Части От Книгите На Спасителя ФИНАЛ

ЧАСТИ ОТ КНИГИТЕ НА СПАСИТЕЛЯ
или
Беседите на Исус с най-близките Му ученици
(книгата е известна като „ПИСТИС СОФИЯ”)
A GNOSTIC MISCELLANY: BEING FOR THE
MOST PART EXTRACTS FROM THE BOOKS
OF THE SAVIOUR, TO WHICH ARE ADDED
EXCERPTS FROM A COGNATE LITERATURE.
ENGLISHED
(WITH AN INTRODUCTION AND ANNOTATED BIBLIOGRAPHY)
BY
G. R. S. MEAD
*Pistis = Вяра; Sophia = Мъдрост. София, дъщерята на Пистис,

буквално означава, Мъдростта, която е от Вяра.
БОЖИЯТА ТАЙНСТВЕНА ПРЕМЪДРОСТ
Български превод
lightbody777
„Същото старание, с което преведох текста, приложих и при превода на

въведението и предговора към последвалото издание, с уважение към
къртовския труд, който преписвачи, пазители и изследователи са извършили
във времената на перото и мастилото, без печатна техника, без интернет, без
Гугъл... Поклон!”
1
СЪДЪРЖАНИЕ
стр.
УВОДНИ ДУМИ (от българския преводач) …………………………………… 19

ИСТОРИЯТА НА ПРЕВОДА …………………………………………………………………………………… 19
ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ………………………………………………………………………………………… 19
РЕДАКЦИОННА РАБОТА ……………………………………………………………………………………… 20
ЗА ВЪВЕДЕНИЕТО И ПРЕДГОВОРА …………………………………………………………….……… 21
ЗА ТЕКСТА ……………………………………………………………………………………………………………. 21
ВЪВЕДЕНИЕ (към изданието на Aberdeen translation 1896) ……… 22
ДОКУМЕНТИ И ОБЩА ЛИТЕРАТУРА НА ГНОСТИЦИЗМА …………………………………… 22
МЕТОДЪТ НА НАЙ-ДОБРИТЕ ЛЕКАРИ-ГНОСТИЦИ ……………………………………….…… 26
ОПИСАНИЕ И КРИТИКА НА MS …………………………………………………….……………………. 27
ОБЩ АНАЛИЗ НА СЪДЪРЖАНИЕТО …………………………………………………………………… 30
ДАТИРОВКА И АВТОРСТВО НА ГРЪЦКИЯ ОРИГИНАЛ ……………………………………… 30
КНИГИТЕ НА СПАСИТЕЛЯ …………………………………………………………………………………… 31
ВЕРОЯТНАТА ИСТОРИЯ НА ТРАКТАТА ……………………………………………………………… 32
ИЗВИНЕНИЕТО НА ПРЕВОДАЧА ………………………………………………………………………… 34
РЕЗЮМЕ НА ИЗВЪРШЕНАТА ДОТУК РАБОТА ……………………………………………………. 34
ПРЕДГОВОР ……………………………………………………………………………………… 40
КОДЕКСЪТ АСКЮ (ASKEW CODEX) …………………………………………………………………… 40
СКРИПТОВЕТЕ ……………………………………………………………………………………………………… 40
ЗАГЛАВИЕТО ………………………………………………………………………………………………………… 41
ДАТИРОВКА НА MS ……………………………………………………………………………………………… 42
ПРЕВОД ОТ ГРЪЦКИ ………………………………………………………………………………………….… 42
ОРИГИНАЛИ, СЪСТАВЕНИ В ЕГИПЕТ ………………………………………………………………… 43
ОФИТСКИ ПРОИЗХОД ……………………………………………………………………………………….… 45
ТРИ НЕЯСНИ УКАЗАТЕЛЯ ………………………………………………………………………………….… 45
ЛИБЕРТИНСКИТЕ СЕКТИ НА ЕПИФАНИЙ …………………………………………………………… 45
СЕВЕРИАНИТЕ ……………………………………………………………………………………………………… 46
КОДЕКСЪТ НА БРУС (CODEX BRUCIANUS) ………………………………………………………. 46
БЕРЛИНСКИ КОДЕКС (CODEX BERLIN или PAPYRUS BEROLINENSIS) …………… 47
ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ "БАРБЕЛО" ГНОСТИЦИ ……………………………………………………… 47
СЕТИАНИТЕ …………………………………………………………………………………………………………. 48
НАСТОЯЩАТА ПОЗИЦИЯ ОТНОСНО ПРОБЛЕМА С МЯСТОТО НА P.S. …………… 48
НОВАТА И СТАРАТА ПЕРСПЕКТИВА В ГНОСТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ …………… 48
СЛУЖЕНИЕТО НА ПЪРВАТА МИСТЕРИЯ ……………………………………………………………. 49
ОБСТАНОВКАТА СЛЕД ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ………………………………………………………….. 49
ВИСШИ ОТКРОВЕНИЯ ЗА ДУХОВНИТЕ СВЕТОВЕ ……………………………………………… 50
СИСТЕМАТА НА ЕОНИТЕ …………………………………………………………………………………….. 50
ЕПИЗОДЪТ ОКОЛО СОФИЯ ………………………………………………………………………………… 50
ЕТИЧНИЯТ АСПЕКТ ……………………………………………………………………………………………… 51
МИСТЕРИИТЕ ………………………………………………………………………………………………………. 51
ЗНАНИЕ ЗА АСТРАЛА …………………………………………………………………………………………. 52
ТРАНСКОРПОРАТИВНОСТ …………………………………………………………………………………… 52
МАГИЧЕСКИЯТ ЕЛЕМЕНТ …………………………………………………………………………………… 52
ФИЗИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ И ПСИХИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ …………………………………… 53
P.S. - СКРИТИЯТ ДОКУМЕНТ ……………………………………………………………………………… 53
СКЕЛЕТ НА СХЕМАТА НА СВЕТОВЕТЕ ……………………………………………………………… 55
АНОТИРАНА БИБЛИОГРАФИЯ …………………………………………………… 56
2
стр.
ЧАСТИ ОТ КНИГИТЕ НА СПАСИТЕЛЯ

или
Беседите на Исус с най-близките Му ученици
РАЗДЕЛ I
ПЪРВА КНИГА
ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСУС
Глава 1: Какво не беше казал Исус на учениците Си …………………… 70

* Досега Исус беше научил учениците Си само
до региона на Първата Мистерия
*Какво заобикаля Първата Мистерия
*Регионите на Великия Невидим
*Съкровищницата на Светлината
*Светлинният свят
Глава 2: Слизането на светлинната дреха над Исус ……………………… 71
*Исус и учениците Му седят на Елеонската планина
*Голяма светлинна сила слиза над Исус
*Светлината Го заобикаля отвсякъде
Глава 3: Възнесението на Исус на небето ………………………………………… 72
*Исус се възнася на небето
*Объркването на силите и голямото земетресение
Глава 4: Исус се завръща облечен с още повече слава ……………… 72
*Исус слиза отново
*Естеството на Неговата слава
Глава 5: Смут сред учениците на Исус ……………………………………………… 73
*Исус се обръща към учениците Си
Глава 6: Явяването на Исус и обещанието Му ………………………………… 74
*Исус оттегля славата Си към Себе Си
*Исус обещава да им изяви всички неща
Глава 7: Кой изпрати светлинната дреха на Исус …………………………… 74
*Как дрехата на светлината беше изпратена на Исус
*За произхода на учениците и тяхното въплъщение
*За произхода на Йоан Кръстител и неговото въплъщение
*За това как Йоан Кръстител е бил Илия в предишен живот
Глава 8: Произходът на ИСУС и още за учениците Му …………………… 76
*За Неговото Собствено въплъщение чрез Мария
*Повече за светлинната сила в учениците Му
*Защо трябва да се радват
Глава 9: Кой даде светлинната дреха на Исус …………………………… 77
*Исус дава обещание да изяви всичко на учениците Си
Глава 10: Какво се случи при възнесението на Исус …………………… 77
*Шифърът на петте думи в дрехата Му
*Значението на шифъра
*Трите дрехи на светлината
*Денят „Ела при нас”
3
стр.
Глава 11: Възнесението на Исус: Небесната Твърд ……………………… 79
*Исус облича дрехите Си
*Исус влиза в Небесната Твърд
*Властите на Твърдта са изумени и падат в благоговение пред Него
Глава 12: Възнесението на Исус: Първата Сфера …………………………… 79
*Исус влиза в Първата Сфера
*Властите на Първата Сфера са изумени и падат в благоговение
пред Него
Глава 13: Възнесението на Исус: Втората Сфера (Съдбата) ……… 80
*Исус влиза във Втората Сфера
*Властите на Съдбата са изумени и падат в благоговение пред Него
Глава 14: Възнесението на Исус: Еоните …………………………………………… 80
*Исус влиза в еоните
*Властите на еоните са изумени и падат в благоговение пред Него
Глава 15: Възнесението на Исус: Битката с Адамас ……………………… 81
*Адамас и тираните воюват срещу Светлината
*Исус взема една трета от силите им
*Исус променя движението на сферите им
Глава 16: Възнесението на Исус: Резултатът от битката с Адамас 82
*Исус намалява силата на владетелите
Глава 17: Мария Магдалина започва да задава въпроси ……………… 82
*Мария иска и получава разрешение да зададе въпрос
Глава 18: Мария Магдалина тълкува казаното от Исус по-горе… 82
*Мария тълкува казаното от Исус от Исая
Глава 19: Исус похвалва Мария и тя продължава с въпросите … 83
*Исус похвалва Мария Магдалина
*Мария отново иска разрешение да зададе въпроса си
Глава 20: Мария Магдалина пита за магиите …………………………………… 84
*Мария Магдалина отново задава въпрос
*Исус обяснява относно намаляването на силата им
Глава 21: Мария пита за хороскопите и предсказателите …………… 84
*Мария пита за хороскопите и предсказателите
*Исус обяснява подробно относно сферите
Глава 22: Филип пита каква е връзката със спасението на света 85
*Филип задава въпрос
Глава 23: Исус отговаря на Филип ……………………………………………………… 85
*Защо пътят на еоните беше променен
Глава 24: Мария Магдалина пита как душите се задържат извън
тялото и как се очистват ……………………………………………………………………… 86
*Мария отново задава въпрос
Глава 25: Исус продължава да разяснява подробно за сферите
и еоните ……………………………………………………………………………………………………… 86
*Исус отново похвалва Мария
*Връзките над владетелите на сферите и еоните, наложени от Йеоу
*Идването на Мелхиседек
*За оформянето на човешките души
Глава 26: Как владетелите се опитват да се задържат на власт… 87
*Как издигането на Вселената зависи от унищожението на
владетелите
*Диханието, сълзите и потта на владетелите
*Как владетелите предотвратяват раждането на нова душа
4
стр.
Глава 27: Служението на Исус за спасението на душите …………… 88

*За задържането на човешките души
*Адамас и тираните воюват срещу светлинното облекло на Исус
*Исус взема 1/3 от силата им и променя курса им
*Съкращаване на времената
Глава 28: Възнесението на Исус: Дванадесетте еона
(продължение) ………………………………………………………………………………………… 89
*Властите на еоните падат в благоговение пред Светлинната дреха
*Тираните стават като мъртви
Глава 29: Възнесението на Исус: Тринадесетия еон ……………………… 90
*Преди да влезе в тринадесетия еон Исус намира Пистис София
*София и нейните събратя-сили виждат светлината
ИСТОРИЯТА НА ПИСТИС СОФИЯ
Глава 30: Защо Пистис София е под тринадесетия еон, като това
е нейния регион? ……………………………………………………………………………………… 90
*Мария Магдалина иска да чуе историята на Пистис София
*Пистис София копнее да влезе в Светлинния свят
*Владетелите намразват София, защото е престанала да изпълнява
мистериите им
*Своеволният се обединява с владетелите на дванадесетте еона и
излъчва сила с лице на лъв, за да порази София
Глава 31: Пистис София попада в клопката на Своеволния ……… 91
*София приема погрешно еманацията с лъвско лице на Своеволния
за истинската Светлина
*Тя слиза до дванадесетте еона и оттам в хаоса
*Еманациите на Своеволния изстискват светлинните сили от София
Глава 32: Първото покаяние на Пистис София ………………………………… 93
*Първото покаяние на София
Глава 33: Мария тълкува първото покаяние на Пистис София …… 95
*Мария тълкува първото покаяние на София от Псалм 69
Глава 34: Исус похвалва Мария …………………………………………………………… 98
*Исус похвалва Мария Магдалина
Глава 35: Второто покаяние на Пистис София ………………………………… 98
*Второто покаяние на София
Глава 36: Сексисткото негодувание на Петър и неговото
тълкуване на второто покаяние на Пистис София ………………………… 99
*Петър негодува срещу Мария Магдалина
*Петър тълкува второто покаяние на Пистис София от Псалм 71
*Исус похвалва Петър и обещава да усъвършенства учениците Си в
цялата пълнота
Глава 37:Третото покаяние на Пистис София ………………………………… 100
*Третото покаяние на София
Глава 38: Марта тълкува третото покаяние на Пистис София …… 101
*Марта иска и получава разрешение да говори
*Марта тълкува третото покаяние на Пистис София от Псалм 70
Глава 39: Четвъртото покаяние на Пистис София ………………………… 102
*Четвъртото покаяние на София
5
стр.
Глава 40: Йоан тълкува четвъртото покаяние на Пистис София… 103

*Йоан иска и получава разрешение да говори
*Йоан тълкува четвъртото покаяние на София от Псалм 102
Глава 41: Петото покаяние на Пистис София …………………………………… 105
*Еманациите на Своеволния отново изстискват светлината от София
*Петото покаяние на София
Глава 42: Филип иска да тълкува петото покаяние на Пистис
София, но той, Тома и Матей са назначени за писари …………………… 106
*Филип-писарят негодува
*Исус обяснява, че Филип, Тома и Матей са назначените писари
Глава 43: Филип тълкува петото покаяние на Пистис София ……… 107
*Мария тълкува думите на Исус относно тримата свидетели
*Филип получава разрешение да говори
*Филип тълкува петото покаяние на София от Псалм 88
*Филип е похвален и продължава да пише
Глава 44: Шестото покаяние на Пистис София ………………………………… 109
*Шестото покаяние на София
Глава 45: Андрей тълкува шестото покаяние на Пистис София … 110
*Андрей тълкува шестото покаяние на София от Псалм 130
*Исус похвалва Андрей и обещава на учениците Си, че тираните ще
бъдат съдени и унищожени от мъдрия огън
*Мария тълкува думите на Исус от Псалм 82
Глава 46: Седмото покаяние на Пистис София ………………………………… 111
*Покаянието на София още не е прието и владетелите й се
подиграват
*Седмото покаянието на София
*Тома тълкува седмото покаяние на София от Псалм 25
*Исус похвалва Тома
Глава 47: Исус помага на Пистис София от състрадание, без
заповед ………………………………………………………………………………………………………… 114
*Исус извежда София до регион с по-малко ограничения, но без да
е получил заповед от Първата Мистерия
*Еманациите на Своеволния престават за малко да потискат София
Глава 48: Осмото покаяние на Пистис София ………………………………… 115
*Осмото покаяние на София
*Еманациите на Своеволния отново потискат София
*София продължава своето покаяние
Глава 49: Матей тълкува осмото покаяние на Пистис София ……… 117
*Матей тълкува осмото покаяние на София от Псалм 31
Глава 50: Обещанието на Исус и тълкуването на Мария ……………… 118
*Исус похвалва Матей и обещава на учениците Си да седнат на
тронове в Царството Му
*Мария тълкува думите на Исус
Глава 51: Деветото покаяние на Пистис София ……………………………… 118
*Деветото покаяние на София
*Яков тълкува деветото покаяние на София от Псалм 35
Глава 52: Първите ще бъдат последни и последните първи ……… 122
*Исус похвалва Яков и обещава на учениците Си първото място в
Царството Си
*Мария тълкува думите на Исус
6
стр.
Глава 53: Десетото покаяние на Пистис София ……………………………… 123

*Покаянието на София е прието и Исус е изпратен да й помогне
*Десетото покаяние на София
*Петър тълкува десетото покаяние на София от Псалм 120
Глава 54: Единадесетото покаяние на Пистис София …………………… 125
*Единадесетото покаяние на София
*Саломе тълкува единадесетото покаяние на София от Псалм 52
Глава 55: Дванадесетото покаяние на Пистис София …………………… 126
*Своеволният подпомага еманациите си и те отново потискат София
*Дванадесетото покаяние на София
Глава 56: Андрей тълкува дванадесетото покаяние на Пистис
София …………………………………………………………………………………………………………… 128
*Андрей тълкува дванадесетото покаяние на София от Псалм 109
Глава 57: Тринадесетото покаяние на Пистис София …………………… 130
*Тринадесетото покаяние на София
*Марта тълкува тринадесетото покаяние на София от Псалм 51
Глава 58: Първо хваление на Пистис София …………………………………… 131
*Исус изпраща светлинна сила да помогне на София
*София изрича песен на хвала
*Саломе тълкува Първото хваление на София от одите на Соломон
Глава 59: Второто хваление на Пистис София ………………………………… 132
*Силата, изпратена от Исус, образува светлинен венец на главата
на София
*София изрича втора песен на хвала
*Мария, майката на Исус, иска и получава разрешение да говори
*Девата на Светлината и двете Марии
*Мария, майката на Исус, тълкува Второто хваление на София от
19-та ода на Соломон
*Исус похвалва майка Си, Мария, и й дава обещание
Глава 60: Исус описва как спасява Пистис София от хаоса ………… 134
*Заповедта на Първата Мистерия да бъде изведена София напълно
от хаоса е изпълнена
*Първата Мистерия и Исус изпращат две светлинни сили да
помогнат на София
Глава 61: Мария, майката на Исус, допълва тълкуването …………… 135
*Мария, майката на Исус, иска и получава разрешение да говори
*Мария, майката, допълва тълкуването на думите на Исус за
спасяването на София от Псалм 85
*Историята за духа - фантом
*За духовното и материалното тяло на Исус
Глава 62: Двете Марии продължават да тълкуват Псалм 85 ……… 137
*Мария Магдалина тълкува писанието от кръщението на Исус
*Мария, майката на Исус, отново тълкува същото писание от
срещата й с Елисавета, майката на Йоан Кръстител
*За въплъщението на Исус
[Част от друга книга, вмъкната от писаря] ……………………………… 138
——————————————————————————————————
7
стр.
РАЗДЕЛ II
ВТОРА КНИГА
Глава 63: Йоан допълва тълкуването на Псалм 85 ……………………… 139

*Йоан също тълкува спасяването на София от Псалм 85
*За Сабаот, Барбело, Ябраот и светлинната дреха
Глава 64: Отново за спасяването на Пистис София ……………………… 140
*Гавраил и Михаил са призовани да помогнат на София
*Светлинният поток възстановява светлинните сили на София
*Исус обещава да даде мистериите на Светлината на Гавраил и
Михаил, които помогнаха на София
*След изпълнението на мисията си Светлинният поток се оттегля от
София
Глава 65: Петър тълкува извеждането на Пистис София от
хаоса …………………………………………………………………………………………………………… 141
*Петър тълкува извеждането на София от хаоса от одите на
Соломон
Глава 66: Исус извежда Пистис София от хаоса …………………………… 143
*Еманациите на Своеволния викат към Него за помощ
*Своеволният изпраща друга сила, подобна на летяща стрела
*Създаване силите на змията, змея и дракона
*Демоничната сила на Адамас напада София
*София отново вика към Светлината
*Гавраил, Михаил и светлинният поток пак отиват да помогнат на
София
*Преображението на София
*Исус, Първата Мистерия, погледнато отвън, прави София да
триумфира
Глава 67: Яков тълкува извеждането на Пистис София от хаоса. 146
*Яков тълкува извеждането на София от хаоса от Псалм 91
Глава 68: Първото хваление на Пистис София, когато излезе от
хаоса …………………………………………………………………………………………………………… 149
*София пее песен на хвала
Глава 69: Тома тълкува първото хваление на Пистис София,
когато излезе от хаоса …………………………………………………………………………… 149
*Тома тълкува песента на София от одите на Соломон
Глава 70: Второто хваление на Пистис София, когато излезе от
хаоса …………………………………………………………………………………………………………… 151
*София пее друга песен на хвала
Глава 71: Матей тълкува второто хваление на Пистис София,
когато излезе от хаоса …………………………………………………………………………… 152
*Матей тълкува песента на София от одите на Соломон
Глава 72: Третото хваление на Пистис София, когато излезе от
хаоса …………………………………………………………………………………………………………… 155
*София продължава да пее
*Мария се бои от Петър
*Мария тълкува песента на София от Псалм 30
8
стр.
Глава 73: Четвъртото хваление на Пистис София, когато излезе
от хаоса ……………………………………………………………………………………………………… 156
*Марта тълкува песента на София от Псалм 30
Глава 74: Петото хваление на Пистис София, когато излезе от
хаоса …………………………………………………………………………………………………………… 156
*Мария тълкува песента на София от Псалм 103
Глава 75: Шестото хваление на Пистис София, когато излезе от
хаоса и беше под тринадесетия еон …………………………………………………… 157
*София е отведена под 13-ия еон и й е дадена нова мистерия
*Андрей тълкува песента на София от Псалм 40
Глава 76: Исус оставя Пистис София под 13-тия еон и Си отива
от нея в Светлината ………………………………………………………………………………… 158
*Разговорът между София и Светлината
*Светлината обещава да запечата регионите на Своеволния
*Как София да разбере, че времето за пълното й освобождение е
дошло
*Какво ще се случи по това време
Глава 77: Къде беше Светлината, когато дойде времето за
пълното освобождение на София ……………………………………………………… 160
*Времето за пълното освобождение на София е дошло
Глава 78: Пистис София извиква в седмо хваление към
Светлината, когато Адамас я потиска отново ………………………………… 161
*Адамас изпраща две еманации на мрака, за да ги порази София
*София пее песен на Светлината
*Яков тълкува песента на София от Псалм 7
Глава 79: Адамас продължава да потиска София ………………………… 162
*София се обръща към Адамас и неговите владетели
Глава 80: Осмото хваление на Пистис София, когато Адамас
продължи да я потиска ………………………………………………………………………… 163
*София отново пее на Светлината
*Марта тълкува осмото хваление на Пистис София от Псалм 7
Глава 81: Деветото хваление на Пистис София пред
невидимите, когато бе спасена и доведена в 13-ти еон ……………… 164
*Исус довежда София отново в 13-ти еон
*София пее хвали на Светлината пред нейните събратя невидимите
Глава 82: Филип тълкува деветото хваление на Пистис София … 166
*Филип тълкува песента на София от Псалм 107
СТРУКТУРАТА НА СВЕТОВЕТЕ
Глава 83: Кога задаването на въпроси радва Исус ……………………… 168

*Мария разпитва Исус
Глава 84: Мария пита и Исус обяснява структурата на световете 168
*За славата на двадесет и четиримата Невидими
*За славата на Съдбата
*За славата на дванадесетте еона
*За славата на тринадесетия еон
*За славата на Средата
9
стр.
*За славата на Десницата
*За славата на Съкровищницата на Светлината
*За славата на Наследството
Глава 85: Мария пита за превъзходството на тези, които влизат
в Наследството на Светлината …………………………………………………………… 171
*За славата на тези, които получават мистериите на Светлината
Глава 86: Исус обяснява структурата на Царството на
Светлината ………………………………………………………………………………………………… 171
*За Дванадесетте Спасители и за техните региони в Наследството
*За издигането на тези от Съкровищницата в Наследството
*За съответните им рангове в Царството
*За властите и еманациите на Десницата и за тяхното издигане
*За властите и еманациите на Средата и за тяхното издигане
*Това няма да се случи преди унищожението на еоните
*За въздигането на душите на съвършените
*За ранга на душите на съвършените
Глава 87: Мария тълкува казаното от Исус от писанията …………… 175
*Мария тълкува казаното по-горе от писанията
Глава 88: Исус говори за невъзможността да се опишат с
човешки сравнения най-Висшите светове ……………………………………… 176
*За Последния Помощник
*За невъзможността да се опишат световете над Помощниците
*Мария Магдалина обосновава въпросите си
Глава 89: Мария Магдалина пита за величието на Петте
Помощници един спрямо друг …………………………………………………………… 177
*Мария продължава да задава въпроси на Исус
*За Втория Помощник
*За Третия, Четвъртия и Петия Помощници
Глава 90: Мария Магдалина пита в какъв вид ще бъдат тези,
получили мистерии в Последния Помощник …………………………………… 177
*Мария отново задава въпрос на Исус
*За тези, които са получили мистерии в Последния Помощник
ЗА МИСТЕРИИТЕ
Глава 91: Йоан пита за правомощията на човек, получил

дадена мистерия ……………………………………………………………………………………… 178
*Йоан иска и получава разрешение да зададе въпрос на Исус
*Йоан задава въпрос на Исус
*За тези, приели мистериите на Първата Заповед
*За тези, приели мистериите на Първото Пространство
*За тези, приели мистериите на Второто Пространство
*За тези, приели мистериите на Третото Пространство
*За тези, приели мистериите на Тройно-духовните
*За тези, приели Главната Мистерия
Глава 92: Какво знае Главната Мистерия ………………………………………… 180
*За гнозиса на Главната Мистерия
Глава 93: Какво знае Мистерията на Неизразимото ……………………… 181
*За гнозиса на Мистерията на Неизразимото
*Продължава за гнозиса на Мистерията на Неизразимото
10
стр.
Глава 94: Учениците на Исус мислят, че всичко това е твърде

сложно ………………………………………………………………………………………………………… 185
*Учениците на Исус се обезкуражават
Глава 95: Исус продължава да говори за Висшите светове ……… 185
*Исус обяснява, че Мистерията на Неизразимото е най-проста за
схващане
*За разкъсването и еманациите на силите на Вселената
*За онези от Второто Пространство на Неизразимото
*За онези от Третото (Първото) Пространство на Неизразимото
Глава 96: Исус продължава да говори за Мистерията на
Неизразимото …………………………………………………………………………………………… 188
*Исус обещава, че ще им обясни всичко подробно
*За мистериите накратко
*За Едната-единствена дума на Неизразимото
*За издигането на душата на този, който е получил Едната-
единствена Мистерия
*За ранга на такава душа
*Такава душа е едно с Първата Мистерия
*За достойнството на троновете в Царството Му
Глава 97: За мистериите на Светлината, за Мистерията на
Неизразимото и за Едната-единствена дума на гнозиса на
Вселената …………………………………………………………………………………………………… 192
*За думата на целия гнозис и за думата за Мистерията на
Неизразимото
*За разликата между гнозиса на Вселената и мистериите на
Светлината
*За издигането на душите на тези, които ще приемат някои от
дванадесетте мистерии на Първата Мистерия
Глава 98: Мария пита как Първата Мистерия притежава 12
мистерии, а Неизразимото - една единствена ………………………………… 194
*Мария отново задава въпрос на Исус
*За Трите Мистерии и за Петте Мистерии
*За Първата мистерия в Едната-единствена Мистерия на
*За Втората мистерия в Едната-единствена Мистерия на
*За ефективността на Втората мистерия върху непосветен човек
*За Третата мистерия в Едната-единствена Мистерия на
Неизразимото и нейната ефективност
*Разликата между Трите мистерии и Петте мистерии в Едната-
единствена Мистерия на Неизразимото
*За мистериите на Трите Пространства на Неизразимото
Глава 99: Хилядолетното Царство ……………………………………………………… 197
*За Хилядолетното Царство на Светлината
*Колко време е една година на Светлината?
*За тези от Първото Пространство по време на 1000летното Царство
*За тези от Второто Пространство по време на 1000летното Царство
*За тези от Третото Пространство по време на 1000летното Царство
*Книгите на Йеоу
11
стр.
Глава 100: Еднаквата същност на всички създания и
произходът на човека …………………………………………………………………………… 199
*Андрей задава въпрос на Исус
*За това, че учениците и силите са от една и съща Смес
*За пречистването на Светлината
*За пречистващите мистерии
*Всеки, който се пречисти, ще бъде спасен
*Накрая съвършените човеци ще са над всички власти
*Исус прощава невежеството на Андрей
[Част от друга книга, вмъкната от писаря] ……………………………… 202
Глава 101: За крайниците на Неизразимото …………………………………… 202
*За крайниците на Неизразимото
*Спасителят е тяхната съкровищница
*За достойнството на тези, които са получили мистериите
——————————————————————————————————
РАЗДЕЛ III
ТРЕТА КНИГА
ИЗБАВЛЕНИЕТО ЧРЕЗ МИСТЕРИИТЕ
Глава 102: Идете и кажете …………………………………………………………………… 203

*Какво трябва да прогласят учениците
*От какво трябва да се откажат хората
*За границите на пътищата на достойните
*На кого да бъдат дадени мистериите на Светлината
Глава 103: Никой, дори праведен човек, не може да влезе в
Царството на Светлината без мистериите на Светлината …………… 207
*Мария Магдалина задава отново въпрос на Исус
* За душата на праведника, който не е получил мистериите до
излизането от тялото му
Глава 104: Йоан пита до колко пъти трябва да прощаваме и да
даваме мистериите от Първото Пространство на човек, който се
покайва и отново съгрешава и пак се покайва ……………………………… 208
*Йоан задава отново въпрос на Исус
*Учениците трябва да прощават много пъти по седем
*За наградата на тези, които спасяват души
Глава 105: Йоан пита трябва ли да прощаваме и да даваме
мистериите от Второто Пространство на човек, който не е
постъпил достойно за мистериите от Първото Пространство …… 209
*Йоан продължава да задава отново въпрос на Исус
* За това, че на каещ се брат могат да бъдат давани мистерии дори
и от Второто Пространство
*Границата, до която учениците могат да прощават грехове
*Исус тълкува думи, които им е казвал преди
*За Главните Мистерии, прощаващи греховете
Глава 106: Йоан пита може ли да се дадат мистериите на
Второто или Третото Пространство на човек, преди да е
получил мистериите на Наследството на Светлината ………………… 210
*Йоан отново задава въпрос на Исус
*Отново за прощението на греховете
12
стр.
Глава 107: Йоан пита какво ще постигне хора, които се
преструват на отдадени на Бога, за да получат мистериите на
Царството …………………………………………………………………………………………………… 211
*Йоан продължава да задава отново въпроси на Исус
*За тези, които се преструват, за да получат мистериите
*Исус тълкува думи, които им е казвал преди
Глава 108: Мария пита как можем да помогнем на наши
близки, за да ги избавим от наказанията ………………………………………… 213
*Мария Магдалина отново задава въпрос на Исус
*Как може учениците да помогнат на душа, напуснала тялото
Глава 109: Мария пита как може да използват мистериите, за
да излязат бързо от тялото, без да претърпят страданията, с
които гонителите им искат да ги измъчват ……………………………………… 214
*Мария Магдалина продължава да задава въпроси на Исус
*Как притежаващият мистериите може да излезе от тялото без да
страда
Глава 110: Мистерията на възкресението ………………………………………… 215
*Мария Магдалина продължава да задава въпроси на Исус
*Мистерията за възкресяване на мъртви
*Учениците са екзалтирани от възвишените перспективи
*Как учениците да провъзгласяват спасението
*Какви мистерии трябва да дават учениците
*Мистерията на възкресението не трябва да бъде давана на никого
УСТРОЙСТВОТО НА ЧОВЕКА
Глава 111: Как е устроен човекът? …………………………………………………… 217

*Исус отговаря на предишен въпрос на Мария: Кой принуждава
човек да греши
*За фалшивия дух
ПЪТЯТ НА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА
Глава 112: Състоянието на душата след смъртта …………………………… 218

*Състоянието на грешната душа след смъртта
*Как грешната душа бива върната в ново тяло
*Възнесението след смъртта на душа, получила мистериите
*Състоянието на душа след смъртта, която е получила мистериите,
но е престъпила отново
*Поднасяне на извинения
*Възнасяне на душата в Наследството на Светлината
Глава 113: Четирите мисли на Мария ………………………………………………… 222
*Мария тълкува думите на Исус от предишни слова
*Първа мисъл: Монетата, която донесоха на Исус
*Втора мисъл: Тълкуване думите на Павел
*Трета мисъл: Враговете в собствената къща
*Четвърта мисъл: Предишно изказване за прераждането
Глава 114: Исус обещава да говори на учениците Си дори за
неща, за които не се сещат да питат ………………………………………………… 223
*Мария пак иска да пита
*Исус обещава да им разкрие дори това, за което не са питали
13
стр.
Глава 115: Мария пита как мистериите на кръщенията

прощават греховете ………………………………………………………………………………… 224
*За възмездяващите служители
*Как душата на грешника е подпечатана с нейните грехове
*Как кръщенията очистват греховете
*Как мистерията на кръщенията става разделителна линия
Глава 116: Мария тълкува казаното по-горе от предишни думи
на Исус ………………………………………………………………………………………………………… 225
*Мария тълкува казаното от Исус
Глава 117: Мария пита как прощават мистериите на Трите
пространства, мистериите на Първата Мистерия и мистериите
на Мистерията на Неизразимото ………………………………………………………… 226
*Мария продължава да разпитва Исус
*За прощаването на греховете от Висшите Мистерии
Глава 118: Мария тълкува по-горе казаното от Псалм 32:1-2 …… 227
*Мария тълкува по-горе казаното
Глава 119: Как прощават мистериите на Първата Мистерия ……… 227
*За прошката, дори до дванадесет пъти, за човек, приел
мистериите на Първата Мистерия
*За посветения, получил мистерии от Първата Мистерия, който
съгрешава и напуска тялото преди да се покае
Глава 120: Как прощава мистериите от Мистерията на
Неизразимото …………………………………………………………………………………………… 228
*За безкрайната прошка за някой, който получава Мистерията на
*За посветения, получил мистерии от Мистерията на Неизразимото,
който съгрешава и напуска тялото преди да се покае
*Мария тълкува казаното от предишни думи на Исус
Глава 121: Защо имат право мистериите от Мистерията на
Неизразимото и мистериите на Първата Мистерия да прощават
винаги ………………………………………………………………………………………………………… 229
*За безкрайната милост на Висшите Мистерии за покаялите се
*За непокаялите се
*Мария тълкува по-горе казаното от предишни думи на Исус
*Ако земният човек има състрадание, колко повече Висшите
Мистерии
Глава 122: Исус изпитва Петър дали е състрадателен и
прощаващ ………………………………………………………………………………………………… 231
*Исус изпитва Петър
Глава 123: Ако някой, получил мистерии, съгреши и се покае,
дали трябва да му се даде по-нисша мистерия ……………………………… 231
*В случай на покаяние само по-висша мистерия може да прости
греховете
*Няма ограничение за броя на мистериите, които верният може да
получи
Глава 124: Кой ще понесе повече наказания в присъдите ………… 232
*Съдбата на знаещия, който съгрешава е по-ужасна от тази на
невежия грешник
14
стр.
Глава 125: Какво става с ония, които отлагат под претекст, че
душата ще дойде в следващия кръгооборот на живота и тогава
ще намерят мистериите ………………………………………………………………………… 233
*За онези, които отлагат като казват, че имат много прераждания
*За свършека на века (времената)
*Онези, които отлагат, няма да бъдат допуснати в Светлината
*Техните молби пред портите на Светлината
*Мария тълкува казаното
——————————————————————————————————
РАЗДЕЛ III
ЧЕТВЪРТА КНИГА
ВЪНШНАТА ТЪМНИНА
Глава 126: Структура на Външната тъмнина …………………………………… 235

*За дракона на Външната тъмнина
*За владетелите на дванадесетте тъмници и техните имена
Глава 127: Още за Външната тъмнина ……………………………………………… 236
*Кои души ще бъдат отведени в дракона и как
*За истинските имена на дракона
*За жестокостта на наказанията на дракона
*За силата на огъня в огнените наказания
Глава 128: Как можем да помогнем на грешниците? …………………… 237
*Учениците оплакват съдбата на грешниците
*Мария продължава да задава въпроси
*Как да спасим душите на грешниците
*Обобщение на формулата
Глава 129: Кой става светлинен поток? …………………………………………… 239
*За светлинните лъчи и светлинните потоци
Глава 130: Как може някой да бъде спасен от Външната
тъмнина? …………………………………………………………………………………………………… 240
*Мария се застъпва за тези, които са се отнесли небрежно с
мистериите
*За ефективността на дванадесетте имена на тъмниците
*За по-нататъшната им съдба
*За светлината на слънцето и за тъмнината на дракона
ЗА ФОРМИРАНЕТО НА ДУШИТЕ
Глава 131: Механизмът на генериране на душите ………………………… 242

*Кой принуждава човека да греши?
*За чашата на забравата и фалшивия дух
*За моделирането на нова душа
*За вдъхването на силата в душата
*Исус обещава да им разкрие всичко в подробности
*За светлинната сила и фалшивия дух
*Родителите, които трябва да изоставим
*Съмненията на Саломе
*Мария отмахва съмненията на Саломе
15
стр.
Глава 132: Механизмът на формиране на душата ………………………… 245

*Длъжността на фалшивия дух
*Длъжността на слугите
*За зачеването
*За съединяването на родителите
*За процеса на бременността
*За въплътяването на душата
*За запечатването на плазмата
*За Съдбата
*За това как човек идва със смъртта си
Глава 133: Всичко, определено от Съдбата ще се сбъдне, освен
ако не бъде човек освободен от мистериите на Светлината ……… 248
*Неизбежността на Съдбата
*Ключовете на мистериите
*Мистериите са за всички хора
*Пророкуваното от Йоан Кръстител
РАЗПОЗНАВАНЕ НА ЗАБЛУДАТА
Глава 134: Как да разпознаем доктрината на заблудата …………… 250

*Критерий за правилност
*Книгите на Йеоу
*Малцина ще изпълнят мистерия от Първата Мистерия
Глава 135: Никой не е можел да влезе в Светлината без
Спасителя …………………………………………………………………………………………………… 251
*Никоя душа не е можела да влезе в Светлината преди идването на
Първата Мистерия
*За пророците
*За патриарсите
*За душите на праведните от Адам до Исус
*Учениците знаят със сигурност, че Исус е Великият Посветител
——————————————————————————————————
РАЗДЕЛ IV
ПЕТА КНИГА
ВИДЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ
Глава 136: Призоваване на ЙЕОУ ……………………………………………………… 253

*Учениците се събират около Исус
*Молитвата на Исус
*Разположението на учениците
*Тълкуването на призива 'iao'
*Исус продължава с молитвата
*Откровение за небето
*За образите на Слънцето и Луната
*Исус и учениците Му са отнесени по Пътищата на средата
16
стр.
ЗА ПЪТИЩАТА НА СРЕДАТА
Глава 137: За властите от регионите на Пътищата на средата … 254

*За покаяните и непокаяните владетели
*За йерархиите на непокаяните владетели и имената на петимата
им регенти
*За силите, които Йеоу обвърза с петте регенти
*За функциите на Зевс, главният регент
*Нетленните имена на регентите
Глава 138: Какви са и за какво служат Пътищата на средата? … 256
*Мария разпитва Исус по пътищата на средата
*За мистериите, които Исус ще даде на учениците Си
Глава 139: Владетелите от регионите под Сферата …………..………… 257
*За устройството на Пътищата на средата
*За Параплекс
*Мария пита как отвеждат душите
*За Йеоу и Мелхиседек
*Как демоничните владетели отнемат душите
*Наказанията на Параплекс
Глава 140: Исус продължава за владетелите от пътищата на
средата ……………………………………………………………………………………………………… 258
*За Ариут-Етиопката
*За Тройно-ликата Хекате
*За Пархедрон Тифон
*За Ячтанабас
*Учениците умоляват Исус да има милост към грешниците
*Исус окуражава учениците Си
ОГЪН, ВОДА, ВИНО И КРЪВ
Глава 141: Издигането по-нагоре и виденията там ……………………… 261

*Исус и учениците Му се издигат по-нагоре
*Исус вдъхва в очите на учениците Си и очите им се отварят
*Исус обяснява видението на огъня и водата, и виното, и кръвта
*Исус и учениците Му се връщат на земята
*Исус обещава да даде на учениците Си мистерията за
опрощението на греховете
ОБРЕДИ
Глава 142: Мистичен обред ………………………………………………………………… 262

*Мистичният принос
*Призоваването
*Обредът е завършен
*Наставления за бъдещото използване на обреда
Глава 143: Мистериите на огненото кръщение, на кръщението в
Светия Дух и на миропомазването …………………………………………………… 264
*За три други мистични обреда
*За най-висшите мистерии и най-великото име
*За ефикасността на това име
17
стр.
——————————————————————————————————
РАЗДЕЛ IV
ШЕСТА КНИГА
ЗА НАКАЗАНИЯТА
Глава 144: За наказанията според греховете, водещи до

прераждане ……………………………………………………………………………………………… 265
*За наказанието на проклетника
*За наказанието на клеветника
Глава 145: За наказанията според греховете, водещи до
Външната тъмнина …………………………………………………………………………………… 266
*За наказанието на убиеца
Глава 146: За наказанията според греховете и за наказанията в
следващото тяло ……………………………………………………………………………………… 267
*Петър протестира срещу жените
*За наказанието на разбойника и крадеца
*За наказанието на арогантния
Глава 147: Отново за греховете, които водят до Външната
тъмнина ……………………………………………………………………………………………………… 268
*За наказанието на богохулника
*За наказанието на извратения
*За наказанието на нечестивите магьоснически деяния
Глава 148: Какво става с праведната душа, която не е намерила
мистериите на Светлината? …………………………………………………………………… 269
*За състоянието след смъртта на праведна душа, която не е била
посветена (в мистериите на Светлината)
*За чашата на мъдростта
Глава 149: За грешниците с много грехове ……………………………………… 270
*Грешникът страда за всеки грях поотделно
*Дори най-големият грешник, ако се покае, ще наследи Царството
*За времето, най-подходящо за раждане на тези, които ще намерят
мистериите на Светлината
*Учениците молят Исус да има милост към тях
[ПО-КЪСЕН ПОСЛЕПИС:] …………………………………………………….………………… 271

*Провъзгласяването на учениците
КРАЙ
СХЕМА НА СВЕТОВЕТЕ (допълнения и корекции) ………………….…………… 272
18
УВОДНИ ДУМИ (от българския преводач)
ИСТОРИЯTA НА ПРЕВОДА
Като дете бях започнала да пиша роман. И когато ме питаха защо съм
започнала да го пиша, имах железен отговор: За да си го прочета!
Четиридесет години по-късно нямам по-добър отговор за причината,

поради която се гмурнах в превода на Пистис София. Наистина, всичко което
исках в началото беше да успея да я прочета и разбера, доколкото ми беше
възможно. Невероятно сложните изречения, понякога от половин страница,
не помагаха на Гугъл преводача. Кашата беше огромна, дори общият смисъл
се губеше, да не говорим за детайлите.
ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ
Първото, което се набива на очи е безкрайното съдържание. И на

въведението, и на предговора, още по-дълго - на самата книга.
Първия поглед върху самият текст беше обезкуражаващ - изглеждаше като

пълна безсмислица. Гугълнатите словосъчетания от сорта на „от вътрешното
на вътрешното до външното на външното” направо ме влудяваха. Какво
трябваше да значи това?
Разбрах, че освен ако не се захвана с внимателен превод - нищо няма да

разбера. Намерих в интернет английския превод на G.R.S.MEAD: Aberdeen
University Press 1896 и сравнително скорошното електронно преработено
издание 2007 на Celephaïs Press със следната бележка в началото:
First edition 1896

Second completely revised edition
London: John M. Watkins 1921
Reprinted 1947, 1955
This electronic text issued by Celephaïs Press,
somewhere beyond the Tanarian Hills;
manifested in the waking world
in Leeds, England, 2007
This work is in the public domain
От думите на самия George Mead в „Извинението на преводача” от
Въведението към първото издание 1896г., той превежда веднъж книгата от
латинския превод на Щварце, бележит познавач на коптския диалект,
използван за написването на намерените манускрипти, а после я превежда
още веднъж със сравнителна проверка с френския превод на Амелино. За
тях, и не само за тях, подробно ще прочетете във Въведението към първото
издание и Предговора към второто издание, при което стават някои промени
в мнението на самия MEAD относно произход, датиране и т.н… Затова съм
запазила уводните думи и към двете издания.
19
И така, започнах. Където имах съмнение за дума или смисъл, преглеждах
и двете издания, за да ми се изяснят нещата.
РЕДАКЦИОННА РАБОТА
Първо бях решила да направя беседите на Исус достъпни и лесни за

четене. Олекотих текста от всякаква ненужност като: "И случи се така,
тогава, когато Исус беше сред учениците Си, че Мария излезе напред и
каза:...". Вместо това ще прочетете: "Когато Исус беше сред учениците Си,
Мария излезе напред и каза:..."
Второ - реших да съкратя съдържанието, да променя заглавието на цялата

книга, което е съвсем неправилно, както се вижда и от думите на G.R.S.
MEAD в неговото въведение, да обобщя главите в по-големи пасажи, а не
всеки ред да има отделно заглавие и т.н... И го направих. Но впоследствие,
разбрах, че преводът става невъзможен за сравнение с английския. А това
наистина не е книга, която просто ще прочетете. Или няма да я прочетете
или ще искате да се задълбочите и да я изследвате... Затова минах отново
през целия текст и поставих главите както са си в превода на MEAD, но им
дадох заглавия. Подзаглавията също съответстват, може би с леки корекции,
но не такива, че да затруднят човек, който иска да намери съответствията.
В съдържанието избегнах даването на страница на всяко подзаглавие и

упоменавам само страниците на главите. Но заглавието на книгата все пак
промених. Редно е да се даде заслуженото название, което самата книга
дава за себе си, а именно: ЧАСТИ ОТ КНИГИТЕ НА СПАСИТЕЛЯ или
Беседите на Исус с най-близките Му ученици, като в скоби упоменавам,
че произведението е известно още като ПИСТИС СОФИЯ, за да няма
объркване.
Другият ми принос е свързан с Псалмите на Давид, цитирани на много

места. Беше ми интересно как преведения текст съответства на псалмите,
които имаме днес в Библията. Номерата на повечето псалми се различават с
единица, както и в нашите Библии в скоби има номера - (по слав.60) е 61
псалм в съвременната Библия. И така, когато учениците кажат, че Давид е
говорил това в n-тия псалм, съответстващия псалм е n+1, освен в случая със
7-ми псалм - там няма разминаване, защото разминаването започва от 9-ти
псалм нататък. Сравнението на псалмите и текстовете от превода съвпадат
смислово, в което може читателят да се убеди сам. Текстът, който има само
номер на стиха, е текстът от съвременната Библия, този с кавички и номер –
е от превода. Само в един случай имаше изместване на номера на стиха.
На много места съм вмъкнала подразбираща се или свързваща дума, която

липсва в превода на Мийд, затова съм я поставила в скоби и курсив (…-
бел.прев.). Добавените от самия Мийд думи са в квадратни скоби. Където
съм се съмнявала, че има логически погрешна дума съм я превела, но съм я
зачеркнала отгоре. Но все пак съм я оставила, защото може и аз да греша…
20
Съдържанието на главите обобщих в 15 информационни заглавия с главни
букви и курсив като ЗА МИСТЕРИИТЕ, УСТРОЙСТВОТО НА ЧОВЕКА и т.н.
Така се вижда, че ИСТОРИЯТА НА ПИСТИС СОФИЯ е само едно такова
заглавие и колкото и дълго да е съдържанието й, далеч не е израз на цялата
идея на книгите.
Не на последно място предлагам леко коригирана СХЕМА НА СВЕТОВЕТЕ,

поместена в края на книгата (стр.272-273), с предхождаща я обосновка.
Схемата на Мийд оставих където беше, преди АНОТИРАНАТА БИБЛИОГРАФИЯ
(стр.55).
ЗА ВЪВЕДЕНИЕТО И ПРЕДГОВОРА
Оставила съм имената на изследователите на Манускрипта на Пистис

София в оригиналната им форма, както и на произведенията им, за да бъде
лесно на изследващия, ако иска да потърси нещо повече за тях.
Същото старание, с което преведох текста, приложих и при превода на

Въведението и Предговора към последвалото издание, с уважение към
къртовския труд, който преписвачи, пазители и изследователи са извършили
във времената на перото и мастилото, без печатна техника, без интернет, без
Гугъл... Поклон!
Горещо препоръчвам да прочетете уводните думи на MEAD, най-малкото,

за да вникнете в темата ГНОСТИЦИЗЪМ. Допреди да прочета този превод
знаех само от обща култура, че има гностици и агностици и че първите
изповядват идеята, че Бог може да бъде познат, а вторите – напротив.
Винаги съм била някакъв вид гностик, според това определение… Но то,
макар и в не съвсем погрешна посока, изобщо е далеч от мишената, камо ли
от десетката.
ЗА ТЕКСТА
Много неща могат да ви обезкуражат в този текст. Затова моят съвет е –

ПРОЧЕТЕТЕ СЪДЪРЖАНИЕТО! По-кратко е от текста, но е много подробно и
дава обща представа за същността му, която определено ще ви заинтригува.
Най-малкото, ако сте човек за тази книга – ще го разберете… Както и ако не
сте, все още, за тази книга… Освен това препоръчвам още два гностически
текста, които ще ви дадат невероятен поглед над цялата картина: За
произхода на света и Апокрифон на Йоан.
Не случайно тази книга е била скрита много дълго време – чакала е своето
време, в което да може да бъде разбрана. И на всеки, който иска да я
разбере, бих казала – преведете я, от английски, от латински, от френски
или даже от коптския диалект, ако можете. Преведете я, за да можете да я
прочетете. И се молете, за да я разберете.
21
ВЪВЕДЕНИЕ
(към изданието на Aberdeen translation 1896)
<ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ-бел.прев.>
* MS/S - Манускрипт/и
* P.S. - Пистис София
* О.Т./N.T. - Стар Завет/Нов Завет
ДОКУМЕНТИ И ОБЩА ЛИТЕРАТУРА НА ГНОСТИЦИЗМА

Донякъде с чувства на човек, излагащ една изгубена надежда, писателят
се осмелява да се потопи в хаоса на синкретизма, обикновено класифициран
под неясния термин гностицизъм.
Всъщност нито една тема, свързана с историята на религията, не е
изпълнена с по-големи затруднения, както може да се види от сравнителния
недостиг на общи трудове по гностицизма от перата на европейските учени.
На практика английският читател, освен няколко превода, трябва да се
задоволи с:
* Burton's Bampton Lectures.
* Mansel's Gnostic Heresies.
* Norton's History of the Gnostics.
* King's Gnostics and their Remains.
* an article by Salmon.
Не само преследването на ранните гностици е довело до загубата на почти
всички техни документи, но и някои от най-важните писания на отците,
които може да хвърлят повече светлина върху темата, са изчезнали; сред тях
могат да се споменат Синтагмата на Юстин и Синтагмата на Иполит.
Нашите главни авторитети сред отците са Юстин Мъченик, Ириней,
Климент Александрийски, Тертулиан, Ориген, Иполит, Тиласткр, Епифаний,
Йероним и Теодорит. Но тъй като всички, с единственото изключение на
Иполит, цитират гностичните документи по възможно най-кратък начин и
посвещават почти цялото им пространство на опровергаването на еретичните
мнения, изключително трудно е да се разбере от такива противоречиви
писания какви са били истинските възгледи на различните гностически
школи; въпреки огромния труд и проницателност, които са били вложени в
тази задача от такива мъже като Масюет, Бособре и Мосхайм (Massuet,
Beausobre and Mosheim) в миналия век и в настоящето от Неандер, Матер,
Баур, Молер, Липсиус (Neander, Matter, Baur, Moller, Lipsius) и други, които
ще бъдат споменати по-късно.
Общата литература по темата се състои от
* Историите на Църквата (Church Histories) на Neander, Baur и Schaff Nean
der Genet. En tw. d. Gnost., Tub., 1831;
* Burton : Banipton Lectures on Heresies of the Apost. Age, Oxf., 1830;
* Mohler: Ursprung d. Gnost ., Tii b., 1831;
22
* Baur : D. Christl. Gnosis, Tii b., 1835;
* Norton: Hist, of the Gnostics, Boat., 1845;
* Mоller : Gesch. d. Kosmologie, Halle, 1860;
* Lipsius : D. Gnosticismus, Leip., 1860;
* Harnack : Zur Quellencritik d.Gesch. d.Gnost., Leip., 1873;
* Mansel : Gnostic Heresies, Lond, 1875.
Всъщност изследванията на тази неясна тема са довели до едно от най-
брилянтните постижения на науката досега. Това е постигнато от R. A.
Липсий, ученият професор по богословие в университета в Йена, в своята
Quellencritik des Epiphanios. От разказите на Епифаний и Филастър той
реконструира до известна степен изгубената Синтагма на Иполит, описание
на която е дадено от Фотий. Този трактат се основава на някои дискурси на
Ириней. Сравнявайки Филастър, Епифаний и Псевдо-Тертулиан, той
възстановява Иполит и чрез съпоставка на своя възстановен Иполит с
Ириней, той загатва общ авторитет, вероятно изгубената Синтагма на
Юстин, или, както се осмелих да предположа в есето си за Симон
Мага (1892; стр. 41) за произведението, от което Юстин е получил
информацията си.
Този брилянтен опит се дължи на възраждането на интереса към
гностичните изследвания, предизвикано от една щастлива находка. През
1842 г. Миноидес Минас, учен грък, изпратен на литературна мисия от
френското правителство, открива това, което се казва, че е MS от
четиринадесети век в един от манастирите на Атон. Твърди се, че е
Опровержение на всички ереси в десет книги, първите три и половина от
които за съжаление са липсвали. Еманюел Милър публикува първото издание
на това литературно съкровище в Оксфорд през 1851 г., като погрешно го
приписва на Ориген. По-нататъшни изследвания, обаче, демонстрират без
съмнение, че авторът е Hippljtus Romanus, епископ на Остия, през първата
четвърт на трети век. (Вижте Bunsen, Hippolytus and His Age, 1852; Dollinger,
Hippolytus und Kallistus, 1853, от които има английски превод от Plummer; и
Wordsworth, St. Hippolytus and the Church of Rome, 1880, 2nd ed.)
Тъй като този трактат, озаглавен Philosophumena или Опровергаването на
всички ереси, е едно от най-важните произведения, свързани с гностицизма,
излезли изпод перото на отците на Църквата, поради дългите си цитати от
оригинални гностически документи, може да е полезно да се каже тук, че
през 1859 г. Дънкер, след смъртта на Шнайдевин (Schneidewin), редактира и
публикува през 1860 г. в Гьотинген отличния текст и умерен превод на
латински на своя колега. Круйс публикува по-малко надежден текст и превод
на латински в Париж; така че английският читател ще намери приемлив
превод от J. H. Macmahon в Aute Niceiie Christian Library, озаглавен The
Writings of Hippolytuis, vol. I., 1868 г.
Достатъчно любопитно е, че в същата година, в която е публикуван
текстът на Philosophumena, 1851 г., нашият настоящ документ, Pistis Sophia,
е представен за първи път на общото внимание. От гностичните
произведения, които са достигнали до нас, несъмнено най-ценен е коптският
кодекс, който разглеждаме в настоящата работа. Всъщност, единствената
друга важна реликва на Гнозиса, за която досега е известно, че е устояла на
опустошенията на времето и е избягала от унищожаването на християнския и
23
мохамеданския вандализъм, е коптският папирус, известен като Codex
Brucianus и съхраняван в Бодлиан в Оксфорд, на който ще се позовем по-
късно.
В същата библиотека има и друг коптски MS, малък том от 236 кватро
страници, озаглавен „Трактат за мистериите на гръцките букви”, към който е
приложен арабски превод. Авторът е свещеник, наречен Атасий, който
донякъде по модата на гностичния лекар Марк извежда от формата на
буквите на гръцката азбука и значението на имената им, развитието на
догмите за сътворението, провидението и изкуплението, както ни казва
Дюлорие (op. inf. cit., p. 538). Дюлорие през 1847 г. обещава да публикува
текста и френския превод на това произведение, но трудовете му никога не
са видели бял свят.
Към това може да се добави и свързано с магическата страна на темата,
някои гръцки папируси предимно на фрагменти.
Два от Лайденските папируси от трети век наскоро бяха редактирани,
преведени и коментирани от А. Дитерих (Abraxas: Studien zur
Religionsgeschichte des Spatorn Altertums; Лайпциг, 1891); лондонските и
парижките папируси от трети или четвърти век са редактирани от Wessely;
през 18.C. У. Гудуин също свърши добра работа по темата (Фрагмент от
гръцко-египетска работа върху магията от папирус в Британския музей,
Кеймбридж Антикварно общество, Octavo Scries, No. 2; Гудуин редактира,
превежда и коментира този фрагмент).
Amelinеau (P. S., Intr. iv.) казва, че Роси (F.), египтологът от Торино, е
публикувал папирус, съдържащ инвокация, подобна на тези в Pistis Sophia,
но аз не успях да намеря това произведение. Не е в I Papyri Copti del Museo
Egizio di Torino, който Роси преписва и превежда (Торино, 1887-1892).
Има и кратък еврейски трактат, The Sword of Moses (CM., Oxford, 1531, C;
Cod. Heb., Caster, 178; виж (Магистърски текст и превод, Journal of Royal
Asiatic Society, 1896, i. and ii .).
Горните магически произведения обаче са по-свързани със суеверията на
магьосничеството, отколкото точно с магия, и когато биват прикрепяни към
гностицизма, характеризират неговата деградация в ръцете на суеверни и
невежи.
Можем да споменем и Codex Nazareus, въпреки че по-скоро се казва, че е
след-мохамедански, от който има не по-малко от четири MS копия, датирани
съответно 1560, 1632, 1688 и 1730, в Bibliothеcue Nationale.
Този кодекс е писанието на така наречените Сабеи, или християните на
Св. Йоан, или мандаитите, и е известен като Сидра Адам или Книгата на
Адам. Текстът на странен халдео-сирийски идиом е публикуван за първи път
в Лунд (1815, 1816) от Мат. Норберг, ученият швед, заедно с речник и
превод на латински, в четири тома. В Mignc's Dictionnaire des Apocryphes
(1856) има и френски превод от Ф. Темпестини. Сравнете също тезата: Stella
Nasareorum Eones със Sacro Gentis Codice, от Улоф Сванандер, вероятно
ученик на Норберг (Лунд, 1811).
Накрая можем да споменем Eтиопската Eнохианска литература.
* През 1773 г. Брус връща от Абисиния три екземпляра от етиопската
версия на Книгата на Енох.
24
* Архиепископ Лорънс издава превод през 1821 г. (2-ро изд.,1833 г.; 3-та,
1838 г.), под заглавие Книгата на Енох.
* Хофман публикува немски превод Das Buch Henoch (Йена, 1838г.),
* Gfrorer публикува латинска версия без стойност (Щутгарт, 1840);
* Дилман публикува критичен текст, а също и немска версия (Лайпциг,
1851; 2-ро изд., 1853);
* Migne’s Dictionnaire des Apocryphes (1856) съдържат анонимен френски
превод;
* има и анонимно преиздаване на превода на Лорънс, с противоречиво
въведение (Лондон, 1883 г.);
* и накрая Чарлз наскоро (1893) публикува английски превод от текста на
Дилман.
* Същата година Чарлз публикува и Книгата на тайните на Енох
(Оксфорд), превод от славянски, който ни представя изцяло нова традиция,
а именно славянския Енох, от гръцки оригинал, който той поставя от 30г.
пр.н.е. до 70 г. сл. Хр., като гръцкият от своя страна има еврейски произход
от още по-ранна дата.
В приложение в превод от славянски има фрагмент от мелхиседецианската
литература. Повече от 1200 години тази версия на Енох е неизвестна,
съхранена само в Русия, а в Западна Европа до 1892 г. дори не е известно,
че съществува в Русия.
Извън апокрифните писания и световните библии, това са всички
документи, свързани пряко или косвено с Гнозиса, които, доколкото ми е
известно, ние притежаваме; и въпреки добрата работа, свършена от 1850г.
хаосът на гностицизма все още остава до голяма степен непреодолим, като
отказва да се подчини на заповедите дори на най-похвалната и старателна
индустрия (Църквата). Причината за този лош успех също не се дължи
толкова на оскъдния материал, а по-скоро на присъщата трудност на самия
субект, който не само е обвързан с мистика, но и е свързан с магия и
мистерия, и понякога с магьосничество от всякакъв вид. Следователно,
имайки предвид абсолютното неверие на учените в магия от всякакъв род и
отвращението на съвременната епоха към всичко, свързано с
мистицизма, не е изненадващо да открием, че нито един писател по темата,
освен може би King по много блед начин, се справя истински с проблема.
Гледната точка на най-либерално настроените учени по отношение на тази
тема - табу може да се види от забележките на Dr. Gaster, който е третирал
магията като мода на фолклора.
Преводачът на Меча на Мойсей във втория параграф от неговото
въведение пише: „забележително е, че не притежаваме добра работа или
изчерпателно проучване, за историята и развитието на магията. Вярно е, че
намираме алюзии за него, а понякога и специални глави, посветени на
омайвания и заклинания, и други суеверни обичаи, преобладаващи сред
различните нации в книгите, занимаващи се с такива неща. Но цялостното
изучаване на магията все още е благочестиво (или нечестиво) пожелание”.
И дори да се опита подобна задача от някой смел учен, резултатът, който
смеем да предположим, би бил в най-добрия случай просто компилация от
предположения без реална стойност, освен ако съставителят в допълнение
25
към своята начетеност не е имал не само вяра, но и познания за изкуството
на магията.
Следователно, за да се третира гностицизма по наистина разбираем начин,
е необходим не само писател, който поне вярва във възможностите на
магията, но и мистик или симпатизиращ на мистицизма човек, който е трудно
да се намери в днешно време, когато самото споменаване на магията и
мистицизма не предизвикват нищо друго освен усмивка на презрение и
намръщено неодобрение от света на науката и книжовността.
Настоящото въведение обаче се занимава само с чисто историческата и
критична страна на темата и дори това е ограничено до разглеждането на
един документ.
МЕТОДЪТ НА НАЙ-ДОБРИТЕ ЛЕКАРИ-ГНОСТИЦИ

Въпреки че би било много самонадеяно да се опитаме да дефинираме
гностицизма без предварителен анализ и класификация на различните
школи, секти и течения, които са групирани под това неясно наименование
(гностицизъм), все пак можем да се осмелим да предположим
вероятната гледна точка, от която изхождат най-добрите лекари-гностици,
предимно Валентин, при съставянето на своите различни трактати.
Нека тогава разгледаме движението около 150 г. сл. Хр. По това време
оригиналната Logia или Urevangelium на християнството вече е изчезнала и
всички синоптични Евангелия са поставени в рамките на традиционния
живот на Великия Учител на вярата. Популярната приливна вълна на новата
религия беше дошла изключително от океана на еврейската традиция и
поглъщаше един по-универсален възглед за християнството в същия поток от
нетолерантност и изключителност, които са характеризирали еврейската
нация през цялата предишна история.
Това поразително явление сега привличаше вниманието на умове, които
не само бяха опитни във философията на школите, но и бяха пропити с
еклектичния дух на една универсална теософия и познания за вътрешните
доктрини на древните религии. Такива хора смятаха, че виждат в
християнското евангелие сходство на доктрината и универсализъм, които
бяха сродни на тези вътрешни учения на древните религии, и се заеха да се
опитват да проверят изключително стесняващите се тенденции, които
виждаха бързо да се развиват сред по-малко обучените, които правеха
вярата по-висша от знанието, дори до такава степен, че открито да се
съчетава с друга форма на религия и да се присмива на всяка философия и
образование.
Вярно е, че по това време се издигат такива мъже като Климент
Александрийски и Ориген, които изразяват много по-либерални възгледи и
поставят основите на християнската теология, но те са изключения от
правилото.
Лекарите-гностици не можеха да повярват, че евреите са единствената
нация в миналото, на която Бог се е разкрил, и че писанията на нациите
трябва да бъдат хвърлени в праха на лъжата и заблудата. И все пак те
видяха, че старият ред на нещата получи груб удар и че яростната вяра,
която беше събудена сред хората в лицето на Исус, и социалната революция,
26
която се втурна със скокове и постави границите си под носа им, никога не
можеше да бъде обуздана отново.
Всичко, на което можеха да се надяват, беше да обърнат генерираната
енергия в по-универсален канал. Съответно те използваха традиционната
история за Исус, която предизвика такъв силен ентусиазъм, като рамка, в
която вплетоха „мъдростта” на великите религии. Като вярваха, че истината
е една, и като не издигнаха в нито един момент личности или нации; те
утвърждаваха, че всички народи са получили тази истина
пропорционално, спрямо техните нужди и възможности, и вплетоха тези идеи
в християнската традиция и съставиха евангелия и откровения на онази
забулена и тайнствена мъдрост, която е била пазена толкова внимателно в
храмовете през вековете и в която вярвали, че Исус е бил посветен и от своя
страна е бил инициатор (посвещаващ).
Те също не са измислили тези неща от собствените си глави, както
изглежда, а са ги компилирали от съществуващи писания, много от които
оттогава са изчезнали. Tliey черпи от мъдростта на Египет, Халдея, Вавилон,
Асирия, Финикия, Етиопия, книгите на Орфей, Питагор и Платон, на влъхвите
и Зороастър; и дори може би по някакъв косвен начин от тези на
Брахманите. Техният източник на информация беше в по-голямата си част от
Ориента.
Вярвайки, че ортодоксалният живот на Исус е бил легендарен и
алегоричен, и намирайки много други легенди, които не са включени в
синоптичния запис, посветени на мистичния живот и осветляващи
историческата страна на религията, само с вяра в лозунга „сега и навътре”, е
очевидно, че техните възгледи са срещали малко благосклонност сред
ортодоксалните, които се придържат преди всичко към това, което те смятат
за най-великия факт в цялата история.
Древната мъдрост обаче се оказва твърде трудна за разбиране от хората и
също така неразбрана дори от последователите на самите велики лекари
(гностици) в много случаи, често се израждаше в суеверие и в най-
развихрени спекулации. Но тъй като не се опитваме да проследим
еволюцията на движението, а просто представяме една от по-добрите страни
на начинанието, ще преминем към разглеждане на документа, който ни
интересува особено, като в същото време напомняме на читателя, че в това
въведение ще се направи опит само за кратко описание на MS и всички по-
нататъшни съображения ще бъдат отложени за допълнителен коментар,
който писателят възнамерява да предприеме.
ОПИСАНИЕ И КРИТИКА НА MS
Единственият MS от Pistis Sophia, за която е известно, че съществува, е
купен от Британския музей от наследниците на д-р Аскю в края на миналия
век, сега каталогизиран като MS. Add. 5114. Заглавието на гърба на
подвързията е Piste Sophia Coptice, а отдолу е отпечатан Mus. Brit. Jure
Emptionis. В горната част на първата страница на MS. е подписът A. Askew,
M.D. На първата страница на подвързията е следната бележка, вероятно от
ръката на Woide: „Codex dialecti Supcrioris Egypti, quam Sahidicam seu
Thebaidicam vocant, enjus titulus exstat pagina 115: Pinch suaou ntomos htpiste
Sophia Touios secundus fidelis Sapient he Deest pagina 337-344”.
27
Заглавието Piste Sophia е неправилно; никъде тази форма не е намерена в
книгата, а предложената поправка на Дюлорие и Ренан от Pistis Sophia към
Piste Sophia „La fidele Sagessc” не е получила подкрепа от други учени.
Къде Askew е намерил или купил ръкописа, не можах да разбера. Не се
споменава в неговата биография, и справката, дадена от Kostlin е
непроверима. Кога музеят е закупил ръкописа също не е посочено. Това
очевидно е било преди великата продажба на библиотеката Askew, която
продължила двадесет дни през 1785г., тъй като Pistis Sophia не се споменава
в каталога (Bibliotheca Askeviana Manuscripta и др., 1785; v. Askew, A., Cat.
B.M.).
MS. е написанa върху пергамент с гръцки унциални букви и е на
горноегипетския диалект, наречен тибаидски или сахидски. Състои се от 346
кватро страници, написани в двойна колона и в по-голямата си част е в
отлично състояние на запазеност; няколко страници обаче са зле
обезличени, а някои бледи. Може би най-компетентният експерт, който все
още не е дал категорично становище що се отнася до датировката му,
е Woide, чието познаване на подобна тематика е било много обширно и не
може лесно да бъде надминато.
Според Woide Новият завет, според текста на известния Codex
Alexandrinus, е редактиран, в унциални букви, изписани, за да имитират тези
на MS от 1786 г. В допълнение към това велико начинание, през 1799 г., той
добавя някои фрагменти от Новия завет на Тебайко — коптски диалект, —
заедно с дисертация за коптската версия на Новия завет. Датировката на
Codex Alexandrinus, доста общо причислена към пети век, го прави най-
старият запазен MS на Новия Завет, с изключение на Codex Vaticanus и
Codex Sinaiticus, които понякога се приписват на четвърти век. В този случай
е интересно да прочетете описанието и мнението на Woide за MS
на Pistis Sophia, която беше дадена от този зрял учен на д-р Аскю и неговите
наследници достатъчно дълго, за да го препишат от първата дума до
последната. Следователно Woide беше изключително подходящ по всякакъв
начин за формиране на мнение; всъщност изглежда, че по негово време
нямаше никой толкова подходящ.
В Beytrage на Крамър (op. inf. cit., стр. 82 кв.), през 1778 г Woide пише
следното:
„Тази [P. S.] е много стара MS върху пергамент с гръцки унциални
знаци, които не са толкова кръгли като тези в Александрийската MS в
Лондон и в Claromontain MS в Париж [Codex Regius Parisiensis, също
Александрийски текст]. Буквите на MS [P. S.] са малко по-дълги и по-
ъгловати, така че ги приемам за по-стари и от последните MS, в които
буквите eta, theta, omicron, rho и sigma са много по-закръглени. В
цялата книга няма главни букви; буквите са равни, само че в края на
редовете понякога има по-малки букви, които да внесат думата. Няма
други знаци за разграничение, освен точка или двоеточие. Думите не
са отделени една от друга; абзаците не се отличават с прекъсвания, а с
точки. В началото на книгата, (в началото) на втората част и (в
началото) на двете приложения, първата буква не е преди реда. Ако
абзацът започва с реда, понякога, макар и рядко, съм отбелязвал, че
първата буква е преди реда. Ако параграфът започва в средата на ред
понякога, но не често, първата буква от следващия ред е малко напред.
Тук-там се отбелязва и участък на ръба чрез знак, който изглежда
28
почти като гръцка зета, или чрез линия от ръба до над думата. Ако
абзацът започва в началото на реда, знаците са на същия ред; ако
започва в средата на реда, те са в началото на следващия ред. Фолиата
са номерирани с гръцки букви”.
Така виждаме, че Woide поставя датата на MS най-късно в края на
четвърти век.
Също така е съвсем очевидно, че целият MS от първия до последния ред е
от една и съща ръка и че е копие на друг MS. Има и няколко корекции в
горната или долната част на колоните от същата ръка и от същото време.
Проверка на съдържанието му разкрива по-нататъшния неоспорим факт, че
коптският текст е не само превод от гръцки оригинал, но и че е запазил
огромно количество оригинални гръцки термини без никакъв опит за превод.
Това може веднага да се види от латинската версия на Шварце, в която той
също е запазил тези безброй гръцки думи без превод.
Освен това целият стил на творбата е чуждa на коптският диалект, както
може да се види от въведението на Амелино към неговата френска версия,
където той пише:
„Който има някакви познания по коптски език, знае, че този идиом е
чужд на дългите изречения; че е език, изключително аналитичен и в
никакъв случай синтетичен; че неговите изречения са съставени от
малки клаузи, изключително точни и почти независими едно от друго.
Разбира се, всички коптски автори не са еднакво лесни, някои от тях са
дори изключително трудни за разбиране; но това е сигурно, че никога
при никакви обстоятелства в коптския език не се натъкваме на онези
периоди със сложни инцидентни изречения, от три или четири различни
клаузи, чиито елементи са синтетично обединени заедно, така че
смисълът на цялото изречение не може да бъде схванат, преди да
стигнем до последната клауза. Въпреки това читателят среща точно
това в произведението. Изказът е толкова оплетен със случайни и
сложни изречения, че често, наистина много често, коптският преводач
е изгубил нишката, така да се каже, и е направил главни изречения от
инцидентни клаузи, така че намираме продължението на първото
изречение три или четири страници по нататък. Тази особеност не е
предназначена да улесни превода на произведение, идеите в което
сами по себе си са много трудни за разбиране; единственото нещо,
което категорично доказва, е, че книгата първоначално е написана на
книжовен език; че следователно нито един от диалектите, говорени в
Ориента, не би могъл да бъде оригиналният език, на който е замислено
и написано въпросното произведение; че трябва съответно да избираме
между гръцки и латински; но само един от тези езици в този период,
вторият век [датата, приписана на оригинала от Амелино], е вероятен
за Египет, а именно гръцкия”.
Амелино прави твърде много от сложната природа на темата; защото,
въпреки че много пасажи са трансцендентно-мистични, въпреки това цялото
е замислено в разказвателен или описателен стил. Няма опит за философска
аргументация, няма замесени логически твърдения; може да има и друга
причина, както ще предположим по-късно, за „загубата на нишката”.
Въпреки това основният аргумент на този ерудиран коптски учен остава без
отговор.
29
И не само е очевидно, че става дума за превод на коптски от гръцки, но и
че не става дума за едно произведение, а поне за два трактата, фрагменти от
единия от които са вмъкнати на две места в тялото на основния трактат и
по-голям фрагмент, добавен в края на MS. Основният разказ също е нарушен
от няколко важни липси; в едни случаи поради загубата на няколко листа от
MS, а като цяло поради невниманието на писаря; освен това MS е очевидно
непълен.
ОБЩ АНАЛИЗ НА СЪДЪРЖАНИЕТО

Общият анализ на съдържанието разкрива следното общо описание на
съдържанието, като препратките са към разделянето на MS възприето в
текста на Шварце, което е запазено в скоби и в настоящия превод.
Пистис София, книга I ................................1-124

Пистис София, книга II ...........................126-357
От Книгите на Спасителя ....................... 357-390
Няма обаче заглавие на Книга I, нито изглежда има някаква причина защо
заглавието „Втората книга на Пистис София” трябва да се вмъкне там, където
е точно средата на разказа.
Книга II завършва по средата на страница 357 и цялата тема рязко се
променя със заглавието „Част от Книгите на Спасителя”.
В допълнение към тези три основни раздела на MS, две страници (253-
254:), със същото заглавие, „Част от Книгите на Спасителя” са вмъкнати
случайно в средата на Книга II. Те нямат връзка с това, което е преди тях
или с това, което ги следва; нито пък са от същото естество като по-
продължителния Екстракт в края на MS.
Освен това има бележка, която заема последната колона на книга I и
която няма ни най-малко връзка с останалата част от разказа; защо е
поставен на това място е загадка. Вероятно е копирана по погрешка или
коптският преводач по някаква причина е добавил бележка от друга книга,
най-вероятно една от Книгите на Спасителя.
В края на MS и след приключването на разказа има допълнителен пасаж,
който има само лява колона, частично изпълнена с надписи. Тук темата
отново е напълно променена и ни кара да предположим, че някои листи
преди него липсват.
И накрая, на страница 379 осем страници или четири листа от MS. са
изчезнали. Общ поглед върху естеството на разглежданите теми може да се
види от таблицата със съдържанието, която се състои от оставените
резюмета, които добавих към текста.
ДАТИРОВКА И АВТОРСТВО НА ГРЪЦКИЯ ОРИГИНАЛ

Следващият въпрос е каква е била оригиналната гръцка творба, от която е
направен коптският превод на Pistis Sophia. Убеден съм, че оригиналът е не
30
друг, а прочутият Апокалипсис на София, съставен от Валентин, най-
ерудирания лекар на Гнозиса, който е живял тридесет години в Египет през
втората половина на II век, а също така е владеел майсторски гръцкия език,
на който пише своите трактати. Но по-нататъшното разглеждане на тази
точка трябва да бъде отложено за коментара, който предлагам да напиша и в
който ще направя опит за сравнение между Pistis Sophia и останалите
фрагменти от писанията на Валентин, които са достигнали до нас.
Тук е достатъчно да се каже, че тази гледна точка се подкрепя от Woide,
Jablonski, La Croze, Scholtze, Dulaurier, Schwartze, Renan, Revaillaiit, Usener и
Amelineau, последният от които, в неговото есе върху египетския
гностицизъм и във въведението към неговия превод на Pistis Sophia се
занимава подробно с въпроса. Предпазливото мнение на Харнак също
позволява датировка от времето на Валентин. В есето си по темата през 1891
г. (op. inf. cit., стр. 95 кв.), известният библейски критик датира
произведението между 140 и 320 г.сл.Хр. Той основава най-ранното
ограничение на факта, че Евангелията и Павловите послания се разглеждат
в текста като Свещено писание и дори пасаж от Посланието до Римляните е
цитиран от автора като поговорка на Исус чрез устата на Павел. Писанията
на Павел не са били цитирани никъде във връзка със Святото писание
до времето на Антонин Пий (138). Горния интервал на датировката се
определя с пасажа за преследването на страница 277, което кара Харнак да
предположи, че авторът е писал по времето, когато християните все още са
били законно преследвани; но от друга страна изглежда авторът не е писал
по време на преследване, през което е преминал. Така Харнак премахва
преследването на Максимин и стига до границата от 302. Но всичко това е
много незадоволително; и изводите, направени от вътрешни доказателства,
макар и съществена част от висшата критика, в този случай се основават на
твърде стройни предпоставки. Методът на Ameliueau, който сравнява
известните фрагменти от Valeiitinus с текста на Pistis Sophia, е единственият
наистина задоволителен тест.
КНИГИТЕ НА СПАСИТЕЛЯ
Но какво да кажем за фрагментите от Книгите на Спасителя, които са били
включени и добавени към текста на самата Pistis Sophia? На страници 246 и
354 се споменават някои Книги на Йеоу, които Исус обещава да даде на
Своите ученици, когато завърши обучението, с което се занимава.
В първия случай, няколко страници по-късно (253) е вмъкнат първият
кратък откъс от текста, а вторият откъс е вмъкнат почти непосредствено след
като е завършен трактатът за Pistis Sophia (стр. 357) и накрая намираме в
заключителната част на MS далеч по-дълъг откъс от Книгите на Спасителя.
Тези извлечения имат забележително сходство със съдържанието на
коптския папирус, който известният шотландски пътешественик Брус донася
в Англия през 1769 г. от Горен Египет и завещава на грижите на
Бодлианската библиотека. Този папирус се състои от 78 листа, всеки от
които съдържа от 27 до 34 реда, 29 сантиметра високи и 17 широки, не на
руло, а под формата на книга. Написан е с гръцки знаци и е на Тебайко —
коптски диалект, — като Pistis Sophia.
Липсват най-малко двадесет листа и дори когато Брус го намира, той е бил
в много повредено състояние. След това, той е бил допълнително повреден
31
поради небрежност и влага в Bodleian, когато Woide го намира и внимателно
го копира. Woide смята, че това е египетската форма на Pistis Sophia,
написана от Валентин на коптски. Това обаче очевидно е превод
на Pistis Sophia от гръцката и подобно е претъпкана с гръцки оригинални
технически термини. Шварце също го копира. През 1891 г. Амелино
публикува текст и френски превод в Париж, а през 1892 г. Шмид публикува
текст и немски превод в Лайпциг.
Шмид е подредил този озадачаващ хаос от листа със следните резултати:
Кодексът се състои от два трактата, различни по материя и характер.
* Първата е разделена на две части, двете книги на Йеоу, под общото
заглавие Книгата на Великия Логос според Мистерията [на Йеоу].
* Вторият трактат няма заглавие и е последван от дълъг Химн на Гнозиса,
също без заглавие.
Първата книга на Йеоу започва със заглавието „Това е Книгата на
познанието на Невидимия Бог”.
Едно нещо е напълно ясно на всяка страница, а именно, че имаме работа с
MS, който съдържа идеите на същата школа като тази, към която
принадлежат Pistis Sophia и Книгите на Спасителя. Всъщност по-дългият
Откъс от Книгите на Спасителя на практика дава същия разказ за трите
кръщения като този, който се намира в много по-голяма пълнота в Codex
Brucianus.
Независимо дали откъсите от Книгите на Спасителя, приложени към MS
на Pistis Sophia, принадлежат към липсващите части на Codex Brucianus или
преводачът от гръцки е съкратил някаква част от Книгите на Йеоу, за да
даде на своите читатели представа за тези книги, към които има препратки в
текста на Pistis Sophia, невъзможно е да се каже; това е сигурно, че
ръкописите на Книгите на Спасителя и трактатите на Codex Brucianus са
обединени от най-тесните връзки на кръвно родство и че коментаторът на
едните трябва да е бил запознат отблизо със съдържанието на другите.
Честото споменаване на името Мелхиседек в целия текст на Pistis Sophia
ни напомня за фрагмента от Мелхиседецианската литература, преведен от
Чарлз, и тясната му връзка с Енохианската литература и насочва може би
към един от източниците на гръцкия оригинал на Книгите на Спасителя, а
също и на Пистис София.
Прекъснатата колона в края на Книгата без съмнение принадлежи към
същата колекция от писания като Книгите на Спасителя, както и двете
страници (253, 254), вмъкнати в средата на Книга II. Накрая нечетната
колона в края на MS може или да идва от един и същ източник, или да е
самостоятелно усилие на преводача или писаря.
ВЕРОЯТНАТА ИСТОРИЯ НА ТРАКТАТА

Нека сега разгледаме вероятната история на нашия трактат и да
предложим случайностите, които може да са го сполетели, преди да стигне
до ръцете на Антъни Аскю.
Оригиналният гръцки трактат на Pistis Sophia е съставен от Валентин през
втората половина на втори век, може би в Александрия. Под „съставен” имам
32
предвид, че Апокалипсисът на София, или каквото и да е заглавието му, не е
изобретен от началото до края от Валентин. Традиционната рамка на
повествованието, подборът на текстове и пасажи от писания, еврейски,
християнски, египетски, халдейски, етиопски и т.н., или каквито и да са
били те, както и адаптирането на терминологията, са били неговият дял от
задачата; но е очевидно, че на много места той сам превеждаше или
перифразираше и имаше големи трудности да преведе някои от
ориенталските термини на гръцки, измежду които и оригинала на
името Pistis Sophia, поради което той е останал в днешната си варварска и
негръцка форма.
От този оригинал на Валентин несъмнено са направени няколко копия, в
които може да са се промъкнали и грешки. Едни от тези копия бяха
пренесени нагоре по Нил и преведени на народен език, тъй като гръцкият е
бил малко разбираем толкова високо по реката. Преводачът очевидно не е
бил много точен човек, както може да се види от случайното му вмъкване на
изрезки от други книги; освен това познанията му по темата са били толкова
повърхностни, че той трябваше да остави много термини в техния оригинал и
несъмнено да прави предположения за други. Вероятно е също така да е
добавил някои неща и да е извадил други според ортодоксията, както може
да се види при преглед на останалите фрагменти на Валентин. Уморителната
дължина на псалмите, например, които Пистис София рецитира в своите
покаяния, последвани от по-кратките откъси от Соломоновите оди, кара
човек да предположи, че Валентин цитира само няколко поразителни стиха
от всеки псалом; и че по-ортодоксалният преводач, с тази любов към
досадно повторение, толкова характерно за монашеското благочестие,
добавя и другите, по-малко подходящи стихове, с които той е бил много
запознат, докато е бил принуден да остави Соломоновите оди така, както са,
поради незапознатостта му с оригиналите.
Освен това преводачът трябва или да е превел, или да притежава превод
на Книгите на Спасителя и Книгите на Йеоу. Те също най-вероятно са
събрани от Валентин, или може би Книгите на Спасителя са компилирани от
Валентин от по-старите Книги на Йеоу, които може да са принадлежали към
Етиопската Енохианска литература, тъй като те са посочени в Pistis Sophia
(страници 246 и 354), че са били записани в рая от Енох и са били запазени
от Потопа.
MS на коптския преводач е копиран към края на четвърти век от някакъв
невеж преписвач, допуснал много грешки в правописа. Той е бил копиран от
един човек, като задача, набързо изпълнена; и бих предположил, че са били
направени две копия, за да може страница от едното копие да замести
(изгубена) страница от другото; и тъй като страниците не са били съвсем
точни до дума или фраза, при заместването им са се появили някои
озадачаващи повторения и липси.
Каква е била историята на MS след тази дата е почти невъзможно дори да
се предположи. Нейната история обаче трябва да е била достатъчно
вълнуваща, за да избяга от ръцете на фанатиците - както християни, така и
мохамедани, защото точно през този период някои от страниците, както
видяхме, са били изгубени. Може ли да се надяваме, че Абисиния и Горен
Египет все още може да пазят някои копия на MS., които да хвърлят
допълнителна светлина върху този неясен, но твърде интересен субект?
Всъщност през 1891 г. ми беше казано от Ахинов, вожд на свободните
33
казаци, живеещи в страната, че манастирите на Aбисиния всъщност
съдържат голямо количество много древни MS, което би било от
изключително голяма стойност за науката на Европа.
ИЗВИНЕНИЕТО НА ПРЕВОДАЧА
При представянето на настоящия превод на английската четяща публика,
мога да кажа, че не бих се осмелил да предприема това начинание, ако
някой коптски учен се беше заел със задачата, или бях чул, че подобна
задача се обмисля. Във връзка с такава трудност всяка възможна
отговорност за грешка трябва да бъде елиминирана и е логично, че преводът
на превод трябва да бъде само извинение за версия от първа ръка. Въпреки
това не съм без предшественици. Коптският MS, самият той е на първо място
превод, така че дори коптските учени трябва да ни дадат превод на превод.
Също така съм убеден, че анонимният и несъвършен френски превод в
Appendix to Migne's Dictionnaire des Apocryphes е направен от латинската
версия на Шварце, а не от коптския текст. C. W. King в своите „Гностиците и
техните останки” също е превел някои страници на Pistis Sophia от Шварце.
Преди около три или четири години г-н Нът, издателят на King, изпрати
известие за публикуване на целия превод на King, но проектът пропадна.
Миналата година предложих да редактирам този превод на Кинг, но бях
информиран, че литературният наследник на починалия учен бил на
мнението, че би било несправедливо спрямо паметта му да се публикува MS,
който е в толкова непълно състояние.
През 1890 г. вече бях превел латинската версия на Шварце на английски и
публикувах страници от 1 до 252, с коментар, бележки и т.н., под формата
на списание от април 1890 г. до април 1891 г. Но се поколебах да го изложа
под формата на книга, а и не трябваше да го правя, освен след появата на
френската версия на Амелино през 1895 г. След това преведох отново
цялата книга и я проверих с версията на Амелино.
Освен това бях подтикнат да се впусна в това начинание, защото разказът,
макар и да се занимава с мистични и, следователно, неясни теми, сам по
себе си е изключително прост и следователно грешките не могат да се
промъкнат толкова лесно, колкото в трудна философска работа. Затова
представям превода си с цялото си колебание, но в същото време смятам, че
английската публика, която непрекъснато увеличава интереса си към
мистицизма и свързаните с нея теми, ще се насити по-добре с половин хляб,
отколкото без хляб.
РЕЗЮМЕ НА ИЗВЪРШЕНАТА ДОТУК РАБОТА

В заключение остава само да приложа кратко резюме на работата, която
вече е извършена по темата. Това може да се види най-добре при третиране
от хронологична гледна точка. В допълнение към няколко разпръснати
статии в списания, които не са от първостепенно значение, основните
приноси към темата са:
a) 1770 г. Статия в Brittnche Theol. Magazine; виж Кьостлин по-долу
b) 1773 г. Woide (C. A.). Статия в Journal de Savants.
34
c) 1778 г. Woide. Статия в J. A. Cramer's Beytrage zur Befderung
theologischer und andrer wichtigen Kenntnisse (Kiel u.Hamburg, pp.82 sq.)
d) 1799 г. Woide. Appendix ad Editionem Novi TestamentiGraeci e Codice MS.
Alexandrino a Carolo Godfredo Woide Descripti, in qua continentur Fragmenta
Novi Testamenti juxta interpretationem Dialecti Superioris Egypti qua Thebaidica
vel Sahidica appellatur e Codicibus Oxoniensibus maxima ex parte Desumpta.
cum Dissertatione de Versione Bibliorum Egyptiaca quibus subjictur Codicis
Vatican! Collatio (Oxonii) p. 137
Woide не само внимателно копира целия MS но и the Codex Brucianus at
Oxford. Той датира MS около четвърти век и смята, че писателят е бил
Валентин. Той обаче не публикува никаква работа по темата.
e) 1812. Milliter (F.). Odas Gnostice Salomoni Tribute, Thebaice et Latine,
Prefatione et Adnotationibus Philologicis Illustrate (Hafnie)
Епископ Мюнтер (Munter), учен датчанин, вероятно е получил своя текст
от копието на Woide. Краткият му памфлет няма особено значение, но само
на базата на тези няколко кратки подбора и седемте оди на Соломон, с
изключение на Дюлорие (Dulaurier), учените формират мнението си за
Pistis Sophia до момента на публикацията на работата на Шварце през 1851
г. Мюнтер смята, че оригиналният трактат принадлежи към втори век.
f) 1843 Matter (J.). Histoire Critique du Gnosticisme et de son Influence zur
les Sectes religieuses et philosophiques des six premiers Siecles de l'Ere
chretienne - (Paris) 2nd ed. ii. 41 sq., 350sq. Първото издание се появява през
1828 г. и не съдържа препратка към P.S. В немския превод на Dorner
препратките са ii. 69sq. и 163sq.
Матер отхвърля идеята за Валентин, но той не е бил запознат с текста и се
основава изцяло на Уойде (Woide). Той заявява, че MS едва ли може да бъде
преди четвърти век и (стр. 352) поставя датата на оригиналния трактат
между края на втори и края на пети век. Той не дава мнение за школата, към
която принадлежи.
g) 1838. Dulaurier (E). Статия в Moniteur (27 септември).
h) 1847 Dulaurier. Статия в Journal Asiatique, Quatrieme Serie, Tome ix.,
juin, стр. 534-548; озаглавен: „Notice sur le Manuscript copte-thebain, intitule
La Fidele Sagesse; et sur la Publication projetee du Texte et de la Traduction
francaise de ce Manuscript”.
На страница 542 Дюлорие ни казва, че е направил „френски превод от
коптски" със следните думи:
„Преводът на Pistis Sophia и речникът, който представлява
допълнение към него, са завършени и ще бъдат изпратени на
печатниците, когато се убедя, че съм изпълнил изискванията, които
поставя тази задача, като се има предвид съвременното състояние на
науката и собствените ми възможности. MS, от който направих превода
си, е копие, което взех от оригинала по време на престоя си в Англия
през 1838-1840 г., както ми беше поръчано от MM. de Salvandy and
Villemain, последователни министри на общественото образование, да
отида в Лондон, за да проуча този любопитен паметник”.
35
Дюлорие обаче не публикува трудовете си, нито аз попаднах на някаква
писмена следа за съдбата на неговия MS. Той приписва трактатът на
Валентин.
i) 1851. Schwartze (M. G.). Pistis Sophia, Opus Gnosticum Valentino
adjudicatum, e Codice Manuscripto Coptico Londmensi descriptum, Latine vertit
M. G. Schwartze, edidit J. H. Petermann (Berolini).
Шварце умира в ранна възраст, преди завършването на трудовете си
по Pistis Sophia и преводът на MS, който той остави след себе си, съдържаше
редица празни места и пасажи, които той възнамеряваше да попълни и
коригира. Петерман се е ограничил в своите бележки стриктно до словесни
корекции и предложения по отношение на различните прочити. Като
следствие имаме превод без бележките на преводача и без уводни думи.
Петерман казва, че задачата по редактирането е била толкова тежка, че той
често е страдал от пристъпи на замайване.
Шварце копира целия коптски MS на Pistis Sophia, а също и Оксфордския
кодекс Brucianus. Той смята, че оригиналният трактат, както виждаме от
заглавието на неговото произведение, е писан от ръката на Валентин; но
Петерман е на мнение, че това е дело на офит, и обещава да изложи
подробно причините за мнението си в трактат, който за съжаление никога не
вижда бял свят. Кьостлин и Шмид (Kostlin and Schmidt) също поддържат това
мнение и що се отнася до „Откъсите от Книгите на Спасителя”, не виждам
причина да няма някаква истина в идеята. Защото можем да свържем тези
Книги тясно с Книгите на Йеоу, а последните ни свързват веднага с
Енохианската литература.
Офитите са били преди Валентин, и предимно сирийци. Те първи са се
нарекли с различното име - гностици. Някои от техните книги са преведени
на гръцки. Това се вписва в хипотезата, изложена по-горе, че Валентин е
съставил Книгите на Спасителя от предишен набор от гностически писания.
Мелхиседецианските идеи също идват чрез сирийския гнозис и биват
свързани с Енохианската традиция. Рецензия на работата на Шварце се
появи в Journal des Savants от 1852 г. (стр. 333).
j) 1852. Bunsen (C. C. J.). Hippolytus und seine Zeit, Anfange und Aussichten
des Christenthums und der Menschheit (Leipzig), i. 47, 48. Hippolytus and his
Age (London, 1852), i. 61, 62.
„Затова големи бяха надеждите ми през 1842 г., че древният коптски
ръкопис на Британския музей с надпис „София“ може да бъде превод
или поне откъс от онзи изгубен учебник по гностицизма [работата,
цитирана от Иполит, относно Валентин], но за съжаление точните и
надеждни трудове на този търпелив и съвестен коптски учен, д-р
Шварц, толкова рано отнет от нас, ми доказаха (защото видях и
прегледах неговия ръкопис, който се надявам скоро да се появи), че
този коптски трактат е най-безполезната (вярвам, чисто коптска)
издънка на маркосианската ерес, на най-новия и глупав мистицизъм
относно буквите, звуците и думите”. (цитат от мнение на Bunsen)
Бунсен стои абсолютно сам в това си мнение и се съмняваме дали той е
могъл да прочете MS. на Шварце достатъчно прилежно.
k) 1853. Baur (F. C.). Das Christenthum und die christliche Kirche der drei
ersten Jahrhunderte (Tubingen) notes on pp. 185, 186, and 205, 206
36
Baur очевидно добавя тези бележки в последния момент преди
публикуване. На страница 206 той се насочва към идеята за писателя-)офит.
l) 1854. Kostlin (K. R.). Two articles in Baur and Zeller's Theologische
Jahrbucher (Tubingen), xiii. 1-104 and 137-196 ; entitled "Das gnostische
System des Buches Pistis Sophia".
Кьостлин е първият, който прави изчерпателен анализ на съдържанието на
трактата, а неговите трудове са използвани от Липсий в статията му в Smith
and Waco's Dictionary of Christian Biography. Той отрежда датата му към
първата половина на трети век и предполага, че е от офитски произход. В
бележка към страница 1 Кьостлин пише:
„MS, от коjто е публикувана работата, принадлежи към колекцията
от MS-и, събрана от Д-р Аскю от Лондон по време на пътуванията си в
Италия и Гърция, за които Британското теологично списание (das
Brittische theol. Magazin) в 1770 г. (т. I. част 4, стр. 223) дава повече
подробности."
В каталога на Британския музей няма такова списание. Богословското
хранилище за 1770 г. не съдържа информация по темата; и никаква
пермутация на имената не решава мистерията. Имаше много малко списания,
публикувани на тази ранна дата, така че изборът е ограничен.
m) 1856. An anonymous translation in Migne's Dictionnaire des Apocryphes,
tom. i. app. part ii. coll. 1181- 1286 ; this tome forms vol. xxiii. of his third
Encyclopedic Theologique.
Преводът е жалко произведение, по-скоро просто перифраза на версията
на Шварце, отколкото превод; има и чести пропуски, около 40 страници от
Коптския кодекс; напр. стр. 18, 19, 36, 50, 51, 72, 73, 86-90, 108-135, 139,
157-160, 162, 171, 179, 180, 182-186, 182-186 245-255, 281-320, 324-342.
Това са някои от пропуските; но има много повече. Следователно е напълно
безполезен за ученика. Анонимният писател смътно предлага късна дата на
трактата поради сложния характер на системата.
n) 1860. Lipsius(R. A.). Article „Gnosticismus” in Ersch and Gruber's
Encyclopaedie, separately published at Leipzig, 1860, pp. 95 sq. and 157 sq.;
also Article „Pistis Sophia” in Smith and Wace's Dictionary of Christian Biography
(London), vol. IV, 1887.
Липсий смята Pistis Sophia за египетско-офитски трактат, а заедно с
Кьостлин отрежда датирането му към първата половина на III век.
o) 1877. Jacobi. Article „Gnosis” in Herzog's Theolog. Real Enryclopadie
(Leipzig); 2nd ed., 1888 ; Translation, New York ; 1882, 1883.
Якоби вярва в офитския произход.
p) 1875-1883. The Paleographical Society, Facsimiles of MS and Inscriptions,
Oriental Series, ed. by William Wright (London).
Табела xlii. Редакторът или който е бил отговорен за печата, казва, че
оригиналът е по-късно от Валентин, и поставя MS през седми век. Има
внимателен анализ на текста от техническа гледна точка и факсимилето е на
f. 11 а.
37
q) 1887. King(C. W.). The Gnostics and their Remains, Ancient and Medieval
(London), 2nd ed. Първото издание се появява в 1864, но няма препратки към
P.S.
King почита Пистис София като най-ценната реликва на гностицизма.
Освен многото препратки, разпръснати из целия том, има преводи от Шварце
на страници 227-239, 242-244, 247-248, 255-259, 261-263, 282-298-308,
341, 342, 375 от кодекса. Кинг, който е бил по-скоро нумизматолог и
антиквар, отколкото критик, също не се осмелява да изрази мнение за
датата или автора.
r) 1887. Amelineau (E.). Essai sur le Gnosticisme egyptien, ses
Developpements et son Origine egyptienne, in the Annals du Musee Guimet
(Paris), tom. xiv. Виж специално третата част за системата на Валентин и
Пистис София, стр. 166-322.
s) 1880. Amelineau. Article „Les Traites gnostiques d'Oxford ; Etude critique”,
in the Revue de l'Hiatoire des Religions (Paris, edited by Reville), an essay of 72
pp., 8vo.
t) 1891. Amelineau. Notice sur les Papyrus gnostique Bruce, Texte et
Traduction (Paris), 305 pp., 4to.
u) 1895. Amelineau. Pistis Sophia, Ouvrage gnostique de Valentin, traduit du
copte en francais, avec une Introduction (Paris), pp. xxxii. and 204, 8vo.
Амелино застъпва идеята за Валентинския произход на трактата, но се
опира силно на египетския произход на идеите. Но датировката на MS той
поставя много по-късно, пишейки на страница xi. от неговото въведение
следното:
„След изследване на огромните грешки, които писарят е допуснал,
не мога да припиша на MS., която е запазила Pistis Sophia за нас, дата
по-рано от девети или десети век, и това също е минимум. За това има
няколко причини.
Първо, MS е написан на пергамент, а пергаментът почти не е бил
използван в Египет преди шести или седми век.
Второ, писмеността, която е унциална, макар и проходима в първите
страници на MS., става ужасна в голям брой от останалите
страници, когато ръката на писаря е уморена; вече не е красивото
писане на египетските книжовници от великите периоди, а отпуснато,
непоследователно, почти кръгло и забързано.
Трето, грешките на ортографията при използването на гръцки думи
очевидно показват, че писарят е принадлежал към период, когато
гръцкият език вече почти не е бил известен”.
В бележка под линия Амелино казва, че е напълно наясно, че това негово
мнение ще „вдигне буря” и моли за спиране на решението, докато не
публикува по-обширно причините си за по-късното датиране на пергамента.
Крал на Египет от 283-247 г. пр. н. е. е Птолемей II (Филаделфус), който
забранява износа на папирус от Египет и принуждава съперничещите
библиофили в Пергам да копират книгите си на пергамент. Библиотеката в
Пергам е завещана на Сената на Рим и Антоний я предава на Клеопатра
някъде около 35 г. пр. н. е.; тази библиотека, състояща се в по-голямата си
38
част от пергаментови ролки и книги, беше поставена в новия Brucheion в
Александрия, за да замени старата библиотека, която беше напълно
унищожена от пожара на флотата на Цезар през 47 г.
Пергаментът, тогава, е бил достатъчно разпространен като плат за книги в
Александрия, най-малко 600 години преди границата на Амелино.
Изследването на MS не обосновава напълно датировката на Амелино
относно небрежното писане на писаря; написаното, макар и набързо, е доста
последователно, докато първите дузина страници са написани най-
възхитително. Грешките в правописа само доказват, че този конкретен писар
не е познавал гръцкия език, което е съвсем вероятно, ако копието е
направено в Горен Египет, а не в Александрия. Следователно, далеч не съм
убеден в нито една от причините, които Амелино изтъква.
v) 1891. Hаrnack (A.). Ubеr das gnostische Buch Pistis Sophia (Leipzig).
Вече представих възгледите на Harnack за датата; той приписва
авторството на модифициран офитски произход. Той предполага, че само
Книга I е правилно да се нарече Pistis Sophia; Книга II. трябва да се нарече
Въпросите на Мария (стр. 94).
w) 1892. Schmidt (C.). Gnostische Schriften in koptischer Sprache aus dem
Codex Brucianus, herausgegeben, ubersetzt und bearbeitet, pp. 680, 8vo; in von
Gebhardt and Harnack's Texte und Untersuchungen zur Geschichte der alt
christlichen Literatur (Leipzig), viii. Band.
Шмид е съгласен с Харнак за датировката и смята, че Pistis Sophia може да
се припише на офитската школа.
В произведенията на тримата писатели, посочени по-горе, има много
информация по отношение на Pistis Sophia, но тъй като в това въведение се
разглеждат само датата и донякъде авторството, по-нататъшното
разглеждане на техните възгледи трябва да бъде отложено, докато не се
напише коментар, който да формира допълнение към настоящия превод.
39
ПРЕДГОВОР
КОДЕКСЪТ АСКЮ
Уникалният MS. на Коптския Гностически документ, обикновено наричан
„Pistis Sophia”, е купен от Британския музей през 1785 г. от наследниците на
д-р Аскю и сега е каталогизиран като MS. Add. 5114. Заглавието на гърба на
модерната подвързия е „Piste Sophia Coptice”. В горната част на първата
страница на MS. е подписът „A. Askew, MD” На първата страница на
подвързията е следната бележка, вероятно от ръката на Woide, най-
известният коптски учен от онези дни и библиотекар на музея:
„Codex dialecti Superioris Egypti, quam Sahidicam seu Thebaidicarn
vocant, cujus titulus exstat pagina 115: Pmeh snaou ńtomos ńtpiste
Sophia — Tomos secundus fidelis Sapientia — deest pagina 337-344”.
Заглавието „Писте София” е неправилно. Никъде тази форма не се среща в
многобройните примери на името в текста, а прибързаното предложената
„поправка” на Дюлорие и Ренан да се чете „Писте София”, се наложи, макар
че на практика не получи подкрепа. Woide, в писмо до Michaelis
(Библиография, 4), казва, че Askew купува MS от продавач на книги
(очевидно в Лондон); предишната му историята е неизвестна.
Crum ни съобщава в официално описание (Bib. 46, p. 173), че в края на
екземпляр в B.M. от каталога за продажба на MS-и на Askew стои записът:
„Коптска MS. £10.0.”, и че това вероятно се отнася до нашия Кодекс —
наистина добра сделка! Най-добрите описания на MS са от Шмид
(Introduction to his Trans., Bib. 45, pp. xi f.) и Crum (l.c.). Кодексът е от
пергамент и съдържа 178 листа = 356 страници с 4 колони (8¾ × 6½ инча).
Писането е в две колони от 30 до 34 реда всяка. Има общо 23 коли; но
първата има само 12, а последните 8 страници, от които последната
страница остава празна. Като цяло той е в изключително добре запазено
състояние, липсват само 8 листа (виж гл. 143, край).
СКРИПТОВЕТЕ
Писането като цяло е дело на двама писари, чиито напълно различни ръце
се различават много ясно. Първият (MS. стр. 1-22, 196-354) пише с хубав,
внимателен, стар уникален шрифт, а вторият (MS стр. 23-195) в сравнение с
него е небрежен, непохватен с признаци на треперене, което Шмид мисли
може да подсказва писането на старец. Те са използвали различни мастила и
различни методи както за пейджинг, така и за корекция, да не говорим за
други особености. Тези книжовници трябва да са били съвременници и да са
си разпределили задачата за преписване сравнително поравно между тях.
Засега Крам и Шмид са напълно съгласни; те се различават само по
отношение на почерка на бележка върху MS стр. 114, кол. 2, от надписа на
л. 115 и на последната страница (вж. стр. 105, 106 и 325 от прев.).
40
От външна гледна точка съдържанието попада в 4 основни раздела,
обикновено обозначавани Раздели I-IV.
I) Първата се простира до края на гл. 62, където в MS повече от колона и
половина е оставена празна и един кратък, но напълно несъответстващ откъс
е копиран във втората колона, вероятно от някаква друга книга от общата
свързана литература. Няма заглавие, нито надпис, нито преписка, за това
отклонение. Защо вторият писар е оставил празно място тук в своето
копиране е пъзел за текста, който следва на MS стр. 115 и върви направо
без прекъсване на темата.
II) Следващата страница е озаглавена „Втората книга (и Втори раздел)
на Pistis Sophia”. Крам приписва този надпис на втория писар, а краткият
откъс от втората колона на предходната страница – на първия. Но Шмид
смята, че и двете са по-късни добавки от друга ръка и това се потвърждава
както от цвета на мастилото, така и от много важния факт, че по-старият
коптски MS имат заглавието в края, а не в началото на главата, запазвайки
навика на древната форма на ролка. И всъщност намираме в дъното на MS.
стр. 233, кол. 1, подписката: „Част от книгите (или текстовете) на
Спасителя” (виж края на гл. 100).
III) Следва кратък откъс за Гнозиса на Неизразимото (гл. 101), който е без
никаква настройка и напълно нарушава реда на последователност от идеи и
е краят на по-голямо цяло. Очевидно е откъс от друга „Книга”. След това
отново с гл. 102 имаме много отчетлива промяна на темата, макар и не на
обстановката, от края на Книга II, така че според мен е трудно да се
разглежда като непосредствено продължение. По-късно при гл. 126, се
случва друга рязка смяна на темата, макар и не на обстановката,
предшествана от празнота в текста. В края на гл. 135 (отдолу на MS. стр.
318, кол. 1) имаме отново подписката: „Част от Книгите на Спасителя”.
IV) Последният откъс няма заглавие, нито надпис, нито преписка. Поради
промяната на обстановката от въведение и естеството на съдържанието му
обикновено се приписва на по-ранна фаза на литературата. Тук отново
настъпва пълна смяна на темата с гл. 144, след празно място от 8 листа. И
накрая, на последната страница има приложение, донякъде в стила на
заключението на Марк, започващо доста рязко в средата на изречение и
вероятно част от по-голямо цяло. Съдържанието, размерите и написаното
сочат почти сигурно, че не е част от оригиналното копие. В самия край са
изтрити два реда, заобиколени от орнаменти. Те може да съдържат имената
на собственика или преписвачите, или вероятно общо заглавие на индекса.
ЗАГЛАВИЕТО
От посочените по-горе индикации и от подробно проучване на
съдържанието е видно, че макар и епизодът с приключенията на Пистис
София, нейните покаяния и песни, и техните решения (гл. 30-64) да заемат
много място; това в никакъв случай не е основната тема на колекцията; по-
скоро е епизод. Неправилното заглавие на по-късния писар, „Втората книга
на Пистис София”, в която историята за София заема около две трети от този
епизод, подведе по-ранните учени и създаде лошия навик да наричат целия
документ „Pistis Sophia” – навик, който е вече твърде късно да бъде
променен. Ако има някакво общо заглавие, което да бъде извлечено от MS
само по себе си, то трябва да бъде по-скоро „Част” или „Части от книгите
41
на Спасителя”. Дали това заглавие може да покрие Раздел IV - остава
отворен въпрос. Във всеки случай имаме пред нас откъси от по-обширна
литература, която принадлежи към същата група и от която има поне два
слоя. Следователно съдържанието на Кодекса на Askew е колекция или
сборник, а не едно последователно произведение.
Затова е много трудно да се раздели съдържанието по някаква
последователна номерация. Спазвах традицията да наричам цялото
произведение „Pistis Sophia” и оставям раздели I и II да стоят като Книги I. и
II., както обикновено се прави, макар че това е очевидно неправилно,
преценено от гледна точка на съдържанието. След това разграничих
екстрактите в раздедл III като от две различни „Книги” (освен краткото
вмъкване в началото) и отново тези в раздел IV, тъй като са от две различни
„Книги”, които просто са подразделения или откъси от по-големи цели
произведения. Изглежда много вероятно нашите книжовници да не са
направили извличането сами, а да са го открили вече направено в копието,
което е лежало пред тях.
ДАТИРОВКА НА MS
Датата на нашия MS е нерешена поради трудността да се правят точни
преценки в Коптската палеография. Общият възглед го приписва със Шмид
към V век. Може да се отбележи, че Woide (Bib. 3) го приписва на 4-ти век и
Крам изглежда е съгласен с него. Хивернат (Bib. 21) предлага 6-ти, а Райт
(Bib. 16) 7-ми. Амелино (Bib. 35) стига до нелепа крайност, като го поставя в
9-ти или 10-ти век, но твърде радикалните му възгледи са остро
критикувани.
ПРЕВОД ОТ ГРЪЦКИ
Коптският език в P.S. е на чист сахидски диалект – тоест диалекта на
Горен Египет – запазвайки много черти на древността. Това обаче очевидно
не е оригиналният език, на който са написани откъсите. Тези, както и
останалите съществуващи коптски гностически документи, първоначално са
съставени на гръцки език. Това се вижда от много големия брой гръцки думи,
не само имена, но и съществителни, прилагателни, глаголи, наречия и дори
съюзи, оставени непреведени, почти на всяка страница, и това важи за O.T.
и N.T. цитатите, наравно с останалите. Латинската версия на Шварце-
Петерман запазва всяка гръцка дума непреведена, а немският превод на
Шмид неизменно ги добавя в скоби.
В P.S. е даден голям брой абстрактни квалификационни общи
наименования на възвишени супер-еонични порядки, като Недостижимите -
„Unapproachables” и Безсъдържателните - „Uncontainables”, които не биха
могли да бъдат родни за коптската дикция. В редица пасажи отново, където
преводачът изпитва затруднения, той робски следва гръцката конструкция.
Често той дава и алтернативни изображения. Фактът, че документът е превод
от гръцки е почти универсално признат; и наистина сега разполагаме с
решаващо обективно доказателство, тъй като един от документите в
Берлинския кодекс, който представя идентични езикови явления, лежи пред
Ириней в своята гръцка оригинална форма (Bib. 47). Въпреки това Granger
(Bib. 44) и Scott-Moncrieff (Bib. 56) поставиха под въпрос този факт на
42
превода, а съвсем наскоро Рендел Харис (Bib. 60), след като прие общия
консенсус на мнение (Bib. 49), промени своето мнение и смята, че въпросът
трябва да бъде разследван отново. Никой от тези учени обаче не е изложил
обективни основания за своето мнение. Трудно е да се повярва, че всеки,
който е преглеждал версиите ред по ред и дума по дума, може да има и най-
малкото съмнение по въпроса. Целият стил на произведението е чужд на
коптския идиом, както може да се види от Въведението на Амелино към
неговата френска версия (Bib. 85), където той пише (стр. x):
„Който има някакви познания по коптския език, знае, че този идиом

е чужд на дългите изречения; че това е език, изключително аналитичен
и в никакъв случай синтетичен; че изреченията му са съставени от
малки клаузи, изключително точни и почти независими едно от друго.
Разбира се, всички коптски автори не са еднакво лесни, някои от тях са
дори изключително трудни за разбиране; но е сигурно това, че никога
при никакви обстоятелства в коптския език не срещаме онези периоди
със сложни изречения, от три или четири различни клаузи, чиито
елементи са синтетично обединени заедно, така че смисълът на цялото
изречение не може да бъде схванат преди да стигнем до последната
клауза. Въпреки това читателят се среща точно с това в това
произведение. Изказът е толкова оплетен със случайни и сложни
изречения, че често, наистина много често, коптският преводач е губил
нишката, така да се каже, и е правил главни изречения от случайни
клаузи. . . . Единственото нещо, което категорично се доказва от този
факт, е че книгата първоначално е написана на книжовен език”.
Амелино прави твърде много от сложната природа на темата; тъй като,

въпреки че много пасажи са трансцендентални или мистични, въпреки това
цялото е замислено в разказвателно - описателен стил. Няма опит за
философска аргументация, няма наистина замесени логически твърдения.
Тогава можем да приемем за достатъчно установено, че гръцките оригинали
са в основата на цялото съдържание на Askew Codex. Във всеки случай на
това се основава всеки методически опит, който е бил направен досега, за да
се определи най-вероятното място и дата на произход и да се открие
школата или кръгът, към който P.S. може да бъде отнесена.
ОРИГИНАЛИ, СЪСТАВЕНИ В ЕГИПЕТ

Сред много други неща, които са несигурни, никой не поставя под
съмнение, че непосредственото място на произход трябва да се търси в
египетска среда. С други думи, всички „Книги” на сборника са съставени или
събрани в Египет, макар че е невъзможно да се предположи точно. Но явно
египетските елементи не са толкова многобройни; освен това те не
изглеждат най-основните, а се смесват с, или по-скоро са насложени върху
други, които очевидно не произхождат от Египет.
Датата на съставяне на P.S. е труден проблем и е свързана с по-
озадачаващия въпрос за сектата, към която произведението трябва да се
припише. Все още няма сигурност; това е в най-добрия случай въпрос на
кумулативни вероятности. По-ранно мнение приписва. P.S. на Валентин,
43
който вероятно умира около средата на 2 век, или десетилетие по-късно, или
алтернативно на привърженик на Валентинската школа. Можем да го
наречем теория от 2-ри век. Поредица от учени бяха на това мнение, сред
които могат да се споменат Уойде, Яблонски, Ла Крозе, Дюлорие, Шварце,
Ренан, Ревило, Юзнер и Амелино. Едва ли може да се каже, че този по-ранен
възглед е бил подкрепен от някаква голяма демонстрация на подробни
аргументи, освен от френския египтолог и коптски учен Амелино, който е
най-твърдият му поддръжник. Седем години преди превода му на P.S. през
1895 г. Амелино посвещава 156 стр. от обемно есе (Bib. 19), в което се
опитва да докаже египетския произход на гностицизма – обща теза, която
трудно може да бъде поддържана в светлината на по-новите изследвания, –
при сравнение на системата на Валентин с тази на P.S.
Междувременно в Германия, малко след появата на латинската версия на
Шварце през 1851 г., внимателният анализ на системата на P.S. от Кьостлин
през 1854 г. поражда или потвърждава друга гледна точка. Той изоставя
Валентинския произход и се произнася като цяло в полза на това, което
може да бъде наречено „офическо” извличане. Кьостлин постави датата на
P.S. през 1-ва половина на 3-ти век, а Липсий (Bib. 15) и Якоби (Bib. 17)
приемат неговото откритие. Можем да наречем този алтернативен общ
възглед: Теория на 3-ти век.
През 1891 г. Харнак, приемайки анализа на Кьостлин, атакува проблема
от друга гледна точка, базирайки се главно на използването на писанията,
както е показано в цитатите от O.T. и N.T., и за мястото на доктриналните
идеи и етапа на сакраменталните практики в общата история на развитието
на християнската догма и обреди. Той посочва също още едно или две други
неясни индикации, като споменаването на преследване, от което заключава,
че P.S. е написана по време, когато християните са били „законно”
преследвани. Тези съображения го карат да отнесе най-вероятната дата на
съставяне към 2-та половина на 3-ти век. Schmidt през 1892 г. приема това
решение, обаче с модификацията, че раздел IV принадлежи към по-стара
литературна прослойка и следователно трябва да бъде поставен в 1-та
половина на века. Този общ възглед е широко възприет като по-вероятен. В
Германия се приема от такива известни специалисти като Bousset, Preuschen
и Liechtenhan; и във Франция от De Faye. Сред английските учени могат да
бъдат споменати главно Е. Ф. Скот, Скот-Монкриф и Мофат.
Единственият неотдавнашен опит да се върне към по-ранния възглед от 2-
ри век е този на Леге през 1915 г. (Bib. 57), който неочаквано се застъпва за
Валентин като автор. За да направи това, той смята, че е необходимо най-
напред да се махнат от пътя паралелите на Харнак в P.S. с четвъртото
евангелие. Те могат също така, твърди той, да бъдат компилации от
синоптиците. Може да се посочи само един ясен паралел и това може да се
дължи на общ източник. Не съм убеден от тази критика; нито пък смятам, че
е свързано с общото твърдение на Леге, тъй като именно в кръговете на
Валентин четвъртото евангелие се появява за първи път в историята.
Във въведението към първото издание на настоящата работа регистрирах
придържането си към хипотезата за Валентин, но, както сега си мисля, малко
прекалено прибързано. На обща основа теорията от 3-ти век ми изглежда
сега по-вероятна; но дори аргументите на Харнак като цяло да са валидни,
не виждам решаваща причина защо P.S. може да не попадне еднакво добре
както в първата половина, така и във втората половина на века.
44
ОФИТСКИ ПРОИЗХОД
Въпросът за сектата или дори групировката, към която P.S. литературата
трябва да бъде причислена, е още по-труден. Да го наречем „офитски” в най-
добрия случай е мъгляво. Офитизмът в гностицизма е недефиниран, ако не и
хаотичен, поради объркващите указания на отците на Църквата. Те наричат
офити или класифицират като офити много различни секти, които никога не
са използвали името за себе си. Би трябвало да означава хора, които са се
покланяли на змията, или в чиято символика или митология змията играе
най-характерната или доминираща роля. Но повечето от това, което ни се
казва за възгледите и доктрините на кръговете, пряко посочени под това
унизително наименование (както е ясно замислено да бъде от ересиолозите)
и тези, които са в тясна връзка с тях, няма ни най-малко препратка към това,
което според хипотезата е трябвало да бъде техният главен култов символ.
Sed et serpens се забелязва с отсъствието си. Всичко, което можем с право да
кажем, е, че по тази объркана линия на наследственост трябва да отхвърлим
нашите изследвания във всеки един опит да открием най-ранните развития
на гностицизма в християнските кръгове. Те несъмнено са се случили първо
на сирийска земя и без съмнение вече са имали дълга наследственост зад
себе си, предишни фази на синкретизъм, смесване на вавилонски,
персийски, семитски и други елементи. „Офитските” елементи в P.S. са от
сирийски произход, но са развити на египетска земя. Ако има и лек
елинистичен оттенък, то не е от философски характер.
ТРИ НЕЯСНИ УКАЗАТЕЛЯ

Можем ли обаче да намерим някакви индикации в P.S. която може да се
смята, че ни насочва накъде да търсим в бъркотията от секти, които главните
ересиологични отци обобщават под името „офити”? Има три неясни
указания:
(1) Филип е обявен предимно (гл. 22, 42) за писар на всички дела и
беседи на Спасителя, но с него са свързани Тома и Матей (гл. 48);
(2) в раздел III Мария Магдалена застава като главен питащ, като в устата
й са поставени не по-малко от 39 от 42 въпроса;
(3) в раздел IV актът на зло магьосничество се осъжда като най-
отвратителния от всички грехове (гл. 147).
ЛИБЕРТИНСКИТЕ СЕКТИ НА ЕПИФАНИЙ

Епифаний (пишещ около 374-377 г. сл. Хр.) групира определени секти под
имената николаити, гностици, офити, каинити, сетиани и архонти; те
притежаваха богата апокалиптична литература. Сред заглавията на техните
книги се позовават на Евангелие от Филип и Въпросите на Мария, както
Големите, така и Малките. Дадени са цитати от първото произведение и
няколко от второто. Но и в двата случая те са от непристойно естество и
явно нямат нищо общо с P.S. по никакъв начин. Вярно е, че по-изобилните
цитати са от „Големите въпроси” и това кара Харнак и други да предположат,
че „Малките въпроси” може да са имали различен и дори аскетичен
характер. Но Епифаний класифицира двете писания заедно без разлика; и
дори ако заглавието „Въпроси на Мария” може законно да бъде дадено на
45
част от съдържанието на P.S., със сигурност те биха били по-подходящо
оформени като „Големите”, а не „Малките въпроси”? И накрая, документът,
от който Епифаний цитира, принадлежи към различен тип настройка. Мария
задава своите въпроси отделно, когато е сама с Исус. Тя не е с останалите
ученици, както в P.S.
Описвайки тези секти, Епифаний многократно се спира на някои
неописуемо лоши обреди и практики, за които би искал да вярваме, че са
широко разпространени сред тях. P.S. осъжда с още по-голяма строгост
подобна неприлична мерзост, като въвежда това строго порицание с
тържествените думи, единственият случай на подобно избухване в целия
разказ: „Исус се разгневи на света в онзи час и каза на Тома: Амен, казвам
ти: този грях е по-отвратителен от всички грехове и всички беззакония”.
Няма обаче индикация, че в опита на авторите на P.S. такава практика да е
била широко разпространена; напротив, изглеждаше, че са били рядко
явление — наистина, най-ужасното нещо, за което някога са чували. Ако тук
трябва да се разчита на Епифаний, напразно е да търсим гностиците на P.S.
в такава среда.
Но Епифаний няма голяма репутация за точност като цяло и е много
трудно да се повярва в такова широко разпространено беззаконие с толкова
отвратителен характер. Във всеки случай той пише на по-късна дата
Хипотезата на Лихтенхан (Bib. 41), че известна обща литература е била
пренаписана — от една страна, за да служи на либертинските наклонности, а
от друга - в интерес на аскетичните тенденции, — макар и повече или по-
малко приета от Харнак, ми се струва, че е твърде лесно обобщение, за да
отговори на особената трудност, пред която сме изправени. Епифаний в
младостта си е имал някои нещастни преживявания с привържениците на
либертинските секти в Египет и моралният шок, който му е причинило това,
изглежда е изкривил преценката му като историк в тази част от работата му;
това го накара да събере всяко доказателство за непристойност, до което
можеше да се добере, и всеки груб скандал, който беше дошъл до ушите му,
и свободно да обобщава оттам.
СЕВЕРИАНИТЕ
Във връзка с гореспоменатата Епифанова група от имена Шмид споменава
аскетите Севериани; които, според нашия ересиолог, все още поддържат
мизерно съществуване в горна Тиваида по негово време. Към тях той би
препратил конкретно P.S. Но според мен наистина това, което Епифаний ни
разказва толкова схематично за тези хора, колкото и умело да е
анализирано, е много трудно да се вмести в с основните доктрини и практики
на P.S.
КОДЕКСЪТ НА БРУС (CODEX BRUCIANUS)

Без нищо друго освен свето-отеческите индикации пред нас, без значение
какви усилия са положени, за да ги подложим на микроскопска критична
проверка, изглежда невъзможно P.S. да бъде причислена към една или друга
секта с точност. Но нашият Кодекс не стои изолиран като единствен пряко
известен християнски гностичен документ – тоест идващ направо от ръцете
на самите гностици, макар и чрез превод. Имаме преди всичко две копия от
46
Кодекса на Брус в Бодлиан, Оксфорд. Единият от тях, Книгата на Великия
Логос според Мистерията (The Book of the Great Logos according to the
Mystery), е тясно свързана с литературата, от която сборника P.S. е
извлечен, особено с Книга IV. Можем да кажем с голяма степен на увереност,
че е принадлежал към същата традиция, макар че не е напълно решено дали
към по-ранен или по-късен слой. В него обаче няма индикации, които да ни
помогнат допълнително относно датата или името на сектата. Вторият MS,
възвишен апокалипсис, който за съжаление не носи заглавие, е от друга
линия на традиция или вид интерес. Шмид във въведението на своя превод
(стр. xxvi, Bib. 45), смята, че може да го отнесе със сигурност към сетиано-
архонтската група, поставяйки го в 1-ва половина на 3-ти век, вместо както
преди (Bib 28), в последната четвърт на 2-ри. Неговата причина за тази
промяна на възгледа може да се види от следните наблюдения, които ни
въвеждат в третата съществуваща, но непубликувана колекция от коптски
гностически произведения.
БЕРЛИНСКИ КОДЕКС (CODEX BERLIN или PAPYRUS BEROLINENSIS)

На 16 юли 1896 г. Шмид изненада и зарадва студентите по гностицизъм,
като докладва на заседание на Кралската пруска академия на науките за
съдържанието на ценен коптски гностически кодекс, който през януари
същата година е закупен от д-р Райнхард в Кайро от търговец на антики от
Akhmīm и сега е в безопасното попечителство в Берлинския Египетски музей
(Sitzungsberichte dkp Akad. d. Wissensch. zu Berlin, xxxvi). Това известие и по-
подробно изследване на един от трактатите на Шмид през 1907 г. (Bib. 47)
ни дават цялата информация, с която разполагаме досега, относно този
много важен Кодекс. През 1900 г. обобщих първото известие на Шмид в
първото издание на моите Фрагменти на една забравена вяра Fragments of a
Faith Forgotten (стр. 579-592). Кодексът се състои главно от три оригинални
гръцки гностически произведения в коптски превод: (1) Евангелието на
Мария; (2) Апокрифът на Йоан; (3) Мъдростта на Исус Христос. В края има
откъс от Деянията на Петър, които също са от гностичен произход,
представящ епизод от лечебните чудеса на апостола. Евангелието на Мария
разказва виденията на Йоан и Мария Магдалена, но Шмид не ни дава нищо
от тяхното съдържание. Той е също толкова резервиран по отношение на
съдържанието на Мъдростта на Исус Христос, като дава само въведение.
След възкресението дванадесетте ученици и седемте ученички на Исус
отиват в Галилея на определена планина (както в Книга IV на P.S.). На тях
Исус се явява като велик ангел на светлината и ги кара да изложат всичките
си въпроси пред него. Учениците представят своите въпроси и получават
желаните отговори. Шмид трябва да е казал на Харнак повече за
съдържанието, тъй като в приложение към доклада последният се осмелява
да предположи, че е възможно да се установи, че този трактат е изгубената
книга на Валентин, посочена под заглавието „Мъдрост”.
ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ „БАРБЕЛО” ГНОСТИЦИ

Апокрифът на Йоан е вторият трактат, на който Шмид посвещава по-
голямата част от вниманието си и в двата документа, на които се
позоваваме, чиито заглавия са съответно „Пре-Иринеично гностическо
оригинално произведение на коптски” и „Ириней и неговият източник в Adv.
47
Hær. и 29”. Шмид доказва извън сянка на съмнение, че гръцкият оригинал на
този гностически апокриф е лежал пред Ириней (около 190 г. сл. Хр.) и че
методът на църковния отец за цитиране и обобщаване е, най-малкото,
подвеждащ, тъй като на практика прави глупости от това, което в никакъв
случай не е абсурдно. Трактатът ни разказва много интересни неща за
ролята, изиграна от Барбело, „съвършената сила”, „еонът, съвършен в
слава”; системата е от философски тип и в никакъв случай не е
непоследователна. Досега тромавото отношение на Ириней обикновено се
наричаше „описание на догматите на Барбело-гностиците” и на тяхна основа
Скот (Bib. 54) и Мофат (Bib. 58) се опитваха по различен начин да опишат
P.S. Но тези гностици са въведени от Ириней в объркана връзка с някои от
сектите на групата, на основата на която Епифаний два века по-късно ги
осъжда толкова строго.
СЕТИАНИТЕ
Шмид обаче показа, че въпросният документ принадлежи непосредствено
към литературата на сетианите, на които той сега приписва и Неозаглавения
апокалипсис от Кодекса на Брус. Апокрифонът на Йоан очевидно е пропит с
много подобен дух на философстване с този на Валентинската школа и Шмид
обещава да сравни подробно двете системи, за да определи връзката им,
когато публикува своя превод на тези нови документи, които са от толкова
голямо значение за историята на християнизирания гнозис.
НАСТОЯЩАТА ПОЗИЦИЯ ОТНОСНО ПРОБЛЕМА С МЯСТОТО НА P.S.

Каква точно светлина ще хвърли публикацията на трудовете на Шмид,
пряко или косвено, върху озадачаващия въпрос за точното намиране на
мястото на P.S. в гностичната литература, трябва да изчакаме да видим;
много вероятно е обаче, тя да хвърли светлина върху проблема. Но от това,
което събрахме досега от горните индикации, може отново да се
предположи, че макар хипотезата на Валентин да трябва да бъде определено
изоставена, изглежда няма нищо, което да ни принуди да се облегнем на 2-
ра, а не на 1-ва половина на 3-ти век за датировката. Тук виждаме възгледа
на Липсий (Bib. 20) и Bousset (Bib. 48), че трябва да се вземе предвид, че
подобни характеристики в P.S. и религията на Мани са в по-примитивна
форма в първата, отколкото във втората. Манихейството се появява някъде
около 265 г. сл. Хр., но е много трудно да се каже каква е била точната му
първоначална форма. Приликите в двете системи може, разбира се, да се
дължат на тяхното идване от общ източник.
НОВАТА И СТАРАТА ПЕРСПЕКТИВА В ГНОСТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Това, което е сигурно, е, че в съдържанието на Кодексите на Аскю, на
Брус и Берлинския имаме богат материал, който ни предава ценна пряка
информация относно това, което нарекох „Гнозисът, според неговите
приятели”, за разлика от това, което сме имали досега като единствени
източници - полемичните писания на ересиологичните отци, които излагат
„Гнозисът, според неговите врагове”. Така най-накрая имаме нова гледна
точка, от която да разгледаме темата, а с това и възможността да
преразгледаме впечатленията си в редица отношения; значително по-
48
различният зрителен ъгъл трябва да промени не малко перспективата на
картината. Основната работа или интерес на ортодоксалните отци беше да
изберат и подчертаят това, което им се струваше най-странните точки и
елементи, всичко, което беше най-абсурдно в тяхната преценка, в многото
гностични системи и, разбира се, и правилно, всичко, което може да се смята
за етично-осъдимо. Добрите, лошите и безразличните твърде често се
събираха заедно. За тази полемика не представляваше интерес да се
споменават приликите във вярата и практиката между еретиците и техните
противници, да се спира на възвишената вяра на много от тези гностици в
трансцендентното превъзходство и овладяваща слава на Спасителя, или
върху многото признаци на духовна вътрешност и особено с висока
добродетел, в която те бяха най-малкото не по-малко скрупульозни от своите
критици. Несъмнено е имало секти и групи, чиито принципи са били
абсурдни при всяка оценка, но е имало и някои, чиято небрежност на
етиката изисква тежко порицание. Но мнозинството не може да бъде
обвинено в морална престъпност, всъщност не малко от тях бяха строги
аскети; и някои от техните спекулации отново имат собствена възвишеност и
в редица случаи изпреварват католическата догма. Ако се обърнем към
нашите преки източници в коптски превод, ще открием, че етиката е
достойна за възхищение, дори ако сме против свръх-аскетизма в
религиозния живот и че тяхната цялостна преданост към и поклонение на
Спасителя е неограничена. Не е част от плана на този превод да опитва да
прави нещо като коментар. Това би означавало втори том и във всеки случай
би било незадоволително изпълнение; защото много би останало неясно,
дори ако всеки лъч светлина, хвърлен върху тази или онази специална точка
от онези, които са изучавали най-задълбочено темата, се събере заедно.
Една или две много общи забележки обаче мога да се осмеля да направя.
СЛУЖЕНИЕТО НА ПЪРВАТА МИСТЕРИЯ

В P.S. Исус е навсякъде изтъкнат и централен образ. Тук Той се разкрива
като Спасител и Първата Мистерия, Който знае всичко и разкрива всичко,
безкраен в състраданието. Като такъв Той е пред-съществуващ от вечността
и Неговото служение е не само земно, но космическо и свръх-космическо;
наистина, това е главната характеристика в божествената икономика. Но
никъде Той не е наречен Христос. Ако това е умишлено, изглежда не може да
се посочи причина за такова въздържане. Няма признаци на антагонизъм към
юдаизма или към O.T.. Напротив, псалмите и други изказвания, които се
цитират, се потвърждават от теорията, че Силата на Спасителя е
пророкувана от древни времена чрез устата на Давид, Соломон или Исая.
ОБСТАНОВКАТА СЛЕД ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

В Раздели I-III Исус вече единадесет години след разпъването на кръста
обучава Своите ученици, мъже и жени, в Гнозиса. Сега сцената изобразява
учениците, събрани около Спасителя на Елеонския хълм на земята. Обхватът
и размахът на това предишно учение може да се види в Раздел IV, където
встъпителните думи говорят за това, че става непосредствено след
разпятието. В този слой сцената е различна. Тайнственият обред се
извършва на земята; става обаче на хълма Галилея, а не на Елеонския хълм.
Но сцената не е ограничена само до земята, тъй като учениците също са
49
отведени в някои от регионите на невидимия свят, отгоре и отдолу, имат
видение там, за чието значение са им предоставени инструкции.
В Раздели I-III Исус обещава да заведе учениците в сферите и небесата
за пряко показване на тяхната природа, качество и обитатели, но няма
изпълнение на това обещание в откъсите, които имаме от „Книгите на
Спасителя”. Не трябва обаче да се предполага, че Раздел IV е част от
изпълнението на високото обещание, направено в предишните извлечения;
защото в него ние се движим в по-ранна фаза на обучението и в атмосфера
на по-малки мистерии от тези, посочени в предходната част.
ВИСШИ ОТКРОВЕНИЯ ЗА ДУХОВНИТЕ СВЕТОВЕ

Раздели I-III през цялото време провъзгласяват откровението на висшите
мистерии. Това е направено едва сега възможно благодарение на
изключително радостния факт, че през дванадесетата година от служението
на вътрешното преподаване е осъществен велик, ако не и върховен момент в
живота на Спасителя: Неговото земно служение сега е постигнато и Той е
облечен с пълното сияние на Неговата тройна светлинна одежда на слава,
която обхваща всички сили на Вселената. Той се издига на небето в
ослепителна светлина, която заслепява учениците. След тридесет часа Той
се връща отново и със състрадание оттегля ослепителното Си великолепие,
за да даде последното Си учение на Своите верни в познатата му форма.
Това означава, че „Книгите на Спасителя” имат за цел не само да изявяват
след-възкресенското учение и следователно гностическо откровение в
допълнение към публичната проповед преди разпятието, но също така и още
по-високо и по-интимно разкриване в рамките на инструкцията след
възкресението, вече навлязла в традицията. Ако в предишната литература
имаше елементи на откровения и видения, сега, при завършването на
служението, трябваше да има още повече трансцедентални откровения.
Преди това обличане, или по-скоро преди допълнителното обличане да бъде
завършено според божествената заповед, не беше възможно Спасителят да
говори напълно открито лице в лице за всички неща; но сега вече беше
станало възможно. Такова беше условието.
СИСТЕМАТА НА ЕОНИТЕ
В Раздели I-III има предположение за цяла система от еони и останала
част, която вече е много сложна и показва явни признаци, че се състои от
етапи, веднъж поотделно изложени от по-ранни системи, но сега
последователно подчинени. Ясно е тогава, че ако на сцената трябва да бъдат
изведени още по-високи йерархии, това може да стане само чрез повторно
свеждане на това, което преди се е считало за „края на всички краища”, до
подчинена позиция. Това е възприетият метод и ние се губим в изреждането
на обозначенията и атрибутите на все по-трансцендентални същества,
пространства и мистерии.
ЕПИЗОДЪТ ОКОЛО СОФИЯ

Във всичко това обаче няма признаци на интерес към метафизичните
спекулации; няма философстване. Тогава не всеки елемент от елинската
50
мисъл в еонологията, за който се твърди, че е бил толкова силно взаимстван
от учението на самия Валентин, е накарало мнозина да предполагат
Валентин като събирач на текстовете. По-скоро дългият епизод на скръбната
София им е повлиял. Този епизод отразява на по-ниско ниво от космическия
мащаб мотива за „трагичния мит” за Световната Душа, чието изобретение
обикновено се приписва на самия Валентин, въпреки че той може би е
трансформирал или обработил вече съществуващи материали или понятия.
Именно този дълъг епизод на София и нейната умело обърната мистична
екзегеза и алегорична интерпретация, следвайки методите, разработени от
александрийските съзерцатели, създава впечатлението у мнозина, че е от
фундаментално значение за системата на P.S.
ЕТИЧНИЯТ АСПЕКТ
Това със сигурност е показател за дълбокия интерес на кръга към
покаянието и псалмите с покаяние. Но интересът тук е по-скоро етичен,
отколкото космологичен. Изглежда, че Пистис София трябва да представлява
типа на вярната каеща се индивидуална душа. През цялото време главният
интерес е в спасението и изкуплението. Това трябва да се придобие чрез
покаяние и чрез отричане от света, неговите примамки и грижи, но преди
всичко - чрез вяра в Спасителя, Божествената Светлина, и Неговите
Мистерии. Първото условие е искреното покаяние. Главната тема, около
която естествено се съсредоточава цялото етическо учение, е грехът,
неговата причина и неговото пречистване, и откровението на мистерията за
опрощението на греховете и на безкрайното състрадание на Първата
Мистерия. Въпреки че има много неща относно сложната схематология на
невидимите светове и йерархиите на битието, много за душата и нейния
произход, за това как тя се ражда и напуска земния живот, за силата на
светлината, духовния елемент в човека – всичко е подчинено на първо място
на етичния момент, а на второ – на ефикасността на висшите мистерии на
спасението.
МИСТЕРИИТЕ
Цялото изложение е в термините на тези мистерии, които сега са
замислени по много по-жизнен начин, отколкото очевидно беше в по-ранната
литература. От една страна мистериите все още в някои отношения
поддържат връзка с традицията за „думи на сила”, автентични и нетленни
имена и така нататък, въпреки че има малко от това конкретно в Книги I-III.
Но очевидно сега вече целта е висшите мистерии да се схващат в
светлината на факта, че самият Спасител е Сам по Себе Си Първата
Мистерия и всъщност Последната Мистерия, и че мистериите не са толкова
духовни сили, колкото субстанционални същества с трансцендентно
съвършенство. Светлинната дреха е Мистерия на мистериите и тези, които са
получили от висшите мистерии, стават светлинни потоци, преминаващи от
тялото. Мистериите са тясно преплетени със знанието за славата и нейните
пътища.
51
ЗНАНИЕ ЗА АСТРАЛА
Един от основните елементи в долната схематология е древното астрално
знание, онези основни концепции на сидеричната религия, които
доминираха мисълта на времето и поддържаха своето влияние пряко и
косвено дълги векове след това. Но тук отново нашите гностици, като
запазиха схематологията за определени цели, я поставиха ниско в скалата.
Освен това, макар да не отричаха, че преди е имало истина дори в
астрологическото изкуство, те намалиха шансовете на въртящите хороскопи
до нула, като обявиха, че Спасителят в осъществяването на своето
космическо служение сега драстично е променил хода на сферите, така че
оттук нататък не може да се разчита на изчисления; сега те нямаха по-
голяма стойност от въртенето на монета.
ТРАНС-КОРПОРАТИВНОСТ
Нашите гностици също са били транс-миграционисти; транс-корпорацията
е неразделна част от тяхната система. Те не намират трудности да я впишат
в плана си за спасение, който не показва никакви признаци за очакване на
незабавен край на всичко — този основен елемент на вярата от най-ранните
дни. Далеч от мисълта, че прераждането е чуждо на преподаването на
Евангелието, те подробно тълкуват някои от най-поразителните слова в този
смисъл и дават нагледни подробности за това как Исус, като Първата
Мистерия, доведе до прераждане на душите на Йоан Кръстител и на
учениците, и наблюдаваше икономиката на Собственото Си въплъщение. В
това отношение P.S. предлага по-богат материал за тези, които се
интересуват от тази древна и широко разпространена доктрина, отколкото
може да се намери във всеки друг документ от стария свят на Запад.
МАГИЧЕСКИЯТ ЕЛЕМЕНТ
Много по-тревожно озадачаваща смес е елементът на магията. В Раздел IV
особено има призовавания и много имена, които наподобяват тези, открити в
гръцките магически папируси и други разпръснати източници. Но никой
досега не е хвърлил ясна светлина върху този най-труден предмет на
изследване като цяло, още по-малко върху връзката му с P.S. Очевидно е, че
писателите на Книга IV и на първия трактат от Кодекса на Брус поставят
висока стойност на такива формули и на автентичните имена; а те не
отсъстват напълно и в откъсите от „Книгите на Спасителя”, както
свидетелстват петте думи, написани върху светлинната дреха. Нашите
гностици несъмнено вярваха във Висшата магия и не бяха против да намерят
в това, което вероятно беше най-уважаваната й традиция, материал, който
те смятаха за подходящ за целта им. В тази традиция трябва да е имало
върховна личност, притежаваща характеристики, които биха могли да бъдат
поставени в тясна връзка с техния идеал за Спасителя, тъй като те
приравняват определен „Абераменто” с Него. Името се среща веднъж или два
пъти другаде; но кой или какво представлява, ние не знаем. Във всеки
случай, тъй като те използваха и се опитаха да сублимират толкова много
друго, което се смяташе от мнозина в тези дни на почит, за да могат още
повече да разширят и издигнат славата на Спасителя и да вземат в нея това,
което смятат за най-доброто от всичко, така направиха и с това, което
вероятно беше най-високото, което можеха да намерят в светлата традиция
52
на магическата сила, която толкова дълго се е радвала в империята на
античния свят и все още продължава да се поддържа дори в религиозно-
философските среди, където от съвременна гледна точка най-малко би
трябвало да очакваме да я открием.
ФИЗИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ И ПСИХИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ

Що се отнася до обстановката на повествованието, може да бъдем по-
изненадани, отколкото сме от формата, в която писателите или
компилаторите са оформили своята работа — като имаме предвид
изобилието от случаи на псевдо-историческо и псевдо-епиграфско писане на
писания, което беше буквално ежедневие, не само в апокрифната и
апокалиптичната литература, но и не малко от това, което попада в
границите на каноничното одобрение. Ясно е, че те обичаха и се покланяха
на Исус с екстаз на преданост и екзалтация, която не отстъпва и на най-
ревностния Му ученик. Тогава какъв авторитет биха могли да предполагат,
че имат, за да осмислят обстановката на своя разказ по начина, по който го
правят? Обективната физическа история, в строгия смисъл, в който я
разбираме днес, беше от второстепенен интерес за тях, най-малкото;
наистина, очевидно е било че в някои моменти гностиците, от която и да е
школа, и техните противници не рядко гребяха в една и съща лодка.
Гностиците обаче бяха по-малко неискрени; те упорито декларираха вярата
си в последвалото откровение, наслаждаваха се на историята на
откровението и на душевната история. Вярата в след-възкресенското учение
несъмнено е съществувала дълго време в много форми в гностическите
кръгове. Трябва да е било широко разпространено; тъй като, както беше
показано от Шмид съвсем наскоро (Bib. 59), че католически писател в Мала
Азия се оказва принуден да открадне огъня на гностиците и да приеме
същата конвенция в ортодоксален документ, който имаше за цел да бъде
полемика срещу гностическите идеи, някъде в 3-та четвърт на 2-ри век. В
крайна сметка са стигнали до заключение, че е много вероятно авторите на
P.S. да са вярвали искрено, че имат висок авторитет за своите действия и по
някакъв начин са били подтикнати от „вдъхновение” да изпълнят задачата
си. Що се отнася до тях, те по никакъв начин не изглежда да имат съзнание
за принадлежност към декадентско движение или някакви подозрения за
лошо представяне на идеите, които се опитват да изложат, както биха го
казали толкова много съвременни критици. Напротив, те са били убедени, че
са получатели или хранители на дълбоки мистерии, които никога досега не
са били разкривани, и че чрез познаване на тези мистерии биха могли по-
ефективно да евангелизират света.
P.S. - СКРИТИЯТ ДОКУМЕНТ

Очевидно е обаче, че P.S. никога не е бил предназначена да бъде
разпространявана като публично евангелие. Някои неща трябва да бъдат
проповядвани или провъзгласени на света, но само някои неща. Някои
мистерии, отново, получателите трябваше да дават при определени условия,
но други трябваше да бъдат скрити. „Книгите на Спасителя” са там преди
всичко да се разглеждат като апокрифи в оригиналния смисъл на думата –
тоест „оттеглени” или „запазени” писания. Като такива те попадаха в
рамките на забраните за неестествена мистерия, обща за всички
53
инициативни институции на времето и на всички времена. Защото
неестествената мистерия може с трудност, ако изобщо някога успее, да
избегне моралния и интелектуалния риск от вродените си затъмнения. P.S.
беше предназначена за вече посветени ученици, за избрани учащи, въпреки
че не се споменава никакъв залог за (даването на) мистерия. Предназначена
е преди всичко за бъдещи апостоли, за онези, които трябва да излязат да
прогласят това, което за тях е най-добрата вест; очевидно е вътрешна
инструкция на ревностно пропагандистка секта. Ако „Книгите на Спасителя”
в пълния им оригинален вид — защото в съществуващите P.S. имаме само
селекции от тях и формулите на висшите мистерии са пропуснати — и ако
това, което е дадено за по-нисшите мистерии в Книга IV са били въздържани
от публично разглеждане поне отчасти поради страха от това недостойните
да ги използват неправилно, днес има малка опасност по този въпрос, тъй
като тази част от сборника остава засега най-сигурно неразбираемата. И
наистина не малко друго остава неясно, дори когато сме от онези, които са
направили продължително изследване на психичните елементи в мистицизма
и на общата психология на религиозния опит. Но в нашия Кодекс има много
неща, които имат свой собствен чар. Има неща с рядка, макар и екзотична
красота, неща с дълбоко етично значение, неща с деликатна духовна
текстура.
Във всеки случай, колкото и да бъдат оценявани и преоценявани всички
тези много различни елементи и характеристики в синкретизма, Pistis Sophia
е безспорно документ от първостепенно значение не само за историята на
християнизирания гностицизъм, но и за историята на развитието на
религията на Запад.
***
54
СКЕЛЕТ НА СХЕМАТА НА СВЕТОВЕТЕ
В заключение, добавяме скелет на схемата, лежаща в основата на P.S..
Може да се окаже полезна като цяло, за да помогне на читателя в лабиринта
от детайли.
Неизразимото.
Крайниците на неизразимото.
I. Най-Висшият Светлинен свят или Царство на Светлината

i. Първото пространство на Неизразимото.
ii. Второто пространство на Неизразимото, или Първото
пространство на Първата Мистерия.
iii. Третото пространство на Неизразимото, или Второто
пространство на Първата Мистерия.
II. Висшият (или Средният) Светлинен свят.

i. Съкровищницата на Светлината
1. Еманациите на Светлината.
2. Заповедите на заповедите.
ii. Регионът на Десницата.
iii. Регионът на (Горната) Средата.
III. Долният Светлинен свят или света на Еоните - смес от светлина и

материя.
i. Регионът на Левицата.
1. Тринадесетият Еон.
2. Дванадесетте еона.
3. Съдбата.
4. Сферата.
5. Владетелите на пътищата на (долната) среда.
6. Твърдта (Небесната Твърд - Космосът).
ii. Светът, особено Човечеството.
iii. Подземният свят.
1. Аменте.
2. Хаосът.
3. Външният мрак.
55
И накрая, библиографията, която следва, не е просто списък с имената на
авторите и заглавията на техните приноси по темата, но е снабдена с
бележки, които могат да служат накратко за посочване на главните моменти
от развитието на литературата и историята на различните мнения.
Несъмнено има няколко статии, скрити в задните номера на периодичните
издания, които трябва да бъдат добавени изцяло, за да завършим списъка;
но те не могат да имат никакво значение, или биха били споменати от някой
от следващите писатели.
АНОТИРАНА БИБЛИОГРАФИЯ
(С ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ)
1. 1770. Art in Brittische theol. Magazin (?); виж Köstin по-долу, 13.
2. 1773. Woide (C.G.). Art. in Journal des Savants (Paris).
3. 1778. Woide (C.G.). Art. in J.A. Cramer’s Beyträge zur Beförderung
theologischer und andrer wichigen Kenntnisse (Kiel u. Hamburg), iii. 82 ff.
Според текст на известния Александрински кодекс именно W. през 1786 г.
е редактирал Новият Завет в унциални букви, отляти, за да имитират тези на
MS. В продължение на това велико начинание през 1799 г. (виж по-долу, 5),
той добавя някои фрагменти от Новия завет в Тебайко — коптски диалект, —
заедно с дисертация за Коптска версия на Новия завет. Датата на C.A.
(Коедксът Аскю) обикновено се отнася към 5-ти век и, с изключение на
Ватиканският кодекс и Синайският кодекс, които понякога се приписват на
4-ти век, е най-старият запазен MS на Новия Завет. Тъй като случаят е
такъв, представлява интерес цитат от становището на Beiträge W. относно
датата на MS на P.S., която е предоставена на този внимателен учен от Dr.
Askew и които той преписа от първата дума до последната:
„Тази [P.S.] е много стар MS в 4 колони върху пергамент на гръцки
унциални знаци, които не са толкова кръгли като тези в
Александрийския MS в Лондон и в Claromontain MS в Париж [Codex
Regius Parisiensis, също александрийски текст].Буквите на MS. [P.S.]
са малко по-дълги и по-ъгловати, така че ги приемам за по-стари и
от двата последни MSS., в които буквите eta, theta, omicron, rho и
сигмите са много по-кръгли.”
Така Woide би датирал MS към края на 4-ти век.
4. 1794. Buhle (J. G.). Literarischer Briefwechsel von Johann David Michaelis
(Lepizig), 3 vols., 1794-6, ill. 69.
Под дата 1773 има писмо от Woide до Michaelis, в което първият казва във
връзка с P.S. Codex, че Аскю го беше намерил случайно в книжарница. Там
следва описание на MS.
5. 1799. Woide (C. G.). Appendix ad Editionem Novi Testamenti Græci e Codice
MS. Alexandrio . . . cum Dissertatione de Versiones Bibliorum Ægypriaca quibus
subjictur Codicis Vaticani Collatio (Oxford), p. 137.
56
Woide датира P.S. Codex около 4-ти век и счита, че писателят на гръцкия
оригинал е Валентин.
6. 1812. Münter (F.). Osæ Gnosticæ Salomoni Tributæ, Thebaice et Latine,
Prefatione et Adnotationibus philologicis illustratæ (Hafniæ).
Bishop Münter, учен датчанин, вероятно е получил неговия текст от
копието на Woide. Кратката му брошура не е от особена важност; но въпреки
това беше от малкото селекции, (заедно с) петте оди на Соломон, върху
които учените, с изключение на Dulaurier, формират мнението си за P.S. до
времето на публикуване на превода на Шварц през 1851 г. Мюнтер смята, че
оригиналният трактат принадлежи на 2-ри век. За одите на Соломон вижте
по-долу, 49, 53 и 60.
7. 1838. Dulaurier (É.). Art. in Le Moniteur (sept. 27).
8. 1843. Matter (J.). Histoire Critique du Gnosticisme et de son In fluence sur les
Sectes religieuses et philosophiques des six premiers Siècles de l’Èra chrétienne
(Paris), 2nd ed., ii. 41 ff., 350 ff. The first edition appeared in 1828 and contains
no reference to P.S. In Dörner’s German trans lation the references are ii. 69 ff.
and 163 ff
Matter отхвърля авторството на Валентин, въпреки че иначе се основава
изцяло на Woide. Той смътно предполага за дата на оригиналния трактат
между края на 2 и края на 5-ти век, но не дава мнение за школата, към
която принадлежи (стр. 352).
9. 1847. Dulaurier (É.). Art. in the Journal Asiatique, 4e série, tom. ix., juin, pp.
534-548, ‘Notice sur le Manuscript copte thébain, intitulé La Fidèle Sagesse; et
sur la Publication projetée du Texte et de la Traduction française de ce
Maunscript.’
Dulaurier бил изготвил превод на MS. Той пише:
“ Преводът на Pistis Sophia и речника, който формира като допълнение
към него, са завършени и ще бъдат изпратени на печатницата, когато
съм се убедил, че съм изпълнил изискванията, които тази задача
налага, като се съобразявам с настоящото състояние на науката и моите
собствени възможности. MS, от който направих своя превод, е копие,
което взех от оригинала по време на престоя си в Англия през 1838-
1840 г., когато бях натоварен от М.М. de Salvandy and Villemain,
последователни министри на обществените поръчки, с нареждането да
продължа за Лондон и да проуча този любопитен паметник” (стр. 542).
Д. обаче не публикувам трудовете си, нито съм срещал някакви следи за
съдбата на неговия MS. Той приписва трактата на Валентин.
10. 1851. Schwartze (M.. G.). Pistis Sophia, Opus Gnosticum Valentino
adjudicatum, e Codice Manuscripto Coptico Londinensi descriptum. Latine vertit
M. G. Schwartze, edidit J. H. Petermann (Berlin).
57
През 1848 г. Шварце прави копие на Кодекса в Лондон, но за съжаление
почива преди завършването на труда си P.S. и преводът на MS., който остави
след себе си, съдържаше голям брой празни места и пасажи, които
възнамеряваше да попълни и да поправи. Неговият приятел Петерман се
ограничава в бележките си строго към словесни корекции и предложения
относно различни лекции. Резултатът е, че имаме превод без бележките на
преводача и без дума за Въведение. П. казва, че задачата по редактирането
е била толкова тежка, че често в страдал от пристъпи на замайване. Въпреки
многобройните дефекти, това първо издание се казва, че е „едно
изключително постижение”. Шварце смята , както виждаме от заглавието на
работата му, че оригиналният трактат е написан от Валентин; но П. е на
мнение, че е дело на офит и обещава да изложи подробно мотивите си в
трактат, който за съжаление никога не вижда бял свят. А преглед на
работата на Ш. се появи в Journal des Savants of 1852 (стр. 333).
11. 1852. Bunsen (C. C. J.). Hippolytus und seine Zeit, Anfänge und Aussichten
des Christenthums und der Menscheit (Leipzig), i. 47, 48. Hippolytus and his Age
(London, 1852), i. 61, 62.
„Следователно големи бяха надеждите ми през 1842 г., че древният
Коптски ръкопис на Британския музей с надпис София, може да е
превод или поне откъс от онзи изгубен учебник на гностицизма
[работата, цитирана от Иполит, относно Валентин]: но за съжаление
точните и достойни за доверие трудове на този търпелив и съвестен
коптски учен, д-р. Шварце, толкова рано отнет от нас, ми доказаха
(защото видях и прегледах неговия ръкопис, който се надявам скоро да
се появи), че този коптски трактат е най-безполезната (вярвам, чисто
коптска) издънка на Маркосианска ерес, на най-новата и глупава
мистика за букви, звуци и думи”.
Маркосианската теорията на Bunsen частично беше съживена от Legge
(по-долу, 57), но не намира подкрепа от никой друг, а ние се съмняваме, че
B. е могъл да прочете внимателно Schwartze’s MS.
12. 1853. Baur (F. C.). Das Christenthum und die christliche Kirche der drei
ersten Jahrhunderte (Tübingen), notes on pp. 185, 186, and 205, 206.
B. очевидно е добавил тези бележки в последния момент преди
публикацията. На страница 206 той клони към идеята за офитски произход.
13. 1854. Köstlin (K. R.). Two arts. in Baur and Zeller’s Theologische Jahrbücher
(Tübingen), xiii. 1-104 and 137-196, „Das gnostische System des Buches Pistis
Sophia”.
K. пръв прави изчерпателен анализ на съдържанието на трактата, със
специална цел да изложи системата на P.S., и неговите трудове са
използвани по-късно от Липсий в неговата работа по Речника на
християнската биография на Смит и Уейс (по-долу, 20). Той отрежда
58
датирането му към първата половина на 3-ти век и смята, че е от офитски
произход. В бележка към страница 1 K. пише:
„MS, от който е публикувана творбата, принадлежи към колекция от
MSS. събрани от д-р. Аскю от Лондон по време на пътуванията му в
Италия и Гърция, от които The British Theological Magazine (Das Brittische
theol. Magazin) за годината 1770 (т. I. част 4, стр. 223) дава повече
подробности”.
Не знаем нищо за тези пътувания и няма такова списание в каталога на
Британския музей. Богословското хранилище за 1770 г. не съдържа
информация по темата; и никаква пермутация на имената не решава
мистерията. Имаше много малко списания, публикувани на тази ранна дата,
така че изборът е ограничен.
14. 1856. An Anonymous Translation in Migne’s Dictionnaire des Apocryphes,
tom. i. app. part. ii coll. 1181-1286; this tome forms vol. xxiii. of his third
Encyclopédie Théologique.
Преводът е жалко произведение, по-скоро обикновена перифраза от
версията на Шварце, отколкото превода; има и чести пропуски, понякога
около 40 страници от текста на Шварце; напр. стр. 18, 19,36 сл.,50, 51, 72,
73, 86-90, 108-135, 139, 157-160, 162, 171, 179,180, 184-186, 221-243, '245-
255, 281-320, 324-342. Тези са някои от пропуските; но има много повече.
Следователно текстът е напълно безполезен за изучаване. Анонимният
писател несигурно предполага късна дата за трактата, поради сложният
характер на системата.
15. 1860. Lipsius (R. A.). Art. „Gnosticismus”, in Ersch and Gruber’s
Encyclopädie, separately published at Leipzig, 1860, pp. 95 ff. and 157 ff.
L. смята, че P.S. е трактат с египетско-офитски произход и Köstlin го
датира в първата половина на 3-ти век. Виж работата му в Dict. of Christ.
Biog. (1887).
16. 1875-1883. The Palæographical Society, Facsimiles of MSS. and Inscriptions,
Oriental Series, ed. by William Wright (London).
Табела xlii. Редакторът казва, че оригиналът е по-късно от Валентин и
датира MS в 7 век. Има внимателен анализ на текста от техническа гледна
точка, и на факсимилето е на f. 11 а.
17. 1877. Jacobi (H.). Art.. ‘Gnosis,’ in Herzog’s Theolog. Real Еncyclopädie
(Leipzig). 2nd ed., 1888; Translation (New York), 1882, 1883.
J. вярва в офитския произход.
18. 1887. King (C. W.). The Gnostics and their Remains, Ancient and Mediæval
(London); 2nd ed. The first ed. appeared in 1864, but oontains no reference to
P.S.
K. разглежда P.S. като най-ценната реликва на гностицизма. Освен
многото препратки, разпръснати из целия том, има преводи от Шварце на
страници 227-239, 242-244, 247-248, .255-269, 261-268, 282-292, 298-808,
59
341, 342, 358, 376. K. не се осмелява да изрази мнение нито за датата, нито
за автора.
19. 1887. Amélineau (E.). Essai sur le Gnosticisme égyptien, ses
Développements et son Origine égyptienne, in Annales du Musée Guimet (Paris),
xiv. See the third part for system of Valentinus and of P.S., pp. 166-322.
20. 1887. Lipsius (R. A.). Art. „Pistis Sophia”, in Smith and Wace’s Dict. of Christ.
Biog. (London), iv. 405-415.
Едно все още ценно изследване.
„Можем да се считаме за оправдано да причислим (заедно с Петерман и
Кьостлин) книгата Pistis Sophia към една от големите групи офитски
секти, въпреки че системата, която съдържа, не е (напълно) идентична
с никоя от другите познати ни офитски системи”.
От значение е предложението на L., че P.S. може косвено да бъде един от
източниците на манихейската религия. Във всеки случай:
„може да се приеме, че книгата Pistis Sophia е написана преди времето
на манихейската система и следователно преди 270 г. сл. Хр. Освен
това, тъй като системата, съдържаща се в нея, очевидно е по-нова от
другите известни ни офитски системи, ще трябва, заедно с Кьостлин, да
причислим състава му към първата половина на 3-ти век. (стр. 414b)”.
21. 1888. Hyvemat (H.). Album de Paléographie Copte (Paris-Rome). Pl. ii. is a
reproduction of a page of our Codex, showing the work of the second scribe. H.
dates it „about the end of the 6th cent.”, but without a word of justification for
this ascription.
22. 1889. Harnack (A.). Crit. of Amé1ineau's Essai (above, 19), in Theolog.
Literaturzeitung (Leipzig), viii. 199-211.
23. 1890. Amélineau (E.). Art. „Les Traités gnostiques d’Oxford: Étude critique”,
in the Revue de l’Histoire des Religions (Paris), xxi. no. 2. 178-260.
На практика това е въведението към неговата публикация на Текста и
превода на Кодекса на Брус (24, по-долу). В него A. излага резултатите от
„изследванията и проучванията, хипотезите и заключенията на седем
години” труд (стр. 4 отпечатък).
24a. 1891. Harnack (A.). Über das gnostische Buch Pistis-Sophia (Leipzig).
(Texte u. Untersuch. vii. 2.)
Едно изследване (144 стр.) от първостепенно значение, в което този висок
авторитет в историята и хронологията на ранно-християнската литература и
историята на развитието на догмата подлага съдържанието на латинската
версия на Шварце на внимателен анализ и дава 8-9 причини за поставяне на
P.S. през втората половина на 3 век. H. е ценен главно в своя анализ на
библейските препратки в P.S., особено на използваните от него от N.T.
(Новия Завет), и в оценката си за етапа на развитие на общите християнски
и католически елементи в P.S. H. смята, че Книга III трябва да се нарича
„Въпроси на Мария” (стр. 94, 108). Неизвестен на H., Ренан (Марк Аурел,
стр. 120) вече е застрашил предположението, че цялата книга P.S. може да
бъде идентична с Малките въпроси на Мария, споменати от Епифаний. Но Р.
показва (стр. 145), че няма пряко запознанство с темата. H. отнася P.S. към
„офитска” секта, но не и към „офитите” в по-тесния смисъл, тъй като тук,
60
както и навсякъде другаде, често при използването на името, не се откриват
признаци на поклонение на змията (стр. 110). Той отнася P.S. към секта,
близка до сирийската офитска група, която има издънки в Египет, и отваря
онези разследвания на изявленията на Епифаний, които Шмид е разгледал
по-подробно в своето издание на Codex Brucianus (по-долу, 28). Всъщност
тези двама учени са били в тясна връзка един с друг при работата си върху
P.S. относно нейния произход, дата и място.
Заключителната забележка на H. относно общия религиозен статус на P.S.
— тоест отношението й към ранната християнска и католическа религия, с
други думи мястото й в общата история на християнството — заслужава
внимание. Той пише (стр. 114):
„В това отношение P.S. е документ от първи ранг, тъй като ние не
притежаваме втора работа, която да извежда пред очите ни толкова
ясно предишната история, на католическия сакраментизъм. Това, с
което се срещаме тук, по-рязко изведено и с един удар сред гностиците
от края на трети век, беше постигнато от Католическата църква
мъчително и постепенно през следващия век. Този гностицизъм не е
бащата на католицизма, а по-скоро по-голям брат, който е спечелил
чрез нападение това, което по-малкият брат е постигнал впоследствие
сред хиляди несгоди”.
25. 1891. Schmidt (C.). Götting. Gelehrte Anzeigen (Göttingen), Nr.xvii. 640-
675.
Много вреден преглед на изданието на Амелино на Кодекса на Брус (по-
горе, 23).
26. 1891. Amélineau (E.). Art. „Le Papyrus Bruce: Réponse aux Göttingische
Gelehrte Anzeigen”, in Revue de l’Histoire des Religions (Paris), xxiv. no. 3. 376-
380.
Отговорът на Amélineau на критиката на Schmid.
27. 1892. Schmidt (C.). Götting. Gelehrte Anzeigen (Göttingen), Nr. 6. 201-202.
Дуплика на Schmid в отговор на Amélineau.
28. 1892. Schmidt (C.). Gnostiche Schriften in koptische Sprache aus dem Codex
Brucianus (Leipzig), 692 pp. (T. u. U. viii.)
Майсторското издание на S. напълно замества това на Амелино, който
работи върху обърканата купчина листа с копието на Woide, запазена в
Bodleian. Неговото малко проучване на оригинала установява, че хаосът
може преди всичко да бъде разделен на два напълно различни MSS. По-
голямото произведение е озаглавено „Книгата на Великия Логос според
Мистерията” (The Book of the Great Logos according to the Mystery).
Съдържанието естествено попада в две части, които S. нарича съответно
„Първата” и „Втората книга на Jeû (Йеоу)”. Системата е тясно свързана с тази
на P.S. сборникa. S. посвещава стр. 334-538 на проницателно изследване на
тази връзка, с което прави най-ценния принос за анализа на съдържанието
на P.S. Неговите трудове тук са на практика въведение в последващия му
превод на P.S. през 1905 г. (по-долу, 45). Сред много други от най-големите
стойности той ни дава подробно изследване на системата на P.S., което
замества старателните пионерски усилия на Кьостлин (1854). S. основателно
е на мнение, че P.S. е повече или по-малко щастлива компилация от други
61
произведения (стр. 318), както вече беше посочил Кьостлин (стр. 344). Той
изглежда малко се интересува от възможното възражение, че докато „Двете
книги на Йеоу”, споменати два пъти в P.S., за които се казва, че са
продиктувани на Енох от Исус преди Потопа и скрити, съдържанието на
първия документ от C.B. (Codex Brucianus) e разкритo от самия Исус на
учениците (стр. 343). Изявлението в P.S. е в съответствие с често срещаните
апокалиптични твърдения и във всеки случай сектата всъщност притежава
двете книги на Йеоу и съдържанието на C.B. I. е това, което трябва да
очакваме от препратките в P.S., докато тясната връзка между P.S. Книга IV.
и C.B. I.b е патент за най-случайния читател. Той е съгласен с Харнак
относно датата на P.S. — а именно втората половина на 3-ти век. за Книги I-
III, а няколко десетилетия по-рано за Книга IV. Следователно C.B. I. трябва
да бъде поставен в първата половина на 3-ти век. (стр. 540, 598).
C.B. II. е творба без заглавие, чието съдържание е ентусиазирало S. (стр.
34, 35). Явно е от по-ранна дата и затова S. тук предполага, че е около 160-
200 г. сл. Хр. (стр. 542); но впоследствие той е променил възгледа си към
днешна дата (вж. 47 по-долу). След задълбочено методично изследване, в
което по-специално подлага изказванията на Епифаний на проницателна
критика, S. смята, че всичко сочи, че най-вероятно северянците са сектата,
към която могат да бъдат отнесени писанията, съдържащи се в P.S. и C.B. I.,
(стр. 596). Той заключава, че C.B. II. може да бъде причислен към Sethian-
Archontics (стр. 659). Но целият въпрос се усложнява, когато става въпрос за
точни имена. Трябва да се отбележи, че в своите изследвания S. дава
принос, много уместен за изследването на предишните си трудове върху
озадачаващия проблем на гностиците на Плотин, в трактата си Stellung zum
Gnosticismus und kircklichen Christentum на Plotin (Лайпциг), 1900, 168 стр.
(T. u. UNF v. 4.). Има много критики към разхвърляната работа и възгледи на
Амелино по този том C.B.
29. 1892. Schmidt (C.). De Codice Bruciano seu de Libris gnosticis qui in Lingua
copitca extant Commentatio (Leipzig), Pars i., 30 pp.
Никоя друга част не е публикувана и в нея няма нищо, доколкото ми е
известно, което не се е появявало в по-големите произведения на S.
30. 1893. Crum (W. E.). Coptic Manuscripts brought from the Fayyum by W. M.
Flinders Petrie (London).
C. изглежда почти допуска копието на P.S. да е направено през 4-ти век.
(стр. 24).
31. 1893. Legge (G. F.). Art. „Some Heretic Gospels” in The Scottish Review
(London), xxii. 133-162.
стр. 134-157 са посветени на P.S., останалите - на документите от Кодекса
на Брус. Предтечите на L. (1915) дават по-зрелите му възгледи (виж по-долу,
57).
32. 1893. Harnack (A.). Geschichte der altchristlichen Literatur bis Eusebius
(Leipzig), I. i. 171 f.
Обобщено описание на съдържанието на P.S. и кодекса на Брус от важното
му изследване, Über d. gnost. Buch P.S. (по-горе, 24а), въз основа на
латинската версия на Шварце (Schwartze).
62
33. 1894. Preuschen (E.). Rev. of Schmidt’s Gnostiche Schriften in k. S. aus d.
Cod. Bruc. (1892), in Theolog. Literatur zeitung (Leipzig), Nr. vii.183-187.
Основната критика на P. е, че S. греши с идентифицирането на двете
части на първия трактат на Кодекса на Брус с „The Books of Yew”, споменати
в P.S.
34. 1894. Schmidt (C.). „Die in dem koptisch-gnostischen Codex Brucianus
enthaltenen „Beide Bûcher Jeû” in ihrem Verhältnis zu der Pists Sophia”, in
Zeitschr. f. wissen schaft. Theolog. (Leipzig), xxxvii. 555-585.
S. отговаря на критиката на P.
35. 1895. Amélineau (B.) Pistis-Sophia, Ouvrage gnostique de Valentin, traduit
du copte en français, avec une Introduction (Paris), xxxii + 204 pp.
A. силно се застъпва за Валентинския произход на трактата и се обляга
почти изключително на египетския произход на идеите. Тези възгледи бяха
остро критикувани, особено от Шмид. Самият МС, обаче, А. поставя много
късно, като пише на страница xi от своето въведение следното:
„След разглеждане на огромните грешки, които писарят е допуснал, не
мога да причисля MS, който е запазил за нас Pistis-Sophia, към дата по-
назад от IX или X век, и това също е минимумът. За това имам няколко
причини.
Първо, MS е написан върху пергамент, а пергаментът почти не е бил
използван в Египет преди шести или седми век.
Второ, писмеността, която е унциална, макар и проходима в първите
страници на MS, става ужасна в голям брой листа, когато ръката на
писаря е уморена; вече не е красивото писане на египетските
книжовници от великите периоди, а отпуснато, непоследователно, почти
кръгло и забързано.
Трето, грешките в правописа при използването на гръцки думи
очевидно показват, че писарят е принадлежал към период, когато
гръцкият език вече почти не е бил известен”.
В бележка под линия Амелино казва, че е напълно наясно, че това негово
мнение ще „вдигне буря” и моли за спиране на решението, докато не
публикува по-обширно причините си, особено по отношение на късното
използване на пергамента. Бурята се разрази и никой не прие аргументите
на А. Освен всичко друго, той пропусна да забележи, че на първо място
Кодексът на Askew е дело на двама писари, а не на един, и че различните
части от тяхната обща задача могат да бъдат безспорно възложени на всеки.
Аргументът за пергамента никога не е видял бял свят, доколкото ми е
известно.
36. 1896. Mead (G. R. S.). Pistis Sophia: A Gnostic Gospel (with extracts from
the Books of the Saviour appended), originally translated from Greek into Coptic,
and now for the first time Englished from Schwartze’s Latin Version of the only
known Coptic MS. and checked by Amélineau’s French Version (London).
Първо издание на настоящата работа
37. 1898. Schmidt (C.). Götting. Gelehrte Anzeigen (Göttingen), Nr. vi.436-444.
Силно критичен преглед на Въведението на Амелино в неговият превод на
P.S. (по-горе, 35).
63
38. 1899. Crum (W. E.). Egyptian Exloration Fund, Archæological Reports,
1897/1898 (London), p. 62.
Описание на MS на P.S., което обаче е подобрено по-долу (46).
39. 1900. Mead (G. R. S.). Fragments of a Faith Forgotten: Some Short Sketches
among the Gnostics (London), 1st ed. (2nd ed. 1906), „The Gnosis according to
its Friends”. pp. 451-602.
Съдържа: „Кодексите на Аскю и Брус” (стр. 453-458); „Резюме на
съдържанието на така наречения трактат Pistis Sophia” (стр. 459-506);
„Резюме на откъсите от Книгите на Спасителя” (стр. 507-517); „Избрано от
неозаглавения Апокалипсис на Codex Brucianus” (стр. 547-566); „Бележки
относно съдържанието на кодексите на Брус и Аскю” (стр. 567-578);
„Кодексът на Ахмим” [сега наричан Берлински кодекс] (стр. 579-592).
40. 1901. Rahlfs (A.). Die Berliner Handschrift des sahidischen Psalters (Berlin).
Abhandl. d. königl. Gesellschaft d. Wissen schaft zu Göttingen. Philol. hist. K.
N.F. Bd. iv. Nr. 4.
На стр. 7 R. обръща внимание на забележителна разлика във версиите на
псалмите, цитирани в P.S. Докато цитатите в стр. 53-82 и 111-181 (Schw.-
Pet. ed.) се различават сравнително малко от обичайната сахидска версия,
тези в стр. 86-110 са толкова напълно различни, че трябва да са независим
превод от гръцки. Ако това е така, ние сме изправени пред високата
вероятност Покаянията 8-13 да са по-късно допълнение и че по този начин
първоначално е имало само 7 Покаяния. Ако тази хипотеза е валидна, тя е от
голямо значение за вътрешния анализ на литературата. Възгледът на R. е
критикуван от Рендел Хемс (по-долу, 60).
41. 1901. Liechtenhan (R.). „Untersuchungen zur koptisch-gnostichen Literatur”,
in Zeitschr. f. wissenschaft. Theologie, Bd. xliv. H. ii. 236-253.
В своя анализ на състава на P.S., L. въвежда нещо ново. Той смята, че стр.
128 (гл. 64)-175 (края на гл. 80), след тринадесетте Покаяния, са по-късно
вмъкване в епизода на София и се отнася до началните редове на гл. 81
(„Това се случи след всичко това”) като свързващ параграф на редактора.
По отношение на уместността на предложеното заглавие „Въпросите на
Мария” за Книга III, и на „Евангелието на Филип” (P.S. гл. 42) като възможно
заглавие за Книги I и II. — той се опитва да преодолее трудността, че тези
две заглавия са споменати от Епифаний сред книгите на група секти, на
които Църковният отец приписва най-мръсните, богохулни и неприлични
обреди, в следното предположение (стр. 242):
„Една гностическа секта в Египет притежаваше богата, апокалиптична
литература, сред която можеше да се намери Евангелие от Филип и
въпросите на Мария. Тази секта беше разделена на аскети и либертинци
и всяка група работеше над свещената литература, която беше стигнала
до тях”.
Епифаний (Hær. xxvi.) се сдоби с либертинската редакция; азо-етичното е
запазено за нас в P.S., Книги I-III. Книга IV е по-ранна работа. За „Книгите
на Йеоу”, споменати в P.S., се казва, че са били дадени на Енох (за да ги
скрие); съответно, подобно на Preusohen, той смята, че това не може да бъде
трактатът на Bruce Codex, на който Шмид е присвоил това заглавие, защото
последното е разкрито на учениците (стр. 251).
64
42. 1904. Harnack (A.). Die Chronologie der altchristlichen Literatur (Leipzig), II.
ii. 193-195, „Die Pistis Sophia und die in Papyrus Brucianus Sæc. V. vel. V 1.
enthaltenen gnostischen Schriften”.
H. повтаря, от подробното си проучване (по-горе, 24 а), мотивите си за
отнасяне на съдържанието на P.S. Книги I-III към втората половина на 3
век. Той казва, че окончателното мнение на Лихтенхан (по-горе, 41) относно
проблема „Въпросите на Мария” не е далеч от неговото собствено виждане.
Не е посочено защо H. причислява трактатите от Кодекса на Брус към 5-ти
или 6-ти век.
43. 1904. Liechtenhan (R.). Art. „Ophiten”, in Schaff-Herzog’s Real encycl. f.
protest. Theologie, 3rd ed., vol. xiv.
L. (стр. 405) причислява P.S. към десетина секти, които той събира под
твърде общото заглавие „офити”. (Съкратена форма на горното се появява в
The New Schaff-Herzog Encyclopædia of Religious Knowledge (New York), 1910,
vo!. viii.)
44. 1904. Granger (F.). Art. „The Poemandres of Hermes Trismegistus”, in The
Journal of Theological Studies (London), v. 395-412.
G. (стр. 401) поставя под въпрос дали P.S. е превод от гръцки; но
единствената причина, поради която той подкрепя, е опасното твърдение,
че:
„Египетските гностически писания от трети век показват същите
качества на стил като коптските биографии и апокалипсиси от
четвърти и следващите векове”.
45. 1905. Schmidt (C.). Koptisch-gnostische Schriften. Bd. I. Die Pistis Sophia.
Die beiden Bücher des Jeû. Unbekanntes altgnostiches Werk (Leipzig), xxvii +
410 pp.
Bd. II съдържа трите непубликувани произведения на Берлинския кодекс,
озаглавени: (1) Евангелието на Мария; (2) Апокрифонът на Йоан; (3)
Мъдростта на Исус Христос. (Вижте моите Fragments of a Faith Forgotten, 2nd
ed., London, 1906, pp. 579-592, за обобщение на известието на Шмид за
Кодекса, публикувано в Sitzungsber. der Königl. Preuss. Akdemie d.
Wissensch., Берлин, 1896, стр. 839 ff., озаглавен „Ein vorirenaeisches
gnostisches Original-werk in koptischer Sprache”.)
Този дългоочакван втори том все още не е видял бял свят. Съдържанието е
с голяма стойност, тъй като Апокрифонът на Йоан, в оригиналната си гръцка
форма, лежи пред Ириней, а в допълнение към бележка на Шмид, Харнак се
осмелява да запита: Може ли Мъдростта (София) на Исус Христос да бъде
вероятно изгубеното известно писание на Валентин със същото заглавие?
Във въведението (стр. ix-xviii) S. обобщава резултатите от предишните си
проучвания. Преводът на P.S. заема с. 1-254 и заслужава най-висока оценка.
46. 1905. Crum (W. E.). Catalogue of the Coptic MSS. in the British Museum
(London), p. 173.
Официалното описание на B.M. на the Askew Codex.
47. 1907. Schmidt (C.). Art. „Irenäus und seine Quelle in Adv. Hær. I.29”, in
Philotesia. Paul Kleinert su, LXX. Geburtstag dargebracht von Adolf Harnack,
u.s.w., pp. 317-336.
65
Това е много важно изследване, в което S. отново разглежда Апокрифона
на Йоан в непубликувания коптски гностически Берлински кодекс, на който
той вече се е спрял специално, съобщавайки за първи път съдържанието на
Кодекса на Пруската академия през 1896 г. Гръцкият оригинал е ранен и
копие от него е лежало пред Ириней. По този начин ние сме в състояние да
оценим естеството на методите на Църковния Отец при цитирането,
обобщаването и очевидно ненадеждната аргументация. S. определено
приписва този специален документ на батианския кръг в Египет и
приближава неговата еонология в тясна връзка с идеите на Валентин. Той не
казва нищо, за съжаление, как този документ и другите два от Кодекса – а
именно Евангелието на Мария и Мъдростта на Исус Христос – са по линията
на произход на доктрините на P.S. Без съмнение той запазва своето
третиране на темата за своето дългоочаквано издание на целия Берлински
кодекс, което за първи път ще ни даде познания от първа ръка за
гностицизма от втори век и, съдейки по това, което младият S. вече ни
разкри, ще хвърлят брилянтна светлина върху някои от най-озадачаващите
неизвестности в историята на развитието на гностическата доктрина.
48. 1907. Bousset (W.). Hauptprobleme der Gnosis (Göttingen), 398 pp.
Това изследване е с най-голяма стойност от сравнителна гледна точка.
Въпреки че Липсий (по-горе, 20) вече беше обърнал внимание на въпроса, B.
отива по-далеч, като показва в детайли тясната връзка между някои основни
представи на манихейската религия и някои характеристики на P.S., докато
Шмид (1892, стр. 375, 404, 417, 564) преди това обръщаше внимание само
на изолирани паралели. При работа със системата на P.S. (стр. 346-350) B.
пише:
„Не може да има никакво съмнение относно връзката между двете
системи. Единственият възможен въпрос, който остава повод за
дискусия, е дали P.S. и II книга на Йеоу са в пряка зависимост от
манихейската система или дали в основата на двете системи лежи общ
източник. Последното ми се струва времево като по-вероятната
хипотеза. Много от сродните идеи се появяват в P.S. в техния по-
оригинален и по-чист вид - (напр.) фигурата на Девата на Светлината в
P.S. има значение и голяма важност, докато в манихейската система тя
е сенчеста форма до третия пратеник. Ако последното предположение
се окаже вярно, Мани би имал много по-малко право на претенции за
оригиналност на своята система, отколкото както изглеждаше досега
като оазис”.
49. 1909. Rendel Harris (J.). The Odes and Psalms of Solomon, now first
published from the Syriac Version (Cambridge). The editio princeps of the now
recovered 42 Odes; previously only the five in the P.S. were known.
R. H. посвещава стр. 16-35 на разглеждане на използването на одите в
P.S. На стр. 35 той пише:
„Pistis Sophia, в която са вградени одите, датира от третото столетие, а
авторът на Pistis е имал, както показахме, одите обвързани със своя
каноничен псалтир; по времето, за което се намеква, не е имало коптска
[тебаска] Библия, от която да са направени екстракциите; така че можем да
сме сигурни, че одите са взети от гръцка Библия и с почти еднаква
сигурност, че самата Pistis Sophia е гръцка книга”.
За промяна на мнението на R. H. виж по-долу, 60.
66
50. 1909. Arendzen (J. P.). Art. „Gnosticism”, in The Catholic Encyclopædia (New
York), vol. vi.
P. S. е разгледана обобщено и неадекватно на стр. 600
51. 1910. Bousset (W.). Art. „Gnosticism”, in Encyclopædia Britannica (London),
11th ed.
B., следвайки преобладаващия германски възглед, слага П.С. до 2-ра
половина на 3-ти век; той обаче смята, че и двата трактата на Кодекса на
Брус са по-късни от P.S., но не аргументира този важен въпрос.
52. 1912. Bousset (W.). Arts. „Gnosis” and „Gnostiker”, in Paulys Real-
Encyklopädie der classischen Altertumswissenshaft (ed. Wissowa-Kroll, Berlin).
Тук, в § 10, B. отнася до P.S. и C.B. (Codex Brucianus) като принадлежащи
към периода, когато гностицизмът е излязъл от контрол и вилнее („Die
Verwilderung der Gnosis”). Той обаче не повтаря мнението си за по-късната
дата на C.B. и казва, че есхатологията на P.S. силно напомня на Валентински
спекулации.
53. 1912. Worrell (W. H.). Art. „The Odes of Solomon and the Pistis Sophia”, in
The Journal of Theological Studies (London), xiii. 29-46.
Интересно проучване. Дава преводи на петте оди от коптски и сирийски
език и изглежда обвинява Р. Харис, че използва латинската версия на
Шварце вместо по-модерното изобразяване на Шмид в своите цитати от P.S.
54. 1913. Scott (E. F.). Art. „Gnosticism”, in Hastings’ Encycl. of Relig. and Ethics
(Edinburgh), vi. 231-242.
„Не може да има съмнение, че коптските писания (Pistis Sophia и др.)
представят разновидност на Barbelo-Gnosis...P.S. е написана в Египет в
края на 3 век” (стр. 239a,241b).
Това в никакъв случай не е сигурно; трябва да изчакаме пълния превод и
коментар на Шмид върху „Апокрифонът на Йоан”, преди да може да се стигне
до някакво определено заключение.
55. 1913. De Faye (E.). Gnostiques et Gnosticisme: Etude critique des
Documents du Gnosticisme chrétien aux IIe et IIIe Siècles (Paris). Pt. iii. „Écrits
gnostiques en Langue copte”, pp. 247-311.
D.F. се съгласява с Харнак и Шмид по отношение на най-вероятната дата:
2-та половина на 3-ти век. (стр. 254). Той смята, че Книга III са изгубените
„Малки въпроси на Мария”, предпочитайки Харнак срещу Шмид, когото той
обвинява (стр. 266) за изоставянето на този възглед във въведението (стр.
xviii) към неговия превод (по-горе, 45), след като го е възприел за първи път
в по-ранната си работа . Той смята, че Шмид е изложил аргументите си за
двете книги на Йеоу срещу резервите на Preuschen и Liechtenhan (стр. 291).
D. F. е категорично против хипотезата за Валентински произход (стр. 251);
той също е много критичен към общата офитска теория (стр. 327) и към
специалната Северианска теория на Шмид (стр. 355). Той няма точен
собствен възглед за произхода; но, в съответствие с общата си теза, която би
направила повечето, ако не всички, анонимни и псевдонимни системи по-
късни и изродени форми на по-метафизичните възгледи на Василид,
Валентин и Маркион, той се задоволява да постави P.S. в по-късен период на
компилиране. Неговият общ метафизичен тест едва ли може да се каже, че е
67
исторически критерий. Метафизиката не е на първо място; Философстването
е вторичен етап и това със сигурност е така в общото развитие на гнозиса,
което започва в силно митологичен и апокалиптичен кръг от идеи.
56. 1913. Scott-Monorieff (P. D.). Paganism and Christianity in Egypt
(Cambridge), pp. 148-182, ch. vii., „Some Aspeots of Gnosticism: Pistis Sophia”.
След преглед на съдържанието и литературата по отношение на мястото
на произход авторът пише (стр. 175):
„Но ако е от сирийски произход, схемата издава тук-там белези на
египетско влияние и фактът, че произведението е било достатъчно
важно да бъде преведено на роден език, показва без съмнение, че
сектата, която го е вдъхновила, е египетски клон, който живее в
Египет”.
Това, разбира се, като цяло е очевидно. S.-M. смята обаче, че въпросът за
превода може да бъде твърде напрегнат. Без да се опитва да оправдае
мнението си, той твърди, че
„коптският текст е най-рано произведение от пети век, когато
гностицизмът бързо отмира и може да се практикува само тайно”.
Със сигурност авторът тук бърка вероятната дата на копието на Askew
Codex с въпроса за датата на оригинала?
57. 1915. Legge (G. F.). Forerunners and Rivals of Christianity: Being Studies in
Religious History from 330 B.C. to 330 A.D. (Cambridge), 2 vols., ii. 134-202, ch.
x., „The System of the Pistis Sophia and its Related Texts”.;
Книги I-II предполагат вяра в система, наподобяваща тези на офитите и
на Валентин (стр. 135). Книги III-IV са вероятно маркозиански по произход
(стр. 173), във всеки случай по-късно (!) от Книги I-II (стр. 184). В това L.
частично съживява отхвърлената теория на Бунзен (по-горе, 11). Той приема
превод от гръцки оригинал и продължава (стр. 177):
"Ние трябва . . . да потърсим автор, който, макар и египтянин и
запознат с местната египетска религия, естествено би писал на гръцки;
и като цяло няма никой, който да изпълнява тези изисквания така
добре, както самият Валентин. Фактът, че авторът никога не цитира
Евангелието от св. Йоан, показва, че това не е дошло до него”.
Критиката на L. (стр. 161 е.) на паралелите на Харнак от това Евангелие
(по-горе, 24а) обаче не ми изглежда задоволителна. Първият коментар на
Четвъртото Евангелие е направен от Валентин. Възгледът на L. за
авторството на P.S. възражда хипотезата на Валентин в най-радикалната й
форма. Двете книги от Кодекса на Брус, които Шмид нарича „Книгите на
Йеоу”, не са книгите, посочени в P.S. „което следователно остава основен
документ”. (стр. 194).
58. 1918. Moffat (J.). Art. „Pistis Sophia”, in Hastings’ Encycl. of Relig.and Ethics
(Edinburgh), x. 45-48.
Това е полезно, макар и кратко, обобщение на съдържанието и предишни
мнения. М. заема умерена позиция, когато казва това, въпреки че P.S.
трябва да бъде причислен към някои гностически кръгове в Египет, неговият
особен тип гностицизъм не може да бъде идентифициран. Той смята обаче
като цяло, че появата на името Барбело приписва нашето съчетание „на
68
някои кръгове, повече или по-малко свързани с благочестивите теософи от
2-ри век. които познаваме като офити колективно и като николаити,
симониани и барбело-гностици конкретно”. H. смята, че Книгите на Йеоу,
споменати в P.S., едва ли могат да бъдат книгите от C.B.I.
59. 1919. Schmidt (C.). Gesphräche Jesu mit seinen Jüngern nach der
Auferstehung. Ein katholisch-apostolisches Sendschrieben des 2. Jahrhunderts
nach einem koptischen Papyrus des Institut de la Mission Archéolog. Française au
Caire, unter Mitarbeit von Herrn Pierre Lacau . . . General Director d. Ägpt. Mus .
Übersetzung des äthiopischen Texts von Dr Isaak Wajnberg (Leipzig). (T. u. U.
Bd. xliii.)
Външната форма на този интересен и важен документ е послание,
наподобяващо това на католическите послания на N.T. (Новия Завет). Но
отвътре тя преминава във формата на апокалипсис, а също и на беседи
между Исус и неговите ученици след Възкресението. Тази последна
характеристика иначе не се среща в католическите документи; това е
гностическа особеност, за която P.S. е класически пример, като другите
случаи са това, което Шмид нарича „Двете книги на Йеоу” от Кодекса на
Брус и от Евангелието на Мария и от Мъдростта на Исус Христос от
Берлинския кодекс. Въпросите на Мария, Големите и Малките, на
„Гностиците” на Епифаний също са от този след-възкресенски тип беседи
(стр. 206). S. не обсъжда повторно въпроса за датата на P.S. в светлината на
тази нова находка, но очевидно е от значение, като се има предвид, че по
отношение на новия документ той заключава стр. 402):
“Epistola Apostolorum е написана от представител на Католическата
църква с намерението да атакува гностичните ереси, особено
докетизма. Страната на произход е Мала Азия, а датата е втората
половина на II век, по-точно 160-170 г”.
60. 1920. Rendel Harris (J.) and Mingana (A.). The Odes and Psalms of Solomon,
re-edited for the Governors of the John Rylands Library (Manchester), 2 vols.
Text, 1912; Tr. and Notes, 1920.
Тук R. H. изцяло променя възгледа си, че P.S. е превод от гръцки. Сега той
мисли, че (стр. 117):
„Освен ако... P.S. е заменила сахидската версия [на Библията] с някаква
друга версия, която е лежала пред автора, от която той е избегнал проблема
да направи нов превод, съществува силно презумпция, че P.S. е истинска
коптска книга, а не превеждане на някакъв друг труд (гръцки или сирийски)
на коптски”.
Той отхвърля (стр. 183) теорията на Worrell (по-горе, 53) за книга с
гностични химни и псалми и критикува (стр. 186 е.) откритието на Rahlf на
две версии на псалмите (по-горе, 40). Съответно той се противопоставя на
общия възглед за превода от гръцки и предполага (стр. 186), че въпросът се
нуждае от допълнително изясняване. Не може обаче да се каже, че
аргументът му е по някакъв начин убедителен. Що се отнася до самите Оди
на Соломон, които създадоха толкова обширна и поучителна литература след
публикуването на първото издание, техният щастлив откривател и способен
редактор, преглеждайки целия въпрос, смята, че не можем да сгрешим, ако
заключим, че те са написани в Антиохия през 1 век (стр. 69).
69
РАЗДЕЛ I
ПЪРВА КНИГА
ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСУС
Глава 1
Какво не беше казал Исус на учениците Си
<Досега Исус беше научил учениците Си само до региона на Първата

Мистерия>
Когато Исус възкръсна от мъртвите, Той прекара единадесет години,
разговаряйки с учениците Си и наставлявайки ги само до областите на
Първата Заповед и до областите на Първата Мистерия, която е отвътре
Завесата, в рамките на Първата Заповед, която е Двадесет и четвъртата
Мистерия отвъд и под тези [двадесет и четири], които са във Второто
пространство на Първата Мистерия, която е преди всички мистерии, – Отец
във формата на гълъб.
<Какво заобикаля Първата Мистерия>

И Исус каза на учениците Си: „Аз излязох от тази Първа Мистерия, която е
Последната Мистерия,това е Двадесет и четвъртата Мистерия?”
И Неговите ученици не знаеха, нито разбираха, че нещо съществува в тази
Мистерия; но те мислеха за тази Мистерия, че тя е главата на Вселената и
главата на всичко съществуващо; и те мислеха, че това е завършека на
всички завършеци, защото Исус им беше казал относно тази Мистерия, че тя
заобикаля Първата Заповед и Петте Отпечатъци, и Великата Светлина, и
Петте Помощници, и цялата Съкровищница на Светлината.
<Регионите на Великия Невидим>

И освен това Исус не беше казал на учениците Си за пълното разширяване
на всички региони на Великия Невидим и на Трите тройни сили, и на
двадесет и четирите Невидими, и на всичките им региони и на техните еони
и на техните порядки, как са разширени – тези, които са еманации на
великите Невидими – и техните непородени, и техните само-породени, и
техните породени и техните светло-дарители, и техните несдвоени, и техните
владетели, и техните власти, и техните господари, и техните архангели, и
техните ангели, и техните декани (период от 10 дни (градуса) -1/36 от кръга
(360 дни или градуси) или 1/3 от зодиакалния знак - 12 зодиакални знаци по
30 градуса – бел.прев.), и техните слуги и всички домове на техните сфери,
и всички порядки на всяка една от тях.
70
<Съкровищницата на Светлината>
И Исус не беше казал на учениците Си за пълното разширяване на
еманациите на Съкровищницата, нито за техните заповеди, как се
разширяват; нито пък им беше казал за техните Спасители, според
заповедта на всеки, как са; нито пък им беше казал каква охрана има на
всяка [порта] на Съкровищницата на Светлината; нито им беше казал за
региона на Спасителите-Близнаци, който е Детето на Детето; нито им беше
казал за регионите на Тримата Амен, в кои региони са разширени; нито пък
им беше казал в кой регион са разширени Петте Дървета; нито що се отнася
до Седемте Амен - това са Седемте Гласа, - какъв е техният регион и как се
разширяват.
<Светлинният свят>
И Исус не беше казал на учениците Си от какъв тип са Петимата
Помощници, нито в коя област са доведени; нито им беше казал как
Великата Светлина се е разширила, нито в каква област е била донесена;
нито им беше казал за тяхното разширяване и за това как са подредени
техните региони.
Поради тази причина те не знаеха, че има и други региони в рамките на
тази Мистерия.
И Той не беше казал на учениците Си: „Излязох от такива и такива
области, докато не влязох в тази Мистерия и докато излязох от нея”; но като
ги поучаваше, Той им беше казал (само-бел.прев.): „Аз излязох от тази
Мистерия.”
Поради тази причина тогава те мислеха за тази Мистерия, че тя е
завършека на завършеците и че е главата на Вселената и че е пълната
Пълнота. Защото Исус беше казал на учениците Си: „Тази Мистерия обгръща
онази Вселена, за която ви говорих от деня, когато се срещнах с вас, до
днес.” Поради тази причина тогава учениците смятаха, че в тази Мистерия
няма нищо (друго – бел.прев).
Глава 2
Слизането на светлинната дреха над Исус
<Исус и учениците Му седят на Елеонската планина>

Когато учениците седяха заедно на Елеонската планина, говореха за тези
думи и се радваха с голяма радост, и възрадвайки се си казваха един на
друг: „Благословени сме ние пред всички човеци, които са на земята, защото
Спасителят ни разкри това и ние получихме Пълнотата и пълния завършек”,
– казаха си това един на друг, докато Исус седеше малко отдалечен от тях.
<Голяма светлинна сила слиза над Исус>

И в петнадесетия ден на луната, в месеца Тиби, в деня, когато луната
става пълна, когато слънцето изгряваше, зад него излезе голяма светлинна
сила, светеща сияйно, и нямаше мярка за светлината, излъчвана от нея.
71
Защото излезе от Светлината на светлините и излезе от Последната
Мистерия, която е Двадесета и четвъртата Мистерия, отвътре навън, от тези,
които са в порядките на Второто Пространство на Първата Мистерия.
И тази светлинна сила слезе над Исус и Го заобиколи изцяло, докато Той
седеше, отдалечен от учениците Си, и Той засия изключително силно, и
нямаше мярка за светлината, която беше върху Него.
<Светлината Го заобикаля отвсякъде>

И учениците не виждаха Исус поради голямата светлина, всред която Той
беше, или която беше около Него; защото очите им бяха заслепени от
голямата светлина, всред която беше Той. Но те видяха само светлина, която
излъчваше много светлинни лъчи. И светлинните лъчи не бяха еднакви, но
светлината беше от разнороден вид, и беше от различни типове, отдолу
нагоре, един от друг по-превъзходни, в една голяма неизмерима слава на
светлината; тя се простираше от изпод земята чак до небето — И когато
учениците видяха тази светлина, изпаднаха в голям страх и силно вълнение.
Глава 3
Възнесението на Исус на небето
<Исус се възнася на небето>

Когато тази светлинна сила слезе над Исус, тя постепенно Го заобиколи
изцяло. Тогава Исус се издигна и се възнесе във Висините, сияейки
изключително с неизмерима светлина. И учениците гледаха след Него и
никой от тях не проговори, докато Той не стигна до небето; но всички
запазиха дълбоко мълчание. Това се случи в петнадесетия ден на луната, в
деня, когато луната става пълна, в месец Тиби.
<Объркването на силите и голямото земетресение>

Когато Исус стигна до небето, след три часа, всички Небесни сили
изпаднаха във възбуда и всички се задвижиха една срещу друга, те и
всичките им еони, и всичките им региони, и всичките им заповеди, и цялата
земя беше развълнувана и всички, които живееха на нея. И всички хора,
които бяха по света, изпаднаха в смут, както и учениците, и всички мислеха:
Може би светът ще се свие (като свитък - препратка за края на света-
бел.прев.). И всички Небесни сили не преставаха да се вълнуват, те и целият
свят, и всички се движеха един срещу друг от третия час на петнадесетия
ден на луната (в месеца–бел.прев.) Тиби до деветия час на следващия ден. И
всички ангели и техните архангели, и всички сили на височината, всички
пееха хвалебствия към вътрешността на Вътрешното, така че целият свят да
чуе гласовете им, без да спират до деветия час на следващия ден.
72
Глава 4
Исус се завръща облечен с още повече слава
<Исус слиза отново>

А учениците седяха един до друг от страх и бяха изключително смутени и
уплашени от голямото земетресение, което стана, и заплакаха заедно,
казвайки: „Какво е това? Може би Спасителят ще унищожи всички региони?”
Като казаха така, те заплакаха заедно. Докато казваха това и плачеха
заедно, на деветия час на следващия ден, Небесата се отвориха и те видяха
Исус да слиза, сияещ изключително силно, и нямаше мярка за светлината
Му, всред която Той се намираше.
<Естеството на Неговата слава>

Защото Той сияеше още по-силно, отколкото в часа, когато Се беше
възнесъл на Небесата, така че хората по света не можеха да опишат
светлината, която беше върху Него; и излъчваше светлинни лъчи в голямо
изобилие, и нямаше мярка за лъчите му, и светлината му не беше еднаква,
но беше от разнороден вид и от разнороден тип, като някои [лъчи] бяха по-
превъзходни от други... ; но всички лъчи светеха заедно. Беше светлина от
троен вид и единият [вид] беше по-превъзходен от другия... Вторият вид,
който беше в средата, беше по-превъзходен от първия, който беше отдолу, а
третият, който беше над всички тях, беше по-превъзходен и от двата, които
бяха отдолу. И първата слава, която беше поставена под всички тях, беше
като светлината, която беше дошла над Исус, преди да се възнесе в Небесата
и приличаше само на себе си в своята светлина. И трите светлинни режима
бяха от различни видове светлина и бяха от различни типове, като единият
беше по-превъзходен от другия...
Глава 5
Смут сред учениците на Исус
<Исус се обръща към учениците Си>

И тогава, когато учениците видяха това, се уплашиха много и се смутиха.
Тогава Исус, състрадателният и милосърдният, като видя учениците Си, че
се вълнуват силно, заговори с тях, като каза: „Бъдете смели (Дерзайте!). Аз
Съм, не бойте се.”
Когато учениците чуха това слово, казаха: „Господи, ако Си Ти, прибери
Твоята светлинна слава в Себе Си, за да можем да устоим; иначе очите ни са
заслепени и ние сме много смутени, и целият свят също се вълнува от
голямата светлина, която е около Теб.”
73
Глава 6
Явяването на Исус и обещанието Му
<Исус оттегля славата Си към Себе Си>

Тогава Исус привлече към Себе Си славата на Своята светлина; и тогава
всички ученици се осмелиха и пристъпиха към Исус, паднаха всички заедно,
поклониха Му се, радвайки се с голяма радост, и Му казаха: „Рави, къде
беше отишъл или какво беше служението, за което беше отишъл, и за какво
бяха всички тези обърквания и всички земетресения, които се случиха?”
<Исус обещава да им изяви всички неща>

Тогава Исус, състрадателният, им каза: „Радвайте се и ликувайте от сега
нататък, защото отидох в областите, от които бях излязъл. От този ден
нататък ще говоря с вас открито, от началото на Истината до Нейното
завършване; и ще разговарям с вас ясно, без притчи. От този час нататък
няма да скрия от вас нищо от [мистериите] на Височината и от тези в
областта на Истината. Защото ми е дадена власт чрез Неизразимото и чрез
Първата Мистерия на всички мистерии да говоря с вас, от Началото до
Пълнотата, както отвътре навън, така и отвън навътре. И така, слушайте, за
да ви кажа всичко.
Глава 7
Кой изпрати светлинната дреха на Исус
<Как дрехата на светлината беше изпратена на Исус>

Когато седях малко встрани от вас на Елеонската планина и размишлявах,
че заповедта на служението, заради което бях изпратен, е вече изпълнена и
че Последната Мистерия, Двадесет и четвъртата Мистерия отвътре навън —
от тези, които са във Второто Пространство на Първата Мистерия, в
заповедите на това пространство — все още не ми беше изпратила моето
облекло, което бях оставил в нея, докато времето не се изпълни. Мислейки
за това, Аз седях на Елеонския хълм, малко отдалечен от вас. И тогава,
когато слънцето изгря на изток, чрез заповедта на Първата Мистерия,
съществувала от самото начало, поради която е възникнала Вселената, от
Която и Аз Съм излязъл сега, а не във времето преди моето разпъване на
кръст, но сега — чрез заповедта на тази (Първа-бел.прев.) Мистерия
трябваше да ми бъде изпратена Моята Светлинна дреха, която Ми беше
дадена от самото начало и която бях оставил в Последната Мистерия, това е
Двадесет и Четвъртата Мистерия отвътре навън – от тези, които са в
заповедите на Второто Пространство на Първата Мистерия. Аз бях оставил
дрехата Си в Последната (24-та-бел.прев.) Мистерия, докато изтече времето,
за да я облека, и да започна да разговарям с човешката раса и да им
разкрия всичко от началото на Истината до нейното завършване и да
беседвам с тях от вътрешността на Вътрешното до външността на Външното и
от външността на Външното до вътрешността на Вътрешното.
74
<За произхода на учениците и тяхното въплъщение>
Радвайте се сега и ликувайте и се възрадвайте все повече и повече,
защото първо на вас е дадено да говоря от началото на Истината до нейното
завършване. По тази причина ви избрах наистина от самото начало чрез
Първата Мистерия. Радвайте се сега и ликувайте, защото, когато тръгнах към
света, донесох със Себе Си дванадесет сили, както ви казах от самото
начало, които взех от дванадесетте спасители на Съкровищницата на
Светлината, според заповедта на Първата Мистерия. Когато дойдох на света
ги хвърлих в утробата на вашите майки, и това са тези (сили-бел.прев.),
които днес са във вашите тела. Защото тези сили са ви дадени пред целия
свят, защото вие сте тези, които ще спасите целия свят, и за да можете да
понесете заплахата на владетелите на света и болките на света, и неговите
опасности, и всичките му гонения, които владетелите от височините ще
направят да дойдат върху вас. Защото много пъти съм ви казвал, че изведох
силата във вас от дванадесетте спасители, които са в Съкровищницата на
Светлината. По тази причина наистина ви казах от самото начало, че не сте
от света. Аз също не Съм от него. Защото всички хора, които са в света, са
получили душите си от [властта на] владетелите на еоните. Но силата, която
е във вас, е от Мен; вашите души принадлежат на Висините. Донесох
дванадесет сили от дванадесетте спасители от Съкровищницата на
Светлината, като ги извадих от частта на Моята сила, която първо получих. И
когато тръгнах към света, Аз дойдох в Средата при владетелите на Сферата и
имах формата на Гавраил, ангелът на еоните; и владетелите на еоните не ме
познаха, но мислеха, че съм ангелът Гавраил.
<За произхода на Йоан Кръстител и неговото въплъщение>

И когато влязох всред владетелите на еоните, погледнах надолу към света
на човечеството по заповед на Първата Мистерия. Намерих Елисавета,
майката на Йоан Кръстител, преди да го зачене, и посях в нея сила, която
получих от малкия Йеоу, Добрия, който е в Средата, за да може той (Йоан
Кръстител-бел.прев.) да провъзгласи пред Мен и да приготви пътя Ми, като
кръщава с вода за опрощение на греховете. И тази сила влезе в тялото на
Йоан.
<За това как Йоан Кръстител е бил Илия в предишен живот>

Нещо повече, вместо душата на владетелите, която той беше назначен да
приеме, намерих душата на пророк Илия в еоните на Сферата; и я взех оттам
като я донесох при Девата на Светлината, и тя я предаде на своите
приемници; те я донесоха в Сферата на владетелите и я хвърлиха в утробата
на Елисавета. И така, силата на малкия Йеоу, който е в Средата, и душата на
пророк Илия, те бяха вързани в тялото на Йоан Кръстител. По тази причина
вие в началото се съмнявахте, защото Йоан каза: „Не съм аз Христос, (нито
Илия)”, а вие ми казахте: „Това стои записано в писанието: Когато Христос
дойде, Илия първо трябва да дойде преди Него и да приготвя пътя Му”. Но
когато ми казахте това, Аз ви отговорих: „Илия наистина дойде и приготви
всичко, както е написано, но те постъпиха с него, както си искаха”. И когато
узнах, че не сте разбрали това, което ви говорих относно душата на Илия,
която е вързана в Йоан Кръстител, Аз ви казах ясно: „Ако искате да
приемете за Йоан Кръстител: той е Илия, за когото казах, че ще дойде”.”
75
Глава 8
Произходът на ИСУС и още за учениците Му
<За Неговото Собствено въплъщение чрез Мария>

И Исус продължи отново в беседата и каза: „След това, по заповед на
Първата Мистерия, погледнах надолу към света на човечеството и намерих
Мария, която се нарича „моя майка” според тялото на материята. Говорих с
нея в образа на Гавраил и когато тя погледна нагоре към мен, хвърлих в нея
първата сила, която получих от Барбело (Първата мисъл на Отец-виж
Апокрифон на Йоан-бел.прев.) – това е тялото, което нося във Висините. И
вместо душа, хвърлих в нея силата, която получих от великия Сабаот,
Добрият, който е в областта на Десницата.
<Повече за светлинната сила в учениците Му>

И дванадесетте сили на дванадесетте спасители от Съкровищницата на
Светлината, които бях получил от дванадесетте служители на Средата,
хвърлих в Сферата на владетелите. И деканите на владетелите и техните
слуги мислеха, че това са (отпадъци-бел.прев.) от душите на владетелите; и
слугите ги донесоха и ги вързаха в тялото на вашите майки. И когато
времето ви изтече, вие се родихте в света без душите на владетелите във
вас. И вие сте получили своя дял от силата, която последният Помощник е
вдъхнал в сместа, тази [сила], която е смесена с всички невидими и всички
владетели и всички еони, с една дума, която е смесена със света на хаоса,
което е Сместа. Тази [сила], която от самото начало изведох от Себе Си, Аз
хвърлих в Първата заповед, и Първата заповед хвърли част от нея във
великата Светлина, и великата Светлина хвърли част от това, което беше
получила, в петимата Помощници, а последният Помощник взе част от това,
което получи, и го хвърли в Сместа. И [тази част] е във всички, които са в
Сместа, както току-що ви казах.”
Това Исус каза на учениците си на Елеонския хълм.
<Защо трябва да се радват>

И Исус поднови беседата Си с учениците Си: „Радвайте се и ликувайте и
прибавете радост към вашата радост, защото се изпълниха времената, за да
облека Моето облекло, което Ми е приготвено от началото, което Аз оставих
в Последната (24-та) Мистерия до момента на нейното завършване. Сега е
времето на нейното завършване, когато ще бъде заповядано чрез Първата
Мистерия да разговарям с вас от началото на Истината до завършването й и
от Вътрешността на вътрешното [до Външността на външното], защото светът
ще бъде спасен чрез вас. Радвайте се тогава и ликувайте, защото сте
благословени преди всички хора, които са на земята. Вие сте тези, които ще
спасите целия свят.”
76
Глава 9
Кой даде светлинната дреха на Исус
<Исус дава обещание да изяви всичко на учениците Си>

И им каза: „Ето, когато облякох Своята дреха, цялата власт Ми беше
дадена чрез Първа Мистерия. Още малко и ще ви разкажа тайната на
Вселената и пълнотата на Вселената; и няма да крия нищо от вас от този час
нататък, но напълно ще ви усъвършенствам в цялата пълнота и във всяко
съвършенство, и във всички мистерии, които са съвършенството на всички
съвършенства и пълнотата на всички пълноти и гнозиса на всички гнози, -
тези, които са в Моята дреха. Ще ви разкажа всички мистерии от Външността
на външното до Вътрешността на вътрешното.
Глава 10
Какво се случи при възнесението на Исус
<Шифърът на петте думи в дрехата Му>

Но чуйте, за да ви кажа всичко, което ме сполетя. Когато слънцето изгря
на изток, слезе голяма светлинна сила, в която беше Моята дреха, която бях
оставил след Себе Си в Двадесет и четвъртата Мистерията, както ви казах. И
открих шифър в моята дреха, написана с пет думи на онези от Висините:
zama zama ōzza rachama ōzai,— чието значение е следното:
<Значението на шифъра>
„О, мистерия, която е отвън света, заради Която е възникнала Вселената,
— Ти Си общото изходящо (начало-бел.прев.), напълно издигнато (над
всичко-бел.прев.), Който Си излъчил всички еманации и всичко, което е във
Вселената и заради Когото са възникнали всички мистерии и всичките им
области - ела тук при нас, защото ние сме Твои съчленове (части от Тебе-
бел.прев.). Всички сме в Тебе; ние сме едно и също. Ти си Първата
Мистерия, Който Си съществувал от самото начало в Неизразимото, преди да
се прояви; и името Му сме всички ние. Сега всички сме дошли да Те
посрещнем при последната граница, която също е Последната Мистерия
отвътре; тя самата е част от нас. Сега Ти изпратихме Твоето облекло, което
Ти принадлежи от самото начало, което Си оставил зад Себе Си в последния
предел, който също е Последната Мистерия отвътре, докато времето й не се
изпълни, според заповедта на Първата Мистерия. Ето, времето й се изпълни;
облечи Се.
<Трите дрехи на светлината>

Ела при нас, защото всички ние се приближаваме до Теб, за да Те облечем
с Първата Мистерия и цялата Нейна слава, по заповед от Самата Нея, тъй
като Първата Мистерия ни беше дадена, състояща се от (още-бел.прев.) две
77
одежди, за да те облечем с тях, освен тази, която Ти изпратихме, защото Ти
Си достоен за тях, тъй като Си преди нас и съществуваш преди нас.
Поради тази причина Първата Мистерия Ти изпрати чрез нас мистерията
на цялата Нейна слава, състояща се от (още-бел.прев.) две одежди.
В първата е цялата слава на всички имена на всички мистерии и всички
еманации на заповедите от пространствата на Неизразимото.
А във втората одежда е цялата слава на името на всички мистерии и
всички еманации, които са в заповедите на двете пространства на Първата
Мистерия.
А в това трето облекло, което първо Ти изпратихме, е славата на името на
мистерията на Даващия Откровения, който е Първата Заповед, и на
мистерията на Петте Отпечатъци, и на мистерията на Великия Пратеник на
Неизразимото, който е Великата Светлина, и на мистерията на Петимата
Водачи, които са Петте Помощници. По-нататък в тази дреха има славата на
името на мистерията на всички заповеди на еманациите на Съкровищницата
на Светлината и на техните Спасители, и [на мистерията] на заповедите,
които са Седемте Амен и Седемте Гласа, и Петте Дървета, и Трите Амен, и
Спасителите-Близнаци, което е Детето на Детето, и на мистерията на Деветте
Стражи на трите порти на Съкровищницата на Светлината. По-нататък там е
цялата слава на името [на всички онези], които са от Десницата, и на всички
онези, които са от Средата. И по-нататък там е цялата слава на името на
Великия Невидим, Който е Великият Праотец, и мистерията на Трите Тройни
Сили, и мистерията на целия им регион, и мистерията на всичките им
невидими, и на всички онези, които са в тринадесетия еон, и името на
дванадесетте еона, и на всички техни владетели, и на всички техни
архангели, и на всички техни ангели, и на всички онези, които са в
дванадесетте еона, и цялата мистерия на името на всички онези, които са в
Съдбата и във всичките Небеса, и цялата мистерия на името на всички онези,
които са в Сферата, и нейните части, и на всички, които са в тях, и на
всичките им региони.
<Денят „Ела при нас”>

Ето, ние Ти изпратихме тази дреха, за която никой от Първата заповед
надолу не знаеше, защото славата на нейната светлина беше скрита в нея, а
сферите и всички области от Първата заповед надолу [не са я познали].
Затова побързай, облечи Се с това облекло и ела при нас. Защото ние се
приближаваме до Теб, за да Те облечем по заповед на Първата Мистерия с
двете Ти [други] одежди, които са съществували за Теб от началото на
Първата Мистерия, докато времето, определено от Неизразимото, не се
изпълни.
И тъй, ела при нас бързо, за да можем да Ти ги облечем, докато не
изпълниш пълното служение на съвършенството на Първата Мистерия,
определена от Неизразимото.
И тъй, ела бързо при нас, за да Те облечем с тях, според заповедта на
Първата мистерия. Защото още малко, много малко време и Ти ще дойдеш
при нас и ще напуснеш света. Затова ела бързо, за да получиш цялата Си
слава, това е славата на Първата Мистерия.”
78
Глава 11
Възнесението на Исус: Небесната Твърд
<Исус облича дрехите Си>

Тогава, когато видях мистерията на всички тези думи в дрехата Си,
(първата-бел.прев.) която ми беше изпратена, веднага Се облякох с нея и
блеснах изключително силно и се издигнах във Висините.
<Исус влиза в Небесната Твърд>

Аз дойдох пред портата [първата] на твърдта (Небесната твърд-бел.прев.),
сияещ изключително силно, и нямаше мярка за светлината, която беше
около Мен, и портите на твърдта се разклатиха една срещу друга и всички се
отвориха изведнъж.
<Властите на Твърдта са изумени и падат в благоговение пред Него>

И всички владетели и всички власти, и всички ангели в тях бяха хвърлени
всички заедно в недоумение поради голямата светлина, която беше върху
Мен. И те се загледаха в сияещата дреха на светлината, с която бях облечен,
и те видяха мистерията, която съдържа имената им, и се убояха твърде
силно. И всичките им връзки, с които бяха вързани, бяха разхлабени и всеки
напусна своя ред, и всички паднаха пред Мен, благоговееха пред Мен и
казаха: „Как е минал през нас Господарят на Вселената, без да знаем?” И
всички заедно пееха хвалебствия на Вътрешността на вътрешното; но Мен те
не видяха, а видяха само светлината. И бяха в голям страх и бяха
изключително развълнувани и пееха хвалебствия на Вътрешността на
вътрешното.
Глава 12
Възнесението на Исус: Първата Сфера
<Исус влиза в Първата Сфера>

И Аз оставих тази област зад Себе Си и Се издигнах до Първата Сфера,
засиях по-силно, четиридесет и девет пъти по-ярко (вероятно оригинално е
казано „седем пъти по седем”-бел.прев.), отколкото бях сиял на Небосвода
(Небесната твърд-бел.прев.). Когато стигнах до портата на Първата Сфера,
портите й се разклатиха и веднага се отвориха. Влязох в домовете на
Сферата, сияещ изключително силно, и нямаше мярка за светлината, която
беше около Мен.
<Властите на Първата Сфера са изумени и падат в благоговение пред Него>

И всички владетели и всички, които са в тази Сфера, се развълнуваха
един срещу друг. И те видяха голямата светлина, която беше около Мен, и се
взряха в дрехата Ми и видяха върху нея тайната на имената си. И те
изпаднаха в още по-голям смут и бяха в голям страх; казвайки: „Как е минал
през нас Господарят на Вселената, без да знаем?” И всичките им връзки
79
бяха разхлабени и техните области, и техните заповеди; и всеки напусна
своя ред, и те паднаха всички заедно в благоговение пред Мен и пред
дрехата Ми, и всички заедно пееха хвалебствия на Вътрешността на
вътрешното, като бяха в голям страх и силно смущение.
Глава 13
Възнесението на Исус: Втората Сфера (Съдбата)
<Исус влиза във Втората Сфера>

И Аз оставих този регион зад Себе Си и стигнах до портата на Втората
Сфера, която е Съдбата. Тогава всичките й порти бяха хвърлени във
вълнение и се отвориха сами. И Aз влязох в домовете на Съдбата, заблестях
още по-силно и нямаше мярка за светлината, която беше около Мен, защото
аз блестях в Съдбата четиридесет и девет пъти повече, отколкото в Сферата
[Първата].
<Властите на Съдбата са изумени и падат в благоговение пред Него>

И всички владетели, и всички, които са в Съдбата, бяха хвърлени в смут и
паднаха един върху друг и бяха в изключително голям страх, като видяха
великата светлина, която беше около Мен. И те се взряха в дрехата Ми от
светлина и видяха мистерията на имената си върху Моята дреха и изпаднаха
в още по-голям смут и в голям страх, казвайки: „Как е минал през нас
Господарят на Вселената, без да знаем?” И всичките връзки на техните
региони, на техните заповеди и на домовете им бяха разхлабени; всички
дойдоха заедно, паднаха в благоговение пред Мен и пееха хвалебствия към
Вътрешността на вътрешното, като бяха в голям страх и силно вълнение.
Глава 14
Възнесението на Исус: Еоните
<Исус влиза в еоните>

И Аз оставих тази област зад Себе Си и Се изкачих до Големите Еони на
владетелите и дойдох пред техните воали и портите им, засиял още по-
силно, и нямаше мярка за светлината, която беше около Мен. Когато стигнах
до дванадесетте еона, воалите и портите им бяха разклатени едни срещу
други. Техните воали се разкъсаха сами по себе си; и портите им се отвориха
една срещу друга. И Аз влязох в еоните, сияещ още по-силно, и нямаше
мярка за светлината, която беше около Мен, четиридесет и девет пъти
повече от светлината, с която сияех в домовете на Съдбата.
<Властите на еоните са изумени и падат в благоговение пред Него>

Владетелите на еоните бяха изумени и паднаха в благоволение. И всички
ангели на еоните, и техните архангели, и техните владетели, и техните
богове, и техните господари, и техните власти, и техните тирани, и техните
сили, и техните светлинни искри, и техните светлинни дарители, и техните
80
несдвоени, и техните невидими, и техните Предци, и техните Тройни сили ме
видяха, сияещ изключително силно, и нямаше мярка за светлината, която
беше около Мен. И те бяха хвърлени във вълнение един срещу друг и голям
страх ги обзе, когато видяха голямата светлина, която беше около Мен. И в
силното си вълнение и в големия си страх те се оттеглиха чак до областта на
Великия Невидим Праотец и на Трите Велики Тройни сили. И поради големия
страх от тяхното смущение, Великият Праотец, Той и Трите Тройни сили,
продължаваха да тичат насам-натам в своя регион и не можеха да затворят
всичките си региони поради големия страх, в който се намираха. И те
смутиха всичките си Еони заедно и всичките си Сфери, и всичките им
заповеди, уплашени и смутени от великата светлина, която беше около Мен -
не от предишното качество, което беше с Мен, когато бях на земята на
човечеството, когато светлинното облекло дойде над Мен — защото светът
не може да понесе светлината, в нейната истинска същност, от която светът
щеше да бъде унищожен, — но светлината, която беше около Мен през
Дванадесетте Еона беше осем хиляди и седемстотин (вероятно „осмата
степен на седмицата” 78=494 – бел.прев.) пъти по-голяма от тази, която беше
около Мен в света сред вас. Когато всички онези, в дванадесетте еона,
видяха великата светлина, която беше около Мен, бяха хвърлени във
възбуда един срещу друг и тичаха насам-натам в еоните. И всички еони, и
всички небеса, и целият им порядък бяха развълнувани един срещу друг
поради големия страх, който ги обзе, защото те не знаеха мистерията, която
се беше случила.
Глава 15
Възнесението на Исус: Битката с Адамас
<Адамас и тираните воюват срещу Светлината>

И Адамас, Великият Тиранин, и всички тирани във всички еони, започнаха
напразно да се бият срещу светлината и те не знаеха срещу кого се биеха,
защото не виждаха нищо освен господстващата светлина. И когато те се
бореха срещу светлината, те бяха отслабени един с друг, бяха сринати в
еоните и станаха като жителите на земята, мъртви и без дъх на живот
(възможен паралел с Исая 14:12 – бел.прев.).
<Исус взема една трета от силите им>
И Аз взех една трета от цялата им сила, за да не бъдат повече активни в
своите зли дела и ако хората, които са в света, ги призовават в своите
тайнства, донесени долу от ангелите, които престъпиха - това са техните
магии, за да може следователно, ако ги призовават в своите зли дела, да не
могат да ги изпълнят.
<Исус променя движението на сферите им>
И Съдбата, и Сферата (Първата-бел.прев.), над която управляват,
промених и доведох до това, че те да прекарват шест месеца обърнати
наляво и да осъществяват влиянието си, и шест месеца да са обърнати
надясно и да осъществяват влиянието си. Защото по заповед на Първата
Заповед и по заповед на Първата Мистерия, Йеоу, Надзирателят на
Светлината, ги беше поставял (до този момент само – бел.прев.) с лице
наляво по всяко време, за да постигат влиянието и делата си.
81
Глава 16
Възнесението на Исус: Резултатът от битката с Адамас
<Исус намалява силата на владетелите>

Тогава, когато дойдох в техния регион, те се разбунтуваха и се бориха
срещу светлината. И Аз взех третата част от силата им, за да не могат да
вършат злите си дела. И Съдбата и Сферата, над която те управляват, Аз
промених и ги поставих с лице наляво шест месеца да осъществяват
влиянието си, и ги насочих още шест месеца вдясно, за да осъществят
влиянието си.”
След като каза това на учениците Си, Той им каза: „Който има уши да
слуша, нека чуе.”
Глава 17
Мария Магдалина започва да задава въпроси
<Мария иска и получава разрешение да зададе въпрос>

Когато Мария чу Спасителят да казва тези думи, тя се взря във въздуха
непрестанно в продължение на един час.
Тя каза: „Господи мой, разреши ми да говоря открито.”
И Исус, състрадателният, отговори и каза на Мария: „Марийо,
благословена си, ще те усъвършенствам във всички тайни на онези от
Висините, питай открито ти, чието сърце е въздигнато към Небесното
Царство повече от всички ти братя.”
Глава 18
Мария Магдалина тълкува казаното от Исус по-горе
<Мария тълкува казаното от Исус от Исая>

Тогава Мария каза на Спасителя: „Господи мой, словото, което ни каза:
„Който има слуша да слуша, нека чуе”, Ти казваш това, за да разберем
словата, които Си ни казал. И така, послушай, Господи Мой, за да мога да
говоря открито.
Думата, която Ти каза: „Взех една трета от властта на владетелите на
всички еони и промених Съдбата и Сферата, над които те управляват, за да
може, ако расата на хората ги призове в мистерии — тези, на които
престъпилите ангели са ги научили, за да извършват злите си и беззаконни
дела в мистериите на тяхното магьосничество, — за да не могат повече от
този час да извършват беззаконни си дела, ти си отнел силите от тях и от
техните изработчици на хороскопи, и от техните съветници, и от онези, които
обявяват на хората в света всичко, което ще се сбъдне, за да не знаят
повече от този час как да им обявят нищо от това, което ще се сбъдне
(защото Ти Си променил техните сфери и Си ги накарал да прекарват шест
месеца, обърнати наляво, осъществявайки влиянието си, и още шест месеца,
82
обърнати надясно, осъществявайки влиянието си)”, – относно това слово,
Господи мой, силата, която беше в пророк Исая, е говорила така и
провъзгласила в духовно подобие, разказвайки във „Видението за Египет”:
„Къде тогава, о Египет, къде са твоите съветници - (правещите)

хороскопи и плачещите от земята и онези, които викат от корема си? Тогава
нека ти обявят отсега нататък делата, които господарят Сабаот ще
извърши!”
(Текстът от книгата – бел.прев.)
*Тогава, где са твоите мъдреци? Нека ти открият сега, и нека дадат да се

разбира Какво е решил Господ на Силите за Египет!* (текстът в
съвременната Библия)
(Текстът от съвременната Библия - Исая 19:12 – бел.прев.)
Силата, която беше в пророк Исая тогава, пророкува, преди да дойдеш, че

ще отнемеш силата на владетелите на еоните и ще промениш Сферата и
Съдбата, за да не могат да знаят нищо оттук нататък. Поради тази причина е
казано също: „Тогава няма да знаете какво ще направи господарят Сабаот”;
това означава, че никой от владетелите няма да знае какво ще правиш оттук
нататък, — защото те са „Египет”, защото са материя. Тогава силата, която
беше в Исая, пророкува за Тебе преди, казвайки: „Отсега нататък няма да
знаете какво ще направи господарят Сабаот” (господарят Сабаот в Библията
е преведено като Господ на Силите – бел.прев.). Поради силата на
светлината, която Си получил от Сабаот, Добрия, Който е в областта на
Десницата и която днес е в материалното Ти тяло, поради тази причина,
Господи мой, Исусе, Ти ни каза: „Който има уши да слуша, нека чуе” – за да
може да знаеш чие сърце е пламенно издигнато към Небесното Царство.”
Глава 19
Исус похвалва Мария Магдалина и тя продължава с въпросите
<Исус похвалва Мария Магдалина>

Когато Мария свърши да казва тези думи, Той й каза: „Добре казано,
Мария, благословена си пред всички жени на земята, защото ти ще бъдеш
пълнотата на всички пълноти и съвършенството на всички съвършенства.”
<Мария отново иска разрешение да зададе въпроса си>

Когато Мария чу Спасителя да говори тези думи, тя се зарадва много и
дойде пред Исус, падна пред Него, поклони се в краката Му и Му каза:
„Господи мой, послушай ме, за да те разпитам за това слово, което преди
това говори с нас за регионите, в които си ходил.”
Исус отговори и каза на Мария: „Питай открито и не се страхувай; всичко,
за което питаш, ще ти разкрия.”
83
Глава 20
Мария Магдалина пита за магиите
<Мария Магдалина отново задава въпрос>

Тя каза: „Господи мой, човеците, които познават тайната на магията на
всички владетели от всички еони, от Съдбата и тези от Сферата, както
престъпилите ангели ги научиха; когато човеците ги призовават в своите
мистерии, тоест в тяхната зла магия, ще могат ли да възпрепятстват добрите
дела оттук нататък или не?”
<Исус обяснява относно намаляването на силата им>

Исус в отговор каза на Мария: „Няма да ги вършат, както ги вършиха
отначало, защото Аз отнех една трета от силата им; но те ще вземат назаем
от онези, които познават мистериите на магията на тринадесетия еон. И ако
призоват мистериите на магията на онези, които са в тринадесетия еон, те
ще ги извършват добре и сигурно, защото аз не съм отнел властта от този
регион, според заповедта на Първата Мистерия.”
Глава 21
Мария Магдалина пита за хороскопите и предсказателите
<Мария пита за хороскопите и предсказателите>

И когато Исус свърши да казва тези думи, Мария отново продължи и каза:
„Господи мой, какво ще се случи оттук нататък с правещите хороскопи и
предсказателите?”
<Исус обяснява подробно относно сферите>
И Исус в отговор каза на Мария: „Ако правещите хороскопа намерят
Съдбата и Сферата, обърнати наляво, според първото им разширение,
техните думи ще се сбъднат и те ще кажат какво трябва да се случи. Но ако
попаднат на Съдбата или Сферата, обърнати надясно, те няма да могат да
кажат нищо вярно, защото Аз промених техните влияния и техните квадрати,
техните триъгълници и техните осмоъгълници; виждайки, че техните влияния
от началото нататък непрекъснато се обръщаха наляво, както и техните
квадрати, техните триъгълници и осмоъгълници. Но сега ги накарах да
прекарат шест месеца обърнати наляво и шест месеца обърнати надясно.
Който тогава ще ги намери като се смята от времето, когато ги смених, като
ги настроих така, че да прекарат шест месеца с лице наляво и шест месеца
надясно — който ще ги наблюдава с тази мъдрост, със сигурност ще познава
техните влияния и ще изявява всичко, което ще направят. По същия начин и
предсказателите, ако се позоват на имената на владетелите докато лицата
им, случайно, са обърнати наляво, ще кажат с точност всичко, за което ще
попитат своите декани (владетели на период от 10 дни в астрологията - 1/3
от зодиакалния знак – бел.прев.). Напротив, ако предсказателите се
позовават на имената им, когато са обърнати надясно, те няма да им обърнат
внимание, защото са изправени пред друга форма в сравнение с предишната
84
си позиция, в която Йеоу ги е установил; защото едни са имената им, когато
са обърнати наляво, и други са имената им, когато са обърнати надясно. И
ако ги извикат, когато са обърнати надясно, те няма да им кажат истината,
но ще ги объркат с объркване и ще ги заплашат със заплаха. Тогава онези,
които не познават пътя си, когато се обърнат надясно, техните триъгълници,
квадрати и всичките им фигури, няма да намерят нищо вярно, но ще бъдат
объркани в голямо объркване и ще се окажат в голяма заблуда, защото Аз
сега промених деянията, които са извършвали преди, в техните квадрати,
когато са обърнати наляво, и в техните триъгълници и в техните
осмоъгълници, в които са били заети, непрекъснато обърнати наляво; и ги
накарах да прекарат шест месеца, образувайки всичките си конфигурации,
обърнати надясно, за да могат да се объркат в объркване в целия си
диапазон. И нещо повече, накарах ги да прекарат шест месеца обърнати
наляво и да завършат делата на техните влияния и всичките им
конфигурации, за да могат да бъдат объркани владетелите, които са в еоните
и в техните сфери, в техните небеса и във всичките им области в объркване
и заблудени в заблуда, за да не разберат собствените си пътища.”
Глава 22
Филип пита каква е връзката със спасението на света
<Филип задава въпрос>

А Филип седеше и записваше всички думи, които Исус казваше. Когато
Исус свърши да казва тези думи, Филип излезе напред, падна и се поклони в
нозете на Исус, като каза: „Господи мой и Спасителю, дай ми власт да говоря
пред Тебе и да Те разпитвам за това слово, преди да поговориш с нас
относно регионите, в които Си отишъл поради Своето служение.”
И състрадателният Спасител в отговор каза на Филип: „Давам ти власт да
говориш словото, което искаш.”
И Филип каза на Исус: „Господи мой, поради каква мистерия Си променил
обвързването на владетелите и техните еони, Съдбата, Сферата и всичките
им региони, и Си ги накарал да се объркат в объркване по пътя си и да се
заблудят в техния ход? Това за спасението на света ли го направи или не?”
Глава 23
Исус отговаря на Филип
<Защо пътят на еоните беше променен>

И Исус в отговор каза на Филип и на всички ученици заедно: „Аз промених
пътя им за спасението на всички души. Амен, Амен, казвам ви: Ако не бях
променил пътя им, множество души щяха да бъдат унищожени и щяха да
прекарат дълго време (в техните наказания-бел.прев.), ако владетелите на
еоните и владетелите на Съдбата и на Сферата и на всичките им региони, на
всичките им небеса и на всичките им еони не бяха доведени до нищото; и
душите щяха да продължат дълго време тук, извън (тялото-бел.прев.), и
изпълването на броя на съвършените души щеше да се забави и тяхното
85
преброяване в Наследството на Висините чрез мистериите, и влизането им в
Съкровищницата на Светлина. Поради тази причина Аз промених пътя им, за
да се заблудят и да изпаднат в смут и да предадат силата, която е в
материята на техния свят и която предават на душите, за да могат онези,
които ще бъдат спасени, да бъдат бързо пречистени и издигнати нависоко, те
и цялата сила, и тези, които няма да бъдат спасени, да могат бързо да бъдат
унищожени.”
Глава 24
Мария Магдалина пита как душите се задържат извън тялото и как се
очистват
<Мария отново задава въпрос>

Когато Исус приключи да казва тези думи на учениците Си, Мария,
прекрасната в размишления и благословената, излезе напред, падна в
нозете на Исус и каза: „Господи мой, позволи ми да говоря пред Теб и не се
ядосвай на мене, ако често Те затруднявам и Те разпитвам.”
Спасителят, изпълнен със състрадание, отговори и каза на Мария: „Кажи
думата, която искаш, и Аз ще ти я разкрия със сигурност и яснота.”
Мария в отговор каза на Исус: „Господи мой, по какъв начин душите се
задържат тук извън (тялото-бел.прев.) и как бързо ще се очистят?”
Глава 25
Исус продължава да разяснява подробно за сферите и еоните
<Исус отново похвалва Мария>

И Исус в отговор каза на Мария: „Добре казано, Мария; ти правиш
разговора прецизен с отличния си въпрос и хвърляш светлина върху всички
неща със сигурност и яснота. И така, отсега нататък няма да скрия нищо от
вас, но ще ви разкрия всичко със сигурност и яснота.
<Връзките над владетелите на сферите и еоните, наложени от Йеоу>

Слушай тогава, Мария, и вслушайте се, всички вие, ученици: Преди да
направя прокламация на всички владетели на еоните и на всички владетели
на Съдбата и Сферата, всички те бяха вързани в своите връзки, в своите
сфери и в техните печати, както Йеоу, Надзирателят на Светлината, ги беше
вързал от самото начало; и всеки от тях остана в своя ред и всеки пътуваше
според своя курс, както Йеоу, Надзирателят на Светлината, ги беше
установил.
<Идването на Мелхиседек>
И когато се изпълваше времето на шифъра на Мелхиседек, Великият
Приемател на Светлината, той имаше обичай да идва всред еоните и всред
всички владетели, които са обвързани в Сферата и в Съдбата, и да отнася
86
пречистването на светлината от всички владетели на еоните и от всички
владетели на Съдбата и от тези на Сферата - защото той отнасяше тогава
това, което ги възбуждаше — и той задвижваше ускорителя, който е над тях,
така че ги караше да обърнат бързо кръговете си, а той [бързо] отнасяше
силата им, която беше в тях, и диханието на устата им и сълзите [водата] на
очите им и потта на телата им.
<За оформянето на човешките души>

И Мелхиседек, Приемателят на Светлината, пречиства тези сили и пренася
светлината им в Съкровищницата на Светлината, докато слугите на всички
владетели събират заедно цялата материя от всички тях; и слугите на всички
владетели на Съдбата и слугите на Сферата, която е под еоните, вземат я и я
оформят в души на хора и добитък, влечуги, диви зверове и птици и ги
изпращат в света на човечеството. И после приемниците на Слънцето и
приемниците на Луната, ако погледнат отгоре и видят конфигурациите на
пътеките на еоните и конфигурациите на Съдбата и тези на Сферата, тогава
те вземат от тях светлинната сила; и приемниците на Слънцето я приготвят и
я депозират, докато я предадат на приемниците на Мелхиседек,
Пречистващият светлината. И техния материален отпадък те внасят в
Сферата, която е под еоните, и го оформят в [душите на] хората, и също
така го оформят в души на влечуги, на добитък, на диви зверове и птици,
според кръга на владетелите на Сферата и според всички конфигурации на
нейните кръгообороти, и те ги хвърлят в този свят на човечеството и те
стават души в този регион, както току-що ви казах.
Глава 26
Как владетелите се опитват да се задържат на власт
<Как издигането на Вселената зависи от унищожението на владетелите>

Това те правят непрекъснато, докато силата им не намалее в тях и не
отслабнат и станат изтощени и безсилни. А когато стават безсилни, силата
им започва да спира в тях, така че те се изчерпват от силата си и светлината
им, която е в техния регион, престава и царството им бива унищожено, и
Вселената бързо се издига.
<Диханието, сълзите и потта на владетелите>

Когато те разбраха, че се е изпълнило числото на шифъра на Мелхиседек,
Приемателя [на Светлината], тогава той трябваше да излезе отново и да
влезе всред владетелите на всички еони и всред всички владетели на
Съдбата и тези на Сферата; и да ги хвърли във вълнение и да ги накара
бързо да напуснат кръговете си <орбитите си - бел.прев.>. И веднага те
биваха принудени да изхвърлят силата от себе си, от диханието на устата си,
от сълзите на очите си и от потта на телата си. И Мелхиседек, Приемателят
на Светлината, ги пречиства, както прави непрекъснато; той носи тяхната
светлина в Съкровищницата на Светлината.
87
<Как владетелите предотвратяват раждането на нова душа>
И всички владетели на еоните и владетелите на Съдбата и тези на
Сферата се обръщат към останките от материята си; те я поглъщат и не я
пускат да стане души в света. Тогава те поглъщат материята си, за да не
станат безсилни и изтощени и властта им да спре в тях и царството им да се
унищожи, но за да могат да се бавят и да се задържат дълго време до
завършването на броя на съвършените души, които ще бъдат в
Съкровищницата на Светлината.
Глава 27
Служението на Исус за спасението на душите
<За задържането на човешките души>

Когато владетелите на еоните, тези на Съдбата и тези на Сферата
продължиха да извършват това – да се обръщат към себе си, да поглъщат
отпадъците от своята материя и да не позволяват на душите да се раждат в
света на човечеството, за да могат те да продължат да бъдат владетели и
господари на силите, които са в техните правомощия, тоест душите, да могат
да прекарват дълго време тук извън (тялото-бел.прев.), - след като те
продължаваха да правят това непрекъснато в продължение на два кръга –
тогава пожелах да се издигна за служението, заради което бях призован по
заповед на Първата Мистерия, и се качих сред тираните на владетелите на
дванадесетте еона с Моето светло облекло около Мен, сияещо изключително
силно, и нямаше мярка за светлината, която беше около Мен.
<Адамас и тираните воюват срещу светлинното облекло на Исус>

Когато тези тирани видяха великата светлина, която беше около Мен,
Великият Адамас, Тиранина и всички тирани от дванадесетте еона, всички
заедно започнаха да се борят срещу светлината на Моето облекло, желаейки
да я задържат здраво сред тях, за да отложат края на тяхното управление.
Тогава те направиха това, без да знаят срещу кого воюват.
<Исус взема 1/3 от силата им и променя курса им>

Когато се разбунтуваха и се бореха срещу светлината, тогава по заповед
на Първата Мистерия Аз промених пътищата и курсовете на техните еони и
пътищата на Съдбата и на Сферата. Накарах ги да гледат шест месеца
наляво към триъгълниците, и към квадратите, и към всякакви от този вид, и
към техните осмоъгълници, точно както бяха преди. Но Аз промених в друг
ред начина им на обръщане или изправяне и ги накарах други шест месеца
да бъдат с лице надясно към произведенията на техните влияния, към
квадратите и към техните триъгълници и към всякакви от този вид и към
техните осмоъгълници. И ги накарах да бъдат объркани в голямо объркване
и заблудени в голяма заблуда — владетелите на еоните и всички владетели
на Съдбата и тези на Сферата; и Аз ги подложих на голямо смущение и оттам
нататък те вече не можеха да се обръщат към остатъците от своята материя,
за да я поглъщат, за да отложат унищожението на техните региони и те
[самите] да могат да прекарат дълго време като владетели.
88
Но когато им отнех една трета от силата, промених Сферите им, така че да
прекарат едно време с лице наляво и друго време обърнати надясно.
Промених целия им път и целия им ход и направих пътя им да бърза, за да
могат бързо да се пречистят и да се издигнат бързо. И съкратих кръговете им
и направих пътя им по-бърз и той ще бъде изключително бърз.
<Съкращаване на времената>
И те бяха хвърлени в объркване по пътя си и оттогава нататък вече не
бяха в състояние да поглъщат остатъците от материята си, отказали
пречистването на светлина.
И освен това съкратих техните времена и периоди, така че съвършеният
брой души, които ще получат мистериите, за да бъдат в Съкровищницата на
Светлината, ще бъде завършен бързо. Защото, ако не бях променил курса им
и ако не бях съкратил периодите им, те нямаше да допуснат никоя душа да
дойде на света, поради проблема с остатъците, които поглъщаха и щяха да
унищожат много души. Поради тази причина ви казах преди време: „Скъсих
времената заради моите избрани; иначе никоя душа не би могла да бъде
спасена.” И Аз съкратих времената и периодите заради броя на съвършените
души, които ще получат мистериите, тоест „избраните”; и ако не бях
съкратил периодите им, нито една материална душа нямаше да бъде
спасена, но те щяха да загинат в огъня, който е в плътта на владетелите.
Това е, за което ме разпитваш, с точност.”
Когато Исус свърши да говори тези думи на учениците Си, те паднаха
всички заедно, поклониха се пред Него и Му казаха: „Благословени сме ние
пред всички човеци, защото Ти ни разкри тези велики подвизи.”
Глава 28
Възнесението на Исус: Дванадесетте еона (продължение)
<Властите на еоните падат в благоговение пред Светлинната дреха>

И Исус продължи Своята беседа и каза на учениците Си: „Слушайте за
нещата, които Ме сполетяха между владетелите на дванадесетте еона и
всичките им владетели, техните господари, техните власти, техните ангели и
техните архангели. Когато те видяха дрехата на светлината, която беше
около Мен, те и техните несдвоени, тогава всеки от тях видя мистерията на
името си, че то беше на Моята дреха от светлина, която беше на Мен. Те
паднаха всички заедно, обожаваха дрехата на светлината, която беше около
Мен, и извикаха всички заедно, казвайки: „Как е минал през нас Господарят
на Вселената, без ние да го знаем?” И всички заедно пееха хвалебствия на
Вътрешността на вътрешното. И всичките им Тройни сили и техните Велики
Предци, техните неродени и техните само-породени, техните родени и
техните богове, техните светлинни искри и техните светло-носители
(дарители-бел.прев.) – с една дума всичките им велики – видяха тираните на
своя регион, че силата им е намаляла в тях. И те бяха в слабост и самите
изпаднаха в голям и неизмерим страх. И те се вгледаха в мистерията на
името си върху Моята дреха и бяха тръгнали да дойдат и да се поклонят на
мистерията на името си, която беше върху Моята дреха, и не можаха поради
89
голямата светлина, която беше около Мен; но те Ме обожаваха малко
отдалечени от Мен и обожаваха светлината на Моята дреха и всички викаха
заедно, пеейки хвалебствия на Вътрешността на вътрешното.
<Тираните стават като мъртви>

Когато това се случи, тираните, които са под тези владетели, всички
загубиха власт и паднаха на земята в своите еони и станаха като мъртви в
света - обитатели без дъх в тях, така станаха в часа, когато отнех от тях
силата им (препратка към Исая 14:12-19 – бел.прев.).
После, когато напуснах тези еони, всички в дванадесетте еона бяха
обвързани заедно с техните заповеди и те изпълняваха своите дела, както ги
бях установил, така че прекарваха шест месеца, обърнати наляво, вършейки
своите дела в своите квадрати и триъгълници, и всякакви от този вид, и
после прекарваха още шест месеца с лице надясно към своите триъгълници,
и квадрати, и всякакви от този вид. Оттогава така се движат онези, които са
в Съдбата и в Сферата.
Глава 29
Възнесението на Исус: Тринадесетия еон
<Преди да влезе в тринадесетия еон Исус намира Пистис София>

След това се случи, че Се издигнах до воалите на тринадесетия еон.
Когато пристигнах при техните воали, те се отдръпнаха по свое желание и се
отвориха за Мен. Като пристигнах до тринадесетия еон намерих Пистис
София под тринадесетия еон съвсем сама и никой нямаше с нея. И тя седеше
в този регион тъжаща и скърбяща, защото не беше допусната в тринадесетия
еон, който е по-висок от нейния регион. И освен това тъгуваше заради
мъките, които й беше нанесъл Своеволният, който е една от Трите тройни
сили. Но за мистерията как я сполетя това — ще ви разкажа когато стигна да
говоря с вас за разширението (на Вселената – бел.прев.).
<София и нейните събратя-сили виждат светлината>

Когато Пистис София ме видя да сияя изключително силно, и нямаше
мярка за светлината, която беше около Мен, тя беше в голямо вълнение и се
загледа в светлината на Моята дреха. Тя видя мистерията на името си върху
Моята дреха и цялата слава на нейната мистерия, тъй като преди тя беше в
областта на Висините, в тринадесетия еон, и имаше навик да пее хвали на
Висшата Светлина, която беше зърнала зад завесата на Съкровищницата на
Светлината.
Докато тя продължаваше да пее хвали на Висшата Светлина, всички
владетели, които са с Двете Велики Тройни сили, и нейното невидимо, което
е сдвоено с нея, и другите двадесет и две невидими еманации се взираха [в
светлината], — доколкото Пистис София и нейната двойка (сдвоения
партньор-бел.прев.), те и другите двадесет и две еманации съставляват
двадесет и четири еманации, които Великият Невидим Праотец и Двете
Велики Тройни сили са излъчили.”
90
ИСТОРИЯТА НА ПИСТИС СОФИЯ
Глава 30
Защо Пистис София е под тринадесетия еон, като това е нейния
регион?
<Мария Магдалина иска да чуе историята на Пистис София>

Когато Исус каза това на учениците Си, Мария се приближи и каза:
„Господи мой, чух те да казваш преди: „Пистис София самата е една от
двадесетте и четири еманации”— как тогава тя не е в техния регион? Но ти
каза: „Намерих я под тринадесетия еон” .”
<Пистис София копнее да влезе в Светлинния свят>

И Исус в отговор каза на учениците Си: „Когато Пистис София беше в
тринадесетия еон, в областта на всичките й братя невидими, които са
двадесетте и четирите еманации на Великия Невидим, се случи тогава по
заповед на Първата Мистерия Пистис София да се взре във Висините. Тя
видя светлината зад воала на Съкровищницата на Светлината и тя закопня
да стигне до този регион, но не можеше. Тогава тя престана да изпълнява
мистерията на тринадесетия еон и запя възхвала на Светлината във
Висините, която беше видяла зад завесата на Съкровищницата на
<Владетелите намразват София, защото е престанала да изпълнява
мистериите им>
И когато тя запя възхвала към региона на Висините, всички владетели в
дванадесетте еона, които бяха по-долу, я намразиха, защото беше
престанала да извършва техните мистерии, а пожела да влезе във Висините
и да бъде над всички тях. Поради тази причина те се разгневиха срещу нея и
я намразиха, както и Великият Троен Своеволен - третата Тройна Сила,
която е в тринадесетия еон. Той беше станал непокорен, понеже не беше
излъчил цялото пречистване на силата си и не беше отдал пречистването на
светлината си по времето, когато владетелите бяха отдали своето
пречистване, тъй като той желае да управлява над целия тринадесети еон и
тези, които са под него. Когато владетелите на дванадесетте еона се
разгневиха срещу Пистис София, която беше над тях, те я намразиха
изключително силно, и Великият Троен Своеволен, за когото току-що ви
разказах, се присъедини към владетелите на дванадесетте еона и също се
разгневи срещу Пистис София и я намрази изключително силно, защото тя
мислеше да отиде при Светлината, която е по-висока от нея.
91
<Своеволният се обединява с владетелите на дванадесетте еона и излъчва
сила с лице на лъв, за да порази София>
И той излъчи от себе си огромна сила с лице на лъв, а от материята си в
него той излъчи множество други много насилствени материални еманации и
ги изпрати в регионите долу, в местата на хаоса, за да могат да дебнат
Пистис София и да отнемат силата й, защото тя мислеше да отиде във
Висините, над всички тях, а освен това беше престанала да изпълнява
тяхната мистерия, и непрестанно плачеше и търсеше светлината, която беше
видяла. И управниците, които пребъдват или упорстват в извършването на
мистерията, я мразеха, както я мразеха и всички стражи, които са пред
портите на еоните.
След това, по заповед на Първата Заповед, Великият Троен Своеволен,
който е една от Трите Тройни Сили, започна да преследва София през
тринадесетия еон, за да я накара да погледне към местата по-долу, за да
види там неговата светлинна сила с лъвско лице и да я последва, да отиде в
този регион, за да може да отнемат светлината й. И наистина тя погледна
долу и видя неговата светлинна сила в местата по-долу; и тя не знаеше, че
това е от Тройния Своеволен, но мислеше, че е светлина, излязла от
Светлината във Висините, която тя видя зад булото на Съкровищницата на
Глава 31
Пистис София попада в клопката на Своеволния
<София приема погрешно еманацията с лъвско лице на Своеволния за

истинската Светлина>
И тя си помисли: Ще отида в тази област без моята двойка (моят партньор-
бел.прев.) и ще взема светлината, и оттам ще измоделирам за себе си
светлинни еони, за да мога да отида при Светлината на светлините, която е
във Висините.
<Тя слиза до дванадесетте еона и оттам в хаоса>
Мислейки това, тя излезе от своя собствен регион, тринадесетия еон, и
слезе в дванадесетте еона. Владетелите на еоните я преследваха и се
ядосаха срещу нея, защото беше помислила за величие. И тя излезе също от
дванадесетте еона и дойде в областите на хаоса и се приближи до тази
светлинна сила с лице на лъв, за да я погълне.
<Еманациите на Своеволния изстискват светлинните сили от София>
Но всички материални еманации на Своеволния я заобиколиха и великата

светлинна сила с лице на лъв погълна всички светлинни сили на София и
отне нейната светлина и я погълна, а нейната материя беше хвърлена в
хаоса; тя стана владетел с лице на лъв в хаоса, от който едната половина е
огън, а другата тъмнина, - това е Ялдабаот, за когото съм ви говорил много
пъти. Когато това се случи, София се изтощи много силно и тази светлинна
сила с лице на лъв се зае да работи, за да отнеме от София всичките й
светлинни сили, и всички материални еманации на Своеволния обградиха
София едновременно и я притиснаха до болка.
92
Глава 32
Първото покаяние на Пистис София
<Първото покаяние на София>

И Пистис София извика с всичката си сила към Светлината на светлините,
която беше видяла от самото начало, в която имаше вяра, и изрече това
покаяние, казвайки:
“ ‘ 1. О, Светлина на светлините, в която имах вяра от самото начало,

сега, о, Светлина, послушай моето покаяние. Спаси ме, Светлина,
защото лоши мисли влязоха в мене.
“ ‘ 2. Погледнах, о Светлина, в долните места и видях там светлина,
като мислех: ще отида в онзи край, за да мога да взема тази светлина.
Но отидох и се озовах в тъмнината, която е в хаоса отдолу, и не можех
повече да се ускоря оттам, за да се върна в моя регион, защото бях
силно притисната от всички еманации на Своеволния и силата с лъвско
лице ми отне светлината.
“ ‘ 3. И виках за помощ, но гласът ми не пробиваше през тъмнината. И
аз погледнах към Висините, за да ми помогне Светлината, в която имах
вяра.
“ ‘ 4. И когато погледнах към Висините, видях всички владетели на
еоните, как цялото им множество ме гледаше отвисоко и те
злорадстваха над мене, въпреки че не им бях причинила зло; но ме
мразеха без причина. И когато еманациите на Своеволния видяха
владетелите на еоните да злорадстват над мене, те разбраха, че
владетелите на еоните няма да ми дойдат на помощ; и тези еманации,
които болезнено ме притискаха със сила, добиха смелост и светлината,
която не бях взела от тях, те отнеха от мен.
“ ‘ 5. Сега, о Светлина на Истината, Ти знаеш, че направих това в
своята невинност, мислейки, че светлинната сила с лъвско лице
принадлежи на Теб; и грехът, който извърших, е открит пред Теб.
“ ‘ 6. Не ме оставяй повече в недостиг, Господи, защото имам вяра в
Твоята светлина от самото начало; Господи, Светлина на силите, не
позволявай повече да ми липсва моята светлина.
“ ‘ 7. Защото поради Твоя подтик и заради Твоята светлина паднах в
това угнетение и срамът ме покри.
“ ‘ 8. И поради фалшификацията на Твоята светлина, аз станах чужда
за моите братя, невидимите, и за големите еманации на Барбело.
“ ‘ 9. Това ме сполетя, о Светлина, защото бях ревностна за Твоето
жилище; и гневът на Своеволния дойде върху мен — на онзи, който не
беше послушал заповедта Ти да излъчва (за пречистване-бел.прев.) от
еманацията на своята сила — той се разгневи на мене, защото бях в
неговия еон без да изпълнявам неговата мистерия.
“ ‘ 10. И всички владетели на еоните ми се подиграваха.
93
“ ‘ 11. И аз бях в онзи край, скърбях и търсех светлината, която бях
видяла във Висините.
“ ‘ 12. И стражите на портите на еоните ме търсеха и всички, които
оставаха в тяхната мистерия, ми се подиграваха.
“ ‘ 13. Но аз погледнах към Висините към Теб и имах вяра в Теб. Затова
сега, о Светлина на светлините, аз съм силно притисната в тъмнината
на хаоса. Ако сега дойдеш да ме спасиш — голяма е Твоята милост, —
тогава чуй ме наистина и ме спаси.
“ ‘ 14. Спаси ме от материята на тази тъмнина, за да не бъда потопена в
нея, за да се спася от еманациите на Своеволния бог, които ме
притискат, и да се спася от техните зли дела.
“ ‘ 15. Нека тази тъмнина не ме потопи и нека тази сила с лъвско лице
да не погълне изцяло сила ми, нека този хаос да не обгърне силата ми.
“ ‘ 16. Чуй ме, Светлина, защото Твоята благодат е скъпоценна, и
погледни към мен според голямата милост на Твоята Светлина.
“ ‘ 17. Не отвръщай лицето Си от мен, защото съм много измъчена.
“ ‘ 18. Побързай, послушай ме и спаси силата ми.
“ ‘ 19. Спаси ме заради владетелите, които ме мразят, защото знаеш
тежкото ми потисничество, и мъките ми, и мъките на силата ми, които
те отнеха от мен. Тези, които ме поставиха в цялото това зло, са пред
Теб; постъпи с тях според Твоето добро желание.
“ ‘ 20. Моята сила гледаше отсред хаоса и отсред мрака, и аз чаках
двойката си да дойде и да се бие за мен, но тя не дойде, и търсих я да
дойде и да ми даде сила, но не я намерих.
“ ‘ 21. И когато потърсих светлината, те ми дадоха тъмнина; и когато
потърсих силата си, те ми дадоха материя.
“ ‘ 22. И така, сега, о Светлина на светлините, нека тъмнината и
материята, които еманациите на Своеволния ми донесоха, да бъдат за
тях като примка и нека се впримчат в нея и да им отплатят, и нека
бъдат накарани да се спънат и да не влязат във властта на своя
Своеволен.
“ ‘ 23. Да останат в тъмнината и да не видят светлината; нека виждат
хаоса завинаги и нека не гледат към Висините.
“ ‘ 24. Отмъщението Ти да дойде върху тях и нека Твоята присъда ги
застигне.
“ ‘ 25. Нека занапред не идват в техния регион при своя бог Своеволен
и не позволявай отсега нататък неговите еманации да влизат в техните
региони; защото техният бог е нечестив и своеволен и той мислеше, че
е направил това зло от себе си, без да знае, че ако не бях свалена
според Твоята заповед, той нямаше да има никаква власт над мене.
“ ‘ 26. Но когато по Твоята заповед бях понижена, те ме преследваха
още повече и техните излъчвания (еманации-бел.прев.) добавиха болка
към моето унижение.
“ ‘ 27. И те отнеха от мен светлинната сила и отново ме нападнаха и
притискаха болезнено, за да отнемат цялата светлина от мен. Заради
94
това, в което ме поставиха, нека не бъдат оставени да се издигнат до
тринадесетия еон, областта на Правдата.
“ ‘ 28. И нека не се причисляват към жребия на онези, които пречистват
себе си и светлината си, и нека не се причисляват към онези, които
бързо ще се покаят, за да могат бързо да приемат мистериите на
“ ‘ 29. Защото те отнеха светлината ми от мене и силата ми започна да
замира в мене и аз съм лишена от светлината си.
“ ‘ 30. Сега, прочее, Светлината, която е в Теб и която е с мене, аз пея
хваления на Твоето име, Светлина, в слава.
“ ‘ 31. Нека моята хвалебна песен да те зарадва, о Светлина, като
превъзходна мистерия, която води към портите на Светлината, която
ще пеят онези, които ще се покаят, и светлината ще ги очисти.
“ ‘ 32. Сега, следователно, нека всяка плът се радва; търсете цялата
Светлина, за да може силата на звездите, която е във вас, да живее.
“ ‘ 33. Защото Светлината чува материите и няма да остави никого, без
да го е очистила.
“ ‘ 34. Нека душите и материите да хвалят Господаря на еоните и
материята, и всичко, което е в тях.
“ ‘ 35. Защото Бог ще спаси душата им от всички неща и град ще бъде
приготвен в Светлината, и всички спасени души ще живеят в този град
и ще го наследят.
“ ‘ 36. И душата на онези, които ще приемат мистериите, ще пребъдва в
тази област, и онези, които са получили мистерии в Нейно име, ще
пребъдват там.”
Когато Исус изговори тези думи към учениците Си, Той им каза: „Това е
песента на хваление, която Пистис София изрече при първото си покаяние,
разкайвайки се за греха си и разказвайки всичко, което я е сполетяло. Който
има уши да слуша, нека чуе.”
Глава 33
Мария тълкува първото покаяние на Пистис София
<Мария тълкува първото покаяние на София от Псалм 69>

Мария отново се приближи и каза: „Господи мой, моят обитател на
светлината има уши и аз чувам с моята светлинна сила и духът Ти, който е с
мен, ме отрезвява. Чуйте тогава, защото мога да говоря за покаянието, което
Пистис София изрече, говорейки за нейния грях и всичко, което я сполетя.
Твоята светлинна сила е пророкувала за това преди време чрез пророк
Давид в шестдесет и осмия псалм (69):
95
“ ‘ 1. Спаси ме, Боже, защото водите 1 Избави ме, Боже; Защото водите
влязоха дори в душата ми. стигнаха до душата ми.
“ ‘ 2. Потънах, потопен съм в слузта на 2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма
бездната, и нямам сила. Слязох в твърдо място да застана; Стигнах в
дълбините на морето; и буря ме потопи. дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
“ ‘ 3. Продължавам да викам; гърлото ми 3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е
изчезна, очите ми избледняха, чакайки изсъхнало; Очите ми чезнат, докато
търпеливо Бог. чакам моя Бог.
“ ‘ 4. Тези, които ме мразят без причина, 4 Тия, които ме мразят без причина, се
са повече от космите на главата ми; умножиха повече от космите на главата
силни са моите врагове, които ме ми; Укрепиха се моите погубители, които
преследват насилствено. Те изискаха от неправедно са мои неприятели; Тогава ме
мен това, което аз не взех от тях. заставиха да върна онова, което не бях
грабнал.
“ ‘ 5. Боже, Ти позна глупостта ми и 5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И
грешките ми не са скрити от Теб. прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
“ ‘ 6. Нека не се засрамят заради мен 6 Господи Иеова на Силите, да се не
онези, които Те чакат, Господи, Господи посрамят покрай мене ония, които Те
на силите; нека тези, които Те търсят, не чакат; Боже Израилев, да се не опозорят
се посрамят заради мен, Господи, Боже покрай мене ония, които Те търсят.
Израилев, Боже на силите.
“ ‘ 7. Заради Tебe изтърпях срам; срамът 7 Защото заради Тебе претърпях
покри лицето ми. поругание. Срам покри лицето ми.
“ ‘ 8. Аз станах чужд за братята си, чужд 8 Чужд станах на братята си, И странен
за синовете на майка си. на чадата на майка ми.
“ ‘ 9. Защото ревността за Tвоя дом ме 9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде.
погълна; ругатните на онези, които те И укорите на ония, които укоряват Тебе,
хулят, паднаха върху менe. паднаха върху мене.
“ ‘ 10. Поклоних душата си с пост и това 10 Когато плачех в душата си с пост,
се обърна за мой укор. Това ми стана за укор;
“ ‘ 11. Облякох вретище; Станах за тях 11 Когато облякох вретище за дреха,
прощална дума. Станах им за поговорка.
“ ‘ 12. Тези, които седят при портите, 12 За мене приказват седящите в
приказваха за мене; и тези, които пият портата; И аз станах песен на пияниците.
вино, говореха за мене.
“ ‘ 13. Но аз се помолих с душата си на 13 Но аз към Тебе отправям молитвата си,
Тебе, Господи; времето на Твоето Господи, в благоприятно време; Боже,
благоволение е, Боже. В пълнотата на послушай ме според голямата Твоя
Твоята благодат дай ухо на моето милост, Според верността на Твоето
спасение в истината. спасение.
“ ‘ 14. Спаси ме от тази слуз, за да не 14 Избави ме от тинята, за да не потъна;
потъна в нея; нека се спася от онези, Нека бъда избавен от ония, които ме
които ме мразят, и от бездната на мразят, и от дълбоките води.
водите.
“ ‘ 15. Да не ме потопи воден потоп, да 15 Не дай да ме завлече устрема на
не ме погълне бездната, да не затвори водите, Нито да ме погълне дълбочината;
кладенеца устието си над мен. И не дай да затвори ямата устието си над
“ ‘ 16. Чуй ме, Господи, защото мене.
благодатта Ти е добра; според пълнотата 16 Послушай ме, Господи, защото е благо
на Твоето състрадание погледни надолу Твоето милосърдие; Според много Твои
към менe. благи милости погледни на мене;
“ ‘ 17. Не отвръщай лицето Си от слугата 17 И не скривай лицето Си от слугата Си,
Си, защото съм угнетен. Понеже съм в утеснение; бърже ме
послушай.
“ ‘ 18. Чуй ме бързо, внимавай на душата 18 Приближи се при душата ми и я
ми и я избави. изкупи; Изкупи ме поради неприятелите
ми.
96
“ ‘ 19. Спаси ме заради враговете ми, 19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме
защото знаеш моя позор, моя срам и посрамват и ме опозоряват; Пред Тебе са
моето безчестие; всичките ми потисници всичките мои противници.
са пред Теб.
“ ‘ 20. Сърцето ми чака позор и 20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много
нещастие; Чаках онзи, който ще скърби отпаднал; И чаках да ме пожали някой,
с мен, но не можах да дойда при него и но нямаше никой, - И утешители, но не
този, който трябва да ме утеши, а не го намерих.
намерих.
“ ‘ 21. Дадоха ми жлъч за храна; и в 21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в
жаждата ми дадоха да пия оцет. жаждата ми ме напоиха с оцет.
“ ‘ 22. Нека трапезата им бъде за капан и 22 Трапезата им пред тях нека им стане
за примка, за възмездие и за препънка. примка, И когато са на мир нека стане
клопка.
“ ‘ 23. Можеш ли да им огънеш гърбовете 23 Да се помрачат очите им та да не
завинаги. видят; И чреслата им направи
непрестанно да се тресат.
“ ‘ 24. Излей гнева Си върху тях и нека 24 Излей на тях негодуванието Си; И
яростта на гнева Ти ги обземе. пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
“ ‘ 25. Станът им да бъде пуст, да няма 25 Жилището им да запустее, И в
обитател в жилищата им. шатрите им да няма кой да живее.
“ ‘ 26. Защото те преследваха онзи, 26 Защото те гонят онзи, когото Ти си
когото Ти порази, и хитро прибавиха към поразил, И говорят за болката на ония,
неговите рани. които Ти си наранил.
“ ‘ 27. Те добавиха беззаконие към 27 Приложи беззаконие на беззаконието
своите беззакония; нека не влизат в им; И да не участвуват в Твоята правда.
Твоята правда.
“ ‘ 28. Нека бъдат заличени от книгата на 28 Да се изличат от книгата на живота, И
живите и нека не бъдат записани сред с праведните да се не запишат.
праведните.
“ ‘ 29. Аз съм беден нещастник, с разбито 29 А мене, който съм сиромах и оскърбен,
сърце; спасението от лицето Ти ме Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
привлече към Себе Си.
“ ‘ 30. Ще възхваля името на Бога в 30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще
одата и ще го възвелича в песен на Го възвелича с хваления;
благодарност.
“ ‘ 31. Това ще угоди на Бога повече от 31 И това ще угоди Господу Повече от
млад бик с рога и копита. вол, - от юнец имащ рога и копита.
“ ‘ 32. Нека клетникът да види и да се 32 Смирените ще видят и ще се зарадват;
весели; потърсете Бога, за да живеят И вие, които търсите Бога, вашето сърце
душите ви. ще се съживи.
“ ‘ 33. Защото Бог чува окаяните и не 33 Защото Господ слуша немощните, И
презира затворниците. запрените Си не презира.
“ ‘ 34. Нека небето и земята да хвалят 34 Нека Го хвалят небето и земята,
Господа, морето и всичко, което е в Моретата, и всичко, което се движи в тях.
него.
“ ‘ 35. Защото Бог ще спаси Сион и 35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще
градовете на Юдея ще бъдат изградени, съгради Юдовите градове; И людете Му
и те ще живеят там и ще го наследят. ще се заселят там, и ще го владеят.
“ ‘ 36. Семето на слугите му ще го 36 Още и потомството на слугите Му ще
притежава и онези, които обичат името го наследи, И ония, които обичат името
Му, ще живеят в него.” Му, ще живеят в него.
97
Глава 34
Исус похвалва Мария
<Исус похвалва Мария Магдалина>

Когато Мария свърши да говори тези думи на Исус всред учениците, тя Му
каза: „Господи мой, това е решението на мистерията на покаянието на
Пистис София.”
А Исус, като беше чул Мария да говори тези думи, й каза: „Добре казано,
Мария, благословена си с всеблажена пълнота, за която ще бъдеш възпявана
като благословена във всички поколения.”
Глава 35
Второто покаяние на Пистис София
<Второто покаяние на София>

Исус продължи отново в беседата и каза: „Пистис София отново продължи
и все още пееше хвалебствия във второ покаяние, казвайки така:
“ ‘ 1. Светлина на светлините, в която имах вяра, не ме оставяй в

тъмнината до края на моето време.
“ ‘ 2. Помогни ми и ме спаси чрез Твоите тайни; приклони ухото Си към
мен и ме спаси.
“ ‘ 3. Нека силата на Твоята светлина ме спаси и ме отнесе към висшите
Еони; защото Ти ще ме спасиш и ще ме отведеш във височината на
Твоя Еон.
“ ‘ 4. Спаси ме, Светлина, от ръката на тази сила с лъвско лице и от
ръцете на еманациите на Своеволния бог.
“ ‘ 5. Защото Ти Си, о Светлина, в Чиято светлина имах вяра и в Чиято
светлина се уповавах от самото начало.
“ ‘ 6. И имам вяра в Тебе от времето, когато ме излъчи, а Ти Самият ме
накара да излъчвам; и имам вяра в Твоята светлина от самото начало.
“ ‘ 7. И когато имах вяра в Теб, владетелите на еоните ми се
подиграваха, казвайки: Тя спря в своята мистерия. Ти Си моят Спасител
и Ти Си моят Избавител и Ти Си моята Мистерия, о Светлина.
“ ‘ 8. Устата ми се изпълни с прослава, за да мога да разказвам за
мистерията на Твоето величие по всяко време.
“ ‘ 9. И така, сега, о Светлина, не ме оставяй в хаоса до завършването
на цялото ми време; не ме оставяй, Светлина.
“ ‘ 10. Защото всички еманации на Своеволния са отнели цялата ми
светлинна сила и са ме заобиколили. Те пожелаха да отнемат напълно
цялата ми светлина от мен и поставиха стража върху силата ми,
98
“ ‘ 11. Като си казаха един на друг: Светлината я изостави, нека я
хванем и отнемем цялата светлина от нея.
“ ‘ 12. Затова, о, Светлина, не се отказвай от мен; Обърни се, Светлина,
и ме спаси от ръцете на безмилостните.
“ ‘ 13. Нека онези, които искат да отнемат силата ми, да паднат и да
станат безсилни. Нека онези, които искат да отнемат светлинната ми
сила, да бъдат уловени в тъмнината и да потънат в безсилие.
Това е второто покаяние, което Пистис София изрече, пеейки хвалебствия
на Светлината.”
Когато Исус свърши да говори тези думи на учениците Си, Той им каза:
„Разбирате ли както ви говоря?”
Глава 36
Сексисткото негодувание на Петър и неговото тълкуване на второто
покаяние на Пистис София
<Петър негодува срещу Мария Магдалина>

И Петър излезе напред и каза на Исус: „Господи мой, няма да търпим тази
жена, защото тя иззема възможността от нас и не е позволила на никого от
нас да говори, но разсъждава много пъти.”
Исус в отговор каза на учениците Си: „Нека този, в който кипи силата на
духа му, така че да разбира какво казвам, да излезе напред и да говори.
Сега, Петре, виждам силата ти в тебе, че тя разбира решението на
мистерията на покаянието, което Пистис София е изрекла. Затова, Петре,
изкажи мисълта за нейното покаяние сред твоите братя.”
<Петър тълкува второто покаяние на Пистис София от Псалм 71>

И Петър в отговор каза на Исус: „Господи, дай ухо, за да мога да кажа
мисълта за нейното покаяние, за което преди време Твоята сила пророкува
чрез пророк Давид, изричайки покаянието й в седемдесети псалм (71):
“ ‘ 1. О Боже, Боже мой, уповах се на 1 На Тебе, Господи, уповавам; Да се не

Теб, нека не се посрамявам никога. посрамя никога.
“ ‘ 2. Спаси ме в Твоята правда и ме 2 Избави ме в правдата Си и освободи
освободи; приклони ухото Си към мене и ме; Приклони към мене ухото Си и спаси
ме спаси. ме.
“ ‘ 3. Бъди за мен силен Бог и твърдо 3 Бъди ми канара за прибежище, към
място, за да ме спасиш; защото Ти Си което винаги да се обръщам. Ти си
моята сила и моето убежище. разрешил спасението ми, Защото канара
моя и крепост моя си Ти.
“ ‘ 4. Боже мой, спаси ме от ръката на 4 Боже мой избави ме от ръката на
грешника и от ръката на престъпника и нечестивия, От ръката на
от нечестивия. законопрестъпника и насилника.
“ ‘ 5. Защото Ти Си моята издръжливост, 5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя
Господи, Ти си моята надежда от надежда; На Тебе съм уповавал от
младостта ми. младостта си.
99
“ ‘ 6. Доверих се на Тебе от утробата на 6 Ти си ми бил подпорка от рождението
майка ми; Ти ме изведе от утробата на ми; От утробата на майка ми Ти си бил
майка ми. Споменът ми винаги е за Тебе. мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги
хвалението ми.
“ ‘ 7. Станах като луд за мнозина; Ти Си 7 Като чудовище съм станал на мнозина;
моята помощ и моята сила, Ти Си моят Но Ти си ми яко прибежище.
избавител, Господи.
“ ‘ 8. Устата ми беше изпълнена с 8 Устата ми ще се пълнят всеки ден с
прославяне, за да възхвалявам славата хваление и славене Тебе.
на Твоето великолепие през целия ден.
“ ‘ 9. Не ме отхвърляй във времето на 9 Не ме отхвърляй във време на
старостта; ако душата ми отпадне, не ме старостта ми; Не ме оставяй, когато
оставяй. отпада силата ми;
“ ‘ 10. Защото враговете ми говориха зло 10 Защото неприятелите ми за мене
против мене и онези, които дебнат говорят, И ония, които причакват душата
душата ми, се съветваха против душата ми, наговарят се помежду си,
ми,
“ ‘ 11. Казват си: Бог го изостави; 11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и
преследвайте го и го хванете, защото хванете го, защото няма кой да го
няма спасител. избави.
“ ‘ 12. Боже, обърни внимание и ми 12 Боже, не се отдалечавай от мене;
помогни. Боже мой, побързай да ми помогнеш.
“ ‘ 13. Нека се засрамят и унищожат 13 Нека се посрамят и се изтребят
онези, които клеветят душата ми. Нека противниците на душата ми; Нека се
бъдат обгърнати от срам и позор ония, покрият с укор и срам ония, които искат
които искат зло за мене. зло за мене.
Това е решението на второто покаяние, което Пистис София изрече.”
<Исус похвалва Петър и обещава да усъвършенства учениците Си в цялата

пълнота>
Спасителят в отговор каза на Петър: „Добре, Петре; това е решението на
нейното покаяние. Благословени сте вие пред всички хора на земята, защото
Аз ви разкрих тези тайни. Амен, Амен , казвам ви: Ще ви усъвършенствам в
цялата пълнота от мистериите на Вътрешното до мистериите на Външното и
ще ви изпълня с духа, така че да се наречете „духовни, съвършени в цялата
пълнота”. И, Амен, Амен, казвам ви: Ще ви дам всички мистерии на всички
области на Моя Отец и от всички области на Първата мистерия, така че онзи,
когото вие ще допуснете на земята, да бъде допуснат в Светлината на
височината; и който ще изгоните на земята, ще бъде изгонен от Царството на
Моя Отец на Небесата.
Глава 37
Третото покаяние на Пистис София
<Третото покаяние на София>

И затова слушайте и чуйте внимателно за всички покаяния, които Пистис
София изрече.
Тя продължи отново и изрече третото покаяние, като каза:
100
“ ‘ 1. О Светлина на силите, внимавай и ме спаси.
“ ‘ 2. Нека тези, които биха ми отнели светлината, да бъдат в оскъдност
и да бъдат в тъмнината. Нека онези, които биха ми отнели властта, да
се превърнат в хаос и да бъдат посрамени.
“ ‘ 3. Да се обърнат бързо към мрака онези, които ме притискат до
болка и казват: Ние станахме господари над нея.
“ ‘ 4. Нека всички, които търсят Светлината, да се радват и да ликуват,
и онези, които желаят Твоята мистерия, да кажат винаги: Нека се
възвиси мистерията.
“ ‘ 5. Спаси ме сега, о Светлина, защото ми липсва моята светлина,
която ми отнеха, а аз имам нужда от силата си, която те ми отнеха. И
така, Ти, о Светлина, Ти Си моят Спасител и Ти Си моят Избавител, о,
Светлина. Спаси ме бързо от този хаос.”
Когато Исус приключи да говори тези думи на Своите ученици, каза: „Това
е третото покаяние на Пистис София, което ви беше казано; Нека онзи, на
когото се е появил чувствителен дух, излезе напред и да каже мислите си за
покаянието, което Пистис София е изрекла.”
Глава 38
Марта тълкува третото покаяние на Пистис София
<Марта иска и получава разрешение да говори>

Още преди Исус да беше свършил да говори, Марта излезе напред, падна
в нозете Му, целуна ги, извика с висок глас и плачеше с плач и смирение,
казвайки: „Господи мой, смили се над мен и имай милост към мене, и ми
позволи да кажа решението на покаянието, което Пистис София изрече.”
И Исус подаде ръката Си на Марта и й каза: „Блажен всеки, който се
смири, защото над него ще има милост. И така, сега, Марта, ти си
благословена. Провъзгласи решението на мисълта за покаянието на Пистис
София.”
<Марта тълкува третото покаяние на Пистис София от Псалм 70>

Марта в отговор каза на Исус всред учениците: „Относно покаянието,
което Пистис София изрече, о Господи мой, Исусе, за това Твоята светлинна
сила в Давид пророкува по-рано в шестдесет и деветия псалм (70),
казвайки:
“ ‘ 1. Господи Боже, дай внимание и ми 1 Боже, побързай да ме избавиш;

помогни. Господи, побързай да ми помогнеш.
“ ‘ 2. Нека се посрамят и огорчат онези, 2 Нека се посрамят и се смутят ония,
които търсят душата ми. които търсят душата ми; Нека се обърнат
назад и се опозорят ония, които се
наслаждават на злощастието ми.
101
“ ‘ 3. Да се обърнат веднага и да се 3 Нека се обърнат назад поради срама си
посрамят онези, които ми казват: Ха, ха. Ония, които думат: О, хохо!
“ ‘ 4. Нека всички, които Те търсят, да се 4 Нека се радват и се веселят в Тебе
радват и ликуват заради Тебе, и онези, Всички, които Те търсят; Ония, които
които обичат Твоето спасение, да казват обичат спасението Ти, Нека думат
винаги: Нека се възвиси Бог. винаги: Да се величае Бог.
“ ‘ 5. Но аз съм окаян, беден съм; 5 А аз съм сиромах и немотен; Боже,
Господи, помогни ми. Ти Си моят побързай да дойдеш при мене; Помощ
Помощник и защита; Господи, не моя и избавител мой си Ти; Господи, да
отлагай. се не забавиш.
Това е решението на третото покаяние, което Пистис София изрече,

пеейки хвалебствия към висините.”
Когато Исус чу Марта да говори тези думи, Той й каза: „Добре казано,
Марта, и прецизно.”
Глава 39
Четвъртото покаяние на Пистис София
<Четвъртото покаяние на София>

И Исус продължи отново беседата Си и каза на учениците Си: „Пистис
София продължи да изговоря четвъртото покаяние, преди да бъде
притисната втори път, за да не успеят силата с лъвско лице и всички
материални еманации с него, които Своеволния беше изпратил в хаоса, да
не успеят да отнемат цялата й светлина от нея. Тогава тя изрече това
покаяние по следния начин:
“ ‘ 1. О Светлина, на Която се доверих, вслушай се в моето покаяние и
нека гласът ми достигне до Твоето жилище.
“ ‘ 2. Не отклонявай светлия Си образ от мене, но внимавай на мене и
ако ме потискат, спаси ме бързо във времето, когато ще извикам към
Тебе.
“ ‘ 3. Защото времето ми изчезна като дъх и аз станах материя.
“ ‘ 4. Те отнеха светлината ми от мен и силата ми изсъхна. Забравих
мистерията си, която досега имах обичай да постигам.
“ ‘ 5. Поради гласа на страха и силата на Своеволния, силата ми е
изчезнала.
“ ‘ 6. Станах като демон отхвърлен, който живее в материята и
светлината не е в него, и станах като фалшив дух, който е в
материално тяло и светлинната сила не е в него.
“ ‘ 7. И станах като декан (владетел на 1/3 част от месеца, 10 дни),
който е самотен във въздуха.
“ ‘ 8. Еманациите на Своеволния ме потиснаха силно и двойката ми си
каза:
“ ‘ 9. Вместо със светлината, която беше в нея, те я изпълниха с хаос.
Погълнах потта на собствената си материя и мъката на сълзите от
102
материята на очите си, така че онези, които ме угнетяват, да не вземат
останалото.
“ ‘ 10. Всичко това ме сполетя, о Светлина, по Твое разпореждане и по
Твоята заповед, и заради Твоята заповед съм сега на това място.
“ ‘ 11. Твоята заповед ме унижи и Аз съм станала като сила на хаоса и
силата ми замира в мене.
“ ‘ 12. Но Ти, Господи, Си Светлина вечна и посещаваш винаги
угнетените.
“ ‘ 13. И така, сега, о Светлина, стани и потърси силата ми и душата ми
в мен. Твоята заповед, която Си постановил за мен в моите страсти, е
изпълнена. Дойде моето време, да потърсиш силата ми и душата ми, и
това е времето, което Ти определи да ме търсиш.
“ ‘ 14. Защото Твоите спасители потърсиха силата, която е в душата ми,
защото числото е завършено и за да може и неговата материя да бъде
спасена.
“ ‘ 15. И тогава, по това време, всички владетели на материалните еони
ще се страхуват от Твоята светлина и всички еманации на тринадесетия
материален еон ще се страхуват от мистерията на Твоята светлина,
така че другите да могат да започнат пречистването на тяхната
светлина.
“ ‘ 16. Защото Господ ще търси силата на душата ви. Той разкри Своята
Мистерия,
“ ‘ 17. За да може да види покаянието на онези, които са в областите
долу; и Той не е пренебрегнал покаянието им.
“ ‘ 18. Това е онази мистерия, която е станала образец за расата, която
ще се роди; и расата, която ще се роди, ще пее хвали до висините.
“ ‘ 19. Защото Светлината погледна надолу от Висината на своята
светлина. Ще гледаш отвисоко на общата материя,
“ ‘ 20. За да чуеш въздишките на тези в окови, изгубили силата на
душите си, чиято сила е обвързана,
“ ‘ 21. За да положи името Си в душата и Мистерията Си в силата.”
Докато Исус още говореше тези думи на учениците Си, им каза: „Това е
четвъртото покаяние, което Пистис София изрече; сега, който разбира, нека
разбира.”
Глава 40
Йоан тълкува четвъртото покаяние на Пистис София
<Йоан иска и получава разрешение да говори>

Тогава Йоан излезе напред, поклони се на гърдите на Исус и Му каза:
„Господи мой, кажи и на мен и ми позволи да говоря решението на
четвъртото покаяние, което Пистис София изрече.”
Исус каза на Йоан: „Излез напред и говори решението на покаянието,
което Пистис София изрече.”
103
<Йоан тълкува четвъртото покаяние на София от Псалм 102>
Йоан отговори и каза: „Господи мой и Спасител, относно това покаяние,
което Пистис София изрече, Твоята светлинна сила, която беше в Давид, е
пророкувала преди в сто и първия псалм (102):
“ ‘ 1. Господи, вслушай се в молбата ми и 1 Господи, послушай молитвата ми, И

нека гласът ми достигне до Теб. викът ми нека стигне до Тебе.
“ ‘ 2. Не отвръщай лицето Си от мен; 2 Не скривай лицето Си от мене; В деня
приклони ухото Си към мен в деня, на утеснението ми приклони ухото Си
когато съм угнетен; послушай ме бързо в към мене; В деня, когато Те призова,
деня, когато ще извикам към Теб. послушай ме незабавно.
“ ‘ 3. Защото дните ми изчезват като дим 3 Защото дните ми изчезват като дим, И
и костите ми изсъхват като камък. костите ми изгарят като огнище.
“ ‘ 4. Изгорен съм като трева и сърцето 4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало
ми пресъхна; защото забравих да ям като трева, Защото забравям да ям хляба
хляба си. си.
“ ‘ 5. От гласа на стенанието ми костите 5 Поради гласа на охкането ми Костите
ми се прилепиха към плътта ми. ми се прилепват за кожата ми.
“ ‘ 6. Станах като пеликан в пустинята; 6 Приличам на пеликан в пустиня,
Станах като пищящ бухал в къщата. Станал съм като бухал в развалини.
“ ‘ 7. Прекарах нощта с отворени очи; 7 Лишен от сън станал съм като врабче
Станах като врабче сам на покрива. Усамотено на къщния покрив.
“ ‘ 8. Враговете ми ме ругаят през целия 8 Всеки ден ме укоряват неприятелите
ден и онези, които ме почитаха, сега ме ми; Ония, които свирепеят против мене
нараняват. проклинат с името ми.
“ ‘ 9. Защото ядох пепел вместо хляба си 9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих
и смесих питието си със сълзи, питието си със сълзи,
“ ‘ 10. Поради Твоя гняв и Твоя ярост; 10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти;
защото Си ме издигнал и си ме Защото, като си ме дигнал, си ме
отхвърлил. отхвърлил.
“ ‘ 11. Дните ми изчезнаха като сянка и 11 Дните ми са като уклонила се сянка
изсъхнах като трева, по слънчев часовник, И аз изсъхвам като
трева.
“ ‘ 12. Но Ти, Господи, пребъдваш до 12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И
века, и Твоята памет до поколенията. споменът Ти из род в род.
“ ‘ 13. Стани и се смили над Сион, 13 Ти ще станеш и ще се смилиш за
защото дойде времето да се смилиш над Сион; Защото е време да му покажеш
него; подходящото време е дошло. милост. Да! определеното време дойде.
“ ‘ 14. Твоите слуги копняха за камъните 14 Защото слугите Ти копнеят за
й и ще се смилият над земята й. камъните му, И милеят за пръстта му.
“ ‘ 15. И народите ще се страхуват от
името Господне, и земните царе ще се 15 И тъй, народите ще се боят от името
страхуват от Твоята власт. Господно, И всичките земни царе от
“ ‘ 16. Защото Господ ще съгради Сион и славата Ти.
ще се разкрие в Своя суверенитет. 16 Защото Господ е съградил Сион, Той
“ ‘ 17. Той е обърнал внимание на се е явил в славата Си,
молитвата на смирените и не е презрял 17 Той е погледнал благосклонно на
молбата им. молитвата на лишените, И не е презрял
“ ‘ 18. Това ще бъде записано за друго молбата им.
поколение и хората, които ще бъдат 18 Това ще се напише за бъдещето
създадени, ще хвалят Господа. поколение; И люде, които ще се
“ ‘ 19. Защото Той погледна надолу от създадат, ще хвалят Господа.
Своята свята височина; Господ погледна 19 Защото Той надникна от Своята света
от небето на земята,. висина, От небето Господ погледна на
104
“ ‘ 20. За да чуе въздишането на земята,
окованите, за да развърже синовете на 20 За да чуе въздишките на затворените,
убитите, Да освободи осъдените на смърт;
“ ‘ 21. За да провъзгласява името на
Господа в Сион и Неговата хвала в 21 За да възвестят името на Господа в
Йерусалим. Сион, И хвалата Му в Ерусалим.
„Това, Господи мой, е решението на мистерията на покаянието. което

Пистис София изрече.”
Когато Йоан свърши да говори тези думи на Исус сред учениците Му, Той
му каза: „Добре казано, Йоане, Девствени, който ще владееш в царството на
Светлината.”
Глава 41
Петото покаяние на Пистис София
<Еманациите на Своеволния отново изстискват светлината от София>

И Исус продължи отново с беседата Си и каза на учениците Си:
„Еманациите на Своеволния отново потиснаха Пистис София в хаоса и искаха
да отнемат цялата й светлина; защото все още не беше дадена заповедта да
я изведа от хаоса, и все още не беше достигнала заповедта до Мене чрез
Първата Мистерия, да я спася от хаоса.
<Петото покаяние на София>

Когато всички материални излъчвания на Своеволния я притискаха, тя
извика и изрече петото си покаяние, казвайки:
“ ‘ 1. Светлина на моето спасение, пях Ти хвала в областите на

височината и отново (Ти пях-бел.прев.) в хаоса.
“ ‘ 2. Пея Ти хвала с моя химн, с който Ти пях хвала във височината и с
който Ти пях хвала, когато бях в хаоса. Нека (хвалението ми-бел.прев.)
дойде в присъствието Ти и внимавай, о Светлина, на моето покаяние.
“ ‘ 3. Защото силата ми е изпълнена с тъмнината и моята светлина слезе
в хаоса.
“ ‘ 4. Аз самата станах като владетелите на хаоса, които са отишли в
тъмнината долу; Станах като материално тяло, което няма никого във
висината, който да го спаси.
“ ‘ 5. Станах също като материите, от които е отнета силата им, когато
са хвърлени в хаоса, които Ти не Си спасил, и те са осъдени напълно от
Твоята Заповед.
“ ‘ 6. Затова ме поставиха в тъмнината долу, в тъмнината и в материите,
които са мъртви и в тях няма никаква сила.
“ ‘ 7. Ти наложи Заповедта Си върху мене и всичко, което Си
постановил.
105
“ ‘ 8. И духът Ти се оттегли и ме изостави. И освен това, по Твоята
Заповед еманациите на моя еон не са ми помогнали и са ме намразили
и са се отделили от мене, но въпреки това (пак по Твоята Заповед-
бел.прев.) аз не съм напълно унищожена.
“ ‘ 9. И светлината ми намаля в мене, и аз извиках към Светлината с
цялата светлина в мен, и прострях ръцете си към Тебе.
“ ‘ 10. И така, сега, о Светлина, няма ли да изпълниш Заповедта Си в
хаоса, и няма ли избавители, които да дойдат според Твоята Заповед,
да изгреят в тъмнината, да дойдат и да Те последват?
“ ‘ 11. Няма ли да изрекат мистерията на Името Ти в хаоса?
“ ‘ 12. Или по-скоро няма ли да изрекат Името Ти в материята на хаоса,
която Ти няма да пречистиш?
“ ‘ 13. Но аз те възпях, Светлина, и покаянието ми ще достигне до
теб във Висините.
“ ‘ 14. Нека светлината Ти дойде върху мен,
“ ‘ 15. Защото те взеха моята светлина, а аз имам болка (болезнен
копнеж-бел.прев.) към Светлината от времето, когато бях излъчена. И
когато погледнах във Висините към Светлината, тогава погледнах
надолу към светлинната сила в хаоса; Станах и слязох.
“ ‘ 16. Твоята Заповед дойде върху мене и ужасите, които Ти нареди за
мене, ме доведоха до заблуда.
“ ‘ 17. И множеството им ме заобиколи като вода, държаха ме (в плен-
бел.прев.) заедно през цялото ми време.
“ ‘ 18. И по Твоята Заповед Ти не Си позволил на моите събратя-
еманации да ми помогнат, нито Си позволил на двойката ми да ме спаси
от моите страдания.
Това е петото покаяние, което Пистис София изрече в хаоса, когато всички
материални еманации на Своеволния продължиха да я потискат.”
Когато Исус каза тези думи на учениците Си, Той добави: „Който има уши
да слуша, нека чуе; и нека този, чийто дух кипи в него, да излезе напред и
да каже решението на мисълта за петото покаяние на Пистис София.”
Глава 42
Филип иска да тълкува петото покаяние на Пистис София, но той,
Тома и Матей са назначени за писари
<Филип-писарят негодува>
И когато Исус свърши да казва тези думи, Филип излезе напред, остави
книгата, (която пишеше – бел.прев.), защото той беше писар на всички
беседи, които Исус говореше, и на всичко, което правеше.
Тогава Филип се приближи и Му каза: „Господи мой, сигурно не само на
мен си заповядал да се грижа за света и да записвам всички беседи, които
ще говорим и [всичко, което ще направим]? И Ти не ми позволи да изляза
106
напред, за да говоря за решението на мистерията на покаянието на Пистис
София, макар че духът ми често е кипял в мене и е бил свободен и ме е
принуждавал да изляза напред и да кажа решението на покаянието на
Пистис София; но не можeх да изляза напред, защото съм писар на всички
беседи.”
<Исус обяснява, че Филип, Тома и Матей са назначените писари>

Когато Исус чу Филип, Той му каза: „Чуй, Филипе, благословен си, защото
разговарям с тебе; на тебе, на Тома и на Матей е заповядано от Първата
Мистерия да напишете всички беседи, които ще говоря и [всичко, което ще
направя], и всички неща, които ще видите. Но що се отнася до тебе, броят
на беседите, които трябва да напишеш, все още не е завършен. Когато
приключиш, ще можеш да излизаш напред и да провъзгласяваш това, което
искаш. И сега, вие тримата трябва да запишете всички беседи, които ще
говоря, и [всички неща, които ще направя] и всичко, което ще видите, за да
можете да свидетелствате за всичко в небесното царство.”
Когато Исус каза това, Той каза на учениците Си: „Който има уши да
слуша, нека чуе.”
Глава 43
Филип тълкува петото покаяние на Пистис София
<Мария тълкува думите на Исус относно тримата свидетели>

Тогава Мария излезе напред, пристъпи в средата, застана до Филип и каза
на Исус: „Господи мой, моят обитател на светлината има уши и аз бях готова
да чуя със силата си и разбрах словото, което Ти изговори. И така, сега,
Господи мой, чуй, за да мога да говоря открито, Ти, Който ни каза: „Който
има уши да слуша, нека чуе.”
Относно словото, което си казал на Филип: „На теб, Тома и Матей е
заповядано от Първата Мистерия – на вас тримата, да напишете всички
беседи на царството на Светлината, за да свидетелствате”; слушайте, за да
проглася решението на тези думи. Това е, което Твоята светлинна сила
пророкува по-рано чрез Мойсей: „Чрез двама или трима свидетели ще бъде
установено всяко нещо.” Тримата свидетели са Филип, Тома и Матей.”
Когато Исус чу това слово, Той каза: „Добре казано, Мария, това е
решението на словото. ”
<Филип получава разрешение да говори>

И сега, Филип, излез напред и провъзгласи решението на петото покаяние
на Пистис София, и след това заеми мястото си и напиши всички беседи,
които ще говоря, докато бъде завършена бройката на беседите от твоята
част, за която трябва да напишеш думите на царството на Светлината.
Тогава ще излезеш напред и ще говориш това, което духът ти ще разбира.
Но сега провъзгласи решението на петото покаяние на Пистис София.”
107
<Филип тълкува петото покаяние на София от Псалм 88>
И Филип отговори и каза на Исус: „Господи мой, послушай, за да кажа
решението на нейното покаяние. Защото Твоята сила е пророкувала за това
по-рано чрез Давид в осемдесет и седмия псалм (88), казвайки:
“ ‘ 1. Господи, Боже на моето спасение, 1 Господи Боже Спасителю мой, И денем

денем и нощем викам към Тебе. и нощем съм викал пред Тебе.
“ ‘ 2. Нека плачът ми дойде пред Теб; 2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето
приклони ухото Си към моята молитва, присъствие; Приклони ухото Си към вика
Господи. ми.
“ ‘ 3. Защото душата ми е пълна със зло, 3 Защото се насити душата ми на
животът ми се приближи към света долу. бедствия, И животът ми се приближава
до преизподнята.
“ ‘ 4. Причислен съм към онези, които са 4 Считан съм с ония, които слизат в
слезли в ямата; Станах като човек, който рова; Станах като човек, който няма
няма помощник, помощ,
“ ‘ 5. (като) свободните между мъртвите, 5 Изхвърлен между мъртвите, Като
като убитите, които са изхвърлени и спят убитите, които лежат в гроба, За които
в гробници, за които вече не Си Ти не се сещаш вече, И които са
спомняш, и те са унищожени чрез Твоите отсечени от ръката Ти.
ръце.
“ ‘ 6. Поставиха ме в ямата долу, в 6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В
тъмнината и сянката на смъртта. тъмни места, в бездните.
“ ‘ 7. Твоят гняв се настани върху мен и 7 Натегна на мене Твоят гняв, И с
всичките Ти безпокойства ме сполетяха. всичките Си вълни Ти си ме притиснал.
(Села).
“ ‘ 8. Ти отдалечи познатите ми от мен; 8 Отдалечил си от мене познатите ми;
направил Си ме мерзост за тях. Те ме Направил си ме гнусен на тях; Затворен
изоставиха и аз не мога да изляза. съм, и не мога да изляза.
“ ‘ 9. Окото ми помръкна в нещастието 9 Окото ми чезне от скръб; Господи,
ми; Цял ден виках към Тебе, Господи, и Тебе съм призовавал всеки ден,
протягах ръцете си към Тебе. Простирал съм към Тебе ръцете си.
“ ‘ 10. Няма ли да извършиш чудесата Си 10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса?
върху мъртвите? Няма ли лекарите да Или умрелите ще станат и ще Те хвалят?
станат и да изповядат Теб? (Села).
“ ‘ 11. Няма ли със сигурност да 11 В гроба ли ще се прогласява Твоето
прогласят името Ти в гробниците, милосърдие, Или в мястото на погибелта
верността Ти?
“ ‘ 12. И Твоята правда в земя, която си 12 Ще се познаят ли в тъмнината
забравил? чудесните Ти дела, И правдата Ти в
земята на забравените?
“ ‘ 13. Но аз извиках към Тебе, Господи, 13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И
и молитвата ми ще достигне до Теб рано на ранина молитвата ми ще Те предвари.
сутринта.
“ ‘ 14. Не отвръщай лицето Си от мен. 14 Господи, защо отхвърляш душата ми?
Защо криеш лицето Си от мене?
“ ‘ 15. Защото съм нещастен, тъжен съм 15 От младини съм угнетен и бера душа;
от младостта си. И когато се възвисих, Търпя Твоите ужаси, и в изумление съм.
смирих се и се изправих.
“ ‘ 16. Твоят гняв дойде над мене и 16 Гневът Ти мина върху мене;
Твоите ужаси ме доведоха до заблуда. Страхотиите Ти ме отсякоха.
“ ‘ 17. Те ме заобиколиха като вода; те 17 Като води ме обикалят цял ден, Купно
ме държаха цял ден. ме окръжават.
“ ‘ 18. Ти въздържа моите познати далеч 18 Отдалечил си от мене любим и
от мен и от нещастието ми. приятел; Познатите ми са мрак.
108
Това е решението на мистерията на петото покаяние, което Пистис София
изрече, когато беше потисната в хаоса.”
<Филип е похвален и продължава да пише>

Когато Исус чу Филип да говори тези думи, Той каза: „Добре казано,
Филипе, възлюбени. Затова сега, ела, заеми мястото си и напиши своята част
от всички беседи, които ще говоря, и [от всичко, което ще направя], и от
всичко, което ще видите.”
И Филип веднага седна и започна да пише.
Глава 44
Шестото покаяние на Пистис София
<Шестото покаяние на София>

След това Исус продължи отново беседата Си и каза на учениците Си:
„Тогава Пистис София извика към Светлината. Тя й прости греха, защото тя
беше напуснала региона си и беше слязла в тъмнината. Тя изрече шестото
покаяние, като каза:
“ ‘ 1. Аз пях хвалебствия към Теб, Светлина, в тъмнината отдолу.

“ ‘ 2. Вслушай се в моето покаяние и нека Твоята Светлина се вслуша в
гласа на моята молба.
“ ‘ 3. О Светлина, ако мислиш за моя грях, аз няма да мога да стоя пред
Теб и Ти ще ме изоставиш,
“ ‘ 4. Защото Ти, Светлина, Си Моят Спасител; поради светлината на
Твоето Име имах вяра в теб, о, Светлина.
“ ‘ 5. И моята сила имаше вяра в Твоята Мистерия; и освен това силата
ми се уповаваше на Светлината, когато бях сред онези от Височината;
и се доверих на нея, когато бях в хаоса долу.
“ ‘ 6. Нека всички сили в мен се уповават на Светлината, когато съм в
тъмнината долу, и нека отново се уповават на Светлината, ако дойдат в
областта на Височината.
“ ‘ 7. Защото Тя е [Светлината], Която има състрадание към нас и ни
избавя; и в Нея е голяма спасителна тайна.
“ ‘ 8. И Тя ще спаси всичките (ми-бел.прев.) сили от хаоса, (в който
попаднах-бел.прев.) поради моето прегрешение. Защото аз напуснах
моя регион и слязох в хаоса.
И така, чийто ум е възвишен, нека разбере.”
109
Глава 45
Андрей тълкува шестото покаяние на Пистис София
<Андрей тълкува шестото покаяние на София от Псалм 130>
„Разбирате ли както говоря с вас?”
Андрей излезе напред и каза: „Господи мой, относно решението на
шестото покаяние на Пистис София, Твоята светлинна сила пророкува преди
това чрез Давид в сто двадесет и деветия псалм (130), казвайки:
“ ‘ 1. От дълбините извиках към Тебе, 1 Из дълбочините викам към Тебе,

Господи. Господи.
“ ‘ 2. Чуй гласа ми; нека ушите Ти Се 2 Господи, послушай гласа ми; Нека
вслушат в гласа на моята молба. бъдат ушите Ти внимателни на гласа на
молбата ми.
“ ‘ 3. Господи, ако внимаваш в моите 3 Ако би забелязвал беззаконията,
беззакония, кой ще може да премине Господи, То кой, Господи, би могъл да
[изпитанието]? устои?
“ ‘ 4. Защото прощението е в Твоите 4 При Тебе, обаче, има прощение За да
ръце; заради Твоето име чаках Тебе, Ти се боят.
Господи.
“ ‘ 5. Душата ми е чакала Твоето слово. 5 Чакам Господа, душата ми чака, И на
словото Му уповавам.
“ ‘ 6. Душата ми се надява на Господа от 6 Душата ми очаква Господа Повече от
сутринта до вечерта. Нека Израил се ония, които очакват зората, Да! повече
надява на Господа от сутринта до от очакващите зората.
вечерта.
“ ‘ 7. Защото благодатта стои в Господа и 7 Нека се надява Израил на Господа;
в Него е голямо изкупление. Защото у Господа е милостта, И у Него е
пълното изкупление;
“ ‘ 8. И той ще избави Израил от всички 8 И Той ще изкупи Израиля От всичките
негови беззакония.” му беззакония.
<Исус похвалва Андрей и обещава на учениците Си, че тираните ще бъдат

съдени и унищожени от мъдрия огън>
Исус му каза: „Добре казано, Андрей, благословени. Това е решението на
нейното покаяние. Амен, Амен, казвам ви: ще ви усъвършенствам във всички
мистерии на Светлината и във всяко знание от Вътрешността на вътрешното
до Външността на външното, от Неизразимото (горе-бел.прев.) до тъмнината
на тъмнините долу, от Светлината на светлините (горе-бел.прев.) до . . . . на
материята долу, от всички богове (горе-бел.прев.) до демоните долу, от
всички господари (горе-бел.прев.) до деканите долу, от всички власти горе
до слугите долу, от създаването на хората до [това] на дивите зверове, на
добитъка и на влечугите, за да се наречете съвършени, усъвършенствани в
цялата пълнота.
110
Амен, Амен, казвам ви: В региона, където ще бъда в Царството на Моя
Отец, и вие ще бъдете с Мене. И когато числото на съвършените бъде
завършено, така че сместа да бъде разтворена, ще дам заповед да доведат
всички богове тирани, които не са предали на пречистване светлината си, и
ще дам заповед на мъдрия огън, над който съвършените се издигат, за да
пояде тези тирани, докато не предадат на пречистване и последната тяхна
светлина.”
<Мария тълкува думите на Исус от Псалм 82>

Мария каза: „Да, Господи, разбрах словото, което Ти каза. И така, относно
думата, която си казал: „При разтварянето на цялата смес Ти ще заемеш
мястото Си на светлинна сила и Твоите ученици, т.е. ние, ще седим отдясно
на Теб и Ти ще съдиш боговете тирани, които не са предали на пречистване
светлината си, и мъдрият огън ще ги пояжда, докато не предадат (на
пречистване и) последната светлина в тях”, — относно тази дума Твоята
светлинна сила пророкува преди време чрез Давид, в осемдесет и първия
псалм (82) , казвайки:
“ ‘ 1. Бог ще седи в събранието 1 Бог стои в Божия събор, Съди всред
(синагогата) на боговете и ще изпита боговете.
боговете.”
Исус й каза: „Добре казано, Мария.”
Глава 46
Седмото покаяние на Пистис София
<Покаянието на София още не е прието и владетелите й се подиграват>

Исус продължи отново беседата Си и каза на учениците Си: „Когато
Пистис София завърши да изрича шестото покаяние за опрощение на
прегрешението си, тя отново се обърна към Висините, за да види дали
греховете й са простени и да види дали ще я изведат от хаоса. Но по заповед
на Първата Мистерия тя все още не беше послушана, така че грехът й да
бъде простен и тя да бъде изведена от хаоса. Тогава тя се обърна към
Височината, за да види дали покаянието й е прието, тя видя всички
владетели на дванадесетте еона да й се подиграват и да й се присмиват,
защото покаянието й не беше прието. Като видя, че й се подиграват, тя се
наскърби много и издигна гласа си до Висините в седмото си покаяние, като
каза:
<Седмото покаянието на София>
“ ‘ 1. О Светлина, въздигнах силата си към Теб, моя Светлина.
“ ‘ 2. В Теб имах вяра. Нека не бъда презряна; нека владетелите на
дванадесетте еона, които ме мразят, да не злорадстват над мен.
“ ‘ 3. Защото всички, които вярват в Теб, няма да бъдат посрамени.
Нека тези, които са взели силата ми, останат в тъмнината; и нека не
111
получат от това никаква печалба, но нека им се отнеме (и това, което
имат-бел.прев.).
“ ‘ 4. О Светлина, покажи ми пътищата Си и аз ще се спася в тях; и
покажи ми пътеките Си, чрез които ще се спася от хаоса.
“ ‘ 5. И ме напътствай в Твоята светлина и ми кажи, о Светлина, че Ти
Си моят Спасител. На Теб ще вярвам винаги.
“ ‘ 6. Внимавай да ме спасиш, Светлина, защото милостта Ти е вечна.
“ ‘ 7. Що се отнася до моето прегрешение, което съм извършила от
самото начало в невежеството си, не го считай, Светлина, а по-скоро
ме спаси чрез Твоята велика Мистерия на опрощението на греховете
поради твоята доброта, Светлина .
“ ‘ 8. Защото добра и искрена е Светлината. По тази причина ще ми
даде пътя, за да бъда спасена от престъплението си;
“ ‘ 9. И понеже моите сили са намалели поради страха от материалните
еманации на Своеволния, нека се прилепят след заповедта Ти и да
бъдат научени на гнозис моите сили, които са намалели поради
безмилостния.
“ ‘ 10. Защото всички гнози на Светлината са спасителни средства и са
мистерии за всички, които търсят регионите на нейното Наследство и
Нейните мистерии.
“ ‘ 11. Заради Мистерията на Твоето име, Светлина, прости
прегрешението ми, защото е голямо.
“ ‘ 12. На всеки, който се уповава на Светлината, тя ще даде
мистерията, която му подхожда;
“ ‘ 13. И душата му ще пребъдва в областите на Светлината и силата му
ще наследи Съкровищницата на светлината.
“ ‘ 14. Светлината дава сила на онези, които вярват в нея, и името на
нейната Мистерия принадлежи на онези, които вярват в нея. И ще им
покаже региона на Наследството, който е в Съкровищницата на
“ ‘ 15. Но аз винаги съм имала вяра в Светлината, защото тя ще спаси
нозете ми от оковите на тъмнината.
“ ‘ 16. Внимавай на мен, Светлина, и ме спаси, защото те отнеха името
ми от мен в хаоса.
“ ‘ 17. Поради всички еманации моите страдания и моето потисничество
станаха изключително многообразни. Спаси ме от престъплението ми и
от тази тъмнина.
“ ‘ 18. И погледни скръбта на моето угнетение и прости прегрешението
ми.
“ ‘ 19. Обърни внимание на владетелите на дванадесетте еона, които ме
намразиха от ревност.
“ ‘ 20. Бди над силата ми и ме спаси и не ме оставяй да остана в този
мрак, защото на Тебе уповах.
112
“ ‘ 21. И те ме направиха на голяма глупачка, защото имах вяра в Теб,
Светлина.
“ ‘ 22. И така, сега, о Светлина, спаси силите ми от еманациите на
Своеволния, които ме угнетяват.
Който е трезвен, нека разбира.”
<Тома тълкува седмото покаяние на София от Псалм 25>

Когато Исус каза това на учениците Си, Тома излезе напред и каза:
„Господи мой, аз съм трезвен, аз съм много трезвен и духът ми е готов в мен,
и много се радвам, че Ти ни разкри тези думи. Но наистина досега търпях
заради моите братя, за да не ги разгневя; по-скоро, за да може всеки да
излезе пред Теб и да говори решението на покаянието на Пистис София. И
така, сега, Господи мой, относно решението на седмото покаяние на Пистис
София, твоята светлинна сила е пророкувала чрез пророк Давид в двадесет и
четвъртия псалм (25), така:
“ ‘ 1. Господи, към Тебе въздигнах 1 Към Тебе, Господи, издигам душата си.
душата си, Боже мой.
“ ‘ 2. Оставих се на Теб; нека не се 2 Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се
посрамя и враговете ми да не ми се не посрамя, Да не тържествуват
подиграват. неприятелите ми над мене.
“ ‘ 3. Защото всички, които Те чакат, 3 Наистина, никой, който чака Тебе,
няма да се посрамят; нека бъдат няма да се посрами; Ония ще се
посрамени онези, които вършат посрамят, които, без причина, постъпват
беззаконие без причина. коварно.
“ ‘ 4. Господи, покажи ми пътищата Си и 4 Направи ме, Господи, да позная
ме научи на пътищата Си. пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.
“ ‘ 5. Води ме по пътя на Твоята истина и 5 Води ме в истината Си и учи ме;
ме научи, защото Ти Си моят Бог и моят Защото Ти си Бог на Спасението ми;
Спасител; на Теб ще чакам цял ден. Тебе чакам цял ден.
“ ‘ 6. Извикай спомена за милостта Си, 6 Помни, Господи, благите Си милости И
Господи, и доброжелателството на милосърдията Си, защото са от века.
Твоята благодат, защото те са от
вечността.
“ ‘ 7. Не си спомняйте греховете на моята 7 Недей помни греховете на младостта
младост и тези на моето невежество. ми, нито престъпленията ми; Помни ме,
Помни ме според пълнотата на Твоята Господи, според милосърдието Си и
милост поради Твоята благост, Господи. заради благостта Си.
“ ‘ 8. Господ е милостив и искрен; затова 8 Господ е благ и праведен, Затова ще
ще научи грешниците на пътя. научи грешните на пътя Си.
“ ‘ 9. Той ще напътства нежните по сърце 9 Ще води кротките с правда, И ще
в съда и ще научи нежните по сърце на научи кротките на пътя Си.
неговите пътища.
“ ‘ 10. Всички пътища на Господа са 10 Всичките пътеки на Господа са
благодат и истината за онези, които милосърдие и вярност Към ония, които
търсят Неговата правда и Неговите пазят завета Му и изявлението Му.
свидетелства.
“ ‘ 11. Заради Твоето име, Господи, 11 Заради името Си, Господи, Прости
прости ми греха ми, [защото] той е моето беззаконие, защото е голямо.
изключително голям.
“ ‘ 12. Кой е човекът, който се бои от 12 Бои ли се човек от Господа? - Него
Господа? За него Той ще установи Той ще настави кой път да избере.
закони по пътя, който Той е избрал (за
него-бел.прев.).
113
“ ‘ 13. Душата му ще пребъдва в добрите 13 Душата му ще живее в спокойствие, И
неща и потомството му ще наследи потомството му ще наследи земята.
земята.
“ ‘ 14. Господ е силата на онези, които 14 Интимното благоволение на Господа е
Му се боят; и името на Господа с ония, които Му се боят, И ще им
принадлежи на ония, които Му се боят, покаже завета Си.
за да им разкрие Неговия завет.
“ ‘ 15. Очите ми са винаги вдигнати към 15 Моите очи са винаги към Господа,
Господа, защото Той ще извади нозете Защото Той ще измъкне из мрежата
ми от примката. нозете ми.
“ ‘ 16. Погледнете към мен и бъдете 16 Обърни се към мене и смили се за
милостиви към мен, защото съм самотен; мене, Защото съм усамотен и наскърбен.
нещастен съм.
“ ‘ 17. Страданията на сърцето ми се 17 Облекчи скърбите на сърцето ми,
увеличиха; извади ме от нуждите ми. Извади ме из утесненията ми.
“ ‘ 18. Погледни унижението ми и мъката 18 Вгледай се в угнетението ми и
ми и прости ми всичките ми грехове. теготата ми. И прости всичките ми
грехове.
“ ‘ 19. Виж моите врагове, как се 19 Виж неприятелите ми, защото са
увеличиха и ме намразиха с много, И с люта ненавист ме мразят.
несправедлива омраза.
“ ‘ 20. Пази душата ми и ме спаси; нека 20 Пази душата ми и избави ме; Да се не
не се посрамя, защото на Тебе се посрамя, защото на Тебе уповавам.
надявах.
“ ‘ 21. Простите и искрените се 21 Незлобие и правота нека ме пазят,
присъединиха към мен, защото се Защото Тебе чакам.
надявах на Тебе, Господи.
“ ‘ 22. Боже, избави Израел от всичките 22 Боже, избави Израиля От всичките му
му страдания. беди.
<Исус похвалва Тома>

И когато Исус чу думите на Тома, Той му каза: „Добре казано, Тома, и
прецизно. Това е решението на седмото покаяние на Пистис София. Амен,
Амен, казвам ви: Всички поколения на света ще ви благославят на земята,
защото Аз ви разкрих това и вие приехте от Моя дух и станахте разумни и
духовни, разбирайки това, което казвам. И оттук нататък ще ви изпълня с
цялата светлина и цялата сила на духа, за да можете да разберете оттук
нататък всичко, което ще ви бъде казано и което ще видите. Още малко и Аз
ще говоря с вас относно Височината отвън навътре и отвътре навън.”
Глава 47
Исус помага на Пистис София от състрадание, без заповед
<Исус извежда София до регион с по-малко ограничения, но без да е

получил заповед от Първата Мистерия>
Исус продължи отново беседата и каза на учениците Си: „Тогава, когато
Пистис София изрече седмото си покаяние в хаоса, към Мене не дойде
заповед чрез Първата Мистерия да я спася и да я изведа от хаоса. Въпреки
това, от състрадание, без заповед, Аз я отведох в малко по-просторен регион
в хаоса.
114
И когато материалните еманации на Своеволния забелязаха, че тя е
отведена в малко по-просторна област в хаоса, те престанаха за малко да я
потискат, защото мислеха, че тя ще бъде изведена от хаоса напълно. Когато
това се случи, Пистис София не знаеше, че Аз Съм й помощник; нито Ме
познаваше изобщо, но продължаваше упорито да пее хвалебствия на
Светлината на съкровищницата, която беше видяла преди време и в която
имаше вяра, и мислеше, че Тя [Светлината] също беше нейна помощница и
Тя беше същата, на която тя пееше хвалебствия, мислейки, че това е
Светлината в Истината.
Но тъй като тя наистина е имала вяра в Светлината, която принадлежи на
Съкровищницата в Истината, затова ще бъде изведена от хаоса и нейното
покаяние ще бъде прието от нея. Но заповедта на Първата Мистерия все още
не беше изпълнена, за да приеме нейното покаяние от нея. Но чуйте сега, за
да ви кажа всичко, което сполетя Пистис София.
<Еманациите на Своеволния престават за малко да потискат София>

Когато я заведох в един малко по-просторен регион на хаоса, еманациите
на Своеволния престанаха напълно да я потискат, мислейки, че тя ще бъде
изведена напълно от хаоса. Обаче, когато еманациите на Своеволния
забелязаха, че Пистис София не беше изведена от хаоса, те се обърнаха
отново всички заедно, притискайки я яростно.
Глава 48
Осмото покаяние на Пистис София
<Осмото покаяние на София>

Заради това тогава тя произнесе осмото си покаяние, защото не бяха
престанали да я потискат и се бяха обърнали да я потискат докрай. Тя
изрече това покаяние, като каза така:
“ ‘ 1. На Теб, Светлина, се надявах. Не ме оставяй в хаоса; избави ме и

ме спаси според Твоя гнозис.
“ ‘ 2. Обърни внимание на мен и ме спаси. Бъди ми спасител, Светлина,
и спаси ме и ме отведи към Твоята светлина.
“ ‘ 3. Защото Ти Си моят Спасител и ще ме доведеш при Себе Си. И
поради мистерията на Твоето име, води ме и ми дай Своята мистерия.
“ ‘ 4. И Ти ще ме спасиш от тази сила с лице на лъв, която те поставиха
като примка за мене, защото Ти Си моят Спасител.
“ ‘ 5. И в Твоите ръце ще положа очистването на моята светлина; Ти ме
спаси, о Светлина, според Твоя гнозис.
“ ‘ 6. Ти се разгневи на онези, които ме следят и те няма да могат да ме
завладеят напълно. Защото имах вяра в Светлината.
115
“ ‘ 7. Ще се радвам и ще пея хваления, че Си Се смилила над мен и Си
ме послушала и избавила от потисничеството, в което бях. Защото Ти
ще освободиш силата ми от хаоса.
“ ‘ 8. И Ти не ме остави в ръката на силата с лъвско лице; но Ти ме
заведе в регион, който не е потиснат.”
<Еманациите на Своеволния отново потискат София>

И Исус продължи: „Когато силата с лъвско лице забеляза, че Пистис
София не беше изведена напълно от хаоса, тя дойде отново с всички други
материални еманации на Своеволния и те отново потиснаха Пистис София.
Тогава, когато я потиснаха, тя извика в същото покаяние, казвайки:
<София продължава своето покаяние>

“ ‘ 9. Смили Се над мен, Светлина, защото те отново ме потиснаха.
Поради Твоята заповед светлината в мен се разсейва и моята сила, и
моето разбиране.
“ ‘ 10. Моята сила започна да намалява, докато съм в тези страсти, и
времето ми изтича, докато съм в хаоса. Моята светлина е намаляла,
защото те ми отнеха силата и всички сили в мен се разпиляват.
“ ‘ 11. Станах безсилна пред всички владетели на еоните, които ме
мразят, и в присъствието на двадесет и четирите еманации, в чийто
регион бях. И брат ми, моята двойка, се страхуваше да ми помогне,
заради това, в което ме поставиха.
“ ‘ 12. И всички владетели на Висините ме смятаха за материя, в която
няма светлина. Станах като материална сила, която е отпаднала от
владетелите
“ ‘ 13. И всички, които са в еоните, казаха: Тя се превърна в хаос. И
след това всички безмилостни сили ме обгърнаха заедно и се
наговориха да отнемат цялата светлина от мен.
“ ‘ 14. Но аз се доверих на Теб, Светлина, и казах: Ти Си мой Спасител.
“ ‘ 15. И заповедта, която Си постановила за мене, е в Твоите ръце.
Спаси ме от ръцете на еманациите на Своеволния, които ме потискат и
преследват.
“ ‘ 16. Изпрати светлината си над мене, защото съм като нищо пред
Тебе, и ме спаси според милостта Си.
“ ‘ 17. Нека не бъда презряна, защото аз Те възпявах, Светлина. Нека
хаосът покрие еманациите на Своеволния, нека бъдат отведени в
мрака.
“ ‘ 18. Нека се затворят устата на онези, които биха ме погълнали с
лукавство, които казват: Нека вземем цялата светлина от нея, макар че
не съм им сторил нищо лошо.”
116
Глава 49
Матей тълкува осмото покаяние на Пистис София
<Матей тълкува осмото покаяние на София от Псалм 31>

И когато Исус каза това, Матей се приближи и каза: „Господи мой, духът
Ти ме раздвижи и Твоята светлина ме накара да изтрезнея и да провъзглася
това осмо покаяние на Пистис София. Защото Твоята сила е пророкувала за
това преди време чрез Давид в тридесетия псалм (31), казвайки:
“ ‘ 1. На Тебе, Господи, се надявах. Нека 1 На Тебе, Господи, уповавам; да се не

никога да не се засрамя; спаси ме посрамя до века; Избави ме според
според Твоята правда. правдата Си.
“ ‘ 2. Приклони ухото Си към мене, спаси 2 Приклони към мене ухото Си; побързай
ме бързо. Бъди ми Бог закрилник и дом да ме избавиш; Бъди ми силна канара,
на убежище, за да ме спасиш. укрепено здание, за да ме спасиш.
“ ‘ 3. Защото Ти Си моя опора и мое 3 Защото Ти си моя канара и крепост;
убежище; заради Твоето име Ти ще ме Затова заради името Си ръководи ме и
водиш и ще ме храниш. управяй ме.
“ ‘ 4. И Ти ще ме измъкнеш от тази 4 Измъкни ме из мрежата, която скрито
примка, която тайно ми сложиха; защото поставиха за мене, Защото Ти си моя
Ти Си моята защита. крепост.
“ ‘ 5. В Твоите ръце ще предам духа си; 5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си
Ти ме изкупи, Господи, Боже на ме изкупил, Господи Боже на истината.
истината.
“ ‘ 6. Ти Си намразил онези, които 6 Мразя ония, които почитат суетните
държат на суетната празнота; но аз съм идоли; Но аз уповавам на Господа,
се доверил (на Тебе).
“ ‘ 7. И аз ще се радвам в моя Господ и 7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята
ще се веселя за Твоята благодат. Защото милост; Защото Ти си видял неволята ми,
Ти погледна отвисоко на моето смирение Познал си утесненията на душата ми,
и спаси душата ми от моите нужди.
“ ‘ 8. И Ти не ме затвори в ръцете на 8 И не си ме затворил в ръката на
моите врагове; Ти Си поставил нозете ми неприятеля; Поставил си нозете ми на
на широко пространство. широко.
“ ‘ 9. Бъди милостив към мен, Господи, 9 Смили се за мене, Господи, защото съм
защото съм наскърбен; окото ми се в утеснение, Чезне от скръб окото ми,
разсейва в гнева и душата ми, и тялото душата ми, и снагата ми.
ми.
“ ‘ 10. Защото годините ми се пропиляха 10 Защото се изнури в тъга живота ми, и
в тъга и животът ми е пропилян във годините ми във въздишки; Поради
въздишки. Силата ми е отслабнала в престъплението ми отслабна силата ми,
мизерия и костите ми са изтънели. И костите ми изнемощяха.
“ ‘ 11. Станах за подигравка на всичките 11 На всичките си противници станах за
си врагове и на моите съседи. Станах укор, А най-вече на ближните си, И за
ужас за моите познати и тези, които ме плашило на познайниците си; Ония,
видяха, избягаха от мен. които ме гледаха навън, бягаха от мене.
“ ‘ 12. Забравен съм в сърцето им като 12 Като някой умрял бидох забравен от
мъртвец и станах като разрушен съд. сърцето на всичките; Станах като счупен
съд;
“ ‘ 13. Защото чух презрението на 13 Защото съм чул клеветите на
мнозина, които ме заобикалят наоколо. мнозина; От всякъде страх, Като се
Събирайки се срещу мен, те се наговарят наговаряха против мене И намислиха да
да отнемат душата ми от мен. отнемат живота ми.
117
“ ‘ 14. Но аз се уповах на Тебе, Господи. 14 Но аз на Тебе уповавах, Господи;
Казах: Ти Си моят Бог. Рекох: Ти си Бог мой.
“ ‘ 15. Моят жребий е в Твоите ръце. 15 В Твоите ръце са времената ми;
Спаси ме от ръката на враговете ми и ме Избави ме от ръката на неприятелите ми,
освободи от моите гонители. И от тия, които ме гонят.
“ ‘ 16. Открий лицето Си над роба Си и 16 Направи да светне лицето Ти над
ме освободи според Твоята благодат, слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
Господи.
“ ‘ 17. Нека не се посрамя, защото 17 Господи, да се не посрамя, Защото
извиках към Тебе. Нека се посрамят съм Те призовал; Нека се посрамят
нечестивите и да се обърнат към ада. нечестивите, Нека млъкнат в
преизподнята.
“ ‘ 18. Нека занемеят лукавите устни, 18 Нека онемеят лъжливите устни, Които
които твърдят беззаконие срещу говорят против праведния нахално,
праведния с гордост и презрение.” горделиво и презрително.
И когато Исус чу тези думи, каза: „Добре [казано] Матей.
Глава 50
Обещанието на Исус и тълкуването на Мария
<Исус похвалва Матей и обещава на учениците Си да седнат на тронове в

Царството Му>
Затова, Амен, казвам ви: Когато числото на съвършените бъде завършено
и Вселената се издигне оттук, Аз ще заема мястото си в Съкровищницата на
Светлината, а вие самите ще седнете върху дванадесет светлинни сили,
докато възстановим всички заповеди на Дванадесетте Спасители за областта
на наследствата на всеки един от тях.”
И като каза това, добави: „Разбирате ли какво казвам?”
<Мария тълкува думите на Исус>

Мария се приближи и каза: „Господи, по този въпрос Ти ни каза
преди подобно: „Вие изтърпяхте с Мен в изпитанията Ми и Аз ще ви завещая
Царството, както моят Отец Ми го завеща, за да ядете и пиете на трапезата
Ми в Моето Царство; и ще седнете на дванадесет престола и ще съдите
дванадесетте израилеви племена”.”
Той й каза: „Добре казано, Мария.”
Глава 51
Деветото покаяние на Пистис София
<Деветото покаяние на София>

Исус продължи отново и каза на учениците Си: „Когато еманациите на
Своеволния потиснаха Пистис София в хаоса, тя изрече деветото си
покаяние, казвайки:
118
“ ‘ 1. О, Светлина, порази долу онези, които ми отнеха силата, и отнеми
силата от онези, които ми отнеха моята.
“ ‘ 2. Защото аз съм от Твоята сила и Твоята светлина. Ела и ме спаси.
“ ‘ 3. Нека голяма тъмнина покрие потисниците ми. Кажи на моята сила:
Аз Съм Този, Който ще Те спаси.
“ ‘ 4. Нека всички онези, които биха отнели светлината ми напълно от
мен, да бъдат лишени силата си. Нека се изправят пред хаоса и да
станат безсилни, които биха ми отнели светлината напълно.
“ ‘ 5. Нека силата им бъде като пръст и нека Йеоу, Твоят ангел, да ги
порази.
“ ‘ 6. И ако искат да отидат във височината, нека тъмнината ги хване и
нека се плъзнат надолу и да се върнат в хаоса. И нека Твоят ангел
Йеоу да ги преследва и да ги хвърли в тъмнината долу.
“ ‘ 7. Защото те поставиха сила с лице на лъв като капан за мен,
въпреки че не съм им направила зло, и така беше взета светлината ми;
а потиснаха силата в мен, която не можаха да отнемат.
“ ‘ 8. И така, о, Светлина, отнеми пречистването от силата с лъвско
лице, без тя да знае за това – мисълта, която Своеволният има е да ми
отнеме светлината; вземи Своето и нека светлината бъде отнета от
силата с лъвско лице, която ми постави капана.
“ ‘ 9. Но моята сила ще се радва в Светлината и ще се радва, че Тя ще я
спаси.
“ ‘ 10. И всички части от моята сила ще кажат: Няма Спасител освен
Тебе. Защото Ти ще ме спасиш от ръката на силата с лъвско лице, която
отне силата ми от мен, и ще ме спасиш от ръцете на онези, които
отнеха силата ми и светлината ми от мен.
“ ‘ 11. Защото те се надигнаха против мен и лъжеха против мен,
казвайки, че познавам мистерията на Светлината, която е във
Висините, [Светлината], в която съм имала вяра. И те ме принуждаваха,
[казвайки:] Кажи ни мистерията на Светлината във Висините, която аз
не знам.
“ ‘ 12. И те ми отплатиха с всичко това зло, защото имах вяра в
Светлината във Висините; и оставиха силата ми без светлина.
“ ‘ 13. Но когато ме принуждаваха, аз седях в тъмнината, душата ми
коленичи в печал.
“ ‘ 14. И Ти, Светлина, — затова Те възпявам — спаси ме. Знам, че ще
ме спасиш, защото изпълних волята Ти откакто бях в моя еон. Изпълних
волята Ти, като невидимите, които са в моя регион, и като моята
двойка. И аз скърбях, гледайки непрестанно и търсейки Светлината.
“ ‘ 15. Затова всички еманации на Своеволния ме заобиколиха и се
присмиваха над мен, и ме потискат, ако и да не ги познавам. И всички
избягаха и се отказаха от мен, а не се смилиха.
119
“ ‘ 16. Те се върнаха отново и ме изпитаха и ме потискаха с голямо
потисничество и скърцаха със зъби срещу мен, като искаха напълно да
ми отнемат светлината.
“ ‘ 17. И тъй, докога, о, Светлина, ще ги търпиш да ме потискат? Спаси
силата ми от техните зли мисли и ме спаси от ръката на силата с лъвско
лице; защото само аз от невидимите съм в тази област.
“ ‘ 18. Ще ти пея хваления, Светлина, всред всички, които са се
събрали срещу мен, и аз ще извикам към Теб сред всички, които ме
потискат.
“ ‘ 19. И така, о, Светлина, нека не злорадстват над мен онези, които ме
мразят и искат да ми отнемат властта, които ме мразят и блещят очите
си срещу мен, макар че не съм им сторила нищо.
“ ‘ 20. Защото те наистина ме дразнеха със сладки думи, питайки ме за
мистериите на Светлината, които не познавам, и лукаво говореха
против мен и се ядосваха срещу мен, защото имах вяра в Светлината
във Висините.
“ ‘ 21. Те нанасяха своите удари срещу мен и казаха: Е, наистина, ние
ще вземем от нея светлината й.
“ ‘ 22. И така, сега, о, Светлина, Ти Си познала коварството им; недей
ги търпя и нека Твоята помощ не е далеч от мен.
“ ‘ 23. Побързай, о Светлина, защити ме и отмъсти за мен,
“ ‘ 24. И съди ме според Твоята доброта. И така, сега, Светлина на
светлините, нека не отнемат моята светлина от мен,
“ ‘ 25. И нека не казват в сърцето си: Нашата сила е пренаситена от
нейната светлина. И нека не казват: Ние изядохме силата й.
“ ‘ 26. Но по-добре нека тъмнината дойде върху тях и нека онези, които
копнеят да отнемат моята светлина от мен, да станат безсилни, и нека
се облекат с хаос и тъмнина тези, които казват: Ние ще отнеме нейната
светлина и нейната сила.
“ ‘ 27. Затова спаси ме, за да се радвам, защото копнея за тринадесетия
еон, областта на Правдата, и ще казвам завинаги: Нека светлината на
Твоя ангел Йеоу свети все повече и повече.
“ ‘ 28. И езикът ми ще ти пее хвали в Твоя гнозис през цялото ми време
в тринадесетия еон.”
Когато Исус завърши да казва тези думи на учениците Си, Той им каза:
„Който сред вас е здравомислещ, нека обяви решението на тези думи.”
<Яков тълкува деветото покаяние на София от Псалм 35>

Яков излезе напред, целуна гърдите на Исус и каза: „Господи мой, духът
Ти ме отрезви и аз съм готов да провъзглася решението. Относно това
наистина Твоята сила е пророкувала по-рано чрез Давид в тридесет и
четвъртия псалм (35), казвайки по този начин относно деветото покаяние на
Пистис София:
120
“ ‘ 1. Осъди, Господи, онези, които ми 1 Бори се, Господи, с ония, които се
вършат несправедливост, и воювай борят с мене; Воювай против ония, които
срещу онези, които се борят срещу мен. воюват против мене.
“ ‘ 2. Постави ръка върху оръжието и 2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми
щита и се изправи, за да ми помогнеш. помагаш.
“ ‘ 3. Извади меч и го скрий от моите 3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на
потисници. Кажи на душата ми: Аз Съм гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз
Твоето спасение. съм избавител Твой.
“ ‘ 4. Нека се посрамят и опозорят онези, 4 Нека се посрамят и се опозорят Ония,
които се борят срещу душата ми; нека се които искат да погубят душата ми; Нека
отдръпнат и посрамят онези, които се върнат назад и се смутят Ония, които
измислят зло против мен. ми мислят зло.
“ ‘ 5. Нека бъдат като плява пред вятъра 5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И
и нека ангелът Господен да ги ангел Господен да ги гони.
преследва.
“ ‘ 6. Нека пътят им бъде мрачен и 6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И
хлъзгав, и ангелът Господен нека ги ангел Господен да ги гони.
потиска.
“ ‘ 7. Защото без причина скриха примка 7 Защото без причина скриха за мене
за мен, за да им стана плячка и напразно мрежата си в трап; Без причина
се присмиваха над душата ми. изкопаха яма за душата ми.
“ ‘ 8. Нека ги хване примката, която те 8 Да дойде върху всеки един от тях
не познават, и нека мрежата, която са неочаквана погибел; И мрежата му,
скрили за мен, ги хване и нека паднат в която е скрил, нека улови самия него.
тази примка. Той нека падне в същата погибел.
“ ‘ 9. Но душата ми ще ликува в Господа 9 А моята душа ще се весели в Господа,
и ще се радва в Твоето спасение. Ще се радва в избавлението Му.
“ ‘ 10. Всичките ми кости ще кажат: 10 Всичките ми кости ще рекат; Господи,
Господи, кой може да бъде като Тебе? — кой е подобен на Тебе, Който избавяш
Ти, който освобождаваш окаяния от сиромаха от по-силния от него, Да!
ръката на този, който е по-силен от сиромаха и немощния
него; и Ти спасяваш нещастника и от грабителя му?
сиромаха от ръцете на онези, които го
ограбват.
“ ‘ 11. Неправедните свидетели се 11 Несправедливи свидетели въстават И
появиха и ме попитаха това, което не питат ме за неща, за които аз не зная
знаех. нищо.
“ ‘ 12. Отдадоха ми зло за добро и 12 Въздават ми зло за добро, За да бъде
нищета за душата ми. в оскъдност душата ми.
“ ‘ 13. Но когато ме тормозеха, аз се 13 А аз, когато те боледуваха, Аз се
облякох във вретище и смирих душата си обличах във вретище, Смирявах с пост
с пост, и молитвата ми се връщаше в душата си, И молитвата ми се връщаше в
гърдите ми (отново и отново). пазухата ми и се повтаряше;
“ ‘ 14. Бях угоден на Теб, като на 14 Обхождах се като с приятел, като с
ближния си и като на брат си; и се мой брат, Ходех наведен и нажален
смирих като скърбящ и като тъжен. както кога жалее някой майка си.
“ ‘ 15. Те злорадстваха срещу мен и се 15 Но когато накуцвах в пътя си, те се
посрамиха. Камшици се събраха срещу зарадваха и се събраха. Побойници се
мен и аз не знаех; но те бяха отрязани и събраха против мене, - човеци, които аз
се смутиха. не знаех; Късаха ме без да престават.
“ ‘ 16. Изправиха ме на съд и ми се 16 Като нечестивите присмиватели по
подиграваха с насмешка; те стискаха пиршествата скърцаха на мене със зъби.
зъби срещу мен.
“ ‘ 17. Господи, кога ще ме погледнеш? 17 Господи до кога ще гледаш? Избави
Възстанови отново душата ми от техните душата ми от погубленията им, Живота
зли дела и спаси единствения ми (живот) ми от тия лъвове.
от ръцете на лъвовете.
121
“ ‘ 18. Ще се изповядам пред Тебе, 18 Аз ще Те славословя в голямо
Господи, в голямото събрание и ще Ти събрание, Ще Те хваля между
пея всред многочислен народ. многочислени люде.
“ ‘ 19. Нека не се радват за мен онези, 19 Да не тържествуват над мене ония,
които се отнасят несправедливо с мен които несправедливо враждуват против
като враг, които ме мразят без причина и мене; Нито да намигват с очи ония,
намигват с очите си. които ме мразят без причина.
“ ‘ 20. Защото те наистина разговарят с 20 Защото не говорят за мир, Но
мен с думи на мир, макар че хитро се измислюват лъжливи думи против тихите
наговарят с гняв. на земята.
“ ‘ 21. Те отвориха широко своите уста 21 Да! те отвориха широко срещу мене
срещу мен и казаха: Е, наистина, очите устата си; Казваха: О, хохо! очите ни
ни го видяха. видяха!
“ ‘ 22. Ти видя, Господи. Не мълчи, 22 Ти си видял, Господи, да не
Господи, не се отдръпвай от мен. премълчиш; Господи, да не се
отдалечиш от мене,
“ ‘ 23. Стани, Господи, и внимавай в 23 Стани и събуди се за съда ми; За
защитата ми, внимавай в отмъщението за делото ми, Боже мой и Господи мой.
мене, Боже мой и Господи мой.
“ ‘ 24. Съди ме, Господи, според Твоята 24 Съди ме, Господи Боже мой, според
правда; нека не злорадстват срещу мен, правдата Си, И да не тържествуват над
Боже мой. мене.
“ ‘ 25. И нека не казват: Браво, душа 25 Да не кажат в сърцето си: Ето
наша. Нека не казват: Ние го желанието ни се изпълни. Нито да
погълнахме. кажат: Погълнахме го.
“ ‘ 26. Нека бъдат посрамени и 26 Да се посрамят и се опозорят заедно
презирани онези, които се радват на всички Ония, които се радват на
моето зло. Нека се облекат със срам и злощастието ми; Да се облекат със срам
позор, които се хвалят против Мене. и с позор Ония, които се големеят
против мене.
“ ‘ 27. Нека онези, които желаят моята 27 Да възклицават и да се зарадват
защита, да се радват и да се радват и Ония, които благоприятствуват на
тези, които желаят мира на Твоя раб, да правото ми дело, И винаги нека казват:
кажат: Да бъде велик Господ и да се Да се възвеличи Господ, Който желае
издигне. благоденствие на слугата Си.
“ ‘ 28. Езикът ми ще ликува над правдата 28 И езикът ми ще разказва Твоята
Ти и над Твоята почест през целия ден.” правда И Твоята хвала всеки ден.
Глава 52
Първите ще бъдат последни и последните първи
<Исус похвалва Яков и обещава на учениците Си първото място в Царството

Си>
Когато Яков каза това, Исус му каза: „Добре казано, добре, Якове. Това е
решението на деветото покаяние на Пистис София.
Амен, Амен, казвам ви: вие ще бъдете първи в Небесното Царство - преди
всички невидими и всички богове, и владетели, които са в тринадесетия еон
и в дванадесетте еона; и не само вие, но и всички, които ще изпълнят моите
мистерии.”
И като каза това, Той добави: „Разбирате ли както ви говоря?”
122
<Мария тълкува думите на Исус>
Мария отново излезе напред и каза: „Да, Господи, това е, което Ти ни каза
преди: „Последните ще бъдат първи и първите ще бъдат последни”. Тогава
първите, които бяха създадени преди нас, са невидимите, защото те
наистина се издигнаха преди човечеството, те и боговете, и владетелите; но
човеците, които ще получат мистерии, ще бъдат първи в Небесното Царство.”
Исус й каза: „Добре казано, Мария.”
Глава 53
Десетото покаяние на Пистис София
<Покаянието на София е прието и Исус е изпратен да й помогне>

Исус продължи отново и каза на учениците Си: „Когато Пистис София
обяви деветото си покаяние, силата с лъвско лице отново я потисна,
желаейки да й отнеме всичките сили. Тя отново извика към Светлината,
казвайки:
„О Светлина, в която имах вяра от самото начало, заради която
изтърпях тези големи болки, помогни ми.”
И в този час покаянието й беше прието от нея. Първата мистерия я
послуша и Аз бях изпратен според Заповедта за нея. Дойдох да й помогна и
я изведох навън от хаоса, защото се е разкаяла, а също и защото е имала
вяра в Светлината и е издържала тези силни болки и тези големи опасности.
Тя беше заблудена чрез богоподобния Своеволен и не беше заблудена чрез
нищо друго, освен чрез светлинната сила, поради приликата й със
Светлината, в която имаше вяра. По тази причина тогава бях изпратен чрез
заповедта на Първата мистерия, за да й помогна тайно. Аз обаче не отидох
(явно-бел.прев.) в областта на еоните; но преминах през тях и през Средата,
без нито една сила да знае това, нито тези от Вътрешността на вътрешното,
нито тези от Външността на външното, освен само Първата Мистерия.
Когато влязох в хаоса, за да й помогна, тя ме видя, че проявявах
разбиране и сияех изключително и бях пълен със състрадание към нея.
Защото не бях своенравен като силата с лъвско лице, която беше отнела
силата на светлината от София и също така я беше потиснала, за да отнеме
от нея цялата й светлина. Тогава София ме видя, че сияех десет хиляди
пъти повече от силата с лъвско лице, и че бях изпълнен със състрадание към
нея. И тя позна, че бях излязъл от Височината на височините, в чиято
Светлина имаше вяра от самото начало.
<Десетото покаяние на София>

Тогава Пистис София се осмели и изрече десетото си покаяние, казвайки:
123
“ ‘ 1. Извиках към Теб, Светлина на светлините, в моето угнетение и Ти
ме чу.
“ ‘ 2. О Светлина, спаси силата ми от несправедливи и беззаконни устни
и от хитри капани.
“ ‘ 3. Светлината, която ми беше отнета с хитро улавяне, няма да бъде
донесена при Теб.
“ ‘ 4. Защото капаните на Своеволния и примките на безмилостния са
разпънати.
“ ‘ 5. Горко ми, защото жилището ми беше далече и бях в жилищата на
хаоса.
“ ‘ 6. Моята сила беше в региони, които не са мои.
“ ‘ 7. И аз умолявах тези безмилостните; и когато ги молех, те се биеха
срещу мен без причина.”
<Петър тълкува десетото покаяние на София от Псалм 120>

Когато Исус каза това на учениците Си, Той добави: „Сега, прочее, нека
този, когото духът му го задвижва, да излезе напред и да каже решението на
десетото покаяние на Пистис София.”
Петър отговори и каза: „Господи, за това Твоята светлинна сила пророкува
по-рано чрез Давид в сто и деветнадесетия псалм (120), казвайки:
“ ‘ 1. Извиках към Тебе, Господи, в моето 1 В бедствието си извиках към Господа;

угнетение, и Ти ме послуша. И Той ме послуша.
“ ‘ 2. Господи, спаси душата ми от 2 Господи, избави душата ми от лъжливи
неправедни устни и от хитри езици. устни. И от измамлив език.
“ ‘ 3. Какво ще Ти бъде дадено или какво 3 Какво Ти дава или какво Ти притуря
ще Ти се добави от лукав език? Измамливият език? -
“ ‘ 4. Стрелите на силния се остри с 4 Изострените стрели на силен мъж, С
въглищата на пустинята. въглища от смрика.
“ ‘ 5. Горко ми, че жилището ми е далече 5 Горко ми, защото странствувам в
и аз живея в шатрите на Кидар. Мосох, Живея в Кидарските шатри!
“ ‘ 6. Душата ми е обитавала в много 6 Дълго време живя душата ми С ония,
области като гост. които мразят мир.
“ ‘ 7. Бях мирен с онези, които мразят 7 Аз съм за мир; но когато говоря, Те са
мира; ако им говорех (благо), те се за бой.
биеха срещу мен без причина.
Сега, Господи, това е решението на десетото покаяние на Пистис София,

което тя изрече, когато материалните еманации (излъчвания - бел.прев.) на
Своеволния я потискаха, те и неговата сила с лъвско лице, и я потискаха до
крайност.”
Исус му каза: „Добре казано, Петре, и прецизно. Това е решението на
десетото покаяние на Пистис София.”
124
Глава 54
Единадесетото покаяние на Пистис София
<Единадесетото покаяние на София>

Исус продължи отново с беседата Си и каза на учениците Си: „Когато тази
сила с лъвско лице ме видя, как се приближих до Пистис София, сияещ
изключително силно, тя стана още по-яростна и излъчи от себе си множество
изключително насилствени еманации.
Тогава, Пистис София изрече единадесетото си покаяние, казвайки:
“ ‘ 1. Защо могъщата сила се е издигнала в зло?

“ ‘ 2. Заговорът му отнема светлината от мен през цялото време и като
остро желязо те отнемат силата от мен.
“ ‘ 3. Избрах да сляза в хаоса, вместо да пребивавам в тринадесетия
еон, областта на Правдата.
“ ‘ 4. И те пожелаха да ме водят хитро, за да погълнат цялата ми
светлина.
“ ‘ 5. Поради тази причина тогава Светлината ще отнеме цялата им
светлина, а също и цялата им материя ще се обезсмисли. И тя ще
отнеме светлината им и няма да им позволи да пребъдват в
тринадесетия еон, тяхното обиталище, и няма да имат името си в
областта на онези, които ще живеят.
“ ‘ 6. И двадесет и четирите еманации ще видят какво те е сполетяло, о,
сило с лъвско лице, и ще се уплашат и няма да бъдат непокорни, а ще
предадат на пречистване своята светлина.
“ ‘ 7. И те ще те видят и ще се зарадват за теб и ще кажат: Ето,
еманация, която не е дала за очистване своята светлина, с което
да бъде спасена, но се е похвалила с изобилието на светлината на
силата си, която не произлиза от силата в него, защото е казал: Ще
отнема светлината от Пистис София, която сега ще бъде отнета от нея.
И така, нека сега този, в когото се издига силата му, излезе напред и
провъзгласи решението на единадесетото покаяние на Пистис София.”
<Саломе тълкува единадесетото покаяние на София от Псалм 52>

Тогава Саломе излезе напред и каза: „Господи мой, за това Твоята
светлинна сила пророкува по-рано чрез Давид в петдесет и първия псалм
(52), казвайки:
“ ‘ 1. Защо могъщият се хвали със своето 1 Защо се хвалиш със злобата, силни
нечестие? човече? Милостта Божия пребъдва до
века.
“ ‘ 2. Езикът ти цял ден изучава 2 Езикът ти, като действува коварно,
неправдата; като остър бръснач си Подобно на изострен бръснач,
упражнявал занаят. измишлява нечестие.
125
“ ‘ 3. Ти обичаше злото повече от 3 Обичаш злото повече от доброто, И да
доброто; ти обичаше да говориш лъжеш повече нежели да говориш
неправда повече от правда. правда. (Села).
“ ‘ 4. Ти обичаше всички думи на 4 Обичаш всичките гибелни думи и
потапяне и лукав език. измамливия език.
“ ‘ 5. Защо Бог ще те унищожи напълно, 5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем,
и ще те изкорени и ще те извлече от Ще те изтръгне и ще те премести от
обиталището ти, и ще изкорени корена шатъра ти, И ще те изкорени от земята
ти и ще го отхвърли от живите. на живите. (Села).
“ ‘ 6. Праведният ще види и ще се 6 А праведните, като видят това, ще се
уплаши, и ще му се присмиват и ще убоят, И ще му се присмеят и рекат:
кажат:
“ ‘ 7. Ето, човек, който не направи Бог за 7 Ето човек, който не направи Бога своя
свой помощник, но се довери на своето крепост, Но уповаваше на многото си
голямо богатство и беше силен в своята богатство, И се закрепваше в нечестието
суета. си.
“ ‘ 8. Но аз съм като плодоносна маслина 8 А аз съм като маслина, която зеленее в
в Божия дом. Уповавах се на Божията Божия дом; Уповавам на Божията милост
благодат от цяла вечност. от века до века.
“ ‘ 9. И аз ще Те призная, защото си 9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си
постъпил вярно с мен; и ще чакам сторил това; И пред Твоите светии ще
Твоето име, защото то е благоприятно в призовавам името Ти, Защото е благо.
присъствието на Твоите светии.
Сега, Господи мой, това е решението на единадесетото покаяние на

Пистис София. Когато Твоята светлинна сила ме подбуди, аз го изговорих
според Твоето желание.”
Когато Исус чу тези думи, които каза Саломе, той отговори: „Добре
казано, Саломе. Амен, Амен, казвам ви: ще ви усъвършенствам във всички
мистерии на Царството на Светлината.”
Глава 55
Дванадесетото покаяние на Пистис София
<Своеволният подпомага еманациите си и те отново потискат София>

И Исус продължи отново с беседата Си и каза на учениците Си: „И така, Аз
се приближих до хаоса, сияещ изключително силно, за да отнема светлината
от силата с лице на лъв. Тъй като сияех изключително силно, тя беше
изплашена и извика към Своеволния си бог да му помогне. Тогава
Своеволния бог погледна от тринадесетия еон и погледна надолу в хаоса,
изключително гневен и желаещ да помогне на силата си с лъвско лице. И
веднага силата с лъвско лице, тя и всичките й еманации обградиха Пистис
София, желаейки да отнемат цялата светлина от София.
<Дванадесетото покаяние на София>

Когато притиснаха София, тя извика към Висините, викайки към Мен да й
помогна. Но когато тя погледна към Висините, тя видя Своеволия
изключително разгневен и се уплаши силно, и изрече дванадесетото си
126
покаяние заради Своеволния и неговите еманации. Тя извика към Висините,
към Мен, казвайки:
“ ‘ 1. О Светлина, не забравяй хвалебното ми пеене.
“ ‘ 2. Защото Своеволния и лъвското лице отвориха своите усти срещу
мен и постъпиха хитро срещу мен.
“ ‘ 3. Те ме заобиколиха, желаейки да отнемат силата ми, и ме
намразиха, защото Ти пях хвала.
“ ‘ 4. Вместо да ме обичат, те ме клеветиха. Но аз пеех хвалебствия.
“ ‘ 5. Те замислиха заговор, за да отнемат силата ми, защото аз ти пях
хвали, о Светлина; и ме намразиха, защото те възлюбих.
“ ‘ 6. Нека тъмнината дойде над Своеволния и нека владетелят на най-
външната тъмнина да остане от дясната му страна.
“ ‘ 7. И когато произнесеш присъда, вземи от него неговата мощ и
делото, което той беше замислил, да отнеме от мен моята светлина,
може Ти да вземеш неговата от него.
“ ‘ 8. И да свършат всичките сили на неговата светлина в него и нека
друга от трите тройни сили да получи неговия суверенитет.
“ ‘ 9. Нека всички сили на неговите еманации да бъдат без светлина и
нека материята му да бъде без никаква светлина в нея.
“ ‘ 10. Нека неговите еманации останат в хаоса и да не смеят да отидат
в техния регион. Нека светлината им в тях угасне и нека не отиват в
тринадесетия еон, техния регион.
“ ‘ 11. Нека Приемателят, Пречистващият светлините, пречисти всички
светлини, които са в Своеволния, и да ги вземе от него.
“ ‘ 12. Нека владетелите на долния мрак владеят над неговите
еманации и нека никой не им дава подслон в своя регион; и нека никой
не се подчинява на силата на неговите еманации в хаоса.
“ ‘ 13. Нека отнемат светлината в неговите еманации и да изтрият името
си от тринадесетия еон, да, по-скоро да вземат името му завинаги от
този регион.
“ ‘ 14. И за силата с лъвско лице - нека занесат греха на този, който го
еманира, пред Светлината, и да не изтриват беззаконието на
материята, която го е довела (в съществуване-бел.прев.).
“ ‘ 15. И нека грехът им бъде изцяло пред Светлината завинаги, и нека
не ги оставят да погледнат отвъд [хаоса] и да извадят имената си от
всички региони.
“ ‘ 16. Защото не ме пощадиха и потиснаха онзи, чиято светлина и
чиято сила те отнеха, а също и в съгласие с онези, които ме поставиха
в това (положение-бел.прев.), те поискаха да отнемат цялата ми
светлина от мен.
“ ‘ 17. Те обичаха да се спускат в хаоса; така че нека пребъдват там и
да не бъдат възвеждани [оттам] отсега нататък. Те не пожелаха
областта на Правдата за обиталище и няма да бъдат отведени там
отсега нататък.
127
“ ‘ 18. Той облече тъмнината като дреха и тя влезе в него като вода, и
влезе във всичките му сили като масло.
“ ‘ 19. Нека се увие с хаоса като с дреха и да се препаше с мрака като с
кожен пояс завинаги.
“ ‘ 20. Нека това сполети онези, които докараха това върху мен заради
Светлината и казаха: Да й отнемем цялата сила.
“ ‘ 21. Но ти, Светлина, смили се над мен заради Мистерията на Твоето
име и ме спаси в благостта на Твоята благодат.
“ ‘ 22. Защото те отнеха светлината ми и силата ми; и силата ми
вътрешно се поклати и аз не можех да стоя права всред тях.
“ ‘ 23. Станах като „паднала” материя; Аз съм хвърляна насам-натам
като демон във въздуха.
“ ‘ 24. Моята сила загина, защото не притежавам мистерия; и материята
ми намаля поради светлината ми, защото те я отнеха.
“ ‘ 25. И те ми се подиграха; те гледаха на мен, клатейки глави.
“ ‘ 26. Помогни ми според Твоята милост.
Сега, следователно, нека този, чийто дух е готов, да излезе напред и да
изрече решението на дванадесетото покаяние на Пистис София.”
Глава 56
Андрей тълкува дванадесетото покаяние на Пистис София
<Андрей тълкува дванадесетото покаяние на София от Псалм 109>

И Андрей се приближи и каза: „Господи мой и Спасителю, Твоята
светлинна сила е пророкувала преди чрез Давид за това покаяние, което
Пистис София изрече, в сто и осмия псалм (109):
“ ‘ 1. Боже, не мълчи, когато Ти пея 1 Недей мълча, Боже, хвало моя;
хвала.
“ ‘ 2. Защото устата на грешника и 2 Защото нечестиви уста и уста коварни
лукавия отвориха против мене своите се отвориха срещу мене, Говориха
уста и с лукав измамен език говореха против мене с лъжлив език;
зад мен.
“ ‘ 3. И те ме обградиха с думи на омраза 3 Обиколиха ме тъй също с думи на
и се бориха срещу мен без причина. омраза, И воюват против мене без
причина.
“ ‘ 4. Вместо да ме обичат, те ме 4 За отплата на любовта ми те ми
клеветиха. Но аз се молих. станаха противници; Но аз все съм на
молитва.
“ ‘ 5. Те ми дадоха зло за добро и омраза 5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза
за любовта ми. за любовта ми.
“ ‘ 6. Постави над него грешник и нека 6 Господи, постави нечестив човек над
клеветникът стои от дясната му страна. него. И противник нека стои отдясно му.
“ ‘ 7. Когато му бъде произнесена 7 Когато се съди, нека излезе виновен. И
присъдата, нека излезе осъден и молитвата му нека стане грях.
молитвата му да стане грях.
“ ‘ 8. Нека дните му се съкратят и друг да 8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека
получи неговото служение. вземе чина му.
128
“ ‘ 9. Нека децата му станат сираци, а 9 Децата му нека бъдат сираци, И жена
жена му – вдовица. му вдовица,
“ ‘ 10. Нека децата му бъдат отнесени и 10 Децата му нека се скитат винаги и
изгонени и просещи; нека бъдат станат просяци, И далеч от развалените
изхвърлени от къщите си. си жилища нека просят хляб.
“ ‘ 11. Нека лихварят отсее всичко, което 11 Лихвоимецът нека впримчи целия му
има, и нека непознати ограбят всичките имот, И чужденци нека разграбят
му усилия. трудовете му.
“ ‘ 12. Нека няма човек, който да го 12 Да няма кой да простре милост към
подкрепи, и никой, който да се смили него, Нито кой да пожали сирачетата му.
над сираците му.
“ ‘ 13. Нека децата му да бъдат 13 Внуците му нека бъдат отсечени, В
изтребени и името му да бъде заличено в идното поколение нека се изличи името
едно поколение. им.
“ ‘ 14. Нека се помни грехът на бащите 14 Нека се помни пред Господа
му пред Господа и грехът на майка му да беззаконието на бащите му, И грехът на
не бъде заличен. майка му нека се не изличи;
“ ‘ 15. Нека винаги присъстват на 15 Нека бъдат винаги пред Господа За да
Господа и паметта му да бъде отсече помена им от земята,
изкоренена от земята;
“ ‘ 16. В това, че той не е помислил да 16 Защото той си науми да показва
използва милост и е преследвал беден и милост, Но преследваше немотния и
нещастник и е преследвал жалко беден човек, И съкрушения в сърце, за
същество, за да го убие. да ги умъртви.
“ ‘ 17. Той обичаше проклинането и то 17 Да! той обичаше да проклина, и
ще дойде при него. Той не искаше проклетията го стигна; Не му беше драго
благословение, то ще остане далеч от да благославя, и благословението се
него. отдалечи от него.
“ ‘ 18. Той се облече с проклятие като с 18 Да: той обичаше проклетията като
дреха, и то влезе в недрата му като своя дреха; И тя влезе като вода във
вода, и беше като масло в костите му. вътрешностите му, И като масло в
костите му.
“ ‘ 19. Нека му бъде като дреха, в която 19 Нека му стане като дрехата, в която
ще бъде увит, и като пояс, с който се увива, И като пояса, с който
винаги ще бъде препасан. постоянно се опасва.
“ ‘ 20. Това е съдбата на онези, които 20 Това нека бъде въздаянието на
[ме] клеветят пред Господа и говорят противниците ми от Господа, И ония,
неправедно против душата ми. които говорят зло против душата ми.
“ ‘ 21. Но Ти, Господи Боже, бъди 21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за
милостив към мен; заради Твоето име мене заради името Си; Понеже Твоята
спаси ме. милост е блага, избави ме,
“ ‘ 22. Защото аз съм беден и окаян; 22 Защото съм сиромах и немотен, И
сърцето ми е смутено в мен. сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
“ ‘ 23. Отнесен съм като сянка, която е 23 Преминал съм като уклонила се сянка
потънала надолу, и се треса като по слънчев часовник; Изхвърлен съм
скакалци. като скакалец.
“ ‘ 24. Коленете ми отслабнаха от 24 Колената ми се клатят от пост; И
гладуване и плътта ми загуби мазнината снагата ми губи тлъстината си.
си.
“ ‘ 25. Но аз им станах за подигравка; те 25 И аз им станах за укор; Като ме
ме видяха и поклатиха глави. гледат кимат с глава.
“ ‘ 26. Помогни, Господи Боже, и спаси 26 Помогни ми, Господи Боже мой,
ме според Твоята благодат. Избави ме според милостта Си.
Това е тогава решението на дванадесетото покаяние, което Пистис София

изрече, когато беше в хаоса.”
129
Глава 57
Тринадесетото покаяние на Пистис София
<Тринадесетото покаяние на София>

И Исус продължи отново с беседата Си и каза на учениците Си: „След това
Пистис София отново извика към Мен, казвайки:
„О Светлина на светлините, аз престъпих през дванадесетте еона и слязох
от тях; затова изрекох дванадесетте покаяния, [едно] за всеки еон. И така,
сега, о Светлина на светлините, прости ми прегрешението ми, защото то е
изключително голямо, защото изоставих областите на Височината и дойдох
да живея в областите на хаоса.”
Когато Пистис София каза това, тя продължи с тринадесетото си покаяние,
казвайки:
“ ‘ 1. Слушай ме, като ти пея хвали, о Светлина на светлините. Слушай
ме, изричаща покаянието за тринадесетия еон, региона, от който
слязох, за да може да се осъществи тринадесетото покаяние на
тринадесетия еон, — тези [еони] които прекрачих и от които слязох.
“ ‘ 2. И така, сега, о Светлина на светлините, чуй ме, като Ти пея хвали
в тринадесетия еон, моята област, от която слязох.
“ ‘ 3. Спаси ме, Светлина, в Твоята Велика Мистерия и прости
прегрешението ми в Твоята прошка.
“ ‘ 4. И дай ми кръщението и прости греховете ми и ме очисти от
престъплението ми.
“ ‘ 5. И моето престъпление е силата с лъвско лице, която никога няма
да бъде скрита от Теб; защото заради него паднах.
“ ‘ 6. И аз единствена сред невидимите, в чиито области бях, престъпих
и слязох в хаоса. Освен това престъпих, за да бъде изпълнена Твоята
заповед.
Това каза Пистис София. Ето защо, нека този, чийто дух го подтиква да
разбере думите й, да излезе напред и да обяви нейната мисъл.”
<Марта тълкува тринадесетото покаяние на София от Псалм 51>

Марта се приближи и каза: „Господи мой, духът ми ме подтиква да
проглася решението на това, което Пистис София каза; Твоята сила е
пророкувала преди време за това чрез Давид в петдесетия псалм (51),
казвайки така:
“ ‘ 1. Бъди милостив към мен, Боже, 1 Смили се за мене, Боже, според

според Твоите големи благости; според милосърдието Си; Според множеството
пълнотата на Твоята милост изтрий греха на благите Си милости изличи
ми. беззаконията ми.
“ ‘ 2. Измийте ме напълно от 2 Измий ме съвършено от беззаконието
беззаконието ми. ми, И очисти ме от греха ми.
130
“ ‘ 3. И нека грехът ми винаги присъства 3 Защото престъплението си аз
при теб, признавам, И грехът ми е винаги пред
мене.
“ ‘ 4. За да бъдеш оправдан в думите си 4 На Тебе, само на Тебе, съгреших, И
и да победиш, когато ме съдиш. пред Тебе сторих това зло; Признавам
това, за да бъдеш оправдан, когато
говориш, И да излезеш непорочен,
когато съдиш.
Това е решението на думите, които Пистис София изрече.”

Исус й каза: „Добре казано, прецизно, Марта, благословена си.”
Глава 58
Първо хваление на Пистис София
<Исус изпраща светлинна сила да помогне на София>

И Исус продължи отново с беседата Си и каза на учениците Си: „Когато
Пистис София каза тези думи, тогава се изпълни времето да бъде изведена
от хаоса. И Аз от Себе Си, без Първата Мистерия, излъчих от Себе Си
светлинна сила и я изпратих долу в хаоса, за да може тя да изведе Пистис
София от дълбоките области на хаоса и да я отведе към по-високите области
на хаоса, докато не дойде заповедта от Първата мистерия да бъде изведена
напълно от хаоса. И Моята светлинна сила доведе Пистис София до по-
високите региони на хаоса. Това се случи, когато еманациите на Своеволния
забелязаха, че Пистис София е изведена в по-високите области на хаоса, те
също се втурнаха след нея нагоре, желаейки да я свалят отново в по-ниските
области на хаоса. И Моята светлинна сила, която бях изпратил да изведе
София от хаоса, блестеше изключително силно.
<София изрича песен на хвала>

Когато еманациите на Своеволния преследваха София, защото видяха, че
тя беше отведена в по-високите области на хаоса, тя отново запя
хвалебствия и извика към Мен, казвайки:
“ ‘ 1. Ще Ти пея хваления, о Светлина, защото исках да дойда при Теб.
Ще Ти пея хваления, о Светлина, защото Ти Си моят Избавител.
“ ‘ 2. Не ме оставяй в хаоса. Спаси ме, о, Светлина от Висините, защото
Тебе хваля.
“ ‘ 3. Ти ми изпрати Своята светлина от Себе Си и ме спаси. Ти ме
доведе до по-високите области на хаоса.
“ ‘ 4. Нека еманациите на Своеволието, които ме преследват, да
потънат в долните области на хаоса и да не дойдат в по-високите
области, за да ме намерят.
“ ‘ 5. И да ги покрие голяма тъмнина и да ги обхване по-тъмен мрак. И
нека не ме виждат в светлината на Твоята сила, която Ти ми изпрати, за
да ме спасиш, за да не могат отново да господстват над мен.
131
“ ‘ 6. И нека тяхното решение, което те са изготвили, да отнемат силата
ми, да не влезе в сила за тях. И тъй като те са говорили против мен, за
да ми вземат моята светлина, вземи по-скоро от тях тяхната наместо
моята.
“ ‘ 7. И те искаха да отнемат цялата ми светлина и не можаха да я
вземат, защото Твоята светлинна сила беше с мен.
“ ‘ 8. Понеже те се посъветваха без Твоята Заповед, о Светлина, затова
не можаха да отнемат моята светлина.
“ ‘ 9. Защото аз имах вяра в Светлината, няма да се страхувам; и
Светлината е моят Избавител и аз няма да се страхувам.
Сега, следователно, нека този, чиято сила го подбужда, да каже
решението на думите, които изрече Пистис София.”
<Саломе тълкува Първото хваление на София от одите на Соломон>

И когато Исус приключи да говори тези думи на учениците Си, Саломе
излезе напред и каза: „Господи мой, силата ми ме принуждава да говоря
решението на думите, които Пистис София изрече. Твоята сила е
пророкувала преди това чрез Соломон, казвайки:
“ ‘ 1. Ще Ти благодаря, Господи, защото Ти Си мой Бог.

“ ‘ 2. Не ме изоставяй, Господи, защото Ти Си моята надежда.
“ ‘ 3. Ти ми даде Своето оправдание за нищо и аз съм спасен чрез Тебе.
“ ‘ 4. Нека паднат и нека не ме видят, тези които ме преследват.
“ ‘ 5. Нека облак дим покрие очите им и въздушна мъгла да ги помрачи, и да не
видят деня, за да не ме хванат.
“ ‘ 6. Нека тяхното решение бъде безсилно и онова, което измислят, да ги
сполети.
“ ‘ 7. Те са намислили решение, но то да не влезе в сила за тях.
“ ‘ 8. И те са победени, въпреки че те бяха могъщи и това, което са приготвили
нечестиво, се стоварва върху тях.
“ ‘ 9. Надеждата ми е на Господа и няма да се уплаша, защото Ти Си моят Бог;
мой Спасител.”
Тогава, когато Саломе свърши да казва тези думи, Исус й каза: „Добре
казано, Саломе; и прецизно. Това е решението на думите, които Пистис
София изрече.”
Глава 59
Второто хваление на Пистис София
<Силата, изпратена от Исус, образува светлинен венец на главата на

София>
Пистис София свърши да изрича тези думи в хаоса, Аз направих светлинната
сила, която бях изпратил да я спаси, да стане светлинен венец около главата
й, така че оттук нататък еманациите на Своеволния да не могат да владеят
над нея. И когато (силата Ми-бел.прев.) стана светлинен венец около
132
главата й, всички зли неща в нея се разклатиха и всичко беше пречистено в
нея. Те загинаха и останаха в хаоса, докато еманациите на Своеволния се
взираха в тях и злорадстваха. И очистването на чистата светлина, която
беше в Пистис София, даде сила на светлината на Моята светлинна сила,
която се беше превърнала във венец около главата й.
<София изрича втора песен на хвала>

Когато (Моята светлина-бел.прев.) обгради чистата светлина в София и
нейната чиста светлина се прилепи към венеца на силата на светлинния
пламък, така че еманациите на Своеволния да не могат да й го отнемат —
тогава чистата светлинна сила в София започна да пее хвалебствия. И тя
възхваляваше Моята светлинна сила, която беше венец около главата й, и
пееше хвалебствия, казвайки:
“ ‘ 1. Светлината стана венец около моята глава; и няма да се отклоня
от него, за да не ми го откраднат еманациите на Своеволния.
“ ‘ 2. И въпреки че цялата материя е разклатена, аз няма да се
поклатя.
“ ‘ 3. И въпреки че всички мои материи загиват и остават в хаоса —
тези, които бяха видели еманациите на Своеволния, — все пак аз няма
да загина.
“ ‘ 4. Защото Светлината е с мен, и аз самата съм със Светлината.
Тези думи изрече Пистис София тогава. И така, нека сега този, който
разбира мисълта на тези думи, да излезе напред и да обяви тяхното
решение.”
<Мария, майката на Исус, иска и получава разрешение да говори>

Тогава Мария, майката на Исус, излезе напред и каза: „Сине мой - според
този свят, мой Бог и мой Спасител - според Висините, кажи ми да проглася
решението на думите, които Пистис София изрече.”
<Девата на Светлината и двете Марии>

И Исус в отговор й каза: „Мария, ти също получи форма според материята
от Барбело и получи също така (форма във Висините-бел.прев.) според
светлината, която е Девата на Светлината, ти и другата Мария,
благословената; и заради теб тъмнината се надигна и освен това от теб
излезе материалното тяло, в което се намирам, което пречистих и
усъвършенствах, - следователно, сега ти казвам да провъзгласиш решението
на думите, които Пистис София изрече.”
<Мария, майката на Исус, тълкува Второто хваление на София от 19-та ода

на Соломон>
И Мария, майката на Исус, отговори и каза: „Господи мой, Твоята
светлинна сила е пророкувала преди време тези думи чрез Соломон в
деветнадесетата ода и каза:
133
“ ‘ 1. Господ е на главата ми като венец и няма да се отклоня от него.
“ ‘ 2. Венецът на Истината е изтъкан за мен; и накара клонките ти да поникнат
в мен.
“ ‘ 3. Защото не е като изсъхнал венец, който не пониква. Но Ти Си жив на
главата ми и Си покълнал върху мен.
“ ‘ 4. Плодовете Ти са пълни и съвършени, пълни с Твоето спасение.
<Исус похвалва майка Си, Мария, и й дава обещание>

Когато Исус чу майка си Мария да казва тези думи, Той й отвърна: „Добре
казано, прецизно. Амен, Амен, казвам ти: Ще те провъзгласят за
благословена от единия край на земята до другия; защото залогът на
Първата Мистерия се настани при теб и чрез този залог ще бъдат спасени
всички от Земята и всички от Височината, и този залог е Началото и Краят.”
Глава 60
Исус описва как спасява Пистис София от хаоса
<Заповедта на Първата Мистерия да бъде изведена София напълно от хаоса

е изпълнена>
Пистис София изрече тринадесетото покаяние – в този час се изпълни
заповедта за всичките скърби, които й бяха определени за изпълнението на
Първа Мистерия, която е от самото начало, и беше дошло времето да я спаси
от хаоса и да я изведе от всички тъмнини. Защото покаянието й беше прието
от нея чрез Първата Мистерия; и тази мистерия ми изпрати голяма светлинна
сила от Висините, за да помогна на Пистис София и да я изведа от хаоса.
<Първата Мистерия и Исус изпращат две светлинни сили да помогнат на

София>
Така че погледнах към еоните във Височината и видях онази светлинна
сила, която Първата Мистерия Ми беше изпратила, за да мога да спася
Пистис София от хаоса. Когато я видях да излиза от еоните и да бърза
надолу към Мен, Аз се намирах над хаоса, и излъчих още една светлинна
сила от Мен, за да може и тя да помогне на Пистис София. И светлинната
сила, която беше дошла от Висините чрез Първата Мистерия, слезе върху
светлинната сила, която беше излязла от Мен; и те се срещнаха заедно и
станаха голям поток светлина.”
Когато Исус каза това на учениците Си, Той добави: „Разбирате ли както
говоря с вас?”
<Мария Магдалина тълкува думите на Исус за спасяването на София от

Псалм 85>
Мария отново тръгна напред и каза: „Господи мой, разбирам какво
казваш. Относно решението на тази дума Твоята светлинна сила е
пророкувала по-рано чрез Давид в осемдесет и четвъртия псалм (85),
казвайки:
134
“ ‘ 10. Благодатта и истината се срещнаха, правда и мир се целунаха.
“ ‘ 11. Истината поникна от земята и Правдата погледна надолу от небето
„Благодатта” това е светлинната сила, която е слязла чрез Първата

Мистерия; защото Първата Мистерия е послушала Пистис София и се е
смилила за нея във всичките й скърби.
„Истината”, от друга страна, е силата, която е излязла от Теб, защото Ти
Си изпълнил Истината, за да я спасиш от хаоса.
И „Правдата” отново е силата, която е излязла чрез Първата Мистерия,
която ще води Пистис София.
А „Mирът” отново е силата, която е излязла от Теб, за да влезе в
еманациите на Своеволния и да вземе от тях светлините, които са отнели от
Пистис София, т.е. да може да ги събере заедно в Пистис София и да ги
помири с нейната сила.
„Истината”, от друга страна, е силата, която е излязла от Теб, когато си
бил в долните области на хаоса. По тази причина силата Ти е казала чрез
Давид: „Истината поникна от земята”, защото ти беше в долните области на
хаоса.
„Правдата”, от друга страна, която е „погледнала от небето” – това е
силата, която е слязла от Височината чрез Първата Мистерия и е влязла в
Пистис София.”
Като чу Исус тези думи, Той каза: „Добре казано, Мария, благословена
си, която ще наследиш цялото Светлинно царство.”
Глава 61
Мария, майката на Исус, допълва тълкуването
<Мария, майката на Исус, иска и получава разрешение да говори>

Тогава Мария, майката на Исус, също се приближи и каза: „Господи мой и
Спасителю мой, кажи и на мен да повторя това слово.”
Исус каза: „Чийто дух е разумен, Аз не го възпрепятствам, но го
подтиквам още повече да говори мисълта, която го е движила. Сега,
следователно, Мария, майко моя според материята, ти, в която съм обитавал,
Аз ти казвам да кажеш мисълта на беседата.”
<Мария, майката, допълва тълкуването на думите на Исус за спасяването на

София от Псалм 85 >
И Мария (майката на Исус-бел.прев.) отговори и каза: „Господи мой,
относно словото, което Твоята сила е пророкувала чрез Давид:
“ ‘ 11. Истината поникна от земята и Правдата погледна надолу от небето.
Така Твоята сила пророкува това слово преди това за Теб.
135
<Историята за духа - фантом>
Когато беше малък, преди Духът да беше слязъл върху Теб, докато беше в
лозето с Йосиф, Духът излезе от Височината и дойде при мен в моя дом, като
Теб (по форма-бел.прев.); и аз не Го познавах, но си мислех, че Ти Си Той. И
Духът ми каза: „Къде е Исус, брат ми, че да се срещна с Него?” И когато Той
ми каза това, аз бях в недоумение и си помислих, че е призрак да ме изпита.
Затова го хванах и го вързах за крака на леглото в моята къща, докато
излязох при Теб, при Теб и Йосиф на полето, и Те намерих на лозето с Йосиф
да слагате колчета на лозето. И така, когато ме чу да говоря на Йосиф, Ти
разбра думите, зарадва се и каза: „Къде е Той, за да Го видя; или да Го
чакам на това място?” И когато Йосиф Те чу да казваш тези думи, той се
стресна. И ние слязохме заедно, влязохме в къщата и намерихме Духа,
вързан за леглото. И ние погледнахме Теб и Него и те намерихме (същия-
бел.прев.) като Него. И този, Който беше вързан за леглото, беше развързан;
Той Те взе в прегръдките Си и Те целуна, а Ти също Го целуна. Вие станахте
Едно.
Това е думата и нейното решение:
„Благодатта” е Духът, който слезе от Висините чрез Първата Мистерия,

защото се е смилил над човешката раса и е изпратил Своя Дух, за да прости
греховете на целия свят и те да получат мистериите и да наследят Царството
на Светлината.
„Истината”, от друга страна, е Силата, която е обитавала с мен. Когато
излезе от Барбело, тя стана материално тяло за Теб и направи
провъзгласяване относно областта на Истината.
„Правдата” е Твоят Дух, който изведе мистериите от Висините, за да ги
даде на човешката раса.
„Мир”, от друга страна, е Силата, която е обитавала в материалното Ти
тяло според света, която кръщава расата на хората, докато не я направи
чужда на греха и я направи в мир с Твоя Дух, така че те да могат да бъдат в
мир с еманациите на Светлината;
Тоест „Благодатта и истината се целунаха”.
<За духовното и материалното тяло на Исус>

Както се казва: „Истината поникна от земята”, — „Истината” е Твоето
материално тяло, което изникна от мен според света на хората и провъзгласи
региона на Истината.
И отново, както се казва: „Правдата [погледна надолу] от небето” —
„Правдата” е силата, която погледна от Висините, която ще даде мистериите
на Светлината на расата на хората, така че те да станат праведни и добри и
да наследят Царството на Светлината.”
Когато Исус чу тези думи, които майка му Мария изрече, Той каза: „Добре
казано, Мария, прецизно.”
136
Глава 62
Двете Марии продължават да тълкуват Псалм 85
<Мария Магдалина тълкува писанието от кръщението на Исус>

Другата Мария се приближи и каза: „Господи мой, потърпи ме и не се
ядосвай на мене. Да, от момента, в който майка Ти говори с Теб относно
решението на тези думи, силата ми ме обезпокои да изляза напред и също
така да говоря решението на тези думи.”
Исус й каза: „Кажи тяхното решение.”
Мария каза: „Господи мой, „Благодатта и истината се срещнаха” –
„Благодат” тогава е Духът, който дойде върху Теб, когато получи
кръщението от Йоан.
„Истината” е Силата на Сабаот, Добрият, която е в Теб и която
провъзгласява регионите на Истината. Духът на благочестието, Който е
дошъл върху Теб; Той се смили над човешката раса, и слезе, за да се срещне
със Силата.
И отново се казва: „Правда и мир се целунаха”, —
„Правда” тогава е Духът на Светлината, Който наистина дойде върху Теб и
донесе мистериите на Висините, за да ги дадеш на човешката раса.
„Мир”, от друга страна, е Силата на Сабаот, Добрият, която е в Теб — тази,
която кръщава (човеците-бел.прев.) и прощава на човешката раса — и тя ги
е помирила със синовете на Светлината.
И освен това, както е казала твоята сила чрез Давид: „Истината поникна
от земята” – това е Силата на Сабаот, Добрият, който изникна от Мария,
майка ти, жителката на земята.
„Правдата”, която „погледна от небето”, от друга страна, е Духът от
Висините, който е донесъл всички мистерии на Висините и ги е дал на расата
на хората; за да станат праведни и добри и да наследят Светлинното
царство.”
И когато Исус чу Мария да говори тези думи, Той каза: „Добре казано,
Мария, наследнице на Светлината.”
<Мария, майката на Исус, отново тълкува същото писание от срещата й с

Елисавета, майката на Йоан Кръстител>
И Мария, майката на Исус, отново се приближи, падна в нозете Му, целуна
ги и каза: „Господи мой, сине мой и мой Спасителю, не се ядосвай на мен, но
ми прости, за да мога още веднъж да говоря решението на тези думи.
„Благодатта и истината се срещнаха” – аз съм, Мария, майка ти, и
Елизабет, майката на Йоан, която срещнах.
„Благодатта” тогава е Силата на Сабаот в мен, която излезе от мен, Която
Си Ти. Ти Си имал милост към цялата човешка раса.
137
„Истината”, от друга страна, е силата в Елизабет, която е Йоан, който
наистина дойде и провъзгласи пътя на Истината, Който Си Ти, — той
провъзгласи пътя пред Теб.
И отново: „Благодатта и истината се срещнаха” – това Си Ти, Господи мой,
Ти, Който срещна Йоан в деня, когато трябваше да приемеш кръщението. И
отново ти и Йоан сте „Правда и мир се целунаха.”
<За въплъщението на Исус>

„Истината изникна от земята и правдата погледна надолу от небето” —
това е, по времето, когато ти служеше на Себе Си и направи да имаш
формата на Гавраил, Ти ме погледна от небето и говори с мен. И когато Ти
говори с мен, ти поникна в мен — това е „истината”, която е Силата на
Сабаот, Добрият, която е в Твоето материално тяло, това е „истината”, която
„поникна от земята”.
Когато Исус чу майка му Мария да говори тези думи, Той й каза: „Добре
казано и прецизно. Това е решението на всички думи, за които моята
светлинна сила е пророкувала преди чрез пророк Давид.”
***
[ПОСЛЕПИС:]
ЧАСТ ОТ КНИГИТЕ НА СПАСИТЕЛЯ
[Част от друга книга, вмъкната от писаря]

Сега това са имената, които ще дам от Безграничния нататък. Напишете ги
със знак, за да се разкрият Божиите синове от тук нататък. Това е името на
Безсмъртния: ааа, ōōō; и това е името на Гласа, заради който Съвършеният
Човек се е привел в движение: iii. И това са тълкуванията на имената на тези
мистерии: първото [име], което е ааа, тълкуването му е fff; второто, което е
mmm или ōōō, неговата интерпретация е aaa; третото, което е ps ps ps,
неговата интерпретация е ooo; четвъртото, което е fff, интерпретацията му е
nnn; петото, което е ddd, неговата интерпретация е ааа. Той на трона е ааа.
Това е тълкуването на второто: аааа, аааа, аааа; това е тълкуването на
цялото име.
138
РАЗДЕЛ II
ВТОРА КНИГА
Глава 63
Йоан допълва тълкуването на Псалм 85
<Йоан също тълкува спасяването на София от Псалм 85>

Йоан също се приближи и каза: „О, Господи, разреши и на мен да кажа
решението на думите, които Твоята светлинна сила е пророкувала преди
чрез Давид.”
И Исус в отговор му каза: „И на теб, Йоане, разрешавам да кажеш
решението на думите, които Моята светлинна сила е пророкувала чрез
Давид:
“ ‘ 11. Истината поникна от земята и Правдата погледна надолу от небето.”
И Йоан отговори и каза: „Това е дума, която Си ни казал преди: „Излязох
от Височината и влязох в Сабаот, Добрият, и прегърнах светлинната сила в
Него”.
И така, „Благодатта и истинатата, които се срещнаха...”, Ти Си
„благодатта”, Ти, Който Си изпратен от областите на Височината чрез Твоя
Отец - Първата Мистерия, погледнато отвътре, изпратен, за да можеш да
покажеш милост към целия свят.
<За Сабаот, Барбело, Ябраот и светлинната дреха>

„Истината” от друга страна е Силата на Сабаот, Добрият, Която се е
обвързала с Теб и Която Си хвърлил в Левицата, това е Първата Мистерия,
погледнато отвън. И малкият Сабаот, Добрият, я взе и я хвърли в материята
на Барбело и Той прогласи регионите на Истината на всички региони от
Левицата. Тази материя на Барбело е тялото Ти днес.
И „Правда и мир”, които „се целунаха”,—
„Правда”, това Си Ти, Който донесе всички мистерии чрез Твоят Отец;
Първата Мистерия, погледнато отвътре, и Си кръстил тази сила на Сабаот,
Добрият; и Ти отиде в областта на владетелите и им даде мистериите на
Висините; и те станаха праведни и добри.
„Мирът”, от друга страна, е Силата от Сабаот, това е Твоята Душа, Която
влезе в материята на Барбело и всички владетели на шестте еона на Ябраот
сключиха мир с мистерията на Светлината.
И „Истината”, която „изникна от земята”—това е Силата на Сабаот,
Добрият, която е излязла от района на Десницата, лежащ извън
Съкровищницата на Светлината, и Която е дошла в региона на тези от
Левицата; Тя е влязла в материята на Барбело и е направила прокламация
относно мистериите от региона на Истината.
„Правдата”, от друга страна, която „погледна от небето”,— това Си Ти -
Първата Мистерия, която погледна надолу, когато излизаше от
139
пространствата на Висините с мистериите на Светлинното Царство; и Ти
слезе над светлинната дреха, която получи от ръката на Барбело, която
[дреха] е Исус, нашият Спасител, над Него Ти слезе под формата на гълъб.”
Когато Йоан каза тези думи, Първата Мистерия, погледнато отвън, Му
каза: „Добре казано, Йоане, брате възлюбени.”
Глава 64
Отново за спасяването на Пистис София
<Гавраил и Михаил са призовани да помогнат на София>

Първата Мистерия (Исус-бел.прев.) отново продължи и каза: „Силата,
която беше излязла от Височината, тоест Аз, с Която Баща Ми Ме изпрати да
спася Пистис София от хаоса, а също и Силата, Която излезе от Мен и
Душата, която получих от Сабаот, Добрият, те Се притегляха една към друга
и се превърнаха в единен светлинен поток, който светеше много силно. Аз
повиках Гавраил и Михаил от еоните по-долу, по заповед на моя Отец,
Първата Мистерия, погледнато отвътре, и Аз им дадох светлинния поток и ги
оставих да слязат в хаоса и да помогнат на Пистис София и да вземат
светлинните й сили, които еманациите на Своеволния бяха иззели от нея и
да ги върнат на Пистис София.
И щом внесоха светлинния поток долу в хаоса, той блестеше
изключително силно в целия хаос, и се разпространи във всичките му
региони. И когато еманациите на Своеволния видяха великата светлина на
този поток, бяха обхванати от ужас. И този поток източи всичките светлинни
сили, които бяха взели от Пистис София, и еманациите на Своеволния не
можеха да посмеят да хванат този светлинен поток в тъмния хаос; нито
можеха да го задържат с изкуството на Своеволния, който управлява над
еманациите.
<Светлинният поток възстановява светлинните сили на София>

А Гавраил и Михаил донесоха светлинния поток над тялото на материята
на Пистис София и изляха в нея всички светлинни сили, които (еманациите
на Своеволния-бел.прев.) бяха взели от нея. И тялото на нейната
материя стана сияйно във всички посоки и също така всички сили в нея,
чиято светлина бяха отнели, си взеха светлина и престана да им липсва
светлина, защото получиха светлината си, която им беше отнета, защото
светлината им беше върната чрез Мен.
<Исус обещава да даде мистериите на Светлината на Гавраил и Михаил,

които помогнаха на София>
И на Михаил и Гавраил, които служеха и бяха внесли светлинния поток в
хаоса, ще им дам мистериите на Светлината; те са тези, на които беше
поверен светлинният поток, който им дадох и го внесоха хаоса. И Михаил и
Гавраил не взеха за себе си нищо от светлините на София, които бяха иззели
от еманациите на Своеволния.
140
<След изпълнението на мисията си Светлинният поток се оттегля от София>
Когато светлинният поток възстанови в Пистис София всичките й
светлинни сили, които й бяха отнети от еманациите на Своеволния, тя
започна да блести сияйно; и светлинните сили в Пистис София, които
еманациите на Своеволния не бяха отнели, отново се зарадваха и се
изпълниха със светлина. И светлините, които бяха излети в Пистис София,
съживиха тялото на нейната материя, в която нямаше светлина и която беше
погубена или близо до погубване. И те издигнаха всичките й сили, които
бяха близо до разпиляване (разтваряне-бел.прев.). И те (силите й-бел.прев.)
си взеха светлинна сила и отново станаха както бяха преди и те отново
увеличиха своето усещане за Светлината. И всички светлинни сили на София
се познаваха една друга чрез Моя светлинен поток и бяха спасени чрез
светлината на този поток (алегория за окончателното спасяване на всички
души на усъвършенствания Индивид, както и на Църквата в Христос-
бел.прев.). Когато Моят светлинен поток изля отново в Пистис София силите
й, които еманациите на Своеволния бяха й отнели, тя се обърна и излезе от
хаоса.”
Когато Първата Мистерия разказа на учениците Си, какво е сполетяло
Пистис София в хаоса, Той добави: „Разбирате ли както говоря с вас?”
Глава 65
Петър тълкува извеждането на Пистис София от хаоса
<Петър тълкува извеждането на София от хаоса от одите на Соломон>

Петър излезе напред и каза: „Господи мой, относно решението на думите,
които Ти каза, така е пророкувано за Твоята светлинна сила преди това чрез
Соломон в неговите оди:
“ ‘ 1. Поток излезе и стана голямо и широко наводнение.

“ ‘ 2. Той отнесе всичко за себе си и се обърна към храма.
“ ‘ 3 Язовирите и сградите не можеха да го издържат, нито пък изкуството на
тези, които държат водите.
“ ‘ 4. Наводни цялата земя и я изпълни цялата.
“ ‘ 5. Тези, които бяха в сухите пясъци, пиха; жаждата им беше успокоена и
утолена, когато им беше дадена глътка от ръката на Всевишния.
“ ‘ 6. Блажени са служителите на това течение, на които е поверена водата
Господня.
“ ‘ 7. Те освежиха изсъхналите устни, онези, чиято сила беше отнета, получиха
сърдечна радост и те съживиха душите, които бяха на умиране, и като
имаха Светлинният поток, вдъхнаха в тях, така че да не умират.
“ ‘ 8. Те привдигнаха крайниците, които бяха паднали; те даваха сила чрез
своята откритост и светлина в очите им.
“ ‘ 9. Защото всички те познаха себе си в Господ и бяха спасени чрез водата на
Живота вечен.
И така, послушай, Господи мой, за да мога да изложа думата ясно. Както

Твоята сила е пророкувала чрез Соломон:
141
„Поток излезе и се превърна в голям широк потоп”,—това е: Светлинният
поток, който се е разпространил в хаоса над всички области на еманациите
на Своеволния.
И отново думата, която е говорила твоята сила чрез Соломон: „Той отнесе
всичко за себе си и се обърна към храма”, тоест: Той извлече всички
светлинни сили от еманациите на Своеволния, които те бяха взели от
Пистис София и ги изля отново в нея.
И отново думата, която силата Ти изрече: „Язовирите и сградите не
можеха да го издържат”,— тоест: Еманациите на Своеволния не можаха да
задържат светлинния поток в ограниченията на тъмнината на хаоса.
И отново думата, която каза: „Тя наводни цялата земя и я изпълни
цялата” — тоест: Когато Гавраил и Михаил бяха донесли светлинния поток
над тялото на Пистис София, те изсипаха в нея всички светлини, които
еманациите на Своеволния й бяха отнели и материята на нейното тяло
блесна.
И думата, която каза: „Тези, които бяха в сухите пясъци, пиха”,—тоест:
Всички сили в Пистис София, чиято светлина е била преди отнета, получиха
светлина.
И думата, която каза: „Тяхната жажда беше успокоена и утолена”, —
тоест: На силите й престана да им липсва светлина, тъй като тяхната
светлина, която им беше отнета, беше им дадена [отново].
И отново, како казва силата Ти: „беше им дадена глътка от ръката на
Всевишния”,— тоест: Светлината им беше дадена чрез светлинният поток,
който излезе от Тебе, Първата Мистерия.
И както каза силата Ти: „Благословени са служителите на това течение
(наводнение)”, – това е думата, която Си казал: „На служителите Ми, Михаил
и Гавраил, които донесоха светлинния поток в хаоса и го водеха в хаоса - на
тях, на които беше поверен светлинният поток, ще бъдат дадени мистериите
на Светлината на Висините”.
И отново, както каза силата Ти: „Те освежиха изсъхнали устни”, тоест:
Гавраил и Михаил не са взели за себе си от светлините на Пистис София,
които бяха иззели от еманациите на Своеволния, но те ги изляха в Пистис
София.
И отново думата, която каза: „Онези, чиято сила беше отнета, получиха
сърдечна радост”, тоест: Всички други сили на Пистис София, които
еманациите на Своеволния не бяха взели, (които бяха само до крайност
изтощени-бел.прев.), са се развеселили и са се изпълнили със светлина от
светлите същества, защото те са я излели в тях.
И думата, която изрече силата Ти: „Те са съживили души, като вдъхнали в
тях, за да не умрат”, тоест: Когато бяха излети светлините в Пистис София,
те ускориха тялото на нейната материя, от което преди бяха взети
светлините му, а останалото, (което не беше взето-бел.прев.) беше на път да
загине.
И отново думата, която каза силата Ти: „Вдигнаха крайниците, които бяха
паднали”—тоест: Когато изляха в нея нейните светлини, те
издигнаха всичките й сили, които бяха близо до точката на разпиляване
(разтваряне-бел.прев.).
142
И отново, както каза светлинната Ти сила: „Те отново получиха светлината
си и станаха такива, каквито бяха преди”; и отново на думата, която е
казана: „Те са дали светлина за очите им”, тоест: Получиха усещане за
Светлината и познаха светлинния поток, че принадлежи на Висините.
И отново думата, която каза: „Всички те познаха себе си в Господа”, —
тоест: Всички сили на Пистис София се познаваха помежду си чрез
светлинния поток.
И отново думата, която каза: „Те са спасени чрез водата на вечния
живот”— тоест: Те се спасяват чрез целия светлинен поток.
И отново думата, която каза: „Светлинният поток откъсна всичко за себе
си и се обърна към храма”, тоест: Когато светлинният поток взе всички
светлинни сили на Пистис София и ги изтегли от еманациите на Своеволния,
той (светлинният поток) ги изля в Пистис София и тя се обърна и излезе от
хаоса и дойде към Теб, Който си храмът.
Това е решението на всички думи, които Твоята светлинна сила е говорила
чрез одата на Соломон.
Когато Първата Мистерия чу Петър да говори тези думи, му каза: „Добре

казано, блажени Петре. Това е решението на думите, които са били
изговорени.”
Глава 66
Исус извежда Пистис София от хаоса
<Еманациите на Своеволния викат към Него за помощ>

И Първата Мистерия продължи отново с беседата Си и каза: „Преди да
изведа Пистис София от хаоса, когато още не Ми беше дадена заповед чрез
Моя Отец, Първата Мистерия отвътре, и когато еманациите на Своеволния
бяха усетили, че светлинният Ми поток беше отнел от тях светлинните сили,
които бяха взели от Пистис София, и ги беше излял отново в Пистис София,
и когато отново видяха Пистис София да блести, както в самото начало, те се
разгневиха срещу Пистис София и отново извикаха към своя Своеволен
(господар-бел.прев.), да дойде и да им помогне, за да могат да отнемат
наново силите от Пистис София.
<Своеволният изпраща друга сила, подобна на летяща стрела>

И Своеволният изпрати от Височината, от тринадесетия еон, изпрати друга
велика светлинна сила. Тя слезе в хаоса като летяща стрела, за да помогне
на неговите еманации, за да могат да отнемат светлинните сили на Пистис
София отново. И когато тази светлинна сила слезе, еманациите на
Своеволния, които бяха в хаоса и потискаха Пистис София, добиха голяма
смелост и преследваха отново Пистис София с голям ужас и голяма тревога.
143
<Създаване силите на змията, змея и дракона>
И някои от еманациите на Своеволния я потискаха. Един от тях се промени
във формата на голяма змия; друг пък се промени също във формата на
седмоглав Василиск (змей-бел.прев.); друг пък се промени във форма на
дракон. И освен това първата мощ на Своеволния, с лъвското лице, и
всичките му други многобройни еманации, се събраха и приклещиха Пистис
София и я поведоха отново към по-ниските области на хаоса и отново силно
я разтревожиха.
<Демоничната сила на Адамас напада София>

Тогава Адамас, Тиранинът, погледна надолу от дванадесетия еон. Той
също се ядоса на Пистис София, тъй като тя искаше да отиде в Светлината
на светлините, която беше над всички тях; затова той се разгневи на нея. И
когато Адамас, Тиранина, погледна надолу от дванадесетия еон, той видя
как еманациите на Своеволния потискаха Пистис София, за да изземат от нея
всичките й светлини. Тогава силата на Адамас слезе в хаоса и се присъедини
към всички еманации на Своеволния — този демон (Адамас-бел.прев.) слезе
в хаоса и се нахвърли долу над Пистис София.
И силата с лице на лъв, с формата на змия, с формата на василиск и с
формата на дракон, и всички други многобройни еманации на Своеволния,
заобиколиха Пистис София всички заедно, желаейки да отнемат от нея
отново силите й и те потискаха изключително много Пистис София и я
заплашваха.
<София отново вика към Светлината>
Когато те я потискаха и я тревожеха силно, тя отново извика към
Светлината и изпя хвалебствия, казвайки:
“ ‘ 1. Светлина, Ти Си Този, Който ми помогна; нека светлината Ти дойде
над мен.
“ ‘ 2. Защото Ти Си моят защитник и аз идвам оттук към Теб, Светлина,
имайки вяра в Теб, О Светлина.
“ ‘ 3. Защото Ти Си моят Спасител от еманациите на Своеволния и на
Адамас, Тиранина, и Ти ще ме спасиш от цялото им насилие и заплахи.
<Гавраил, Михаил и светлинният поток пак отиват да помогнат на София>

И когато Пистис София беше казала това, тогава по заповед на моя Отец,
Първата Мистерия, погледнато отвътре, изпратих отново Гавраил и Михаил и
големият светлинен поток да помогнат на Пистис София. И Аз дадох заповед
на Гавраил и Михаил да носят Пистис София в ръцете си, така че краката й
да не докосват тъмнината отдолу; и им дадох заповед също да я ръководят в
регионите на хаоса, от които тя трябваше да бъде изведена.
Когато ангелите слязоха в хаоса, те и светлинният поток, всички еманации
на Своеволния и еманациите на Адамас видяха светлинния поток, как
светеше извънредно силно и нямаше мярка за светлината му, за това те
изпаднаха в ужас и пуснаха Пистис София. И големият светлинен поток
обграждаше Пистис София от всичките й страни, отляво и отдясно и от
всичките й страни и се превърна в светлинен венец около нейната глава.
144
<Преображението на София>
Когато светлинният поток беше заобиколил Пистис София, тя придоби
голяма смелост и той не престана да я заобикаля от всичките й страни; и тя
вече не се страхуваше от еманациите на Своеволния, които са в хаоса, нито
се страхуваше повече от другата нова сила на Своеволния, която той беше
хвърлил в хаоса като летяща стрела, нито повече трепереше от демоничната
сила на Адамас, който беше излязъл от еоните.
И освен това, по Моя заповед, на Първата Мистерия, погледнато
отвън, светлинния поток, който обграждаше Пистис София от всички страни,
засия изключително силно и Пистис София пребиваваше всред светлината,
велика светлина беше отляво й и отдясно й, и от всичките й страни,
образувайки венец около главата й.
И всички еманации на Своеволния не можеха отново да променят лицата
си, нито можеха да понесат това разтърсване от голямата светлина на
потока, който беше венец около главата й. И всички еманации на
Своеволния, много от тях падаха от дясната й страна, защото тя блестеше
извънредно силно, и много други падаха от лявата й страна и не
можеха изобщо да се доближат до Пистис София заради великата светлина;
но всички падаха един върху друг или всички се приближаваха един до друг
и не можеха да причинят зло на Пистис София, защото тя се беше доверила
на Светлината.
<Исус, Първата Мистерия, погледнато отвън, прави София да триумфира>

И по заповед на Моя Отец, Първата Мистерия, погледнато отвътре, Аз
Самият слязох в хаоса, сияещ изключително силно, и се приближих до
силата с лице на лъв, който блестеше изключително и който държеше здраво
всички еманации на Своеволния, и поех цялата му светлина от него, така че
отсега нататък да не влиза в своя регион, който е тринадесетият еон. И Аз
отнех силата на всички еманации на Своеволния и всички паднаха в хаоса
безсилни. И Аз изведох Пистис София, тя пребъдва отдясно на Гавраил и
Михаил. И големият светлинен поток отново влезе в нея.
И Пистис София видя с очите си враговете си, че бях взел тяхната
светлинна сила.
И изведох Пистис София от хаоса, нещо повече, тя стъпка под краката си
еманациите на Своеволния със змийско лице и освен това стъпка еманацията
на василиск със седемте глави, и стъпка под краката си силата с лице на
лъв, и (тази с лице на-бел.прев.) дракон.
Накарах Пистис София да продължи да стои върху еманацията на
седемглавия василиск на Своеволния; който беше по-могъщ от всички тях в
своите зли дела. И аз, Първата Мистерия, стоях встрани от него и взех
всичките му сили от него и направих да загине цялата му материя, за да
няма потомство оттук нататък.”
И когато Първата Мистерия каза това на учениците Си, добави: „Разбирате
ли както разговарям с вас?”
145
Глава 67
Яков тълкува извеждането на Пистис София от хаоса
<Яков тълкува извеждането на София от хаоса от Псалм 91>

Яков излезе напред и каза: „Господи мой, относно решението на думите,
които Ти каза, така е пророкувала Твоята светлинна сила за това преди чрез
Давид в деветдесети псалм (91):
“ ‘ 1. Който живее под помощта на 1 Който живее под покрива на
Всевишния, ще пребъдва под сянката на Всевишния, Той ще пребъдва под
Небесния Бог. сянката на Всемогъщия.
“ ‘ 2. Той ще каже на Господа: Ти Си 2 Ще казвам за Господа: Той е
моята помощ и моето убежище, Боже прибежище мое и крепост моя, Бог мой,
мой, на Когото се уповавам. на Когото уповавам.
“ ‘ 3. Защото Той ще ме спаси от 3 Защото Той ще те избавя от примката
примката на ловците и от могъщо слово. на ловеца и от гибелен мор.
“ ‘ 4. Той ще те засенчи с гърдите Си, и 4 С перата Си ще те покрива; И под
ти ще имаш доверие (че си на сигурно) крилата Му ще прибегнеш; Неговата
под крилете Му; истината Му ще те вярност е щит и закрила.
заобиколи като щит.
“ ‘ 5. Няма да се страхуваш от ужас през 5 Няма да се боиш от нощен страх, от
нощта, нито от стрела, която лети през стрелата, която лети денем,
деня,
“ ‘ 6. от нещо, което се промъква в 6 От мор, който ходи в тъмнина, от
тъмнината, от нещастие и демон по погибел, която опустошава всред
средата на деня. пладне.
“ ‘ 7. Хиляда ще паднат от лявата ти 7 Хиляда души ще падат от страната ти,
страна и десет хиляди от дясната ти и десет хиляди до десницата ти, но до
страна; но до теб няма да се приближи. тебе няма да се приближи.
“ ‘ 8. Не, по-скоро с очите си ще видиш, 8 Само с очите си ще гледаш, и ще
ще видиш възмездието на грешниците. видиш възмездието на нечестивите.
“ ‘ 9. Защото си казал, Господи, Ти Си 9 Понеже ти си казал: Господ е
моята надежда, и си направил прибежище мое, и си направил
Всевишния свое убежище. Всевишния обиталището си,
“ ‘ 10. Вредата няма да се доближи до 10 Затова няма да те сполети никакво
теб; бич няма да се приближи до зло, нито ще се приближи язва до
жилището ти. шатъра ти.
“ ‘ 11. Защото Той ще даде заповед на 11 Защото ще заповяда на ангелите Си
Своите ангели за тебе да те пазят по за тебе да те пазят във всичките ти
всичките ти пътища, пътища.
“ ‘ 12. И ще те носят на ръцете си, за да 12 На ръце ще те дигат, да не би да
не удариш никога крака си в камък. удариш о камък ногата си.
“ ‘ 13. Ще стъпиш над змия и Василиск и 13 Ще настъпиш лъв и аспид; ще
ще стъпиш върху лъв и дракон. стъпчеш млад лъв и змия.
“ ‘ 14. Понеже той се довери на мен, Аз 14 Понеже той е положил в Мене
ще го спася; ще го засенча (покрия с любовта си, казва Господ, Затова ще го
крилете Си), защото той позна името Ми. избавя; ще го поставя в безопасност,
защото е познал името Ми.
“ ‘ 15. Той ще извика към мен и Аз ще го 15 Той ще Ме призове, и Аз ще го
послушам; Аз ще съм до него в скръбта послушам; с него ще съм, когато е в
му и ще го спася и ще го почета, бедствие; ще го избавя и ще го
“ ‘ 16. И ще умножа дните му и ще му прославя.
покажи моето спасение. 16 Ще го наситя с дългоденствие, и ще
му покажа спасението, което върша.
146
Това, Господи, е решението на думите, които Си казал. Слушайте защото
мога да го кажа ясно.Това е думата, която е изрекла силата Ти чрез Давид:
„ “ ‘ 1. Който живее под помощта на Всевишния, ще пребъдва под сянката на
Небесния Бог”, тоест: Когато София се беше доверила на Светлината, тя
живееше под покрова на светлината от светлинния поток, който чрез Теб
слезе от Висините.
И думата, която е изрекла силата Ти чрез Давид: „ “ ‘ 2. Той ще каже на
Господа: Ти Си моята помощ и моето убежище, Бог мой, на Когото се
уповавам”– това е думата, с която Пистис София е изпяла хвалебствия: „Ти
си моята помощ и идвам при Теб.”
И отново думата, която силата Ти е казала: „ “ ‘ 3. Защото Той ще ме спаси
от примката на ловците и от могъщо слово” – това е казала Пистис София:
„О, Светлина, имам вяра в Теб, защото Ти ще ме спасиш от еманациите на
Своеволния и от тези на Адамас, Тиранина, и ти ще ме спасиш също от
всичките им могъщи заплахи.”
И отново думата, която Твоята сила е казала чрез Давид: „ “ ‘ 4а. Той ще
те засенчи с гърдите Си, и ти ще имаш доверие (сигурност-бел.прев.) под
крилете Му”, тоест: Пистис София е била в светлината на светлинния поток,
който идва от Теб и продължила с твърдо доверие в светлина, светлината
отляво и светлината отдясно, което са крилете на светлинния поток.
И думата, която Твоята светлинна сила е пророкувала чрез Давид: „ “ ‘ 4б.
истината Му ще те заобиколи като щит”, — това е светлината на светлинния
поток, който е заобиколил Пистис София от всичките й страни като щит.
И думата, която е изрекла силата Ти: „ “ ‘ 5а. Няма да се страхуваш от
ужас през нощта”—това е Пистис София, която не се е страхувала от ужасите
и тревогите, в които беше изпаднала заседнала в хаоса, който е „нощта”.
И думата, която е изрекла силата Ти: „ “ ‘ 5б. Няма да се страхуваш ... от
стрела, която лети през деня”, тоест: Пистис София не се е уплашила от
силата, която Своеволният е изпратил последно от Височината и която е
влязла в хаоса като летяща стрела.
Затова Твоята светлинна сила е казала: „ “ ‘ 5б. Няма да се страхуваш ...
от стрела, която лети през деня”, — защото силата, която беше излязла от
тринадесетия еон, е такава, че е господар над дванадесетте еона, и дава
светлина на всички еони; затова той [Давид] каза „през деня”.
И отново думата, която Твоята сила е казала: „ “ ‘ 6а. (Няма да се
страхуваш-бел.прев.) от нещо, което се промъква в тъмнината”, тоест: София
не се е страхувала вече от еманацията с лице на лъв, която преди това беше
предизвикала страх в Пистис София докато беше в хаоса, който е
„тъмнината”.
И думата, която е изрекла силата ти: „ “ ‘ 6б. (Няма да се страхуваш-
бел.прев.) ... от нещастие и демон по средата на деня”, тоест: Пистис София
не се е страхувала вече от демоничната еманация на Тиранина Адамас, който
хвърли Пистис София на земята в голямо нещастие. И понеже тази еманация
излезе от Адамас от дванадесетия еон; затова Твоята сила е казала: „ “ ‘ 6б.
... от нещастие и демон по средата на деня”, — „по средата на деня”, защото
е излязла от дванадесетия еон, който е „по средата на деня”; между хаоса,
който е „нощта” и тринадесетия еон, (който е „деня”-бел.прев.), защото
дванадесетте еона се намират по средата между тринадесетия еон и хаоса.
147
И отново словото, което Твоята светлинна сила е говорила чрез Давид: „“ ‘
7. Хиляда ще паднат от лявата ти страна и десет хиляди от дясната ти
страна; но до теб няма да се приближи” , т.е. когато еманациите на
Своеволния, които са били изключително многобройни, не можели да
понесат великата светлина на светлинния поток, много от тях паднали от
лявата страна на Пистис София и много - от дясната й страна, и не можели
да се доближат до нея, за да й причинят [вреда].
И думата, която Твоята светлинна сила е казала чрез Давид: „ “ ‘ 8. Не, по-
скоро с очите си ще видиш, ще видиш възмездието на грешниците. “ ‘ 9а.
Защото Ти, Господи, Си моята надежда”, — това е думата: Пистис София
видяла с очите си враговете й - еманациите на Своеволния, - как всички
падат един върху друг; не само че с очите си е видяла това, но Ти също,
Господи мой, Първата мистерия, Си взел светлинната сила, която е в силата
с лъвско лице, и освен това Си взел силата на всички еманации на
Своеволния и нещо повече Ти Си ги затворил в този хаос, [така че] отсега
нататък да не се издигнат до собствения си регион. Следователно Пистис
София с очите си е видяла враговете си, т.е еманациите на Своеволния,
точно както Давид пророкува за нея, казвайки: „ “ ‘ 8. Не, по-скоро с очите
си ще видиш, ще видиш възмездието на грешниците”. Тя не само с очите си е
видяла как те падат един върху друг в хаоса, но тя също е видяла
възмездието, с което им е било отплатено. Точно както еманациите на
Своеволния намислиха да отнемат светлината на София от нея, така Ти Си
им отплатил и заплатил напълно, и Си отнел светлинната сила от тях, в
отплата на (желанието им да вземат-бел.прев.) светлините на София, която е
имала вяра в Светлината във Висините.
И както Твоята светлинна сила е говорила чрез Давид: „ “ ‘ 9б. ...Ти Си
направил Всевишния свое убежище. “ ‘ 10. Вредата няма да се доближи до
теб; бич няма да се приближи до жилището ти”, — тоест: когато Пистис
София, имайки вяра в Светлината, била наскърбена, тя пяла хвалебствия, а
еманациите на Своеволния не можели да й причинят каквато и да е вреда,
нито можели да [я наранят] нито можели да се доближат до нея.
И думата, която Твоята светлинна сила е казала чрез Давид: „ “ ‘ 11.
Защото Той ще даде заповед на Своите ангели за тебе да те пазят по
всичките ти пътища, “ ‘ 12. И ще те носят на ръцете си, за да не удряш
никога крака си в камък”, е Твоята дума: „Дадох заповед на Гавраил и
Михаил да насочват Пистис София във всички региони на хаоса, докато я
изведат навън и я повдигнат на ръце, така че краката й да не докосват
тъмнината отдолу и от друга страна тези от долния мрак да не я хванат”.
И думата, която Твоята светлинна сила е казала чрез Давид: „ “ ‘ 13. Ще
стъпиш над змия и Василиск и ще стъпиш върху лъв и дракон. “ ‘ 14. Понеже
той се довери на мен, Аз ще го спася; Ще го засенча (покрия с крилете Си-
бел.прев.), защото той позна името ми”, — това е думата: Когато Пистис
София била на път да излезе от хаоса, тя стъпкала еманациите на
Своеволния, и тя стъпкала змията и василиска със седем глави; и тя
стъпкала силата с лице на лъв и дракона. Защото е имала вяра в Светлината,
Тя я спаси от всички тях.
Това, Господи, е решението на думите което си говорил.”
Когато Първата Мистерия чу тези думи; Той каза: „Добре казано, Якове,
възлюбени.”
148
Глава 68
Първото хваление на Пистис София, когато излезе от хаоса
<София пее песен на хвала>

И Първата Мистерия продължи отново с беседата Си и каза на учениците
Си: „Когато изведох Пистис София от хаоса, тя отново запя, казвайки:
“ ‘ 1. Аз съм спасена от хаоса и освободена от оковите на мрака.

стигнах до Теб, о Светлина.
“ ‘ 2. Защото Ти беше светлина от всички страни около мен, спаси ме и
ми помогна.
“ ‘ 3. И еманациите на Своеволния, които воювахте срещу мен, Ти им
попречи с Твоята светлина и те не можаха да се доближат до мен;
защото Твоята светлина беше с мен и ме спаси Твоят светлинен поток.
“ ‘ 4. Тъй като еманациите на Своеволния ме ограничаваха, те отнеха от
мен силата ми и ме изхвърлиха в хаоса без светлина в мен. Така аз
станах много по-тежка материя в сравнение с тях.
“ ‘ 5. И след това дойде светлинен поток към мен чрез Теб, Който ме
спаси; светеше отляво и отдясно и ме заобиколи от всички страни, така
че нито една част от мен не беше без светлина.
“ ‘ 6. И Ти ме покри със светлината от Твоя поток и изчисти от мен
всички лоши неща, И ме очисти от всичките ми зли материи и издигнах
се над тях в Твоята светлина.
“ ‘ 7. И Твоят светлинен поток ме издигна и махна от мен еманациите на
Своеволния, които ме ограничаваха.
“ ‘ 8. И аз имах сигурна увереност в Твоята светлина и станах
пречистена светлина в Твоя поток.
“ ‘ 9. И еманациите на Своеволния, които ме потискаха, се оттеглиха от
мене и аз сияех в Твоята велика сила, защото Ти спасяваш завинаги.
Това хваление Пистис София изрече, когато излезе от хаоса и беше
освободена от оковите на хаоса. И така, сега: „Който има уши да слуша,
нека чуе”.”
Глава 69
Тома тълкува първото хваление на Пистис София, когато излезе от
хаоса
<Тома тълкува песента на София от одите на Соломон>

Когато Първата Мистерия изговори тези думи на учениците Си, Томас
излезе напред и каза: „Господи мой, моят обитател на светлината има уши и
моят ум разбра думите, които си казал. Затова кажи ми сега да изложа ясно
решението на думите.”
149
И Първата Мистерия в отговор каза на Тома: „Кажи решението на песента,
която Пистис София ми изпя.”
Томас в отговор каза: „Господи мой, относно песента, която Пистис София
изрече, след като беше спасена от хаоса, Твоята светлинна сила е
пророкувала това преди време чрез Соломон, синът на Давид, в неговите
оди:
“ ‘ 1. Спасен съм от оковите си и прибягнах при Тебе, Господи.
“ ‘ 2. Защото ти беше от дясната ми страна, спаси ме и ми помогна.
“ ‘ 3. Ти попречи на противниците ми и те не се проявиха, защото лицето Ти
беше с мен, спасявайки ме в Твоята благодат.
“ ‘ 4. Бях презрян в очите на мнозина и отхвърлен; Станах като олово в
техните очи.
“ ‘ 5. Чрез Теб получих сила, която ми помогна; защото Си поставил
светилници върху мен отдясно и отляво, за да не бъде нито една страна от мен
без светлина.
“ ‘ 6. Ти ме покри със сянката на Твоята благодат и аз бях освободен от
облеклото на кожата.
“ ‘ 7. Десницата Ти е тази, която ме е издигнала и Ти Си взел болестта от мен.
“ ‘ 8. Станах могъщ в Твоята истина и пречистен в Твоята правда.
“ ‘ 9. Моите противници се оттеглиха от мен и аз съм оправдан от Твоята
доброта, защото Твоят покой е за цяла вечност.
Това, Господи, е решението за хвалението, което Пистис София е

изрекла, когато беше спасена от хаоса. Така че чуйте, защото ще го кажа
ясно.
Словото, което Твоята светлинна сила е казала чрез Соломон: „“ ‘
1. Спасен съм от оковите си и прибягнах при Тебе, Господи”—това са думите,
която Пистис София е изрекла: „Аз съм освободена от оковите на мрака и
съм дошла при Теб, Светлина.”
И словото, което изрече силата Ти: „“ ‘ 2. Ти беше от дясната ми страна,
спаси ме и ми помогна”, отново е думата, която Пистис София е казала: „Ти
Си ми станал светлина от всички страни, спасявайки ме и ми помагайки.”
И словото, което Твоята светлинна сила каза: „“ ‘ 3а. Ти попречи на
противниците ми и те не се проявиха” – това е думата, която Пистис София е
казала: „И еманациите на Своеволието, които се бориха срещу мен, Ти Си им
попречил чрез Своята светлина и не можеха да се доближат до мен.”
И словото, което изрече силата Ти: „“ ‘ 3б. ...защото лицето Ти беше с мен,
спасявайки ме в Твоята благодат”,— това е думата, която Пистис София е
изрекла: „Твоята светлина беше с мен, спасявайки ме в Твоя светлинен
поток.”
И словото, което изрече силата Ти: „“ ‘ 4а. Бях презрян в очите на мнозина
и отхвърлен...” — това е думата, която Пистис София е изрекла: „Еманациите
на Своеволния ме ограничаваха и взеха силата ми от мен, и аз бях презряна
пред тях и изхвърлена в хаоса, без светлина в мен.”
И словото, което изрече силата Ти: „“ ‘ 4б. ...Станах като олово в техните
очи”– това е думата, която Пистис София е изрекла: „Когато те ми отнеха
светлината, станах като тежка материя пред тях.”
150
И освен това словото, което Твоята сила е казала: „ “ ‘ 5а. Чрез Теб
получих сила, която ми помогна”, – отново е думата, която Пистис София е
изрекла: „И след това към мен дойде светлинната Ти сила, която ме спаси.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 5б. ...; защото Си поставил
светилници върху мен отдясно и отляво, за да не бъде нито една страна от
мен без светлина”— това е думата, която Пистис София е изрекла: „Твоята
сила блесна отдясно и отляво и заобиколи ме от всички страни, така че нито
една част от мен не беше без светлина.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 6а. Ти ме покри със сянката на
Твоята благодат ...”– това отново е думата, която Пистис София каза: „И Ти
ме покри със светлината на потока.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 6б. ... и аз бях освободен от
облеклото на кожата” – отново е думата, която Пистис София е изрекла:
„И Ти ме очисти от всичките ми зли материи и издигнах се над тях в Твоята
И словото, което изрече силата Ти чрез Соломон: „ “ ‘ 7. Десницата Ти е
тази, която ме е издигнала и Ти Си взел болестта от мен” – това е думата,
която Пистис София е казала: „И Твоят светлинен поток ме издигна и махна
от мен еманациите на Своеволния, които ме ограничаваха.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 8. Станах могъщ в Твоята истина
и пречистен в Твоята правда” – това е думата, която Пистис София каза: „И
аз имах сигурна увереност в Твоята светлина и станах пречистена светлина в
Твоя поток.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 9а. Моите противници се оттеглиха
от мен...”, — това е думата, която Пистис София е казала: „И еманациите на
Своеволния, които ме потискаха, се оттеглиха от мене ...”
И словото, което изрече силата Ти чрез Соломон: „ “ ‘ 9б. ...и аз съм
оправдан от Твоята доброта, защото Твоят покой е за цяла вечност”,— това е
думата, която Пистис София е изрекла: „...и аз сияех в Твоята велика сила,
защото Ти спасяваш завинаги.”
Това, о, Господи, е цялото решение за хвалението, което Пистис София
изрече, когато тя беше спасена от хаоса и освободена от оковите на мрака.”
Когато Първата Мистерия чу Томас да казва тези думи, му каза: „Добре
казано, добре, Тома, благословени. Това е решението на песента, която
Пистис София изрече.”
Глава 70
Второто хваление на Пистис София, когато излезе от хаоса
<София пее друга песен на хвала>

И Първата Мистерия продължи отново и каза на учениците Си: „И Пистис
София продължи и Ми пееше хвалебствия, казвайки:
151
“ ‘ 1. Пея песен на Теб; чрез Твоята заповед Ти ме изведе от по-високия
еон, който е горе и ме възведе от регионите, които са по-долу.
“ ‘ 2. И пак чрез Твоята заповед Ти ме спаси от областите, които
са долу, и чрез Тебе беше взета оттам материята на моите светлинни
сили и аз видях това.
“ ‘ 3. И Ти Си разпръснал далеч от мен еманациите на Своеволния,
които ме обграждаха и бяха враждебни към мен и ми беше дадена
власт, за да се освободя от оковите на еманациите на Адамас.
“ ‘ 4. И Ти Си ударил василиска със седемте глави и Си го изхвърлил с
ръцете ми и Си ме постави над неговата материята. Ти Си го
унищожил, така че семето му да не се издигне от тук нататък.
“ ‘ 5. И Ти беше с мен, давайки ми сила във всичко това и Твоята
светлина ме заобикаляше във всички региони и чрез Себе Си Ти
направи всички еманации на Своеволния безсилни.
“ ‘ 6. Защото Ти взе силата на тяхната светлина от тях и направи прав
път, за да ме изведеш от хаоса.
“ ‘ 7. И Ти ме освободи от хаоса и ме извади от материалните тъмнини,
тоест извън тъмните еманации, които са в хаоса, от които си взел
тяхната светлина.
“ ‘ 8. Ти вложи пречистена светлина във всичките ми крайници, в които
нямаше светлина, Ти даде пречистена светлина от Светлината
на Висините.
“ ‘ 9. И Ти направи прав пътя за тях [моите крайници] и светлината на
лицето Ти стана за мен живот неразрушим.
“ ‘ 10. Ти ме изведе над хаоса, над региона на хаоса и над
унищожението, за да могат всичките (ми-бел.прев.) материи в него, да
бъдат освободени и всичките ми сили да бъдат подновени в Твоята
светлина и Твоята светлина да бъде във всички тях.
“ ‘ 11. Ти Си поставил светлината на Твоят поток в мен и аз станах
пречистена светлина.
Това е втората песен на Пистис София. Който е разбрал това покаяние,
нека излезе напред и говори.”
Глава 71
Матей тълкува второто хваление на Пистис София, когато излезе от
хаоса
<Матей тълкува песента на София от одите на Соломон>

Когато Първата Мистерия изговори тези думи, Матей излезе напред и
каза: „Разбрах решението на песента, която изрече Пистис София. И така,
сега, кажи ми да говоря ясно.”
И Първата Мистерия в отговор каза: „Разрешавам ти, Матей, да изложиш
тълкуването на песента, която Пистис София изрече.”
152
А Матей в отговор каза: „Относно тълкуването на песента, която Пистис
София е изрекла, за това е пророкувала Твоята светлинна сила по-рано в
одата на Соломон:
“ ‘ 1. Този, Който ме изведе от по-високите области, които са горе, Той ме

възведе от регионите, които са по-долу.
“ ‘ 2. Този, Който е взел онези в средата, Той ме научи за тях.
“ ‘ 3. Който разпръсна враговете ми и моите противници, Той ми даде
мъдрост (власт) над връзките, за да ги развържа.
“ ‘ 4. Който е поразил змея със седемте глави с моите ръце, Той ме
постави над корена му, за да угася семето му.
“ ‘ 5. И Ти беше с мен, помагайки ми; във всички области ме заобикаляше
името Ти.
“ ‘ 6. Дясната Ти ръка унищожи отровата на клеветника; ръката Ти
очисти пътя за Твоите верни.
“ ‘ 7. Ти ги освободи от гробовете и ги премахна измежду труповете.
“ ‘ 8. Ти взе мъртви кости и ги облече с тяло и на тях, които не помръдваха,
Ти даде активността на живота.
“ ‘ 9. Твоят път стана неразрушим и лицето Ти [също].
“ ‘ 10. Ти изведе своя еон над тлението, така че да бъдат всички те
развързани и обновени и Твоята светлина да стане основа за всички тях.
“ ‘ 11. Ти Си положил богатството Си в тях и те се превърнаха в свято
обиталище.
Това, Господи, е решението на песента, която Пистис София е

изрекла.Така че слушайте, защото ще го кажа ясно.
Словото, което изрече силата Ти чрез Соломон: „ “ ‘ 1. Този, Който ме
изведе от по-високите области, които са горе, Той ме възведе от регионите,
които са по-долу.”—това е думата, която Пистис София е говорила: „Пея
песен на Теб; чрез Твоята заповед Ти ме изведе от по-високия еон, който е
горе и ме възведе от регионите, които са по-долу. И пак чрез Твоята
заповед Ти ме спаси от областите, които са долу...”
И словото, което изрече силата Ти чрез Соломон: „“ ‘ 2. Този, Който е взел
онези в средата, Той ме научи за тях”, — това е думата, която Пистис София
е изрекла: „...и чрез Тебе беше взета оттам материята на моите светлинни
сили и аз видях това.”
И освен това словото, което Твоята сила е казала чрез Соломон: „ “ ‘ 3а.
Който разпръсна враговете ми и моите противници” – това е думата,
която Пистис София каза: „И Ти Си разпръснал далеч от мен еманациите на
Своеволния, които ме обграждаха и бяха враждебни към мен.”
И думата, която изрече силата Ти: „ “ ‘ 3б. ...Той ми даде мъдрост (власт-
бел.прев.) над връзките, за да ги развържа”, — това е думата, която
Пистис София е казала: „ ...и ми беше дадена власт, за да се освободя от
оковите на еманациите на Адамас.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 4. Който е поразил змея със
седемте глави с моите ръце, Той ме постави над корена му, за да угася
семето му”, – това е думата, която Пистис София е изрекла: „И Ти Си ударил
василиска със седемте глави и Си го изхвърлил с ръцете ми и Си ме поставил
над неговата материя. Ти Си го унищожил, така че семето му да не се
издигне от тук нататък.”
153
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 5а. И Ти беше с мен, помагайки
ми” – това е дума, която Пистис София е изрекла: „И Ти беше с мен, давайки
ми сила във всичко това.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 5б. ...във всички области ме
заобикаляше името Ти”,— това е думата, която Пистис София е изрекла: „...и
Твоята светлина ме заобикаляше във всички региони.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 6а. Дясната Ти ръка
унищожи отровата на клеветника”, – това е думата, която Пистис София е
казала: „...и чрез Себе Си Ти направи всички еманации на Своеволния
безсилни. Защото Ти взе силата на тяхната светлина от тях.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 6б...ръката Ти очисти пътя за
Твоите верни” – това е думата, която Пистис София каза: „... и направи прав
път, за да ме изведеш от хаоса, защото имах вяра в Теб.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 7. Ти ги освободи от гробовете и
ги премахна измежду труповете.” — това е думата, която Пистис София е
изрекла: „И Ти ме освободи от хаоса и ме извади от материалните тъмнини,
тоест извън тъмните еманации, които са в хаоса, от които си взел тяхната
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 8. Ти взе мъртви кости и ги облече
с тяло и на тях, които не помръдваха, Ти даде активността на живота” – това
е думата което Пистис София е казала: „И ти взе всичките ми сили, в които
нямаше светлина, и ги дари с пречистена светлина и за всичките ми
крайници, в които никаква светлина не се движеше, ти даде светлина на
живота от Твоята Височина.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 9. Твоят път стана неразрушим и
лицето Ти [също]”, — това е думата, която Пистис София е казала: „И ти
направи прав пътя за мен и светлината на лицето Ти стана за мен живот
неразрушим.”
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 10а. Ти изведе Своя еон над
тлението, така че да бъдат всички те развързани и обновени”, – това е
думата, която Пистис София е казала: „Ти ме изведе над хаоса, над региона
на хаоса и над унищожението, за да могат всичките (ми-бел.прев.) материи в
него, да бъдат освободени и всичките ми сили да бъдат подновени в Твоята
И словото, което изрече силата Ти: „ “ ‘ 10б. ... и Твоята светлина да
стане основа за всички тях” – това е думата, която Пистис София е казала:
„...и Твоята светлина да бъде във всички тях.”
И словото, което Твоята светлинна сила каза чрез Соломон: „ “ ‘ 11. Ти Си
положил богатството Си в тях и те се превърнаха в свято обиталище”, – това
е думата, която Пистис София е казала: „Ти Си поставил светлината на Твоят
поток в мен и аз станах пречистена светлина.”
Това, Господи, е решението на песента, която Пистис София изрече.”
Когато Първата Мистерия чу Матей да говори тези думи, каза: „Добре
казано, Матей, и прецизно, възлюбени. Това е решението на песента, която
Пистис София е изрекла.”
154
Глава 72
Третото хваление на Пистис София, когато излезе от хаоса
<София продължава да пее>

И Първата Mистерия продължи отново и каза:
“ ‘ 1. Ще заявя: Ти Си най-висшата Светлина, защото Ти ме спаси и ме
доведе до Теб и Ти не позволи на еманациите на Своеволния, които
враждуваха срещу мен, да вземат моята светлина.
“ ‘ 2. О, Светлина на светлините, аз пея хваление на Теб; Ти ме спаси.
“ ‘ 3. О, Светлина, Ти изведе силата ми от хаоса; Ти ме спаси (да не
съм от-бел.прев.) тези, които слизат в тъмнината
Тези думи отново изрече Пистис София. Сега, чийто ум е станал схватлив
и разбира думите, които Пистис София изрече, нека излезе напред и изложи
своето решение.”
<Мария се бои от Петър>

Когато Първата Мистерия завърши да говори тези думи на учениците Си,
Мария излезе напред и каза: „Господи мой, моят ум е винаги разбиращ и
иска всеки път да излезе напред и да изложи решението на думите, които тя
е изрекла; но се страхувам от Петър, защото той заплашваше мен и мрази
нашия пол (жените-бел.прев.).”
И когато тя каза това, Първата Мистерия й каза: „Всеки, който се изпълни
с Духа на светлината и излезе напред и се изправи да изяви решението на
това, което казвам, никой няма да бъде способен да му попречи. И така,
сега, о, Мария, изложи тогава решението на думите, които Пистис София
изрече.”
<Мария тълкува песента на София от Псалм 30>

Тогава Мария в отговор каза на Първата Мистерия всред
учениците: „Господи Мой, относно решението на думите, които Пистис София
е изрекла, така е пророкувала Твоята светлинна сила преди това чрез Давид
(Псалм 29(30) - бел.прев.):
“ ‘ 1. Ще те превъзнасям, Господи, 1 Ще Те превъзнасям, Господи; защото

защото Ти ме прие и не зарадва Ти си ме издигнал, И не си оставил
враговете ми над мен. неприятелите ми да тържествуват над
мене.
“ ‘ 2. Господи, Боже мой, извиках към 2 Господи Боже мой, извиках към Тебе;
Тебе и Ти ме изцели. И Ти си ме изцелил.
“ ‘ 3. Господи, Ти изведе душата ми от 3 Господи, извел си от преизподнята
ада; Ти ме спаси от слезлите в рова. душата ми; Опазил си живота ми
измежду ония, които слизат в рова.
И когато Мария каза това, Първата Мистерия й каза: „Добре казано,

прецизно, Мария, благословена си.”
155
Глава 73
Четвъртото хваление на Пистис София, когато излезе от хаоса

И Той продължи отново беседата Си и каза на учениците Си: „София пак
продължи с тази песен и каза:
“ ‘ 1. Светлината стана мой спасител.
“ ‘ 2. И това промени тъмнината ми в светлина и разкъса хаоса, който ме
заобикаляше и ме препаса със светлина.
<Марта тълкува песента на София от Псалм 30>

Когато Първата Mистерия каза тези думи, Марта дойде напред и каза:
„Господи мой, Твоята сила е пророкувала по-рано чрез Давид (Псалм 29(30)
– бел.прев.) относно тези думи:
“ ‘ 10. Господ ми стана помощник. 10 Послушай, Господи, и смили се за
мене; Господи, бъди ми помощник.
“ ‘ 11. Той промени оплакването ми в 11 Обърнал си плача ми на играние за
радост; той раздра траурната ми дреха и мене; Съблякъл си ми вретището и
ме препаса с радост. препасал си ме с веселие.
Когато Първата Мистерия чу Марта да говори тези думи, Той й каза:

„Добре казано и прецизно, Марта.”
Глава 74
Петото хваление на Пистис София, когато излезе от хаоса

И Първата Мистерия продължи и каза на учениците Си: „Пистис София
отново продължи с песента и каза:
“ ‘ 1. Моя сило, пей хваления на Светлината и не забравяй всички сили
на Светлината, които Тя ти е дала.
“ ‘ 2. И силите, които са в теб, нека пеят хвали на името на Неговата
свята Мистерия,
“ ‘ 3. Който прощава всичките ти прегрешения, Който те спасява от
всички страдания, с които еманациите на Своеволния са те впримчили;
“ ‘ 4. Който е спасил твоята светлина от еманации на Своеволния, които
принадлежат на разрушението; Който те обви със светлина в
състраданието Си, докато не те спаси;
“ ‘ 5. Който те изпълни с пречистена светлина; и твоето начало ще се
обнови като невидимото от Висините.
С тези думи Пистис София изпя хвалебствия, защото беше спасена и си
спомни всичко което й бях направил.”
156
<Мария тълкува песента на София от Псалм 103>
Когато Първата Мистерия каза тези думи на учениците Си, Той добави:
„Който разбира решението на тези думи, нека излезе напред и го каже
ясно.”
Мария отново излезе напред и каза: „Господи мой, относно тези думи, с
които Пистис София възпя хвалебствия, така Твоята светлинна сила е
пророкувала чрез Давид (Псалм 102(103) – бел.прев.):
“ ‘ 1. Душе моя, хвали Господа, нека 1 Благославяй, душе моя, Господа, И

всичко, което е в мен, хвали Неговото всичко що е вътре в мене нека хвали
свято име. светото Му име.
“ ‘ 2. Душе моя, хвали Господа и не 2 Благославяй, душе моя, Господа, И не
забравяй всичките Му възнаграждения. забравяй ни едно от всичките Му
благодеяния.
“ ‘ 3. Който прощава всичките ти 3 Той е, Който прощава всичките ти
беззакония; който изцелява всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти
болести; болести;
“ ‘ 4. Който изкупва живота ти от тление; 4 Който изкупва от рова живота ти,
който те обвива с благодат и Венчава те с милосърдие и благи
състрадание; милости;
“ ‘ 5. Който задоволява копнежа ти с 5 Който насища с блага душата ти, Тъй
блага; твоята младост ще се обнови като щото младостта ти се подновява като на
орел. орел.
Тоест: София ще бъде като невидимите, които са във Висините;

следователно той е казал „като орел”, защото обиталището на орела е във
височината и невидимите също са във Висините; тоест: Пистис София ще
блести като невидима, каквато беше от самото си начало.”
Когато Първата мистерия чу Мария да казва тези думи, Той й каза: „Добре
казано, Мария, благословена си.”
Глава 75
Шестото хваление на Пистис София, когато излезе от хаоса и беше
под тринадесетия еон
<София е отведена под 13-ия еон и й е дадена нова мистерия>
И Първата Мистерия продължи отново беседата Си и каза на учениците

Си: „Взех Пистис София и я поведох до областта, която е под тринадесетия
еон и й дадох нова мистерия на Светлината, която не е тази на нейния еон,
областта на невидимите. И освен това й подарих песента на Светлината, така
че от сега нататък владетелите на еоните не можеха да надделеят срещу нея.
И Аз я придвижих до този регион, докато не дойда след нея и я заведа в
нейния по-висок регион.

Когато я придвижих до този регион, тя отново изпя тази песен така:
157
“ ‘ 1. С вяра повярвах в Светлината; и Тя Си спомни за мен и чу
моята песен.
“ ‘ 2. Тя изведе силата ми от хаоса и от долната тъмнина на цялата
материя и ме изведе нагоре. Тя ме изведе до по-високо ниво и по-
сигурен еон, възвишен и твърд; тя ме постави на пътя, който води към
моя регион.
“ ‘ 3. И ми даде нова мистерия, която не е тази на моя еон и ми даде
песента на Светлината. Сега, о Светлина, всички управници ще видят
какво си ми направила, и ще се убоят и ще вярват в Светлината.
Тази песен изрече Пистис София, радвайки се, че е била изведена от
хаоса и доведена в региони, които са под тринадесетия еон.
Сега, нека този, когото умът задвижва, така че разбира решението
на смисъла на песента, която Пистис София изрече, нека излезе напред и го
каже.”
<Андрей тълкува песента на София от Псалм 40>

Андрей излезе напред и каза: „Господи мой, това се отнася до това, което
твоята светлинна сила е пророкувала преди чрез Давид (Псалм 39 (40)):
“ ‘ 1. С търпение се държах за Господа; 1 Чаках с търпение Господа; И Той се

Той ме послуша и (даде) ухо за плача преклони към мене; и послуша вика ми,
ми.
“ ‘ 2. Той изведе душата ми от ямата на 2 И изведе ме из гибелната яма, из
мизерията и от мръсната кал; Той тинята и калта И постави на скала
постави нозете ми на камък и оправи нозете ми, та утвърди стъпките ми;
стъпките ми.
“ ‘ 3. Той сложи в устата ми нова песен, 3 тури още в устата ми нова песен,
песен на хвала към нашия Бог. Мнозина хваление към нашия Бог; Мнозина ще
ще видят и ще се уплашат и ще се видят и ще се убоят, и ще уповават на
надяват на Господа. Господа.
Когато Андрей беше излязъл напред, за да изясни мисълта на Пистис

София, Първата Мистерия му каза: „Добре казано, Андрей, благословен си.”
Глава 76
Исус оставя Пистис София под 13-тия еон и Си отива от нея в
<Разговорът между София и Светлината>

И Той продължи отново беседата Си и каза на учениците Си: „Това са
всички приключения, които сполетяха Пистис София.
Когато я заведох в региона, който е под тринадесетия еон и предстоеше да
отиде при Светлината и Аз да си тръгна от нея, тя ми каза: „О Светлина на
светлините, Ти ще отидеш при Светлината и ще се махнеш от мен. И тирана
Адамас ще познае, че Ти Си Се отдалечил от мен и ще разбере, че моят
Спасител не е наблизо. И той ще дойде отново в този регион, той и всички
158
негови владетели, които ме мразят, и Своеволния, който също ме мрази, и
ще даде сила на еманацията му с лъвско лице, така че всички заедно ще
дойдат и ще ме притиснат и ще вземат цялата ми светлина от мен, за да
стана отново безсилна и отново да остана без светлина. Затова, о Светлина и
моя Светлина, вземи от тях силата на тяхната светлина, така че да не са в
състояние да ме потискат отсега нататък.”
<Светлината обещава да запечата регионите на Своеволния>

Тогава в отговор й казах: „Отец Ми, който Ме излъчи, все още не Ми е дал
заповед да отнема светлината им от тях; но ще запечатам регионите на
Своеволния и на всички негови владетели, които те мразят, защото имаш
вяра в Светлината. И ще запечатам регионите на Адамас и на неговите
владетели, така че нито един от тях да не може да успее да се бие с теб,
докато се изпълни времето и завърши периодът им, когато Отец ми ще
ми даде заповед да взема светлината им от тях.”
<Как София да разбере, че времето за пълното й освобождение е дошло>

И добавих: „Чуй ме, защото ще говоря с теб за тяхното време, когато това,
което ти казах, ще се сбъдне. Ще се случи когато трите времена преминат.”
В отговор Пистис София ми каза: „О Светлина, по какво ще позная, когато
се изпълнят трите времена, за да мога да се развеселя и да се зарадвам, че е
близо времето да ме доведеш в моя регион и освен това да се зарадвам на
това, че е дошло времето, когато ще вземеш светлинната сила от всички,
които ме мразят, защото аз съм имала вяра в Твоята светлина?”
<Какво ще се случи по това време>

И Аз й отвърнах: „Ако видиш портата на Съкровищницата на Великата
Светлина да се отваря след тринадесетия еон и това е лявата (порта-
бел.прев.), когато тази порта се отвори трите времена са завършени.”
Пистис София отново попита: „О Светлина, по какво да позная, че тази
порта е отворена, защото аз съм в този регион?”
И Аз в отговор й казах: „Когато тази порта се отваря, тези, които са във
всички еони, ще разберат поради Великата Светлина, която ще получават
във всички техни региони. Но виж, сега съм уверен, че няма да се осмелят да
ти сторят зло докато трите времена не бъдат завършени. И ти ще имаш
силата да слезеш в техните дванадесет еона, когато ти е угодно, а също и да
се върнеш и да си отидеш в твоя регион, който е под тринадесетия еон,
където си ти сега. Но ти няма да имаш силата да преминеш през портата на
Висините, която е в тринадесетия еон, но ще влезеш в твоя регион, откъдето
си излязла.
Освен това, когато трите времена са завършени, Своеволния и всички
Негови владетели пак ще те нападнат, за да вземат светлината ти от теб,
разгневени срещу теб и мислейки, че ти си затворила силата му в хаоса и
мислейки, че си взела светлината му от него.
Тогава той ще бъде настървен срещу теб, да вземе от теб светлината ти, за
да я изпрати в хаоса и тя да може да стигне до неговите еманации, за
159
да могат да излязат от хаоса и да отидат в неговия регион. Адамас ще опита
(също-бел.прев.) това. Но Аз ще взема всичките твои сили от него и ще ги
дам на теб - ще дойда да ги взема.
Сега, следователно, ако те притиснат по това време, тогава запей
хваления на Светлината и Аз няма да се забавя да ти помогна. И Аз бързо ще
дойда при теб към регионите, които са под тебе. И Аз ще сляза в техните
области, за да взема светлината им от тях. И Аз ще дойда в този регион,
докъдето те придвижих и който е под тринадесетия еон, (за да бъдеш там-
бел.прев.) докато не те доведа в твоя регион, откъдето идваш.”
Когато Пистис София Ме чу да й казвам тези думи, тя се зарадва с голяма
радост. И Аз я преместих в региона, който е под тринадесетия еон. И Аз
отидох при Светлината и Си тръгнах от нея.”
Глава 77
Къде беше Светлината, когато дойде времето за пълното
освобождение на София
<Времето за пълното освобождение на София е дошло>

И Първата Мистерия разказа на учениците Си всички тези приключения,
които бяха се случили с Пистис София. И Той седеше на Елеонския Хълм
(Хълма на Маслините-бел.прев.), докато разказваше всички тези
приключения на учениците Си.
И Той продължи отново и им каза: „И докато бях в света на хората и
седях на пътя, който е в тази област, която е планината на маслините
(Елеонската планина), преди да Ми бъде изпратена дрехата Ми, която бях
оставил в Двадесет и четвъртата Мистерия отвътре (навън-бел.прев.), но
която е Първата отвън (навътре-бел.прев.), който е Великият Неудържим, в
Която бях обвит преди да отида до Висините, за да получа второто Си
облекло; докато седях с вас в този регион, който е Елеонската планина, се
изпълни времето, за което бях казал на Пистис София: „Адамас и всичките
му управници ще те потиснат (отново-бел.прев.).”
<Адамас изпраща две еманации на мрака, за да ги порази София >
Когато настъпи това време, Аз бях в света на хората, седнал с вас в тази
област, която е Елеонската планина,— и Адамас погледна надолу от
дванадесетия еон към областите на хаоса и видя демоничната си сила, която
е в хаоса, и в която нямаше никаква светлина, защото бях взел светлината й
от нея; и той видя, че в нея нямаше светлина и тя не можеше да се върне в
неговата област, тоест в дванадесетте еона. Тогава Адамас отново си спомни
за Пистис София и се разгневи изключително много срещу нея, мислейки, че
именно тя е затворила силата му в хаоса, и си мислеше, че именно тя беше
взела светлината от нея. И той беше изключително огорчен; той натрупа
гняв върху гняв и излъчи от себе си тъмна еманация и друга, хаотична, зла и
насилствена, чрез които да тормози Пистис София. И той направи тъмен
регион в своя регион, така че да ограничи София там. И той взе много
от неговите владетели, които преследваха София, за да могат двете тъмни
160
еманации, излъчени от Адамас, да я отведат в тъмния хаос, който той беше
направил и да я потиснат в този регион и да я тормозят, докато не й
вземат цялата светлина, и Адамас трябваше да вземе светлинните сили от
Пистис София и да ги предаде на двете тъмни насилствени еманации и те
трябваше да ги отнесат до големия хаос, който е по-долу и е по-тъмен, за да
ги хвърлят в неговата тъмна сила, която е хаотична, за да може да стигне до
неговия регион, защото беше станала изключително тъмна, защото бях взел
от нея неговата (на Адамас-бел.прев.) светлинна сила.
Глава 78
Пистис София извиква в седмо хваление към Светлината, когато
Адамас я потиска отново
<София пее песен на Светлината>

Когато те преследваха Пистис София, тя отново извика и запя хвали на
Светлината, тъй както й казах: „Ако бъдеш потисната, запей хвала на мене и
ще дойда бързо, и ще ти помогна.”
Когато тя беше потисната, а Аз седях с вас в този район, на Елеонската
планина, тя запя хвали към Светлината, казвайки:
“ ‘ 1. О Светлина на светлините, в Тебе повярвах. Спаси ме от всички

тези владетели, които ме преследват и ми помогни,
“ ‘ 2. За да не могат никога да отнемат от мен моята светлина, както
[направи] силата с лъвско лице. Защото Твоята светлина и Твоят
светлинен поток сега не са с мен, за да ме спасят. Не, Адамас е още по-
ядосан срещу мен, като ми каза: Ти затвори силата ми в хаоса.
“ ‘ 3. Сега, следователно, о Светлина на светлините, ако аз съм
направила това и съм го затворила, ако аз съм направила някаква
несправедливост на тази власт,
“ ‘ 4. Или ако съм го ограничила, както той ме ограничи, тогава нека
всички тези владетели, които ме преследват, да вземат светлината ми
от мен и да си тръгна празна;
“ ‘ 5. И нека врагът Адамас да преследва моята власт и да се възползва
от нея и да вземе моята светлина от мен и да я хвърли в неговата тъмна
сила, която е вътре в хаоса и да задържи силата ми в хаоса.
“ ‘ 6. И така, сега, о Светлина, хвани ме и в гнева Си издигни силата си
над моите врагове, които са се надигнали срещу мен до самият край.
“ ‘ 7. Побързай да ми помогнеш, както ми каза: ще ти помогна.”
Когато Първата Мистерия каза тези думи на учениците Си, Той добави:
„Който е разбрал думите които казах, нека излезе напред и да изложи своето
решение.”
161
<Яков тълкува песента на София от Псалм 7>
Яков излезе напред и каза: „Господи мой, относно тази песен, която запя
Пистис София, така Твоята светлинна сила е пророкувала преди време чрез
Давид в седмия псалм:
“ ‘ 1. Господи, Боже мой, на Тебе се 1 Господи Боже мой, на Тебе уповавам;

надявах. Освободи ме от преследвачите Спаси ме от всичките ми гонители, и
ми и ме спаси, избави ме;
“ ‘ 2. За да може никога да не открадне 2 Да не би да скъса като лъв душата ми
душата ми като лъв, без някой да избави И я раздере без да се намери избавител.
и спаси.
“ ‘ 3. Господи, Боже мой, ако направих 3 Господи Боже мой, ако съм сторил аз
това, ако неправдата е в ръцете ми, това, - Ако има в ръцете ми беззаконие,
“ ‘ 4. Ако съм отплатил със зло на онези, 4 Ако съм въздал зло на онзи, който бе в
които ми дават (добро), нека падна мир с мене, Или съм обрал онзи, който
поразен през враговете си. ми е без причина гонител,
“ ‘ 5. И нека врагът преследва душата ми 5 То нека подгони неприятелят душата
и да я грабне, и да стъпче живота ми на ми и я стигне, Нека стъпче в земята
земята и да положи честта ми в пръстта. живота ми. И нека повали в пръстта
славата ми. (Села).
“ ‘ 6. Стани, Господи, в гнева Си, издигни 6 Стани, Господи, в гнева Си; Подигни се
се за края на враговете ми. срещу яростта на противниците ми, И
събуди се заради мене, Ти, Който си
отредил съда.
“ ‘ 7. Стани според заповедта, която Си 7 И нека събраните племена те
заповядал.” обикалят; И ти се върни да седнеш на
високо над тях.
Когато Първата мистерия чу Яков да говори тези думи, Той каза: „Добре
казано, Якове, възлюбени.”
Глава 79
Адамас продължава да потиска София
<София се обръща към Адамас и неговите владетели>

И Първата Мистерия продължи отново и каза на учениците Си: „Когато
Пистис София приключи с произнасянето думите на тази песен, тя се обърна
назад, за да види дали Адамас и неговите владетели са се върнали обратно,
за да отидат в техния еон. И тя ги видя, как я преследват. После тя се
обърна към тях и им каза:
“ ‘ 1. Защо ме преследвате и казвате: че за мене няма да има помощ,

която да ме спаси от вас?
“ ‘ 2. Моят оправдател е Светъл и Силен, но е дълготърпелив до
времето, за което ми каза: ще дойда и ще ти помогна. И Той няма да
задържа гнева Си към вас завинаги. Но до времето, за което Той ми
говори.
162
“ ‘ 3. Затова, ако не се върнете назад и не престанете да ме
преследвате, тогава Светлината ще приготви силата Си и Тя ще
приготви Себе Си с всичките Си сили.
“ ‘ 4. И в силата Си, в която е приготвил Себе Си, ще вземе вашите
светлини, които са във вас и вие може да станете тъмни; и Неговата
сила ще го осъществи, за да може да вземе силата от вас и ти ще
паднеш на земята.
И когато Пистис София каза това, тя погледна към региона на Адамас и

видя региона на тъмнина и хаос, който беше направил, и видя също и двете
тъмни изключително насилствени еманации, които Адамас беше излъчил, за
да може да хванат Пистис София и да я хвърлят долу в хаоса, който той
беше създал, и да я ограничат и да я тормозят в този регион, докато вземат
нейната светлина от нея.
Глава 80
Осмото хваление на Пистис София, когато Адамас продължи да я
потиска
<София отново пее на Светлината>

Когато Пистис София беше видяла тези две тъмни еманации и тъмната
област, която Адамас направи, тя се убоя и извика към Светлината,
казвайки:
“ ‘ 1. О Светлина, ето! Адамас, извършителят на насилие, е гневен; той
е излъчил тъмни еманации,
“ ‘ 2. И той също е направил друг хаос и направил друго тъмно и
хаотично място и го е приготвил.
“ ‘ 3. О Светлина, понеже хаосът, който той направи, за да ме свали
там, беше, за да вземе от мен моята светлинна сила; затова вземи
после от него неговата собствена сила.
“ ‘ 4. И плановете, които той е намислил, за да вземете моята светлина
— те да вземат от него неговата собствена светлина; и
несправедливостта, с която той е говорил да вземе от мен светлините
ми - тя да вземе тогава всичките му (светлини-бел.прев.).
Това са думите на Пистис София, които тя изрече в песента си.
Сега, който е трезвен духом, нека излезе напред и да изяви решението на
думите, които Пистис София [изрече] в песента си.”
<Марта тълкува осмото хваление на Пистис София от Псалм 7>

Марта отново се приближи и каза: „Господи Мой, Аз съм трезвена духом и
разбирам думите, които казваш. Ето защо сега, кажи ми да изложа тяхното
решение ясно.”
163
И Първата Мистерия в отговор каза на Марта: „Казвам ти, Марта, изложи
решението на думите, които Пистис София изрече в своята песен.”
И Марта отговори и каза: „Господи мой, това са думите, които Твоята
светлинна сила е пророкувала преди чрез Давид в седми псалм, казвайки:
“ ‘ 12. Бог е праведен защитник и силен, 11 Бог е праведен съдия, Да! Бог Който
и дълготърпелив, Който не нанася гнева се гневи всеки ден на нечестивия.
си всеки ден.
“ ‘ 13. Ако не се обърне (нечестивият), 12 Ако се не обърне нечестивия, Той ще
Той ще ожесточи. мечът Си; Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е
опъне лъка си и ще го приготви. лъка Си.
“ ‘ 14. И Той е приготвил против него 13 Приготвил е против него и
оръдия на смъртта; Той е направил смъртоносни оръдия; Прави стрелите Си
стрелите си (с огън) за онези, които ще огнени стрели.
бъдат изгорени.
“ ‘ 15. Ето, несправедливия беше в мъки, 14 Ето, нечестивият е в мъки да роди
зачена лошотия и роди беззаконие. беззаконие, Зачна нечестие и роди
лъжа.
“ ‘ 16. Изкопа яма и я издълба. Ще падне 15 Изкопал е ров и направил го дълбок;
в дупката, която е направил. Но той сам ще падне в ямата, която
направи.
“ ‘ 17. Неговото зло ще се върне на 16 Нечестието му ще се върне на самата
собствената му глава и неговата негова глава, И насилието му ще слезе
несправедливост ще падне върху темето на самото негово теме.
му.”
Когато Марта каза това, Първата Мистерия отвън, й каза: „Добре казано,
Марта, благословена си.”
Така Исус завърши да разказва на учениците Си всички приключения,
които бяха сполетели Пистис София в хаоса, как тя пя хвалебствия на
Светлина, че трябва да я спаси и да я изведе от хаоса и да я изведе в
дванадесетте еона, а също и за начина, по който Той я беше спасил от
всички нейни страдания, с които владетелите на хаоса я потискаха, защото
тя копнееше да отиде при Светлината.
Глава 81
Деветото хваление на Пистис София пред Невидимите, когато бе
спасена и доведена в 13-ти еон
<Исус довежда София отново в 13-ти еон>

Тогава Исус продължи отново беседата Си и каза на учениците Си: „След
всичко това, взех Пистис София и я отведох в тринадесетия еон, и блестях с
изключително силна светлина, нямаше мярка за светлината, която беше
върху Мен. Влязох в региона на Двадесет и четиримата Невидими, които
също блестяха изключително силно. И те изпаднаха в голям смут; те
погледнаха и видяха София, която беше с Мен. Нея те знаеха, но Мен не
знаеха Кой Съм Аз, но ме възприемаха за някакъв вид еманация от Светлата
земя.
164
<София пее хвали на Светлината пред нейните събратя невидимите>
Когато Пистис София видя своите събратя, Невидимите, се зарадва
с голяма радост и изключително ликуване и желаеше да проглася чудесата,
които бях извършил с нея долу в земята на хората, докато я спасявах. Тя се
изправи измежду невидимите и запя сред тях хвалебствия за Мен, казвайки:
“ ‘ 1. Ще Ти благодаря, Светлина, защото Ти Си Спасител; Ти Си

Избавител винаги.
“ ‘ 2. Ще изрека тази песен на Светлината, защото Тя ме спаси и ме
избави от ръката на владетелите, моите врагове.
“ ‘ 3. И Ти Си ме опазил във всички региони, Ти ме спаси от
височината и дълбочината на хаоса и извън еоните на владетелите на
Сферата.
“ ‘ 4. И когато излязох от Височината, обикалях в райони, в които няма
светлина, и не можех да се върна в тринадесетия еон, моето жилище.
“ ‘ 5. Защото нямаше светлина в мен, нито сила. Моята сила беше
напълно отслабена.
“ ‘ 6. И Светлината ме спаси от всичките ми скърби. Пях хваления на
Светлината и Тя ме послуша, когато бях притеснена.
“ ‘ 7. Тя ме ръководи при преминаването на еоните, за да ме отведат
нагоре в тринадесетия еон, моето жилище.
“ ‘ 8. Ще Ти благодаря, Светлина, че Си ме спасила и че Си извършила
чудни дела всред човешката раса.
“ ‘ 9. Когато аз изгубих силата си, Ти ми даде сила; и когато изгубих
светлината си, Ти ме изпълни с пречистена светлина.
“ ‘ 10. Бях в тъмнината и в сянката на хаоса, вързана с могъщите окови
на хаоса и в мен нямаше светлина.
“ ‘ 11. Защото аз предизвиках заповедта на Светлината и я престъпих,
и аз разгневих заповедта на Светлината, защото бях излязла от моя
регион.
“ ‘ 12. И когато слязох долу, аз изгубих светлината си и останах без
светлина, и никой не ми помогна.
“ ‘ 13. И в скръбта си пеех хвалебствия на Светлината и Тя ме спаси от
моите страдания.
“ ‘ 14. И също така разкъса всичките ми връзки и ме изведе от мрака и
от оковите на хаоса.
“ ‘ 16. И Ти разби горната част на портите на мрака и могъщите стрели
на хаоса.
“ ‘ 17. И Ти ме остави да изляза от областта, в която бях престъпила, и
моята светлина беше взета, защото престъпих.
“ ‘ 18. И аз се отказах от своите мистерии и слязох до портите на хаоса.
165
“ ‘ 19. И когато бях утеснена, пеех хвала на Светлината. Това ме спаси
от всичките ми страдания.
“ ‘ 20. Ти изпрати своя поток; даде ми сила и ме спаси от всичките ми
страдания.
Това е песента на Пистис София, която тя изрече всред двадесет и

четирите невидими, желаещи да знаят всички чудесни дела, които Бях
извършил за нея, и желаеха да разберат, как Съм отишъл в света на хората и
Съм им дал мистериите на Висините. Сега, който е възвишен в мислите си,
нека излезе напред и да каже решението на песента, която Пистис София е
изрекла.”
Глава 82
Филип тълкува деветото хваление на Пистис София
<Филип тълкува песента на София от Псалм 107>

Когато Исус беше завършил да казва тези думи, Филип излезе напред
и каза: „Исусе, Господи мой, мисълта ми е възвишена, и разбрах решението
на песента, което Пистис София е изрекла. Пророк Давид е пророкувал за
това преди в сто и шестия псалм (107), казвайки:
“ ‘ 1. Благодарете на Господа, защото 1 Славете Господа, защото е благ,

Той е добър, защото Неговата благодат е Защото Неговата милост трае до века.
вечна.
“ ‘ 2. Нека избавените от Господа кажат 2 Така нека говорят изкупените от
това, защото Той е, който ги избави от Господа, Които Той изкупи от ръката на
ръката на враговете им. противника,
“ ‘ 3. Той ги събра от земите им, от изток 3 Като ги събра от страните, От изток и
и от запад, от север и от морето. от запад, от север и от юг.
“ ‘ 4. Те се скитаха в пустинята, в 4 Едни се скитат по пустинята, по
безводна страна; не намериха пътя към усамотен път, Без да намират населен
града на своето местоживеене. град.
“ ‘ 5. Гладни и жадни, душата им 5 Гладни и жадни, Душата им примираше
припадна в тях. в тях.
“ ‘ 6. Той ги спаси от техните нужди. Те 6 Тогава извикаха към Господа в
извикаха към Господа и Той ги послуша бедствието си; И Той ги избави от
в тяхната скръб. утесненията им,
“ ‘ 7. Той ги поведе по прав път, за да 7 И заведе ги през прав път, За да
отидат в района на своето местоживеене. отидат в населен град
“ ‘ 8. Нека благодарят на Господа за 8 Да славословят Господа за Неговата
Неговата милост и Неговите чудни дела благост, И за чудесните Му дела към
към човешките деца. човешките чада;
“ ‘ 9. Защото Той насити гладна душа; 9 Защото насища жадна душа, И гладна
напълнил е гладна душа с блага, душа изпълня с блага.
“ ‘ 10. Тези, които седяха в тъмнината и 10 Други седяха в тъмнина и в мрачна
в сянката на смъртта, които бяха сянка, Вързани със скръб и с желязо,
оковани в мизерия и желязо,
166
“ ‘ 11. Защото те бяха провокирали 11 Защото се разбунтуваха против
Божието слово и бяха разгневили Божиите слова, И презряха съвета на
решението на Всевишния. Всевишния.
“ ‘ 12. Сърцето им беше смирено чрез 12 Затова смири сърцето им с труд; Те
техните нещастия; те станаха слаби и паднаха и нямаше кой да им помогне.
никой не им помогна.
“ ‘ 13. Те извикаха към Господа в своята 13 Тогава извикаха към Господа в
скръб; Той ги спаси от техните нужди. бедствието си; И Той ги избави от
утесненията им;
“ ‘ 14. И Той ги изведе от тъмнината и 14 Изведе ги из тъмнината и мрачната
сянката на смъртта и разкъса връзките сянка, И разкъса оковите им.
им.
Неговата милост и чудните Му дела към благост, И за чудесните Му дела към
човешките деца. човешките чада;
“ ‘ 16. Защото той разби месинговите 16 Защото разби медните порти, И
порти и разби железните болтове. железните лостове сломи.
“ ‘ 17. Той ги е взел при Себе Си от пътя 17 А пък безумните са в скръб поради
на беззаконието им. Защото те бяха беззаконните си пътища И поради
унижени поради беззаконията си. неправдите си.
“ ‘ 18. Сърцето им се отвращаваше от 18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А
всякакво месо и те бяха близо до те се приближават до портите на
портите на смъртта. смъртта.
“ ‘ 19. Те извикаха към Господа в 19 Тогава викат към Господа в
страданието си и Той ги спаси от техните бедствието си; И Той ги избавя от
нужди. утесненията им.
“ ‘ 20. Той изпрати словото Си и ги 20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И
изцели и ги освободи от техните ги отървава от ямите, в които лежат.
нещастия.
Неговата милост и Неговите чудесни благост, И за чудесните Му дела към
дела към човешките деца. човешките чада;
Това, Господи, е решението на песента, която Пистис София е изрекла.

Чуй, Господи мой, защото ще го кажа ясно.
Думата, която Давид изрече: „ “ ‘ 1. Благодарете на Господа, защото Той е
добър, защото Неговата благодат е вечна” – това е думата, която Пистис
София каза: „Ще Ти благодаря, о Светлина, защото Ти Си Спасител и Ти Си
Избавител винаги.”
И думата, която каза Давид: „ “ ‘ 2. Нека избавените от Господа кажат
това, защото Той е, който ги избави от ръката на враговете им” — това е
думата, която Пистис София каза: „Ще изрека тази песен на Светлината,
защото тя ме спаси и ме избави от ръката на владетелите, моите врагове.” И
останалата част от Псалма (съответно по същия начин-бел.прев.).
Това, Господи, е решението на песента, която Пистис София изрече всред
двадесет и четирите невидими, желаещи да знаят всички чудесни
дела, които Си направил за нея и желаещи да знаят, че Ти Си дал
Своите мистерии на расата на хората.”
Когато Исус чу Филип да казва тези думи, Той каза: „Добре казано,
благословени Филип. Това е решението на песента, която Пистис София
изрече.”
[КРАЙ НА ИСТОРИЯТА НА ПИСТИС СОФИЯ]
167
СТРУКТУРАТА НА СВЕТОВЕТЕ
Глава 83
Кога задаването на въпроси радва Исус
<Мария разпитва Исус>

След всичко това, Мария отново излезе напред, поклони се в нозете на
Исус и каза: „Господи мой, не се ядосвай на мен, ако те питам, защото ние
разпитваме, (за да знаем) всичко с точност и сигурност.
Защото Ти ни каза преди: „Търсете, за да намерите и чукайте, за да ви се
отвори. Защото всеки, който търси, ще намери и на всеки, който чука, ще му
се отвори.”
Сега, следователно, Господи мой, кой е този, от когото ще търсим, или
този, на когото да почукаме? Или по-скоро този, който може да ни даде
решението на думите, за които ще разпитваме? Или по-скоро този, който
познава силата на думите, за които ще задаваме въпроси?
Защото Ти ни даде за ум Ума на Светлината и ни даде смисъл и една
изключително възвишена мисъл; поради тази причина, следователно, не
съществува никой в света на хората, нито който и да е във Височината на
еоните, който може да даде решение относно думите, за които ние имаме
въпроси, освен Теб Самия, Който познава Вселената, който е
усъвършенстван във Вселената; защото ние няма да задаваме въпроси по
начина, по който хората от света питат, но ние разпитваме за Гнозиса на
Висините, който Ти ни даде, и ние освен това задаваме отлични въпроси,
както Си ни научил да задаваме въпроси за Него. Сега, затова, Господи мой,
не се ядосвай на мен, но разкрий ми въпроса, за който Те питам.”
Когато Исус чу Мария Магдалина да казва тези думи, Той в отговор й каза:
„Питай за това което желаеш да задаваш въпроси и Аз ще ти го разкрия с
точност и сигурност. Амен, Амен, казвам ви: Радвайте се с голяма радост и с
изключително ликуване. Ако имате прецизен въпрос относно каквото и да е,
тогава ще се радвам най-много, защото ще питате за всичко с прецизност и
ще поставяте въпрос по начина, по който трябва. Сега, следователно, питай
относно това, за което би искала да поставиш въпрос, и Аз ще ти го разкрия
с радост.”
Глава 84
Мария пита и Исус обяснява структурата на световете
<За славата на двадесет и четиримата Невидими>

Когато Мария чу Спасителят да каза тези думи, тя се зарадва с голяма
радост и велико ликуване и каза на Исус: „Господ Мой и Мой Спасителю, по
какъв начин Двадесет и четиримата са Невидими и от какъв тип, или по-
скоро от какво качество са те, или от какво качество е тогава светлината?"
168
И Исус в отговор каза на Мария: „Какво има в този свят, което прилича на
тях или по-скоро какъв регион има на този свят, който е сравним с тях? Ето
защо сега, с какво да ги оприлича, или по-скоро какво да кажа за тях?
Защото нищо не съществува в този свят, на което ще мога да ги оприлича, и
в него не съществува форма, която да може да бъде подобна на тях.
Сега, следователно, нищо не съществува в този свят, което да е с
качеството на небето. Но АМИН, казвам ти: Всеки от Невидимите е девет
пъти по-велик от Небето (Небесната Твърд-бел.прев.) и Сферата над него, и
дванадесетте еона всички заедно, както вече ви казах друг път.
И не съществува светлина в този свят, която е повече от слънчевата
светлина. Амен, Амен, казвам ви: Двадесет и четиримата Невидими блестят
десет хиляди пъти повече от светлината на слънцето (1 мириад=десет
хиляди, много често използван, за да означи безкрайно много-бел.прев.),
което е в този свят, както вече ви казах друг път. Защото светлината на
слънцето в неговата форма в действителност не е в този свят, защото
светлината му пробива през много воали и региони. Но светлината на
слънцето в неговата форма в действителност, която е в региона на Девата на
Светлината, свети десет хиляди пъти повече от двадесет и четиримата
Невидими и Великият Невидим Праотец, а също и Великият бог с Тройна
сила, както вече ви казах друг път.
Сега, следователно, Мария, няма форма в този свят, нито каквато и да е
светлина, нито каквато и да е форма, която да е сравнима с Двадесет и
четиримата Невидими, за да можем да ги оприличим на тях. Но още малко и
Аз ще заведа теб и твоите братя и съученици във всички области на
Висините и ще ви отведе в трите пространства на Първа мистерия, без
регионите на пространството на Неизразимото, и ще видите всичките им
форми в действителност, без подобие.
И като ви отведа във Висините и видите славата им във Висините, тогава
ще бъдете в много голямо изумление.
<За славата на Съдбата>

И като ви отведа в региона на владетелите на Съдбата, тогава ще видите
славата в която са те, и поради тяхната превъзходно велика слава ще
смятате този свят пред себе си за мрака на тъмнината, и ще погледнете
на целия свят на хората и той ще е като прашинка за вас, поради голямото
разстояние, на което е отдалечен от него и поради великото състояние (на
региона-бел.прев.), което е значително по-славно от него (състоянието на
света-бел.прев).
<За славата на дванадесетте еона>

И като ви отведа в дванадесетте еона, тогава ще видите славата им и
поради превъзходството й, славата на региона на владетелите на Съдбата ще
се счита от вас за мрака на тъмнината и тя ще бъде за вас като прашинка,
поради голямото разстояние, на което са отдалечени от него и поради
великото състояние (на дванадесетте еона - бел.прев.), което е
значително по-славно от предишния (състоянието на региона на владетелите
на Съдбата-бел.прев.), както вече ви казах друг път.
169
<За славата на тринадесетия еон>
И като ви отведа освен това в тринадесетия еон, тогава ще видите
славата, в която се намира той, и (славата на–бел.прев.) дванадесетте еона
ще считате за мрака на тъмнината и ще погледнете дванадесетте еона, как
техния регион ще бъде за вас подобие на прашинка, поради голямото
разстояние, на което е отдалечен от тях и поради великото състояние (на
тринадесетия еон-бел.прев.), което е значително по-славно от предишните
региони.
<За славата на Средата>

И като ви заведа в региона на тези от Средата, тогава ще видите славата,
в която са те; тогава тринадесетте еона ще ви се струват като мрака
на тъмнината. И отново ще погледнете към дванадесетте еона и към Съдбата
и целият ред и всички сфери и всички останали, в които се намират; те ще
бъдат за вас като прашинка, поради голямото разстояние, на което са
отдалечени от Средата и поради великото й състояние, което е
значително по-славно от техните.
<За славата на Десницата>

И като ви заведа в региона на тези от Десницата, тогава ще видите
славата, в която са те; тогава регионът на тези от Средата ще ви се стори
като нощта, която е в света на хората. И ако погледнете Средата, тя ще
стане за вас като прашинка, поради голямото разстояние на региона й от
региона на Десницата.
<За славата на Съкровищницата на Светлината>

И като ви отведа в Светлата земя, това е в Съкровищницата на
Светлината, и вие видите славата, в която се намира, тогава регионът
на тези от Десницата ще бъде пред вас като светлината в средата на деня в
света на хората, когато слънцето не е излязло; и ако погледнете региона на
тези от Десницата, той ще изглежда за вас като прашинка поради голямото
разстояние на Съкровищницата на Светлината, на което е отдалечена от
региона на Десницата.
<За славата на Наследството>

И като ви заведа в района на тези, които са получили наследствата и са
получили мистериите на Светлината и вие видите славата на Светлината, в
която се намират, тогава Светлата земя ще се счете за вас като светлината
на слънцето, което е в света на хората. И ако погледнете на Светлата земя,
тогава ще изглежда за вас като прашинка поради голямото разстояние, на
което е отдалечена от (Наследството на – бел.прев.) Светлината и защото
величието му е значително по-голямо от предишния регион (на Светлата
земя – бел.прев.).”
170
Глава 85
Мария пита за превъзходството на тези, които влизат в Наследството
на Светлината
<За славата на тези, които получават мистериите на Светлината>

Когато Исус свърши да говори тези думи на учениците Си, Мария
Магдалина излезе напред и каза: „Господи мой, не се ядосвай на мене, ако
те попитам, защото Те разпитвам за всичко с прецизност.”
И Исус отговори и каза на Мария: „Питай относно това, за което искаш да
поставиш въпрос и Аз ще ти го разкрия открито, без подобие, и всичко
относно което питаш, ще ти кажа с точност и сигурност. Ще те
усъвършенствам във всяка сила и във всяка пълнота, от Вътрешността на
вътрешното до Външността на външното, от Неизразимия до мрака на
тъмнината, така че ще се наречете „напълно усъвършенствани във всеки
гнозис”. И така, Мария, питай относно това, което искаш, и Аз ще ти го
разкрия с голяма радост и велико ликуване.”
Когато Мария чу Спасителят да казва тези думи, тя се възрадва с
изключително голяма радост и каза: „Господи мой, човеците от света, които
са получили мистериите на Светлината, ще превъзхождат ли еманациите на
съкровищницата на Светлината в Твоето царство? Защото Те чух да казваш:
„Когато ви отведа в региона на онези, които са получи мистериите на
Светлината, тогава регионът на [еманациите на] Светлината ще ви се струва
като прашинка, поради голямото разстояние, на което е отдалечен от него, и
поради голямата светлина, в която се намира”,—това е Светлата земя -
Съкровищницата (на Светлината-бел.прев.), регионът на еманациите (на
Свелината-бел.прев.), — следователно, Господи мой, хората, които са
получили мистериите, ще бъдат ли по-висши от (тези от региона на-
бел.прев.) Светлината и ще превъзхождат ли тези [еманации] в царството на
Светлината?”
Глава 86
Исус обяснява структурата на Царството на Светлината
<За Дванадесетте Спасители и за техните региони в Наследството>

И Исус в отговор каза на Мария: „Наистина ти задаваш въпроси за всичко
с точност и сигурност. Но чуй, Мария, за да мога да говоря с теб за
завършека на еоните и за издигането на Вселената. Все още няма да се
случи; но Аз ви казах: „Когато ви заведа в региона на наследствата на тези,
които ще получат мистериите на Светлината, тогава съкровищницата на
Светлината, регионът на еманациите (на Светлината-бел.прев.), ще се счете
от вас само като прашинка и като светлината на слънцето през деня.”
Затова казах: „Това ще се случи в момента на завършека и възнесението
на Вселената.” Дванадесетте Спасители на Съкровищницата и Дванадесетте
Заповеди на всеки един от тях, които са еманациите на Седемте Гласа и на
Петте Дървета, те ще бъдат с Мен в региона на Наследствата на Светлината;
171
като крале с Мен в Моето царство, и всеки от тях ще бъде цар над своите
еманации и освен това всеки от тях ще бъде цар според славата си, великият
според неговото величие и малкият - според неговата незначителност.
И Спасителят на еманациите на Първият Глас ще бъде в региона на
душите на тези, които са получили първата мистерия на Първата Мистерия в
Моето царство.
И Спасителят на еманациите на Втория Глас ще бъде в региона на душите
на тези, които са получили втората мистерия на Първата Мистерия.
По същия начин ще направи и Спасителят на еманациите на Третия Глас -
ще бъде в региона на душите на тези, които са получили третата мистерия на
Първата Мистерия в Наследствата на Светлината.
И Спасителят на еманациите на Четвъртия Глас на Съкровищницата на
Светлината ще бъде в региона на душите на тези, които са получили
четвъртата мистерия на Първата Мистерия в Наследствата на Светлината.
И Петият Спасител на еманациите на Петия Глас на Съкровищницата на
Светлината ще бъде в региона на душите на тези, които са получили петата
мистерия на Първата Мистерия в Наследствата на Светлината.
И Шестият Спасител на еманациите на Шестият Глас на Съкровищницата
на Светлината ще бъде в региона на душите на тези, които са получили
шестата мистерия на Първата Мистерия.
И Седмият Спасител на еманациите на Седмия Глас на Съкровищницата на
Светлината ще бъде в региона на душите на онези, които са получили
седмата мистерия на Първата Мистерия в съкровищницата на Светлината.
И Осмият Спасител, това е Спасителят на еманациите на Първото Дърво на
Съкровищницата на Светлината, ще бъде в региона на душите на тези, които
са получили осмата мистерия на Първата Мистерия в Наследствата на
И Деветият Спасител, това е Спасителят на еманациите на Второто Дърво
на Съкровищницата на Светлината, ще бъде в региона на душите на тези,
които са получили деветата мистерия на Първа Мистерия в Наследствата на
И Десетият Спасител, това е Спасителят на еманациите на Третото Дърво
на Съкровищницата на Светлината, ще бъде в региона на душите на тези,
които са получили десетата мистерия на Първа Мистерия в Наследствата на
По същия начин и Единадесетият Спасител, това е Спасителят на
еманациите на Четвъртото Дърво на Съкровищницата на Светлината, ще
бъде в региона на душите на тези, които са получили единадесетата
мистерия на Първата Мистерия в Наследствата на светлината.
И Дванадесетият Спасител, това е Спасителят на еманациите на Петото
Дърво на Съкровищницата на Светлината, ще бъде в региона на душите на
тези, които са получили дванадесетата мистерия на Първата Мистерия в
Наследствата на Светлината.
172
<За издигането на тези от Съкровищницата в Наследството>
И Седмината Амен и Петте Дървета и Тримата Амен ще бъдат от Дясната
Ми страна, като крале в Наследствата на Светлината. И Спасителите-
Близнаци, това е Детето на Детето, и Деветте Стражи ще седят подобно от
лявата Ми страна, като крале в Наследствата на Светлината.
И всеки от Спасителите ще управлява редовете на неговите еманации в
Наследствата на Светлината, както правеха и в Съкровищницата на
светлината.
<За съответните им рангове в Царството>
И Деветте Стражи на Съкровищницата на Светлината ще бъдат по-висши
от Спасителите (Дванадесетте – бел.прев.) в наследствата на Светлината.
И Спасителите-Близнаци ще бъдат по-висши от Деветте Стражи в
Царството.
И Тримата Амен ще бъдат по-висши от Спасителите-Близнаци в Царството.
И Петте Дървета ще бъдат по-висши от Тримата Амен в Наследствата на
(И, вероятно, Седемте Гласа ще бъдат по-висши от Петте Дървета в
Царството или Наследствата на Светлината – бел.прев.).
<За властите и еманациите на Десницата и за тяхното издигане>

И Йеоу и Стражът на завесата на Великата Светлина, и Приемникът на
Светлината, и Двамата Велики Водачи, и Великият Сабаот - Добрият, ще
бъдат крале в Първия Спасител на Първия Глас на Съкровищницата на
Светлината, който ще бъде в региона на тези, които са получили първата
мистерия на Първата Мистерия. Защото наистина Йеоу и Стражът на региона
на онези от Десницата и Мелхиседек, Великият Приемник на Светлината, и
Двамата Велики Водачи са дошли, излизайки от пречистената и напълно
чиста светлина на Дърветата - от Първото до Петото.
Йеоу наистина е Надзорникът на Светлината, който е излязъл пръв от
чистата светлина на Първото Дърво;
Стражът на завесата на тези от Дясното е излязъл от Второто Дърво;
Двамата (Велики) Водачи са излезли от чистата и напълно пречистена
светлина на Третото и Четвъртото Дърво на Съкровищницата на Светлината;
Мелхиседек пък (Приемникът на Светлината) е излязъл от Петото Дърво;
А Сабаот - Добрият, когото наричам Мой Отец, излезе от Йеоу,
Надзорникът на Светлината.
Тези шестима, по заповед на Първата Мистерия, Последният Помощник е
поставил да бъдат в региона на тези от Десницата, за събирането на горната
светлина от еоните на владетелите и извън световете и всички раси в тях —
на всеки, от които ще ви кажа длъжността, на която е назначен за
издигането на Вселената. Тъй като според важността на длъжността, на
която са били поставени, те ще бъдат царе в Първия [Спасител] от Първия
Глас на Съкровищницата на Светлината, който ще бъде в региона на душите
на тези, които са получили първата мистерия на Първата Мистерия.
173
<За властите и еманациите на Средата и за тяхното издигане>
И Девата на Светлината и Великият Водач от Средата, които владетелите
на еоните обичат да наричат Големия Йеоу, по името на Великия Владетел,
та Той, който е в техния регион, и Девата на Светлината, и нейните
дванадесет служители, от които сте получили формата си и сте получили
силата си, всички те ще бъдат царе с Първия Спасител на Първия Глас в
региона на душите на тези, които ще получат първата мистерия на Първата
мистерия в Наследствата на Светлината.
И Петнадесетте Помощници на седемте девици на Светлината, които са в
Средата, те ще се издигнат до регионите на Дванадесетте Спасители, и
останалите ангели от Средата, всеки един от тях според славата си ще
управлява с Мен в Наследствата на Светлината. И Аз ще владея над всички
тях в Наследствата на Светлината.
<Това няма да се случи преди унищожението на еоните>

И така, всичко това, което ви казах, няма да се случи сега, но ще отнеме
време до завършването на еоните, т.е до издигането на Вселената; това ще
стане при разпадането на Вселената и пълното възнесение на изброените
съвършени души в Наследствата на Светлината. Това няма да се сбъдне
преди свършека, за който ви казах, но всеки ще бъде в своя регион, в който
е поставен от началото до изпълването на бройката и събирането на
съвършените души.
Седемте Гласа и Петте Дървета, и Тримата Амен, и Спасителите-Близнаци,
и Деветте Стражи, и Дванадесетте Спасители, и тези на региона от
Десницата, и тези от района на Средата - всички ще пребъдват в регионите,
в които са поставени, до изброяването на съвършените души на
наследствата на Светлината и издигането им всички заедно.
А също и всички владетели, които са се покаяли, те също ще живеят в
региона, за който са определени, до преброяването на душите на Светлината
и издигането им всички заедно.
<За въздигането на душите на съвършените>

[Душите] всички ще дойдат, всеки по времето, когато ще получи
мистериите; и всички владетели, които са се покаяли, ще преминат и ще
дойдат в областта на Средата. И тези от Средата ще ги кръстят и ще им дадат
духовното помазание и ще ги запечатат с печатите на техните мистерии. И те
ще минат през всички региони на Средата и те ще преминат през региона на
Десницата и през вътрешността на региона на Деветте Стражи, и през
вътрешността на региона на Спасителите-Близнаци и през вътрешността на
региона на Тримата Амен и на Дванадесетте Спасители и през вътрешността
на (региона на-бел.прев.) Петте дървета и на Седемте Гласа.
Всеки ще им даде печата на своята мистерия и те ще преминават през
вътрешността на всички техни региони и ще отидат в региона на
Наследствата на Светлината; и всеки ще участва до региона, до който е
получил мистерии в Наследствата на Светлината.
174
<За ранга на душите на съвършените>
С една дума, всички човешки души, които ще получат мистериите на
Светлината, ще превъзхождат всички владетели, които са се покаяли, и ще
превъзхождат всички тези от региона на Средата и тези от целия регион на
Десницата, и те ще превъзхожда тези от целия регион на Съкровищницата на
Светлината. С една дума ще превъзхождат всички тези от тези региони, и те
ще превъзхождат всички тези от регионите на Първата Заповед и те ще
преминат през вътрешността на всички тях и ще отидат в Наследството на
Светлината до областта на тяхната мистерия; и всеки ще живее в региона, до
който той е получил мистериите.
И тези от регионите на Средата и на Десницата, и тези от целия регион на
Съкровищницата, всеки пребивава в регионите според заповедта, както е
бил поставен от началото и нататък, докато Вселената не бъде издигната. И
всеки от тях реализира стопанството си, в което е поставен, по отношение на
събирането на душите, които са получили мистериите, за да могат да
запечатат всички души, които ще получат мистериите и които ще минат през
вътрешността им към Наследството на Светлината.
И така, Мария, това е думата, за която ме разпитваш с точност и
сигурност. За останалото сега - който има уши да слуша, нека чуе.”
Глава 87
Мария тълкува казаното от Исус от писанията
<Мария тълкува казаното по-горе от писанията>

Когато Исус свърши да говори тези думи, Мария Магдалина излезе напред
и каза: „Господи мой, моят обитател на светлината има уши и разбирам
всяка дума, която казваш. Сега, следователно, Господи мой, заради словото,
което Си говорил: „Всички души на човешката раса, които ще получат
мистериите на Светлината, ще отидат в Наследството на Светлина по-горе от
всички владетели, които ще се покаят, и по-горе от обитателите на целия
регион на Десницата и по-горе (от обитателите на) целия регион на
Съкровищницата на Светлината” — заради тази дума, Господи мой, Ти ни
каза преди: „Първите ще бъдат последни и последните ще бъдат първи”, т.е
„последните” са цялата раса на хората, които ще влязат в Царството на
Светлината по-напред от всички тези от региона на Височината, които сега
са „първи”.
Ето защо, Господи, Ти ни каза: „Който има уши да слуша, нека чуе” —
защото искаш да знаеш дали ние разбираме всяка дума, която ни говориш.
Следователно това е думата, Господи мой.
Когато Мария свърши да казва тези думи, Спасителят беше силно удивен
от определенията на думите, които тя изричаше, защото беше станала
напълно чист дух.
И Исус отново в отговор каза: „Добре казано, духовна и чиста Мария. Това
е решение на думата.”
175
Глава 88
Исус говори за невъзможността да се опишат с човешки сравнения
най-Висшите светове
<За Последния Помощник>

След всичко това Исус продължи беседата Си и каза на учениците Си:
„Слушайте, за да мога да беседвам с вас относно славата на онези от
Височината, според начина, по който разговарях с вас в този ден.
Като ви заведа в региона на Последният Помощник, който окръжава
Съкровищницата на Светлината, и като ви заведа в региона на този
Последен Помощник и вие видите славата, в която е той, тогава регионът на
Наследството на Светлината ще ви се стори само с размера на град от света,
поради величието, в което е Последният Помощник и поради голямата
светлина, в която се намира. И след това ще разговарям с вас и за славата
на Помощника, който е над Малкият (Първия) Помощник.
<За невъзможността да се опишат световете над Помощниците>

Но няма да мога да беседвам с вас относно регионите на тези, които са
преди всички Помощници; защото не съществува образ в този свят, с който
да ги опиша, защото в този свят няма подобие, което да е подобно на тях, за
да ги сравня с тях, нито величие, нито светлина, която да е като тяхната, не
само в този свят, но и нямат нищо общо с тези от Височината на Правдата от
техния регион нагоре. Затова, всъщност не съществува никакъв начин да ги
опиша в този свят заради великата слава на тези от Висините и заради
неизмеримо голямото им величие. Затова - няма начин да ги опиша в този
свят.”
<Мария Магдалина обосновава въпросите си>
Магдалина излезе напред и каза на Исус: „Господи мой, не се ядосвай на
мене, ако Те разпитвам, защото се притеснявам твърде много. И така, сега,
Господи мой, не се ядосвай на мене, че искам да Те питам за всичко с
точност и сигурност. Защото моите братя ще го възвестят сред човешкия род,
за да чуят и да се покаят и да бъдат спасени от насилствените присъди на
злите владетели и да отидат във Висините и да наследят Царството на
Светлината; защото, Господи мой, ние сме състрадателни не само към себе
си, но състрадателни към цялата раса на човеците, за да бъдат спасени от
всички насилствени присъди. Сега, следователно, Господи, затова поставяме
въпроси относно всичко, (за да знаем-бел.прев.) със сигурност; защото
моите братя ще го възвестят на цялата човешка раса, за да могат да избягат
от жестоките владетели на тъмнината и да бъдат спасени от ръцете на
насилствените приемници на най-външната тъмнина.”
Когато Исус чу Мария да казва тези думи, Спасителят отговори с голямо
състрадание към нея и й каза: „Питай относно това, за което желаеш да
поставиш въпрос и Аз ще ти го разкрия с прецизност и сигурност, ясно - без
подобие.”
176
Глава 89
Мария Магдалина пита за величието на Петте Помощници един
спрямо друг
<Мария продължава да задава въпроси на Исус>

Когато Мария чу Спасителят да каза тези думи, тя се зарадва с голяма
радост и се възрадва изключително силно и каза на Исус: „Господи мой, с
колко величието на Втория Помощник е по-голямо от (това на-бел.прев.)
Първият Помощник? На колко разстояние е той далеч от него или по-точно
колко пъти повече той блести от последния?”
<За Втория Помощник>

Исус отговори и каза на Мария всред учениците: „Амен, Амен, казвам ви:
Вторият помощник е далеч от Първия Помощник на неизмеримо голямо
разстояние по отношение височината отгоре и дълбочината отдолу, и
дължината, и широчината. Защото той е изключително далеч от него на
неизмеримо голямо разстояние спрямо ангелите и всички архангели, и
спрямо боговете и всички невидими. И той е значително по-славен от
последния в неизчислима мярка спрямо ангелите и всички архангели, и
спрямо боговете и всички невидими. И той блести повече от последния в
напълно неизмерима мярка, не съществува никаква мярка за светлината, в
която се намира, и няма мярка за него спрямо ангелите и всички архангели,
и спрямо боговете и всички невидими, както вече ви казах.
<За Третия, Четвъртия и Петия Помощници>

По същия начин и Третият Помощник, и Четвъртият, и Петият Помощник, -
всеки е по-голям от предходния . . . и блести повече от последния и е далеч
от него на неизмеримо голямо разстояние спрямо ангелите и всички
архангели, и спрямо боговете и всички невидими, както вече ви казах. И ще
ви разкажа също така типът на всеки [от тях] при тяхното издигане.”
Глава 90
Мария Магдалина пита в какъв вид ще бъдат тези, получили
мистерии в Последния Помощник
<Мария отново задава въпрос на Исус>

Когато Исус свърши да казва тези думи на учениците Си, Мария Магдалина
отново излезе напред и каза на Исус: „Господи мой, в какъв вид ще бъдат
тези, които са получили мистерията на Светлина, в средата на Последния
Помощник?”
<За тези, които са получили мистерии в Последния Помощник>
И Исус отговори и каза на Мария всред учениците: „Онези, които са
получили мистерията на Светлината, ако излязат от тялото на материята на
владетелите, тогава всеки ще бъде в своята заповед според мистерията,
177
която е получил. Тези, които са получили висшите мистерии, ще пребъдват
във висшите светове; тези, които са получили нисшите мистерии, ще бъдат в
по-нисшите заповеди. С една дума, нагоре, до който регион всеки е получил
мистерии, там ще пребъдва в своята заповед в наследството на Светлината.
Поради тази причина ви казах преди време: „Където ти е сърцето, там е
твоето съкровище”, – от това зависи в кой регион всеки ще получи мистерии,
и там и ще бъде.”
ЗА МИСТЕРИИТЕ
Глава 91
Йоан пита за правомощията на човек, получил дадена мистерия
<Йоан иска и получава разрешение да зададе въпрос на Исус>

Когато Исус свърши да говори тези думи към учениците Си, Йоан излезе
напред и каза на Исус: „Мой Господи и мой Спасителю, кажи ми да
разисквам пред Тебе и не се ядосвай на мене, ако Те питам за всичко с
точност и сигурност; защото Ти, Господи мой, Си обещал да ни откриеш
всичко, за което ще Те питаме. Сега, затова, Господи мой, не крий нищо от
нас по въпросите, които ще ти зададем.”
И Исус отговори с голямо състрадание и каза на Йоан: „И на теб,
благословени Йоане, и възлюбени, казвам да говориш думата, която ти е
угодна, и Аз ще я разкрия пред теб ясно - без подобие, и ще ти кажа всичко,
за което ще ме питаш с точност и сигурност.”
<Йоан задава въпрос на Исус>

И Йоан отговори и каза на Исус: „Господи мой, тогава всеки ли ще остане
в региона, до които е получил мистериите и той няма да има правомощия да
влиза в другите региони, които са над него; и той няма да има власт да
влезе в регионите, които са под него?”
И Исус отговори и каза на Йоан: „Наистина, вие разпитвате за всичко с
точност и сигурност. Затова, Йоане, слушай, защото ще разговарям с теб.
Всеки, който е получил мистериите на Светлината, ще живее в региона, до
който е получил мистерии, и той няма силата да отиде в по-висшите
заповеди, които са над него.
<За тези, приели мистериите на Първата Заповед>

Така че този, който е приел мистерии в Първата Заповед има силата да
отиде в заповедите, които са под него, тоест във всички заповеди на третото
пространство; но той няма силата да отиде в по-високите на заповеди, които
са над него.
178
<За тези, приели мистериите на Първото Пространство>
И този, който ще приеме мистериите на Първата Мистерия, която е
Двадесет и четвъртата Мистерия, погледнато отвътре и глава на Първото
Пространство, което е външно, той има силата да влезе във всички заповеди,
които са под него; но той няма силата да влезе в регионите, които са над
него или да премине през тях.
<За тези, приели мистериите на Второто Пространство>

И тези, които са получили мистериите в заповедите на Първата Мистерия,
която е Двадесет и четвъртата Мистерия, гледано отвътре, (във Второто
Пространство-бел.прев.), всеки ще може да отиде в региона, за който е
получил мистерии и ще има сила да преминава през всички светове и
пространства, които са под него; но той няма да има силата да отиде в по-
висшите заповеди, които са над него или да премине през тях.
<За тези, приели мистериите на Третото Пространство>

И този, който е получил мистерии в заповедите на Първата Мистерия,
която е в Третото Пространството, ще има силата да влезе във всяка по-
нисша заповед, която е под него и да премине през всяка от тях; но няма да
има силата да отиде в регионите, които са над него или да преминава през
тях.
<За тези, приели мистериите на Тройно-духовните>
И този, който е получил мистериите на Първият Тройно-Духовен, който
управлява над всички Двадесет и четири мистерии, който управлява над
пространството на Първата Мистерия, от чийто регион ще ви разкажа как се
разширява Вселената — следователно онзи, който ще приеме мистерията на
този Тройно-Духовен, има силата да отиде надолу във всички заповеди,
които са под него; но той няма силата да отиде в по-висшите заповеди,
които са над него, това са всички заповеди на Пространството на
И този, който е приел мистерията на Втория Тройно-Духовен, има силата
да отиде във всички порядки на Първия Тройно духовен и да премине през
всички тях и всичките им заповеди, които са в тях; но той няма силата да
отиде в по-висшите порядки на Третия Тройно-Духовен.
И този, който е получил мистерията на Третият Тройно-Духовен, който
управлява над Трите Тройно-Духовни и Трите Пространства на Първата
Мистерия, има силата да влезе във всички заповеди, които са под него; но
той няма силата да отиде във Височината над Третото Пространство, в
заповедите, които са над него, т.е в заповедите на Пространството на
<За тези, приели Главната Мистерия>
И този, който е приел Главната мистерия на Първата Мистерия на
Неизразимото, това са всички дванадесет мистерии на Първата Мистерия,
които владеят всички пространства на Първа Мистерия, ще има силата да
премине през всички заповеди на пространствата на Тримата Тройно-
духовни и през Трите Пространства на Първата Мистерия и през всичките им
179
заповеди и ще има силата да преминава през всички заповеди на
Наследствата на Светлината, да преминава през тях отвън навътре и отвътре
навън, и отгоре надолу и отдолу нагоре, и от височината до дълбочината и от
дълбочината до височината, и от дължината до ширината и от ширината до
дължината; с една дума, той има силата да премине през всички региони на
Наследствата на Светлината и той ще има силата да почива в района, където
пожелае, в Наследството на Светлинното царство.
Глава 92
Какво знае Главната Мистерия
<За гнозиса на Главната Мистерия>

И Амен, казвам ви: Този човек при разпадането на света ще бъде цар над
всичките заповеди на Наследството на Светлината. И този, който ще приеме
тази (Главна-бел.прев.) Мистерия на Неизразимото, която съм Аз, (ще знае
всичко, защото-бел.прев.) -
тази Мистерия знае защо тъмнината е възникнала и защо е възникнала
светлината.
И тази Мистерия знае защо Тъмнината на тъмнините се е появила и защо
Светлината на светлините се е появила.
И тази Мистерия знае защо Хаосът е възникнал и защо Съкровищницата на
светлината е възникнала.
И тази Мистерия знае защо Присъдите са възникнали и защо Светлата
земя и региона от Наследствата на Светлината са възникнали.
И тази Мистерия знае защо са възникнали Наказанията за грешниците и
защо останалата част от Царството на Светлината е възникнала.
И тази Мистерия знае защо грешниците са възникнали и защо
Наследствата на Светлината са възникнали.
И тази Мистерия знае защо нечестивите са възникнали и защо са
възникнали добрите.
И тази Мистерия знае защо са възникнали (еманациите-бел.прев.) за
наказания и присъди и защо всички еманации на светлината са възникнали.
И тази Мистерия знае защо греховете са възникнали и защо са възникнали
кръщенията и Мистериите на Светлината.
И тази Мистерия знае защо Огънят на наказанието е възникнал и защо
Печатите на Светлината са възникнали, така че огънят да не им навреди.
И тази Мистерия знае защо гневът е възникнал и защо е възникнал мирът.
И тази Мистерия знае защо хулата е възникнала и защо са възникнали
Песните на Светлината.
И тази Мистерия знае защо (са възникнали неволите и защо – бел.прев.)
молитвите на светлината са възникнали.
И тази Мистерия знае защо проклятието е възникнало и защо е
възникнало благословението.
180
(И тази Мистерия знае защо измамата е възникнала и защо е възникнала
хитрината) - (този ред липсва в изданието на Aberdeen University Press 1896
- бел.прев.).
И тази Мистерия знае защо убийството е възникнало и защо съживяването
на душите е възникнало.
И тази Мистерия знае защо прелюбодеянието и блудството са възникнали
и защо чистота е възникнала.
И тази Мистерия знае защо половия акт е възникнал и защо
въздържанието е възникнало.
И тази Мистерия знае защо нахалството и хвалбите са се появили и защо
смирението и кротостта са се появили.
И тази Мистерия знае защо сълзите са възникнали и защо се е появил
смеха.
И тази Мистерия знае защо клеветата е възникнала и защо се е появил
добрият отзив.
И тази Мистерия знае защо пренебрежението / презрението е възникнало
и защо се е появила готовността за слушане / за оценяването на човека.
И тази Мистерия знае защо роптаенето е възникнало и защо невинността и
смирението са възникнали.
И тази Мистерия знае защо грехът е възникнал и защо е възникнала
чистотата.
И тази Мистерия знае защо силата е възникнала и защо е възникнала
слабостта.
И тази Мистерия знае защо движението на тялото е възникнало и защо е
възникнала неговата полезност.
И тази Мистерия знае защо бедността е възникнала и защо е възникнало
богатството.
И тази Мистерия знае защо робството е възникнало и защо свободата на
света е възникнала.
И тази Мистерия знае защо смъртта е възникнала и защо е възникнал
животът.”
Когато Исус свърши да казва тези думи на учениците Си, те се зарадваха с
голяма радост и велико ликувание, когато чуха Исус да казва тези думи.
Глава 93
Какво знае Мистерията на Неизразимото
<За гнозиса на Мистерията на Неизразимото>

И Исус продължи отново беседата Си и им каза: „Слушайте още, о Мои
ученици, защото ще разговарям с вас относно целия гнозис на Мистерията на
181
Тази Мистерия на Неизразимото знае защо се е появила безмилостността и
защо милосърдието е възникнало.
И тази Мистерия знае защо унищожението е възникнало и защо е
възникнала неразрушимата вечност.
И тази Мистерия знае защо влечугите са възникнали и защо те ще бъдат
унищожени.
И тази Мистерия знае защо дивите зверове са възникнали и защо те ще
бъдат унищожени.
И тази Мистерия знае защо добитъкът е възникнал и защо са възникнали
птиците.
И тази Мистерия знае защо са се издигнали планините и защо
скъпоценните камъни там са възникнали.
И тази Мистерия знае защо златото е възникнало и защо материята на
среброто е възникнала.
И тази Мистерия знае защо медта е възникнала и защо се е появила
материята на желязото и камъка.
И тази Мистерия знае защо оловото е възникнало ....
И тази Мистерия знае защо стъклото е възникнало и защо материята на
восъка е възникнала.
И тази Мистерия знае защо билките и зеленчуците са възникнали и защо
всичко, което има значение е възникнало.
И тази Мистерия знае защо водите на земята и всички неща в тях са
възникнали и защо и земята е възникнала.
И тази Мистерия знае защо моретата и водите са се появили и защо са се
появили дивите зверове в моретата.
И тази Мистерия знае защо светът е възникнал и защо той [светът] ще
бъде напълно унищожен.”
<Продължава за гнозиса на Мистерията на Неизразимото>

Исус продължи отново и каза на учениците си: „Още повече, о, Мои
ученици и другари, и братя, нека всеки бъде трезвен в духа, който е в него,
нека разбере всички думи, които ще ви кажа, защото отсега нататък ще
започна да разсъждавам с вас относно всичкия гнозис на това Неизразимо.
Тази Мистерия знае защо е възникнал западът и защо е възникнал
изтокът.
И тази Мистерия знае защо югът е възникнал и защо северът е възникнал.
Чуйте още, о Мои ученици, слушайте и продължавайте да бъдете
трезви и слушайте пълния гнозис на Мистерията на Неизразимото.
Тази Мистерия знае защо демоните са възникнали и защо човечеството е
възникнало.
И тази Мистерия знае защо жегата е възникнала и защо прохладният
вятър е възникнал.
182
И тази Мистерия знае защо звездите са възникнали и защо са се появили
облаците.
И тази Мистерия знае защо земята е станала дълбока (образувала дълбоки
ями-бел.прев.) и защо водата е дошла върху тях.
И тази Мистерия знае защо земята е изсъхнала и защо водата е дошла
върху нея.
И тази Мистерия знае защо гладът е възникнал и защо се е появило
изобилието.
И тази Мистерия знае защо е възникнала сланата и защо здравословната
роса е възникнала.
И тази Мистерия знае защо прахът е възникнал и защо възхитителната
свежест е възникнала.
И тази Мистерия знае защо градушката е възникнала и защо е възникнал
приятният сняг.
(И тази Мистерия знае защо огънят се издига нагоре и защо водите се
изливат надолу.) - (този ред липсва в изданието на Aberdeen University Press
1896 - бел.прев.).
И тази Мистерия знае защо западният вятър е възникнал и защо източният
И тази Мистерия знае защо южният вятърът се е появил и защо северния
И тази Мистерия знае защо звездите на небето и дискове на дарителите на
светлина са възникнали и защо твърдта (Небесата-бел.прев.) е възникнала с
всичките си воали.
И тази Мистерия знае защо владетелите на сферите са възникнали и защо
Сферата с всичките си региони е възникнала.
И тази Мистерия знае защо владетелите на еоните са възникнали и защо
са възникнали еоните с техните воали.
И тази Мистерия знае защо тираничните владетели на еоните са
възникнали и защо са възникнали владетелите, които са се покаяли.
И тази Мистерия знае защо са се появили слугите и защо са възникнали
деканите.
И тази Мистерия знае защо ангелите са възникнали и защо са възникнали
архангелите.
И тази Мистерия знае защо владетелите са възникнали и защо са
възникнали боговете.
И тази Мистерия знае защо е възникнало съперничеството / ревността във
Висините и защо е възникнала хармонията.
И тази Мистерия знае защо омразата е възникнала и защо е възникнала
любовта.
И тази Мистерия знае защо са възникнали разногласията и защо е
възникнало съгласието.
183
И тази Мистерия знае защо е възникнала алчността (любовта към
притежанията-бел.прев.) и защо е възникнал отказът от всичко.
И тази Мистерия знае защо чревоугодничеството е възникнало и защо е
възникнала ситостта.
И тази Мистерия знае защо сдвоените са възникнали и защо са възникнали
несдвоените.
И тази Мистерия знае защо безбожието се е появило и защо се е появил
страхът от Бога.
И тази Мистерия знае защо са се появили дарителите на светлина и защо
са възникнали искрите.
И тази Мистерия знае защо са възникнали Тройно-силните и защо
Невидимите са възникнали.
И тази Мистерия знае защо са се появили праотците и защо чистотата е
възникнала.
И тази Мистерия знае защо Великият Своеволен е възникнал и защо
неговите верни са възникнали.
И тази Мистерия знае защо е възникнал Великият Тройно-силен и защо
Великият Невидим Праотец се е появил.
И тази Мистерия знае защо е възникнал тринадесетият еон и защо
регионът на тези от Средата се е появил.
И тази Мистерия знае защо приемниците на Средата са възникнали и защо
са възникнали девиците на Светлината.
И тази Мистерия знае защо служителите на Средата са възникнали и защо
ангелите на Средата за възникнали.
И тази Мистерия знае защо Светлата земя се е появила и защо Великият
Приемник на светлината се е появил.
И тази Мистерия знае защо Стражите от региона на Десницата са
възникнали и защо са възникнали владетелите им.
И тази Мистерия знае защо Портата на Живота е възникнала и защо
Сабаот, Добрият, е възникнал.
И тази Мистерия знае защо регионът на Десницата се е появил и защо
Светлата земя, която е Съкровищницата на светлината, е възникнала.
И тази Мистерия знае защо са се появили еманациите на светлината и
защо са възникнали Дванадесетте Спасители.
И тази Мистерия знае защо са били издигнати Трите Порти на
Съкровищницата на светлината и защо са се появили Деветте Стражи.
И тази Мистерия знае защо са възникнали Спасителите-Близнаци и защо
Тримата Амен са възникнали.
И тази Мистерия знае защо Петте Дървета са възникнали и защо са се
появили Седмината Амен.
И тази Мистерия знае защо Сместа, която не е съществувала, е възникнала
и защо е пречистена.”
184
Глава 94
Учениците на Исус мислят, че всичко това е твърде сложно
<Учениците на Исус се обезкуражават>

И Исус продължи отново и каза на Своите ученици: „O, ученици Мои,
бъдете още по-трезвени и нека всеки от вас донесе тук силата да усеща
Светлината пред него, за да може да я усеща със сигурност. Защото от сега
нататък Аз ще разговаря с вас за всички региони в Истината на
Неизразимото и за начина, по който са.
Когато учениците чуха Исус да изрича тези думи, те отстъпиха и
пропуснаха (думите).
Но Мария Магдалина излезе напред, хвърли се в краката на Исус, целуна
ги и заплака на глас и каза: „Смили се над мен, Господи мой, защото моите
братя чуха и пропуснаха думите, които им каза. Ето защо сега, Господи мой,
относно гнозиса на всички неща, за които си казал, че са в мистерията на
Неизразимото, аз Те чух да ми казваш: „Отсега нататък ще започна да
разисквам с теб относно пълния гнозис на мистерия на Неизразимото”. Обаче
думата, която Си казал, не Си я продължил да я довършиш. Затова моите
братя чуха и пропуснаха и престанаха да усещат по какъв начин говориш с
тях. И сега, Господи, ако гнозиса на всичко това е в онази Мистерия, кой
човек от този свят би могъл да разбере тази Мистерия с всичкия й гнозис и
вида на всички тези думи, които ни говориш?”
Глава 95
Исус продължава да говори за Висшите светове
<Исус обяснява, че Мистерията на Неизразимото е най-проста за схващане>

Когато Исус чу Мария да казва тези думи и узна, че учениците слушаха, но
започнаха да пропускат (да разбират значението на думите-бел.прев.), Той
ги окуражи и им каза: „Не скърбете повече, ученици Мои, за Мистерията на
Неизразимото, като си мислите, че няма да я разберете. Амен, казвам ви:
Тази Мистерия е ваша и на всеки, който ще ви слуша, за да се отрече от
целия този свят и цялата материя в него и да се отречете от всички зли
мисли в него и да се отречете от всички грижи на този еон.
И сега ви казвам: За всеки, който ще се отрече от целия свят и всичко в
него и ще се подчини на божеството, тази Мистерия е много по-лесна от
всички мистерии на Царството на Светлината и по-скоро ще разбере нея,
отколкото всички тях, защото е по-лесна от всички тях. Този, който достига
до гнозиса на тази Мистерия, се отрича от целия този свят и от всичките му
грижи.
По тази причина ви казах преди: „Всички, които сте отрудени и
обременени, елате при Мен и Аз ще ви съживя. Защото бремето ми е леко и
игото ми е благо”. Който ще приеме тази Мистерия, се отрича от целия свят и
от всички грижи на материята в него. Затова, мои ученици, не скърбете, като
си мислите, че няма да разберете тази Мистерия. Амен, казвам ви. По-скоро
ще разберете тази Мистерия много по-лесно, отколкото всички други
185
мистерии. И Амен, казвам ви: Тази Мистерия е ваша и на всеки, който желае
да се отрече от целия свят и от цялата материя в него.
<За разкъсването и еманациите на силите на Вселената>

Слушайте сега, Мои ученици и Мои другари, и Мои братя, за да мога да ви
увещавам за гнозиса на Мистерията на Неизразимо, за което разговарям с
вас, защото на практика стигнах дотам, да ви кажа целия гнозис при
разширяването на Вселената; защото разширяването на Вселената е неговия
гнозис. Но сега слушайте, за да мога да говоря с вас постепенно по
отношение на гнозиса на тази загадка.
Тази Мистерия знае защо Петимата Помощници са се разделили и къде са
излезли от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Великата Светлина на светлините се разцепи и
защо е излязла от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Първата Заповед се е разцепила и защо се е
разделила на Седемте Мистерии, поради което е наречена Първата Заповед и
защо е излязла от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Великата Светлина на Отпечатъка на
Светлината се раздели и защо се е отделила нагоре без еманации и защо е
излязла от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Първата Мистерия, това е Двадесет и
четвъртата Мистерия погледнато отвън, се е разделила и защо имитира в
себе си дванадесетте мистерии според броя на изброяване на
Безсъдържателното (Uncontainables) и Безграничното и защо е излязла от
местата Безбащини.
<За онези от Второто Пространство на Неизразимото>

И тази Мистерия знае защо Дванадесетте Неподвижни (Immoveables) са се
разделили и защо те са се прилепили към всички заповеди, които се
разделят и излъчват от силите на Вселената и защо са излезли от местата
Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Непоколебимите (Unwaverables) са се
разделили и защо са се поставили, разделени на дванадесет заповеди, и
защо са излезли от местата Безбащини, които принадлежат на заповедите на
пространството на Неизразимото.
И тази Мистерия знае защо Неразбираемите (Incomprehensibles), които се
отнасят до Второто Пространство на Неизразимото, са се разделили и защо
са излезли от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Дванадесетте Необозначими (Undesignatables)
са се разделили на части и защо са се поставили над всички заповеди на
Непосочимите (Unindicatables), които сами са безсъдържателни и
безгранични, и защо са излезли от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо тези Непосочими (Unindicatables) са се
разделили,—[те] които не са се посочили, нито са проявили себе си според
186
икономиката на Единственото-Неизразимо, и защо са излезли от местата
Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Свръх-дълбоките (Super-deeps) са се
разделили и защо са се разпределили, бидейки една заповед, и защо са
И тази Мистерия знае защо Дванадесетте заповеди на Неизговоримите
(Unspeakables) са се разделили и защо са се разделили, като бяха три части,
и защо са излезли от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо всички Нетленни (Imperishables), бидейки
техните дванадесет заповеди, са се разделили и защо са се установили,
разширявайки се в единичен ред и защо са се разделили и формирали
различни заповеди, като сами са безсъдържателни и безгранични, и защо са
И тази Мистерия знае защо Непроходимите (Impassables) са се разделили
и защо са се установили, бидейки дванадесет безгранични пространства и са
се установили сами, като са три порядъка от пространства, според
икономиката на Единственото-Неизразимо, и защо са излезли от местата
Безбащини.
И тази Мистерия знае защо дванадесетте Безсъдържателни
(Uncontainables), които принадлежат на заповедите на Единственото-
Неизразимо, са се разделили и защо са излезли от местата Безбащини,
докато са дошли в пространството на Първата Мистерия, което е Второто
Пространство.
И тази Мистерия знае защо двадесет и четирите мириада (1 мириад =
10 000-бел.прев.) хвалебни певци са се разделили и защо са се прострели
извън завесата на Първата Мистерия на Единственото-Неизразимо, и защо са
излезли от местата Безбащини. Първата Мистерия е Мистерията-Близнак -
Първа гледана отвътре навън и отвън навътре.
И тази Мистерия знае защо всички Безсъдържателни (Uncontainables) са се
разделили – [тези], които току-що назовах, които са в регионите на Второто
Пространство на Неизразимото, което е пространството на Първата Мистерия
и защо тези Безсъдържателни и Безгранични са излезли от местата
Безбащини.
<За онези от Третото (Първото) Пространство на Неизразимото>

И тази Мистерия знае защо двадесет и четирите мистерии от Първия
Тройно-Духовен са се разделили и защо са наречени двадесет и четирите
Пространства на Първия Тройно-Духовен и защо те са излезли от Втория
Тройно-Духовен.
И тази Мистерия знае защо двайсет и четирите мистерии на Втория
Тройно-Духовен са се разделили и защо са излезли от Третия Тройно-
Духовен.
И тази Мистерия знае защо двадесет и четирите мистерии на Третия
Тройно-Духовен — това са двадесет и четирите Пространства на Третия
Тройно-Духовен — и защо са излезли от местата Безбащини.
187
И тази Мистерия знае защо Петте Дървета на Първия Тройно-духовен са се
разделили и защо са се разширили, застанали са едно зад друго и освен това
са се обвързали едно с друго с всичките им заповеди и защо са излезли от
местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Петте Дървета на Втория Тройно-духовен са се
разделили и защо са излезли от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Петте Дървета на Третия Тройно-духовен са се
разделили и защо са излезли от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Предните Безсъдържателни на Първия Тройно-
Духовен са се разделили и защо са излезли от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Предните Безсъдържателни на Втория Тройно-
Духовен са се разделили и защо са излезли от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо всички Предни Безсъдържателни на Третия
Тройно-Духовен са се разделили и защо са излезли от местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо Първия Тройно-Духовен, който е отдолу тези,
които принадлежат на заповедите на Единственото-Неизразимо - се е
разцепил и защо е произлязъл от Втория Тройно-духовен.
И тази Мистерия знае защо Третия Тройно-Духовен – това е Първият
Тройно-Духовен отгоре – се е разделил и защо е произлязъл от дванадесетия
Прото-Тройно-Духовен, който е в последния регион на местата Безбащини.
И тази Мистерия знае защо всички региони, които са в Пространството на
Неизразимото, и всички, които са в тях, са се разширили, и защо са излезли
от последния край на Неизразимото.
И тази Мистерия знае сама защо се е разцепила, за да излезе от
Неизразимото, т.е. от това, което управлява всички и което ги разширява
всяко според Неговата заповед.
Глава 96
Исус продължава да говори за Мистерията на Неизразимото
<Исус обещава, че ще им обясни всичко подробно>

За всичко това тогава ще ви говоря при разширяването на Вселената - с
една дума, всичко, за което ви говорих:
за тези, които ще се издигнат и за тези, които ще дойдат,
за тези, които излъчват, и за тези, които биват излъчвани,
за тези, които са отвън над тях, и за тези, имплантирани в тях,
за тези, които се съдържат в региона на Първата Мистерия и за онези
които са в пространството на Неизразимото,
за тези ще ви говоря, защото ще ги разкрия на вас и ще ви говоря за тях
според всеки регион и според всяка заповед, при разширяването на
Вселената.
188
И Аз ще ви разкрия всичките им мистерии, които властват над всички тях
и техните Прото-Тройно-Духовни и техните Супер-Тройно-Духовни, които
управляват техните мистерии и техните заповеди.
<За мистериите накратко>

Затова Мистерията на Неизразимото знае откъде и защо са възникнали
всички тези. Говорих ви открито как са възникнали всички тези. Това е
Мистерията, която е във всички тях; и това е изходът на всички тях и това е
възходът на всички тях, и това е настройката на всички тях.
<За Едната-единствена дума на Неизразимото>

А Мистерията на Неизразимото е Мистерията, която е във всички тези, за
които говорих с вас и за които ще ви говоря при разширяването на
Вселената. И това е Мистерията, която е във всички тях, и тя е едната
единствена Мистерия на Неизразимото и гнозисът на всички тези, за които
ви говорих и за които ще ви говоря и за които не Съм говорил. За тях ще ви
говоря при разширяването на Вселената и за техния пълен гнозис един с
друг, поради което те са възникнали. Това е Едната-единствена дума на
И ще ви кажа разширяването на всички мистерии и видовете на всяка
една от тях и начина на тяхното завършване във всичките им
форми/фигури/числа (figures). И ще ви разкажа Мистерията на
Единственото-Неизразимо и всички нейни видове, всички нейни форми и
цялата й икономика, заради която тя е излязла от последния край на
Неизразимото. Защото тази Мистерия е настройката на всички тях.
И тази Мистерия на Неизразимото е Едната-единствена дума, която
съществува в речта на Неизразимото и тя е икономиката на решението на
всички думи, които съм ви говорил.
<За издигането на душата на този, който е получил Едната-единствена

Мистерия>
И този, който ще получи тази Една-единствена дума за онази Мистерия,
която сега ще ви кажа, и всичките му типове и всичките му
фигури/форми/числа, и начин за осъществяване на неговата Мистерия, той е
съвършен и усъвършенстван във всичко и ще постигне целият гнозис на тази
Мистерия с нейната цялостна икономика, защото на вас са поверени всички
тайни, — слушайте сега, за да ви кажа тази мистерия, която е [ . . . ?].
Тогава този, който ще получи Едната-единствена дума за онази Мистерия,
която ви казах, когато излезе от тялото на материята на владетелите и
когато дойдат възмездителните приемници и го освободят от тялото на
материята на владетелите, това са онези [получатели], които освобождават
от тялото всички изходящи души, - когато, следователно, възмездителните
приемници освободят душата, която е получила тази Една-единствена
Мистерия на Неизразимото, която току-що ви казах, веднага, щом се
освободи от тялото на материята, ще се превърне в голям светлинен поток
всред тези приемници, и приемниците ще се убоят изключително от
189
светлината на тази душа, и приемниците ще бъдат обезсилени и ще паднат и
ще се откажат напълно от страх от голямата светлина, която са видели.
И душата, която приема мистерията на Неизразимото, ще се издигне във
Височината, бидейки голям светлинен поток и приемниците няма да могат да
я хванат и няма да знаят как е оформен пътя, по който ще върви тя. Защото
е станала голям светлинен поток и се издига навътре във Височината и
никаква сила изобщо не е в състояние да я задържи, нито ще успеят да я
доближат изобщо.
Но ще премине през всички региони на владетелите и през всички региони
на еманациите на Светлината и тя няма да дава отговори в никой регион,
нито ще дава някакви извинения, нито ще дава някакви знаци; нито ще имат
власт владетелите, нито каквато и да е сила на еманациите на Светлината,
да доближат до тази душа. Но всички региони на владетелите и всички
региони на еманации на Светлината - всеки ще пее, за да я възхвалява в
техните региони, в страх от светлинния поток, който обгръща тази душа,
докато минава през всички тях и отива в региона на Наследството на
мистерията, която тя е получила, това е Мистерията на Единственото-
Неизразимо, — докато стане едно със Неговите крайници. Амен, ви казвам:
Тази (душа-бел.прев.) ще мине през всички региони за време, за което човек
изстрелва стрела.
<За ранга на такава душа>

Сега, прочее, Амен, казвам ви: Всеки човек, който ще получи тази
мистерия на Неизразимото и я осъществи във всичките й видове и всичките й
фигури/форми/числа —
Той е човек от света, но се издига над всички Ангели и ще се извиси още
повече над всички тях.
Той е човек от света, но се издига над всички Архангели и ще се извиси
още повече над всички тях.
Той е човек от света, но се издига над всички Тирани и ще се извиси още
Той е човек от света, но се издига над всички Владетели и ще се извиси
Той е човек от света, но се издига над всички Богове и ще се извиси още
Той е човек от света, но се издига над всички Светлини и ще се извиси
Той е човек от света, но се издига над всички Чисти и ще се извиси още
Той е човек от света, но се издига над всички Тройни сили и ще се извиси
Той е човек от света, но се издига над всички Предци и ще се извиси още
Той е човек от света, но се издига над всички Невидими и ще се извиси
190
Той е човек от света, но се издига над Великия Невидим Праотец и ще
издигне себе си над него.
Той е човек от света, но се издига над всички тези от Средата и ще се
извиси още повече над всички тях.
Той е човек от света, но се издига над еманациите на Съкровищницата на
Светлината и ще се извиси още повече над всички тях.
Той е човек от света, но се издига над Сместа и ще се издигне изцяло над
нея.
Той е човек от света, но се издига над целия регион на Съкровищницата и
ще се извиси над него.
Той е човек от света, но ще управлява с Мен в Моето царство.
Той е човек от света, но е Цар в светлината. Той е човек от света, но не е
от света. И Амен, Аз ви казвам: Този човек е Аз и Аз Съм този човек.
<Такава душа е едно с Първата Мистерия>

И при разпадането на света, т.е. когато Вселената ще бъде издигната и
когато изброените съвършени души ще бъдат издигнати всички заедно и
когато Аз бъда Цар в средата на Последния Помощник, Цар над всички
еманации на Светлината и Цар над Седмината Амен и над Петте Дървета и
над Тримата Амен и над Деветте Стражи, и Цар над Детето на Детето, това са
Близнаците-Спасители, и Цар над Дванадесетте Спасители и над цялото
изброено множество на съвършените души, които ще получи мистериите в
Светлината - тогава всички човеци, които ще получат мистериите на
Неизразимото ще бъдат с мен съ-Царе и ще седнат отдясно ми и отляво ми в
Моето Царство.
И Амен, Аз ви казвам: тези човеци Съм Аз, и Аз Съм те.
По тази причина ви казах преди време: „Ще седнете на вашите престоли
от дясната ми страна и от лявата в Моето Царство и ще управлявате с Мене.”
По тази причина не се поколебах, нито се срамувах да ви нарека мои
братя и мои другари, защото вие ще бъдете съ-Царе с Мен в Моето Царство.
Казвам ви това, защото го знам.
Ще ви предам Мистерията на Неизразимото; тоест: Тази Мистерия Съм Аз
и Аз Съм тази Мистерия.
Сега, следователно, не само ще царувате с Мен, но всички хора, които ще
приемат Мистерията на Неизразимото, ще бъдат съ-Царе с Мен в Моето
Царство. И Аз Съм те, а те са Аз. Но тронът ми ще се извиси над тях.
<За достойнството на троновете в Царството Му>

И понеже ще претърпите скърби в света повече от всички хора, докато не
възвестите всички думи, които ще ви говоря, вашите троновете ще се
съединят с моя в Моето Царство. По тази причина ви казах преди време:
„Където съм Аз, там ще бъдат и моите дванадесет служителя”.
191
Но Мария Магдалина и Йоан, Девствения, ще се извисят над всичките Ми
ученици и над всички хора, които ще получат мистериите в Неизразимото. И
те ще бъдат отдясно ми и отляво ми. И Аз Съм те, и те са Аз.
И те (всички съвършени-бел.прев.) ще бъдат като вас (Мария Магдалина и
Йоан-бел.прев.) във всичко освен, че вашите тронове ще се извисяват над
техните, а Моят трон ще се извисява над вашите. И всички хора, които ще
намерят Едната-единствена дума на Неизразимото, — Амен, казвам ви:
човекът, който знае тази дума, ще познае гнозиса от всички тези думи, които
ви казах, както тези на дълбочината, така и тези на височината, тези на
дължината и тези на широчината; с една дума, те ще познаят гнозиса на
всички тези думи, които Съм ви говорил и които все още не Съм говорил с
вас, което ще направя, регион по регион и заповед по заповед, при
разширяването на Вселената. И Амен, казвам ви: Те ще знаят по какъв начин
е установен светът и те ще знаят в какъв тип всички тези на Височината са
установени и те ще знаят на каква основа е възникнала Вселената.”
Глава 97
За мистериите на Светлината, за Мистерията на Неизразимото и за
Едната-единствена дума на гнозиса на Вселената
<За думата на целия гнозис и за думата за Мистерията на Неизразимото>

Когато Спасителят каза това, Мария Магдалина излезе напред и каза:
„Господи мой, потърпи ме и не ми се ядосвай, ако Те питам за всички неща с
точност и сигурност. Сега, Господи, друго ли е словото на Мистерията на
Неизразимото и друга ли е думата на целия гнозис?”
Спасителят отговори и каза: „Да, една е думата за Мистерията на
Неизразимото, а друга е думата на целия гнозис.”
<За разликата между гнозиса на Вселената и мистериите на Светлината>

И Мария отново отговори и каза на Спасителят: „Господи мой, потърпи ме,
ако Те питам и не се ядосвай на мене. Ето защо, Господи мой, освен ако не
живеем и не познаваме гнозиса от цялото слово на Неизразимото, ще можем
ли да наследим Царството на Светлината?”
И Спасителят отговори и каза на Мария: „Със сигурност; за всеки, който
ще получи мистерия на Светлинното Царство, ще отиде и ще наследи до
региона, до който е получил мистерия. Но той няма да знае гнозиса на
Вселената, защо всичко това е възникнало, освен ако не знае Едната-
единствена дума на Неизразимото, което е гнозисът на Вселената.
И отново (ви казвам-бел.прев.) ясно: Аз Съм гнозисът на Вселената. И
освен това е невъзможно да познаете Едната-единствена дума на гнозиса,
освен ако първо не получите Мистерията на Неизразимото.
Но всички човеци, които ще получат мистерии в Светлината — всеки ще
отиде и ще наследи до региона, до който е получил мистерии. По тази
причина ви казах преди време: „Който има вяра в пророк, награда на
пророк ще получи, и този, който има вяра в праведник, награда на
праведник ще получи, т.е.: Всеки ще отиде в региона, до който е получил
192
мистерии. Който получи по-малка мистерия, ще наследи по-нисък регион, а
този, който получи по-висша мистерия, ще наследи по-висшите региони. И
всеки ще живее в своя регион в светлината на Моето Царство и всеки ще има
власт над заповедите, които са по-долу от него, но няма да има силата да
отиде при заповедите, които са над него; но той ще пребъдва в региона на
Наследството на Светлината на Моето Царство, което е във Великата
Светлина, неизмерима за боговете и всички невидими, и той ще бъде в
голяма радост и велико ликуване.
<За издигането на душите на тези, които ще приемат някои от дванадесетте

мистерии на Първата Мистерия>
Но сега, прочее, послушайте, за да мога да разговарям с вас относно
величието на този, който ще приеме мистериите на Първата Мистерия.
И така, този, който ще получи първата мистерия на Първа Мистерия, в
момента, в който той излезе от тялото на материята на владетелите,
възмездителните приемници идват и извеждат душата на този човек от
тялото. И тази душа ще стане голям светлинен поток в ръцете на
възмездителните приемници; и тези приемници ще се убоят от светлината на
тази душа. И тази душа ще си отиде нагоре и ще премине през всички
региони на владетелите и всички области на еманациите на Светлината. И
няма да дава отговори, нито извинения или знаци в нито един регион на
Светлината, нито в някой регион на владетелите; но ще премине през
всички региони и ще пресече всички тях, така че да отиде и да владее над
всички региони на Първия Спасител.
По същия начин и този, който ще получи втора мистерия на Първата
Мистерия, и третата и четвъртата, и така до дванадесетата мистерия на
Първата Мистерия, в момента, в който той излезе от тялото на материята на
владетелите, възмездителните приемници идват и извеждат душата на този
човек от тялото. И тази душа ще стане голям светлинен поток в ръцете на
възмездителните приемници; и тези приемници ще се убоят от светлината на
тази душа и ще станат безсилни и ще паднат по лицата си. И такива души
веднага ще се издигнат нагоре и ще пресекат всички области на владетелите
и всички области на еманациите на Светлината. Те няма да дават отговори,
нито извинения, нито знаци в нито един регион; но те ще преминат през
всички региони и ще ги пресекат всички и ще управляват над всички
региони на Дванадесетте Спасители, така че тези, които приемат втората
мистерия на Първата Мистерия, ще владеят над всички региони на Втория
Спасител в наследствата на Светлината.
По същия начин и тези, които получават трета мистерия на Първата
Мистерия и четвъртата, петата, шестата до дванадесетата - всеки ще владее
над всички области на Спасителя, до когото е приел мистерията.
И този, който ще получи последователно дванадесетте мистерии на
Първата Мистерия, той е Магистър (майстор, маг-бел.прев.) на Мистерията,
за която ви разказвам — и който, следователно, ще получи тези дванадесет
мистерии, които принадлежат на Първата Мистерия, ако той излезе от света,
ще премине през всички области на владетелите и всички области на
Светлината, като велик светлинен поток и той освен това ще владее над
всички регионите на Дванадесетте Спасители; но няма да бъде като тези,
които получават Едната-единствена мистерия на Неизразимото. Но който ще
193
приеме тези мистерии, ще остане в тези заповеди, защото те са издигнати, а
той ще спазва заповедите на Дванадесетте Спасители.”
Глава 98
Мария пита как Първата Мистерия притежава 12 мистерии, а
Неизразимото – Една-единствена
<Мария отново задава въпрос на Исус>

Магдалина се приближи и целуна краката на Исус и Му каза: „Господи мой,
потърпи ме и не се ядосвай на мене, ако Те попитам; но смили се над нас,
Господи мой, и разкрий ни всички неща, за които ще ти задаваме въпроси.
Сега, Господи мой, как Първата Мистерия притежава дванадесет мистерии, а
Неизразимото притежава Една-единствена Мистерия?”
<За Трите Мистерии и за Петте Мистерии>

Исус в отговор й каза: „Наистина (Неизразимото) притежава Една-
единствена Мистерия, но тази Мистерия представлява Три мистерии, но
въпреки това е Една-единствена Мистерия; но вида на всяка от тях е
различен. И нещо повече, тя е съставена от Пет мистерии, въпреки че е
Една-единствена; но вида на всяка от тях е различен. Така че тези Пет
мистерии са подобни една с друга в мистерията на Царството в Наследствата
на Светлината; но вида на всяка от тях е различен. И тяхното Царство е по-
високо и по-възвишено от цялото царство на дванадесетте мистерии на
Първа Мистерия взети заедно; и те не са тъждествени с царството на Първа
Мистерия в Царството на Светлината.
По същия начин и Трите мистерии не са еднакви в Царството на
Светлината; но видът на всяка от тях е различен. И те самите също не си
приличат в Царството с Едната-единствена мистерия на Неизразимото в
Царството на Светлината; и вида на всяка една от Трите и вида на
конфигурацията на всяка от тях е различен един от друг.
<За Първата мистерия в Едната-единствена Мистерия на Неизразимото>

Първата [мистерия на Първата Мистерия (Неизразимото-бел.прев.)],— ако
изпълниш мистерията й напълно и застанеш и я постигнеш прецизно във
всички нейни фигури/форми/числа, тогава веднага ще излезеш от тялото си,
ще станеш голям светлинен поток и ще преминеш през всички области на
владетелите и всички области на Светлината, докато всички са в страх от
тази душа, докато дойде в региона на нейното царство.
<За Втората мистерия в Едната-единствена Мистерия на Неизразимото>

Втората мистерия на Първата Мистерия (Неизразимото-бел.прев.), от
друга страна,— ако я постигнеш прецизно във всичките й
фигури/форми/числа — тогава човекът, който ще изпълни тази мистерия, ако
говори тази мистерия над главата на който и да е човек, който си отива и
194
излиза извън тялото и той я изговаря в двете му уши, ако наистина човекът,
който излиза вън от тялото си, е получил мистерия за втори път и е споделял
думата на истината, — Амен, Аз ви казвам: Този човек, ако излезе извън
тялото на материята, тогава душата му ще стане голям светлинен поток и ще
премине през всички области, докато стигне до царството на тази мистерия.
<За ефективността на Втората мистерия върху непосветен човек>

Но ако този човек не е получил мистерии и не е споделял думите на
истината,— ако този, който изпълнява тази мистерия, говори тази мистерия
над главата на човек, който излиза извън тялото и който не е получил
мистерия на Светлината и не е говорил думите на истината, Амен, казвам ви:
Този човек, ако излезе от тялото, няма да може да бъде съден в нито един
регион на владетелите, нито наказан, в който и да е регион изобщо, нито
огънят ще го докосне, поради голямата мистерия на Неизразимото, която е с
него.
И те бързо ще го предадат един към друг на свой ред и ще го водят от
регион до регион и от заповед до заповед, докато го заведат пред Девата на
Светлината, а през това време всички региони ще са в страх от мистерията и
знака на царството на Неизразимото, който е с него.
И като го доведат пред Девата на Светлина, тогава Девата на Светлината
ще види знака на мистерията на Царството на Неизразимото, който е с него;
ще се удиви Девата на Светлината и ще го изпита, но няма да им позволява
да го доведат към Светлината, докато не постигне цялото гражданство на
светлината на тази мистерия, това е чистотата на отказа от света, а също и
на цялата материя в него.
Девата на Светлината го запечатва с висш печат, който е този [ . . . ? ] и
го оставя в онзи месец, в който е излязъл от тялото на материята, светлината
слиза в тяло, което ще бъде праведно и ще намери божеството в истината и
висшите мистерии, за да може да ги наследи и да наследи Светлината вечна,
която е дарът на Втората Мистерия на Неизразимото.
<За Третата мистерия в Едната-единствена Мистерия на Неизразимото и

нейната ефективност>
Третата мистерия на Неизразимото, от друга страна, – човекът, който
наистина ще постигне тази мистерия, не само ако [сам] излезе от тялото, той
ще наследи царството на мистерията, но ако завърши тази мистерия и я
осъществи с всичките й фигури/форми/числа, тоест ако той премине през
тази мистерия и я изпълни прецизно и произнесе името на тази мистерия над
човек, който излиза от тялото и е познал тази мистерия — тогава той е
отложил или по-скоро не е отложил, (а отменил-бел.прев.) ужасните
наказания на владетелите и техните ужасни присъди, и техните многобройни
огньове — Амен, казвам ви: Човекът, който е излязъл от тялото, — ако
името на тази мистерия е произнесено от негово име, те ще побързат бързо
да го доведат и да го предадат един на друг, докато го доведат пред Девата
на Светлината. И Девата на Светлината ще го запечата с по-висок печат,
който е този [ . . . ? ], и през този месец тя ще го остави да свети в
праведното тяло, което ще намери божеството в истината и висшата
195
мистерия, така че от Третата Мистерия той да наследи Светлинното царство.
Следователно това е дарът на Третата Мистерия на Неизразимото.
<Разликата между Трите мистерии и Петте мистерии в Едната-единствена

Мистерия на Неизразимото>
И така, всеки, който получи една от Петте Мистерии (в Едната-единствена
Мистерия-бел.прев.) на Неизразимото, ако той излезе от тялото ще наследи
до региона на тази мистерия, царствата на тези Пет мистерии са по-високи
от царствата на дванадесетте мистерии на Първата Мистерия, и са по-високи
от всички мистерии, които са под тях. Но тези Пет мистерии (в Едната-
единствена Мистерия-бел.прев.) на Неизразимото си приличат една с друга в
своите царства, но не си приличат с Трите мистерии (в Едната-единствена
Мистерия-бел.прев.) на Неизразимото.
От друга страна, който получи от Трите Мистерии (в Едната-единствена
Мистерия-бел.прев.) на Неизразимото, ако той излезе извън тялото, ще
наследи до царството на тази мистерия. И тези три мистерии са подобни една
с друга в царството и са по-високи и по-възвишени от Петте Мистерии на
Неизразимото в царството, но те не си приличат с Едната-единствена
Мистерия на Неизразимото.
От друга страна, който получи Едната-единствена Мистерия на
Неизразимото ще наследи региона на цялото Царство според цялата му
слава, както вече ви казах и друг път.
<За мистериите на Трите Пространства на Неизразимото>

И всеки, който ще получи Мистерията, която е в (Първото-бел.прев.)
Пространство на Вселената на Неизразимото, и всички други мистерии, които
са обединени в крайниците на Неизразимото, относно които още не съм
говорил, и относно тяхното разширяване и начина на тяхната настройка, и
вида на всеки, как е и защо е наречено Неизразимо или защо се разширява с
всичките си крайници, и колко крайници има в него, и за всичките негови
икономики, за което сега няма да ви разказвам, но когато стигна до
разширяването на Вселената ще ви разкажа всичко поотделно, а именно
неговите разширения и неговото описание, как са съчетани всичките му
крайници, които принадлежат към икономиката на Единствения,
Непристъпния Бог в Истината, - до който регион всеки един ще получи
мистериите в пространството на Неизразимото, до този регион той ще
наследи, до който е получил. И тези от целия регион на Пространството на
Неизразимото не дават отговори в този регион, нито се извиняват, нито им
дават знаци, защото са без знаци, и нямат (възмездителни-бел.прев.)
приемници, но минават през всички региони, докато не дойдат в района на
Царството на мистерията, която са получили.
По същия начин и тези, които ще получат мистерии във Второто
Пространство, те не отговорят, нито се извиняват, защото са без знаци в
онзи свят, който е пространството на първата мистерия на Първата
Мистерия.
И тези от Третото Пространство, считано отвътре, което е Първото
Пространство отвън — всеки регион в това пространство има неговите
196
приемници и неговите обяснения, и неговите извинения, и неговите знаци,
които един ден ще ви кажа, когато дойде да говоря за тази мистерия, тогава
ще ви кажа за разширяването на Вселената.
Глава 99
Хилядолетното Царство
<За Хилядолетното Царство на Светлината>

И при разширяването на Вселената, тогава, когато бъде изпълнено
числото на съвършените души и бъде завършена мистерията, [чрез] която
Вселената ще се издигне, ще минат хиляда години според годините на
Светлината, през които ще бъда Цар над всички еманации на Светлината и
над цялото число на съвършени души, които са получили всички мистерии.”
<Колко време е една година на Светлината?>

Магдалина се приближи и каза: „Господи мой, колко години от годините на
света е една година на Светлината?”
Исус в отговор каза на Мария: „Един ден на Светлината е хиляда години в
света, така че тридесет и шест и половина мириада години от света са една
година на Светлината.” (1 мириад = 10000; вж. Уикипедия - Преброителят на
пясък - бел.прев.).
И така, ще минат хиляда години на Светлината, през които ще бъда Цар в
средата на Последния Помощник и Цар над всички еманации на Светлината и
над цялото число на съвършени души, които са получили мистериите на
<За тези от Първото Пространство по време на 1000-летното Царство>

И вие, Моите ученици, и всички, които искат да получат Мистерията на
Неизразимото, ще пребъдват с мен отдясно ми и отляво ми, като царе с Мен в
Моето Царство.
И тези, които ще получат Трите мистерии (в Едната-единствена Мистерия-
бел.прев.) на Неизразимото, ще бъдат с вас съ-царе в Царството на
Светлината; но няма да си приличат с вас и с тези, които приемат
Мистерията на Неизразимото, но те по-скоро ще останат зад вас, като царе.
И тези, които приемат Петте мистерии (в Едната-единствена Мистерия-
бел.прев.) на Неизразимото, също ще стоят зад тези, приели Трите Мистерии
(в Едната-единствена Мистерия на Неизразимото-бел.прев.), бидейки също
царе.
И освен това тези, които получават Дванадесетте мистерии на Първата
Мистерия, също ще стоят зад (тези, получили – бел.прев.) Петте Мистерии (в
Едната-единствена Мистерия-бел.прев.) на Неизразимото, като ще са царе
според заповедите на всеки един от тях.
197
Всички, които получават от мистериите във всички региони на (Първото-
бел.прев.) пространство на Неизразимото, ще бъдат също царе и ще бъдат
пред тези, които получават мистериите на Първата Мистерия, разширени
според славата на всеки един от тях, така че тези, които приемат по-висшите
мистерии, ще пребъдват в по-високите региони, а тези, които получават по-
нисшите мистерии, ще пребъдва в по-ниските региони, като царе в
светлината на Моето Царство. Само те имат дял в Царството от Първото
Пространство на Неизразимото.
<За тези от Второто Пространство по време на 1000-летното Царство>

Тези, от друга страна, които получават всички мистерии на Второто
Пространство (на Неизразимото-бел.прев.), тоест на (Първото-бел.прев.)
Пространство на Първата Мистерия, отново ще пребъдват в светлината на
Моето Царство, разширени според славата на всеки един от тях и всеки един
от тях до мистерията, която е получил. И тези, които приемат по-висшите
мистерии, ще пребъдват в по-високите региони и тези, които приемат по-
нисшите мистерии, ще пребъдват в по-ниските региони в светлината на
Моето Царство. Това е делът на „Втория Цар” за тези, които приемат
мистерията на Второто Пространство на Първата Мистерия (Неизразимото-
бел.прев.).
<За тези от Третото Пространство по време на 1000-летното Царство>

Онези, от друга страна, които приемат мистериите на Третото
Пространство (на Неизразимото-бел.прев.) отвътре навън, това е Първото
Пространство отвън, тези подобно ще останат зад „Втория Цар”, разширени в
светлината на Моето Царство, според славата на всеки един от тях, всеки
живеещ в региона, до който е получил мистерии, така че тези, които са
получили по-висшите мистерии, ще пребъдват в по-високи региони и тези,
които получават по-нисшите мистерии, ще пребъдват в по-ниските региони.
Това са трите разпределения в Царството на Светлината.
<Книгите на Йеоу>
Мистериите на тези три разпределения на Светлините са изключително
многобройни. Ще ги намерите в двете велики книги на Йеоу. Но Аз ще ви дам
и ще ви разкажа Великите Мистерии на всяко разпределение, онези, които
са над всеки регион, това са главните според всеки регион и според всяка
заповед, които ще доведат цялата човешка раса в по-високи региони, според
пространството на Наследство.
От останалите по-ниски мистерии, следователно, нямате нужда; но ще ги
намерите в двете книги на Йеоу, които Енох написа, докато говорех с него от
дървото на гнозиса и от дървото на живота в рая на Адам.
Когато ви обясня цялото разширение, ще ви дам и ще ви разкажа
Големите Мистерии на Трите разпределения в Моето Царство, тоест Главите
на Мистериите, които ще ви дам и ще ви разкажа всичките им
фигури/форми/числа и всичките им видове и техните шифри и печатите на
последното (Третото-бел.прев.) Пространство, т.е Първото Пространство
198
отвън. И Аз ще ви кажа отговорите и извиненията, и знаците на това
пространство.
Второто пространство, което е вътре, не притежава отговори, нито
извинения, нито знаци, нито шифри, нито уплътнения; но притежава само
видове и фигури.”
Глава 100
Еднаквата същност на всички създания и произходът на човека
<Андрей задава въпрос на Исус>

Когато Спасителят свърши да казва всичко това на Неговите ученици,
Андрей излезе напред и каза: „Господи мой, не се ядосвай на мен, но имай
милост към мене и ми разкрий тайната на думата, за която ще те попитам,
защото ми беше трудно и не го разбрах.”
Спасителят в отговор му каза: „Питай относно това, за което искаш да
зададеш въпрос и Аз ще ти го разкрия ясно, без подобие.”
И Андрей отговори и каза: „Господи мой, Изумен съм и се учудвам
изключително, как хората, които са в света и в тялото на тази материя, ако
излязат от този свят, ще преминат през тези небосклони и всички останали
от тези владетели, и всички господари, и всички богове, и всички от тези
велики невидими, и всички онези от региона от Средата, и тези от целия
регион на Десницата, и всички велики измежду еманациите на Светлината -
как ще преминат през всички тях, за да наследят Царството на Светлината.
Този въпрос е труден за мен.”
<За това, че учениците и силите са от една и съща Смес>

Когато Андрей каза това, духът на Спасителя се възбуди в него и Той
извика и каза: „Докога ще ви търпя? Колко време ще ви търпя? Още ли не
разбирате и още ли сте невежи? Тогава не знаете и не разбирате, че вие, и
всички ангели, и всички архангели, и богове, и господари, и всички
владетели, и всички страхотни невидими, и всички онези от Средата, и тези
на целия регион на Десницата, и всички велики измежду еманациите на
Светлината, и цялата им слава, че всички вие и едните, и другите, сте от
една и съща същност и от една и съща материя, и от една и съща
субстанция, и че вие всички сте от една и съща смес.
<За пречистването на Светлината>

И по заповед на Първата Мистерия Сместа беше ограничена, докато
всички велики измежду еманациите на Светлината и цялата им слава се
очисти, и докато те се пречистват от Сместа. И те не са се пречистили по
собствено желание, но те са се пречистили по необходимост, според
икономиката на Единственото-Неизразимото. Те наистина изобщо не са
страдали и изобщо не са се променяли в регионите, нито са се разкъсвали,
нито са се изливали в тела от различни видове - от едно в друго, - нито са
били в каквото и да е страдание.
199
А вие сте отпадъкът на Съкровищницата и вие сте отпадъкът на областта
на Десницата, и вие сте отпадъкът на региона на тези от Средата, и вие сте
отпадъкът на всички невидими и на всички владетели; с една дума, вие сте
отпадъкът от всичко това. И вие сте в големи мъки и големи страдания във
вашите преливания от едно в друго различни видове тела на света. И след
всичките тези страдания вие се борихте от себе си и се борихте, като сте се
отрекли от целия свят и от цялата материя в него; и не сте престанали да
търсите, докато не откриете всички мистерии на Царството на Светлината,
които са ви пречистили и са ви превърнали в изтънчена светлина,
изключително пречистена, и вие сте станали пречистена светлина.
По тази причина ви казах преди време: „Търсете, за да намерите”. Това ви
казах: „Трябва да търсите мистериите на Светлината, които пречистват
тялото от материята и я превръщат в рафинирана светлина, изключително
пречистена.”
<За пречистващите мистерии>

Амен, казвам ви, в името на човешката раса, защото е материална, Аз съм
се разкъсал, Аз се разделих и им донесох всички мистерии на Светлината, за
да ги пречистя, защото те са отпадъкът от цялата материя на тяхната
материя (материята от различните видове еманации на светлината-
бел.прев.); иначе никоя душа от цялата човешка раса нямаше да бъде
спасена и те нямаше да могат да наследят Царството на Светлината, ако не
им бях донесъл очистителните мистерии.
Защото еманациите на Светлината нямат нужда от мистериите, защото те
са пречистени; но расата на хората има нужда от тях, защото всички те са
материални отпадъци. Затова ви казах преди: „Здравите нямат нужда от
лекар, но болните”, тоест: Тези от Светлината нямат нужда от мистериите,
защото те са пречистени светлини; но човешката раса има нужда от тях, тъй
като хората са материални отпадъци.
По тази причина, предвестникът на цялата човешка раса, казва: „Не
спирайте да търсите ден и нощ, докато не откриете пречистващите мистерии
и ги кажете на човешката раса: Отречете се от целия свят и цялата материя
в него”. Защото този, който купува и продава в света и който яде и пие от
материята му, и който живее във всичките му грижи и във всичките му
сдружения, и трупа други допълнителни материални неща за останалите от
неговата материя, трябва да знае, че целият този свят и всичко там и
всичките му асоциации са материални отпадъци и те ще изпитат всеки
относно неговата чистота.
По тази причина, ви казах преди време: „Отречете се от целия свят и
цялата материя в него, за да не натрупвате други допълнителни материални
неща към останалите неща от вашата материя”. Поради тази причина,
следователно, провъзгласете го на цялата раса човешка, казвайки:
„Отречете се от целия свят и всички негови сдружения, за да не натрупвате
допълнителна материя към останалите неща от вашата материя”; и им
кажете: „Не преставайте да търсите ден и нощ и не търсете извинения (за
бездействието си-бел.прев.), докато не намерите очистителните мистерии,
които ще ви пречистят и ще ви превърнат в изтънчена светлина, така че да
отидете във Висините и да наследите Светлината на Моето Царство.”
200
<Всеки, който се пречисти, ще бъде спасен>
Сега, прочее, Андрей и всички твои братя, твои съученици, поради вашето
отричане (от света-бел.прев.) и поради всичките ви страдания, които сте
претърпели във всеки регион, и поради вашите промени във всеки регион и
поради това, че сте преливани от едно в друго различни видове тела и
поради всичките ви болки, и след всичко това вие сте получили
пречистващите мистерии и сте станали рафинирана светлина, изключително
пречистена – поради тази причина вие ще отидете на високо и ще
проникнете във всички области на всички Велики еманации на Светлината и
ще бъдете Царе в Царството на Светлината завинаги.
<Накрая съвършените човеци ще са над всички власти>

Но ако излезете от тялото и дойдете на Високо и достигнете до региона на
владетелите, тогава всички владетели ще бъдат засрамени пред вас, защото
вие сте отпадъкът на тяхната материя, а сте станали светлина по-пречистена
от всички тях.
И ако стигнете до района на Великия Невидим и до района на онези от
Средата и на тези от Десницата и до регионите на всички Велики еманации
на Светлината, тогава ще бъдете почитани сред всички тях, защото вие сте
отпадъкът на тяхната материя и сте станали светлина по-пречистена от
всички тях.
И всички региони ще пеят хвали пред вас, докато идвате в областта на
Царството.
Това е отговорът на думите, за които зададе въпрос. Сега, Андрей, все
още ли си в неверие и незнание?”
<Исус прощава невежеството на Андрей>

Когато Спасителят каза това, Андрей ясно знаеше, и не само той, но и
всички ученици знаеха с точност, че трябва да наследят Светлинното
Царство. Всички се хвърлиха заедно в нозете на Исус, викаха силно, плакаха
и се молеха на Спасителя, казвайки: „Господи, прости на брат ни греха на
незнанието.”
Спасителят отговори и каза: „Прощавам и ще простя; защото поради тази
причина, Първата Мистерия ме изпрати, за да простя на всекиго греховете
му.”
[ПОСЛЕПИС:]
201
***
[Част от друга книга, вмъкната от писаря]
Глава 101
За крайниците на Неизразимото
<За крайниците на Неизразимото>

И онези, които са достойни за мистериите, които пребъдват в
Неизразимото, които са тези, които не са излезли, те съществуват преди
Първата Мистерия и за да използвам образ и подобие, за да можете да го
разберете, те са като Крайници на Неизразимото. И всеки съществува според
достойнството на своята слава: главата според достойнството на главата и
окото според достойнството на очите и ухото според достойнството на ушите
и останалите крайници [по подобен начин]; така че материята е ясна: Има
множество крайници, но едно единствено тяло. За това наистина съм говорил
с образ и подобие, но не във истинската форма; нито съм разкрил истинското
слово, а само Мистерията на Неизразимото.
<Спасителят е тяхната съкровищница>

И всички крайници, които са в него, според думата, с която направих
сравнение, - тоест тези, които пребъдват в Мистерията на Неизразимото, и
тези, които пребъдват в Него, а също и в Трите Пространства, които са след
тях според мистериите, — на всички тези, истина, истина ви казвам, Аз съм
тяхната съкровищница, и няма друга съкровищница, и няма подобна на
света; но има още думи, мистерии и други региони.
<За достойнството на тези, които са получили мистериите>

Сега, следователно, благословен е онзи, който е намерил [думите на]
мистериите [на Първото Пространство], което е отвън; и бог е този, който е
открил думите на мистериите на Второто Пространство, което е в средата, и
Спасител и Неудържим е този, който е намерил думите на мистериите на
Третото Пространство, което е вътре, той е по-превъзходен от Вселената и
подобен на тези, които са в това Трето Пространство. Защото е открил
Мистерията, в която се намират и в която стоят,— поради тази причина той е
подобен на тях. От друга страна, който е намерил думите на мистериите,
които ви описах според образа и подобието, че те са крайниците на
Неизразимото, — Амен, казвам ви: Този човек, който е открил думите на тези
мистерии в Божествената истина, е първият в Истината и подобен на Него
[Първият, т.е. Неизразимото], защото чрез тези думи и мистерии . . . и
самата Вселена стои чрез този Първия. По тази причина този, който е
намерил думите на тези мистерии, е подобен на Първия. Защото това е
Гнозисът на гнозиса на Неизразимото, за който разговарях с вас този ден...
202
РАЗДЕЛ III
ТРЕТА КНИГА
ИЗБАВЛЕНИЕТО ЧРЕЗ МИСТЕРИИТЕ
Глава 102
Идете и кажете
<Какво трябва да прогласят учениците>

Исус продължи отново в беседата Си и каза на учениците Си: „Когато ще
отида в Светлината, след това възвестете на целия свят и им кажете:
„Не спирайте да търсите денем и нощем и не отслабвайте, докато не
откриете мистериите на Светлинното Царство, които ще ви пречистят и ще ви
превърнат в изтънчена светлина и ще ви отведат в Царството на
<От какво трябва да се откажат хората>

Кажете им: „Отречете се от целия свят и цялата материя в него и
всичките му грижи и всичките му грехове, с една дума от всичките му
обвързаности, които са в него, за да бъдете достойни за тези мистерии на
Светлината и да се спасите от всички наказания, които са в присъдите.”
Кажете им: „От кажете се от роптанието, за да може да бъдете достойни
за мистериите на Светлината и да се спасите от огъня на владетеля с лице на
куче.”
Кажете им: „Откажете се от подслушването, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да бъдете спасени от присъдите на владетеля с
лице на куче.”
Кажете им: „Откажете се от съденето, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да се спасите от наказанията на Ариел.”
Кажете им: „Откажете се от лъжливите клевети, за да бъдете достойни
за мистериите на Светлината и да се спасите от огнените реки на владетеля
с лице на куче.”
203
Кажете им: „Откажете се от лъжесвидетелството, за да бъдете
достойни за мистериите на Светлина и за да можете да избягате и да бъдете
спасени от огнените реки владетеля с лице на куче.”
Кажете им: „Откажете се от гордостта и високомерието, за да бъдете
достойни за мистериите на Светлината и бъдете спасени от огньовете на
Ариел.”
Кажете им: „Откажете се от чревоугодничеството, за да бъдете
достойни за мистериите на Светлината и да бъдете спасени от присъдите на
Аменте.”
Кажете им: „Откажете се от бърборенето, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и бъдете спасени от пожарите на Аменте.”
Кажете им: „Откажете се от лукавството, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да се спасите от наказанията, които са в
Аменте.”
Кажете им: „Откажете се от сребролюбието, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и бъдете спасени от огнените реки на владетеля с
лице на куче.”
Кажете им: „Откажете се от любовта към света, за да бъдете достойни
за мистериите на Светлината и да се спасите от дрехата от смола и огън на
владетеля с лице на куче.”
Кажете им: „Откажете се от грабителството, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да бъдете спасени от огнените реки на Ариел.”
Кажете им: „Откажете се от лошото говорене, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да се спасите от наказанията на огнените реки.”
Кажете им: „Откажете се от нечестието, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да бъдете спасени от огнените морета на
Ариел.”
Кажете им: „Откажете се от жестокостта, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да бъдете спасени от присъдите на владетеля с
лице на дракон.”
Кажете им: „Откажете се от гнева, за да бъде достойни за мистериите на
Светлината и да бъдете спасени от огнените реки на владетеля с лице на
дракон.”
Кажете им: „Откажете се от проклинането, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да бъдете спасени от огнените морета на
владетеля с лице на дракон.”
Кажете им: „Откажете се от кражбата, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да бъдете спасени от бълбукащите морета на
владетеля с лице на дракон.”
Кажете им: „Откажете се от грабежа, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и бъдете спасени от Ялдабаот.”
Кажете им: „Откажете се от клеветенето, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да бъдете спасени от огнените реки на
владетеля с лице на лъв.”
204
Кажете им: „Откажете се от битките и борбите, за да бъдете достойни
за мистериите на Светлината и да бъдете спасени от кипящите реки на
Ялдабаот.”
Кажете им: „Отречете се от невежеството, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да се спасите от слугите на Ялдабаот и огнените
морета.”
Кажете им: „Откажете се от злото, за да бъдете достойни за мистериите
на Светлината и да бъдете спасени от всички демони на Ялдабаот и всичките
му присъди.”
Кажете им: „Откажете се от леността, за да бъдете достойни за
мистериите на Царството на Светлината и да бъдете спасени от кипящите
смолисти морета на Ялдабаот.”
Кажете им: „Откажете се от прелюбодейството, за да бъдете достойни
за мистериите на Царството на Светлината и да бъдете спасени от сярата и
смолистото море на владетеля с лице на лъв.”
Кажете им: „Откажете се от убийството, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да бъдете спасени от владетеля с лице на
крокодил,— този, който е в студа, и е първата камера на външния мрак.”
Кажете им: „Откажете се от немилостивостта и нечестието, за да
бъдете достойни за мистериите на Светлината и бъдете спасени от
владетелите на външна тъмнина.”
Кажете им: „Откажете се от атеизма, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да бъдете спасени от виенето и смилането на
зъбите (от плача и скърцането със зъби).”
Кажете им: „Откажете се от отварите [магическите], за да бъдете
достойни за мистериите на Светлината и да се спасите от големия студ и
градушка на външния мрак.”
Кажете им: „Откажете се от богохулството, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да бъдете спасени от великия дракон на
външния мрак.”
Кажете им: „Откажете се от ученията на заблуждението, за да бъдете
достойни за мистериите на Светлината и да бъдете спасени от всички
наказания на великия дракон на външния мрак.”
Кажете на онези, които преподават ученията на заблуждението и на
всеки, който е инструктиран от тях: „Горко ви, защото, ако не се покаете и
не изоставите вашата заблуда, ще влезете в наказанията на големия дракон
и на външната тъмнина, което е изключително зло и никога няма да бъдете
хвърлени нагоре в света, но в края ще станете несъществуващи.”
Кажете на онези, които изоставят ученията на истината на Първата
Мистерия: „Горко на вас, защото вашето наказание ще е по-тежко в
сравнение с [това на] всички хора. Защото вие ще пребъдвате във великия
студ, лед и градушка сред дракона и във външната тъмнина, и вие никога
няма да излезете от нея, за да бъдете в същия час хвърлени [нагоре] в
света, но вие ще бъдат замразени [застинали] в този регион и при
разпадането на Вселената вие ще загинете и ще бъдете несъществуващи
завинаги.”
205
<За границите на пътищата на достойните>
По-добре кажете на хората по света: „Останете спокойни, за да
приемете мистериите на Светлината и да отидете нагоре в Царството на
Кажете им: „Бъдете любящи към хората, за да бъдете достойни за
мистериите на Светлината и да отидете нагоре в Царството на Светлината.”
Кажете им: „Бъдете кротки, за да получите мистериите на Светлината и
да продължите нагоре в Царството на Светлината.”
Кажете им: „Бъдете мирни, за да получите мистериите на Светлината и
да продължите нагоре в Царството на Светлината.”
Кажете им: „Бъдете милостиви, за да получите мистериите на
Светлината и да продължите нагоре в Царството на Светлината.”
Кажете им: „Давайте милостиня, за да можете да приемете мистериите
на Светлината и да продължите нагоре в Царството на Светлината.”
Кажете им: „Служете на бедните и на болните, и на страдащите, за
да приемете мистериите на Светлината и да отидете на високо в Царството
Кажете им: „Бъдете любящи Бога, за да можете да получите мистериите
на Светлината и да отидете високо в Царството на Светлината.”
Кажете им: „Бъдете праведни, за да получите мистериите [на
Светлината] и да отидете на високо в Царството на Светлината.”
Кажете им: „Бъдете добри, за да можете да приемете мистериите [на
Светлината] и да отидете на високо в Царството на Светлината.”
Кажете им: „Отречете се от всичко, за да можете да приемете
мистериите на Светлината и да продължите нагоре в Царството на
Това са всички граници на пътищата за тези, които са достойни за
мистериите на Светлината.
<На кого да бъдат дадени мистериите на Светлината>

И така, на тези, които са се отрекли с този отказ, дайте мистериите на
Светлината и не ги крийте изобщо от тях, въпреки че са били грешници и са
били във всички грехове и във всички беззакония на света, във всички,
които Аз ви изброих, за да могат да се обърнат и да се покаят и да бъдат в
подчинение, както току-що ви казах.
Дайте им мистериите на Царството на Светлината и изобщо не ги крийте от
тях; защото заради греховността Аз донесох мистериите на света, за да мога
да простя всичките им грехове, които са извършили от самото начало.
Поради тази причина ви казах преди време: „Не съм дошъл да призове
праведните”. Сега, следователно, донесох мистериите, с които греховете на
всеки един от тях могат да бъдат простени и те да бъдат приети в Царството
на Светлината. Защото мистериите са дарът на Първата Мистерия, за да
може да изтрие греховете и беззаконията на всички грешници.”
206
Глава 103
Никой, дори праведен човек, не може да влезе в Царството на
Светлината без мистериите на Светлината
<Мария Магдалина задава отново въпрос на Исус>

Когато Исус свърши да казва тези думи на учениците Си, Мария се
приближи и каза на Спасителя: „Господи мой, праведния човек, съвършен
във всяка правда и без грях изобщо, ще бъде ли измъчван в наказания и
присъди или не? Или, по-скоро, такъв човек ще бъде ли занесен в Небесното
Царство или не?”
<За душата на праведника, който не е получил мистериите до излизането от
тялото му>
И Спасителят в отговор каза на Мария: „Праведен човек, който е
усъвършенстван във всяка праведност и който никога не е извършил какъвто
и да е грях от какъвто и да е вид, ако той, никога не е получил мистериите
на Светлината, но му е дошло времето да излезе от тялото, за него направо
ще дойдат приемниците на една от Великите Тройни сили, сред които е
Великият [Единствен], - ще грабнат душата на този човек от ръцете на
възмездителните приемници и ще прекарат три дни, обикаляйки с него всред
всички същества на света (Вселената). След трите дни те ще го поведат
надолу в хаоса, така че да го заведат във всички наказания на присъдите и
да го насочат към всички присъди. Пожарите на хаоса няма да му навредят
много; но ще му причинят малко проблем за кратко време.
И те бързо ще се смилят за него, за да го изведат от хаоса и да го поведат
по пътя на Средата през всичките владетели. И те [владетелите] няма да го
наказват със сурови присъди, но огънят на техните области ще го смути
отчасти. И ако бъде внесен в региона на Яхтанабас, безмилостният, тогава
ще направят така, че той наистина да не може да го накаже в злите си
присъди, но ще го държат здраво за кратко време, докато огънят на неговите
наказания го смущава отчасти.
И отново ще се смилят над него бързо и ще го изведат от тези техни
региони и няма да го внесат в еоните, така че владетелите на еоните да не
го грабнат насила; те ще го понесат по пътя на слънцето и ще го донесат
пред Девата на Светлината. Тя ще го изпита и ще докаже, че е чист от
грехове, но няма да им бъде позволено да го донесат при Светлината,
защото знакът на царството на мистериите не е с него. Но тя ще го запечата
с по-висш печат и ще го остави да бъде хвърлен долу в тялото в еоните на
правдата, в това тяло, в което ще бъде добре да намери знаците на
мистериите на Светлината и да наследи Светлинното царство завинаги.
Ако напротив, той е съгрешил веднъж или два, или три пъти, тогава той
ще бъде върнат обратно в света според вида на греховете, които е
извършил, чийто вид ще ви кажа, когато ви разкажа за разширяването на
Вселената. Но Амен, Амен, казвам ви, дори праведният човек да не е
извършил никакви грехове, той не може да бъде въведен в царството на
Светлината, защото знаците на царството на мистериите не са с него. С една
дума, невъзможно е да се доведат душите в Светлината без мистериите на
Светлинното царство.”
207
Глава 104
Йоан пита до колко пъти трябва да прощаваме и да даваме
мистериите от Първото Пространство на човек, който се покайва и
отново съгрешава и пак се покайва
<Йоан задава отново въпрос на Исус>

Когато Исус свърши да казва тези думи на учениците Си, Йоан дойде
напред и каза: „Господи мой, да предположим човек, който греши и
нарушава закона, и е пълен с всички беззакония, но е престанал от тях в
името на Небесното Царство, и се е отрекъл от целия свят и цялата
материята в него, и ние му дадем мистериите на Светлината от началото
нататък, които са в Първото Пространство отвън, и ако той получи
мистериите и след малко отново се върне (в греховете си-бел.прев.) и
престъпи, и след това ако отново се обърне и престане от всички грехове и
престъпления и се откаже от целия свят и всичките му работи, така че той да
се обърне отново в голямо покаяние, и ако ние знаем, че той наистина
копнее за Бога, така че да му дадем втората мистерия на Първо
Пространство, което е отвън; - по подобен начин, ако се обърне отново и
престъпи и е пак в греховете на света и пак ако той след това се обръща и
престава от греховете на света и отново се отрича от целия свят и цялата
материя там и отново е в голямо покаяние и ние познаем със сигурност, че
не се преструва, и се обърнем и му дадем мистериите на началото, които [са]
в Първото Пространство отвън;— по подобен начин, ако се обърне отново и
съгреши и бъде във всякакъв вид [грях];—искаш ли ние да му простим седем
пъти и да му дадем мистериите, които са в Първото Пространство отвън, да
му простим ли до седем пъти или не?”
<Учениците трябва да прощават много пъти по седем>

Спасителят отново отговори и каза на Йоан: Не само му прости седем
пъти, но Амен, казвам ви: „Простете му много пъти по седем пъти и всеки път
давайте му мистериите от началото нататък, които са в Първото
Пространство отвън. Има шанс да спечелите душата на този брат и той да
наследи Царството на Светлината.
По тази причина, следователно, когато Ме питахте преди, казвайки: „Ако
нашият брат съгреши срещу нас, искаш ли да му простим до седем пъти?”—
Аз ви отговорих по подобен начин, казвайки: „Не само до седем пъти, но до
седемдесет пъти по седем.”
И така, простете му много пъти и всеки път му давайте мистериите, които
са в Първото Пространство, което е отвън. Вероятно ще спечелите душата на
този брат и той ще наследи Светлинното Царство.
<За наградата на тези, които спасяват души>
Амен, Амен, казвам ви, който спаси само една душа и я запази в Живота,
към достойнството, което притежава в Царството на Светлината, той ще
получи още едно достойнство - за душата, която той е спасил, така че този,
който ще спаси много души, освен достойнството, което той притежава в
Светлината, той ще получи много други достойнства за душите, които е
спасил.”
208
Глава 105
Йоан пита трябва ли да прощаваме и да даваме мистериите от
Второто Пространство на човек, който не е постъпил достойно за
мистериите от Първото Пространство
<Йоан продължава да задава отново въпрос на Исус>

Когато Спасителят каза това, Йоан излезе напред и каза: „Господи Мой,
потърпи ме, ако те разпитвам, защото отсега нататък ще започна да те питам
за всички неща, свързани с начина, по който трябва да възвестим това
на човечеството. И така, ако дам на този брат мистерия от мистериите на
началото, които са в Първото Пространство отвън, и ако му дам много
мистерии и той не направи това, което е достойно за Небесното Царство, Ти
желаеш ли да го оставим да премине към мистериите от Второто
Пространство? Възможно е да спечелим душата на този брат и той да се
обърне и да се покае и да наследи Царството на Светлината. Желаеш ли да
го оставим да премине към мистериите, (които са във Второто Пространство-
бел.прев.) или не?”
<За това, че на каещ се брат могат да бъдат давани мистерии дори и от

Второто Пространство>
И Спасителят отговори и каза на Йоан: „Ако е истински брат, който не се
преструва, но наистина копнее за Бога, ако сте му дали много пъти
мистериите на началото и поради неизбежността на елементите на Съдбата
той не е постъпил достойно за мистериите на Царството на Светлината,
тогава простете му, нека мине и му дайте първата мистерия, която е във
Второто Пространство. Има шанс да спечелите душата на този брат.
И ако не постъпи достойно за мистериите на Светлината и извърши
престъпление и различни грехове, и след това се обърне отново и бъде в
голямо покаяние и се отрече от целия свят и се откаже от всички грехове на
света и вие знаете със сигурност, че той не се преструва, но в
действителност копнее за Бога, тогава се обърнете отново, простете му,
оставете го да мине и продължете и му предайте втората мистерия от
Второто Пространство на Първата Мистерия. Има шанс да спечелите душата
на този брат и той да наследи Царството на Светлината.
И ако пак не постъпи достойно за мистериите, но падне в престъпление
и различни грехове и след това отново се обърне и бъде в голямо покаяние и
се отрече от целия свят и цялата материя в него и престане от греховете на
света, така че вие наистина познаете, че той не се преструва, но копнее
наистина по Бога, тогава се обърнете отново, простете му и приемете
покаянието му, тъй като Първата Мистерия е състрадателна и милостива;
нека и този човек да мине и му дайте заедно трите мистерии, които са във
Второто Пространство на Първата Мистерия.
<Границата, до която учениците могат да прощават грехове>

Но ако този човек [пак] престъпи и падне в различни грехове, от този
момент нататък вие не му прощавайте, нито да приемете покаянието му; но
209
нека бъде между вас като препъни-камък и като нарушител. Защото, Амен,
ви казвам, тези три мистерии ще бъдат свидетели на последното му
покаяние, и той няма да има повече покаяние от този момент нататък.
Защото, Амен, ви казвам, душата на този човек няма да бъде върната
обратно в света горе от този момент нататък, но ще бъде в обиталищата на
дракона на външния мрак.
<Исус тълкува думи, които им е казвал преди>

За душите на такива човеци, преди време ви казах подобно: „Ако брат ти
съгреши против теб, кажи му насаме - между теб и него. Ако те послуша,
спечелил си брат си; ако не те послуша, вземи още със себе си друг. Ако не
слуша теб и другия, заведи го в събранието. Ако и в тях не се вслуша,
нека ви бъде като престъпник и като препъни-камък.”
Ако той не е достоен за първата мистерия, дайте му втората; и ако той не
е достоен и за втората, дай му трите, събрани заедно, което е „събранието”;
и ако той не е достоен и за трите мистерии, нека той бъде за вас като
препъни-камък и като престъпник.
И думата, която ви казах преди: „Така че чрез двама и трима свидетели
всяка дума ще бъде установена”, — това е: Тези три мистерии ще
свидетелстват за последното му покаяние.
<За Главните Мистерии, прощаващи греховете>

И Амен, казвам ви, ако и да се разкайва такъв човек, никаква мистерия не
може да прости греховете му, нито покаянието му ще може да бъде прието,
нито ще може изобщо да бъде изслушан чрез някоя мистерия, освен чрез
Първата мистерия (Главната - бел.прев.) на Първа Мистерия и чрез
Мистерията на Неизразимото. Само те могат да приемат покаянието на този
човек и да простят греховете му; защото тези мистерии наистина са
състрадателни и мислещи милостиво, и прощаващи по всяко време.”
Глава 106
Йоан пита може ли да се дадат мистериите на Второто или Третото
Пространство на човек, преди да е получил мистериите на
Наследството на Светлината
<Йоан отново задава въпрос на Исус>

Когато Спасителят каза това, Йоан продължи отново и каза на Спасителя:
„Господи Мой, да предположим, че има изключително грешен брат, който се
е отрекъл от целия свят и от цялата материя в него и всичките му грехове и
всичките му грижи, и ние го изпитаме и докажем и познаем, че той не се
преструва, но наистина копнее [по Бога] и ние знаем, че е станал достоен за
мистериите на Второто или Третото Пространство, - желаеш ли да му дадем
мистериите на Второто или Третото Пространство, преди изобщо да е
получил мистериите на Наследството на Светлината или не? Искаш ли да му
дадем или не?”
210
<Отново за прощението на греховете>
И Спасителят отговори и каза на Йоан всред учениците Си: „Ако знаете
със сигурност, че този човек се е отказал от целия свят и всичките му грижи
и всички негови привързаности и всичките му грехове, и ако знаете
наистина, че той не мами, нито се преструва, нито че е просто любопитен да
знае мистериите, как се осъществяват, но че той копнее по Бога наистина, не
ги крийте от такъв човек, но му дайте мистериите на Второто и Трето
Пространство и опитайте дори за каква мистерия е достоен той; и тази, за
която е достоен, дайте му я и не крийте от него, защото ако скриете от него,
ще станете виновни и ще подлежите на голямо осъждане.
Ако му дадете веднъж [от мистериите] на Второто или Третото
Пространство и той се обърне отново и греши, вие трябва да продължите
отново до втората и до третата мистерия (на съответното пространство). Ако
все още греши, няма да продължавате да му давате и тези три мистерии ще
бъдат свидетели за него и за неговото последно покаяние. И Амен, казвам
ви, този, който ще даде на този човек отново мистериите на Второто или
Третото Пространство, ще бъде виновен и ще подлежите на голямо
осъждане. Но нека той бъде за вас като престъпник и като препъни-камък.
Амен, казвам ви: Душата на този човек не може да бъде хвърлена обратно
в света от този момент нататък; но обиталището му ще е всред челюстите на
дракона на външната тъмнина, областта на виене и смилане на зъби ("плач и
скърцане със зъби" - бел.прев.). И при разпадането на света неговата душа
ще бъде замразена и ще загине в жесток студ и изключително жесток огън и
няма да съществува завинаги.
Дори ако той отново се обърне и се отрече от целия свят и всичките му
грижи и всичките му грехове, и той е във велико смирение и голямо
покаяние, никаква мистерия не може да получи от него покаянието му, нито
може да го послуша, за да се смили над него и да приеме покаянието му и да
прости греховете му, освен (Главната - бел.прев.) мистерия на Първата
Мистерия и Мистерията на Неизразимото. Само те могат да получат
покаянието на този човек и да му простят греховете; защото наистина тези
мистерии са състрадателни и милостиви, прощаващи греховете по всяко
време.”
Глава 107
Йоан пита какво ще постигне хора, които се преструват на отдадени
на Бога, за да получат мистериите на Царството
<Йоан продължава да задава отново въпроси на Исус>

И когато Спасителят каза това, Йоан продължи отново и попита: „Господи
мой, бъди търпелив с мене, ако Те разпитвам и не ми Се ядосвай, защото ще
попитам за всичко, за да познаем със сигурност и увереност начина, по
който трябва да възвестим на хората от света.”
И Спасителят в отговор каза на Йоан: „Питай относно всички неща, за
които искаш да питаш и Аз ще ти ги разкрия сигурно, лице в лице открито,
без подобие.”
211
И Йоан в отговор каза: „Господи мой, ако излезем да възвестяваме, и
влезем в град или село, и ако хората от този град излязат да ни срещнат, без
да знаем кои са те, и ако ни приемат при себе си с голяма измама и
страхотна преструвка и ни въведат в къщата си, желаещи да изпробват
мистериите на Светлинното Царство и ако се преструват на покорни и
предположим, че те отдавна следват Бог и им дадем мистериите на Царството
на Светлината и ако след това узнаем, че те не са постъпили достойно на
мистерията, но разбрем, че те са се престрували и са ни измамили и че те
също са изнесли представление на мистериите по областите наоколо,
изпитвайки нас, а също и нашите мистерии — какво тогава ще сполети
такива?”
<За тези, които се преструват, за да получат мистериите>

И Спасителят в отговор каза на Йоан: „Ако дойдете в град или село,
където влезете в къщата и ви приемат при себе си, дайте им мистерия. Ако
са достойни, вие ще спечелите душите им и те ще наследят Царството на
Светлината; но ако не са достойни, но постъпват измамно с вас, и ако правят
представление на мистериите, изпитвайки вас, а също и мистериите, тогава
призовете Първата (Главната - бел.прев.) мистерия на Първата Мистерия,
която се смилява над всички и кажете:
„Ти Мистерия, която сме дали на тези порочни и нечестиви души, които не
са направили това, което е достойно за Твоята мистерия, а са направили
представление, върни сега мистерията към нас и ги направи завинаги чужди
на мистериите на Твоето Царство.”
И отърсете праха от краката си като свидетелство срещу тях, казвайки:
„Нека душите ви бъдат като праха от дома ви.”
И Амен, ви казвам, в онзи час всички мистерии, които сте им дали, ще
се върнат при вас и всички думи и всички мистерии на региона, до който
са получили фигурите/формите/цифрите, ще бъдат взети от тях.
<Исус тълкува думи, които им е казвал преди>

По отношение на такива човеци по-рано ви говорих подобно, като
казах: „Където влезете в къща и бъдете приети, кажете им: „Мир на вас”. И
ако те са достойни, нека мирът ви дойде върху тях; а ако не са достойни,
нека мирът ви се върне към вас”, тоест, ако тези човеци правят това, което е
достойно за мистериите и наистина отдавна следват Бог, дайте им
мистериите на Светлинното царство; но ако се преструват и ви мамят без да
сте знаели, и им дадете мистериите на Царството на Светлината, а те след
това направят представление на мистериите, за да изпитат вас, а също и
вашите мистерии, тогава призовете Първата (Главната - бел.прев.) мистерия
на Първата мистерия и ще направя така, че да ви върна всички мистерии,
които сте им дали и това ще ги направи чужди на мистериите на Светлината
завинаги.
И такива човеци няма да бъдат върнати обратно в света, от този момент
нататък; но Амен, казвам ви, жилището им ще е всред челюстите на дракона
на външната тъмнина. И ако те все пак, в момент на покаяние се откажат
от целия свят и цялата материя в него, и от всички грехове на света, и се
212
покорят напълно на мистериите на Светлината, никаква мистерия не може да
ги чуе, нито да прости техните грехове, освен същата тази мистерия на
Неизразимото, която се смилява за всички и прощава всичките им грехове.”
Глава 108
Мария пита как можем да помогнем на наши близки, за да ги
избавим от наказанията
<Мария Магдалина отново задава въпрос на Исус>

Когато Исус свърши да казва тези думи на учениците Си, Мария падна в
нозете на Исус и започна да ги целува. Мария каза: „Господи мой, потърпи
ме, ако Те попитам и не се ядосвай на мене.”
Спасителят в отговор й каза: „Питай каквото искаш да питаш и Аз ще ти
го разкрия, ясно.”
И Мария в отговор каза: „Господи мой, да предположим добър и отличен
брат, когото ние сме изпълнили с всички мистерии на Светлината, и този
брат има брат или роднина (както има всеки човек) и този роднина е
грешник и нечестив или още по-добре - не е грешник, и такъв е излязъл от
тялото и сърцето на добрия брат е опечалено и скърби за него, че е в
присъди и наказания, сега, следователно, Господи мой, какво да направи, за
да махне от него наказанията и суровите присъди?”
<Как може учениците да помогнат на душа, напуснала тялото>

И Спасителят в отговор каза на Мария: „Относно това вече ви казах преди,
но слушайте и ще го кажа отново, за да бъдете усъвършенствани във всички
тайни и да бъдете наречени „усъвършенствани във всяка пълнота”.
Относно всички човеци грешници или още по-добре, ако не са грешници,
ако желаете не само да бъдат извадени от присъдите и насилствените
наказания, но и да бъдат преместени в праведно тяло, в което да открият
мистериите на божеството, така че да се издигнат нагоре и да наследят
Царството на Светлината, тогава изпълнете Третата мистерия на
Неизразимото и кажете: „Носи душата на този и този човек, за когото
мислим в сърцата си, изведи го от всички наказания на владетелите и
побързай да го отведеш пред Девата на Светлината; и в който и да е
месец нека Девата на Светлината да го запечата с по-висш печат и в
който и да е месец нека Девата на Светлината го хвърли в тяло, което
ще бъде праведно и добро, така че то да се извиси и наследи
Царството на Светлината”.
И ако кажете това, Амен, казвам ви, всички владетели, които служат във
всички заповеди на присъдите, ще бързат да предадат тази душа един на
друг, докато не го заведат пред Девата на Светлината. И Девата на
Светлината ще го запечата със знака на Царството на Неизразимото и ще го
преде на своите приемници и приемниците ще го хвърлят в тяло, което ще
бъде праведно и в което ще намери мистериите на Светлината, така че ще
бъде добре и ще се издигне нагоре и ще наследи Царството на Светлината.
Е, това е (отговорът-бел.прев.), на това, за което ме разпитвате.”
213
Глава 109
Мария пита как може да използват мистериите, за да излязат бързо
от тялото, без да претърпят страданията, с които гонителите им искат
да ги измъчват
<Мария Магдалина продължава да задава въпроси на Исус>

И Мария в отговор каза: „Сега, Господи мой, не си ли донесъл мистерии в
света, така че човек да може да не умре чрез смъртта, която му е назначена
от владетелите на Съдбата, било то дали му е определено да умре от меч или
да умре от водите или чрез изтезания и мъчения, или (други-бел.прев.)
актове на насилие, предвидени в закона, или чрез всякаква друга лоша
смърт; и сега, не си ли донесъл мистериите в света, за да не умира човек
така чрез владетелите на Съдбата, но за да може да умре от внезапна смърт,
така че да не понася страданията от такива видове смърт? Защото
изключително много са онези, които ни преследват заради Теб и
многобройни са онези, които ни преследват заради Твоето име, за да може,
ако ни измъчват, да кажем мистерията и направо да излезем от тялото, без
да изтърпим никакво страдание.”
<Как притежаващият мистериите може да излезе от тялото без да страда>

Спасителят отговори и каза на всички Свои ученици: „Относно тази дума,
за която ме питате, говорих с вас преди време; но чуйте отново, ще го кажа
пак:
Не само вие, но и всеки човек, който иска да осъществи тази Първа
(Главна - бел.прев.) мистерия на Първата мистерия на Неизразимото
— този, който ще изпълни тази мистерия и ще я изпълни във всичките
й фигури/форми/числа и всички нейни видове и всички нейни
подробности, изпълнявайки я, той няма да излезе от тялото; но след
като е осъществил тази мистерия във всички нейни фигури/
форми/числа и във всички нейни видове, след това всеки път,
когато изговори името на тази мистерия, той ще се спаси от всичко,
което е назначено за него от владетелите на Съдбата.
И в онзи час той ще излезе от тялото на материята на владетелите и
душата му ще се превърне в голям светлинен поток, така че ще се извиси
нависоко и ще проникне във всички региони на владетелите и във всички
региони на Светлината, докато достигне региона на своето царство. В нито
един от регионите няма да го карат да дава отговори, нито да поднася
извинения, защото е без знаци.”
214
Глава 110
Мистерията на възкресението
<Мария Магдалина продължава да задава въпроси на Исус>

Когато Исус каза това, Мария продължи, хвърли се в нозете Му, целуна
ги и каза: „Господи мой, все пак ще те попитам. Разкрий ни [го] и не го
скривай от нас.”
Исус в отговор й каза: „Питай каквото искаш да питаш, и Аз ще ти го
разкрия ясно, без подобие.”
Мария отговори и каза: „Господи мой, тогава не донесе ли мистериите на
света поради бедност и богатство, поради слабост и сила, поради...(болните
тела-бел.прев.) и здравите тела, с една дума заради всички тези, така че,
ако отидем в районите на земята, и те нямат вяра в нас и не слушат нашите
думи, и ние извършваме всякакви подобни мистерии в тези региони, те да
могат да познаят наистина, че ние възвестяваме думите [на Бога] на
Вселената?”
<Мистерията за възкресяване на мъртви>
Спасителят отговори и каза на Мария всред учениците Си: „Относно
тази мистерия, за която ме разпитвате, Аз ви я казах преди; но ще повторя
отново: Сега, Мария, не само ти, но всеки човек, който ще
изпълни мистерията на възкресяването на мъртвите — това, което
изцелява от демони и всички болки, и всички болести, и слепи, и
куци, и сакати, и неми, и глухи, която ви дадох преди време, — този,
който ще получи [тази] мистерия и я изпълни, след това, ако поиска
каквото и да е нещо, за бедност и богатство, за слабост и сила, за
(болно тяло-бел.прев.) и здраво тяло, и за всички изцеления на
тялото и за възкресяване на мъртви и за изцеление на куци и слепи,
и глухите, и немите, и всички болести, и всички болки, с една дума,
този, който ще изпълни тази мистерия и поиска всички неща, които
Аз току-що изброих, тогава те бързо ще се изпълнят за него.”
<Учениците са екзалтирани от възвишените перспективи>

Когато Спасителят каза това, учениците излязоха напред, извикаха всички
заедно и казаха: „О, Спасителю, Ти ни зарадва изключително много, поради
великите дела, за които ни разказваш; и понеже си възнесъл душите ни, те
се притиснаха да излязат от нас към Тебе, защото ние произлизаме от Теб.
Сега, следователно, поради тези велики дела, за които ни разказваш,
душите ни полудяха и те се притиснаха много силно, копнеейки да излязат
от нас на високо в областта на Твоето Царство.”
<Как учениците да провъзгласяват спасението>

Когато учениците казаха това, Спасителят продължи отново и им каза:
„Ако отидете в градове или царства или държави, провъзгласете първо на
тях, като кажете: „Търсете винаги и не спирайте, докато не
намерите мистерии на Светлината, които ще ви отведат в Царството
215
Кажете им: „Пазете се от доктрините на заблудата. Защото мнозина
ще дойдат в мое име и ще кажат, че това съм „Аз”. А няма да Съм Аз,
и те ще подведат мнозина.”
<Какви мистерии трябва да дават учениците>

Затова на всички човеци, които ви следват и вярват във вас, и слушат
вашите думи и вършат това, което е достойно за мистериите на Светлината,
дайте им мистериите на Светлината и не ги крийте от тях. И на този, който е
достоен за висшите мистерии, дайте му ги, и на този, който е достоен за
нисшите мистерии, дайте му тях и не крийте нищо от никого.
<Мистерията на възкресението не трябва да бъде давана на никого>

Мистерията на възкресяването на мъртвите и за изцелението на
болни, от друга страна, не давайте на никого и не давайте
наставления за това, защото тази мистерия принадлежи на
владетелите, тя и всичките й имена.
Поради тази причина не я давайте на никого, нито давайте наставления за
нея, докато не утвърдите вярата в целия свят, така че, ако дойдете в градове
или страни, и те не ви приемат при себе си и нямат вяра и не слушат думите
ви, да можете да възкресявате мъртвите в тези области, да изцелявате
куците, слепите и многобройните болести в тези области. И чрез всичко това
те ще повярват във вас, че вие възвестявате (думите на-бел.прев.) Бога на
Вселената и ще имат вяра във всичките ви думи. Ето защо ви дадох тази
мистерия, докато не утвърдите вярата в целия свят.”
***
216
УСТРОЙСТВОТО НА ЧОВЕКА
Глава 111
Как е устроен човекът
<Исус отговаря на предишен въпрос на Мария: Кой принуждава човек да

греши>
Когато Спасителят каза това, Той продължи отново беседата Си и каза на
Мария: „Сега, прочее, чуй, Мария, относно думата, за която ме попита
(преди-бел.прев.): „Кой принуждава човека, докато не съгреши?”
Сега, затова слушай: Ражда ли се бебето, силата му в него е слаба и
душата в него му е слаба, както и фалшивият дух е немощен в него; с една
дума трите заедно са слаби, и никой от тях не усеща каквото и да било, било
добро или зло, поради товара на забравата, който е много тежък. Освен това
тялото също е слабо. И бебето яде от насладите на света на владетелите; и
силата събира в себе си от частта на силата, която е в насладите; и душата
привлича в себе си от частта на душата, която е в насладите; и фалшивият
дух привлича в себе си от частта на злото, която е в насладите и в неговите
похоти. А от друга страна тялото привлича в себе си материята, която не
усеща, която е в насладите. Съдбата, напротив, не взема нищо от насладите,
защото не се смесва с тях, а си отива от света в състоянието, в което идва.
И малко по малко силата и душата, и фалшивия дух растат и всеки един от
тях усеща според природата си: силата има усет към светлината във
Висините, душата, от друга страна, има усет към праведността, която е
смесена, която е областта на смесването; фалшивият дух, от друга страна,
търси всички злини, похоти и всички грехове; тялото, напротив, не усеща
нищо, освен че поема сила от материята. И така тези три развиват усет,
всеки според природата си. И възмездителните приемници възлагат на
слугите си да ги следват и да бъдат свидетели на всички грехове, които
извършват, с оглед на начина и метода, по който ще ги наказват в
присъдите.
<За фалшивия дух>
И след това фалшивият дух измисля и усеща всички грехове и
злото, което владетелите на великата Съдба са заповядали за душата
и той ги прави за душата.
И вътрешната сила подбужда душата да търси областта на Светлината и
цялото божество; а фалшивият дух дърпа душата и я принуждава
непрекъснато да прави всички негови беззаконни дела, всичките му пакости
и всичките му грехове, които упорито определя за душата и е враждебен към
нея, и я кара да върши цялото това зло и всички тези грехове.
И той (фалшивият дух-бел.прев.) въздейства върху възмездителните
слуги, така че те стават свидетели на всички грехове, които тя ще направи.
Освен това, ако той ще почива през нощта [или] през деня, той задвижва
душата в сънища или в похотите на света и я кара да пожелава всички неща
на света. С една дума, вкарва я във всички неща, които владетелите са му
заповядали и е враждебен на душата, като я кара да прави това, което не й
харесва. И така, Мария, той (фалшивият дух) всъщност е врагът на
душата и я принуждава, докато не извърши всички грехове.
217
ПЪТЯТ НА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА
Глава 112
Състоянието на душата след смъртта
<Състоянието на грешната душа след смъртта>

1) Аменте на хаоса
Затова, когато времето на човек е завършено, първо излиза Съдбата и
води човека към смърт чрез владетелите и техните връзки, с които са
обвързани чрез Съдбата.
И след това идват възмездителните приемници и извеждат тази душа от
тялото. И след това възмездителните приемници прекарват три дни,
обикаляйки с тази душа във всички региони и я изпращат до всички еони на
света (Вселената-бел.прев.). И фалшивият дух и Съдбата следват тази душа;
и силата (светлината-бел.прев.) се връща към Девата на Светлината.
И след три дни възмездителните приемници отвеждат тази душа надолу
към Аменте на хаоса; и когато я заведат до хаоса, те я предават на онези,
които наказват. И възмездителните приемници се връщат към своите региони
според икономиката на делата на владетелите относно излизането на
душите. И фалшивият дух става приемник на душата, като бива наложен
върху нея и я предава според наказанието за греховете, които я е накарал
да извърши, и е в голяма вражда срещу душата.
2) Средата
И когато душата завърши наказанията в хаоса според греховете, които е
извършила, фалшивият дух я извежда от хаоса, като бива наложен върху нея
и я пренася във всеки регион поради греховете, които тя е извършила; и
я извежда по пътя на владетелите на Средата. И когато стигне до тях,
владетелите я разпитват за мистериите на Съдбата; и ако тя не ги е открила,
те разпитват Съдбата й. И тези владетели наказват тази душа според
греховете, за които е виновна. Ще ви кажа вида на техните наказания,
(когато ви говоря за-бел.прев.) разширяването на Вселената.
<Как грешната душа бива върната в ново тяло>

3) Девата на Светлината
Когато времето на наказанията на тази душа в присъдите на владетелите
от Средата бъде завършено, фалшивият дух извежда душата нагоре от
всички региони на владетелите от Средата и я донася пред Светлината на
Слънцето според заповедта на Първия Човек, Йеоу, и я донася пред съдията,
Девата на Светлината. И тя изпитва тази душа и открива, че тя е грешна
душа и хвърля в нея своята светлинна сила за нейното поправяне и заради
тялото и сетивата му - чийто тип ще ви разкажа, (когато ви говоря за-
бел.прев.) разширяването на Вселената.
И Девата на Светлината запечатва тази душа и я предава на един от
приемниците си, за да бъде хвърлена в тяло, което е подходящо
за греховете, които е извършила.
218
И Амен, казвам ви: Те няма да освободят тази душа от (кръго-оборотите на
- бел. прев.) промените в тялото, докато тя не премине и последния си кръг,
според това, което е заслужила. За всички тези ще ви кажа според техния
вид и вида на телата, в които ще бъдат хвърлени според греховете на всяка
душа. Всичко това ще ви кажа, когато ще ви говоря за разширяването на
Вселената.”
<Възнесението след смъртта на душа, получила мистериите>

1) Разрушаване на връзките с фалшивия дух
Исус продължи отново беседата Си и каза: „Ако напротив, това е душа,
която не е послушала фалшивия дух във всичките му дела, но е станала
добра и е получила мистериите на Светлината, които са във Второто
Пространство или дори тези, които са в Третото пространство, което е
отвътре, когато времето [на излизането] на тази душа извън тялото настъпи,
тогава фалшивият дух следва тази душа, нея и Съдбата й; и я следва по
пътя, по който ще тръгне нагоре.
И преди да се отдалечи нагоре, тя изрича мистерията на премахването на
печатите и всички връзки на фалшивия дух, с които владетелите са го
привързали към душата; и когато бъде произнесена (мистерията-бел.прев.)
оковите на фалшивия дух се счупват и той престава да владее тази душа и
освобождава душата според заповедите, които владетелите на Великата
Съдба са му заповядали, казвайки: „Не пускай тази душа, докато не ти каже
мистерията на унищожение на всички печати, с които сме те вързали с нея”.
2) Освобождаване от Съдбата
Ако душата е изрекла мистерията на премахване на печатите и на всички
връзки с фалшивия дух и той престане да владее душата и да бъде обвързан
с нея, тогава в момента, в който изрича мистерията, тя освобождава Съдбата
към нейния регион, към владетелите, които са по пътя на Средата. А с
изричането на мистерията освобождава фалшифвия дух към владетелите на
Съдбата, в региона, в който е била обвързана с него.
3) Превръщането на душата в голям светлинен поток
И в този момент тя ще се превърне в голям светлинен поток, сияещ
изключително силно, и възмездителните приемници, които са я извели извън
тялото, ще се убоят от светлината на тази душа и ще паднат по лицата си. И
в този момент тази душа ще се превърне в голям светлинен поток, тя ще се
превърне изцяло в светлинни криле и ще проникне във всички области на
владетелите и във всички заповеди на Светлината, докато достигне областта
на своето царство, до което е получила мистерии.
<Състоянието на душа след смъртта, която е получила мистериите, но е

престъпила отново>
Ако, от друга страна, това е душа, получила (само-бел.прев.) мистерии в
Първото Пространство, което е отвън, и ако след като ги е получила, ги е
изпълнила, и ако се обърне след това и върши грях след извършването на
мистериите, и ако времето на излизането на тази душа е дошло, тогава
възмездителните приемници идват, за да изведат тази душа от тялото.
219
1) Освобождаване на фалшивия дух и Съдбата
И Съдбата и фалшивият дух следват тази душа, защото фалшивият дух е
обвързан с нея с печатите и връзките на владетелите и следва тази
душа, която пътува по пътищата с фалшивия дух.
Тя изрича мистерията на унищожаване на всички връзки и всички печати,
с които владетелите са обвързали фалшивия дух към нея. И когато душата
изрече мистерията на премахването на печатите, веднага връзките на
печатите, които са обвързвали фалшивият дух с душата, се отменят.
И когато душата изрече мистерията на премахването на печатите, веднага
фалшивият дух се отменя и престава да се приписва на душата. И в този
момент душата изрича мистерията и обуздава фалшивия дух и Съдбата, и ги
освобождава от това, да я следват. Но никой от тях не е в нейната власт; но
те са в тяхната си власт.
2) Идването на приемниците на Светлината
И в този момент приемниците на тази душата идват с мистериите, които тя
е получила, идват и грабват тази душа от ръцете на възмездителните
приемници, а те [последните] се връщат към делата на владетелите за
целите на икономиката по извеждането на душите.
И приемниците на тази душа, които принадлежат на Светлината, стават
криле от светлина за тази душа и стават одежди от светлина за нея и не я
водят в хаоса, защото не е законно да се водят в хаоса души, които са
получили мистерии, но те я водят по пътя на владетелите на Средата.
<Поднасяне на извинения>
3) Поднасяне на извинения на владетелите от Средата
И когато стигне до владетелите от Средата, тези владетели се срещат с
душата, и са в голям страх, и в жесток огън, и с различни лица, с една дума
в голям неизмерим страх.
И в този момент душата изрича мистерията на тяхното извинение. И те се
страхуват изключително много и падат по лицата си, като се страхуват от
мистерията, която е изрекла (душата-бел.прев.), и от извинението й. И тази
душа се отказва от Съдбата им, като им казва: „Вземете Съдбата си! От този
момент нататък няма да идвам във вашите региони. Станах ви чужда
завинаги, като се каня да отида в региона на моето Наследство”.
4) Поднасяне на извинения в регионите на Съдбата
И когато душата каже това, приемниците на Светлината политат с нея
нагоре и я отвеждат в регионите на Съдбата, и тя дава на всеки регион
своето извинение и своите печати, което ще ви кажа, (когато ви говоря за-
бел.прев.) разширяването на Вселената.
И тя дава фалшивия дух на владетелите и им казва мистерията на
оковите, с които е вързана към него, и им казва: „Ето ви фалшивия дух!
Няма да идвам във вашия регион от този момент нататък. Станах ви чужда
завинаги”. И така дава на всеки своя печат и неговото извинение.
220
5) Поднасяне на извинения в регионите на Адамас
И когато душата каже това, приемниците на Светлината политат с нея на
високо и я извеждат от еоните на Съдбата и я водят нагоре във всички еони
[горе], като дават на всеки регион неговото извинение и извинението на
всички региони и печатите на тираните на царя Адамас.
6) Поднасяне на извинения в регионите на Левицата
И се извинява на всички владетели на всички региони на Левицата — за
чиито колективни извинения и печати един ден ще ви кажа, когато ще ви
говоря за разширяването на Вселената.
<Възнасяне на душата към Наследството на Светлината>

7) Принасяне на хвалебствия на Девата на Светлината
И освен това тези приемници водят тази душата към Девата на Светлината
и тази душа дава на Девата на Светлината печатите и славата на песните на
хваление. И Девата на Светлината, а също седемте други девици на
Светлината заедно изпитват тази душа и намират заедно своите знаци в нея
и своите печати, и своите кръщения, и своето миро. И Девата на Светлината
запечатва тази душа и приемниците на Светлината кръщават тази душа и й
дават духовното миро; и всяка от девиците на Светлината я запечатва със
своите печати.
8) Принасяне на хвалебствия на Великия Сабаот, Отеца
И освен това приемниците на Светлината я предават на Великия Сабаот,
Добрия, който е пред портата на Живота в региона на тези от Десницата,
който е наречен „Отец”. И тази душа му дава славата на Неговите
хвалебствени песни и Неговите печати, и Неговите извинения. И Сабаот,
Великият и Добрият, я запечатва със Своите печати.
9) Принасяне на хвалебствия на региона на Десницата
И душата дава своите познания и славата на хвалебствените песни и
печатите на целия регион на тези от Десницата. Всички я запечатват със
своите печати; и Мелхиседек, Великият Приемател на Светлината, който е в
областта на тези от Десницата, запечатва тази душа и всички приемници на
Мелхиседек запечатват тази душа и я водят в Съкровищницата на
10) Принасяне на хвалебствия на региона на Съкровищницата на
И тя дава славата, честта и възхвалата на хвалебствените песни и всички
печати на всички региони на Светлината. И всички от региона на
Съкровищницата на Светлината я запечатват с печатите си и тя отива в
региона на Наследството.”
221
Глава 113
Четирите мисли на Мария
<Мария тълкува думите на Исус от предишни слова>

Когато Спасителят свърши да говори това, каза на Своите ученици:
И Мария отново излезе напред и каза: „Да, Господи мой, разбирам както
говориш с мене и ще разбера всички [Твои думи]. Ето защо сега, относно
тези думи, които казваш, моят ум изведе четири мисли в мен и моят
светлинен човек ме водеше и ликуваше и кипеше, желаейки да излезе от
мене и да влезе в Тебе. И така, сега, Господи, чуй, за да Ти кажа четирите
мисли, които се появиха в мен.
<Първа мисъл: Монетата, която донесоха на Исус>

Първата мисъл се зароди в мен относно словото, което каза: „Душата
поднася извиненията и печатите на всички владетели, които са в региона на
царя Адамас, и отдава извинения и чест, и слава, и всичките им печати, и
хвалебствените песни в региона на Светлината” - по отношение на това
слово Ти ни говори преди, когато Ти донесоха монета и Ти като видя, че
блести, направена от сребро и мед, попита: „Чий е този образ?” Те казаха:
„На кесаря”. И когато видя, че е от сребро, смесено с мед, Ти каза: „И така,
дайте кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога”—тоест, ако душата получи
мистерии, тя дава извинение на всички владетели и на регионите на царя
Адамас; но душата отдава чест и слава на всички от регионите на
И думата: „блестеше”, когато Ти видя, че е направена от сребро и мед,
показва, че в нея [sc. душата] е силата на Светлината, която е рафинираното
сребро, а това в нея от материята на медта, е фалшивият дух. Това, Господи,
е първата мисъл.
<Втора мисъл: Тълкуване думите на Павел>

Втората мисъл, от друга страна, е това, което Ти току-що ни каза
относно душата, която приема мистериите: „Ако дойде в областта на
владетелите на пътя от Средата, те излизат да я посрещнат в изключително
голям страх и се боят от нея. И душата им дава мистерията на страха и те се
страхуват пред нея. И предава Съдбата на нейния собствен регион, и
предава фалшивия дух на собствения му регион, и дава извиненията и
печатите на всеки един от владетелите, които са по пътищата (на Средата),
но дава честта и славата, и възхвалата на печатите и хвалебствените песни
на всички онези от областта на Светлината”, – относно тази дума, Господи
мой, Ти говори преди време чрез устата на нашия брат Павел: „Давайте
данък, на когото се дължи данък, давайте страх, на когото се дължи страх,
давайте мито, на когото се дължи мито, отдавайте почит, на когото се дължи
почит, и давайте хваление, на когото се дължи слава, и не дължете нищо
един на друг” — тоест, Господи мой: Душата, която приема мистерии, дава
дължимото на всички региони. Това, Господи, е втората мисъл.
222
<Трета мисъл: Враговете в собствената къща>
Третата мисъл, от друга страна, е относно словото, което ни каза по-
рано: „Фалшивият дух е враждебен на душата, кара я да върши всички
грехове и всички пакости, и я пренася в наказанията, заради всички
грехове, които той я е накарал да извърши; с една дума, той е враждебен на
душата по всякакъв начин”, — следователно, относно тази дума, Ти ни каза
преди: „Враговете на човека са жителите на къщата му”, тоест: жителите на
дома на душата са фалшивият дух и Съдбата, които са враждебни на душата
през цялото време, карайки я да извърши всички грехове и всички
беззакония. Ето, това, Господи, е третата мисъл.
<Четвърта мисъл: Предишно изказване за прераждането>

Четвъртата мисъл, от друга страна, засяга думата, която Си казал: „Ако
душата излезе извън тялото и пътува по пътя с фалшивия дух и ако не е
открила мистерията за унищожаването на всички връзки и печати, които я
обвързват с фалшивия дух, така че той да престане да я преследва или да й
бъде приписван, — ако не е намерила тази мистерия, фалшивият дух
отвежда душата към Девата на Светлината, Съдията; и Съдията - Девата на
Светлината, изпитва душата и открива, че тя е съгрешила и тъй като тя също
не е открила тайните на Светлината в нея, тя я предава на един от своите
приемници и нейния приемник я води и я хвърля в тяло, и тя не излиза от
(кръго-оборотите на-бел.прев.) промените на тялото, преди да е направила и
последния си кръг”,— по отношение на тази дума, Господи мой, Ти ни каза
преди: „Примири се с врага си, докато си на пътя с него (към съдилището-
бел.прев.), да не би врагът ти да те предаде на съдията и съдията да те
предаде на слугата и слугата да те хвърли в тъмница и да не излезеш от там
докато не изплатиш и последния кодрант”. Заради това очевидно е Твоята
дума: „Всяка душа, която излиза от тялото и пътува по пътя с фалшивия дух
и не е открила мистерията за унищожението на всички печати и всички
връзки, за да може да се освободи от фалшивия дух, който е свързан с нея,
— тази душа, която не е открила мистериите на Светлината и не е открила
мистерията за откъсването от фалшивия дух, който е свързан с нея, — ако не
го е намерила, фалшивият дух отвежда тази душа към Девата на Светлината
и Девата на Светлината, да, този Съдия, предава тази душа на един от
нейните приемници и нейният приемник я хвърля в Сферата на еоните и тя
не излиза от промените на тялото, преди да изпълни и последния оборот,
който е назначена за нея”. Това, Господи, е четвъртата мисъл.”
Когато Исус чу Мария да казва тези думи, Той й каза: „Добре казано,
всеблажена и духовна Мария. Това са решенията на думите, които казах.”
Глава 114
Исус обещава да говори на учениците Си дори за неща, за които не се
сещат да питат
<Мария пак иска да пита>

Мария отговори и каза: „Все пак, Господи мой, ще те запитам, защото
отсега нататък ще започна да Те разпитвам със сигурност за всичко. Затова,
223
Господи мой, бъди търпелив с нас и ни разкрий всички неща, за които ще те
разпитваме относно начина, по който моите братя трябва да възвестяват
(словото Ти-бел.прев.) на цялата човешка раса.”
<Исус обещава да им разкрие дори това, за което не са питали>

И когато тя каза това на Спасителя, Спасителят й отговори с голямо
състрадание към нея: „Амен, Амен, казвам ви: Не само ще ви разкрия
всичко, за което ще Ме питате, но отсега нататък ще ви разкрия други неща,
за които не сте мислили да задавате въпроси, които не са влезли в сърцето
на човека и които също всички богове, които са под човека, не знаят. И така,
сега, Мария, питай за каквото искаш да задаваш въпроси и Аз ще ти го
разкрия лице в лице, без подобие.”
Глава 115
Мария пита как мистериите на кръщенията прощават греховете
<За възмездяващите служители>

И Мария в отговор каза: „Господи мой, как тогава кръщенията прощават
греховете? Чух те да казваш: „Възмездяващите служители следват душата,
като са й свидетели за всички грехове, които тя върши, за да я осъдят в
присъдите”. И така, Господи мой, изтриват ли мистериите на кръщенията
греховете, които са в ръцете на възмездяващите служители, така че да ги
забравят? Сега, Господи мой, кажи ни как прощават греховете; ние искаме
да го знаем със сигурност.”
Спасителят в отговор й каза: „Ти се изказа прецизно. Служителите
наистина са тези, които свидетелстват за всички грехове; но те пребъдват в
присъдите, като хващат душите и осъждат всички души на грешниците, които
не са получили мистерии; и ги задържат бързо в хаоса, като ги наказват. И
тези възмездяващи приемници не могат да прекрачат хаоса, за да достигнат
до законите, които са над хаоса, и да осъдят душите, които излизат от тези
региони. Защото не е законно да се използва сила върху душите, които
приемат мистерии, и да се въвеждат в хаоса, за да могат възмездителните
слуги да ги осъдят. Но възмездителните слуги осъждат душите на
грешниците и задържат бързо тези, които не са получили мистериите, които
могат да ги изведат от хаоса.
Душите, от друга страна, които получават мистерии, те нямат сила да ги
осъдят, защото (владетелите-бел.прев.) не излизат от своите региони, а дори
и (душите-бел.прев.) да влязат в техните региони, те не са в състояние да им
попречат (да излязат-бел.прев.); не, те не могат да ги задържат в хаоса.
<Как душата на грешника е подпечатана с нейните грехове>

Слушайте още, за да ви кажа истината думата, как мистериите на
кръщенията прощават греховете.
Ако душата съгрешава, когато все още е в света, то възмездяващите
служители наистина идват и са свидетели на всички грехове, които душата
224
върши, за да не излезе направо от областите на хаоса, за да могат да я
осъдят с присъдите, които са в хаоса.
И фалшивият дух става свидетел на всички грехове, които душата е
извършила, за да може да я изобличи в присъдите, които са в хаоса, не само
за да свидетелства за тях, но и да ги запечата и да ги прикрепи към душата,
за да могат всички владетели на наказанията на грешниците да я
разпознаят, че тя е грешна душа и за да могат да знаят броя на греховете,
които е извършила, чрез печатите, които фалшивият дух е закрепил върху
нея, така че да бъде наказана според броя на греховете си. Това правят с
всички грешни души.
<Как кръщенията очистват греховете>

Но този, който приеме мистериите на кръщенията, тогава мистерията им
става голям, изключително буен, мъдър огън и изгаря греховете и влиза
тайно в душата и поглъща всички грехове, които фалшивият дух привързва
към нея.
И когато приключи с очистването на всички грехове, които фалшивият дух
е прикрепил към душата, тя влиза тайно в тялото и тайно преследва всички
преследвачи и ги отделя отстрани на тялото.
<Как мистерията на кръщенията става разделителна линия>

Защото тя (мистерията на кръщенията-бел.прев.) преследва фалшивия дух
и Съдбата и ги отделя от силата и от душата, и ги пуска отстрани на тялото,
така че да отдели фалшивия дух и Съдбата, и тялото на една страна; а
душата и силата на друга. Мистерията на кръщенията, напротив, остава в
средата между двете страни, като непрекъснато ги отделя една от друга,
така че ги прави чисти и пречистени, за да не бъдат осквернени от
материята. И така, Мария, това е начинът, по който мистериите на
кръщенията прощават греховете и всички беззакония.”
Глава 116
Мария тълкува казаното по-горе от предишни думи на Исус
<Мария тълкува казаното от Исус>

Когато тогава Спасителят каза това, Той Се обърна към учениците Си:
Тогава Мария излезе напред и каза: „Да, Господи мой, наистина се
вслушвам внимателно във всички думи, които казваш. И така, относно
думата за прощение на греховете, Ти ни говори подобно преди време,
казвайки: „Аз Съм дошъл да хвърля огън на земята”, и пак: „Какво ще изгори
той?” И пак Си го разграничил ясно, казвайки: „Имам кръщение, с което да
се кръстя; и как ще изтърпя докле се извърши? Мислите ли, че дойдох да
хвърля мир на земята? Не, но Аз Съм дошъл да дам разделение. Защото
отсега нататък петима ще бъдат в една къща; трима ще се разделят срещу
225
двама, и двама срещу трима.” Това, Господи мой, е думата, която Ти изрече
ясно.
Наистина думата, която каза: „Дойдох да хвърля огън на земята и какво
ще изгори той?” – тоест, Господи мой: Ти донесе мистериите на кръщенията
в света и Твоята наслада е те да погълнат всички грехове на душата и да ги
пречистят.
И след това отново Си го разграничил ясно, казвайки: „Имам кръщение, с
което да се кръстя; и как ще изтърпя докле се извърши?”—тоест: Ти няма да
се върнеш в света, докато не се извършат кръщенията и не се пречистят
съвършените души.
И освен това думата, която ни каза по-рано: „Мислите ли, че дойдох да
хвърля мир на земята? Не, но Аз Съм дошъл да дам разделение. Защото
отсега нататък петима ще бъдат в една къща; трима ще се разделят срещу
двама и двама срещу трима”, тоест, Ти донесе мистериите на кръщенията в
света и те извършиха разделение в телата на света, защото разделиха
фалшивия дух, тялото и Съдбата на една страна; а душата и силата, от друга
страна; — тоест, трима ще бъдат срещу двама и двама срещу трима.”
И когато Мария каза това, Спасителят каза: „Добре казано, духовна и
светлочиста Мария. Това е решението на думата.”
Глава 117
Мария пита как прощават мистериите на Трите Пространства,
мистериите на Първата Мистерия и мистериите на Мистерията на
<Мария продължава да разпитва Исус>

Мария отново отговори и каза: „Господи мой, аз все още ще продължа да
Те разпитвам. И така, сега, Господи мой, потърпи да Те попитам. Ето, ясно
познахме начина, по който кръщенията прощават греховете. Сега, от друга
страна, мистериите на Трите Пространства и мистериите на тази Първа
Мистерия и мистериите на Неизразимото, как те прощават греховете? Те
както кръщенията ли прощават или по друг начин?”
<За прощаването на греховете от Висшите Мистерии>

Спасителят отново в отговор й каза: „Не, но всички мистерии на Трите
Пространства прощават на душата във всички региони на владетелите
всички грехове, които душата е извършила от началото нататък. Те й
прощават и освен това прощават греховете, които ще извърши след това, до
времето, до което всяка от мистериите ще бъде ефективна — а за времето,
до което всяка от мистериите ще бъде ефективна, ще ви кажа (когато ви
говоря за-бел.прев.) разширяването на Вселената. И освен това мистериите
на Първата Мистерия и мистериите на Мистерията на Неизразимото прощават
на душата във всички региони на владетелите всички грехове и всички
беззакония, които душата е извършила; и [не само] прощават всичко, но не
й вменяват никакъв грях от този час до края на вечността, поради дара на
тази Велика Мистерия и нейната удивително голяма слава.”
226
Глава 118
Мария тълкува по-горе казаното от Псалм 32:1-2
<Мария тълкува по-горе казаното>

Когато Спасителят свърши да говори това, попита учениците Си:
И Мария отново отговори и каза: „Да, Господи мой, вече схванах всички
думи, които казваш. И така, Господи мой, относно думата, която казваш:
„Всички мистерии на Трите Пространства прощават греховете и покриват
техните [на душите] беззакония”, — Давид, пророкът, е пророкувал преди
време за това, казвайки: „Блажен онзи, чиито грехове са простени и чиито
беззакония са покрити”.
И словото, което Ти каза: „Мистериите на Първата Мистерия и Мистерията
на Неизразимото прощават на всички хора, които ще получат тези мистерии,
не само греховете, които са извършили от началото нататък, но и не
вменяват тези, които ще извършат от този час до края на вечността” –
относно това слово Давид е пророкувал преди, казвайки: „Блажен оня, на
когото Господ Бог няма да вмени грехове”, тоест: греховете няма да бъдат
вменени от този час на онези, които са получили мистериите на Първата
Мистерия и които са получили Мистерията на Неизразимото.
И Исус каза: „Добре казано, Мария, духовна и светлочиста Мария. Това е
решението на думата.”
Глава 119
Как прощават мистериите на Първата Мистерия
<За прошката, дори до дванадесет пъти, за човек, приел мистериите на

Първата Мистерия>
И Мария продължи отново и каза: „Господи мой, ако човек получи
мистерия от мистериите на Първата Мистерия и отново се върне и съгреши, и
престъпи, и ако той след това отново се обърне и се покае и се моли, в която
и да е от неговата мистерии, дали ще му бъде дадена, или не?”
Спасителят в отговор каза на Мария: „Амен, Амен, казвам ви: Всеки, който
приеме от мистериите на Първата Мистерия, ако отново се върне и престъпи
дванадесет пъти и отново дванадесет пъти се покае, молейки се в мистерия
на Първата Мистерия, ще му бъде простено.
Но ако след дванадесетте пъти той отново престъпи, и се върне и съгреши,
това няма да му бъде простено завинаги, към която и мистерия от своите
мистерии да се обърне; и за този [човек] няма покаяние, освен ако той не
приеме Мистерията на Неизразимото, която има състрадание по всяко време
и прощава винаги.”
227
<За посветения, получил мистерии от Първата Мистерия, който съгрешава и
напуска тялото преди да се покае>
Мария отново продължи и каза: „Господи мой, но ако от друга страна
онези, които са получили мистериите на Първата Мистерия, се обърнат и
престъпят, и ако излязат от тялото, преди да са се покаяли, ще наследят ли
Царството или не, защото наистина са получили дара на Първата Мистерия?”
Спасителят в отговор каза на Мария: „Амен, Амен, казвам ви: всеки човек,
който е приел мистериите на Първата Мистерия, като е престъпил за първи и
втори, и трети път, и ако излезе от тялото, преди да се е покаял, неговата
присъда е много по-мрачна от всички присъди; защото обиталището му е
всред челюстите на дракона на външната тъмнина и в края на всичко това
той ще бъде замразен в наказанията и ще загине за винаги, защото е
получил дара на Първата Мистерия и не е пребъдвал в него.”
Глава 120
Как прощават мистериите от Мистерията на Неизразимото
<За безкрайната прошка за някой, който получава Мистерията на

Неизразимото>
Мария отговори и каза: „Господи мой, всички хора, които получат
мистерии от Мистерията на Неизразимото и се върнат отново, престъпят и
отстъпят от вярата си, и отново след това, когато са все още в живота, се
обръщат и се покайват, до колко пъти ще им бъде простено тогава?”
Спасителят отговори и каза на Мария: „Амен, Амен, казвам ви: На всеки
човек, който приеме мистерии от Мистерията на Неизразимото, не само ако
престъпи веднъж, отново се обърне и се покае, ще му бъде простено, но ако
при всеки път, когато престъпи, и ако, когато е още в живота, той се обърне
отново и се разкае, без да се преструва, и отново, ако се обърне и се разкае
и се моли в някоя от своите мистерии, тогава ще му бъде простено, защото е
получил от дара на мистериите на Мистерията на Неизразимото, и освен
това, защото тези мистерии са състрадателни и прощават по всяко време.”
<За посветения, получил мистерии от Мистерията на Неизразимото, който

съгрешава и напуска тялото преди да се покае>
И Мария отново отговори и каза на Исус: „Господи мой, тези, които ще
приемат мистерии от Мистерията на Неизразимото и отново се обърнат,
престъпят и отстъпят от вярата си и освен това са излезли от тялото, преди
да са се покаяли, какво ще сполети такива?”
И Спасителят в отговор каза на Мария: „Амен, Амен, казвам ви: Всички
човеци, които получат мистерии от Мистерията на Неизразимото, – наистина
блажени са душите, които ще получат тези мистерии; но ако се обърнат,
престъпят и излязат от тялото, преди да са се покаяли, присъдата на тези
хора е по-мрачна от всички присъди и е изключително жестока, дори ако
тези души са нови и за първи път идват на бял свят. Те няма да се върнат в
(кръго-оборотите на-бел.прев.) промените на телата от този час нататък и
228
няма да могат да направят нищо, но ще бъдат изхвърлени във външната
тъмнина и ще загинат и не ще съществуват завинаги.”
<Мария тълкува казаното от предишни думи на Исус>

И когато Спасителят каза това, попита учениците Си: „Разбирате ли както
Мария Му отговори и каза: „Разбрах думите, които ни каза. Сега,
следователно, Господи мой, това е думата, която Ти каза: „Онези, които ще
получат мистериите на Неизразимото, наистина благословени са тези души;
но ако се обърнат, престъпят и престанат във вярата си, и ако излязат от
тялото, без да са се покаяли, те вече не са годни от този час нататък да се
върнат към промените на тялото, нито за каквото и да било, но те са
изхвърлени във външната тъмнина, те ще загинат в този регион и няма да
съществуват завинаги”,— относно [тази] дума, която ни каза по-рано,
казвайки: „Солта е добра; но ако солта стане безсолна, с какво ще я осолят?
Тя не е годна нито за бунището, нито за земята; но я изхвърлят”, тоест:
Блажени са всички души, които ще получат мистериите на Неизразимото; но
ако веднъж престъпят, те не са годни да се връщат в тялото от този час
нататък, нито за каквото и да било, но са хвърлени във външната тъмнина и
загиват в този регион.”
И когато тя отговори това, Спасителят каза: „Добре казано, духовна
светлочиста Марио. Това е решението на думата.”
Глава 121
Защо имат право мистериите от Мистерията на Неизразимото и
мистериите на Първата Мистерия да прощават винаги
<За безкрайната милост на Висшите Мистерии за покаялите се>

И Мария продължи отново и каза: „Господи мой, всички хора, които са
получили мистериите на Първата Мистерия и мистериите от Мистерията
на Неизразимото, тези, които не са се отклонили, но чиято вяра в
мистериите е била искрена, без преструвка, но след това отново са
съгрешили по принуда на Съдбата и отново са се обърнали, покаяли са се и
отново са се молили в някоя от мистериите, колко често ще им бъде
простено?”
И Спасителят отговори и каза на Мария сред учениците Си: „Амен, Амен,
казвам ви: Всички хора, които ще приемат мистерии от Мистерията на
Неизразимото и освен това и мистериите на Първата Мистерия, и сгрешат по
принудата на Съдбата, то ако те, когато са все още в живота, се обърнат и
покаят и пребъдват в някоя от своите мистерии, това ще им бъде простено
всеки път, защото тези мистерии са състрадателни и прощаващи по всяко
време. По тази причина ви казах преди: Тези мистерии не само ще им
простят греховете, които са извършили от началото нататък, но и не им
вменяват (и греховете-бел.прев.) от този час нататък, за което ви казах, че
получават покаяние по всяко време и че също ще простят греховете, които
вършат отново.
229
<За непокаялите се>
Ако, от друга страна, онези, които получат мистериите от Мистерията на
Неизразимото и мистериите на Първата Мистерия, се обърнат и съгрешат и
излязат от тялото, без да са се покаяли, тогава те ще бъдат равни, на тези,
които са престъпили и не са се покаяли. Тяхното жилище също е всред
челюстите на дракона на външната тъмнина и те ще загинат и няма да
съществуват завинаги. Затова ви казах: Всички хора, които ще получат
мистериите, ако знаеха времето, когато ще излязат от тялото, щяха да се
пазят и да не съгрешават, за да наследят Царството на Светлината
<Мария тълкува по-горе казаното от предишни думи на Исус>

Когато Спасителят каза това на учениците Си, попита: „Разбирате ли както
Мария в отговор каза: „Да, Господи мой, с точност следих всички думи,
които каза. Относно тази дума, Ти ни говори преди: „Ако стопанинът знае в
кой час през нощта ще дойде крадецът, за да проникне в къщата, той ще
остане буден и няма да му позволи да проникне в къщата”.
Когато Мария отговори така, Спасителят каза: „Добре казано, духовна
Мария. Това е думата.”
<Ако земният човек има състрадание, колко повече Висшите Мистерии>

Спасителят продължи отново и каза на учениците Си: „Сега, прочее,
възвестявайте на всички човеци, които ще приемат мистериите на
Светлината, и говорете им, като им казвате: Внимавайте за себе си и не
грешете, за да не натрупвате зло върху злото и да излезте от тялото,
без да сте се покаяли и да станете чужди на Царство на Светлината
Когато Спасителят каза това, Мария в отговор каза: „Господи мой, голямо
е състраданието на онези мистерии, които прощават греховете по всяко
време.”
Спасителят отговори и каза на Мария сред учениците Си: „Ако един цар,
който е светски човек, може да даде дарове на приближените си хора, а
също и да прости на убийците и на онези, които имат сношение с мъже, и на
останалите с много тежки грехове, които заслужават смърт - ако се полага на
този, който е човек от света, да направи това, колко повече от това могат да
направят Неизразимото и Първата Мистерия, които са Господари на
Вселената, и имат правомощието да действат във всички неща, както им е
угодно, и да простят на всеки, който ще получи мистериите. Или, от друга
страна, ако един цар може да облече войник с царско облекло и да го
изпрати в чужди области, и той извърши убийства и други тежки грехове,
които заслужават смърт, тогава те няма да му бъдат вменени и не са в
състояние да му причинят никакво зло, защото той е облечен в царската
дреха — колко повече (няма да се вмени грях на-бел.прев.) онези, които
носят за одежди мистерии от Мистерията на Неизразимото и мистерии от
Първата Мистерия, които са Господари над всички онези на височината и
всички онези от дълбочината!”
230
Глава 122
Исус изпитва Петър дали е състрадателен и прощаващ
<Исус изпитва Петър>

След това Исус видя жена, която дойде да се покае. Той я беше кръщавал
три пъти и, въпреки това, тя не беше направила това, което е достойно за
кръщенията. И Спасителят пожела да изпита Петър, за да види дали той е
състрадателен и прощаващ, както им беше заповядал.
Той каза на Петър: „Ето, три пъти съм кръщавал тази душа, но и този
трети път тя не направи това, което е достойно за мистериите на Светлината.
Защо тогава тя прави тялото си добро напразно? И така, сега, Петър,
изпълни мистерията, която отрязва душите от наследствата на Светлината;
изпълни тази мистерия, за да може тя да отсече душата на тази жена от
Наследството на Светлината.” Но Спасителят каза това, за да изпита [Петър]
дали е състрадателен и прощаващ.
Когато Спасителят каза това, Петър отговори: „Господи мой, нека още
един път, да й дадем по-висока мистерия; и ако тя се окаже подходяща,
тогава ще й позволим да наследи Царството на Светлината, но ако не, тогава
трябва да я отсечеш от Царството на Светлината.”
Когато Петър каза това, Спасителят знаеше, че Петър е състрадателен и
прощаващ като Него.

После Спасителят каза на учениците Си: „Разбрахте ли всички тези думи и
вида на тази жена?
Мария в отговор каза: „Господи мой, аз разбрах тайната на нещата, които
станаха в съдбата на тази жена. Относно това Ти ни говори преди време
подобно, казвайки: „Човек притежаваше смокиня в лозето си; и дойде да
търси плода й, но не намери нито един върху нея. Тогава каза на лозаря:
Ето, три години идвам да търся плод на тази смокиня и нямам никакъв плод
от нея. Махни я; защо да запразва добрата земя? Но той отговори и му каза:
Господарю мой, имай търпение още една година, докато не я прекопая и я
наторя и ако роди в друга година, позволи й да остане, но ако не даде
изобщо какъвто и да е [плод], тогава трябва я отрежеш.” Ето, Господи мой,
това е решението на думата.”
Спасителят отговори и каза на Мария: „Добре казано, духовна Мария. Това
е [решението на] думата.”
Глава 123
Ако някой, получил мистерии, съгреши и се покае, дали трябва да му
се даде по-нисша мистерия
<В случай на покаяние само по-висша мистерия може да прости греховете>

Мария отново продължи и каза на Спасителя: „Господи мой, човек, който е
приел мистериите и не е направил това, което е достойно за тях, но той се е
231
обърнал и е съгрешил, след като отново се е покаял и е бил в голямо
покаяние, - тогава законно ли е за моите братя да подновят за него
мистерията, която той е получил, или по-скоро да му дадат мистерия от по-
нисшите мистерии – законно ли е или не?”
Спасителят в отговор каза на Мария: „Амен, Амен, казвам ви: Нито
мистерията, която е приел, нито по-нисшите могат да го послушат, за да му
простят греховете; но мистериите, които са по-високи от тези, които вече е
получил, са тези, които могат да го послушат и да простят греховете му.
Сега, прочее, Мария, нека твоите братя да му дадат мистерия, която е по-
висша от тази, която той е получил, и тя трябва да приеме покаянието му от
него и да прости греховете му – последната, защото той я е получил още
веднъж, и първите [по-нисшите мистерии], тъй като той се е извисил над тях
нагоре, - последната наистина не може да го послуша и да му прости греха;
но мистерията, която е по-висша от тази, която той е получил, е тази, която
прощава греховете му.
Но ако, от друга страна, е получил трите мистерии в двете пространства
или в Третото отвътре, и той се е обърнал и престъпил, никаква мистерия не
може да го послуша, за да му помогне в покаянието му, нито по-висшата,
нито по-нисшата, освен мистерията на Първата Мистерия и мистериите от
Мистерията на Неизразимото - те са (единствените-бел.прев.), които могат
да го послушат и да приемат покаянието му от него.”
<Няма ограничение за броя на мистериите, които верният може да получи>

Мария продължи да разпитва: „Господи мой, човек, който е получил
мистерии, до две или три, във Второто или Третото Пространство и той не е
престъпил, но все още е във вярата си искрено, без преструвка, [какво ще го
сполети]?”
И Спасителят в отговор й каза: „Всеки човек, който е получил мистерии
във Второто и Третото Пространство и не е престъпил, но все още е във
вярата си, без преструвка, на такъв е позволено да получи мистерии в
Пространството, което му е угодно, от първото до последното, защото не е
престъпил.”
Глава 124
Кой ще понесе повече наказания в присъдите
<Съдбата на знаещия, който съгрешава е по-ужасна от тази на невежия

грешник>
Мария продължи отново и каза: „Господи мой, човек, който е познал
божеството и е получил от мистериите на Светлината, и се е върнал и
престъпил, и е постъпил беззаконно и не се е обърнал да се покае, и човек,
от друга страна, който не е намерил божеството, нито го е познал, и този
човек е грешник и освен това нечестив, и двамата са излезли от тялото —
кой от тях ще понесе повече страдания в присъдите?”
232
Спасителят отново отговори и каза на Мария: „Амен, Амен, казвам ви:
Човекът, който е познал божеството и е приел мистериите на Светлината и е
съгрешил и не се е обърнал да се покае, той ще страда в наказанията на
присъдите в големи страдания и присъди извънредно много повече в
сравнение с нечестивия човек, нарушител на закона, който не е познал
божеството. И така, сега, който има уши да слуша, нека чуе.”

Когато Спасителят каза това, Мария излезе напред и каза: „Господи мой,
моята светлина има уши и аз разбрах цялата дума, която каза. Относно тази
дума тогава Ти ни говори подобно: „Робът, който е познал волята на своя
господар и не е постъпил, нито е изпълнил волята на своя господар, ще бъде
много бит; но който не е знаел и не е постъпил според волята на господаря
си, ще бъде малко бит. Защото от всеки, на когото е поверено повече, от
него ще се иска повече и на когото е поверено много, от него ще се изисква
много”, тоест, Господи мой: Който е познал божеството и е открил тайните на
Светлината и е престъпил, ще бъде наказан в много по-голямо наказание
отколкото онзи, който не е познал божеството. Това, Господи, е решението
на словото.”
Глава 125
Какво става с ония, които отлагат под претекст, че душата ще дойде в
следващия кръгооборот на живота и тогава ще намерят мистериите
<За онези, които отлагат като казват, че имат много прераждания пред тях>
Мария продължи отново и каза на Спасителя: „Господи мой, ако вярата и
мистериите са се разкрили, и ако душите идват на света в много
кръгообороти и пренебрегват да приемат мистериите, надявайки се, че щом
идват на света, могат да ги получат в следващия оборот, няма ли тогава да
бъдат в опасност да не успеят да получат мистериите?”
Спасителят в отговор каза на учениците Си: „Провъзгласете на целия свят
и кажете на хората:
„Стремете се към това да получите мистериите на Светлината в това време
на скръб и да влезете в Царството на Светлината. Не прибавяйте един ден
към друг ден или един кръгооборот към друг кръгооборот, надявайки се, че
ще успеете да получите мистериите, ако дойдете на света в друг
кръгооборот.”
Те не знаят кога ще се изпълни числото на съвършените; защото когато
броят на съвършените души се изпълни, тогава ще затворя портите
на Светлината и никой от този час нататък няма да влезе, нито някой
ще излезе оттук нататък, защото броят на съвършените души е
завършен и мистерията на Първата Мистерия е завършена, заради
която е възникнала Вселената, тоест: Аз Съм тази Мистерия. И от този
час нататък никой няма да може да влезе в Светлината и никой няма да може
да излезе.
233
<За свършека на века (времената)>
Защото при завършването на времето и броя на съвършените души, преди
да запаля света, за да може той да пречисти еоните и воалите, небесните
сводове и цялата земя, както и всички материи, които са на него,
човечеството все още ще съществува. Тогава вярата и мистериите ще се
разкрият още повече в онези (последни-бел.прев.) дни.
<Онези, които отлагат, няма да бъдат допуснати в Светлината>

И много души ще дойдат чрез кръго-оборотите на промените на тялото,
връщайки се в света, и такива ще бъдат някои от онези в настоящето време,
които Ме слушат как поучавам, и които чак при завършването на числото на
съвършените души ще намерят мистериите на Светлината и ще ги получат и
ще дойдат до портите на Светлината и ще открият, че броят на съвършените
души е пълен, което е завършването на Първата Мистерия и гнозисът на
Вселената. И ще открият, че Съм затворил портите на Светлината и че е
невъзможно някой да влезе или да излезе някой след този час.
<Техните молби пред портите на Светлината>

Тогава онези души ще почукат на портите на Светлината, казвайки:
„Господи, отвори ни!” И ще им отговоря: „Не ви познавам, откъде сте.” И те
ще ми кажат: „Ние получихме от Твоите мистерии и изпълнихме цялото Ти
поучение и Ти поучава по нашите пътища.” И ще им отговоря и ще им кажа:
„Не ви познавам, кои сте вие, които вършите беззаконие и зло и до днес, за
което ще отидете във външната тъмнина”. И от този час те ще отидат във
външната тъмнина, там, където е вой и смилане на зъби (плач и скърцане
със зъби-бел.прев.).
По тази причина възвестете на целия свят и им кажете:
„Постарайте се да се откажете от целия свят и цялата материя в него, за
да получите мистериите на Светлината преди броя на съвършените души да
бъде завършен, за да не ви спрат пред портите на Светлината и да ви
отведат във външния мрак.”
И така, сега, който има уши да слуша, нека чуе.”
<Мария тълкува казаното>

Когато Спасителят каза това, Мария излезе отново напред и каза:
„Господи мой, не само моите светлинни уши, но и душата ми чу и разбра
всички думи, които каза. И така, Господи мой, относно думите, които каза:
„Провъзгласете на хората в света и им кажете: Стремете се към това да
получите мистериите на Светлината, в това време на страдание, за да
можете да наследите Царството на Светлината . . . . . . . . . .
[ЛИПСВА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТЕКСТА]
234
РАЗДЕЛ III
ЧЕТВЪРТА КНИГА
ВЪНШНАТА ТЪМНИНА
Глава 126
Структура на Външната тъмнина
<За дракона на Външната тъмнина>

И Мария пак продължи и каза на Исус: „В какъв вид е Външната тъмнина;
или по-скоро колко области на наказание има в нея.”
И Исус в отговор каза на Мария: „Външната тъмнина е голям дракон, чиято
опашка е в устата му, извън целия свят е и заобикаля целия свят. И в него
има много области на наказание. Има дванадесет могъщи наказания-тъмници
и във всяка тъмница има владетел и лицата на владетелите се различават
едно от друго.
<За владетелите на дванадесетте тъмници и техните имена>

И първият владетел, който е в първата тъмница, има лице на крокодил,
чиято опашка е в устата му. И от челюстите на дракона излиза целият лед и
целият прах, целият студ и всички различни болести. Това [е] онзи, който е
призован със своето автентично име в неговия регион „Енчтонин”
(Enchthonin).
И владетелят, който е във втората тъмница, — лице на котка е неговото
автентично лице. Това [е] онзи, който се нарича в региона си „Чарачар”
(Charachar).
И владетелят, който е в третата тъмница, — лице на куче е неговото
автентично лице. Това [е] онзи, който се нарича в региона си „Арчароч”
(Archaroch).
И владетелят, който е в четвъртата тъмница,— лице на змия е неговото
автентично лице. Това [е] онзи, който се нарича в региона си „Ачрочар”
(Achrōchar).
И владетелят, който е в петата тъмница, — лице на черен бик е неговото
автентично лице. Това [е] онзи, който се нарича в региона си „Марчур”
(Marchūr).
И владетелят, който е в шестата тъмница, — лице на дива свиня е
неговото автентично лице. Това [е] онзи, който се нарича в неговия регион
„Ламчамор” (Lamchamōr).
И владетелят, който е в седмата тъмница, — лице на мечка е неговото
автентично лице. Това [е] онзи, който е наричан в неговия регион с
автентичното му име „Лучар” (Luchar).
И владетелят на осмата тъмница — лице на лешояд е неговото автентично
лице, чието име в неговия регион се нарича „Лараоч” (Laraoch).
235
И владетелят на деветата тъмница — лице на василиск е неговото
автентично лице, чието име в неговия регион се нарича „Арчеоч” (Archeoch).
И в десетата тъмница има множество владетели и всеки от тях има седем
драконови глави на автентичното си лице. И този, който е над всички тях, е
в своята област с името си, наречено „Ксармароч” (Xarmarōch).
И в единадесетата тъмница има множество владетели — и всеки от тях има
седем котешки глави на автентичното си лице. И великият над тях се нарича
в района си „Рочар” (Rōchar).
И в дванадесетата тъмница има изключително голямо множество
владетели и всеки от тях има седем глави с кучешки лица на автентичното си
лице. И великият над тях се нарича в неговия регион „Чремаор” (Chrēmaōr).
Тези владетели на тези дванадесет тъмници са вътре в дракона на
външната тъмнина, всеки един от тях му се дава име всеки час и всеки от тях
сменя лицето си всеки час.
<За вратите на тъмниците и ангелите, които бдят над всяка врата>

И освен това всяка от тези тъмници има врата, отваряща се нагоре, така
че змеят на външната тъмнина има дванадесет тъмни подземия и всяка
тъмница има врата, отваряща се нагоре. И над всяка от вратите на
подземията бди ангел от Височината, поставен като един от пазителите на
дракона от Йеоу, Първият Човек, Надзорникът на Светлината, Пратеникът на
Първата заповед, така че драконът и владетелите на неговите тъмници,
които са в него, да не могат да се разбунтуват.”
Глава 127
Още за Външната тъмнина
<Кои души ще бъдат отведени в дракона и как>

Когато Спасителят каза това, Мария Магдалина попита отново: „Господи
мой, тогава душите, които ще бъдат отведени в тази област, през тези
дванадесет врати на тъмниците ли ще бъдат преведени, всеки според
каквото заслужава?”
Спасителят отговори и каза на Мария: „Нито една душа няма да бъде
въведена в змея през тези врати. Но душите на богохулниците и на тези,
които са в доктрините на заблудата и на всички, които преподават
доктрините на заблудата, и на онези, които имат сношения с мъже, и на
онези омърсени и нечестиви, и на атеистите, убийците, прелюбодейците и
магьосниците, — всички такива души, ако още приживе не се покаят, но
останат упорито в греха си и всички души, които са останали навън, т.е.
тези, които са завършили броя на кръго-оборотите, които са им назначени в
кръга, без да са се покаяли, - при последния си кръгооборот тези души, те и
всички души за които току-що ви казах, ще бъдат изведени от челюстите на
опашката на дракона в тъмниците на Външната тъмнина. И когато тези души
са отведени във Външната тъмнина в челюстите на опашката му, той
поглъща опашката си в собствената си уста и ги затваря вътре. Така душите
ще бъдат отведени във Външната тъмнина.
236
<За истинските имена на дракона>
И драконът на Външната тъмнина има дванадесет истински (автентични)
имена на вратите си, име на всяка от вратите на тъмниците. И тези
дванадесет имена са различни едно от друго; но дванадесетте са едно в
друго, така че който говори едно име, говори всичко. Ще ви кажа това,
(когато ви говоря за издигането-бел.прев.) разширяването на Вселената.
Така изглежда Външната тъмнина, която е драконът.”
<За жестокостта на наказанията на дракона>

Когато Спасителят каза това, Мария отговори и каза към Спасителя:
„Господи мой, тогава наказанията на този дракон са много по-ужасни в
сравнение с всички наказания на присъдите!”
Спасителят в отговори й каза: „Те не само са по-болезнени в сравнение с
всички наказания на присъдите, но всички души, които са отведени в този
регион, ще бъдат замразени в жесток студ и градушка, и изключително
жесток огън, който е в този регион, но също и при разпадането на света,
което е при издигането на Вселената, тези души ще загинат от жестокия студ
и изключително жестокия огън и няма да съществуват завинаги.”
<За силата на огъня в огнените наказания>

Мария отговори и каза: „Горко на душите на грешниците! Затова сега,
Господи мой, огънят в света на човечеството или огънят в Аменте е по-
жесток?”
Спасителят отговори и каза на Мария: „Амен, казвам ти: Огънят в Аменте
е девет пъти по-ожесточен от огъня в света на хората.
И огънят в наказанията на Великия хаос е девет пъти по-силен от този в
Аменте.
И огънят в наказанията на владетелите по пътя на Средата, е девет пъти
по-жесток от огъня на наказанията във Великия хаос.
И огънят на дракона на Външната тъмнина и във всички наказания в
него е седемдесет пъти по-ожесточен от огъня във всички наказания и във
всички присъди на владетелите по пътя на Средата.”
Глава 128
Как можем да помогнем на грешниците?
<Учениците оплакват съдбата на грешниците>

И когато Спасителят каза това на Мария, тя се удари в гърдите, извика и
заплака, тя и всички ученици заедно, и каза: „Горко на грешниците, защото
наказанията им са изключително многобройни!”
237
<Мария продължава да задава въпроси>
Мария излезе напред, падна в нозете на Исус, целуна ги и каза: „Господи
мой, потърпи ме, ако Те питам, и не Се ядосвай на мене, задето Те
притеснявам често; защото отсега нататък ще започна да Те разпитвам за
всичко с решителност.”
Спасителят в отговор каза на Мария: „Питай относно всички неща, за
които искаш да зададеш въпроси, и Аз ще ти ги разкрия ясно, без подобие.”
Мария отговори и каза: „Господи мой, ако един добър човек е изпълнил
всички мистерии и има роднина, и този човек е нечестив [този], който е
извършил всички грехове и заслужава Външната тъмнина и той не се е
покаял, или е завършил своя брой кръгове в промените на тялото и този
човек не е направил нищо полезно, и той е излязъл от тялото и ние със
сигурност знаем за него, че е съгрешил и заслужава Външната тъмнина;
какво да правим с него, за да го спасим от наказанията на змея на Външната
тъмнина, и за да бъде преместен в праведно тяло, което ще намери
мистериите на Светлинното царство, за да бъде добро и да отиде във
Висините и да наследи Царството на Светлината?”
Спасителят в отговор каза на Мария: „Ако някой грешник заслужава
Външната тъмнина, или е съгрешил според наказанията на останалите
възмездия и не се е покаял, или грешник, който е завършил своя брой
кръгообороти за промени в тялото и не се е покаял, ако тогава този човек, за
който говорих, излезе от тялото, той ще бъде отведен във Външната
тъмнина.
<Как да спасим душите на грешниците>
Сега, прочее, ако искате да го спасите от наказанията на Външната
тъмнина и всичките й присъди и да го преместите в праведно тяло, което ще
намери мистериите на Светлината, за да може да отиде нагоре и да наследи
Царството на Светлината, тогава извършете същата тази мистерия
на Неизразимото, която прощава греховете всеки път и когато приключите с
извършването на мистерията, тогава кажете:
<Обобщение на формулата>
„Душата на такъв или такъв човек, за когото мисля в сърцето си, — ако е в
региона на наказанията на тъмниците на Външната тъмнина, или ако е в
останалите наказания на тъмниците на Външната тъмнина и в останалите
наказания на драконите — тогава да бъде премахнат от всички тях.”
И ако душата му (не) е завършила броя на своите кръгообороти на
промените, тогава трябва да бъде доведен пред Девата на Светлината и
Девата на Светлината трябва да го запечата с печата на Неизразимото и да
го хвърли през който и да е месец в праведно тяло, което ще намери
мистериите на Светлината, за да бъде добро и да отиде нагоре и да наследи
Светлинното царство.
И освен това, ако е завършил кръговете на промените (в тялото-
бел.прев.), тогава тази душа трябва да бъде заведена пред седемте девици
на Светлината, които [са поставени] над кръщенията, и те трябва да ги
приложат върху душата и да я запечатат със знака на царството на
Неизразимото и да я въведат в заповедите на Светлината.
238
Така кажете, когато извършвате мистерията. Амен, казвам ви, душата, за
която ще се молите, ако наистина е в дракона на Външната тъмнина, той ще
извади опашката си от устата си и ще пусне тази душа. И освен това, ако е
във всички области на присъдите на владетелите, Амен, Аз ви казвам:
Приемниците на Мелхиседек бързо ще я грабнат, независимо дали змеят я
пусне, или е в присъдите на владетелите; с една дума, приемниците на
Мелхиседек ще я грабнат от всички области, в които се намира, и ще я
отведат в областта на Средата пред Девата на Светлината, и Девата на
Светлината ще я изпита и ще види знака на царството на Неизразимото,
който е върху тази душа.
А ако тя все още не е завършила броя на кръго-оборотите си в промените
на душата или [в промените] на тялото, Девата на Светлината я запечатва с
отличен печат и побързва да го хвърли през който и да е месец в праведно
тяло, което ще намери мистериите на Светлината, ще бъде добро и ще се
издигне нагоре в Царството на Светлината.
И ако тази душа е завършила броя на кръго-оборотите, тогава Девата на
Светлината я изпитва и не я наказва, защото тя е имала своя брой кръгове,
но я предава на седемте девици на Светлината. И седемте девици на
Светлината изпитват тази душа, кръщават я със своите кръщения и й дават
духовното миро и я водят в Съкровищницата на Светлината и я поставят в
последния ред на Светлината до възнесението на всички съвършени души. И
когато се готвят да разкъсат воалите на региона на тези от Десницата, те
очистват тази душа наново и я пречистват и я поставят в заповедите на
Първия Спасител, който [е] в Съкровищницата на Светлината.”
Глава 129
Кой става светлинен поток?
<За светлинните лъчи и светлинните потоци>

Тогава, когато Спасителят свърши да говори тези думи на учениците Си,
Мария попита отново Исус: „Господи мой, чух Те да казваш: „Този,
който получава мистериите на Неизразимото или който получава мистериите
на Първата Мистерия, — те се превръщат в пламъци от светлинни лъчи и
светлинни потоци и проникват във всички области, докато достигнат
областта на своето наследство”.”
Спасителят отговори и каза на Мария: „Ако приемат мистерията
приживе, и ако излязат от тялото, те стават светлинни лъчи и
светлинни потоци и проникват във всички области, докато достигнат
областта на своето наследство.
Но ако са грешници и са излезли от тялото и не са се покаяли, и ако
извършите за тях мистерията на Неизразимото, за да бъдат отстранени от
всички наказания и да бъдат хвърлени в праведно тяло, което е добро и
наследява Царството на Светлината или е доведено до последния ред на
Светлината, тогава те няма да могат да проникнат в регионите, защото не
изпълняват мистерия [от себе си]. Но приемниците на Мелхиседек ще ги
последват и ще ги заведат пред Девата на Светлината. И слугите на съдиите
239
на владетелите често бързат да вземат тези души и да ги предадат един на
друг, докато не ги доведат пред Девата на Светлината.”
Глава 130
Как може някой да бъде спасен от Външната тъмнина?
<Мария се застъпва за тези, които са се отнесли небрежно с мистериите>

И Мария продължи и каза на Спасителя: „Господи мой, ако човек е
получил мистериите на Светлината в Първото Пространство отвън, и когато
времето на мистериите, до които е достигнал, е завършено, и ако този човек
продължава да приема отново мистериите на мистериите, които [са] в
мистериите, които той вече е получил, и освен това този човек е станал
небрежен, като не се е помолил с молитвата, която отнема злото на храната,
която яде и пие, и чрез злото на хранителните продукти той е бил привързан
към оста на Съдбата на владетелите и поради необходимостта от елементите,
той е съгрешил отново след изтичане на времето, до което мистерията
достига, — защото той е станал небрежен и не се е помолил с молитвата,
която отнема злото на душите и ги чисти, — и този човек е излязъл от
тялото, преди да се е покаял отново и отново да е получил мистериите на
мистериите, които [са] в мистериите, които той вече е получил, — тези,
които приемат покаянието му и прощават греховете му, — и когато той
излезе от тялото и ние знаем със сигурност, че са го отнесли всред дракона
на Външната тъмнина поради греховете, които е извършил, и че този човек
няма помощник в света, нито някой състрадателен, за да изпълни мистерията
на Неизразимото и да бъде отстранен от дракона на Външната тъмнина и
отведен в Царството на Светлината, сега, прочее, Господи мой, какво ще го
сполети, ако не се спаси от наказанията на дракона на Външната тъмнина? В
никакъв случай, Господи, не го изоставяй, защото той е претърпял страдания
в гоненията заради името Ти.
Сега, прочее, Спасителю, имай милост, да не би някой от нашите сродници
да бъде в такова положение, и се смили над всички души, които ще бъдат в
този образ; защото Ти Си ключът, който отваря вратата на Вселената и
затваря вратата на Вселената и Твоята Мистерия обхваща всички тях. И така,
имай милост, Господи, с такива души. Защото те призоваваха името на
Твоите Мистерии, [дори и] само за един-единствен ден, и наистина имаха
вяра в тях, а не се преструваха. Дай им тогава, Господи, в дар Твоята
доброта и ги успокой в Твоята милост.”
<За ефективността на дванадесетте имена на тъмниците>

Когато Мария каза това, Спасителят я нарече изключително благословена
поради думите, които тя каза. И Спасителят в голямо състрадание каза на
Мария: „На всички хора, които ще бъдат в това положение, за което ти
говори, на тях, още приживе, дайте мистерията на едно от дванадесетте
имена на тъмниците на дракона на Външната тъмнина — тези, които ще ви
дам, когато свърша да ви обяснявам за Вселената отвътре навън и отвън
навътре.
240
И всички хора, които ще открият тайната на едно от дванадесетте имена
на този дракон на Външната тъмнина и всички хора, дори ако са много
големи грешници, но първо са получили мистериите на Светлината и след
това са престъпили или изобщо не са извършили мистерия, тогава ако са
завършили своите кръгове в промените и ако такива хора излязат извън
тялото, без да са се покаяли отново, и ако са водени в наказанията, които
[са] всред дракона на Външната тъмнина, и остават в кръговете и остават в
наказанията всред дракона, - тези, ако знаят мистерията на едно от
дванадесетте имена на дракона приживе, и ако изговарят едно от
имената им, докато са всред наказанията на дракона, тогава, в часа,
когато ще го изговорят, целият дракон ще бъде подмятан и много
силно сгърчен, а вратата на тъмницата, в която са душите на тези
хора ще се отвори нагоре и владетелят на тъмницата, в която се
намират тези хора, ще изхвърли душите на тези хора отсред дракона
на Външната тъмнина, защото те са намерили мистерията на името на
дракона.
<За по-нататъшната им съдба>

И когато владетелят изгони душите, веднага ангелите на Йеоу, Първият
Човек, които наблюдават тъмниците на този регион, ще побързат да грабнат
тези души, за да ги доведат пред Йеоу, Първият Човек, пратеникът на
Първата заповед.
И Йеоу, Първият Човек, ще види душите и ще ги изпита; за да открие дали
са завършили своите кръгообороти и дали е позволено да ги въвежда отново
в света, защото не е позволено да се въвеждат отново в света всички души,
които са били хвърлени във Външната тъмнина (по причина, че са
завършили броя на кръго-оборотите си и нямат повече възможност да се
върнат в света-бел.прев.). Но ако все още не са завършили своя брой
обороти в промените на тялото, приемниците на Йеоу ги държат при себе си,
докато не изпълнят за тях Мистерията на Неизразимото, и ги преместят в
добро тяло, което ще намери мистериите на Светлината и ще наследи
Но ако Йеоу ги изпита и открие, че са завършили оборотите си и че не е
позволено да ги връща отново в света, и че също и знакът на Неизразимото
не е с тях, тогава Йеоу проявява състрадание към тях и ги води пред седемте
девици на Светлината. Те ги кръщават със Своите кръщения, но не им дават
духовното миро. И ги въвеждат в Съкровищницата на Светлината, но не ги
поставят в редовете на Наследството, защото никакъв знак и никакъв печат
на Неизразимото няма с тях. Но те ги спасяват от всякакви наказания и ги
поставят в светлината на Съкровищницата, отделени и разделени сами един
от друг до възнесението на Вселената. И във времето, когато ще се разкъсат
воалите на Съкровищницата на Светлината, те очистват тези души отново и
ги пречистват извънредно много и им дават нови мистерии и ги поставят в
последния ред, който [е] в Съкровищницата и тези души ще бъдат спасени от
всички наказания на присъдите.”
И когато Спасителят каза това, Той каза на учениците Си: „Разбирате ли
както говоря с вас?”
241
Тогава Мария отговори и каза: „Господи мой, това е думата, която Ти ни
говори преди време, като каза: „Направете си приятели от Мамона на
неправедната печалба, така че ако останете, да могат да ви приемат във
вечните шатри.”
Кой тогава е Мамонът на неправдата, ако не дракона на Външната
тъмнина? Това е думата: Този, който ще разбере мистерията на едно от
имената на дракона на Външната тъмнина, ако остане във Външната тъмнина
или ако е завършил кръговете на промените и произнесе името на дракона,
той ще бъде спасен и ще излезе от тъмнината и ще бъде приет в
Съкровищницата на Светлината. Това е думата, Господи мой.”
Спасителят отново отговори и каза на Мария: „Добре казано, духовна и
чиста. Това е решението на думата.”
<За светлината на слънцето и за тъмнината на дракона>

Мария отново продължи и каза: „Господи мой, драконът на Външната
тъмнина идва ли в този свят или не идва?”
Спасителят отговори и каза на Мария: „Когато светлината на слънцето е
навън (над света-бел.прев.) тя покрива тъмнината на дракона; но ако
слънцето е под света, тогава тъмнината на дракона стои като завеса на
слънцето и дъхът на тъмнината идва в света под формата на дим през нощта,
тоест ако слънцето оттегли в себе си своите лъчи, тогава наистина светът не
е в състояние да издържи тъмнината на дракона в неговата истинска форма;
в противен случай щеше да се разпадне и заедно с това щеше да се
унищожи.”
ЗА ФОРМИРАНЕТО НА ДУШИТЕ
Глава 131
Механизмът на генериране на душите
<Кой принуждава човека да греши?>

Когато Спасителят каза това, Мария отново продължи и каза на
Спасителя: „Господи мой, още ще Те разпитвам и не го крий от мене. И така,
сега, Господи мой, кой тогава принуждава човека, за да съгреши?”
Спасителят отговори и каза на Мария: „Владетелите на Съдбата са тези,
които принуждават човека, за да съгреши.”
<За чашата на забравата и фалшивия дух>

Мария в отговор каза на Спасителя: „Господи мой, нали владетелите не
слизат в света и не принуждават човека да съгреши?”
Спасителят в отговор каза на Мария: „Те не слизат по този начин в света.
Но владетелите на Съдбата, когато една стара душа е на път да слезе през
242
тях, тогава владетелите на тази велика Съдба, които [са] в регионите на
главата на еоните, — онзи регион, който се нарича регионът на царството на
Адамас, и който е под региона на Девата на Светлината, — тогава
владетелите на регионите на тази глава (на еоните-бел.прев.) дават на
старата душа чашата на забравата от семето на нечестието, изпълнена с
всички различни желания и всякаква забрава. И веднага, когато тази душа
изпие от чашата, тя забравя всички региони, в които е била, и всички
наказания, които е преминала. И тази чаша с водата на забравата става
тяло извън душата и прилича на душата във всички [свои] фигури и прави
[същото] като нея, — което е това, което се нарича фалшив дух.
<За моделирането на нова душа>

Ако, от друга страна, е нова душа, такава, която са извадили от потта на
владетелите и от сълзите на очите им, или по-скоро от дъха на устата им, с
една дума, ако е една от новите души или една от тези души от потта, тогава
петимата велики владетели на великата Съдба поемат потта на всички
владетели на своите еони, омесват я заедно, разделят я и я превръщат в
душа. Или ако това е (материя-бел.прев.) отказала пречистването на
Светлината, тогава Мелхиседек я взема от владетелите. Петимата велики
владетели на великата Съдба месят отпадъците заедно, разделят ги и ги
превръщат в различни души, така че всеки от владетелите на еоните, всеки
от тях влага своята част в душата. Поради тази причина те ги месят заедно,
така че всички да вземат (участие в-бел.прев.) душата.
И ако петимата велики владетели разделят и направят души, то те ги
извличат от своята пот. Но ако е от отпадъците от пречистването на
Светлината, тогава Мелхиседек, великият Приемател на Светлината, ги взема
от владетелите, или по-скоро от сълзите на очите им или от дъха на устата
им, - освен тези души, които петимата владетели са разделили и направили,
или ако е стара душа, тогава владетелят, който е в главата на еоните,
Самият той смесва чашата на забравата със семето на нечестието и го смесва
с всяка от новите души по времето, когато е в областта на главата (на
еоните-бел.прев.). И тази чаша на забравата се превръща във фалшив дух за
тази душа и живее извън душата, бидейки дреха за нея и приличаща на нея
във всяко отношение, бидейки обвивка като дреха извън нея.
<За вдъхването на силата в душата>

И петте велики владетели на великата Съдба на еоните и владетелят на
Диска на Слънцето и владетелят на Диска на Луната вдъхват вътре в тази
душа и от тях излиза част от моята сила, която Последният Помощник хвърля
в сместа. И частта от тази сила остава вътре в душата, освободена и
съществуваща по собствена воля за икономиката, към която е причислена, за
да даде смисъл на душата, за да може тя винаги да търси делата на
Светлината от Висините.
И тази сила е като вида на душата във всяка форма и прилича на нея. Тя
не може да бъде извън душата, а е вътре в нея, както съм го заповядал от
самото начало. Когато пожелах да я хвърля в Първата заповед, дадох й
заповед да остане извън [? вътре в] душите за икономиката на Първата
Мистерия.
243
<Исус обещава да им разкрие всичко в подробности>
И така, (когато ви говоря за-бел.прев.) разширяването на Вселената, Аз
ще ви кажа всички тези думи относно силата, а също и относно душата,
според какъв тип са създадени, или кой владетел ги изработва, или какви са
различните видове души. И така ще ви кажа, (когато ви говоря за-бел.прев.)
разширяването на Вселената колко много модификации имат душите. И ще
ви кажа имената на всички, които създават душите. И ще ви кажа вида, как
са създадени фалшивият дух и Съдбата.
И ще ви кажа името на душата, преди да бъде пречистена, и освен това
нейното име, когато бъде пречистена и стане чиста. И ще ви кажа името на
фалшивия дух; и ще ви кажа името на Съдбата. И ще ви кажа името на
всички връзки, с които владетелите обвързват фалшивия дух и душата. И ще
ви кажа имената на всички декани, които създават душата в телата
на душата в света; и ще ви кажа по какъв начин се оформят душите. И ще ви
кажа вида на всяка една от душите; и ще ви кажа вида на душите на
човеците и на тези на птиците, и на тези на дивите зверове, и на тези на
влечугите. И Аз ще ви кажа вида на всички души и на тези на всички
владетели, които са изпратени в света, за да можете да бъдете завършени в
целия гнозис. Всичко това ще ви кажа, (когато ви говоря за-бел.прев.)
разширяването на Вселената. И след всичко това ще ви кажа защо се случи
всичко това.
<За светлинната сила и фалшивия дух>

И така, послушайте, за да мога да разговарям с вас относно душата, както
казах: Петте велики владетели на великата Съдба на еоните и владетелят на
Диска на Слънцето и владетелят на Диска на Луната вдъхват в тази душа и
от тях излиза част от Моята сила, както току-що казах. И частта от тази сила
остава в душата, за да може душата да устои. И те поставят фалшивия дух
извън душата, като го наблюдават и го прикрепят към нея; и владетелите го
привързват към душата със своите печати и окови и го запечатват с нея, за
да я принуждава винаги, така че тя непрекъснато да върши своите пакости и
всичките си беззакония, за да бъде винаги техен роб и да остане под тяхна
власт винаги при промените на тялото; и те я запечатват с него (фалшивия
дух), за да може да бъде във всичкия грях и всички желания на света.
<Родителите, които трябва да изоставим>

По тази причина донесох в този свят мистериите, които развалят всички
окови на фалшивия дух и всички печати, които го свързват с душата – тези,
които правят душата свободна и я освобождават от нейните родители -
владетелите, и я превръщат в изтънчена светлина и я отвеждат завинаги
нагоре в царството на Отец, Първата еманация, Първата Мистерия. Поради
тази причина ви казах по-рано: „Който не изостави баща и майка и не дойде
и не последва Мене, не е достоен за Мене”. За това ви казах тогава: „Вие
трябва да изоставите родителите си, владетелите, за да ви направя синове
на Първата Мистерия завинаги”.”
244
<Съмненията на Саломе>
И когато Спасителят каза това, Саломе излезе напред и каза: „Господи
мой, ако нашите родители са владетелите, как стои записано в закона на
Мойсей: „Който изостави баща си и майка си, ще се умъртви”? Законът не
казва ли така?”
И когато Саломе каза това, светлинната сила в Мария Магдалина избухна
в нея и тя каза на Спасителя: „Господи мой, кажи ми да разговарям със
сестра ми Саломе, за да й кажа решението на думата, която тя е казала.”
Когато Спасителят чу Мария да казва тези думи, Той я нарече
изключително благословена. Спасителят в отговор каза на Мария: „Казвам
ти, Мария, говори решението на словото, което Саломе е изрекла.”
<Мария отмахва съмненията на Саломе>

И когато Спасителят каза това, Мария тръгна към Саломе, прегърна я и й
каза: „Сестро моя, Саломе, относно словото, което ти каза: То стои написано
в закона на Мойсей: „Който изостави баща си и майка си, ще се умъртви” —
следователно, сестро моя, Саломе, Законът не е казал това нито за душата,
нито за тялото, нито за фалшивия дух, защото всички те са синове на
владетелите и са от тях. Но Законът казва това относно силата, която е
излязла от Спасителя и която е светлинният човек в нас днес. Освен това
Законът казва: Всеки, който остане извън Спасителя и всичките Му
мистерии, неговите родители, не само ще умре със смърт, но ще отиде в
разруха и унищожение.”
Когато Мария каза това, Саломе тръгна напред към нея и я прегърна на
свой ред. Саломе каза: „Спасителят има сила да ме направи да разбирам
като тебе.”
Когато Спасителят чу думите на Мария, Той я нарече изключително
благословена.
Глава 132
Механизмът на формиране на душата - от раждането до смъртта на
тялото
<Длъжността на фалшивия дух>

Спасителят отговори и каза на Мария сред учениците Си: „Слушай,
прочее, Мария, кой е този, който принуждава човека, докато той не съгреши.
Сега, прочее, владетелите запечатват фалшивия дух на душата, [но] така,
че да не я подбужда всеки час, като я кара да върши всички грехове и
всички беззакония. Освен това те дават заповед на фалшивия дух, като
казват: „Ако душата излезе от тялото, не я подбуждай, бидейки запечатан
към нея, а я прехвърли във всички области на присъдите, област по област,
поради всички грехове, които си я накарал да направи, за да може да бъде
наказана във всички области на присъдите, така че да не може да се издигне
нагоре към Светлината и да се върне в промените на тялото.”
245
С една дума, те дават заповед на фалшивия дух, като казват: „Не я
подбуждай изобщо по всяко време, докато не изговори мистерии и не
развали всички печати и всички връзки, с които сме те вързали с нея. [Но]
ако каже мистериите и развали всички печати и всички връзки и [каже]
извинението на региона, и ако дойде, тогава нека излезе, защото
принадлежи на тези на Светлината във Висините и е станала чужда за нас и
за теб и ти няма да можеш да я сграбчиш от този час нататък. Ако, напротив,
не каже мистериите за развалянето на твоите връзки и на твоите печати и на
извиненията на региона, тогава я хвани и не я изпускай; ти ще я
прехвърлиш в наказанията и всички области на присъдите поради всички
грехове, които си я накарал да извърши. След това я заведи пред Девата на
Светлината, която да я прати още веднъж в кръго-оборотите на тялото”.
<Длъжността на слугите>
Владетелите на еоните на великата Съдба предават (такава душа) на
фалшивия дух; и владетелите призовават слугите на своите еони, на брой
триста шестдесет и пет, и им дават душата и фалшивия дух, които са
свързани един с друг. Фалшивият дух е външното на душата, а съединението
на силата е вътрешността на душата, която е вътре и в двамата, за да могат
да устоят, така че силата е, която държи двамата изправени. И владетелите
дават заповед на слугите, като им казват: „Това е образецът, който трябва да
поставите в тялото на материята на света”. Те наистина им казват:
„Поставете съединението на силата, вътре в душата, вътре във всички тях, за
да могат да устоят, защото силата e, която ги държи изправени, и извън
душата поставете фалшивия дух”.
<За зачеването>
Така те дават заповед на своите слуги, за да могат да я поставят в тялото
на прототипа. И следвайки този начин, слугите на владетелите донасят
силата и душата, и фалшивия дух, свеждат ги в света и [ги] изливат в света
на владетелите от средата (Втората Сфера, Сферата на Съдбата-бел.прев.).
Владетелите от средата (Втората Сфера-бел.прев.) се грижат за фалшивия
дух; а също и Съдбата, чието име е Мойра, води човека, докато не го убие
чрез отредената му смърт, с която владетелите на великата Съдба са
обвързали душата. И слугите на Сферата (Втората-бел.прев.) обвързват
душата и силата, и фалшивия дух и Съдбата. И те ги разделят всички и ги
правят на две части и търсят мъжа, а също и жената в света, на която са
дали знамения, за да ги изпратят в тях. И те дават една част на мъжа и една
част на жената чрез храната от света или чрез глътка въздух, или чрез вода,
или чрез друг вид питие.
Всичко това ще ви разкажа:, и за видовете на всички души и за начина, по
който те влизат в телата, независимо дали на хора, или на птици, или на
добитък, или на диви зверове, или на влечуги, или на всички други видове в
света. Ще ви кажа наследствения тип, по какъв начин влиза при човеците;
ще ви го кажа, (когато ви говоря за-бел.прев.) разширяването на Вселената.
246
<За съединяването на родителите>
Сега, прочее, когато слугите на владетелите хвърлят едната част в
жената, а другата в мъжа по начина, който ви казах, тогава слугите тайно ги
принуждават, дори ако са отдалечени на много голямо разстояние един от
друг, така че те да са в съгласие, за да бъдат в съгласието на света. И
фалшивият дух, който е в човека, идва до частта, която е поверена на света
в материята на тялото му, и я подбужда и я хвърля долу в утробата на
жената [в частта], която е поверена на семето на нечестието.
<За процеса на бременността>
И в онзи час триста шестдесет и петте слуги на владетелите влизат в
нейната утроба и се настаняват в нея. Служителите донасят двете части една
до друга и освен това слугите задържат кръвта на цялата храна на жената,
която ще яде и която ще пие, и я задържат в утробата на жената до
четиридесет дни. И след четиридесет дни те месят кръвта на силата на
цялата храна и я омесват добре в женската утроба.
След четиридесет дни те прекарват още тридесет дни в изграждането на
членовете му по образа на тялото на човека; всеки изгражда член. Ще ви
кажа за владетелите, които изграждат тялото, ще ви кажа, (когато ви говоря
за-бел.прев.) разширяването на Вселената.
<За въплътяването на душата>

След като слугите са завършили цялото тяло и всичките му членове за
седемдесет дни, след това слугите призовават в тялото, което са построили,
– първо фалшивия дух; след това те извикват душата от себе си; и след това
те призовават съединението на силата в душата; и накрая Съдбата, която те
поставят извън всички тях, тъй като тя не е смесена с тях, [а] ги следва и
придружава.
<За запечатването на плазмата>
И след това слугите ги запечатват един с друг с всички печати, които
владетелите са им дали.
[И] те запечатват деня, в който са се настанили в утробата на жената,-
запечатват [го] на лявата ръка на плазмата;
и запечатват деня, в който са завършили тялото - на дясната ръка;
и запечатват деня, в който владетелите са им го предали, върху средата
на черепа на тялото на плазмата;
и те запечатват деня, в който душата е излязла от владетелите, запечатват
го от [ляво на] черепа на плазмата;
и запечатват деня, в който са омесили членовете и са ги отделили за
душата, запечатват го отдясно на черепа на плазмата;
и деня, в който са вързали фалшивия дух към нея [душата], те запечатват
на гърба на черепа на плазмата;
и деня, в който владетелите са вдъхнали силата в тялото, те запечатват
върху мозъка, който е в средата на главата на плазмата, а също и от
вътрешната страна [? сърцето] на плазмата;
247
и броя на годините, които душата ще прекара в тялото, те запечатват на
челото, което е върху плазмата.
И така те запечатват всички тези печати върху плазмата. Ще ви кажа
имената на всички тези печати, (когато ви говоря за - бел.прев.)
разширяването на Вселената; и след разширяването на Вселената ще ви
кажа защо всичко се е случило. И ако можете да го разберете, Аз Съм тази
Мистерия.
Сега, прочее, слугите допълват целия човек. И всички тези печати, с които
са запечатали тялото, слугите носят цялата тази уникална информация и я
предават на всички възмездителни владетели, които [са] над всички
наказания на присъдите; и те я предават на своите приемници, за да могат
да изведат душите от телата, - те им предават уникалността на печатите, за
да могат да знаят времето, когато трябва да изведат душите извън телата и
за да могат да знаят времето, когато трябва да родят тялото, така че да
могат да изпратят своите слуги, за да могат да се приближат и да следват
душата и да свидетелстват за всичките й грехове, които тя ще направи — те
и фалшивият дух — за да знаят как да я накажат в съда.
<За Съдбата>
И когато слугите дадат уникалността на печатите на възмездителните
владетели, те се оттеглят към икономиката на техните занимания, която им е
назначена чрез владетелите на великата Съдба. И когато броят на месеците
за раждането на бебето приключи, бебето се ражда. Малко в него е
съединението на силата, и малка в него е душата; и малък в него е
фалшивият дух. Съдбата, напротив, е голяма, тъй като не се смесва в тялото
(с душата и фалшивия дух-бел.прев.) за тяхната икономика, а следва душата
и тялото, и фалшивия дух, до времето, когато душата ще излезе от тялото,
поради вида на смъртта, с която ще убие [тялото] според смъртта,
определена за нея от владетелите на великата Съдба.
<За това как човек идва със смъртта си>

Дали той да умре от див звяр, Съдбата води дивия звяр срещу него, докато
не го убие; или ще умре от змия, или ще падне в яма по случайност, или ще
се обеси, или ще умре във вода, или от такива [видове смърт], или от друга
смърт, която е по-лоша или по-добра от това - с една дума, Съдбата е тази,
която му налага смъртта. Това е заниманието на Съдбата и тя няма друго
занимание освен това. И Съдбата следва всеки човек до деня на смъртта му.”
Глава 133
Всичко, определено от Съдбата ще се сбъдне, освен ако човек не
бъде освободен от мистериите на Светлината
<Неизбежността на Съдбата>
Мария отговори и каза: „Тогава, за всички хора, които са в света, всичко,
което им е определено чрез Съдбата, било добро или лошо, или грях, или
248
смърт, или живот, – с една дума, всичко, което им е определено чрез
владетели на Съдбата, трябва ли да дойде при тях?”
Спасителят в отговор каза на Мария: „Амен, казвам ти: Всичко, което е
определено на всеки чрез Съдбата, било то добро или грехове, - с една дума,
всичко, което е определено за тях, идва при тях.
<Ключовете на мистериите>
И тъй, поради тази причина донесох ключовете на мистериите на
Небесното Царство; иначе никоя плът в света нямаше да бъде спасена.
Защото без мистерии никой няма да влезе в Царството на Светлината, бил
той праведен или грешник.
По тази причина донесох в света ключовете на мистериите, за да освободя
грешниците, които ще повярват в Мен и ще Ме слушат, така че да ги
освободя от оковите и печатите на владетелите на еоните и да ги привържа
към печатите, одеждите и заповедите на Светлината, за да може онзи, когото
ще освободя в света от оковите и печатите на владетелите на еоните, да
бъде освободен във Височината от оковите и печати на владетелите на
еоните и за да може онзи, когото Аз освободя, да се обвърже в света с
печатите, одеждите и заповедите на Светлината, да може да бъде обвързан в
Светлата земя със заповедите на Наследствата на Светлината.
Заради грешниците Аз се разкъсах в това време, за да им донеса
мистериите, за да ги освободя от владетелите на еоните, за да ги привържа
към наследствата на Светлината, и не само грешниците, но и праведните, за
да им дам мистериите и за да могат да бъдат взети в Светлината, защото без
мистерии не могат да бъдат взети в Светлината.
<Мистериите са за всички хора>

По тази причина, прочее, не Съм ги скрил, но ги извиках ясно на глас. И
Аз не отделих грешниците, но извиках с глас и казах на всички човеци, на
грешниците и на праведните, казвайки:
„Търсете, за да намерите, хлопайте, за да ви се отвори; защото
всеки, който търси истината, ще намери и който хлопа, ще му се
отвори”. Защото Аз казах на всички хора, че трябва да търсят
мистериите на Царството на Светлината, които ще ги пречистят и ще
ги направят изтънчена (светлина) и ще ги отведат в Светлината.
<Пророкуваното от Йоан Кръстител>

По тази причина Йоан Кръстител пророкува за Мене, като каза: „Наистина
ви кръстих с вода за покаяние за опрощение на греховете ви. Тоя, Който иде
след мене, е по-силен от мене, чието ветрило е в ръката Му, и Той ще
пречисти зърното Си. Плявата наистина ще погълне в неугасим огън, но
житото ще събере в Своята житница.” Силата в Йоан пророкува за Мене,
знаейки, че ще донеса мистериите в света и ще пречистя греховете на
грешниците, които ще повярват в Мене и ще Ме послушат и ще ги превърна
в изтънчена светлина и ще ги отведа в Светлината.”
249
РАЗПОЗНАВАНЕ НА ЗАБЛУДАТА
Глава 134
Как да разпознаем доктрината на заблудата
<Критерий за правилност>
Когато Исус каза това, Мария отговори и каза: „Господи мой, ако хората
отидат да търсят и се натъкнат на доктрините на заблудата, откъде тогава да
знаят дали принадлежат на Теб или не?”
Спасителят в отговор каза на Мария: „Аз ви казах преди: „Бъдете като
изкусни среброменители. Вземете доброто, изхвърлете лошото”.
Сега, прочее, кажете на всички хора, които искат да търсят
божественото: „Ако дойде северен вятър, тогава знаете, че ще има студ; ако
дойде южен вятър, тогава знаете, че ще има горещина и пламенна жега”. И
така, кажете им:
„Ако разпознавате лицето на небето и на земята от ветровете,
тогава знаете точно (какво ще е времето-бел.прев.), така и ако някой
дойде при вас и ви провъзгласи за божеството, изпитайте дали
думите му са в хармония и дали се вместват във всичките думи, които
ви казах при свидетелството на двама и трима, и дали са в хармония
с настройката на въздуха и на небесата, на кръговете, на звездите и
на светлините и на цялата земя и на всичко на нея, на всички води и
всичко в тях.”
Кажете им: „Онези, които ще дойдат при вас, и техните думи
отговарят и хармонизират с целия гнозис на това, което ви казах, ще
приемете за принадлежащи към нас.” Това е, което ще кажете на
хората, за да могат да се пазят от ученията на заблудата.
<Книгите на Йеоу>
Сега, прочее, заради грешниците се разкъсах и дойдох на света, за да ги
спася. Защото дори за праведните, които никога не са вършили зло и изобщо
не са съгрешили, е необходимо и те да намерят мистериите, които са в
Книгите на Йеоу, които накарах Енох да пише в рая, разговаряйки с него от
дървото на Гнозиса и от дървото на Живота. И Аз го накарах да ги постави в
скалата Арарад и поставих владетеля Калапатаурот, който е над Скемут, на
чиято глава е подножието на Йеоу и който заобикаля всички еони и Съдби,
Аз поставих този владетел като страж над Книгите на Йеоу поради потопа и
за да не може никой от владетелите да стигне до тях и да ги унищожи. Това
ще ви кажа, когато ви разкажа за разширяването на Вселената.”
<Малцина ще изпълнят мистерия от Първата Мистерия>

Когато Спасителят каза това, Мария отговори и каза: „Господи мой, кой
тогава е човекът в света, който изобщо не е съгрешил, който е чист от
беззакония? Защото, ако е чист от едно, няма да може да бъде чист от друго,
за да открие мистериите, които са в Книгите на Йеоу? Защото казвам: Човек
250
на този свят няма да може да бъде чист от грехове; защото ако е чист от
едно, той няма да може да бъде чист от друго.”
Спасителят отговори и каза на Мария: „Казвам ти: Ще намерят един на
хиляда и двама на десет хиляди, които ще изпълнят мистерия от Първата
Мистерия. Това ще ви кажа, когато ви обясня за разширяването на
Вселената. Поради тази причина Аз се разкъсах и донесох мистериите в
света, защото всички са под грях и всички се нуждаят от дара на
мистериите.”
Глава 135
Никой не е можел да влезе в Светлината без Спасителя
<Никоя душа не е можела да влезе в Светлината преди идването на Първата

Мистерия>
Мария отговори и каза на Спасителя: „Господи мой, преди да дойдеш в
областта на владетелите и преди да слезеш в света, нито една душа ли не е
влязла в Светлината?”
Спасителят в отговор каза на Мария: „Амен, Амен, казвам ти: Преди да
дойда на света, никоя душа не е влизала в Светлината. И сега,
следователно, когато дойдох, отворих портите на Светлината и отворих
пътищата, които водят към Светлината. И сега, следователно, нека този,
който направи това, което е достойно за мистериите, да приеме мистериите и
да влезе в Светлината.”
<За пророците>
Мария продължи и каза: „Но, Господи мой, чух, че пророците са влезли в
Спасителят продължи и каза на Мария: „Амен, Амен, казвам ти: Никой
пророк не е влязъл в Светлината; но владетелите на еоните разговаряха с
тях извън еоните и им дадоха мистерията на еоните. И когато дойдох в
областите на еоните, Аз обърнах Илия и го изпратих в тялото на Йоан
Кръстител, а останалите също превърнах в праведни тела, които ще открият
мистериите на Светлината, ще отидат във Висините и ще наследят
<За патриарсите>
От друга страна, на Авраам, на Исаак и на Яков Аз простих всичките им
грехове и беззаконията им и им дадох мистериите на Светлината в еоните и
ги поставих в региона на Ябраот и на всички покаяли се владетели. И когато
отида във Висините и Съм на път да вляза в Светлината, ще нося душите им
със Себе Си в Светлината. Но, Амен, казвам ти, Мария: Те няма да отидат в
Светлината, преди да пренеса душата ти и тези на всичките ти братя в
251
<За душите на праведните от Адам до Исус>
Останалите патриарси и праведните от времето на Адам до сега, които са в
еоните и във всички заповеди на владетелите, когато дойдох в областта на
еоните накарах Девата на Светлината да им направи праведни тела – тези,
които ще намерят мистериите на Светлината и ще влязат в наследството на
Светлинното царство.”
Мария отговори и каза: „Благословени сме ние пред всички човеци поради
тези великолепни думи, които Си ни разкрил.”
Спасителят в отговор каза на Мария и на всички ученици: „Аз все пак ще
ви разкрия всичките великолепия на Висините, от Вътрешността на
вътрешното до Външността на външното, за да бъдете усъвършенствани във
всякакъв гнозис и в цялата пълнота и във Височината на висините и
Дълбочината на дълбините.”
А Мария продължи и каза на Спасителя: „Ето, Господи мой, сега ясно,
открито и точно знаем, че Ти Си донесъл ключовете на мистериите на
Светлинното Царство, които прощават на душите греховете им и ги очистват
и ги превръщат в изтънчена светлина и ги отвеждат в Светлината.”
[ПОСЛЕПИС:]
***
252
РАЗДЕЛ IV
ПЕТА КНИГА
ВИДЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ
Глава 136
Призоваване на ЙЕОУ
<Учениците се събират около Исус>

Когато Исус, нашият Господ, беше разпнат и възкръсна от мъртвите на
третия ден, учениците Му се събраха наоколо, поклониха Му се и
казаха: „Господи наш, смили се над нас, защото ние изоставихме баща и
майка, и целия свят и те последвахме.”
<Молитвата на Исус>
По това време Исус застана с учениците Си на брега на морето и отправи
призив с тази молитва, като каза:
„Чуй ме, Отче мой, Татко на цялото бащинство, Безгранична Светлина:
„aeēiouō iaō aōi ōia psinōther thernōps nōpsither zagourē pagourē
nethmomaōth nepsiomaōth marachachtha thōbarrabaut harnachachan
zorokothora ieou [ЙЕОУ] sabaōth.”
<Разположението на учениците>
И докато Исус каза това, Тома, Андрей, Яков и Симон Хананеца бяха на
запад, с лица обърнати на изток, а Филип и Вартоломей бяха на юг, (с лица)
обърнати на север, а останалите ученици застанаха зад Исус. А Исус стоеше
пред олтара.
<Тълкуването на призива 'IAO'>

И Исус направи призоваване, като се обърна към четирите краища на
света със Своите ученици, които всички бяха облечени в ленени дрехи, и
казваха: „IAO IAO IAO”. Това е тълкуването: 'I' - Йота, защото Вселената е
излязла; 'A' - Алфа, защото ще се върне отново; 'O' - Омега, защото при
завършването на всичко ще настъпи пълнота.
<Исус продължава с молитвата>

И когато Исус каза това, Tой изрече: „iaphtha iaphtha mounaēr mounaēr
ermanouēr ermanouēr.” Тоест: „О, Татко на цялото бащинство на
безкрайните [пространства], чуй ме заради Моите ученици, които съм водил
пред Тебе, за да имат вяра във всички думи на Твоята истина и дай всичко,
за което ще Те помоля; защото знам името на бащата на Съкровищницата на
253
<Откровение за небето>
Отново Исус, Който е Абераменто, извика, като изрече името на бащата на
Съкровищницата на Светлината и каза: „Нека всички мистерии на
владетелите и властите, и ангелите, и архангелите, и всички сили, и
всички неща на Невидимия бог Аграм-мачамарей (Agram-
machamarei) и Барбело (Barbēlō) се приближат до (съзвездие)
Пиявица (Bdella) от едната страна и се отдръпнат надясно”.
И в този час всичките Небеса отидоха на запад, и всички еони, Сферата и
техните владетели и всичките им сили полетяха заедно на запад отляво на
Диска на Слънцето и на Лунния Диск.
<За образите на Слънцето и Луната>

И Слънчевият Диск беше голям дракон, чиято опашка беше в устата му и
който достигаше до Седемте Сили на Левицата и когото четири сили под
формата на бели коне теглеха.
И основата на Луната имаше формата на кораб, който мъжки и женски
дракони управляваха и два бели бика теглеха. Фигурата на бебе беше на
кърмата на луната, която ръководеше драконите, които ограбиха светлината
от владетелите. А на носа му имаше котешко лице.
<Исус и учениците Му са отнесени по пътищата на средата>

И целият свят, и планините, и моретата избягаха заедно на запад вляво.
А Исус и учениците Му останаха посред една въздушна област по Пътищата
на средата, която лежи под сферата. И те стигнаха до Първата заповед на
Пътищата на средата. И Исус стоеше във въздуха на региона й с учениците
Си.
ЗА ПЪТИЩАТА НА СРЕДАТА
Глава 137
За властите от регионите на Пътищата на средата
<За покаяните и непокаяните владетели>

Учениците на Исус Му казаха: „Каква е тази област, в която се намираме?”
Исус каза: „Това са регионите на Пътищата на средата. Защото когато
владетелите на Адамас се разбунтуваха и в упорството си направиха
конгрес, като раждаха владетели, архангели, ангели, слуги и декани
(владетели на една трета от зодиакалния отрязък - ъгъл от 10 градуса-
бел.прев.), тогава Йеоу, бащата на баща Ми, излезе от Десницата и ги
привърза към Сферата на Съдбата.
Защото има дванадесет еона; над шестте управлява Сабаот-Адамас, а
неговият брат, Ябраот управлява над останалите шест. По това време Ябраот
със своите владетели имаше вяра в мистериите на Светлината и действаше в
254
мистериите на Светлината, а мистериите на конгреса изостави. А Сабаот-
Адамас и неговите владетели упорстваха в практикуването (на мистериите –
бел.прев.) на конгреса.
И когато Йеоу, бащата на баща ми, видя, че Ябраот има вяра, той отнесе
него и всички владетели, които са имали вяра с него, взе го при себе си от
Сферата и го заведе в пречистен въздух пред светлината на Слънцето между
регионите на тези от Средата и регионите на Невидимия Бог. Той го изпрати
там с владетелите, които са имали вяра в Него.
Но той пренесе Сабаот-Адамас и неговите владетели, които не са
действали в мистериите на Светлината, но са били упорити в практикуването
мистериите на конгреса, и ги привлече в Сферата (на Съдбата-бел.прев.).
<За йерархиите на непокаяните владетели и имената на петимата им

регенти>
Той върза хиляда и осемстотин владетели във всеки еон и постави триста
и шестдесет над тях и той постави петима други велики владетели за регенти
над триста и шестдесетте и над всички вързани владетели, които са в целия
свят на човечеството, които се наричат с тези имена: Първият се нарича
Кронос, вторият - Арес, третият - Хермес, четвъртият - Афродита,
петият - Зевс.”
<За силите, които Йеоу обвърза с петте регенти>

Исус продължи и каза: „Слушайте, за да ви кажа тяхната мистерия. Когато
Йеоу ги върза по този начин, Той извлече сила от Великото Невидимо и я
привърза към онзи, който се нарича Кронос. И той измъкна още една сила
от Ипсантачоун Чаинчоучеоч (Ipsantachoun-chaïnchoucheōch), който
е един от тримата богове с Тройна сила, и я обвърза с Арес. И той
извлече сила от Чаинчооч (Chainchōōōch), който също е един от
тримата богове с Тройна сила, и я обвърза с Хермес. Отново той почерпа
сила от Пистис София, дъщеря на Барбело, и я обвърза с Афродита.
<За функциите на Зевс, главният регент>

И освен това Той разбра, че се нуждаят от щит, за да управляват света и
еоните на Сферата, така че да не могат да разрушат света в своето нечестие.
Той отиде в Средата, извлече сила от малкия Сабаот, Добрия, този от
Средата, и я обвърза със Зевс, защото той е добър [регент], за да може да
ги ръководи в своята доброта. И чрез Своята заповед Той постанови
цикличното обикаляне, така че да прекарва тринадесет [? три] месеца във
всеки еон, потвърждавайки (го), за да може да освободи всички владетели,
над които идва, от злото на тяхното нечестие. И Той му даде два еона, които
са срещу тези на Хермес, за негово жилище.
<Нетленните имена на регентите>

Първият път ви казах имената на тези петима велики владетели, с които
хората по света обичат да ги наричат. Чуйте сега, за да ви кажа и техните
нетленни имена, които са: Ōrimouth съответства на Кронос;
255
Mounichounaphōr съответства на Арес; Tarpetanouph съответства на
Хермес; Chōsi съответства на Афродита; Chōnbal съответства
на Зевс. Това са техните нетленни имена.”
И когато учениците чуха това, паднаха, поклониха се на Исус и казаха:
„Блажени сме повече от всички човеци, защото Ти ни откри тези големи
чудеса.”
Глава 138
Какви са и за какво служат Пътищата на средата?
<Мария разпитва Исус по Пътищата на средата>

Те продължиха, молейки Го и казаха: „Молим те, разкрий ни: какви са
тогава тези пътища?”
И Мария се приближи до него, падна, поклони се пред краката му, целуна
ръцете му и каза: „Да, Господи Мой, разкрий ни: Каква е ползата от
Пътищата на средата? Защото чухме от Теб, че те са поставени над големи
наказания. Как тогава, Господи мой, ще се отстраним или ще избягаме от
тях? Или по какъв начин грабват душите? Или колко време прекарват в
своите наказания? Имай милост над нас, Господи наш и наш Спасителю, за
да не грабнат нашите души и да не ни съдят в своите зли присъди
приемниците на присъдите от Пътищата на средата, за да наследим и ние
самите Светлината на Отец Ти и да не бъдем окаяни и лишени от Теб.”
<За мистериите, които Исус ще даде на учениците Си>

Когато Мария каза този плач, Исус отговори с голямо състрадание и им
каза: „Наистина, мои братя и възлюбени, които изоставихте баща и майка
заради името Ми, ще ви дам всички мистерии и всички знаци.
Ще ви дам мистерията на дванадесетте еона на владетелите и техните
печати и техните шифри и начина на призоваване за достигане до техните
региони.
Освен това ще ви дам мистерията на тринадесетия еон и начина на
призоваване, за да достигнете до техните региони, и ще ви дам техните
шифри и техните печати.
И ще ви дам мистерията на кръщението на тези от Средата и начина на
призоваване, за да достигнете до техните региони и ще ви оповестя техните
шифри и техните печати.
И Аз ще ви дам кръщението на тези от Десницата, нашия регион, и
неговите шифри, и неговите печати и начина на призоваване, за да стигнете
дотам.
И ще ви дам великата мистерия на Съкровищницата на Светлината и
начина на призоваване, за да стигнете до там.
Ще ви дам всички мистерии и целия гнозис, за да можете да се наречете
„деца на пълнотата, усъвършенствани във всяко знание и всички тайни.”
Благословени сте вие повече от всички хора на земята, защото децата на
Светлината са дошли във вашето време.”
256
Глава 139
Владетелите от регионите под Сферата
<За устройството на Пътищата на средата>
Исус продължи в беседата и каза: „След това бащата на баща ми, това е
Йеоу, дойде и взе други триста и шестдесет владетели от владетелите на
Адамас, които нямаха вяра в мистерията на Светлината и ги върза във
въздушните региони, в които се намираме сега, под Сферата. Той установи
още пет велики владетели над тях — това са тези, които са на Пътищата на
средата.
<За Параплекс>
Първият владетел на Пътищата на средата е наречен Параплекс
(Paraplēx), владетел с форма на жена, чиято коса стига до краката й, под
чиято власт стоят двадесет и пет архдемона, които властват над множество
други демони. И именно тези демони влизат в хората и ги съблазняват да
буйстват, да проклинат и да клеветят; и те са тези, които изнасят оттук и
похищават душите и ги изпращат в техния тъмен дим и техните зли
наказания.”
<Мария пита как отвеждат душите>

Мария каза: „Ще направя ли лошо, ако Те попитам. Не се ядосвай на мен,
ако разпитам за всички неща.”
Исус й каза: „Питай каквото искаш.”
Мария каза: „Господи мой, разкрий ни какъв е начинът, по който отвеждат
оттам душите похищавайки ги, за да могат и моите братя да го разберат.”
<За Йеоу и Мелхиседек>

Исус — Който е Абераменто — каза: „Тъй като наистина бащата на баща
ми, който е Йеоу, е предводител на всички владетели, богове и сили,
възникнали от материята на Съкровищницата на Светлината, а Зорокотора
Мелхиседек е пратеникът до всички светлини, които са пречистени във
владетелите, за да ги отведе в Съкровищницата на Светлината; само тези
двамата са големите Светлини, и тяхната задача е те да слизат над
владетелите и да ги очистват, и Зорокотора Мелхиседек да отнася
пречистването на светлините, които са пречистени във владетелите, и да ги
отвежда в Съкровищницата на Светлината, — докато настъпи шифърът и
времето на тази заповед, те да слязат при владетелите и да ги потиснат и да
ги ограничат, прокарвайки път за пречистването от владетелите.
Но веднага, когато те спрат от потисничеството и ограничаването им и се
върнат в регионите на Съкровищницата на Светлината, става така, че, като
достигнат регионите на Средата, Зорокотора Мелхиседек отнася светлините и
ги води към портата на тези от Средата и ги отвежда в Съкровищницата на
Светлината, и че Йеоу се оттегля в регионите на тези от Десницата.
257
<Как демоничните владетели отнемат душите>
До времето на шифъра, когато те ще излязат отново, владетелите се
бунтуват от гнева на своето нечестие, отивайки направо към светлините (на
душите-бел.прев.), защото те [Йеоу и Мелхиседек] не са с тях по това време
и отвличат душите, които могат да отмъкнат и да похитят и да ги унищожат
чрез техния тъмен дим и злия им огън.
<Наказанията на Параплекс>
Тогава тази власт, на име Параплекс (Paraplēx), заедно с демоните, които
стоят под нея, отвлича душите на поробените в бурните страсти на
проклинане и клеветене и ги изпраща през тъмния дим и ги унищожава чрез
своя зъл огън, така че те да започнат да се отменят и разтварят. Те
прекарват сто тридесет и три години и девет месеца в наказанията на
нейните области, докато тя ги измъчва в огъня на своето нечестие.
Тогава се случва след всичките тези времена, когато Сферата се обръща и
малкият Сабаот - Зевс, идва в първия от еоните на Сферата, който в света се
нарича Овен, а Бубастис, тоест Афродита - тя идва в седмия дом на Сферата,
тоест до Равновесието, тогава воалите, които са между тези от Десницата и
тези от Левицата, се отдръпват и тогава от Височината към тях поглежда
Великият Сабаот, Добрият - от тези от Десницата; и целият свят и цялата
Сфера [стават разтревожени], (още-бел.прев.) преди да е погледнал. И Той
гледа отвисоко към регионите на Параплекс, за да могат нейните региони да
се разпаднат и да загинат. И всички души, които са в нейните наказания,
биват пренесени и хвърлени обратно [нагоре] в Сферата наново, защото са
разрушени в наказанията на Параплекс.”
Глава 140
Исус продължава за владетелите от Пътищата на средата
<За Ариут-Етиопката>
Той продължи беседата и каза: „Втората власт се нарича Ариут -
Етиопката (Ariouth the Æthiopian), жена владетелка, която е изцяло
черна, под която стоят четиринадесет други [арх] демони, които управляват
множество други демони. И именно онези демони, които стоят под Ариут -
Етиопката, влизат в търсачите на раздори, докато не разпалят войни и не се
появят убийства, и закоравяват сърцето си и го съблазняват към гняв, за да
могат да възникнат убийства.
И душите, които тази власт ще отнеме в омраза, прекарват сто и
тринадесет години в нейните региони, докато тя ги измъчва чрез своя тъмен
дим и своя нечестив огън дотолкова, че се доближават до гибел.
И след това, когато Сферата се обърне сама, и малкият Сабаот,
Добрият, който се нарича в света Зевс, идва, и той стига до четвъртия
еон на Сферата, това е Ракът, а Бубастис, която се нарича в света
Афродита, идва в десетия Еон на Сферата, който се нарича Козел (Козирог-
бел.прев.), по това време воалите, които са между тези от Левицата и (тези
от-бел.прев.) Десницата, се оттеглят настрани, а Йеоу поглежда надясно;
258
целият свят става разтревожен и развълнуван заедно с всички еони на
Сферата. И Той поглежда към жилищата на Ариут-Етиопката, така че
нейните региони биват разтворени и разрушени и всички души, които са в
нейните наказания, са отведени и хвърлени обратно в Сферата отново,
защото са разрушени чрез тъмния й дим и злия й огън.”
<За Тройноликата Хекате>

Той продължи по-нататък в Своята беседа и каза: „Третата власт се
нарича Тройнолика Хекате (Hekatē) и има под нейната власт двадесет и
седем [арх]демона и те са тези, които влизат в хората и ги съблазняват към
лъжесвидетелстване и лъжи и да пожелаят това, което не им принадлежи.
Тогава душите, които Хекате грабва оттук, похищавайки ги, тя предава на
своите демони, които стоят под нея, за да могат да ги измъчват чрез нейния
тъмен дим и нечестивия й огън, така че те биват изключително измъчени от
демоните. И те прекарват сто и пет години и шест месеца в наказания за
нечестието си; и те започват да се разтварят и унищожават.
И след това, когато Сферата се обърне и малкият Сабаот, Добрият, този от
средата, който се нарича в света Зевс, идва, и той стига до осмия еон на
Сферата, който се нарича Скорпион и когато Бубастис, която наричат
Афродита, дойде и тя идва до втория еон на Сферата, който се нарича Бик,
тогава воалите, които са между тези на Десницата и тези на Левицата, се
изтеглят настрани и Зорокотора Мелхиседек гледа от Височината; и светът и
планините се вълнуват и еоните се тревожат. И той разглежда всички
региони на Хекате, така че нейните региони да бъдат разтворени и
унищожени и всички души, които са в нейните наказания, да бъдат отнесени
и хвърлени отново в Сферата, защото са разтворени в огъня на нейните
наказания.”
<За Пархедрон Тифон>

Той продължи и каза: „Четвъртата власт се нарича Пархедрон Тифон
(Parhedrōn Typhōn), който е могъщ владетел, под чиято власт са тридесет
и два демона. И те са тези, които влизат в хората и ги съблазняват към
похот, блудство, прелюбодеяние и непрекъснато практикуване на полов акт.
Тогава душите, които този владетел ще отнесе в похищение, прекарват сто и
двадесет и осем години в неговите области, докато неговите демони ги
измъчват чрез неговия тъмен дим и неговия зъл огън, така че да започнат да
се разрушават и унищожават.
Когато Сферата се обърне и малкият Сабаот, Добрият, този от Средата,
който се нарича Зевс, идва и когато той дойде в деветия еон на
Сферата, който се нарича Стрелец, и когато Бубастис, която в света се
нарича Афродита, дойде, и тя стигне до третия еон на Сферата, наречен
Близнаци, тогава воалите, които са между тези от Левицата и тези от
Десницата, се отдръпват и там се появява Заразаз (Zarazaz), когото
владетелите наричат с името на могъщ владетел на техните региони
„Маскели” (Maskelli), и той гледа към жилищата на Пархедрон Тифон, така че
неговите региони да бъдат разтворени и унищожени. И всички души, които
са в неговите наказания, биват пренесени и хвърлени отново в Сферата,
защото са намалени чрез неговия тъмен дим и неговия зъл огън.”
259
<За Ячтанабас>
Той отново продължи с беседата и каза на учениците Си: „Петата власт,
чийто владетел се нарича Ячтанабас (Yachthanabas), е могъщ владетел,
под който стоят множество други демони. Те са тези, които влизат в хората и
довеждат до това те да имат (користно) уважение към хората – да се отнасят
към праведните с несправедливост и да благоприятстват каузата на
грешниците, да приемат дарове, за да извратят справедлива присъда, да
забравят бедните и нуждаещите се, – те [такива хора] увеличават забравата
в душите си и се грижата за това, което не носи никаква полза, за да не
мислят за живота си, така че, когато излязат от тялото, да бъдат пренесени в
омраза.
Тогава душите, които този владетел ще отвлече в омраза, са в неговите
наказания сто и петдесет години и осем месеца; и той ги унищожава чрез
своя тъмен дим и чрез нечестивия си огън, докато те биват силно засегнати
от пламъците на неговия огън.
И когато Сферата се обърне и малкият Сабаот, Добрият, който се нарича в
света Зевс, идва и той стига в единадесетия еон на Сферата, която се нарича
Водолей, и когато Бубастис идва в петия еон на Сферата, който се нарича
Лъв, след това воалите, които са между тези от Левицата и тези от
Десницата, се оттеглят настрани и от Височината поглежда Великият Йеоу,
Добрият, от Средата към регионите на Ячтанабас, така че регионите му да
бъдат разтворени и унищожени. И всички души, които са в неговите
наказания биват отнесени и хвърлени отново в Сферата, защото са
разрушени в неговите наказания.
И така, това са действията на пътищата от Средата, за които ме
разпитахте.”
<Учениците умоляват Исус да има милост към грешниците>

И когато учениците чуха това, паднаха, поклониха му се и казаха:
„Помогни ни сега, Господи, и смили се над нас, за да можем да бъдем
запазени от тези зли наказания, които са приготвени за грешниците. Горко
им, горко на човешките деца! Защото те опипват като слепи в тъмнината и не
виждат. Смили се над нас, Господи, в тази голяма слепота, в която се
намираме. И се смили над цялата човешка раса; защото те са поставили
засада срещу душите ни, като лъвове за плячката си, правейки я [sc.
плячката] готова като храна за наказанията на владетелите поради
забравата и незнанието, което е в тях. Смили се тогава над нас, Господ наш,
наш Спасителю, смили се над нас и ни спаси в това голямо униние.”
<Исус окуражава учениците Си>

Исус каза на учениците си: „Утешете се и не се страхувайте, защото сте
благословени, защото ще ви направя господари над всички тези и ще ги
поставя подчинени под нозете ви. Помнете, че вече ви казах, преди да бъда
разпнат: „Ще ви дам ключовете на Небесно Царство” Затова сега пак ви
казвам: Ще ви ги дам.”
260
ОГЪН, ВОДА, ВИНО И КРЪВ
Глава 141
Издигането по-нагоре и виденията там
<Исус и учениците Му се издигат по-нагоре>

Когато Исус каза това, Той изпя хвалебна песен на Великото Име.
Регионите на Пътищата на средата се скриха и Исус и учениците Му останаха
във въздуха на изключително силна светлина.
<Исус вдъхва в очите на учениците Си и очите им се отварят>

Исус каза на учениците Си: „Приближете се до Мен.” И те се приближиха
до Него. Той се обърна към четирите краища на света, изрече Великото Име
над главите им, благослови ги и вдъхна в очите им.
Исус им каза: „Погледнете нагоре и вижте каквото можете да видите.” И те
вдигнаха очи и видяха велика, изключително могъща светлина, която никой
човек на света не може да опише.
Той им каза отново: „Погледнете встрани от светлината и вижте каквото
можете да видите.” Те казаха: „Виждаме огън, вода, вино и кръв.”
<Исус обяснява видението на огъня и водата, и виното, и кръвта>

Исус, Който е Абераменто, каза на учениците Си: „Амен, казвам ви: Аз не
донесох нищо на света, когато дойдох, освен този огън, тази вода, това вино
и тази кръв. Изведох водата и огъня от региона на Светлината на светлините
от Съкровищницата на Светлината; и изнесох виното и кръвта от региона на
Барбело. И малко след това Баща Ми изпрати към Мен Светия Дух в образа
на гълъб.
И огънят, водата и виното са за очистване на всички грехове на
света. Кръвта от друга страна беше знак за Мене, заради човешкото тяло,
което получих в региона на Барбело, Великата сила на Невидимия Бог. Духът
от друга страна напредва към всички души и ги води към региона на
По тази причина ви казах: „Дойдох да хвърля огън на земята”, тоест:
дойдох да очистя греховете на целия свят с огън.
И затова казах на самарянката: „Ако знаеше Божия дар и Кой е Тоя, Който
ти казва: „Дай Ми да пия”, ти ще поискаш и Той ще ти даде жива вода и в
теб ще има извор, който извира за вечен живот”.
И по тази причина взех и чаша вино, благослових я и ви дадох като
казах: „Това е кръвта на завета, която ще се пролее за вас за опрощение на
греховете ви”. И поради тази причина те също забиха копието в моите ребра
и изтекоха вода и кръв.
И това са мистериите на Светлината, които прощават греховете;
тоест това са наименованията и имената на Светлината.
261
<Исус и учениците Му се връщат на земята>
След това Исус заповяда: „Нека всички сили от Левицата отидат в своите
региони.” И Исус с учениците Си се намери на планината в Галилея.
Учениците продължиха и го молеха: „Докога няма да позволиш греховете
ни и беззаконията ни, които сме извършили, да бъдат простени и да ни
направиш достойни за Царството на Отца Си?”
<Исус обещава да даде на учениците Си мистерията за опрощението на

греховете>
И Исус им каза: „Амен, казвам ви: Не само ще очистя греховете ви, но ще
ви направя достойни за Царството на Своя Баща. И ще ви предам мистерията
на опрощение на греховете, така че на този, на когото вие простите на
земята, ще бъде простено на Небето, а този, когото вие вържете на земята,
ще бъде вързан на Небето. Ще ви дам мистерията на Небесното царство, за
да можете сами да изпълнявате [мистериите] за хората.”
ОБРЕДИ
Глава 142
Мистичен обред
<Мистичният принос>
И Исус им каза: „Донесете ми огън и лозови клони.” Донесоха ги при него.
Той разположи приноса и остави два съда за вино, единият отдясно, а
другият отляво на приноса. Той постави приноса пред тях и постави чаша с
вода пред съда за вино отдясно и постави чаша с вино пред съда за вино
отляво и сложи хлябове според броя на учениците в средата между чашите и
постави чаша с вода зад хляба.
Исус застана пред приноса, постави учениците зад Себе Си, всички
облечени в ленени одежди, и в ръцете им шифъра на името на Бащата на
Съкровищницата на Светлината, и Той направи призив по този начин,
казвайки:
<Призоваването>
„Послушай ме, о Отче, Баща на всички бащинства, Безгранична
Светлина: iaō iouō iaō aōi ōia psinōther therōpsin ōpsither
nephthomaōth nephiomaōth marachachtha marmar achtha iēana
menaman amanēi (of heaven) israi amēn amēn soubaibai appaap amēn
amēn deraarai (behind) amēn amēn sasarsartou amēn amēn koukiamin
miai amēn amēn iai iai touap amēn amēn amēn main mari mariē marei
amēn amēn amēn.
262
Чуй ме, Отче, Баща на цялото бащинство. Аз самия Те призовавам, Теб,
опрощаващия греховете, Теб, очистителя на беззаконията. Прости греховете
на душите на тези ученици, които Mе последваха и очистиха беззаконията си
и ги направи достойни да бъдат зачетени в Царството на Баща Ми, бащата на
Съкровищницата на Светлината, защото те Ме последваха и спазиха
заповедите Ми.
И така, сега, о, Отче, Баща на цялото бащинство, нека дойдат
опростителите на грехове, чиито имена са тези: siphirepsnichieu zenei
berimou sochabrichēr euthari na nai (have mercy upon me)
dieisbalmērich meunipos chirie entair mouthiour smour peuchēr
oouschous minionor isochobortha. Чуйте ме, призовавам ви, простете
греховете на тези души и заличете беззаконията им. Нека бъдат достойни да
бъдат причислени към Царството на Баща Ми, бащата на Съкровищницата на
Познавам Твоите велики сили и ги призовавам: auēr bebrō athroni ē
oureph ē ōne souphen knitousochreōph mauōnbi mneuōr souoni
chōcheteōph chōche eteōph memōch anēmph. Простете греховете на тези
души, изтрийте беззаконията им, които те съзнателно и несъзнателно са
извършили, с които са извършили блудство и прелюбодеяние до днес;
прости им тогава и ги направи достойни да бъдат причислени към Царството
на Баща Ми, за да бъдат достойни да получат от този принос, свети Отче.
<Обредът е завършен>
И тъй, Ти, Отче, ако Си Ме чул и Си простил греховете на тези души и Си
заличил беззаконията им и Си ги направил достойни да бъдат зачетени в
Твоето Царство, нека ми дадеш знак в този принос.”
И знамението, за което Исус се беше помолил се случи. (...?)
Исус каза на учениците Си: „Радвайте се и ликувайте, защото греховете ви
са простени и беззаконията ви са заличени, и вие сте зачетени в Царство на
Баща Ми.”
И когато Той каза това, учениците се зарадваха с голяма радост.
<Наставления за бъдещото използване на обреда>

Исус им каза: Това е начинът и пътят и това е мистерията, която трябва да
извършите за хората, които вярват във вас, в които няма измама и които ви
слушат във всички добри думи. И греховете им и беззаконията им ще бъдат
заличени от този ден нататък - за тези, за които ще извършите тази
мистерия. Но скривайте тази мистерия и не я дайте на всички хора, а на
тези, които ще извършат всичко, което ви казах в Моите заповеди.
Това е истинската мистерия на кръщението за онези, чиито грехове
са простени и чиито беззакония са заличени. Това е кръщението на
Първия принос, който показва пътя към региона на Истината и към
региона на Светлината.”
263
Глава 143
Мистериите на огненото кръщение, на кръщението в Светия Дух и на
миропомазването
<За три други мистични обреда>

След това учениците Му казаха: „Рави, разкрий ни мистерията на
Светлината на Твоя Отец, тъй като Те чухме да казваш: „Все още има огнено
кръщение и все още има кръщение в Светия Дух на Светлината, и има
духовно миропомазване; те водят душите в Съкровищницата на Светлината”.
Затова разкажи ни тяхната мистерия, за да наследим ние самите Царството
на Отца Ти.”
<За най-висшите мистерии и най-великото име>
Исус им каза: „Няма мистерия, която е по-превъзходна от тези мистерии,
за които вие питате, тъй като ще отведе душите ви в Светлината на
светлините, в регионите на Истината и Доброто, в региона на Светая светих,
в региона, в който няма нито жена, нито мъж, нито има форми в този регион,
а вечна неописуема Светлина.
Следователно няма нищо по-превъзходно от тези мистерии, за които вие
питате, освен само мистерията на Седемте Гласа и техните четиридесет и
девет сили и техните шифри. И няма име, което да е по-превъзходно от
всички тях, име, в което са всички имена, всички светлини и всички сили.
<За ефикасността на това име>

Който знае това име, ако той излезе от тялото на материята, нито дим,
нито тъмнина, нито власт, нито владетел на Съдбата, нито ангел, нито
архангел, нито сила не могат да задържат такава душа, която знае това име;
но ако излезе от света и каже това име на огъня, той угасва и тъмнината се
оттегля.
И ако го каже на демоните и на приемниците на Външната тъмнина и на
техните владетели, на техните власти и на техните сили, всички те ще
потънат и техният пламък ще гори и те ще извикат: „Свят, свят си, най-
светия от всички светии”.
И ако някой каже това име на получателите на нечестивите наказания и
техните власти и всичките им сили, а също и на Барбело и Невидимия Бог и
Тримата богове с тройна сила, веднага, ако някой произнесе това име в тези
региони, всички те ще паднат един върху друг, ще бъдат разрушени и
унищожени и ще извикат: „О, светлина на всички светлини, които са в
безкрайните светлини, спомни си за нас и ни очисти.”
И когато Исус свърши да говори тези думи, всичките Му ученици извикаха,
заплакаха със силно ридание, казвайки: . . .
......
[ЛИПСВАТ ОСЕМ ЛИСТА]
264
РАЗДЕЛ IV
ШЕСТА КНИГА
ЗА НАКАЗАНИЯТА
Глава 144
За наказанията според греховете, водещи до прераждане
<За наказанието на проклетника>

... [и я водят към огнените реки и огнените морета] и й възмездяват още
шест месеца и осем дни. След това те я водят по Пътищата на средата и
всеки от владетелите от Пътищата на средата я наказва в своите наказания
още шест месеца и осем дни. След това я отвеждат при Девата на
Светлината, която преценява доброто и злото, за да може да я съди. И когато
Сферата се обърне сама, тя я предава на своите приемници, за да я хвърлят
в еоните на Сферата. И слугите на Сферата я водят напред към водата, която
е отдолу Сферата; и тя става кипящ огън и я пояжда, докато не я очисти
напълно.
И тогава идва приемник на Сабаот - Адамас, Ялухам (Yaluham), който
подава на душите чашата на забравата, и той носи чаша, пълна с водата на
забравата, и я подава на душата, и тя я пие и забравя всички области и
всички региони, в които е отишла. И те я хвърлят долу в тяло, в което ще
прекара времето си с непрекъснат смут в сърцето. Това е наказанието на
проклетника.
<За наказанието на клеветника>
Мария продължи и каза: „Господи мой, човекът, който упорито клевети,
ако излезе от тялото, къде ще стигне или какво е наказанието му?”
Исус каза: „Човек, който упорито клевети, ако времето му е завършено
чрез Сферата (на Съдбата-бел.прев) и той излезе от тялото, тогава Абиут
(Abiout) и Чармон (Charmōn), приемниците на Ариел (Ariēl), идват, извеждат
душата му от тялото и прекарват три дни обикаляйки с нея и наставлявайки
я относно създанията на света. След това те я отвеждат долу в Аменте пред
Ариел и той я наказва в своите наказания единадесет месеца и двадесет и
един дни.
След това те я въвеждат в хаоса пред Ялдабаот и неговите четиридесет и
девет демона и всеки от неговите демони се стоварва върху нея още
единадесет месеца и двадесет и един дни, бичувайки я с огнени камшици.
След това те я водят в огнените реки и кипящите огнени морета, за да й
възмездяват още единадесет месеца и двадесет и един ден.
265
И след това те я пренасят по Пътищата на средата и всеки от владетелите
по Пътищата на средата я наказва в своите наказания още единадесет
месеца и двадесет и един ден.
След това я носят пред Девата на Светлината, която съди праведните и
грешниците, за да може тя да я съди. И когато Сферата се завърти, тя я
предава на своите приемници, за да я хвърлят в еоните на Сферата (на
Съдбата-бел.прев.). И служителите на Сферата ще я отведат до водата,
която е под Сферата; и (водата-бел.прев.) става кипящ огън и я пояжда,
докато не я очисти напълно.
И Ялухам, приемникът на Сабаот-Адамас, носи чашата на забравата и я
подава на душата, и тя я изпива и забравя всички области и всички неща и
всички региони, през които е минала. И те я предават на тяло, което ще
прекара времето си в страдание. Това е наказанието на клеветника.”
Мария каза: „Горко, горко на грешниците!”
Глава 145
За наказанията според греховете, водещи до Външната тъмнина
<За наказанието на убиеца>

Саломе отговори и каза: „Господи мой Исусе, убиец, който никога не е
извършил никакъв грях освен убийство, ако излезе от тялото, какво е
наказанието му?”
Исус отговори и каза: „Убиец, който никога не е извършил никакъв грях,
освен убийството, ако времето му е завършено чрез Сферата и той излиза от
тялото, приемниците на Ялдабаот идват и извеждат душата му от тялото и я
вързват през краката й към голям демон с лице на кон и той прекарва три
дни, обикаляйки с нея по света.
След това я водят в областите на студа и снега и там му отмъщават три
години и шест месеца.
След това те я водят надолу в хаоса пред Ялдабаот и неговите четиридесет
и девет демона и всеки от неговите демони я бичува още три години и шест
месеца.
След това те я отвеждат в хаоса пред Персефоне и й възмездяват в
нейните наказания още три години и шест месеца.
След това те я пренасят по Пътищата на средата и всеки от владетелите от
Пътищата на средата й възмездява с наказанията на неговите региони още
три години и шест месеца.
След това я отвеждат при Девата на Светлината, която съди праведните и
грешниците, за да може тя да я съди. И когато Сферата се обърне, тя
заповядва да бъде хвърлена във Външната тъмнина до времето, когато
тъмнината на средата ще се издигне и тя [душата] ще бъде унищожена и
разтворена. Това е наказанието на убиеца.”
266
Глава 146
За наказанията според греховете и за наказанията в следващото тяло
<Петър протестира срещу жените>

Петър каза: „Господи мой, нека жените да престанат да задават въпроси,
за да можем и ние да задаваме въпроси.”
Исус каза на Мария и жените: „Дайте възможност на мъжете - вашите
братя, за да могат и те да разпитват.”
<За наказанието на разбойника и крадеца>

Петър отговори и каза: „Господи мой, разбойник и крадец, който упорства
в греха, когато излезе от тялото, какво е неговото наказание?”
Исус каза: „Ако времето на такъв е завършено чрез Сферата, приемниците
на Адонис (Adōnis) идват за него и извеждат душата му от тялото и
прекарват три дни, обикаляйки наоколо с нея, наставлявайки я относно
създанията на света.
След това те я отвеждат надолу в Аменте пред Ариел и той й възмездява в
своите наказания три месеца, осем дни и два часа.
След това те я въвеждат в хаоса пред Ялдабаот и неговите четиридесет и
девет демона и всеки от неговите демони й възмездява още три месеца, осем
дни и два часа.
След това те я водят по Пътищата на средата и всеки от владетелите на
Пътищата на средата й възмездява чрез тъмния си дим и нечестивия си огън
още три месеца, осем дни и два часа.
След това я водят нагоре към Девата на Светлината, която съди
праведните и грешниците, за да може тя да я съди. И когато Сферата се
обръща, тя я предава на своите приемници, за да могат да я хвърлят в
еоните на Сферата. И те я водят във водата, която е под Сферата; която
става кипящ огън и я пояжда, докато не я очисти напълно.
След това идва Ялухам, приемникът на Сабаот-Адамас, донася чашата на
забравата и я предава на душата; и тя я изпива и забравя всичко и всички
региони, в които е ходила. И те я хвърлят в куцо, неподвижно или сляпо
тяло. Това е наказанието на крадеца.”
<За наказанието на арогантния>

Андрей отговори и каза: „Арогантен, надменен човек, когато излезе от
тялото, какво ще стане с него?”
на Ариел идват след него и извеждат душата му [извън тялото] и прекарват
три дни в обикаляне на света [с нея] и я наставляват относно създанията на
света.
След това те я водят надолу в Аменте пред Ариел; и той й възмездява с
наказанията си двадесет месеца.
267
След това те я водят в хаоса пред Ялдабаот и неговите четиридесет и
девет демона; и той и неговите демони, един по един, й възмездяват още
двадесет месеца.
След това те я пренасят по Пътищата на средата; и всеки от владетелите
на Пътищата на средата й възмездява още двадесет месеца.
И след това я отвеждат при Девата на Светлината, за да може тя да я
съди. И когато Сферата се обърне, тя я предава на своите приемници, за да
я хвърлят в еоните на Сферата. И служителите на Сферата я водят във
водата, която е под Сферата; която става кипящ огън и я пояжда, докато не
я очисти (напълно).
И Ялухам, приемникът на Сабаот-Адамас, идва и донася чашата с водата
на забравата и я подава на душата; и тя я изпива и забравя всичко и всички
области, в които е ходила. И я хвърлят в сакато и деформирано тяло, така че
всички упорито да я презират. Това е наказанието на арогантния и надменен
човек.”
Глава 147
Отново за греховете, които водят до Външната тъмнина
<За наказанието на богохулника>

Томас каза: „Упорит богохулник, какво е неговото наказание?”
на Ялдабаот идват за душата му и я връзват с езика й за голям демон с лице
на кон; те прекарват три дни с нея в обикаляне по света и й възмездяват.
След това я отвеждат в областта на студа и снега и там й възмездяват
единадесет години.
След това те я отвеждат в хаоса пред Ялдабаот и неговите четиридесет и
девет демона и всеки един от неговите демони й отмъщава още единадесет
години.
След това те я водят във Външната тъмнина до деня, когато великият
владетел с лице на змей, който обгръща тъмнината, ще бъде съден. И тази
душа става замръзнала [?] и ще бъде унищожена и разтворена. Това е
присъдата на богохулника.”
<За наказанието на извратения>

Вартоломей каза: „Мъж, който има сношение с мъж, какво е неговото
наказание?”
Исус каза: „Мярката на мъжа, който има сношение с мъже, и на човека, с
когото той лежи, е същата като тази на богохулника.
Когато времето (му) изтече чрез Сферата, приемниците на Ялдабаот идват
след душата му, а той със своите четиридесет и девет демона й отмъщават
единадесет години.
268
След това я пренасят до огнените реки и кипящите кисели морета, които
са пълни с демони със свински лица. Те я пояждат и й възмездяват в
огнените си реки други единадесет години.
След това я пренасят във Външната тъмнина до деня на съда, когато се
съди Голямата тъмнина; и тогава те ще бъдат разтворени и унищожени.”
<За наказанието на нечестивите магьоснически деяния>

Тома каза: „Чухме, че има някои на земята, които вземат мъжкото семе и
женската месечна кръв, правят го на каша от леща и я ядат, казвайки:
„Имаме вяра в Исав и Яков”. Прилично ли е това или не?”
Исус се разгневи на света в онзи час и каза на Тома: „Амен, казвам ви:
Този грях е по-отвратителен от всички грехове и беззакония. Такива хора ще
бъдат отведени във Външната тъмнина по директен път и няма да бъдат
хвърлени отново в Сферата, но те ще загинат, ще бъдат унищожени във
Външната тъмнина в област, където няма нито милост, нито светлина, а вой и
смилане на зъбите (плач и скърцане със зъби-бел.прев.). И всички души,
които ще бъдат доведени във Външната тъмнина, няма да бъдат върнати
отново (в света-бел.прев.), а ще бъдат унищожени и разтворени.”
Глава 148
Какво става с праведната душа, която не е намерила мистериите на
Светлината?
<За състоянието след смъртта на праведна душа, която не е била посветена

(в мистериите на Светлината)>
Йоан отговори [и каза]: „Човек, който не е извършил грях, но е вършил
упорито добро, но не е намерил мистериите да премине през владетелите,
когато излезе от тялото, какво ще му се случи?”
на Bainchōōōch, който е един от боговете с Тройна сила, идват за душата му
и водят душата му с радост и ликуване и прекарват три дни, обикаляйки с
нея и наставлявайки я за творенията на света с радост и възторг.
След това те я водят надолу в Аменте и я инструктират относно
инструментите за наказание в Аменте, но няма да й възмездяват с тях. Но те
само ще я научат за тях и димът от пламъка на наказанията ще я докосне
само малко.
След това те я изнасят до Пътищата на средата и я инструктират относно
наказанията по Пътищата на средата, като димът от пламъка я докосва
малко.
След това те я отвеждат при Девата на Светлината и тя я съди и я дава на
малкия Сабаот, Добрият, този от Средата, докато Сферата се обърне сама и
Зевс и Афродита дойдат пред лицето на Девата на Светлината, докато
Кронос и Арес идват зад нея.
В този час тя взема тази праведна душа и я предава на своите приемници,
за да я хвърлят в еоните на Сферата. И служителите на Сферата я водят
269
към водата, която е под Сферата; която става кипящ огън, който се издига и
я пояжда, докато не я очисти напълно.
След това идва Ялухам, приемникът на Сабаот-Адамас, който дава чашата
на забравата на душите, и той й носи водата на забравата и я подава на
душата; [и тя я изпива] и забравя всичко и всички области, в които е
ходила.
<За чашата на мъдростта>

След това идва приемник на малкия Сабаот, Добрият, този от Средата.
Самият той носи чаша, пълна с мисли и мъдрост, и в нея има трезвост; [и] я
предава на душата. И те я хвърлят в тяло, което не може нито да заспи, нито
да забрави поради чашата на трезвостта, която й е предадена; но сърцето й
упорито ще тупти, задавайки си въпроси за мистериите на Светлината,
докато не ги намери, чрез решението на Девата на Светлината, и наследи
Светлината завинаги.”
Глава 149
За грешниците с много грехове
<Грешникът страда за всеки грях поотделно>

Мария каза: „Човек, който е извършил всички грехове и всички
беззакония и не е открил мистериите на Светлината, ще получи ли
наказанията за всички тях наведнъж?”
Исус отговори: „Да, той ще ги получи; ако е извършил три гряха, ще
получи наказание за три.”
<Дори най-големият грешник, ако се покае, ще наследи Царството>

Йоан каза: „Човек, който е извършил всички грехове и всички беззакония,
но най-после е открил тайните на Светлината, възможно ли е да бъде
спасен?”
Исус каза: „Този човек, който е извършил всички грехове и всички
беззакония, но намира мистериите на Светлината, и ги изпълнява и
практикува, и не спира, нито върши грехове, ще наследи Съкровищницата на
<За времето, най-подходящо за раждане на тези, които ще намерят

мистериите на Светлината>
Исус каза на учениците си: „Когато Сферата се обърне и Кронос и Арес
дойдат зад Девата на Светлината, а Зевс и Афродита дойдат пред Девата, те
са в своите собствени еони, тогава воалите на Девата се изтеглят настрана и
тя изпада в радост в онзи час, когато види тези две светли звезди пред нея.
И всички души, които тя ще хвърли в този час в кръга на еоните на Сферата,
така че те да могат да дойдат на света, ще бъдат праведни и добри и ще
270
намерят в това време мистериите на Светлината; тя ги изпраща отново, за да
открият мистериите на Светлината.
Ако, от друга страна, Арес и Кронос се изправят пред Девата, а Зевс и
Афродита са зад нея, така че тя да не ги вижда, тогава всички души, които
тя ще хвърли в този час в създанията на Сферата, ще бъдат нечестиви и
гневни и няма да намерят мистериите на Светлината.
<Учениците молят Исус да има милост към тях>

Когато Исус каза това на учениците Си в средата на Аменте, учениците
викаха и плакаха, [казвайки]: „Горко, горко на грешниците, върху които
лежат нехайството и забравата на владетелите, докато излязат от тялото и
бъдат доведени до тези наказания! Смили се над нас, смили се над нас, сине
на Светия, смили се над нас, за да можем да бъдем спасени от тези
наказания и тези присъди, които са приготвени за грешниците; защото и ние
съгрешихме, Господи наш и Светлина наша.
***
[ПО-КЪСЕН ПОСЛЕПИС:]
<Провъзгласяването на учениците>
... праведният [човек]. Те излязоха трима по трима до четирите краища на
небето и провъзгласиха добротата на Царството в целия свят, Христос
работеше с тях като потвърждаваше словото чрез знаменията и чудесата,
които ги следваха. И така беше познато Божието царство по цялата земя и в
целия свят на Израел като свидетелство на всички народи, които са от
изгрева до залеза [на слънцето].
......
[ДВА РЕДА ИЗТРИТИ]
***
КРАЙ
271
СХЕМА НА СВЕТОВЕТЕ
(допълнения и корекции)
В превода си Мийд обособява две „среди”, едната, съответстваща на

наказанията, нарича „долната среда” и я обозначава с малка буква, другата,
съответстваща на славните същества, нарича „Горната Среда” и обозначава с
голяма буква. Но мястото на „долната среда” или Пътищата на средата от
пътешествието на Исус и учениците Му, той я поставя между Небесната
твърд и Сферата (Първата).
От разказа на Исус за издигането Му в 11,12,13 и 14 глави (от 49 стр.
нататък) можем да проследим сферите над земята и те са Твърд; Първа
Сфера; Сфера на Съдбата (или Втора); 12-те еона.
На стр. 169, гл.84, когато Исус обяснява структурата на световете, се
проследяват и по-горните светове: Съдбата, 12-те еона, Тринадесетият Еон,
Средата, Десницата, Съкровищницата, Наследствата на Светлината.
Според моята преценка „долната среда” или Пътищата на средата
съвпадат с Първата Сфера (под Сферата на Съдбата), където се казва, че са
обвързани непокаяните владетели (вж. гл.112, стр.220). Но кога идва реда
на тези наказания?
В глава 127 имаме степенуване на наказанията на Аменте, на Хаоса, на
средата и Външната тъмнина.
И така: реда на наказанията най-общо е следният: Аменте, Хаос, издигане
към наказанията на средата (Първата Сфера), след което душата бива
предадена на Девата на Светлината, която е в Средата, границата между
тези от Десницата и тези от Левицата, между долния Светлинен свят (Сместа
на светлина и материя) и Средния Светлинен свят (представляващ чисти
еманации на светлината). В зависимост от случая Девата я изпраща в ново
тяло за доусъвършенстване, за изчакване в крайните места на Светлата
земя, ако душата е праведна, но не е намерила мистериите на Светлината и
не може да влезе в Наследствата, или във Външната тъмнина за наказания
до края на вечността (виж стр.226) и окончателно унищожение при
разпадането/издигането/разширяването на Вселената.
Следва моето предложение за подредба на световете:
272
НЕПРОЯВЕНО БОЖЕСТВО
Вътрешността на вътрешното (Неизразимото)

Крайниците на Неизразимото
ПРОЯВЕНИ (ЕМАНИРАНИ) СВЕТОВЕ
I. Висшият Светлинен свят – Царството или Наследствата
1) I-во Пространство на Неизразимото (отвътре)

2) II-ро Пространство на Неизразимото или I-во
Пространство на Първата Мистерия (вж. Гл.1,2,7)
3) III-то Пространство на Неизразимото (I-во отвън) или
II-ро Пространство на Първата Мистерия (вж. Гл.
1,2,7)
II. Средният Светлинен Свят
1) Съкровищницата на Светлината
2) Регионът на Десницата - Великият Сабаот
3) Средата (граница между Левицата и Десницата) -
Девата на Светлината
III. Долният Светлинен свят – Сместа от светлина и материя

1) Регионът на Левицата
* Тринадесети Еон - 24-те Невидими, Пистис София,
* Дванадесетте еона
* Сферата на Съдбата (Втората Сфера)
* Пътищата на средата (Първата Сфера)
* Твърдта (Небесната Твърд - Космосът)
2) Светът, Човечеството
3) Подчовешкият свят (подземен)
* Аменте
* Хаосът
* Външната тъмнина (Външността на външното)
273

Части От Книгите На Спасителя ФИНАЛ

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Части От Книгите На Спасителя ФИНАЛ

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ЧАСТИ ОТ КНИГИТЕ НА СПАСИТЕЛЯ

(книгата е известна като „ПИСТИС СОФИЯ”)

A GNOSTIC MISCELLANY: BEING FOR THE

MOST PART EXTRACTS FROM THE BOOKS

OF THE SAVIOUR, TO WHICH ARE ADDED

EXCERPTS FROM A COGNATE LITERATURE.

(WITH AN INTRODUCTION AND ANNOTATED BIBLIOGRAPHY)

*Pistis = Вяра; Sophia = Мъдрост. София, дъщерята на Пистис,

„Същото старание, с което преведох текста, приложих и при превода на

УВОДНИ ДУМИ (от българския преводач) …………………………………… 19

ЧАСТИ ОТ КНИГИТЕ НА СПАСИТЕЛЯ

Глава 1: Какво не беше казал Исус на учениците Си …………………… 70

Глава 27: Служението на Исус за спасението на душите …………… 88

ИСТОРИЯТА НА ПИСТИС СОФИЯ

Глава 40: Йоан тълкува четвъртото покаяние на Пистис София… 103

Глава 53: Десетото покаяние на Пистис София ……………………………… 123

[Част от друга книга, вмъкната от писаря] ……………………………… 138

Глава 63: Йоан допълва тълкуването на Псалм 85 ……………………… 139

Глава 83: Кога задаването на въпроси радва Исус ……………………… 168

Глава 91: Йоан пита за правомощията на човек, получил

Глава 94: Учениците на Исус мислят, че всичко това е твърде

ИЗБАВЛЕНИЕТО ЧРЕЗ МИСТЕРИИТЕ

Глава 102: Идете и кажете …………………………………………………………………… 203

Глава 111: Как е устроен човекът? …………………………………………………… 217

ПЪТЯТ НА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА

Глава 112: Състоянието на душата след смъртта …………………………… 218

Глава 115: Мария пита как мистериите на кръщенията

Глава 126: Структура на Външната тъмнина …………………………………… 235

Глава 131: Механизмът на генериране на душите ………………………… 242

Глава 132: Механизмът на формиране на душата ………………………… 245

Глава 134: Как да разпознаем доктрината на заблудата …………… 250

Глава 136: Призоваване на ЙЕОУ ……………………………………………………… 253

Глава 137: За властите от регионите на Пътищата на средата … 254

ОГЪН, ВОДА, ВИНО И КРЪВ

Глава 141: Издигането по-нагоре и виденията там ……………………… 261

Глава 142: Мистичен обред ………………………………………………………………… 262

Глава 144: За наказанията според греховете, водещи до

[ПО-КЪСЕН ПОСЛЕПИС:] …………………………………………………….………………… 271

СХЕМА НА СВЕТОВЕТЕ (допълнения и корекции) ………………….…………… 272

Четиридесет години по-късно нямам по-добър отговор за причината,

Първото, което се набива на очи е безкрайното съдържание. И на

Първия поглед върху самият текст беше обезкуражаващ - изглеждаше като

Разбрах, че освен ако не се захвана с внимателен превод - нищо няма да

First edition 1896

Първо бях решила да направя беседите на Исус достъпни и лесни за

Второ - реших да съкратя съдържанието, да променя заглавието на цялата

В съдържанието избегнах даването на страница на всяко подзаглавие и

Другият ми принос е свързан с Псалмите на Давид, цитирани на много

На много места съм вмъкнала подразбираща се или свързваща дума, която

Не на последно място предлагам леко коригирана СХЕМА НА СВЕТОВЕТЕ,

Оставила съм имената на изследователите на Манускрипта на Пистис

Същото старание, с което преведох текста, приложих и при превода на

Горещо препоръчвам да прочетете уводните думи на MEAD, най-малкото,

Много неща могат да ви обезкуражат в този текст. Затова моят съвет е –

ДОКУМЕНТИ И ОБЩА ЛИТЕРАТУРА НА ГНОСТИЦИЗМА

МЕТОДЪТ НА НАЙ-ДОБРИТЕ ЛЕКАРИ-ГНОСТИЦИ

ОБЩ АНАЛИЗ НА СЪДЪРЖАНИЕТО

Пистис София, книга I ................................1-124

ДАТИРОВКА И АВТОРСТВО НА ГРЪЦКИЯ ОРИГИНАЛ

ВЕРОЯТНАТА ИСТОРИЯ НА ТРАКТАТА

РЕЗЮМЕ НА ИЗВЪРШЕНАТА ДОТУК РАБОТА

„Който има някакви познания по коптския език, знае, че този идиом

Амелино прави твърде много от сложната природа на темата; тъй като,

ОРИГИНАЛИ, СЪСТАВЕНИ В ЕГИПЕТ