1

Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 г. в град Винчи, тогава владение на Флоренция,
като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от
селско семейство. Изказвани са предположения, че Катерина е била робиня от Близкия изток.
Малко след раждането на Леонардо връзката им приключва.

Самият Леонардо в зряла възраст си спомня два особени случая от детството си. При единия,
смятан от него за поличба, един ястреб се спуска от небето и се завърта над люлката му, като
опашката му го докосва по лицето. Вторият случай описва смесените му чувства при една
обиколка в планината, когато попада на една пещера. Едновременно изпитва страх, че в нея
може да се крие голямо чудовище, и в същото време изгарящо любопитство да разбере какво
има вътре.

През 1466 г., едва четиринадесетгодишен, Леонардо е даден да се учи при известния
флорентински живописец Андреа дел Верокио чието ателие е смятано за едно от най-добрите в
града. При Верокио, Леонардо оформя своите интереси, увлича се по архитектурата,
анатомията, математиката. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но
научава и разнообразни технически умения в областта на химията, металургията, механиката и
дърводелството.

2
първи период във Флоренция (1472– 1482)

До 1472 г., на 20-годишна възраст, Леонардо се квалифицира като майстор в Гилдията на Свети
Лука, гилдията на художниците и докторите по медицина.

Според една ранна анонимна биография, през 1480 г. той живее в дома на фамилията Медичи
и работи в градината на площад „Сан Марко“. По това време Леонардо, който е смятан за
надарен музикант, конструира сребърна лира с формата на конска глава. Лоренцо Медичи го
изпраща да занесе лирата като подарък на миланския херцог Лудовико Моро, след което
Леонардо остава в Милано в продължение на години.

Първи период в Милано (1482–1499)

Милано по онова време е един от най-богатите италиански градове. Характерът на научната

среда бил малко по-друг, отколкото във Флоренция. Във Флоренция на почит били поезията и
философията, докато в Милано с по-голям авторитет се ползват математическите и природните
науки. Миланските херцози отделят много внимание на инженерството, на първо място – на
военното.

През 1482 година Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага
услугите си като инженер. В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на подвижни
мостове, бойни машини, артилерийски оръдия, както и предлага услугите си като архитект,
скулптор и живописец. В Милано той се проявява като военен инженер, архитект, хидротехник,
скулптор, живописец. През лятото на 1499 г. френските войски нахлуват в Миланската област и
през есента Милано е превзет и Леонардо отива във Венеция.

Втори период във Флоренция (1500–1508)

През 1500 той се връща във Флоренция. Докато Леонардо е в Милано, във Флоренция стават
големи промени. Леонардо се чувства чужд на тази среда. Той усилено се занимава с геометрия
и математически експерименти и почти се откъсва от живописта. Скоро след като пристига от
Милано във Флоренция, той разбира, че трудно ще намери реализация на големите си
технически замисли. 1503 година Леонардо да Винчи отново се присъединява към гилдията на
свети Лука и през следващите две години рисува големия стенопис „Битката при Ангиари“.

Втори период в Милано 1508-1513

Живописта и анатомията - функциите на сърцето, дихателните и храносмилателните органи.

Рим и Франция

- Мона лиза
Пристига във Франция като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става
законодател на модата в кралския двор. Въпреки че е с парализирана дясна ръка,
продължава да работи до края на живота си.

3
На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано
в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12
апостоли ще го предаде. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света;

 картина, нарисувана с маслени бои върху дърво в края на XV век от Леонардо да Винчи,

един от четирите негови женски портрети, достигнали до наши дни. [1] Според
историците дамата е Чечилия Галерани, която е била любовница на херцога
на Милано Людовико Сфорца.

Джокондата – „веселата жена“ е картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от

топола 1503-1506-1516

4
Леонардо също е изучавал геология, зоология, физика, изучаване на растенията и изучаване на
хидравликата. Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия, още докато учи при Верокио.
Но едва в Милано през 1487 – 1495 г. започва да гради първите големи планове за
анатомически изследвания, и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец.
По това време особено привлича вниманието му нервната система.

кодекс на полета на птиците“, който съдържа указание, че Леонардо замислял да извърши

първия полет от Монте Чечери. Особено го интересува по онова време въпросът за реенето във
въздуха без размахване на криле и за използването в този случай на силата на вятъра.

Леонардо е зачислен в състава на колегията от инженери на херцога.

Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе. Той остава в историята като
знаменит архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За
него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений, чиито идеи са
надминали времето си, поради тази причина много от тях остават само на хартия.