Глухара. Аз бях кацнал на едно дърво. Лисицата се приближи към мен и ми каза, че ми чула гласчето и веднага дошла да ме навести. Аз и благодарих за добрата дума. Тя се престори, че не ме чува и ме попита какво казвам, защото не чувала. Да съм бил слязъл на тревицата да се поразходим и да се разговорим, защото от дървото не ме чува. Но аз ѝ казах, че ме е страх да слизам на тревата, защото за нас, птиците, е опасно да ходим по земята. Лисицата ме попита да не би да се страхувам от нея. Казах ѝ, че не се страхувам от нея, а от другите животни. Всякакви животни има. Лисицата ми каза, че е излязъл закон по цялата земя мир да има. Сега животните не посягат едно на друго. Казах ѝ, че това е хубаво, защото ето на, кучетата тичат насам и ако беше както по- рано тя трябваше да избяга, а сега няма от какво да се страхува. Като чу за кучетата, лисицата наостри уши и тръгна да бяга. Попитах я накъде, сега има закон и кучетата няма да я закачат. Но тя ми отговори, че не се знае, кучетата може и да не са чули закона и избяга.