . Не знаел о тк ъ д е да
Започне. Таблата говорела на напълно непознат език.
Бен бил шокиран и обезкуражен о т т о в а неочаквано
препятствие. Той не очаквал, че т о в а ще изисква особени
усилия о т негова страна и със сигурност не бил мислил,
че същ ествува възмож ност изобщо да не е в състояние
да свири на тях.
Бен осъзнал, че ако иска да свири на т о з и инстру­
м ент, ще трябва да започне съвсем отначало. Трябвало
да стан е начинаещ к о ето означавало да забрави всичко,
което вече знаел 3а перкусията. Това било значително
предизвикателство 3а н его во то его. Дори трябвало да
си намери учител и да отделя време да практикува. Но
вече бил толкова з а е т . Сторило му се, че т о в а изисква­
ло много повече работа, о тко л к о то си струвало, так а
че т о й се о ттегл и л 3а известно време и оставил бара­
баните да с т о я т в ъгъла, замлъкнали.
След к ато д е в е т месеца игнорирал (или поне се о п и т­
вал да игнорира) т а б л а т а , е г о т о на Бен се успокоило дос-
т а т ъ ч н о , 3а да може о т н о в о да усети как Д ухът му го

135
 С илата на твоя Д ух

подтиква да свири на тях. Той знаел, че именно е г о т о му

го възпира да се впусне в преживяването, ко ето сега го
Зовяло. Не искал да бъде начинаещ ученик. Определено
не искал някой да му показва как да прави нещо, к о ето
т о й вече знаел как да прави. ,/\з съм добър барабанист",
казвал си той . „Защо да се подлагам на напрежението да
се опитвам да науча това? Без ЯРУго няма да използвам
таблата. Нямам място, където да свиря на нея. Какъв е
смисълът?" И разговорът продължавал по то зи начин в
главата му. И все пак, колкото и убедителни оправдания
да си измислял, т е някак си не изглеждали верни. Жела­
ни ето му да свири не си отивало, е г о т о му п росто го
потискало и заглушавало.
И тогава един ден, след к ато Бен се бил насладил на
една необичайно спокойна сутрин, т о й вдигнал очи о т
компютъра си и т а б л а т а сякаш му намигнала. Тя сякаш се
опитвала да му каже нещо: „Хайде, Бен. Време е да се нау­
чиш. Не се страхувай. Отвори сърцето и ума си и навлез
в непознатото."
Внезапно всички негови оправдания изчезнали. Нещо в
него се разтворило. Той се почувствал готов! Егото му
най-после мълчало и т о й чувал как Духът на т а б л а т а го
Зове, точно както го бил призовал първия п ъ т, когато я
чул в Индия. В то зи момент т о й се предал и казал „да".
Престанал да отбягва онова, за ко ето съ рцето му коп­
неело, и вм есто т о в а решил да пристъпи към него. Какво
имал 3а губене?
Бен намерил стр ах о тен учител - един о т най-добри­
т е в с в е та - и започнал трудния процес на учене. Той
напредвал много бавно и всеки урок бил във всяко о т ­
ношение предизвикателство 3а неговото търпение,
о тд ад ен о ст и его. Имало дни, в които трябвало да се
упражнява да произвежда един-единствен звук, о тн о во и
отново, по 45 минути или повече. Само един звук. Уроци­
т е му изисквали т о й да внимава 3а всичко, което прави с
р ъ ц ете и п р ъ ст и т е си, о т т о в а къде ги поставя върху

136
 Т р е т и е т а п : П р е д а в а н е н а с в о я Д ух
d- '- " О
барабаните до т о в а колко силно трябва да замахне с к и т ­
ката си, 3а да произведе определен тон, например. Нищо,
свързано с то зи процес, не е автом атично, или поне не
още. Иска се огромно фокусиране, осъзнаване и намере­
ние о т негова страна, за да постигне и най-малък успех.
Все още има дни, когато се чуди защо си прави труда да
се занимава с това.
Но т о й си прави труда. Вдъхновява го да тренира ума
си да работи по нови начини. И всяка победна нота, коя­
т о произвежда на т аб л ата, колкото и малка да е, го кара
да се ч увства така, сякаш току-що е спечелил златен
медал. Най-вече усилията му носят огромно удовлетво­
рение на Духа му. Колкото повече т о й предава е г о т о си,
толкова no-жив и радостен се ч увства - не само по о т ­
ношение на т аб л ат а, но и по отнош ение на всеки аспект
о т ж и в о та си.
Когато се упражнява, Бен престава да мисли и п росто
преживява инструм ента. Умът му притихва. Миналото
и бъдещ ето изчезват и т о й се ч увства вечен. Дисципли­
н а та му го възнаграждава с душевно удовлетворение,
к а т о дава глас на неговия разгръщащ се Дух. T03U вид
ползи не м о гат да б ъ д ат измерени във физическия, осно­
ван на е г о т о свят.
Бен все още не е в състояние да свири д о статъ ч н о
добре 3а пред други и е още много далеч о т т о в а да бъде
в състояние да изкарва пари к а т о свири на барабаните
при сегаш ното ниво на уменията си. Ако опита, най-мно­
го да бъде посрещ нат с намръщени вежди и любопитни
Забележки. Усилията му са изцяло лични, както са и награ­
д ите.
Точно поради т о в а то зи процес толкова много си
струва. Бен прави онова, ко ето неговият Дух иска о т
него, а не някой друг, и полага дисциплината и усилията,
които т о й му налага, независимо о т основаващ ите се
на е г о т о му възражения. Егото му не иска да изпусне
сво ята сила, так а че все още постоянно го подтиква да

137
 С илата на твоя Д ух
с ~ ~ —' О

се откаже. Но т ъ й к ат о Бен е направил избора да д ей ст­

ва в с ъ о т в е т с т в и е с желанието на Духа си, усилията на
е г о т о му да го отклони са станали слаби и б езр езу л т ат ­
ни, както и учудващо лесни 3а пренебрегване.
К ато следва Духа си, Бен бива едновременно предиз­
викван и подхранван о т с в о е то преживяване. Когато
работи по ежедневните си уроци, т о й се ч у вства при­
съ стващ и напълно жив. О станалият с в я т изчезва. Всич­
ко, ко ето остава, са н еговото намерение, неговият Дух,
Д ухът на т а б л а т а и Д ухът на музиката. Той открива, че
всички т е са проявления на едно и също нещо, ко ето е
любов. Ако не бяха неговите големи усилия, т о й никога
не би придобил т о в а дълбоко, обширно съзнание 3а себе
си и ж ивота.

Осъществяване на промяната

За да се осъщ естви преходът към един изпълнен със

сила, основаващ се на Духа ж и во т са нужни внимание,
дисциплина и практика. В повечето случаи онова, което
се получава лесно или дори ви се струва „естествено",
не е в синхрон с вашия истински аз. За да се премине о т
е го т о към Духа се изисква голяма промяна в ж ивота ви
- да промените сво и те приоритети и ценности, как пре­
карвате врем ето си, вътреш ния си диалог, своя фокус,
доколко с т е на разположение на другите и доколко с т е в
състояние да предадете контрола. Това са нещ ата, кои­
т о налагат усилия о т ваша страна.
Ако искате да ж и в еете в своя изпълнен със сила Дух,
имайте предвид, че т о в а може да бъде много различно
о т начина, по който с т е свикнали да ж ивеете. То опре­
делено ще изисква о т вас да и зо с та в и т е н асто ящ и те
си навици и да си съ зд ад ете нови. Вие знаете, че т о в а е
възможно, но само ако положите големи усилия, 3а да го
направите.

138
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух
"О

Помислете над следното: Да ж ивеете о т Ддха си е

к ат о да се учите да свирите на инструмент, с всички
нови правила 3а правене на музика. Правилата 3а правене
на музика на основаващия се на е го т о с в я т започват с:
„Живей 3а чуж дото одобрение." Изпълнените със силата
на Духа правила започват с: „Живей 3а своето собствено
одобрение и бъди готов да понесеш дискомфорта на чуж­
дото неодобрение." О сноваващ ите се на е г о т о правила
продължават с: „Не променяй нищо, т о в а е опасно." Из­
пълненото със силата на Духа правило е: „Прегърни про­
мяната. Приветствай я. Тя е естествена и здравословна
и носи израстване." О сноваващ ото се на е г о т о правило
е: „Бъди отговорен и изпълнявай своя дълг. Ако онова,
което правиш, не носи пари или не служи на някаква прак­
тическа цел, то гав а т о е загуба на време." Изпълненото
със силата на Духа правило е: „Ако то те зове, говори
на твоята креативност, разкрива твоя най-истински аз,
почита твоята истина, отваря сърцето ти и те предиз­
виква да израстваш, тогава то е най-важното нещо, кое­
то можеш да правиш на света."
Егото иска нещ ата да б ъ д ат бързи, предсказуеми и
лесни. Ако се налага някаква промяна, е го т о ще направи
всичко, 3а да я спре. За е г о т о промяната означава опас­
н о с т или дори см ърт. Рационалният ум разчита на мина­
л о т о да го направлява в настоящия момент, а промяна­
т а означава, че миналото е неприложимо понастоящем.
П арадоксът е в то в а, че щом започнете да приемате
промяната и да б ъ д ет е творчески вдъхновявани о т нея,
ваш ето его се успокоява. То се съпротивлява на промя­
ната, докато т я се случва. След т о в а съ п р о ти вата спи­
ра и ваш ият Дух взема надмощие.

139
 С илата на твоя Д ух
С . —' —"О

Задаване на въпросите

А сега и звадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху следващ ите въпроси и пока­
н е т е своя Дух, своя най-истински аз, да отговори на все­
ки о т тях. Д айте си д о ст ат ъ ч н о време, 3а да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

• Каква нова творческа изява или възмож ност

3а учене ви призовава? Например, да свирите
на нов инструм ент, да в зем ете уроци по пеене,
да се запиш ете на курс по рисуване, да о т д е л и т е
време 3а духовно уединение, да научите нов език,
да о т и д е т е на скално катерене, да се запиш ете
на курс по дигитална ф отограф и я или да пиш ете
поезия?
• О т колко време усещ ате т о зи импулс или подтик?
Седмица, месец или дори години? О тк ъ д е мислите,
че идва той?
• Вслушвате ли се в т о зи импулс и следвате ли го?
Ако да, пред какви предизвикателства ви изправи
това?
• Какви о т п л ат и преживявате о т то ва,
че следвате импулса на Духа си?
• Какво е усещ ането да се о т в о р и т е 3а изследване
на нови възможности, м еста, хора, неща и дори
части о т ваш ата собствена природа?
• Ако не следвате т е з и импулси о т Духа, какви
причини и зт ъ к в а т е пред сам ите себе си, 3а да
не го правите? Правдиви ли ви се с т р у в а т те?
• С тр ах у вате ли се да промените или объркате
нещата? Какво ви плаши най-много?

140
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух
___ - " - " О

• Какво е усещ ането да се о п и т в а т е да попречите

на нещ ата да се променят? (О п и тай те се
да б ъ д ет е възможно най-детайлни.)
• Как ви кара да се ч у в с т в а т е ваш ият избор да
каж ете „не" на своя вътреш ен Дух? Заредени?
Сковани? (О тново, б ъ д ет е колкото се може
по-детайлни.)
• Ч удите ли се какво би могло да направи за вас
т о в а да каж ете „да" на п од ти ц и те на своя Дух?
П озволявате ли си да се замисляте за подобни
неща?

След к ато запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете
с една-две въздишки, за да ви помогнат да се отпусне­
т е . Успокойте ума си и слушайте. Какво ви подтиква
или насърчава да направите ваш ият Дух? Ж елаете ли да
оп и тате?
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото напре­
жение да си о т и д е и просто бъдете за минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Н асладете се на спо­
к о й ств и ето да сед и те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П о чу вств ай те т ази вибрация на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в с т в а т е . Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това
с т е исти нски те вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Проявете своя Дух

И зберете всеки ден да следвате по един творчески им­

пулс или подтик, възникващ о т вашия Дух. Колкото е по-

141
 С илата на твоя Д ух

прост, толкова по-добре. Това може да е нещо толкова

елементарно к ато да си драскате в някой скицник по 15
минути всеки ден, или нещо толкова амбициозно к ат о да
се запиш ете на уроци по чужд език, които се провеж дат
редовно. Тъй к ато т о в а включва въвеж дането на нещо
ново във вашия ж ивот, в замяна се о т к а ж е т е о т един
навик или практика, които упражнявате в момента, но
Знаете, че наистина нямат с т о й н о с т 3а вашия Дух.
Например е г о т о ви може да има навика да гледа нови­
н и те всяка вечер, но к ат о правите т о в а вие с т а в а т е
смутени и тревожни. М ож ете да п р е стан ете да гледа­
т е новините и вм есто т о в а да о т и д е т е на урок по чужд
език. Или навярно им ате навика да влизате в и н т ер н ет
всеки ден, 3а да проверявате Фейсбук стр ан и ц ата си
или да сърф ирате из м реж ата без определена цел, след
кат о си проверите електронн ата поща. И все пак т о в а
ви отнем а о т 20 до 40 минути всеки ден (ако не и пове­
че). Зам енете по-голямата ч аст о т врем ето, ко ето пре­
карвате в и н тер н ет, с някакво творческо усилие.
Може да ви се стр у в а невъзможно да намерите вре­
ме и ваш ето его със сигурност ще се възпротиви, но
го направете независимо о т т о в а. Не се поддавайте на
възраженията на его си и се впуснете в преживяването
с колкото се може по-малко негативни вътреш ни раз­
говори. Б ъдете нащрек 3а възможния саботаж , който
м ож ете да срещ нете, и се п о д г о т в е т е 3а него. Не се
б о р ете с него обаче, просто го игнорирайте. Следване­
т о на своя Дух си стр у в а първоначалното неудобство.
О п и т ай т е т о в а в продължение на 40 дни и ви ж те как
ще се почувствате. Помнете, че т о в а е минималното
количество време, к о ето е необходимо, 3а да се у с т а ­
нови нов навик. Забележ ете как се ч у в с т в а т е , когато
д авате п ри ори тет на Духа пред е го т о си.

142
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух

„Н ека красотата, която обичате,

бъде това, което правит.
Ита ст от ици начини да се коленичи
и да се целунедет ята.“
- Р у м и (п р е в е д е н о о т К о л м а н Б а р к с )

Тайно смъртно желание

Ерик винаги е бил ст р ах о т ен човек. Всеки го обича. Ако

някой някъде имал проблем, т о й веднага бил на разполо­
жение да помогне. Хората о т целия малък град, къ дето
живеел, мд се възхищавали и го уважавали. Никой не по­
дозирал, че т о й си има тайна. Не можели. Какво щели да
си помислят? Това щяло да развали всичко. Така че т о й с
години не си я признавал - дори на самия себе си.
Преди 26 години Ерик се оженил 3а своята ученическа
любов. Сега след врем ето, през к о ето му се родили ч ети ­
ри красиви дъщери, т о й мълчаливо страдал о т дълбока,
постоянна депресия. Той търпял онова, ко ето чувствал,
че отдавна се е превърнало в стерилен, ум ъртвяващ ду­
ш а т а му, лишен о т секс брак. Той не обвинявал съпруга­
т а си 3а начина, по който се били изродили нещ ата меж­
ду тях. Ако изобщо винял някого, т о в а бил т о й самият.
На хартия Сара била най-добрия партньор, който
човек може да има. Къщ ата им била безупречна и т я се
грижела 3а дъщ ерите им както изпълнителен директор
надзирава любимия бизнес. Всичко било добре ръководе­
но и д ец ата им били подкрепяни във всяко отношение.
О т домаш ните и дрехите 3а училище до извънучилищ­
н и те дейности и събиранията на М ом ичетата Бойскау-
т и , Сара се справяла с всичко к а т о шампион. Ерик бил
благодарен, че не трябвало да се занимава с никое о т
т е зи неща. Той вярвал, че нямало да знае как да го напра­
ви и считал жена си 3а м а е с т р о т о на всички свързани с
дома неща. Той п росто не можел да проумее кога точн о

143
 С илата на твоя Д ух

връзката им толкова се изгубила и честно казано, не бил

сигурен дали иска о тн о в о да я намери.
Р а б о т а т а на Ерик била друг източник на мълчаливо
отчаяние. Той имал бизнес за изработка на знаци, който
бил наследил о т баща си. Бизнесът бил доходен и т о й це­
нял служ ителите си. Не бил свързан и с много стрес. Но
т о й п росто го мразел и се чувствал зле о т то ва, че се
чувства по т о зи начин. Той определено не би си признал
как се чувства. Много хора, особено сем е й ств о то му,
без 9РУ20 т в ъ р д е ч ест о му напомняли как трябва да е
благодарен, че има надежден доход, особено когато т о л ­
кова много други хора са без работа. Освен т о в а биз­
н есъ т му позволявал да осигурява добре близките си, с
което т о й се гордеел.
Между празния брак и неудовлетворяващ ата рабо­
т а , ж и в о т ъ т на Ерик ставал все по-потискащ и по-по-
тискащ. Той ч ест о избягвал р а б о т а т а си и протакал не­
щ ата, които трябвало да свърши в къщи. След т о в а пък
изпадал в противоположната крайност и се нахвърлял
на св о и т е трупащ и се о тго во р н о сти в о п и т да компен­
сира 3а врем ето, к о ето бил пропилял. Независимо как оп­
равдавал т о в а или колко силно се опитвал да го отрече,
т о й се чувствал уловен в капан. Но не си позволявал да
мисли много за т о в а. Негов дълг било да продължава на­
пред. В крайна сметка, т о й бил отговорен. И въпреки
то в а, колкото по-големи ставали дъщ ерите му, толкова
по-трудно му ставало да разбере защо трябвало да бъде
толкова отговорен.
Той напускал или по-точно бягал о т домашния си жи­
в о т при всеки възможен случай, к ат о се занимавал с рис­
кови, повдигащи адреналина спортове, к ат о скално ка­
терене, състезания по ски спускане и високоскоростни
мотоциклетни преходи по стръмни извънградски хълмо­
ве. Той бил г о т о в да прави какво ли не, за да подтисне
ч у в с т в о т о 3а безизходност и гняв, ко ето кипяло в него.
И докато се опитвал да избяга о т сво ята неудовлет-

144
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух

бореност, т о й се чудел как може да се ч у вства толко­

ва лош, въпреки усилията си да върши нещ ата толкова
„правилно" - поне според правилата, които му били да­
дени о т род и тели те му, църквата и кой ли още не. Те
просто се подразбирали и т о й ги спазвал.
Един ден Ерик претърпял ф атална к атастр о ф а. До­
кат о карал м отоциклета си с мълниеносна скорост по
един черен п ъ т заедно с един приятел, предното му ко­
лело се спукало о т неочаквана дупка и гръмнало, к ато
го изхвърлило на 15 м етр а във въздуха. Той се приземил
върху главата и рам енете си. Ударът причинил спукване
на главна артерия във в р а т а му.
Това е то, помислил си т о й почти с облекчение, дока­
т о лежал кървящ на зем ята. Ще умра. Той бегло си спом­
нял, че го извели о т долината с хеликоптер и го закарали
в една болница наблизо. О стан ал о то го пропуснал и из­
паднал в безсъзнание.
Ерик не умрял, макар че според лекарите му би т р я б ­
вало. Вместо то в а, т о й к ат о по чудо бил о тн о в о съеди­
нен в едно цяло и въ рн ат към ж ивота, който тайн о му
се искало да напусне. Точно то гав а го налегнала най-голя­
м ат а му болка. Той повече не можел да избяга о т нещас­
т и е т о си, както се бил опитвал да направи преди то ва.
Сега вече не можел дори да си тр ъгн е о т него. Можел
само да лежи в леглото и да мисли за ж и во та си - или да
пие много болкоуспокояващи, за да го забрави, но т е му
причинявали изключително силно гадене, т ак а че т о в а 6
д ей с тв и тел н о ст не било вариант. Той трябвало да се
изправи лице в лице с ч у в с т в а т а си, а т о в а го плашело
повече о т всичко друго.
Тялото на Ерик се възстановило с врем ето, но в ъ т ­
реш ната му борба продължила. Да забави и дори да спре
нещ ата и да бъде принуден по цял ден да мисли за настоя­
щ ата си ситуация било болезнено трудно. Тогава един
ден т о й дочул разговор между две жени относно идеята
За Духа на човека. Той бил едва доловим и все пак доста-

145
 С и л а т а н а т в о я Д ух
<d О

тъчно силен, 3а да го накара да забележи. Ерик дори не бил

сигурен какво означава думата, так а че я потърсил в Гу-
гъл и научил, че т я идва о т латинското spiritus, или „дъх",
и се отнася до нематериалното тяло на човека.
„Нетелесното" - онази част, която не е моята кожа и
кости. Не е дори мозъчното вещество в главата ми, по­
мислил си той. Интересно. Никой през живота ми никога
не е говорил 3а това...
В мига, в който Ерик отворил в р а т а т а към Духа,
нещо в него се пробудило. Той инстинктивно знаел как­
во е т о . Това било усещ ането, о т ко ето бил бягал през
всичките т ези години. Това бил Духът му, който го бил
преследвал, опитвайки се да привлече вниманието му. И
3а негова изненада онова, о т к о ето т о й се страхувал,
бил неговият собствен аз.
О блакът на депресията му леко се разсеял и бил заме­
нен о т завладяващо лю бопитство. Подобно на д етек ­
ти в, който е открил ключ 3а т аен сандък със съкровище,
т о й отключил съ рцето си и решил да го изследва. Д ухът
му го чакал там , 3а да се срещне с него. Ерик поел дълбоко
дъх и 3а първи п ъ т о т години действително о съ щ ест­
вил кон такт. Усещането било истинско и непресторено
и, слава Богу, хубаво.
„Защо толкова се страхувам от Духа си?" чудел се
т о й с дни и седмици след то ва. Малко по малко о т го в о ­
р ъ т му се разкрил. Причината била, че неговият Дух раз­
кривал истината, че ж и в о т ъ т му е изкуствен. Човекът,
3а когото т о й се представял пред с в е т а - онзи, когото
всички обичали и аплодирали - не бил този, който т о й
наистина бил о т в ъ т р е . Той бил един актьор, измамник.
Той осъзнал, че много отдавна се е отрекъл о т своята
истинска природа, 3а да се харесва на останалите.
Ерик се вслушал дори още по-надълбоко в съ р ц ето
си като медитирал, практикувал йога, забавял нещ ата
и излизал на възстановителни разходки. Д окато правел
то ва, т о й разговарял с Духа си и внимателно се вслуш-

146
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух

бал за указания, за някаква насока относно т о в а как да се

почувства по-добре. С врем ето неговият Дух му показал
как т о й извършва повечето о т д ей ств и ята си автома-
тично - без 9а се Заллисля (и дори без 9а иска 9 а се Зами‘
ели), и най-вече, без каквото и да е зачитане на самия
себе си. Той сякаш изпълнявал ролята на супер герой с
вълшебно наметало, ко ето си слагал веднага, щом някой
призовял за помощ. В началото му харесвало внимание­
т о , т ъ й к а т о т о в а го карало да се чувства специален и
Значим. Но сега т о й се чувствал само задушен и уловен
в капан о т сво ята персона.
Чрез своя Дух Ерик интуитивно схванал, че е преста­
нал да допуска съпругата си до себе си, т ъ й като не му
харесвало да се чувства близък с нея. Това го карало да се
чувства т в ъ р д е уплашен, тв ъ р д е уязвим, т в ъ р д е близ­
ко, 3а да му е комфортно. Те били к ат о актьори в пиеса,
наречена Брачен Живот, и когато пиесата преминала о т
т о в а към Семеен Живот, т о й изгубил главната роля. О т ­
крил, че вече е на заден план и т о в а не било забавно или
удовлетворяващ о - поне не и по начина, по който т о й
решил да играе ролята си.
Колкото повече слушал Духа си, толкова по-уплашен и
все пак по-облекчен се чувствал Ерик. Бил уплашен, т ъ й
к а т о знаел, че не може да продължава да живее в лъжа,
но също так а не знаел как да отм ени онова, к о ето из­
глеждало така т в ъ р д о установено. Облекчението, кое­
т о изпитвал, се дължало на т о в а, че сега поне се ч у вст­
вал истински и не му се налагало да крие сво ята тайна,
поне не о т себе си.
На няколко пъти му се приискало да о тр еч е всичко и
да се върне към нещастния, несъзнателен ж ивот, който
живеел преди к а т а с т р о ф а т а . И все пак знаел, че не може
да го направи. В онзи ж и во т т о й бил един м ъ р тъ в човек.
К а т а с т р о ф а т а била неговият начин да потвърди тази
истина и пред останалите. Колкото и трудно да му било
да погледне към колосалната бъркотия, о т която тряб-

147
 С илата на твоя Д ух

бало да се измъкне - както и да се изправи пред обърк­

ването, което т о в а щяло да причини на хората, които
обичал - т о й знаел, че заради Духа си трябва да започне.
С в е т ъ т му так а или иначе се пропуквал. Поне 3а първи
п ъ т о т много, много дълго време усещал как съ рцето му
бие о т истинско вълнение.
След к ат о вече се свързал с Духа си, Ерик не можел
още дълго да крие с в о ята тайна о т останалите. Един по
един, като започнал о т жена си, т о й казал и сти н ата на
всички. Той обяснил, че иска - не, има нужда - о т различен
ж ивот, различна раб о та и различен вид лични взаим оот­
ношения. Той копнеел 3а различна идентичност, такава,
която не била уловена в капана на т о в а да се храни о т
одобрението на другите.
Онова, ко ето се случило след н еговото признание,
го изненадало. Той очаквал катастроф алн а реакция - си­
гурен, че н еговото откровение ще съсипе жена му, ще
шокира приятелите му, ще нарани д ец ата му, ще раз­
бие репутацията му и ще накара р о д и тел и те му да се
ч у в с т в а т неудобно. Но н и то един о т с т р а х о в е т е му
не се изпълнил. Всички просто изслушали онова, ко ето
имал да им казва, и му казали, че т е през цялото време
Знаели: „Ние само искаме да си щастлив. За т в о е добро
т е молим да направиш каквото трябва да направиш!"
И така започнал в т о р и я т ж и в о т на Ерик. Той захвър­
лил св о е то суперменско наметало - имам предвид мисле­
но. Запазил бизнеса си 3а изработка на знаци, но се заел
и с дървообработване, което обичал, так а че р а б о т а т а
му вече не го притискала. Той се изнесъл о т къщи и се
настанил в един малък ап артам ент ателие. Бил семпло
обзаведен: само с легло, лампа и хладилник. Но т о в а било
неговото пространство и т о й си го обичал. Ерик започ­
нал да експериментира с външния си вид и да носи различ­
ни дрехи. Дори 3а известно време си пуснал конска опаш­
ка, но в крайна сметка я отрязал, т ъ й к ато решил, че не
му подхожда... но пък се радвал, че опитал.

148
 Т р е т и е т а п : П р е д а в а н е н а с в о я Д ух
d _ —— — - 3
Д ухът на Ерик върнал ли го е към самия него? Не на­
пълно, но е започнал да го прави. Той все още не е открил
напълно себе си, т ъ й к ат о да се научи да се вслушва в
своя Дух и да му се доверява е един нов процес. За него
все още е необичайно да търси насока в ъ т р е в себе си,
след като през целия си ж и в о т се е вслушвал „там на­
вън". В някои дни т о й се връща назад, но не прекомерно.
О ткрива кой наистина е т о й и предава контрола на Духа
си. Бракът му е в безпорядък, но жена му го обича и т е се
о п и т в а т да о т к р и я т кое между тях е истинско. Финан­
с и те му също не са стабилни, но пък никой не е бездомен
или гладен.
Н ай-интересната ч аст о т п ъ т у в ан е то е, че на опре­
делено ниво всеки 6 неговия ж и во т е бил повлиян о т не­
г о в о т о завръщане към един no-истински аз. Те наблюда­
в а т с лю бопитство и се учат. Колкото и да разклатило
с т а т у к в о т о , реш ението на Ерик да следва съ р ц ето си
се възприема к а т о нещо добро о т всички тях. То облаго­
д е т е л с т в а и тях.
Външно ж и в о т ъ т на Ерик все още е пълна бъркотия
- но т о в а е една вълнуваща, развиваща се, автен ти чн а
бъркотия. Д ецата му, вече пораснали младежи, приемат
неговите промени и му зад ават много въпроси. Той най-
после им говори о т една искрена и сърдечна позиция и т е
3а първи п ъ т започват наистина да се опознават един
друг. Жена му не е щ астлива о т това, че т о й живее в
ателие, 3а да може да открие себе си, но не е напълно
съсипана. Тя също е била повлияна положително, макар и
т о в а да не е било нещо, ко ето да е търсила или дори ис­
кала. Тя задава на Духа съ щ ите въпроси, които Ерик започ­
нал да задава след к а т а с т р о ф а т а . Така работи силата на
Духа: когато се пробуди един човек, т о й или т я събужда
още един и още един и так а н а та тъ к . В крайна см етка
ще настъпи ден, когато всички ние ще бъдем пробудени.
Ерик и жена му не са сигурни относно бъдещ ето на
своя брак. Те знаят, че обичат по нещо в ъ т р е в другия,

149
 С илата на твоя Д ух

но първо трябва да го о т к р и я т в сам ите себе си. Това е

единственият начин, по който е възможна истинската
любов... и именно до т о в а се отнася силата на Духа.

Осъществяване на промяната

За да се предадете на силата на Духа, вие тряб ва да се

вслуш ате в съ рц ето си и да признаете как се ч увства­
т е , първо на сам ите себе си, а след т о в а и на другите,
дори ако ваш ата истина кара вас или онези около вас да
се ч у в с т в а т е неудобно, нещастни, ядосани или уплаше­
ни. Признаването на св о и те истински ч увства ще ви
направи уязвими, так а че е го т о се опитва на всяка цена
да ви попречи да направите то в а. Но вие м ож ете да се
свъ рж ете със силата на своя Дух, само к ат о приемете
сво ята уязвимост и предадете контрола. Това е един­
ст в е н и я т начин да изцелите ж и во та си.
Не забравяйте, че преминаването о т силата на ваше­
т о его към по-голямата сила на Духа налага промяна в мно­
го или евентуално в повечето неща в ж ивота ви. Промя­
н а та може да бъде плашеща, так а че ваш ето его о тн о во
ще се опита да ви отклони и да ви убеди да п о ти сн ете
исти ната. Това обаче не върши работа, т ъ й к ато Духът
ви може да бъде пренебрегван 3а известно време, но не
и заглушен. Ч у в ст в ат а ви м огат временно да б ъ д ат по­
гребани, но т е никога няма да изчезнат. Вместо т о в а т е
се превръщ ат в гняв, депресия и раздразнителност.
Може да е страш но да погледнете ж ивота си и да
признаете, че т о й не върви или не изглежда истински. Да
ж и веете в синхрон с Духа си означава да ж ивеете своята
истина и да изградите ж ивота си върху нея. Да се о п и т­
в а т е да поддържате едно изкуствено същ ествуване е
безполезно и ще ви накара да се ч у в с т в а т е изтощ ени и
нещастни. Вие вече не се ш егувате - ваш ето нещ астие
се усеща и о т другите. Помнете, че веднага щом освобо-

150
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух

gume контрола и приемете своя Божествен аз, ваш ата

неограничена творческа сила с т а в а на ваше разположе­
ние и на разположение на всички онези, които биха могли
да се об л агодетел стват о т нея.

Задаване на въпросите

А сега и звадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху всеки о т следващ ите въпро­
си и поканете своя Дух, своя най-истински аз, да о т го в о ­
ри на всеки о т тях. Д айте си д о ст ат ъ ч н о време, за да
у с е т и т е искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви,
източника на ваш ата сила.

• В коя област на ж и во та ви ваш ият Дух изразява

необходимост о т промяна?
• В кое отнош ение се ч у в с т в а т е о тк ъ с н ати о т
св о и те чувства? Защо т о в а е так а според вас?
• П азите ли някаква тайна или бягате ли
о т своя Дух?
• С тр ах у вате ли се о т промените, които Духът
ви тласка да о съ щ ест в и т е сега?
• С тр ах у вате ли се да б ъ д е т е истински с хората
6 ж и вота си?
• О т какво се ст р ах у в а те най-много? С какво
се бори те вътреш но?
• За какво се държи е го т о ви? Дали т о в а са аспекти
о т вас сам ите или о т вашия ж ивот, които вече
не ви се с т р у в а т автентични? Как т о в а ви кара
да се ч у в ств ате?
• Ако точн о сега трябваш е да признаете
на себе си и на с в е т а за какво копнее Д ухът ви,

151
 С илата на твоя Д ух

какво би било то ? Приели ли с т е тази истина

или се о п и т в а т е да я игнорирате?
• Как се ч у в с т в а т е , след к ато о т го в о р и х т е на т е зи
въпроси? Консултирайте се със своя Вътрешен
аз и си д ай те време, преди да о т го в о р и т е.
О тп у сн е те се и се вслушайте. Не бързайте.

След к ат о запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете с
една-две въздишки, 3а да ви помогнат да се о тп у сн ете.
Вслушайте се в своя Божествен аз. Ако мож ехте да про­
м ените нещо в своя ж ивот, какво би било т о ? Какво ви
казва съ рцето ви?
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото напре­
жение да си о ти д е и п росто бъдете 3а минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Н асладете се на спо­
кой стви ето да сед и те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П очувств ай те тази вибрация на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в с т в а т е . Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това
с т е истинските вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Говорете от сърцето си

Говорете о т съ рц ето си, дори ако т о в а ви плаши. О т н а ­

чало т о в а може да изисква да о т к р и е т е сво ята истина,
особено ако с т е били неавтентични през целия си жи­
вот.
Започнете к ат о произнасяте следното изречение на
глас, всеки ден: „Ако не ме беше страх, щях да..." и след
т о в а довърш ете изказването. Продължете да говори­
т е на глас около две-три минути. Ако е възможно, пра-
152
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух
с~ ._ —- " О

б е т е т о в а сутрин, когато с т о и т е пред олтара си. Или

поне о тд ел яй те по малко време да правите т о в а в мо­
менти, когато няма да ви прекъснат или разсеят.
Вслушайте се в св о и те отговори и почувствай те
енергията, която т е о тп р и щ в ат във вас. С равнете ги
с настоящ ата си ситуация. Къде е н е с ъ о т в е т с т в и е т о ?
Колко голямо е то ? Ж и в о тъ т, който ж и веете понастоя­
щем, доближава ли се поне малко до ж ивота, 3а който
копнеете? Има ли части о т него, които са точн о таки­
ва, каквито искате да бъдат? Кои части не са? Н астрой­
т е се към енергията в съ р ц ето си относно ч а с т и т е о т
своя ж ивот, които не искате. Как бихте я описали? Дали
се ч у в с т в а т е неспокойни, разстроени, обезнадеждени,
уплашени, наранени, уловени в капан или мъртви? А сега
п очувствай те енергията 6 съ р ц ето си относно живо­
т а , който си представяте. Как бихте описали тази енер­
гия? Дали се ч у в с т в а т е по-отпуснати, по-спокойни? Дали
внезапно не се почувствахте по-уверени и доволни? Мо­
ж е т е още днес да направите една крачка в посоката, 3а
която Духът ви копнее.
Ако искате различна работа, започнете процеса. Ако
искате да р а б о т и т е 3а сам и те себе си, опиш ете своя­
т а представа 3а идеалната работа. Ако копнеете да
о с т а н е т е известно време сами, взем ете решение да си
о т д е л и т е т о в а време и си го о тб ел еж ете в календара.
Ако ж елаете промяна, каж ете на хората, които т я най-
много би засегнала, че възнам ерявате да о с ъ щ е с т в и т е
някои промени в ж и в о та си. Б ъ д ете спокойни и не мо­
л е т е 3а разрешение, когато споделяте сво ята истина.
Б ъдете мили и състрадателни и имайте уважение към
реакциите на другите. Промяната плаши всички и може
да събуди страха о т изоставяне. П росто обяснете, че
с т е изоставили сам ите себе си и че трябва да се вър­
н е т е към своята истина, преди да м ож ете наистина да
б ъ д е т е т у к 3а другите по най-добрия възможен начин.
Помолете хората в ж и в о та си 3а тях н ата любов и под-

153
 С и л а т а н а т в о я Д ух
с --— - з

крепа. Не очаквайте о т тях да се съгласят с то в а, кое­

т о правите - т е може и да не се съгласят и т о в а си е
тяхно право.
Следвайте своя Ддх независимо о т о б с т о я т е л с т в а ­
т а . П оканете другите да изследват и сти н ата заедно с
вас, но не настоявайте. Да изберете да се свъ рж ете със
силата на Духа е един личен повик и идва 3а всеки о т нас
в подходящото време. Вие не м ож ете да наложите т о в а
желание на някой друг, так а че не се и о п и твай те. Изслу­
ш айте ст р ах о в е те на другите, ако т е реагират, но не
Защ и тавайте с в о е то намерение. Вие им ате правото и
нуждата да се трансф орм ирате, да б ъ д ет е истински и
да ж ивеете своята най-висша истина. Вселената изисква
т о в а о т всички нас. Да следвате Духа си в крайна сметка
освобождава и служи на всички, дори когато самият съ­
п ъ т с т в а щ процес е свързан с разрушение и объркване.
Бъдете любящи и решителни.
Всеки ден п равете по една конкретна стъпка в посока
на вашия истински аз. Ако се с т р а х у в а те да се предаде­
т е на своя Дух, признайте си го, но т ак а или иначе напра­
в е т е тази стъпка. Д окато я правите, забележ ете как
Вселюбящият, Всесилен Първоизточник, Б ож ествен ата
Свещена Сила на Ж ивота из&ървява половината п ъ т
към вас. О б ърн ете внимание на т о в а как се ч у в ст в ат е,
докато избирате да позволите на своя Дух да ръководи
вашия ж и вот в противоположност на т о в а да б ъ д ете
ръководени о т сво и те страхове.
По време на целия процес обръщ айте внимание как
се чувства т я л о т о ви, как спите, как диш ате и дори как
бие съ рц ето ви. Какъв ви се стр у в а с в е т ъ т около вас?
Запиш ете т о в а в дневника си. Както при започването
на голям експеримент, о т същ ествено значение е всеки
ден да предприемате действия, дори ако т о в а са само
бебешки стъпчици, и да осъзнавате промените, които
т ези действия носят. Нека ваш водач б ъ д ат ваш ите
преживявания - не ваш ите мисли или страхове. Дишай-

154
 Т р е т и е т а п : П р е д а в а н е н а с в о я Д ух
d- --— " О
me и д ей ств ай те. Ден по ден. В крайна см етка ще забеле­
ж ите, че ваш ият дм притихва и о став а спокоен. Когато
т о в а се случи, вие с т е в процес на голяма трансф орм а­
ция.

„П реди всичко друго - на са/пия себе си оставай верен.“

- Уилям Ш експ и р

Яростната битка

На повърхн остта Барбара държала всичко под контрол.

Тя била успешен ортопедичен хирург, изградила значи­
телна клиентела през годините. Повече о т 30 години
била омъжена 3а почтен човек и заедно т е отгледали
двама отговорни сина, и двам ата понастоящем учели в
медицински училища към високо престижни колежи. Тя
била изключително горда с д ец ата си.
Барбара, с малко помощ о т съпруга си, била изплатила
техния дом, натрупала солидни пенсионни спестявания
и в допълнение към финансирането на образованието
на синовете си (което било значително), т я също така
успявала без особено усилие да плаща всички сметки. Тя
определено се справяла д о ст а еф ективно и чувствала,
че върши добра работа. И все пак независимо о т т ези
положителни постижения, т я ч ест о се чувствала обез-
сърчена и нещ астна - ф ак т, който не успявала да скрива
много добре.
И 3а да стан е още по-лошо, т я се срамувала о т св о е то
хронично лошо настроение и се самобичувала, т ъ й к ато
другите хора страдали о т „истински" проблеми и т р у д ­
ности. Това мислене само я карало да се ч увства още по-
виновна и гневна на себе си 3а то в а, че нямала покой.
В опи т да се отпусне, т я се консултирала с психоте-
рапевтка, която след много сесии заключила, че психично-
т о й състояние може да се дължи на химически дисбаланс.

155
 С илата на твоя Д ух

Ето защо нейната тер ап еб тка й предписала лекарство

срещу безпокойството й, което да й помогне да уравно­
веси и успокои настроенията й. Готова да опита всичко,
което би могло да й помогне да излезе изпод постоянния
буреносен облак, т я се съгласила. Но дори т о в а не успяло
да донесе някаква промяна. След ш е с т месеца лечение т я
изобщо не се чувствала по-добре - в д ей стви тел н о ст
т р е в о ж н о с т т а й се усилила.
О т време на време, Барбара се опитвала да оправдае
киселата си физиономия, к ат о намирала неща около себе
си, които да обвинява 3а т о в а. И все пак, дълбоко в себе
си т я знаела, че не в т е з и неща бил проблемът. Тревож­
н о с т т а й показвала нещо друго: че нейният Дух е гневен
и т я повече не можела да пренебрегва то ва.
В продължение на много години Барбара била в капа­
на на е го т о си, живеейки един прекомерно контролиран,
прекомерно отговорен и прекомерно амбициозен ж ивот.
Междувременно т я пренебрегвала своя Дух и го държала
под „домашен арест" чрез св о и те милитаризирани ру­
тинни занимания. Тя отдавала малко внимание или значе­
ние на своя вътреш ен ж ивот. Винаги, когато вътреш ни­
я т й диалог затихнел, Д ухът й се опитвал да я убеди да
Забави неумолимото преследване на външни ангажимен­
т и и да направи м ясто на един по-спокоен, по-естествен
и no-възнаграждаващ начин на ж ивот. Но т я упорито
отказвала да слуша. Вместо т о в а продължавала да мар-
ширува напред, к ато държала всичко „под контрол". Кол­
к о то по-дълго отказвала да се вслуша в Духа си, толкова
no-гневна ставала. Егото и Д ухът й били във война.
Барбара била наясно с т о в а, к о ето ставало в нея. Тя
Знаела, че 3а да може да настъпи промяна, трябва да
престане да бъде грижещия се 3а всички маниак на тем а
контрол и да обърне внимание на со б ств ен и те си нужди
и уязвимост. Знаела, че тр яб ва да действа в с ъ о т в е т ­
с т в и е с п о дти ц и те на Духа си - онези, които не можела
да оправдае, или считала 3а глупави и 3а загуба на време.

156
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух

Нейният вътреш ен аз имал нужда да се почувства под­

крепен. Тя имала нужда да се отпусне. Имала нужда поня­
кога да не прави абсолютно нищо. И най-вече т я знаела,
че Д ухът й има нужда о т пространство, 3а да диша, да
усеща и да медитира. Тя имала нужда да погледне навън
през прозореца на красивия дом, който била създала, и
да чуе со б ст в ен и т е си мисли. Имала нужда да се разхо­
ди сред природата и да поседне сред д ъ р в е т а т а . Имала
нужда да спре да мисли и действа и п росто да бъде. Знае­
ла, че тряб ва да остави другите да носят собствения
си товар, но е г о т о й не искало да се откаж е о т контро­
ла. Така че т о дълго и усилено се борило да не позволи на
Духа й да вземе надмощие и борбата в нея продължавала
да бушува.
Егото на Барбара се страхувало. В крайна см етка т я
можела да разчита на себе си, но да се отдръпне и да
разчита на другите или на самия ж и в о т било съвсем
различно нещо. Ако се вслушала в Духа си и освободяла
контрола, било възможно нещ ата да се разпаднат. Ако
т о в а се случело, т я нямало да има нищо и никой, който
да я спаси. А т о в а, решила тя, докато с т р а х о в е т е й рас­
тели извън контрол, било нещо, к о ето т я никога не мо­
жела да позволи.
Но Д ухът на Барбара повече не искал да мълчи. Той
се борел 3а нейния истински ж ивот. Д ухът й напомнял
3а себе си навсякъде. Той говорел чрез нейните зачестя­
ващи нетърпеливи избухвания срещу персонала и дори
срещу пац и ен ти те й. Говорел чрез т о в а, че к ат о се при­
беряла вкъщи о т работа, т я предпочитала веднага да се
Затвори в спалнята си, к ат о отклонявала всички с в е т с ­
ки покани и молела да бъде оставена сама.
Барбара знаела, че тази вътреш на битка трябвало да
спре, знаели го и всички останали. За щ астие нейното
сем ейство взело нещ ата в свои ръце. Поради нейното
все по-„ненормално" поведение, т е в известен смисъл се
намесили и настояли 3а известно време т я да се освобо-

157
 С илата на твоя Д ух

gu о т задълженията си и да си почине. Тайно 6 себе си т я

почувствала облекчение. Тя искала да се предаде на своя
Дух и да се откаж е о т контрола, но се страхувала до
см ъ рт о т последствията. Когато с ем е й ст в о т о й нас­
тояло т я да спре и да се погрижи за себе си, изглеждало
сякаш някаква Божествена сила се била намесила и й дала
разреш ението, о т ко ето се нуждаела.
Барбара поверила практиката си на свой доверен коле­
га и излязла в неопределено дълъг творчески отпуск. О т ­
нело й почти т р и месеца, 3а да си възвърне д о статъ ч н о
енергия, преди да може дори да започне да се настройва
към една по-дълбока връзка с Духа си. Но т я била поела
по пътя си.
Малко по малко т я напредвала. Бавно, Барбара все по­
вече и повече се предавала на своя Дух и открила какво е
да усещаш радост и удоволствие. Облекчението идвало
на малки приливи, д окато т я позволявала на Божествена­
т а подкрепа да се влива.
Барбара започнала да разпознава кое я зарежда, както
и кое я изтощ ава. За своя изненада открила, че много о т
нещ ата, които съставлявали ж ивота й преди „прекъс­
ването", били удовлетворяващи и смислени. Харесвало
й да бъде лекар и да помага на другите. П росто т о в а
повече не можело да продължава да бъде еднопосочно
съзнателно намерение.
Независимо колко усилено работела, 3а да държи не­
щ ата под контрол, т я знаела, че е време да о т с т ъ п и и
да позволи на Духа й да я води. Тя осъзнала, че ж и в о т ъ т
не е нещо, ко ето да бъде контролирано. Той бил нещо,
което да допуснеш и да изживееш, нещо, о т к о ето да се
учиш и на което да се наслаждаваш.
И Д ухът й бил разочарован о т нея, защ о то отказвала
да приеме то зи дар. Нейното нещастно, гневно с ъ с т о ­
яние било правдиво отражение на съ зн ател н о то й се-
бепренебрежение и отхвърляне на благата на ж ивота.
Сега, когато въ тр еш н и ят огън на Духа й бил погасен,

158
 Т р е т и е т а п : П р е д а в а н е н а с в о я Д ух
с - — " -О

т я осъзнала безполезн остта на т о в а да се преструва,

че е, или че може да бъде отговорна за всичко по всяко
време.
В крайна см етка Барбара се върнала на работа, но зна­
чително намалила броя на р аб о т н и те си часове. Двама­
т а със съпруга й продали скъпото жилище и си купили
градска къща по-близо до офиса й. Тя засадила първата
си градина в малкия им заден двор, к ат о 3а първи п ъ т
в ж ивота си заровила ръце в зем ята. Това успокоявало
т р е в о ж н о с т т а й така, както никое лекарство не може­
ло. В б о г а т а т а почва т я открила източник на енергия,
който й давал нещо, к о ето подмладявало д уш ата й - и
т я не можела да му се насити. Градинарството се пре­
върнало в нейна с т р а с т , нейна игра, нейна медитация
и нейна молитва. Тя се чувствала в директен к о н так т
с Първоизточника, когато била сама с р астен и ята си,
така че най-после била в състояние да спре да се опитва
да бъде Първоизточника, както правела в миналото.
Грижата 3а нейната градина я научила как да се пре­
дава. О т една стран а т я била тази, която се грижела 3а
растен и ята си, но о т друга т я не можела да контролира
колко т е р а с т а т . Признавайки т о в а, т я се научила да
уважава и да се доверява на Б ож ествен ите сили, които
били по-големи о т нейното собствено его. Това успокои­
ло нейния ум и й позволило да престане да се опи тва да
спасява света. Той не се нуждаел о т спасяване. Тя била
ч аст о т него - не било нужно да го управлява.
Барбара се удивлявала на и н тен зи в н о стта, с която
толкова дълго време се била съпротивлявала да се пре­
даде на своя Дух. Не че някога била наистина объркана
относно т о в а какво трябвало да направи, 3а да се почув­
с т в а цялостна и спокойна. И нтуитивно т я знаела. При­
помняйки си всичко, т я осъзнала, че съпротивлението й
идвало о т то ва, че т я бъркала предаването с подчинява-
не, а не искала да изгуби себе си повече, о тко л ко то вече
се била изгубила.

159
 С илата на твоя Д ух

Вече о т другата страна на св о ята трансформация,

живееща в мир със своя Дух, т я открила, че да се преда­
де означава да позволи на нещо по-голямо да поеме неща­
т а и да я подхранва - а не да я задушава, както се било
опасявало е го т о й. Когато т я предала контрола, ней­
ният Дух я о твел към един по-прост, въ треш н о по-прос-
т о р ен ж ивот. Това било нещ ото, к о ето т я през цялото
време тайн о желаела, но не можела да открие начин да
направи възможно. Едва когато се предала, реш енията и
подкрепата започнали да се появяват. И 3а нейна голяма
изненада, нищо не се разпаднало - разсеяла се още една
илюзия на нейното его. В д ей ств и тел н о ст, ортопедич­
н ата й практика останала д о ст а стабилна и н и то един
пациент не си отишъл.
Смеейки се, т я каза: „Сега разбирам колко много съм
надценявала своята важ ност 3а всички т е зи хора. И сти­
н а та е, че нещ ата стояха точн о о б р ат н о т о . Възприе­
мах ги к ат о свои контрастиращ и фигури, защ о то така
аз можех да се крия о т сам ата себе си. К ато се о ттегл и х
о т со б ств ен ата си житейска надпревара, аз най-после
видях онова, което всички други през цялото време виж­
даха. Бях изгубила своя Дух и само се заблуждавах, к ато
си мислех, че нямам нужда о т него."

Осъществяване на промяната

С в е т и я т Дух е Б ож ественият огън във вас, искрата

на ж ивота, творческият катали затор 3а всички неща и
т о й трябва да бъде проявяван. Ако ли не, т о й си намира
други пролуки, ч есто такива, които са нежелателни и
може дори да изглеждат разрушителни. О гънят на Духа
ви иска да разчисти нещ ата, които блокират вашия ис­
тински аз, т ъ й като т е крадат ж изнената ви сила. По­
някога ваш ият вътреш ен огън се превръща в гняв, кога­
т о се о п и т в а т е да го контролирате или угасите, както

160
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух

направил при Барбара. Или ваш ият огън може да бъде

пренасочен по пасивно-агресивни начини, карайки ви да
се нахвърляте върху сем е й ств о то и приятелите си, за
да облекчите вътреш ния си конфликт. Ако п о ти сн ете
вътреш ния си огън д о ст ат ъ ч н о надълбоко, т о й навлиза
толкова навътре, че може дори да разстрои зд р авето
ви. Той може да направи всяко о т т е зи неща, 3а да прив­
лече вниманието ви.
Без Значение как се проявява, ваш ият Дух няма да ви
позволи да го о т р и ч а т е безкрайно. В крайна см етка ва­
ш ият вътреш ен огън ще се възпламени и ще ви помог­
не да с ъ т в о р и т е един автен ти ч ен ж ивот, изпълнен с
енергия и благоговение, или ще „изгори къщ ата до осно­
ви", к ато ви освободи о т сам ата затворническа килия,
построена о т е г о т о ви. Вие реш авате.
По един или друг начин, всички ние ще се предадем на
огъня на своя дух, т ъ й к ат о т о в а ще ни позволи да по­
лучим д остъп до сво ята лична сила. П ървата божия за­
повед ни казва да не си създаваме фалшиви богове. Това
се отнася директно 3а основаните на страх илюзии на
его-ума, които ни пречат да се свържем с Б ож ествен ата
искра в нас, к а т о ни правят зависими о т външни неща
или о т наш ите собствени погрешно насочени опити да
държим нещ ата под контрол през цялото време.
Когато смирим себе си и предадем контрола, нашият
вътреш ен Дух се канализира към креативни и великолеп­
ни цели, к ат о се разгръща и развива към неограничени
хоризонти. Ако не се предадем обаче, ние се откъсвам е
о т сво ята Божествена сила и изгаряме. Тогава ни се на­
лага о тн о в о да се надигнем о т пепелта и да открием
п ъ тя си към Първоизточника. В крайна см етка няма къде
другаде да отидем.

161
 С и л ата н а твоя Д ух

Задаване на въпросите

А сега и звадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върхд всеки о т следващ ите въпро­
си и поканете своя Дух, своя най-истински аз, да о т г о в о ­
ри на всеки о т тях. Д ай те си д о статъ ч н о време, за да
у с е т и т е искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви,
източника на ваш ата сила.

• О тносно какво се ч у в с т в а т е най-обезпокоени,

раздразнени или ядосани?
• В какво отнош ение се ч у в с т в а т е изчерпани?
О пиш ете как се ч у в с т в а т е умствено и физически.
• Към какво най-много е привързано ваш ето его?
Има ли определени области о т ж и в о та ви,
в които не м ож ете да освободите контрола?
• По отнош ение на какво се ч у в с т в а т е най-
несигурни или най-много се страхувате? В кои
области о т ж и во та си ч у в ст в ат е, че наистина
им ате нужда о т подкрепа точн о сега?
• Усещате ли 6 себе си огъня на вашия Дух?
Горите ли о т с т р а с т и креати бн ост или т л е е т е
в обезсърчение?
• Усещате ли енергията и искрата, която Д ухът
носи?
• О т какво тряб ва да се освободите, за да
п о ч у вствате повече Божествен огън в ж и в о та си?
• Ако мож ехте напълно да се предадете на своя Дух,
какво би се променило в ж и в о та ви?
• В кои области на ж ивота си най-много усещ ате
нужда о т промяна сега?

162
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух

След к ато запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете с
една-две въздишки, 3а да ви помогнат да се отп д сн ете.
В ътреш ният ви огън гори ли ярко? П редайте контрола,
3а да може Д ухът ви да запали ваш ата с т р а с т и т в о р ­
ческа искра.
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­
жение да си о ти д е и просто бъдете 3а минута-две или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Насладете се на спо­
кой стви ето да седи те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П очувствайте вибрацията на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в ств ате. Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това с т е
истинските бие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Поддържайте огъня си горящ

Ежедневно се гриж ете 3а огъня на своя Дух. Всяка сутрин,

малко след к ат о се събудите, внимателно се протегне­
т е , раздвижете, огъ н ете или разходете 3а поне д е с е т
минути. Независимо дали се изразява в изпълнение на
няколко йога пози, посещение на гимнастическия салон
или п росто разходка из квартала, физическото движе­
ние поддържа огъня на Духа ви силен и го канализира към
ваши най-високи творчески изяви. Застоялият ж и в о т и
прекарването на т в ъ р д е много време „в главата" причи­
няват угасване на огъня.
Важно е да наглеждате вътреш ния си огън. Насочвай­
т е силата му, к ат о сед и те в безмълвна медитация по
поне п е т минути на ден след су тр еш н о то си раздвижва­
не. В йога то зи баланс се постига чрез шавасана, к о ето
означава отделяне на няколко минути 3а безмълвна ме-

163
 С и л а т а н а т в о я Д ух
с:: —" о

дитация и релаксация след no-актибните йога асани, или

пози. С еднете 6 сво ята собствена версия на шавасана и
се вслуш айте в Светия Дух. П редайте ума си на Духа и
нека неговият огън бъде силата, която ви движи.

„Вървет е в светлината на своя собствен огън

и в плаллъка, който вие сте запалили.“
- И сая 50:11

Върховното предаване

Бианка била преминала през един ужасен тригодишен

период. Обичният й баща претърпял потресаващ а зло­
полука по време на работа, която го оставила в кома и
парализиран о т вр ат а надолу. Той так а и не се върнал на­
пълно в съзнание и след две години на агония в болницата
най-после починал. С м ъ р тт а му оказала опустош ително
въздействие върху сем ей ство то и най-вече върху по-
малкия б р а т на Бианка, който изпаднал в дълбока депре­
сия. Чувствайки се толкова съкрушен и демобилизиран,
както и неспособен да преживее кончината на баща си,
т о й отнел собствения си ж ивот, с ко ето още повече
шокирал и поболял Бианка и нейната майка и сестра.
За щ астие съпругът й, който бил нейната опора,
оказвал подкрепа на нея и на т р и т е им деца. Бианка ръ­
ководела медицинска клиника за жени в неравностойно
положение, така че не можела да си позволи да изпадне
6 състояние на емоционално отчаяние, както по финан­
сови причини, така и заради личния си ангажимент към
об щ н о стта, на която служела.
Бианка имала силна връзка със своя Дух и знаела в ума
си, макар и не винаги в съ рцето си, че някой ден ще осъз­
нае смисъла на т ези потресаващ и загуби. Най-малкото,
т я знаела, че в крайна сметка може би ще успее да прие­
ме случилото се и да намери някакъв покой. Това осъзна-

164
 Т рети етап : П редаване на своя Д ух
c l —- " — 'О

бане й помагало да о стан е с ума си. Междувременно, т я

трябвало да бъде силна заради клиен тите си, както и
Заради своята майка и сестра, които изглеждали го то ви
да рухнат и да се предадат. Но най-вече, т я трябвало
да изглежда радостна заради д ец ата си, които все още
били т в ъ р д е млади и заслужавали една щ астлива майка.
Тя се стараела постоянно да бъде з а е т а и да не я виж­
д ат , когато скърби.
Чрез разходки рано сутрин, разговори със съпруга си
късно нощем и много молитви през 9 еня/ Бианка успяла да
се задържи на повърхността. Вземала си почивни дни, ко­
г а т о можела, посещавала масажист о т време на време,
излизала на обяд с близки приятелки и практикувала изра­
зяване на благодарност 3а всичко в ж ивота си. Тя знаела,
че трябва да бъде инициативна и отговорна по отнош е­
ние на со б ств ен о то си духовно добруване, и че по някак­
ва неизвестна причина, загубата на сем ей ство то й било
урок, през който т я трябвало да премине. Трябвало да се
предаде на ж ивота такъв, какъвто т о й се разгръщал, и
т я полагала максимални усилия да прави то ва.
Не било лесно, т ъ й к ато емоциите й ч есто помрача­
вали обстановката. Майка й я ядосвала с постоянната си
негативност, т ъ й к ато се държала толкова безпомощ­
но и измъчено, сякаш загубата била само нейна, а съще­
временно пренебрегвала ф акта, че Бианка също страда­
ла. С естра й била малко по-добре. Те поне можели да си
съ стр ад ав ат взаимно, когато се нуждаели о т отдушник,
к ато и д в е т е се стараели да се справят с погълнатата
си в со б ств ен ата си мъка майка, докато същевременно
се опитвали да се у т е ш а в а т една друга. Това помагало.
Като цяло, колкото и непохватни и бавни да били,
усилията й да се предаде работели. Тя не била сигурна
дали се предава на своя Дух или п росто се примирява с
о б с т о я т е л с т в а т а , които ж и в о т ъ т й бил отредил, но
т я правела най-доброто, на к о ето била способна. Най-на­
края т я дори възвърнала д о с т а т ъ ч н о о т в ъ т р еш н ат а

165
 С илата на твоя Д ух

си искра, 3а да предложи на съпруга си да о т и д а т до Дис-

ниленд на ваканция, нещо, 3а ко ето д ец ата им ги молели
о т години. В духа на продължаването с ж ивота, било
време 3а то ва. Всички били вън о т себе си о т радост.
И така, т е заминали на чудесно семейно приключение,
кат о отседнали в един о т х о тел и те на Дисни и се нас­
лаждавали на парка максимално. Дори Бианка признавала,
че т о в а била една чудесна, макар и на моменти измори­
телна, ваканция. Д ецата се забавлявали о т в ъ д св о и те
най-буйни фантазии и р а д о с т т а им била заразителна.
Това я ободрило.
След седмица на забавления и слънце, т е се качили на
самолета 3а дома. С ам о л етъ т бил о т по-малките и т е
били настанени в задната му част, всички на една реди­
ца. П о л е тъ т бил спокоен, докато не наближило време да
се приземяват. Попаднали в изключително бурни атм о с­
ферни условия със силна турбуленция. Вече се приземява­
ли, когато точно преди да докоснат п и стата, усетили
внезапни напречни пориви на вятъра, които почти прео­
бърнали самолета. П и л о тъ т прекратил опи та 3а призе­
мяване. Свиването в стомаха, ко ето Бианка усетила в
р е зу л т а т на т о в а внезапно спускане надхвърляло всичко,
3а което т я доскоро била плащала, за да преживее в Дис-
ниленд. Било наистина страш но. Много о т пъ тни ците
в самолета изкрещели о т ужас, след ко ето всички при­
тихнали.
Времето било толкова лошо, че навън изглеждало чер­
но. С ам олетът се тресял силно, когато Бианка внезапно
осъзнала, че т е всички ще загинат. О тначало т я сграб­
чила децата 3а ръцете, макар че синът й я отблъснал. Тя
Започнала да рецитира на глас м о л и твата „Абе Мария",
о тн ово и отново, сякаш почти в транс, докато остан а­
ли те пътници оставали притихнали и сковани в страх.
Бил направен втори оп и т 3а приземяване на самолета,
но ситуацията се повторила. П оривите на вятър а били
толкова силни, че п и л о тъ т о тн о во трябвало в последна-

166
 Т р е т и е т а п : П р е д а в а н е н а с в о я Д ух
0 _ — - — ''■ " О

т а минута да прекрати опита 3а приземяване и т е о т н о ­

во се заклатили през бурята в оп и т да наберат височи­
на. Бианка не можела да спре да се моли, като през цялото
време си мислела: „Поне всички от семейството ми сме
Заедно. Когато умрем, никой няма да бъде изоставен
Тогава се случило някакво чудо. Бианка спряла да се съп­
ротивлява на преживяването, в ко ето били, и вм есто
т о в а напълно му се предала. Ако щели да умрат, помис­
лила си тя, т о в а също так а означавало, че ще да видят
Бог. Внезапно я обзело усещане 3а дълбок покой и радост.
То не приличало на нищо, ко ето някога била изпитвала. За
първи п ъ т в ж и вота си т я не се съпротивлявала ярост-
но на нищо и не се опитвала да се държи. В прилив на
дълбока релаксация т я напълно се отпуснала. К ато прег­
ръщала дец ата си, дори сина си, който също по някакъв
начин успял да се отпусне, т е седели спокойно заедно. В
д ей ств и тел н о ст, т я забелязала, че колкото по-спокойна
ставала сам ата тя, толкова повече сем е й ств о то й пра­
вело к ат о нея. Това дори изглежда се разпространявало
на вълни и към другите пътници. Разбирала то в а, т ъ й
к ат о много о т хората близо до нея дишали равномерно,
почти в унисон.
Бурята навън продължавала да бушува, но т ази в
съ р ц ето й изглежда се била вдигнала. Тя се зачудила дали
баща й се е почувствал по същия начин, преди да умре.
Зачудила се дори дали б р а т й го е преживял, преди да о т ­
неме ж и вота си. Ако да, т я разбирала защо т о й би се
подложил на то ва. Никога преди не била усещала так ъ в
покой, знаейки, че т я и лю бимото й сем ейство скоро ще
се въ рн ат при Бог, при Първоизточника.
П и л о тъ т наближил п и с т а т а 3а т р е т и път. T03U п ъ т
сам о л ет ъ т ударил здраво зем ята и поднесъл, но т е успе­
ли. След к ато 3а миг притихнали зашеметени, пътници­
т е избухнали в шумно ръкопляскане. Кошмарът свършил.
Те били живи и в безопасност.
Бианка вече не била съ щ ата жена. По някакъв начин

167
 С и л ата н а тво я Д ух
с ;_ -— О

по бреме на т о в а опустош ително преживяване т я успя­

ла напълно да се предаде. Тя изоставила о п и т и т е да кара
ж ивота да се развива в една или друга посока - вмес­
т о т о в а напълно изживяла нещ ата такива, каквито т е
били. Умът й спрял да се опитва да контролира всичко и
съ рц ето й широко се разтворило. Нямало значение дали
щяла да умре в онзи ден. Тя била открила какво лежи о т ­
въд т о в а царство, о т в ъ д нейния контрол... и т о било
невероятно красиво.
Случило се и нещо друго. Бианка осъзнала, че няма при­
чина да се съпротивлява и на зем ното царство. С други
думи, ж и в о т ъ т не бил предназначен човек да го контро­
лира, да го управлява, да му се съпротивлява или да се
страхува о т него. Той бил предназначен просто да бъде
живян, а т о в а било нещо, о т ко ето т я се страхувала. Но
сега т я знаела, че няма правилен или грешен начин - о т
нея се искало само напълно да изживява всичко. Веднага
след к ат о сам о л етъ т к ат о по чудо се приземил, Бианка
избухнала в смях, преизпълнена с радост. Тя била така бла-
годарна, че са се отървали, т ъ й к ат о знаела, че има да
наваксва много ж ивот. Тъй к ато С в е т и я т Дух бил решил
да й отпусне още време, т я не искала да прахосва ни то
миг повече в неприятни чувства.
Ж и в о т ъ т й никога не бил изглеждал и не бил я карал да
се чувства толкова добре. В нейните очи д ец ата й били
чудо. Съпругът й бил красив. Синьото небе, което т ъ к ­
мо започвало да наднича иззад вече вдигащ ите се тежки
облаци, било великолепно. Ц в е т о в е т е изглеждали по-яр­
ки, въздухът бил свеж, а звуц и те около нея били музика
3а уш ите й. Тя не била сигурна къде е била през всичките
т е зи години, но сега присъствала тук! И вече не се с т р а ­
хувала. Какво облекчение. Какъв дар било п ъ т у в ан е то й
на то зи самолет. Тя се смяла през цялото време, докато
пътували към къщи, и о т т о г а в а не е спирала.

168
 Т рети ета п : П ред аване н а сво я Д ух

Осъществяване на промяната

Върхобното предаване се състои 6 т о в а да престане­

т е да ж и веете в миналото или бъдещ ето, да престане­
т е да копнеете 3а одобрението на другите и да прес­
т а н е т е да се о п и т в а т е да контролирате ситуацията.
Вместо т о в а п росто я изживейте. Това е една дълбока
трансформационна промяна, т ъ й к ато е г о т о не знае как
да прави т о в а и вероятно никога няма да се научи. Най-
висш ата форма на предаване е когато се освободите
о т схващанията на св о е то его и изживявате ж и во та из­
цяло о т по-висшата гледна точка на своя Дух. Тъй к ато
вие само временно с т е във физическа форма, с м ъ р т т а
на тази форма е неизбежна. И грата на е го т о е да се
преструва, че с м ъ р т т а няма да се случи, но т о в а само
ви пречи да изж ивеете ж ивота си в пълнота и да му се
насладите.
Приемането на с м ъ р т т а е върховното предаване и
най-висшата форма на трансформация в Духа. Ние няма­
ме избор. Но когато приемем с м ъ р т т а във възможно
най-голяма степен, ни се дава най-могъщия дар на ж ивота
- свободата да живеем изцяло к ато своя истински аз.

Задаване на въпросите

А сега извад ете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху всеки о т следващ ите въпро­
си и поканете своя Дух, своя най-истински аз, да о т го в о ­
ри на всеки о т тях. Д ай те си д о ст ат ъ ч н о време, 3а да
у с е т и т е искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви,
източника на ваш ата сила.

• Преживявали ли с т е с м ъ р т т а на любим човек?

Ако да, как ви накара да се п о ч у в ств ате това?

169
 С и л а т а н а т в о я Д ух
о —----- -

• Някога срещали ли с т е се лице 6 лице

със с о б ст в ен ат а си смърт? Ако да, как т о в а
ви е повлияло или променило?
• Какво е н асто ящ о то ви отнош ение към с м ъ р т т а
и умирането? Някога изобщо мислите ли за нея?
Игнорирате ли я, с т р а х у в а те ли се о т нея
или евентуално я приемате?
• Какви са ваш ите вярвания относно ж и во та
след см ъ р тта?
• Каква връзка, ако е имало такава, с т е имали някога
с ж ивота след см ъ р тт а ? Например някога сънували
ли с т е някого, който е умрял? Някога имали ли с т е
преживяване извън т я л о т о или такова близко
до с м ъ р тт а? Някой ваш близък имал ли е някога
подобно преживяване?
• Ако знаехте, че умирате, какво бихте правили
по различен начин? М ож ете ли да започнете
да правите т о в а сега?

След к ат о запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете с
една-две въздишки, за да ви помогнат да се о тп у сн ете.
М ож ете ли да о с т а в и т е да си о т и д а т всички страхове,
които им ате относно с м ъ р тт а? С върж ете се със своя
по-висш аз, силата на вашия Дух, и освободете желание­
т о си да контролирате ж ивота. П очувствайте дълбо­
ко то умиротворение на Първоизточника.
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­
жение да си о ти д е и п росто бъдете за минута-две, или
дори за по-дълго, ако ви е възможно. Н асладете се на спо­
ко й ств и ето да сед и те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П очувствай те вибрацията на

170
 Т р е т и е т а п : П р е д а в а н е н а с в о я Д ух
СГ ' О

свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни

и дори изпълнени с енергия се ч у в с т в а т е . Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това
с т е истинските вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Живейте своята любов

Рядко някой наистина знае кога настъпва ч асъ т на него­
в а т а см ърт. Ето защо т ази практика ви приканва да жи­
в е е т е в пълнота вм есто да се ф окусирате върху т о в а
кога ще се случи. Днес - точн о сега - направете списък
на всички неща, които искате да направите или прежи­
в ее те , преди да напуснете т о зи ж ивот. С ъздайте своя
„преди да ритна камбаната" списък, така да се каже.
Сложете то зи списък на видно м ясто, някъде къде­
т о не м ож ете да не го забележ ите и след т о в а всеки
ден п равете по едно нещо за осъ щ ествяван ето му, без
изключения. Ж ивейте так а сякаш вече нямате врем ето
да о т л а г а т е м е ч т и т е си или да се съобразявате с нечии
чужди потребности, вм есто със св о и те собствени ис­
тински желания. Вие наистина ням ате т о в а време!
Игнорирайте всички причини, с които се оправдава
е г о т о ви, 3а да ви накара да о т л о ж и т е т о в а или да по­
вярвате, че други неща са по-важни. Ваш ето его ви лъже
3а пореден п ъ т. Няма никаква причина вие да не живее­
т е така, както ви се иска, к а т о започнете още сега. Да
направите т о в а е равнозначно на пълно предаване... а с
него идва д ар ъ т на ж ивота, т ъ й к а т о ваш ият Дух иска
вие да ж и веете в пълнота.
„Когат о знаем, че любовта има по-голямо значение
от всичко друго и знаелл, че нищ о друго не е наистина
от значение, ние преминавате
в състояние на предаване.
Предаването не намалява нашат а сила, то я усилва. “
- С ара П адисън

171
 С илата на твоя Д ух

Поздравления, че сти гн ах те чак до тук! О тп у сн е те се

и поемете дълбок, пречистващ дъх. О свободихте ли вре­
ме, за да направите някоя ежедневна практика ч аст о т
ж ивота си? Тя помогна ли ви да о т к р и е т е своя истински
аз и да се свърж ете със своя Дух? Не забравяйте да о т ­
белязвате в дневника си как се ч у в с т в а т е и да следите
какви промени преживявате (в себе си и в другите).
Последният е т ап на трансформация е най-вълнува­
щ ият о т всички. Готови ли с т е да навлезете в потока?

<§> <£ <§>

172
 Ш еста глава

Ч етвбрти етап:
Понасяне с потока
на своя Дух

Когато навлезете 6 потока, ваш ето его о т с т ъ п в а

встрани и позволява на Духа ви да вземе пълен превес.
Всеки ден вие получавате о т Вселената непрекъснато
ръководство, насока, решения, дарове и дори позитивни
изненади. С пълно доверие вие се о с т а в я т е на Вселената
да се грижи 3а вас при всяко о б с т о я т е л с т в о и ситуация,
които срещ ате. М ож ете да очаквате съдействие по о т ­
ношение на всеки проблем или предизвикателство, кое­
т о възникне, и ще го получите.
Когато с т е в потока, вие се придвижвате през всеки
един ден в състояние на оптимизъм, благодарност, бъз-
приемчивост и гъ вкавост - готови и желаещи във всеки
един момент да промените плановете си, да поем ете в
различна посока и да следвате интуицията си без коле-

173
 С и л а т а н а т в о я Д ух
сг___— —О

бание или страх. Вие се ч у в с т в а т е защитени, т ъ й като

Знаете, че им ате Божествени помощници, както на тази
равнина, так а и в Духа, които ви придружават на всяка
стъпка о т пътя. Вие очаквате най-доброто и к ато по
чудо го привличате, о тн о во и отново. И нтересн ото е,
че нещ ата може да не се случват точн о така, както с т е
си ги представяли, но т е винаги ще се случват по най-
добрия възможен начин, който в повечето случаи ще е
по-добра версия о т тази, която изобщо някога с т е може­
ли да си представите.
Вие се ч у в с т в а т е напълно свързани с м реж ата на жи­
в о т а и се придвижвате в една направлявана, синхронич-
на хармония с всички, без 9а се п и т а т е как биха могли да
се получат нещ ата. П росто вярвате, че т е ще се полу­
ч ат. Между вас и ж и во та няма разстояние, так а че вие
не преживявате никаква намеса или вм еш ателство о т
стран а на вашия контролиращ и н телект. Ж и в о тъ т кра­
сиво си сътрудничи с вас, както и вие с него, в един хар­
моничен танц. Една о т клиентките ми описа носенето с
Духа като „живеене на един омагьосан ж и вот - ж ивот,
който с т а в а все по-добър и по-добър." Друга го нарече
„колко приятно можеш да го понесеш". А т р е т а каза, че
т о в а е „Бог - на ш оф ьорското м ясто, а т и - закопчан с
колана и г о т о в 3а н ай-страхотното возене в ж ивота си
с най-добрия шофьор, който изобщо същ ествува."
Както и да го наречете, носенето в потока е ж ивот,
живян с лекота, грация, покой, изцеление и свързаност.
Б ож ествен ите сили зад кулисите св ъ р зв ат всички т о ч ­
ки на ж и вота ви, так а че вие м о ж ете п росто да се нас­
лаж давате на преживяването, д о като т о се разгръща.
Най-хубавата ч аст е свободата о т с т р е с и тревога,
която т о предлага. Вие о тк р и вате, че се ч у в с т в а т е ис­
тински безгрижни и уверени, к ат о обгръщано с любов и
грижи д ет е, което им се е предало с доверие.
Михай Чиксентмихайи, в сво ята книга „Поток", на­
рича т о в а „оптималното човешко преживяване". Той

174
 Ч е т в ъ р т и е т а п : П о н а с я н е с п о т о к а н а с в о я Д ух
о о
твърди, че хората, които ж ивеят в потока, съ здават
едно вътреш но състояние на същ ествуване, к о ето им
носи покой и удовлетворение, които са независими о т
тя х н о т о външно обкръжение. С други думи, т о в а е пре­
живяване, ко ето е напълно освободено о т контрола на
е го т о и о т основани на страх реакции спрямо външния
свят. П о т о к ъ т възниква, когато се о тп у скате, приема­
т е , ж и веете в настоящия миг и се движ ите в синхрон с
ж и вота - вм есто да му се съпротивлявате. Когато с т е
в потока, вие и ваш ият Дух с т е едно.
Всеки е преживявал епизоди на влизане в потока о т
време на време - някои за по няколко минути, някои 3а по
часове, а някои и 3а по-дълго. И все пак, когато се превър­
н е т е в истински трансформиран човек - живеещ к ато
Божествено същ ество, в противоположност на едно
о т к ъ с н ат о и борещо се, съсредоточено в е го т о съще­
с т в о - п о т о к ъ т с т а в а по-постоянен. Може да им ате
моменти на забрава и да се приплъзвате обратно към
временно умствено състояние на тревога, съпротивле­
ние и страх, но след к ато веднъж изж ивеете потока,
т ези епизоди с т а в а т по-кратки и по-редки. С т р а х ъ т и
т р е в о г а т а п р е с т а в а т да ви измъчват, както може да са
правили някога. Вашият по-висш аз, ваш ият Дух, ръково­
ди ж и вота ви, докато ваш ият его-ум, верният слуга на
Духа, о т с т ъ п в а . След к ато веднъж с т е преживели това,
м ож ете да с т е сигурни, че о тн о во ще го намерите.
П о т о к ъ т ч ест о се възприема като късм ет о т ду­
ховно неосъзнатите, но в него няма нищо късметлийско
или случайно. П о т о к ъ т е вяра в действие: с и н т е з ъ т на
ваш ата истинна Божествена природа, сливаща се с вя­
р а т а ви в Бог, Вселената и ж ивота. Той е е с т е с т в е н а т а
последица о т ж ивеенето к ато Божествено духовно съ­
щ ество, о т проявяването на вашия най-истински аз и о т
следването на интуицията. Когато с т е в потока, вие се
учите да б ъ д е т е Божествен творец, превръщащ живо­
т а във въодушевяващо и радостно приключение.

175
 С илата на твоя Д ух

П о т о к ъ т не само че е едно красиво и разширено лич-

но преживяване, но ваш ата положителна енергия има
безспорен, мигновено заразителен е ф е к т и върху о с т а ­
налите. В мига, в който се окаж ете около някой, който е
в потока, ваш ата собствена вибрация бързо се повиша­
ва и вие започвате да резонирате в по-голяма хармония
с ж ивота. Ч у в с т в а т е се позитивни, уверени и креатив-
ни. С ърцето ви се разтваря и съ стр ад ан и ето ви се раз­
ширява до по-високи и по-възприемчиви нива.
С други думи, вие се ч у в с т в а т е вдъхновени, ко ето
означава поемащи Ауха. Когато ваш ият Дух си е „у дома",
напълно присъстващ във вас - движещ се чрез ваш ите
крайници, проявяващ се чрез вашия ум, живеещ чрез ва­
ш е т о сърце - всеки около вас усеща т ази енергия и бива
дълбоко повлиян.

Изненадващото посещение

Наскоро силата на Духа в потока ми беше напомнена по

един съвсем неочакван начин. С ем ей ство то ми и некол­
цина о т съседите ни решихме заедно да си направим бар-
бекю. Приехме идеята с голям ентусиазъм и съвсем скоро
т я се разшири о т в ъ д съседите ни, 3а да включи и други
членове на сем ей ствата ни.
Когато най-близките ни съседи Крейг и Сара се поя­
виха, т е доведоха със себе си б р ата на Сара, жена му и
т р и т е им деца, сред които имаше едно непохватно, бо­
лезнено срамежливо 14-годишно момче. То седеше мълча­
ливо на дивана и през цялото време странеш е о т о с т а ­
налите, к ат о не продума почти на никого. A3 не веднъж
го забелязах да седи сам и го попитах дали се забавлява,
а т о ми отвъ рн а с лека усмивка и с едно неубедително
„да". Тъй к ато очевидно предпочиташе да го оставя на
мира, вм есто да правя плахи опити 3а разговор, аз му се
усмихнах в о тго во р и го оставих да си с т о и само.

176
 Ч е т в ъ р т и е т а п : П о н а с я н е с п о т о к а н а с в о я Д ух
<г ~ - •-—

Няколко часа по-късно празнен ството се оживи, но по­

ведението на т о зи лллад човек си остан а същ ото. Той не
беше п одти сн ат - беше просто изключително безразли­
чен, все едно вкъщи нямаше никого. Това обаче се проме­
ни, след като всички приключиха с храненето. Майка му
внезапно обяви на всички ни, че е време да се съберем око­
ло пианото и да чуем последното музикално творение на
сина й. Д окато се приближавахме към пианото, бащ ата
на момчето се обърна към мен и обясни, че си нът му е
взел само един урок, так а че аз изцяло очаквах неговият
и без друго срамежлив син да се притесни още повече,
когато го накарат да свири. Колко много грешах!
В мига, в който т о зи мълчалив млад човек положи ръ­
ц е т е си върху клавишите на пианото, т о й се преобрази.
Той се оживи. К ато изневиделица енергията му се проме­
ни и аз усетих как Д ухът му навлиза в него. П р ъ с т и т е му
се носеха к ат о светкавица по клавишите и т о й разгър­
на един музикален шедьовър, който спря дъха на всички.
Изпълнението му беше заш еметяващ о. Беше замайващо
да го наблюдаваш, музиката му беше толкова вълнува­
ща, толкова прочувствена, че на човек му се струваш е,
че я е извлякъл направо о т рая. Това изпълнение очевидно
не произтичаше о т и н тел екта му. В крайна см етка през
целия си ж и вот т о й бе взел само един урок! Не, без оъм-
нение, именно неговият Дух свиреше на пианото и т о й
бе толкова могъш, че накара всички ни да се смирим.
Когато т о й приключи, всички - както децата, така
и в ъ зр аст н и те - останаха притихнали 3а момент, след
което избухнаха в шумни аплодисменти. М огъщ ество­
т о на Духа му проблясваше ярко през музиката му и т я
се лееше със своя собствена сила. Когато изпълнението
свърши, хората само клатеха глави в изумление. Нямаше
думи, които да м о гат да опиш ат преживяването.
Н ай-впечатляващ ото нещо във връзка с т о в а спон-
танно, оживено посещение свише, поне 3а мен, беше, че
т о не приключи през онази нощ. На следващия ден и чак

177
 С илата на твоя Д ух

до Вечерта аз Все още усещах неговата сила. На няколко

пъти се улових да споделям преживяването о т негово­
т о изпълнение с хората, на които се натъквах. То беше
т в ъ р д е силно, 3а да го пазя само 3а себе си. Не се изне­
надах, когато по-късно на следващ ата нощ приятелката
ми Дебора, която също беше присъствала на барбекюто,
повдигна т ази тем а, д о като си бъбрехме. Тя също про­
дължаваше да усеща въ зд ей ст в и ет о о т неговия оживен
концерт. Ние се смеехме и клатехме глави в благогове­
ние, докато коментирахме о сезател н ата сила, която
т о й бе проявил. М инута по-късно влезе дъщеря ми и, без
да знае 3а какво си говорим, също повдигна т е м а т а 3а
изпълнението на младия пианист и 3а т о в а колко силно
т о е завладяло мислите й. Накрая всички ние се съгласих­
ме, че сме станали свидетели на нещо специално, ко ето
ни е накарало да пожелаем да изразим своя собствен Дух
също толкова автен ти ч н о и грациозно, както го беше
направил той.
Това беше един красив пример как силата на Духа пов­
дига, вдъхновява, вълнува и активира вибрацията и креа-
т и в н о с т т а у всички хора. П ротичането наДуха на т о в а
момче накара наш ите Духове да пожелаят да се понесат
с неговия. Това е начинът, по който работи силата на
Духа. Всички ние може да проявяваме сво и те Божествени
искри по различни начини, но С в е т и я т Дух, който се проя­
вява, е един и същ. При младото момче т о й се проявява­
ше посредством клавишите на пианото. При някой друг
т о й може да се проявява посредством клавишите на
компютъра. Може да се проявява посредством пригот­
вянето на пай, саденето на ц в етя или дори м е т е н е т о
на верандата. В д ей ств и тел н о ст няма значение с какво
се занимаваме - онова, ко ето има значение, е, че когато
Д ухът върши ж итей ските ни „дела", ж и в о т ъ т ни с т а в а
вълшебен.
Всички ние всеки ден имаме неща, 3а които тряб ва
да се погрижим. Ако само наш ето его отговаря 3а тях,

178
 Ч етвърти етап : П онасяне с п о то ка на своя Д ух
СГ__ ------

ние би могло да се заемем с тях по един неохотен, мно­

гострадален, негодуваш, или нелюбящ начин. Р аб о т ат а
бива свършена, но усилието изтощ ава и нас, и т ези око­
ло нас. Но ако позволим на своя Дух да се прояви чрез нас
и го остави м т о й да бъде „извърш ителят", било т о по
време на раб ота или по време на игра, сам ото действие
мигновено се превръща в мощно проявление. То е „любов,
направена видима", както написа и звестн и ят ливанско-
американски романист и п о ет Халил Джубран в своята
прекрасна книга „Пророкът".
Ако всеки о т нас се понесеше с е с т е с т в е н о т о прояв­
ление на своя Дух във всичко, ко ето прави, ние бихме пос­
лужили 3а пробуждането му у другите и скоро цялата
планета щеше грациозно да се понесе заедно. Вярвам,
че в т о в а се състои Бож ественият план. Ние просто
трябва да установим добра взаимовръзка с него! Точно
в т о в а е смисълът на голямата трансформация о т его­
т о към Духа.

Осъществяване на промяната

Н авлизането в потока на вашия Дух не е толкова труд-

но или необичайно, колкото може да изглежда - независи­
мо о т т о в а какво може да ви казва ваш ето его. По един
или друг начин вие вече с т е преживявали свързването
със своя Дух, както с в и д е т е л с т в а т случаите, когато
дотолкова с т е се ангажирали и потъвали в правенето
на нещо, ко ето обичате, че с т е изгубвали всякаква пред­
с т а в а 3а време и място. Били с т е толкова доволни, то л ­
кова щ астливо въвлечени в преживяването, че ви се е
струвало, че м ож ете да продължавате вечно.
Когато сме в потока, ние представляваме любов в
движение. Времето, п р о с тр а н ст в о т о и несвързаността
с ж ивота п р е с т а в а т да съ щ еству ват. Ние се сливаме
със с в о е то преживяване и ставам е едно. В един или друг

179
 С илата на твоя Д ух
с_. — о

момент - дали докато сме приготвяли ядене, занимавали

сме се с прането или сме миели колата, всички ние сме се
носили с нещ ата, които сме обичали да правим и изразя­
ваме - навярно по-често, о тколкото си даваме сметка.
П росто трябва да се научим да пребиваваме в потока
много по-дълго.

Задаване на въпросите

А сега и звад ете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху следващ ите въпроси и пока­
н е т е своя Дух, своя най-истински аз, да отговори на все­
ки о т тях. Д ай те си д о статъ ч н о време, за да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

• Какво обичате да правите? О бичате ли да

пеете, да т а н ц у в а т е или да свирите на някакъв
инструм ент? О бичате ли да ходите на раб ота
всеки ден или да играете с д ецата си? О бичате ли
да и граете голф, да правите упражнения,
да р а б о т и т е в двора си или да ходите на джогинг
с кучето си? Б ъ д ете конкретни. Как се ч у в ст в ат е,
когато правите т о в а, ко ето обичате?
• Кое у м еете да правите толкова добре, че
правенето му да представлява чиста радост?
• Когато с т е дълбоко ангажирани, усещ ате ли
как Д ухът ви взема превес? Как бихте описали
на някого носенето със своя Дух?
• Спомнете си случай, когато с т е били толкова
пълно ангажирани с нещо, че с т е изгубили всякаква
представа за време. С какво се занимавахте
тогава?

180
 Ч етвърти етап : П онасяне с потока на своя Д ух

• Ако мож ехте да правите всичко, което си

поискате, какво бихте правили? Не е нужно т о в а
да е свързано с раб о та - може да бъде абсолютно
всичко.
• Кога 3а последно срещ нахте човек, който
е в потока? Какво правеше т о й или тя?
Как ви повлия това?
• Кога за последен п ъ т се почувствахте напълно
извън потока? С какво се занимавахте? На какво
се съпротивлявахте в т о зи момент?
• В коя сфера на ж и в о та си се ч у в с т в а т е
най-много в потока? А в коя се ч у в с т в а т е
най-малко в потока?

След к ато запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете с
една-две въздишки, 3а да ви помогнат да се о тп у сн ете.
Замислете се 3а нещо, ко ето обичате да правите, и се
н а стр о й те към начина, по който се ч увства т я л о т о ви.
Когато с т е в синхрон със своя истински Божествен аз,
вие се носите със своя Дух.
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­
жение да си о ти д е и п росто бъдете 3а минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Насладете се на спо­
ко й ств и ето да сед и те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П очувствай те вибрацията на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в с т в а т е . Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това
с т е истинските вие. Запомнете това.

181
 С илата на твоя Д ух

Ежедневна практика: Носете се с потока

Да се носите с потока означава да приемате ж ивота

точн о такъв, какъвто е. Ако с т е попаднали в теж ъ к
траф ик, например, н о сете се с по-бавното тем по на
движение вм есто да надувате клаксона си и да р угаете
„идиотите" по пътя. Ако с т е 6 бакалницата и бързате,
а опаш ката на касата не помръдва, поем ете няколко
п ъ ти въздух, усмихнете се и се посмейте на заглавията
на таблоидите, вм есто да се оплаквате или да се б у т а ­
т е в хората пред вас, за да накарате опаш ката да се
Задвижи. Ако р а б о т и т е над проект и се сблъсквате с
всевъзможни трудности, о т с т ъ п е т е , направете к р ат ­
ка почивка и адап ти райте подхода си така, че да позво­
л и те на някакво п р о стр ан ство да навлезе и да „отпуши"
положението.
С други думи, създайте си навика да релаксирате.
О свободете нещ ата. П оем ете дъх и се огледайте на­
около. Насладете се на гледката. Приемайте ж ивота
такъв, какъвто т о й се разгръща, вм есто да се о п и т­
в а т е да го насилвате да върви в определена посока. Не
се оплаквайте заради сам ото оплакване, н и то се съпро­
ти вл явай те по навик. Не се б о р ет е да с т е първи. Бъ­
д е т е търпеливи и се о б ърн ете 3а насока към С ветия
Дух. Б ъдете съзнателни, вслуш вайте се и се движ ете в
с ъ о т в е т с т в и е с неговата вибрация. Посрещ айте бла-
госклонно онова, на к о ето се н а т ъ к в а т е по п ъ тя си. Да
се носите със своя Дух означава да признавате красо­
т а т а , м ъ д р о с тт а и см ислеността на т о в а, ко ето е, и
да сътрудничите на ж ивота, в противополож ност на
т о в а да му се съпротивлявате.
Възможно е да изж ивеете връщане към с т а р и т е мо­
дели, но т о в а се случва на всеки понякога. Не е необичай­
но човек да изгуби търпение (или да си изтъ рве нервите)
и да се почувства изкушен да се разкрещи на някого или
да каже на някой друг как т о й или т я „би трябвало" да жи­

182
 Ч етвърти етап : П онасяне с потока на своя Д ух

вее. Но подобни реакции и заучени модели на поведение

просто ви изкарват о т потока. Те р азстр о й ват толкова
много както вас, така и останалите. Съпротивлението
не постига нищо ценно. Дори ако успеете да накарате ня­
кого насила да направи нещ ата по вашия начин, негатив­
н ата енергия, която с ъ п ъ т с т в а ваш ата „победа", не си
стр у ва борбата. По-късно т о в а тероризиране ще ви се
върне - м ож ете да р азч и т ат е на то ва. Ще пости гнете
много повече в ж ивота к ато усещ ате и следвате п о то ­
ка, отколкото к ато се блъскате срещу него.
Това не означава, че тряб ва да б ъ д ет е пасивни или
меки. Вие п росто тряб ва да осъ знавате енергията око­
ло себе си и да я използвате, вм есто да й позволявате
да изчерпва вас и другите. Вземете например тези, кои­
т о практикуват бойни изкуства. Те следват потока и
използват насочената към тях енергия, 3а да разсеят
а т а к а т а , вм есто да й се съпротивляват. Силата на на­
падателя бива абсорбирана и трансформирана.
Крайният р е зу л т а т е, че практикуващ ият бойното
изкуство о с т а в а невредим, защ итен и, най-вече, споко­
ен, заземен и неустрашим.
Когато все пак изж ивеете връщане към с т а р и т е мо­
дели, уловете се и възможно най-бързо коригирайте не­
щ ата. Използвайте дъха си, 3а да навлезете обратно в
потока. Не забравяйте винаги да се о тп ускате, да прие­
м ате, да допускате, да се наслаждавате и да се носите
в потока.

„Н осет е се с онова, което се случва, и нека

утът ви бъде свободен. О ст авайт е съсредоточени,
като приеллате онова, което правите.
Това е върховнот о постижение. “
- Д ж уан Д зъ

183
 С илата на твоя Д ух

Отливът

Най-голямото предизвикателство пред о с т а в а н е т о в

потока настъпва, когато изж ивявате „отлива", който
е всяка промяна, очаквана или неочаквана, която ви кара
да се ч д в с т в а т е застраш ени или несигурни, т ъ й като
не с т е сигурни какво следва. Вие може да се чудите или
т р е в о ж и те дали м ож ете да се справите с нея, дали про­
мяната няма да е вредна или трудна и дори дали ще бъде­
т е в безопасност.
О тливи се случват постоянно. Те са естеств ен и , тъ й
к ато всички неща в крайна см етка се променят - нищо
не остава съ щ о то безкрайно дълго. Ж и в о т ъ т се движи
на цикли и когато се изправите пред отлив, т о в а прос­
т о означава, че е време то зи цикъл да се смени. О тливи
н астъ п ват както на свето вн о ниво, так а и в no-личен ас­
пект. Един световен отлив може да се прояви к ато дина-
мична промяна в н асто ящ о то състояние на икономиката
или п р ави тел ство то , или пък к ато изключително голяма
промяна в климата или околната среда, к ат о например
Земетресение, вулканично изригване, ураган или цунами,
наред с други неща. Тези ест ес тв ен и отливи са се случ­
вали още о т началото на врем ето и ще продължат до
неговия край.
О тливи н а с т ъ п в а т и когато се сменят циклите на
личния ни ж ивот. Ние навлизаме в отлив например, ко­
г а т о о т с т о е н е т о вкъщи по цял ден поемем 3а първия
си учебен ден, ко ето означава да напуснем добре поз­
н а т о т о и безопасно обкръжение на хората, които се
гриж ат 3а нас, и да навлезем в н епознатото. Някои деца
изживяват т о в а к а т о катастр о ф а, но накрая съ щ ите
т ези деца се научават да се ад ап ти рат, да и зр а с т в а т
и в крайна см етка започват изключително много да се
наслаждават на т о в а ново преживяване. Ние обикнове­
но ритам е и крещим, когато н астъ п ят о т л и в и т е на жи­
вота, но ако изберем да им откликнем като креативни

184
 Ч е т в ъ р т и е т а п : П о н а с я н е с п о т о к а н а с в о я Д ух
CL. —" о
съзнателни Духове, т е зи промени ак ти в и рат огромни
еволюционни скокове, к ат о ни освобож дават о т неп от­
ребните и илюзорни зависимости, о т които повече не
се нуждаем.
Така че о т л и в и т е не винаги са приятни, но т е предс­
т а в л я в а т важни разриви, т ъ й к ато предизвикват рас­
теж , който в обикновения случай ние не бихме о съ щ ест­
вили сами. Ние биваме приканени да помислим относно
т о в а къде се намираме, да осъзнаем моделите, които ни
Задържат, и да навлезем в нов цикъл, който ни тласка
напред. О тл и в и т е изискват о т нас да изоставим само­
д о в о л с т в о т о на е го т о и да ангажираме своя истински
аз, 3а да можем да бъдем подвижни, гъвкави, креативни и
ориентирани към намиране на решения. Ние преставаме
да търсим сигурност и защ ита о т ф алш ивите богове
на външ ните о б с т о я т е л с т в а на света. Време е да си
припомним, че докато о т една стран а ние сме в човеш­
ка форма и имаме креативни преживявания в света, о т
друга стран а ние сме духовни същ ества, които не са о т
то зи свят. Еквивалентът на климатичен отлив в чо­
вешкия опи т е преходът към с м ъ р т т а , който води до
потока на прераждането ни в наш ата Духовна форма.
К ато съзнателни същ ества, навлизащи в голямата
трансформация о т Homo sapiens към Homo spiritus, ние
тр яб ва да очакваме, дори да приветствам е, отлива и
да имаме желание да се движим в ч есто неизследвана
или различна посока без 9 а се колебаем. На е г о т о т о в а
може да му се стор и изключително дестабилизиращо и
Застраш ително (което е и Б ож ественият план), карай­
ки ни да се чувствам е тревожни, стресирани, измъчени,
съкрушени и безсилни. Ето защо е важно да очакваме пе­
риодите на отлив в потока на ж и вота и да осъзнаваме,
че т о в а е сигнал за р астеж о т стран а на нашия Дух.
Въпреки че о т л и в и т е не са добре дошли 3а его то , кое­
т о иска да държи контрола и не обича промените, т е ни
напомнят, че в д ей ств и тел н о ст его т о никога не е дър­

185
 С илата на твоя Д ух

жало контрола. О тл и в и т е на ж ивота ни приканват да

се носим с потока независимо о т всичко, и най-вече да се
носим по начин, който е съвместим с промяната. О тли­
в и т е акти ви рат Духа да вземе надмощие над е го т о и да
откликне творчески на ж ивота, к ат о се пресегне н а в ъ т ­
ре и даде свобода на нови прозрения и решения. О тливи­
т е на ж и вота м огат да се разглеждат к ат о психическа
гимнастика 3а Духа, която ни о тъ р в ава о т ум ствен и те
патерици и ни прави по-силни, по-свободни и по-могъщи.
Навлизането в цикъл на промяна може да изглежда дра-
матично, страш но и застраш ително - сякаш самият ви
аз бива атакуван - но ако не забравяте да се предавате
на своя Дух и да се носите с потока, о т л и в ъ т ще ви на­
сочва към все по-добри и по-добри версии на вас самите.
Когато в потока настъпи отлив, т о в а просто означава,
че една по-добра ваша версия е го т о в а да се прояви.

8 ф
< >

Преди много години аз преживях интензивен и неочак­

ван отлив, когато длъж н остта на международна с т ю ­
ардеса, която заемах по т о в а време, внезапно ми беше
о т н е т а . П рофсъю зът, към който принадлежах, обяви
стачка и всички ние се включихме. Тъй к ат о бях млада и
недоволна о т някои аспекти на р а б о т а т а си, аз с г о т о в ­
н о ст се присъединих към колегите си в стачния кордон,
но изцяло се надявах да се върна на р аб ота след няколко
дни на спорове между компанията и профсъюза. Въобра­
зявах си, че 3а нула време ще се върна към п о л ет и те до
Париж и Лондон.
Вместо то в а, всички, които се бяха включили в стач-
н а та борба, моментално бяха заменени с нови служители
и в р а т а т а към наш ата раб ота се затво р и с трясък зад
нас. Бях толкова шокирана, толкова обидена, че просто
не можех да го повярвам. Изобщо не бях очаквала да се
случи подобно нещо. „Как компанията може да направи

186
 Ч етвърти етап : П онасяне с потока на своя Д ух

това?!", крещях аз на приятелите си и на всеки друг, кой­

т о благоволяваше да ме слуша. „Аз бях стр ах о тн а с т ю ­
ардеса. Не заслужавах това! Компанията е много лоша,
щом може да причини т о в а на всички т е зи добри хора
- и особено на мен", заявявах аз с праведно възмущение.
„Какво ще правя сега, 3а да оцелея?"
Но м о ето възмутено, бясно, обидено, наранено и, най-
вече, изплашено излияние на ч у вства не промени абсо­
лю тно нищо. Това не ме възпря да проклинам ф акта, че
о б с т о я т е л с т в а т а в ж и во та ми в д ей ств и тел н о ст са се
променили. A3 не исках о б с т о я т е л с т в а т а в ж и во та ми
да се променят. Не исках да съм без работа, исках всич­
ко да си е по старому. По начина, по който го познавах.
Умът ми препускаше: А какво ще стане с безплатните
ми самолетни пропуски? Как ще си плащам наема или ще
си купувам храна и всичко необходимо? А какво ще стане
с колегите ми, които живеят другаде? Как ще можем да
се виждаме отново? Как изобщо ще се прибера отново
в Аенвър да видя родителите си? Или да замина на прик­
лючение? Всякакви такива големи и малки неизвестни ме
плашеха и ме караха да се чувствам победена о т една
по-голяма о т мен сила.
В продължение на седмици аз живях в паника и т е р за ­
ния. След т о в а, 3а моя изненада, осъзнах, че сега, когато
вече не бях на работа, аз в д ей с тв и тел н о ст се радвах,
че съм се отървала о т нея. Признах пред сам ата себе
си, че никога не съм я обичала и че, честно казано, вина­
ги донякъде се бях чувствала к а т о измамничка, носейки
униформата. Харесвах облагите - да пътувам до нови
м еста, да се срещам с нови хора - но не използвах дарби­
т е си така, както исках, и т о в а винаги ме беше то р м о ­
зило. Д окато участвах в стач к ата, аз внезапно се оказах
свободна да се занимавам с онова, ко ето обичам, и так а
сбободна о т всяка намеса, 3а първи п ъ т в ж и во та си на­
сочих пълното си, нараздвоявано внимание към сво ята
духовна работа.

187
 С илата на твоя Д ух

Започнах на редовни начала да резервирам сесии за кли­

енти, много о т които бяха мои приятелки стюардеси, и
им помагах да о т к р и я т начини да се справят със служеб­
н ата криза. Започнах също така да изнасям ежемесечни
семинари в своя ап артам ент студио.
Това беше най-мобилизиращото, вълнуващо и удов­
летворяващ о нещо, ко ето някога бях правила през жи_
в о т а си. Не исках да спирам! Дори имах възможност ре­
довно да посещавам класове по танци и йога (друга моя
любов), което не беше възможно, докато работех к ато
стюардеса, т ъ й като граф икът ми беше т в ъ р д е нередо­
вен. Ако ста ч к а т а не се беше състояла, аз никога нямаше
да мога да правя никое о т т е зи неща. Въпреки че не оби­
чах р а б о т а т а си, аз все пак я харесвах д о статъч н о , так а
че никога не се бях замисляла да я напускам. За щ астие, т я
напусна мен.
М оят най-голям кошмар учудващо се превърна в най-
големия ми дар. Д окато ритах и крещях по време на о т ­
лива, аз се научих да се доверявам на сво и те вибрации,
да следвам съ рцето си и да направя първите стъпки към
с в о е т о истинско житейско предназначение и призва­
ние - даването на духовно и интуитивно ръководство,
ко ето правя и до ден днешен. Ако о т л и в ъ т не се беше
случил, можеше все още да съм стю ардеса и щях да съм
пропуснала цялата р ад ост и удовлетворение о т т о в а
да живея м е ч т а т а си през всичките т е зи години. А т о в а
е една д о ста плашеща мисъл.
До деня, в който изгубих р а б о т а т а си, никога не бях
обмисляла варианта да използвам св о и те т ал ан т и и да
работя с тях на пълна з а е т о с т . Обичах р а б о т а т а си
к ат о медиум и д о ст а ч ест о я практикувах, но никога
не бях гледала на нея к а т о на средство за изразяване на
себе си, 6 което да вложа целия си ж ивот. След к ат о
о т л и в ъ т отмина, аз се оказах в един чисто нов и далеч
no-смислен и удовлетворяващ поток на ж ивота, откол­
к о то аз сам ата някога бих предприела.

188
 Ч етвърти етап : П онасяне с по то ка на своя Д ух

К ато се вглеждам назад, виждам ясно колко г о т о в 3а

промяна е бил всъщ ност м о ят Дух. Зад страха се надиг­
на преди звикателството да преодолея ограничаващите
о б ст о я т ел ст в а , да бъда креативна и да се доверя на ин­
туи ц и ята си да ме о т в е д е до следващ ата стъпка, точ-
но както и направих.
И макар че м оята реакция на отлива отначало беше
сантиментална и емоционална - и м о ето его максимално
се възползва о т драм ата - няколко години по-късно, кога­
т о ми беше предложен шанс да се върна в авиокомпани­
ята, не можах да си представя да го направя. Бях тв ъ р д е
щастлива там , където се намирах. И все още съм! Благо­
даря на Бога 3а отлива, т ъ й к ат о т о й ми беше необхо­
дим, 3а да премина в един по-висш поток. В т о в а се със­
т о и ролята на отлива в ж ивота.

Осъществяване на промяната

О т л и в ъ т в ж ивота разкрива кои привързаности вече не

служат по най-добрия начин на целта на душ ата ни и кое
ни пречи да бъдем о т най-голяма полза 3а планетата. В
д ей стви тел н ост, о т л и в ъ т е знак, че ние постигаме оп­
ределено ниво на о с ъ зн а т о с т и вече сме го то ви да пре­
минем към следващ ото ниво.
Следователно, докато сме в човешка форма, можем
да очакваме о т л и в ъ т винаги да бъде ч аст о т потока,
т ъ й к ато развиването на Божествено съзнание е един­
с т в е н а т а причина да сме тук.
Да бъдем в потока означава да вярваме, че Д ухът в
нас може да съ твори положителен р е зу л т а т о т всяко
о б с т о я т е л с т в о , ко ето застан е на п ъ тя му, независимо
какво е т о . Да се носим в потока означава да вярваме, че
Вселената винаги нарежда нещ ата така, че да осигури
нашия успех к ат о духовни същ ества, к ато ни приканва
да се приближим още повече към своя no-истински аз.

189
 С и л а т а н а т в о я Д ух

Задаване на въпросите

А сега извад ете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху всеки о т следващ ите въпро­
си и поканете своя Дух, своя най-истински аз, да о т го в о ­
ри на всеки о т тях. Д ай те си д о с т а т ъ ч н о време, 3а да
у с е т и т е искрения отговор, който идва о т съ рцето ви,
източника на ваш ата сила.
• В каква фаза с т е в момента: о тл и в или поток?
• Кой аспект о т вашия ж и в о т е в отлив?
По какво съ д и те 3а това?
• Ако с т е в отлив, кое е онова, на к о ето Д ухът ви
иска да даде воля?
• Какви неочаквани предизвикателства ви
приканват да израснете?
• П ридърж ате ли се към стари вярвания или
аспекти о т сам ите себе си? В какво отношение?
Как се ч у в с т в а т е , когато се придържате към
тях, вм есто да ги о с т а в и т е да си о т и д а т и да
израснете? Дали не забравяте, че с т е Божествено
съ щ ество и вм есто т о в а се ч у в с т в а т е повече
к ат о ж ертва?
• Ако с т е в потока, кога 3а последно с т е били в о т ­
лив? Какви дарове и талан ти , които не с т е осъзна­
вали преди то в а, ви разкри о т л и в ъ т в живота?

След к а т о запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете с
една-две въздишки, 3а да ви помогнат да се о тп у сн ете.
Замислете се относно циклите на о тл и в през ж ивота
ви. К ато зн а ет е крайните резултати , виж дате ли по ка­
къв начин т е зи лични промени са ви довели до по-дълбок
синхрон с вашия Дух?

190
 Ч етвърти етап : П онасяне с потока на своя Д ух

При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­

жение да си о т и д е и просто бъдете 3а минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Н асладете се на спо­
к о й ств и ето да сед и те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П о чу вств ай те тази вибрация на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в с т в а т е . Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това
с т е истинските вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Приветствайте отлива

Забележ ете как ж и в о т ъ т протича на цикли. В прилив или

в отл и в се намирате? Ако се носите с Духа си, продъл­
ж авайте, а ако с т е в отлив, приемете го. Не се съпро­
ти вл явай те на промяната. П росто б ъ д е т е съзнателни
и знайте, че по всяко време всички неща се случват в
Божествен порядък.
Помнете, че никой не може да премине през ж ивота,
без 9а се натъкне на отливи, но в крайна см етка вие ще
се завъ рнете в потока. Колкото по-осъзнато приемате
това, толкова по-бързо о т л и в ъ т ще премине в поток и
толкова по-продължителни ще б ъ д ат периодите на сво-
бодно теч ащ поток. Когато с т е в отлив, осъзнайте, че
т о й има голяма сто й н о ст. П роучете кое е онова, което
о т л и в ъ т ви призовава да освободите, и продължете на­
т а т ъ к . Той е сигнал, че е време да израснете - на нивото
на душ ата, вие с т е готови да напреднете. Независимо
дали с т е в отлив или в поток, споделете сво и те истин­
ски ценности и приоритети, зая в ете целите си и позво­
л е т е на Духа си да ви води.

„Н ай-силният отлив бележи началото на прилива.“

- Х енри У одсуърт Л онгф елоу

191
 С и л а т а н а т в о я Д ух
СИ—— — СЗ

Чудото

Емили, писателка на сбободна практика, съзнателно прак­

тикувала живеене в потока. В дните, когато всичко вър­
вяло по план, било лесно. Тя се чувствала уверена и спокой­
на и дори малко самодоволна о т това, че била „светна-
т а " относно по-висшия начин на ж ивот. В дните, когато
ж и в о т ъ т я изненадвал обаче, т я се чувствала предиз­
викана, раздразнена и уплашена. Но т я била подготве­
на. Знаела, че трябва да диша, да приема, да допуска и да
вярва, че онова ко ето се разгръща, е в с ъ о т в е т с т в и е с
Божествения, а не с личния й план. В такива дни, въпреки
импулса си да се съпротивлява, т я предавала с в о е то его
на непосредствената реалност и приемала ж ивота т а ­
къв, какъвто бил.
Това обаче не било толкова лесно, колкото звучи. Ко­
г а т о ж и в о т ъ т се насочвал към неизследвани т е р и т о ­
рии, Емили се чувствала по същия начин, както когато 3а
първи п ъ т се учела да шофира: неуверена и стесн и тел ­
на. Нищо не се получавало автом атично. Тя трябвало да
спира и да обмисля св о и те реакции, 3а да бъде сигурна,
че избира правилните. И едва то гав а действала. Колеба­
ни ето пораждало огромно напрежение 6 т я л о т о й, пос­
ледвано о т облекчение, когато усетела, че е направила
правилния избор. Тя се справяла всеки ден, но р и т ъ м ъ т й
бил разстроен и скован. Не изглеждало е с т е с т в е н о чо­
век така съзнателно да обмисля всичко, поне не още.
И все пак т я напредвала, к ато задвижваните й о т
Духа реакции постепенно започнали да й идват толкова
по-естествено, колкото по-успешно т я се отдавала на
Божествения начин на ж ивот. Навярно като начин да
вдъхне увереност на сам ата себе си, че носенето с по­
то к а е най-добрият начин да се живее, т я ч есто ентусиа­
зирано споделяла тази философия с приятелите си и с
хората, които обичала. Тя била толкова убедителна и ди-
намична, че хората дори започнали да я т ъ р с я т , когато

192
 Ч етвърти етап : П онасяне с п отока на своя Д ух

се чувствали неуверени и застрашени. Нейната „носете

се с потока" реч ги успокоявала. Тя говорела с такава убе­
д ителност, че т е й се доверявали и си позволявали да
предадат стр ах о в е те си и да о п и т а т онова, ко ето ги
съветвала.
Всичко т о в а вървяло добре, когато носенето с п о т о ­
ка означавало да освободи контрола по отнош ение на
сравнително дребни неща или например, когато някой,
когото т я очаквала да позвъни, не се обаждал, или ко­
г а т о не била съгласна с някого и избирала да о т с т ъ п и ,
вм есто да спори по въпроса. Към конкретния мом ент
те зи неща изглеждали важни и несъмнено представля­
вали оскърбление 3а добре р а з в и т о т о й его, но в д ей ст­
ви телн ост били банални и в крайна см етка безсмислени
битки без всякаква компенсираща сто й н о ст. Емили усе­
щала ползата о т освобож даването о т св о и те авто м а­
тични реакции.
Онова, което привлякло вниманието й обаче, било
т о в а колко много енергия всъщ ност е влагала през годи­
н и те в стрем еж а си да бъде „права", раздаваща оценки,
превъзхождаща и критична както по отнош ение на себе
си, так а и на другите. Това ограбвало сп о со б н о стта
й да живее в настоящия миг в покой и сигурност. Това
бил един перманентен навик, върху чието преодоляване
т я работела. Била решена да успее, но я плашела огром­
н о с т т а на задачата.
Емили напредвала добре и дори се радвала на известен
покой, когато се сблъскала с поредица о т неочаквани фи­
нансови неуредици, които я поставили в наистина уязви­
мо, дори потенциално катастроф ално, положение.
На първо място, д в е т е главни списания, в които пише­
ла, сменили ред акто р и те си едно след друго в рамките
на седмици, к ат о и д в е т е прекратили без предизвестие
месечните й рубрики. О сновните й източници на доход
се изпарили 3а един миг, к о ето я оставило без д о с т а ­
тъ ч н о средства, с които да покрива значителния наем

193
 С и л а т а н а т в о я Д ух
С? ' -О

3а ап артам ента си 6 Сан Франциско. Скоро след т о в а

данъчните й изпратили писмо, гласящо, че е декларирала
погрешно данъците си и че дължи 47 000 щ атски долара,
които трябвало да внесе в рамките на няколко седмици
о т получаването на уведомлението. Тя била ужасена.
През годините била живяла о т единия чек за заплата­
т а до другия и на практика нямала никакви спестявания.
Освен т о в а била сам отна жена в ш е й с е т т е си години и
нямала н и то деца, н и то семейство, н и то приятели, кои­
т о да помоли да й заем ат такава голяма сума, без 9а се
притеснява.
Тя п росто не разполагала с парите и нямала абсолют-
но никакъв начин да ги набави. Така че т я била, по нейни­
т е думи, „напълно прецакана".
За Емили било едно нещо да се носи с потока, когато
ставало въпрос да се разбира с другите, да предава с т а ­
ти и навреме и к ат о цяло да свързва д в а т а края к ато
внимава колко харчи за пазаруване и за други ненужни
глезотии... но било съвсем друго нещо, когато неочак­
вано се сблъскала с безработица, банкрут, възможно из­
гонване о т к вар ти р ата и осъждане о т стран а на данъч­
н и те за неплатени данъци.
Изведнъж „носенето с потока" й се сторило наивно
и смешно, една безотговорна Полианина гледна точка,
която пренебрегвала изискванията на реалния ж ивот.
И въпреки т о в а, какво друго можела да направи? Пос-
тоянно да се тревожи? Това едва ли щяло да реши проб­
лема й. Да изпадне в паника? Тя вече правела т о в а и т о по
никакъв начин не облекчавало т р у д н а т а й ситуация. Да
се срине? Дори да го направела, нямало кой да я повдигне
и да я понесе напред. Да избяга? Нямало къде да отиде.
Освен т о в а дори б я г с т в о т о щяло да стр у в а пари, кои­
т о т я нямала. Никоя о т т ези мотивирани о т его то , ос­
новаващи се на идеята, че е ж ертва, реакции не й носели
по-голямо облекчение о т то в а, к о ето й предлагал нейни­
я т „носи се с потока" подход. Това било повече о т о т -

194
 Ч етвърти етап : П онасяне с п отока на своя Д ух

либ. Това било повече о т временно спускане по време на

изкачването. Това било пълно сриване на с и ст ем ат а й и
т я се нуждаела о т спасение под ф о р м ата на решение - и
се нуждаела о т него спешно.
Единствената й възмож ност била да приеме всичко
онова, което била проповядвала през годините, и да по­
вери целия проблем на Вселената с вярата, че т я ще й
помогне да го реши. Правейки то ва, т я първо трябвало
да се изправи лице в лице с най-дълбоките си страхове
и несигурност, онези, 3а които си мислела, че отд авн а е
разсеяла.
„Защо би т и помогнала Вселената? В крайна сметка,
т и си тази, която създаде проблема!", съскало е г о т о й.
„Ако беше по-отговорна през годините, т о в а никога ня­
маше да се случи. Трябваше да пестиш. Трябваше да про­
веряваш счетоводителя си. Ти глупаво харчеше тв ъ р д е
много пари. Всъщност, к а т о се има предвид арогантно-
т о т и и безотговорно поведение, заслужаваш да о т и ­
деш в затвора. Засрами се!"
Да, срам. Точно так а се чувствала Емили: напълно и
безкрайно засрамена. Това било една толкова дълбока
и стар а енергия, че й се струвало, че я е носила вечно.
Всъщност сега вече т я била сигурна, че се е родила с нея.
Усещайки как т я я обгръща, Емили осъзнала, че то чн о о т
тази енергия е бягала през целия си ж ивот. Тя си мислела,
че я е надхитрила чрез сво ята духовна практика, само
3а да открие внезапно, че е в капана й. С рам ът бързо я
обгърнал, сякаш се смеел, казвайки: „Значи си мислеше, че
си ми избягала, так а ли? Никога не можеш да избягаш!"
Емили усещала как т о й забулва цялото й същ ество,
подобно на тъмен, изсмукващ ж и в о та й облак на см ъ р т­
т а . И въпреки т о в а т я не умряла. Била напълно нещ аст­
на, но не и умряла. Изправена пред св о и те най-дълбоки,
най-негативни убеждения относно себе си, в лицето на
своя най-голям външен стр ах о т т о в а да няма абсолют-
но никакъв контрол и да бъде уязвима, Емили направила

195
 С илата на твоя Д ух

нещо, което не била правила никога преди т о в а. Тя започ­

нала да се смее.
О тначало т о в а било нервен рефлекс. Но съвсем ско­
ро преминало в неподправен сърдечен смях.
Това бил смехът на едно дълбоко осъзнаване. Тя нямала
контрол. Нямала си и идея как да разреши своята дилема.
И т о в а не я убило. Можела да се отпусне и да престане
да бяга. Колкото по-дълго се смеела, толкова по-добре се
чувствала.
Внезапно т я разбрала, че ед и н ствен о то решение било
да се обърне към Б ож ественото, за да реши проблема и
да я насочи как да излезе о т него.
Тя осъзнала, че периодът й на духовна подготовка е
приключил. Що се касаело до носенето с потока на Все­
лената, т я вече не била на ш оф ьорското място. Тя тр я б ­
вало да изкласи, да изостави св о и т е резерви и напълно
да се понесе с Бож ествена насока. Нямало друг начин.
Това било скок на доверие и т я го направила. За пър­
ви п ъ т положила пълното си доверие и цялостното си
добруване в р ъ ц ете на Бог и в своя висш аз. Паднала
на колене и се помолила 3а решение. Тя не се жалвала о т
проблема, т ъ й к ато усетила, че ще е безсмислено да го
прави. Ако Вселената възнамерявала да й помогне, т я със
сигурност разбирала проблема по-добре о т нея, така че
нямало нужда да го обяснява и още повече да се разстрой­
ва. Не, нямало да му се предаде.
Емили се помолила 3а насока. Но когато го направила,
т я осъзнала, навярно 3а първи п ъ т през своята духовна
трансформация, един по-дълбок смисъл на т о в а да се но­
сиш с потока. Тя не трябвало да се носи просто с кой да е
поток. Тя трябвало да синхронизира св о е то лично т в о р ­
ческо намерение с най-висшия поток на Б ож ествен ото
творческо намерение и да се понесе с него. Не можела
просто да се моли 3а спасение, т ъ й к ато т о в а щяло да
я превърне в пасивна ж ертва. Тя трябвало да се помоли
3а вдъхновение как сама да реши проблема по възможно
196
 Ч е т в ъ р т и е т а п : П о н а с я н е с п о т о к а н а с в о я Д ух
С "• -—' - J

най-добрия начин, по който можела к ато Божествено съ­

щ ество.
Тя помолила да й бъде показан най-добрия начин, по кой­
т о да превърне настоящ ата ситуация в творчески при­
мер 3а Божествения поток. Молела се с цялото си сър­
це и душа да бъде освободена о т всички блокажи, ниско
самочувствие и срам (съзнателен или несъзнателен), и
да се синхронизира само с най-творческото проявление
на Б ож ествен ото благо, на което т я можела да бъде о т
полза. Молела се с т р а х о в е те й да б ъ д ат облекчени, 3а
да може да върви напред уверено. Молела се да бъде сво-
бодна о т всяко нарушаване на покоя 6 ж ивота й. Молила
се, докато вече не можела да намери думи, с които да се
моли. Молила се, докато съ р ц ето й не се успокоило и при­
тихнало. И то гава спряла. Направила била всичко, което
можело да се направи.
На т о зи е т а п всичко, ко ето Емили можела да напра­
ви, било да бъде търпелива и да чака. Изпитала жела­
ние да се заеме о тн о в о с еж едневните си задачи, т ъ й
кат о имала нужда да върши нещо. Така че т я изчистила
ап артам ен та си, довършила р а б о т а т а си върху няколко
с т а т и и , които трябвало да предаде, и разходила кучето
си. А когато настъпила нощ та, си легнала да спи. Неза­
висимо колко незначителни били т е зи действия, т я ги
намирала 3а успокояващи и подходящи.
През следващ ите два дни продължила с рути н н и те
си занимания, к а т о през цялото време се молела, 3а да
не се поддава на стреса. На т р е т а т а нощ се събудила
сепната. В мига, в който отворила о ч и те си, идеята и
Заглавието 3а една книга отекнали в ума й. При т о в а за­
главието било страх о тн о , а т е м а т а била такава, по коя­
т о можела уверено да пише. В момента, в който произ­
несла заглавието на глас, през нея мигновено преминала
вълна на облекчение. Това било т о . Това било реш ението.
Веднага го записала и останала да лежи т а м в почуда. Тя
абсолю тно никога не се била замисляла да напише книга,

197
 С и л а та на тво я Д ух
с- "~о

да не говорим пък 3а някоя толкова удачна. Д окато седя­

ла в благоговение, в ума и, подобно на буйна река, нахлули
още идеи по т е м а т а . Тя намерила една т е т р а д к а и започ­
нала да ги нахвърля в нея, сграбчвайки ги преди да са се
изпарили в нощ та.
На следващ ата сутрин т я се обадила на аге н тк ата
си и й споменала 3а идеята 3а книгата. Тъй като не била
сигурна как а ге н т к а т а й ще реагира, Емили била силно
изненадана и облекчена, когато а ге н т к ат а й откликнала
с так ъ в ентусиазъм, какъвто т я сам ата била изпитала,
когато идеята й хрумнала 3а първи п ъ т. А ген тката й я
посъветвала незабавно да започне да пише, а т я щяла да
Започне да прави опити да продаде идеята.
Така че Емили пишела, докато а ге н т к а т а й предлага­
ла заглавието на различни издатели. Четири седмици
по-късно Емили сключила абсолютно първия си договор
3а книга, к ат о получила и внушителен аванс о т 125 000
щ атски долара. След к ат о платяла на а ге н т к а т а си, щели
да й о с т а н а т д о с т а т ъ ч н о пари, 3а да плати всички прос­
рочени данъци, дълга по кред и тн ата си к ар та и наема 3а
няколко месеца. Това си било истинско чудо.
Но освен чудото с реш аването на належащите си фи­
нансови проблеми, т я изживяла и чудото на т о в а да се
довери напълно на Вселената и да й позволи да й покаже
как да живее к ат о Божествено съ щ ество вм есто като
ж ертва. С т о в а ново преживяване като своя основа, т я
никога повече нямало да изпадне в илюзията, че трябва
да живее със страха и срама к ато свои истини. Тя била
свободна и в творческия поток. Това означава да бъдеш
трансформирано, Божествено същ ество: да живееш ка­
т о пълноправен творчески партньор на Вселената, к ато
изразяваш дадено намерение и след т о в а оставаш о т в о ­
рен 3а вдъхновението и насоката 3а реализирането на
т о в а намерение.

198
 Ч е т в ъ рт и е т а п : П о н а с я н е с п о т о к а н а своя Д ух

Осъществяване на промяната

Да се носите с потока на Вселената не означава пасивно

да се о т к а ж е т е о т сво ята лична к р еати вн о ст и о т г о ­
ворност по отнош ение на начина, по който ж и в о т ъ т
ви се разгръща. То по-скоро означава да ж и в еете с ди-
намично творческо намерение - к ат о синхронизирате
своята лична креати вн о ст с Божествения план, так а че
осъ щ ествяван ето на ваш и те намерения, потребн ости
и желания да бъде Божествено подкрепяно, насочвано и
ръководено.
Казано просто, каж ете на Вселената какво искате, но
не казвайте на Вселената как т о да ви бъде доставено.
О с т а в а й т е отворени за получаването на вдъхновение
и интуитивна насока относно т о в а как винаги да с ъ т ­
ворявате по най-добрия начин св о и те намерения и жела­
ния. Чакайте с увереност, докато п о т о к ъ т ви насочи.
Той ще дойде под ф о р м ата на интуиция. След т о в а пос­
ледвайте получената интуитивн а насока без колебание
или съмнение. Ето т о в а означава да се носиш с потока
на най-високо ниво.

Задаване на въпросите

А сега и звадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху следващ ите въпроси и пока­
н е т е своя Дух, своя най-истински аз, да отговори на все­
ки о т тях. Д ай те си д о с т а т ъ ч н о време, 3а да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

• Някога доверявали ли с т е се на Вселената

3а вдъхновение или насока?
• По отнош ение на носенето с потока бие ученик ли
с т е или опитен специалист?

199
 С и л а т а н а т в о я Д ух
СИ——'-" ' О

• Н астрой вате ли се ясно към сво ята интуиция?

По какъв начин? Как получавате сигналите - чрез
и н сти н к ти те или сънищ ата си, или навярно к ато
общо усещане за знаене?
• Д оверявате ли се на сво ята интуиция?
В кои сфери й им ате най-голямо доверие?
Кога се колебаете да й се доверите?
• И м ате ли навика да си п о с т а в я т е намерения
и цели? Уверено ли поем ате ангажименти
или с т е склонни да ги избягвате?
• В коя сфера о т ж и в о та си най-много искате
да получите насока и ръководство точн о сега?
• Кои са най-важните творчески желания
на съ рц ето ви?
• М олите ли се?
• М ож ете ли да се см еете над с т р а х о в е т е си?
• Напоследък интуицията ви помагала ли ви е?
• По какъв начин вече с т е били вдъхновявани
или насочвани о т Вселената?
След к ато запиш ете о т г о в о р и т е си, о с т а в е т е днев­
ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете с
една-две въздишки, за да ви помогнат да се о тп у сн ете.
Н астр о й те се към висшия си аз и изчакайте 3а насока.
Д оверете се на интуицията си, к ат о винаги помните, че
с т е Божествен съ-творец.
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­
жение да си о ти д е и просто бъдете 3а минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Насладете се на спо­
ко й ств и ето да седи те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици

200
 Ч етвърти етап : П онасяне с потока на своя Д ух

и пребиваващи в мига. П о чу вств ай те тази вибрация на

свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в с т в а т е . Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това
с т е истинските вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Определете своя курс

О тд ел я й те по няколко минути всяка сутрин, 3а да конк­

р ет и зи р ат е намеренията си 3а деня. Зап и тай те се как­
во бихте желали да о съ щ естви те. Кое е важно 3а вашия
Дух? В кои сфери се нуж даете о т вдъхновение? По о т ­
ношение на какво бихте желали да получите подкрепа,
идеи и решения? Ако е възможно, о б явете намеренията
и молбите си на глас, в идеалния случай - под ф о р м ата
на молитва.
Вашият собствен глас е един о т най-могъщите звуци
във Вселената. Когато изказвате св о и те намерения на
глас в молитва, по вибрацията зад тях м ож ете да разбе­
р е т е дали действително с т е посветени на съ творява­
н е т о на т е зи намерения или не. Ако говори те убедител­
но, ваш ият Дух застав а зад намеренията ви и се стрем и
да ви съдейства.
Ако обаче говори те с колебание, силата на вашия Дух
се въздържа да ви помага. Това е така, защ о то Вселена­
т а съ-твори, к ат о следва в аш ата творческа инициати­
ва. Вселената може и ще ви пресрещне на половината
п ъ т. Тя ще съдейства на процеса, когато вие молите 3а
насока и вдъхновение с чисто намерение, не к ато ж е р т ­
ва, а к а т о отговорен съ-творец.
К ато ч аст о т ваш ата практика на ежедневни с у т ­
решни молитви, конкретизирайте сво и те намерения и
помолете 3а съдействие по всеки възможен начин. След
т о в а о т в о р е т е съ р ц ето и ума си, за да получите онова,
3а ко ето молите, под ф о р м ата на интуиция и вдъхнове-

201
 С и л а т а н а т в о я Д ух
c :i ._ ------- ----

ние. Следвайте тази насока без колебание. Това е поток

о т най-висш порядък. Д оберете се на св о и те и н ту и ти в­
ни импулси и д ей с тв ай т е в с ъ о т в е т с т в и е с тях!

„Всичко, което трябва да направите,

е да сте наясно къде от иват е.“
От говорит е ще дойдат при вас от сатосебе си. “
- Ъ рл Н ай ти н гей л

Осъществяване на пълен кръг

Соня, м оята дъщеря (т я носи м о е т о име, както аз нося

им ето на с о б ст в ен ат а си майка в една дълга поредица
о т Сонита), и най-добрата й приятелка, Мари, карали
последните седмици о т колежа преди завърш ването. Те
били под д о с т а голямо напрежение. Не само че пред тях
се задавали крайните изпити и теп ъ рва трябвало да си
напишат задълж ителните за последната година самос­
тоятелн и проучвания, но за т я х н о т о умствено и физи­
ческо претоварване допринасяли също т ак а и продъл­
ж ителните, емоционални сбогувания с най-добрите им
приятели. Освен т о в а т е били изправени пред въпроса
какво да правят с ж и в о та си, който осезателно се прок­
радвал в периферията на мислите им, к а т о утежнявал и
без т о в а т р ев о ж н о то им състояние.
П азарът на тр у д а бил в най-лошото си състояние о т
повече о т 50 години насам, а подкрепата о т страна на
род и тели те им, на която т е к ат о ученици се радвали,
скоро щяла да приключи с навлизането им в света. С тр у ­
вало им се, че т я х н о т о безгрижно бъдеще внезапно се
е свило до едно клаустрофобично състояние на „недос­
т а т ъ ч н о с т " и т о в а ги ужасявало. Нямали д о ст ат ъ ч н о
време 3а учене, нямали д о ст ат ъ ч н о време да се сбогу­
в а т с приятелите си, нямали д о с т а т ъ ч н о вдъхновение
и оригинални идеи, за да завъ рш ат проучванията си,

202
 Ч етвърти етап : П онасяне с по то ка на своя Д ух
С1 -—' тщ

както нямали и д о статъ ч н о пари или работа, 3а да се

издържат, след к ат о им връ чат дипломите. За Соня и
Мари ж и в о т ъ т изглеждал невъобразимо труден и т о в а
карало и д в е т е да се ч у в с т в а т парализирани.
През една особено напрегната вечер, м ом ичетата, в
спонтанно бунтарско настроение, решили да о с т а в я т
настрана задълженията си и да о т и д а т 3а по питие и
бургер в едно о т любимите си о т к р и т и каф енета в
Портланд, к ъ дето живеели. Решението не било особено
благоразумно. Те не само че не разполагали с време, 3а да
си позволят свободна вечер, но също така не разполага­
ли и с пари, че да излязат и да харчат. Макар и през целия
п ъ т до р есто р ан та да се опитвали да оправдаят свое­
т о решение с нуждата си о т почивка, т е знаели, че на
следващия ден ще трябва да си п л ат я т 3а него. Въпреки
т о в а т е били готови да понесат последствията. По-къс-
но дъщеря ми ми каза, че т о в а било нещо, к о ето и д в е т е
просто усещали, че тряб ва да направят, так а че т е му
се поддали.
Тъкмо вече били седнали и си били поръчали п и ти ета
и храна, когато забелязали един стр ах о в и т на вид без­
домник, който безцелно се шляел надолу по улицата. Той
говорел шумно и несвързано, карайки повечето хора или
да извръщ ат глави в неудобство или да се взи р ат право
в него с пълно отвращ ение. Това не била някаква необи­
чайна 3а Портланд гледка, т ъ й к ато по улиците т а м жи­
в е я т много изгубени хора - повечето о т тях пристрас­
тени към алкохола или наркотиците. И все пак, т ъ й к ато
разчорленият мъж продължавал да снове напред-назад и
да беснее, т о й изглеждал no-застраш ителен о т повече­
т о бездомници.
Както можело да се очаква, т о й забелязал, че Соня го
наблюдава и се насочил право към нея. Д окато се прибли­
жавал, Мари простенала, най-вече о т страх, т ъ й к ат о
т о й очевидно бил в нестабилно състояние и изглеждал
г о т о в да започне бой с всеки, който му отправел и най-

203
 С илата на твоя Д ух

малката провокация. Соня само си поела дъх и му се ус­

михнала.
„Гладен съм!", изкрещял т о й възмутено, к ат о з а с т а ­
нал точн о пред т я х н ат а маса. „A3 съм ветеран о т Ви­
етн ам и се сражавах 3а тази страна. А сега гладувам и
никой не иска дори да ме погледне в очите. Искам само
малко храна."
Соня моментално изпитала състрадание към него и
спокойно отвърнала: „Разбирам. Това тряб ва да е ужас-
но. Моля ви, п росто се успокойте и седнете. Ще ви по­
ръчам всичко, което ви се яде."
Все още несигурна относно у м ств ен о то му съ сто я­
ние, т я посочила към една маса на няколко крачки разстоя­
ние о т т ях н ата и му казала: „М ожете да сед н ете е т о
т а м и да прегледате това", к ато му подала меню то. „A3
ще повикам сервитьора."
Изненадан о т реакцията й, т о й се поколебал, след кое­
т о с гръм и трясък се отправил към м асата, която т я
му била посочила, и се пльоснал на един стол. Той хвърлил
един поглед на меню то и след т о в а също толкова бър-
30 го захвърлил настрана, очевидно т в ъ р д е изтормозен
или нестабилен, 3а да може дори да го прочете. Все още
кипящ т о й погледнал предизвикателно право към нея и
изкомандвал: „Искам чийзбургер, пържени картоф ки и
шоколадов млечен шейк." Д окато отправял искането си,
т о й се взирал гневно в нея сякаш предизвиквайки я да
откаже.
„Няма проблем", отвърнала Соня. „Мога да ви поръ­
чам то в а. Само изчакайте малко. П оръчката ще дойде,
но ще отнем е няколко минути."
Д отогава сер в и т ь о р ъ т вече бил разбрал, че Соня се
опитвала да помогне на човека и се включил към тази
проява на добра воля. Той бързо записал поръчката, коя­
т о Соня му продиктувала, и занесъл на клетия човек
прибори и чаша вода. Бездомникът отказал да погледне
сервитьора в очите. Соня се зачудила дали причината не

204
 Ч етвърти етап : П онасяне с потока на своя Д ух
_

била, че не искал да рискува да срещне още един неодоб­

рителен поглед по свой адрес. Тя осъзнала, че на негово
м ясто сигурно и т я щяла да извърне поглед.
След к ато с е р в и т ь о р ъ т се махнал, Соня насърчила чо­
века да се отпусне, ко ето т о й изглежда успял да напра­
ви за около 30 секунди. След т о в а о тн о во се изправил и
Закрачил напред-назад. Внезапно т о й се заковал на м ясто
и погледнал така, сякаш е видял призрак. Соня, която го
наблюдавала, проследила втренчения му поглед. По ули­
ц ата към тях вървял някакъв добре облечен мъж, който
носел куфарче. Бездомникът се насочил право към него
и силно сграбчил р ъката му. Соня ахнала, страхувайки
се, че нищо неподозиращият джентълмен щял да бъде
нападнат. Вместо то в а, т о й погледнал смаяно към без­
домника и после казал: „Марк? Това т и ли си? Не мога да
повярвам!"
Д вам ата мъже се прегърнали и започнали да плачат.
Те били само на няколко крачки о т м асата на Соня, така
че т я можела да чува целия им разговор.
Добре облеченият мъж проговорил отново: „За бога,
брато, не съм т е виждал о т 'Нам! Какво по дяволите се
е случило с теб?"
Бездомникът поклатил глава. С неочаквано мек и из­
винителен глас т о й отвърнал: „Не успях да се справя
много добре, след к ато се върнахме. Имах много теж ъ к
случай на п о сттр ав м ати ч н о стр есо в о р азстр о й ств о и
така и не успях да си стъ п я на краката. Беше наистина
тежко."
Тогава добре облеченият мъж сграбчил окаяния, дос­
т а мръсен човек и му дал най-топлата и най-сърдечна
прегръдка, която т я някога била виждала да си разменят
двама мъже. „Толкова съжалявам 3а то в а, ко ето т и се
е случило. Ти си так ъ в добър човек. Това е невероятно.
Не мога да понеса да т е гледам в т о в а положение." Тога­
ва т о й извадил п о р тм о н ето си, изкарал о т него всички
банкноти и ги мушнал в р ъ ката на стария си приятел.

205
 С илата на твоя Д ух

„Ето, вземи т о в а засега", настоял то й . „А е т о и ви зи т­

ката ми. Обади ми се у т р е и обещавам да т и помогна да
си стъпиш на краката."
Те се прегърнали още веднъж 3а наистина дълго вре­
ме, след ко ето добре облеченият мъж казал: „Обади ми
се! Говоря сериозно. Обади ми се." После т о й продължил
по п ъ тя си, к ат о поклащал глава, сякаш не можел да по­
вярва какво се било случило току-що.
Бездомникът останал неподвижен 3а момент, след
което прибрал парите в джоба си. Той се обърнал, о т и ­
шъл право при Соня и я попитал: „Вярваш ли в Бог?"
. Смаяна о т току-що случилото се и изненадана о т въп­
роса му, т я се поколебала 3а миг, но след т о в а казала: „Да,
вярвам."
„Вярваш ли в чудеса?"
Все още асимилирайки онова, на ко ето била станала
свидетел, т я отговорила отново: „Да, вярвам."
„Е, т и току-що направи така, че да ми се случи чудо.
Ако не ме беше помолила да седна и да си поръчам някак­
ва храна, никога нямаше да се натъкна на приятеля си. Ти
току-що спаси ж и в о та ми."
Точно то гава дошло и яденето му. С ер в и тьо р ъ т му
го поднесъл така, сякаш т о й бил един о т най-ценните
клиенти на рестор ан та, а не гръмогласният лунатик, ка­
к ъ в то изглеждал че е само минути по-рано.
Соня подновила со б ст в ен ат а си вечеря с Мари, к ато
и д в е т е мълчали и се взирали една в друга с широко о т ­
ворени очи.
М ъж ът гладно изгълтал храната си 3а секунди, след
ко ето се изправил и о тн о в о се приближил до м асата им.
„Благодаря ти", казал той. „Страшно много т и благо­
даря." Той се обърнал и мълчаливо си тръгнал.
Соня погледнала Мари и казала: „Предполагам, че т о ч ­
но заради т о в а трябваш е да прекратим онова, с което
се занимавахме, и да дойдем т у к на вечеря. Трябвало е да
помогнем на то зи човек, а не знаехме това."

206
 Ч етвърти етап : П онасяне с по то ка на своя Д ух

„Абсолютно си права", съгласила се Мари. „Като виж­

дам с какво е трябвало да се справя той , си мисля, че
ние нямаме 3а какво да се тревожим, нали? Такъв късмет
имаме, че не страдам е к ат о него."
„Вярно е. Наистина сме късметлийки."
Д окато все още се опитвала да асимилира странно-
т о развитие на съ б и ти ята, Соня неочаквано изтърси­
ла, сякаш говорейки на со б с т в е н о т о си несигурно бъде­
ще: „По изненадващ начин нещ ата се нареждат, така
че защо да се тревожим? А то ва, че нещ ата м о гат и
действително се нареждат, зависи изцяло о т нас, стига
да пожелаем да си помогнем взаимно."
Когато станало време да си т р ъ г в а т и м о м и ч етата
помолили 3а см етк ата, тех н и ят сервитьор им казал, че
нямало такава. Тяхната вечеря, както и т ази на бездом­
ника, били 3а см етка на заведението. Той платил и две­
т е . Н ощ та била дар о т началото до края.

Осъществяване на промяната

Последната стъпка в наш ата трансформация и ж и во т

в блажен поток е т ази на съ п р и частн о стта, на отклик-
ван ето на ж и вота със състрадание и с желание да пома­
гаме на другите през всеки един ден. К ато Божествени
същ ества, ние инстинктивно схващаме, че всички ние
сме взаимосвързани по т а к ъ в възвишен начин, че наше­
т о его само по себе си не може напълно да го проумее.
Реално ние никога не сме изолирани или отделени о т дру­
ги те, освен в наш ите умове, и веднага щом си спомним
и започнем да действам е в с ъ о т в е т с т в и е с тази мъд­
рост, всички врати, които изглеждат затворени, всич­
ки пътищ а, които изглеж дат преградени, изведнъж се
отварят.
Ние се движим и теч ем с потока, когато наш ите
сърца са силата, която ни движи. Когато престанем да

207
 С илата на твоя Д ух

осъждаме, да обмисляме прекомерно, да се тревож им и

да се отделяме о т дрдгите и о т Бог, и просто следва­
ме с в о е то е с т е с т в е н о предназначение да обичаме без
колебание и страх, ж и в о т ъ т се превръща в благослове­
на симфония о т чудеса. К акто веднъж е казала Майка
Тереза, големият чудотворец на наш ето време и едно
о т най-Божествено трансф орм ираните човешки съще­
с т в а , които са ходили по т ази земя: „Ние не можем да
вършим големи неща. Ние можем само да вършим малки
неща с голяма любов."
И зборът да вършим малки неща с голяма любов е най-
фундаментално трансф орм иращ ият о т всички. Само
т о в а гарантира, че наш ата промяна към Бож ествено
съзнание е пълна. Това е последното осъзнаване, ко ето
ние трябва да постигнем, преди да можем напълно да
привлечем силата на своя Дух, и ед и н ствен ата транс­
формация, която наш ето его тряб ва да научи и практи­
кува. Това да живеем всеки ден, изпълнени с любов към
ж и в ота и към наш ите човешки събратя, и да изразяваме
своята любов посредством малки и постоянни акто ве
на състрадание както към нас самите, так а и към дру­
ги те, бележи по най-несъмнен начин, че сме постигнали
едно напълно Бож ествено състояние на същ ествуване.
Егото би искало ние да вярваме, че всичко е много по-
трудно и сложно о т т о в а. Но т о не е. Лю бовта е всич­
ко, което има да се знае, да се живее и да се споделя.

Задаване на въпросите

А сега извадете своя дневник и насочете вниманието си

навътре. Помислете върху следващ ите въпроси и пока­
н е т е своя Дух, своя най-истински аз, да отговори на все­
ки о т тях. Д айте си д о ст ат ъ ч н о време, 3а да у с е т и т е
искрения отговор, който идва о т съ р ц ето ви, източни­
ка на ваш ата сила.

208
 Ч е т в ъ р т и е т а п : П о н а с я н е с п о т о к а н а с в о я Д ух
0 _:-—- " " ' О
• В какво отнош ение бихте могли да б ъ д ете
no-любящи и състрадателни към себе си?
Ч есто ли с т е прекомерно самокритични?
С ч и т а т е ли се за недостойни?
• За какво осъж дате другите? За техния външен
вид? За т о в а, че нямат определени постижения
или с т а т у с ? За то ва, че са образовани или не?
За привидните им слабости и уязвимост?
Това съ щ и те неща ли са, които осъж дате
и крити кувате в сам ите себе си?
• Когато с т е край слаби или уязвими хора,
как се държ ите обикновено? Склонни ли с т е
да предлагате сво ята помощ или с т е склонни
да извръщ ате поглед?
• По отнош ение на интуицията следвате ли сво и те
инстинкти и д е й с т в а т е ли, дори когато ваш ият
рационален ум ви се противопоставя?
• М ож ете ли спонтанно да си позволите
да се о ткл о н и те о т вече предначертани планове
и да се поддадете на нови влияния и импулси,
или винаги се придържате към плана
и не се поддавате на спонтанни отклонения?
• Д ействително ли и зп и т в ат е духовна връзка
между себе си и другите? Лесно ли ви се о тд ава
да споделяте с хората, които познавате, или дори
с непознати?
• Кога 3а последно спонтанно изживяхте прилив
на добрина към вас? Как се случи това?
• Кога 3а последно изживяхте прилив на добрина към
друг човек? Какво правехте? Как се почувствахте
след това?

209
 С илата на твоя Д ух

• Когато би се случи да с т е 6 потока на състрада­

телна любов, как ви се стр у ва това? Познато?
Безопасно? Изненадващо? Несигурно? Естествено?

След к ато запиш ете о т го в о р и т е си, о с т а в е т е днев­

ника си настрана и о с т а н е т е седнали. З а т в о р е т е очи и
спокойно вдиш айте и издишайте през носа. Започнете
с една-две въздишки, за да ви помогнат да се отпусне­
т е . Спомнете си 3а някоя добрина, която с т е сторили на
някого. Фокусирайте се върху начина, по който с т е се
чувствали междувременно и след това. Задръж те усеща­
н е то 3а о т в о р е н о с т и безусловна любов в съ рцето си.
При следващ ото дихание о с т а в е т е цялото си напре­
жение да си о т и д е и просто бъдете 3а минута-две, или
дори 3а по-дълго, ако ви е възможно. Насладете се на спо­
ко й ств и ето да сед и те и да диш ате дълбоко, изпразнени
о т всяка мисъл, свободни о т всякакви дневни графици
и пребиваващи в мига. П очувств ай те т ази вибрация на
свързаност с Духа. Забележ ете колко спокойни, доволни
и дори изпълнени с енергия се ч у в с т в а т е . Това е силата
на вашия Дух и т я ви е достъпна по всяко време. Това
с т е истинските вие. Запомнете това.

Ежедневна практика: Развийте състрадание

Б ъдете състрадателни. Дефиницията на дум ата е „дъл­

бока о с ъ зн а т о с т 3а стр ад ан и ето на другия, съчетано
с желанието т о да бъде облекчено." Това не означава,
че о т вас се очаква да се в т у р в а т е да спасявате всяка
срещ ната душа, която си има неприятности. То просто
ви приканва, доколкото ви е възможно, да се о т н а с я т е
към онези, които са в нужда, с д о стой н ство, доброта,
търпение и щ едрост. Хората в нужда пресичат пътя
ви, 3а да м ож ете да се упражнявате да ж и в еете к ато Бо­
ж ествени съзнателни същ ества. П олзата о т ваш ата

210
 Ч етвърти етап : П онасяне с п отока на своя Д ух

любяща д оброта си е за бас самите. Тъй к ат о няма как да

Знаете дали онези, на които помагате, не са предрешени
ангели, които с г о т о в н о с т сътрудн ичат 3а напредъка
на ваш ето обучение к ат о напълно трансформирани ду­
ховни същ ества.
Издигнете се веднъж и завинаги над ограниченията
на е го т о и у с т а н о в е т е възможно най-дълбока връзка
със своя „кефи" - своя любящ могъщ Дух - к ат о избере­
т е да ж и веете съ страд ателн о всеки ден.

„А ко искаш другите да са щастливи, практикувай

състрадание; и ако искаш ти саллият
да си щастлив, практ икувай съст радание.“
- Д а л а й Л ам а

Когато ви се случи да се въ р н ете към с т а р и т е модели,

да изгубите търпение, да осъж дате или да критикувате
другите, обърнете внимание колко нещастни се ч у вст­
в ате, колко „нецялостни" и изолирани. След т о в а си прос­
т е т е и започнете отначало. Не изключвайте себе си о т
кръга на лю бовта и съ страдани ето към целия ж ивот.
Д окато п ъ т у в а т е през е т а п и т е на трансформация­
т а , помнете, че вие с т е интегрална ч аст о т кръга. Вдиш­
в ай те състрадание, издишвайте състрадание. Вдиш­
в ай те любов, издиш вайте любов. Вдишвайте к ато Дух,
издишвайте к ат о Дух. Наслаждавайте се на облагите и
ч у вствай те своята неограничена Божествена сила.

211
 Послеслов

Н о в и я т предел

„Н аучет е всички на тази тройна истина:

Щедрото сърце, благата реч и животът,
отдаден на служене и състрадание,
са нещата, които възраждат човечеството.“
-Б у д а

Преминаването през ч е т и р и т е етап а на трансформа­

ция, при ко ето ние постепенно възприемаме а в т е н т и ч ­
н а та сила на своя Дух, е един динамичен и изпълнен с
предизвикателства процес. Всяка фаза изисква наш ето
пълно внимание, изважда наяве най-големите ни страхо­
ве, кара ни да преоценим сво и те ограничени вярвания и
изисква неумолим кураж, т ъ й к а т о ние биваме приканва­
ни да израстваме по начини, които не винаги са приятни
или лесни.
Когато изоставим лъжовната сигурност на е г о т о и
се завърнем към една истинска връзка с Вселената к ат о
Божествени духовни същ ества, ние ч ест о се ч у вства­
ме така, сякаш пристъпваме в бездна и биваме водени
към унищожение. К ато изоставям е с т а р и т е пътищ а

213
 С илата на твоя Д ух

на егото, ние умираме по малко с всяка стъпка, която

правим по посока на Духа. Тази см ъ р т - макар и желано
освобождение о т затво р а, който сами сме си направили
- може въпреки т о в а да бъде плашеща.
Д ости ган ето до последния е т ап о т трансформация­
т а и попадането в потока на Божествения Дух не е краят.
Това е едно прекрасно ново начало. В мига, в който се пре­
дадем с любов и състрадание на Светия Дух в нас, ние
се озоваваме на прага на едно по-дълбоко пробуждане,
последвано о т една дълбока степен на откриване. Като
продължаваме да предаваме св о и те внимателно изграде­
ни идентичности, ние ще преживеем дори още по-велико-
лепни преживявания на носене с потока.
П роцесът на Божествено разширяване и п ъ ту в ан ето
назад към Духа никога не свършва. Дори не със с м ъ р тт а.
Той просто се повтаря на по-високи нива на съзнание,
една безкрайна спирала о т нарастващ а светлина, при
което ние ставам е по-ярки - вибриращи на все по-висо­
ки ч е с т о т и на съзнание, и се сливаме с единната сила на
чистия Дух, ч и с т а т а любов. Д окато сме в човешка фор­
ма, въпросът „Това ще свърши ли някога?" никога няма
да получи абсолютен отговор. Ние можем само да про­
дължаваме да трансформираме с в о е то его, да следваме
своята светлина и да не забравяме да живеем силата на
своя Дух посредством ежедневна практика.
Вярвайте, че п ъ т у в ан е то ви назад към вашия най-ис-
тински аз, към най-святото проявление на вашия Дух, ще
бъде успешно. Знайте, че ако вие с т е верни в сво ята
ежедневна преданост, абсолю тната свобода о т т о в а
да б ъ д ет е ж ертви ви е гарантирана. Малките стъпки
са всичко, ко ето ние, к ат о човешки същ ества, можем да
правим. И все пак, всяка стъпка - под ф о р м ата на прос­
т и т е ежедневни практики, споделени в т ази книга - ще
ви приближава към великата светлина на лю бовта, коя­
т о е ваш ият „кефи", ваш ият Дух.
Ч асът на трансф орм ацията о т ограничена ж ер тва

214
 П ослеслов
d —'■"-"О

на изпълненото със стр ах его към изпълнено със сила

светлинно съ щ ество на Духа е сега. Вселената изиск­
ва да еволюирате, т ъ й к ато светл и н ата ви повече не
може да о стан е уловена в мрака на лъжовния ви аз. Ва­
ш е т о предопределение е да си спомните кои с т е и да за­
ж и в еете според предназначението си: к ат о изпълнени
със сила, креативни, радостни, уверени, любящи духовни
същ ества, изпълнени с танца на светли ната, със смеха
и играта на своя Дух, и с безкрайната любов и състрада­
ние, които са ваш ата истинска природа.
Вие не с т е сами - и никога не с т е били. През цялото
време б и вате подкрепяни по всякакъв начин о т невиди­
ми с в е ти сили на лю бовта, които дори не м ож ете да за­
почнете да си п редставяте. Вие с т е свързани с цялото
човечество и със съ р ц ето на Бога. Въпреки че може да
се ч у в с т в а т е уплашени, няма о т какво да се страхува­
т е . Вие с т е в безопасност. Няма враг, с който да т р я б ­
ва се сраж авате, няма битка, която да тр яб ва да пред­
приемете. Нужно е единствено да разруш ите т ъ м н и т е
и застраш ителни стен и на с о б ст в ен о т о си объркване.
О тп у с н е те се и се предайте. О т в ъ д т е зи изкуствени
прегради се намират покоят и най-великата о т всички
сили: б езстраш н ата сила на любовта.
По един бавен и щ астлив начин цялото човечество се
учи да се носи в потока. Продължавайте да извиквате
обратно р а д о с т т а и силата на своя Дух, к а т о поддър­
ж а т е предана практика. П о с в е т е т е й се. П ревърнете
настройван ето към вашия истински аз, който е любов,
в най-важното нещо в ж и в о та си... и ваш ата спокойна
трансформация е гарантирана.
Нека ваш ето пътуване през ч е т и р и т е етап а бъде
благословено и Божествено, и нека вечно ж и в еете в си­
л ат а на своя Дух.

Както винаги, с цялата ми любов,

Соня

215
 Ежедневните практики
на трансформираното
духовно сбщество

Върху красив къс хартия, к ат о например пергамент или

любимия ви канцеларски материал, запиш ете твърдения­
т а о т следващ ите страници и п о с т а в е т е листа върху
олтара си. Друг вариант е п росто да ф о то к о п и р ате
страниците. Всяка сутрин, когато посещ авате олтара
си, взем айте т о зи лист хартия и п р о ч и тай те т в ъ р д е ­
нията на глас, бавно и ясно.
С еднете в тиш ина и размислете върху т е зи намере­
ния за няколко минути. О съзнайте, че к ат о ги ж ивеете,
вие позволявате на силата на своя Дух да ръководи жи­
в о т а ви. Ф окусирайте вниманието си конкретно там ,
к ъ дето ваш ето поведение понастоящем не е в синхрон
с т е зи намерения и взем ете реш ението да ги промени­
т е едно по едно.
След т о в а внимателно в ъ р н ете листа хартия върху
своя олтар. Редовното ч етен е на глас на т е з и т в ъ р д е ­
ния ще ги о т п е ч а т а дълбоко във вашия подсъзнателен

217
 С илата на твоя Д ух

ум, къ дето т е ще започнат да се и н тегр и р ат к ат о нови

модели на поведение на най-дълбокото ниво на в аш ето
осъзнаване. Скоро вие ще ги зап ам ети те и по е с т е с т ­
вен начин ще започнете да оф орм яте св о и т е житейски
избори и реакции в с ъ о т в е т с т в и е с тях. Накрая вече
няма да ви се налага да мислите относно правенето на
те зи основани на Духа избори, т е ще ви и д в ат автом а-
тично. Както гласи с т ар а поговорка: „Което си изрекъл,
си го изискал."
Изискайте своя истински Божествен аз посредством
т е зи намерения и се ангажирайте да позволите на своя
Дух да се превърне във водача на вашия ж и в о т през все­
ки един ден о тсега н а та тъ к . Колкото повече р а б о т и т е
върху то ва, толкова по-изпълнени със сила и покой ще
се ч у в ст в ат е.

Като изпълнено със сила, трансформирано духовно

същество, аз избирам...

• Да живея 3а мига.
• Да бъда отвор ен 3а С ветия Дух, който обитава
в мен.
• Да вдишвам Духа, преди да мисля, говоря
или действам.
• Да признавам Божествения дух във всички
живи същ ества.
• Съзнателно да си спомням да дишам.
• Активно да осъзнавам и да о тстр ан явам м ои те
ограничаващи его модели.
• Лесно да освобождавам онова, ко ето вече
не играе полезна роля в ж и во та ми.
• Всеки ден мълчаливо да съзерцавам Духа.
218
 Е ж е д н е в н и т е п р а к т и к и н а т р а н с ф о р м и р а н о т о ...
СИ-— — "-'з

• Да правя избори, които са 6 синхрон

с моя истински аз.
• Да изричам с любов и сти н ата на съ р ц ето си.
• Да поддържам горящ огъня на своя Дух.
• Всеки ден да правя по нещо, к о ето обичам.
• Да се предам на потока.
• Да приема о тл и ви те.
• Ежедневно да конкретизирам намеренията си
и да следвам сво и те вдъхновения.
• Да се моля за насока.
• Да бъда състрадателен към всички същ ества,
включително към самия себе си.
• Да изразявам признателност 3а всичко в ж ивота.
• Да се наслаждавам на дара на своя ж ивот.
• Да позволя на Духа си да ме води.

219
 За автора

Соня Чокет е световн ои звестн а

авторка, разказвачка на истории,
вибрационна лечителка и духовна
учителка с ш есто чувство, т ъ р ­
сена о т цял с в я т заради нейното
ръководство, м ъдрост и способ­
н о ст да изцелява душ ата. Тя е ав­
т о р на няколко бестселъра на „Ню
Йорк Таймс", сред които „П ътува­
не със с к о р о с т т а на лю бовта", „ О т г о в о р ъ т е прост...",
„Питай св о и т е водачи", „Довери се на вибрациите си" и
,Душевни уроци и душевна цел", както и на многобройни
аудио програми и колоди карти.
Соня е получила образованието си в У ниверситета на
Денвър и в Сорбоната в Париж, к ат о има и докторска
степен по метафизика о т Американския и н с т и т у т по
холистична теология. Живее заедно със сем ей ств о то
си в Чикаго.
И н тер н е т страница: www.soniachoquette.com

220