Okultna Filosofia 1

Хенрих Корнелий Агрипа
фон Нетесхайм
ОКУЛТНА ФИЛОСОФИЯ
Том 1 - Природна Магия
Превод от английски
Николай Чернев
КЛУБ-БИБЛИОТЕКА
„ВИДЕЛИЯА”
тел.64-89-22; 0896/716 216
Шртпроп
(£оф Ш 1
Three Books of Occult Philosophy or Magic
Book One - Natural Magic
by Henry Cornelius Agrippa
Окултна философия, том 1 - Природна Магия

Хенрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм
Първо издание на български език - 1995 от

Издателство АРАТРОН
п. к. 1587, София 1000
© 1995 Издателство АРАТРОН

© Николай Чернев - превод от английски
© Светлана Драгостинова -
художествено оформление на корицата
Мариана Василева - редактор
Всички права са запазени. Никаква част от тази книга

не може да бъде възпроизвеждана в каквато и да е форма
без писменото разрешение на Издателство АРАТРОН.
ISBN 954-626-007-Х
=<Звуков Поток Светлина>=

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
За Агрипа или пътуване отвъд хуманизма............................... 11

Корнелий Агрипа към читателя................................................27
ГЛАВА I
В тези три книги се показва как Миговете получа
ват Свойствата от Триединния свят...................................33
ГЛАВА II
Какво е Магията, какви са частите й и какви ка
чества трябва да притежават нейните Учители.............34
ГЛАВА III
За четирите елемента, техните качества и
взаимни съ четания..................................................................... 38
ГЛАВА IV
За триединното разглеждане на елементите......................40
ГЛАВА V
За удивителното естество на огъня и земята.....................41
ГЛАВА VI
За удивителното естество на водата, въздуха и
ветровете..................................... 43
ГЛАВА VII
За видовете съединения, в какво отношение се нами
рат те спрямо елементите и каква е връзката
между самите елементи и душата, сетивата и
предразположенията на хората............................ 50
ГЛАВА VIII
Как елементите се проявяват в небесата, в Светила
та, в Дяволите, в Ангелите и най-сетне в самия Бог.......... 52
4 Съдържание
Глава IX
За свойствата на естествените неща, зависещи
непосредствено от елементите...............................................54
ГЛАВА X
За окултните свойства на нещата........................................ 56
ГЛАВА XI
Как окултните свойства проникват (infusio) някои
неща посредством Идеите, с помощта на Душата
на Света и лъчите на светилата, както и кои не
ща имат от тези свойства в най-голямо изобилие............58
ГЛАВА XII
Как отделни свойства проникват отделни индивиди,
дори от един и същ вид (species)................................. .............60
ГЛАВА XIII
Откъде произхождат окултните свойства на нещата......... 61
ГЛАВА XIV
За Духа (Spiritus) на Света - какво представлява и
как служи като посредник за присъединяване на
окултните качества към субектите им................................ 65
ГЛАВА XV
Как трябва да откриваме и изследваме свойствата
на нещата посредством подобието.........................................67
ГЛАВА XVI
По какъв начин действията на някое свойство пре
минават от едно нещо в друго и се съобщават от
едно на друго............................................................ 69
ГЛАВА XVII
Как могат да бъдат изпитвани и откривани свойс
твата на нещата чрез тяхната враждебност и
дружелюбност............................................... 70
ГЛАВА XVIII
За склонността към вражда............................... 73
Окултна философия - том 1 5
ГЛАВА XIX
Как се изпитват и откриват особените свойства
на нещата или особените дадености'на индивида..............76
ГЛАВА XX
За това, че в някои неща естествените свойства се
съдържат в цялата им субстанция, а в други - в
отделни части и членове........................................................... 77
ГЛАВА XXI
За свойствата, които се съдържат в нещата само
докато са живи, както и за онези, които не ги напус
кат и след смъртта....................... .................................. .........78
ГЛАВА XXII
Как низшите неща са подчинени на висшите тела и
как телата, действията и предразположенията на хора
та се приписват на светилата и знаците [на зодиака]......... 80
ГЛАВА XXIII
Как да узнаем под властта на кои светила се нами
рат нещата в природата, а също кои неща са поде
ластни на Слънцето и се наричат слънчеви........ ...............84
ГЛАВА XXIV
Кои неща са лунни или подвластни на Луната.................... 87
ГЛАВА XXV
Кои неща са сатурнови или под властта на Сатурн.........89
ГЛАВА XXVI
Кои неща са подвластни на Юпитер и се наричат
юпитерови.................................. 91
ГЛАВА XXVII
Кои неща се намират под властта на Марс и се на
ричат марсови......................................... 92
ГЛАВА XXVIII
Кои неща са под властта на Венера и се наричат
венерини..........................................................................................93
ГЛАВА XXIX
Кои неща са подвластни на Меркурий и се наричат
меркуриеви....... ............................................................................ 94
ГЛАВА XXX
За това, че целият подлунен свят и нещата, които
са в него, са разпределени между планетите...................... 95
ГЛАВА XXXI
Как провинциите и царствата се разпределят
между планетите....................................................................... 96
ГЛАВА XXXII
Кои неща са подвластни на знаците, неподвижни
те звезди и техните изображения.......................................... 98
ГЛАВА XXXIII
За печатите и знаците на естествените неща................ 101
ГЛАВА XXXIV
Как чрез естествените неща и свойствата им мо
жем да предизвикваме и привличаме влиянията и
свойствата на небесните тела....................................... 10
ГЛАВА XXXV
За смесите на естествените неща и за тяхната полезност..... 105
ГЛАВА XXXVI
За съединяването на смесваните неща и въвеждане
то на по-благородна форма и жизнени сетива................... 106
ГЛАВА XXXVII
Как чрез някои естествени и изкуствени приготов
ления можем да привличаме някои Небесни и жизне
ни способности............................................. 108
ГЛАВА XXXVIII
Как можем да привлечем свише не само небесни и
жизнени, но още и интелектуални, и Божествени
свойства................ 110
ГЛАВА XXXIX
За това, че с някои земни вещества можем да прив
лечем Божествата на Света и управляващите ги
[Разумни] духове.........................................................................112
ГЛАВА XL
За омагьосването - какви са видовете му и с какви
средства най-често се прави.................................................... 113
ГЛАВА XLI
За злите магии и тяхната сила......................................... 114
ГЛАВА XLII
За удивителните свойства на някои видове магии......... . 116
ГЛАВА XLIII
За някои благоухания или кадежи - как се пригот
вят и каква е силата им................................................... 120
ГЛАВА XLIV
За състава на някои кадежи, съответствуващи на
планетите.............. 122
ГЛАВА XLV
За колирите, мехлемите, любовното биле и техни
те свойства..................................................................................124
ГЛАВА XLVI
За естествените привързвания и окачвания........................ 126
ГЛАВА XLVII
За магическите пръстени и направата им.......................... 128
ГЛАВА XLVIII
За свойствата на местата, както и кои места за
коя планета са подходящи....................................................... 130
ГЛАВА XLIX
За светлината, цветовете, свещите и лампите,
както и това на кои планети, обители и елементи
съответстват някои цветове................................................. 132
ГЛАВА L
За уроките и изкуството на урочасването..........................135
s Съдържание
ГЛАВА LI
За някои съблюдения, пораждащи забележителни
свойства......................... 137
ГЛАВА LII
За изражението, жестовете, телосложението и об
щия изглед на тялото, както и светилата, на които
съответстват, на което се основават гадателските
изкуства, а именно гадаенето по лицето (physiognomia),
ръцете (chiromantia) и челото (metoposcopia)....................... 139
ГЛАВА LIII
За гаданията и видовете им.......................................... 142
ГЛАВА LIV
За разните животни и другото, имащо значение
при авгуриите................................. 144
ГЛАВА LV
Как предзнаменованията се проверяват с проблясъ-
ка на природния инстинкт и няколко правила за обясне
нието иц,.............................................:................................ .......151
ГЛАВА LVI
За гадаенето по светлините и светкавиците и как
да се тълкуват чудовищните неща и чудесата.................157
ГЛАВА LVII
За гадаенето по земята, водата, въздуха и огъня
или за гадаенето по четирите елемента................ ...........158
ГЛАВА LVIII
За възкресяването на мъртвите, за съня и зимува
нето, продължаващи много години без храна.................... 161
ГЛАВА LIX
За гадаенето по сънищата................................. ....................165
ГЛАВА LX
За безумието и гаданията, правени в будно състоя
ние, както и за силата на една течност, свързана с
меланхолията, чрез която понякога духовете се все-
ляват в телата на хората............................ ........................ 166
Окултна философия - том I 9
ГЛАВА LXI
За сътворяването на човека, за сетивата, насочени
навън и навътре, за разумната душа, за триедин-
ния стремеж на душата и за страстите на волята.........170
ГЛАВА LXII
За терзанията на разумната душа, техния първо
източник, различия и видове.................................................. 174
ГЛАВА LXIII
Как терзанията на душата променят съответно
то й тяло, изменяйки онова, което се случва в него
и раздвижвайки духа (spirims)................................................175
ГЛАВА LXIV
Как терзанията на душата променят тялото чрез
уподобяването по силата на някакво подобие; за
превращенията и пренасянето на хора [на друго
място] и каква сила има способността за въобразя
ваме не само върху тялото, но и върху душата................177
ГЛАВА LXV
Как терзанията на разумната душа могат да въз
действат върху телата на другите.................................... 179
ГЛАВА LXVI
За това как терзанията на разумната душа биват
подпомагани от небесните влияния и доколко посто
янството й е необходимо за всяко дело.............. ................181
ГЛАВА LXVII
Как разумната душа на човека може да се свърже
с тази на светилата, както и с Разумните духове,
властващи над небесата и заедно с тях да сложи
отпечатъка на някои удивителни свойства върху низ
шите неща.................................................................................. 183
ГЛАВА LXVIII
Как нашата разумна душа може да променя и при
вързва низшите неща за целите, желани от н а с ............ 184
ГЛАВА LXIX
За словата и за окултните свойства на думите...............186
ГЛАВА LXX
За свойствата на същинските имена....... ................ 187
ГЛАВА LXXI
За многото думи, обединени в изречения и стихове,
както и за свойствата и обвързващата сила на
омагьосването. ............... 189
ГЛАВА LXXII
За забележителната сила на омагьосването......................191
ГЛАВА LXXIH
За свойствата на писанията, за заклинанията
(imprecatio) и надписите............................................................ 193
ГЛАВА LXXIV
За съотношението, съответствието и възхождано
то на буквите към небесните знаци и планети, съ
образно с различни езици, както и таблицата им.... .......194
ЗА А Г РИ П А ИЛИ П Ъ Т У В А Н Е
О ТВЪ Д Х У М А Н И З М А
" ... velut indicem qui ipse semper prae foribus manens."
Така, в писмо до брат Аурелио д’Аквапенденте от 19 XI 1527 г.\

описва себе си един от най-четените философи на окултизма и
най~непримиримият измежду критиците на окултните писания на
своето време - с дреха, разкъсана от страстите на епохата, вече
напуснал изящния пристан на Възраждането, още невидял стро
гите очертания на Реформацията, ограничен в черупката на тялото
и безграничен в дълбината на мисълта - Океан, който от безмъл
вното величие на своите подводия съзерцава извечния Хаос във
вълните, разпенени от краткия порив на вятъра.
И в своята суета мнозина се взират и уморени търсят с очите
си входа. Но всуе. Защото в очите на хората светлината прониква
едва по повърхността - там, където се гонят вълните.
" - Мога да те отнеса по-далече от всеки кораб - каза змията...
Но ти си чист и идваш от звезда. Малкият принц не отговори.
- Жал ми е за теб, толкова си слаб върху тази земя от гранит...
- О! Разбрах - каза той, - но защо винаги говориш със загадки?
- Аз разрешавам всички загадки - отговори змията... - Сбогом -
каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се
вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.1'...
Но нека се понесем по вълните на времето.
Ръката на доминикански монах изписва върху една надгробна
плоча скверен епиграф. Защото човекът, чиито тленни останки
лежат под нея, се е осмелил да постави в ръцете на неговия Бог,
спасителна храна за душата му, сияйните поводи на Аполоновата
колесница, а в тези на църквата - зловещата Сатурнова коса на
смъртта. Мигар кой друг, освен слугата на Торквемада, може да
I) Agrippa, Henricus Cornelius ab Netteslieym, Ep. IV 19:11... сякаш пътеводител, който
винаги стои, сам, пред входа."
12 За А грипа или пътуване отвъд хуманизма
бъде избран от Бога да въплъти узурпатора на земния Му престол
- скрит в мрачни одеяния, със зловещ лик, осветен от адския огън
на кладите, носещ смърт и вдъхващ живот на оставеното от онзи,
който е прах в нозете му. Защото както Феникс се възражда от
своята пепел, така човешкият дух, смъртно уморен в старческата
немощ на някоя доктрина, се възражда и полита, окрилен от
силата на знанието, скрито в непрогледната тъма отвъд видимото.
На 30 IV 311 г. август Галерий издава едикт на веротърпи
мостта, В него е записано, че държавата разрешава на християните
да изповядват религията си, но ако се молят за благоденствието
й и за здравето на императора. През 313 г. августите Константин
и Лициний издават едикт, в който църквата е призната от държа
вата за юридическо лице и получава право на собственост. Еди
надесет години по-късно император Константин, наречен от цър
квата Велики-, обявява християнството за официална държавна
религия, а по-късно то него - за светец. Година след това импера
торът свиква всеобщ църковен събор в Никея и държи уводна реч.
Този събор приема християнското символ-верую. Официалният
списък с книгите, включени в Новия Завет, ще стане известен
десетилетия по-късно, а оригиналите им ще се търсят и до днес.
Кладите се разгарят през 449 г., когато император Теодосий II
издава указ, с който се изгаря всичко писано против християнст
вото и християнските автори. Петнадесеттомното съчинение иа
Порфирий "Против християните", голяма част от написаното от
император Юлиян, наречен от църквата Отстъпник, и множество
други свидетелства за нейната история изчезват безследно в огьня
или се запазват само в откъси, цитирани из полемичните писания
на християнските автори. През 529 г. император Юстиниан I
превзема последната крепост на античната култура, където жи
веят наследниците на Платон и Аристотел - Платоновата Акаде
мия в Атина. Нейните философи поемат пътя на изгнанието и
повечето от тях стигат до Персия. Синтезът на тази кратка раз
ходка е записан в решенията на Петия църковен вселенски събор
(553), който постановява: "В църквата нищо не може да стане без
волята и заповедите на императора." Император по това време
все още е Юстиниан. На същия събор църквата анатемосва своята
антитеза - платонизма. Защото той е водещото духовно учение в
гръко-римския свят и е пряк свидетел на одържавяването й.
Неговата видима история започва във времето на спасителя Рама,
законодателя Мойсей и водача Тот, наречен от гърците Хермес, а
от римляните - Меркурий. След тях, както ни ги описва Марсилио
Фичино в своя "Довод“ към Пимандер, идват Орфей, Аглофем,
Питагор, Филолай и Платон. Питагор, съвременник на Лао Цзъ,
Буда и Заратустра - шестстотин години преди Христос, оставя
учението за числата, което става рамката, в която философията на
Платон бива структурирана два века по-късно и развита по-ната
тък в основаната от него Академия, а през неопитагорейството от
първите векове на новата ера и привидната еклектичност на пита
гор ейския платонизъм на Нумений и Амоний Сакас то стига до
неоплатонизма на ученика им Плотин. На повърхността се дола
вят твърде много различия в схващанията им, но повечето антич
ни автори знаят - те считат, че Единението е в дълбоката част на
учението, а тя не бива да остава написана. Защото зад съдбата на
Озирис, Прометей, Орфей и Хирам, обвито в красивите воали на
мита, се крие зловещо предупреждение. Защото е имало и ще има
такива, които се чувствуват сигурни само когато гледат с очите си
Хаоса, вместо да ги притворят, за да видят Океана.
Със закриването на Платоновата Академия, Европа прекъсва
за няколко века своята връзка с Античността, чиято светлина,
хиляда години след Питагор, се връща на изток, оставайки едва
доловима у Августин и Анселм Кентърбърийски, Ареопагйтиките
на Псевдо-Дионисий, съчиненията на Максим Изповедник, Бона-
вентура, Ериугена и някои други. Малко след това на изток се ражда
Мохамед. Още през V век Аристотел и коментарите към него са
преведени на древносирийски. Александрийската неоплатоническа
школа се премества през 720 г. в Антиохия, а през 900 г. - в Багдад.
Древносирийски учени са поканени в Багдадския халифат, където
Ханин бен Исаак превежда Аристотел от древносирийски на араб
ски език. От средата на VIII в. до началото на X в. на арабски е
преведено огромно количество старогръцки текстове - Аристотел,
Евклид, Архимед, Птолемей, Гален. Немалка част от тях е опазена
от християнска Европа. В настъпващия здрач цяла една култура
бърза да прелее светлината си в друга, за да се съхрани. Дейността
на преводачите е тъй напрегната, че част от “Енеадите" на Плотин
биват преведени и познати на арабския свят като “Теология" на
Аристотел, а Прокъл така и не става известен като автор на
14 За Агрипа или пътуване отвъд хуманизма
"Книгата на Причините" (Liber de causis). Наред с Корана, Платон,
Аристотел и неоплатониците стават почвата, върху която разцъфтя
ва арабската философия, чието великолепие остава задълго извън
полезрението на средновековна Европа, над която се е спуснала
Нощта. Неоплатонизмът и Питагоровото учение за числата оказват
решаващо влияние и върху развитието на средновековната Каба-
ла, а по-късно - върху съчиненията на Ибн Гебирол и Маймонид.
По време на Кръстоносните походи Испания е естественото
място, където се срещат еврейската, арабската и европейската
култури и през втората половина на XII в. Толедо става център на
усилена, отново преводаческа дейност. И отново значението й е
неоценимо, защото покрай Аристотел и Платон от арабски на
латински биват преведени и съхранени множество философски,
астрологически, медицински и други трактати, чиито старогръцки
текстове или древносирийски версии са вече безвъзвратно унищо
жени или изгубени, както и ценни съчинения на арабската книж
нина, защото съществувалата пет века богата арабска култура е
началото на XIII в. започва да клони бързо към залез и, по силата
на забележителна историческа аналогия,трескаво се стреми да се
завърне и самосъхрани в утрото, което вече се долавя сред древ
ните руини по средиземноморските брегове. Така Съдбата отреж
да огромното влияние, което Аристотел оказва по-късно върху
европейското Средновековие, да се дължи до голяма степен на
арабин. Ибн Рушд, наречен Авероес, роден в Кордова, създава
през втората половина на XII в. огромен масив от коментари към
съчиненията на Аристотел, които от една страна са блестящ
завършек на арабската философия, а от друга - създават новото
тяло, в което по-късно ще се възроди духът на европейската
Античност. Още през 1230 г. те са преведени на латински от
Михаил Скот в Неапол. През XIII в. преводаческата дейност
продължава с нова сила, но дори Аристотел от старогръцкия
оригинал, преведен от Вилхелм от Мьорбеке тридесет години
по-късно, по настояване на Тома Аквински, не успява да измести
влиянието на Авероес. Наред с Аристотел, Вилхелм превежда и
голяма част от съчиненията на Прокъл, както и коментарите му
към "Тимей" и "Парменид". В неговите преводи се съхранява
неоплатоническото влияние, което оказва върху Вилхелм учителят
му Дитрих от Фрайберг. Освен тях през XIII в., наред с неоплато-
ническите коментари към Аристотел, са преведени и части от
"Тимей", "Федон" и "Менон", а също и "Книгата за Причините",
както и частта от "Енеадите" на Плотин, позната като "Аристоте-
ловата Теология". Светлината ранява Нощта и нейният мрачен
свят се изпълва с видения.
За тях Николай Райнов пише в своята История на изкуството1:
"...животът на изображенията се развива с необорима логичност,
самите изображения въздействуват извънредно на широко, като
хранят с образи и представи книжнината, а тласкат напред и
развоя на науката." Сиянието озарява античните руини и техните
сенки се появяват по стените на църквите и навсякъде в италиан
ското Куатроченто, Европейските университети още се чувстват
удобно, защото Аристотеловата Школа предоставя широко поле
за схоластичната мисъл. Възникнала в тях, чрез тях и за тях,
схоластиката е необходима поради силната ръка на църквата.
Университетите предлагат относителна школска свобода от цър
квата, но не и от нейните догми. Но до съживяващата светлина на
първия слънчев лъч има време -. с малки изключения, все още не
е преведен Платон. Защото за да се завърне, той се нуждае от
свобода на духа. И както при удивителното преливане на култури
те, така и сега, историята чувствува нужда от спасително, живот
ворно възвръщане. Ученикът трябва да се издължи на своя учител.
Александър Македонски получава своите знания от Аристотел, а
той - от Платон. Кръстоносната епопея ражда схоластиката, а
дългите школски лекции прерастват в продължителни живи бесе
ди между уважаващи се философи. Школата се извисява в Акаде
мия, а схоластиката - в хуманизъм. И както някога Авероес е
повикан от халифа ал Мансур, за да му разясни Аристотел, така
Козимо Медичи създава условия на Марсилио Фичино, предоста
вя му вила и няколко свитъка, изписани с гръцки букви. Пред
Фичино лежат, неподправени, текстовете на Платон и той е убеден,
че Океан най-сетне му е пратил дъщеря си - благосклонната Тюхе.
Но всъщност пред него се е явила, с непроницаема и загадъчна
усмивка, самата Изида. Защото първият слънчев лъч, когото
всички очакват, ще дойде от другаде. Около 1460 г. някакъв монах
на име Леонардо от Пистоя донася от Македония във Флоренция
1) Райнов, Н., История на изкуството, "Векът на великаните", изд. Ст. Атанасов,
София, т.7, с.115
манускрипт, съдържащ петнадесет трактата на старогръцки. Към
края на 1462 г. и началото на 1463 г. Козимо Медичи ги предава
на Фичино за превод. Можем само да си представим вълнението,
обзело в този миг философа. Ръцете му, с трепета на Мойсей, се
докосват до писмената на пратеника на Боговете. Той превежда
първо тях - за няколко месеца. Хуманизмът започва своето изкач
ване отвъд границите на човешкия дух - великият Платон се
покланя на Триждивеликия Хермес.
Защото тогава царица на науките, към която не е безучастен
и геният на Леонардо, е магията, тъй като тя дава на човека власт
над природата и възвисява духа му до света на ангелите. След
Платон, Фичино превежда Плотин, Синезий, Ямблих, химните на
Орфей и много други. Приятелят му и негов събрат в Платоновото
семейство, както нарича себе си Флорентинската Академия, Джо-
вани Пико де ла Мирандола, обвързва още по-тясно еврейската
Кабала с Библията и Традицията на херметизма, гностицизма и
неоплатонизма - освен трите свещени езика той владее и множес
тво други и на двадесет и три години написва своите "900 тезиса
по философия, кабалистика и теология". По-нататък Йоан Ройх-
лин, един от най-добрите познавачи на еврейския език по това
време, описва и доразвива връзката й с учението за числата на
Питагор в книгата си "За изкуството на Кабала" (De Arte Cabalistica,
1517). Пико де ла Мирандола споменава за някакъв отшелник на
остров Майорка, на име Пелагий, който притежава богата библи
отека с магически ръкописи. Тя е наследена от Либавий Гал, който
я предава на своя ученик Йоан Тритемий - име, което често се
пропуска когато се пише за хуманизма. В края на XV в. и началото
на XVI в. малцина са хуманистите, които не са прекарвали дълги
часове в неговата библиотека, в четене и беседи с видния богослов
и маг. През 1483 г., на 23 години, той става игумен на бедния
бенедиктински манастир в Шпонхайм (Sponheim), По това време
библиотеката на манастира наброява 48 тома. Няколко години
по-късно тя притежава повече от 1500 книги, а преди оттеглянето
му те са около 2000, като немалка част са редки трактати върху
магията. Сред тях със сигурност са Алмадел (приписвана на цар
Соломон), Пикатрикс (ползваща се с твърде лоша слава сред
църковните отци) и Пимандер (Херметическият корпус, преведен
от Фичино). Никой не смее да му се противопостави, защото за
Окултна-философия - том 1 17
момента той се ползва от подкрепата на Максимилиан I. В Шпон-

хайм Тритемий написва своята "Стеганография" - първият извес
тен в историята трактат върху техниката на тайнописа. След
напускането си през 1505 г. той поема управлението на малък
манастир в близост до Вюрцбург, но вече е уморен и не успява да
му придаде блясъка на Шпонхайм. Умира през 1516 г., като името
му се съхранява с това, че е учител на Парацелз и един от неговите
ученици го споменава в своята книга, която му изпраща за преглед
и одобрение, каквато е практиката по това време. Защото на нея,
като на първо всеобхватно съчинение след бързото разпростране
ние на книгопечатането, е съдено да стане една от най-забранява-
ните и най-четените магически книги в световната история.
Нейният автор се ражда на 14IX 1486 г. в Колония Агрипина,
която немците наричат кратко Кьолн - градът, в който два века
преди това е преподавал и е погребан Алберт Велики. Родителите
му са дребни благородници от Нетесхайм, на около 40 километра
югозападно от Кьолн. Кръщават го Хенрих Корнелий Агрипа.
Родният му град е известен университетски и книгопечатен център
и страстта на детето към знанието, подкрепена от вроден усет към
езиците, го потапя твърде рано в атмосферата на латинската
класика. През 1506 г. той учи в Кьолн и се дипломира в универси
тета в Париж. Там основава тайно общество, в което, според един
от биографите му , членуват Блазий Цезар Ландулф - впоследст
вие известен лекар и професор в университета в Павия, Жермен -
адвокат и историк на Карл V, както и други известни личности.
Това общество става известно с алхимическите си занимания.
Членовете му и тяхната доживотна обвързаност със съдбата на
Агрипа някак естествено извикват спомена за Жак от Моле, изго
рен на клада в същия град преди двеста години. Този спомен е
изцяло съхранен и още дава плодове, защото по своята природа
огънят, както го описва Агрипа, е непроницаем, всепроникващ и
животворен. През 1508 г. Агрипа е в армията и участвува в итали
анските войни на страната на испанския крал. На следващата
година напуска и, двадесет и три годишен, чете лекции по еврейски
език в университета в Дол и коментира "За чудотворното Слово"
(De verbo mirifico, 1494) на Ройхлин. Тогава започва и работата си1
1) Morley, Hemy. Life of Cornelius Agrippa

върху "Окултната философия" (De occulta philosophia) която за
вършва в началото на 1510 г., когато я изпраща на Тритемий за
преглед, посочвайки, че беседите с него са го вдъхновили за
написването й. Книгата не е допусната за печат. Тритемий, в
писмо до Агрипа от 8 IV 1510 г., не крие възхищението си от нея
и автора й, но му припомня, че най-висшите и съкровени неща се
изповядват само на най-добрите и тайни приятели. Защото и
двамата познават неизбежната необходимост на Прометеевата
кръв и чувствуват близостта й. Но по това време абатът вече е
оставил силите си в своята библиотека и в съчиненията на хума
нистите и не може да поеме тежестта на кръста. Ръкописът остава
в манастира и днес се съхранява от университета във Вюрцбург,
Впоследствие текстът се разпространява и отпечатва нелегално,
което потвърждава самият Агрипа и писмо до него, в което той е
помолен да изпрати някому текста на своята "Окултна филосо
фия", която последният видял в университета в Павия. Междувре
менно през същата година Агрипа бива обвинен в ерес и избягва
в Англия, където заедно с приятеля на Еразъм Ротердамски, Джон
Колет, първият английски хуманист и добър познавач на старо
гръцкия език, изучава посланията на ап. Павел, върху които Колет
чете лекции в Оксфорд. На следващата година се завръща и до
1517 г. е в Ломбардия на служба при Максимилиан. През 1515 г.
чете лекции в университета в Павия върху Пимандер. През 1518 г.
в гр. Мец защитава публично жена, обявена за вещица, назначен е
за градски съветник и говорител на общината. Запазена е негова
кореспонденция с Жак Льофевр от Етапл, датираща от 1519 годи
на. През 1520 г. е лекар в общината на Фрайбург, а впоследствие
е извикан на помощ на лекарите в Антверпен по време на чумата,
след преминаването на която е изгонен от тях, защото няма
диплома. След това, поради постигнатите от него успехи, е назна
чен за придворен лекар на Луиза Савойска. През 1524 г. на крали
цата майка е донесено негово писмо, в което той я описва като
наивно вярваща в писанията на тогавашните астролози. Това
негово остро противопоставяне срещу авторитета им не е лишено
от основания - по това време астрологията се ползва с небивала
популярност, отчасти поради съединението на планетите през
1524 г., преподава се в университетите и властниците в своите
решения тачат най-много предсказанията на астролозите, т. е. тя
е високодоходна и повечето астролози, затрупани от работа и
привлечени от доброто заплащане, изготвят хороскопи, несъот-
ветствуващи на изискванията на халдейската наука за звездите.
Други са на мнение, че влошаването на отношенията с кралицата
се дължи на сбъднало се негово пророчество за възкачването на
Бурбоните. Така или иначе, Агрипа изгубва височайшето благово
ление и е оставен в Лион без никакви средства. През 1528 г. той
напуска града и впоследствие е назначен от Маргарита Савойска
за историограф на Карл V, където остава до 1530 година. По това
време се обявява в защита на някакъв астролог, на име Жан Тибо,
от нападките на лекарите на Антверпен, отправяйки остри забе
лежки към основанията на схоластичната медицина. Той свиде
телства, че Тибо е излекувал много случаи, за които лекарите са
се произнесли като безднадеждни и добавя, че причината, поради
която те не са го изгонили по-рано, по време на епидемията, е в
това, че самите те по онова време са напуснали града.
През декември 1530 г. в Антверпен излиза първото издание на
неговата "За несигурността и суетата на науките" (De incertitudine
et vanitate scientiamm), която веднага предизвиква буря от протес
ти сред официалната университетска наука. Срещу него се обявя
ват множество факултети, а също и Сорбоната. Агрипа отново
изгубва височайшето благоволение, този път на императора. В
тази книга той критикува остро господствуващата по негово време
научна парадигма, скована във веригите на схоластиката. Стреме
жът към синтез, характерен за Възраждането и духът на хуманизма
раждат последните защитници на науката, развивана по пътя на
познанието, изхождащо от опита на Античността и ума на самот
ния гений, пазещ своята връзка с Учителите, които познават
най-опасното от всички невежества - умопостижимото, не успяло
за две хилядолетия да проумее, че светът се движи около нещо
много по-значимо от Слънцето, Земята или директора на Атинс
кия Лицей. След тях идва "Новият Органон" на Бейкън и науката
тръгва по пътя, по който се движи до днес - бавно, методично и
систематично натрупване на знания и опит, мъчително откриване
на вече откритото - след прекъсването на връзката с античното
знание, немалко от описаното в древността още не е идентифици
рано. Пътьом науката прави множество други "открития", опия
нена от властта си, която не е сравнима дори по порядък с мощта
на древните. На онези, които вече не могат да удържат присмеха
си, ще припомним един действителен случай. В древността още
Тутмос IV поправя Сфинкса край Гиза, изписвайки името си.
Впоследствие римляните го разчистват от пясъка - дясното му
рамо е напукано и започва да се руши, но те го реставрират.
Неотдавна, със средствата на съвременната наука, с това се заемат
и египетските власти в лицето на Отдела за древни паметници.
Фугите между'камъните са запълнени с висококачествен портланд
цимент. Оказва се обаче, че иначе добре познатият на египетските
строители материал, непосредствено в пустинята, проявява други
свойства и след първите дъждове набъбва от поетата влага, ре
монтираните участъци отначало се деформират, а после се отчу-
пва огромен каменен къс. Властите са принудени да повторят
реставрацията - този път по римския метод, използвайки вместо
цимент укрепващи каменни блокове, които вземат - откъде, мис
лите? - от онзи слой, в който през 50-те години е намерена
слънчевата ладия на фараона Хеопс. Знаейки това, Пирамидата и
Сфинксът странно напомнят с нещо Колизея и един военен инже
нер на служба при Лодовико Моро, управник на Милано, който
през 1506 г. пише, че е създал подводница, но няма да я опише
"поради лошата природа на хората, които биха я използвали за
убийства на дъното на морето, пробивайки корабите и потопявай
ки ги заедно с хората в тях."1, а почивайки си от своите проекти,
увековечава благородното си снизхождение към идните столетия
в усмивката на Джокондата...
Защото в своя безогледен ход пипнешком, с опити и грешки,
науката твърде много наподобява упорит слепец, убеден, че ще
прозре красотата в полета на Орела, усъвършенствувайки бастуна
си. Защото онзи, който забрави Пътя, се загубва и се връща отново
сред мисли от песъчинки, съждения от камъни, умозаключения от
скали и труд от вятър. Но става все по-ясно, че самолетът е
закъсал в тази пустиня и за да се върнем у дома ни е нужен един
Малък принц, който с неустоимото безразсъдство на чистотата да
ни напомни, че Кладенецът не е тъй далече.
След излизането на книгата повърхностните умове обвиняват
Агрипа, че днес критикува онова, което вчера е писал, защото
1) Леонардо да Винчи, "Кодекс на Лестър", 22 обр.

Окултна философия - том 1 2£
нелегалното разпространение на "Окултната философия" междув
ременно е придобило значителни размери. В това отношение обаче
Агрипа не е новатор - той проявява нещо характерно за хуманизма.
Близо сто години преди него Николай Кузански в своя проповед от
януари 1439 г. декларира: "Луди са астролозите с техните изоб
ражения.", като по същото време в книгата си "За ученото незнание"
(De docta ignorantia) открито заявява вярата си във влиянието на
звездите. Мнозина цитират Леонардо и неговия "Трактат върху
живописта", в който той нарича предсказателната астрология без
полезно занимание, молейки за извинение онези, коиз?» си вадят
хляба от нея, използвайки глупаците, но нека не забравяме - на друго
място той пише: "Може да се говори и за влияние от планетите и
Бога" . Всъщност и тримата, а и не само те, се обявяват не срещу
астрологията като наука, а против науката на астролозите. В свое
писмо Агрипа пише , че има множество сериозни философи и свети
мъже, за чиито съчинения не може да се мисли, че съдържат фалши
фикации, но казаното от тях има смисъл, различен от буквалния. По
това време е известно, че въпреки някои видими химически аналогии,
алхимическите текстове, под прикритието на конкретни рецепти,
дават знания и умения от друго естество, нямащо нищо общо е
предмета на днешната химическа наука.
В оставените си писма Агрипа вече чувства, че изпълненият
с превратности живот е към края си - високо горе орелът събира
сетните си сили преди да полети в своя най-висок небесен полет,
долу лебедът се приготвя за последната си песен. В началото на
1531 г. в Антверпен и Париж излиза от печат първата книга от
неговата трилогия De occulta philosophia. Към императорската
немилост и омразата на университетските кръгове се прибавя и
ненавистта на църквата. През януари 1531 г. Агрипа се обръща в
писмо до архиепископа на Кьолн, Херман от Вид (Wied), на когото
посвещава своята книга, с молба за продължаване на издаването.
Доминиканците и богословите от Кьолнския университет правят
възможното да го осуетят. Но междувременно всичките му съчи-
.1) цит. по. Edmond Vansteenberghe, Le cardinal Nicolas de Cues, p.247. "Fatui sunt
■ eastroIogi cum suis imaginationibus," Вж, също "За ученото незнание1!, кн.2, гл.12;
Leonardo da Vinci, Codex Atlanticus v-a: "Ancora si po djre delli influssi de pianeti
edjdjo".
2) Agrippa, Henricus Cornelius ab Nettesheym, Ep. IV, 44, V, 20
нения излизат през 1531 г. в Лондон и архиепископът няма друг
избор. През ноември 1532 г. отпечатването на книгата се възоб
новява в родния град на Агрипа. Пълният текст излиза през юли
1533 г. без информация за мястото на издаване и името на печат
ницата. Впоследствие книгата придобива небивала популярност.
Хардик Уорън, в своята "В защита на Магията и Астрологията от
неверните позорни и клеветнически думи'* ("Magick and Astrology
vindicated from false aspersions and calumnies", London, 1651) пише:
"В магическата част на своя трактат съм следвал метода на...
Агрипа, чиято учена книга... аз почитам над всички книги в света,
с изключение на Светото Писание." Самият Джон Дий заявява, че
съчиненията на Агрипа са негов учебник по магия. Това виждане
споделя и днес Кавендиш в своята "История на Магията", където
пише: "...чийто широк обхват, яснотата в сравнение с останалите,
поетичните й качества, твърде високите й цели, я правят една от
най-влиятелните книги върху магията, които са писани някога. До
голяма степен магията на неговите предшественици става извес
тна на следващите поколения чрез неговата "Окултна филосо
фия"1. Дори и твърде отрицателно настроеният към Агрипа, Лин
Торндайк, в своя капитален осемтомен труд, посветен на истори
ята на магията и експерименталните науки , е принуден да приз
нае, че тази книга дава най-обобщеното представяне на предмета
от всичко напечатано, което може да се намери по това време. На
любознателния читател, който в уважението си към науката желае,
обогатявайки речника сй, да проникне в хармонията между двете
книги на Агрипа - за суетата и несигурността на науките и за
окултната философия, препоръчваме няколкото хиляди страници
на този достолепен учен на двадесети век, чието съчинение него
вият Колумбийски университет издава в продължение на повече
от три десетилетия. Главата, отнасяща се до основателя на Фло
рентинската Академия - Марсилио Фичино, маститият универси
тетски професор по история е нарекъл "Фичино - дървеният
философ (pHilosophaster)", а на пръсти се броят съчиненията,
които оръжието на неговия анализ не е застигнало с обобщения
като "тюрлю-гювеч" (hodge-podge) и други от същия калибър.*2
L) Cavendish, Richard, A History of Magic, Weidenfeld & Nicholson, London. 1977, p. 89
2) Thorndike, Lynn. A History of Magic and Experimental Science, Columbia University
Press, 1923-58, New York
Авторитетната "Енциклопедия на религията", под редакция
та на Мирча Елиаде, пише следното: "В своето влиятелно съчине
ние De Occulta Philosophia libri tres, 1533, Агрипа съчетава магия
та, астрологията, Кабала, теургията, медицината и окултните
свойства на растенията, камъните, и металите. Тази книга е важен
фактор в разпространението на идеите на окултните науки. В
"Окултната философия" на Хенрих Корнелий Агрипа интерпрета
цията на Кабала достига своя връх."1.
И наистина, в тази книга обобщението и енциклопедичният
обхват са съчетани с небивала яснота в тяло, което завладява ума.
Агрипа, в своето обръщение към читателя, пише за онези, които,
едва прочели заглавието, ще се нахвърлят върху него. Още с
излизането си, като всяко явление, проявяващо от висотата на своя
полет ограниченията на всекидневния разум, книгата разделя
умовете на запалени привърженици и яростни отрицатели. Лесно
то възприемане граничи с опасната неприемливост. Защото в нея
съзвучието, раздвижващо в своите резонанси камъните, металите,
растенията, животните, хората, елементите, светилата и Разумни
те духове при откъсването на една единствена билка, е пресъзда
дено с лекотата на истинския майстор. Защото, както самата
Вселена, тази книга е невъобразима до светотатство хармония от
завършени в себе си светове - Божествен лотос, изплуващ от
тинята сред звуците на необятната Серенада Десета на Моцарт.
Тежестта на книгата е едва доловима, но тя съдържа товара на
несметно богата Традиция, И никой не може да понесе от него
повече от онова, за което му стигат силите.
Текстът следва Платон, неоплатониците, Фичино и Ройхлин
- наглед ясен, но богат на иносказания, сочещ малко, но sapienti
sat - за мъдрия е достатъчно. Труден за проникване въпреки
яснотата, защото Исус е казал: "бъдете, прочее, мъдри като зми
ите..." (Мат. 10:16) не на всички християни, а само на своите
дванадесет апостоли. Защото змията, захапала опашката си, е
вечната връзка между земната нощ и светлината на Слънцето, а
еклиптиката е само средоточие на зодиакалния кръг, защото Бог
пее в своята песен2: "Аз не се проявявам пред всички, пътят на12
1) Antoine Faivre, Encyclopaedia of Religion. Edited by Mircea Eliade, McMillan
Publishing Company, N.Y., XI, 38; VI, 297
2) Бхагавад-Гита 7.25
единението с Мен е обвит във вечна илюзия за невежите, които не
могат да го постигнат.11Труден за превод, защото съвременните
езици са бедни - лишени, поради дързостта си, от богатото нас
ледство на своя латински родител. И още в обръщението на
Агрипа - в отношението на "Окултната философия" към "За суе
тата и несигурността на науките", в стремежа си за точно съответ
ствие на оригинала, английският превод предава с "retract", а
френският - с "retracter" онова, което техният родител описва с
"retracto". И се предават, защото при тях това значи само "отри
чам се публично, отмятам се, оттеглям казаното, анулирам1’,
докато в латинския език, освен всичко останало - също и "трети
рам, разглеждам отново".
Но какво всъщност разглежда Агрипа в своите три книги.
Енциклопедичността прави невъзможно тук да се опише всеки
детайл или идея. А и едва ли е необходимо - само по себе си почти
всичко вече е писано преди. Плиний Стари, в тридесет и седемте
тома на своята "Естествена история", е далеч по-подробен в
минералите, растенията и животните и техните лечебни свойства,
а Хермес - в тяхната взаимообвързаност, Плотин, в своите "Енеади",
е далеч по-обстоятелствен в отдръпването от сетивното, водещо до
постигането на Бога, Платон е много по-изчерпателен в описани
ето на душите на хората и Душата на Света, арабските, еврейските
и други автори са далеч по-пълни във влиянието на числата,
светилата и Разумните духове. Но въпреки неизбежните иносказа-
ния, криещи съкровищата от църквата, въпреки всеобхватността
на Магията, никой не е толкова ясен, колкото тази трилогия.
Мимоходом ще отбележим, че през 1565-67 г. на Агрипа е
приписана четвърта книга. Ученикът му Йоан Вир (Wicr) отрича
Агрипа да е неин автор. Самите издатели не оспорват триединс-
твото на "Окултната философия", но обаянието на истинския
авторитет вече е завладяло епохата и всичко, което е свързано с
магията се счита за изхождащо от тези три книги и тяхната
притегателна, магическа сила. Към това можем да добавим само,
че тази четвърта книга днес се смята за един от ключовете за
проникване в останалите,
Агрипа няма какво повече да свърши на този свят. И си отива
от него. Кога, къде и как точно - никой не знае. Някои казват - през
1534 г. в Лион, други - през 1535 г. в Гренобъл, През 1545 г. се
появява кратко съобщение: "Преди около десетина години Хенрих

Корнелий Агрипа от Нетесхайм, съветник и архивист на Н.Св.В.
Цезаря [на Свещената Римска империя Карл V], златен рицар,
доктор по гражданско и канонично право, умрял в крайна бедност
в околностите на Гренобъл в Галия"1. Всъщност това едва ли е
толкова важно. Защото той е част от една Традиция и сякаш и за
него са думите, казани от Айнщайн за Махатма Ганди на 2 X 1939 г.,
70 години след рождението му: "На идните поколения вероятно
ще е трудно да повярват, че такъв човек от плът и кръв някога е
стъпвал по т^зи земя..." Защото тази Традиция лежи в основата и
крепи цяла човешка цивилизация с едно учение - това за тленност
та на тялото, величието на духа, безсмъртието на душата и свобо
дата на човешкия избор - да се покориш на страданието или да го
победиш, постигайки Единия в многото.
И когато хилядолетия след това една доктрина идва, за да
предложи Спасител, избрал вместо другите и даващ избавление
на всички, които Го приемат, тя твърде бързо се отрича от гнос-
тицизма - нейната връзка с Традицията, и веднага бива обсебена
от държавата, ставайки най-силното оръжие на мрака срещу сво
бодния избор. Мнозина ще възразят - не гностицизмът, а самата
църква е традиция. Тях ще отминем с два текста из нейните архиви.
Първият е от Докладите на св. Инквизиция на Лангедок от началото
на XIVb. (Cod.Vat. 4030) и описва молитвата на катарите (от гр.
"чисти") по време на техния най-важен ритуал - Тайната вечеря на
Разпети петък: "О, Боже, благослови в името на Отца, Сина и
Светаго Духа тези хляб, риба и вино, не като нафора или причас
тие, а като просто поменуване на най-святата Вечеря на Иисуса
Христа и учениците Му, ибо не се осмелявам да Ти даря с нечисти
ръце и омърсени уста жертвата на Господа нашего Иисуса Христа,
Сина Твоего." Вторият текст е от Решението на църковния събор
в Тур през 1163 г. и се отнася също за катарите (албигойците):
"Нареждаме всички епископи и свещеници ... никой да не търгува
с тях; когато ги арестуват, да ги предават в разпореждане на като
лическите благородници, а благата им да се конфискуват, срещи
те им да бъдат абсолютно забранени..." Онези, които над своя
1) "Н. С. Agrippa ab Nettesheym a conciliis et archivis Inditiarii sacre Caesareae Maiestatis
armatae militiae equitis aurati et utriusque iuris doctOris qui intra decennium aut circiter
Gratianopoli in Gallia ad summam paupertatem redactus obiit."
26 За Лгрипа или пътуване отвъд хуманизма
Бог поставят и защитават църквата си, вероятно ще си спомнят,
че събор на катарите е бил воден от богомил, а през XIII в. един
български владетел свиква нарочен антибогомилски църковен
събор. Всичко това, заедно с проповедите на легионите от евангели-
затори против учението на Беинса Дуно дава образа на една институ
ция, която, изплашена и заслепена от светлината, забравя своите
многовековни хартиени схизми. Всъщност Лев Толстой се е изразил
най-добре - има два начина за отклоняване на човека от Пътя към
Бога, за невярващите това е науката, а за вярващите - църквата.
Но отвъд мрака Пътят е все тъй светъл и чист. Защото тази
Традиция изпраща своите лъчи от Сътворението до днес, проявя
вайки се на едно място, после на друго, оставяйки следи с най-раз
лични имена -. таоизъм, питагорейство, гностицизъм, Кабала,
суфизъм и множество други. И защото образите на нейните пра
теници са отражение, което; като самата Нея, е кръстопът на
всички пътища - и хедонеята на Аристип, и атараксията на Епикур,
и катарзиса на Аристотел, и.ероса на Платон, и аскезата на
Питагор. Тогава едва ли има нещо чудно в онова, което споменава
за Агрипа един историк на немската философия на XVI век. Той
живее двеста години преди да се разбере, че е писал за хуманист
и затова го описва ясно:
"...ipse philosophies, daemon, heros, deus et omnia."1
Март 1995 r* Николай X. Чернев
1) Adam, Melchior. Vitae Germanorum philosophorum, Heideiberg-Frankfurt, 1615-1620.

"„.сам по себе си философ, демон, герой, бог и всичко."
К О Р Н Е Л И Й А Г РИ П А КЪМ
Ч И Т А Т ЕЛ Я
Не се съмнявам, че заглавието на книгата ни, "De occulta

Philosophia", може със своята необичайност да изкуши мнозина
да го забележат и сред тях някои с разстроения си разсъдък
(judicium), а някои в опърничавостта си (perversus) ще поискат да
чуят онова, което мога да кажа и с привързаността на своето
невежество ще схванат думата "магия" в лошия смисъл [т. е, черна
или зла магия] и едва хвърлили поглед към заглавието ще разтръ-
бят, че преподавам забранени Изкуства1, сея ереси, оскърбявам
благочестивите и възмущавам превъзходните умове; че съм [зъл]
магьосник12, суеверен или от лукаваго. Но аз съм маг. А на тях
отговарям, че сред учените мъже "маг" означава не [зъл] магьос
ник, суеверен и дяволски, а мъдрец, жрец и пророк; че сибилите
са били магьосници и следователно по съвсем ясен начин са
пророкували [идването на] Христа; че маговете [т. е. влъхвите]
като мъдри хора, по силата на удивителните тайни на света,
познали раждането на Христа и първи измежду всички дошли да
1) В латинския език с ars се е означавало систематизираното знание и практика;

способностите, свързани със създаването на нещо изкуствено и т. н. (бел. прев.)
2) В българското народно творчество, т. е. нуменът най-непосредствено свързан с
окултната феноменология, занимаващите се с правене на добро чрез магия се
наричат вълшебници, а с правенето на зло - зли вълшебници или зли магьосници.
От друга страна, Библията нарича магове или влъхви всички, дошли от изток (Magi
ab oriente, Матей 2:1-2) да се поклонят на Иисус, разчитайки посланието ка
светилата. Влъхви се наричат още и лекуващите с треви, муски и т. н. Мъжете,
натрупали и ползващи скрито познание се наричат също и вещери, а жените -
вещ(ер)ици (от слав. "вед" чрез санскр. "веда" - познание); онези, които използват
силата на междуличностния магнетизъм, т. е. обаянието и очарованието - чародеи
и баячки, а ползващите [астралното] зрение за откриване и разваляне на болести
и магии - врачове, вражалци, вражаторници и др.; съществуват и наименования на
практикуващи добре познати и точно определени магически действия - напр.
бродниците са известни с това, че излизат рано през нощта срещу Еньовден извън
селото и преместват реколтата от една нива на друга, м л я к о т о о т едно стадо на
друго и т. н. (бел. прев.)
28 Корнелий А грипа към читателя
му се поклонят; и че думата "магия" е била приемана от филосо
фите, нравела се е на богословите и не е неприемлива според
Евангелието. Вярвам, че високомерните цензори по-скоро ще
възразят срещу сибилите, маговете от Светото Писание и Еванге
лието, отколкото да приемат благосклонно тази дума. Тъй съвес
тни са те, че нито Аполон, нито всички музи, взети заедно, нито
ангел небесен могат да ме избавят от проклятията им. Затова им
препоръчвам да не четат писанията ни, нито да ги проумяват, нито
да ги помнят. Защото са гибелни и пълни с отрова; в тази книга е
вратата на Ахеронта1; тя мята камъни и нека внимават да не им
разбие мозъците. Но ти, който идваш да я прочетеш без предраз
съдъци, ако притежаваш умереността на благоразумието, с което
пчелите събират меда, чети внимателно и повярвай - не по-малък
ще е добивът ти и също толкова ще е радостта ти. И ако намериш
неща, които не ти харесват, остави ги настрана и не ги ползвай,
защото аз не ги потвърждавам, а само ги обявявам пред теб. Но
не отричай другите, защото онези, които четат книгите на лекари
те, наред с противоотровите и лековете, прочитат също и за
отровите. Признавам, че магията учи на множество неща свръх
нужните, както и на много забележителни чудеса, за да се изтъкне
(Fateor praeterea magiam ipsam multa supervacua et ad ostentationem
curiosa docere prodigia) - остави ги като безполезни, но не бъди
невеж в причините им. А онези неща, които са в полза на хората
за избягване на злощастни събития, за разваляне на [зли] магии,
за лекуване на болести, за спасяване на живота, честта и имота,
могат да бъдат извършвани и без богохулство или обида за рели
гията; защото те са както полезни, така и необходими. Но, както
те предупредих, много неща съм написал повече като повествова
ние, отколкото като потвърждение, защото ми се стори уместно
да набележа някои неща, следвайки схващанията на [нео]платони-
ците и другите философи-езичници, когато предлагат някакъв
писмен довод за нашата цел. Така, ако съм допуснал някоя грешка
или за нещо съм си позволил да говоря твърде волно, прости на
младостта ми, защото аз написах това, бидейки още тъй малък, че
мога да кажа за свое извинение, че съм бил дете, говорил съм и
съм разбирал като дете; но вече пораснал, аз разгледах отново
1) Ахеронт - име на една от реките в подземния свят. Така древните са наричали и
Царството на мъртвите, срв. Вергилий, Енеида 7.312. (бел. прев.)
(retracto) онези неща, които сторих, докато бях момче, а в своята
книга за суетата и несигурността на науките преработих (retracto)
голяма част от [вече написаното в] тази книга. Но тук вероятно
[ти, читателю,] отново би ме упрекнал, казвайки: "Ето, бидейки
млад си писал нещо, а сега, вече по-стар, го разглеждаш отново -
какво, прочее, си написал?". Признавам, докато бях твърде млад
се залових да'пиша тези книги, надявайки се, че ще ги изложа
поправени и с добавки и по тази причина ги дадох на Тритемий,
абат от Неапол, бивш [абат на] Шпонхайм, човек твърде прилежен
в тайните неща. Но се случи така, че след това написаното бе
прихванато и разнасяно насам натам преди да го свърша и,
несъвършено и неизгладено, стигна до други страни - Италия,
Франция, Германия, минавайки през ръцете на много хора; и
някои от тях от нетърпение или от непредпазливост, не зная, го
дадоха в този несъвършен вид за печат, от което аз бях засегнат и
реших да го изложа сам, смятайки, че по-малка ще е бедата, ако
тези книги излязат с някои допълнения от моите ръце, отколкото
непълни и разпокъсани - от чуждите. И още, помислих си, че не е
злодеяние, ако не оставя да погине свидетелството на моята
младост. Така добавихме някои глави и вмъкнахме много неща,
които, както изглежда, не подобава да бъдат подминати и които
внимателният (curiosus) читател ще успее да долови по неравност
та на изказа, защото не ни се искаше да се захващаме с тази работа
наново и да развиваме всичко, което вече сме направили, а само
да го поправим и да опишем по-цветисто някои неща. Затова
умолявам те, любезни читателю - не съди за тези неща по времето,
когато ти ги предлагам, но прости на младежкото ми увлечение,
ако намериш сред тях нещо, което да не ти хареса.
Хенрих Корнелий Агрипа
THREE BOOKS
OF
Occult Philofophy,
W R I T T E N BY
Henry Cornelius Agrippa,
N ETTESH EIM ,
Counfeller to C harles the Fifth,
Е м p e r o r of Germany:
AND
Iudge of the Prerogative C ourt.
Tranflated out o f the Latin into the

Englifh Tongue, By f , F.
Ltmien, Printed by R. W. for Gregory mule, and are to

lieTold at the Sign of the three Bibles seer the
Weft-cad of М / . 1 6 5 1 .
КНИГА ПЪРВА ОТ ТРИТЕ КНИГИ, НАРЕЧЕНИ
ОКУЛТНА ФИЛОСОФИЯ ИЛИ МАГИЯ
НАПИСАНИ ОТ СЛАВНИЯ
Х ЕН РИ Х К О Р Н Е Л И Й А ГРИ П А О Т НЕТЕСХАЙМ
рицар, доктор по гражданско и канонично право,

съветник на негово свещено величество цезаря
и съдия в прерогативния съд
К Н И ГА П ЪРВА - П Р И Р О Д Н А М АГИ Я
ГЛАВА I
В т е з и т р и к н и г и се п о к а з в а к а к М а г о в е т е п о л у ч а
в а т С в о й с т в а т а .о т Т р и е д и н н и я св я т .
наейки, че съществуващият свят е триединен - Елементарен,
З Небесен и Разумен - и по-висшият чрез свойствата си упраж

нява влияние и управлява по-низшия, а Изначалният и Вър
ховен Създател на всичко предава от Себе си към нас свойствата
на Своето Всемогъщество чрез ангелите, небесата, светилата,
елементите, животните, растенията и камъните, създадени от Не
го, за да ни служат, Мъдреците не считат за неразумно това, че е
възможно да се изкачим по същите тези стъпала през всеки от
световете, до истинския Изначален свят - Творецът и Първопри
чината, от който всички неща идват и стават, а също и да се
ползуваме не само от онези свойства, които вече съществуват в
най-съвършения вид неща, но освен тях да добиваме и нови
[свойства]. Затова те търсят свойствата на елементарния свят като
ползват физиката и натурфилософията за смесването на различ
ните природни вещества; после [търсят свойствата] на Небесния
свят чрез лъченията и техните въздействия, според правилата на
астролозите и ученията на математиците, свързвайки ги към пре
дишните; най-сетне те утвърждават и укрепват всички тези свойс
тва със силата на различни Разумни духове чрез свещените цере
монии на религиите. В тези три книги ще се опитам да предам
порядъка и развитието на тези неща. От тях първата съдържа
Природната, втората - Небесната, а третата - Церемониалната
Магия. Но не зная, няма ли да бъде непростима дързостта ми като
човек с недостатъчно разум и знания да се захвана самонадеяно,
още съвсем млад за дело тъй трудно, непосилно и объркано като
това. Затова каквото и да е онова, което вече съм казал или ще
кажа, с него не ще убедя никого, нито пък ще убедя повече себе си,
ако то бъде прието от вселенската църква и от паството на
вярващите.
34 Хенрих Корнелий А грипа
ГЛАВА II
К а к в о е М а ги я т а , к а к ви са ч а ст и т е й и к а к ви к а ч ес
т ва т рябва да п ри т еж ават нейн и т е У чит ели.
агията е способност с удивителни свойства, изпълнена с
М най-висши тайнства, съдържаща най-дълбокото съзер

цание на най-тайните неща с тяхното естество, сила,
качества, субстанция и свойства, както и знанието за Природата
в нейната цялост. Тя ни учи на различията и съответствията между
нещата, откъдето произвежда удивителните си въздействия, обе
динявайки свойствата на нещата чрез прилагането им едно към
друго и към подходящите им низши предмети, свързвайки и
сплитайки ги ведно докрай чрез силите и свойствата на висшите
Тела. Това е най-съвършената и върховна Наука, свещената и
най-възвишена философия и, най-сетне, абсолютният завършък
на цялата превъзходна философия. Водещата философия се със
тои от три части - природна, математическа и теологическа.
Природната философия [или натурфилософията] учи за естество
то на нещата от този свят, търсейки и изследвайки техните при
чини, следствия, време, място, образи, събития, като цяло и на
части, както1:
Ч и с л о т о и п р и р о д а т а н а о н е зи н е щ а ,
н а р е ч е н и ел ем е н т и , к о и т о р а ж д а т о гъ н я , з е м я т а , в ъ з д у х а ,
о т к ъ д е т о сезон и т е и д ъ га т а се об л и ч ат в п ъ ст р и дрехи ;
о н о ва , ч р е з к о е т о с к у п ч е н и т е ч е р н и о б л а ц и
п ращ ат м ълни и и ст раш ен гр ъ м ;
коет о р а ж д а нощ нит е п л ам ъ ц и и ком ет ит е;
коет о н а д и га и р а зт ъ р сва Зем ят а;
за р о д и ш а на м ет а л и т е и на зл ат от о;
свой ст ват а и богат ст ват а, кои т о п р и р о д а т а к р и е в ло н о т о си.
I) Преводът на стиховете е направен по текстовете, използвани от Агрипа. Той

посочва само имената на авторите. Където е възможно, съчиненията ще бъдат
давани под линия. (бел. прев.)
Всички тези неща се съдържат в натурфилософията - наблю
дателя на Природата, която ни учи, както я възпява музата на
Вергилий1, на това:
О т дет о вси чко п рои зл и за -

о т дет о са ч овец и т е и звер о вет е,
и о г ъ н я т , д ъ ж д ъ т , с н е гъ т ,
и т русовет е, океанът , щ о вр ъ х л и т а
и се о т д р ъ п в а п а к о т б р е го в е т е .
О т де е на т реви т е силат а,
и см елост т а, и я р о ст т а на звя р а ,
о т де са к а м ъ н и т е р а зн о л и к и ,
и вси ч ко, щ о п ъ л зи , и п л о д о в е т е .
Математическата философия ни учи за количеството естест

вени тела в техните три измерения, както и за движението и хода
на небесните тела,
И с я к а ш в б я г н е и с т о в,
щ о е т уй , де зл а т н и т е звезд и т ъ й б ъ р зо движ и?
Щ о е т уй , Л у н а т а д ет о к а р а л и к д а скрие,
и С лън цет о, п от ъ н ал и въ в срам .
2
И както пее Вергилий :
К а к С лън цет о с дван ай сет зн ака уп р а вл я ва ,

к ак орбит ат а лин ии разделя т ,
и сочат П ъ т я на звезд и т е в небесат а,
и зат ъ м н ен и я т а, слън чеви и лунн и,
А р к т у р в е д н о с д ъ ж д о в е т е зв е з д н и ,
и С ед е м т е звезд и , и М еч к а т а Г о л я м а ;
и зи м е С л ъ н ц ет о за щ о т ъ й б ъ р зо за п а д ст и га ;
за щ о нощ т а т ъ й д ъ л га е т о га ва ?
я
Всичко това се узнава чрез математическата философия .123
1) Вергилий, Енеида I, 743 (бел. прев.)
2) Георгики I 231-2, Енеида I, 743-3, III, 515 (бел. прев.)
3) Георгики I, 252-6 (бел. прев.)
36 Хенрих Корнелий Агрипа
О т небесат а м о ж ем да у зн а ем
с е зо н и т е ; к о г а д а с е е м и д а ж ъ н е м ;
к о га в м о р е о т к р и т о д а н а вл езем ;
к о г а в в о й н а , и л и в ъ в м и р д а сп и м ;
к о га д ъ р в е т а т а д а от коп аем и от ново
д а п осади м , обилен п лод д а д а в а т .
Теологическата философия или богословието ни учи какво е

Бог, какво представляват разумната душа, разумният дух, що е
ангел, дявол’ какво е душата и какво - религията, свещените
институции, обредите, храмовете, празниците и свещените тайнс
тва. Тя ни известява също за вярата, чудесата, свойствата на
словата и числата, за тайните действия и за тайнствата на печати
те; и, както казва Апулей, тя ни учи на правилно разбиране и ни
прави опитни в церемониалните закони, както и относно справед
ливостта на Светите неща и законите на религиите. Но да припом
ня онова, което казах дотук.
Тези са трите основни науки, които Магията включва,
обединява и привежда в действие; следователно, с право се
счита от древните за висшата и най-свещената философия.
Както открихме, Тя е била изяснена от най-мъдрите и най-из
вестните древни писатели. Измежду тях Залмоксис и Зороастър
били толкова уважавани, че мнозина смятали, че те са нейните
основатели. По техните стъпки вървели Абарис Хиперборее-
цът1, Карменд12, Дамигерон3, Евдокс4, Хермип5. Имало и други
прочути мъже - Меркурий Трисмегист (Хермес Трисмегист)6,
1) Абарис Хиперборейски - жрец на Аполон, ученик на Питагор, автор на "Скитския
оракул" и други книги. Описан в "Животът на Аполоний Тиански" (бел, пре.в;)'
2) Карменд - маг, описан от Апулей в "Апология, или за магията" (бел. прев:)
3) Дамигерон - лекар, живял през I-II век, съставил трактат по магическа медицина
(бел. прев.)
4) Евдокс Книдскн (408-355 г. пр. н. е.) - лекар и астроном, автор на "Описанието на
Земята", споменава се от Диоген Лаерций в "Животът на философите". Ученик на
Архит и Платон, въвежда календарна реформа, донася от Египет и превежда
Книгата на Мъртвите (бел. прев.)
5} Хермип от Смирна - живял през III в. пр. н. е., перипатетик, автор на "За Маговете"
(бел. прев.)
6) Хермес Триждимогъщият (Trismegistus). Превъплъщение на Бог Тот. Водач, вър
ховен жрец и символ на мъдростта на Древен Египет. Римляните го наричат
Меркурий и го поставят най-близо до Слънцето. Гърците го смятат за вестител на
боговете. Според Ямблих той оставил 20000 книги. Фичино, в своята "Платонова
Теология" (VIII, 1), го отъждествява с Мойсей. Неговите "Изумрудени" скрижали
1 2 4 4 5
Пбрфирий , Я мблих, Плотин , Прокъл , Дардагг, Орфей Тра
киецът*123456, Гог Гъркът, Герма Вавилонянинът, Аполоний Тианс
ки7. Остан8 също написал прекрасни съчинения за това Изкуство,
които, изглежда, били загубени, после възстановени от Демокрит
от Абдера9, който ги изложил като им направил Коментарии.
Освен тях Питагор, Емпедокъл, Демокрит, Платон и много други
известни философи пътували по далечни морета, за да научат това
Изкуство, а като се завръщали, правели го публично достояние,
почитайки го като Велика Тайна. Известно е също така, че Питагор
са символ-верую на средновековната алхимия. (бел. прев.)
1) Порфирий - живял през IV в., неоплатоник, автор на 15-томното съчинение "Против
християните", запазено само в полемики, (бел. прев.)
2) Ямблих - (280-330) неоплатоник, оказал съществено влияние върху християнската
мисъл (Августин, Анселм Кенгьрбърийски и др.), ученик на Порфирий и учител
на император Юлиан (наречен от църквата Отстъпник), глава на сирийската
неоплатоническа школа (бел. прев.)
3) Плотин - един от най-видните нехристиянски философи от времето на ранното
християнство до наши дни, живял през III в., автор на капиталния труд "Енеади",
основател на неоплатоническата школа, ученик на Амоний Сакас (заедно с Ориген)
(бел. прев.)
4) Прокъл - най известният представител на атинската неоплатоническа школа.
Живял през V век. Автор на "Първооснови на теологията" и множество други
съчинения, запазени като по чудо след закриването на Платоновата Академия,
(бел. прев.)
5) Дардан - Диодор Сицилийски го счита за основател на Мистериите на Великата
Богиня. В най-ранните арабско-латински алхимически текстове се среща също
като Дардар. Автор на ценни съчинения, които, според Плиний, били извадени от
гроба му от Демокрит от Абдера. (бел. прев.)
6) Орфей Тракиецът - Според Аполодор - син на Аполон. Основател на орфическата
школа. В Традицията олицетворява Пътя на познанието. Според легендата съп
ругата му Евридика умира след ухапване от змия. Орфей слиза в Хадес да я търси
и там получава скрити знания. Не успява да я спаси поради неизпълнение повелята
на учителите си да не се обръща назад. (бел. прев.)
7} Аполоний Тиански - известен маг от древността, живял по времето на Иисус
Христос. Запазена е подробната му животопис, направена от Флавий Филострат -
"Животът на Аполоний Тиански". (бел. прев.)
8) Остан - прочут персийски маг. Учител на Демокрит от Абдера. Според Лайденския
папирус Остан посвещава Демокрит в Мемфиския храм. Плиний го описва като
астролог, баща на Магията (същото твърди и Синезий). Тъст на Ксеркс. От него
е останала книга, в която се описва лекуването на всички болести с Божествена
вода. Споменава се и от Ориген, Апулей, Тертулиан и др. (бел. прев.)
9} Демокрит от Абдера - древногръцки философ, живял през V-IV век пр. н. е., Диоген
Лаерций потвърждава по-ранни животописи (Херодот и др.), според които Демок
рит учи при египетските, халдейските жреци и индийските гимнософисти, както и
при персийски магове, останали при баща му от времето на Ксеркс. Доизградил
учението за атомизма, според което материята и душата се състоят от атоми.
Атомите, от които се състои душата са по-фини, проникват материалните атоми
и могат да движат телата (по-подробно вж. Лукреций "За природата на нещата" -
гл. 3). (бел. прев.)
и Платон отишли при пророците от Мемфис, за да го изучат,
пропътували почти изцяло Сирия, Египет, Юдея, обиколили шко
лите на халдеите, за да не бъдат невежи в най-свещените хроники
и писания за Магията и да овладеят Божествените неща.
Така всеки, който желае да овладее тази наука, ако не е опитен
в натурфилософията, където се разкриват качествата на нещата и
скритите свойства на всяко същество, или в математиката, аспек
тите и облика на звездите, от които зависят висшите качества и
свойства на всяко нещо, или в теологията, където се проявяват
онези безтелесни субстанции, които разпределят и управляват
всички неща, то той, може би, няма да постигне разумността на
Магията. Защото няма работа, извършена с Магия, или изцяло
магическа, която да не съдържа тези три умения.
ГЛАВА III
З а ч ет и ри т е елем ен т а, т ех н и т е кач ест ва и в за и м
ни съчет ан ия.
ъществуват четири елемента и първооснови на всички те
С лесни неща - огънят, земята, водата и въздухът. От тях са

съставени всички низши тела - не чрез натрупване на едно
място, а чрез преобразяване {tra n sm u ta tio ) и съединение. И когато
телата се разрушават, те се разпадат на елементи. Защото няма
осезаеми елементи в техния чист вид, а всички са повече или
по-малко смесени и склонни да се преобразяват един в друг. Така,
замърсена и разтворена, земята става вода, а последната, уплът
нена и втвърдена, отново се превръща в земя. Изпарена чрез
топлина, тя се превръща във въздух, който, нажежен, се превръща
в огън. Последният, като бъде угасен, преминава обратно във
въздух, но охладен след нажежаването си, става земя, камък или
сяра, както това се проявява при мълнията. Платон също е смятал,
че земята е напълно преобразима {tra n sm u ta b ilis, т. е. може да
приема образа на всички останали елементи), а останалите еле
менти могат да се превръщат както в земя, така също последова
телно един в друг. Но по мнението на по-проницателните фило-
софи, земята не се преобразява, а по-скоро омеква и се смесва с
другите елементи, които я разтварят, като след това тя се връща
в предишното си състояние. Всеки елемент притежава две особени
качества, първото от които е собствено негово, а второто е меж
динно и се съчетава с това на следващия [елемент]. Така огънят е
горещ и сух, земята е суха и студена, водата е студена и влажна, а
въздухът е влажен и горещ. Така, според това разграничение,
елементите са противоположни, когато и двете им качества са
противоположни, както са огънят спрямо водата й земята спрямо
въздуха. Освен това елементите биват противоположни и по друга
причина - поради това, че някои, като земята и водата, еа тежки,
а други, като въздуха и огъня, са леки. Оттам стоиците наричат
първите пасивни, а вторите - активни. Също така, Платон ги
разграничава по друг начин, приписвайки на всеки от тях по три
качества, а именно: светлина, тънкост и подвижност за огъня;
тъмнина, грубост и неподвижност за земята. Според тези качества
огънят и водата са противоположни. Останалите елементи заемат
от тях своите качества. Така въздухът заема две качества от огъня
- тънкостта и подвижността и едно от земята, а именно тъмнината.
По подобен начин водата получава две качества от земята -
тъмнотата и грубостта и едно от огъня - подвижността. Но огънят
е двойно по-тънък от въздуха, три пъти по-подвижен и четири
пъти по-светъл. Въздухът, от своя страна, е два пъти по-светъл,
три пъти по-тънък и четири пъти по-подвижен от водата. Оттам,
водата е два пъти по-светла, три пъти по-тънка и четири пъти
по-подвижна от земята. Следователно, както се отнася огънят към
въздуха, така се отнася въздухът към водата, а водата - към земята
и както земята се отнася към водата, така водата се отнася към
въздуха, а въздухът - към огъня. И това е коренът, и основата на
всички тела, естества, свойства и забележителни творения. И онзи,
който познае тези качества на елементите и техните смеси, ще
овладее лесно великолепните и удивителни неща и ще бъде съвър
шен в Магията.
ГЛАВА IV
За т риединнот о р а згл еж д а н е на ел ем ент и т е.
акто казахме, съществуват четири елемента, без съвърше
К ното познание за които не ще постигнем нищо в Магията.

Всеки от тези елементи е триединен, което заедно с числото
четири прави дванадесет; преминавайки през числото седем пра
ви десет, постигайки така висшето Единство, от което зависи
всяко свойство и забележително действие1. Първият Ред съдържа
чистите елементи, които не са съставни, нито преобразими, нито
подлежат на смесване или разваляне, и не от, а чрез които свойс
твата на естествените неща проявяват своето въздействие. Никой
смъртен не може да обясни свойствата на тези елементи, защото
те могат да правят всичко с всички неща. Онзи, който не ги
познава, никога не ще осъществи забележително действие [ако и
да има знание за него]. Вторият Ред съдържа елементи, които са
съставни, преобразими и нечисти и могат с изкуство да бъдат
доведени до своята чиста изначалност, която, веднъж постигната,
може да прилага върху всички неща, всички скрити и явни дейст
вия в природата. Именно те са основата на цялата Природна
Магия. Елементите от третия Ред не се проявяват в същността си
и сами по себе си като елементи; те са двойносъставни, разнооб
разни и преминаващи един в друг. Те са безпогрешното средство
( m e d iu m ) и затова са наречени "средно естество" или "Душа на
средното естество". Малцина са онези, които разбират техните
съкровени тайни. В тях се съдържа, скрито в определени числа,
степени и последователности, съвършенството на всяко въздейс
твие, било то природно, небесно или наднебесно. Те са пълни с
чудеса и тайни и са действени както в Природната, така и в
Божествената Магия. Защото от тях и чрез тях става всяко свърз
ване, освобождаване и преминаване на нещата едно в друго, всяко
1) 4 + 3 = 7и 4x3=12, оттук 1+2=3, заедно 3+7=10, оттук 1+0=1. Т. е. познанието за

четирите елемента в тяхното триединство сочи път за постигане на висшето
Единство, (бел. прев.)
познание и предсказание за бъдните неща, както и изгонването на
злите и призоваването на добрите духове. Затова, нека никой не се
заблуждава, че без тези три Реда елементи и познанието за тях ще
може да извърши каквото и да е в тайните науки за Магията и
Природата. Но онзи, който познае как да превърне един Ред
елементи в друг, нечистите в чисти, съставните в изначални, който
познае начина за разграничаването на тяхната природа, свойства
и мощ чрез числа, степени и порядъци, без да разделя субстанци
ята, лесно ще постигне познанието и съвършеното действие на
всички природни неща и небесни тайни.
ГЛАВА V
З а уд и ви т ел н о т о ест ест во на о гъ н я и зе м я т а .
акто казва Хермес, за извършване на всички удивителни
К неща, са достатъчни две неща - огънят и земята. Първото

е активно, второто - пасивно. Огънят, по думите на [Псевдо-]
Дионисий [Ареопагит], в и чрез всички неща идва и си отива в
сияние; той е светъл във всички неща и заедно с това съкровен и
незнаен. Сам в себе си (когато няма нищо друго, в което може да
се прояви), той е безкраен и незрим, самодостатъчен във всяко
присъщо му действие, подвижен, възпроизвеждащ се по опреде
лен начин във всички неща, които го доближат, съживяващ, зак
рилящ природата, сияещ, непроницаем сред обвивката си от
светлина, ярък, делим, скачащ, извиващ се нагоре, бързоподви-
жен, висок, винаги предизвикващ движение, проницателен, непро
ницаем, самодостатъчен, тайно самонарастващ, проявяващ вели
чината си във възприемащите го неща; активен, могъщ, незримо
присъствуващ във всичко едновременно, не търпящ посегателство
или враждебност, а сякаш като отмъщение, внезапно подчиняващ
нещата на себе си; неразгадаем, неуловим, несмаляващ се, най-
изобилен в себераздаването си. Огънят, както казва Плиний, е безг
раничната и разрушаващата част на нещата, без да е явно техен
създател ли е или унищожител. Огънят в себе си е един, проник
ващ през всички неща, разпростиращ се, по думите на питагорей-
ците: отвъд в небесата - светещ; в адските места - стеснен, тъмен и
измъчващ; а в междинния свят - едновременно и едното, и друго
то. Следователно, сам за себе си, огънят е един, но проявите му в
приемащите го неща са многообразни и в различните неща се
разпределя по различен начин, както свидетелствува Клеант у
Цидерон. Накрая огънят, когото използваме, се извлича от други
неща. Той е в камъните и се получава при удар о желязо; той е в
Земята и поражда дима след разораването й; той е във водата и
затопля изворите и кладенците; той е в дълбините на морето,
смесва се с теченията и го нагрява; той е във въздуха и, както често
забелязваме, силно го нагрява. И животните, и всички други живи
твари, както и всички растения, се съхраняват от топлината; и
всичко живо съществува по силата на вложения в него огън.
Свойствата на небесния огън са топлината, плодовитостта и свет
лината, даряваща живот на всички неща. Свойствата на адския
огън са изгарящата топлина, поглъщаща всички неща, и тъмни
ната, причиняваща безплодие. Светлият небесен огън прогонва
духовете на тъмнината. Същото прави и нашият огън, получен от
дърво, по силата на сходството си и в качеството си на носител
{v e h ic u lu m ) на тази Висша светлина, както и на Този, който казва:
"Аз съм Светлината на света", който е истинският Огън, Отецът
на Светилата, от когото изхождат всички добри неща, който
изпраща светлината на Своя Огън най-напред на Слънцето и
небесните тела, а чрез тях и посредством разни инструменти - на
нашия огън. Тъй както духовете на тъмнината са силни в тъмното,
така добрите духове - ангелите на светлината - укрепват не само
от Божествената светлина и от тази на Слънцето и небесните тела,
но също и от светлината на обикновения наш огън. Затова първите
и най-мъдри Учители на религиите и обредите са постановили
молитвите, песнопенията и всеки друг израз на почит към Бого
вете да не се извършва без запалени свещи или факли (оттук и
важното правило на Питагор: "Не говори с Бога без Светлина"),
а също да се запалват светлини и огньове около телата на умре
лите, за да се пропъждат злите духове и да не се гасят преди
греховете да бъдат изкупени по свят начин и телата да бъдат
погребани. Самият Йехова в Стария Завет също заповядва всичкиI)
I) Клеант - (331-251 г. пр. н. е.) известен стоик, ученик на Зенон, оставил се да умре
от глад. (бел. прев.)
жертви да му бъдат давани с огън, както и това, че върху олтара
винаги следва да гори огън, който обичай се е съхранил между
римляните и винаги е бил спазван от жреците им.
Но основата и основанието на всички елементи е земята,
защото тя е едновременно и обект, и субект, и вместилище на
небесните лъчи и влияния; в нея се съдържат и семената, и оплож
дащите свойства на нещата, поради което тя бива животинска,
растителна и минерална. След като другите елементи и небесата
й дадат плодородие, тя сама по себе си става способна да поражда
нещата.Тя получава изобилието на всички неща и, изглежда, е
техен първоизточник. Тя е центърът, основата и майката на всички
неща. Вземи колкото щеш земя, отдели я, промий, пречисти и
рафинирай - щом я оставиш за кратко на открито, тя, изпълнена
и изобилстваща с небесни свойства, ще роди от само себе си
растения, червеи и други живи твари, камъни и искрящи метали.
Тя съдържа велики тайни, ако бъде пречистена с помощта на
огъня и доведена до изначалната си простота с подходящо про
миване. Тя е първичната материя за нашето сътворение и най-ис
тинския лек за възстановяването и съхранението ни.
Г Л А В А VI
За уд и ви т ел н о т о ест ест во на водат а, въ зд у х а и
вет ровет е.
е по-малко въздействащи от останалите са другите два
Н елемента - водата и въздухът; чрез тях Природата също

твори удивителни неща. Съществува толкова голяма необ
ходимост от вода, че без нея нито едно живо същество не може да
оцелее. Нито една трева или растение не могат да се развият без
влага. Водата съдържа оплождащата способност на нещата и
по-специално на животните. Макар и земни, семената на растени
ята и дърветата трябва по необходимост да бъдат накиснати във
вода преди да могат да дават плодове - независимо дали ще
поглъщат влагата на Земята, росата, дъжда или друга вода, която
е подходяща за тях. Защото, както казва Мойсей, само земята и
44 Хенрих Корнслий Агрипа
водата раждат живата душа. Но той приписва на водата създава

нето на два вида неща, а именно - плуващи във водите и летящи
във въздуха, над земята. А че поражданията, осъществени в земята
или над нея, се дължат отчасти на самата вода, свидетелства също
самото Свето Писание, където е казано, че растенията и тревите
не са избуяли, защото Бог не изпратил дъжд на земята. Въздействи
ето на водата като елемент е толкова силно, че без нея не може да
има рождение от Духа, както самият Христос свидетел ствува на
Никодим1. Велика е също тъй силата й при религиозното покло
нение пред Бога, при изкуплението на греховете и очищението.
Наистина, водата е не по-малко необходима от огъня. Безкрайни
са ползите и най-различни са приложенията й, защото чрез ней
ните свойства всички неща съществуват, зараждат се, поддържат
се и нарастват. Затова Талес Милетски и Хезиод са заключили, че
водата е началото на всички неща, че тя е първият и най-могъщият
от всички елементи, защото има власт над всичко останало. За
щото, както казва Плиний, водите поглъщат земята, гасят огъня,
възкачват се високо и, с увеличаването на облаците, предизвикват
небето. Когато падат на земята, те стават причина за растежа на
всичко по нея. Твърде много са чудесата, родени от водата, според
написаното от Плиний, Солин и много други описващи удивител
ната й природа. Овидий също ги отбелязва в следните стихове:12
П о п ладн е на А м он ви т о р о ги й во ди т е
с а х л а д н и , а т о п л и п р и и з г р е в и за н и к .
И о гъ н д ъ р в о т о о б з е м а , А т е м и й к л о к о ч е щ к о г а т о д о к о сн е,
к о га т о Л у н а т а от С л ъ н ц ет о н а й -н а д а л е ч е и збяга.
К иконски пот оци на к а м ъ к от вът ре п ревръщ ат
о т п и е л и н я к о й о т т я х , и л и н е щ о щ о м в ъ т р е п о п а д н е.
К р а т и с и С и б а р и с в ъ в в и х ъ р о т п л а н и н и т е се с п у с к а т -
н а к е х л и б а р и н а з л а т о н а й -ч и с т о
к о си т е, о б а гр ен и в т я х , са подобни.
А и з в о р и и м а - от т я х т е n o -д и в н и са д а ж е ,
щ о не са м о т яло, но същ о д у ш а т а п ром ен ят .
З а С а л м а к и д а б е з с р а м н а н и м а н е с т е ч у в а л и ви е?
И Е т и о п с к о т о Е зе р о , д е т о , щ о м н я к о й
1) Йоан 3:4-5 (бел. прев.)
2) "Метаморфози" XV 309-334. (бел. прев.)
от н его оп ит а, не м о ж е т ой р а з у м а свой д а за п а зи ,
и л и п ъ к в е д н а г а в ъ в съ н с м ъ р т о н о с е н з а с п и в а .
А к о й т о , ж а д е н , от К л и т о р и й с к и я и з в о р о т п и е -
от ви н от о б я га , во да чист а т ъ р сц н асет не.
Н о т ъкм о обрат нот о ст ава с пот ока Л и нцест ки
и, с я к а ш п и я н и , з а л и т а т он ези , щ о м н о г о о т н е г о о т п и я т .
В А р к а д и я п ри к азн а езер о им а, д ед и т е
Ф ен ей г о н а р и ч а т , с ъ с с и л а д в о я к а с е с л а в и -
п а з и се, в о д и т е д а п и е ш се н о щ е м в ъ з д ъ р ж а й -
з л о в р е д н и с а т е, б л а г о т в о р н и п р е з с в е т л и я ден.
Йосиф [Флавий] също споменава за удивителното свойство

на някаква река помежду сирийските градове Аркея и Рафанея,
която течала пълноводна през съботния ден, а после внезапно
спирала, като че изворите пресъхвали и през останалите шест дни
хората минавали през нея и обущата им оставали сухи, На седмия
ден обаче, без някой да знае защо, водите отново прииждали, както
преди. Затова местните жители я наричали "реката на Шабат"
(S a b a tio n ), защото Седмият ден е свещен у евреите. Евангелието
също свидетелствува за някакъв вир, в който щом някой се пото
пял за първи път, след като Ангелът раздвижел водата, бивал
излекуван от всяка своя болест. Същото свойство и въздействие,
както четем, имал един от изворите на Йонийските нимфи, нами
ращ се в териториите, принадлежащи на град Елида, до едно село,
наречено Хераклея, близо до реката Китерон. Който стъпел в този
извор болен, излизал от него излекуван от всичките си болести.
Павзаний също съобщава, че в Ликей, планина в Аркадия, същес
твувал извор, наречен Агрия. При него идвал жрецът на Юпите-
ровия храм в Ликейската планина, когато сушата заплашвала да
унищожи реколтата в областта. След жертвоприношения, молей
ки се усърдно на Водите на извора, държейки дъбова клонка, той я
хвърлял на дъното на свещения извор. Тогава от развълнуваните
води във въздуха се надигали изпарения и се съединявали в облаци,
с които се покривало цялото небе. Малко след това облаците ставали
на дъжд, който обилно напоявал цялата област. Освен това Руф,
лекар от Ефес, писал странни неща за чудесата на водите, които,
доколкото ми е известно, не се срещат у други автори.
46 Хенрих Корнелий Лгрипа
Остава ми да говоря за въздуха. Той е жизнен дух, проникващ
през всички същества, даващ и поддържащ живота, свързващ,
задвижващ и изпълващ всички неща. Затова еврейските учени не
го причисляват сред елементите, а го считат за проводник (m e d iu m )
или клей, свързващ нещата, също и като славен дух на Световното
действащо естество. Той незабавно приема в себе си влиянията на
всички небесни тела и ги предава на другите елементи, както и на
всички съставни тела! Той също приема, сякаш като огледало на
Божественото, всички същности1 на нещата, естествени и изкуст
вени, както и всички видове слова, и ги съхранява в себе си.
Носейки ги в себе си, когато прониква през порите в телата на
хората и животните, той слага отпечатък върху тях, когато спят
или когато са будни и предоставя материя на виденията и проро
чествата, Затова се казва, че когато някой минава през място,
където наскоро е бил убит човек или заровен труп, се движи със
страх и ужас - защото въздухът в това място, изпълнен с ужасната
същност на човекоубийството, навлиза с дишането, раздвижва и
смущава духа на човека с подобни същности, откъдето идва и
неговият страх, гьй като всичко, което прави внезапен отпечатък,
стряска природата. Затова много философи са на мнение, че
въздухът причинява сънищата и много други отпечатъци върху
Разумната душа, чрез продължаване на образите, на подобията,
или на същностите (които се отделят от нещата и словата, умно
жавайки се в самия въздух), докато достигнат до сетивата, а оттам
- до въображението и душата на възприемащия; а тя, освободена
от грижи, необезпокоявана, очакваща да ги посрещне - бива осве
домявана от тях. Защото същностите, макар и по силата на собс
твената си природа да се привличат от сетивата на хората и други
животни, могат, независимо от това, да приемат известни отпеча
тъци от Небето, докато са във въздуха, поради което в зависимост
от възприемчивостта и разположението на онзи, който ги възпри
ема, могат да бъдат доведени в по-голяма степен до сетивата на
някого и в по-малка - до нечии други. Следователно, възможно е
1) От лат. "species". В Античността има твърде много различия в схващането на

реалните основания на това понятие (например, между Платон и Аристотел), като
видимостта е в зависимост от степента на развитие на вътрешното зрение. Прево
дачите на теософска литература в България от началото на века въвеждат за тях
понятието "мисъл-форма", (бел. прев.)
по естествен път и далеч от всякакво суеверие, без посредничест
вото на друг дух, човек много бързо да свърже съзнанието си с
друг човек, намиращ се на огромно и неизвестно разстояние от
него, без да има точна преценка за времето1, което по необходи
мост е в рамките на двадесет и четири часа. Аз самият зная как да
правя това и често съм го правил. Някога същото знаеше и
правеше абатТритемий. И когато не само духовни, но и естествени
проявления се отделят от нещата (така да се каже, чрез отделяне
на тела от телата), те получават сила от въздуха и ни се показват
и предлагат както чрез светлината в движение, така и чрез другите
сетива и понякога извършват с нас удивителни неща, както доказ
ва и ни учи Плотин, Ние виждаме как въздухът се кондензира от
южния вятър в тънки облаци, в които като в огледало се оглеждат
образи на далечни замъци, планини, коне, хора и други неща,
веднага изчезващи, щом облаците отминат. И Аристотел в своята
"Метеорологика" сочи, че дъгата се заражда във въздушните
облаци като в огледало. А Алберт [Велики] казва, че образите на
телата могат със силата на природата да се проявят лесно във
влажния въздух по същия начин, по който отраженията на нещата
се появяват в [други] неща, Аристотел също разказва за някакъв
човек, който поради това, че имал слабо зрение, веднъж видял
въздуха около себе си да се превръща сякаш в огледало, през което
оптическият лъч да не може да преминава и да се връща обратно,
и когато човекът вървял, виждал образа си, вървящ пред него, с
лице към него. По същия начин, поради изкуствената си природа,
1) Доказано е, че при телепатията (до известна степен и при ясновидството) участва

електромагнитен носител, следователно това "безвремие" (или относителност на
едновременните събития) става лесно разбираемо в рамките на четиримерния
пространствено-времеви континиум на Айнщайновата Обща теория на относител
ността. Така, ако дадено събитие се развива във времето и пространството пред
нашето ограничено тримерно зрение и мислене, в четиримерното пространство-
време (наричано в теософията "акаша"), същото събитие съществува едновремен
но и в своята цялост, която ние, поради ограничеността на съзнанието, възприе
маме като негово историческо битие и развитие. Тази сетивна ограниченост при
възприемането на размерността на пространството се илюстрира лесно - напри
мер, когато пътуваме и гледаме през двумерно ограничената рамка на прозореца
на движещия се влак, ние възприемаме тримерната картина на пейзажа като
последователност от образи във времето и пространството, докато същият пей
заж, видян отвъд ограниченията на тази двумерна рамка, съществува и се възпри
ема тримерно, едновременно и в своята цялост, т. е. триизмерното виждане
възприема непосредствено онова, което двумерно ограниченото вече е възприело
в миналото или ще възприеме в бъдещето, (бел. прев.)
някои огледала могат да възпроизведат на голямо разстояние във
въздуха произволни картини, които невежите хора, като видят,
считат, че са видели привидения или души на умрели, докато в
действителност това са само безжизнени подобия на тези карти
ни1. Добре е известно, че в тъмно място, където единствената
светлина идва от слънчев лъч, проникващ през малка пролука,
ако нагласим по определен начин напречно на лъча бяла хартия
или плоско огледало, то ще видим какво се случва навън, под
лъчите на слънцето. А съществува и друга тънкост или трик - още
по удивителен: ако някой нагласи рисувани картини или написани
писма в ясна нощ срещу светлината на пълната луна, техните
подобия, умножени във въздуха, уловени и обратно отразени
заедно с лунните лъчи, могат да бъдат видени или прочетени на
огромно разстояние От посветен в това занятие човек в самия
лунен кръг или окръжност. Това изкуство за съобщаване на тайни
е наистина твърде полезно за обсадени градове и много отдавна
е било често използвано от Питагор, а не е непознато на някои и
днес, като измежду последните не изключвам и себе си. Всички
тези и много други и по-значителни явления се основават на
самата природа на въздуха и се обосновават с математическите и
оптическите закони. И както тези подобия се отразяват обратно
към очите, също така понякога достигат и ушите, както е при
ехото. Но съществуват и по-съкровени изкуства от тези12, както и
такива, с които човек на огромни разстояния чува и разбира това,
което друг говори или тихо шепне.
От въздуха също така произхождат и ветровете, защото те не са
друго, освен раздвижен и възбуден въздух. Основните измежду тях са
четири и духат ог четирите края на небето, Нот идва от юг, Борей - от
север, Зефир - от запад и Евър - от изток. Описвайки ги, Понтан казва:
1) Торндайк споменава, че Бернард, майордом на кардинал Кампеджо, в свое писмо

от 28 XII 1532 г. намеква за някакво огледало, показано му от Агрипа, в което
мъртвите оживявали, цит. съч. т. 5 (бел. прев.)
2) В американското издание на "De Occulta Philosophia" от 1897 г., направено по
първия английски превод от 1651 г. (каталожен номер на Библиотеката на Конгреса
70-166413), са посочени под линия комуникативни техники, описващи всеки еле
мент като проводник. С огън се изгаря написано писмо, като в съзнанието твърдо
се фиксира образът на адресанта, с волята той да отговори на писмото. Съобщение
на някого, намиращ се в морето се предава, като с мисълта си се обърнем към съд
е вода, протягайки дланите си над огледало, визуализирайки в паметта си отсъс
тващия човек, след което изливаме водата от съда в поток или в океана, (бел. прев.)
Х л а д н и я т Б о р ей от О л и м п и й ск и в ъ р х о в е п овява,
а и зот долу - облачн ият Н от .
О т к ъ м з а л я з в а щ и я Ф е б л е т и З е ф и р ъ т п л о д о н о се н ,
а я л о в от към и згр ева д о л и т а Е вър.
Нот е южният вятър, носещ облаци, влага, горещина и болести.

Йероним го нарича "слуга на дъждовете", а Овидий го описва така1:
...с ъ с п а д а щ и к р и л е Ю ж н я к ъ т вее, к р и е
т о й св о я л и к у ж а с е н в о б л а ц и к а т р а н н о -ч е р н и .
К о с и т е б е л и с т р у и са , б р а д а т а г ъ с т а - д ъ ж д о в е п р о л и в н и ,
м ъ г л и ч ел от о м у п окри ват , а от г р ъ д т а м у д ъ ж д о в е се л ея т .
Борей е противоположен на Нот. Той е северен вятър - свиреп,

ревящ, преследващ облаците, освежаващ въздуха, замразяващ
водата. Овидий го описва как говори за себе си12:
С ъ с с и л а а з г ъ с т и т е о б л а ц и го н я ,
и б л ъ скам вълн и т е, и зт р ъ гва м и чворест и дъбове,
и н еж н и я сн я г вл еден я ва м , З е м я т а с гр а д у ш к и обси пвам .
Щ ом в в ъ з д у х а а з в ъ р х у б р а т я т а с в о и се х в ъ р л я
(ч е т у й е п о л е т о н и б о й н о ) - с ъ с г р о х о т с е с р е щ а м е ние.
И ср ещ а т а н а ш а със гр ъ м Н еб ес а т а р а зт ъ р с в а ,
от о б л а к за п а л е н а м ъ л н и я бл я сва ви соко.
К о г а т о п р е з п р о л у к и з е м н и се с п у с к а м
и п ещ ери т е д ъ л бок и п ревзем ам , и С ен ки т е
а з р а зт р еп ер ва м , и п л аст ове зем н и р а зм е ст ва м .
А Зефир - западният вятър, е най-лекият и долита с приятен

полъх. Той е студен и влажен, премахва последиците от зимата,
ражда клонки и цветя. Противоположен на него е Евър - източният
вятър. Той се нарича още Апелиот и е влажен, облачен и ненаси
тен. Овидий ги възпява така3:
1) "Метаморфози" 1,264-267 (бел. прев.)

2) "Метаморфози" VI, 689-700 (бел. прев.)
3) "Метаморфози" I, 61-67 (бел. прев.)
К ъ м П е р с и я и С а б е я п о н а с я се Е в ъ р
и с а р о м а т и и зп ъ лва и згр я в а щ а р о зо в а ут ри н ,
к ъ м зд р а ч а н аст ъ п ващ , по б р его вет е, о гр ен и
о т Ф еб а з а л я з в а щ , р а з ц ъ ф н а л 3 е ф и р ъ т п о в я в а .
В ъ в С кит ия ст раш ен Б орей дъ ж довет е владее
п о д с в о д а н еб есен , н а т а м , к ъ м с т у д е н а т а М е ч к а .
З ем я т а от срещ на Ю ж н я к ъ т б езсп и р н ап оя ва
с ъ с д ъ ж д п л о д о н о с е н и о б л а ц и , в еч н о с ъ л зя щ и .
ГЛАВА VII
З а в и д о в е т е с ъ е д и н е н и я , в к а к в о о т н о ш е н и е се н а м и
р а т т е сп рям о елем ент и т е и как ва е връ зкат а
м е ж д у сам и т е елем ент и и душ ат а, сет и ват а и
п р ед р а зп о л о ж ен и я т а н а х о р а т а .
лед четирите неделими елемента идват четирите вида съ
С вършени тела, получени при тяхното съединение, а това са

камъните, металите, растенията и животните. И макар че
при създаването на всяко от тях и четирите елемента влизат в
съединение, все пак всяко тяло следва и наподобява този . от
елементите, който преобладава в него. Така природата на всички
камъни е земна, защото са тежки, спускат се надолу и са така
втвърдени от сухостта й, че не могат да бъдат стопени. А приро
дата на металите е водна и те могат да бъдат стопени, както
признават естествоизпитателите и което се счита за истина от
[ал]химиците, а именно, че металите се пораждат от гъста вода
или от живак. Растенията имат такъв афинитет към въздуха, че ако
не са навън на открито, не могат нито да напъпват, нито да растат.
Така също животните
с и л а о гн е н а в с в о й т а п р и р о д а с а с к р и л и
и в и з в о р Н е б е с е н ч е р п я т ж и з н е н и си л и .
Огънят е така свързан с тяхната природа, че ако бъде извлечен

от нея, те не след дълго умират. Всяко от тези видове Тела отново

се подразделя в себе си поради вътрешните различия в съдържа
нието на отделните елементи. Така измежду Камъните, земни се
наричат онези, които са тъмни и по-тежки; водни - прозрачните и
свързаните чрез вода, като планинския кристал, берила и перлите
в покритите с черупка морски животни; въздушни - онези, които
плуват на^ водата или са гъбести, като сюнгера, пемзата и камъ
кът s o p h u s 1; огнени пък се наричат тези, от които се получава огън
или са получени от огън, като метеоритите, кремъка и камъка,
наречен "азбест". Измежду металите оловото и среброто са зем
ни, живакът е воден, медта и калаят са въздушни, а златото и
желязото са огнени. Също при растенията корените наподобяват
земята поради дебелината си; листата - водата, защото са сочни;
цветовете - въздуха, заради нежността им; семената - огъня по
заложената в тях воля за размножение. Освен това, някои се
наричат горещи или студени, влажни или сухи, вземайки наиме
нованията на качествата на елементите. Между животните някои,
в сравнение с други, са земни и живеят в земните недра, като
червеите, къртиците и много други малки пълзящи гадини; други
са водни, като например рибите; трети са въздушни, защото
живеят единствено във въздуха; огнени пък са тези, които живеят
в огън като саламандрите и щурците, също и тези, които проявя
ват огнената си природа [в периода на разгонването] като гълъби
те, щраусите и лъвовете, както и онези, които мъдреците наричат
огнедишащи зверове. Освен това при животните костите се упо
добяват със земята, плътта - с въздуха, жизненият дух - с огъня, а
четирите кардинални течности - с водата. Тези течности също
носят качествата на различните елементи. Така например, жълта
та жлъчка е на мястото на огъня, кръвта е вместо въздуха, слузта
(p h le g m a ) - вместо водата, а черната жлъчка или меланхолията -
вместо земята. Най-сетне за Душата, сама за себе си, според
учението на Августин, разбирането е подобно на огъня, разумът -
на въздуха, въображението - на водата, а сетивата - на земята.
Сетивата от своя страна също се подразделят според елементите.
Така зрението е огнено, защото не може да долови нищо без огън
]} По всяка вероятност морска пяна или сепиолит (вид двоен силикат), (бел. лрев.)
2) От лат. чрез гр. "asbestos" - "неугасим". Понастоящем с това понятие се означават
силикатните минерали с тънковлакнеста структура, повечето от които се използват
за производство на огнеупорни материали, (бел. прев.)
и светлина; слухът е въздушен, защото звукът се получава при
раздвижването на въздуха; обонянието и вкусът наподобяват во
дата, без чиято влажност няма нито обоняние, нито вкус; най-нак
рая осезанието е изцяло земно, защото взема за свой обект грубите
тела. Действията на човека и постъпките му също се управляват
от елементите. Земята означава бавно и непоколебимо движение;
водата - боязливост и леност, както и небрежност в работата;
въздухът - бодрост и любезност; а огънят означава буйност, раз
дразнителност и гневливост. Следователно, елементите са първи
измежду нещата и всички неща са създадени от елементите и
природата им се проявява съгласно с тях, а елементите са във
всички неща и чрез тях изявяват свойствата си.
ГЛАВА VIII
К а к е л е м е н т и т е се п р о я в я в а т в н е б е с а т а , в с в е т и л а
т а , в д я в о л и т е , в а н г е л и т е и н а й -с е т н е в с а м и я Б о г.
сички [нео]платоници са единодушни, че както в истинския
В и Съвършен свят, така и в материалния свят, всички неща

са във всичко; така също елементите се съдържат не само в
по-низшите тела, но също и в небесата, в светилата, в дяволите, в
ангелите и най-сетне в самия Бог - Създател и Първообраз на
всички неща. При низшите тела елементите се съпътстват от
много груба материя, но в небесата те се проявяват със своята
природа и качества, а именно според един небесен и по-съвършен
ред в сравнение с подлунните неща. Така твърдостта на Небесната
земя там е без грубостта на водата, а въздухът е подвижен без да
прелива извън границите си. Горещината на огъня не изгаря, а
само блести и дава живот на всички неща с топлината си. Измежду
светилата също има огнени - като Марс и Слънцето; въздушни -
като Юпитер и Венера; водни - като Сатурн и Меркурий; земни -
като обитателите на осмата Сфера1, както и Луната (въпреки че
1) Предполагаема прозрачна обвивка или лазурна сфера, включваща Земята и други

подобни сфери, в рамките на които се движат планетните тела. Понятието "сфера"
за обозначаване на небесно тяло, както и изразът "песента на Сферите'1 за обозна
според мнозина е водна), която сякаш като Земята, привлича към
себе си Небесните води. След като ги попие, тя, поради своята
близост, ги излива и така се свързва с нас. Сред Знаците също има
огнени, земни, въздушни и водни. Елементите управляват Знаците
в небесата, разпределяйки им тези четири тройни значения на
всеки елемент - началото, средата (развитието) и края. Така нап
ример, Овенът владее началото на огъня, Лъвът - средата и
нарастването, а Стрелецът - края му. Телецът владее началото на
земята, Девата - нейния ход, а Козирогът - края. Близнаците
владеят началото на въздуха, Везните - движението, а Водолеят -
края. Ракът - началото на водата, Скорпионът - средата, а Рибите
- края. Следователно, всички Тела са направени от съчетаването
на светилата и Знаците, заедно с елементите. Още дяволите в това
отношение също се различават един от друг, наричайки се огнени,
земни, въздушни или водни. Такива например са четирите адски
реки - огненият Флегетон, въздушният, Кокит, водният Стикс и
земният Ахеронт, Също и в Евангелието четем за адски огън и
вечен огън, в който ще отидат прокълнатите. В Откровението
четем за езеро от огън, а Исайя говори за осъдените, които Бог ще
порази с отровен въздух. В книгата на Йов те ще скачат от
снежните води в крайна горещина. Пак там четем, че земята е
тъмна и покрита с мрака на смъртта и нищетата. Тези елементи
също могат да се открият в Небесата при Ангелите и блажените
Разумни духове. Те притежават постоянна същност, което е земно
качество, съдържащо устойчивостта на Божествения Престол.
Също, тяхното милосърдие и благочестивост са водни, пречист
ващи качества. Оттук Псалмописецът ги нарича Води, когато
говори за Небесата и за Онзи, който властвува над Водите, които
са по-високо от Небесата. Неуловимото дихание [на Ангелите] е
въздух, а любовта им е светещ огън. Така в Светото Писание те са
наречени "Криле на Вятъра", а в друг псалм авторът говори: "Ти,
който правиш от Ангелите, Твоите Духове и Слуги, пламтящ
огън." Също според чиновете Ангели, някои от тях са огнени като
Серафимите, Силите и Властите; земни - Херувимите; водни -
Престолите и Архангелите; въздушни - Господствата и Началата.
Нима не четем също за истинския Творец на всички неща, че
чаване на техните влияния, (най-известното от които са слънчевите магнитни бури)
са въведени за първи път от Питагор. (бел. прев.)
земята ще се отвори и ще роди Спасител? Нима не се казва също,
че той ще бъде извор с жива вода, пречистваща и съживяваща?
Нима не е същият този Дух, който дава жизненото дихание и който,
според свидетелствата на Мойсей и Павел, е унищожителен огън.
Никой, следователно, не може да отрече, че елементите се нами
рат навсякъде и във всички неща. Най-напред в низшите тела -
земни и груби, в небесните - по-чисти и ясни, в наднебесните -
живи и във всяко отношение - Благословени. Следователно, еле
ментите в съвършения свят са Идеи за нещата, които трябва да
бъдат направени, в Разумните духове - разпределени сили, в Не
бесата - свойства, а в низшите тела - груби форми.
ГЛАВА IX
З а свой ст ват а н а ест ест вен и т е нещ а, зави сещ и
н е п о с р е д с т в е н о от е л е м е н т и т е ,
якои от естествените свойства на нещата са елементарни,
Н като например нагряването, охлаждането, овлажняването,

изсъхването. Те се наричат "операции" или "първични
качества" и "вторични действия", защото само тези качества
променят напълно цялата субстанция на нещата, което не може
да бъде сторено от никое друго качество. Други [свойства] на
нещата са съставени от повече от един елемент. Те са повече от
първичните качества - например съзряването, смилането, разтва
рянето, омекотяването, втвърдяването, източването, пречиства
нето, разяждането, изгарянето, отварянето, изпаряването, укреп
ването, олекотяването, слепването, запушването, изхвърлянето,
задържането, привличането, отразяването, пригьпяването, нагла-
сяването, смазването и много други. Елементарните качества
вършат много неща в съставното тяло, невъзможни в елементите
сами по себе си. Тези операции се наричат "вторични качества",
защото следват естеството и съотношението на смесване на пър
вичните качества, както нашироко се обяснява в лечителските
книги. Както съзряването е операция на природната топлина,
определена от съдържанието на последната в субстанцията, по
съшия начин втвърдяването е операция на студа, така също изм
ръзването и т. н. Понякога тези операции въздействуват върху
някой орган и той произвежда вода, мляко или течение - те се
наричат третични качества, които следват вторичните тъй, както
последните следват първичните. Следователно, множество забо-
лявания едновременно се причиняват и лекуват според тези пър
вични, вторични и третични качества. Много са също изкуствено
създадените неща, на които хората се удивляват - например на
огъня, изгарящ водата, когото те наричат "гръцки огън" и за
когото Аристотел дава различни рецепти в специалния си трактат
по този въпрос. По подобен начин се получава и огън, който се
гаси с масло и се разпалва със студена вода, която се поръсва
върху него. Също, има и огън, които се запалва или от дъжд, или
от вятър, или от Слънцето. А има и такъв, наречен "горяща вода",
приготвянето на който е добре известно и който не поглъща друго,
освен себе си. Получени са и огньове, които не могат да бъдат
угасени, както и огнеупорни масла и вечно горящи факли, които
не може да угаси нито вятър, нито вода, нито нещо друго. Това
изглежда във висша степен невероятно, но някога е съществувала
лампа в Храма на Венера, в която горял камъкът наречен a sb e sto s.
Веднъж запалена, тя никога не можела да бъде угасена. Възможно
е и тъкмо обратното: дърво или всякакво друго запалимо вещес
тво може да бъде обработено така, че да не се поврежда от огъня.
Съществуват препарати, с които, като намажем ръцете си, можем
да държим нажежено желязо или пък да ги потапяме в разтопен
метал, както и намазани с тях можем да влизаме в огъня без ни
най-малка вреда - и други подобни неща могат да се правят с тях.
Съществува още и един вид лен, който Плиний нарича a sb e stu m ,
а гърците - a sb e sto n , който е незапалим. За него Анаксилай казва,
че дърво, увито в него, може да бъде отсечено само с подухване,
което не може да се усети или чуе.
ГЛАВА X
З а окулт н и т е свой ст ва на нещ ат а.
ещата -притежават и други свойства, които не водят нача
Н лото си от никой елемент - като например неутрализиране на

поета отрова, прогонване на вредни изпарения от минерали,
привличане на желязо или нещо друго. Тези свойства са следствие
от Същността (sp e c ie s) и Образа (fo rm a ) на това или онова нещо1.
Оттам идва това, че дори в малки количества, те имат огромно
въздействие, което е недопустимо при качествата, свързани с еле
ментите. Защото тези свойства, състоящи се повече от образ и
по-малко от материя, правят много, а свойствата, свързани с еле
ментите, поради това че са по-материални, изискват твърде много
вещество за своето въздействие. Тези качества се наричат окултни,
защото техните причини са скрити и човешкият разум (in tellectu s) не
може по никакъв начин да ги достигне и открие. Поради това
философите са постигнали голяма част от тях след дълги опити, а
не толкова посредством търсенията на ума (ratio). Така месото се
смила в стомаха от топлината, която познаваме, но преобразяването
му става по силата на скрито, непознато за нас качество, защото в
противен случай, тези превръщания щяха да стават със силата на
топлината още върху самото огнище, И така, освен елементарни,
познати нам качества, нещата притежават някакви други вътреш-
ноприсъщи, сътворени от Природата, на които се възхищаваме и
удивляваме поради незнанието ни за тях и [факта], че никога или
почти никога не сме ги наблюдавали. Например, при Овидий четем
за Феникс - единствената птица, която се самовъзстановява:1 2
О т д р у г и п т и ц и п т и ц и т е се р а ж д а т ,
а л а е д н а е н а З е м я т а т а зи ,
щ о Ф ен и к с а с и р и й ц и т е н а р и ч а т и к о л а т а
н а в ъ з р а с т т а п о п р а в я , и с е б е с и о т н о в о т я п о ся в а .
1) по-подробно вж. Плотин, "Енеади" 2, И, 4 и др. (бел. прев.)

2) Овидий, Метаморфози. XIY 391-394 (бел. прев.)
Окултна философия ~ том 1 57
А на друго място:
Д а ви ди т а зи ди вн а гл ед к а е дош ъ л Е ги п ет
и въ в в ъ зт о р г п осрещ а щ ая р я д к а пт ица.
Някога Матрей озадачил гърците и римляните, като им гово

рел за себе си. Той твърдял, че бил отхранил и отгледал самораз-
късващ се звяр. И до днес мнозина биха искали да узнаят какъв е
бил този Матреев звяр. Кой не би се учудил, че от земята били
изравяни риби, за което споменават Аристотел, Теофраст и исто
рикът Полибий. А онова, което Павзаний е написал по повод
Пеещите камъни? Всичко това са следствия от окултните свойст
ва. Така стридата преработва и смила в храна за тялото си и
най-твърдата и хладна стомана, а казват, че стомаха й не можело
да нарани дори нажежено желязо. По същия начин и прилепялото1
пречупва бурните ветрове, укротява гнева на морето, бурите не са
тъй яростни и всевластни, а платната устояват на ураганите. С
едно докосване то спира и така обездвижва корабите, че те по
никакъв начин не могат да бъдат задвижени. Също така, саламан-
дрите и щурците живеят в огъня и макар и понякога изглеждат
така, сякаш изгарят, всъщност никога не биват наранявани. По
добни неща се споменават и за някакъв вид битум, с който ама
зонките намазвали оръжията си и така не можели да бъдат досег-
нати нито от меч, нито от огън. С него Александър Велики намазал
месинговите врати на Каспия. Както четем, Ноевият Ковчег също
бил слепен с този битум и просъществувал няколко хиляди години
1} Прилепалото (Echeneis Remora) е малка риба, която се прикрепя изключително

здраво към движещи се в морето плоски повърхности - кораби, по-големи риби и
т. н. с особено приспособление, наподобяващо диск. Това й свойство се използва
и до днес за лов на акули, големи костенурки и други. Тук и на много места
по-нататък Агрипа се позовава на безспорния авторитет, с който се ползва един
ствената по онова време енциклопедия на научните познания на древността -
"Historia Naturalis" от Плиний Стари. Девета книга на съхранената и до днес
"Естествена история" съдържа отделна глава, посветена на чудесата на тази риба,
няколко глави за удивителното поведение на делфините и много други факти,
отбелязани от древните естествоизпитатели. Немалко от описаните от Плиний
минерали, растения и животни все още не са идентифицирани от съвременната
наука, а редица качества и свойства на известните тепърва се доказват. Желаещите
да научат повече за лечебните свойства на минералите, растенията и животните,
както и за лекуването на различните болести в древността, насочваме към послед
ните осемнадесет от 37-те тома на "Естествената история", (бел. прев.)
в планините на Армения. Съществуват много подобни удивителни
неща, трудни за вярване, но независимо от това познати от опита.
Измежду тях в древността се споменават сатирите, които били
полуживотни-получовеци и можели да говорят и разсъждават. Св.
Йероним съобщава, че веднъж един от тях проговорил на Св.
Антоний и осъдил греха на езичниците, които боготворели такива
злощастни същества като тях и поискал от монаха да се помоли
за него на истинския Бог. Също така [Св. Йероним] твърди, че един
от тези сатири му бил показан жив, а после бил изпратен на
император Константин.
ГЛАВА XI
К а к о к у л т н и т е с в о й с т в а п р о н и к в а т (in fu sio ) н я к о и
нещ а п осредст вом И деи т е, с п ом ощ т а на Д у ш а т а
н а С в е т а и л ъ ч и т е н а с в е т и л а т а , к а к т о и к о и н ещ а
имагН о т т е з и с в о й с т в а в н а й - г о л я м о и зо б и л и е .
латониците сочат, че висшите Идеи са първообраз на низ
П шите тела. Те определят Идеята като форма, по-висша от

тялото, душата и разума, единосъща, чиста, неизменна,
неделима, безтелесна и вечна. Те казват също, че естеството на
всички Идеи се съдържа в самото Добро, т, е. у Бога, по силата на
причинността, както и това, че Идеите могат да бъдат схванати
сами за себе си единствено посредством известни относителни
съображения, защото в противен случай всички съществуващи на
този свят неща биха били едно, без различия, а също, че тези Идеи
трябва да се схождат в същността си, защото иначе Бог би бил
съставна субстанция1. На второ място те ги поставят в самото
себепознание, т. е. - Душата на Света, като ги разграничават по
абсолютната им форма така, че всички Идеи у Бога всъщност са
само една форма, а в Душата на Света - множество такива. Още*
1} Възгледите на Агрипа, отразени в "Окултната философия", до голяма степен
съвпадат с философията на неоплатоническата школа - най-авторитетната и до
днес в областта на окултната феноменология. По-известни неоплатонически съчи
нения, запазени до наши дни, са "Енеадите11 от Плотин и "Първоосновите на
теологията" от Прокъл. (бел. прев.)
по-голямо множество Идеи се съдържа и в душите на всички други
неща, независимо дали в свързан с тялото вид или отделени от
него, по силата на определена съпричастност, като се различават
по степента на участието си. Платониците ги описват в Природата
като проникващи малките зародиши на формите. Най-сетне, в
материята те ги наричат 11сенки". Тук може да се добави, че в
Душата на Света се съдържат толкова зародишни форми на не
щата, колкото Идеи се съдържат в Божествения Разум и чрез тези
форми на нещата, Душата на Света е създала в Небесата над
светилата за себе си техни форми и е сложила върху тях отпечатъка
на някои свойства и качества. Така всички качества и свойства на
низшите образи {sp e c ie s) зависят от образите и свойствата на
светилата по начин, че всеки образ си има свой, подходящ нему,
небесен Първообраз или фигура, от които пък изхожда чудесното
му действие, като този дар то получава от собствената си Идея,
посредством зародишните форми на Душата на Света, Защото
Идеите са не само съществената причина за [съществуването на]
всеки образ, но също са и причини за всяко негово качество.
Поради това множество философи твърдят, че свойствата, съдър
жащи се в естеството на нещата (чиито свойства са всъщност
действието на Идеите), се задвижват от определени свойства, а
именно онези със сигурна и твърда основа, не безпричинни и
случайни, а действени, могъщи и достатъчни, неизвършващи ни
що безполезно. Тези свойства се отклоняват от предназначението
си само по случайност, причинена от нечистотата и несъразмер
ността на материята. Защото причината да съществуват повече или
по-малко могъщи неща, имащи единосъщ образ се крие в чистотата
или пригодността на материята, тъй като всички небесни влияния
могат да бъдат затъмнени от нейната непригодност и недостатъч
ност, Поради това съществува мисъл у платониците, че Небесните
свойства проникват материята според нейните качества или дос
тойнства. Същото отбелязва в своите песни и Вергилий:
А с в и ш е с п у с н а т а е с ъ щ н о с т т а и м о гн е н а
и щ о м о т т я л о т о о с в о б о д и се, с л е д в а х о д а си Б о ж е с т в е н .
Оттук, онези неща, в които Идеята за наличие на материя се

съдържа в по-малка степен, т. е, тези, които приличат повече на
сепарираните неща1, притежават много по-действени качества,
подобни на въздействието, изхождащо от Идеята в нейното са
мостойно битие. Така виждаме, че образът и положението на
небесните тела е причина за всички прекрасни свойства на низши
те образи (sp e cies).
ГЛАВА XII
К а к о т д ел н и с в о й с т в а п р о н и к в а т о т д е л н и и н д и ви д и ,
д о р и о т е д и н и съ щ в и д (sp e c ie s).
а много индивиди или обособени неща са присъщи особе
Н ни способности, тъй удивителни, както и тези на видовете.

Те също изхождат от образа и положението на небесните
тела. Защото всеки индивид, попаднал под влиянието на даден
хороскоп и небесно съзвездие, свързва ведно със своята същност
(e s se n tia ) и някакво удивително свойство да извършва или да
изпитва нещо забележително, освен свойствата, които получава
по силата на принадлежността си към даден вид. Отчасти това се
дължи на влиянието на Небето, а отчасти - на подчиненото поло
жение на поражданата материя спрямо Душата на Света, подобно
на това как нашите души подчиняват телата ни. Защото, както
усещаме, нашите тела се задвижват съобразно с вижданията ни за
нещата, както когато избягваме нещата, от които се страхуваме.
Така много пъти, когато небесните души заченат определени
неща, подчинената им материя се задвижва по съответен начин.
Също, в природата се проявяват ред чудеса, породени от въобра
жението на висшите движения. Така също те зачеват и създават
[образите на] различните свойства - не само на естествените, но
понякога и на изкуствените неща - по-специално ако душата на
въздействащия [върху материята] има сходна с тях нагласа. Затова
Авицена казва, че каквито и неща да се извършват тук, те са
съществували преди в движенията и замислите на светилата и
1) Сепарацията (separatio) е една от дванадесетте основни операции в алхимията. Тя
цели изолиране на определена субстанция и засилване на качество или свойство,
{бел. прев.)
Сферите. Така разните последици, склонности и предразположе
ния на нещата се причиняват не толкова от различните предраз
положения на материята, както мнозина допускат, колкото от
различни влияния и разнообразни форми [проявявайки се всъщ
ност] не като специфични различия, а като характерни и вътреш-
ноприсъщи [свойства на нещата]. И степените на проява на тези
качества са разпределени по различен начин от Първопричината
на всички неща. Самият Бог, неизменен в същността си, ги разп
ределя по своя воля във всичко, с което вторичните причини -
ангелските и небесните - взаимодействат, разполагайки с телесна
та материя и други поверени им неща. Следователно, всички
свойства проникват [нещата] от Бога чрез Душата на Света, също
и от особената сила на подобията1 и Духовете, които ги управля
ват, както и от стечението на лъченията и аспектите на светилата,
обединени в особено хармонично съгласие.
ГЛАВА XIII
О т к ъ д е п р о и зх о ж д а т о к у л т н и т е сво й ст ва н а нещ ат а.
звестно е добре на всички, че по силата на някакво свойство
И магнетитът привлича желязото, а диамантът с присъстви

ето си му отнема това свойство. Така също кехлибарът и
гагатът12 при разтриване и загряване привличат сламките към себе
си. Също камъкът, който наричат "азбест”, веднъж запален, нико
га или почти никога не угасва. Карбункулът свети в тъмното, а
камъкът, наречен "аетит", поставен над плода на жена или расте
ние увеличава, а [поставен] под него - намалява силата му. Ясписът
спира кръвотечението, а малката рибка, наречена прилепало, спи
1) Законът на подобията е един от основните в окултната наука. Повечето магически
операции се основават именно на този закон. Неговата частична формулировка е
въведена във физиката от А. Айнщайн под наименованието "принцип на относи
телността11, който гласи, че природните закони са неизменни по отношение отп
равната система, от която ги наблюдаваме. Окултната му дефиниция е дадена в
"Изумрудените скрижали" на Хермес Трисмегист. (бел. прев.)
2) гагат - твърда, лесно полируема разновидност на кафявите въглшца. Плиний пише,
че маговете са го използвали в аксиномантията (гадаене по хвърляне на брадва),
(бел. прев.)
ра корабите. Ревенът действува жлъчегонно, а изгореният черен
дроб от хамелеон предизвиква проливни дъждове и гръмотевици.
Камъкът "хелиотроп" заслепява зрението и прави невидим онзи,
който го носи, а камъкът, наречен "ликурий" премахва измамните
видения пред очите. Миризмата на камъка "липар" (ly p p a r is ) из
виква всички зверове, камъкът "синохит" довежда адските духове,
а камъкът "ананхит" показва образите на Боговете. Камъкът
"енект"1, поставен под спящия, дава пророчески сънища. Казват,
че в Етиопия има трева, с която се пресушават езера и блата и се
отварят всички затворени неща. Чел съм и за трева, наричана
"латация", която персийските царе давали на пратениците и пос
ланиците си, та където и да отидат, да имат в изобилие от всички
неща. Съществува също и скитска трева, с която, като я вкусели
или най-малко я подържели в устата си, скитите утолявали двана
десет дни глада и жаждата с и . Апулей разказва как един гадател
го научил, че съществуват много треви и камъни, с които да се
удължава животът вечно, но по силата на [Божествените] закони
на хората не било дадено да имат познание за тези неща, защото,
макар и да им е отреден кратък живот, те с цялото си усърдие се
учат да правят злини и да опитат от всички възможни грехове, а
ако биха имали увереност за по-дълъг живот, те не биха се въз
държали да се обявят и срещу самите Богове. Но никой не е
показал откъде идват тези свойства - никой от написалите за тях
огромни томове - нито Хермес, нито Бош, нито Аарон, нито
Орфей, нито Теофраст, нито Тебит, нито Зенотем, нито Зороастър,
нито Евакс, нито Диоскорид, нито Исаак Евреинът, нито Захария
Вавилонянинът, нито Алберт123, нито Арналд4; но въпреки това
1) Посочените минерали са описани подробно в последните няколко тома на "Естес
твената история" на Плиний Стари. Съвременната минералогия идентифицира
само аетита, или орловия камък, като лимонитова геода, карбункула като яркочер
вен минерал, по всяка вероятност рубин, гранат или шпинел и хелиотропа като
тъмнозелен яспис с червени петна. Първите сведения за използване на минерали
в лечителството се съдържат в папируса на Еберс от XVI век пр. н. е. (бел. прев.)
2 ) Подобен факт е използван и в някои древни латиноамерикански империи. При
големи натоварвания в пустинни местности на работниците са били раздавани
листа от кока, при дъвченето на които те не са изпитвали чувство на глад и жажда.
Средната продължителност на живота им е била около тридесет години, (бел.
прев.)
3) Алберт Велики (1200-1280) - видеи учен, философ и алхимик. Учител на Тома
Акв ниски. Възстановил от арабски преписи множество унищожени от християните
текстове на античните автори, особено съчиненията на Аристотел, (бел. прев.)
4) Арналд отВиланова (1240-1312). Каталонски лекар, преподавал практическа ме-
всички те изповядват същото, което Захария пише до Митридат -

че великото могъщество и човешките съдби се съдържат в свойс
твата на камъните и тревите. Но за да се познае откъде идват те,
е необходим дълбок размисъл. Перипатетикът Александър, не
отивайки по-далеч, отколкото го позволяват сетивата и качествата
му, е на мнение, че тези свойства изхождат от елементите и качест
вата им, което по случайност би могло да бъде вярно, ако те бяха
от същия вид; но много от действията на камъните не се схождат
нито по род (in g e n e re ), нито по вид (in s p e c ie ). Следователно,
Платон и учениците му приписват тези свойства на Идеите, които
формират нещата. Авицена свежда тези видове действия до Разу
мните духове, Хермес - до светилата, Алберт - до особените форми
на нещата. И макар, че тези автори на пръв поглед си противоречат,
никой от тях, ако ги разбираме правилно, не се отклонява от истината,
доколкото всички техни слова са еднакви по съдържание за повечето
неща. Защото Бог е свършекът и началото на всички свойства; Той
дава печата на Идеите на своите Служители - Разумните духове,
които, като верни служещи слагат знак, представляващ Идеално
свойство, върху поверените им неща; Небесата и светилата като
инструменти, разполагат междувременно с материята, която да
приеме формите, пребиваващи в Божественото Величие (както
казва Платон в "Тимей") предавани чрез светилата и Създателят
на формата ги разпределя чрез управлението на Духовете, назна
чени от Него за управители и надзорници на неговите творения,
на които е поверена такава власт върху подчинените им неща, така
че всички свойства на камъните, металите, тревите и всички други
неща да излизат от Разумните духове или Управителите. Следова
телно, формата и свойството на нещата имат за първоизточник
Идеите, после направляващите и управляващите Разумни духове,
после предразполагащите аспекти на Небето и най-накрая характе
ристиките на елементите, съответствуващи на небесните влияния, от
които самите елементи се подреждат и разполагат. Следователно,
тези видове операции се извършват в низшите тела чрез проявени
форми, в небесата - чрез предразполагащи свойства, в Разумните
духове - чрез свързващи закони, а в Първопричината - чрез Идеи и
съвършени форми, като всички те по необходимост следва да си
дицина в университетите в Монпелие и Париж. Виден астролог и алхимик, съвет
ник на папа Климент V (бел. прев.)
съответствуват при проявлението на действията и свойствата на
всяко нещо.
Следователно, във всяка трева или камък съществува удиви
телно свойство, по-голямо във всяко светило, отвъд което, напра-
во от управляващите и Разумни духове, всяко нещо получава
много за себе си, а особено от Висшата Причина, на която всички
неща заедно и точно съответстват, схождайки се в хармонично
съгласие, подобно на химните, извечно възхваляващи Висшия
Творец на нещата, които били призовани от трите деца в огнената
пещ да славят Бога с песните си. И нека благослови Господ всичко,
що расте по земята, що се движи във водата, всички небесни твари,
зверовете и добитъка ведно със синовете човешки. Няма следова
телно друга причина за необходимостта на следствията, освен
връзката на всички неща с Първопричината и съответствието им
с онези Божествени образци и вечни Идеи, от които всяко нещо
получава точно и особено място в първообраза на света, откъдето
изхожда животът му и истинското му битие. И всяко свойство на
треви, камъни, метали, животни, слова и речи, всички неща, които
са от Бога, се намират там. Макар че върху низшите тела Първоп
ричината, която е Бог, въздейства чрез Разумните духове и Небе
сата, понякога (когато тези посредници бъдат оставени настрана
или пък посредничеството им бъде прекратено) въздействието й
изхожда непосредствено из Нея и това ние наричаме "чудеса".
Вторичните причини, които Платон и другите наричат помощни
ци, по необходимост изпълняват заповедите и предписанията на
Първопричината и [по необходимост] произвеждат въздействията
си. И ако Бог, независимо от тях, по Своя воля, ги освободи така,
че те изцяло да бъдат отстранени от необходимостта на тази
команда или предписание, тогава това са най-великите чудеса
Божии. Така огънят в халдейската пещ не изгорил децата. Така
също Слънцето, по заповед на Йешуа1, спряло хода си в небето в
продължение на цял един ден. По същия начин, с молитвата на
Езекия, то се върнало назад с десет градуса или часа12. А при
1) ТУк (Иис. Нав. 10:12-13) Иисус Навин извиква към Господа, обръщайки се пред
израилтяните към Слънцето и Луната, заповядвайки им да спрат. {бел. прев.)
2) Като лимба към Исаия за Езекия (Ис, 38:2-8). Интересното тук е, че никъде Господ
* не казва, че ще върне Слънцето, а само сянката с десет стъпала или градуса от
слънчевия часовник. Слънцето се връща само. Ако в посочения откъс заместим
"Господ" със "Слънце", текстът ще съхрани изцяло смисъла си. (бел. прев.)
разпването на Христа, Слънцето се затъмнило, като че закрито от

пълната Луна. Причините за тези действия не могат да бъдат
открити и схванати нито в логична беседа, нито чрез Магията,
окултната или най-задълбочената наука, а трябва да се учат и
изследват единствено със силата на Божественото Откровение.
ГЛАВА XI V
З а Д у х а (S p iritu s) н а С в е т а - к а к в о п р е д с т а в л я в а и
к а к сл уж и к а т о п осредн и к за п р и съ ед и н я ва н е на
о к у л т н и т е к а ч е с т в а к ъ м с у б е к т и т е им .
лед най-усърдни търсения в свойствата на небесните и
С природата на низшите неща, Демокрит, Орфей и много

питагорейци1 казват, че всички неща са изпълнени от Бога
и не съществуват безпричинно. Защото няма нищо от тези превъз
хождащи качества, което лишено от Божията помощ да бъде в
съгласие със собствената си природа. Те също наричат Богове
онези Божествени способности, които проникват в нещата. Зоро-
астър ги нарича Божествени съблазни, СинезийI)2 - символични
прелести, други ги наричат жизнени сили, а също и души, сочейки,
че свойствата на нещата зависят от тях, защото е особеност на
Душата да се разпространява от тялото към различни неща, върху
които упражнява въздействието си. Така човек разпростира ума
си върху умопостижимите, а въображението си - върху въобрази-
мите неща. Ето това имат те предвид, казвайки, че Душата на едно
нещо излиза и влиза в друго нещо, променяйки го и възпрепятст
вайки собствените му действия - тъй както диамантът пречи на
магнитния камък (магнетита) да привлича желязбто. А знаейки,
че Душата е първодвижимото и, казват, самозадвижващо се нещо,
докато тялото или материята са неспособни и неподходящи сами
по себе си за движение и се разпадат извън Душата, следователно,
I) Подробен каталог на питагорейците може да се намери при Ямблих (За питаго-
рейския живот, 267). (бел. прев.)
2) Синезий (365-419) - философ-неоплатоник и алхимик, ученик на жрицата Хипатия
(убита от християните), която от своя страна е ученичка на Ямблих. Покръстен
през 409 г. (бел. прев.)
по техните думи, съществува нужда от по-съвършен посредник
(m e d iu m ), който да е като че ли не тяло, а душа или сякаш не душа,
а тяло, а именно - чрез когото душата може да бъде свързана с
тялото. Като такъв посредник те възприемат Духът на Света,
когото ние наричаме Квинтесенция, защото Той не е от четирите
елемента, а е първичен, водещ битието си над и независимо от тях.
Следователно, съществува такъв Дух, който има качествата на
посредник (m e d iu m ), чрез който Небесните Души се свързват с
грубите тела и ги даряват с удивителни способности. Този Дух
съществува по същия начин в тялото на Света, както нашият - в
човешкото тяло. И както волята на Душата ни се предава на
членовете на тялото ни посредством духа, така свойството на
Душата на Света се разпространява във всички неща посредством
квинтесенцията. Защото в целия свят не съществува нищо, в което
да няма искрица от това свойство. Освен това в по-голяма степен,
дори преди всичко, то прониква онези неща, които са получили
или поели в себе си най-много от този Дух. Той се получава или
поема от звездните лъчения дотолкова, доколкото нещата са
съобразни с тях. Следователно, чрез този Дух се предава всяко
окултно свойство на тревите, камъните, металите и животните,
посредством Слънцето, Луната, планетите и [онези от] светилата,
които са по-висши от планетите. Този дух може да ни бъде много
по-полезен, ако знаем как да го отделяме от елементите или да
ползваме най-вече онези неща, които в най-голяма степен го
притежават. Защото онези неща, при които-духът не е тъй скован
в тялото и е в по-малка степен спъван от материята, действат
много по-мощно и съвършено, а също и с много по-голяма
готовност възпроизвеждат своите подобия, доколкото в тях се
съдържат всички зачеващи и пораждащи свойства. Поради това
алхимиците са се опитвали да извлекат този дух от златото и
среброто. И ако правилно го отделиш (s e p a r a tio ) и извлечеш
(e x tr a c tio ) , проектирай го върху произволна материя от същия вид,
т. е. метал, и той ще я превърне в злато или сребро. Виждали сме
да правят това и знаем как се прави, но не сме успели да получим
повече злато от теглото на онова злато, от което бяхме извлекли
духа, защото поради екстензивната си, а не интензивна форма, то
не може да промени несъвършеното тяло в съвършено отвъд
собствените си граници, което, не отричам, може да бъде сторено
по друг начин1.
ГЛАВА XV
К а к т р я б ва д а о т к р и ва м е и и зсл ед ва м е свой ст ват а

на нещ ат а п осредст вом подобиет о.
ега е ясно, че окултните свойства не изхождат от естеството
С на елементите, а се дават свише, скрити за сетивата ни,

почти недостижими за разума ни, идващи от самия Живот
и Дух на света, чрез лъчите на светилата. Те могат да бъдат
изследвани от нас само с опити и догадки. Така онзи, който желае
да навлезе в тези изследвания, нека знае, че всяко нещо се движи
и се превръща в своето подобие, скланяйки с цялата си мощ
последното към себе си както по особени качества (p ro p erta s ), т. е.
окултни свойства, така и по общи качества (q u a lita s ), т. е. свойства,
свързани с елементите. Понякога същото става и с веществото,
както останалото дълго време покрай сол става солено, защото
всеки посредник, когато започне да действа, никога не се опитва
да прави нещо по-низше от себе си, а доколкото е по силите му -
нещо подобно и подобаващо нему. Същото е очевидно и при
. чувстващите животни, при които свойството да се хранят превръ
ща храната им не в трева или растение, а в чувстваща плът. Така
нещата, притежаващи в извънредно голяма степен някое особено
или общо качество, като например топлина, студ, смелост, страх,
тъга, гняв, любов, омраза или друго терзание или свойство (идва
що от естеството им или получено с някое изкуство, или (получе
но] по силата на случая, като дързостта у блудницата) са твърде
1) Езотеричните науки оперират с носителите на свойствата на материята по начина,
по който екзотеричните оперират със самата материя, т. е. изучавайки я, без да
могат да ги създават. Например, в теософската литература се описват начините за
дематериализация на съществуващи обекти и материализирането им на друго
място, като се подчертава, че само най-високата йерархия духове притежава
способността за създаване на материя. Следвайки мисълта на Агрипа, необходимо
е познаването на изкуство от по-висок порядък, изхождащо от Божествената сфера
на Иденте, където се разпределят проявените и скритите свойства на заобикаля
щия ни свят и чрез посредничеството на Духа се предават на материята, (бел. прев.)
подвижни и предизвикват в околните подобно качество, терзание
или свойство. Така огънят превръща в огън, водата - във вода, а
смелият подтиква към смелост. На лекарите е добре известно, че
мозъкът помага на мозъка, а белият дроб - на белите дробове.
Също така се казва, че дясното око на жабата помага на болестите
на дясното око на човека, същото е и с лявото око, ако бъдат
окачени около шията му, увити в плат от естествена материя, с
неговия естествен цвят. Подобно се наблюдава и с очите на краба.
Така например, крайниците на костенурката помагат на страда
щите от подагра, като се прилагат в съответствие с крайника [ръка
- с ръка, крак - с крак] и това, дали е отляво или отдясно.
По същия начин, казват, яловото животно и особено органите
му за размножение, предизвикват безплодие при животните. Каз
ват за жена, че ще бъде безплодна, ако в подходящо време1 се
направи питие от ялово животно или нещо се потопи в него.
Следователно, ако искаме да получим някакво общо или особено
свойство [p r o p e rta s ), трябва да потърсим подобни животни или
каквито и да са неща, при които това [общо или] особено свойство
се изразява по по-очевиден начин, отколкото при другите неща, и
от тях да вземем онази част, в която се проявяват най-силно, като
сърцето, гръдта и други подобни. Ако по което и да е време
пожелаем да предизвикаме любов, нека намерим някое твърде
любящо животно, сред които гълъбът, костенурката, врабчето,
лястовицата, стърчиопашката, и от тях вземем онези крайници
или части, в които жизненото свойство се изразява най-силно.
Това трябва да се извърши по времето, когато тези животни
проявяват най-силно това свойство, защото тогава те наистина
предизвикват и притеглят любов. По подобен начин, за да увели
чим смелостта, нека потърсим лъв или петел и да вземем сърцето,
очите или предницата. Така следва да разбираме и онова, което
казва платоникът Пеел, а именно, че кучетата, гарваните и петлите
допринасят много за будността, а също и славеят, прилепът и
ушатата сова и особено сърцето, главата и очите им. Затова казват,
че ако някой носи в себе си сърце от гарван или от прилеп, няма
1) Времето не се посочва, но лесно може да бъде изчислено като се изхожда от

казаното от Агрипа, че окултните свойства идват свише чрез лъчите на звездите,
при съответно разположение на основните астрологични сигнификатори за броя
на децата и т. н. (бел. прев.)
да заспи докато не го хвърли. Същото действие има и изсушена

глава от прилеп, завързана за дясната ръка на буден човек, а ако
се постави върху спящ човек, казват, че той не се събуждал, докато
не я махнат. По същия начин жабата и бухалът, особено езикът и
сърцето им, правят човека словоохотлив. Езикът на водната жаба,
поставен под главата на спящия, го кара да говори в съня си, а
сърцето на улулицата, поставено върху лявата гръд на спяща жена,
казват, я карало да издаде всичките си тайни. Същото се говори
за сърце от ушата сова, както и за лой от бъбрека на здек, ако се
поставят върху гърдите на спящия. Също така животните, живее
щи по-дълго, действуват благоприятно за човешкото дълголетие.
Всички неща, притежаващи способността да се обновяват, спома
гат за възстановяването на тялото ни и подмладяването, както е
известно на лекарите, които често го практикуват. То е очевидно
при усойницата и змиите, а както е известно, елените се подмла
дяват, като ядат змии. Така фениксът се възражда от огън, който
сам си запалва. Подобно свойство има и пеликана, чийто десен
крак, поставен в горещ оборски тор, след три месеца раждал друг
пеликан. Оттук, някои лекари наистина подмладяват с препарати
изготвени от усойници, кукуряк и плътта на някои животни, както
Медея направила със стария Пелий. Вярва се също, че кръв от
мечка, смукана направо от раната й, увеличава телесните сили,
защото тя е най-силна между животните.
ГЛАВА XVI
П о как ъв начин дей ст ви я т а на някое свой ст во п ре
м и н а ва т от ед н о нещ о в д р у го и се съ о б щ а ва т от е д
н о на д р у г о .
най, че силата на нещата в природата е тъй велика, че със
З свойствата си те не само въздействат върху околните неща,

но също проникват и тях с подобна сила, чрез която, послед
ните въздействат върху околните за тях неща, със същото свойс
тво, както е видно при магнетита, който не само привлича желез
ните пръстени, но им предава и свойството да привличат, което
[св,] Августин и Алберт [Велики] твърдят, че са виждали. Така,
казват те, блудницата със своята дързост и безсрамие сякаш
заразява всички около себе си с тези свои особени свойства и те
стават като нея. Както казва [св.] Павел в обръщението си към
коринтяните, лошите влияния развалят добрите обичаи. Също се
твърди, че ако някой се облече в бельото на блудница или носи
огледало, в която тя ежедневно се оглежда, той ще стане дързък,
самонадеян, безсрамен и развратен. Също така, казват, че плаще-
ница, в която е бил увит мъртвец, е получила от погребението тъга
и меланхолия, а въжето, на което е бил обесен човек има някакви
забележителни особени свойства. За подобни неща разказва и
Плиний: така, ако някой сложи заедно ослепен зелен гущер и
железни или златни пръстени в стъкленица, поставяйки под тях
малко пръст, а после я запуши и когато се види, че гущерът
възвърне зрението си, го извади оттам, тези пръстени ще способ
стват за излекуване на очите. Същото може да бъде направено и
с пръстени и невестулка, чиито очи са избодени с някакъв трън,
след което тя със сигурност възвръща зрението си. По същия
начин пръстени се слагат за известно време в гнезда на врабчета
или лястовици и после се ползват за получаване на любов и
благосклонност.
ГЛАВА XVII
К а к м о га т д а бъ д а т и зп и т ван и и от к р и ва н и сво й с
т ва т а н а н ещ а т а ч рез т я х н а т а вр а ж д еб н о ст и
друж елю бност .
а следващо място трябва да отбележим, че всички неща са
Н дружелюбни или враждебни помежду си и всяко нещо има

друго, от което се страхува и ужасява, което е враждебно и
разрушително за него, както и такова, на което се радва и наслаж
дава и от което черпи сили. Така измежду елементите огънят е
враг на водата, въздухът - на земята, въпреки, че си съответствуват
помежду си. Още, сред небесните тела Меркурий, Юпитер, Слън
цето и Луната са приятели на Сатурн, Марс и Венера са негови
врагове. Всички планети освен Марс са приятели на Юпитер,

както и всички освен Венера са врагове на Марс, Юпитер и Венера
обичат Слънцето; Марс, Меркурий и Луната са негови врагове.
Всички освен Сатурн обичат Венера. Юпитер, Венера и Сатурн са
приятели на Меркурий, Слънцето, Луната и Марс са негови вра
гове. Юпитер, Венера и Сатурн са приятели на Луната; Марс и
Меркурий са нейни врагове. Сред светилата има и друг вид враж
дебност, а именно, когато са в противоположни обители, като
Сатурн по отношение на Слънцето или Луната, Юпитер към
Меркурий, или Марс към Венера. И по-силна е враждебността на
онези, чиито екзалтации са противоположни, като Сатурн и Слън
цето, Юпитер и Марс, Венера и Меркурий. Но най-силно е и
приятелството между онези, които имат сходно естество, качест
во, субстанция и сила, като Марс и Слънцето, Венера и Луната, •
Юпитер и Венера, както и онези, чиято екзалтация е в обителта на
другия, като Сатурн и Венера, Юпитер и Луната, Марс и Сатурн,
Слънцето и Марс, Венера и Юпитер, Луната и Венера. И какъвто
е видът приятелство и вражда на висшите, такива са склонностите
на подчинените им низши неща тук долу. Следователно тези
предразположения - дружелюбността и враждебността, не са ни
що друго освен склонност на нещата едно към друго, желание за
нещо, което липсва, насочване към него, ако няма пречки, както и
охотното му приемане и отбягване на обратното със страх от
близостта му, безпокойство или неудовлетворение. Така воден от
това схващане, Хераклит учи, че всички неща са изградени от
враждебност и дружелюбност.
Растенията и минералите имат склонност към приятелство,
като склонността или особеното свойство на магнетита да прив
лича желязото или на изумруда - [да привлича] богатство и бла
горазположение, или на ясписа - да поражда всякакви неща, или
на ахата - да дава красноречие. По подобен начин съществува
битумна глина, която привлича огъня и стремително се насочва
към него, когато го забележи. Коренът на тревата a b r a x is 1 прив
лича огъня отдалече. Същото привличане съществува и между
мъжките и женски палмови дървета - когато клонка от едното
докосне клонка от другото, те се обвиват в прегръдки и женското
1) Неидентифицирано растение, описано от Плиний "cuius radix est longinquo
concipiat ignes", "Естествена история", 24, 158. (бел. прев.)
дърво не дава плод без мъжкото. А когато е само, бадемовото
дърво не е тъй плодовито. Лозата обича бряста, а маслиновото
дръвче - миртата, а също и смокинята.
Измежду птиците и животните приятелство съществува меж
ду коса и дрозда, гарвана и чаплата, пауна и гълъба, костенурката и
папагала. Затова Сафо пише до Фаон:
И чест о с п т и ц и т е гъ л ъ б и бел и и гр а я т
а к о с т е н у р к а т а ч ерн а, з е л е н а т а п т и ц а о б и ч а .
Също така приятели са китът и неговият водач - малка рибка.

Приятелство съществува не само между животни, но също и с
други неща, като метали, камъни и растения. Така например,
котката изпитва удоволствие от кочата билка (N e p e ta c a ta r ia ) и се
отърква о нея, а в Кападокия има кобили, които се излагат на
порива на вятъра. Така жабите - краставите и другите, змиите и
всички отровни пълзящи твари се наслаждават на съсънката
( A n e m o n e p u ls a tilla ), от която ако някой хапне, казват лекарите, ще
умре смеейки се. Ако усойница преследва костенурка, последната
яде див риган, който й дава сили. Щъркелът също, след като е ял
змии, търси за лек дивия риган, също и невестулката, когато отива
да се бие с базилиска, яде седефче {R u ta g ra v e c ie n s). От това
научаваме, че дивият риган и седефчето са действени противоот
рови. Някои животни притежават лечителски способности и уме
ния. Така например, когато краставата жаба бъде наранена от
[змийско] ухапване или от отрова на друго животно, тя обикновено
търси седефче или градински чай (S a lv ia o ffic in a lis) и отърква
раненото място и така се спасява от смъртоносната отрова. Така
хората са научили превъзходни лекове и свойства на нещата от
зверовете. Например, лястовиците са им посочили, че жълтениче-
то (C h e lid o n iu m m a ju s ) е много лековито за зрението и с него те
лекуват очите на малките си. Също така свраката, когато е болна,
слага дафиново листо в гнездото си и се излекува. По подобен
начин жеравите, чавките, яребиците и косовете прочистват съдър
жанието на стомасите си със същите листа, , с които гарванът
отслабва отровата на хамелеона. Когато има треска, лъвът се
възстановява, изяждайки някоя маймуна. Когато калугерицата
преяде с грозде, тя се лекува с катриника (A rte m isia a r b o ta n u m ).
Така също елените ни учат, че росенът {D ic ta m n u s a lb u s ) е много

полезен при изваждане на стрели. Когато бъдат улучени от някоя
стрела, те ядат от тази трева и така я изваждат. Същото правят и
козите на о-в Крит. Така също сърните, преди да родят, се про
чистват с някаква трева, наречена "планинска ракита". Ухапаните
от паяк търсят лек като ядат краб (морски паяк). Свинете, ухапани
от змия, също се лекуват, като ядат змии. А кравите, когато
почувстват, че са се натровили с някаква трева, наречена "френска
отрова"1, търсят спасение в дъба. Когато слоновете погълнат
хамелеон, те* си помагат с дива маслина. Мечките, ранени -от
мандрагора, избягват опасността като ядат мравки. Гъските, па
тиците и други подобни водни птици се лекуват с градински чай,
а гълъбите, костенурките и кокошките - със зидарка (P a r ie ta r ia
o ffic in a lis ). Жеравите се лекуват с папур, а леопардите лекуват
раните си със самокитка {A co n itu m ly c o c to tu m ), глиганите - с бръш
лян, а сърните - с артишок (C y n a r a sc o ly m u s).
ГЛАВА XVIII
З а склон ност т а к ъ м вр а ж да .
ротивно [на казаното по-горе], съществуват и склонности,
П предразполагащи към вражда. Такива са ненавистта (o d iu m ),

гневът, възмущението и един особен вид упорито проти
вопоставяне на естествата [едно на друго], като всяко нещо отбяг
ва и прогонва противоположното си. Такъв вид враждебност
изпитва ревенът към жлъчката, меласата към отровите, сапфирът
към избухливостта, треската към очните болести, аметистът към
пиянството, ясписът към дизентерията и кошмарите, изумрудът
и витексът (V ite x A g n u s-c a stu s ) към похотливостта, ахатът към
отровите, божурът към епилепсията, коралът към изблика на
черна жлъчка и болките в стомаха, топазът към пристрастията на
душата, като алчността, сладострастието и всички видове привър
заност в излишък. Подобно е и отношението на мравките към
1) Вероятно става дума за игликата, която често се среща по пасбищата, (бел. прев.)
ригана, към сърцето на калугерицата и към крилото на прилеп, от
които бягат. Риганът също е враг на една отровна мушица, която
не понася Слънцето, но устоява на саламандрите и така смъртно
се мразят със зелето, че и двете се унищожават взаимно. Така също
краставиците дотолкова ненавиждат маслото, че се огъват в кръг,
за да не се докоснат до него. Казват също, че жлъчният мехур на
гарвана предизвиква страх у хората и ги държи надалеч, същото
е и с някои други неща. Диамантът от своя страна не се схожда с
магнетита и поставен около него не му дава да привлича желязото.
Овцете бягат от бучиниша като от нещо смъртоносно и, което е
най-удивително, Природата изобразява знака на тази смърт върху
черния дроб на овцата, където се появява образът на самия
бучияиш. По същия начин козите ненавиждат градинския босилек,
като че ли няма нищо по-гибелно от него. А измежду животните,
мишките и невестулките дотолкова се мразят, че, казват, ако в
сирището се добави мозък от невестулка, мишките не го докосват
и, освен това, то узрява, но не се разваля. Така гущерът е толкова
противен на скорпионите, че те се ужасяват от самия му вид и ги
избива студена пот. Те Могат да бъдат убити с мас от гущер, като
с нея се лекуват и раните от ухапванията им. Съществува вражда
и между скорпионите и мишките. Казват, че ако мишка бъде
поставена върху място, убодено от скорпион или наранено от
ухапването му, то бива излекувано. Вражда съществува и между
скорпионите и птицата A n u m b iu s a n u m b i, аспидите и осите. Твър
ди се също, че няма по-голям враг на змиите от раците и при
ухапване от змия свинете ядат раци, за да се излекуват. Когато
Слънцето се намира в [знака на] Рака, змиите се мъчат. Също така
скорпионът и крокодилът взаимно се унищожават, а ако ибисът
докосне крокодил дори с едно перце, го обездвижва. Дроплата
отлита, ако види кон, а еленът бяга от овена и от усойниците.
Слонът трепери, ако чуе грухтене на свиня, а също и лъвът - при
вида на петел, пантерата не напада онзи, който е намазан отгоре
додолу с пилешка супа, особено ако вътре е сварен чесън. Същес
твува вражда и между лисиците и лебедите, между биковете и
чавките. Измежду птиците някои са в непрекъснато противоборс-
тво помежду си, както и с други животни, като чавката и бухала,
канята и гарвана, костенурката и женската на полския блатар,
лешояда и орела, елена и дракона. Измежду живеещите във водата
съществува вражда между делфините и водовъртежите, барбу ните
и щуките, миногата и едрата морска змиорка. Също така, послед
ната всява такъв страх у омара, че само при вида й наблизо той
умира. Омарът и едрата змиорка се разплакват един друг. Казват,
че пантерата изпитвала такова страхопочитание към виверата , че
не можела да й окаже съпротива или да се докосне до кожата й.
Казват също, че ако някой закачи кожи на двете животни една до
друга, козината от тази на пантерата падала. Хораполон12 твърди
в своята "Иероглифика", че ако някой опаше кожа от вивера, може
да мине посред враговете си без да се страхува. Също така агнето
много се страхува от вълка и бяга от него, Казват, че ако се окачи
на кошарата опашка, глава или кожа на вълк, от страх овцете
спирали да се хранят. Плиний отбелязва, че малките на малкия
сокол (F alco a esalon ), който чупи гарвановите яйца, така се дразнели
от лисичетата, че кълвели и дърпали и тях, и самата лисица, което,
ако бъдело видяно от някой гарван, той се спускал да помага на
лисицата, сякаш срещу общ враг. Малкото конопарче {C a rd u e llis
c a n n a b in a ), което живее сред магарешките бодли, мрази магаре
тата, защото ядат цветовете им. А омразата между магаретата и
малкия сокол е тъй голяма, че кръвта от двете животни не може
да се смеси и при рева на магаре яйцата и малките йа сокола
погиват. Между маслиновото дърво и блудницата има такава
несъвместимост, че ако тя го посади, дървото ще бъде или безп
лодно, или ще изсъхне. Нищо не може да уплаши така лъва, както
запалената факла и нищо не може да го укроти по-добре от нея.
Вълкът пък не се страхува нито от меч, нито от копие, но бяга от
камък, защото, наранен от хвърлен камък, бива изяден от червеи.
Конят дотолкова се плаши от камилата, че не може да гледа дори
нейно изображение. Разяреният слон се укротява при вида на петела.
Змията се плаши от гол човек, но напада облечения. Разяреният бик
се укротява, ако го завържат за смокиня. Кехлибарът привлича
всичко без градинския босилек и омаслените неща и между тях
съществува нещо като естествена антипатия.
1) Особен вид африкански хищник (Vivera civetta), с големина между лисица и невес
тулка. Арабската й разновидност се нарича цибетка (Vivera zibetha). (бел. прев.)
2) Гръцки математик, живял през 4-5 век от н. е., известен с опитите си за разчитане
на древноегипетското йероглифно писмо (бел. прев.)
ГЛАВА XIX
К а к се и з п и т в а т и о т к р и в а т о с о б е н и т е с в о й с т в а
на н ещ а т а и ли особен и т е д а д ен о ст и на и н ди ви да.
свен всичко казано дотук, знай още, че свойствата на неща
О та в някои от тях са съобразени с техния вид (sp e c ie s), както

са смелостта и дързостта на лъва и петела, страхливостта
на заека и агнето, ненаситността на вълка, хитростта и притворе-
ността на лисицата, ласкателството на кучето, алчността на гар
вана и чавката, горделивостта на коня, гневът на тигъра и глигана,
мрачността и меланхолията на котката, похотливостта на врабче
то и така нататък. Защото по-голямата част от естествените
свойства следват вида. Някои обаче съществуват в нещата инди
видуално. Така например, някои хора се отвращават при вида на
котка и не могат да погледнат към нея без да потръпнат, а това
очевидно не им е присъщо по силата на това, че са хора, Авицена
разказва за някакъв човек, който живеел по негово време и когото
всички отровни твари отбягвали, а която случайно го ухапела,
умирала без самият той да пострада. Алберт пише, че в някакъв
убийски1 град видял слугиня, която хващала паяци и с голямо
удоволствие ги ядяла и се засищала с тях. Такива свойства са
дързостта на блудницата и страхливостта на крадеца. По силата
на това философите казват, че онова, което никога не е боледувало,
е добро средство против всяка болест. Така също се казва, че кост
от умрял човек, който никога не е боледувал от треска, ако се
постави върху пациента, последният се освобождавал от треската,
появяваща се на четири дни (M a la r ia q u a r ta n a ). Има и твърде
много необикновени свойства, вселявани в отделни неща от не
бесните тела, както показахме по-горе.
1) Убии - германско племе от времето на Цезар, живяло по източния бряг на Рейн.

(бел. прев.)
ГЛАВА XX
З а т о в а , че в н я к о и н е щ а е с т е с т в е н и т е с в о й с т в а
се с ъ д ъ р ж а т в ц я л а т а и м с у б с т а н ц и я , а в д р у г и
- в от дел н и част и и членове.
най също, че в някои неща свойствата се намират в цялото,
З т.е. в цялата тяхна субстанция или във всички техни части,

както в онази малка рибка, прилепялото, за която казват, че
спирала корабите само с докосването си. Това тя прави не само с
някоя своя особена част, а в съответствие с цялата си субстанция.
Така и виверата съдържа в цялата си субстанция свойството, което
кара кучетата да онемеят само при докосване на сянката й. Жъл
турчето също е добро за очите не само с отделна част, но с
всичките си части - не повече в корена, отколкото в листата и
семена и всичко останало. Но някои свойства се съдържат в
нещата в отделни техни части, например, само в езика, или в очите,
или в други органи и части. Така в очите на базилиска1 се съдържа
най-свирепата сила да убива хората щом само го зърнат. Подобна
сила се таи и в очите на виверата, която възпира животното, към
което погледне, стъписва го и го обездвижва. Подобно свойство
имат и очите на някои вълци, които, като погледнат към някой
човек, го стъписват и така сковават гласа му, че ако се опита да
извика, от гърлото му не може да излезе звук. Вергилий го е възпял
така:2'
М е р и с е н я м , и з а щ о е з а г у б и л г л а с а си ,
че к ъ м н е г о в ъ л к ъ т с в о я в з о р е и з п ъ р в о м о т п р а в и л .
1) Агрипа има предвид древното значение, според което базилискът е крилато

чудовище със змийска опашка, четири крака на петел и очи със смъртоносен
поглед, родено от уродливо яйце, снесено от петел и измътено от змия или жаба.
Отровните му изпарения убивали тревата, птиците и намиращите се наоколо хора.
Описан е от Плиний, споменава се в Библията, познат е още на древните египтяни.
Неидентифициран от съвременната зоология, която по силата на непълна и повърх
ностна аналогия е дала това име на безвреден гущер от сем. Игуаноподобни,
разпространен в Централна Америка (Basiliscus americanus). (бел. прев.)
2} Вергилий, Буколики, Еклога 9 (бел. прев.)
Съществували са в Скития, сред илирите и трибалите, жени,
които, щом погледнели гневно към някой мъж го убивали на място.
Чел съм и за един народ от Родос, наречен телхини, хората от който
разваляли всичко, към което погледнели, поради което Юпитер ги
издавил. Имайки това знание, вещиците използват очите на такива
животни за своите очни капки, за да добият очите им тази тяхна
сила. По подобен начин мравките бягат от сърцето на калугерица
та, а не от главата, лапите или очите й. Така също, именно жлъчката
на гущера, стрита във вода, казват, събирала невестулките на едно
място - нито опашката, нито главата му. Козята жлъчка, поставена
в меден съд и заровена в земята, привлича жабите, а черният й дроб
е враг на пеперуди и всякакви личинки: Кучетата бягат от онзи,
който носи със себе си сърце от куче, а лисицата не се докосва до
птица, която е кълвала лисичи черен дроб. Така разните свойства
са разпръснати по различен начин в отделните части, тъй като те
биват въплъщавани свише, в съответствие с разнообразието на
нещата, които трябва да бъдат възприемани. Също при човека,
костите възприемат само жизнената сила, очите - зрението, а ушите
- слуха. В човешкото тяло съществува костица колкото бобено
зърно, която евреите наричат LVZ и която нито се разлага, нито
изгаря в огън, а винаги се запазва невредима и от нея, както се
твърди, нашите материални тела ще възкръснат от мъртвите така,
както растението пониква от семето. Всички тези свойства могат
да се схванат не със силата на разума, а само в опита.
ГЛАВА XXI
За свойствата, които се съдържат в нещата само
докато са живи, както и за онези, които не ги
напускат и след смъртта.
рябва също да се знае, че някои от особеностите на нещата
Т са в тях само приживе, а други остават след смъртта. Така,

докато е живо, прилепалото спира корабите, базилискът
убива, също и животното, наречено Catablepa\ но след смъртта 1
1) Неидентифицирано животно, описано от Плиний (от ст.гр. katablepo - гледам),
(бел. прев.)
си те не са способни на това. Също, казват, ако при колики се
фгожи жива патица до коремната област, тя отнема болката и сама
умира. За подобно нещо споменава Архит: "Ако вземеш сърце,
скоро изтръгнато от някое животно и, докато е още топло, го
окачиш над някой болен от M a la r ia q u a r t an а , то я прогонва." Така,
ако някой погълне сърце от калугерица, лястовица, невестулка или
къртица, докато още не е напуснато от природната му топлина, то
ще му помага в запомнянето, схващането и предсказанията. Оттук
важно е да изведем следното общо правило: каквото и да се вземе
от животно - крайник, козина, нокти и т. н., това трябва да се стори,
докато животното е живо и, ако е възможно, след това то трябва
да бъде оставено да живее. Затова, казват, когато вземеш езика на
жабата, трябва отново да я пуснеш във водата. Също така, за да
вземеш зъб от някой вълк, не е нужно да го убиваш и т. н. Демокрит
пише, че ако някой вземе език от водна жаба, без да отнема с него
други части, и я пусне обратно във водата, постави ли езика върху
мястото, където бие сърцето на жената, то тя ще отговори вярно
каквото я запитат. Казват също, че ако преди изгрев слънце
привържеш очите на жаба към болното място и пуснеш ослепена
та жаба във водата, то те ще прогонят треската, явяваща се на
всеки три дни {M a la r ia te r tia n a ), а ако бъдат увързани заедно с
месо от славей в еленова кожа, ще те държат винаги нащрек, без
да задрямаш и за миг. Също така, перка от чаталоподобна риба,
привързана към пъпа на жената, й осигурява леко раждане, но
само ако бъде взета от жива риба и последната бъде пусната
обратно в морето. Казват, че дясното око на змия, положено върху
очите [на човека], ги лекува от насълзяване, ако змията след това
бъде пусната на свобода. Има също и риба или голяма змия,
наречена мурена ( М у г ш ) , чието око, извадено и поставено на
челото на болния, го лекува от възпаление на очите. Окото й се
възстановява, а онзи, който не я пусне обратно във водата, осле-
пява. Също така, змийски зъби, извадени докато змията е жива
и закачени около болния, го излекуват от M a la r ia q u a r ta n a . Зъб от
къртица, изваден докато е жива и след това пусната на свобода,
лекува зъбобол, а кучетата не лаят онзи, който носи опашка от
невестулка, която е избягала. Демокрит споменава, че езикът на
хамелеона, изтръгнат докато е жив, носи успех в съдебните дела и
е полезен за жени при тежко раждане, но само ако се носи вън от
къщата. Бъди внимателен и не го носи вътре, защото няма нищо
по-опасно от това.
Съществуват и свойства, които остават и след смъртта. Пла-
тониците казват, че в тях Идеята е в по-слаба степен погълната от
материята. След смъртта безсмъртното в тях не престава да твори
забележителни неща. Така, при билките и растенията, откъснати
и стрити, се запазва и действува онова свойство, което първо е
вложено в тях от Идеята. Поради това, както орелът превъзхожда
през целия си живот останалите птици, така перата му след смърт
та развалят и похабяват перата на всички останали птици. По
същия начин, лъвската кожа разваля всички останали, кожата на
виверата - тази на пантерата, а на вълка - агнешката. Някои от тях
извършват това не само при телесен допир, а понякога и само с
шума, който издават. Така, барабан от вълча кожа обеззвучава
барабана от агнешка кожа. Барабан от кожата на малката акула
{S c y lliu m c a n ic u la ) пропъжда всички пълзящи твари на разстояние,
откъдето не могат да го чуват, а със струни, направени от червата
на вълк и опънати върху арфа или лютня, заедно с такива, напра
вени от овчи черва, не може да се постигне хармонично звучене.
ГЛАВА XXII
К а к н и зш и т е нещ а са п одчин ен и на ви сш и т е т ел а и
к а к т елат а, дей ст ви я т а и п редразп ол ож ен и я т а н а х о р а
т а се п р и п и сва т н а св е т и л а т а и зн а ц и т е [н а зо ди а к а ].
чевидно е, че низшите неща са подчинени на висшите по
О някакъв начин (както казва Прокъл), сякаш са едно в друго,

т. е. висшите са в низшите и във висшите са низшите. Така,
в небесата земните неща съществуват по небесните закони, като
причина, а небесните - на земята, по земен начин, като следствие.
Затова казваме, че някои неща са под влияние на Слънцето, други
на Луната, т. е. върху тях Слънцето и Луната слагат силен
отпечатък на своите свойства. Оттук, този вид неща получават
повече въздействия и особени свойства, подобни на тези на све
тилата и знаците, под [властта на] които се намират. Така напри
мер, знаем, че слънчевите неща се съотнасят със сърцето и глава
та, защото Лъвът е обител на Слънцето, а Овенът - негова екзал-
тация1. По същия начин, нещата под влияние на Марс са добри за
главата и половите органи, със силата на Овена и Скорпиона. Така
онзи, чиито усещания го напуснат или го боли глава от преливане,
намира облекчение като измие със студена вода и оцет главата и
половите си органи. Във връзка с това е нужно да се знае как
човешкото тяло е разпределено между планетите и знаците, И така
- знай, че според ученията на арабите Слънцето управлява мозъка,
сърцето, бедрата, костния мозък, дясното око и духа (sp iritu s), а
също и езика, устата и останалите органи, свързани със сетивата
- както насочени навън, така и навътре, както и ръцете, стъпалата,
прасците, нервите и силата на въображението. Меркурий управ
лява далака, стомаха, пикочния мехур, утробата и дясното ухо,
както и общото сетиво {se n su s c o m m u n is). Сатурн управлява чер
ния дроб и месестата част на стомаха; Юпитер - коремната област
и пъпа, затова древните пишат, че в храма на Юпитер-Амон имало
негово изображение. Някои му приписват [власт над] ребрата,
гръдта, червата, кръвта, ръцете, дясната длан, лявото ухо и естес
твените способности. Някои твърдят, че Марс управлява кръвта,
вените, бъбреците, жлъчния мехур, задницата, гърба, движението
на спермата и сприхавостта. Те приписват на Венера бъбреците,
половите органи, утробата, семето и похотливостта, както и плът
та, мазнините, корема, гръдта, пъпа, частите от тялото, свързани
с половите органи, кръста, гръбначния стълб и слабините, а също
главата и устата, с която се целуваме в знак на любов. Луната, от
своя страна, въпреки че може да влияе върху цялото тяло и всеки
негов орган според знака, [в който се намира]12, все пак по-специ
ално й се приписва управление на мозъка, белите дробове, гръб
начния мозък, стомаха, менструацията и отделителната система,
лявото око, както и способността за растеж. Но Хермес казва:
"Главата на животното има седем отвора, разпределени на седем
те планети; дясното ухо - на Сатурн; лявото - на Юпитер; дясната
1) В астрологията знаците са свързани с наетите на тялото отгоре надолу, като

фонтанелата отговаря на пролетното равноденствие, (бел. прев.)
2) Следва да се знае, че влиянието на Луната върху органите, подвластни на знака, в
който тя се намира, е негативно, например, в тези дни те не трябва да бъдат
оперирани, (бел. прев.)
ноздра - на Марс; лявата - на Венера; дясното око - на Слънцето;
лявото - на Луната; устата - на Меркурий."
Знаците на зодиака също се грижат за съответните органи.
Така Овенът управлява главата и лицето; Телецът - шията; Близ
наците - раменете и ръцете; Ракът - гръдта, белите дробове,
стомаха и китките; Лъвът - сърцето, стомаха, черния дроб и гърба;
Девата - червата и долната част на стомаха; Везните - бъбреците,
бедрата и задните части; Скорпионът - половите органи; Стреле
цът - бедрата и слабините; Козирогът - коленете; Водолеят -
прасците и пищялите; Рибите - стъпалата. И както знаците от
даден тригон се схождат в небесата, така е и със съответстващите
им части на тялото, което е потвърдено в достатъчна степен в
практиката: например, при настиването на стъпалата биват засег
нати коремът и гърдите, които са от същия тригон. Оттук, ако се
приложи лек към едното, той помага и на другите. Така стопляне
то на краката прекратява болките в корема. Помни тоя порядък и
знай, че всички неща, подчинени на някоя от планетите, имат
особено разположение или склонност към онези части от тялото,
върху които се простира властта на тази планета и, по-специално,
на нейната обител и екзалтация. Защото останалите места, в които
планетата увеличава силата си, като свързаните с тритоните,тер-
мйте и др., не са тъй важни в това отношение. Поради това,
божурът, маточината, градинският карамфил, кората на лимона,
сладкият риган, канел ата, жълтият минзухар, дървовидното алое,
тамянът, кехлибарът, мускусът и смирната лекуват главата и
сърцето със силата на Слънцето в Овена и Лъва. По същия начин
теснолистият живовляк - трева, подвластна на Марс, лекува гла
вата и половите органи поради [това, че обителта и екзалтацията
му са съответно в] Овена и Скорпиона, тъй е и с останалите.
Всички неща, подчинени на Сатурн, предразполагат към тъга и
меланхолия; подчинените на Юпитер - към радост и почит; тези
на Марс - към дързост, спорове и гняв; подчинените на Слънцето
- към слава, успехи и смелост; тези на Венера - към любов, страст
и похот; подвластните на Меркурий - към красноречие; тези на
Луната - към грубост. Също така, всички действия и предразпо
ложения на хората са разпределени според планетите. Така
Сатурн управлява старите хора, монасите, меланхоличните хора
и скритите съкровища, както и онези неща, които се откриват след
ВЕЛИКИЯТ СЛЪНЧЕВ ЧО ВЕК

дълги търсения и трудности1. Юпитер управлява вярващите, пре
латите, кралете, херцозите, както и законните печалби. Марс влас
тва над бръснарите, хирурзите, лекарите, адвокатите, месарите,
палачите, всички, които палят огън, хлебарите и войниците, нари
чани навсякъде "посветени на М арс". Другите планети също
изразяват своите свойства при хората, както е описано в книгите
на астролозите123*.
ГЛАВА XXIII
К а к д а у з н а е м п о д в л а с т т а н а к о и с в е т и л а се н а м и
р а т н е щ а т а в п р и р о д а т а , а съ щ о к о и н ещ а са п о д
в л а с т н и н а С л ъ н ц е т о и с е н а р и ч а т сл ъ н ч е в и .
върде трудно е да се узнае на кое светило или знак е подв
Т ластно всяко нещо. Все пак, познание за това се получава

като се наблюдава как нещата подражават на техните лъче
ния, движенията и образите на висшите неща. Някои от тях се
разпознават по цвета и мириса, други - по следствията от дейст
вията им, съответствуващи на определени светила. Така напри
мер, слънчеви, т. е. подвластни на Слънцето неща са между
елементите - яркият огън; между телесните течности - най-чистата
кръв и жизненият дух; между вкусовете - острият, със сладък
привкус; между металите - златото, заради великолепието му,
получено от Слънцето и правещо го приветливо и топло; сред
камъните - онези, които наподобяват слънчевите лъчи със своите
златисти отблясъци, като искрящият аетит, който прогонва епи
лепсията и отровите. Такъв е и камъкът, наречен "Око на Слънце
то", приличащ на очна ябълка, от средата на която струи светъл
1) Като имаме предвид, че само през XV в. църквата организира пет кръстоносни
похода срещу еретиците в Европа, виждаме, че всичко, описано тук под управле
нието на Сатурн, се отнася до църквата. По-нататък (гл. XLVII) Агрипа описва
Сатурн като едно от имената на смъртта, приписвайки на истински вярващите
достойнствата на Юпитер, както е при Михаил Скот. (бел. прев.)
2) Труднопреводима игра на думи. На латински език "martialis" означава от една
страна "посветен на Марс", от друга - "военен, боен", (бел. прев.)
3) Подробни сведения дава Клавдий Птолемей в своето 11Четверокнижие". (бел.
прев.)
лъч. Той успокоява мозъка и засилва зрението. Така също карбу-
нкулът, който свети през нощта, предпазва от всички газообразни
й газообразуващи отрови. В светлозелейия хризолит се вижда
златна звезда, когато бъде държан срещу Слънцето. Той успокоява
онези органи, които служат на дишането и лекува астмата, а ако
бъде пробит и в дупчицата бъде вдянат магарешки косъм, който
да бъде завързан около лявата ръка, прогонва безцелните образи,
меланхоличните страхове и лудостта, Такъв е и камъкът, наречен
"ирис", бистър като [планински] кристал, често шестоъгълен,
който, ако се намира под някакво покривало, като част от него се
държи срещу лъчите на Слънцето, а другата част е в сянка, събира
в себе си слънчевите лъчи и, отразявайки ги, показва дъгата на
отсрещната стена. Камъкът, наречен хелиотроп, зелен като ясписа
или изумруда, с червени точици, прави човека постоянен, прочут
и знаменит. Той също предразполага към дълголетие, а най-забе
лежителното му свойството, без съмнение, е на слънчева светлина
да се оцветява в кървавочервено, сякаш има слънчево затъмнение,
когато, заедно със сок от едноименната му трева1 {H e lio tro p u s
е и г о р а е и т ) бъде поставен в съд с вода. Той има и едно свойство,
което е още по-удивително, а именно - да замъглява и заслепява
очите на хората и да не им позволява да виждат този, който го
носи, без да вреди на самия него, не без участие на едноименната
трева, наречена също хелиотроп, т. е. следваща Слънцето. Тези
свойства се потвърждават и в трудовете на Алберт Велики и
Гийом Парижки. Хиацинтьт също притежава дадено му от Слън
цето действие против отровите и зловредните изпарения. Той
защитава онзи, който го носи и го прави желан, допринася също
и за натрупване на богатство и разум, укрепва сърцето, а държан
в устата по удивителен начин възвръща бодростта на душата.
Съществува камък, наречен p y r o p h ilu s z , червен на цвят, за когото
Алберт Велики съобщава, че Ескулап го споменава в писмата си
до Октавиан Август, отбелязвайки, че съществува такава удиви
телно студена отрова, която предпазва сърце [извадено] от човек
от изгаряне - поставено за миг в огън, то се превръщало в този
камък, който се наричал още и p y r o p h tiu s , от [обичащ] огъня. Този
камък има удивително действие на противоотрова и прави носе
1} Плиний, Ест. Ист. 2.109, 22,57 (бел. прев.)
2} Плиний, Ест. ист. 36.63; 36.157. Вероятно става дума за вид гранит, (бел. прев.)
щия го прочут и страшен за враговете си. Но над всички, най-
слънчевият камък бил открит от Аполоний Тиански и бил наре
чен p a n ta u r a - той привличал към себе си другите камъни така,
както магнетитът привлича желязото и бил с най-могъщо дейст
вие срещу отровите. Някои го наричат p a n th e r u s , защото е на
петна, като звяра със същото име. Други го зоват p a n to c h r a s ,
защото съдържа всички цветове, а Аарон го нарича e v a n th u m . Има
и други слънчеви камъни, като топаза, хризопраза, рубина и камъ
ка, наречен b a la g iu s. Такива също са ауридигментът и онези, които
са със златист цвят или твърде ярки.
Измежду растенията и дърветата слънчеви са онези, които се
обръщат към Слънцето, като невена, както и онези, които притварят
листата си, когато Слънцето клони към залез, а при изгрева бавно
ги разтварят. Слънчева е й копривката (C e ltis a u stra lis), както се
вижда от формата на плодовете и листата. Такива са и божурът,
жълтеничето, маточината, имбирът (Z in g ib e r o ffic in a le ), тинтявата
и росенът, както и върбинката, която се използва при пророкува
нето и изкуплението [на греховете], а също и за прогонване на зли
духове. Лавровото дърво е посветено на Феб1 2, както и кедърът,
палмовото дърво, ясенът, бръшлянът, лозата и всичко, което отб
лъсква отровите и мълниите, а също и онези неща, които не се
плашат й от най-суроватазима. Слънчеви са и джодженът (M e n th a
p i p e r i t a ), бялата дъвка, куркумата ( c u r c u m a , Z i n g i b e r a c e a e ),
жълтият минзухар, балсамовото дърво, кехлибарът, мускусът,
жълтият мед, дървовидното алое, градинският карамфил, канела-
та, тръстиката, пиперът, тамянът3, както и растението lib a n o tis,
наречено от Орфей "сладкият аромат на Слънцето"4*.
Измежду животните слънчеви са благородните, смелите,
жадуващите победа и слава като лъва - царя на зверовете, кроко
дила, петнистия вълк, овена, глигана, бика - царя на стадото, който
бил посветен на Слънцето от египтяните в Хелиопол и бил наречен
V erites. В Мемфис един вол бил посветен на Апис, а в Хермонт -
1) Този камък бил описан от Флавий Филострат в "Животът на Аполоний Тиански"

3.8, а също и от Плиний, Ест. Ист. 37.57. (бел. прев.)
2) от ст.гр. "Светлият11. Така се наричал Аполон, богът на Слънцето, (бел. прев.)
3) смола, получавана от дървета от рода Boswellia, както и от Pinus taeda. (бел. прев.)
4) С това име Плиний нарича няколко растения (Ест. Ист. 19Л 87;20.172;21.58;26.82),
. вероятно между тях е розмаринът. В съвременната ботаника така се нарича
планинскиятмаясъл (Libanotis montana), както и някои други растения, (бел. прев.)
бик, наречен P a th is . Вълкът бил посветен на Аполон и Латона.
Песоглавецът също е слънчев, защото лае дванадесет пъти през деня,
т. е. на всеки час, а по време на Равноденствието уринира двана
десет пъти [т. е.] всеки час. Същото, казват, правел и през нощта
и затова египтяните го изобразявали в близост до изворите си.
Сред птиците слънчеви са фениксът, който е единствен по
рода си; орелът - царят на птиците; лешоядът, лебедът и птиците,
които пеят при изгрева, сякаш призовават Слънцето, като петелът
и гарванът; ястребът, който е признат за слънчева птица от Пор-
фирий, защото измежду египетските Богове той е символ на душа
та и светлината. Същото е и с животните, наподобяващи делата
на Слънцето, като червеите, светещи нощем и скарабея. Според
Апий [Апулей] животните, чиито очи се променят с хода на Слън
цето, както и онези, които ги наподобяват, се смятат за слънчеви.
А от морските животни най-слънчев е тюленът, който усто
ява на мълниите, също черупчестите и онова, наречено p u l m o *,
които светят в тъмното, морската звезда, поради изгарящата й
топлина, морският охлюв, който следва своя цар, както и рибата
m a r g a r u m 1, която също има цар и, изсушена, се втвърдява в
камък със златист цвят.
ГЛАВА XXIV
К о и н ещ а са л ун н и и ли п о двл а ст н и на Л у н а т а .
змежду елементите лунни са земята, после водата - както
И от моретата, така и тази от реките, а също и всички влажни

неща, като дървесната влага и тази на животните, особено
ако е с бял цвят - например белтъкът на яйцето, мазнините, потта,
слузта и телесните излишъци; от вкусовете - соленият и блудка
вият; сред металите - среброто; между камъните - [планинският]
кристал, сребърният марказит и всички камъни с бял и зелен цвят,12
1) Описано от Плиний (Ест. ист. 9.154;18.359;32.102). Възможно е да става дума за вид

медуза, (бел. прев.)
2) Описана от Плиний (Ест, ист. 9.154;32.44;32.151). Вероятно това е скакавецът
(Alburnus lucid us), от чиито люспи се правят изкуствени перли. (бел. прев.)
а също и селенитът1, светещ в бяло с жълтеникав оттенък, напо
добяващ движението на Луната, съдържащ в себе си образа й,
който с дните се увеличава или намалява като самата Луна; също
така перлите, които се образуват в черупките на морските живот
ни, сталактитите, създавани от водните капки, както и берилът или
[по-точно] аквамаринът - [синьо]зелен и шестостенен.
Между растенията и дърветата лунни са селенотропът12, кой
то се обръща към Луната така, както хелиотропът - към Слънцето,
също палмовото дърво, по което при всяко новолуние напъпва по
една клонка. Лунни са и исопът {H y sso p u s o ffic in a lis ), розмаринът,
витексът и маслиновото дърво, както и тревата ch in o sta , която
увеличава масата и броя на листата си според [фазите на] Луната,
т. е. и в свойствата си, а не само в сока, което донякъде е харак
терно за всички растения с изключение на лука, подвластен на
Марс и имащ противоположни свойства.
Както измежду летящите пъдпъдъкът със сатурновата си
природа е силен враг на Луната и Слънцето, така лунните животни
са много щастливи в човешко обкръжение и силно изразяват
любовта и омразата си, като всички видове кучета. Хамелеонът
също е лунен, защото винаги приема цвета на заобикалящия го
предмет така, както Луната променя природата си в съответствие
със знака, в който се намира. Лунни са и свинете, сърните, козите,
както и всички онези животни, които съблюдават и се съобразяват
с движението на Луната, като песоглавеца и пантерата, за която
се говори, че под плешката си има петно, което, подобно на
Луната, се увеличава и окръгля, после намалява, вдлъбва се на
вътре и по краищата му се образуват рогчета. Котките също са
лунни, защото очите им се уголемяват или намаляват според
движението на Луната. Лунни са и нещата с подобна природа, като
менструалната кръв, от която матовете правят забележителни и
странни неща. Виверата сменя пола си според Луната и е твърде
опасна, когато се използва в различни магически действия. Лунни
са и всички животни, които живеят еднакво добре на земята и във
водата, като видрата и онези, които се хранят с риба. Такива са и
всички чудовищни зверове, които се раждат [дори] и без видимо
семе, като мишките, които понякога, изглежда, се зараждат в
1) от Селена - богиня на Луната, вид гипс, наричан още "лунен камък", {бел. прев.)
2) Неидентифицирано растение, описано от Прогьл. (бел. прев.)
гниещата земя. Сред птиците [лунни са] гъските, патиците, потап-
ниците и всички водни птици, които се хранят с риба, като чаплата,
както и онези [животни], които се зараждат по съмнителен начин,
като осите - от конските трупове, пчелите - от разлагането на
кравите, мушиците - от вкисналото вино, бръмбарите - от мага
решкото месо. Но най-лунен измежду всички е рогачът, чиито рога
са разположени както на бика. Той се заравя в кравешкия тор и
престоява там двадесет и осем дни (т. е. времето, за което Луната
обхожда целия зодиак) и на двадесет и деветия ден, когато смята,
че светлината [на предишните дни] се събира, излиза от тора и
хвърля малко от него във вода, откъдето се раждат бръмбарите.
Сред животните лунни са онези, наречени a e lu ru s , чиито очи
се променят според хода на Луната, както и всички, които съблю
дават движението й, като костенурката, прилепалото, морските
раци, стридите, сърцевидната мида {C a r d iu m e d u le ) и жабите.
Г Л А В А XXV
К о и нещ а са са т ур н о ви и л и под вл а ст т а на С ат урн .
атурнови измежду елементите са земята и водата; сред
С телесните течности - черната жлъчка, която е влажна, както

в естествения си вид, така и във всеки момент (като изклю
чим спечената жлъчка); от вкусовете - киселото, тръпчивото и
онова, в което се чувствува вкусът на смъртта; сред металите -
желязото и златото поради тежестта им, както и златният марка-
зит; сред камъните - ониксът, камъните, наречени z a th e n e s
z ia z a a и c a m o n iu sz , сапфирът, кафявият яспис, халцедонът, магне
титът и всички тъмни, тежки, земни неща; измежду растенията и
дърветата - жълтият нарцис, драконовото биле, седефчето, кимио
нът, кукурякът, дървото, от което се добива тамян, мандрагората,
опиумният мак и нещата, които никога не се садят, не дават плод,12
1) Така се е наричала Бааст, древноегипетската Богиня на Луната (с котешка глава и

човешко тяло). В зоологията с обобщаващото име Aeluroidae се наричат котките,
виверите и хиените. (бел. прев.)
2) Плиний, Ест. ист. 37.185. (бел. прев.)
както и онези, които раждат тъмни ягодоподобни или черни
плодове, като черната смоковница, борът, кипарисът и едно осо
бено дърво, използвано при погребенията, което отведнъж спира
и повече никога не дава плод, грубо, с горчив вкус, силна миризма и
черна сянка, произвеждащо най-черния катран, даващо най-ненуж-
ния плод, запазващо жизнеността си с възрастта, смъртоносно,
посветено на Плутон. Такава е и същинската съсънка или котенцето
{A n em one pu lsatilla ), с която по древен обичай се поръсвали гробовете
преди да бъдат положени вътре мъртвите тела. Затова се спазвало
правилото по празници върху венците да се поставят всякакви цветя,
с изключение на котенце, защото е траурно и не носи радост.
Сатурнови са и всички пълзящи твари, живеещи поотделно,
сами, нощни, мрачни, съзерцателни, глупави, ненаситни, ужасни,
подтискащи, издържащи на голяма болка, бавноподвижни, хранещи
се грубо, както и онези, които изяждат малките си. Измежду избро
ените са къртицата, вълкът, магарето, краставата жаба, котката,
свинята, мечката, камилата, базилискът, заекът, маймуната, дра-
конът, мулето, всички змии и пълзящи гадини, скорпионите, мрав
ките, както и онези, които се раждат в гниещата пръст, [застоялата]
вода, или сред руините, като мишките и много видове червеи.
От птиците подвластни на Сатурн са онези, които имат дълги
шии и резки гласове, като жеравите, щраусите и пауните, посвете
ни на Сатурн и Юнона. Сатурнови са също улулицата, ушатата
сова, прилепът, калугерицата, гарванът1 (C o rv u s c o r a x ) и пъдпъ
дъкът, който е най-завистливата от всички птици.
Сред морските животни такива са змиорките, живеещи наст
рана от всички останали, миногата, черноморската акула, която
разкъсва малките си, а също и костенурката, стридите, сърцевид
ната мида, към които могат да бъдат добавени морските гъби
{C in a c h y ra b a r b a ta ) и всички, които произлизат от тях.
1) За това забележително във всяко отношение същество известният немски естест

воизпитател Алфред Врем пише: "... мога да кажа, че гарванът често проявява
схватливост почти равна на човешката и който не признава ум при животните, нека
по-дълго наблюдава гарваните." (Животът на животните, т.Н 1.17.1). И до днес
неговите поличби са с най-голяма сила в ауспициите. Плиний твърди, че той е
единствената птица, разбираща смисъла на своите послания, а според Пиндар в
гласа му се наброяват 64 вида писъци. Изкуството, което ги тълкува, се нарича
коракомантия. (бел. прев.)
ГЛАВА XXVI
К о и н ещ а са п о д вл а ст н и н а Ю п и т ер
и се н а р и ч а т ю пит ерови.
змежду елементите такъв е въздухът; сред телесните теч
И ности - кръвта и жизненият дух, а също и всички неща,

които спазват нарастването, храненето и покълването на
живота; сред вкусовете такива са сладките и приятните; от мета
лите - калаят, среброто и златото поради податливостта им на
обработка; измежду камъните - хиацинтът, берилът, сапфирът,
изумрудът, зеленият яспис и онези, които имат цветовете на
въздуха; от растенията и дърветата - синьозелените на цвят, гра
динският босилек, пачето гнездо (A n ch u sa o ffic in a lis ), сушената
кора от мускатов орех, растенията с класове, джодженът, бялата
дъвка, белият оман, теменугата, глушицата, блянът, тополата,
дърветата, наречени '’щастливи" - дъбът, конският кестен, който
е подобен на дъба, но е много по-широк, зеленият дъб (Q u e ric u s
ile x ), букът, леската, скорушата, бялата смоковница, прасковата,
ябълката, лозата, сливата, ясенът, кучият дрян {C o rn u s sa n g u in e a ),
маслиновото дърво, а също и маслената палма. Също така, всички
житни растения - ечемикът, пшеницата, както и стафидите, слад
кият корен (G ly c y rrh iza g la b r a ), захарта и всички неща с подчертан
приятно-сладък вкус, с леко тръпчив или възостър привкус, като
орехите, бадемите, ананаса, цариградския лешник, шамфъстъка,
грудката на божура, джанката, ревена и мъждряна1,. към които
Орфей добавя стиракса {S ty r a x o ffic in a lis ).
От животните такива са онези, които са белязани с несъмнено
величие и мъдрост, благите, добре обучените и добре предразполо
жените - като елена и слона, както и благовъзпитаните - като овцата
и агнето; сред птиците - онези с хрисим нрав, като кокошката и
жълтъка на яйцата й, а също яребицата, фазанът, лястовицата,
кукувицата, щъркелът, пеликанът, както и птиците, които са тъй
надарени с преданост, че са подобни на символи на благодар
1) В Библията мъждрянът (Fraxinus ornus) е наречен манна. (бел. прев.)
ността. Орелът е посветен на Юпитер - той е отличителен знак на
императорите и емблема, означаваща справедливост и милосър
дие. Между рибите [по-точно водните животни] подвластни на
Юпитер са делфинът, аншоата и сомът, поради предаността му.
ГЛАВА XXVII
К о и н е щ а се н а м и р а т п о д в л а с т т а н а М а р с
и се н а р и ч а т м а р с о в и .
арсови са следните неща: сред елементите - огънят, заед
М но с всички изпечени остри неща; сред телесните течнос

ти - жлъчката; сред вкусовете - горчивите, а също и
тръпчивите и изгарящите езика, както и онези, които предизвикват
сълзене; сред металите - желязото и червеният пиринч, както и
всички огнени, червени и нагорещени неща; от камъните - диаман
тът, магнетитът, хематитът, ясписът, камъните с много разновид
ности и аметистът; измежду растенията и дърветата - кукурякът,
чесънът, млечката, кестенът, растението D o r e m a a m m o n ia c u m ,
ряпата, лавровишнята, самакитката, подбелът, както и всички
отровни поради това, че съдържат премного топлина, също и
покритите с тръни или онези, които при допир изгарят, бодат или
подуват кожата, като богородичката, копривата, лютичето, а също
и онези, които при ядене насълзяват очите, като лука, нареченото
A s c o lo n ia , праза, семето на горчицата и всички бодливи дървета,
а също и кучият дрян, който е посветен на Марс.
Марсови са и всички животни, които са войнствени, ненасит
ни и дръзки, както и онези, които изразяват ясно предпочитанията
сй, като коня, мулето, козата, ярето, вълка, леопарда и дивото
магаре, а също змиите и драконите - отвратителни и пълни с
отрова. Такива са и онези, които нападат човека - комарите,
мухите и песоглавецът, поради гневливостта си, всички лакоми
птици, които разкъсват плътта и чупят костите, като орела, сокола,
ястреба и лешояда, както и птиците, наречени "съдбовни11 - уша-
тата сова, улулицата, както и канята, също гладните и ненаситни
те, които преглъщат шумно, като гарваните, чавките и свраката,
която повече от всички останали е посветена на Марс. Сред

водните животни такива са щуката, мряната, чаталоподобната
риба, рибата, имаща рога като на овен, есетрата, [онова, наречено]
g la c u s , които са хищни и разкъсват плячката.
ГЛАВА XXVIII
К о и нещ а са под вл а с т т а н а В ен ер а
и се н ари ч ат вен ери н и ,
змежду елементите подвластни на Венера са въздухът и
И водата; сред телесните течности - слузта и кръвта, заедно

с духа и семето; от вкусовете - сладкото, мазното и прелест
ното; от металите - среброто и пиринчът, едновременно и жълт, и
червен; между камъните - берилът, хризолитът, изумрудът, сап
фирът, зеленият яспис, червеният халцедон, аетитът, лазуритът,
коралът и всички разноцветни, светли, бели и зелени камъни; от
растенията и дърветата - върбовката, теменугата и богородичният
косъм, дилянката, наричана от арабите "фу", както и млечката,
заради приятното сладко ухание, а също и мащерката, растенията
от рода L is tu s 1, амбрата, червеното сандалово дърво, кориандъ-
рът и растенията със сладък аромат, както и тези с вкусни и сладки
плодове, като крушата, смоковницата и наровото дърво, които,
както казва поетът, изпървом били посадени от Венера в Кипър.
На Венера също била посветена и Розата на Луцифер*2, както и
миртата била посветена на Вечерницата (т. е. на Венера).
]) Описани от Плиний. Ест, Ист. 12.73, като M Gum Ladanum". (бел. прев.)
2) от лат. Iucifer - "носещ светлината, осветен". Агрипа влага позитивен смисъл в това
име. С него в Древна Гърция са наричали Деницата (т. е. Венера) и нейният Бог -
синът на Аврора. Основният масив от източници, служили на Агрипа за написване
на "Окултната Философия" е от време, когато някои понятия имат твърде различен
смисъл. Например Луцифер е символ на победата на Светлината над Мрака.
Непосредствено след приемането на християнството за държавна религия на
Римската империя този смисъл все още е съхранен (така се е наричал епископът
на Каларйс, дн. Каляри, Сицилия, живял през IV век - времето на църковните борби
за власт в годините след Никейския събор). Впоследствие църковните отци са
разбрали, че за да се наложи християнството, е било необходимо смислово под
меняне на целия позитивен фонд на старогръцкия език (на един от диалектите му
е написан Новият Завет), свързан с Мистериите, с негативен такъв. Освен iucifer,
Същото се отнася и за всички животни, които са белег на
разкош, миловидни или силно обичащи - като кучетата, питомни
те зайци, овцете и козите - мъжки или женски, които раждат
по-напред от другите животни, както и бикът заради своята над
менност, а също малките на животните с тяхната палавост; сред
птиците такива са лебедът, стърчиопашката, лястовицата, пели
канът, килифарят, защото силно обичат малките си, гарванът и
гълъбът, който е посветен на Венера, и гургулицата, една от които
била принесена в жертва при очщцението след раждане. Врабчето
също било посветено на Венера и по предписанието на Закона се
използвало при очищение след проказа, която е заболяване, под
властно на Марс и нищо не било по-могъщо от този лек. Също
така египтяните наричали орела със името на Венера, защото
никога не пропускал да се отзове на повика на своята самка.
Сред рибите подвластни на Венера са: сладострастната сарди
на със златиста глава, поради развратността си; 1иеджидът, заради
любовта към малките си и крабът, защото се бори за своята самка.
ГЛАВА XXIX
К о и н ещ а са п одвл а ст н и на М ер к у р и й
и се н ари ч ат м ерк ури еви .
ледните неща са под властта на Меркурий: сред елементите
С - водата, доколкото тя движи навсякъде всички неща;

между телесните течности - онези, които са смесени, както
и духовете на животните; сред вкусовете - разнообразните, особе
ните и смесените; сред металите - живакът, калаят и сребърният
марказит; между камъните - изумрудът, ахатът, червеният мра
мор, топазът и онези, които в естествения си вид имат много
цветове и най-различни фигури, а също така и изкуствените, като
стъклото, както и онези, чийто цвят е примесен със зелено и жълто;
на такава подмяна са подложени и други понятия, напр. daimonion, означаващо в
старогръцкия език "божествена сила, божество, божествена воля, Съдба, Божест
веният глас в човека". Подобно явление се наблюдава при всички доктрини,
наложени със сила, например понятието "спекулация" в рамките на комунистичес
ката доктрина и т. н. (бел. прев.)
измежду растенията и дърветата - леската, петолистникът, живо-

ликата, росопасът, огнивчето, риганът, магданозът, както и онези
с по-малко и по-малки разнообразни и многоцветни листа. Под
властта на Меркурий са и силно чувствителните животни, хитрите,
силните, непостоянните и бързите, както и онези, които се сприя
теляват бързо с човека - кучетата, невестулките, маймуните, лиси
ците, еленът и мулето, двуполовите животни, както и онези, които
могат да менят пола си - заекът, виверата и други подобни.
Измежду летящите - онези, които са умни, с мелодичен глас и
непостоянни, като конопарчето, славеят, косът, горската и късоо-
пашатата чучулига, дроздът, мухоловката, папагалът, свраката,
ибисът, птицата P lu v ia n u s a e g y p tu s , черният еднорог бръмбар,
както и червената водна кокошка, която отива в крокодилската
уста, за да търси храната си. Сред рибите - едрата морска змиорка,
заради лъжливостта и променливо стта си, чаталоподобната риба,
заради трудолюбието, барбунът, който изважда стръвта от кукич
ката с опашката си.
ГЛАВА XXX
З а т о в а , че ц е л и я т п о д л у н е н с в я т и н е щ а т а , к о и т о
с а в н е го , с а р а з п р е д е л е н и м е ж д у п л а н е т и т е .
свен казаното дотук всичко, което може да се намери по
О целия свят, е създадено според управлението на планетите

и получава съответно свойствата им. Така животворната
светлина на огъня е под властта на Слънцето, топлината му - на
Марс. Различните повърхности на Земята са подвластни на Луна
та, Меркурий и звездното небе, а цялата й маса - на Сатурн.
Измежду елементите въздухът е подвластен на Юпитер, а водата
- на Луната. Размесени обаче те се подчиняват на Меркурий и
1Венера. По подобен начин причините действащи в природата
следват Слънцето, природната материя - Луната, плодовитостта
на действащите причини - Юпитер, плодородието на земята -
Венера, внезапното действие - Марс, сръчността, увлечението и
многостранните възможности - Меркурий. Постоянното действие
обаче е подчинено на Сатурн.
Измежду растенията, всичко, което дава плод е от Юпитер;
даващото цветове - от Венера; даващото семе и кори - от Мерку
рий; даващото корени - от Сатурн; [израстващото] от дърво - от
Марс; листата - от Луната. Следователно, всички неща, които
дават плод, но без цвят, са подвластни на Сатурн и Юпитер; онези,
които дава цвят и семе, но не и плодове - на Венера и Меркурий;
. онези, които са родени по собствено желание, без семе - на Луната
и Сатурн. Красотата е от Венера, силата - от Марс и всяка планета
управлява и разполага с подобните й.
При камъните тежестта, влажността и хлъзгавостта идват от
Сатурн, употребата и темпераментът - от Юпитер, твърдостта -
от Марс, животът им - от Слънцето, красотата и сиянието - от
Венера, окултните качества - от Меркурий, а общото им приложе
ние - от Луната.
ГЛАВА XXXI
К а к п р о в и н ц и и т е и ц а р с т в а т а се р а з п р е д е л я т
м е ж д у план ет ит е.
свен казаното дотук, цялата Земя се разделя на царства и
О провинции, подвластни на планетите и зодиакалните зна

ци. Така Македония, Тракия, Илирия, Ариана, Гордиана,
Индия, повечето от които се намират в Мала Азия, са под властта
на Сатурн и Козирога. Подвластни на Водолея са Сарматия,
Оксиана, Согдиана, Арабия, Фазания, Мидия и Етиопия, като
повечето от тези страни се намират във вътрешните части на Азия.
Под влиянието на Юпитер и Стрелеца се намират Тоскана, земите
на келтите, Испания, Арабия Феликс1, а под Юпитер и Рибите са
Ликия, Лидия, Киликия, Памфилия, Пафлагония, Насамонитум и ■
Либия. Марс и Овенът управляват Британия, Франция, Германия,
Бастарния, долните територии на Сирия, Идумея и Юдея. Със
1) По думите на Птолемей това е плодородната, богата и благоденствуваща част на
Арабия. Той я нарежда до Идумея, Юдея, Финикия и Халдея. (бел. прев.)
Скорпиона той управлява Сирия, Комагена, Кападокия, Метаго-

ниум, Мавритания и Гетулия. Слънцето и Лъвът управляват Ита
лия, Апулия, Сицилия, Финикия, Халдея и Орхиния. Венера, заедно
с Телеца - Цикладските острови, малоазийските морета, Кипър,
Партия, Мидия и Персия, а с Везните - народите на Бактрия,
Каспия, Серида, Тиваида, Оазида и Троглодитида. Меркурий с
Близнаци владее Хиркания, Армения, Мантиана, Киренайка, Мар-
марида и Долен Египет, а с Дева - Гърция, Ахайа, Крит, Вавилон,
Месопотамия, Асирия и Елам, откъдето живеещите на това място
се наричат в Писанието еламити1. Луната с Рака управляват
Витиния, Фригия, Колхида, Нумидия, Африка, Картаген и цялата
Кархедония.
Тези страни взехме от Птолемей , към което могат да бъдат
добавени множество други страни, описани от други астролози.
Онзи обаче, който знае как да сравнява тези разделения на про
винциите съобразно със звездните деления, с управлението на
властвуващите [над тях] Разумни духове, с благословията на пле
мената на Израил, е деянията на Апостолите и с истинските печати
на Светото Писание, той ще добие велики пророчества за това,
което ще се случи с всяка от посочените страни.12
1) Еламитите са жители на Елам - държава на изток от долното течение на р.Тигър,
със столица Суза. В запазения днес текст н а '1Четв еро книжието" на мястото, където
Агрипа посочва Елам, стои Елада (към това време държава с името Елам не
съществува вече повече от шест века). Промъкналата се грешка лесно може да
бъде избягната, като се вземе предвид, че елините са морски народ с високо
развито чувство за търговия и контакти, което е качество, присъщо на Меркурий,
докато еламитите са войнствен планински народ и поставянето им редом със
съседна Халдея под властта на Лъва е значително по-правдоподобно. (бел. прев.)
2) Най-авторитетният източник за това деление, широко използван в астрологията е
"Четверокнижието" на Клавдий Птолемей (писано през ср. на II в, от н. е.). Агрипа
спазва неговата последователност в изброяването на страните, като дава по-обоб-
щени тълкувания и добавя страни, несъществуващи по времето на Птолемей. Тази
класификация (книга 2, гл. 3) пряко засяга земите на българите. Птолемей поставя
тези земи и народи, заедно с ахейците и Елада, под властта на югоизточния тригон
- Телец, Дева, Козирог, със съуправители Венера, Сатурн и Меркурий. Така, по
неговите думи, влиянието на Венера ги прави ценители на музиката, ученолюбиви,
обожаващи състезанията. Под въздействието на Меркурий те се проявяват като
общителни и доброжелателни към чужденците, обичащи справедливостта, четмо
то и писмото и красноречието. Западният аспект на Венера им дава склонност към
Мистериите. Сред тези народи единствено македоните, траките и илирийците
изпитват в по-голяма степен влиянието на Сатурн и Козирог, поради което,
въпреки възприемчивостта си, нямат мекхарактер и развити социални институции,
дълбоко са свързани със земята и не са тъй чистоплътни като жителите на
малоазийските брегове и Кипър, които в по-голяма степен изпитват влиянието на
Венера и Телеца, (бел. прев.)
ГЛАВА XXXII
К о и нещ а са п одвл а ст н и на зн а ц и т е, н еп о д ви ж н и т е
звезд и и т ех н и т е и зображ ен и я .
одобно е схващането за всички неща по отношение на
П изображенията на неподвижните звезди. Следователно,

земният овен ще бъде подвластен на небесния [знак] Овен,
а земният бик или бивол - на небесния Телец. По същия начин Ракът
управлява крабовете, Лъвът - лъвовете, Девата - девиците, Скорпи
онът - скорпионите, Козирогът - козите, Стрелецът - конете, Рибите -
рибата, небесните [Голяма и Малка] Мечки - мечките, Хидрата -
змиите, Голямото Куче - кучетата и т. н. Апулей приписва собствени
билки на знаците и планетите: на Овена - градинския чай; на Телеца -
върбовката, растяща направо; на Близнаците - върбовката, която се
навежда; на Рака - зарасличето; на Лъва - дивата циклама; на Девата
- обикновеното миризливче (C a la m in th a o ffic in a lis ); на Везните -
дивия пелин; на Скорпиона - дивата незабравка (наречена още
"скорпионова трева11); на Стрелеца - огнивчето; на Козирога - лапа-
да; на Водолея - драконовото биле {D racu n cu lu s vulgaris)', на Рибите
- еленовото биле (L a se rp itiu m latifoliu m ). А на планетите са подвлас
тни, както следва: на Сатурн - дебелецът; на Юпитер - камшикът; на
Марс - свинският копър {P eu cedan u m officin ale ); на Слънцето - неве
нът; на Венера - ранилистьт; на Меркурий - лопенът; на Луната -
божурът, Хермес, когото Алберт Велики цитира, ги разпределя така:
на Сатурн - жълтият нарцис; на Юпитер - буниката; на Марс -
теснолистият живовляк; на Слънцето - пачата трева; на Венера -
върбовката; на Меркурий - петолистникът; на Луната - сладката
трева (C h en o p o d iu m ). От опит знаем, че аспарагусът е подвластен на
Овена, а градинският босилек - на Скорпиона, защото от стърготи
ните на овнешкия рог пониква аспарагус, а от градинския босилек,
стрит между два камъка, се раждат скорпиони.
Освен това, тук ще изброя съгласно с учението на Хермес1 и
Тебит, някои от най-важните [неподвижни] звезди, първата из-
!) A. J. Festugiere (La Revelation D ’Hermes Trismegiste, т. 1, c. 166 и сл.) приписва на
между които, техният главатар, се нарича Г л а в а т а на А л г о л 1 и
управлява диамантите, а сред растенията - черния кукуряк и дивия
пелин. На второ място идват П л е я д и т е , или Седемте звезди,
които управляват планинския кристал и камъка d io d o cu s 2, сред
растенията - опиумния мак, тамяна и копъра, а между металите -
живака. Третата звезда се нарича А л д е б а р а н 3 и държи в подчине
ние карбункула и рубина, а сред растенията - магарешкия бодил.
Четвъртата звезда се нарича К о з е л * и от камъните управлява
сапфира, от растенията - пчелинока, ментата, дивия пелин и ман-
драгората. Пета е звездата [от] Г о л я м о т о К у ч е 5, която измежду
камъните управлява берила, от растенията - хвойната, пелина и
драконовото биле, а сред животните - разцепения език на змията.
Шеста е звездата [от] М а л к о т о К у ч е 6, която от камъните властва
над ахата, от растенията - над цветовете на невена и дивия джо-
джен. Седмата звезда се нарича С ъ р ц е т о н а Л ъ в а 1, Сред камъни
те тя управлява граната, сред растенията - змийското мляко,
пелина и бялата дъвка. Осма е О п а ш к а т а н а М а л к а т а М е ч к а * .*2345678
Агрипа още две неподвижни звезди - Umblicus Andromedae и Humerus Eqtii, които
заедно с Капела не се срещат при Хермес, където Спика е наречена Alchimech
Algaazel и се намира на десето място, а на единадесето е Alchimech Abramech,
отъждествявана с Арктур. Според автора, след Сърцето на Лъва при Агрипа стои
Cauda Ursae Majoris, което не се схожда с управляваните от нея минерали и
растения - виж бележката към тази звезда. Възможно е отьждествяването с Поляр
ната звезда да е по-късна редакция на текста на Агрипа, при която да не е взет
предвид факта, че той се е ползвал от звездна карта с небесна конфигурация,
различна от сегашната, (бел. прев.)
]) Тук "главатар" е употребено в два смисъла - от една страна като "главен, ръково
дещ", от друга - като звезда от Главата на Медузата Горгона. Името й произхожда
от араб. "ал гул", т. е. "зъл дух"; арабските военоначалници не са започвали битки,
когато звездата е била лошо аспектирана. Марс е бил в съвпад с Алгол в рождения
хороскоп на Мартин Борман, един от сподвижниците на Хитлер, (бел. прев.)
2) Минерал, описан от Плиний. Неидентифициран от съвременната минералогия,
(бел. прев.)
3) от араб. "следващият" [след Плеядите]. (бел. прев.)
4) Агрипа има предвид звездата Капела (от арабски "козичка"), т. е. алфа от съзв.
Колар. (бел. прев.)
5) Сириус (алфа от съзв. Голямо Куче), най ярката звезда на северния небосклон, в
древността са й посвещавани множество храмове. В хороскопа си Айнщайн е имал
съвпад на Юпитер със Сириус и Уран на Асцендента, а при Елена Блаватска
съвпадът на Асцендента е с Плутон и Меркурий, (бел. прев.)
6) Процион - това е алфа от съзв. Малко Куче. (бел. прев.)
7) Регул (алфа от зодиакалното съзв. Лъв). Намира се в непосредствена близост до
еклиптиката и оказва изключително силно влияние. В хороскопа на Луи XIV се
намира в средата на небето, а на 19 август 1991 г. (началото на московския пуч) е
в съвпад със Слънцето и Юпитер (бел. прев.)
8) на това описание отговаря Полярната Звезда (алфа от Малката Мечка), която би
Т я властва над магнетита, от тревите - над цикорията, чиито листа
и цветове сочат на север, а също и над пелина и цветовете на
зимзелена, а при животните - над зъбите на вълка. Деветата се
нарича К р и л о т о н а Г а р в а н а \ Във властта му измежду камъните
са онези, които са с цвета на черния оникс, сред растенията -
бодливите, буниката и зарасличето, а при животните - езика на
жабата. Десетата се нарича С п и к а , а сред камъните под нейна
власт е изумрудът, сред растенията - градинският чай, детелината,
зимзеленът, пелинът и мандрагората. Единадесетата е наречена
A lch a m ech . От камъните тя владее ясписа, между растенията - жи-
вовляка. Дванадесетата звезда се нарича E lp h e ia 1. Тя управлява
топаза, а измежду растенията - розмарина, детелината и бръшляна.
Тринадесетата звезда е С ъ р ц е т о н а С к о р п и о н а 3 и владее сердо-
лика и аметиста, а от растенията - жълтия минзухар и вълчата
ябълка. Четиринадесетата се нарича С п у с к а щ и я т се О р е л * , който
измежду камъните управлява хризолита, а сред растенията - ци
корията и росопаса. Петнадесета е О п а ш к а т а н а К о з и р о г а *12345. Под
нейно влияние сред камъните е халцедонът, сред растенията -
риганът, пелинът, кочата билка и коренът на мандрагората.
Освен казаното, трябва да знаеш още, че всеки камък, расте
ние или животно, както и всяко друго нещо, се управляват не само
от една звезда, а много от тях получават не едно влияние, а
съчетание от влиянията на много светила. Така измежду камъни
те, халцедонът е под властта на Сатурн и Меркурий, заедно с
О п а ш к а т а н а С к о р п и о н а и К о з и р о г а . Сапфирът е подвластен на
Юпитер, Сатурн и звездата А л и о т \ тутията6 се управлява от
Юпитер, Слънцето и Луната; изумрудът - от Юпитер, Венера,
трябвало да бъде поставена на пето място. Агрипа се връща твърде назад по

еклиптиката (еклиптичната й дължина е 28° от Близнаци, а на Регуд - 29° Лъв), Ако
следваме еклиптиката, на осмо място би се намирала звезда от опашката на
Голямата Мечка. От една страна на това място има три неподвижни звезди, а от
друга - обектите, управлявани от описаната от Агрипа звезда са свързани с
посоките на света и това потвърждава, че въпреки значителното отклонение, става
въпрос за Полярната Звезда, (бел. прев.)
1) Алгораб (гама от съзвездие Гарван) (бел. прев.)
2) Вероятно става дума за Гема (алфа от Сев. Корона), (бел. прев.)
3) Антарес (алфа от Скорпион), (бел. прев.)
4) Бега, от араб. "падащ орел" (алфа от Лира), (бел. прев.)
5) Вероятно става дума за Денеб Алгеди (гама от Козирог), (бел. прев.)
6) В алхимията така се нарича цинковият окис, образуващ се при калцирането на
минералите или в шлаката, (бел. прев.)

Меркурий и звездата С п и к а . Аметистът, както сочи Хермес, е под

властта на Марс, Юпитер и С ъ р ц е т о н а С к о р п и о н а . Ясписът,
който има много разновидности, се намира под влиянието на
Марс, Юпитер и звездата A lch a m e ch . Хризолитът се подчинява на
Слънцето, Венера и Меркурий, както и на звездата, наречена
С п у с к а щ се О р е л . Топазът - на Слънцето и на звездата, наречена
E lp h e ia . Диамантът е под влиянието на Марс и Г л а в а т а н а А л г о л .
Подобно на тях, измежду растенията, драконовото биле е подчи
нено на Сатурн и на Н е б е с н и я Д р а к о н , бялата дъвка и дивият
джоджен - на Юпитер и Слънцето, но първата е още и под
влиянието на С ъ р ц е т о н а Л ъ в а , а втората - на К о з е л а . Кукурякът
е посветен на Марс и Г л а в а т а н а А л г о л ; мъхът и сандаловото
дърво - на Слънцето и Венера, а кориандърът - на Венера и Сатурн.
Сред животните тюленът е във властта на Слънцето и Юпитер;
лисицата и маймуната - на Сатурн и Меркурий; домашните кучета
- на Меркурий и Луната. И така, дотук показахме много от низшите
неща, представени чрез техните по-висши.
ГЛАВА XXXIII
З а п е ч а т и т е и з н а ц и т е н а е с т е с т в е н и т е н ещ а .
сички светила имат своя особена природа, свойства и усло
В вия, а техните отпечатъци и знаци се възпроизвеждат чрез

лъченията им дори и в низшите тела, а именно - в елемен
тите, камъните, растенията и животните и техните органи и край
ници, откъдето всяко естествено нещо възприема от хармонично
то разположение на светилата и от своето светило, светещо над
него, известен особен отпечатък или знак, отпечатан в самото
нещо; отпечатъкът на знака е показалец {sig n ifica to r) на това свети
ло или хармонично съчетание и съдържа в себе си принадлежащо
изключително нему свойство, различаващо се от другите свойства
на същата материя по рода, числото и особеностите си. Следова
телно, всяко нещо има свой знак, отпечатан в самото него, за
някакво особено действие, [изхождащ] от собственото му светило
и по-специално от онова измежду светилата, което го управлява в
най-голяма степен. Тези знаци съдържат и поддържат в себе си
естествата, свойствата и основите, присъщи на светилата им и
произвеждат подобни действия върху другите неща, върху които
се отразяват, а също възбуждат и спомагат на влиянията на
светилата им, били те планети, неподвижни звезди, изображения
или небесни знаци, ако са изготвени от подходяща материя в
надлежното и обичайно за тях време. Древните мъдреци, които
работили дълго за откриване на окултните свойства на нещата, са
описали отраженията на звездите, техните изображения, отпеча
тъци, белези и знаци, които самата Природа е разпределила в
низшите тела посредством лъченията на светилата, някои - в
камъните, някои - в растенията, възлите и чворовете, някои - в
крайниците на животните. Така например, лавровото дърво, коп-
ривката и невенът са под властта на Слънцето и техните корени и
възли при разрязване показват знаците на Слънцето. Същото е и
при костите и лопатките на животните, откъдето произхожда и
гадаенето по лопатките. Отраженията и знаците на небесните
неща често се срещат в камъните и направеното от тях. Но нека
имаме предвид, че познанието, свързано с Традицията, липсва в
множество неща и малко са онези, в които то може да бъде
постигнато от човешкия разум. Следователно, като оставим онези
неща, които могат да бъдат намерени в растенията, камъните и
другите неща, както и в телата на животните, ще се ограничим
само в човешката природа, която, поради това, че е най-завършено
отражение (im a g o ) на цялата Вселена, съдържащо в себе си пъл
ната небесна хармония, без съмнение, ще ни предостави в изоби
лие отпечатъците и знаците на всички светила и небесни влияния
и то най-действените, най-близките до естеството на Небето. Но
както броят на светилата, така и техните действия и отпечатъци
са известни само Богу, следователно човешкият интелект не може
да достигне до това познание. Така до нас е достигнало знание за
твърде малко от тях, така, както са го постигали древните фило
софи и хироманти - отчасти с разсъждения, отчасти с опит, а
много от нещата все още лежат скрити в съкровищницата на
Природата. Тук, на това място, ще посочим няколко отпечатъка
и знака на планетите, както са били познати на древните хироманти
от изучаването на човешките ръце. Юлиан ги е наричал Свещени,
Божествени букви, защото с тях, според Св. Писание, животът на
хората е изписан върху ръцете им. И във всички народи, във всички
езици, винаги е имало такива и подобни на тях, към които са
добавяни множество други, открити по-късно от древните хиро-
манти и тези след тях. И онези, които желаят да се запознаят с тях,
трябва да изучават книгите им. Тук е достатъчно да покажем
откъде водят началото си и в кои неща трябва да бъдат търсени.
По-долу следват изображенията на Божествените букви:
Буквите или знаците на Сатурн:
Буквите или знаците на Юпитер:
KvAj A * X Д О Ш ;'*
Буквите или знаците на Марс:
Буквите или знаците на Слънцето:
Буквите или знаците на Венера:
<sjt t з* &я
Буквите или знаците на Меркурий:
Буквите или знаците на Луната:
ЗС 0 q-^-VcNN3)
ГЛАВА XXXIV
К а к чрез ест ест вен и т е нещ а и сво й ст ва т а им м о
ж ем д а п реди зви квам е и п ри вл и ч ам е вли ян и ят а и
свой ст ват а на небесн ит е т ел а .
сега ти, който желаеш да придобиеш свойство от всяка част
А на Света или от всяко светило, си длъжен (използвайки нещата

принадлежащи на това светило) да попаднеш под неговото
особено влияние, тъй както дървото се приготвя да възприеме огъня
посредством сярата, катрана и земното масло. Въпреки всичко, когато
към някакъв вид нещо или индивид приложиш правилно много неща,
(които са под същата власт, разпръснати, съобразни със същата Идея
и светило) много скоро, по силата на своята пригодност, материята
се прониква от необикновен дар, изхождащ от Идеята, посредством
Д у ш а т а н а С вет а . Като казвам "пригодна11, това значи подвластна
на хармония, подобна на тази, която придава на материята нейните
свойства. Защото, въпреки че нещата притежават някои свойства -
като тези, за които става дума, те са тъй скрити, че техните действия
твърде рядко се проявяват. А както стриването на синаповото семе
изважда наяве скритата в него лютивина, както горещината на огъня
проявява скритите за окото букви, написани със сок от лук или с мляко,
както буквите, написани върху камъка с козя мас са невидими и се
проявяват след потапянето му в оцет, както ударът с пръчка събужда
дремещия в кучето бяс, така Небесната хармония разбулва свойст
вата, скрити във водата, възбужда ги, усилва ги и ги проявява и, ако
мога така да се изразя, произвежда действие там, където преди е
имало само способност, когато нещата са потопени в тази хармония
при подходящо небесно време. Например, ако желаеш да привлечеш
свойство от Слънцето и да-търсиш сред зеленчуците, растенията,
металите, камъните и животните онези, които са подвластни на
Слънцето, трябва да вземеш и ползваш предимно онези неща, които
стоят по-високо в Слънчевия порядък, защото те са по-достъпни.
Така ще привлечеш от Слънцето някое необикновено свойство,
благодарение на лъчите му, събрани заедно в подходящо време,
както и с помощта на Д у ш а т а н а С в е т а ,
ГЛАВА XXXV
З а см еси т е на ест е ст вен и т е н ещ а
и з а т я х н а т а п олезн ост .
ъвсем очевидно е, че в низшата природа всичките възмож
С ности да нещата не могат да бъдат събрани в никое обосо

бено тяло, а са разпръснати в множество неща около нас.
Така например съществуват множество неща, подвластни на
Слънцето и всяко от тях съдържа не всички присъщи на Слънцето
свойства, а едно притежава една част от тях, друго - друга част.
Следователно, при действията понякога е необходимо да се пра
вят смеси така, че ако сто или хиляда свойства на Слънцето са
разпръснати по множество растения, животни и т. н., то ние трябва
да ги съберем и да ги съединим в една форма, в която ще наблю
даваме всички посочени свойства като обединени и съставни.
Сместа съдържа свойство с двойнствен характер: от една страна
небесното - онова, което изпървом е било присъщо на частите й;
от друга - това, което се получава от определено изкуствено смесва
не на нещата едни с други, както и от смесването им в определени
пропорции, съобразно с небето и влиянието на дадено съзвездие.
Това свойство води началото си от известно подобие и склонност
в нещата едно към друго и към техните по-висши, които се
проявяват в толкова по-висока степен, колкото воденото съответс-
твува на своя водач, където пациентът е по подходящ начин
съотнесен със своя по-висш посредник. Така от определено смесва
не на треви, изпарения и т. н., направено в съответствие с прин
ципите на натурфилософията и астрономията, се получава обоб
щена форма, надарена от светилата с множество способности,
както например пчелният мед, събран от нектара на безброй
цветове и приведен в единна форма, съдържа свойствата на всички
тях по силата на божественото и възхитително изкуство на пчели
те. Не по-малко забележително е и онова, за което ни съобщава
Евдокс Книдски - вид изкуствен мед, който знаел да приготвя от
цветя някакъв народ от гиганти в Либия и който бил много
сполучлив и не по-лош от пчелния. Защото всяка смес, състояща
се от множество неща, е най-съвършена, когато е тъй здраво
споена във всичките си части, че представлява едно и нейната
самостойност е навсякъде неизменна и много трудно може да
бъде разчленена - така, както я виждаме понякога в камъните и
различните тела, слепени и обединени по такъв начин, посредст
вом някаква естествена сила, че изглеждат като едно цяло. Така
виждаме и две дървета, които чрез присаждане стават едно цяло,
и стридите, които по силата на някакво скрито природно свойство
се срастват с камъка. Виждани са и някои животни, превърнали се
в камък, така обединени с неговата субстанция, че изглеждат като
еднородно тяло. Така например, абаносът е един като дърво и друг
като камък. Следователно, когато някой направи смес от много
вещества под влиянието на небето, тогава множеството небесни
действия от една страна и способности от друга, приложени
заедно, произвеждат наистина удивителни неща - както е при
мехлемите, колирите, изпаренията и други такива, за които четем
в книгите на Хирам, Архит, Демокрит и Хермес, наречен още
Алхорат, както и в много други.
ГЛАВА XXXVI
За съеди няванет о на см есван ит е нещ а и въ веж д а н е
т о н а п о -б л а г о р о д н а ф о р м а и ж и з н е н и с е т и в а .
рябва да се знае, че колкото по-благородна е формата на
Т дадено нещо, толкова то е по-готово и склонно да получава

и по-способно да действа. Тогава именно свойствата на
нещата стават необикновени, т. е. когато те бъдат поставени във
вещества, които са смесени и приготвени в подходящо време с цел
да бъдат направени живи, като им се даде живот от светилата,
както и по-благородна форма, каквато е чувстващата Душа. Защо-
то в приготвените вещества се крие голяма сила и както виждаме
тя наистина получава живот, когато съвършената смес от качест
ва, изглежда разрушава някогашното противоречие. Защото за
това колко по-съвършен живот получават нещата може да се съди
по това доколко техният нрав се намира далеч от противоречията.
Небето» като преобладаваща причина (от началото на всяко

нещо, което трябва да бъде създадено, посредством подходящо
приготвяне и съвършено преработване на материята), заедно с
живота разпределят небесните влияния и удивителните дадености
според способността, съдържаща се в живота и чувстващата Душа
да възприемат по-благородни и висши свойства. Защото иначе
небесното свойство е приспано, подобно на сяра, държана далеч
от огъня, но в живите тела то винаги гори като разпалена сяра и
със своите изпарения, както разпалената сяра, то изпълва всяко
място около себе си.
Така са описани някои удивителни дела, като тези, за които
четем в книгата на Немит, наречена още "Книга на Плутоновите
закони", защото чудовищни създания като тези не се произвеждат
по законите на Природата. Защото ние знаем, че червейчетата се
раждат от мухи, осите - от коне, пчелите - от бикове, скорпионите
- от краб с откъснати крака, заровен в земята, жабите - от патица,
изсушена и стрита на прах и поставена във вода, но ако предвари
телно е изпечена в кейк, който, разрязан на парчета, е бил поставен
на влажно място под земята - раждат се крастави жаби. От
градинския босилек, стрит между два камъка, се раждат скорпи
они; от косите на жена в менструален цикъл, заровени в тор, се
получават змии, а косъмът от конска опашка, поставен във вода,
оживява и става опасен червей. Съществува и изкуство (което съм
наблюдавал и владея) посредством което с кокошка, насадена
върху яйца може да бъде създадена форма, подобна на човек, за
която матовете казват, че притежава удивителни свойства и я
наричат "истинската мандрагора". Трябва обаче да познаваш
веществата - кои са творение на Природата, кои - на някое изкус
тво, кои са изначални и кои - усъвършенствани или съставени от
повече неща, както и какви небесни влияния са способни да
възприемат. Защото сходството на естествените неща е достатъч
но за възприемане на влиянията от небесните такива, доколкото,
ако нищо не препятствува небесата да изпращат върху низшите
неща своите влияния, те не лишават материята от своите свойства.
Следователно, доколкото материята е завършена и чиста, тя съв
сем не е непригодна да възприема небесните влияния. Защото това
е връзката и непрекъснатостта в прехода от материята към Д у ш а
т а н а С в е т а , която ежедневно се влива в естествените неща и в
тези, изготвени от Природата по такъв начин, че е невъзможно
една приготвена по подходящ начин материя да не получи живот
или някаква по-благородна форма.
ГЛАВА XXXVII
К а к чрез някои ест ест вен и и и зкуст вен и п р и го т о вл е
н и я м о ж ем д а п р и вл и ч а м е н я к ои небесн и и ж и зн ен и
сп о со б н о ст и .
латониците заедно с Хермес казват, а браминът Иарх1 и
П еврейската Традиция признават, че всички подлунни неща

са подчинени на размножението и разложението и че, освен
това, същите неща са и в небесния свят, но по един небесен начин,
а също и в Разумния свят, но по един далеч по-съвършен и
по-добър начин и способ и по най-завършен начин - в Съвършения
[Свят]. Според това учение всичко по-низите отговаря по свой
начин на съответното по-висше и така до Върховното Себе, и
получава от Небето онази сила, наречена "квинтесенция" или Дух
на Света, или Средно естество, а от Разумния Свят - духовно и
оживяващо свойство, превъзхождащо (tra n sc e n d o ) всички същес
твуващи качества и най-сетне от Съвършения и изначален Свят, с
посредничеството на другия, според степента си на пригодност,
получава първичната мощ на цялостното съвършенство. Така,
всяко нещо може по подходящ начин да бъде сведено от низшата
си същност до светилата, от тях - до Разумните духове, а оттам -
до самата Първопричина, като от тази последователност и поря
дък изхождат цялата Магия и Окултната философия. Защото всеки
ден нещо естествено се получава по изкуствен път и нещо небесно
се получава по природните закони, поради което египтяните на
ричали Природата "магьосница", т. е. магическата сила сама по
себе си и сама за себе си, в привличането на подобното от подобно
и на подходящото от подходящо.i)
i) С това име древните гърци са наричали най-уважавания измежду древноиндийс-
ките брамини. При него е учил Аполоний Тиански. Беседите им са описани от
Флавий Филострат в "Животът на Аполоний Тиански", 3:14-69. (бел. прев.)
Този вид привличане по силата на взаимното съответствие
на нещата помежду им, на висшисте с низшите, било наречено от
гърците "симпатия". Така земята е в съгласие със студената вода,
водата - с влажния въздух, въздухът - с огъня, огънят с небето във
водата; защото огънят се смесва с водата не другояче, а чрез
въздуха, а въздухът със земята - не другояче, а чрез водата. По
същия начин душата се свързва с тялото не по друг начин, а чрез
духа, а Разумът от своя страна се свързва с духа единствено чрез
душата. Също виждаме, че когато Природата оформя тялото на
детето, в самите свои приготовления Тя привнася неговия дух от
Вселената. Този дух е неин инструмент, чрез който тя получава от
Бога детския ум и разум в неговата душа и тяло, както сухостта
на дървото го прави пригодно да привлича маслото, което попито
в дървото, е храна за огъня, а огънят е носител на светлината. От
тези примери се вижда как чрез някои естествени и изкуствени
приготовления ние добиваме способността да получаваме свише
някои небесни дарби. Защото камъните и металите са съответни
с тревите, последните - с животните, животните - с небесата,
небесата - с Разумните духове, а те - с Божествените свойства и
признаци, както и със самия Бог, по чиито образ и подобие са
създадени всички неща.
И така, свегьт е Божествения първообраз, човекът е първо
образ на света, зверовете - на човека, зоофитите - на зверовете,
растенията - на зоофитите, металите - на растенията, а камъните
- на металите. Още веднъж, в Духа растението се схожда с живот
ното в растежа, животното - с човека в чувствата, човекът - с
ангела в разума, ангелът - с Бога в безсмъртието. Разумът {m e n s)
е присъединен към божествеността, интелектът {in te lle ctu s) - към
разума, умисълът (in ten tio ) - към интелекта, въображението
(im a g in a tio ) - към умисъла, сетивата {se n su s) - към въображението
и накрая нещата - към сетивата. Защото обвързаността и непре
къснатостта в Природата се съдържат в това, че всяко по-висше
качество преминава към по-низшето, следвайки продължителна и
непрекъсната последователност и разпръсквайки лъчите си до
най-последните неща, а по-низшите чрез своите по-висщи дости
гат най-върховното измежду всички. Защото по-низшето е после
дователно свързано с по-висшето по такъв начин, че откъм върха,
откъм Първопричината достигат влияния, като струна, опъната
no Хенрих Корнелий Агрипа
до най-ниско стоящите неща, която, докосната само в единия
край, трепти по цялата си дължина и това докосване звучи и в
другия й край, а при възбуждането на по-низшето се задвижва съот
ветното му по-висше, като струните на добре настроена лютня.
ГЛАВА XXXVIII
К а к м о ж е м д а п р и вл еч ем сви ш е н е са м о небесн и и
ж и зн ен и , н о ощ е и и н т ел ект уалн и , и Б о ж ест вен и
свой ст ва.
иговете учат, че небесните свойства могат да бъдат прив
М лечени свише чрез низши неща, съобразни с висшите по

силата на подхождащи небесни влияния, а също и с тези
небесни свойства небесните ангели, (които са слуги на светилата)
могат да ни бъдат низпослани и поверени. Ямблих, Прокъл и
Синезий, заедно с цялата школа на [нео]платониците утвърждават,
че не само небесни и жизнени, но също някои интелектуални, ангел
ски и божествени свойства могат да бъдат получени свише от някои
особени вещества, притежаващи естествена божествена сила, т. е.
имащи естествено съобщение с по-висшите, правилно добити и
получени по подходящ начин, събрани заедно по правилата на
натурфилософията и астрономията. Меркурий Трисмегист от своя
страна пише, че правилно изготвеното от подходящи неща изобра
жение, предназначено за определен ангел, ще бъде оживено от него.
За същото споменава и св. Августин в осмата си книга, "За Божия
град". Защото това е световната хармония, в която наднебесните
неща биват привличани от небесните, а свръхестествените - от
естествените, тъй като има едно действащо Свойство, което е про
никнало във всички видове неща. Посредством това Свойство, така,
както проявените неща произлизат от окултни причини, един маг
може да породи окултни неща, използвайки видимите, като напри
мер лъченията на светилата, изпаренията, светлините, звуците и ес
тествените неща, намиращи се в съгласие с небесните, в които освен
телесни качества, се съдържа също и някакъв вид разум, чувство и
хармония, както и безтелесни и божествени мерки и порядъци.
Окултна философия - том 1 Ш
Така четем, че древните имали обичай често да получават

някое божествено и удивително нещо чрез естествени неща. Нап
ример, камъкът образуван в ябълката на окото на виверата, дър
жан под езика, правел човека гадател или пророк. Същото, казват,
правел и селенитът - лунният камък. Съобщава се още, че Обра
зите на Божествата могат да бъдат призовани чрез камъка, наре
чен a n a n c h itis , а веднъж извикани, духовете на мъртвите могат да
бъдат задържани с камъка sy n o c h itis1. Същото, както се твърди,
прави и тревата a g la o p h o tis , наречена също мраморит, растяща
сред мрамора в Арабия, както казва Плинии , което се използва
от матовете. Също има и трева, наречена rh e a n g e lid a , която мато
вете, като пият, могат да правят пророчества. Освен това има
някои треви, с които мъртвите се връщат към живот. Затова
историкът Ксант сочи, че с помощта на някаква трева, наречена
b a lu s s , един млад дракон, след като бил убит, отново бил съживен,
а със същата трева някакъв човек от Тилум, убит от дракон, бил
върнат към живота, а Юба съобщава, че в Арабия някакъв човек
бил съживен с особена трева. Но дали такива неща могат да бъдат
извършени върху човек посредством треви и други естествени
неща - ще обсъждаме в следващата глава. Засета сигурно и оче
видно е, че такива неща могат да бъдат правени върху други
животни. Така удавените мушици се съживяват, ако се поставят в
топла пепел. Също така удавените пчели оживяват в сок от коча
билка, а змиорките, умрели от недостиг на вода, ще се върнат към
живот, ако ги поставим под тинята, потопени изцяло в оцет и към
него добавим кръв от лешояд. Казват също, че прилепялото,
разрязано на парчета, ако бъде хвърлено в морето, парчетата след
кратко време се събират отново и рибата оживява. Знаем също,
че пеликанът наистина съживява убитата си рожба със собствена
та си кръв.123
1) Тези минерали не са идентифицирани от съвременната минералогия. Запазеният

до днес текст на Плиний изглежда по следния начин: "Ananchitide in hydromantia
dicunt evocari imagines deorum: synochitide umbras inferorum evocatas teneri.11, "Ес
тествена история", 37.73. (бел. прев.)
2) Текстът на Плиний изглежда по следния начин: "...aglaophotim herbam, quae
admiratione hominum propter eximium coiorem acceperit nomen.", "Естествена исто
рия", 24.160. (бел. прев.)
3) Същата трева описва и Плиний, op.cit 25.14. (бел. прев.)
ГЛАВА XXXIX
З а т о ва , че с н я к о и зе м н и вещ е с т в а м о ж е м д а п р и в л е
чем Б о ж е с т в а т а н а С в е т а и у п р а в л я в а щ и т е г и
[Р а зу м н и ] духове.
секи знае, че злите духове могат да бъдат повикани със зло
В и скверни изкуства, както според Пеел злите магьосниците

имат обичай да го правят, придружено с най-омразен и
отвратителен разврат, както навремето жертвоприношенията в
чест на Приап и служенията на идола, наречен Панор, жертвопри
ношенията за когото се правели в срамна голота. Не е по-различно
(ако е истина, а не просто легенда) и онова, което четем относно
омразната ерес на старите черковници, а и за вещици и зловредя-
щи жени, чието налудничаво женско слабоумие ги довежда до
такава проклетия1. От тях и подобните им биват викани злите
духове. Както говори един зъл дух на Йоан за магьосника Кинопс:
"Цялото могъщество на Сатаната се крие тук и той е влязъл в
съдружие наведнъж: с всички Престоли, подобно сме и ние с него.
Кинопс ни се подчинява и ние му се подчиняваме."
От друга страна, на всеки е известно, че наднебесните ангели
или духове могат да бъдат спечелени от нас чрез добри дела, чиста
съвест, тайни молитви, благочестиво смирение и подобните им.
Следователно, нека никой не се съмнява, че по подобен начин, със
силата на някои вещества от [този] свят могат да бъдат привлече
ни от нас световните Богове или най-малко управляващите духове
- техните слуги, както и, по думите на Меркурий, въздушните
духове (т. ег не наднебесните, а тези от по-нисък разред).
Така четем, че древните свещенослужители правели изваяния
и изображения, предсказващи предстоящите събития и въплъща
1) От съвременна гледна точка подобно твърдение би предизвикало привидно оправ
дани резерви. Народното творчество обаче, като съвкупност от многовековни
практики, норми и ценности, е установило за жените, извършващи окултни дейст
вия, понятия със отрицателна смислова натовареност за разлика от съответните им
мъжки (напр. липсва мъжки еквивалент на бродницата); женски са и установените
образи на смъртоносните епидемии и болестите (холерата и чумата са сестри,
сипаницата е мома и т. н.}. (бел. прев.)
вали в тях духовете на светилата, които се чувствали в тези
вещества не като задържани по принуда, а щастливи, сякаш пот
върждавайки, че тези вещества са пригодни за тях и те винаги и с
желание пребивават там, говорят и извършват чрез тях удивител
ни неща - не по-различно от начина, по който злите духове го
правят, обсебвайки човешките тела.
ГЛАВА XL
З а о м а гь о сва н ет о - к а к ви са ви д о вет е м у и с к а к ви
с р е д с т в а н а й -ч е с т о с е п р а в и .
В
ече говорихме за свойствата и удивителната действеност на
естествените неща. Остава ни да разберем и още нещо,
достойно за удивление - омагьосването1 на хора - така, че да се
обичат или мразят, разболяват или оздравяват и т. н. Също така,
омагьосват се крадци и разбойници така, че да не могат да крадат
и грабят на някое място; търговци - да не могат да купуват и
продават на определено място; армия - да не може да премине
определена граница; кораби - да не могат да бъдат изведени от
пристанищата и от най-силния вятър. Също, омагьосва се мелни
цата така, че да не може да се завърти от никаква сила; водоем
или извор - да не може да се извади вода от него; земята - да не
дава плод; някое място - да не може да се построи нищо върху
него; огъня - да не може да изгори запалими неща поставени в
него, колкото и да е силен. Светкавици и бури се омагьосват да не
вредят; кучета - да не лаят; птици и диви зверове - да не могат да
отлетят или побягнат. Има и други такива, в които е трудно да
повярваме, но все пак често познати ни от опит.
Съществуват такива видове омагьосване, които се получават с
магически действия, чудотворни колири, мехлеми, любовни еликсири,
със завързването и окачването на различни неща, с пръстени и муски,
със силно въображение и страст, с изображения и знаци, с омая и
1) Предвид Закона за подобията омагьосването представлява обвързване. Ако имаме
познание за астралната връзка, т,е. небесните съответствия на земните явления,
можем да осъществим чрез нея тяхна безтелесна земна връзка, (бел. прев.)
заклинания, със светлини, числа, звуци, слова, имена, молитви и
пожертвования, с клетви, призоваване [на духове], освещения, предано
служение, благоговейно почитание1 (su perstitio), наблюдение и т. н.
ГЛАВА XL I
З а з л и т е м а г и и и т я х н а т а си л а .
поред описанията, злите магически действия имат такава
С голяма сила, че както се е смятало превръщат, унищожа

ват и променят всички низши неща и според музата на
Вергилий123:
И з б р а з а м е н от П о н т а т е з и б и л к и М е р и с
и т е зи ст р а н н и ц я рове, щ о т а м р а с т а т обилно.
А н еведн ъж със т я х го в и ж д а х т айн о
въ в в ъ л к д а се п р евр ъ щ а и в го р а т а д а се крие,
д а о м а гьо сва в гр о б а са м д уш и т е от лет ели ,
от д р у ги н и ви ж и т о т о у з р я л о д а п рем ест ва.
а
А също на друго място , по повод спътниците на Одисеи, се
казва:
Б о ги н я т а К и рка, ж ест ока, п р и д а л а им

и зр а з сви реп , въ в сви н е ги п р евъ р н а л а диви.
И малко по-нататък4:
И щ ом на П и к т я, К и рка, н е сп ечели лю бовт а,

с м а ги ч еск и я ж езъ л и съ с адск о би л е г о докосна
1) В позитивен план латинското понятие superstitio означава благоговение, в негати

вен - суеверие; използва се за характеризиране на всяко действие или съждение,
изхождащо от поставянето на нещо над, свръх всяко друго (super+sisto т.е.
свръх+полагам), (бел. прев.)
2) "Бу колики" еклога 8. (бел. прев.)
3) "Енеида", 8:19-20. (бел. прев.)
4 ) пак там, 8:187 и сл. (бел. прев.)
и т ой н а п т и ц а ст ан а; и с п ет ън ц а к р и л ет е м у п оръси
въ в ц вет ове разл и ч н и .
Лукан1 описва някои магии, правени от тесалийската вещица,

която викала духове:
Т у к сб р а л а е всички п ри род н и п родукт и ,

щ о з л о с ъ т в о р я в а т ...
И п я н а от к у ч е т а б есн и , в о д а щ о и з б я г в а т и м р а з я т ,
у т р о б а от р и с, от х и ен а гр ъ б н а к , и не л и п сва
д о р и о т ел ен , с ъ с з м и и щ о е х р а н е н , г р ъ б н а ч н и я т м о зъ к ,
и м и н о га , щ о к о р а б и сп и ра, и л и п ъ к о к о т о на дракон .
2
А Апулей разказва за магьосницата Памфила, която правела
опити да предизвика любов. Нейната прислужница, на име Фоти-
да, й донесла козина, която отрязала от торба (или мех), направена
от козя кожа, вместо коса от младия беотиец, в когото Памфила
била безпаметно влюбена. Памфила се качила на керемидения
покрив, отворила голяма дупка към източните и другите съзвез
дия, които били най-подходящи за заниманията й и започнала
тайно да се моли след като донесла в мрачния си дом всякаква
утвар - подправки, железни плочки с изписани по тях странни
думи, парче от кърма на потънал кораб, изхвърлено на брега,
разни останки от заровени и оплакани мъртъвци; тук - отрязани
носове и пръсти, там - изтръгнати нокти от обесени, на друго
място - кръв от убити и черепите им, примесени със зъби от диви
зверове. После тя принесла жертва, оставяйки настрана още
пулсиращите й вътрешности, поръсила я с разни течности - тук с
изворна вода, там с краве мляко, с планински мед или медовина.
След това завързала косми на възел и заедно с разни аромати ги
изгорила в огъня. Веднага, с неустоима магическа сила и с незри-
мата мощ на Боговете, телата на онези, чиито коси изгорели в
огъня, се изпълнили от човешки духове, които чувствали, чували,
говорели и отивали там, където ги водела вонята от изгорялата12
1) Марк АнеЙ Лукан (39-65 г. от н, е.) - древноримски поет, племенник на Сенека,

който го е отгледал. От него е запазено съчинението "Фарсала йли за гражданската
война", съдържащо детайлни описания на магически действия, (бел. прев.)
2) "Златното магаре", 3:16 и сл. (бел. прев.)
им коса и вместо младия беотиец идвали, подскачайки весело и
влизали в къщата. Св. Августин също съобщава, че чул за някакви
вещици, които били тъй изкусни в тези магии, че само като дадели
сирене на някой мъж, го превръщали в работен добитък и след
като свършел работата, отново връщали човешкия му лик.
ГЛАВА X L 11
З а уд и ви т ел н и т е свой ст ва на н я к ои ви до ве м а ги и .
ега ще ви покажа какво представляват някои магии и
С изучавайки примерите, ще потърсим път да обобщим тези

магии в тяхната цялост. Така измежду тях най-първа е
менструалната течност, чиято огромна мощ в магията ще опишем
по-долу. Казват, ако попадне върху младо вино - разваля го, а ако
само докосне лозата - тя става безплодна завинаги; със самото си
докосване прави ялови всички дървета и треви, а скоро посадените
загиват;- тя изгаря тревата в градината и събаря плодовете от
дърветата; блясъкът на огледалото помътнява, притъпяват се
остриетата на ножовете и бръсначите, разваля се красотата на
слоновата кост, желязото ръждясва, а пиринчът се покрива с
патина и започва силно да мирише. Ако само опитат от нея,
кучетата побесняват и ухапят ли някого, раната от ухапването е
неизлечима. Тя убива цели кошери пчели и прогонва от кошера
онези от тях, които само са се докоснали до нея. Тя почерня
лененото платно, което е изварявано в нея. Кобилите, които само
се докоснат до нея, изхвърлят плода си, а магариците стават
ялови, ако хапнат зърно, до което тя се е допряла. Пепелта от
напоени с нея дрехи, разпръсната върху пурпурна дреха, която
трябва да се изпере, променя цвета й, а хвърлена върху цветя ги
лишава от багрите им. Казват, че лекува M a la r ia q u a r t a n a и
M a la r ia te rtia n a , ако се постави във вълна от черен овен, която се
омотае около сребърна гривна или пък, ако с нея се намажат
петите на краката на болния особено, ако това бъде направено от
самата жена без той да знае за това. Още повече, тя лекува
епилептичните пристъпи и най-вече хората, които се страхуват от
водата или от пиенето й след като са били ухапани от бясно куче,
ако под чашата с вода се постави дреха, напоена с нея. Освен това,
казват, ако жени в менструация се разхождат голи из узрелите
жита, ръждата, червеите, буболечките, мушиците и всичко злов-
редно пада от класовете, но само ако това бъде направено преди
изгрев слънце, защото в противен случай житото ще увехне. Също
се твърди, че те могат да прогонват градушки, бури и светкавици,
което по-подробно описва Плииий. Знай, че последните са много
по-зловредни при намаляваща Луна и още повече - между намаля
ващата Луна и началото на смяната й; но ако се случат по време
на затъмнение на Луната или Слънцето, те причиняват неизлечимо
зло. Но ако се случи [тези жени] да са млади, дори в годините на
непорочността си, тяхната мощ е най-голяма, защото ако само
докоснат прага на къщата, тя няма да бъде сполетяна от беди.
Също, казват, докоснати от тях конци от дрехи не могат да бъдат
изгорени, а ако бъдат хвърлени в огъня - спират разпространението
му. Също се твърди, че грудка от божур [намазана] с боброва мас,
намазана с дреха, пропита с менструална течност, лекува епилеп
сията. Още, ако стомах от елен бъде изгорен или опечен и към него
се добави някаква смес, съдържаща дреха, напоена с менструална
течност, това ще направи арбалета неизползваем за убиване. Коси
от жена в менструация, заровени в тор, стават развъдник за змии,
а ако бъдат изгорени, миризмата им прогонва змиите. Силата на
отровата им е тъй голяма, че те са отровни и за отровните твари.
Измежду магическите вещества съвсем не на последно място
е и хипоманесът - малко отровно късче плът, голямо колкото
смокиня, черно, върху челото на новородено жребче, което, ако не
бъде изядено от кобилата, тя никога не ще обича жребчето си и
няма да му дава да суче. Поради тази причина, казват, той имал
удивителното свойство да предизвиква любов, ако бъде стрит на
прах, сипан и изпит в чаша с кръв от влюбения. Има и още едно
магическо вещество със същото име - отровна течност, излизаща
от [половите жлези на] кобилата през периода на чифтосването,
както го възпява Вергилий*:
1) "Георгики", 3:280 и сл. В българския превод (изд. ’'Народна култура", 1980) е

допусната грешка, като веществото е преведено като "хипоменес" (така се е
наричал женихът на Атланта). Правилният превод е "хипоманес" от лат.
hippomanes по ст. гр. "иппоманес111, т. е. "влудяващ конете", (бел. прев.)
О т т ам и де т а зи о т рова, овч ари т е д ет о н ари ч ат
я т ъ й - х и п о м а н ес - и щ о от ко б и л и се ст и ч а
с о т р о в н о т о б и л е, щ о м а щ е х и зл о б н и и з п о л з в а т
с п р о к л я т и я ч ерн и , у п о й в а щ и с м е с и з а м е с в а т .
За него споменава и сатирикът Ювенал:
С ъ с хи пом ан ес, от вари от ровни и клет ви

з а к л е в а т с е з е т ь о в е г с т е з и зл и н и .
Аполоний [Родоски] също отбелязва в своята "Аргонавтика"

тревата на Прометей, която, както той съобщава, растяла от
кръвта му, капеща върху земята, когато орелът кълвял черния му
дроб в Кавказката планина. Цветът от тази трева напомнял жъл
тия минзухар, с раздвоено висящо стъбло, едната част на което
била с лакът по-дълга от другата. Коренът му под земята, също
като отрязана плът, изпускал черноват сок, сякаш бил буков, с
който, казва той, ако някой, след като изпълни служението си към
Прозерпина, намаже тялото си, става недосегаем за меч и огън.
Както пише още Сакс Граматик, имало някакъв мъж на име
Фротон, който притежавал дреха и като бил облечен с нея, никакъв
връх или острие на оръжие не можело да го прободе. Виверата
също изобилства от магически вещества и както ни съобщава
Плиний, ако докоснем прага на къща с кръвта й, изкуствата на
измамниците и злите магьосници престават да действат, Боговете
не могат да бъдат призовавани и по никакъв начин не могат да
бъдат убедени да разговарят с тях. Той сочи също, че онзи, който
се намажел с прах от кост от левия глезен на вивера, сварен в кръв
от невестулка, ще стане омразен на всички. Същото ще се получи
и ако сварим окото й. Говори се, че правото й черво се дава срещу
несправедливост и подкупност на владетелите и големите власт
ници, както и за успех на прошения, разрешаване на тъжби и
спорове, ако някой носи в себе си макар и частица от него; а
завързано около лявата ръка било толкова силно като магия, че
ако някой мъж само погледнел жена, тя мигом тръгвала подире
му; също, кожа от челото на виверата служи против омагьосване.
Казват също, че кръвта от базилиск, която се нарича още "кръв
на Сатурн", притежава толкова голяма магическа сила, че онзи,
който я носи със себе си има голям успех в прошенията си към
големите властници и в молитвите си към Бога, както и при
лекуването на болести и получаването на каквито и да е предим
ства. Казват също, че черен кърлеж, изваден от лявото ухо на
черно куче, има голяма сила при гадаенето на бъдещия живот -
така ако болният отговаря на онзи, който го носи и му задава
въпроси за болестта му, съществува надежда да оцелее, но ако не
отговори - ще умре.
Казват също, че камък, ухапан от бясно куче има силата да
сее вражда, ако се сложи в питие, а кучетата не лаят онзи, който
носи в обувката си, под големия пръст на крака си, кучешки език,
особено ако към него се прибави билка със същото име1. Освен
тях същото прави и ципа от плацентата на куче, а кучетата отбяг
ват и онзи, който носи със себе си кучешко сърце. Плиний съоб
щава за крастава жаба с червен цвят, която живее сред изтравни
четата и къпините и носи множество удивителни магически свойс
тва; така например, костилката от лявата й страна, поставена във
вода, бързо я сгрява, прогонва гнева от кучетата и предизвиква
тяхната любов, ако се постави там, откъдето пият; ако се завърже
около някого, тя разпалва желанието. Обратно, костилката от
дясната й страна изстудява горещата вода, която не може да бъде
затоплена, докато тя е вътре; също лекува M a la r ia q u a r ta n a , ако
се привърже в змийска кожа на шията на болния, а също и
останалите видове треска; подтиска любовта и желанието. Дала
кът и сърцето й са добри противодействуващи средства срещу
отровите на споменатата жаба. За това и за много друго пише
Плиний. Също така, говори се, че мечът, с който е бил убит човек,
има удивителни магически свойства. Така, ако от него бъдат
направени юздите и поводите на коня или шпорите, то с тях може
да бъде укротен и усмирен всеки кон, колкото и буен да е той, а
също подкова, направена от такъв меч прави коня много бърз,
пъргав и лесен за обяздване. Нужно е обаче по тях да се изпишат
някои знаци и имена. Казват още, че ако някой потопи меч, с който
са обезглавявани хора, във вино и болен от M a la r ia q u a r ta n a отпие
от него, ще оздравее. Казват също и че течност от мозъка на мечка,
изпита направо от черепа й, като от чаша, прави пиещия толкова
1) Става дума за лечебната наумка (Cynoglossum officinale), (бел. прев.)

свиреп и могъщ, колкото нея, а самият той започва да чувства, че
се превръща в мечка, да вижда нещата около себе си като образи
на мечки, и тази лудост ще продължи, докато силата на това
привличане не го напусне, и никаква друга болест не ще го хване.
ГЛАВА XLIII
З а н я к о и б л а г о у х а н и я и л и к а д е ж и - к а к се п р и г о т
в я т и к а к в а е с и л а т а им .
якои благоухания или кадежи, съответстващи на светилата,
Н имат голяма сила за подходящото получаване на небесни

способности под влиянието на техните лъчения, доколкото
въздействуват силно върху въздуха и дишането. Защото нашето
дишане се променя твърде много от подобни пари, особено ако
се схождат помежду си. Също така въздухът, който чрез тези
кадежи се задвижва и придобива качества от небесен или по-низш
порядък, бързо прониква в гърдите и най-важните органи и по
удивителен начин ни изпълва с тези качества. Следователно, ка-
денето често се използва от онези, които предсказват и пророку
ват, поради влиянието, което оказва кадежът върху техните виде
ния и виждания; защото наистина, ако тези изпарения съответст-
вуват на определени Богове, при вдишването им те ни правят
годни да получим Божественото вдъхновение. Така например,
казват, че при кадене с ленено семе, семе от бълхавче, корени от
теменуга и магданоз се дава способност за предвиждане на идните
събития и наистина води до пророчества. Нека никой не се учудва
колко велики неща могат да сторят кадежите чрез въздуха, особено
след като се запознае с онова, което пише Порфирий - че с някои
изпарения, носещи се при подходящо кадене, веднага могат да
бъдат извикани въздушните духове, а също гърма и мълниите и
подобните им. Така, ако изгорим черен дроб от хамелеон на върха
на къщата, това ще доведе до проливни дъждове и мълнии. По
подобен начин главата и гърлото на хамелеона, изгорени с дъбово
дърво, причиняват бури и мълнии. Съществуват и кадежи, подвлас
тни на съответните им влияния от светилата, които могат начаса да
проявят образите на духовете във въздуха или на друго място. Така
например, казват, че ако се окади със смес от кориандър, див
керевиз, блян и бучиниш, духовете незабавно ще дойдат, затова ги
наричат "треви на духовете". Също се твърди, че изпарения, получе
ни от корен на F eru la p e r s k a , с о к от бучиниш и блян, тис, червено
санталово дърво и черен мак проявяват духове и странни сенки, а
ако към сместа се прибави див керевиз парите прогонват духовете
от всяко място и разрушават виденията им. По подобен начин
изпарения от обикновено миризливче, божур, мента и рицин про
гонват всички зли духове и лъжовни привидения.
Освен това, говори се, че с определени изпарения могат да
бъдат привлечени или отблъснати някои диви зверове, както спо
менава Плиний за изпаренията, отделяни от камъка lip a ris, които
събират всички животни. Например, ако изгорим костите от гор
ната част на гърло на елен се събират всички змии, а димът от
изгорен еленов рог ги отпъжда. Същото действие имат изгорените
пера от паун, а изгорен бял дроб от магаре прогонва всички
зловредни твари; изгорено конско копито пропъжда мишките,
същото прави и копито от муле, а ако е от ляв крак - прогонва
мухите. Ако пък смесим жлъчка от сепия, червен стиракс, рози и
дървовидно алое и с тази смес окадим къща или друго място,
където поръсим с кръв или морска вода, то ще изглежда сякаш
изпълнено с вода или кръв, а ако хвърлим на това място разорана
пръст, земята ще се разтресе. Трябва да се разбере, че подобни
изпарения заразяват всички тела и им придават определени свойс
тва, както например заразните и зловредни изпарения на чумата
се задържат в стените на къщата две години и поразяват хората,
а проказата, както и чумата, се крият в дрехите и дълго след това
заразяват онзи, който ги носи. Така някои изпарения се използват
за въздействие върху изображения, пръстени и други подобни
магически инструменти, а също и при откриване на скрити съкро
вища и то, както казва Порфирий, твърде успешно. Твърди се, че
ако някой скрие злато, сребро или друга скъпоценност, когато
Луната е в съвпад със Слънцето и окади мястото със стрити равни
количества кориандър, шафран, блян, див керевиз и черен мак,
омесени със сок от бучиниш, скритото никога няма да бъде
намерено или взето и духовете непрекъснато ще го пазят, а който
се опита да го открадне, ще бъде поразен от тях и ще полудее.
Хермес казва, че за викането на духове нищо не може да се
сравни с изпарения от спермацет. Така, ако към него прибавим
дървовидно алое, червен стиракс, полска горуха, монпсовица и
шафран, замесени с кръв от калугерица, това бързо ще събере
наедно въздушните духове, а ако се кади около гробище - призо
вават се духовете и сенките на мъртвите.
Следователно винаги, когато насочваме свое деяние към
Слънцето, трябва да кадим с неща, които са му подвластни, а
същото е с Луната и останалите. Трябва още да знаеш, че както
между светилата и духовете съществуват противоречия и вражди,
така е и при изпаренията. Например, съществува противоречие
между дървовидното алое и сярата, между тамяна и живака;
следователно, духовете, привлечени от кадежите с дървовидно
алое се укротяват с пушек от запалена сяра. Прокъл ни дава
пример за дух, който обичал често да се явява в образа на лъв и
бил прогонен, когато пред него поставили петел поради противо
речието между лъва и петела. Затова тези разсъждения и практи
чески указания трябва винаги да се прилагат при подобни случаи.
ГЛАВА X LI V
За съст ава на някои кадеж и, съ от вет ст вуващ и на
план ет ит е,
адеж за Слънцето се прави по следния начин: взема се
К шафран, амбра, мошковица, дървовидно алое, балсамово

дърво, плод от лавровишня, градински карамфил, смирна
и тамян; стрива се всичко в такова съотношение, че да се получи
сладка миризма и с мозък от орел или с кръв от бял петел се
, омесва на топчета или таблетки.
За Луната се кади с глава от изсушена жаба, очи от бик, семе
от бял мак, тамян и камфор, омесени в менструална течност или
гъша кръв.
За Сатурн се взема семе от черен мак, блян, корен от манд-
рагора, магнетит и смирна, и се замесват с мозък от котка или
кръв от прилеп.
За Юпитер вземи пепел от ясен, дървовидно алое, стиракс,
тамян, лазурит {la p is la zu lli), горната част на пауново перо и ги
омеси с кръв от щъркел или лястовица, или мозък от елен.
За Марс вземи млечка, бделий*, D o r e m a a m m o n ia c u m , корени
от два кукуряка, магнетит и малко сяра и ги смеси с мозък от елен,
кръв от човек и от черна котка.
За Венера - мошковица, амбра, дървовидно алое, червени
рози и червен корал смеси с мозък от врабчета или кръв от гълъби.
За Меркурий омеси бяла дъвка, тамян, градински карамфил, очи-
болец и ахат с мозък от лисица или невестулка и с кръв от сврака.
Освен тези, присъщи на Сатурн са кадежите от миризливи
корени, като тези на полската горуха и др., както и ливанския
кедър; на Юпитер - ароматните плодове, като например индийс
кото орехче и градинския карамфил; на Марс - всички ароматни
дървета, като санталовото, кипарисът, балсамовото дърво и дър
вовидното алое; на Слънцето - всички ароматни смоли, ливанът,
бялата дъвка, тамянът, стираксът, тамянката, амбрата и мускусът;
на Венера - цветята със сладко благоухание, като розите, темену
гите, шафрана и подобните им; на Меркурий - всички кори от
дървета и плодове, като канелата, теснолистата канела, сушените
кори от индийско орехче, лимоновите кори, плодът на лавровото
дърво, всички миришещи семена; на Луната - листата на всички
зеленчуци, на азалеята, миртата и лавровото дърво.
Знай също и това, че според схващанията на матовете, за
всичко добро, като любовта, добронамереността и т. н. трябва да
се използват добри кадежи, т. е. [изготвени] от ценни благоухания,
а при лошите - като омраза, гняв и беднотия - малоценни зловония.
Дванадесетте зодиакални знаци също имат свои собствени
кадежи. Така, на Овена съответства миртата; на Телеца - полската
горуха; на Близнаците - бялата дъвка; на Рака - камфоровото
дърво; на Лъва, - ливанът; на Девата - санталовото дърво; на
Везните - галбанът12; на Стрелеца - дървовидното алое; на Кози
рога - тамянът; на Водолея - млечката; на Рибите - червеният
стиракс. Хермес обаче описва като най-силен кадежа, съставен от
1) Не се указва дали става дума за индийски (Amyris commiphora) или африкански

бделий {Balsamodendron africanum). (бел. прев.)
2) Ароматна смола, получавана от растението Ferula galbanijlua, описана от Плиний,
op.cit. 12.126. (бел. прев.)
Седемте благоухания, получаващи силата си от Седемте планети,
а именно: полската горуха - от Сатурн; индийското орехче - от
Юпитер; дървовидното алое - от Марс; бялата дъвка - от Слън
цето; шафранът - от Венера; канеленото дърво - от Меркурий и
накрая миртата - от Луната.
ГЛАВА XLV
За колири т е, м ехл ем и т е, лю бовнот о би ле и т ехн и
т е свой ст ва,
свен всичко дотук, колирите и мехлемите, съобщаващи на
О духа ни свойствата на земните и небесните неща, могат да

го множ ат, превръщ ат (tran sm u to ), п реобразяват
(tra n sfig u ro ), преобразуват {tra n sfo rm o ) и да пренасят {tra n sp o n o } в
него съдържащите се в тях свойства така, че да може да въздейс-
твува не само върху собственото си тяло, но и върху всичко, което
е в близост до него и чрез видими лъчения, обаяние и докосване
да му придава подобно качество. Тъй като нашият дух е тънкото,
същинското, чистото, въздушното, маслоподобното изпарение на
кръвта, следователно тя е подходяща за направата на колири от
подобни пари, които като субстанция да са по-пригодни за духа
ни, защото по силата на тази пригодност те в по-голяма степен
възбуждат, привличат и преобразяват духа. Подобни свойства
имат някои мазила и други смеси. Така, ако се намажат ръце или
дрехи, при докосване до тях се предизвиква заболяване, отравяне
или любов, която може да се получи още и с целувка като се
държат разни неща в устата, както четем у Вергилий, когато
Венера моли Купидон1:
К о г а т о Д и д о н а въ в ск ут а си т еб е п р егъ р н е,
н а ц а р с к и я п и р , с о б о д р я в а щ а г р о з д о в а т еч н о с т ,
и , щ ом т я т е о б гъ р н е и с сл а дк и ц ел увк и обси пе -
в д ъ х н и й от с к р и т и я о гъ н , о т р о в а й в л е й с м ъ р т о н о с н а .
1) "Енеида" 1:685-688. (бел. прев.)

Зрението поради това, че възприема по-чисто и по-ясно от

другите сетива и свързва в нас белезите на нещата по-осезаемо и
по-дълбоко, най-вече и преди всички останали сетива се свързва
с призрачния дух, както се наблюдава в сънищата, където види
мите неща ни се явяват по-често от онези, които могат да бъдат
чути или доловени с останалите сетива. Следователно, когато
колирите, т. е. течностите за очите, преобразят зримите духове,
последните лесно досягат въображението, което, така досегнато
от разни образи {sp ec ies) и форми, ги предава с помощта на същите
тези духове, на зрението, което е сетиво, насочено навън. Така чрез
зрението се възприемат тези образи и форми, сякаш то се задвижва
от външни за него неща по такъв начин, че те изглеждат като
страховити образи, духове и други такива.
И така, могат да бъдат приготвени разни колири, с които да
виждаме образите на духовете във въздуха или другаде. Аз зная как
да ги правя от човешка жлъчка, очи от черна котка и някои други.
Подобни неща се приготвят от кръв от прилеп, калугерица и коза.
Казват още, че ако лъскаво парче желязо бъде намазано със сок от
див пелин, при изпаряването му в него ще бъдат видяни повиканите
духове. Има такива кадежи и мехлеми, които карат хората да говорят
в съня си, да вървят и да правят неща сякаш са будни, а понякога и
такива, които будните не биха се осмелили или не биха могли да
направят. Има и такива, които ни карат да чуваме ужасни или
отвратителни звуци и други подобни. Това е причината, поради,
която мрачните и умопомрачените хора вярват, че виждат и чуват
подобни неща, където въобще ги няма и тяхното въображение си ги
фантазира, затова те се страхуват от неща, от които хората не трябва
да се страхуват, изпадат в странни и най-фалшиви съмнения и бягат,
когато никой не ги преследва, ядосват се и спорят, когато наоколо
няма никой и се страхуват там, където няма нищо страшно1. Такива
1) Буквалният превод поставя това изречение извън цялостния контекст на главата.
По всяка вероятност Агрипа го е вмъкнал преднамерено сред реалните факти и
мненията на безспорни авторитети, като целенасочено е използвал на места твърде
силни квалификации, оставяйки бдителния читател да хармонизира текста сам за
себе си. Един от възможните такива преводи е: "...и чуват тези неща, без да се
наблюдават такива и тяхното въображение възпроизвежда в себе си образите им,
затова те се страхуват от неща, за които хората не се страхуват, изпадат в
удивителни и най-неестествени съмнения и бягат, когато никой не ги преследва,
ядосват се и спорят, когато наоколо няма никой и се страхуват там, където не се
вижда нищо страшно". Срв. също и с началото на глава LV. (бел. прев.)
126 - Хеирих Корнелий А грипа
страсти могат да се предизвикат и с магически смеси, кадежи,
колири, мехлеми, целебни течности, отрови, факли, свещи, огле
дала, изображения, чародейства, вълшебства, звуци и музика.
Същото се постига и с различни [църковни и други] обреди,
практики, церемонии, религии и суеверия, всяко от които ще бъде
разгледано, където се полага. Но не само такива страсти, видения
и образи могат да бъдат предизвикани от този вид изкуства, а също
и самите неща биват наистина променяни и преобразявани в
различни образи, както го е казал поетът1за Протей, Периклимен,
Ахелой и Мнестра, дъщерята на Еризихтон. Така също Цирцея
(Кирка) променила спътниците на Одисеи, а в древни времена при
жертвоприношенията, посветени на Юпитер Ликейски12 онези,
които опитвали от утробата на жертвата, се превръщали във
вълци, което по разказа на Плиний се случило на някой си Демарх.
На същото мнение е и св. Августин, който казва, че.докато бил в
Италия, чул за някакви жени, които давали на странниците сире
не, в което имало някаква магия и те се превръщали в добитък, а
като свършели необходимата работа, отново ги превръщали в
хора и това се случило на някакъв проповедник на име Престан-
ций. В Светото Писание има свидетелства за това как жреците на
фараона превръщали жезъла си в змия, водата - в кръв, и други
подобни неща.
ГЛАВА X L VI
З а ест ест вен и т е п р и въ р зва н и я и окачвания.
присъщата си сила, Д у ш а т а н а С в е т а прави плодородни
С всички неща, породени по естествен път или създадени с

някакво изкуство, като влага в тях небесни свойства за
извършването на някои удивителни действия и тогава самите
неща отпечатват свойствата си върху нас не само когато се изпол
зват кадежи, колири, мазила, целебни течности и подобните им, а
1) Овидий, "Метаморфози" кн. 8. (бел. прен.)
2) Ликей - планина в югозападна Аркадия, посветена на Зевс (отъждествяван от
римляните с Юпитер) и Пан. Там бил построен храм на Зевс Ликейски. (бел. прев.)
още когато тези неща бъдат по подходящ начин увити, привързани

и окачени около шията или по някакъв начин допрени плътно до
нас. Следователно, чрез тези привързвания, окачвания, увивания,
допирания и съприкосновения онова, което се случва с тялото или
разумната душа, се преобразува в болест, здраве, дързост, страх,
мъка, радост и подобните им. Те правят онези, които ги носят
прелестни или ужасни, приемани или отхвърляни, почитани и
обичани или омразни и отвратителни. И не по друг, а именно по
този начин се влагат тези страсти (p a ssio ), както е видно и при
присаждането на дърветата, където жизненото свойство се преда
ва от стъблото на клоните, присадени към него по силата на
съприкосновението и привързването. Така е и с женското палмово
дърво - когато е в близост до мъжкото, клоните му се навеждат
към него. Забелязвайки това, градинарите привързват двете дър
вета, след което женската палма се изправя, сякаш е получила с
това привързване свойството на мъжката. По подобен начин
виждаме как [електрическият] скат, наречен още ’’торпедо", ако
бъде докоснат дори отдалеч с някоя дълга върлина, веднага пара
лизира ръката на онзи, който го докосва. А ако някой докосне
аплизията с ръка или пръчка, тозчас ще падне в несвяст. Ако пък
морската звезда {S tella m a n s ) бъде [напоена] с кръв от лисица и
завързана на пиринчена кука към вратата, лошите смеси не могат
да навредят никому в този дом. Говори се също, че ако жена вземе
игла, нацапа я с тор, обвие я в пръст, в която е бил погребан човек
и след това я увие в дреха, използвана при погребението, тази жена
ще се владее докато носи това със себе си.
От тези примери се вижда как със силата на привързването
на определени неща, както и от окачването им или просто от
допир, от свързването с нишка или удължаването й, могат да
бъдат получени някои свойства. Необходимо е да познаваме сиг
урното правило за привързване или окачване, както и способа,
който това изкуство изисква, а именно те да се извършват под
влиянието на определено и съответствуващо разположение на
светилата, с копринено въже или нишки, коси, или сухожилия от
някои животни. Подходящите неща трябва да се увиват в листа от
треви, кожи от животни, фини тъкани и други подобни, според
съчетаемостта на нещата. Така, ако искаш да добиеш от нещо
свойството му, подвластно на Слънцето - увий го в лаврови листа
или в лъвска кожа, окачи го около шията си със златна или
златиста копринена нишка докато Слънцето владее небето и така
ще ти се даде слънчевото свойство на това нещо. Но ако желаеш
нечии сатурнови свойства, трябва, когато Сатурн управлява [не
бето], по подобен начин да го увиеш в магарешка кожа или в дреха,
използвана при погребение (особено ако желаеш то да причинява
тъга) и да го окачиш около шията с черна нишка. По този начин
разбирай и за останалите.
ГЛАВА XLVII
За м а ги ч еск и т е пръст ен и и н ап р а ва т а и м .
ръстените, почитани в древността, когато са направени по
П съответен способ, наистина отпечатват по същия начин

свойството си върху нас, защото въздействат върху духа на
носещия ги, предизвиквайки радост или тъга, правят го учтив или
ужасен, смел или страхлив, обичлив или омразен, а също ни
укрепват срещу болести, отрови, врагове, зли духове и всякакви
зловредни неща или най-малкото не ни навреждат, ако ги носим
върху себе си. Способът за направата им е такъв1: когато някоя
планета изгрява, намирайки се в благоприятно разположение, в
добър аспект или съвпад с Луната, вземи камък и трева, подвлас
тни на тази планета, направи пръстен от съответния й метал12,
прикрепи към него камъка, като поставиш под него тревата или
корена, без да забравиш да начертаеш подходящите изображения,
имена и знаци, а също и съответните кадежи, но за това по-под
робно ще стане дума на друго място, където ще разгледаме
изображенията и знаците.
Така например, у Филострат четем за един мъдър индийски
владетел на име Иарх, който подарил на Аполоний седем пръсте
1) Най-подробно ни го описва Хермес Трисмегист (вж. напр. Festugiere, A.-J. - La
Revelation D ’Hermes Trismegiste, т. 1, c. 140 сл.}. (бел. прев.)
2) В алхимията със символите на съответните планети се отбелязват и считат за
тъждествени следните метали: златото - на Слънцето, среброто - на Луната,
живакът - на Меркурий, медта - на Венера, желязото - на Марс, калаят - на Юпитер
и оловото - на Сатурн, (бел. прев.)
Окултна философия - том J 129
на, направени по този начин (белязани със свойствата и имената

на Седемте планети). Той ги носел един след друг всеки ден от
седмицата, като следвал порядъка, съдържащ се в имената на
дните, дадени от астролозите1, а именно: в неделя - пръстенът,
белязан със свойствата, подписан с името и подпечатан с печата
на Слънцето - планетата, управляваща и даваща името на този
ден12; в понеделник (D ies L u n a e ) - пръстена със свойствата, печата
и името на Луната; във вторник (D ie s M a r tis ) - посветения на Марс;
в сряда (D ie s M e r c u r ii ) - този на Меркурий; в четвъртък (D ie s J o v is )-
на Юпитер; в петък (D ie s V en eris ) - на Венера, в събота (D ies
S a tu r n i ) - на Сатурн, тъй като съботата е последен ден от седми
цата и е във връзка с края на живота, който се управлява от Сатурн,
носещ косата на Смъртта. Казват, с тези пръстени Аполоний
живял над 130 години и през целия си живот съхранил младежката
си сила и хубост. По подобен начин Мойсей, законодателят и
водачът на евреите, вещ в магията на египтяните, както сочи
Йосиф [Флавий], правел пръстени за любов и забрава. Сред жите
лите на Киренайка, по думите на Аристотел, съществувал пръс
тенът на Бат, който носел любов и чест. Чели сме, че един
философ, някой си Евдам, правел пръстени против ухапване от
змии, магии и зли духове. Същото разказва Йосиф за Соломон. У
Платон четем, че лидийският цар Гиг имал пръстен с удивителни
и странни свойства. Когато царят обърнел печата му към дланта
си, ставал невидим и всевиждащ. С притежанието на този пръстен
той мамел царицата, убил царя, неговия господар, както и всеки,
който според него заставал на пътя му, като в тези злодеяния
никой не можел да го види, а накрая с помощта на този пръстен
самият той станал цар на Лидия.
1) Седемдневната седмица е въведена за пръв път във Вавилон като период, нужен
на Луната да се изпълни наполовина. Халдейската астрологическа традиция припис
ва на всеки един от тези дни някое от блуждаещите светила, т. е. планетите.
По-късно това се възприема от древноримската астрологическа школа. И до днес
в западноевропейските езици дните се наричат с имената на планетите в древно-
римския или съответствуващите им в скандинавския пантеон (например древно-
римският Юпитер съответствува на древногръцкия Зевс и на скандинавския Тор),
(бел. прев.)
2) В дохристиянската епоха неделята се е наричала Dies Solis, в следхристиянската -
Dies Dominis, т. е. християнството замества Слънцето с Господ, (бел. прев.)
ГЛАВА XLVIII
З а с в о й с т в а т а н а м е с т а т а , к а к т о и к о и м е с т а за
к о я п л а н ет а са п о д х о д я щ и ,
ъществуват забележителни свойства, съпътстващи разните
С места, причинени или от нещата, намиращи се там, или от

влиянието на светилата, или от друго. Плиний съобщава,
че където за първи път чуем [гласа на] кукувицата, ако разкопаем
мястото под отпечатъка на десния ни крак, там където разпръснем
пръстта няма да се въдят бълхи. Казват още, че прахта от следата
на змия, събрана и разпръсната сред пчелите ги карала да се
завръщат по кошерите. Също така прахта, в която се е въргаляло
муле, събрана от тялото му, уталожва жарките страсти, а тази, в
която се е къпал ястреб, ако бъде окачена на тялото в ярко червен
плат, лекува треската, явяваща се на четири дни (M a la ria q u a rta n a ).
Същото действие има камък, взет от лястовиче гнездо, който,
както казват, веднага успокоява изпадналите в епилептичен шок,
а окачен на тялото им, ги предпазва от това постоянно, особено
ако бъде отъркалян в кръвта или отъркан в сърцето на лястовица.
Съобщава се, че ако някой пореже вената си по време на пости и
отиде на място, където напоследък е припадал епилептик, то той
ще прихване тази болест. Плиний потвърждава, че ако се привър
же железен гвоздей на мястото, където някой паднал по време на
епилептичен пристъп най-напред е положил главата си, той ще се
излекува от болестта си. Казват още, че трева, растяща върху
главата на нечия статуя, събрана и привързана към дрехата с
червена нишка, веднага успокоявала болките в главата, също
както и всяка трева, събрана от ручеи или реки преди изгрев
слънце така, че никой да не види онзи, който я събира, ще излекува
болния от треската, явяваща се на три дни, ако бъде завързана на
лявата ръка на болния, без той да знае за това.
Сред местата, присъщи на светилата всички вонящи, тъмни,
подземни, религиозни и мрачни места, като църковни дворове,
гробове, необитаеми или стари, паянтови, сумрачни и всяващи
страх къщи, самотни леговища, пещери, ями, също рибарници,
застояли води, клоаки и т. н. съответстват на Сатурн. На Юпитер

се приписват всички привилегировани места, консистории1 на
благородни люде, съдилища, катедри, места за упражнения, учи
лища и всякакви красиви и чисти места, както и тези, напоени с
разни благоухания; на Марс - огнените и кървави места, пещите,
пекарните, кланиците, местата за екзекуция и онези, където са се
водили големи битки и много хора са загинали и т. н.; на Слънцето
- светлите места, чистият въздух, царските палати, дворците на
владетелите, амвоните, театрите, троновете и всяко царствено и
блестящо от великолепие място; на Венера - красивите фонтани,
зелените ливади, цъфналите градини, украсените легла, публич
ните домове и, според Орфей, морето, морските брегове, баните,
местата за танци, както и всички онези, които принадлежат на
жени; на Меркурий - пазарищата, училищата, складовете, места
та, където търговците разменят стоката си и подобните им; на
Луната - пущинаците, дърветата, скалите, хълмовете, планините,
горите, изворите, водите, реките, моретата, морските брегове,
корабите, големите пътища, дъбравите, житниците за зърно и
други подобните. Така онези, които искат да предизвикат лю
бов, следва да заровят за известно време оръдията на своето
изкуство - било пръстени, изображения , огледала или други,
или да ги скрият в публичен дом така, че да придобият свойство,
подвластно на Венера, както нещата, ако стоят на вонящи места,
се вмирисват, а ако са на благоухани - придобиват приятен и
сладък мирис.
Четирите краища на Земята също имат отношение към каза
ното. Така онези, които желаят да съберат треви, подвластни на
Сатурн, Марс и Юпитер, трябва да гледат на изток или на юг, от
една страна, защото те искат да бъдат на изток от Слънцето, от
друга - защото техните основни обители, а именно Водолеят,
Скорпионът и Стрелецът, са южни знаци, каквито са Козирогът и
Рибите*23. Онзи, който иска да събере трева, подвластна на Венера,
Меркурий или Луната, следва да се обърне на запад, защото те се
чувстват най-добре на запад, а също и на север, защото основните
им обители - Телецът, Близнаците, Ракът и Девата са северни знаци.
{) консистория - място за събирания, от лат. consisiorium. (бел. ред.)
2) от лат. imago, т. е. рисунки, талисмани, статуи.и др. (бел. прев.)
3) Също и Везните, (бел. прев.)
А във всяка дейност, подвластна на Слънцето следва да гледаме
не само на изток и на юг, а и към тялото и светлината на
Слънцето.
ГЛАВА XL IX
За свет ли нат а, цвет овет е, свещ и т е и л ам п и т е,
к а к т о и т ова на кои п ланет и, об и т ели и елем ен т и
с ъ о т в е т с т в а т н я к о и ц вет о в е.
ветлината също е качество, съдържащо се в значителна сте
С пен във формата, както и просто действие и представяне на

разбирането. Най-напред, от Божия Промисъл тя прониква
всички неща, но в Бога-Отец, Отеца на светлината, тя е първозданата
светлина, сетне в Сина - прекрасно, преливащо сияние, а в Светия
Дух - изгаряща яркост, превъзхождаща всички Разумни духове.
Наистина, както казва Дионисий [Ареопагит] за Серафимите, в анге
лите тя е блестящ разум, изобилна радост отвъд границите на
постижимото от ума, въпреки това получавана в различна степен
според природата на Разумния дух, който я получава. След това тя
слиза в небесните тела, където става изобилие от живот, действено
разпространение и дори видимо великолепие. В огъня тя е като
някаква естествена живост, дадена му от небесата. Най-сетне, в
хората тя е чистото движение на мисълта, вътрешноприсъщото
познание за божествените неща и цялостната мисловна способ
ност; но тя е многопластова - или по силата на разположението
на тялото, или със силата на Онзи, който я дава на всеки по своя
воля. Оттам светлината преминава във въображението, намира
що се над сетивата, съществуващо единствено като представа, а
сетне - в сетивата и, по-точно, във възприеманото от очите. В тях
светлината е видима яснота, която се разпростира върху долови
мите неща, където става цвят и блестяща красота. В тъмните тела
тя е полезно и пораждащо свойство, проникващо в самата среда,
където лъчите му, събрани в малко място, стават тъмна топлина,
измъчваща и изгаряща по такъв начин, че всички неща долавят
силата на светлината според способността си, а цялостната свет
лина, включваща в себе си живителната топлина и преминаваща
през всички неща, наистина им съобщава своите качества и
свойства. Велика е силата на светлината да прави и разваля
магии. Така, ако болният не бъде скрит от Слънцето и Луната,
той зарежда лъчите им със злотворните качества на болестта си,
които, прониквайки, заразяват телата на другите с качества от
същия вид. Затова болестта трябва да бъде дълбоко скрита от
светлината, за да не може скритото й качество да порази доброто.
Тази е причината, поради която матовете се грижат да покриват
магиите със сянката си. Така виверата кара всички кучета да
замлъкнат само като ги докосне със сянката си.
Освен това съществуват изкуствено създадени светлини - лам
пи, факли, свещи и т. н., направени от разни неща, а също и течности,
подходящо подбрани според управлението на светилата, изготвени
според това свое съответствие и които, веднъж запалени и самосто
ятелно светещи, често произвеждат някои забележителни небесни
действия, на които хората нерядко се удивляват. Плиний, позовавай
ки се на Анаксилай, споменава за някаква отрова при кобилите,
която, запалена във факла, по чудовищен начин изобразявала конски
глави. Подобно може да се направи и с мушици, които, като се омесят
във восък и той бъде запален, появяват се по странен начин видения
на мушици; змийска кожа, запалена в подходяща лампа, явява образи
на змии. Казват, че ако някой завърже мускал с масло към чепки
грозде, докато още цъфтят и го остави там докато узреят, а после го
сложи в лампа и запали, ще се видят чепки грозде, а същото е и с
други плодове. Ако се смеси столетник с пчелен мед и кръв от
калугерица и сместа се сложи в лампа и се запали, хората наоколо
ще изглеждат по-пълни, а ако това бъде направено в ясна нощ,
звездите сякаш ще започнат да се раздалечават една от друга. Такава
сила има и мастилото на сепията - ако бъде поставено в лампа и
запалено, появяват се образи на черни хора. Съобщава се също и за
свещ, направена от неща, подвластни на Сатурн, която, бидейки
запалена, после угасена в устата на скоро починал човек и отново
само тя запалена, създава тъга и страх в стоящите наоколо. За
подобни факли и лампи по-подробно разказват Хермес, Платон и
Хиранид, а от по-късните автори - Алберт [Велики], в трактат,
посветен на тези особени неща.
Цветовете също са вид светлини, които, смесени по съответен
начин с нещата, ги излагат на въздействието на онези светила, на
които съответстват. По-нататък ще стане дума за някои цветове,
които представляват светлините на планетите и чрез които се
разбира природата и на неподвижните звезди, а същото може да
се приложи и при пламъка на лампите и свещите. На това място
ще опишем как цветовете на низшите смесени неща се разпреде
лят към отделните планети. Цветове като черния, блестящите,
землистия, оловносивия или кафявия имат отношение към Сатурн.
Небесносиният, цветовете на въздуха, вечнозелените, чистите,
пурпурният, тъмноватите, цветът на златото - чисто или приме
сено със сребро, принадлежат на Юпитер. Червените, огнените,
изгарящите, пламтящите цветове, виолетовият, пурпурният, кър
вавочервеният и цветът на желязото подхождат на Марс. Злат
ният, тъмнооранжевият, пурпурният1 и ярките цветове приличат
на Слънцето; всички бели, светли, любопитни, зелени, червеника-
вокафяви и намиращите се между тъмнооранжевия и пурпурния
подхождат на Венера, Меркурий и Луната. Освен това измежду
знаците на Зодиака, познати като небесни обители, първият и
седмият са бели, вторият и дванадесетият - зелени, третият и
единадесетият - тъмнооранжеви, четвъртият и десетият - червени,
петият й деветият - медни, а шестият и осмият - черни.
Елементите също имат свои цветове, по които натурфилосо-
фите съдят за характера и особеностите на тяхната природа. Така
земни цветове, породени от студа и сухостта, са кафявият и черният
и те наподобяват черната жлъчка и показват природа, подвластна
на Сатурн. Синьото, клонящо към бяло издава флегмата, защото
студът създава бялото, а влагата и сухостта - черното. Червеника
вите цветове наподобяват кръвта, а огнените, изгарящите и плам
тящите означават жлъчка, която поради своята тънкост и склон
ност да се смесва с другите, увеличава броя на цветовете. Защото
ако се смеси с кръв и кръвта преобладава, получава се ярко
червено, ако жлъчката преобладава - получава се червеникав цвят,
I) Агрипа посочва любимия цвят на кралете на няколко места, подчертавайки, че
различните качества и свойства на даден цвят се подчиняват на съответните им
планети, както е с останалите неща в природата. Например пурпурният цвят
притежава справедливостта на Юпитер, военната мощ на Марс и величието нв
Слънцето. Това се потвърждава от факта, че повечето велики владетели имат
рождени хороскопи, в които тези три планети имат решаващо място. (бел. прев.)
ако са в равни количества - червено, навяващо тъга. Ако се смеси
изгоряла жлъчка с кръв - получава се цвят на коноп, червен, ако
кръвта преобладава и някакъв вид червено, ако преобладава жлъч
ката; ако се смеси с черна жлъчка - получава се черен цвят, но ако е
с равни количества черна жлъчка и слуз, получава се конопен цвят.
Ако слузта е в повече, получава се цвят на кал, ако преобладава
черната жлъчка - синкав, но ако [жлъчката] се смеси само със слуз
в равни количества - получава се лимоненожълто, а в различни
количества - белезникаво или възбледо. Цветовете са по-въздейс-
тващи върху оцветена с тях коприна, както и [в естествения си
вид] в металите, ярките вещества, скъпоценните камъни и неща
та, съответстващи по цвета си на небесните тела, особено при
живите същества.
ГЛАВА L
З а у р о к и т е и и зкуст вот о на уроч асван ет о.
рочасването е обвързване, изхождащо от духа на вещера,
У влизащо през очите на урочасвания в сърцето му. Негово

оръдие при урочасването е духът (sp iritu s), т. е. чисто, ясно,
тънко изпарение (v a p o r), породено от по-чистата кръв чрез топли
ната на сърцето, като вещерът винаги изпраща чрез очите лъчи,
подобни на самия него. Веднъж пратени, те отнасят със себе си
дух-из nape ние, както при кръвта (появяваща се в подутите и
зачервени очи) лъчите, изпратени към очите на онзи, който гледа
към нея, разнасят изпаренията й ведно със самата нея и очите на
гледащия биват поразени от същата болест. Така очите, широко
отворени и насочени към някого с мощно въображение (im a g in a tio ),
пръскат лъчите си, които са носител [v e h icu lu m ] на духа, към очите
на стоящия насреща, чийто неукрепен дух бива урочасан, а очите
му - поразени от причина, изхождаща от сърцето на поразяващия,
който обсебва гръдта, ранява сърцето и заразява духа му. Затова
Апулей казва: "През очите ми, дълбоко в гръдта, чак до мозъка на
костите проникват в мен и ме изгарят твоите очи...".
т Хенрих Корнелий Агрипа
Знай също, че хората биват урочасвани най-често, когато
погледнат с крайчеда на окото към онзи, който ги урочасва,
гледайки ги по същия начин; когато погледите им са взаимно
насочени един към друг и когато лъчите се съединяват с лъчи,
светлините - със светлини, духът на единия се съединява с духа на
другия и привлича към себе си искрите му. Така се установява
устойчива привързаност и пламва силна любов: само от лъчите,
изпускани от очите, дори и от едно внезапно доглеждане, сякаш
стрела или удар, проникват в цялото тяло, а кръвта, носеща
страстта, и духът, така ранени, се връщат върху любовника или
вещера така, както кръвта и духът на убития - върху своя убиец.
Откъдето Лукреций пише по повод любовните магии:
Н е с а м о т я л о т о е п о р а зе н о , н о у м ъ т
р а н е н е о т с т р е л и н а К у п и д о н а сл еп и .
Н а р а н а т а с ъ ч у в с т в а т вси ч к и , а л а з н а й -
к р ъ в т а я в я в а се у т о з, щ о у д а р а н а н а с я .
Огромна е мощта на уроките, особено когато изпаренията от

очите усилват това качество. Затова вещерите използват колири,
мазила, смеси и т. н., за да поразят или укрепят духа по един или
друг начин. За предизвикване на любовно чувство те използват
колири, подвластни на Венера, като [течността, приготвена от]
хипоманес, кръв от гълъби, врабчета и други подобни. За всяване
на страх те използват колири, подвластни на Марс, очи от вълк,
вивера и подобните им. За причиняване на бедност и болести те
употребяват неща под властта на Сатурн. По подобен начин е и с
останалите.
ГЛАВА LI
З а някои съблю ден ия, п о р а ж д а щ и за б ел еж и т ел н и
свой ст ва.
азват, че някои действия и съблюдения притежават извес
К тна естествена мощ, че по един или друг начин могат да

прогонват или да причиняват болести. Твърди се също, че
m a la r ia q u a rta n a може да бъде прогонена, ако обрезките от нок
тите на болния бъдат завързани в ленено платно около жива
змиорка и тя бъде пусната във водата. Плиний сочи, че обрезки от
ноктите на краката и ръцете на болен човек, омесени с восък,
лекуват треските, които се явяват на всеки четири или три дни,
както и ежедневно (m a la r ia q u a r ta n a , m a la r ia te rtia n a , m a la r ia
q u o tid ia n d ) и ако преди изгрев слънце бъдат закрепени към вратата
на друг човек, лекуват подобни болести. По подобен начин, ако
поставим всички обрезки от нокти в мравуняк, вземем мравката,
която първа започне да притегля някой от ноктите и я завържем
около шията на болния, той ще се излекува от болестта си. Казват,
че парче от дърво, поразено от мълния, хвърлено зад гърба от
нечии други ръце, можело да прогони всяка зараза, a m a la r ia
q u a rta n a можела да се излекува и с парче нокът от обесен, увито
във вълна и окачено около шията; същото действие имало и въже
от бесило, скрито под земята така, че Слънцето да не може да го
достигне; гърлото на човек, който трудно преглъща или има оток,
можело да се излекува, ако бъде докоснато с ръка на починал от
преждевременна смърт. Казват още, че жената ще се освободи
веднага от тежките родилни мъки, ако някой постави в леглото й
камък или стрела, с които отведнъж са били убити глиган, мечка
или човек; същото ставало и с копие, извадено от тялото на човек,
ако не се е докоснало до земята. Твърди се също, че стрели,
извадени от човешко тяло без да са се допирали до земята и
поставени скришом под тялото на лежащ човек, предизвикват
любов. Епилепсията се лекува с месо от див звяр, убит така, както
се убива човек. Очите на човек, изплакнати три пъти с водата, в
която е умил нозете си, никога не ще се възпалят или замъглят.
Говори се, че някои наистина лекуват болести на слабините с
нишка, взета от тъкачен стан и завързана на седем или девет
възела, като на всеки от тях се изрича име на някоя вдовица. Далак
от добитък, разстлан върху болен далак, ще го излекува, ако онзи,
който го поставя, каже на глас, че използва лек, който ще успокои
и излекува далака на болния, след което болният трябва да се
постави в спалня, тя да се запечата с печат от пръстен и някакво
заклинание да се повтори деветнадесет пъти. Урина от зелен
гущер лекува същото страдание, ако той бъде окачен в някаква
съдина пред спалнята на болния, който да го докосва с ръка на
влизане и излизане. Казват, че ако поставим в устата си малка
жаба, катереща се по дърветата и я оставим да излезе сама оттам,
ще се излекуваме от кашлица. Плиний разказва за нещо изумител
но и лесно за опитване: ако някой съжалява, че е ударил някого,
където и да се намира той сега, достатъчно е да плюне в средата
на ръката, с която е нанесъл удара и болката веднага ще отпусне
ударения. Това било доказано и с един четириног звяр, който бил
тежко ранен. По същия начин други усилват удара преди да го
нанесат. По подобен начин, ако задържим плюнката в ръка или
плюем в обувката на десния крак преди да я обуем, това е добро
средство, когато минаваме през опасно място. Казват, че вълците
не бродят из поле, в което е бил хванат вълк, краката му са били
прободени с нож без да се пречупват и кръвта е била оставена
полека да изтече и разпръсната по краищата на полето, а вълкът
- заровен на мястото, където е бил хванат. Жителите на Трезена и
Метимна смятали, че истинско средство за запазване на лозите от
зловредния южен вятър, многократно проверено от опита им,
било сред лозите да се разкъса на части бял петел от двама души
докато вятърът духа, всеки да вземе своята част и да заобиколи
лозето, докато се срещнат там, откъдето са тръгнали и на това
място заровят заровят частите от петела. Също, ако някой държи
увита около тояга змия над изпарения, ще може да пророкува, а
прътът, с който е била бита змия, е полезен при женски болести.
Всичко това се споменава от Плиний. Говори се също, че като
събираме корени и треви, трябва най-напред да начертаем три
кръга с меч и после да ги извадим, като внимаваме да няма
вредоносни ветрове. Също така, ако някой измери с въже умрял
човек най-напред от лакътя до най-големия пръст, след това от
рамото до същия пръст и най-накрая от главата до петите, като

повтори тези измервания три пъти и после по същия начин бъде
измерен жив човек, последният не ще сполучи, а ще бъде нещастен
и ще изпадне в бедност и униние. Алберт от Хиранида твърди, че
ако някоя жена е предизвикала у теб любовно чувство като те е
омагьосала1, за да развалиш магията вземи дрехата, в която спи,
изнеси я от стаята и плюй през десния й ръкав. Плиний казва, че
да се седи до жена в напреднала бременност или на която дават
лекарства, с пръсти, сплетени като гребен, е магия, още повече ако
ръцете са обхванали едното или двете колена. Също така да се
седи със скръстени крака е чародейство и поради това е било
забранено при съвещания на господари и управници, като нещо,
което затруднява всички деяния. Говори се и че, ако някой застане
пред вратата на нечия спалня, извика по име онзи, който е вътре,
той отговори, и закачи нож или игла с острието надолу, като
отчупи това острие, намиращият се в стаята не ще смогне да
осъществи желанията си, докато закаченото е там.
ГЛАВА LII
З а и зраж ен и ет о, ж ест овет е, т ел о сл о ж ен и ет о и общ ия
и зглед на т ялот о, как т о и свет илат а, на кои т о съот вет
ст ват , н а к оет о се о сн овават га д а т е л с к и т е и зкуст ва ,
а и м ен н о га д а е н е т о по л и ц е т о (physiognom ia), р ъ ц е т е ,
(c h iro m a n tia ) и ч е л о т о (m e to p o sc o p ia ).
зражението, жестовете, движенията, телосложението,
И строежът и общият изглед на тялото, считани от хората за

случайни, предразполагат към получаване на способности
от небесата и ни излагат на влиянието на висшите тела, както е с
резултатите от различните способи за събиране на кукуряка: така,
ако издърпваш листата когато са насочени нагоре, течностите
биват привличани в тази посока и това предизвиква повръщане;
ако са насочени надолу, течностите слизат надолу и той има
1) Тези жени се наричат чародейки или чаровници (от лат. carmen - песен, пророчес
тво, заклинание, и incanto - пея, заклинам, омагьосвам), (бел. прев.)
разслабително действие. А с това доколко нечие изражение и
телодвижения въздействат върху възприятието, въображението и
духа на другите, всеки е запознат. Така, родителите откриват у
децата си отпечатъци от техни предишни разположения и това,
което те някога са правели, съграждали или въобразявали. По
същия начин, ако изражението на господаря на града е благо и
дружелюбно, жителите му са радостни, ако пък е свирепо и мрач
но, това ти ужасява. Също движенията и изражението на молещия
лесно предизвикват съчувствие. Така и видът на обичливия човек
лесно извиква приятелски чувства. Знай, че тези движения и телос
ложения, които са в хармония, излагат хората на небесните влия
ния също като благоуханията, духовете, лековитите треви, скри
тите страсти, а също и душата. Защото, както лековете и терзани
ята ip a s s io ) на разумната душа {m e n s) се усилват от някои небесни
разположения, така жестовете и движенията на тялото получават
силата на действието си от някои влияния на небето.
Съществуват жестове, подхождащи на Сатурн, които са мрач
ни и тъжни, като биенето в гърдите и удрянето на главата, а също
и религиозни, като колениченето със сведен поглед, наподобява
що молитва, а също плачът и т. н., използвани от суровите хора и
подвластните на Сатурн, както ги описва сатирикът:
с г л а в а у в е с е н а и п о гл е д , в п и т в з е м я т а ,
с хап ли ви , ядн и дум и и с ропт аещ гл а с
и с уст н и т е н ац уп ен и се и зр а зя ва т ой.
Дружелюбното и почтено изражение, благотворителността и

благородното държание и жестове, ръкопляскането като израз на
радост и признание, подгъването на коляно с високо вдигната
глава в знак на почит, се приписват на Юпитер. Раздразнителното,
свирепо, жестоко, ядно и грубо изражение и телодвижения са
присъщи на Марс. Под влиянието на Слънцето са достопочтените
и смели жестове и изражения, разходките на открито и сгъването
на коляното, подобно на коленопреклонното засвидетелствуване
на почит към краля. Подвластни на Венера са танците, прегръд
ките, смехът и обичливото и дружелюбно изражение. Подвластни
на Меркурий са непостоянните, отривисти, променливи движения
и държание и подобните им. Лунни или във властта на Луната са
подвижните [жестове], жлъчното, а също и детинското [изражение]

и други подобни.
Както описахме по-горе израженията и жестовете, подобен на
тях е и обликът на отделните хора. За Сатурн говорят чертите на
човек с черен или жълтеникав цвят на тялото, жилест, крив, с груба
кожа, големи вени, твърде окосмено тяло, малки очи, намръщено
чело, тънка брада, големи устни, сведени очи, тежка походка, търкащ
ходилата си -едно в друго; мощен, съобразителен, съблазнител и с
убийствен вид. Юпитер означава човек блед или с тъмновато-червен
цвят, красиво тяло, висок ръст, дьрзък, с големи, но не черни очи, с
широки зеници, къси и нееднакви ноздри, големи предни зъби,
къдрава коса и с добро разположение и обноски. Марс дава червен
цвят на тялото, червена коса, кръгло лице, жълтеникави очи, страшен
и остър поглед, а също весел, дьрзък, горд и могъщ. Слънцето прави
цвета на тялото светлокафяв, между жълтото и черното, с примеси
на червено, нисък ръст, красиво тяло без много коса и къдрици, с
жълти очи, [а човека] разумен, доверчив и жадуващ признание.
Венера дава склонност към по-тъмен цвят - по скоро червен, приме
сен с бял, красиво тяло, бледо, закръглено лице, красиви коси и очи,
изпъкващи с чернотата си; добри обноски; истински любящ, учтив,
търпелив и весел тип. Меркурий означава човек, не много бял или
черен, с продълговато лице, високо чело, красиви, но не черни очи,
дълъг прав нос, тънка брада, дълги пръсти; изобретателен, тънък
изпитател, лесно приспособим, с много променлива съдба. Луна
та съответствува на човек с бял цвят, примесен с мъничко червено,
красива фигура, кръгло лице с няколко белега по него, не съвсем
черни очи, намръщено чело; учтив, благовъзпитан и общителен.
Зодиакалните знаци и техните образи също слагат отпечатък
върху изгледа на лицето и тялото и който желае да ги узнае, нека
ги потърси в книгите по астрология. Най-сетне, от тези телосло
жения се ръководят и гадателските изкуства, като лицегаданието,
гаданието по ръката й челото, които предсказват бъдещи събития
не като причини, а по-скоро като белези чрез подобни следствия,
породени от дадена причина. И въпреки, че тези гадания изглеж
дат като правени по низши и слабопроявени белези, не следва
направените от тях съждения да се пренебрегват или осъждат,
когато се прави предсказание, или да се считат за суеверие, поради
стройното съответствие между частите на тялото. Следователно,
който наподобява най-пълно небесните тела по своята природа,
занимания, действия, движения, жестове, изражение, терзания на
разумната душа и [в] подходящо време, той е най-близък с тях и
може да получава от тях по-големи дарове.
ГЛАВА П И
За га д а н и я т а и ви довет е и м .
ъществуват няколко вида други гадания, зависещи от естес
С твени причини и известни на всеки в неговите занимания и

опит като съдържащи се в разни неща, чрез които лекарите,
земеделците, овчарите, моряците и останалите предвиждат, из
хождайки от вероятните белези на всеки вид гадание. Аристотел
споменава множество такива гадания, като за най-важни измежду
тях се считат авгуриите (a u g u r ia ) и ауспициите (a u s p ic ia ), които
някога са били дотолкова на почит сред римляните, че нито едно
лично или обществено дело не се е извършвало без съветване с
авгурите. В своята книга за гаданията (D e d ivin a tio n e) Цицерон
нашироко описва как народът на Тоскана не предприемал нищо
без това изкуство. Съществуват различни видове ауспиции. Някои
от тях се наричат P e d e s tr ia , т. е. правени по четириногите зверове,
други - A u g u r ia , т. е. по птиците; някои са от небето, като гърмът
и мълнията; други се наричат C a d u c a 1 - т. е. когато някой падне в
храм или на друго място; някои са свещени, т. е. взети от жертвите,
посветени на Боговете, други се наричат P ia c u la - мрачни ауспи
ции, когато жертвата избяга от олтара или, бидейки ударена,
нададе рев, или падне не на тази част от тялото, на която би
следвало. Към тези се прибавя и гаданието, наречено E x a u g u r a tio
или когато жезълът се изплъзне от ръката на авгура, с която той
разглежда и отбелязва ауспицията . Майкъл Скот описва двана
десет вида авгурии4, а именно шест за дясната ръка, наречени1
1) Подробни описания на тези гадания има в съчиненията на Павел Дякон. (бел. прев.)
2) За по-подробни описания вж. също Цицерон, "De Legibus", (бел. прев.)
3) Майкъл Скот (1214-1291) - философ, роден в Шотландия, смятан от Дайте и Бокачо
за магьосник. Превел от арабски Аристотел и др. (бел. прев.)
4) Подробни описания на авгуриите има у Плиний, op. cit. т.10. (бел. прев.)
F ern o va , F ervetu s, C o n fert , E m p o n en th em , S o n n a sa rn o va , S o n n a sa rve tu s
и шест за лявата ръка - C o n fe rn o v a , C o n fe rv e tu s, V ia ra m , H e r r e n a m ,
S c a s s a r n o v a , S c a s s a r v e tu s . Той обяснява тези гадания по описания
по-долу начин.
F ern o va е гадание, при което, когато излизаш от дома си, за
да свършиш някаква работа и вървейки видиш движещ се човек
или летяща птица, разположени пред теб откъм лявата ти ръка -
това е добро знамение за твоята работа.
F e rv e tu s е гадание, при което, когато излизаш от дома си, за
да свършиш някаква работа и вървейки видиш човек или птица,
почиващи си пред теб откъм лявата ти ръка - това е лоша поличба
за твоята работа.
V iaram е гадание, при което пред теб минава човек или прелита
птица, идвайки откъм дясната ти страна, обръщат се наляво и
изчезват от погледа ти - това е добро знамение за твоята работа.
C o n fe rn o v a е гадание, при което, когато първо видиш вървящ
човек или летяща птица и пред теб той седне или тя кацне да си
почине откъм дясната ти страна - това е лош знак за твоята работа.
C o n fe rv e tu s е гадание, при което, ако навеждайки се, първо
намериш или видиш човек или птица, откъм дясната ти страна -
това е лоша личба за работата ти.
S o n n a sa rn o v a (или S c im a s a rn o v d ) е когато човек или птица
дойде иззад тебе и те задмине, но преди това си почине пред
погледа ти откъм дясната ти страна - това за теб е добро предз
наменование.
S c im a s a rv e tu s (или S o n n a s a r v e tu s ) е когато видиш зад себе си
човек или птица, които пред погледа ти си почиват преди да те
достигнат - това е добър знак.
C o n fe rt е гадание, при което, когато птица или човек в своя
път или полет премине зад теб откъм лявата ти страна и извръ-
щайки се към дясната ти страна се изгуби от погледа ти - това е
лоша поличба за работата ти.
S c a s s a r v e tu s е когато видиш човек или птица да минават
покрай тебе и да спрат за почивка откъм лявата ти страна - това
за теб е лошо предзнаменование,
S c a s s a r n o v a е когато видиш човек или птица да минават
покрай тебе и да спрат за почивка откъм дясната ти страна - това
гадание е добро за теб.
E m p o n e n th e m е когато човек или птица, идващи откъм лявата.
ти страна и преминавайки покрай дясната, изчезнат от погледа ти
без да спират за почивка - това е добър знак.
Н е г г е п а т (или H a r te n d ) е гадание, при което ако човек или
птица идват откъм дясната ти ръка и преминат зад гърба ти отляво
спрямо тебе и ги видиш някъде да си почиват - това е лош знак.
Древните са прогнозирали още и според кихането, както го
описва Омир в седемнадесетата книга на Одисеята, защото са
считали, че то изхожда от свещено място - главата, в която действа
и управлява разумът. Оттук също, каквото слово излезе от гърдите
или се появи в съзнанието на ставащия сутринта, внезапно, се
смята за предсказание и гадание.
ГЛАВА L IV
З а р а зн и т е ж и во т н и и д р у го т о , и м а щ о зн ачен и е
при а вгур и и т е.
сички ауспиции, които се случат най-напред, при някое
В начинание, трябва да бъдат отбелязани. Така, ако в началото

на заниманието забележиш, че плъхове са гризали дрехата
ти - откажи се от него. Ако, излизайки, се спънеш на прага или по
пътя кракът ти се блъсне в нещо - отложи пътуването си. Ако
някаква лоша поличба се яви в началото на работата ти - отложи
я, за да не бъдат изцяло осуетени плановете ти или да не я
свършиш напразно, а се надявай и изчакай подходящ час, за да се
справиш успешно при добър знак. Очевидно е, че много животни
предсказват със заложена в тях природна сила. Нима петелът с
кукуригането си не ти казва прилежно часовете на нощта и утрото,
или не прогонва лъва, разпервайки криле? Много птици с песните
или крясъците си, както и мушици - с лютото си хапене, предсказ
ват дъжда; делфините, с честите си скокове над водата предупреж
дават за настъпващата буря. Би било твърде дълго, ако трябва да
изброим всички белези за промяна, които фригите, киликийците,
арабите, умбрийците, етруските и другите народи, ръководещи се
от авгуриите, са научили от птиците. Те са потвърдени от множес
тво опити и примери. Защото във всички неща се съдържат скрити
предсказания за онова, което предстои, но най1главните се пред
ричат от птиците, носещи личби, които поетите възпяват като
пребразени хора. Слушай и внимавай в онова, което казва чавката
и следи на какво място каца, а също какъв е полетът й, откъм
дясната или лявата ръка е, дали е шумен или тих, отпред ли лети
или следва друга птица, изчаква ли идващия да се приближи,
отлита ли от него и .закъде1. Всички тези неща трябва внимателно
да бъдат отбелязани. Хораполон в своята "Йероглифика" съобща
ва, че чавките-близнаци означават сватба, защото тази птица
снася две яйца, от които се излюпват една мъжка и една женска,
но ако се излюпят, което рядко се случва, две мъжки или две
женски, то нито мъжките ще потърсят женски, нито женските -
мъжки, а ще живеят сами и самотни. Следователно за онзи, който
срещне самотна чавка, казват, че ще живее в самота. Същото
предсказва и черната гълъбица, защото след смъртта на самеца
тя винаги живее сама. Гарваните трябва да наблюдаваш също тъй
внимателно, както чавките, защото те са също като тях знамена
телни, но за по-важни дела. Стоикът Епиктет12, който бил мъдър
философ, сочи, че ако гарванът грачи над някого, вещае беда за
тялото, имота, честта, жената или децата му. Така трябва да
разглеждаш и лебедите, които са знаменателни за тайните на
водите и със своята доброжелателност предсказват щастливи
събития не само на моряците, но и на всички пътешественици, ако
не бъдат нападнати от някоя по-силна птица, като например
орела, който с най-величавото могъщество на своята царственост
унищожава предсказанията на останалите птици, ако сочи против
ното, защото той лети най-високо, има най-силно зрение и винаги
присъства на тайнствата на Юпитер. Той носи напредък и победа,
извоювани с кръв, защото той не пие вода, а кръв. Орел летящ над
локрите им дал победа в битката срещу кротонците. Също така
орел кацнал внезапно на щита на Хиерон, който се впускал в
първата си война, предвещал, че ще стане цар. Два орела кацнали
1) При конкретните птицегадания древните авгури са вземали предвид още стреми-
телността и височината на полета, размахът на крилете, писъците и т.н. (бел. прев.)
2) Епиктет - роден ок. 50 г. от н.е. в Южна Фригия където, под значителното влияние
на Мистериите на Великата Майка Кибела, развива стоическото учение и го
обвързва с астрологията и другите гадателски изкуства. Основно съчинение е
неговият ’'Наръчник", от когото са запазени четири книги. (бел. прев.)
и останали цял ден на къщата, в която се родил Александър
Македонски, носейки знамение за две царства, а именно Азия и
Европа. Някакъв орел грабнал шапката на Луций Тарквиний
Приск, син на Дамарат Коринтянина (поел към Рим поради ня
какви вълнения в Етрурия), отлетял нависоко с нея и после отново
кацнал с нея на главата му, предвещавайки му римския престол.
Лешоядите са знамение за мъчнотии, усилия и грабителство,
което е потвърдено и при поставяне основите на нови градове. Те
предсказват местата, където ще се състоят най-големите кръвоп
ролития, идвайки седем дни преди това понеже почитат мястото,
където ще бъдат най-многото убити, сякаш искат да са повече.
Затова военоначалниците в древността често пращали съгледва
чите си да отбележат къде ще застанат те. Фениксът вещае особено
голям успех и при основаването на Рим бил забелязан и изтълку
ван като поличба за щастливо начало1. Пеликанът, който рискува
живота си, за да спаси малките си, е белег за това, че човек ще
изтърпи много трудности, породени от любовта му. Шарената
птица, дала името на града Пиктава , предсказала търпимостта
на жителите му със своя цвят и глас. Чаплата е знамение за
мъчнотии. Щъркелът е птица на съгласието и установява съгла
сие; жеравът е белег за хитруване на враговете. Птицата ca c u p h a
вещае благородство, защото тя единствена показва любовта към
майка си, бидейки вече изтощена от старост. Обратно, хипопота
мът означава неблагодарност и несправедливост, защото я убива.
Птицата o rig is е сред най-завиотливите и означава завист. Из
между по-малките птици свраката е приказлива и е знак за гости,
птицата a lb a n e llu s , ако долита към човека отляво [надясно] озна
чава дружески забавления, а отдясно наляво - обратното. Улули-
цата е винаги лоша поличба, както и ушатата сова, която вещае
смърт, тъй като идва при малките си нощем и ненадейно като
смъртта, но понякога е белег на упоритост и наблюдателност,
защото вижда сред нощната тъма, както когато кацнала на копи
ето на Хиерон. Дидона, като видяла злокобния бухал, потръпнала
от страх за Еней, както го е възпял поетът .123
1) Труднопреводима игра на думи. На латински език auspicatus означава от една страна
"тържествено започнат или осветен след извършване на птицегадания", а от друга
по-общото "благоприятен, многообещаващ, щастливо наченат", (бел. прев.)
2) от лат. picus - "кълвач", (дн. фр. град Поатие). (бел. прев.)
3) Вергилий, "Енеида", 4;462-463. (бел. прев.)
И б ух а л сам от ен на к ъ щ а т а н а й -го р е кац н ал,
с т е п а н и я т ъ ж н и и з п р а щ а с г л а с а с и п еч а л е н .
и на друго място:
...л е н и в и я т б у х а л , от с м ъ р т н и т е с м я т а н
з а л и ч б а с ъ д б о в н а ...
Същата птица пропяла на Капитолия, когато римските дела

вървели зле в Нуманция и когато Фрегела била разрушена заради
съзаклятничество против римляните. Алмадел1 сочи, че бухалите
и козодоите, когато се обърнат към чужда страна или къща,
предричат гибел на хората, намиращи се там, защото тези птици
са щастливи от досега с телата на мъртвите и ги усещат най-нап
ред от всички. Защото умиращите имат близко сродство с телата
на умрелите2. Ястребът е знак за съперничество, както го е възпял
[Овидий] Назон:
И я ст р еб а ний нен ави ж дам е, де сред вой ски т е

ж и в е е ...
Лелий, посланикът на Помпен, бил убит в Испания от кралс

ките чиновници, а злощастната му участ, казват, била предсказана
от прелетял над главата му ястреб. Алмадел също казва, че пти
ците, които се бият помежду си, са белег за преврат в царството,
но ако птици от различен вид се бият с тях, изчезват и не се
завръщат, това означава ново състояние и управление за тази.
страна. Също така малките птици със своето долитане или отли-
тане предвещават увеличаване или намаляване на семейството, а
свежестта на полета им е знак за значимостта на тази промяна.
Така авгурът Меламп заключил по летежа на малките птици, че
гърците ще бъдат избити, казвайки: "Сега виждаш, че никоя птица
не лети в хубаво време." Понеже лястовиците, когато наближи да
I) Алма(н)дел - магическа книга, чието авторство се приписва на цар Соломон, (бел.

прев.)
2} На латински език с aflinitas се означава близост по свойства или по роднинска
линия. Възможно е по този начин Агрипа да загатва за душите на умрелите, идващи
вкупом да посрещат умиращите свои роднини и усещани от тези птици. (бел. прев.)
умират, приютяват малките си на сигурно място, те са знак за
голямо наследство или имот след смъртта на приятели. Прилеп,
срещнат от беглец, означава успешно бягство, защото той лети,
макар и без криле. Обратно, за беглеца врабчето е лоша поличба,
защото то бяга от сокола и бързо лети към бухала, където е в също
толкова голяма опасност. В любовта обаче врабецът е благопри
ятен знак, защото когато тя пламне в него, той постоянно търси
самката си. Пчелите са добро знамение за кралете, защото озна
чават раболерен народ. Мухите означават натрапчивост и безоч-
ливост, защото колкото и да ги гониш, те пак се завръщат обратно.
Домашните птици също имат известно значение при авгуриите.
Така кукуригането на петлите дава надежда и означава добро
пътуване за онзи, който е тръгнал на път. Ливия - майката на
Тиберий, когато била бременна с него, взела кокоше яйце, поста
вила го в пазвата си и след време от него се излюпило петле с
голям гребен, по което авгурите разбрали, че детето, което ще се
роди, ще стане император. Цицерон пише, че в Тива петлите кукури-
гали цяла нощ и с това предсказали победата на беотийците над
лахедемонците, а причината, според тълкуванията на авгурите била,
че когато я побеждават, тази птица мълчи, а когато побеждава -
кукугига.
По подобен начин се тълкуват и предзнаменованията, носени
от зверовете. Така, срещането на невестулка е злокобна личба, а
също и ако пътник срещне заек - това е лош знак, освен ако заекът
не бъде хванат. Мулето също не е на добро, защото е ялово.
Свинята вещае зло, защото такава е природата й и е знак за [среща
със] зли хора. Конят предсказва свади и борби, както Анхиз
извиква при вида на бели коне, по думите на Вергилий :
А з а в о й н а к о н е се с т я г а т , и в о й н а в е щ а я т .
Но, когато са впрегнати заедно в една кола, тъй като теглят

един хомот, те означават надежда за мир. Магарето е несгодно
животно, но въпреки това Марий направил добре, когато след като
бил обвинен в държавна измяна и видял едно магаре, което пре
небрегнало подадения му фураж и хукнало към водата, той видял1
1) Вергилий, "Енеида", 3:540. (бел. прев.)

в тази личба начин да се спаси, поискал от приятели да му

помогнат да достигне до морето, там се качил на малко корабче
и така се спасил от заплахите на завоевателя Сула, Ако някой,
запътил се към гадател, срещне малко магаренце, това означава
усилен труд, търпение и пречки. Срещата с вълк е на добро - така
било с Хиерон Сицилийски, от когото някакъв вълк грабнал книга,
докато бил на училище и с това се потвърдило неговото [бъдещо]
успешно управление; но вълкът също кара да онемее онзи, който
пръв го забележи. Вълк разкъсал на парчета постовия на Публий
Африкански и Гай Фулвий в Минтурна, когато бегълците в Сици
лия надделяли над римската армия. Той означава също и веро
ломни хора, на които не може да се има доверие, както личи у
поколения римляни. Защото убежденията, които те изпървом са
приели, сучейки от своята майка - вълчицата, като по силата на
някакъв природен закон, са се предали и на потомството им.
Добре е, ако видиш лъв, тъй като се знае, че той е най-силен и всява
страх сред останалите животни. Но за жена срещата с лъвица не
е благоприятна и пречи на забременяването, защото лъвицата
ражда само веднъж. Да срещнеш овце или кози е добро. В преда
нията на етруските четем, че ако такова животно има необичаен
цвят, то носи на императора изобилие от всички неща и много
щастие, както пее Вергилий на Полион1:
А л а овнит е ален о щ е носят сред п олят а,

п р е м е н я й к и се, з л а т н о р у н о щ е о б л и ч а т .
Добре е също, ако срещнеш волове, които вършеят, още по-доб-

ре - ако орат и въпреки, че пресичат пътя и пречат на пътуването ти,
с благотворното влияние на ауспицията им ще ти въздадат. Куче
сред пътя ти е за добро. Така Кир, захвърлен вдън гората, бил
отхранен от кучка, а после станал цар, а ангелът-пазител на Тобий
го предпочитал за негов спътник, Бобърът, понеже хапе болезнено
плътта си, видян от ловци, се счита за лош предвестник и вещае
самонараняване. Също измежду малките животни мишките означа
ват опасност, защото когато нагризали златото в столицата, на
същия ден двамата консули били заловени из засада от Ханибал1
1) Вергилий, Буколики, Еклога 4:42-44. (бел. прев.)

близо до Тарент. Прелетният скакалец, установявайки се или
опустошавайки някое място, препятства желанията и е лош знак,
а обикновеният скакалец обещава добро пътуване и предсказва
добро стечение на обстоятелствата. Паяк, спускащ надолу нишка
та си, означава спечелване на пари, Също мравките, понеже умеят
да се запасяват и да строят сигурни убежища, носят сигурност и
състояние, както и голяма войска. Затова, когато мравки разкъса
ли опитомения дракон на Тиберий Цезар, той бил посъветван да
се пази от вълнения сред тълпата. Ако те срещне змия, пази се от
враг със зъл език, защото силата на тази твар е не другаде, а в
устата й. Змия, промъкнала се в чертозите на Тиберий, била
поличба за свалянето му. Две змии били намерени в леглото на
Семпроний Гракх, от което един гадател му казал, че ако остави
мъжката или женската змия да избяга, не след дълго той или жена
му ще умре и предпочитайки живота на жена си, той убил мъжката
змия, оставил женската да избяга и след няколко дни умрял. Така
отровната змия означава разпътни жени и злобни деца, а змиор
ката - човек скаран с всички, защото тя страни от другите риби и
никога не е откривана сред тях.
Но измежду всички гадания и поличби няма по-действена и
по-могъща от самия човек, както няма и такава, която да предс
тавя истината по-ясно. Следователно, с внимание забелязвай и
отбелязвай състоянието на човека, когото срещаш, възрастта,
занятието, званието, външния вид, жестовете, движенията, опит
ността, характера, навиците, името, словата, речта и всякакви
подобни неща. Защото като се знае, че във всички останали животни
могат да се открият множество предсказания, без сянка от съмнение
в душата на човека те са много по-действени и ясни, за което свиде-
телствува и сам [Марк] Тулий [Цицерон], сочейки, че във вечността на
човешката душа се съдържа ауспицията1, отнасяща се до хода и
причините на нещата. При основаването на Рим била намерена
[каменна] мъжка глава със запазено лице, което предвещавало
величието на империята и дало името на Капитолийския хълм12.
Войниците на Брут, биейки се срещу Октавиан и Антоний, видяли
един етиопец пред вратите на крепостта си и въпреки че го убили
1) Труднопреводима игра на думи. На латински език auspicium означава от една
страна птицегадание и предзнаменование, а от друга - върховна власт. (бел. прев.)
2 ) от лат. caput - глава. (бел. прев.)
като лошо знамение, нямали сполука в битката и двамата техни
предводители - Брут и Касий, били убити.
Срещането на монаси обикновено се счита за лошо предзна
менование, още повече ако е рано сутринта, защото повечето
такива хора живеят от [средства, свързани с обредите, извършвани
при] човешката смърт, както лешоядите - от труповете на убитите.
ГЛАВА L V
К а к п р е д з н а м е н о в а н и я т а се п р о в е р я в а т с п р о б л я с ъ к а
н а п р и р о д н и я и н ст и нкт и н я к о л к о п р а в и л а
з а об я сн ен и ет о и м .
редзнаменованията и прорицанията1, които предвещават
П чрез животните и птиците нещата, които ще се случат, са

били утвърдени и потвърдени най-напред от самия божес
твен Орфей, а оттам насетне са се ползвали с голяма почит сред
всички народи. Те се доказват и със силата на проблясъка на
природния инстинкт, сякаш от него искрата на Божествения про
мисъл се спуска над четнрикраките зверове, пернатите и другите
твари, с която те добиват способността да ни предсказват бъде
щото проявление на нещата, както го е възпял Вергилий12:
Н е м и с л я Н е б е т о че зн а н и е т ъ й и м д а р я в а ,
и л и че р а з у м ъ т т е х е н с т о и о т С ъ д б а т а п о -г о р е .
Но, както казва Гийом Парижки, природният инстинкт е

по-възвишен от всякакво човешко разбиране, твърде близък и в
най-висша степен подобен на пророчествата. По силата на този
инстинкт в някои животни по естествен път се проявява удивител
1) от лат. augitrium. За разлика от ауспициите {auspicium, предзнаменование) в българ

ския език не съществува чужда дума за augurium, т.е. това, което е произнесено от
авгура в качеството му на официална институция със статут на съветник. Когато
Агрипа употребява augurium в този смисъл, налага се въвеждане в текста на нова
чуждица, сходна с ауспицията - "авгурия11. Следователно, когато augurium е употре
бена в по-общ смисъл, необходимостта от тази чуждица отпада, (бел. прев.)
2) Георгики, 1:415-416. (бел. прев.)
ният проблясък на предчувствието, както е с някои кучета, които
с него познават крадците и скритите хора, непознати на тях и на
околните, откриват ги и ги задържат, хвърляйки се върху тях със
зейнала паст. С подобен инстинкт лешоядите предвиждат бъде
щите битки и убити, събират се по тези места, сякаш предугадили
къде ще е плътта на труповете. Със същия инстинкт яребиците
познават майка си, която никога не са виждали и напускат онази
яребица, която е откраднала и измътила яйцата й. Така се възпри
емат и някои болезнени и ужасни неща, неведоми за душата,
поради което за онези, които не мислят за тях, страхът и ужасът
изчезват. Например крадецът, скрит в къщата без никой да знае
или мисли, че е там, предизвиква страх, ужас и смут в обитателите
и, но вероятно не на всеки, защото светлината на този инстинкт е
присъща на някои хора, но не и на всички. Така лоши хора в голяма
сграда биват усещани от някои, без да знаят взаимно за присъст
вието си там. В историята е отбелязян някой си Хераиск - египтя
нин, човек с божествена природа, който можел да разпознава
лошите хора не само по очите, но още и по гласа им, чут отдалеч,
от което го налягало силно главоболие. Гийом Парижки също
споменава, че по негово време някаква жена със същия инстинкт
почувствала идването на любимия й мъж, когато той бил на две
мили от нея. Той разказва също, че пак тогава, един щъркел по
миризмата обвинил в нецеломъдреност своята самка, събрал
множество щъркели, обяснил им прегрешението й и те, след като
я обявили за виновна, я разпердушинили и разкъсали на парчета.
Същото споменават и [Марк Теренций] Варон, Аристотел и
Плиний за конете. Плиний пише още, че някаква змия-каменар-
ка направила подобно нещо в Египет. Тя идвала всеки ден на
трапезата на някакъв човек и той я хранел. След като родила
няколко змийчета, едно от тях веднъж ухапало смъртоносно
сина му и след като научила за това, тя убила змийчето и никога
повече не се появила в тази къща, От тези примери се вижда как
искрите на Провидението се спускат върху някои животни като
поличби или белези на нещата, проличаващи в техните жестове,
движения, глас, летеж, походка, плът, цвят и подобните им.
Защото, според учението на [нео]платониците, съществува та
кава мощ, вложена в низшите неща, по силата на която повечето
от тях се схождат с висшите, от която също мълчаливите съгла
шения на животните изглеждат в съответствие с божествените

тела и тяхната плът и привързаност са обвързани със силите,
изхождащи от тях, с чиито имена те се приписват на Боговете.
Следователно, трябва да имаме предвид кои животни са под
властта на Сатурн, Юпитер, Марс и останалите [Богове] и според
свойствата им да тълкуваме техните предзнаменования. Така пти
ците, подвластни на Сатурн и Марс, са винаги ужасни и смърто
носни, като например улулицата, ястреба и други, за които споме
нахме по-горе; също ушатата сова, която има сатурнова природа
и е самотна и нощна птица, е известна като най-зловещата проко-
ба, както пее поетът1:
И г р о з н а т а со ва , н а в с и ч к и т е п т и ц и о м р а з н а ,
н е щ а с т н и с ъ д б и и с ъ б и т и я м р а ч н и ве щ а е .
Но лебедът, подвластен на Венера, е прелестна птица, посве

тена на Феб и както се твърди е най-щастливата личба, особено
за моряците, защото никога не потъва, както го възпява Овидий:
А л е б е д ъ т , в е д ъ р и пеещ , щ а с т л и в е н а й - м н о г о
в ъ в с в о й т е з н а м е н и я ...
Има птици, които предсказват с гласа и песните си, като

гарвана, свраката и чавката, както е у Вергилий2:
...т о в а п р е д в е щ а в а
н а й ч е с т о з л о в е щ и я т г а р в а н , з а с т а н а л н а д ъ б и зк о р у б е н .
Птиците, които вещаят бъдните неща с полета си са: мише

ловът, рибоядът, лешоядът, орелът, жеравът, лебедът и подобни
те им. Затова те трябва да бъдат наблюдавани в полет - дали е
бавен или бърз, откъм дясната или лявата ръка е, колко птици
летят заедно. Така, ако жеравите летят бързо е на буря, ако летят
бавно, това значи хубаво време. Когато два орела летят заедно,
казват, това вещае зло, защото двойката е число на смута. По
подобен начин трябва да изследваш основанията на останалите
1} Овидий, "Метаморфози" 5:549 и сл. (бея. прев.)
2} Буколики, Еклога 9:14-15. (бел. прев.)
по техния брой1. Още повече на владеещите това изкуство е дадено
да откриват истиноподобното в тези догадки^ както у Вергилий,
Венера, преструвайки се, учи сина си Еней така ,
З а щ о т о н е е т уй за онзи , щ о д ух а ,
н а п ус т о щ е б ъ д а т онези га д а н и я иначе, щ о от д е д и т е н а уч и х .
В и ж , л е б е д и д в а ж д и п о ш ест , п о д р е д е н и в ъ в я т о щ а с т л и в о
к а к сл едваш е го р е в небет о на Ю п и т ер пт ица,
в ш и р о к и н еб есн и п ъ т е к и ; с е га к ъ м з е м я т а в ъ в д ъ л г а р е д и ц а
т е сякаш п оли т ат и кац ат , к ъ м нея от прави ли п оглед надменен,
и п ак се за вр ъ щ а т , и п ля скат с к р и л е за за б а ва ,
и д р уж н о Н ебет о във д ъ л га п р егр ъ д к а о б гр ъ щ а т .
Т ъ й , к а зва м , и т во и т е п р и я т ел и с ф л от а д о ст и га т
д о п р и с т а н а , и л и к ъ м з а л и в а и д в а т , п л а т н а т а и зд у л и .
Най-удивителни са гаданията на онези, които чуват и разби

рат разговорите на животните. Както четем, измежду древните
[авгурът] Меламп, Тиресий123, Талес4и Аполоний Тиански най-доб
ре разбирали езика на птиците, както ни ги описват [Флавий]
Филострат и Порфйрий, които казват, че някога Аполоний, седей
ки в компания с приятели, видял врабчета, кацнали на едно дърво.
Едно долетяло отнякъде при тях и след голямо чирикане и шум
отлетяло, следвано от останалите. Той казал на приятелите си, че
врабчето съобщило на другите за някакво магаре, натоварено с
жито, което хлътнало в дупка близо до града и житото се разси
пало по земята. Мнозина, като чули тези думи, отишли да прове
рят и с голяма почуда видели, че Аполоний казвал истината.
[Нео]платоникът Порфирий, в своята трета книга за жертвопри
ношенията, казва, че със сигурност лястовиците имат свой език,
защото всеки глас на всяко животно изразява някакво вълнение на
душата му - радост, мъка, гняв и т. н. и не е чудно, че тези гласове
биват разбирани от хора, говорещи за тях. Самият Демокрит, по
думите на Плиний, разкрил това изкуство, назовавайки птиците,
1) За числата и значението им Агрипа подробно пише във втори том от "Окултната
философия", (бел. прев.)
2) "Енеида" 1:390 и сл. (бел. прев.)
3) Тиресий - сляп прорицател от Тива, споменат от Омир. (бел. прев.)
4) Талес Милетски - първият от Седемте мъдреци. Живял около 100 години, съвре
менник на Питагор. (бел. прев.)
от чиято кръв, когато се смеси, се раждала змия и който вкусел от
нея, започвал да разбира гласовете на птиците. Хермес казва, че
ако някой отиде на лов за птици през определен ден, [а именно]
ноемврийските календи* и свари първата хваната птица със сърце
от лисица, то който хапне от тази птица, ще разбира гласовете на
птиците и другите животни. Арабите също твърдят, че онзи, който
изяде сърцето и черния дроб на дракон, ще разбира думите на
зверовете. [Нео]платоникът Прокъл бил убеден и писал, че сърце
то на къртицата довеждало до предсказания. Гадания и предзна
менования се съдържат и във вътрешностите на жертвените жи
вотни, а откривател на това бил Тагес, както пее Лукан12:
А ла ут р о б а т а , ако довери е не за сл уж а ва ,
и л и п ъ к Т а г е с ц я л о т о т о в а и з к у с т в о е и з м и с л и л ...
Според римските вярвания, се смятало, че черният дроб е

главен измежду вътрешностите. Затова гледачите, изследвайки
бъдното, първо се насочвали към него и, тъй като той има два
върха, единият бил наречен за града, другият - за враговете, и
като изследвали и върховете на другите органи, отсъждали и се
произнасяли за победата. Вътрешностите показали избиването
на войските на Помпей и победата на тези на Цезаря, както четем
при Лукан3:
и зн а м ен а т ел н а е в у т р о б а т а вся ка п овреда,
у в е л и ч е н а е н я к о я ч аст , р а з к л о н е н и е м а л к о ,
а д р у г а е сл а б а , п р о в и с н а л а н я к а к л е ж и
и т уп т и, и а р т ер и и л у д о п улси рат .
След като свършат с това, те оглеждат сърцето. Ако у жерт

вата не се намери сърце или липсва един от върховете на черния
дроб, тези личби се смятали за смъртоносни и се наричали изку
пителни {p ia c u la ria ). Също така, ако жертвеното животно или
птица хвъркне от олтара или след като бъде поразено, се наведе и
тялото му падне не на тази страна, на която трябва, това било
1) т. е. първият ден на ноември, (бел. прев.)
2) "Фарсала..." кнД:632 и сл. (бел. прев.)
3) op. cit. 1:626 и сл. (бел. прев.)
подобно знамение. Както четем, Юлий Цезар присъствал един
ден на някакъв обряд и облечен в пурпурна роба, седнал на
златно кресло, извършил жертвоприношения и на две от живот
ните липсвали сърцата. Когато Гай Марии Утика принасял
животно в жертва, липсвал черният дроб. Също, когато владе
телят Гай, Марк Марцел, Гай Клавдий и Луций Петелий Кос
правели жертвоприношения, черният дроб внезапно започнал
да се смалява и не след дълго единият от тях умрял от болест,
а другият бил убит в Лигурия, както вещаели вътрешностите.
Смятало се, че това било сторено или със силата на Боговете,
или с намесата на дявола. Затова древните проявявали голям
интерес, ако във вътрешностите се откриело нещо необичайно.
Така, когато Сула извършвал жертвоприношение в Лаврентум,
на върха на черния дроб се появило нещо, наподобяващо коро
на, което гадателят Постумий изтълкувал като знамение за
победа и царство и затова препоръчал на Сула да изяде вътреш
ностите сам. Трябва да се наблюдава също и цветът на вътреш
ностите, за което споменава Лукан1:
Ц вет а й ви дели, гл ед а ч и т реп ер ех а в уж а с ,

че в т очи ц и м р ъ сн и бе ц я л а т а б л ед а ут р о б а .
В ъ в ч ер н о и си н ьо, п о р ъ с е н а с к р ъ в н а п е т н а
т я б еш е ...
В древни времена тези изкуства са се ползвали с такова

уважение, че най-могъщите и мъдри мъже са се допитвали до тях.
Така Сенатът и императорите не предприемали нищо без да се
посъветват с авгурите. Но всичко това днес е унищожено, отчасти
от човешка небрежност, отчасти с властта на отците12.
1) op. cit., 1:618 и сл. (бел. прев.)

2) Подобни обичаи са запазени по българските земи. Д. Маринов съобщава за
курбани, сватби и други случаи, при които старец-гледач (гледалец, зналец) гадае
бъдещето на селото или къщата по плешката на жертвеното животно, също по
това дали сърцето е пълно с кръв и други подобни, (бел. прев.)
ГЛАВА LVI
За га д а ен ет о по свет ли н и т е и свет к а ви ц и т е и ка к
д а се т ъ л к у в а т ч у д о в и щ н и т е н е щ а и ч у д е с а т а .
а изкуството да се предсказва по светлините, светкавиците и
Н чудесата, както и да се тълкуват чудовищните и чутовните

неща, учели гадателите и жреците на Етрурия. Те разделили
небесата на шестнадесет области и приписали Богове на всяка, както
и единадесет вида мълнии и девет Богове, които ги пращали, като
показали правилата, помагащи за схващане на значението им. Но
доколкото се случват ужасни, удивителни и чудесни неща, то те със
сигурност вещаят велики дела. Тълкуващият тези неща трябва да
бъде изкусен в разгадаването на подобията, любознателен изследвал
и едновременно с това, да е от онези, които се занимават с делата на
управниците и провинциите. Защото небесата проявяват тази висша
грижа само за управляващите, за народите и провинциите, които
преди всички останали трябва да бъдат подготвени и посъветвани
от светилата, съзвездията и чудесата. И ако същото или подобно
нещо е наблюдавано някога, трябва да разгледаш самото него и
какво се е случило след това и оттук да предречеш същото или
подобно, защото еднакви личби са за еднакви неща, а подобните - за
подобни. Чудеса са ставали преди раждането и смъртта на велики
мъже и царе, както отбелязва Цицерон за Мидас, бидейки още
момче, в чиято уста, докато още спял, мравка носела житни зърна,
което било знак за големи богатства. Така също пчели кацали на
устата на Платон, докато спял в люлката, от което било предсказано
благото му слово. Когато раждала Парис, Хекуба видяла запалената
факла, от която щели да лумнат в пламъци Троя и цяла [Мала] Азия.
Майката на Фаларид имала видение, в което Меркурий изливал
потоци от кръв върху земята и къщата се препълнила с кръв. Майката
на Дионисий сънувала, че е родила сатир и този пророчески сън бил
напълно потвърден от последвалото. Съпругата на Тарквиний
Приск, виждайки пламъци, лижещи главата на Сервий Тулий, пред
рекла, че той ще управлява империята. По подобен начин Еней
спорел с баща си Анхиз по повод някаква битка във вече превзетата
Троя, когато се появили пламъци в короната на Асканий, които никак
не го наранили. Като видял това, знаейки че то вещае царство за
Асканий, Еней напуснал убеден, защото ужасните знамения предхождат
огромните и невиждани разрушения. Четем у Плиний, че по времето,
когато Марк Атилий и Гай Порций били консули, валяло мляко, сме сено
с кръв, което било личба, че голям мор ще налегне идната година Рим.
В Лукания валяло шуплесто желязо, а година по-късно Марк Крас бил
убит в Партия, заедно с всички луканийски воини, които били много-
чисдена армия. Когато консули били Луций Павел и Гай Марцел, около
крепостта Коризанум валял дъжд от вълна, а близо до това място, една
година по-късно, Мил убил Тит Аний. А във войните на Дания във
въздуха се чувало дрънчене на оръжия и звук от тромпет. По повод на
македонските войни [Гит] Ливий пише, че в годината, когато умрял
Ханибал, два дни валял кървав дъжд, а по време на Втората Пуническа
война от небето валяла кръв, примесена с вода, когато тОй опустошил
Италия. Малко преди разрушаването на Левктра лакедемонците чули
шум от оръжиявхрама на Херкулес и по същото време вратите нахрамн,
които билц залостени с железни пръти, се отворили, а закачените по
стените оръжия паднали на земята. Подобни неща [в бъдеще] могат да
предскажат подобни събития, както често е ставало в минали времена.
Но по повод на последните не трябва да се пренебрегват и влиянията
на светилата, на което ще се спрем по-подробно в следващите глави.
ГЛАВА L V 11
З а га д а е н е т о по зем я т а , в о д а т а , в ъ з д у х а и о гъ н я
или за га д а ен ет о по чет и рит е ел ем ен т а .
свен всичко казано дотук, за съдбовните неща ни подготвят
О и самите елементи, откъдето идват наименованията на

четирите всеизвестни гадания, а именно земегаданието
(g e o m a n t ia ), водогаданието ( h y d r o m a n tia ) , въздухогаданието
((a e r o m a h tia ) и огнегаданието (p y r o m a n tia ), опитността си в които
изтъква вещицата у Лукан1:
1) op.cit, 6:615 и сл. (бел. прев.)

З е м я и в ъ з д у х , х а о с и н еб е,
м о р ет а и поля, ск ал и и п лан ин и ви соки
и с т и н а т а н и в е щ а я т ...
Най-първо следователно е земегаданието, предсказващо бъдни-

те неща по движението на пръстта, а също по шума, изпъкналостта,
трусовете, колебанията, ямите, изпаренията и други белези, както
това изкуство е развито от Алмадел Арабина1*Но съществува и друг
вид земегадание, което предсказва чрез точки, рисувани върху земята
от сили, проявяващи се при падането и , върху което няма да
размишляваме тук, но за което ще стане дума по-нататък.
При водогаданието предсказанията се правят по белезите на
водата - приливи и отливи, покачване и спадане, бури, цвят и т, и.,
към които се прибавят и виденията, които се явяват във водата.
Барон съобщава, че сред персите някакво момче видяло във
водата образа на Меркурий, който в сто и петдесет стиха му пред
сказал за войната на Митридат. Четем също, че Нума Помпилий
също практикувал водогаданието, като викал Боговете във водата
и от тях научавал нещата, които имало да стават. Това изкуство
се практикувало от Питагор, далеч преди Нума. В стари времена
измежду асирийците на особена почит бил един древен вид водо-
гадание с леген, пълен с вода , в който слагали златни и сребърни
плочки и скъпоценни камъни, с изписани по тях различни изобра
жения, имена и знаци. Към него може да се отнесе и онова
изкуство, при което разтопено олово или восък били хвърляни във
водата и във формата, която получавали, били заложени образите,
на нещата, които желаели да узнаят. В миналото съществували
и извори, които вещаели бъднините, като извора около Патра в
Ахея, както и изворът, наречен "водите на Юнона" в Епидавър, но
на тях ще се спрем повече, когато стане дума за прорицанията.
Към това можем да причислим и гаданията с риби, които
били разпространени сред ликийците в някакво място, наречено123
1) Става дума за арабина Алмадал (или Алмадел), автор на "За непоколебимостта на
шестте науки". За гадания по 4-те елемента и видовете им, очевидно под влияние
на този пасаж, пише през 1563 г. Пикторий, споменавайки Алмадал Арабина, който
пръв писал за тях. (бел. прев.)
2) Гледането ставало, шго се хвърли пръст и се следят фигурите, образувани при падането й.
(бел. прев.)
3) Това изкуство се наричало lecanomantia, от ст.гр. lekane - леген. (бел. прев.)
Дина, близо до морето. В гора, посветена на Аполон, имало дупка
в кухия пясъчник, в която онзи, който идвал да узнае бъдещите
събития, хвърлял парче печено месо и това място тозчас се изпъл
вало с вода и риба и се появявали странни видения, неведоми за
хората и по техните очертания прорицателят изричал онова, което
имало да става1. За тези неща по-подробно съобщава Атеней в
историята на ликийдите.
По подобен начин във въздуха се наблюдават характерните
за него белези, с които си служи въздухогаданието - ветровете,
дъгата, кръговете около Луната и светилата, мъглите, облаците и
формите, които образуват, както и виденията, явяващи се там.
Така също и при огнегаданията се гледат белезите на огъня,
дългоопашатите звезди, огнеподобните цветове, образите, които
образува огънят и виденията, появяващи се в него. Съпругата на
Цицерон му предрекла, че ще стане консул на следващата година,
понеже когато някакъв човек погледнал след приключването на
жертвоприношението в пепелта, оттам внезапно лумнал пламък.
Плиний пише, че бледите, земните огньове и онези, придружени с
пукот, вещаят буря; кръговете около нагара на свещите означават
скорошен дъжд, а ако пламъкът лети, обръща се и се извива - това
е на вятър, както и когато факлите не се запалват от огъня, разпален
до тях. Същото е, когато въглен се залели за съда, като го вдигаме
от огъня или когато огънят пръска искри и пепел, когато пепелта се
втвърди в огнището и въглените са много ярки.
Към това се прибавя и гаданието по дима, наречено
c a p n o m a n tia , защото се изследват пламъка, пушека, фините цве
тове, звуци и движения - нагоре, в една страна или околовръст, за
което четем в стиховете на Стаций:
П оч и т ан от о нека въ р ж ем и п олож и м на олт ара,

и Б о го в е т е з а небесна пом ощ д а п ом оли м .
О г н ь о в е т я з а п а л в а б у й н и , я р к и и ч ер вен и ,
к о и т о в в ъ з д у х а се р а з ш и р я в а т , с ъ с с р е д а в ъ в б я л о ,
а сет н е т я без гр а н и ц и ги п рави ,
у в и в а т с е и се в ъ р т я т в ъ в к р ъ г ,
к а т о зм и я ...
I) Вж. Плиний, op. cit. (бел. прев.)

Също в пещерите на Бтна и сред полята на Нимфите в
Аполония се правели гадания по огъня и пламъка, носещи блага
вест, ако огънят приемел хвърленото в него и зловещи - ако го
отхвърлел. Но за тези неща ще говорим в следващите глави, сред
отговорите на оракулите.
ГЛАВА LVIII
З а въ зк р еся ва н ет о на м ъ р т ви т е, за сън я и зи м у в а н е
т о, п р о д ъ л ж а в а щ и м н о г о г о д и н и б е з х р а н а .
рабските философи се схождат в това, че някои хора могат
А да се издигат над способностите на телата и сетивата си и

след като ги надминат, получават в себе си Божествена сила
чрез извършваното от небесата и небесните Разумни духове. Сле
дователно, имайки предвид, че всички души на хората са вечни
и че всички духове се подчиняват на съвършените души, маговете
считат, че съвършените хора могат с властта на душата да попра
вят умиращите си тела (с помощта на други, по-низши .пуш и ,
напуснали скоро телата си) и отново да им вдъхнат живот. Така
убитата невестулка възкръсва от дъха и плача на своята майка, а
лъвовете съживяват умрелите си лъвчета, дишайки върху им1. И
поради това, че както казват, когато се приложат подобни неща
към подобни, те придобиват същата природа, така всичко - бол
ният, предметът и всяко нещо, което приема в себе си влиянието
на някоя действаща сила, получава и придобива нейната природа.
Затова се смята, че за съживяване или оживяване могат много да
помогнат някои треви и магически смеси (например, както се
твърди, пепел от птицата феникс и сменена змийска кожа) което
би изглеждало за мнозина измислица, ако не беше потвърдено от
исторически [утвърдили се] вярвания. Защото, както четем, някои
]) В своята "Окултна философия" Агрипа често споменава, особено в първата книга
за природната магия, човека наравно с останалите животни, приписвайки им
всички негови способности, с изключение на писмеността и словото и свързаното
с тях. Биографите на Агрипа описват черното му куче, което той наричал Monsieur
и с което се отнасял като с човек. След смъртта му кучето се самоубило, хвърляйки
се в бурна река. (бел. прев.)
били хвърлени във водата, други в огъня или поставени на клада,
трети - убити във война или погубени по някакъв друг начин и след
няколко дни били отново живи, както свидетел ствува Плиний за
някой си Авиола, който принадлежал на консула, за Луций Ламий,
Целин, Туберон, Корфидий, Габиен и множество други. Четем
също, че Езоп баснописецът, Тиндорей, Херкулес, Палиций, сино
вете на Юпитер, както и Талия, бидейки мъртви, били върнати
обратно към живота. Също така немалко били оживени от лекари
и магове, както говорят историците за Ескулап и които споменах
ме по-горе по думите на Юба, Ксант и Филострат, относно Тилон,
някакъв арабин и Аполоний Тиански. Четем още, че някой си
Главк умрял и бил съживен с драконово биле {D ra c u n cu lu s
v u lg a ris). Някои твърдят, че той оживял като приел в тялото си лек,
изготвен от мед, откъдето идела поговорката, че Главк бил възк
ресен от мъртвите, когато приел мед в тялото си. Апулей също,
когато описва как ставали тези връщания към живота, споменава
за Захла - египетския пророк, който, бидейки благоразположен,
поставил някаква трева върху устата на момък, който лежал мър
тъв и друга - върху гръдта му и после, обръщайки се на изток към
благотворното изгряващо Слънце, произнесъл тихо молитва (и
мнозина се мъчели да я чуят), след което първо гръдта на мъртвия
се понадигнала, после кръвта затуптяла в жилите му, сетне диха
нието изпълнило тялото му, след което момъкът се изправил и
проговорил. Ако тези разкази са верни, то следва, че умиращите
души понякога лежат скрити в телата си, като че ли подтиснати в
дълбок унес и свободни от всякакви телесни действия по такъв
начин, че жизнеността, осезанието и движението напускат тялото,
но човекът все още не е наистина мъртъв, а лежи объркан, подобно
на мъртвец, за известно време. И както често се е случвало по
време на чума, много от смятаните за мъртви, по пътя към
гробовете, оживявали. Същото често се случва при жените по
време на припадъците на майката [при раждането]. В книгата на
Гален1, преведена от Патриарха12, равинът Мойсей споменава за
1) Клавдий Гален (130-200) - римски лекар и естествоизпитател на служба при Марк

Аврелий. Най-крупният теоретик на медицината след Хнпократ. (бел. прев.)
2) Никифор Патриарха (758-829) - византийски историк и патриарх на Константино
пол, оттегля се в манастир и умира в изгнание. Канонизиран за светец в правос
лавната църква, (бел. прев.)
някакъв човек, който се задушавал шест дни, нито ядял, нито пиел
и трахеята { a r te r ia ) му се втвърдила. В същата книга се разказва
за някой, който след като тялото му се напълнило с вода, изгубил
пулса си, не се долавяло движение на сърцето и човекът лежал,
като да бил мъртъв. Казва се също, че човек, паднал от високо
място, поразен от силен шум или останал задълго под водата,
може да изпадне в несвяст за четиридесет и осем часа, лежейки
сякаш е мъртъв, с позеленяло лице. На същото място се споменава
за някакъв човек, който погребал другиго, който изглеждал като
мъртъв, седемдесет и два часа след мнимата му смърт и така го
погубил, защото го заровил жив. Там се дават признаците, по
които да се разпознават живите, макар и да изглеждат като мъртви
и които наистина ще умрат, ако не се използва някакво средство
за възстановяването им, като кръвопускане или друг лек. Това
обаче се случва рядко. Разбираме, че по този начин маговете и
лечителите връщат мъртвите към живота, както народите на
марсите и псилите съживяват умрелия от змийско ухапване.
[От казаното] можем да заключим, че подобен унес може да
продължи твърде дълго без човекът да е наистина мъртъв, както
е при сънливците, крокодилите и много най-различни змии, които
през цялата зима спят толкова дълбок сън, че едва могат да бъдат
разбудени с огън. Често съм наблюдавал разрязани сънливци,
лежащи неподвижно като мъртви, а след като бъдат поставени във
вряща вода, крайниците им показват признаци на живот. Макар и
трудно за вярване, четем у някои утвърдени историци за хора,
прекарали в сън дълги години и по време на съня до събуждането
им в тях нямало никаква промяна, от която да изглеждат по-стари.
Подобно свидетелство дава Плиний, за някакво момче, което
изтощено от жегата и пътя, спало в пещера петдесет и седем
години. Четем, че Епименид Гнозий също спал петдесет и седем
години в една пещера, откъдето произлязъл изразът "да спипт
повече от Епименид". Марк Дамасцен разказва, че по негово време
някакъв селянин в Германия заспал от умора под копа сено и спал
цялата есен и зима и чак с наближаването на лятото, когато сеното
било изядено, бил открит в несвяст, полумъртъв. Църковни исто
рици потвърждават това, описвайки седем спящи, които, казват,
спали сто деветдесет и шест години. В Норвегия имало някаква
пещера във високия морски бряг, в която, както пишат Павел
Дякон и Методий Мъченикът, били заспали от много време насам
седмина мъже и телата им били непокътнати, а хората, които
идвали да ги дразнят така се сковавали, че след това предупредени
от това наказание, не смеели повече да им пречат. Ксенократ,
който бил уважаван от философите, смятал, че този продължите
лен сън бил даден от Бога като наказание за сторени грехове. Марк
Дамасцен сочи много основания за това, че е възможно и естест
вено и никак не е неразумно да смятаме, че човек може да спи
много месеци без храна и вода, без дразнения и без изразходване
или повреда на тялото. Също така това може да се случи и на
човек, поел отровна течност или болен от някаква болест, предиз
викваща сънливост или по други подобни причини, да спи няколко
дни, месеци или години, според силата или отслабването на
лекарството или терзанията на душата. Лекарите твърдят, че
имало противоотрови, от които, ако някой поеме твърде голямо
количество, ще може да издържи на глад дълго време, както
някога ангел нахранил Илия с някаква храна и той вървял и постил
четиридесет дни. Също така Джовани Бокачо споменава за няка
къв мъж по негово време във Венеция, който всяка година постел
по четири дни без да поеме нигцо. Чудо, по-велико и от това,
станало по същото време в Долна Германия, където една жена не
яла нищо до тринадесетата си година, което той потвърждава,
колкото и да ни се струва невероятно. Бокачо разказва и за някакво
чудо, станало тогава с някакъв хелветиец1, брат Николай Стон,
който живял повече от двадесет години в отшелничество без
храна, докато умрял. Удивително е и онова, което разказва Теоф-
раст за някой си Филин, който се хранел само с мляко и не поемал
друга храна и течности. Също така, достопочтени автори описват
някаква трева в Спарта, с която скитите издържали дванадесет дни
на глад и жажда, ако само я опитали или поставели в устата си.
I) дн. швейцарец (бел. прев.)

ГЛАВА LIX
З а га д а е н е т о по съ н и щ ат а.
ъществува и още един вид гадаене - по сънищата, и то се
С потвърждава от философските традиции, авторитета на

богословите, примерите на историците и от всекидневния
опит. Под сънища аз не разбирам пустите и безсъдържателни
образи, защото те са безполезни и не съдържат гадания, а излизат
из запомнените наблюдения и смущенията на тялото. Защото,
след като умът е сновал насам-натам и е уморен от грижи, той се
натрапва на спящия. Истински сън наричам този, който се причиня
ва от небесните влияния върху невидимия дух, разумната душа и
тялото, когато те са добре разположени. Правилата за тълкуването
им могат да бъдат намерени у астролозите, там, където се дават
отговори на зададените въпроси. Това обаче не е достатъчно,
защото тези сънища се явяват в различни хора по разни начини и
съобразно с различаващите се качества и разположения на невиди
мите духове. Следователно, невъзможно е да се даде общо прави
ло за тълкуване на сънищата, действащо за всички. Но според
учението на Синезий, като се знае, че с нещата се случва едно и
също и подобното се съотнася с подобно, то онзи, който често
попада на същото видимо нещо, обвързва битието си със същото
мнение, терзание, съдба, действие и събитие. Както казва Аристо
тел, паметта се потвърждава от сетивата, знанието се потвържда
ва от същото нещо съхранено в паметта, а знанието от многото
опит малко по малко води до изкуствата и науките. По същия
начин трябва да разбираш и сънищата. Затова [учението на] Си
незий изисква от всекиго да следва1 сънищата си, събитията в тях
и правилата, а именно да предава на паметта всички видени неща
и случили се събития, насън или наяве, да прави обстойно наблю
дение и да се отдава на вътрешен размисъл за правилата, по които
те следва да бъдат тълкувани. Защото само по този начин един
1) от лат. observo - следя, съблюдавам, почитам, (бел. прев.)

гадател може да постигне, стъпка по стъпка, тълкуванието на
сънищата си, стига само нищо да не се изтрие от паметта му.
Така сънищата са по-действени, когато Луната преминава
през онзи знак, който е бил в деветото число при рождението, или
революцията на тази година, или в деветия знак от този на съвър
шенството1. Защото това е най-истинското и сигурно гадание, тъй
като не изхожда от природата и човешките изкуства, а от пречис
тените души, чрез Божественото вдъхновение. По-нанатък ще се
спрем и ще изследваме пророчествата и прорицанията.
ГЛАВА LX
З а безум и ет о и га д а н и я т а , п равен и в будн о съ ст о я
н и е, к а к т о и з а с и л а т а н а е д н а т е ч н о с т , с в ъ р з а н а с
м е л а н х о л и я т а , ч р ез к о я т о п о н я к о г а д у х о в е т е се в с е -
ляват в т елат а на хорат а.
онякога се случва така, че не само спящите, но и будните
П могат да гадаят по силата на някаква подбуда на ума.

Аристотел нарича това гадаене "захлас" или вид безумие
и учи, че то изхожда от някаква течност, свързана с меланхоличния
темперамент, както казва в своя трактат за гаданията: меланхо
личните хора, поради своята задълбоченост, гадаят много по-доб
ре, по-бързо усвояват навиците и по-лесно възприемат в себе си
небесните отпечатъци. А в своите "Проблеми" той сочи, че сиби-
лите, вакханките, Никерат от Сиракуза и Амон били пророци и
поети по силата на тяхната естествена меланхолическа същност.
Следователно, причината за това безумие, доколкото въобще се
намира в тялото, е в тази меланхолична течност, но не онази, която
наричат черна жлъчка , защото тя е нещо тъй зловредно и зловещо12
1) т. е. когато Луната преминава през знака, чието начало се намира в деветия дом в
рождения хороскоп; или през знака, девети поред след онзи, в който се намира
Асцендентът, т. е. началото на първия дом в рождения хороскоп; или когато преми
нава през мястото, в което се намира в рождения хороскоп. В астрологията е известно,
че повечето пророци имат силен девети дом и че, ако там се намират Юпитер, Венера
и Главата на дракона, това е белег за пророчески сънища! (бел. прев.)
2) от ст. гр. melancholia - "черна жлъчка", (бел. прев.)
че, както казват лекарите и натурфилософите, освен лудостта,

която наистина причинява, предизвиква злите духове да обсебват
телата на хората. Следователно, под меланхолична течност тук
трябва да разбираме естествената бяла жлъчка. Защото тази теч
ност, когато се задейства, изгаря, докарва до безумие, водещо
познание и пророчества, особено ако се подпомага от небесните
лъчения, а именно тези на Сатурн, който (както знаем, има студена
и суха природа, сходна с тази на меланхоличната течност и поради
това упражнява влияние върху нея) я увеличава и съхранява. Освен
това, предвид че той е творец на тайното съзерцание, отдръпнал
се от всякакви обществени дела и най-високата сред всички оста
нали планети, той може, след като освободи ума си от външните
занимания, да го възвиси и да даде на хората знанието и предска
занията за бъдните неща. Именно този смисъл влага Аристотел в
своите "Проблеми". Някои хора, казва той, сякаш са изтъкани от
меланхолия, пророкуват нещата, които има да стават, други са
родени поети. Той сочи също, че всички мъже, отличаващи се в
която и да е наука, в по-голямата си част са били меланхолични.
Демокрит и Платон свидетелствуват за същото, добавяйки, че
някои меланхолици притежавали толкова съвършен ум, че били
смятани и изглеждали по-скоро с божествена, отколкото с човеш
ка природа. Съществували са и меланхолици, най-напред груби,
невежи и необуздани, каквито, казват, били Тиних, Хезиод, Йон,
Калциненс, Омир и Лукреций, а после били обхванати от някакво
безумие и станали поети и пророкували удивителни и божествени
неща, които самите те едва разбирали. Затова Платон твърди, с
думите на Йон1, че много пророци, след като отшумяла силата на
безумието им, не разбирали добре какво са написали, макар че в
своето безумие са ползвали изкуството си твърде добре, както
отсъждат много познавачи, след като се запознаят с писанията
им*2. Казват, мощта на меланхолията е толкова велика, че чрез
силата й понякога небесните духове биват привличани в телата на
хората и тяхното присъствие там, по свидетелствата на древните,
ги опиянявало и карало да изричат най-удивителни неща. Смята
се, че проявлението й е трояко, съответствуващо на триединното
1} Йон - старогръцки поет и философ-питагореец, живял през V век пр. н.е. (бел. прев.)
2) Подобен бил и случаят с Ницше при написването на "Тъй рече Заратустра", както
е описан от сестра му. (бел. прев.)
схващане за душата като въображение {im a g in a tio n ум (ra tio ) и
разум (m e n s) и както казват, когато съзнанието се усили от мелан
холичната течност без нищо да възпира мощта на тялото и то
преминава отвъд границите на крайниците и прехвърляйки се във
въображението, изведнъж става вместилище за низшите духове,
от които често получава удивителни способи и видове изкуства,
свързани с ръцете* Така виждаме как някой, съвсем невежа, извед
нъж се превръща в изключителен художник или творец на сгради
и става майстор в което и да е от тези изкуства. Но когато тези
духове ни носят знание за бъдните неща, те показват само онова,
което"е свързано с движението на елементите и смяната на време
то, като дъжда, бурите, наводненията, земетресенията, убийства
та, масовата смърт и глад и подобните им. Както четем у Авъл
Гелий, по времето, когато Помпей и Цезар трябвало да се бият в
Тесалия, жрецът Корнелий Патар предсказал времето, хода и
изхода на битката. Когато обаче съзнанието се насочи изцяло към
ума, то става обител на средните духове на света и от тях черпи
знание за природните и човешките неща. Така виждаме хора
изведнъж да се превръщат във философи, лекари или оратори и
да предсказват държавните смутове и завръщането на епохите и
нещата към тях, както Сибилата правела за римляните. Но когато
съзнанието изцяло се възвиси до разумната душа, то става прием
ник на висшите духове и научава от тях тайните на божествените
неща, като Божия Закон, ангелските чинове, познанието за вечните
неща и спасението на душите. То предвижда неща, свързани с
Предопределението, като бъдещи чудеса, идването на пророка и
смяната на Закона. Така Сибилите пророкували за Христа дълго
преди явяването му. По същия начин Вергилий, разбирайки, че
Христос е близо и помнейки какво е казала Кумейската Сибила,
пее към Подион1:
В р ем е последн о н аст ъ п ва, вещ ае К у м е й с к а т а ж р и ц а ,

ви соко в н ебет о я в я в а се ново п от ом ст во
и вр ем ет о р а ж д а от ново П о р я д ъ к В ъ зви ш ен ,
за вр ъ щ а се Д ева т а , ц арст во С а т ур н о во и де.
1) За стиховете в тази глава вж. Буколики. Еклога 4:4 и сл. (бел. прев.)
И малко по-нататьк сочи, че първородният грях ще изчезне:
и наш ият гр я х първороден сл еди ако м а л к и ост ави ,

щ е б ъ д а т о т с л а б е н и т е, и с т р а х ъ т щ е н а п у с н е з е м я т а ,
Б о ж е с т в е н ж и в о т т о й щ е и м а и Б о го в е т е съ б р а н и щ е в и ж д а ,
ведно със гер о и , и ум и съ л т ехен щ е бъ де,
З ем я т а сп окой на с ъ с бащ и н ска власт щ е владее.
После разказва за падението на змията и че отровата на дървото

на смъртта или знанието за добро и зло ще загуби силата си.
...щ е и зч е зн е з м и я т а
и щ е п о ги н е с к о в а р с т в о и зп ъ л н е н о , б и л е о т р о вн о .
Но, както ни доверява, малко от греха ще продължи да

съществува
О с т а н к и щ е и м а о т с т а р и я г р я х ...
И най-сетне с най-силната хипербола се обръща към детето

си с благоговение, като към Божие творение, с думите:
Т и, скъпа, Б о ж ест в ен а р а с а , н а Ю п и т ер сл а вн о к о л я н о ~
св е т ъ т ви ж , к а к ст р а ш н о л ю л е е т о в а р а си, т е ж ъ к безм ерно,
З е м я т а в и ж , с ъ щ о н е б е т о б е зд ъ н н о , в е д н о с О к е а н а ,
к а к вси ч к о л и к у в а в о ч а к в а н е Н о в и я т в е к д а н а с т ъ п и .
0 , нека дост ат ъчн о д ъ л ъ г ж и во т ъ т м и бъде, гл а съ т м и
д а н о и зд ъ р ж и , за д а м о ж е д е л а т а т и т о й д а п рослави .
Някъде по средата между естествените и свръхестествените

съществуват предсказанията на онези, които са близо до смъртта
или немощните в старостта си, които понякога предвиждат бъд
ните неща. Защото, както казва Платон, колкото по-малко сетива
та пречат на хората, толкова по-ясно те разбират и бидейки
по-близо до мястото, към което трябва да отидат (сякаш връзката
им с тялото е по-слаба и те не са му вече подчинени), лесно
възприемат светлината на Божественото Откровение.
ГЛАВА L XI
З а с ъ т в о р я в а н е т о н а ч о век а , з а с е т и в а т а , н а с о ч е н и
н а в ъ н и н а в ъ т р е , за р а з у м н а т а д у ш а , з а т р и е д и н н и я
ст р ем еж на д у ш а т а 1 и за ст р а ст и т е на волят а.
якои богослови смятат, че Бог не е създал непосредствено
Н човека, а го е сътворил и е създал образа му съвместно с

небесните духове. На това мнение са Алкиной и Платон,
смятайки, че Бог е Върховния Творец на целия свят и на духовете
- както добри, така и зли, с което, следователно, ги е обезсмъртил,
а смъртните твари са създадени по Негово разпореждане, защото
ако да ги бе създал Той, те биха били безсмъртни. Следователно,
духовете, смесвайки ведно земя, огън, въздух и вода са създали
едно тяло, което са подчинили в служба на душата, определяйки
в него области за всяка от способностите й: на най-низшата -
най-долните и ниски области; на гнева - диафрагмата; на желани
ето - утробата; за по-възвишените - главата, като най-високопос-
тавена от цялото тяло и след това - множеството органи, свързани
с речта. Те делят сетивата на насочени навън и навътре. Насоче
ните навън се подразделят на пет, известни на всеки, под чието
разпореждане се намират пет органа или подопечни [субекти], в
качеството им на основания, Те са разположени така, че онези на
по-видно място имат по-висока степен на чистота. Така очите,
намиращи се най-високо, са най-чисти и имат сходно естество с
това на огъня и светлината, след това ушите имат разположение
и чистота от втори порядък и са сравними с въздуха, ноздрите
имат трети порядък и са междинни сред въздуха и водата. Следва
органът на вкуса, който е по-груб и най-много наподобява естес
твото на водата. Последно от всички, осезанието е разположено
1) Платон разглежда душата ("Държавата", 580) в триединство, като противопоста
вена ка тялото. Първо е разумната душа (iogktikon) като мисъл (noesis), после -
неразумната (alogos) като страст (thumos) н желания (epiihumetikon). Аристотел я
разглежда също триединно ("За Душата" 2:412 и сл.), като вегетативна, т.е. свър-
' зана с тялото и храненето; сетивна, свързана с движението и осезанието и разумна
душа, свързана с мисленето. Св. Августин я разглежда като подобие на Бога, също
трнединна - ум (mens), представа или понятие (nolitia) и любов (amor), (бел. прев.)
по цялото тяло и се равнява по грубост със земята. Най-чисти са

онези сетива, които възприемат предметите си най-отдалеч, като
зрението и слуха, после идва обонянието, след него - вкусът, който
усеща само това, което е в непосредствена близост. Осезанието
възприема по два начина телата в непосредствена близост и
както зрението разпознава с помощта на въздуха, така осезани
ето с помощта на пръчка или прът - твърдите, меките и влаж
ните тела. Единствено осезанието е присъщо на всички живот
ни. И съвсем сигурно е, че човекът притежава това сетиво, както
и че то, заедно с вкуса, са най-развити именно при него в сравнение
с животните, но в останалите три той е превъзхождан от някои
животни, като кучето, което има по-добър слух, зрение и обоня
ние, а рисът и орелът имат най-острия поглед измежду всички
животни и човека.
Сетивата, насочени навътре, според Авероес, се делят на
четири: първото от тях се нарича общо сетиво (se n su s c o m m u n is ),
защото най-първо обобщава и прокарва (p e rfe ro ) всички изобра
жения привлечени от сетивата, насочени навън. На второ място е
способността за въобразяване (im a g in a tio n чието задължение е
като имаме предвид, че тя не представлява нещо само по себе си,
да задържа изображенията, получени от предходните сетива и да
ги представя на третата способност на насочените навътре сетива
- способността за съждение (cogitatio), чиято работа е да възприема
изображенията и да отсъжда какво и от какъв вид е даденото изобра
жение, както и да предава нещата, които е разпознала и отсъдила,
на съхранение в [четвъртото насочено навътре сетиво] паметта
(m e m o ria ). Така общите й свойства са разсъжденията, разположе
нията, изследванията, полетите и подбуждането към действия, а
частните - разбирането, свойствата и способите на научаването,
обсъждането и избирането. Именно то ни показва в сънищата
бъдните неща, откъдето се нарича понякога и въображаем разум.
Защото последен е печатът на разбирането, който, както казва
Ямблих, формира всички изображения, подобия на образи, видяни
действия и неща и разпраща отпечатъците на другите способнос
ти сред останалите помежду им. Онези неща, които се появяват
откъм сетивата, то изгражда в мнение, а които идват откъм разума
- предлага ги на мнението, но само по себе си получава образи от
всички и по силата на своята способност ги разпределя правилно
според възприемчивостта на останалите. То поражда всички дейс
твия на душата, приспособява насочените навън сетива към насо
чените навътре и слага върху тялото своя отпечатък1. Тези сетива
притежават [свои] органи в главата, общото сетиво и въображе
нието заемат двете предни части на мозъка макар че Аристотел
разполага органа, съответстващ на общото сетиво в сърцето,
способността за съждение се намира в горната и средната му част,
а паметта - в най-задната. Освен тях органите на речта са много -
вътрешните междуребрени мускули, гръдта, белите дробове, грък
лянът, езикът и всички мускули, участващи в дишането. Но истин
ският орган на речта е устата, в която се образуват думите и
изразите, езикът, зъбите, устните, небцето и подобните им. Над
сетивната душа, която изявява способностите си чрез тялото, стои
безтелесната разумна душа, която има двойнствена природа -
едната й страна изследва причините, особените качества и разви
тието на онези неща, които се съдържат в природния Ред и
удовлетворява себе си в съзерцанието на истината и следователно
се нарича "съзерцаващ ум". Другата й страна е способността за
разграничаване чрез разсъждение (c o n su lta tio ) за това кое следва
да се прави и кое - да се избягва и понеже съдържанието й е
разсъждение и действие, тя се нарича "действащ разум". Приро
дата е разпределила способностите в човека така, че с насочените
навън сетива можем да опознаем телесните неща, с насочените
навътре - изображенията на телата, а с ума и разума [т. е. с превъз
хождащата сетивата разумна душа] - отвлечените неща, които не са
нито тела, нито са подобни на тела. И съответно на този триединен
порядък на способностите на душата съществуват три душевни
стремежа (a p e titio ). Първият е свързан с природата [вер. неживата]
(n a tu r a lis ) и представлява склонност на естеството към собстве
ния му свършек, както склонността към падане на камъка се
съдържа у всеки камък. Вторият е свързан с живата природа
(a n im a lis ), следва се от сетивата и се подразделя на предизвикващ
гняв ( ira sc ib ilis ) и силно желание (c o n c u p isc ib ilis). Третият е свързан
с разумната душа, нарича се воля и се различава от осезателната
способност по това, че осезаемото само по себе си се отнася към
сетивата и не предизвиква желание, ако не бъде по някакъв начин
I) По-подробно за тази йерархия вж. Прокъл, "Първооснови на теологията", (бел. прев.)

схванато (co m p re h e n d o ). Волята обаче, макар че се отнася за всички

възможни неща, поради това, че по същността си е свободна, може
да бъде и за невъзможни неща, както е при дявола (който искал да
бъде равен с Бога) и следователно се колебае и изопачава от
удоволствие и безспирно терзание, докато е в съгласие с низшите
способности. Оттам от изопачения стремеж възникват четири
страсти [или терзания], от които по подобен начин понякога бива
обзето и тялото. От тях първата се нарича наслаждение (o b le c ta tio )
и представлява вид хрисимост и угодничене от страна на разум
ната душа или волята, която се съгласява, без да проявява себе си,
с приятните усещания, изпращани от сетивата и следователно, се
определя като склонност на разумната душа към изнежени удо
волствия. Втората се нарича разпуснатост {e ffu sio ) и представлява
отпускане или разслабване на способността, т. е. когато отвъд
наслаждението целокупната мощ на разумната душа и доброна
мереността се разтварят и разсейват в изпитването на удоволст
вия. Третата е самохвалството и високомерието, когато мисълта
за постигнатото голямо благо доставя на духа извънмерно удо
волствие, от което той се възгордява и превъзнася. Четвърта и
последна е завистта или онзи вид удоволствие или сладост, които
се проявяват при нещо зловредно за другите, без да носи някаква
определена полза. Казва се, че само за себе си то не носи полза,
защото ако някой изпитва удоволствие от нещо зловредно за
другите, това е по-скоро от себелюбие, отколкото от злонамере
ност към другия. Освен тези четири терзания, изхождащи от
изопачен стремеж към удоволствия, скръбта и затрудненията
също пораждат множество противоречиви страсти като ужас,
страх, тъга и съжаление пред благополучието на другите, без да
бъдат наранявани, което ние наричаме завист или мъка, породена
от чуждия успех, също както състраданието е мъка, породена от
чуждата несгода.
ГЛАВА L X 11
За т ер за н и я т а на р а зум н а т а душ а, т ехн ия
п ъ р в о и зт о ч н и к , р а з л и ч и я и в и д о в е.
ерзанията (p a ssio ) на разумната душа (m e n s) не са нищо

друго, освен движения или склонности, изхождащи от въз
приемането на нещо като добро или зло, пригодно или
непригодно. Това възприемане бива три вида, а именно: със
сетивата, с ума (r a tio ) и с интелекта (in te lle c tu s ). На тях съответ
стват три вида терзания на душата. Защото когато терзанията
следват сетивното възприятие, те се съотнасят с нетрайното доб
ро и зло, водейки се от понятията за изгодно и неизгодно, приятно
и заплашително, и се наричат естествени или животински страсти.
Когато следват възприятието чрез ума, те преценят доброто и
злото, изхождайки от понятията за добродетел и порок, чест и
безчестие, възхвала и позор, печалба и загуба, и се наричат терза
ния на ума или на волята (v o lu n ta s). Когато следват възприятието „
чрез интелекта и се отнасят към доброто и злото съобразно с
понятията за справедливо и несправедливо, истинно и лъжовно,
те се наричат терзания на интелекта и са свързани със способност
та за избиране след сравнение. Предмет на душевните терзания е
способността на душата да желае силно, което предизвиква въж
деление или гняв, изхождайки и в двата случая от доброто и злото,
но във връзка с различни представи. Когато [душевната способ
ност, предизвикваща] въжделението се отнася към доброто и
злото абсолютно [непосредствено], предизвиква се любов или
сласт, а в другия случай - омраза. Когато се отнася към отсъства
що добро, предизвиква се влечение. А когато се отнася към злото,
отсъстващо или достъпно - причинява ужас, отбягване или отвра
щение. Когато се отнася към добро, което присъства, доставя
наслада, радост и удоволствие, а към присъстващо зло - тъга,
безпокойство и грижа. Когато душевната способност, предизвик
ваща гнева, се съотнася с доброто и злото, под представата за
трудност да се добие първото или да се избегне второто, свързана
понякога с увереност - така се поражда надежда или дързост,
понякога с неувереност - се пораждат отчаянието и страхът.

Когато обаче тази способност прерастне в желание за мъст, във
връзка с минало зло, обида или нанесена вреда, тогава се възбужда
гняв. Така стигаме до единадесет терзания на душата, а именно
любов, омраза, желание, ужас, радост, мъка, надежда, отчаяние,
дързост, страх и гняв.
ГЛАВА LXIII
К а к т ер за н и я т а н а д уш а т а п ром ен ят съ от вет н о
т о й т я л о , и з м е н я й к и о н о ва , к о е т о с е с л у ч в а в н е г о
и р а з д в и ж в а й к и д у х а (sp iritu s).
ъображението или способността за въобразяване управлява
В терзанията на душата, следващи сетивното възприятие. За-

щото то със силата си и според разнообразните терзания
първо осезаемо променя принадлежащото й тяло, сменяйки реда
на онова, което се случва в него, раздвижвайки духа нагоре или
надолу, навътре или навън и произвеждайки разни действия в
крайниците. Така при радост духовете се задвижват навън, при
страх се отдръпват навътре, а при срам се издигат към мозъка.
Така също, при радост сърцето постепенно се разширява, а при
тъга постепенно се свива. По същия начин е и с гнева и страха, но
[промяната става] внезапно. Гневът или желанието за мъст произ
веждат топлина, червенина, горчив вкус и разстройство. Страхът
предизвиква студ, разтуптяване на сърцето, онемяване и преблед
няване. Тъгата предизвиква изпотяване и синкава белота [на ко
жата]. Съжалението, което е вид тъга, често поразява зле тялото
на онзи, към когото е отправено, при все че изглежда като да е
точно обратното. Има влюбени, които показват толкова силна
привързаност един към друг, че от каквото страда единият, от
същото страда и другият. Страхът предизвиква сухота и чернота.
Силните горещи вълни, които любовта предизвиква в черния дроб
и пулса, са известни на лекарите, които така отгатват името на
възлюбения с безпримерна страст. Така Навстрат узнал за любов
та към Стратоника, обзела Антиох. Явно е също и че подобни
страсти, когато са по-силни, могат да причинят смърт. Това се
проявява при всички хора - от премного радост, мъка, любов или
омраза те често умират, а понякога се излекуват от някакъв недъг.
Така четем, че Софокъл и Дионисий, сицилийският тиранин, били
сполетени от внезапна смърт, научавайки за някаква трагична
победа. Също някаква жена, виждайки сина си да се връща жив от
Канската битка, внезапно умира. А какво може да причини мъката
е известно на всички. Знаем, че кучетата често умират от мъка по
своите стопани. Понякога от подобни страсти следват продължи
телни заболявания, понякога такива биват излекувани. Така също
някои хора, гледайки отвисоко, изтръпват от обзелия ги голям
страх, пред очите им притъмнява, те прималяват и понякога
изгубват свяст. Така страховете и епилепсията понякога следват
риданията. Понякога се случват удивителни неща, както при сина
на Крез, когото майка му родила ням, а после някакъв силен страх
и голямата обич го излекували - нещо, което по естествен път е
невъзможно. Също при внезапно падане често животът, сетивата
или движението изведнъж напускат крайниците, а след това поня
кога напълно се завръщат. А какво могат да сторят страшният
гняв, придружен от голяма смелост, ни показва Александър Вели
ки, който, обкръжен в една битка в Индия, бил видян как от него
излизали огън и мълнии. Бащата на Теодорих, казват, пръскал от
тялото си огнени искри, които изскачали с пукот. Подобни неща
понякога се явяват и при зверовете, както говорят за коня на
Тиберий, от чиято уста излизал огън.
ГЛАВА LXI V
К а к т ер за н и я т а н а д у ш а т а п ром ен я т т я л о т о чрез
у п о д о б я в а н е т о п о с и л а т а н а н я к а к в о п о д о б и е; з а п р ев-
р а щ е н и я т а и п р е н а с я н е т о н а х о р а [н а д р у г о м я с т о ]
и к а к ва си л а и м а сп особн ост т а за в ъ о б р а з я в а т не
сам о в ъ р х у т ялот о, но и въ р х у душ ат а.
ореизброените страсти понякога променят тялото със сила
Г та на свойството, което подобията на нещата имат да изме

нят самите неща, което се задвижва от силното въображене,
както например, виждането на собствените зъби в края на зрител
ното поле или чуването на нещо, или когато виждаме или си
представяме как някой яде нещо лютиво или кисело. Така някой,
виждайки другиго да се прозява, също се прозява, у други пък, като
чуват някого да назовава кисели неща, сякаш се появява киселина
върху езика. Така например, от вида на нещо мръсно ни се при-
повдига. Мнозина падат в несвяст при вида на човешка кръв.
Някои, като видят горчиво ястие пред някого, усещат горчива
слюнка в устата си. Гийом Парижки споменава, че наблюдавал
някакъв човек, който изпитвал подобрение още при вида на лекар
ството, без дори веществото, миризмата или вкусът му да са го
досегнали, единствено по силата на някакво подобие, което той
възприемал. Към тези случаи могат да се причислят и хора, които
сънуват, че изгарят в огън и тялото им страшно се гърчи, като че
ли наистина горят, без наблизо да има следа от огън, само със
силата на подобието, възприемано от въображението им. Поня
кога телата на хората биват подлагани на преобразуване
(tra n sfo rm a tio ), преобразяване (tra n sfig u ra tio ), а също биват прена
сяни (tr a n s p o r ta tio ) като това често става докато спят и понякога -
когато са будни. Така Цип, след като бил избран за цар на Италия1,
много мислел за борбата с бикове и как те да бъдат побеждавани
1}Овидий пише ("Метаморфози", кн.15), че рогата са пораснали на Цип преди да му

бъде предсказано царството. За него споменават още и Плиний Млади и Валерии
■Максим, творили приблизително по същото време. (бел. прев.)
и веднъж, заспивайки и пребивавайки в съня си с тази мисъл, на
сутринта се събудил с рога - явно вегетативната сила е била
възбудена от силата на въображението и рогообразуващи течнос
ти са се насочили към главата му, образувайки рога. Защото
дълбокото размишление (c o g ita tio v е h e m e n s) значително раздвиж
ва образите (sp e c ie s), изобразява в кръвта нещото, върху което е
насочено и кръвта отпечатва образа върху крайниците, които
захранва, както на своето, така и на други тела. Така въображени
ето на бременна жена отпечатва върху детето белег от онова, за
което тя мечтае, а въображението на мъж, ухапан от бясно куче,
отпечатва върху тялото му образи на кучета. Така например,
косата на мъжете може да се прошари изведнъж. Други пък в съня
си порастват за една нощ от момчета до завършени мъже. Тук
могат да се добавят и множеството белези на крал Дагоберт и на
Франциск, които първият получил, страхувайки се от наказание, а
вторият - докато по удивителен начин размишлявал (m e d ito r)
върху раните на Христа. Също така мнозина биват пренасяни от
място на място, преминавайки през реки, огньове и непроходими
места, а именно когато образът (sp e c ie s) на някое силно желание,
страх или смелост бъде отпечатан върху духовете им и смесен с
някое изпарение задвижва първообраза на осезанието, заедно с
въображението, което е първообраз на движението, от което ор
ганите на движението безпогрешно се задвижват към въобразява-
ното място не със силата на зрението [насочено навън], а с тази
на въображението [като сетиво], насочено навътре. Въздействието
на душата върху тялото е толкова силно, че която и посока да си
въобрази тя, насън или наяве, натам насочва и тялото. Чели сме
много примери, при които влиянието на душата върху тялото е
описано по удивителен начин, подобно на онова, което Авицена
споменава за някакъв човек, който можел да парализира тялото
си по собствено желание. Казват, Гал Вибий бил обзет от лудост
не случайно, а защото докато имитирал лудите, възприел в себе
си лудостта им и сам полудял. [Св.] Августин също споменава за
хора, които можели да мърдат ушите си както си пожелаят, за
други, които можели да преместват темето си на челото и да го
връщат обратно по тяхно желание и за някой си, който се потял,
когато си поиска. Добре е известно, че някои могат да плачат,
когато пожелаят, изливайки обилно сълзи, други пък могат да
върнат обратно нещо, което вече са глътнали. В днешно време,
както забелязваме, има мнозина, които могат да изразяват и
наподобяват гласовете на птиците, добитъка и кучетата, като
някои едва могат да бъдат различени. Плиний дава множество
примери за жени, които били превърнати в мъже. Понтан свиде-
телствува, че по негово време някаква жена на име Гайетава и
друга, наричаща се Емилия, били превърнати в мъже много години
след като се били омъжили. А колко въображението може да
засегне душата - всеки знае. Защото в сравнение със сетивата
[обърнати навън], то е по-близо до субстанцията на душата и
следователно й въздейства по-силно [от тях]. Така жените с мощта
на някакъв силен образ, сън или внушение, въведен в тях с някое
магическо изкуство, често се привързват със силна любов към
някого. Казват, така Медея след някакъв сън се изпълнила от
любов къмЯзон. Също, по силата на някакво мощно въображение
или размисъл душата се отделя от тялото, както Целз разказва за
някакъв свещеник, който можел по своя воля да падне безчувствен
и да лежи като мъртъв и когато някой го бодял или изгарял, той не
изпитвал болка, а лежал без да мърда и да диша, но както казвал,
чувал гласовете на хората, сякаш издалеч, ако те викали силно.
ГЛАВА L XV
Как терзанията на разумната душа могат
да въздействат върху телата на другите.
огато душевните терзания, следващи въображението са
К най-силни, могат да променят не само собственото тяло,

но също да преминат отвъд него (transcendo) и да въздейс
тват на друго тяло по такъв начин, че в елементите му да се
получат удивителни отпечатъци и несвойствени неща, като могат
по този начин да освободят [тялото] или да привнесат някой
душевен или телесен недъг. Защото тези терзания са най-плавната
причина за [наличието на] даден темперамент в едно тяло. Така
душата, значително усилена и разпалена от силно въображение,
излъчва здраве или болест не само в собственото си, но и в други
180 Хенрих Корнелий Агрипй
тела. Например, Авицена смята, че камилата може да падне от
силата на нечие въображение. По същия начин ухапаният от бясно
куче побеснява и по тялото му се появяват образи на кучета. Така
силното желание на бременната въздействува върху друго тяло,
когато слага отпечатък върху детето в утробата, свързан с онова,
което тя желае. И много чудовищни отрочета се раждат от чудо
вищните видения на бременни жени, както съобщава Марк Дамас-
цен за Петра (Нанета, град разположен над областта около Пиза,
където пред Карл, краля на Бохемия, било представено някакво
момиче, грубо и окосмено по цялото тяло като див звяр, което
майката родила в този вид под въздействието на някакъв религи
озен страх от изображението на Йоан Кръстител, намиращо се в
стаята й. Очевидно това става не само с хората, но и с животните.
Чели сме, че патриархът Иаков поставил пъстри пръчки в място
за водопой и така променил цвета на ливанските овце. Така
въобразителната способност на пауните и други птици през раз
множителния период отпечатва разни цветове върху крилата им.
Оттам, при поставянето на бели дрехи в близост до местата,
където те се чифтосват, се раждат бели пауни. От горните примери
се вижда как въздействието на въображението, когато то бъде
значително усилено (in ten d o ), се проявява не само върху собстве
ното, но и върху други тела. Така също, със своето зложелателс-
тво, вещиците урочасват твърде опасно хората, взирайки се втрен
чено. За тези неща свидетелстват също Авицена, Аристотел, Ал-
газел и Гален. Защото е очевидно, че едно тяло може съвсем лесно
да прихване изпаренията {va p o r) на друго, болно тяло, което лесно
се забелязва при холерата и проказата. А в изпаренията от очите
се съдържа такава мощ, че те могат да урочасват и поразяват
всичко около себе си, както например базилискът, който може
дори да убие човек с погледа си. А сред илирийците и трибалите
някои жени можели да убият онзи, към когото отправели гневен
поглед. Следователно, нека не се учудваме, че нечие тяло или душа
могат да бъдат поразени от разумната душа на някой друг, защото
тя е много по-мощна, могъща и действена, както и в много
по-голяма степен превъзхождаща в движенията си изпаренията,
излизащи от тялото; и никак не липсват посредници { m e d iu m ),
чрез които тя да действа, нито пък липсват тела, които да са в
не по-малка степен подчинени на чужда разумна душа, отколкото
Окултна философия - том 1 1S1
[й е подчинено] нейното собствено. По този повод, както казват,

човек може да въздейства върху някой друг дори само със силата
на своето настроение (a ffe c tio ) и разположение {h a b itu s). Затова
философите препоръчват да се избягва обществото на зли и зло
намерени хора, защото душите им, изпълнени с нечисти лъчи,
поразяват намиращите се наблизо със зловредна зараза. Обратно,
те препоръчват да се търси обществото на добри и щастливи хора,
защото близостта им ни носи добро. Защото, като мириса на
мускус [който се отделя от елена], добрите и лошите неща изхож
дат от доброто и лошото у намиращите се около нас и като него
ни проникват задълго. И така, щом терзанията [на въображение
то], за които споменахме по-горе, имат такава мохц, то те явно ще
са още по-мощни в съждението, доколкото то е по-висше от
въображението и, най-сетне, ще са най-могъщи в разумната душа;
защото когато тя се съсредоточи изцяло върху Бога за някое
добро, често въздейства върху телата на другите така, както и
върху собственото си тяло, със силата на някой Божествен дар.
По този начин, както четем, Аполоний, Питагор, Емпедокъл,
Филолай и множество пророци и светци на нашата вяра са сътво
рили немалко чудеса, което ще разгледаме по-долу.
ГЛАВА LXVI
За т ова к а к т ер за н и я т а на р а зум н а т а д уш а биват
п о д п о м а га н и от н ебесн и т е вл и я н и я и д о к о л к о п ост о
я н ст во т о й е н ео б х о д и м о з а вся к о дело.
ерзанията на разумната душа получават и оказват немалка
Т помощ, а възможностите им нарастват най-много от силата

на небесата, когато им съответствуват по естествен начин или
в резултат на свободен избор [на волята]. Защото, както казва Пто-
лемей, този който избира по-доброто не изглежда по-различен от
онзи, у когото то е част от самото му естество. Следователно, за
получаването на небесните блага при извършване на някакво
действие до голяма степен способства пригодността на нашите
мисли, действия, въображение, размисли, избор, съзерцание и т. н.
към служба на Небето. Защото подобни терзания наистина силно
възбуждат духа към съгласие с небесата и ни поставят на прекия
път към техните висши показалци1, а също и поради тяхното
достойнство и близост до висшите тела, участват в небесните дела
в много по-голяма степен, отколкото всяко материално тяло.
Защото разумната душа може чрез въображението или със силата
на някое подобие да се пригоди към някое небесно тяло така, че
да се изпълни внезапно с неговата мощ, като същински приемник
на влиянията му. Доколкото съзерцаващият ум се е отдръпнал от
сетивата, въображението, естеството и решенията и се е съсредо
точил върху обособените неща, освен ако не е попаднал под
властта на Сатурн, той остава извън разглежданото и изследвано
то тук. Защото разумната душа извършва различни деяния със
силата на вярата (която е твърдо прикрепяне, неизменно намере
ние и могъщо разположение (a p p lic a tio ) на онзи, който насочва,
или към когото се насочва действието), съдейства ни във всяко
нещо и ни дава сила за онова, което смятаме да вършим. Така в
нас сякаш се създава образът на свойството, което трябва да бъде
получено или на нещото, което трябва да бъде извършено в нас
или от нас. Следователно, във всяко дело или прилагане на нещата
трябва да се стремим силно, да ползваме въображението си, да се
надяваме и да вярваме твърдо, защото това ще е от голяма полза.
Лекарите са установили, че силната вяра, надеждата без следа от
съмнение, както и благоразположението към лекуващия или лека
допринасят много за оздравяването - понякога дори повече от
самия лек. Защото действеността и свойствата, които има той, се
съдържат и в силната способност за въобразяване на лекаря, с
която той може да променя телесните качества на лекувания, особе
но когато последният е привързан към него със значително дове
рие, с което предразполага себе си към приемане въздействието
на лекаря и лекарството. Така онзи, който извършва магически
действия, следва да има твърда вяра и доверие и да няма никакви
съмнения в постигането на действието. Защото както твърдата и
силна вяра извършва удивителни неща дори и в лъжовните дела,
1) В астрологията под показалци (от лат. sig n p ica to r) се разбират Асценденгьт,

Средата на небето, както и планетите в областите, които владеят. Например,
Меркурий е показалец за способностите на ума, Венера - за любовните отношения
и т. й. (бел. прев.)
така недоверието и съмнението разпиляват и разрушават дейст-
веността на разумната душа на действащия, която е средата
(m e d iu m ) между тези две крайности. Оттук, понякога висшите тела
отказват желаните от някого въздействия, ако той не може да ги
привърже и обедини към заниманията си със твърдостта и устой
чивостта на свойствата на своята разумна душа.
ГЛАВА LXVII
К а к р а з у м н а т а д у ш а н а ч о век а м о ж е д а се с в ъ р ж е
с т а зи на свет и лат а, какт о и с Р а зум н и т е духове,
власт ващ и н ад небесат а и за ед н о с т я х да сл ож и
о т п еч ат ъ к а на някои уд и ви т ел н и свой ст ва
в ъ р х у н и з ш и т е нещ а.
илософите и по-специално арабските, казват, че разумната
Ф душа, когато е най-съсредоточена върху някаква дейност

чрез своите терзания и деяния, се свързва с душите на
светилата и Разумните духове и така свързана става причина за
някое удивително свойство, което се внедрява в нещата и в дейс
твията ни по силата на това, че в тази душа се съдържа постига
нето (a p p re h e n sio ) и силата на всички неща, поради което те й се
подчиняват по естествен път, по необходимост са действени, още
повече за онези, чието желание е по-силно. И следвайки горното,
можем да потвърдим изкуствата, свързани със знаци, изображе
ния, омагьосване и с някои слова, както и много други удивителни
опити с всичко, върху което разумната душа въздейства. По този
начин върху каквото въздейства душата на силно влюбения, то
предизвиква любов, а каквото порази душата на силно мразещия,
предразполага и действа раняващо и разрушаващо. Подобно е и
с другите неща, върху които душата въздейства със силата на
своето желание. Защото всички неща, които разумната душа пред
разполага и върху които въздейства с помощта на знаците, изоб
раженията, думите, словата, жестовете и т. н., помагат на душев
ните стремежи и придобиват някои удивителни свойства, както от
душата на действащия в часа, в който тя бъде овладяна от такъв
стремеж, така и от стечението на обстоятелствата и на небесните
влияния, задвижващи разумната душа по такъв начин. Защото,
както споделя Тома Аквински в своята трета книга против езич
ниците, душата, задвижвана от голям излишък на терзания или на
някакво свойство, често от [само] себе си намира най-действения,
най-добрия и най-сгодния час или случай. Така множество удиви
телни свойстда едновременно причиняват и следват някои чудес
ни действия в тяхното предразположение към онова, което душата
им налага в даден час. Но знай, такива неща [сами по себе си] не
дават нищо или ползват малко техния създател или онзи, който е
склонен към тях и сякаш е подобен на създателя им. Това е
способът, по който се узнава за действеността им. Общо правило
е, че всяка разумна душа, която е по-съвършена в любовта и
привързаността си, прави тези неща по-пригодни за себе си и така
става [по-]действена в онова, което желае. Следователно всеки,
който желае да постигне нещо в Магията, трябва да познава
достойнствата, мярата, порядъка и степента [на развитие] на
'собствената си душа съотносно с мощта на Вселената.
ГЛАВА LXVIII
К а к н аш ат а р а зу м н а д уш а м о ж е да пром ен я и п р и
в ъ р зва н и зш и т е нещ а за целит е, ж ел а н и от н ас.
азумната душа на човека притежава и свойството да проме
Р ня, привлича, препятства и привързва онова, което желае; и

всички неща й се подчиняват, когато в нея има излишък от
някое терзание или свойство, по-голямо от намиращото се в тези
неща. Защото висшето привързва низшето и го превръща в свое
подобие, и низщето по същата причина бива или превръщано в
по-висше, или другояче засегнато или обработено. По тази при
чина нещата, които получават от някое небесно светило по-висша
степен [на действеност на дадено свойство] привличат, привърз
ват към себе си или препятстват нещата, притежаващи по-низша
[действеност на това свойство], според това дали [тези неща] се
схождат помежду си или не. Оттам, лъвът се бои от петела [когато
е разперил крилете си], защото свойствата, присъщи на Слънцето

присъстват в петела в по-висша степен, отколкото в лъва. Също
така, магнетитът привлича желязото, защото в своя порядък той
притежава по-висша степен от [свойствата на] Небесната Мечка.
По същия начин диамантът препятства магнетита, защото в по
рядъка на Марс последният се намира по-ниско. Подобно на това,
когато някой човек, подходящо излагащ се на небесните влияния
(както поради пригодността на своята разумна душа, така и по
силата на подобаващо прилагане на естествените неща) усили в
себе си свойЬтвата, подвластни на Слънцето, той привързва и
привлича по-низшите [хора по степен на проявление на тези свойс
тва] към себе си и ги подбужда към възхищение и подчинение; при
увеличаване на качествата от порядъка на Луната - към слугуване
и немощ; при подвластните на Сатурн - към спокойствие и тъга;
при тези на Юпитер - към почитание; при подчинените на Марсо-
вия порядък - към страх и неразбирателство; при порядъка на
Венера - към любов и радост; при този на Меркурий - към убеди
телност и раболепие и така нататък. Основата на такъв вид при
вързване е в изключително силната и безгранична пригодимост
на душата към стечението на [влиянията на светилата, съставля
ващи] небесния порядък. Но също така унищожителната сила и
препятствията, които изхождат от такова обвързване, се получа
ват по силата на противопоставеността, която е по-голяма и
по-завършена. Защото както свръхколичеството [на нещо, нами
ращо се] в разумната душа привързва, така то също разхлабва и
препятства. Най-сетна, когато разумната душа се страхува за
Венера, тя се противопоставя на Сатурн, а когато [се опасява за]
Сатурн или Марс, тя се възпротивява на Венера и Юпитер, защото
астролозите твърдят, че това са най-злите врагове и най-противо-
положните един на друг, т. е, причиняващи противопоставеността
в низшите тела, [поради наличието в тях на едни и отсъствието на
противоположните свойства] доколкото в Небесата, където нищо
не липсва и където всички неща се управляват с любов, по никакъв
начин не може да има омраза или враждебност.
ГЛАВА L X IX
З а сл оват а и за окулт н и т е сво й ст ва н а дум и т е.
лед като бе показано голямото могъщество на склонности
С те на душата, следва да знаеш, че освен тях не по-маловаж-

ни свойства се съдържат и в думите и наименованията на
нещата, а най-мощните от всички са в словата и жестовете, по
които най-вече се отличаваме от зверовете и заради които се
наричаме разумни, но изхождайки не от ума, съдържащ се в частта
на душата, където се намират още и привързаностите (които,
както казва Гален, са присъщи и на зверовете, но в по-низша
степен), а от онзи ум, който в зависимост от гласа се долавя в
думите и словата и който се нарича обясняващ (d ecla ra tivu s ) и по
който в основната си част превъзхождаме останалите животни.
Защото logos на гръцки означава разум, слово и дума. Така думата е
двояка, а именно скрита и произнесена. Скритата е схващане на
разумната душа и движение на душата, осъществено без глас, както
в сънищата, когато сякаш говорим и обсъждаме със себе си и както,
вече будни, прехвърляме наум някое слово. Произнесената дума
извиква някакво действие на гласа, проявява особеностите на говора
и се ражда с човешкото дихание, с отварянето на устата и образува
нето на слова от езика. В нея природата е съчетала телесния звук; и
словото с разумната душа и разбирането, правейки я да обяснява и
тълкува схващанията на нашия интелект на слушащите. Именно за
това става дума сега. Следователно, думите са най-подходящия
посредник между говорещия и слушащия. Те носят в себе си не само
схващанията на разумната душа, но също, с известна действеност, и
качествата на говорещия, като всичко това се предава с тях на
слушащия, често съдържащо такава мощ, че променя не само него,
но и други тела и безжизнени неща. С по-голяма действеност из
между останалите думи са онези, които представляват по-висшите
неща, като например умствените, небесните и свръхестествените,
както по-явно, така и по-тайно. Такива са и думите, идващи от
по-достоен човек или такъв, стоящ по-високо в свещения порядък.
Защото те (сякаш са някакви обозначения или представители) полу
чават силата на небесните и наднебесните неща както от свойст

вото на обясняваните неща, на които са носител, така и от силата,
вложена в тях от способността на говорещия.
ГЛАВА L XX
З а свой ст ват а на същ и н ски т е и м ен а.
очти всички свидетелстват, че същинските имена са твърде
П необходими в магическите действия. Защото естествената

сила на нещата изхожда най-напред от предметите към
сетивата, после от сетивата към въображението и от него към
разумната душа, в която най-напред се схваща и после се изразява
чрез гласове и думи. Следователно, затова платониците считат, че
в самия този глас или дума, или име с всичките му съставки, сякаш
като някакъв вид живот, лежи силата на всяко нещо, във формата
на израз (sig n ifica tio ). Първо схваната в разумната душа, сякаш
посредством някакви зародиши на нещата, впоследствие тя сякаш
се ражда чрез гласовете и думите и най-накрая се съхранява в
писанията. Затова матовете утвърждават, че същинските имена на
нещата са техни лъчения, присъстващи навсякъде и винаги, носе
щи силата им, като същина {e sse n tia ) на означаваните неща, която
ги управлява и се долавя в тях и чрез тези имена нещата биват
познавани като техни същински и живи образи. Защото както
великият Творец създава различни видове и обособени неща със
силата на Небесата и на елементите, заедно със свойствата на
планетите, така съобразно с особените свойства на влиянията, от
същинските имена нещата произлизат и биват поставени под
властта им от Онзи, който изброява всички светила с имената им,
за които Христос казва на друго място: "Имената Ви са изписани
на Небесата." Така Адам, който първи дал имената на нещата,
познавайки небесните влияния и особените свойства на всяко
нещо, ги наименовал Според естеството им, както е писано в
Битието, когато Бог му дал всички неща, създадени преди него,
да ги назове и каквото име им даде, това да бъде. И тези имена
наистина съдържат в себе си забележителните способности на
наименованите неща. Следователно, всеки глас, който означава
нещо, притежава значение най-напред по силата на небесната
хармония, както и, на второ място, дадено от човека, като послед
ното се среща значително по-често. Но когато двете значения
съвпаднат в някой даден от тази хармония или от човека за тях
глас или име, тогава неговото свойство е двояко, а именно естес
твено и произволно, най-действено, когато се произнася в подхо
дящо място и време с необходимата сериозност, с намерение,
упражнено върху правилно подготвената материя, върху която
може да се въздейства по естествен път. Така например, както
четем у Филострат, някаква слугиня умряла в Рим в деня на
сватбата си и когато била показана на Аполоний, той внимателно'
се запитал за името й и след като го познал, произнесъл нещо
тайно, от което тя се съживила. В свещените си обреди римляните,
когато обсаждали някой град, внимателно изследвали същинско
то и истинското му име, както и името на божеството, под чието
покровителство се намирал този град и след като ги узнаели, с
някакви стихове прогонвали боговете-покровители на града и
проклинали жителите му, като в отсъствие на боговете превземали
града, както пее Вергилий:
И Б о го вет е наш и, ц а р ст во т о щ о за щ и т а в а т ,
н а п у с н а х а о л т а р и и о б и т е л и т е све т и .
А колкото до стиха, с който били прогонени Боговете и

прокълнати враговете при обсадата на града - ако някой желае да
го узнае, нека го потърси у Ливий или у Макробий, а множество
такива могат да се намерят споменати и от Серен Самоник в
неговата книга за тайните неща.
ГЛАВА LXXI
З а м н о го т о дум и , обединени в и зреч ен и я и ст и хове,
к а к т о и за сво й ст ва т а и о б въ р зва щ а т а си л а на
* о м а гьо сва н ет о .
свен свойствата на думите и имената, съществуват още по-
О могъщи такива и те могат да бъдат открити в изреченията,

по силата на съдържащата се в тях истина, която с голяма
мощ отпечатва, променя, обвързва и утвърждава по такъв начин, че
при използването й блясъкът й се усилва и в съпротивата срещу нея
се утвърждава и потвърждава. Това свойство не се съд ържа в думите,
а в изреченията, чрез които нещо се потвърждава или отрича. От
същия тип са и стиховете, урочасването, клетвите, проклятията,
речите, викането [на духове], заклинанията, молитвите и съзакляти
ята и подобните им. Следователно, като съставяш стихове и слова
за привличане съдействието на някое светило или божество, трябва
прилежно да проучиш какво свойство притежава това светило, както
и какво е действието и какво - въздействието му и да ги пресъздадеш
в стихове чрез възхвала, превъзнасяне, усилване и изтъкване на онези
неща, които светилото най-често предизвиква с влиянието си, както
и чрез охулване и порицаване на онези неща, които то най-често
разрушава и препятства, с молитва и настояване за онова, което
желаем да получим и с осъждане и омраза към онова, което бихме
разрушили и възпрепятствали, като по този начин съставим изиска
на, със съответни отчетливи части, реч, със знанието на числата и
съотношенията. Освен това матовете препоръчват (com m an do ) да
призоваваме и да се молим, използвайки името на светилото или на
онзи [Бог], за който е предназначен стихът, на забележителните им
имена и чудеса, на хода и пътищата на светилата в сферите им, на
тяхната красота и блясък, на техните силни и могъщи свойства, както
и други подобни на тях неща. Така у Апулей Психея се моли на
Церера със следните думи: "Умолявам теб и твоята плодоносна
дясна ръка, моля те, с радостните твои обреди за богата реколта, с
тихото спокойствие на твоите хранилища, с крилатите колесници на
драконите - твоите слуги, с браздите по Сицилийската земя, с
поглъщащата колесница, с влажната пръст, със слизането в Подзем
ното царство, в сватбените покои на Прозерпина, с възвръщането на
бляскавия образ на твоята дъщеря и с всички други неща, извърш
вани в храма в Атика, в града Елевсина!". Освен това, те ни препо
ръчват да призоваваме светилата и с имената на Разумните духове,
които ги управляват, за което ще говорим по-подробно където
подобава. Онези, които търсят други примери, нека се обърнат
към химните на Орфей1, от които няма нищо по-действено в При
родната магия, ако се използват заедно с обстоятелствата
{circu m stan tia), свързани с тях и познати на мъдрите, според необхо
димата хармония, с цялото необходимо внимание. Но да се върнем
към нашата тема. Подобни стихове, изготвени по подходящ и съот
ветстващ начин, съобразени със звездните закони, изпълнени със
смисъл и значение и произнасяни по подобаващ начин, със силно
чувство (както изисква броят и съотношението на частите им и
според образа {fo rm a ), произтичащ от тези части) и с мощта на
въображението, наистина придават голяма сила на омагьосващия и
понякога я прехвърлят върху омагьосваното, за да го обвържат и
направляват към целта, към която тези чувства и слова са насочени.
Така оръдието на омагьосващия е най-чист и хармоничен дух, горещ,
дишащ, жив, носещ в себе си движение, чувство {a ffectio ) и смисъл
{sign ification съставен от различни части, надарен със сетива и съз
даден от разума. Така със силата на особеното свойство на този дух
и на съответното му на Небесата (освен онези неща, които споме
нахме), а също и на точно избраното време, стиховете получават
свише най-съвършените свойства и те наистина са по-висши и
действени от духовете и изпаренията, отделящи се от растенията,
тревите, корените, смолите, благоуханията, кадежите и подобните
им. Следователно матовете при омагьосването на дадено нещо
най-често вдишват и издишват върху него стихове или вселяват в
него чрез духа свойството така, че цялата сила на душата да бъде
насочена към омагьосваното нещо, предварително предразположе
но да приеме това свойство. Тук трябва да отбележим, че всяка реч,
писание или думи, тъй както създават познати движения със силата
на познати числа, съотношения и образи {fo rm a ), така произнесени
или написани в обратен ред, довеждат до необикновени следствия.
1) вж. Орфей; Химни, Аргонавтика. изд. Хр. Г Данов, Пловдив, 1989, прев. Г Батак-
лиев. (бел. прев.)
Окултна философия ~ том 1 191
ГЛАВА LXXII
З а за б ел еж и т е л н а т а си л а н а ом а гьо сва н ет о .
азват» мощта на омагьосването и стиховете е тъй велика,
К че според поверието те са способни да подчинят цялата

Природа. Апулей пише, че от магическо нашепване бурни
те реки се връщат назад, тихото море започва да бушува, ветровете
задухват в желаната посока, Слънцето спира хода си, притулената
Луна блясва, звездите се отдалечават, идването на деня се забавя,
нощта се удължава. За тези неща пише Лукан1;
И х о д ъ т н а н е щ а т а в с и ч к и сп р я , н о щ т а
бе п родъ л ж ен а, с м н о го врем е свет л и н а т а се забави .
О бъркан бе и х о д ъ т на свет а - и всичко т уй
о т с т и х е д и н е д и н с т в е н се п о л у ч и .
и малко преди това;
И т есали й ски ст и х в съ рц ет о м у проникна,

и в н его п л а м л ю бовен т ой р а зп а л и .
а на друго място:
И б е з д а е и зп и л у т а й к а т а о т р о в н а ,
т о й , о м а гь о с а н , с в я с т и з гу б и .
Също така Вергилий, към Дамон 2:
С въ лш еб ст ват а м о ж е Л у н а т а д о р и от н еб ет о д а падне,
и О ди сеева сви т а с вълш ебст ва Ц и р ц ея п ревърн а,
с т у д е н а з м и я , о м а г ь о с а н а , м и г о м и з г а р я ...
0 По-подробно вж "Фарсала" кн,6:829 и сл. (бел. прев.)

2) op. cit., Еклога 8:69 и сл. (бел. прев.)
Овидий пише в неозаглавената си книга:
Ц е р е р а съ с въ л ш еб ст ва вси чко и зсуш а ва ,

п р е с ъ х н а л и са и з в о р и т е вси ч к и ,
и ж ъ л ъ д от д ъ б а , и ч е ш и о м а гьо са н и ,
и я б ъ л к и т е от д ъ р во т о п а д а т .
Ако всички тези неща не бяха верни, нямаше да бъдат създа

дени и строгите наказателни разпоредби срещу онези, които
омагьосват плодовете, Тибул споменава за някаква магьосница:
И нея съ с въ л ш ебст ва от н ебет о д а п р и т егл я свет и ла,

р е к и т е в своя х о д д а вр ъ щ а за б ел я за х ,
З ем я т а т я р а зт в а р я и д у ш и от гр о б о вет е
т я и з т р ъ г в а , к о с т и т е от о г ъ н я и з в а ж д а
и с о б л а ц и н ебет о к а к т о иска т я п окри ва,
и сн я г д о к а р ва п осред свет ло, ж а р к о л ят о.
За всичко, с което се хвали магьосницата четем у Овидий:
...п о с в о я в о л я б ъ р з е и т е а з в ъ з п и р а м
к ъ м и з в о р и т е в р ъ щ а м ги , д о к а т о б р е г о в е т е н а б л ю д а в а м ,
м о р ет о р а звъ л н ува м , ук р о т я ва м , облац и р а зп р ъ ск ва м ,
с к а л и т е т в ъ р д и а з р а з ц е п в а м , д ъ б о в е о т к о р е н а и зт р ъ гв а м ,
го р и т е ц ели а з п рем ест вам , п лан и н и ви соки р а зл ю л я ва м ,
З ем я т а к а р а м д а бучи и д у х о ве от гр о б а а з съ б уж д ам ,
и т еб , Л у н а , п р и т е г л я м ...
Освен тях, всички поети възпяват и философите не отричат, че

със силата на стиховете могат да бъдат извършени множество
удивителни неща, като например да бъде преместена житна реколта,
да бъдат насочени мълнии, да бъдат лекувани болести и други
такива. Самият Катон е използвал някои магии в родния си край
срещу болести по животните и това е запазено в писанията му. Йосиф
[Флавий] свидетелства, че Соломон бил вещ в тези магии. Също така,
Целз Африкански съобщава, че по ученията на египтяните за човеш
кото тяло, според образа (facies) на зодиакалния знак1, се полагат
1) Става дума за декадите (всеки знак съдържа три декади от по десет градуса), всяка от
ръгцо толкова грижи, т. е. тридесет и шест духове, всеки от които
владее и защитава своята част и чиито имена те произнасят с
особен глас, а веднъж призовани, тези духове възстановяват с
магии здравето в заболялата [съответстваща им] част от тялото.
ГЛАВА LXXIII
За свой ст ват а на писаният а, за закл и н ан и ят а
(im p r e c a tio ) и н а д п и с и т е .
ечта и думите и се използват за изявяване на най-ськровеното от
Р разумната душа и оттам - за извличане на тайната на мислите и

за обявяване волята на говорещия. Писанията са сетното прояв
ление на разумната душа, числото на речта и гласа, а също и сборът
(<collectio ), състоянието {status), свършекът, прод ължението и повторе
нието, създаването на разположението {h abitu s), което не е завършено
само с участието на гласа. И каквото е в разумната душа, в гласа,
думите, действията и речта, това се съдържа в писмото в неговата
цялост и пълнота. И не може да се изрази с глас онова, което не е
родено от разумната душа, както и не може да бъде написано онова,
което не е изразено. Следователно, матовете препоръчват във всяка
дейност да се правят заклинания и надписи, чрез които действащият
обявява намеренията си - ако вземе трева или камък, да обяви за какво
са, ако изготви изображения, да каже и запише с каква цел, със
заклинания и надписи. В своята книга, наречена "Огледалото"
{S peculum ), Алберт [Велики] също не отрича това, без което всичките
ни действия не биха имали някакво следствие, защото то се причинява
не от самото предразположение, а от неговото действие. Същият ввд
препоръки откриваме и у древните, както свидетелства Вергилий1'
... и обикалям
с ъ с н и ш к и т е , т р и щ о н а б р о й са,
олт ари т е, т р и ж д и р а зн а ся м а з о б р а за т вой.
които се управлява от особен гений или дух, представляващ познавателната способност

на Разумния дух на дадена планета по отношение на Абсолютната истина, (бел. npeTkj
I) Буколики, Еклога 8:73 и сл. (бел. прев.)
и веднага след това:
И въ зл и , А м а р и л и д а , въ р ж и в ъ в т р и цвят а,
и с е т н е к а ж и : "За В е н е р а з а п л и т а м а з т е з и о к о в и ",
и на същото място:
И к а к т о о гъ н един т а зи гл и н а в т в ъ р д я в а
и восъка ст ап я - т ъ й н аш ат а обич със Д а ф н и с да ст ори .
ГЛАВА LXXIV
З а съот н ош ен и ет о, съ о т вет ст ви ет о и в ъ зх о ж д а н е -
т о на б укви т е къ м небесн ит е зн а ц и и п лан ет и, съ о б
р а з н о с р а з л и ч н и е з и ц и , к а к т о и т а б л и ц а т а им .
ог е дал на човека разумна душа и слово, които (по думите на
Б Меркурий Трисмегист) се смятат за дар с единосъщи свойс

тва, сила и безсмъртие. В своето Провидение Всемогъщият
е разделил човешката реч на различни езици, които в разнообра
зието си са получили разни, свойствени само на тях писмена,
разположени в определен ред, съответстващи на определени чис
ла и представени с определени знаци, не дадени и формирани по
[предопределението на] случая или случайността (non fo r tu ito , п е с
c a m ) , нито на немощната човешка преценка, а свише, поради
което те се схождат с небесните и божествени тела и свойства. Но
измежду всички писмена това на евреите е най-първо и най-свещени
{s a c r a tis s im a ) са не само начертанията (fig u ris) на знаците му, но
също и точките, означаващи гласните, както и ударенията, т. е.
съдържащи материята, формата и духа. По разположението на
светилата, създадено изпървом в Божията обител - Небесата, по
техните начертания (както свидетелствуват еврейските Учители)
са създадени буквите на небесните тайнства, най-цялостни както
в своето начертание, форма и значение, така и в числата, които
обозначават и в разнообразните хармонии при тяхното съчетаване.
Оттук и Учителите на прелюбопитната еврейска Традиция пред
приемат обяснението на всички неща, тяхното низхождане от
първопричината и обратното им възхождане към нея - чрез начер
танията на буквите, формата на знаците, почерка, простотата или
съставността, отделянето, извитостта или изправеността, недос
татъка, изобилието, размера - голям или малък, горната част,
отварянето и затварянето, порядъка, преместването, обединява
нето, възвращението на буквите, точките и чертичките; чрез из
численията с числата [които им съответстват] и чрез буквите на
означаваните неща. Освен това те разделят еврейската азбука на
дванадесет прости, седем двойни и три майки (m a tr e s ), които както
казват, означават в качеството им на знаци за нещата [съответно]
дванадесетте [зодиакални] знаци, Седемте планети и трите еле
мента - огъня, водата и земята, защото според тях въздухът не е
елемент, а спойка и дух на елементите. Към тях се прибавят
точките и чертичките. Следователно, както всички неща са били
образувани и се образуват по силата на аспектите на планетите и
Знаците, заедно с елементите (които са действащият дух и истина),
така с тези знаци на буквите и точките, означаващи образуваните
неща, се обозначават имената на всички неща като знаци и носи
тели на обясняваните неща, носейки навсякъде със себе си тяхната
същина и сила (re ru m ex p lica ta ru m , illa ru m e sse n tia m e t vire s u b iq u e
se c u m fe r e n te s ) . Ha тези букви и на начертанията на техните знаци
са присъщи най-съкровените значения и Знаци, а също числа,
местоположение, порядък и възвращение (re v o lu iio )\ следователно
затова Ориген е смятал, че тези имена, преведени с друг израз, не
запазват присъщите им свойства и само първозданните имена са
правилно поставени, защото смисълът им е дошъл по естествен
път и действеността им е естествена. Не е така с онези, чийто
смисъл е произволен, тъй като значението им не е действено и те
не представляват [естествени] неща сами по себе си. Но ако
съществува език, чиито думи да имат естествен смисъл, то това
очевидно е еврейският и онзи, който спазва из корена и в дълбо
чина порядъка му и си изясни съотношенията на буквите му, ще
узнае правилото за точно познание на всеки изказ. Така, същест
вуват двадесет и две букви, които са основание на света и онова,
което съществува в него и бива наименовано, и всяка дума и
създание са от тях и от тяхното възвращение получават своето
име, битие и свойства.
Следователно онзи, който ги открие, трябва дълго да изследва
всяко тяхно съединяване, докато се прояви Божият глас и рамката
на най-свещените букви бъде открита и отворена. И затова гласовете
и дуйите са действени в магическите занимания, защото онова, в
което природата най-напред е упражнила магическото си действие,
е гласът на Бога. Но това са по-дълбоки размишления и те не могат
да бъдат разгледани в тази [първа] книга.
Сега нека се върнем на разделението на буквите. Според
евреите има три [букви] майки - 1 ,1 и X; седем двойни - Г1, Ч, D, 3,
*Т, Д и 12; останалите дванадесет, а именно р, V, X, 0,3, Й, *7, U,
П, Т и Л са прости. Същите са и правилата измежду халдеите и
по подобие на горните, буквите от другите езици се разпределят
към знаците, планетите и елементите, следвайки порядъка им.
Защото гласните в гръцкия език отговарят на Седемте планети, а
останалите се разпределят към дванадесетте знака на Зодиака,
четирите елемента и Душата на света. В латинския те имат същото
значение, защото петте гласни - А, Е, I, О, U, а също и J и V се
отъждествяват с планетите; съгласните В, С, D, F, G, L, М, N, Р,
R, S, Т отговарят на дванадесетте знака, а останалите, т.е. К, Q, X,
Z съставляват елементите; буквата Н, т.е. диханието, представлява
Духа на света; буквата Y следва природата на израза си, защото е
гръцка, а не латинска и се използва само в гръцки думи.
Но следва да знаеш, че както са отбелязали всички мъдреци,
еврейските букви са най-действени от всички, защото те имат най-
голямо сходство с небесата и света, а буквите на другите езици нямат
толкова силно действие, защото са по-далеч. Разположението им ще
бъде обяснено в таблицата1, която следва. Също така, всяка буква има
две числа - разширено, т.е. представляващо само числото на буквата,
съобразно с нейния [азбучен] ред и сборно, което представлява сбор
от числата на предходните букви. Има и цялостни числа, изхождащи
от наименованията на буквите според различните способи за номери
ране. Онзи, който изучи свойствата на тези числа, ще може от всеки
език да извлича удивителни тайни из буквите му, а също да казва
какви неща са ставали и има да стават. Има и други тайни съчетания
на букви и числа, но на тях по-подробно ще се спрем в следващите
книги. Тук, следователно, поставяме края на тази първа книга.
1) Приложената таблицата е взета от английското издание от 1651 г. (бел. изд.)

Окултна философия - том 1
197
V 1П в в
в Л d р с
ж ъ «® с -А- D
£3 8 F
6i к “G "
■пр t o А L
& S t- М М
yt Ъ an N N
4» 5? ч П р
*> 5Г $ Р R
MV> S
t? <£> О
X Т т
Ъ. a <Ъ. А А
Ч; ъ е Е
<ч> Н I
о о rfr I О
¥ а <L О V
$ п Y ГсопТ
0> Z3 Vc5H
Terra к ъ 0 К
Aqua 0 *£< CL
Аег ф X
Ignii 'п й? X Z
Бриз г н
К Н И Г И Т Е НА ИЗДАТЕЛСТВО А РАТРО Н
М ОЖ ЕТЕ ДА Н А М ЕРИ ТЕ В:
София
- на специализирания ни щанд на площад "Славейков"
- книжарница Е Л Р И Д , ул. "Ст. Караджа" №7а
- книжарница Н о в а Е п о х а , ул. ”6-ти Септември" №28
- книжарница Астея, ул. "Пиротска" №3
Пловдив
- книжарница З а г о р ч и т е , ул. "Гладстон" №32
Пазарджик
- книжарница "Дом на книгата", ул. "Асен Златаров" №5
Варна
- Окултна книжарница Л о го с -Т а о , ул. "Бр. Шкорпил" №4
- Езотерична книжарница А л ф и о л а , ул. "Цар Иван
Шишман" №15
Бургас
- книжарница Хеликон, пл. "Тройка" №4
- Езотерична к-ца Нова Е п о х а , ул. "II. Евтимий" №83
Шумен
- книжарница В и д е л и н а , ул. "Македония" №3а
- книжарница И з в о р , ул, "Хан Омуртаг" №3
Благоевград
- книжарница Н а д е ж д а - М , ул. "Т. Александров" №23
Можете да си поръчате книги и директно от издател
ството, Те се изпращат само след получаване на пощенски
запис на името на издателството. Сумата се определя като
към цената на поръчаните книги се прибавят 10 % от
стойността им за пощенските разходи.
При поръчка над 10 лв. пощенските разходи са за
сметка на издателството.
За повече информация се обърнете към издателството
на адрес:
Издателство Аратрон
п.к. 1587, София 1000
тел.: 980-74-55

Okultna Filosofia 1

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Okultna Filosofia 1

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Хенрих Корнелий Агрипа

Окултна философия, том 1 - Природна Магия

Първо издание на български език - 1995 от

© 1995 Издателство АРАТРОН

Всички права са запазени. Никаква част от тази книга

=<Звуков Поток Светлина>=

За Агрипа или пътуване отвъд хуманизма............................... 11

Така, в писмо до брат Аурелио д’Аквапенденте от 19 XI 1527 г.\

момента той се ползва от подкрепата на Максимилиан I. В Шпон-

1) Morley, Hemy. Life of Cornelius Agrippa

1) Леонардо да Винчи, "Кодекс на Лестър", 22 обр.

появява кратко съобщение: "Преди около десетина години Хенрих

"...ipse philosophies, daemon, heros, deus et omnia."1

Март 1995 r* Николай X. Чернев

1) Adam, Melchior. Vitae Germanorum philosophorum, Heideiberg-Frankfurt, 1615-1620.

Не се съмнявам, че заглавието на книгата ни, "De occulta

1) В латинския език с ars се е означавало систематизираното знание и практика;

Tranflated out o f the Latin into the

Ltmien, Printed by R. W. for Gregory mule, and are to

ОКУЛТНА ФИЛОСОФИЯ ИЛИ МАГИЯ

рицар, доктор по гражданско и канонично право,

наейки, че съществуващият свят е триединен - Елементарен,

З Небесен и Разумен - и по-висшият чрез свойствата си упраж­

агията е способност с удивителни свойства, изпълнена с

М най-висши тайнства, съдържаща най-дълбокото съзер­

I) Преводът на стиховете е направен по текстовете, използвани от Агрипа. Той

О т дет о вси чко п рои зл и за -

Математическата философия ни учи за количеството естест­

К а к С лън цет о с дван ай сет зн ака уп р а вл я ва ,

Теологическата философия или богословието ни учи какво е

ъществуват четири елемента и първооснови на всички те­

С лесни неща - огънят, земята, водата и въздухът. От тях са

акто казахме, съществуват четири елемента, без съвърше­

К ното познание за които не ще постигнем нищо в Магията.

1) 4 + 3 = 7и 4x3=12, оттук 1+2=3, заедно 3+7=10, оттук 1+0=1. Т. е. познанието за

акто казва Хермес, за извършване на всички удивителни

К неща, са достатъчни две неща - огънят и земята. Първото

е по-малко въздействащи от останалите са другите два

Н елемента - водата и въздухът; чрез тях Природата също

водата раждат живата душа. Но той приписва на водата създава­

Йосиф [Флавий] също споменава за удивителното свойство

1) От лат. "species". В Античността има твърде много различия в схващането на

1) Доказано е, че при телепатията (до известна степен и при ясновидството) участва

1) Торндайк споменава, че Бернард, майордом на кардинал Кампеджо, в свое писмо

Нот е южният вятър, носещ облаци, влага, горещина и болести.

Борей е противоположен на Нот. Той е северен вятър - свиреп,

А Зефир - западният вятър, е най-лекият и долита с приятен

1) "Метаморфози" 1,264-267 (бел. прев.)

лед четирите неделими елемента идват четирите вида съ­

С вършени тела, получени при тяхното съединение, а това са

Огънят е така свързан с тяхната природа, че ако бъде извлечен

=<Звуков Поток Светлина>=

сички [нео]платоници са единодушни, че както в истинския

В и Съвършен свят, така и в материалния свят, всички неща

1) Предполагаема прозрачна обвивка или лазурна сфера, включваща Земята и други

якои от естествените свойства на нещата са елементарни,

Н като например нагряването, охлаждането, овлажняването,

ещата -притежават и други свойства, които не водят нача­

Н лото си от никой елемент - като например неутрализиране на

1) по-подробно вж. Плотин, "Енеади" 2, И, 4 и др. (бел. прев.)

Някога Матрей озадачил гърците и римляните, като им гово­

1} Прилепалото (Echeneis Remora) е малка риба, която се прикрепя изключително

латониците сочат, че висшите Идеи са първообраз на низ­

П шите тела. Те определят Идеята като форма, по-висша от

З Небесен и Разумен - и по-висшият чрез свойствата си упраж

М най-висши тайнства, съдържаща най-дълбокото съзер

Математическата философия ни учи за количеството естест

ъществуват четири елемента и първооснови на всички те

акто казахме, съществуват четири елемента, без съвърше

водата раждат живата душа. Но той приписва на водата създава

лед четирите неделими елемента идват четирите вида съ

ещата -притежават и други свойства, които не водят нача

Някога Матрей озадачил гърците и римляните, като им гово

латониците сочат, че висшите Идеи са първообраз на низ

а много индивиди или обособени неща са присъщи особе

И магнетитът привлича желязото, а диамантът с присъстви

свен всичко казано дотук, знай още, че свойствата на неща

върде трудно е да се узнае на кое светило или знак е подв

1) За това забележително във всяко отношение същество известният немски естест

змежду елементите такъв е въздухът; сред телесните теч

арсови са следните неща: сред елементите - огънят, заед

М но с всички изпечени остри неща; сред телесните течнос

О провинции, подвластни на планетите и зодиакалните зна

сички светила имат своя особена природа, свойства и усло