Bora Chung - Cursed Bunny

Fucked up in the best possible way

Cursed Bunny е номиниран за Букър тази година,а това е

единствената награда, чиито номинирани и спечелили книги до
момента са ми харесвали почти без изключения. Освен това не
бях чела автор от Южна Корея.

Бора Чунг има три романа и три сборника с разкази. Този

сборник е първият й и засега единствен преведен на английски. Самата тя е преводач от руски и
полски език и преподавател. Някои определят стила й като гротеска, но когато я питат в какъв
жанр пише, тя съвсем удачно предпочита да се самоопредели към спекулативната проза като по-
всеобхватна.

Десетте разказа са разходка из жанровете. Преплитат се гротеска, хорър, фолклор, фентъзи,

магически реализъм и какво ли не. Има проклятия, митология, приказни елементи, дори разказ с
андроиди, така че не липсва разнообразие, което намирам за чудесно.От спекулативната проза
обаче, предпочитам антиутопии, постапокалиптично фентъзи или научна фантастика. Хорър не е
моето нещо като изключим два минисериала на Майк Фланагън, така че започнах без особени
очаквания.

Сборникът се оказа приятна изненада. На места много spooky, тук-там абсурден, с много добре
вплетени хорър и фолклорни елементи. Според мен повече иформация за съдържанието на
разказите само би развалило преживяването на читателя откъм изненада, така че няма да го
правя. Но не е изненадващо, че точно тези разкази са преведени на английски и номинирани за
наградата. Не могат да се сбъркат някои черти на азиатското писане, но разказите имат
интернационално звучене. Дали заради жанра или защото се цели универсалност, героите почти
не биват назовавани по име, те са нарицателни – дядото, жената, младежът. Подборът изглежда
съвсем умишлен и ориентиран с оглед излизането на Чунг на международния пазар. За
протокола, и корицата на англоезичното издание е много по-хубава.

Добре изпълнен проект и заслужено внимание към разказите според мен. Макар да се зачудих в
един момент как ли би се приел в България разказ написан от български автор, в който героинята
е направена от екскременти и съществува буквално в тоалетната. Когато го четем от азиатски
автор звучи някак в реда на нещата. Като голем почитател на Пасков, си спомних и „Мартина“, и
„Невръстни убийства“. Бих му дала Букър само за тях. Но до тук с побългаряването на прочита ми.

Извън всички предизвикани размисли и страсти, разказите са добре написани и докато чете, човек
се чуди и иска да разбере какво ще се случи нататък. А има много случване. Книгата притежава
всички качества да се хареса и на хора, които не са особени любители на хоръра и гротеската.
Съмнявам се по много причини, че Чунг ще получи Букър, макар че защо пък не, но разказите си
струват прочита.

За финал един цитат, който може спокойно да се приема и като прекрасен житейски съвет.

Grandfather used to say “When we make our cursed fetishes, it’s important that they’re pretty.”

Каквото и да правите, правете го красиво.

Happy spooky reading.