ПОЛКЕНЕДИ

- възход
И ПАДЕНИЕ
. НА ВЕЛИКИТЕ
- ---- - ----- ···- --··------··· ---··--·-······-- - - -- -
~·
сили -~·- --· , „ _________________ -

Икономически промени и.военни конфликти

- - -- - - - ----- -
xv"xx век

Военно издателство
 PAUL КENNEDY На Кат

ТНЕ RISE AND FALL

-----·--·--·-···-EHПHEGREAT POWERS .
ВJJБЛИ01'Е!СА · n!IGGI Economic Change
~.!111. }i~ JJ./JOO(f)J)/ Lj j J ,and Military Conflict
„._. · „ ....
. „ . „ .• .„ .. _. . from 1500 to 2000
„.„„. ·
·---------------···-----. ..:.--
FontilQaPress
An lmprint ofHarperCollinsPuЫishers
77-85 Fulham Palace Road,
Hammersmith, London Wб 8JB

· ··· PuЫished ЪyFontanaPress· 1989 ·-

798
... - . - -- - - --- --
First puЫished in the.USA Ьу
Random House 1988
First puЫished in Great Britain Ъу
Unwin Hyman 1988

Copyright © Paul Кеппеdу 1988

-- ------ -------------'----- ---!------- - ------- --- -- - ---- -~~------

All rights reserved

Copyright © НиКа, 2003

©Анелия Александрова Данилова, Геновева_ Христова Ботева,
-Елена Кирилова Калеова, Мария Николова Гайтаникова,
.·-,,, превод от английски, 1997

1~ ©Марта Атанасова Янкова, художник на корицата,

© „Военно издателство" ЕООД, 2003
2003
.• 1

ISBN 954-509-259-9

.:. .• „ ••
' ... -_.:.•
 СЪДЪРЖАНИЕ

Карти .. „ •• „ ••.• „ .•••.•...................................... „„„ •• „ ••• „ •••••• „.„ ....• „........................................ 9

Таблици и диаграми .... „ ..•.. „.„„ •. „ .... „ ..................•....••..•. „ •. „ .. „.„ .. :................................. 9
Благодарности ................. „ .•.•.... „ .................................••. „ .•.. „ ..•. „.„ ... „„ ...•. „.„ .. „„„....... 11
Въведение .„ .......... „ ....•.......................•. „ .•.•.•. „ .•.•.• „ •. „.„ ....•.•....................................... „...... 12

СТРАТЕГИЯ И ИКОНОМИКА
НА ПРЕДИНДУСТРИАЛНИЯ СВЯТ

1. Възходът на Западния свят .......... „ ...•.• „.................................................................. 25

КитайпридинастияrаМШ! ..... „„„ .. „„„ .. „„.„„.„ ... „„„„ .... „„.„ .. „„„.„ .. „„„„. 26
ЙСЛЯ11СКИЯТ СВЯТ................................................................................................. 31
Два~а-~утсайдер_а- Япония и Русия ...................... „......•... „.... „„................... 36
„Европейското чудо" ..... „.„„.„ ...
„...................................................................... 39

2. Стремежът на Хабсбурrската д1111аст11я към rосподство над Европа,

1519-1659 r. „ .. „„.„ .• „.„„.„„„„.„.„.„„„.„„„„„.„„.„.„ .. „.„„ .. „.„.„.„.„ ... „.„.„ .. „„„„„ .. „.„. 53
Значение и хронология на борбата ............................................................... 53
Предимства и недостатьцИ на Хабсбурппе ............................................... 63
Сравнения с друrидържави ....................................................................... „..... 77
Война, пари и национа.JШатадържава ........................................................... 90

3. Ф1111а11си, rеоrрафско разположс1111е и победата във войните

---+--·ОТ·16@-1815 r."""'''''"''''"''''··'·"·'·''·''·''·"~=•.o.;;;o.o=•••"==•·=""="=;.o.o;.;,;,;;=••.o~-94 - - - -
„ФИНЗНСОВаТа революция"........................ „.„ ....;.„ •• „ ..• „.................................. 96
Гсопоmпика .„„„.„„„„.„„„.„„„„„„„.:„„.„.„.„.„ .•. „.„.„„.„ .. „.„.„.„.„ .. „„.„ .•.. „„ 106
Победата във войните от 1660-1763 r. „„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„„ 120
Победата във войните от 1763-1815 r. „.:„„„„„„:„„„„„„„„„„.„„„„„„„„„ 135

СТРАТЕГИЯ И ИКОНОМИКА .
В ИНДУСТРИАЛНАТА ЕРА

4. И11дустр11ал11зацията 11 промяната в глобалния баланс, 1815-1885 r. ...... 161

Упадъкьтнанеевропейскиясвят ...................... „ ........... „ ....•• „.„.................... 165
Хеrемон ли е Англия?.-.-..-.-.-;-:-:-:::.;;:.-.-;;·.-:.-:... :;-.. :.:.::·......... ;:.·...;;;:;:.-.-.-.;-:;-:.-;-.-.-.--;;-.-;--:-;,-:-::-.--:;-:.--:- ----168·······--·----
„Средните сили" ....... „ .. „„ ....... „ ...... „„ .......... „ ...•..... „ .... „ .. „„ .•. „.„„................... 176
Кримската война и ерозията на руската мощ .. „ ....... „ ........•....•.... „............ 18 6
Съеди~ените щати и Гражданската война „„ .. „„„„ ... „„„„„„„ .......... „......... 193
Войните за обединение на Германия ........ „ ..••••..... „.„ .•.•... „.......................... 197
.Изводи .. „„.„„ .. „„.„„„„.„.„„„„„„„.„„„„„„„.„„.„„„„„„„.„.„.„.„.„„.„ ..• „„.„.„.„ 205

5. Възникването надвуполюсн11я свят и кризата на „средните силИ".

Част първа, 1885-1918.r•.. „„.„„ .... „.„.„.„„.„.„.„„.„„.„.„„„„„„.„ ... „.„„ .. „„ .. „ .. „.„„... 208
Промяната в баланса на световнпrе СИJПI ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• „ .•.• „. 211
СъстояниетонасJШИТе, 1885-1914r. „„„„„„„„„.,„„„„„„„„„„„„„„„.:„„„. 215
Военнпrесъюзиицешпеим, 1890-1914г................................................. 258
 Тоталната война и равновесието между Великите сили, 1914-1918 r.. 266 КАРТИ

1. Центрове на Световните сили през XVI в. „ .. „„.„„„„„„„„~.„.„.„ ... „.„.„„„.„.„„ .. „

1

6. В~зникването на двупол1ос1111я свят 11 кризата ца „средните с11л11". 28

Част втора, 1919-1942 r ............ ,„....................„........................................................... 28 5 2. Политическо разделение на Европа през XVI в .. „„ ... „.... ) ....... „.„„„„„.„„ .. „.„„. 41
СледвоенЮiЯТ международе~ ред ............ „..................................................... 285 3. Наследството на Карл У, 1519 r ................. „.„„„„„ .. „„„„.„.i„„.„„„ .. „.. „„.„„„„„„„ 55
Предизвикателствата ............................................... „........................................ 301 4. Крахът на испанската сила в Европа ............................ „.„„.;„„.„„„„.„„„.„„„„„.„.. 64
Периферюпе свръхсЮIИ ........ „.„.„„.„.„„„ .. „„.„ ..... „ .... „„ .. „„., .. „„.„„„ .. „.„.. 331 5.Европапрез 1721 r... „ ••.. „ •• „.„.„.„„„ .. „ .. „„„„„„.„.„ .. „.„„ .. „ .. i„ .. „ .. „.„ ... „„ .... „........... 128
Кризата се развихря, 1931-1942r. „„„.„„ .•.......•..... „„„„„„„„ .• „.„ ... „.„„ .. „. 344 6. Европейски колониалIШ империи около 1750 г. „... „„ .. „.„:„ ............. „... „ ....... „„.. 132
7. Европа по време на възхода на Наполеон, 181 О r. „„„„„ ...!.„ ........... „.. „„ .. „„„„.„ 148
СТРАТЕГИЯ И ИКОНОМИКА ДНЕС И УТРЕ 8. Главни владения, морски бази и подводни кабе.riи на Брi1танската империя
около 1900 r. „„ .. „„ .•.. „ •... „ •. „.„„ •..•.. „„„.„.„„„.„„„.„ ... „ .. „.„.!„ ...... „.„ .. „„.„ •. „ ••..... „.. 237
7. Стаб11лност 11 проr.1ен11 вдвуполюс1111я свят, 1943-1980 r ... „„ .................... „ 357 9. Европейските с~ши и технкrе военни планове, 1914 г.... .,!. ....... „ .......... „............. 265
„ПравШIНото прилагане на смазващ натиск" .............................................. 3 57 10. Европа след Първата световна война .. „„„„„„„„„„„„ .. „„~ ........ „........ „............. „. 286
НовиятстратеПIЧескипейзаж.„ .. „.... „............ :............. „ .. „.. „.................... „. 367 11. Европа при възхода на Хитлер, 1942 г. „„ ....... „„„„ .... „.... J•• „„„ .. „................... „„. 360
СтуденатавойнаиТретиятсвят ... „... „.„.„„ ... „„ ... „ .........•...••.•• „.. „ .... „........ 383 12. Разположение на военните с1ши на САЩ в света, 1987 ~· ... „......................... „. 522
Пропукване надвупоmосния свят .................. „.„.„ ... „„ .............................. „ 405 i
Променящцте се икономически баланси, 19~0-1980 r .............. „ ... „ ... „.. 421
ТАБЛИЦИ
8. Към двадесет и първи век .. „ ..... „ .• „.„.„ .................... „...... „„.„ ...... „.................... „.. 445
История и проrnози „......... „„ .. „............. „.„.„.„.„ .. „.. „„.„„ ................. „.„........ 445 1. Нарастване на числеността на армиите, 1470---1660 г.. „„~„.„ .. „„ .. „..... „„„.„.„„. 77
Китай като балансьор ..................... „.„.:.„.„ .. „.:„ ....
„ ........... „ ..• „.„.„.„ .......... „ 453 2. Военни разходи и приходи на Англия, 1688-1815 г......... ;............. „ ......... „........ 102
Японската дилема „.„ .......... „„ .. „...... „............. „.„ .. „.„„„ .... „.............. „... „„.„... 464 3. Численост на населението на силите, 1700---1800 r. „„.„„.:„.„„„„„„„„„„.„„„„... 119
Европейската икономическа общност- по;,енциал и проблеми ........... 476 4. Размер на армиите, 169()-.1814 r....... „.„ ... „„„„ .. „.„.„.„„ ..... !.... „ •.. „ ... „ ... „ •... „ •... „... 119
Съветският съюз и неговIПе „противоречия ..... „..... „... „„„„„„ .. „....... „.„ 493 5. Численост на военноморските флотове, 1689-1815 г.. „„~„ .. „.„ ....•.... „„ .. „.„„.„ 119
Съединените щати: проблемът на лидера в относителен упадък........... 518 6. Относителен дял от световното производство, 1750-1 ~QO г......... „ ................ „ 166
7. Ниво на индустриализация на глава от населението, 17~0-1900 г.. „ ....... „„.... 166
Епилог ....... „„ .. „.„ .. „.„„ .. „......... „.„.„„ ........ „ •. „.„„.„„.„ ........................ „.„.„„„„.„„........... 539 8. Численост на арм11итс на Великите сили, 1816-1880 г. „.;„„.„„„„.„.„.„„.„ ... „.. 171
Бележки .„„.„ ...• „ •. „.„„„ .... „ •.•. „.„„ ..... „.„ •. „„ .. „.„„.„ ...•..•.•.•..•.•. „ •.•. „„„„„„„„„ .. „ .. „......... 545 9. Брутен национален продукт на Европейските велики сИли, 1830-1890 г. ..... 187
Библиография ..... „.„.„„„ •. „.„„„ .....•. „„„„„„„„.„ .•. „.„„ ..•..•.• „.„ ••. „.„„„„„.„ .. „.„ ••..•. „ .•. „. 609 10. Брутен национален продукт на глава от населението 1

Иидекс .„ .. „ .•. „„„ •.• „„ •••.• „.„„„ ...••.•.•. „„.„ .• „.„ ...•. „.„ .•. „„„„.„„.„.„ .. „ .. „ ....•.•. „ ...•.•. „ •.•. „.„.. 641 · в Европейските велики сили, 1830---1890 г. „„.„„ ......... „.. f.................... „.„.......... 187
--г~-~в-оСНни )JaЗXoдiiHЭ:)itiiiёTH-йii,iTCB-KPИMcкaтa ВОйН~:~.~=:.-.~-.-.==-:-::~-:-.-::-:---192--
12. Общ брой на населението на силите, 1890---1938 r.... „„„:.„„„„„„.„„„„„.„„.„„. 213
13. Градско население на силите (в милиони и като процент
от общото население), 1890---1938 r. .... „ ..........................!................................... 213
14. Ниво на индустриализация на глава от населението, 1880-1938 г. „„ .. „„„... 213
15. Производство на чугун и стомана от силите, 1890-1938 г..... „ ........•..... „....... 214
16. Потребление на електроенергия от силите, 1890-1938 Г..... „........ „ ....... „....... 214
17. Общ промишлен потенциал на силите, 188()-.1938 r.. „„!„„.„„„„ •.. „„„.„.„ .• „„. 214
18. ОТносителен дял от световното промиuшено производство, 1880-1938 г„. 215
19. Численост на ЛИ\;IНИЯ състав на армиите и флотовете ~а силите,
188{}-1914r... „ •• „ ••. „ •• „„ •• „„„.„.„„ .•.. „ .•. „ •• „.„ •. „„.„ .... „.„ ... !........ „ .. „ •••. „ .. „ •.• „„..... 216
-------2rт.-·танажнаВ<J"ённит·е-кораби-~:1а-силите;--1 ssо::в> i-4 r~:.-:::„·:.:--.:.~:-.. :-.-.~-:~-.-.-.-.-:~.-~~..-=:~~-.-:- -21 б · ----------
21. Национален доход, население и доход на глава от нас~лението на силите
през 1914r........ „ ...••. „ ..... „.„.„„.„„ .•......•.•.. „.„.„„.„ .. „„„„„+„ •.......•. „ .•.. „ ...••. „„„.„. 253
22. Промишлено-технологични показатели на страните от военните съ1ози
през 1914r.. „ .. „„.„„„„ .. „„.„„.„ .. „ ..•• „ •... „ •. „.„.„.„„.„„„.„.„!„„ .. „.„.„„ •.. „.„ ••. „........ 268
23. Произвqдство на боеприпаси в Обединеното кралств9, 1914-1918 r. ......... 278
24. Индустриално-технологични възможности на воюващите страни
(без Русия) ... „.„.„ .. „ .. „ .. „„„.„„.„ .. „ ... „„.„„.„.„.,.„„„„ .. „.„„.! .....•..•..... „..................... 281
25. Военни разходи и обща численост на моб~шизираните войски,
1914-1919 r. „ •..•.. „ ... „ ••.. „.„.„.„„.„„ ..... „.„ ••..•. „„„.„ •... „ .. „..! ••....•. „ •. „ ••.. „ .. „ •.. „....... 284
26. Световни производствени индекси, 1913-1925 r........ „„f.„„„.„.~„.„„„„„„„.„„. 290
27. Разходи за отбрана на Великитесили, 1930-1938 г. .......................................... 306
БЛАГОДАРНОСТИ
28. Годишни производствени индекси, 1913-1938 г................................... „............ 3 1О
29. Продукция на самолетостроителната промишленост
на Великите сили, 1932-1939r............................................................................... 335 Каквито и да са слабостите на книгата ми, те щяха да бъдат много
30. Промишлено производство в света, 1929-1938 г............. „ .. „„„.„ .......... „ ...• „;„ 341 повече без любезната помощ на приятелите ми. Дж. Р. Джоунс и Гордън
31. Национален доход и военни разходи на Belliiкитe сили през 1937 г. ............. 343 Лий прегледаха целия ръкопис, задавайки непрестанно въпроси. Моят
32. Относителен дял на военния потенциална Великите сили 1937 г.. „ .. „.„....... 343 колега Джонатан Спенс ми помогна да не допусна сериозни грешки при
33. Производство. на танкове през 1944 r. „„.„„ ••. „ •.. „„ .... „ .............. „ ... „ ....... „.......... 3 63 разкриването на културните аспекти в първите две глави. Джон Е!JИЪТ ми
34. Самолетната продукция на Великите сили, 1939-1945 r .. „............................. 3 64 даде кураж да напиша втора глава, която разглежда период, в който аз не
35. Оръжейно производство на Великите с~и, 1940-1943 r .. „ .••...•• „„ •.• „ •• „ ... „„ 365
съм специалист. Пади О'Брайън и Джон Бошър потърсиха начин да смек­
36. Общ брутен национален продукт и брутен национален продукт на глава
чат грубостта на забележките ми по отношение на финансовите систе1ш
от населението на Великите сили през 1950 г....... „ .. „ .................. „ ......... „........ 379
37. Разходи за отбрана на силите, 1948-1970 r. ......................................................... 394 на Англия и Франция през XVIII в. Ник Ризопълъс и Майкъл Ма~щелбаум
38. Носители на ядрени оръжия на Великите сили, 1974 г: ..... „ .... „.„ .... „„ ... „„ ... „. 405 не само подробно проучиха последнmе глави, но и 11е поканиха да пред­
39. Продукция на световната промишленост, 1830-1980 r. ................................... 422 ставя идеите си на поредица от срещи в инстmута „Лерман" в 1-110 Йорк.
40. Обем на световната търговия, 1850-1971 r. „ .••.. „ •..... „ .•• „ ... ;.............................. 423 Много учени изслушаха лекциите ми по отделни въпроси от книгата и ми
41. Процентно нарастване на световното производство, 1948-1968 r. „.„.„...... 423 предоставиха допълнителни източници:, както и толкова необходимите ыи.
42. Среден годишен растеж на производството на глава критика и насърчение.
отнаселснието(n%), 1948-1962r.............................................. :......................... 440 Безценна помощ ми оказаха и служителите в библиотеките и препо­
43. Разпределение на брутния световен продукт, 1960-1980 r..... „.„ .. „............... 443 давател1пе в университетите „Ист Англия" и „Йейл". Моят студент Кевин
44. Население, брутен национален продукт на глава
Смит ми помогна в издирването на историческите статистики. Синът ми
от населението и брутен национален продукт през 1980 r.. „.......................... 444
Джим Кенеди изготви картите. Шийла Клайн и Сю Маклейн се заеха с
45. Ръст на реалния брутен национален лродуп, 1979-1983 r. ............................ 4 79
46. Екв.иnалентно изражение на 1000 щ. д. брутен национален продукт трудната задача да напечатат и обработят текста, което стори и Мартън
в количества въглища и стомана, използвани за производството
Перебуы с библиографията. Изключ~пелно съм задължен на моя литера­
мулрез 1979-1980r. ................................................................................................. 498 турен агент Брус Хънтър за непрестанната помощ, която ми ока~ва годи­
47. Приблизителен брой стратсгиt1ески ядрени бойни глави .. „ ... „ ...••• „ ....... „„.„.. 508 ни наред. Джейсън Ъпстайн беше твърд и търпелив редактор, който не­
48. Военноморски СИJIИ на НАТО и на Варшавския пакт ........ „„ .................... „ .•• „. 515 прекъснато ми напомняше, че трябва да мисля за обикновения читател, и
49. Размер нафедералниядефицит,дълrаилихвите · който много по-рано от мене осъзна какъв непосилен труд изисква раз-
на Съединените щати, 1980-1985 г. „ •.. „„„ ..... „ .... „ ... „ ........ „ .. „ ................... „..... 531 глеждането на тема от такава величина. __________
. ·---признателен съМНа моето--сеМейство за помощта и спокойСтвиё:fо,·-----­
които ми даде. Посвещавам тази книга на жена ми, на която дължа толко-
ДИАГРАМИ
ва много.

'
1. _Относителната сила на Русия и Германия ...................... „ •••••...................••••• „........ 251
2. Предвиждания за брутния национален продукт на Китай, Индия и някои
ПОЛКЕНЕДИ
западноевропейски държави, 1980-2020 r. ........................................................... 461
3. Производство на зърно вСССР и Китай, 195()-1984 г. ....................................... 497 Хамдь11, Кьиетщсьm, 1986 г.
 ВЪВЕДЕНИЕ
Тази книга е опит за пресъздаване на картината на националните и
11еждународните сили в „съвременния", или т. нар. следре:несансов пери­
од. Основната цел е да се намери обяснение за причиш1те, довеждали до
възхода и падението на 11огьщите държави и империи, за връзките между
тях в продължение на пет стоhепrя - от създаването на „новите 11онар­
хии" в Западна Европа до началото на трансатлантическите глобални си-
стеми от държави. Естествено в книгата се говори много за войни, най­
вече за мащабните и продължителните, които са .бШiи водени от съ1ози на
могъщи сили и са оставили дълбок отпечатък върху световния ред. Но
това не е просто една книга по военна история. Тук се разглеждат и гло­
балните промени.в икономическото равновесие, настъпили след
макар че този труд не е и история на икон.омиката. ВНи&rанието на автора
е насочено най-вече към взаимната обвързаност на икономиката и воен­
ната стратегия, защото всяка водеща държава в международната система
се стреми да увеличи богатствата и влиянието си, за да стане (:илп да оста­
не) не само богата, но и сШiна.
„Военният консрликт", който фигурира в подзаглавието на книгата,
се разглежда в контекста на „икономическите промени". Възходът на вся­
ка от Великите сили за определен перИод или пък упадъкът на някоя от
тях винаг.и настъпват в резултат на продължителни войни, но в същото
време те се предопределят и от производителността на икономиката по
време на война. От значение е и начинът, по който съответната държавна
икономика, сравнена с икономиката на другите страни, се развива или
изостава в продължение на десетки години преди настъпването на кон-
. _______________ -~РО:!'_НИS}___~~-1}.ен кo~_ф1_1_1!_~L_~~"I:.Ql3_~~ffPOMeнитe_ ШIИ развитието в-положени---­
ет-о на една велика сила в мирно време са не по-малко важни от начина, по
който тя води воепmпе си действия по време на война.
Тезата на настоящия труд ще бъде подкрепена с подробни анализи, но
тя може да бъде обобщена и с две думи: Оmосителната мощ на водещите
нации в международнirГе отношения никога не може да остане постоянна
главно заради неравномерното развитие на различните общества, на по­
спrгнатите от тях технолоmчни и организационни успехи, водещи до зна­
чителни предимства на една държава пред друга. Например появата на ко­
рабюе за далечно rmаване, въоръжени с артЩiерия, и скокът в развиnrето
. 1:1е_1_ ТЬрI":овията _ в АтлаJ-fПfЧеския_океан след
1500 г. не носят-еднаква-полза за
всички държави в Европа. Също така и широкото приложеIШе на парата и
~ъrлищата, а оттам и развimiето на металургията увеличават оrnосителната
мощ на някои държави, намалявайки мощта на други. Повишаването на
производителността позволява на държавите да поемат тежестта на разхо­
дите за засилване на въоръжаването в мирно време~ както и за поддържане
на силна армия по време на война. Колкото и грубо да звучи, трябва да
признаем, че за постигането на военна мощ е потребно богатство, а тя, от
друга страна, е нужна за придобиване на богатството и за запазването му.
Пренасочването на голя11а част от ресурсше на една държава от създава­
нето на блага към развитието на военната промишленост води до отслабва-
не на финансовата сШiа на нацията в дългосроч7н
' план. В същото време, ;f3 ···
ако една държава пocrnrne стратеmческо свръхI?азширение, като завладее
обширни територии, водейки изтощителни войн~, тя пое:-.~а риска очаква­
mrге облаrn да се окажат по-незначителни от цената, заrmатена за придоби-
1
ването им. Този въпрос е особено важен, когато икономиката
' на страната е
1 .
в 0111ос1rгелен упадък. Историята на възхода и по,-ь.ъсно падението на воде-
щите държави в системата на Великите сШiи с.Лед напредъка на Западна
Европа през XVI в. - държави като ИспаЮiЯ, Холандия, Франция, БрirГан-
1
ската юш·ерия, а в наши дни и СъеДШiените щапi, Показва, че те коордmш­
рат в дългосрочен план възможностmе на иконо?1опrката
' си, от една страна,
и военното производство - от друга. !
и сторията на „възхода и падението на '
в ел1иките сили ", за която ще
стане ду11а в тази книга, може да се представч накратко така. В първа
1500 г., глава се описват световните събития около 1500ir. Анализират се сIШните
и слаб1пе страни на всяка от могъщите и~mериИ и ·държави по това вре­
ме - :Китай по вре11е на династията Мин, ОсманЬката империя и навлиза-
нето на исл~ъ1а в Индия, империята на Великитf
' моголи, Московска Ру-
сия, Япония при шогуните Токугава*, както и групата държави в Цент­
рална и Западна Европа. В началото на XVI в. по
' нищо не се разбира, че
Европа е предопределена да се издигне над ост~налите
' страни. Макар че
·изглеждат организирани и внушителни в сравн~ние с Европа, източните
империи страдат от последствията, породени о~ силната централизация
на властта, която налага унифициране на мисли и дела не само в областта
на осJ.нщиалната държавна религия, но и в такива' области като търговията
и оръжейното производство. Отсъствието на так:ава върховна власт в Ев­
ропа и съперничеството между враждуващите кр~ства и градовете държа­
ви поощряват разработката на нови оръжия и ~сенни технологии, които
___ дават_положителен_р_езултат __ за_развиnrето"_на_технИ!:Iе_ския_прогр_ес_и_тьрго~-----·-­
вията. Тъй като не се налага да преодоляват мнdrо препятствия, европей-
ските държави биват въвлечени в едно растящ9,
' спираловидно развитие
на икономическата и военната мощ, което постепенно ги изв~жда пред
останМнте· райони в света. !
Докато динамичните технологични промеНи и съревнованието във
военната сфера тласкат Европа напред по обич9йния И труден плуралис­
тичен път, все още е налице възможността някоя от държавите съпернич­
ки да се сдобие с достатъчно ресурси, с които д~ надмине оста1.iалите и да
стане доминираща в конnшента. Близо сто и петдесет години след 1500 r.
- ----динасnrчно-религиозният. блок,- управляван .от-Испанск1-пе-И-- австрийски-.- ------·---~­
те Хабсбурrи, заплашва да стори именно това.i УсШiията .на останалите
осн0Вfп1 европейски държави, насочени да спра~ тези „стреМ:ежи на Хаб-
сбургите" къ11 господство над Европа, запълват Цялата втора глава. За да
помогнем на читателя по-лесно да разбере ~ричините,
' обусловили
за:Вършека на всяка от водените по това време Многобройни войни, -в те-
чение на разказа ще анализираме силните и сл~бите
' страни на всяка от
водещ1пе СШIИ, като rn сравним с особеностlfГе !на друппе държави и rn
* Шоrупи от рода Токуrава- '
д1111астия на шоrуни (управници) на Япония, основана от
~еясу, която узурпира властта на императора и управлява меW 1603 и 1867 r. (б. р.).
!
 разгледаме в светлината на големите икономически и технологични про­
мени, изиграли ·определена роля в западното общество като цяло. Основ­
ната идея във втор;:~та глава е, че макар и притежаващи огромни ресурси,
чрез системното си свръхразширяване по пътя на войните Хабсбургите
отслабват иконОмически, което в крайНа сметка води до неустойчивост
във военно оmошение. Пострадали не по-малко оТ продължкrелнIПе вой­
ни, останалите :велики европейски- държави успяват да запазят.по-добро
равновесие между маtериални ресурси и военни разходи.
Борбите м<;жду Великите сили в периода между 1660 и 1815 г., които
са описани в трета глава, не приличат на вражди между голям блок и ня­
колко дребm1 съперници. През този сложен период, докато някои бивши
Велики сили, като Испания и Холандия, изостават и се нареждат на втора
линия, други, като Франция, Англия, Русия, Австрия и Прусия, набират
мощ и застават на челно място. Те са водещите държави в дипломацията и
военното дело През ·XVIII в. в Европа. Въвличани са в продължителни
коалиционни войни, прекъсвани понякога от неочаква~-m промени в съюз­
ническия състав. Това е епоха, в която Франция при Луи XIV, а сетне и
при Наполеон за пръв и последен път стига най-близо до позициите на
държава, способна да вземе политиката на Европа в свои ръце. Стре11е­
жите И се осуетяват от отделни групи на Великите сили. В началото на
XVIII в. поддържането на редовна армия и национален флот се оказва
твърде скъпо и' затова държавите, притежаващи развита банкова и кре­
.диmа система, като Англия, са в много по-изгодни позиции От съперни­
ците си. Географското положение е фактор от огромно значение за съдба­
та на могъщите държави в многобройните и разнообразни борби, които
водят те. Затова двете „флангови" страни - Русия и Англия, играят толко­
ва съществена роля през 1815 г. Те запазват възможността си да се наме-
„ -„·--·· __________ сват _nъn .. войнит_е_м_ежду_държдвл_те_в__З_ападна.я__Ц~нJрJщн_а_Е_врQП.а,_6.~;3__ да.___,_
бъдат изложени на непосредствена опасност поради особеностите на ге­
ографското си положение. През XVIII в. Русия и Англия търсят терито-
рии извън Европа, като същевременно продължават да поддържат р~~~~=~--=
веенето на континента. През последните десетилетия на века в Англия
настъпва индустриалната револ1оция, което дава възможност на страната
да осъществи к9ло11изаторската си политика и да спре "ffаполеон при опи-
тите му да завладее Европа.
Периодът след 1815 г. до самия край на века се отличава с отсъствие
на продължителни коалиционни войни. Нал~ще е стратегическо равнове-
__ си е,- подкрепяно-- от. водещите .държави.в_ Европа._Никоя_от_тях-Не-прите~
жава нито способностrа, нито стремежа да установи господство над оста­
налите. Основната грижа на правителствата по това време е вътрешната
несигурност (например Русия и САЩ) и по-нататъшното разширяване в
границите на съотвеmия континент. Тази оruосително стабWiна междуна-
родна обстановка позволява на Англия да се издигне до върха на своята--~
мощ както в мореплаването, така и в завладяването на нови коµо~1ии,и в
търговията. Тя се възползва от положението си на монополист к8.то инду­
стриална сШiа, която прШiага широко парната енергия. През втората по­
ловина на XIX в. шщустриализацията обхваща и другите части на конти-
нента и накланя везните на световното надмощие към държавите, които
разполагат с ресурсите и организацията, необходими за използването на [..-5---!~ .__
новите средства за производство и технологии. Няколк6То военни кон­
фликта от онов~ време - Кримската война и най-вече Гражданската война
в Америка и Френско-пруската война, носят поражение за обществата,
които не притежават модерни военни системи и разгърнати индустриал­
ни инфраструктури, необходими за поддържането на многочислени ар­
мии, и скъпо и сложно въоръжение, променящо коренно характера на
войната.
С наближаването на ХХ в. ускореното технолоrnчно развитие и не­
равномерният де~1ографски прираст в различните райони на света прида-
ват на международната система нестабилност, далеч по-голяма от тази
преди петдесет години. Неин израз са трескавите боричкания на Велики-
те сили през 80-те години на XIX в. за .колониални територии в Африка,
Азия и районите на Тихия океан. ПричинИ за стълкновенията са стре-
межът към-повече-богатство;от една страна~ -и опасенията от йзоставане--.:.---
от друга. Расте надпреварата във въоръжаването по суша и по море, създа:-
ват се военни съюзи, кои съществуват дори в мирно време, защото прави-
телствата желаят сигурни съ1озници в случай на бъдеща война. Зад чести-
те колониали!! вражди и международни кризи в периода преди 1914 г.
(ако се съди по показателите за икономическа мощ) стоят значIПелни про-
мени в глобалното равновесие - очевиден упадък на онова, което в
продължение на три столетия е било по своята същност Евроцентристка
световна система. Въпреки сериозните усилия традиционно смятаните за
Велики сили държави като Франция, Австро-Унгария и новоиздигналата
се Италия изостават от състезанието. За разлика от тях оrромните, равни
по площ на цели държави щати и губернии, които влизат в състава на
САЩ и Русия, излизат напред въпреки неефективността на царската държа-
__ !!~,_.Qт_.еВр_Qпейските_държави.само. Германия_изrлежда-способна-и-до-------
статъчно издръЮiива да се нареди сред страните, които се очертават като
Велики сили. Япония, от друга страна, демонстрира сериозно желание да
господства в Източна Азия, _но изя_вата И Засега не -е- Дост_атьчно каiеГо-:
. -Рична. Промените поставят тежки и почти непреодолими проблеми пред
Британската империя, за· която е все по-трудно да защитава глобалните си
. интереси, както е правила допреди половин век. -
Макар основните промени в разJ;1итието на отношенията в периода
от петдесет години след 1900 г. да личат предимно в създаването на дву­
-----. полюсен свят с последователни кризи сред така наречените „средни сшш"
- ___ (както. се .. споменава-в -заглавията -на--пе-та--н- шеста-глава ),-метаморфозата-----­
на цялостната система проmча сравнително.rладко. От друга страна, же-
стоките кръвопролитни битки на Първата световна война безспорно до-
казват предимството на организираната индустрия и националната ефек-
тивност и дават на имперска Гер11ания известно превъзходство пред бързо
модернизираiцата:- се~- но все· още Изостанала Царска Русия. Само· няколко
месеца_ след победата си на Източния фронт Германия търпи поражение
на запад, а в същото време нейните съюзници биват разбити на фронтове-
те в Италия, на Балканския полуостров и в Близкия изток. След закъсня-
лата военна и най-вече икономическа по11ощ от страна на Америка запад-
ните съюзници най-сетне вземат надмощие над своя враг. Така или иначе,

военните действия са крайно изтощителни за първите участници в тях.
Австро-Унгария вече не съществува, в Русия има револ1оция, Германия е
победена. Макар и победителки, Франция, Италия и Англия излизат от
войната сериозно пострадали. Изключение прави само Япония, която в
резултат на войната засилва влиянието си в района на Тихия океан, и,
разбира се, Съединените ·щати, които през 1918 г. вече безспорно са най­
силната държава в света.
Бързото оттегляне на Америка от активна международна дейност след
1919 г. и успоредно с това изолацията, в която Русия се поставя по време
на болшевишк:µя режим, оставят систе11ата от международни отношения
без основни опорни точки, така както не се е случвало през изминалите
пет столетия. Англия и Фраrщия, въпреки отслабналите си икономики, са
все още в центъра на диrmоматическата активност, но към 30-те години на
ХХ в. те биват застрашени от милитаризираните, ревизионистични пра­
вителства на Италия, Япония и Германия - последната оч~видно възнаме-
ряваща да предяви отново претенции за хегемония в Европа, много по­
категорични, отколкото през 1914 г. Ала Съединените щати остават най­
могъщата в иrщустриално отношение държава в света, а и Сталинова Ру-
сия вече бързо върви по пътя на индустриална свръхсила. Ето защо пред
ревизионистично настрое~-ппе „средни сили" възниква въпросът за необ­
ходимостта от бързо разширяване, за да не бъдат окончателно засенчени
от двата континентални гиганта. Проблемът е там, че в стремежа си да
преодолеят предизвикателствата на Германия и Япония те вероятно също
ще отслабнат значително. Втората световна война, независимо от нейни-
те победи и поражения, е ярко потвърждение на предусещането за упадък.
Въпреки забележителните успехи на държавите, участващи в Тристран-
ния пакт, те не успяват да победят поради превеса в производителните
-сили на ·двете вражески страни, който е.много-по-голям-от--този-презJ.914"::'.--~
1918 г. Онова, което постигат, е да отслабят Франция и Англия, преди те
самите да бъдат разбити от по-мощните сили. В 1943 г. съществувалите от
десетилетия прогнози за създаване на двупол1осен свят стават действи­
телност, а военното равновесие за пореден път се изравнява с глобалното
разпределение на: икономическите ресурси.
Последните две глави на настоящата книга разглеждат годините, през
които двупол1осният свят сякаш наистина съществува - в икономическо,
военно. и идеологическо отношение, и намира отражение на политическо
равнище чрез многобройните кризи на Студената война. Позицията на
---съединеюпе-щати ·и· ССGР--като-сили от·· собствена -класа--и--мащаб--е-заси-.
лена от появата на ядреното оръжие и системите с голям Обхват на дейст­
вие, показали, че стратеrnческата и дипломатическата картина на света са
напълно различни от тези през 1900 г„ камо ли през 1800 г.
И_ въпреки това процесът на възход и падение на Великите сили - на
различията в темповете на икономическия растеж и на техническия про­
грес, водещи до промени в глобалния икономически баланс, който пък от
своя страна.оставя отпечатъка си върху политическото и военното равно­
весие, не е завършил. Във военно ошошение Съединените щати и СССР
са начело през 60-те, 70-те, а и 90-те години на ХХ в. И тъй като те тълку­
ват международните проблеми в двуполюсен или даже манихейски
i '
смисъл*, тяхното съперничество води до непрестаf!На ескалация във въоръ- [J~~':(,j1j-
жаването, която Ю:Iкоя от другIГГе сили не е спос~бна да подцържа. През -
същите няколко десетилетия производствените сrли, запазвайки глобал- g3
нота равновесие, нарастват с непознати до този мр11ент те~mове. Делът на t;tl
производството на страните и Tpenrя свят и техНият брутен национален tJ=1
продукт, слезли до най-ниско равЮ:Iще след 1945 1!г., бележат непрестанно ~
увеличение. Европа постепенно се съвзема от ~сраженията на Втората е3
световна война и чрез Европейската икономичес~а общност се превръща ~
в най-могъщия търговски парmьор в света. Китайската народна републи-
ка върви напред с внушителни крачки. Следв~е1*tото икономическо раз-
витие на Япония е така стремително, че по няко~ показатели на бpynrnя
си национален продукт тя надwmава Русия. РусиЯ и Америка се развиват
с много по-бавни темпове и тexmurr дял в световното производство И бо-
1
гатство спада чувствително след 60-те години на :хх в. Ето защо, ако ос­
- тавим настрана по-малките -държави, -ще-видим, чJ л.1ногополюсният.свят.е 1
оmово налице, разглеждаме ли го в светлината 11а иконоыическите пока-
затели. Но тъй като нашият основен интерес е нЭ.сочен къМ взаим:одейст-
вието между стратегията и икономиката, в закл~чителната
' глава изслед-
ваме необвързаността между военния баланс и Т?ЗИ на .произвоДJПелните
сили в отделните страни (Великите сили) в края на ХХ в. и показваме
проблемите и възможностите, пред които Са изпРавени петте големи по­
литико-иконо1шчески „центрове на сила"- КитЗi:i, Япония, Европейският
икономически съюз, Съвет.ският СЪIОЗ и съединените щати, които
продъmкават да търсят решението на прастария проблем - съгласуването
1
на национални средства и национални цели. ИсТорията на възхода и па­
дението на ВеШiките сили не е спряла развитието' си нито за миг.
И тъй като периодът, разгледан в книгата, ~ твърде обширен, няма
-------~ъмнен~~'--~- _разл_ичните хор_а ще я четат по рdзлични причини. Някои
читатели ще НаМеi)ЯТ()НОВа~·· кОеТО--СаТЬрсили: Обширен-и до-СТатъчно -по-=-------­
дробен преглед на политиката на BemtKIГГe сили През последните пет сто-
летия, на влиянието, което ик?номическите и ~ехнологичните
' промени
оказват върху положението на всяка от водещите-- държави не ·само по
време на мир, но и в тежките години на война.! Книгата няма за цел да
изследва т.нар. „11алки" сили, нито пък малките i двустранни военни кон­
1
· фликти. Тя Има евроцентристка ориентация, осо9ено в средните си глави,
но при тема като разглежданата това е естествено.
За други читатели, особено за онези, ~оито fe заIШмават _с политиqе-
ската __ наука_и_кои_rQ __н~--~е___и_нт~рес;у1Н!!_О_т__0_~~9_в~те _правила на „светов~
„ .. _____ _
ната система" или от повтарящите се модели на: вОйнаТа~·изСЛедвЭ.НИЯТЭ:, -·
изложени· тук, ще се окажат недостатъчни. Затова трябва да поясним, че
1
книгата няма за предмет теории като тази, че големше (или „системнше")
• 1
воини са свързани с икономическите възходящи и .низходящи цикли на
Кондратиев. Тук не се разглеждат и общ!Пе теории за причините за вой­
ните и доколко е възможно те да бъдат разпале~и от „издигащи се" или
* Манихейски смисъл-дуалисrnчсн, по името па псрсие'ца Мани (Манес или Манихсус)
1
(21&:-274)1 „QСН~Овател на дуалистична релиmозна система, ч:и~то основен постулат е вечната
борба мtЖЦg~dброто и злото в света, като последното с творец ita всичко материално. Манихей­
,ският.ду~~~.~повлиява върху ученията на павликяните и на.богомилите (б. р.).
" • . 1
·.~ ~ 1 •
·,
· 2 Възхщ~-J.ijЩ111е
.. _.., Pifl
ие на Великите сипи i
i
- --~ i
 „западащи" Велики сили. Това не е и теория за импершпе и начините за
упражняване на имперска власт (изложена в неотдавна излязлата книга на
Майкъл Дойл '„Империите") или за приноса им в постигането на нацио­
нална мощ. и' накрая книгата няма за цел да предложи обща теория за
ефективността на различните общества и социално-управленски системи
за набиране на средства по време на войн.а.
От друга ,страна, тази юmга предлага материал за учеюпе, желаещи да
направят подобни обобщеиия (едиа от пр!l'ШНИТе за цитирането на обшир­
ната порещ.ща· от произведеIШЯ е да се даде възможност на читателите, ко­
ито се интереСуват от начина на финансиране на войюrrе например,,_да
намерят съответиите източmщи). Проблемът, който историците, за разлика
оТ поmполозите, срещат при създаването на общи теории, е, че доказател­
ствеШIЯТ материал за мШiалото е твърде разнообразен и не дава възмож­
ност за „стабилни научни закmочеюm". Макар че някои войни (като тази от
1939 г.) се дъткат на страха на онези, ·КОIПО вземат решенията,- че може да
настъпят измеНеюm в ЦЯЛОС1RИЯ баланс на силите, това обяснение не е до­
статъчно, за да разберем борбите, започнали преЗ 1776 г. (Американската
революция), 1792 г. (Френската революция) или 1854 г. (Кримската война).
Така, докато през 1914 г. Австро-Унrария представлява пример за „запада­
ща" Велика сИла, прwлпшла една голяма война, учеЮIТе все още· не могат
да се произнесат за еднакво важните роли, играни тогава от „издигащите
се" по това време Велики сили - Германия и Русия. Ето защо всяка обща
теория за това, дали империите заплащат твърде скъпо съотношеЮiето между
сила и теритоj>ия, или дали имперската власт може да бъде повлияна от
него, поне що се отнася до наличюпе сведеюm, е въпрос, на който би тряб­
вало да дадем баналIШЯ отговор - понякога да, понякога не.
И все пак, ако оставим настрана готовите теории и разгледаме исто-
_ p~:ie~-~~!~ "
~ро'ноло~я на _!,възх_0_~~-}1~.r_~;_ениет0__на в елиКИ!~ИЛtf____!!реоз_ _+
последнIПе петстотин години, ще стигнем, до някои общовалидни закл10-
чения. Трябва да помним обаче, че има и изкл1очения. Съществува ясна
причинна връзка между промените, настъпвали с течение на времето в
общия икономически и производствен баланс, както и в положението,
което отдеmпrге сили заемат в международната система. От XVI в. изме­
стването на Тhрговията от Средиземноморието къ11 Атлантическия океан
и към СевероЗападна Европа WIИ преразпределението на световното про­
изводство извън Европа в десетилетията след 1890 г. са добър пример за
това. И в двата случая икономическите промени предхождат възхода на
_Qце:з1:1 JIQB_и_ ~еШп<д __Q_WЩ, __кgщg_~л~д »Р~-~е:_I.Uе___цр_идо_б_ИЯ'f_решително_ вли:-_
яние върху вое1П10-териториалния ред. Ето защо натежаването на глобал­
ния производствен баланс към Тихоокеанския басейн, което се набл1ода­
ва през последните няколко дeceпmenrn, не може да бъде обект на инте­
рес само на икономистите.
В историческите докумеIПИ се срещат данни за тясна връзка между
икономическия възход на дадена ВеЛика сила в дългосрочен п_.qан и ней­
ния р~стеж и упадък като военна сила (или световна 'имперИя). Това е
естествено, защото е продиктувано от два обвързани фактора. Първият е,
че икономичес'ките ресурси са необходими за поддържане на големи во­
енни СIШИ. А вторJ.ЩТ - че в светлината на международната система богат-
ството и с1шата винаги са относителии и трябва да се разглеждат като
такива. Преди триста години гер1rанският Шiсател фон Хорниг Отбелязва,
че дали една нация днес ще бъде богата, или не зависи до голяма степен
от ~аmIЧИето на сигурност и богатства, но най-вече от това, дали нейmrге
съседи разполагат със същите". ·
За тази забележка ще става дума многократно в следващите глави.
Към средата на XV!I в. по абсолютни показатели Нидерландия е била
много по-богата отколкото преди сто години. Но през XVIII в. тя е много
по-бедна от съседите си Ашлия и Франция, които „имат повече" (т.е. по­
вече власт и богатства). През 1914 г. Франция е по-могъща, отколкото
през 1850 г„ но това не И помага, когато я напада по-силната ГерманИя.
Днес Англия може да се похвали със значително по-големи финансови
възможности, нейното· въоръжение превъзхожда с няколко ~аси онова,
което е и11ала по време на крал~ща Виктория - вр_емето на не~ разцв~т
като държава. И вЪпреки това статисm:Еапе сочат, че делът на Англия в
световния продукт е спаднал от 25 на 3. %. Ако едиа държава има „пове-
че", всичко е наред, лошото JЩВа тогава, когато тя има „по-малко'.'.
Но това не значи, че относителната иконо:мическ~ и военна сила на
държавата растат или намаляват успоредно. Историческите примери по-
казват значително разминаване 1rежду линията на икономическото разви- .
тие и тази на военно-териториалното влщпш:е. Лесно е да отгатнем причи-
ната. Икономически замогващIПе се държави - Англия през 60-те години
на 11-п1налия век, Съединените щати през 90-те на същия век, съвременна
ЯпоIШЯ, предпочитат създаването на национално богатство пред отделяне-
то на огром1ш средства за въоръжаване. Възможно е след половин век_при-
оритеnпе да се променят. Икономическата експанзия от миналото е донес-
ла на тези страни задължения като зависимост от чужди пазари и суровини,
военни-съюзи,----различни-бази -и -колошш;-Gега-друm ·-държави- съпернички-------­
се развиват по-бързо икономичесm и на свой ред искат да разширят ВJШЯ-
нието си навън. Конкуренцията в света расте, а разпределението на паза-
рите става все по-условно.. Песимистично настроени наблюдатели говорят
за упадък, патриоти държавmщи призовават за „о б новление" .
Възможно е с нарастващата тревожност на днешното положение Ве-
ликите с1ши да увеличат средствата, заделяни за отбрана, в сравнение с
периода отпреди няколко десеnmетия и въпреки това да смятат, че светът
все повече се превръща в несигурно :място и то не заради друго, а защото
и останатпе сили вече са набрали финансова и военна мощ. Испанската
империя-изразходва· много-повече-за своята армия през-30-те и 40-те·го~-------­
дини на XVII в. в сравнение с изразходваното през 50-те години на пре-
дишния век, когато икономиката на Кастилия е далеч по-стабилна. През
191 О г. военните разходи на Англия при крал Едуард VII са много по-
голе~и, отколкото през 1865 г., когато умира п алмерстон и анrлиис_ката
• .
.• Палмерстон, Хенри Джон Тсмпъл, виконт (1784-1865) - английски политик, заемал
минис~ерски постове от 1809 г. до смъртта си, министър на външните работи през 1830----1841,
1846----1851 г., ми11истър-прсдседател през 1855-1856, 1859-1865 г. Името ·му се свързва най­
вече с провежданата прагматична и агресивна външна политика (Англия „няма вечни прияrели
или вечни врагове, а само вечни интереси"), както и с подкрепата наJU16ерал11ите и националнmе
движения в Европа и другаде (6. р.).

иконо:мика е на своя относителен връх. Но има ли англичани от по-късния
период, които да са се почувствали по-сигурни заради това? Както ще
стане ясно по-натаТhк, това се отнася и за Съединените щати и СССР в
края на :ХХ в. Търсейки решение на вечния проблем, Великите СШIИ, озо­
вали се в относителен упадък, започват инстинктивно да инвестират все
повече средства в отбраната си.
Другият извод, който можем да направим, след като с:ме разгледали
един петстотингодишен период, е, че между крайния резултат от мащаб­
ните коалиционни войни за европейско и световно надмощие и производ-·
ствените ресурси, мобмизирани за воденето им от воюващите страни,
съществува непосредствена връзка. Така е при борбите срещу испанско­
австрийските Хабсбурrи, при Испанските войни, при Седемгодишната
война, при войните на Наполеон, както и при двете световни войни през
ХХ в. Продължителната и изтощителна __война _с_е превръща накрая в про_­
верка на относителните възможности на всяка коалиция. Колко има даде­
на страна - „повече" или „по-малко", става все по-важно в течени~ на
борбата.
Тези обобщения могат да бъдат направени и без да попаднем в капа-
на на грубия икономически детерминизъм. Въпреки трайния интерес на
автора към проследяването на „по-пространните теIЩеiЩИИ в световните
отношения през последните пет столетия" не твърдим, че икономиката е
определяща за всяко събитие ШIИ че тя е единствената причина за успеха
или упадъка па дадена държава. Доказателствата сочат, че други (рактори,
като географското положение, военната организация, националният мо­
рал, системата от съ1озници и т.н., оказват влияние на относителната мощ
на държавите от световната система. През XVIII в. Обединените провин­
ции* са най-силната част от Европа, а Русия - най-бедната. И въпреки
·това -Нндерландия-запада;-а · Русия·бележи-възход:-Лудостта-на· една -лич·-­
ност (като Хитлер) и бясното съревнование в областта на въоръжаването
(независимо дали става дума за войските на Испания през XVI
Германия през ХХ в.) също обясняват отделнИ победи или поражения.
Това, което изглежда извън всякакво съмнение, е, че ~ри продължителна
война ще победи онази Велика сила или коалиция, която има по-добра
пронзводствена база, ШIИ, както са обичали да повтарят испанските капи­
тани, „ще спечели онзи, който държи последното ескудо". Макар и грубо,
това твърдение е доказано на праК'Пlка. И тъкмо защото положението на
всяка сила е пряко свързано с икономическото И развитие през последни­
те--ПеТ-СтО-.Г1етия;-трябва-;ца·. си ··зададе~С1iЪпро·с-а·-з-а--отраж·ението на ·-съвре.:
меЮiото състояние на икономическите и производствените ресурси върху
равновесието на силите. Това означава, че човечеството не само твори
историята си, а че я твори при определени исторически условия, поставя-
щи извесrnи ограничения или предоставящи допълнителни възможности.
Един по-ранен модел на настоящата книга се крие в есето на пруския
историк Леополд фон Ранке от 1833 r. за „die grossen Machte"
*Обединени провинции (официално название Обединени нидсрландски провинции)
название на Холандската република, nриблизитешю обхв~uiаща територията на днешното крал­
ство Нидерландия през периода .между 1579 и 1795 r.; през XVII в. те преживяват „златен век"
и страната се нарежда сред Европеiiските велики сили (б. р.).
'
1
с~ши), в което той разглежда възхода и падението ~а отделните държави n
международните отношения и равновесието на с1mИте от вреъ.rето на упадъ­
ка на Испания. Ранке завършва своето есе с анаri:из на своя съвре11енен
свят, на онова, което се случва в него след неуспешния
' опит на Франция
чрез войните на Наполеон да постиrnе господств9 в света. Разглеждайки
„перспективите" пред всяка от Великите сШiи, и tой като всеки историк
се изкушава да даде някаква прогноза за бъдещетЬ.
Но Да напишеш есе за ,,Великите сили" е ед~о, а да разкажеш една
неколковековна история е съвсем друго. Първон*чалнот.о ми на:мереIШе
беше да наШiша кратка книга във форм:ата на Отде~ни есета, имайки пред­
вид, че читателите знаят (макар и понякога смътнq) основна част от пред­
варителните факти за про:мените в развитието на :отделнIПе държави или
поне са запознати с някои rеостратегически проб*еми, пред които се из­
правят тази иm1 онази велика сила. Когато изпрат~:~х първIПе глави на не­
колцина познаnr за ко11ентар и разговарях с другИ за тях, си дадох смет­
ка, че съм греш~ш. Мнозинството от читатеmпе и! слушатешпе искаха да
знаят повече подробности, повече факти за исторИческия фон на събити-
ята, защото липсват изследвания, обединяващи п~омените
' в икономичес-
кота състояние и военната мощ на държавите пре~' вековете. Нито иконо-
мическите, нито военните историци са се задълб;очавали в подобен вид
проучвания. ИзобШiието от подробности в текста ~ бележките към книга­
та имат за цел да попълнят именно тази празнина в: историята и съдбата на
Великите сили.
1
в., или за
--
(Великите
-
 СТРАТЕГИЯ И ИКОНОМИКА
'
НА ПРЕДИНДУСТРИАЛНИЯ СВЯТ
 възходът НА злплДния свят
!

През 1500 r., годината, избрана от мнозин4 учени за водоразделна

линия между съвременната епоха и цивилизациит е на Стария свят 1 , жите­
1
лите на Европа не съзнават, че континентът им вече е заел позшnmте на
господство над по-голямата част от останалия с~ят. Техните познания за
i
веJШКите изтоЧIШ цивИJПiзаЦIШ са откъслечни, а н~рядко и погрешни, явно

почерпани най-вече от разказите на пътешествен1~, които почn1 дослов­

но се препредават от уста на уста. И все пак ширещата се навред предста-
ва за необятните източни m.rперии, които притеЖiават
' баснословни богат-
ства и могъща военна сила, е доста точна и на пр~в поглед тези общества
изглеждат далеч по-надарени от народите на Западна Европа. И наисти­
на - сравнението с великите източни средища На културна и стопанска
дейност откроява Европа по-скоро със слабоститЬ И, отколкото с нейните
предимства. Тя не е юпо най-плодородната, нито !:пък най-населената земя
на света - на челно }.1ЯСТО стоят Индия и Ки.тай.1 Геополитически „конти­
нентът" Еврqпа се на).mра в твърде неудобно пол?жение - ограден с лед и
ВОДа На север И запад, ИЗЛОЖеН на ЧеСТИ нашествия ПО ЗеЫЯ ОТ ИЗТОК И

уязвим за стратепrческите набези на съседите си1 от 1ог. През 1500 г., а и

дълго време преди и след това тези обстоятелств~ не представляват абст­
раК'ГНИ попя:тия. Само осем години преди това fiранада, последното м10-
с1олманско кралство в Испания, отстъпва пред *рмиите на Фердинанд н
Изабела, но тази победа отбелязва края на еднаj регионална кампания, а

1
не завършека на далеч по-всеобхватната схватка между християнството и
воините на Пророка. Над голяма част от Западния свят все още виси сян-
--- --ката -от-падането-на-Цариrрад-·през--1453 -г.·;-събитие,
' ·натежало- от- -значи-
мост и поради факта, че съвсем не слага предел !на настьплението на ос­
манските турци. До края на века те превземаj Гърция и Йонийските
острови, Босна, Албания и голяма част от останirппе балкански страни, а
най-лошото идва през 1520 r., когато прочутите ~еничарски армии поемат
към Будапеща и Виена. На юг, където османскиТе галери нахлуват в ита­
лианските пристанища, Ватиканът със страх се пµта дали Рим ня111а скоро
да сподели съдбата на Цариград'. 1
Докато тези опасности представляват част qт една последователна и
грандиозна стратеmя, ръководена от султан Мехмед II и неговите наслед­
-- ници,-съпротивата·на ·Европа ·е разпокъсана ·и-сrlорадична.-За-разлика от·
Османската и Кюайската империя, както и от в~1астга, която в най-скоро
време Велиюпе моrоли ще установят в Индия, д9' момента не съществува
единна, обединена Европа, чиито държави да признават един-единствен
светски или духовен водач. Тя прилича на пъстра: мозайка от дребни крал­
ства и княжества, спорIШ феодални владения и ~адове държави. На запад
се надигат по-силни 11онархии като Испания, ФJ>анция и Англия, но във
всяка от тях съществуват вътрешни напрежения, :а и всяка гледа на други­
те по-скоро като на съперник, а не на съюзник В борбата срещу исляма.
Не може да се твърди, че в сравнение с веЛиките източни цивилиза­
ции Европа притежава забележителни успехи ,' областта на културата,
 математиката, :техническите науки или мореплаването. Значителна част от
европейското културно и научно наследство е „взето назаем" от исляма,
~
точно така, както и ы1ос1олманск1пе общества с векове· заеыат познанията
си от Китай -·чрез пряк :или опосредстван търговски обмен, чрез ·военни
завоевания илИ колонизация. Ако погледнем назад, ще видим, че Европа
постига своите търговски и научни успехи в края на XV в., но тук сме
длъжни да вм~тнем, че всеки един от голе.мите центрове на световната
i
цивилизация по онова време е на цриблизително едно и също ниво на
развитие с останалите; някои от тях - по-напреднали в известни области,
но за сметка на това по-изостанали в други. В техническо отношение, а
оттам и в сферата на военн_ото дело Османската империя, Китай при ди­
настията Мин и малко по-късно Северна Индия под властта на Великите
1~
моголи, както и европейската държавна систе11а със своята източна
„издънка ' - Мqсковското княжество, далеч превъзхождат разпръснатите
1
поселения на Африка, Америка и Океания. Но докато това подсказва, че
през 1500 г. Европа е едно от най-значимите културни средища, то ни
най-малко не а;значава, че един ден тя ще се издигне до върховете на све­
товен водач. Преди да разгледаме приtшните _за нейния възход, трябва да
проучим предимствата и недостатъците на останалите претенденти.
~ на р. Яндзъ се водят морски битки - за да потопи китайските кораби на
~ Китай при династията Мин
~ Нито една от цивилизациите на предмодерния свят не изглежда така
О напреднала, така могъща, както тази на Китай 3 • Значителният брой на на-
1:!1 селението - 100-130 Ы>mиона срещу 50-55 милиона в Европа през XV в„
0 забележителната култура, изключително плодородните долини, свързани
_ ·-··- _~ __ с __ пр_евъзходна.,систе11а_от_напоителни ..канали-още.от-ХI .. в.,-единното-йе---­
рархично административно управление, осъществявано от добре образо-
~ Вана копфуциапска б1орокрация, придават на китайското общесrво хомо-
!:5[;.1 генност и _изтъН:rеност, предизвикващи _завист сред чуждеНците. Вярно е,
~ че тази цивилизация изпитва страдания от разцепленията, причинени от
нашествията на монголските орди, както и от чуждото владичество след
~ _ нашествието на_ Хубмай хап*. Но Китай има обичая да сменя завоеDате­
~ лите си много по-често, отколкото те успяват да променят него, и когато
U през 1368 г. на :власт 1-щва динасnIЯта Мин, за да обедини отново импери-
ята и да нанесе, окончателния удар на монголите, значителна част от древ-
_ния. порядък .и-'знания.е. съхранена. -·-------- ----- ----------- ·- ----·----
За читателите, възпитани в уважение КЪ?о.f западната наука, наЙ:-fl~-.
вероятната особеност на китайското общество е неговата технолоп1чна
зрелост. Открай време там събират огромни библиотеки. Печатането с
подвижни букви се появява още през Х! в. и не след дълго бял свят
виждат множество книги. Търговията и стопанскотО дело, ПОдтикВсiни- От
строителството на напоителни мрежи и разрастването на насе.лени~то,
вървят също така бързо напред. Китайските градове са по-г0Ле11и, от-
' численостrа, 11ощта и устойчивостта на морския флот по времето на Чжън
"' Хубилай хан (или Кубилай хан) (1216-1294) - първи монголски император на Китай,
правнук на Чингис хан, като велик хап номинално е владетел на огромна територия от Черно
море до Тихия океан; в Китай е основател над1111астията Юан (1276-1368) (б. р.).
колкото събратята :и11 в средновековна Европа, а к1-пайските тьргоs_ски '2:1.~·]}j;
пътища - също тъй неизбродни, както европейските. Използването на
хартиени пари дава тласък за развитието на търговията и за създаването
на нови пазари. През последните десетJшетия на XI в. в Северен Китай
съществува мощна 11еталургична проыишленост, произвеждаща 125 хи­
ляди тона 1'.iетал годишно главно за военни и държавни Н)"'жди, тьй като
армията, наброяваща над един милион души, е огромен потребител на
метални изделия. Трябва да отбележим, че този прои_зводствен обем
надхвърля обема на британското металургично производство в начал­
ните етапи на промишлената революция, настъп1ша седем века по-късно.
Китайците навярно са откривателите и на барута, а за изгонването на
.монголските нашественици през XIV в. владетелите от династията Мин
използват огнестрелни оръжия 4 •
При този културен и технологичен напредък естествено е__ китайците
да обърнат поглед към отвъдморската търговия и изследователското дело.
Магюrrният компас е тяхно изобретение, някои от китайските джонки не
отстъпват по размери на по-късните испански галеони, а търговията с
индийските и тихоокеанските острови обеzцава да носи печалба, равнява­
ща се на печалбата от търговията по суша. Много дecenшenrn преди това
император Сун през 60-те години на XIII в„ Хуб•mай хан е принуден да
построи свой собствен флот от бойни кораби, оборудвани с метателни
съоръжения, а през XIV в. крайбрежната търговия със зърнени храни
достига пълен разцвет. Писмени докуъ1енти свидетелстват, че през 1420 г.
флотът на династията Мин наброява хиляда триста _и петдесет бойни съда,
в това число четиристотин големи плаващи крепосrn и двеста и петдесет
кораба, предназначени за далекообхватни операции. Тази сма се допълва,
-----но не -вкл1очва--в -постоянния· си -състав-множеството ·кораби,-собственост----­
на търговци, ко1по често пътуват до Корея, Япония, Югоизточна Азия и
дори Източна Африка и носят приходи за китайската държава чрез данъ-
ците, с които се облага търгоВl"IЯТа по море.
Най-извесшIПе официални морски експедиции, предприети по поръ­
чение на и~1ператорския двор, са седемте далечни изследователски пъте­
шествия, осъществени под ко!.~андването на адмирал Чжън Хъ 11ежду
1405 г. и 1433 г. Наброяващи нrа моменти до няколко стотици кораба и
десетки ХJШЯДИ души, флотилиите _навлизат в пристанищата от М~ака и
Цейлон до Червено море н Занз:ибар. Капитаните им щедро раздават по-
- -даръци- на-покорюпе----местни-владетеШI;-а-непокорmпе · заставят-с'Бс-сила---- ----·
да признаят властта на Пекин. От Източна Африка се завръща кораб, на-
товарен с жирафи, докарани за r)азвлечение на китайския иьmератор. Друг
довежда на борда си пленен цеЙ'лонсю1 вожд, който има неблагораз}'11ие-
то да не признае върховенствот·о на Сина на небето. (Трябва да отбеле-
жим, че за разлика от португалt.~ите, холандците и други европейски на­
шественици в Индийския океан к.итаЙЩlте не rmячкосват и не убиват без-
разборно.) Ако се съди по изслед1'анията на историците и археолозите за
Хъ, излиза, че някои от големите нораби съкровищници са били с дължи-
на приблизително 400 фута и водоизместимост около 1500 тона - с други
 1

.1 ~7. !'),4"8 думи, напълно годнИ да обиколят Африка и „от.Крият" Португалия някол-
ко десетилетия, преди експедициите на Енрике jМореплавателя да пред-
*
~
приемат ·сериозни завоевания на юг от Се-ута 5• i t:o"
Китайската експетщия от 1433 г. е последн~та от поред~щата морски ~
u пътешествия, а след три rодшiи строIПелсrrnото на морски кораби е забра- r...
нено с и~mераторски указ. Скоро след това спеtЩална заповед поставя под В
забрана съществуването на кораби с повече от ifвe мачти. Оттук насетне ~
моряците търсят препитание по малките кораби,: движещи се по Големия
канал. Оrромшrге бойни кораби на Чж.ън Хъ пn~яТ, изоставени на произво-
ла на времето. Въпреки 1-mогобройниге възможно~сrn, които я ма~rnт отвъд
=
>
l'""'"'"J

океана, юпайската империя взема решеЮiе да об~рне гръб на света. w

.,; Това поведение несъмнено е продиь.-тувано о! благоразумни стратеm-1
~ чески съображеmrn. Северюпе rрающи на и~mерията отново са застрашени
f!T _мощ-_оmпе и съсредоточаването на Jioemштe рес}грси в тези уязвm.ш обла- _
"'"-
"'' сти изглежда далеч по-целесъобразно. При това поhожеЮiе поддържането на
„«
с;

многочислен флот се превръща в лукс, още повече че оmпите за експанзия

на 1or към Анам (Виешам) се оказват безплодни и Ч1ърде скъrш. Тези съобра-
1

"'" жения, твърде основателни за мо~1ента, едва ли ~е преосмислят по-късно,

"'Е когато отр~щателшrrе последствия от съкращаване~;о на вое1-ШоморсЮIЯ флот

~ "'
:с

"'Е
стават от ясни по-ясmr - в продължеmrе на почти !цял век А-райбрежието на

.. о
Китай, та дори и градовете по р. Яiщзъ са атакуваНи от японски пирати, но

i "'""'
"'
:с

"'"'
сериозно възстановяване на императорския флот! така и не е предприето .
Дюке и r..п1огократтnrге пояnн на пор1)'Гапски кораб~~ около бреговете на I<и-
*
•тай не довеждат до преоценка на сmуацията *. Отf?рана по суша - това ни е

~
о
нужно, смятат юrrайсюпе мандарини, наш1 да тьргУват по море и без друго е
а.
забранено на подаmщ~пе на императора на КIПай!.
Е

s
:::.::
------
:с

"'
::Г-
Ето защо освен разход1пе и произтичащите lот тях отрицателни сти-
-- ----мули--основен момент,----предизвикал--отстьплението-на·- Китай,-е--абсол1от=-
вият консервцтизъм на Конфуцианската б1орокрация
'
6
- консерватизъм,
---~--- ------

засилен при управлението на династията Мин от: нежеланието да се при­

~~
емат- промените, налагани по-рано от монголит ~. В тази атмосфера на
1

реставрация цялото висше чин~вническо съсловие се грижи единствено

з~ запазването и съхраняването на миналото, а не за сътворяването на
1

едно по-светло бъдеще, изrраждано _въз основа на задморската експанзия

~ и търговия. Конфуцианската философия заклейr!Iява войната като недо­
u стойна дейност, а необходимостта от подцържанЬ на въоръжени сили се
1

определя единствено заради опасността от варварски нападения или

вътрешни-междуособици. -не-прияз-ънта-на-манд~qуин1~:те-къ?;1--~'lРМИSiта-си--- -----
флота) е съпроводена от тяхната подозрителност! спрямо търговците. На-
трупването на частен капитал, практиката да се! купува евтино, а да се
продава скъпо, показността на новобогаташ~пе -i всичко това предизвик-
ва у елитните, образовани бюрократи неприязънl почти така с~.шна, кол-
кото и възмущението, което самите те будят у оби~новените трудови хора.
i

* Сеута- ~ристанище на Средиземноморското крhйбрежиЬ на Мароко, владение на И спа-

~~~ i
** За кратко през последното десетилетие на XVI в. едИ!f съживен в определена степен
юпайеки брегови флот помага на корейците да отстоят на два Опита за инвазия на Япония; но
дори тези жалки остатъци от флота на Мин после изчезват (6. а1.).

1

~ i~~·:,7~~~:3-{j~ Макар да не искат да оставят в застой пазарното стопанство като цяло,
1'· ... ,·;. ·.· ·- . · --- мандарините често се месят в работата на самостоятелните търговци...' като
~ конфискуват имуществото им или слага:_ под забрана тяхната деиност.
~
U
Вьнutната търговия, извършвана от китаиски граждани, .сигурно изглеж­
да много съмнителна в очите на държавните служители, и то не заради
друго, а защото тя напълно се изплъзва от контрола им.
i Враждебното отношение към търговията и частния капитал не по-
~:
пречва ·за постигането на огромен технологичен напредък. Изграждането
на Великата юrrайска стена, развиmето на системата от напоитешm кана­
ли, металурГИЧI:IИТе заводи и императорският флот - всичко това, осъще-
ствено при династията Мин, е предназначено за държавни цели, защото
б1орократичнияТ апарат твърди, че то е нужно на императора. Но и тези
~ начинания са прекратени със същата лекота, с която са би:ли започнати.
S: След време кан.алите са оставени н_~ разр_ух_а, армията периодически стра­
S да от недостиг ·на муниции; астрономическите часовници (създадени през
S:~ 1090 г.) са oTM\JHaimни с пренебрежение, добиването на метали постепен­
"""' но замира. Действията, довели до спадане на икономическия растеж, не
спират дотук. Печатното дело е ограничено до публикуването на научни
трудове. То н~ се използва даже за широко разпространение на пракrnче­
~ ски познания, кама ли за отразяване на обществения живот. Употребата
на книжни пари е преустановена. Китайските градове така и не се :_доби-
ват с автономнОстrа, която пр1-пежават градовете на Запада. В I<итаи бур­
iS
)ооlоо[
жоазия няма, независимо какво съдържание ще вложим в понятието. I<о­
гато императорският двор променя местожителството си, с него се сменя
и столицата на l(итай. Лишени от официални стимули,_ търговците и пред­
приемачите не могат да преуспеят, а онези от тях, които все пак се замог-
0 ват, обикновен9 изразходват богатството си, за да придобият земи и об-
-~ ___ разование,. а . не: .за да-направят_ първоначалните-инвестиции за-развитието
на промишлеността. Забраната на външната търговия и риболова по aнa­
t:s= логичен начин отнема още един потенциален мотив за последователна
~ икономическа експанзия - търговията с чужбина, доколкото се върши с
Ь португалци и холандци, е сведена до продажби на предмети на разкоша и
"""' (независимо о~ редицата отклонения) е контролирана от държавни слу­
~ жители.
~ Ето защо по време на династията Мин Китай представлява държава,
t) твърде немоЩна и инертна в сравнение с периода на династията Сун, ко-
ято управлява четири века по-рано. Няма съмнение, че при династията
-- Мин технологията-на--обработка-на-земята-е подобрена,-----но- скоро-след--·-­
тоnа дори и интензификацията на земеделието и разораването на необра­
ботваеми земи изостават по темпове от растежа на набъбващото китайско
население, чието удържане е възможно единствено с помощта на малту­
сиански средства като чу:ма, наводнения и войни - събития, едва ли под­
лежащи на конТрол. Дори и смяната на династията Мин през 1644 г. с
управлението на по-силните императори от Манчжурската дин,астия: не
маже да задържи системния относителен упадък. ·•
Една последна подробност за епилог на разказа ни. През 1736 Г. -
тогава когато металургичните заводи на Ейбрахам Дарби в Коулбрук­
дейл н~влизат В апогея си, доменните и коксовите пещи в Хунан и Хубей
са спрени напълно. Извънредно производителни преди Уиляы Завоевате­
ля да слезе на брега на Хейстингс, те ще влязат в действие отново едва
1;::1
през ХХ в.
Ислямският свят
~
~
Още първите европейски мореплаватели, посетк1и Китай в начало- ~
то на XVI в., макар и поразени от размерите, населеността и богатства- ~
та И, вероятно забелязват, че това е държава, обърната навътре към себе >
си. Но това определено не би rr1огло да се твърди за тогавашната Осман-w
ска империя, която се намира в средната фаза на експанзията си, а като ~
непосредствен съсед на Европа представлява и далеч по-голяма заплаха
за християнството. От гледна точка на по-широките исторически и гео-
rра.Фски перспективи би следвало да застъпим становището, че силите, - е9
разширяващи влиянието си върху хода на световните работи с най-бърз S
темп през XVI в., са и~rенно мюсюлманските държави. Не само осман­
ските турци напредват на запад, но и Персия под управлението на Се­
с~евидската династия благоденства при Възкръсналите си cIOia, богатст­
Во и високоразвита култура, особено под владичеството на Исмаил I
(1500-1524 г.) и Абас ! (1587-1629 г.). Низ от силни мюсюлмански хан-
ства все още държи под контрола си Пътя на коприната, минаващ през
Кашгар и Тюрфан до Китай, и наподобява веригата от Западноафрикан-
ски ислямски държави, образувана от Борну*, Сакото** и Тимбукту***.
Господството на Индупстката империя на остров Ява е отхвърлено от
ьпос1олманските войски в началото на XVI в., владетелят на Кабул - Ба-
бур, влизайки в Индия като завоевател от северозапад, създава през
1526 г. Иf.!Перията на Великите моголи. М~_?.Р._.!.!_~_~с!~О!:О!.~.~~_!!ачщ~ото,, ____
·вшrсттJПйГМогоЛите впоследствие е укреiiена от внука на Бабур, Акбар
(1556-1605 г.), който изгражда Индийска империя на север, чиито гра-
ници се простират от Белуд~истан на запад до Бенгал на изток. ~
продължение на целия XVII в. наследниците на Акбар настъпват вСе По-
надолу на 1ог срещу Маратските княжества****, а по същото време ха-·
ландци, англичани и французи наВлизат в Индийския полуостров по море,
но далеч в по-незначителна степен. Къы тези светски свидетелства за
м1ос1олманската експанзия трябва да добавим и високото нарастване на
_ броя на приелите вярата в Аллаха в Африка, Индия, Индокитай и Ан-
тилските острови, В C~~~~l-~~~-~-~Q_l!!_O ЧJ-!СЛеНОСТТа Ha_ff_QPQ_ll_OKpЪ_CTeни~---------­
Te-·Qf"-XjJ-ИёTИfiJic-KИTe-миcии сIШно бледнее.
Но най-голямото предизвикателство, отправено къ~t модерна Европа
в нейния ранен период, са, естествено, османските турци или по-скоро
* Борну- държава в Западна Африка, обхващаща обласnпе Борну и Канем (на запад от
ез. Чад), съществувала между втората половина на 1хилядолсruе сл. Хр. и XIX в. (б. р.).
** Сокото- държава в Запад11а Африка, съществувала през XIX- началото на ХХ в. (6. р.).
**"'Тимбукту - град нар. Нигер в Западна Африка (днес в Мали), важен културен и
тьрrовскн ценnр в състава на различни държаш~ през XIII-XIX в. (б. р.)
**
*+ Маратски княжества - федерация от княжества на маратите в Югозападна Индия,
съществували през ЗО~те rоди111111а ХVПI-началото на XIX в„ подчинени от англичаните през
1818r.(б.р.)

тяхната запидна армия и ненадминатата им по онова време обсадна воен-
на техника. Още преди началото на XVI в. владенията им се просrnрат от
I<рим (където превземат търговските постове на Генуа) и Егейско море
(където разрушават Венецианската република) _до Левант. До 1516 r. ос-
11анските войски успяват да завземат Дамаск, а през следващата година
навлизат в Еmпет, разбивайки войските на мамел1оците с помощта на тур-
ски оръдия. Затворили по този начин Пътя на подправките от Индия, те се
прехвърлят нагоре по река Нил и настъпват през Червено 1rope към Ин-
дийския океан, където дават omop на португалските нашествия. Тези по-
беди внасят смут сред иберийските 11оряци, а князете и народите на Из-
точна и Южна Европа тръпнат от ужас пред турските армии. Завладели
България и Сърбия, турците играят доминираща. роля във Влашко и по
бреговете на Черно море, а след нашествията на 1ог към Еmпет и Арабия,
при Сюлейман I (1520-1566 r.) натискът имкъм Европа е подновен. Унга-
риЯ, най~СтабИлi1ата крепост на християнството по това време, не е в състо-
яние да удържи превъзхождащите я турски армии и пада в битката при
Мохач през 1526 г. - в същата година, когато Бабур удържа победа fl
Панипат плод на която е създаването на Моголската империя. Дали Jз
най-скор~ време цяла Европа ще последва съдбата на северна Индия? д 1 :)
обсадата на Виена от турците през 1529 г. на мнозина тази вероятност
изглежда твърде въз11ожна. В действителност обаче северна Унгари~я
удържа фронтовата линия и Свещената римска империя е запазена. I-Ho
турциту остават завинаги. постоянна заплаха и упражняват нескончаем
военен наrnск който никой и никога не може да пренебрегне напълно. А
, в 7
през 1683 г. техните войски отново обсаждат иепа ·
Почти толкова тревожна в много отношения е И експанзията на ос-
манската военна сШiа по море. Подобно на Хубилай хан в Китай турЦ1 1 те
. създават цял военен флот- с . едничката цел .=„да сринат .обкръж:ната _от~.. -----Холандия-и -Англия -по-късно,..не--допринася-кой-з1нае--каква-полза-на-ико-
морски води вражеска крепост, в случая Константинопол, на които сул- _ _
таи Мехмед налага блокада от големи галери и стотици малки кораби D[рез
1453 г., за да подсили атаката си. Страхотни_флотилии от галери са пу~::н3:---~=: рална Европа, скъпи военноморски операции в . Средиземно 11оре,-вой-
ти в действие след това, изпълнявайки операции в Черно море, при наше- .
ствията на юг към Сирия и Еmпет и в поредица от морски схватки с Вене-
ция за контрола на Егейските острови, Родос, Крит И I<ипър. В течение на
няколко десетилетия от началото на XVI в. флотове на Венеция, Генуа И
Хабсбургското кралство задържат османските морски сили на педя раз-
стояние, но към средата на столетието мюсюлманските военноморски: СШIИ -~
- предприемат-активни-действия навред-по -протежение-на северното афри--
канско крайбрежие, нападат пристанищата в Италия, Испания И Балеа~-
ските острови и накрая, преди да бъдат спрени 11 битката при Лепанто '
успяват да превземат Кипър 8 •
Разбира се, Османската империя не представлява просто една ~оен- _
на машина. Ели тни завоеватели, подобни на манчжурците в Китаи, ос- ,
манците налагат единството от официална религия, култура и език върху - -
територии, по-обширни от земите на Римската империя, И над безчет раз-
* Лепанто - град на бреrа на Кори~rrския залив; на 7. Х. l 57 l r. край неrо се е състояла
морската битка, в която обсдинс11иятиспанско-ве11ец11ански флот разгромява турския (б. р.).
i
народни поданици. Векове преди 1500 г. ислямск;ият свят е по-напред от
1
Европа в технологично и културно отношение. Гр;адовете са голе:'l-п1 и до-
бре осветени, с подходяща канализация, а в няко~ от тях И~[а ую1версите-
ти и библиотеки и поразително красиви джамии.~ областта на математи-
ката, картографията, медицината и в много дру~и области на науката и
прО:мишлеността - мелничарство, леене на оръж~я, строителство на фа-
реве, коневъдство - мюсюлманите стоят на челн9 място в света. Осман-
ската система на набиране на бъдещи еничари Из11ежду християнските
младежи в балканските страни създава хомоrеннИ армейски по;~разделе-
ния от самоотвержени вошш. Расовата търпимос~ довежда. много дарови-
ти гърци, евреи и друш поробени поданици в услуга на султанския двор -
главният леяр на оръдията, използвани от султан :Мехмед II при обсадата
на Константинопол, е унгарец. При успешното го~подство на Сюлейман I
например силен бюрократичен апарат управлява четиринайсет милиона
поданици - и това по вре~1еТо, когато ИспЭ.ниЯ--Има насёЛение От пет·, а
_ Англия едва от два и половина милиона души. цаЯиград в своя зенит е по-
голям от всеки друг град на Европа, а през 1600 г. неговото население
наброява петстотин х1шяди души. _:
И все пак и на Османската империя е съдено Да залитне, да се обърне
навътре към себе си и да изгуби шанса да се Превърне в до~1инираща
световна сила, макар и това да става ясно само в~к след поразително ана-
логичния упадък на I<итайската империя при ди1i1астията Мин. Може да
се твърди, че процесът настъпва като естествена роследица от предшест-
валите го турски победи. Османската армия, маКар и добре ръководена,
'
навярно е в състояние да опази въздългите граници на империята, но едва
ли може да продължи експанзията си, без да заrт~ти преск.ъпо с :муниции
и жива сила. Османският империализъм, за разлика от този на Испания,
номическия живот. Към втората половина на XVI lв. империята се заruппа
в стратеги_ческо свръхразтяr:а!fе_ - _огромна арми~, раз_поло_жена в Цент-
ски, натоварени с бойни задачи в Северна, Афри~а, Егейско море, Кипър
и Червено 11оре, и нуждата от подкреrтения за за~ържането на Крим сре-
щу надигащата се руска военна сила. И в Близкфr изток няма нито един
спокоен фланг заради катастрофалния релиrnозен!разкол, настъп1m в м10-
с1олманския свят, когато шиитската секта* с цеrтър в ~рак, а сетне в
Персия поставя под заплаха надмощието на сунитското учение**. На
- моменти-положението-·наподобява-релиmозните!-борби;-водени ··по„·това ·
време в Германия, и султанът успява да задърж* господството си cal.10
като унищожава сектантите шиити с военна сШiа. flo отв~д граница шшп-
_ скота кралство Персия на А бас Велики е готово д'а влезе в съ1оз с държа-
1 _
*Ш иити - последователи на шиизма - основно 11аправле1ше в исля;-,.1а, възнпкпало през
VII в. па ос1юватn на споровете за лепm-~мноспа на имамите х~ифи-духовно-политичесюпе
водачинамюсюлма1нпе(11сговитепривържениlUfпризнаватдинасvиsrrаназетянаПророкаМоха-
мед-Али); ши11змъте господстваща религия в Иран, Ирак, Йемен, Ливан и др. страни (б. р.).
** Супизъм- основно течение в исляма, което наред с Кор~на приема и Супата (свещено­
то прсда11ие) и поставя приз11ава11ето на имамите халифи в зависимост отсъrласието 11а цялата
общност(б.р.). 1
:
3 Възход 11 падение 1ш Великше сил11
.;;$~~ вите на Европа срещу Осман"ската империя, точно така, както и Франция
е готова да сътрудничи с турците неверници срещу Свещената римска
~ империя. При това неприятелско обкръжение Османската и~rперия тряб-
~ ва да притежава забележително ръководство, за да запази развитието си,
U ала след 1566 r. на престола последователно се възкачват тринайсет не-
кадърни султани.
i Външните врагове и личните слабости не дават пълно обяснение за
~
последвалIПе съб}rmя. Системата като цяло, подобно на тази в Китай при
династията Мин, страда от недостатъците на силната централизация, дес-
потиз11а и жестоката си ортодоксалност спря110 инициативата, свобода-
·tJ мислието и търговията. Един слабоумен султан е в състояШiе да парали-
зира Османската империя така, както никога един папа или иыператор на
~ Свещената римска империя не би :могъл да вцепени цяла Европа. Без из-
S: рични указания отторе артериите на б1орократичния апарат се втвърдя-
8 ват, избирайки консерватизма пред промяната И Задушавайки НоВЭ.т-орст-
ЕJ
S} вото. Липсата на териториална експанзия и съпровождащата я богата rшяч-
~ ка след 1550: г., заедно с огромния скок на цеIШте, принуждават недовол-
ните еничари да прибягват къ11 грабежи във вътрешността· на империята.
Търговци и предприемачи - почти изцяло чужденци, подкрепяни в мина-
~ лото, се оказват изложени на непредсказуеми данъчни порядки, а нерядко
~
и на конфискация на имуществата им. Все по-високите налози подриват
търговията и; опразват градовете. Най-силно страдат селяните, чиито земи
и добитък са_ нападани от войни:щrге. С влошаването на положението към
~ грабежи прибягват и цивилни държав1rn служители, като искат рушвети и
90 конфискуват. цели товари от стоки. Военните разходи и изrубDането на
~ азиатските riрговски пазари по време на войните с Персия засилват отча-
~ яното търсене от страна на правителството на нови приходи, което пък
----=--
= развързва.рЪцете_на_безскрупулните-бирници~.
!:Зr"'!
Ясно е, че ожесточената реакция към религиозното предизвикателст-
во, отправен~ от шиит·ите, О'Iразява и предполага втвърдяване на офици-
алното държавно поведение с-прямо всяка форма на свободомислие. Пе-_,_
~ чатните прес'и са забранени, за да се спре разпространението на опасни
Схващания. Икономическите представи застиват на равнището на прими-
~ rnвното: вносът на западни стоки е желан, но износът е забранен; mлдии- -
~ те са подкре~яни в усилията им да възпират нововъведенията и възхода
U на производителите капиталисти; търговията все повече е заклеймявана
от страна на. религиозните власти. Изпълнени с презрение към европей-
ските идеи„ и .обичаи, -турците.не -желаят-да прилагат-съвременните·ъ1етоди---t---рове-са-центрове--на·крещящо-разхищение,-чиито-мащаби··биха:--и-зглеж.:.-·-----·-~-
за борба с чумата, затова страдат повече от тежкюе ешщемии. През 1580 г.
в непонятен присть·п на реакционерно мракобесйе отряд еничари разру-
шава държаВна обсерватория, набеждавайки я, че е причинила чума 10 .
Армията се превръща в крепост на консерватизма. Макар и запоз~ати, а~
периодично и поразявани от по-новото въоръжение на европейските сили,
еничарските ,войски се :модернизират прекалено бавно. ТехIЩте трудно-_
подвижни оръдия не са заменени с леките оръжия от лято желязо.· След
поражението· при Лепанто те не построяват по-маневрени кораби от ев-
ропейски тип. На разположените на юг м1осюлмански флотове е просто
разпоредено да стоят в спокойните води на Червено море и Персийския
залив, като по този начин е заобиколена необходи11остта да се строят ок·е-
ански съдове по португалски образец. Възможно е да има технически
причини, които да обяснят донякъде тези решения, но културният и тех- ~
нелогичният консерватизъм също изиграват своята роля - за разлика от· ~
турците берберските пирати начаса възприемат фрегатния тип военни ,....,
действия. :@
Казаното по повод на консерватизма се отнася с еднаква, ако не и с ~
=
по-голяма сила за империята на Великите моrоли. Въпреки огромните И """"::1
мащаби по времето на нейния зенит, независимо от блясъка на владетел-
ските И дворове и изяществото на произведеШIЯта на изкуството и заная- >
тите, дори въпреки напредничавата организация на банковото и кредит-
ното дело системата е слаба в сърцевината си. МюсюлмансЮI елит от за-
!w
воеватели стои начело на огромни маси обеднели селяни, изповядващи
индуизъм. В градовет~ ~ма_,цоста_ M!IO~~ .тър.~;-о~ци, qжив~!П! __паз_арц, __~__ О:Г':" .„~ ___________ _
Но-ш-еНИ-ет6 Hri- Дf:riоВ:Ите индуски семейства към производството, тьргови-
ята и кредитното дело би могло да послужи като идеален образец на пра·-
тестантската етика на Вебер. В тази картина на едно предприемаческо
общество, готово да литне къ11 нови иконо.мически висини, преди да пад-
не жертва на британския империализъм, се редят и множеството недо-
статъци, присъщи на индийския начин на живот, кошо играят ролята на
негови задържащи фактори. Абсолютната безкомпромисност на индуист-
ките релиrnозни табута е противна на всяка модерIШзация - тя забранява
да се убиват влечуги и насекоми, вследствие на което биват погубвани
огромни запаси от храна. Социалните норми, регламентиращи отноше-
нисто към сметта и физиологичните отпадъци, довеждат до перманенrnо
нехигиенични условия - благодатна почва за развитието на бубонната
чума. Кастовата система задушава инициативата, насажда церемониал-
ностrа--и--оrраничава-пазарните-отношения;-а-влиянието,----упражнявано··от·------
-= - брахманските жреци на индийските месrnи владетели, е знак, че духът на
реакционерство завладява и най-високите о_бществеlШ слоеве. Всеки опит
.з-а_радиiалlШ промеlШ е потушаван-в зародиш.-ЗатОва не е-изненадващо,
че по-късно много англичани, първоначално ограбващи, а сетне помъчи-
\- ли се да управляват Индия съобрЭ.зно принциmпе на утилитаризма, в по-
следна сметка напускат страната с усещането, че тя завинаrn ще остане
_ загадка за тях 11 • ·
Но владичеството на Великите моголи едва ли може да се сравни с
· ··"2 администрацията на индийското гражданско управление. Бляскавите дво-
дали прекалени дори и за Краля Слънце във Версай. Многохилядната
прислуга и лентяите, екстравагантните одежди и бижута, харемите и
.~ държанките, безчетните телохранители могат да се изхранват единстве-
но чр_ез изобре:rяването на механизъм за систематично ограбване. Бир-
ниците, дr.1ъжни да набавят определени суми за господарите си, безми-
лостно мячкосват както селяните, така и търговците - парите се съби-
рат независимо дали реколтата е добра, а търговията - успешна. И тъй
като този опустошителен грабеж не е ограничаван нито конституцион-
но, нито по някакъв друг начин, не е чудно, че данъчното облагане е
наречено „всеядно". Населението плаща колосални годишни вноски, а

не получава почти нищо в зar.rnнa. В комуникациите настъпват незначи­
телни подобрения, ала липсва механизъм за подпомагане н·а бедстващи­
те по вре~1е на глад, наводнение и ЧУ}.Iа, а последните, естествено, са
доста чести явления. Ето защо на този фон управлението на династията
Мин изглежда благодатно, та дори и прогресивно. На практика упадъкът
на Моголската империя е предопределен от нарас'!'ващата трудност да
опази себе си от маратите на юг, афганците на север и най-сетне от
Източноиндийската компания. Всъщност причините за нейния срив са
по-скоро вътрешни, отколкото идващи отвън.
Двата аутсайдера - Япония и Русия
В началото на XVI в. съществуват две други държави, .които ма­
кар и с по-малки площи и населения от Китайската империя ·при дИна­
стията Мин, Великата моголска империя и Империята на османските
турци, дават признаци за политическа консолидация и икономически
растеж. В Далечния изток напред излиза Япония, а нейният велик съсед
Китай започва бавно да запада. За Япония (както и за Англия) гео­
графското положение е важно стратегическо предимство, тьй като ос­
тровната изолираност И осигурява защита от нападения по суша, как­
вато I<итай няма. Но водното пространство между японските острови
п Азиатския континент не е непреодолимо и значителна част от яПО!l­
ската култура и религия са привнесени от по-старите цивилизации. До­
като Китай обаче е управляван от централизиран б1орократичен апа­
рат, в Япония властта лежи в ръцете на феодални господарски клано-
ве, а значението на императора се равнява на нула. Централизираната
власт,--съществувала през·-ХIV--в.-,--е-изместена-от-непрестанните--вражди ·-·
на феодалните родове, които приличат на боричканията между техни- -
те събратя в Шотландия. Това не са идеалните условия за търговци и -
занаятчии, но те не пречат много на стопанската дейност. И.по море, и
във вътрешността на страната предприемачите се натъкват на воена­
чалници и странстващи воини, дирещи печалба от търговията пО ~1оре
с Източна Азия. Японски пирати кръстосват крайбрежията на I<итaii и
Корея в търсене на плячка, а същевременно техни сънародници се рад­
ват на всяка възможност да разменят стоки със западните гости от Пор­
тугалия и Холандия. Християнските :мисии и европейските изделия на-
влизат--в-·японското -общество -много··по;.лесно,-отколкото- в ·-затворената~
и високо~~ерна Китайска империя12.
Тази жива, макар и неспокойна карmна скоро е нарушена от нараст­
ващата употреба на вносно европейско оръжие. Както и другаде по све-
та, власrта отива в ръцете на онези хора или rрупировки, които прJП_ежа-
ват ресурсите да командват многобройни, въоръжени с мускети и най­
вече с оръдия ар~1ии. В Япония това довежда до консолидиране на управ­
лението под водачеството на великия воин Х1-щейоши, чиито амбиции го
повеждат два пъти в поход за превземането на Корея. Когато въжделени­
ята му претърпяват крах и той умира през 1598 r., Япония е заплашена от
граждански междуособици. Но само след няколко години цялата власт
1
отново се съсредоточава в ръuете на Иеясу и подДръжниците му - шогу­
ните от клана Токугава. Този път централизиранdто военно управление
устоява. 1
При династията Токуrава Япония в много отнdшения се отличава със
същите особености, които характеризират „новите! монархии", възникна­
ли на Запад през предходното столетие. ОсновнаТа разлика се състои в
това, че шогуните отричат презморската експанзия,
' с което на практика
отхвърлят и контактите с външния свят. През 1636 г. строителството на
океански кораби е прекратено, а японските подан~ци получават забрана
да излизат в открито 1[Оре. Търговия с Европа с~ води са110 чрез един
холандски кораб, получил разрешение да спира в Пристанищата на Деши­
ма и Нагазаки, а достъпът на всички О<?'fанали е зарранен. Християните -
чужденци и сънароднIЩИ, са безмилостно убивани :по заповед на шогуни­
те. Ясно е, че главната причина, предизвикала драсtичните мерки, е реше­
нието на Юiана-Токуrава да посmгне абсолютен·-ко1,1трол-и затова чужден­
ците и християните са смятани за потенциални б}'нтовници. Несигурни
изглеждат и феодалите от останалите Юiанове. Ето ~ащо те са застаВяни да
живеят половин година в столицата, а останалата jчаст - в именията си,
като през това време семействата им са длъжни даi стоят в столицата Едо
(Токио) практически като заложници. 1
Само по себе си наложеното със cIOia единсТ!fО не попречва на ико­
номическото р~звитие, Нито пък задушава появата! на забележителни по­
стижения в областта на изкуството. Всенародният мир благоприятства
търговията, градоустройството, прираста на насеliението, а все по-мно­
гобройните разIUiащания в брой издигат значението !на банкер1-пе и търгов­
ците. Последните така и не получават социалната и; политическата извест­
ност, на която събратята им се радват в Италия, ~оландия и Англия, но
..... !!!lq.I:I_ЩI.I~ __~ЩIQJI~yм_~RI.l!~-s~-~_aт -~да използват т:ехнологичнш~_l-I_11_НДУ=----- _ _ __
стриалните новости, въведени другаде по света. Подобно на владетелите
от династията Мин, шогуните на Токуrава съзнател~о предпочитат, с мал-
= ки изкmочения, да се отделят от целия останал свяt. Това тяхно решение,
макар и не ДОfаМ попречило на икономическата де:Ятелност вътре в Япо-
ния, отслабва нейната релаmвна мощ като държав~. Презрели търговско-
то поприще, заставени да водят засе:днал живот, ня~1ащи право да използ-
ват оръжие освен при церемониални случаи, воин1-rге самураи, прикрепе-
ни към своIПе Г?сподари, водят ритуално и скучно ;съществувание. За два
века цялата военна система се вкаменява и когато прочутите „черни кора-
;
.. _..бя~на_комодор. Пери~.пристиrат_nрезJ853_г.,_ужареното_~онско.прави­
телство не може да стори ШIЩО друго, освен да изцълни искането на аме-
риканците за въглища и други запаси.
1
В началото на периода на политическа консол~ация и растеж Русия
в известни отношения прилича на Япония. Мака~ и географски твърде
__
отдалечена от Запада - отчасти поради лошите-·ко1~уникации, отчасти за­
щото периодическите сблъсъци с Литва, Полша, Швеция и Османската
!
*Пери, Матю- вое~ната де~IОl!Сiрация на командвания от :комодора Пери (1794-1858)
американски флот през 18.:~З r. кара японс~.:ото правителство да се рткаже от продълж11лата 250
rодшш самоизолация на страната и следващата rодинада отвори за;rьрrовия сво1пс пристанища
(б.р.).
-„-·. :·:3· 8- империя прекъсват и съществуващите връзки, Московското княжество
:"-.:~ ·· -· все пак· дълбоко се влияе от европейското си наследство, което вероятно
~ се дължи и на Руската православна църква. Не от другаде, а от Заf!ад~
~ Русия получава пушките и оръдията, с които удържа нашествията на кон­
U нищпе от азиатските равнини. С новото въоръжение Москва се утвърждава
= ~ като една от 11 6арутните империи" и се развива по-нататък. Разширяване
на запад е трудно мислимо, защото шведи и поляци притежават същото
~
въоръжение, но колониалната експанзия към източните и южните rшеме­
на и ханства :се улеснява от Ha.mIЩfeтo на военнотехнолоrично преи1rуще­
~ ство. През 1556 г. например руските войски достигат Каспийско море.
~ Военната ексПанзия е съпроводена, а често и помрачавана от изследова­
U тели и пионери, коитО систематично напират източно от Урал, през Си­
);~ бир, а през1(538 r. почти стигат крайбрежието на Тихия океан 13 • Трудно
спечеленото военно надмощие над монголските конни орди доказва, че
i
растежът на Руската империя не е нито-лесен, нито предопределен. Кол-
~
кото повече народи поробва тя, толкова повече нараства вероЯТТiостта от
вътрешни разногласия и метежи. Местните благородници често проявя-
ват недоволство, дори и след масовите избивания, предприети от Иван
Грозни. Ханството на татарите в Крим продължава да бъде мощен Про­
~ тивник. През 1571 г. татарските войски нападат Москва и я ограбват, а
~ Крим запазва. независимостта си до края на XVIII в. Заплахите от Запад
~
._; са оше по-С"Iрашни - в периода 1608-1613 г. Москва е окупирана от по­
ляците.
Русия има и друга слабост. Независимо от заемките от Запад тя е все
О така технологично изостанала и икономически недоразвита. I<лиматичпи-
8 ~
те крайности, огромните разстояния и лошите комуникации са известна
част от приЧШiите, ала другата част се крие в тежките социални недъзи
........... ~ --· -~°-~litl_!fl!!_ абс_0лютщ_~-о.М_!Ш__ц~р_~_-:t·_~,_м_оJtQП_олизираното ___от._православната-
църква образователно дело, користол106ието и непредвидимостта на чи-
новничеството, въвеждането на крепостното право,- което прави земедел­
ското стопанство феодално и статично. Но н_езависимо от тази относител-:-
на изостанало:сТ,' независимо от затрудне'нията Русия продължава експан­
зията си, като налага върху новите територии военната сила и автокра­
тичното упра~ление, използвани за усмиряване на московчани. Европа
отпуска заеми, достатъчни, за да осигурят на режима онази въоръжена
сила, която е нужна за оцеляването му, а в същото време всяка възмож­
ност за социално и политическо модерIШзиране по западен образец сре-
ща_твърд_оmор .. Пребиваващите.в.Русия-Ч}'J!\Денци нямат право да се сре­
щат с местните жители, за да не им оказват пагубно влияние. Но за разли-
ка от останалите деспотични режими, които разгледахме в тази глава,-Ру­
ската империя оцелява, за да превърне един ден Русия във велика светов-
на сила. Ала през 1500 г., та дори и до 1650 това едва ли е видно за много·
французи, хола~щци и анrличаIШ, които знаят за руския цар Точно Толко----.
ва, колкото знаят и за легендарния „презвитер Йоан"* 14 • _ .. ·-
"' ПрезвитеР: Йощ1 - според сред11овсков1111те легенди, разпространени n Западна ЕврОпа,
баснословно богатхрисmянсю1 владетел на страна в Азия или на Абисиния (Еn1опия). Няхои от
пътешествията през епохата на Великите геоrрафсюt откр11ruя са имали за цел да сn1гнат до
неговото царство (б. р.).
„Европейското чудо""
Каква е причината, поради която сред разпръснатите и сравнително
изостанали народи, населяващи западните части на евроазиатските земи,
се заражда един непрекъснат процес на икономическо развитие и техно­
логично обновление, който постепенно ги превръща в търговски и воен­
ни водачи на световните работи? Това е въпрос, измъчвал учени и изсле­
дователи от векове, и едничкото, което можем да направим в следващите
редове на нашата книга, е да изложим в обобщен вид натрупаmпе от тях
знания. Колкото и неподправено да е резюмето ни, то ще е обагрено от
характерното предимство да разкрие основното в нашия аргу:мент, про­
низващ целия настоящ труд, а именно: макар и във взаимодействие с дру­
ги променливи величини к_ато соц_1-1алн_а структхра, Г~?!Р_афс~.о л,:оложе­
нИё-~И РядКо сЛуЧайнОСТ, "раЗ:ВИтиеТо на едНа държава се определя от ней­
-
ната динамичност, подхранвана основно от икономическите и техноло­
гичните постижения. За да разберем посоката на движение на световната
ПО!fИТИ~а, трябва да съсредоточим вниманието си към показатели от мате­
риален и от дълготраен характер, а не към особеностите на отделната
личност или към всекидневните диШiоматически и политически ходове.
Силата е нещо относително, което може да се определи и измери само
чрез непрекъснатото И сравняване с различни държави и общества. Първата
особеност на Европа, която прави впечатление още щом хв9рлим поглед
върху картата на световните сили от XVI в., е нейната политическа раз-
покъсаност (виж карти 1 и 2). Това положение не е нито случайно, нито
-
мимолетно, както се е получШiо в КИТай, когато след краха на една импе-
рия династията наследник не успява навреме да поднови традициите на
·--Централизираната·- власт.-Европа- ос-тава -политически-разпокъсана--незави- - ·-·- - -·- ·-·- -·-
- симо от усилията на римските императори, които не стигат далече зад
Рейн или Дунав. В продължение на хиляда години след разпадането на
Римската ш.mерия_ основните политически единици са малки и имат реrи- -
онално значение за разлика от непрекъ·снато разширяващата влиянието
си християнска религия и култура. Случайните концентрации на властта,
като империята на Карл Велики на запад или Киевска Русия на изток, са
краткотрайни явления, прекъсвани поради смяна на владетеля, вътрешни
междуособици или външно нашествие.
Политическата разнородност на Европа до голяма степен се дължи
-на-геоrрафията--И.--Няма--безбрежни-равнини,-над· които-орди от-конници------·
да наложат стремително господството си. Няма широки плодородни край-
речни долини като тези по Ганг, Нил, Тигър и Ефрат, Хуанхъ и Яндзъ,
където изкарват поминъка си маси отрудени и лесно победи11и селяни.
Пейзажът на Европа е по~начупен, с много планински вериги и големи
гори; р8.зделящи разпръснатите из долините селища. КлиматичнJ-Пе усло-
вия се променят от север на юг и от запад на изток. Тези обстоятелства са
предпоставка за редица важни явления. Те затрудняват установяването на
едноличен контрол дори и от страна на силен и решителен воин. Намаля-
ват възможностите за превземане на кош1П1ента от външна сила, подобна
на монголските орди. Природната разнородност поощрява и подцържа
· ' · .~:·::·.~.:.;~ ~40. ' съществуването на децентрализирана власт, упражнявана чрез малки крал-
• :,:1· :~<. „ ·' ства и княжества, феодални кланове в планините и градски конфедерации
~ в равнините, поради което политическата карта на Европа в който и да е

U
~ момент след падането на Рим пршпrча на съшита от кръпки завивка. Фор­
мата на фигурите по нея се променя от век на век, но завивката нито за
миг не придобива един цвят, обозначаващ съществуването на една един­

1
ствена държава 16 •
Разнообразният климат на Европа е предпоставка за разнообразието
на произвежданите в нея изделия, които служат за размяна, а след време с

развитието на пазарните отношения започват да се транспортират по ре­

~ ките 1-ши по пътищата, пресичащи rорИте и свързв·ащи една населена об­
U ласт с друга. Вероятно най-важната особеност на този ВJЩ търговJ.UI е, че
~ тя има за предмет предиъrно иеобработени стоки - дървен материал,
S: зърно, вино, вълна, херинга и дpyrn, задоволяващи жизнените потребно-
§.

~
crn на нарастващото насел~JШе на Европа от· XV в., за разлиi<а от стоК:ите
-i.. на разкоша, пренасяни с ориенталските кервани. И тук географията иг­
рае юiючова роля, защото водният транспорт е много по-евтин, а Европа
разполага с множество плавателни реки. Обстоятелството, че е оградена
:< от морета, допълнително стимулира жизненоважната корабостроителна
~ индустрия и в края на Средновековието между Балтийско, Северно, Сре-
диземно и Черно море търговията по море процъ<Ртява. Както може да се

~
очаква, понякога тя частично се преустановява поради избухването на
войни IUIИ се влияе от локални бедствия като лоша реколта и чумни епиде­
мии, но по принцип продължава да расте, увеличавайк~ просперитета на
@ Европа и обогатявайки трапезата И, водейки до създаването на ноои цеп­
О трове на благополучие, например градовете от северогерманския Хан­
~ зейски съюз ШIИ италианските градове. Редовният стокообмен с отдалече-
"-· := ....нu._с:тр.ани_ п.оо_щряв_а_разплащането__с _менителници .. (вид-система-На-креди--.
~ тиране), както и на банковото дело в международен мащаб. Самата поява -
~ на търговския кредит, а впоследствие и на застрахователните полици oз-

=,. начава известна принципна предсказуемоспz на икономическите условия,

.-.. каквато частните търговци до този момент едва ли са имали някъде по
r.i света 17 •
~ Тъй като значителна част от търговския обмен се осъществява по
i:= бурните води на Северно море и в Бискайския залив, а морският риболов
U се превръща във важен източник на храна и богатство, корабостроители­
те биват принудени да градят здрави, макар и по-бавни и некрасиви кора-
би .с .. голяма _товаровместимост, .движени- единствено -от-силата --на -ветрове·
те. Макар и след време сна~дени с повече платна и мачm и управлявани с
кормrшо и рул, което подобрява маневреността им, „когите" от Северно
море едва ли изглеждат така внушителни като бързите кораби, порещи
източните крайбрежия на Средиземно море ·и Индий~кия о_кеан. Но както
"'Е
"-
ще стане ясн9 по-нататък, в последна с11етка те налагат категорично пре­ "'
~
димствата си 18 •
Политическите и социалните последствия от децентрализираното и
до голяма степен неконтролирано нарастване на търговията и броя на
търговците, на пристанищата и пазарите са от първостепенно значение.

Първо, става невъзможно икономическо развитие от такъв мащаб да бъде

 .„„„ ·<4„;··:2·~ напълно задушено. Това не означава, че растежът на пазарните сили не
:··i ·: ·"'-'·· ;· .. .-„ .. -„ -~ буди тревога у'мнозина феодални господари, които гледат с пода.Зрение
~ на градовете като огнища на недоволство и убежища на крепостни селяни
i:Q и правят :много~ратни опити да намалят прпвилепппе им. Както навсякъ­
U де, търговците ~иват нападани, стоките им . .;. . ограбвани, а имуществото
задигано. Заклеймяването от страна на Ватикана на лихварството пред­
ставлява подобие на конфуцианското презрение към хората, трупащи пари
от посредничество и кредитиране на търговски сделки. Но най-важното е,
че в Европа не съществува единна власт, способна да възпре едно или
друго търговсКо начинание. Няма централно правителство, което чрез
политиката на :приоритетите си да предизвика развитие или упадък на
определена индустрия, няма систематично и повсеместно ограбване на
търговците и предприемачите чрез данъчни закони, които така забавят
иконо:мическото развитие на Индия при Моголите. В политически раз­
покъсаната-Евр·опа на РеформаЦИЯtа--е не1пiслимо-·наприм·ер )i:а--бъде-прн:.
зната папската була от 1493 r., според която светът е разделен на две сфе­
ри на влияние - испанска и португалска, а още по-малко мислимо е указ,
~ забраняващ задморската търговия, подобен на онези в Китай при динас-
< тията Мин или :в Япония при Токугава, да има какъвто и да било с{l>ект.
~ В действителност в Европа винаги се намира княз или местен владе-
~
тел, готов да прояви толера1пност към rьрговците и да удовлетвори иска­
нията им дори и тогава, когато другите ги гонят или ограбват. И както
свидетелстват хрониките, потиснати еврейски търговци, разорени фла­
мандски текстилци, преследвани хуrеноти се преселват от страна в стра-
0 на, пренасяйки със себе си своя опит и знания. Рейнски барон, налагащ
~ непосШiни такси на търговските пътници, открива, че маршрутът им се е
. ~ преместил другаде, а с него и съответните приходи. Монарх, който не
------~_-плаща „дълговете-си,-устаповява, -Че--когато -се-- изправи-пред-заплахата-ОТ--
~ нова война и се нуждае спешно_ от пари, няма откъде да получи заем,. за да
въоръжи армиите и флотовете си. Банкери, тьрГовци На оръжие ·и занаят­
~ чии са не- периф"ерни, а значими обществени <Ри-гури. ПОстепенно и -нe-­
J:...t равномерно повечето политически режими в Европа заживяват в симбио­
~ за с пазарната :икономика, осигурявайки И вътрешен ред и задължително
:t: законодателство, което се отнася и за чужденц1пе, и така получават своя
~ дял от растящите търговски приходи във вид на данъци. Много преди Адам
U Смит да изреч~ точните формулировки, владетел1пе на някои европейски
държави негласно потвърждават, че „почти всичко, нужно на една страна
-- за -издигането-- И -до -най-вИ:соките-·ВЪрхове-на-благополучието-от-бездната
на варварството, е мир, ниски данъци и справедливо упражняване на пра­
восъдието"19. Случва се по-несхватливи владетели като испанските уп­
равници на Кастилия или представители на френските Бурбони да убият
кокошката, която им снася златни яйца, но последвалото обедняване, а
оттам и изгубваНе-На военната мощ проличават веднага. - пушки от лято желязо. Произвеждат 111 в близост ДО залежите на желязна
Вероятно единственият фактор в състояние да предизвика. це1прали­
зиране на властта е такъв технологичен пробив във военното прЬизвоДСт­
во на една от европейските държави, който да срути или скове от страх
противниците И. При устремния развой на икономиката и техниката в
Европа през XV в., когато континентът се съвзема от черната смърт, а
Рененсансът в Италия процъфтява, това е напълно възможно. Именно през :4~3
този продължителен период от 1450 до 1600 г. по другите земи се създа- · -
ват т.нар. „баруmи империи". Московското царство, Япония при Токуга- ~
ва и Индия при Моголите са прекрасен пример как велики държави се ~
- коват от ръцете на водачите си, снабдени с огнестрелно оръжие и арт1ше- ,.......
рия, за да наложат послушание у своите съперници. ::@
И ТhЙ като в Европа на късното Средновековие и началото на :модер- ~
шпе времена по-често от другаде се раждат нови бойни технолоп1и, не е ~
изключено подобен пробив да позво;m: на една от държавите да установи ~
господство над съперЮJ.ците си. Признаци за ко~щентрация на военна сrша >
не липсват". В Италия се появяват въоръжени с арбалети отряди, охраня- w
вани от копиеносци, което слага край на епохата на странстващия рицар
на кон, придружаван от несръчния си слуга. Ясно е обаче, че ·нов1пе ар-
t>
~
мии, предвождани от прочутше кондотиери*, могат да се издържат само
----от богати държа:ви-·:като Венеция- :и-миirано:-към 1500 г. английският и
френ_ският крал получа_ват монополни права над артилериите в страните
си, което им позволява в случай на нужда да разбият противника си, дори n
и скрит зад дебели крепосnш стени. Ще доведе ли тази тенденция до по- ~
мащЭ.бен Транснационален монопол, обхващащ цяла Европа? Този въпрос ~
си задават мнозина през 1550 г., когато виждат огромната концентрация
V.
на земи и армии под властта на Карл
· Този характерен за Хабсбурmте опит за завладяване на Европа ще
бъде разгледан по-обстойно в следващата глава. Ала основната причина
за невъзможността да се установи единно управление на континента ще
изложим накратко тук. Ще повторим, че съществуването на AIH0:>1cectnвo
- икономически и военни центрове на властта е от фундаментално значе­
·- ние. Нито един град държава в Италия не може да направи опит да се
--·· ~_издигне,_без .останалите-да-му-попречат,--за-да--запазят--общото -равновесие;--------­
-- НIПо една „нова монархия" не успява да разшири доминионите си, без ·да
подбуди съперниците къ11 търсене на възмездие. В момента, в който Ре-
формацията набира ход, към традиционните вражди за запазване-на ба-
ланса на силите се добавя и релиruозният антагонизъм, кЬето още повече
отдалечава перспективите за политическа централизация. И все пак ис-
тинската причина има по-дълбоки корени, защото в края на краищата съпер-
ничество и омраза между враждуващи rрупировки има и в Япония, Индия
и другаде по света, но те са11и по себе си не пречат на обединението.
Европа се различава от тях по това, че вся"ка от конкуренrнкrе сили вътре
----В-нея-има възможността-да-получи-достъп -до -модерJШТе--воеЮIИ ·техноло­
гии, така че н...и_~оя не придобива решителен превес. Швейцарски и други
търговци с радост предлагат услугите си на всеки, готов да им плап1. Еди­
нен център за производство на арбалети няма, не съществува такъв и за
направата на оръдия - от ранните бронзови, до по-късните и по-евтини
руд~ - в Уийлд, Централна Европа, Малага, Милано, Лиеж, а сетне и в
Швеция. Изобилието на корабостроители в различните пристанища от
Балтийско до Черно море прави изключително трудно властта по море да
*Кондотиер (итал.)- водач на наемничесю1 отряд в Европа през XIV-XVI в. (б. р.).
:, . 4. . 4.·...'
"
бъде монополизирана от една държав-а и съответно cпor-„rara да се предат-
врати заграбването и унищожаването на конкурентните центрове на во-
~ енно производствО, разположени отвъд морето.
~ Твърдението, че децентрализираната държавна система на Европа е
U основната пречка за нейната централизация, следователно не е тавтолопrя.
Тъй като съществуват няколко съперничещи си полкгически единици, по­
!
вечето 01п които прип1еJ1савап1 или могап1 да закупя1п воентапе средст-
ва, neoбxoдttAtU, за да запазя111 независилtост1па си, нито една от тях не
успява да осъществи пробива, водещ до господство над коJПИнеша.
Докато конкурентното взаимодействие между европейските сили
обяснява липсата на единна 11 барутна империя", на пръв поглед то не ос­
1=: ветлява причините за системния възход на Европа до 11ястото И на cвe­
UI товен лидер. Ни11а войските, с които разполагат новите монархии през
1500 г., не изглеждат слаби и не11ощни пред огромните армии на турския
султан Или бойните Части на Китайската империя? Така ·е в началото на
XVI, доняh.-ъде и през XVII в., но по-късно везните на военната сила се
~ накланят бързо в полза на Запада. Обяснението за тази промяна се крие
~ отново в децентрализацията на властта в Европа. Тя поражда преди всич-
ко един вид примиrnвно надпреварване в областта на въоръжаването меж­
~ ду градовете държави, а сетне и между по-големите княжества. Възможно
е децентрализацията да се дължи и на социално-икономически причини.
След като съперническите армии в Италия не са вече съставени от фео­
i
0
~
дални князе, а от въоръжени с арбалети и пики свити и <~лангова кавале­
рия, издържани от търговци и контролирани от магистратите на отделни-
те градове, става неизбеJкно последните да поnрсят качество срещу тта-
0 рите си независимо от 11аневрите, към които прибяmат кондотиерите, за
да не се окажат изm1шни. С други думи, градовете настояват за въоръже-
Ба- _ ние и.-тактика,-осиrуряващи_им_бърза_победа,._за.да_намаллт_в_о_енните__си__ ~
разходи. Аналогичен е случаят с френските монарси от края на XV в.,
които щом се сдобият с „национална" армия на тяхно пряк...о подчин;:rие и
издръжка, търсят н~забавни и решителни резултати от воискат~ си . век след нашествието на <Рранцузите през 1494г., 11а в известни отношения
Свободната пазарна система не само принуждава безброините кон-
дотиери да започнат борба за поръчки, но и дава стимул на занаятчии и
изобретатели да подобрят стоката си, за да получат нови договори. И до­
като през XV в. спиралообразно развитие на оръжейната промишленост
се набл1одава в производството на арбалети и щитове, през ~:::::::~1р1~е __ j
петдесет години този принцип се разпростира върху опrестр - !
- ~--жия.--Трябва--да--си-припомним,-че-когато -оръдията-са. въведени-на-въоръ---~:
жение за първи път, разлика в конструкцията и ефективността им между
Изтока и Запада почти няма. Гигантските дула от ковано желязо, бълващи
каменни г1оллета с оглушителен пукот, навярно са били много внушител-
ни, а понякога и резултатни. С такива оръдия турците бомбардират стени-
те на Константинопол през 1453 r. Но само Европа, изглежда, запазва
стремежа си към постоянни подобрения - в барутния прах, в леенето н~
по-компактни, но все така мощни оръдия от бронз и съдържащи калаи
сплави, във формата и материала на дулото и снаряда, в установката и
лафета. Нововъведенията до огромна степен повишават мощта и моб~ш­
ностга на артилерията и осиrуряват на собственика на такова въоръже-
ние средствата, необходими за разрушаване и н~ най-силното укрепле- 4·5
ние - както с ужас установяват италианските градове държави, когато
френската въоръжена със страховити бронзови о~ъдия армия напада Ита- ~
лия през 1494 г. Затова не е изненадващо, че и~обретатели и учени са ~
пp1rnyдem1 да разработват ответЮI оръдия и че б~лежниците на Леонардо ~
да Вннчи от онова вре1rе съдържат скици на карт~чн~ща, примитивен танк :§
и оръдие с парен двигател". ; ~
Това не значи, че останалите цивилизации *е подобряват първона- ~
чаmште груби конструкции на оръжията си. Някои· от тях го правят глав- :С
но като копират европейските образци или убеkдават своите гости от >
Европа, напри11ер йезуитите в Китай, да споделяt опита си. Но тъй като ~
правителството на династията Мин притеж~ва м9нопол над производст- ~
вото на оръдия, а пробивните водачи на Русия, Япония и Индия при Ве- :Е;
__ л~IЧIТе ~о_r:9ли скоро се сдобиват___~ т~къв, в~д!!~~!1 укрепили властта си, те ~
се оказват лишени от стимули за подобряване на въоръжението си. Затва­
ря:йкп се в себе си, китайците и японците подценkват развитието на оръ­
жейното производство. Придържайки се към траДиционните бойни сред- (]
ства, еничарите на исляма се отнасят презрително къ11 артrurерията, дока-
1
~
то става твърде късно да догонят Европа. Борейки се с по-изостанали ~
народи, армейсюпе командири на Русия и Индий6ката империя не изпит-
ват непосредствена нужда от по-модерни оръжия) тъй като и това, което
притежават, всява· страх и ужас у противниците $м. Както в областта на
общата иконоыика, така п в специфичната сфера ~н1 военните тсхнолопп1
Европа, зареждана с горивото на процъфтяваrцf!_та търговия с оръжие,
получава решителен превес над останалите цив1Iлизации и центрове на
] властта. '
Тук следва да назовем още две последици о~ спиралообразното раз-
·--- ---витие-на-въоръжаването.--Първата ~е-·политическщп---плурализъмrrа~Евро=----------­
~ па, а втората - заво1ованото от нея надмощие ~о море. Първата е до-
статъчно ясна и проста и затова ще се спрем на Нея накратко 23 • Четвърт
___: и преди това италианците установяват, че издип1атите зад градските сте-
ни насипи силно намаляват пораженията от артЦлерийския обстрел при
сблъсъка с IШътн1пе земни маси, защото снарядЩе губят разрушителната
си сила. Ако пред разнообразните насипи се п~окарат и пълни с вода
ровове, а по-късно и сложни поредици от защити кули, от коJ-По мускети
и оръдия да сипят кръстосан огън, градските стени се превръщат в не-
.пристъпно··препятствие·-за·-обсада:та-навр-а·11{е-ск~та-пехьт-а-:--така--си-гур:. -·· --·- -·· -·-- --
~ uocтra на италианските градове държави бива въ~становена, или поне на
онези от тях, които не са превзети от чужд завоев~тел и които притежават
огро~1ни.те човешки ресурси, необходи1п1 за изrра:ждането и поддържане-
то на тези комплексни_ укрепления. Те дават пр~димство
' и на армиите,
натоварени със задачата да задържат турското ~ашествие, както бързо
разбират разположените в Малта и Северна Унгария християнски гарни­
зони. И преди всичко те не позволяват една отде~на, по-напориста евро­
пейска сила да завладее териториите на съперниците си или на отделни
непокорници, какго доказва продължителната о б ~адна
1
воина, съпътства-
"
ла Нидерландската революция. Например спече4ените в полево сраже-
1
 ние от страховIПата испанска пехота победи не са считани за окончател­
ни, ако врагът прите:<ава укрепления и изтегля в тях войските си сле~
r-. боя. Авторитетът, които Япония при Токугава или Индия под управлени­
g§ ето на Акбар спечелват заради притежаването на барут, не се възприе11а ·
U от Запада, който продължава да се отличава с ·политически rшурализъм и
неговия смъртоносен спътник - надпреварата във въоръжаването.
i Влиянието на „барутната революция" е още по-всеобхватно 24 • Както
~
и преди, прави впечатление относителната прилика между корабостро­
телните технологии и военноморските сили, притежавани през късното
Средновековие от страните на Северозападна Европа, Ислямския свят и
Далечния изтqк. Великите пътешествия на Чжън Хъ и бързият напредък
U на турския флот в Черно и Източно Средиземно :море ·карат наблюдатели-
те от 1400 и 1450 г. да си мислят, че бъдещето на военноморските разра­
1~
~
ботки лежи в :ръцете на тези две сили. В развитието на картографията,
астроно11ията и· употребата на уреди--като :Комriас·а, ·астрьлаба и ·квадранта·
особена разлика също не се забелязва. Това, което отличава Европа, е
методичност'та на организацията tl. Както ·отбелязва професор Джо­
унс, „предвид' разстоянията, изминати от други :мореплаватели, като по­
< линезийците Например, иберийските пътешествия не са така внушителни,
t::C: но е внушителна способността на Европа да ги рационализира и да раз-
вие ресурсите·, до кошо успява да се домоrnе" 25 . Систематичното събира-
не на геоrраф,ски св_едения от португалците, многокраmата готовност на
i
~
О
търговските компании от Генуа да финансират пътешествия през Атлан:­
тика, за да компенсират загубата на търговията по Черно море, и мета­
дичното развитие на риболова все пО на север - всичко това е знак за
непрестанната готовност да се излезе извън пределите на страната, жела-
~ ние, което не· личи при друmте общества от онова време.
-·· · ==. .
-------1-Io -навярно най-същественият-акт-на .„рационализиране'.~- е-систем-._;
нота подобряване на корабното въоръжение. Разполагането на оръдия
върху плап1оходите изглежда напълно естествено за времето, когато вой- -
ната по море силно наподобява бойнше действия на суша. Както стенит~--· ·
на средновековните замъци са снабдени с бойници и кули, за да отблъ-
екват армейските обсади, така и масивните търговски кораби на Генуа, --
Венеция и Араrон използват въоръжени с арбалети мъже, разположени ~ -
на носовия и задния бак, за да rn бранят от 1пос1олманските пирати в Сре­
диземно море. Те нанасят тежки поражения на екипажите на галерите,
макар че не ld,огат да спасят попаднал в безветрие търговски кораб, ако -----1_
, - - нападателите- 'му--проявят-настойчивост.--Но щом-моряците-усещат ·напредъ­
ка, постиrnат в оръжейната технолоrnя, щом разбират, че новите оръдия
от бронз са По-компактни, по-мощни и по-безопасни за екипажа от кова­
ните железни топове, става ясно, че на борда ще стъпи модерното въоръ­
жение. В последна с11етка катапул111, метателни маni-Ини и дpyrn подобни
съоръЖения са отдавна въведени на въоръЖение на бойЮIТе кораби в Китай
и на Запад. Даже когато оръдията стават по-стабШIНИ и безопасни з~ ко­
рабния екипаж, неприятностите не секват. При по-добър барJ'т откатьт е
така СШiен, че оръдието на палубите отскача назад, ако не е закрепено със
съответните устройства. Освен това оръдията тежат толкова, че наруша­
ват баланса на плавателния съд, щом, особено на борда, се поставят ня-
колко от тях. Ето защо стабилните, със закръглена носова част, устойчи­
ви на атмосферните влияния тримачтови платноходи се оказват по-добри
от тесните галери, движени с гребла, които плуват по ВЪ'Iрешннте води на
Средиземно, Балтийско и Черно море, по-сполучливи даже и от арабски­
те лодки с триъгълни rшатна, та дори и от китайскrпе джонки. Те осигуря­
ват възможност за разполагането на 11ножество оръдия за страничен об­
стрел, без да се наруши равновесието на плавателния съд, макар че е има­
ло и нещасТЮI случаи. Но щом става ясно, че разполагането на оръдията
в самr:я плавателен съд, а не на предния 1-ШИ заден бак осmурява по-добра
оръдеина rurощадка, каравелите и галеоните се превръщат в забележител­
на потенциална военна сила. Сравнени с тях, по-леките кораби показват
двоен недостатък - по-малки възможности за разполагане ·на оръдия по­
ради по-малката им товароподемност и по-голя.ма уязви11ост за вражески
оръдеен обстрел.
-----··--Длъжни-сме-да подчертаем думите „потенциална Сrша~'; тъй като- ево­
люцията на далекобойните оръдейни платноходи е продължителен, не­
равномерен процес. Появяват се множество хибридни видове, някои от
тях с повече от една мачта, оръдия " редици rребла. Чак до XVI в. в Ла­
манша плуват съдове, които наподобяват галерите. Съществуват и осно­
вателни причини, за да продължи използването на галери в Средизе 1rnо и
Черно море - в много случаи те се оказват по-бързи, по-маневрени в край­
брежните води и поради това по-подходящи за бойни действия, провеж-
дани съвместно със сухоземни военни операции по брега, което при тур-
ските кораби например се оказва по-важно от малкия боен обхват и не­
способността за действия в бурно море2б.
По същите причини не бива да мислим, че ерата на безметежното
- господство на Запада започва още щом първият португалски кораб за-
__о_О_Ij:_!<_С!-!.!_Я: Н_9.Q._До_бр_а __ надежда._Онова,_което.историците-наричат--Епохата - - - -
~на Ваш~ку да Гама" или „Ерата на Колумб", тези три или четир;; века на
европеиска хегемония след 1500 г., е един продължителен и постепенен
процес. Макар че португалскиiе~мОреnлаватеЛи досТигат бреговеТе .на
f Индия през 1490 г., техните кораби са все още много r..1алки,... често с
вместимост едва 300 т и съвсем не така добре въоръжени - определено
по-зле от мощните платноходи на холандската Източноиндийска ко 11 па-
ния, плуващи по тези води един век по-късно. Всъщност португалците
дълго време не навлизат в Червено море, а когато успяват, те нямат си-
гурност, нито спечелват солидни позицШI в Китай, а към края на XVI в.
__ изгу_бват _част _от своите бази в -Източна-Африка-при--контраофанзива-на
арабите 27 •
Погрешно е да се смята, че неевропейските сили се срутват като ко­
лода карти още при първия знак за експанзионизъм от страна на Запада.
Това става в Мексико, П_еру и другите неразвити страни от Новия_ свят
при появата на испанскwге мореплi~ватеriи, но в· QсТаналlпе страни поло­
жението е· съвършено различно. Тъй като китайското правителство доб­
роволно се отказва от търговията по море, то всъщност не се интересува
дали тя ще попадне в ръцете на варварите. Дори и полуофициалният
търговски пост, създаден от португалците в Макао през 1557 г., макар и
много доходен за местните търговци на коприна и съучастнически на-
строената администрация, едва ли нарушава безраз.11ичието на Пекин.
Японците от своя страна са :много по-безцере;о..1онни. Когато през 1640 г.
Португалия изпраща протестна мисия срещу експулсирането на чужден­
ци, почти всички пратеници биват избити, а Лисабон не прави и опит за
възмездие. И накрая, османската морска армия все още държи завоюва­
ното в Източно Средиземно море, а османските сухопътни сили продължа­
ват да бъдат огромна заплаха за Централна Европа. През XVI в. за пове­
чето европейски държавници загубата на Унгария е от :много по-го!JЯ:\10
значение, отколкото появата на фабричното производство в ориенталски­
те страни, а заrшахаТа за Виена - по-важна от нашествията, които саrv1ите
те предприемат към Аден, Гоа и Малака. Само правителствата на държа­
ви, граничещи с Атлантически океан, :могат, каъ."То и техните историци по­
късно, да пренебрегнат този факт 28 •
Ала независимо от направените дотук уговорки няма съ11нение, че
пригоденият за далечно rшаване Въоръжен пЛ:аТноход- предвещава фунда­
менталната промяна на мястото на Европа сред световните сили. С тези
плавателни съдове Западът получава възможност за контрол върху океан­
ските търговски пътища и всява страх у всички общества, незащитени от
морските деса1-rrи. Това става ясно още при първите гоЛ:еми сблъсъци ъ1еж­
ду португалц~пе и техните мюсюлмански неприятели- в Индийския океан.
Независимо от естествените преувеличения при отразяването на събити­
ята, про11иты на дневниците и описанията на Вашку да Гама и Албукерк с
разкази как техните бойни кораби се врязват през съсредоточените фло­
тилии от арабски лодки и друm лекотоварни съдове, препречили пътя им
към бреговете на Малабар, Ормуз и Малака, създава впечатление у чита­
теля за извънземна, с~ръхчовешка сIШа, която сякаш връхлита върху не­
щастн1ш враг. Последователи на новата тактика „бойният екипаж да не се
-прехвърля -на-неприятелския- кораб,-а-да-води-битката с. разположената _на_
своя кораб артилерия" португалските моряци на практика са непобедими
по море 29 • На суша нещата стоят по-различно, както доказват ожесточе­
ните боеве, а понякога и_поражения при Аден, Джеда, Гоа и другад_~_._ Но
нашествениците от Запад са толкова решителни и неотстъпчиви, че до
средата на XVI в. те успяват да прокарат морска верига от фортове от
Гвинейския залив до Южно Китайско море. Макар че не могат да монопо­
лизират търговията с подправки от Индия, голяма част от която продължава
да тече по старите канали към ВенецI-Щ, порrугалците несъмнено <?Тне11ат
немалък дял от нея и натрупват големи богатства от първоначалната над-
превара--за-установяване -на--имперски -права30. --- --·-·-·· --···-----------·---
Много по-голямо доказателство за спечеленото от тях богатство е
огромната сухоземна империя, която конкнстадорите толкова бързо създа­
ват в Западното полукълбо. Тръгвайки от първите поселения, изградени в
Хиспаньола и Куба, испанските експедиции се придвижват към вътреш­
ността на континента и превзе-Мат Мексико през 1520 г., а Перу - през-~
1530 г. След няколко десетилетия техните владения се разпростират от
Рио де па Плата на юг до Рио Гранде на север. Испански галеони, двюке-
щи се по западните крайбрежия, се срещат с кораби, идващи от Филипи­
ните, които носят товари от коприна за размяна срещу перуанско сребро.
Холандците недвусмислено показват, че са дошли в своя „Нов свят", за да
останат в него, като създават имперско админис~а111вно управление, из- 4_·.-_9.· .
rраждат църкви и се залавят със земеделие и руд6добив. ЕксплоЭ.тирайКИ ..
природните ресурси и преди всичко местното на,селение,
'
завоевателите ,.,..
-..н
отправят към родината си поток от редовни прат~и - захар, кохинил, не- ~
обработени кожи и други суровини. Но преди вси~ко изпращат сребро от ....,
~1ЮП1те в Патоси*, КОIПО в течение на цяло столе±ие са най-голямото на- :@
ходище на този метал в цеIШя свят. Това довежда ho
„светкавичен растеж ~
на търговския обмен през Атлантика, който бил iувеличен осем пъти от ~
1510 до 1550 г. и три пъти за периода 1550 и 161,0 г." 31 • ~
Всичко показва, че империалистическата екс~анзия няrvra да спре. За >
разлика от :краткотрайните експедиции на Чжън Х:ъ действията, предпри- ·
ети от порrугалските и испанските завоеватели, изразяват реши11остrа им
iw
да променят установеното политическо и иконо~ическо равновесие на
св:та. И със своите снабдени с оръдия кораби Ч въоръжени с мускети
воиници·те ·постигат точно това. Сега е трудно да! повярваме, че страна с
ограничени ресурси и население като Порrугалия! е могла да стигне тол-
кова далеч и да вземе толкова много. Но при усло~ията на превъзходство n
във военно и военноморско отношение, царящи в Европа По онова вре- ~
ме, това е било напълно- възможно. Постигнаrn ве~нъж облаmте на импе- ):Q:
риализма и стремежът към още повече сами ус~оря~ат процеса на по- 1-3
нататъшно натрупване. 1
Елементи от историята на „европейската ексriанзия" са пренебрегва­
ни ЮIИ едва засягани досега. Не е изследван личнdстният елемент на ней­
нота разв~пие, а както във всяко голямо начинание
' и rук тя играе голяма
' роля: смелостта на мъже като Енрике Мореплаваfеля, изобретателността
на занаятчии, производители на оръжие и на учеНи, предпр:И:емчивостта
на търговци и преди всичко исmнският кураж на qнези, които вземат уча-
СТ!:!~1L_Пр~:tQ~-~~н9ките.J:rлав_ания_д_дQна~я.r _всJ~КQ.!_кQ~J:Q_МQже__ да_пр_~пр_е_:-______
______
чи пътя им в бурното море, чуждия климат, дИВЗ;Та природа и жестокия
враг. Движени от различни подбуди - стремеж към: лични облаги, слава на
отечеството, релиrиозе:н екстаз, жажда за прикл10Чения~ тези мъже са- го-
тови да изгубят всичко, което Нерядко- се и слуЧв~. Не са иЗследванИ по-
дробно и жестоките поражения, които завоеватеriите от Европа нанасят
върху безбройните си жертви в Африка, Азия и .Америка. И ако само ги
споменаваме тук, то е, защото много общества п6 онова време обръщат
гръб на отделни хора ШIИ групи, които са готови Да рискуват и направят
-- всичко, за да хванат кокошката, която им носи· зЧатни яйца. Това, което
__ о:rличава _кашпаните,_ .екипаж1Пе и _завоевателите __ 9т_ Европа,_е, _че._те. при-._ „.. . .„~- _·------
тежават корабите и огнестрелните оръжия, необходими за постигане на
амбициите им, и че са родени в политическа среда, където кон~уренция-
та, рискът и предприемачеството играят определяlца роля.
~Облагите....' получени от експанзията на Еврора, са многостранни и
траини, но наи-важното е, че те спомагат за ускоряването на съществува­
щата вече динамика. Значението, отдавано на печеленето
' на злато среб-
'
ро, дpyrn скъпи метали и подправки, колкото и в~жни да са, не бива ·да
,
* Потоси - град в Южна Боливия, основан от испански~е конкистадори през 1545 r.;
среброто, извличано от находищата край неrо, през XVII-XVIII в. достига до 112 от световния
добив (6. р.). ·
4 Възход 11 паде~ше на Велиюrrе сили

·J':·:-:~:c:?~~~-~~:-5.JJ ~:~~;:с~;~=~~~:Т:ан~в~~::э:~:е{ц~~ :~~~:~ ~~:;:::в~:~::'п~~~::~
Е--< бариерата на океана. Достъпът до рибните развъдющи в Нюфаундланд
~ донася неизчерпаеми запаси с храна, а Атланn1ческият океан осигурява
U китова и тюленова мае, които са от жизнено значение за осветлението,
поддръжката на съоръженията и много други цели. Захарта, индигото,
!~
тютюнът, оризът, кожите, дървеният материал, а след време и нови култу-
ри като картофите и царевицата - всичко допринася за увеличението на
целокупното боrа'тство и благополучие на континента. По-късно настъпва
приливът на Житните храни, месото и па11ука. Не е нужно да си предста­
вяме космополитния характер на световната икономика от края на XIX в.,
за да разбере~, че португалските и испанските откриnm в течеmiе на дe­
Ui сетилетия са от голямо и все по-растящо значение за увеличаването на
блаrополучие~о и мощта на западната част на света. Масовите занаяти
като риболова създават поминък за много -хора; което стимулира пазар- ~
ната иконо:мика. А всичко заедно подтиква по-натаrьшното развитие на
~ корабостроенето, което от своя страна привлича занаятчии, търговци,
~ доставчици и лихвари около пристанищата на Лондон, Бристол, Антвер­
пен и Амстердам. В крайна сметка не у шепа избраници, а у значителна
~ част от европейското население се създава трайна :материална заинтере- ·
сованост към плодовете на презокеанската търговия.
А ако продължим списъка на стоки за широко потребление със суро­
iО
~
ви1-ште, набавЯни в резултат на търговията, чието установяване съпътства
.сухоземната експанзия на Русия - кожите, дървения материал, конопа,
солта и зърно~о. които тръгват оттам към Западна Европа, ще видим, че
учените не без основание наричат процеса начало на „съвременнат~ све-
3
._____ ~ _~~~~;-~~~~~1:·в ~~~~~~а~":_~д~~~~:~~~ ;;;:~~~~о~~~';~;~г~;=т~а:~
~ Гвинея и среброто на Перу се използват от португалци, испанци и итали-
анци за заплащане на подправките и коприната на Изтока; кожите и дърве­
!;5 ният материал на Русия служат за закупуване на оръжие от Англия, зърното
Ь от Прибалтика преминава през Амстердам на път за Средиземно море. В
"""8t резултат се ражда един непрекъснат процес на взаимодействие и разраст-
~ ване на евроn:ейската колонизация, който води до нови откри11:1я, а отrам
~ и до допълIШтелни възможности за търговия, стимулиращи по-нататъшната
u експанзия. Погрешно е да смятаме, че това е едно гладко възходящо дви-
жение - избуХването на мащабни войни и гражданските междуособици
рязко_влошават_ дейнос_тrа._отвъд _океана .. Но __ колонизаторите_рядко, дори~·
никога не се отказват от завоеванията _си и не след дълго се вдига нова
експанзионистична или изследователска вълна. Ясно е, че ако утв-ьрдени-
те имперски нации не се възползват от позици1пе си, друп1 ще го сторят
вместо тях.
И накрая основната причина, превърнала динамичността на Европа
в непрекъсващ и плодоносен процес, е обстоятелството, че ра~~ород~ото
съперничество на европейските държави, което вече осезаемо се чувства,
намира излаз· навъ_н, към далечните презокеански зе11и. Колкото и да се
стараят, Испания и Португалия не могат да задържат предоставения им с
папска була монопол над външния свят, още по-малко, щом става ясно, че
- -",·.-_
ня:-.1а северопзточен, нито северозападен път къы Катай*. Още преди 1560 г.
холандски, френски и английски кораби пресичат Атлакгика, а малко по-
5·:1·~}-.-
сетне и Индийския, и Тихия океан - нашествие, ускорено от упадъка на ~
английската търговия с текстил и Нидерландската революция. Под патро- ~
нажа на ь.-ралския двор и аристокрацията със средства, оmусна111 от най- '1"1
големите търговски къщи на Амстердам и ЛоJЦон, с целия религиозен и ~
националистичен жар, който Реформацията п Контрареформацията са ~
способни да разпалят, новите търговски и грабителски експедиции по-
емат от Северозападна Европа, за да взе}.rат своя дял от шrnчката. Пред ~
тях се явява възможността да постигнат слава. и богатство, да нанесат
смъртен удар на съперника си, да увеличат богатството на отечеството, ~w
да обърнат много души към правата вяра - какви причини 11огат да осуе-
тят устрема на начин·анията им? 33
По-благородната страна на растящото тьрГО!J.СК_9 и_колониално_съпер- ~
ничество е -паралелното възходящо натрупване на познания както в на-
уката, така и в областта на технологията 34 • Няма СЪ}.fНеюrе, че редица изо-
бретения от онова вре11е дължат появата си на надпреварата във въоръ- (j
жаването и на борбата за контрол над външната търговия, но ползата, t:l:1
придобита накрая, заличава техния недота~r благороден произход. ~
Усъвършенстването на картографията, навигационните таблици, новите
уреди като телескопа; баро11етъра, корабния компас и подобренията в
'i
технологията на корабостроенето превръщат пътешествията по море в
едно по-предсказуемо преживяване. Новите се~1ена и рµстення не са1.10
обогатяват трапезата на Европа, но и стимулират развиruето на ботаника-
та и земеделските науки. Металургията, както и цялата железодобивна
промишленост бързо тръгват напред. Развива се и подзе}.1ният рудодо-
}
·-
бив. Астрономията, медицината) физиката и машиностроенето получават
--тласък--от-забързания·-икономически-ход--и--повншавагзначението-на----ва----
уката. Лiобоз1:1ателният, рационалистичен ум вижда по-добре и експери-
· ···---
ментира повече. Печатниците освен преводи на Библията на съответния
език и политически трактати разпространяват и нов~-пе изобретения. Край-
ният събирателен ефект от взривообразния скок на познанието е, че ук-
., репява още по-здраво устоите на технологичното, а оттам и на военното
превъзходство на Европа. Даже могъщите турци, ИJПI поне разположени-
те по предните линии техни войници и моряци къы края на XVI в.) усещат
резултат1Пе от развитието на Европа. В другите недотам акnшни общест-
-: ва последиците са далеч по-сериозни. Въпросът, даm1 определени държа-
. ви -от--Азия- биха· поели-пътя-на ·само·стоятелно · револющrонно-ра.Зiй·mrе в---··--·------­
областга на търговията и икономиката, ако не са обезпокоявани отвън,
остава открит 35 . Ясно е обаче, че за останалите общества е изключително
трудно да се изкачат по стълбата на световните сили, когато нейните гор-
ни стъпала са вече _заети от по-напредналите европейски държави.
Трябва да признаем) че проблемът се усложнява и от това, че за из­
_качв~~ето по тази стълба са нужни не само оборудването JUПJ технологи­
ите на Европа - издигането по нея изисква копиране на онези основни
"' Катай - име, с което е известен Северен К1пай на свропеi'щите през Средновековието (по
името на монrолското племе „китай" или „китан", покорило през Х в. ~fаНЧ)!...")'рИЯ и Северен
Кirraй (б. р.).
особености, които отличават обществата на Запад от всички останали
държавни формирования. То означава съществуване на пазарна иконо­
мика, ако не в степента, предложена от Адам Смит, то поне дотам, че
търговци и предприемачи да не чувстват непрестанния п1ет на задръжки­
те, пречките и ограбването. То предполага и наличието на плурализъм в
центровете да властта, като всеки от тях има своя собствена икономичес-
ка основа, така че да се предотврати насилствената централизация, нала­
гана от някой деспотичен ориенталски режим, и да се предоставят въз~1ож­
ности за прогресивна, макар на моменти турбулентна, а нерядко и бру­
тална конкуренция. Защото впоследствие липсата на икономическа и по­
литическа закостенялост води до отсъствие на културна и идеологическа -
ортодоксалност, с дpyrn думи, до свобода на творческото търсене, на дис­
кусията, на експеримента, до вяра във въз:можността за усъвършенст~а­
не, до интерес към практичното, а не абстрактното, до рационализъм, които
отрича догматизма на конфуцианството,- на религията и традиционния
фолклорзб. Нужни са не толкова промени с положителен хараь.-гер, колко-
то намаляване на причините, които спират икономическия растеж и по:- ~
литическото различие. Най-голямото предимство на Европа е, че тя при- - -
тежава по-малко слабости от останалите цивилизации.
Макар и невъзможно да се докаже, става ясно, че разнообразните~
основни особености на Европа по онова време са взаимно свързани чрез
своя собствена вътрешна логика, което налага необходимостта от едно~
единно цяло. Това е съчетанието на ненамеса от страна· на правителството
в частната инициа111ва, политически и вОенен плурализъм и интелектуал­
на свобода, колкото и зачатъчен да изглежда всеки от изброените факто­
ри в сравнение с по-къснwrе вре~ена. Тези ф~ктори ~а в непрестанно вза­
имодействие и създават „европеиското чудо . А тъи като чудото е уни-
~@~_Q __~ __и_стор~есК_!:f ..~-~-!!J~!'~?~ем да -~р_!!_е~~~~-.~~ ~~о~раж~~ие~~_на неr~~
вите съставни части би произвело подобен резултат и другаде.1--Iо тъи
като такава смес от ключови по значение компоненти не съществува в
Китай при династията Мин, нито в мrос1олманските империи от Средния -
изток и АзИ-я --нито В което и да било друго от обществата, разгледани в
предишниrе г~ави, те изглеждат замрели в покоя си, докато Европа стрем- '
глава върви към центъра на световната ~рена.
СТРЕМЕЖЪТ
1
НА ХАБСБУРГСКАТА ДИНАСТИЯ
КЪМ ГОСПОДСТВО НА!Д ЕВРОПА,
1519-1659г.11 •
:
Ясно е, че до XVI в. борбите за власт в Европа служат за нейния
икономически и политически възход в сравнение; с останалите части на
света. Неясно остава обаче дали някоя от европейските държави съпер-
нички ще натрупа достатъчно ресурси, за да изпре~ари
' останалите и да се
превърне в техен господар. В продължение на почТи век и половина след
1500 г. една съвкупност от княжества, херцогства lr провинц1rn, обхваща­
ща цял континент по територия и управлявана от !испанските и австрий­
ските клонове на Хабсбурrската династия, заплашВа да се превърне-в--до­
минираща политическа и религиозна сила в Е:вропа. Историята на
продължителните борби и -окончателното разбиване На въжделенията на
Хабсбурп1те от страна на коалиция~ съставена от ~станалите европейски
- -__ държави, ще бъде същината на разказа ни в тази гл~ва. През 1659 r., кога­
то Испания признава окончателното си поражен'ие с подписването на
Пиренейския договор, политическият плурализь,,~ на Европа, състояща
се от пет-ше~т големи държави и няколко по-малfи, е неоспорим факт.
- Коя от страните, стоящи начело, ще се възползва най-добре от предстоя­
щите размествri:ния в системата от Велики си.Ли, Ще видим в следващите
глаnи. Но до средата на XVII в. става ясно поне~ че нито един военен
блок, подчинен на една единствена династия, не е рредопределен да бъде
.: :. господар на Европа, макар и в отделни случаи тов~ да изглежда напълно
----~.'!>-~~ожн_о ._!_IP_~-~ ~Р~д~_од~!.О.Т.<?_~I9!!~I~~-·----··· -·---- 1
! Взаимносвързаните кампании за спечелване н~ превъзходство в Ев­
-- ропа, които характеризират този период от век и п9ловина, се различават
· по своя характер и сфера на действие от войнитеJ. водени_ преди 15QO г.
Борбите, нарушаваШ:и мира на Евj)Опа· пРез пРедшертваЩия.век, са лоКал­
ни. Сблъсъц~пе между отделните италиански гра4ове, съперничеството
между английската и френската корона, войните ~а тевтонските рицари
срещу литовци и поляци са типични примери за това 1 • Но с напредването
на XVI в. традиционните регионални борби в Евроф остават само част от
онова, което изглежда на съвременниците далеч µо-сериозна борба за
_!.Q~Ц9дс:твр__ в_континента. ______________________ t--····. _
'1
Значение и хронология на 6 ,орбата
!
Макар да съществуват крнкретни основания з~ въвличането на всяка
отделна държава в общия котел на съби111ята, про1.[ените в интензивност­
та и географския обхват на военниrе действия в ЕвРопа се дължат главно
на две основни причини. Първата е появата на Реформацията, чиято· свет-
лина е запалена през 1517 r. от индивидуалния бунт
' на Мартин Лутер
срещу индулгенциите на Римската църква и която бързо придава едно
ново, ярко измерение на традиционните съперничества между европей­
ските династии. Поради конкретни социално-икономически причини по­
явата на Протестантската реформация, както и нейният ответ - Католиче­
ската контрарефор11ация, насочена срещу еретизма, също допринасят за Карта № З: HacлegcmBomo на Карл V, 1519 г.
разделянето,на Европа на южна и западна част, както и за откъсването на
издигащата се средна градска класа от феодалните порядки, макар и това
принципно обобщение да допуска доста изкл1очения 2 • Основният въпрос ШZ3 От gяgo му по бащuна лuнuя, Максuмuлuан ABcmpuUcкu
е, че християнството вече не е единно, че то се разцепва и голя~1а част от ·
П1!i1 Om баба му no бащuна лuнuя, Марuя Бургунgска --""'~
населението на континента е въвлечена в една международна борба, по- -
чиваща върху религиозни доктрини. Чак през XVII в., когато хората с ~ Om gяgo му по маОчuна лuнuя, Ферguнанg Арагqнскu
ужас ще се: отдръпнат от екзалтацията и безсмислието на религиозните
войни, те, макар и неохоmо, ще признаят, че Европа е разделена на вер­
123 Om баба му no маUчuна лuнuя, Изабела Kacmuлcкr
ска основа.·
Втората причина, на която се дължи по-всеобхватният и взаимно­
обвързан характер на военните действия след 1500 г., е създаването на -
династичната верига на Хабсбурmте, образуваща мрежа от територии,
прострени от Гибраmар до Унгария и от Сицилия до Амстердаы, по-голе- -=
ми от всичко, което е могло да се види в Европа от времето на Карл Вели-
ки Преди седемстотин години. С корен в Австрия, династията Хабсбург -~ .
успява последователно и редовно да налага потомците си в изборите за
император на Свещената римска империя - ткгла, твърде онеправдана по
отношение на реалната власт след зенита на Средновековието, но все още­ АТМНТИЧЕСКИ ОКЕАН

желана от принцове, претендиращи да играят главни роли в германските __

и европейските дела.
Хабсбурrnте са ненадминати в изкуството да разширяват територии-
те си, като: прибавят нови земи към своите владения чрез брак или по
наследство. Една такава стъпка, предприета през 1477 г. от Максимили-
.ан l_Австрийски _(.l 493,,.J_5J_9_ г., ..император_на__Свещщшта_ римска_ имперщ~ .&в fi?г,·
през периода 1508-1519 г.), им донася богатите наследствени земи на 1 ---~„-,,.-----
Бургундия, а заедно с тях и Холандия. Друг брачен договор от 1515 г.­
прибавя значителните територии на Унгария и Бохемия·: Макар първата:­
да не се числи към Свещената римска империЯ и да разi:rоЛага с множес~
во свободи; тя предоставя на Хабсбурmте огромни земни rmощи, прости- -~
ращи се през цяла Централна Европа. Максимилиан придобива пай-да-­
лечни територии, като чрез брака на своя син Филип и Хуана, дъщеря на-~
Фердинанд 'и Изабела Испански, събира в едно владенията на Кастю1ия и --
Арагон (включващи Неапол и Сицилия). Наследник на придобитото от-';
предишните родствени съ1ози_е_Карл 3 , първородният.син.на Ф1иrип И-ХУ"'" :
ана. Роден през 1500 г., той става Херцог на Бургундия на петнадесет
години, на шестнадесет - крал на Испания, и получава титлата Карлос 1 а>ЕДИЗЕМНО МОРЕ

Испански, а през 1519 г. наследява своя дядо баща Максимилиан 1 като

император .на Свещената римска империя и господар на хабсбургските ,--
земи в Австрия. Като император Карл V той е владетел и олицетворе1rnе~ .„
на четирите наследства чак до абдикирането си през 1555 г. (виж карта 3). _
Едва няколхо години по-късно смъртта на останалия без насЛедниЦи Лай~
ош II Унгарски, убит от турците в битката при Мохач, позволява на Карл _..:
да предяви претенции за короните на Унгария и Бохемия.
Разнородността и разпръснатостта на хабсбургските земи, тема, на

--..j
 -1

която ще се спрем в следващ~пе глави, предпо:~агат царството на династи­ б1un1 убедени, че австрийската д1п-1асПIЯ е твърдо р~шена да постигне ПI!ЛНО 57- ·
ята да не може да се превърне в пълно подобие на азиатските империи, господсmо над конnmента. Ето защо през 1595 г. ~рансис Бейкън, англий-
~ чиято централизирана власт се упражнява в страни, разположени върху ски философ и писател от епохата на Елизабет 1,! описва толкова мрачно (j
~ еднообразни територии. През 1520 г. Карл поверява на своя по-млад брат „амбициите и rneтa на Испания": „Франция е обърната с главата надолу... =d
u Фердинанд управлението и суверенитета на австрийските наследствени Португалия е узурпирана„. Нидерландците воюват„. Нашественици деб- i:'J
владения, както и на .новите придобивки - Унгария и Бохе11ия, като по- нат Арагон„. Бедните шщианци от свободни тоде'I са превърнати в робищ. 3::
~ казва още преди абдикацията си, че испанск1пе и австрийските земи не Но независимо от случайнIПе изявления на !неколцШiа хабсбургски ~
~ могат да се управляват добре от един и същи човек. Но останалите евро- министри за „световна монархия" 5 целенасочени! планове за установява- ~
~ пейски князе и държави възприемат огромното съсредоточаване на власт не на господство над Европа, подобни на тези н~ Наполеон или Х~плер, ~
~ в ръцете на Хабсбургите по съвсем друг начин. Френските крале от дина- не съществуват. Част от кралските бракове на ~инастията са по-скоро ~
~ стията Валса, едва укрепили своята вътрешна власт и жадуващи за разши- мод на щастШiв случай, отколкото рожба на дълtосрочни cxeiilll, целящи >
~ рение към богатия Апенински полуостров, виждат владенията на Хаб- териториално разрастване. В някои случаи, при 1,1ашествията на францу- ~
~ сбургите като обръч, стеrnал собствената им страна. Затова спокойно бих.ме зите в Северна Италия например, Хабсбургите ~а по-скоро предизвика-

=
§:-
t::( мо_rли да _тв_ъ р.r~;им:, че_ !lрез следва_щите -~ва _век~-о~н_овната цел на Франция
е да отнеме влиянието им. Подобно на французите, rерманск1пе князе и
курфюрсти, водили продължителна борба проn~в реалната власт на и•ше-
ната, отколкото предизвикващата конфликта стра1<а. След
дизе111номорието нерядко се налага испански и иМперски войски да пред-
о
приемат защитни деиствия срещу надигащия се цслям. 1
1540 г. в Сре­

'"
О-
~
~ ратора в самата Германия, се изплашват, когато виждат как Карл V укреп- Но така или иначе, ако владетелите от Хабсбургската династия бяха ~
~ ва поз1щиите си, _придобивайки все повече тер~пории, които му осигуря- посПIГНали всяка една от своIПе ограничеIШ, реrnоНални амбиции, ако бяха ~ ;.
).-( ват условията, необходими, за да налага волята си. Съсредоточаването на осъществили само отбранителп~апе си цели дори, ~ластта над Европа щеше ~
толкова власт в едни и същи ръце не се нрави и на Ваnrкана, макар че там да мине в техни ръце. Османската империя щеш~ да бъде отблъсната по ~
често прибягват до услугите на Хабсбургите в борбите срещу турците, крайбрежието на Северна Африка и извън води~е на Средиземно море. ::>'
< лутераните и други неприятели.
Ереn~змът щеше да бъде заключен в границите на Германия. Буитът на Хо- J:;i
t;: Като вземем предвид съперничеството, характерно за цялата систе- ландия щеше да бъде потушен. АнгтiЯ и Франция':щяха да установят при- (')$
~ ма от европейски държави, едва ли ще допуснем, че Хабсбург!Пе са щели ятелски режи~ш. Само СкаНДIШавия, Полша, Москва и земите, все още под ~
~ да бъдат оставени в мир и спокойствие. Но онова, което превръща въз11ож- османско иго, щяха да останат извън влиянието и ВлаС"IТа на Хабсбургите,
О ния сблъсък в протяжна и горчива действителност, е неговата обвърза­ а с тях и на Контрареформацията. Макар че и при! тези условия Европа не "-3
S-
~
ност с религиозните вълнения, породени от Реформацията. Въпросът е
;··там,-че-най~видните-и--мощни--хабсбургски- монарси през -този-век и пола-- ..
би постигнала единството на Кигай при династия.та Мин, политическите и
религиозните· принципи;-налагани··от·двойния ·хабсбургски ·център-Мадрид~-: ---- -
~
в иена,
1 •

~ вина - император Карл V, неговият наследник Фердинанд !! (1619-1637), щяха да подкопаят плурализма, предстаВЛЯВfШ толкова дълго основ- ~

испанските крале Филип !! (1556-1598) и Филип JV (1621-1665), са най- на характерна черта на континеша Европа. ! ~
~ активн~пе защип1ици на католицизма. Затова разграничаването на държав- Хрониката на военните действия, -продължил~- почти век и половина, 'f
~ но-полиrnческите от религиозните подбуди, предизвикали съпернически- може да бъде описана твърде накратко в анализ като този. Но онова, кое- ~
'"""' те борби в Европа и донесли разруха и опустошения на континента, е то приковава погледа на съвременния читател, не са наименованията на
1
U1
"'

~ почти невъзможно. СъвременнIЩите на Карл V вярват, че ако той бе раз- б итките и техният изход Павиа*, Люцен** и др., а' времеlраенето на все- ""
..,
~ бил аристокрацията на протестантска Германия през 1540 г„ тази победа ки конфликт. Борбата с турците продължава десеТилетия наред, опиmте •
~ е щяла да бъде успех не само за католическата вяра, но и за влиянието на на Испания да потуши Н~щерландската револiоциfr се проточват от_ 1560
U Хабсбургите. Това се отнася и за опитите на Филип !! да потуши религи- до 1648 г. само с едно кратко прекъсване и историците ги наричат Осем-
" голямото;-многостранно··сrьлкновение·;-nредприе:--------
-- - --десе1Тодишната- воина:-1 ' -
- озник-бунт на-Холандия след 1566т.-То-важи-с-не·по 0 малка сила и за
Испанската армада, изпратена в Англия през 1588 г. С други думи, бор­ то от австрийските и испанските Хабсбурrи срещ~ една поредица от съю-
бите между отделните държави и династии се сливат с религиозния екс­ зи на неприятелски държави от 1618 г. до Вестфалския мир (1648 г.), е
таз, принуждавайки народите да во1оват за неща, към КОlПО по-ра,.но биха известно като Тр~щесетrодишната война. Тези конфликти: година след го-
проявили отстъпчивост. - i"
1
- -- .
Даже и така заглавието на настоящата глава „Стремежът на Хабсбурr­ * Павия - град в Северна Италия, място на битката пр~з ] 525 r. между войските на
ската ДШiасПUI към господство в Европа" би звучало твърде пресилено, ако германския император Карл V и френския крал Франсоа 1, завърriпща с разгрома и пленяването
на последния. За пръв път в тази битка испанската пехота изполЗва мускеru (6. р.).
целта на разказа ни е да опишем целия период от възхода на Карл V с
** Люцсн - място на битка от Тридесеrrодишната война прСз ]632 r., в която войските на
избирането му за император на Свещената римска и•mерия през 1519 г. до JI
шведския крал Густав Адолф разгромяват армията на Албрех~ фон Валенщайн, пълководец
поражението на испанците с подписването на Пиринейския договор през на служба при австрииския и;о,шератор Фердинанд II, водач на католическата коалиция. Самият
1659 г. Тук става дума за друго - за това, че враговете на Хабсбургите са шведски крал загива в битката (6. р.). 1

1
 дина, десетилетие след десетилетие оказват своето неминуемо въздейст­
вие върху относителните въз.л-tозJСноспнt на всяка от държавите, участнич-
ки в тях, да понася тежестите на войната. Значението на материалните и
финансовите средства за поддържане на войните придобива още по-кри­
тичен характер поради „военната революция", която основно преобразя-
ва начина на водене на бойните действия и п1 оскъпява съществено. Ще
разгледаме накратко причините, предизвикали промените, както и техни-
те основни особености. Но преди да пристъпим къ~r нашето, 11акар и крат-
ко, изложение, нека напомним, че мащабите на военните сблъсъци през
1520 г. изглеждат твърде малки по отношение на жива сrша и финансови
средства в сравнение с тези от 1630 г.
Първата поредица от големи войни се води заради Италия, чиито
богати и незащитени градове дър,кави привличат френск1пе монарси още
от_ 1494 r. и както ~оже да се очаква, предизвикват създаването на РG!:ЗЛИЧ- __ _
ни съюзи на съпернически сили (Испан1ш, Австрийските Хабсбурrи, дори
и Англия), за да заставят французите да отстъпят'. През 1519 г. Испания и -
Франция все още враждуват заради френските домогвания към Милано, -
когато-узнават, че Карл V_ е избран за император на Свещената римска -~
империя и получава двойно наследство, състоящо се от испанските и ав-
стрийските владения на <Рамилия Хабсбург. Титлите, натрупани от най­
големия ъ1у съперник, предизвикват амбициозния френски крал Франсоа 1 ник Максимилиан П (император през 1564-1576 г.), се радва на относи-
-< (1515-1547) и той става подбудител на Цilll низ ответни действия не само
i;: в Италия, по по бреговете на Бурrундия, Южна Нпдерла~щпя и Испания.
~ Неговото нахлуване в Итмия завършва с поражение и той бива пленен в
~ битката при Павиа (1525 г.). J.Io след четири години ,рренският монарх
§ пак повежда армията си към Италия и отново е спрян от войските на Хаб-
О сбургите. Макар и отрекъл се още веднъж от въжделени~та си спрямо
·· - ·;:,::- ·-··Италия с "Подписването ·на-мира· от-Камбре· през-1529 т.; тои ·отново-влиза
~ във война с Карл V за тези територии през 30-те и 40-те години на XVI в.
~ Като се: има предвид неравновесието на силите между Франция и __
Хабсбурrските владения от онова време, вероятно l(apл-V не среща голе-
ми трудности при удържането на френските опши за експанзия. Ала не­
говата задача впоследствие се утежнява от многобройните врагове, които
той си създава с избирането му за император. Най-страшни са турците,
които не самО че навлизат през унгарските равнини през 1520 г. и обсаж­
дат Виена през 1529 г., но и заплашват бреговете на Италия, а заедно с
берберските пирати от Северна Африка. настъпват и към самото испан- ~
с:ко --крайбрежие' .--положението· се--ус1нпк1rяв·а- и --ьт--потайнйя-и-нечестив- -----Англия,--Франция -и -Gеверна -·Германия;--Англичаните- се-·изплашват-още ·-------
съюз между Франсоа ! и Сюлейман Великолепни срещу Хабсбургш<:.:­
през 1542 r. френският и османският флот действително действат заедно
при нападенИ:ето на Ница.
Другото голямо затруднение на Карл V е Германия, където цари ре­
лиrnозен разкол, предизвикан от Реформацията, и където бунтът на Мар­
тин Лутер срещу стария ред е намерил вече поддръжката на лига от про­
тестантски държави. С оглед на останалите проблеми разбираемо -е, че
Карл V не успява да съсредоточи енергията си в борбата срещу герман-
ското лутеранство до средата на 40-те години от XVI в. Когато го сторва
обаче, успехите не закъсняват, най-вече с разгрома на протестантската
лига в б1mсата при М1олберr през 154 7 r. 1-Io всяко утвърждаване на импе- 5.•.9.- .„.-
раторсыrя авторитет, а с това и на авторитета на Хабсбурп1те плаши съпер-
ниците на Карл V, затова всички - курф1орстнте от северноrерманските (J
градове, турците, Анри П (1547-1559) от Франция, дори и римското пап- >-3
ство се стремят да отслабят позициите ыу. През 1552 r. френски армии ;;g
навлизат в Герr~.~ания, за да окажат подкрепа на протестантските държави, ~~
което позволява на последните да пресекат императорския стремеж към
централизация. Победата е потвърдена чрез подписване на мир в Ауr-
сбург през 1555 г., който временно слага край на религиозните войни в ~
- Гермаюrя, и с договора от Шато-Камбрези, подписан през 1559 г., отбеля- ~
зал завършека на френско-испанския конфликт. Своеобразно признание >
на тези поражения са абдикациите на Карл V като император на Свеще- ~
ната ри~fска империя през 1555 г., когато предава имперската власт на
своя брат Фердинанд I (1555-1564 г.), а за крал на Испания обявява сина
си ФИЛйh П (1556--1598 г.). И ако все пак австрнйските и испанските Кяо: ··-(")-
но~е на династията остават тясно свързани един с друг, историкът Мама- ~
теи описва положението им: така: „Оттук нататък, подобно на изобразе- ~
ния на юmераторския герб двуглав черен оре_л, Хабсбургите ще имат две ,,
- глави - във Виена и Мадрид, обърнати на Изток и на Запад"'. ~
Докато източният клон, управляван от Фердинанд I и неговия наслед- ~
;»:
телен мпр във владенията си (с изЮiючение на едно турско нападение през ~
1566-1567), западният К11ОН, оглавен от Филип][ Испански, не може да се s(')
похвали с такъв късмет. Берберските пирати нападат бреговете на Порту- ~
rалия и Кастилия, а зад гърба им турците отново подемат борбата за Сре­
_ диземно море. Вследствие на това Испания постоянно бива въвличана в ~
нови големи войни срещу силната Османска империя - от похода към ~
· --Джерба.през .\ 560-r~до-боев<>те ·при -Малта-през -1565 -г"кампанията-при--:----­
Лепато през 1571 г. и сраженията за Тунис, до постигнатото накрая при- •
мирие пре~ 1581 г. 9 • Но в същото време нет<;>леращната ПОJIИТИКЭ: на Фи- ~ -
лип_къъf __ вероизповеданията и повишаването на данъците събуждат--недо- -f
волството на Холандия, което се превръща в открит бунт. В отговор на Joooo'.
краха на испанския авторитет в тази държава към средата на 60-те години ~
на XVI в. там бива изпратена· армия, предвождана от херцог Алба. Нало- \С1
:"'
, жен е военен деспотичен режим, който на свой ред предизвиква всеоб-
,, хватно съпротивително движение в обградените от вода холандски про­
винции Холандия и Зеландия и всява страх от намеренията на Испания в
повеч:, когато през 1580 г. Филип П анексира съседна Португалия с всич-
ки неинн колонии и флот. Ала както, се получава при всеки опит на Хаб-
сбургите да утвърдят или разширява властта си, техните многобройни
съперниЦI_I се чувстват_ длъ~н_и„да J:Ie стоя~: __настр_а!:f~, ад~ ~е н"!_ые_ся:г и
предотвратят нарушаването на равновесието. До началото на 80-те годи-
ни на XVJ в. онова, което първоначално започва като локален бунт на
холандски протестанru срещу испанското владичество, придобива разма-
-,- ха на нова международна борба 10 • В самата Холандия бойните действия,
представ.'IЯващи обсади и контраобсади, продължават, без да бъде постиг-
нат знач~пелен резултат. Оттатък Ламанша, в Англия, Елизабет 1 възпира
всеки вътрешен или външен опит за накърняване на своята власт и оказва ду Евангелисткия съюз, основан в 1608
!
г., и J(аТолическата лига, създаде- 01>>:·
военна подкрепа на холандските бунтовници. Във Франция отслабването На година по-късно, се засилва. Освен това, Тъй като испанските Хаб-
на монархията води до избухването на ожесточена религиозна гра~дан­ '"
сбурrи оказват си.1на подкрепа на своите австр1,1иски б ратовчеди, а глава- n
ска война между Католическата лига, подкрепяна от Испания, и неините та на Евангелисткия съ1оз <I>ридрих IV, електорj на Палатинат, е свързан ~
противници хугенотите, които са поддържани от Елизабет и холандците. както с Англия, така и с Нидерландия, всичко ~показва, че европейските L~_.
По море холандски и английски капери прекъсват испанските снабдител­ държави най-сетне са се подготвили за оконча~елното уреждане на свои- :э:J~
ни линии към Холандия и пренасят сраженията още по-надалеч, чак до те политическо-религиозни вражди 11 • '
Западна Африка и Карибските острови. Въстанието на протестантските провинции' в Бохемия срещу техния
В известни мо?"v1еrпи от борбата, най-вече към края на 80-те и началото нов католически управник Фердинанд 11 (шшератор през периода 1619- ~
на 90-те години 1 мощната испанска кампания има изгледи за успех. През 1637 г.) запалва искрата, необходима за пламв~нето на нови ожесточени :С
септември 1590 г. например испанските армии предприемат бойни дейст­ реШirnозю1 борби. Това е началото на Тридесе~годишната война, продъл- >
вия в Лангедок и Бретан, докато друго армейско подразделеЮiе, водено от жИJiа до 1648 г. В началните етапи на военните~ действия императорските ~
знамениmя Пармски херцог, се отравя от север към Париж. Но фронтът войски :иыат превес, щедро подкрепяни от исriанско-хабсбургска армия t7j
срещу испанците се оказва__ издръжлив дори ~ при този натиск. Благород­ под ръков~д~твото на ге.нерал. Спинола. Но по~късно в конфликта се _на-_
ю~кът хугенот Анри Наварски, претендент за короната на Франция, показ­ месва ко.моинация от църковни и светски с~.ши !с намерението да възста- Q
ва гъвкавост, отказва се от протестантството и преминава на страната на навят равновесието. Холандците, подписали Примирие с Испания през n~
катол~щите, за да осъществи амбIЩИIПе си, след което повежда все повече 1621 г„ се придвижват към Рейн, за да пресреЩнат армията на Спинола. . _.
французи срещу нашествениците испанци и дискредитираната Католич~с­ През 1626 г. подразделение на датската армиЯ, водена от Кристиан IV,
ка лига. С подписването на мирния договор от Вердюн през 1598 г. - годи­ нахлува в Германия от север. Зад кулисите вли~телният френски държав-
1

>
::>::

i
ната, в която умира Филип II Испански, Мадрид се отказва от своята намеса ник кардинал Ришельо подклажда враждебносn:а към Хабсбурrите, къде- Н
във Франция. По това време Елизабет също укрепва властта си в Англия. то и както успее. Но нито едно от ответните вqенни ШIИ дипломаrnчески ~
Великата армада, нахлула през 1588 г., и двата по-късни опита за нашест­ дейстВия не пост~;lга особен успех и къ~t края ~а 20-те години лейтенант
вие от страна на Испания пропадат безславно. Съ1цата съдба постига и опmа Валепщайн, командващ армията на и:мператорi Фердинанд, изглежда на n
за възползване от вълненията на католищrrе в Ирландия, която ap?"vпnrre на път да наложи една централизирана, всеобхватн:а власт над Германия, ко-
Елизабет систематично си възвръщат. През 1604 г„ когато Филип П и Ели- ято да стигне до бреговете на Балтийско море 1 j.
забет са вече мъртви, ИспаЮIЯ и Англия постигат мир, основан на взаимни :. Това бързо съсредоточаване на имперската власт отново предизвик- 1-3
отстъпки. Но трябва да изминат още пет години до примирието от 1609 г„ ; ва многоб~ойните неприятели на Хабсбу~гския р~~-Р· -~--~.~:__~от~-~а -~~-~е--~----
-за-да може-Мадрид-да започне-мирни преговори-с холандсюrrе буmовЮiци.----:;; ···- --тодини -наи~решителен-се-ока-зпа-красивият-и-В!fИЯтелен крал на Швеция :
Но много по-рано става ясно, че испанската военна сШiа е недостатъчна, за · Густав Адолф !! (1611-1632), чиято добре подг~твена армия през 1630 г. ,...
да победи Нидерландия - нито по море, нито през сш1ните сухоземни (а и настъпва ь.ъм Северна Германия, след това на юr към долината на Рейн, а ~
морски) отбранителнн укрепления, пазени от добре обучените войници на
Морис Насауски*. Продължителното съществуване на трите държави -
след година и към Бавария. Макар че самият Гусrав
при Люцен през 1632
II бива убит в битката
г„ неговата смърт по 1mкакъв начин не омаловажа-
- !
ФраН:ция, Англия и Обединените нидерландски провинции, всяка една до­ ва ролята, която Швеция изиграва в ~ер~1аюrя, н;ито пък цялосrnите из11е-
• " 1 • ~
\О
статъчно мощна, за да постави под съмнение бъдещите претенции на Хаб­ рения на тази война. Напротив, през 1634 г. f!>илип IV (1621-1675) и :->
сбурrите, оmово потвърждава, че Европа на XVII в. ще бъде съставена от неговият изкусен l.fИНистър граф-херцог де Олljварес решават да подпо­
няколко страни, а не от една хегемонна държава. ~ могнат своите австрийски братовчеди мноГо пО-пълноценно, отколкото
.Треrnят, значителен военен спазъм, в който оmово се сгърчва Евро- ---l преди. Но изпратената в Рейнската провинци4 мощна испанска армия,.
-па:;-- настьпва-·след-161·8 · г.- и-нанася-тежки-лоражения на-Германия;-В -края --- -- предвожда11а--от--генерм-·кардиналеиНфанта* *}IiредИЗВИКВа ·РишелЬО--да · ·· ---·--
на XVI в. тази държава се разминава със залелите конmнента релиmозни вземе решение за пряко участие на Франция, к:оято от своя страна през
борби са~10 благодарение на отслабващата власт и ограничените умстве- 1635 г. изпраща войски през няколко граници. iГодини наред Франция е
ни способности на Рудолф 11 (император на Свещената римска империя била негласният косвен водач на ант:ихабсбуРгския съiоз, изпращайки
през периода 1576-1612) и подновената турска заплаха в дунавския ба­ подкрепления на всички, които се вдигат срещу!' имперските и испанските
сейн. Но зад фасадата на германското единство съперничещите си като­ сили. Конфликтът между двете държави вече става открит и всяка от тях
лически и протестантски сиШI маневрират, за да укрепят позици~-пе си и се заема с мобилизирането на допълнителни войски, оръжия и финансови
да подкопаят устоите на противника. През в. съперничеството меж-
* Еле~..-тор (лат.) или курфюрст (11е~1.)- не~tски светск!1 или духовен княз, който имал
XVII
* Морис Орански (rраф Насауски) (1567-1625) - нидерландски пълководец, водач на право да участва в избора на император на Свещената римс~а империя; Палапшат е едно от
борбата за независимост от Испа11ия, щатхалтер (управител) на Обединените нидерландски тоrавашните немски княжества (6. р.) 1

провинции (Холандия) през 1585-1625 г. (6. р.). ** Кар.:~.инале Инфанта- исп. генерал, за когото се знае:~шоrо малко (6. р.).
1

1

средства. По-твърди стават и словеснmе изявления. 11 Или ще загубим всич­
ко или КастШiия ще застане начело на света", пише Оливарес през l 635 r.,
п~анирайки тр.ойното нашествие срещу Франция през следващата го­
дина13.
Завладяването на територия с раз:мерите на Франция е, разбира :е,
непосилна задача за военните възможносm на Хабсбургските армии, ко­
ито едва достигат Париж и биват изгонени далече навътре в Европа. От
север ги притискат шведски и германски войски. Холандци и французи
стягат в обръч испанската част на Х9ландия. Въстаimе в Порrугалия през
1640 г. отклонява от Северна Европа постоянен поток от испансю1 групи
и ресурси, насочвайки ги към себе си~ макар че те не са достатъчни за
постигане на повторно обединяване на полуострова. С избухналото по
същото време въстание в Каталония, което французите с готовност под­
поr.~агат, в началото на 40-те години нас'Гъпва опасност от разпадане_ на
car.iaтa Испания. Отвъд океана холандски морски експедиции нападат
БразIШИЯ Ангола и Цейлон, превръщайки конфликта в онова, което ня­
кои исто~ици наричат първата световна война 14 • И ако те донасят облаги
за Холандия, повечето от останалите воюващи страни вече са пострадали
тежко от продължителните сражения. През 40-те години армиите имат по­
малък числен състав, отколкото през 30-те, финансовите разходи на пра­
вителствата са все по-отчайващи, търпени.ето на народите все повече из­
чезва, а негодуванието става все по-силно. Но взаимната обвързаност на
~ борбата не позволява оттеглянето па някой от учасnп-щите. Много от про­
~ тестантските държави на Германия желаят тъкмо това и биха го сторили,
~ ако имаха ун~реността, че шведските армии също ще се оттегдят n роди-
0 ната си. Оливарес и останалите испански държавници биха договорили -~
=. примирие с Франция, но последната не посмява да из~стави хол~ндците~ ___ _:::
0 --вод>п-с<Гтайни-мирни преговори-на-различни-равнища успоредно с-воен-
S ните действия, разгърнати по отделните фронтови линии, като всяка от
силите се утеШава с мисълта, че следващата победа ще укрепи претенции-
t=: те И при крайното всеобщо -урежд~не на конфликта. -- --- - пОради--това сведенията за броя на тогавашното население остават доста
~ Ето защо краят на Тридесетгодишната война настъпва някак набързо и
Е безразборно. В началото на 1648 г. Испания внезапно скл1очва мир с хо­
~ ландците и признава тяхната пълна независимост. Но тази стъпка е продик­
~ тувана от съображението да се оПiеме един от съ1озницmе на Франция, а
~ войната между французите и Хабсбурrите про~жава. По-късно същата
E-t година тя се превръща във .~ренско-испа~~к-~--~~а~~~а_:_~--~~-ст~~~~~~ _____ Пет,са_основните .източници-на -богатството-на ·Хабсбурппе;-а--до- тях·-· ·-- ----
U -- -мирен договор наn:последснiася·-мир-на-rермания и позволява на австрии-
скше Хабсбурrи да се оттеглят от конфтпсrа. Докато отделни държави и
управници се облагодетелстват, търпейки и загуби, същината на вестфал­
ския ·мир е закрепването на религиозното и полиn1ческото равновесие в
par.iккre на Свещената римска империя, като по този наt.Шн се уrвърждават
ограниченията върху имперската власт. Франция и Испания остават въвле­
чеIШ в една война, основана изцяло на националното съперничество, дяма­
ща нищо общо с религиозните борби, което ясно доказва нас:_ледникът на
РШllелъо, френският министър Мазарини през 1655 г., встъпв...аики в ... съюз с
протестантска Англия на Кромуел, за да нанесе удара, които наи-после
склонява испанцше да сключат мир. Условията на Пиренейския мир (1659)
не са особено сурови, но заставяйки Испания да се споразумее със своя
най-голям враг, те показват, че ерата на превъзходство на Хабсбурп·1те в
Европа е вече оnmнала. Единствената „военна цел", останала на Ф1L1rm IV, (j
е запазването на Иберийския съюз, но през 1668 r. с официалното призна­ ~
ване на Португалия се налага и тя да бъде забравена 15 • Така полJПическата м
разпоь.ъсаност на Европа остава почти непокътната от времето на избира­
нето на Карл V за император през 1519 r., макар че през XVII в. Испания ~
нерядко страда от въстаmm и загуба на територirn (виж карта 4), загmащай­ ~
ки :по този на\fi!Н цената на своето първоначално свръхразтягане. ~
Предимства и недостатъци на Хабсбургите ~
Защо Хабсбургската династия не усnява да осъществи амбициите ~
-си 16 ? -Този въпрос е тоЛ-кова-:ВСеобх:ВаТеН} а irроцеСЪт - така прОдЪ:лжите- n
лен, че едва ли си струва да търсим причините в личните слабости на ней- ~
ните предводители - лудостта на император Рудолф !! или невежеството •~
на Филип III Испански. Като вземе:-.r предвид недостатъците на редица n
френски или английски монарси от онова време или користолюбието и ~
слабоуr..1ието на някои от германските князе, трудно бихме доказали, че ~
представителите на Хабсбургската династия или пък нейните висши >
държавни служители са били напълно лишени от способности. А когато ]::;(
си припомним оrро1rната ьrатериална власт, която Хабсбургит.е натруп-· ~
ват - короната на четири големи династии: Кастилия, Арагон, Бургундия
и Австрия, наследена от КарЛ V, последвалите придобивки - короните на
Бохемия, Унгария, Португалия, а за кратък период от време - короната Q
на Англия дори, да разгmетем загадката ще ни е още по-трудно. Като до- ::S:-
__б__gвим_.ц_з_аu_о_еванията.на_Испания--В--Новия-свят-,-които·съвпадат-по-време~----~· -·---
~ ще видим, че всичко заедно осигурява на Хабсбургите такова богатство :
~ от ресурси, на каквото друга сJШа в Европа не м_оже да противостои 17 •
Статистиче_с_кlfГе дЗfпп1 от онова време са .твърде неточни и непълни и
.....
и.
tC
L
смътни. И все пак можем да приемем, че около една четвърт от жителите на ~
ранната съвременна Европа обитават страни, управлявани от Хабсбурrи- -с
те. Но общият брой на населението* не е толкова важен, колкото богатст- :-:S
вото на земите, за които се оПiася той, а трябва да имаме предвид, че на­
.-i следствата, с които се сдобива динаС11IЯТа, са благоСловенИ: с изобшiие.
· се нареждат и още няколко, по-маловажни. На първо място е испанското
наследство J(астилия, тъй като тя е на пряко подчинение и испанските
кортеси и църква предоставят постъпленията от различните данъци (данък
върху продажбите, кампаниен данък върху _църковните имоти) на коро-
ната. До KacТ1Uil!я се нареждат двете най-богати търговски части на Евро-
па - .италианските държави и Холандия, които осигуряват доста големи
приходи от тьрговия със стоки и паричен капитал. Четвъртият източник,
чиято значимост нараства с вре11ето, са постъrшенията от Америка. „Крал-
*През 1600 r. населенИето на стра11ите, принадлежащи КЪ!rl империята на Хабсбурп1тс, с
приблизптслно 25 милиона срещу 105 милиона население на цяла Европа (б. а.).
 ската пenrna" от златото и среброто, които се Доби~ат там, заедно с данъ­
ка върху продажбите, ~пттата и църковните такси в ~овия свят осигуряват
Kapma № 4: Крахът на uспанскаmа сuла оrромни бош1фикации на :испанските крале не самО: пряко, но и по косве- (j
8 ЕВропа ни пътища. А:мериканските скъпоценности, попадн~и в ръцете на отдел- =d
нп лица, независимо дали са испанци, фламаIЩци И:Ли италианци, помагат ~
~Бунтове на притежателJПе си, а и на сдруженията, КЪ}.f ко1по
' се числят те, да из- ~
~

~ За206орu плащат растящше държавни такси. Освен това в :случай на нужда при- ~
Загубени токът на богатства от Америка позволява на банкерите да отпускат голе- h

* ми заеми на монарсите, чакащи следващия товар съ1с злато, за да изrmатят ~

mepumopuu.=""'Т·-=«'I
своите стари дъшове. Обстоятелството, че във влa~emurra на Хабсбурrn-
те се развиват най-големите финансови и тьрговскИ къщи - южногерман-
=
>
ските и 1палианските банки и банките на сдруже~ията от Антверпен, е ~

Н'ugерланguя
~~~~::::е:~::::;,;:~е~~~~р~~ ~и~~~т:я~: х:;сй:у~;и~:т;.;;о~~~::~~~ .. ~
свvбодно с тях, отколкото с очакваните от Германия приходи, защото кур-
(холанgска незаВuсuмосm, 01

АТМНТИЧЕСКИ ОКЕАН
* npuзнama nреэ 1648 г.)

Южна HugepдaнgШ'I
(nрuсъеguненакьмА6аnрuя, 1714 г.)
Фюрстите и представителите в Райхстага на свобоДните градове гласуват
~редства за императора едва тогава, когато чуят т)rрците да почукват на
вратата_на Европа 19 ._
~
~
~ 1
В следфеодалните времена, когато за рицарсТвото отпада задълже- ~
ЮJето на военната служба (поне в повечето страни ~ така), а от крайбреж- ~
ните градове - задачата да осигуряват кораби, налиЧието на пари в брой и >
възможността за получаване на кредити при благоприятни условия са зна- ~
1

франс·Комmе

* (прuсъеguненкъм Франция, 1678г.)

Мw.ано
чителни преимущества за всяка държава, която пО:вежда война. При па-
зарното стопанство единственият начин да се осиг)'рят корабите, военно- . ~
=:::::

* (прuсъе!JUненкъ.мАВсmрw:~, 17142.)
морското снаряжение, хранителните провизии и оРъжие, необходими за
подготовката на флота за война, е, като за тях бъд~ заплатено незабавно
ШIИ пък бъде депозиран документ, гарантиращ заплащането. Само парите
(]
S...,

- ----и-провиз1ште,-и--то-раздавани-доста·често;-са в-състояние-да-отклонят соб;;--:-----

.
'

ствените войски на· Хабсбурrnте от тяхната склон~ост към метежи и да

'
).-1.

насочат ~:;:н~рrията им срещу врага. Макар и това даl е времето, смятано за ~

периода на образуване на националната-държава ~ Западна Европа, -при 'f
попълването на числения състав на своите армии правителствата разчи- ~
тат основно на чужди наемници. И тук Хабсбурпп~ имат късмет, защото ~
разполагат с населението на Италия и Холандия, както и на Испания и :1
Германия, откъдето набират попълнения. ПрочутаТа армия на Фландрия
например е съставена от войници от шест националности, коIПо, макар и
верни привържешщи на католическата кауза, -настdЯват да получават ре-
• ·· довно-заrшатше-си;-По-отношение·на-ваенноморскше-сили~хабсбурrите-----·
'

l наследяват достатъчно, за да осигуряват огромно: множество от бойни

·кораби. Към края на управлението на Фюшп II средиземноморските гале-
ри, въоръжените търговски кораби от Генуа и Не~пол и многобройният
nортуr:алски флот оказват на Кастилия и Арагоц сiщна подкрепа. . .
Навярно най-голямото военно преимущество,! с което Хабсбурrите
...1. разполагат през сто и четиридесетте години на управлението си, е тяхна­
та обучена в Испания пехота. Социалната структур~ и климатът на Касти­
лия са благодатна почва за набирането на войнициJ Там, както отбелязва
Линч, „войнишката служба се превръща в модерно: и печеливше занятие
не само за благородниците, но и за цялото :населенilе" 20 • Гонзало де Kop-

i
5 Възход и падение на Великите CJ-UIH
 доба - „Великият капитан", въвежда изменения в организацията на леха-
тата още в началото на XVI в. и оттогава до средата на Тридесетгодишна-
та война испанската „тройка" се превръща· в най-ефикасната бойна еди-
ница по полята на Европа. С тези съставни формирования от три хиляди -
души, въоръжени с копия, саби и аркебузи, обучени във взаимопомощ и
съдействие, испанската армия помита безчет врагове и силно ~акърнява
престижа и боеспособността на френската кавалерия и швеицарските
копиеносци. В битката при Ньордлинrен (1634 г.) пехотата на Кардинале
Инфанта отбива петнадесет нападения на прочутата шведска ap1пrn, след
което подобно на войските на Уелингrън при Ватерло тържествено се
насочва напред, за да разбие врага. При Рокроа (1643 г.), макар и попад-
нали в обкръжението на французите, испанц1пе се бият до смърт. Това е
една от носещите колони на цялостната постройка, градена от Хабсбур-
гите. Трябва да отбележим, че испан_ск_ата__ с1ша се пропуква видu,ио едва
към средата на XVII в„ когато нейната армия е съставена главно о! гер-
мански, италиански и ирландски наемници и има твърде малко воиници
от Кастилия.
И все пак, независимо от изредените предимства, испано-австрий----=-
ският династичен съюз не успява да пребъде. Колкото и огромни да из-
глеждат в очите на техните съвременнIЩи (ринансовите и военните ресур---
си на Хабсбургите, те се оказват недостатъчни, за да задоволят нуждите.__
Основните слабости са обусловени от три предпоставки, които са тясно
преплетени една с друга в течение на целия период и които 11-·1огат да слу-
жат кат6 добър урок при изучаването на военното дело.
Първата. предпоставка е „военната револiоция", настьнила в първите
години от съществуването на съвременна Европа. Нейната същност се -
изразява в солидното нарастване на мащабите, разходите и организаци-
-- ·анната-структура-на·-бойтпе-действия;-ко·ето·се··забелязва-през---периода .::.. - ----·-те стават по-големи и по-добре въоръжени. По онова време не съществу-
от сто и петдесет години след 1520 г. 21 • Промяната е резултат на различни
взаимносвързани елементи от тактически, политически и демограсJ.>ски ____:
характер. Пораженията, които преобладаващата по бойните полета до този---:i
момент кавалерия претърпява най-напред от шведската армия от копие- -~
носци, а сетне от смесените формирования от въоръжени с копия, саби,-~
лъкове и аркебузи войници, означават, че пехотата се nревръrца в най-
1 значимата армейска част. Този извод е потвърден от развитието на trace
italien * - онази сложна система от градски стени и укреIJления, която
разгледахме в предишната глава. Попълването на състава на охранява- ··~
1 -uхит·ё·--укре-iiiiенIПitа-·гарНi-fзЫ1ни·-войсКfi;--какть-··й--1:га-т-ези~-"riёОбХОДйми за
1 обсадата им, изискват голям брой армейски подразделения. При мащабни
кампании командване, което има добра организация, успешно използва и
кавалерия, а също и артилерия, но тези войски не са .така подвижни и ___,_:_
вездесъщи, както съставените от пехотшщи полкове. С други думи, наци,~.
аналните армии не снемат от въоръжение кавалерията си, а значително
увеличават Числеността на пехотинския състав. Не чак толкав~ скъц_и ·ПО
отношение на снаряжение и издръжка, пехотинците са набирани с Л_е1со-
та, за което спо11аrа и прирасrьт на населението в Европа. Естествено,
"'Trace italicn (фр.)-буквално италиански бслеr, италианска следа (6. пр.).
- промените създават 11ного затруднения на правителствата, но те не са тол- fi_l/l?.~h-f::~~~~
кова голе~ш, че да премахнат бюрократизма на новIПе западIШ монархии,
както и увеmrчението на числения състав не може да направи задачата на (J
главноко11андващия непосилна, ако армията му е добре структурирана и ~
подходящо обучена. I-Iавярно испанската имперска ар:...1ия е най-сполуч- ~
ливият пример за „военната революция" в действие. Според думите на ~
един историк „няма доказателства, че преди 1529 г. някоя от държавите, ~
участвали във френско-испанските войни за Италия, е използвала повече ~
от тридесет хиляди годни войници". Съществуват обаче и други сведеIШЯ ~
като напри:мер: през 1536-1537 г. само от Ломбардия император Карл V t:z:
мобилизира 60 000 души, за да защити неотдавнашното си завоевание - >
Милано, и да нападне френския Прованс. През 1552 г., атакуван едновре- ~
менно по всички фронтове - в ИТалия, Германия, Холандия и Испания, по
Атлантическия океан и Средиземно море;--Карл-V-вди:га армия-от-109 000 · (j--
души в Германия и Хола!ЩИя, още 24 000 в Ломбардия и други в Сицилия, 171
-- Неапол и Испания. Под командата, следователно и на издръжката на Им- ~
ператора, трябва да са били около 150 000 войнIЩи. Числеността на ар- . J
миите му продължава да-расте. През 1574 г. само испанската армия на n-
Фландрия наброява 86 000 души, а половин век по-късно Филин !У гордо ~
заявява, че численият състав на сJ:Шите, намиращи се под командването Н
му през 1625 г., възлиза на не по-11алко от 300 000 души. Навсякъде се ~
- увеличава съставът на пехотинските части, най-вече на копиеносците 22 • ~
Това, което става на сушата, върви успоредно и по море. Разlliирява-
нето на 11орската, особено презокеанската търговия, съперничествата
между враждуващите флотове в Ламанша, Индийския океан и по крайб- n
режието на Испания, заплахите от берберските пираm и османските га- ....,
л_~ри - всичко .~.?-~по11-~ага новата кор~_§.9.ороителн~ технолоrnя, а KOJl~Q.li:'_~-----
:
ва строго разrраIШчение между бойни и търговски плавателни съдове. На i-..i.
практика -всички големи търговски кораби са снабдени с оръдия, за да ~
воюват с пирати и· други грабиТелИ: СъЩесТвува- Оба"Че ·тендеНция За съзДа- f
ване на кралски флотове, така че всеки монарх да има на разположение .-
поне няколко бойни кораба, образуващи ядро) около което да се сформи- ~
ра разширен флот от въоръжени търговски кораби, тримачтови галери и :-:i
малки кораби с леки оръдия. Английският крал Хенри VIII съществено
поощрява тези проекти, докато Карл V предпочита да наеме под команд-
ването си галео_юпе и_!__алер_цт_~>--с;:9_RсЦJ,_е_н__g_Q.Т_Н_а_.'fРрI:QВ_щn~ __от_испанските _ __
• ----·и-ИталиансКИТе провинции, а не да строи свой собствен флот. ФI-Шип II,
- подпожен на силен натиск в Средиземно море, а сетне п в АтлаI-ТТИЧеския
океан, не може да си позволи такъв лукс. Налага му се да организира, а и
да заrтати за осъществяването на коМIUiексна програма за строене на га-
пери в Барселона, Неапол и Сицилия. До 1574 г. на неговата издръжка
- лежат 146 галери - около три пъти повече, отколкото преди дванайсет
rодини23 • Избухването на война в Атлантическия океан през следващото
десетилетие налага необходимостта от нови, още по-големи ус1шия в тази
обл'а.ст. Нужни са океански военни кораби, за да бранят пътя към Запад­
ните Индm1, а след анексирането на Португалия през 1580 г„ за да защи­
тят испанската брегова линия от нападения на англичаните и в последна
сметка да пренесат своята армия към британските острови. След англо-
испанския мир от 1604 r. Испания все още има нужда от голям флот, за да
противостои на холаrщските атаки в открюо море и да подцържа връзки-
те с Фландрия. С всяка из11ината година бойните кораби стават все по-
тежко въоръжени и все по-скъпи.
Спираловидното увеличение на военните разходи разкрива истин-
ските слабости на хабсбургската система. Общата инфлация, при която
през периода 1500-1630 r. цените на хранителните стоки се повишават
пет пъти, а промишлените поскъпват тройно, нанася голям удар на фи-
нансовото състояIШе на държавата. Положението се усложнява от удвоя-
ването, а впоследствие и повторното удвояване на числеността на армии-
те и флота. Като резултат Хабсбурruте се оказват въвлечени в една почrи
непрестанна· борба за осигуряване на своята собствена платежоспособ-
ност. След поредицата от военни. кампании _срещу Алжир, срещу францу-
зите и германските протестанти през 40-те години Карл V установява, че
неговите редовни и допълнителни доходи не могат да покрият разходите
му, а бъдещите постъпления са заложени в банките кредиторки за дълги
години напред. Нужни са отчаяни ь.1ерки -_конфискация на докарваните
от Индиите съкровища и събиране на наличните пари в монети от Испаw
ния, за да се осигурят средствата, необходп11и за издръжката на войната
срещу Протестантската лига. Само обсадата на Мец от 1552 г. му струва
два и половина :милиона дуката - около десет пъти повече от обичайния
доход, който императорът получава от Америка по онова време. Затова
не е изненадващо, че Карл V често се принуждава да взема нови заеми, но
винаги при влошени условия. Когато кралският кредит остава непокрит,
банковите лихви скачат нагоре, така че обикновено редовните приходи '
отиват за изплащане на лихвите по старите дългове24 • Когато Карл V абw
дикир~1;- държавният дълг на-Испания;-оставен ·в··завещание--на ·Филип -II,----e .] --- д~G.е:rrодишната война, .е,.з:е __ с_избухването-И .студ~ната.война-Се--превръ----:-----
приблизително 20 милиона дуката.
По времето, когато Филип сяда на трона, Испания е в състояние на _____l
война-с Франция. -Тя се оказва толкова скъпа, че през 1557 r. испанската __;
корона обявява несъстоятелност. Големите банки, например Фуrерите*, ~
също фалират. За утеха на испанците и Франция о_бявява несъстоятел-
ност през същата година, което всъщност е основната причина двете страни
да сключат мира от Шато-Камбрези, подписан през 1559 г„ още повече,
че Филип трябва незабавно да изпрати армШiте си срещу турския неприw ..J.
ятел. Двадесетгодишната средиземноморска война, походите срещу мав- j
-рИте· ·ат· Г]Jанад~1Г воеjjjjите-действшгв-холандия;-Северна-Франция·иnо
Ламанша принуждават двора да търси всевъзможни източници на средст-
ва. По време на управлението си Карл V утроява своите приходи, но при-
ходите на Фюпm II нарастват два пъти едва през периода 1556-1573 г., а
повече от два -:-- към края на _управлението _11у 25 •
Но разходите са значително по-големи. Изчислено е, че за кампания-
та при Лепаито през 1571 г. издръжката на християнските флотове и.вой-
* Фуrери -фирма на семейство герма11сю1 търговци и банкери (основава в Ауrсбург през
1367 r.), която господства в европейската икономика няколко века, кредитира европейски вла­
детели, но към XVI в. запада и прекратява дейността си по време на Тридесеттодишната война
(б.р.).
JШци струва над 4 милиона дуката годишно, макар,!че Венеция и Ватикана „-·-·q··-"·.-·,·.··
поемат голям дял от тежестта26 • През 70-те rодин'и армията на Фландрия 6
:·. ---~::~j{_C~~--~
получава огромни суми, макар и почти винаm с Просрочка. Това от своя (]
страна предизвиква бунтове сред войнищrге, особе~о след като през 1575 г. ~
Филип прекратява изплащането на лихвите към f?анките от Генуа21_ Фи- l~J
нансовото състояние на короната и дълговете И Qиват временно спасени ~
с увеличения приток на злато от американсюпе Мини - около 2 милиона ~
дуката годишно, десетократно по-малки са пость.Пленията преди четири ~
годиЮI. Но ~:перацията на Испанската армада пре~ 1588 г. СJрува 1О 1 шн. ~
дуката, а неината злочеста съдба е истинска финансова и военна катаст- ~
рофа. През 1596 r., след като натрупва баснословНи заеми Фшпm oruoвo
к i )
търпи крах. огато две години по-късно умира дълговете му възлизат на :>.:
дуката; а Мдъткимите по тях лихви са р'ав~и на около две треn1 от
100 WIH._
5 =:::;
всички ~риходи · акар че Франция и Англия скоро след това сключват
мир, воината ср~щу Холандия не стихва до примйриеТо от 1609 г.,-Пред- -g,„
шествано от воинишки метежи в испанската арМ:ия и от нов финансов ~
фалит през 1607 г. · ~
През последвалите няколко мирни години раkходите на правителст- ~ 1
вото на Испания не търпят съществено съкращаване. -Освен пдащаmiята ~
по лихвите в Средиземно 11оре продължава да цари напрежение, наложи- ~
ло изграждането на крайбрежни укрепления, а ~ространната испанска ~
империя е все още жертва на нападения на морски разбойници и пирати ~
което изисква значителни средства за отбрана на р·азположените във Фи~ ~
липините, Карибските острови и открито море фЛотове 2 ~. Военното при- Е
мирис, съществувало в Европа след 161 О r., едва #и подсказва на rорд~пе \ .i
предводители на Испания, че те ~1огат да намалят !разходите за въоръжа- ~
ване. Ето защо единствената промяна, настъпила сЪс започването на Три- $
_ ща в гореща, а потокът от войски и пари от Ис~ания към Фландрия и ~
Германия се увеличава. Трябва да отбележим, че Поредицата първоначал- VI
ни победи на_ Хабсбургите_ в ЕврОпа и успешната Защита на .техните_ вла-
дения в Америка до голяма степен съвпадат и са riодпом:оmати от увели- 1о-1.
f
чения приток на злато и сребро от Новия свят. намалелите постъпления ~
след 1628 г., обявяването на несъстоятелност годЙна по-късно и успехът ~
на холандците, превзел~ „сребърния" флот през ~28 r., което струва на •
Испания и населението и 1О ь.шн. дуката, охлаждаТ временно воеШiия ен-
тусиазъм. Въпреки съюза с ИЮiератора няма начm1~ с изключение на-краТ-
-- -... кия .период.на -уnравление-на-Валенщайн,-пост-ъruiенията ·от·Германия-да ----- - - -
компенсират дефицита на Испания. i
т ~акъв следователно е начинът, по който Испа4ия може да води свои-
е... воШiи през следващиrе тридесет години. Събир~йки нови заеми, нала-
гаики нови данъци, използ~айки онова, което И нqси А11ерика, тя успява
да осиrури средствата за големи кампании~ наприМ:ер нашествието в Гер-
мания ПР':_З 1634-1635 г. Но изтощителните военJш разходи подкопават
краткотраиmпе облаru от победите и само след ияКолко години финансо­
вото състояние е по-лошо отвсякога. С настъпван:ето на последиците от
бунтовете в Каталуния и Португалия и намаляван~то на потока съкрови­
ща от Америка през 40-те години на XVII в. става ясно, че бавният,
 продължителен упадък е неизбежен 30 • И каква друга съдба би 11огла да
очаква народ, който, макар и раждащ прекрасIШ бойци, е управляван от
правителства, които системно харчат два ~ши три пъти повече, отколкото
получават ат: редовните си доходи?
Втората основна причина за неуспеха на Испания и Австрия става
ясна още в предишните редове - Хабсбургите имат твърде много работа,
прекалено заети са, защото им се налага да се борят с много империи... и да
защитават твърде hШОГО фрошове. Каквато и смелост да проявят воиски­
те на Испания на бойното поле, след това те трябва пак да бъдат пръснати
из родните си гарнизони в Северна Африка, Сицилия и Италия, Новия __
свят ми Хол'андия. Както се получава и с Британската империя три века
по-късно, блокът, образуван от Хабсбургите, представлява конгломерат
от широко разпръснати територии, една политическо-династична tour de
force*,_ чиято JIОдцръжка и_~азвит!lе изискват _?_гр~r.fНИ,_ fl:е~рестанни ре_-~
сурсИ от 11:аТер-ИаЛно и духовно естество. Затова империята на Хабсбур­
гите предста~лява един от най-голе11ите исторически примери за страте- __
гическо свръхразширение. Защото цената на властта върху толкова мно- __
гобройни територии е спечелването на множество врагове, бреме, носе~-­
но в ония времена и от романската империя •
31
- риална база и създавайки впоследствие постоянна професионална армия 35 ,
С това е свързан и много важният извод, засягащ хронологията на -
хабсбургските войни. Конфликтите в Европа по онова време са чести, а
разходите за ,тях - ужасен товар за всички общества. Но останалите държа---:=
ви - Франция, Англия, Швеция, дори и Османската империя, се радват на_----:­
мир и възстановяване. Само на Хабсбургите, и то на Испания, е отреде- ~
~ но, едва ~авЪршили борбата с един враг, да започнат нова, срещу друг.
О Мирът с Франция е последван от война с Турция, примирието в Среди-
tc_ земно море ,е сподирено от продължителен конфликт в Атлан~ическия ~
- --------- .~ --океан,-·а после-идват-борбите в-Северозападна-Европа.-През-наисстраш- ~.
= ните периоди имперска Испания се бие едновременно... на три фронта, а~
=
~
нейните вра~ове целенасочено си помагат, ако не с воиски, то поне чр~з~
диruiоматич~ски WIИ търговски ходове 32_. К~зано другояче, Испания пр_и-=----;
лича на попаднала в капан мечка - по-силна от захапалите я кучета, но_ ,~
Е неспособна да се пребори с всички тях едновременно, тя постепенно rуб~
~ сили.
Възможно ли е било да се намери изход от този омагьосан кръг?~
~ Историците: сочат постоянното разпръсване на смите, отбелязвайки, че _j
~ Карл V и негов~пе наследници е трябвало да съставят една ясна концеп-= ~
u ция-за -приоритетиrе на отбраната„си 33 .-Тази -забележка навежда на ·мисълта,------;:­
че някои об.irасти са били излишни, но кои? ""
Сега, след толкоВа време, можем да заявим, че австрийските Хаб­
сбурги, и най-вече Фердинанд Il, биха проявили повече мъдрост, ако ?е-=
бяха отказали от борбите с контрареформистите от Северна Германи~~
защото те иi.i носят тежки загуби и много малко облаги. Но Фердинанд и "-
бездруго е бил длъжен да стациоIШра значителна армия в ~()~И раЙ?Н, за~~
да възпира сепаратизма на германските аристократи, итриПF:е на ~ран- -~
цузите и амбициите на Швеция. Освен това Хабсбургите не могат да пла- -'-
* Tour de force (фр.)- проява на сюtа, ловкост юt"' изобретателност (6. пр.).
_ нират съкращаване на военната си сШiа, докато турците С'FОЯТ в Унгария, '11
разположена само на 150 1пши от Виена. Правителството на Испания, от :~ -~- „
своя страна, не може да позволи насле.:~:ството на неговите австрийски {"")
братовчеди да попадне във френски, лутерански или турски ръце заради =d
последствията, които акт от този род би имал за положението на самата М
ИспаJПiя в Европа. Но сметките на испанците очевидно не намират взаим- iS
нает в отсрещната страна. След абдикацията на Карл V през 1556 г. импе- Ьi
рията не се чувства винаги длъжна да подпомага Мадрид във войните, i"""i
които той води в Западна Европа или отвъд океана. Все пак Испания, ~
осъзнала големия залог, ос1пава вярна на Хабсбургите 34 • Интерес пред- ~
ставляват дългосрочн:~;пе последствия на това пропшоречие между чувст- ~
ва и дълг. Настъпилият през XVII в. крах на амбициите, които хабсбург- ~
ска Испания преследва в Европа, е тясно свързан с нейните вътрешни
пр':?бле1!_~ и __о':!'носит~лен ц~оно11ически уцадък. _ПоложИJiа върховни уси-
лия във всички посоки, тя отслабва в ядрото си. Австрия на Хабсбурппе, Q
от друга страна, макар и неуспяла да победи протестантството в Герма- ()~
ния, постига консолидачия на силите в принадлежащите на династията . J
зеыи - Австрия, Бохемия и други, и разполагайки с такава голяма терито-
~
през последтпе десеnL1етия на XVII в., точно когато Испания преживява ~
нов, още по-силен упадък, Хабсбургската империя отново се издига като >
европейска велика сила 36 . Но тогава възстановяването на Австрия едва ~
ли е голяма утеха за дър:л<авппците в Мадрпд, които се cl.-rnтaт длъжни да е:()
търсят съюзници другаде. $:
-; 1-Ie е трудно да разберем защо владенията в J-Iовия свят предстаnля-
i ват територии от жизненоважно .значение за Испания. В течение на пове- ~
че от един ~ек те неспирно допълват богатството И, а по този _начин ув_ели- S
--чават-и-неината·-военна·-~rощ;-без-която--Хабсбургите-не-биха-~~:-огли-да:-:
поддържат разностранните си стремежи. Дори и когато атаките на Анг- :_.
-----
__ ЛI!Я и Холандия върху испано-португалската колониална имп_~рия нала-
гат -Необходимостта от увеличение на разходите за издръжка на -флота и
военните укрепления оттатък океана, преките и кocвemrre печалби на ис-
~
"f.
,_
-f панската корона от тези територии остават значителни. Да_ се загърбят ~
~
·- такиви предимства е бlШо немислимо. ~
Тогава въпросът се свежда до притежанията на Хабсбургите в Ита-
лия и <I>ландрия. Оттеглянето от Италия изглежда по-нежелателно. Ваку-
· умът, създаден там през първата половина на XVI в., е можело да бъде
запълнен-"от-<I>ранция; коять-е -щsипг да-·използв-:г боrатствЗ'fiГJ{а--италияза---------­
своите собствени цели и в ущърб на Хабсбурrите. През втората половина
на същото столетие Италия на практика представлява бариера за сигур-
ността на Испания пред ос11анското напредване на Запад. Освен удара,
който турското нахлуване в Сицилия, Неапол и Рим би нанесъл върху
престижа на Испания и християнската църква, загубата на защитната пре-
-Iрада, каквато роля играят те, би се превърнала в огромен стратеmчески
недостатък. Испания трябва да отделя все повече и повече средства за
изграждане на крайбрежни укрепления и създаване на флотилии от гале-
ри, които вече бездруго поглъщат значителен дял от военния бюджет на
Филип !!. Ето защо испанците смятат за целесъобразно да натоварят съще-

стnуващите воецни- сШiи с аь.."Тивната отбрана на централната част на Сре­
диземно11орието и така да държат турския враг на разстояние. Съображе­
нията им са продиктувани и от едно допълmпелно предимство - военните
разходи се поделят между италианските провинции на Хабсбур~ите, Ва­
тикана, а понякога и от Венеция. Отстъпването на този фронт не носи
предимства, а само :м:ногобройни потенциални недостатъци.
Остава Холандия, единствената област, където Хабсбургите могат да
търсят съкращаване на разходите си. И наистина издръжката на армията
на Фландрия през Осемдесетгодишната война срещу холандците поради
трудния терен и необходимостта от продължителии обсадни действия сре-
щу вражеските укрепления 37 е смайваща по размерите си и съществено
превишава разходите, правени до момента за друmте фронтове. Даже в
разгара на Тридесетгодишната война средствата, отпуснаrn на гарнизона
във Фла_ндрия, са _i:ie-i: или _ шест пъти П?вече_,_ от~?~!'~т~_!_~зи_, ~~д~ни з~
войските В Германия. „Войната в Холандия, отбелязва съветник на испан-
. скота правителство, доведе монархията до пълен провал." Всъщност между_
1566 и 1654 г. Испания внася във военната хазна на Холандия около 218 _
милиона дуката, значително .nовече от общия сбор на кралските постъпле~-­
ния от Индиите (121 м1шиона дуката)". Стратегическата отбрана на Флан- -
дрия също все повече се затруднява. Морският път често остава на ми- -
лостга на французите, англичаните и холандците, пример за което е раз-
< битият през 1639 г. от холандския адмирал Тромп испански флот, превоз'
~ nащ войскови подкрепления, а „испанският път" от Ломбардия през дали-
е ните на Швейцария или Савоя, нагоре ПО източните граници на Франция
~ до долното поречие на Рейн, също изоб1шства от слаби места 39 • Има ли
О смисъл да се стремиш да овладееш няколко милиона непокорни холанд- --:
~ ци, които са ти почти чужди, на такава жестока цена? Защо не оставим --
--- · ~ --- -бунтовниците -да тънат-в- еретизма- си, -лукаво-.заявяват--представителите--на -~
=== обложения с прекомерни данъци кастилски парламент, небето ще ги на-_
каже а Испания ще свали от плещите си този непосилен товар40 •
=== ЛриЧините, заради които империята не трябва да се оттегля от тозН_
~ театър на бойните действия, макар и неубедителни за онези, които се оп- f
::: лакват от разхищението на ресурсите, имат своите основания. Първо, ако -
~ Испания изгуби Фландрия, последната ще падне в ръцете на Франция или-=
~ на Обединените холандски провинции, с което засилва ь1ощта и престижа ---'
~ на един от двата отдавнашии врагове на Хабсбургите. Тази мисъл е недо- .;
Г"' пустима за стратезите ·на~ испанската политика, за които „доброто име"-~
U - -·-означава много-повече;-отколкото -всичко-останало.--Второ;-ФШiип ·IV-и.....:;.
неговите съветници успяват да наложат съображението, че борбите в този -~
район, ако не друго, поне отвл11чат неприятелските СШIИ от останалите - щите и1:переси на Хабсбурппе 44 • В княжество Неапол и в по-скорошната
по-уязвими 11еста. 11 Макар че войната, която водим във Фландрия, изчер-__ _
па нашата хазна и IШ вкара в дъл_гове, тя отклони вниманието на. врагов~=--~
те ни към тези райони; ако бяхме постъпили другояче, войната със сигур­
ност щеше да дойде в самата Испания или някъде набm1зо''4 1 • Съществува­
н теорията за доминацията, според която, ако Холандия бъде изпусната, с_
нея ще бъде загубена и каузата на Хабсбургнте в Германия и другите по-·­
малки владения, например Франкското княжество, та дори и Италия. Това,
естестве-но, са теоретически постановки, но ние сме длъжни да отбеле-
_1
___J:
жим, че държавни~ите в Мадрид и техните ар::-..fейски командири в Брюк- rJ.-з~·
сел възприеыат съоIПията като едно взаимнообвързано цяло което би се --
' ,
разпаднало, ако една от съставните му части с~ отдели. „Първите и най- (j
голеыи опасности (гласят постановките от криtичната 1635 г.) са онези, =d
които заплашват Лоыбардия, Холандия и Гермсlния. Поражението в една ~
ОТ трите би било фатално за нашата монархия, 8. ако ТО е ГОЛЯ110 пораже- t_;a
ние, останалата част от монархията ще се ср)rти. Защото Гер.мания ще ~
__ бъде последвана от Италия и Холандия, а Холандия ще бъде последвана ~
от Америка. А Ломбардия ще бъде последвана :от Неапол iI Сипилия, ос- ""3
_ тавени също така без възможност да се защитяТ" 42 • t:c
Приеыайки тази логика, испанската корон4 се обри~а на широкооб- >
хватна изтощителна война, която продължава *о осигуряване на победа ~
или компроыисно примирие, или пълно изчерпване на силите на цялата
система. :
- нав·яр110--ще бъде достатЬчНб да покажем, че разходите ·з-а продължи- Q
1
- ' v,
телната воина и упор1постта, с която се бранят :четирите основни фроша, ~
не биха могли да зашитят испанските имперски •шбиции. Съществуват сви- ~
детелства за наличието и на трета, второстепе~на причина - испанското t 1
правителство не успява да мобмизира налWIНЩе ресурси по най-ефикас- ~
ния начин и поради поmrгическо недомисm1е са~10 подкопава ыощта си. Н
Макар че чужденците възприемат империите на Карл V или Филип П ;i>
като монолитни и дисциплинира1rn, на практика: те не са друго, а сбор ·ат :S
-- разнородни територии, всяка със свои соб~твен~ привилегии и всяка гор- ~
- да с различието си4 3 . Цешрално управление няма (кама ли съдебна или ~
изпълнителна власт), а свързващото звено поы~жду им е единствено са- (j
мият монарх. Липсата иа тези обединяващи институпии и обстоятелство- >-3
то, че императорът може никога да не посети дадена страна, затрудняват . -:~.
.. краля-при~събирането-на-средства-от-една-час~-на. владенията -за-нужди,- .
възникнали в друга. Данъкоплащите в СIЩилия! и Неапол с желание пла- )о-1..
щат за създаването на флот за борба с турците, ,но роптаят при необходи- ~
мостта да финансират войните на Испания в Холандия. Португалиите на- f
мират смисъл да подкрепят отбраната на Новия !свят, но нехаят за войни- .-
те в Германия. Засиленият местен патриоrnзъм допринася за придобива-
! ~
нето на финансови права, които се защитават Ревностно. Същевременно ";
патриотизмът представлява и тяхно отражение. !В Сицилия например по­
землената аристокрация оказва съпротива срещу първоначалния стремеж
- на Хабсбурrите да повишат данъците и през 1:516 и 1517 г. вдига бунт
· срещу--испанския-вицекрал.-----Бедната -и -размирна !-Gицилия,----която--притежа--- --· -----~---­
ва собствен парламент, едва ли има съществен Принос в защитата на об-
придобивка Милано притиснатите от Мадрид ~~спански администратори
сре~ат по-:малко законни пречки при събиранеtо на нови парични сред-
ства. При управлението на Карл V тези градо* осигуряват значителна
финансова помощ. Но на практика борбите зЗ. запазване на М:Илано и
войните срещу турците отправят паричния поток в обратна посока. За
запазването на своя средиземноморски защитен вал Испания изпраща
милиони дукати в Италия, добавяйки ги към оне зи, които се събират там.
1
През Тридесетгодишната война потокът отнов~ се обръща и данъците,
!
 събрани в Италия, оn1ват за покриване на разходите за войннте в Герма­
ния и Холандия. Ако разгледаме периода 1519-1659 г. като едно цяло, не
бихме приели, че приносът на хабсбурrските провинции в Италия к:ьм
общата хазна е по-голям, ако изобщо има такъв, от онова, което тези про­
винции получават от Хабсбургите за своята отбрана 45 •
Холандия· се превръща в друг, още по-голям канал, по който изПIЧат
кралските средства. В началния период на управлението на Карл V хо­
ландските провинции осигуряват растящи постъпления от събраю1те данъ­
ци, макар че непрестанно спорят за размерIГГе им и настояват за призна­
ване на привШ1еmите си. През последните години от царуването на краля
недоволството от необходимостта да се събират извънредни средства за
войните в Италия и Германия се слива с релиrиозНите вълнения и търгов­
ските неуредици, вследствие на което страната бива залята от вълна на
негодувание срещу управлението на Испания.~ През 1565 г.държавният
дълг на Холандските провинции достига 10 млн. флорина, а сумите за
изплащане на дълговете заедно с редовните административни разходи
превишават стойността на постыmенията, което заставя Испания да по­
крие дефицита46 • И когато след 01це една година на неумело управление
от страна на Мадрид местното недоволство се превръща в открит бунт,
Холандия става колосален консуматор на имперските ресурси, а шестде­
сет и пет хилядната армия на Фландрия поглъща една четвърт от общите
< разходи в течение на десетки години.
~ Неуспехът в събирането на средствата се оказва най-пагубен в са-
~ мата Испания, защото в действителност там короната разполага с много
~ малки финансови права. ВсЯI(а от трите области, подвластни на Арагон
О (Арагон, КаТалуния и Валенсия) има собствено законодателство и ---"-
§ данъчни системи, които им дават голяма независимост. Всъщност един-
--- ~ -ствените-гарантирани--постъпления ··за--кралската-хазна ·са ··приходите,----------f
~ получавани от личните владения на краля. Допълнителни средства се -~
~ отпускат рядко и с нежелание. Когато_ през 1640 г. изпадналият в отчая-
ние крал Филип IV. прави опит да накара Каталуния да заплати за вой-.
~ ските, изпратени в нея, за да бранят испанската граница, единственият . __,,
_ резултат, който постига, е избухването па продължителен бунт. Порту-
~ rалия, макар и под испанско командване от 1580 г. ДQ въстанието през
~ 1640 r„ е напълно автономна във финансовите въпроси и не прави ре-
~ довни парични вноски за общата кауза на Хабсбургите. Така Кастилия 1.
____ Q остава единствената „млекодайна крава" на испанската данъчна систе- J -
-- - ма; макар-че-·и-тук-баските -провинции ·запазват-неприкосновеността- си-.- - 1 - -
Поземлената аристокрация, силно представена в кастI-Шския парламент,
обикновено е по-склонна да гласува данъци, които тя няма да плаща.
Наред с това данъци от вида на алкабала (десетпроцентов данък върху
продажбите),- митата, к9ито_ са р~до~J:IИ п_остъпления,_ заедно със серви-
сиос (дотации от парламента), милионес (данък върху хр'анителните сто-
ки, също изплащан от парламента) и различните църковни налози, l<оито
представляват основните извънредни постъпления, влияят неблагопри-
ятно на търговията, стокообмена и бедното население, като по този на-
чин разпространяват недоволството и общия недоимък и допринасят за
нарастването на емиграцията47 •
Докато среброто от Ам:ерика не внася солпднп попълнения па ис- ·7;_:-.5 .:·'.
папската кралска хазна (приблизително от 60-те години на XVI до кРая на
30-те години на XVII в.), тежестта на войните на Хабсбурruте пада главно (j
върху плещите на кастилските селяни и търговци. Дори и в най-добрите =-d
години кралск1пе приходи от източниците в Новия свят представляват едва ~
една четвърт до една трета от постъпленията, получени от Кастилия и ней- ~
ШIТе шест МИJШона поданиШI. Тъй като данъчният товар не е разпределен ~
по-равномерно в рамките на кралство Испания, а и по вс.ички територии ,,,....
на Хабсбурmте, базата, осигуряваща средства за растящите военни раз- ~
ходи на този век, се оказва твърде стеснена и недостатъчна. :С
Нашrчието на такъв недостиг се потвърждава и от закъснелите ико- >
номически мерки, придружаващи ексШiоатацията на данъкоплатците от Х
Кастилия''. Духът, насаждан от кралското общество, не насърчава особе- =:;
но много търговията,_ но в_ началото на XVI в. в страната цари сравнител- IJJ
-·но благоденствие, бр6яТ На -:Населението расте, появяват се и различни Q
индустрии. Но настъпването на Контрареформацията и многобройните '<
войни на Хабсбургите поощряват развитието на реmrгиозните и военните ~
елементи на испанското общество, отслабвайки тьрговск1-пе. ИкономИЧ1?- \ 1
ските сn1мули са така незначителни, че хората предпочитат да получават ~
църковни привилегии или аристократически титли. Настъпва хроничен Н
недостиг на майстори занаятчии за оръжейната про~п1шленост например, ;:t>
а разпределею1ето на рабоrnата ръка по отношение на 1mстото на живее- ~
не и упражняване на занаята среща пречки от страна на гилдиuте 49 • Даже ~
и развитието на земеделието се задържа поради привилеп1роваността на ~
Места, прочугата пmдия на овцевъдите, чиято стока се ползва с правото \1
да пасе навред из кралството. С нарастването на броя на испанското на- 1-3
селение през първата половина на XVI в. нараства и необходимостта от S§
__ ___внос.назърно.-Тъй-като.вноските-на-птдията на-овцевъдите-за nравото-на---:----­
паша влизат в кралската съкровищн1-ща, а отнемането на теХIШте права би ~
предизвикало гнева на силните подцръжници на короната, изгледи за пра- ~
_ мяна на съществуващата праК111ка не_се виждат. И накрая, макар_и_с_ня- f
колко забележителни изключения, като търговците на вълна, финансиста ~
Симон Руис, района около Севиля, икономиката на Кастилия като цяло е tl1
. ~
твърде зависи11а от вноса на чужди мани ф актурни_ стоки и от услугите, ..,
предоставяни от чужденци, най-вече предприемачи от Генуа, Португалия •
и Фламандия. Тя се определя и от холандците, дори и по време на водени-
те с нея войни. „До 1640 г. три четвърти от стоките, пристигащи в приста-
нищата на Испания,-се докарват--с -холандски-кораби"5(1_и-носят--печалби -·-·-----·---
на най-rолеМIПе И врагове. Затова не е изненадващо, че Испания страда
от постоянен търговски дебаланс, който може да се възстанови единстве­
но чрез реекспорта на американско злато и сребро.
Ето защо изтощителните разходи за водените в течение на сто и чети­
риДесет годиНи:- войни се оказват неПосилни за едно общество, което е зле
подготвено, за да поеме бремето им. Неспособни да наберат средства по­
ефикасно, хабсбургските монарси прибягват до различни способи, леки
за настоящето, но катастрофални за бъдещото добруване на страната си.
Данъците непрестанно се увеличават по всевъзможни начини, но рядко
падат на гърба на онези, които биха понесли бремето им най-леко. и ви-
 наrи са в ущърб на търговията. Привилегии, монополни права, почетни
звания с желание биват продавани от правителството, което е готово на
всичко, за да получи пари. Развива се груба политика на финансов дефи­
цит, настъпила отчасти поради големите заеми, взети срещу очакваните
от Кастилия данъчни постыmения Шiи съкровищата от Америка, или по­
ради продажбите на лихвоносни правителствени облигации (ju1·os), при­
вличащи от своя страна капитали, които иначе биха могли да бъдат инве­
стирани в търговията и про11ишленостrа. Но прав1пелството продължава
да води недалновидна политика по обслужване на дълга без оглед на ог­
раниченията, които налага тя, и без контрола, който би бил наложен от
една централна банка. Даже в късните етапи на управлението на Карл V
държавните постъпления са ипотекирани за годIПiи напред. През 1543 г.
65 °/о от редовните приходи са изразходвани за изплащането на лихвите
върху издадените облигации. Колкото по-отдалечеf!И стават .J>едов~ите'~
необмислените решения, които в дългосрочен rш*н сериозно подронват
възможностите на Испания да играе rоля).tата воен,на роля, която сама си
е избрала в развитието на европейските и извънеВропейските дела. Ма- (]
кар че видимият упадък настъпва ед.ва в 40-те годи*и на XVII в., причини- =d
те за него съществуват десетки гощши по-рано. ' t;:j
Сравнения с други дър~ави ~
!
Все пак сме длъжни да подчертаем, че тези сл:абости на Хабсбурrите
~
са относителни. Да завършим разказа си с тях, без !да сме разгледали опи- ~
та и на останалите сили в Европа, би означавало !да оставим анализа си
непълен. Войната, каiсто твърди един историк, „е ~ай-тежкото изmпание, ~
на което бива подложена държавата през XVII в. " 5 ~. Про11ените във воен- Ь:j

~~;:.::::~:~а~б~с~~:оивЛри~.~;~~~;:т;::в~f:::~:::~:~~~и::~н0ое~;~,~~~:~ ~
доходи на кралската хазна, толкова по-отчаяно е търсенето на извънред­

ни постъrшеIШЯ и нови данъци. Сребърните монети например многократ­

но са заменяни с медни. Понякога правителството конфискува пристига­ деиствия, налагат нова, непосилна тежест върху организираните общест- :~
що10 сребро, предназначено за отделни граждани, _и принуждава послед­ ва н~ ~~п~а. Всеки участник във в~ЙНИ1_'~ трябва _д~_ с~_ научи как _да създа- (]
ните да приемат облигации Blt'tecтo скъпоценния 11етал. В други случаи де задоволителна администраn1вна структура, спосрбна да посрещне нуж- ~
испанските крале прекратяват изплащането на лихвите и обявяват вре­ дите на „военната революция", и което не е по-~tаловажно, да намери ~
менна несъстоятелност. И ако случаи като този не разоряват банките, то нови източници на средства за заплащане на растЯщите военни разходи. >
< те определено разрушават доверието в Мадрид за в бъдеще. Трудностите, които изпитват владетелите от Хаб~бургската династия и ~
~ Дори и някои от ударите, понесени от икономиката на Кастилия през техните поданици, може да изглеждат необичайн~ поради продължител:-. ~""
~ тези години, да не са плод на човешки действия, последиците от тях са ностга на периода, през който са водени войните. !Но както показва тD.б-
~ утежнени поради човешко недомислие. Чумните епидемии, обезл1одили лица 1, необходимостта да се финансират и упр~вляват големи военни (j
О голяма част от селата около началото на XVII в., са непредсказуеми, но те _ сЮiи е обща за всички държави, много от тях с рес'урси, по-малки от тези ~
§ допринасят за засилването на другите злини - безбожните наеми, дейст- ~
--~ --вията -на --Места -(гшщия--на-овцевъдите);--военната-служба,--обстоятелс.тва,~
~
~
които вече подкопават земеделието. Потокът злато от Америка създава
икономически проблеми, най-вече поскъпва1:1е, с ко~то нито едно обще- __
·~
.
1
на Испания. Как се спр~в~~е-~~:~~;-:-а-т_а_си? __• _________ ---~----
llapacтnaнe 11а ч11сле11остта 11а арм1111те, 1170-1660 r. 5l
. .

ство от онова време.не знае как да се сп~ави. Но условията _в Испания __ _ . - ' -- -

тогава са такива, че тези явления се отразяват по-зле върху продуктивни- Обединени

Година Испания Франция fнrлия Швеция
те класи, отколкото върху непродуктивните - среброто изтича от СевШIЯ провинции

в ръцете на чужди банкери и търговци на оръжейни стоки, а новите пре­ 1470 20000 40 000 25 000
зокеански източници на богатство са експлоатирани от короната по на­ 1

1550 150 000 50 000 20000

чин, който пречи, а не допринася за създаването на „здрави финанси".
Потокът скъпоценни метали от Индиите, говори се тогава, е като дъжд по _-;:
1590 200000 20000 80000 ~0000 15 000
---покрива--=-лее-се, ·но-се-оттича;------- --- --·-- ----- -~------ --1630-- ..... 300 ооо .. ----50 000--- --150000 - : - - · - - - - - - --40 000 ------

Ето защо в центъра на причинJпе за упадъка на Испания е, че тя не 1650 100 000 100 000 7о QOO 70 000
признава спазването на условията, необходими за издръжката на родна
i
мощна военна машина. Оп1ово и отново се вземат погрешни мерки. Про­ Един от най-упоритите и страшни врагове на iХабсбурmте - Осман-
гонването на е_вреите, сетне на маврите, прекратяването ~а връз!<ите с_~ . ската империя, не е засеrnат в разказа ни главно защото
' .неговите преди1'.I-
чуждестранни университети, указанията на правителството корабострои­ ства и недостатъци са разгледани в предишната rл~ва. Трябва да припо11-
телниците на Биская да строят големи военни кораби за сметКа на по­ ним обаче, че много от трудностите и слабостите, С които се налага да се
:малките и по-полезни търговски съдове, тежките данъци върху износа на
бори турската администрация - стратегическото ,свръхразширение, не­
вълна, което я прави неконкурентна на чуждите пазари, вътреutните мит­ правилното използване на ресурсите, потискането' на търговското пред-
нически бариери между отделните испански княжества, които пречат на 1

приемачество за сметка на религиозната ортодоксаrуност или воеmшя пре-

.

търговията и предизвикват повишение на цените - това са само част от

стиж, са сходни с онези затруднеmrя, които измъчв~т Филип II и неговите

i•-
:-~r.-.:· ·- ~-7 __8 наследници. Няма да разглеждаме Русия ·и Прусия като държави, чийто
.)i ~~~.~·--
1
----- ·· - час на велики Сили в политиката на Европа все още не е ударил. Ще про-
~ пуснем Полша· и Литва, които независимо от своите териториални разме­
~ ри са твърде з,атруднени от етническата си нееднородност и от недъзите
U на феодализ11а (крепостничеството, изостаналата икономика, изборната
~ ыонархия, „аристократичната анархия, която я прави образец за полити­
:S:: ческа неефе1сrивност" 53 ), за да поемат своя път къr-.1 превръщането си в
~ ~~одерни национални държави. Страните, на които ще се спрем тук, са
~ „новите :монархии" - Франция, Англия и Швеция, както и „буржоазната
~ република" Обединени провинции.
~ Тъй като :Франция е страната, незабавно заела мястото на Испания
'С"""'
"""" като най-велика военна сила, естествено е историците да спират внима-
~ нието си на 11ноrобройните И предимства. Но ще сrрешим, ако изместим
t::r:- ~rного назад вЪв вре11ето периода на _френското превъзходство. През по-__
=::: вечето години, които ще изследваме в настоящата глава, Франция е по­
=:: слаба от своята южна съседка. През десетилетията, последвали Стогодиш­
S:: ната война, консолидирането на кралските територии, разположени сре­
~ щу Англия, Бургундия и Бретан, обичаят да се налагат преки данъци (най-
t::= вече талия - поголовен данък) без допитване до правителството, последо­
вателната адмИ:нистративна работа на новите държавни секретари, съще­
ствуването на „кралска" армия с мощна артилерия привидно превръщат
Франция в благоденстоаща, единна, следфеодална монархия 54 • Крехкост­
та на тази стр)rктура се проявява много скоро. Италианските войни, освен
че многократно показват колко краткотрайни и напразни са усилията на
французите да спечелят влияние на полуострова (даже в съiоз с Венеция
или Турция), струват и много пари. Не само хабсбургската, но и френска­
S та корона се принуждават да обявят банкруr през фаталната 1557 г. Доста
·---~----- --~----предИ}(~Г падJ1еножът-и-1-п.~-за:в:исимо-от-увеличението-нtгtалия-и-косв·ените
1::: налози като габел (данък върху солта) и митата, френската монархия при-
1::: бягва до големи заеми от банките, отпускани при високи ·лихви (10-16 %),
и към съмнителни сделки като продажбата на държавни служби. Освен
~ това във Франция, повече отколкото в Испания или Англия, религиозните
~ съперничества се пренасят върху големите аристократични родове и пре­
~ дизвикват кръвопролитна и продължителна rражданска война. Макар и да
~ не е велика сила в международните работи, след 1560 г. ФраШJ.ия заплаш­
~ ва да се превърне в нов плаццарм за Европа и евентуално завинаги да се
u_ ---~~?:~д~f~:л~л=~~~~::аz~~~~{~~~~::~сск;~~~Wриеян~~/-;;~~:r~iто---
Анри IV (1589-1610) и с въвеждането на пошпиката му на.вътрешни ком­
промиси и външни военни действия срещу Испания положението се по­
добрява, а мирният договор, който той сюпочва с Мадрид през 1598 г.,
носи голямото преимущество; че запазва независимостта на Франция. Но
страната е сИлно отслабена поради гражданските войни, върлуващите
разбойници, високите цени и неразвитите търговия и земеделие. Що се
отнася до фи:Нансовата И система, трябва да кажем, че тя напЪлно de
разпаднала. През 1596 г. националният дълг възлиза на около 300 млн.
ливри, като четири пети от постъпленията за същата година в размер на
31 млн. са предварително разпределени и „изядени 11 5 6 • Дълго време след
·-:у-
това Франция представлява едно възстановяващо се общество. Нейните ·
приро~и ресурси са сравнително големи. Населението, наброяващо около ']__!}__ __ ~~--;__~_
шестнаисет 1п1лиона, е два пътн по-голяыо от испанското и четири пъти ("')
по :многобройно от жителите на Англия. Макар и не толкова напреднала ~
като Холан3ия, Северна Италия и лондонският регион по отношение на ~
градоустроиството, търговията и финансите, нейното зе:м:еделие е разно- ~
образно и в добро състояFШе и страната обикновено разполага с излишък ~
на храни. Скритото богатство на Франция се проявява в началото на ~
XVII в„ когато Сюлн, пръв министър на Анри IV, контролира икономика- ~
та и държавrште финанси. Извън полет (продажба и облагане на продаж- :С
ба:а на наследствени държавни служби) Сюли не въвежда нови данъци. >
Таи ремонтира държавния данъчен механизъм, премахва привилегиите ~
на х~шядите неправомерно освободени от данъци, възстановява земите и
дохо~е н~ __ короната и намалява размера на лихвите върху националния _,...,--
дъл~. _в срок от няколко години след 1600 г. равновесието на държавния \ .1
бюджет се възстановява. Наред с това Сюли, изпреварвайки Колбер _ ~
минисrьр по времето на Луи XIV, прави опити да подпомогне индустрия- :~
та и земеделието по най-различни начини - намалява данъка талия- из- ("')·
rражда мостове, пътища и канали, за да подобри превозването на сто~Упе, ~
поощрява производството на тъкани, създава кралски фабрики за наПра- ~
ва на предмети на разкоша, с които да замени вносните, и много други. ~
Не всички негови начинанrш оправдават надеждите му, но разликата меж- ~
ду Франция и Испания на <I>1ш11п III етапа осСзаема 57 • ~
Трудно е да се каже дали това съзидателно дело е щяло да продължи
ако Анри IV не е бил убит през 1610 г. Ясно е само, че нито една 0 ;
„новите монархии" не може да функционира правилно без подходящо ~
ръководство, и затова в периода между смъртта на Анри IV и консолида- §'
----- цията-на -кралската -власт -от-Ришельо-през-1-взо-г:--в-ьтре-~nната -полит1гкана---:
Франция, неприязънта към хугенотите, склонността на аристокрацията :_
към интригантство не позволяват на_ страната да се изяви като велика сила. ~-­
Освен това,.когато Франция открито се-намесва в Тридесетгодишната вой-- 'f
на, тя не е, както твърдят някои историци, единна, здрава сила, а страна, :o..i.
все още неизлекувала много от старупе си рани. Интригите на аристокра-· ~
цията не стихват, като досrnгат своя връх чак през периода 1648-1653 г. \О
Бунтовете на селяните, на безработното градско население, на хугеноти- ~
те заедно с обструкционизма на местната управа - всичко пречи на доб-
рото функциониране на правителството. А икономиката, повлияна от спада
---на--населението,-суровите ·зими~-на~йrле-ното-·зеr·iеделскОПРОИЗ-ВодСтВО _И ____________ _
зачестилите чум1rn еп~щемии, от коrпо Европа явно много страда по оно-
58
ва вре:-.tе , едва ли е в състояние да обезпечи разходите по голяма война.
Ето защо. . след 1635 г. във Франция се налага данъците да бъдат уве­
личени _I_1o н_аи-различни начини. Продажбата на държавни служби се -за­
силва, данъкът талия, намален· преди няколко години, се вдига толкова, че
до 1642 r. приходите от него се удвояват. Но и тези мерки не успяват да
е покрият разходите за борбите срещу Хабсбургите нито като пряка
издръжка на армията, наброяваща 150 000 души, нито като субсидии за
съюзниците. През 1643 г., годината на голямата френска военна победа
над Испания при Рокроа, държавните разходи са почти два пъти по-голе-
 Испания три-четириыилионното население на А нглия и Уелс изглежда ,8. . .,i~-.·•;,1,?.:. ~..· .~.)·.:·:
1
>S,{J ми от приходит-е и Мазарпни, наследникът на Ришельо, е принуден да
твърде скромно. Фпнансовюе институции и тьрг~вските инфраСтр)rктури -- --
разпродаде още повече държавни служби и да наложи по-строг контрол
върху събирането на данъците - две мерки, които се ползват с изключи­ на страната са неразвити, ако се сравнят с тези нр. Италия, -Южна Герма- (']
телна непопулярност. Затова не е случайно, че въстанието от 1648 г. за­ ния и холандските провинции, макар че през епоха~а на Т1одорите настъпва ~
почва като стачка пропm новюе мерки, наложени от Мазарини във връзка значителен индустриален растеж63 • На военно ра~нище разликата е още ~
с данъчното законодателство, и че тези въJШеIШЯ бързо водят до загуба на по-осезаема. След като застава твърдо на трона, i)\:енри VII разпуска го- ~~
.
държавния кредит и до неохотното о б явяване на несъстоятелност .
59
~ ляма. част от своята армия и забранява с :малки изКлючения съществуване- ~
Впоследствие, през единадесетте години на френско-испански вои­ то на частни войски. Освен йомените от гвардият~ * и няколко гарнизона
ни след Вестфалския ь.1ир от 1648 г., двата съперника приличат на изтоще­ през периода, когато френско-италианските воЦни в Италия про11енят ~
ни боксьори, впили се един в друг със сетни СШIИ, за да се довършат вза­ характера и мащабmе на военния конфликт, в АЩ'лия не съществува по- ~
имно. Всеки страда от вътрешни междуособIЩИ, ширеща се беднотия, от­ стояIШа редовна ар~шя. Ето защо войсюпе на пъ~в:ите Т10Дори са въоръ- >
вращение от войната и се намира на ръба на финансов крах. Вярно е, че жени по старому - с големи лъкове и алебарди, и: обучавани по траДIЩи- ~
с генерали като Д' Анrnен и Тюрен и военни реформатори като Льо Тели е. онния начин - опълчения на графствата, отряди ?Т доброволци и други.
френската армия полека тръгва към челното място в Европа, но нейните Изостаналостта не пречи на Хенри VIII да напа~не шотландците, нито
военноморски сили, ·създадени ·от Ришельо,----се прехвърлят- на- суша ·ПО спира нашествието ыу през 1513 и 1522-1523 г. срещу Франция, rьй като Q
необходимост 60 • Страната все още се нуждае от солидна икономическа английският крал наема „модерни'~ войски - коп~еносци, аркебузиери** (")~
база. За щастие Англия, чиито военни и морски сили укрепват под управ­ и тежка кавалерия от Германия 64 • j ~
лението на Кромуел, влиза в конфликта, с което наклонява везните срещу Дори и първ1пе английски операции във· ФраНция или двете по-късни
отчаяната Испания. Последвалият Пиренейски мир е символ ·не толкова нашествия през 1528 и 1544-г. да 1:1е бяха завършири с пора>кение, дори и ~
на величието на Франция, колкото на упадъка на нейни;ге свръхразшире­ _да бяха заставили френския 1rонарх да предлага: откуп на английските ~
ни 1ожни съседки, воювали със забележително упорство •
61 нашественици, те пак щяха да имат опустошителНи финансови последст- >
< С други думи, всяка от европейските сили притежава предимства и вия. От общите разходи на държавната съкров~1щница, възлизащи на ~
~ недостатъци и въпросът е да се попречи на слабосrnте да на,иделеят над 700 000 лири през 1513 г., 623 000 са отпуснати за заrmати на войниците
... ' ...
за артилерииското и техническото снабдяване, за боини плавателни съдо-
'
:S:: качествата. Същото се отнася и за Англия и Швеция, чиито намеси спо1rа-
~ гат за усмиряването на хабсбургските амбиции в много критични случаи. ве И други военни разходи***. НатрупанJrrе от ХЬнри VII резерви скоро (']
О Едва ли може да се смята, че през тези сто и четирийсет години Англия е биват изразходвани от неговия амбициозен насле~ник, а Улеи - главният ~
§ готова и чака избухването на военен конфликт на континента. За възста- минисrьр на Хенри VIII, предизвиква широко недоволство заради стре- S
-----~- --~--новяването_на_Анrлия __СJJ.ед_ВQi:itI_~Iа на pOЗlf!'SlJИ!L!!.9~_C.!l~JJ.M.~P!1-__~~P.~~-- ---~~~~и да --~~~~р-~_~ред~.!~-~- чр~~.. !!3:~_Щ1__9J~~!ПJ__зае~пh_!1р_Q_~~н~_н_а_nо_~1рщи ___:_______ _
:!:i ция от .J 492 г. Хенри VJI съсредоточава усилията си върху осигуряването ~ и по дpyru произволни начини. Едва с оruемането! на църковн:rrrе зetrn от :_
Томас Кромуел през 1530 г. финансовото полоЖение се облекчава. На и~
:S:: на вътрешна стабилност и финансов ред. Намалявайки своите собствени
разходи, изплащайки дълговете си и_ поощрявайки тьрг_овията с вълна, практика английската реформация удвоява кралсфе приходи и позволя-
ва големи разходи за военни проекти и укреплеНиЯ по брега на ЛамаНша
f
.-
~- риболова и тьрговските отношения въобще, първият т1одорски монарх
:; дава възможност на една страна, пострадала от граждански междуособи- и шотландската гран~ща, за нови и мощни бойни ко1раби за Кралския флот, т
~ ци и вълнения, да си поеме въздух. Останалото сторват естественото пло- за потушаване на въстанията в Ирландия. 1 ~
~ дородие на земите, процъфтяващата търговия с платове, продавани на Паrубните войни с Франция и Шотландия пре~ 40-те години на
XVI в.
~ холандските провинции, на,растващото използване на крайбрежните ри- струват колосалната сума от 2 135 000 лири
- окоЛо десет пъnr повече от
U боловни територии и всеобщият поде~1 на търговията. Що се отнася до · обичайните кралски приходи. Министрите са принудени да предприемат
„--държавните-финанси,_възвърнатите_от__краля_наследствени_земи,_к9нфи~---·-­ ~_<_iЙ__:_Q__J:Ч~Slli!:!_д~й~:rвия: .да_ пр_одават _църковните_и~1оти_на_безценица,.да ·--- _____ ---·-----
!
кацията на други, собственост на бунтовници и съперници за трона, при­
ходите от митата от развиващата се търговия и печалбите от Звездната
· · * Йоме1п1 от гвардията- отряд кралски'Гвардейци, създад~н от английския крал Хенри
VIII, по-късно добил чисто церемониални функции, днес вюночв~ йомените пазачи на Тауър в
палата* и други съдилища - всичко това заедно спомага за постигането Лондон (б. р.). ! •,
на положителен баланс 62 • ** Аркебузиер-: пехоruнец, въоръжен с аркебуза (тежка пfшка с фиnrлно запалване), на
Но политическата: и финансовата стабилност не означават държавна въоръжение в европенските армии през XIV-XVI в. (б. р.). !

моtц. В сравнение с далеч по-многобройното население на Франция и
* Звездна палата- съдебен орган (апелативен съд) в Aнrm-IЯ, получил названието си от
залата на Уестмш1стьрския дворец, в която заседавал; доб~m пр11 Тюдоровската динасn1я харак­
тера и широките правомощпя на извънреден съд; премахнат в средата на XVII в. (б. р.).
*** М~ят колега, професор Робърт Аштьн, ме предупредиj че данните за английскпте (а
верояn10 и за друm) държавни посrъпления и разходи през целия период трябва да се разглеж­
дат като Jto.iiu11aлнu стойности. Сумите, удържани от държавниfс служители, подкупите, ко­
рупцията и лошото водене на счетовощппе сметки драсruчно намаf~яват държавmпе „субсидии"
за арJ.1ията и флота. По същия начин на практика само една част 9т кралския „приход" сn1га до
монарха. Затова посочен11тедан11и са по-скоро ориенruровъчни„f не задължителни (б. а.).
!
!
6 Възход и падеш1е на Вел11юrrе сили
присвояват именията на аристокрацията срещу смешни суми, отново да
взе11ат непосШiнИ заеми, да слагат примеси в монетите и накрая да при­
бягват до Фугерите и други чужди банкери". Ето защо уреждането на
отношенията с Франция през 1550 г. представлява един твърде желан от­
дих за почти фалиралото правителство.
Следователно през първата половина на XVI в. военната сила на
Англия страда: от големи ограничения. Държавата е ценrр.,811изирана и от­
носително хомогенна, макар и недотам в пограничните раиони и в Ирлан­
дия, които непрестанно отклоняват кралските ресурси и внимание. Бла­
годарение на ~ичния интерес на Хенри VIII страната има силна отбра-
на, няколко модерни укрепления, артилерия, корабостроителници, зна­
чителна оръжейна промишленост и добре оборудван флот. Но във военн?
отношение тя изостава поради качеството на ар1m:ята си, а финансовото и
състояние е такова, че не може да осигури средства за мащабна война. _
Когато Елизабет I сяда на трона През 1558 r:, тя проявява достатъчно ра­
зум, за да признае ограниченията и съобразяВайки се с тях, да постигне
целите си. През опасния период след 1570 r., когато Контрареформация-
та е в пълен разгар, а испанските войски се бият в Холандия, тази задача
е твърде трудна. Тъй като нейната страна не :може да се мери с нито една
тегия, приложена не от любов към холандските бунтовници или френ- s.·.·.:з.··.-~~.-~~~· ~·
ските протестанти, а просто защото, както твърди Елизабет - „когато · - ---- -·-:с·~·
настъпи последният ден на Франция, той ще означава началото на края
за Англия" 67 • Ето защо запазването на европейския баланс е от жизне­
новажно значение и той трябва да бъде съхранен дори и с активна наме­
са. Този „континентален ангажи11ент", поне като лично задължение, ос­
тава в сила до началото на XVII в. и 11ного английски подразделения не
се изтеглят при сливането на експедици'онния корпус с армията на Обе­
динените провинции през 1594 r.
Изпълнявайки двойната задача: да осуетят плановете на Филип II по
суша и да изтощят с постоянни нападения войскirГе му по море, англича­
ните дават своя принос за запазването на плурализма в Европа. Но
издръжката на 8000 души в чужбина е огромно усилие. Изпратените в
Холандия през 1586 r. средства възлизат на над 100 000 лири, тези през
1587 r. са 175 000, като всяка сума представлява повече от половината от
общrпе годишни държавни разходи. В годината, когато Испанската арма­
да напада по море, на флота биват оmуснати над 150 000 лири. Следова­
__ телно годишните разходи на Елизабет през края на 80-те годиm~ от XVI в.
- са между два и три пъти повече от разходите в началото на десетШiеmето.

от европейските сили, Елизабет се стреми да з~пази независимостта
Англия по дипломатически път, а когато англииско-испанските отноше-
ния се влошават, да даде възможност на „студената война" да се води по ----:-::-
ь~оре, което е най-малкото по-евтино, а понякога носи и печалби . Макар
66
че се налага да търси пари, за да осигури своите шотландски и ирла1-щски
флангове и да помогне на холандските въстаници в края на 1570 г., през
на - - През следвашите десет години короната изразходва приблизително 350 000
лири годишно, а кампанията в Ирландия предизвиква увеличение на сред­
ните годишни разходи, достигнали над 500 000 лири през последните го­
дини от царуването на Еm1забет6 8 • Колкото и да се опкг:ва да:' събере сред­
ства от друп1 източници - продажба на кралски земи и 11онополни права,
правителството не може да намери друг изход, освен да свика долната

първите двадесет и пет години от управлението си Елизабет и нейните
наследrшци успяват да повишат активите на държавния баланс, което идва
--тъкмо. навреме,-- защото след -решението- да изпрати-експедиционен--корпус----::
под командването на граф Лестър в Холандия кралицата спешно се нуж- _
дае от „военна хазна". _ ните съвеппщи. Но rодишпе на войни изтощават цялостната система, за-
Разразилият се след1585 r. конфликт с Испания поставя пред пра-_
вителството на Елизабет високи изисквания от стратегическо и финан- ___::
сова естество. При избора на най-подходящата за Англия стратеruя ко­
:мандващите флота Хокинс*, Роли**, Дрейк и други налагат на кралица-
та политика на· преустановяване на търговията със сребро с Испания,
нахлуване във вражеските крайбрежия и колонии и практично използ­
ване на предимствата на морските бойни действия с цел намаляване на -~
разходите··....:.;· предложение;- привлекателно -н~ -теория;-- но--трудно-за-реа--·
лизиране. Не'обходимо е да се изпратят воиски в Холандия и Северна
Франция, за да окажат помощ на во1оващите с испанската армия - стра-
__ *-Хокинс, сър Джон ( 1532-1595)- анrл. морсrшавател и търrоnец на роби; като един от-----:­
, ръководителите на военната флота поощрява въвеждането 11а по-маневрени и добре въоръжени -
кораби и допринася за разгрома на испанската Велика армада през 1588 r. (6. р.). . ства-за корабостроенето, което на практика би увеличШiо военната мощ
** Роли, сър Уолтьр ( 1554-1618)- анrл. авантюрист, писател, фаворит на кралица Елиза­
бет I. Извършва трансатланruчески пътувания- изследва Гаяна, р. Ориноко, основава ко~они­
ята Върджиния в Сев. Америка. Обвинен е в държавна измяна при наслсд11ика на Елизабет 1-
крал Джеймс I и е екзекутиран. Докато е затворен в лондонския Тауьр, написва „История на
света" (б. р.).
камара на парламенга и да поиска допълнителни субсид1ш. Фактът, че те 1-3
са предоставени на обща стойност около 2 ь-шн. лири и че правителството S
--- -на -Англия-не-обявява --несъстоятелност;-нито-о"ставя--войскитё-СИбе3ВЪзна---: -~--------­
граждение, е доказателство за уь~ението и мъдростта на крал:rщата и ней- ~
~
вещават дългове на първия крал от династията на Стюарruте- и го поста- f
вят, него и наследниците му, в положение зависимо от неблагонадеждна- .-
та Долна камара и несигурния паричен пазар 69 • ~
Нямаме възможност да отделим място в нашия разказ на конфликта, :":!
разразил се между короната и парламента, който ще предопределя поли­
тиката на Англия четири десетЮiетия след 1603 r. и в който финансите ще
- играят основна роля 70 • Непохватните и случайни на11еси на английските
войски-в-толемите битки"jз-ввропа- -пtй~з-·-1620-г.~-макар-_ИТвърде-скъпи~- - - -
оказват малко влияние върху хода на Тридесетгодишната· война. Населе­
нието, търговията, задморските колонии и общото благосъстояние на
Англия през този период растат, но нито един от изброените елементи не
може да осигури здрава основа за държавната .власт без наличието на
вътрешна хармония. Споровете около въпроси като осигуряване на сред­
на страната, скоро довеждат короната и парламента до гражданска война,
която премахва Англия като фактор в европейската политика за голяма
част от периода на 40-те години. Когато Англия отново вдига глава, тя
предизвиква холандците на жестока търговска война (1652-1654), която

независи110 от целите на участн~щите няма Шiкаква връзка с общото рав­
новесие на Европа.
Но Англия под управлението на Кромуел през 50-те години на XVI
в. е в състояние да играе ролята на велика сила много по-успешно, откол­
кото при предишните правителства. Неговата „армия от нов модел", по­
явила се в резултат на гражданската война, най-после заличава огромната
разлика 11ежду английските войски и техните европейски партньори. Ор­
ганизирана и обучена по новите способи, въведеШI от Морис Насауски и
Густав II, закалена в дългогодишни боеве, дисциплинирана и обикновено
редовно възнаграждавана, английската армия може да бъде успешно из­
ведена на европейска бойна арена, потвърждение на което е победата
над испанските войски в битката при Дюнс от 1658 г. Флотът на Англия
при Кромуел е много модерен за времето си. Спечелил подкрепата на
Долната камара заради това, че застава на нейна _страна по вре11е на граж­
данската война, в края на 40-те годиIШ флотът преживява истинско възраж­
дане. Удвоява своя състав ~ от тридесет и девет мавателни съда (1649) до
осе>щесет (1651), подобряват се възнагражденията н условията на живот,
корабостроителн~щите и техническото осшуряване, а необходимите сред--~
ства редовно биват гласувани от Долната камара, която е убедена, че па- ---
рите и силата вървят ръка за ръка71 . Благоприятното положение се допълва--~
и от обстоятелството, че през първата война срещу холандците флотът
бива подкрепен от също така страховитите войски под командата на Тромп
и Де Р1ойтер 1 които не отстъпват по уменията си на адмирал Блейк и адми-
рал Монк. Не е изненадващо, че започнатата след 1655 г. война срещу
испанската империя постига успех. Превзета е Акадия (Нова Скотия), а
след фиаското в Хиспаньола (Ямайка) през 1656 г. е отвлечена част от
испанския съкровищен флот. Кадис е блокиран, а през 1657 г. флотът в
СаiПаКруЗ-ерiiЗбiiт:- ----- . -· ------ - - - ------- - - - - -~
Макар че английските военни операции най~сетне наклоняват везни- . _;._
те и през 1659 г. заставят Испания да прекрати войната си с Франция,_:_
вътрешното напрежение не -може да бъде избягнато. Загубена е печелив- -
шата търговия с Испания, която се прехвърля в ръцете на холандците,
пазещи неутралитет през периода след 1655 г., а вражески разбойнически
кораби ограбват богатствата, превозвани с английски търговски кораби
през АтлаIПическия океан и Средиземно 1rope. Издръжката на армия от
над 70 000 души н на многочислен флот се оказва твърде скъпа - според :j
_1!~~_()_1'_!_Щ1_~_8~ния _от общи_т~___ разходи на правителст_вот_? ~_размер на ,~~
2 878 000 лири nрез-Т657 -г. над l 900 ·ооо лiipii- отИват -За армИЯта;а-
742 000 - за флота 72 • Въвеждат се и насилствено се ~ъбират нови, невиж- ~
дани дотогава данъци, макар че и те не стигат на правителството, което
„харчи четири пъти повече от онова, което се е смятало за недопустимо~
при Чарлс 1" преди английската револ1оция 73 . Дълговете непрестанно рас-.. . :.:.
тат, а заплаnпе на войн~щи и моряци се бавят. Годините на война с Испа-
ния явно засилват народното недоволство от управлението на Кро~1уел и
стават причина за петициите на търговското съсловие за скл1очване на
:мир. Не 11оже да се смята, разбира се, че Англия е съсипана от този кон-·---:­
фликт, което би станало, ако тя участваше в борбите на Великите сили _
толкова дълго, колкото Испания. Разрастването на английската търговия
!
по суша и по море заедно с печалбите от колонии1е и транспортнiп~ ус- ~s·_·__ -._~ -_-. ·__ --,
луги започват да форм:ират солидни икономически! основи, на кои.то анг- - 5 :.. „,:;~,._~-"-~
лийското правmелство може да се опре в случай н~ нова война. И точно n
защото Англия, както и Обединените холандски µровинции, успява да ~
създаде ефективна пазарна икономика, тя постига редкия успех да съче- ~
тае повиш:_ния жизнен стандарт с подобрения демрграфски прираст". И ~~
все пак наи-съществено значение и~~а това, че тя Запазва правилния ба- ~
ланс между своите военни и военно11орски стрем~жи, от една страна, и
повишаването на народното благоденствие - от друга. Към края на уп- ~
равлението на Протектората: този баланс е вече твЪрде неустойчив ~
Поучителният урок по държавническо умение Ще блесне още по~ярко
'
ако сравним възхода на Англия и развитието на другата флангова" сила_
,
ш веция 75 . През XVI '
в. нейните перспективи изгле~ат „
мрачни. Оградена ~
от Л1обек и Дания, затворили подстъпа И към Запа.Цна Европа, въвлечена
в множество борби на източния си фроm с Русия, flост0янН6- ·разстройВ-З- Q
- на от отношешыта си с Полша, Швеция има твърде r.~ного грижи да заnазн ~
·- себе си. Тежкото поражение, нанесено от Дания в~в войната през 1611- ~
. 1613 г„ подсказва, че Швеция е предопределяна по:-скоро да западне, от- n
колкото да се разшири в бъдеще. Освен това тя сгРада от вътрешен раз- ~
кол, по-скоро конституционен, отколкото верски, кОйто води до укрепва- ~
не на привилегиите на благороднищпе. Но най-голЯмата слабост на Шве- >
-- ция е нейната икономическа база. Съществена часr от нейната обширна ~
-- територия представлява арктическа пустиня или горqки масиви. Разпръсна- ~
тото селско население, задоволяващо само потреб,ностите си, представ- n::I:i
лява 95 % от общия брой на жител~пе, който е окоhо 900 000 а заедно с
ф иIШандия - около милион и четвърт, по-11алко, 9тколкото населението
1 ,
>
~
на редица италиански държави. Градовете са малк~, а промишлеността - ___
· .. оскъдна .. Средна-класа- почти-не-се-забелязва;--Разм~ата на-стоЮI и--услуnI
.,$__________
е все още основна форма на търговията. Ето защо, :когато през 1611 г. на
престола се качва Густав II, във военно и икономиЧ:еско отношение Шве-
ция е все още джудже. i _
_ Две обстоятелства помагат на страната бързо Да излезе от своето не­
- благоприятно положение. Първото са чуждите пр~дприемачи, най-вече
- холандци, но и гер11анци и валонци, за които ШвецИя е обещаваiца нераз­
_ вита страна, богата на суровини като дървен матерИал и желязна и медна
руда. Най-известният от тях - Луи дьо Геер, не самО продава готови изде-
лия на шведите, като изкупува техшпе суровиШI, нq с течение на времето
построява дъскорезници,--леярни-и "Фабрики;-отпу Ска-заеми -на-краля-и-
1
въвежда Швеция в световната търговска система с; главен център в Ам-
стердам. Не след дълго страната се превръща в на й-големия производи-
1
тел на желязо и мед в Европа, а износът донася ~алутата, която бързо
_ помага да се осигури издръжката на в_оенните сил11. Освен. това Швеция
- става независима по отношеШiе на военното оборуДване - победа, не че-
·-: · сто срещана, постиmата благодарение на чуждите Инвестиции и опит76.
- Второто обстоятелство е известната поредица Рт реформи, въведени
от Густав П и помощниците му. Съдилищата, държ~вната съкровищница,
данъчната система, централният архив и образоваН:ието са само част от
_ областите, добили нови измерения и успехи през !ози период. Аристо-
 крацията е прИнудена да изостави раздорите си и да служи на държавата.
Верското единство е възстановено. Местните правmелства, както и цент­
ралното, функЦионират успешно. Стъmm на тези здрави основи, Густав 11
създава шведски флот, за да брани бреговете си от датски ~ полски съпер­
ници и да осигури безпрепятствен излаз на шведските воиски през При­
балтика. Неговата слава се дължи преди всичко на воеНIПiте му реформи.
Създавайки постоянна национална армия, основана върху задължител!lа­
та военна повинност, изучавайки новите полеви тактики, подобрява~ки
кавалерията, въJJеждайки мобилна лека артилерия, и накрая, насаждаики
дисциплШiа и висок морал по примера си като коr-.:1андир, когато тръгва за
Германия през лятото на 1630 r., за да подкрепи протестантската кауза,
Густав II " б рата б сина
разполага с наи-до " сила в света" .
Подобренията в ар~rnята му се оказват навремеmш, защото мащабите
на евр_опейск~ конфликт_ са далеч по-голеш:~, а раз~одите - много ~по-теж- _
ки, отколкото -оноВа, което Швеция познава, водеики локални воини със
съседите си. Към края на 1630 г. Густав П е кoмall)J)!p на 42 000 дуnш, след _
година - на два пъти повече, а точно преди съдбоносната битка при Лю_­
церн войската му нараства на 150 000. Съставените от шведи подразделе­
ния сформират елиrни корпуси при всички важmI сражения, използват се и
< като отбранителни гарнизони, охраняващи стратегически пунктове, но в
~ същото време те не са доста1Ъчно многочислени, за да образуват самос;.о-
-< ятелна армШI. Чеruри пети от сто и петдесет хилядната „шведска армия е -
~ съставена от чужди наемници - шотландци, англичани и германци, които
~ искат безбожно високи заплати. Още боевете в Полша застрашават държан-
~ ните финанси на Швеция, а войната с Геrмания заrmашва да струва много
О повече. Трябва да подчертаем, че шведите намират начин да накарат други.
§t= ---тези от Франция, ио те покриват едва част.от-необходимото. Истинският--:::-
да rmащат вМ:есто тях. Известни са получените отвън субсидии, особено -
~ източIШк на средства е самата Германия. Отделните княжества и свободн}-1-
~ те градове са заставени да дават своята дан за каузата, ако са благоразумни_=
наистина. В противен случай ги принуждават да rmащат откупи, за да _с;:_е_
~ спасят от ограбване. Освен това многочислената шведска армия изисква
:_ подслон, храН:а за хората и конете във всички територии, където лагерува.
~ Тази система е вече отработена от главнокомандващия имперск1пе армии--=
~ Валенщайн, чиято политика на конгрибуции финансира армия от над 100 000 __
~ души1з. Основното в нашия случай обаче е, че не самите шведи, а други
'"" заплащат за спирането на Хабсбургите от 1630 до 1648 г. Когато се подпи- -~ военното нащ.1ощие, което за кратко време притежава при управлението
U --сва Вестфалският мир;- шведската армия-плячкосва-Бохемия и се-оттегля -- - -На-Густав-П,-През -следващите десетилетия нейната-задачащ<ГбЪДе да·
съвсем „навреме" - едва след като получава голямо обезщетеIШе. задържа атаюпе на Прусия от юг и на Русия от изток.
Макар че тези успехи на шведите са забележителни, те донякъде прt!Д­
ставят положението на Швеция в света изопачено. Нейната завидна воен­
на машина до голяма степен е паразитна. Шведската армия в Германия е--­
принудена да граби, за да живее - в противен случай войските вдигат--=
бунтове, които са още по-страшни за германците. Естествен~, шв~дит~ -:-
сашr издържат флота си, някои отбраIШтелни укрепления и воискит~, из-
пратени другаде, а не в Германия. Това, както и при страните, които раз- ___ _
гледахме дотук, се отразява на държавните финанси, което пък от своя -
страна води до продажби на кралските земи и доходи на аристокацията, а ~
раз1rерите на дългосрочните постъпления спадат. Тридесетгодишната вОйна
взе!-.rа тежки човешки жертви, а извънредните данъци обре11еняват селя­
ните. Освен това военните успехи на Швеция И носят .много прибалтий- (']
ски владения - Естония, Ливония, Бремен, по-голямата част от Помера- ~
ния, със съответните търговски и парични облаm, но разходите за под- L~_.
държането на мира в тях или за отбраната им от ревниви съперIШци нато- ~
варват бюджета на Швеция 1mого повече, отколкото големите вoemm: кам-
паmш в Гер"аmrя през 30-те и 40-те години на XVII в.
Швеция остава знаtШТеШiа сила даже след 1640 г., но само на реrио- ~
*6i3
налио равшпце. При управлението на Карл Х (1654-1660) и Карл XI (1660- · ~
1697) тя заема почти в,одеща позIЩИЯ на прибалтийската арена - успява >
да спре датчаmпе и да запази своите земи във войните с Полша, Русия и ~
надигащата се Прусия. Обратът къ11 абсолютизъr..1, настъmm при Карл XI,
обогатява кралскат~ ха_зна __ и позволява издържането на многочислена,
постоянна ар1-rия в 11-ш:рно време. И все пак това са мерки, предприети, за Q
да укрепят позициите на Швеция, когато тя бавно напуска първите редо- (j~
ве и тръгва надолу. Или според думите на професор Робъртс; „През пери- ~
ода на една цяла генерация Швеция е пияна от победите и натъпкана с
- rmячка. Карл XI я отвежда назад, в сивотата на всекидневието, насажда И ~
политика, отговаряща на възможностите И и нейния действителен инте- ~
рее, при:по.собява я така, че да пocrnrнe осъществяването им, и я подrот- _>:
вя за неиното достойно бъдеще на сила от втори разряд"79. ~
Тези предимства не са маловажни, но в големия коmекст на Европа Е3
те И!-.tат ограничено значение. Интересно е да отбележим степеша, до ко- ~
ято равновесието на силите на страните в Прибалтика, на което Шnеция \ .1
не по-малко от Дания, Полша и Бранденбург разчита се влияе и ма~шпу- >-3
ф ранцузите,
лира" от ::q
' в края на" XVII в„
холандците, дори и от англичаните t::s:i
_от техните субсндингдипломатическн-намеси,-а-през-1644 ·и-1659т. и-от -- - - -------
0
холандския флот8°. И накрая, докато Швеция не може никога да се нарече 1--1.
държава ма~ионетка в голямата дипломаruческа игра, тя остава икономи- ~
чески дребосък в _сравнение с растящите сили на Запада и зависима от \О
__ _ техните дотации. През 1700 г. нейният външнотърговски оборот пред-
.!_,
-
- став~а една малка част от оборота на Обединените провЮiщm, а държав- ~
ните Н разходи - едва една пета от тези на Франция 81 • При недостатъчната --;
материална база, без задморски колонии, неза.висимо от завидната соци-
ална 11 ад.чин:истраnшна стабШIНост Швеция няма възможност да подцържа
---- --------
Последюmт пример, който ще разгледаме - холандската военна мощ,
е коренно различен от онова, което по същото време става в Швеция. Тук
се срещаме с една нация, създадена в смутни, революционни условия,
една група от седем разнороД!Ш провинции, отделяна от непрестаmю про­
менящи местата си граници с другите, завладени от Хабсбурrите, про­
_ ви:rщии, малъ:к дял от едната част на огромна динас111чна империя с оrра­
ШIЧено население и територIШ, които бързо се превръщат във велика сила
вътре в Европа и извън нея и остават такава в течение на цял век. Тя е
различна от другите държави, макар и подобна на Венеция, своя италиан-
___ 1,
 ски предшественик, защото притежава републиканско олигархично уп­
равление. Най-голямата й: отлика се състои в това, че нейните корени са
здраво вкопани в света на търговията, про~п1шленостга и финансите. Тя
несъrv1нено е завидна военна сила, най-малко по отношение на отбрани­
теm1ата си мощ. Докато бива засенчена от Англия в края на XVII в., Хо­
ландия притежава и най-ефикасните военноморски сми. Но доказателст-
вата за нейнirГе военни възможности са по-скоро следствие, а не същност
на холандската сила и влияние.
През първите години от бунта си седемдесетте хиляди холандци,
опълчили се проruв поробителя, едва ли играят някаква роля в европей­
ските работи. И наистина нима не :минават десетилетия, преди те да по­
гледнат на себе си като на отделна нация, и нима гран~щите на страната
им не се определят чак в началото на XVII в.! Т.нар. Нидерландска рево­
люция започва спорадично, като отделни социални групировки от раз­
·личНи райони воюват една с Друга и със своя общ-· враг - хабсбургските··­
владетели. През 1580 г. настъпват моменти, когато блестящо водената от_
Пармския херцог политика за възстановяване на испанските територии
изглежда почти успяла. Без субсидиите и военната помощ на Англия и
друпrге протестантски държави, без внесените големи количества англий-
ско оръжие и ако не се налага испанската армия да бъде отклонявана в -
бой с Франция, буюът е щял да бъде потушен. Но тъй като пристанищата
и корабостроителниците на Холандия са почти изцяло в ръцете на бун----:=
товниците, а Испания не успява да спечели контрола над 11орето, става
ясно, че Пармският херцог ще може да възвърне земите си само чрез
продължителни сухопътни обсадни операции, които губят размах с всяко
пренасочване на италианските армии към Франция 82 •
През 1590 r. ОбеДЮiените провинции все още съществуват и на прак- ~
тика могат-да си -възвърнат много райони и -градове, .които .са загубили на--7
изток. По това време армията е добре обучена и предвождана от Морис -
Насауски, чиито тактически нововъведения и използване на водните те~-­
рени го прославят като най-великия капirГан на век_а. Да наречем тази ар-:_-=
~ мия холандска би било погрешно. През 1600 г. тя се състои от чеn~риде- t
t:! сет и три английски, тридесет и две френски, двадесет шотландски, еди- --=
~ най сет валонски и девет германски срещу седемнайсет холандски ротиsз.-:=
~ . Въпреки голямото, но не необичайно разнообразие от националности _
~ Морис Насаускн успява да оформи едно единно, хомогенно цяло. Той .,
[)' несъмнено е подпомоrnат в задачата си от финансовата подкрепа на ха-· ~
-ландското правителство.--Заплатите на-неговата--армия;--за разлика-от-тези ·
на повечето армии в Европа, се изплащат редовно, а правителството оси­
гурява редовна издръжка и на своя солиден флот.
Не би било разумно да преувеличаваме стабилността на холандската
република или да внушаваме, че е било лесно да осигури разходите за
продължителния конфликт, особено в неговите начални етапи. В източни­
те и южните части на Обединените провинции войната причинява значи- __
телни щети, спира търговията, прирастът на населението спада. Бремето _
на данъците се оказва непосилно дори и за богатата провинция Холан- -
дия. През 1579 г. тя трябва да осиrури 960 000 флорина за войната, а през
1599 г. - почrи 5,5 1.ШН. флорина. В началото на XVII в„ когато годишни- ;
те разходи за войната с l'lспания сrnгат 1О ~шн. флорина, мнозина се чу­
дят докога ще могат да поддържат борбата, без да: изпаднат във финансо-
во затруднение. За щастие на холандците испансkата икономика и съот- n
ветно възможносruте И да издържа склонната към:11етежи армия на Флан- =d
дрия пострадват още по-тежко и най-накрая прин)"ждават Мадри,:r да под- ~
- пише примирието от 1609 г. 1 ~
Макар и да подлага на изпитание ресурсите :на Холандия, военният ~
конфликт не п1 изчерпва. След 1590 г. иконо11иКата на страната върви ~
бързо напред, осигурявайки здрава кредиrnа база :~а правителството, чув- ~
стващо необходимост, каквато са чувствали вси~ки правителства, да сё t!:
обърне I<ЪМ паричния пазар. Една от явните причи:Ни за благоденствието е >
съвкупността от положителен прираст на населе~ието и все по-свобод- ~
ния предприе~~ачески дух, обхванал страната сл~д премахване на хабс­
бургското владичество. Освен от естествения прираст населението на
Холандия се увеmrчава и от придошлите десетки, а: 11оже би стотJщil хиля- Q
ди бегълци от юг и :много други от останалите чЗсти на Европа. Редица ~
__ емигранти се оказват квалифицирани работници, ~ители, заная'Гllm и соб- ~
ствен~щи на кашпал, които имат какво да предлож:ат на новата си родина. (")
·--=- Обсадата на Антверпен от испанските войски през 1576 г. дава възмож- ~
-
ност на Амстердам да участва в международната ~рговия, като същевре-
менно холандщпе използват всеки удобен случай, за да напреднат в тьргов-
ската сфера. Контролът над търговията с херинrn ! и заво1оването на зе~rя
от морето осигуряват допълнителни източници н~ богатство. Многочис­
леният търговски флот и особено техните прости т6варни кораби kЪМ 1600
i~
>
г. ги правят едни от основните превозвачи на ст9ки в ]]вропа - дървен n
материал, зърно, платове, сол, херинга се трансПортират на холандски ~
кораби по всички морета. За ужас на английските hм съюзници и на мно- ·---·~,----·-­
_го__ холандски_калвинистю1. духовници . търговците !-от-Амстердам-е-жела-
IШе доставят такива стою1 на своя смъртен враг И~пания, ако печалбата е )o-oL
по-голяма от риска. В страната се внасят оrромн1:1 количества суровини, ~
които се обработват от различни гилдии в Амстердам, Делфт, Лайден и f
други. При наличието на захарни рафинерии, м~талургия, пивоварни, ~
тют1онопреработка, копр1rnарство, керамика,· стьклодобив, оръжеrша пра- ~
мишленост, печатници, производство на xapmя 84 J представляващи само :-1
една част от основните индустрии, не е за чудене~ че през 1622 г. около
65 % от. населението на Холандия, което тогава наброява 670 000 души,
живее в средни по мащаб градове. В сравнение q тях всеки друг град в
___ Европа .изглежда иконоltп1чески-изостанал.-·······-··--i---- -------------------- -- --------
Два други аспекта на холащската икономИRа Допринасят за :Укрепва­
нето на военната И мощ. Първата е нейната морсКа експанзия. Макар че
- холандската търговия не ~[оже да се гордее с по-qкромния, но по-широк
обмен на суровини в европейските води, тя е още едно допълнение към
ресурсите на републиката. „Между 1598 г. и 160~ г. средно двадесет и
пет кораба rод1Шiно потеглят към Западна Африка,i двадесет - къ~1 Брази­
лия, десет - КЫ! Източнше Индни, а 150 - !('ЪМ к4рибските острови. Су­
веренни колоmш са основани в Амбоана през 1605 ,г. и Тернат през 1607 г.
Фабрики и търговски постове се изграждат около ;индийския океан, бли­
зо до устието на Амазонка и в Япония (1609)" 85:. Подобно на Англия,
!
;с··.•:с ";;' 9'.О'
"~, ·:·------., -.;·
. Обединените провинции се радват на облагите от постепенното изыест­
т, • . ::.•:..:,_ .. „ ••• ".~
ване на икономическото развиruе от Средиземноморския към Атланruче­
ския свят, което е една от основните светски тенденции в периода 1500-
1700 r. и което, макар и първоначално пр1rnасящо полза на Португалия и
Испания, по-късно обхваща обществата, които са по-добре подготвени,
за да извлекат печалбата от глобалния търговски обмен 86 •
Втората особеност е нарастващата роля на А~~стердам като световен
финансов център, естествен резултат от дейността на републиката като
превозвач, посредник и продавач на стоки в Европа. YcлyrirГe, предлага-
ни от финансовите и банковите институц1ш на Амстердам - приемане на
депозити срещу лихва, трансфер на пари, издаване и изплащане на 11ени­
телници, отпускане на заеми, не се различават от вече установената във
Венеция или Генуа практика. Но предвид търговския обем на Холандия
предоставяните там ycлyrn са по-мащабни и по-гарантирани, още повече
че ·основнийт вложител е част от правmелството, което на дело прилага
принципите на ,,добрите пари", гарантирания кредит и редовното изпла-
щане на непогасени дългове. Вследствие на това пари за заеми към пра-
вителството винаrn има, което пък дава на Република Холандия неоцени-
мо преимущеСтво над нейните съперници. А тъй като лихвите по креди-------=
тите са твърди, защото дълговете се :изплащат редовно, страната има
възможност да прави по-евтини заеми от всяка друга държава - едно съще-
< ствено предимство през XVII в., а и във всички времена!
~ Възможносnrге за получаване на заеми са от особено значение след
=s:: възобновяването на войнIПе с Испания през 1621 г„ защото разходите за
~ въоръжените сипи системно растат. Or 13,4 ,ши. флорина (1622 г.) те дorni-
0 гат 18,8 млн. флорина през 1640 г. Тези суми са прекомерно големи дори за
§ едно богато население, пък и холандската презморска търговия е засеmата --
~ __ от__войниrе_чрез_прекиrе. заrуби_Jиm
защохо _тя .бива_о:rкло_нявана. в _неугращщ
=s:: ръце. Ето защо се оказва политически по-удачно голяма част от войната да -
=s:: бъде финансирана от обществеfШ зае№I. Макар че това води до съществено --
увеШIЧение на правmелстве!П!Я ДЬJП' - през 1651 г. дългът на провrnщия Хо-- ·
ландия е 153 МJШ. флорина, икономическата cWia на страната и прецизностw
та, с която се изrmаща JШХВата, означават, че кредитната система не е застра­
шена от крах87 • И докато това показва, че дори и богаmте държави трепват,
изправени пред необходимостта от военни разходи, то в същото време ~
потвърждава, че доколкото изходът на войната зависи от големината на кеси-
ята, холаидците винаrn ще се нарещцат пред останалmе държави.
Война, пари и националната държава
Да направим опит за о~общение на основните изводи от тази глава:
Военните разходи след 1450 г. са неразривно свързани с ращцането на--::
„националната държава" 88 • Между края на XV и края на XVII в._пове9-ето _
европейски страни са свидетели на централизация на политическата и ~
военната власт обикновено в лицето на един монарх (понякога :местен ~
княз 1ши търговска олигархия). Централнзацията се придружава от въвеж­
дането на по-строги и по-тежки данъчни закони, като властта се изпълня-
ва от бюрократичен апарат, много по-сложен от онзи, с~ществуваJ! ,по 9·1:'j -~ ·-
времето, когато кралете „сами са изкарвали прехраната си", а национал- ,:-. _:
ните ар:мии са представлявали сбор от набрани от отделните феодални n
владетели войски. ~
Създаването на европейската национална държава е продиктувано ~~
от разШiчни причини. Икономическите промени подкопават стария фео- М
дален ред и отделните социални rрупи са принудени да се обвържат чрез
нови взаимоотношения и задълже~ия. Реформацията, разделила христи­
янството на cuius regio, eius religio*, с други думи, според релиrnозните ~
предпоЧIПаmrя на владетелите, слива rражданската и релиrnозната власт, ~
като по този начин разпростира секулар:изма на национална база. Упадъкът >
на ла111Нския език и все по-nn1роката употреба на матерните езици от по- ~
литици, юристи, чиновници и поети подчертават тази светска тенденция.
Усъвършенстването на средствата за комуникации, разширеният търгов-
ски обr..1ен, изобретяването на печатните преси и презокеанските -откри- - @
_ тия карат хората да разберат, че има и други народи, но и да осъзнаят, че ::а
__ съществуват различия и в езика, вкуса, традиционните обичаи и Вероиз- ~
поведание. При тези обстоятелства не е изненадващо, че много философи \1
и писатели от онова време смятат, че националната държава е естествена- ~
та и най-добра форма на rражданското общество, че нейната сила трябва ~
да расте, интересите И - да се бранят и че нейните управници, както и ~
поданJЩи, са длъжни да работят хармонично за общото национално ·бла- ~
__ го, независимо от конкретната форма на управление 89 •
- Всъщност войната и последствията от войната са причините, предиз­
викали онзи бърз и непрестанен тласък за образуването на националната С'1
държава, а не философските съображения и бавните, продължителни со- ~
циални тенденции. Военната сила позволява на много европейски динас- ~
._:rnи_да_с_~_задържат_на_равнище, .много-по„високо _от .онова-.на--изостанали- - :---------
те едри земевладелци, и да подсигурят политическа еднородност и власт. :_
Фактори от военно естество, или по-точно, от геостратегическо естество, th
- помагат за очертаване на териториалните rраници на новите национални ::е ·
държави, а честите войни провокират националното съзнание, макар и по .--
отрицателен начин, така че англичани да намразят испанците, шведи - §
- датчаните, а холандци - своите предишни господари Хабсбурrnте. Прн- :->
ЧШiата е войната, войната преди всичко останало - новите военни техно-
лоrnи, които спомагат за развитието на пехотата, воеIШите укремения и
флота, които заставят страните съпернички да изразходват все повече пари
___ и_да_тьрсят _съответюrге.постьплеmrя.-Обяснешrята-за--общото-повишение- ·· ----------
на държавните разходи, новlfГе мерки за събиране на данъци или проме-
нените взаимоотношения на краля с поземлената аристокрация в начал-
ния период на съвременната Европа остават абстрактни понятия, ако не
си припомним най-същественото - военния конфликт90 • През последните
няколко години от царуването иа Елизабет в Анrлня, или на Филип П в
Испания, три четвърти от разходите на правителството са посветени на
войната шш на изплащането на дълговете от предишни войни. Военните и
военноморските С'Iремежи може не винаги да са първопричина за появата
- "'Cuius regio, eius religio (лат.)- на когото е властrа, неrова е и релиrnята (6. пр.).
,---------

на новите национални държави, но те определено представляват тяхната и доставчици на муниции, грабят чужди кораби! със съкровища, като се
най-скъпа и неотложна дейност. крият от ь..-ред1Порите си - с такива дейности са Принудени да се занима­
~ Погрешно е да смята11е, че събирането на постъпленията, издържа- ват владетелите и техните държавни служители в;' онези дни. n
~ нето на армиите, съоръжаването на флота, изпращането на ука~ания и Тази глава няма за цел да докаже, че ХабсбурГите са претърпели пълен
u
~
23~
.....,
ръководенето на военни кампании през XVI и XVII в. са деиности,
извършвани по начина, характеризиращ напри!vtер нападението на Нар-
мандия през 1944 г. Както доказва анализът, направен в предишните гла-
ви, военните машини на Европа са тежки и неефективни. Събирането и
командването на една армия по онова време са страшно трудна задача -
войски от утайката на обществото, потенциално нелоялни н~емници, не­
крах та~1, 1-..ъдето другите държави блестящо са преуспели. Доказателства
за такова изумително различие не съществуват.: Успехът и провалът се
измерват в крайно тесни rраници 93 • Всички държ~ви, даже и Обединенmе
провинш1и, са подложени на тежки изпитания, причинени от постоянно-
то изтичане на ресурси за военни и военноморски кампании. Всички
държави изпитват финансови трудносrn, страдат от войнишки бунтове,
1
~
~
tI::
.С.... достатъчно продоволствие, затруднения с транспорта, нестандартно въоръ- недостатъчна осигуреност с провизии, вътрешна опозиция срещу пови- >
Е-. жение - всичко това довежда до отчаяние множество командири. А ако шаването на данъците. Както и през Първата св~товна война, това са го- ~
~ средствата все пак са осигурявани, то корупцията и прахосничеството д1пш, в които се борят издръжливостта и изчерп~ането на враждуващите
t::( бързо ги стопяват. сили. В последното десетилетие на Тридесеттоди;шната война става ясно,
=r= ЗатоВа въоръжените сили не представляват предсказуем и надежден че нито един сЪюз не може да излезе на бойнот6 поле с армии, огромнИ Q
~ инструмент за осъществяване на държавната власт. Войнишките метежи като ар~1иите на Густав 11 или Валенщайн, защо!о всяка от страните на ~~
:=;- не стихват, породени от недостига на храна и най-вече от нередовното праК111:Ка е останала без хора и пари. Затова победата, удържана над Хабс-
~ замащане. В армията на Фла>щрия между 1572 и 1607 г. се вдигат чети- бурп1те, е маргинална и относителна. Макар и едва-едва,
' на останалите
~ ридесет и шест войнишки бунта, но същата съдба· споделят, макар и по- '
държави от Европа се удава по-добре, отколкотq на Хабсбургите, да за- >-
;о;
< рядко, прочутите войски на шведите в Германия и армията от нов модел пазят равновесието между материалната си баз:а и своята военна 11ощ. Н
=. на Кромуел. Ришельо горчиво отбелязва в своето "Политическо завеща­ I-Iякои от побед1пелите успяват да разберат, че и~точниците на национал- ~
< ние" (Testament Politique): „Историята познава много повече армии, съси- но богатство трябва да се експлоатират грижли~о, а не безразборно по :S
~ пани от алчност и безредици, отколкото от усилията на враговете им. И аз време на продължителен военен конфликт. Веро ятно те осъзнават също
1
~
~ бях свидетел на това как начинанията, подети по мое време, пропаднаха '
така, 11акар и с нежелание, че търговецът, занаятчията и селският стопа- >
1:3::
~ единствено по тези причини" •
91
нин са толкова значими за едно общество, колкото и кавалерийският офи- n
цер и копиеносецът. Но граничната бразда, по ~оято се движи оценката
=
О Затрудненията с продоволствието и заплащането влияят на хода i:a
военните действия по всевъзможен начин. Един историк описва как смаи-
-· ~ - ващите-с-мобилностrа си-кампанш1.на Густав !! в.Германия не_са.мод на.
им, следваща тяхното по-добро управление на ~лементите, от които се
"""3
$
състои икономиката,-е-твърде-тясна.--И -нека--аавъРшим-с-думите--на херцог--:-·-··----­
=. военностратегическо планиране, а израз на неотложната потребност да Уелингrън: „Победата беше почти ничия". Повечето големи състезания ;-i..
(/j
се намерят храна и фураж за огромната армия 92 • Много преди Наполеон завършват именно така. .....
~ да изрече своя афоризъм, командирите знаят, че всяка армия марширува
~ според стомаха си. !
§
i--1
Тези физически ограничения важат също и на национално равнище,
особено при набиране на средствата за война. Нито една държава по оно-
~
\О
:->
~ ва вре11е, независи110 от просперитета си, не може незабавно да изплати
~ разходите, необходш.1и за продължителен конфликт. l(аквито и да са раз-
U мерът или броят на данъците, празнина между приходите и разходите на ~
правителството винаrn има.-1'я~се -запълва-единствено чрез-заеми·= от-ча---­
стни банки като Фуrерите или, както е по-късно - с помощта на нормал-
ния паричен пазар, който предлага държавни облигации.··Но спиралата на
военните разходи отново и отново принуждава монарсите да просрочват
изплащането на дълговете си, да слагат примеси в монетите или да при­
бягват до други отчаяни средства, носещи кратковременно утешение и
трайни неблагоприятни последствия. Подобно на армейските командири,
трескаво търсещи начини да запазят реда във войските си и да нахранят
конете, правителствата живеят в несигурност и ден за ден. Те преследват
едрите земевладелци, за да изкопчат от тях допълнителни приходи, пркги­
скат църквата и богаmте за благотворителни помощи, пазарят се с банки

ФИНАНСИ, ГЕОГРАФСКО
РАЗПОЛОЖЕНИЕ И ПОБЕДАТА
ВЪВ ВОЙНИТЕ ОТ 1660-1815 г.
Подписването на Пиренейския договор, разбира се, не премахва
съперничествот:о между Великите европейски сили, нито пък навика им
::кр:з~~~~==~ат~:и мбе°J:;н~~;;:~тк~~фзл:~::~· ~~л~~~~е~~а~~~~~ ~~~тг~
важни показатели от предхождащия го. Поради това тези промени беле-
жат по-нататъшен етап от развитието на 11еждународната политика.
I-Iай-съществената характерисruка на Великите сили след 1660 г. е обо-
собяването на истинска .многополюсна система от европейски държави, вся-
ка от които все повече настоява да решава проблемите на войната въз основа
на „националните си интереси", а не поради преходни религиозни причини.
Това, разбира се, не е пример за бърза IШИ абсолютна промяна: европейски-
те дъря\ави отпреди 1660 г. със сигурност маневрират, изхождайки също от
чисто светски интереси, а, от друга страна, религиозни предразсъдъци все
още разпалват международни спорове дори през XVIII в. Все пак една от
главните характеристики на периода 1519-1659 г. - т.е. Австро-испанската
ос на Хабсбурппе, кокrо се борят срещу коалицията от протестантски държа-
ви пл1ос Франция, тук вече изчезва и на нейно място възниква много по-
свободна система от краткотрайни и променливи съ1ози. Страни, които са
били врагове в дадена война, в следващата често се оказват партньори, което
поставя акцента по-скоро върху една Realpolitik (т.е. политика, която се опи-
ра върху реалностите), отколкото върху дълбоки релиrиозIШ убеждения, оп-
р~ц~ля_~~ J!.ЪP~~~H~Tfl_ Цe~!IO~:Г-· ---- ---- - -- ---- ---
Непрекъсн'атите промени както в дипломацията, така и във военната
политика, които са естествени за тази нестабилна многопол1осна система, се
усложняват още повече от един съвсем не нов фактор, присъстващ във всич-
ки векове - издигането на някои дър1кави и упадъкът на други. През този век
и половина на Международно съперничество, от концепцията на Луи: XIV за
пълновластие във Франция през 1660-1661 г. до поражението на Наполеон
при Ватерло през 1815 г., някои от водещите нации на предходния период
(Османската империя, Испания, Холандия, Швеция) остават на втори план, а
Полша изцяло залязва. Австрийските Хабсбурrи чр~з различни териториал-
ни и с_труктур_f1_И__ про~1ен~._в_. нас)!е.ЦС!В_~~-~те _ Ii~.зем11 усря!J_а_:r_да с~ __з№,Ър)_!(~Т__
на rrьрва линия; а на север от Германия Бранденбурrска Прусия не обещава
бъдещо развитие. На запад Франция бързо разширява военната си мощ и
след 1660 г. става най-силната европейска държава - не по-малко изненадва-
що явление за мнозина от появата на Хабсбургските сили половин век преди
това. Възможността на Франция да доминира в западната част на Централна
Европа е ограничавана единствено от комбинираните морски и наземни уси-
пия на съседите И по време на серия от продължителни войни (1689-1697;
1702-1714; 1739-1748; 1756-1763); впоследствие при Наполеон ситуаIJия- ~,
та се променя и се стига до поредица от галски военни победи, прекратени
чак след обединението на други четири Велики сили. Дори след поражението
си през 1815 г. Франция застава сред водещите държави. Тъй че между нея на
запад и двете германски държави - Прусия и Хабсбурrската империя на из­
ток - през в. на европейска почва постепенно се установява нещо като А
XVIII
тройно равновесие. =-
Но исnfнски важни промени в системата на Великите сили през този век ~
се наблюдават по периферията на Европа и дори още по-далеч. Някои от ::Ii
западноевропейските страни бързо превръщат своите малки и нестабилни С"')
колонни в обипrрни владения, осо9ено в Индия, но също така и в Далечния ...=:::
:~;~~~~~:Ъ~~~:а~;~т:~~ ~ое~:~~р=~и~~:~:~~=ъ~~::о с.~::а~~~~:~ ~
рана" след падането на Джеймс 11 и възкачването на престола на Уилям и ~
Мери през 1688 г., бързо осъществява елизабетинските си амбиции за най- ~
силна европейска морска империя. Дори загубата на контрол над процъфтя- €с
ващпте северноамерикански колонии през 70-те години на XVIII в. - вслед- (.j
ствие---на което възникват независимите Съединени щати със-значителна-от- ~
бран:ителна :мощ и икономическа сrша - само временно възпрепятства разра- О
стването на глобалното английско влияние. Също тъй забележителни по това ~
g=
вре~Iе са и постижеIШята на Руската държава, която се разширява на изток из w
азиатските степи. Още повече че както Англия, така и Русия, макар и разпо-
ложени в западните и източните части на Европа, проявяват интерес към
Централна Европа -Англия „участва" в политиката на Германия поради ди- О
насnrчните си връзки с Хановер (след възкачването на престола на Джордж I ~
през 1714 г.), а Русия е твърдо решена да има преобладаващ глас в съдбата на ~!;j
съседна Полша. В общи линии правителствата в Лондон и· Санкт Петербург ~
искат баланс на СIШ:ите на Европейския континент и са готови да се намесят :.t"J
винап1 когато е нужно да се осигури равновесието, което отговоря на собст-
вените им и~переси. С други думи, държавническата система в Европа вече 1-""
_____,_ _____ ~е __С_:!>_~'!'9!1__0!_ i:i.e!. ~_e_1.!!!1S_~_Q_И_!!Ii_- __<рр~~ц~g.___х~-~сбур_~_С~!!_I~~П~Р~.~, __IJруf_Иj!, ___ ~-------
Англия и Русия, - както и от по-малки страни като например Савойското 'F
кралство и залязващата Испания 1 • 1-""
00
-Каква е причината точно тези пет държави - очевидно различни по 1-""
сила - да бъдат в състояние да се ·задържат в „първата лига"? Обяснения t1"I
от чисто военно естество не биха ни довели до отговор. Например трудно
е да се повярва, че промяната в позициите на Великите сили през този
период се дължи на предимства на една или друга държава поради разли-
чия в използваната военна и военноморска техника. Разбира се, има 11но-
гобройни дребни подобрения във въор'J?жението: кремъклийката (с кръгова
~У!!I_~)__ и~~f.~_~тв_а_~9Лll~J!Q9еца_от__ Q9_йн_Qт9 JI_Q_Л_~; ар1J1n.ер_ц_яrа_~:r_ава __ доста ___________
по-подвижна с изобретените от Грибовал видове оръдия през 60-те годи-
ни на XVIII в.; късата морска пушка с по-близък обсег на действие, по-
зната с наи~1енованието каронада (изработена за първи път от компания-
та Каран, Шотландия, в края на 1770 г.), увеличава разрушителната сила
на бойните кораби. Подобрява се и тактическата мисъл. С увеличаването
на населението и на земеделската продукция в края на XVII в. става
въз:можно да се организират по-големи военни единици (дивизии, корпу-
си), които по-лесно се поддържат върху богатите зеыеделски земи. Все
пак редно е да се отбележи, че армията на Уелингтън през 1815 г. не е кой
знае колко различна от тази на Марлборо през 171 О г., нито пък флотът на
Нелсън е по-усъвършенстван от онзи, който посреща бойните кораби на военни флотове просто увеличава необходимостта !държавата ца подхранва '9..'"'7··--1.:--·:·
,,... ·-.,<
... ,,
~· ~ __ ~'- :;_.·.~~
Луи XIV'. икономиката и да създава финансови институции~ които да· осигуряват и
4
· Действително най-големите промени през XVII в. се и_звършват в управляват парпте • Още повече че някои от во·енните конфликти като А
организацията на военното и военноморското дело като следствие от седемте основни Лигла-френски войни през перhода 1689-1815, подоб- ~
по-бурната дейност на държавата. Най-типичен пример е Франция на Луи но на Първата световна война, са изпитание на издръжливостта. Следова-
XIV (1661-1715), където министри като Колбер, Льо Телие и други пола­ телно победата отива при силния - или по-точно,~' тъй като както Англия, ~
гат всички усилия да увеличат влиянието на краля в страната и да възвели­ така и Франция обикновено имат съюзници - пРи великата сила, която (1
чаят сла~ата му в чужбина. Създадено е френското военно министерство може да подцържа кредити и да продължава да Произвежда продоволст- . .~
с интенданти, които следят финансирането, доставките и организацията вия. Самият факт дори, че това са коалиционни ~ойни, продължава вре- :!
на войските: Мартине в качеството си на генерален инспектор налага нови метраенето иы, защото една воюваща страна, чЦито ресурси на~rаляват 1..~J
стандарти на обучение и дисциплина; построени са нови казарми, болни­ естествено, ще потърси някой по-силен съюзниК за заеми и подкрепле- ~
ци, парадни платформи и всякакъв вид сухоземни бази, които да по;щьржат ния, за да може да продължи войната. При тези ск~по струващи и изтощи- ~
огромната армия на Краля Слънце. Заедно с това е създаден и централно телни конфликти всяка страна има нужда 'от - ~ека използваме стария е
ръководен многоброен морски флот. Останалите сили трябва да сторят афоризъм - „пари, пари и пак пари". Точно тази Нужда поставя основата (1
същото, ако не искат да западнат. Монополизацията и б1орократизацията на това, което се формулира като „финансова революция" в края на -хvп :;z::
на военната власт от страна на държавата очевидно играят централна ро_ля в. и началото на XVIII в.,' когато някои западноевропейски държави раз- О
в „изграждането на ~ацията". Този процес е реципрочен, тъй като засиле- __ виват сравнително усъвършенствани системи на f?анково дело и кредити- ~
ната власт и увеличените ресурси на държавата съответно предоставят на ране, за да са в състояние да п·лащат за войните с'и. w
въоръжените сили ново постоянно равтице, което почти не се е среща- -= „ Наистина, има и друга невоенна причина з~ финансовите промени ~
ло век по-рано. Съществуват не само „професионални", „приведени в го- --- по това време - хроничният недостиг на монети, 9собено в годините пре- ~
товност" армии и „кралски" флотове, налице е и една много по-развита ди откриването на златните мцни в Португалск~ Бразилия през 1693 г. О
инфраструктура от военни академии, казар:ми, корабостроителници и дру- Колкото повече се развива европейската търговия; с Ориента през XVII и ~
ги подобни със съответната администрация, която да ги ръководи.
Властта по това време е национална власт, независимо дали се про.­
явява чрез просветения деспотизъм на Източна Европа, в парламентарния
XVIII в., толкова по-силно е изтичането на сребро„1 за да се покрие търгов-
ският дисбаланс, който кара търговците и финанСистите навсякъде да се
оплакват от недостига на ыонети. Освен това бър:зото разрастване на ев-
=
1..~J

t;j:.

контрол на Англия или в по-късните демагогски сили на револ1оцпонна ропейската търговия, особено с основни продуктИ като платове и морски
Франция 3 • От друга страна, подобни организационни подобрения лесно - стоки, заедно с тенденцията сезонните панаири на средновековна Европа """'
могат да се.изкопират.от-други държави. (в.това отношение най-драстичен _е 1 ____ да __бъдат__за_менени_р_т_постоянни_центров_е_на __търrовски __о_бмен,. довеждат_
1

примерът с реорганизацията, която Петър Велики за няколко десетилетия - :
провежда в руската армия след 1698 г.), но сами по себе си те не дават·-­
гаранция, че ще запазят мястото на съответната страна сред Великите· сили:_--~
Много по-важни от тези чисто военни разработки са други два фак- :1;
тора - финансите и географията, с които можем да си обясним относи-
телната позиция на Великите сили през периода 1660-1815 г. Взети заед- -
но - тъй като двата елемента често действат общо, те дават възможност да -~
придобием по-широка представа за това, което на пръв поглед изглежда , ди и финансови къщи бързо създават една стру~тура на национално и
като_ неразгадаема главоблъсканица от успехи и поражения в многоброй--
-ните войни,·- водени-през--този-период-.------ ---·- ------------··
„Финансовата революция"
Значението на финансите и на производствената икономическа база,
която създава доходи на държавата, е било ясно още на средновековните
владетели, както отбелязахме вече в предходната глава. Възходът на мо-·--j
нархиите ancien гdgi1ne* от XVIII в. с тяхната огромна военна машина и~
* Ancien regime (фр.)- „стар режим" - название на абсолюn1сnсия строй преди Френската
революция от края на XVIII в. (б. р.).
.. ~ ··-·---·-·--
до по-голяма стабилност и предвидимост във фиНансовите сделки и сле- i::>
. J..,
дователно до по-широката употреба на полици и Кредитни банкноти. Осо-. ..-
оо
бено в Амстердам, а също и в Лондон, Лион, Франкфурт и други градове ,...
се появяват цял куп нови заемодатели, търговци, ·златари {които често се U1
-l- занимават и със заеми) и посредници, които бораВят с полици и дяловете
на все по-нарастващия брой акционерни дружества. Възприели банкова-
та практика, която вече функционира в ренесансова Италия, тези индиви-
i международно кредитиране, която поставя основата на световната ико-
----- номика от_ ранния-модерен-период.-·-~- _„ .... „ - - - - ' - - - - - - - - - - - - - - - - ____ ~-------
Все пак най-сериозен и силен тласък на „фиЙаЦ.срвата революция" в
Европа дават войните. РазлиКата във финансовитф разходи между епоха­
та на .Филип II и тази на Наполеон е огромна по размер. Военните разно­
ски през XVI в. могат да се измерят с милиони ли:ри стерлинги, в края на
__..;
XVII в. те са вече десетки 1п1ли0Ни, докато' Iipи прИюiЮчВаН:етО На Напо­
-- леоновите войни изразходваните от главните вою:Ващи страни суь.rи поня­
кога достигат до сто милиона лири на година. Не 9ихме могли да твърдим
със сигурност дали тези продължителни и чecrn .сблъсъци между Велики­
:j.
те сили, приведени в икономически показатели, довеждат до печалба или
""
.: пък причиняват застой в търговското и индустри~ното развитие на Запа-

7 Възход 11 паден11е на Великнте си.111

 да. Отговорът зависи до голяма степен от това дали се опитваые да изчис-
лим абсолютния растеж на една страна. или пък относtапелния проспери-
тет и мощ преди и след един продължителен конфликт6. Единствено ясно
е, че дори и най-процъфтяващата и „модерна" държава от XVIII в. не ~чоже
веднага да покрие военните си разходи през този период от обичаините
си доходи. Пък и сериозни увеличения на данъците, дори и да И).Iа до-
статьчно добра организация за събирането им, :могат лесно да провоки-
рат вътрешни недоволства, от което се страхуват всички видове реЖИ).fИ
осо()ено когато едновременно с това трябва да се справят и с външни
опасности.
В резултат единственият начин, по който правителството може да __
финансира дсiстатъчно добре една война, е, като взима заеми: чрез про- __:_
дажба на обл:Иrации и служби или още по-добре на дългосрочни акции, -
изплащащи лихви на всички, които са авансирали средства на държавата.
Подсигурили притока на пари,.властите вече могат-да извършват разпла---
щанията с военните посредници, търговските доставчици, корабострои-
телите и със Самите военнослужещи. В :много отношения тази двупосочна -
с:исте~rа за набиране и едновре.ненно изразходване на огромни суми дей-
ства като духало, подцържащо развитието на западния капитализъы и на
самата нация-държава.
И все пак, колкото и това да изглежда естествено, погледнато от един
по-късен период, трябва да отбележим, че успехът на подобна система -- -
зависи от два критични фактора: сравнително ефикасна машина за наби- -
ране на заеми и поддръжка на правителствен „кредит" на финансовия
пазар. И в двете отношения водещи са Обединените провинции - съвсем
не учудващо, след като тьрговците там са част от правителството и искат
да се уверят, че държавните работи се ръководят според същите принци- ·-
пи на финансова нравственост, каквито _c_~ __п__p_~~~~-~-~~-I_IP_~~-1!__ ~-e~J:I.O. 3:~-
. ·цйi:iН:ерн--о-дружест1з-о: СЛеДОВЗ.телНО·е-СЪВ:сем сполучливо Генералните щати ~i
на Нидерландия, които ефективно и редовно повишават данъците, за да---:-
покрият правителствените разходи, да фиксират съвсем ниски ...лихви, като·-~ -
по този начин намаляват изплащането на дълговете. Тази деиност, безу- :k
пречно подкрепяна от разнообразната финансова дейно~т на град Ам- --~
стердам, скор'о _изво1ова на Обединените провинции международната ре- --
путация на център на клирингови сделки, обмяна на валута, снабдяване с __::.~
кредит. Така пък естествено се изграждат система и атмосфера, в която ·~
дългосрочните държавни заеми се с11ятат за съвсем нормално явление.-~
Амстердам Има такъ~ успех като _цент~р_ __ !:l_~~~~~_!!~~!!!~_.„!!_з~~-Щ~}! __~~П}I_- ··7 ----с-партийно--обособената-политика- на--Уестминстър-като-че "ЛИ Я"прави- дь-:::-------
r ----
ТЭЛ",--че скОро-е·-в--СЪСТ6ЯНИ:е-да ИНВеСТира в акции на чужди компании и
което е най-важното - да се кандидатира за множество заеми, отпускани
от чуждестранните правителства, особено във военно време 7 •
Не е нужно да изследваме тук влиянието на тези дейности върху ико- ·J
номиката на Обединените лровинции,--защото е ясно, че Амстердам не би-·--+
се превърнал .във финансова столица на континента, ако не беше подкре- __ _:
лен преди всиЧко от една процъфтяваща търговска и производствена ?аза. ~
Още повече че погледнато в перспектива, самите последствия са по-_с;:ко- ~
ро неблагоприятни. тъй като бързата възвръщаемост от държавните за-
еми все повече и повече отдалечава Обединените провинции от произ- -i
водствената икономика, превръщайки я в рен111иерска. Нейните банкери
в края на XVIII в. с нежелание рискуват капиталите си в широко;~..fащабни
индустриални проекти. Докато лекотата, с която се осигуряват зае;~..~и, евен-
туално би обременила холандското правителство с непосилния товар на
повишените данъци, с които да се изплащат същите тези заеми. Това от
своя страна вдига както заплатите, така и цените до цеконкурентоспособ-
ни мащабиs.
- По-важното в случая е, че взимайки чу;исдестранни държавни зае:ми,
холандците много малко се интересуват от религията и идеологията на
клиентите си, а само от финансовата им стабилност и платежоспособ-
нает. Съответно условията, при които се дават заеми на европейски сили
като Русия, Испания, Австрия, Полша и Швеция, отразяват степента на
техния икономически потенциал, представляват допълнителна гаранция
за банкерите и най-вече отчитат перспективи!е им да излязат п99едители
-в-една-война М"еЖду Великите силИ. Тiка рязкото покачване на стойността
на полските държавни акции към края на XVIII в. и значителната и често
пренебрегвана устойчивост на австрийския кредит десетилетия наред от-
разяват относителната стабилност на тези държави във времето 9 •
Най-добрият пример за тези деликатни връзки между финансова мощ
и политическа власт са двата най-сериозни съперника през този период -
Англия и Франция. Тъй като резултатите от техния конфликт се отразяват
върху цялостния баланс в Европа, струва си да разгледа).1е по-подробно
отношенията между тях. Старото схващане, че Англия от ХVШ в. показва
непоклатима и непрекъснато нарастваща търговска и индустриална мощ,
безупречен фискален кредит и гъвкава, движеща се нагоре социална струк-
тура в сравнение с Франция при ancien rigiтe, стъпила на подвижните
пясъци на военното високомерие, икономическата назадничавост и зако- ~о-
~- ___ стенялата-класова-система-,-вече-не--ни- изглежда-приемливо;-В ·някои-отно---~-~--
шения френската данъчна система е по-малко регресивна от британската. f"
Френската икономика по това време също показва признаци да „се от- ~
прищи" в индустриална революция, макар да има само огра~ичени зале- ~
жи от основни суровини като например въглища. Военната и промишле-
ност е силно развита и тя m.ta квалифицирани занаятчии и предприемачи.
С доста по-многобройното си население и по-развито селско стопанст-
во1° Франция е много по-богата от островния си съсед. Приходите на
правителството и размерът на армията И засенчват всеки друг неин евро-
- пейски съперник, а режимът на коНтрол на икономиката в сравнение
"2 ста по-разбираема и предвидима. Тъй че англичаните от XVIII в. са доста
по-наясно със слабосrnте на собствената си страна, отколкото със силата
й, хвърляйки поглед през Ла).1анша.
Независимо от това английската система има ключови предимства
във фиНансовата сфера, които подсилват мощта на страната по време на
война и ПО)JДържат политическата И стабилност в мирно време. Макар че
като цяло данъчната И система е по-изостанала от френската - разчита
много· повече на косвеното, отколкото на прякото облагане, някои нейни
особености, изrЛежда, я правят по-малко ненавистна в очите на общест-
вото. Например в Англия никога не е имало този огромен контингент от
j
 !

,~J~. ~·-. :·.~.':~;:,".,:;.;J.:.. /Q

O·.... откупвачи на данъци, бпрници и други комисионери, които съществуват общественото мнение, че те също са ръководен~~ от принципите на фи­
- - във <l>ранция; много от данъците в Англия са „невиди~1и" (акцизите върху нансова нравственост и „икономично" управлени~, и ако бързото и в ня-
~ някои основни продуI-.-ти) или пък изглеждат така, сякаш засягат са;..·10 чуж- кои области забележително разрастване на търго:Вията и индустрията не А
~ денците (митата). Няма ги вьп1ре~инип1е налози, които толкова дразнят осигурява непрекъснато увеличение на приходите от митнически налози ~
U
~
::S::
френските тьрrовци и не зачитат собствената търговия. Английският по-
землен данък - основният пряк данък през по-rоля.\1ата част от XVIII в.,
не позволява никакви привилегировани изключения и също е „невиди.м"
и акцизи. Дори започването на войната не спирd това нарастване, след
като Кралският флаг защитава националната търговия отвъд океана и създа-
ва спънки за развитие на вражеската. На точно тЗ:зи стабилна основа по-
=~

(j
::I:i::s:l'5 за по-широката част от обществото. Тези разнообразни данъци се обсъждат чива английският „кредит" независимо от първо~ачалната несигурност, ...~
-....... и после се приемат от изборно събрание, което независимо от своите значителната политическа опозиция и някои фина~сови крахове като ру- ,_,.
недостатъци има по-представителен образ от ancien 7·igime във Франция. хването на известната South Seas ВuЬЫе* през 1720 г. „Въпреки всички 1:"1
~ Ако прибавим към това и важния факт, че доходът на глава от население-
то в Англия през1700 г. е вече малко по-висок, отколкото във Франция,
дефекти в управлението на английските обществ~ни финанси, отбелязва Q
историкът на тези събития, до края на века то оСтава най-честното а и ~
~ съвсем не изненадва, че населението на островната държава е готово и в най-ефективното от всички в Европа" 12 . : ' е
gf състояние да плаща сравнително по-големи данъци. Има място да се спо­
~
Резултатът от това е не само, че лихвите бърз'о падат** но и че анг-
(j
....,."'1~ ри - понеже е по-трудно да се докаже -статистически, дали по-лекият- то- лииските държавни акции представляват- все по-голям- интерес за чуждее-
1 '

~
1--l вар на директно облагане в Англия не cai\10 увеличава склонността към транните, особено за холандските инвеститори. КЭ.то следствие редовна-_ 'wol
спестявания сред по-за:можното население (като по този начин позволява та търговия с тези ценни книжа на амстердамския :пазар се превръща Във ~
~ събирането на инвестиционен капитал в мирно вреые), но и произвежда важна част от англо-холандските търговски и фи~ансови отношения със w
голям резерв от облагае}.rО богатство за военно -вре.не. Тогава през 1799 г. значително влияние върху икономиките и на двете: страни 13 • Във власт о- ~
~ се въвеждат по-високи поземлени данъци и пряк данък общ доход, за да во и полипzическо отношение тя има най-вече стойнОст по начина, по който ~
се посрещне националното бедствие. И тъй до периода на Наполеонови- ресурсите на Обединените провинции непрекъснато се притичват на по-
~ те войни, макар че има почти два пъти по-малобройно население от Фран- мощ на английските военни начинания, дори тогаВа, когато съюзничест- ~
=::
~
~
S
ция
'
Англия за пръв път получава по-висок годишен национален доход от
данъци в абсолютна стойност в сравнение с по-голямата си съседка
Но колкото и забележително да е това постижение, по значимост то
11
.
вото на Холандия в борбата срещу Франция се превръща в притесните-
лен неутралитет. Само по време на американскат~ революция - показа-
телно е, че това е единственият конфликт, при койrо военните, морските,
=
t,j

~:.::;::
~ бледнее пред по-сериозните различия, съществуващи между английската дипломатическите и търговските слабости на Ангriия изпъкват най-ярко
~ и френската система на обществено кредитиране. Факт е, че по време на -- а следователно и доверието за кредитиране е най-слабо
' - потокът от хо-' .1о-о1
-------- _~ __ п:~веч_~то __K()~ф!1~!<.!!!__!_lP_~~--lC_y_!!~-~~- !!О_1:!_ТИ___~Р.1-!. -~-~!в~р2_~!_от _Е_~-~~~~!!.~!1!~~1_!.!_l_-__ -~-~-~~-~~~~-ПИ'!'~Е:I-! .О~-~~!1:1.__l}р_~.9Е~.!!~...~~;!~!JJi_С_ЦМ_Q_ _Q_Т:_JIО.~.В_И.С_О_КИТе_лихвени _ -~---­
~ те средства, които се набират, за да се посрещнат увеличените разходи, проценти, които Лондон е готов да предложи. До: 1780 г. обаче, когато СГ
идват от заеми. Тук повече отвсякъде другаде предимствата на Англия са Холандия влиза във войната на страната на ФранЩrя, английското прави- i-i.
~ очевидни. Първото е развитието на индустриална структура, -която поз- -- телство вече е решило, че вътрешният капитал е в с~стояние почти изцяло ~
- волява -ефективното осигуряване на -дългосрочни заеми и същевременно -~ да поеме изплащането на заемите. , · - и~
"'1 урежда редовното изплащане на лихвите (и основната сума) по натрупа- ';' Самите размери 1-.f невероятният успех, с който ;лнглия успява да оси-
Е;;: ните дългове. Създаването на Английската банка през 1694 г. (в началото - гури военнп заеми, са обобщени в таблица 2. : ·
~ като военновременна мярка) и малко по-късното регулиране на пацио- -- "Живите последици" от тези цифри са, че стр~ната има възможност­
U налния дълг, от една страна, и, от друга, процъфтяването на борсата и - та да "харчи за войната, без да се съобразява ка~во печели от данъци,
разрастването на „провинциалните банки" увеличават наличните средст- ----i- като по този начин хвърля в борбата с Франция· и съюзниците И целия
__ в_а, да_:Е?_~_т _TJI~-~'J?!<. н~_..r1pa~!!_1-:~ll~1-:~9~0--~- !l8_ Т:OP~.O~_ЦJ:I:Г_~~-Io-~~--II_apa~_~в~~e__ l!.~ :; _____ K~!_l!~~-~~-~! _O_! ___~op~f?µ_11__ ~.9ЙHJПJ;I_i, _б~з__крйrо_по_~ран9 ·_пmусканите _ресурси
количеството книжни пари под различни форми без съществуването J:Ia биха били изразходвани напразно" 14 • Макар че мноГо английски изследо­
силна инфлация или загуба на кредит Донася много преи.\fущества в един ватели от различни периоди на XVIII в. потръпваr само като погледнат
век, в който се чувства огромен недостиг на монети. Все пак „финансова-
та революция" едва ли би успяла, ако задълженията на държавата не са ----; * South Seas ВuЬЫе -
1

скандален фалит па английската КоМпания на _Южните морета,

гарантирани от няколко последователни парламента с техните възможно--­ акционерно дружество, основано през 1711 г., главно за търговия с роби; след като поема
сти да осигуряват допълнителни данъци, ако министрите - от Уолпол до _ .- голяма част от националния дълг през 1720 г„ цената 11а акциите: И нараства неимоверно, но
Пит Младши* - не хвърлят всички сипи да убедят най-вече банкерите си и - скоро след това компанията се сгромолясва, като една от после~ц~пе е приемане на закон,
ограничаващ създаването на акционерни дружества (б. р.). 1

* Пит Младши, Уилям (l 759-1806) - англ. политик, минисrър-председател през 1783- --;- ** Преди Войната за австрийското наСледсrво (1739-1747) прав~пелството успява да
1801 ;" 1804-1806 г„ мобшп1з11рал страната в противопоставянето И на републиканска и Наполс- - вземе огромни заеми при лнхва 3-4 %, което е половината от л~хвения процент, приет по
онова Франция (б. р.). времето на Марлборо (б. а.). i
 _~- .-·: .~_~.~-.~·.'."·.·~- l.·.·.·.·.·.o·.·...·"··~·.
;,;,'.,-·:.
- _______ _ ~
.· ТАБЛИЦА 2
Вое111111 разход1111 приходи на А11rл11я, 1688-1815 r. _
напия и:-.1ат саыо сиыволично значение. „Истинският престъпник, убежда-
ва ни един от историците, е самата система" 17 . Втората последица от тази
Е--: (лирll стерлинги) __ неефективност е, че поне до вре.мета на реформите на Некер през 70-те ~
~ Заеми като години на XVIII в. не съществува цялостна идея за национална отчетност; ~
U процент ··· годишните баланси от приходи и разходи и проблемът за дефицита рядко ~
ci:;: от разходи -- се смятат за значителен въпрос. Щом монархът успява да осигури средст- t=
:S::: ЗЗ,б ва за неотложните нужди на военните и двора, стабилното покачване на Q
~ 31 ,4 __ националния дълг няма кой знае какво значение. ...~
< 31 ,1 - Подобно безсъвестно отношение проявяват в еДШI по-ранен период 1-j
~ 37 ,4 Стюартите; но в XVIII в. е факт, че в Англия вече има развит парламента- ij
Г" 39,9 рен контрол върху обществените финанси, което И дава превъзходство в
U
~
26,6 = двубоя. Съвсем немаловажен сред тези фактори, изглежда, е и този, че
докато покачващите се държавни разходи и национален дълг не накърня-
1-j
~
е

S: :o.,::.:,c_.L.:.:::=::.:.::.:.::.:.:c__i_::c.::.::c:c:_~'-.J.---3-:3~,3.,...,,__ _
§,"'1
~ сумата на националния дълг и възможните последствия от нея, остава __
фактът (по думите на епископ Бъркли), че кредитът е „основното преиму- _
~ щество, което Англия има пред Франция". И най-сетне, невероятното .-
нарастване на държавните разходи и огромните, непрекъснати изисква- ---
~ ния, които Адмиралтейството предявява най-вече за материали като же- - -
g~
лязо, дърво, платно и други стоки, образуват затворен кръг, подпомагащ
английското индустриално производство и стимулиращ серия от техном ----=-
логични револ1оционни скокове. Те от своя страна осигуряват на. страна- --
~ та още едно предимство пред Франция".
С Защо фра. нцузите не успяват да конкурират тези английски начина-
.~,. . '
ния, сега е лесно да се обясни 1 • Преди всичко те нямат истинска система
~ на държавно ·финансиране. От Средните векове нататък финансовите опе-
____ ----= ... рации_на_френската_монархия_с_е__ „управляват~~о_т__цял__куп .орrани-=-о_б__:___________:: - ···--· особено--блаrоприятно -за·-ть рговския-триъrълник-съ-с-Западна-Африка-11:" - -·~----
~ щинските власти, духовенството, провинциалните области и все цовече -~
от откупвачите на данъци, които събират налозите и надзирават монопо-
~- ла на_ короната, като в замяна получават процент за дейността си и еднов--= _
_ ременно с това авансират пари на френската държава при доста висок
~ лихвен про.цент върху очакваните приходи. Подкупността на тази систе-
~
~
ма засяга не само откупвачите, които събират налозите върху тrотюна и
солта, а и йерархията на околийските събирачи, областните бирници и
u общите регионални бирници, отговорни за преките данъци като напри-
мер талия. В~еки от тях взима своя дял, преди да предаде парите на по-
-висшестоящия, .и -ВСеКИ-- ОТ- тях --получава .също-петпроцентна-ЛИХ.Ва ВЪРХУ--·: L_----та -инициатива-;- При--това~-макар ·короната--да···з·адължаважителите на ла---·
цената, която първоначално е платил за службата си. Мнозина от по-вис-
шите служители са обвинявани, че плащат суми директно на държавните
предприемачи, понякога под формата на заплата, преди да са предали
събраното в кралската хазна. Тези хора също отпускат заеми на короната-~
при висока лихва.
Подобна: хаотична и дезорганизирана система носи в себе си коруп-
цията и голяма част от парите на данъкоплатците в крайна сметка попадат
в частни ръце. Понякога, особено по време на война, започват разследва-
ния срещу финансисти, мнозина от които са принуждавани да плащат „ком­
пенсации" или да приемат по-ниски лихвени проценти, но подобни начи-
ват (дори _~r_о_г~т да да~~т _тласък) н_а ан:~;-[:Iийск~е µнв_~;;:_с:гиции_в търговията (':)
и индустрията, условията във Франция сякаш стимулират хората с изли- ~
шен капитал по-скоро да си откупят служба или рента, отколкото да инве- О
стират в търговията. В някои случаи наистина се правят опити да се създаде ~
национална банка, тъй че дългът да се управлява добре и да се осигурява w
евтин кредит, но подобни планове винаги предизвикват съпротивата на ~
онези, които имат интерес от съществуващата систе~1а. Финансовата по- ~
лити:Ка на френското правителство, ако изобщо тя заслужава това име, по
необходимост е винаги Потайна и прикрита.
ТърговскотО развитие на Франция също страда по различни начини.
·
О
~
t:r::1
Интересно е да се отбележат неблагоприятните условия, при които рабо- ~
ти едно френско пристанище като Ла Рошел в сравнение с Ливърпул или t=
-- rлазгоу. и трите града преживяват предимно от процъфтяващата „атлан- ri,~
тическа икономика" през XVIII в., а местоположението на Ла Рошел е ,.....
--
Западните Индии. Уви, независимо от тези си търговски преимущества, 'f
френското пристанище е подложено на непрекъснато ограбване от стра- ~
на на короната, „неутолима във финансовите си ламтежи, безмилостна в ~
_ търсенето на нови и по-богати източници на приходи". Огро1rното разно- U':I
- образие от „тежки, непреодолими и хитро манипулирани преки и косвени
-=
___
данъци върху търговията" забавя икономическото развитие; разпродаж-
бата на държавни длъжности отклонява местния капитал от инвестиции в
търговията, а таксите, налагани от ужасните служитеmr, засилват още по-
-=-1 вече тази тенденция; монополистичните компании ограничават свободна-
.·--------
Рошел да изградят голям и скъп арсенал през 60-те години на XVIII в.
(като заплашва, че в противен случай ще прибере всички приходи на rра-
__ да!), тя не предлага quid pro quo*, ако избухне война. Тъй като френското
правителство обикновено съсредоточава вниманието си повече върху
_ военни, отколкото върху морски опасности, честите конфликти с много
.- по-блестящия Кралски флот са катастрофални за Ла Рошел, чиито тьргов-
_ ски кораби са отвличани, процъфтяващата му търговия с роби възпрепят-
- ·ствана, а презокеанските му пазари в Канада и Луизиана унищожени -
- * Quid pro quo (лат.)-11ещо в замяна (б. пр.).
 i
всичко това във време, когато лихвите за морскн. застраховки се покачват и да заздравят кредита сп - :може би най-великОто постижение на Пит )_'{j5··-
главоломно и се въвеждат данъци за злополука. Последният удар е, че Младши. От френска орана, обратно, всяка годи~а влизат в оборот нови : .. --- -· .~~_._;;···.­
френското правителство често се принуждава да позволява на презокеан­ големи заеми, тъй като „нор~tалните" приходи н~ могат да покрият дорн А
ските си колонии да търгуват с неутрални кораби по време на война, ко­ мирновременните разходи, а при нарастващия го4ишен дефицит кредитът §
ето пречи на тези пазари да се възстановят, когато настъпи мир. В сравне­ на държавата отслабва все повече и повече. ! """"'

ние с тях атлантическият сектор на английската икономика се разраства Изумителен статистически факт е, че до края ,lна
1780 г. националният ~
бурно през целия XVIII в. и търговията и доминионите, станали нераздел­
ни едни от други, извличат полза (независимо от набезите на френските
корсари) от военновремената политика на едно правителство, съсредото­
дълг на Франция може би е почrn същият като тозИ на Англия - около 215
милиона m1ри стерлинги, но ежегодните лихви са hочти двойни - 14 миШI-
она лири. Още по-лошо, усилията на редица финаi~сови министри да пока-
=("']
...
!-1
чило в ръцете си печалбите и властrа 18 • чат все още новите данъци срещат силна обществе~iа съпроrnва. Точно пред- i"j
Най-страшната последица от финансовата незрелост на Франция е, ложените от Калон данъчни реформи предизвиква~ появата на Събранието Q
че по време на война военните и морските И операции лесно се осуетяват на благородниците, движението против сьдебнитr учре:ясденил, задържа- ~
по различни начини 19 • Поради неефективността и неблагонадеждността нето на плащанията от страна на хазната и впоследствие (за първи път от '6с
на системата времето, необходимо за доставки на морския флот (да ре­ _1614 г,) свикването на Генералните щати през 178Q г., което слага началото ("']
чем), се удължава, пък и търговците трябва да ВзиМа-Т по-вИсоки цени от-­ на рухването на anciin regime във ФРанцИЯ 20 • Вр~з-кЭ.та ме.жду нЭ.ционri.Л- - ~ -
утвърдените в английскохо и холандското адмиралтейство. Осигуряване- __ ния банкрут и револ1оцията е твърде очевидна. Отчаяното положение, .в О
то на солидни средства във военно време винаги е голям проблем за френ- -- което изпада Франция, принуждава правителство~о да пуска в обръщение ~
1

ската монархия, дори когато тя взима все по-големи суми от холандците __ все по-гОЛЯ~\fО количество банкноти (със стойност j 100 милиона ливри през w
през 70-те и 80-те години, тъй. като дългогодишната И история с парични -- 1789 г. и 200 милиона през 1790 г.). Това средство; по-късно бива заменено ~
обмени, частични откази от дълговете И и други нейни спорни действия;-­
насочени срещу собствениците на краткосрочни и дългосрочни полици,
от Учредителното събрание с друго - бързо изземв;ане на земите на църква-
та и издаване на банкноти въз основа на изчислеНията на стойността И).1.
g
принуждава банкерите да поискат - а отчаяното френско управление да-"-== Всичко това води до още по-голяма инфлация, коЯто с взетото решение за ~
се съгласи - лихвени проценти, далеч по-високи от тези,~изплащани от война от 1792 г. само се засилва. Вярно е наистин~, че по-късните ад,_'1ини- L:""J

английското и другите европейски правителства*. Но дори тази готов­

ност да плащат извънредно не помага на бурбонските монарси да осигу­
рят сумите за подцръжка'та на тотална военна офанзива в по-продължи- ..::
стративни реформи в самата хазна и решимостта На револ1оционния реЖИ).t
да разбере точното състояние на нещата налагат Ьбединена чиновническа
структура за събиране на приходите, близка до тазk в Англия и други стра-
=
::z=.

F
телна война. ни, но вътрешните бунтове и прекомерното в~Ъншно разпростиране, 1--1-
- ·Наi\'добрата-илюстрацияза ---продължили ·до-1815 -r~,-довеждат-до-още-по-голям<:>-изоставане-на-френска- --·-~.
тази-слаба-страна на-французите-се-пра- _.:::
явява в годините след Американската освободителна война. Това едва ли_­ та икономика от тази на съперниците И. 'Т 1

е славен конфликт за англичан.ите, които губят най-голямата си колония ~~­ Проблемът да се създават приходи, за да се плаща за текущи и пред-
националният им дълг нараства до около 220 милиона лири стерлинги, но __
тъй като по-голяма част от сумата е взета при лихва от3 %, годишните -~
плащания възлизат само на 7 ,33 милиона лири. Действителните разходи :-:.;:
на Франция по войната са значително по-ниски; в края на краищата тя-=
влиза в конфликта чак в по-късен етап, следвайки усилията на Некер да --
балансира бюджета, като за първи път няма нужда да разгръща многочис- ,i-1-
. лена армия. Въпреки това военните разходи на френското правителство- -.~
--са- поне-ёдин-билион- ливри,-хато -практически ·всичко- е-изплатено ·от ·обо- .~.·
ротни заеми при лихвен процент, най-малкото двойно по-голям от този на _:
англичаните. И в двете страни обслужването на дълга изразходва пол.ОВи- -~
ната от годишните държавни разходи, но след 1783 г. англичаните бързq_~
..,..
- ' QO
ходни воини,_ е централен.за .всички режими и те~ните държавници. Дори ~ _
в мирно време помръжката на военната служба представлява 50 % 40 до
от разходите на страната; по време на война тя cie повишава до 80-90 %
от доста по-голяма обща сума! Следователно, кqлкото и да са различни
конституциите им, автократичните империи, частr~:чните монархии и бур­
жоазните републики из цяла Европа се изправя+ пред един и същ про-
блем. След всеки военен конфликт (и особено след 1714 г. и 1763 r.) пове-
--чето- страни-имат-крещяща-нужда -да· си поемат-дъ*,----да -се ·възстановят след------~----·---·
пълното икономическо изтощение и д...а обуздаят! вътрешното недоволст-
во, предизвикано навсякъде поради воината и повишаването на данъците;
но за конкурентната и егоистична същност на европеиските държавни
1 -

предприемат серия от мерки {По~ващия фонд**, консолидираа прихо- ; с_истеми продьл:нсителният мир е необичаен и След няколко години за­
ден фо~щ, подобрена обществена отчетност), за да стабилизират тази сума __: - Почва- ПодготОвкаТа за нова камПаниЯ: При това, i щ6м тозИ фИнаНсов то~
вар е тъй трудно поносим за Франция, Холандия и Великобритания, три­
1

* В ранните rодини от управлението на Луи XIV, обратно, Франция имала възможност да ~' те най-богати нации в Европа, как тогава го понасят по-бедните държави?
1

взима заеми при по-малък лихвен процент от Стюартите и дори от Вилхелм 111 (6. а.).
** Поrьващ фонд [Sinking fund] - амортизационен фонд, използван за поrасяване на --
държавния дълr за сметка на приходите от данъчното облаrане; за пръв път въведен в А11rлия
през1717г.(б.р,).
Най-простият отговор на въпроса е, че не iмогат. Дори Прусия на
Фридрих Велики, която смуче повечето си прих~ди от обширни и добре
_;_.,
_ стопанисвани кралски владения и монополи, не ~оже да посрещне нуж-
 дите на Войната за австрийското наследство и Седемгодишната война, ВКЛЮЧВа ПрОСТО елемеIПИ като KJIИMaTa на Страната~ СурОВИНИТе~ ПЛОДОрОД- r1:..0~7--.~~
без да прибегне къ:-.1 три „необичайни" източника на доходи: печалби от - макар че те също са важ-
ността на земята и достъпа до търговски пътища ·"'
ни за общото процъфтяване на страната, а по-скоро критичния фактор е
~
~
U
понижаване стойността на монетите, плячкосване на съседни държави като
Саксония и Мекленбурr и, след 1757 г., значителни субсидии от по-бога-
тия И съюзник Англия. За по-малко ефективната и децентрализирана Хабс-
стра111егическо положение по време на войните, обхващащи различни гео-
графски ширини. Дали дадена нация е в състояние да концентрира енерги-
=
~
~ бурrска империя проблемите по заплащането на войните са оrро1rни; труд- ята си върху един фронт, или трябва да се бие на няколко? Дели ли граници ::i::
~ но е да се повя~ва, че положението е по-добро в Русия или Испания, където със слаби държави, ШIИ пък със силни? Дали притежава предимно сухопътна (j
~ перспективите да се осигурят други средства, освен още по-силно изсти- мощ, или е морска сила, или пък е хибрид и какви преимущества и недо- "'=
< екване на селячеството и недоразвитата средна класа, не са обещаващи. статьци И дава това? Дали би :могла лесно да се отдръпне от някоя голяма
война в Централна Европа, ако пожелае? Дали може да си осигури допълни-
~
~
~

Е-<
При толкова много класи (унгарското благородничество, испанското ду-
- ховенство), ко~то имат претенции да бъдат освободени от задължения телни ресурси отвъд океана? ~
U при ancien regi111e, дори измислянето на сложни косвени данъци, понижа- Съдбата на Обединените провинции в този период е добър пример за ~
~ ването на стойността на валутата и отпечатването на хартиени банкноти влиянието на географията върху политиката. В началото на XVII в. те при- е
~ -

~
едва ли_ садостатьчни да се поддържат огромните арм_ии и кралски дворо- _
)оО1о1 ве в :мирно време. След като избухването на война води до изключителни
финансови мерки за предотвратяване на национално бедствие, това също
значи~ че те трябва да разчитат все повече на западноевропейските парич­
~ ни пазари или,. още по-добре, на директни субсидии от Лондон, Амстер-
~
дам или Париж. Средствата после се използват за заплащането на наемни
войници или за продоволствия. Pas d'argent, pas de Suisses* може да е
....( лозунг на ренесансовите владетели, но все още е неотменим житейски
~ закон дори по времето на Фридрих и Наполеон".
~ С това обаче не искаме да кажем, че финансовият елемент винаги
~ определя съдбата на нациите във войните от XVIII в. През по-голямата
О част от периода Амстердам е най-големият финансов център на света,
~ макар само този факт да не е в състояние да задържи Обединените пра-
~ винции като водеща сила, обратно. Русия е икономически изостанала и
тежават повечето от вътрешните предпоставки за разрастване на нацията (j
-пр-ОЦъфтяваща иконоМика, 66циале-Н стабилитет~ добре обучена арыия и ~
сJШен флот, и пО това време не изглежда да са в неблагоприятна позиция О
откъм география. Напротив, речната :мрежа им осигурява бариера (поне ~
донякъде) срещу испанската ар:мия, а Северно море им дава лесен достъп w
до богаrnте херингови развъдници. Но век по-късно холандците се борят =.
срещу доста проmвници. Възприемането на меркантилистката политика от g
Кромуел* в Англия и от Колбер във Франция влияе зле върху холандската О
търговия и корабоплаване. Независимо от тактическия гений на командири ~
като Тромп и Де Рюйтер. холандските търговци в морските войни срещу t%j
Англия трябва или да се провират през теснината на Ламанша, или да по- t::=
емат по по-дългия и бурен маршрут покрай Шотландия, който (както и тех- .~.
ните развъдници на херинга) все още е изложен на атаки в Северно море.
Характерните западни ветрове дават преимущество в битката на англий- )o-t.

-------- ts:::--правителството-И-е-относително-бедно,·-въпреки -това-мощта-на-страната и·--'--- --ските .ащ.,1ирали,-а--плитките-крайбрежни-·води- на--Холандия-оrраничават- ra--~ - - -

1
1 ts::: влиянието i1 в· европейския политически живот значително нарастват. зенето - а с това и размерите, и силата - на холандските бойни кораби 22 • f
~ Можем да обяс. HI!M привидн~то несъответствие, като обърнем внимание Така както търговията им с двете Америки и Индиите става все по-застра-:- )o-t.

ts::: на един друг, не по-малко важен фактор - въздействието -На географията шена от английските нападения, по същия начиiI и балmйската И търгОвия, __ ~
~ върху националната стратегия. на която предимно се основава ранният просперитет на страната, е подко- и-.
пана от шведите и други нейни местни съперници. Макар че холандците

~ Гео политика
· могат да извоюват временни победи, като изпратят голям боен флот в някоя

~ застрашена точка, няма никакъв начин да запазят за постоянно тъй важните

u Поради свойствения за европейската военна политика конкурентен 7

си и вече разклатени позиции и интереси в далечните морета.

- Тази дилема става още по-тежка от уязвимостта на холандците по

. _-·----~·~p~ю;~p __и_цpQМ__~HЛИ_l30~!-~.'-1.~J.Q;!!IJJTe O'ЩQЩ§.fl_ll11_.I.Ip~_з~ц~диSJ_X_YII!_в_. ...c:ъ_п~p_:_______2 суша пред-заплахата· на френския-крал-Луи XIV- през втората ·част-на-60-те--·--- --··
ническите държави често се сблъскват с невероятни ситуации - понякога и · години на XVII в. Тъй като тази опасност е дори по-голяма от испанската
с екстремни обрати - в периодите между различните конфликти. Тайни спо­ един век преди това, холандците са принудени да разтеглят армията си
разумения и ,дипломатически револ1оции" водят до вечно променящи се (през l 693 г. тя наброява 93 000 души) и да посветят още повече средства
конгломерати от СШIИ и вследствие на това до доста чecrn промени в евро­
и сили за подцържането на ~реп9стите по южната гран~ца. Холандия е
пейското военн9 и морско равновесие. Така се сn1га до засилената роля на изсмуквана двустранно: от една страна, насочва огромни су1rи за военни
дипломатическите умения на съответното правителство, да не говорим за

ефективността на въоръжените му сили, а също ни насочва и към значени- "' Мсрканruлизъм - икономическа теория и полиruка, целяща натрупване на парично
ето на географския фактор. Това, което подразбираме под този термин, не боrатство в дадена страна чрез ограничаване на вноса и сn1мул11ране на износа, главно чрез
средствата на митническата попиmка; Оливър Кро~уел като управник на Англня осъществява
такава полиruка чрез Навигационните закони ( 1650- 1651 r), които допускат внос на колониал­
"'Pas d'argent, pas de Suisses (фр.).-Няма пари, ня~tа швейцарц11 (тук в смнсъп на наемни
войници) (6. пр.). · · ни стоки само на борда на английски кораби с английски екипаж (6. р.).

разходи, като върви нагоре по спиралата на военни дългове, изплащане
на лихви, увеличени акцизи и високи надници, които подкопават к~нк_у­
Е-: рентоспособността на нацията в по-далечното бъдеще; от друга, воината
~ довежда до огро11ни човешки загуби при държава с население от около
U два милиона, цифра, която по странен начин се поддържа постоянна през
~ целия този период. Опук и съвсем оправданата тревога по време на oжe­
i=i сточените битки във Войната за испанското наследство (l702-1713 г.) от
t:= тежките загуби причинени от желанието на Марлборо да въвлича англо­
•. . . . ., ' D
холандските армии в кървави фронтални атаки срещу французите .
~ Съюзът с Англия, който Уилям III скрепява през 1689 г„ е едновре­
~ менно спасителен за Обединените провинции и значителен фактор за
U упадъка им като независима велика сила - .донякъде по същия начин, по
~ който около двеста години по-късно лендлийзът* и съюзът със Съедине­
~ _ ните щати ще спаси и за_едно с_ това ще подк9пае_ ос~овит~ н_а Брита_нскат~
империя, която се бие за оцеляването си под командването на далечния
g~
роднина на Марлборо Уинстън Чърчил. Безпомощността на холандците в
различните войни срещу Франция през периода между 1688 г. и 1748 г.
~ изисква те да концентрират около три четвърти от военните разходи по
отбраната в армията, като пренебрегнат флота, а англичаните възприемат
~ тенденцията да увеличават дела на морските и колониалните кампании и
на търговската печалба от тях. Докато лондонските и бристолските търгов­
~ ци процъфтяват, амстердамските им братя, да го кажем направо, бедстват.
~ Това се подсилва и от честите опнтн на англичаните да прекратят всякак­
:?1 ви търговски връзки с Франция по време на война, независимо от жела-
0 нието на Холандия да поддържа тези ползотворни контакти. Това показва
::С: до каква степен Обединените провинции са въвлечени във (и следовател-
~ но зависими от) въ1-нанап1а търговия през този период, когато британска-
-- :=: - та икьньмика-все--още-е-сравиително-самостоятелна:-Дори-скрили- се-зад ·~
=. неутралитета си през Седемгодишната война, Обединените провинции не __
печелят, защото огромният Кралски флот отказва да приеме доктрината
~ „свободни кораби, свободни стоки" и държи да блокира морската търго----'
Ь вия на Франция, не позволявайки стоките И да се превозват в неутрални
~ трюмове. 24 Англо-холандският дипломатически скандал пре~ 1758-1759 г.
~ по този въпрос се повтаря през ранните години на Американската осво-
~ бодителна война и впоследствие довежда до открита враждебност след ----=-
U 1780 г., което не спомага с нищо за морската търговия нито _на Англия, _ ~
нито на Обединените провинции. До времето на Френската революция и .1::
--наiй5iй~ОНОВйТ-е-войНй~хо1.гандци-те--вече-·са·-с:ъвс:ем-притиснатИ""между-Анг.::---т
. лм и Франция, с непризнати дългове отвсякъде, разцепени вътрешно,
губещи колонии и морски търговски връзки в едно глобално съперниче­
ство, което не могат нито да избегнат, нито да обърнат в своя полза. При
подобни обстоятелства финансовите им умения и зависимост_ от „изли- __
шен капитал" чисто и просто не са достатъчни 25 •
По подобен начин, макар и на по-широка основа, Франция също стра-
да от факта, че е хибридна сила през XVIII в„ разкъсваща енергията си
* Лсндлийз (анrл. заем-наем)- с11стемаза безвъзмездно предоставяне отСАЩ 11а въоръ­
. жение, стратеrически суровини и продоволствие на съюзниците им от антихитлеристката коали~
ция по време на Втората световна война (6. р.).
' i
между континенталните си а~~оиции, от една страна, и морските и колони-
алните си цели, - от друга. В ранния период от уп~)авлението на Луи XIV
тази стратегическа двойнственост не е тъй ярко из.flвена. Силата на Фран·
ция почива на стабилната основа на л-tестни фактояи: обширната й и срав­
нително хомогенна територия, селскостопанската самостоятелност, на-
, . '
селението, наорояващо почти дваисет милиона, което позволява на Луи
XIV да увеличи армията си от 30 000 през 1659 г. И 97 000 през 1666 г. до
колосалната цифра 350 000 през 1710 г. 26 • Външн,ата политика на Краля
Слънце също се основава на земята и традицията:: цели да подкопае още
повече позицията на Хабсбургите, като предприе113 нападения на юг сре-
• 1
щу Испания и на изток и север срещу нестабилн!IЯ клон на испанските
Хабсбурги и германските територии на Франш-~<;онте, Лотарингия, Ел­
зас, Люксембург и Южна Нидерландия. ИспанцИ'rе са изтощени, авст-
.
риицит_е - __
про-rеснени от_ турската_ заплаха,
'
а анr.qичаните в началото са
неутрални и приятелски настроени, тъй че Луи по;стига двайсетина годи­
ни дипломатически успех, но впоследствие саматq арогантност на {ррен­
ските амбиции започва да трево>ки останалите си.Пи.
. Основният стратеrnчески проблем на Франция ':е, че макар многоброй-
на и стабилна за отбранителни цели, тя не е в подходяща
' позиция да осъще-
стви решителна завоевателна кампания - във всяка ~осока е възпрепятства­
на донякъде от географски бариери, донякъде и от Вече предявените амби­
ции на редица Велики сили. Едно нападение срещу! Южна (т. е. Хабсбург­
ска) Нпдерландпя наприыер изисква мъчителен пре'ход през осеяна с гори
и речни пътища територия и предизвиква реакци~' не ca1fo от страна на
самите Хабсбурrи, но също и от Обединените проВинции и Англия. Воен­
--".: ните начинания на Франция в Германия също дове*дат до много неприят­
ности: границата се пресича по-лесно, но комуникационните пътища са по- ,_.
-- -дълrn;-освен-това---пак-трябва ·да· се-бият ·с-коалиция--?т австрийци;л:оландци;---~---_- - -
англичани (особено след възкачването на хановерската династия през f
__- 1714 г.), а после и прусаци. Дори когато в средат~ на XVJIJ в. Франция ....,.
"'""
решава да търси силен-германски партньор - Австрия
' или Прусия, естест- ,_.
·:f вената последица от подобен СЪIОЗ е, че другата германска
' сила минава в
опозиция и което е по-важно, се опитва да си осиrУµи поддръжката на Ан-
глия или Русия, за да неутрализира амбициите на Франция.
Още повече, че всяка война срещу :морските Сили раздвоява енерги­
J ята на Франция и разсейва вниманието И на конти~ента, тъй че пречи на
успешното провеждане на сухопътни кампании. Н;еустойчива поради ди-
- ~-ле11:'а1а--;-дали-с-тр-а·ната-·да· се·- бlt"e ·във-Фл~гндр1tя~-герма-ния--и-севё'j>На
Ита~
лия, или да води морски боеве в Ламанша, ЗападнИте Индии и Южна Ка­
нада, или пък в Индийския океан, стратегията на французите многократ­
но води до „падане 1rежду двата стола". Франция нйкога не приеыа оrро1r­
ният финансов товар да оспори превъзходството Ца Кралския флот*, ма-
-----;: * По време на конфликппе от 1689~ 1697 r. и l 702-1714 r. н~пример Франция насочва по·
малко от 1О% от общите си разходи 1СЫI флота и между 57 и 65 ~към ар~шята. (Съответните
цифри за Анrлия са 35 о/о за флота и 40 % за армията.) През 1760 r. френският флот получава
~~~~;:,~~~е~:~ъ:а::яс:;~~~е~ ~;~~~:::~~ 1~:::ч~:~н~~;:~~:~~~1:~~~:~1~еа~~~ ~~~~~~c:i~;~
във военно време от Балтика, за да може флотът да се поддържа :в добро състояние (6. а.).
'
i .•-"'·.c·, ·.:11··0~ кар че няколко· последователни френски правителства насочват фондове
!}]:~;~- .'_> към своя военен флот. Това, ако Франция е континентална сила,
.' · ' caJrtO
Е- ~1оже да послужи, за да подсили ар~1ията. Единствено по време на войната
g§ 1778-1783 г„ давайки подцръжка на "'rериканските бунтовници в Запад-
U нота полукълб'о и същевременно въздържайки се от акции в Германия)
t:::=; Франция успява да унижи съперника си Англия. В никоя от останалите
t:s::. войни французите „не си позволяват лукса" на стратегическата концент-
=:t:: рация и вследствие на това търпят поражения.
З За да обобщим, Франция на ancien rJgime остава с раз1rерите, насе-
~ лението и богатството си винаги сред най-важните европейски държави,
~ но тя не е нито достатъчно голяма, нито добре организирана, за да бъде
"свръхсила". Ограничавана откъм суша и раздвоена от морето, тя не е в
~ състояние да победи коалиционен съ1оз, чието появяване неминуемо пре-
:i::!: дизвиква с амбициите си. Действията на французите по-скоро утвържда-
:: ват, отколкото _разстр-ойват плурализма ·на властта В -Е:iзро-па. Само тогава,
когато националната И енергия се трансформира от революцията и после
r;:;l гениално се иЗползва от Наполеон, тя успява да наложи своите идеи на
~ континента - за кратко време. Но дори там нейният успех е временен и
няма военен гений, който да може да И осигури постоянен контрол над
;а Германия, ИтаЛия или Испания, да не говорим за Русия или Англия.
Геостратегическият проблем на Франция, че трябва да посреща
g потенциални врагове на най-различни фронтове, не е уникален, ма-
кар че специално тази страна сама влошава положението си заради
)ooOl.I
~ непрекъснато повтарящата се агресивност и хронична липса на на-
О сочепост. Двете големи германски сили от този период - Хабсбург-
=:= ската импери_Я и Бранденбург-Прусия - също са предопределени от
~ географското си положение да се борят с този проблем. За австрий-
- . ~. --ските-.Хабсбурги-това-също-не-е ново. Неудобното_разположение на___:Сс
~ териториите;· които те владеят (Австрия, Бохеми я, Силезия, Мора- --
вия, Унгария,·.Милано, Неапол, Сицилия и след 1714 г. Южна Нидер- --
~ ландия (виж карта 5), и съответно позицията на другите сили на тез~-=
,....., земи изискват кошмарно дипломатическо и военно жонгльорство дори
само за да се запази приемствеността на престола; а за да се разшJ{- :__:-
'r;:;l
~
~
рят териториите, необходим е истински гений или пък страхотен
късмет, а може би и двете.
u Така, макар различните войни срешу турците (1663-1664 г., 1683-
1699 г., 1716-1718 г., 1737-1739 г., 1788-1791 г.) да ни показват как
--х а б с б ургските-армии-утвърждават---позицията-си на--Б алканите,тази- б ор-
ба със залязващата Османска империя изразходва почти цялата енергия
на Виена точно в тези периоди21 • При настъплението на турците пред вра-
тите на имперската столица през 1683 г. например Леополд 1 е принуден
да поддържа неутралитет към Франция независимо от провокациите на
Луи XIV с „обединениятЗ.1 ' на Елзас и Л1оксембург в същата година. Ко.:.--:-
лебливостта на Австрия е малко по-слабо изразена по време на Деветrо- .. ,
дишната война (1689-1697 r.) и посл~двалата я Война за испанското на- -~
следство (1702-1713 г.), тъй като Виена вече е част от един гигантски-.
антифренски ·съюз, но дори и тогава не изчезва съвсем. Развитието на
много войни в късния XVIII в. все още изглежда несигурно и непредвиди- --
мо както заради защитата на основните хабсбурrски интереси Европа
така и за да се запазят тези интереси вътре в самата Германия след изгря~
8
ването на Прусия. Поне след завладяването на провинuия Си.~езия от
Прусия през 1740 г. със сигурност се налага Виена да държи под око
Берлин при провеждането на външната и военната си по.~итика. Това от
своя страна прави позицията на Хабсбургите по-сложна от всякога: за да
контролират надига~ата се- Прусия вътре в Германия, австрийците трябва
да търсят помощта на Франция на запад и по-често на Русия на изток но
на Франция не може да се разчита и самата тя има нужда понякога да бъде
контролирана от англо-австрийските съюзници (1744-1748 г.). При това
бурният напредък на Русия сам по себе си е повод за тревоги особено
когато царският експанзионизъм заплашва османския приорите~ на Бал-
каните, поддържан от Виена. И накрая, когато империализ:--.fът на Наполе-
он. отправя предизвикателство към независимостта на вс!lчю~ други евро-
пеиски-сили,- Хабсбургската империя няма друг избор, освен да се при-
сфъедини към коя да е съществуваща коалиция, за да се проmвопостави на
ренската хегемония.
Коалиционната война против Луи XIV в началото на XVIII в. и вой-
ните против Бонапарт в края му ни дават по-слаба представа за с:rабости-
~е на Австрия, отколкото конфликтите в периодите между тях. пРодължи-
елната борба против Прусия след 1740 г. подсказва много: тя демонст-
-----==- рира, че независимо от военните, финансовите и административните pe-
форми, предприети в земите на Хабсбургите през този период Виена не
може да вземе превес над друга, по-малка германска държав'а К~ято е
~начително по-ефективна в организацията на армията, събпранет~ на при-
с~ди и б~орокрацията си. Освен това става все по-ясно, че негерманските
ли - Франция, Англия и Русия - не поощряват нито Австрия да елими-
_ ниjJ_• ~jJY_C_llЯ,_JIИ_т_~_l!!>~_J]py.c:.l!lL= Ав.стрия._в_по~широк .европейски-кон- ___ :;:: _ __
текст абсбургската империя вече е станала ..иаргинална първокласна сила ~
и се запазва такава до 1918 г. Тя в никакъв случай не слиза тъй ниско .!....
както Испания или Швеция, и избягва_ съдбата, сполетяла Полша; но по~ ~
~ади децентрализа_цията си, състоянието на етническа и икономическа t11
зостаналост тя не се поддава на опитите на няколко поредни ад:--.~инист-
= рации във Виена да я превърнат в най-великата държава на Европа. Неза-
висимо от всичко съществува заплаха в това очаквано западане Както
от~елязва Хъфтън, „настойчивият, за някои дори упорит отказ н~ Авст-
1: рииската империя да се разпадне добросъвестно" е едно напомняне че тя
Притежава
-------~-- -·-------скрити
- ------·сили ·_ьедствията .често.са-последвани-от-серия-оздра----
'
вителни реформи, които разкриват значителния потенциал на империята-
Макар същевре 11 енно да демонстрират, че Виена винаги има гол~ми труд'
наети, опита ли се да се справи сама. Всеки изследовате~ на упадъка н~
_ ;абсбурrската империя някак си трябва да обясни невероятно упоритата
ф понякога впечатляваща военна съпротива срещу динамиЧната сила на
(lp e н;~r; ~м)~~риализъм в продължение на почти четиринайсет години
79 1
Положението на Прусия в географско отношение много наподобя
~~това на Австрия, макар че вътрешно е доста различно. Причините з~
рзото издигане на страната до положението на най-силното северно-

1
·.~.·•_:·~.;-·: _:. l·_·_·:~Zi
l··.-_... .'._":,. германско кралство са общои„звестни и тук „ca1Io ще ги изВбреол=~~я;:~::~
l•-- , .- -- Е-<
зационният и военният гении на трима неини водачи -
тор* (l640-l688r.), Фридрих Вилхелм 1 (1713-1740 г.) и Фридрих Ве-
' ~ лики (1740-1786 г.), ефективността на юнкерско-офицерската пруска
u
~
ts::
армия в която се изливат цели четири пети от облагаемите държавни
ресур~и, относителната финансова стабилност, базирана и.а обширни
кралски владения и стимулиране на търговията и индустрията, широко­
t:= то използване на чуждестранни войници и предприемачи и известно;~
з~ пруско чиновничество, действащо в Генералния военен комисариат .
~ Но вярно е също, че издигането на Прусия съвпада с упадъка на властта
Швеция, с разпадането на затъ~алото в хаос и отслабнал„о полско крал­
8
ство и с разединителното въздеиствие, което 11ногото воини и несигур­
~ ното бъдеще упражняват върху Виена в първите десетилетия на XVIII в.
:~ Пруските__ монарси се възползват от ~aI:I_C?~e!~ -~~' _з_а~_ото на~стина ~~
: просто са налице. Още повече, че запълвайки „вакуума във властта )
който се разкрива в северна Централна Европа след 1770 г., пруск~та
~ държава се облагодетелства също от позицията „един срещу ·друг с
~ останалите Велики сили. Възходът на Русия споыага да се подкопае по­
~
зицията на Швеция, Полша и Османската империя. Франция е достатъ...чно
далеч на запад, за да представлява смъртна заплаха, а и понякога деист-_
ва като полезен съюзник срещу Австрия. Ако, от друга страна, Франция
~ реши. да притисне Германия, срещу нея най-вероятно ще се опълчат--_-:-::
eJ
~
0
Хабсбургите, Хановер (а оттук и Англия) и може би холандците, както
и самата Прусия. И в крайна сметка провали ли се тази коалиция, Пру-
сия може по-лесно да моли Париж за мир, отколкото другите държави;
един антифренски съюз понякога може да бъде полезен, но за Берлин ~
......
О съвсем не е наложителен.
- ----- ---- -~---- ----------при-·та1<ава· благоприятна-дипломатическа-и--гео~рафска-обстановка __
ранните крале на Прусия играят добре ролите си. Осо ено завземането на __ _
=== Силезия . .,. . описвана от някои историци като най-ваJ1_сната индустриалн~····­
~ зона на изток - представлява невероятен тласък в развитието на военно~--
Ь икономическия капацитет на страната. Но ограничените възможности на __ _
""""" реалната власт на Прусия в Европа и някои затруднения откъм големин~ и --~­
~ население се разкриват недвусмислено по вре~е на Седемгодишната ~оина
1 ~ от 1756 до 1763 г., когато дипломатическата обстановка вече не е тьи бла- _
~---
U гоприятна и силните съседи на <Dридрих Велики се заклеват да го накажат-~
заради непоследователността ~1у. Само непосилните усилия на пруския :~-
-- -монар-,с и добре-обучените-му·войски,·-подпомоrнати -от-липсата-на-коорди~
нация сред неприятеля, му дават в~~можност да избегн;, поражението, ко- __ _
гато се изправя пред такова заплашително „обкръжение . Обаче разходите ·
по тази война в хора и материали са огромни. От 1770 г. пруската армия_ ..:=.
i започва бързо да се вкостенява и Берлин не е в състояние да устои на по_-_· .
нататъшния дипломатически натиск на Русия, да не говорим за ,смелите ата- _
ки на Наполеон през 1806 г. Дори по-късното възстановяване, оглавявано_-------:-
*Велик електор-Фрндрих Вилхелм (1620-1688), велик електор на Бранденбурr (164о-···-
1688), провъзrласил суверенитет_а на Прусия през 1657 r. и допринесъл чрез реформи и тер1по- ~­
риални придобивки за бъдещия и възход (6. р.).
1
от Шарнхорст*, Гнайзенау** и цруги военни рефор~rатори, не ыоже да при- -1 ·},·3
крие все още недостатъчната сила на Прусия през г.зо. До този
!1813-1815
момент тя вече е засенчена във военно оmошение 9т Русия; разчита твърде Э
много на субсидии от Англия, която е главният разплащател на коалиuията =:::
и все още не може да ~ападне Франция самостоятеЛно. Кралството на Фри~ ~
дрих Вилхелм III ( l 797-1840 г.), подобно на Австрия, е сред по-незначи-
телните Велики сили и си остава такова до индустрйалното и военното пре-
=
(]
образуване през 60-те години на XIX в. ; .::S::
За разлика от тях две по-далечни сили - Руси~ и Съединените щати - "'1
се радват на относителна неуязвимост и независи~ост от стратегическите ~
интриги, които тормозят централните европейски !държави през XVIII в. О
И двете бъдещи свръхсили естествено и~1ат „разпа;цащи се" граници, кои- ~
то изискват непрекъснато наблюдение, но нито а}.iериканската експанзия Д
през Алеганските планини и голе.мите равнини' Нито настъплението на
Pytйi( през- ·степите -срещат напреднали във военн9 отношение проniвни-
n
~
ци, които изискват намеса на основната сила в м9трополията 31 • Следова- О
телно в случаите на разправа с разединена Европа ;re имат преимущество- ~
то на сравнително хомогенен „фронт". Всяка от т~х може да представля-
ва заплаха или поне препятствие за някоя от вече установените Велики
сили, същевреj\1енно запазвайки своята неуязвим?ст, осигурена от раз-
=
~
w
стояпието, което я дели от главните европейски бойни зони. О
Разбира се, когато разглеждаме един тъй дълъri период като този :~..1еж- ~
ду l 660 г. и 1815 r., важно е да наблегнем на факт~, че влиянието на Съе-
динените щати и Русия е много по-очевидно в края: на тази ера отколкото
в началото И. През 60-те и 70-те години на XVII в. !европейска ',,Америка"
=
t'J
~:.
не представлява нищо повече от серия изолираЦи селища по брега, а
Москва преди управлението на Петър Велики (1689,-1725 г.) е почти също ...,.
-- -- толкова отдалечена--и -западнала.-В-търговско отнопlение ·и-двете-са--недо=----0\----
развити
"
, производителки на дървен материал, кон~п и други суровини и
• 1 " °'
'Т
купувачи на готови изделия от Англия и ОбединенИ:те провинции. А}.fери-
'
~
00
канският континент за по-голямата част от този пе·риод е по-скоро .обект )оооо/,
на агресии, отколкото силов фактор. Поводът да с~ промени тази ситуа- U'I
ция е категоричният успех на Англия в края на Седемгодишната война
:-= (1763 г.), вследствие на която Франция е изгонена от Канада и Нова Ско-
тия, а Испания - от Западна Флорида. Освободени !от чуждестранната за­
плаха, която досега изисква принудителна лоялн?ст към Уестминстър,
северноамериканските колонии вече могат да настояват за чисто номи­
нална -връзка -с-Англия и-при-положение;-че -това-иЦ--е--отказано-от -и1mер=­
ското правителство, „запазило" други въжделения, iда започнат въстание.
Още повече, че до 1776 г. северноамериканските ~олонии се разрастват
неимоверно: първоначалното население от два мили9на се увеличава двой-
но на всеки трий сет години и се разпростира на запад, икономически1
процъфтява и се самозадоволява напълно с хранит~лни продукти и много
* Шарнхорст, Герхард Йoxafl Давид фон ( 1755-1813) - пруск~1 rенер·ал и военен рефор).-!а­
тор, извършил с Гнайзенау преобразувания в пруската армия (б.р.~.
** Гнайзе1шу, Ауrуст Вилхелм Антон, граф Найтард фон (1760-1831) - пруски генерал
реорrапизирал армията на Прусия след поражението i'1 от френски~ император Наполеон I пре;
· 1807 r.; отлич'ш се в Битката на народите (при Лаi1пциr) през 181~ r. (б. р.).
8 Възход и падение на Великите сиш1
 други необходимости. Това означава, както англичаните откриват за своя
сметка през следващи-т:е седем години, че разбунтува.т1ите се щати са прак-
тически неуязвими от обикновени морски атаки, а са и твърде обширни,
за да бъдат заплашени със сухоземни сили, които се придвижват от ос-
новната островна база, намираща се на 3000 мили разстояние.
Съществуването на независими Съединени щати с 1печение на вре-
мето довежда до две основни последствия в непрестанно менящата се
картина на све:rовната власт. Първото е, че от 1783 г. нататък вече съще-
ствува важен извъневропейски център на производство, богатство и най-
вече на военна мощ, упражняваща дълготрайно влияние върху глобалния
баланс на силите по начини, с които другите извъневропейски (икономи-.
чески западащи) общества като Китай и Индия не ~rогат да си послужат.
Към средата н.а XVIII в. вече американските колонии заемат значително
място в съществуващата морска търговия и правят първите си несигурни
крачки в индустриализацията: Според ·някои· източници -изгряващата
ция произвежда през 1776 г. повече чугун и желязо, отколкото цяла Анг-
лия, а впоследствие „индустриалното производство се увеличава с почти
50 %, тъй че до 1830 г. страната се превръща в шестата индустриална
сила на развития свят"32 • При тези темпове на разрастване не е изненад- -----:::;=:
ващо, че дори .историците от 90-те години на XVIII в. предричат на Съе- __
динените щати велика роля през следващото столетие. Второто последст-
вие се усеща ~tного по-бързо, особено от Англия, чиято роля на ,;фланга-
ва" сила ~ европейската политика е повлияна от появата на потенциално
враждебна държава на собствения й атлантическия фронт, която заплаш-
ва нейните притежания в Канада и Западните Индпи. Това, разбира се, не
е постоянен проблем и самото разстояние заедно с изолационистичната
политика на Съединените щати означава, че Лондон не бива да възприема
-- американците .тъй„ сериозно,_както_например Виена _вижда _.турците_ или __- ___ --~!1-~~-О_!~ ___н~_J:!,9.О!а_тъЦ!!_,_~-~9РО~ни пo-:[QP~----PY.t:;.!~Ta ---~J~мия _МQ.Ж~_Ilр~лу_ч_ай _ ···0\-------
по-късно руснаците. Въпреки това събитията около войните през 1779-
1783 г. и 1812-1814 r. съвсем ясно показват колко трудно ще бъде за --
Англия_ да навлезе изцяло в европейските борби, ако има зад гърба си -
враждебно настроени Съединени щати. ··-
Възходът: на Царска Русия има много по-силно и мо11ентално влия-
ние върху ме:Ждународния баланс на властта. Изненадващата победа на
руснаците над Швеция при Полтава (1709 r.) кара другите сили да осъзнаят
факта, че досега далечната и малко варварска Московска държава има
сериозно намерение да играе своя роля в европейските работи. С първия
-- си-амбициозен-цар,-Петър-Велики, -тя бързо-създава свой-царски.флот,_за_'"
да защитава Новите си завоевания по Балтийско море (Карелия, Естония
и Ливония), а. шведите се виждат принудени да молят за помощ l{ралския
флот, за да не ги стъпче този нов източен колос. Но всъщност поляците и
турците ще бъдат тези, които най-много ще пострадат от възхода на Ру-
сия, и към 1796 г., когато умира Екатерина Велика, тя е прибавила още-_
200 000 кв. мили към вече и без това огромната И)..IПерия. Впечатляващи
са и спорадичните набези, които руските военни сили правят на заПад.
Ожесточеността и страхотната упоритост на руските войници по вр.еме
на Седемгодишната война и временната им окупация на Берлин през 1760 г.
доста променят възгледите на Фридрих Велики за съседа му. Четирийсет
години по-r..ъсно руски войски под командването на генерал Суворов уч.а-
стват доста активно в италианските и алпийските похо;:rи по време на Вто:-
рата коалиuионна война (1798- 1802 г.) - далечна операция, предвестник
на непоколеби:мия ход на руската ар,..1ия от Москва до Париж в годините
1812-1814".
Трудно е да се прецени точно рангът на Русия до края на XVIII в.
Често ар:мията Й е по-:мноrобройна от тази на Франция, а важните й про-
изводства (текстил, желязо) се разрастват много бързо. Страшно трудно,
вероятно невъзможно е противниците й да я завладеят - поне не от запад;
а нейната :мощ на „барутна империя" й дава възможност да разгроми кон-
ните набези на племената от изток, като по тозп начин тя придобива
допълнителн1; ресурси - бойци, суровини п обработваема земя, което от
своя страна и създава :място сред Великите сили. Управлението на стра-
ната стимулира модернизацията по най-различни начини, макар темпът и
1Ja-- - успехите на тази политика често да се преувеличават. -Все още-има- най-
разнообразни белези на изостаналост: ужасяваща бедност и бруталност,
изключително нисък доход на r:1ава от населението, слаби коыуникации,
неблаr~приятен кли:-.1ат, технологична и образователна ограниченост, да
не говори:м за реакционния, лекомислен характер на толкова много от
Романовците. Дори страшната Екатерина е невзрачна, когато става дума
за икономика и финанси.
- Все пак относителната стабилност на европейската военна организа-
- ция и техника през XVIII в. позволява на Русия (която заема от чуж,лест-
ранния опит) да настигне и после да задмине страни с по-слаби ресурси,
като това брутално превъзходство на по-голяыата численост не отминава
докато индустриалната революция не трансформира скалата и скоростт~
на военното дело през следващия век. В периода преди 1840 r. въпреки
......
О\
да бъде страшна сила. Толкова голяма част (може би три четвърти) от
финансите на държавата са посветени на военните, а н обикновеният вой- ...... Т'
ник стоически търпи такива лишения; че руск~;пе войски могЗ.т да издържат ....
00
VI
на невероятно дълготрайни поХоди, каквито не са по силите нЭ. повечетО
от останалите армии през XVIII в. Наистина материалната база на русна-
ците е често недостатъчна (лоши коне, слаба систе:-.1а на провизии, неком-
петентно ръководство), за да по)Щържа самостоятелна масирана кампа-
ния - напри~1ер походът срещу Франция през 1813-1814 г. минавал през
--j "приятелски" територии и е подпомогнат от английски субсидШI, но тези
.. __ р_ед_~~!_9_~~Р_'!!l.~И __9~Л9_С:Х_а:r_ь_ч_н~,_за_да
_спе_челя:г .. на Fусия_стабилна военна
репут?ция п водещо място в съветите на Европа дори още по времето на
Седе:мГодишната война. В общо стратегическо отношение налице е още
една сила, която може да заеме балансираща роля, като по този начин
спомогне да се провалят опитите на Франция за доминираща позиция на
континента през този период.
- Независимо от това писатеmrrе от Х!Х в., като Дьо Токвил например,
се позовават обикновено на далечното бъдеще, когато предвиждат, че Ру-
сия и Съеднн_ените щarn, изглежда, са „белязани по волята на небесата да
обърнат съдбините на половината Земно кълбо" 34 • В периода между 1660 г.
и 1815 r. най-големите скокове в развитието си прави една морска страна,
Великобритания, а не тези континентални гиганти; тя изыества Франция от
позицията И на най-голяма сила. Тук също географията играе съществена,
макар и не единствена роля. Преимуществото на Великобритания откъм . Махан тенденциозно наблягат върху значението На вънn.iната търговия
местоположение е описано преди повече от век в класическата творба на
Махан* „Влиянието на морскпте сили върху историята" (1890 г.): „Ако
една нация има такова местоположение, че нито е принудена да се защи­
тава по земя, нито пък се налага да разширява границите си на суша, тя
притежава поради самото единство на целите си, съсредоточени към мо­
рето, преимущество пред онези народи, които разполагат с поне една кон­
тинентална граница" • 35
Изявлението на Махан, разбира се, предполага още много фактори.
Първият е, че английското правителство не отклонява вниманието към
фланговете си, което след завладяването на Ирландия и Съюзния акт с
Шотландия (1707 г.) е действителната ситуация. Интересно е да се отбе­
лежат периодичните по-късни-опити на Франция--да злепостави Англия по--­
периферията И с келтите, нещо, което се приема от Лондон наистина мно- _
го сериозно. Едно въстание в Ирландия може да създа.де много повече __
неприятности, отколкото стратегическата вреда, която и нанасят амери­
канските бунтовници. За късмет на англичаните тази слабост никога не е
истински .оползотворена от враговете им.
Второто твърдение на Махан е, че морските войни и морската воен-
на мощ имат по-висок статут от еквивалентите си на сушата. Това е твърдо
убеждение на така наречената „морска" школа на стратегия и то се
36
потвърждава от икономическите и политическите течения след 1500 г.
Бързото прехвърляне на основните търговски пътища от Средиземно море
към Атлантическия океан и огромните печалби, които могат да се извле-
кат от колониални и търговски начин3.ния в Западните Индии, Северна
Америка, _l11IдI1.iJf.-KtfЯ__I_!_O_!_IY.O_~~-O.~-~--_д~!IeЧ!!!!!!_ ИЗ!.Q~;]-·~~-~~твен_О,__п~~~в-~т
страна, разположена на западния фланг на Европеиския континент. Раз- -\.,-
бира се, нужно е и правителство, което оценява значението на морската ---
търговия и е готово да заплаща разноските по огромен военен флот.. Под-~_
ложен на такова предварително изискване, англииският политически елит,
изглежда, намира до XVIII в. ефективна рецепта за напрекъснато нараст· с~
ване на националното богатство и мощ. Процъфтяващата презокеанска ---
търговия подпомага английската икономика, стимулира морското дело и --
корабостроенето, осигурява средства за националната хазна и под:?-ържа
живота в колониите. Последните не само предлагат пазар за англииските
стоки, _но __са_иJiзточник на.мноr:о блаr.а-=--от_цен1:1иrе захар, J'_I_QТ.ЮH .и. ба~.м_а
до изключително важните северноамерикански морски бази. Кралският
флот отдава нужното уважение към английските-. търговци в мирно време,
а по време на война защитава търговията и завладява нови колониални _ рове - отразяващи донякъде и страховете на Е;;~.и~абет 1 относно Испа-
територии за политическото и икономическото 11огьщество на своята стр~,- _.
на. Така търговията, колониите и флотът оQразуват един „триъгълник ;- --:--
чиито действия допринасят за благото и бъдещето на Великобритания.
•Махан, Алфред Тейър (1840-1914)-a:.tep. военен деец и теоретик, президент на Воен- -
номорския колеж на САЩ (1888-1889, 1892-1893). В края на XIX и началото на ХХ в. неговата ·--:::-
теория за „навализма" - решаващата роля на военноморската мощ в издигането на големите ,___
сили, се радва на изключителна популярност (6. р. ). -:...
1
Подобно обяснение за възхода на Англия с-Бвсем не представлява
цялата истина. Като много други творби на :меркаНтилнсти, писанията на
на А нглия
1 ~
за сметка на :\fестното производство и н:аи-вече преуве:тнчават
ролята на „колониалния" обмен. Селското стопанс~во си остава основен
източник на богатство в Англия през целия XVIII в.!, а износът (чието уча­
стие в общия национален доход е сигурно под 10 :% до 1780 г.) е често
подложен на силна чуждестранна конкуренция и" на тарифи, които и най­
силният флот не би могъл да компенсира37 • Гледната точка на „морската
школа" често пренебрегва други факти, като напРимер, че англ_ийската
търговия с балтийските страни, Гер:'.rания и Среди.Земноморието, въпреки
че се разраства по-бавно от търговията със захар, ·подправки и роби, все
още е от огромно иконо:\1пческо значение*. Поради това Франция, при
положение че е доминиращата сила в Европа може', както показва_т съби-.
тията през 1806-1812 г., да нанесе страхотен удар 'на английската индус­
трия. При такива обстоятелства изолационистична ~олитика към европей­
ските приоритети на властта би се оказала вероятн9 голяма иконоыическа
грешка.
Има и един критично важен „континентален" ;аспект на английската
обща стратегия, пренебрегван от тези, чийто поглед е обърнат към Запад­
ните Индии, Канада и Индия. Да се води чисто мqрска война е напълно
логично по време на англо-холандските войни пр~з 1652-1654 г., 1665-
1667 г. и 1672-1674 г„ тъй като търговското съпе~ничество между двете
морски сили стои в основата на този антагонизъм. След сл·авната револ10-
ция в 1688 г. обаче, когато Уилям Орански си осиг:урява английския пре­
стол, стратегическата ситуация е доста про11енена.; Предизвикателството
срещу английските интереси по време на седемте в;ойни, водени в перио- ~
- --да--11ежду--1689 -г;-и-181-5-r:;· е· отправено--от--една -и~цяло--континенnJална · ···~ ·· · ··- ·--~·-­
сила - Франция. Вярно е, че французите пренасят битките в Западното ,!:
полукълбо, в Индийския океан, в Египет и на друrи места, но тези кампа-
1
.----
нии, макар и важни за търговците от Лондон и Лив~рпул, никога не пред-
ставляват директна заплаха за националната сигурност на Англия. По-
""~и..
добна опасност възниква чак при евентуални военнИ победи от страна на
Франция над холандците, хановерците или прусаците,
' което би оставило
Франция на върха на западните райони на Централ,на Европа достатъчно
дълго, та да може тя да организира корабоплаваН:е, годно да подкопае
1
първенствОто на английския флот. Следователно не .само личният съюз на
- - --Уилям 111 с Обединените пров:инции-и-по;;късно ·в.Ръзките··с-хань-в-ер-са----- ------·-·--··
причина за военната намеса на няколко последователни английски прави-
телства на континента през тези десетилетия. Има Също оже·сточени спо-
ния - дали враговете на Франция трябва да получа1i помощ вътре в Евро-
па, за да овладеят амбицията на Бурбоните (и Напоriеон) и по такъв начин
да запазят дълготрайните интереси на Англия. Спор~д това виждане „мор-
"'Да 11е говорим за стратегическото значение на Балruйските ~юрски хранмища, на които
разчитат както Кралският флот, така и търговските кораби - зависимост, която се проявява в
честото изпращане на английски кораби в Балn1йско море, за да :се запазят равновесието на
силите и свободното пренасяне на дървен материал и мачn1 (6. а.). 11
 ската" и „континенталната" стратегия по-скоро се допълват, отколкото да ТАБЛИЦА З
се противопоставят една на друга. Ч11сленост на насе.~-е1111сто на с11л11те, 1700--1800 r.4o
(в милионн)
~ Същността на тази стратегическа калкулация е чудесно отразена в
~
U
думите на херцога на Нюкасъл през 1742 г.: „Франция ще вземе надмо­ 1700 1750 1800
щие над нас по. море тогава, когато няма от какво да се страхува на суша­
Британски острови 9,0 10,5
~ та. Винаги съм твърдял, че нашият флот трябва да защитава съюзниците 16,0
Франция 19,0
~ ни на Континента и така, пренасочвайки силите на Франция в друга посо­ 21,5 28,0
Хабсбургска ныперия 8,0
~ ка, да ни даде възможност да подцържаме първенството си по море" 38 • Прусия
18,0 28,0
2,0 6,0 9,5
-...... Британската подкрепа за страните, които са готсiви да „пренасочат Русия 17,5 20,0 37,0
=== силите на ФраНция в друга посока", се осъществява в две основни форми. Испания 6,0 9,0 11,0
~ Първата е чрез преки военни действия или с периферни набези, които Швеция
1,7 2,3
U ангажират силите на френската армия, или като изпраща по-значително и Обединени провинции 1,8 1,9 2,0
~ ефективно подкрепление, което да се бие заедно със съответните за мо­ Съединени щати
2,0 4,0
~ мента английски съюзници. Стратегията на набезите изглежда по-евтина
§_ и е любима за част от министрите, но има и отрицателни страни и поняко­ ТАБЛИЦА4
Раз:~.1ср на арм1111те, 1690-1814 r. 41
,...... га завършва трагично (като например експедицията на Валхерен от 1809 г.).
1'1;1 Подсигуряването на континентална армия излиза по-скъпо откъм хора и (брой хора)

@3. парични средства, но както показват кампаниите на Марлборо и Уелинrrън; ------::- 1690 1710 1756/1760 1778 1789 181211814
много повече спомага за запазването на европейския баланс. Англия 70 000
~ Втората форма на английската помощ е финансова, независимо дали - Франция 400 000
75 000
350 000
20 000
330 000
170 000 40 000 250 000
-< с цел да се вземат хесенски или други наемници, които да се бият срещу __ Хабсбурrска
200 000 180 000 600 000
~ Франция, или като се прехвърлят субсидии на съюзниците. Фридрих Бе- -- империя 50 000 100 000 200 000 160 000 300 000 250 000
t;S лики например получава от англичаните солидната сума от 675 000 лири Прусия 30 000 39 000 195 000 190 000 270 000.
~ стерлинги годишно за периода 1757-1760 г., а в закл1очителните етапи Русия 170 000 220 000 330 000 300 000 500 000
o на Наполеоновите войни потокът от английските фондове взема много Испания
Швеция
30 000 50 000
~ по-големи размери (11 млн. лири на различни съюзници само през 1813 г. 110 000
Обединени
~ и_65_млн.__л1:1ри.3а_!!QЙ~~~LI9!~0. _Ц~[!9). Но _в~ичко _това става възможно
=
~
благодарение. на разрастването на аНГ-ЛИйсК-ататър·rовия:--осОбёiiО---в-тъи-
примамливите отвъдокеански пазари. То дава възыожност на правител- _.:_
l!РО.В_l!J!!Ч!!~-­
Съедипени
1дати
13_000 130 000 _ _4~0~00_0 - -- - - ------------~ ....
.„·-·-0\-----
<1\
ството да вдигне заемите и данъците до безпрецедентни размери, без да
35 000
Т'
....
1~'1;1
~ причини национален банкрут. И така „пренасочването на енергията на ....
.- Франция" навътре към Европа е скъпо удоволствие, но то обикновено ТАБЛИЦА 5 ""
не дава възм6жност на французите нито да започнат сериозна офанзива_-= Ч11сле11ост 11а воеппоморскпте флотове, 1689-1815 г.41 "'
срещу морската търговия, нито да играят такава доминираща роля в­ (кораби по море)

~ Европа, че да заплашват с нашествие островите, което от своя страна --:--- 1689 1739 1756 1779 1790 1815
U пък позволява на Лондон да финансИра войните и да субсидира съюзни-~ Англия 100 124 105
---ците си .. По ..този на~ин__ се_ допъJJJН~J_f§.Q[р~ф-~_15.!:!_б!J:~Го_приятн:и_те Ф~IСТОРИ -~: _Д~Нf!Я._ .
90 195 214
с икономическата изгода, които дават възможност Н-а АНГЛия- бЛ-ес.Т.Яiцо
29 - - "С --- - . ... 38
Франция 120 50
-- - --- -·-·-· ------
70 63 81 80
да· прилага двуликата си стратегия: „с едно лице;-- обърнато към Конти­ Русия 30 40 67
нента, да контролира баланса на властта и с друго - към морето, да за~ Испания
40
34 48 72
силва морското си превъзходство" 39 • Швеция
25
40 27
Само след като схванем значението на финансовите и географските Обединени
фактори, описани по-горе", можем да осмислим напълно статистиката за -- провинции
66 49 20 44
нарастващото население и военноморска мощ на Великите сили от този­
период (виж таблици 3-5). ·
Както ще разберат читателите с опит в статистиката, с такива цИ.фр1(~ ~опусти1[ата грешка може да възлиза на няколко милиона). Размерът на
трябва да се борави изключително внимателно. Общата цифра на наСеле~ _:_ ~миите варира в широки граници в зависимост от това, дали избраната
нието, особено в ранния период, е само хипотетична (а в случая с Русия _: д та се намира в началото, средата или пък края на дадена война; общите

цифри често вклiочват значителни наемни часm и (в случая с Наполеон)
дори войски от насилствено причислени съюзници. Броят на корабите по
~ море не показва нито тяхната готовност за бой, нито непре~fенно налич-
~ ността на обучен екипаж, който да ги обслужва. Още повече че статисти-
U ката не взима предвид ръководството и моряшкото у~rение, добросъвест-
t::=:: ностrа или безотговорността, националния жар или ~rалодушието. Горни-
:::;:
t:I::
:t:::
те цифри поне грубо отразяват основното полиц1ческо и силово разпре-
деление на века: Франция и Все повече Русия водят по многочисленост на
армиите си, Англия е обикновено без конкуренция по море, Прусия над-
~ минава Испания, Швеция и Обединените провинции, а Франция е най-
;: близко до доминиращата роля в Европа с огромните армии на Луи XIV и
U Наполеон отколкото във всеки друг момент от века.
~ Като знаем обаче географските и финансовите ИЗ).fерения на тези сто
~ и петдесет години борба между Великите сили, трябва да се нанесат пре-
g~~ цизни корекции в картината, предложена от ·тези три таблици. Например·~
1--4.. бързото западане на Обединен.и;те провинции, съотнесено към други на- __ _
ции, по отношение на размерите на армията не се наблюдава и в областта -~
на военните финанси, където за дълъг период от вреые Холандия има во­
деща роля. Немилитаристичният характер на Съединените щати всъщност
~ прикрива факта, че те могат да създадат значителни стратегически затруд- --
нения. Цифрите също подценяват военния принос на Англия, след като тя
~ може да издържа l 00 000-на съюзническа войска (през 18 l 3 г. - 450 000), -::-
:;! а също и да поддържа собствената си армия и морски персонал от 140 000
~ души през 1813-1814 г. 43 • Обратно, истинската сила на Прусия и Хабс-
0 бургската империя, зависими от субсидии през повечето от войните, би
g~
~·
била преувеличена, ако се съобразим само с размера на армиите им. Как-
то отбелязахме по-горе, огромната военна машина на Франция се про-
_ .явява като-по-слабо _ефективна заради .финансови слабости __ и _геострате:-__
~ гически препяТствия, докато тази на Русия е подкопавана от икономичес- -;-
ка изостаналост и от отдалечеността И. Трябва да имаме предвид силата и ---
~ слабостите на всяка от тези сили, когато се отдадем на едно по-подробно=-.-_ _
~ разучаване на самите войни.
~ Победата във войните от г.
1660-17 63
~ провинции, нещастните усилия на англичаните в тРетия англо-холандски
u Когато Луи XIV поема изцяло в ръцете си управлението на Франция .
през март 1661 г., европейската сцена е особено подходяща за монарх, - -~i
който е твърдо решен да наложи--възгледите-си 44 • На-юг -Испания- още-се----::
r- хаби до изтощение в безплодните си опити да си върне Португалия. От
другата страна на Ла Манша възстановената монархия на Чарлс 11 се мъчи
да стъпи на крака, а в английските търговски кръгове съществува голяма
завист към холандците. На север скорошната война оставя и Швеция, и
Дания еднакво омаломощени. В Германия протестантските принцове мни·----= -
телно се озъртат за нови опити от страна на Хабсбургите да заздравят_--+­
позицията си, но имперското правителство във Виена има достатъчно ~~
проблеми в Унгария и Трансилвания, а малко по-късно - и със съживява---­
нето на османската мощ. Полша вече изнемогва от опитите си да отблъсва ~
едновременно нападенията на шведите и руснаците. Така френската дип-
!
ломация, в най-добрата традиция на Ришельо, ~rож~ лесно да се възползва .-12:1
от обстоятелствата, като разиграе португалците ср€:щу испанците, маджа- -
рите, турците и гер).Iанските принцове срещу Австрия и англичаните сре- е
щу холандците, подкрепяйки собствената си географска и военна пози- ~
ция с важния договор от 1663 г. с швейцарсь:ите!кантони. Всичко това ~
дава достатъчно време на Луи XIV да се устано~и като абсолютен мо-- ~
n
нарх, неуязвим за вътрешните противоречия, които тормозят всички френ-
1
ски правителства през предходния век. По-важното; тук е, че Колбер, Льо
Телие и други ключови министри имат възможност :да се занимаят с адми-
=
....
""1
ни:трацията и да пръснат с щедра ръка средства за ,армията и флота, очак-
1
о'~
-
ваики устрема на J{раля Слънце към слава и великИ дела45 •
Тъй че за Луи XIV е твърде лесно „да върже" :границите на Франция ~
в ранните етапи от своето царуване, още ·повече Че специално англо-хо- е
ландските отношения се развалят и стигат до враЖдебност през 1665 г. n
(Втората англо-холандска война). Макар ч·е- ФранцИя дава подкрепата ·си ~
на Обединените провинции, всъщност почти не уч~ства в кампаниите по О
море. Вместо това се подготвя за нападение в Юж~а Нидерландия, която ~
още е владение на отслабналата Испания. Когато :ФРанцузите най-после w
нахлуват там през май l 667 г„ градовете бързо фдат един след друг в ~
ръцете им. Последвалото е ранен пример за бързите дипломатически об.- g
рати, типични за тозн период. Англичаните и хол~ндците започват да се О
уморяват от безплодната и за двете страни война иj да се боят от амбици- ~
ите на французите. Сключват мир в Бреда през юЛи и заедно с Швеция ,~,
решават да 11 преговарят" във френско-испанския к~нфликт, за да ограни- ~
чат победата на Луи XIV. Точно това постига договорът от Екс-ла-Шапел, :;J'
.
но вбесява френския крал, който после решава да Отмъсти на Обединени-
те провинции - тях той приема като основна пречКа за своите амбиции.
През _следващите няколко години, докато-Колбер~вdди--тарифната.си война---~------­
)ооо1.
срещу холандците, френската армия и флотът се д9изграждат. Тайни дип-
ломатически ходове подмамват Англия и Швеция да напуснат съ1оза с
f
"""""
_
Обединените _пров_инции и усп_окояват страховете Йа австрийската и гер- ~
манската държава. През 1672 г~ френската военна машина, подпомогната Ul
от англичаните по море, вече е готова да нанесе своя удар.
1
Макар че Лондон е този, който първи обявява война на Обединените
конфликт от 1672-1674 г. не изискват много внимание тук. Притиснато
от бцестящите действия на Де Рюйтер по море и следователно в невъзмож-
-- --Ност- да постигне .. каквото .и--да-е--на-сушата,--правиТелството -на--Чарлс--11 -- - -- ~---­
попада под острите нападки на поданиците си: докаЗателствата за полити-
ческо двуличие и финансови злоупотреби, както и! силното възмущение,
че е съюзено с автократска и католическа сила като: Франция, правят вой-
ната непопулярна и правителството е принудено да ~е оттегли през 1674 г.
В ретроспекция това е пример за незрелостта и несИгурностrа на полити-
ческата, финансовата и административната основа! на английската власт
!
* Колбер, Жан Батист (1619-1683)- rенерален контро;:~ьор (~шнистьр на финансите) при
Луи XIV от I 665 r., държавен секретар на кралския двор от 166~ r. и на марината от 1669 r.,
чиято икономическа политика (колберn~зъм), разновидност на мерка11nш11зма, развива капита­
лпсrnческите оruошения в абсолютистско-дворянската империя(~. р.).
'};~ ··„ "1·22
~i:.-_ .• _'/
при късните Стюарти 46 • Промяната на политическпя курс в Лондон обаче
е от ,не:J1сдународно значение, защото донякъде отразява широко разпра-
~ странената тревога, ·която плановете на Луи XIV възбуждат по цяла Евро-
~ па. Са:-.10 след още една година холандската днпло).1ация и субсидиите
U намират много съ1озници, които имат желание да хвърлят силите сп ере-
с::;:: щу французите. Германските "Княжества, Бранденбург (който нанася по-
~ ражение на единствения останал френски съюзник - Швеция, при Фербе-
::t:: лин през 1675 r.), Дания, Испания и Хабсбургската империя - всички те
~ участват в „делото". Не че тази коалиция от държави е достатъчно силна,
~
"
за да преодолее <I>ранция; повечето имат сравнително ыалки армии и про- __
- блеми по собствените си граници. Ядрото на антифренския съIОЗ си оста-
ват Обединените провинции под управлението на новия си лидер Вил-
~=:! хелм Орански. Но водната бариера на север и нестабилността на позици-
>--1.. ите на френската армия в долината на Рейн означават, че и самият Луи не
може да извоrова големи победи. В подобна безизходица е и ситуацията-­
§: по море. Френската армия контролира Средиземно море, холандският и~
~ датският флот владеят Балтийско море и нито едната, нито другата страна
~ могат да вземат превес край Карибските острови. Както френската, така и
холандската търговия са сериозно пострадали от войната и косвено от-==­
;3 това печелят неутралните страни като Англия например. През 1678 г. вече·--
амстердамскИте търговски среди карат своето собствено правителство да
:;2 склrочи сепаративен мир с <l)ранция, което от своя страна означава, че
=::: германските .дър)кави (зависими от холандските субсидии) не могат да
~ продължат да се бият сами.
О Макар че мирните преговори в 1-lимеген (дн. Ниймехен) от 1678-1679 г.
~ слагат край на откритите боеве, очевидното желание на Луи XIV да разши-
§ ___ри северните
~
граници на Франция, претенциите му да бъде „арбитър на -
Европа~_и тр_~вожни~т_факт, _че_ той_ поддържа_в._мирно време_армия, набро-
__
::S:: яваща 200 000 войници, вълнуват еднакво германци, холандци, испанци и
англичани 47 • Това съвсем не означава моментално подновяване на войната.„„-
~ Холандските. търговци предпочитат да търгуват в мир; германските лри~~·- -
_ цове, както и· английският Чарлс 11 са обвързани с Пар1пк чрез субсидии; а .
r"I - Хабсбургската империя води отчаяна борба с турците. Затова когато Испа-
~ ния се опитва.да защити териториите на Лrоксембург от Франция през 1683 г.,·=
~ тя трябва да се бие сама и пе~инуемо да претърпи поражение.
U След 1685 г. обаче събитията започват да се обръщат срещу Фран-
ция. Преследването на хугенотите шокира протестантска Европа. След'_.;;
__ още две .rодИни ..турците са напълно-разгромени и изтласкани от.. Виена,-а-=::.
император Леополд, с нараснал престиж и военна мощ, най-после може
да пренасочи' вниманието си на запад. През септември 1688 г., вече доста
изнервен, френският крал решава да нападне Германия, най-после превръ·_---=
щайки своята европейска „студена" война в гореща. Агресията на Фран­
ция не само предизвиква континенталните И противници да демонстрират ·-
враждебното си отношение, но тя също дава възможност на Вил_хелм Оран-_-::
ски да се прехвърли тайно през Ла Манша и да вземе мястото на дискре-
дитирания Джей.мс 11 на английския престол. . Англия е подсигурила ирландската си граница 1 заздравила финансовите
Така до края на 1689 г. Франция вече е сама срещу Обединените
провинции, Англия, Хабсбургската империя, Испания, Савоя и най-важ-
ните германски държави. Комбинацията всъщност не е толкова заплаши­
123
телна, колкото изглежда - „твърдото ядро" на Великия съюз на практика
са англо-холандските сили и германските държави 48 • N1акар и в някои от­
ношения отчаяна rруппровка, те притежават достатъчно решителност,
финансови средства, армии и флотове, за да ~1огат да прqтивостоят на
-- Краля Слънце и Франция. Десет години по-рано Луи XIV би победил може
би, но сега, след смъртта на Колбер, riрговията и финансите на Франция
са доста позаь.ъсали и нито армията, нито флотът - макар и застрашител­
ни откъм многочисленост - са оборудвани за продължителни и далечни
боеве. Един бърз ·разгро11 на някой от основните съюзници би :могъл да
разколебае противника, но къде точно да се отправи ударът и притежава
--···· ли Луи толкова силна воля, че да действа тъй смело? Три години той се
- колебае, а когато най-после в 1692 г. събира 24 000-на войска за нападе­
ние, която да прати отвъд Ла Манша, „морските сили" се оказват твърде
силни И разбиват френските бойни кораби и баржи при Барфльор-Ла
Xor 49 •
_ След 1692 г. морският конфликт се трансформира в бавна, изтощи­
телна, взаимно разорителна война, насочена срещу търговията. Френско­
то правителство възприема стратегията на набези срещу търговските ко­
раби и стимулира корсарите си да плячкосват англо-холандския морски
превоз, докато то са11ото намалява дейността на бойния си флот. Съюзни­
ческите флоти от своя страна се стре11ят да увеличат натиска си върху
френската икономика, като организират търговска блокада, изоставяйки.
- навиците на холандците да търгуват с врага. Нито една от тези мерки не
поставя противника на колене; те само увеличават иконо:~.-1ическите тегла
от войната и я правят непопулярна както сред търговците, така и сред
----
селячеството, което вече е жертва и на няколко поредни слаби реколти. !о-'
Наземните-каыпании--също-са--скъпи,--бавно-се-завладяват-крепосm --и-вод.:.- ·--~---­
ни пътища. Укрепленията при Вобан на практика правят Франция недосе- 'Т
гаема, нО пречки от подобен род не позволяват и на са~1ата Франция да _~
настъпи в Холандия или графството Пфалц. И двете страни поддържат !о-'
!J1
над 250 000 войници на бойна нога, разходите са зашеметяващи дори за
= тези богати страни 50 • Има и кампании извън Европа (Карибските остро-
ви1 Нiофаундланд, Акадия, Пондишери), но никоя от тях не е достатъчно
важна, та да обърне морския или контин.енталния баланс на континента.
Така в 1696 г. под натиска на провинциалните благородници тори и жал-
бите на амстердамското гражданство от прекомерно високите данъци при
.царуващия -във ·Франция-повсеместен глад-и· Вилхелм;-и-луи·„и·йат·-до-.=-------­
·- статъчно основания за компромис.
-- В резултат идва Договорът от Ризуик (1697 г.), който предоставя на
Луи някои от предишните граници и в общи линии възвръща предвоенно­
то статукво. Въпреки това последиците от Деветгодишната война от 1689-
1697 г. не са тъй незначителни, както твърдят съвременните критици.
Амбициите на Франция със сигурност са поокастрени на сушата, а флотът
-=- И търпи загуби по море. Славната революция от 1688 г. е подкрепена,
': си институции и е доизградила армията и флота си. Уiвърдена е също и
. ;- , англо-холандско-гер1rанската традиция да се държи Францitя вън от Флан-
1,::"·~···-.,;1._2'4: дрЕия и земите на Рейн. Въпреки голямата цена политическият плурализЪ).1
в вропа е възстановен.
~ Като се имат предвид антивоенните настроения на умора от войната
~ ския бряг от френски нападения. А когато съюзниц1-~те преминават в ата-
U в повечето столици> възобновяването на конфликта изглежда малко веро-
ятно. Но когато предлагат внукът на Луи да се възкачи на испанския трон,
t:i::: Кралят Слънце „вижда" идеалната възможност да утвърди властта на <l>ран-
~ ция. Вместо да постигне компромис с потенциалните си съперници, той
~ бързо окупира-IОжна Нидерландия в името на внука си, а също осигуря-
~~;:$ ва изключителни търговски права за френските търговци в обширната
~ испанска империя в Западното полукълбо. С тези и много други провока-
ции той създава достатъчно силна тревога у англичаните и холандците, за
U да ги накара да се присъединят къ.м Австрия през 1701 г. в друга коалици­
~ онна война и да овладеят амбициите на Луи: Войната за испанското на­
~ следство. - ско=испанска бр_егова_ ив~ца. Дори плячкосването н~ корабите със зърно
~ Още веднъж общият баланс на силите и на облагаемите средства под­
S: сказва, че всеки съюз би наранил сериозно, но не би превъзмогнал дру-
.-..
~
гия 51 . В някои отношения Луи е в по-силна позиция, отколкото през
1689-
1697 г. Испанците с готовност приемат внука му, сега техният Филип У и
„бурбонските сили" могат да се съ1озят в много неща - френските финан-
~ си със сигурност печелят от вноса на испанско сребро. Освен това Фран-
g мент, че поддържа почти милионна войска. Но Австрия, облекчена по
~
ция набира скорост във военно отношение - до такова ниво в даден мо­
баr,~канските си граници, вече играе по-сериозна роля в тази война, от-
~ колкото в предходната. И най-важното е, че британското правителство
~ използва значителна част от националното си богатство под формата на
0
солидни субсидии за германските си съюзници, мощен флот и, доста нео-
~ бичайно, широкомащабна континентална армия под ръководството на
~- --блестЯ:ЩИя-Марлборо: ГенераЛЪт-с-40 000 до 70 ОООсна: армия от-англий-
~ ски и наемни войници се присъединява към чудесната, над 100 000-на
холандска войска и към хабсбурrските сили и заедно провалят опитите на
~ Луи да наложи волята си на Европейския континент.
~ Това не означава обаче, че Великият съ1оз може да постави на колене
Н Франция или пък Испания. Наистина, извън тези две кралства събитията
~ се развиват в полза на съ1озниците. Решителната победа на Марлборо при
~ Бленхайм (1704 г.) нанася сериозни щети на франко-баварските войски и
U освобождава Австрия от заплахата на френска инвазия. По-късно битка-
та при Рамили(! 706 г.) дава на англо-холандските сили по-голямата част
от ЮЖна НидерЛiнiДия; а тази riри-Оуденар- (1708 f.) категорИЧ!!о Пресича
опитите на французите да възстановят владенията си тамs 2 •
По море, след неубедителната битка при Малага (1704 г.), без враг
със сериозен флот, к6йто да му опонира, Кралският флот и западащият
му холандски партньор са в състояние да демонстрират мощта на първо-
качествена морска сила. I-Iовият съ1озник Португалия може да бъде -
подцържан от морето, а Лисабон да осигурява от своя страна предна база -~
за флота, като Бразилия е основният източник на злато. Отrа..'1 може да се
изпращат войски в Западното полукълбо, които да атакуват френските
владения на Карибските острови и в Северна Америка, а силови ескадри-
ли да преследват испанските кораби. Завладяването на Гибралтар преда-
ставя на Кралския флот .~аза, контролираща не само ;·изхода от :~.1орето, но 1-2-5-----.-
и всички френско:испанскн бази. Британските флотрве спомагат за пре­
вземането на Маиорка и Сардиния, те прнкриват е;авойския и ита.1иап- А
:S:::
ка, те пазят и снабдяват с провизии и:~.1перските ар:\.1ии при нахлуването ::rJ
И:\f в Испания и ги поддържат при нападението на Тулонsз. ~
Това общо морско превъзходство на съюзници:те обаче не може да ('j
пресече старите навици на французите да нападат! търговски кораби и ,..=
през 1708 г. Кр~ският флот е принуден да създаде ~онвойна систеыа, за ""1
да ограничи загуоите на търговския флот. И точно ка,кто английските фре- ~
гати не са в състояние да спрат френските корсари~ които се вмъкват и О
измъкват от Дюнкерк или Жиронд, така не 11огат и д~ направят ефективна @
търговска блокада, защото това би значило да патрул;ират.по цялата френ- :;:;
краи френските пристанища през ужасната ЗJ"ia на 1709 г. не поставя на
n
:;о::
колене империята на Луи. ~ О
по-оJ:::д~пао~~~,~~те::и~~ю::.::~:~~:·с~:~~~~=~Ц:ея ~r д~!~::,~;. еПор~~ ~
1709 г. съюзническата ар:~.1пя вдига краткi~та окупаµия на Мадрид, след ~
като не е в състояние да държи страната при засилваiците се нападения на О
испанците. В Северна <l_)ранция англо-холандските войски не откриват път ~
да спечелят голеыи победи като тази при Бленхайм. !Войната става ыъчи- ~
телна, кървава и скъпоструваща. През 1710 г. в Уес.fминстър идва прави- ~
телство на горите. То се стреми към мир, който да! осигури морските и ~
имперските интереси на Англия и да намали разходите И в континентал- ::S::
ните войни. Накрая архиепископ Карл, кандидат на Съ1озниците за испан- F
ския престол, се възкачва изненадващо на императ9рския трон, като по ~
~ ..този .начин _пресича.желанието-на-партньорите-си да-Му_възложат-заедно-с _-~-------'
това и контрола над Испания. След изтеглянето на А1lглия от войната през с ·
1
_
_ 1712 г., последвано по-късно и от холандците, дори :император Карл тъй ~
. идеята за мир ' след
к арлос III Испански, възприе~а 00
настървен за титлата ~
още една безплодна година на военни кампании. · u-.
Мирните клаузи, които водят до прикл1очване На Войната за испан­
ското наследство, са фиксирани в договорите от Утр~хт (1713 г.) и Ращат
(1714 г.). Имайки предвид условията като общо, няма съмнение, че най­
облагодетелствана е Великобритания". Макар че е rtридобила Гибралтар
·:. Майорка, Нова Скотия, Н1офаундланд и ХъдсъновиЯ залив, както и кон~
-- цесиите- в -испанския --Нов-свят, тя-не-пренебрегва -е~ропейския--баланс:---И
наистина комплектът от единайсет отделни споразу~ения, които образу­
ват договора от 1713-1 714 г., офор:~.rя задоволителFа, сложна подкрепа
на това равновесие. Френското и испанското кралст!'JО трябва да останат
__ разделени завинаги, докато протестантският престо* на Великобритания
е признат официално. Хабсбургската империя, сл~д като се проваля в
Испания, получава Южна Нидерландия и Милано (изграждайки по този
··- начин по-силен контрол над Франция) плюс Неапол !и Сардиния. Холанд­
ската независимост е запазена, но Обединените про*инции вече не пред­
ставляват такава заплашителна 11орска и търговска clrлa - сега те са при­
'' нудени да посветят по-голямата част от енергията.! си, за да укрепяват
 2
_~·с:/-:1·-··, _-··6··: ~ожните сн граници. И преди всичко Луи XIV е категорично и неотмени-
- _, __ . - мо обуздан ·в дl-iнастичните си и териториални амбиции, а Ф?енската на-
~ ция изживява отрезвяване след ужасяващите разходи по воината, които
~ наред с остана.чите последствия увеличават общите дългове на държавата
u седеNtкрап~но. Равновесието на силите е осигурено на континента, но по
~ море Англия си остава ненадмината. Малко чудно е как виrите, които се
=3 връщат на власт при възкачването на престола на Джордж 1 през 1714 r.,
. . . . ._ скоро изразяват готовност да запазят споразумението от Утрехт и дори да
~ възприемат една френска entente*, след като през следващата година първо-
~ степенният и:м враг Луи умира.
~ Преразпределението на властта сред западноевропейските държави,
Г' което възниква в този половин век на войни, е по-11алко драматично, от-
~ колкото про:-.~ените, настъпили на изток. Границите там са по-променливи
S: от тези на запад и огромните парцели земя са във владението на гранични
. . . . ._ ко 11 андири, хърватски наемници и казашки орди, а н~ управл~~ани от____
'§: професионалната войска на някой напредничав монарх. Дори когато тези
~ нации държави .влизат във война една с друга, ~ампаниите ...им често са
~ организирани на оrро~1ни разстояния и използват наемна воиска, хусари
и др., за да могат да направят някой стратегически удар. За разлика от
~ военните действия в Холандия и Белгия, успехът тук е свързан с прераз-
пределяне на огромни земи и по този начин подчертават по-драстичните
~ промени в статута на Великите сили. I-lапример през тези няколко десети-
~ летия е предприета последната и най-широкомащабна военна акция сре-
~ щу Виена от страна на турците, конто впоследствие биват бързо разгро-
О 1-.-Iени и западат. Забележително бързата реакция на армиите на Австрия!
=. Германия и Полша не само снасява императорския град от турските орди
9 през 1683 г., ами довежда и до много по-мащабна кампания от страна на
~ разширената Свещена лига 55 • След голямата битка при Хомакс (1687 г.)
-- ---- ~------турското· владение в унгарската низина е-разгромено -завинаги.-Независи----::::- · ··-··-Финландия· са ·вече-в----рускiгръце:-Следват-още rодини;-изпълнен1г·с-боеве·-
мо че за момент нещата се стабилизират, това се дължи на факта, че rep- __
~ манските и хабсбургските войски са непрекъснато привиквани на фронта_
~ среrцу <!Jранция по време на войната от 1689-1697 г., а последвалите тур-_
~ ски поражения при Заланкемен (1691 г.) и Зента (1697 r.) потвърждават -~
~ началото на края. Ако Хабсбургската империя може да съсредоточи си~
~
U
лите си на Балканския фронт и притежава генерали от калибъра на принц
Ойrен**, тя с лекота би могла и сама да се защити от ~рците. Макар че не --
може да организJ-Iра хетерогенната си територия тъи ефективно, както__ ~
западните монархии, тя все пак има осигурено бъдеще като една от вели-
-·ките -държави на Евр-опа. - -~---------··· --------
Преценявана по този критерий, Швеция има значително по-ма,.лък
Когато започват военните действия, явната слабост на Швеция в началото
е компенсирана от доста многочислената 1~1 ар~1ия, от ~~онарха И, ко~:rо
притежава блестящ военен талант, и от англо-холандската ~1орска подкре-
па. Комбпнацията от тези трн фаъ:тора позволяват на Карл да заплаши
Копенхаген и да принуди датчаните да нзЛязат от войната през август
1700 r., сле.:( което той прехвърля армията си през Балтийско море и про-
rонва руснаците след три месеца с изу:-.111телната си победа при Нарва .
Вече вкусил от опиянението на битката и завоеванието, Карл прекарва
следващите години в набези срещу Полша и военни действия в Саксония.
От мъдрата дистанция на вре~rето сега историците твърдят, че нера-
зумното съсредоточаване на Карл върху Полша и Саксония го отклонява
от рефор11ите, които Петър Велики налага в Русия след поражението при
I-Iapвa 56 • По.:(помогнат от многобройни чуждестранни съветници и готов
да се поучи от опита на Запада, Петър изгражда мощна армия и флот по
същия енергичен начи~,_ по който__ с_ъздава Санкт ПетерQурr на мяс.rото ..на
блатата. Когато Карл решава да се разправи с Петър през l 708 г. с 40
000-на войска 1 вече е твърде късно. Макар че шведската армия се бие по-
добре 1 тя претърпява значителни загуби и никога не успява да разбие
ядрото на руската военна мощ; освен това й пречи недостатъчно здравата
последователност. Трудностите се увеличават по време на похода на Карл
в Украйна, където войските преживяват тежката зима на 1708-1709 г.
Когато най-после се стига до важната битка при Полтава през юли 1709 r. 1
руската ар:мия го превъзхожда значително както по многочисленост, така
п по разпо.11оже11пе на защитпптс позпцнн. Сблъсъкът помита шведсь-:пте.
войски, а бягството на Карл при турците и продължителното му изгнание
там впоследствие дават на по-близките по разстояние врагове на Швеция
голям шанс. Когато той най-после се завръща в родината си през декем-
ври 1715 r., всичките му извънбалтийски владения са завзети, а части от
(в един от копто е убит и Карл при сражение с датчаните през 1718 г.), в
резултат на което изтощената, изолирана Швеция трябва най-после да
признае загубата на повечето си балтийски провинции в договора от Ни-
щад през 1721 r. Тя вече е попаднала сред второстепенните държави, до-
като Русия се издига сред най-силните. Съвсем естествено, за да отпраз-
-= нува победата над шведите през 172 l г., Петър приема титлата импера-
тор. I-Iезависимо от по-късния упадък на царския флот и огромната изо-
станалост на страната. Русия показва, че п тя, подобно на <I>ранция и Анг-
лия 1 „има силата да действа самостоятелно като велика сила, без да е зави-
---сима-·от външна-nодкрепа" 57 :-Сега-вечё както-на ·изток--;-1„ака.---и-наз~гпад,-·по ··
думите на Дейо, има „контрасила на концентрацията в центъра" •
58

късмет. След като младият Карл XII сяда на шведския престол през 1697 г.,
хищническите инстинкти на съседните държави се разбуждат. Дания, Пол-___:_
ша и Русия искат части от уязвимата Ба_лтийска империя_ на Швеция -~--
през есента на 1699 r. правят съглашение за общи действия срещу нея. --
* Епtспtе (фр.)- съrлаше1111е, споразуменис (б. пр.). · __=
** Ойrен Савойски (принц Франсоа Йожендьо Савоя-Кариня11) (1663-1736)- австрнй- __
сю~ пълководец. Роден в Париж, той постъпва на служба при австр. Леополд; отличава се врв
воrшите срещу Османската империя и във Войната за испанското наследство (б. р.).
Този общ баланс на политическите, военните и икономическите сили
в Европа е гарантиран от отслабване на напрежението в анrло-френските
отношения, което продължава почти две десеnшетия от l 715 г. нататък. 59
Особено Франция има нужда от възстановяване след една война, която
нанася огро:-.1ни щети на външната й търговия и увеличава до такава сте-
пен дълговете И, че дори само изплащанията по лихвите се равняват на
•
нормалните И приходи. Още повече, че монархиите в Лондон и Париж, в
немалка степен загрижени за собственото си оцеляване, се мръщят на
 '
i

всеки опит да се наруши тяхното status quo и осъзНават, че е взаимноиз-

годно да си сътрудничат по редица въпроси'°. През ' 1719 г. например и
двете страни използват сила, за да „усмирят" експ~нзионистичната поли­
тика на Испания в Италия. През 30-те години на XV~II в. обаче схемата на
:международните отношения отново се про)..rеня. На т'ози етап самите фран­
цузи вече не са тъй ентусиазирани от връзките си с ! англичаните и търсят
1

Карта № 5: Е6ропа през 1721 г.

начини да си възвърнат старата позиция на водеща ;нация в Европа. Пре­
столът в Париж вече е подсигурен, а мирните год'ини са подпомогнали
благополучието - довели са също до голям напреДък в презокеанската
търговия, с което предизвикват другите морски сили.! Франция с министьр­
m Хабсбургскu 6лаgенuя
председател Фльори бързо подобрява отношеният~ си с Испания и раз­
Гранuцu на СВещенаmа
ширява дипло11атическата си активност в Източна ЕвRопа, а през това време
рuмска uмnepuя.
Англия под ръководството на предпазливия и проп9вядващ изолационис­
тична политика Уолпол се стреми да стои настрана: от политическия жи­
вот на континента. Дори нападенията на французи:i~ срещу австрийските
владения Лотарингия и Милано през 1733 г. и настьЦлението им към Рейн­
ската област не успяват да провокират Англия. Следlкато не е в състояние
Атланm11Чесхи ансан да си спечели подкрепата на изолациониста Уолпол: и на уплашените хо­
ландци, Виена е принудена да преговаря с Париж i за компромисен :мир
през 1738 г. Стимулирана от военния и дипломатич~ски си успех в Запад~
РУСИЯ
на Европа, от съ1оза с Испания, от уважението на рбединените провин­
ции и от отстъпчивостта на Швеция и дори Австрия,: Франция сега се рад­
ва на такъв престиж, какъвто не е имала от първите Десеn1летия на управ­
лението на Луи XIV. Това проличава още повече пр~з следващата година,
когато френската дипломация успява да уреди прекратяването на анс1ро­
руската война срещу Османската империя (1735-1;739 г.), като по този
начин връща на турците много техни територии, коиrо са завзети от двете )о-1.

г ---- ___ източни __ монархии.- ________ ... ----·· ·----- ·-------·-·- -- -------·--··---~-----·--------- --~--
Английското управление под ръководството на! Уолпол сякаш прене- :Е
брегва тези събития в Европа, докато търговските сРеди и опозиционните ,.._
00
политици са много притеснени от нарастващия брой:. конфликти сЪс съюз- )о-1.
ника на Франция Испания, подвизаваща се в Запад*ото полукълбо. Сил- и-.
но развитата колониална търговия и конфликтната iекспанзионистична и
заселническа практика стават твърде сериозен пов~д за спорове 61 • Вой-
ната между Англия и Испания, която следва и коятq Уолпол с нежелание
·приема през 1739 г., би могла да остане сред серия~а незначителни реги­
онални конфликти между двете страни през XVIII вl, ако не е рещението
- _на . Франция. да-подкрепя-вСячески--Испания,-особенО -зад----,,линията~в--Ка- - ---- ----- - - - -
рибския басейн. В сравнение с Войната за испан:ското наследство от
1702-1713 r. Бурбоните вече са в далеч по-добра позИция да се бият отвъд
океана, след като нито английската армия, нито флртът не са тъй добре
Cpo9uJou110 №ро
екипирани, че да успеят да завладеят онези испанс~и колонии, за които
мечтаят „учените глави" у дома.
1

Смъртта на и:мператор Карл VI, малко по-къснq качването на Мария

Тереза на трона и след това решението на Фридрих Велики да се възполз-
ва и да заграби Силезия през зимата на 1740-1741 Е' преобразяват обста-
новката и връщат вниманието обратно на континенТа. Не можейки да се
сдържат повече, антиавстрийските кръгове във Фр~нция изцяло подкре-
'
!
9 Възход и падение 11а Вел11ките с11ш1
пят Прусия и Бавария при при опита им да свалят Хабсбургит:. От своя
страна това довежда до възобновяване на стария англо-австрииски съюз
и донася значителни субсидии на притисната от всички страни Марня Те­
реза. Английското правителство предлага пари:_ни вноски, преговаря, за
да изтегли Прусия (временно) и Саксония от воината и предприема воен-
ни действия в Детинген през 1743 г., като с това облекчава Австрия, за­
щитава Хановер и премахва френското влияние в Германия. Анrло-френ­
ският антагонизъм преминава в открита враждебност през 1744 r. и кон­
фликтът се задълбочава. Френската армия нахлува на север през гранич­
ните крепости на Австрийска Нидерландия към ужасените холандци. По
море, след като не среща особена съпротива от страна на бурбонския
флот, Кралският флот затяга блокадата на френската търговия. Отвъд оке-
ана атаките и контраатаките продължават - по Карибските острови, наго-
ре по река СВ. Лаврентий, около Мадрас, по търговските пътища чак до
Левант. ПрусИя, която се включва отново в битките срещу Австри~-през--
1743 г., пак била убедена да се оттегли две години по-късно. Англииските
субсидии се използват, за да подцържат австрийците, да се плаща на на--=
емни войници за защитата на Хановер и дори за купуването на цяла руска
армия, която да отбранява Нидерландия. Това според стандарта на XVIII в.- _
е скъп начин да се во1ова и мнозина англичани се оплакват от облагането _
и от утроениЯ национален дълг; но постепенно по-изтощената от войната
Франция е принудена да направи компромис за постигането на мир. - --
Географското положение и финансите - двата ключови елемента, ко­
·ито обсъдихме по-рано - накрая заставят френското и британското пра­
вителство да разрешат споровете си с мирното споразумение от Екс-ла­
Шапел (1748 Г.). На този етап вече френската армия поставя холандците
на колене но дали това би могло да компенсира бързо затягащия се обръч
ок ало_ фp_~~_CI{_~!O:_M5> р~~~ .1?PT_<?~И_3 _J:f_1!!!__ 1!~~--~-~!У бат~_!!~_~а_й_~.!3'!:~!!~!-~___!0!10:._::_
нии? И обратно, какъв смисъл има в завладяването на Луисбург на р. Св. ----
Лаврентий и морските победи на англичаните Ансън и Хак, щом <I>ранция ---~
завладее Нидерландия? Затова дипломатическите преговори постигат спа_-=
разуменИе да: се върне предвоенното положение с едно важно изкл1оче­
ние - покорената от Фридрих Силезия. Както от гледна точка на истори­
ческия момент така и от съвременна позиция Екс-ла-Шапел се схваща­
по-скоро като ~римирие, отколкото като дълготраен договор. Той оставя .-:=:
у Мария Тереза стремежа да отмъсти на Прусия, у французите - желани­
ето да победят както отвъд океана, така и на континента, а у англичани-- ~-··
_ т.е-.. Н_етьрцени_е:rр с_л_ед~аЩИS! IJ:ЬT да,_1?_1:.Iд5):~:_J:!~Й::гол.~мnя_0r__вр_~.~--1:0_1;t!ЦIО ,.,..
съкрушен в континенталната война и в борбата за морско превъзходство
и колонии.
В северноамериканските колонии, където английските и френските __ _
заселници (всяка страна подпомагана от индианци и някой местен военен-­
гарнизон) не'прекъснато се сблъскват в началото на 50-те години на-=
XVllI в., думата „примирие" има погрешно тълкувание. Там з.а~есените._
страни са почти изцяло извън контрола на правителството „у дома", оса- ~­
бено след като във всяка метрополия „патриотичното лоби" настоява за_-----=­
подкрепа на собствените си колонии и насажда мнението, че една фунда- i един от многото политици, които трябва да жонглират с обидчиви и завист­
ментална борба - не просто за областта Охайо или долината на Мисиси- _;_:
пи, а за Канада, Карибско море. Индия, та чак за целия извъневропейски·„
·свят - е на път да се състои 62 . След като всяка страна продължава да из­
праща подкрепления и да поставя морския си флот на бойна нога до 1755 r.,
другите държави започват да свикват с мисълта за пореден англо-френ­
ски конфликт. За Испания и Обединените провинции, вече определено
попаднали във второстепенна позиция и изпитващи страх, че ще бъдат
смлени между тези два колоса на Запада, неутралитетът е единственото
разрешение, независимо от трудностите му за rьрговска нация като· хо­
ландците63.
За източните монархии Австрия, Прусия и Русия обаче е невъзмож­
но да не вземат страна в една англо-френска война в средата на 50-те
години на XVIII в. Първата причина е, че макар част от французите да
спорят как да се води войната по море и в колониите, естественият ход за
Париж е да нападне Англия през Хановер, стратегическата ахилесова пета
··на островитяните. Нб-това не· само би-разтревоЖИЛ6-гер-М8.НСКите държа~
ви, ами също би принудило англичаните да потърсят и да _субсидират во­
енни съюзници, които да парират французите на континента. Втората
причина е още по-важна: австрийците искат на всяка цена д_а си възвърнат
Силезия от Прусия, а руснаците под управлението на тяхната царица
Елисавета също търсят възможност да накажат наглия и амбициозен Фри­
·дрих. Всяка от тези сили и11а значителна армия (пруската наброява над
150 000 души, австрийската почти 200 000, а руската може би 330 000) и
само чака удобен момент да нападне, но всички те имат нужда от западни
субсидии, за да поддържат армиите си в този размер. И накрая съвсем
логично е, че ако някоя от тези източни съпернички намери „партньор" в
лицето на Париж или Лондон, то останалите автоматически трябва да се
присъединят към отсрещната страна. ~
___ Тъй __ че. известната-,,дипломатическа-революция'-~-.от -1'156--г.---изглежда ---~-------~--­
стратегически чисто и просто като прераздаване на картите. Сега Фран- 'F
ция погребва вековните си различия с Хабсбургите и се съюзява с Авст- ~
00
рия и Русия във войната срещу Прусия, докато Берлин замества Виена ~
като континентален съюзник на Лондон. На пръв поглед френско-авст- "'
рийско-руската коалиция изглежда в по-добра позиция. Тя определено е
по-голяма във военен смисъл - до 1757 г. Фридрих вече загубва по-ран­
шните си завоювани територии и англо-германската арыия на дук Към­
бърланд се предава, оставяйки бъдещето на Хановер - и са:мата Прусия -
доста несигурно. Майорка попада в ръцете на французите, а в по-далеч-
- .. ните части--на света--Франция -и- местните И-съюзници- също-печелят.-Сега -
изглежда напълно въз11ожно да се обърне споразумението от Утрехт, а в
случая с австрийците - от Екс-ла~Шапел.
Причината това ца не се случи е, че а:нгло-пруската комбинация остава
по-силна в три основни аспекта: водачество, продължителна финансова мощ
и военноморски oriи1' 4 • Не може да има съмнение в способностите на Фри­
дрих да влага цялата енергия на Прусия в каузата за победата и да бъде
истински предводител на бойното поле. Но сигурно най-сериозните заслу­
ги тук са на Пит, който в крайна сметка не е абсолютен монарх, а просто
ливи колеги, изменчиво обществено мнение и разбира се, нов крал, и едно-
 . i
временно с това да налагат една грандиозна стратегия. И крайната цел на
1 •

тези ефективни действия не е просто да се заграбят няколко островчета със

1[~
захарна тръстика или да се превъзмогне този или ~нзи франкофонсю1 на- Э
~ баб*, тъй като всички тези колониални завоевания, ~олкото и да са uенни, ::S::
биха били временни, ако врагът завземе Хановер и 6ли~1инира Прусия като ~
,J ~
~
ф

цяло. Истинският път за решителна победа, постепеНно осъзнава Пит, е да ~

с

"
~

допълни популярната „морска" стратегия и с „контИнентална", да осигури

11~
ro
х
Cj
u
~ широкомащабни субсидии на Фридриховата военна ~ощ и да плати на зна- ...~
"-
чителна „армия за наблюдение" в Германия, да защиТи Хановер и да по:\~ог- ""1
111 не за обуздаването на французите. !

Подобна политика от своя страна е силно завис~ма от това, дали съще-

~
~
ствуват д~стаrьчно ресурси, за да издържи странаrа на продължаваща с ~
години воина. Фридрих и данъчните му кадри изпо~зват всички възможни А
начини да осигурят средства в Прусия, но капац~тетът И е нищожен в (S_
сравнение с този на Англия, която в разгара на войната разполага с флот О~
от над 120 кораба на море и повече от 200 000 войници (включително и
герыански наемници) в регистрите си, като същеЕiременно субсидира и ~
Прусия. Всъщност Седемгодишната война струва >(а хазната над 160 ыи- w
ли о на лири, от които 60 милиона (3 7 %) са осигурени чрез паричните ~
пазари. Това огромно увеличение на национални~ дълг силно тревожи
колегите на Пит и допринася за свалянето му от! власт през окто:'-.rври
g
О
1761 г., независимо че презокеанската търговия на ртраната се увеличава ~
от година на година, като стимулира митническите ~алози и благосъст9я-
нието. Ето един чудесен пример как печалбата мо~е да се превърне във
власт, а английският морски приоритет да се използва за национални пе-
=
trJ

~:.
11 чалби (т.е. в Западните Индии). Както е информир~н английският посла-
ник в Прусия, „ние трябва да бъдем търговци, преди д'а сме войници, тьргов- :-.
скат~ _и военн_оморскат_а сила_ зависят еди~_ от друга и ~оГа'fСТвата, КОИ'J:'О ·- ~~ ______
. ----са-и-сТИiI-с-ките- ресурси-на. тази··-страна:·-заВИСЯТ ОТ~НейнiiТа-търГОВИЯ" 65 'r
Обратно, икономиките на всички останали участнИци във войната пана- :-.
сят огромни загуби и дори във Франция министърът Шозьой** трябва ~
U1
със СЪ)каление да признае, че В сегашното състоян~е на Европа колонии-
те, търговията и вследствие на това морската мощ !?Пределят равновесие-

ш~
.. то на силите на континента. Династиите в Австрия, Русия, кралят на Пру-
сия са само второразредни сили, както и всички онези,
' които не могат да

~~;~~:~~в война, без да са субсидирани от силно!, развитите търговски

____________В_оен~9~_0р~-~-О!О ум_е!l_И~,. ,ri;~_}.{.Q~C'!'PIJP.aн_Q._J)_T~а_нr~Р_-:rrруск_ия .съюз поне
след първите неуспехи, действа по следния начин. По море огромен кон­
тингент от Кралския флот под командването на Ансън бързо блокира
френските атлантически пристанища, освен това р~зполага с достатъчно
допълнителни сили, за да обезвреди Тулон и да в'liзобнови морското си
превъзходство в Средиземно море. Когато се crnгa До военни морски дей­
ствия - край Картаген, близо до Лагос и при невеРоятното преследване
'
1

'

• Набаб (ар.)- титла на местен мюсюлмански княз в Индия (б. пр.).

*"' Шозьой (Амбоаз), Етиен-Франсоа, дук дьо (1719-1785)!-фр. държавник, външен
мннисrърпрез 1758-1767(6.р.). ·
1
, i?ii~);":(3:.4 по време на буря, което Хок върши спрямо флота на Конфлан в залива
1
Куиберон - превъзходството на опитните в морското дело англичани се
· Е-- проявява за кой ли път. Оше повече, че политиката на блокада
~ подцържана въ.в всякакво време, с ескадрили, чието продоволствие е оси-
U гурено от добре организирана система на доставки - не само задушава
~ голяма част оТ морската търговия на Франция и по този начин защитава
=.
= английската търговия и териториалната сигурност, но също пречи да се
изпращат досТатъчно подкрепления на френските войски в Западните
3~ Индии, Канада и Индия. През 1759 г„ наречена ашшs mirabllis*, френ-
~ ските колонии по цял .свят капят като круши в ръцете на англичаните,
допълвайки важната победа на англо-rерманските войски над френската
U армия в Минден. А когато Испания в глупостта си се включва във войната
~ през 1762 г., същата участ сполетява и нейните колонии в Карибско море
'r=:( и Филипините.
S~~
r"'I
Междувре:менно династията в Бранденбург също·взе~1а своя дял от·
1---1... „чудесата" - в ;битките при Росбах и Лойтен Фридрих не само разгромява
френската и сiответно австрийската армия, но и притъпява желанието на
тези две нации да нахлуят в Северна Германия. А след като Фридрих по-
-< вторно rро~1н австрийците при Лийгниц и- торгау през 1760 г., Виена на
~ практика банкрутира. Независимо от това, самите оrроыни разходи по
< тези кампании успяват бавно да подкопаят мощта на Прусия (60 000 жертви
~ само за 1759 г.), а и руският враг се оказва доста по-застрашителен - ~
~ отчасти поради омразата на царица Елисавета към Фридрих, но най-вече -
~ защото всяко стълкновение с руската армия е истинска баня от кръв. Все
О пак при положение, че останалите враждуващи страни също са изтощени
=: от войната и че Франция е готова да се споразумее с английското прави-
~ телство, вече също настроено на мирна вълна, Прусия открива, че все
- t:s= __ още_има досrатьчнр. сиJJи _да__Q'I:_Qив~ ~r.~~!:l.Iе_н(!_J!~~тр_11Цци.J1_.РУ~l!~-~~. __,ц_,~о_-_ _._ ___;:щ.~~:~.!-~_вой_!!?.__:__Сеrа__!l_р!>_~15~!_~ _Q_~~'!..~.Ё.ц_ни-:~:~_монархJ.Щ._!f~_._са_т_а_IНL_ важни. ~
~ като смъртта на Елисавета през 1762 г. им туря край. След това новокоро-
нясаният цар Петър бързо се опегля от войната и нито Австрия, нито
~ Франция могат да очакват нещо по-добро от едно мирно споразумение,-.-
~ което да ги върне на положението от предвоенна Европа - то всъщност е- -
поражение за тези, чиято цел е била да сринат Прусия.
Е;;; В споразуменията от 1762-1763 г. единствената очевидно печелив- --
~ ша страна е отново Англия. Дори след като връща различни завладени
U територии- обратно на Франция и Испания 1 тя спечелва в Западните Ин-
дии и Западна Африка, на практика ликвидира френското влияние в Ин-
дия _и _най-ваЖното ~- сеrа _е_.най_-:силната _в. по-:-голямата _част __ от _Северно-
__ rане ___!!_!!_~_си~~Т.!=!~но_19~-:о_11е_>tдац~_на_Ак:r:а_.за _търговия .. и.навигация._Във
американския континент. Тъй че Англия има достъп до земи, много по-. Франция обаче външната политика не е тъй засенчена от домашните тре-
обширни и с по-голям потенциал от Лотарингия, Силезия и всички ония - воги. Шозьой и приемниците му след поражението от 1753 г. вземат мер-
райони, заради които континенталните страни водят толкова ожесточени
битки. Освен това тя спомага да се овладеят дипломаrnческите и военните·--
амбиции на Франция вътре в Европа, като-по този начин запазва основно-.
то равновесие на силите. За разлика от нея Франция не само търпи тотал- --=--
ни загуби отвЪд океана, но и в контраст с 1748 г. пропада в Европа. Наи-
стина напудреното И военно представление подсказва, че центърът на те-
* Annus mirabllis (пат.)- необикновена rодина (б. пр.).
жестта се е пзыестил на изток от Западна Европа, факт, който се потвържда­
ва от пълното незачитане на желанията И при първото поделяне на Полша
- сега през 1772 г. Всичко това чудесно удовлетворява англичаните, които са
доволни от първенството си извън Европа и съвсем не бързат да се въвле­
кат в ангажименти на континента.
Победата във войните от 17 63-1815 г.
„Глътката въздух", продължила повеч_е от десетилетие преди следва-
щи„я етап от анrло-френската борба, дава само бегла представа за обрата,
които ще настъпи в съдбата на Англия по-нататък. Седемгодишната вой-
на така е „изтънила" възможностите на данъчната система и социалната
структура на Великите сили, че мнозина от лидерите се мръщят на cмeлa-
та-външна политика; повелята на деня сякаш е затварянето в себе -си и
реформите. Военните разходи на Прусия (половин милион жертви вклю-
чително 180 000 войници) шокират Фридрих и той се ориентира ~ъм по-
спокоен живот. Макар че загубва 300 000 души, армията на Хабсбургска-
та империя се е справила добре, но цялостната система очевидно се нуж-
дае от про~!ени, което без съмнение възбужда местното недоволство (оса-
бено сред унгарците) и към което насочват вниманието си министрите на
Мария Тереза. В Русия Екатерина 11 трябва да провежда законодателни и
административни реформи и после да потуши бунта на Пугачов (1773-
1775 г.). Това не пречи на Русия да продължи експанзията си на юг и
маневрите, които целят да ограничат независимостта на Полша. 1-Io това
са по-скоро местни проблеми, доста различни от големите европейски
комбинации, които занимават големите държави по време на Седемго-
В Англия и Франция вътрешните работи също са на централно 1'/ясто.--~------~
Ужасяващото нарастване на националния дълг и на двете държави ги за- ~
ставя да търсят нов~ източници на доходи и начини за административни ~
реформи, които пък р~зпалват противоречията на и без това лошите взаи- th
моотношения между Джордж 111 и опозицията и между короната и съдеб-
нит~ учреждения във Франция. Тези дейности естествено придават на ан-
глииската външна политика в Европа по-хаотична и по-изолационистич-
на дори от тази по времето на Пит тенденция, която се засилва с разширя-
ването на спора с американските колонии по въпроса за данъчното обла-
ки, за да заздравят позицията на Франция за в бъдеще. Французите бързо
изграждат флота си, независимо че се налагат икономии. „Фамилното един-
ство" с Испания се задълбочава. Наисrnна Луи XV се мръщи, че Шозьой
настоятелно настройва испанците против Англия по време на сблъсъка
им за Фолкландските острови през 1770 г., защото една сериозна война в
-= този момент би била за тях съсипваща. Така или иначе френската полити­
ка си остава определено антианглийска и цели да извлече полза от всички
проблеми, с които Англия се сблъсква отвъд океана 67 •
 Всичко това означава, че когато спорът на Лондон с американските
колонии прераства в открита вражда, позицията на Англия е доста по­
слаба, отколкото през 1739 г. пли 1756 г. 68 • Донейде това се дължи на
отделни личности. Нито Норт, нито Шелбърн, нито някой от останалите
политици може да предложи национално водачество или ясна и цялостна
стратегия. Политическият разкол, подсилен от вмешателствата на самия
Джордж III и от ожесточените дебати по случая с американските колонии,
разделя страната. Освен това устоите на двата стълба на английската
власт - икономиката и флота - са подкопани през последните години.
Износът, който изживява стагнация след бума през годините на Седемго­
дишната война, спада през 70-те години отчасти поради бойкота на коло­
ниите, а и поради назряващuя конфликт с Франция, Испания и Нидерлан-
дия. Кралският флот систематично отслабва през петнайсетте години мир
и някои от командващите са точно толкова неодялани, колкото дърветата,
използвани при строежа на корабите И. Решението да се откажат от Стра:--­
тегията на плътна блокада, когато Франция влиза във войната през 1778 г.,
:може да е спестила износването- на английските плавателни съдове, но
всъщност то означава, че англичаните предават водачеството си по море:
отделни експедиции до Гибралтар, Западните Индии и северноамерикан­
ския бряг съвсем не заместват ефективния контрол над западните пътища
край френския бряг, който при всички случаи би предотвратил изпраща­
нето на вражески флотилии към далечните райони. Докато англичаните
възстановяват силата iia Кралския си флот и превъзходството му с побе­
дата на Родни в Сейнтс и с помощта на Хау при Гибралтар през 1782 г.,
войната в Америка на практика завършва.
Но дори флотът да е по-добре оборудван и нацията по-умело ръково­
дена, конфликтът от 1776-1783 г. съдържа два стратегически проблема,
к6ито-про-сто-не--съществуват- при-· която -и ·-да- е-друга --английска -война от--=- ·
XVIII в. Първият е, че след като веднъж въстанието в Америка се разраст- __ _
ва, потушаването му изисква .конп~инентални битки с широк периметър_
от страна на английските войски на разстояние 3000 мили от базата У-­
дома. Сега само морското превъзходство не е в състояние да постави на
колене доста самостоятелните колонии (макар, разбира се, да :може да
намали потока оръжие и войници от Европа). Да Завладее и да задържи==
всички източни територии на Америка е трудна задача дори за Великата _
армия на Наполеон, кама ли за английските войски от 70-те години на
XVIII в. Разстоянията и породените от тях бавни комуникации не само-У
-- -спъв-ат-стратеrическото-командване-11а -военните-действия ·от-Лондон;--та-·
дори и от Ню Йорк, но демонстрират и логичния проблем: „Всяка бискви- .:
та, боец или куршум, нужни на английските сили в Америка, трябва да се --
транспортират през 3000 мили океан" 69 • Независимо от значителните по-_______:__
добрения, извършени от британското военно министерство, недостигъ~:._
на кораби и трудностите в продоволствието са твърде големи. Колониал- _ 30 млн. ливри годишно, една четвърт от предназнЭ.t_1ените за армията сред­
нота общество е толкова децентрализирано, че завземането на един град --
не значи.нищо. Чак когато редовни войски окупират цялата територия _::_
наоколо, британското правителство може да смята, че владее района. От- --
теглят ли се те, бунтовниците отново надделяват. Щом като английската -
армия сьс значителни колониални подкрепления дава 50 000 жертви, за -~
да завладее Френска Канада две десетилетия предИ това, колко биха били
необходими сега, за да се възвърне властта нR империята - може би
150 000 или 250 000? „Възможно е, предпола1а един от историците,
възстановяването на английската власт в Америка да е пробле:м, който е
свръх възможностите на военната власт, колкото ~ идеално да е приложе-
на тя"7о i
• 1
Другото безпрецедентно затруднение от сферата на виещата страте­
гия е, че англичаните се бият сами, без подкреп*та на европейски парт­
ньори, които да отвличат вниманието на француЗите. До голя:ма степен,
разбира се, това е дипломатически, а не военен riроблем. Сега Англия си
плаща за разрива с Прусия след 1762 г., за ароrаНтностrа, която проявява
къ1r Испания, за презрителното отношение към корабоплаването
' на неут-
рални държави като Дания и Обединените провиН:ции, за неспособността
си да привлече Русия на своя страна. Така Лондdн се оказва не само без
приятели в Евр-опа, но през 1780 г. вече е· ИЗ-riра~ен пр-еД Доста- подозри.:.
телната Лига на въоръжения неутралитет (Руси~, Дания, Португалия) и
враждебно настроените Обединени провинции, д окато сам вече е изчер­
1
пал силите си в битките срещу американските б)rнтовници и франко-ис­
панските флотове. Но тук става дума за нещо пОвече от некадърност на
английската дипломация. Както отбелязахме по-Горе, през 60-те и 70-те
години на XVIII в. интересите на източните моНархии се поотдалечават
от тези на западните - те са концентрирани вър~у бъдещето на Полша,
баварския престо,п: и взаимоотношенията с турците. Може би една Фран­
ция с амбицията за „арбитър на Европа", както по времето на Луи XIV, не
1
би се задоволила с пасивна роля; но относителн~ят упадък на армията И
след Седемгодишната война и липсата на полити~еска ангажираност към
Изтока означават, че силният интерес на Лондон.iкъм плановете на фран-
.. цузите -след -17-7-9-г.-не-е-споделен-от- предишните-Му-съюзници.-Най-съчув-
ствени са може би руснаците под властта на Екат~рина ' Il, но дори и те не
биха се намесили, освен ако не съществува реалн:а перспектива да се ели-
минира изцяло Англия. _ 1
_ Накрая идва и важният факт, че Франция на'й-после е възприела ар­
- гумента, поддържан преди от Шозьой, и вече се! въздържа от нападения
срещу Хановер и от тормоз над холандците. Войf!ата с англичаните тряб­
ва да се води само по море, като по този начин се дезорганизира традици­
онната английска стратегия на разграничение на ;,континентално" и „мор­
ско" въоръжение. За първи път изобщо французнте центрират силите си
· --- върху-една --морска-колониална-война-;-----·-~-··-·-.---·----------- ---
Резултатите са забележителни и направо съ~рушават твърденията на
английските изолационисти, че подобен конфли~т, необременен от кон­
тинентални съюзници и кампании, е най-добротQ за островната държава.
По време на Седемгодишната война на френс~я флот са отпускани по
ства и само една пета от това, което получава Кр8.лският флот всяка годи­
на. От средата на 70-те години нататък бюджетът :на френския·флот значи­
телно нараства - в 1780 г. е общо около 150 м~н. ливри, а през 1782 г.
ция влиза във войната, тя притежава петдесет и ra
достига невероятната цифра 200 млн. ливри 71 • ~ момента, когато Фран­
кораба по море, като
·"';. ·;::l·З. Э: доста от тях СЭ; по-големи от английските и техният брой скоро достига
шейсет и шест. Към това можем да прибавим испанския флот, наброяващ
Е--; петдесет и осем кораба по море, и холандския флот от само двайсетина
~ кораба в действие през 1780 г. Докато преди Кралският флот превъзхож­
U да всичките си морски противници (през 1778 г. той притежава шейсет и
~ шест кораба по'вода, а през 1779 r. деветдесет) сега често се оказва, че го
::S:: превъзхождат, и една франко-испанска офанзива изглежда доста опасна.
::i:i През 1781 г. в .сражението между флотовете на Грейвс и Дьо Грас край
~ Чесапийк чис.r;rеното превъзходство на французите позволява да се
~ отблъснат англичаните и принуждава Корнуолис да се предаде при Йорк-
1:""""' таун, като с това на практика американската кампания приключва. Дори·
u
S
;.о..с
когато числеността на Кралския флот нараства, а тази на враговете му
спада (през 1782 г. той има деветдесет и четири кораба,.докато Франция
разполага със седемдесет и три, Испания с петдесет и четири и Обедине­
:= ните провинции с -деветнайсет.), неговият обхват е- все още прекалено те­
~ ~ен, за да обхване всички възможни начинания: да осигури защита на
североамериканските конвои, да изпраща периодично подкрепа в Гиб-
8 раnтар, да пази изхода от Балтийско море, да отправя ескадрили в Индий­
< хии преследват във взаимоотношенията си през този период.
~
ския океан, да подцържа военните действия в Карибско море. Морската
сипа на англичаните е временна и регионална и съвсем не, както в пред-
~
~
::::1
ходните войни, с недостижимо превъзходство над останалите. Фактът, че
френската армия в този момент не се бие в Европа, оказва силно влияние
върху неблагоприятното състояние на Острова.
~ Наистина, през 1782 г. вече финансовото .напрежение да се поддържа
О толкова голям флот се отразява силно върху икономиката на Франция и я
S
~
принуждава да .направи някои съкращения. Все по-трудно се оборудват
корабите, а недостигът на моряци е по-голям от всякога. Освен това ня-
:= ---· кои __от_ фр~.н~_кu.:r_t_млн.11.с.трн_.с.~.--боят, _че_в_ойната __отвлича ... вниманието. И--­
=
О::
ресурсите им към далечни or Европа райони и съответно ликвидира
възможността на страната да играе някаква роля на континента. Това по-
~ литическо съображение и едновременно страхът, че англичаните и аме-
~
~
риканците скоро могат да уредят пререканията си, са причината Париж
да мечтае за ск?рошно прекратяване на враждебните отношения. Икона-
~ мически съюзниците им, испанци и холандци, са в не по-добро положе-
~ ние. Но независимо от по-силната финансова устойчивост на Англия, зна-
U чителното увеличение на износа от 1782 г. нататък и сериозните подобре-
ния в Кралския флот тя не е в състояние да си осигури победа, нито пък :.;
___ .да .убеди _политическите _фракции _у.. дома-да .подкрепят-войнатагслед като--,_
вече няма съмн7ние, че Америка е загубена. Макар че отстъпките, които
Лондон прави при подписването на мирния договор във Версай през
1783 г. (МайорКа, Флорида, Тобаго) едва ли накърняват големите импе­
риалистически придобивки от 1763 г., Франция може да се смята за до-
волна от създаването на независими Съединени щати и от удара, нанесен
на световното положение на Англия. От гледна точка на Париж стратеги­
ческият баланс, който се е нарушил през Седемгодишната война, сега се
възстановява в разумни граници, макар и при много висока цена.
В Източна Европа, обратно, стратегическият баланс не1е сиЛно нару­
шен от маневрите на трите велики монархии през десетилетията ·след
1763 г. 72 • Това се дължи предимно на взаимообвързания „триъгълник:';.
нито Берлин, нито Виена, нито дори по-агресивният Санкт Петербург имат
желание да провокират останалите ,:~;вама за създаването на враж.Jебно
настроен съюз илп пък да започнат военни действия от мащаба на Седем­
годишната война. Кратката и изключително предпазлива кампания на Вой­
ната за баварското наследство (1778-1779 г.), когато Прусия се опълчва
против експанзионистичните опити на Австрия, просто потвърждава ши­
рокоразпространеното желание да се избягнат разходите за борба, в коя­
то са въвлечени Великите сили. Следователно по-нататъшно разширяване
на териториите може да се постигне само в резултат на дипломатически
„сделки" за сметка на по-слабите държави, най-вече Полша, която е раз­
деляна и окастряна последователно през годините 1772-1773 и 1795. В
по-късни етапи съдбата на Полша се влияе силно от Френската револю­
ция, т. е. от твърдата решимост на Екатерина П да разгроми ,,якобинците"
на Варшава и от желанието на··Прусия и Австрия да получат компенсация
на изток заради пораженията си на запад срещу Франция; но дори и тре­
вогата от Френската революция не променя драстично полип~:ката на вза- ~
имен антагонизъ~1 и неохотни компромиси, която трите източни монар- w
При географските и дипломатическите ограничения в „триъгълника" g~
не е изненадващо, че позицията на Русия се подобрява, съотнесена към
тази на Австрия и Прусия. Независимо от изостаналостта си Русия все
пак е значително по-неуязвима от двете си западни ·съседки, които един-
*
О
t,=j
ствено се стремят да омиротворят страшната Екатерина. Този факт заедно ::i:i
с традиционните руски претенции за влияние в Полша са причина най- ~:
голямата част от тази нещастна страна да се падне на Санкт Петербург
при разделението й. Още повече че Русия има открита, „разпадаща се" ~
__ граница_1:1а_юг, ..затова
в_началото_на._7.0-:-те_ roдиниJia_XYIII_ в ....се __отб_елязва ---~ ______ _
голям напредък там за сметка на Турция, Крим е официално анексиран
през 1783 r., а по северните брегове на Черно море И се падат още тери-
f
:;;;
_:__ торни през 1792 г. Всичко това потвърждава факта, че бойната мощ на )о.-1.
Османската империя запада, което тайно притеснява Австрия и Прусия
не по-малко от онези държави (Швеция през 1788 г., Англия при управле­
"'
нието на Пит през 1791 т.), които по-активно са се опитвали да ограничат
руския експанзионизъм. Но след като Виена и Берлин тъй нас'ГЬрвено се
състезават да спечеля·т благоразположението на Санкт Петербург, а за­
падните Велики сили са прекалено заети да се боричкат за постоянна и
активна-роля в Източна_.Европа, .царската .. империя се.-разраства-с.неверо--·-· ---------
ятна скорост.
Структурата на международните връзки през ·десетИлетието, пред­
хождащо 1792 г., следователно дава слаби признаци за някакви сериозни
размествания. В общи линии спорадичните разпри между основните сили
са несвързани един с друг регионални сблъсъци и те не създават истинска
заплаха за общото равновесие на силите. Ако бъдещето на Полша и Ос­
манската империя занимава великите нации на изток, традиционното ма­
невриране около съдбата на Белгия и Холандия и „съперническите търгов­
ски империи" поглъщат вниманието на западните сили. Англо-испански­
ят сблъсък заради пролива Нутка (1790 г.) довежда двете страни до ръба
 на войната, докато накрая Испания с нежелание отстъпва. Отношенията
между Англия и Франция се поуспокояват, тъй като и двете са изтощени
~ след 1783 r., но търговското им съперничество не стихва. Взаимната им
~ подозрителност също се показва по време на вътрешната криза в Нидер-
U ландия през 1787-1788 г., когато профренската „патриотична" партия е
~ заставена да сдаде властта под натиска на пруските войски, подтиквани от
~ агресивния Пит Младши.
=с_ Силно активната дипломатическа дейност на Пит разкрива не само
3E-- собствената му личност, но също и важния факт, че Англия в общи линии
)oodl се възстановява като сила след неблагоприятните събития през
i:i.. губата на Америка не наврежда на трансатлантическата тьрrов·ия на_ стра­
ната. Действително, износът за Съединените щати процъфтява и както тех­
~ ният, така и индийският пазар са много по-солидни, отколкото тези. при
~~= които преобладаващото влияние е на Франция. През шестте години между
: 1782 и 1788 г. английският търговски флот се удвоява. Индустриалната
революция е в апогея си. засилвана от потребителското тьрсене у дома и в
~ чужбина и стимулирана от редица нови изобретения. Производителността
~ на британското селско стопанство съответства на продоволствените нужди
на едно нарастващо население. Финансовите реформи на Пит подобряват
~ икономическото състояние на държавата и възобновяват кредита И. Значи-
телни средства продължават да се отпускат на флота. който е многочислен
~ и добре управляван. Върху тази стабилна основа британското правителст-
=
~
во се чувства способно да играе по-активна роля в чужбина тогава, когато
националните интереси го изискват. В общи линии обаче политическите
О лидери в Уайтхол и Уестминстър не си представят избухването на война
~ между Великите сили в Европа в близкото бъдеще 73 •
~ Най-очевидната причина, поради която Европа не се раздира от се-
- ________ = __ pи_o_~~_lj __ KQnфJJ.JЦ~_r,_<;~_K~!J.!:..~~ ~l?P.~!!~ _J!~El___Ф?:I5:Г~.--~-e--~~-9!_9_~!:1-~e:!_Q_l!'!__~p_'!~!!.~~
се влошава. Известно време след победата от 1783
t.s:I положение изглежда стабилно както преди. Вътрешната икономика се cтa-
~r.ir . билизира, а външната търговия със Западните Индии и Левант се разраст~
,..... ва бързо. Независимо от това дори само военните разходи от 1778-1783 г.,
възлизащи общо на по-голяма сума от това, което Франция е похарчила в
~ трите предходни войни, взети заедно. и неспособността да направи ре-
~ форма в националните финанси, се съчетават с растящото политическо
U недоволство, икономическата криза и социалните недъзи така, че да дис­
кредитират ancien regime. От .1787 г. нататък със задълбочаването на
вътрешната_криза __Франция. изrл_ежда__ в_с_е__ п_о-:мадко__с_п_ос_о_б_н_а_да_ з_аt::;~е__ З_Ii~-=­
чителна роля в между~ародната политика. Дипломатическото поражение
в Нидерландия е причинено най-вече от факта, че френското правителст­
во признава невъзможността си да финансира една война, насочена сре­
щу Англия и Прусия, а оттеглянето на подкрепата за Испания в конфm1к­
та в пролива Нутка се дължи на отрицанието, което френското събрание
изказва за правото на Луи XVI да обяви война. Всичко това едва ли nред-
полага, че Франция скоро ще се опита да о б ърне целия „стар режим " на
Европа.
Конфликтът, който съсредоточава енергията на по-голямата част от
континента в продължение на повече от две десетилетия след това, започ-
ва бавно и неравно).tерно. Французите се интерфсуват единствено от 1:4_1-~·:;- ·:;
вътрешните си борби в периода след падането на: Бастилията; и макар
засиленото радикализиране на френската политика да притеснява някои
чуждестранни правителства, последвалите вълнен1~я
' в Париж и провин-
циите показват, че Франция не е от първостепенно значение в европей-
ската силова политика. Поради това Пит търси начини
' да намали англии- -
. ските военни разходи чак до февруари 1792 г., докато
' на Изток трите
велики :чонархии се занимават преди:-.rно с разпреде.r.iянето на Полша. Само
при разрастващата се мълва за емигрантски заго~ори да се възстанови
1783 r. За- монархията и след пре:минаването на самите френс~и революционери ь.ъм
по-агресивна политика по границите вътрешните и 'външните събития ес­
калират във война. Бавните п несигурни ~1аневри :на съюзническите ар­
мии, преминаващи границите на Франция, показват; колко зле подготвени
са те за целта, което от своя страна пък позволява ~а революционерите да
претендират за победа след-хаотичната битка· при Валми (септември
1792 г.). Чак през следващата година, когато успехите на френската ар­
мия заплашват долината на Рейн. Белгия, Холандия: и Италия и екзекуци­
ята на Луи XVI демонстрира радикалните републ~кански убеждения на
новия режим в Париж. борбата взима пълните си стратегически и идеоло­
гически размери. Къы Прусия и Хабсбургската и:-.r~ерия, първоначалните
воюващи страни, сега се присъединяват огромен !брой други държави,
оглавени от Англия и Русия, включително всички qъседки на Франция.
Макар че в ретроспекция е лесно да се види з:ащо пропадат начина­
нията на тази Първа коалиция (1793-1795 г.) срещу Франция, резултатът
от нея навремето носи голяма изненада и горчиво разочарование. Преди
всичко силите са разпределени много по-неравно~1ерно 1 отколкото при
г. дипломатическото и
всяка друга предишна война. В случая ca~ro ентусиазмът на Френската
мобилизация на всички значими национални ресур~и, за да се отблъснат f
~
_____ революция__води .. до_възприеманетоJiа_кру_ти _ мер~ф __--:-:_ /еvее__ еп_ masse*-_ и--~-------­
многото врагове на Франция. Още повече че това ~ важен период на ре- ~
форми във френската армия, както отбелязват мнозина писатели - в орга- ~
низационните методи, планирането на кадрите, артилерията,
' б оината
- так-
Ut
тика - период, който започва две или три десетилет~я преди 1789 г. Рево­
люцията елиминира аристократическите пречки по riътя на тези нови идеи
и дава на реформаторите възможност да приложа! своите виждания на
практика, когато избухва войната. Методите на „тотална война", прило­
жени на вътрешния фронт, и новите тактики на бо~ното поле са, изглеж-
- да, .. точно. толкова-отражение..на .новосъздадената -Демагогска енергия -На-- --- - - ---
французите, колкото характерни за стария ред са !предпазливите, поло-
винчати маневри на коаnиционнИте армии". С ар!Jия от 650 000 (юли,
1793 г.). пламнала от ентусиазъм и готова да пое~·.fе рисковете на дълги
походи и агресивна тактика, французите започват д4 навлизат в територи-
ята на съседите си. От този момент нататък разходйте по подцръжката на
тази огромна сила падат върху населението на земи
' извън границите на
Франция, а това от своя страна позволява извест~10 възстановяване на
френската иконоиика.
* LevCc cn masse (фр.)-бунт на масите (6. пр.) .
.i
 Следоват.елно всяка сила, която иска да пресече агресията, трябва да
намери подходящи средства да се пребори с подобна нова и обезпокоя­
~ ваща форма на военни действия. Задачата съвсем не е непосилна. Дейст-
~ вията на френската ар:'l-IИЯ под ръководството на първия И водач Дюморие
U и дори по-широкомащабните и сложни кампании на Наполеон показват
~ недостатъци в организацията и подготовката и слабости в доставките и
~ комуникациите, от които един добре обучен противник може да се възполз-
~ ва много. }Io къде е този добре обучен противник? Застарелите генерали
< и муднодвижещите се, натоварени с багаж войски на коалицията нямат
~
::=; нужната тактическа подготовка при сблъсък с войнствените и безмилост-
ни колони на французите. Но по-сериозният недостатък е, че сред враго­
U вете на Франция липсват също политическата всеотдайност и стратегиче-
~ ската яснота. Очевидно я няма тази трансцедентна политическа идеоло-
=
::r:i~~ гия, която да. запали войниците и гражданите на ancien regime; действи-
телно мнозина са привлечени от опияняващите идеи на революцията и--­
чак когато много по-късно армиите на Наполеон превръщат „освобожде­
нието" в завоевание и плячкосване, местният патриотизъм може да се из-
~ ползва, за да се смачка френската хегемония.
Освен това на този ранен етап малцина от коалицията приемат Фран-
~ ция като сериозна заплаха. Не съществува общо мнение между участни-
g во се проявява предимно във все по-големите искания за английски суб-
ците в коалицията относно целите и стратегията, нестабилното им единст­
~
~
О
сидии и нищо повече. Най-важният фактор тук е, че първите битки на
революционната война се припокриват и дори се засенчват от трагедията
на Полша. Независимо от категоричните отрицателни изявления на Ека-
~ терина 11 относно Френската револiоция, много повече я занимава ликви-
~ дирането на независимостта на Полша, отколкото изпращането на войски
=---
~ в долината на Рейн. Това кара обезпокоеното пруско правителство, вече
разочароВано~от-JiаiйПУге-к-ампании--на„запад, -да-прёхВЪJiЛЯ-вЕе-по:голяма
част от войските си от Рейн към Висла, което от своя страна заставя Авст-
~ рия да държи 60 000-на армия на северната си граница, в случай че Русия -~
- и Прусия тръгtiат към останалите полски територШI. Когато се-извършва-·-
~ последната, трета подялба през 1795 г., става ясно, че Полша е много по-
~ ефикасен съiозник на Франция в предсмъртните си гърчове, отколкото
~ като жива, функционираща държава. Прусия вече е поискала мир и е на-
U пуснала левия бряг на Рейн, предоставяйки го на французите, а герман­
ските държави остават в неудобната позиция на неутралИтет, като с това
позволяват на Франция _да_ насоч_и внима.нието си в_ друга rrocoкa. Нидер-
лаНдfнi- е пОh1еТеНа ·и i1ревърна:та-в-РеiтУблика ·ватавия, Исriания- СъЩо- с-е-­ ---морскИТе ecк-aдpиJ-ilf~- пИт и -неговите министри не желаят да платят висо­
връrца към по-раншното си антианглийско съглашение с Франция, напус­
кайки коалицията.
Така остават само Сардиния-Пиемонт, която е стъпкана от Наполеон
през 1796 г., изоставената от съдбата Хабсбургска империя, изтласкана
от по-голямата част на Италия и принудена да сключи мир в Кампо Фор­
мио (октомври 1797 г.), и Англия. Независимо от желанието на Пит Млад-
ши да имитира баща си и да се опита да спре френската експан:зия, бри­
танското правителство също не подхваща войната с нужната решител­
ност и стратегическа яснота 75 • Експедиционните сили, изпратени във Флан-
дрия и Хо,~андня под командването на Йоркския дук през 1793-1795 г„ J4J~.
не притежават нито силата, нито опита да се справят с френската войска п
впоследствие остатъците от тях се завръщат вкъщи през Бремен. Както
много пъти в :мина.тiото~ и сега министрите (напри:-.-н:р Дандъс и Пит) пред­
почитат „английския начин за водене на война" - колониални операции,
морски блокади, набези по бреговете на врага, пред всякакви големи кон­
тинентални кампании. Като се има предвид огроыното превъзходство на
Кралкия флот и разпадането на френския, това изглежда доста прима:\-fли­
ва и лесна възможност. Но загубите на английски войски, причинени от ~
епидемии по време на операциите в Запа.:rните Индии през1793-1796 г., l .....J
показват, че Лондон плаща много скъпо за тези стратегически планове: :=;
40 000 жертви, още 40 000 извадени извън строя - повече, отколкото ~
поразените във войната на Испанския полуостров, а и кампаниите стру- е
ват поне 16 ылн. лири стерлинги. Все пак съмнително е дали солидно ци-
:ментираното.владичество на Англия в извъневропейските зони или пери-
ферните И операцпir срещу Дюнкерк и Тулон компенсират засилващата се
(""')
~
О
власт на Франция в Европа. И накрая, исканите от Прусия и Австрия суб- ~
сидии за по.J.дръжка на армиите, ангажирани във войната, нарастват гла- w
волоыно и стават неизпълними. С други :хуыи, английската стратегия е ~
едновременно неефективна и скъпа и през 1797 г. устоите на цялата сис- ~
тема са разк..11атенн, поне временно: задържането на касовите пзплащания
от страна на Английската банка и морските бунтове в Спитхед и Ноър.
О
~
През този неспокоен период изцедените от войната австрийци просят мир
и се присъединяват къы всички останали държави, които признават френ-
ското превъзходство в Западна Европа.
=t-'=j
;:]:.
Ако англичаните не могат да победят Франция, революционното пра-
вителство не може от своя страна да разруши морското превъзходство на ;...i.
-·врага. _Ран~!_l!~_О_О_~-т~__д~~-~ ~~!З_л_а.l!~~-=1'lР~О-_!:!~И-~ ..и__д_~-~-~ !-l~!la_,gнai::_~fЦIJ!дHитe_~ -··
·брегове-на Англия не довеждат до нищо, макар че това се дължи до голя-
ма степен на времето, а не само на местната защита. Въпреки временния
f
;...i.
страх, настъпил при прекратяване на касовите плащания, английската ~
кредитна система се държи здраво. Влизането- на Испания и Нидерландия u-.
във войната на страната на Франция води до разбиване на испанския флот
_ при Кейп Сейнт Винсент (февруари 1797 г.) и до тежки загуби за холанд-
ците при Кеiiыпърдаун (октомври 1797 r.). Новите съюзници на Франция
също търпят непрекъсната загуба на колонни - в Западните и Източните
.. _ Индии, в Коломбо, Малака, нос Добра Надежда, като по този начин се
осигу_ряват нови пазар1_1 за а_нглийс~Еtта _трргови~_и _доп:ьлнителни бази _ за
'-.:· _______
ката цена, която Франция иска, за да скл1очи :\-tир, п peuianaт да продължат
войната. Те въвеждат данък общ доход и прибягват до нови зае:-.-rи, използ­
вайки факта, че непрестанното струпване на френски военни части край
бреговете на Ла Манша превръща войната в борба както за национално
оцеляване, така и за защита на цялата империя.
-. Тук се появява основната стратеrи~еска дилема, пред която са изпра­
вени и Франru1я, и Англия през следващите две десетилетия на война. Каь.'ТО
киrы и слонът, всяка от тях е безспорно най-голямото „живото" в собст­
веното си царство. Но сам по себе си английският контрол над морските
·~
"'

пъnrща не е в състояние да разруши френската хегемония в Европа, нито
l':,"J4~ пък военният гений на I-Iаполеон може да постави Острова на колене. Ос­
вен това, тъй като териториалните прпдобивки на Франция и полиrnчески-
~
С.)
те нападки на съседите й възбуждат значително недоволство, правителство-
то в Париж никога не е сигурно, че останалите континентални сили ще
приемат за постоянно върховната власт на Франция, докато Англия, която
~ предлага субсидии, амуниции и евентуално дори войски, си остава незави-
си~tа. Очевидно такова е и гледището на Наполеон, когато води полемика
през 1797 г.: „Нека съсредоточим усилията си в изграждането на силен
флот и разгромяването на Англия. След като веднъж това стане, Европа е в
краката ни" 76 • Но тази висока цел може да се постигне само като се спазват
успешна морска и търговска стратегия срещу Англия, тъй като военните
придобивки на сушата не са достатъчни. Точно по същия начин англичани-
те изпитват нужда да подкопават абсолютната власт на Наполеон на конти-
нента - като се намесват директно или си осигуряват съюзници, тъй като
приоритетът на Кралкия флот по море е недостатъчен. Докато едната стра-
на е по-силна на сушата, а другата - в :морето, и двете се чувстват заплаше-
~ ни и несигурни; затова всяка от тях непрекъснато търси нови средства и
съ1озници, чрез които да наклони везните към себе си .
...::
::i::
Опитът на Наполеон да наруши това равновесие е смел и рискован.
Той иска да се възползва от слабата позиция на Англия в Средиземно
...:: море през 1798 г„ напада Египет с 31 000-на войска и така е в състояние-.
~
да доминира над Левант, Османската империя и пътищата към Индия. ~-:.._
Почти по същото време вниманието на англичаните е отвлечено от друга
о френска военна кампания в Ирландия. Всеки един от тези удари, ако е
::i:: напълно успешен, би бил фатален за разклатеното положение на Велико­
~ британия. Но нахлуването в Ирландия закъснява и не е достатъчно маси­
::::: .
рано - -в -началото-на септември _е_спряно, __ а __ през _това_вр_еме_цяда _E13:pqn_a
вече е осведомена за победата на Непсън над френския флот в Абукир и
::::: вследствие на това - за ,,ангажиментите" на Наполеон в Египет. Точно
~
както предполага Париж, този провал окуражава всички, които не ха рее_-
ват доминиращата роля на Франция, да се откажат от неутралитета си и да
r"'1 влязат във войната на Втората коалиция (1798-1800 г.). Освен по-малки-
t;;: те държави като Португалия и Неапол сега на страната на англичаните са--~
~ Русия, Австрия и Турция, които събират армиите си и преговарят за суб- .~
сидии. Франция е в много неблагоприятно положение - губи Майорка и
u загубят предишните си търговски и дипломатически привилегии в тези
Малта, търпи поражение в Швейцария и Италия от австро-руските вой- ··:f.!:·
ски; а-самият· Наполеон не-е-в състояние.да . осигури.победа в_Левант. __~~+- _Рl:!J!О!!k!;;_фр~_н_с_1<ит: ___фротJ_д9_~~I'1. р~зцр_:ъ_9и_а_т _t1_а_р_азп:тт_9:_fJ1:1__м_е_9:;r~, _ще може
1-Iо и Втората коалиция като първата почива на нестабилна политиче- !
77
ска и стратегическа основа • Прусия очевидно я няма, тъй че не може да -
се отвори северногермански фронт. Една преждевременна кампания на __
краля на Неапол се проваля напълно, а недостатъчно подготвената англо---:­
руска експедиция в Холандия не успява да вдигне местното население -и
трябва да се оттегли. Английското правителство не може да подготви мощ-
ни континентални операции и изпитва финансови и политически трудно-
сти при събирането на голяма армия, затова отново се придържа към тра-
диционната си тактика на „набези" по вражеската брегова линия. Но дреб-
ните нападения върху остров Бел, Ферол, Кадис и другаде не служат на
. ·=.:. .J i
·-
никаква по-сериозна стратегическа цел. Още по-лоЩо, австрийците и рус­
наците не успяват да се сработят при защитата на Швейцария и руснаци­
те биват изтласкани на ~rзток през планините; разоч~рованието на царя от
съюзниците се засилва и се превръща в дълбоко съмнение в силата на
англичаните и в желание да преговаря с Наполеон, ~ойто се е върнал във
Франция от Египет. Оттеглянето на Русия оставя ав:стрийците да понесат
с пълна сила отмъщението на французите при Маре~го и Хохщат (и двете
през юни 1800 г.) и шест месеца по-късно при Хо'енлинден и Виена са
принудени да молят за мир. Прусия и Дания се възползват от този обрат
1
за да нахлуят в Хановер и заедно с Испания да напkднат Португалия. Н~
практика през 1801 г. англичан1пе са пак сами, какт6 преди три години. В
Северна Европа Русия, Дания, Швеция и Прусия сЭ: се обединили в една
нова Лига на въоръжения неутралитет. :
От друга страна, англичаните пак се проявява} добре в морските и
-
извъневропеиските 1е взимат м алта отi'Ф ранцузите и осигу-
начинания. "'
ряват отново на Кралкия флот жизненоважна страте,гическа база. Датски­
ят флот, първата сила в -борбата на новообразуван~та Лига за въоръже- ~
ния неутралитет да изолира Англия от търговията~в Балтийско море, е w
разгромен край Копенхаген (убийството на цар Пав~л няколко дни преди :::!
__ това ясно показва, че във всичю~: случаи с лигата е свършено). През същия g
този месец март 1801 г. една английска експедиция!нанася поражение на О
френската армия в Александрия, което впоследстви~ води до пълното от-. ~
тегляне на французите от Египет. На по-далечните Э:рени в света се рази- 1..~.1
rрава същото: английските войски в Индия надвиват френските в Типу и ::Х::
Майсор и продължават да жънат победи на север. i Френски, холандски, :~'
датски и шведски притежания в Западните Индии съ~о падат в английски
ръце. , .._.
_______.]}!!~~~!_~---~~. O.!.~~~!!~~--~-~I:I~~!_l!_e_!!}'~~-_!lilPJ!l~qp_ __~:--нec~q_J!_~~-e-~!.f_Te враж- ~
·- дебни сблъсъци между Франция и Англия през 1801, г. карат мноrОПоЛИ:--1°
тици в Англия да се заыислят за мир; тези настроеН:ия се подсилват и от ~
недоволството на търговските среди, чиято тьргови~ в Средиз·емно море, ~
·_
а също и до известна степен в- Балn1йско море, --страДа. За пОСтиганеТо На U1
по-пряк път към преговори допринася и оставката н8. Пит, който Се оттег-
ля пред взимащия връх католицизъм. Според изчис:ленията си Наполеон
се надява да спечели от мира: заздравяването на френското влияние в
сателитните държави ще продължи, докато англичанИте със сигурност ще
да се събере и да се реконструира, а икономиката ще може да си оо-~;~~--~--­
преди следващия военен период. Поради това мнен:ието На' англичаните,
които не критикуват особено правителството си след! мира от Амиен (март
1802 г.), бързо се променя в обратна посока, щом с~ разбира, че Франция
ще продължи борбата с други средства. В по-гол~мата част от Европа
4 търговията с Англия е забранена. Лондон получава твърд отказ за достъп
=
1
· до вътрешните работи на Холандия, Швейцария и И1алия. Отвсякъде при­
стигат доклади за интригите и агресивните действия:на Франция, от Мус­
.
i кат до Западните Индии и от Турция до Пиемонт. Тези сведения заедно с
_f очевидно разрастващата се френска широкомащабна програма във воен-
'
-~ 10 Възход и падение на Велик11те сили
·~

;~ThТi~5.~\1~4{i ~~~~е~~р::~::::::н п:аи~~:а~:~~~:а~::~~о~~ ~fа~т:т:л~;:~ ~~: i~б:вг~
Ео-. да превърне студената война отново в гореща •
73
~
u
Последният дванадесетгодишен етап от седеше основни англо-френ-
ски войни (1689-1815 г.) е най-критичният от всички. Точно както и пре-
ди всеки от воюващите има различни силни страни и слабости. Въпреки - ··
ga ня~ои съкращения Кралският флот е в Много добро състояние, когато
::= враждебните действия се възобновяват. Мощни флотилии правят блокада~
~ на френските брегове, а презокеанските владения на Франция и сателити- . -
~"°' те й се предават систематично. Сен Пиер и Мигелон, Санта Лусия, Тобаго ~~
~ и Холандска :Гаяна са завзети преди Трафалгар, още по-големи победи -
има в Индия. Кейпската област пада през 1806 г.; Кюрасао и датските_=
~ Западни Индии през 1807 г.; няколко от Молукските острови през 1808 г.;
1::(: Кайена, Френска Гаяна, Сан Доминго, Ce_I_I~Г~--~ Мар_тиник~ __ п~~~ _1809 ~.;
::= · Гваделупа;·маврiщИй; Амбойна: и Банда през 1810 г.; Ява през 181 l г.
~ Повтарям, тОва няма директно влияние върху_ равновесието 8 Европа,_
~ макар че заздравява доминира~ата позиция на А~нглия в света и осигуря-----
::
;3
ва нови „11есТопредназначения за експорта, които е лишен от трад~ц~~--
онния си досТъп до Антверпен и Легхорн; дори в този ранен стадии то
кара Наполео.н да обмисля по-сериозно отвсякога едно нахлуване-в Южна-
Англия. ВсяКа страна сега с нетърпение очаква развръзката, последния,
~ решаващ сблъсък - Великата френска армия, която се събира пред Булон;----:-:-::=-
е и мрачно решителният Пит, завърнал се на власт през 1804 г.
~
О
В действителност военноморските и сухопътните кампании от 1805- ---
1808 г., независимо от някои известни в историята битки, още веднъж .:-.-
= поне три пъти по-голяма и много по-опитна от английския си съперник,
0
разкриват стратегическата ограниченост на войната. Френската армия е_~~
----~-· ~ --·· но --за-да--може-тя-да-дебаркира-на.островния-бряr,--е-нужно-Ф-ранция-дl"-."_..=;-1---~nовеt'{ёОТВсякога в тази-Война икономическите фактори се· смесват ~
~ командва морето. По численост френският военен флот е значителен (окол_о_~
седемдесет кораба на вода), добра демонстрация на ресурсите, КОИ!?_
~ Наполеон.може да ръководи. Той е. подсилен и от. испанския флот (над~
Ь двайсет кора.ба по вода), когато страната влиза във войната късно през _ .,,_
~ 1804 г. Но ф'ренско-испанските флотове са разпръснати в пет-шест раз- 7
~ лични пристанища и свързването им е невъзможно, без да се поеме рискът__
~ да се натъкнат на далеч по-опитния Кралски флот. Пълният разгром на ___ _:_
U тези флотове при Трафапгар през октомври 1805 г. илюстрира „качестве-J,
ната пропаст" между противниците по най-драстичен начин. И все пак, 'W.
- -----··ако -тази ·-драматична -победа-предпазва --Британските-острови -от-- нашес-т- --тьрГОВИЯЯправИ-ВТО-ЗИ МОМент много уязвиМа -;а-Црговските забр-аНИ,
i------ вие то тя не е в състояние да подкопае позицията на Наполеон на сушата.
По ~ази причина Пит се стреми да привлече Русия и Австрия в трета коа-
лиция, като плаща 1,75 млн. лири стерлинги за всеки 100 000 души, които~
биха се били срещу французите. Но още преди Трафалгар Наполеон бър~а i
да изместИ армията си от Булон към земите край rорнрто течение на Ду-~
нав, унищожавайки австрийците при Улм, и после да продължи на из_ток,_ ~-:
за да разбие австро-руската 85 000-на войска при Аустерлиц през декем- __.;
ври. Обезкуражената Виена за трети път ПР,?СИ мир и по този начин ФраН--:;:-
ция отново установява контрол над Италииския полуостров и принужда- -. ;
ва англо-руските сили там набързо да се изтеrлят •
79
~ след 1811 г., икономическият натиск _изглежда почти непоносим.
'·
съвс~:Л:с~~~ин~о;:~~ С:о~~~==н;~~ ~~~~з:~1;ач:ае~;~;!~3д~ 8~: ~·~;еед: [~:~~·~~~:iJ
военен гений като Наполеон. И наистина следващите години бележат зе-
нита на френския приоритет в Европа (виж карта 7). Прусия, чийто неут-
ралитет е отслабил коалицията, на~ързо обявява война на Франция през
§'9,,......
октомври 1806 г. и за не повече от месец е разгромена. Многочислените и :::=
упорити руски войски са общо взето съвсем различно нещо, но след ня- Cj
колко битки и те търпят загуба в битката при Фрийдланд (юни 1807 г.). В .~
мирния договор от Тилзит Прусия практически е превърната в сателит, а ~
Русия, която се отървава леко, се съгласява да прекрати търговията с О
Англия и обещава да се включи в съюз с Франция. Южна и голяма част от !>o"'j
Западна Гер:\1ания са вливат в Рейнската конфедерация. Западна Полша се ~
превръща в голямото графство Варшава, а Испания, Италия, Белгия и €<
__ Холандия са напълно подчинени. Великата римска империя вече-е заляз- ---('J
ла и в Европа, между Португапия и Швеция, няма независима държава и ::>::
евентуален съюзник на Англия. Това от своя страна дава на Наполеон О
възможност да разори „нацията на самостоятелните търговцин по най- ~
демонстративен начин - като пресече износа й за Европа и разстрои 1rко-
номиката й, а същевременно присвоява за свои цели дървения материал,
мачтите и другите корабостроителни материали, сега забранени за Крал-
=
w
g
ския флот. Англия принудително е отслабена индиректно, преди още да О
се нанесе следващият пряк удар. Като се има предвид зависимостта на ~
аН:глийсксiта търговия от европейските пазари за износните й стоки, от 1...~.1
мачтите на Балтийските страни и далматинския дъб за флота И, заплахата
наистина е огромна. И накрая, намалените печал~и от експорта лишават
=
~,=
Лондон от средствата, необходими му да изплаща субсидиите на съюзни-
ците и да закупува стоки за собствените си войски. """"~·----
със стратегическите. На -този централен етап- от англо-френския двубой ~
_за превъзходство декретите-на Наполеон-от-Берлин-Милано„забранява- ,..._
· щи търговията с Англия (1806=1807 г.) до оттеглянето--на французйте от··~
Москва през 1812 г., и сравнителните преимущества на двете враждува-
щи системи заслужават по-обстоен аН:ализ. Тъй като всяка от тях се стре-
ми да разгроми икономически противника си, рано или късно всички по-
значими слабоспr изплуват и имат ужасни последствия върху властта и
политиката.
Несъмнено необичайно силната зависимост на Англия от външната
.наложени от Наполеоновата „континентална система'"В 0 • През 1808 г., а
после през 1811-1812 г. търговските войни, водени от Франция и нейни-
те по-послушни сателити (например Дания), създават криза в английската
износна търговия. Огромни запаси от произведени стоки се трупат в скла-
давете, а лондонските докове са затрупани от колониална продукция. Без-
работицата в градовете и бунтовете в графствата подсилват страховеТе на
търговците и карат мнозина икономисти да искат мир. По същия начин
влияе и невероятното покачване на националния дълг. Когато отношени-
ята със Съединените щати се обтягат и износът за този важен пазар спира
 '
И въпреки че напрежението действителфно се чу~ства, то не се упр~- J.:49~~::.:.;l·C~;:· !
нява достатъчно дълго и настоятелно, та е ектът ~1у да е унищожителен.

Карта № 7: Е6ропа по Време на Възхоgа Революцията в l'Iспания среrцу френската хегемон~я облекчава кризата Э
на Наполеон, 1610 г.
от 1808 г. в Англия, така както скъсването на Русия ~ Наполеон прекратя- ~
ва депресията през 1811-1812 г. и дава ВЪ3'южност :на английските стоки ~
~ френска uмnepuя
да залеят Балтийските страни и Северна Европа. Д~ не говорим, че през =::
целия този период огромни количества английски и;зделия и колониален (1
1Ш]] „Ведuка uмnepuя~. реекспорт влизат нелегално на континента, носейки !несметни печалби на ...~
конmролuрана om Наполеон
подкупните местни власти. От Хелголанд до Солун! забранената продук- :::::1
Ция пътува по обиколни пътища към нетърпеливите j::и клиенти, както по-

-
Bmopocmeneннu съюзнuцu
8 на Наполеон

ПpomuBнuцu на Наполеон,
късно се движи между Канада и Нова Англия по в~еме на Англо-амери-
канската война от 1812 r. И накрая, английската и~носна икономика се
s;
L....J

~
поggържанu om аналuчанumе ПОДДЪржа И ОТ ГОЛЯМОТО увеличение На тьрГОВИЯТа ~ реГИОНИ, НеДОКОСНа- е
ти още от Континенталната система или от а11ериканската "необщителна" (1
i:юлитика: Азпя, Африка, Западните Индии, Латинска Америка (не:iавИсИ~ · ~-
Аmлантичесхи снван
ма ОТ всички усилия на местните испански губернаТори), а също и Близ- о
кия изток. п оради всички nrя причини и въпреки пречките за англииската ~
1 •

~рговия на някои пазари и в някои периоди тенденµията е очевидна: об- w

щият износен продукт на Англия се покачва от 21,7 млн. лири (1794- ~
1796 г.) на 37,5 млн. лири (1804-1806 г.) до 44,4 млн. лири (1814--1816 г.) ~·
РУСКА
ИМПЕРИЯ
Другата основна причина английската иконо:\пiка да не се срути от О
външния натиск е, че за голямо съжаление на Наполеон тя вече е навлязла ~
сериозно в Индустриалната револ1оция. Ясно е, ~е .fези два големи нето- L....J

рически процеса си влияят взаимно по незаменим~ начин - държавните tI::

поръчки за амуниции стимулират търговията с жел~зо, стомана 1 въглища ~:
и дървен материал, консумацията на тази голяма нацИя (изчислена на 29 °/о
от брутния национален продукт) се отразява върху !финансовата попити- ,_.
. ка,-а. новите-експортни пазари--насърчават--неимовер~о -производството-на-~g;~---­
някои фабрики. Точно по какъв начин се отразяв~т революционните и f'
Наполеоновите войни върху растеж.а на ан~лийск~та ~кономика_ к_ато ця30 ~
е сложен и противоречив проблем, който историците все още изследват. ~
Мнозина от тях сега споделят 11нението, че по-ранните схващания за бързи-
те крачки на индустриализацията в Англия през тез~ десетилетия са пре-
увеличени. Ясно е обаче, че през цялото време ик:ономиката· върви на-
пред. Производството на чугун, което е само 68 OOQ т през 1788 г„ през
1806 г. вече е „излетяло" до 244 000 т и през 18111 г. се е увеличило до
325 000 т. Производството на памук, на практика сЪвсем нова индустрия
--преди-войнат-а;-се -разраства ·неимоверно-през-следfащите-две-десетиле--·-·------­
Cpeguзet.1110 11сре
тия, поглъщайки все повече машини, пара, въглища !J работна р~ка. През
1815 г. памучните продукти се превръщат вече в най-изнасяната от Анг-
лия стока. Огромното количество нови докове и на С:ушата - нови канали,
_пътища и жел~зопътни релси ~одо~ряват комуник_аци~те и стимулират още
повече производството, независимо дали този „буМ" не би бил още по-
голям, ако не съществуваха военното и 11орското С'f;~Перничество
' с Фран-
ция. Фактът, че английската производителност и наЦионалното богатство
продължават бързо да се покачват, си е факт, а тов~ дава възможност да
се понесат по-леко несгодите, които Пит и приемниЦите му налагат, за да
платят разходите по войната. Митническите такси ,~ акцизите например
 скачат от 13,5 млн. лири (1793 г.) на 44,8 ~шн. лири (1815 г.), докато при-
ходите от нови източници и от поземлени данъци нарастват от 1,6~ млн.
~ лири през 1799 r. до 14,6 млн. лири през последната година от воината.
~ Всъщност между 1793 и 1815 г. британското правителство си осигурява
U невероятната сума 1,217 млрд. лири от преки и косвени данъци и заема от
=
~
~
борсите още 440 млн. лири, без да изразходва кредита си, с което предиз-
виква изумлението на по-консервативния във финансово отношение На-
полеон. В последните критични години на войната правителството взима
~ заеми в размер на повече от 25 млн. лири годишно, като си дава тази
~ решителна допълнителна маржа *81 • Разбира се, населението е обложено
;: с данъци, каквито не 11огат да си представят бюрократите от XVIII в., а
националният дълг почти се утроява; но новопридобитото богатство пра-
~ ви тази тежест. по-поносима и позволява на народа, въпреки по-малката
f--.l територия и чиСленос_т, да търпи _Разход_ите __ н_а ~?йн~~а по-леко_, отколкото___
~ - Насилническата: ·наполеонова- империя: ---
1::!: Френската иконо'1ика има съвсем различна история в периода 1789- . -
"'1 1815 г. и способността И да поддържа широкомащабна война е дори по- ·-
~ сложна, тъй че:истори_ците с мъка я разнищват 82 • Разпадането на ancien · -
< regime и паниката, която неминуемо следва това събитие, причиняват за ---
~ известно време пад в икономическата дейност на Франция. От друга стра- - -
;Z
:;!
на, ентусиазмът на обществеността по повод революцията и мобилизира-
нето на нациоН:алните ресурси, за да се посрещне чуждестранният враг, ----=
водят до невероятно увеличение в производството на артилерийско оръ-
~ жие, леко въоръжение и други военни съоръжения, което от своя страна
О .стимулира производството на желязо и текстил. ОсRен това някои от ико-
~ номическите пр'ечки на стария режим, като например вътрешните тарифи,
~ са ликвидирани и законодателните и административните реформи на са-
=
-----------t:s::j -----мия .Наполеон-спомаrат----За-модернизацията.-Макар-че-създаването--на-Кон- --.::-
сулството и Империята възвръща много от характерните черти на монар- _·-
хията (т.е. зависимостта от частни банкери), това не пречи на бързия ико--~-.
~ номически рас'ГеЖ, ускоряван. съвсем естествено. от увеличението. на на.о..--2.
::: селението, скоi<а на държавните разходи, разширената тарифна протек-
.ция и въвеждането на някои нови технологии.
~ Все пак няма съмнение, че скоростта на развитие във френската ико-_-~_:-:с-
~ номика е много по-бавна от тази в английската. Най-сериозната причина ·
U е, че селскостопанският сектор, който определено е н~й-големият, се про----~
меня съвсем незначително - заменянето на "сеньора с неговите селяни ~~
--само -по-себе-qи-не може-- да-се- нарече--селскостопанска·-революция,а
широко прокламираните нови приоритети, например разширяването н~
насажденията от захарно цвекло (като заместител на колониалната захар-
на тръстика), имат ограничени резултати. Лошата комуникационна систе·
ма държи фермерите закрепостени за местните пазари и съществува мно~
го малъК стимул за радикални нововъведения. Същите консервативни рамки
се наблiодават и при зараждащия се индустриален сектор, където новите
машини и разширени предприятия, съществуващи например при произ-
• Margc (фр.) - разликата между борсовата цена на една стока и най·rолемия разрешен За" ----"'-
~~~~
водството на желязо, са изключение, а не правило. Разбира се, направена
е голяма крачка напред, но 1tнoro от подобренията са продиктувани от
войната и английската морска блокада. Така производството на памук
печели от Континенталната систб~а, защото е защитено от конкуренция-
та на английските стоки с по-добро качество (не споменаваме конкурен-
цията от страна на .неутрални или сателиrnи държави, чиято продуkция е
спряна от високите френски тарифи). То също е облагодетелствано от
разрасналия се вътрешен пазар, тъй като завоеванията на Наполеон в
съседни земи увеличават броя на „французите" от 25 млН. през 1789 г. на
44 млн. в 181 О г. Противостоят му недостигът и високата цена на памуч-
ната суровина и бавното въвеждане на нови технологии от Англия. Общо
взето, френската индустрия излиза от ·войната определено по-„иалко кон-
куренпzоспособна, защото е била защитена от чуждестранни съперници.
Морската блокада също засилва процеса на затваряне-на икона.ми-
ката 83 • Нейният атлантически сектор, най-бързо развиващ се от всички
през XVIII в. и (какъвто е случаят и в Англия) потенциално най-важен
катализатор на индустриализацйЯТа, непрекъснато бива нападан от Крал- ~
ския флот. Загубата на Санто Доминго се отразява особено тежко върху w-
френската атлантическа търговията. и други презокеански колонии и ин- ~
вестиции са загубени след· 1806 г„ дори търговията с неутрални кораби е g
спряна. Бордо по_нася страхотни трудности. В Нант търговията с роби
за~tира, след като е била печеливша. Дори Марсилия с алтернаrnвните си
партньори навътре в сушата и Северна Италия снижава индустриалното
*
О
:;1:
си производство с цяла една четвърт през периода 1789-1813 г. За разли- :;:
ка от тях районите в Северна и Източна Франция, Например Елзас, са
оmосително запазени поради сухоземния характер на търговията им. Но
· макар че в тези области населението, което е предимно от лозари и преда- ~
·--·чи-·на-памук;-п-ечели--;-qялоспiНОт о влияние -навойната върху фреiiёката -~-----
икономика е :\ШОГО по-}.rалко задоволително. ,,Де~ндустриализирана" в ат-
лантическия сектор, почти изцяло изолирана от- външния свят,--икономи-
f
~ --
ката се обръща навътре към селското си съсловие, към търговията на-мал- ~·
·-'* кия град и към локализираните, неконкурентоспособни и сравнително
· ·-:; малки производства.
При този икоНО}.Iически консерватизЪ:\f - в някои случаи дор.µ с при-
знаци на изостаналост - способността на французите да финансират
продължилата с десетилетия война между Великите сили е повече от забе~
лежителна84 • Общата мобилизация в началото на 90-те години на XVIII в.
j -·---явноеедна от_п_р-и-ч-ините,но--Т.si не може··да··обЯСни съВСем тоЧ-НО-НRПОЛе:- -~--------
·-f оновата ера, в която трябва да се осигурят средства за дъЛГосрочната служ-
ба на армия, надхвърляща 500 000 души (за която верояпrо е бил необхо-
дим над 150 000-ен набор от новобранци всяка година). Военните разхо-
.с: ди, които през 1807.г. са поне 462.млн. франка, скачат на.817 млн. през·
-4- 1813 г. Не е изненадващо, че нормалните приходи никога не биха сrnгна-
· _i ли, за да се изплатят подобни суми. Преюпе данъци са непопулярни във
--r- Франция, следователно не могат да се вдигат значително. Това е главно
обяснението, че Наполеон отново налага данък върху тютюна, солта и
връща другите косвени данъци от ancien regi1ne, но нито те, нито различ­
3 ните марковн такси и мита могат да преодолеят годишния дефицит от сто-
~
1 i
l~~i~J':~Z · :~:н~и:::икt~а~;а;р~~=сф:::~~~:~·;~~;~в:аин:~~~:т~::иф~~;~~;я~~н::
&-! държавата да води една прикрита практика с книжни пари, като по този
~ начин се държи на повърхността с кредити - въпреки изявленията на им­
U ператора, че е против политиката на заеми. Но дори това не помага. Не­
~ достигът може да се попълни само отдругаде.
=. До голяма степен, дори незнайно точно до каква, Наполеоновият
~.... империализъм се поддържа от плячкосване. Процесът започва отвътре, с
=
-.. . . .
~
конфискации и разпродажба на имуществото на така наречените „врага­
ве на револ1оцията" 85 . Когато военните кампании в защита на револ1оция­
та водят френските войски из съседните земи, някакси изглежда естестве­
U но, че чужденците трябва да платят за тях. Грубо казано, една война пла­
С. ща за друга война. Като конфискува короната и феодалните имущества в
_5:t
=
S:
победените страни, като заграбва плячка директно от вражеските армии,
гарНизоНи,- Музеи и- сi.кр-ОВИ-ща: като- налаrа-·воё"нни Контрибуции rioд фор-
мата на пари или в натура, като разквартирува френски поделения из са­
-
""""' телитните страни и изисква от тях да предоставят военен КОIПингент, На-
~ полеон не само покрива огромните си военни разходи, ами успява дори __
да осигури значителни печалби за Франция и за себе си. Средствата, кои-
~ то администраторите на това domaine extraordinaire* получават в перио- - -
да на френския зенит, са доста солидни и в някои отношения засенчват
;Z дори грабежите на нацистка Германия по време на Втората световна в~й-----=:::­
~- на. Прусия например трябва да заплати контрибуция от 311 млн. франка
~ след Иена, което възлиза на половината от нормалните приходи на френ-
0 ското правителство. При всяко поражение Хабсбурrската империя бива
S~
принудена да остъпва територии и едновременно с това да плаща големи ··"
обезщетения. В Италия през периода 1805-1812 г. около половината от ,·
---~ ---събраните-данъци-отиват-у-французите.·-Всичко-това има.двояко. преиму----"-
~ щество - от една страна, държи френската армия извън пределите на ро- ··-
дината, а, от друга - защитава френския данъкоплатец от пълната--~
~ подцръжка на войската. Докато ·армията под командването на блестящ:ИЯ_._
~ си пълководец ·жъне успехи, системата е непробиваема. Следователно не
~ е изненадващо, че императорът имал„ ~авика да заявява: „Моята власт за- ~
~ виси от моята слава, а славата ми_ - от победите, които съм спечелил. Властта·_:_
~ 11и ще се срине, ако не я подхранвам с нова слава и нови победи. Завоева- _,_:_:
U
помогнат да запазя позицията с~. .
-
нията ме направиха това, което съм, и само завоеванията могат да ми
-~
··-·---- Как тоrава--мо:ясе ·да-бъде-свален- Наполеон?- -Англия-сама,--без-необ- ,·
ходимата военна численост, не е в състояние да го стори. А нападение
.w
-
а:
върху Франция от страна на който и .да е друг изолиран противник също - войски, за да овладее и разклати френския еzап**;. Хилядите жертви от
е обречено на неуспех. Ненавременното влизане на Прусия във войната
през 1806 г. доказва тази теза, ~акар че не успява да спре разочарованите ·--,
австрийци от подновяване на военните действия срещу Франция в нача:. ~
лото на1809 г. Но докато Австрия се бие с голям ентусиазъм в битките- ...
при Екмюл и Асперн, по-късното поражение при Ваграм още веднъж при- _::=
нуждава Виена да тЬрси мир и да отстъпи допълнителни земи на Франция______:_:._
* Domaine extraordinaire (фр.)- извънредно владение (б. пр.).
-tt
:а~ъ:е~~~~=т~л:~ ~~~~~втао::т~с;:х~~~о~ае!J~н':{;j:;и~Р~~;;~~Z:У~~ ili5,3l~~~11i·
въстанието там. По този начин изглежда, че къдет9 и да възникне ропта- е.
ние срещу волята на императора, то бързо бива смазвано. Макар че анг- ~
личаните проявяват ~о море подобно без1iилостно ;отношение към враrо- Е
вете си, все едно деиствителни или потенциални, ~ато например при на- ~
падението срещу Копенхаген (август 1807 г.), те вс~ още пръскат военни- n
те си ресурси в незначителни набези по южните i брегове на Италия, в ~
неудачното нападение на Буенос Айрес и в отча~ващо несполучливата
операция при Валхерен през лятото на 1809 г.". :
Но точно когато системата на Наполеон изгле?к,ца непробиваема, за-
~
,-,
s;
почват да се забелязват първите по-значителни пукнатини по непобеди- ~
мата имперска крепост. Независимо от непрекъс:Натите военни победи е
n
жертвите от френска страна са много- около 15 000 при Ейлау и 12 000
при Фрийдланд, 23 000 убйти или взети в -плен при Байлен, -огромното-
количество жертви 44 000 в Асперн и още 30 000 ;при BaI]JaM. Опитните
~·
О
войници стават рядкост, поне извън специално и~браните Охранителни ~
части. Един пример: от 148 000 войници в L'Armee: de l 'Allemagne* (кои- w
то не са в гвардията) през 1809 г. 47 000 са непълн'олетни на задължител- ~
на служба88 • В армията на Наполеон, както и в тазИ: на Хитлер, има много
мъже от завладените територии и сателитите и в~преки това френският
g
О
контингент от жива сила вече е подкопан, докато Непредвидимият руски ~
цар все още има ОI]Jомни резерви и дори след BarjJaм упоритите и враж- ,_,
дебни австрийци притежават значителна „съществ)'ваща армия". Всички ~
тези факти ще изиI]Jаят роля в близкото бъдеще. ~:
i
Още повече че нахлуването на Наполеон в Ис*ания в края на 1808 г.
съвсем не „разрешава" тази кампания, както с удо:волствие си представя )о-1.
- --- -Императоръ!- .Разпръсвайки .официалните-испански +войски,_той _настървя~-~-------·
ва местното население да започне партизанска во~на, която е по-трудна f'
за овладяване и която умножава проблемите по придвижването и запася- )о-1.
ВаНето на френските военни сИли. След като: местНото население„ откiiiэа ~
да изхранва френската армия, тя става фатално за~исима от собствеНите U1
си несигурни снабдителни системи. Превръщай~и Испания, а също и
Португалия, в огромно бойно поле, Наполеон, без iда ще, избира един ·от
малкото райони, където все още предпазливите ангhичани биват принуде-
ни да се бият - отпърво внимателно, после с нара~тваща
' увереност, виж-
дайки колко добре се възползва ·Уелингтън от сиМпатиите на местните
.жители,--от-теографията .на -полуострова,-от--превъ:зходството-по-море-и
последно, но съвсем не маловажно - от собствеНите си все по-опитни
армията на Масена при безплодния му поход срещу Лисабон през 1810-
1811 r. представляват предупреждение за това, ч~ „испанската язва" е
неизлечима, дори при положение, "че- в южните Циренеи са изпратени
над 300 000 френски войници". 1
* L' Arrnee de 1'Allemagne (фр.) - френската Германска армия по време на войните с
антифренските коалиции (6. р. ). 1
•• :Eiari (фр.)-подем, въодушевление (6. пр.).
 Освен че .изсмуква силата на Франция, испанската акция едновре-
менно с това отнема част от натиска върху Англия, повече стратегически,
отколкото търговски. Та нали в повечето от предходните войни Испания
се бие на страната н·а Франция - което представлява не само опасност за
Гибралтар откЪм сушата и морска заплаха (под формата на комбинирани-
те френско-испански флотове) за британското военно.морско владичест-
во, но и се отразява върху експортните пазари на полуострова, Латинска
Америка и Средиземно море като цяло. Една приятелски настроена, а не
враждебна Испания означава край на цялото това напрежение. Сега по-
раженията, които Континенталната система нанася на английската търга-
вия, са много ограничени и продукцията на Ланкашир и централните граф-
ства се връща на старите си пазари. През 1810 г. общият износ на Англия
скача на рекордните 48 млн. лири (от 37 млн. през 1808 г.) Макар че това
благоприятно положение е само временно и се помрачава от затварянето
на-Балтийско море и от англо-американския диспут върху реквизицията и
блокадата, то все пак е достатъчно. То подпо:\1ага най-големия извьнкон-
тинентален враг на Наполеон, и то точно в момента, когато самата Ев-
ропа е готова да избухне във въстание.
~ Всъщност Наполеоновата система в Европа се основава на един па-
=
<
радокс. Независимо какви са преимуществата и недостатъците на рева-
люцията в самата Франция, една нация, която проповядва свобода, брат-
;g
~ ство и равенство - под благословията на своя император, сега завладява
~
О
нефренско население, настанява войници сред него, секвестира стоките
му, разбива търговията· му, облага го с огромни контрибуции и данъци и
насилствено записва младе~а му в армията си 9 а. Недоволство се чувства
8 и поради контрола, който Континенталната система все повече затяга - от
______ икономическата война, която
1;1 Наполеон води срещу Англия, страдат не
_само _flант,_Бордо, но__ 11_i\_мстердам,_)(_амбург_и__триест. __ Някои_ страни.като _ _+-_ _ ___)l(_"Р!О_ите_ на Великата _!!р>,<и_JULРУ~!(_а:tа__ кампания _са_огромнн: ..}'бити _g::~--
--...,
:::;: Испания се надигат на въоръжен бунт, други решават да се оттеглят от --
~ разорителната Континентална система, както правят руснаците през де- - -
~ кември 1810 г. 9 1- След като Великата Наполеонова армия е разгромена в_:---
: московските кампании, а L'Armee de J 'Espagne* отблъсната обратно на
~ Пиренеите, възможността да се отхвърли френската хегемония най-по-
~ сле се появява .. Това, от което имат нужда в този момент прусаци, русна-
g:: ци, шведи, австрийци и други народности, е огромно количество пушки,
u ботуши и дрехи, естествено и пари, с които англичаните вече снабдяваТ
своите португалски и испански съюзници. Така сигурността на Британ-
_C!<.!JT~- __(JJ;_'fPO"JЗ!l__JJ__Q_m_н_Qt;um_eлнuяm ___ им _пр_осперитет, -ОТ--една .страна,-а, -от
друrа, надвишилото границите си и завоевателско по природата си френ-
ско управление .най-после се съчетават по такъв начин, че да сложат нача-
лото· на края на Наполеоновата империя.
Подобен обобщен анализ на икономическите и геополитическите
фактори неминуемо пренебрегва по-личните аспекти на исторilческите
събития като например нарастващата летаргия на самия Наполеон и са-
мозаблудите му. Може би също не се обръща достатъчно внимание на
* L' Armee de I 'Espagne (фр.)-френската Испанска армия по време на войнИт~ с ант~~
френските коалиции (6. р.).
нестабилното военно равновесие, поддържано до почти последната годи-
на на войната. Дори тогава французИте Притежават ресурсите да постро-
ят огромен флот, ако настояват за него. Британската експортна икономи-
ка пък е подлОжена на най-тежкото си изпитание през 1812 r. и до битката
при Лайпциг (октомври 1813 г.) още изглежда, че Наполеон има добри
перспективи да разгроми един от източните си противници и по този на-
чин да разбие коалицията срещу себе си.
Така~ или иначе, французите далеч надхвърлят допустимите граници,
отразяваики арогантността и високомерието на самия Наполеон, и всич-
ки по-значителни проблеми задължително се прехвърлят и върху други
ча:_ти на систе11ата - по простата причина, че от тези земи се изсмукват
воиски, които да подкрепят разбитите фронтови редици. През 1811 г. в
Испания има около 353 000 френски войници, но според думите на Уе-
линпон те нямат друга власт, освен на мястото, където са; защитата на
комуникационната им-система отнема- по;. голяма част от усилията-им, като
ги оставя уязвими пред англо-португало-испанските атаки. Когато през
следващата година Наполеон решава да ограничи независимостта на Ру- ~
сия, от Испания могат да бъдат изтеглени само 27 000 войници, които да w
се включат в похода срещу Москва. Сред 600 000-та Велика армия само ~
270 000 са французи, също толкова остават на полуострова. „Местните"
французи сега включват белгийците, холандците и голяма част от итали-
0
!о-(
О
анците от анексираните територии, затова войските, събирани от френ- ~
ските земи отпреди 1789 г., са малко в руската кампания. Това може би
няма значение в по-ранните и успешни етапи, но се превръща във важно
обстоятелство по време на отстъплението, когато войниците отчаяно се
=
L~...
~:.
мъчат да избягат от страшната зима и казашките мародери и да се върнат
по домовете си •
92
""""'
са около 270 000 души, 200 000 са взети в плен, загубени са 1000 оръдия Т'
и 200 000 коня. Източният фронт повече от всеки друг фактор разяжда """"'
духа на френската армия. Въпреки това важно е да се разбере какво вза- ~
имодействие имат кампаниите в Източна Европа и полуостРОва от 18(3 г: tn· ·
--- нататък, за да се стигне до техния провал. Дотогава руската армия няма
достаlЬЧНО сили (и на повечето И генерали липсва ентусиазъм) да npe-
следва французите и германците из континента. По онова време англича-
ни~е насочват вниманието си към Американската война, а Наполеон събира
-i;" воиска от 145 000 души в ранната пролет на 1813 r„ която му позволява
А~-~___р_.?!(_И.. J.IQ~ицицт_е_си_в_Саксония и_да __ преговаря_за .примирие.-----Макар,------
че Прусия благоразумно е преминала към страната на Русия и Метерних
заплашва да се намеси с австрийска войска от около четвърт милион, из-
точните сили са все още разединени и несигурни. Така вестта, че частите
на Уелингтън са разбили армията на Жозеф Бонапарт при Витория (юни
' - 1813 -г;) и я изтласкват към Пиренеите, е важна,· защото дава кураж Иа
австрийците да обявят война и да се съюзят с руснаците, шведите и пру- .
саците, за да изгонят френските войски от Германия. Последвалата битка
край Лайпциг през октомври е с обхватност, непозната за английската
армия - 195 000-ата войска е разгромена за четири дни на бойното поле
от 365 000 войници на съюзниците. Все пак последните са икономически
 подкрепени от огромни английски субсидии, получават 125 000 мускета,
218 броя артилерийско оръжие и друго артилерийско оборудване от Ос­
трова93.
Поражението на французите край Лайпциг поощрява Уелингтън, кой­
то сега е на север от Пиренеите, да продължи къ~1 Байон и Тулуза. Прус­
ката и австрийската армия напират през Рейн, а казаците нахлуват в Хо­
ландия. Наполеон прилага блестяща тактическа защита на Североизточна
Франция през 1814 r., но армията му вече е изтощена и твърде ,:оляма
част от нея са новобранци. При това френското население не е тьи енту­
сиазирано сега (както е предрекъл Уелинпън), когато боевете се водят на
тяхна територия. Подтиквани от настояването на англичан1~те Франция да
бъде върната до предишните И размери и от обещанието за още 5 млн.
лири английски субсидии при мирния договор от Шомон през март, съ1оз­
ническите правителства не отслабват натиска си. До 30 март 1814 г. дори
на маршалите -на -наполеон им идва много и само след една сещ.1ица импе-
раторът абдикира. •
В сравнение с тези епични събития англо-американската воина от
1812-1814 г. е просто стратегическа подробност94 • Икономически тя може
да засегне много по-силно английските интереси, ако не е съвпаднала с
~ рухването на континенталната система и ако щатите на Нова Англия, сил-
но зависими от англо-американската търговия, не са останали хладни (и
~ често неутрални) към конфликта. Пропагандираният от американските сили
е
.,,.
.
„поход КЪМ Канада" скоро се разпада и двете страни -
набезите върху Йорк (Торонто) и Вашингтон и някои впечатляваши ак-
независимо от
0 ции на 01делни кораби - както по суша, така и по море ясно показват, че
~ :могат да навредят на противника, но не и да го победят. На англичаните
~ специално се демонстрират значението на американската търговия и труд-
=_ _
ностите_да_се_поддържат _големи_врtнни .и .море:ки __11ас_тJ1__ ОJJз_ъд __Qis:~Jц-1_ц_ __nq____;_. -- -- -----~---Каквото-И--да се-rовори-за-европейската .. „петоjJна. власт'-~- обаче,-важно---~---­
време, когато на европейска територия има драстична нужда от войски. ----:-
Както с Индия, така и тук презокеанските владенl1я и търговия са еднов-
ременно и опора за позицията на Англия, _и страт~~иче_ско о-r:К!lонение ~а-­
вниманието95.
Последната кампания на Наполеон от март до юни 1815 г. в никакъв
случай не 11оже да се нарече маловажно събитие; тя е просто един завършек
на голямата война в Европа96 . Изненадващото му завръщане във Франция
от изгнание прекъсва кавгите на победителите за бъдещето на Полша,
Саксоиия и други земи и не разрушава съюза. Макар че набързо събрана-
______ -та-.френска--войска-не -е--разгромена._окончателно __ от _Уелингтън_и_Блюхер
при Ватерло, трудно е да си представим как би могла да противостои на
другите армии, които се отправят към Белгия, и още по-трудно как Фран-
ция би издържала икономически една продължителна война опук нататък.
Въпреки това последното бягство на Наполеон има политическо зн_аче­
ние. То засилва пОзицията на Англия в Европа и ·подкрепя аргумента, че
Франция има нужда да е заобиколена от редица силни „буферни" държа-
ви за в бъдеще. То също показва, че Прусия се е съвзела във военно отно­
шение след Йена и по този начин донякъде е пренаредила баланса в Из­
точна Европа. То принуждава всички сили във Виена да погребат остана­
лите си различия, за да могат да постигнат мир, който превръща в светиня
принципите на равновесието на силите 97 . След двiе десетилетия на почти
непрекъсната война и повече от цял век на напреЖение и конфликти меж­
ду Великите сили страните ОТ Европейската система най-после се под­ э
реждат по начин, който им осигурява що-годе ня~акво равновесие. :::;:
~
Последното споразумение от Виена през 1815 г. не раздробява Фран­
ция, както преди това предричат прусаците. Но тq обкръжава владенията
на Луи XVIII със силни териториални единици --: кралство Нидерландия n
на север, едно уедрено кралство Сардиния (Пиемdнт) на югоизток и Пру­ .::.:
сия в Рейнската област. На Испания, която е върн~та на Бурбоните, Вели­
ките сили гарантират целостта. По-далеч на изток :също се прилага идеята l:;J
за равновесие на силите след разгорещени кавг~1 между победителите.
Поради възраженията на австрийците на Пруqия не е разрешено да
~
погълне Саксония - выесто това тя получава катЬ компенсация Познан­ ~
э
ската област и Рейнската долина, точно както Ав~трия е компенсирана с
Италия и части- от Югоизточна Германия порадИ :факта, че запазва само
Галицийската област от Полша. Дори Русия, чиитр претенции за лъвския
R
о
пай от територията на Полша накрая трябва да t;>ъдат удовлетворени, е
силно разтърсена в началото на 1815 г. от заплаХата за англо-френско­
~
~
австрийски съюз, който да се опълчи на диктата относно бъдещето на
Саксония, и бързо отстъпва, за да избегне конфр~нтация. Сега изглежда,
че никоя сила няма да има властта да налага желанията си върху остана- О
лите страни от Европа, така както се опитавашеi да направи Наполеон.
Еrоизыът на воде1ците държави в никакъв случай ~е се е изпарил от съби-
тията през периода 1793-1815 г„ но двойните пр~нципи на „сдържаност
~
~
i:I:i
и взан)1на КU)tненсация" 98 озн<:1.чават, че вече не еjвероятно да има опити ~:
за едновластно доминиране над континента и че ~ори най-малките тери-
ториални промени ще трябва да се одобряват обЩо от членовете му. )о-1.
е да се помни, че петте Велики сили вече не са в сЪщото взаимоотношение, 'Т
·- каквото е било през 1750 г. или дори през 1789 г. :трябва да признаем, че :;;;
въпреки подема на Русия след падането на Наполеон съществува грубо )о-1.
равновесие на силите. От друга страна, надали и~tа друг период, в който U1
--~ англичаните да се радват на такава ,почти :монопо.Лна власт над моретата,
която едновремено поддържа и е поддържана от икономическото първен-
-, ство над съперниците. В някои случаи, като напри~~ер Индия, това е резул-
тат от непрекъсната военна експанзия и грабителСтво, така че войната и
~"i търсенето на печалби се съчетават, за да привлекат субконтинента в чисто
--- ----английска орб1па до края нa--XVIII -в:99--:-Същото се Ьтнася и до-завземането
-· на Санто До~~инго, което преди революцията върl)I цели три четвърти от
колониалната търговия на Франция. Къ11 края на 99-те години на XVIII в.
то вече е ценен пазар на английските стоки и важен източник за англий­
ския реекспорт. Презокеанските пазари в Север~а Америка, Западните
Индии, Лаrnнска Америка, Индия и Ориента се ра~виват по-бързо, откол­
кото тези в Европа, а освен това подобна търговия, с трансокеански транс­
порт дава силен тласък на корабостроенето, опер<;~циите с жилищно иму­
щество, морските застраховки, клиринговите сделкИ и банковата активност,
които утвърждават Лондон като новия финансов це~тьр на света 100 • Въпре­
---;х ки че напоследък се пишат трудове, в които се поста~ят под съмнение бързи-
 ят темп на развитие на английската икономика през XVIII в. и ролята на
външната търговия в този растеж 101 , фактът, че експанзията отвъд океана
~ дава на странат'а безусловен достъп до огромни нови богатства, на които
Joo"-1 съперниците И не могат да се радват, е безусловно доказан. Къ~ 1815 r.
U англичаните контролират повечето от европейските колонии, имат домини-
~ раща позиция по морските rrьтища и в печелившите реекспортни търговии

t:s: и са вече наци~та с най-голямо богатство на глава от населението. През

t:C. следващия половин век - както ще видим в следващата глава - те стават още
;: ;1 . ~ по-богати, а Англия се превръща в „свръхдоминантна икономика" в све-
"""'"' товната търговска структура 102 • Принципът на равновесие, на който Пит и
Е-4 Касълрей* толкова държат, се прилага към териториалното разпределение СТРАТЕГИЯ И ИКОНОМИКА
u в Европа, а не ;към колониалната или търговската сфера.
В ИНДУСТРИАЛНАТА ЕРА
~ Малко от това би изненадало един интелигентен историк от ранния
1::(: XIX век. Въпреки манията си за величие Наполеон изглежда на моменти
~"'1S се вманиачава на тема Англия - с нейната непоклатимост:- морСК6 __ _
~ превъзходство, с нейните банки и кредитна система - и явно иска да я _
види как се срива в калта. Подобни чувства на ревност и неприязън
~ несъмнено съществуват, макар и в по-лека форма, и сред испанците, хо- ___
ландците и други, които наблюдават как Англия монополизира външния
~ свят. Руският генерал Кутузов, който иска да спре хода на войската си на
< запад през 1812 г., след като Великата армия е изтласкана от родината му,
~ може би прави много важно прозрение, когато се усъмнява дали е мъдро
~ решението изцяло да се разбие Наполеон, тъй като „няма да го наследи
~ Русия или пък някоя друга континентална страна, а онази сила, която вече
С владее моретата и чието доминантно положение ще бъде непоносимо" 103 •
§ В крайна сметка обаче се случва неминуемото - високомерието на Напо-
~ леон и отказът му да направи компромис довеждат не само до свалянето
-- ~----му-от-·власт;·но„и до-пълна -победа--на ·-най-големия--му-враг;-Или,--както -~..::..
~ Гнайзенау, друг генерал с усет за великото, сухо заключава; „Великобри- -~
тания дължи сТрашно много на този негодник (Наполеон). Защото поради__._.
~ причинените от него събития величието, просперитетът и богатството. И--
:. станаха много по-големи. Тя е господарка на моретата и вече ни един ---?-
съперник не я .застрашава нито в славата, нито в търговията" 1 04 •
;;:
~
u
--·_j
. --· .......... ··----- ..... --·------·-·--····-·· -----~---------=11----·----- .
..,_:;'

* Касълрей, Робърт Стюарт, виконт{l 769-1822)- анrл. политик, военен минисrьр през ;~·
1805-1806, 1807-1809, външен минисrьр от 1812 г до смъртта си (б. р.). ~!
 ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА
'

И ПРОМЯНАТА В ГЛОБАЛfl:ИЯ БАЛАНС,

1815-1885 г. :
i

Международната система, която се развива в iполовинвековния пе­

риод след падането на Наполеон, притежава доста: необичайни характе­
ристики. Някои от тях са само временни, а други се! превръщат в неоn[е-
ними черти на модерната ера. :
Първата е бързото и след 1840 r. невероятно! разрастване на една
интегрирана глобална икономика, която привлича Много различни райо-
ни във възникналата трансокеанска и трансконтинентална
' търговска и

финансова мрежа с център в Западна Европа и по-с#ециално във Велико:

британия. Тези десетилетия на анrлийска_икономи~еСка хегемония са при­
дружени от широко и разностранно развитие на трЭ.нспорта и комуника-
циите, от все по-бързия трансфер на индустриалн~' технология от един
район в друг и от изключителния растеж на производствения продукт.
Всичко това от своя страна стимулира разработва~ето на нови земедел­
ски земи и суровинни източници. Отпадането н~ tарифните бариери и
други търговски ограничения заедно с широкото пр;опагандиране на иде­
ите за свободна търговия и международна хармония Подсказват, че е създа-
ден нов международен ред, доста по-различен от п~риодичните
'
конфлик-
ти r-.1ежду Великите сили, типични за XVIII в. Размириците и разходите за
борбите от периода 1793-1815 r. - познати през XIX в. под името „Вели­
ката война" - карат и консерватори, и либерали да и:Зберат пътя на мира и
сигурността, служейки си с най-различни средства Като например Съвета ~
__ на Европа или пък споразуменията за свободна търговия. Тези условия ~
----------::= --съвсем--естествено-поощряв·ат· дългосрочните-търго:вски-и-индустриа:лни--";L,~----
-~ инвестиции и спомагат за разрастването на глобалната икономика. сю
На второ място, този продължителен период ;без войни съвсе:м не ~
озна.чава, че междудържавните конфликти са прекр;атени. Ако не -друго, ~
то поне европейските и североамериканските завое~ателни войни срещу
по-малко развитите народи се засилват и до_ голяма ;степен представляват
военния съпровод на икономическото нахлуване в з~мите отвъд океана и
на бързия упадък на техния дял от произведения прЬдукт. Още повече че
продължават да съществуват реrионалнц и индиви~ални конфликти 11еж-
ду европейските сили, особено по въпроси за националността и терито-
риал·ниtе --граниr(tс-·но-к::i"кто -ще--в-1{цим-по-нэ:rатък~·-откритите-борби- като---------­
например Френско-австрийската война от 1859 r. иhи войните за обеди-
• 1

нението на Германия през 60-те години -са ограничени както по продължи-

телност, така и по териториален обхват и дори КрИ:мската война трудно
може да се нарече значителен конфликт.. Само Американската гражданска
1

-
воина прави изкл1очение и заслужава по-широк анализ.
'

Трето, технологията, произтичаща от индустРиалната революция,

започва да оказва влияние върху военната и военн~морската сфера. Но
промените са много по-бавни, отколкото понякога :са ни представяни, и
чак през втората част на века железопътният транспорт, телеграфът, бързо-
'

11 Възход 1-1 паде1ше 11а Велшште с1ш11

 16~2 стрелните оръжия, парният двигател и бронираните кораби стават наис-
j'f. :--.:;;.:,::: тина признак на военна :мощ. Новата технология увеличава предимството
във въоръжението и подвижността на войските, които Великите сили имат
отвъд океана, но трябва да минат още ГO,JJIHИ, докато военните ~и морски-
те командири ревизират идеите си как да водят европейска воина. 1-Iеза-
виси:мо от това техническите про~rени и индустриалното развитие имат
все по-голямо влияние както на суша, така и по море, отразявайки се и
върху относителната мощ на Великите сили.
Макар че е трудно да правим обобщения, из~rестването на баланса
между Великите сили, причинено or неравномерните индусч:иални и тех-
нелогични промени, вероятно предопределя резултата във воините от сре-
дата на XIX в. повече, отколкото финансите и кредитът. Разрастването на
държавното чиновничество (хазни, инспеь..-тори, данъчни агенти) облекча-
ва повечето режими при осигуряването на средства от паричните пазари
освен в случа_ите, когато кредитните лихви са ужасяващо неизгодни ил_и__
има временна криза в ликвидността на международната банкова система.
Това се дължи главно на факта, че повечето от водените войни са отнеси-
телно кратки, _тъй че целта е да се постигне бърза победа чрез съществу-
ващата военна мощ и не изисква дългосрочна ыобнлизация на национал-------=
ните ресурси, нито осигуряването на нови приходи. Например никакво
количество средства не би могло да спаси Австрия след пораженията, които --
търпи на бойното поле през 1859 и 1866 г., или пък много богатата Фран~--
ция, след като армията И е разбита във войната от 1870 г. Вярно е, че по- --
добрата финансова осигуровка по~rага на Севера да победи Юга в Граж- -
данската война и че Англия и Франция ~1огат да си позволят Кримската
война, но не и полубанкрутиралата Русия - това отразява превъзходство-
то на техните икономики като общо, а не едно единствено предимство,
което имат по оn1ошение на кредита и финансите. По тази причина много
по-малко-·11оже ·да··се каже -по отношение--на ··военните-финанси- в --Х-IХ-·в:, ~- ------нота за ЦёЛТа на -нашето--иЗследване е огромното увеличение на произво-
отколкото за предходния период.
Тези фактори - развитието на международната икономика и произ:-__
водствените сили, разкрепостени от индустриалната револ1оция, отнеси--
телната стабилност на Европейския континент, 11одернизацията на воен-
ната морската технология, избухването на чисто локални и краткотрайни_·_-
войни - естествено, по различен начин облагодетелстват всяка от Велики-.___
те сили. Върху една от тези страни - Англия - общите икономически и --·-
геополитически тенденции от периода след 1815 г. се отразяват талков?~
добре, че тя се превръща в по-различен тип сила ОТ останалите. _Всички :+:
-- ---други-тьрпятспадове, често--доста·сериозни;в-относителната-си·мощ--:-През~
1860 г. напредналата индустриализация вече започва още ведНЪ)К да про- :~:::
меня равновесието на силите.
Трябва да споменем и друга характерна черта на този период. От---=--
началото на XIX в. нататък историческата статистика ни помага да пра,_·
следим разместването на баланса на силите и да измерим по-точно дина- ---;-
миката на системата. Важно е да разберем обаче, че много от данните са-с::
съвсем приблизителни, особено за страните, които нямат задоволителен·-
чиновнически апарат, че част от изчисленията за дяловете на световния---:-
производствен продукт са чисти догадки на статистиците от много по-
късен период и че най-сериозният пробл·е:\r - иконоыическото богатство, tJ?63 ~;;:~:::-;:
не винаги и не веднага се превръща във военна мощ. Всичко, което статИ- .. „ ~ ·· ··-- 0 · ' · , •
етиката може да направи, е да даде груба представа за материалния по- ~
тенциал на една страна и за позицията И в някаква сравнителна класация
на водещите държави.
g~
Повечето историци икономисти държат да отбележат, че „индустри- ~ .1
алната революция" не е станала за един ден. В сравнение с политическите ~
„революции" от 1776 r., 1789 r. и 1917 г. тя е постепенен, бавен процес. ~
Тя се отразява само върху някои производители и средства за производ- >
ство и завладява отделни райони, а не наведнъж цялата страна 1 • Но всич- =~~
ки тези предварителни уговорки не могат да омаловажат факта;че някъде
около 1780 г. започва да възниква трансформация от фунда~1ентално зна-
= чение в икономическия статус на хората - не по-малко важна според спе- ~
циалистите от промяната (безспорно 11ного по-бавна), която претърпява ___ §
дивият- ловец от палеолита, за да стигне до земеделеца от неолита 2 • Най- :-::i
важната намеса на индустриализацията и по-точно на парната машина в >
.=
живота на човека е, че заменя човешката двигателна сила с 11еханична, че
превръща топлината в работа посредством „бързите, редовни, точни и
неуморни машини"3. По този начин човечеството е в състояние да ек-
=
~
сплоатира огромни нови източници на енергия. Последствията от въвеж- О
дането на тези новоизобретени машини са направо главозамайващи: в
1820 г. човек, който работи с няколко задвижвани от енергия стана, вече
произвежда двайсет пъти повече от работещия ръчно, а предачната маши-
=
~
~
на има капацитет, който е двеста пъти по-голям от този на чекръка. Един
единствен локомотив може да транспортира стоки, за КОИТО биха били
необходими стотици впрегатни коне, и го прави далеч по-бързо. Разбира
r
:-::i
,_..
се, индустриалната революция има и много други важни аспекти - фаб- ос
_ ричната систе1rа например или__р~~!_IР~.Ц~J!~Н_l!е_то__н~__Iруl!,~_!__11о_ съще~].'в_е_-_~ -----·--~-
J-
дителността, особено в текстилната промишленост, което от своя страна gg
стимулира търсенето на повече машини, повече суровини (най-вече па- fJI
мук), повече желязо, повече кораби, по-добрИ комуникации и така на- :-1
--'- татък.
Още повече че, както отбелязва проф. Ландес, това безпрецедентно
увеличение в производителността на човека е напълно самостойно: "Пре-
ди подобрението в условията за живот, а оттук и за оцеляване, и увеличе-
ните икономически възможности винаги са били следвани от нарастване
:1.~--~~с-~~-н-~_е_~.о,_.~_о_~!О_~~-~!!IУ@.И,9_.да.-~Q_t~:сум_ира.постигнатите_придобив.,, ______ _
-ки. Сега за пръв път в историята както икономиката, така и човешкото
познание се развиват достаrьчно бързо, за да генерират постоянен поток
от инвестиции и технологически изобретения, поток, който вдигна до не-
зрими висоти тавана на положителните изчисления на Малтус" 4 •
Послецната забележка е от особено важно значение. От XVIII в. на-
татък нарастването на световното население започва да се ускорява: в
Евро.па цифрите се покачват от 140 млн. в 1750 г. на 187 млн. през 1800 г.
и 266 млн. през 1850 г. Азия направо „експлодира" от 400 млн. през 1750 г.
на около 700 млн. един век по-късно 5 • Каквито и да са причините - благо-
-:- приятни климатични условия, по-голяJ1.10 плодородие, спадане на заболе-
-+
ваемостта, увеличение от подобен мащаб е обезпокоително. Макар сел­
скостопанската продукция в Европа и Азия да нараства през XVIII в. и
всъщност също да е основна причина за увеличаване броя на население­
то, самата численост на глави (и стомаси) заплашва след време да ликви­
дира всички печалби от допълнителните земеделски добиви. Набегът към
странични земи, безработицата в земеделските райони и изселването на
цели семейства към вече пренаселените градове на Европа в края на
XVIII в. са някои от симптомите на този бум на населението 6 •
Индустриалната революция в Англия (в съвсеы груби макроиконо­
мически измерения) до такава степен повишава производителността на
постоянна основа, че последвалият растеж на националното богатство и
покупателната способност на населението непрекъснато надвишават по­
качването в числеността. Докато населението на страната се увеличава от
10,5 млн. през 1801 г. до 41,8 млн. през 1911 г. - годишно увеличение от
1,26 %, националният продукт се покачва много по-бързо,-може-би чети-
ринайсеткратно за периода на XIX в. Ако се позовем на територията,
която статистиката* покрива, средногодишното увеличение в брутния
национален продукт е между 2 п 2,25 %. Само през управлението на кра­
лица Виктория продуктът на глава от населението се покачва два и поло- -
вина_пъти.
Сравнени със степента на нарастване, постигната от много други стра-
ни след 1945 г., тези цифри не са впечатляващи. Вярно е също, както ни
напомнят социалните историци, че индустриалната револ1оция налага
у)касни условия на новоформирания пролетариат, който се труди във
фабриките и мините и живее в нездравословни, пренаселени, построени
от спекуланти градове. Все пак остава най-важният факт - че продължи-
телното увеличение на производителността в :машинния век носи най-раз-
нообразни облаги с течение на времето: средната реална заплата в Анг-
лИЯ ·ceпoк-atiBЭ._C_l_s_.:::25--o/~-пр-ез--ГОДИНИТё 18-1~):..:1"8.5()-и с--впечаТЛЯВ-Э:ЩИ-Т~ -------всяка страна, преди ·да··изживе·е-индустrгиална-·реiй)Лiб-ЦИii- и--мо-дерНИЗа~·
80 % през следващия половин век. Централният проблем на века напом- ---
ня Аштън на онези критици които мислят че индустриализация;а е тра- ;-
11
' , - ' --
гедия е как да се ·нахранят облекат и настанят на работа поколения деца-·
които по численост далеч надвишават предшествениците си" 7 • Новите ма-' --:::::-
' '
шини не само осигуряват работа на все по-голяма част от сякаш извира----
щото население но и повдигат общия национален доход на глава от насе-
лението. Пови~еното търсене на хранителни продукти и стоки от първа
необходимост от страна на градските работници скоро е задоволено от ----:г
рево~юgи~т~ _н~. _l_I~pqзaдBtllК!J~!fИ_Ie ~q_мун_ик_~ции - .~п JJИ_?Иите и__ П~Р~!С_О- -+
дите пренасят селскостопанските излишъци на Новия свят за да задава-
лят нуждите на Стария. ' пеиски колега преди индустриализацията. Този фаК:т говори също че дорп
Можем да приемем тези факти по различен начин като използваме
изчисленията на професор Ландес. Той отбелязва че п~ез 1870 r. Обеди-
неното кралство използва 100 млн. тона въглищ; което е равно на 800 ·-·-
. '
млн. калории енергия, достатъчна „да нахрани" население от 850 млн. --
" движвани
* Т.е. някои от историческите стаruстически данни се отнасят за Авrлия (без Ирландия),-·­
дgуrи за Обединеното кралство (с Ирландия), а някои включват само Северна, без !Ожна
Ирландия (б. а.).
възрастни в пр2дължение на една година (дейсТвителното население то­
гава е 31 млн.) . Капацитетът на парните машини в Англия през 1870 г
около 4 млн. конски сили, е равна на мощността1 , която могат да произве·~
дат 40 .млн. души, но такова количество хора бИха изяли около 320 млн.
бушела пшеница за една година - над три пъти Повече от годишното про­
изводство на цялото Обединено кралство през !1867-1871 г. s. Използва­
нето на неодушевени източници на енергия поЗволява на човека от ин­
дустриалната ера да надхвърли границите на би6лоrията и да създаде не­
вероятно увеличение в производството и матерИалното си благополучие
без да изпитва на гърба си тежестта на едно бърЗо нарастващо население'
Аштън трезво отбелязва (чак през 1947 г.): „В дНешно време в равнинит~
на Индия и Китай има мъже и жени, изтормозе~и от болести, които едва
ли живеят по-добър живот, поне на пръв поглед~ от впрегатния добитък,
дето се труди с тях през деня и дели подслон с тя'х нощем. Подобен азиат­
- ски стандарт на живот и подобен немеханизира·н~ ужасяващ тр"уд споЛетя­
ват тези, които се размножават на численост, бе~ да преминат през инду­
стриална революция" 9 •
Упадъкът на неевропейсiия свят
Преди да обсъдим влиянието на индустриа1лната революция върху
системата на Великите сили, добре е да проследим отражението И в по-
далечни страни, особено в Китай, Индия и други!неевропейски общества
Загубите, които те търпят, са двустранни. Съвсе~ не е вярна тезата вну~
шавана преди време, че народите от Азия, АфрЧка и Латинска Ам~рика
са живели щастливо и идилично, преди да дойде "западният мъж". Тряб- .....
-- ва да наблегнем на елементарната истина, че тиrfична характерист~ка на 00
.....
- U"I ----
ция, е бедността - ниска произвОдителност, ни~ък продукт на глава от .....1
00
населението в традиционното селско стопанство !- всяка икономика при
00
която селс U1
като стопанство е основна част от националния доход не може
1 '
да п Р о извежда голям излишък над моментните ~ужди
· '
за консумация" 10 • :1
0 тк д~уга страна, имайки предвид, че... през 1800 г.j селскостопанската про-
ду ц я е в основата както на европеиските, така и на неевропейските об-
щества, и че в страни като Индия и Китай съlцо съществуват много
търговци, производители .на текстил и занаятчии; разликите в дохода на
г~~:а _от нас_еление~-~- -~~-~~-:о_:~_кова_О!РО~l!~~-!:"J:~~р-~~.~~-~д~!'!._IJ_!!д~й_~~~-
Р . . н тъкач печели към половината от това, което взема неговият евро-
само поради многобройността на азиатските gемеДелци и занаят~ии Азия
все още притежава доста по-голям дял в световНия производствен про-
_дукт от много по-слабо населената Европа, пред~ парната машина и за-
'
ят с енергия стан да преразпределят рав~овесието в света.
- Двете находчиви изчисления на Байрох* (ВИ>j< таблици 6 и 7) показ-
ват колко драстично се е променил балансът в ре:зултат на европейската
индустриализация и експанзия 11 • :
*Поне според дефиницията на Байрох за „производствен~ стоки" (виж бел. 11) (б. а.).
!
 ТАБЛИЦА 6
От~iоситслсн дял от световното 11ро11зводство, 1750-1900 r.
деиндустриализират поради заливането на традиционните иы пазари с далеч

по-евтините и висококачествени продукти на ланкширските текстилни

fii7.
1750 1800 1830 1860 1880 1900 фабрики. След 1813 г„ когато свършва търговският монопол на Източно­

23,2 28,1 34,2 53,2 61,3 62,0 индийската компания, вносът на памучни платове в Индия се увеличава
Европа (като цяло)
1,9 4,3 9,5 19,9 22,9 18,5 неимоверно, от 1 млн. ярда (1813 r.) на 51 млн. (1830 г.) и до 995 млн.
Обединено кралство
2,9 3,2 3,2 4,2 4,4 4,7 през 1870 r., като измества много от традиционните местни производите­
Хабсбурrска империя
4,0 4,2 5,2 7,9 7,8 6,8 ли през това време. Накрая, и това ни връща пак към възгледите на Аштьн
Франция
2,9 3,5 3,5 4,9 8,5 13,2 за извънредната бедност на „тези, които се размножават на численост, без
Герм. държ. (Германия)
2,4 2,5 2,3 2,5 2,5 2,5 да преминат през индустриална революция", огромното нарастване на
Итал. държ. (Италия)
5,0 5,6 5,6 7,0 7,6 8,8 населението на Китай, Индия и страните от Третия свят вероятно на..\fаля­
Русия
0.1 0,8 2,4 7,2 14,7 23,6 ва общия доход на глава от населението поколение след поколение. От­
Съедннени щати
3,8 3,5 2,8 2,6 2,4 2,4 тук идва забележителното - и ужасяващо - предположение, че ако нивата
Япон11я
60,5 36,6 20,9 11,0 на индустриализация на глава в Европа и Третия свят през 1750 г. не са
Третият свят 73,0 67,7
33,3 29,8 19,7 12,5 6,2 много различни, то през 190_0 г. втората цифра е една осемнайста О! първата
Китай 32,8
24,5 19,7 17,6 8,6 2,8 1,7 (2 % към 35 %), и само една петдесета от данните за Обединеното кралст­
Индия/Пакистан
во (2 % към 100 %).
Влиянието на западния човек във всичките си варианти изразява най­
ТАБЛИЦА 7
Ниво 1 1а 11 11дустрнал11зац11я 11а глава от населс1111ето, 1750-1900 r. силно динамиката на световните сили през XIX в. То се проявява не само
(съотнесено към Обединеното кралство през 1900 r. = 100) в различните икономически взаимоотношения - от „неофициалното гос­
подство" на крайбрежните търговци, морски превозвачи и консули до
1750 1800 1830 1860 1880 1900
прекия контрол на плантатори, строители на железопътни линии и минни
8 8 11 16 24 35
Европа (като цяло) компании 13 , но ·също и в проникването на изследователи, мисионери, вна­
10 16 25 64 87 [100]
Обединено кралство сянето на болестотворни зарази от Запада, в приобщаването къ~r запад­
7 7 8 11 15 23
Хабсбурrска иМперия ните религии. То действа както в централната част на континентите - на
9 9 12 20 28 39 запад от Мисури, на 1ог от Аралско море, така и по устията на африкан­
Франция
Герм. държ. (Германия) 8 8 9 15
10
25
12
52
17
ските реки и около бреговете на тихоокеанските архипелази. Понякога
това влияние е възвеличено във впечатляващи паметници край пътища,
,...
оо
Итал. държ. (Италия) 8 8 8
- __ б ..
___6 _ _ _7__ . ... _8 __ . J_O____ J~---- ____ жп_мрежи,-телеграфи, -Пристанища-и-обществени сгради,-които-англича--- ""'""' --------
~1
ните издигат в и ндия, но ужасният елемент тук са кръвопролитията, паси-
. Русия-------- ------

14 21 38 69 ""'""'
Съединени щати 4 9
лието и грабежите, които придружават толкова много от колониалните оо
7 7 7 7 9 12 00
Япония 14
Во"йни ·i:rpeз този период • Естествено, белезите на насилие и завоевание и-.
7 б б 4 3 2 съществуват още от времето на Кортес, но сега темriът се засилва. През
Третият -свят
8 6 6 4 4 3 1800 г. европейците завладяват и контролират 35 % от сушата на света;
Китай
7 6 б 3 2 1 през 1878 г. тази цифра е вече 67 %, а през 1914 г. надхвърля 84 % 15 •
Индия
Развитите технологии на парните машини и механизираните инстру-
Очевидно е, че основната причина за тези промени е невероятното , менти дават на Европа решителни икономически и военни предимства.
увеличение в Производителността, което се дължи на- индустриалната ре.;;- ::~ Подобренията на пълнените през дулото пушки (капсули, в~плови нарези
- волюция. ·Между-1750 и ·1830 г.-.-механизацията на предачеството -в Анг---"_'--'--И др.) са достатъчно знаменателни.-Изобретяването ·на-оръдието -със-зад,----
лия повишава производителността само в този ~ектор от 300 до 400 пътиJ ; но пълнене, при което силно се увеличава скоростта на стрелбата, е още
тъй че делът на англичаните в общото световно производство се покачва една крачка напред, а картечниците „Гатлинг и „Максим" и леката пол-
11

драстично и продължава да се покачва, докато тя става „първата индус~~··--
риална нация"1:z. Когато другите еврqпейск": дър_жави и ~ъеди~ените ща~и
тръгват по пътя на индустриализацията, техните дялове също се покачват
рязко, както и нивото на индустриализац~я на глава от населението и на-_
ционалното им богатство. Но при Китаи и Индия нещата стоят съвсем
другояче. Не само че дяловете им в общото световно производ~тво .<?тно~.-_
сително спадат, просто защото производството на Запада расте толкова_..
бърза, ами в някои случаи икономиките им абсолiотно западат, т.е. те се-~;;_
ска артилерия дават последния тласък на новата „стрелкова революция",
· която съвсем елиминира възможностите за успешна съпротива на мест-
ните--народи, зависими от осТаряла бойна техника. Парната канонерка
означава, че европейската морска мощ, вече ненадмината в открити води,
може да се пренесе на сушата чрез големите водни пътища като реките
J:Iиrep, Инд, Яндзъ: по този начин подвижността и стрелковите въз:\tожно-
сти на Немезис по време на Опиумната война през 1841 и 1842 г. са раз-
rромителни за китайските войски, преодолени с лекота от противника 1 б.
 Вярно е, разбира се, че физически трудните терени (например Афганис­
,;;;~·.,.„ ·.'1···.,-6-_'s-.·.
;·~~-:; . - тан) забавят нашествието на западния военен империализъм и че неевро­
пейски армии, като тези на сикхите и алжирците през 1840 r., които са
~ възприели по-нов тип оръжие и тактика, оказват много по-сериозна съпро­
~ 1
тива. Но винаги когато боят се води на открито място, където Западът
~ може да използва картечниците и тежката си артилерия, съмнение за из­
хода на борбата не съществува. Може би най-неравната схватка, която
познава историята, е в края на века по време на битката за Омдур~1ан
(1898 г.), когато за половин сутрин картечниците тип „Максим" и „Лий­
Енфийлд" от армията на Кичънър унищожават 11 000 дервиши, като анг­
личаните дават само 48 жертви. В резултат на стрелковото превъзходст­
во, подобно на индустриалната произвЬдителност, водещите държави вече
притежават петдесет или стократно по-големи възможности от тези, кои­
то са в края на списъка. Глобалното господство на Запада, чиито наченки
личат още от времето на Да Гама, сега е почn1 ·безгранично. - и търговската -статистика, върху които почиват, сякаш предполагат ·недо­
~ сегаемо доминантна позиция на Англия, редно е Да посочим някоп факти,
~
Хемегон ли е Англия?
Ако жителите на Пенджаб, анамците, племената сиукс и банту са „гу­
о
бещите" (да използваме термина на Ерик Хобсбаум) 17 в екс,?анзията от
= началото на XIX в., безспорно англичаните с_а „печелившите . Както от~
~:s:: белязахме в предходната глава, до 1815 г. те вече са постигнали забеле­
жителна степен на глобално превъзходство благодарение на сложната
комбинация от морско господство, финансови кредити, тьрговски опит и
~
гъвкава дипломация. Индустриалната революция засилва позицията на
една държава, която вече е постигнала големи успехи в прединдустриал- _ ляни може да засенчи този на пет милИона фаб~ични работници, но тъй
~ ните търговски борби на ХVШ в. и послея трансформиравдру_г вид
__
-Н сИл-а:- да -повторим,· Че -макар скоростта- н-а проr;{ените-да··е по-скоро плав- ~-­
~ на; отколкото револ1оционна, резултатите са силно впечатляващи. През -
с периода 1760-1830 г. Обединеното кралство притежава около „две трети~
от индустриалното производство в Европа" 18 , а нейният дял от свето~ния­
производствен продукт скача от 1,9 на 9,5 %. През следващите триисет ~;
години разрастването на английската индустрия покачва тази цифра до_·_
19,9 %, независимо че новата технология прониква и в другите западное--___:_.___
вропейски страни. Към 1860 г„ когато вероятно Англия достига относи- --:·
телния си зенит, _тя произвежда 53 % от желязото и 50 о/о от въглищата J!it
лигнита в света, а изразхо_цва _малк() пO-M(lJIK.o от п_оловин_ат~ ~:~рои~~О,~~т- -~"
- во···на ··суров-ПамуК-На земЯта: „С--наС-еЛ-еНИ:е·~ -riредсТаВЛЯВЭ:iцо 2 % от нас.е- (
ленИето на света и 1О % от европейското,· Обединеното кралство вероят- =-
но има капацитет в модерната индустрия, равен на 40-45 % от световния
потенциал и 55-60 % от този на Европа" 19 • Консумацията на енергия от-----=­
модерни източници (въглища, лигнит, мазут) през 1860 г. е пет пъти по- ,
голяма от тази на Съединените щати или Прусия/Германия, шест пъти по- -
голяма от тази на Франция и сто петдесет и пет пъти по-голяма от тази на ;;:
Русия! Англия контролира една пета от търговската дейност на света, но_=: .
само- две пети от тьрrовията на производствени стоки. Над една трета от-~
търговските кораби плават под английски флаг и делът тук бързо се уве- ·;;
1
личава. Нищо чудно, че англичанинът от средата! на Викторианс{{ата ~110-
ха възвеличава уникалната позиция на страната си (както иконо:'.нiстЪт
Джевънс я определя през 1865 г.) като търговсКи център на Вселената;
„Равнините на Северна А}.tерика и Русия са нашИте житни поля; Чикаго и
Одеса са нашите житници; Канада и Балтика са r;орите ни; в Австралия и
Малайзия се намират овцефермите ни, а Арженfина и западните прерии
на Северна Америка хранят стадата ни волове. Перу ни праща среброто
си, а златото на Южна Африка и Австралия се стича в Лондон. Индусите
1
и китайците отглеждат чай и кафе за нас, захарнЦте плантации и подправ­
ките ни са в Индиите. Испания и Франция се гриЩат за лозята ни, а Среди­
земно море е нашата овощна градина. Памукът Ни, който от дълго време
насам е засаден в южните райони на Съединен~те щати, сега вирее във
всички топли зони на Земното кълбо" 20 • !
Тъй като подобни прояви на самочувствие, ~акто и производствената
поставящи тази позиция в друг контекст. Първо :- макар да звучи педан­
тично, - малко вероятно е брутният национален #родукт (БНП) да е най~
големият в света през десетилетията след 1815 г. I<:ато имаме предвид дори
само числеността на населението в Китай (по-къ~но и в Русия) и че сел­
скостопанското производство и разпределение гр;адят основата на нацио­
налното богатство навсякъде, дори и в Англия пр~з годините преди 1850 г.,
общият национален продукт на последната никоrа не изглежда тъй впе­
чатляващ, както продукцията на глава от населеНието или пък те}.1riЪт на
индустриализация. Все пак „сам по себе си обемът
' на общия БНП няма
толкова голямо значение"21 • Физическият продукт: от стотици милиони се­
___!C_'!-T.9_._!'0ЩIM~_ч~c:r_o:r нe_IJ> . c~--~_g_н~y~p1!__~§дIJO.J;"i,l, __t4BQ~Q_ rro.:M~_K9_J;J_t:p.oятнo..
е да произведе излишък от богатство или реша~ащо военно надмо.щие.
Сферата, в която Англия е силна, наистина ненЭ.дмината през 1850 г„ е
модерната, повишаваща благосъстоянието индуСТIJИЯ
'
с всички предимст-
ва, които произтичат от нея.
От друга страна - и тази втора точка съвсем не е дребнава, - растя­
щият производствен потенциал на Англия не е достатъчно
' организиран в
десетилетията след 1815 г., за да изведе държаваТа до бързи постижения
(оръжие и жива сила) във военно отношение, так~' както, да речем, става с
владенията на Валенщайн през 30-те години на XVII в. или с нацистката
_____ 11коно_мик_а___по-късно. _Напротив, идеологията на_политическата икономи- ____________
ка laissez-faire*, която процъфтява през тази рi~нна индустриализация,
проповядва каузата на nеяния мир, ниските дърЖавни разходи (особено
за отбраната) и намаляването на държавния конtрол върху икоНО}.fИКата
и индивида. Както се съгласява Адам Смит в „Богатството на нациите"
(1776т.), може би е необходимо да търпим поддiржането на армия и во-
енноморски флот, за да се защити британското оt?щество от „насилието и
!
*
Laissez-faire- тepмин, означаващ свобода на икономичерката
'
инициаrnва, капитализъм
при минимална държавна намеса (по лозунга на френската иконОмическа школа на физиокраru-
те) (б. р. ). j
инвазията на други независими общества". Тъй като обаче въоръжените
сили per se* са „непродуктивни" и не прибавят някаква стойност към на­
ционалното богатство, така както една фабрика или ферма, те трябва да
се по,пдържат на въз~1ожно най-ниско ниво, без да е застрашена нацио­
налната безопасност 22 . Приемайки (или поне надявайки се), че войната е
последното срецство и малко е вер9ятно да се случи в бъдещето, Последо­
вателите на Смит, а още повече тези на Ричард Кобдън** биха б1шц ужа­
сени от идеята да се организира една държава на военна нога. Поради
това „модернизацията", която се извършва в английската индустрия и ко­
кадрили да влияе върху политическите събития по важните Ь.'}Jаища на Ев­
ропа (Португалия, Белгия и Дарданелите) и се въздържа от наыеса на други 111-.
места. В :r...-рая на 50-те и 60-те години дори !(римската кампания се смята за
грешка. Поради тази си липса на желание и ефективност А1:1глия не играе
важна роля в съдбата на Пиемонт в критичната 1859 година, не одобрява
„на~rесата•· на Палмерстон и Р.ъсел в аферата Шлезвиr-Холщайн през 1864
г. и набшщава отстрани, когато Прусия ращюыява Австрия през 1866 г. и
Франция четири години по-късно. Не е изненадващо, че английският вое­
нен капащпет се представя в сравнително скромни размери 1;1а армията през

муникации, не е съпроводена от развитие в армията и тя (с малки изклю­ този период (виж таблица 8), малка част ·от която може да се използва за
чения)23 е стаrнирана в продължение на десетилетия след 1815 г. европейсю! военни конфликти.
Следователно, колкото по-възходяща е английската икономика в сре­
ТАБЛИЦА 8
дата на Викторианската епоха, вероятно толкова по-малко „мобилизира­
Численост на арм1111те на Вел11R11те сили, 1816-1880 r. 25
на" за конфликт е тя в сравнение с кой да е друг период от времето на
Стюартите наса~1. Меркантилистките мерки; -които наблягат на връзките 1816 1830 1860 1880
между националната сигурност и националното богатство, са ели~1инира­ Обединено кралство 255 000 140 000 347 000 248 000
ни бързо: пре~1ахват се защитните· тарифи; пада забраната върху износа Франция 132 000 259 000 608 000 544 000
на напреднала технология (т.е. текстилни машини); отменени са Навига­ Русия 800 000 826 000 862 000 909 000
ционните актове, създадени и за да предпазят големия брой английски Прусия/Германия 130 000 130 000 201 000 430 000
търговски кораби и моряци в случай на война; имперските "преферен­ Хабсбургска империя 220 000 273 000 306 000 273 000
Съединени щати 16 000 11 000 26000 36 000
ции" са премахнати. Разходите по отбраната се поддържат на абсол1от­
ния минимум, ·средно около 15 млн. лири годишно през 40-те години на
XIX в., и не надхвърлят 27 милиона през по-размирните от 60-те години. Дори в извъневропейския свят, където Англия предпо~ита да разгръ­
Въпреки това През последния период англиЦският БНП възлиза общо на ща бойните си части, военните и политическИте служители· ·в страни като
около 1 млрд. лири. През петдесетте или повече години след 1815 г. воен­ Индия почти винаги се оплакват от 11еефективностп1а на командваните
ните сили изразходват .само 2-3 % от БНП и разходите на центрЭ.лното от тях поделения, имайки предвид дори само огромните територии, които
правителство като цяло са много по-малки в сравнение с тези от XVIII трябва да контролират. Колкото и импозантна да изглежда империята върху :;;;
или ХХ-.в.~~.--Това_биха_били ..изкл1о:g:ително __ ниски .. стойности-за-страна.със _. кар_тата_ на_свеrа,_о.фицерите..по__ь1еста_саJiаясно, _че _управлението_им_виси ____ ~ ··----
скромни средства и амбиции. За страна, която съумява да „управлява на косъм. Споменаваме всичко това, за да подчертаем, че Англия е друг !,.
вълните", коятО притежава огромна, разпростряла се надалеч империя и тип велика сила от началото до средата на XIX в. и нейното влияние не gg
която все още има голям интерес да се запази равновесието на силите в _ може да се из:мерва с традици9нните критерии. за военна хе_Ге!'J9_ни_я. _Тя. е U1
Европа, те са наистина изумителни. силна в някои други сфери, всяка от които е смятана от англичаните за :""
Така както е със Съединените щати през 20-те години на ХХ в., разме­ много по-ценна, отколкото една голяма и скъпоструваща армия в бездей-
рите на английската икономика в света не се отразяват върху бойната сила ствие.

на страната; нито пък институционните струюури /aissezfaire с м1шиат1ор­
на б1орокрация, която все повече се откъсва от търговията и производство-
то, не могат да мобилизират английските ресурси за една тотална война, -·· ;
без да-.причинят. огромни. размирици .. Както-ще-видим по-нататък,-дори-една~
ограничена война като !(римската успява да разтърси системата из основи,
макар че тревогата, която създава, преминава твърде бързо. Англичаните
от средата на Викторианската епоха показват минимален ентусиазъм за
военни интервенции в Европа, които винаги струват много и са вероятно
неморални, и съзнават добре, че равновесието между континенталните Ве- -
лики сили прави всяка широкомащабна акция от страна на АнгШiя безпред­
метна. Тя се стреми по дипломатически път и чрез движение на морски ес-
• Per se (лат.)- лично (б. пр.).
** Кобдън, Ричард (1804-1865)-апrл." политик, привърженик на идеите на иК011ом11чсс­
кия лнберапизъм-„свободна търговия" (free trade) (6. р.).
Първата от тях е морската. Повече от цял век преди 1815 г. Кралският
флот обикновено е най-големият в света. Но това морско превъзходство
често е оспорвано, особено от Бурбоните. Наистина от вре~~е на време те
_пускат .по_ някоя.„заплаха'~ .-Адмиралтейството- следи-предпазливо .и-руските-----··------­
корабостроителнJ:I пр<;н::р~ми, и американско_тр_:строителСтво на големи фре-
га'rи, но всяка от тези· предусещани опасности изчезва бързо и оставя анг-
лийската военноыорска ыощ да упражнява (по думите на професор Лойд)
„по-широко ·влияние, отколкото някога е съществувало в историята на мор-
сюпе империи 1126 • Независимо от непрекъснатото Намаляване на численосТrа
след 1815 г. Кралският флот в някои моменти сигурно е·не по-малко силен
от другите три или четири флота, които също имат действителна бойна мощ.
И основн1пе 11у флоmлии са фактор в европейската политика, поне по пе-
риферията на континента. Ескадрилата на котва в Тежу, която защитава
португалската монархия срещу вътрешна и външна опасност, решителната
1 !
'.:. .:'··.·\'.·..·.'..i.:1.·.··.o/.:-_...;2.·.··· на).tеса на военноморските сили в Средизе:-.1но море (срещу алжирските
1.
..
~
~
ппрати през 1816 г. разгромът на турския флот при Наварино през 1827 г.;
възпирането на Мехмед Али при Акра през 1840 г.) и точно изчисленото
присъствие на флота, на котва пред Дарданелите винаги, когато „източният
:<i:H въпрос" се изостри - всичко това е де11онстрация на английската 1~орска
мощ, която, макар и географски ограничена, тежи в съзнанието на евро-
~ пейските правителства. Извън Европа, където флотилии от Кралския флот
~ иmI дори отделни бойни кораби са ангажирани с цял куп дейности - да се
~Е-- борят с пиратството, да засичат кораби с роби, да помагат за акостирането
_ на морски съдове, да внушават страхопочитание у местните владетели от
Кантон до Занзибар, английското морско превъзходство изглежда повече
~ от решително 27 .
~ Втората важна сфера на британско влияние е разрастващата се кола-
$_ ниална империя. Тук отново общото положение е в много по-благоприят-
~ на светлина, отколкото през-предходните· два века, когато Англия трябва·-
g
~
)ooOlii
да се бие многократно за ~ладенията си с Испания, Франция и други ев-
ропейски страни. Сега освен спорадичните тревоги около движението
на французите в Тихия океан или руските набези в Туркестан тя няма
~ сериозни съперници. Тъй че едва ли е преувеличено да кажем, че между
О 1815 и 1880 г. голяма част от английската империя .съществува в СIШОВО-
~ политически вакуум, затова и колониалната И армия може да бъде
~ поддържана в сравнително малоброен състав. Наистина английският им-·
~ периализъм има граници, а също и някои проблеми с разширяването на
~ А}.Iериканската република в Западното полук~лбо, както и с Русия и Фран-
i ~
..... ц~нr на Източното. Но в много части на тропиците и за дълги периоди от
Е~ време английските интереси (търговци, плантатори, изследователи, миси-
онери) не се сблъскват с ничии други освен с тези на местното население.
~ _.
тази __относителна липса_на_външно _напрежение__ заедно ~с .разпр_остра---.- ----морски -транспорт;-зас-траховки,-- б анкови-такси,-сделки--с--жилищно-строи---~----
У-~ нението на либералното laissez-faire у дома дават основание на мнозина
Ь коментатори да твърдят, че колониалните завоевания са изли1:'ни, че са_:~=
просто „воденични камъни" на врата на пренатоварения англииски данъ~----
1 коплатец. Каквато и да е риториката на антиимпериализма вътре в Анг-
лия, факт е, че империята продължава да расте, разширявайки се (според
едно изчисление) средногодишно със скорост 100 000 кв. мили за перио-
да 1815-1865 г.2s. Някои от стратегическите и търговските придобивки
1 ката Сингапур, Аден, Фолкландските острови, Хонконг, Лагос и други са
завоевания на жадните за земя бели преселници, които прекосяват южно- __
. ·--африканските . степи, .канадските--прерии- и_австралийските-пустини.-ТяХ---·-
1 ната експанзия обикновено предизвиква местна съпротива, която често
трябва да бъде потушавана с военни части от Англия или Британска ин.:.·
дия. Дори официалното анексиране среща съпротива от страна на прави- ___:_:_
телството във Великобритания, което се притеснява от все по-дългия списъ_к_
на отговорностите. „Неофициалното влияние'' на разпрострялото се бри-
танско общество се чувства от Уругвай до Левант и от Конго до Яндзъ.__
Сравнен със спорадичните колонизаторски опити на французите и по-
локализираната вътрешна колонизация на американците И руснаците,
империализмът на англичаните е съвсем друга категория през по-голяма-
та част от XIX в.
Третата сфера, където се чувства силата и зНачиыостта на Велико-
британия, е сферата на финансите. Разбира се, тоЗи елб1ент трудно може
да се отде.1и от общия индустриален и търговски ~рогрес на страната. За
да се под:~:ържа индустриалната револ1оция, са НУfНИ пари, които по-на-
=
::SJ
татък пронзвеждат още пари под формата на възвръщае11ост на капитал- ~
ните инвестиции. А както показа предходната гла'ва, британското прави- , J.
телство иыа дълъг опит как да се възползва от кредита си на банковите и =d
паричните пазари. Но развитието на финансовата сфера в средата на ~
XIX в. е както количествено, така и качествено различно от това, което е ,.......
1
било преди. На пръв поглед по-очебийни са кол ,ичествените различия. ~
Дългият 1п1рен период и леснодостъпният капитал ~в Обединеното кралст- J::~
во заедно с развитието на финансовите институцИи в страната стимули- ,......
рат населението да инвестира, каь.-то никога досега) в чужбина: около 6-те
r~,.1лн. лири, които се изнасят годишно в десетилеТието след битката при §
BiiTepiio, до--СредаТа на века се покачват на над 30 ~rлн„ а в периода 1870- ~
1875 г. достигат невероятната цифра 75 11лн. лириl В резултат приходите
за Великобритания от такива лихви и дивиденти, кЬито през всяка следва-
ща година след 1830 г. представляват огромната ~y;i..-ra от 8 млн. лири (в
,.......
~
t:I
края на 30-те години), през 70-те години са над 50 iмлн. лири годишно; но Joot:i
по-голямата част от тях веднага се инвестират повТорно отвъд океана по- S
добно на спирала, която не само прави Англия оiце по-богата, но и не- ~
прекъснато поощрява световната търговия и ком~никации. ;:Q
Последиците от този огро~iен износ на капит1ал са няколко и много ~
важни. Първата е, че печалбите от презокеанските,' инвестиции значител- Н
но намаляват несъответствието в годишната търг?вия на видими стоки, ;i.:·:
което страната не:-.rинуеh_{о създава. В това отноше~ие приходите от инве- """"'
стиции се прибавят към вече значителните невидими печалби, идващи от оо
'
. ~
--- телство и т. н. Заедно те осигуряват не само услоhия да не съществуват ~
кризи в баланса на изплащанията, но и обогатява~ цялата империя. Вто- gg
рата последица е, че английската иконо1-rика действа като огромен мях, и.
всмукващ невероятно количество суровини и хранl1телни продукти и из- :1
тласкващ купища текстил, железарска продукция и ~ругн стоки. Тази сис-
тема на видима търговия е дублирана и допълнена 9т мрежата на морския
транспорт, застрахователните сделки и банковитеi.връзки, която се раз-
простира към света от Лондон (най-вече), Ливърпул, Глазгоу и .много дру-
ги големи градове през целия XIX в. ,
- -----При --отвореността -на- английския-вътрешен ltазар-и-желанието-на -- - --·--·--------
Лондон да реинвестира приходите от чужбина в н6ви жп линии, приста-
нища, енергийни н водни централи и селскосторански начинания от
Джорджия до Куйнсланд се получава общо допълв:ане на потока видими
стоки и на инвестиционната система*. Като при9авим към това и все
__
* Аржентпна например е в състояние да намери готов пазар в Обединеното кралство за
1
износа си. от rовеждо "'есо 11 зърно, като по този начин си позвЬляnа не само да заплати за
внесените английски 1ш..Jустр11алш1 продукn1 и различните заеми, Отпуснати от Ло1тон, 110 ида
задърж11 собствения си кредит внсок за по-натаrъшнн заеми. И)у„1нтеле11 е контрасrьт със
заемите на САЩ за Латинска Америка през ХХ в. - те отпускат краткосрочни заеми и не
разрешаDат вноса на селскостопанска продукция (б. а.). i!
;."_
:~
 по-широкото внедряване на златния стандарт и развитието на междуна­
родна борса и: разплащателен механизъм, базиран на сметките, теглени
~ в Лондон, едва ли можем да се чудил1 защо англичаните от средата на
~ Викторианската епоха са убедени, че следвайки принципите на класи-
~ ческата политическа икономия, те са открили тайната, която гарантира
както непрекъснат и нарастващ просперитет, така и световна хармония.
Макар че много отделни личности - защитници на торите, ориенталски
деспоти, новоизл1опени социалисти - все още сякаш са слепи, за да при­
знаят тази истина, след време всички ще се врекат във фундаменталната
валидност на икономиката laissez-faire и утилитарните кодове на управ­
ление29.
Докато в .краткотраен план това прави англичаните по-богати от­
всякога, не съдържа ли т·о и елементи на стратегическа опасност в
дългосрочния си аспект? Ретроспективно чов~к може да открие поне .. _
две следствия от тези структурни икономически промени, които по-
~ късно ще се отразят върху относителната мощ на Великобритания в --
~ света. Първото е начинът, по който страната допринася за дълготрай-
е.3 ната експанзия на други нации! като създава и развива чуждестранна-
~ та индустрия ·и селското стопанство чрез периодични финансови ин-
0 жекции, а и като строи жп линии, пристанища и параходи, които ще--~
~ дадат възможност на чуждестранните производители да конкурират
§
~
собствената И продукция през следващите десетилетия. В тази връзка--.
трябва да отбележим, че въвех<дането на парната енергия, фабричната
==. система, железопътния транспорт и по-късно на електричеството по-
~ мага на Великобритания да нреодолява естествените, физически труд-
~ ности за постигане на по-висока производителност и по този начин да _:_-
"""" увеличава богатството и силата на страната. Ала новите изобретения
„ ···-- · Н ---улесняват-съ-единените ·щати;-Русия-и-Централна·-Европа--дори-повече,
~ тъй като пречките за развитието на техния сухоземен потенциал са __
t) много по-малко. Общо взето, индустриализацията изравнява възмож:
наетите за използването на местните ресурси 11 п.о този начин отнема
някои преимущества, с които се ползват по-малки, периферни страни
с развита морска търговия, и ги прехвърля върху по-големи, предим-
но сухоземни държави 30 •
Втората потенциална стратегическа слабост е в нарастващата зави-
симост на английската икономика от международната търговия и още
. повече - от международните финанси. До средата на Х!Х в. износът пред_:--;с
--- - --ставляв~гповече- ·от·-една„п-ет~с от националния-· доход31 ~-много· по:.. голям -дял,
отколкото по времето на Уолпол или Пит. Особено за огромната памуч- _
но-текстилна промишленост презокеанските пазари са жизнено важни. Но
еднакво значим в този период, когато Великобритания се превръща от._:_.
предимно селскостопанска в градско-индустриална страна, става внос?Т
на· суровини и все повече на хранителни продукти. В най-бързоразвива-
щия се сектор - „невидимите" услуги на банковото дело, застраховките,--::­
жилищното настаняване и инвестирането в чужбина - зависимостта от-~
световния пазар е дори по-критична. Светът е затворен като в мида в лон~ --:-·
донското Сити и това е чудесно в мирно време; Но какво би станало, ако _:_
пак се стигне до една война на Великите сили? Дали английските експорт- ___:
ни паза~и няма да пострадат дори повече, отколкото през 1809 г. и 1811-
1812 г.. Не са ли се обвързали цялата икономика и местното население i_.75 __ _
прекалено :ыного с вноса на стоки, който лесно :-.1оже да секне нли да бъде
вреыенно блокиран в периоди на конфликт? И ня:-.1а ли крепящата се на
Лондон световна банкова и финансова система да рухне при започването
на нова световна война, защото пазарите ;\IОже да бъдат закрити, застра­
ховките спрени, международните капитални трансфери забавени и кре­
дитът ли~вндиран? Парадоксално е, че при такива обстоятелства развита­
та ан;.лииска икономика би пострадала повече, отколкото някоя „по-не­
зряла , но и по-малко зависима от международната търговия и финанси
държава.
При либералните възгледи за междудържавна хармония и не­
прекъснато увеличаващо се благополучие тези размишления изглеж­
дат излишни страхове; държ_авните м~~е __тр~б_ва„единсtве_но _да дейст­
ват р~ционално, за да избегнат глупавите караници с друг~те народи.
1'1 деиствително, твърдят либералите привърженици на /aissez-faire
колкото повече английската индустрия и търговия се интегрират и за~
_ висят от световната икономика, толкова по-:-.rалко настроена за кон­
фронтация ще бъде тя. По същия начин разрастването на финансовия
сектор е положително явление, тъй като то не ca~ro подхранва „бу.,rа"
от средата па века, но и демонстрира колко развита и прогресивна стра­
на е с;анала Великобритания. Дори другите държави да последват при­
ыера и и да се индустриализират, тя може да пренасочи усилията сп за
подпомагане на тяхното развитие и от това да спечели още повече. По
думите на Бърнард Портър тя е първото оплодено яйце, от което се
показват крака, първата полова лъжичка, която се превръща в жаба
първата жаба, която изскача от вира. Тя е икономически различна 0
; 6;;
--~станалите, --НО -само-защото -е--толкова-по-напред-от-тяхз~}{ато--и:маме- ____J...I, _ _ _ __
редвид това високопарно самочувствие, страховете от стратегичес- У1
ките слабости изглеждат неоснователни. Повечето викторианци пред- ~
почитат като Кингсли, разплакан от гордост по време на Голямото из- ~
ложение в Кристалния дворец* през 1851 г., да вярват, че тяхната съдба :""
~ се ръководи от космически сили: „Предачната машина и железопъТни-
--- те релси, презокеанските параходи на Кюнард и електрическият теле-
---- граф за мен са признаци, поне в някои отношения, че сме в хармония
. с Вселената; че с:ьществува някакъв висш дух, който ни направлява.„
Богът - Създател и Учител" 3 З •
- ----Следователно -като -всички -останали- цивилизации;- които-са-8 а-върха__________ _
на к~лелото на съдбата, и англичаните вярват, че позицията им е ,,естест-
-~ вена и ще продължи вечно. И точно както всички тия други цивилизации
и тях ги очаква разтърсващ шок. Но в този момент той е още далеч в
бъдеще~о !f в англи~ск~я живот по времето на Цалмерстон и Маколи все
-- още деистващ фактор са предимно силните страни, а не слабостите на
системата.
"'Кристален дворец- название на сградата на Голямото индустриално изложение в Лон­
дон през 185 I r.; огромната сграда, проекn1рана от Джон Пакстън и издигната в Хайд парк бма
с авангардна архитектура- стъклени панели и покрив, откъдето дошло и названието И (6. р.).
 „Средните сили"
Влиянието на икономическата и технологичната промяна върху пози­
цията на Великите сили в континентална Европа е много по-малко за този
половин век след 1815 r., главно защото индустриализацията, която се
извършва, започва от 11ного по-ниско ниво, отколкото в Англия. Колкото
повече човек пътува на изток, толкова повече преобладава феодалният
тип селско стопанство в местната икономика. Дори и в Западна Европа
(доближила се до Англия в много аспекrn на търговското и технологич­
ното развитие до 1790 г.) двете военни десетилетия оставят тежък отпе­
чатък: загуба на население, промяна в митническите бариери, увеличение
на данъци, „nасторализация" на Атлантическия район, загуба на отвъдмор­
ски пазари и суровини и неефекrnвно приложение на най-новите англий-
ски изобретения. Всичко това забавя .цялостното иконо11ическо _развиrnе __
независимо от факта, че в определени региони търговията процъфтява34 •
И ако с оповестяването на мира се възвръщат нормалните пазарни усло-
вия, а континенталните предприемачи ясно осъзнават своята изостана­
лост от Великобритания, то това не довежда автоматично до производст---­
вен бум, тъй като липсват необходи11ият капитал, местното търсене и ·---
„държавният ентусиазъм" за промяна, а и много от европейските търгов- - -
ци, занаятчии и тъкачи ожесточено се противопоставят на английските
технически новости, виждайки в тях (съвсем правилно) заплаха срещу-·-=
стария си начин на живот 35 . В резултат, въпреки че парната машина; ме­
ханичните тъкачни станове и железницата бележат напредък в континен­
тална Европа, в периода от 1815 до 1848 г. традициите в икономиката
остават доминиращи: преимущество на селскостопанското над промиш- ___::_;=_
___ !l~_но_то произв()дство, липса._ на евтин и бърз_ ~рансп_орт_ и приоритет на _·
поТребИ-.ГеiiСКИТё-СтоКи пpeji те·зи-от-тежката··nр-омишл-ен-ост3 6 :--- --· __:
Както се вижда от таблица 7, относителното нарастване в нивото на_.
индустриализация на глава от населението за периода между 1750-1850г...
.не е голямо И едва през 50-те и 60-те години на XIX в. карn1ната започва-­
да се променя. --,-----
Преобладаващите политически и дипломап1чески условия на „рест'!- :.·
врираща се Европа". спомагат за запазването на :международното статук· -
во или допускат само незначителни промени в съществуващия ред. Френ- __ ;___
ската революция отправя предизвикателство както към вътрешното соцц_- __ '•\!.: форматорските тенденции през 1810-1819 г. и наnраво изпада в Паника
.юдJ_о_у~ТQОЙство, така и към тр_адици_о_н_ната система от _д'l>Р)[(ЗВИ в Европа: ~ от революцията през 1848-1849 г. Дори и след като военните отново на-
Именно порЭ.ДИТОва··метеРНих.--11 irеrовитеспоДВИЖни·ци консерватори ,.,__: ----Лагат -Напълно- реакционен-режим,- страхът- от-вълнения -принуждава-прус­
посрещат всяка новост с подозрение. И една авант1ористична диплома- -~­
ция, създаваща опасност от обща война, се отхвърля също с неодобре- ·-
ние, както и всяко движение за национално самоопределение или за кон~ _ _;:_
ституционна реформа. Общо взето, политическите лидери чувстват, че__ е
достатъчно да се занимават само с вътрешните неуредици. Много от тях ~__::_
започват да изпитват страх дори от първоначалната поява на новите ма- ~!
шини, урбанизационния растеж и останалите зараждащи се предизвика- 7'
телства къ11 гилдиите, занаятите и протекционистичните норми на пре- ·~:
диндустриалното общество. Това, което един историк описва като „енде- )~
.Е
мична гражданска война, чиито най-rоле:-.1и прояви На
'
бунт са през 1830 г.
така както и множество междинни метежи" 37 , пок~зва, че държавй.Ицит~
като цяло не притежават нито енергията, нито желанието да се ангажират
във външни конфликти, които биха могли да отслабят собствените и~i ре-
жими.
1
В тази връзка си струва да се отбележи, че !~1ноrо от проведените
военни акции имат за цел да предпазят съществувЭ.щия социално-полити­
че~ки ред от революционната заплаха, напри:-.iер rотушаването от авст­
рииската армия i:_a съпротивата в Пиемонт през 1;823 г., придвижването
на френските воиски в Испания през същата rод~1на за възстановяване
правата на крал Фердинанд, използването на руск~'1 войски срещу Унгар­
ската революция през 1848 г. Тези реакционни мерки са непопулярни в
Англия, но островното положение не И позволява :'да се намеси в защита
на либералните сили. Колкото до териториалните промени в Европа, то те
биха могли да се извършат само след споразумени~ Между Великите-сили.
За разлика от предшестващия го Наполеонов пер1юд този между 1815-
1865 r. интернационализира повечето от сложнит~ политически пробле­
ми (Белгия, Гърция) и гледа неодобрително на едноi::транните акции. Всич­
ко това създава, макар и крехка, първоначална стабилност за съществува-
щата държавна система. 1
Международната позиция на Прусия през десJтилетията след 18 i 5 г
е силно повлияна от тези общи политически и социаltни условиязs. Въпрек~
голямото териториално разширение след присъед1~няването на Рейнската
област държавата на Хоенцолерн* не е толкова Впечатляваща както по
времето на Фридрих Велики. Едва през 50-те и бq-те години на XIX век
икон~мическото развитие в Прусия е по-бързо в сравнение с другите ев­
ропеиски държави. За разлика от първата половина на века, когато стра- ~
.ната е индустриално джудже и_rодишното .И производство .от.50.000.тона __ ::;: __
чугун е по-малко не само от това на Англия, Франf!.ия и Русия, но дори и J_
на Хабсбургската империя. Още повече че завоюването на ·Рейнската об- оо
ласт не само разцепва географски Прусия, но и 1lзостря -политическото ~
разделение между „по-либералната" западна част На страната и по-фео- ~
далнит е" източни провинции. З а по-голmrата част от
' този период" на пре-
ден план изпъкват вътрешнополитическите проблеj.rи и тъй като най-чес­
то вземат връх реакционните сили, властта е особ~но обезпокоена от ·ре­
кия елит да приема с нежелание всякакви външно#олитически рискове, а
консерваторите - да се идентифицират възможно! най-пълно със силите
на стабилност в останалата част на Европа, най-веЧе с Русия и Австрия.
Вътрешнополитическите проблеми на ПрусиЯ се задълбочават осо­
бено с дебатите около т. нар. „германски въпрос", Т. е. възможното обеди­
нение на 39-те германски държави и начините за Осъществяване на тази
'
• Хоенцолерн - rерманско владетелско семе1iство, властвkло от XI в. до 1918 r.: през
141
7-19! 8 r. - като князе на Бранденбург, през 1525-1918 г. - каТо князе и крале на Прусия и
през 1871-1918 r. - императори на Германия (6: р.). 1
12 Възход и падение на Великите сили
1

цел. Този въпрос не само разделя либерално-националната буржоазия на то правителство отчаяно се при?ржа ркъм неу трбалитет, страхувайки се от J 79 ':
('Е;);~хЕ!Я 0
g'<=
Прусия от повечето консерватори, но и създава деликатни разногласия последиците при евентуална воина с усия. стоятелствата правят по-

рЗ със средните и 1ожните части на Германия и което е по-важн6, съживява зицията на Прусия логична, но англичаните и австрийците не харесват
съперничеството с Хабсбургската империя, проявило се за последен път тази „колебаеща се" берлинска политика и пруските дипломати не са до-
"'~ по време на разгорещените спорове за Южна Саксония през
ки че Прусия е безспорен лидер във все по-нарастващия по значение Гер-
1814 г. Въпре- пуснати в разискванията на конгреса в Париж
третирана като страничен участник.
(1856 г.). Символично тя е
Cj
мански митнически съюз (Zol/verein)*, който се развива след 1830 r. и къ:м И в други области (}.1оже би не толкова силно) Прусия се чувства ~
който австрийците не могат да се присъединят поради протекционнстич- потисната от чуждите сили. Осъждането от Палмерстон на пруското на- =:::
ния натиск на :собствените си индустриалци, политическият баланс през шествие в Шлезвиг-Холщайн през 1848 г. не е толкова тревожно. Много t
тези десетилетия накланя везните в полза на Виена. На първо място Фри- по-обезпокоителна е потенциалната френска заплаха за Рейнската област 1--1
дрих Вилхелм Ш (1797-1840) и Фридрих Вилхелм IV (1840-1861) сестра- през 1830, 1840 и най-накрая през 1860 г. Всички тези периоди на напре- eJ
хуват много повече от сблъсък с Хабсбурrската империя, отколкото Ме- жение ca}.JO потвърждават, че Прусия е най-слабата от Великите сили през ~
терних и него~ият приемник Шварценберг - от северните си съседи. Ос- първата половина на XIX в„ с неизгодно географско положение, засенч- j-ooo1

вен това Австрия председателства срещата на Германската федерация във вана от силни съседи, разяждана от вътрешни проблеми и в пълна §
Франкфурт, на ·нейна страна-са симпатиите- на повечето от малките гер- - невъзможност да играе по-важна роля в международните работи. -Една Н
~ мански държави, а да не забравяме и старите пруски консерватори, така наистина тежка присъда за Прусия в светлината на ~rногообразните И >
че Австрия е безспорна европейска сила, докато Прусия превъзхожда-- възможности - образователна система от началните училища до универ- =:::

1
само частично останалите германски държави. Влиянието на Виена е оче- ·-~ ситетите, каквато ня:ма втора в Европа; ефективна административна сне- t::I
видно през 1850 г. след споразу11ението в Олмюц, което временно пре- -----== тема, както и армия с образцов генералски състав, изучаваща отрано ре- ~
кратява германските междуособици, а Прусия се съгласява да демобили- _ форыите в областта на тактиката и стратегията, особено приложението на О
зира армията си и да изостави собствените си виждания за обединение. „железниците и оръжията'' 39 • Въпросът е, че този потенциал не 1rоже да ~

~
Дипломатическото унижение според Фридрих Вилхелм IV е за предпочи--- бъде използван, докато вътрешнополитическите кризи }.fежду либерали и ~
тане пред една рискована война непосредствено след револ1оцията от консерватори не бъдат преодолени, докато не застане твърда ръка на върха >
~ 1848 г. И дори такива пруски националисти като Бисмарк, които страдат
заради отстъпките пред австрийските искания, разбират, че не може да
вместо колебаещия се Фридрих Вилхелм IV, докато не се развие индуст-
риалната база на Прусия. Заради това едва след 1860 г. страната на Хоен- r
Н

~~ бъде направено кой знае колко, докато „борбата за надмощие в Герма-

ния" не бъде Окончателно решена.
______ ЕдЦll 9со_б_е11ова_)!(ен фактор __прИ_!IУ)!(1!аБ_'1_Фри)\р_и.х_ Вилхелм да пр_!l:____с_
еме споразумението в Олмюц. Това е поддръ:Жкiiта, която руСКИ-яТ-Цар
цолерн успява да се измъкне от второстепенното си положение.
Все пак, както и ред други неща в живота, стратегическата слабост е
нещо относително. Съпоставена с Хабсбургската империя на юг, пробле-
)о-1.
оо
:J:
.. .:.. - -- -митена-прусиЯ мож·е-б"I.1-нес·ачакТолков-а~сТj):iШНИ~АКо времетоOTI648---·i- ··----

ь оказва на Австрия по отношение на 11 германския въпрос". Гlрез

период от 1812 до 1871 г. Берлин полага големи усилия, за да не провоки-
целия--·
ра военен сблъсък на изток. Идеологически и династични причини ·спома::--
rат да се оправдае подобно раболепие, но то не прикрива чувството за·±
малоценност на Прусия, особено след 1814 г„ когато Русия присъединя--.-·
ва към себе си по-голямата част от Полша. Неодобрението на Санкт Пе;.--
тербург и към. най-малките прояви на либерализация в Прусия, известно~
то убеждение ,на цар Николай 1, че германското обединение е само уто-
пия .(особено _ако се_извърши по лодобие _на J 8<!8. г„ _когато рад!!кал_ното
Франкфуртско събрание** предлага императорска корона на пруския
крал), както и руската помръжка на Австрия преди Олмюц, са безспорни
доказателства·на това международно влияние. Именно поради тези при-
чини не е изненадващо, че след избухването на Кримската война прускq---~
* Zollverein (нем.)-митпически съюз на германските държави през XIX в., през периода
от 1818 до 1854 r~ включва почти всички от тях и след обединяването на страната неговmе-----:-:
закони и уредби се включват в законодателството на Германската империя (б. р. ). ---
* Франкфуртско събрание- национале11 парламент през време на революцията от 1~48--..-·
1849 r„ който има за цел обеди1-1яването на германските държави, но след отказа 11а пруския Крал :;
да приеме предложената му коро11а прекратява своето съществуване (б.р.).
до 1815 г. се разглежда като период на „издигане" и „утвърждаване" 40 на
империята, не могат да се пренебрегнат и трудностите,- които преодолява
gg
и..
Виена в стремежа ·си да се издигнё- -като ·една от Великите силй. Споразу- :1
мението от 1815 r. решава част от тези трудности за един по-продължите-
лен период. Фактът, че австрийците се сражават толкова често срещу На-
полеон, И}.1 дава основание да искат „компенсации" в основI-tото прекро-
--:;- яване на границите по време на преговорите от 1814-1815 r. И въпреки
-i[ че Хабсбургите благоразумно се съгласяват да напуснат Южна Нидер-
'" ланди_я, _!Qгозап_адна _[epМ_~IJ~g__(pq~_Jf>r/g_n_d) _!! __OI!Pi'J!eлeiш_ ~аош о_т_!l_.ол,_ --------·-----
ша, това се балансира от широкомащабната им ескпанзия в Италия и
= утвърждаването на ръководната им роля в новосъздадената Германска
_:__ федерация.
При цялостната теория за европейското равновесие и особено иа
гледищата, предпочитани от английските коментатори, -както- и от самия
Метерних*, това възстановяване на силата на Австрия е похвално. Хабс-
* Метерних, Клеменс, княз (1773-1859)- австрийски държавен деец и д11пломат, ми­
нистър па външните paбont (1809-1821), канцлер (1821-1848), председател на Виенск11я кон­
. :;._-.;:;. грес (1814--1815), един от организаторите на Свещения съюз (б. р.).
-t~
 ' .·~.'-~;_::.~.1.. ::g_·_-_]_)·_·'.
:.:.~.·,~?.' бургската империя, разпростряла се в Европа от северната италиа~ска
--- - - - равнина до Галиция, е равновесната ~точка между амбициите на Франция в
~ Западна Европа и Италия, запазваики статуквото в Германия, баланси-
~ рЭ.йки между великоrерманските националисти и прускит_е експанзионис-
:<Н ти и слагайки бариера срещу руското проникване на Балканите. Вярно е,
че повечето от тези задачи са поддържани от една или повече от Великите
;:$ сили според интересите им, но Хабсбурrската империя играе съществена
~ роля в тази сложна „игра" 11ежду петте страни дори само и поради факта~
_
~Н~. че тя има най-голям интерес да запази споразумението от 1815 г., докато
Франция, Прусия и Русия рано или късно биха поискали някаква промя-
на. Колкото до Англия, тя вижда все по-малко и по-малко стратегически и
U идеологически осн~вания да поддържа Метерних след 1820 г. и, следова­
~S телно вече няма такова желание да помага на Австрия в опитите и да запа­
зи всички аспекти на съществуващия ред. Много историци са на :мнение,
че мирът, който шества -в Европа десетилетия след 1815 г., се дължи npe~
~ димно на позицията и ролята на Хабсбургската империя. По тази причи.
~ на, когато не получава военна подкрепа от другите сили, за да запази
~ съществуващото положение в Италия и Гер~1ания през 60-те години на
~ века тя е изместена от тези два театъра на действие. А когато след 1900 г.
О ней~ото собствено съществуване е поставено под въпрос, войната (със _
~ съдбоносни последствия за европейския баланс) наистина е неизбежна •
~ И докато консервативните сили в Европа се обединяват от желание-
~ то да запазят съществуващото положение - срещу френското съживяване
=::::
ci::;::
::>:
или срещу „револ1оцията" въобще, - слабостта на Хабсбургите остава
скрита. Като се обръща за идеологическа солидарност към Свещения съюз,
Метерних обикновено е сигурен в поддръжката на Русия и Прусия. Тя му
~ ~~~~~:п';::щ~:~в~~=~с~:т~е=~~~:и с;ае:;~~~~§;=т:~б~~~;~~ ~;:;~;;l г~_:_
··аз· · разрешава френската военна акция в Испания в подкрепа на Бурбоните и
Н активно спомага з~ налагането на реакционния декрет от Карлсбад ( 1819 г.)·
U върху членовете на Германската федерация. По същите причини Хабсбург' ___
ската империя, Санкт Петербург и Берлин (поради общия им интерес)
потискат полския национализъм, което за руското правителство е от мно- ---~'
го по-жизнено важно значение в сравнение с временните неразбирателст-~=
ва заради Гърция или проливите; потушаването с общи усилия на полския
бунт в Галиция и завземането от Австрия на свободния град Краков през
1846 г. (със съдействието на Русия и Прусия) показват изгодата, която -_ 1 ~
м:оже да_с_е__цодуу:и _о_:г _подоб~а. _ монархическа __солидарност. _-·---- .- ------ ---....-
И все пак в по-дългосрочен план тази стратегия на Метерних не
издържа. Една радикална со~1иална револ1оция лесно може да бъде поту­
шена в Европа от XIX в. и когато такава избухне ( 1830 г„ 1848 или Па­
рижката комуна през 1871 г.), уплашената средна класа ще минава на
страната на „закона и реда". Но широко разпространени идеи и движения
за национално самоопределение, стимулирани от Френската революция,-~
както и различните войни за освобождение от началото на века не могат =-~
непрекъснато да бъдат потискани. Опитите на Метерних да пречупи дви- -~
женията за независимост изтощават Хабсбургската империя. Поради ре- с;:
шителното противопоставяне срещу всеки стремеж за национална неза-
1,
висимост Австрия изгубва съчувствието на стария ~и съюзник - Англия. !J!'8]?~:~·~;~.~<f·
Постоянното използване на военна СИ:"Jа в Италия предизвиква реакция от ·· ·~ ,-·,··-~,-.„,-­
всички класи срещу Хабсбургския „тъмничар" и ня~олко десетилетия по- =:::
късно ги тласка към Наполеон 111, когато този амqициозен френск~ мо- ~n=
нарх успява да помогне на Кавур* в опитите му да· прогони австрииците ~
от Северна Италия. По същия начин нежеланието ~а Хабсбургската им-
перия да влезе в Митническия съюз (Zollverein) по ~кономически съобра- ::d
жения и невъз:-..1ожността i1 по консn1туционни и географски причини да =:::
стане част от Велика Германия разочароват „много Германски национали- r:;
сти, които вече започват да гледат на Прусия като н~ лидер. Дори царски- ~
ят режим, който обикновено подцържа Виена в опиtите И да сломи рево- ..l::e
люциите, започва по-лесно от Австрия да решава Националните пробле- ~
ми: свидетелство за това е политиката на Александър 1, който с подкрепа-
та на Англия оказва помощ на гръцкото движение за независимост през §
1820 г. въпреки всички контрааргументи на Метерних. ~
В епохата на нарастващо национално самосъзН:ание Хабсбургската 1""""
империя все повече изглежда като анахронизъм. ~ъв всяка от другите ==
Велики сили преобладаващата част от населениет<? говори един език и t:=
· изповядва една религия. Най-малко 90 % от фран'!узите говорят френ- "С·
ски, толкова са и католиците. Повече от осем на в~еки десет прусаци са О
41
германци (повечето останали са поляци) и 70 % от Германците са протес- ~
танти. В седе11десетте ми.riиона поданици на царя Се включват няколко ~
големи ь1алцинства (пет милиона по.::rяци, три и по4овина милиона фин- >-н
ландци, естонци, латвийци и литовци. както и три м~лиона различни кав-
казки народности), но все пак остават петдесет мил~она, които са русна-
ци и са православни. И жителите на Британските острови са 90 % анrло-
r
:-.
говорящи и 70 % протестанти. За подобни държави!. е необходимо малко, ос
-за ·да ·бъдат-сплотени--те-иыат-вътрепmа·-сила-на··сцеПление:· за·-р·азлика-от'·-- ··~ -·- - ...
··- тях австрийският им~ератор управлява етнически ~иш-маш. Той и още 1
:-.
осем милиона негови поданици са гер~1анци, но два пъти повече са славя- gg
ните (чехи, словаци, поляци,- украинци,- словенци, х~рвати и сърби), пет U1
милиона са унгарци, пет милиона - италианци, и дв~ милиона - румънци.
Каква нация се получава? ·
Отговорът е - никаква 42 •
1
Хабсбургската армия, приемана за една от най-в~жните, ако не и най­
важната институция в империята, отразява тази етн~ческа разнородност.
„През 1865 г. (това е годината преди решителния 9блъсък с Прусия за. ~
·надмощие в·Гер~rания) в·армията им•Г128 286.tерманци;·96··зоо Чехи и·
словаци, 52 700 италианци, 22 700 словенци, 20 7,00 румънци, 19 000
сърби, 50 100 украинци, 37 700 поляци, 32 500 унгарци, 27 600 хървати
и 5100 от различни народности под властта на имп~рията" 43 • Това u прави
армията почти толкова разнолика и пъстра, колко~о анrло-индииските
батальони, то я поставя в неизгодно положение спрямо много по-хомо­
генните армии на Франция и Англия.
* Кавур, Камнло Бенсо, граф ди (1810-1861) - италиански прлиrnк, пръв м1111исrьр на
1
~ Сардинското кралство (Пиемонт), чиято политика цели обединениет~ на италианската държава
Е
под върховенството на Савойскатадинасmя, управляваща това кралство (б.р.).
!
 Тази потенциална военна слабост се допъ:тва и от липсата на до­ от другите Велики сили даже и при о анно-:r:_о предимство, че нито една
И накрая, империята притежава стр
;_)_ s·~з ·~:1·z-_·.,
.. ,.,..,-„.
статъчно средства, което се дължи отчасти на трудностите при събира­ да я замени. Цар I-Iико;ай 1 може в енни деиствия с нея, не знае с какво --·--- ~~·~:
нето на данъците~ но преди всичко на слабата търговска и индустриална Балканите, но е готов да изп ат да отхвърля претенциите на Австрия за ~
база. Въпреки че днес историците говорят за „иконо11ическия възход на волюция през 1848 г . Фра р и армия за потушаване на Унгарската ре- ,::S
нция се опитва с интриги да
Хабсбургската империя"" в периода от 1760 до 1914 г., факт е, че през те извън Италия, но ·•Наполеон 111 знае В изгони Х абсбурги- ~ ...-...i

първата половина на XIX век индустриализацията е навлязла само в оп­ срещу Прусия или Русия а Бисма к въ' че иена може да бъде съюзник ( j
ределени райони на западната част като Бохемия, земите около Алпите рийското влияние в Гер~ания ' ~м~
·
ж'елание
прекидачезапази
е готовХабсбургска
да отхвърли авст- ·j ...,
и около самата Виена, докато по-голямата част от империята остава не­ перия, след като тя капитулира през
ствува, и1rперията ще живее - п
1866 г. И докато тази ситуация тасъще-
им- >
:::>:
развита. И до.като самата Австрия напредва, то империята като ~1яло В о мълчаливо, но взаимно съгласие ~=
изостава от Англия, Франция и Прусия по индустриализация на глава от
населението, производство на чугун и стомана, капацитет на парните XIX в:кп~~ка~~:~уеб:тзен~::;е~~п~~еоновите войни през 50-те год~ни на ,...
ската империя" Национални т . -добра позиция от Прусия и Хабсбург­
машини и т.н.
Още повече че разноските по френските войни „оставят империята наличен капит.ал·• населениетяо и~ едоход е по-бголям~ тя разполагаПс повече ~
по-11ного ройно от това ::s;:
финансово _из_Тощена, затрупана от тежък вътрешен дълг и маса обезцене- по-хомогенно от това на Хабсбv гската-и на русия и ~
ни книжни пари"45 , което принуждава пр8.вителството да ограничи воен.;­ ма армия и винаги може да платИ' ;а силен флпер;я, по-лесно събира голя- ~
ните разходи до възможния минимум. През 1830 г. на армията са отпус­ за „средна сила", защото комбинацията от сот. ъпреки това тя е смятана 1>"""'

нати само 23 % от общите приходи (50 % през 1817 г.) и този процент­ ки и икономически обстоятелст , тратегически, дипломатичес- ~
намалява на 20 през 1848 г. Когато има кризи, както през 1848_;1849, -- ресурси и да спечели лидерств~:о н:ъ: ~~;кв~лоява да обедини всичките си
1854-1855, 1859-1860 и 1864 г., на армията се отпускат извънредни сред~-=
Първ остепенен факт в периода около 1814-1815
тделна сфера . S
.~
ства, но дори и те не са достатъчни, за да възродят пълната И сила, а и __ политика е, че останалите велики ъ г. на равнище власт- О
бързо след преминаването на опасността те се свиват до минимумите. на Франция в опитите И да устано:и рхжави твърдо са решени да попречат е
Например военният бюджет през 1860 г. е 179 милиона флорина, през . - на, Берлин и Санкт Пете б егемония над Европа; Лондон, Вие- ~
г. намалява до милиона, увеличава се на 155 милиона през си по други поводи (на/и~~г ';; само са готови да прекратят споровете ::i::
1863 118
г. заради конфликта с Дания и драстично се съкращава на 96 милиона
1864._:=
амбиции на Наполеон н!за р аксония), за да разгромят и последните ~
през 1865 г. - точно година преди войната с Прусия. Нито една от тези - блокира традиционни~е път~~':~: ~втеа::ва ~ле~военна система, която да ~
суми не може да се сравнява с военните бюджети на Франция, Англия и···-'- ция. Прусия играе ролята на пазач на Ре~~к~ ъдеща агресия на Фран- ;,..
Русия, а малко по-късно и на Прусия. И като се знае, че австрийската·,­ -- ~Я!!_а_ооз_иц~та_~~-в Северна Италия а та област, Австрия заздра- оо
ра над Иберийския Пол ос ов а '~ нглшrското_влияние -Се- разпрости---~
v

i . воеШ1а администрация ·е корумпирана и неефективна.дори.и за.стандар- -- -- --

1- -
тите на х1х·век, явно парите, които са отпускани, не са се използвали·~­ готова да премине пр:З в'Zро~а :э:а_~сички стои огромната руска армия, ~
добре. Накратко, военната сила на Хабсбургската империя по никакъв­ равновесие И въпреки че ита на установеното през 1815 r оо
· мнозина френски държави · оо
начин не отговаря на войните, ко·ито е призована да води .
46
тии се опитват да провежда ици от различни пар- и.
Всичко .това не ускорява загиването на империята. Нейната с:ИЛЗ:~, напредък не трябва да се оч:~о;и~~~~ н~ „възстановяване"49' ясно е, че :1
както отбелязват немалко историци, е наистина необикновена: тя пре~_;__ стигне, е признаването на Фр . и до рота, което би могло да се по-
живява Реформацията, турското нашествие, Френската револ1оция, съби-­ ския оркестър а от д а анция за равностоен партньор в европей-
тията през 1848-1849 г., разгрома през 1866 г. и през последните си­ ско влияние в~р~у със~:Ни:етр~~~'н:ъ::;;щането на френското политиче-
rодини - дори огромното напрежени~ на Първата световна война. Въпре-~ н кога~о французите постиг:т равновес:о с това на другите сили. Дори
ки явните слабости тя притежава и мощ. Монархията продължава да бъде ;. - -Ибер1:п1gкия_полуостров и си възв ъ е, да кажем, с англичаните на
лоялна··1iе·само към ·етническите терманци,-но-и -към -аристократичните.Jl:~;:--­ m знаят, че могат да пр~во - р щат главната роля-в-Левант,-те вина--- -------
верни се11ейства от негерманските народности; управлението И в Пол--·: ко движение на Франция в ~:~:създаването на коалицИЯ' срещу тях. Вся-
ша например е изкшочително толерантно в сравнение с това на Прусия·=­ и 30-те години на XIX дия и Белгия, както става ясно през 20-те
и Русия; От друга страна, сложният 1rногонационален характер на и·м- _ с~ещу който е трудно д:~~' с~1:":~:1:J.ивно поражда англо-пруски съюз,
перията, наред с многото възможности за местно съперничество, позво;-­ - Друг ход, който остава свободен за П .-
ляват използването на принципа divide et impera*, което се проявява-'­ връзки с някоя от Бел к ариж, е да установи по-близки
ските целиsо П и ите сили, за да бъдат използвани по-късНо за френ-
най-вече в армията: унгарските части са разположени предимно в И~а­ .
лия и Ав~трия, а италианските - в Унгария, половината от хусарите са_:: определените предимства които Ф между другите държави И:
ри латентното съперничество

извън границите и т.н.47 • -

си (пари~ войски, оръжия) това изiлае~ция: може да предложи на съюзника
направления. Първо дру;а б да приемливо, но не издържа в три
' та сила и могла да експлоатира ф ранцузите
• Divide et impera (лаm.)-разделяй и владей (б. пр.).

повече, отколкото Франция може да използва самата нея - както прави
Метерних в средата на 30-те години на века, като се съгласява с предло­
а:; женията на Франция, за да раздели Лондон и Париж. Второ, промените в
r:.1 режима на Франция през тези десетилетия неминуемо променят и дипло­
~
матическите връзки, и то във време, когато идеологията играе съществена
роля. Например дълго продължилите надежди за коалиция с Русия не се
~ оправдават поради революцията във Франция през 1830 г. И накрая оста­
ва неизменният проблем - ако някоя от другите сили иска съюз с Фран­
ция за определено време, то нито една от тях не желае промени в статук­
вото; те И предлагат дипломатИческо приятелство, но не и обещания за
разширяване на територията. Едва след Кримската война и в други държа­
ви се заговаря за преразглеждане на границите от 1815 г.
Тези препятствия едва ли щяха да изглеждат значителни, ако ~ран­
ция е в разцвета на силите. си, както при Луи XIV или Наполеон. Факт е.
обаче, че страната след 1815 г. не се развива така динамично. Във войните
~
от 1792 до 1815 г.' 1 загиват 1,5 милиона французи и прирастът на населе- · -
~
нието е с много по-бавни темпове, отколкото във всяка една от Великите ·--
сили през XIX век. Продължителният конфликт разстройва френската-=­
икономика по различни начини, споменати по-горе, а наст.ъпването на
о мира я изправя пред търговските предизвикателства на големия И съпер---­
:х:: ник Англия. „Горчивата истина за повечето френски производители след
~
1815 г. е съществуването на един доминиращ и силен индустриален про­
изводител не само като непоСредств'ен съсед, но и като мощно присъ­
~ ствие на всички чужди пазари, а понякога дори и в техния строго пазен
вътрешен пазар" 5 z. Липсата на конкуренция, незаинтересоваността от мо­
~
. r:.1.
дернизация (малки по размери селскостопански владения, слаби комуни­
кации, предимно местни пазари, липса на евтини, леснодостъпни въгли-
ЩЭ:) -И--iЭ:Г)/{)ата на-всякакъ·в ·с·тимул- з·а·ьтвъдморски-пазари показват,-че
~ нивото на индустриален растеж от 1815 до 1850 r. е значително по-ниско. __
ь от това на Англия. В началото на века английското промишлено произ­
водство е равно на френското, през 1830 г. е 182,5 % спрямо френското,-­
а през 1860 г. достига 251 %". Нещо повече, когато общата индустриали- 2--
зация във Франция видимо нараства през втората половина на XIX
страната за свой ужас разбира, че дори и Германия се развива с по-бързи
темпове.
Историците не са единодушни дали френската икономика през този
_в_е~_·_ тр_5[§_в_~ __ да б?де определена като „изостан_ала" или „разоч~р_оваща", Т:
макар че пъТЯТ,-иЗбРаН оТ фJJiНП;УЗИТе-·кЪм-нациОНаленпр-о-сперитет,-е-сЪП(о
толкова логичен, колкото и н'апълно различният път, следван от англича­
ните54. Социалните ужаси· На индустриалната революция не са толкова
разпространени във ФранцИя, производството на висококачествени, а не _
масови стоки дава много по-голям приход На глава от населението от една~
манифактурна икономика. Ако французите като цяло не инвестират в соб- -~
ствените си големи промишлени предприятия, това по-скоро е въпрос на - .:~
сметка, а не признак на бедност или мудност. В страната наистина има___:;=.
значителен свободен капитал, който обаче в по-голямата си част се инве·-~
стира в промишлеността на другите европейски държави". Френските .::::
правителства вероятно не се притесняват от липсата на средства и инвес- __:;_
1
тират в различни производства, свързани с въоръж~ните сили. Френските
изобретатели са тези, които произвеждат малокали9реното оръдие, кора­
бите „Наполеон" и „Ла Глоар", създаващи „нова erloxa в корабостроене-
то", както и куршу~rите: и оръжията на Миние 56 . 1
Въпреки всичко обаче френската относи1пелнсi мощ ерозира както в
икономически аспект, така и в ред други отношения.
' Макар че Франция,
нека повторим, е по-голя~~а от Прусия и Хабсбур:гската империя, няма
?Фера, в която да е категоричен лидер, каквато е би~а преди век. Армията
и е голяма, но е втора по брой след руската. Флотът»., не винаги подцържан
от френската а,Щ-1инистрация, е втори по значение сhед Кралския флот, но
разликата между тях е неимоверна. По отношение ~а промишленото про-
1
изводство и националния продукт Франция отстъ'пва на напредващите
съседни държави. Най-големият И кораб ,,Ла ГлоаР" съвсем скоро е за­
се_н~~l_I__ от К'?Р~-~~- н~ !<;ралски.я флот „Уориър", а µолевата И артилерия
губи пред нов1пе разработки на Круп. РолЯТа И ·извън Европа, ко.ЛОниИте
и влиянието, които и11а, са далеч по-незначителни 6т тези на Англия.
В крайна сметка Франция си остава класическ а хибридна сила 57 , че-
1
-
сто разкъсвана между европеиските и извъневроqеиските
' си интереси, -
което от своя страна влияе на дипломацията И, и бфз това достатъчно ус­
ложнена от идеологически и балансиращи силите 11 съображения. Дали е
по-важно да се спре руското „движение" към Цар~rрад или да се блоки­
рат английските претенции в Източното Средизем~оморие? Дали да опи­
та да изтласка .1\встрия извън Италия или да предизвика Кралския флот в
Ламанша? Дали да окуражи или да се противопосТави на движенията за
германско обединение? Докато претеглят всички „'за" и „против", фран­
цузите често се колебаят или реагират двойнствено', дори и когато на тях
се гледа като на равностоен партньор. i ~
·.г -- ----От--друга--страна,-не-трябва ·да се--забравя 1 -че--0бстоятелс-твата,-които-~ ----
. ограничават Франция, също И дават възможност ~а служи като пречка· ~
срещу другите Велики сили. И ако това е особенd валидно при Наполе-
он 111, то важи и за края на 20-те години на века. Просто защото е голяма,
gg
и.
Франция, възстановявайки се, оказва влияние върХ.у Иберийския и Апе- ~
век, __ „ ..,.- нинския полуостров, Нидерландия и далеч извън тяХ. Опитите и на англи-
-- чаните, и на руснаците да контролират събитията ~ Османската и:мперия
трябва да бъдат съобразявани с Франция. Тя, значИтелно повече от коле-
; баещата се Хабсбургска империя или дори от АН:глия, поставя военна
преграда пред Русия rio време на Кримската война. 11 Франция е тази, която
__ -- ---подкопава -австрийската -позиция в·Италия-и-пак-оqновно ·тя-действа ·сре- ·· ··------
щу Британската и~rперия, за да нямат англичаните 'пълен монопол по аф-
риканското и китайското крайбрежие. И накрая, к~гато австро-пруската
„борба за над~rощие в Германия" достига своя връх, двата противника
. силно_ се безпокоят какво ще направи или няма да !напр8:ВИ _Наполеон_ 111.
Накратко, през десетилетията по време на възстанов~ването си след 1815 г.
· Франция запазва полагащото И се място сред евроllейските сили, има го-
ляма дипломатическа активност, достатъчна военна: мощ и е за предпочи-
тане да се гледа на нея като на приятел, отколкото! на съперник - дори и
когато собствените И лидери са сигурни, че тя веч~ не е онази доr..rинира-
ща сила, каквато е била през предишните два века.,1'
1
 Кримската война и ерозията на руската мощ Х lX век. Две генерации по-късно вече не е така, както се вижда от та·б­
лица 9.
Оп1носителна111а мощ на Русия започва да на)..tалява след 1815 г. през ТАБЛИЦА 9
Брутен нац11011ален продукт
десетилетията на международен мир и индустриализация, въпреки че този
11а Европсйск11те всл11к11с11л11,1830-1890 r. 60
факт остава незабележим до самата Кримска война (1854-1856 г.).·През
(по пазарни цени, според щатски долари и цени от 1960 r., млрд.)
1814 г. Европа изпитва страхопочитание, когато руската армия напредва
на запад и парижките тълпи благоразумно я посрещат с възгласа ,Yive 1830 1840 1850 1860 1870 1880 1890
J 'empereur Alexandre!"*. Самото мирно споразумение със строго кон­
Русия 10,5 11,2 12,7 14,4 22,9 23,2 21,1
сервативното си противопоставяне срещу всякакви териториални и поли­
Франция 8,5 10,3 11,8 13,3 16,8 17,3 19,7
тически промени е „подписано" от руска армия, наброяваща 800 000 души.
Англия 8,2 10,4 12,5 16,0 19,6 23,5 29,4
Тя превъзхожда всеки съперник по суша, тъй както Кралският флот - по
Германия 7,2 8,3 10,3 12,7 16,6 19,9 26,4
море. И Австрия, и Прусия са засенчени от този източен колос, страху­
Хабсбургска империя 7,2 8,3 9,1 9,9 11,3 12,2 15,3
вайки се от силата му дори и когато прокламират монархическата си со­
Италия 5.5 5.9 6.6 7.4 8.2 8.7 9.4
лидарност с него. Ако не друго, то поне ролята на.Русия като.жандарм.В--
.СQ Европа се засилва, след като спасителят Александър I е последван от ав- Много по-тревожни са данните, когато се разглежда брутният нацио­
< тократичния Николай 1 (1825-1855 г.), а позицията на последния укрепва
§
~
още повече в резултат на революционните събития от 1848-1849 г., кога­
то, както отбелязва Палмерстон, Русия и Англия са единствените, които-----:=
нален продукт на глава от населението (таблица 1О).

ТАБЛИЦА 10
Брутен национален продукт на глава от населе1111ето
О „стоят здраво на крака" 58 • Отчаяните апели на хабсбургското правителс'!'~ __ _
в Европейск11те вел11к11сили,1830-1890 r. 61
t=_ во за помощ срещу унгарСкия бунт са възнаградени с изпращането на три · (според щатски долари и цени от 1960 r.)
О руски армии. За разлика от това колебанията на пруския Фридрих BI:I_Л:-__
$ хелм IV към вътрешните реформистки движения заедно с предложенията --- 1830 1840 1850 1860 1870 1880 1890
ts:I за промяна в Германската федерация провокират неумолим руски натиск
Англия 346 394 458 558 628 680 785
и дворът в Берлин е принуден да приеме курс към вътрешно „свиване" и
52. дипломатическо отсrьпление в Олмюц. Колкото до самите „сили на про­ Италия 265 270 277 301 312 311 311
Франция 264 302 333 365 437 464 515
Ь мяна" след 1848 г., т. е. разгромените полски и унгарски националисти, -
Германия 245 267 308 354 426 443 537 ~
~ сразените бур~_оаз~и_л~берал11: и м_аркс~стите,__ ~си_чк~_:Ге са _н~~~~_0_мне- ,- 315 ___ 361 ___ t;:
~ ·-ние- .:с-основната-Преград~гсреЩТПроrреса:тЕврбfiiГе империята на царя. -'С
___ Хабсбурrскаимперия __ 250 __ 266 ____ 283 ___ 288 _____ 305_
Русия 170 170 175 178 250 224 182 ,!..
U
~ На икономическо и технологично ниво Русия губи почва под краката.
си между 1815 и 1880 г. (поне по отношение на другите сили). Все пак не-- . Даннитепоказват, че увеличението на общия брутен национален про-
QO
QO

би могло да се твърди, че не е отбелязан икономически напредък дори и дукт на Русия се дължи преди всичко на нарастването на броя на населе- "'
при Николай l, много от чиито чиновници са враждебно настроени към -:.:.:- нието (било от прираст или от завладяването на територии), а не толкова
пазарните сили и всеки помисъл за модернизация. Населението нараства_·._ на реалното увеличение на производителността, особено в промишленост-
бързо (от 51 милиона през 1816 r. на 76 милиона през 1860 г., до 100--· та. Руският доход и националният продукт на глава от населението вина-
милиона през 1880 г.), и то най-вече в градовете. Производството на чу- -~- ги са били по-малки от тези 8 Западна Европа, но сега остават далеч на-
гун се увеличава, а текстилната промишленост се развива бързо. Твърди -ft зад, като се равняват на половината от английския доход на глава от насе-
се, че от 180~ до ! 8_60 г._ броят }!а ф_абри_!'ИТ~!i_И_нд)"'_тр]i_'UIН_ИТе_IIl'_едпри- "" _ -----лението през 1830 г,·и-на около една -четвърт 60 години по-късно. - -
ятиЯ -нараства от 2400 на 15 000. Парни машини и модерно оборудване се По същия начин удвояването на производството на чугун в Русия в
внасят от Запад, а след 1830 г. започва изrраждаНЕ}ТО на мрежа от жп ли- _---:; началото на XIX в. не може да бъде сравнявано с увеличението му в Ли-
нии. Самият факт, че историците спорят по в~проса, дали в Русия през ~=, глия, което е тридесеторнобz. Само за две генерации Русия се превръща
тези десетилетия има „промишлена революция , потвърждава, че там не--.-. от най-големия производител и износJПел на чугун в страна, която е зави-
щата се р3.звиват •
59
__ '" сима от вноса на западната промишленост. Подобренията в железопъnm-
Голата истина обаче е, че останалата част от Европа напредва мно- ~" те и параходните комуникации също трябва да се разглеждат в този ас-
го по-бързо, а Русия изостава. Поради по-многоброиното си население .;,, пект. През 1850 г. Русия има малко над 500 мили жп линии, в САЩ те са
тя лесно постига най-големия брутен национален продукт в началото "~- · 8500 мили. Голяма част от нарастването на търговията, осъществявана с
--,---- ~араходи по големите реки, както и в Балтийско и Черно море, се отнася
* Vive 1'empereur Alexandre! (фр.)-Даживее император Александър! (б. пр.). ~- за товарите със зърно, необходими за страната и за заплащането на вна-
(_~~:~~:LI~S: сяните промишлени стоки. Каквото и ново да се появи, то твърде често
пре11инава в ръцете на чужди търговци и предприемачи. Такова е положе-
нието във външната търговия и то все повече превръща Русия в доставчик
на суровини за развитите икономики. Ако разгледаме по-подробно дан-
ните, ще видим, че почти всяка от новите „фабрики" и всяко „индустриал-
но предпри~тие" създават работа за по-м~ко от шестнадесет души и поч-
ти не са механизирани. Общият недостиf на капитал, слабото търсене,
малобройната средна класа, огромните разстояния и разликите в климата
заедно с тежката ръка на автократичнатаlдържава правят перспективите
за индустриален подем в Русия значително по-ограничени, откъдето и да
било другаде в Европа 63 • 1 цитет могат да строят нови съдове (включително iи многобройни малки
Дълго време тези икономически параметри не се отразяват на рус-
ката военна сила. Напротив, предпочитАнията на Великите сили след
18_15 г. к-:ь11_ ancien regime най-ясно се о~~рояват в социалната система,___
във въоръжението и тактиката на армии~е им. След Френската револю-
ция правителствата повече са загрижени ~а политическата и социалната
надеждност на въоръжените си сили, отк?лкото за военните реформи, а
и самите генерали, които не са изправени пред опасността на голяма
война, отдават преко.мерно внимание н~ йерархията, подчинението и
предпазливостта. В Русия всичко това сеlподсилва от манията на Нико-
лай 1 за тържествени паради и маршове. Поради тези обстоятелства на
страничния наблюдател правят повече впечатление многобройността на
руската ар~1ия и ста б илността на редов~ те войници, отколкото такива
j .
отвлечени неща като военна логика или
1
общо ниво на образованост на
офицерите. Освен това руската армия е !активна и обикновено печели
при честите си акции в Кавказ или Туркrстан - нападения, които вече
тревожат англичаните в Индия и :неслучайно анrло-руск:ите отношения
през XIX -век -са -по"обтегнати, - отколкотЬ- прегпредходния" .-ощепо=--=- - ------го-малко-обучени и-тренирани-офице·р1Гот-сре:Цнйте;-чiпii>ве; Зapii-ЗiiiiКaoт____ t;; _____ _
впечатляващи за страничния наблiодател Ьа руското смазване на унгар- __
ските бунтове през 1848-1849 г. и царсJ ите прокламации, обещаващи _
1
400 000 войници за ликвидиране на мет~жа в Париж. Това; което тези--
наблюдатели не забелязват, е че по-голямата част от руската армия вече
е свела задълженията си до тези на вътре~hен гарнизон, до "полицейски"
акции в Полша и Украйна. Външните И н~бези не са вече толкова ефек-
тивни - от 11 000 убити по време на унгdрската кампания почти всички
(освен 1000) са жертва на болести, причиi~ени от лошата работа на про- ------..--
дов_олст...вените и медицинските СЛ_!'J_Кби 6 s. j __ _ __________
„ ___ -~.
--···-··--·--.-----
- -- - -·- Деиствията-в ··Крим ··от ·1s54-до 1855-r. доказват по шокиращ начин
изостаналостта на Русия. Царските военни сили ·не могат-.да бъдат кон-
центрирани. Съюзническите действия в Балтийско море заед~о със за-
плахата от шведска интервенция отклоня~ат 200 000 войници на север.
Ранните кампании в Дунавските провинции и много по-голямата опас-
ност от Австрия, която може да превър~е заплахите И за нападение в
реалност, застрашават Беса,рабия, Западна Украйна и Руска Полша.
Сраженията срещу турците в Кавказ подл~rат на неимоверно изпитание
1 ** Ярд(аиz-r. )-един~ ща задължнна в Британската общности СДЩ, равна на 91,44 см (6. пр.).
и военните, и продоволствените части; същото се отнася и за отбраната
на руските територии в Далечния изток 6 1. Когато англо-френското на-
влизане в Крим пренася войната в особет чувствителен район от рус-
ката територия, военните сили на царя не са в състояние да се противо-
поставят ефективно. 1
По море Русия притежава достатъчно голям флот с компетентни ад-
мирали и е в състояние да разбие напълно по-сл'абия турски флот при
Синап през ноември 1853 r., но след влизането на 1 англо-френските фло-
тове в конфликта силите се променят 67 • Много рус~и съдове са построени
от ча).1ов материал и са негодни за плаване, огне9трелната им мощ не е
голяма, а екипажите им са необучени. Съюзниците имат много повече
военни пар~х~ди, някои от които въоръжени с оскqлъчни снаряди и раке-
ти „Конгриив *. Освен това враговете на Русия с Индустриалния си капа-
канонерки), така че предимството им нараства по Време на войната.
Руската армия е по-зле. Пехотата се бие добрф и под вдъхновяващо-
то р'_Ьководство н_а _адмирал Нахимов.и инженернИя гений на полковник
Тотлебен продължителната отбрана на Севастопол :е истински подвиг. Но
-- във всяко друго отношение армията е печално н~способна. Кавалерий-
ските части са колебливи и подготвените п11 за паради коне не могат да
издържат напрегнати сражения (тук по-добре се ~роявяват нередовните
казашки сили). Още по-лошо е, че руските войниц« са с окаяно въоръже-
ние. Старомодните и11 кремъклийки имат обсег до 2ро ярда**, докато оръ-
жията на съюзниците стрелят ефективно до 1000 ярда, поради което уби-
тите от руска страна са много повече. '
н аи-лошото '
от всичко е, като се знае оrромнаrа тежест на задачата,
че руската система като цяло не е в състояние да се справи с нея. Ръко-
водството на армията е слабо, разкъсвано от персо~ални съперничества и
в невъзможност никога да представи съгласувана стратегия - тук намира
отражение общата некомпетентност на царското пРавителство. Има мно- ~
пруската ар1rия с офицери в изобилие. Изненадващо е, че при национал- ,h -
на опасност се разчита на много малко запасняци, следствие на системата оо
'
за масова краткосрочна служба, за -да не -се-нару~и крепостническото.
СХ>
U'I
право***. По тоя начин сред дългосрочните рускЧ войници мнозина са ~
преминали възрастта за служене, а по-фаталното е, ~е около 400 000 души
от новите попълнения са събрани набързо в начаЛото на войната и са
напълно необучени. От друга страна, изтеглянето ~м от работата, която
вършат като крепостници, нарушава руската икономика._ _
Поради тези причини настъпват военна и иконЬмическа слабост. Тъй
----като н~ма·жп··линии--южно-·от-мосКiЗЭ.-(!)~-ОбОЗНИТе-rол~·теrле-нй-ОТ-КОНё-; -·--·-------
трябва да изминават стотици мили през степта, коят10 се превръща в море
от кал по време на пролетните и есенните дъждове. Освен това самите
коне се нуждаят от много храна, която също тряб~а да бъде носена от
други _коне, така че опитът_ за. снабдяване на войс~ите с-продукти дава
1
*Ракети „Конrрийв"-бойни ракети на въоръжение в англ~йската армия през първата
половина на XIX в, изобретени от сър Уилям Конrрийв (6. р.). i
***Тъй като съществувало мнението, че всеки мъж, две юjи три години в армията, 11 с
може повече да бъде крепостен, и затова е по-безопасно малка част,отежеrоД11ия набор да бъде
-~ събираназадълrосрочнаслужба(б.а.). 1
изключително ниски резултати; войски и подкрепления на съюзниците
могат да бъдат изпращани от Англия и ф ранция по море до к рим за три
седмици, докато на руските части понякога им трябват три месеца, за да
достигнат от Москва до фронта. По-тревожна обаче е разрухата на рус-
ките запаси от армейско снаряжение. „При започване на воината е имало
милион пушки в запас, в края на 1855 г. остават само 90 000. От 1656
1
полски оръдия в наличност има 253 ... Запасите от барут и снаряди са в
още по-лошо положение"бs. Колкото повече продължава войната, толкова
по-голямо става предимството на съюзниците, тъй като английската бло-
када пречи за вноса на нови оръжия.
Блокадата ·прави много повече: тя прекъсва руския износ на зърно и
други стоки (освен тези, които се изнасят по суша за Прусия2, което по-
ставя в невъзможност руското правителство да плаща за воината освен
срещу.вземане на заем. Военните разходи, ко~то дори и в мирно врем~
достигат четири пети от държавните приходи, нарастват _от 220 млн. ру~-
ли през 1853 г." до около 500 милиона годишно през двете ~одини навои-____
ната 1854 и 1855. За да намали тревожния дефицит, руската хазна взема -
заеми от Берлин и Амстердам. Ме)кдународната цена на руската рубла___
обаче пада и за да покрие разликата, Русия прибягва до печатане на книж-
ни пари, което· води до повишаване на инфлацията и увеличава селското
недоволство. По-раншните смели опити на финансовия министър да създа~
де сребърно пОкритие за рублата и да изземе всички излишни банкноти са„~=
напълно провалени по време на войната в Крим. Царският съвет е преду- --
преден на 15 ~нуари 1856 г., че ако Русия продължи тази безплодна вой- ---
на държавата ще бъде разорена 69 • Преговорите с Великите сили пре.л;-
ст~вляват единственият начин за избягване на катастрофата. _.';:.._ като Русия може насила да събере стотици хиляди новобранци, либе-
Всичко това не означава, че Кримската война е лесна за съюзници- _-:_
те·_ изть цениетсг и-неприятните-сътресения-засягат· и· тях;-·Най-слабо--до- _:_ ----удобното· положение -да ·наема-чуждестранни -войници;-с-които-да-попълни--„-~ - - - -
1
косната е Франция, чието предимство на хибридна сила - не е толков?-_·_
изостанала по отношение на индустрията и икономиката, колкото Pyc~~-...i...
но е и по-малi<о „немилитаризирана" от Англия - изиграва своята роля. -;,
Военните сили, изпратени на изток под ръководството на генерал Сен-_ :~_"
Арно, са добре екипирани, добре обучени след действията им в Северн~
Африка и сравнително опитни в морски акции; снабдителната и медицин_-__
ската им служба са толкова ефективни, колкото администрация от среда-
та на века може да осигури, а френските офицери се слисват от аматьор:--4-···
ството на английските си колеги, претоварени с багаж. Френските експе-
дИЦИОiпiй iй)йски··сi:i най--големи-и- пр·авят·повечето-от-.?сновните·пробиви
във войната. до известна степен по време на тази воина нацията успява -~
да възстанови престижа си от Наполеоново време.
в последните действия на кампанията обаче Франция започва да ПQ.:
казва признаци на изтощение. Въпреки че е богата страна, правителс~во-
то трябва да се състезава за средства с частни фирми, търсещи пари от
„Креди Мобилие" и други банки. Златото изтича към Крим и Цариград, ,;:
което вдига цените·в страната, а към това се прибавя и слабата реколта от~
зърно. Все още не се знае броят на всички жертви (около 1O_Q 000)_, но ~
първоначалният френски ентусиазъм бързо изчезва. Народните бунтове ж
срещу инфлацията се засилват след падането на Севастопол, когато ceJ~
разчува, че войната продължава само заради егоистичните и амбициозни
- ц:ли"П
анrлииски . о това време и Наполеон III има желание да прекрати
военните деиствия: Русия е наказана, престижът на Франция е нараснал
(и ще продължи да расте след голямата международна конференция за
мир в Париж), а и много важно е да не се настройват враждебно Германия
и Италия с ескалиране на конфликта около Черно море. Въпреки че не
може да прекрои много картата на Европа през ·1856 г., Наполеон сигур-
но усеща, че френските перспективи са по-розови, отколкото по което и
да е време след Ватерло. Пукнатините на старото съглашение в Европа
вследствие на Кримската война и през следващото десетилетие ще позво-
ляват тази илюзия да продължава.
Англичаните обаче са твърде недоволни от Кримската война.-Неза-
висимо от някои опити за реформи, армията все още отговаря на Уе-
лингто_ъновия_ модел, защото не_йният командващ Реглан е бил военен
секретар на Уелингтън по време на войната на полуострова. Кавалерия-
та е достатъчна, но често се използва неправилно (не и при Балаклава) и
почти не може да се разгърне при обсадата на Севастопол. Тъй като
войниците са калени ветерани, те издържат без топлина и покрив по
"-- време на кримските дъждове и зима, но невъзможността на примитивни-
те военни медицински служби да се справят с епидемиите от холера и
дизентерия, а и оскъдният транспорт са причина за ненужни загуби и
неуспехи~ което създава брожение в нацията. Още по-притеснително е,
че англиискаm армия, както и руската, има главно дълrосрочнослуже-
щи, които изпълняват гарнизонни задължения, а няма достатъчно ре-
зерв от обучени кадри, за да бъдат използвани във време на война. До-
рална Англия не може да си го позволи и поставя правителството в не- ~
войските в Крим. И тъй като армията И _винаги остава в положение на ~
по-млад партньор на френската, английският флот няма реален шанс да оо
осигури Нелсънова победа срещу враг, който благоразумно прибира ~
флота си в укрепени пристанища •
71
:-:i
·f- Избухването на публично недоволство в Англия от прословутите
разкрития в лондонския „Таймс" за военната некомпетентност и за стра-
----2_ данията на болните и ранените войници 1rоже само да бъде споменато ·
тук. То не довежда до смяна на 11инистри, но провокира сериозни дебати
:$ въ,~ху трудностите, характерни за „либерални страни по време на вой-
;J; ---на -74 ;--Тази-полемика-разкрив-а;-че-ангйийската··сила - iiИбepaлii"O--)'iipafйie=- -----------~-
ние, малка армия, голямо упование в морската сила, акцентиране върху
~ личните свободи и независимата преса, мощта на Парламента и отделните
-~ министри - много лесно се превръща в слабост, когато страната трябва
~~; да проведе скъпоструващи военни операции по време на различни сезо-
--~;: ни и срещу силен противник.
Английск~ят отговор на тази проверка е (подобно на американския
отговор на воините през ХХ век) да се оmуснат огромни суми за военни
нужди, като с това се прикрият предишните пропуски. И в този случай
огромните суми за военните разходи на во1оващите страни са далече от
обяснението за евентуална печалба от конфликта (виж таблица 11).
·'.-1
ii.
 ТАБЛИЦА 11
бедните, необразовани селяни? Може ли да се прqтивопостави на изклю-
'

Воснн11 разходи на участниците в Кримската вой11а 13

(в милиони паунда) чително увеличеното производство на чугун и ст~мана, на избуяващите
промишлени предприятия в централните западни Цържави, Рур, Си;rезия
1852 1853 1854 1855 1856 и Питсбърг през следващите две десетилетия? МоЖе ли дори и с реорга­
низираната си ар~1ия да бъде в крак с „военната ~евол1оция", която пру­
Русия 15,6 19,9 31,3 39,8 37,9
саците ще покажат на света и която набляга отново: на качествените пред
Франция 17,2 17,5 30,3 43,8 36,3
количествените еле~1енти на национална сила? ОтЦоворите на тези въпро­
Англия 10,1 9,1 76,3 36,5 32,3
2,8 ? ? 3,0 ? си биха разочаровали всеки руски националист, iмакар да е наясно, че
Турция
страната 11у слиза от величествената си позиция в Европа, която е заемала
Сардиния 1,4 1,4 1,4 2,2 2,5
през 1815 и 1848 r. ~
'
i
Но дори и след като Англия се раздвижва, тя не може веднага да -
създаде подходящи условия за военна победа. Военните разходи могат да · - Съединените щати и Гражданс(<ата война
се увеличават, могат да бъдат поръчани стотици параходи, войските м~~
гат да се радват на изли~иък от палатки и одеяла и амуниции през 1855 г., Както бе СпоS1енаТо преди, изследователи на гл~ба:лната-·riоiil~ТИiйl-След
а войнственият Палмерстон да проповядва нуЖдата от наказание на Рус-___ Дъо Токвил смятат, че възходът на Руската импери.Я се движи паралелно с
ката и:мперия, но малката английска армия не може да направи много, ако --- този на Съединените щати. Трябва да сме сигурни, lче всеки отчита основ-
Франция .тръгне на преговори за мир и Австрия остане неутрална, точн9__ ните различия в политическата култура и устройс~~ОТ<? на двете _дър_жави,
както става през месеците след падането на Севастопол. Само ако англий- - но от гледна точка на световните сили те имат мно~о общо помежду си по
ската нация и политическа икономика станат много „по-милитаризира--- отношение на географските размери, „отворените;' и непрекъснато пра-
ни", има смисъл войната срещу Русия да бъде продължена самостоятел- менящи се граници, бързо нарастващото население и неизползваните ре-
но; но вероятните разходи биха били прекалено високи за политическото____ сурси • Това не пречи през XIX в. да съществуват важни икономически
77

ръководство, вече притеснено от стратегически, конституционни и ико- -- противоречия между ·СЪ;единените щати и Русия, kоито ще иыат все по-
номически трудности 74 • Докато вероятната победа блазни англичаните, те -· голямо значение за националната им мощ. Първот? е броят на населени-
са готови на компромис. Всичко това прави много европейци (французи -:-__: ето, въпреки че разликите между 1816 i·. (Русия 51:,2 мнн. и Съединените
и австрийци, както и руснаци) подозрителни към целите на Лондон и не-~-~ щати 8,5 млн.) и 1860 r. (Русия 76 млн., СъединенИте щати З 1,4 млн.) се
говата надеждност, то възмущава и самите англичани, че са въвлечени в ·стесняват. Непро:менимото е характерът на насел~нието: докато в Русия ~
континенталните -афери;-- Докато-Наполеонова· -Франция ·Се-движи--към~ -- ··- np еобладават__ крепостници-с-ниски-доходи-и-ниска--производителност----~----
центьра на европейската сцена през 1856 г., то Англия непрекъснато въРв~ американците във фермите или в бързо разраства'щите се градове обик~ У1
към ръба - движение, което Индийският метеж (1857 г.) и вътреш~и~ ·: новено* се радват на висок стандарт_ на живот иiна нЭ.ционален J];ОХод, ~
реформаторски движения само засилват. __ ___ сравним _с_ този на другите страни. _Още през_ 1800 !г. надниците са с една ~
Кримската война нанася щети на англичаните, но нищо не може да .„::... трета по-високи от западноевропейските и през цеriия век това съотноше- :1
бъде сравнено с удара, който тя стоварва на руската сила и самоуважение,-~ ние се запазва, ако не се и увеличава. Независимо от големия поток на
да не споменаваме загубата на 480 000 души. „Ние не трябва повече Да~-,-- европейски емигранти около 1850 г., свободната Земя на запад заедно с
заблуждаваме себе си - признава Великият княз Константин Николаевич, - ---- непрекъснатото проыишлено развитие са причина да се търси работна
по-бедни и по-слаби сме от първокласните сили и още по-бедни не само с °""' 1 ръка и надниците да са високи, което пък от своя ~трапа кара собствени-
материални, но и с човешки ресурси по отношение на администрацията1 '75 .~, ците да инвестират в спестяващи работна ръка машИ:ни, а така още повече
Това разбиране кара реформаторите в руската държава ·да предприемат·цяла ·:~. ----Се -стимулира -националната ·производителност,· Изолацията на. младата
серия от радикални промени, най-забележителна от които е премахването:~~-:- р~публика от борбата на европе~ските сили и са~итарният кордон, па-
на крепостничеството. Строежът на жп линии и индустриализацията полу- --~· ставен от Кралската армия да раздели Стария от НQвия свят, означават, че
чават по-голяма подкрепа по времето на Александър 11, отколкото при баща .„_ единствената заплаха за бъдещия просперитет на С~единените щати :'-.fоже
му. След 1860.r. нарастват добивът на въглища и производството на чуГ)'I! и./·: да до~де от с~мата Ан_!'!!_~Я. ~о това време, въпр~ки лошите чувства от
стомана, развиват се различни занаяпийсюr услуги и много по-големи про:- ~ 17?6 и 1812 г. и граничните р-Э.зпри На с-евер6зап~д 78 , англо-ам-ериканска
мишлени предприятия, което прави статистиките, дадени в икономическата~~-: воина не е вероятна, потокът от английски капит~ и промишленост към
история на Русия, достатъчно впечатляващи 76 • --:~ Съединените щати и обратният на американски с)'ровини (най-вече па-
Както винаги, въпреки всичко промяната на перспективата влияе върху ~- мук) свързват все по-тясно двете Икономики и стиМулират американското
преценката. Дали тази модернизация може да продължи със същия темп,.-;:_ икономическо развитие. Вместо да отклонява фина~совите ресурси в раз-
да се движи напред независ~мо от огромното годишно увеличаване на~} •С изключение на робите и все още относително многото ~:ндианци (6. а.).

-~~- 13 Възход и падение на Велнк1Пе сили

·,·._;:~:-.:~:._;-::-_-~ii.·..~9.a! нообразни военни разходи, стратегически сигурните Съединени щати
-- ~ . -- ·-- могат да концентрират собствения си (и английския) капитал за развитие
~ на икономически потенциал. Нито конфликтът с индианците, нито война-
r.l. та с Мексико през 1846 г. могат да отклонят средства от толкова продук-
~Н тивните инвестиции.
~
Резултатът е, че дори преди избухването на Гражданската война през
април 1861 r. Съединените щати са вече икономически гигант, макар че
отдалечеността от Европа, съсредоточеността върху собственото разви-
~Е--<~. тие (повече отколкото върху външната търговия) и начупеният релеф на
,..... страната да прикриват този факт. Докато частта им от световното проми.:
шлено производство в началото на 1860 r. е много по-малка от тази на
~ Англия, те веч.е надминават Германия и Русия и се готвят да прескочат
~
Франция. Съединените щати, само с 40 °/о от населението на Русия, през
1860. г. _имат два пъти повече градско население, произвеждат 830 000
тона чугун за разлика от руските 350 000 тона, изразходват 15 пъти паве-
~ че енергия, и то добита от модерни течни горива, и имат тридесет пъти по--
~ дълга жп мрежа от руската (и дори три пъти по-голяма от английската). За
§ разлика от това Съединените щати притежават редовна армия от 26 OQQ __ ----=-:-
"" души, несравнима с гигантската руска сила от 862 000 79 • Несъответствие-
О то между икономическите и военните показатели на двете най-големи--
t:t:I държави вероятно никога не е било толкова голя~10.
gt:::. През следващата година, разбира се, Гражданската война налага да
се увеличи час'тта от националния доход, която аыериканцитс отделят за
~ военни разходи. Корените и причините за конфлиь.-та няма да бъдат дис-
.~ куrnрани тук, Но тьй като лидерите и на двете страни са решени да дове-
=s:: дат борбата докрай и имат възможност да свикат стотици хиляди мъже, е
~ ясно, че войната ще бъде продължителна. Увереността се засилва и от _
· ·Е-! -- ·разстьянията~--на-·които--е· разположен-фронты--=--·пт-брега-на-Върджини _-~
~ до Мисисипи и дори nо-нататьк на запад към Мисури и Арканзас, където__
~ има предимно гори, планини и блата. Същото важи и за северната морска__
. чин отслабва и без това поставения под въпрос капацитет за водене на
U блокада на пристанищата, която трябва да държи под наблюдение брега-
ва линия с дължина, равна на разстоянието между Хамбург и Генуа. С с-с-
други думи, победата над Юга е изключит_елно трудна тактическа задач~~~-;-
особено за хора, имащи минимална армия и без никакъв опит в широко---
мащабна война.
Въпреки че четирите военни години са изтощителни и вземат МНО!:_О .„;,
жертви - Съюзът загубва около 360 000 души срещу 280 000 на Конфе- '~
- -дерацият-а*;те действат--като-·каталИ.~й1тор-i~-а-л-атенruата„-н-аt.(йбНална-м6щ, ,_
която притежават Съединените щати, като я превръщат (поне за кратко ~~-=
време) в най-милитаризираната страна на Земята преди демобилизацията
през 1865 г. След аматьорското начало въоръжените сили от двете страни__:;.
стават многобройни редовни войски, използващи модерна артилерия.и-:'-
стрелково оръ~ие, за да извършват изтощителни обсади във Върджиния и - ·~
да се пренасят с влакове към западния театър на военните действия, като'~
* Около една трета в боеве, останалите предимно от болести. Общият брой на жертв!iте е-·.-·
около 620 000 души, което е много повече от загубите на американщпе през Първата и Втората
световна война и Корейската война, взети заедно, и са понесени от много по-малобройно насе- z--
ление (б. а.).
държат телеграфна връзка с главното командване и изс11укват ресурсите ~195-i;~~:.,.
на мобилизираната военна иконо:мика. В морските действия за пръв път
се използват броненосци, въртящи се оръдейни купички и бързоходни
военни параходи, преследващи търговски съдове. Тъй като този конфликт,
много повече от Кримската война или Пруските вОйни за обединение,
претендира да бъде първата истинска, индустриализирана „тотална вой-
на" в духа на ХХ век, не може да служи за пример, защото Северът по-
беждава.
Първата и най-явна причина - ако се приеме, че волята за победа
остава равна за двете страни- е диспропорцията :между ресурси и насе-
ление. Може би е вярНо, че Югы се радва на моралното преди:мство да се
бие за самото си съществуване и (обикновено) за собствената си земя, че
разчита на повече мъже, свикнали да яздят и да стрелят, че има решителни
и добре квалифицирани генерали и че за дълго време може да .внася муни-
ции и други припаси, за да покрие недосrnга им 80 • Но всичко това не е
достатъчно да скрие големия дисбаланс 11ежду Севера и Юга. Докато Се-
верът ~ма приблизително 20 милиона бели жители~ то в Конфедерацията
са само шест милиона. Населението на Съюза непрекъснато се подхран-
ва от емигранти (повече от 800 000 пристигат между 1861 и 1865 г.) и от
негри с решението от 1862 г. да се създадат части от чернокожи, което
Югът избягва да направи до последните месеци на войната. През цялото
време около два МI.{Лиона служат в армията на Севера, която във върхо-
вия 11омент достига максимален брой от около-1 ·милион през 1864-1865 г.,
докато само около 900 000 души се бият на страната на Конфедерацията,
чиято максимална бройка никога не надхвърля 464 500 души и „върхът"
И е в края на 1863 r., след к9ето намалява.
Но по-важни са действителните, а не абстрактните числа. Дори като ~
--достига-то-зfгразмер··на--армияТа~-ЮГЪ'{ЛОеыа· риСКа да изтеfЛИ-ПJ)ё"КалеRО---r;:-------
много мъже от селското стопанство, мините и леярните, като по този на- !..
gg
продължителна война. Още от ·са11ото начало Конфедерацията няма: -~-:rкь- th
номическо предимство. През 1860 г. Северът има 11 О 000 промишлени :->
предприятия срещу 18 000 на Юга (много от които разчитат на техноло-
rичния опит и обучените работници от Севера); Конфедерацията произ-
вежда 36 700 тона чугун, докато само продукцията от Пенсилвания е
580 000 тона; щатът Ню Йорк създава стоки на стойност почти 300 млн.
долара - четири пъти повече от продукцията на Върджиния, Алабама, Лу-
·и·зиана-имисиСИПИ, взети -заедliО.-Сi}JаТСГИЧе-сКОТО НеСЪОТвеТёТВJiе-В-ИКо------·- - „ -- - - -
номическите бази постепенно се трансфо'рмира в истинска военна ефек-
тивност.
Например, докато Югът произвежда много малко оръжия (главно в
. арсенала, превзет в Харпърс Фери) и разчита предимно на внос, Северът
значително разширява собствените си фабрики за оръжия, които произ-
веждат почти 1,7 милиона пушки. Железопътната система на Севера (с
дължина около 22 000 ыили, разпростираща се от изток до югозапад) е
поддържана и дори разширена по време на Войната, докато 9000 мили жп
линии на Юга с недостатъчно локомотиви и вагони постепенно се разпа­
дат. Подобно е положението с флота, тъй като и двете страни не притежа-
 :'етн~~~т::~:~~ :ь:~врео~:Вае";~~т~::о~~н~:::~~б~;;,г~т ~е::;:~г~~:о '~~~;~ ~ен~%~~3°е н:а~r:ас:~ ~: ~~~~~= ~~~~~::о~:~е а~~н:::~~ ;.ж:: ~=л~о:~:~ ).97""
работилници за такова производство. Въпреки че минава доста време, преди ват въооще англписките
83
политически приоритети 8 началото на 60-те =:;:
да се почувства предимството на Севера по вода - през този период мно- години на века . След изкл1очването на тези двеi1 възможности запре- ::Z::
зина успяват да преминат блокадата и да доставят европейски муниции на обръщане на военния баланс в полза на IOra К9нфедерацията си за- ~
Конфедеративната армия, а и бойните кораби на Юга причиняват големи пазва Ca>ro въз>rожността да отстоява на натиска от Север и надеждата ;:'3
щети на северния търговски флот, примката бавно, но непрекъснато се че превъзходството на северните щати ще се на1f,али в хода на война~ ~
затяга около южните пристанища. През декември 1864 г. флотът на Севе- та. Само че колкото по-дълго се водят боевете, тоЛкова повече Северът ~
ра има общо 671 военни кораба, включително 236 парахода, построени може да мобилизира ресурсите си, да увеличава rуродукцията на муни- )о""""
след началото на войната. Северната морска сила е жизнено важна и за ции, да строи стотици военни кораби и неумолимо да притиска Юга с ~
сухопътните войски, защото контролира големите реки, най-вече в райо- морска блокада, с без.милостни военни атаки в с·еверна Върджиния с 5
на на Мисисипи-Тенеси, особено успешна е ко_л,1бинацияп1а от речен и широко:\1ащабна кампания на запад и с унищо:Жителните набези 'на >
жп транспорт, която спомага за офанзивата на Севера в западния театър Шър.ман* във вражеската територия. Когато икон:омиката на Юга, мо- ~
на военните действия. _ р~лът и фронтовите с!{~и_ на~аляват .(в нач_алото на:1 1865 г. армията И от =:::
Най-накрая Конфедерацията не може повече да плаща за войната. „служещи на дълга" спада на 155 000 души), оста ва единственият реа- ~ -
Главният И доход в мирно време идва от износа на памук и когато тази лпстичен избор за капитулация. i ~
търговия замира, и когато за разочарование на Юга европейските сили ~
не сев южните
намесватщати
в борбата, ня11аняколко
с каквобанки
да бъдат ко11пенсирани загуби-_ В оините ~Еа
1

"'
те. има само и малко свободен капитал, - за обединение на Германия •

а и данъците от земята и робите не носят много, защото продукцията-- О

намалява рязко поради войната. Вземането на заем от чужбина не до-
принася много, а без чужда валута или звонкови пари не могат да се
купуват жизненоважните вносни стоки. 1-lеминуемо, разбира се, хаз~
ната на Конфедерацията започва да печата книжни пари, но „изобили-
ето им, съчетано с липса на ·стоки, създава необуздана ннфлация" 81 ,
' което от своя страна нанася силен удар върху желанието на наседени-
ето да продължи борбата. Северът обаче винаги може да събере до- -
1
-статЪЧноnар1.Гот-данъци и заеми,-за11а-плаща за-войната,- а и-печатане- -~--
то на банкноти по някакъв начин стимулира по-нататъшното нараства-:_
1
не на промишлеността и икономиката. Впечатляващо е, че произведи-__
телността на Севера се увеличава отново по време на войната не само
в муниции, строеж на жп линии и пещи за желязо, но и в селското "'--
стопанство. В края на войната войниците на Севера са вероятно най- ·--:-
добре хранените и оборудвани войници от всички армии в историята~-=·
И ако трябва да бъде определен особен американски начин за водене --
на военен конфликт - американски начин на война" по израза на проф. · ;~
Уигли 82 , то той е изработен
" за пръв път тук, по време
' на мобилизация-~
-:~·
-т-а-iй1-севера· и-разrръщането~на·-м·ас:ив-ния·--мупJУбМйШJiёНО:.т·ехнолог-и-
Въ_преки че Американската гражданска война ~' изучавана от редица ;:::
европеиски военни наблюдателИ , специфичните И черти (на отдалече-
84
~
нает, на многобройност, на цивилен конфликт) я прЭ.вят-по-малко показа- )о/,о(
телна за6 основните военни тенденции на този пер~од, отколкот~ въоръ- ~
~ените !Iтки, които стават в Европа през 60-те годи'1ни на XIX век. Крим- ~:
ската воина не само променя правилата на досегашната дипломация но е
причина и всяка от „фланговите" сили да не се ангажИра с намеса в ~ентъ- "'"
.Р!\'':_l'ус!IЯ_С~_нуждае_от много години_за възстановяване след униз;телно- -·-~ _.
то поражение, а Англия предпочита да се концентрИра върху имперските У1
и вътрешните си работи. По този начин европейски.У.е работи са оставени """""
в ръцете, изкуствено, както се разбира, на Франция.' Прусия, която заема gg
безславно. място под управлението на Фридрих ВиJiхелм IV по време на
Кримската война, сега се раздира от конституционнИ ежби между прием-
llt
='
ника му Вилхелм 1 и пруския парламент особено по· въпроса за реформа-
та 8 а~\fИЯта. Хабсбургската империя жонглира между взаимносвързани-
те про леми да запази италианските си приоритети срещу Пиемонт и гер-
манск
ите си апетити срещу Прусия, като по същото време прави усилия
„„ ____ да __ потисне унгарските .размирици -У--дома.--------------~-~·--- .. - „ .

чен потенциал за победа над врага. _=-_ За разлика от тях Франция изглежда силна и уверена при Наполеон
Всичко това звучи прекалено ясно като обяснение за развитието lII. За това допринася развитието на банките, желеЗниците и промишле-
на конфликта който се движи напред и назад в продължение на четири __:::_ ността след l850 г. Колониалната И империя се разmирява в Западна Аф-
години , но оdновният стратегически проблем на Юга си остава . Пора- .~ рика,
поня
Индокитай
(
и Тихия океан. Флотът И се увеличава
1859 ) '
толкова мног.о
. '
че
ди диспропорцията в големина и население той не може да надвие Се- .__:_ кога през г. предизвиква тревога от друг~та страна на Ламан-
вера· най-доброто е да успокои гнева на вражеските армии и силата на----:i; lIIa. Военно И дипло атически тя се проявява като' третата определяща
11
1_;_,~ сила при решаването на r
1

волята им, та те да се откажат от политиката си на принуда и да при-----:- ерманския или италианския! въпрос - както ясно
'

знаят претенциите му (за робство или за откъсване, или за двете). Тази-·
стратегия би се осъществила, ако граничнит.е щати като Мериланд и -.:-:-
Кентъки гласуват за присъединяване към Конфедерецията, което оба- --$::-
"'Шърман, У. Т.
(1820-1891)- американски rенерал, допринес~л за победата на Севера по
~еме на Гражданската война в САЩ с похода на командваните от не[о войсю1 от щата Тенеси до
ексиканския залив, по време на който прилаrа такrnката на ,,изrоре~ата земя" (б. р. ).
се вижда през 1859 г., когато Франция бързо навлиза на страната на Пие-
монт в кратка война срещу Австрия 85 •
Колкото и да са важни бнтките при Маджента и Солферино, за да се
отка>ке Хабсбургската империя от властта си върху Ломбардия, пр~ница-
телни наблюдатели от 1859 г. би трябвало да забележат, че австрииската
военна некомпетентност, а не френската интелигентност (и разбира се,
не пиемонтското военно изкуство!), е тази, която решава изхода на вой-
ната. Френската армия наистина има предимство пред авсч:ийската, за-
щото е по-добре въоръжена - оттук и многото загинали воиници, което
така ядосва иifператор Франц Иозеф, но пък на Франция почти липсват
медицински и. амуниционни доставки, мобилизациите се правят хаотич-
но, а и самото командване на Наполеон 111 не е особено добро. Това аба-
че няма голямо значение, щом Хабсбургската армия е по-слаба и коыанд-
ващият генерал Гюлай е дори още по-пипкав 86 . Военнат~ ефективнос!_
въriр"еки всичко е относиrпелна, което се доказва от факта~ че хабсбург-
ските сили все още лесно се оправят с италианците по суша (при Кустоца -
през 1866 г.) и по море (при Лиса), дори и когато не могат да се --
противопоставят на Франция, Прусия или Русия. Оттук обаче не следва,-._
че Франция а.втоматично ще превъзхожда всеки противник при бъде~ч -
конфликт. Изходът от такава война би зависил от различните нива на во- ~
енно командване, си'стемата оръжия и производителната база на всяка ~
страните. --·-·
След като през 50-те и 60-те години на XIX век технологичният взрив,---
породен от промишлената революция, прави първите си крачки на бой- --
нота поле, не е изнена.n;ващо, че военните командвания навсякъде се
сблъскват с б.езпрецедентни оперативни проблеми. Кое оръжие би било
по-важно в битките - дали пехотата с новите си зареждащи се от задната
част·на цевта ·пушки,--или артилерията-·със стоманените-си -подвижни-оръ _ ·4-- ----·- го·преди-избухванеть--на-1йJеНн11;те-дейСТвИЯ; ·манmiрите-и-·инс-т.~е:НИРОВКИТе-· - ~ -----
дия? Как биха повлияли железниците и телеграфът на командването l!~--
бойното поле? Дали новата технология на война дава предимство на н~:
падащата или на отбраняващата се армия?~ 7 Верният отговор на тези въпро-
си, разбира се, би бил, че решават обстоятелствата. Изходът ще зависи не __ i.,.
само от по-новите оръжия, но и от терена, на който се използват, от ду~а ~-
и тактическата компетентност на войските, от ефективността на продо-"_·_.
волствените системи и от хилядите други фактори, които могат да офор- i
мят една битка. Тъй като е невъзможно всичко да се знае предварител~_0, -..~~,
ключовият фактор е наличието на военнополитическо командване, умее· ·:Zf
- -що -да балансира -с -различните ·елементи-"на-военния-·апарат,-достатъчно?
гьвкав, за да отговаря на обстоятелствата. В този важен аспект нито, ~-~б- _:.;_:_
сбургската империя, нито дори Франция ще имат такъв успех, какъвто ·7'
по-късно има Прусия. -··
Пруската „военна революция" от 60-те години на XIX век ск9ро .,.~
произвежда това, което Дизраели ще определи като „ге~манска р~во· ~­
люция•' в европейските работи, и се базира на многоброини вътрешно :{
свързани еле'менти. Първият от тях е уникалната система на кратко·_.:::
срочна служба, прокарана от новия крал Вилхелм 1 и неговия вое_н~н-:".i:­
министър въпреки либ·ералните им опоненти, която включва три годи-:."'!:=.
ни задължителна служба в редовната армия и после още четири като_~:
запас, преди всеки мъж да премине в ландвера* (Landwehr), което зна-
чи, че цялата ).fобилизационна ар11ия на Прусия има седемгодишни
набори**. Ето защо не са разрешени никакви замествания и ландверът
може да поеме повечето задължения на гарнизоните и на „особените
територии". Такава система, съобразена с броя на населението, дава
на Прусия Много по-голяма армия за първата фронтова линия, откол-
като има някоя от другите Велики сили. Разбира се, тук играе роля и
сравнително високото ниво на образование, най-малкото начално~ сред
населението - бързо разширяващата се система за краткосрочна служ-
ба, по мнение на повечето експерти, трудно би се наложила на необ-
разовани селяни. Тя зависи също от изключителната организация, коя-
то да се справи с толкова хора. Няма или има малка полза от събиране-
то на половин или един милион мъже, ако те не бъдат обучени, облече-
ни,_въоръжени и _нахранени, както трябва, и не бъдат транспортирани до
мястото на битката, освен това би било още по-голямо разхищение на
човешка сила и ресурси, ако армейското началство не може да контроли-
раи комуникира с тези маси.
Командването се осъществява от Пруския генерален щаб, който из-
грява от неизвестността в началото на 60-те години на XIX век и става
„мозъкът на арыията" под гениалното ръководство на по-стария Молт-
ке***. Досега повечето армии в мирно време се състоят от командни ча-
сти, съдържащи началник на снабдяването, кадрови, инженерен и други
отдели, испп1скнят военен състав се събира само преди започване на nо-
енни действия и след като бъде определено командване. Сега в Прусия
Молтке събира най-блестящите умове, преминали през Военната акаде-
мия, и ги обучава да планират и да се подготвят за бъдещи конфликти.
Трябва да бъдат изготвени оперативни планове, често прекроявани, мно- ~
на военни битки изискват внимателно проучване, а се изучава и история- ~
та на бойни операции и походи на други страни. Създаден е специален. gg
отдел, който надзирава пруските железници, проверява дали войските и' и.
продоволствието могат да бъдат бързо пренесени по съответното направ- ~
ление. На всичко отгоре помощниците на Молтке се опитват да втълпят
на офицерския състав практиката на боравене с големи групи хора (части
от армия или цели армии), които да се движат и бият самостоятелно, но
винаги да са готови да се включат в общи действия при решителни битки.
В_ слу_ча_й че не могат ,[(а, .се осъи:tествят_ l{Оl.:[УНИ_J(а_ции с щаба н_а Молтке, на
---rенералите-от<fJJiбнТа се„разрешава да--пр·аявяват--иНИЦИЭ.ТИВi-и -да--д-ейсТ~·--
ват според приетите основни правила.
Това, разбира се, е идеализираният модел. Пруската армия не е
съвършена и страда от доста наболели проблеми в истинските битки дори
след реформите от началото и средата на 60-те години на XIX век. Много
* Ландвер- запасни войници и военни чинове от втори ешелон и съотвеruо формираните
XIX в. (6. р.).
от тях части в Германия, Австрия и други страни през
**С нзклю•1ение на първия годишен набор наландвера (6. а.).
***Моmке, граф Хелмуr фон Карл Бернхарт (1800-1891) - пруски генерал-фе1ЩМар­
шал, военен теоретик, сподвижник на Бисмарк, главен представител на пруската военна доктри­
на, реорганизирал Пруския генерален щаб, чийто началник е от 1858 до 1888 г. (6. р.).
 от полевите командири пренебрегват съветите на Молтке и се втурват
слепешката напред в прибързани атаки или в погрешна посока - походът
в Австрия през 1866 г. е пълен с такива грешки 83 • Фронталната атака (и
големите загуби) на пруската гвардия при Гравелот Сен Прива през 1870
r. показват изкп1очителна глупост. Самата железопътна снабдителна сис-
тема не може да гарантира успех, често тя само струпва огромни количе-
ства провизии на границата, докато частите, които имат нужда от тях, са
далеч от жп линиите. Не може да се каже, че пруското научно планиране
е осигурило на военните части най-доброто оръжие - австрийската арти-
лерия го превъзхожда през 1866 г., а през ·1870 г. френската пушка „Ша-
спо"* е много По-добра.
Истинското предимство на пруската система е, че генералният щаб
проучва всяка направена грешка и после променя обучението, организа-
цията и оръжията. Когато през 1866 г. се проявяват слабостите на артил_е_-
рията, пруската армия бързо се обзавежда с новото оръдие на Круп, за-
~
~
реждано отзад, което наистина впечатлява през 1870 г. Ако се проявят·-
g закъснения в железопътната продоволствена система, се разработва нова
организация за подобряване на превоза. И накрая, поддържаната от Молтке___
~ система за отделно действащи армии сега се видоизменя в оказване на '·--
9 помощ една на друга при нужда, така че дори и когато една армия е напълно·-
О разбита - както става в Австро-пруската и Френско-пруската война, :::-__
S· цяло~;:~:~:::к:б~~:ц:r:~~б~:а;~ого фактори осигурява бързата пруска
~ победа над австрийците през лятото на 1866 г., което няколко специалис-
~ 1
ci:::: ти предвиждат. Въпреки че Хановер, Саксония и други северни герман-
~ ски държави се присъединвяват към Хабсбургите, дипломациятма на Бис- _
~ марк пресича намесата на еликите сили и дава възможност на олтке да
Ej ·· ·- изripaт!l-tp!ПljJM!!Ип-o триразпични планински маршрута;·които да се съсре- . ,с
~ доточат в Бохемската равнина и да нападнат австрийците при Садова**.__:__
~ Погледнат в ретроспекция, изходът от войната изглежда предрешен. По:·-::-
вече от една четвърт от хабсбурrските сили са в Италия (където побежда----.
ват), а пруската система на мобилизация дава на Молтке почти същия --~
брой бойци за фронта, въпреки-че населението на Прусия е на половина-_-~
та от това на врага. Хабсбургската армия няма достатъчно средства за-~
финансиране и почти никаква кадрова система, водена е некадърно от -~
Бенедек и въпреки индивидуалните прояви на храброст от отделни чacrn_~
е разбита в открити боеве от далеч превъзхождащото я пруско оръжие. '!!'.
.· ··преЗ окТомврИ1866·г: Хабсбурtйте С!ПiрИИУдеШГД;Гнапус!lат· венецИJГ
да се откажат от всякакви претенции в Германия, която по това време Вече ...:
се преустройва под ръководството на Бисмарк като Северногерманска ···
федерация90.
------';t'"-
* „Шаспо" - иrлена пушка (по името на изобретателя И френски военен деец) на въоръже- ---'--
ние във френската армия (J 866-1874 r.) и в друrи армии (6. р.). - . ~.
** Садова - село в Чехия (близо до rp. Кьониrрац, дн. Храдец Кралове), място на реши-~
тели ата битка (3.07 .1866 г.) между австрийските и пруските войски по време на „Седемседмич~~
наТа война". В нея австрЙйските войски под командването на генерал Лудвиr Август фон Бене· _.:::_
дек са разгромени от пруските армии начело с генерал Хелмут фон Молтке Старши благодаре· -~_t
ние на по-съвършеното си оръжие и тактика (6. р.). .~+
„Битката за господство над Германия" в-ече почти е завършила, но ·2·01···
спорът кой да командва в Западна Европа - Прусия, или все по-нервната и ;"· . :- .. -~- ·
подозрителна Франция - нараства и в края на 60fте години на XIX век
всяка от страните почва да преценява възможностиrге си. Привидно Фран-
=
:=
ция все още изглежда по-силна. Населението И е мНого по-голЯ).fО от това ~
на Прусия (въпреки че немскоезичното население! в Европа е по-много- ~ J
бройно). Френската армия е набрала опит в Крим:, Италия и в презыор- ::j
ските земи. Притежава най-добрите оръжия на с:Вета „Шаспо" които ~
'
-
многократно превъзхождат пруските пушки иглянки, а има и ново тайно
, ....
>
оръжие - mitrailleuse - картечница, която може да :изстрелва 150 патрона ~
в минута. Флотът И е :много по-голям, а се очакв~ и помощ от Австро- ~
Унгария и Италия. През юли 1870 г., когато настъtтва времето прусаците ~
да бъдат наказани за тяхното нахалство (непочтената политика на Бис- ~
марк за бъдещето на Люксембург и за верояruия кандидат от Хоенцолерн §
за престола в Испания), малко французи се съмня~ат в победата. Н
>
-
Бързината на френското поражение - на 4 сеrtтември разбитата ар-
мия се предава при Седан, Наполеон 111 е пленен µ имперският режи~1 в
Париж - свален - е огромен удар върху толкова рЬзовите предвиждания.
=
~
Както става ясно, нито Австро-Унгария, нито Итаriия идват на помощ на ~
Франция, а и френската морска сила се оказва нап~лно неефективна. Така S
че всичко зависи от съперническите армии и прус~ата се оказва безспор- ~
- =~с~~~с=~~~;,~г::~~1ин:еч=с~:е;~ Ф~~:;а~ф;::~::тr:;~~~=:~::~и~иез~,~~:~ ~
по-неефикасна. Свиканите запасняци трябва да наСтигнат частите си ко- ~
1 о.,...::
ито вече са на фронта. Артилерийските батареи са разпръснати из цяла Г
Фран'!.ия и не могат лесно да бъдат събрани. Обр4тно(, след обявяването ...,.
.- на воината за петнадесет дни три германски арМJ;[И повече от 300 000 00
-·души) са придвижени към-Саар·иЕлзас.-Предимс~ото-на ·оръжието-;;Ша' · ·-t;-
спо" бързо е преодоляно от пруската такrnка на напредване с подвижна- """"'1 "
та, б:ързостреляща артилерия. Митральозите се дъ~жат назад и никога не gg
- се използват ефективно. Летаргията и глупостта на: маршал Базен- са нео- t.n
писуеми, а и самият Наполеон не е много по-доб.ър. Отделните пруски :-;
части също правят грешки и.търпят тежки загуби „~ името на войната", но
надзорът на Молтке от разстояние над различните армии и готовността му
да преустройва плановете си в зависимост от променящите се обстоятел-
ства успяват да задържат стремителноспа на нап~дението, докато фран-
цузите бъдат разбити. Въпреки че републиканскитЬ сили успяват да ока-
''· ------жат·съпротива през следващите няколкото-месеца;!·немската примкгоко-,
ло Париж и Североизточна Франция непрестанно Се затяга. Безплодните
контраатаки на армията на Лоара и раздразнението', показвано от свобод-
ните стрелци, не могат да скрият факта, че Франция е разбита като неза-
висима велика сила91 . !
Победата на Прусия-Германия съвсем ясно е т),иумф на военната си­
стема, но както остро отбелязва Майкъл Хауард, „военната система на на­
цията не е независима част от социалната система, ~ аспект на нейната ця­
лост"92. Зад „железните11 предимства на германските 1 колони и контролното
дирижиране от генералния щаб стои нация, много (IО-добре оборудвана и
1
подготвена за условията на модерната война от всяк~ друга в Европа. През
1.
1
J.',' : ZЛZ'
1870 r. германс~<ите държави, взети заедно, имат вече по-голямо население
f от това на Франция и само фактът, че не са обединени, прикрива реалното
! ~ положение. Германия притежава много повече железопътни линии, по-доб­
ре разположени за военни нужди. Общият й национален продукт, както и
""~ производството на чугун и стомана са над,шнали тези на Франция. До­
бивът на въглиЩа е два и половина пъти по-голям, а консумацията на енер­
гия от модерни източници е с 50 о/о повече. Про11ишлената революция в
Германия създава много по-голям брой едромащабни фирми, каквато е
„Круп", която дава сила на Пруско-германската държава както с военни,
така и с промишлени изделия. Краткосрочната система за служене в арми­
ята е оскърбителна за либералите вътре и извън страната, а и критиката
срещу „пруския милитаризъм" е IШiроко разпространена през тези години,
но тя мобилизира мъжката сила на нацията за военни цели по-ефекrnвно от
демократичния Запад или изостаналия, селски Изток. И зад всичко това стои
~ народ, притежаващ много по-високо ниво на начално -и техническо -образа:
вание, ненадминати университетски и научни звена, химически лаборато­
~ рии и изследователски институти, нямащи равни на себе си93 •
:;:
о
Европа, да повторим духовитостта от онова време, загубва госпо-
~ дарката си и получава господар. Под изненадващо ловкото ръководство---=­
на Бисмарк системата на Великите сили ще бъде ръководена в продълже-----
t= ние на две десеТилетия след 1870 г. от Германия и както отбелязват дипло-
§)ооО1оС
матите, всички пътища вече водят към Берлин. Сега, както могат да се--=
уверят ПО!Зечето хора, не само мъдростта и твърдостта на императорския
~ · канцлер са причина Германия да стане най-авторитетната сила на Евро­
~ пейския конти·нент. По-важният фактор с~ промишлеността и технологи­
Е ята, които се развиват още по-бързо след постигането на дационално обе-
-~-- .. ~==:~~~~-~~;~~~т~рн~;:;а~~~~~:аl=~~~:~~=~~-~:оиг::~:~~~~н=~~~~~
~ статьци, заради които Бисмарк непрестанно се тормози, почти не се забе-
(""'""' лязва от външните наблюдатели. Всяка страна в Европа, дори и до някак..:-
U ва степен изолираната Англия, се чувства угнетена от този колос. Pycl_la-~
ците, въпреки че са запазили неутралитет през войната от 1870-1871 г., ·
се възползват От кризата в Западна Европа, за да подобрят позициите си в ·2._
Черно море 9 4, ~егодуват; че европейският център на силата се е премес---­
тил в Берлин, И тайно се страхуват какъв ще е следващият ход на Герма- ·--~
ния. Италианците, които окупират Рим през 1870 г., когато французите
(защитници на, папата) са разбити в Лорен, методично гравитират към--
.. _ Берлин._Така прави_и_АвстрооУнгарската.империя .(както .започва.да .. се._·--+­
1 нарича след Виенския компромис с унгарците през 1867 г.), която се на-
дява на компен·сации на Балканите заради загубите в Германия и Италия,
но е съвсем наясно, че такава амбиция може да провокира реакция от
страна на Русия. Най-накрая уплашената и огорчена Франция разбира, че-.-.
е необходимо да прегледа и реформира голяма част от управлението и--:::_-
обществото си. (образование, наука, железници, въоръжени сили, икона- ___
мика), като наllрави нещо, което да не се окаже безплоден опит да се
изравни с могъщия си съсед от другата страна на Рейн 95 • На времето, а_-.,
сега дори още повече, на годината 1870-а се гледа като на водора,рделна- в
европейската история. · ;~
От друга страна, може би защото ~rного от страните чувстват необ- Z_О:З.
ходимост от глътка въздух след събитията от 60-те години на XIX в. и
защото държавните мъже действат вни~rателно при новия ред, дипло.на­
п~ическап1а история на Великите сили за десетилетието след 1871 r. се
характеризира с търсене на стабилност. Тъй като са заети поотделно с
реконструкцията след Гражданската война и последиците на революция­
та Мейджи, нито Съединените щати, нито Япония са част от „систеыата'\
която е по-евроцентрична отвсякога. Съществува преработена версия на
„европейска пентархия", но балансът е напълно различен от съществува-.
щия след 1815 г. Прусия-Германия, под управлението на Бис~rарк, е наii:­
силна и влиятелна от европейските държави, за разлика от някогашна
Прусия. Има още една нова сила, обе;:r,инена Италия, но отчайващото
състояние на изостаналата И икономика (особено поради липсата на въгли­
ща) никога не И позволява наистина да бъде в лигата на силните, дори и
когато се знае, че е по-важна в европейската дипло.мация от страни като
Испания или Швеция 96 • Поради претенциите си в Средиземноморието и
Северна Африка тя се превръща в засилващ се съперник на Франция,
отвличащ силата на последната и предлагащ на Германия по,1езен бъдещ
съюзник. Поради легитимността на освободителните войни срещу Виена
и собствените си амбиции в Западните Балкани Италия престава да дейст­
ва в съгласие и с Австро-Унгария (поне докато Бисмарк не споява австро­
германско-италианския Троен съюз през 1882 г.). Това значи, че нито
Австро-Унгария, нито Франция, двете главни „жертви" на. германското
издигане, могат да концентрират напълно силите си срещу Берлин, дОка­
то имат силната (но не могъща) Италия в тила си 97 •
С изолирането на Франция, укротената Австро-Унгария и междинни­
те „буферни страни" на Южна Германия и Италия, които сега са обедине~ ~
Jiд__В.. най-:големите_си_ национални___съюз~.~.-единствените реални -прегради- -~ _ __
за бъдещото разширение на Германия идват от независимите „флангови" .J-.
сили Русия и Великобритания. За английската администрация, колебаеша gg
се между важността, изтъкната от Гладстон (1868-1874 г.), на вътрешните <Л
реформи, и приоритета на "имперската" и „азиатска" съдба на страната, :1
поставен от Дизраели (1874-1880 г.), спорът за европейското равновесие
едва ли е много важен. Може би не точно така стои въпросът в Русия,
където министър Горчаков и други се възмущават от трансформацията на
, зависимата от тях Прусия в мощна Герыания, но този вид чувства губят
_tf 1
значението си пред близостта на динасmите и идеолоmческите симпатии,
които· съществуват между-дворовете в.Санкт-Петербург и-Потсдам-след··-··--···--
1871 г., пред все още потискащата·Русия нужда от съвземане след нещас-
тията на Кримската войн8., пред надеждата, че Берлин ще защити руските
интереси на Балканите и пред подновените интереси ъ.ъм Средна Азия. С
една дума, вероятността фланговите сили да се намесят в западно и цент­
ралноевропейските работи се определя преди всичко от това; какво ще
направи самата Германия; сигурно е, че няма нужда те да се на.чесват, ако
' се приеме, че Вторият германски райх сега е заситен 99 •
Такова уверение дава самият Бисмарк след 1871 г., защото няма же­
лание да създадеgross-deutsche (великогерманска) държава, като обеди­
ни милионите австрийски католици, разруши Австро-Унгария и остави
 изолирана Герыания между отмъстителната Франция и подозрителната
Русия 100 • По тази причина на него :му се струва много по-безопасно да
продължи с изграждането на Съюз на тримата императори
зисъюз, който подчертава идеологическата солидарност на източните мо­
нархии (на фона на "републиканска" Франция), но е скрепен върху ня­
кои от австро-руските сблъсъци на интереси на Балканите. И когато през
1875 г. от Германия се получават индикации:, че правителството обмисля
превантивна война срещу Франция, заплахите, които идват и от Лондон,
и (особено) от Санкт Петербург, убеждават Бисмарк, че ще има голяма
съпротива срещу всякакви нови промени в европейския баланс 101 • Пора­
ди вътрешнополитически, както и външнодипломатически причини Гер­
мания остава в границите, определени през 1871 г. - „полухегемонна сила",
както някои историци я определят, докато военнопромишленият И растеж
и политическите амбиции на постбисмарковото командване не поставят
отново под въпрос съществуващия териториален ред 102 •
Както и да е, проследяването на тази промяна ще ни доведе до след­
ващата глава. За периода на 70-те и 80-те години на XIX век собствената
дипломация на Бисмарк осигурява запазването на статуквото, което той
смята основно за германските интереси. Канцлерът до известна степен е
подпомогнат в усилията си от избухването през 1876
„Източен въпрос", когато турското клане на българските християни кара
руснаците да отговорят с военни действия и така отвличат цялото внима-
ние от Рейн и го насочват към Цариград и Черно море'"· Вярно е, че
отпушването на вра1кдебностrа в долната ч~ст на Дунав и на Дарданелите
може .n;a бъ.n:е опасно дори и за Германия, ако кризата премине във война
с участието на всички Велики сили, коетО изглежда много възможно в
началото на 1878 г. Въпреки това дипломатическите умения на Бисмарк в
рол_ята му _на „честен пос~едник" _ да на_к_ара _всички сиJ_Iи да направят
КОмПJ)ОМиС на--БерЛинСКИЯ- кОНГj)еС- 33.CilЛBciT нiiи-СКа-за-МиРНО--УрежДаН-е---~-.. ~
на кризата и подчертават отново централната - и стабилизираща - пози--.­
ция, която заема Германия в европейските работи.
Но голямата източна криза от 1876-1878 г. засилва германската по~·-­
зиция. Докато малкият руски флот се справя блестящо с турците в Черно
море, руските военни действия през 1877 г. разкриват, че реформите след·­
Кримската война не са дали нужния ефект. Въпреки че храбростта и мно- ~
гобройността на войниците осигуряват крайната победа на Русия над тур-
ците, и на българския, и на кавказкия военен театър има много примери .. ,:~~,
з_а „изключителн() ~~!_Jр~в~_~НС? p_~~y_~_?_~~!"!.l!~ ~~-!=JP11~~~~!1_'f~__ fI9_~_I_iцци_, JI}lrц_:;a
-- на- КоорДИНа.Цi:iя l.:iiждy частите и объркване в главното командване'Ч 0 4, а
заплахата от английска и австрийска интервенция на страната на Турция
принуждава руското правителство, съзнавайки напълно заплашващия го
провал, да се съгласи на компромиси в исканията си от края на
ако -панславистите в Русия по-късно обвиняват Бисмарк за ръководството
на Берлинския конгрес, който утвърждава тези унизителни отстъпки, го-
ляма част от елита на Санкт Петербург е повече от убеден в нуждата да се
поддържат добри отношения с Берлин и дори да влязат отново в ревизи-
рано споразумение на тримата императори през 1881 г. По подобен на­
чин, въпреки че и Виена заплашва да излезе от контрола на Бисмарк по -·..:,~
време на върховата криза през 1879 г., таен австРо-германски съюз пре.з _
следващата година я връзва в гер~rанската :-.-IрежЭ.. По-късно се създават
(1873 г.), ква­
Съ1озът на три:иата императори през 1881 r. и Тр9йннят съrоз ~rежду Бер­
лин, Виена и Рим през 1882 г. Всички тези спораз)r:ченпя, :-.rалко или пове­
че, откъсват подписалите страни от Франция и гИ поставят в зависимост
от Гер1rания 105 . i
И накрая, събитията в края на 70-те години на XIX век подчертават
още веднъж дълготрайното англо-руско съпернич~ство в Блпзкия изток и
Азия, което кара и двете сили да гледат към БерлИн за благосклонен неут­
ралитет и да отдалечат вниыанието от Елзас-Лотарингия и Централна Ев­
ропа. Тази тенденция даже се засилва през 80-те :години, когато цяла се­
рия от събития - френското завоюване на Тунис (1881 г.), английската
интервенция в Еrипег(1882 г.), боричкането за Тропическа Африка (след
1884 г.) и подновената заплаха от англо-руска~ война за Афганистан
(1885 г.)- Отбелязв·а началото на ерата на „новия и~Iпериализъы" 106 • Въпре­
ки дълготрайния ефект на този подновен взрив о~ западен колониализъ:ы,
-- който ще про11ени напълно позициите на много отl Великите сили, кратко­
срочните последици от него отново подчертават ~ер~1анското днпло:мати­
·-=-=- ческо влияние в Европа, а то помага на Бис)-rарк В усилията ~1у да запази
г. на отдавнашния __ статуквото. Ако своеобразната система от заплахи и контразаплахи·, коя-
1
то той използва през 80-те години на XIX век, няма вероятност да създаде
продължителна стабплност, тя осигурява мира ые:жду европейските сили
поне в блюко бъдеше.
Изводи
-- 1 :;;;
---- - - ~~~ЛI_?~-~.~~--1:!-~~~~p~-~?f:IC_~~!~„_гp~~Ц~l.'~~.~ !!39Яf!_а __ I]p~~---P-~PИQд_~_Q_'!_ --~ ---
1815 до 1885 г. няма дълги, изтощителни военни Конфликти: По-малките t
колизии като френско-австрийския сблъсък през il 859 г. или руския по- 6;;
-, ход срешу Турция през 1877 г. не оказват съшеi:твено значение върху ~
системата на Великите сили. Дори и по-важните ~ойни са ограничени по
-= свои начин: Кримската война е предимно регион~на и при~ючва, преди
" 1
Англия да впрегне всичките си сили, а Австро-пр)rската и Френско-прус­
-
ката война приклrочват с едноссзонни походи - з~бележителен контраст
· --~ на много по-продължителните конфликти през хv;ш век. Не е чудно то­
гава, че представата на военните командвания и с;rратегическите капаци-
~-w- _ .геги за битките на Велик_1:1те сили в бъдеще ще с_е оЬно_в_ава на с_в_еткавиg:н~-- ___________ _
··победИ-а-"tа-р~~;;;1~;1~~-*: кЗК~О ~р~;-1870 г.- - -~~~-~~~~~ци-;а -ыобилизация
и железопътни разписания, генералщабни планов~ за стремителни напа­
дения, бързострелящи оръдия и огромни маси от ррочнослужещи войни­
1877 г. И ци - всичко това обединено, за да победи врага саыо за няколко седмици.
-·-· Фактът, че новите оръжия могат, ако се използват hравилно, да са в полза
--.-- повече на отбранителната, а не на нападателната т8.ктика, не се възприе11а
·:. по онова вр~м:е, нито се вземат под внимание пре~прежденията от А~1е­
--= риканската гражданска война, където противореч~1ето между известните
'
*А !а Prussienne (фр.)- по прусашки (6. пр.) .
.....:,-
'.'~ili.
:.
 години на XIX век, а защото някои от тези страни са два и.:ти трп пъn1 по­
"i':Ч;::·409
правила за водене на война и обширната територия прави военния кон­
фликт много по-дълъг и с повече жертви, отколкото всеки от кратките, силни от други. Монополът на Европа върху модерната про:\-нiшлена пр.0-
дукция е бит от другата страна на Атлантика. Силата на парата, же.1езни­
~ остри сблъсъци в Европа през този период.
И все пак всички тези битки - в долината на Тенеси или в Бохемската ците, електричеството и другите инструменти на модернизацията могат
f;;1
равнина, на Кримския полуостров или по полетата на Лорен - ни водят да донесат полза на всяко общество, което И:\-rа и желание, п свобо.J;ата да
~ към един основен извод: победените страни са тези, които не са приели ги прие1rе.

„военната революция" от средата на XIX век, постиженията на новите
оръжия, мобилизацията и оборудването на огромни армии, използването
на подобрените комуникации на базата на железниците, параходите и те­
леграфа, както и на продуктивната промишлена основа, която да подкре­
пя военните сили. Във всички тези конфликm понякога генерали или ар­
мии от победителите допускат печални грешки на бойното поле, но 'Ге
никога не намаляват предимството на воюващата страна, която има обу­
чени войници, снабдяване, организация и икономическа мощ.
Липсата на големи конфликти в периода след 1871 г., коrат9 Бисмарк
доминира в европейската дипломация, може да подскаже, че е посrurнато
ново равенство, последвало разцеплението през 50-те и 60-те години на
XIX век. Сега, за разлика от времето на армиите, военните флотове и
разузнаванията, е в действие промишлено и технологично развитие с го­
ля~ мащаб, про:менящо глобалните икономически баланси 1rного по-бързо,
отколкото досега. И ня~1а да :ыине :\-fHOro време, когато тези про:\-rени в
производствено-индустриалната база ще окажат влияние върху военния

.,. 1860
Така стигаме до крайните и··по--общи· коментари за периода-·с·л·е;ц
г. Както бе отбелязано в началото на тази ·глава, времето от половин
· капацитет и външната политика на Великите сил:~:[. ---- -

~
век след битката при Ватерло се характеризира с постоянно засилване на
международната икономика, широкомащабно увеличение на производи­
;;Б телността, породено от промишленото развитие, и смяна на техниката ---'----
о поради относителната стабилност на баланса между Великите сили и по- -~
~ ради наличието само на локални и кратки войни. В допълнение относи­
о телната модернизация на военното и военноморското оръжие води до---=
~
. ::::1 промени във военните сили, които обаче не могат да се сравнят с проце­
::::1 сите в цивилното общество, повлияно и от промишлената революция, и
от конституционно-политическите трансформации. Главно Англия се

~
f;;1
възползва от този половин век на промени както по отношение на произ-

водителните сили, така и на световното влияние, тя като че ли достига

~ ~ ......
00
......
своя връх _ в края_на _60-те години __ на XIX век_(въпреки.в:е .политиката_на_2._
~
.. --- - - - - - - ----·--·-· .. --- -- - - - - - - - - - · - - - - - - - - - - - - - - - - - ----· .. - . · - - - - - - - - ---t}f-·
първото правителство на Гладстон се опитва да прикрие този факт). Ос- -~ 1
......
~ новните губещи са неиндустриализираните селски общества на извънев.:: -- 00
u ропейския свят, които не могат да се противопоставят нито на промишл~_:-__
00

ните стоки, нито на военните нашествия от Запад. Поради същите причи-

"'
ни и по-слаб9 индустриализираните от Европейските велики сили - Ру-
сия, Хабсбургската империя - започват да губят първоначалните си мес-
- _- "
та, а и новообединената страна Италия никога не успява да достигне най- -~
напредналите. .,
След 1860 г. тези тенденции започват да се засилват. Обемът на све- --~
·~
товната--търговия,--а- още .по-важно,-нарастването на промишлената про­

дукция се увеличава бързо. Индустриализацията, досега характерна само ·_::

за Англия и определени облаети на континентална Европа и Северна
Америка, сега започва да преустройва и други райони. В частност пови­
шават се позициите на Германия, която през 1870 r. дава вече 13 % от
сВетовната промиUiлена продукция; и на Съединените щати, имащи 27 %
от общо произведеното 107 • По този начин основните черти на междуна·.---6-­
родната система, която се създава в края на XIX век, могат вече да се . -~~·
забележат, макар и само от няколко наблюдатели. От друга страна, ОтнО---· ·,'·
сително стабилната пентархия след 1815 г. се разпада не толкова защото
членовете И имат по-голямо желание да се бият помежду си през 60-те !if_·

ВЪЗНИКВАНЕТО
НА ДВУПОЛЮСНИЯ СВЯТ
И КРИЗАТА НА „СРЕДНИТЕ СИЛИ".
ЧАСТ ПЪРВА, 1885-1918 г.
През зимата на 1884-1885 г. Великите сили на света, заедно с НЯ·
колко по-малки, се срещат в Берлин, за да се опитат да постигнат съгла­
сие за търговията, корабоплаването и границите в Западна Африка и Конго
и общите принципи за по-ефективно завладяване на Африка'. БерлIШска-
та конференция за Западна Африка може да бъде разгледана символично· -
като връх на европейското господство в световните работи. Япония не
участва в конференцията и въпреки че се модернизира бързо, на нея Зае
падът гледа като на старомодна, назадничава държава. За разлика от нея
Съединените щати присъстват на Берлинската конференция, тъй като
спорните въпроси за търговията и корабоплаването, разглеждани там, са
считани от Вашинпон за свързани с американските интереси зад rрани::----:_-=­
ца2. В повечето други полIГГически и икономически обласru Съединените-­
щати остават извън международната сцена чак до 1892 г., когато Евро­
пейските велики cwrи вдигат ранга на дипломатическия им представIПел
· от пълномощен министър на посланик - призна(( на първостепенна сила.
Русия също е на конференцията, но докато ишереС:ите И в Азия са опре­
делени, Африка почти не я ннтересупа. Тя фактически е във втория списък
на страните, поканени на конференцията 3 , и не играе почти никаква роля,
освен да поддържа Франция срещу Англия. По тази причини решаващ за
разискванията е триъгълникът_между_Лондон, Париж и Б_ерлинс Бисмарк
в най-важната средна позиция. Съдбата на планетата все още се решава
там, където се е решавала през изминалия век, а и преди това - в канцела:.-­
риите на Европа. Трябва да сме сигурни, че ако конференцията определя:..-­
ше бъдещето на Османската империя вмесТо на басейна на Конго, тогава-­
страни като Австро-Унгария и Русия щяха да играят много по-голя1rа роля.---~-=
Но все още важи признаваното досега за безспорна истина: че Европа е--.­
центърът на света. По същото време руският генерал Драгомиров обявя-· __ с
ва: „Далекоизточните проблеми се решават в Европа" 4 •
През следващите три десетилетия - наистина кратък период за систе-с '-~~
1rата -на. Великите .. сили----същият -този континент-Европа .ще се-разкъсв
сам и няколко от неговите членове ще са близо до рухване. След още три
десетилетия и краят ще е настьпил; почти целият континент ще е икон~
мически опустошен, части от него ще са в руини, а и самото му бъдеще
ще бъде в ръцете на Вашингrон и Москва.
Ясно е, че никой през 1885 г. не може точно да предскаже разруше-
нията и опустошенията, които ще настъпят в Европа след шейсет годиIШ,_.·
и все пак много проницателни наблюдатели в края на XIX век усещат -.'~
посоката, накъдето се движат световните сили. Особено иIПелектуалците.=
и журналистите, а и тогавашните полит~щи говорят и пишат за Дарвино­
вия свят на борба, за успех и падение, за израстване и пропадане. И бъде-
_-.::::._
щият ред в света вече се вижда като определен модел, ако не през 1895 то
през 1900 г.'. i ' - ·
Най-забележителната черта на тези проrnози ~ съживяването на иде­
ята на Дьо Токвил, че Съединените щати и Русия ;ще бъдат двете Велики
сили в бъдеще. Не е изненадващо, че тази предст~ва е нарушена, когато
Ру:ия изживява кримския ужас и показва посреfI.ственост по време на
воината срещу Турция през 1877 г. Същото се отнася и за Америка с
нейната гражданска война и последвалите я десеТилетия на реконструк­
ция и експанзия на запад. В края на XIX век аба-Че промишленото и сел-
скостопанското развитие на Съединените щarn Ч' военното разширение
на Русия в Азия карат различни европейски изсле.цователи да се тревожат
за световния ред през :ХХ век, който ще бъде определян, както се говори,
от руския камшик и американските богаташи 6 • Може би защото отново
неомеркангилните идеи преобладават над тези за ~рна, свободно търгу­
ваща -световна система, има много по-сЮIНа тендq~щия, отколкото преди,
да се предполага, че променящата се икономичес~а сила води и до поли­
тически и териториални промени. Дори иначе пр:едпазливият английски
премиер-министър лорд Солсбъри през 1898 г. отбелязва, че светът е раз­
делен на „живи" и „умиращи" сили7 • Последния+ разгром на Китай по
време на войната с Япония през 1894-1895 г„ унижението на Испания от
Съединените щати в краткия им конфликт през 1898 г. и отстъплението на
„-=- Франция пред Англия след инцидента при ФашоДа*, Горни Нил (1898-
_ 1899 г.) са представяни като доказателство, че „оЦеляването при провер­
ката на годността диктува съдбите на народите, к~кто е и при животите.
~- Борбите на Великите сили не са вече само евроrlейско съперничество -
___ _ както бяха през 1830 г. и дори през 1860 г., - те cd простират върху паза­
ри и територии, обхващащи цяпото Земно кълбо. 1
_ ._.Ако Съедине!Шт_е щат11иРусия поради.Z:ОJ!е/,\ИНi'Та н.а т_е_рl!!_Ор!'J!"Га_и __ : _
населението си са определени да бъдат между Великите сили, кой друг ще ,,.
се присъедини към тях? Теорията за „Трите свет?вни империи" - попу- ~
лярното предвиждане, че само три (или по някоfi сметки, четири) най- -~
големи и сШiни нации държави ще останат незав~сими - вълнува много -1
от имперските държавmщи 8 • „Струва ми се, обобпjава при аудиенция през ~
1897 г. английският министър за колониите ДжоузfФ Чембърлейн, че тен- ""
деIЩИята на времето е да се даде цялата сила в ръцете на големите и~mе- =-'
- -
1
рии, а по-малките кралства тези, коиго не са прогресивни да изпаднат
на по-задно място" 9 • За Германия е жизнено важно!да построи голям флот,
'j"·
·;- . кaiqo_ll.i'_CJQ_ЯIJ_a. адмирал. J:ир_пиц*_*_пр~дхайзер __!3_Илх~л1,1, .за.. да_б'Ъде._ед;1а _________ _
.,. _ от „четирите световни сили: Русия, Англия, Амфрика и Германия" 10 • И ·
Франция трябва да бъде там, предупреждава мое~ Дарен, защото "този,
който не напредва - изостава, а този, който изостава - изпада"!!. За от-
давна установените сили - Англия, Франция и Авс!1ю-Унгария - въпросът
_
* Фашода - селище в долината на Северен Нил, край коетО след покоряването на Судан
английски войски се сблъскват с френски отряд (б. пр.).
1
** Тирпиц, Алфред фон (1849-1930)- германски адмирал, ~эдател на германския военен
флот. Благодарение на неговите усилия в навечерието на Пър~ата световна война Германия
притежава втория по сила морски флот (след Англия). Неrов замисъл е н неограничената под-
·:r
водна война {б. р.). _ 1
14 Възход и падение на Великите сили
 е дали ще успеят да устоят на новите предизвикателства към международ­
ното статукво. За новите сили Германия, Италия и Япония проблемът е
дали могат да разчупят определеното в Бepmrn като „световна полиmчес­
ка свобода", преди да е много късно.
Все пак трябва да се каже, че не всеки представител на човешката
раса е обхванат от такива идеи в края на XIX век. Много повече са заrри-
жените за домашните си, социални проблеми. Мнозина поддържат либе­
ралните идеали на мирното обединение 12 • В управляващия елит, военните
кръгове и империалистическите организации обаче преобладава вижда­
нето за световен ред с подчертано значение на борбата, промяната, състе­
занието, използването на сила и организирането на националните ресур-
си за засилване на държавата. По-малко развитите райони от света бързо
са поделени, но това е само началото; геополитикът сър Халфорд Ма-
1<;индър убеждава, че поради малкото останали територии за присъединя­
ване ефективностrа и вътрепmото развитие трябва да заместят експанзио-
низма като главна цел на модерните държави. Трябва да има много по­
тясна връзка, отколкото преди, „между по-големите географски и по-го­
лемите исторически обединения" 13 , което ще рече, че големината и мно­
гобройността ще се Отразяват по-силно върху международния баланс,
осигурявайки приоритет на използващите правилно ресурсите си. Стра-
на със стотици wшиони селяни няма да има голямо значение. Но дори и
модерна държава може да западне, ако не стои на достатъчно голяма про-
мишлена и производителна база. „СШiите, които ще имат успех, са тези,
които притежават най-голямата промишJiена основа;· предупреждава им-
периалистьт Лио Еймъри. Тези хора, които имат промишлената сила и
~ силата на науката и откритията, ще могат да победят всички друm:" 14 •
~ По-голямата част от историята на международните отношения през
~ · -~~::~~:;~~~~~:--~:а~с~~-:~~=~~~ ~~~: :&;~~!-~--~~~~1~~~~С~~~~-е~--'-' ··----~~:~~~"~'~ ~d':;ев;~~с~::и:;."'ч"::в'~Р~И:::-~1~:~:т~r;~Л~~~~,пl}=щ~-~ ---
t:: империи рухват и на тяхно място се появяват нови. Многопол1осnият - -
~ свят от 1885 r. се замества от двупол1осиия чак до началото на 1943-г.--
t) Международните борби се засилват и прерастват във войни, съвсем раз.;·
лични от ограничените сблъсъци на XIX век. ПромиIШiената продуктив- .:_.:______:
нает заедно с науката и технологиите става все по-важен компонент в.__
националната мощ. Измененията в общия дял на промишлената продук- --
ция се отразяват на международния баланс на военна сила и дипломати-· --
ческо влияние. Личносrnте все още имат значение - кой във века на Ле----~-
-~н, Xlrrлep и..сталин мо~е ~~_к_а~е, ч~:: __~~--~ ~~~а? - ~~ ~~__и_м_~':!' ~'Г_?!f_~о.ст в '~(
силовата политика само защото успяват да коIПролират и реорганизират
производителните сили на голяма държава. И както показва самата съдба
на нацистка Германия, останалата част от световните сили при война е
безмилостна към всяка нация, която няма индустриално-техническа мощ~.
и поради това военна техника, за да постиmе лидерските си амбиции. -
Ако широю-пе рамки на развитие през следващите шест десетШiеnIЯ
вече са подсказаЮI през 1890 г., успехът или падението на отделните държа-·-=:-:-
ви все още се подготвят. Ясно е, че много зависи от това даrш: страната ще
задържи или ще развие промишлената си мощност. Много заn,~си, }\аКТО
--;;
винаm, и от непромеНШiвия факт на rеоrрафското положение. Намира ~ .:.:.
се една страна бJШзо до центъра на ыеждународен конфликт или в неговата
периферия? Предпазена JП1 е от нападение? Трябва JП1 да тръгне по два Или
три пътя едновременно? Национа;-:rните CJ-LlИ, патриотизыът и контролът,
упражнявани. от държавата върху жителите 1I, също са важни; дали едно
общество ще устои на ударите на войната, зависи в голяма степен от вътреш­
· ното положение. Зависи и от избора на съюзmщи и взе11Пе решеmIЯ. Да.JШ
се бие като част от голя:ма коалIЩИЯ, ИJШ е изолирана? Дamr страната ВJШза
във войната отначало ИJШ по средата? Дали другите сили, първоначално
неутрални, се присъеДШIЯВат към проnmIПIКовата страна?
Такива въпроси подсказват, че всеки предрешен анализ на „възник­
ването на двуполюсния свят и кризата на „средните сили" трябва да опре­
деJШ три отделни, но взаимосвързани фактора: първо, прометrге във во­
еннопромишлената производителна база, чрез които отделните страни
стават материално по-силни (по-слаби); второ, геополиnIЧеските, страте­
- гическите и социокултурните условия, коmо определят отговора на всяка
страна на промените в световния баланс; и, трето, дипломатическите и
политическите умения, които също дават шансове за успех в големите
коалиционни войни от началото на ХХ век.
Промяната в баланса на световните сили
Тези наблюдатели oтfin de siec/e* са съгласни, че темпът на иконом:и-
чески и политически промени се ускорява, което прави международния
ред по-несигурен, отколкото досега. Промените винаги се отразяват на
силовия баланс и водят до нестабилност, а често и до война. ,;това, което
прави войната неизбежна, пише Тукидид в „История на Пелопонеската
се до систеъ1ата на Великите сили, са толкова широкоразпространени и ~
бързи, както никога ·досега. Световната търговска и комуникациоJШа мре- оо
жа - телеrрафи, параходи, железтщи, модерm1 печатарски машини -:.:. поз-
воляват постиженията на науката и технолопmте или новите предимства
!\С
на промишленото производство да се предават и прехвърлят от един кои- ~
тинеи1п на друг само за няколко години. Пет годиlШ след откритието на :-:'
Гилкрист и Томас през 1879 r. от бедни фосфорни руди да се произвежда
стомана вече са в действие осеъщесет и чеruри стоманени пещи в Западна
и Централна Европа 16 , а методът преминава и зад океана. Като резултат
·рязко· ёе· ·про~tею1·съоТно"~.Uе·miетО- на-страiпfге·· в· nр:ОиЗВОДСТВОТё>"-на- СтОМа~- --- -·-·- ·-·--· -·---
на. което внася забележително разыестване във воеmiИя потенциал.
Той, както видяхме, не е равен на военната сила. Един икономически
гигант може да предпочете по политически, културни или географски съо-
бражения да бъде военен пигмей, -докато държава с неголеми икономиче-
-- ски ресурси 11оже по такъв начин да организира обществото си, че да
бъде превъзходна воеIШа сила. Изключения от простото равенство „ико-
номическа с1ша = военна сила" съществуват през този период, както и в
* Fin de siecle (,фр.)-край на века. (6. пр.).
 1

ТАБЛИЦА 13
други вpervreнa, което налага да бъдат дискутирани по-нататък. Сега, в Градско 11аселе1111е на с11л11те в м11л:101111
!

ерата на модерната промишлена война, връзката 11ежду икономика и стра­ 11 като процент от общото население, 189:0-1938 г.1в
теrnя става по-тясна. За да разберем дълготрайните промени, отразяващи
се на международния баланс на cmшre между 1880 r. и Втората световна 1890 1900 1910 1913 1920 1928 1938
война, трябва да разгледаме икономическите данни. Те са подбрани с ог­ 1. Анrлия 11,2 13,5 15,3 15,8 !6,6 17,5 18,7 5
лед преценката на националния потенциал за война и по тази причина не (1) (29,9 %) (32,8 %) (34,9 %) (34,6 %) (3(,3 %) (38,2 %) (39,2 %) (!)
включват някои от известЮiте иконоrvшчески показатели*, които не пома­ 2. Съединени щати 14,2 20,3 22,5
9,6 р.4 34,3 45,1 l
гат в случая. (2) (15,3 %) (18,7%) (22,0 %) (23,l %) (2р %) (28,7 %) (32,8 %) (2)
Броят на населеЮiето сам по себе си никога не е надежден индика-
3. Германия 5,6 8,7 12,9 14,l 15,3 19, l 20,7 з
тор на сШiа, но таблица 12 показва как, поне демографски, Русия и Съе­ (4) (11,3 %) (15,5 %) (20,0 %) (21,0 %) Щ.7 %) (34,4 %) (30,2 %) (З)
динените щати могат да бъдат разгледаш! като различен вид велика сила
от другите, а също и Германия и (по-късно) Япония, които започват да се 4. Франция 4,5 5,2 5,7 5,9 ~.9 6,3 6,3 7
(З) (ll,7%) (13,3%) (14,4 %) (14,8 %) с11,1 %) (15,3 %) (15,0 %) (7)
отделят от останалите.
5.Русия 4,3 6,6 Щ2 12,3 4.0 10,7 36,5 2
ТАБЛИЦА12 (8) (З,6 %) (4,8 %) (6,4 %) (7,0 %) · <зi1 %) (7,1 %) '(20,2 %) (5)
Общ брой 11а населението на с11л11те 1890-1938 r. 17

(В МIШИОНИ)
6. Италия 2,7 3,1 3,8 4,1 5.о 6,5 8,0 6
(5) (9,0 %) (9,6 %) (ll,0%) (ll,6 %) Щ.2 %) (16,l %) (18,2 %) (6)

1890 1900 1910 1913 1920 1928 1938 7. Япония 2,5 3,8 5,8 6,6 6.4 9,7 20,7 3
(6) (6,3 %) (8,6 %) (10,3 %) (12,8 %) (l l',6 %) (15,6 %) (28,6 %) (4)
116,8 135,6 159,3 175,1 126,6 160,4 180,6
1 Русия 8. Австро~Унrария 4,2
91,9 97,3 105,7 119,l 138,3 2 2,4 3,1 4,6 !

2 Съединени щати 62,6 75,9

42,8 55,4 68,5' 4 (7) (5,6 %) (6,6 %) (8,2 %) (8,8 %)
Германия 49,2 56,0 64,5 66,9
3
4 Австро-Унгария 42,6 46,7 50,8 52,1
62,1 72,2 3
'1 (":!
1 39,9 43,8 49,l 51,3 55,9
~
5 Япония ТАБЛИЦА 14 !
38,3 38,9 39.5 39.7 39,0 41,0 41,9 7 Ниво 11а 1111дустр11ал11зац11я 11а rлава от 11аселе1111Ьто 1880-1938 r.1 9
6 Франция
45,7 47,6 5
r'
1 44,4
7 Англия 37,4 41,1 44,9 45,6 (сравнено, с Англия през 1900::: 100)
за.о 32,2 34,4 35,1 37,7 40,3 43,8 6 '
8 Италия
1880 ....- 190.О 1913 !1928 1938
~
_r-1----
Има ·два·· начина- обаче·--за ·;;контролиране"-на ·суровите-данни от таб­
1 лица 12. Първият е да се сравнят общият брой на населението с частта от_=
1. Англия 87 [100] 115 ~ 122 157 2 ....
""!""
2. Съединени щати 38 69 126 ! 182 167
него, която живее в rрадски райони (таблица 13), тъй като това обикнове, __ 3. Франция
1

28 39 59 ' 82 73 4
но е важен показател за промиumено-търговската модернизация; вторияг­
4. Германия 25 52 85 ! 128 144 3
е да се намери съотношението между тези резултаrn и нивото на индуст- --··
риализация на глава от населението спрямо страната, взета за мярка -
5. Италия 12 17 26 ! 44 бl 5 ....
""
Англия (таблица 14). И двете сравнения са много показателни и се под--=
6.
7.
Австро-Унrария
Русия
15
10
23
15
32
20
!-
1 20 38 7
""
:;
крепят едно друго. 8. Я попия 9 12 20 i 30 51 6
Бе~ да се впускаме в много подробно анализиране на данните в таб­
лици 13 и 14 на този етап,. можем да направим няколко общи заключения. '

---·-след К"ато--са направени такива стьпки-за·-;;модернизация" като размер-на
rрадско население и степен на Шiдустриализация, местата на повечето от
силите значшелно се разместват от тези в таблица 12: Русия пада от първо -
на последно място, поне до прошпrшеното си развиrnе през 30-те годиm-I_·_·
на ХХ век; Англия и Германия се придвижват напред, а Съединените щаТ.JI,
-ката между-наи:силниге-и·най~СЛабите-от Велшщт~ СЮIИ- е-iоля~-~ -~-~б-~~-----·
лютно, и относително; в навечерието на Втората Световна война тези ог­
ромни различия се запазват. Процесът на модернИзация кара всички да
преминат през едни и същи „фази" 20 , но това не знЭ.чи, че всички държави
получават СШiа в еднаква степен. i

единствени имащи комбинацията от многобройно и силно индустриали- -..: ____ Важните р:!'злики между Великиге сили изпък~ат още по-ясно, ако се
зирано общество, излизат отпред. Дори в началото на този период разли---.- ~=згледат детаилизираните данни за промишлена ~роизводителност. Тъй
то производството на чугун и стомана през този период често се взема 1

* Например дял от световната тьрrовия, който непропорционално вдиrа позицията на - като мярка за потенциална военна сила, както и за 1саь-1ата ШJДустриализа­
страни, тьрrуващи по крайбрежието, и подценява икономическата сила на страни с висока _ ция, съотвепште данни са представени в таблица 15.
степен на самозадоволяване със стоки (б. а.). 1
 ТАБЛИЦА 15 И накрая, полезно е да се върнем към данните на Байрох в табли­
Производство 11а чугун и стомана от с11л11те 1890-1938 r. 21
ца 18 за дяловете от световната промишлена продукция, за да покаЖеl.f
(в млн. тона, nърво чугун за 1890 r., след това стомана)
промените и да ги сравним с анализmе на баланса през XIX в. в предната
1890 1900 1910 1913 1920 1930 1938 глава.

Съединени щати 9,3 10,3 26,5 31,8 42,3 41,3 28,8

8,0 5,0 6,5 7,7 9,2 7,4 10,5 ТАБЛИЦА 18
Англия
11,3 25,2 Относителен дял от световното промншлено
Германия 4,1 6,3 13,6 17,7 7,6
пронзводство, 1880-1938 r.14
Франция 1,9 1,5 3,4 4,6 2,7 9,4 6,1
(в проценти)
Австро-Унгария 0,97 1, 1 2,1 2,6
Русия 0,95 2,2 3,5 4,8 0,16 5,7 18,0 1880 1900 1913 1928 1938
Япония 0,02 0,16 0,25 0,84 2,3 7,0 Англия 22,9 18,5 13,6 9,9 10,7
Италия 0,01 0,11 0,73 0,93 0,73 1,7 2,3 Съединени щати 14,7 23,6 32,0 39,3 31,4
Германия 8,5 13,2 14,8 11,6 12,7
Разбира се, най-добрата мярка за индус1}1иализацията на една С1}1ана Франция 7,8 6,8 6,1 6,0 4,4
е потреблеШiето на енергия от модерim източници (каквито са въглищата, __ Русия--· 7,6 8,8 8,2 5,3 9,0
петролът, природният газ и водната енерrnя, но не и дървата), тъй като тя Австро-Унrария 4,4 4,7 4,4
дава представа както за техническия капацитет на страната да rn използ- Италия 2,5 2,5 2,4 2,7 2,8
ва така и за нивото на :икономиката; тези данни са дaдellli в табл. 16.
'
ТАБЛИЦА 16
Потрсбле1111е на електрое11ерr11я от с11л11те, 1890--1938 r. 2z Състоянието на силите, 1885-1914 г.
, (в WIП. тонове на въглищен еквивалент)

1890 1900 1910 1913 1920 1930 1938 Пред лицето на безпристрастните данни, които показват, че дадена
Съединени щати 147 248 483 514 694 762 697 сJШа има 2, 7 % от световната про~шшлена продукция през 1913 г. или че
Англия 145 171 185 195 212 184 196 друга носи индус1}1иален потенциал през 1928 г„ равен само на 45 % от
Германия 71 112 158 187 159 177 228 този на Англия през 1900 г.• трябва отново да се подчертае, че цилата тази
Франция 36 47,9 55 62,5 65 97,5 84 статистика е абстрактна, ако не бъде облечена в специфичен исторически
Австро-Унгария 19,7 29 40 49,4 и геополитически контекст. Страни с фактически идентично индустриал-
_ Руси~ ___ - ------- ----- - 10,9 30 41 54 14,3 65 177 .. __ !!9_!1р_q_и_~~одств.Q. моrат да бъдат.различно.класираIШ спрямо.Великите-сШIИ -
Япония 4,6 --,(6 15,4 2:3 -- --34 5:S,8 -96.-5--
поради такива фактори като вътрешното сцепление на обществото, него­
вата способност да мобилизира ресурсите си за държавIШ дела, rеоiтоли­
Таблици 15 и 16 потвърждават резките промени в икономиката, кои--~ тическото си r..rясто и дипломатическИте си възможносrn .. Поради оrрани­
то стават в абсол1отии стойности с някои от силите в отделни периоди - чеността на място в тази глава не може да се разгледа всяка от ВеJПiките
Гермаю~я пред'! 1914 г„ Русия и Япония през 30-те години на ХХ в„ както '= сили, както Корели Барнет се· стреми да направи в широкомащабното си
и бавният темп на развитие на Англия, Франция и Италия. ·Това може да -- изследване на Англия преди няколко години. Но следващите С1}1аници ще
бъде показано и в относителни с:гойности, за да се определи индустри- - - се ПрIЩЪржат бJПiзо до анализите на Барнет, в които той доказва, че сила­
алната позиция на с1}1аната във времето (табл. 17). --· та на една нация-държава по никакъв начин не се заключава само във

ТАБЛИЦА 17
въоръжените И сили, но и в иконо1Шческите и технологическите ресурси;
- Общ пром11шле11 потенц11ал на силите 1880-1938 r.:u .___ в_ умеIШето,. предвидпивостга и .решителносттагС-·Които ·си ·служи-външна-·-·
(Англия през 1900~ 100) та й политика; в ефективността на социалната и полиrnческата й органи­
зация. Тя· зависи преди всичко От самата нация·, от хората, технmе уме­
1880 1900 1913 1928 1938
127,2 181 ния, енергия, амбиция, дисциплина, инициатива, от вярванията, ~штовете
Англия 73,3 [100] 135
Съединени щати 46,9 129,8 298,1 533 528 и шпозиите им. Тя зависи и от начина, по които всички тези фактори си
Германия 27,4 71,2 137,7 158 214 взаимодействат. Повече от всичко националната сила 1}1ябва да бъде оп­
Франция 25,1 36,8 57,3 82 74 ределяна не сама по себе си, в абсотошите И размери, а съобразно външни­
Русия 24,5 47,5 76,6 72 152 . -- те или имперските задължения на държавата; тя трябва да бъде определя- ·
Австро-Унrария 14 25,6 40,7 на спрямо сЮiата на другите държави2 s:
Италия 8,1 13,6 22,5 37 46, Няма по-добър начин може би да се ИЛЮС1J1Ират различията в страте­
Япония 7,6 13 25,1 45 88 ' mческата резулташост, освен да се разгледат на първо време трите ново-

i
дошли държави в 11еждународната система - Италия, Германия и Япония.
Първата се обединява чак през 1870-1871 г„ третата започва да изплува
от собствената си изолация след революцията Мейджи през 1868 г. И в
трите общества и~1а желание да се подражава на вече установеmпе СИJШ.
През 80-те и 90-те години на XIX век всяка от тях завзема презокеански
територии; всяка една започва да строи модерен флот, за да допълни по.
стоянните си ар:мШ!. Всяка от тях има значение в дипломатическите смет·
ки на епохата и до 1902 г. става съюзник на някоя друга държава. Bъr,rpe·
ки това всички тези подобия едва ~ могат да скрият основниге разmrчия
В дипломацията, както бе отбелязано по-rор~28 , създаването на Ита­
лия се чувства като заплаха от двете съседни Бе.Лики сми - Франция и
Австро-Унrария, а влизането И в Тройния съюз щ]ез 1882 r. видимо „ре­
шава" италиано-австрийското съперничество, но чотвърждава, че изоли­
рана Франция има врагове и на двата фронта. Така след малко повече от
1
десетилетие Италия изглежда вече като истински1 член на европейската
система на Великите сили и Рим се нарежда до Цруrите важни столици
(Лондон, Париж, Берлин, Санкт Петербург, Виенаj Цариград), в които са
акредитирани посланици. !

в истинската сШiа, която ~сяка от тях прmежава. Получаването от Италия на ста'!УТ на велик~ сила прикрива някои
поразителни слабости, преди всичко икономическото забавяне, особено О
ИТАЛИЯ на селския юг. Степента на неграмотност - 37 ,6 j% общо за страната и ~
много по-висока за южната част - е доста по-rоля~1а, оri<олкото във всяка
.
>
На пръв поглед появата на обединената италианска нация предСТЗ:~':' '
друга западна или северноевропеиска държава, последица от изостана- ~
лява голяма про11Яна в европейския баланс. Вместо група от съперниче. лостга на по-голямата част от италианското селсiо стопанСтво - дребни -!;О
щи си малки държави, една част под чужда власт и ВШiаrи под заплахата --- '
собствеmщи, бедна почва, малки инвестиции, дава:не на изпоmща, нераз- '<
t:I
от външно нападение, сега има солиден блок от тридесет милиона души, ---=- вит транспорт. Общото италианско производство и националният доход1 0
които нарастват така бързо, че настигат Франция по общ брой на населе. ____ _
нието през 1914 г. Нейните армия и флот през този период не са много
голе11и, но таблици 19 и 20 показват, че все пак са респектиращи.
--
на глава от населението са сравними с тези на селскостопанските общест-
ва като Испания IШИ Източна Европа, а не с Н~ще~ландия ШIИ Вестфалия.
Иташm няма въглища и въпреки че развива хидроеН:ергетиката, около 88 %
8
(]
от mалианската енерrnя продължава да се получа~а от английски въгли- ;
ТАБЛИЦА 19 ща, което изразходва много средства и нарушава rрrатежния и ' • б аланс, а е
Ч11сленост на л11чн11я състав 11а арм1111те
11 флотовете на с11л11те, 1880--1914 r.16
и.-ужасна стратегическа слабост. При тези обстоя~елства бързото нараст- n
ване на населението без особен промишлен растеж е противоречива бла- CQ'
годат, тъй като забавя същия този растеж на глава! от населението в срав- ~
1880 1890 1900 1910 1914
неЮiе с другите западни сили 29 , а съпоставката б~ била още по-неблаго- ~
Русия 791 000 677 000 1 162 000 1 285 000 1352000 приятна, ако всяка година стоrnци ХШIЯДИ италиаIЩИ (обикновено по-енер- ~
Франция--­ 543 000 --542000------715 000 --769 000 ___ 910000_· - ·-. тичните- и способните) -не -емигрираха -през-океан~.-Всичко· ·това ·поставя-----~------­
Германия 426 000 504 000 524 000 694 000 891 000 -~ Италия, както определя Кемп, „в неизгодното по~ожение на закъснял" 30 •
Англия 367 000 420 000 624 000 571 000 532 000~ И все пак не може да се каже, че няма модерНизация. Наистина тя се ~
Австро-Унгария 246 000 346 000 385 000 425 000 444 OQo:_ . отнася точно към периода, който много историци определят като „индус-'f'
1 00
216 000 284 000 255 000 322 000 345 000 триалната революция на ерата на Джолити"* и l,решителна промяна в
Италия
Япония
Съединени щarn
71 000
34 000
84 000
39 000
234 000
96 000
271 000
127 000
306 000
164 ооо-
= икономическия живот на страната" 31 поне на север! където се обръща зна-
"""""
~
1ППелно внимание на тежката промишленост - чуrун и стомана, кораба- оо
строене, автомобилна и текстилна промишf!еноdт. Според Гершенкрон ~
ТАБЛИЦА20 годините 1896-1908 са свидетели на „големия наriредък" към индустриа-
Тонаж на военн11те кораби 11а с11лите, 1880--1914 r.z 7 ---+-
лизация; и наистина италианският промишлен р~стеж
' е значително по-
_;__:_.::::.:__:___ ___:___ __:_:_:_..:;_=.сс_;'-'-'"'----'--='-""-"=~=~=~'-'~~~==~--:-,-:-'-' 1-- --голям -откъдето- и- да-- е -в-Европа, населението -м~ира--интензивно ·от ·сел----

сюrге райони към градовете, банковата система се преустройва с оглед на

1
1880 1890 1900 1910 1914
Англия 650 000 679 000 1 065 000 2 174 000 2 714 000 това да осигурява кредити за промиnшеността и реалният национален до-
Франция 271 000 319 000 499 000 725 000 900 000 32
ход се движи бързо нагоре • Пиемонтското селС:ко стопанство показва
Русия 200000 180000 383 000 401 000 679 ор_о подобни стъпки на развитие. ~ .
Съединени щarn 169 000 240000 333 000 824 000 985 000 ----":--- Ако поставим обаче JПаJШанската статистика jна сравюпелен анализ,
Италия 100 000 242 000 245 000 327 000 498 000 ·+ блясъкът започва да помръква. Италия наистина :Произвежда чугун и сто-
Германия 88000 190 000 285 000 964 000 ! 305 000 _::' мана, но през 1913 г. общото И производство е eдiia осма от английското,
Австро-Ушарля 60000 66000 87000 210 000 372 000---7-
Япония 15 000 41 000 187 000 496 000 700 000 _,
·• Джолиm, Джовани (1842-1928)- италиански политик, $одач на Либералната партия,
мноrократно министър-председател през периода
1892-1921 г. (6. р. ).
'
 една седемнадес.ета от гер~~анското и са}.10 две пети от белrnйскотоН. Тя
постига рязко покачване на промипmения растеж, защото започва от мно-
го ниско равнище и реалните резултати не са толкова впечатляващи. В
навечерието на Първата световна война тя не достига дори една четвърт
от индустриалната сила, която има Англия през 1900 r., и частrа И от све-
товната промишлена продукция фактически спада от 2,5 % през 1900 г.
на 2,4 о/о през 1913 г. Въпреки че Италия е сред Великите сили, това не
струва много, защото - освен Япония - всяка от тези сили има два или три
пъти по-голяма ШIДустриална мощ, някои (Германия и Англия) - шестор-
но повече, а една (Съединените щати) - над тринадесет пъти.
Това сигурно би се ко1mенсирало донякъде от относително по-виса-
ка степен на национално вътрешно сцепление и решителност на част от
италианското население, но те липсват. Лоялността, която съществува в
италианското общество, е семейна и местна, може би районна, но не и
национална. Постоянната пропаст между севера и юга, която се задълбО-
чава още повече с индустриализацията на севера, и липсата на контакти_
със света на селските общшш в много части на полуострова се допълват
от враждата между италианското правителство и католическата църква,
която забранява на членовете си да служат на държавата. Идеалите на
risorgimento (борбата за обединение на Италия), акламирани от местни и
чуждестранни либерали, не проникват дълбоко в италианското общество.
Набирането на войimци става трудно и самото локализиране на воен~ште
части според стратегическите принципи, а не по районни политически
Сl.lе1.'Ки, е невъзможно. ЦивIUiно-военните отношения на върха се харак-
теризират с взаимно неразбиране и недоверие. ОбщIШт антимилитаризъм
~ на италианската общественост, слабата подготовка на офицерското тяпо
ES и липсата на подходящо модерно военно оборудване събуждат съмнения
t:;"- за военната готовност на Италifя много преди фаталната битка при Капо· - -·---Италия-е.страничен-член В-системата на-ВеликIПе-сШiи .. през.J890-Г.,-- ;._.----
1'<1 рето* през 1917 г. или египетската кампания през 1940 г. 34 • През войните ---
~ И за обединение се разчита на френска интервенция, а после на раздорите -~
~ между Прусия и Австро-Унгария. Катастрофата през 1896 г. при Адова (в _
t) Абисиния) лепва на италианската войска ужасната репутация, че е един-
ствената европейска армия, разбита от африканска държава, без въобще
да отговори на нападението. Решението на италианското правwrелство да
води война в Либия през 1911-1912 г., което изненадва дори генералния
щаб, е финансово бедствие от първа степен. Военният флот, изглеждащ
много голям през 1890 г„ непрекъснато намалява в относителни размери ··
и е винаги със съмнителна- ефективност. --Всеки ·следващ главнокомандващ--+---да -остане-политически-незряла,--икономически-изостанала--и -воеШiо .слаба------------
Кралския флот в Средизе•пюморието се надява италианският флот да ос-
тане неутрален, а не съ1ознически, ако се cnm-Ie до война с Франция през
този период 35 •
Последиците от всичко това върху стратегическата и диrmоматичес-
ката позиция на, Италия са угнетя~ащи. Италианският генерален щаб Не.
само остро усеща малоценността и по брой, и по техника на войската,
сравнена с френската (особено) и австро-унгарската, но знае, че недо-
* Капорето- селище в Италия, където австро-у11гарските войски Нанасят тежко пораже-
ние на италианските войски през октомври 1917 г. (б. пр.).
статьчната железопътна :мрежа и дълбоко вкорененият регионализъм пра-„ ...
вят невъзможно широкото разгръщане и подвижността на военните части
по маШiера на Прусия. Италианският флот съзнава слабостите си, а дългото
уязвимо крайбрежие на Италия прави съюзническата И политика двойст-
вена. По тази причина стратеmческото rmаниране е по-хаотично от вся-
кога. Съюзническият договор, който Италия подписва през 1882 г. с Бер-
лин, отначало е успокоителен, особено докато Бисмарк държи парализи-
· раШi французите; но дори и тогава италианското правителство се стреми
да установи по-близки отношения с Англия, която единствена може да
неутрализира френския флот. Когато през годините след 1900 г. Англия и
Фра~щия се сблmкават, а Англия и Германия от сътрудничество премина-
ват във враждебност, италианците чувстват, че нямат друг избор, освен да
се прикрепят към новия ашло-френски съюз. Непре~пrnалата омраза към
Австро-Унгария засилва това чувство, както пък уважението към Герма-
ни.я и ·важността на германските финанси в промиlIШеностrа я предпазват
да направи откркrа крачка. Така през 1914 г. Италия заема същото място
както и през 1871 г. Тя е „последната от Велиюпе сшm" 36 , разстройващо
непредсказуема и безскрупулна в очите на съседите си, има търговски и
експанзионистични амб~щШI към Алпите, БалкЭ.m1те и Северна Африка, а
и по-далече, което обърква интересите и на приятели, и на съперници.
Икономически и социални условия продължават да отслабват сIШата И да
влияе на събкrията, но тя все пак остава в иrрата. С една дума, повечето
от другите правителства са peшIUiи, че е по-добре да и11аш Италия за парт- (j
ньор, а не за противник, но възможностите за облага не са големи37 • ~
~
ЯПОНИЯ r'
~
но Япония дори не е вътре. Векове наред тя е управлявана от децентрали- •
зирана феодална олигархия, състояща се от теркrориални владетели (дай- ~
мио) и аристократична каста на бойци (самураи). Притисната от липсата _ -1r
на природни ресурси и от Шiанинския терен, който оставя само 20 % от )--\
земята годна за обработване, Япония няма никакви предпоставки за ико- ~
номическо развитие. Изолирани от останалата част на света поради ези- оо
ка, макар и със силно съзнание за културна уникалност, япотuпе остават :i
вглъбеJm: в себе си и неподцаващи се на външни влияния почти до втората
$'; половина на XIX век. Всички тези причини сякащ предопределят Япония
според световните стандарти". Тя обаче само за две генерации става ва-
жен участЮIК в международната политика на ДалечI-ШЯ изток.
Промяната, породена от револ1оцията Мейджи* след 1868 г„ се ко-
peirn в решимостта на влиятелюпе членове на японския eлwr да не допус-
нат да бъдат колониз.ирани и управлявани от Запада, какТо се случва в
- другите части на Азия. Дори ако реформаторсюпе 11ерки, които трябва
*-Революцията Мейджи- през 1867-1868 г. в Япоmiя шогуните са лишени от власт, която
преминава в ръцете на буржоазно-земевладелската класа; историци смятат тези събития за не­
~, завършена буржоазна революция (б. р. ).
да се вземат, предизвикат премахването на феодалния ред и острата опо-
зиция на самурайския клан39 . Япония трябва да бъде 11одернизира~,а.не
защото отделни предприемачи искат това, а защото на „държавата
необходимо. След като първоначалната опозиция е премахната, модерни-
зацията навлиза с контрол на икономикапzа и ангажираност, в сравне-
ние с които оIШГите на Колбер лли Фридрих Велики изглеждат бледи по-
добия. Установява се нова конституция по пруско-германски модел. Прав-
ната систе11а е реформирана. Образователната система се разпространя-
страна, която преминава през про~п1шлената ре~олюция в годините на ..
империализма; и все пак в сравнение с Англия С~единените щarn и Гер-
и е мания си остава слаба в промишлено и финансов/:> отношение.
Два дpyrn фактора съдействат на Япония за lfздиrането И до ниво на
велика сила и помагат да се обясни защо тя изпреварва Италия например.
Първият е географската И изолация. Най-близкия~ континентален бряг се
държи от загнилата Китайска империя. И докато Китай, Манчжурия и (дори
по-опасно) Корея могат да попаднат в ръцете на друга велика сила, то
1

ва широко, така че страната дocrnra изключително висока степен на rpa- Япония е достатъчно отдалечена, за да бъде покоРена. Русия го разбира
мотност. Календарът е про11енен. Облеклото е про~1енено. Въвежда се мо- със съжаление, когато се опитва да снабдява армИята си по железопътна
дерна банкова система. Доведени са експерти от анrJПiйския Кралски флот, линия, дълга шест хиляди мили, през 1904-1905 !г. Откриват го анrлий-
за да пОмогнат при създаването на съвременния японски флот, и от Пру- ският и а11ериканският военен флот няколко десеiилетия по-късно, кога-
ския генерален щаб, които да помагат при модернизацията на армията. то се борят с проблемите по снабдяването, при пОдпомагане на ФилиШI-
Японски офIЩери са изпращани в западни военни и военноморски акаде- IШте, Хонконг и Малайзия. Японско разрастване в! Източна Азия може да
1
. мии, :модерни оръжия се внасят от чужбина, въпреки че е създадена и се осъществи само с изкmочитешrn усилия, а всяка друга голя11rа държава
местна оръжейна промишленост. Държавата поощрява създаването на би попречила на Япония да стане домиIШраща cиiia в този район с тече-
железопътна мрежа, телеграфи и параходни линии; тя работи в съюз със JШе на времето. ,
създаващите се японски предприемачи за развитие на тежката промишле- Вторият фактор е моралот. Изглежда безсп9рно, че силното япон-
ност, производството на чугун, стомана и кораби, както и за модерIШза-----:=-- ска чувство за уIШка.JШа култура, традиционното Преклонение пред импе-
ция на текстилното производство. Правителствени субсидии окуражават ---~- ратора и почитта към държавата, самурайският в~зглед за военна чест и
износителите, насърчават корабоплаването и създаването на нова проми- доблест, наблягането върху дисциплината и душеВната сила създават ат-
шленост. Японските износители, особено тези на коприна и текстил, се мосфера на IUiаменен патриотизъ:м и готовност за Всякакви жертви и под-
увел:ичават. Зад всичко това стои впечатляващото политическо ангажира- си.тэ:ат японския стремеж да се превърнат във „В~лика Източна Азия" за
не за реализация на националния девиз фукоку кьохей (богата страна със стратеmческа сигурност, както и за суровини и пЗзари. Това се проявява Q
силна армия). За японците икономическата сила върви ръка за ръка с во- по време на военните и военноморските походи Срещу Китай през 1894 ~:
енната и военноморската мощ. г., когато двете страни се карат за правата си върх)r Корея 41 • И по суша, и
Необходимо е обаче време, а пречюпе остават големи4°. Въпреки че по море по-добре екипираните японски части сякаШ са водени свише към ~
гр~с_КО!'?_ !!~~~~-~-~~е се увел~-~!Jа __пов_~~е-~т дв~ IrЬ'I!l h-!:e~y ___t~_2_0_!f __l_9_t~ г., ~-- ____успеха.. В-края. на-тази-война„заrmахите-за-,,трой~а-интервенция'~-от Ру------~-----
броят на хората в селата остава същият. Дори в навечерието на Първата - -- сия, Франция и Германия принуждават огорченото японско правителство "'
световна война повече от три пети от японското население е ангажирано--- да се откаже от претенциите си за Порт Артур и пОлуостров Ляодун, но и ~
със земеделие, лесовъдство и риболов и въпреки многобройните подоб-=--_ засмват решителността на Токио да опита отново. !Почти никой от прави- ~
рения във фермерството планинският терен и малюпе размери на нивите _ телс1Вото не се съгласява с примирителното закл1о~еIШе на барон Хаяши: .,_
не позволяват да се извърши „селскостопанска революция", да кажем, по -_-:_---:: 11 Ако се конструират нови военни кораби, JШе тря9ва на всяка цена да rn ~
английски модел. С такава, „теглеща към: дъното", селскостопанска база,_..:...._ построим; ако организацията на армията ни не е подходяща, ще започнем QO
всички сравнения на японския промишлен потенциал или ниво на индус- --~=· да я променяме отсега; ако се наложи, ще сменим и цялата си военна :-:'
триализация на глава от населението са обречени да „оставят" Япония на ; организация„. Засега Япония трябва да запази споКойствие и да седи мир-
или около най-долния край в сШiсъка на Великите сили (виж таблици 14 и - ;.)" на, за да не предизвиква подозреШiе; през това вр~ме основите на нацио-
. 17 по,горе). И докато инду.стриалният въ~.ход_вr9динщ~_пj>ед11_ 1ЯJ4 г. ~: __ палната мощ ·Трябва да·бъдат заздравени·и ние т]>ябва-да гледаме -~гда- ----·---
може ясно да бъде видян по рязкото увеличение на потреблеIШе на енер- - чакаме възможност в Ориента, която сигурно ще се появи някой ден. Ко-
ПIЯ от модерни източници и по нарас1Ването на японския дял в световно~ -=--- гато дойде този ден, Япония сама ще решава съдб~та си" 42 •
то промишлено производство, то в много дpyrn области разви111ето е ог~ Времето за отмъщение настъпва след десет iодини, когато нейните
раничено. Производството на чугун и стомана е малко и силно зависи от-- амбиции в Корея и Манчжурия се сблъ.скват с тези на Царска Русия"'.
вноса на суровини. Същото се отнася и за корабостроенето И въпреки __ ___:_ _ Докато Военноморските експерти са впечатлени от ~лота на адмирал Того*,
голяь~ото увеличение на нейното производство Япония все още поръчва_____„__ разбил руските морски сили в· реuштелната битка 11 при Цушима, другите
някои от военните си кораби навън. На нея също И липсва капитал, което ~=· набл1одатели са поразени от поведението на япон~кото общество. Изпе-
я кара да взема големи суми на заем от чужбина, но никога няма до: · -. !

статъчно, за да инвестира в индустрията, инфраструктурата и военното ~-­

дело. Тя прави икономически чудеса, за да стане единствената незападна -t "' Того, Хейхаширо (1846-1934) - японски адмирал, разrро~ил руския флот по време на
Руско-японската война от 1904-1905 r. в битките при Порт Артур и Цушима (6. р.). ·

надващият удар (обичай, придобит по време на конфликта с Китай през
1894 г. и възобновен през 1941 г.) при Порт Артур е одобрен на запад и
подклажда ентусиаз11а на японските националисти за окончателна победа
на всяка цена. Невероятно се държат японските офицери и войници при
битките по суша около Порт Артур и Мукден, когато десетки хиляди от
тях заmват, защото преминават през минираш~ полета, през бодлива тел и
под градушка от куршуми на автоматично оръжие, преди да превземат
руските окопи. Изглежда самурайският дух може да осигури победа на
бойното поле дори и само с щик в епохата на масовото промишлено оръ- ·
жие. Както всички съвременни военни експерти заключават, ако моралът
и дисциплината все още са жизнено важни предпоставки за национална
мощ, Япония е много богата на тези ресурси.
Въпреки всичко дори и тогава ЯпоJШЯ не е истинска велика сила. Тя
има късмет, че трябва да се бие срещу изостаналия Китай и Царска Русия,
която е мъчно подвижна във военно отношеm1е и затруднена от огромни'--­
те разстояния между Санкт Петербург и Далечния изток. Пък и Англо- ...
японският съюз от 1902 г. И позволявай да воюва, без да се страхува от ___ _
намесата на друm сили. Воешшят И флот разчита на построени в Англия
кораби, а армията - на оръжия от Круп. Най-важното от всичко е, че тя не·„--==­
може да финансира сама огромните разходи за войната и се обръща за __
заеми към Съединените щати и Англия 44 • Както се разбира в края на 1905
г., Япония е близо до банкрут, когато се подписват споразуменията за-­
мир с Русия. Японското общество сигурно не знае тази подробност, за-
щото pearupa остро срещу относително леките условия, които Русия ус­
пява да постигне в крайна сметка. И все пак с изво1оването на победата
японските въоръжени сили са обект на възхвала и възхищение, икономи­
ката й е в състояние да се съвземе, а статутът й на велика сила (макар и
само регионална) J:;.e_ в_ъзпрц~t,.Iа. от _ВG.Ц~l(И_. __Яцо_ни}J__~_тава~пъ_лнqJI~1!1J1.".
Никой не може да направи нещо значително в Далечния изток, без да се
съобразява с нея, но дали тя ще може да провежда по-нататъшна експан--­
зия, без да прер.извиква реакция у другите Ве~1ки сили, все още не е яс~о:=
ГЕРМАНИЯ
Два фактора обезпечават възможността на имперска Германия да има·-·=-
по-бързо и по-голямо влияние върху баланса на Великите сили, отколко- _
то това на всяка от „новодошлите" страни. Първият е, че противно на -:J:
географската изолация.на.Япония .тя изгрява_точно .в.центъра на_ старата .,,.~.
европейска държавна система; самото И създаване е посегателство върху_ -~-
интересите на Австро-Унгария и Франция, а съществуването И променя _____:~.
мястото на всяка от Великите сили в Европа. Вторият фактор е скорост- ,
ното и широко по-нататъшно израстване на Германия в промишлено·,-.-
търговско, военно и военноморско отношение. В навечерието на Първа- __,___
та световна война националното И могъщество е не само тр~ ~ четир!!_.-_
пъти по-голямо от това на Италия и на Япония, но е пред Франпия и Ру- ·:·.
сия, а вероятно вече задминава и Англия. През юни 1914 г. осемдесетго:-__ --
дишният лорд Уелби си спомня, че „Германия, която помним от 50-те го- -~_:t
дини, е била куп от незначителни държави начело с незначитеJШИ князче-
та"45
, а сега, само за един човешки живот, тя става най-силната държава в
Европа и продължава да се развива. Това е достатъчно да направи гер-
~ [анския въпрос" епицентър на голяма част от световната политика за" по- СО
вече от половин век след 1890 г. 8::
Тук могат да се представят само няколко детайла на експлозивното ~
развитие на германската икономика 46 • Насе.1ею1ето се увеличава от 49 ми- ~
лиана през 1890 г. на 66 милиона през 1913 г., иа второ място в Европа
след това на Русия, но тъй като германцmе имат по-високо ниво на обу­
чение, социално осигуряване и доход на глава от население от руснаци-
те, нацията е по-силна и в количествено, и в качествено оrnошение. Спо-
ред италиански източник 330 души на 1000 новобранпи са неграмотни, в С5
Австро-Унгария съотношението е 220/1000, във Франция - 68/1000, а в ~
Германия - изумителното 1/100047 • Облагодетелствана е не само пруска- >
та армия, но и фабриките, на които са нуЖШI способни работmщи, пред- J:;:i
приятията,- на които-им трябват добри инженери,-лабораториите, -търсё-
- -tt:j
щп химици, фирмите, нуждаещи се от мениджъри и търговци - всички ~
тези специалисти излизат в достатъчно количество от учи..т:rищата, поли- §О
техническите институти и университетите. Германските фермери прШiа-
гат всички нови знания в селското стопанство, като използват хиr-.mчески
торове и широка гама от модерни средства за увеличаване на добивите (j
които са най-високи на хектар в сравнение с всяка от другите Велик:~;; S
СШIИ • За успокоение на юнкерИ:те и ceлcкlffe лиги на германското фер-
48
~
--- мерство са дадени определени данъчни протекции поради по-евтините
хранитеJШи стоки от Америка и Русия; относителната ефективност на сел­
ското стопанство не намалява националния доход на глава от население­
то и производството му заема същата част, както и при друrnте континен-
тални Велики СШIИ. · · ·
________ -~се _п~~!IРС?~_И_!!Щ~:t!.91'9_Рl!.ЗЯifIИ~--е, ко.ет_о__отличава Германия през-тези---~---- - -
години. Производството на въглища нараства от 89 милиона тона през ...i-.i
1890 г. на 277 милиона тоиа през 1914 г., веднага след Англия с нейните ~
292 милиона и много пред Австро-Уиrария с 47 милиона, пред Франция с 00
40 милиона и Русия - 36 милиона тона. В производството на стомана У1
нарастването е още по-впечатляващо и през 1914 г. Германия дава 17 6 ми- \,:;
лиана тона, което е много повече от производството на Англия, Фр~нция ~
и Русия, взети заедно. Още по-внушителна обаче е германската изява в :-1
_новите индустрии на ХХ век, като електрическата, атическата и химиче-
ската. Гигантски фирми като „Сименс" и АЕГ дават работа на 142 000
___ду::~_о:и, ~0_е_!_О_~__ ц9_ве:че_.о_т.цялата_европейQка_електроШ1дуе-трия.---Германски-- ---------
те хиr~.-1ически фирми, водени от Байер и Хьохст, произвеждат 90 % от
промишлените бои на света. Тези успехи, естествено, ·се отразяват и върху
германската външна търговия, която се утроява за периода от 1890 до
1913 г. и прибJШЖава страната до Англия - водещият световен търговец;
не е чудно, че нараства и търговският И флот и става втори по голеr-.~ина в
света _в навечерието на войната. По същото време делът И от световното
промишлено производство (14,8 %) е по-голям от този на Англия (13 6 %)
И два пъти и половина повече от този на Франция (6,1 %). Тя става'най-
силната държава в Европа и дори широко разгласяваната липса на капи-
-Z:: тал като че ли не я забавя. По тази причина националисти като Фридрих
=·
 1: за мястото,
Науман* тържествуват при изявите на германския подем
което заема 8 света. "Германската раса го направи, пише тои. Тя създаде
армия, флот, пари и власт.„ Модерните, гигантски инструменти на власт-
та могат да се постигнат само от активни хора, които чувстват в себе си
живителните сокове на пролетта" 49 •
Не само пубmн.I,Исти като Науман, а и силови групи за бърза експан-
зия като Пангерманската лига** и Германската военноморска лига при-
ветстват и подтикват разширяването на германското влияlПiе в Европа и
извън ·нея. В годините на „новия иWiериализъм"*** подобни призиви могат
да бъдат чуги във всяка от Великите сили, както забелязва злостно „Гилбърт
Мъри през 1900 г., а всяка страна го потвърждава. „Ние сме каимакът И
цветът на нациите ... , повече от всичко квалифицирани да управляваме
другите"sо. За отбелязване е, че германският управляващ елит след 189~ г.
също е убеден в нуждата от териториална експанзия, когато му доиде
времето. Ад11 ирал Тирпиц убеждава, че германската _индустриализация __и
презокеански завоевания са „непреодолими като природен закон". Канц-
лерът Бюло декларира: "Въпросът е не дали искаме да колонизираме, или--
не, а че трябва да колонизираме независимо дали ни се иска, или не."--~
Самият кайзер Вилхелм обявява, че Германия „има да извърши велики--:-:-___-=-
задачи извън тесните граници на стара Европа", въпреки че той си пред~
ставя да има нещо като Наполеоновото върховенство над континента по--
мирен начинs~. Всичко това е твърде различно от тона на Бисмарк, с коi!~----
то той повтаря, че Германия е „съкрушена" сма, желаеща да запази ста-
туквото в Европа и неламтяща (въпреки колониалните опип1 през 1884- ----==-
1885 г.) за отnъдъ-1орски територии. Може би не бива да преувеличаваме
«52
_ лиони запасняци и поради по-доброто им образовkние
агресивната природа на този германски „идеологически консенсус за
експанзия, щом държавн~щи от Франция и Русия, Aнrmrя и Япония, Съе-
динените щати и Италия обявяват бъдещата съдба на странIПе си в съща-
та поСОка,-но·може--61!-i:Iе-с·толкова ·реiuителен ·и--френетичен·тон: . жията;·боtушите-и· унифор~1ите·-за··екиriир-1.iВКiГ-на·-теоретичНо реЗервната-....~--
Важното за германския експанзионизъм е, че страната вече притежа:_--
ва инструменпrrе на сШiата за промяна на статуквото и има материалmпе
ресурси да задвижи тези инструменти. Най-впечатляващата им демонст--
рация е бързото разрастване на германския военен флот след 1898 г., =..-:.
който под ръководството на Тирпиц от шести по големина в с__вета став_а__
втори само след Кралския военен флот. В навечерието на воината мор-----
ският 'флот включва тринадесет военни кораба mп „Дреднаут", шестнаде- -
сет по-стари и пет бойни кръстосвача, сила толкова голяма, че принуждl!:-------т-
- ва ан:rлl!йскот<? ~~~!:!РШП~й_ство да прехвърли ~o~rn в~~ _к_?~~би ~_да- ,:- - ___~Р?~в~!!.:_ ~~-- е_в_:е.опей_~!<~_ТС? __rр~l!!l~!!!_..!JJ_J;Иr_~!._!!О_)'Р_сiво!:_'!_l! ___фр_~_нцу~!!_т~, __и __ ·---- ____ _
лечни пристан_ища в Северно море; освен това много показатели (по-доб· ··~ руснаците и rn сближават. Скоростното разраства~е на германския флот
ра вътрешна конструкция, оптически уреди, контрол над оръдията, нощ-·~·
• Науман, Фридрих (1860-1919)- rермански политик и публицист, водач на Социалхри-_ .-
сnшпската партия, автор на кm1rата „Средна Европа" (6. р.). - -- - · ·----
*"' па 11 rерманска лига- националистическа организация, създадена през 1891 r., постави- ~
ла си за цел да обосновава териториалната експанзия на Германската империя (6. р.). ---•-
••• „Нов империалитъм" - название на засилената.колониал•1а експанзия на европейсюrrе --=-
сили, последвала Берлпнската конференция от 1885 r. за Екваториална Африка. В резултат ~.а_
„новия империализъм" към края на века целият континент и дpyrn части на света са поделеЮI :.:_
между rолемите колон11ални държави (6. р.). ··"'--
2.·. ~:.2„„..._.·--~ ..,
1
но обучение и др.) сочат, че германските съдове ;са по-добри във всяко
оrnошение 53 • Въпреки че Тирпиц никога не полу~ава огромните су11и за 5 ,:-::-с'~
постигане на истинската си мечта - създаване на Wлот, „еднакво силен с
този на Англия" 5 4, все пак той успява да постJiои флот, който доста
превъзхожда този на съперниците Франция и Русия.
Способността на Германия да се бие успеш~о по суша не е много
голя:ма според някои наблюдатели и наистина наl пръв поглед пруската
армия в десетилетието преди 1914 г. изглежда з:iтъ~нена от много по-
голямата армия на Царска Русия и от равната поl големина на Франция.
Тази представа обаче заблуждава. Поради компле~с от вътрешнополити-
чески причини германското прав~пелство държи jар.мията в определени
размери и разрешава само на Тирпиц да увеличава~ флота си, служейки си
с лъвската част от общия военен бюджет5 5 • Но ко~ато напреrnатите меж-
дународmr отношеlП!Я през 1911 и 1912 г. карат Берлин да вземе решение
за бързо увеличение на армията, смяната на по~оките е рязка. -Между
1910 г. и 1914 г. бюджетът на армията нараства от 204 млн. долара на
442 милиона, докато този на ФраFЩия се увеличава: от 188 млн. долара на
197 МШiиона. Франция събира на военна служба!89 °1о от подходящите
младежи, а Гер1!ания постига същия резултат с sз; %. Вярно е, че Русия
изразходва около 324 млн. долара за армията си През 1914 г., но поради
удИВff!елна причина: военните И разходи поемат ;6,3 о/о от националния
доход, докато това са само 4,6 % за Германия 56 • С ~зключение на Англия,
Германия носи по-леко "бремето на въоръжаванетО" от всяка друга евро-
пейска страна. Нещо повече, Прусия може да мобhлизира и екипира ми- tJ
1
и обучение нане- $g
._.)
тина да ги вкл1очи във фронтови операции. Франция и Русия обаче не ~
могат да го направят. Френският генерален щаб е ~а мнение, че запасня- ~
ците са използваеми само зад фронтовата линия57 , ~ Русия нито има оръ- •
милионна армия, нито пък офицерите, които да k командват. Пълните ~
възможности на гер11анския военен капацитет вюпОчват и -такива неколи- ~
чествени фактори като добра вътрешна система ~а комуникации, бърза ~ .!...
мобилизация, по-добро обучение на състава, нови jтехнологии и т.н. ~
Германската империя обаче е отслабена от ге9графското си място и ~
от диrmомацията. Тя е разположена в центъра на кОнтинеlfГа и развиmето •
И заплашва едновре1.1енно няколко от друmте Велt~ки сили. Възможнос-
тите на военната И машина, съчетани с панrерман:ските призиви за пре-
безпокои Англия, а налице е и постоянната германс.ка заплаха· срещу Бел­
mя, Нидерландия и Северна Франция. Германия, пq думите на един учен,
е „родена в обкръжение" 58 . Дори и германският ~кспанзионизъм да се
.. насочи през океана, няма ли и там да зacerne ИlfГер~сIПе на някоя от дру­
гите Велики сIШи? В Латинска Америка това може:да се осъществи само
чрез война със Съединените щати. Навлизане в Китай би предизвикало
неодобрението на Русия и Англия до 90-те годи~и на XIX век, а след
победата на ЯnomIЯ над Русия през 1905 г. въобще не може да става дума
за появата на друга сила там. Опитите да бъде продължена Багдадската
1
15 Възход и падение на Велштте сиш1 !
железница събуждат подозрението и на Лондон, и на Санкт Петербург.
Усилията да се обезпечи сигурност за португалските колонии са прекра­
тени от англи.чаните. Докато Съеди:ненIПе щanI очевидно могат да разши­
ряват влиянието си в Западното полукълбо, Япония - към Китай, Русия и
Англия преговарят за Средния изток, а Франция „закръгля" владенията
си в Северозападна Африка, Гер:мания остава с празни ръце. l(огато Бюло
в известната ~и реч ,;чук или наковалня" през 1899 г. сърдито декларира:
"Не можем Да позволим никоя чужда сила, никой чужд Юпитер да ни
казва: „Какво да се направи? Светът вече е разпределен", той изразява
широко разпространено схващане. Не е чудно тогава, че гер~1анските
публицисти призовават към преразпределение на света 59 •
Трябва да сме сигурни, че всички изгряващи сили искат промени в ----
международния ред, установен да дава предимства на старите 60 • От гледна -
точка на Realpolitik въпросът е дали тези предизвикателства ще осигурят
промени, без да провокират прекалена опозиция. И докато географското
положение играе важна роля тук, забележшелна е ролята и на диrmомаци-
ята. Германия няма геополитическото положение, да кажем, на Япония и
затова тя трябва да бъде извънредно с1шна. Бисмарк разбира, че неочаква-
ното развитие на Втория райх предизвиква ревност и безпокойство и се------==­
стреми след 1871 г. да увери другите Велики сили (особено „фланговIПе"_·-
Русия п Англия), че Германия няма никакви териториални амбиции. Вил-
хелм и съветниците му, желаещи да покажат на какво са способни, не са------::=­
толкова вниматеmш. Те не само изразяват неудоволствието си от съществу­
ващия ред, но - и това е най-голямата несполука - вземането на решения в
Берлин се прикрива зад уж r-.rnoro важни и1mерсю1 цели, в хаос и нестабил­
ност, кoI-rro удивляват всички свидетели. Слабостше в характера на самия
Вилхелм II са важна причина за дипломаmчесюrrе неуспехи, но се засилват
от инспrгуциОналните гр~шки !1_~"?~.с~~Р~<?~~1'~_к9_нстJiП'дI:W; __ ни~9~__упраз­
лiЮiеСКО- тЯЛО~(К!iТо 1ulillicтepcки кaбlllleт) не носи колекгивна оттоворност
за цялосn1ата.полиn1ка на правителството, отделни отдели и заинтересова-
ни rрупи пресЛ:едват цemrre си, без да се съобразяват с по-висшестоящif!_е--
или с реда на: приоритеrnте6 1 • Военният флот мисли предимно за бъдеща
война с АнгJПIЯ; армията иска да отстрани Франция; финансисnпе и бизне- ~-=
смените жела.Ят да се настанят на Балканите, в Турция и Близкия изток, като-­
по този на1ШН елимшrnрат руското влияние. Резултатът е, както се оJШаква- :~-=
канцперът Бетман Холвег през 1оли 1914 г., че Берлин „предизвиква всеки, ..
намесва се навсякъде и в действителност по този наtmн не отслабва нико- ~
~о'.~~~-~-'Г.о~~ _-!!,~-~-Р~~rп'!_~а _Y91J~X, __~_QEHГI, _ЦЪJI~н _с_ еrоиСТИЧШI_и_подозрител
нации и страни.
Накрая о.става опасността, че невъзможносn·а да се постигне диiutЬ­
матически или териториален успех ще наруши деликатната вътрешна по-
лиrnка на Вилхелмова Гер.маЮIЯ, чийто 1онкерски eлrrr се страхува от (от--­
носителното) западане на селското стопанство, възхода на организирана:. ~
та работна ръка и нарастващото влияние на социалната демокрация в пе--·-.·
риода на индустриалния бум. Вяр1,10 е, че след 1897 г. стремежите в
Weltpolitik (световната политика) са ·мотивирани до определена степен от __
сметката да са политически популярни и да се отклони вниманието от
вътрешногерманските проблеми 63 • Но режимът в Берлин винаrn носи двой-
ния риск, че ако се откаже от конфронтацията с ,,чуждестранен Юпитер",
германското националисrnческо общество ще наругае кайзера и негови­
те помощници; ако пък страната влезе във всеобща война, не се знае дали
естественият патриотизъм на масIПе от рабоТJПiци, воЙIШЦИ и :моряuи ще
надхвърли омразата им към консервативната пруско-германска държава.
Някои -наблюдатели са на мнение, че една война би обединила нацията
под върховенството на императора, други се страхуват, че това би на­
прегнало германскше социополитически отношения. Пак не бива да се
разглежда проблемът отделно. Например германската вътрешнополити­
ческа слабост не е толкова голяма в сравнение с тази на Русия ИJШ Авст-
ро-Унгария, но тя тъй ИJШ иначе съществува и може да окаже влияние, 8.ко О
страната се ангажира в дълга „тотална" война. ~
Много историци все пак доказват, че имперска Германия е „особен >
случай", следваща един Sonderweg („особен път"), който един ден ще до- ~
стигне своЯ -връх в националсоциализма. Ако се разглежда само според -~
политическата куmура и риториката в годините около 1900 г„ това е трудно ....,
да се предвиди, защото руският и австрийският антисемитизъм са най- О
малкото толкова силни, колкото и германският, френският шовинизъм е ~
равен на гер11анския, а японското чувство за културна уникалност и пре- а
допределеност е не по-малко разпространено от германското. Всяка от (j~
силите, разглеждани тук, е „специална" и в епохата на и1шериализма всич-
ки са жадни да затвърдят своята „специалност". Според критериите на
силовата политика· Германия все пак притежава уmrкалнн качества, :ко1по
са от голямо значение. Тя е единствената велика Cllila, която съчетава мо- ~.(j,
дерната промишлена СIШа на западните демокрации с аnтократичния (на ~
човек му се иска да каже безотговорния) начин за вземане на решеIШЯ в
източните монархии 64 • Тя е единствената „новодошла" велика сила, с из- ~
„_- ----КЛiочение-на-Gъединените--щати,----която наистина-притежава--възможно-сти · ---. -------
......
да промени съществуващия ред. И тя е онази изrряваща велика сила, коя- ..,.
то, ако иска да разшири границите си на изток или на запад, може да го оо
_ направи calt10 за сметка на силните си съседи: единствената страна, чието L
00
бъдещо нарастване, по думите на Калео, директно", а не „индиректно" ~
нарушава европейския баланс 65 • Това е експлозивна комбинация за на- ~
ция, която чувства, да използваме фразата на Тирпиц, че е въпрос на „жи- оо
вот и смърт: .. да навакса загубеното" 66 • =1
Изглежда, че е жизнено важно за израстващите страни да си пробият
път, но още по-необходимо е за вече установените Велики с:или, сега под
·::;·- заплаха;-да задържат своето.- Тук-отново трябва да- се пос6чат-fолеlt1ите
различия между тр1пе сили, за които става дума, Австро-Унгария, Фран­
ция и Англия - и особено между първата и последната. Диаграмите на
__ тяхната относителна сила в световmпе рабоm ще покажат, че са опреде­
лено по-слаби в края на XIX век, отколкото са били преди петдесет :или
шестдесет години67 , въпреки че воеJПiите им бюджети са по-високи и ко­
лониалюпе ш..1 владения - по-големи. Трябва честно да поясним, че mще­
...'::. рите на тези страни знаят, че международното положение се е усложнило
и е по-заШiашително, отколкото по време на предшествениците им, което
ги кара да предприемат радикални промени ·в полиmката, като опитат да
-'- се нагодят към нов1пе обстоятелства.
'.,
i1'--.
'• АВСТРО-УНГАРИЯ
' rрупа от хора в Европа 74 и когато започва войната през ·1914 г. напрИ1'.Iер,
Австро-Унгарската империя е несъмнено най-слабата от установе­
ните Велики сили и по думите на Тейлър „изплъзва се от техния ранг" 68
това обаче не се забелязва на пръв поглед от макроикономическJПе стати­
стики. Въпреки знач1пелната еl>rnграция населението й нараства от 41 ми­
лиона през 1890 г. до 52 милиона през 1914 г„ като изпреварва много
Франция и Италия и малко - Англия. Империята се индустриализира до-
ста през тези десетилетия, но все пак про1mната е най-голя:ма не след, а
преди 1900 г. Добивът И на въглища през 1914 г. достига респектиращите
в Япония или Франция. Виена обаче контролира на~ ...п:ъстрата етнически 2._·:.z.·. 9
'·.„_.-
заповедта за мобЮiизация се разпространява на пешаДесет различни езика. ~
- Дългогодишната вражда между немско- и чешкоезиЧните в Бохе11ия не е
най-сериозният проблем за император Франц Йозеф и!съвепmците му, дори
и ако движеЮfето „Млада Чехия'' се опитва да го пр~ви такъв. ОпънаТ1Пе
отношения с Унгария, които въпреки статута й след i 867 г. на равностоен
партньор се обтягат отново и отново поради пробле~ като данъците, от­
ношението към етническите малцинства, „поунгарчВането" на арьнIЯта и
т.н., са такива, че през 1899 г. западниге набmодате~ се страхуват от раз-
1

4 7 мIШиона тонаJ по-голям от този на ФраIЩИЯ или Русия, а дори произ­
водството на стомана и потреблението на енергия не са много по-1>1алки -~·---
от тези на двете съ1ознически сили. Текстилната проr-..1ишленост отбелязва __ _
нарастване на производството, пивоварството и отглеждането на захарно
цвекло се увеличават, слънчогледовите ниви в Галиция се използват-­
напълно, появява се механизация в унгарските стопанства, оръжейнит_~
заводи „Шкода" се разширяват, електрифицират се по-големите градове и
държавата съдейства за построяването на железопътни линии 69 • Според
едно от пресмятанията на Байрох брутният национален продукт на Авст:---::::=­
ро-Унгарската империя през 1913 г. вероятно е равен на френския 70 , кое--­
то е малко подозрително, както и твърдението на Фарар, че делът й сред
_„европейските сили" е нараснал от 4 о/о през 1890 г. на 7,2 °/о през 1910 г. 71 ; -~­
Въпреки всичко ясно е, че скоростта на развитие на империята от 1870 г. __
до 1913 г. е една от най-високите в Европа, а „индустриалният И потенци- ---
ал" се уголемява по-бързо дори от руския 72 •
Ако обаче се разгледат по-детайлно икономиката и обществото на
Австро-Унгария, тогава изпъкват интересни де1,'аlши. Може би най-значи­
_телният .от .тях.е.неимоверно rоля.мата„разлика в.дохода и_ производството
падане на империята и френският външен 1шнистьр Делкасе тайно подно­
вява двустраmшя съюз с Русия, за да предотврати нЭ:влизането на герыан- ~
ците в австрийските земи и завземането на АдриатиЧеското крайбрежие. >
През 1905 г. Генералният щаб във Виена подготвя бе,з много щум план на ];:;<
войските за окупация на Унгария, в случай- че полОже:НИ:ето се влоши 7 5.
-t:O
СШIСЪКЪТ от националЮI пробле1'UI на Виена не свър~hва с чехше и унгар- а
ците. Италианц1пе в южната част се проnmопоставят !на твърдата германи- О§
зация на техните територии и гледат за по:ыощ пре~ границата към Рим,
както и румънците, в по-слаба степен, отправят взор на изток къ11 Букурещ.
За разлика от тях поляцнге са пр1пихналп отчасти заЩото имат права, по- (j
големи от тези в териториите под герl"11анско и руско вЛадичество. И все пак Е9
най-голямата опасност за единството на 1п.шерията иir;ва от южните славя- S
ю1, тъй като отдеЛIШ груШI от тях се стре:-.rnт към СъРбия и ъ.ъм Русия. Q.т
време на вреые либерални кръгове във Виена насто~ват за компромиси с
асm~рациите на южmпе славяIШ, но срещат яросn1ат~ съпротива на унгар­
__ ските двортш, които се пропmопоставят на всеки оmп за промяна на спе·
циал~п:rя им статут и от своя страна cшrno дискримиН:ират 11алцинствата в
____самата ..Унгария.-И „понеже ..привържениците-на-либералните--идеи-нямат-- . ~ ... „ .•• - - - - -

на глава от населението в отделните райони, което до голяма степен отра­
зява социално-икономическите и етническите различия на територията-,-
простираща се от Швейцарск1-пе Алпи до Буковина. Това се потвържд~i!!__
не само от факга, че през 191 О г. 73 % от населението на Галиция и Буко­
вIПiа е ангажирано в селското стопанство, а в цялата империя цисррата e·-::z-=-
55 %. Още по-знач1-пелно и тревожно е огромното несъответствие на бо--­
политическо разрешение за въпроса, вратата остава! отворена за австро-
.:-<
германските националисти като шефа на щаба reнepafr Конрад, който иска
срещу сърбите и техните симпатизанти да се дейстВа със сила. Въпреки
сдържаността, показана от самия император Франц J1-озеф, силовият при­
йом вi-marn му остава като последна възможност, ако е заплашена целостiа
на и1mерията. - !

гатството, като доходът на глава от населението в Долна Австрия (850 _
крони) и Бохемия (761 крони) е много повече от този в Галиция (316 кро- '·.·.
ни), Буковина (31 О крони) и Далмация (264 крони) 73 • И докато в австрий- ;ic[
--ските--провинции и чешките-земи се.набл1одава-промишлено „отскачане" ._,,.
а в Унгария се правят подобрения в селското стопанство, то в сиромаш­
ките славянски райони най-бързо се увеличава населението. Като после­
дица австро-унгарското ниво на индустриализация на глава от населени-
ето остава доста под това на водещите Велики сили и въпреки абсол1отнсi~-.­
то нарастване на производството делът му от световната промишлена Iiflo-_ -:-:-
дукция се движи около нищожните 4,5 % през тези десетилетия. ИкоНQ:+
мическата база не е достатъчно силна, за да разчита на нея страна кат~-~­
Австро-Унгария. -.-
Тази относlfГелна изостаналост бп могла да се компенсира донякъде от.;::
високата степен на национална и куmурна сплотеност, каквато съществува.~:;
Всичко това несъмнено влияе върху силата на ~стро-Унгария, и то
по различни начини. Многонационалноспа не означава неизбежно военна
слабост. Армията остава изравняваща институция и *обичайно пригодена
---да .използва-много-езици-в- командите,---тпо пък-забраВя старите-възможно-- - - --------------
сти на „разделяй и владей", когато стане дуt1а за rарНЙзони и операции. Но
вС'е По-трудно е да се paЗtffiTa На rrьлноценното учасm~ на чешюпе И унгар-
- ските часm при определени обстоятелства и дори на iтрадициоНната лоял-
ност на хърваnпе (използвани векове наред по „воеНната граница"), под-
копана от ушарския тормоз. Класическият оттовор от!Виена на всички оп-
лаквания е да rn успокои със създаването на комитетИ, с нови длъжности,
компенсации в данъц~-пе, допълнително отклонение На жп линиите и т.н.
„През 1914 г. има 3 000 000 цивилни служители, които движат толкова
различни служби като училища, болн:rщи, данъчни учреждения, железнищr,
„_:_..,,,
поща и т.н., така че не остават ыного пари за самата ~рмия" 76 • Според дан-
 ните на Райт сумите, предназначени за отбрана, са много по-малка част от
„националните (т. е. на централното управление) cy>.rn" в Австро-Унгарска­
та империя, отколкото при всяка от.другите Велики сили 77 • Поради това,
~ тъй като военният И флот никога няма достатъчно пари, за да достигне дори
"'1
италианския, да не говорим за френския в Средиземно море, сумите, отде­
!
ЛЯlШ за армията, се движат между една трета и една втора от средствата за
руската и пруската аршrя. АрмейсКlfГе оръжия, особено на арпшерията, са
остарели и крайно недостатъчни. Поради ЛIШсата на средс1Ва само около
30 о/о от наличтrге мъже са викани на военна служба, а и много от тях са
изпратени в постоянна отпуска JUIИ пре11инават ca~ro през осемседмично
~
обучение. Няма система, която да произвежда контишенти от компетенmи
""' запасняци за в·оенно време 78 •
~
С увеличаване на международното напрежение през десетилетията
около и след 1900 г. стратегическата позиция на Австро-Унгария изглеж­
да много лоша. Вътр.ешните разногласия заплашват да разкъсат страната
и към тях се прибавят сложните отношения с повечето от съседите. Ико-:_
~ номическото И развитие, въпреки нарастването, не е достатьtшо, за да
достигне водещите Велики сили като Англия и Германия. Тя изразход~~-­
ig най-малко средства на глава от населението за отбрана в сравнение с дру­
гите сили и събира донаборници в :много по-малък процент, отколкото ... _
всяка от континенталните страни. Отгоре на всичко тя има толкова ?1-1ноrо
вероятни противници, че генералният щаб трябва да разработи сложна--==
гама от предполагаеми военни действия - компликация, с която много __
о
1
s
~
малко от другите Велики сили се сблъскват.
Обкръжаването на Австро-Унгария с толкова много потенциални
врагове се дъЛжи на географското и многонационалното И положение. ..
Въпреки Тройния съюз напрежението с Италия след 1900 г. се изостря и --
~-
1
---- --·- - .. _при 1rяколко __сЛу:у:ая._Конрад_зап.лашва ..с .. военен __ удар_срещу_южната _съсед- _~
ка. Макар че предложението му е категорично отхвърлено от външния „..
1 "'1
министър и императора, гарнизоните и укрепленията по италианската--
1
1
! ~
~
граница са заздравени. Виена се тревожи още повече за Румъния, ко~~~
през 1912 г. преминава в противниковия лагер и се превръща в заплаха.
u
""' И все пак страната, която най-много плаши, е Сърбия, привличаща заед----·=
но с Черна гора като маrnит южните славяни от и~1перията, затова рака-
вота образование трябва да бъде изрязано. Единственият проблем е, че ____
нападение срещу Сърбия би провокирало най-страшния съперник - Цар- .•. .
ска Русия, която може да навлезе от североизток точно когато по-голяма.;.-~·
__ та .част от_австро-унгарската.армия се .движи. на юr--към Белград ..Макар-и ~: ---югоизток, пред ·флота-стои-отдавнашният· прьблем;·-дали·да· бъде-концент.: ---- ___
много войнстВеният Конрад да потвърждава, че „зависи от дипломати---~=--
те" 79 Империята да не воюва едновременно с всичките си врагоnе, ·соб~- - :,
вените му планове преди 1914 г. чертаят фантастична картина, която вои~ ---
ските са длъжни ,,да осъществят". Докато главна сила (A-Stajfel) от девет~
армии трябва да нанесе удар срещу (!) Италия илн Русия, по-малка rpyiia ~ .
от три армии (Minimalgruppe Balkan) ще бъде мобилизирана срещу СърбИJ!
и Черна гора. Освен това стратегически резерв от четири армии (B-Stajfel)_
ще бъде готов или „да подпомогне A-Stajfel и да го направи мощна напа-_._
дателна сш~а, ~ши ако няма опасност от Италия и Русия, да се присъедини :,.
към Minimalgruppe Balkan за нападение срещу Сърбия"".
„В основата на всичко - както се казва тогава - е фактът, че Австро­
Унгария се опитва да играе ролята на велика сила с ресурсите на второ­
степенна такава" 81 • Отчаяните опити да бъде силна по всички фронтове
носят риска да направят империята слаба навсякъде, най-малкото поста­
вят неизпълю1ми задачи на имперската железопътна мрежа и на щабнIПе
офицери, които я контролират. Тази оперативна главоблъсканица
потвърждава, че повечето наблюдатели във Виена след 1870 г. са приеJШ,
че в случай на война между Великите сили Австро-Унгария се нуждае от
гер)-1анска помощ. Ня:ма да е така при отделен австро-италиански кон­
фю!Кт (който въпреки страховете на Конрад е най-малко вероятният), но
герыанска военна подкрепа ще бъде необходима, ако Австро-Унгария влезе
във война със Сърбия, а тя по-късно получи помощ от Русия. Поради тази
--- причина са }.Iногокраmите опити на Конрад преди 1914 г. да си осигури
подкрепата на_ БерIШн; в такъв случай. И накрая Qароковата същност на
това операn1вно планиране отразява отново исrnната, която много съвре­
менн~щи виждат, но някои по-късни историци не искат да прие?т~ат 82 : че
_ ако националистическите експлозии от недоволство на Балканите и в са­
мата империя продължат, шансовете да се запази уникално„ но анахро­
нично наследство на кайзер Йозеф са равни на HY.Jia. И когато развръзка­
та дойде, европейското равновесие ще бъде нарушено.
ФРАНЦИЯ
През 1914 г. Франция притежава редица предимства пред Австро-
Унгария. Може би най-важното от тях е, че има само един враг - Герма-
ния, срещу когото могат да бъдат съсредоточени всички национални ре-
Q
~
~
сурси. Не е така в края на 80-те години на XIX век, когато Франция се ,J:i
противопоставя-на--Ан:глия в ·Еrnпет-и -Западна Африка-и-е в-непрекъснато- -. -------
съперничество с Кралския флот, кара се непрекъснато с Италия почти до ....i-.
война и се стяга за revanche срещу Германия 83 • Дори и когато по-вIШма- ~
.
телни политици дърпат страната от ръба на пропастга и правят първите
стъпки за съюз с Русия, френската стратегическа дилема все още не е
t
_
решена. Най-страшният И враг е, разбира се, имперска Германия, сега по- ;::g:
· силна отвсякога. Но ~палианското военноь.1орско и колоJШално предизви- оо
кателство (както го виждат французите) също е тревожно, защото война с :1
Италия би въвлякла сигурно и германския И съюзник. За армията това
означава, че определен брой дивизии трябва да бъдат съсредоточени на
„ __ „ --· - - - - -
риран в Средиземно море или в Атлантическия океан, или да се поеме
рисhът от разделянето му на две по-малки сили 84 •
Прибавя се и бързото влошаване на ан:гло-френските оmошения след
английската окупация на Египет през 1882 г. След 1884 г. двете страни се
включват в бърза военноморска надпревара, която от английска страна се
свързва с възыожната загуба на средиземноморските връзки и с (вероят-
нота) нападение на Франция през Ламанша 85 • Още по-силни и заплаши-
телни са чесппе англо-фреиски колониални сблъсъци. Англия и Франция
се карат заради Конго през 1884-1885 г. и за Западна Африка през 80-те
~~- и 90-те годию1 на XIX век. През 1893 г. изглеJ!\да, че са на ръба на война
„
 за Сиам. Най-голямата от всички кризи настъпва през 1898 r., когато ше­
стнадесетгодишното им съперничество за контрол в долината на lliш пре­
раства в конфликт }.1ежду армията на Кичънър и :малката експедиция на
Маршанд във Фашода. Въпреки че француз1-пе се оттеглят в този случай,
те са енергични и твърди империалисти. Нито обитателите на Тимбукту,
нито тези на Тонкин биха определили Франция като западаща cIOia, даже
напротив. Между 1871г.и1900 г. тя прибавя 3,5 мшшона квадратни М1U1Н
към съществуващите колониални територии и така става втората по голе­
мина колониална държава след Англия. Въпреки че връзките с тези земи
не са особено здрави, Франция създава значителна колониална армия и
редица военноморски бази от Дакар до Сайгон. Дори и по места, където
няма колотш, като Левант и Южен Китай, влиянието И е голямо 86 •
Франция е в състояние да и11а такава динамична колониална полити-
ка, кактq_ с_е д(_)казва, защото структурата на управлението позволява мал-:-_
ка група от бюрократи, колониални управители и ентусиастите от „коло­
ниалната партия" да въвеждат „напредничави" стратегии, които бързо ---
с11енящите се министри от Третата република нямат възможност да кон- --
тролират~17. Но ако променливата френска парламентарна практика по не_-___
доглеждане е дала сила и съдържание на имперската си политика, като я е -·--
поставила в ръцете на чиновниците и техните приятели от колониалното ·--
„лоби'', то не влияе добре на военните и военноморските работи. Напри-
мер бързите промени в режима водят до С!l-tяна на министрите на флота,
1 някои от които са пионки, други имат свое мнение (винаги различно) по
въпросите на военноморската стратегия. Ето защо въпреки големите суми,
отделяни за френския военноморски флот през тези десетIШетия, парите
1:::1 не се изразходват правилно. Върху плановете за строителство влияят че-
1 О::: стите смени: от предпочитанията на една администрация за стратеrnя guerre
f- - - ~ · de course (внезапно нападение)·към·друrи,-подпомагащи някоя ·фирма-за -~
r"1 корабостроене, поради което флотът се превръща в разнообразна колек-__
~ ция от кораби, несъизмерими с английските, а по-късно и с германски-
~ те". Но влиянието на политиката върху френския флот бледнее пред ефекта--
U
Е-- върху армията, където силната омраза между офицерския състав и ре- _.:.._
публиканските политици и цяла редица от военно-цивилни конфликти (от --
които аферата Драйфус е просто най-известна) отслабват структурата на- .
френската държава и поставят под въпрос лоялността и ефективностrа на---­
войските. Само след забележимото националистическо съживяване след -~:;,
1911
-----дt-
г. тези военно-ЦИВIU!НИ конфликти могат да бъдат загърбени по вре- -с\~
ме ·на общия-поход-срещу германския-враг; и ·все-пак има-много, ·които-се-.-.
чудят дали прекалената доза политика не е нанесла непоправими вреди -·-~
върху френските военни сили 89 •
Другата явна вътрешна причина за намаляване на френската сила е
състоянието ~а икономиката90 • Положението _тук е сложно и се дозабъркв=а~__,
още повече от икономически историци с пристрастия към различни пока-
затели. От друга страна: „През периода има голямо развитие на банкови- .-~;·
те и финансовите институции, участващи в промишлено инвестиране и -·~
даване на заеми в чужбина. Производството на чугун и стомана е поста--·-
вено на модерна основа и се построяват ь-1ного нови заводи, особено око- · ·--
ло рудниците Лорен. В Северна Франция се настанява познатият грозен
пейзаж на индустриалното общество в близост до 1iините за добив на въгли­
ща. Важен напредък се забелязва в новите индуСтрии и машиностроене­
то... Франция има своите знаменити предприемачµ и изобретатели, които
си спечелват водеща роля в края на XIX и началото на ХХ век в стомано­
добива, машиностроенето, производството на а,втомобили и самолети.
Фирми като „Шнайдер", „Пежо", „Мишлен" и „Рено" са водещи" 91.
Франция е най-големият производител на авт9мобнли В света, докато
се внедрят методите на ыасовата продукция от :\(енри Форд. През 80-те
години на XIX век има голямо увеличение в стрdежа на железопътни ли­
нии, което заедно с подобренията в телеграфа,; пощенската система и
вътрешните водIШ пътища засилва тенденцията з* създаване на национа­
лен пазар. Тарифата на Мелин от 1892 г. създава протекции за селското
стопанство, а подкрепя и стремежа към производ~тво на висококачестве­
ни _стоки, които увеличава:r дохода на глава от н~селението .. Тези показа­
тели на абсолютно икономическо развитие, отнеСени към малкото нара­
стване на френското население през тези десетилетия, както и съпоставя­
нето на производството към броя на населението дават забележителни
стойности на темповете за увеличение. на дохода! и експорта на глава от
населението. !
И накрая да прибавим факта, че Франция ~ неи:-.1оверно богата на
свободен капитал, който би могъл да се използва за дипломатическите и
стратегическите интереси на страната. Най-забе:лежителната проява на
тези възможности е ыного бързото заплащане на: герыанското обезщете­
~
ние от 1871 г., което според пресмятанията на ~ис1rарк би разстроило
френската сила за много години напред. През следващите години обаче
-~­ френският капитал се излива в много страни на Е~ропа и извън нея. През
1914 г. френските чуждестранни инвестиции досТ\'гат 9 милиарда долара,
--·което е второ място след-Англия; -Тези-инвестиции-спомагат за индустри­ -~-
ализацията на определени части от Европа, вкл1о~кгелно Испани~ и Ита­ ,:-<
лия, но донасят и големи политически и диплома~ески изгоди на Фран­ "'"'
ция. Бавното отдръпване на Италия от Тройния съ'юз в началото на века е ""
""
' на каmпали. френско-руските
причинено от недостига и ' заеми към Китай
в замяна на права върху железопътни линии ЮIИ Други концесоо са почти
!
винаги по идея на Париж и после прекарани през :сань.-г Петербург. Голе­
""
"'"'
""
мите инвесrnции на Франщrя в Турция и на БалкаНите, с които безсилнкге
германци никога не могат да се мерят до 1914 г.,: И дават·предимство не
само в културно-полIПИческо оrnошение, но и като осиrуряват договори
"
-··за·· френски,--а не· за-термански ·оръжейни достав~и .. „ФjУенски· ·с·а--ь-арIIТе;­
инвестирани в модернизацията на съюзника Рус~, от първия заем, от­
-- пуснат на парижкия пазар през октомври 1888 г., до отчаяното предложе­
--- ние за заем от 500 милиона франка през 1913 г., при условие че руската
_Сlратегическа жп мрежа в полските провинции бъде ~rного разширена, за
__ о.:. да може най-бързо да се осъществи мобIШизацията на „руската машина"
за разrром на Герь.fания 92 • Това е най-блестящата д~монстрация на възмож­
ността на Франция да използва финансовата си ;сила за прокарване на
собствената си стратегическа мощ (иронията обач~ е, че колкото по-ефи­
касна става руската военна машина, толкова повече германците се под­
готвят за бърз удар срещу Франция).
 Използването и в този случай на сравнителни икономически данни
показва, че положителната представа за френското развитие е ил1озорна.
Франция наистина е широкомащабен инвесnrтор зад граница, но има малко
доказателства, ·че този капитал носи оптимална възвръщаемост на страна-
та. Той н:кго печели влияние 93 , нито повишава чуждестранното търсене на
френски стоки: много често, дори и в Русия, гер11анските търговци rраб-
ват лъвския пай от вноса. Процентът на Германия от общоевропейските
експорши стоки надминава този на Франция още в началото на 80-те го­
дини на XIX в., а през 1911 г. е два пъти по-голям. Както страда френска-
та икономика от мощното съперничество на английската индус1РИЯ пре-
ди една или две генерацrrn, сега по-същия начин И се отразява разраства­
нето на германския промишлен rnгант. Наистина, с малки изключения като--==
автомоб~-шната промишленост, сравнителната статистика отново и отно-
во показва __френското изоставане. В навечерието на.войната нейният общ-­
промипшен потенциал е едва около 40 % от германския, Производството
И на стомана е малко над една шеста, добивът И на въглища е почти една--­
седыа. Освен това въглищата, чугунът и сто11аната са по-скъпи, защото
идват от по-малки предприятия и по-бедни мини. Въпреки всички пости---==-­
жения на френската химическа промишленост, за които се говори, стра-
ната е в голяма степен зависима от германския внос. Поради малките пред­
приятия, старите технологии и силната защита на местните пазари не е
изненадващо, че нарастването на френската про11ишленост през XIX в.,
описано безстрастно, е „артр1m10... , нерешително, конвулсивно и бавно1 ' 94 •
Пасторалните И красоти не носят утеха, когато се. отнася до сила и
богатство. Ударите, причинени от болести, на копринената индустрия и
на вш1арството никога не могат да се заличат напълно; тарифите на Ме­
ЛШJ защитават доходите на селяните и запазват социалната стабилност, за
да -се -забави·-обезлюдяв-анеrо- на -селото--и--да-се-·-подкрепят-· неефективнит-е---.-_+-
производители; Със селско стопанство, все още ангажиращо 40 % от ак----­
тивното население около 1910 г. и използващо малки стопанства, се на-
малява силно както френската производителност, така и средното mmo на„-­
богатство. Данните на Байрох показват, че френският брутен национален
продукт през 1913 г. е едва 55 % от германския, а делът на Франция от
световната промишлена продукция е около 40 о/о от този на Германия;
според Райт националният И доход е 6 млрд. долара през 1914 г„ докато
германският е 12 млрд. долара 95 • Ако Франция води още една война с
----:;г
източната си съседка, и то сама, биха се повторили отново реЗултат:кге ot -·r
1870=1871 г:·- - -- -------- ------------------ ·------
в много от тези сравнителни показатели Франция изостава доста и 'от
Съединените щати, Англия и Русия, така че в началото на 20-те години на
века тя е едва пета между Великите сили. Особено значение има намаля------=-­
ването на френската сила спрямо Германия, .защото позициите на двете--·
страни са непримирими. В това отношение тенденциите са застрашител-
ни. Докато населението на ГермаIПIЯ нараства с около 18 милиона за вре- -~
мета от 1890 до 1914 г., това на Франция се увеличава с малко повече от --
един милион. Плюс по-голямото национално богатство на Германия, бро- - -
ят на френското население пречи на страната да изпревари съседката си
във военно отношение. Като мобилизира 80 % от мъжете в подходяща '4-
.k.
"'l<t: -
възраст, Франция би получ1ша смайващо голяма армия за го лемината си,
80
2'З·$~~~:.-:--
поне що се отнася до някои сравнителни мерки: например -те дивизии,
които тя може да моб1шизира от 40-милионното си население, сравнено с ~
48-те австрийски дивизии от 52 млн. население. Те обаче „не работят" ~
срещу имперска Германия. Не само че Пруският генерален щаб, като при-
влече по-добре обучените си запасняци, мобШiизира около 100 дивизии,
=
е3
но той има ?i.rnoгo голям потенциал за резерв - почти десет милиона мъже g
от наборната възрастова група, за разлика от френските пет милиона; освен з~
това притежава фантастичната цифра от 112 000 добре обучени сержан- 1:"1
ти - ключов елемент за една подготвяща се армия, за разлика от френски-
те 48 000. Германия отделя по-малък процент от националния си доход за
военни разходи, въпреки това в абсол1отни цифри той е много по-голям. :С:
През 70-те и 80-те години на XIX век френското висше командване на- >
празно _се _бори срещу „състоянието на неприе11ливо по-ниско положе- ~ -
ние" 96 , а в навечерието на Първата световна война тайна записка за по- ·со
доброто германско оборудване съвсем го разтревожва: 4500 картечmrци а
срещу 2000 френски, 6000 77-милиметрови оръдия срещу 3800 френски О
75-милиметрови и почти пълен превес в тежката артилерия97 • Последното ~
определено показва най-голямата слабост на французите. б
И въпреки всичко френската армия отива да се бие през 1914 г., уве- (")
рена в победата, изоставила отбран:кгелната стратегия в полза на напада- es
телната, отразяваща във висока степен морала, който Гранмезон и дpyrn S
се опитват да вкоренят във войската - човек би заподозрял тук компенса- (j
ция за материалните слабости. „Нито по-големият брой, нито чудесните 1::о'
машини ще опреде1rnт нобедата - нропонядuа генерал Месин1·. - Това ще ~
стане от войIШци с доблест и качества - разбирам го като по-добра физи- ~
ческа и. морална издр~~~-~<:с_:__~~~!1-~~а~~.~а --~~.~~~ -~·- _'!:~~-~'0.9'RH.?~~.. ~--~ ___
9
свързана-·с-;~rfЭ:ТриотИЧнОто съживяване" във Франция след мароканската ~
криза през 1911 г. и подсказва, че страната ще се бие по-добре, отколкото ,,.
през 1870 г., въпреки класовите и политическите различия, които я бяха ~
направили толкова уязви11а по време на аферата Драйфус. Повечето во- Pf
енни експерти са на мнение, че предстоящата война ще бъде кратка. По )о-1.
тази причина най-важен е броят на дивизиите, които могат да бъдат вка- ::::;:
рани веднага на бойното поле, а не развитието на германската стомана- оо
добивна и химическа про11ишленост, нито пък милионите потенциални :-1
„.: запасняци, които Германия има 99 •
Възраждането на националното самочувствие може би най-много се
-·---дължи--на- подобрёнието-в -междунар·одната -поз-иция -Iia -·Фра·нция;направе::----
но от френския външен министър Делкасе и дипломатите му в началото
на века 100 • Те не само заздравяват и поддържат жизненоважната връзка
със Санкт Петербург въпреки всички дипломатически оп:кги на кайзеро­
вото правIПелството да я отслаби, но постепенно подобряват отношеШiЯ­
· та с Италия, почти я откъсват от Тройния съюз (и по този начин намаляват
·стратегическия проблем да се бият едновременно в Савоя и Лорен). Най­
важното е, че французите успяват да изгладят колониалните си различия с
Англия след 1904 г. и после да убедят водещи членове на либералното
правителство в Лондон, че сигурността на Франция е национален интерес
на Англия. Вътрешнополитически причини пречат на Англия да сключи
'ili
 съюз, но шансовете на Франция да получи английска подкрепа нарастват
с всеки нов кораб на германския морски флот и с всеки намек, че ударът
на Германия в западна посока ще премине през неутрална Белmя. Ако и
Англия се включи, германците трябва да се безпокоят не само за реакци­
ята на Русия, но и за възможните действия на Кралския флот срещу тех­
ния за унищожаването на презокеанската търговия и за малката, но важна
английска част, разположена в Северна Франция. Да се бият срещу шва­
бите заедно с Русия и Англия като съюзници е френска мечта от 1871 г., а
сега изглежда близка реалност.
Франция не е достатъчно емна да се противопостави на Германия в
самостоятелна война, нещо, което всички френски правителства се оnIП­
ват да избеrnат. Ако под велика сила се разбира страна, която има жела­
IШе и може да завземе всяка друга, то Франция (както и Австро-Унгария)
е паднала на по-долна позиция. Това определение през_ 1914 г. изглежда __
много отвлечено за нация, която се чувства психолоfl-fЧески готова за вой­
на101, във военно отношение по-силна отвсякога, богата и най-важното -
осигурена със с1-шни съюзници. Без отговор остава въпросът, дали ком­
бинацията от всички тези преимущества ще позвоШI на Франция да отмъ­
сти на Германия. Повечето от французите, изглежда, мислят, че ще успее.

АНГЛИЯ
,·
На пръв поглед Англия е внушителна. През 1900 г. тя притежава най­

~
голямата империя, която светът някога е виждал, с rшощ около 12 млн.
квадратни :r.пши и r.1оже би една четвърт от населението на света. Само
през последните три десетилетия тя прибавя 4,25 млн. кв. мили и 66 млн. .;;
души към империята. Не само критично настрое~и историци от по-късно _ _:Z __ 1 ·~·
-- -време,----но--също -французите- и германците;-ашантите--и-бирманците-и-мно~ „ j-<
Е
го друm по онова време чувстват следното: „Изклrочителната експанзия „ __

~
"-
;;; .....
на английската сила се проявява около четвърт век преди войната ( 1914 г. ), _ 00

. . ~_.f.1
00
придружена с очебийна липса на разбиране кЪм всяка подобна амбиция·-·-­
на някоя друга нация ... Ако има страна, която се е опитала да стане све­
товна cIOia, това е Англия. <I)актически тя не само е направЮiа опит. Тя го
!
\С

·:.,, .. · ~'
.....
00
е постИгнала. Германците говорят само, че ще построят жп линия до Баг-
дад. Кралицата на Англия бе императрица на Индия. Именно Англия е
тази, която е нарушIШа световния баланс на силите" 102 .
!! 1 ( •. i 111
"
Има и други белези на английската сила: огромното разрастване на
- -Кралския--флот, ·който се--равнява·-на-двата- ·следв·ащи·:tн::i" гёЛе~1Иiйi___фЛОТ_а_;_-'-.,_ ___ - -
несравнимата мрежа от военноморски бази и телеграфни станции по ця-
лото 3e1'.rno кълбо; най-големият в света търговски флот, пренасящ стоки
на нацията - най-голя1'.1 търговец в света; финансовите услуm на лоIЩоН- - _.::.:_
скота Сити, които правят Великобркгания най-големият инвесnпор, бан-
кер, застраховател и търговец на потребителски стоки в световната ико­
номика. Тълmпе, които се веселят на празн~щите за диамантения юбилей
на Виктория през 1897 г., имат за какво да са горди. Винаги когато се
обсъждат три или четири световни империи през ндващия век, тя е в списъ-
ка, но не и Франция, Австро-Унгария или някоя от многото друm канди­
дати.
 И все пак; ако сменим гледната точка - ца кажем, трезвите калкула-
ции на англий~ките „официални глави" 103 , или от по-късните изследова-
тели на колапса на английската сила - ще в1щим, че XIX в. наисmна не е
времето, когатО империята прави „опит да стане световна сШiа". Напра-
ruв, този „оп:rп" е направен преди столетие и достига връхната си точка с
победата през 1815 г., което позволява на страната да се наслаждава през
следващия половин век на непроменящо се морско и имперско превъзход-
ство. Едва след 1890 г. корабният баланс на световните сили нарушава
английското върховенство по два заrmашителни и взаимно свързани на-
чина. Първият е, че разпространението на индустриализацията и проме-
:ните във военната и военноморската ситуация, които следват, отслабват
позицията на Британската империя относително повече, отколкото на вся-
ка друга страна, защото тя е доказалата се велика сила, която има по-
малко какво да' спечели и М_1ёfОГО_~а__заrуби от разклащането на ста_туквоr_q_,__
Англия не е така директно засегната, както Франция и Австро-Унгария, от
появата на силНа обединена Германия (чак след 1904-1905 г. Лондон тряб- ··--
вада се справя с последиците И). Но е страната, най-засегната от издига-
нето на американската сила, тъй като английските интереси (Канада, во~----
енни бази в Карибско море, търговия и инвестиции в Латинска Америка)
са много по-изявени в Западното полукълбо, отколкото на всяка друга
европейска страна io.i. Тя е дьр;;1савата, притеснена най-много от преме~
стването на руските граници и стратегически жп линии в Туркестан, тъй
като всеки може да забележи зaIUiaxaтa за английското влияние в Близь.11я
изток и Персийския залив, а може би и за контрола над Индийския полу-
остров 105 • Тя е· дьр;;1савап1а, която се радва на най-големия дял от китай-
ts:: ската външна търговия и търпи най-големи търговски загуби от разделя-
~ нето на Небесната империя или от появата на нова сила в този район 106 •
~ -- -Тя -е -дър;;1саваrпа, --чиято -позиция;-„свързана-с-Африка--и--Тихия-·океан;-·е·-._-.. т--мишленото -превъзходство-скоро-·се„усеща-и-в-убийствената·· надпревара--· ---·--.
~ най-разклатена от борбата за колонии след 1880 г., тъй като е (по думите __-_
~ на Хобсбаум) „заменила неформалната империя върху по-голямата част_
~ от изостаналия свят с формалната империя върху една четвърт от него" 1 0J__
t) - което не е ъ-1ноrо добра сделка въпреки непрекъснатото присъединява-
не на нови завоеваI-mя към доминионите на кралица Виктория. ___
Докато някои от тези проблеми (в Африка или Китай) са съвсем нови, -
то други (съперничеството с Русия в ,Азия и със Съединените щати в За- --
паднато полукълбо) са занимавали и преди това английската администр~~---:;;_
ция. Сега различното е, че относителната сила на страните провокаторки ~1'~
е· много·по;.;голяма- и-заплахите-като-че-ли-растат--едновре·менно--с··нея.-Т6ч-
но както Австро-Унгарската империя се разпада, защото трябва да се бори
с много врагове в Европа, така и англичаните трябва да се ангажират с·
дипломатическо и стратегическо жонглиране, което бу"квално обхваща
целия свят. През критичната 1895 r. например кабинетът се тревожи _за.
вероятния провал на Китай след китайско-японската война, за колапса на
Османската империя в резултат на арменската криза, за задаващия се -7
сблъсък с Германия за Южна Африка почти по едно и също време, докато
трае разправията със Съединените щати за граmщите между Венецуела и--
Британска ГаяН-а, докато продължават френските военни походи в Еква-
ториална Афр~ка и руското настъпление към Хиндукуш 108 • Навсякъде
трябва да вземе участие и военният флот, но колкото и да се увеличава .2.3_2_···. ·~.·:_
неговият бюджет, той не може вече да бъде „на гребена на вълната" пред .. ...
лицето на пет ЮПI шест флота, които строят корабп през 90-те години на
XIX век. Адмира..1тейството неколкократно предупреждава, че лtо:нсе да
посрещне аыериканското предизвикателство в Западното полукълбо само
ако се прехвърлят кораби от европейските води. Ако пък трябва да заси-
ли присъствието на Кралския флот в Далечния изток, ще стане за сметка
на отслабване на часrnте в Средиземно1rорието. Тя не може да бъде силна
навсякъде. Освен това при всички тези действия е необходимо присъ-
ствието и на военни части, което става с прехвърляне на батальони от
Алдершот към Кайро ~-ши от Индия към Хонконг, за да се намесят в спеш-
ни ситуац1п1 - и всичко това трябва да бъде извършено от малък процент
доброволни с~-ши, които се губят напълно пред огромнJпе ар.мии по пру-
109
ски модел •
- Втората, едновременно действаща слабост е по-бавна и по~~~-~;~
драматична, но вероятно по-сериозна. Това е ерозията на английското
индустриално и търговско превъзходство, върху което в крайна сметка
се крепят военно.\1орската, военната и имперската сила. Развитите анг-
-- лийски индустрии като въгледобивната, текстилната и чугунодобивната
--- увеличават производството си в абсолютни стойности през тези десетиле-
тия, но техният относнтелен дял от световното производство непрекъсна-
то намалява, а в новите и с нарастващо значение промишлености като
стоманодобивна, ХИ?-.tНческа, машиностроителна и елеь.."Трическа Англия
скоро губп водачеството. Промишленото производство, което нараства {']
всяка година с 4 % в периода от 1820 до 1840 г. и с 3 % от 1840 до 1870 г., S'
сега се забавя, между 1875 и 1984 г. то се увеличава с 1,5 % годишно, r'
далеч от постиженията на главните страни съперници. Загубата на про- ..Q
за клиенти. Първо, английските износители са изместени от приnилеrnро- .... . . . :
ваните си позиции на промишлените европейски и северноамерикански ~
пазари, често защ1пенн от -високи данъци. Същото става и на определени со
колонимни пазари, където И съперничат други търговски сили, като И У:
поставят данъчни бариери около новИте си завоевания. Английската про- ~
мишленост се чувства застрашена от все по-нарастващата вълна от внос- оо
ни промишлени стоки на незащитения вътрешен пазар - най-ясният бе- =""
лег, че страната е станала неконкурентна.
Намаляването на английската производителност и спадът- на конку-
·-·--~рентоспособностrа И в края на Хiх--век ·ссседни--ьт- Най-iIЗСЛе):ййi-Нiffе-обЛа-
сти в икономическата история 110 • Те включват такива общи изследвания
като национален хараk-гер, разлики в поколенията, социален състав и об-
разователна систе.\fа, както и специфично икономически: слабо инвести-
ране, остарели заводи, лоши условия на работа, лошо. корабоплаване и
дpyru. За студент, занимаващ се с оби1ите проблеми, тези обяснения са
По-маловажни от факта, че страната като цяло губи почва под краката си.
-=- докато през 1880 r. Обединеното кралство все още дава 22,9 % от общо-
то промишлено производство на света, то този показател се свива на 13 6 %
през 1913 г.; докато частта И от световната търговия през 1880 г. е 23,2 %,
- то през 1911-1913 r. тя е са110 14,1 о/о. По индустриална мощ и Съеднне-
 :ните щати, и имперска Германия се придвижват напред. „Световната ра-
ботилница" сега е на трето :място не защото не расте, а защото другите
~
~
:.<е:
Н
растат по-бързо.
Нищо не плаши мислещите английски империалисти така, както от-
носителният икономически упадък просто поради влиянието му върху
английската сила. „Да предположим, че промишленост, която е заплаше-
;:$ на (от чуждестранна конкуренция) лежи в самите основи на вашата систе-
~ ма на национална отбрана, какво ще правите тогава?, mrra проф. У. А. С.
~ Хюинс през 1904 г. - Не можете да продължите без чуrунодобив, търrо-
"'
: вия с машиностроителни изделия, защото на модерното бойно поле няма
да имате средства за ефективно производство и поддръжка на вашите флот
Ui и армии~' 111 • Сравнени с подобно развитие, караниците за колониалнше ---:---
rран~щи в Западна Африка или за бъдещето на островите Самоа изглеж- ·--
дат незначителни: Империалистическите интереси в реформата на тар~-
фпте, премахваща правилата на свободната търговия с оглед протекцията
:"'( На аНГЛИЙСКаТа ПрОМИШЛеНОСТ, И бЛИЗКИТе ВрЪЗКИ С белите ДОМИНИОНИ Се____
~ мъчат да осигурят както отбранителна помощ, така и изключителен им-_____
~
перски пазар. Англия сега е станала, според плашещата фраза на Джо_:-__
узеф Че?v[бърлейн, „у?vtорения Титан, заше.метен от прекалено широкия -·
обхват на действията си" 112 • През следващите години първият лорд от Ад--
миралтейството предупреждава, че „самото Обединено кралство няма да
~ бъде достатъчно силно, за да задържи подходящото си място до Съедине;..----:-=
ните щати или Русия и версiятн?, ~~рмания. Ние ще бъдем изместени встрани -
OS
поради намалената ни тежест
1
. :ната сума от около
Империалистите са дотолкова склонни да преувеличават сегашните
is:: опасности, че карат влиятелния журналист Гарвин мрачно да попита през --
--=-
~
~
1905 г. ,,дали империята, която празнува един век от Трафалгар, ще съще-
--стnува-и--през .. следващия?.~~ 1-1.~. _Търговията .с-чугун и стомана,-както-и-про -~~ ---свободна търговия, ·ниски-правlПелствени-разхоюr;JППiса ·-на ·з·ад-ьлжител:.- ---. ·--··-
изведенията на машиностроителната индустрия са дублирани на различ-.~-
~ ни пазари, но не и изместени. Текстилната промишленост изживя_ва ис:-.._
~ тински бум в годините преди 1914, което само в ретроспективен план__
~ може да бъде разглеждано като разцвет преди залез. Английската кораба- -~
U строителна индустрия - жизненоважна както за Кралския флот, така и за ----
търговския флот - все още е от висока IOiaca, защото през тези десет1-mе-:_~
тия спуска на вода повече от 60 % оТ търговските кораби в света и 33 % __:__
от военните. Тази статистика дава известно утешение за онези, които се .
страхуват, че Англия би бШiа прекалено зависима от внос на хранитеmш .„it
.. стоки--и--суровини-във--време- на--война.-----Все-пак--е -истииа,-·че-·ако ·тя бъд~
_въвлечена в продължителен конфликт меJ:1сду Великите сили, ще усети, че ----::-
. · оръжейната И промишленост (гранаrn, артилерия, въздушни съоръжения, -~
. сачмени лагери, оптическо оборудване, индуктори, багрила) не съответ~.....:.::.
ства на изискванията поради традиционното схващане, че британска_!а
армия трябва да бъде екипирана и да действа в малки колониални войни, .~-.
а не в гигантски континентални битки. Такива са именно конфликтите, B---f":-
които участва армията през по-голямата част от периода. И ако все пак_.=_
започне такава изтощителна и продължителна „модерна" война, каквато-
учените глави още през 1898 г. предвиждат, тогава Англия няма да бъде _~
сама в търсенето на подходящо решение. :_.;::.
АнrJШя притежава. икономическа сила през трзи
'
период и не бива да
бъде възприето мрачното и необосновано третЧране на проблемите на
страната. Може да се твърди сега, че „от 1870 До 1970 г. историята на
Англия е едно постоянно и почти непрекъснато fпускане надолу, иконо-
.мическо, военно и пол~-пическо, в сравнение с други страни, от върха на
просперитета и силата, които И бяха осигурени ~т индустриалната рева-
люция в средата на XIX век"'"; но има опасност да се преувеличи ско-
!
w~
~
ростта на това спускане, като се игнорират ь..mог~ постижения на страна-
та, дори и в неикономическата сфера. На първо; място тя е неимоверно
богата както вътре, така и зад граница, въпреки ч~ английската съкровищ-
юща чувства тежкия на111ск през двете десетIШетИя преди 1914 г., защото О
новите технологии удвояват цената на екипировkата на отделен войник. :С
Освен това увеличеният брой на електората води; до първите 11 социалmt:" >
разходи. И ако уголемяването на сумите за „пуh~ки и масло" изглежда );:;;j
тревожно в абсол1отни цифри, то е, защото държ~вата взема много 11алко -l;d
ОТ ИНДИВидуаЛНИТе ДОХОДИ И изразходва 1fНОГО М~Ка Част ОТ НаЦИОНаJIНИЯ а
доход за правrrгелствени нужди. Дори и през 191~ г. разходите за местно- О
то управление и правителството се равняват на 12,3 о/о от общия национа- ~
лен продукт. Въпреки че Англия е една от стран~те, които отделят най- О
много средства за отбрана до 1914 г., те се равня~ат на по-малък процент ~(")
от националюш И доход в сравнение с друrn:те Ве4ики сили в Европа 116 • А
ако архиимпериалистите се опитват да омаловажат npo.1v1uuuieнama И сила
19 5 6
в противовес на фи1 1 ш 1соватда, причината е, че тf има п очn1 фантастич-
, 1vtлp . долара, инвестиран~ в чуж ина, което пра-
(j
t:i::1
ви 43 % от световните инвестищ1и 117 и несъмнено е източник на богатст- ~:.
во. Няма спор, че тя може да IDiaщa при нужда за'!продължителна и скъпа i--:J
война, но н~ се знае дали ще може да: запази либе~алната си политика - на ..Q
на военна служба, упование във флота, ако е принудена да отделя все ~
повече и повече от националните си ресурси за въ:оръжение и за 11одерна, :;;
промишлена война 118 • Важното засега е, че има дЪлбока кесия. ~
И други фактори подобряват позицията на 4нгли~ между Великите ~
сили. Въпреки че е немисли~10 да се отбраняват сухоземните граници на ;:=:.
империята в епоха, когато стратегическите жп лlrнии и големите армии оо
застрашават географската сигурност на Индия и Други владения, 119 отде- :"'
леното положеmt:е на английските острови остава,! както и досега, голямо
предимство - освобождава _населението от страха: за вн_е~апно напад_ен_ие
--на- съседни-армии,-·позволява-да -се-отделя--п-о-=rоля*ь·-внимание на--морска- ---
та с1ша, отколкото на сухоземната, и дава възмо~ност за по-самостояте-
лен избор между война и мир, каквато нямат народи!е от континеша. Макар
че трудната и скъпоструваща отбрана на колони~ната империя създава
неимоверmt: стратегически проблеми, тя има и определеШI стратеrn:чески
предимства. Огромната мрежа от гарнизони, базиj за запасяване с въгли-
ща и морски пристанища, лесно подсилвани по мрре, създават изключи-
телно СШIНа прзиция на Англия сред европейскиТе сили във всеки кон-
Фликт, воден извън кон111нента. Точно както Англ~ може да изпра111 по-
мощ за отвъдморските си владения, така и те ( осо~ено самоуправляващи-
те се доминиони и Индия) ri.1oraт да съдействат 1,1а имперската армия с
1
16 Възход и падение на Вепиките сшш
1
1 ;)~~~·:,_
·;· ·::·
:,~·-~.:~,~2_~~4,.,·. :2 части, кораби, суровини и пари - и то в епоха, когато политиците от Уайт-
хол убеждават внимателно поданиците си в каузата за по-добре организи-
~ рана „пмперс.ка отбрана'~ 120 • И накрая английската сила и власт се разра­
~ стват толкова много в по-ранни години, че сега тя притежава редица бу­
~ фернп зони, Много райони с не толкова жизненоважно значение и по тази
Н причпна голямо пространство за ко.wпро.1ниси, особено в секторите на т.
;$ нар. „неофициална империя".
" '~
~ Голяма ч·аст от обществената реторика на английските империалисти
ни навежда на мисълта, че отстъпките и отстъплението са повелята на
деня. Но системата за междуведомствени консултации при вземане на
решение от кабинета 1 и продължава година след година да разглежда все-
Ш<
U ки проблем в контекста на глобалните задължения на страната за опре­
деляне на политика на ко11промиси или твърдост. ТЪЙ като една англо-
американска война би била икономически катастрофална, политическl-!
непопулярна И стратеmчески много трудна, изглежда че е за предпочита-
не да се направят отстъпки при спора за Венецуела, за канала през Па-
~ намския провлак, за rранIЩата на Аляска и т.н. С Франция обаче Англия ---
;$ има намерение да спори през 90-те години на XIX в. за колониите в За- _
~
падна Африка, Югоизточна Азия и Тихия океан, дори се бие, за да запази -
владенията си по долината на Нил. Едно десетилетие по-късно тя прави - -
опити да намали англо-германския антагонизъм (като предлага споразу-
g
О
мения за съотношението на военноморските флотове, за португалските-· ___
колонни и Багдадската железница), но е много по-подозрително, че обе-
~ щава неутралитет при избухване на континентална война. Усилията, по-
~ ложенп от външния министър Грей в годините преди 1914 г. спрямо Бер-
~ лин, са почти толкова успешни, колкото и по-ранните опити :на Солсбъри
~ да постигне с~:1оразумения за Азия със Санкт Петербург. По такъв начин
~ се демqнс}'р!1р;:t, ~~д~_JJJJQМ:aЦI_fJITft_мoжe_дa реши.повечето-от-проблемите-в ·--·
-- ~-- - сВеТОвнИ.те работи. От една страна, глобалната позиция на Англия Около___
~ 1900 г. е толкОва отслабена, колкото е през края на 30-те години на века~
~ а, от друга страна, има огромна експанзия на английската СIШа преди 1914„.__
~ г., което нарушава световните баланси , но и двете страни на монетата ____::___
122
U дават едностранчив портрет на една много по-сложна ситуация.
Няколко десетилетия преди Първата световна война Великобрита..:·_=
ния разбира, че е надмината в промишлено отношение както от с ъедине- --
ните щати, така и от Германия, и засилва конкуренцията в търговската, ,
колониалната 'и морската сфера. Комбинацията от финансови ресурси, -- ~~·
_про_и_з_врдс"I:веНи
капацитети, и.чперски-владения и-военноморска мощ--оз · -трябвfсда-се--спёчелиприятелсm-ото·-и почти на всяка цена" 126 • От Галиция
начава, че тя вероятно още е световна сила „номер едно", въпреки че --~
превъзходството И не е толкова ясно, както през 1850 г. 1-Io това място ---
„ном:ер едно" .е основният английски проблеr..r. Англия вече е развата
страна, която .има интерес да запази съществуващите споразумения И!f!!
най-малката да осигури бавни и мирни промени. Тя би се била за опреде-
лени цели - защитата на ИIЩИЯ, запазването на военноморското превъзход-
ство, особено -в собствеЮI води, вероятно и за закрепването на европей- ._- ,
ския баланс на сШiите, но всяка от тези цели трябва да бъде разглеждана в
общия контекст и да бъде съпоставяна с друrnте английски интереси. Воден __ -~.·.·_··,1.
от подобни съображения, Солсбъри се противопоставя на подписването :..':.~
на военен договор с Германия през 1889 г. и през 1898-1901 г,, както и
Грей се стреми да избегне създаването на военен съ1оз среzцу Германия
през 1906-1914 г. Всичко това прави английската политика двусмислена
и неопределена за вземащите решения в Париж и Берлин, но отразява
широко прие~rаното схващане на Палмерстон, че страната има постоянни
интереси, но не и постоянни съюзници. И ако обстоятелствата, коша поз­
воляват такава свобода на действие, намаляват в края на XIX в., то тради­
ционното жонглиране между различните английски интереси - ц:мперски
срещу континентални 123 , стратеmчески срещу финансови 12 4, продължава
по стария начин.
РУСИЯ
Империята на царя по преценка на повечето хора става -автоматично J:;:i ---
член на отбрания клуб на „световните СШIИ" през настъпващия ХХ в. Член- ~
- ството И е осигурено от огромната терmория, която се простира от Фин- ~
ландия до Владивосток, каъ.10 и от многобройното и бързо увеличаващо се О
население, почти три пъти по-голямо от германското и почrn четири пъти ~
от английското. В продължение на четири века империята расте на запад, б
на 1ог и на изток и въпреки пречюпе не показва признаци да спре. Постоян- n
ната И армия е най-голямата в Европа през XIX век и все още е много по- !;9
голяма от всяка друга при започването на Първата световна война -
ьumиона войници на фронта и както се твърди, до 5 МЮiиона в резерв. ·Рус-
1,5 S
(j
ките военни разходи също са много високи и заедно с извънредните парич- ~
IШ субсидии, прибавени към бързuрастящите „нормални" разноски, може ~
би доеmгат общите германски суми. Строителството на жп mпrnи се двюки r3
с голяма скорост в периода преди 1914 г., К~!_~~~~~шв~~~-Щ)-~Т!\<? _~Р~М.~--д~-~
· надмине-гер-~{ЗНСКИЯ план-(т.нар:-ПiiаН-:-,Шлифен") за първенство на запад. ~
Освен това се влагат много пари в нов руски флот след войната с Япония. :.._
Твърди се, че дори Пруският генерален щаб е разтревожен от увеmrчаване- o:i
то на руското могъщество. Младият Молтке се- оплаkва, че До 1916 и 1917 ~
г. военната сила на пруските „врагове" ще бъде прекалено голяма и той )o-t.
няма да знае какво да прави 125 • Някои френски наблюдатели обаче очакват ~
с голяма радост деня, когато руската „11ашина'' ще се задвижи в западна o:i
посока и ще изравни Берл1-rn със земята. о пределена част от англичаните, :о
особено тези, свързани с посолството на Санкт Петербург, убеждават по-
тrгическше си шефове, че „Русия МНЩ"'О__ООР~О__<:!'?_В()._Пр_е_~М~-~-Q__С_ИJ)На .и._че ________---·--···
през Персия до Пекин - навсякъде съществува особена загриженост за
нарастването на руската мощ.
-- Дали наистина Русия ще се превърне още веднъж в жаIЩарм на Евро-
па, каквото е мнението на тези държавmщи? Исnrnската сила на страната ·е
проблем за западните наблюдатели от XVПI в. досега, защото трудно се
,, намират достоверни източници за cpaвmrremrn дamrn. Руснаците казват едно
на чужденците и друго помежду си и да се разtШТа на необосновано субек-
.._ - nmнo твърдение, а не на обективни факrn е опасно. Проучванията, колкото
и Да са задълбочени, ,,как Европа оценява Русия преди 1914 r.", се различа-
ва1п от тоtmия анализ на „силата на Русия" от самата нея 127 •
'""·
i
 Прие~L'IИВИ доказателства, които все пак съществуват, показват, че
през десетилетията преди 1914 r. Русия е едновременно силна и слаба - ---
зависи каква е гледната точка. Наистина -тя е много по-силна промишле-
но, отколкото е била по време на Кримската война 128 • Между 1860 и
1913 r. - доста дълъг период - руското промишлено производство нара-
ства годишно с впечатляващите 5 %, а през 90-те години на XIX в. дори
дocrnra близо 8 %. По производство на стомана в навечерието на Първа-
та световна война надминава Франция и Австро-Унгария и е много по-
напред от Италия и Япония. Добивът на въглища расте дори по-бързо - от
6 •шн. тона през 1890 г. на 36 млн. тона през 1914 г. Русия е втора в света
по добив на нефт. Текстилната И промишленост, развита отдавна, също
нараства - тя има много повече тъкачници за памук от Франция или Авст-
ро-У:нгария; по-късен напредък отбелязват и химическата, и електричес-
ката индустрия, както и оръжейните предпр~ятия. Огромни фабрики, чу..
сто с по няколко хиляди работници, израстват около Санкт Петербург,
Москва и други големи градове. Руската железопътна мрежа, дълга 31 OOQ .. _
мили още през 1900 г., се увеличава непрекъснато, така че през 1914 г. е ---
близо 46 000 мили. Външната търговия, стабилизирана, след като Русия__
преминава към златния стандарт през 1892 г., почти се утроява между ---
1890 и 1914 г., когато тя става шестата търговска страна в света. Чуждите-
инвестиции, привлечени не само от руското правителство И железопътни-
те връзки, но и от възможностите на руския бизнес, донасят огромни ка:.=--=·
питали за модернизация на икономиката. Този приток на капитали се при----
съединява към рекIПе от средства, които и държавата (забогатяла от уве- ----
личените митническа приходи· и такси върху водка и други консумативни
стоки) влива в ИКОНОМИ'!еската инфраструктура. До 1914 г., както изтъкват --
много историци, Русия става четвъртата индустриална сила в света. А ако
това-развIПие ·продължеше,--дали ·нямаше-най-накрая-тя-да притежава ·пра- __ , , ,__ -- --------·-Русия,--която-през-1914--г:·rmаши ·по-:.1mаДЮ1-Мбh'I'Ке-и-анtJПrйёКlйГПО.:.· - -~ ·- --·
мишлена мощ, отговаряща на нейната територия и население?
Смени ли се обаче гледната точка, се получава съвсем различна к1:1р-
тина. Дори и да е имало приблизително три милиона работници в руските
фабрики през 1914 г., те представляват ужасно малък процент, 1,75 от-~
населението. Фирми, които дават работа на десет хиляди рабоrnици в едн~~-~ ··
тексrnлна фабрика, изглеждат много големи на хартия, но много експер-.. -~
ти сега се съгласяват, че тези данни са 11оже би лъжливи, защото тькаЧJШ- ~-
те станове са се обслужвШiи през нощта от нови „смени" мъже и жени в . ~
-=-
това богато на работна ръка, но бедно на технологии общество 129 • Още~.::;___
. повече -впечатлява,--че -до-голяма--степен руската-индустриализация въ.пре-
ки някои местни предприемачи се извършва от чужденци - от известната-----:-
международна фирма като „Сингер" например или от големия брой анr- --
лийски инженери, или най-малкото е създадена от чужди инвеститори..-=---
„През 1914 г. 90 % от минната промиllШеност, почти 100 о/о от добива JI___!_____
нефт, 40 % от металургията 1 50 о/о от химическата промишленост и дори '-+
28 % от текстилната индустрия са чуждестранно притежание" 130 • Car.-10 по~
себе си това не е необичайно - подобна е картината и в Италия, но показ--·-~
ва изклiочително голямата зависимост от чуждестранни предприемачи и-.-
капитали, които 11огат (както през 1899 и 1905 г.) да предпочетат своя
интерес, а не да използват 11естните ресурси за индустриално развIП~е. В_
началото на ХХ в. Русия натрупва най-големия външен дълг в света и за 24'5 -
да продъ.1жат да текат парите, трябва да предлага i по-високи от срещппе ..., ·_,_ ---- -
лихви на 1rnвест1порите; все пак външните плащания са много по-големи ~
от "реалния" търговски баланс, накратко - риско~ана ситуация. W
Ето още един белег за „недоразвита" икономик:а, също ~акта и фактът, ~
че по-голямата част от руската промиnтеност приf:!адпежи на текстилната E;s
и хранителната индустрия (а не, да кажем, на маШиностроенето или хи- @
мическата про~iИilШеност). Митническите тарифи lca най-високите в Ев- 6;
ропа, за да защитят индустрии, които са едновреМенно неразвити и не- ~
ефективю~, но все пак притокът на вносни промишЛени стоки се увелича-
ва с всяко нарастване на военния бюджет и със сfроежа на жп линии. А (j
може би най-показателният белег за недоразвитото! И състояIШе е, че през ~
1913 r. 63 % от руския износ се състои от селско~топанска продукция и >
11 % от дървен 1fатериал 131 - двата вида стоки, не6бходш.1и за_изплащане ~
на американското оборудване за селско стопанст~о, на германските ма- -Cd
шини и на лихвите по огромния дълг на страната, ~оIПо тя не винаги ус- ga
пява да погасява. '
Най-ниска е оценката за руската сила, когато се направи сравните-
1
лен анализ. Въпреки че е четвъртата про1uп1mена c1-ma в света преди 1914 г., С5
Русия е 1moro по-назад от Съединените щати, АнгЛия и Германия. Данни- (")
Те за СТО~[аНодобив, разход На електрическа енерfия, ДЯЛ от световното es
промишлено производство и общ промишлен поте~циал показват, че тя е S
надмината от Англия и Гер11ания, а когато тези стdйности се отнесат към
броя на хората и се изчислят на глава от населен~ето, пропастта между Q
т~
тях става огро1ша. През 1913 г. нивото на индустриализация на глава от
населението в Русия е една четвърт от това на Гфмания и по-малко от
една шеста от това на Англия 132 • :
r
~
r"!
· сланик в Санкт Петербург, е всъщност държава на Ьеляни. Около 80 % от r
населението осигурява съществуването си от селсКо стопанство, а голя- ~
мата част от останалите поJЩЬржа връзките-си-сЪс селото и комуната. 00
Този факт трябва да бъде свързан с два други. Пъ~вият е, че по-голямата ::С
. '
част от огромното нарастване на населението в Русия - 60 милиона нови ~
"гърла" саыо между 1890 и 1914 г. - става на село, И то в най-изостанШiи- оо
те (и неруски) райони, където са обичайIШ бедната !почва, слабото плода- :-:'
родие и дървеното рало. Вторият е, че всички сравiпrrелни данни от този
период_показват колко неефект~вно е руск_ото се~с~о ' стопанств_о - ре-
- - колтата от-пшешща- проц-енruо· е iiо-=-ма:лко от--една-tрета. от· Э:НгiiИйСКilТа--и--------------
германската, а qт картофи - около половината 133 • Въпреки че в Балтий-
ския район съществуват модерни ферми и стопанстkа, в много от остана-
лите райони комуналната собственост на зе?о.~ята и dредновековният навик
на изтощаващо земята земеделие унищожават сти~1ула за индивидуална
инициатива. Същото постига и периодичното прер~зпределение на земя-
та. Най-добрият начин да се получи по-голямо пар~е за семейството е да
се народят повече синове до следващото преразпр~деление. Този струк-
турен проблем се засилва от лошите комуникации, ~непредсказуемото, но
страшно влияние на климата върху посевите и оrро1мното несъответствие
между „принадените" провинции на юг и пренасел~ните, по-неплодород-
'
 ни провинции в староруските владения. Ето защо, въпреки че селскосто-
панското производство нараства непрекъснато през .тези десет1mетия (с
около 2% г6дишно), неговите успехи не могат да се усетят поради увели-
чаване броя' на населението (1,5 о/о годишно). А тъй като този огромен
селскостопа.Нски сектор увеличава производството си на глава от населе-
нието само с 0,5 % годишно, то реалният национален продукт на Русия
нараства с около 1 % на глава от населението 134 - много по-малко, откол-
кото в Германия, Съединените щати, Япония, Канада и Швеция.
Социалните последици от всичко то~а са също фактор при оценява-
не на руската сила. Професор Гросман забелязва, че „изкmочително бързо-
то нарастваН:е на промишлеността е свързано с голяма мудност - и дори
значителни Неуспехи - в други сектори, особено в селското стопанство и
в личните разходи; то също изпреварва модернизацията на обществото,
ако може да 1 се употреби този израз" 135 • На думи е наисrnна така, но тази
страна с изключително изостанала икономика е вкарана в модерна епоха·
от политически авторитети, обзети от идеята „да постигнат и задържат___
нивото на европейска велика сила" 136 • И въпреки че може да се види изве- __
стна самоинициативна предприемаческа активност, големият тласък към
модернизация дава държавата и е свързан с военните нужди - железопътни --
линии, чугун и стомана,. въоръжение и т.н. Но за да си позволи голям--
приток на вносни промишлени стоки и да плаща лихвите по огромния
чуждестранеН дълг, руската държава трябва да осигури непрекъснато уве~------::=
личение на износа на селскостопански стоки (особено жито) дори в пери- --
оди на голям глад, както е през 1891 г.; бавното нарастване на земедел-
скота производство през повечето години не предлага по-добър стандарт
~ на живот за недохраненото селячество. Пък и за да плаща огромните
~
държавни инвестиции в промишлеността и отбранителните съоръжения,
_ държ~~т~~есто вди:га )];анр_ците~(главно индирекгни) и така свива лични-_ ..·~. --да--се-каже,-че-всичко·това-изтощава-армията;ко-ято-Трябва да-f{ОТИ:СКа·--и:----. ---
~ те разходи- Ако се използва израз от икономическата история, царското
~ правителство осигурява „насилствени" спестявания на безпомощното ёИ-
~ население. Изумителен е фактът, че „през 1913 г. от средния руснак дърЖ~-
~ вата взема за текущи отбранителни разходи с 50 °/о повече от дохода,
U отколкото от средния англичанин, въпреки че доходът на руснака е само --
27 % от този на английския му съвременник" 137 • --
Лесно може да се види голямата социална цена на тази нездрава ком- __ ,_:_ _ _ _
бинация от аграрна изостаналост, индустриализация и огромни военни _,
разходи. През 1913 г. руското правителство отделя 970 мшшона рубли за .•:'!ё
- _во~ннще__QИIJИ, _а_само J 5_4_милиона_рубли _се изразходват-за-здравеопаз- '-
ване и образование. Тъй като администраnrвната структура не позволява -
на властта по места да има финансовата мощ на американските щати WIИ ---
на английското местно управление, това несъответствие не може да бъде
поправено на по-ниско ниво. В бързо растящите градове работницит_е_
трябва да се борят за канализация, срещу рисковете за здравето, ужасява- ____:_
щите условия в къщите и високите наеми. Пиянството е разпространено__ - славянско съчувствие и съответстваща му омраза към чуждеНЦJПе. Наисти-
във фантастични размери - кратко бягство от бруталната действителност._::::_
Смъртността; е най-висока в Европа. Тези условия, принудителната дис-
циплина във фабриките и липсата на всякакви подобреmrn в Стандарта на :.~
живот създав~т враждебно настроение към системата, което от своя стра- }:~
на е 1щеа..~на почва за развитие на различни популисn.::и движения. Болше-
вики, анархосиндикалисти, радикали - наистина възможност за всеки,
който (въпреки цензурата) обещава драстични промени. След епичните
В'ЫШения през 1905 г. настъпва временно затишие, но през трите години
от 1912 до 1914 r. стачките, 11асовите протести, арестите и убийствата
вземат застрашителни размери 138 • Но проблемът, който кара всички рус-
ки лидери от Екатерина Велика до сегашния режим да треперят, е „сел-
ският въпрос". Когато има лоша реколта и цетпе се вдигат, селяните вли-
зат във взаимодействие с недоволните от високите нае~пf и лошите усло-
вия на труд и създават огромни селски вълнения. След 1900 г. историкът
Норман Стоун записва: „Областите Полтава и Тамбов са опустошени в
по-голямата си част, горят господарските къщи, добитъкът е изклан. През
1901 г. има 155 намеси на армията (срещу 36 през 1898 г.) и 322 през
1903 г., в ко1по участват_ 295 кавалерийски ескадрона и. 300 .пехотни.-ба-
тальона, някои с артШiерия. 1902 г. е връхна точка в събиrnята. Военни
части са използваIПI за с.мазване на селяните при
365 Случая. През 1903 г.
е създадена арhIИЯ за вътрешен ред, сила, много по-голяь1а от армията
през 1812 г. В шестдесет и осеы от всичките седе1щесет и пет окръга на
Централната чернозеына област е имало „неприятност" - унищожени са
петдесет и четири имения. Най-лошият район е Саратов" 139 •
И когато министърът на вътрешните работи Столипин се оп~пва да
намали недоволството, като разрушава селските комую1 след 1908 г., той
само провою1ра нови: безредици - на селяни, решени да запазят комунал-
ната си система, и на новосъздадени независими стопани, разорили се Q
веднага. Така че „военни части са били необходими ври 13 507 случая t:3:.
през януари 1909 г. л при 114 108 случая за (цялата) година. През 1913 г. '""
е имало 100 000 ареста за „нападение срещу държавата" 140 • Не е нужно ~
негодуващите етюIЧески 11алцинства - поляци, ф инлаIЩЦИ, грузинци, пат- :-<
вийци, естонци, арменци, опитващи се да запазят отстъпките пред -„руси- ~
фикацията", постигнати по време· на отслабения режим през 1905- ff:
1906 г. 141 • При всяка следваща военна загуба може да се види как някоя ~
от тези малцинствени групи се стреми да избяга от московското управле- ~
IOie. Въпреки че не знаем точния начин на действие, несъмнено има голям оо
npoцeJrr на такива rpyrrn. в смайващия брой от два мюmона руснаци, кои- =""
то се женят през авrуст 1914 г., за да не попаднат в ар11ията.
Тъй че не саыо болшевишката революl!ИЯ 1Ш кара да разберем, че Ру~--
-сия-преди ·1914-г.-е--вече-социа:лноnолИгИЧеска-леснозЭ.Паiiи:Ма бОМбi!,-КоЯТо
може да направИ огромен пожар при слаба реколта, при още по-голямо
намаление на стандарта на живот на работниците или при световна война.
Задължиrелно е тук да се прибави изразът 1 ,много вероятно", защото съще-
_ ствува (заедно с недоволспюто) дълбока лоялност към царя н държавата в
много райони, нарастваща национЗJШстическа привързаност, голямо пан-
на през 1914 г„ капо и през 1904 г. нма много некадър!Ш публицисти и
царедворци, които твърдят, че режимът не може да си позвОJШ сдържаност
в големи международш1 конфликти. Те настояват, ако се стигне до война,
нацията да подкрепи категорично стремежа към победа 142 .
 Но може ли победата да бъде сигурна, като се знаят вероятните рус-
ки противници? Във войната срещу Япония руският войник се бие смело
и достатъчно упорито - както се е бил в Кримската война и през 1877 г.
срещу Турция, но некомпетентни командири, бедно снабдяване и лоша
тактика дават своето отражение. Могат ли сега въоръжените сили да
тръгнат срещу Австро-Унгария, а още повече срещу военнопромишлено-
то могъщество на имперска Германия, и да очакват по-добър резултат?
Въпреки всички абсолютни увеличения на индустриалното производство
през този период, ужасната истина е, че руските производителни сили
фактически намаляват в сравнение с германските. Например между 1900 _
и 1913 г., собс1Веното И производство на стомана се увеличава от 2,2 на
4,8 милиона тона, но Германия скача от 6,3 на 17,6 милиона тона. По ----
същия начин увел'ичението на руското потребление на енергия и на об­
щия промиnшен потенциал не е толкова голямо и в абсол1отни, и в отно­
сителни стойности, колкото -е на Гер11ания. И накрая трябва да се отбеле·-
жи, че в годините от 1900 до 1913 делът на Русия от световното промиш­
лено производство намалява от 8,8 на 8,2 % поради увеличението на частта-~
иа Германия и (особено) на Съединените щати 143 • Това не са окуражава-
щи тенденцШI.
Доказвано е, че Русия е била 11огьща според „мерките, с които са­
мерени войските през 1914 г. ", тъй като военните експерти тогава все
още не приемали, че „войната подлага на проверка както икономическата-­
и държавната система, така и армията" 144 . Човек обаче се чуди защо съвре-.---­
менните обяснения за гер.манската военна сила обрЪщат внимание на сто­
=
~
маната на l(руп, корабостроителниците, химическата промишленост и
полезността от жп линии толкова, колкото и на силите за фронта 145 • Ру-
сия има най-много дивизии, артилерийски батареи, железопътни лmши и
EJ военни кораби, така_ че ако <:е_ Г!J~д~':!'._~а~9_ д~_~щ,:_те __з~_ В_Q~нна мощ, те_наи:-___::_,_ ______отбранитеШiо_в началото
~ ·-стина„вПечi1ТЛЯ-всiТ~-Прilе-iiайкИ, че войната ще бъде кратка, статистиката __:_'-
t;: показва нарастващата сила на Русия.
~ В момента, в който се изостави това повърхностно броене, дори во:-.-
t) енните данни стават проблематични. Отново изпъква решаващият фактОР _.
на руската социалноикономическа и техническа изостаналост. Истински---:-=­
ят размер на огромното селско население позволява сам:о една пета -от
годишния набор да се приема в армията; мобилизират ли се всички мъже~-=
годни за военна служба, значи да се предизвика хаос в системата. Поради
изключителното и единствено съсредоточаване върху въоръжението, а*
__не__ вър~у _ЦО::ШJ1:р.окще,_:t~Q п_Q-:_~фективни _зони_на националната сила-(като ----~·
общо равнище на образование, технолоrnчески експерти, действеност на ·
администрацията) Русия е застрашително изостанала по отношение ниво-::=~
то на личността. През 1913 г. грамотни са едва 30 о/о, което, както един __
експерт хапливо отбелязва, „е много по-ниско от нивото на rpaмornocт -в-.­
средата на XVIII век в Англия" 146 • Хубаво е, че се гласуват огромни суми . ~:_
за нови военни чacrn, но ще има ли голяма полза от тях, ако армията ням_~
достатъчно обучени сержанти? Експертите от Руския генерален щаб, ко- '·"
ито гледат с „чувство на малоценност и завист" на германската сила _в-·~
това оrnошение, разбират, че няма полза. Те също чувстват (както и някои ---
чужди _наблюдатели) отчаяната нужда от добри офицери 147 • От доказател- :.-:;:
ствата, които сега са на разположение, се вижда, че почти във всички 4·-· ·9·
обласru - тежка арnшерия, картечю1ци, }.1аневриРане с :rv1ногобройна пе- ·-:.- -. „ -- _·;_'... :'
z ·
хота, ниво на техническо обучение, комуникациИ и дори в големия брой S
въздушни сили - руските военни са наясно със qвоята слабост 148 . w
До подобни мрачни заключения се стига и ~огато се разгледат по- =::
дробно руският начин за }.tобилизация и страт9гическата железопътна е3
мрежа. Въпреки че общата дължина на жп ЛИНИИ'fе през 1914 г. е респек- (;;;
тираща, ако се съпостави с orpO}.fHИTe разстоян~я в руската и11перия - ~
или се сравни с гъстотата на 11режата в Западна Европа, излиза наяве
нейната недостатъчност. Във всею1 случай мноrd от линиите са строени ~
евruно, така че релсите са прекалено леки, а осно~ите - слаби, m1a малко ё5
резервоари за вода и прелези. Някои от локомотивите се движат с въгли- ~
ща, дpyrn - с нафта, а треn1 - с дърва, което още Повече усложнява неща- ;р.-
та. Това е нищо, сравнено с неприяnrnя факт, че мирновременното разпо-
1
):::;!
- ! - ~ - ~
ложение на армиите е съвсем различно от местата им на деиствие по вре-
ме на война поради политиката на съзнателно Разпръскване (поляците =3
служат в Азия, кавказците в прпбалтлйските републики и т.н.). Ако започ- §О
не голяма война, огромните маси войници трябва: да бъдат експедитивно
транспортирани от недостатъчния брой транспор'fни батальони, сред ко-
ито „повече от една трета са напълно или част~чно неграмотни, а три ~(')
четвърти от офицерите не са минали техническо iобучение" 149 •
Проблеh1ите на мобютизацията и разrръщане~о на военните части се
изострят от почти непреодолимата трудност, rричинена от .руските С1
задължения към Франция и Сърбия. Силите, разпо~ожени в полските зewi, ~
·--
са изложени на атака от Източна Прусия и ГалицИя, които биха могли да
ги хванат като в клещи и поради ниската ефикаdност на железопътната
1
мрежа. За руското висше командване до 1900 г. из глежда разумно да чака
~
~
на войната- и .да-събира--~оенЮiте· си ·сили;· някои -- -~-­
стратези продължават да
поддър)кат това ь~неЮiе й през 1912 г. Повечето ~
генерали обаче горят от желание да смажат Австр'о-Унгария (срещу която ~
са сигурни в победата) и тъй като напрежението ~ежду Виена и Белград ~
се увеличава, да помогнат на Сърбия при австр~йско нападение. Русия ~
обаче не може да се концентрира само на южния фронт поради страха от ~
действията на Германия. За десетилетията след 1871 г. стратезите са при- оо
ели, че руско-германска война ще .започне с масивен германски удар на :-:i
изток. Но когато стават известни контурите на Цлана „Шлифен", Санкт
Петербург попада под силен френски натиск да предприеме нападателни
···--действия срещу-Гер:rv1ания -колкото·може-по-бързО,----за-да···облекчи· запад""
· ния си съюзник. Страхът да ие бъде разгромена Франция, както и упори­
тите френски нЭ.Стоявания бъдещите заеми да се с~ържат с подобрения в
годността на Русия за нападение принуждават руските стратези да се
съгласят с удар на запад възможно най-скоро. ВСичко това предизвиква
1
много разправии между генералския състав няколко години преди1914 г.
Различни са мненията за броя на армейските часТи, разположени на се­
верния като срещуположен на южния фронт, за ррутването на старите
отбра:mt:телни крепости в Полша (в които е разполqжена толкова много от
новата артилерия) и за изпълнимостта на часrnчната пред пълната моби­
лизация. Колебливостта на Русия е разбираема, нq нейните дипломаmче-
--,--
 ски задължения не спомагат за създаването на гладко вървяща военна ма­
.u„:. .•.
' ·.·s.·...·o··
·.·.·2·
.. .. ·.
шина, която да осигури бързи победи срещу враговете 150 .
Списъкът от проблеми може да бъде продължен ad nauseam*.
дивизии на руската кавалерия, въпреки че са важни за страна с малко
модерmI пътища, изискват толкова много фураж - и1rат около един мшти­
он коне!, че само те вероятно ще разстроят железопътната мре1ка; доста­
вянето на сено сиrурно ще забави всяка подкрепяща нападението опера­
ция или дори f!РИдвпжването на резервните чacnr. Поради изостаналост­
поток от средства, които се изразходват от руската аристокрация в чуж­
бина. Това се дължи отчасти на традиционната боязън от тежката ръка на
Петте аристокрацията, отчасти на необикновено голямата пропаст между кла­
сите и отчасrn на слабото образование и ниското заплащане, поради кое­
то на Русия И липсват ко11петентни чиновници, а те правят администра­
тивната система действаи1а, каквито са германската, английската и япон­
ската. В действителност Русия не е силна страна, но поради стремежите
за лидерство е в състояние да се впусне неподготвена в международни

та на транспортната система и използването на военните части за поли­
цейски акции от ?1-шлионите войници на хартия във военно време няма да
могат да се образуват много часn1 за фронта. И въпреки огром1ппе суми,
отделянп за армията преди 1914 г., много от тях отиват за основни нужди
като храна, облекло и фураж. Подобно е положението и с флота. Въпре­
ки голямото му разрастване и оценката за новите кораби като „отлич­
ни"151- той -изисква -много по-високо ниво на техническо обучение, както-·и­
чести тактически маневри с персонала, за да може да бъде наистина поле­
зен; тъй като флотът обаче няма такива ·екипажи (те са разквартирувани­
предимно на брега) и е прш1уден да раздели корабите в Балтийско и Чер­
но 11оре, перспективите за .r.rорската сила на Русия не са добри - с изклю~­
чение на война. с Турция.
И накрая, ·никакви преценки ~а цялостния капацитет на Русия през
този период не. :могат да се направят без коментари за самия режим. От----=
делни чуждестранни консерватори приветстват автократичната и центра­
лизирана система, като се аргументират, че тя дава по-голяма съгласува­
ност и сила на национал1:1ата ПОЛlfГИКа, на каквато не са способни запад­
ните демокрации, но по-подробно изследване разкрива безброй слабос­
ти. Самият цар ·Николай II е олицетворение на Потьомкинско село
стод_уlllен, загворен, мразещ да взе_ма СЛ()J!_Щ_I:f_р~JЛения __и_сляпо_отдаден_на
конфликти въпреки уроците от 1904 r.
Как все пак можем да определи11 реалната сила на Русия в тези годи­
ни? Това, че израства в промишлено и военно отношение, е несъмнено.
Това, че притежава редица други силни страни - многобройност на арми­
ята, патриотизъм и чувство за предопределеност у някои слоеве на обще­
ството, почти недосегаемостта на московската област, също е вярf!:О~ Сре:­
щу Австро-Унгария, среiцу Турция и може би дори срещу Япония тя има
добри шансове за борба и победа. Ужасният факт е, че задаващият се
сблъсък с Германия идва твърде рано, за да може Русия да се справи с
него. „Даfпе на страната двадесет години на вътрешен и външен мир, хва­
ли се Столипин през 1909 г., и вие няма да познаете Русия." Това 1vto:J1Ce
би щеше да е вярно, дори и ако германската сила продължаваше да расте
през същия период. Според данните, дадени от професорите Доран и
Парсънс (вж. диаграма 1), „относителната сила" на Русия през тези десе­
тилетия точно започва да расте след най-ниската си точка през 1894 г.,
докато Германия е близо до своя връх 152 .
ДИАГРАМА 1.
От11ос11телна с11ла на Русия 11 Германия
- про­
--28-- -- -- --- -~-----··· ---·---~-------~---

- СвяТаТа в-ръзка с руСКия Народ (ОТ-ЧИеТО-истинско благополучие, разбира r2•.68

20
•
се, не се интересува). Методите за вземане на решения във висшите нива­
r2..62 •
на властта са достатъчни, за да създадат лошо име на всичко: безотrовор_:_ 24
!, 1821
L, 1894 • 16
[, 1859
Н, 1902
•
[, 1960 !, 1942
ни князе, емоционално неуравновесени императрици, реакционни гене­

рали и корумпирани спекуланти надвишават по брой.усърдните и интели- -~­ 12

гентни министри, които режимът може да събере и които съвсем случай-·
но могат да достигнат до царя. Липсата на консултации и разбирателство
16 8
между, да кажем:, министъра на външните работи и :1;1оенния министър -··"'
понякога е направо застрашителна. Отношението на двора към народно-- :~~
то събрание (ДУ.мата) е. неприкрито. презрение._да_се_постиrnат радикал-·-~е_,______1~15 - ~4.5_187~1~5__1935 1915 - ____ _181.5._ !~5 __ 18~ _J9Q5__ 19З5_1915_
ни про11ени в такава атмосфера е невъзможно, когато аристокрацията се -- Легенда: L- година на ниска точка
грижи само за своJПе привилеrnи, а царят - единствено за душевното си -- Н - година на връхна точка
спокойствие. Елитът тук е под непрекъснат страх от работнически и сел- I - година на промяна
ски вълнеШUI и въпреки че разходите на правlfГелството са много над най.: Източник: Доран и Парсънс

-
големите в света в абсолютни стойности, то държи прекIПе данъци върХу
богатите на минимума (6 % от държавния годишен доход) и прехвърля __·_~ Може би това е твърде схематично представяне за повечето tmтате-
тежестга върху хранителните стоки и водката (около 40 %). Това е страна_ ::. ли, но наистина е вярно (както бе споменато преди), че руската сила и
с крехък баланс на плащанията, но с никакъв шанс да обмити огромния_ .. вmrяние западат през по-голямата част на XIX век с темпове, равни на
увеmrчаването на икономическата И изостаналост. Всяка по-голяма воен-

L
* Ad nauseam (лат.)- до повръщане (6. пр.). на проява (Кримската война, Руско-японската война) открива и нови, и

.
 i
!
стари слабости и заставя режимът да влох<и усилия в преодоляването на било в Европа. Технологично водещите американски фирми като
пропастта, която се отваря, между Русия и западните страни. В годините „Интърнашънъл Харвестър", „Сингер", „Дюпон", 1„Бел", ,,Колт" и „Стан­
преди 1914 г. за някои: наблюдатели изглежда, че тази пропаст е затворена дарт Ойл" са равm1, а често и по-добри от всяка ф~рма в света, освен това ~
отново, а за други остават многобройните слабости. Тя няма поисканите те имат таr..ъв оrро~1ен вътрешен пазар и 11ащабна иконо:мика, каквито тех- ....,
от Столип:m-1 двадесет години мир, така че трябва отново да премине през ните германски, английски и шведски съперници ~ямат. „Гигантизмът" в ~
проверката на войната, за да види дали си е възобновила позицията на Русия не е добър показател за икономическа еферивност 154 , в Съедине- ~.
европейска сила, която има през 1815 и 1848 r. ните щати обаче обикновено е. Например „Андр10 Карнеrи произвежда Ctl
повече сто~rана от цяла Англия, взета заедно, когаТо продава през 1901 r. ~
СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ на Дж. П. Морган колосалнатЭ. организация „Корпорация за стомана на ~
Съединен1пе щати':~ss. Когато известният англий~ки корабостроител сър О>-3
От всички промени, които стават в глобалната система на силите в
края на XIX и началото на ХХ век, без съмнение най-ва:л<на за бъдещето е
развитието на Съединените щати. След края на Гражданската война те
Уилям Уайт прави обиколка на СъединеIШте щати! през 1904 г., той е по-
тресен, зашото вижда, че в американските корабоfтроителници се строят
едновременно 14 военни кораба и 13 бронирани; кръстосвача (въпреки
=
>
могат да използват многото предимства, споменати преди, за своето пре- че, шпересн(_) защо, търговският _флот остав{l мал~к). И в про1шuu;rено_ст- J::j
устройство, и то със зашеметяваща скорост - богата земеделска земя,- - - та, и в селското стопанство, и в комуникациите и~а едновременно ефек- -~
предостатъчно суровини и изкл1очителна евол1оция в използването на тивност и IШiрота. По тази причина не е чудно, че американският нацио- а
новите технолоruи (железници, парна машJП-Iа, минно оборудване) за опол- нален дохо.::r. в абсолютни стойности и на глава о~ населението, е много §О
зотворяване на тези ресурси; липса на социална и географска принуда и_ __ по-голям от 'всеки друг през 1914 г. 156 • i

на голе11и опасности от чужбина; поток от ~_rуждестранни и непрекъснато --
увеличава се вътрешни инвестиции. Между края на Гражданската война --
през 1865 г. и избухването на Испано-американската война през 1898 г.
например американското производство на жито се увеличава с 256 о/о, на----:=
царевица с около 222 °/о, на рафинирана захар с 460 °/о, на въглища с
800 %, на стоманени релси с 523 % и по дължина на използвани желе-
После;:пщите от това бързо увеличение се вЩкдат от таблица 21 и в
съответните сравнителни данни. През 1914 г. Съ~динените щarn произ- <1
веждат 455 :\ШН. тона въглища, ;-.rnoгo повече от а~глийсккге 292 милиона es
и германсюпе 277 милиона. Те са най-големият производител на нефт в S
света и на:i1-голе~1нят потребител на м:ед. Производството на чугун е по- ('j
голямо от производството на следващите три стра~и (Германия, Англия и ~

-
зопътни линии с 567 %. „Нарастването на новите индустрии, които за- Франция), взети заедно, а на стомана - почти рав~о 157 на това на следва- ~
~ почват от нула, е толкова голямо, че изразяването им в проценти е без- щите четири страни (Германия, Англия, Русия и ~ранция). Потребление- ~

~ ~~~~~~= 5f~~~B~~;aQ~~~~= ~~~~ ~~l: :.~ :~~~и~~~д~~~~~~ п::зб;~~~В:-'j=- - . -- ·---- -------------ТАБЛИЦА 2J _____J_________________________ -- ~ - - - -
0 0

1- ~
Jo8ol
стомана и отливки от по-малко от 20 000 тона до почти 9 000 000 тона"Isз. -·-- Нац11011але11 дохОд, населе1111е 11 доход на глава
от населе1111ето 11а с11л11те прсз 1914 r.
...""""'
j.-1.
Н Увеличението не спира с войната срещу Испания, а напротив, продължа:-- "'
i :( ва да расте със същата метеоритна скорост и през· началото на ХХ век: - - Национален Доход на глава ~
~
~ Наистина, като се имат предв1-щ изброените предимства, съществуваф ак- доход Население от населението t
j.-1.

U rnческа неизбежност на този процес. Само в случай на изюпочителна чо- ··;, Съединени щати 37 милиарда s 98 млн. 377$ ~
вешка глупост или почти постоянна гражданска война, или климатична__ -. Англия 11. 45 244 00
катастрофа може да се спре развитието или да се възпрат милионите еми- ___
rранти, които преминават Атлантика, да вземат своята част от златото и да ._„
Франция
Япония
6
2
39
55
153
36 "
увеличат производителната трудова сила. -·~ Германия 12 65 184
1- Съединените щати,. изглежда, имат--всички .икономически предимс-т
ва, които 1tякои от другите сили притежават в известна степен, но нито
един от техните недостатъци. Те са с обширна територия, но огромните
''~
-
----итали:я
Русия
···-·-·---
Австро-Унгария
--- ------4 -----------------37 ___ ·
7
3
171
52
---··-- ----- -108
41
57
разстояния са скъсени от около 250 000 мили жп линии през 1914 r. (з_а~
i сравнение с руските 46 000 мили, които са на два и половина пъти ПО_- .. _ то иа енершя от модерни източници през 1913 r. ~равно на това на Анг­
i
1

голяма rmoщ). Земеделските им земи са винаги по-големи от руските; а
ако не са толкова големи, колкото са интензивно обработваните райони в_+
Западна Европа, то пълният размер на кулпmираната площ, ефективност- -· ___,_,: _
та на земеделските машини и намаляващите разходи за транспорт (поради-·,­
железниците и параходите) правят американското жито, царевица, евин- ;;.
Ско и говеждо месо и другите продукти по-евтини, отколкото където и да -~
-се
лия, ГермаmIЯ, ФраIЩИЯ, Русия и Австро-Унгария, ~зern заедно. Съедине­
ните 1цати произвеждат и притежават повече моторни превозни средства
от·целия останал свят. Те са фактически един цяJr континент съперник,
който се развива така бързо, че се приближава *о времето, когато ще
настJп1-Iе ця.1а Европа. Според едни изчисления, акр тези темпове на раз­
виn1е се бяха запазили и бе избяrната световната ~ойна, то Съединенкге

.::Е
'
i&
щати щяха да задминат Европа като район, прJПежаващ най-го;1ямото ико-
номическо производство в света през 1925 r. 158 • Това, което Първата све-
товна война прави посредством икономическите загуби и дезорганизаци-
ята, понесени от старите Велики СШIИ, е да забави времето с шест години
до 1919 г. 159 • „Ерата Вашку да Гама" - четирите века на европейско roc-
подство в света, свършва дори и преди катаклизмите от 1914 г.
Ролята на'външната търговия в развитието на икономиката на Съеди-
нените щати е наистина 11алка (около 8 о/о от общия национален продукт
идват от външната търговия през 1913 г., за сравнение с английските
26 %) 160 , но икономическото И влияние върху другите страни е знач1-пел-
но. По традиция Съединен1Пе щarn изнасят суровини (най-вече пarvryк), а
внасят готови :промишлени стоки, като изравняват дефицита на „явната"
търговия с експорт на злато. Бумът на индустриализацията във времето
след Гражданската война обаче напълно променя този модел. Като стават__
бързо най-гол~1пrят производител на промишлени стоки, Съединеm-пе щати
започват да отрупват световния пазар със земеделски машини, чугунени----
и стоманеm-1 изделия, машиностроителни произведения, електрическо обо-
рудване и друm npoдyкru. По същото време лобито на северните индус-___
триалци е толкова силно, че успява да държи чуждестранните стоки нает-
рана от вътрешния пазар посредством все по-високи мита; за разлика от --
тях суровините и определени стоки (като германските баrрила) се внасят
във все по-големи количества за осигуряване на американската индуст-
рия. И докато увеличението на изнасяните от страната промишлени изде-
лия е най-голямата промяна, то „транспортната револ1оция" също изваж-
да напред американските земеделски експортни стоки. С намаляването на
разходите за пренасяне на един бушел* пшен~ща от Чикаго до Лондон от
40 на 1О цента: за половин век преди 1900 г. американската селскостопан-
ска продукция ,потича през -Атланmка.--Износът-на ·царев1-ща -достига -през
_· ~
1897 г. до 212 млн. бушела, пшеничният експорт през 1901 г. е 239 млн. __~·
бушела, тази вълна вюпочва също зърнени храни и брашно, 1reco и ме:сни____
произведения1 61 •
Последиците от търговската експанзия са, разбира се, главно икона- __..;.:.
мически, но те започват да се отразяват и на международните връзки.
Хиперпродукцията на американските фабрики и ферми е причина за ши-·
рока разпространения страх, че дори и огромният вътрешен пазар скоро
няма да може да поема тези стоки и кара силно заинтересовани групи_---.;.t.
(фермерите от. Средния Запад, както и производителите на стомана от . '!~
Питсбърг)-да лритискат правителството-с-искания-за ·всякакъв-вид помощ ~-
за отваряне или поне за поддържане на презокеанските пазари. Агитаци- .,
ята за· запазване на „отворена врата" в I<итай и големият интерес, показан --
при установявriнето на Съединените щати като господстваща икономиче-_---=-
ска сила в ЛатИнска Америка, са само две от изявите на тази заrрижено.ст
за разширяване на участието в световната тьрговия 1 6 2 • Между 1860 и -~
1914 г. Съединените щати увеличават повече от седем пъm своя експорт·-----:t-
(от 334 ь.шн. долара на 2 млрд. и 365 1шн. долара), докато вносът поради ----=---
*Бушел (а11гл.)- американска мярка за житни храни и течности (1бушел=35,24 кr)
(б. пр.).
. п~~текциите към собствения пазар се увеличава само петорно (от 356
r.mн. долара на 1 млрд. и 896 мт-r. долара). Изправени пред тази лавина от
евтини американски храни, фермерите от континентална Европа настоя-
ват за по-високи 1ппа - което обикновено става, а в Англия, която вече е
пожертвала производителите си на зърнени храни заради свободната
търговия, тревога предизвиква потокът от американски машини, чугун и
сто:м:ана. Докато журналистът У. Т. Стед пише ужасен за „Аыерпканиза-
цията на света" - изразът е заглавие на книгата му от 1902 г., кайзер Вил-
хелм и другите европейски лидери загатват за нуждата от обединение сре-
щу „нечестния" американски търговски колос 163 •
Вероятно още по-дестабилизиращо, но много по-неразбрано е влия-
нието на Съединените щати върху световната финансова система и па-
ричните потоци. Оrромният остатък от търговията с Европа трябва да бъде
покрит с трансфер на ка_питал, прибавен към огромната вълна от.директ-- -~ _
ни европейски инвестиции в американската промишленост и услуп1 (общо ~
около 7 млрд. долара през 1914 г.). Въпреки че част от тези ;.,пшиарди се t:::j
връща с европейски инвестиции и американските плащания за услуги, О
като пренасяне с кораби и застраховки, изтичането на пари е много голя- ~
мо и постоянно се увеличава; то се усилва още повече от политиката на С
американската съкровищница за приемане на почп1 една трета от златния (j
резерв на света. Съединените щати вече са неразделна част от цялостната е3
световна система на търговия - с дефицит със страните, доставящи суро- S
вини, и огромен остатък с Европа, по собствената им финансова структу-
ра е неразвита. Повечето от външната им търговия се извършва в лири
стерлинrn напрпмер и Ло~щон се явява като лихвар на последните запаси
от злато. Без централна банка, която да контролира финансовите пазари с
удивителни ceзofпrn приливи и отливи на средства между Ню Йорк и пре-
··рийните--щати,-определени-само-от·реколтата-на·-з'ЬрнеJШ··храН.J(й-·от-непо- --~-----
стоянпия климат, и със спекуланти, имащи възможност да разстройват не ...1о-1
само вътрешната парична система, но и да предизвикват чести вземания ~
на злато от Лондон, Съединените щати през годините преди 1914 г. са 00
вече огромен, но непредсказуем мях, разпалващ, а в някои случаи драма- !_
тично охлаждащ световнат"а тьрrовска: система. Американската банкова ~
криза от 1907 г. (първоначално провокирана от опит на спекуланти да оо
завладеят пазара на мед) с последици в Лондон, Амстердам и Хаыбург е ~
само един пример за начина, по който Съединените щати навлизат в ико-
номическия живот на друmте Велики сили, дори и преди Първата светов-
-·-·- на-война 164 .-- ----- --·--··-·-······· · -----------------------·---··- ·-··· ·------------------ -------- --------------
Нарастването на американската промишлена сила и презокеанска
търговия е придружено, може би не11инуемо, с една по-нападателна дишIО-
мация и риторика в американски стил за Weltpolitik 165 • Претенциите за осо-
_ бена морална дарба сред народше на Земята, които правят американската
външна политика по-добра от тази на Стария свят, са примесеюI със соци-
алдарвинизъм и расистки аргуь.1енти, а индустриалmr и селскостопански
силови групи настояват за осигуряване на презокеански пазари. Тращщи­
онната, но винаги преувеличавана тревога от заплахите къ~1 Доктрината
~,Мънро" е придружавана с призиви към Съединените щати да изпълнят
своето „предначертание на съдбата" отвъд Тихия океан. Докато все още
избягват въвличането в сътози, Съединеюrге щarn са принуждавани от мно-.
го групи в собствената си страна да провеждат по-активна дипломация,
която на практика администрацията на Маккинли и (особено) на Теодор
Рузвелт започва да осъществява. Караmщата с Англия през 1885 г. за гра­
шщиге на Венецуела - оправдана според тез~пе на Доктр1mата „Мънро" -
е последвана три годиюr по-късно от по-драма11fЧна война с ИспаmIЯ зара-
ди спора за Куба. ПретенциIПе на Вашингтон да имат самостоятелен кон­
трол върху канала в пролива (вместо предишното петдесет на петдесет спо-.
разу:мение с АнглиЯ), новото определяне на rрашщите на Аляска въпреки
протеста на Канада и подготовката за б~пка в Карибско море през 1902-
1903 г. в оттовор на германсюпе действия срещу Венецуела са все показа­
тели за репmмостта на Съединените щати да не бъдат заIUiаnшани от друm-
те Велики сили в Западното полукълбо. „Естествен резултат" е хселаЮiето
на американската адмиЮiстрация да покаже, че може да използва дшшома­
тически наmск и военюr средства в страни от Лаnmска Америка като Ни.:-­
карагуа, Хаити, Мексико и Доминиканската република, ако държанието_
И!'.f не е според правилата на СъединенIПе щаm.
Наистина нови методи на американската външна пол~пика през този
период са интервенциите и участието в събития извьи Западното по---:-:=:­
лукълбо. Присъствието им на Конференцията за Западна Африка в Бер-
лин през 1884-1885 г. е· смущаващо: след патетични речи на американ­
ската делегация в полза на свободната търговия и отворените врати пред----=
ложеното споразумение никога не се ратифицира. Дори и през 1892 r.
„Н10 Йорк Хералд" предлага премахването на Държавния департамент,
тъй като има много малко работа през океана 166 • Войната с Испания през
1898 г. променя всичко това не само като създава позиция на Съединени-
те щати в западната част на Тихия океан (Филипините), правейки я вид
. _
азиатска колониална сила, _но и _като подпо11ага_.поmпичесюпе _усилия_н
тези, които настояват за агресивна пол1-пика. Нотата „Отворени врати'' на -~
държавния секретар Хей през следващата година е първият индикатор, че_ - -
Съединените щати искат да имат думата в I<итай. Следва участието н_~~
2500 американски войн.ици в международните часm, изпратени да възста-
повят реда в Китай през 1900 г. Рузвелт показва още по-голямо желание -~
да се вкл1очи в
die grosse Politik (голямата политика), като играе ролята на=
посредник в преговорите, които прекратяват Руско-японската война, на- __
стоява да има американско участие в конференцията за Мароко през -.
1906 г. и преговаря с Япония и друГIПе сили да установи „Отворени вpa~c:tf
ти'~--В Китай 1 .6?. Повечето __ от.тези.прояви се оценяват-по-късно от ученит
. .;,_,
по-малко като отговарящи на истинските интереси на страната, а повече
като отражение на незрелия политически стил :в пол~пиката, както и като
етноцентричен natvete и желание да се впечатли публиката както у дома,
така и навън - насоки, които ще усложнят една „реалисmчна" американ~--­
ска външна политика в бъдеще 168 • Наистина Съединените щати са проСТо -~­
част от тази ера на империалиспrческа бомбастичност и националисnrче·
ска гордост. Във всеки случай такава дипломатическа активност, с изкпю· -~
чение на китайските афери, не се провежда от последователите на Руз~-.-
велт, които предпочитат да държат Съединените щати далеч от междуна· ~if­
родните събития, ставащи извън Западното полукълбо.
Зае,цно с тези дипломатически акции върви и jнарастването на разхо­
дите за въоръжение. От двата вида войски военният флот взема повече
'
защото той е фронтовата линия в нащ1оналната отбрана при чуждестран-
,
но нападение и осигурява съшо най-добрата поддРъжка ·за американската
ДИПЛОJ1,[ация и търговия в Латинска Америка, Ти~ия океан и навсякъде
другаде. Още в края на 80-те години на XIX в. започва преустройството
на флота, но истинският размах настъпва по времфто на Испанско-амери­
канската война. Лесните военно.морски победи в Този конфликт доказват
правотата на ад!'.rnрал Махан и на лобито за „голяМ: флот" и тъй като стра­
тезите се страхуват от възможността за война с Англия (а след 1898 г. с
Германия), военноморският флот непрекъснато н~раства. Разполагането
на бази в Хаваите, Самоа, ФI-Шиrmните и в КарибСко море, използването
на военноморски съдове при „полицейски" акцJ-Ш lв Латинска Америка и
драматичният жест на Рузвелт да изпрати "ГолемИя _бял_ флот"_ на _q_кол_о_­
светско пътуване през 1907 г. са все с цел- да подЧертаят необходимостта
от 11орска сила. !
Разноските за военноморския флот от 22 млН. долара през 1890 г„
които представляват само 6,9 о/о от общите федерhлни разходи, достигат
през 1914 г. 139 млн. долара, което е 19 % 169 • Не в~WIКИ средства обаче са
- използвани добре - има прекалено много бази в qтраната (в резултат на
локален политически наrnск) и много малко ескор:ГИращи съдове - и все
пак резултатът е впечатляващ. Въпреки че е опреде~ено по-малък от Крал­
1
ския флот и с по-малко военни кораби тип „дредн ,ауm~' от Г~рмання, во­
енноморският флот на Съединените щати е трети по големина в света през Q
1914 г. Дори и при положение, че Панамският к~нал се контролира от ~
СъединенJ-Пе щати, американските стратези не спират да спорят за стра- ~
тегическата дилема от разделянето на флота или оС:тавянето незащитен на
__ единия-от-бреговете-- на-страната;-· ·много -от-спомените-на-американски- -~~--­
офицери от това време разкриват нещо като пара~оично подqзрение към . 1--1 .
чуждите сили 170 • Поради сдобряването с Англия в !начал.ото на .века Съе- ~
динените щати фактически са извЪнредно сиrурни!1 и дори ако се страху~ 00
, ват от нарастващата германска морска сила, няма какво друго да
покои по отношение на останалите с1-ши 171 • !
rn без- !\С
Малкият разJ1,1ер на американската армия е отRажение на тази сиrур- ~
ност. И армията получава тласък на развитие от вОйната с Испания, след =-'
като хората осъзнава_т колко е малобройна в дейсТвителност, колко дез­
организирана е Националната гвардия и колко близЬ до поражение е бма
-- първата кампания в Куба 172 • -Утрояването на -редов~lата-армия-след 1900 г.
и допълнителнJ-Пе гарнизонни задачи, коJ-По тя пол)rчава във ФJ-Uiипин~пе
и другаде, все още я правят да изглежда незначите~на в сравнение дори и
- със средна по големина европейска държава като ~ърбия или България.
Дори повече и от Англия Съединените_щати.<:е.прiщържат към ненамеса
на държавата в личната свобода и не поддържат оiромна армия, като из­
бягват и фиксирани военни задължения към съюз~ците. Твърде малко от
брутния национален продукт отива за отбрана. В~преки империалисти­
ческата си активност в периода от 1898 до 1914 г. (;ъединеН!ГГе щати ос­
тават „индустриаm-Iо", а не „МИГII-Паризирано" обще9тво като Русия, както
-:::- ТТ! определя социологът Хърбърт Спенсър. Много иfторици са иа мнение,
17 Възход и падение на Великите сШJи
i:i·;;~:~:;,~~'··· -'_-2~5:8 че „израстването на свръхсилIПе" започва през тозирпериод, Сно не си за-
-- служава да се чудим толкова на разлzсчията между усия и ъединените
щати в навечерието на Първата световна война. Първата има десет пъти
по-голяма армия от втората, но Съединените щап1 произвеждат шест пъти
повече стомана, изразходват десет пъти повече енергия и са с четири пъти
по-rолямо общонационално производство (на глава от населението те са
с шест пъти по-голяма производителност) 173 • Няма съмнение, че Русия
изглежда по-сИJШа на всички от генералните щабове, коюо 1'.rnслят за бърза
война, включваща огромни маси от наличните войски, но по всички друm
критер!Ш Съедине1mте щaru са силни, а Русия - слаба.
Съединените ща111 определено са станали в~лика сIШа. Но не са част
от системата на Велиюпе сIШи. Не само разделението на властите между
президеmа и Конгреса прави почти невъзможен един активен политичес-
ки междудържавен съюз, но е ясно, че ни-Кой няма да си позволи да пр9-
мени същест-~уващото положение на много удобна изолация. Отделени
от другите силни нации с хиляди МIШИ океан, притежаващи незначителна
армия, доволни от постигането на ръководна роля в Западното полукълбо
и след мандата на Рузвелт - с по-малко желание за намеса в световната
дипломация, с:;:ъединените щати от 1913 г. все още стоят в края па систе-
мата на Великите сили. А след като повечето от другите страни след 1906 г.---
пренасочват своето внимание от Азия и Африка към политическото раз-
ви111е на Балканите и в Северно море, не е изненадващо, че те имат жела~---
ние да видят Съединените щати като по-маловажен фактор в }.rеждународ-
ната система на балансIПе, отколкото са бIШи в началото на века. Това е
още едно от общоприетите преди 1914 г. твърде1-rnя, коIПо Великите сШiи
t= ще докажат, че е невярно.
1 ~ · _ ____ бе_:знад"'1'):\_Н.'_'~_)1_В?_~Но~_е11Л_е!"ените_1с11ЛИЯ _на канl\Л':!'" )1'1_IIP_':i\.OТIJ1'a"fя:_ __
!-
е:-- ---Военните съюзиицелитеим,-1-890~-1914 г.-···-- -~ ва непрестанното движение към Френско-руски съюз в края на 80-те го-
~ дини на миналия век. Сходните по своя характер аспирации на Франция
~
~
t)
Третата и основна част от осмислянето на начина, по който през тези __
дeceтIUieTIШ се променя структурата на Великите сили, означава да бъде--
·
проучена проМенливата съглашенска диrmомация от оставката на Бисмарк -----.--
до избухването на Първата световна война. Защото ако 90-те години Н'!--=_
миналия век донасят няколко сравнително ограничени конфликта (Китай-
ска-японската война, Испанско-американската война, Бурската война), а _____;___
по~късно и големия, но локализиран сблъсък на Руско-японската война,. _,\i.
основната тенденция след онези времена е това, на което Феликс Гилбърт ..::.~
дава -определението ·-;;непреJ<ПОННОСТ'НЗ -с-ьглашенск-ите~груtrир-6В"кii" 174 :-Тя
е съпроводена от очакванията на по-голя11ата част от правителства.!а, че _:_:__
акd и когато избухне следващата голяма война, те ще бъдат членове на
една коалиция. Което преиначава и затруднява оценката на мощта на съот-_..:::..:::..
ветната нация, тъй като съглашенците понасят както щети, така и облап1.
Насочено.стrа към съглашенска дипломация, разбира се, изобщо не --
се отразява върху отдалечените Съединени щати и засяга Япония изоли-„ {
рано въпреки англо-японските споразумения от 1902 и 1905 г. Но коали- ·---
ционната дипломация оказва все По-голямо влияние върху всички Велики-_-_
сили и Европа и дори върху ос1Ровната Англия поради взаиr..1ните стра- _7
хове и появIUiото се през тези години съперничество. Това създаване на --t-
точно определени военни съюзи в мирно време - нещо твърде необичай-
но, ако изобщо е срещано, започва по времето на Бисмарк през 1879 r.
когато той се опитва да „контролира" външната полип1ка на Виена и да
създава на Санкт Петербург неприятности чрез изграждането на Австро-
гер~1анския съюз. Според тайните сметки на германския r.1инистьр-пред-
седател това има за цел и да накара руснаците да се откажат от своята
„непостоянна политика" 175 и отново да се присъединят към Съюза на три-
мата императори - което за известно време те правят, но трайното на-
следство от дейностга на Бисмарк е, че Германия сама решава в случай на
руско нападение да търси помощ от АвсЧJо-Унrария. През 1882 г. Бepmrn
също склiочва подобен взаимнообвързващ договор с Рим в случай на на-
= падение от французите, а след още една година и Германия, и Австро-
Унгария предлагат друго трайно споразумение, за да окажат помощ на
Румъния срещу руско нашествие. Класиците на-тази-дmmоъ1ация твърдят,
че Бисмарк имал наум преди всичко краткосрочни п отбраюпелни цели -
- да успокои изнервените приятели във Виена, Рим и Букурещ, да задържи
дипломатическата изолация около Франция, да подготви позициите за
„отстъпление", ако руснаците посегнат на Балканите. -Няма никакво съ1rnе-
ние, че е било така, но фактът, че са му давали обещания, дори тайните
споразумения да не са били иЗвестни на обществото, пр1песнява и Фран-
ция, и Русия за собствената си изолация. Те затаяват подозрението, Че
голе:мият политически интригант от Берлин е изrрадшI страховита коали-
ция, за да ги смаже по време на война.
Въпреки че притежаваният от Бис11арк „поверителен телеграф" със
Санкт Петербург (т.нар. договор за презастраховка от 1887 г.) предотвра-
тява формалния разрив между Германия и Русия, има нещо престорено и
:C:- _____
i-<
1--1.
да си върне Елзас-Лотарингия, а на Русия - да се разшири към Източна
Европа, са възrшрани най-вече поради страха- от-гер11ания. Нито е~ата,
нито другата страна имат друг континеmален съюзник и от това се вижда
r
ое
,......
взаимната изгода от френските заеми и оръжие за Русия и от руската во- ~
---· енна помощ за Франция. Докато идеолоrnческIПе различия между буржо- ое
азна Франция и реакционния царски режи11 малко забавят съюза им, от- :-1
теглянето на Бисмарк през 1890 г. и още по-заплашителните прояви на
~
правJПелството на„Вилхелм II ,_,прем~~~~~ -~_!!9Р_!Щ!_е __~Ъ_!1Р.О~~„___Цр~з_ 1J~9Аг_. ___________ _
1
тройния-г-съЮЗ~lёЖДУ ·гермаlIИя, -АВС1РО-Унгария и Италия е балансиран
от Френско-руския съюз, едно политическо и военно споразумение, кое-
то ще просъществува толкова дълго, колкото и Тройният съюз 176 •
Новото развитие на нещата не само в една, а в 11ного посоки изглеж-
да ще успее да укрепи европейската· сцена. Между двата съюзнически
блока съществува силно неравновесие, което прави последствията от
тежък конфликт между ВеликIПе сили още по-непредвидими и поради това
не така реални, както преди. Вече отървалите се от изолацията си Фран-
ЦИя и Италия отвръщат поглед от африкансюrге и азиатските главоболия.
За това спомага и наученото покрай смутовете в Елзас и България. В дей-
ствителност през 1897 г. Виена и Санкт Петербург се споразумяват да не
 се занимават с Балканите 177 . Още повече че Германия също поглежда къы
Weltpolitik, докато Италия по нейния неподражаем начин вече е оплела
конците в Абисиния. Южна Африка, Далечният изток, долината на I-Iил и
Персия приковават вниманието в средата на 90-те години на миналия вед.
Това е и ерата на „новия навализъ:r~.1"* 178 , когато всичкюе СI-ШИ се стараят
да си изградят собствени флотове, убедеlШ, че те и колоlШИТе вървят ръка
за ръка. Затова и не остава място за учудване, че през десетилетието Бри-
танската империя, макар и общо взето настрана от европейските бърка-
тии, се оказва под влияЮiе на старите съперници Франция и Русия, а след
това и на по-новите предизвикателства - Германия, Япония и Съединени-
те щати. При тези обстоятелства значението на военните клаузи на евро-
пейските съ1ознически блокове изглежда неуместно, след като едва ли би
избухнала обща война заради инциденти от рода на англо-френския
сблъсък във Фашода ( 1898), Англо-бурсl(ата война илд боричкаmiята __~_а
концесии в Китай.
Въпреки всичко имперското съперничество би следвало да окаже - -
влияние върху взаимоотношенията на Великите сили през малко по-
продължителен период, макар и в техни.я европейски контекст. Към края__
на столетието натискът върху Британската империя става толкова силен, ---
че някои кръгове около министъра на колониите Джоузеф Чембърлейн -·--
настояват за края на „блестящата изолация" и за съ1озяване с Берлин,
докато неколцина r.1инистри като Балфур и Лансдаун започват да разб:и~---=
рат необходимЬстта от дипломатически компромиси. Цяла поредица от-
отстъпки къ11 Съединеm1те щати за Панамския канал, границите на Аляс- · --
ка, права за риболов и т.н., прикр1пи зад израза „англо-американско сдо-
~ бряване", извежда Англия от стратегически незащитимата позиция в За-
g-
~
.......
паднато полукълбо и което е още по-важно, променя драстично онова, _ е строен преди всичко против Англия, кара БритаН:ското адмиралтейство
коет 0 --държавmщ1пе··от ХIХ--век приемат--за установено---=-че-анrло"амери- _:.__ -·-да ·обмисли-съответните-коmрастъпки.--Освен товаrуtокато--Париж-тревож""---;.:,:;----
канските взаимоотношения ще остават винаги хладни, напрегнати и по-__
t::: някога враждебни 179 • Чрез скл1очването на Англо-японския съ1оз пр_е_з
~ 1902 г. английските държавници се надяват и да облекчат стратегически--
E-1 трудното положение в Китай, макар и да се наложи да окажат подкрепа на----'.--,---
U Япония при определени обстоятелства''°. А през 1902-1903 г. има влия---·
телни английски среди 1 които смятат, че е възможно постигането на ком-_
промие с Франция, показала по време на предшестващата Фашода кризаJ--~-
че няма да тръrnе да воюва оттатък Нил. ..,_,
Макар оmачало да изглежда сякаш всички тези уговорки засягат само
·нееврО1Уейсюпе--р-абоtи;--по--кьсвен път те--подкопав-ат-позиция.та- на--ве
1
1 -
ките сили_ в Европа. Разрешаването на английските стр~теmчески дилеьm :;.__
в Западното Полукълбо, пл1ос подкрепата, която тя би могла да получи от~
японския флот в Далечшrn изток, 11алко пооблекчават натиска върху Крал-=-----=-
ския флот и разширяват възможностите за неговите действия по време__н~
война. А уталожването на англо-френското съперничество означава още-~
повече сшурност за английския флот. Всичко това засяга и Италия, чиято
* „Нов навализъм" - навализъм е военна доктрина, според която стратегическите позиции-~=­
и тежеспа на една J{Ьржава в света се определят най-вече от нейната вое1111оморска мощ; фор~~у- '"'~
лирана от американския адмирал Алфред Махан в края на XIX в. (б. р. ).
брегова m1ния е твърде уязвима, за да си позволя~а да бl;оде пос~:авяна в ~:6.-. .„.1·. ·.
противников лагер, насочен срещу англо-френското сдружаВ·ане. Във -
всеки случай през първите години на ХХ век ФраНция и Италия си имат
своите основателни (финансови и колониалmI - С~верна Африка) пр:ичи-
ни за подобряване на взаимоотношенията 181 • И вСе пак, ако Италия се
носи от течението по-далеч от ТройmIЯ съюз, това -iрябва да прикрие ней-
ните полуподводни караници с Австро-Унгария. А вl последна сметка, дори
ако отдалеченият Англо-японски съюз следва да ок~же ВЛИЯIШе върху си-
стемата на европейските държави, би било малко Bepoяruo да се на1rеси
някоя трета сила, когато през 1904 г. Япония pelliaвa да заплаши Русия
заради бъдещето на Корея и Манчжурия. Нещо п овече, когато войната
1
= избухва, специалните клаузи* на Англо-японския 4оговор и на Френско-
руския съюз енергично убеждават двете "втори страни", съответно Анг-
лия и Франция, да се сработят помежду си, за да не,1 _се _окажат :пряко заме-
сени в конф.~нкта. Следователно няма з-ащо да се ~удиы, че избухването
на военни действия в Далечния изток бързо кара л9ндон и Париж да при-
---- кл1очат със своите пазарлъци и да сключат съrлаше~ие от април 1904 г. 182 •
Вече отминават годините на англо-френското съп~рничество, предизви-
кано първоначално от английската окупация на Е~пет през 1882 г.
Възможно е това и да не стане причина за прословутата "дипло1rати-
ческа революция" от 1904-1905 г., ако не съществ}rват още два фактора.
Гiървият е растящата подозрителност, която англ~чаните и французите
изпитват спря~fо Германия, чиито, ь1акар и неясни,jцели изглеждат а~1би-
циозни и опасни, тъй като канцлерът Б1оло и неговият имперски повели- Q
тел Вилхелм II оповестяват настъпването на „Гер~1анската ера" 183 • През tg:.
-=- 1902-1903 г. Голеl-.1ият флот, с обсег и конструкwЩ, които подсказват, че ~
~
но следи германските цели по отношение на Австро-Унгария, неговият ~
стремеж къr.1 _Месопотамия не допада на имперска; Англия. С нарастващ ~
mяв наблюдават двете страни диrтоматическите усилия на Бюло да „оку- f:й
ражи" .Далекоизточната война през 1904 г. и да ги ~ъвлече в нея, от което ~
главният облагодетелстван ще бъде Берлин"'· ' ~
Впечатляващ1-пе морски и воешш победи на ЯП-ония по· вреь1е на вой- оо
ната още по-силно влияят върху равновесието и ~заимоотношенията в ~
Европа и съвпадат с широко разпрострелите се ~унтове в Русия през
;i- 1905 г. Поради неочакваното „приравняване" на Р)'сия до второстепенна
- ·:~ ---сила--през следващите-няколко-годmm-военното--ра*новесие--в-Европа· ре-
шително се обръща в полза на Берлин и открива пр~д Франция по-мрачни
перспективи, отколкото през 1870 г. Ако някога е имало благоприятен
момент Берлин да удари на Запад, той насrьпва м9же би през лятото на
1905 г. Н9 грижите на канцлера покрай социалIШтС вълнения в страната,
неговото желание да подобри отношенията с РусИя и опасеmIЯта ь-rу от
i,:- '
* Англия остава „благосклонно неутрална" спрямо Япония, kко последната воюва с един
неприятел, но е длъ;кна да предостави военна помощ, ако тя се бие С повече от един. По подобен
начин е изразено и съгласието на Франция да помага на Русия . ..\ко не се съгласят Лондон и
__ _.~ Париж да не се намесват, тогава тяхното скорошно приятелство ще бъде сринато (б. а.).
.·.·.:.~~:::~::.~;~.-2:62.·. англичаните, които предислоЩiрат бойн1пе си кораби от Китай до водите
.- -· ------ - на метрополията, както и френсюпе молби за помощ, ако Германия наис-
~ тина нападне - всичко това си казва думата. Вместо да се хвърли във
~ война, Германия предпочита дIШЛоматическите победи, като заставя своя
зане в Европейска война
187
• Една година по-късно провалът на дипла.ма-
тическата мисия на английския министър лорд Холдейн в Берлин и по-
нататъшното нарастване на германския флот подmкват Лондон към коы-
промисното Англо-френско военноморско споразумение от ноември

н
~ най-отявлен неприятел френския министър на външните работи Делкасе
да си отиде и настоява международна конференция да разреши въпроса с
~ френските претенции в Мароко. Но резултаmте от срещата в Алхезирас*,
~~: на която по-голямата част от участниците подкрепят искането на Фран-
ция за особено положение в Мароко, отчайващо потвърждават колко много
е намаляло диrmоматическото влияние на ГермаmIЯ след Бисмарк въпреки
нейната повишена индустриална, 11орска и военна мощ 185 •
U~ Първата мароканска криза връща междунационалните противобор-
ства от Африка на Европейския континент. Тази тенденция скоро. е за-
силена от три много по-значиz...1и събития. Първото е Англо-руското съгла-
шение за Персия, Тибет и Афганистан - един сам по себе си регионален
< въпрос, но с по-големи последици не само защото елиминира азиатски-::_._
~ те разправии между Лондон и Санкт Петербург, приемани през XIX век
от всички сили като нещо естествено. Те улесняват отбраната на Англия
1912 г. В същото време държавите от Балканския съюз, като подражават
на навременното нападение на италианските сми срещу Османската и~1-
перия, фактически я прогонват от Европа, преди още неговите членове да
са се спречкали за rurячката. Това възраждане на вековния ,,Източен въпрос"
представлява най-сериозното от всички останали събития, отчасrn защо-
то разпаленият стремеж за преднина сред съперничещите помежду си
балкански държави в действителност не може да бъде контролиран от
Великите сили и отчасти защото някои от най-новите тенденцшr като че
ли застрашават жизненоважните интереси на тези сили - възходът на
Сърбия тревожи Виена, симптомите на растящото вqенно влиян~1е на Гер-
· мания върху Турция ужасяват Санкт Петербург. Когато убийството на
ерцхерцог Фердинанд през юни 1914 г. предизвиква действията на Авст-
ро-Унгария срещу Сърбия, а след това и руските контраДействия, дейст-
вите!fНО се разбира крлко много истина има в изтърканата фраза, че смъртта

~
откъм Индия, но и карат нервозните германци да заговорят как билИ на ерцхерцога е чисто и просто искрата, от която лумва огьнят 188 •
"обкръжени" 'в Европа. И докато все още се срещат доста англичани,~ Убийството през юни 1914 г. представлява един от най-широко изве-
особено в правителството на лейбъристите, I(ОИТО изобщо не се виждат стш1те примери в историята как едно отделно събитие възrmаменява обща
~ като част от антигерманска коалиция, тяхната кауза е отслабена от вто"'"--:-=- криза, а след това и световна война. Австро-унгарските искания къ~1
о рота събитие - разпалената англо-германска „военноморска надпрева- __ Сърбия, нейното отхвърляне на сръбския умиротворителен~о1Товор и ата-
~ ра" през 1908,-1909 г., Последвала по-нататъшното разширяване на про- - ката И срещу Белград довещцат до руската мобIШизация в помощ на ней-
~ грамата за строеж на кораби „Тирпиц", и английските страхове да изгу- 1-шя сръбски съюзник. Но това н<:~ свой ред кара генералния щаб на Пру-
~ бят своето военноморско превъзходство дори в Северно море. Щом сия да настоява за незабавното прилагане на плана на IП.лифен* и нейни-
0::: английските усилия през последвалите три години фактически отричат ят изпреварващ удар на Запад през Белгия върху Франция има за резултат
.. t:E-- . _г_е_рм:~J:l~_КQJ_Q_Jl.~Ка_fl~-~g~.__цеутрали:геr__н_а_Лондон„в__слуУай _на_ Европейска ~ --въвличането--и-на-анrличаните.-------
~ война, мнителните германци се отдръпват по-надалеч. И те, и французи- Макар че всяка от Великите сшш постъпва в тази криза според разби-
t;: те нервно наблюдават кризата на Балканите през 1908-1909 г., по време-- рането за собствените си шrгереси, вярно е също, че решеЮ:Iето им да тр.ъгнат
~ на която руснаците негодуВЗ;'I.'. ;з~ради анексирането на_ Босна и Херцеr:о---.- на война е повлияно от вече същеС1Вуващите rmанове за вoemrn действия.
~ вина от Австро-Унгария. Т6Ва пък води до германското искане Русия да .:. След 1909 г. самите германци са ангажирани с Австро-Унгария не caz...10
U приеме станалото кaтofait accomplit или да понесе последствията 186 • От----;..,.. дmmоматически, но и военно до степен, която Бисмарк никога не е пре-
слабени от своята неотдавнашна война с Япония, руснаците отстъпват.- ...-,.- движдал. Нещо повече, германският проект за деЙС1ВИе сега включва неза-
Този димоматически диктат обаче поражда в Русия реакция на патрио- ·____:_ бавна и масирана атака срещу Франция, през Белmя, независимо от кон-
тизъм, нарастване на военните разходи и решимост за по-тясно обвързва- - кретната причина за войната. И обратно, военните стратези във Виена
не със съюзници. -· - -;iiF продължават да се колебаят между многото фронтове, но надделява реше-
____ Независимо.от случайниге_опити за detente .мещцу.някои столици след ";' -„-·нието·да нанесат първия удар върху Сърбия:Подгиквана-отфренските-кре-=- ·
1909 r., тенденцията към „непримиримост" се засилва. Втората криза за- _:_ диm, самата Русия залага на по-бърза от когато и да било мобшrnзация и на
ради Мароко през 1911 г., когато англичаните енергично се намесват На ~ удар върху Запада, щом започне война, докато французите без особено
страната на Франция и срещу Германия, довежда до подем на патриотич- -· значителен повод приемат прословутия План „XVII", повличащ след себе
ните чувства и в двете споменат страни и до огромно нарастване на чие:--;- си безразсъдното щурмуване на Елзас-ЛотарИIП'J!Ji. И ако верояruостга Ита-
леността на техните армии. Националистите откр1по заговарят за наблii- i_ JПIЯ да се бие редом с партньорите си от Тройния съюз е доста намаляла, то
жаващ конфл:И:кт, а в Англия кризата става причина правителството да ~ английският военен набег в Европа в случай на германска атака срещу Бел-
преразгледа различните военни и военноморски манове в случай на BJПI- _ ::::_. rия и Франция става все по-вероятен. Излишно е, разбира се, да се споме-

* Алхезирас - пристанищен rрад в Южна Испания, където през 1906 r. се провежда -;,-:,__ * Фон Шлифен, граф Алфред (1833-1913)- rермански фелдмаршал, теоретик на светка­
международна конференция. предотвраruла войната между Франция и Германия (б. пр. ). -~= вичната война чрез обкръжаване на главните противникови сШIИ (б. пр.).
нава, че генеРалният щаб на всяка от страните с безспорна самонадеяност
разчита преди всичко на бързина1па. При това е жизнено важно веднага
щом собствените вътрешни сили бъдат мобилизирани, да се вдигнат и
прехвърлят отвъд гра1mцата, докато неприятелят не е сторШI същото. Ако
<:; ~ ~
това все пак е възможно за Англия, където ар11ията се смята длъжна да 'i' "~ ,/
, /~/
!V_..,„
' 1
нанесе съкрушителен удар върху Запада и после да се хвърли на изток, за ! / '

да се срещне с по-бавно придвижващите се руснаци, съвсем същият начин 1

/
'
на мислене преобладава и навсякъде другаде. Когато се появи наистина
дълбока криза, на диrmоматите·едва ли им остава много време - стратезите
р /
1
\ '-... __
на планирането поемат командването 189 •
Военните проекти, ако се върнем назад към миналото, наподобява~
вече наредено домино, готово да се cpJПie, щом падне първата плочица ..
Онова, което има значение, е че след като една война между коалициите
--=
изглежда далеч по-вероятна, отколкото, да кажем, през 1859 или 1870. г„ __
далеч по-голеЮI са .и изгледите конфликтът да бъде продължителен, 1rа­
кар, за учудване, да са го осъзнавали са110 неколцина съвременници. Про­
словутите сгрешени сметки, че започналата през юли-август 1914 г. вой-
на ще приключи „докъм Коледа", обикновено се обясняват не с провала
на предвиждането, че скорострелната артилерия и картечниците правят

guerre de manoevre (11аневрената война) невъз11ожна и хвърлят купища~-_

войска в окоп~.пе, откъдето едва ли могат да бъдат измъкнати. Доскорош­
ното прибягване до продължителни артилерийски бомбардировки и чу-----:-=­
довищ1пrге пехоти офанзиви не предлагат ш1какво разрешение, след като ~
обстрелването само „разорава" земята и предупреждава врага къде да стане ---
следващата атака 190 • Това кара военноморските ведомства в Европа да си
представят погрешно войната, която предстои да започне, като се при-_:=::=_
готвят за решителна схватка с линейните флотове, без да преценят пра- ·- :.-:.
11илнотеоrрафските очертания-на- Северно·-и-Средиземноморе;-х че най'~'-­
модерните оръжия като мини, торпеда и подводници много трудно могат~-·
да участват във военноморск» операции по традиционния начин 191 • Сле­
дователно по технически причини бързата победа както по море, така и-­
по суша едва ли би била възможна. _
Всичко това, разбира се, е истина, но то трябва да бъде разглеждано.--~
в контекста на самата система на съ1озяване 192 • В края на краищата, ако -
на руснаците бъде разрешено сами да на~аднат Австро-Унгария или ако ·-::...
на германците е позволено връщането към тяхната вomia от 1870 г. сре- ...;
щу Франция, докато останалите СШIИ остават неуrрални, изгледите за по~
беда ·(дори ·и -ммксгпо-отложеца)--с-,пrеос1шрими.-но -~йШйЧйОТi:Гйатези ··-
t~--------
коалиции означава, че дори една от во1оващите страни да бъде тежко раз­
громена по време на сражение или да установи, че не разполага с до­

статъчно ресурси, тя може да устои на по-нататъшната борба с поМощ от -

съюзниците И. Хвърлим ли замалко поглед към миналото, ще видим, _че ': ·
Франция едва ли би могла да издържи след пагубната офанзива на Ни--~
вел*, че след размириците през 1917 г. Италия трудно би избеrnала пора•-...+-­
жението след своята загуба при Капорето през 1917 г., а Австро-Унгар- --=
:it
* Нивел, Робер Жорж ( 1856-1924)-френски генерал, командвал Втора армия при Вер- ~
-~~ ~
 ската империя сигурно не би продълж1ша след пагубните неуспехи през
1916 г. (или дори още след разгрома в Галиция и Сърбия през 1914 г.), ако
as всяка една ОТ тях не получава навреме подкрепа ОТ своите СЪIОЗНИЦИ. Така
~ са~1ата коалиционна система всъщност гарантира, че войната uяAta да бъде
~ разрешена бързо, а това на свой ред означава, че победата в тази продължи-
~
телна схватка ще се падне - както при войюпе между голе~п1те коалиции
през XVIII век.- на страна, при която обединяването както на военномор-
< ските, ma1Ca и на финансово-индустриално-технологичните ресурси е най-
~
~ плодотворно.
Тоталната война и равновесието
Uш
между Великите СИЛИ, 1914-1918 Г.
Преди да бъде извършен анализ на Първата световна война в светли-
~ ната на висшата стратегия на двете коалIЩИи и на достъпните за тях воен.;;
ни и промишлени· ресурси, би било може би полезно да напомним пози-
~
~ цията на всяка от Великите сили спрямо ?>..Iеждународната система през--:==-
1914 r. Съединените щати са оттатък - макар че техните търговски и фи- ·
нансови връзки с Англия и Франция правят невъзможен аргу 11 ента на·--~
9 Уилсън*, че те :са „неугрални и в помисъл, и на дело"19з. Япония свободно___
щ тълкува клаузите на Англо-японския съ1оз, за да окупира германските
1
S
~
владения в I<итай и в центъра на Тихия океан. 1-Io нито това, нито нейните
приходи от конвоиране на кораби по време на война ще се окажат реша-
t:s:: ващи. Що се отнася до съглашепците, очевидно е далеч по-добре те да
имат работа с приятелска, а не враждебно настроена Япония. Напротив
~
~ --~о-~~~~-~р~~!~-~-!':_~!~~~-~~~.~~~-~~~~~!:!~и пopa~~-~-?.~~~--~-~:_i:_i:a и'
"'1
1
·,:
_ социално-икономическа уязвимост проявява здрав разум да подцържа тази ____ .;:::-
1
политика, нейното решение през 1915 г. да влезе във войната cpezt{Y ЦеН-··--~
~ тралните сили е удар срещу Австро-Унгария, но не означава изключител-
~ ната облага за Англия, Франция и Русия, на ·която- са се надявали техните·--
U дипломати 194 • По сходен начин е трудно да се каже кой е бШI най-облага- . ~
детелстван от решението на Турция през ноември 1914 г. да се намеси във __ .-----:---
войната на страната на Берлин. Тя наисmна затваря пролива, а с това и - -
износа на руско жито и вноса на оръжие, но през 1915 г. е почти невъзмож- ---
но да бъде транспортирана руската пшеница където и да било на Запад,-~
няма и никакви „излишни_" боеп_р_ипаси. _О_т друга страна,__ решен:и~то на ~
. ТурцИЯ-отварЯБЛИЗкия-ИзтокЗа -фр-енсiiатi!И-(iiай.~веЧе)- за а!rrЛИйската ,.
. и1·1перска експанзия, макар че пък отвлича внима1шето на властите в Ин-
дия и в Уайтхол от пълното концентриране на вниманието върху Запад-
ния фронт 195 • -·
Затова наистина най-опасните позиции са онези които Голямата
петорка" от Велики СИJШ си е осигурила в Европа. Не би имал~' смисъл. в
"'Уилсъ11, Томас Удроу (1856-1924)- президент на САЩ, повел политика на строг неут~. ~
ралптет спрямо во10ващите, за да може ПО-J,.Ъсно да им предnожи посредничеството си. През
1918 r. оповестява програма за мир, почиваща на правото на народите да се самоопределят и на
идеята да се основе Обществото на народите (б. р. ).
··~
този 11омент на Австро-Унгария да се гледа като на напълно отделена от 2. '6:7·.···.;
Германия част, защото макар по много от спорните въпроси целите на
Виена често да се раз~1инават с намеренията на Бер;1ин, тя би могла да
оцелее като полунезависима велика сила, но са:-.10 с по.:rкрепата на нейния
могъщ съюзник 196 • Австро-германските обединени сЮiи се оказват изклю-
чителни. Техните действащи арМШI са значително по-мал:обройни от френ-
ските и руските, но те оперират на добре познати вътрешни линIШ и 11огат
да бъдат попълвани с нарастващ брой новобранци. Както може да се вIЩи
на табJПiца 22, „враговете" се радват и на значително превъзходство над
Австро-Унгария по своята индустрчална и технологична мощ.
Положението на Франция и Русия е, разбира се, коренно различно.
Разделени една от друга с повече от половината част на Европа, те с~ытат
за трудно (най-малкото) да координират своята военна стратегия. И дока­
то при. зап_очване:rg на_ в_ойната те, изглежда, се радват на голяма преднина
по армейска мощ, ограничавана от невъзможността за по-разумното из-
ползване на обучените за фронтови бой запасняци, това предимство на-
малява след неуспешната френско-руска офанзива през есента на 1914 г.
Победата се очертава като съвсем нелека и положението сякаш започва
да изглежда все по-сериозно. Не са обнадеждаващи и индустриалните
~оказатели. Трудно е сега да си представим :могли ШI са да победят Фран-
ция и Русия, след като сами са се заплели в продължителна, „тотална"
война срещу Централните сили.
Разбира се, остава в сила фактът, че германското решение за изпре-
варващ удар срещу Франция през Белгия създава превъзходство за анг- Q
лийските нашествепици 197 • Независимо дали привържениците за влизане ~
на Англия във войната са мотивирани от трад~щионн1пе съображения за ~.
___ „равн~весие на силите" или от о:браната на „горкичката 11алка Белгия", ~
анrлииското-решение да- обяви-воина-на-Германия е-съдбовно, -въпреки-че--~---------
малката британска армия би могла да повлияе върху общото военно рав- ~
новесие само частично - поне докато тази сила не се самопреобразува в ~
редовна ударна армия от континентален т1m. А след като войната 1--/ЯJ.ta да ~
продьл;;sси дълго, британската мощ има голя110 значение. Нейните воен- J...
номорски съдове могат да неуrрализират германския флот и да блоКират ~
ЦентралIШте сили, което дори и да не ги постави на колене, ще rn лиши от оо
достъп до източн~щите за продоволствие вън от континетална Европа. И ~
обр_атно, тя осигурява на Съглашенските CWIИ свободни пътища до източ-
шщите за провизии (макар че по-късно се прекъсват от гер!.1анските под-
водници).-Това преимущество-се допълва от факга;-че Англия е-богата -- - · · -· -·--· -
търговска страна с простиращи се по цялото Земно кълбо връзки и ог-
ромни отвъдморски инвестиции и може да си позволи част oi тях да бъдат
ликвидирани, за да бъде заплатена покупката на долари. В дипломапrчес-
I<_ат~ игра тези презморски_връзки _предопределят ВJJИЯнието на Англия
върху действията на Япония в Далечния изток, предизвикват декларация­
та на Италия за неутралитет (по-късно нарушен) и общо взето доброна­
мерената позиция на Съединените щати. По-директна презокеанска под­
Крепа, при това достатъчна, е предоставена от автоно~mите доминиони и
от Индия, чиито войски незабавно се придвижват към колониалната им­
перия на Германия и оттам срещу Турция.
 Освен това все 01це огромнпте индустриал:ни и финансови източни­ телнн продукти, тяхната транспортна система продължава да работи, во- _:2,69>·- -
ци на Англия могат да бъдат разположени в Европа както чрез намиране енните завоевания (т.е. на рудата в Л1оксембург, J-1a румънското жито и
на заеми и изпращане на боеприпаси във Франция, Белгия, Русия и Ита­ нефт) премахват голяма част от нeдocnfra на сурqвини, някои от припа- w~
лия, така и чрез събиране и замащане на многочислена армия, за да бъде сите минават през неутрални съседни държави. $орската блокада дава
използвана от Хейr* на Западния фронт. Иконо11ическите показатели в резултати, но само когато е при.1аrана заедно с во:енен натиск по всички ~
таблица 22 показват значението на английската намеса във войната. фронтове, но дори и тогава тя оказва твърде бавно Въздействие. В послед- ~
Разбира се, това означава по-скоро значително, отколкото смайващо на сметка другите традиционни оръжия от англий~кия арсенал~ перифер- ~
превъзходство в притежаваната от съIЬзниците 11атериална част и при­ ните акции по фронтовете по време на войната наiПиринейския полуост- ~
съедШIЯването на Италия във войната през 1915 r. няма да наклони везна­ ров от 1808-1814 г. не могат да бъдат използвани срещу германското ~
та в тяхна полза. Все пак, щом победата в продължителна война между крайбрежие, тъй като нейните ь.1орски и зеh-rни заЩитЮI съоръжения 1."РИ- ~
Великите сили обикновено се постига от обединяването с най-голямата ят твърде голяма заплаха. Когато те се използват сРещу по-малкiпе СИJIИ - О
производствена база, възникват набиващи се в оч!Пе въпроси като - защо например при Галиполи или Солун, неуспешните Операции на съrлашен- t:C.
съ1озниците не успяват да победят дори след две или три години продължа­ ците и по-11одернlПе оръжия (минните полета, ско~)острелната арпrлерия) >
ващи сражения, като през 1917 г. се оказват замашвани от провал, и защо на защитнJЩlПе притъпяват техния многообещаваЩ удар. Както и по вре- ~
според тях влизането на американците· в конфликта· е по-важно ОТ всичко~- ме "F13. Втората световна война, всяко Търсене ...на „fлабото място" нафвра- -CdO~
жеската коал1щия предпазва съглашенските воиски .от сражения във ран- )о--1
ТАБЛИЦА22 цияt9s. !
Промишле110-тех11олоп1ч1111 показател1111а страните
от nос111111те съюзи прсз 1914 r.
Същите изводи могат да бъдат направени и За поразяващото воен- =s
(Данните са извлечени от таблици 15-18 по-горе) номорско превъзходство на съглашенците. Географското разположение О
на Северно и Средиземно море отрежда основнитd комуникационни с1ши С1
Германия/ Франция/ Русия на съrлашенците да бъдат осигурени, без да ст~~а ну:лсда да търсят из е
Австро-Унгария +Англия пристанищата вражеските плавателна съдове или да предприемат рис- S
ковани блокади близо до бреговете. И обратно, наi германския и на авст- С1
Дял от промишлената 19,2 % 14,3 % + 13,б % = 27,9 %
ро-унгарския флот е повелено да излязат и да предизвикат англо-френ- е'1
продукция в света 1913 г ., в % ска-италианските военноморски сили, ако искат Да опазят „господство- ~

Потребление на енерг~ през 236,4 116,8 + 195,0= 311,8 то над морето", тъй като останали в пристанищеТо, те стават ненужни. ~
····--
Въпреки това нито един от военните флотове на! Централните сили не
~--+----·иска--да-изпрати своите ·бойни-кораби-на--истинскА-самоубийствена бой-- ----~
1913 г., в t.rлн. т въглища

Прои3веденаnре319-13 г.---- - -- ·· --20,2__ _ ------9~4-4:7 ,1-;----lf,I на задача срещу значително превъзхождащите го lсили. Затова няколко- ~
стомана, в млн. т то повърхностни сблъсъка, които наистина избухват (Догер Банк*,
.....
оо
Общ индустриален потенциал 178,4 133,9 + 127 ,2 = 261,1 Ютланд), стават съвсем случайно и ня1'.rат стратегическо значение поне ~
(Обединено кралство през
доколкото потвърждават контрола на съглашенцит~ върху морските пъти- ~
1900 година= 100) ща. Изгледите за следващата неочаквана среща Са ограничени поради ;:g:
стоящата пред бойните кораби заплаха от мини, 4одводници п разузна- оо
Едната част от отговора е, че съглашенщпе не е бивало да се надяват ----:--
на бърза или решителна победа над Централните сили в сф_ери, в които_ ~е ::,~
вателни самолети или от цепелини, които карат коf'1андващите и от двете

страни все повече да внимават къде изпращат с~оите корабп освен (в

чувстватсилни. През 1914 г. Германската колониална империя е така без- '"х
-силна икономически-;-че ·снеза11исйКiо-ьтфосфатите в Науру• *ГнейнйтО-:::­
загуби не означават почти нищо. По-пагубно наистина е елиминирането,~-~:=::
на германската презокеанска търговия, но не до степента, която си пред­
ставят английските привърженици на „влиянието на морската сила". Тъй-··_·
като германските търговски връзки са предислоцирани за военно произ-
водство, rрупата на Централшrrе сили фактически се задоволява с храни-.--·---
изключително редки случаи) когато разберат, че !вражеските флотилии
"
приближават-тяхната собствена-брегова-линия.· П?ради-неуспеха-·на-су-- -------------
хопътната война Централните сили започват все :по-често да изпращат
германските подводници да нападат търговските *ораби на Съглашени-
ето, което е една далеч по-сериозна заплаха. Мак:ар че сама по себе си
насочената срещу търговския флот кампания с IJОдводници е мудна и
__ -
отегчителна работа, която може да бъде измервана iединствено чрез съпо-
ставяне на изгубения тонаж на търговските корабf!' с тонажа на кораби-

"' Хейг, Дъглас (1861-1928)-британският главнокомандващ по време на Първата свет~в-~~ i

на война (б. пр.). "' Догер Ба11к - острови в Северно море, ~..ъдето през 1904 г. руският ф:тот потопява
"'"' Науру - атол в tогозападната част на Тихия океан, където основният поминък са английски кораб11, защото п1 взема за японски, което за малко нЬ довежда до въоръжен кон­
добиването и износът на фосфати. От 1968 г. е независима държава (б. пр.). =:f фяикт между Англия и Русия в самия разгар на Руско-японската ~ойна (б. пр.).

.~
 те, спуснати на вода в корабостроителниците на съглашенците, и това
съотнесено към броя на унищожените немски подводници. Явно, вой-
ната не е от тези, които обещават бърза победа 199 •
Втората причина за относителното безсилие на численото и индуст-
риалното превъзходство на съглашенците се крие в същността на самия
военен бой. Когато всяка от страните притежава ~пшионна войска, разпо-
ложена върху стотици мили територия, става трудно (а в Западна Евро-
па - невъзможно) да бъде постигната отделна решаваща победа, както
при йена и Садова. Дори „масираната атака'\ методично планирана и под-
готвяна месеци наред, раздробявана на стотици дребномащабни сраже-
ния, най-често бива придружавана от почru тотален срив на комуникаци-
ите. Когато фронтовата линия може в някои части да се придвижи назад ~-
или напред, липсата на пътища за постигането на истински пробив позво-
лява на всяка от страните да мобилизира и да докара навреме подкреIШе„
ние, пресни запаси от патрони, бодлива тел и артилерия за следващия
патов сблъсък. Не съществува ар:мия, способна да измъкне бойците си - -
през противниковата отбрана, често пъти дълбока че1пири мили, без да
изложи на унищожителния огън на противника, или така да съсипе з~мята
с предварителната бомбардировка, че да И бъде трудно да настъпи на-
пред. Дори когато случайният изненадващ удар унищожи първите някол:. --
ко редици на вражеските окопи, не съществува специално_снаряжение, за__
да бъде използвано това преимущество - железопътните линии са на мили
далеч отзад в nша, кавалерията е твърде уязви1rа (и обвързана с доставки
на срураж), те~ко натоварената пехота не може да се придвижва бързо, а
жизненоважното въоръжаване на артилерията е ограничавано от продължи-
=::! телното обучаване на конете, които теглят фургоните с боеприпаси200 •
~ Освен основния проблем за постигането на бърза победа съществу-
t:s:: -- ват още две по-=-особеаи преимущества, на-които се р-адва-Германия.-първо- --'-
~ то - по време на своето стремително придвижване във Франция и Белгия __
~ през август-септември 1914 г. тя овладява височините, които гледат КЪМ--,
~ разгърнатия Западен фронт. Оттогава, с редки изюпочения като Вердюн,-- ' ~
f-4 тя остава в по_ложение на отбрана, като заставя англо-френските армии ~
U да атакуват пРи неблагоприятни условия и с войска, която макар и числе:: __ ,:-;:-
но превъзхождаща ги, не е достаrьчна за преодоляването на тези препят- - -
ствия. Второто - географското преимущество на германската позиция с ----
надеждни вътрешни комуникации 11ежду Изтока и Запада компенсира до-~
известна степен нейното „обкръжаване" на съглашенците, като позволя- --~
·- в·а на „-ге~rералите~в-случаf{-ФШ:iкенхайй-и-лудендорф*, --да-прехвърлят-ди-
:.· _
визии от единия фронт към другия, а веднъж и да прекарат една армия -----:---
през цяла Европа за седмица 201 • --
Затова през 1914 г., въпреки че по-голямата част от армията атакува______:_=_
на запад, Пруск.ият генерален щаб грижливо предислоцира два корпуса в ·
подкрепа на Източния фронт. Без да означава съдбовен удар върху насо- ~
ченото на запад нападение, тази във всички случаи 202 рискована акция·~
* Лудендорф, Ерих фон (1865-1938) - именит германски генерал, 11ачалник 11а генералнпя _
щаб на армията, поел ръководството на военните фронтове. Подrотnил офанзивнmе действия
през 1918 г. (б.р.).
наистина помага-на германците да отблъснат прибързаната руска офан- 2}7. ;.1.·.·.·: ,.~.·..i":·.:;·.
зива срещу Източна Прусия, като предприемат своите действия край Ма- - ·
зурските езера. Когато кървавата битка през ноември 1914 r. край IIпp* ~
убеждава Фалкенхайн в безнадеждността на настъплението въпреки по- ~
стигнатата победа, на запад под източното командване са прехвър.1ени 23
още осем герhrански дивизии. )ооО1о(
Тъй като австро-унгарските въоръжени с:шrи понасят унизiпелния удар ~
по време на акцията им в Силезия, а според безпочвения френски проект ~
XVII" от 1914 г. сrшрането на настъплението през Лотарингия СI;·струва t:c'
загубата на повече от 600 000 души, ясно е, че пробивът може да бъде ~
напра~ен в незащитената Руска Полша и ГалJЩия, макар че, не става ясно
докраи дали това ще бъде руско повторение на победата и над Австро-
d=:=
Унгария при Лемберг (ди. гр. Лвов) IUIИ германско повторение на Танен- >
_ берг. Тъй като през 1915 г. англо-френските армии се бият даJ1еч -на -Запад _~ .
(където французите загубват още 1,5 милиона души, а англичаните _ -~
300 000), германците се подготвят за поредица от амбициозни нападения ;3
rn на Източния фронт, отчасти за да спасят обсадените в Карпаттпе австро-
0
___ унгарски СIШИ, но преди всичко, за да унищожат руската арШIЯ на бойно- =s
то поле. Всъщност гореспоменатата армия е все така многочислена (и С
продължава да нараства) и нейното разбиване е невъзможно, но към края ("')
на 1915 г. руснаците получават редица опустошителни удари от убеди- ES
телно превъзхождащите ги германци и са отблъснаru от Литва, Полша и S
Галпция. Германските подкрепления на 1or, в завладяната накрая Сърбия,
се присъединяват към австрийските войски и приспособленчески настро- Q
ените българи. Онова, което съглашснците се опитват да направят през ~
__ 1915 г. - от неправилно провежданата операция при Галиполи до без- ~
_ смисленото деба~~и~не _в Солун ~- въ~.:!~.~~.н_е_!_о___~ __!iт~~-~~-·~О~~~~=-~~-----
--всъщност---помаrа на руснаците--шrи -сякаш предизвиква укрепналия блок .
на Централните сили 203 • ,..!-(
.., Неразумният поврат в германската стратегия, извършен от Фалкен- ;;
хаин - насочените на запад подвижни бойни подразделеIПiя с цел да пото·- [1:_
пят в кръв Франция, като повторят нападението срещу Вердюн - само ~
потвърждава правотата на по-опитната политика. Докато в сраженията ~
при Верд1он са разгромени голям брой германски дивизии, руснаците оо
успяват през rони 1916 г. да подготвят последната си грандиозна офанзи- =1
ва под ко.мандването на генерал Брусилов**, като преследват дезоргани-
:~~пнраетдакхаатба_ссбтр~Ро..Гфсак.аПаро_мч_ти~--ппоо с-~ъещ1.1_иоят_о_12_Ъвтр_е_нмае_~кl\о_мl\аондв_
IS.~арнпа__~тта!f!о~т-'х!__яе_и"иг_зб!I]Jр_иа--_________ -·---
танска армия предприема своята 11асиран~ офанзива при Сома, като ~Iе-
сеци наред води масирани атаки срещу силно укрепените гер;\rански по-
зиции. Веднага що~~ тези съвсем еднакви съглашенски операции довеж-
дат до провала на кампанията срещу Вердюн (и до назначаването на Хин-
денбург и Лудендорф на мястото на Фалкенхайн към края на август 1916 г.),
* Ипр- град в Белгия, където през Първата световна война rер;о,1анската ар~шя за rrърви
път из~~лзва х11~1ическо оръжие. Оттук идва 11аиыенован11ето на горчивия rаз 1111р1rт (б. пр.).
· ~:.__ - Брус1шов, Ал. Алексеевич (1853-1925)-руски генерал, командвал няколко офанзиви
А"· в Галиция и Унгария по време 11а Първата световна война (б. р.).
 :~:.t2. 2.:
__ >J.·.·. . стратегическите позиции на германците се заздравяват. Тежю1 са гер11ан-
-. --- . ските загуби край Сома, но не колкото загубите на Хейг и пренасочване-
аз ТО КЪ!'.1 отбраIШТеЛНИ боеве на запад още Веднъж ПОЗВОЛЯВЗ На германците
~ да прехвърлят войски на изток, като подкрепят австро-унгарските сили,
~ след това прегазват Румъния, а по-късно предоставят помощ на българи-
Н те на юг2° 4 •
~ Независимо от тези предимства на германците по вътрешните фрон-
~~~ тове, надеждните железопътни линии и добрите отбранителни позиции _
остава свързаният с тях проблем за избора на точтт момент. По-го-
лемите ресурси, притежавани от германците, не ь.1огат да б ъдат не-
прекъснато мобилизирани в преследване на по б едата. к омандването
U! на
руската армия може по всяко време да набира вълни от новобранци, за
да се подготвя за поредните загуби на бойното поле, но тя не притежава
ни_то оръж~е, нит~ щабен персонал, за да уве1!~чи числеността на въоръ-_
жените сили над -определения предел. На запад само до преди 1916 r.
< армията на Хейг наброява повече от един м~ион души, но все п~к анг-_
~ личаните се изкушават да отклонят свои воиски вън от европеиските -- -
бойни действия и така да отслабят потенциалния натиск срещу Герма-:____
i=о
О~
ния. Това означава, че през първите две години от конфликта Русия и --
Франция поемат основната тежест на отпора срещу германската военна----
машина. Всяка една от страните се сражава великолепно, но в началото
на 1917 г. напрежението става вече очевидно. Вердюн е изтощил френ.:---~
ската ар111ия до краен предел, както показва бързата разправа с Нивел - -
през 1917 г., и въпреки че О(~анзивата на Брусилов фактически унищо- ---
жава армията на Хабсбургите като б оина
u сила, тя не нанася на. самата
~ Германия никакви щети, а причинява далеч по-голям натиск върху рус-
~ ките железници, хранителните запаси и държавните финанси, както и -·~
--~ -- -изразходване -на ·по-голямата-част--от--наличната -обучена -човешка--работ . __ ----зависят преди -всичко-от ·определяните-- на другь-1'1ясто военни акции и
t1 на сила. Докато новосформираните армии на Хейг се готвят да помог,__
Е-! нат на изтощените французи, победа за съглашенците на запад не -~е
~ очертава. И ако те действително прахосват сили във фронтови офанзи--
~ ви, германците съумяват да задържат позициите си във <Dландрия, като
U се хвърлят в унищожителните сражения на изток. А в последна сметка_=
едва ли мОJке да се очаква някаква помощ на юг от Алпите, където се-·
намират, отчаяно ну~даещите се от помощ италианци.
Този пример на все по-тежки военни жертви, извършван от всяка една~·~-
от страните, очевидно има свой аналог във финансово-индустриалната ~-
област; но-(поне-до-1917 г.) със -същите-патови-резултати.· Много е-писано
в последните научни изследвания за начина, по който Първата световна
война съживява икономиката на отделните страни, като за първи път пре-
доставя на множество региони съвременни производства и довежда д~----
изумително разрастване на оръжейното производство. Въпреки че_ ако
поразмислим, това едва ли е учудващо 205 • Колкото до всички жалби по ·~·
изоб1Шието и така нататък заради цените до 1914 г. преди въоръжената-,-
надпревара, само една малка част (средно малко над 4 %) от национал!П!Я „.:_
доход е определена за въоръжаването. Докато приблmкаването на „тотал~ -.--
ната война" повишава тази цифра на 25-33 %, както става, когато по вре- ____,_
ме на война правителствата решително поч~ат да се разпореждат с Ш1Ду- _:·-·._
1
стрията, работната ръка и финансите. Производ'ството на боеприпаси
'
неминуемо нараства. А колкото до горчивите оп~аквания на генералите
ОТ ВСИЧКИ aprvIИИ В Края на 1914 И началото на 1915: Г. ОТ ХрОНИЧНИЯ „Неда-
стиг на патрони", също толкова неизбежно е пол*тиците да останат не-
убедени и да встъпват в съюз с бизнеса и работната сила, за да се произ-
веждат желаните стоки 206 • Като бъдат взети предвид правомощията на
съвременната бюрократична държава да пуска п~дписки за зае11и и да
повишава данъците, вече не остават Юiкакви фискфлни бар.иери, които са
парализирали държавите през XVIll век за воде:Н:ето на продължителна
воина. 3 атова след първия период на пренагласа към
u ' тези нови условия
производство във всички страни неи~'б ежно нараства.
оръжеиното
u
Важно е следователно да се запlfТаме в коя от: воюващиге С1рани во-
ен:новременната икономика показва отслабване, след като по всяка веро-
ятн9ст __то води до колапс, освен ако не дойде помоЩ от по-добре осигуре-
ни съ1озници. В този смисъл на двете най-слаби !страни сред Великите
сили - Австро-Унгария и Италия - ще бъде отделено малко място. Ясно е,
че първата, въпреки изключително доброто си дърЖ:ане по време на свои-
те продължителни военни операции (особено италианския фронт), бързо
би загубила, ако не беше повторната германска во~нна на:меса, която още
по-силно превръща империята на Хабсбургите в: сателит на Берлин20 7 •
Италия пък, която до поражението при Капорето наистина не се нуждае
от пряка военна помощ, става все по-силно зависиМа от своите по-богати
и по-могъщи съюзници при снабдяването с жизнеkоважните хранителни
продукти, въглища и суровини за корабостроенетd, както и от заемите в ("")
размер на 2 ,96 '
млрд. 1ц·атски долара, с които да з~плати боеприпасите и ~~
другите продоволствия'"· Нейната евентуална „поqеда" през 1918 г., как- •
то и евентуалното пор_ажение и р_азпадането _на ~~?~?-~~~~к~!~.~~~-:р!:fЯ__ :С: ______
~
решения. 1 •
През 1917 г. вече е ясно 209 , че Италия, Австро-ушария и Русия се над- ~
преварват поме)!(Цу си коя първа да колабира. Че първата ще бъде Русия, се ~
вmкда до голяма степен от двете трудности, пощащЩи Рим и Виена. Първа- ~
та - в протежение на стоnщи мили по границата т~ остава незащкгена от ~
мощнкге атаки на далеч по-боеспособната германска армия, втората - още оо
през август 1914 г. и особено след влизането на 1УРция във войната тя се :-:S
оказва стратеrnчески изоJШрана и поради това несп9собна да си rapaнrnpa
и военна, и икономическа помощ от съюзmщите И, Необходима за насища-
---нето"· на нейната бойНа-·машина~-коrато-·русшi- riOДO~HO-Hil-OCTaiiiiлитe .. в(нQ:··
ващи страни скоро разбира, че изразходва своИ:те бРеприпаСи около десет
пъти по-бързо, отколко:rо по довоенните прес11mтанЦя, тя трябва изцяло да
увеличи месrnото си производство. Това се оказва Далеч поwнадеждно, от-
колкото изчакването на дЪШ'о отлаганите поръчки в ~IШа, дори ако това
означава отклоняване на ресурсите към алчmпе ръце на московските шщу-
сrриалци. Но впечатляващият скок в производствqтq на руско оръжие, а и
в цялата индустриална и земеделска продухция през ~първите две и полови-
на години оказва огромно напрежение върху недоqатъчната транспорта
система, която във всички случаи трудно извършв~ превозването на вой-
сю~те, фуража за кавалерията и т.н. Следователно п~ипасите с муниции се
18 Възход и падение 1ia Великите сили
·1L..J:::·~·.::;···~-;{;2_·_-U.-_-~-4! събират на мили разстояние от фронта, хранителните продоволствия не
,_-„ ·· -~- ·• - " -· могат да бъдат транспорruраIШ до страдащиге от дeфJ.щirr области, особе-
~ но градовете. Доставюпе на съглашенцкrе лежат по пристаm1щата на Мур-
~ манск и Арханrелск с месеци. Тези инфраструктурни слабост не могат да
:< бъдат превъзмогнати от дребнавата и неефективна руска бюрокрация и от
Н слабата подкрепа, идваща от скараното и парализирано ръководство по
;:$ върховете. От друга страна, царското правителство изкопава собствения
~ си гроб с безразсъщш: и неуравновесеllli фискашш действия, като забраня-
.< :Ва търговията .с алкохол (която носи една трета от неговия национален до-
~ ход), и понася тежки загуби от железопътния транспорт (другият мирнов-
(""""'
U~·
ременен изтоЧШIК на доходи). За разлика от Лойд Джордж то отказва да
повиши данъка върху общия доход на по-заможmпе слоеве и прибягва до
пускането на подписки за нови заеми и до печатането на още повече юmж-
ни пари, за да се разrmаща за военmпе разходи. Ценовюе показатели: нара~
стват спираловидно, от ноыннал 100 през юни 1914 r., 398 през декември
< 1916, до 702 през юни 1917 r., през което време ужасяващата комбинация·-
~ от недостатъчни xpamпemrn пр1Шаси и твърде висока 1-rnфлация вдига стач- ·--
;). ка след стачка210 •
~
През първите две-три години на войната производlffелността на В?-
енната промишленост на Русия, както и на промишленото производство,
е устойчива - макар и да няма нищо общо с онези прословути довоенни ..-~
~ представи за „руския валяк", проправящ своя път през Европа. Нейните ---
О~ войници се сражават по обичайния непокорен, суров маниер, като уста-
яват на непонятните за Запада изпlffания и дисциплина. Победата срещу
австро-унгарската армия при Лемберг нрез 1914 г. и брЮIЯнтно извърше-
= ната офанзива на Брусилов са сред поред1Щата успехи, cpoдllll по зн:аче-
' -·-- -· · -- ~ - ::б~ъё:~~~;нп~;ъ:~вn~~;:~:~=~~ti'~iи;~~~~J-;~б~1;.i~~~:~-°~: - --:~е;~~-~--::~~::~~"&~~~~~~/р~~т~:~--~=~;~~о~Ща;:~~~----е--
~ има напълно противоположно значеlПlе и ако трябва да се погледне в пер----
~ спектива, ще се види, че заrубJ-Пе по време на сражение (да кажем Танен--
~ берг-Мазурските езера през 1914 r. или в сражението в Карпатите през
t) 1915 г.) са наваксвани всяка година с набирането на новобранци, набързо :=
подготвяни за следващите операции. Разбира се, с течение на времет_о__ ·.
числеността и духът на армията са повлияни от тези тежки загуби на хора:·--.-
250 000 при Таненберr (Мазурските езера), 1 000 000 в битките в Карпа- - ·
тите в началото на 1915 r., други 400 000, когато Макензен* щурмува_4
възвишеtlията_ в _Централ_на Полша,_ 1 _000 000 по ВJ?еме на битката през· "·• _ лията на нацията,_ за д~ Се произ_веждат Кt)ЛКОТО е възмо_жно _повече П(lтр_о-
1916 г:, която започва с--атаката -н-а Брус-илов--l1 завършва с-пор-ажеНието · -ни;-картечтщи,-самолеrn,-камиоюiИ-танков-е. -гоШiМ:отО- iтOBИllнiBi:Нe-·1i"a прО-~-
на Румъния. Към края на 1916 r. руската арыия е претърпяла загубата на
близо 3 600 000 убити, тежко болии и ранени, както и на други 2 100 000,
попаднали в rmeн на Централните сили. Пак по същото време е взето ре--------=-=-
шение за свикване на запасняците (мъжете, осигуряващи прехраната на
семейството ), което не само създава големи селски вълнения, но означава------'-
в армията да бъдат взеrn стоТJЩи хиляди военнозадължени, ала неприМИ"' _::_,
рими и недоволни мъже. Почти същото значение има и намаляващият бр~~ --
* Фон Макензен, AyryfЛ ( 1849-1945)- германски фелдмаршал, командвал австро-унrар- ----~~
ските войски в Галиция, както и войските, които нахлуват в Румъния (6. р.).
на военнослужещите от подофицерския състав, недостатъчнwrе доставки
на муниции и провизии за фронта, както и засилващото се чувство на
малоценност пред германската военна машина, която, изглежда, предва- t:O
рително знае за русюпе намерения*, поразява с точен арпmерийски огън
и е способна да се придвижва по-бързо от всички останали. Тези „побе-
ди" на бойното поле, взаимно влияещи си с вълненията в градовете и слу-
ховете за разпределяне на земята, предизвикват в началото на 1917 г. ця-
лостно разпадане на армията. Офанзивата на Керенски през юли 1917 г.
срещу австрш1ците - оmово успешна само в началото, но после напъmrо
с.мазана от коmраатаката на Макензен - е 11оже би решаващият удар. Ар-
мията - заключава „Ставката"** - е просто една огромна изтощена, окъ-
сана и недохранена сбирщина от разгневени мъже, обединени от тяхната
обща жаж,ца за мир и от общото им разочароваJШе 211 • Всичко, което може
=
>
О
да очаква Русия, е поражение и-гражданска.война, .много по-сериозни, ):::f
отколкото през 1905 r. -~
Няыа резон да се разсъждава колко близо е също н Фра!ЩИЯ до подоб- ~
на ситуация през сре.:~:ата на 1917 г., когато стотици войн1-щи се разбунту- О
ват, участвайки в безсмислената офанзива 212 на Нивел, поради факта, че ~
независимо от повърхностната прилика с условията в Русия французите б
притежават ключови преимущества, които п1 крепят в бой. Първото е далеч С1
по-високата степен на национално единство и peШJ-L\IOCT да отблъснат гер- е3
манските нашествеющи назад къы Рейн. И дори ако тези чувства нямат ре- ~
шаващо значение, Франция все пак се бие за самата, себе си. Втората и С1
може би решаваща разлика е, че француз1-пе могат да извличат полза от ....,
бигките в коалиционна война по невъзможен за Русия наЧJIН. След 1871 г. .~
- - - - :- те осъзнават, че няма да успеят да устоят на Германия сами. Това не означа- •
ка. Ако приемем, че 64 % от нащ1оналното производство на чугун, 24 % от ...
стоманата и 40 % от добиваните въглища попадат в ръцете на гермаНЦIПе, ~
френското mщусiршпно възраждане след 1914 r. ·е впечатляващо (да пред- ~
положим какво е мог.·10 да бъде пocrnrnaтo през XIX столетие, ако е съще- )о-1.
ствувала тази политическа обвързаност). ФабрикI-Пе, големи и малки, се ~
пренасят през цяла Франция, наемат се жени, деца и бивши фронтоваци, а QO
1юбилизираmпе кваmrфициранн работвици се прехвърлят от oкomrre. Cipa- :-'
тези с технически познаIШЯ, бизнесмеш-I и различни съюзи обединяват уси-
изводителиостга става причина eдmr учен да заяви, че „Фра!ЩИЯ повече от
Англия и много повече от Америка се е превърнала в арсенала на демокра-
цията по време на Световната война" 213 •
·-- И все пак небалансираното съсредоточаване върху оръжейната про-
МИnmеност - увеличеното 170 rrьти производство на картеЧЮIЩI, 290 пъти
на пушки - не :може да бъде постигнато, ако ФраIЩИЯ не разчига на а.шлий-
* Което не изненадва особено, тьй като руснаците са били невероятно небреж~-rn с безжич­
ните радиопредаватели (б. а.),
---- **Ставка- Главна квартира на действащата армия (б. пр.).
ска и американска помощ, идваща като непрекъсваем поток от вносIШ въrJШ-
ща, кокс, чугун, стомана и металообработващи машиЮI, така жизненоваж-
ни за новото производство на муниции, от американските заеми в размер
на повече от 3,6 млрд. щатски долара, за да може Франция да заплаща пре-
зокеанските суровшm, а и все по-голям брой ангmrйски кораби се заЮiма-
ват с доставката на тези стоки и провизии. Посочената на последно място
причина изглежда като любопIПНа грешка за страна, която в мирно време
·винаги е произвеждала земеделска продукция в излишък. ФраIЩия, както и
останашrrе воюващи страни от Европа (с изключение на АнгШfЯ) ощетяват
своето собствено производство, като откъсват толкова много мъже от по-
лето, взимат коне за кавалерията ИJШ за транспортната повинност, влагат
пари в експлозиви и артилерия в ущърб на производството на торове и
земеделски машини. През 1917, бедна на рекоmа година, не дос1ИГа храна-
та, цените спираловидно и застраш_ителн_о се покачват нагоре, а житнц.:_ге
запаси на френската ар11-mя се стопяват до двудневmпе дажби - една потен-
циално революционна ситуация (особено след избухналите бунтове), коя--
то страната избягва единствено благодарение на английсю-пе кораби, кои-
то бързо превозват американски зърнени храни214 •
По същия начин Франция може да разчита на английска, а по-късно
и на американска воениа помощ на Западния фронт. През първите две.:.
три години от войната тя поема най-голямата тежест и понася ужасяващ
брой жертви - над 3 000 000 още преди офанзивата на Нивел през 1917 г:
И тьй като тя не притежава безкрайните резервни попълнения от необу-
чени хора, с които Германия, Русия и Англия разполагат, за нея е много
по-трудно да наваксва загубите. През1916-1917 г. войската на Хейг на
Западния фронт е увеличена до две трети от численостга на френската
армия и е разположена върху дълъг над осемдесет мили фронт. И макар
че британското върховно командване·желае-главно-да-премине-в-настъrmе- ____ ~ -----не- броя на --англииските-
ние, обективно кампанията край Сома споr..1ага да бъде облекчен натискът__
върху Вердюн - както през 1917 г. битката при Пашенделе отклонява__
германската мощ от френския участък на фронта, докато в същото време-
Петен отчаяно се мъчи да възвърне духа на своята войска след възникна- ...:. . .
лите бунтове и очаква новите камиони, самолети и тежка артилерия, за да ·-:··--
свърши работата, която многобройните пехотинци очевидно не могат. -в~-=
последна сметка от март до август 1918 г. по време на епичните сражения --
по целия Западен фрош Франция разчита не само на английските и коло- :.,
JШалните подкрепления, но и на растящия брой американски дивизии. и·_,:;_.Ё
·когато през-септември 1916-г: Фох* ръководи своята решаваща· контра-
офанзива, той може да включи 197 подсилени германски· дивизии срещу .:~
102 френски, 60 на Британската империя, 42 (двойни) американсКи и ;-·
12 белгийски 215 • Само благодарение на взаимодействието на армиит~.~-
внушаващите страх германци могат най-после Да бъдат изгонени от фр_~!!:___
ска земя и страната оПiово да бъде свободна.
При влизането на англичаюrге във войната през август 1914 г. никой-+-
дери не мисли, че те биха могли да станат зависими от друга велика сила ---~
"' Фох, Фердинанд (1851-1929)-фрснски маршал, достигнал до поста rлавнокомандвапt ·-~
всички войски на Съглашението по всички фронтове (б. р.).
с цел да бъде гарантирана крайната победа. Доколкdто J.toжe да се напра-
ви изв?д от техните IШанове и приготовления, стратезите си въобразяват, Fj/J'Ji!{;_{
че докато Кралският флот помIПа гер11анските търговски кораби (а може c;:i
би и „Големия флот") от океаните и докато Германс~ата колониална и~ше-
рия бъде разгромявала от Канада и от английските райски в Индия, през
Ламанша ще бъде изпратен малък, но жизнеспособеН е:кспедшrионен кор-
пус, който да запълIШ празIШната между френскатаi и белrnйската ар:\IИЯ
и да задържи германската офанзива, очаквайки в с~щото вре~1е руският
валяк и френският План „ХVП" да изиграят своята ]>оля във Фатерланда.
Англича~ште, както и останалите сили, не са подrо1*ени за продълж~пел-
на война, въпреки че вземат сигурни мерки да избяфат неочаквани кризи
при техния търговски креДIП и търговска мрежа. Но !за разлика от остана-
лите те не са подготвени и за широкомащабни оперЭ.цIШ в коIПИНешална
Е вропа 216 . с ' ~
ледователно едва ли може да породи уТУдване фаъ,-тът, че са
нужни година-две на усилена подготовка, преди .милионната британска
1
войска да бъде готова и на разположение във ФранцИя:, и че ексIШозивно-
то нарастване на правителствените разходи за пушКи, артилерия, картеч-
ници, самолети, товарни камиони и боеприпаси саМо разбулва голеъ1ия
-- недостиг от припаси, леко коригиран от министъра: на военното снабдя-
ване от кабинета на Лойд Джордж 217 • И тук, както! показва таблица 23,
~
отново се вижда изумителният скок в производстriото на муниции. Но
това едва ли би предизвикало учудване, когато се раЗбере, че анrлийсюrге
разходи за отбрана нарастват от 91 •шн .. лири през/ 1913 г. до 1 млрд. и
956 млн. през 1918 г., като едновременно представляват и 80 % от общата (")
сума на правителствените разходи и 52 % от брутkия национален про- ~
дукт 218 • 1 t"""
Да бъдат представени пълнше подробности за огромното повишава-
• .с:
и--колониалните -дивизmr,--самолетmпе-ескадрили,--- -. · -- -~-~---
1
батареите и тежката арnmерия изглежда сякаш по-Маловажно, отколкото "'~
да се посочат слабите страни, които Първата свето~на война разкрива в
цялостната стратегическа позиция на Англия. ПървЭ.та се състои в това
че докато географ?кото разположение и численото ~ревъзходство на Ве~
ликия флот позволяват на съглашенЦJПе да запазят ~осподството по море
при наводните копфликти, Кралският флот е напЪлно неподготвен да
противостои в бой срещу неограничаваните.от ниЩо подводю1ци, които
германците произвеждат в началото на 1917 г. Втораiа е, че където и да се
използват доста скъпите стратегически въоръжен~ (в блокади, колони-
·, ални-сражения, -морски десаюни-операции);-по··ниlf\о-не-се-разбира;-че ·
омаловажават врага с широкообхватните средства на Центрат-Iите сили.
Алтернативната стратегия за пряк военен сблъсък ,с германската ар11ия
също изглежда неспособна да даде резултати - и не}Щата ужасяващо сь.-ьпа
. цена е човешкият потенциал. По време на кампанияtа при Со:ма през но-
ември 1916 г. броят на раненIПе и убIПИТе англичаНи досruга повече от
400 000 души. Въпреки че унищожава най-доблестните доброволци и до-
карва политиците до шок, тя не обезкуражава вярат~ на Хейг в крайната
победа. Към средата на 1917 г. той подготвя офанзИвата югоизточно от
Ипр, на североизток от Пашенделе - отвратителен кошмар, струващ още
.-l~ 300 000 ранени и убити, които тежко угнетяват дух~ на войющите в по-
"1.-
 ТАБЛИЦА 23
Производство на боеприпаси в Обединеното кралство,
1914-1918 г.z 19

1914 1915 1916 1917 1918

Оръдия 91 3390 4314 5137 8039
Танкове 150 1110 1359
Ca>1oлern 200 1900 6100 14 700 32 000
КартечнШIИ 300 6100 33 500 79700 120 990

* Ратснау,·Валтер (1862-1922)- германски индустриалец и финансист, започнал през

1915 r. изграждането на Обща електрическа коьшания (б. пр.).
~;·,-.:· ,~,2:2:'80.: която оповестява orpO}.!HOTo разрастване на производството на муниции и
i~._,_ много по-строгата степен на контрол върху германската иконоЮiка и върху
~ обществото, за да се посрещнат нуждите на тоталната война. Тази комбина-
~ ция от авторIПарен режим, упражняващ всички видове власт върху населе­
:<~:Н нието, широкото разрастване на правителствените заеми и отпечатването
на КШDКIШ пари вместо повишаването на данъка върху общия доход и ди~
;$ видентите, което на свой ред създава висока инфлация, нанася тежък удар
~ върху националния дух. А върху него се гради грандиозната стратегия, за
~Н<. осмислянето на която Лудендорф е далеч по-неподготвен, отколкото, да
:::: кажем, поШiтик като Лойд Джордж ИJШ Клемансо.
Въпреки че наподобява икономически закон, програмата на Хинден-
U! бург си има своите спорни проблеми. Изискването на изцяло нереални
пок.азатели за общата f!:родукция - удвоено производство на експлозиви,
утроено производство на картечници, .довежда до най-различни затрудне-
ния, тъй -като германската индустрия се мъчи да посрещне тези нужди.
_< Това налага не само много повече допълнителни работници, но и надежд­
~ ни инфраструктурни инвестиции, от новите пещи за взривни материали
до мостовете над Рейн, които също поглъщат труд и материали. Затова
не представлява mrкаква тайна вече. Независимо o-.r;' случайните неразбира-
телства около военноморската блокада, пълната хЭ:рмония във възгледите
със съглашенскfтте де11окрации и засилващата се зЗ.висимост на щатските
износители от западноевропейските пазари правяТ Вашинпон не съвсем
неугрален към ГерманиЯ. Тотаm1ата война на герма~ските подводющи сре­
щу търговското корабоrmаване и разкритията око~о поверителните пред­
ложения на Германия към Мексико за съюзяване (в Телеrрамата „Цимер­
ман"*) принуждават накрая Уилсън и Конгресът да~ влязат във войната228 .
ВJПiзането на Америка във войната изобщо ням~ воеЮiо значение, поне
през първите дванайсет до петнайсет месеца след! април 1917 г., защото
нейната армия е още по-неподготвена за съвреме~ военни акции от коя­
то и да било друга Ветша сила. Но нейната висока !производителност, под­
помагана от поръчките на съглашенците за :мю1иарди долари, остава не­
_ сравнима. Общият И прошпШiен потенциал и делъ1: в световното проhmш­
лено производство са два и половина пъти по-голеъ-Ш от тези на вече прена-
товарената икономика на Германия. Тя може да ~пуска
' на вода стотици
търговски кораби, жизненоважно условие в годин~та, когато германските
подводющи потопяват месечно по 500 000 тона плаватетrn съдове на Ан­

ig
О
след много малко време става ясно, че програмата може да бъде изпълне­
на само ако от военна повШiност бъдат освободени опитни работници. И
през сеmември
нови 1,9
1916 г. биват освободени 1,2 милиона, а през юли
милиона. Като се имат предвид сериозните загуби на Западния
фронт. и още по-големия брой убити и ранени на Източния, подобно из­
1917 г. -
глия и останаmпе съюзmщи. В състоЯIШе е да стро'и ескадрени №IНоносци
за зашеметяващия срок от три месеца. Произвежд~ половината от светов­
ния експорт на хранитетrn стоки, които вече 11огат ~а бъдат изпращаIШ във
Франция и Италия, както и до нейния традиционен! английски пазар.
Следователно, изразено чрез показателfпе за и;коно~шческа 11ощ, вли­
(")
~ тегляне означава, че многолюдното, годно за военна служба мъжко насе­ зането на Съединените щати във войната напълно! променя равновесието

~
~ ление е напрягано до краен предел. В този смисъл, въпреки че Пашенделе на силите, като в същото време е и повече от кqмпенсатор на руското
=s:: е истИ:нско бедствие за английската армия, за Лудендорф, видял изваде­ поражение. Както сочи табшща 24 (която да бъде сравнена с таблица 22),
~ ните от строя нови 400 000 бойци от своята армия, това е гибел. Към насоченJ1:.те сега срещу Централните сили мощносtи са огромни.
EJ-- декември-1917-г.общата численост-на-германската армия е доста под мак­ - - - - - - - - - - - - - - - -- -- - - - - - - - - - - - - - ---------- --~
ТАБЛИЦА24 i j-<
~ симума от 5,38 милиона, които тя наброява допреди шест месеца 226 • Индустр11ал110-технолоп1чн11 възмож1,ост11
~ Последната нелеmща в Програмата „Хинденбург" е rrълното пренебрег-__ ·_ на воюващ11те стра1111 (без Рус11я): . ""......
.~
t)
ване на селското стопанство. Много повече, отколкото във Франция ИIШ Ру- ---
сия, са откъснатите тук от дома мъже, коне и тorunmo, оmравешr за нуждите _·„-- Обединено кралство/ i Германия/ "":с
на армията ИJШ военната индустрия - налудmrчаво неравновесие, след кат~--=
Съединени щати/ ФранцИя Австро-Унгария \С
......
Германия не може (както Франция) да компенсира подобшr rрешки в rmaшr- Дял от световната промишл. 51,7 19,2
рането с доставки на О1ВЪдморско xpa~eJПio продоволС1Вие. Докато земе- продукция
""
:'
делската продукция в Германия спада, цените на храните се покачват стреми- (1913 r. в проценти)
телно и хората навсякъде се оплакват от недоС'IИГЭ на xpaшrremrn стоки. Спо-----=;- Изразходвана енергия 798,8 1
236,4
--------------- ----------
-ред суровата -преценка, направена -от един ·учен,----;,чрез неравномерноть--ко - --- ( 1913 г. в-млн. тона въглища) -
цеюриране на произвеждашrге боепрfmаси военшпе адмmшстратори изправят Производство на стомана 44,l 20,2
в края на 1918 г. страната пред прага на гладуването""'. вмлн.тона)
(1913 r.
Цяла епоха обаче разделя тези времена от началото на 1917 г., когато__ Общ индустриален 472,6 178,4
име1П10 съглашеIЩИГе усещат тежкия удар на войната. когато Русия се раз::- потенциал
страйва сред хаоса и както Фра~щия, так;;~. и Италия сякаш не са далеч от --- (Обединено кралство
същата участ. При изтощението на всяка отделна rрупировка от войната-- 1900г.= 100)
Германия все още притежава пълно военно предимство, което би трябвало · --------------------+--------
да промени безучастното поведение на върховното командване спрямо-- *Телеrрамата„Цимерман"- з~сечена през 1917 г. от брита~ското разузнаванетелеrрама
от министъра на външните paбoru на Германия А. Цьмерман до rермансю~я посланик в Мексико
СъединеIШТе щати през първите няколко месеца на 1917 г. Че американ~ с предложение за сЮiючване на военен съюз между двете държави, към които да бъде привле-
ската адмшm:страция е наклошша везюrге към страната на съглашеmщте, --- ченаиЯпония(б.пр.). '1
 Докато икономическият потенциал пре.мине на военнп обороти, пре-
ките последствия от влизането на американците във воlшата не са едноз-
наЧIШ. За краткото време, с което разполагат, Съединените щати не могат
да построят собствени танкове, военнополева артШiерия и само.1ети в не-
обходимите бройки (и те действително трябва да взимат тежкото въоръже-
IШе от Франция и Англия). Могат обаче „да изсипват" ръчно огнес'Iрелно
оръжие и дpyrn боеприпаси, от които толкова се нул<даят Лондон, Париж и
Рим. Могат и да поемат от банкерите частните кредитни споразумения за
заплащането на тези стоки и да ги превърнат в междуправителствени
задължения. Освен това след един малко по-продължителен срок армията
на САЩ се превръща в огромна сШiа от милионна жизнена, самоуверена и
добре нахранена войска, която да бъде хвърлена на европейския театьр 229 •
Докато междувремеШiо анrличаю1те трябва да си проправят път през кали-
щата на Паше~щеле, руската ар1шя се е разпаднала, германсюпе подкреп-
ления позволяват на Централните c1urn да нанесат съсшmащ удар на итали-
анците при Капорето, а Лудендорф е изтеглил част от своите дивизии на
изток, за да пi хвърли срещу отслабеЮiте англо-френски фронтове. Вярно __ ,
е, че вън от Европа англичаните печелят важни победи в Близкия изток___
срещу Турция.1 Но завладяването на Ерусалим и на Да11-1аск би 61шо жалка
компенсация срещу загубше на Фра~-щия, ако rермаНЦlfГе успеят да напра-
вят на Запад онова, което постигат навсякъде другаде в Европа.
Ето защо ръководствата на всички главни воюващи страни гледат на ---:::=-
предстоящите .военЮI операции през 1918 г. като на безусловно ре1uава1ци
за цялата война. Въпреки че Германия трябва да отдели над едаомилиоlffiа
войска, за да се заеме със своите нови завоевания на изток, признати на-
края от болшевиките с Брест-Л1-rrовския мирен договор (март 1918 г.), Лу-
дендорф след първите дни на ноември.1917 г. пренасочва на запад по десет
дивизии -на- месец.-·По времето,--когато германската .бойна-машина -е- заела
нападатеm1а пЬзIЩИЯ - към края на март 1918 г., тя разполага с превъзход- _----==._
ството от почти трийсет дивизии над англо-френските въоръжени сили, като
много от нейните бойни подразделения са обучавани от Брухъiюлер и. оТ.__
други генералщабни офицери в новата военна техника на изненадващия ---·
„щурмови" удар. Успеят ли те да тръrnат към Парmк или към Ламанша, това ·-~-
би 61-ш най-великият боен подвиг по време на войната. Много голям обаче:~-=
е и рискът, тъй като само за тази военна акция Лудендорф мобшшзира всички
останали герМ:ански ресурси - което би трябвало да означава "всичко ШIИ
IШщо", комар .с епохалIШ залози. Зад кулисите германската икономика за-- ']~:
страшителното отслабва. -Нейната -производителност-спада· с 57-о/о спрямо-··_-" ·---·---манската армия,- завладяването-и ексrmоатацията на- много-терIПОрIШ;-изо-------~-·
равimщето от 19.13 г. Селското стопанС'IВо е пренебрегвано повече от кога-
то и да бюrо, причина за слабата рекdЛта е и лошото време, по-нататъшното
повишаване на цениrе на храюrrелmпе стоки засШiва вътрешното недовол- ____:::._
ство. Временно наетите надничари не са вече в състояние да придвижват
предвидените по план суровини от източните територии. От 192-те диви- ·-·
зии, с които разПО.fiага на запад ЛудеI-щорф, 56 са наречени „щурмови", за___
да се прикрие·фактът, че те ще получат лъвския пай от стопяващите се при- ____:_
паси от екиIШровка и муниции 230 • Това е игра на покер, която върховното - та тази година, е доказателство за дебаланса в производството 235 •
командване се надява да спечели. Но ако атаката се провали, германските .=-
ресурси ще бъдат изчерпаш~ - и то именно тогава, когато американщпе са :.;__
най-после в състояние да изпращат във Франция бm1зо 300 QОО-на.войска 2,·g3 ·
месечно, а кампаШIЯТа на германските подводющи е под пъш1ия коmрол на
съюзническата охрана.
Първите успехи на Лудендорф - смазва числено превъзхождащата
го Пета британска ар~шя, вбива клин между френските и английските сили
и в първите дни на 1918 r. на около трийсет и седем мили от Париж изпре-
варващо нанася своя следващ удар - кара изплашените съюзници да пре-
доставят на Фох пълната координация на силите по техния Западен фронт,
препращайки подкрепления от Англия, Италия и Бл:И:зкия изток, като от-
ново (вътре в себе си) се терзаят от мисълта за ко11промисно примирие. ~
Задейства се обаче недостатъкът, че германците сами са се разпрострели О
толкова много и понасят обичайните последствия при пре1rnнаването от ~
отбрана към нападение. По време на първите две тежки атаки в англий- >
_ския сектор_ например те причиняват загубата на 240 099
аНГJ!ИЙ_с~~- и )::j
92 000 френски убити и ранени, а техните жертви нарастват до 348 000. ,-~
През юли „гермаIЩИте загубват около 973 000 души и повече от 1 000 000, а
вIШсани в регистрите като болни. През октомври на запад остават само О
2 500 000, а положението с новобранците е IUiачевно" 231 • От средата на ~
юли съглашенциrе имат превъзходство не саъ10 по отношение на новите б
попълнения от войници, но преди всичко с артШiер:ия, танкове и самоле- n
ти, което позволява на Фох да извърши поредица от няколко офанзиви на Е9
армиите на Британската империя, Америка и Франция, така че изтощени- S
те германци да не могат да си поемат дъх. По същото време отново пра- (j
личават воинското превъзходство и по-голямата издръжливост на Съгла- ~
пrенските сили при внушителните победи в Сирия, България и Италия. ~
Съвсем неочаквано целият ръководен от германците блок се вижда на ~
изпадналия в паника Лудендорф като сгромолясващ се, вътрешните недо- ~
-волства и -революционните -промени-се-съчетават с· пораженията·на-фрон- --··-~-·----
та и донасят отстыmен:ия, хаос и полкrически катаклизми 232 • Слага се краят '"
не само на германския империализъм,_ срива се и Старият ред в_ Еврор:а. ~
На фона на ужасяващите човешки жертви, страданието и разрухата, ffl
проявяващи се както пред „лIЩето на битката", така и в тма 233 , и на нatrn- ~
на, по който Първата свет€?вна война налага смъртоносен удар на евро- ~
пейската ЦИВЮiизация и влиянието И в света234 , може би е проява на rруб оо
материализъм представянето на статистическа табmща именно в този мо- ~
мент, с което обаче доказваме, че притежаваните от Централните сили
преимущества - надеждни вътрешни фронтове, бОеспособността на rер-
лацията и поражеЮiето на Русия - не могат в края на краищата да неугра-
лизират сериозното препятствие от абсолютната икономическа мощ и
чувствителния превес в общата численост на мобилизираните военШI сили.
. Така както отчаянието на Луде~щорф при вида на отстъплението на напълно
годните войски през юли 1918 г. отразява неравновесието на силите, така
й описването на обикновения Frontsoldat пред 'Fолкова доброто снаряже-
IШе на съглашенските поделеШIЯ, които те разгромяват в началото на съща-
Би било напълно погрешно да се твърди, че изходът на Първата
световна война е бил предрешен. Представените доказателства показ-
i.i~~~-~E2E4 Вое111111 ра;:~.~~~~~~; численост ,{"" ВЪЗНИКВАНЕТ.о
~ 11 а мо611л11з11ра1111те войсю1, 1914-1919 r.'" !'{)~ НА ДВУПОЛЮСН~ СВЯТ
~ Военни разходи Общ брой И КРИЗАТА НА СРЕДНИТЕ СИ "
~ в цени от 1913 на мобилизираните " , ЛИ ·
~ (вмлрд.щатскндолари) войски(вмлн.) ЧАСТВТОРА 1919 '1942r

~ Е:
U~ Други съюзници*
:!!
0,3
,!i
2,6
д-,·~··~~:::~::~,~::j:::~:. . .,.
1919 г. в Париж, за да уговорят мирното споразумение, са изправени пред
дълъг сг,rисък от широки и трудни проблеми, какви~о не са имали предше-
„.
Общо за съюзниците 58,3 40,7 ствениците им през 1856, 1814-1815 и 1763 г. Докато много от въпроси-
Германия 13 ,25 те в дневнпя ред са разрешени и включени в самt1я Версайски договор
~ Австро-Унгария (28 юни 1919 г.), ширещият се и след това в Източна Европа хаос - съпер-
1
%:; 9,0
България, Турция О, 1 2,8S ничещите помежду си етнически rрупи се надпревар~ат да създават „държа-

i
Общо
. за Централните сили 24,7
О 1920, а в някои случаи и преди 1923 г. Въпреки това за по-кратко пакетът
:::С:
0 "' Белгия, Румъния, Португалия, Гърция, Сърбия.
S
= ват, че цялостното развитие на този конфликт - първото попадане на
двете страни в задънена улица, безсмисленото влизане на Италия във
~ войната, постепенното изтощаване на Русия, значениетq на американ-
-- -- --- Ь --ската интервенция-·за --поддържането-на- натисIСа-на-съглаш·енците· =-с-е--
..., намира в пряка зависимост от селскостопанската и индустриалната про· __
~ дукция и от успешната мобилизация на войската, която ~ на разположе----
с,:~ ние на всяка една от групировките по време на различните етапи на---
t) войната. Генералите, естествено, продължават да направляват (или да
объркват) своите сражения, командването призовава смелостта на вой:-
ника, за да щурмува вражеската позиция, и на моряка, за да устоява на
суровата морска битка. Летописите обаче показват, че тези способнос-
ти и дарования съществуват и у двете страни, но не им носят еднакви
успехи. Онова, което осигурява крайната победа особено след 1917 г., --~-
·е ·чув:сtвите:лното-превъ·зхьдство-нап1s-оизводителните-сили.-l(Э.КТО-lТПр=и~--1-·~-репаfiаD)iИ. ·acBёii Тоiнi-гер·манИЯ-ЗсiГубiiсi 1i СВОЯТа~ ОбШ:ИJ>-на --кОЛОниаЛНi-
по-раншните продължителни коалиционни войни, решаващият фактор в
края на краищата се оказва този.
ви наследници", гражданската война и интервенц~та в Русия и турската
националистическа реакция срещу предвижданото В Запада разделяне на
25,10 Мала Азия - означава, че друга част от въпросит~ не е поставяна преди
от споразу~rения ще бъде разгледан като едно цяло; не в точния хроноло-
гичен ред на тяхното уреждане. 1
Най-поразителната промяна в Европа, измерваЦа в териториално-пра-
вен порядък, е появата на цял рояк национални държави - Полша, Чехо-
словакия, Австрия, Унгария, Югославия, Финланд~я, Естония, Латвия и
Литва - на земите, които в миналото са биmI част 9т ш.1периите на Хабс-
--- бурrите,--Р6маньвците-ихое1Iцолеритё~-макар Чё-~тн·ич-ески-·еднородната·
Германия претърпява далеч по-малки тершорнални :iагуби в Източна Евро·
па, отколкото Съветска Русия или напълно разпок{саната Австро-Унrар-
ска империя, нейната мощ е накърнена по други на~ЮI: чрез връщането- на
Елзас-Лотарингия на Франция, чрез корекциите на; границите с Белгия и
Дания, чрез военната окупация от съглашенците на :земите по Рейн и чрез
стопанската експлоатация на Саарска област от фрЗнцузите, чрез безпре-
цедентните условия за ,,демилитаризация" (например минимална армия и
брегови охранителен флот, никакви военновъздуillни сили, танкове или
подводниц_и, Iiрем~хв_а_не на Пр_уския_ генерален щаб) и заК()Н ~а огрqмни
империя, която- Великобритания и Франция получав'ат под формата на са-
моуправляващи се доминиони. По същия начин и Ту~:}ция вижда своите вла­
дения в Близкия изток, предадени под английски илиi френски мандат, отда­
леч наглеждани от новосъздаденото Общество на нароДите. В Далечния изток
Япония наследява предишната германска островна г!Jупа северно от Еква­
тора, въпреки че през 1922 г. връща Шантун на КИтай. По време на Ва­
щингтонската конференция през 1921-1922 г. силитЬ признават територи­
алното статукво в Тихия океан и в Далечния изток! и се споразумяват за
обе:ма на своите бойни флотове съгласно определена формула, за да се
спре анrло-американСко-японската военно:морска надhревара. От това след-
!
 ва, че както на 11зток, така и на Запад в началото на 20-те години на ХХ Век
международната система изглежда стабилизирана и каквито и затруднения
Карта № 10: EBpona слеg Пър8аmа с8еmо8на Воuна
да остават илп да се появяват в бъдеще, те ще могат да бъдат разрешавани
чрез Обществото на народите - тя редовно заседава в Женева независи:ыо
от изненадващото дезертьорство от страна на Съединените щати 1 •
Внезапното американско оттегляне в най-меко казано относителен
изолационизъ:м след 1920 r. въпреки всичко противоречи на насоките в
развитието на световните сили, което, както подробно се разказва по­
rоре, започва да действа през 90-те години на миналия век. Според про­
рицанията на световните политици от онзи по-ранен период било от ca1ro
себе си ясно, че международната сцена ще бъде все по-силно повлиява­
на, ако не н доминирана, от трите изгряващи сили - Германия, Русия и
ATMHrllЧECKИ ОКЕАН ~:... Съединените щати. Вместо :това обаче първата е напълно победена, вто­
рата~ изпаднала след революцията в тежка кри_за и нало.?!(ена от болшеви­
ките изолация, а третата - предпочела да се оттегли от центъра на полити­

ческата сцена, въпреки че очевидно е най-могъщата нация в света. Затова

през 20-те и годините след тях :международната политика сякаш държи на
фокус както действията на Франция и Англия, макар че и двете са силно
засегнати от Първата световна война, така и дебатите в Обществото на
народите, където най-много изпъкват френските и британските държав­
ници. Австро-Унrария си е вече отишла. Сравнително спокойна е Италия,
където Националната фашистка партия начело с Муселини е заздравила
позициите си след 1922 г. Япония изглежда спокойна ,след решенията на
Вашингтонската конференция от 192 l- l 922 г. n
По-любопитен и (както ще стане ясно) сякаш изкуствен изглежда на- ~
чинът, по който светът набл1одава Европа. Дипломатическите събития от :--:i
този период са съсредоточени главно върху френското „търсене на си- :
1--т---гурност''- срещу-бъдещо-германско-възраждане~·Останали-бетспециални=--~-----­
те англо-амсрикански гаранции по същото време, когато Сенатът на САЩ ...
отхвърля Версайския: договор, французите се опитват да създават различ­
=
ни заместители: като поОщряват създаването на „антиревизионистичен'-'
блок от държави в Източна Европа (т.нар. Малка Антанта от 1921 г.),
сключват отделни съюзи с Белгия (l920), Полша (1921), Чехословакия
(1924), Румъния (1926) и Югославия (1927), поддържат твърде много­
числена армия и военновъздушни сили, за да плашат германците и да се
'Q СРfАИЗЕМНО МОРЕ
намесят, както по време на Рурската криза пред 1923 г., когато германци-
те просрочват плащането на репарациите. Те се опитват да склонят след-
--·ващата-британска--администра:ция-д·а-про·кара--но-:tJй-вое-нн·и· гаранци·иза·- -------~----·

границите на Франция, нещо, което посrnгат само косвено чрез многост-

ранните договори, сключени в Лока ри о през 1925 г. 2 • Това е също така и
п~риод на интензивна финансова дипломация, след като свързаният с гер-
манските репарации и военните дългове на съглашенците проблем обърква
връзките не само между победителите и победените, но и между Съедине-
ните щати и техните предишни съюзници'. Планът „Дос"* (1924) успоко-

* Дос, Чарлс Гейтс (1865-195 !) - американски политик, дал и~tето си на прилагания от

1924 до 1929 план, позволил на Германия да изплаща репарациите, но без да съсипва икономи­
ката си. Лауреат на Нобелова награда за мир (1925) (б. р.).

-~.
 ява голяма част от тези бурни вълнения и на свой ред подготвя почвата за
подписването на договора в Локарно през следващата година. Това е по-
стопанства, взривени пътиu.1,а, железници, телеграфни линии, изклани ста- ..
да, унищожени гори, грамадни пространства от н'егодна за стопанисване
:z.·.~ -
8. 9.
следвано от влизането на Германия в Обществото на народите, а после от земя заради неизбухналите гранати и мини. ЗагуВите на корабоплаване- tp
промененото финансово споразумение с Плана „Юнr" (1929)*. Наисти- то, преките и косвените разходи по мобилизацият~ и парите от данъците, ~
на към края на 20-те години на нашия век, когато в Европа се завръща
благополучието, когато очевидно възприемат Обществото на народите като
събирани от воюващите страни - прибавянето им! към списъка превръща
общия сбор на задълженията в огромна, наис~ина непонятна сума _
=~
нов, важен елемент в :международната система и когато такова множество всъщност някъде около 260 милиарда долара, „кdито представляват око- ~
държави официално се съгласяват (съгласно Парижкия договор) да не ло шест и половина пъти сумата на общите дъ~го~е, натрупани в света от 1:"1~
прибягват до оръжие при разрешаването на бъдещи спорове, дипломати- края на XVIII век до навечерието на Първата све~овна война"б. След де- Joo'-1
ческата сцена сякаш е завладяна от скучното всекидневие. Държавници сетилетия на растеж промишлената продукция ряЗко спада. През 1920 г.
като Щреземан, Бриан и Остин Чембърлейн се виждат, според тях. като тя е със 7 о/о по-ниска в сравнение с 1913 г., селРкостопанската продук- d
съвременни Метерних и Бисмарк, когато се срещат на едни или други ция е с около една трета под нормалното ниво, 4
обемът на експорта - t:I::
европейски минерални бани, за да лекуват повече собствените си, откол- едва една втора от неговото равнище през довоенния период. Докато об- >
кота световните болежки. щият ръст на икономиката в Европа е изостанал i с може би около осем ~
Независимо от тези повърхностни впечатления основните структури години*, отделните страни са· много по-тежко заС~гнаТи. знаменателно е, - ~
на международната система след 1919 г. са много различни и още по-___ че по време на вълненията през 1920 r. Русия отбелязва най-ниското ин- ~
крехки от онези, които са били под влиянието на дипломацията отпреди дустриално производство, равностойно на едва 13 % от показателите за
половин век. Неизмери~rи са преди всичко човешките загуби и стопанска-
та разруха, причинени от четири и половина годишната „тотална" война:-.-_._
1913 г., а в Германия, Франция, Белгия и в по-гоАямата част от Източна
Европа произведената продукция е най~:малко с 30 % по-ниска, отколко- 6'
g
....i

Около 8 QOO 000 души са паднали на бойното поле, други 7 000 000 са - - то е била преди стълкновението'. ! (")

завинаги осакатени и още 15 000 000 са „малко или по-сериозно ране- Докато някои среди са най-силно засегнати о~ войната, други естест- t:I:i
ни" 4 - огромното мнозинство от тях в разцвета на своя съзидателен жи-·-~=- вено се измъкват по-леко, а трети си оправят положението.- Тъй като това ~~
вот. Освен това Европа - като изключил1 Русия - е изгубила може би над "
е всъщност модерна воина, създаденият от нея индустриален
' разцв_ет също
5 000 000 цивилни хора при нещастия, които се определят като „причи- оказва положителен ефект. Казано на стриктния Стопански и технологи- (j
нени от войната" - „страдания, недоимък и лишения, резултат от самите чсн език, през тези години се набл1одава голям наflредък - в производст- ~
бойни действия, както и онези, последвали военния конфликт" 5 ; общият вота на коли и камиони, в авиацията, нефтопреработващата и химическа- ~.
размер на руските жертви и тежките загуби по време на гражданската та, в електрическата, багрилната и стоманената пРомишленост, в хладил-
война _са много _nо-:големи. Б_оенновременният_„дефицит_в ..раждаемоспа" __ ното_дело и производството на консерви, а като ця.hо и във всички остана- ·---~·
(причинен от толкова многото отсъстващи мъже и поради това спрялото ли производства 8 • Разбира се, че се оказва по-лесн6 да се разрастваш и да р
да се възпроизвежда в нормалните довоенни темпове население) е също___ се облагодетелстваш в rьрговско отношение от пРедимството, че иконо-
изключително висок. f'l накрая, точно когато по-тежките сражения са пре- миката ти е останала далеч от фронтовата л_иния. Т9ва е причината.самите
установени, сбиванията и кланетата, станали по време на следвоенните Съединени щати, но така също и Канада, Австрал*я, Южна Африка, Ин-
конфликти по границата, например в Източна Европа, Армения и Полша, ··-=- дия и част от Южна Америка да видят как икономиките им се насърчават
донасят нови милиони човешки жертви, като нито един от тези нестабил--- от търсенето на про~1ишлени изделия, суровини и ~ранителни продукти в
ни региони не се разминава и със смъртоносната грипна епидемия през-= превитата от спазъма на изтощителната война Евр:опа. Както по времето
1918-1919 г. Така окончателният брой на пострадалите пред този на по-раншни користни сблъсъци, често изгубенот6 от една може да бъде
продължителен период е не по-малък от 60 000 000 души, като почти _:.~. спечелено от някоя друга страна, което помага на iспечелилата да покрие
. половината са .. от-Р.усия;. тежко засегнати -са и-Франция, -Германия .и ..Ита- ___ военните-разходи-или-поне-да-се-опази-от-преките1попадения·на· битките:
лия. Не е известен никакъв начин за съизмерване на личното страдание и Тези данни за произведената в света промишлена продукция са осо-
душевния стрес на въвлечените в тази човешка трагедия, но не е труднЬ бено показателни, защото посочват степента, в ко~то Европа (и най-вече
да се разбере защо участниците - както държавниците, така и селските Съветският съюз) са засегнати от войната, докато ~ругите региони са зна-
хора - са толкова дълбоко наранени от войната. чително облагодетелствани. Разбира се, размерите! на индустриализация-
Безпрецедентна е и материалната И цена, но още по-страшна е тя··за ____ . та от Европа до Америка, ЯriониЯ, ИНдия и-·-АвСтр-1iазия Представляват в
онези, които са виждали потъналите в руини области на Северна Фран~-- известен смисъл просто продължение на съществ}rвалите още в края на
ция, Полша и Сърбия, стотиците хиляди разрушени къщи, опустошени 1

•к ,
о ето означава, че цялата произведена от нея продукция пРез 1929 r. остава на равнище-
* Пла11 „Юнr" - план за взаимните репарациошш плащания с Германия, приет през 1930 г. то, което тя би постигнала още през 1921 г., ако не е имало ннкак~а война и ако тя е можела да
Предвиждал намаляване на размера на rодишните репарационни плащания (б.р.). се развива с темповете отпреди 1913 г. (6. а.). '

19 Възход и падею1е на Великите сили

 ТАБЛИЦА 26
Светов111r производствени инде~си 1913-1925 r.~
1913 1920
Целият свят
Европа*
100
100
93,6
77,3
СССР 100 12,8
Съединени щarn 100 122,2
Останалата част от света 100 109,5
XIX век тенденции в икономиката. Така според вече показаните по-горе
любопитни сведения стопанският ръст на Съединените щати до 1914 r. е
това, което може би Европа би постигнала в общото промишлено произ-
водство през 1925 г. 10 , ако войната наистина е в състояние да ускори този
резултат само за около шест години - до 1919. От друга-страна, за разли-·
ка ОТ цените през периода 1880-1913 г. тези именно данни за световния_____
стопански баЛанс не биха били постигнати в мирно време за повече от _ __
няколко десеТилетия и в съзвучие с пазарните закони. Вместо това воен-
ните посреднически бюра и блокадата създават свои собствени, условни·-·-:-:-::=
изисквания, като по този начин дълбоко извращават естествените прото- ---
типи на световното производство и търговия. Обемът на корабостроене-
то например достига небивали размери (особено в Съединените щати)
след първата 'половина на войната, за да отблъсне германските подводни-
ци, които потопяват корабите. След 1919-1920 r. обаче по цялото Земно
кълбо има излишни плавателни съдове. Производителността на стомана-
добивната индустрия спада по време на войната, докато в Съединените
щати и Англия се покачва рязко, но щом европейските производители на
стомана се изправят_ отново _на крака, _И~__О_~_~ите ~~~~!\~~~~~~-~!а.~-~1-:-~сса'----"~-"- ----щати 1 3.
сяващи:--този-пробЛ:еМ-ЗЗ.СяГа-дори--и-оЩе по-големия сектор на икономи-
ката - селско~о стопанство. През годините на войната реколтите в конти-----
нентална Европа са по-ниски, а довоенният износ на руско жито изчезва,--.-
докато се увеличи вносът на зърно от Северна и Южна Америка и От
Австралия, чиито фермери се облагодетелстват (макар и без да го ~скат) -~
от смъртта на ерцхерцога. Но когато в края на 20-те години европеиското --.-
селско стопанство се съвзема, производителите от целия свят се сблъскват -~
със спад в търсенето и с хаотични цени • Ненормалностите от този род
11
засягат всички региони, но никъде не са почувствани така остро, както в
Северна Евр<:)Па, :r_c~~~TO _1-_!_е~!а~ИЛf.IИТ_е. ,,_c_~(_!._H_1:f_!I~_§_~~:r-~-~!t-~-~~y~т как
Да Се спраiiЯ-т С-Новите граници, обърканите пазари и комуникациите. Ус-
тановяването .на мира във Версай и прекрояването (недодялано) на карта-
та на Европа _по уж етническите граници не представлява никаква гаран-
ция за възстаНовяването на икономическата стабилност.
В заключение, финансирането на войната причинява икономически, -~
а по-късно и _политически проблеми с нечувана сложност. Много :малка ..--_:,,.-
* Обединено кралство, Белгия, Холандия, Германия, Дания, Норвегия, ~веция, Фин- ·-----;::
ландия, Швейцария, Австрия, Италия, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния, Гърция и
Испания.
част от воюващите страни (Англия и Съединените щати са сред изключе- 2·0·:1-·.::::;::. :·;:,~~.
нията) се опитват да платят разходите около конфликта с повишаване на ·- А __.,--
1925 данъците. Повечето държави разчитат почти изцяло на заемите, решили, ~
121,6
103,5
70,1
че победеният неприятеп ще бъде заставен да плати щетите -
нало във Франция през 1871 г. Държавните дългове, които вече нямат
както е ста-
златно покритие, се повишават рязко, изсипваните от държавната хазна
=
w
=::i: . ,>i:':
148,0 книжни пари карат цените да хвърчат наrоре 12 • Поради стопанската раз- \N
руха и териториалните размествания, причинени от войната, нито една от
138,1
европейските страни не проявява готовност да последва Съединените щати t=:=.1
и да се върне през 1919 г. към златния стандарт. Необмислената монетар- ~
на и фискална политика стават причина за непрекъснато нарастване на О
инфлацията, което в Централна и Източна Европа довежда до катастро- ::i::
фални резултати. Конкурентното обезценяване на националните валути >
довежда до отчаяни опиrn за подпомаг_ане на износа, чрез което _чисто и . ~
пТ10Сто- Се създа:Ва по-rОляма финансова нестабилност, както и политиче- CQ
ско съперничество. Всичко това е взаимно обвързано с трудните спорни а
въпроси за вътрешносъюзническите заем-и и настояването на победител- О
ките (особено на Франция) за солидни германски репарации. Всички ев- ~
ропейски съюзници имат дългове към Англия, а в по-малка степен и към
0
Франция, докато тези две Велики сили са длъжници на Съединените щати. ("')
Отказът на болшевиките да заплатят големите заеми на Русия в разъ1ер на е:
3,6 милиарда долара, настояването на американците да си получат пари- ~
те, отказът на Франция, 1'1талия и на другите страни да си :изплащат задълже-
нията, преди да са получили репарациите от Германия, и декларацията на
германците, че те не са в състояние да издължат nрсените от тях суми -
всички тези горчиви препирни рязко задълбочават пропастта в политиче-
скота разбирателство между Западна Европа и начумерените Съединени
·-···--------·----·-·- ~------····-·--
Вярно е, че тези караници изглеждат поизгладени благодарение на ~
Плана „ДоС" от 1924 г., но политическите и социалните последствия от
бурните -диск}rсии са много дълги, особено по време на германската хи-
перинфлация от предишната година. Не по-малко тревожно е друго, въпре-
ки че на времето не е било разбирано достатъчно добре, а именно, че
видимото финансово и търговско укрепване на световната икономика през
средата на 20-те години се осланя на далеч по-несигурни основи, откол-
кото допреди Първата световна война. Макар че дотогава златият еталон :1
~· е вече възстановен в повечето страни, деликатният (и почти саморегули-
;:~ -ращ-се)-·механизъм-на--международната-тъ-рговия··и-пар-и-чни-пр-иходii от=----- - - -
" преди 1914 г., установен от лондонското Сити, прави в действителност
отчаяни опити да поеме отново тази роля, както и да фиксира курса на
британската лира през 1925 г. към довоенното равнище 1 лира срещу
4,86 щатски долара, кое}"о тежко ощетява английските износители и те
-оТнОво започват да взимат големомащабни заеми отвъд океана. Центърът
на световните финанси през периода 1914-1919 г. наистина се премества
оттатък Атлантика, тъй като международните обвързаности на Америка
нарастват и Съединените щати се превръщат в най-голямата държава кре­
- ·:.:- дитор в света. От друга страна, напълно различна е структурата на амери­
~ ~~ канската икономика - по-малко зависима от чуждестранната търговия и
 далеч по-малко обвързана със световната иконо:-.1пка, по-6.r::аrоразполо-
,'\;
:;.
29:4 жена към протекционистична, отколкото (особено в селското стопанст-
~ во) към свободна търговия, непознаваща разцветите и фалитите на Анг-
лийската банка. Това показва, че международната финансова и търговска
"'~" система обикаля периодично около нестабилен център. Вече не същест-
вува истинският „заемодател за краен случай", предлагащ дългосрочни
:..: заеми за инфраструктурното развитие на световната икономика и за ста-
~
i=: билизиране на временните сътресения в ыеждународния баланс 14 •
< Тези структурни несъответствия се прикриват в края на 20-те години
::::
~
на века, когато от Съединените щати се изливат огромни суми долари под
Е-< формата на краткосрочни заеми за европейските правителства и градове.
~ Те предлагат високи лихви, за да се използват тези капитали - не винаги
мъдро - както за развитието на иконоыиката, така и за запушване на пра-
~
~ луките в техния платежен б8:!1аН?· Краткосрочните парич~и средства, из:
::;:: ползвани за дългосрочни проекти, и значителните количества инвестиции
~ (особено в Централна и Източна Европа) все още отиват в селското сто_-__
панство и по този начин засилват натиска върху земеделските цени, пора- -
~ ди което су:мата за обслужване на тези за.::~.ължения застрашително нара-__
:::: ства. Тъй като не може да бъде платена от поддържания единствено чрез
~ нови заеми износ, през лятото на 1928 r., когато бързото покачване на··-
о цените в Америка (със съответното покачване на лихвите по федералния
~
резерв) рязко ограничава износа на капитали, системата е вече срината:··::=-·
о
~ до основи. Настъпилият с „краха на Уолстрийт" през октомври 1929 r.- ~
::;:: край на този бум и по-нататъшното намаляване на предоставяните амери-
:::: кански заеми предизвикват верижна реакция, която излиза извън контра-
ла; отсъствието на налични кредити понижава както инвестирането, така_
......~
и консумацията, намаленото търсене в индустриалните среди ощетява
i --- производителите
на хранителни-стоки-и ·суровини,- които -отчаяно отвр~ ~__;:__
щат с увеличаване на запасите и спец това свидетелство за почти тотални!!_
"'~"
~
ценови срив те не са в състояние на свой ред да купуват промишлен~те
Е-< стоки. Инфлацията, загубата на златото 1 ограничителните :мерки върхr~-
u търговията и капиталите и неустОйките по международните задължени'!_.
са разнообразните и кошмарни характеристики на това време. Всяка една ...:...
от тях нанася нов удар върху световната система на търговия и кредити-.
Свръхпротекционистката тарифа С:мут-Холи, минала (според изчислени-____
ята на подкрепящи я американски фермери) през една единствена страна_.~.,
със значителни търговски излишъци, прави припечелването на долари з·а__ .~_
- останалите ·страни -още·по-трудно-и--довежда да ·неиз б ежните--репресивни -~-
мерки, което съсипва американския износ. В много държави промишле- -:~.
ната продукция през лятото на 1932 г. е едва половината от тази през -
1928 г., а световната търговия намалява с една трета. Оборотът на евр~:._:_
пейската търговска дейност през 1935 г. е спаднал на 20,8 милиарда АО_-!_13- ·
ра (от 58 милиарда през 1928) - спад, който на свой ред поразява търгов~_:_
ския флот, корабостроителството, застрахователната дейност и т.н. 15 • ----.~,
Поради обхваналата целия свят неумолима депресия и причинената_:_
от нея тежка безработица няма начин международната политика да се-спа--·-
си от нейните ужасяващи последици. Ожесточената надпревара между· -
промишлени изделия, суровини и земеделска продукция подсилва недО~±.
волството сред хората и подтиква :-.1нозпна от полн+иците, наясно с пред-
ставата на избирателите си, да се опитват да уредяf чуждестранното раз-
плащане. 1-Iастроени по-екстремистки rрупировки,1'особено отдясно из-
ползват икономическата нестабилност, за да атаку~ат цялата либера~но-
капиталпстнческа система и да настояват за твърда 1 „национална" полити-
ка, _?Пряна, ~ако трябва, и на силата на меча. По-у~звимите демокрации,
осооено Ваи:-.rарска Германия, но също така ИспанИ:я, Румъния и остана-
лите, изне).rогват под напора на политико-иконом*ческото напрежение.
Пре;:~;пазливите консерватори, управляващи Япония,, са обградени от на-
~ионалисти и войнолюбци. Ако западните демокрации съумеят да се пре-
оорят с този буреносен кипеж, държавниците им щ~ могат да съсредото-
чат вниманието си върху уреждането на вътрешниrе икономически зада-
чи и ще бъдат все по-силно повлиявани от заигралЦте се на „сляпа баба"
съ~е~и. Ни~о Съединените щати, нито ФJ?анция - г~авните стран_и, прите-
жаващи златни свръхзапаси, желаят да стават поръчители на страните
кредитори. Всъщност Франция все повече и повече е Ьклонна да се възполз-
ва от финансовата си мощ, като се опитва да задъ~)жи под свое влияние
по~ецението на Германия (което само подклажда нtгодуванието оттатък
Реин) и да се грижи за собствената си дипло:-.rация jв Европа. По същата
причина Мораториумът „Хувър" върху гер).rа!{ските репарации, който така
разярява французите, не :може да бъде разглеждан qтделно от спорния (и
останал в последна сметка нерешен) въпрос за военните задължения а
това кара rер:-.1анците да останат безкомпромисни. f-Iадпреварата в об~з-
ценяването на валутата и разногласията по време на Световната икона- (j
мическа конференция през 1933 г. заради курса д:олар-лира стерлинга ~
--· завършват тази мрачна картина. ~.
!
По това време космополитният ред в света се !разпада на различни,
__ съперничещи помежду.си групировки - стерлинговият блок,- създаден на ----~----·
основата на английските търговски образци и защитен от „имперските
преференции", дадени от Конференцията в Отава п~)ез 1932, оглавяванн-
ят от Франция златен блок. уповаващият се на ЯпЬния блок на йената
ръководеният от САЩ доларов блок (присъединил! се след Рузвелт къ~
златния) и напълно откъснатият от тези преобразоВания, здраво зазидан
от СССР „социализъм в една страна". По този начиJ.1 кривването към са-
моуправство е енергично проявено, преди още ХитЛер да е положил на-
чалото на програмата си за създаване на самозадовоhяващия се хилядоле-
тен Райх, в който международната търговия се свежда до специални сдел-
киб" '
-и--,, артерни---споразумения.--Д емокращ1ите-съвс~м--не-са -8 --добро··раз:..
положение на духа, за да се справят задружно с надигащото се напреже-
ние заради териториалните промени в сыутния светОвен ред от 1919 г. _
Франция отново се противопоставя на англосаксонСкОто могъщество за-
рад:и отношението към германските репарации, Рузв~лт твърди, че Съеди-
нените щати винаги са били ощетявани от сделките с англичаните, заради
тази негова забележка Невил Чембърлейн е вече уб~ден, че американска-
та политика си остава само на думи 16 • :
На държавниците от доброто старо време вина!ги им е било трудно
както да ос~пrслят, така и да се справят с иконо:мичеtките разногласия но
Може би най-неприятната особеност за тези, които оЩе извръщат очи ~ъ:м
 . 1 '
;1:'"·
2. . . 9.~ ~
.'·:~.•
if·': -.-;;·, -- -
·.·.·„··.·.·.·.·. кабинетната дипломация на XIX век, е все повече засилващото се влия-
ние на общественото kнение върху международните работи през 20-те и
~ 30-те години· на този в~к. Разбира се, това в известен смисъл е неизбежно.
-~ '
Още преди Първата световна " политически групировки от цяла
воина Е в-
~ ропа критикуват тайниfе методи и елитарните предубеждения на „старата
Н дипломация", като настояват за промяна на системата, при която държав-
~ ните дела да бъдат от~рити за критичния анализ на хората и техните из-
~ браници1 7 • По време ?а конфликта през 1914-1918 г. тези изисквания_
<А<,. .Е-< стават още по-настойтиви отчасти защото върбховното командв~не, обя-
~ вило тоталната мобилизация, осъзнава, че и о ществото на свои ред ще
1
поиска компенсация з~ своята саможертва по-късно, в мирно време, от-
U части защото гръмко прокламираната от съглашенските пропагандатори
С. война като борба за д9мокрация и национално самоопределение всъщност-·~
§" наистина смазва авторитарните империи в Източна Европа, и отчасти за-
~ щото властната и буд~ща умиление личност на Удроу Уилсън поддържа
~ стремежа към нов и прЬсветен свят, дори когато Клемансо и Лойд Джор~ __
оповестяват необходиА.tостrа от тотална победа 13 •
~
Проблемът с „обфественото мнение" след 1919 г. обаче се състои -~ __
~ това, че много от него~ите предпоставки изобщо не отговарят на просто- ---
~ душната пре~става на 1 един Гладстон или Уилсън за свободомислещи, об---
§ разовани, справедлив~ народни маси, проникнати от интернационалните
О идеи, принципи на утиrитарното уважение на закона. Както из'IЪква Арно-=-
~ Майер, „старата дипломация, която е причинила (така се тръби навсякъ- -
~ де) Първата:световна ~ойна, е предизвикана след 1917 .г. не само от ре- „.--. крации, преди всичко от англоговорящия свят, отвратени от ужаса на n
~формизма на Уилсън, но и от далеч по-методичната болшевишка критика '·
~ на съществуващия ре~ - критичност, привлякла в особено голяма степен=-
t:s= трудещите се класи и в двата воюващи лагера 19 • Докато пъргави полити-
________ ~ ___ ци ..1.са-r_о_„Л9Jiд_Дж_орд~__сязда,~_~т_..с.в_о_й_со_б_ствен __ „пакет~-от_напредничави _:= -~възкръснала -Германия,-ясно--се-вижда-как-·rо11я&н1-ча:ст--от--обществен-осrга-----~----·--
Н вътрешни и междунар~дни идеи, неутрализират апела на Уилсън и спир~!- _
~ уклона на лейбъристите към социализма20 , поведението на по-назадн~~~---
f-4 во и по-рационално 11ислещите личности в лагера на съглашенцит~__е__
U съвсем различно. Според тях принципите на Уилсън трябва да бъдат из-__
цяло отречени в интерес на националната „сигурност", която може да -:-
бъде измерена единст~ено чрез броя на наличните гранични разпоредби,=
колониални придобивк~ и репарации. В същото време заплахата „Ленин", ~-
която е много по-ужас~ваща, трябва да бъде смазана безжалостно в само- ~
то сърце на болшевизма, както и да се отстранят подражателните съвети, _'L,_
никнещи„на Запад. _С. npyrи думи, .политиката и дипломацията-на-миро· .
творство 21 са обремен~ни с основни идеологически и вътрешнополитиче- ·--
ски разногласия, непознати по времето-на събранията от 1856 и 1878''r.
Западните демокрkции, последица на Първата световна война, ,,при-
1
тежават" онова, което преобладава КЪ?-.t: края на 20-те години на века -
гибел, разруха, ужаси, ~азсипничество и безсмислие. „Картагенският МИР' _____,___
от 1919 r., отсъствиет~ на благодеянията, обещавани от военновременни~-.·.-
те политици в замяна ra
самопожертвователностrа на хората, мили~ните ~-
ветерани с тежки телесни увреждания и вдовиците на падналите в- боя,--=:__
стопанските трудностЙ през 20-те години, рухналите надежди и сривът ::.·:
L
във викторианските социш~ни и лични взаимоотношения
1
- за всичко това_~-
обвиняват безразсъдните решения от юли 1914 r. 22 • Всеобщото негодува-
ние на обществото от боричканията и войнол1обието, смесвано в много
~}1'5_;.3::~~'-
страни с надеждата, че Обществото на народите ще направи невъзможно
всяко повторение на отминалото бедствие, не се споделя от всички участ-
ници във войната, въпреки че англо-американската литература оставя та-
кова впечатление 23 • Стотици хиляди бивши Frontsoldaten от континентал-
на Европа, обезверени от безработицата, инфлацията и досадата на след-
военния, навсякъде преобладаващ буржоазен ред, си спомнят конфликта
като нещо избледняло, но позитивно - строевите ценносrn, воинските при-
ятелства, екзалтацията на устрема и атаката. За тези слоеве, особено сред
победените народи на Германия и Унгария, както и сред френските кон-
серватори, оrромНа привлекателна придобиват сила идеите на новите фа-
шистки движения - за ред, дисциплина, национално величие, смазване на
евреите_, болщевиките, упадъчната интелигенция и_ самодоволната средна
класа. В техните очи (и в очите на техните побратими в Япония) това
означава борба, сила :и героизъм, които са вечното лице на живота, а дог-
мите на Уилсъновия интернационализъм са неискрени и О1Живели вре:ме-
--
то си24.
Което означава, че междунационалните взаи:моотношения от 20-те и
30-те години на века продължават да се заплитат от идейни представи и
неподвластни разединения на световната общественост в политически
групировки, които само отчасти се покриват със споменатите по-горе
икономически подразделения. От една страна, остават западните демо-
Първата световна война и вгледани във вътрешните (най-вече социално- ~
икономичес~ите) въпроси. Макар че френското командване поддържа ~
многобройна армия и военновъздушни сили поради страховете от :
И споделя ненавистта към войната и желанието за социално обновяване. :::::::
От другата страна стои Съветският съюз, изолиран по толкова много на- ~
чини от световната политико-икономическа систе:ма и въпреки това при- \С
вличащ поклонници от Запад, защото поне, .както твърди, предлага една
нова цивилизация", коят9 inter alia се О'IЪрвава от Голямата депресия 25 ,
f~
макар че и СССР събужда широко отвращение. Накрая съществуват, поне '.f.
до края на З О-те, и фашистките „ревизионистки" държави - Германия, N
Япония и Италия, които са не само болезнено антиболшевишки настрое- =-1
ни, но отричат и либералнокапиталистическОт_о _с_т~тукв_о, възстан:овено ____ ---·
·-през 1919 г:-Всичко-тов!Г безкрайно мнбгоза:труднЯва·nовеДенllет6. на ·де::·-· -
мократичните държавници, които не съумяват да проумеят докрай нито
фашисткия, нито болшевишкия начин на мислене и милеят единствено за
__ толкова тежко нарушеното от в6йната „нормално" състояние на нещата
_qт времето на Едуард*.
Съпоставени с тези проблеми, създадените след 1919 г. предизвика-
телства към европейския свят, започнали да се появяват върху двете зем-
ни полукълба, изглеждат по-малко застрашителни, но въпреки това оста-
"'Едуард VII (1841-1910)- анrлийски крал, отличен дипло~tат, играл голяма роля във
-
вътрешната и външната политика на страната си (б. р. ).
1
',.
'J,-
1:,:
ват важни. Тук също биха могли да бъдат намерени пр-ецеденти отпреди
1914 г., като въстанието на Араби Паша в Египет, младотурския преврат
през 1908 г., опитите на Тилак да радпкализира Индийския национален
конгрес и борбата на Сун Ятсен против западното влияние в Китай. Да не
говорим, че историците отбеляз~ат как събития като победата на японци­
те над руснаците през 1905 г. и преждевременната руска революция през
същата година привличат и наелектризират пронационалистично настро­
ените сили в Азия и Близкия изток 26 • Тънка насмешка, но и пророчество
се крият в това, че колкото по-дълбоко прониква колониализмът в недо­
развитото общество, като го въвлича в глобалната мрежа от търговски и
финансови взаимоотношения и го изправя пред съприкосновението със
западните идеи, толкова по-силна е характерната за всяка страна съпро­
тива. Дали това става под формата на племенен бунт срещу ограничава­
нето на традиционните начини на преживяване и търгуване, или, коет() ~
още по-знаменателно, чрез образовани на Запад адвокати и интелектуал­
ци, създаващи масови партии и движения за национално самоопределяне,
последица винаги е предизвикателната ненавист към европейското власт­
ване над колониите.
По всевъзможни начини Първата световна война засилва тези тен­
денции. Преди всичко по-широкото използване на суровините в тропици- ·--
те и опитите - както посредством работната ръка, така и чрез данъците -
да бъде осъrцествен приносът на колониите в напрегнатата война на мет-=.---:-::=
рополипте неизбежно изискват решение за „компенсация", както става
спрямо трудещите се от Европа27 • Освен това надигането на Запад, Юго­
запад, Близкия изток и в района на Тихия океан поставя въпроса за жиз-·
неспособността и издръжливостта на колониалните империи изобщо - вличат вниманието (както и ресурсите) на някои Велики сили от грижите
тенденция, затвърдена от съюзническата пропаганда за „национално са­
моопределяне"-и--,;демокрация1'-·и· от ответните-германски ·пропагандни··дей---=-
ствия спрямо Магреб, Ирландия, Египет и Индия. През 1919 г„ докато __
европейските сили установяват правомощията на своето Общество на Hit-_
родите, скривайки имперските си интереси зад още по-префинени смо--­
кинови листа, според тогавашната формулировка на А. Дж. П. Тейлър, .в ~-­
Париж се събира Панафриканският конгрес, за да представи своите ста- ·--
новища. В Еmпет е създадена партията „Уафд", в Китай започва да дейсТ~~=
ва Движението „Четвърти майн, Кемал Ататюрк става известен като осно- . 1918 г. Причина американците да станат още по-недоверчиви към англо­
вател на съвременна Турция, в Тунис Дестурската партия обновява свои-
те тактически действия, в Индонезия привържениците· на сарикатския ис­
лям достигат-по-брой··z,s-милиона ·души:·Ганди ·обединява·многото-раз­
лични течения на опозицията срещу английското управление в Индия 23 •
Все пак по-важното е, че това „надигане срещу Запада" вече няма да
намери Великите сили обединени, независимо какви са различията по---=­
между им - дълбока бездна зее между тях самите и по-малко напредна.ди.:__
те народи на Земното кълбо, което е и другата съществена промяна от ·-~·­
времената на Берлинската конференция за Западна Африка. Подобно-.
съ1озяване вече е излишно и поради „приемането" на Япония в кръжока _-__:.·_
на Великите сили. Някои от техните мъдреци започват да изричат жела-
ния за завладяване на азиатската „процъфтяваща област" още през 1919 r. 29 •. ~=
Това съвпада със <;ъздаването на двете версии за „новата дипломация", ::.-:..::_
предложенп от Ленин и от )'илсън. Зашото каквито lr да са би.1п по:пrтпче- 297
ските различия между два~1ата богопо:-.1азани лидерЧ, те не харесваТ кОло- ·
ниалния строй на стара Европа и желаят да го променят. Различни са при­
чините, поради които нито един от тях няма да усп;ее да предотврати по­
нататъшното разрастване на този колониален порядък при съществуване­
то на Обществото на народите, но тяхното красно'речие и влияние про­
никват в имперските де~~аркаuионни зони и влизат !във взаи~rодействие с
вдигнатите на крак местни националисти. В краяiна 20-те години това
става съвсем ясно за Китай, където едновремешнИ:ят европейски ред на
законови привилегии, търговска прозорливост и сЛучайни корабни набе­
зи започва да губи почва пред алтернативните кон~урентни „разпоредби,
предложени от Русия 1 Съединените щати в ЯпонИ:я", и пред лиuето на
възкръсналия ки~:айски национализъ::-.r 30 • ,
Това съвсел1 не (IЗ_начава, че западният колони,Мизъм е на път да се
срине. РезкиЯт английсКи отговор на А:ыритсар преЗ 1919 г., ·вкарването в
затвора на Сукарно и останалите индонезийски водачи националисти от
холандците и разтурянето на трейдюнионите в крhя на 20-те години на
века, непреклонната френска позиция спрямо смутрвете в Тонкин за ин­
тензивно разгръщане на производството на ориз и! каучук- всичко това
свидетелства за неизпепелената докрай мощ на ~вропейските армии и
оръжия 31 . Същото може да се каже 1 разбира се, и за з8.къснялото забъркване
на имперска Италия в Абисиния към края на 30-те. :Единствено много по­
мощният шок, причинен от Втората световна война·, ·ще отслаби това им­
перско надмощие. Все пак колониалните вълнения ~мат значение за взаи- ("')
моотношенията между народите през 30-те години!. Преди всичко те от- gs
t"',
им за равновесието на силите в Европа. Това се отН:ася главно за Англия,
· чиито ·управници·се тревожат-много ·повече-за···ПалеРтина,--Индия ·и-Gинга- · · ·~ · --·---~~-.
пур, отколкото за Судетите или за Данциг. Приорит~тите от този род оказ- ....~
ват влияние върху тяхната "имперска" отбранителна политика след
1919 г. 32 • Усложненията в Африка засягат също така и Франция и, разби­
ра се, напълно влудяват италианската военщина. нещо повече, в отделни
случа:и появата на неевропейски и колониални спОрни въпроси влиза в
пряко противоречие със съюзническата структура Отпреди периода 1914-
френските действия е не само империализмът. СъбЦтия като италианската
и японската агресия съответно в Абисиния и в конТинентален Китай през
---30-те· години разделят ·Рим и·'fокио-от-Лондон·и Лариж и предлагат·потен-~- - · - - - -
циални партньори на германските реваншисти. за: политиците отново е
повече от трудно да си свършат работата, като следват предписанията на
,,старата дипломация". 1
. Последната съществена причина за следвоенн~та нестабилност е не-
приятният факт, че „германският въпрос" не е разJ>ешен и става все по­
труден и остър. Внезапният срив на Германия през 11918 г„ когато нейни­
те армии все още държат Европа от Белгия до Украйна, идва като силен
1 шок за националистите QT дясното крило на силите,i склонни да заклеймят
,,вътрешния предател" заради недостойното отстъЦление. Когато клаузи­
те на Парижкия договор донасят още по-дълбоки у~ижения, огромен брой
:2~„::~~:·„~2'·9g германци осъждат както „заробващия договор", така и Ваймарските по-
•, .-:-~_:}._":: __ ·---·~„~ литиuи де_мократи, приели такива условия. Оспорваните репарации и
~ обвързаната с тях хиперинфлация през 1923 r. преливат чашата на rep-
~ ыанското недоволство. Малцина са настроени толкова екстремистки, как-
:< то са националсоциалистите, които през по-голямата част от 20-те години
Н се проявяват като живописно и демагогско движение. Но и твърде малък
~ брой германци не са реваншисти под една или друга форма. Репарациите,
~
=
полският коридор, ограниченията пред въоръжените сили, отделянето на
< немскоезични райони от Фатерланда ня.\1а да бъде толерирано вечно. Един-
ственият въпрос сега е колко скоро могат да бъдат премахнати тези огра-
~ ничения и дО каква степен да бъде заставена дипломацията да промени
U статуквото. По този начин идването на Хитлер на власт през 1933 г. про-
~ сто ускорява: придвижването на германците към реваны.rизма 33 •
~ .Цро_t?.I!~~ъ~_ о~ол_о_ п9сТЭ:!J~нето _ н_а _:Гер_~f!_ния___ _н~ __„_ПО!fаг_ащот_9_ И се'_'___З!
t:=: Европа място представлява част от странното и неравномерно разпреде-
~ ление на международната власт след Първата световна война. Независи-----
< мо от своите териториални загуби, военни ограничения и икономическа -
~~~ нестабилност, Германия и след 1919 г. продължава да бъде потенциално_
~ една все още могъща велика сила. В следващите по-долу редове ще бъде
направен по-подробен анализ на нейните силни и слаби страни, което не--
~ пречи тук да отбележим, че Германия продължава да има много по-много-
числено население от Франция и около три пъти по-голямо производств-о
0
~ на чугун и стомана. Нейната вътрешна ко:..1)'никационна мрежа остава
;s:: непокътната, ·запазени са нейните химически и електрически заводи, уни-
=s:: верситети и технически институти. „През 1919 г. Германия е в бедствено
~ положение. Германската слабост предста~лява най-неотложният проблем,
~ но само след няколко години на „нормален" живот германската мощ от-
-~--ново-ще се ·превърне-в--проблем'~ 34 :-Нещо-повече,----както·-подчертава-Тейлър,
Н старото равновесие на силите на Европейския континент, помогнало да____
~ ~
~ бъде оrрани~ен германският_ експанзионц;зъм,_вече не съществува. „Ру:__
~ сия се е отдръпнала, Австро-Унгария е изчезнала.--Останали-са единстве---
U но Франция и Италия, и двете в подчинение заради работната сила, но ·
много повече заради ресурсите, и двете съсипани от войнатан 35 • Но вре- ---
мето си тече и първи Съединените щати, а после и Англия показват нара:·--
стващо омерзение към вмешателствата в Европа и все по-силно неодоб~
рение на френските усилия да държат Германия в подчинение. Все пак ~
именно опасенията на Франция карат Париж да се опитва по всевъзмоЖ~
:';:. ясно (макар и очевидно недокрай) за някои от споменатите по-горе про-
------ - - -- -- ни-начини да ·предотвратява ·съживяването-·на терманската мощ·--=-като-на---.- - - - блеми.--Все-пак·те;-подо_бно--на··Лойд Джордж;-се-надяват-новосъздадепото______
стоява за пълно изплащане на репарациите, издържа собствените си or- . 01}.щество на народите ,да се противопоставя, да възстановява и да обез-
ромни и скъпоструващи въоръжени сили, полага усилия да превърне
Обществото на народите в организация, призвана да запази статуквото, и--=-
устоява на всnчки внушения на_Германия да И бъде позволено ,да се въорk__
жи" колкото. Франция 36 • Което, както може да се предскаже, подклажда
германСкото негодувание и служи в подкрепа на агитката на десните екс-
тремисти.
Другият замисъл на Франция се крие зад нейните връзк~ _със „стра--
. .-
ните победителки 1 ' от Източна Европа. По същество той представлява -~
подкрепа за Полша, Чехословакия и за останалите облагодетелствани в
ТОЗИ регион от споразуменията през периода 1919-1921 г., една благо- z9-9-~·::··
видна и обещаваща стратеrия 37 , поради която германският реваншизъм
ще претърпи неуспехи по всички посоки. В действителност този план е
изпълнен с препятствия. Създаването на чисто етнически териториални
единици през 1919 г. е невъзможно поради географската разпръснатост
на различните населения от предишните многонационални империи. За-
това около границите на всяка от страните живеят големи малцинствени
групи, създаващи извор не само на вътрешна немощ, но и на външни яда-
ве. С други думи, Германия не е единствената, която желае преразглежда-
не на Парижкия договор, и въпреки че Франция ревностно настоява да
няма никакви промени в статуквото, става ясно, че нито Англия, нито
Съединените щати чувстват каквото и да било задължение заради набързо
нагласените и неестествени граници в този регион. Както Лондон дава да
с~ разбере__ пр~з ~.?'-~? г., в_ ~зто~на Евр_опа няма да има никакви презастра-
ховки тип Локарно* 38 •
Стопанската сцена в Източна и Централна Европа влошава още по-
вече нещата, тъй като изграждането на митници и митнически бариери
край тези ново~ъздадени държави засилва регионалната конкуренция и
спъва цялостното им развитие. Сега вече в Европа има трийсет и седем
отделни валути вместо довоенните четиринайсет и граници в продълже-
ние на нови 12 500 мили. На много места границите отделят фабриките от
техните суровини, стоманолеярните от рудните залежи, стопанствата от
пазарите им. Нещо повече, въпреки че след 1919 г. френските и англий-
ските банкери и предприятия се насочват към страните победителки, тех-
ният много „по-естествен" търговски партньор си остава Гер„1ания, вече
възстановила през 30-те години икономическата си стабилност. Тя не само
е по-наблизо и е по-добре снабдена с пътища и железопътни линии към
----=--- - - източноевропейския пазар,-но е-и-в-състояние веднага-да-поеме земедел---~ -----
ските излишъци, като срещу унгарската пшеница и румънския нефт пред- i.-:
лаrа така необходимите машини и (по-к_ъсно) въоръжение, което прена- .....,.
селената със земеделски стопанства Франция и ползващата се с имперски ---\С
преференции Англия не могат. Но и „новите" страни, както и самата Гер- ~
мания, имат проблеми с валутата и поради това им е по-лесно да търгуват ~
на „бартерна" основа. Следователно Средна Европа би могла наистина да \С
. :!';
--- се превърне отново в подчинена на Германия зона 39 • ,_
Мнозина от участниците в Парижките преговори през 1919 г. са на- ~
щетява„. Като Апелационен съд [то] ще изглажда остротите, нередности-
те, неправдите" 40 • Сега всяка неуредена политическа или стопанска кара-
ница между държавите може да бъде разрешавана от събраните около
кръглата маса в Женева благоразумни политици. През 1919 г. това из-
глежда като красива перспектива, но, уви, то трябва да пристъпи в груба-
* През ] 925 r. главните европейски сили подписват в Локарно редица споразумения, с
които те се задължават да rapaнrupaт „индивидуалното и колективното запазване на територи­
__ _:_ алното статукво" (б. р.).

-~:~_-·J:.o.·o та действителност. Съединените щати не се присъединяват Б:ъ1r Общест-
вото. На Съветския съюз гледат като на държава от ппебеи и не го допус­
аS кат в Обществото. Такова е отношението и къ~: победените страни, поне
~ през първите няколко години. Когато през 30-те години реваншистки на­
~ строените дър)кавя предприемат своите агресивни действия, те скоро след
Н това напускат Обществото на народите.
~ Нещо повече, поради предишните различия между френската и анг-
5 лийската представа какво би следвало да представлява Обществото
-.-.~.. лицай или миротворец, организацията е лишена от въоръжени сили и не
ts:: разполага с истински механизъм за колективна сигурност. Ето защо същин­
~ ската роля на Обществото по зла ирония се оказва не да възпира
U ра, а да създава притеснения за де:мокрацията. То е широко популярно
~ сред умореното от войната общество на Запад, но самото му създаване
_~ п_о онова време проправя път на аргуме!lта против нуждата от национал-
:= ни сили за отбрана, след като Обществото някак ще предотвратява бъде-
~ щите войни. Затова съществуването му кара правителства и външни ми-
< нистри да се лrошкат между „старата" и „новата" дипломация, като не под-
~ сигуряват и на двете страни в конфликтите някаква изгода, както съвсем
~
=::. ясно показват случаите и в Манчжурия, и в Абисиния.
В светлината на всички изброени по-горе трудности и на поразява-
0 щия факт как Европа отново потъва във война само двайсет години след
8
~
подписването на Версайския договор едва ли е изненада, че историците
гледат на този период като на „двайсетгодишно примирие" и го описват
=
t::::i
tх!
като мрачно и гибелно време - изпълнено с кризи, измами, бруталност,
безчестие. След появата им книги със заглавия като „Съсипан свят", „Из­
губеният мир" и „Двайсетгодишната криза" обясняват онези две десети­
== летия 41 , по време на които има опасност да бъдат пренебрегнатf~ огром-
--------- ~ ·-- ните·различия- между-20-те-и--ЗО-те-rодини-на века.--Да-повторим· направе--=
с..... ната по-горе забележка - скл1очените в края на 30-те години договори-·-
:,.О::
"" „Локарно" и „Келог-Бриан"* (Парижкият договор), разрешаването на__
~ мног6 френско-германски противоречия, заседанията на Обществото .И---
U о·бщото връщане на благополучието сякаш показват, че Първата световна
война е вече приключила. Но само след година-две гибелният финансов и
индустрi~ален срив разтърсват това съгласие и започва да си взаимодей-_ __
стват с предизвикателствата, които японските и китайските (а по-късно и _____·_
италианските) националисти изправят пред съществуващия ред. След уди- -;-.-
вително кратко време отново надвисват облаците на войната. Системата е- :~,
. ·застрашена-от--заплаха-в -самата-си основа ·точно-·когато-демокрациите-не.---+---лия--за-първенство -·в Средиземноморието- са- заяв.ени
са съвсем готови и психологически, и военно да я посрещнат. При това са
по-слабо взаимно обвързани от когато и да е след споразумяването и~
през 1919 г. Каквито и да са недостатъците и безразсъдствата на всеки·--
един „омиротворител" от злочестото вр~ме на 30-те години, добре _e __ Qc~
пак да се имат предвид изкл~очителните затруднения, с които трябва да се
сблъскат държавниците от онова десетилетие.
*Договор за отказ от използване на войната като средство за уреждане на националната _ _
политика, подписан в края: на 1928 г. в Париж. Наречен е с иыената на сво1пе инициатори -
американския държавен секретар Ф. Келог и френския м111шстър на въ11ш11нте paбoru А. Бриан
(б.р.).
Преди да видим по какъв начин междунаро~ната криза от този пе­
'
риод се проявява по вре.ме на войната, важно е qще веднъж да проучим
отделните си.1ни и слаби страни на всяка една от!Великите сили~ всички
засегнати не са~10 от сблъсъка през 1914-1918 г., 1 но и от стопанското и
военното развитие в ыеждувоенния промеждутъ~. Горните таблици 12-
18, конто в своя общ Сi\-!Исъл показват про).rенитеiв производствения по­
тенциа;~ на държавите, ще бъдат отново и отно~о посочвани. От тази
- по­ гледна точка са направени и следващите две уводни бележки за иконо­
миката в областта на въоръжаването. Първата се отнася ДО различните
темпове на растеж, които през 30-те години се виждат много по-ясно,
1
arpeco- отколкото, да каже:м, през десетилетието преди 1914 г. Преразпределе-
нието на световната иконо:-.1ика в различни грурировки
' и невероятно
различните начини, по които се провежда нациqналната икономическа
___ по_ли_JJJ_~а (о_т_ :r~еrиригодишни планове_ и _„нови курсове"* до класически
дефлационни бюджети) довеждат до положенпето! в някоя страна произ­
водителността и благосъстоянието да бъдат повиШени, а в друга трагич-
1
но да спаднат. На ~тора място, развитието на вое'нните технологии през
времето }.-rежду воините прави въоръжените сили по-зависими отвсяко­
1
га от производителните сили в техните държави. :Без процъфтяваща ин­
дустриална база и което е още по-важно, без широка, напредничава на­
учна общност, способна да бъде мобилизирана от държавата, за да
удържи надпреварата с постиженията в производството на нови въоръ-
1
жения, побе;~:ата в друга голяма война е неыисл~нл~. Щом бъдещеl'о лежи
(да използваые Сталиновия израз) в ръцете на гол~мите батальони, те на
свои ред все по-силно ще се осланят на модерни1е технологии и на ма-
"
совото производство.
1
·-·--··- -------·- · ·- -------ПреДИзвикателсТВата___ ---- -
,
. . !
I~кономическата уязвимост на една Велика сила, колкото дейно и
1
а:\1бициозно да е нейното ръководство, не е била н~1кога толкова отчетли-
во видп~1а, ка:кто в случая с Италия през- 30-те години на века. Фашисткият
1
режим на l\1усолини измъква страната от нейния вът}Jешен застой в центъра ·
на дипломатическия свят. Тя и Англия са гарант:И на подписания през
1925 г. договор в Локарно. Заедно с Англия, Фр~нция и Германия през
.
1938 г. тя подписва и Мrонхенското споразумениеf Претенциите на Ита-
, -с нападението на .. -
Корфу (1923), з~силването на „омиротворяването'! в Либия и особено с
масовото участие (50 000-а италианска войска) в l;'lспанската гражданска
война. Между 1935 и 1937 r. Муселини отмъщав~ за поражението при
Адова** с без:милостното завладяване на Абисин!'lf· като безочлцво пре-
небрегВа санкциите на Обществото на народите и :враждебно настроено-
то обществено мнение на Запад. В други случаи то~ подкрепя статуквото,
!
* Автор1.т 11~ш предвид иконо~ически програми, аналог11чi111 на таз11 на президента на
САЩ Франклин Д. Рузвелт (1882-J 945), наречена „Нов курс" (б; р.).
** Адова - град в Северна Етиопия, където поражението: на италианските войски от
епюпскнте воинп през 1898 г. довежда до признаването на независимостта на Етиопия (б. пр.).
!
..-, 1
,~-1
1
!
:~·-~·:.·:.·.· 3
. ---~.о.···.2 като през 1934 r. придвижва войски до Бренер*, за да попречи на Хитлер
·,:, ,,._ · да завладее Австрия, а през 1935 г. с готовност подписва в Стреза анти-
~ германското споразумение. Неговите тиради срещу болшевиките през 20-
~ те години му спечелват възхитата на много чужденци (в това число и на
~ Чърчил), а през следващото десетилетие къ:м него се обръщат от всички
~ страни - например пътуването в края на януари 1939 r. на Чембърлейн до
~ Рим, за да предотврати влизането на Италия в германския лагер 42 •
~ Дипломатическата известност обаче съвсем не е единственото изме-
:;$ рение на н9вото италианско величие. Тази фашистка държава отстранява
-"'""'1 подривните политически партии, „корпоративно" планирайки икономи-
~ ката и туширайки противоречията между капитала и работната ръка, за-
U емайки се с административна дейност, сякаш предлага на лишеното от
S:. илюзии следвоенно европейско общество някакъв нов модел - при това
)о-Оо( привлекателен за онези, които се боят от алтернативния „модел", предло-
=
<
~
жен вече от болшевиките. Благодарение На съюзниЧ:еските инвестиции ·
индустриализацията през периода от 1915 до 1918 г. протича бързо, поне
=
-"'""'1
при обвързаните с военното производство тежки промишлени отрасли.
По време на Муселини страната се самонатоварва с амбициозна проrра-
ма за модернизация, простираща се от пресушаването на Понтийските
~ блата до впечатляващото разрастване на хидроенергетиката и подобре-
~ нията в железопътната система. Химическата индустрия се придвижва
О напред, развива се и производството на изкуствена коприна и други син-
~ тетични тъкани. Автомобилната продукция расте, италианската авиаци-
~ онна индустрия, изглежда, се нарежда сред най-новаторските производ-
~ ства в света и саыолетите И печелят в скоростните и височинните изпита-
~ ния рекорд след рекорд43 •
~ Военната мощ сякаш също дава добри показатели за повишения ста- -- признак за икономическа изостаналост. Отделно от понижаването на тези
-- --- -~ --- тут на-Италия.--Въпреки-че-през 20-те-години-Мусолини-не-изразходва~ ___съотношения,_заради-придаваното--особено-значенне"на· добродетелите---~------
~ много средства за въоръжението, той вярва в силата и завоеванието и все____
~ по-голямото му желание да разшири територията на Италия _довежда до____
~ значително нарастване на военните разходи през 30-те години. Всъщност
U за въоръжените сили тогава се отделят малко над 1О % оТ националния
доход и около една трета от средствата на правителството, което в абсо-
л1отни цифри е повече, отколкото харчат Англия и Франция, и много по-
вече от общата сума при американците. На вода са пуснати нови скорост-
ни бойни кораби, които съп~рничат на френския и английския средизем-
номорски флот и подкрепят твърдението на Мусолини, че Средиземномо- -
риете е наистина··mаrе--поstrип1*-*;--Когато-влиза във войната;--Италия-при.:.-.-·-
тежава 113 подводници - „най-голямата сила от този род в света с изклю-
чение може би на Съветския съюз" 44 • По време на периода преди 1940 г.
за военновъздушните сили, Кралските въздушни линии, са отделяни още
по-големи средства може би заради значението, което ранният фашизъм
отдава на осъвременяването, науката, бързината и ефекта. В Абисиния, а
дори повече и в Испания италианците използват военновъздушните сили
и се убеждават - както и мнозина чуждестранни наблюдатели, че прите-
* Бреиер- проход в Средните Алпи (б. пр.).
** Mare nostrum (лат.)- нашето море (б. пр.).
жават най-напредна.'Iата военна авиация в света. Създаването на флота и
на ...бойната аuвиация намалява средствата за италианската ар::-.rия, макар че
неините триисет дивизии са значително преструктуриранп в края на 30-
те, планирани са новите танкове и артилерия. Освен това, с:-.1ята Мусели-
ни, същ_,ествуват масата фашистки скуадрисп1и* и обучени групи, така че
в случаи на нова тотална война нацията наистина може да притежава ис-
каните „осем милиона щика''. Всичко това сякаш вещае създаването на
втора Римска империя.
Уви, въпреки тези съновидения във военно-политическо отноше-
ние фашистка Италия е комично слаба. Основният проб.:Iе:-.r е, че дори "в
края на Първата световна война Италия, казано на езика на икономика-
та, представлява една полуразвита страна" 45 • Нейният дохо;:r; на глава от
населението през 1920 г. е почти равен на постигнатия от Англия и Съе-
динените щати в началото на XIX в„ а от Франция - няколко десетилетия
- по-късно. Данните за националния доход прикриват ф-акта, че -на Север
доходът на глава от населението е с 20 о/о по-висок, а на юг - с 30 % по-
нисък от средното равнище и че тази пропаст вероятно ще се задълбоча-
ва. Благодарение на непрекъснатия отток на емигранти населението на
Ит~лия през довоенните години нараства само с около 1 % годишно.
Тъи като общият вътрешен продукт годишно расте с 2 о/о, средната стой-
нает на rлава от населението се повишава с близо 1 % годишно което
не е толкова лошо, но едва ли представлява някакво иконо:-.rическ~ чудо.
Нестабилността на Италия се. корени в непрекъснатото нзпо.'Iзnане на
дребното земеделие, което през 1920 г. дава 40 % от общия вътрешен
продукт, но поглъща 50 % от цялата работна ръка 46 . Това, че дори през
1938 г. половината от семейните. разходи отиват за Храна, е още един
на селския живот фашизмът полага усилия да подкрепя селското сто- ---~
папство чрез извънредни 11ерки, в това число и протекционни мита, ши-
рока разпространена рекултивация на почвата и пълен .контрол върху
житния пазар. Основното в тези действия на режима е желанието да бъде
ограничена зависимостта от чуждестранните производители на храни и
да се спре по-нататъшният наплив на селяните къ:-.r градовете, където ще
увеличат общия брой на безработните и ще задълбочат социалния пра-
блем. Резултатът е особен~ ниската стойнос1пна работната ръка в сел-
ските области с всичките и основни белези - слаба производителност,
___ неграмотност,--огромни -регионални различия: · ·· ·--·-·- -- ------ - - - - - - - --- --- ---- - - -
При тази относителна изостаналост на италианската икономика и
готовността на държавата да харчи парите както за въоръжаване, така и
за съхраняване на селското земеделие ня1rа нищо чудно, че сумите на
_спес~ен_ите средства за инвестиране в предприемачеството са малки. Ако
Първата световна война вече намалява наличния основен вътрешен капи-
тал, следващия удар нанасят стопанската депресия и обратът къ:-.r полити-
ката на протекционизъм. I<:омпаниите могат естествено да извличат добра
. печалба благодарение на подкр_епяните от правителството поръчки за са-
* Скуадрисn1 - привърженици на Мусолини (б. пр.).
1
,,.: :.rолетп нли камиони, но едва ли ыоже да се очаква, че индустриалният
~:. .• 304 напредък на Италия би могъл да извлече изгода от тези опити за автори-
1 тарни действнн. За нискоефективните производители митата едва ли пред-
ставляват някаква защита, а повсеместният неомеркантилизъ)f на века
наыалява притока на чуждестранни инвестиции, които преди това допри-
насят много за стимулирането на италианската индустриализация. До
1939 г. Италия все още дава 2,8 % от произведената 8 с вета продукция 1
0
ката изработва 2,1 % от стоманата, 1,0 % от чугуна, 0,1 Уо от въглищата,
но изразходва добитата от съвременни източници енергия в далеч по-мал-
ки количества отколкото всяка една от Великите сили. И на последно
ыясто, при оче~идното нетърпение на Мусолини да потегли на война сре-
щу <I)ранция 1 а може би дори срещу Франция и Англия едновременно,-==
сякаш няма никакво значение, че Италия продължава да бъде смущаващо
зависиыа от вноса на торове, въглища, петрол, железен скрап, _каучу~,
мед и други жизнено важни суро-вини, 80 % от които трябва да-минат ~рез
Гибралтар или Суец и голямата част от които се превозват с анrлииски._
кораби. Напълно в стила на режима не се подготвя никакъв план за слу-
чай, ако този внос спре, а за запасяване с такива стратегически матери~~-
не става и дума, след като от края на 30-те години Италия ~ва намира
чуждестранна валута, за да посрещне своите текущи нужди. lози храни----
чен недостиг на валута изяснява и защо италианците не си позволяват да
платят за германските машинни съоръжения, които са толкова нужни за
произподството на по-съвременни самолети, танкове, огнестрелни оръ- --~
жия и кораби, разработени през периода около и след 1935 г:п.
Уiкономическата изостаналост показва също и защо, независимо от
цялото внимание и средствата, които режимът на Мусолини отделя за ____,_._
въоръжените сили, техните действителни пост~жения и битови услов~:я ~
остават-лоши-и продължават-да се-влошават.-Боиният-флот--е може--би.наи- - --тежки-и-скъпй ЧеТИ:риМОТОрни Модели, с-ПоСобни да-пренасят огромен то- ~
добре екипиран от трите рода войски, но сигурно твърде немощен, з~ да__ -
изгони английския военноморски флот от Средиземноморието. Тои_н~---
разполага със Самолетоносачи - Мусо_лини забранява построяването.J·[~'
и вместо това е принуден да разчита на Кралските въздушни линии при ...,..-
пълното отсъствие на вътрешновойсково взаимодействие. Неговите-+
кръстосвачи приличат на увеселителни корабчета, а пълният боен строй__ ,
на подводниците му се оказа изцяло излязло от употреба вложение. „Под-------:~
водниците не са снабдени с командни съоръжения, климатичните им ИН· j~~
сталации изпускат отровни газове, щом при сблъсък с подводни бомби се ,~;~
пробият тръбите -те- са сравнително-лесно--потопяеми, -което -при-прибли-
жаването на вра~ески самолет създава затруднения" 48 • Същите признаци
на износване могат да се видят и при италианските военновъздушни сили,
които се оказват способни да бомбардират (дори ако не винаги улучв~~--------=-
абисинските туземци и впечатляват мнозина набл1одатели със CB~J!~.e .~:
изпълнения по време на Испанската гражданска война. Но в ~рая на 30-те _~·.:-
rодинн бипланът „Фиат CR42 напълно е елиминиран от наи-новите анг: ;.;-.
11
лийскн и германски моноплани. Силите за бомбардиране разполагат само ----l--
с леки и средни бомбардировачи, слаби двигатели и пораждащи удивле- ~й,_ 1
ние заради своята неефективност бомби. При това споменатите два рода--=­
войски са си осигурявали все повече разрастващи дялове от военния бю· .-."%:~
.(cii.
джет. За разлика от тях, армията вижда как от 58,2 о/о през 1935-1936 г. .З_~~О.·.···.5_·.·.~5~.:. :..'l.~~
.
нейният дял пада до 44,5 % през 1938-1939 г., при това по време, когато ·· ··- "'
тя изпитва отчаяна нужда от съвременни танкове, артилерия, каыиони и
линии за свръзка. Когато италианската войска влиза във война, нейният
„редови боен танк" е „Фиат L.3", три тона и половина, със слаба видимост
и с две единствени картечници, и то по време, когато най-новите модели
германски и френски танкове са близо двайсеттонни и са много по-теж-
ковъоръжени.
Като се има предвид почти непоправимата уязвимост на италианска-
та икономика при фашизма, неразумно е да се предполага, че Италия може
да спечели някога война срещу друга, велика в точния смисъл на думата
сила. Нейните перспективи са съвсем безнадеждни поради факта, че въоръ-
жените И сили са жертва на подранило въоръжение и на бързото и~f оста-
_ряване. Тъй като през 30-те години това се оказва общ проблем, -засегнал
Франция и Русия в почти същата степен, важно е да навлезем в малко
повече подробности, преди да се заемем отново с нашия своеобразен ана-
лиз на безсилието на Италия.
Ключовият фактор е аь.1ивното прилагане на науката и технологиите
във военния напредък през този период, по време на който се променя
системата на въоръжение във всички родове войски. Изтребителите на-
пример бързо стават от маневрени (но леко въоръжени и покрити с плат-
но) биплани, които могат да изминават около 200 мили в час, в ,,дуралу-
миниеви :моноплани, натоварени с Мl):огобройни тежки картечници, с оръ-
-~ дия, бронирана пилотска кабина и херметически уплътнен резервоар" 49 , ("')
които развиват до 400 мили в час и се нуждаят от много по-мощни двиrа- ~
тели. Бомбардировачите се променят - в страните, които могат да си поз- ~
валят тази стъпка - от двумоторни, средногабаритн~_ за 6-о_l!~ки -~~~_l!O_ _ ·.··/"( ______
вар от бомби с радиус на действие над две хиляди мили. Построените р
след Вашинпонския договор* бойни кораби (от типа ,,Крал Джордж V",
„Бисмарк" и „Норт Каролайна") са много по-бързи, по-добре бронирани ~
и екипирани с ефективна проп1вовъздушна защита от своите предшестве- ~
ници. Модерните самолетоносачи са огромни, отлично проектирани, с ~
още по-мощна ударна сила от осъвременените хидроплани и преустрое- ':f.
ните бойни кръстосвачи от вре~1ето на 20-те години. Създателите на нови- N
те танкове напредват с по-тежки, по-дОбре въоръжени и по-здраво арми- :-1
_Ран_и модели, .изискващи много по-мо_щни дви~Э.тели от бойните -~!ЩЛ_f:!l!, __________..
- - к-арани--с---експеРИме-НТаЛНа цел.-- в гоДИНиТе · прёДИ -1-935Г:-Не-Що повече,
всички ~:~;.зи системи за въоръжение едва започват да изпитват влиянието
.. на· промените в електрическата свързочна техника, подобренията в уст-
ройствата за управление и противолодъчните пеленгатори, на първата и
усъвършенствуваната-радиоекнпировка, което прави новите оръжия не
само много по-скъпи, но усложнява и тяхното доставяне. Дали някой при-
тежава достатъчни количества от новите съоръжения, приспособления за
,
• Вашингrонски доrовор- един от подписаните по време на Вашингrонската конферен­
ция (ноември 1921 r. -февруари 1922 r.) доrовори, чрез които се определя новото съотноше:­
ние на световните сили след Първата световна война в района на Китай и в басейна на Тихия
океан (б. р.) .
20 Възход 11 падеш1е на Великите сил11
 измерване и възможности, за да превключи на тези подобрени образци? тогава тя изпитва нужда да отделя по-голяма част от националните прихо­

Могат ли оръжейните заводи и снабдителите с еле1-тротехника да посрещнат
растящия брой заявки? Ще имат ли достатъчно ~rощности и добре подгот­
вени инженери? Ще се осмели ли някой да спре производството на изно­
сените или излезли от употреба остарели модели, докато дочака да бъдат
тестувани и произведени новите образци? И на последно, но най-важно
място, каква е връзката между тези отчаяни опити за превъоръжаване и
състоянието на икономиката на страната, какъв е достъпът й до чуждите
постижения, какви са вътрешните ресурси и способността да се разпла­
ща? Това, разбира се, не са нови въпроси, но те притискат с много по­
rоляма от когато и да било неотложност всички, които през 30-те години
определят какви да бъдат вземаните решения.
Такъв е този технологически и икономически (а така също и дипло­
матически) контекст, в който могат--най-добре да бъдат- разбрани различ- -
ните стилове в превъоръжаването на Великите сили през 30-те години. В
съставянето на отделните годишни отчети за общите суми на военните
разходи на държавата през това десетилетие съществуват много несъот­
ветствия, но таблица 27 може да поеме ролята на предан пътеводител към----:=
ди за въоръжените сили, отколкото може би всички останали страни с
изключение на СССР. Но голямата кампания в Абисиния, почти съвпадна­
ла с интервенцията в Испания, довежда до огромно нарастване на разхо­
дите през периода от 1935 до 1937 г. Така част от италианските военни
бюджети през онези години е отделена за текущите нужди, а не за разви­
тието на войската или на военната индустрия. Авантюрите в Абисиния и
Испания гибелно изтощават Италия не само поради загубите на бойното
поле, но и защото колкото по-продължително време воюва тя, толкова
повече нараства необходимостта да внася - и да изплаща - жизнено важ­
ните стратегически суровини, като по този начин става причина Итаmrан­
ската банка да стопи почти докрай своите резерви. Неспособна да си поз­
воли машинните въоръжения и екипировката, нужни, за да модернизира
военновъздушните сили и армията, страната може би още повече отслаб:..
ва през последните две или три години преди 1940 г. Армията не печели и
- от собствената си реорганизация, тъй като половинчатият план за създа­
ване на много повече дивизии посредством простото намаляване на всяка
дивизия от три на два полка довежда до повишаването в чин на много

онова, което се е случило. офицери, но не и до истинска ефективност. Военновъздушните сили, под-

крепяни (ако това е точната дума) от по-слабо производителната, откол­
ТАБЛИЦА 27
Военни разходи на Вел11к11те с11л11, 1930-1938 r.sn кото през 1915-1918 г., индустрия, твърдят, че разполагат с над 8500 са­
(в млн. щ. дол.) молета. По-нататьшни_те проучвания ограничават тази цифра до 454 бом­
бардировача и 129 ·w.зтребителя, няколко броя от които други воен­
Обединено новъздушни сили биха приели за първокласни 51 • Без да разполага с ис- (j
Япония Италия Германия СССР
кралство
Франция САЩ
тински танкове, самолетоносачи, локатори, чуждестранна валута и без под- sg
1930 . 218 266
.1933 _. 183 __ . - 351
(356) (361)
162
. 452 - -
(620)
722
__707
(303) .
512
·(;~~)- --(~~~)
498
--
699
~~~;~о с~::~т~а~:~-:~~~;;.~~;Оц~;-~:;;;;е~:::те _~:~ц~·;~~~;~~~: -
1

(;~~)----1-- ··за-веЧе-·спеЧеЛенi-ВсъЩност само някакво чудо, или германците, би маг-

t. ------
""'
ло да предотврати епичен по мащабите си погром. ...~
[387]
1934 292 455 709 3,479 540 707 803 Особено голямото внимание, отделено на въоръжаването, наистина
(384) (427) (914) (980) (558) (731) (708) омаловажава значението, което командването, способностите на кадРо~
(427] вия състав и производителността на страната имат за изхода ,от сражени­

1935 300 966 1,607 5,517 646 867 806 ята. !-Io тъжната истина е, че вместо да обезщетят Италия за недостига в
(900) (966) (2.025) (1,607) (671) (849) (933) материалната сфера, тези компоненти чисто и просто задълбочават ней­
[463] ната слабост. Въпреки лековатите изявления на фашистите в периода меж­
1936 313 1,149 2,332 2,933 892 955 932 ду 1900 и 1930 г. в италианското общество и в политическата просвета не ="
·-
(440) (1,252) . _ (3,2_66)__ (2,903) . (9_1)) _: (980) . (1,119) ---+----~~~-~'О~_а __НJ_Iка~в~_пр_9м_s_ц_1_а,_ко_я:r_Q_да_ направи_ армията_по~примамлива ка- ---------
(488] риера за надарени, честолrобиви мъже. Напротив, некадърността на ко-
1937 940 1,235 3,298 3,446 1,245 890 1,032 мандния състав, Л}Iпсата на инициатива и грижата за бъдещето пред кари-
(1621) (1,015) (4,769) (3,430) (1,283) (862) (1,079) ерата на отделния военнослужещ са комични и събуждат удивлението на
[1064] германските военни аташета и останалите наблюдатели. Армията не се
1938 1740 746 7,415 5,429 1,863 919 1,131- превръща в послушно оръдие на Муселини. Тя може, и често наистина го
(2489) (818) (5,807) (4,527) (1,915) (1,014) (1,131) прави, да се опълчва срещу неговата воля, предлагайки безброй доводи
[1706] защо не може да действа. Дуче е орисан да бъде въвличан, често без пред-
варит~лно запознаване, в конфликти, при които нещо трябва да бъде
Погледнат под светлината на тези сравнения, италианският проблем свършено. Контролирана от своите предпазливи и недостатъчно обучени
започва да се прояснява. През първата половина на 30-те години Италия старши офицери и нуждаеща се от гръбнака на опитен подофицерски
не прави големи разходи за въоръжаване в абсолютни цифри, въпреки че състав, в случай на война между Великите сили армията би изпаднала в

L_
 безнадеждно положение. Малко по-добре е бойният флот с изключение
на 11аневрените малки подводници. Безполезно е по-доброто обучение и
подготовка на състава и екипажите на Кралските въздушни линии, които
все още използват отживели времето си самолети, чиито двигатели не ус-
тояват на пустинните пясъци, бомбите им са скапани, а огневата мощ -
покъртително безсилна. Едва ли има смисъл да се споменава, че не съще-
ствува върховно командване, което да съгласува действията между раз-
личните родове войски, нито пък да разисква (още по-малко да решава)
най-важните въпроси на отбраната.
и накрая остава самият Муселини, поел върховната стратегическа
отговорност, който не представлява, ако трябва да бъдем точни, водач от
ранга на Хитлер, за какъвто се смята. Крал Виктор Емануил 111. полага·~=
усилия да съхрани своите правомощия и съумява да си запази пр~даност-
та на по-голямата tiacт от административния апарат и _офицерския _състав.
Независимо и враждебно е настроено и духовенството, център на властта
за голям брой италианци. Нито тежките индустриалци, нито своеволните --
селяни хранят някакъв възторг към режима от 30-те години, а самата На- ---·
ционална фашистка партия, или поне регионалните И басове, са заети ___
повече с разпределението на работните места, отколкото с преследването,
на национална слава 52 • Но дори ако управлението на Муселини представ..:--
ляваше пълно самовластие, положението на Италия с нищо не би станал~--
по-добро, като бъдат взети предвид склонността на Дуче към самозалъгване,
големеене и самохвалство, вроденото му умение да лъже, неспособност-
та му да мисли и действа бързо и неговата управленческа непригодност5 3 •
Западните съюзници многократно разискват през 1939 и 1940 г. за и
против едн·а воюваща на страната на Германия или неутрална Италия.
Английските генералщабни офицери предпочитат общо взето Италия да
не-·бъде--намесвана--във- войната-·и--така-да:-бъде·-запазен·-мирът·в Среди---;---··
земноморието и в Близкия изток. Срещу кОето съществуват и убедителни-
доводи, чиято правота се доказва от изтеклото оттогава време 54 • Едва ли в ·
човешката история съществува друг сблъсък, в който появилият се нов-·-
съюзник може да навреди на врага повече, отколкото на партньорите си. ==
В това отношение Италия от времето на Муселини все пак остава ненад~_·_
мината.
От особен вид е и предизвикателството на Япония спрямо наложеното··~
статукво, но_ силните на деня трябва да го приемат далеч по-сериозно. В_:_____{_
обилно изпъстрения с расови и материално-духовни предразсъдъци свят ·'.~:..
- --от- 30-т-еи ·4о~:те· годиЮi на запад-мнОЗиilа са СКЛОlйiИ- да rioд.-1.rИliaBiiт ·яПОiщи- ----силна. заради сВОятсi ИЗ66ТаНЭ:ЛЭ. -бсiнКОВа-систеМ:а тЯ. ЧJуДН-о--се-прео-бРа- -
те като „малки жълп1 негодници". Едва по време на опустошителните напа-
дения върху Пърл Харбър, Малая и Филипините се вижда абсурдността на
шаблонизираната представа за японците като късогледи, недоразвити и.-=....
невежи в техниката55 • Японският боен флот се подготвя усилено за бой-И .:"'
денем, и нощем, добре овладява знанията, военните аташета осигуряват _____i:__
непресъхващ приток на информация към всички - от помощника с дърво' '-
делското ренде до корабните конструктори в Тоrшо. Добре подготвени са и -с-·
военноморските, и военновъздушните сили, те разполагат с огромен запас-­
от способни щурмани и готови на саможертва екипажи 56 • А колкото до
самата армия, трябва да бъде казано следното: нейните изпълнени с peurn·
мост и безкраен патриотизъм офицери стоят начело на проникната от ду-
ховната мощ на бушидо* въоръжена сила. Нейните войски са страховити и
в нападате.1ното, и в отбранителното бойно дело. Вдъхновеното усърдие,
което стига до убийството (така се твърди) на слаби министри, може лесно
да бъде превърнато в действителни бойни резултати. Докато в другите ар-
мии само приказват как ще се бият до един, японските· войници приемат
израза дословно и наисти.на падат в боя до един.
Но онова, което отличава японците, от, да кажем, во"ините зулуси, е,
че първите притежават военнотехническо превъзходство, както и истин-
ска храброст. Започналият преди 1914 г. процес на индустриализация е
неимоверно засилен от Първата световна война отчасти поради догово-
рите за боеприпаси със съюзниците и неумолимите нужди на японското
корабостроене, отчасти защото техните собствени износители стъпват на
азИ:атските пазари, които Западът вече не 11оже да снабдява57 • По време на
войната вносът и износът нарастват трикратно, производството на стома-
на и цимент се разширява повече от два пъти, постигнат е огромен на-
предък в хиыическата и електрическата индустрия. Както става и със Съе-
динените щати, докато трае войната, военните задължения-на Япония са
уредени и тя се превръща в кредитор. Тя се превръща освен това и в държа-
вата, която строи най-11ного кораби, като през 1919 г. пуска на вода съдо-
ве .с 650 000 тона водоизместимост вместо 85 000 тона през 1914 r. Както
показва изданието на Обществото на народите „Световен икономически
преглед", войната оказва по-силна подкрепа на нейната промишлена прd-
дукция, отколкото на произвежданата от Съединените щати, а продължа-
ващото нарастване през периода 1918-1938 г. означава, че с изключение
на Съветския съюз тя има най-високи показатели за икономически растеж
(виж таблица 28).
- -----11р-ез--Г938 г.-ЯriоНИЯ-е-ВСъщноСТ не саМб.МНОГО·nо:сиЛна в -иконоМИ:
ческо отношение от Италия, но изпреварва и Франция по всички показа-
телИ за производствената и индустриалната продукция (виж по-горе таб-
лици 14-18). Ако нейните во~нни предводители не бяха влезли във·вой-
ната с Китай през 1937 г„ а през 1941 г. и в далеч по-гибелната война в
района на Тихия океан, бихме се изкусили да направим извода, че би
задминала п британското производство много по-рано от средата· на 60-те
години, когато наистина го прави.
Което не ни дава правото да заявим, че Япония преодолява всичките
_си_ икономически проблеми _с лекота, а car.fO че тя наи:ст_JiНа става все по-
зява, докато се превърне в държава кредитор по време на Първата светов-
на война. Начинът, по който тя борави с паричните фондове, довежда до
висока инфлация, като не отваряме дума за „оризовите бунтове" през
1919 г. 58 • -Тъй като Европа възстановява-мирновременното производство
на текстил, търговски кораби и на други видове изделия, Япония понася
трудностите на подновената надпревара. По това време цената на нейни-
* Бушид.о (яп.) - воинският път, нравствен кодекс на японсюпе самураи, в който особено
голямо внимание се обръща на моралните устои - преданост, смелост и смърт вместо живот в
безчестие (6. р. ).
 ТАБЛИЦА 28 Независиыо и, разбира се, по някакъв начин именно поради тез~ ино­
1:,· 0'п:з1а Год11ш1111 про11зводствеп11 индекси, 1913-1938 r. 59 номически затруднения военният министър от кабинета на ТакаХаш1i иска
(1913 = 100)
в началото на 30-те години да сключи заеми, за да отдели повече средства !:О'
~ за въоръжените сили, чийто дял в правителствените разходи нараства от ~
r"'I Обединено
Светът САЩ Германия Франция СССР Италия Япония 31 % през 1931-1932 г. до 47 % през 1936-1937 г. 61 • Когато в последна ~
~ кралство
сметка се сеща за иконо:-.1ическите последствия и търси начини да намали ~
'< по-нататъшните увеличения, той незабавно е убит от военните и разходи- ~§
~ 1913 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 100,О 100,0
те за въоръжаването неудържимо се покачват. През следващата година ,.....-
1920 93,2 122,2 59,0 92,6 70,4 12,8 95,2 176,0
<
::::: 1921 81,1 98,0 74,7 55,1 61,4 23,3 98,4 167,1
армейските служби поглъщат 70 о/о от правителствените разходи, като по
този начин Япония изразходва в абсолютни цифри повече, отколкото ко- """3
1922 99,5 125,8 81,8 73,5 87,8 28,9 108,1 197,9
~ 1923 104,5 141,4 55,4 79,1 95,2 35,4 119,3 206,4 ято и да било от най-богатите демократични страни. Тъй че японските О
··=.
~
87,8 117,9 47,5 140,7 223,3 въоръжени сили ь.ъм края на 30-те години са в :много по-изгодна позиция
1924 111,0 133,2 81,8
1925 120,7 148,0 94,9 86,3 114,3 70,2 156,8 221,8 от войските на Италия, а може би и от армията на Франция или Англия. >
1926 .126,5 . 156,1 90,9 . _78,8 129,8 100,3 162,8 264,9 Японският имперски бо~н флот, законно ограничен съгласно Вашинпрн- -~
::::: 1927 134,5 154,5 122,1 96,0 115,6 114,5 161,2 270,0 ския договор малко над размерите на английския и американския, в дей- -t;Q
~ 1928 141,8 162,8 118,3 95,1 134,4 143,5 175,2 300,2 ствителност е много по-мощен. Докато през 20-те и в началото на 30-те а
1929 153,3 180,8 117,3 100,3 142,7 181,4 181,0 324,0 години двете водещи военноморски сили пестят средствата, Япония гра- 2
~ 1930 137,5 148,0 101,6 91,3 139,9 235,5 164,О 294,9 ди своята мощ до наложените от договора граници, но всъщност скрито i'-1
::::: 1931 122,5 121,6 85,1 82,4 122,6 293,9 145,1 288,1 отива много над тях. Нейните броненосци например имат близо 14 000 0
:;;: 1932 108,4 93,7 70,2 82,5 105,4 326,1 123,3 309,1 тона водоизыестимост вместо наложените от договора 8000. Всички по- (1
о 1933 121,7 111,8 79,4 83,3 119,8 363,2 133,2 360,7 големи японски военно~1орски съдове са бързоходни и с по-лека броня, ~
~ 1934 136,4 121,6 101,0 100,2 lll,4 437,0 134,7 413,5 по-старите бойни кораби са модернизирани, а около края на 30-те години ~
о 1935 154,5 140,3 116,7 107,9 109,1 533,7 162,2 457,8
;;.:: 119,1 116,3 693,3 169,2 483,9
на вода са спуснати гигантските плавателни съдове от· класа "Ял1ато"*,
::::: 1936 178,1 171,0 127,5
които са по-големи от всички останали кораби в света. По-същественото, ("")
:::::
1937 195,8 185,0 138,1 127,8 123,8 772,2 194,5 551,0
въпреки че адмиралите не го оценяват докрай, е мощната и боеспособна gg
1938 182,7 143,0 149,3 117,6 114,6 857,3 195,2 552,0
военновъздушна армия на Япония, притежаваща 3000 самолета и 3500 r'
§ пилоти, които могат да бъдат разполагани върху десетте самолетоносача,
.... - както- и-няколко-изключително-ефикасни ·бомбардировача--и-десантни -ес""- ·--~ ~--­
r"'I
~
-- те стоки- е- в· общи линии по-висока, -отколкото на -изделията --от-Запада.
-----= ·
Освен това по-Голямата част от японското население продължава да се __
прехранва от дребното и разпокъсано земеделие, като тези слоеве пol;Ia:'_
кадри миноносци. Накрая, страната прдтежава и третия по-големина в
света търговски флот, ь1акар че самият боен флот всъщност напълно (кол­
.... =
~ сят теглото не само на увеличения внос на ориз от Тайван и Корея, но и от кото -и лiобопитно да е това) пренебрегва противолодъчната борба 62-.
u срива на жизнено важния износ на коприна заради отслабналия интерес Задължителната военна служба позволява на японската армия да има
на американците след 1930 г. Стремежът да бъде облекчена нищетата чрез _.:::, на свое разположение човешкия потенциал и да възпитава новобранците
разширяване на империята остава вечното изкушение пред загрижените в традиционното пълно подчинение с колкото е възможно по-голя:мо ста­

или амбициозните японски политици - завладяването на Манчжурия: на-
пример означава както икономически облаги, така и военни изгоди. От
друга страна, когато през 30-те години японската индустрия и търговия
отново ·с-е--изправят- на крака ·отчасти заради превъоръжаването-и -отчасти
благодарение на завоюваните пазари в Източна Азия, нараства и зави~-
мостта И от вносните суровини (поне в това отношение тя прилича на
Италия). Тъй като японската стоманодобивна индустрия се разширява, тя
се нуждае от по-големи количества чугун и руда от Китай и Малая. Недо-
статьчни за нуждите на индустрията са и вътрешните запаси от въглища и
мед, но и това не е толкова страшно, колкото почти пълната ~ависимост
на страната от вноса на всички видове нефтени горива. ПреследВаната От
японците „икономическа сигурностн6 о - някакво подразбиращо се от само
себе си благо според отявлените националисти и военни ръководители,
ги подтиква непрекъснато напред, но последиците са различни.
рание. Докато през първите години Япония ограничава размерите на сво­
. ята армия, програмата за нейното разширяване предвижда броят на диви­
зиите от 24 и на въздушните ескадрили от 54 през 1937 г. да нарасне през
--1941·г.-до-51 действащи-дивизии и 133 въздушни·ескадрили.-Освен·това-·- ·-·----
тя държи на разположение 10 запасни дивизии (за учебни цели) и голям
брой автонО.\fНИ бригадни и гарнизонни войскови части, равни по брой
_ .. на още 30 дивизии. От което следва, че в навечерието на войната Япония
притежава армия от над един милион_ души, подкрепяна от близо два ми-
лиона обучени запасняци. Не е добре с танковете, тъй като нито теренът,
нито дървените мостове в Източна Азия са особено подходящи, но пък
има бързо подв~жна артилерия, добре подготвена за условията в джун-
*Ямата - името на племенен съюз от III-IV в„ създал основите на ранното феодално
господство на Япония, което в преносен смисъл означава ,,японски дух" (б. пр. ).
глата, за прекосяване на реки и за десантни операции. Бойните 2000 броя
челни самолета (също както при военноморските сили) включват и стра-
хотните изтребители от класа „Зироу", по-скоростни и маневрени от всич-
ко, произвеждано в Европа тоrава63 •
Вижда се, че боеспособностrа на японските войски е изключително
висока. Те обаче не са лишени и от слабости. Правителствените решения
през 30-те години са понякога безотговорни и непоследователни поради
сблъсъците между различните фракции, споровете между цивилни и во-
енни и убийствата. Липсва и пълна съгласуваност - във всеки случай да-
леч не единствена по рода си ситуация, но 1rного по-опасна в случая с
Япония, където всеки отделен род войска си и1rа съвсем различни врагове
и отделни сфери ~а извършване на военни операции. Докато бойният флот
очаква предстояща война с Англия или със Съединените щати, внимание-
то на войската почти не се откъсва от Азиатския континент и от застраше-
ните там от Съветския съюз японски интереси: Най-често надмощие взи-
ма нейното мнение, тъй като армията има много голямо влияние сред япон-
ските политици и държи под контрол Императорския генерален щаб. Ис-
тинска опозиция не съществува нито в средите на бойния флот, нито на
Мшrnстерството на външните работи, въпреки че те не проявяват особе-
но желание за намеса, когато през 1937 г. армията настоява да бъдат взе-
тн допълнителни мерки срещу Китай след нагласеНия инцидент около моста
„Марко Поло". Независимо от масираните нападения срещу Северен
Китай, извършвани от манджурска земя, и десантите по китайското край-
_брежие, японската армия не успява да постигне убедителна победа. Въпре-
ки че губи огромен брой войници, Чан Кайши не се отказва от борбата и
дори се придвижва още по-дълбоко във вътрешността на страната, пре-
следван от сипещите огън японски редици и самолети. Проблемът според
__ Им~ер9-Т<.?Рf:~II~ _ reв:~P-ВJI~!f_ !Цаб___ се . крие_ не_толкова в _убитите .и-ранените--
пострадали са може би само 70 000 души, колкото в изумително високата.
цена на това безнадеждно и продължително воюване. Към края на 1937 г.
японските войски в Китай са повече от 700 000, численост, която продължа-_·
ва да нараства бързо (въпреки че броят на посочените от Уилмот през
1938 г. 1,5 милиона души изглежда твърде висок) 6 \ без да успеят да при-
нудят ю1тайците да се предадат. "Китайският инцидент'\ както го нарича:
Токио, вече струва 5 милиона долара дневно и носи още по-голямо увели-
чение на военните разходи. Внесеният за разглеждане от правителството
през 1938 г. продоволствен въпрос заедно с още цяла поредица от поста-
новления_действитслно _тласкат_ Япония -КЪМ--„тотална--военна'-~. мобилиза-·----t----- лия-Холандия"""""Съединеmrrе щати върху-изно·са-на -петр-ол -и-желя-з:на-руда~---
ция. Националният дълг нараства с тревожна скорост, тъй като правител-
ството сключва все по-големи и по-големи заеми, за да изплаща огромни~
те военни разходи 65 •
Намаляващите запаси на Япон.ия от валута и суровини и нейната все . - -
повече задълбочаваща се зависИмост. от внасяните стоки на осъдително··----=!
настроените американци, англичани и датчани превръщат тази стратегия --.
в тежко бреме. Тъй като военновъздушните И сили изразходват в сраже- ..~ /
нията с Китай големи количества гориво, „на фабриките е разпоредено да ···-
съкратят своето с 37 %, на корабите - с 15 % и на автомобилите - с
65 %"·66 • Това положеliИе става за японците още по-нетърпимо и защото
:..:.,:
те са убедени, че войската на Чан Кайши е в състояние да поддържа сЪпро-
тивата си чрез притока на продоволствия от Запада през Бирма, Френски
Индокитай или по други пътища. Налага се суровият извод, че Япония
трябва да удари на юг, както за да отстрани Китай, така и за да спечели
контрола върху петрола и останалите суровини от Югоизточна Азия, Хо-
ландските Източни Индии и Борнео. Тази е, разбира се, посоката, към
която японският флот винаги се е стремял, и ар:'-.IИята, независимо от глав-
ните си грижи за Съветския съюз и неговите все по-активни действия в
К:Итай, е принудена да приеме, че тази крачка е нужна, за да се гарантира
икономическата стабилност на Япония.
Така се стига до най-тежкия проблем. Като се вземат предвид въоръ-
жените сили, създадени към края на 30-те години, японците лесно могат
да изгонят французите от Индонезия и холандците от Източните Индии.
Дори ако Британската империя смети~ за трудно да се противопо_стави на
Япония, както стратезите в Уайтхол тайничко се надяват през 30-те, то
след избухналата в Европа война пълното британско ангажиране е вече
невъзможно. Съвсем различно би било, ако японците поемат на война
или срещу Русия, или срещу Съединените щати. По време на продължи-
телните и кървави погранични сблъсъци с Червената армия около Номо-
нан между май и август 1939 г. например и~mераторският генерален щаб
е разтревожен от видимото превъзходство на съветската артилерия и авиа-
ция и от огневата мощ на много по-тежките руски танкове 67 • След като
Квантунската армия (Манчжурия) притежава едва половината от броя на
--1 дивизиите, които руснаците са разположили в Монголия и Сибир, а ог-
ромните войскови части затъват все по-надълбоко в Китай, дори и най-
екстремистки настроените армейски офицери признават, че войната сре-
щу СССР трябва да бъде избягната - поне докато международните обсто-
-- ятелства--не- станат- по-благоприятни;-----~--------·-----------------· -- ~ _____ ____:______
Но ако конфликтът на север би застрашил положението на Япония, ~
"......
няма ли да стори същото и войната на юг, щом тя носи риска да въвлече
Съединените щати? Ще стои ли бездейна- ащ.пrнистрацията на Рузвелт,
която толкова строго изразява своето неодобрение за японските действия
в Китай, макар че Токио се грижи единствено за себе си ·в Холандските
Източни Индии и Малая, като опитва да се из-мъкне от американската ико-
номическа преса? „Благочестивото ембарго" върху експорта на авиаци-
онНи материали от юни 1938 г., отмяната на Американско-японския тьрrов- =-1
ски договор през следващата година и на първо място забраната на Анг-
обявена, след като японците завладяват през юли 1941 r. Индонезия, да-
-1 ват да се разбере, че „икономическа сигурност" може да бъде постигната
j единствено с цената на война срещу САЩ. Но те и11ат два пъти nо-много-
числено население, отколкото Япония, и седемнайсет_ пъти по-голям на-
ционален доход, произвеждат пет пъти повече стомана и седем пъти пове-
-1 че .въглища, всяка година изработват осем пъти по-голям брой превозни
средства. Техният индустриален потенциал, дори в бедни години като 1938,
е с'едем пъти по-голя11, отколкото японския 68 , като през следващите годи-
ни може да се увеличи на девет или десет пъти. Дори да отчетем високото
равнище на японския ревностен патриотизъм и спомените за изумителни~
l~jf'pf.;:;:,:::~1~14 с;:~:я)~::и с~~~~~ид::~:с~~~~~:н~е~~~~~~а?ие~и;:~~ ~б~~~;~~)~~~~~~~
~ за трезви стратези като адмирал Яма:мото* война срещу толкова могъща
~ страна като Съединените щати изглежда безумие, особено след като е
:<Н ясно, че по-голямата част от японската ар~fИЯ ще остане в Китай. Непоно-
сима обаче е и мисълта, че все пак след юли 1941 r. Съединените щати
~ могат икономически да изнудват Япония заради Запада. Неспособните да
~ отстъпят назад военни предводители на Япония се хвърлят с главата па-
н
~ пред".
:::: През 20-те години Германия изглежда най-отслабената и най-затруд­
нена сред Великите сили, които се чувстват незадоволени от следвоенни­
U те териториални и икономически промени. Разпъната от военните кон­
е: трибуции заради Версайския договор, обременена от нуждата да изпла­
$ ща репарации, ограбена в стратегическо отношение след прехвърлянето __
~ на погранични региони към Франция и Полша и самата тя превита от спаз­
~:о, мите на инфлацията, класовото напрежение и породените от тях вълне-
< ния и конвулсии сред електората и ·партиите, Германия не притежава и
~ частица от онази свобода на действие в международните дела, на която се-~
~ радват Италия и Япония. Докато към края на 20-те години нещата значи-
~ телно се пооправят заради всеобщото благополучие и усилията на Щре- · -
земан да подобри позициите на Германия по пътя на дипломацията, в по-
§ литическо отношение страната е все още отрупана с грижи, „полусвобод- ----:=
v · на" велика сила. Тогава; през периода 1929-1933 г., финансовата и тьрrов-
S ската криза разтърсват както нейната нестабилна икономика, така и дълбо-
~ ко мразената от нея Ваймарска демокрация 70 •
~ Щом появата на Хитлер променя позициите на Германия в Европа
ts=. само за няколко години, би било важно да назовем посочените по-горе
Ez- -особености-- наистина всеки- германец ·е -,-,реваншист"-в--по-голяма-или·---~.. >---
~ по-малка степен и значителната част от първата нацистка програма за_
~ международна политика е продъл:нсение на старите амбиции на гер~
~ манските националисти и смазаните въоръжени сили. Споразуменията
U от времето между 1919 и 1922 г. за Централна и Източна· Европа не
удовлетворяват много от другите народи и етнически групи, които на:----==_
стояват за промени, много преди нацистите да пипнат властта, и имат
твърдото намерение да си оправят положението, като се присъединят
към Берлин. Независимо от загубата на територии, население и суро_­
вини Германия запазва индустриалния потенциал на най-голяма евро-
-- пейска -велика--сила;-а -международното--·равнов-е-сие--;-ко-ето· ·м-оже-да-спре-_-
. - скорост ·на-- засилващото--се- в·ъоръжаване:-нь- нито-е,J:(fНГ-от·
германското разрастване, е вече коренно променено и далеч по-несъ­
гласувано, отколкото Допреди 1914 г. Бързо постигнатият от Хитлер
потресаващ успех с плана му да подобри дипломатическите и военни--~
те позиции на Германия се дължи и на горепосочените причини. Но____
съществуват и множество други обстоятелства, облагодетелствали не-
говия възход 71 •
* Ямамото, Исороку (1884-1943)- японски адмирал, rлавпокомандващ японските воен­
номорски сили. Ръководил военните операции в района на Тихия океан, той загива, когато
американски изтребители разбиват самолета му (б. р. ).
Хитлеровият „майсторлък", поне що се отнася до следваните от тази
книга те~1и, се проявява в две области. Първата е особено ревностната и
маниакална природа на националсоциалистическа Германия, която той
възнамерява да създаде - едно „отбрано", расово общество посредст­
вом отстраняването на евреи, цигани и други, считани за нетевтонски
екземпляри. Народ, който и духом, и тялом безпрекословно подкрепя
режима, готов заради него да се откаже от предишната вярна преданост
към класа, църква, страна и семейство. Икономика, вдигната на крак и
поставена под властта на целите за разширяване на Deutschtum, без да
има значение кога или каква ще бъде постановената от лидера необхо­
димост и срещу какъв брой Велики сили. Идеология на насилие, прину­
да и ненавист, ликуваща, докато разбива врага, и изпълнена с презрение
към самата същност на компромиса 72 • При размерите и сложната запле­
т~ност Н'.J, _гер1rа~ското _оQ_ще_ство през ХХ _ве:~-;: едва_ ли __ е нужнр_ да _бъде
отбелязано колко отвлечена е тази представа - в страната съществува
-- „предел на Хитлеровата власт" 7 :>. И~а отделни лица и заинтересовани
групи, които го подкрепят през 1932-1933 г., дори до 1938-1939 г., но
с_поотслабнал ентусиазъм. Всички онези, които открито се изправят сре­
щу режима, са напълно убедени, че ги подкрепят многото други, които
проявяват своя вътрешна, духовна съпротива. Независимо от тези из­
ключения обаче националсоциалистическият режим е безкрайно попу­
лярен и което е още по-важно, без какъвто и да било съперник по отно­
шение на разпореждането с националните ресурси. Присъщата й склон-
ност къ11 война и завладяване и икономика, до такава степен изкривена, ~
че през 1938 г. 52 % от праnителстnепите разходи и цели 17 % от общия Jolroo4
___,:. _ вътрешен продукт са изхарчени за въоръжаване, карат Германия да вле- ~
зе в съюз, който няма нищо общо с другите западноевропейски страни.
- Всъщност--по- времето-на -Мюнхен Германия-изразходва-за-оръжия ·паве;.:-- --~ - - -
че, отколкото Великобритания, Франция и Съединените щати, взети за­
едно. За да успее да ги концентрира, държавният апарат мобилизира
цялата национална- енергия на германците 74 •
Втората основна отличителна черта на германското превъоръжаване
е застрашителното и изпълнено с опасности ниво на националната ико­
номика, която по това време е нажежена до червено. Както вече бе каза­
но, към края на 30-те години същите проблеми се наблюдават както при
италианската, така и при _японската икономика, а съвсем същото се случ­
ва и с Франция и Англия, когато се опитват да наваксат невероятната
тезй страни-I{е- - --------
е създала толкова бързо въоръжените си сили, колкото Германия. През
януари 1933 г. според законите нейната армия едва ли наброява повече
от 100 000 души, въпреки че доста предп Хитлер да се добере до властта,
в9енните имат тайни планове да разширят армейските седем на двайсет и
-- една дивизии, като също се подготвят за превъоръжаване на военновъздуш-
ните сили, танковите формирования и останалите, поставени под забра-
ната на Версайския договор съставни бойни единици. Общата инструк-
ция на Хитлер от февруари 1933 г. до Фон Фрнч „да създаде армия с
колкото е възможно по-rоляма мощ"15 изпълнителите прие11ат просто като
разрешение да пуснат в действие подготвения отпреди план, освободени
 най-после от ограниченията за средства и човешки ресурси. Така или иначе
през 1935 r. всеобщата военна повинност е вече обявена и таванът на
армията се вдига до трийсет и шест дивизии. Присъединяването на авст­
рийските бойни единици през 1938 r., създаването на Рейнската военна
полиция, изграждането на бронирани дивизии и извършеното прегрупи­
ране на сухопътните войски правят този брой още по-голям. По време на
кризисния период към края на 1938 r. арыията наброява общо четирийсет
и две действащи, осем резервни и двайсет и една сухопътни дивизии. През
лятото на следващата година, когато започва войната, бойният състав на
германската полева армия наброява 103 дивизии - внезапно нараства с
трийсет и две дивизии за една rодина 76 • Увеличението на военновъздуш­
ните сили е още по-голямо и по-бързо. Броят на произведените от гер­
манците самолети от едва 36 през 1932 г. „скача" на 1938 през 1934 г. и
на 5112 през -1936 г,, а действащите двайсет и шест ескадрили (директива­
та от юли 1933 г.) стигат до 302, с повече от 4000 бойни самолета в края
~ на войната77 • Ако бойният флот остава с нетолкова внушителни размери,
< това до голяма степен се дължи на факта, че (както разкрива преди това
~ Тирпиц) създаването на мощен боен флот може да отнеме поне едно-две
:S: десетилетия. Въпреки това през 1939 г. адмирал Редер командва голям
~ брой бързоходни, модерни военни кораби, бойният флот ·разполага с пет
~ пъти по-голям личен състав от онзи, който притежава през 1932 г., и хар- _
О чи дванайсет пъти повече отпреди да дойде Хитлер на власт78 • По вода,
~ както и по суша, и във въздуха германската програма за превъоръ)каване
~ има за цел да промени равновесието на силите колкото е възможно по­
~ бързо.
О:: Докато отстрани всичко това има внушителен вид, отвътре то изглеж-
~ да направо____безнадеждно. Ударите, ~оито гер_манск_а1:~ и~ономика получа- _.-
;;:;а -- ва от ВерсайскИ:те терИторiiiшнИ· crioioдбii; -виса-ката инфЛация от 1923 ·г:,---:::с
Н изплащането на репарации и затрудненията около завръщането на воен-
~ ните пазари отпреди 1914 г. означават, че едва през 1927-1928 г. произ--
~ водителността на Германия 1це се ·равнява на достигнатата преди-първата--~­
U световна война. Но това съживяване бързо се прекъсва от голямата ико- ----:=-
номическа криза през следващите няколко години, която удря Германия ____
по-жестоко, отколкото по-голямата част от останалите държави. През 1932 --
г. индустриалното производство е едва 58 о/о от това преди 1928 г„ из­
носът и вносът са повече от преполовени, брутният национален продукт е_+
спаднал от 89на 57 ыилиарда райхсмарки, а безработицата е набъбн_ала
-- ---- оТ 1,4- До 5,6- МИлИоНа дУшИ79-. До- ГоЛяма Степен причината за бързата
популярност на Хитлер се дължи __на факта, че широко разгърнатите про­
грами за строеж на пътища, електрифициране и инвестиране в индустри- -·
ята носят огромно намаляване на общия брой на безработните, преди още ---
военната повинност да е свършила останалото 80 • -Но съживяването на ико- ---_-
номиката през 1936 r. попада под все по-силното влияние на небивалите ·--
разходи по въоръжаването. Тези разходи представляват друг вид кратко­
срочна, в стила на Кейнс, ако може така да се каже, правителствена под­
крепа за инвестиционния капитаµ и индустриалния напредък. В кратко­
срочен план, да не говорим за по-продължителен период, икономически- --·-
те последици са ужасяващи. Може би единствено икономиката на Съеди-
нените щати би успяла да проn1востои без големи изпитания на напреже­
нието, наложено върху нея с това равнище на разходите по въоръжаване­
то. Гер:манската иконо:мика наистина не С}.rогва.
Първият сериозен, разбран донякъде и от чуждестранните наблюда­
тели проблем, е пълната бъркотия при взи:мането на решенията от нацио­
налсоциалистите, която Хитлер сякаш поощрява, за да запази пълното
едновластие. Въпреки обявения четиригодишен план няма изградена единна
национална про111ама, която да обвързва изграждането на армията с ико­
номическите мощности и да определя старшинството между отделните ро­
дове войски, а натовареният да отговаря за плана Гьоринг е отчайващо
некомпетентен. Положението естествено може да бъде още по-хаотично,
ако правителството не налага строги ограничения върху работната сила,
не заставя частната индустрия да инвестира отново своята печалба в одо­
брените от държавата производства, като чрез високи данъци, на}.fалява­
не на заемите, контрол върху заплатите и личните разходи то с принуда
изтръгва от националния продукт все по-големи суми за инвестиране във
военната индустрия. Но дори когато през 1938 г. правителствените раз­
ходи скачат до 33 % от брутния национален продукт (и на държавата вече
наистина са предоставени множество „лични" капиталовложения), лип­
сват достатъчно средства, които да посрещнат крайните и понякога мега­
ломански изисквания на армейските служби. Разработеният за герман­
ския военен флот План „Z" се нуждае от 6 милиона тона течно гориво
(колкото е консумацията на цялата Германия през 1938 г.), проекrы на
ЛуфтRафе да разполага през 1942 г. с 19 000 (!)бойни самолета има пре­
тенции за 85 о/о от свеп1овна1па нефтена nродукция 81 • В същото време
всяко отделно подразделение се мъчи да отмъкне по-голям дял квалифи-
-~~-Р~f~~---1:1_?!_~~~~--~~~~~-~-'!?~-~~~-~~~р-~~--~J(РУ_!_l! _ ~-~~-~~-~~~~~-ОЧ?~!~~lf.:_
- ч~ски 11атериали.
В последна сметка обаче безумното усилване на армията се сблъсква
с болезнената зависимост на Германия от внасяните отвън суровини. Бо­
гатият единствено на въглища Райх изпитва нужда от огромни количества
ж~лязна руда, мед, боксит, никел, нефт и много други материали, на кои­
то разчитат съвременната индустрия и Jl.t:одерните система за въоръжава­
не82. В това отношение Съединените щаn1, Британската империя и Съвет­
ският съюз са преосигурени. До 1914 г. Германия се разплаща за този
внос с износа на така търсените промишлени изделия. През 30-те години
· обаче !~В~ н~_ ~Н?Же .да__ пр_О~-:О..!!~'!!3:'!,_l"ЕЙ:__ ~~'_Г_Q_Т~РМаН<;!<~-т~--~Jiдустри~ ,в_е~.е...
е насочена къ11 производството на танкове, огнестрелни оръжия и само­
лети, които се поглъщат от Вермахта. Пък и разходите за Първата светов­
на война, а по-1сьсно и репарациите и рухването на нейните традиционни
експортни връзки изсмукват почти цялата чуждестранна валута на Герма-
- ния. През 1938 г. тя притежава едва 1% от световните златни и парични
резерви, докато за сравнение Съединените щати разполагат с 54 о/о, а
Франция и Англия - с по 11 %83 • Опук впрочем следва и строгият режим
на контрол върху валутата, бартерните споразумения и останалите спе­
циални „сделки", наложен от службите на Райха с цел да заплаща насъщния
вн:ос, без да превежда злато или валута. Пак опук произлизат и широко
оповестените по време на петилетката усилия да се избяга от тази обвърза-
;:fi,'_~:iE.З.::fS: ност чрез произвежданите по изкуствен начин заместители (масла, торове
и др.). Полза от изобретенията има, но нито поотделно, нито пък едновре-
~ менно те успяват да изравнят сметките по исканията, предявявани заради
r:i:l укрепването на въоръжените сили. Това обяснява периодичните кризи в
~Н германската оръжейна индустрия, тъй като националните суровинни за-
паси се изчерпват и паричните фондове изтичат по изплащането на по-
~ следните доставки. През 193 7 г. Редер* предупреждава, че изграждането
~ на бойния флот трябва да бъде спряно, докато не бъдат осигурени повече
<
:.:
~
материали. А през януари 1939 г. самият Хитлер издава разпореждане за
голямо намаляване на определените за Вермахта количества стомана, :мед,
каучук и други материали, докато икономиката не поведе „експортната
U
S:,.... схватка" за чуждестранна валута 84 •
Три са изводите, които следват от казаното дотук за мощта и админи-
страцията на Германия. Първият е, че през 1938-1939 г. тя не е толкова
=~
силна във военно отношение, колкото Хитлер се хвали и колкото се боят,
че е, западните демокрации. Армията, претендираща в началото на война-
< та за числен състав от 2,75 милиона души, разполага с малък брой манев-
~
~
рени, добре въоръжени дивизии и предълга свита от недобре екипирани
резервни дивизии. Опитните офицери и подофицери са в паника пред
8t::C.
необходимостта да подготвят подобна лавина от новобранско войнство.
В началото на военните действия дори прословутите бронетанкови поде-
О ления притежават по-малък брой танкове, отколкото е общата численост
~ на англо-френските машини. Военният флот, който през средата на 40-те
~ години чертае планове за война, описва самия себе си като „абсолютно
~ незадоволително въоръжен за сериозен сблъсък с Англия" 85
~ во обобщение, що се отнася до надводните бойни кораби, дори ако под-
~ водниците успеят да окажат помощ за възстановяване на равновесието.
-- --- ~- --колкото·пъk ·до ·военновъздушйите···сили-;--те ·с~гн-аи-стинаси1й1й-гла1й10-пь- _----'---- -----индустриалната··продукция---на-чехо·славакия~-пр-едстав1гя-1га-огромна под;:- ·-·~-----~-~··
~ ради хроническите слабости на враговете, въпреки че непрекъснато стра- ---
:::-.. дат от липсата на резервни и тилови части. По време на международните ---
~ кризи в края на 30-те години те далеч не са толкова могъщи, колкото си ---
U въобразяват техните противници. Както авиационните инженери, така и ----
екипажите признават, че им е трудно да се оправят с „второто поколение"
самолети. Например броят на намиращите се в пълна бойна готовност
самолетни екипажи е много по-малък, отколкото на ·характеризираните
като „ч.елни фронтови" екипажи по време на Мюнхенската криза, тъй че
самата мисъл за изпепеляващо бомбардиране на Лондон е нелепа 86 •
И вСе-пак-·-нераз)'МНО-бИ .. бИiiО-дсi ПОДМ:ИНеМ 1iзд·аваната--Наiй)СЛедък
литература, ревизираща Неподготвеността на Германия з~. войната през
1939 г. В последна сметка воинската боеспособност е относителна. Мно-
го малко са, ако изобщо съществуват, военните служби, които твърдят, че
са били задоволявани всички техни нужди, но слабите страни на Герма-
ния трябва да бъдат преценявани на фона на противниковите недостатъ-
ци. И тогава картината се оказва много по-благоприятна за Берлин, преди------=:
всичко заради съобразената с оперативната доктрина бое'СпОсобнОст
"'Редср, Ерих (1876-1960)- rерма11сю1 rросадмирал, кома11дващ воен11оморскил флот
(1935-1943), осъден в Нюрнберг на доживотен затвор, освободен през 1955
на армията - тя е обучена как да концентрира танковите си подразде..:rе-
ния, после как да поемат инициативата, като подцържат поыежду си ра- 9
1J.~ -~-!:'i~::
„
диовръзка. Независимо от задължението да изпълняват „стратегически" t;,:j
бойни задачи нейните военновъздушни сили са подготвени да оказват ~
~ъдействие по време на армейските атаки. Макар и малки, подводниците ~
и притежават добра тактическа маневреност. Всичко това представлява ~
значителна компенсация срещу, да кажем, оскъдните запаси от каучукs1.
Така стигаме до втория извод. Тъй като германските военни сили се ~
превъоръжават толкова бързо, че оказват тежък натиск върху икономика-
та, У Хитлер се засилва изкушението да прибегне до война и по този начин
да премахне тези икономически затруднения. Той отлично съзнава, че за- 0
~
~
владяването на Австрия ще донесе не само още пет армейски дивизии, же-
лязна руда, нефтени залежи и доста добре развита металургична промиш-
=
>
леност, но и 200 милиона долара в злато и чуждестранни валутни резерви". )::<-
Не толкова изгодна в икономическо отношение е Швейцария (въпреки че
тя притежава залежи от въглища), а в началото на 1939 г. валутните пози- ~
t;O
ции на Райха са в крimiчно състояние. Следователно няма нищо учудващо, ~
че Хитлер поглежда алчно къы част от Чехословакия и през март 1939 г.
връхлита върху Прага и прибира плячката от вече извършената окупащrя.
g
О
Освен притежаваните от Чешката народна банка златни и валутни авоари
германците заграбват и огромни запаси от руда и метали, незабавно упо-
(j
~
требени в германската индустрия. А чешката развита и доходна оръжейна ~
промишленост се използва, за да донесе на Германия валута чрез продаж-
бата (или размяната) на нейната продукция на клиенти от Балканите. От С1
- справедли- солидната чешка армия са отнеm и самолетите, танковете и оръжията, как- ~
то за да бъдат екипирани последните германски дивизии, така и за да бъдат ~.
разпродадени срещу чуждестранна валута. Всичко това, включително и
крепа за германската мощ в Европа и позволява на трескавата (и едва ли не
ненаситна) програма на Хитлер да се развива ~ до поредната криза. Както
изтъква~ Тим Мейсън, „единственият „изход" за този режим на напрежение
и застои, създавани чрез диктатура и превъоръжаване, е по-силната дикта-
тура и новото въоръжаване„. В основата на чудовищния германски иконо-
мически напредък по времето на националсоциалистите лежи войната за
плячкосване на човешка сила и на материални блага" 89 •
Третият извод, и едновременно с това проблем, е _следният - колко
~ дълго би могла Германия да издържи с тази си политика на заробване и
---rрабежи,-прещсда-е-рухнала--и-самата ТЯ?-СЛеДКатО пърВОНаЧалнОТОПрёВЪ-
оръжаване на Германия е вече започнало и нейните бойни подразделения
са екипирани с модерно снаряжение, готов е и _моделът как да бъде завладя-
----=-. ван слабият съсед и да бъдат придобивани нови територии, суровини и
валута. През периода апрм-май става ясно, че следващата жертва ще бъде
Полша. Но дори ако тази страна може да бъде бързо завладяна, ще бъде ли
Германия в състояние да се изправи срещу Франция и Англия - т.е. да се
наеме с война, която ще бъде сериозно предизвикателство срещу по-ыогь­
щата германска икономика, но, както и преди, зависима от внасяните отвън
суровини. Фактите навяват на мисълта, че готовият да поеме риска и да
г. (б. р.). тръгне през 1939 г. срещу западните демокрации Хитлер очаква те отново
 да бъдат бързо „усмирени" и да му дадат възможност за нова локална война ~1
срещу самотна Полша. Това на свой ред ще помогне на германската икона.
мика да подготви своята първа война като велика сила за времето около 40-
те години на века90 • Заради отслабената икономическа и стратегическа мощ
на Франция и Англия и нерешителността на техните политически ръковод-
ства през 1939 r. една, макар и подранила, война с тези сили изглежда си
струва риска. А. той е, че ако бойните операции по фронтовете стигнат до
задънена улица, както през войната от 1914-1918 г., mрвоначалната пред-
нина в съвременното превъоръжаване на Германия ще бъде може би посте­
пенно наваксана. Така или иначе, за фюрера и неговия режим победата
може да стане още по-проблематична, ако Съединените щати решат да пре­
доставят своята помощ на съюзниците или ако военните действия бъдат
разгърнати към Русия, където огромните размери на страната означават
продължителни, разпръснати боеве, които ще бъдат истинското изпитание
за икономическа стабилност. ~ ките изделия успяват напълно да се измъкнат от довоенното германско
От друга страна, след като режимът на нацистите се прехранва благо­
дарение на завзетите територии, а Хитлер напредва от едно завоевание към
друго, как и къде ще му бъде казано да спре? Мегаломанията му се крепи __
върху факта, че в Европа, а може би и в целия свят не съществува страна,
която би :могла да представлява заплаха за Германия. Войната е единстве--­
ният начин да бъдат неговите врагове разбити, „еврейският проблем" - раз­
решен, а хилядолетният Райх - изправен гордо на крака91 • Въпреки всички~------=:­
те белези на приемственост германският фюрер е напълно различен от сво-
ите праотци Фридрих и Бисмарк с фантасмагоричните си планове за све­
товно господство и пълното несъобразяване с препятствията, препречва-
щи пътя на този проект. Тласкан както от тази маниакалност, така и от необ­
ходимостта да избягва временните кризи, и Хитлер, подобно на японците, е
призван-да промени -межд)'народния-ред--колкото- е възможно- по-бързо.-----=
ФРАНЦИЯ И АНГЛИЯ
Пред лицето на тази надигаща се буря мъчителното положение и на__
Франция, и на Англия става все по-затруднено. Съществуват множество ·--
различия помежду им, но и двете буржоазно-капиталистически демокра-__
ции са силно пострадали от войната. Неспособни (въпреки усилията, ко- ~.-
ито полагат) да претворят спомените си от времето на Едуард в съвремен- ,.;,
на политическа икономика, и двете страни са попаднали под тежкия и ,t~
- -- засилващ- се натиск-- на -работническото --движение;--завладяло--обществото,-,-"-·+----·половината -от-френското-население ·и„чиято-реколта·лродъ-лж-а-ва-да-·бъде
1 -
което предпочита да избягва други сблъсъци и е повече заето с вътрешни- _':
те, „социални" въпроси, отколкото с международните дела. В· никакъв ·
случай, разбира се, не твърдим, че дипломациите на Лондон и Париж са___:_:__
едни и същи. Поради своите напълно различаващи се географско-страт~__:________;:_
гически позиции и Характерния за всяка от тях натиск, чието бреме пра- ___о::._
вителствата им трябва да понасят, становищата на двете демокрации око- ..
ло уреждането на „германския проблем" често не съвпадат 92 • Но въпреки
че дискутират какви да бъдат средствата, накрая и двете страни застават-.-.
на едно и също мнение. През трудните времена след 1919 г. статуквото на
Франция и Англия като Велики сили е неосцоримо.
В началото на 30-те Франция като че ;ти изглежда по-силна и по-вли-
ятелна, поне на най-важната, на европейската сцена. През тези години тя
з.2·1-
притежава втората по rоле;-.iина ар.\.1ия cpe.J: Великите сили (след Съвет­
ския съюз) и втората по мощ военна авиация (и тук числеността на руски­
те. сили е по-rоля).tа). В дипломатическо отношение и11а неограничено
влияние, особено във Виена и Източна Европа. През първите години. след
1919 r. тя изживява тежки икономически вълнения, налага се франкът да
се приспособи към ужасяващата действителност, той не може да разчита
повече на англо-а:мериканските субсидии, а германските репара:ции се
оказват много по-11алки от очакваните. Стабилизацията на валутата от
Поанкаре през 1926 г. заварва Франция в период на бърз икономически
- растеж. От 3,4 млн. тона през 1920 г. производството на чугун през 1929
·- скача на 10,3 млн., на стомана - от 3 на 9,7 млн. тона, на автомобили - от
40 000 на 254 000 броя. А химикалите, багрилните вещества и химичес­
господство. Благоприятният курс на франка подпомага френските търгов­
ски връзки, а го~емите златни резерви на Френската банка И създават вли­
яние в цяла Централна и Източна Европа. Франция изглежда най-малко
-- засегната и дори когато настъпва „голямата криза" - както благодарение
на своите златни резерви и изгодно вложената валута, така и защото френ­
ската иконо:ыика е много по-малко зависима от международния пазар,
отколкото, да кажем, икономиката на Англия 93 •
Въпреки това обаче след 1933 г. френската иконо~1ика започва да
за~ада по един постоянен, методичен, криещ заплаха начин. Напразните
опити да бъде избягната девалвацията на франка по времето, когато оста­
на!!ите голе11и търговски страни се „отказват" от златото, означават, че
износът на Франция става все по-малък и по-малко конкурентноспосо­
бен;-а-външноикономическите-И -връзки -изтъняват -- ,;вносът--спада-с -бО;·а
износът - със 70 °!о"94,
.
1-(
.)'"<
След няколко години на пълен застой взетото през 1935 г. решение
за дефлация нанася тежък удар върху изоставащия френски индустриа-
лен сектор, „настъпен" още веднъж, когато през 1936 г. правителството
на. Народния фронт насилствено въвежда четирийсетчасова работна сед-
мица и повишение на заплатите. Тези решения и силното обезценяване на
франка през октомври 1936 г., ускорило и без това бързото изтичане на
злато от Франция, тежко накърняват нейния международен кредит. Из-
лишъците в продукцията на земеделския сектор, където все още работи
------- -----------
най-слабата в Европа, поддържат цените ниски и намаляват и без друго
малкия доход на глава от населението. Тази тенденция се задълбочава от
потока завръщащи се на село хора, изгубили работата си в индустрията.
Единствената (но твърде подозрителна) изгода от завръщането към земя-
та; също както и в Италия, е, че прикрива исrnнското равнище на безра-
ботицата. Жилищното строителство драматично спада. По-новите· произ-
= водства, като автоыобилостроенето, във Франция се намират в застой,
тъкмо когато навсякъде другаде отново се възраждат. През 1938 г. франкът
·· достига едва 38 % от своята стойност през 1928 г., френската индустри-
·::.;: ална продукция представлява само 83 % от произвежданата допреди де-
21 Възход и падение 11а Вел11к~пе сили
 сет години, при стоманата е близо 64 о/о, в строителството - 61 %. Може
би най-ужасяващото сравнение - поради неговата обвързаност със сила-
111а на Франция - е, че нейният национален доход през годината на_ Мюн­
хенското споразумение е с 18 % по-нисък, отколкото през 1929 г. 9 ). И то
пред лицето на Германия, заплахата от която е неизмерима, и във вре~1е­
на, когато мощното превъоръжаване има съдбовно значение.
Би било следователно твърде лековато да обясняваме рухването на
френската военна ефективност през 3О-те години само с икономически
причини. Подкрепяна от относителния просперитет в края на 20-те годи­
ни и притеснявана от потайното германско превъоръжаване, Франция
рязко увеличава в бюджетните 1929-1930 и 1930-1931 години своите
военни разходи (особено за армията). Но уви, своята дан плащат и на­
празните надежди, възлагани на разговорите за разоръжаване в Женева,
и последиците от депресията. През 1934 г. военните разходи все още пред­
ставляват 4,3 % от националния доход, постигнат през 1930....:..1931 r., но­
~ точният размер на сумата е с над 4 милиона франка по-малък заради бързо­
< то западане на икономиката 96 • Въпреки че социалистическото правител­
...,~~ сТво на Леон Блум се опитва да премахне този спад на оръжейните разхо-
~ ди, едва през 1937 г. те превишават бюджетните средства за отбрана от
1930 r., като по-голямата част от това повишаване отива за отстраняване­
~
О
то на най-очебиещите недостатъци на армията и за други съоръжения.
Тези са причините, поради които в онези критични години Германия изли­
~ за начело както в икономическо, така и във военно отношение.
~ В автомобилното производство Франция изостава от Англия и Гер­
~ мания. За по-малко от едно десетилетие тя отива от първо на четвърто
~ място в самолетостроенето. За времето от 1932 до 1937 г. нейното произ-
~ . :~~~~в~Р~~-~~: ::~:::0~:~~~-~=~~~·;;~!l;~е~~~f~~:;/~~я~ъ~~,::"~~:
1 те действия на Хитлер и безумствата на Мусолини 100 •
~ казват чувствителен спад, който навсякъде се обяснява с връщането на __ ..
~ Саарските въглищни басейни в началото на 1935 г. и последnалото го
~ разширяване на германското производство97 • · ·· - - -
U С тази бързо западаща икономика, натрупани задължения и израз-
ходвани за военните пенсии от периода 1914-1919 г. средства, съставля-
ващи половината от обЩата сума на държавните разходи, <I>ранция не е в~
състояние да осигури и на трите рода войска достатъчно надеждно обо- __
рудване дори през 1937 и 1938 г., когато изразходва .за отбраната над _ тема или поне да координира становищата на съперничещите помежду си
30 % от своя бюджет. За зла ирония може би най-добре снабден е небла--с,,­
годарният_ френски _флот, .nритежаващ лрез .1939. г. пропорционално.доб-
ре изградена и съвременна бойна структура, което с нищо не му помага
да задържи германския удар по суша. Най-засегнатите сред трите рОдd
войски са френските военновъздушни сили, изгладували продължителна- ___
та липса на средства, като дребната, разпокъсана самолетна индустрия
едва свързва двата края с произвежданите през периода между 1933 1Г
1937 г. само 50 или 70 самолета месечно - едва една десета от германс-!(о- __._.
то производство. През 1937 г. например Германия пуска 5606 самолета, -~
докато Франция произвежда само 370 (или 743, в зависимост от изпоJ.Iз- ___
вания източник) 98 • Едва през 1938 г. правителството наистина започва да - ·
влага средства в самолетната индустрия, но създава неизбежните трудно-
сти, съпътстващи това толкова внезапно разрастване. Тук не спо)-1енаваме
~3·.,"2.·".·3··.··.·. ·"С•."
.?:_~;f__ _
конструкторските и летателните мъчнотии, породени от преминаването
към по-съвременно и с по-високи тактика-технически показатели лета- ~
телно оборудване. Първите 80 от обещаните 520 броя изтребители „Де- w
вотен"* наприыер са предадени на разположение на военновъздушните
сили едва през януари-април 1940 г. и нейните пилоти току-що са започ-
нали летателните изпитания на са:иолета, когато избухва de1· Blitzkrieg** 99 •
=
::r;:
@
По-голямата част от историците признават, че зад тези икономически CJ~
затруднения лежат по-дълбоки социални и политически проблеми. По- ~
тресено от загубите през Първата световна война, смазано от многократ-
ните икономически удари и провали, разединявано от все по-тежките кла-
сови и идеологически грижи заради безуспешната борба на политиците с
девалвацията, дефлацията, четирийсетчасовата работна седмица, повише-
=
>
ните данъци и превъоръжаването, към края на 30-те години френското ~
общество е жертва на тежък срив в нравствеността и единението между t:i:J
хората. Въпреки създадения union sacrCe*** надигащият се фашизъм в ~
Европа довежда, поне до времето на .Уlспанската гражданска война, до
по-нататъшно разцепление във френското общество - десните екстреми-
0
~
-- сти (според уличната мълва) предпочитат Хитлер пред Бпум, а мнозина :::;
сред левите не одобряват нито нарастването на военните разходи, нито
предлаганото премахване на четирийсетчасовата работна седмица. Взаи-
модействието между тези идейни сблъсъци и непостоянството на партии-
=
('1
S
те с хроничната нестабилност па междувоенните френски правителства
(двайсет и четири смени между 1930 и 1940) оставя представата за обще- n
ство, изправяно понякога пред прага на гражданска война. Във всеки слу- ~
чай то едва ли ще бъде в състояние да се противопостави на самонадеяни- ~
-- - -·-·- -Всичко -това,-- както· често-е-ставало-във-ФраНl(й1ГИПреди,-се ·отразява - --~-----­
върху взаимоотношенията r~.-1ежду гражданите и военните и положението
на армията 101 • Но освен ширещата се атмосфера на подозрителност и уни­
ние, в която трябва да управляват -френските държавници, съществува и
__ _ ·цяла поредица от типични недостатъци. Липсва ефективна организация
-- като Министерството за отбрана на империята или Върховното главно
командване на Великобритания, която да обедини военните и цивилните
правителствени органи за стратегическо планиране в една цялостна сис­
род_~.~-~--~-~~~~·_Вод~~~!~-~рмейск~__!и~~и. Гаме~~-~~-*~-~'-~~-~-~~~~-*-~** 1!
* Девотен, Емил (1892-1979) - френски авиоконструктор, създал повече от петдесет
протоrnпа (б. пр.).
** Blitzkrieg (нем.)-светкавична война (б. пр.).
*** Union sacree (фр.)- свещен съюз (б. пр.).
**** Гамслен, Морис Гюстав (1872-1958)-фрепски армейски генерал, началник на Гене­
ралния щаб (1931-1935, 1938-1939). По време на Втората световна война rлаnнокомандващ
сухопътните съюзнйчески войски във Франция (до май 1940 r.), един от главните виновници за
поражението И (б.р.).
*** ** Вейган, Максим ( 1867-1965)-френски армейски генерал, върховен главнокоманд­
ващ по време на Първата световна война (след1918). През Втората световна война (след май
1940 г.) главнокомандващ френските въоръжени сили, един от виновниците за капюулаЩIЯТа на
Франция. Министър на отбраната в правителството във Виши (юли-сеmсмвр111940 r.) (б. р.).

:··,
•i' 324 (пз по-заден фон) Петен са по на шейсет п се;Jе:.1десет годнни, rотовн
ca;\fO за отбрана, предпазливи, незаинтересовани от новостите в тактиче­
а:: ското учение. Отхвърлят категорично предложенията на Дьо Го:~ за създа­
ване на по-малка, модерна танкова ар:.1ия, без да могат те са:.нrте да се
"'"
1$
оправят с алтернативните начини за използване на по-съвре:.1енните бой-
ни съоръжения. Умелото прилагане на ко:мплексно въоръжение не се прак­
:...: тикува. Пренебрегват се проблемите, свързани с направляването на воде-
~
~ ния бой и комуникациите (радиовръзката напри:.1ер ). Подценява се роля-
~ та на самолетите. Не се обръща никакво внимание на многото сведения за
=
р...
Е--
намеренията на германците, предоставяни от френското разузнаване.
Съществува явно недоверие в ефикасността на големокалибрените бро­
~ нирани формации, използвани от германците по време на маневри. Ек­
s:= земплярите на изпратения от разузнаването до всички гарнизонни библи­
отеки във Франция превод на „Внимание, танк" от Гудериан така и си
остават непрочетени 102 • Това означава, че дори когато поСъживената <Ррен-
~ ска проыишленост започва да произвежда значителен брой танкове, паве- ___ _
~ чето от които като „СОМУА-35" са с много добра характеристика, не се
;:::: знаят никакви основни принципи за използването им 103 • Поради същест­
::::: вуването на тези провали в командването и обучението на френската ар-
:;; мия i1 е безкрайно трудно да комnенсира социално-политическата неста-
о бплност и икономическия упадък на страната, дори когато се стнга до
::;::
нова война между Великите сили.
о
~ 1-Jедостатъците от този род се съпътстват и от дипломатически прова-
::::: ли за разлика от успехите на френската и съ1озническата дипломация от­
::::: преди 1914 r. С приближаването на края на 30-те години противоречията
във външната политика на Франция стават все по-открити. Първото· от
!::<::
::::: тях се проявява още след Локарно в разногласията да се одобри ли стра­
!'--< тегическата отбрана--на линията .„Мажино'-~.- Под-въпрос -е-и -желанието-да ~=­
се спре германската експанзия в Източна Европа, ако трябва да се окаже _____:_:____
"'~"
11-i поыощ на френските съюзници от континента, както повеляват скл1очени~----=­
Е-- те договори. Връщането на Саар на Германия през l 935 г. и новата Хит­
u лерова окупация на демилитаризираната Рейнска област правят Q.>ренско-
то напредване не толкова лесно, дори ако армейските командири обмис-
лят разумно свързаните с насrьплението операции. Може би по-неприят:·-=
ни са ударите, които се изсипват през 1936 г. върху дипломатическата и
стратегическата позиция на <I}ранция - разпрата с Италия заради кризата
в Абисиния, превръщането на първата от възможен съюзник срещу Ге-р·:
мания в- потенциален неприятел, -започването -на--Испанската-гражданска -
война, която засилва вероятността в близост до страната да бъде създаде-
·-
на .още една фашИст:Ка държава, и отдръпването на Белгия към позицията --
на неутралитет заедно с възможните стратегически последици от него_.___-_
Към края на тази злощастна година Франция вече не е в със_тояние _да
съсредоточава сили по североизточната си граница, а идеята да нападне
Рейнската област, за да оказва подкрепа на съюзник от юг, започва да-­
избледнява. Затова по времето на Мrонхенската криза мнозина от изтъкна- . _:___"
тите хора на Франция остават като вцепенени пред перспективата да­
изпълнят своите задължения към Чехословакия 10 ~. След вече подписано-
то Мюнхенско споразумение Париж разбира, че СССР се отнася с много
~1
---1
по-го.1яыа враждебност към сътрудничеството със Запада и че вече не е 3___2____5_
склонен да гледа сериозно на Френско-руския пакт от 1935 г.
При подобни дипло:.rатически, военни и икономически обстоятелст­
ва явно е крайно наложително в случай на бъдеща война с (ер:.rания френ­
ската стратегия да спечели пълната английска подкрепа. За което същест­
вуват пределно ясни икономически основания. Франция е непосилно за­
висима от вноса на въглища (30 %), ыед (100 %), нефт (99 %), каучук
( l 00 %) и на други жизненоважни суровини, голя.ма част от които идват
от Британската и:ыперия и се превозват от нейния търговски флот. Започ­
не .ли „тотална" война, отслабеният франк може отново да почувства нуж­
да от помощта на Английската банка, за да продължи да съществува.
Всъщност през 1936-1937 г. Франция вече усеща тежката ·зависимост от
англо-американската ПО).1Ощ 105 • Същевременно Германия може да бъде
отново откъсната от отвъдморското продоволстване единствено с по:.1ощта
на Кралския флот. Нужна в края на 30-те е и подкрепата на Кралските
военновъздушни сили - поето е задължение за нов британски експедици­
онен корпус. Твърди се, във всеки случай, че френската политика на стра­
тегическо бездействие има здрав смисъл - ако приемем, че всеки герыан­
ски набег на Запад може да бъде спрян, както става през 1914 г., сигурно
- надмощие ще вземат по-богатите ресурси на английската и френската
империя и НЯ;\lа никакво съ~~нение, че ще се предизвика и връщането на
временно изгубените чешки и полски територии на Изток 106 •
Но въпреки това едва ли :може да се приеме, че френската стратегия
„да поизчаква Англия" е докрай разумна. Очевидно тя предоставя иници- (]
ативата на Хитлер, който след 1934 г. многократно показва, че знае как да ~
·- я използва. Покрай другото това връзва ръцете на Франция (въпреки мно- ~
гото доказателства, че хора като Боне* и Гамелен предпочитат да бъдат :
-- -- заставяни),-След-l 9 l 9 г. -англичаните увещават ·французите-да- възприемат--~ -----
по-мека, по-примиренческа позиция спрямо Германия и никак не и:.1 до-
пада проявяваната от тях галска_ упоритост. Затова години след като Хит­
...~
лер_ взима властта, английското правителство не проявява особено разби­
ране към свързаните със сигурността на Франция алтернативи. И което е
още по-знаменателно, англичаните изразяват силно неодобрение спрямо
поетите от французите военни задължения към „страните наследнички"
от Източна Европа. Затова, когато англо-френското съюзяване става не­
__ избежно, те оказват върху Париж натиск, за да откаже да изпъл_ни тези ~
-:·!&: свои задължения. Още преди чешката криза Англия разстройва и подко-
- · пава· отдавна1uната-твърдолинейна-п·оnитика-на-Фра"Е-tция- спрямо -БерлИН~ ---- - -------
без обаче да предлага на нейно място нещо, което да я замести равно-
стойно. Едва през пролетта на 1939 г. двете страни наистина дружно по-
емат къ11 скл1очването на чисто военен съюз, но дори и тогава взаимните
им политически подозрения не се стопяват напълно1D 7 • Както ще видим
-- по-нататък, сякаш е по-справедливо да се каже, че Албион е не толкова
„коiзарен", колкото късоглед, унесен от мечти и обсебен от безкрайни
вътрешни и имперски проблеми. А това само подкрепя истината, че опо-
*Боне, Жорж (1889-1972)-френски пол11n1к, подписал като министър на външните
работи Мюнхенското споразумение (септември 1938) (б. р.).
 рата, на която може µ,а се уповава френската политика, ако трябва да бъде
преграждан пътят на германския експанзионизъ;..,.[~ е слаба и несигурна.
Най-крива може би излиза сметката на Франция, че и в края на 30-те
години Англия отново ще бъде в състояние да се справи с германската
заплаха, както става през 1914 г. Англия все още представлява значител-
на сила, която се радва, разбира се, на много стратегичесm предимства и
притежава двойно по-голям производствен капацитет и индустриален по-
тенциал от Франция, но нейните собствени позиции не са вече така здра-
ви и защитени, както допреди две десетилетия. В английската нация оста-
ват дълбоките белези от Първата световна война и разочарованието от
последвалия безполезен (доколкото така го приемат хората) „Картаген-
ски" мир. Обществеността не одобрява милитаризма, намесата в работите
на континента, а свързаните с равновесието на силите притеснения съвпа-
дат както с пълното установяване J:!.a парJiа~ентарната демокрация (р~з_:___
ширяванетО на. избиРателните права през 1918 и 1928 г.), така и с разра-
~ стването на Лейбъристката партия. През тези десетилетия политическите
-< убеждения на нацията кръжат около „социалния" въпрос може би в по-
~
~ голяма степен, отколкото Във Франция - факт, наыерил отражение в мал~
~ кия размер (10,5 %) на държавните разходи за въоръжените сили през
1933 г. в сравнение със сумата (46,6 %), отпусната за социалното об-
О служване 108 • Сега не е време, често напомнят Болдуин и Чембърлейн на
S
~
колегите си от кабинета, да се печелят гласове от намесата в сложните
проблеми на Източна и Централна Европа, чиито граници (в очите на Уайт-
~ хол) не са толкова свещени.
=: Международната сцена след 1919 г. внушава предпазливост и пезаап-
~ гажиране дори на политическите групировки и на стратезите, угрижени
=: повече заради чуждестранните работи, отколкото за социалните въпроси
~ -- илипредизборните--машинации.--Веднага--щом-идва -краят·на -Войната; ·само-
t;.1 управляващите се доминиони започват да настояват за преразглеждане на___
~ техния статут. Когато независимостта им се осъществява чрез Декларация-
~ та на Балфур през l 926 г. и Уестминстьрсюш статут от 193 l г., те се разви-·--
U ват като напълно независими държави, със самостоятелна (стига да искат)
външна полиmка. Нито една от тях не гори от желание да се сражава зара:: ___
ди европейските спорни въпроси. Някои, като Ейре, Южна Африка и дори
Канада, нямат желание да се бият за каквото и да е. Ако Англия иска да
съхрани представата за имперско единение, трябва да потегли на войн?:.._
единствено заради разногласие, което ще привлече подкрепата на домини- .:___~
оните. -и -дори-когато този- сепаратизъм е-·смекчен;-nй като-·заплахатаот
Германия, Италия и Япония нараства, при всичm свои външнополитически
решения Лондон продължава да държи сметка и за важността на извъневро-
пейските си връзки 109 • Но още по-голямо значение имат изразените чрез----=---·
точни военни факти „политически действия на ш.tперията", тъй като анг-~-
лийската армия, както и Кралските военновъздушни сили, се сражават в
Индия, Ирак, Египет, Палестина и на още :много други места. Всъщност--
през по-голямата част от воеffНИТе години Британската империя преоткри~
ва себе си в нова викторианска роля - руската заплаха за Индия се възпри~
ема като най-голямата (макар и доста отвлечена) стратегическа опасност,. а
запазването на местното население спокойно е всекидневната бойна зада-
ча 110 • И накрая, тази имперска черта на английската висша стратегия е
„въплътена" в налудничавото изпращане на „основните флотски сили в
Сингапур" поради оправданата тревога на Уайтхол за закрилата на негови-
те отдалечени и уязвими владения от японците 111 •
Истина е, че тази стратегическа двойнственост на английския „Янус"
е от памтивека, но по-страшното от всичко сега е, че това става върху
много по-слаба икономическа основа. През 20-те години производството
на английската промишленост се увеличава бавно, донякъде и поради
връщането на лирата стерлинга къ~f златния стандарт при твърде високо
равнище. Боледуващата икономика на Англия, която не е изпадала в пълна
безизходица като Германия и Съединените щати, е разклатена из основи
по време на обхваналата целия свят депресия след 1929 г. С две трети е
спаднало текстилното производство, което продължава да осигурява 40 %
от английския износ. Въглищата, които доставят други 10-% .от износа,
намаляват с една пета, корабостроенето е ударено толкова силно, че про-
- дукцията през 1933 г. пада до 7 % от своя довоенен обем. През 1JJИГОдиш-
ния период от 1929 до 1932 г. стоманеното производство се свива с 45 °/о,
а на чугуна - с 53 %. Заради пресъхналата и изместена от валутните гру-
пировки международна търговия делът на Англия в световните търговски
връзки запазва тенденцията към намаляване - от 14,15 % (1913 г.) до
10,75 % (1929 г.) и 9,8 % (1937 г.). Пък и невидимите приходи от морска
търговия, застрахователно дело и отвъд~~орски инвестиции не могат по-
вече да запълват видил-1и1пе пролуки в търговията, както допреди повече
от едно столетие. В началото на 30-те години Англия се прехранва от
своите капитали. Раните от кризата през 1931 г., повлекли след себе си
провала на лейбъристкото правителство и решението за отказване от злат-
ния стандарт, принуждават политиците да осъзнаят колко уязвима е ико-
----·нёiМ'И·ката на-страната 1 1 2 • --·---------------··--·- ·
В известна степен преценката на тези държавници е може би наистина
пресилена. През 1934 г. икономиката бавно започва да се възстановява.
Докато по-старите индус1JJИИ на север едва кретат, по-новите производст-
__ ва се разрастват - самолети, авто.мобили, нефтохимически изделия, елект-
.=_
ротехника 113 • Търговските връзки със "стерлинговия блок" предоставят
надеждна подкрепа на английските износители. Спадът на цените на храни-
телните изделия и суровините подпо11ага английския потребител. Но този
род успокоителни мерm не са достатъчни за Министерството на финанси-
те, ~агрижено за уязвимото доверие к_ъм Англ_ия в_ чужбин_а и_ по-н~'!~-~---
--шното-спаданена--лирата."· СпОРед-него·-най-тРУ.ri.нИЯТ-за-оСЪЩеСТВяване
въпрос е страната ·да заживее според средствата си, коетd означава да ба-
лансира правителствения бюджет, като запази данъците минимални и държи
държавните разходи под контрол. Дори когато кризата в Манчжурия при-
нуждана правителството да се откаже от прословутия Десетгодишен прин--
цип*, то избързва да подчертае, че „от това не следва да бъде оправдавано
разширяването на военните разходи, без да се държи сметка за все още
-- преобладаващата твърде сериозна финансова и икономическа ситуация" 114 •
* Съгласно приетото след 1919 r. постановление отделните родове войски следва да
офОрмят своите военни кредити с презумпцията, че през следващитедесетrодини няма да бъдат
намесвани в по·rоляма война (6. а.).
 Това съчетание от вътрешнополитически и икономически затрудне-
ния принуждава и Англия подобно на Франция да съкрати военните си
разходи в началото на 30-те години, тъкмо когато диктаторските режими
започват да увеличават своите. Едва през 1936 г., след няколкогодишно
проучване на „дефицита в отбраната" на страната и след двойния шок от
кризата в Абисиния и последвалото открито превъоръжаване на Хитлер,
английските разходи за въоръжените сили наистина чувствително се уве-
личават, но разпределяният годишен дял е nо-малък от италианския и само
една трета или една четвърт от германския. Дори на този етап надзорът на
финансите и притесненията на политиците заради общественото мнение
осуетяват цялостното превъоръжаване, което наистина по времето на
кризисната 1938 г. едва запоЧва. Въпреки че много преди тази дата воен-
ните са предупреждавали за невъзможността „да опазим едновременно
нашите търговски връзки, __територии_и_жизнени интереси_от Германия,
Италия и Япония" и са отправяли към правителството увещания „да огра-
ничим броя на нашите потенциални врагове и да спечелим подкрепата на - -
възможните съюзници" 115 • С други думи, изисква се дипломация на вза-
имните отстъпки с цел тази слаба иконо.мически, а в стратегическо отно---
шеf!:ие твърде широко разпростряла се империя да бъде защитена срещу ----
заплахите в Далечния изток, Средиземноморието и в самата Европа. По„_
време на нито едно от бойните действия върховното командване не счита
Англия за достатъчно силна, но дори и този печален факт остава в сянка------:=-
пред застрашителното разрастване на Луфтвафе, което за първи път пра-
ви жителите на островната държава пряко изложени на вражески военни
операции 116 .
Съществуват известни доказателства, че членовете на английския щаб, ~=-
подобно на професионалните военни от която и да било страна, са също „ ,
така·притеснеmгзаради бъдещето-на страната-си' 11-.--Първата-·световна-вой- --.-- --- възможното ..приемане-на-Русия ·като-член-на--антифашистка- коалиция:---На ---~- - - - -
на ги е направила предпазливи и черногледи 118 • Ня,иа никакво съмнение ....-
обаче, че през 1936-1937 г. Англия е настигната от Германия по отноше,__
ние на военновъздушните сили, че нейната малобройна, на свръхсрочна--
служба армия с нищо не може да помогне на Европа, а бойният И флот - ·--
едновременно да държи под контрол европейските води и да изпрати 09- -~
новните си сили в Сингапур. Може би още по-дълбоки безпокойства създа- --,--
ва на английските политици. невъзможността да намерят сега „поискани- ---·
те" от генералния щаб „потенциални съюзници". Вече ня:ма къде да бъда.1:_ . ~
откривани коалициите, с които Англия се е обвързвала, за да нанесе кон-· '7;;
tраудар-н-а-·НапОлеьн- .И ·сnОhуЧлИ:1JО-да--d"СЪЩе·стВ-яii:f-С1:Гёд~1900 t~ ·entёflii!S'й
сдобряванил. От предишен съ1озник Япония е отплавала във вражески
води, същото става и с Италия. Русия, другата „флангова" ·сиЛа (като из-
ползваме израза на Дейо) 119 , която по традиция се е присъединявала към __-_-
Анrлия, за да се противопоставя на континенталното над.\Iощие, сега се_е_._
отrеrлила в дипломатическо .уединение ·и дълбока подозрителност към за· __ .:.___
ладиите демокрации. Почти толкова непроницаема и непредсказуема, поне-.--
за посредствените мозъци в Уайтхол, е и пол1nиката на Съединените щати--=
от началото до средата на 30-те години. Като избягват всякакви диплома·-.-
__ -
тически и военни споразумения, без да проявяват както и досега желание__ _":_~
да се при<?ъединят към Обществото на народите, те се противопоставят __ :::::
·_;::
остро на многократните английски усилия да се изплаща на реваншисткн:.- З~9
те ·държави откуп (с други думи, да прие),rат особеното ),fясто на Япония в
11зточна Азия или да предложат на Гер:\lания специа.1ни плащания или tN
валутни споразумения) и правят невъзможно - съгласно законовите раз- ~
поредби за неутра.'Iитета от 193 7 г. - зае~fането на средства от американ- Е$
ските пазари по същия начин, по който е постъпвала и Англия, за да пона- ~
ся военното напрежение между 1914 и 1917 г. Съединените щати упори-
~
~
__ то объркват британската висша стратегия също тъй нехайно, както Анг- 2;:.
лиЯ разстройва източноевропейската стратегия на Франция 120 • И единст- """'
вените възi'.rожни съюзници могат да бъдат самата Франция и останалата ~
част от Британската империя. Все пак дипломатическите потребности на О
Франция подтикват Англия към поемането на споразуиения в Централна ::=
Европа, на които доминионите се противопоставят остро, претендирай- >
ки, че цялата структура на „имперската_ отбрана" е неспосо_бна_да се за- ::S
щитава. От друга страна, извъневропейските тревоги на империята отвли- ._,..
чаr вниманието и средствата, за да бъде възпирана германската заплаха. ~
В резултат на което самата Англия се оказва в плен на всеобща диплома- О
тическа и стратегическа дилема, за която ня11а достатъчно добър отго- ~
вор 121 • О
Това не значи да бъде отричано, че Болдуин, Чембърлейн и колегите (j
им могат да сторят повече или пък да се твърди, че определящите фактори t:t:
на британската политика са в състояние да направят неприложими всички §
a.rriepi1aтиnm1 действия, предлагани от Чърчил и останалите k-ритици. На-
лице е, независимо от всички доказателства за противното, твърдата го- ('j
товност от страна на английското правителство да се довери на „благора- ~
зумните" предложения за преговори с нацисткия режи~1. Изпитваната към
комунизма неприязън става причина да се пренебрегне или подцени
r
уязвимите източноевропейски страни като Чехословакия и Полша твърде
често се гледа като на досадници, а липсата на отзивчивост към пробле-
мите на Франция разкрива гибелна грандоманщина. Оскъдни-доказател-
ства се превръщат в основа за непрекъснато надценяване на мощта на
Германия и Италия, докато всички слаби страни на английската отбрана
се приемат като основание за бездействие. Представите на Уайтхол за
равновесие на силите в Европа са само)'спокоителнп и им липсва пер-
спектива. Критици на политиката :н;а взаимните отстъпки като Чърчил са
редовно цензурирани и неутрализирани, 11акар правителството да твърди,
--ч-е-то--Ь.{ож-е-само-даследв-а-·обЩесТВеН:Ото -мнение-·(вместо да„поеме- IIНи-ци-
ативата) 122 • Затова във всички благовидни, действително реални основа-
ния, диктуващи желанието на британското правителство да избягва про-
тиворечия с диктаторските държави, в неговото дребнаво, тесногръдо от-
ношение към ситуацията има нещо, което въпреки дистанцията на време-
то· изглежда твърде съмнително.
От друга страна, всяко изследване на икономическата и политичес-
ката действителност би следвало да допуска, че свързаните с висшата ан-
глийска стратегия основни проблеми КЪ).1 края на 30-те години не 11огат
да бъдат разрешавани само със смяната на гледището или дори· на ми-
нистър-председателите. И наистина, колкото по-силно е принуждаван
Чеыбърлейн - с последвалите агресивни актове на Хитлер и грубото не­
зачитане на английското мнение - да изостави взаимните отстъпки, тол­
кова по-ясно види~1и стават основните противоречия. Макар че от върхов­
ното командване настояват за голямо повишаване на военните разходи, в
Министерството на финансите се мъчат да докэ.жат, че тези „харчове" ще
съсипят иконол-1иката. През 1937 г. и Англия, подобно на Франция, израз­
ходва по-голямата част от своя брутен национален продукт, отколкото
онези страни, които вече са го правили по вре11е на критичните години
преди 1914 г., но без особено подобряване на сигурността - просто по­
ради далеч по-високите разходи за армията на доведената до маниакално
пренапрежение германска дър>кава. Но когато английските военни раз­
ходи нарастват още по-рязко - от 5,5 % от брутния национален продукт
през 1937 г. до 8,5 % през 1938 г. и 12,5 % през 1939 г„ - започва да
изпитва затруднения и нейн_ата уязвима икономика. Макар и парите з~
разширяване на въоръжаването да са отпуснати, несъответствието ыежду
английската индустриална база и пагубния недостиг на опитни инженери­
забавя очакваното производство на самолети, танкове и кораби. А това
на свой ред принуждава военните служби да представят по-големи отко-
гато и да било заявки за доставка на оръжие, стомана, снаряди и други
боеприпаси от неутрални страни като Швеция и Съединените щати, което ___
изцежда още по-дълбоко запасите с чуждестранна валута и застрашава
платежния баланс. Тъй като авоарите на държавата в злато и долари се­
топят, нейният междукароден кредит става по-нестабилен отвсякога. „Ако
ни се стори, че сме толкова добре, че да поведем продължителна война,
както през 1914 r. - хладно отбелязва финансовото министерство в отго-
вор на последните мерки за превъоръжаване през април 1939 г., - значи
сме си заровили главата в пясъците'' 123 • Това не е приятно предсказание
за· сила;-чиито -стратези ·допускат;-че-нямат-никакви-изгледи -за -победа-в
краткотрайна война, но по някакъв начин хранят надеждата да вземат над- ___
мощие в един продължителен конфликт.
Също толкова сериозни са и противоречията във военната сфера,--·-
които изплуват на повърхността в навечерието на войната. Решението на
Англия от 1939 г. още веднъж да признае „континенталното споразуме­
ние" с <Рранция и да постави Средиземноморието пред Сингапур във връзка
с военноморското дислоциране урежда някои отдавнашни спорни стра­
тегически въпроси, но пък оставя британските интереси в Далечния изток
застрашени от поредната проява на японския агресор. По сроден прати-
воречив-начин внезапно-·предоставените· от--лнглия-rаранции-·на-полш-а
през пролетта на 1939 г., последвани от гаранции за Гърция, Румъния и
Турция, са показател за отново откритото от Уайтхол значение на Източ-
на Европа и на Балканите за континенталното равновесие на силите. В--~­
действителност обаче вероятността английските въоръжени сили да за_:_ __
щитят тези земи от неизбежното германско нападение е твърде малка.
Накратко казано, нито следваната от Чембърлейн по-твърд~. полити- --·
ка спрямо Германия, нито пък неговата смяна през май 1940 Г. с Чърчил
„решават" стратегическите и икономическите дилеми пред Англия. Оно----.-1
ва, което наистина успяват да постигнат, е отново да очертаят проблеми-
те. За пренапрегнатата световна империя по вре.ме на този късен етап от
нейната история - продъпжава .:ra държи под контрол една четвърт от све­
та, но с едва 9-10 % от неговата производствена мощност и военен"
потенциал 1 '- 4 - заедно с недостатъците, причинявани както от взаимните
"
отстъпки, така и от взаимните простъпки, единственият изход е в ръцете
на нечестивия 125 • Няма никакво съмнение, че правилният избор - проти­
вопоставяне срещу следващата Хитлерова агресия - е направен през
1939 г. Но на този етап равновесието на силите не е в полза на английски­
те интереси в Европа, като в Далечния изток е още по-неблагоприятно,
затова е трудно да бъде разбрано как сигурна победа срешу фашизма
може да бъде постигната без намесата на неутралните Велики сили. А
това също създава своите проблеми.
Периферните свръхсили
Както бе отбелязано по-горе, едно от най-големите затруднения, с
което се сблъскват английските и френските политици, когато през 30-те
__ год_ини поеыат битката с дипло~1атическите и стратегическите опасности,
- е несигурността, обгръщаща двете исполински и като че ли независими
сили - Русия и Съединените щати. Струва ли си да се полагат още усилия,
за да бъдат склонени те да се присъединят към съюз срещу фашистките
държави, ако това ще означава и конкретни отстъпки пред условията на
Москва и Вашингтон и ще ядоса домашните критикари? Коя от двете сили
да бъде придумвана по-ревностно и с какво? ДалИ една пряма крачка спря­
мо, да каже~!, Русия няма по-скоро да предизвика, отколкото да спре кон­
траатаката от страна на Германия или Япония? От гледна точка на Берлин
и Токио (в по-малка степен Ри~1) позицията на Русия и на Съединените
-----„-- щати-- е- еднакво· важна.--Дали- тези-сили-ще -продължават-да--стоят- настрана~ -
докато Хитлер пренарежда границите на Централна Европа? Какво про­
тиводействие ще окажат те срещу по-нататъшна японска експанзия в Ки­
тай или военни действия против старите европейски империи в Югоиз­
___ __:___ точна Азия? Ще предоставят ли Съединените щати поне икономическа
помош на западните демокрации, както през 1914-1917 г.? А дали СССР
ще се съгласи на икономическо и териториално спазаряване? И в послед­
на сметка, наистина ли тези загадъчни, взрени единствено в себе си държа­
„:_ ви имат някакво значение? Колко силни са те в действителност? И докол­
l_, ко значими в променящия се международен ред?
----------В --,;затворено"--общество като-Съветския съюз ·е по.:.трудно· :ца-бъде
намерен отговорът на тези въпроси. Но въпреки това вече очертаващият
се ръст на съветската икономика и военна мощ през този период изглежда
застрашителен. Първата и най~впечатляваща особеност е, че Русия пове­
- че от която и да е от Великите сили понижава чудовищно своята сила след
времето на сблъсъка 1914-1918 г. и след революцията и гражданската
война. Нейното население намалява катастрофално от 171 млн. души през
__ ___::: 19~4 до 132 милиона през 1921 г. Загубата на Полша, Финландия и Бал­
тииските държави довежда до закриването на много от индустриалните
предприятия, железопътните линии и земеделските стопанства в страната,
а продължителните сражения досъсипват по-голямата част от онова, кое-
то е останало. Поразяващият спад на про..-.111шлените изделия - до 13 о/о от
обема и:м поез 1920 г., разкрива по-тежкото от всякога понижение на тези
кл1очовп п~требителски стоки, „когато са произве.::~;ени едва 1,6 °/о от до­
военната желязна руда, 2,4 % - от чугуна, 4,0 % - от стоманата и 5,0 о/о от
памука"\26. Външната търговия е напълно за:\1ря.1а, добивите от цялата
реколта са под половината от довоенните, а националният доход на глава
от населението е спаднал с повече от 60 % до наистина застрашително
равнище. И след като този спад е причинен преди всичко от социалния и
политически хаос от 1917 до 1921 г., следва, че установяването на съвет­
ско управление (или всъщност на каквоп~о и да е) непременно ще постиг­
не някакво възстановяване. Развиваната преди и по време на войната ру­
ска индустрия е завещала ~а болruевиките голя:-.1 брой фабрики, желе­
зопътни и стоманолеярни заводи. Съществува основна инфраструктурна
мрежа от железници, пътища и телеграфни линии. И:\1а работници в инду- __
стрията, които щои свърши войната, могат отново да се върнат във фаб­
риките . .l!lзградена е структура на земеделската продукция и продажбата
на хранителни стоки по градовете и селата, която ыоже да бъде възстано­
вена, щом Ленин решава (с Новата иконо:ыическа политика от 1921 г.) да
изостави безплодните опити да „комунизира" селячеството и да разреruи
личните стопанства. Затова добивите в земеделието отново достигат сво­
ето довоенно ниво, последвани след две години и от индустриалното про­
изводство. Войната и револ1оцията струват на Русия трийсет години ико­
номическо изоставане, но сега тя е готова за нов подем.
Докато Русия обаче nро.n,ължава да бъде жертва на своята обичайна
икономическа немощ, този „подем" едва ли ще бъде съвсем плавен - със
сигурност не и при превръщащия се във все по-голя~~. деспот Сталин.
Поради липсата на налични чуждестранни инвестиции трябва по някакъв
--
начин-вътре в-страната-да бъдат намерени-източници на капитали·за-разгрn-- ...- -·
щането на широкомащабна индустрия и за изграждането на здрави въоръ- __ _
жени сили против световния неприятел. При положение, че средната кла- __
са бъде премахната, вместо да бъде насърчавана да създава капитали, или - -
да бъдат ограбени богатствата, с които разполага, и щом като освен това __
78 % от руското население (1926 г.) продължава да работи в затъващия···­
земеделски сектор, а той все още се намира в ръцете на частниците, Ста-
лин „разбира", че единственият възможен начин държавата да намери пари
и едновременно с това бързо да превкл1о:чи от земеделие към индустрия_ е ____.
колективизация на селското стопанство, насилване на селяните да влязат
в колхо-зtгrе;-унищожаване-на-кулаците~--~1адзиравrгне-}rа-добив·ите-от земя-
та и определяне както на изплащаните земеделски надници, така и на це-
ните (далеч по-високи) на храните1п-rите стоки за препредаване. По вледе­
няващ, драконовски начин държавата сама се препречва между селските
производители и градските потребители и така И:\I изсмуква парите,. както - -
едва ли някога царският режим се е осмелявал да го стори. Това се подпо-
:мага и от предизвиканата инфлация на цените, от всевъзможните данъци-.-
и налози и от принудата да се показва преданост чрез купуването на
държавни облигации. Общият резултат, представен в грубата макроико;.
номическа статистика, е, че предназначеният за частно потребление дял
от руския национален продукт, изминаващ в останалите дър)кави пътя от
„ПОДе:\1" КЪМ индустриализация, е С;\·IЪКнат ОТ ОКОЛО 80 % ДО жестоките 51 зз.з·
и.Ли 52 % 1 п.
Две са отрицателните, макар и предвИJJf:\1И пконоыически пос.1едици
от тези екстреыни опити за справяне със социалистическата „козируваща
иконо:vrика". Първата е катастрофалният спад в съветската земе:rелска
продукция, тъй като кулаците (както и останалите) се противопоставят на
насилствената колективизация, а след това са премахнати. Потресаващо е
клането на „задигнатите" от стопаните им животни - „броят на конете от
33,5 милиона през 1928 г. пада до 16,6 през 1935 г., а на говедата - от
70,5 до 38,4 милиона~чzs. Това на свой ред довежда до лудешко спадане
на добивите при месото и зърнените храни и на и без това мизерния жиз­
нен стандарт, който ще бъде подобрен чак при управлението на Хруш­
чов. Правят се тайни изчисления както за частта от .националния .:~оход,
който ще бъде върнат после на селското стопанство под фор11ата на трак­
тори или електрификация, така и на използването на средствата, изцежда­
ни чрез колективизацията и управлението на цените 129 - но това безпо­
лезно занимание не влиза в нашите цели, тъй като (само като при..-.1ер)
вече построените тракторни заводи са проектирани така, че да бъдат пре­
образувани за производство на леки танкове. Разбира се, селяните не са
толкова полезни за възпирането на Вермахта. Онова, което в момента е
иепро,нени.ttо, е изпадналото в катастрофа съветско селско стопанство.
)l{ертвите, особено по време на гладната 1933 г. 1 наброяват милиони чо­
вешки същества. Когато към края на 30-е години добивите започват да се
увеличаяат, биват изпращани хиляди трактори, рояци селскостопански n
учени и изкъсо направлявани колективи. Но загубите на човешки жнвот gg
остават неизмерими. ~
Второто закл1очение е общо взето по-ясно, поне що се отнася до це- :
лите ·на -съветс-ката--1з-оеНН6iй<О_н_ОМиЧеСI(3.. МОЩ:--С~iЪКН<iл--Чit-СТНИя ПОуРеб-и-:..-- ---~
телски дял от брутния национален продукт до несрещано в съвременната r--i
история равнище - наистина много по-ниско, отколкото, да кажем, изоб- ·""
що биха ~~огли да помислят нацистите в Германия, - СССР се оказва в
състояние да насочи баснословния 25-процентен дял от брутния нацио­
нален продукт в индустриални инвестиции и въпреки това да разполага и
със значителни средства за образование, наука и военните служби. Дока­
то работните места на голяма част от руския народ се трансфорынрат с
поразяваща скорост, по време на дванайсетгодишния период 1928-1940 r. ~
-· броят на З~етите -~_селското СТОПаНСТВ_О _пада ОТ 71 ДО 51 %, невиждана _ е И
скоростта:, с кОЯтО-Се образоват тези "ХОра.--ТОВ_а_ се-ОКЭ:З-ва -ЖИЗНёнОВЗЖн.о
в две посоки, тъй като Русия винаги е· с-традала - в сравнение напрл~1ер с
Германия или Съединените щати - от зле подготвена и неграмотна работ-
на сила в индустриалната област и наличието на по-:-.1алък брой инжене-
ри, учени и ръководители, необходими за най-висшите сфери и зa-peutu­
n1eл11on10 подобряване на производствения сектор. С обучените или в за­
водски училища, или в техникуми милиони работници и след огроыното
нарастване (малко по-късно) на броя на университетите страната най­
--.-. по'слс разполага с нсобходиыите i-1 кадри, за да продължи да се развива.
· Например броят на дипло"rираните инженери в „народ}!:ото стопанство"
~- нараства от 47 000 през 1928 г. до 289 900 през 1941 г. 130 . Голяма част от
1
.3·3·4.' разтръбяваните пре.з този перпод от съветската пропаганда цифри са
1 несъмнено преувеличени и прикриват различни слабости, но съзнателно-
а5 то заделяне на средства за растеж е неоспори:мо. По този начин се пост-
~ рояват и огроыните нови електростанции, стоманозаводи и фабрики от-
<н татък Урал, недостъпни за нападение нито от Запада, нито от Япония.
Последвалият поврат в промишлената производителност и национал-
~ ния доход - дори ако някой реши да направи по-внимателна преце_нка
~ остава незапомнен в историята на индустриализацията. Тъй като действи-
;:S телните размери и стойности на произвежданата през предишните години
>"< продукция са толкова ниски (напр. през 1913 г., да оставим 1920 г.), че
~ представяните в проценти промени се извиват почти до небесата - полез-
U на отправна точка ще изиграе и вече посочената по-горе таблица 28, за да
S:
~
покаже как се разраства промишленото производство на Съветския съюз
по времето на Голямата депресия. Ако някой внимателно проучва перио:___· _
~ да от времето на двата петгодишни плана (от 1928 до 1937 г.), трябва да
~ знае, че руският национален доход е повишен от 24,4 на 96,3 млрд. руб-
< ли, произведените въглища са нараснали от 35,4 на 128 милиона тона}
;:с::: добитата стомана от 4 на 17 ,7 млн. тона, обемът на произведената елект:- __
~ роенергия е скочил седем пъти, продукцията на машиностроителната про-
~ мишленост е нараснала повече от двайсет пъти, а броят на тракторите -
~ близо четирийсет пъти 131 • В действителност към края на 30-те години ин-
0 дустриалната продукция на Русия не само е литнала доста пред тази на
~ Франция, Япония и Италия, но е задминала и ангпийската 1 п.
=
)Ь1о1 Но зад това впечатляващо строителство продължават да се спотайват
и някои недостатъци. Въпреки че през 30-те години земеделската продук-
ция бавно нараства, сега руското селско стопанство не е в състояние да
~ ---
~
изхранва населението, както преди, да не говорим, че няма произведени
излишъци-·за :износ.---Бсе още-·-ужасно--ниски-са- и-добивите ·на -акър-земя.
~ Независимо от свежите инвестиции в железопътното строителство кому-
~ никационната система е вече отживяла времето си и е „недостатъчна з~
E-t изискванията на страната. Голяма част от индустриалните предприятия
U все още се намират в тежка зависимост от задгранични фирми и чуждест-
ранни специалисти, особено от Съединените щати. „Гигантизмът" на за­
водите и на целия производствен процес превръща бързото пасване на----=
всяко съвместно изделие или представянето на нови проекти в трудност.
Появяват се неизбежните несъответствия, защото отново плановото
свръхразширяване на някои производства не се връзва с наличните запа­
си -от-суровини-или· с-уменията- -на-работната·-ръка.-· Преориентирането· на
съветската икономика след 1937 г. към програма за тежко превъоръжава­
не дава отражение върху продължителността на производствения процес
и унищожава направения преди това план. Но над всичко останало стоят----=­
огромните чистки. Каквито и да са били основанията, заради които Ста-:-__._. ~
лин в параноична последователност посяга на толкова много хора от сво-
ите приближени, икономическите резултати са сериозни - „служите,J;Iи,-.
управители, техници, статистици} дори майстори" 133 са проrоl-rени в Да­
лечните лагери, което кара Русия да изпитва никога невиждана, болезне-
на необходимост от подготвени служители. Ужасът несъмнено кара мно-
зина да демонстрират стахановска преданост към системата, но той се
превръща п във всяваща страх пречка пред всяко новаторство, изпробва-
и; в_ практиката, откровено обсъждане и.1и съзидателна критика _ „най-
ооикновеното нещо е да се избяга от отговорност, на всяка крачка да се
търси нечие началническо одобрение~ по.1учената заповед да се изпълня-
ва механично, без да се държи сметка за ыестните условия"134. Това отърва-
ва нечия кожа, но с нищо не спомага за ця.,1остния иконо:мически напредък.
- Роден във военни времена и изпитващ болезнен страх от потенциал-
ни врагове - Полша, Япония, Англия, - СССР през по-голямата част от
30-т~ години посвещава голям дял от дър)кавния б~оджет (12-16 %) на
военните разходи. Този дял спада през началните години на първата пети-
летка, по което време редовните съветски въоръжени сили са намалени
до около 600 000 души, подкрепяни от два пъти по-многобройна, но не-
кадърна :мплиция. Кризата в Манчжурия и завзе?11ането на властта от Хит-
лер довежд~т до бързото увеличаване на размерите на армията_ 940 000
през 1934 г. и 1 300 000 души през 1936 г. След повишаването на произ-
___ водителността в индустрият~ и ръста на националния доход благодарение
на петгодишните планове са построени голям брой танкове и самолети.
Офицерите новатори край Тухачевски* желаят да се запознаят с (а може
би и изцяло да ги приеыат) идеите на Дуе, Фулър, Лидъл Харт, Гудериан и
останалите теоретици на военното дело по това време и в началото на 30 _
те години. СССР притежава не само танкова армия, но и голямо подразде-
ление от парашутни войски. Докато съветските военноморски сили са все
още малобройни и небоеспособни, създа;.tената: ·в края на 20-те години
голяма самолетна индустрия за кратко вре~1е произвежда повече аеропла-
ни, отколкото всички останали сили, взети заедно (виж таблица 29).
_-~= · ---------------------···-
ТАБЛИЦА 29
Продукцня на самолетостронтслната нром1Iшленост
----iйГВсл11к11тесил-11~-19:з2:::1939- г~1й _______ -----------
-------------
Но и тези цифри крият будещи тревога слабости. Очакваната после­
дица от рускпя „гигантизъм"·е изzuпочителното ударение върху количест­
вото. Като се вземат предвид особеностите на командната икономика,
резултатът е производството на огро:мен брой самолети и танкове в нача­
---- лото на 30-те години. И СССР в действителност произвежда повече от
3000 танка п над 2500 самолета - неверояшо по-голям брой отколкото в
коят
• о и да е друга страна на света. Огромното разрастване 'на редовната
---
- 110
* Тухачсвски, Михаил Николаевич (1893-1937)- :чаршал на СССР, с изклю<:1нтслен при­
т с за тсоретич.:=ското и техннчсското превъоръжаване на съветската армия: Смятан за основа­
ел на Червената армня, обвинен в нрсдателство и ликвн.:хиран (б. р.).
ар).IИЯ след 1934 г. подсказва, че сигурно ще бъде безкрайно трудно да
бъдат намерени добре подготвени офицери и подофицери, които да ко­
ман..Jват танковите батальони и въздушните ескадрили. А за страна с пре­
обладаващо селско население и отчайващ недостиг на квалифицирани
работници е още по-трудно да попълни състава на съвременна арыия и
военновъздушни бойни части. Въпреки широката образователна програ­
ма ).1оже би основната слабост на страната продължава да бъде слабата
подготовка на по-голямата част от нейните работници и войници. Тъй че
и Русия като Франция става жертва на големите инвестиции за производ­
ството на самолети и танкове от началото на 30-те години. Когато Испан­
ската гражданска война демонстрира пределите за скорост, маневреност,
обхват и якост на това първо поколение въоръжение, расте и бързината_
при построяването на по-скоростни самолети и по-мощни танкове. Но
наподобяващата тежък плавателен морски съд.съветска оръжейна проми­
шленост не може да смени курса бързо. И изглежда безразсъдство да из­
важда от производство съществуващите модели, преди да бъдат построе-
ни п изпитани по-съвременни образци. (Във връзка с това е интересно да -
бъде отбелязано, че „от 24 000 руски танка през юни 1941 г. само 967 са-­
по-нов модел, равностоен или превъзхождащ германските танкове по също-
то време".) 136 • Освен всичко идват и чистките. Обезглавяването на Черве-·-­
ната армия - 90 % от всички генерали и 80 % от всички полковници са __ .
пострадали от налудничавите гонения на Сталин - нанася тежък удар върху _--=.=_
J3Ъоръжените сили.
С ликвидирането на Тухачевски и на възторжените привърженици на
„съвременното военно изкуство", с премахването на последователите на
герыанската методика и английската теория чистките оставят армията в _ значителен брой погранични сблъсъци между съветската и японската ар­
ръ_ч~те на политич~_ски наде_ждни,_ но ~rазадничаво :М_~слещи военачалници ,.
кiто- ВорОшиЛОв ·и КУлиК*-. -следва nр·омяна-с ·~iн6го rолямо--з1~-ачение - :~
разформировани са седем бронетанкови подразделения. Решението се __:__
взиыа под влияние на Испанската гражданска война, която била показала,
че танковите формирования не играят самостоятелна щурмова роля -на-­
бойното поле и че моторизираните средства трябва да бъдат разпределе---~-~:­
ни между стрелковите поделения, за да помагат на пехотата. По същи~.
начин е решено, че стратегическите бомбардировачи ТБ-3 ще имат огра-
ничено приложение в СССР. -·-_--
Тъй като по-голямата част от военновъздушните И ефективи са остар~~- ;.~-'
ли, ~ )1QИJ!_C_~!~--~~_:!!_!__:-_- -~anл_a_l!le!fI_I__ !lop_~---~?!_~!e._д?_ с~я_:r:а _?е~ропо!~ост, .::;~
Русия е много по-слаба в края на 30-те години, отколкото пет или десет .·-:.
години преди това, докато в същото време както Германия, така и Япония
повишават много своята оръжейна производителност и стават все по-агре­
сивни. Петгодишният план след 193 7 г. включва наистина огромно оръжей-
но производство, рав·ностойно на това в много други области - производ-~·-
ството на самолети например - и по-голямо, отколкото на самата Германи:~· -~
Докато самото инвестиране бъде 1]Jансформирано в далеч по-многоброи--:-=­
ни и по-добре оборудвани въоръжени сили, според Сталин Русия 1]Jябва да -
* Кулнк, Гриrорнй Иванович (1890-1950)- маршал на СССР (1940 r.), заместник-ми·~::­
нистър на отбраната (от 1939 r.), командир на армия по време на Втората световна война (б.р.). __ :~:
премине през „опасна зона", криеща не по-малкО заплахи, отколкото пери- 3~.З.•.. :~1.·...-;„:::.·{~-~.·;.'?.•·
ода 1919-1922 г. Тези външни обстоятелства обясняват различните проме- „ -
ни в съветската дипломация през 30-те години. Сталин посреща изгледите
за възможна война на два фронта върху разпростряна на хиляди мили сце­
на (същата стратегическа дилема парализира английските държавници) с
притеснения от японската агресия в Манчжурия, а може би още повече от
Хитлеровите предизвикателства в Германия. Направените все пак стъпки
към Запада, които вюrючват влизането на Русия в Обществото на народите
през 1934 г. и договорите с Франция и Чехословакия през 1935 г„ изобщо
не донасят така желаното подобряване на колективната сигурност. Без спо­
разумение с ПоJШiа онова, което Русия може да направи, за да помогне на
Франция или Чехословакия, е наистина малко. Но англичаните въсят чело
при тези усилия за създаване на дипломатически „народен фронт" срещу
Германия, което отчасти обяснява предпазливостта на Сталин по вре:ме на
Испанската гражданска война. Може би една евентуална социалистическа
република в Испания и С1]Jашната Москва подтикват Англия и Франция да
завият надясно, така както Русия е вече в открит конфликт с поддържащите
Франко Италия и Германия.
През 1938 и 1939 г. външното положение сигурно изглежда в очите
на Сталин по-опасно от когато и да е (което прави извършените от него
чистки още по-безразсъдни и необясними). Мюнхенското споразумение
не само потвърждава а11бициите на Хитлер спрямо Източна и Централна
Европа, но - което е по-тревожно - разкрива, че Западът не е гОтов да ИМ
се противопостави и наистина може да предпочете да отклони вни;о.,1ание­
то на фюрера по-далеч на Изток. След като през тези две години стават и
мия в Далечния изток (наложили големи подкрепления за руските диви-
- зии-в Сибир );·е-два ли будIГ}'ЧудваНе~ЗаЩоТтЗлин-сЪЩое-реШен-да: следва --~ -
спрямо Берлин курса на „взаимните отстъпки", дорИ ако това означава 1о-о1
с б лижаване с неговия идеен противник. Заради собствените амбиции на.
j-<
СССР спрямо Източна Европа Москва има много по-малки резерви спря­
мо. подялбата на този регион, от който за нея е предвиден зна~ителен пай.
Изненадващият нацистко-съветски пакт от август 1939 г. предоставя на
Русия поне буферна зона край западната И граница и повече време за
превъоръжаване, докато Западът вече се бие с Германия заради нападени-
ето на Хитлер върху Полша. Да хранищ крокодила с мръвки (да използва- :-'
ме израза на Чърчил) е много по-добре, отколкото да бъдещ глътнат'"·
БезКрайно затрудНено е измерваiiеrонасЪБОТската моi:i\Б-края·иа ЗЬ- -
те години, защото·-статистическйте данни за „сравнителния военен потен­
циал"138 не отразяват нито духа, нито боеспособността на въоръжените сили,
нито географското разположение на войските. Очевидно е, че Червената
- армия отдавна вече не прилича на онази „забележителна модерна военна
си~а с голямо значение, съвременна екипировка и извънредно жилави бой­
ци" (с изключение на последното сравнение), каквато я описва Макинтош
През 1936 г. 139 • „Зимната война" срещу Финландия през 1939-1940 г.
потвърждава нейния стремглав упадък, все още малко известните сбmсъци
с Япония край Номонан през 1939 г. пък показват една умно приведена в
действ~е модерна сила 140• Сталин остава поразен от стремителните победи
22 Възход н падение 11а Великите сили
 в стил Blitzkrieg на германската ар:мия през 1940 r. и повеtfЕ: от всякога се
прптеснява да не подrnкне Хитлер към война. Другата негова голяма и ви-
диыа тревога е дали Токио ще реши да удари на Изток - едва ли Япония е
слаб враг, а отбраната на Сибир е твърде изтощителна и ще отслаби още
повече мощта на Русия срещу германската заплаха. Изтеглянето на брони-
раните сили на Жуков, за да участват в завладяването на Източна Полша
през септември 1939 г., след вече уреденото с Япония примирие по грани-
141
цата, показва колко рискован е този стратегически фокус • От друга стра-
на, надвисналата по това време заплаха върху Червената армия е отстране-
на и броят И бързо нараства (до 4 320 000 души през 1941 г.), цялата съвет-
ска икономика е базирана за военно производство, в Централна Русия са
построени огромни нови заводи, проведени са изпитания на усъвършенст-
вани самолети и танкове (в това число и страховитите Т-34). Бюджетните
военни разходи скачат от ~6,5%през_1937 г. на 32,6 % през 1940 г. _._!1
142
така, ri6добно ·на останалите Веm1ки сили през този период, в надпревара с
i:Q времето влиза и СССР. Налага се Сталин да убеждава сънародниците си да
< увеличат изостаналата далеч зад западнIПе стандарти производителност: „Да
;i::: намалим темпото, означава да останf!м назад. А който изостава, го побе:?К_-__
t;! дават." Царска Русия е търпяла „трайни поражения", защото е изоставала в --
143
~ индустриалната производителност и военната сила • Потискан от все ПО-'
~ деспотичния си и безмилостен вожд, съветският режим е решен да се спра-__
О ви със задачата. Невъзможно е обаче да се каже Дam-I Хитлер ще му позволи
~ да·-го стори.
=
~
~
Съотношението между силата на влиянието, оказвано върху светов-
ните работи от Съединените щати и от взетите заедно СССР и Германия, l
се намира - колкото и любопитно да е това - в обратно пропорционална -·-
~ зависимост. Което ще рече, че през 20-те години Щатите са особено сил- __ , .
------ ~---ни,-но след това, по време на депресията през-30-те години,----отслабват·-..~i:_-.1---·ции--като част-от··5руТ"НИЯ-НаЦИонШiеН-ПJiОду~-0СтаВаНеriроМеiiёН-148 • Това ~
~ повеч.е от която и да е от Великите сили, като се съвземат едва в сами_S!__ ___-
~ край на този _период (и все пак само частично). Причините за тяхнот9··-._
~ превъзходство по време на първото от двете десетилетия бяха изяснени
U по-горе. Съединените щати са единствената по-голяма държава, като ос~ ___ ____:__
тавим настрана Япония, която извлича полза от Първата световна война_._-=
Те се превръщат в най-голямата финансова и кредитна сила, като освен ··-,.----
това са и най-големият производител на промишлени изделия и хранител-
ни продукти. Притежават най-големите златни запаси. Разполагат с из-__,_-
ключително силно развит вътрешен пазар, на който гигантски фирми и ·:~~-
-дистрибутори- могат-да сключват -всякакви -стопански сделки,--особено-в
процъфтяващата автомобилна промишленост. Техният висок жизнен стан-
дарт и наличните средства за инвестиране взаимодействат помежду си по
изгоден начин, за да дадат следващия тласък на огромните инвестиционни
средства към промишленото производство, тъй като потребителско~
търсене е в състояние да погълне наистина всички онези изделия, които
растящата производителност предлага. През 1929 г. наприме~ Съедине-
ните щати произвеждат над 4,5 милиона броя превозни средства, докато
за сравнение френските са 211 000, английските - 182 000, и германски---
те - 117 000 144 • Няма защо да събужда учудване поразяващият с·кок във
вноса на каучук, ламарина, нефт и на другите суровини за захранването
на този бу~1 в производството. През 20-те годинн нараства и износът, осо-
бено на коли, селскостопанска техника, обзавеждане за офиси и .:i:pyrи
изделия от този род, като процесите са изцяло подкрепяни и от бързото
разрастване на а:-.1ериканските отвъд.\iорски капиталовложения 145 . И ма-
кар да е широко известно, остава с изумление да отбележи:\!, че в онези
години Съединените щати създават „по-голяма промишлена продукция
от произвежданата от всички Велики сили, взети заедно", и че „още
веднъж подчертава поразителната и~I производствена мощ и фактът, че
брутната стойност на произведената на глава от населението продуl\.'ЦИЯ в
Съединените щати е почти два пъти по-голяма от английската или герман-
ската и повече от десет или единайсет пъти по-висока от създаваната в
СССР или Италия" 14 6,
Но истина е и много пъти изтъкваното от автора по-горе, "че полити-
ческото влияние на Съединените щаn1 в света не съответства-на изключи-
телната иы индустриална мощ" 14 ', което през 20-те години ~rоже би не е
толкова съществено. Първо, американският народ определено ·отказва да
играе водеща роля в световната политика заради всички дипло~1атически
и военни затруднения, каквито подобно положение неизбежно създава.
Американските търговски интереси не са накърнявани от действията на
останалите държави и ня~а особени причини за намеса във външни съби-
тия - особено в станалите в Източна Европа или на нос Хорн в Африка.
Второ, въпреки безусловно1110 разширяване на а~rериканския износ и внос,
те не зае.мат особено важно място в националната икономика просто за-
щото страната сама задоволява своите нужди. В действителност „процент-
ното съоп1ошение между изнесените промишлени изделия и общия обем ~
на проИзведената продукция намалява от малко под 1О % през 1914 до ~
С1
малко под 8 о/о през 1929 г.'\ а обемът на преките чуждестранни .~~вестl:!:__~ --·-·----
спомага да бъде обяснено защо въпреки широкото одобрение на идеята ...~
за световен пазар по-принцип американската икономическа политика е
много по-отзивчива към нуждите ·на ·страната-:--външНИЯТ Свят, -с изК.точе-
ние на някои суровини, наистина няма особено значение за а~1ериканско-
то благоденствие. В последна с11етка 1-.rеждународните работи по време на
десетилетието след 1919 г. наистина не говорят за съществуването на по~
--- значителна заплаха за американските интереси: европейците продължа-
ват да се разправят помежду си, но не така остро, както в началото на 20-
те години. Русия е изолирана, Япони~--~-~ ~~Pll1!.~-~-~~!lJ1'()_J!~;EШI.e .. дo:r:_o_в_o_~------ ______ _
·--··--ри--у-дър·жатсъперНИЧеСТВОТО- ме-жд:У-.военноыорските сили. При тези об-
стоятелства Съединените щати могат да ограничат армията сп до твърде
-- ниска численост (около 140 000 редовен състав), ~rакар че си позволяват
_· и създаването на съвременни военновъздушни сили с прие1rлива числе-
ност, а на военния флот е разрешено да разрабоn~ програмата за са~юле-
·- тоносачи и тежки кръстосвачи 149 • Както може да се очаква, генерали и
адмирал.и се оплакват заради недостатъчните кредити, получавани от Кон-
греса, взети са заплашващи националната сигурност мерки (като решени-
ето на Стимсън от 1929 г. за премахване на службата за подслушване с
мотива, че 11 джентълмените никога не четат чужди писма")1sо, но в дейст-
'• вителност това е десетилетие, по време на което в икономическата сфера
 Съединените щати си остават гигант, а във военната са сила от среден ТАБЛИЦА 30
мащаб. Може би този спокоен период се дължи и на факта, че Съединени- Пром11шле110 про11зnодстnо в света, 1929-1938 г.1ss
те щати не разполагат с висше гражданско-военно ведомство, което да ~~amO -......,.
разрешава спорните стратегически въпроси, като Комитета за имперска 1929 1932 1937 1938 ~
защита в Англия или техния по-късно създаден Съвет за национална си- Съединени шати 43,3 31,8 35,1 28,7 :I:
гурност. Налице е всичко, с изключение на едно - кога американският СССР 5,0 11,5 14,1 .17,6 S
народ ще отхвърли идеята за война. Германия 11,1 10,6 11,4 13,2 @
Водещата роля на САЩ за изпадането във финансов колапс през Обединено k'Ралство 9,4 10,9 9,4 9,2 >
1929 г. бе описана по-горе 151 • Онова, което има много по-съществено зна- Франция 6,6 6,9 4,5 4,5 :I:
чение за измерването на относителната национална мощ, е, че всяка след- Япония 2,5 3,5 3,5 3,8 ~
ваща криза и тарифна война ще навреждат много повече, отколкото на Италия 3,3 3,1 2,7 . 2,9 О
която и да е иконо:мика. Ако това е отчасти следствие от сравнително =:::
неуправляемата и променлива природа на американския капитализъм, ли би могло да се очаква президентът да съсредоточава вниманието си >
влияние оказва и важното решение за приемането .на протекционизма-с върху международните работи, което както Кордел Хъл, така-и Държав- -J:=1 _
митническите тарифи Смут-Холи от 1930 г. ният департамент изискват от него. Независимо от това и заради особено t:;:i
Въпреки оплакванията на щатските фермери и на свързани с индуст··-- важната роля, която Съединените щати продължават да играят в светов- с.<
рията парламентарни групи от неравностойната конкуренция ·индустри- -- ната иконо:мика, има известно основание в критиката към „приоритета на §
алната и земеделската продукция-на страната е такава,- че - както ясно-----=::- вътрешното възстановяване" и в „искането за появата на незабавни дей- О~
показват излишъците в експорта- скъсването на преките търговски връзки___ ствия и резултати (и) създаването на такава присъща на нацията полити-
със света ще ощети повече американските износители, отколкото всички ка, необръщаща съществено внимание на отражението, което американ- n
останали. „От 98,4 милиарда долара през 1929 г. брутният национален__ ските програми биха ималИ върху другите народи"'"· Забраната от 1934 г. :I:
продукт на страната три години по-късно е останал едва наполовина. Почти за предоставянето на заеми на което и да е чуждестранно правителство, =:::
петнайсет милиона работници са изгубили работата си и са останали без просрочило изплащането на военните задължения, оръжейното ембарго ~
средства за препитание ... През същия период стойността на американ- в случай на война и малко по-късната забрана за отпускане на зае:-.r на
ския износ се е понижила от 5,24 на 1,61 милиарда долара - спадът е всяка во1оваща страна правят англичаните и французите необичайно пред-
69 o/o" 15 z. Докато останалите народи бързо се прехвърлят върху палубата --,,--- пазливи, когато решават да се противопоставят на фашистките държави.
на останали без пробойни протекционистки блокове, онези от американ- Порицанието на Италия през 1935 г. е съпроводено от огромно нараства-
Сiпiте·· iiРОИЗВодс-твэ:;-които иЗi(ЯilО-ра-зчитатнаизноСа,--са--ра-зорени. -;-;-до -- не-на-нефтените доставки.за-режима-намусолини-;- което -пар-аЛиЗИра анг- --~
милиона долара спада през 1932 г. експортът на жито, който преди десет--·- лийското адмиралтейство. Различните ограничителни мерки срещу Герма- _\=
години възлиза на 200 милиона. От 541 млн. долара през 1929 експортът-·-. ния и Япония, взети донякъде в отговор на извършените от тях нашест-
на автомобили пада през 1932 r. до 76 милиона" 153 • Цялата световна търго---·-- вия, „имат за цел ·да (ги) противопоставят, като на противниците на·тези
вия изпада в колапс, но още по-бърз е сривът в дела на американската __ . :. :__ страни не бъде. оказвана съществена подкрепа. Свободната от ограниче-
външна търговия - от 13,8 % през 1929 г. до по-малко от 10 % през 1932 г... _·_ ния икономическа дипломация създава неприятели, без да печели прияте-
Нещо повече, докато към края на 30-те години някои от другите по-голе-·--·- ли.или да подкрепя изгодни съюзници" 157 • Може би най-съществената по-
ми страни непрекъснато разширяват производството си, Съединените щати ___ _: _ _ следица - отделно от отговорността, която трябва да бъде споделяна -
през 1937 г. все още изпитват ударите на болезнения икономически спазъм,_~ са подозренията, възникн.али между Уайтхол и ВашиНпон, тъкмо когато
ко~то срива голяма част от постиrnатото. Но поради оно_ва, _ко_ето ще_ бъде ·_,':t'- диктаторските държави отпр.авят своето предизвикателство_1_ 58 •
. ···-нар"i1ЧiнО-~~езаВисИма--Св-iТОвНа-ИКОН-о-МИ-Ка" 154 , - НаПЛиВЪТ-КЪМ стаНiлите ------но ·през-Г937 -и -193g· г~- ёRМи-ят--Р)rзвМТСЯiаш СЪЩО е-мно-го-притсс:-··
много по-резервирани, отколкото през 20-те години, търговски блоко_веJ нен от фашистката заплаха, въпреки че американскотО··обществено мне-
вторият остър икономически срив на Съединените щати няма да ощети ние и икономйческите трудности му пречат да поеме инициативата. Неrо-
останалите страни така тежко. Последицата от всичко това е, че делът на·-·-- вите послания до Берлин и Токио стават по-категорични, поощрението на
САЩ от световното промишлено производство остава по-нисък; отколко·~ · Англия и Франция е по-сърдечно (въпреЮI че това едва ли в близко време
то през която и да е от годините след 1910 (виж таблица 30).. ще помогне на тези две демокрации). През 1938 г. се провеждат повери-
. Тежестта от преживения срив и намаляващият дял на външната търга' "С телни военноморски разговори за преодоляването на двойната заплаха
вия от брутния национален продукт са причината американската полити- . . Япония и Германия. „Предупредителната" реч на президента е първото
ка по времето на Хувър и особено при Рузвелт да се вглежда все повече ·в- i;_ указание, че той ще пристъпи към икономически дискриминационни :мер-
себе си. Поради влиянието на привържениците на изолационизма и...,.-- ки .спрямо диктаторските държави. При това върху Рузвелт оказват вече и
нетърпящото отЛагане решение на Рузвелт за вътрешните проблеми едва __::if давление за широкомащабно разгръщане на военните разходи. Както со-
l·''"c';'"3'42 чат и данните в таблица по-горе, дори през г. Съединените щати
26 1938 ТАБЛИЦА 31

l
.
:+:-;\\{~:~- ,: -~ ~
~
~
изразходват за въоръжаване по-малко средства, отколкото Англия и Япо­
ния, и само част от изхарчените от Германия и Съветския съюз суми. Въпре­
ки това от 1937 до 1938 r. самолетното производство е в действителност
Нац11онален доход 11 военни разходи
на Великите сили през 1937 r.161

:< удвоено, а през последната година Конгресът приема изключителния по Национален доход Военни разходи
(в млрд. долари) (в проценти)
Н своето значение закон за флота, позволяващ мощното разрастване на во-

~
~ енноморските сили. По същото време се провеждат и изпитанията на про­ Съединени щати 68 1,5
тотипа на бомбардировача Б-17, военноморските части разработват oc- Британска и.чперия 22 5,7
i::=E--. новните принципи на своите десантни операции, а армията (макар че все Франция 10 9,1
_ още не разполага с приличен танк) се опитва да се справи с проблемите Германия 17 23,5
на бронетанковата война и планира да мобилизира огромни бойни час­ Италия 6 14,5
U ти 159 • Нито един от родовете войски не е напълно готов, когато избухва СССР 19 26,4
S::S:: войната в Европа, но спрямо изискванията на съвременното бойно дело Япония 4 28,2
,.... са в _ПQ-добра форм_а, _отколкото през 1914 г.
Но дори такива меРкИ За преБЪОРЪЖаван-е едва ли· Могат д-а- обезпокоят .
ТАБЛИЦА 32
~ икономика от величината на американската. Основната И черта в края на __ _
Относ11телен дял па военнпя потенциал
-< 30-те години се крие до голяма степен в нейната недостатъчна натоваре- на Великите с11ли през 1937 r. 10
i;J~ нает. През 1939 r. безработните са десет милиона, но въпреки това произ- __ (в проценrn)
~ водителноспа за един работен час е рязко повишена след инвестJЩиите за
О транспортни производствени линии, електро11отори (изместИли парните -~ Съединени щати 41,7 %
~ машини) и по-съвършените методи на управление. Разбира се, това не може Германия 14,4 %
О да бъде представено в абсолютни данни за производителността заради зна- ----:-:-:=- СССР 14,0%
f;J чителното ограничаване на часовата заетост на работната сила. Поради Обединено кралство . ·10,2%
~ пониженото търсене, на което с нищо не „помага" и рецесията през 1937- Франция 4,2%
~ 1938 г., разработените съобразно -„Новия курс" проекти не могат да създа- Япония 3,5 %
~ ват нужните на икономиката сruмули и да се възnолзват от предимствата на Италия 2,5 %
:S:: недокрай оползотворяваните производствени мощности. През 1938 r. на- (Седемте Велики сили 90,5 %)
·!;:1
-пример-Съединените-щати произвеждат-26;4-млн;-тона стомана,--което-е-··_· -
~ далеч· над германските 20,7, съветските 16,5 и японските 6 милиона, въпр~_:_-=:_
Уч ки че стоманената индустрия на споменатите_ три страни работи с п_ъл_~н Събу~дането на този исполин след 1938 и особено след 1940 r. npe-
~ капацитет, докато две трети от американските стоманодобивни заводи стоят достав_я н~-~ажното доказ_а!е~ство_ за съдбовно!о _значение,_ което въпро_-
U ненатоварени. Оказва се, че програмите за тежко превъоръжаване скоро сът за избора на точния момент има при надпревараТа -вЪ:В вЪоръжав·а~
ще премахнат тази незаетост 160 • Получените през 1940 r. пълномощия за-·-·· нето. Както Англия и СССР, така и Съединените щати полагат сега усилия
удвояване (!) на военноморския боен флот, изграждането на планираните= ~~~:пълнят пропастта във въоръжаването, зейнала след подранилите, пре-
от военновъздушните части 84 формирования със 7800 бойни самолета, ___ рно големи военни разходи на фашистките държави. Статистиката
създаването (със Закона за избирателна военна служба и обучение) на ар- ~~ показва, че така би ~tогла да постъпи всяка друга страна, в която е налице
мия от бШiзо 1 милион души се осъществяват от икономика, която, за раз.:--1f политическа воля - макар че военните разходи на Съединените щати за
- лilка оt--сtрадащата ·от тежки структурни-проблеми·икономика на Италия ·, __ от_Ор_а_н_а __[lр_е~__ISЕс_11_ата__1_9)_2_r:.__ Gа_едв_!!_l_l,7_о/о _от__общня __обем__на_изразход, ...
Франция и Англия, не е работела на пълни обо~оти единствено порад~ в:=~е с:едства и близо от брутния национален продукт
163
1,6 % - далеч,
депресията. Именно защото Съединените щати разполагат с неимоверно --· д по нисък процент, отколкото при която и да е от останалите Велики
голям свободен капацитет, а икономиката на останалите страни е пренато- ~- сили. Сравнението между нарасналия дял на военните средства от амери-
-- - канския бр
варена, най-знаменателната статисmка_ за вникване в _изхрда на предсТQ.f!:-_ стките- утен национален продукт и размери~е на отделяните от фаши-
щата битка ще бъдат не данните от 1938 г. за действителния стоманен или ~- _държави суми веднага създават представата, че Съединените щати
индустр иален добив а онези които се наемат да направят преценка на на--.-.
' '
ционалния доход (таблица 31) и макар и неточна -
-, . . .,
на „относитеЛ:ния вое- ____,_
са наи-мощната във военно отно~ение държава в света. Съществуват и
симпто
ми, че
Б
ерлин и
'Т'
10
кио осъзнават как такъв ред на нещата ще нама-
нен потенциал" (таблица 32). Тъй като те в действителност ни напомнят че ли възможностите им за бъдеща експанзия. Случаят при Хитлер се Услож-
макар и по-ощетени по време на Голямата депресия, Съединените ща~ си . ~:: от презрението му... към Съединените щати като изостанала черно-
остават (по думите на генерал Ямамото) еДШI позадрямал исполин. сила, но все пак таи разбира, че не бива да изчаква средата на 40-те,
3а да възобнови завоеванията си, защото тогава военното равновесие ще
 бъде наклонено решително в полза на англо-френско-американския ла­
гер 164. По-точни са изчисленията на японците, които гледат на Съедине­
ните щати по-сериозно - така японск.ият военен флот пресмята, че .щом
като неговата мощ в бойни кораби в края на 1941 г. ще р:редставлява за­
служаващите уважение 70 % от а~1ериканския военен флот, „през 1942 г.
те ще паднат на 65, през 1943 - на 50, а през 1944 - до пагубните 30 %"'"·
Япония, подобно на Германия, също си има силен стратегически мотив
по-скоро да се промени, ако така ще избяга от съдбата си на средносилна
нация в свят, все по-вече тероризирани от свръхсилните държави.
Кризата се развихря, 1931-1942 г.
Насоките в международната дипломация стават по-лесно разбирае­
ми когато съотношенията между предимствата и недостатъците на всяка
ед~а от Великите сили бъдат анализирани в тяхната цялост и в обвърза­
~ ността им със съвременната динамика на икономиката и технологиите. От
~ което не следва закл1очението, че различните регионални кризи - дали в
~О~ Мукден, Етиопия или Швейцария - нямат никаква връзка помежду си или
~ че не биха с.ъществували никакви международни проблеми, ако Великите
сили са били по-сговорчиви. Става обаче ясно, че когато възникне регио­
t:I:: нална криза, държавниците във всяка от големите столици са принудени
~ да разглеждат събитията в контекста на голямата политическа сцена и~­
=
~ може би преди всичко - на техните непосредствени проблеми. Анrлии­
ският минисrьр-председател Макдоналд много точно изтъква това пред
своя колега Болдуин, когато Манчжурският въпрос оказва своето влия-
.. ~."_ ::;е~~:::_~~:~:~г~~~:~м~;~~к~в~а::~~~~=~~:~~~~;~ил::~;~~~:к~и~~~~
1'>:1 не успяваме да обхванем с поглед цялата ситуация н според това да о~ре- ~=
~ деляме каква да бъде политиката, а трябва да живеем от едно безпокоист-
~ в_о до_ сJiедващот()" 1 ~ 6 • . __ _ -- -_ _ - ~----
U - тОва ·е сполучливо припомняне за често нетърпящите никакво отла-
гане главоболия на политиците - по-скоро практически, отколкото дълго-
срочни или стратегически. Но дори след като английското правителство-=
успява да си поеме дъх, по нищо не може да се разбере дали не обмисля __ _
промяна на благоразумната си политика спря:мо завладяването на Ман- ..:~
чжурия от Япония. Отделно от постоянните грижи, нужни за уреждане на-
____ икономическите _проблеми_ и за .успокояване_на __ общественото .неодобре­
ние сllрямо намесата в Далечния изток, английските лидери са наясно и с
натиска от страна на доминионите за мир, и с достигналото до пълен срив
състояние на имперските отбранителни сили в регион, където Япония с~-~
радва на стратегическо предимство. В действителност има много англи:~- .-
ни-- които одобряват решението на Токио да се справи с развилнели~е __:_ _._ _
ки~айски националисти, и още по-голям брой, които желаят добрите вз_а-_.
имоотношения с Япония да продължат. Дори след като тези чувства из- _'_
бледнеят, единственият начин Уайтхол да предприеме по-строги действия ~.
след нови японски нашествия е те да бъдат в съгласие с Обществото на -_-_
народите цли с друга велика сила.
Но самото Общество, въпреки своите достойни за възхита принципи,
н_е разполага с никакви действени средства, за да предотврати японската
агресия, с изключение на въоръжените сили на своите ръководни ч.пенове.
Така измъкването му чрез създаването на анкетна група (Комисията „Литьн")
просто предоставя на силите възможност да отлагат наказателните мерки,
докато в това време Япония си продължава агресията. Сред по-големите
сТрани само Италия нm:i:a конкретни интереси в Далечния изток. Въпреки
своите задоволителни търговски и военШI връзки с Япония Гер!\.1ания пред­
почита да се отдръпне и да следи дали японският „реваншизъм" ще успее да
създаде удобен прецедент в Европа. Съветският съюз е засегнат от япон­
ската агресия, но поради малката верояrnост-да бъде поканен от останали­
те сили за съдействие не възнамерява да се пробутва самичък. А както може
да се отгатне, французите са изправени пред дилема - не изпитват никакво
желание да наблюдават нещо, което.прилича на предложение.за промяна
на съществуващите териториални граници и за пренебрегване на резолю­
циите на Обществото. От друга страна, разтревожени от тайното гер:манско
превъоръжаване и необходимостта да запазят статуквото в Европа, фран­
цузите изпадат в ужас при :мисъmа за възникващата в Далечния изток бърко­
тия, която ще отвлече вниманието, а може би и военните сили, далеч от
германския проблем. Докато пред обществеността Париж твърдо стои зад
принципите на Обществото, скрито дава на Токио да разбере, че влиза в
положението на Япония с пробле:-.1ите И в Китай 167 • За разлика от тях пра­
вителството на Съедm1еm1те щат - поне до~олкото го представлява ДЪржав„
ният секретар Стимсън - не намира никакво извинение за действията на
Япония, след като с право вижда в тях заплаха пред свободната търговия в
света, от която, поне на теория, е така зависим американският начин .на
С1
~
~
живот. Но принципното порицание на Стимсън не допада нито на Хувър, :
--- - който -се -бои-от -възможните-по·следици;-нито-на-английскоtоправителство-;---·-~ · -- ______,
което пред опълчването предпочита по-лекото шамаросване. Последиците "'t:::
са спорът в порядъчно дебелата преписка Стимсън-Хувър и (което е по­
знаменателно) предадената в наследство подозрителност t~ежду Вашинг­
__ _ тон и Лондон. Така се предлага потискащ, но убедителен пример за същността
__.._. , на онова, на което един учен дава определението „предели на външната
политика" 168 •
Дали японското настаняване в Манчжурия през 1931 г. се из­
вършва 169 със или без знанието на правителството, е по-маловажно от
J: факта, че тази акция успява и продължава, без всъщност Западът да бъде
- в -състояние-да-направи-·какво-то--и-"):(а-е:·-най~важна.та· ПС>СЛедица···е;·--tiе
Обществото на народите фактически е неспособно да предпазва от аг-
ресия и че трите западни демокрации не са дорасли до съвместни дейст-
вия. Това става пределно ясно и при протичащите по същото време в
Женева дебати за разоръжаването по суша и въздух. Съединените щати,
разбира се, отсъстват, но англо-френските различия по търсения отго-
вор на германското искане за „равноправие" и продължаващите англий-
ски извъртания за предоставянето на гаранции, които да облекчат стра-
ховете на Франция, означават, че непознатият Хитлеров режим може да
напусне преговорите, като денонсира съществуващите договори, без да
-- се бои от някакво възмездие 170 •
 Появата на гер:манската заплаха през 1933 r. още повече засилва на-
прежението в англо-френско-американското „разбирателство" по време,
когато Световната икономическа конференция е разтурена и трите демо-
крации си създават собствена валута и търговски групировки. Въпреки
че Франция е най-пряко заплашена от Герыания, Англия е, която чувства,
че може да бъде извършено тежко ·посегателство върху свободата И да
маневрира. През 1934 г. кабинетът и Комитетът за нуждите на отбраната
приемат, че докато Япония представлява най-непосредствената опасност,
най-дълготрайната засега заплаха е Германия. И след като не е възможно
да бъдат неумолими и към двете сили, важно е в единия от тези райони да
бъде постигнато помиряване. Докато някои кръгове проявяват блаrос-
клонност къ11 подобряването на връзките с Япония, за да бъдат в състоя-
ние по-здраво да противостоят на Германия, Форин офис се опитва да
внушава, че едно анrло-японско споразумяване в Далечния изток ще съсипе
ДелиКаТНirте ..отН:ошеН:ия на Лондон със Съединените щати. От друга стра--
на, на желаещите да отдават предимство на подсилената английска отбра-
на в Далечния изток имперски и военноморски среди трябва да бъде по-
сочвано, че не е възможно да извръщат гръб на френските страхове от
германския реваншизъм и (след 1935 г.) на жизненоважната, за да бъде
пренебрегвана, растяща заплаха от Луфтвафе. Затова до края на десети-
леn1ето политиците в Уайтхол мислят как да избягат от тази стратегическа
дилема - сблъсък с потенциалните неприятели от двата края на Земното"
кълбо 171 •
Все пак през 1934 и 1935 г. задача от такъв род изглежда обезпокоява-
ща, но не мъчителна. Режимът на Хитлер е наистина непривлекателен, но
въпреки това показва изненадващото желание да уговаря споразумение с
Полша. Във всеки случай Германия е все още доста по-слаба във военно
оmошение--и-от. Франция,-и·-ОТ·· Русия.--Нещо -повече,-опитите на··германците
да влязат в Австрия, последвани от убийството на Долфус* през1934 г., __
предизвикват Мусолини да разположи войска в прохода Бренер като пре-:____
дупреждение. Изгледите Италия да бъде асоциирана към Великите сили.са--
удобство, особено за Франция, която търси пътища за съставянето на коа-
лиция към „фронта Стреза"** през април 1935 г. Почти по същото време и
Сталин дава да се разбере, че той също желае да се присъедини към „миро- ·
л1обивите" държави и през 1935 г. Съветският съ1оз не само влиза в Обще-
ството на народите, но скл1очва и договори за ненападение с Париж и Пра-
га. Въпреки че Хитлер показва открито своето несъгласие с едно ново Ло--5
карно ·на Изток;- Германия- изглежда -здраво ·обrрадена-от-всички-страни:-в·~
Далечния изток кротичко се спотайва и Япония 172 •
Но през втората половина на 1935 г. тази обнадеждаваща обстановка
бързо се разпада, без Хитлер да е помръднал и пръст. Различните англо-
"'Долфус, Енrелберт (1892-1934)-федерален канцлер на Австрия и министър на външ1rnте
работи след 1932 г„ убит от австрийските националсоциалисn1 (б. р.). ·. ,
**„Фронт Стрсза" -сблюке1ше на позициите на Англия, Франщrя и Италия, постиrnато на
конференцията в гр. Стрсза през 1935 r„ за париране действията на нацистския режим в Герма~---··
ния, който нарушава Версайската система (осъждане на възстановяването на общата военна
повинност в Германия, гарантиране независимостта на Австрия); на практика не посТиrа своите
целн (б. р.).
френски ·схващания спрямо „пробле~fа за сигурността" са вече разбудени
посредством английското притеснение пред подновените връзки на Фран-
ция с Русия, от една страна, и англо-герман·ското военноморско споразу- t::i;j
мение от юни 1935 т., от друга. И двете предохранителни мерки за пости- ~
rането на пълна сигурност са приети едностранно - Франция е водена от ::i::
желанието да включи СССР в европейското равновесие на силите, Анг- ts:I
лия жадува да се удовлетворят военноморските И потребности в европей- ~§
ските води и в Далечния изток. Но според „съседа" всяка такава стъпка е ,......
осъдителна и предупреждава Берлин 173 • Дори и да е така, противоречия
от този род са пакостни, но не и катастрофални, което не може да се каже
за решението на Мусолини да завладее Абисиния, последвано от nореди- d
ца местни конфJШкти, и мегаломанската му амб_иция да основе нова Рим- t=
ска империя. Това също е пример за регионален спор, но с твърде големи >
ра~I!!ире~ия в. rр.аниц~т~_·_ За француз:tf-rе, _втрещени от идея..::а. за превръ- _ ~
щането на един потенциален съюзник в непримирим враг, целият абисин- ·~
ски епизод е истинско бедствие; да се позволява крещящо погазване на ~
принципите на Обществото на народите е обезпокоително, а от страна на '""'"'
Мусолин? това е груба проява на сила. От друга страна, вкарването на g
Италия в германския лагер ще бъде ужасяващ акт на безразсъдство в пълния ё)
смисъл на понятието реална политика, но вероятността последното да n
окаже влияние върху английските идеалисти е твърде малка 174 • Дилемата ::i::
на Уайтхол все пак става още по-тежка, след като трябва да се справя не t:s=
само с все по-големите-.вълнения сред обществеността от крещящото на- ~
рушаване на принципите на Обществото, но и с безпокойствата как ще n
постъпи Япония в Далечния изток, докато Западът е зает с бъркотията в sig
Средиземноморието. Докато Франция се бои, че скарването с Италия може Н
да изкуши Хитлер да влезе в Рейнската област, Англия се съмнява че :
-~ --··· -- абисинската ·авантюра -може·-да-окуражи·-Япония-да-разшири-още-по~-ече----~· - - - -
експанзията в Азия, след като точно по същото време Токио е на път да l==
обяви с~~чените 1:1оенноморСКJ-!: договори за недействителни и да пристъпи
към свободно изграждане на флота си 175 • Погледнато най-общо;·прави са
и двете страни - трудното, както обикновено, идва при изглаждането на
неотложен проблем, който има по-трайни последици.
Първи се потвърждават френските страхове. Англо-френското пред-
ложение за преразпределение на Североизточна Африка в полза на Италия
(Пакт:ьт „Хор-Лавал")* довежда до избухналото, особено сред английско-
то общество, негодувание. Но докато-правителствата в Лондон и Париж се
---· разкъсват-да··успокояват тези насrроения и едновременно ·да· изя-сняват стра::·- --·------
-- теrия~~~е и икономическите основания, защо не трябва да тръгват на война
с Италия, Хитлер е на път да заповяда окупиране на демилитаризираната
Рейнска област (1936 г.). Казано на военен език, това намерение изобщо не
пре~ставлява ос~_бено r:олям рис_к~ Едва ли тогава съществува и най-:малка­
та вероятност Франция да предприеме ударна офанзива срещу Германия,
=
напълно изключено е да го направят и англичаните 176 • Но това ново нару-
"'Пакт „Хор-Лавал" -тайно съглашение между английския външен министър Самюъл Хор
и френския му колега Пиер Лавал от декември 1935 г. във връзка с италианската агресия срещу
Етиопия; препоръчва на последната да направи териториални идруrn отстъпки на агресора (б. р.).
 шение на Версайския договор, както и пълното отхвъРЛЯНе на споразуме-
нията от Локарно повдигат основния въпрос - съществува ли, или не меж-
~ дународно прие~rливо средство за промяна на установеното положение.
f;i;< Поради пропадналите опити на членовете му да спрат нашествието на Му-
солини през 1935-1936 г. Обществото на народите е вече напълно дискре-
~ дитирано. То е изиграло незначителна, ако изобщо е играло някаква роля,
~ както по време на Испанската гражданска война например, така и при
~ разгърнатото нашестви~ на Япония в Китай през 1937 г. Ако следващите
~.... опити за извършване на промени в съществуващия териториален ред ще
: бъдат предотвратявани или поне контроШiрани, това трябва да се извършва
чрез решителните действия срещу реваншистките държави от страна на
~
~
притежаващите ~.статукво" сили.
Но заплахата да прибягнат до оръжие съвсем не изглежда практи-
Ш чески осъщес.rврма_за 15_о_~то и_да е _от споме_натите_на второ 1rясто държави.__
~ В действителност тъкмо когато фашистките държави започват да се сбли-
~ жават (през ноември 1937 r. Германия и Япония подписват техния анти-
-< коминтерновски пакт, малко след като Мусолини е огласил Оста „Рим-
~ Берлин"), техните потенциални опоненти са станали още по-разедине-
е ни и вглъбени в себе си 177 • Независимо от възмущението на американ-
~ ците от японското нашествие и бомбеното нападение над „Панай" 1937
=
О не е благоприятната година, през която Рузвелт може да предприеме
решителни действия отвъд океана, дори и да има желание - икономика-
~ та е под ударите на нов срив, а Конгресът приема по-строги от когато и
.= може да предложи, са укоризнените, но нищо необещаващи дфуми, неиrтое-
~ да е закони за неутралитет. Олед като единственото, което президентът
вите действия само „допринасят за засилването на англо- ренск
~ съмнения в американската благонадеждност"'"· Макар и по напълно раз- -_,_ _ за критичното отношение в страната н_а_р.а.ст_ящи..!!_~ро~_Ji.е.с_ъ[р_асl!И_с комо.-.--.., ___ _
:-- -:личен Начин,-Сталин също··е-зает с·вътрешни-проблеми,-тъй-като по това
- -·---пр-оми·сите·и- засИ-лва ПОдо-.зрениЯтi- във Вашингтон и Москва, докато ~
Н време организираните от него чистки и монтирани съдебни процеси до- ___·
~ стигат до най-високата си то1;1ка. Макар че коварно разширява подкр:_-. ___ ,
~ пата за Испанската република по време на Испанската гражданска ~,ои-
U на той ясно осъзнава, че за много хора на Запад „червеноризците са
о~е по-неприятни, отколкото „черноризците" и че... ще бъде изключител-
но опасно да влиза в открит сблъсък с Оста. Деиствията на Япония в
Далечния изток и подписването на антикоминтерновския пакт го правят
още по-предпазлив. _ • . ..::;'
Но през периода 1936-1937 г. наи-тежко засегнатата е без съ.мнение ·~:::-
--- --- --Франция:-··не-само ·защото· икономиката-:iг пропада·;- а-вътрешната·
и·11ол • ___
тика е така разединена, че някои набл1ода~ели я виждат пред прага на __
гражданска война, но и защото изпипаната и система за сигурност в Ев- -
ропа е почти напълно срината от поредицата съсипващи удари. Повтор-__ --~-
нота завземане на Рейнската област от германците не дава никаква въз~о~-
нает на френската армия· да предприеме настъпателни действия, за да при· -~,~-
тисне Берлин. Сега страната изглежда застрашително уязвима от Луфтва- :,:_
фе, а френските военновъздушни сили са· отживели времето си. Абисин- ---
ската афера и Оста 11 Рим-Берлин" превръщат Италия от потенциш~ен съюз--..-.-.
ник в непредсказуем и опасен враг. Отдръпването на Белгия в изолация ---
обърква плановете за отбрана на северните френски граници и не съще-
ствува (поради цената) никакъв начин да бъде продължена линията „Ма- 3·49„'.\'~·_:.~.'-:
жино", за да запълни тази празнина. Испанската гражданска война раз- :-."'· -- .. ~:::--:-.~--
крива ужасяващата перспектива в тила на Франция да се появи фашистка, ~
подкрепяща Оста държава. Докато в Източна Европа Югославия енер- ~
гично и по-отблизо се е счепкала с Италия, Малката Антанта изглежда е t:=
пред издъхване119. =:
При тези тежки, почти парализиращи обстоятелства ролята на Анr- !:'J:;i: =~
лия придобива решаващо значение, когато (:май 1937 .r.) Невил Чембърлейн """'""
сменя Болдуин на министър-председателския пост. Загрижен за икономи-
ческата и стратегическата уязвимост на страната си и самият той ужасен
пред изгледите за война, Чембърлейн решава да пресече пътя на всяка d
бъдеща криза в Европа, като отправи „позитивни" предJтожения, удовле-
творяващи „болките" на диктаторите. Изпълнен е с подозрения към Съвет-
=
>
ския съюз, с пренебрежение към „многословието" -на -Рузвелт, с досада ~
към онова, което той с11ята за френска непоследователна политика на не- ~
примиримост и инертност. Като счита Обществото на народите за напълно ~
неспособно, министър-председателят се заема със собствената си страте-
гия да осигури траен мир чрез взаимни отстъпки. Лондон още преди това
вдига шум пред Берлин за търговските и колониалните концесии. Участи-
g
Q
ето на Чембърлейн се състои в засилване на те:-.~пото поради желанието
му той самият да обсъжда териториалните промени в Европа. В същото
време и тъкмо защото според него най-голямата заплаха представлява
=
(j
t:s:
Берлин, министър-председателят изгаря от нетърпение да подобри взаи- ~
моотношенията с Италия, воден от желанието да откъсне тази страна от
Оста. 180 Всичко това е обвързващо и спорно и ·става причина inter alia за
оставката на въIШiния министър на Чембърлейн Идън в началото на 1938 г.,
("")
~
~
-~
министър-председателят се опитва да доказва колко много от смелите хо- F
дове в историята на дипломацията също са били противоречиви. Безспор-
ният пропуск в стратегията на Че:мбърлейн, долавян от някои в -Европа,
но не и от 11нозинството, е, че в основата си Хитлер е п~вьрдо решен да
установи бъдещ териториален ред, при който отделни дребни спогодби
никога няма да бъдат удовлетворявани.
Но ако този извод става' ясен през 1939 г. и още по-недвусмислен в
периода 1940-1941 г., по време на кризисната 1938 r. той не е понятен за
англ.и_~ани_!е• .. 5~Щ~ l!.O.:~-~-I<_~O:_ФP~_li_~~O_:!'_O_J!Raв.!!I~_JICIB_O ..~авладяването_на __________
АВСтрИЯ през пролетта -на същата година е неприятна илюстрация на Хит-
леровата склонност към непредизвестени ходове, но кой ли може наисти-
на да има нещо против правилото, че гер~tанците си остават германци?
Това във всеки случай още повече засилва у Чембърлейн убеждението, че
-. въпросът с германоезичното малцинство в -Чехословакия трябва да--бъд·е
УР~ден, докато кризата не е принудила Великите сили да го сторят чрез
воина. Въпросът със Судетите е, разбира се, много по-отдавнашен - Че-
хословакия също и11а международно гарантирани суверенни права и же-
ланието на Великите сили от Запад да изпълняват сега желанието на Хит-
лер изглежда повлияно повече от егоистични страхове, отколкото от ясно
определени принципи. Това с нищо не променя факта, че по това време
. Хитлер е единственият подготвен да се сражава водач и е наистина сърдит,
че изгледите да сыаже чехите се отдалечават поради отстъпките, които е
получил по време на Мюнхенската конференция. И както винаги, за Бе-
лика война между силите е нужно само да се преброи до две, а през1938 r.
няма нито един желаещ да се превръща в Хитлеров опонент 181 •
Тъй като на Запад политическата и обществената воля за война отсъ-
стват, едва ли има някакъв смисъл да се навлиза в продължителни дебати
какво би могло да се случи, ако Англия и Франция се сражават на страна-
та на Чехословакия. Въпреки всичко внушенията на някои апологети на
омиротворяването, че военното равновесие не е толкова изгодно за Гер-
мания, нямат никаква стойност
182
• Напротив, вижда се, че след Мюнхен-
скота споразумение равновесието „се наклонява" все повече в услуга на
Хитлер. Отстраняването на Чехословакия през март 1939 г. като реална,
средно значима европейска сила, влизането на германците във владение.
на чешките военни съоръжения, фабрики и суровини засилват подозре-
вията на Сталин, че Западът придава по-голямо значение на действащите
в полза на Лондон и Париж фактори - като значителното нарастване на
английското оръжейно производство, още по-тясното англо-френско во-------:-=
енно сътрудничество и обръщането на мнението в Англия и доминионите
в подкрепа на противопоставянето срещу Хитлер. В същото време
Чембърлейн не успява (януари 1939 r.) да откъсне Италия от Оста, нито
пък да я възпре от посегателства към Балканите, въпреки че Мусолини
поради лично негови, особено важни причини не възнамерява веднага да
се бие на страната на приятеля си диктатор във война между Великите
сили срещу западните страни.
Затова когато в късната пролет на 1939 г. Хитлер започва да затяга
примката около Полша, възможностите за избягване на конфликт_а са по-
. МЗ:Л-КИ-~--ОТКОЛкОТО-През-предИШНЭ.Та-·rодИНа.=-оufе -по.:~r-алки-щесе-Окажат и
изгледите за обща анrло-френска победа. Анексирането на „непотребна- - -
та" част на Чехословакия от германците през март 1939 г.- и станалото-~-
месец по-късно навлизане на Италия в Албания карат демокрациите·по---
ради нарастващия обществен натиск да предложат гаранции на Полша, - --~:·_
Гърция, Румъния и Турция, като по този начин обвържат Западна Европа.__
със съдбата на Източна Европа до степен, _каквато никога дотогава англи- ---
чаните дори не са замисляли. Полша вече не може да бъде открито под- --
крепяна от западните страни и всяка косвена помощ ще бъде дребна във_----±=-
_~рем_е, _:КQ!'_a..Io ..ФР~~<?-~~-3: -~рм~~-О___f!р_е_~И_!!~_l!__!_~~_!l-!~~и~~-~!_<~__ О_!_Орана, а
англичаните са концентрирали толкова голяма част от ресурсите -си за
подобряване на въздушната отбрана на страната. Единствената пряка по-
мощ за Полша може да дойде от Изток, но щом правителството на __
Чембърлейн не е във възторг от подписването на споразумение с Москва,-.·-
поляците на свой ред няма да допуснат настаняването на Червената ар-
мия върху територията им. След като за Сталин натрапчивата грижа е. да -~-
печели време и да стои по-далеч от войната, а Хитлер се нуждае от все по.:---;;
голям натиск върху западните страни, за да предадат Полша, двамата дик~ --~~
татори имат отдавнашен интерес да се „спазарят" за сметка на Варшава -: ___-_
независимо от идейните различия помежду им. Дошлото като удар опове- . ната тази кампания да бъде толкова кратка още преди да бъде наложено
стяване на пакта Молотов-Рибентроп (23 август 1939 г.) не само заякчава ~=--
стратегическите позиции на Германия, но прави войната върху земите на
Полша наистина невъзможна. Този път Лондон и Париж нямат свободата
да изберат „о~п1ротворяването" въпреки икономическите и военните об-
стоятелства, подчертавани (може би повече, отколкото през предишната
година) при избягването на конфликта между Великите сили~sз.
По този начин избухването на Втората световна война отново завар-
ва Англия и Франция настроени враждебно към Германия и, както и през
1914 г., оттатък Ла:манша е изпратен британски експедиционен корпус,
докато англо-френските военноморски сили разполагат своята военно-
вр:менна блокада 184 . Въпреки всичко стратегическите измерения на тази
воина 8 редица други отношения са напълно различни от предишната, те
са и по-неблагоприятни за съюзниците. Няма източен фронт, а политиче-
скота съгласие между Берлин и Москва да разделят Полша води също и
до сючочването _на Iърговски споразумения, -така че ускоряването на- при-
тока с изпращаните от Русия суровини непрекъснато заличава въздейст-
вието на блокадата върху германската икономика. Наистина през пЪрва-
та година след започването на войната запасите на Германия от нефт и
други _суровини са все още отчайващо малки, но производството на заме-
стители, шведската желязна руда и нарастващите доставки от Русия спо-
магат за преодоляването на големия дефицит. Освен това мудността на
съюзниците по Западния фронт показва, че нефтът и амунициите на Гер-
мания не са използвани твърде интензивно. И в заключение, няма го
допълнителното бреме от съюзници, които Германия да подкрепя, като
Австро-Унrария по време на войната от 1914-1918 г. Ако в конфликта от n
септември 1939 r. се включеше и Италия, дефицитът в икономиката И мо- §g
жеше да създаде твърде големи затруднения за оскъдните запаси на Райха ~
-~:- и съвсем естествено да обърка шансовете пред германското нападение на :
-·~ ---·Запад--през·-1940 --г~-Разб1гр-а-сё·,-съучастие·то-н-а-И ТаЛИя 1iИСЪiдавало-за-:-·--~ -·----
труднения на англо-френските позиции в Средиземноморието, макар и -~
може би не толкова големи, и неутралитетът на Рим го превръща 8 поле- -
зен за германската търговия канал =-това е причината мнозина ot берлин.:.
ските стратези да таят надеждата, че Муселини ще остане встрани~зs.
Това, че „телефонната война" все още не е поставила на изпитание
германската икономика, наистина позволява на Германия да усъвършенст-
ва онези елементи на националната стратегия, които създават толкова сил-
нота превъзходство на Вермахта - действаща военна доктрина, смесени :-1
-·"4.· въо_ръжени сили, ?ператив_но-тактическ_и военно_в_ъздушни ча.сти и напад~-
·----ния чр-ез· р·а:.зсредоточени-ббйfiИ-дейСТВИЯ.-·п-олската·-кампанИЯ ·ос~Обено Сил=--- ~ ----- -·
но потвърждава резултатността- на бойните действия B/itzkrieg, показва по-
редица от слабости (които могат да бъдат поправени) и засилва вярата на
германците, че ще бъдат в състояние да прегазят врага посредством: бързи,
изненадващи удари и пълно съсредоточаване на военновъздушна и бране"
танкова мощ. Това отново и с лекота е демонстрирано чрез бързото преми-
наване през Дания и Холандия, въпреки че географското положение прави
Норвегия както недостъпна за германските бронирани дивизии така и тру-
ден обект за действията на английските военноморски сили, ко~о е причи-
германското на,rо[ощие. Но най-добрият пример за превъзХ.одството на гер-
 11анските бойни принципи и способност за оперативно-тактически дейст­
вия е атаката срещу Франция през май-юни 1940 r., когато по-мноrоброй­
~ ните, но не добре организирани съюзнически пехотни и бронетанкови час­
~ ти са разкъсани от танковите и моторизираните пехоruи сили на Гудериан.
:<i:H По време на тези схватки нападатеJШте се радват на значително превъзход-
ство по въздух. Затова за разлика от сраженията през 1914--1916 г., в които
~ нито един от противниците не показва особено умение да се ориентира в
:s:
~ по-съвременните изисквания за водене на бой, сраженията от 1940 r.
-..... казват преимущества, които, изглежда, се дъmкат на най-после излязлата от
дълго продължилата слабост германска икономика 186 •
1=: И още нещо, чрез толкова убедителната си победа през 1939-
U 1940 r. германската военна машина до голяма степен разширява и своя
а: достъп до източници на нефт и други суровини. Тя напълно оплячкосва
23 победените си врагове. Елиминирането на Франция и Англия поради оче,
)ооО1о1 видната им неспособност да предприемат по-мащабни военни операции
~ означава._също така, че запасите на Вермахта не са сериозно изтощавани
< от интензивни сражения. Прокарана е сухопътна връзка към испанските
,,....~~ суровини, шведската руда вече не се иЗпраща на съюзниците, докато при-----:-:::-
>"< криващата своя ужас от бързите успехи на Хитлер Русия трупа своите
запаси. При тези обстоятелства влизането на Италия във войната, тъкмо
когато Франция е повалена, не е пречка, която би могла - както действи-:_~.
=
0
телно става да предислоцира английските войски от Европа в Близкия
-
~ изто~, макар че явната неспособност на Уlталия да се сражава разкрива
=
~ колко много са я надценявали през 30-те години 187 .
Трудно е да се каже колко продължителна би била войната, ако в нея
~ ... ~~~~~~:::е~~:а~~~а~~~~~;~:~~р:. ~т:;;~~:~~т;;~:~;аи_и~;~~:=з~~~ ··~
Ь огромен брой хора и боеприпаси, като през 1940 г. например изпреварва
'""""
Н Германия в производството както на самолети, така и на танкове 188 . и тьи -~
~ като собствените златни и доларови авоари на Англия са недостатьчни,.за--.,.­
~ да заплаща американските доставки, Рузвелт успява·-да ·отмени законите --
U за неутралитета и да убеди Конгреса, че ще бъде в интерес на собствената ::::с
национална сигурност страната да подкрепи Англия чрез договори ленд~---·
лийз, споразумение за ,,базиране на разрушителите", охрана на конвоите---~
и т.н.1s 9 . Основното изискване е и на двете основни во1оващи страни да
бъдат предоставени условия, при които едната да не бъде в състояние
нанася _значи:r:еJJ_Ii~__ Щ~'II:I tf_~. _друrа~~:_ А~'?_1:1_ООР~~-~'!'-~9_М „би:rката за Анr- -.~f
лия" бъде изключена инвазията на германците оттатЪК--J1аМс1Нiuа;-нерав~
новесието на сухопътните сили ще постави влизането на английски воен·
ни части в Европа извън всякакво съмнение. Бомбените нападения над
Германия окрилят духа на англичаните, но на този етап нанасят твърд~..:.:.:.:._:_
незначителни щети. Надводният боен флот на германците няма позиции,-.­
откъдето да се заеме с Кралския флот, затова се задоволява с отделни--~
нападения в Северния Атлантически океан. От друrа страна, поради ПО· _j___
съвременната тактика на Дьониц* и допълнителните подводници деса~Т· - ·„
* Дьониц, Карл (1891-1980) - германски адмирал, командвал подводния ф1ют (1936-
1943), военноморския флот (1943-1945), райхсканцлер (май 1945 r.), осъден в Нюрнберг на 10
години затвор като военнопрестъпник (6. р.).
ните акции са по-опасни отвсякога. Военните части на Британската импе- .3.•.5.-.·...3....I.:~.:_;_'.~.:.~ .- ;~
рия с лекота превземат п~знциите на италианците в Северна Африка, - .
Соыалия и Абисиния, но безкрайно трудно излизат наглава с взривопо­
добния начин на воюване, прилаган от частите на Ромел в Африка или от
гер:\-rанските окупационни сили в Гърция. Затова втората година от опре­
делената по-късно като „последна европейска война" се характеризира
по-скоро с извоювани в отбрана победи и незначителни печалби, откол­
до­ кото с величави схватки и завоевания190.
Затова съдбоносното решение на Хитлер през юни 1941 г. да завладя­
. ва Русия неминуемо променя цялостните измерения на конфликта. В стра­
теruческо отношение това означава, че сега Германия трябва да се сражава
на няколко фронта и по този начин отново да се изправи пред собствената
си дилема от 1914--1917 г. - това е особено тежко за Луфтвафе, чиито диви­
зии са пръ_снати из Изтока, Запада и в Средиземноморието. Показва също
та_ка, че позициите на Британската И:\-tперия в Близкия изток - които със
-- сигурност са щели да бъдат превзети, ако Хитлер е дислоцирал там една
четвърт от войските и самолетите, използвани в Операция „Барбароса" -
ще останат подобно на Британските острови като трамплин за бъдеща кон­
траофанзива. Над всичко по важност обаче стоят необятните територии и
-- пълното 1rатериално-техническо осигуряване на сражаващите се на стоти­
--
--
ци 11или в дълбините на Русия, те подриват най-голямото предимство на
Вермахта - умението му да предприема шокови атаки с цел да смаже врага,
д~като неговите собствени боеприпаси не са започнали да намаляват· и во­
енната му :машина не е забавила ход. В противовес на поразяващата с вну­
шителните си размери фронтова мощ, събрана от Германия и от съ1озници­
те през юни 1941 г., тиловото обезпечаване и боеприпасите от втория еше­
лон са минимални, особено поради лошата пътна мрежа. Никой и не помис-
-----ля- за-войната··през„зимата·;--тъй·-ка-то--смятат--;-че-до---tри--месеца-битката ще----~--------
. бъде приключена. Германската самолетна продукция през 1941 г. е чувст- ~
ви_телно по-ниска, отколкото на Англия ЮIИ Русия, да не говорим за Съеди- ...
не;ните щати. Вермахтът има далеч по-малък брой танкове от Русия, при ~
интензивните сражения бързо намаляват запасите от нефт и алуминий191. ~
На бойното поле. Вермахтът е невероятно боеспособен и абсурдните запо- ,!...
веди на Сталин за дислокации преди самото начало на нападението позво- ':f.
---::- ляват на германците да убият или да пленят три милиона руснаци през първи- N
да ___ .:~: те_ четири 11есеци - въпреки това войната не може да бъде разрешена от :1
··-само ___с~?~-~~: __~уси~ е в_състояние_да_ понесе _уЖа_ся_~ащи загуби на хора и
--- екипировка, да -отстьпи-мИл-iiОiiй-КВаДр"RТНИ кИЛО~iеТра ТёРИТОIJИЯ_И_Пакд·а-------­
::::-- ос!ане непобедена. Завладяването на Москва или дори пленяването на са-
мия Сталин няма да принуди страната да се предаде поради нейните необ-
хва:ни по ... размерите си резерви. Или казано с две думи, това е една без-
.краина во1ша и Третият райх, въпреки своите впечатляващи успехи и бой-
но съвършенство, не е готов да я води.
Би ли могла Русия да оцелее с германска армия пред вратите на Моск­
ва и тежки японски нападения върху Сибир през декември 1941 г., е
~ съвършено различен, примамващ към размисъл, но не намиращ отговор
~.~ въпрос. С подписването както на Тристранния пакт (септември 1940) с
Германия и Италия, така и по-късно (април 1941) на договора за неутра-
23 Възход и падение на Великите сили
литет със Съветския съюз, Япония се. надява да задържи Русия, докато
концентрира сили за своята експанзия на юг. Но при вестта за напредва­
нето на Германия към Москва мнозина в Токио отново се изкушават от
война срещу Русия. Ако вместо да предприеме операциите на юг, япон­
ската армия удари върху традиционния си враг в Азия, на Рузвелт би 11у
било още по-трудно да убеди американския народ да влезе в подобна вой­
на, а подкрепата, която би могла Англия да предостави на Русия в Далеч­
ния изток (стига Чърчил да влезе в този конфликт), би била ми~имална.
Вместо да се съобрази с този ужасяващ, разгърнат на два фронта сцена­
ри'й, Сталин успява в края на 1941 г. да изтегли своите отлично подготве­
ни, калени на студ дивизии от Сибир, за да притъпят удара от германската СТРАТЕГИЯ И ИКОНОМИКА
офанзива, и след това отново да ги върне обратно 192 • Въпреки това реше­
нието за разширяване на юг е напълно логично според Токио. Ембаргото ДНЕС И УТРЕ
на Запада върху търговията с Япония и замразяването на ав_оарите И пр~з_
юли 1941 r. (последвали завладяването на Френски Индокитай от Япония)
стават причина и войската, и флотът напълно да осъзнаят, че докато-­
отстъпват пред а.'1:ериканските политически внушения или се опитват да

си присвояват нефта и доставяните от IОгоизточна Азия суровини, ще-­

бъдат само за броени месеци икономически смазани. Следователно след --
юли 1941 г. воденето на война срещу Русия на север става действително --
невъзможно, а военните операции на 1ог - наистина неизбежни. Но дока-
то американците решават дали да стоят със скръстени ръце и да наблюда-
ват как Япония сама си прибира Борнео, Малая и Холандските Източни·
Индии, техните военни съоръжения в Западния Атлантически океан и ба­
зираният в Пърл Харбър флот са разгромени. Водени от единствената цел
да удължат действието на „китайския инцидент", японските генерали смя-
тат сега за нужно да подкрепят широкомащабни военни операции на хи-
лЯди МИли·-да.nеч· 6Т-дЬ1йi про'Г11"в·-цели;- з·а·които· едв:а·-ли са· и·чували 193 .--~-~_.+
Декември 1941 г. бележи втория по важност повратен момент от вой-__
ната, която -eera се превръща в глобална. Руските контранастъпления край
Москва през същия месец потвърждават, че тук най-после германският-­
В/itzkriеg е претърпял провал. И въпреки че зашеметяващата поредица от _с_
японски успехи през първите шест месеца на Тихоокеанската война на-_ ---
~ася тежки удари на съюзниците, фактът, че не е загубена никаква тери~--~=
торил, има жизненоважно значение от гледна точка на голямата страте-

гия. Още по-важно е, че действията на Япония и необоснованата деклара-.. _~

JJ;ИЯ на Х1:1тлер з~ в_ойн~ срещу СъеД~_нените „щат_и най-после във_личат в .:1-
конфлiiкТа -най~моЩната страна в света~ Разбира се,саМата -инДус:фИШiн.---"-- --- -
производителност не може да гарантира военна ефективност - така, както __= __
и самите бойни умения на германците показват, че елементарните срав- --
нения човек срещу човек и долар срещу долар са смешни 194 • Но „Велики„__ ___;:=-
ят съюз", както Чърчил с право го нарича, има толкова голямо.превъзход--- _
ство над Оста, а неговите бази са на такова голямо разстояние от герман-
ските и японските въоръжени сили, че разполага с ресурси и в:Р.зможнцс-- •.-
ти да изгради съкрушителна военна мощ, каквато не би могъл да притеЖ·а-
ва нито един от първите противници на фашистката агресия. Всъщност за
--=
-_-
по-малко от една година е на път да се сбъдне предсказанието на Дьо
Токвил за появата на един двуполюсен свят.
 p'i'~1 СТАБИЛНОСТ И ПРОМЕНИ
i В ДВУПОЛЮСНИЯ СВЯТ, 1943-1980 г.
При вестта за влизането на Съединените щати във войната Чърчил
открито ликува - и с основание. Както по-късно той пояснява: „Съдбата
на Хитлер е решена. Съдбата на Mycoлmrn е решена. Колкото до япоIЩи­
те, те ще бъдат срШiати със земята. Всичко останало е само въпрос на
правилното прилагане на смазващ натиск"'. Подобна увереност през 1942
и първата половина на 1943 година сигурно изглежда твърде неуместна
за по-предпазливо Юiслещше сред съюзm:ПJ;IПе. През първите шест месе­
ци след Пърл Харбър японските части ВИJПiеят неистово из Тихия океан и
Югоизточна Аз_ия, като разбиват е_вр_оI_I_~йските _~O!fOH_ИaJIHИ щ.rпер:щi, _ьб~
с·аж.дат КиТай от-ЮГ, иЗПр-аВяТ П~)ед замаха и Индия, Авс1Ралия и Хаваи­
те. По Източния фронт Вермахтът подновява своите победни атаки ведна­
га след като отминава зимата на 1941-1942 г„ пробива с бой пътя си към
Кавказ. В _почти същото време много по-малобройните германски части
под ко11андването на Ро~1ел в Северна Африка се приближават на петде­
сет и пет l.ПШИ от Александрия. По-смъртоносни от всякога са както де­
сантната кампания срещу съюзническIПе конвои, така и най-силните уда­
ри срещу търговски кораби през пролетта на 1943 г. Анrло-американска­
та „контраблокада" не успява да нанесе тежки поражеIШЯ на герыанската
икономика посредством стратегическо бомбардиране и търпи значителни
загуби сред самолетните екипажи. Ако съдбата на сшmте от Оста след
декември 1941 г. е вече решена, не са много доказателствата, че те го
съзнават.

„Правилното прилагане на смазващ натиск"

В осн6вата си преценката на Чър1ПШ е точна. Превръщането на кон­

фликта от европейска война в световна може би обърква стратегическия
мистификационен IUiaн на самата Англия - както подчертават·l.rного от
историциге, загубата на Сингапур е последица от концентрираJШТе в Сре­
диземноморския театър2 английски самолети и елитни дивизии, но след
пълната мобилизация на новите воюващи страни равновесието на силите
_ _.,_.~_,. ___ ... И~ЦЯ!!!> се_nр_оменя. Междувременно воешште машmm наТермаиия.и Япо­
ШIЯ продължават своите завоеВания. Но колкото повече напредват, тол­
кова.по-трудно отвръщат на методично разработените от съюзmп.1;1rrе кон­
траофанзиви.
Първата от тях се провежда в района на Тихия океан, където базира­
ните: самолетоносачи на Ниющ* вече ·пр:итъпЯват·ЯпоН:Ския щурм към Ко­
ралово море (май 1942 г.) и Мидуей (юни 1942 г.) и демонстрират колко
съдбоносно важна е бойната морска и въздушна мощ сред необхватните
IUИрини на океана. !-Qьм края на годината японсюпе войски са изгонени от

*Нимиц, Чесrър Уилям ( 1885-J 966) - американски адьшрал, командвал американския

ФJlОТ в района на Тихия оке"ан от 1941 до 1945 r. (6. пр.) ·
 Гуадалканал и към Нова Гвинея се придвижват австралийско-американ-
~~~н~~~~.$Я ски войски. Когато в края на 1943 г. започва насочената към централната
част на Тихия океан контраофанзива, двете мощни американски бойни
~
1::.:
флотилии, прикриващи нападението на Гилбърт, са охранявани от чети-
ри групи скоростни самолетоносача и със специално предназначение
(общо дванайсет самолетоносача) със съкрушително господство във възду-
хаз. Още по-големият дисбаланс на сшппе позволява на английск:ите ди-
т
визии през октомври 1942 г. да разбият германск:ите позиции в Ел Ала-
мейн и да отблъснат частите на Ромел към Тунис. Когато заповядва
настъплението, Моmтомъри разполага с шест пъти по-голям брой танка-
ве от противника си, три пъти по-многочислена войска и почти пълно гос-
подство по въздуха. През следващия месец стохилядната англо-а11ери-
канска армия на Айзенхауер се приземява във Френска Северна Африка,
за да започне откъм запад „придвижването към чувала" на германо-итали-
анските сми, което завършва с масовата им капlfГулация през май 1943 г. 4 •
По същото време и Дьониц е принуден да изтегли подводниците от Се-
верния Атлантически океан, където те понасят твърде тежки загуби от
съюзническите конвои, прикривани сега от свръхдългобойните „Либъ- --
1::.: рейтьрс", от ескортиращи самолетоносачи и охранителни групи, съоръ-
~~
жени с най-модерните локатори и подводни бомби - и предупреждавани
за движението на германските подводници от устройствата за дешифри-
ране „Ултра"s. Въпреки че на съюзниците им е необходимо повече време,
докато постШ'Нат „превъзходство по въздуха" над Европа, за да го израв-
нят с пълното си господство и по море, решението е бързо намерено чрез
~ създаването на дългобойния изтребител „Мустанг". През декември 1943 1·.
u той вече придружава ятата от бомбардировачи на САЩ, а след още някол-
ко месеца 011о~об11остта н~ Луфтвафе_ 11а защитава ~ъз11ушното_простра!!_-_· _ ... __к_аквот_о~.•IЗСИIПJанет<J_11.а ПО)\IСJ>~ПJ]ения__в Се~Р!!". Афр.ика в нач.алJ!IО..Н..!'.__
ство над войниците, фабриките и цивилното население на Третия райх е
безвъзвратно отслабена'.
Много поwзастрашителна за върховното командване е промяната на --
съотношението в постигнатото преи11ущество на Източния фронт. Още
през август 1941 г., когато мнозина сред наблюдателите допускат, че Ру-
сия е на път да бъде JШквидирана като велика cwra, генерал Халдер мрач- --
но споделя в дневника на военното командване: „Разчиспmи сме си сметw ·-
ките с около 200 неприятелски дивизии. Досега вече сме преброwrи 360 --
невъоръжени, екипираlШ съгласно наnште стандарти, често и тактическо---~
то им __ КQМандв_ан_е_sрщQ _е__gл_aQ_Q!__Ho _а~о___IЩ~-J~~~Q_к~м-едн3: ду~дна, .PYf!!~-=---=-
ците чисто и просто вдигат друга дузина. Времето... е на тяхна страна,
защото те са близко до собствешпе си ресурси, докато ние се отдалечава- . ·
ме от нашите все повече и повече" 7 •
Броят на жертвше в тези масови, безразсъдни, жестоки боеве прави да
изглеждат ,,нормални" дори загубите по времето на Първата световна вой--
на. ГермаIЩИГе твърдят, че през rrървите пет месеци от сражеJШЯТа са уби-___:=_
JШ, раншm или пленили: много повече от 3 МИJШон~:~. руснаци8. Все пак m.ieн- .-
но в момента, когато Cтamrn и Ставката плrоm:рат първата коmраофанзива ~
·край Москва, Червената армия все още разполага с 4,2 wшиона в полевIПе
си арюш и има числено превъзходство в танкове и самолети9 • Няма сWIСЪЛ,
разбира се, да бъдат правени сравнения с германския професионализъм по
-1 суша или въздух - дори в ь.-рая на 1944 г. руснациге rубят пеmма lli"IИ шес-
тима срещу всеки един германски войник 10 • Когато страховитата зима на
1941-1942 r. оn.ш:нава, военната машина на Хlплер отново започва своята
офанзива, този път срещу Сталинrрад, за да последва и катастрофата. След
Сталинград гер11анциге правят следващия си опит през лятото на 1943 г.,
като събират своIПе бронетанкови части, за да докарат за обсадата на Курск
невероЯ'ПШЯ брой от седе1mайсет бронирани дивизШI. И все пак в битката,
която се превръща в най-голямото танково сражение през Втората светов-
на война, Червената армия участва с общо трийсет и четири бронирани
дивизШI от близо 4000 бойни машmш срещу германските 2700. Въпреки
че за седъrnца броят на съветсюпе танкове намалява с повече от половШiа-
та, по време на тази операция те разбиват по-голямата част от Хитлеровата
Panzerarmee и вече са готови за безМШiостното коmранастъпление към Бер-
лин.- Дошлото в този-момеm·извесrnе-за-десанта на съюзниците -в-Итаmrя
служи на Хитлер като изв~-шение за отстъплението, но то е и доказателство
доколко неприятелите на Райха са затеruали обръча''·
Даm1 в такъв случай всичко това е „само въпрос правилно да се прwrо-
жи смазващ нап1ск"?-В действ:итеJПiост и:коноt.шческата мощ ШIКога не· е бwra
единствената сила, оказваща въздействие върху ефективноС1Та на военно-
то дедо, дори и по време на автоматизираната, тотална война от 1939--1945 г.
ИконоШiката и провеждането на битката, ако перифразираме Клаузевиц*,
се наЮiрат в почn1 същата вз~имна зависимост, в каквато са майсторенето на
мечове и изкусното им изполЗване. И наисmна съществуват тВъРде много ~
примери за печалните потпически и стратегически грешки, извършени от б
германското и японското командване след. 1941 г„ които им струват скъпо. (")~
За германциге те се простират от сравнително дребномащабните решения,
·---
1943 г., тъкмо навреме, за да бъдат пленени, до ужасно глупашкото и (j
престъпно държане с украинското и с останалите неруски МаJЩИНСТВа в СССР, ~
щасттmи да избягат от преrръдката на Cтamrn, но подложени на нацисткиге ~
зверства-.-тб-iрЪГвil от ароПШriiата-ПредубедеНОст, че тайнствёmпе нравстве- ........
1-3
= ни норми няма никога да бъдат сломени от идейните предразсъдъци спрямо "'
Нае'ПfГе в заводите за боепр~mаси германски жени, въпреки ·че всички непри- ~
ятели на Германия охотно експлоатират тази недокосвана досега яма с работ- ~
на ръка. Това е съпроводено от съперЮiЧествата сред висIШ-Пе ешелоIШ на ~
самата армия, което ги лишава от способностrа да се противопоставят на c::i
._. _l!~~~~~__Хщ;л~р9_1l_Ц_ Iiд\3И_1_~ _9.!IР~-~!мЯтщоз~щ _9фщ:~зиви, K_C1:'(9_Cx_amrn-:. ~
rрадската битка и Курската дъга например. Освен всичкq. това съществува и
· обясняваният ни от учешпе като „пошпсратичен хаос" сред сЪперничещите
помежду си прав1пелствени служби и „субимперШI" (арr.mята, СС, област-
mrre гаулайтери, Мшшстерството на икономиката), който спъва всякакво
съгласуване на решенията и разпределянето на ресурсите, да не говорим, че
наричаната по целия свят ,,велика стратегия" ~е скалъпва набързо. Този на-
чин да се води война е несериозен 12 •
"' Клаузевиц, Карл фон (1780--1831)- пpycIO-I rенер·ал и военен теоретик, автор на забеле­
жителния трактат „За войната" (1831 r.), в който разrnежда войната като продължение на поли­
тиката (6. р.).
-1 Това, че са почти неизвестни, не прави заблудите на японците в об­

-1 ластта на стратегията по-малко забавни. Тъй като Япония следва „конти­

ненталната" стратегия, в която армията играе важната роля, действията И
в районите на Тихия океан и Югоизточна Азия се осъществяват от мини­
1
мална военна сила - едва единайсет дивизии при манчжурски трийсет и
юпайски двайсет и две. Дори когато в Цеmралния Тих океан започва аl-.1е­
риканската контраофанзива, японските армейски и въздушни подкрепле­
ния са твърде мудни и малобройни, особено в сравнеIШе с боЙIШте еди­
ющи, отделяни по време на :масираните китайски настъпления през 1943-
1944 г. По зла ирония тъкмо когато войските на Нимиц обграждат Япо­
ния в началото на: 1945 г. и градовете И са изпепелени от въздушните
нападения, все още 1 000 000 войници се намират в Китай, а другп 780 000
или близо толкова са в Манчжурия и вече не могат да бъдат изтеглени
поради успешното провеждане на американската десантна операция. ·
Своя дял от отговорността трябва да поеме и японският имперски
флот. Оперативното провеждане на ключови по своето значение сраже­
ния, като битката при атола Мидуей, е съпроводено от rрешки. Дори ко­
гато самолетоносачите доказват първостепенната си роля по време на ~
тихоокеанските военни действия, много от японските генерали след ~
смъртта на Ямамото остават верни на бойните кораби и продължават да
се надяват на възможността за сражения в стил „втора Цушима" - като
§
Jo-1
операцията в залива край Лейт и което е далеч по-знаменателно, оказали- О
ят се еднопосочен самоубийствен рейс на „Ямата". Вместо да бъдат дис-- ~
лоцирани срещу вражеските JШIШИ за свръзка и да се употребят чудесни- О
те Иl>f торпеда, японските подводници напълно погрешно са използвани ~n
като разузнавачи ШIИ доставЧJЩИ на припаси за обсадеЮiте по островите
гарнизони. И обратно, _марШiата се _проваля в отбраната на собствения_ си____ ~ __ _
-·търговски --флот;--напЪЛНСiе-изостанала- И -в-ИЗГраЖДЗНеТО-На 6ХраНиТёЛ:Ни
системи, противолодъчна техника, ескортиращи самолетоносачи и групи

за· откриване и унищожаване на противника, макар че Япония е много по-·

силно зависима от вносните суровини, отколкото Англия 13 • Показателен
за тази маниакална немара е фактът, че докато флотът доставя материали
за изграждането на гпгантските съдове от класа ,,ЯЫато", от 1941 до 1943 г.
тя не построява нито един ескорmращ разрушител срещу американски­
те 331 кораба 14 • Пълно бойно поражение търпи Япония и по разузнава­
не, кодиране и дешифриране 15 • Всичко това допринася за опазването на
велика, процЪфтяваща Източноазиатска империя точно тoл~oв~,_KQJ_!KQIQ_ ___ ~
и гер1ййiСЮiте _грешки-за-запазването--Н:iХИЛЯДОЛеТнИя. p·~afX. ·--
„Фабрикуването" на такива грешки (като използваме лишения от
изящество израз на икономистите) разкрива как силите от Оста успяват
да избяrnат бързо поражение. Защото и съюзниците от своя страна до­
пускат сериозни стратегически и политически слабости и е трудно да се
разбере дали подавляващото им превъзходство ще възтържествува за
по-продължителен срок. Очевидно една успешна германска окупация
на Москва през декември 1941 г. би нанесла щети на военния напредък
на Русия (както и на Сталиновия режим). Дали тогава населението на
СССР би отстъпило, след като единствената му орис е да бъде изтребе­
но- и докато на изток притежава огромни производствени и „военни"
запаси? Независимо от причинените от Операцията „Барбароса" сто­
пански загуби - въгледобивът пада с 57 %, производството на чугун с
68 о/о и т.н. 16 - стойност имат произведените през 1941 г. 4000, а през
1942 г. 1О 000 броя самолети повече от Германия, при това само за един
фронт срещу германските три 17 • Засилвайки превъзходството си по чис­
леност, танкове, артилерия и самолети, през втората година след кон­
фликта Червената армия 11оже наистина да си позволи да понесе загуби
в размери шест или седем към едно (дори и струващи на собствените И
войски ужасно скъпо) и да продължава да се придвижва срещу отслабе­
ната Германия. Само на Белоруския и Украинския фронт в началото на
1945 г. „съветското превъзходство е както пълно, така и внушаващо
страх, в човешка сила то е петорно, в бронираните подразделения - пе­
торно, в артилерията - повече от седем пъти и във въздушна мощ - се­
демнайсет пъти над Германия'-' 18 •
След като няколко м:есеца преди това англо-американсюпе части във
Франция се радват на убедителното надмощие от 20 срещу 1 броя танка-
ве и 25 срещу 1 броя самолети", буди удивление фактът, че Германия
продължава да се справя толкова добре. Дори в края на 1944, както и
през септември 1918 г., те все още държат окупирани територии, много
по-обширни от собствените граници на Райха при избухването на война-
та. На този въпрос военните историци дават единодушен отговор - __ _
че
германската военна доктрина, придаваща особено значение на маневре- ---
ностга и децентрализираното взимане на решения на ниво noлecpa:JJce-
нue, се оказва далеч превъзхождаща предпазливата, изработвана на пар-
че тактика на англичаните, кървавите, челIШ удари на руснаците и въоду­
шевените, но непрофесионални стремителни атаки на американците. А
опитът на _гер1~анските „смесеIШ въоръжения" е п_о-добър_ от всички оста­
-нали il-КЛЭ.СЭ.ТЭ. -йПОдгото1З-КаТаКЭ:КТО- на-ОqiИЦерския съсТав~·-така-напод-о----;
фицерите остават необичайно високи дори и през последната година от-­
войната. - _____1 _ _
Въпреки вси~ко нашето днешно възхищенИё от- такrnката И техника--­
та на германците, което изглежда нараства след всяка следваща справка20 ,
не би следвало да засенчва очевидния факт, че подобно на Токио Берлин - -
също се е протеrnал твърде нашироко. Генерал Йодл* свидетелства, че на ···-
Източния фронт 3,9 милиона германци (с близо 283-хилядна войска на
Оста) се мъчат да задържат 5,5 милиона руснаци. Друга 177-хилядиа гер- - -о,-
-- ма~сJ:Са ар~ия_ ~~-I_I~~~P~. ~!:>В .-~Щ:Чt_!!.~~- д_9~_~!_9_!'_арf_!~~О?!!?"~__!!_а _Норвеrnя -·.- ____ :ка!l~к_:~{JJрказ_а:г_~л__са __ в:кто9ени и _голям_. брой __ тежки __четиримоторни _бом ~
и Дания разполагат с 486 хиляди души. Окупационните войски във Фран-
ция и Белгия са 1,37 милиона. „Други 612 хиляди мъже са обвързани с
Балканите, а 412 ХЮIЯДИ души са в Италия ... Армиите на Хитлер са пръснати
из Европа нашир и длъж и по всички фронтове имат поДtШнеШI позиции
по численост и екипировка" 21 • Същото може да се каже и за японските
дивизии, разпилени из Далечния изток от Бир11а до Алеутските острови; __
Дори битките, които сякаш „променят хода на войната" с преимуще~ ~
ство на Оста, карат човек да се mпа дали крайният изход няма да настъпи.
* Йодл, Алфред ( 1890-1946)- немски rенерал, началник-щаб на оперативното ръковод-
ство на въоръжените сили (1939-1945), rлавен военен съвеruик на Хитлср, осъден от воснния
трибунал в Нюрнберr на смърт (6. р.).
по-скоро след победа на Оста, отколкото на съюзm1ците, но в тях.на пол­
за. Да приеме~!, че Нимиц загуби в Мидуей повече от един самолетоноса­
чи~ мястото и~r още същата година се зае.ма от нови три самолетоносача,
три леки самолетоносача и петнайсет ескортиращи самолетоносача, през
1943 г. - от пет самолетоносача, шест броя леки самолетоносача и двай­
сет. и едm1 ескортиращи самолетоносача, а през 1944- - от девет самолето­
носача и трийсет и пет ескортиращи самолетоносача 22 • По време на кри­
ТИЧЮ:fте за бmката в Атлантическия океан rодm1и съюзIШците губят кора­
би с обща водоизместимост 8,3 милиона тона през 1942 и 4 милиона тона
през 1943 г., но тези ~астрашитеmш загуби са коЮiенсираIШ с пуснатите
на вода от съюзIПЩIПе съответно 7 и 9 милиона тона нови търговски ко­
раби. Това се дължи отчасти на изумителния взрив в производителността
на американското корабостроене, което към средата на 1942 г. вече пус­
ка съдовете по-бързо,· отколкото германските -подводници могат да ги по­
топяват. Така според достоверен източник се налага заключението: „Уда­
-- рите на германските подводmщи може би са отложили, но не са повлияли
-- върху изхода на Втората световна война" 23 . Същото се отнася и за суша­
-= та - и Втората световна война представлява предимно оръдейна и танко­
__ ва битка: произвежданите от Германия оръдия, самоходни оръдия и тан­
кове са знач:итеJШо по-малко от руските, да не говорим за общите показа­
тели на съюзниците (виж таблица 33).
Но най-красноречивата стаmстика е свързана със самолетостроенето
(таблица 34), тъй като за всички е ясно, че без господство по въздуха арМи­
ите и флотовете не могат да действат ефективно. Въздушното превъзходст­
во не само позволява да се постигат победи в сраженията, но и да бъдат
нанасяни тежки удари върху военновременната икономика на неприятеля.
ТАБЛИЦА 33
Производство на танкове nрез 1944 r.14
Герм'ания- 17800
- _-:..---::-.: Русия 29000
Анrлия 5000
Съсдин'енн щати 17500 (nрез 1943-29500)
--:-
Нещо повече, тези данни прикриват факта, че в общия англо-амери-
бардировачи и че превъзходството на съюзниците е още по-значително,
ако· бъде направено сравнение с общия брой на моторите и товароподем-
ността на самолеnпе на Оста25 • Това е и основната причина, въпреки пре-
камерните усилия на Германия да запази превъзходството си по възду-
ха 26 , нейните градове, заводи и железопътни линШI да бъдат все повече
-:· разрушавани, а в още по-голяма степен - почm незащитената родина на
япоIЩите. Това е също причината, поради която подводmщите на Дьониц
-·- трябва да се крият под водата, бирманската арШIЯ на Слим успява да за-
владее ИЮiал, американските самолетоносачи провеждат нови и нови ата­
КИ върху японсюпе бази из целия западен район на Тихия океан и съюз-
ническите войски ВШiаги успяват, макар и сIШрани от упоритата герман-
ска отбрана. На деня „Д"* (6 1они 1944 г.), макар и това да ня;о..1а вече по суша, по-слабо защнmма е по вода и почти толкова по въздух, затова
особено значение, германците могат да повикат на запад 319 самолета и англичаните предпочитат да се сражават в Северна Африка вместо в
срещу съюзническите 12 837. И ако отново се върнем към мисълта на Европа. Изглежда, герыанското нападение върху Съветския съ1оз не npo-
Клаузевиц, изкусната фехтовка наистина изисква умение и опит, от които t.reiiя първоначално този баланс, ако не бъдат взе111 под внимаШiе понесе­
воинът обаче няма да иt.1а полза, ако изчерпи запаса си от мечове. Ясно е, нкге от Червената армия ужасяващи човешки загуби, кокго след това са
че победители от битката с меч излизат съюзнИЦJпе. придружени и от отнеrn съветски територии и заводи.
Критичните събития през декември 1941 г. изцяло променят това съот·
ТАБЛИЦА 34
ношение - контранастъплението на руснаците при Москва показва, че
Самолетната продукц11я на Вел11к11те сили, 1939-1945 г.17 РуСия няма „да падне" пред светкавичrmте военIШ действия. А влизането
·на Япония и на СъедИJiените щати във вече станалия глобален конфликт
1939 1940 1941 1942 1943 1944 1945 допълва „Голямата Антанта" с необхватна и издръжлива индустриално­
производствена 11ощ. Тя не успява да промени хода на военните опера­
САЩ 5856 12 804 26 277 47 836 85 898 96 318 49761 ции незабавно, тъй като Германия е все още достатъчно силна, за да
СССР 10 282 10 565 15 735 25 436 34900 40 300 20 900 - продължи през лятото на 1942 г. офанзивата си в Русия,. а през първите
шест 11есеца Япония се радва на своите лесни победи срещу неподготве­
Англия 7940 17 049 20094 23 672 26 263 26461 12 070
ните войски на Съединените щати, Холандия и Британската империя. И
Британска 250 1100 2600 4575 4700 4575 2075 все пак всичко това ня~1а да промени факта, че съюзниците притежават
общност двойно по-голяма производствена мощ (като използваме изопачеmпе данни
за 1938 .г., които подценяват приноса на Съединените щати), тройно по­
голям военен потенциал и 1пройно по-висок национален доход от силите
Общо за 24 178 39 518 64 706 101 519 151 761 167 654 85 806
в Оста, въпреки че къ;о..1 общите германски показатели е добавен и френ­
CЪIOЗIOIЦI-rre ският дял". През 1942 и 1943 r. поте11циал11ата мощ е превърната в
самолети, оръдия, танкове и кораби, ценни като злато. В действителност
Германия 8295 10 247 11 776 15 409 24 807 39 807 7540 през 1943-1944 r. саыо Съединените щати произвеждат по един кораб на
ден и по един самолет на всеки пет минути! Нещо повече, съюзниците
Япония 4467 4768 5088 8861 16 693 28 180 11 066
произвеждат много по-съвременни образЦи оръжия (летящи крепости,
Италия 1800 1800 2400 2400 1600 дългобойни изтребители „Мустанг", леки морски самолетоносачи), дока~
·- -- то-силите·„от Оста-моtатда сипозвол:ят-съвременните-бОйНИМашИНИtре-~
Общо за Оста 14 562 16 815 19 264 26670 43 100 67 987 18 606 активни изтребители, подводници Т-23) в сравнително малки количества.
Най-показателното съизмерване -на тази съдбовна за равновесието
Простата истина е, че изградените и след експанзията на герr..1анската на сimите промяна предоставят данните на Вагенфюр ·за общото оръжей­
и японската империя икономически и производствени мощности и в двете
но производство на основните воюващи страни (виж таблица 35).
страни са далеч по-диспропорционални, отколкото по времето на Първа-
та световна война. Според вече показаните необработени и приблизител· ТАБЛИЦА 35
ни даннИ 28 делът на Велика Германия в световното промишлено произво~- Оръжейно производство на Великите с11л1f, 1940-1943 r. 30
(в млрд. долар11 от 1944 r.)
ство и относителният военен потенциал" през 1938 г. е равен и.а англии- ,:;
ския и 'френския, взети заедно. Той оста~а мо~е- б~ п~~~~сък сп~~м_о п~~-~'+­ 1940 1941 1943
к-аз-ателите··-3а·· обЩИiiiе-ресурс1~-·и--всгеннкя·-потенциал на Британската и -
Англия 3,5 6,5 11,1
Френската империя, но при избухв·ането на войната 1:~зи страни не са _ СССР (5,0) 8,5 13,9
вдигнати на крак изцяло, както в Германия, и според показаното по-горе ' Съединени щати (1,5) 4,5 37,5
изследване съюзниците изобщо не са подготвени за бойно-оперативни ---=- Общо за воюва1циr11е 3,5 19,5 62,5
действия. Завоюваните през 1939 и (особено) през 1940 r. територии от. · съ1ознически страни
Германия извеждат на преден IUiaн изолираните и малтретиран,и сили, чи- ·-
ето ръководство Чърчил поема. Капитулацията на Франция и влизането ·-с;;­ Германия 6,0 6,0 13,8
на Италия във войната изправят Англия пред струпана на едно място во- Япония (1,0) 2,0 4,5
Италия 0,75 1,0
енна сила, която от гледна точка на воеmmя потенциал е м,?же би два пъти __._
по-мощна. В стратеrnческо отношеIПiе Оста „Берлин-Рим е непристъпна
Общо за воюваи1ите страни 6,75 9,0 18,3
* Денят ,,Д" - предварително определеният ден за започване fla воен11и действия (6. пр.).
-· оп1 Оста
 Така през 1940 г. английската военна продукция чувствително изо­
става от германската, но се разраства бързо и през следващата година
леко я изпреварва - това е последната годuна, през която германската
икономика е сравнителf!о незаета. Военните сътресения край Сталин­
град и в Северна Африка, както и поемането на икономическото мини­
стерство от Шпеер* довеждат до невиждан бу11 в гер11анската оръжей-
на продукция през 1943 г. 31
• Повече от два пъти разширява производ­
ството си и Япония. Въпреки това през тези две години повишението в
английската и съветската продукция, взети заедно, се равнява на ръста
в производството на Оста (Анrлия/СССР - 1О млрд. долара нараства-
не, сравни с Оста - 9,8 млрд. нарастване) и все още ги задържа в по­
добра позиция спрямо общото оръжейно производство. Обаче най­
поразяващата промяна настъпва с над осем пъти повишения амери­
кански оръжеен капацитет между 1941 и 1?43 г~, _което означава, че __
през последната година общите показатели на съюзниците са повече
от три пъти по-високи от тези на враговете и11. Всъщност накрая е по­
стигнат онзи дисбаланс във „военния потенциал" и националния до-
ход, съществувал скрито още от самото начало. Няма никакво значе- __
ние колко умно провежда Вермахтът своите атаки и на Западния, и на
Източния фронт почти до последните 11есеци на войната
краищата той ще бъде смазан от действително огро11ната съюзничес-
- в края на --~
ката огнева мощ. Демонстрация на тази неумолима действителност са
хилядите англо-аi\tерикански бомбардировачи, нападащи Райха всекJ-!
ден през 1945 г., и стотиците съветски дивизии, заели позиция.за на­
хлуване направо към Берлин и Виена. За сетен път продължителната и
широкомащабна война между различните коалиции накрая е_ спечеле-
на от страните с най-дълбоката кесия.
- Това-·се·-·отнася ·и··за-катастрофата· -на-Япония-по времето -на---Тихо­
океанската война. Вече е ясно, че пускането на атомните бомби през
1945 г. бележи повратна точка във военната история на света, която по-:-
ставя под съмнение оцеляването на човечеството, ако някога бъде водена ___
атомна война между Великите сили. Що се отнася до сраженията през
1945 г., те са само едно от поредицата военни средства, които Съедине-
ните щати прилагат, за да заставят Япония да капитулира. Успешната·-=
десантна кампания на американците изправя Япония пред заплахата от
глад. Рояците бомбардировачи Б-29 изпепеляват нейните селища и гра­
дове („огненият бомбен рейд" над Токио на 9 март 1945 г. носи 185 000
жёртвй и· разрушава-267 -ооо-сгради);--Лмериканските стратези-и съюз­
ниците им се подготвят за масиран десант в островната страна. Различ-
ни подбуди, независимо от някои задръжки, довеждат до решението за
хвърляне на бомбата: желанието да бъдат спестени на съ1озниците уби- __ _
ти и ранени, намерението ,да се предупреди Сталин", нуждата_ да бъда'!'__
оправдани огромните разходи за атомния проект - мотивите за и против
се обсъждат и до днес 32 • Но смисълът на поставения тук въпрос е, че по ~
онова време единствено Съединените щати разполагат с производстве-
"' Шпеер, Алберт (I 905-1981) - германски арх~пект 11 политик, осъден в Нюрнберr;на
двайсет години затвор (б. р.).
ни и технологични ресурси не само да проведат две широко11.-rащабни
конвенционални войни, но и да инвестират учени, суровини и пари (около 3(;7,~д~
2 млрд. долара) за разработването на нов вид оръжие, което може и да \)
1 не се използва. Причиненото на Хирошима опустошение и падането на
Берлин ~в ръцете на Червената армия символизират не просто края на
една воина, а и началото на нов ред в световните дела.
~
~
Новият стратегически пейзаж
\)
Контурите на този нов ред са очертани от американските военни стра- ~
тези още по вре.мета, когато конфликтът е в разгара си. Както го оrшсва ~
един от основните им доклади: „Успешното приключване на войната сре- е@
щу сегашните наши врагове ще завари света напълно променен, с изцяло О
преобразен баланс между военната мощ на отделните страни, поврат, на- s~
истина повече сравним с настьпшнrrе след падането на Рим трансформа- ~
ции, отколкото с всички останали превратности през следващите петнай-
_ сет столетия ... След поражението на Япония Съединените щати и Съвет- ~
--- ският съюз ще бъдат единствените военни сили от първа величина Това
във всеки случай се дължи на съчетанието на географски позиции ·н .ма-
щаб и и притежаваните бойни средства. "Зз.
S~
Историците може и да спорят дми през последните петнайсет столе- =:!
тия се е случвало нещо подобно, но вече е ясно, че глобалното равнове- @
сие на силите след войната ще бъде коренно различно от онова, което е О
било преди нея. Залезли са предишните Велики сIШи - Франция и Италия ()
Анонсът на германците за господство над Европа е отхвърлен същот~ ~
става и с амбицията на японците в Далечния изток и Тихия океа~. Анrлня
_запад~JJ~'ЕI!Р~Кk13_е_~_улравлявана.от. Чърчил. -,,Сътворил се"-е-най-сетне - ----- --------
двупол1осният... свят, толкова често предсказван през деветнайсе'ШЯ и в на- (]
__ _ чалото на дваисетия век. МеJ!\Цународният ред се заmтва, според д}"ште ~
на Депорт, ,,да преминава от еди~ ристема в друга" 34 • Изглежда броят се ~
__ _ единствено" Съединените щати и СССР. И едната от тях, аr-..rер~канската -:,_
- „свръхсила , е далеч по-недосегаема. . ~
~динствено защото по-голямата част от останалия свят е IШИ yr.topeн
от воината, или все още се намира в етапа на колоrшална изостаналост" ~
през 1945 г. Америка е, поради липсата на друг израз, не;~тествено бо~ gg
rата, колкото, да кажем, Англия е била през 1815 г. Действителните изме- :1
-~--- реиIШ __н_а_нейната мощ,. представена с езика на цифрите,- остават безпре--­
цедентни. Стимулираният от огро11ното повmпаване на военните разходи
брутен национален доход на страната, изчислен в долари през 1939 г
нараства от 88,6 (1939) на 135 милиарда, като в сегашни долари той~
още по-вис...ок (220 милиарда). Подновена е грижата за „застоя" в иь:оно­
-=-- м:ската, които „Новият ку-рс" не успява -да изкорени, и неизползва~iИте
Р урси и работната ръка вече са пълноценно оползотворени: „Обемът
·__ _ на производствените мощности на страната нараства по време на вollliaтa
~близо 50 %, а на стоковата продукция - с повече от 50 %."зs. в действи­
__ елност през периода 1940-1944 г. промишлената продукция на Съеди­
нените щати расте с по-бързи крачки, отколкото по всяко друго време
-~
 преди ШIИ след това - повече от 15 % годишно. Въпреки че по-голямата до избухването на Корейската война нищо не е в състояние да разруши 3_-_'~.6.·_-9,:=if_>_­
част от това нарастване е резултат на военното производство (което от представата за това неоrшсуемо превъзходство, подсилвана и от молбите - - ·- --
2 % от цялата продукция през 1939 стига през 1943 г. до 40 %), цивилни­ на толкова голя.м брой страни за американски заеми, оръжие и обещания tJ
ят сектор не е ощетяван, както в останалите воюващи страни. Жизненият за военна помощ. ;;;!
стандарт в САЩ е по-висок, отколкото в която и да е друга страна, но
също така висока е и производителността на глава от населението. Съеди­
нените щати са еДинствената страна сред Великите сIШИ, станала по-боr~­
Ако бъдат отчетени постиrnатите по този нащ.ш изкл1очително изrод-
н:1! иконо:'l-шчески и стратегически позиции на Съединените щarn, тяхната
намеса в световната политика след 1945 г. не би била изненада за запоз-
=
tij

S
та - в действителност много по-богата, вместо да е обедняла заради вои­ наnпе с историята на междунароДШiте отношеmш. След залеза на тради- О
ната. Когато тя прикточва, Вашингтон притежава златни авоари в размер ционшпе ВеШIКи сили те уверено навлизат в създаденото подир тях- праз- tJ
но пространс1Во. След като се превръщат в сшrа номер едно, те не l.1огат
на 20 ~шрд. долара, което се равнява на близо една трета от световните 33
милиарда35 • И още - „над половината от общото промишлено производ­
ство на света принадлежи на САЩ, което всъщност представлява една
повече да се побират в собствените си граници, още по-малко в своето
полукълбо. Основната причина за тази роля на САЩ и влиянието на аме-
=
"-3

t::::j
трета от световната продукция на всички видове б лага" . А :ова п ревръ -. -
37 риканците в международните работи е самата война. Заради нея през "::!
ща страната в най-големия износи~ел ~а стоки в края на воина~а и !!~~з 1945 г. например те държат шейсет и девет дивизии в Европа, двайсет и ~
следвсiiциТе НЯ:Колi<о години тя притежава вече една трета от световния
износ. Поради мощното разрастване на нейните корабостроителници_ тя __
владее половината от световните водни съдове. Сърцевината на цялата
шест - в Азия и района на Тихия океан, но нито една в континенталните
Съединени щати 39 • Стоят „оттатък" само защото се чув~тват призвани да
поставят в ред Япония и Германия (а така също и Австрия). И понеже са
=
Бi=3

1:::
световна икономика се намира в Америка. __ се сражавали на островните rрупи в Тихия океан, както и в Северна Аф- ~
Тази икономическа сила дава отражение върху военната мощ на Съе­ рика, Италия и Западна Европа, те държат свои войски и на тези терито-
J::I
динените щати, които в края на войната стоят начело с 12,5 11илиона во-·-­ рни. Има обаче все пак н много американци (особено сред армейските ~
еннослужещи, вкл1очкгелно 7,5 милиона отвъд океана. Въпреки че в мир­ кръгове), които се надяват в скоро време всички да си бъдат у дома, като ~
новременните години тази обща численост естествено е намалена (през--:-=::- се прехвърлят базираните въоръжени сшrи на САЩ по месторазположе- О
1948 г.. армейският състав е само една трета спрямо броя отпреди четири -- нията им оmреди 1941 г. ~
години), това представлява отражение на политически предпочитания, но ---- Оказва се обаче, че стрелките на часовника не могат да върнат вре- б
не и на дейс1Вителния военен потенциал. Като бъдат отчетени същесIВу­ мета назад, макар че тази надежда хвърля в тревога ЧърчШI и допада на tJ
валите наскоро след войната становища за ограничената отвъдок~анска . .:. :. изолационистки настроените републиканци. ~

~ --1815;.~г;аз~~;:т~-~:~~Х::о~~еJб':::~::~т=~~:~б:ъ~:уао~~~~~~:~~а~~е~-
роля на Съединените щати, по-достоверният показател за мощта и е из-
-__ брояването на-нейното .модерно .въоръжение ... На-~ози. етап. военната ..ма- __ ~. - - --
рина на САЩ държи безспорното първенство. Неиният флот от 1200 ос:_ приело по-113ърда н официална н много по-ангажираща форма. И пожела- Q
1
новни бойни кораба (състояща се предимно ?Т дузини самолетоносачи.. ~-­ ят ли да теглят чертата, и те като англичашпе откриват „нови ненадеждни ~
по-малко от бойни кораби) е решително по-голяма от Британския кр@- __ граIШЦи". Настанала е ерата на ,,Рах Americana"* 40 • ....
Напълно предсказуеми са поне икономическше аспекти на този нов ~
1

' ски флот, а друга морска сила с такова значение не съществува. Както с ___ _
частите от самолетоносачи със специално предназначение, така и с кор- .-
пусите от морски пехоrnи дивизии Съединените щати убедително демон: __ _
стрират способността си „да решават" конфликти във всички достъпни по __ _
вода региони на Земното кълбо. Още по-внушително е американското~
„превъзходство по-въздуха" - към 2000 свръхтежки бомбардировача, из-.:<
сипали -смъртоносния -си товар над-Хитлерова-Европа,- и- превърналите-J? -- · -телствени ·дейс1Вия;--;;Гъвкавата
пепел много японски градове 1000 бомбардировача Б-29 със свръхголям _.
радиус на действие, се присъединяват и още по-мощните стратегически ·
реактивни бомбардировачи от типа Б-36. По-важно обаче е, че Съедине:_с:::_
ред. По време на войната интернационалисrn като Кордел Хъл** твърдят,
при това с известно основание, че глобалната криза от 30-те години На
!
,......
века е причинена в голяма степен от лошото функциониране на междуна- ~
родната ико.номика - протекционисrnчни тарифи, непочтена икономиче- с:
ска конкуренция, ограничен достъп до суровините, авторитарни прави- =1
като· лястовиче- крило-връзка-·между-търго: --
вията и мира" 41 , в която са вярвали просветителите от~осемнайстото сто­
летие, е вече отежнена с принуда. Тя се налага от насочените към произ­
водството на _стоки за износ индустрШI заради страховете им, че намаля­

ните щати разполагат с монопол върху атомн~!а бо~б~, която вече е ~!-- _ ването на правителствените разходи в САЩ може да доведе до следвоен­
сШiа ВсекИ бЪдещ непРиятел с чудовищните опустошения в Хирошима и .~-··· на депресия, докато бъдат открити нови презморски пазари, за да поемат
Нагасаки.зs В направените по-късно анализи се подчертава, че американ- , изделията, създадени в резултат на повишената производителност на Аме-

ската военна мощ може би не е бШiа толкова голяма, колкото изглежда ~­ * Рах Americana (лат.)- мир по американски или американски обществен ред (б. пр.).
(твърде малко са атомн!ГГе бомби и хвърлянето им поражда сериозни по-_ ** Хъл, Кордсл (1871-1955)- американски nолиruк, демократ, държавен секретар по
литически усложнения), и би било трудно да се използва срещу толкова -: времето на Рузвелт, проruвник на изолационизма, един от основателите на Нобеловата награда
отдалечена, непонятна и непредвидима страна като СССР. Така ШIИ иначе--.:__.;_ за мир (1;. р.).

24 Възход и падеЮ1е иа Велиюпе с1~ли

 рика. I<ъ1 това се прибавя и решителната подкрепа на военните, за да ~ - .1 Великше сиm1 са успели.да забъркат. 1 Американският опит ликува Хенри
1
:~i,Y?;i}~~7<I
. "'1
бъде гаратиран надзорът (или с нищо неограничаваният достъп) на аме-
риканците до жизненоважните в стратегическо отношение суровини като
~
петрол, каучук и метална руда42 • Съчетанието на двете причини кара Съе-
динените щати да се заемат със създаването на нов световен ред, изгоден
~ за нуждите на западния капитализъм и естествено за процъфтяването на
западните капиталистически държави въпреЮI отдавнашното твърдение
u на Адам Смит, че „най-целесъобразното разпределяне на ресурсите, по-
т стигнато чрез свободна търговия, ще подобри навсякъде производител-
ността и по този начин ще повиши покуПателните способности на всич-
ки"43. Ето защо се създава пакетът от международни споразумения, сЮiю-
чени между 1942 и 1946 г. - изграждането на м еждународния валутен
фонд, Международната банка за реконструкщrя и развитие, а по-късно и
Общо споразумение за митатаи търговията_(ГАТТ)._Страните, които ис_-
кат да си осигурят част от средствата, нужни за реконструкция и развитие
съгласно новия иконош~чески режим, се оказват задължеlШ да се съобра--~
зяват с американските изисквания за пряк валуген обмен и свободна кон-
куренция (както постъпват англичаните, независимо от усилията им да
запазят имперските преференции) 44 IШИ да се отrеглят от цялата система
(което правят руснаците, когато разбират колко несъвместима е тя със--
социалистическата власт).
Първият недостатък от прилагането на тези споразумения е, че на~
личнаТа парична сума е съвсем недостатъчна, за да се справи с разрухата
--
причинена от шестте години тотална война. Вторият е, че политиката на ·
ненамеса на държавата в икономиката винаги действа в полза на страната
с най-изгодни конкурентни позиции - в дадения случай незасегнатите, ·-
свръхпроизводIПелни Съединени щати, и в ущърб на не толкова добре
- подготвените-за-надпревара,---съсипани-от-войната---страни-с--променени
граници, безброй бежанци, сринати от бомбите дом:ове, износени съоръ-:__
женил, съсипващи дългове, изгубени пазари. Само закъснялото осъзна:_.-
ване на двойната опасност - nrnрокото_социално недоволство в Европа_и
нарастващата съветска заплаха, поощрява американците да създадат Пла- __ -::-.-
на „Маршал", позволяващ оmускането на средства за истинско индуст- -~-
риално прераждане на „свободния свят". И все пак нарастването на аМе~=
риканското икономическо влияние върви ръка за ръка с изграждането на -
поредица от военни бази и сюпочването на договори за сиrурност по ~__:_ ·;:~. до Ушария е до_?авена и ивIЩа от Източна Чехословакия (Рутения шш При-
лото Земио кълбо (вж. по-долу с. 399). Тук отново съществуват множест- •i
1- ·во··съответствия с--английските· бази-и-договори· за-взаимни--връзки-сле
1815 г. Най-осезателната разлика обаче се крие в това, че Англия е общо ·-
---сmра-новият ·cordon -sanztazre -от държавите-сатеmrtИ-ПОЛШ~ИЗточна Гер: ··
взето в състояние да остане настрана от постояннкге и обвързващи съю- ---
зи с други суверенни страни, докато Съединеmпе щати не могат. Вярно _ ~~~
че сега почти всичките им ангажименти се поемат в „отговор на С!:'би- -- --
тия" 4 5, станали след началото на Студената война. Но въпреки това оп- ---
равдание истината е, че СъеДIШените щати са заинтересовани да имg~. един
пренапреrnат свят, който съответства на собствената им история.
Това положение едва ли създава особени тревоги на политиците от=
1945 г„ голяма част от коиго, изглежда, го приемат не само за „явно пре-_~::;=
допределение", но и като златна възможност да оправят всичко, което ___ ..:.~
-
Лус от списание „Лайф" - е ключът към бъдните дни ... Америка е дпъжна
да поеме старшинството сред всички държави на човешкото братство"46.
Към ревностно подражаване на американските идеаmr за самоизява, пред-
прие11чивост, свободна търговия и демокраци~ са насърчавани не само
Китай, комуто се възлагат особено големи надежди, но и останалите стра-
ни от онова, което скоро предстои да бъде определено като Третия свят.
„Всички тези принципи и действия ще бъдат толкова благодатни и при-
влекателни за правдата, справедливостта и благото на свободнIПе хора от
всички краища на света - предрича Хъл, - че само след няколко години
целият международен механизъм ще заработи достатъчно задоволител-
но
н47
· К"
оито .?стане толкова късоглед, че да не оцени този фаь.-т- старо-
модни англииски и холандски империалисти, ориентирани наляво поли-
тически партии в Европа или неумолимият Молотов, ще бъде вкарван в
правия път ЮIИ с добро, или с лошо. „Време е да се втурнем към Азия" -
изтъква eдmI американски чиновIШк4 8 ,. А към нея той би могъл да добави
и ПОЧ'ПI всички останали краища на света.
Сферата, в която американското влияние е почти изключено да про- ~
mшне, е онази, над която властва Съветският съюз. През 1945 г. (както и ~
досега) той има претенцииге да бъде единс1Вената жертва на борбата про- ~
тив фашизма. Според собствената И статисnrка Червената арl.шя е разбила ~
общо 506 германски дивизии, а от всички 13,6 милиона убити и безследно @О
изчезнали по времето на Втората световна война 1О шurnoнa дуIIШ срещат
своята гибел на Източния фронт''. А още иреди разгрома на Третия райх
Сталин е предисло~ирал към Далечния изток десетки дивизии, за да ги (j
хвърли, щом му доиде времето, срещу незащ~пената Кваmунска арюm на Е9
Япония в Манчжурия. И може би въобще не е изненадващо, че това се S:1
r- случва -тъкмо-три дни след Хирошима:- Разrърнаппе-по-западния-фронт --~ ---- -
сражения със своята ужасяваща сила компенсират срIШа в позIЩиите на Q
Русия в Европа след 1917 г. и напомнят събитията от периода 1814-1848 г., ~
когато Великата руска армия е-жандармът на Източна и Централна Европа. ...Н
Русюпе територии се разширяват на север за сметка на Фштандия, в центъ- ~
ра- за сметка на Полша, а на юг с връщането на Бесарабия - за с:метка на t3
Румъния. Към Русия са присъединени прибалтийските държави Естония, ~
Латвия и Литва. Отнета е част от Източна Прусия, а заради прекия достъп ~
с
карпатска Украина). На ~апад и югозапад от тази разширена Русия се пра- :"
мания, Чехословакия, Унгария, Румъния, Бъшария и (преди да се измъкнат
-- - - - - -
на свобода) Югославия и Албания. Между тях и Запада е паднала просло-
вутата „желязна завеса". Комунистическата партия и тайната полиция са
_ твърдо убедени, че цел_ият регион :зад завесата ще функционира съгласно
прИНЦИШI, ~а1Шрапщ се в пълно противоречие с уповаюmта на Кордел Хъл.
Такава е деиствшелноспа и в Далечния изток, където неочакваното окуmr-
ране на Манчжурия, Северна Корея и Сахалин не само прилича на отмъ-
ЩеIШе„за войната от 1904-1905 г., но позволява и осъществяване на връзка
с китаисюпе комуниСПI на Мао, от кошо едва JШ може да се очаква, че ще
Изповядват свободното верую на каmпализма от TIOla laissez-faire .
.. ~
 Но въпреки че разширилото се влит1ие на Съветския съюз изглежда
внушително, основJПе на неговата икономика са тежко постра;:~:али от вой-
ната за разлика от индустриалния бум в Съединен1rге щати. Размер~пе на
понесените от руското население загуби са огромни - 7 ,5 мIL1иона :~;уши
от въоръжените сили; между 6 и 8 милиона убити от германщпе цивилни
граждани заедно със загиналите от „косвената" война, тоест оrраюrчени
хранителни дажби, принудителен труд и огромно увеличаване на рабат-
ните часове. Така че „между 1941 и 1945 г. от преждевременна смърт са
починали общо около 20-25 милиона съветски граждани"'°. Тъй като уби-
тите и ранените са предимно :мъже, последвалото нарушаване на равно-
весието между половете се отразява тежко върху деr.1ографската структу-
ра на страната и причинява жесток спад на ражцаемостrа. Толкова големи
са материалните щеn-1, причинени на окупираIШте от германщпе райони
в европейската част на Русия, Украйна и Белорусия, че надхвърлят __ чо_-
вешките представи: от 11,6 милИОна коне в-- окупираните територии са
убити или отнети 7 милиона, а от 23 милиона прасета - 20-ми.~"IИона. Уни----
щожени са 137 000 трактора, 49 000 комбайна, голям брой краварНJщи и -
други селскостопански постройки. Транспортът е ощетен с унищожените___
65 000 километра железопътни линии, изчезването или повредата на 15 ----
800 локомотива, 428 000 товарни вагона, 4250 речни лодки, разрушени~-
са половината от железопътните мостове в окупираната територия. Сри-
нати са почти 50 о/о от всички населени 1.Iеста в страната, както и 3,5 ~пши- -
она жилища в селските райони.
Много от градовете са потънали в руини. Изтребени са хиляди села.
Хората живеят в изкопани в зе1.1ята дупки51 •
Следователно не е за чудене, че когато руснаците настъпват къ:м сво-
ята „окупационна зона" в ГермаЮIЯ, те се опитват да отмъкнат всички дви- .,_
- _жю.ш __ им_ущества, _заводски .съоръжения,-железопътни -линии -и-т.н.-,-както ...:. -~те)··с··необх-одимо-сп·а-от-предотв-ратяВане-на-бъдеЩИ:НашеетвиЯ·и·-~йiКil}:ГИ-- ('j
и да търсят компенсация от останалите източноевропейски страни·-
(румънски нефт, финска дървесина, полски въглища).
Истина е, че Съветският _съ1оз изпреварва „по-великата" -Германия в
оръжейната битка, както побеждава и в сражеюrята на фронта. Но той го -·--.
постига благодарение на изключителното концентриране върху военното_ --
и индустриалното производство и на драстичните ограничения във всич~-
ки останали сектори - потребителски стоки, търговия на дребно, селско- ·---
стопански продукти (въпреки че спадът в производството на хранIПетш_ ~.-
изделия е причинен преди всичко от обирите, извършвани от германци-· ~~
- .те)~~. -Важното-е-това,-че-в- областrа· на-воеШiото-производство ·през -1945-г.
Русия напомня гигант, докато в същото време си остава икономически
слаба, потънала в лишения и нестабшmост. Орязан от предоставяните под
формата на наемане заеми и лишен от друrnте американски пар1-rчни сред- __
--_-
ства поради съпровождащите ги полИПiчески условия, Съветският същз
оnюво се обръща към изпъmiяваната след 1928 г. програма за насилствен
икономически растеж на основата на свои собствени ресурси - със същото
акцентиране върху промишлените изделия (тежка индустрия, въглища,
електричество, цимент) и нормалното намаляване на военните разходи от
воеIШовременното им равнище. Настьmиmят след първоначалюпе затруд-
неЮIЯ резултат е „малкото икономическо чудо" 53 , доколкото става д~fа за :":.
тежката индустрия, чиято производителност през периода от 1945 до ЗJ7]~Z:J,:;~,~~~
1950 г. е повишена почrи два пъти. Преследван от нуждата да възстанови
националната 1.fОЩ, Сталиновият режим не среща никакви проблеми при (j
постигането на тази необмислена цел, подцържайки стандарта на по-го- ~
лямата част от руснаците на нивото отпреди революцията. Освен това С1
трябва да бъде отбелязано също, че по-голямата част от „възраждането" ~О
на шщустриалното производство, свързано с напредъка след 1922 г., се S:J
състои във връщането къ11 довоенните пОказатели. Производителността
в металургичната и електрическата промишленост на Украйна през 1950 Q
г. напри1.1ер достига или едва превишава показателите от 1940 г. Иконо-
мическият „напредък" на Русия след войната отново преживява шоково t:::::
изоставане с около едно десетилетие. Но в дългосрочен rшан по-същест- ~
вен е продължителният спад в жизненоважния селскостопански сектор: О
наложеното от войната премахване на стимулиращите -мерки и -крайно ~
неподходящото (и погрешно) mmестиране водят до съсШJване на степан- ~l?iJ
ствата и спадане на добивите. До самата си смърт Сталин подцържа своя-
та кървава борба, насочена срещу предпочитаното от селячеството парче
земя за частно ползване, което със сигурност означава, че традиционно t:,Q'
нисi<ата производителност и високата неефективност на руското селско )::;j
стопанство ще продължават''. ~
Като противовес Сталин очевидно възнамерява да запази високото ~~
равнище на военната си сигурност в света и след войната. Поради необ-
ходимостта от възстановяване на Икономй:kата намаляването на Червена-
та армия след 1945 г. е с две трети, но до все още твърде съществената
обща численост от 175 дивиз:mr, по)JДЪржани: от 25 000 боЙIШ танка и 19 ~n
000 ·самолета. От това следва, че най-голямата военна формация в света
продължава _да съlЦествува -_ ф_акт, оправдаван (поне в очите на руснаци- __ . ---· -·----
по-прозаично, да по.пдържа контрола над отскоро придобитите от нея са- ~
телнm в Европа и над завоеванията И в Далечния изток. Макар че пред- ,....
ставлява·една изклюЧJПелна по размери сила,-голяма-част от нейните-ди- ~
визии съществуват само на КШП'З ШIИ пък са главно rарIШзошm войски 55 •
Нещо повече, войската се бори с проблема, висял над гигантската руска
арьшя десетилетия след 1815 г. - тя все повече се разминава със съвре-
r\С
,__
менните постижения във военната сфера. Това трябва да бъде преодоля- ~
вано не само чрез основна реорганизация и модернизация на армейските t:>
див~з~ 56 ,_ но_ и_ чрез обВЪJ>ЗВането_ н_а_ иконом~ес~JПе ~-- н~~_е__Е~УР.:-:_ -~----
-си-на -съветската-държава с:-разрабОТВаНето·"iiЗ: ·нова- Оръжейна система.
През 1947-1948 г. на -въоръжение влизат чудесните реактивни··изтребите-
ли МиГ-15, а - по подобие на амерцканските и британските - и дългобой-
ните стратегически са11олети. Пленените германски учени и техници са
изпОлзваJШ за разработването на редица видове -насочвани ракети. Сред~
-- ства за разработването на съветска атомна бомба са оmускани дори по
време на войната. Руският военноморски флот, който в битката срещу
Германия поема само ролята на помощна армия, е също трансформиран и
въоръжен със съвременни кръстосвачи и с още по-дълбочшnш подвоД!!И-
ци. По-голямата част от това въоръжение има маловажен, а според запад-
ните стандарти - и елементарен характер. Във всеки случай онова, което
остава извън всякакво съмнение, е решимостта на Съвеmте да не бъдат
изпреварвани57.
1 кълбо. И двете са се превърнали в жертва на „глобалното" мислене. „Сега
Съветският съюз е една от най-11ошните държави в света. ·Вече IШКОЙ не
3·--Ji:'ii5- -_,~,-~,-
~ ,~/,,.; '·;~:,„,
Третият основен елемент в „бетоIШрането" на руската сила е новото може да урежда какъвп10 и да е сериозен проблем на международните n
значение, което в края на 30-те години Сталин придава на вътрешната взаи11оотношения без СССР! .„" Като отклик на по-раншно подJ1.mтане на ~
дисциrшина и абсолютния конформизъм. Трудно е да се каже дали това се американците, насочено към Москва, през 1946 г. (когато се Сl\[ЯТа, че О':1
дължи на неговата задълбочаваща се параноя, или е грижливо изплетена ЧърЧ1UI и Cтamrn могат да стигнат ДО JШЧНа сп'огодба за Източна Европа) е
мрежа от мерки за брониране на собствената му позиция като диктатор, Молотов твърди 60 , „че в тази глобална борба не съществува буквално нито 51
58
или е смесица и от двете. Събитията обаче говорят саъш за себе си • Под един въпрос, бил той политически или военен, който да не интересува
0
подозрение са всички, които имат връзки с чужбина. Разстрелват се воен- Съветския съюз" 61 • Сериозният сблъсък на интереси е неизбежен. · {'j
нопленниците, които се завръщат у дома. Създаването на Израе·лската
държава, а оттам и на алтернативен изтоЧIШК за еврейската лоялност, води
до подновяване на антисемитските мерки в Русия. Обезглавено е цялото
Какво става обаче с предишните Велики сили, чийто срив nредстав-
лява обратната страна на възхода на свръхсИJШте и които вече са чисто и
просто страни от средна величина? Трябва веднага да бъде подчертано,
=
~

=а
армейско командване, през 1946 г. уважаваният маршал Жуков е пони- че в периода непосредствено след 1945 г. разрядът на победеJШТе фаши- О
жен в командващ съветските сухопъТJШ _войс~·- Зате~ата е дисцmmината_. стки държави Германия, Япония и Италия е„коренно_ различен от_катего-__ ~-
в Ком)rнистическата парi:Ия_и_ достъпът до нея е невероятно труден. Цяло-
то партийно ръководство на Ленmпрад (към което Сталин винаm изпитва
антипатия) е премахнато. Засилва се цензурата не са:мо върху литерату-
рията на Ангmrя, а може би и на Франция. Когато стихват боевете, съюз-
ниците веднага излагат намерението си да гарантират, че mпо ГермаЮJЯ,
нито Япония ще се превърнат отново в заплаха за международния ред.
=
tt3
t:s::;
рата и изкуствата, но и над есте~вените науки, биолоmята, лингвистика- ~ Това довежда не само до продължителната военна окупация-на двете стра- ~
та. Това всеобщо „затягане" на цялата система намира място и в спомена- ------ ни, но както става с ГермаШIЯ, и до разделянето И на четири окупационни ~
тата по-горе подновена колективизация на селското стопанство, поражда зони, а след това, вече по-късно, и на две отделни германски държави. ~
напрежение и началото на Студената война. Естествено е потъпкването Япония е лишена от презокеанските си завоевания (подобно на Италия ~
на мисълта и тоталитарният контрол да настъпят и в управляваните от през 1943 г.), Германия - от европейските придобивки и от по-отдавнаш- О
Съветския съюз държави от Източна Европа, където ликвидирането на ните нейни тер1rrории на изток (Силезия, Източна Прусия и т. н.). Причи- t3
опозиционните партии, скалъпването на съдебни процеси, преследване- пените от стратегическите бомбардировки опустошения, пренатоварва- б
то на JШчните свободи и частната собственост се превръщат във всекид- пето на транспортната система, намаляването на жилищния фонд и лип- (""}
невие. Всичко това и особено премахването на демокрацията в Полша и -·- сата на много от суровините и пазарите за износ са съпроводени и от S
Чехословакия (1948) довеждат до чувствителен отлив в изпитваното от разпореждането на съюзmщите с шщустрията, а в ГермаЮIЯ - и с демон- S
Запада -въодушевление .-към-съветската-систем:а;·-Отново -не -е· ясно-дали-= -·- --· тиран е-на индустриалните съоръжеЮ:IЯ.-През-1946-г.-герМанСКиЯТНЭ:Цио-.=-- - r)-----
всички тези мерки са грижливо пресмятани - има и продължава да съще-___ нален доход и равнището на производителността са с около една трета ~
ствува жесток смисъл ~желанието на съветската върхушка да изолира____ по-н_ис_ки, отколкото през 1938 г., което представлява пораждащо страх- ~
както своите сателити, така и собствения си народ от идеите и богатствата-- - явление 6-2-. Подобно връщане-на икономиката·назад настъпва и в -Япония. ....~
на Запада - ИJШ те са чисто и просто отражение на все повече задълбоча- _ Чистият национален доход през 1946 г. е едва 57 % от mmaтa през пери- ~
ващата се параноя на Сталин с приближаващия му край. Каквато и да е -- ода 1934-1936 r., като действителното понюкаване на възнагражденията tJ
причината, вече съществува нашироко разпростряла се територия, тотал~= в производствената сфера е само 30 % от този 9бем. Търговията с чужби- ~
но имунизирана срещу влиянието на Рах Americana, която предлага ал- ~~ на е толкова слаба, че дори две години по-късно износът и вносът са едва ~
тернатива. ~~ 8 и съотвепю 18 % от показателите за периода 1934-1936 r. Японското с:>
Тов~ разрастване на Съветската··империя, изглежда, потвърждава re---::;~· . корабостроене е ликвиди_Р~~о _о_~--~~~ата,__~~о~~-~-~--~р~:_е_~~та !Е~~У.1:?.:-~-------
ополиnrческите пророчества-на--МаКШIДЪр-и-останатпе;-·че-над„р·есурс - ·- -·текстилната-промишленост спада от 12,2 на 2 милиона, въгледобивът е
те в „самото сърце" на Евразия ще властва гигантска воеЮJа сила и че по- __:=__: преполовен и т.н. 63 • Сякаш дните им на народи, силни както иконо:-..1ичес-
нататъшната експанзия на тази държава към периферията на „безкрая" ки, така и вОе:Нно, са вече отминали.
ще бъде оспорена от Великите морски държави, които трябва да запазят··- ПоЧПI толкова мрачна е икономическата участ и на Италия, въпреки
глобалното равновесие на силите 59 • Изминават още няколко години пре_-__ че през 1943 г. тя проl.1еня политическия курс. В продължение--на две го-
ди затруднеIШТе след Корейската война правителства на СъединеНliТе щати , - дини силите на съюзниците преминават през полуострова в сражения и
да изоставят напълно предиШНllте си идеи за „единен свят" и дц m за~е- - - бомбардировки и увеличават тежките щern, причинени от безумните пра-
нят с _представата за ожесточена, свръх.яростна битка по цялата междуна- .. =--, хосничества на Муселини. „През 1945 г. брутният национален продукт
родна арена. Това все пак до голяма степен личи още през 1945 г. Съеди"-.- на Италия се връща на нивото си от 1911 г., като в сравнение с 1938 г.
нените щати и Съветският съюз вече са единствените страни, 'способни, -~·-1 спада с около 40 %. Въпреки загубите по време на войната броят на насе-
по думите на Дъо Токвил, да властват над съдбата на половината Земно_; лението бързо нараства поради репатрирането на хора от колониите и
 забраната върху ~играцията. Тревожно нисък е жизненият стандарт и
много италианци не умират от глад само благодар~m1е на международна-
та поI>1ощ, особено от Съединените щати" 64 . Чистият размер на възнаг-
ражденията в Италия през 1945 г. се понижава до 26, 7 о/о от получаваното
през 1913 r. заплащане 65 • През тоя период всички тези страни стават в
действителност напълно зависими от америкайската поъ.rощ, като по този
u начШI се превръщат в нещо повече от стопански сатеJШm.
Разликата между Франция и Гермаmrя трудно би могла да бъде изра-
т зена чрез иконо11ически понятия. Чеmршодишното все по-дълбоко затъ-
ване на герма~щите е последвано от разгърнаmте сражения през 1944 г.,
продължили t.1есеци наред. „По-голямата част от водните пътища и при-
станищата са блоЮ:IраШI, повечето :мостове са разрушени, а големи участь-
ци от железопътната система - временно неизползваеъ.1и" 66 • Според дан-
ните в индексите на Фолен френският внос н износ през 1944-1945 г. е
извънредно намалял. Националният доХоД по сЪщоТо време е едва поле~
вината от този през и без това достатъчно трудната 1938 г. 67 • Франция не
разполага с IШКакви запаси от чуждесТранна валута, а чуждите борси дори
не признават франка. Стойностrа му през 1944 г., фиксирана на 50 спря,.
мо долара, е „напълно измислена" 68 , като само за година тя спада до 119
франка за долар. През 1949 г., когато положението изглежда малко по- - -
стабилно, курсът спрямо долара е 420. Очевидно е, че партийно ангажи-
раните френски политици и особено ролята на комунистическата партия
оказват влияние върху чисто икономическите ,проблеми, свързани с ре-
конструкцията, национализацията и инфлацията.
От друга страна, независиМIПе французи са били щтенове на съюзе-
ната срещу фашизма „Голяма Антанта", сражавали са се в много от по-
1
големите битки и са тържествували след победата на тяхната "rраждан-
l- _____ ска'~-война-срещу_.подцържащите-правителството-във-Виши-сIШи
в Запад- _
1 на Африка, Източното Средиземноморие и Алжир. Поради германската._ ---
окупация над Франция и настьпIШото по време на войната разцепленl!_~---
между французите _силите на Дьо Гол изпадат в тежка зависиl'.rост от аш--.-
ло-амершанската помощ, срещу която генералът негодува и същевременно
настоява за повече. Въпреки това англичаните изгарят от нетърпение да
видят по-скоро французите отново превърнали се в мощна европейска:=
военна сила като преграда към Русия и потъналата в разруха Германия. ·-··-
Така Франция се сдобива с голяма част от свързаните със статута на веJШ- ..-.
ка сила преимущества - окупациониа зона в Германия, право на постояи' · · ~;; ·
.но . членство -в-Съвета -за--сигурност. на ООН- и-така- нататък.- Въпреки ·че-не-·~---г-- на-производствена база;- Колко -отчаяна ·-е -нуждата-оrамери:капска----помощ-------·-·-
успява да възстанови досегашните си пълномощия за управление на Си-
рия и Ливан, тя тьрсИ' начини отново да защити правата си в Индокитай и
в протектораnпе Тунис и Мароко. С тези си отвъдморски територии TJ!------=--=--
представлява втората по сила в света колониална империя и е твърцо_ре-
шена да остане такава 69 • Според мнозина от чуждестранните наблюдате- __ . . : .___
ли, особено американцИте, този напън за първокласен статут при отчай„"-.-.-
ващата И икономическа немощ и rrълната И зависимост от американската -~..::....
финансова помощ не е нищо друго освен folie des grandeurs*.
* Folie des grandeurs {фр.) - мания за величие (б. пр.).
какъвто е и в действшеJПiост. Може би основната задача за Франция, поне _ 'З!j/J:/.::~:~<~~
през следващите немалко на брой години, е да замаскира дълбочината на
проI>ыната в стратеmческия пейзаж на планетата, причинена от войната. С1
Въпреки че повечето англичани се въз::-.~ущават от правените през ~
1.945 r. сравнения, запазването на техния народ и и:мперия като една от Ь"1
световните Велики СИJШ също променя новия стратегически баланс и из- ~
правя политицnте в Лондон пред трудна духовна пренагласа към полити- .~
ка на залеза. Британската империя е единствената първостепенна държа- Q
ва, сражавала се по времето на Втората световна война от началото до
края. Под ръководството на Чърч:ил тя е несъмнено една от „Голямата
("')
~
тройка". Нейните военни победи по вода, въздух и дори по суша са зна- ~
чително по-големи, отколкото през Първата световна война. През август еа
1945 г. всички владения на краля - в това число и Хонконг - са ornoвo в О
английски ръце. Английските военни и въздушни бази се намират в Се- ~·
верна Афрша, Италия, Германия, Югоизточна Азия. Въпреки тежките щети ~
Кралският флот притежава повече от 1000 бойни кораба, около 3000 по- ~
вТоростепенни военни съда и близо 5500 десантни катера. Отрядът за ~
бомбардиране на Кралските военновъздушни сили е втората по мощ t:O
въздушна сила (дотогава) в света. Но въпреки това, както убедително J::;I
изтъква Корели Барнет, „победата" не е „синоним на запазената англий- ~
ска мощ. Поражението на Германия (и нейните съюзници) е само един, ~
макар и твърде значим фактор за това опазване. Тъй като Германия би О§
могла да бъде победена и все пак да бъде сложен краят на английската
мощ. Значение има не толкова „победата" сама за себе си, колкото усло-
вията за самото надмощие и особено обстоятелствата, в КОIПО се намира ~("')
самата Англия" 70 •
Защото грубата иcnrna е, че за да гарантират победоносния изход на
.войната,--саюпе-аштrчани-изживяват--тежко·пренапрежение,-·като-изчерпват---··n-----·-~-
своите доларови и златни резерви, съсшmат мапппnюто оборудване и (въпреки со
извънредната мобилизация на ресурсите и населението) изпадат във все по- ~
голяма зависимост от.американските пратки със .снаряжеIШе, кораби, храIШ- :..
·
тетш прmтаси и други продоволствия. Докато нуждата от този внос нараства
с·всяка изминала годm1а, износът заюrра - през 1944 г. той е едва 31 % от
този за 1938 г. Когато лейбъристкото прав!Пелство поема управлението през
r
\С>
~
юли 1945 г., еДШ1 от първ!Пе докумеmи, с които трябва да се запознае, е ~
изправящият косите меморандум на Кейнс оmосно „фШiансовия Дiонкерк"*, с
пред който е изправена страната ~ колосална бездна в търговията и разклате- :-'
показват оrромюпе отвъдокеански ефективи, коиrо поемат ролята на оряза-
нiпе кредиrи под формата на заем срещу наем. В действителност без тази
помощ „по време на цялата война щяхме да бъдем принудени да понасяме
много по-големи шпuеlПIЯ„.". 71 Огн_ово, както и през Първата световна вой-
на, стремежът към създаване на домапшо стъю.1е1Ш герои трябва да бъде за-
бравен. Но този път трудно може да се повярва, че Ашлия продъткава да
с:rои в цеmъра на световната ПОJШ11П(а.
Почти.-~-
* Дюнкерк-rрад в Североизточна Франция; военно пристанище, бомбардирано няколко
пъти от германците по време на Първата световна во/:iна (б. пр).
 Въпреки това призрачната представа за статута на велика сила около по.'Iовината от постигнатия в Съединените щати. Нещо повече,
продължава да витае дори и в намерението на министрите от лейбъри- по това време Съветският съюз чувствително запълва тази празнина. а
сткото правителство да създадат „държава на благоденствието". Затова брутният национален продукт на Великите сили има обе:мите, показа- ('j
летописите на следващите няколко години включват и добросъвестни- ни в таблица 36. ~
те опити на англичаните да преодолеят противоречията - като подоб-
рят жизнения стандарт на страната, преминат към „смесена икономи-
ка", попълнят зиналата в търговията бездна И В същото време под?-ържат
ТАБЛИЦА 36
Общ брутен нац11онале1111родукт и брутен национален продукт на глава
S
t;rj

Oi:I:i
nремноrото бази в Германия, Близкия изток и Индия, издържаики по- от 11аселен11ето на Великите с11л11през1950 r.
ради влошените взаимоотношения с Русия многочислени армейски (п долари от 1950 r.)
77
('j
части. Както подсказват подробните изследвания, извършени от адми- ~
нистрацията на Атли 72 , в много отношения тези опити са изключител-
но плодотворни: нараства производителността в индустрията, запълват Общо за страната На глава от населението
=
~
се празнините в търговията, гласуват се социални реформи, европей- О
б Съединени щати 381 млрд. 2,536
ската сцена е стабилизирана. Лейбъристкото правителство смята за ла- СССР ~ ..
горазумно да се оттегли от Индия, да се измъкне от хаоса в Палестина___ 126 699 [:;:j
и да се откаже от гаранциите за Гърция и Турция, така че да си по-
отдъхне поне от неотложните отвъдморски затруднения. От друга стра-
на, икономическото възстановяване зависи от огромния заем, угово-
Обединено кралство

Франция
71
50
1,393 (1951)
1,172
=
~

рен от Кейнс през 1945 г. във Вашингтон, от по-нататъшната солидна
подкрепа, дошла чрез Плана „Маршал", и от една от още по-съсипани-
те търговски конкурентни на Англия държави. Следователно това е чув-
ствително и зависимо икономическо съперничество. Не по-11алко по-
дозрителен, но за по-продължителен срок е успехът на „британското
изтегляне" през 1947 г., което наистина премахва един непоносим то-
вар. Но този стратегически „елегантен ход" е :направен. тъй като се
предполага, че напускайки определени региони, Англия ще съумее да
предислоцира базите. си в по-голямо съответствие със своите импер-.
__ _____________ ски .интер.е.си ___::::_п_о~до_бре _Суецкия.. жанал, __отколкото_llалестина, __ араб~-~-с+----Изразходва-малко-повече- (-15,--5-милиарда)-за-своите-далеч-nо-многоброй-----п-~-·
ският петрол е за предпочитане пред Индия. Наистина на този етап в
Уайтхол изобщо не възнамеряват да се отказват от останалата част
на зависимата империя, чието иконо•~ическо значение е по-важно of=
когато и да е73 • Единствено новите сътресения и все по-скъпо струва- --~
щото упорство налагат по-късно следващата преоценка на мястото, ----
което Англия заема в света. А междувременно тя остава една обширна--=
и все още мощна стратегическа реалност, зависима за сигурността си
от Съединените щати, нейният най-полезен съюзник - и важен сътруд-
ник - в разделения на два огромни блока свят74 •
___ -··- _ Няма-никакво .съмнение, _че „времето . на -Европа си-отива~-въпреки.
всичките усилия, които правителствата на Англия и Франция полагат
срещу това. Докато брутният национален продукт на САЩ по' време
на войната се покачва с повече от 50 °/о, общо за Европа (но без СССР)
той.пада с около 25 % 75 • Европейският дял в цялата световна промиш-
лена продукция е по-нисък, отколкото по всяко друго време след нача---=-=- -
лото на XIX век. Дори и през 1953 г„ когато по-голямата ~~ст от _при-:-___
чинените от войната щети е възстановена, тя притежава едва 26 % от -~
общия обем (док~то Съединените щати имат 44, 7 % )76 • Населението ~ -
тогава наброява едва около 15-16 о/о от всички жители на планетата.
Нейният брутен :национален продукт на глава от населението е само
Западна Германия 48 1,001 ~
Япония 32 382 ~
.=
ТоИзтиалияупадьк на Европеи··ските
_ в2е9лики СШIИ на>шбр2аб о(lщ9е51п)о-ясно отра- О§
жение в числеността на личния армейски състав и разходите за ноен:ни n
цеJШ. През 1950 г. например Съединените щати изхарчват за отбрана 1~,5 е3
млрд. долара и разполагат с 1,38 милиона души, докато Съветският съюз S
ни въоръжени сюm от 4,3 милиона души. И по двата показателя свръхси- ~
лите са много по-напред от Англия (2,3 млрд. долара, 680 _000 души), j::Q
Франция (1 ,4 млрд. долара, 590 000 души) и .Италия (0,5 •шрд. долара, .:'! .....
230 000 души), като Германия и Япония са все още демилитаризирани. ':f.
Напрежението около Корейската война през 1951 г. заварва доста значи- tН
телно :нарастване във военните разходи на европейските „средни сили", ~
които обаче бледнеят при сравнение със Съединените щати (33,3 млрд. ~
долара) и СССР (20, 1 мШiиарда). Само през тази година воеmште разхо- <::>
:_:.._ ди за отбрана на Англия, Фра~щия и Италия, взети заедно, са с под една ::'
----пета-nо-ниски-от--американските- и-с-по--малко- от-една-трета ·под ·съветски-~--------
те. А общата численост на техните въоръжени СЮIИ е равна на половина-
та от американския личен състав и на една трета от руския 78 • Европейски-
те държави изглеждат решително засенчени както с икономическа мощ,
така и с воеШ:Iа сШiа.
ПодобШI, ако не И оiце по-дълбоки са последстВ-ията при поЯв-ата На
ядреното оръжие и комплекса_ за дистанционно оръжейно захранване.
Архившпе материали показват, че голям брой от учеmпе, работили върху
атомната бомба, са били достатъчно проIШцателIШ, за да осъзнаят, че до-
стигат до повратен момент ~ цялата история на военното дело, оръжейни-
те системи и на човешката способност да руши. УспешШIЯт оrшт при Ала-
моrордо* на 16 10 ли 1945 г. показва на наблюдателите, че „се е стиmало
до нещо голямо и до нещо ново, което ще се окаже неизмеримо по-важно
от откриването на електричеството 1ши от което и да е от останалите вели-
ки открития, оказали въздействие върху нашето съществуване". Когато
„ъ!ощният, продължителен, страховит тътен, предупреждаващ за деня на
страшния съд"79, бива повторен със същинско клане на живи хора в Хи-
рошима и Нагасаки, вече не може да има и следа от съмнения в смата на
оръжието. Създаването 11у оставя американските политици да се пребор-
ват с множеството практически последствия за бъдещето. Какво ще бъде
отражеЮiето на това оръжие върху конвенционалното военно дело? След-
ва ли да бъде използвано още при избухването на война .или единствено
като оръжие за в краен случай? Какви ще бъдат изводIПе и изгледите при
създаването на по-мощната (водородната) бо11ба и по-ограничената (так-
тическата бомба) модификация на атомното оръжие? Трябва ли откриrn-
ето да бъде споделяно и с останалите партньори? 80 .То несъ11нено дава
тласък на вече съществуващото в Съветския съюз разработване на атом-
нота оръжие, тъй като един ден след Хирошима Сталин е направил своя
забележителен шеф на безопасността Берия и отговорник на атомната
програмаs1. Въiiреки че по това време руснаците очевидно изостават как-
то с работата върху двата вида бомби, така и с дистанционния комплекс,
те наваксват много по-бързо, отколкото са смятали американците. Спра-
ведливо е да се приеме, че няколко години след 1945 г. напредъкът в ядре-
ната сфера помага на американците като ,,противовес" срещу nревъзход-
ството··на руснаците в конвенционалните оръжия. Но не след дълго Русия
ще започне да ги настига и по този начин да доказва правотата на собстне-
ните си претенции, че монополът на Съединените щати върху това оръ-
жие е бил просто един мимолетен период".
Появата на атомното оръжие променя „стратегическия пейзаж",_ ть_й___1 „. ______ Т~Р~~~~~е__~Е~-щg_~_икащ__ разс.ейват дотогаваштпе_подозрения.-Особе- -·--(]··-----
·като ть---,r(ава--на-·всИчЮГёtj:iаНИ~-КОИТСГГб. iip:ИT€Ж!iBaT, ВъЗМОЖН:Осriа·-за-Ма- но в Съединените щати, където през 1943 г. списание „Лайф" твърди, че
сова унищожение дори и на цялото човечество. Новото ниво на оръжей-
ните технологии още по-неумолимо и бързо засилва натиска -върху тра----.
диционно силните европейски държави да го достигнат JUIИ да признаят;---
че наистина са сведени до второкласен статуr. Разбира се, ня11а никакви
изгледи Германия и Япония и изостаналата в техническо отношение Ита-___
лия да се присъединят към атомния кръжок. Но що се отнася до правител- ---
ството в Лондон, още повече когато Атли заема мястото на Чърчил, то ---
счита за недопустимо страната да не разполага с новото оръжие както - ~.·:$-
като въз_пиращо средство_,_ так~. и зall{o1'o _ "~- и~_р_~_з н~. на~НО!? _и :Г<?~о_ло- -
- гйчноТо преВЪЗХ.ОдстВо, l:йi--к-ОеТо трябва да се уповава мощта на Англия,
чиято численост на населението е толкова недостатъчна" .83 Казано с дру-
ги думи, на това оръжие се гледа като на сравнително евтии начин за
запазване на влиянието на независимIПе Велики сили - сметка, на която
малко по-късно се позовава и ФраIЩия8 4 • Но колкото и привлекателна -да
изглежда тази лоmка, обезсилват я практическите фактори - тпо една от
държавше не може да притежава това оръжие и дистанциоIШата система,
* Аламоrордо - град в северозападната част на Мексико, където е извършен първият
опит с атомната бомба (6. пр.).
преди да изминат още няколко години, а и атомните и11 apceн3.!IIi едва ли ~8-l'~~,_,-_
могат да бъдат сравнявани със запасите на свръхсилите. След поредния ~.:_,_ __ ..-: .. ::~:_{·
технологичен скок има опасност скромният им арсенал да се окаже из- (']
лязъл от употреба. Амбишште на Лондон и Париж (а по-късно и на Ки- ~
тай) да станат tШенове на ядрения кръжок през първите десети1rетия след ~
1945 г. приличат на усиmmта на Австро-Унгария и Италия да притежават §
свои собствени бойни кораби от типа „Дреднаут" преди 1914 г. А това,
казано с друm ду№I, е по-скоро признак на слабост, отколкото на сила.
=О
Последният елем:ент, според койrо като че ШI е особено важно вече да (j
се гледа на света - и стратеrnчесЮi, и потrгически - като на двуполюсна, а 1--3
не многополюсна формация, е засилената роля на идеологията. Разбира ts:!
се, идеолоrnчесюпе фактори са свирили своята партия в поmrгиката дори и t:j
в ерата на класическата дишrомация през XIX век, както достатъчно убеди- ~
телно свидетелстват действията на Метерних, Николай I, Бисмарк и Глад- ~
стон. Това в :много по-голяма степен се оmася-·за периода ·между-две1·е вОй- ~1"3
ни, когато „радикалната десюща" и „радикалната левJЩа~' се изправят, за да
оспорят обсебеното от „буржоазно-либератшя център". Въпреки това слож-
НIПе движещи сили на многополюсното съперничество в края на 30-те го- ~
дm1и на века (когато ангmп1ски консерватори, какъвто е и Чърчил, желаят J::I
съюз с комунистическа Русия пponm нацистка Германия, или когато аме- ~
рикански либерали искат да подкрепят анmо-френската дипломация в Ев- ~~
ропа, но да разрушат империите на Франция и Англия извън Европа) за-
трудняват ornrra да бъдат обяснени световmпе рабоm с езика на Jщеологи-
ята. Нещо повече, по време на самата война раЗШftШЯТа между поmпичес-
ките и социалните принциm1 се поДЧirnяват на rrьрвостепениата нужда от('}~
победа над фашизма. Статrnовата забрана на Комунистическия· IШТерна-
ционал през 1943 г. и уважението на Запада към руската съпроmва срещу
~
руснаците „изглеждат като американщпе, обличат се като американците и ~
мислят както америкаНЦJПе", а годm1_а по-къ~нq „Ню Йорк85 Таймс" провъз- ...,1--3
гласява: „С марксическото ьшслене в Русия е свършено" • Макар и наив- f:
___ НИ, мнения от този род помагат да бъде обяснено nrnpoкo разпространено- r.н
то нежелание на американците да приемат, че следвоешmят свят не живее в ..L
съгласие с тяхната представа за хармоюrя между отдеmште народи - опук ~
н.апример тръгват и реакцmrге на обма и mяв на мнозина срещу просло- с
вуrатИа реч на Чърчил за „желязната завеса" през март 1946 г.8 6. ~
__ -----~-~~ _JJ.~l< .след_~дна-дв_е_годшш .става.наrrьлно-очевидна-идеолоrичес-- --- - - -
ката същност на онова, което вече се възприема като студена война меж-
ду Русия и Запада. Зачестяват си1I11'Гомите, че Русия ня11а да позволи в
„нейната част" от Европа да съществуват държави с деыократично уст-
ройство от парламеFПарен тип, а реалната численост на руските въоръже-
ни сили, бушуващата гражданска война меЖду ко:МуниСТirге -и ПротивШI-
~е им в Гърция, Ккгай и другаде, нарастващIПе страхове от „червената
заплаха", шпионските кръгове и вътрешната поквара в страната довеждат
до пълен обрат в мненията на америкаJЩИТе. Администрацията на Труман
усърдно откликва на общественото брожение. В речта си Доктрината „Тру­
ман" през ~1арт 1947 г. като отговор на страховете, че Русия ще зае~rе
свободното пространство, създадено, след като Англия оттегля своите
гаранции за Гърция и ТурЩIЯ, президентът рисува лика на света, изправен
пред избора между две различни по своите принципи идеологически сис-
теми: „Единият начин на живот се rради върху волята на мнозинството и
се отличава със своJПе свобоДIШ инстIПуцшт, представителен парла:-.1ент,
свободни избори, гаранции за личните свободи, свобода на словото и
религията и свобода от политически репресии. Вторият начин на живот
се гради върху волята на малцинство, насилствено наложено на мнозин-
ството. Той е основан върху терор и репресии, цензуриран печат, .мани-
пулирани избори и потискане на личните свободи" 87 •
„Със своя политически курс - продължава Труман - Съединените
щати ще помагат на свободните хора да защитават Шiституциите и непри-
косновеността си от вражески движения, които се стремят да rn подчmIЯ-
ват на тоталитарните режими." Отсега нататък международните въпроси
- са представяни с много по-емоционални, каI-..10 при манихейските диспу-
ти, изрази. Това лиtm и от думите на Айзенхауер: „СIШИте на доброто и
злото са събрани вкупом, въоръжени и противопоставени една срещу
друга, както рядко е бивало в досегашната история. Свободата е изправе-
на срещу робията, а светлината - срещу тьмата"ss.
Не може да има никакво съмнение: твърде голяма част от това сладкоду-
~rne е предназначено за „ближюпе" - при това не само в Съединеmпе щarn,
но и в Aнrm-IЯ, Италия, ФраIЩИЯ и навсякъде, където консервативните сили
трябва да се позовават на този език, за да диСI-..']Jедкrират съперниците-_си :юrи
за да атакуват техшпе "детmкаnш с комунизма" правителства. Истmtа е също,
че подозреmmта на Cтamrn спрямо Запада, изmежда, се задълбочават. Те са
представеm1 в съветската преса като оспорване на руската „сфера на вmrn-
ние" в Източна Европа, обграждане на Съветския съюз от всички страни с
неприятели, създаване на .нови бази, -оказване-.подкрепа-на- несъгласmпе-със·--=- __ните са .У_f-9J~_Qр:.е_1:1ц_по_време_на_войната. -По-дълбоки-притеснения-буди-· .. -- - - - - -
съветския режим правигелства и преднамерено „консервиране" на Органи- ---
зацията на обединените нации. ,,Новият курс на американската външна по-
mпика - твърди Москва - означава връщане към стария антисъветизъм, за-~----
1rn:слен да докара война и чрез принуда да установи световното господство
на Великобритания и Съединените· щати" 89 • Това обергрупенф1ореробясне-
IOie от своя страна може да помоrnе на съветския режим да оправдае разпра-
вата с дисидентиrе в С1Раната, затягането на контрола върху Източна Евро-
па, насилствената индустриатiзация, неговите огромни разходи за въоръжа-
ване. По този начин международmпе и въ1Реnnппе нужди на студената вой- --:-;-
на-се подхранват-помежду-си,- взаимно прикривайки се-зад-позоваването-на - ·
ццеолоmческите пршщиrm. Макар че са универсални ццеи, либерализмът и
комунизr-.fЪТ „взаимно се изкmочват" 90 и така позволяват на всяка една от crpa-
m-пе да приема и да рисува целия свят като арена, върху която щеологичес- __ -·
кият раздор не може да бъде разграничаван от силовите и полиnrческите
преm.rущества. ПрШiадлежн~ст :юrи към американския блок, или към сЪВет=------=-
ския. Сре~ен път не може да има. Абсурдно е да се мисmr, че средеf! mт~би -.-
бил възможен по времето на Cтamrn и Джо Маккарm. Такава е съвременната
стратегическа реалност, към която трябва да се приспособяват народите не
само от разединена Европа, но и от Азия1 Близкия изток, Аф·р·ика, _Лanrncкa. -.-.~.J.
Америка и от останалите краища на света.
Студената война и Третият свят
(j
Оказва се, че през следваЩI·Пе две десеnшетия голяма част от между- ~
народната политика п1рябва да се нагажда към съветско-американската
на~превара, 3 по-късно и донякъде да я отхвърля. В началото Студената ~
воина се съсредоточава върху преправянето на границите в Европа. Нужно О~
е да се направи още нещо за „гер1rанския проблем", след като уреждане- ~
то на този спорен въпрос ще определя на свой ред влиянието, което ще (]
упражняват в Европа победилите през 1945 г. Велики сшш. Няма съ1mе-
ние, че от германските нашествия през първата половина на ХХ в. най-
много са пострадали руснаците, затова в синхрон с безумmrrе Сталинови
=
~
=:!
изисквания за безопасност те са решени да не позволяват това да се по- '"d
птори и през втората половина на столеrnето. Насърчаването на комуни- О
етическите революции в целия свят е вт6ростепеНеН, нЬ ·с:върЗiйi-„С ·ropHO- ~-
___ то въпрос, след като е твърде възможно стратегическите и_ полиnrчесюпе ::О
позиции на Русия да станат по-силни, що11 тя успее да създаде и друп1 :=
_ ь-rарксистки държави, разчитащи на напътствията от Москва. Такива са ~
съображенията, които вероятно определят съветската политИка спря~[ о ~
света след 1945 г., дори ако те не изясняват много въпроси докрай. На
първо място следователно стои решимостта да се отменят териториални-
=
а
те"споразумения от времето между 1918 и 1922 г. посредством „наглася- gO
не на границите за стратегически цели. Както бе отбелязано по-горе,
това означава възстановяване на руската власт над балтийските държави,
преместване на полско-руската граница на запад, ликвидиране на Източ- ("')
на Прусия и завземане на територJ-Ш от Финландия, Унгария и Румъния. S
- Западът не е особено разтревожен, в действителност повечето от проме- S
начинът, по които руснаците демонстрират, че независимите преди това (j
държави в Източна и Централна Европа ще имат режими, настрое!Ш „при- -~
яте~ск~ к~м Мо~~~а". _______ _ . - __ · ·. ~
В този смисъл съдбата на Полша е предвестник за онова, което ~
настъпва навсякъде, макар че е още по-болезнен поради решението на ~
А~глия от 1939 r. да се сражава за неприкосновеността на тази държава и ~
деиствалите на Запад полски ъ:онтингенти (и правителство в изгнание). \С
Разкриването на масовите гробове край Катин, руското неодобрение на ~
Варшавското въстание, настояването на СтЗ!JИН за промяна на границит-е :-1
J:Нl.__Полша_и_появата.на-промосковски настроена-полска-фракция-в-Люб---- ------~
лин правят Чърчил особено подозр~пелен спрямо руските намере!Шя. След
още няколко години и с установяването на марионетния режим и факти-
ческото отстраняване на прозападно настроените поляци от ръководни
91
длъжности тези подозрения се оправдават •
Начинът, по койtо Москва урежда п6лСкия въпрос, заСЯгЗ всичкИ ас-
пекти и на „германския проблем". Терюориалният - коригирането на гра-
~--~~ шщите към запад - не само намалява размерите на германските зe~rn (както
става и чрез поглъщането на Източна Прусия). но и предоставя на поЛЯЦJfГе
мотиви, заради които да се противопоставят в бъдеще на всяко германско
:=-__: искане за ревизия на mшията Одер-Ниса. Стратеrnческият - с превръща-
_.:.$
 нето на Полша в надеждна „буферна зона" руснаците възнамеряват да се
подсиrурят, за да няма повторение на германското нашествие от 1941 г.
Разумно е следователно Москва да настоява и за решав~~ето на герман-
ския въпрос. Поmттическият - подкрепата на ,,mоблинските поляци-върви
успоредно с IШструкгажа на германскше комунисти в изrnание да изпълня-
Ват русКIГГе поръчеЮIЯ, след като се завърнат в родината. Икономич:ски-
ят _ експлоатацията, на която Русия подлага Полша и източноевропеиски-
те И съседи, е ю1що в сравнение с плячкосването на германските авоари. И
когато все пак Москва съвсем ясно вижда, че е невъзможно да си върне
доброжелателството на германския народ, докарвайки го до глад, ограбва-
нето на богатства crmpa, а тонът на Молотов зазвучава доста по-обнадеж-
даващо. Но тези тактически „уловки" са по-маловаЖIШ от пределно ясmrге
сиrнЗJШ, че Русия възнамерява да има решаваща, ако не реиtаващата дума
при определянето на бъдещето на Германия92 •
_ Тъй че и заради полския, и заради германския въпрос политиката на
Русия неизбежно влиза в конфШIКТ с политиката на Запада. В политическо
и икономическо отношение американците, англичаюпе и французите же.:--
лаят идеите за свободен пазар и демокраmчни избори да заемат своето нор- -
мално място в цяла Европа (въпреки че Лондон и Париж очевидно искат
държавата да играе по-важна роля, отколкото предвижда американската
политика на ненамеса). В стратеmческо оrnошение Западът е също точно
толкова решен, колкото и Москва, да предотврати каквото и да е възражда-__
не на германския милитаризъм, като най-вече французите продължават да--=-
се пр 1песняват на тая тема до средата на 50-те години. Но нито една от тези
страни не желае да ниди господството на Вермахта просто сменено с власт-
та на Червената армия. Въпреки че и във френското, и в италианското пра-
вителство след 1945 г. са вкл1очени комунисти, съществува дълбоко недо-
верие КЪМ марксистките партии, КОИТО _са_ П?~~--~~~ _в~а-~~~ .. =-::.~.?.~9~ре~ ____СЪ_О:_~R_~l!_~~f_Т?~,___ З_а ___такива. Предупреждения-се-приемат-въстанието·--на --
-IШе, потвърдено-от П'Ьliноt<ГотtграНява!lена-неком)'IШСТИЧеските партии в --
Източна Европа. Въпреки че има и мнения, които все още изразяват надеж- ---
да за сдоQряване между Русия и Запада, техните цели напълно се размшrа~---
ват. Успее ли пол1rгиката на едната страна, другата ще-се почувства застра---
шена. в този смисъл студената война изглежда най-малкото неизбежна, - . :
докато те не се разберат по общите и за двете страни проблеми.
Поради тази причина не е необходимо тук да бъде представян подро- -··
1
бен отчет за ескалацията на напрежението 93 • Струва си обаче да бъдат---_-
проучени основните черти на студената война след 1945 г., тъй като те ~::·.
1 продължават да влияя! върху ме~у-~р_О_~~~т-~--<?~О~<?li_ИЯ ~-.l!_~ __ _tt_Щ!_дне- '.1.' ___ll_адµите__ съюзи_на_Запад-трябва-да-се-съобразяват--на първо·място··с·наст:·--· ·
·шен·. ---- ---·- · - -· ------ ---- -
1-
,
Първата сред тях е „разцеплението" между двата блока в Европа. ···-
Разбираемо е защо то се проявява още през 1945 г. - тогава основнит; __
задачи пред съюзническите окупационни сили и партиите „победителки' ,.--
излезли от прикритие или изгнание веднага щом германците се оттеглят,
са свързани с неотложните управленчески нужди - възстановяване-~~ ~--
съобщителните връзки и обществените ycлyrn, снабдяване на селищата с ~:-,_
хранителни продукти, залавяне на военнопрестъпниците. __ --
Това до голяма степен става причина и за заличаването на идеолоrи· __:__-
ческите различия - самите американци в окупационните зони на Герм•-:::1
ния се оказват изпокарани както с французше, така и с руснаците на Из-
ток. По време на създаваните в цяла Европа парламенти и министерски
кaбIOiern социалисmте сядат редом с комунист1Пе, а на Запад - комунис-
Tlffe с християндемократите. В края на 1946 и началото на 1947 r. обаче
различията се задълбочават и не остават скрити от обществеността -
всевъзможните плебисцити и местни избори в германските зони показ-
ват, че „политическият характер на Западна Германия започва да става
видимо различен от този на Източна Германия" 94 • Методичното отстраня-
ване на всички некомунистически елементи в Полша, България и Румъ-
ния намира отражеЮiе във вътрешната полJПИЧеска криза на Франция през
април 1947 г., когато комунистите са заставени да излязат от правителст-
вота. Месец по-късно същото се случва и в Ита.JШЯ. Политическото овла-
стяване на Тито в Югославия (вместо военновременното споразумение
между съюзниците за поделяне на властта) е посрещнато като поредната
стъпка към -подготвяното в Москва настъпление-. Тези разногласия, както
и нежеланието на Съветския съюз да се присъедшш към Международния
валуrен фонд и Международната банка, тревожат най-вече онези от аме-
риканците, които са се надявали да запазят добрите си взаимоотношения ~
с Москва и след войната. ~
Затова за Запада не е особено трудно да заподозре, че Сталин се ~
готви да поеме властта и в западната, и в юJJсната част на Европа, щоl.-1
удари часът, а и да ускори подобно развИ111е. Малко вероятно е това да
=
О
се извърши чрез пряка военна намеса, въпреки че оказваният върху Тур- ~
ция натиск става все по-голям и през 1946 г. принуждава Вашингтон да б
разположи в Източното Средиземноморие специална военноморска част. ~()
По-скоро може да стане, ако московските послушници успеят да вземат
--- надмощие в продължителните икономически безредици и политически
fS----·
гръцките комунисти и подкрепяните от комунистите стачки във Фран- -~
ция. Подозрителни са руските опити да променят германското общест- .Н
вено мнение в своя полза, но ако нещо е в състояние да породи истин-
ска тревога, то това е СШiата на комунистите в Северна Италия. В наше
време летописците и на двете явления се отнасят с по-голям скептицизъм,
доколко те са могли да бъдат направлявани от скроения в Москва план
за господство. Гръцките комунисти, Тито и Мао Дзедун са повече заrри-
жени за своите местни врагове, отколкото за тоталния. марксистки по-
рядък, а ръководителите на комунистическите партии и на професио- :"":!
роенията на своите поддръжници. Разширяването на комунизма в която
и да е от тези страни . несъмнено би било добре дошло за Русия, тъй като
няма да се стига да. по-голя11а война. Затова не е трудно да се разбере
защо навремето експерти по съветските въпроси като Джордж Кенан*
-- са изслушвани съчувствено, когато привеждат доводи в полза на
„сдържането" на Съветския съюз. ,
*
Кенан, Джордж Фрост (1904)- американски дипломат, публицист. Посланик в бившия
СССР през аnр1ш-октомври 1952 r. и отзован по искане на съветското правителство заради
враждебни нападки срещу съветската страна. Един от най-изтъкнаn-пе американски съветолози
{б.пр.).
25 Възход и падею1е на Великите сили
-'"""
 Сред разнообразнИ:те идеи на набързо създадената „стратегия на
сдържане" 95 две изпъкват особено силно. Първата, която Кенан смята за
негативна в самата И същност, макар и да е предпоч:кгана от военmпе ко-
мандири като обещаваща по-солидmI гаранции за сигурност, е на Москва
да бъдат посочени онези региони от Земното кълбо, които Съединените
щаПI „не могат да си позволят ... да оставят във вражески ръце"96След това
. руското настояване П олша и Ч ехословакия да не при б ягват до помощ
на съответните държави да бъде предоставяна подкрепа, за да изrраждат
свои cъпponmитemrn сИJШ, а съветското нападение върху тях да бъде при-
емано като действителен casus belli* - все пак е далеч по-добре, ако аыери-
канците приемат, че действията на руснаЦIПе отслабват поради "дълбокото
изтощаване на физическата и духовната мощ", причинено от Втората све-
товна война97. Най-същественият елемент на всяка дългосрочна поmпи:ка
на съобразяване следователно е широката програма за американска по-
мощ, която ще възстанови съсШiаната шщустрия, земеделсюпе стопанства
и сеJШщата на Европа и ЯпоЮIЯ, защото така не само ще им помогне-да не
се изкушават от комунистическото учение за Юiасова борба и революция,___
но ще промеIШ и равновесиеп~о на сш~ите в полза на А11ерика. Щом, нека
използваме приемливия геополитически аргумеш на Кенан, съществуват
само „пет центъра на индустриална и военна мощ, които са важни за нас от·
гледна точка на националната сшурност" 98 - самите СъеДШiени щати, тех- __
ният съперник Съветският съ1оз, Англия, Германия в Европа и Япою1я, -
чрез запазването на последmпе три от споменаnпе страни в лагер~ на За-------=-
пада и изграждането на тяхната сШiа ще бъде създадено равнодеистващо __
„съотношение на силите", гарантиращо все по-голямата зависимост на -
Съветския съюз. Също така е ясно, че Сталинова Русия гледа на тази стра-
теmя с нарастваща мюпелност, особено след възстановяването на доско-
рошшrrе й неприятели ГермаЮIЯ и Япония.
_~;tTOIJ_a__ o_~J:I9~Q -~!~I3а __~сно,„.:Ч~__1QЧН11!_l! _~P-9R9J!9I!i_Я___ ~'! .ра}ц_ич_ните
стъпки, предприемани и от двете страни по времето и след „преломната
1947 г.", нямат толкова голямо значение, колкото основните изводи.--
Предаването на британските- гаранции за Гърция и Турция на Съеди~е_;;-
ните щати - израз на преминаването на отговорностите от предишния
жандарм на света в ръцете на готовия да поеме поста негов заместник, а
отчасти и начинът на мислене в Лондон и във Вашинпон99 , са оправда-
ни от Труман посредством „доктрина", пред която не стоят никакви ре:..
гионални ограничения. Но що се отнася до Европа, текстът за готов-
ностrа на американците „да помагат на свободните хора да защитават
. своите институции~'_може _ да __ се___таксув_а, __ като __ р_еш_ени_е_ за _пр_еодоляване
на повсеместния икономически упадък, за набавяне на оскъдните хра-
нителни стоки и въглища. Разрешението, което намира американската
администрация - т. нар. План „Маршал" за солидна по~1ощ, с която „Ев~
ропа да си стъпи на краката икоНОltmчески", - е съзнателно представено--
като предложение към всички европейски народи независимо дали са __ __
. комунистически, или не. Доколко тази подкрепа допада на М9сква, не е___
важно, но в действителност тя наистина предвижда съвместно коопери- _
ране със Западна Европа точно по времето, когато съветската икономи,__.
"' Casus belli (лат.) - повод за война (6. пр.).
-- ~;k
ка се връща към най-суровите фор:ми на експроприация и колекnmиза~
ция. Едва ли е нужна особена гениалност, за да се види, че ПлЗнът „Мар-
шал" иска всъщност да убеди всички европейци как личната предприем-
чивост 11оже да им осигури по-голямо благополучие, отколкото кому-
низмът. Последвалото излизане на Молотов от преговорите за rmaнa и
довеждат до още по-голямото разединение на Европа. В подкрепената
чрез МIШИардите долари от американската помощ част (особено по-го-
лемите държави Англия, Франция, Италия и Западна ГермаШIЯ) икономи-
ческият прираст се стрелва нагоре, за което допринася и взаи.\fната връзка
с търговската мрежа в северния район на Атлантическия океан. Кому-
нистическото влияние в Източна Европа се засилва. Основаният през
1947 г. Коминформ представлява подновена и полуприкрита форма на
Комунистическия интернационал. Комун~стическият преврат през
1948 г. слага кра:й на многопартийнОто управление в Чехословакия. Дока-
то Титова Югославия успява да се измъкне от задушаващата преrръдка
-~- на Сталин, останалите комунистически страни стават обект на чистки, а
през 1949 г. са заставени да се присъединят към СИВ (Съвет за иконо-
мическа взаимопомощ), който съвсем не представлява някакъв съветски
план „Маршал", а „само още една бурмичка в доилнята за сатеmпи"100.
Дори ако Чърчил малко поизбързва с описанието в речта си за „желяз-
ната завеса" през 1946 г., две години по-късно думите му се сбъдват.
Към засилването на напрежението в иконо~пIЧеската надпревара :между
Изтока и Запада се прибавя и военното, като в центъра на спора отново
се оказва Гер~~ания. През март 1947 r_ англичаните и французите подпис-
ват в Д1онкерк договор, съгласно който всяка от страните се задължава да
предостави на -другата всестранна военна помощ в случай на германско
нападеIШе.(въпреки-че във-Форин-Офис-в-Лондон -приемат-подобна-възмож.:. -··
нает за „чисто теоретична" и са повече обезпокоени от вътрешната уязви-
мост на Западна Европа). Чрез подписването през март 1948 г. на Бр1ок-
селския договор пактът се разширява, за да обхване и .страшпе от -Бене-
. люкс. Германия наистина не е посочена поименно в споменатото спора-
--=· зумеIШе, но е редно да· се знае, че много от полиruците в Западна Европа
-= (особено във Франция) са все още загрижени за „германския nроблем"1° 1 •
Тревоmте им са сериозно засилеJШ с настъпването на 1948 г. През същия
месец, когато е подШiсан Брюкселският договор, руснаците напускат съве-
-'- та на чеrnрите Велики сшш за контрол над Гермаmm, като изтъкват съще-
__ ствуването-на непреодолими различия-със -Запада·по-въпросше·на-иконо::-·
мическото и политическото бъдеще на страната. Три месеца по-късно в
опита си да сложи край на черния пазар и на валутния хаос в страната
тристранният съвет на западните Велики СЮIИ обявява създаването на нова
германска марка. Руският оттовор на това едностранно действие е не само
забрана на Западногермансюпе банкноти в тяхната зона, но и затягане на
контрqла върху ВJШзането и излизането .от Берлин, този остров на запад~
но влияние на стотици мили в техния сектор.
Берлинската криза през периода 1948-1949 г. нажежава градуса на
противоречията до възпламеняване 102 • Длъжностните лица във Вашинг­
тон и Ло~щон вече обсъждат начините на връзка между европейските стра~
 ни, доминионите и Съединените щати, за да могат да се обединят в случай ~4 и ~нглия, се обвързват чрез постоянен военен ангажимент спря'1о Евро-
на военни действия с Русия. Тъй като американците желаят - както и с пеиския континент до степен, която през 30-те години на ХХ в. би смаяла
Плана „Маршал" - европейците да излязат напред с програми за военна техните военни стратези 10 з.
сигурност, на този етап няма никакво съмнение колко сериозно гледат Договорът НАТО извършва в'Ьв военната област онова, което Планът
Съединените щати на ко:мунистическата заплаха. Към по-трудните пра- "Маршал" посПIГа в икономическата. Задълбочава започналото след 1945 r.
блеми в чужбШiа се прибавя и Я'сно очертаващата се , 1червена опасност" в разделяне на Европа на два лагера, а запазиmпе своя траДIЩИонен неуrра-
страната. През март 1948 г. Труман дори иска от Конгреса да възстанови шпет страни (Швейцария, Швеция), Франкистка Испания и наистина „спе-
задължителната военна служба, което става с приетия Закон за избира- циалюпе" случаи (Фшmандия, Австрия, Югославия) не взимат страната шпо
телната военна служба от юни същата година. Всички тези стъпки са „кон- на единия, нито на другия. Отговорът е намерен, когато му идва времето,
трирани" от съветската блокада над сухопътните пътища къ11 Берлин. чрез ръководеIШЯ от руснаците Варшавски договор. Това задълбочаващо
Макар че ерата на въздухоШiаването позволява на американците и англи- се разцеШiеЮiе на свой ред все повече отдалечава изгледите за обединя:ва-
чаните да обезсмислят Сталиновото блъфиране, като през следващите еди- не на Германия. Въпреки притесненията на французите към края на 50-те
найсет месеца прехвърлят доставките за Берлин по въздуха, докато бъде ГОДIШИ започва изграждането на германсюпе въоръжеIШ СИШI в ра1uапе на
възстановен достъпът по суша, мнозина настояват за изпращане на вое- натовскиге структури, което е напълно разбираемо, след като Зацадът наи-
нен конвой, който да отвори rrътя им към rрада. Трудно е да се повярва, че стина желае да запътш пропастта между общата численост на войскиге~о.;.
акция от този род не е предизвикала война. Ако това бе станало, според____ Това заставя СССР да създаде източногерманска армия, макар и под специ-
новия договор Съединенкге щати би трябвало да прехвърлят ескадрила __ ален съветски надзор. След присъеДIШЯВането и на двете германсю1 държа-
от бомбардировачи Б-29 към английските въздушни бази. При тези об- ви ь.ъм съответния военен съюз неизбежно „е двата блока да не гледат с ~
стоятелства дори сенаторите изолационисти са готови да подкрепят пред- --·- тревога и подозрение на всички бъдещи опити на германците да запазят )::;;;i
ложението за създаването на договора, който ще бъде наречен Организа- --- неугралитет, като на насочван срещу собствената им безопасност удар. При ~
ция на Североатлантическия пакт (НАТО), с пълноправното членство на Русия това е особено силно изразено особено след смъртта на Cтamrn през ~
Съединените щати. В действителност договорът има стратегическа цел;------::=- 1953 г. поради убеждението, че на mпо една от вече приелите комуниз~1а О§
тъй като американците са доставчикът на помощ за европейските държа- държави не бива да бъде позволявано да се разделя с· тази 1щеолопrn (ако
ви в случай на руска агресия. По време на първите години от своето съще- използваме по-късната терминолоrnя на Доктрината „Брежнев"). През ок-
ствуване НАТО отЮiиква на политическите интереси, като надминава всич- томври 1953 г. Съвеrы за национална сигурност на САЩ признава повери- ('")
ки очаквания на военните, и в стила на дипломатическите традиции на телно, че източноевропейсюпе caтemrrnи държави „могат да бъдат освобо- Е9
Съединените щати поема от англичаните ролята на водеща „флангова'; -"-- деЮI единствено чрез всеобща война ИШI от самmе руснаци". Както безу- S
. ]3,елик_а__ сила __на Запад, при;зва_на_ да_ баланс_ир_а_ евр_опейската _хар11ония.
______ частно__ отбелязва .Бартлет:,,Не-е- възможно-IШто -едното,----нито -другото"1оs. -- -----
Според правителствата на Съединените щати и Англия основната задача През 1953 г. в Източна Германия бързо е потушено едно въстание. През Q
е обвързването на САЩ и Канада с подписалите Брюкселския пакт стра--- 1956 г. разтревожената от решението на Унгария да излезе от Варшавския ::J
ни и разширяването на взаимната подкрепа за страни· като Норвегия-~{__'_ договор Русия оmово връща своите дивизии в тази страна и потъпква неза- . .
Италия, които също се чувстват незащитени. В действителност един ден . . висимостта И. През 1961 г. като признаЮiе за поражеЮiе Хрушчов запо- ~
след подписването на договора НАТО армията на САЩ в Европа наброя- 'f- вядва издигането на Берmmската стена, за да прегради пътя на бягащите на ~I
ва близо 100 000 души (които през 1945 г. са 3 милиона) и само дванайсет-= Запад способни хора. През 1968 г. и чехите са постиrnати от съдбата на _
дивизии - седем френски, две британски, две американски, една белгий- ___:;___ унгарците, макар и не след толкова тежки кръвопролития. Всяка една от ~
ска, са готови да отблъснат съветски удар от Изток. Въпреки че през този .~i
период сишпе на руснаците са почти .толкова многобройни и боеспособ,-jр;
тези акции, предприемаIШ от съветската управа, неспособна (въпреки сво-
ята официална пропаганда) да преодолее притегателната сила на Запада в
=
:"
_ ни, колкото твърдят _и __ разтрев.ожените_ гласове_на-Запад, --равновесието ~: ____ сферата- и-на идеолоmята,-и-на-икономиката;- само ·задълбочава-разцеПJ(ё:.-
между войските на двата блока не успокоява. Малко по-късно тези стра- :~ IШето между двата блока 106 •
хове се засилват при 11исълта, че комунистите могат да прекосят низините · Втората основна характерна страна на Студената война - нейната
в Северна Германия така внезапно, както по време на Корейската война .- - равномерна латерална ескалация от самата Европа към останалата част
форсират река Ялу*. Това означава, че по времето, когато стратегията на-::- на, света - едва ли буди изненада. През по-голямата част от войната рус-
НАТО все повече разщпа на американските дългобойни бомбардировачи _ .' ката мощ се съсредоточава главно за разправа с германското нашествие.
за отговор на съветската инвазия, трябва да съществува и договоренос_r_~ Но това съвсем не означава, че Москва забравя nошпичесюпе си шперем
за изграждането на голям брой конвенционални армейски сили. А резул- ~= си при определянето на бъдещето на Турция, Персия и Далечния изток,
татът е, че и трите западш1 „флашови" СJШИ - Съединените щати, Канада_~. което става напълно ясно през август 1945 г. Твърде малко веротно е в
такъв случай разправиите на Русия със Запада заради европейсюпе спор­
• Ялу- rоляма rmавателна река,която оформя границата с Юж11а Корея (б.пр.). ни ·въпроси да си останат в географските граIШци на този конnrnент, асо-
 бено когато водещото начало в спора интересува целия свят - автономия
срещу национална сигурност, иконо11ически либерализъм срещу социа- _
листическо rшаниране.и така нататък. Не по-малко значение имат и при-
чинените от самата война безкрайни социални и политически вълнения,
простиращи се от Бапканския полуостров до Иидонезия. Мобилизацията
на човешка сила, ресурси и идеали довежда до дълбоки промени дори в
страни, които не са били пряко засеrnати от нашествието на чужди армии
(Индия или Египет например). Потъпкан е традиционният социален ред,
дискредитиран е колониалният режим, никнат подмоmrn националистиче-:
ски партии, зараждат се съпротивителни движения, обещаващи не само.
победа във войната, но и политически промени 107 • С други думи, след --
1945 г. в света се поддържа градусът на постоянно полIПическо напреже- -
ние, което може да се превърне в заплаха пред желанието на Великите„·-
сили да възстановят w~рновременната стабилност колкото е възможно по-
скоро. Но то може да се ·обърне и ·във ·възможност за: Великите сили_Д_а__
предлагат подкрепа на огромното· човешко множество, никнещо из б~_з:.___
дните на сгромолясващия се стародавен ред. По време на войната амери---~-
канците по всевъзможни начини дават по~1ощ на съпротивителните дви-
жения, повели борба срещу германския или японския нашественик. Есте- ··-
ствено е тези слоеве да хранят надежда, че помощта ще продължи и след--
1945 г., въпреки че вече са ангажирани в сблъсъка за властта. Това, че
някои от тези партизанстващи групи са Ко;\1унистически ИJШ до смърr ан"'·--·
тикомунистичесЮ:I, изправя политиците в Москва и Вашинпон пред още-
по-сериозни затруднения, за да изолират тези регионални спорове и да -
избегнат собствената си глобална претовареност. Гърция и Югославия -::
вече са показали как на местна, вътрешна полемика бързо може да бъде . ~:~.
придавано международно значение. ~ след деветнайстото столетие в тази обширна И гъсто населена страна САЩ
Пьрвият.отяеевр_Qп~йските спорове_междуJ'_усия и Запада е до голя.~-~.с~;-.----лаrат_оrромни културни -и-психолоrически-(дапеч по-мапко -фииансови)-
___ __ _
ма степен наследство от подобни ad hoc* военновременни комбинащ~и:··=-
През 1941-1943 r. Иран е поставен под тристранна военна протекцйJi
отчасти и заради гаранцията, че никоя съюзническа страна няма да__ Q.е_·_.
сдобие с икономическо влияние над режима в Техеран 108 • Когато в нача- -~~
лото на 1946 г. Москва наисnmа не изтегля гарнизоните си, а сякаш оку.:.:..-~-
ражава сепаратистките, прокомунистически движения на Север, обичаJ!~_-_
нота неодобрение на англичаните срещу руското влияние в тази част на~
света се засилва, а по-късно дори е надминато от сериозните възражеШIЯ .. ;:
на американската администрация. Изтеглянето на руските войски, малко2!
_ след. това .последвано_и _от разбиването-на .иранската-армия--в-севернит ~'::;
провинции, и на самата (комунистическа) партия на Тюде, пораждат във ·;:,.:
ВашШIГГон огромно задоволство, като подкрепят убеждението на Труман ·.:.:.
за ефикасността на разговорите със Съветите от „позицията на сШiата"·---:-
Случаят cotrn, по душпе на Улам*, „значението на въздържанието пре~
още веруюто да е действително формулирано" 1 °' подготвя психолоrиЧес-_ .„ --
ки Вашинггон как да поср~ща известията за повсеместното раздвижване .„
на руснаците. Така продължителната гражданска война в Гърщrя, натискът_::.=-~.
* Ad Ьос (лат.)-тъкмо на място, подходящ за случая (б.пр.).
* Улам, А. - американски историк (6.р.).
на Москва· върху Турция за концесии при Босфора и района край грани-
цата с Карско море и декларацията на английското правителство от 1947
г., че то не :може повече да подцържа своiпе гаранции за гърците и турци-
те, предизвикват американците къ~1 открiп отговор, който вече се намира
в зародишен стадий (Доктрината „Тру"ан"). Още през април 1946 r.
Държавният департамент доказва необходимостта да бъде оказана под-
крепа на „Обединеното кралство и на кол.tуникациите на Британската
общност" 110 • Все по-убедената готовност за подобни становища и начинът.
по който ВашШIГГон започва да се обвързва с всевъзмоЖШiте усложнения
по „северШIЯ скат" на тези страни, които преграждат пътя на руската екс-
панзия къ~1 Източното Средиземноморие и БJШзкия изток, показват колко
бързо идеалистичният уклон в аь.rериканската външна политика е из11ес-
тен, ако не и напълно изличен, от геопо:штическа прес11етливост.
Независимо от осъзнаване!о н_а глобал_ното_ ко~ун_и~ТИ"IJ.~~к.о
настъпление запа.Дiiите сили имат свое оruошение и спрямо промените,
които настъпват в Далечния изток. Холандците бързо са принудени да
напуснат Индонезия от стъпилото на широка основа националистическо
движение на Сукарно, фра!Щ}'зите са въвлечени във въоръжена схватка с
Виетмин на Хо Ши Мин, а англичаните отскоро са заети с метежите в
Малая. Отговорът на тези колониални сили сигурно не би бил същият,
ако на изток от Суец не е имало нито ед~ш комунист1 11 • (От друга страна,
към края на 40-те год1пm: това се оказва полезно за спечелване на съчув-
_ствието, а в случая с французите - и на военна помощ от Вашингтон, .
който твърди, че бунтовете се ръководят от Москва.) „Загубата" на Кюай
много повече, отколкото заплаХJrГе далеч на юг, предизвиква силен C'Ipec
в Съединените щати. От времената на американските мисионерски мъки
каhIПали. А това довежда до още по-големия наrnск, който оказва прави-
„ телството на Чан Кайши по време на самата война върху тях. Съединени-
те щати смятат, че имат да.изпълняват в Кwгай „мисия" в много по-дълбок
от религиозния смисъл 112 • И докато професионалисrnте от Държавния де-
партамеш и военнmе кръгове са все по-наясно с растящата корупция и
неспособност на Гоминдана *, преценките им не се споделят докрай от
общественото мнение, особено сред десните републиканци, които след
края на 40-те години започват да виждат световната политика в строго
определени черно-бели тонове.
Политтrческото-брожение и- несигурност;-·съществували през··онеЗJI __ _
врем~на в Ориеша, отново изправят Вашmптон пред дилема. От една стра-
на, ""Репубдиканците в Америка не могат да бъдат разглеждани като
подцръжници на корумпираmпе режm.ш в Третия свят шrи на разпадащи:-
те се колоЮiални И1П1ерШ1. От друга страна, те наистина не желаят "сили~
те на ревоmоцията" повече да се разширяват, след като (както се твърди)
ще се засили влиянието на Москва. Сравнително лесно е през ] 947 г.
*.Гоминдан - националисrnческа народна парniЯ в Китай, основана през 1911 г. от Сун
Ятсен с цел изrраждането на съвременна китайска държава чрез национализъм, демокрация и
социализъм. Начело с Чан Кай ши ръководи Китай от 1926 до 1949 r., когато след въоръжената
победа на комунисnпе се опеrnя в Тайван (б.р.).
 ~r
англичаните да бъдат окуражавани да се изтеглят от Индия, защото това ват боевете, Съединените Щати са изразходвали около 50 млрд. долара, ll:9J;4:.:~::··.~
просто означава преминаване към парламешарния, демократичен режим за да водят войната, изпратШiи са в района повече от 2 млн. военнослуже- ~.. ,
на Неру. Същото може да се постигне чрез настояването холандците да щи и от тях са загубили над 54 000 души. Докато задържат Севера, Съе- ("')
напуснат през 1949 г. Индонезия, макар че Вашингтон все още се притес- динените щати и на юг си създават дълготраен и важен военен анrажи- ~
лява за ръста на комушrсruческото движение там, каъ."То и на Филишппrге мент, от който ще И.\t бъде трудно, ако не и невъзыожно да се измъкнат. l;jj
(получили независимост през 1946 г.). Навсякъде обаче „несиrурността' 1 Тази война също значително променя а~1ериканската политика в Азия. §
е повече от очевидна. Вместо да дадат ход на началните намерения за През 1949 г. много от •теновете на администрацията на Т руыан с пoruyca ~
цялостна про:м:яна и демилитаризация на японското общество например, оказват подкрепа на Чан Кайши, отнасят се с презрение към "непотреб- О
вашшптонсЮiте стратези лансират идеята за преустройство на японската нота" правителство в Тайван и смятат да последват aнrлmamrre, като при- (j
иконо:мика чрез rnгантски фирми (дзайбацу) и дори насърчават страната знаят комуIШстичесЮIЯ режим на Мао. Сега вече в продължение на годи- ~
да създава собствени въоръже!Ш сили - отчаеш за да се облекчи икона- на Тайван е подпо~rаган и_ закрилян от флота на САЩ, докато на Китай t=
миката на Съединените щати, отчасти за да бъдат дадени гаранции, че--:--- гледат като на непримирим враг, срещу когото (поне според становището tj
Япония ще се превърне в антикомунистически бастион на Азия 113 • -- - на Макартьр) е нужно да се използва атомно оръжие, за да бъде отблъсната ~
Това втвърдяване на позицията на Вашинпон през 1950 г. е резутат неговата агресия. На толкова цениата заради нейните суровшш и храни- ·~
на· два фактора. Първият е зас1Шващите се атаки срещу по-гъвкавите,
„отстъпчиви" действия на Труман и Ачесън не само от страна на републи----
канците, но и от внезапно изникналия „ловец на червените" Джо Маккар- ---
телни запаси Индонезия е давана помощ, за да се бие срещу комуilисти-
ческите метежници. Англичаните са окуражавани да правят същото в
Малая. А в Индокитай, където продължават да настояват за по-представи-
=
Е;;з

t=
ти и на по-младите консерватори в_ самата администрация като Луис___ телна форма на управление, Съединените щати вече са готови-да сипят t;o'
Джонсън, Джон Фостьр Дълес, Дийн Ръск и Пол Ници - те принуждават --- оръжие и пари за борбата с Виетмин 116 • Разколебани, че американската :g;
Труман да действа по-твърдо с цел да успокои своя вътрешен политичес""--.- цивилизация чрез своята нравственост и култура е достатъчна, за да пре- ~
ки фронт. Вторият е Севернокорейската атака през 38-ия паралел през дотврати разпростирането на комунизма, САЩ все по-често се намесват . :::!
юни 1950 г., веднага изтълкувана от СъединеIПiте щати просто като част--------=- във военно-териториалните разпри, особено след като държавен секре- О
от разработен в Москва план за агресия. Тези два фактора дават надмо- · - тар става Дълес 117 , През авrуст 1951 г. правата на САЩ по въздух и море R
щие на онези сили във Вашинrrон, които желаят по-действен и дори по- . - над ФИЛИIШНИТе са дори защитени с договор и обе1цаm1я на американци- а
войнствен курс, за да бъдат спрени червените. „Бързо rубим Азия
11
- пише те за отбрана на островите. Няколко дни по-късно Вашшптон подписва и С'1
влиятелният журналист Стюарт Олсъп, позо.вавайки се на познатата в С1Ра- св_оя ·тристранен договор за безопасност с Австралия и Нова Зеландия. е3
ната игра боулинr с десетrеТ:кегли. Крембъл е твъдрд и амбициозен играч. След седмица най-сетне са приключени и мирю1те преговори с Япония, с ~ ___ _
„Основната-:кегла-е -I<итай ... я .вече- е--съ арена.- - вете-кегли-във--втората ---~ ----което -юридически-завършва--тихоок~анската-войн:а ·и· --ёе--възста:новя-ва---- С'1
редица са Бирма и Индокитай. Ако отидат и те, почти сигурно на свой ред_~ пълният суверенитет на японската държава, но още в същия ден е подли- Q:1
ще се прекатурят и трите кегли от следващия ред - Сиам, Малая и Индо·-.- сан пакт за сигурност, съгласно който американски войски ще останат ~
незия. А срине ли се и тази част от Азия, появилите се психолоп~чески,_,_- - както на самите острови, така и в ОКШiава. Курсът на Вашиштон спрямо -:-3
политичесЮI и икономически притегателни сили почти неминуемо ще по- -~::___ Китай остава непримирим и враждебен, а към Тайван - все по-търпелив, tC
влекат надолу четирите кегли от четвъртата редица - Индия, Пакистан,·-<~·· какъвто е и спрямо такива маловажни стражеви постове като Кемой и ~
Япония и ФIШипините'.' 114 • -- Мацу. .L
Послещщите от настышлата промяна в мисленето се отразяват върху __ ;_:_ Третата характерна черта на студената война е засилващата се над- ~
американската политика в цяла Източна Азия. Най-очевидното доказа- „:,1;:-
телство за това е бързо засилващата се воеШiа подкрепа за Южна КореЯ: ::..- ~~:
nре:Вара между двата блока в областта на въоръженията, успоредно със
създаването на защитни военни съюзи. Представена чрез похарчените
=
:i
__·---будещ отвращение,-потискащ--режим 1 -койт0-би -трябвало-да сподели-срама•~,-'_.-;:"'~;-<--парични-средства,· тази тенденция ·с-ъвсем·-не--е-Та'КЭ.ва:;-кЭ:КВ-iТо--Я- П0Кiзв8.___ -- ----------~-
за конфликта, но се приема навремето като невинна жертва. Даваната Б -~:~: таблица 37.
началото въздушна и морска подкрепа от САЩ скоро включва ·армейсЮI И ---,,---- Огромното увеличаване на американсю-пе средства за отбрана, дава-
военноморски дивизии, които позволяват на Макартър да предприем_~ -·-:--- ШI в продължеIПiе на няколко rодшш след 1950 r., отразяват цената на Ко-
внушителната си контраатака (Инчон*), докато насоченото на се.~~.Р ·~ рейската война и убеденоспа на Ваnшштон, че трябва да се превъоръжава
настъпление не предизвика на свой ред и интервенцията на Китай през ,,_;;_ заради криещия толкова заплахи свят, Настъпилият след 1953 г. спад се
октомври-ноември 1950 г. Отказали се от употребата на атомната бомба! ;;.-. дълЖИ на опита на Айзенхауер "да контролира "воеШ1опро1ПШ1ЛеIПIЯ ком-
американците са заставени да водят сражения, напомнящи за окопните._.~ Шiекс", преди да е застрапшл както общесJВото, така и икономиката.
бойни действия през 1914-1918 г.ш. До юни 1953 г„ когато се прекратя-~·· Повmпението през 1961-1962 г. отбелязва издигането на Берлинската
стена и кубинската оръжейна криза. Скокът на разход~пе след 1965 г. пред­
.-----:L
* Инчон - незамръзващо пристанище на бреrа на Жълто море в 10..кна Корея (б.пр.). _;:"Д ставя нарасналиrе американски анrажимеН'IИ в Югоизточна Азия1 18 • Въпре-
ки че данните за Съветския съюз представляват приблизителIШ оцен:ки и Може би по-значиы от показателите е многоrmастовият и разнолик
политиката на Москва е забулена в неизвесшост, редно е да предположим, характер на оръжейната надпревара. Макар да са шокирани, че руснаци­
че силното увеJПJЧение през периода 1950-1955 г. е резултат от 1Ревогата те през 1949 r. произвеждат своя собствена атомна бомба, Съединените
за една война със Запада, която може да доведе до разруnштеmш въздушШI шати са убедени, че поради преминаването към ядрена енергия СССР би
нападения над родината, ако бързо не нарасне броят на самолетите и на~ могъл да си нанесе 1rnoro по-големи щети, отколкото да причини с нея. От
правляемите ракети. Намапяването през 1955-1957 г. о1Разява водената от друга страна, както се изтъква в строго идеолоrnчесЮIЯ докумеIП ,,СНС-68'
1

Хрушчов дипломация на detente и на усшmята за кредитиране на изделията
за потребление. Широко разгърнатото строителство след
дължи на влошеmrте взаимоошошения със Запада, ую~жени:ето заради ку-
119
бШiската криза и решимостта за предано изпъШiение на всички зада~
По-скро1mото разгръщане на строителството в комунистически Китаи е
отражение на неговото икономическо развитие, но нарастването на воен-
mrтe разходи през 60-те roдmrn подсказва, че Пекин е готов да си плати за - -
скъсването с Москва. Колкото до западноевропейсюпе държави, данните в
табтща 37 сочат, че по време на Корейската война както ФраIЩИЯ, така--и
Англия силно повишават своите военни разходи, а тези на Франция
продължават да нарастват до 1954 г. поради разправията И с Индокитай.
Оттогава обаче както те, така и Западна Германия, ИтЗJШЯ и Япония си поз­
воляват само умерено нарастване (и обичайното спадане) на воеmппе раз:.
ходи. Независимо от увеличаването - тези показатели също са доста
ни - естеството на оръжейните разходи през 50-те и 60-те rодШiи все още
носи отпечатъка на двупоmосния свят.
ТАБЛИЦА37
Разходи за отбрана 11а с11л11те, 1948-1970 r. 110 (в млрд.долари)
(Меморандум № 68 на Съвета за национапна сигурност от януари 1950 г.),
1959-1960 г. се наложително е ,.да увеличим колкото е възможно по-бързо нашата основ­
на въздушна, сухопътна и морска мощ и тази на нашите съюзтщи до сте­
. пен, при която да не бъде11 толкова силно зависими във военно отноше­
__ _ Юiе от атомюпе оръжия" 121 • И наисmна между 1950 и 1953 г. сухопътни­
__ _ те сIШи на САЩ увеличават числеността си три пъти, въпреки че това до
голяма степен се дължи на мобИШiзацията на запасняците, за да се сража­
ват в Корея. Напице е и непоколебимостта за превръщането на НАТО от
-апарат за обЩи воеюш задължешrя в действителен съюз - за да бъде из­
преварено погазването на Западна Европа от руснаците, от което по това
. време, изглежда, се боят както американските, така и английските страте­
зи122. Въпреки че в действюелност няма IШкакви изгледи да бъде създаден
. фантастичният брой от деветдесет съюзнически дивизии съгласно Лиса­
неточ-:__ бонското cпopaзyt.teIOie от 1952 г., военните ангажименти към Европа зна­
чително нарастват - от една до пет американски дивизии през 1953 г.,
като четири дивизии от тях с британско съгласие бъдат разположени в
Германия. По този начин се предвижда да бъде пост1П11ато приемлпво рав­
новесие, когато ·в средата на 50-те годиIШ западногерманската ар1п1Я бъде
увеличена, за да компенсира направените по същото npe11e съкращения

~<;
от Лондон и Парюк. Разходите на съ1озници:те за техните военновъздуш­
ни сили се увеличават многократно, така че през 1953 г. НАТО разполага
Запад-
Годи---- - на-
- ФРiНЦиЯ
---Обединено -- ------- ---
Китай
-
. ....:<:..
.._с.-5200 .самолета. -Макар--че -в- онези-гоДШiи- се-·знае-rnърде-малко·-за··нара:ст-=-· ('j
на
САЩ СССР-
Герма- кралство Италия Япония
ването на Съветската армия и военновъздушните И сили, ясно е, че след .~
ння смъртта на Стапин Жуков се заема с важна реорганизация - освобождава .Н
10,9 13,1 0,9 3,4 0,4 се от многобройната полуобучена войска и създава- по-мощЮI, подвижни
1948
1949 13,5 13,4 1.2 3,1 0,5 2,0 и стегнати подразделения, като заменя артилерийските части с ракетни
1950 14,4 15,5 1,4 2,3 0,5 2,5 . --+ --~- или казано накратко, прави ги много по-боеспособни, отколкото през
1951 33,3 20,1 2,1 3,2 0,7 3,0
21,9 3,0 4,3 0,8 2,7 1950-1951 г„ когато С1Раховете на Запада от съветски удар са най-голе­
1952 47,8
49,6 25,5 3,4 4,5 0,7 0,3 2,5 ми. В същото време се знае, че Русия използва по-голямата част от тези
1953
1954
1955
1956
42,7
40,5
41,7
28,0
29,5
26,7
1,7
1,7
3,6
2,9
3,6
4,4
4,3
4,5
0,8
0,8
0,9
0,4
0,4
0,4
2,5
2,5 - .
5,5
,,
<(>°'i'
увеличения в бюджета за военновъздушните сили 1 z 3 •
Въоръжената надпревара между Изтока и Запада създава втора, =1
·:."fl -- ----·-·---··
1957 - 44,5 -- 27,6 - 2,1 _ - _3,6 А,3 ___ -- 0,9 -· .0,4----- ----6,2с--,ос-1--напълно-нова сфера в-областта-на-морското·дело;·макар·че и··нейнатаструк-----·
1958 45,5 30,2 1,2 J,6 4,4 1,0 0,4 5,8 fi тура е несъразмерна. Марината на САЩ излиза от Тихоокеанската война
1959 46,6 34,4 2,6 3,6 4,4 1,0 0,4 6,6 -
4,6 1,1 0,4 6,7 обвита В слава заради впечатляващlfГе тактико-технически показатели на
1960 45,3 36,9 2,9 3,8
1961 47,8 48,6 3, 1 4,1 4,7 1.2 0,4 7,9 нейшпе специални части от високоскоростни самолетоносачи и десантен
1962 52,3 49,9 4,3 4,5 5,0 1,3 0,5 9,3 флот.
1963 52,2 54,7 4,9 4,6 5,2 1.6 0,4 --10,6--'* .
5,5 12,8 --'- КралсЮIЯТ флот също смята, че е провел една „успешна" война и много
1964 51,2 48,7 4,9 4,9 1.7 0,6
1965
1966
51,8
67,5
75,4
62,3
69,7
80,9
5,0
. 5,0
5,3
5,1
5,4
5,8
5,8
6,0
6,3
1,9
2,1
2,2
0,8
0,9 .
1,0
„13,7 -.,-
15,9
16,3
.. по-убедителни сражения, отколкото по време на безнадеждния военно­
морски конфликт през 1914-1918 г.1''. Но появата на атомната бомба,
1967 която ще бъде носена от С1Ратегически дългобойни бомбардировачи или
1968 80,7 85,4 4,8 5,8 5,6 2,2 1, 1 17,8
1969 81,4 89,8 5,3 5,7 5,4 2,2 1.3 20,2 ·.;.~ ракети, изглежда хвърля сянка върху бъдещето на 1Раднционните флот­
1970 77,8 72,0 6,1 5.9 5,8 2,4 1,3 23,7 ;it ски съоръжения и дори на модерюпе самолетоносачи. Ограниченията на

-..:.-.

i
 военните разходи и "рационализирането(\ при различните родове войски
се отразява негативно върху тях. В известна степен те са реабилитирани
от Корейската война, която отново позволява плаващите десан1НИ опера­
ции, :морско базираните нападения от въздуха и по-целесъобразното из­
ползване на западната военноморска мощ. И марината на САЩ успява да
се присъедини към ядрения клуб след създаването на новия разред от
огромни самолетоносачи с бомбардировачи боен тип, носещи атомни
бомби. След края на 50-те години се строят и ядрени подводници, способ­
ни да обстрелват с дългобойни балистични ракети. Англичаните, които не
разполагат с толкова възможности, за да си позволяват модерна техника,
въпреки всичко запазват преработените самолетоносачи „команда" за по­
късно определянmе като „бръснещ огън" удари и подобно на французи­
те полагат ус~шия за създаването на базира1-ш върху подводн~щи средства­
за „разубеждаване". Може би през · 1965 г. бойните флотове на всичкИ
западни страни притежават по-малък брой кораби и·бойци,--отколкото през·
1945 г., но представляват наистина страховит юмрук 125 • ___ _
Но основната прищта за все по-голе1ште средства, които тези воен­
номорски сили изразходват, е създаването на съветския боен флот. По
време на Втората световна война руската военна марина не постига го-
лям напредък, макар че притежава многочислен отряд подводници и по„ ___
голяtfата част от екипажа И се сражава на суша (IШИ оказва съдействие на
армейските части при форсиране на водни прегради). След 1945 г. Ста- __
лин разрешава да бъдат построени по-голям брой подводници, конструи- _
рани по най-добрите германски образци, които да поемат ролята на ши­
рока брегова охрана. Той се отнася благосклонно и към изrраждапето на
по-мощен надморски флот, съставен от бойни кораби и самолетоносачи.
Този честолюбив проект е спрян веднага от Хруш~_1ов, който не вижда
смисъл да бъдат създавани огромни и скЪП!f__§_9Й,?_~--~ор_~_Q~__ 13.1'~.-~-~~а_8_а -og;~
:ядрените ракети: тук-неговото стаНОВйiце на-пълно съвпада с мнението на
.:..L
мнозина политици и адмирали от военноморск~rге сили на Запад. Онова-,--,
което може би подлага на съмнение тази негова преценка, са нееднократ.:.--;:­
ните примери за използване на надводна военна сила от най-вероятните .„.
руски противници - англо-френският морско базиран удар над Суец през С:-,'!:
1956 г., десантът на въоръжените сили на САЩ в Ливан през 1958 г. (кой--·­
то дава отпор на подкрепяните от руснаците сирийци) ~ най-вече сапи- __ , _
тарният кордон, с който американски военни кораби опасват Куба по ---::
време на острия сблъсък при ракетната криза през 1962 г. Поуката от·-'~:
тези инциденти за Кремъл (помагат_и увещанията_на.влиятелния_адмир ·.;,
- ---tоршкову-е~-че-·докато не-притежава своя мощна военноморска флотилия,
Русия ще остане в крайно неизгодна позиция спрямо Великите сили -
този извод е потвърден в началото на 60-те години и 01 бързото превъ­
оръжаване на военноморските сили на САЩ с подводниците с раке:ги-~
„Поларис". Резултатът е.голямото увеличение както на всички видове мор-_~ -
ски съдове в Червения флот, така и далечното им базиране, с което мор_-:-_-,_·
скота превъзходство на Запада, да кажем, в района на Средиземно море, 'Jё
IШИ на Индийския океан, е поставено на изmrrание, каквото Сталин нико:_·_
га не предприема 126 •
Но на тази заплаха би могло да бъде погледнато и по традиционния ~-.я:7;Д;.d_~
начин, както показват множеството сравнения, които набл1одателите пра-
вят ме)!(Цу сътвореното от адмирал Горшков и от Тирпиц четири десетиле- (")
тия по-рано. Въпреки че Съветският съrоз се обвързва с нова „военно- ~
морска надпревара", минават десетки години, преди да успее (ако изобщо ~l:ii
успява) да противостои на безкрайно скъпите подразделения самолето­
носачи със специално предназначение от марината на САЩ. След 1945 г.
в целия свят се проявява револ1оцио11ният характер на въоръжената над- О
превара в сферата на ядрените оръжня и далекобойнmе ракети. Въпреки Q
ужасяващите жертви в Хироши!-.1а и Нагасаки все още мнозина приемат
атомното оръжие по-скоро като друг вид бомба", отколкото като повра-
тен момент в развитието на военния капацитет за унищожаване. Нещо
=
~
~
повече, през 1946 г., след провала на Плана „Барух"* за интернациона- О
лизиране на напредъка в_ ~бластта на атqмната енерmя остава. утехата, че ~
съеДинените щати владеят ядрения 11онопол, а стратегическите бо~1бар- ~
дировачи компенсират руското превъзходство в сухопъmите сили 127 • За- ~
падноевропейските страни признават 1 че на руско военно нашествие ще ~
бъде отговорено с американски (а по-късно и ангJПiйски) атомIШ бо11бар- t::o'
дировки. );:;;j
Всичко това се променя след нововъведенията в областга на техно- t::o'
лопште и напредъка на Съветския съюз. Извършеният от руснаЦJПе през ~
1949 г. (много по-рано отколкото предвиждат наблюдателите на Запад) §О
успешен атомен опит слага край на амерпканския 11онопол. Още по-голя-
ма тревога поражда създаването на руските далекобойни бомбардирова-
чи, особено o·I типа „Бизон", които според преценките през средата на (')
50~те години могат не само да досrnгат Съединените щати, но поради го- Е9
лбемибя си брой (според погрешните пресмятания) създават „пробив при . :;з .
___ ом ардировачитб.'.-Последвалата-полемика-показв-а--колкб--трудl:iО--1fОГат-- (')
да бъдат намирани неопровержими доказателства за руската .мощ и склон- ~
ностrа на военновъздушните сиm1 на САЩ към преувеличаване 128 - в дей- "'"""
ствителност минават само няколко гоД11ни и ерата на американската неу- .:-3
.....
язвимост прикл1очва. През 1949 r. Вашингтон дава съгласието си за про- \О
изводството на нова свръхбо.иба (водородната) със зашеметяващи ВЪЗ1-.Iож- t3,
наети, което, изглежда, отново обещава на Съещшените щати значителни ..L
преимущества. Пр_ез периода от началото до средата на 50-те годиm1 това ~
се вижда както от пораждащите безпокойство речи на Фостьр Дълес, така с
и от rшановете ~а военновъздушните сШiи _за _„се~иоз~а .разrшата" _с_ Русия ~
---ИЛИ .Китай-в-случай -на ·нова--воi'mа 129 • Тази -доктрина. с·ЪзДЗВа сКj)ИтИ--п-РИ­
тес~ения в правителствата и на Труман, и на Айзенхауер, довели до из­
·-траждането на конвенционални сили и на тактически (т.е. „фронтови")
ЯДрени оръжия, които да бъдат алтернативата на пламтящия Армагедон**.
Решmелният удар върху тази стратепrя е нанесен от руска страна. Само·
- девет 11есеца след американците, през 1953 г., Русия също извършва оШI-
+ Барух, Бърнард Манс (1870-1965) - американски финансист и държавник, неофнциа­
лен съветник на президенruтс Унлсън, Рузвелт и Труман, както и на Уинстьн Чърчил. Предста­
вител на САЩ в Комитета за ядрена енерrnя на ООН (1946-1951) (б.р.).
· ** Армаrедон (библ.)-битката между силите на доброто и злото при свършека на света,
в която ще участват „царете на Земята и на цялата Вселена" (Апок. 16, 14-16) (б.пр.).
 ти с водородна бомба. Нещо повече, съветското правителство отделя зна­
чителни средства за разработването на rер:манските ра_кетни технолоmи
от времето на войната. През 1953 r. СССР пуска балистичните раке111 със
среден обсег на действие в масово производство (СС-3). През 1957 г.
изстрелва междуконтинентална балистична раке:_а на разстояние пет хи­
ляди МИJШ, като използва ракетния двигател, с които през октомври съща­
та година изпраща В орбита „Сnутник", първия изкуствен спътIШК на Зе­
мята.
Шокиран от тези постижения ~"а руснаците и от възможността насе­
лените места и военновъздушните сили на САЩ да бъдат изложени на
внезапен удар от страна на Съветския съюз, Вапmнггон отделя огромни
средства за изграждането на свои собствени балистични ракети с цел да
запълни това, което е наречено 11 ракетна дупка'ч 3 о. Обаче ядрената над­
превара не се ограничава само с тези системи. След 1960 г. и двете страЮI
започват бързо да разширяват възможностите си за изстрелване на бали­
стични ракети от подводници. По същото време се изграждат и всевъзмож-
ни бойни ядрени оръжия и ракети със среден радиус на действие. Всичко
това е съпроводено от „мозъчна" надпревара както на военните стратези,
така и на правителствените експерти за управляване на различните ста"'---==
дии от ескалацията на вече познатата ни стратегия на „приспосо б яване" .__
Нито едно от предлаганите решения не съумява да избегне всяващия ужас
проблем - колко трудно, дори невъзможно е съвместяването на :щрените
оръжия с традmщонните начини за водене на конвеJЩИонална воина (ско-
ро се разбира например, че бойните „глави" могат да вдигнат във въздуха
по-голямата част от Германия). И ако в случай на нужда се прибегне до
хвърлянето на по-мощна водородна бомба над руската или над американ-
ската земя, взаимните жертви и щети ще бъдат невиждани. Притиснаrn от - на Филипините. А през 1954 г. укрепването на устоите продължава със S:!
нар~аната от Чърч~ в~~~~-t1,0 _,е_~~ОР_~~л~~-~~~~ст ~ ~е?О?_~~~~~--~~~~_еият --,,-
ОръжИЯТЗ: си-з-а масово унищожение, Вашингтон и Москва хвърлят все ..:.;:.~
повече и повече средства за бойните ядрени технологии 131 • И макар че -·-:,'-
през 50-те години както Англия„ така и Франция напредват със, създаване--
то на собствена атомна бомба и на система за изстрелването и, изглежда
че и „в тази сфера" - с всички съвременни самолети, ракети и ядрени -
бомби, - значеJШе имат само свръх.великите сили.
Последната основна черта на това съперничество са създаваните по·---:-:-­
цялото Земно кълбо и от Русия, и от Запада коаmщии и надпреварата да
бъдат откривани нови партНьори,.или поне да се предо1:8рати присъеди----f:­
няван:~-~_(}_ Н:~_Е'!'Ран_и:ге __от __ТРО'!°~ __9ВЯ'!'_~?_М __IIP~~-~_H!_l_IS9B_~_I_a _стр3:!{~-. :!}рез
- ПърВите години надцелява активността на американщпе, породена от по­
изгодните им позиции през 1945 r., защото вече притежават много гарни­
зони и въздушни бази по Западното полукълбо и поради не по-малко важ­
ната причина, че много от страните гледат към Вашинrтон за икономиче-
ска, а понякога и за военна помощ. За разлика от тях Съветският съюз
изпитва нужда от възстановяване и неговата основна външна грижа е... ~.::____;_
репване на собствените граници при изгодни за Москва условця. Тои не . .,_!~
разполага нито с икономически, нито с военни инструмеIПи, за да rp~__d_
по-нататъшни rmанове. Независимо от териториалните придобивки в При- -~
балтийския район, Северна Финландия и Далечния изток, Русия в извее-
тен смисъл продължава да бъде свръхсШiа без излаз към море. Нещо по­
вече, вече е ясно също така, че представата на Сталин за външния свят е
изпълнена с непреодолима предпазливост и подозрителност към Запада,
че ще спре очев~щния напредък на комунистите (както става в Гърция през
1947 г.), или пък спрямо комунистически лидери като Тито и Мао, коиго
наистина не са „съветски марионетки" 132 • Създаването на Коминфор11 през
1947 г. и 11ощната пропага~ща в подкрепа на революционерите зад rраю1-
ца е са110 ~лаб отзвук от 30-те rод1пш (и преди всичко от времето между
1918 и 1921 г.). През този период Москва сякаш наистина избягва наме­
сата в ЧуждИ работи.
Според Вашингтон обаче разработеният план за световно комунис­
тическо господство се разгръща стъпка по стъпка и трябва да бъде „сnрян 1 '.
Предложениге през 1947 г. гаранцmr на Гърция и Турция са първият сиг­
н~ _за променения курс, а създаването на НАТО през 1949 г. - неговото
наи-красноречиво-·доказателство. Последвалото през 50-те години разши­
ряване на членството в НАТО означава, че Съединените щати се обвързват
„с отбраната на по-голямата част от Европа и дори на райони от Близкия
изток - от Шпицберген до Берлинската стена и азиатските граници на t:o'
"
турция 133 . н о това е едва началото на американското пренапрягане. ,__,
..-.:
Пактът „Рио"* и специалното споразуъrение с Канада натоварват САЩ с t:.ti
· отговорността за отбраната на цялото Западно полукълбо. Блокът АН- @~
ЗЮС** урежда задълженията в Югоизточния район на Тихия океан.
Сблъсъците в Източна Азия в началото на 50-те години довеждат до под­
писването на различни двустранни договори, съгласно които СЪединеJШ-
те щати се задължават да оказват по11ощ на страните, разположени по (")
; „mtIШята на хоризонта" - Япония, Южна Корея и Тайван, а също така и Е9
-· ~~8.~~_О!!ето на Организацията на държавите от Югоизточна -Азия, чрез--(")---~---­
която с обещанието за взаимна помощ и отпор срещу агресията в този ~:о-
огромен pernoн към Съединените щати се присъединяват Англия, Фран- ~
,.:. _ ция, Австралия, Нова Зеландия, Филиmrnиге, Пакистан и Тайланд. В Близ- .Н
кия изток САЩ са главният инициатор на още една регионална групиров- t;;
-+ ка - подписания през 1955 г. Багдадски пакт (по-късно Организация на t'>
. Централния договор), съгласно който Англия, Турция, Ирак, Иран и Па- .!...
кистан се обявяват против подривни действия и нападения. В Близкия ~
-- изток Съединените щати създават или предстои да създадат специални с
споразумения с Израел, Саудитска Арабия и Йордания - или поради здра- :"'
:1J -~!!_!:~ -~~рейско-американски връзки,-или-в-съответствие-с-Доктрината· -м: -·
зенхауер" от 195_7 .г., която предлага на арабските държави амер~~ан­
ска помощ. В началото· на 70-те години един наблюдател отбелязва: „Съе­
динениrе щаm имат повече от 1 000 000 воЙIПiци в 30 страни, членуват в
--;- чеn1ри реrnонални съюза за отб~ана и с~ активен_ участник в пети. Те
·
_ * Пакт „Рио" - междуамерикански договор за взаимна помощ (известен и като Договор за
~тбрана на Западното полукълбо), между САЩ и 20 държави от Латинска Америка, чието
одписване (1947) представлява един от учредmе,1ннте документи на Организацията на амери­
канските държави (6. р.).
** АНЗЮС- сключен през I 951 r. военнополитически договор между Австралия, Нова
_7
о-,,;;
Зеландия и Съединените щати (6. р.).
имат взаимни договори за отбрана с 42 държави, членуват в 53 междуна­
родни организации и предоставят военна или икономическа по:мощ на
близо 100 страни по цялото Земно кълбон 134 •
Това представлява внушаваща респект поред~ща, пред която Луи XIV
или Палмерстон биха се почувствали малко поизнервени. Все пак в свят,
който сякаш бързо се смалява и в който всяка отделна част оказва влияние
върху другата, те'зи поемаIШ стъпка по стъпка поръщ.пелства си имат своята
логика. Би ли могъл Вашиштон при една двупоmосна система да изостави
Корея - особено след преДШШilПе му твърдеIШЯ, че тя ЮLМа жизнено важно
значеЮiе, без това да се превърне в покана за комунистическо настьrmеIШе
през следващата година? 135 „Твърде малка е станала rmанетата, привежда до­
води през май 1963 г. Дийн Ръск. Налага се да поемем rрижата за всичко - за
нейната суша, вода, атмосфера и за оrраждащото я пространство" 136 •
Въпреки че мащабите на съветската мощ и влияние върху външния
свят съвсем не са толкова големи, през годините след смъртта на Сталmi"
политиката на СССР постига изклюЧIПелен напредък. Очев~щно Хрушчов___
желае не да се боят от Съветския съюз, а да му се възхищават и дори да го
обичат. Той желае и да пренасочи инвестиционните средства от военната
сфера към селското стопанство и към стоките за потребление. Основните ----==
му идеи в областта на външната пол~пика отразяват неговата надежда за --
„затоплянен на студената война. Той изтегля съветските войски от Австрия
през главата на Молотов. Връща на Финландия военноморската база Порк" --=-
капа и Порт Артур - на Китай. Подобрява взаимоотношенията с Югосла-
вия, арrумен111райки се, че „пътищата, които водят към социализма, са не­
зависими" (позиция, смутила неговите колеги в Пол1Пб1оро не по-малко,
отколкото и Мао Дзедун). Въпреки че през 1955 г. в отговор на присъеди­
няването на Западна Германия към НАТО става официалното учредяване
на _Вар_шf!,вския до.говор, Хрушчов е_скло_нен_да ..установи_ДJШЛоматически--=­
отношения с Бон. Той силно желае да подобри връзките със Съединеmпе · ---
щати, макар че неговият промеюпm подход и хроничното недоверие, с ко-
ето Вашингrон посреща всички предприемаlШ от руска страна стъпки, правщ-~-~
истинското разведряване невъзможно. През същата година Хрушчов по­
сещава Индия, Бирма и Афганистан. Съветският съюз започва да се отнася ~~:
към Третия свят сериозно тъкмо по време, когато все по-голям брой афро-'~=
азиатски страни са извоювали своята независимост 137 •
Но нищо в тази промяна не протича така цялостно и гладко, че да се
понрави на поривистия Хрушчов. Коминформът, апаратът за сталински
диктат,_е разпуснат .през_април .1956 г. __ __ ------- -- --
Появява се неудобство - два месеца по-късно започва Унгарското
въстаIПiе и „независи!\-ПIЯТ път" встрани от социализма трЯбва да бъде пре­
сечен със сталинска непоколебимост. Множат се разправиите с Китай, ко­
ито, както ще покаже по-нататъшният анализ, създават дълбоко разцеrmе-
ние в комунистическия свят. Разведряването е спънато от инцидента -~
Ю-2*, с Берлинската криза (1961) и конфроmацията със САЩ заради съвет, __
*През 1960 г. СССР сваля американския разузнавателен самолет U-2. Съветьт за сиrур- --
ност на ООН отказва да порицае САЩ. Американският пилот е осъден от СССР надесетгоди~----
шен затвор за шпионаж, а през 1962 г. е разменен срещу двама съветски шпиони, задържани от
САЩ (б.пр.).
ските ракети в Куба (1962). Нито една от тези спънки обаче не е в състоя­
ние да премахне руската намеса в световната полиnп<а. Самото установя­
ване на диrтоматически ошошеюrя с новопоявитпе се страIШ и контаI-..ти­
те с техните представите.тш в ООН правят разширяването на взаимоотно­
щенията на СъветсЮIЯ съюз с външюrя свят неизбежно. Освен това жадува­
щият да демонстрира присъщото на съветската система превъзходство над
капитализма Хрушчов е принуден да тьрси нови приятели от чужбина. След
1964 г. неговите по-праrмаnrчIШ наследmщи ш1ат интерес от разкъсването
на американския кордон около СССР и от премахването на китайското вли­
яние. Освен това в Третия свят съществуват и голям брой страm1, които
горят от нетърпение да се избавят от бъдещето, определяно от тях като
„неоколониэлизъм", и да изграждат rmанова, а не икономика от nma /aissez-
fa_ire - предпочпгание, което обикновено води до прекъсването на западна­
та помощ. Цялата тази с11есIЩа от обстоятелства дава на рус.[('ата външна
политика и един особено силен „външен напор".
Първата проява на този напор намира особено решителен израз в
подписаното през декември 1953 г. търговско споразумение с Индия (като
почти съвпада с пос_ещението на вицепрезидента Никсън в Н10 Делхи),
последвано през 19.)3 г. от предложението за изграждане на завода за
с~;омана в Билай, а по-късно и от значителна военна помощ. То поражда
близост с най-влиятелIШте сили от Третия свят, като едновременно с това
разrnевява американцIПе и КIПайците и „наказва" Пакистан за членството
му в Багдадския пакт. Почти по същото време - през 1955-1956 г„ СССР
и Чехословакия започват да изпращат на Египет помощ и изместват Ва­
шинпон при кредитирането на Асуанския язовир. Съветски заеми поти­
чат също така и към Ирак, Афганистан и Северен Йемен. Москва подкре­
пя и държави от Африка, като Гана, Мали и Гвинея, които се обявяват за
антиимпериалистически. -Големият- пробив става през --1960-г.- -в Латинска
Америка, когато СССР подписва първото си търговско споразумение с
управляваната от Кастро и вече скарана със Съединените щати Куба. Всич­
ко това изгражда стила, който няма да бъде променен и след падането на
Хрушчов. Повел гръмка пропагандна кампания срещу империализма,
Съветският съюз напълно в реда на нещата предлага "договори за при­
ят.елство", търговски кредити, военни консултанти и всичко останало на
вс.яка току-що деколонизирана страна. Русия успява да се възползва и в
Близкия изток от американската помощ за Израел, за да подкрепя все по­
вече Сирия и Ирак, а през 60-те години и Египет. Печели лаври и от пред­
ло.женото .на -Северен Виетнам военно -и икономическо съдействие:-Про.:. -
възгласява обвързаността си с националноосвободителmпе движения дори
в отдалечената Латинска Америка. След параноичната Сталинова пред­
па.зливост СССР вече печели голямо влияние в тази битка за световно
влияние 138 •
Но дали тази надпревара между Вашингтон и Москва за привличане­
то на останалата част от планетата, това взаимно изтикване с лакти по­
средством договори, кредити и износ на оръжие показва, че в действ:rпел­
ност се е появил двуполюсен свят, в който всичко, имащо значение за
международните работи, гравитира около двете противоположни
Schwerpunkte - Съединените щати и Съветския съюз? От гледна точка на
26 Възход и падение на Великите сили
 Дълес или Молотов светът наистина е устроен така. Но въпреки че тези
два колоса водят надпревара по цялото Зе11но кълбо и в непознаm за тях
до 1941 г. сфери, сега те се натъкват на една коренно различна тенденция.
Тъй като Третият свят току що е навършил пълнолетие, мнозина от члена-
вете му, отхвърлили най-сетне властта на традиционJШте европейски им-
перни, не са склонни повече да се превръщат в сателити на далечна
свръхсила, макар че тя би могла след време да предоставя полезна икона-
мическа и военна помощ.
В действителност става така, че основната тендеIЩИЯ в политиката на
силите през ХХ в. - експанзията на свръхсшште, започва да си взаимо-
действа с друга, по-нова тендеIЩИЯ - ПОШIПIЧеското разделяне на Земно-
то кълбо. В атмосферата на преобладаващия около 1900 г. социален дар-
винизъм и империализъм не е трудно да се приеме, че във всички Велики
сили се съсредоточават все по-малко световни капитали (вж. по-горе
с. 209). -И -все пак западният-- империализъ11--посажда ·семената на своето
собствено унищожаване тъкмо чрез високомерието и честолюбието си.
Крайният национализъм на Сесил Роудс, на панславизма или на австро-
унгарския мшmтаризъ?оr събужда противодействието на бурите, сърбите,
финландците. Проектите за национално самоопределяне, множащи се, за
да докажат правотата на обединяването на ГермаШIЯ и Италия или на ре-
шението на съюзниците от 1914 г. да помогнат на Белгия, извират неумо-
лимо от изток и от запад, в Египет, Индия, Индокитай. Тъй като Британ-
ската, Френската, Иrаrшанската и Японската империя през 1918 г. търже-
ствуват над Центра..Jiните cwrи и през 1919 г. забавят осъществяването на
Уwrсъновите идеи за нов световен ред, тези национални движения са оку-
ражаваtш само по избор - правШiно е да бъде позволено самоопределяне
на народите от Източна Европа, тъй като те са европейски народи и се
смятат за „цившшзовани". Не е правЮiно_о.О~че у_ези приt_1ципи_да_се_раз---. ···----ногласията-в-цеН'I"Ьрана-ЕврбПа говори и геОГрафСкото местоположеЮiе ('j
- ·-пр·остИрат-вБЛизкИя иЗток;-Лфрика или Азия, където империалистичес- --
ките сили разширяват своите територии и потискат движенията за незави-
симост. Поражението на тези империи след 1941 r., мо~илизацията н~~~
икономиката и на човешките ресурси в останалите подвластни територии
1шната на света, в който икономическото надмощие все още принадлежи на
беJШте хора. Когато в края на 50-те и началото на 60-те roдиlill настъпва
втората основна фаза на деколоm1зацията, към членовете първоучредитеШI
на движението от Третия свят се присъединяват много нови попълнения,
изстрадали десетилетия (или векове) под чуждо господство и разбиращи
жестоката иcnrna, че независимоСТТа rn: заварва сред куmnца иконо1шчес-
ки проблеъ.ш. Благодарение на голю.1ото си коmrчествено нарастване те вече
започват да упражняват ВJШЯННе върху Общото събрание на ООН. Първо-
начално формация от петдесет (предимно европейски и латиноамерикан-
ски) държави, ООН постепенно се превръща в организация на повече от
сто държави с голям брой нови афроазиатски членове. Това в действител-
нает не поставя оrраничеШIЯ пред действията на по-моЩIШТе с:шrи, посто-
яюш членове на Съвета за сигурност с правото да упражняват вето - усло-
вие, твърдо заявено от предвидливия Ста.;"ППI. Но -това съвсем-не означава, -
че ако някоя от свръхсиmrrе реши да се позове на "световното обществено
м:неш1е" (както постъпват Съединетrrе щати, за да накарат ООН Да поМог-
не през 1950 г. на Южна Корея), тя ще трябва да получи съгласието на
органи:зация, чиито членове изобщо не споделят тревогите на Вашингrон и tN'
Москва. Преди всичко поради гошп.-1ото влияIШе, което имат през 50-те и ~
60-те години свързаните с деколони:зацията спорни въпроси и все по-чес- О~
111те призиви за слагане край на „изоставането" - основания, изкусно из- ~
ползваJШ от руснацJПе, мнението на Tpenrn свят придобива нецвусJ1.rnслени
анп1западшI настроения, като се започне от Суецката криза през 1956 г. и ~
се сmгне до по-скорошните разногласия около Виетнам, войните в Близ- О
кия изток, Латинска Америка и Южна Африка. 1-Ia антиколониализма се (]~
придава основно значение дори по вре?оrе на официалнит. е срещи на не-
обвързаните страни на най-високо равюпце. За избяrв~!!_ето _встрани от раз-__ "-- ----··--·-
на заседанията по време на тези срещи - Белград (1961), Кайро (1964) и ~
Лусака (1970). Определянето на днев~ ред на световната_ политика _вече ::J
не е само в ръцете на държавите-с наи-=здрави-военни и икономически -;._

след започването на войната, идеолоruческото въздействие на АтлаIПИЧе-

ската харта* и.упадъкът на Европа освобождават силите за промяната на
139
мишци'4'.

Символ на тази трансформация стават Тито, Насър, Неру - най-про-

чуrите сред най-ранните застъпници на „необвързаността". Показателен
r\Q

това, което през 50-те ГОДIПIИ се нарича Tpern свят •
Но той се представя като Трети свят имelllio защото настоява за своето
отделяне от контролираните както от американците, така ~ от руснаците
групировки. Това д~~~_.не _Q~'!_~~в-~,--9-~_държавите,_събрали .се ..през-април
- - - 1955 :г.--иа-)'Чредиrелната Бандунгска конфере~щия, са освободени от вся_-
каква обвързаност и задължения към свръхсиmпе - Турция, I<итай, Япония
и Филипиюrrе например са сред участнIЩИте в конференцията, макар че за
тях определеIШето „необвързани" е неприемшrво . От друга страна, всич-
140
ки те все по-силно настояват за деколонизация, за да може ООН да се заии~
мава не само с напрежението около студената война, но и с мерки за пра-
"'ДскларацifЯ на правителствените ръководители на САЩ и Анrл11я от 14 август 1_941 г. за
целите на борбата срещу фашистка Германия и нсйнmс съюзници, за следвоенното устройство
на света, за правото на народите да избират формата на своето управление и т. н., подписана от
26 държави (б.пр.).
..-
пример на скъсване със Сталин е Югославия (изхвърлена от Коминфор- ~
ма още през 1948 г.), която запазва своята независимост без руско наше- ~
-· ствие. Този курс продължава и след с~р__'!!~.~а Cтamrn.:J:!~__Q'IJ!_~_g_-~цypтQ_~_ _ ___ _
---и ·първ-ата среща· на· НеОбВЪj)ЗiiНИТеНа висqко равнище, проведена в Бел-
rрад142. След конфликта си с Англия, Фра~щия и Израел през 1956 r. Насър
придобива известност по целия арабски свят, превръща се в пламенен
критик на западния империализъм и с желание приема съветската помощ.
Въпреки това тqй не .е московска-11арионетка - ,;не се отнася-добре към
своя доморасъл комунизъм и между 1959 и 1961 r. по радиото и в печата
е предприета мощна антисъветска каъ.mаШ!Я" 143 • Панарабизмът и особено
м1осюлманският фундаментализъм не са предани партньори на атеистич­
IШЯ материализъм въпреки опIПИТе на местmпе интелектуалци марксисrn
да споят „идеолоruите" в една обща сплав. А в Индия, mщер и символ на
„умерените" необвързани страни, достигналата новата си кулминация след
 конфликтите между Китай и Индия и между Пакистан и Индия многократ­
на съветска военна и иономическа помощ не успява да накара Неру да
спре да криmкува действията на руснацirГе в целия свят и да храни осо­
бено голе11и подозрения към комунистическата партия в Индия. Неговите
укори към британската политика в Суец произnrчат от неодобрението му
на всички ишервенЦJШ на Великите сили в чужбина.
Самият факт, че в международната общност се вкточват толкова голям
брой нови държави и че Русия бърза да rn отклоШI от Запада, без са~rата тя
Пропукване на двуполюсния свят
В края на 60-те и в началото на 70-те години на ХХ в. съществуват
достатъчно основания отношенията между Вашинпон и Москва все още
да се с:мятат за най-важни в световните работи. Във военно отношение
СССР се приближава до САЩ, но все още двете страни са на различно
ниво в сравнение с всичЮ:r останшш. През 1974 г. наприъ-rер СъединеЮiте

да познава добре местните условия, показва, че нейните дmшоматически

щати изразходват 85 млрд. долара за отбрана, а СССР - 109 милиарда
„придобивки" често се съпътстват и от „загуби". Най-забелелапеmпuiт при- долара, което е три до четири пъти повече от cyJ>raтa, която изразходва

Китай (26 млрд. долара) и осем до десет пъти повече от изразходВаното от

мер за това е самият Кигай, за който ще стане дума по-нататък, но има и
водещите европейски страни (Англия - 9,7 млрд. долара, Франция - 9,9
много други. Смяната на режима в Ирак през 1958 г. позволява на Русия да ~=
се представи като приятел на тази арабска държава и да iI предложи заеми. милиарда, Западна Германия - 13,7 •mрд. долара)'"· А~~ериканските и
Победата на БААС четири годнни по-късно довежда до кървавата разправа съветскше въоръжеЮI сили,_ съответн_о _н~ __2__!'f _~ --~_Oll_~_-.!1Yдl!I, -~а_ мнqr:q
с Комуниtтичеёката hapriiя в стр·анi~.та. ПродЪлжаващата да пристига от по-големи от тези· на евр6пейските- сТ!Jани и мноГо по-добре оборудва·ни
от 3-те мшшона китайски войници. И двете свръхсили ю~ат по над 5000
Москва помощ за Индия неизбежНо събужда шева на Пакистан - невъзмо>к- ·-·
но е да угаждаш на един и да не загубиш друг. В Бирма се появява един бойни самолета, десет пъти повече от бройката на притежаваните от пре­
__
насърЧirГелен в началото старт, когато страната поставя под забрана всич- дишните Велики сили 146 • Общият тонаж на военните им кораби - Съеди­
нените шати имат 2,8 млн., СССР
- 2,1 млн. през 1974 г. - е много по­
ки чужденци, но бързо спира. Още по-зле вървят нещата в Индонезия - --
~олучилото купища руска и източноевропейска помощ правителство на -- голям от този на Англия (370 000), на Франция (160 000), на Япония

Сукарно през 1963 г. се пренасочва от Москва към Пекин. Две години по­
(180 000) и на Китай (150 000) 147• Но най-големите различия са в броя на
носитешrте на ядрени оръжия, както се вижда от табmща 38.
късно индонезийската армия с особена жестокост ликвидира Комунисти--~
ческата партия. През 1961 г. в Гвинея Секу Туре изгонва руския посланик
поради намесата му в местна стачка, а по време на кубинската криза отказ- ТАБЛИЦА 38
ва да позволи на съветските самолети да се презареждат с гориво на специ­
Нос11тсл11 на ядре1111оръжия11а Вел111..:11те с11л11, 1974 r. 148
144
ално разширеното от руснаците леru:ще в Конакри • Оказаната от Русия
по време на Конгоанската криза през1960 г. подкрепа на Лумумба подко- САЩ СССР Англия Франция Китай
. пава възможноспrrе.му-зауспех,.а неговият-приемник Мобу~у·зm<рива-съвет- ____ _ МеждукОНтИНеНталi-iИ . 1,054 1,575
скота посолство. Най-драмапrчни:ят миг - и същевременно най-тежък удар___·_·
балистични ракети
върху съветското влияние, настъпва през 1972 г., когато Садат заповядва. __
21 000,те съветскисъвеJ1П1ци да напуснат Епmет. СреднИ. балистични 600 18 около 80
Следователно взаимоотношенията между Третия свят и „първите два ракети

свята" винаги са били сложни и променливи. Наистина съществуват стра~ -·-· Разположени в подводници 656 720 64 48
ни с постоянни проруски настроения (Куба, Ангола) и други с твърдо·- ·
определена проамериканска ориентация (Тайван, Израел), главно защото ·- балистични ракети
се чувстват заплашени от съсед~пе си. Има и държави, които, следвайки -·- Бомбардировачи с ГOJIЯ1.,f 437 140
примера на Тито, се стремят преди всичко да не се- обвърз_ват. И други;- ·f:-
_.РМ!fУс.ва дейQТВие. ___ _ _
-които, -осланяйки -Се·-на-·някоя ·трупировка,--защото-и11-предлага · пьмощ, -- -
Твърдо се съпротивляват срещу всяко по-тясно обвързване. А в последна Бомбардировачи със среден 66 800 50 52 100
Сl\tетка в Третия свят стават и чести рево.iпоции, rраждански войни, смени радиус на действие
на режимите и погранични конфликти, които изненадват Москва и Ва- -----=-=-
шинпон. Mecnпrre съперmrчества в Кипър, в Огаден, по :инДийско-nаки~,-­ Всяка от свръхсилите става толкова опасна с- възможностите-си да
станската граница н в Кампучия (Камбоджа) създават затруднения на - унищожи другата (и всеки друг) - състояние на нещата, което бива наре­
свръхсилите, тъй като всяка от участващите в боричканията партии се--.­
обръща към тях за помощ. Както Русия, така и Съединените щати подоб-
но на другите Велики сили преди тях трябва да приемат жестоката исm•
=
·-
чено взаимно гарантирано унищожение (Мutually Assured Destruction или
МАD ), че те започват да обмислят спогодби за конгролиране на надпре­
варата в ядреното въоръжаване по различни пъmща. След куб1П1ската ра­
на, че тexmrre „всемирни" послания няма да бъдат усвоени от останалIПе кет~а криза се инсталира „гореща линия", която позволява на всяка от
общества н култури машинално. страните да се свързва с другата в случай на подобна критична ситуация;
 <;.кдючва се договор за з~брана на ядрените oIПim в атмосферата, под во-
.д~та и в космическото пространство през 1963 r„ към който се присъеди-
нява и Обединеното кралство; подписва се договор за ограничаване на
стратегическите .въоръжения САЛТ-1 през 1972 r., който поставя оrрани-
чения в броя на междуконтиненталните балистични ракети, притежавани
от всяка страна, и спира изграждането на руската систе11а за анnrбалис-
mчни ракети; този договор се разширява след споразумението във Вла-
дивосток през 1975 г. и в края на 70-те години се водят преговори за
договор САЛТ-2 (подIШсан през 1979 г., но нератифициран от американ-
ския сенат). Въпреки тези разJШЧНИ мерки за разбирателство, както и спе-
цифичните икономически, вътрешнополитически и външнополитичес-
ки мотиви, които поД'П:lкват всяка от страните да rn приема, надпреварата
във въоръжаването не сrшра; ако нещо се проl.rеня, то е, че забраната или
ограШIЧеIШЯТа на даден вцц оръжие простопрехвърлят ресурсите в друга.
сфера на въоръжаване: От края на 50-те години СССР непрекъснато и
неумолимо увеличава средствата за въоръжените си сили. Въпреки че
американският модел за изразходване. на военните средства е нарушен от
скъпата война във Bиernar.r и последвалото обществено недоволство от··-
тази авантюра, дълготрайната тенденция на САЩ е също към все по-голе-
ми разходи. През няколко години се прибавят нови системи оръжия: мно-
жество бойни атомни глави се прикрепят към ракетите; подводници, но-
сещи ракети засмват воеmшя флот на всяка от страните; ядреният пат в-=
стратегическите ракети (провокиращ страх в Европа, че Съединените
щати няма да отговорят на руска атака срещу Запада, тъй като това на
свой ред може да предизвика атомни удари върху американските градо-
==~0в~~~:~и~~~~в:н;;~~~:бо:т~!н~~~т~ас:~:,:е~аi~=~Х~;з~е:~Т:Г~~ ·~
-·_вор на съветските.СС"20 .. Надпреварата-във въоръжаването·и-различните ;~
вццове преговори за контрол на оръжията са две страни на. една монета, __
. разцеШiеm1ето между СССР и комунисruчески Китай. В ретроспекция може
но всяка от тях държl:i Вашингтон и Москва в центъра на събитията. ..
И в други области тяхното съперничество изглежда най-важно. Как--.-__
та бе споменато преди, една от най-забележитеJШите черти на съветското · .-~
оръжейно производство след 1960 г. е огромното материално „разшире- ~
ние" на флота, като се строят не толкова вертолетоносци със среден ради-
ус на действие и самолетоносачи, а все по-мощни носещи ракеm мина-
носци и крайцери; 149 и географски, като съветският военен флот започва---=-
да изпраща все повече и повече морски съдове в Средиземно море и мно-
. го по-надалече -.в И!ЩИЙския океан,-Западна -Африка, Индокитай и ·Куба,
където използва все по-голям брой бази. Това пък засмва значително
американск·о-руското съперничество в Третия свят, доизостряйки го с
успеха на Москва да проникне в pernoШI, където досега влиянието е бШiо _··
монопол само на Запада. Продължителното напрежение в Близкия изток.__
и особено арабско-израелските войни от 1967 до 1973 г. (в които амери- -
канското снабдяване с оръжия за Израел е решаващо} показват, че реди-·--
ца арабски държави - Сирия, Либия, Ирак - ще продъткат да ·гледат към ---
Москва за помощ. Марксистките режиШ:I в Южен Йемен и Сомалия пре- - -
доставят военноморски бази за руския флот, като му осиrуряват присъ~
ствие в Червено море. Но обикновено успехът е съпроводен със загуби:
явното установяване на руснаците в Еrnопия води до изгонване на съвет-
ския персонал и кораби през 1977 г. от Сомалия са110 няколко години
след като същото се случва в Египет, руското влияние в този район се n
контрира от нарастването на американското присъствие в Оман и Диего ~
Гарсия, получеmпе права за изграждане на военно:морски бази в Кения и Ь1
Сомалия и увеличеШIЯ брой на бойIШте кораби в Епmет. Саудитска Ара- е
бия и Пакистан. По на юг обаче съветско-кубинската подцръжка на сили- S
·те на МПЛА в Ангола, честите оmпи на подпомагаIШЯ от Съветите режим о·
на Кадафи в Либия да изнася революция и съществуването иа марксистки (")
режиьп1 в ЕтиоIШЯ, Мозамбик, Гвинея, Конго и други западноафрикански ~
държави налагат извода, че Москва печели в борбата за глобално влия- ::=
ние. Навлизането на собствените И войски през 1979 г. в Афганистан - Еа'
първата подобна експанзия (извън пределите на Източна Европа) след О
Втората световна война, както и кубинската помощ на левите режими в ~
Никарагуа и Гренада затвърждават впечатлението за повсеместно амери- s6i:J
канско-руско съперничество, а това провокира допълmпелни контрамер-
·- ки и увеличава военните средства от страна на Вашингтон. През 1980 г„
когато новата ·републиканска адl.rинистрация обявява СъветсЮIЯ съюз за СО
„империя на злото", срещу която единствеIШЯТ отговор са големи воеШiи ~
сили и непреклонна политика, се вижда, че много малко се е променило ~О
от времето на Джон Фостьр Дълес 150 • .t:f
ВъпреRи фокусирането върху американско-руските взаимоотноше-
ния с многото им перипетии между 1960 и 1980 г., в ход са и други тен- В
денции, които правят международната система на СШIIПе „по-малко" дву- б
полюсна, отколкото е била в предишния период. Не само Третият свят {')
~:~~~в~!г~~:ж;,::;я~;=~~::Я::тб~~к~,з;;;;;!!_::]J~{М'о:,':,~~::1!~~:._-~---
··· -· ·-тон:-Найсважното-от тях·с·атраженiЯ, трудно измерими дори и сега, е (")
-~
би е очевидно, че дори „научните" и „универсални" постулати на марк- --~
сизма биха-се разбIШИ в· ;,скалите" на отделни Обстояте.ЛстВа, вродени кул-
турни особености и различни нива на икономическо развитие - все пак
самият Ленин е трябвало да прави значителIШ корекции на диалектичес-
кия материализъм, за да извърши революцията от 1917 г. Някои чуждест-
раюш наблюдатеm1 на маоисткото комунистическо движение през 30-те и ~
:::::
40-те годmш разбират, че на Мао не му се налага да се придържа сляпо =
към догматичната позиция на Ст3.Щ1IJ:. ~~ отн_о_риrулн_QIQ_~начение _на __ ра'""·---~--·-·
·ботниЦИтё · ii сеЛянИте: ·тё сЪiцо-·са - наясно, че Москва на свой ред не
поддържа „от сърце" китайската КОМ)'IПIСПfЧеска партия и се оmпва дори
чак през 1946 и 1948 г. да я проnrвопостави на националистите на Чан
Кайши. Това, според СССР, би избеmало създаването на „нов мощен ко-
мунисruчески режим, установен без помощта на Червената армия· в стра-
на с почти три пъrn по-голямо население от Русия. Такъв режим неМину-
емо ще стане конкуриращ полюс на привличане в световното комунисти-
ческо движение"1s1.
И все пак разцеплеIШето изненадва някои наблюдатели и в продълже-
ние на дъЛПI годmп1 остава „незабелязано" от СъеДШiеюпе щати поради
страх от световна комунистическа конспирация. Естествено, Корейската
 война и последвалите китайско-американски интриги за Тайван отклоня-
ват ВIШМанието от хладните отношеmur на оста Москва-Пекин. Малкото,
с което Сталин помага на Китай, обаче винаrn подчертава стойността на
руските привилегии в Монголия и Манчжурия. Въпреки че Мао успява
да възстанови равновесието при преговорите с руснаците през 1954 г.,
враждебността му към Съединените щати заради крайбрежните острови
Кемой и Мацу и твърдото му (поне по това време) убеждение за немину-
емия сблъсък с капитализма го правят много подозрителен към ранната
политика на dJtente на Хрушчов. От гледна точка на Москва все пак из-
глежда глупаво в края на 50-те години американците да се блокират не-
нужно. Те имат ясно изразено ядрено преимущество, а положението би се
. влошило в ДШUiо:матическо отношеIШе, ако през 1959 r. се поддържа Ки-
тай при граюrчния сблъсък с Индия, която е толкова важна за политиката
на Русия в Tperuя свят. Би било и крайно неразумно заради СЮIОJПiостта
на· Пекин кЪ~{-независимИ акцИи да се помага на ядрената му програма,
без да се запази известен контрол върху нея. За Москва подобни дейст-
вия изглеждат като последователни предателства от страна на Мао. През
1959 г. Хрушчов прекратява атомното споразумение с Пекин и предлага
на Индия много по-големи заеми, отколкото някога са били давани на
Китай. През следващата година разцеплеIШето :м:оже ,,да се види" от всич-
ки на Световната среща на ко11унистическите партии в Москва. През
1962-1963 г. нещата дори се влошават: Мао осъжда руснаците за щед-
роспа им към Куба, а по-късно и заради подписването на Договора за
забрана на ядрените опити със Съединените щати и Англия. След това
руснаците прекъсват всичките си помощи за Китай и неговия съюзник
Албания и увеличават доставките за Индия, а после става и първият от
китайСко~съветските гранични сблъсъци (макар и не толкова сериозни,
.. както5ези_презJ969_г.), Най.,забележителна през-1964г.-обаче е-новина,
та, че китайЦJПе изпробват първата си атомна бомба и работят усилено за
създаването на ядрени захранващи системи 152 •
От стратегическа гледна точка това разцепление е единственото най-
важно събитие след 1945 г. През 1964 г. читателите на „Правда" са изуме-
ни, като виждат репортаж за Мао, в който той не само си иска азиатсюпе
територии, които Китайската империя е загубила от Русия през XIX в„ но ~
и осъжда СССР, че е присъединил към територията си Курилските ocrpo-
ви, части от Полша, Източна Прусия и част от Румъния. Русия, според
вижданията на Мао, трябва да се намали по размери· с 1,5 милиона квад-- '·":
_ ратни_ километра! !~--Трудно--е -да-се -каже -доколко -самоувереният··юпайски -·-- - ----знач-ениетсгна··ин.цуегриалния-пр-олетариат.-·тоiза-не·значи~-че·за·съветска-:-----
лидер се е подвел от собствената си реторика, но няма съмнение, че заед-
но ·с граничните сблъсъци и разработване"tо на кIГГайско атомно оръжие
това е твърде тревожно за Кремъл. Тъй че разрастването на руските въоръ-
жени сили през 60-те години се дължи както на новата опасност от изток, __
· реформи в Чехословакия през 1968 г. и отново за нивазията И в Афгани-
така И на нуждата да се оттовори на увеличените военни разходи по вре-
мето на Кенеди. ,,Броят на съветсюпе дивизии, разположени по китайска- --.-
та граница, скача от пеrnадесет през1967 г. на двадесет и една през 1969 г.
и на rридесет през 1970 г." - последното увеличение е поради сериозния
сблъсък на осrров Дамански (или Ченпао) през март 1969 г. „През 1972 г.
четиридесет и четири съветски дивизии стоят на дългата 4500 мили грани-
ца с Китай (срещу тридесет и една дивизии в Източна Европа), докато
една четвърт от съветските въздушни сили са разгърнати от запад на из-
ток" 154 • Сега, когато Китай притежава водородна бомба, има признаци, че
Москва обмисля удар срещу ядрените инсталации в Лоп Нор, което става
причина Съединените щати да си подготвят собствени планове, тъй като
не могат да разрешат на Русия да унищожи Китай 155 • Вашинrrон измина-
ва дълъг път от намеренията си през 1964 г. да се присъедини към СССР в
„превантивна военна акция" срещу китайското развитие като ядрена
сила! 156
Това не значи, че Китай на· Мао представлява завършена свръхсила.
В и:кономическо отношение той има огромЮI проблеми, кьито се изост-
рят от решението на „вожда" да проведе „културна революция" с цялата
съпътстваща я непоследователност и несигурност. И въпреки че се гордее
с най-:голямата войска.в света, народното_И опълчение вероятно-ня.м:а-да
бъде достоен противник на съветските моторизирани дивизии. Военният
флот ·на Китай е за окайване в сравнение с разрастващия се руски флот,
въздушните И сили, въпреки че са многобройни, се състоят главно от по-
стари самолети, а систеъ1ата за ядрени носители е още в детската си възраст. ~
И все пак, ако СССР е готов да рискува, да провокира америкаrщите и да ~
раздразIШ света с една масирана ядрена атака срещу Китай, то всяка вой- -~
на на по-ниско ниво би довела до оrроМI-Ш загуби, които руските полити- ~~
ци от ерата на Брежнев не могат да си позволят и които китайците сякаш
са готови да понесат. По тази прнtmна не е изненадващо, че с влошаване-
то на руско-китайските отношения Москва не само показва интерес към
разговори със Запада за ограничаване на атомните оръжия, но и подоб- ~(j
рява отношеШIЯТа си със страIШ като Федерална република ГермаIШЯ, която
по времето на Вили Брант изглежда има по-голямо желание за разведря- _______
--··ване;--отколкотопри-Аденауер-.- ------ ---- ------ ------ -------(]
На политическата и дипломатическата арена китайско-съветското ~
разцеШJеIШе е още по-пршесIШтелно за Кремъл. Въпреки че самият Хруш- "'"""'
чов желае да толерира ·;,различните nътшца към социализъм" (винаги до- -;::
казвайки, че тези пътища не са много различни!), съвсем друго е СССР да \Q
бЪде открито обвинен, че е изоставил истинските марксистки прющипи; ~
сателитите му да бъдат окуражавани да отхвърлят руското „робство"; дип- .!..
ломатическите му опити в Третия свят да бъдат заrрудиявани от пекниска- ~
та съперническа пропаганда, особено след като базираният на селяните 0
комунизъм на Мао е приеман по-добре, отколкото руското схващане за :'":!
та, империя в Източна Европа има реална опасност да послушат китай-
сКия лидер, само ексцентричният режим в Албания го прави 157 • За Моск-
ва: все пак е неудобно да я обвиняват от Пекин, че поruска либералните
стан през 1979 г. И в Третия свят Китай има добри възможности да блоки-
ра руското влитше: конкурира се силно в Северен Йемен, построява па-
-- голямата част от железопъrnата система в Танзания, критикува Москва,
че не е оказала достатъчна подкрепа на Виетмни и Виеткоиг срещу Съе-
динените щати и възобновява връзките с Япония, като я предупреждава
да ие задълбочава прекалено много сътрудничеството с Русия в Сибир.
 Тук отново борбата не е равностойна - Русия обикновено може да пред-
ложи много повече на страните от Третия свят във вид на кредити или
оръжия, освен това може да увеличи влиянието си, като използва кубин-
ските и либийските доброволци. Самата необходимост обаче да си съпер-
ничи с братска марксистка страна, както със Съединеmпе щаm, е много
по-обезпокоително, отколкото да има предск~зуемите идеологически про-
U тивници отпреди две десетилетия.
Е;9 Китайската агресивна и независима ВЪIШIНа полmика прави дmmома-
S:: 111Чесюпе оmошения много по-трудни и объркаIШ, особено в Азия. Кпгай-
ците са уязве!Ш, че Москва ухажва Индия и изпраща военни помощи за Ню
~
Делхи след китайско-mщийските гранични сблъсъци, затова пък Пекин дава
подкрепата си на Пакистан при неговше конфл:икm с Индия и е много възму-
тен от руската инвазия в Афганистан. Китай е още по-недоволен, че Моск-
9 ва подцържа Северен Виетнам по време на експанзИЯ!'а_?У~у_в кр~_на__ ]О_~т~_
)ооl..j --години и наюшзането му в СИВ, както и от засиленото руско присъствие по
~ виешамските пристанища. Когато виетнамците нападат Камбоджа през де---~
~ кември 1978 г., Китай се ангажира в кървави и не •moro успеш!Ш сблъсъци --
с южния си съсед, който получава на свой ред силна подкрепа от руското
оръжие. При това положение Москва дори гледа по-благосклонно на ре- ·
жима в Тайван, а Пекин кара СЪединеIШте щати да увеличат военноморски:.---
те си сили в Индийския океан и западната част на Тихия океан, за да се
пропmопоставят на руските ескадри. Само двадесет години след като КИ-
тай критикува СССР, че е много мек със Запада, той подтиква НАТО да
засили _отбраната си и предупреждава и Япония, и Общия пазар да не се
обвързват икономически с Русия! 158
Ако сравним разединеIШето, което настъпва и в западния лагер в нача-
лото на 60-те години, причинено главно от кампанията на Дъq Гол срещу
_______ 11-М~Р_!!КаIJ_С_К!=!l:_~~-егемония,_ще_видим,-че-то-не--е-толкова-сериозно,----но----в-се-------:-
пак доказва разцепле!Шето на двата блока. Спомените от Втората световна .. __
война карат Дьо Гол да негодува, че Съединените щaru не се отнасят към _
него като с равен; в_ъзмущава се от американската политика по време-на--
кризата в Суецкия канал през 1956 г., не приема навика на Дълес да за-
Шiашва с ядрено нападеIШе заради таюmа въпроси като Кемой. Въпреки че
няколко ГОДИ!Ш след 1958 г. Дъо Гол е достатъчно зает да отърве ФраIЩИЯ
от Алжир, дори и по това време той критикува Западна Европа за раболе-
пиете (както той го нарича) пред американските интереси. Подобно иа
англичаmпе преди дecernлeme и той вижда в ядреното оръжие възможносТ
_____________ -·- _. ···-з.а__запазване _ на __стату:r _на-велика сШJа.-Коrато-пристига-веспа-за----п'Ьрвите
френски цдре!Ш omrrи през 1960 г., генералът извиква: „Ура за Фра!ЩИЯ _
от тази сутрин тя е по-силflа и· по-горда!" 159 Решен да държи френската
ядрена „спирачка" напълно независима, той ядосано отхвърля предложе- __ ____:_:____
Шiето на Ваш:ингrон за полярна ракетна система, подобна на ашлийската, __
поради условията, коша поставя праВкгелството на Кенеди. Това означава,
че френската пporpar.1a за ядреmr оръжия ще отнема много по-голяма част
от воешmя бюджет (вероятно около 30 %), отколкото е другаде, но дЬо Гол
и ~еговите приеМIПЩИ са на мнение, че цената си струва. По същото време --.
тои започва да изтегля ФраIЩИЯ от воеmште структури на НАТО, като из-1·
- ерата на студената война с характерното разделяне на Европа на два xep-
ro- ~ """""" m-~ о•"'""'"'" "" '· "~.„
всички американски бази на френска зе1ш. Заедно с това той се стреми да
подобри ошошенията с Москва, ь.ъдето неговите действия са тormo при-
ветствани, и непрестанно проклаwrра нуждата Европа да застане на собст-
вените си крака 160 • ·
Непреклонното поведение на Дьо Гол не се базира само на галско
самочувствие и гордост. Подпомогната от средствата на Плана „Маршал"
и други американски помощи и благодарение на общото икономическо
възстановяване в Европа в края на 40-те години, френската ик·ономика
напредва бързо в продължение на две десетметия 161 • Колониалните вой-
!Ш в Индокитай (1950-1954 г.) и Алжир (1956-1962 г.) отклоняват френ-
ските ресурси, но за кратко време. По време на преговорите при образу-
= ването на Европейската иконо1пIЧеска общност през 1957 г. Франция ус-
пява да осигури много добри условия за националюrге си интереси и да
_ ~~ __ обµ~:r_qдетелства от _този голям пазар,-докато реконструира-собствено-
то си селско стопанство и :модернизира индустрията си. Заедно с крити-
ките срещу Ваnшнпон -и решителното проnmопоставяне срещу ВШiзане-
то на Ашлия в ЕИО Дьо Гол осъществява драматично помирение с Герма-
1ШЯ на Аденауер през 1963 г. И през цялото време той говори за нуждата t:O
Европа да стои на собствеюпе си крака, да бъде освободена от домиIШ- J:=I
ране на свръхсили, да помни бляскавото си минало и да се кооперира - ~
като Франция естествено дава тон - в името на равно по блясък_ бъде- ~
ще 162 • Това са силни думи, но те предизвикват отклик и от двете страни О
на ,,желязната завеса". Харесват се на много хора, които не приемат нито ~
руската, нито американската политическа култура, а също и вдъхващата б
_
им страх външна полIПИка на свръхсилите.
Все пак през 1968 г. собствената политическа кариера на Дъо Гол е
разклатена от студентски и работнически вълнения. Напрежени!_::__°.~-~О.: __
L
(")
--р·одено-от-модернизацията:·-и·-от-в-се-оn:~;-е-скроМНИ.я размер на ф-ренската {"')
икономика (3,5 % от световното промишлено производство за 1963 г.) 163 .~.
показва, че страната не е достатъчно с1шна, за да играе . влиятелната роля, Н
която -rенералът-И-отрежда.- Каквито-и-специални споразумеШIЯ да·е пред- - ~
___ ложил на Западна Германия, тя не смее да прекъсне тесните връзки със \Q
==
··- Съединените щати, защото полиnщIПе в Бон знаят, че са твърде зависими
от тях. От друга страна, безмилостната руска разправа с чешките рефер-
матори през 1968 г. демонстрира още веднъж, че източната свръхсила
А
-.н
,!...
~
няма намере!Ше да разрешава на страните от нейната сфера да провеждат с
собСтвена политика и да станат част от ръководената от Фран~ евро--~------·
-пейска··конфедерация:--- ·-----------~=--·--
Въпреки високомерието и rра~щоманството си Дьо Гол символизира
и ускорява тенденции, който не могат да бъдат спрени. Независимо от
военната им слабост, ако се сравнят със СъеДШiеЮIТе щarn и СССР, въоръ-
жеюпе с_или на.държавите от Западна.Европа относително са-много--по-
голеШI и сЮIНИ:, отколкото са бИШI през годиmrrе след 1945 г.; две от тях
имат атомно оръжие и 'развиват захранващи систеШJ. Икономически, ко-
ето ще бъде разгледано детайлно по-надолу, „възстановяването на Евре-
па" върви блестящо. Въпреки руската mmазия в Чехословакия през 1968 г.
~ -~q "'00''" '""" „oono m-"·· т„_„ ,_„ "'
 Вшш Брант между 1969 и 1973 r. за собряване с Русия, Полша и Чехо­
словакия и особено (в началото много неохотно) с режима в Източна Гер­
мания се базира главно на приемане на границите от 1945 г. за постоянни
и слага началото на затоШIЯне в отношеЮIЯта Изток-Запад. Западни инве­
ст~щии и технологии потичат през „желязната завеса" и това „икономиче­
ско разведряване" се разпростира и върху културния обмен, подписва се
u Хелзинкското споразумение за човешките права (през 1975 r.), правят се
f;l опити да се избягнат бъдещи военни недоразумения, както и постепенно
~ да се наrvrаляват въоръжените сили. На всичко това свръхсшште поради
техни собствени основания, макар и с неизбежни резерви (особено от
съветска страна), дават своята благословия. Може би все пак най-забеле-
i
жителен е фактът, че са11ите европейци оказват непрекъснат натиск за
осъществяване на сдобряването, особено когато отношенията между
0 Москва и Вашинпон охладняват. Поради тази причина и на СССР, и н~
~ · САЩ им е миоrо трудно да спрат този процес 164 •
~ Американците са в по-добра позиция от руснаците по отношение на
= приспособяването към новата, плуралистична международна обстанов­
ка. Каквито и да са антиамериканските жестове на Дьо Гол, те не могат да
се сравнят със сериозността на китайско-съветските гранични сблъсъци,
спирането на двустранната търговия, идеологическите хули и дипломати­
ческото боричкане по цялото Земно кълбо, което през 1969 г. кара някои
наблюдатели да смятат, че руско-китайската война е неизбежна 165 • Макар
че голяма част от аь1ериканската администрация негодува срещу френ­
ските действия, САЩ не са длъжни да предислоцират въоръжените си сили
поради тези караници. Във всеки случай НАТО все още има разрешение
за полети, както и да използва нефтопровода на територията на Франция,
а Париж запазва специалните отбранителни споразумения със Западна
__ (ермания, ..така _9е _войските__ :И_ да_ са. на -разположение,-----ако-сШiите~на ·Вар:..~ -··
шавския договор ударят на Запад. И накрая аксиома за американската --~
политика след 1945 г. е, че сШiна и независима Европа (това значи.незави-:.„.-­
сима от руско влияние) е в ишерес на Съединените щати и ще помогне-за-­
намаляването на отбраmпелните И тежести дори само защото такава Ев-
ропа може също да бъде икономически и вероятно дипломаmчески парт-
ньор. По тази причина· Вашиттон окуражава всички стъпки към европей-
ска интеграция и подтиква Англия да се присъедини към ЕИО. За разлика
от тях Русия не cal-.10 ще се чувства несигурна, ако на Запад се появи
силна европейска конфедерация, но се страхува от маrnетичната сила на :.'~
__ такава орrанизация-върху-румънците,-поляците и-другите-сателитни··на­
роди. Политика на избирателно разведряване и икономическо коопери­
ране на Мо<жва със Западна Европа е едно разрешение отчасти защото
може да донесе технолопrчески и търговски облаги, отчасти защото това
отделя още повече европейците от американците и отчасти поради китай:"'___
ската заплаха на руския азиатски фронт. В перспекТива обаче проспери­
раща, възраждаща се Европа, която би затъмнила СССР във всички оrnо­
шения освен военното (а вероятно и в иего), едва ли е в интерес на Ру­
сия166.
Ако погледнем назад, Съединените щати по-добре се приспособяват
към променящия се ьrодел на световните сили, но това не се забелязва
ясно дълrn rодиЮI след 1960 г. На първо място има хронично недоволст­
во у много америкаIЩИ от азиатския ко~rуни:зъы на маоистки Китай, който
заменя Русия на Хрушчов като подстрекател на световната революция.
Граничната война на Китай с Индия - страна, до която Вашингтон (по­
добно на Москва) иска да се домогне, потвърждава агресивния образ, а
той се потвърждава и от сблъсъцmе заради Кеыой и Мацу. Detente между
Съедrrnените щаm и Кт-ай е почти не:-.1ислимо в началото на 60-те годи­
ни, когато пропагандната машина на Мао изобличава руснаците за
отдръпването им от Куба и подписването на договора за забрана на ядре­
ните опити със Запада. А в периода между 1965 и 1968 r. Китай е в кон­
вулсиите на „културната революция", която прави страната да изглежда
нестабилна и идеологически отблъскваща за прав1-пелството във Вашинг­
тон. Нищо от това не подсказва, че има „ситуация, в която е вероятен
пРогрес към.по-добри .отношения със- Съединените· щати'·116-7, __
Освен всИЧRо друго, разбира се, Съединените щати през тези години
са раздрусани от проблеьппе, които произтичат от войната във Виеrnам.
Действията на виеrnаrvщите от Север, както и на виеткошците от Юг из­
глеждат за повечето американци като нова проява на пълзящия азиатски -'сО
комунизъ11, който трябва да бъде удържан със сила, преди да направи и ~
други злини. И тъй като тези революционни сили се поддържат и снабдя- '<Ot;i;J
ват от Китай и Русия, и двете сили (но особено наглият режим в Пекин) i=I
могат да бъдат приети само като част от вражеската марксистка коалиция,
изПравена срещу „свободния свят". След като правителството на Джонсън ~
ескалира собствените си операции във Виетнам, вземащwге решения във б
Вашингтон често се тревожат докъде :могат да стиrnат, без да предизвикат <1
интервешщяга на Китай, както по вреые на Корейската война 168 • От глед- 6
на точка на кwгайското правителство сигурно е бил_о въпрос на~риозн!_l__ S_____
--дебати-пре:З-60:.Те години ДаmГнараёriэiiЩИте-солъсЪци с р)<снаците на се- (")
вер са толкова заплашителни, колкото и засилващите се американски во- :СО
енни сухопътни и въздушни операции -на юг. Отнош~_нията с етнически - ~
различните виетнамци традиционно ·са--диференЩiрани, към което се при- -;._
баВят и подозрително големите количества оръжия, които Русия дава на
Ханой, но тези тенденЩiи остават скрити за повечето хора от Запада по
време на управлението на Кенеди и Джонсън.
!
\О
~
Както символично, така и на пракru:ка не бива да се подценява въздей- ~
ствието на продължителната американска кампания във Виетнам и други 0
чаСти на Югоизточна Азия върху междунаро8!J~!'~_с_~-С?~~-?-.~~-~ЩШJ~_!ЧIJ! ---~-------
·---върху-психикаТil1iа-сЗМiiтё_ З-~[еj)И:КЗНЦи, ЧIШтО разбираIПIЯ за ролята на тях­
ната страна в света все още са силно повJПIЯЮI от този конфликт, макар и по
различни начини. Войната се води от „отворено общество", а разкрИ11!Ята
на; секретни доку11е1ПИ като „ДокумеlfПfГе от Пе1rгагона" и всекидневmпе
репортажи по телевизията и в пресата от касапющата -;,отварят"- още пове­
че qчи:те па обществеността за явната И безполезност. Това е първата война,
която Съединените щати определено губят и която помрачава победните
преживявания от Втората световна война и уврежда репутацията на миоrо
и различЮ-I хора - и на генералите с четири звезди, и на „блестящиге и най­
добри" интелектуаJЩИ. Тя в немалка степен причинява разцеплението в кон­
сенсуса на американското общество за наЩiоналIШте цели и приорJПети, а
 то пък е съпътствано с инфлация, безпрецедентни студентски протести и
вълнения в градовете. Следва кризата „Уотърrейг", която дискреДИlllра са-
мия президент за извесшо време. Това изглежда за много хора е толкова
горчиво и иронично отр~-щание на всичко, което са проповядвали ,,БаЩJТТе
основатели", отрицание, което прави Съединените щати непопулярни в
почти цялото Земно кълбо. Накрая срамното и незаmпересовано отноше-
ние към върналите се от Виетна11 войmщи: на свой ред създава негативна
реакция едно десепшетие по-късно и по този нащm споменът за този кон-
фликг продължава да въздейства върху съзнанието на обществото с вое!ПП!
паметтщи, кmmI, телевизиоШiа документа..тшстика ·и лични траrеДШI. Всич-
ко изброено за Виетнамската война, въпреки че не е с големи заrуби, влияе
на американците по същия наЧШI, както Първата световна война е повлия-
ла на европейцкге. Послещщите могат да се видят предимно на персонал-
но и пси.-r:ологическо тшо, а по-шир_око ~е _ц.лкуват _l(ато _кри_за_ н_а амери~
канската цивШiизация и в конституционните разпореждания. Като такива
те ще продължат да имат значение независимо от стратеrnческото измере---
ние на конфmпсrа и на cиmrre, участвали в него.
Последните аспекти са най-важни за нашето изследване и изискват
по-подробно разглеждане. Да започнем с полезното и трезво напомняне,
че голямото превъзходство във военна техника и икономическа произво-
дителност не преминава винаm и автоматично във воеЮiа ефективност_.___
Това не трябва да подкопава вярата в тази книга, която подчертава важ-
ностга на.икономиката и технолоrиlffе в „удължените" (и обикновено ко-
алиционни) войни между Великите сили, когато всяка от тях е еднакво
решена да победи. Икономически Съединените щати са може би петдесет
ДО сто пъти по-производителIШ от Северен Виетнам; военно те притежа-
ват (както твърдят някои „ястреби") разрушителната cJUia на бомби, кои-
- то могат да върнат противника в каменната-ера.- е-ядрено-оръжие те на~
стина имат възможност да опустошат цяла Югоизточна Азия. Но това не_
е война, в която такива предимства са ефективни. Страх от мнението в___
страната и от световна реакция .пречи да се използва -ядрено оръжие сре---
щу противник, който никога не може да бъде жизнена заплаха за самIПе
Съединени щати. Тревогите около американската обществена опозиция_
за тежки загуби в конфликт, чиято легитимност и резултатност се поста-
вят все повече под въпрос, ограничават правителството в прШiагането на
конвенционалните военни методи; поставят се ограничения за боt:~:барди-:„ __
ровките; пътеката на· Хо Ши Мин през неуrрален Лаос не може да бъде
--- -прекъсната; ~руските· кораби;-носещи · оръжия---до-пристанище-то-хайф<>"Н,
не могат да бъдат спрени. Важно е да не се провокират двете големи ко-
мунистически държави да се намесят във войната. Това я свежда до реди-
ца малки схватки в джунглата и оризищата, терен, който намалява пре-
димствата на американската огнева мощ и подцържаната от хеликоптери ____ нен след 1945 r. С други думи, прилича на удара, който получават русна~
мобилност, като измества ударението върху техниката на война в джунr- ците от Кримската война или англичаmrге от Бурската война което пък
лата и съгласуваностга между частите, а тя се спазва от об~ените под~--·
разделеIШя, но не и от бързосменящия се контингент наборниЦи. Въпре-
ки че Джонсън продължава по примера на Кенеди да изпраща все повече-- 1
и повече в9йски във Виетнам (достигнали 542 000 през 1969 г.), те никога ··-.· 1 точно по същото време, когато вътреnnште разноски за ,,великото общество"
не са достатъчни, за да задоволят изискванията на генерал Уестморланд;
правителството ~ придържа къ11 виждането, че това е ограничен конфликт
и отказва да мобилизира резервите ЮIИ наистина да постави икономиката
на военни релси 159 • (J
Трудносппе на войната в условия, неизгодни за военната сила на Съе- ~
динените щати, създават политически проблем - несъответствието между ~
средства и резултат (както го е опредеJШЛ Клаузев~щ). Виетнамците от Се- ~
вера и виетконrщпе се бият за нещо, в което твърдо вярват, а тези, които не OS
вярват, се подчmumат на тоталmарен, страстно националистичен режим.
За разлика от тях управляващата система на Южен Виетнам е корумпирана Q
и непопулярна и е в малцинство, противопоставят И се буди:ските монаси, а .......,
и не се подцържа от уrшашеIШТе, експлоатираIПI и умореШI от войната се- ~
ляни; месппrrе части, лоялНи къ:м режима, които се бият добре, не са до- t::J'
статьчни да компенсират тази вътрешна корозия. С ескалирането на кон- ~
Ф~а все___повече. и пове_че_америка~щи _си-задават -въпроса за-смисъла- на --~ -------
во~ната в подкрепа на режима в Сайгон и се притесняват за начина, по ~
които всичко това-корумmiра на свой ред са1nпе американски-въоръжени t:=
СЮIИ - спадане на морала, пораждане на цинизъм, недисциплинираност, ~
вземане на _наркотици, проституция, нарастване -на-расовата омраза· към - t;t1
жълтите И жестокостите на бойното поле, да не споменаваме инфлацията ):::1
н~ самите а~rерикански пари и оr-.1аловажаването на важното стратеmческо tx1
положение. Хо Ши Мин обявява, че неговите войmщи са готови да губят ~
хора десет за един, и когато непредпазmmо излизат от джушшпе и нападат 0
градовете, както при нападею1ето на Тет през 1968 r., те наисnmа понасят
такива загуби. ВъпреЮI това обаче, продължава той, те не ще престанат да
се бият. Такава сила на духа не се забелязва в Южен Виетнам. Нито пък
8
- самот.? американско общество, все по-обезпокоено от противоречивостта es("')
на воината, е готово да пожертва много в името на победата. и мa~~P_!_IO:_S __ ~---
-- следното чувство---да-е-наПБЛНо·ьбяснимо, като-се знае какво залага Всяка от
странит~, остава и фактът, че отворена демократична страна не може да
води воина с половШI сърце и да я спечели. Това е фундамешално противо-
речие, което -нито -системният анализ на-Макнамара; ·нито боМбардирОва-
trnre Б-52, разположени в Гуам, могат да променят110.
Повече от едно десепшетие след провала в Сайгон (април 1975 г.)
продължават да излизат книги върху всички аспекти на този конфликт, но
все още трудно може да се прецени как той е повлиял върху позицията на
САIЦ в света. Ако погледнем от по-далечна перспектива, да кажем от 2000
Шiи 2020 г., може би ще видим, че во~~а2:а__:_:l_!_~~~Е!_!!О!.!~~-~~--уд!!.р_1_З~РХУ„--- :-;
цялостната-а'h-rериканск~гароfантносТ-(или както сенатор Фулбрайт я на-
рича „ароrаlfГНостга на силата") и по този наtшн е принудила страната да
разсъждава по-трезво върху политическите и стратегическите си приори-
__· _ тeru:, да се пригоди с повече чувствителност към свят, вече много проttе-
.на св9й ред благоприятства извършването на реформи и пре~енки.
Все пак по онова време краткосрочните резулгаru: от войната не могат
да бъдат друп1 освен вредни. Orpol>rnoтo увеJШЧеЮJе на разходите за войната
--~_._ на Джонсън растат, се отразява лошо на-американската иконоЮП<а по нatrn-
_J
J

i,~:I:S~'411! ни, кошо ще бъдат разrnедани по-долу (с. 441-442). Пък и докато СъедИИе­
юпе щaru изсипват пари във Виеmам, СССР отделя все по-голеWI с~ш за.-­
ядреюпе сили, така че достига приблизJПеJПiо стратеrnческо равенство, и за
военния си флот, който по това време се явява най-силният в „дштомацията
на военните кораби". Този нарастващ ди:сбаланс се засилва поради недовол­
сmото на американския електорат от военюпе харчове през по-голямата част
от 70-те годшш. През 1978 г. „разходите за национална сигурност" са само
5 о/о от общия национален продукт, по-11альк в сравнение с последните три-
десет години 171 • Моралът във военmпе части е нисък като послеДIЩа и от
войната, и от ~ледвоетmте ограIШЧеЮIЯ. Прочистването в ЦРУ и другите---=-:-:
центра.тm, въпреЮI че е необходимо за crrnpaнe на злоупотребиге, несъмнено
намалява ефективността им. Съсредоточаването на американците върху Ви--=
еw:ам тревожи дори и симпаmзиращ~пе Ш.f съюзmщи; :методите ш..1 на война
в подкрепа на корумmiран режим охлаждат_ общественото .мнение както-· в
Западна Европа, така и в Третия свят, което е основната прищm.а някои rmса­
тели да използват определеIШето американско „о'IЧ)'Ждаване" от останалата:
част на планетата 172 • Това води до намапяване на американското внимание
към Лаnmска Америка и измества проекппе на Кенеди за създаване на „Съюз---==-:­
за прогрес", подкрепящ военно недемократични режm.1и и конграревотоци­
отп1 акции (като И1Первеющята в Доминиканската репубJПIКа през 1965 г.)
Неизбе)}аппе открити дебати след войната във Виеrnам, в кои райоЮI на све~~­
та в бъдеще Съединените щarn ще се бият, ttлu не, безпокоят съ1озншщте, --~
окуражават проnmницmе и карат колебаещите се неутралюi държави да се~
подсигурят и от другата страна. По време на дебатше в Обединените нации
американският делегат изглежда все по-оrртшчен и изОJШран. Нещата не се
променят много от изявлеЮiето на Хенри Лус*, че Съединените щати ще
бъдат по-големият брат в семейството на нaцmrre 173 •
- --- -- ----- --Другата·:важна· последица ·от„ВиеТНамската-войНае;-че-о-тклоНЯвiiЗа око-
ло едно десетилетие вниманието на Вашиmтон от китайско-съветския кон- -
фJПIКТ и по тази причина изгубва шанса си да се намеси поmrrически за него- - ·
вота решаване. Така че мнозина се изненадват, когато веднага след ид;ването·
си на власт през януари 1969 г. яроСТ!ПIЯТ проmвник на комунизма Ричард .С:•
Никсън бързо прекратява това безразличие. Но Никсън пршежава, да из,_
ползваме фразата на проф. Гадис, „уникална комбинация от идеологическа -·-
непреК1101Шост и поmпически прагмаmзъ:ы" 174, като последюrят се вюкда осо- -~
бено ясно при преговорше с друппе Велики сили. Въиреки .ашииатията на :: .
Ншссън към собствеIШТе радиха.JШ и враждебностга към, да кажем, Чили на ::::;
АЛИенде з·арадисо-циаш1стическата-поmm1ка, президетът-деиства·неИдеОло­
гично, когат~ става дума за световmпе проблеми. За него няма i;Iponmopeчи:e
в това да нареди активизиране на бомбардировките над Северен Виетнам
през 1972 г„ за да принуди Ханой да се приближи до американската позиция
за изтегляне от Юга, и да отиде в Китай, за да СКJИО'Ш ирш.шрие с Мао Дзедун
ирез същата година. Още по-забелеЖJПелен е изборът му на Хенри Кисинджър
за съветник по националната сигурност (и по-късно държавен секретар).
Выс~-"' """"'- ~ rn=~< „oorn rn _ , _ ,
+
----1
Лус, х:н~~, Робиисъ.~, ( 189~-.! 967) - американски издател, основател и собственик и~ ;:
списанията „Таим „Форчън „Лаиф и др. (б.р).
-.ф
~~~Н:к~ ~o~z:;~:e::~ ~~=:; ~:::: с~а~~~~:л~~~~~твп~~~~~:~~ ~JJ2~:~:1t}ПI
- ни по това, какво правят, а не по вътрешната им идеология; търсенето на (j
абсоmотна сигурност е опасна yтomm, тъй като ще направи всички абсоmот- ~
но несигурни - човек ъ1оже да се надява ca~to на относителна сигурност, O'j
базирана върху приемтmо равновесие на силите в световшпе paбorn, при- §
емане на испmата, че световната сцена юrкога няма да бъде напълно хармо- t:P
--· JШЧНа, както и готовност за пазарене. Подобно на държавющите, за които О
иише (Метерних, Касълрей, Бисмарк), Кисииджьр чувства, че „началото на C'":J
ь-rьдростга в човешкше и международmпе рабоm: е да знаеш къде да спреш" 175 • i-3
·· Афоризмите му са подобни на тези на Палмерстон (,,НИе нямаме постоятш ~
врагове") и иа Бисмарк (,,Враждебността межцу Китай и Съве!ския съюз ще ~
обслужва най-добре на1IП1Те И1Переси, ако успеем да установим по-близки О
-отношеmm с всяка от страните,-отколкото-те имат-помежду-си") 1 !6 и нямат - ~.
аналози в аь-1ериканската дипломация от Кенан насам. Но Кисинджър има 6%3
много по-rолт.1а възможност да управлява поmrmката, -отколкото почитаIОI- t=
ят от него европейски дьржавюrк през XIX век. 177 ~
Най-накрая Кисинджър признава ограничеността на американската t::c'
сила не само в смисъл, че Съединеmпе щаm не могат да си позволят едно- ~
временно да водят продължителна война в джунглата на Югоизточна Азия О~
и да защитават друппе си, по-важни шrгереси, но и защото и той, и Никсън ~
долавят, че световните баланси са се про11енили и нови сили разклащат
досегашното неоспорвано превъзходство на двете свръхсюш. Последните
псе още са много напред в строго воеIШо отношеIШе, но в друпrrе области
ts
0
светът е станал многополюсен. „В икономическо отноше1Ше - отбелязва (')~
Кисииджър през 1973 г. - има най-малко пет групировки . .Политически са
се появили много повече центрове на влияние." ДоразвивЮЩи: Кенан, той
-- . оПреДелЯ-irет важнll райоiiа-=-сЪедииенше щатИ,ТССР, Китай,-ЯпонияИ_()_____
Западна Европа и за разШ!Ка от много хора във Вашиипон и (вероя11ю) от о:;
всички в Москва той приветства тази промяна. Концерт от много сили, ~
балансиращи се помежду си и без доминиране на никоя от тях, би бил ,,по- ~
безопасен и по-добър свят", отколкото е двупоmосният, в койrо всяка „при- \О
добивка на едната страна изглежда като абсолютна загуба за другата" 178 • ~
Сигурен в собствеmпе си възможности да закриля американскпге шпере- .!...
..-
си· в такъв плуралистичен свят, Кисинджър започва основна промяна на ~
американската диШiомация в най~широкия сь-шсъл на тази дума. . = .
Дипломатическата. ревал~.~'- -~Р!!ЧИ~~?~ __О_'!_Н~!!Р~~Ъ..Е.~~!.0!0__ 1!..00.С!..~-:___ --~-------
----рЯВСiНе -НЭ.. КИгайСкО-:~iмерИR:аН:скИТе отношеIПIЯ, след 1971 г. има ~илен ефект
върху „цялостните връзки между сиmпе". Въпреки че ЯпоЮIЯ е Изненадана
от действията на ВашинГrон, тя разбира, че най-после може да установи
отношения с Китайската народна репубШiка, като по този начин дава по­
нататъшен тласък на цъфтящата си азиатска търговия. Изглежда че-студе­
_·_
--
ната война в Азия приключва шш вероятно е по-добре да се каже, че става
по-сложна: Пакистан, който е бил таен път за пренасяне на секретни съоб­
щения между Вашингrон и Пекин, получава подкрепа и от двете сили по
време на сблъсъците си с Индия през 1971 г.; Москва поначало горещо
подкрепя Индия. И в Европа равновесието се променя. Разтревожен от враж­
дебността иа Китай и стреснат от потmпсата на Кис!П!ДЖър, Кремъл нами-
;~ 1 27 Възход и nадение на Великите сили
 ра за благоразумно да подпише договора САЛТ-1 и да окуражи различюпе
други оrшти за подобряване на отношенията през „желязната завеса". Той
успява да се въздържи от конфронтация със Съедmrените щати през 1973 г.
по време на Арабско-израелската война, когато Кисинджър провежда ДШI-
ломацията си на совалка за одобряване на Епшет и Израел и по този начин
не дава възможност на Русия да играе някаква роля.
Трудно е да се каже колко дълго Кисинджър би успял да провежда
това жонглиране в стил Бисмарк, ако скандалът "Уотьрrейт" не изхвърЛЯ
Нш<сqн от Белия дом през август 1974 г., което прави толкова много аме-
риканци· подозрителни към своето правителство. Държавният секретар
остава на своя пост и по време на президентството на Форд, но с вt:е
повече оrраничения на действията си. Заявките за военния бюджет често
са намалявани от Конгреса. Отказана е всякаква по-нататъшна помощ на
Южен Виетнам, Камбоджа и Лаос през февруари 1975 r„ няколко месеца
преди тези ~ърж_а_ви да Оъда!. разорени._З_аконът за военmпе.пълно:мощия
силно орязва правата на президента да изпраща военни части през океа-
на. Конгресът гласува ЦРУ да не изпраща средства и оръжия на проза-
падните СЮJИ в Ангола, за да се спре съветско-кубинската интервенция
там. Нарастващото . безпокойство на републиканците от това отслабване
На американската сила зад граница и обвиненията към Кисинджър за
отстъпване на държавни интереси (Панамския канал) ·и стари приятели
(Тайван) започват да разклащат позицията на държавния секретар, преди
още Форд да бъде сменен по време на изборите през 1976 r.
Докато Съединените щати са заеm със сериозни социално-икономи-
чески проблеми през 70-те години и различните политически групи се
опитват да се примирят с намаленото си международно влияние, немину-
емо е външната им полиmка да е по-постоянна, отколкото е през неспо-
койните периоди. ~'все пак през следващите няколк~:_ :одини _1:_1ма таК!!~_а______ те права_са извън списъка;-предпочитат се -,,авторtпарmпе-прав:ителсТВа". ---(1 --~-
-„
политически ,,завои които са извън всякакви стандарnt:. Изпълнен с наи-
похвалните идеи на Гладстон и Умсън за нуждата от създаване на "по-
честен" глобален ред, Картър навлиза жизнерадостно в международна--
система, в която повечето от друпrrе ·актьори (особено в „най-тревожЮI:.. ·-
те места" на света) нямат намерение да водят политиката си според 1одео-
християнските пршщипи. При недоволството на Третия свят от икономи-
ческата пропаст между бедните и богатите нации, което се засмва от пе-
IрОЛната криза през 1973 r„ има благоразумие и великодушие в усилията
на президента з~ коопериране между севера и юга, както преобладава
здравият разум в условията на договор_а _за П~~.а~-~~!~~~.-~.. -~-~-~о.~а му__··_- .-·--телството ·Говорят,-·че···могат-да--;;имат-надмощие"-при-ядfГёН-i<ОНqi.riИКТ Със
··да приравнява-всяко реформистко·движенйе в Латинска Америка с марI<-
сизма. Картър получава и заслужено признание за посредничеството при
постигането на споразумението в Кемп Дейвид през 1978 r. между Египет
и Израел, въпреки че не Iрябва да бъде толкова изненадан от критиките
на друпrrе арабски дър~ави, което на свой .ред дава възможност на Русия
да затегне връзките си с по-радикалните режими в Близкия изток, Прави~
телството на Картьр, въпреки всичките си достойни намерения,~·ЗаСяда в:· · ·.
рифовете на сложния свят, който има все по-малко желание да се вслушва
в американските съвети, и на собствените си неразбирателства в· полити-
ката (често причинени от караници в самото правителство)'"· Авторитар-
ните, десни режими по света са укорявани н притиснати поради наруша-
нането на човешките права, но въпреки това Вашингтон продължава да
поддържа президента Мобуту в Заир, крал Хасан в Мароко и шаха на
Иран, поне докато последният не се отказва от престола през 1979 г.,
което води до :кризата със заложниците и последвалия неуспешен оmп за
освобождаването им 180 • В другите части на света, от Никарагуа до Анrо-
ла, правителството не на~mра демокра11iЧНо-либерални сили, които да за-
служават подкрепата му, но все пак не се решава да се обяви срещу марк-
систките революционери. Картьр също се надява да задържи IШСКИ воен-
JШТе бюджети и изглежда смутен, че разведряването със СССР не е нама-
л1mо нито неговите разходи за въоръжение, нито е спряло акциите му в
Третия свят. Когато в края на1979 г. руските войски навлизат в Афrани-
стан, Вашингтон, който е ангажиран в широкомащабно укрепване на от-
браната, отхвърля договора САЛТ-2, прекратява продажбите на зърно за
Москва и започва да Провежда - особено при шумната визита на Бжежин-
ски в Китай и Афганистан - политика на „балансиране на силите", която
президентът е осъждал само преди четири години 181 •
Ако правителството на Картьр ццва на власт с ко:мrmект от проС1И ре- ~
цеmи за един сложен свят, тези на неговия прие;~.шик от 1980 г. са още по- ~
прости, при това драстично различни. Обхванато от емоционална реакция ~
срещу всичко, което е вървяло накриво в СъеДШiеюпе щати през последниге =:::1
- две десепшетия, подиомагано чрез съкрушителната изборна победа от елек- §О
торат, повтrян от унижението в Иран, заредено с идеолоrnческо виждане за
света, което понякога изглежда наистина манихейско, правителството на
Рейrън има намерение да поведе държавтrя кораб в съвсем нова посока. (j
Разведряването спира, тъй като само осшурява прикрпmе на руския екс- ES
панзионизъм. Създаването на оръжия нараства във всички сфери. Човеппси- S
----
- Изненадващо е, че дори „кигайската карта" е подозрIПелна поради подцръжка- ~
та на десюrге републиканци за Тайван. Както би 'IрЯбвало да се очаква, тази ~
правотrnейност.също се препъва в сложните реалносru на въЮIIНИЯ свят, да -;.._
не споменаваме съпроnmата на Кошреса и общественостга, които харесват
меС1Ю1Я патриотизъм на nрезцценrа, но го подозират в пomrrnкa на студена
война. Непрекъснато се блокират шпервенции в ЛаТЮiска Америка или на
!
\С
.--
друго място в света, където m.ra джунгли, тъй като напомнят за Виетнам. Ес- ~
калацията на надпреварата в ядреното въоръжаване предизвиква прнтесне-
ние и натиск за нови преговори, особено когато подцръжницпге на прави-
=
:"'
Съветския съюз. Авторитарните режими в IрОmщнте се провалят често, за-
щото са станали непоП)'1>!рНИ поради връзките си с американското правител-
ство. Европейците са смутени от логиката, която им забранява да купуват
природен газ от СССР, но разрешава на американските фермери да продават
на същата страна зiрно. В Близюш изток невъз11ожностrа на правителството
на Рейrън да притисне Израел на r'н Беrин разстройва президентската стра-
теmя Да подреди целия арабсm свят в aнrn:pycm фронт. В Обединеюrге на-
ции Съединените щаm са като че ли по-изолирани от всякога, през 1984 г. те
са изхвърлеШI от ЮНЕСКО - положеIШе, което би СJШсало Франкшm Руз-
велт. При повече от двойно увеличен военен бюджет за пет гоДШ111 Съедине-
mrre щати вероятно са на път да пр~щобият по-голяма вое1-ша мощ, отколкото
имат през 1980 г., но дamr Пентагонът получава добра оценка за своите външни. - -
акции е много съмтпелно, както и въпросът, дали може да конrроШiра въJреш-
нослужебното съперничес1ВО 182 . Инвазията в Гренада, огласена като голя~1
успех, 1Ревожно напомня в някои оперативпи аспекти на фарса на Гилбърт
юш Съmmан. И не на последно място - дори и наблюдатеmпе симпаmзанщ
се чудят дали това правителство може да израбо111 обща стратеmя, когато
толкова много от членовете му се карат помежцу си (дори и след оттеглянето
на Хейг от поста държавен секретар), когато шефът му обръща толкова мал-
ко вниыание на криnооrге и когато (с редки изкmочення) то гледа на ВЪНllПIИЯ
свят през толкова еmоцеmрични очила 183 •
Към много от тези въпроси ще се върнем в последната глава. Смисълът
да се споменат заедно различните проблеми около правителствата на
Картър и Рейгън е, че те нямат, общо взето, разбиране за повечето сили,
които определят глобалната политика на света И особено за това движе-
ние от двуполюсен към м:ногополюсен свят, който е забелязан доста по-·-·
рано от Кисинджьр и към който той започва да се пригажда. (Както ще се ·--
види по-късно, появата на трите нови допълнителни центъра на полиm-
ко-икономическа сила - Западна Европа, Китай и Япония - не значи, че и -
те нямат ядове, но това не е важно сега.) По-важно е, че американското --
съсредоточаване върху проблемите на полиrnческото развитие в Никара-
rya, Иран, Ангола, Либия и т. н. допринася да не се обърне внимание на·
факта, че страната, най-много засеrnата от трансформациите в световна- ---
та политика през 70-те години, е вероятно самият СССР - твърдение, ко- ·-·
ето изисква допълнmелно кратко уточняване преди края на частта.
Това, че СССР е увеличШI военната си сила през тези години, е ·--
несъмнено, въпреки че, както посочва проф. Улам, управниците в Съвет-_
скч1_1__ ~~1q_з ~_цред __црага_да_осъзнаят--неприятната·истина,----разбрана-0·1 .:. --~- ка~·-·а"йздэ:вафундаменталните-възrnеди върху свеiОВilиЯ-ред-и··предопре-
толкова много американци през 40-те и 50-те години: увеличението на '·
с'°mата не дава автоматично, особено в ядрената епоха, по-:голяма сигур-.. ~
нает на страната. От всяка гледна точка, иконоrvшческа и военна по-абсо-
л1отни и относителни данни Съветският съюз по времето на :Брежнев е
много по-силен, отколкото е бил при Сталин. Тази нарастваща сила се
придружава от международни процеси и чуждестранни ангажименти, кО~-=
шо правят Съветския съюз по-уязвим за външна опасност и за „вихрите" --
в световната полиnrка, отколкото е бЮI, да кажем, през 1952 г.1s4. _ . ,·_"
Пък и в последните години от управлението на Картър правиrелство~
на Съединените_щаnr предприема-такова--увеличение-на·-военnатiгс-и·-мощ,
което, продължено с го_леми крачки от следващото правителсmо на Рейгън,
заплашва да възстанови превъзходството на САЩ в стратеmческите ядре­
ни оръжия, да увеличи воеШiоморското първенство на Съедю-rеюпе щаm и
да постави ударението повече от всякога върху съвремеfШше технолопш.
Амбициозният съветски оТТовор, че те няма да бъдат надмШiаm във въоръ- --~
жениет.о, не може да скрие неприятния факт на нарастващ натиск върху·­
икономика, която много е намалила темповете си на развитие (вж. с. 436-
440 по-долу) и не може да си позволи да участва във високотехнологична-.-.
надпревара 1 "'. В края на 70-те години Русия е в приrесниrелното положе- ~=
Нlle да внася roлet.rn количес1Ва зърно, да не споменаваме за технолопmте.
в сателитната му систе11а в Източна Европа, с изкmочение на определени
кадри на комун:исnIЧеската партия, недоволс1Вото непрекъснато расте; осо-
бено полското негодувание става ужасен проблем, а повторението на ин-
вазIШТа в Чехословакия през 1968 r. обещава 1rалък успех. Далеч на 1or
заплахата афганистанската буферна държава да попадне под чуждо (веро-
Я'IНО китайско) влияние, предизвиква преврата, който не само се превръща
в "Iресавище за ар}..m.ята, но има ужасяващо въздей:тие върху положе.ние-
то на Съветския съюз зад граница 186 • Руските деиствия в Чехословакия,
Полша и Афганистан подкопават представата за модел на другите държави,
независимо дали са в Западна Европа, ШIИ в Африка. Тревожен е фено-
менът на 1посюлм:анския фу:ндамешализъм в БJПIЗКИЯ изток, който заплаш-
ва (както в Иран) да се обърне и срещу местните комунисти, И срещу пре-
американсюпе rрупировки. Над всичко стои непреклонната враждебност
на Китай, която благодарение на усложненията- в Афганистан и -Виетнам
изглежда още по-очевидна в ь.-рая на 70-те годиmr, отколкото е бЮiа в нача-
лото 187 • От двете свръхсИJШ Русия е тази, която е „заrубШiа" Китай. Етно-
цеН1]JИЧНОСТТа и силната мниrеmюст на застаряващиrе И управници и съпро-
тивата на месnшя елит, номенклатурата, към радикалюпе реформи правят J;lj
успешното приспособяване към новите световни баланси много по-труд- ::;
но, отколкото е то в СъеДШiеmrге щаm. «:
Всичко това би трябвало да бъде известна утеха за Вашинпон и да =.
0
Създава една по-Спокойна и лишена от наивност гледна точка върху
външнополитическите пробл~ми, дори когато те са неочаквани и непри- ~
ятни. По някои проблеми. естествено, като :модифицираната подкрепа за б
Тайван в началото, правителството на Рейгьн се показва по-прагматично ~(j
и отстъпчиво. Макар че езикът на изборната кампания през 1979-1980 г.
е трудно да бъде променен, защото може би не е само въпрос на_ре!..о_ри- ___ -----·--·
('"")
деленото място на Съединените щати в него. Какrо се е случвало толкова СО
често в миналото, подобни чувства винаги затрудняват страните да при- ~
емат външните събития такива, каквIПо са в деиствителност, а не такива,
каквито те мислят, че трябва да бъдат.
Променящите се икономически баланси,
1950-1980 г.
·-·през юЛИ' J§iГГ. РliЧарД НИксън отново изразява своето мнение пред
. група директори от медиJ-Пе в Канзас Сити, че-сега в света съществуват
пет групи на икоНО}..ШЧеска мощ - Западна Европа, Япония и Китай, както
и СССР, и Съединените щати. „Те са петте, които ще определят икономи­
_·_ ческото бъдеще, и тъй като икономическата мощ ще бъде ключъ1п към
другите видове сила, бъдещето на света ще се двюки в друm посоки през
последната една трета на този век" 188 • Като приемем, че забележката на
-== президента за важността на икономическата сШiа е валидна, необходимо
е да навлезем по-дълбоко в трансформациите, които стават g глобалната
икономика от началото на студената война; въпреки че международната
търговия и просперитет се подчиняват на някакви необичаfuш: „завихря-
-- i
 ния" (специално през 70-те години), определени основни дълготрайни Както отбелязва Байрох: „Съвкупното световно промиПL1ено произ- в:~'JJ~i~
насоки могат да бъдат очертани и те изглежда ще определят световната водство между 1953 и 1973 г. може да бъде сравнено по обем с това, (j
политика през близкото бъдеще. създадено през uял век и половина, който разделя 1953 от 1800 г." 9J.
1

Както и при предишните периоди, разглеждани в тази книга, не може Възстановяването на разрушената от войната икономика, развитието на ~
да има абсолютна точност при сравнитеmште икономически статистики, новите технологии, продължилото преминаване от селско стопанство към ~
използваilli тук. Ако не друго, то увеличаването на професионалните ста- про11ишленост, впрягането на националните ресурси в „плановите ико- §
тистици, заети от правителствените и международните организации, и номшш" и разпространението на шщустриализацията в Третия свят - ето ~
развитието на по-прецизни техники от „Речник по статистика" на Мълхол __ какво подпомага тази драматична промяна. О
трябва да покажат трудността на задачата да се направи достоверно срав- ._ Още по-ясно изразен е наtШНЪт, и то поради почти същите прИtООШ, по n
нение. Нежеланието на „затворените" общества да публикуват данните-----= който грандиозно нараства обемът на световната търговия след 1945 г., за """'3
си, раЗЛИЧ!ШТе иачиии в страните да се измерват доходът и производство- раЗЛИ1<а от объркания период на двете световни войни (виж таблица 40). ~
то и променливите курсове на обмяна (особено след решението през 1971.~= Ед
г. да се премахне златният стандарт за обмяна и приемането на rшаващи ТАБЛИЦА
40
О
курсове) - всичко заедно поставя под съмнение коректността н~_ всяка Обем на световнат~_'!~~~оn_~1!1~_1850:-1~_71_ г.194(1913=100) ~
поредица от -икономически данни 189 ; Все пак доста статИ:Стически пока- 103 ~
затели могат да бъдат използваJШ с основателна степен на достоверност-
за сравияване помежду им и за определяне на тендеIЩИите, настъпващи с --
1850 lO,l
1938
S
l:ti
18 %- 1900 57,0 1948 103
течение на времето. . ___ _
Първата и най-важна черта е това, което Байрох правилно определя ··- 1913 100,0 1953 142 :з;
като „напълно безпрецедентно нарастване на световния промишлен про'-- 1921-1925 82 1963 269 ~
. м ежду 1953 и
дуl<Т "i90 през десетилетията след в тората световна воина.
1975 г. този темп на растеж достига забележителните 6 % общо за годmiа 1930 113 1968 407 О
(4.о/о иа глава от населението) и дори и през периода г. сред-·-·
1973-1980 1931-1935 93 1971 520 ~
ното нарастване е на година, което е много респектиращо според ~
2,4 %
историческите ста~щарти. Собствените изtШсления на Байрох за „продук-
ция на световната промишленост" - основно потвърдени от данните на
---

Това, което е още по-окуражаващо, както изтъква Ашуърт, е че през

§
Ростоу за „световното промишлено производство" 191 - дават известно --·· _1.2~1_r.__ ~а_пр:ьв_П'Ъ.Т. световната_тьрговия.с.nромишлени стоки.надминава - -----
- -~бя~_н_~~~-f!~_:ГО~-~--~!1-~.J!М_~Т»~_ащо. нарастване--(вmк-таблица---39).--·---------_-_-1_ тази със суровини, което на свой ред е последица от факта, че нараства- n
ТАБЛИЦА 39 нето на общото производство на промишлеността през тези десетилетия е ~
Продукция на светоn11ата nром11шле11ост, 1830-1980 г. 191 (1900=100) значително по-голямо от нара_сt~ането__(Мll_ОГО_ !Jпечатляващо) на селско- -..ii-3
стопанските стоки и минераnите (виж таблица 41 ). ......
Общо производство Годишен темп на растеж ""
t;
ТАБЛИЦА41 ,!..
1830 34,1 (0,8) Проце11т110 нараства11е 11а световното про11зnодство, 1948-1968 г.
195

1860 41,8 0,7 ""

00

1880 59,4 1,8 1948-1958 1958-1968 ""

1900 _IJHI,()_ __ - - - - - ..2,6-.--- -- ---- -· · Селскостопански сТОКИ 32% 30%
-- ----- ~---·------
Минерали
1913 172,4 4,3 40% 58%
Проыишленост
1928 250,8 2,5 60% 100%
1938 311,4 2,2
До извесша степен тази несъразмерност може да се обясЮI с оrром­
1953 567,7 4,1
. ното увеличеIШе на промишлеността и търговията между развитите ин­
1963 950,1 5,3 дустриални страни (особено тези от Европейската икономическа общност),
но повишената им потребност от cypoвmrn и началото на индустриализа­
1973 173о,б 6,2
цията във все по-голям брой страни от Третия свят означават, че иконо­
1980 3041,6 2,4 миките на последюrrе през тези десетилетия също се развиват по-бързо,
 отколкото по. друго време през.„ХХ в. 196 • Въпреки щетите, нанесени от
западния империализъ11 на много от обществата в други tfасти на света,
износът и общото икономическо развитие на тези общества се облагоде­
телстват най-много, когато индустриализираните страни са в период на
експанзия. Слаборазвитите страни, доказва Фор11ан-Пек, се развиват бързо
през XIX в., когато „отворени" икономики като тази на Англия caf..-10 се
разрастват - точно както те понасят най-големия удар, когато Шiдустри­
атшят свят попада в депресия през 30-те годпни. През 50-те и 60-те годи­
ни те отново изживяват по-бърз темп на растеж, защото развиmте страни
процъфтяват, нараства нуждата от суровини и индустриализацията се
разпространява'"· След най-ниската точка през 1953 г. (6,5 %) Байрох
показва как делът на Третия свят от световното промишлено производст­
во нараства непрекъснато от 85 % (1963 г) на 9,9 % (1973 г.) и до 12 %
(1980 г.) 198 • Според из'П!сленията на ЦРУ делът на слаборазвитите страни
от ;,общия световен продукт" се е увеЛичил от 11,1 % (1960 г.) на 12,3 %
(1970 г.) и до 14,8 % (1980 г.) 199 •
Поради големия брой на населението в Третия свят неговата част от
световното производство е все още непропорционално малка, като по този
на'П!И се изявява потресаващата му бедност. Средното равнище на общия
наrщонален продукт на глава от населението в индустриализираните стра­
ни е 10 660 долара през 1980 г., но само 1580 долара на глава от населе­
нието в средноразвитите страни като Бразилия и шокиращите 250 долара
на глава от населението за най-бедните страни от Третия свят като Заир 200 •
Защото факт е, че докато делът им от световното производство и промиш­
лена продукция нараства като цяло, печалбата не се разпределя в еднак­
ва степен между всички слаборазвити страни. Разликите в богатството на
някои държави от троmщите са много големи, още когато колониализмът
__________ -----.---- __ е,_Q_tх.вър_лен_-::-_точн:о.както .. са-бШiи-в много случаи-преди-империалистиче:.
ската ера. Различията се увеличават поради непостоянното търсене на
продукцията, поради нееднаквите помощи, к_о~т~ _всяк~_ страна успява да--~
си осигури; ·и пор-ади -ь~-обено_с_тите на климата, политиката, намесата в-· ~­
околната среда и икономическите сШiи, които са извън техния контрол.
Суша може да опустоши една страна за години. Граждански войни, пар-
rnзански действия или насилсmени разселвания на селяни могат да нама-
лят селскостопанското производство и търговията. Намаляване на све­
товюпе цени, да кажем на фъстъците ШIИ на ламарината, довеждат почти
до застой иконо11ика с едно преобладаващо производство. Покачване на
лихвения .процент-или -повишаване ·стойността-на--американс-кия дола-р-~~.
нанасят удар на иконо1rиката. Прогресивното нарастване на население-
то, причинено от напредъка на меДIЩШiата в западните страни, увеличава
потреблението на хранителни стоки и заплашва да обезсмисли всяко уго-
лемяване на общото национално производство. От друга страна, има стра- ..-._
ни, които преминават през „зелена революция"* със силно увеличено
*
,,Зелена революция" - название на интензивната система на земеделие след Втората
световна война, свързана с използването на нови високопродукmвнИ сортове зърнени храни,
иригационно строителство, прилагане на изкуствени торове и механизация; всичко това води до
скокообразно увеличаване на добивите и има особено значение за развиващите се страни
Индия и други (б.р.).
производство на селскостопански стоки поради подобряване на използ- ~Z~S~~:~;f::.·.
ваната техниката и внедряване на нови сортове. Огромните печалби, по-
лучавани от страните, които имат щастието да притежават нефт, през ~
70-те години m отделя в съвсеьr различна категория - въпреки че дори и Ь"1
тези т.нар. слаборазвити страни от ОПЕК С'Iрадат от спада на цените в
началото на 80-те гоДИШI. И накрая, с най-забележително развитие от всич- §
ки страни от Третия свят изпъкват няколко,... които Роузкранс опре~еля О~
като „тьрговскиге стра1Ш" - Южна Корея, Таиван, СШIГапур и Малаизия,
които имитират Япония, Западна Германия и Швейцария в предприемаче- q
ството и ангажимента за производството на промишлени стоки за светов- ~
ния пазар 201 • ~
Тази отлика между слаборазвитите страни изтъква втората главна ~
черта в макроикономическата промяна през последните няколко десети- О
леrnя - различният темп на развитие-на отделшпе нации по-Земното кълбо; ~
което е валидно както за по-големите индустриализирани сШiи, така и за ti3
по-малките страни. Тъй като тази тенде1щня - според сведенията от пре-
дишните векове - има в края на краищата най-голямо влияJШе върху м:еж-
S
СО
дународното равновесие на сИШiте, си струва да изследваме как тя влияе
върху главmrrе сИШI от тези десетилетия.
Няма съ1rнение, че икономическото преобразуване на Япония след
S
с.<:
1945 г. предлага най-ефектния пример за непрекъсната модернизация през о§~
тези десетилетия, изпреварвайки почти всички съществуващ~ „напредна-
ли" страни като търговски и технолоmчен конкурент и даваики модел на
другите азиатски „търговски страни". Япония вече се е отличила преди
около един век, като става първата азиатска страна, която копира Запада ~(')
и в икономическо, и - съдбоносно за нея - във вoeIDio, и в империалисти-
ческо отношение. Въпреки чe„Ilo."1J'~)\1Jah\нoгo от война'Га_19_37:::_1945_г,_11_. ___. ___
- ----е--ОТКЪСната·оттрадицИQН:frflТе СИ пазари И сурОВШIИ, ТЯ Притежава такава (.)
промишлена инфраструктура, която може да бъде възстановена, и талант- ~
ливо, добре образовано и социално ·свързано на.селение, чиято ~е~имост ~
да подобри-участrа си "Сега: може да бъде ·вкарана в мирна търговска над- 1--t.
_
превара. За няколко годпни след 1945 г. Япония е повалена, територията
И е окупирана и тя зависи от американската иомощ. През
ето се обръща - по ирония на съдбата това става в гол~ма степе~. поради
1950 г. течени- :r
\С
G
големите вoemrn разходи на СъединеЮIТе щarn в Кореиската воина, коя- оо
то стимулира насочените към износ японски компании. „Тойота" напри- ~
!!_~Р-~-~Р(;}д_ф~,..и.С?.~. с.~а-~~!!~. ~.! ~P.?!II.~ пop'!!__~2 нa---:П~ff:r..!if.9.I:!~-~-~8:M~.:__ _·-- ~~---
они, което се случва и на много други ко1mании . .~
Много повече, разбира се, има значеmiе „японското :y.no", отк~лко­
то сти1rулите от американските разходи по време на кореиската воина И
___ ___:_:___ после отново - по време на виетнамската. Усилието да се обясни ~ак точ­
но страната се преобразува и как другите могат да иоследват неиния ус-
"2оз
пех се превръща са~о по себе си в „миниатюрно възпроизводство .
Основна прИ'П!Иа е крайно фанатичната вяра във високото ниво на кон­
трол на качеството посредством заемане (и подобряване) на сложни ме­
IЩЦЖЪрски техники и методи на производство от Запада. Тя се допълва от
солидното, отговарящо на високите стандарти образоваIШе. и от големия
-
брой инженери по електроника и автомобилостроене, както и от малките,
 но предприемчиви работилници наред с огромните дзайбацу (японски
концерни). Има национален дух в полза на упоритата работа, лоялността
към компанията и нуждата от намаляване на различията между мениджър
и работник чрез смес от ко11про:миси и уважение. Икономиката изисква
огромни капитали за постигане на продължително нарастване и получава
точно това - отчасти, защото има малки военни разходи за. отбрана на
една „демИШiтаризирана" страна, криеща се под крилото на американска-
та политика, но може би повече поради фискалната и данъчната страте-
rnя, която окуражава една необичайно висока степен на лични спестява-
ния, а те на свой ред могат да бъдат използвани за инвест~щионни цели.
Япония е облагодетелствана и от ролята, която играе МШiистерството за
международна търговия и промишленост (1v[NITП) с „грижите му за ново
промишлено и технологично развитие, като същевременно координира
прав1шно закриването на стари, загиващи иццустрии"204, и всичко това по
начин, съвсем различен _от американския метод за ненамеса.-
Каквито и да са обясненията - други експерти биха изтъкнали паве~
че културни и социологически причини, но да не споменаваме този нео-
пределим „фактор плюс" на национално самосъзнание и сила на волята
на народ, чието _време е настьпI-mо, - не може да се отрекат мащабите на
икономическия и успех. Между 1950 и 1973 г. общият И национален про-
дукт нараства с фантастичните 10,5 % на година, много повече от расте-
жа на всяка друга индустриализирана страна; а дори и петролната криза
през 1973-1974 г. с удара, който нанася на световната икономика не
попречва па Япо1пш да задържи темповете си на растеж почти два ~ъти
по-високи от тези на основните И конкуренти. Обхватът от производства,
в които Япония методично става доминиращ световен производител, е
много разнообразен - фотоапарати, кухненски стоки, електроуреди, му-
зикални инструменти, скутери и много, много дpyrn. Японските изделия . __ ___!оди_~-~'_._се___ ~~'!'О!f_ ~Р..е.~.и~-~О__О!___О_~~-и..:~~!!!.f_!!_~~--~~_0-!_О__-1!-?~~~-~~-~ла!!_~_О_! __ ~-·-------·
--съперничат-на-швейцарската-·часовниковiСИНДу'СТРИя, З~iЕеНЧВат·-ГерМан- --: населението е изключително нисък и донася малко на страната по отно-
ската опrnческа промишленост и разоряват английското и американското
производство на мотоцшшети. Само .за едно десетилетие корабостроител-
пиците на Япония започват да строят повече от половината-бруrО реrnстьр
тона, спуснати на вода. През 70-те години по-модерните й пещи произ-
веждат толкова стомана, колкото и американсюпе. Увеличението на авто-
мобилна:а й промишленост е още по-впечатляващо_ между 1960 и 1984
г. делът и от световното производство на коли нараства от 1 % на 23 %, а
като последица японски коли и камиони се изнасят с милиони по целия
свя~ ПостепеJШ_о, неумолимо страната_ се IIРидв_ижв_~ от JШ_ско_- К'J:.М„висо-
котехнологични продуКтlС -=-компютри;те11еко-М::УНиКации~-В-ЪзДух.Оплава-
не, роботика и биотехнологии. Постепенно, неумолимо търговският И
баланс се движи нагоре, като я превръща във финансов и индустриален
гигант. След края на окупацията от съюзниците през 1952 г. общият наци-
анален продукт на Япония е малко повече от една трета от този на Фран"·-
ция юш на Ашлия. В края на 70-те години общият национален продукт на__
ЯпоЮIЯ е колкото на Англия и Франция, взети заедно, и повече от ·полови- ~· -
ната на Съединените щати 205 . Само за едно поколение нейната част от
световното промишлено производство и на общия национален продукт
нараства от 2-3 % до около 10 о/о и не спира да расте. Само СССР в
годините след 1928 r. постига подобен темп на развитие, но Япония го
прави по много по-безболезнен и по много по-мащабен начин. . .
При сравнение с Япония всяка друга голяма сила изглежда Мудна в
икономическо отношение. Когато Китайската народна република започ-
ва да се налага в rодшште след обособяването си през 1949 r., има само
няколко наблюдатели, които не я приемат сериозно. Това донякъде се
дължи на традиционната тревога от „жълтата опасност", защото спящият
ПП'аIП на Изток може веднага да стане водеща сШiа в световните работи,
щом впрегне 800-милиоIПiото си население за национашш цеJПI. Още по-
важна е агресивната позIЩИЯ, която заема КНР по отношение на чуждите
СИШI още със създаването си, макар че тя може да се разгледа като отго-
вор на неприятmпе съседи. Сблъсъците със Съединеmпе щати за Корея
и Кемой и Мацу, навлизането в Тибет, граничните борби с Индия, скъсва-
нето със СССР и военната конфронтация в спорните райони, кървавата
_. _____ сх.ватка-със--Северен Виетнам, войнственият тон на китайската пропаган-
да (особено по времето на Мао ), когато критикува западния империа-
лизъм и „руския хегемонизъм" и подстрекава народните освободителни
движения по Земното кълбо, я правят много по-важна, но и непредсказу- ~
ема фигура в ·световните работи за разлика от дискретните и изтънчени J:::I
японци"'· Просто защото Китай притежава една четвърт от световното О~
население, неговите полИ111Чески заmпания в една ИJШ друга посока трябва 1-(
да бъдат приемани сериозно.
Според точните икономически критерии, въпреки всичко КНР е кла- ~
сически случай на икономическа изостаналост. През 1953 г. например тя а
създава само 2,3 % от световното промишлено п.роизводство и има „общ ~С")
индустриален потенциал„, равен само на 71 % от този на Англия през
1900 г.! 207 . Населението И, което скача с десет милиона нови гърла всяка
1:1::1
шение на ,,добавената стойност". Разорението, причинено от военните ~
диктатори, японската инвазия и rражданската война в края на 40-те годи- -;_
ни, не спира· дори когато селските комуни изместват собствениците на "#,.
земята след
1949 г. Все пак икономическите стъпки не са напълно безна- ._
деждни. Китай притежава основна инфраструктура от пътища и жп ли- ~
нии, текстилната му прошпшrеност е много добра, градовете и пристани- ~
щата са центрове на предприемаческа акт1-шност, а районът Манчжурия в С>
частност е развит от японците през 30-те години208 . Това, което е нужно :1
'-: на_ страната2 _.~.~-()-.!!~!_~__ д_~ __s._~_р~~?.~О_IОЦУ_~тр~~~о.~--~--gо~ЁК~!l_О~_l!~.-~!а.: ______..__ _
--бЮШОСТИ-Големи инвестиции на капитал. И двете условия са изпълнени в
известна степен - поради управлението на комунистическата партия и
помощта на СССР - в началото на 50-те години. Петгодишният ШJан от
1953 г. съзнателно копира сталинските приоритети за развwrие на тежка
промиnшеност и увеJШЧение на добива на стомана, чугун и въглища. През
1957 г. промишленото производство се удвоява209 • От друга страна, раз-
мерът на капитала за промишлени инвест~щии, създаден в страната ми
--· взет назаем от Русия, е много недостатъчен за държава с икономичесюпе
нужди на Китай, а китайско-съветският разрив внезапно прекъсва руска-
та финансова и техническа помощ. В допълнение нелепото решение Jia
 Мао за "великия скок напред" с насърчаването на хиляди селски стома­
нодобивни работилници и кампанията му за „културна револrоция" (коя­
то довежда до очерняне на техническите експерти, професионалните :ме­
ниджъри и обучените икономисти) значително забавят развитието. И на­
края, през 50-те и 60-те години дипло11ацията на конфронтация и военни­
те сблъсъци с почn~ всички съседни държави налагат голям процент от
оскъдните ресурси на страната да бъдат отделяни за въоръжените сили.
Периодът на „културната революция" не е изцяло отрицателен за
икономиката, поне изrьква значението на селскостопанските райони, като
сти11улира дребната индустрия, подобрява селскостопанската техника и
създава основни медицински и социални служби в селата 210 • И все пак
значитешrо нарастване на националното производство може да дойде само
от по-нататъшна индустриализация, подобрения в инфраструктурата и
дългосрочни инвестиции - всичко това започва със ·спирането на „кул­
турната революция" и увеmrчаваJ!~то на търговията със СъедШiените щати
и другите развити иконоr.-rики. Богатите залежи на разнообразни минера­
ли в Китай се разработват бързо. През 1980 r. добивът на стомана от 37
млн. тона е много над този в Англия или Франция, а консу1rацията на
енергия, добивана от модерни ресурси, е два пъти по-голяма от тази на
всяка от водещите европейски страни 211 • През същата година делът на
Китай от световното промишлено производство достига 5% (от 3,9 %
през 1973 г.) и се доближава до западногерманския 212 • Този стремителен
нов растеж не е лишен от проблеми, а ръководството на партията трябва
да спусне надолу задачите на плана за „четирите вида модернизация" на
страната. Все пак си заслужава отново да повторим, че ако някои от ки­
тайските статистически данни за богатство ШIИ производство се разпре­
делят на глава от населението, тогава отново изпъква относителната 11у
икономическа изостаналост.
__________ въпреки--тези-недостатъци·става-ясно;-че-пь-тьв-а··вре-ме·-·азИiТСКИЯi
rnгант започва да се раздвижва и е решен да създаде икономическа осно­
ва, съответстваща на желаната роля на велика сила 213 •
Петият регион на иконо1rическа мощ, определен от Никсъ:н ·в речта
му през юли 1971 г., е ,~Запа.Дна Европа", която по това време е по-скоро
географско понятие, а не обединена агресивна сила като Китай, СССР и
САЩ. Дори и самият термин за различните хора има различно съдържа­
ние - може да значи, че това са всички страни извън сферата на руско
влияние (като по този начин се вкл1очват и скандинавските страни, Гърция
и Турция) или че е първоначалната (или разширената) ЕвропеЙСI<а_ ИJ>Q!IQ.:~ _
-мическа общност ,-·която поне- притежав-а институционални· раМКИ, или пък
че е често използвано съкращение на предишните· велики държµви (Анг-
лия, Франция, Германия, Италия), които трябва да бъдат консултирани, да
кажем, от американското външно министерство, преди да се прюrожи нова
политика към Русия или Близкия изток. Дори и всичко това не изчерпва
семаlfГИчните бърканици, тъй като през по-голямата част от този период
за англичаните „Европа" започва от другата страна на Ламанша; има също
много хора (да не споr-.1енаваме Германските националисти), за които след- -~!
военното разделяне на конrnнента от 1945 г. е временно състояние, което
в бъдеще ще се смени с присъединяване на страните от двете чacrn към
едно по-голямо обед1шенне. Така че политически и конституцнонално е
трудно да се използва тер.минът „Европа" или дори "Западна Европа" за
нещо повече от фраза пли като неясно културно-географско понятие 214 •
На иконо~шческо равнище обаче все пак всичко, което става в Европа
през тези годшnr, в основm1 лшпrи е еднакво. Най-ярката черта е „продължи­
телното и високо ниво на иконо1rическо развитие" 215 • През 1949-1950 г.
повечето от cтpamrre са с производство на ниво оmреди войната, а някои
(особено неуiралните по време на конфликта) са значително напред. Но
после следват години на нарастващо промишлено производство, на без­
прецедентно увеличеШiе на експорта, на забележителна степен на заетост и
високи mma на наличен доход и на инвесnщионен кamrraл. Резултатът е, че
Европа става най-бързо развиващият се регион в света, с изключение на
Япония. ,,Между 1950 и
1970 r. европейският общ продукт се увеличава с
около 5,5 % годишно и4,4 % на глава от населението срещу съответни.те
стойности в света 5 и 3 %. Промишлената продукция дори нараства по­
бърза със 7,1 о/о в сравнение със световното ниво от 5,9 %. По този начин
в края на периода производството на глава от населението в Европа е почти
два и половина пъти по-голямо от това през 1950 г." 216 • Интересно е, че
този растеж се набтодава във всички части на контШiента - в северозапад­
ното промишлено ядро, в средиземноморските държави, в Източна Европа,
дори и мудната английска иконоI-.mка през този период се развива по-бързо,
отколкото преди десеТЮiетия. Не е изненадващо, че положението на Евро­
па в световната иконо~пJКа, което е слизало от началото на века, скоро за­
почва да се връща на мястото си. ,До време на периода от 1950 до 1970 r.
нейнIШТ дтI от световното производство на стоки и услуги нараства от 37
на 41 %, докато само промишленото производство се увеличава дори по­
вече - от 39 на 48 %""'.През 1960 и през 1970 r. анализите на ЦРУ показ-
- _АдJ_=-_е_стествено_по статисп1чесm данни;-за които·I-.fоже да ·се·спори 218 , ·:::·че·
Европейската общност има по-голям дял от общата световна продукция,
отколкото дори Съединен1rге щати, и че е два пъти по-голям от този на Съвет­
ския СЪIОЗ.
Причините за европейското икономическо възстановяване след из­
вестен размисъл не изглеждат толкова неочаквани. Прекалено дълго по­
голямата част от континента страда от нашествия, продължителm1 борби
и чужда окупация, бомбардиране на градове, фабрики, пътища и жп ли­
нии, недостиг на храна и суровини, причинен от блокади, мобилизиране
,. на милиони мъже и убийството на МШIИОНИ живоrnи. Дори и преди вой­
ната „естественото"--развитие·на -Европа "'-·което ·означава ·развитие-н~грайОН­
след район, разкриват се нови източници на енерmя и производство, по­
явяват се нови пазари, разпространяват се нови технологии - е нарушено
от действията на национа.rrистически настроената Machtstaa/1 19 • Все по­
високи 11итнически бариери разделят доставчиците от пазарите 1n1. Пра­
вителствени дотации закрилят неефективни фирми и фермери от чуждес­
транната конкуренция. Все по-големи суми от националния доход се за­
1 д~лят за въоръжаване, а не за търговска инициатива. По тази причина е
невъзможно да се увеличи икономическият растеж на Европа в този „кли-
=j! 1'.tат на разделяне на блокове, на икономически национализъм и спечелва­
не на Предимства на гърба на други" 220 • Сега, след 1945 r., има не само
-i
·iil
 „нови европейци" като Моне, Спаак и Халщайн, готови да създадат ико-
номически структури, които да избегнат грешките от миналото, но съще-
ствуват и полезшпе Съединени щаm, имащи желаIШе (чрез Плана „Мар-
шал" и други програми за подпомагане) да финансират възстановяването
на Европа, при условие че т_ова ще бъде направено като колективен опит.
По този начин Европа, чийто икономически потенциал е разрушен и
неизползван поради войIШ и поШinrчески съображеIПIЯ, сега има шанс да
поправи своите слабости. Съществува голяма решимост за „изграждане
наново" и в източната, и в западната част на континента, които са готови
да се поучат от безразсъдството на 30-те години. Държавно планир·ане,
д~и в кейнсиански, или в социалистически вариант, укрепва вярата в това
желание за социални и икономически подобрения; рухването (или дис-
кредитирането) на старите структури прави нововъведенията по-лесни.
Съединените щати не само дават милиарди долари според Плана „Мар-
шал" - „помощ в криmчен_момеш", както уместно се казва221,-но осигу-
ряват и защитен чадър, под който европейсюпе държави могат да се под-
слонят. (Истина е, че и Англия, и Франция отделят много средства за от-
брана по време на Корейската война и в периода преди .деколонизацията
им, но те, както и съседите им, биха изразходвали много по-голям пра-
цент от националния си доход за въоръжаване, ако не бяха защигени от
Съединените щати.) Поради наличието на малко търговски бариери фир-
ми и търговци процъфтяват на този много по-голям пазар. Така е, защото
търговията между развити страни (в случая между самите европейски
държаnи) винаrn носи попече печалби, отколкото търговията с дpyrn парт-
ньори, просто защото взаимните изискван1rя са по-големи. Ако „външна-
та" търговия в Пвропа нараства по-бързо от всичко друго през тези десе-
тилетия, то е защото се извършват много повече покупки и продажби между
съседите. За едно поколение след 1950 г. доходът на глава от население
-- се увеличава--толкова;-колкото--за-век ·и ·половина-·преди-тов-ii!222 ·социално----
икономическият темп на тази промяна е наистина забележителен: частта
от работещото населеIШе на Западна Германия, заето със селско и горско ---
стопанство и рибовъдство, спада от 24,6 о/о през 1950 г. на 7,5 % през
1973 г., а във Франция - от 28,2 на 12,2 % за същия период (и на 8,8 %
през 1980 r.). Доходът нараства с разпространението на промишленост-
та; в Западна Германия дqходът на глава от населението се увеличава· от
320 долара през 1949 г. на 9131 долара през 1978 г., а в Италия нараства
от 638 долара през 1960 г. на 5142 долара през 1979 г. Броят на автомо-
билите на 1000 души от населението се ув~личава от 6,3_ в_ Западна_Гер>ш_,____::_ _ е в:ьэвърнал_а световн~та_ 1щцердя, правл_психолоrnческн трудно.хората.да-- _ _ _____ _
ния {1948 r;)на 227 {1970 t.) и·във Фр-анЦия от 37 на 252223 • Какго н да го
мери човек, въпреки съществуващите регионалн~ __ различия доказателст-
вото за истински напредък е налице.
КомбШiащrята от общ икономически растеж и голямото разнообра- ~-
зие в темповете на промяна и ефекта от тях може да бъде видяна ясно, ако -
се проучи какво става във всяка от бившите Велики СШIИ. На юг от Алпи-
чудо 1 поради нарастването на общия национален продукт в реални стой-
те и~ бухва, както журналистите хиперболично го наричат, „италианското
наети три mти по-бързо след 1948 г., отколкото в годините между войни-
те; наистина до 1963 r., когато темповете намаляват, италианск~Та икона-
мика се развива по-бързо от икономиката на всяка друга страна, с изЮiю-
чение на Япония и Западна Гер:.rания. Като се размислим обаче, и тук не
се 1.'}JИе изненада. Италия винаrn е би;1а най-слабо развитата от европей-
ските "чеmри големи", което ако се каже по друг начин, означава, че па-
тенциалните И възможности за растеж не са напълно използваЮI. Освобо-
дена от абсурдите на фашистката иконо1шческа полIПИКа и силно облаго-
детелствана от американската по11ощ, италианската промишленост има
възможност да използва ниските разходи за заплаrn в страната и голя.мата
си репугаrщя в дизайна, за да увеличи експорта с удивително висок теюr,
особено в Общия пазар. Хидроенергията и евтиният внос на петрол ком-
пенсират mrncaтa на 11естни запаси от въгm1ща. Автомобилостроенето се
явява голям стимулиращ фактор. С нарастването на вътрешното потреб-
ление „Фиат", местният производител на автомобшти, заема неоспорвана
позщия в продължение на много годшm: на националния пазар, а същев-
ременно прави силен експорт-на север от Алпите. Към-традиционните
промиllШености - обувна и за скъпи дрехи, се присъединяват и нови про-
изводства; Jпалианските хладилнищr например се продават повече от всич-
ки дpyrn в Европа през 60-те години. Това обаче не значи, че е постигнат ~
пълен успех. Различията между севера и юга в Италия остават постоянни. ~
Социалните условия и в градовете, и в бедните селскостопански райони О~
са далеч по-лоши от тези в Северна Европа. Нестабилността на правигел- ~
ствата, наличието на голяма „черна" иконо11ика и високият обществен
дефицrгг вmrяят върху стойността на лирата и подсказват, че икономичес-
кота възстановяване е неустойчиво. Каквито и сравнения да се напраВят
=
С
между европейските страни по доход или индустриализация 1 Италия не ("")
може да съперничи на по-напредналите си съседи; когато обаче се срав- Е9
няват темповете на растеж, нещата изглеждат много по-добре. Това S
_ _прос.':о __е Н'1ЧИ~ ~а_-'.е ка_же с ):iP)'Гll_!\)'!>_!И, _'!e_.Ifтaл)!Jl_C}"apI\lpa_oт_дaлegno,_ -(") ________ _
задна позиция 2. ~
Съвсем различно е положението на Англия през 1945 г., когато тя е ~
много по-напред, поне сред по-голем1пе европейски страни, което ·11оже ~
би е част от обяснеIШето за СравнИТелнОТо И нкономическо изоставане през 'f.
следваЩ!Пе четири десетилетия. Това ще рече, че тъй като (точно като Съе- w
динеmпе щап1) почти не е разрушена от войната, темповете И на развитие ~
не се очаква да бъдат толкова високи като на страшпе, възстановяващи се ~
от годините на военна разруха. Какго бе разгледано по-горе"', фактът, че С>
. Англия е непобедена, че все още е една от „триrе големи" в Потсдам и че си :"'
--·-·видят необходимостта от драстични промеIШ в собствената си Jl](ОНо,mче-
--- ска система. Войната не са110 не създава нови структури, но и запазва не-
~ променени традиционните институции като профсъюзите, гражданското
ведомство, старите универс:итепr. ВъпреЮI че лейбъристкото правителство
от 1945-1951 г. придвюква плановете си за национализация и за създаване
·- на „държава на благоденствието", по-съществено преустройство на ико-
--.-1 ношrческата практика не става. Сиrурна все още в особеното l\.tясто, което
--- 1 заема, Англия продължава да разчита на затворените колониални пазари,
------=-i бори се напразно да запази старата стойност на лирата стерлинга, подцържа
~ !· скъrш ~резокеански гарJШзоШI (голям канал за изтичане на валута), отказва
1
--~ !
·,),;_J
да се присъедини към първите движеmIЯ за европейски съюз и изразходва
за отбрана повече пари от всяка друга cIOia в НАТО, с изЮiючение на сами­
те Съединени щати.
Слабостта на Англия в международната и икономическата И позиция
не се проявява напълно в ранния следвоенен период поради още по-голя­
мата слабост на другите страни, поради об11ислените изтегляния от Ин-
дия и Палестина, краткосрочното покачване на експорта и по,пдържането
на имперски позиции в Близкия изток и Африка 226 . Така че унижението в
Суец през 1956 г. е голям удар, тъй като разкрива не само слабостта на
лирата стерлинга, но и голия факт, че Англия не може да извършва воен-
ни действия в Третия свят при неодобрение от страиа на Америка. Все
пак може да се спори дали степента на упадъка се отчита, тъй като по
отношение на отбраната английската политика след 1957 г. се основава
на ядрената „спирачка", която е много по-евтина от големите конвенцио­
нални сшrи, но претеrщира за статут на велика сила.- -В-икономическо от--­
ношение и Англия изживява общия разцвет през 50-те и 60-те години.
Ако темповете И на развитие са около най-ниските в Европа, те все пак са __ _
по-добри от тези през предишните десетилепiЯ и затова Макмилън казва
на английските избиратели: „Никога не сте бшш по-добре!" Ако се видят·---=
данните за дохода или за броя на перални машини и автомобили, това __
твърдение е исторически вярно.
Ако обаче се разгледа много по-бързият напредък в другите страни, - -
ще се разбере, че страната страда от „английска болест", както германците
я определят - комбинация от борбени професионални съюзи, лошо управ­
ление, „Stop-go" полlfПIКа на пр~пителството и наследено отрицателно от­
ношение към тежкия труд и предприе11ачеството. Новото благосъстояШiе
довежда до увеличаване на вноса на по-добре оформените европейски про-
~и__и _JI()·евnпште _азиатс~~--~--°~! -~00!0__ 9_~-~-~0-~___\:IQЗt1a _q.зда_вс;t ...з-~трудн~_-_.·_·
ниЯ в ба.тiа-нса·наплащаНИята, кризи на лирата cтepllliнra и обезценяването
И, като предизвиква усШiване на инфлацията и искания за по-високи надн!f-
ци. Контрол на цените, законодателно определяне на заплаnпе и фискат-Iа
дефлация са използвани по различно време от английското правителство за
спиране на 1mфлацията и създаване на подходящи условия за продължите­
лен подем. Те обаче рядко помагат задълго. Английската автомобилна ин---
дустрия непрекъснато е подкопавана от чуждестранните конкуренти,
процъфтяващото по-рано корабостроене сега зависи предимно от поръчюпе
на Адмиралтейството, производителите на електроуреди и мотоциклети-­
открив~т,_ че_ вече не_ са конкуреmос.~:~9_с_qf?ни .. _Цякои __ компании _(като_ ,,ИЫ- --
ШIРи-а.тi кемиnл~индъстрИЗ") са изюпочения от тази ТеIЩеlЩИЯ, финансови-
те услуги на лоrщонското Сити продължават да се търсят, а и търговията на
дребно остава СЮIНЗ, но ерозията в английската индустриална база е без-~.
милостна. Присъединяването към Общия пазар през 1971 г. не донася очакс­
ваното облекчение, то дори още повече отваря английсЮJЯ пазар за конку- ·
ренцията в проШ1шленоспа и същевремею10 обвързва АнrШIЯ с политика~. __ ,
та на високи цени за селскостопанските стоки на Европейската икономиче- i След като процъфтява експортът, Германия става втора, само след Съеди-
ска общност. Нефтът в Северно море също не донася желаната благодат, но -=J
пък вдига стойностrа на лирата стерлинга и по този наЧЮI накърнява изно-
са на промиnmени стоки 227 .
Иконо~1ическата. статистика предлага данни. за това, което Байрох
определя като „ускоряване на индустриалния упадък на m;ликобрита­
ния"228. Нейният дял от световното про~ишлено производство пада от
8,6 о/о през 1953 г. на 4 о/о през 1980 г. Частта И от световната търговия
също бързо намалява от 19,8 % (1955 г.) на 8,7 % (1976 г.). Брутният И
национален продукт, трети по големина в света през 1945 г., е надминат
от Западна Германия, после от Япония и след това от Франция. Доходът И
на глава от населеЮiето постоянно се изпреварва от по-малки, но по-бо­
гати европейски страни; през 1970 г. той е по-близо до този на средизем­
номорските страни, отколкото до Западна Германия, Франция или cтpa­
mrre от Бенелюкс 229 . Трябва да сме убедени, че намаляването на дялове­
те на Англия (дали в световната търговия или в световния брутен про­
- дукт) се дължи на факта, че особени теХЮ1Чески и исторически обстоятел­
ства дават на страната непропорционално висок процент от световното
богатство и търговия в предишните десетилетия; сега тези Особени Обсто­
ятелства вече не действат и другите страни имат възможност да развият
собствения си потенциал за индустриализация, така че е естествено Анг­
-- лия да изпусне част от позициите си. Дали е трябвало да загуби толкова
много и толкова бързо, е друт въпрос; трудно е и да се каже дали ще губи
още по отношение на европейските си съседи. В началото на 80-те грди­
ни изглежда, че упадъкът е спрял, като Англия запазва шесто положение
по икономическа сила в света и е с много добри въоръжени сили. В срав­
·~ нение с времето на Лойд Джордж или дори на Клемънт Атли през 1945 г.
тя' все пак е една обикновена, умерено голяма, но не велика сила.
Докато английската икономика линее, тази на Западна Германия се
радва на Wirtschaftswunder, или „иконо11ическо чудо" ..Още веднъж има
смисъл да се подчертае колко „естествено" и същевременно оruосително
. е развитието.-Дори _и .в -окастрената си .територия Федералната република·· -(")-
притежава най-развитата инфраструктура на Европа, има големи вътреш- е,;:
·--- ни ресурси (от въглища до машиностроителни заводи) и високообразо- ....,
ван народ, особено добри Менидж~ри, инженери и учени, които се допълват ,._.3
'""""'
с емигрирали тaлaimI от Изток. За последния половин век или дори пове- \С
че икономическите И ресурси се поглъщат от гер"манската военна маши- ~
на. Сега, когато националната енергия l.-1оже (както в Япония) да бъде ~
__ _ концентрирана само върху търговския успех, единственият въпрос е в ~
областта на възстановяването. Крупният германски бизнес, който се е o:i
приспособил много лесно към Втория райх, към Ваймар и после към на- =1
__ цисткия период на-управление,-сега--трябва-.да·се-пригоди-към-новите--ус..; ---------
ловия и да възприеме американските правЮiа на мениджмънт2 30 • Големите
:-- -- , баf:IКИ оТНово имат възможност да играят важна роля в управлението на
индустрията. Химическата и електротехническата промишленост скоро
стават гигантите на европейската индустрия. Мощните преуспяващи аВ:-
томобилни компании като „Фолксваген'' и „Мерцедес" неизбежно оказ-
ват „мултиrтициращ ефект" върху стотиците малки ·фирми доставчици.
неН:ите щати, в световната търговия - все повече фирми и мecnrn обеди-
не~ имат нужда от „гастарбайтери", за да посрещнат крещящата нужда
от неквалиф1щирана работна ръка. Още веднъж, за трети път през послед-
28 Възход и падение на Великите сили
ниrе сто годmm, германската икономика става генератор на европейския
икономически растеж 231 •
Статистически поне тази история изглежда като непрекъснат успех.
Дори още между 1948 и 1952 г. германската промиnmена продукция нара­
ства с 1О % и реалЮIЯТ брутен продукт - с 67 о/0 232 • Тъй като страната им:а
най-високо ниво на брутни инвестиции в Европа, германските фирми са
неим:оверно облагодетелстваIШ от свобоДIШЯ достъп до каmпал. Производ­
ството на стомана, почти несъществуващо през 1946 г., скоро става най­
голямото в Европа (повече от 34 милиона тона през 1960 г.), а същото е
ваmщно за почти всички друm индустрии. Годииа след годииа страната за­
пазва най-големия те~ш на растеж на брутен национален прод)rкт. Той е
само 32 млрд. долара през 1952 г., след десет години (с 89 млрд. долара)
става най-голям в Европа, а в края на 70-te години е вече над 600 млрд.
долара. Доходът на глава от населението е съвсем скромен през 1960 г. със
свопте 1186 долара (когато Съединените.щати имат 2491 долара), а през
1979 г. достига впечатляващпте 10 837 долара - повече от американското
ниво от 9595 долара 233 • Непрекъснато се трупа положително експортно
салдо, което често повmuава стойността на германската марка. Тя наистина
става нещо като резервна валута след долара. Въпреки естествената заrша­
ха от конкуренцията на още по-ефективните японци западногерманц:ите
без съмнение са втори по успех сред голеМIПе „търговски страIШ". Това е
още по-впечатляващо, като се знае, че от страната са отделени 40 % от
територията И и 35 о/о от населението И. Макар че е куриозно, но и герман­
ската демократична република скоро показва, че е най-производителна и
индустриализирана на глава от населението сред всички източноевропей­
ски страни (вюпочително и СССР) въпреки „изтичането" на милиони та­
лаIПливи рабоnшци на Запад. Ако е възможно връщането на границите И
от 1937 г., обединена Германия още веднъж би док.азала,_ ч:е _е по:на_11р~.Ц_О_! _ _
вееш икономически -съперник--в- Европа~- --- ------- -- -· ·-- -- ---
Точно защото Германия _е победена и разделена и защото международ-'
нияг И статут (и този на Берлин) продължава да бъде регулиран от ,,цоговор-·--­
mrrе сИJШ", тази иконо№IЧеска знаtШМост не се превръща в пomrrnчecкa. Като--~
изmпва естествена оттоворност към гермаIЩИТе на Изток, Федералната ре­
пубmпса е особено чувствитеJШа към всяко затоrurяне ИJШ застудяване в от­
ношенията НАТО-Варшавски договор. Тя има най-голямата търговия с Из­
точна Европа и СССР, макар да е очевидно, че на старата фронтова mпmя се
очаква нова война. Съветската и малко по-слабата френска тревога от съжи-
вяване на "германския :милитаризъм'_ __д_ават да_ се Ра3:~~р~, 9_~_!Я_1!1fК9Г~.няма~_··_·
1
да стане ядр·ена сила. ·тя-- с-е -чуВсm·а вшi6в·на ·към съседите поляци и чехи,
уязвима от Русия, сИШiо зависш.rа от СъеДJП:Iените щати, така че приветства с
благодарност специалното френско-германско сближаване, предложено от
Дьо Гол, но рядко има възможност да използва икономическата си сила за---­
контрол над по-агресивната политика на Фра!ЩИЯ. Обременени от дълбока
шrгелеюуална конфроmация със собственото си минало, западно.германци-
те са много щастливи, когато в11J1Щат във французите лоятш съотб6рющи, ·
но не безспорШI водачи в международюпе работи 234 •
Това се разминава забележително с ролята на Франция в следвоен­
ния свят или по-точно в света след 1958 г., когато Дьо Гол поема управле-
нието на страната. Както бе споменато по-горе (вж. с. 410-412), иконо­
мическият напредък, който стратезите около Моне се надяват да постиг­
нат след 1945 г., е повлиян от колониалниrе войни, партийно-политичес­
ката нестабилност и слабостта на франка. И все пак дори по времето на
индокиrайската и алжирската кампания френската икономика расте бързо.
За първи път от много десетилеnm броят на населението се увеличава и
по този начин стимулира вътрешното търсене. Франция е богата, разно­
образна, но полуразвита страна, чиято икономика е в стаrnация от нача­
лото на 30-те години. Само идването на hrnpa, вливането на американски
помощи, национализирането на услугите и нуждата от по-голям пазар
правят възможен напредъка. Освен това Франция (подобно на Италия)
има сравшпелно Шiско ниво на индустриализация на глава от население­
то поради малките градове и преобладаващото селско стопанство, а това
прави нараС'IВането в тази посока много впечатляващо: ~т 95 пре~ 1953 r.,
на 167 през 1963 г., до 259 % през 1973 г. (за сравнение Обединеното
кралство е през 1900=100)'"· Годишният темп на развитие достига 4,6 %
през 50-те години и -скача до 5,8 % през 60-те годШIИ поради тласъка от
членството в Общия пазар. Специ_алните споразумения в последния не
само защитават френското селско стопанство, но му предоставят и голям
пазар в Европа. Общият разцвет на Запада спомага за износа на френски­
те традициоЮiо високо оценявани стоки (облекла, обувки, вина, бюкута),
към които се присъединяват самолети и автомобили. Между 1949 и 1969 г.
автомобилната промишленост се увеличава десеторно, алуминиевата -
шесторно, трактори и цимент се произвежДат четворно повече, чугун и
стомана - два и половина пъти повече 236 • Страната винаm е била относи­
телно богата, дори и когато е ·недостатъчно индустриализирана; през
70-те години е много по-богата и изглежда, общо взето, по-модерна.
_ _____ _и_все _пак„напредъкът-на-Франция-никога ·не -е-така-широко-базиран
на индустрията, както е при съседите отвъд Рейн, и надеждите· на прези­
-- дента Помпиду страната скоро да изпревари Западна Германия има малка
вероятност да се осъществят. С някои невероятни изключения в електро­
техническата, автомобmmата и самолетната ШIДустрия повечето от френ­
ските фирми все още са малки и с недостатъчни капитали, а цените на
производството им са твърде високи, сравнени с тези на германците.
Въпреки „рационализирането" на селското стопанство f.moro дребни соб­
ствен~щи се запазват и са фактически подцържани от дотациите на Общия
--·--"-::- пазар. Все пак натискът върху земеделска Франция заедно със социално­
__то-напрежение--поради · промишлената- -модернизация -(затваряне--на -стари·
стоманодобивни предприятия и т.н.) провокират недоволството на работ­
ническата IOiaca, което се разразява в известните размирици през 1968 г.
Бедна на течrш горива. Франция става силно зависиf.1а от вносния петрол
и (въпреки амбициозната си програма за ядрена енергия) балансът И на
плащания тревоЖно се колебае от световните цени на този продукт. Де­
фицитът И в търговията със Западна Германия непрекъснато нараства,
което налага редовно (въпреки че е притеснително) обезценяване на фран­
ка спрямо германската марка. Това вероятно е по-сигурна мярка за френ­
ското икономическо положение, отколкото острите колебания на обмен­
ния курс долар-франк. Дори и в периоди на продължителен икономичес-
 ки растеж иrv1a нещо нестабилно въВ френската иконо~ика, което в c~ytraй
на разклащане кара много предпазливи буржоа да преминават швеицар­
ската rраШiца, носейки със себе си семейните спестявания.
И все пак Франция винаги има много по-голямо влияние върху све­
товните работи, отколкото се очаква от страна само с 4 о/о от световния
брутен продукт, и това важ~ не саьfо за периода на през~;~та Дьо Гол.
Може би се дължи на национално-културна агресивност във време,
когато англо-американското влияние намалява, Русия изглежда все по­
непривлекателна, а ГермаIШЯ е равнодушна. Ако Западна Европа има нужда
от лидер и говорител, Франция е по-сериозен кандидат от изолираната
Англия или сломената Германия. Едно след друго френските правителст­
ва бърз~ разбират, че скромната сIШа на страната им може да бъде заси­
лена, ако Общият пазар се убеди да възприеме определена линия - на
селскостопански мIПа, високи технолоI1Ш, задокеанска помощ, коопери­
ране в ОбедИ:Неiпiте- нации; -ОбЩа nолитИка къ~i арабсКО-израелск~:_я кон­
фликт и т.н. и по този начин ефективно да се измъкне станалата наи-голя­
ма търговска групировка в света до позиции, предпочитани от Париж.
Това обаче _не пречи_ на Франция да провежда самостоятелни акции, кога-
то случаят си заслужава. „ факта, че е много по-беден и „неразвит" в началото. Във всеки случай
Фактът, че всичките четири по-големи европеиски страни увелича­
ват богатството и доходите си през тези десетилетия заедно с по-11алки­
те си съседи не е гаранция за вечно щастие. Първите надежди за по­
близка политическа и конi::титуционална интеграция се сблъскват с все
още смния национализъм на членовете И, показан за пръв път от <Dран­
ция на Дьо Гол, а после и от тези страни (Англия, Дания, Г_:рция), които
по-късно и по-предпазливо се присъединяват към Европеиската икон~­
мическа общност. Икономически спорове, особено за високата стои­
-нает- на -политиката --за „подцържане--на-селското-стопанство,- често-- пара­
лизират дейностите в Брюксел и Страсбург. С неутрално Ейре като член
е невъзможно да бъде изградена обща военна стратегия, която да бъде __
предложена на НАТО (от чиито команцни ·структури французите отсъ, _
стват). Скокът на цените на петрола през 70-те години засяга особено
тежко Европа, което понижава по-раншния оптимизъм; въпреки широ­
комащабните планове и значителната подготовка в Бр1оксел е трудно да
се изработи високотехнологична „спирачка", която да парира японска-
та и американската заплаха. И въпреки тез~ затруднения само стопан­
i ските възможности на ЕИО показват, че пеизажът е значително по-раз-
. личен от този-през-1945-или··l 948-г~Европейската-икономическа общ­
1
г-
ност е най-големият износител и вносител на стоки в света (въпреки ;,е
голяма част е вътрешноевропейски обмен) и през 1983 г. притежава наи­
rолемите международни запаси на валута и злато; произве)lсда повече
автомобили (34 %), отколкото Япония (24 %) или С°:единените щати_
(23 %) и повече цимент от всеки друг, производството и на необработе-
на стомана е второ само след това на СССР 238 • С общо население през ----· i
1983 г., много по-голямо от американското и почти равно на руското - .. ....::J
по 272 милиона души, - десепе членове на Европейската икономическа
общност имат доста по-голям брутен национален продукт и дял от све­
товното промишлено производство, отколкото всичките съветски репуб-
лики или целия блок на СИВ. Ако все още политически и военно Евро- ;1~:7:Д~J~~~~·
пейската общност е недоразвита, то тя има много по-силно присъствие
в икономическите взаимоотношения, отколкото през 1956 г. n
Почти точно обратното може да се каже за начина, по к.ойто СССР се ~
развива от 50-те до 80-те години. Както бе описано по-горе, през тези l:i:I
десетилетия Съветският съюз не само поддържа силна армия, но посnIГа ~
и ядрено стратепrческо равенство със Съединените щати, развива флот, О~
действащ в океаните, и разпростира влиянието си в различни части на
света. Това настоятелно движение към равенство с американците на све- Q
товната сцена обаче не е свързано с постижения на икономическо ниво.
По ирония на съдбата (въпреки предупреждението на Маркс за важност- ~
Та На ПрОИЗВОДIПеЛmпе СIШИ за определени събития) страната, КОЯТО Пре- еа
тендира да бъде първата комунистическа държава в света, страда от уве- О
личаващи се с напредване на времето икономически трудности.-- -~
Това не затъмнява чувствителния стопански прогрес, който прави
СССР - както и блокът, доминиран от него, - след последmпе години на
Сталин. В много оrnошения районът е дори по-променен от Западна Ев-
=
r.:;3
=
ропа през тези няколко десетилетия, кОето може би се дължи главно на СО
~
голите статистически факти показват, че постиженията са внушителни. ~
Производството на стомана в Русия от само 12,3 млн. тона през 1945 г. ~
достига 65,3 млн. тона през 1960 г. Н до 148 млн. тона през 1980 Г. (което 0§
прави СССР най-големия производител); добивът на електроенергия рас-
те от 43,2 млн. киловатчаса на 292 >ШН. и до 1 милиард и 294 милиона за
същия период; производството на автомобили скача от 74 000 на 524 000 ("')
и до 2,2 милиона; а този списък може да бъде продължен почти до без- ES
край. 239 Общото промишлено производство достига над 1О % прираст на --~ _ __
··годишгпрег50'теr6динil, нараства от за0ележИгелНiiте-100··%-Пре3J%3-
г. до 421 о/о през 1964 г. 240 , което е изкmочигелно постmкение, каквито са
и очевидните прояви на „смелост" като първия спътIШк, полетите в Кос­
моса и военната техника. По- времето- на свалянето на ·Хрушчов -страната
има много по-просперираща икономика, отколкото по времето на Ста­
лин, и с това печалбата непрекъснато расте.
И все пак m.ta два основни недостатъка, коиго започват да засенчват
тези успехи. Първият е постоянното, дълготрайно спадане на темповете
на развитие, като промишленото произво~ство след 1959 г. за~очва да
намалява от двуцифрени _числа към в~е .по-малки _и пo-мaл~L!_t!_IS_~_~e в
края--на-7о~те-години-се -сниж·ава· до--з.:::4--%- г-одишно, а тенденцията
продължава. Ако се в.ърнем назад, ще видим, че това съвсем естествено в
началото развитие се дължи на широкото вливане на хора и капитал в
производството. И когато съществуващият кап~цитет на paбorna сила се
ангажира изцяло (като се разпределя и във въоръжешпе сили -и селското
стопанство), нивото на растеж започва да пада. А колкото до инвестшщи-
те на капитал, те са насочеIШ към широкомащабна промишленост и воен-
но производство, което на свой ред набляга повече на количественото, а
не на качественото нарастване, при това оставя и много друm сектори с
недостатъчни инвестиции. Въпреки че стандартът на средния руснак се
подобрява при Хрушчов и неговите приемници, не може консумативното
 търсене (както на Запад) да стимулира ръста на икономика, която задържа
личното потребление изкуствено ниско, за да се насочват националните
ресурси към тежката индустрия и армията. Преди всичко може би остава
хроничната структурна и климатична особеност, влияеща на съветското
селско стопанство, чийто чист добив нарасmа с 4,8 о/о годишно през 50-те
години, но само с 3 о/о през 60-те години и 1,8 % през 70-те години въпре-
ки цялото ВIШМание и капитми, сипещи се върху него ОТ терзаещите се.
съветски стратези и техните шпшстри 241 . Като имаме предвид големината
на селскостопанския сектор в СССР и факта, че населеЮiето му се увели-
чава с около 84 милиона души за тридесет години след 1950 г., общото
нарастване на националното производство на глава от населеJШето е зна-
чително по-ниско от темповете на промиrиленото производство, а те са
плод на „принудително'' постижение.
Вторият сериозен недостатък, достатъчно предсказуем според тepWI-
ните на. Съветския .съюз, е относителното икономическо състояние на
страната. През 50-те и началото на 60-те годшш, когато нарастват дяловете_
И от световното промишлено производство. и от международната търговия,
твърденията на Хрушчов, че марксисткият начин на производство е по-добър
и един ден ще ,,погребе каmпализма", изrnеждат правдоподобни. По-къснО----==
обаче тенденциите на развитие все повече започват да тревожат Кремъл.---
Европейската общност, водена от своя индустримен полуrШ"ант Западна
ГермаIШЯ, става по-богата и по-производителна от СССР. Малката остров..;·----:-::::=-
на държава Япония се развива толкова бързо, че да изпревари СССР по
брутен национмен продукт е просто въпрос на време. Съедmrените ща11:1,
въпреки собствения им оrnосителен икономически спад, стоят начело по
общо производство и богатство. Стаццартът на средния руснак и този на
източноевропейските му събратя не могат да преодолеят пропастrа между
себе си и стандарта в Западна Евр~-"-~'._!ЬМ ~о!h:о_~QРi\1~-9.Т __ марксистките
- страни гледат--с-известна·· завист:-новите технолопm, компютрите, роботи-
ката, телекомуникациите правят СССР и сателитите му негодни за конку~---
ренция. Селското стопанство остава толкова слабо по производителност;~--
колкото е било винаги: през 1980 г. американският фермер произвежда
храни, достатъчни за 65 души, докато руският колхозник може да нахрашr ·-==
само осем 242 . Това от своя страна води до срамната съветска нужда от внос-~-==
на все по-големи количества зърнени храни.
Много от съветските икономически трудносrn се предават и на него-
вите сателиm, които също поС'ПU'ат високи темпове на растеж през 50-те
и начал_ото_ на _60-те _ _ годИJШ, orno13_~---~-~Q__~aй:_iCИ_ от__ нива, _много по-ниски -- ----зят-своята половина ·от 1945--г.;-когато-се·-строят нови фабрmагп-завод1гпt>
от тези на Запад; като слеДВат познатите приоритети: наблягат на цеитра-
лизираното планиране, тежката промишленост и колективизацията в сел-
скота стопанство 243 . Въпреки значителюпе разлики в просперитета и рас-
тежа на отделните източноевропейски страни, които се наблюдават (и все
още продължават), общата тецценция е първоначална ескалация и пос:Ле-
дващо забавяне, което затруднява марксистките стратези в избрра им нц ~
задоволителни решенйя. В Русия допълюпелна земеделска земя'мОже да -~--~
~~;=~~~:~:аи:Р::в~;~~~=~ :~ ~~~ ~~~;:'ет"оп~:д~;~~~а~:~~ -~_ ]
уверено се експлоатират целините, които скоро се превръщат в пусти- --~-/
ни244. По подобен начин все по-интензивното използване на суро~ините 93'9..~~~~W}~
увеличава опасността от нарастваща неефективност в стопанисването, да
кажем, на петролните запаси245 , щ.што добивю1 СТ,?йности наразаствдатлгбърПз о,
след като се навJШза във вечно за11ръзналите раиоIПI, но не ъ о. - 0 Q6:;
голям капшал може да бъде влят в индустрията и технологиите само ако
се отнемат средства от отбраната, която остава приорIПет номер едно за ~
СССР, въпреки промеmrге във върховете, или от потребIПелскше стоки, еа
наммяването на които се определя като· много непопулярно (особено в О
Източна Европа) във време, когато подобреmпе комуникацm1 ~авят още <l
по-явен просперитета на Запада. И накрая Русия и събратята и комунис- ~
тически режими могат да планират редица реформи, не просто обичайни- ~
- те от вида борба с корупцията или премахване на бюрокрацията, а „по- =@
правки" на самата система, които да засилят личната иmщиатива и въвеж- О
дането на по-ремен ценов11 ~еха!Шзъм, да увеличат _чacцiq:ro__ ф~рмер~'I.'- ~S
во, да окурЗжат дискусиите и предприемачеството в работата с нови~~ ~
технологии и т.н.; с други думи, ,р;а се тръrnе към „пълзящ каmпализъм ,
какъвто умело практикуват унгарците през 70-те години. Трудността на ~
тази стратеrnя е, както показва чешкият оmп през 1968 г., че мерките за
,,либермизация" поставят под въпрос самия di~igiste комушrсПIЧески ре- :е3
жим и по тази прИtШна не се харесват на партииmrrе идеолози и военюrге ~
през цялата предпазлива ера на Брежнев 246 . Така че сIШрането на относи- S1:§
телния икономически спад трябва да се извърши много внимателно, а от '-'
такава операция не може да се очаква поразителен успех.
Може би единствената yrexa за вземащите решеЮIЯТа в Кремъл е, че (']
техният главен пропшник Съединените ща11:1 също се сблъсква с иконо1Ш- ~
чески трудности след 60-те гоДИJШ и че бързо rуби относителния си дял от
световното богатство, производство и търговия, който притежава през 1945
г.----Gпоменаването-на-тази-годин:а--се--прави)-за ·да· се разбере-правилно-оrnо""----h--·----·-
_ сителният американски .сп. ад. Както бе доказано по-горе, .б. лаг. оприятната ~
позIЩИЯ на Съединените щати в този момеш на историята _е както безnре- ~
цеде!П1Iа, така и изкуствена ..Те са най-добри в света отчасти.поради собст- -;_-
вените си производствени усилия, отчасm поради моме!П1Iата слабост на \С>
друппе страШI. Това положешrе се променя във вреда на Съединеmпе щати
с възстановяването на Европа и ЯпоIШЯ на npeдвoemnrre производствени
!\ё
юша, а продъткава да се променя още повече с общото нарастване на све- eie
товнатаnроМШШiенапродукция(коетосеувеличаваповечеоттриrrъти:между ~
·--· 1953 и 1973 г.), тъй като е неьш:слимо, че Съединешпе щаm могат да запа- -··-· -------·---·
. цялото Земно кълбо. През 1953 г., според пресмятанията на Байрох, амери-
-. / - канският проце!fГ е паднал на 44,7, през 1980 г. - на 31,5 % и продължава
__ да пада241. Поради почти съЩJПе прWIИНИ икономическите показатели на
· /· ЦРУ показват, че делът иа Съединеmrге щати от световния бруrен национа-
.:__ лен продукт намалява от 25,9 о/о през 1960 г. на 21,5 % през 1980 г. (въпре-
ки че краткотрайното покачване на стойностrа на долара на валупшя пазар
показва увеличение на този дял през следваiците няколко години) ·
248
~~:~о~~б: :~~ез:~:::,::r,о:~:е;;:;~;~;::~::~н~~,!;,о=::
Автомобилната промипmеност може би е най-лесШIЯТ пример за итостри-
1
ране на двете тенденц!Ш: през 1960 r. Съединеmrге щати произвеждат
1шн. автомобила. които са огромниге 52 % от световното производс-що от
12,8 млн. такива превозни средства; през 1980 r. те изработват само 23 %
от световното производство, но тъй като това са общо 30 млн. коли, то
абсолютното увеличеIШе на американското производство е 6,9 милиона.
Въпреки тази полуутешигелна констатация - подобна на арrумеН11Пе,
които използват ашШIЧаните преди около седеr.щесет години, когато теХIШ­
ят дял от световното производство започва да пада - тревожен е аспектът на
това р,азвитие. Правишшят въпрос не е „Дали Съединеmrге щати трябва да
имат относителен спад?", а „Трябва ли този спад да бъде толкова бърз?".
Защото ·е вярно, че дори и в разцвета на Рах Americana конкуреIПНата им
позJЩИЯ е вече nодРонена от тревожно ниския проценr на rодишЮIЯ теМп,
с който расте производството на глава от населението, особено ако се сравни
с този от преднщmrге десетииетия (виж табшща 42).
ТАБЛИЦА 42
Среден rод11ше11 растеж на производството на глава от населен11ето
(в /о),
0
194S-1962 r. 149
(1913-1950) 1948-1962
Съединени щати (1,7) 1,6
Обединено кралство (1,3) 2,4
Белгия (0,7) 2,2
Франция (0,7) 3,4
Германия/ФРГ (0,4) 6,8
Италия (0,6) 5,6
Ornoвo може би е възможно да се докаже, че това е исторически „есте­
ствено" развитие. Както_ отб_елязва _Маijкъл Б_алфур, десетилетия пр_еди_-_-
r:
1950 СЪеДИНеНИТе щати увеличават производството си по-бързо от всич-
ЮI останали, защото те са главният новатор в методите на стандартизация и
масова продукция. Като резултат те „опmат много по-далеч от всяка друп~._­
страна в задоволяване на нуждите на хората и вече имат високо ниво на
ефективност (измерено в производство на работник за час), така че позна-
тите възможности за увеличаване на производството с по-добри методи шш
по-добри машини в сравнение с останалата част от света при тях са по­
малки"250. Това сигурно е вярно, но СъеДШiените щати не могат да избеrnат
други дълготрайни тендеIЩНИ, които се появяват в икономиката им: фис-
кaлнfl:Tfl: и дa!rO_W_I_a!_~- пq~~-.поqщрJJВат _голямата консумация, но държат
ниско ниво на ЛИЧJШТе спестяваюrя; Шiвестицmпе в научноизследовател­
ската и развойната дейност, Освен за вoemrn нужди, започват бавно да спа-
дат, сравнено с дpyrn страни; а самите военни разходи като част от нацио­
налния доход са ·по-голе~ш от всякъде другаде в западтIЯ блок от държави.
В доIГЬЛНение нарастващ процент от ам:ериканското население се премест;;-
ва от промиumеноспа в услуrnте, коиго са нископродуктивен сектор 251 •
Повечето от тези слабости остават скрити през 50-те и 60-те години по-
ради блестящото развитие на американските модерни технолоГIШ (особено ___::::__
аеронавПIКата), поради високия стандарт, койrо „възбужда" потребителско-
то търсене на по-скъпи коJПI и цвепш телевизори и поради непрекъснаnш
6,65 поток долари от Съединеюпе щаm към по-бедните части на света във вид на
чуждестранна помощ или като воеюm: разходи, ruш като шmестицrт на бан­
ки и КО}.Ш8НIШ. Поучително е да си припоьпrnм целия комплекс от чувства
през средата на 60-те годшrn: nшроко разпространената тревога от това, ко­
е~:о Серван-Шрайбер нарича /е defi americain* - голямата выша от амери­
кански инвеСТJЩИИ в Европа (по изключение и другаде), както се твърди,
Це.JШ да превърне тези стрЗШI в икономичесЮ:I сатеmпи; благоговението ИJШ
омразата, с които се посрещат такива мултинационални компанни като
„Ексън~' или „Дженеръл Мотьрс", и уважението, отдавано на изтънчените
меЮIДЖЪрски теХJШЧески похВаm, изучаваIШ в американсЮ:IТе училища по
бизнес2 52 • От определена икономическа перспеК'ГИВа този ·трансфер на аме­
рикански инвестиции и продукция наистШiа е показател за иконо}.rическа
мощ и новост; той използва предим:ствата на по-:нисюпе надници и осшуря­
ва по-голям достъп до презокеансюпе пазари. С времето обаче тези-потоци
от каmпали стават толкова голеwr, че започват да намаляват остатъка, който
аь~ериканците печелят от износ на проМIШIЛени и храmпетш стоЮ:I и ,,неви­
дими" услуги. Въпреки че този нарастващ дефицит в rurащанията предизвик­
ва изпrчане на известно ко;mчество злато от Съединеmпе щаm в края на 50- ~
те roдmrn, повечето чуждестранни: правителСJВа са съгласни да държат дола- J:=I
ри (които са водеща резервна валута), а не да искат rurащания в злато. ~
В края на 60-те години обаче тази у:ютва ситуация изчезва. И Кенеди, ~
и (още повече) Джонсън имат желание да увеличат воениите разходи отвъд О§
океана и не само във Виетнам, въпреки че този конфтпсr превръща потока
от.долари, които се изнасят, в порой. И Кенеди, и (още повече) Джонсън са
решеШI да увеJПIЧат вътрешюrrе разходи, тенденция, вече забелязана и пре- n
ди 1960 г. Никое правителство не харесва политическата цел, платена с 6
увеmrчаване на данъците, за да се покрие неизбежната инфлация. На фона s:1
_на :продължаващия-гоД\Ша след -ГоД\Ша-федерален-дефицит, който-увеmrча----11 - - -
ва вдигането на цените и засШIВа неконкурентоспособностга на американ- ~
ската промиllDiеност, а това на свой ред създава още по-голям дефицит в ~
баланса на Шlащанията, щокиращо е спирането (по времето на Джонсън) •.....
на чуждестранните инвестиции от американски фирми и обръщането на
последmrге към ново финансово средство - евродолари. През същия пери-
од деmт на Съединеmrге щати от световния (без СИВ) златен резерв нама-
:r
"'
_
лява значително от 68 % (1950 г.) до само 27 % (1973 r.). Цялата междуна- ~
_ родна система на rтащаюы, Която се бори с тези взаимно ВJПIЯещи си пра- Q
- ,, блеми, е отслабена още повече от яростните коmрамерки на Дьо Гол срещу :-S
· американс:кия-,,експорт- на -Шiфлаци:я'-~-както-го-нарича·той:·Така ·че-за- ·пра~--------­
вителството на Никсън няма голям избор, когато спира обвързването на
долара със златото на частните пазари, а след това задържат долара спрямо
друппе валуrn. Системата „Бретьн-Удс"*, до голяма степен създадена в дни-
_--=-- • Le defi americain (фр.) - американското предизвикателство (б.пр.).
* Система „Бретън-Удс" -система на международните финансови оmошения, която се
основава на решенията на конференцията на Обединените нации по финансовите въпроси в
Бретън-Удс (щат Ню Хампшир, САЩ) с участиета на45 държави през юли 1944 r. Приемат се
две конвенции за създаването на Международния валутен фонд и Международната банка за
рекОнструкция и развитие (Световна банка); много държави обвързват своите национални ва­
луrn към американсЮiЯ долар, а не към злаrnия стандарт (б.р.).
те, когато Съединените щати финансово са на върха, се разклаща, що~~ на мениджърската иmщиаnmа и тех.нолопrческата промяна, кое:го маркси­
носещите я колоЮ1 не издържат повече на удариге253 . ческият съперник приема с много по-голеWI задръжки.
Подробностите относно покачването и спадането на долара през По-детайлна дискусия върху последиците от тези икономически дви­
70-те години ня:.-.1а да бъдат разглеждани тук; нито пък ще бъдат просле­ жения ще се направи в последната глава. Все пак м:оже би ще е полезно да
дени зигзагите в успешните усилия на правителството да спре инфлаци- се даде в статистически данни (виж таблица 43) посоката на тенденциите,
ята и да стимулира развитието, без да създава големи политически сътре­ проучвани по-горе, тъй като засягат световните и:коно11ически баланси,
сения. Високият ръст на инфлацията в Съединените щати винаги причи­ особено частичното възвръщане на частга от световШIЯ продукт в ръцете
нява спадане на долара спрямо германската и японската валута през 70- на по-слабо развити страни, забележителния растеж на Япония и в по­
те години, петролни кризи, които се отразяват най-вече на страните, за­ малка степен на Китайската народна република, намаляването на дела на
висими от вноса на ОПЕК (като Япония и Франция), политически ката­ Европейската икономическа общност, независимо че тя остава най-голе­
строфи в различни части на света и високи американски лихвени про­ мият икономически блок в света, стабилизацията и последващото бавно
центи с оглед вдигането на долара, както става в началото на 80-те годи- намаляване на съветския дял, както и много по-бързият спад, но все още с
ни. Въпреки че тези колебания са значителни и предизвикват допълни­ много по-големи иконо1шчески възможности на Съединените щати.
телна несигурност в световната икономика, може би не са толкова важ-
ни за нашите цели, колкото неумолимите дългосрочни тенденции, как­ ТАБЛИЦА43
Разпределе1111е на брутния световен продукт, 1960-1980 г. 157 (в проценти)
вито са намаляването на растежа на производителността, който в част- __
ния сектор пада от 2,4 % (1965-1972 r.) на 1,6 % (1972-1977 r.) и до 0,2
нарастващият федерален дефицит, който дава тласък
% (1977-1982 r.) 154, 1960 1970 1980 t:i:i
на икономиката в стила на Кейнс, но чрез изсмукване на огромно коли­ Слаборазв!ПИ страни 11,1 12,3 14,8 :sa
чество пари в брой от чужбина (привлечени от по-високия американски
лихвен процент) вдига долара на изкуствено високо ниво и превръща
страната от ca~ro даваща заеми в само вземаща такива, и увеличаващата-
~::~!Я
Европейска икономическа общност
~:i
26,0
~:~
24,7.
::~
22,5
~а
се трудност на американските производители, която се изразява в кон­ Съединени щати 25,9 23,0 21,5
куренцията с вносни автомобили, електроуреди, кухненско обзавежда- Други развити страни 10,1 10,3 9,7
не и други промишлени стоки. Ето защо американският брутен нацио­ СССР 12,5 12,4 11.4 ~
нален продукт на глава от населението, доскоро най-високият в света, Други комунистически страни 6,8 6,2 6,1 S
започва да слиза надолу255 . '
___ Все __ още има _уrешеШiе .за.онези, които .гледат-на .американската -иконо--·-· --И наистина през -1980 r„последната година-от таблица·4З,-данните-- ----
мика и нуждите И в по-широк аспект, а не в сравнение с швейцарските__ -
доходи или японската производителност. Както изтъква Калео, американ- -· -
ската полиrnка след 1945 г. успява да постигне някои ocнoвllli и забележИ- · -
на Световната банка за население, брутен национален продукт на глава
от населението и само брутен национален продукт посочват ясно едно
м11огопол1осно разпределение в световЮiте икономически баланси, както
~
·'~"'
телни цели: просперитет на страната в противовес на бедността от 30-те ~-,
години; задържане на съветската експанзия без война; съживяване на ико-
номиката - и на демокраnrчните традиции - в Западна Европа, към която·--==
се вижда на таблица 44.
и накрая може би ще е полезно да се IIpИПOMIOi, че тези дълготрайни
двИЖеЮiя в производителните баланси имат значение не сами за себе си,
r
,..--
по-късно се присъединява и Япоmm, за да te създаде „все по-интегриращ а за силово-политическото им влияние. Както отбелязва Ленин през 1917- ~
се икономически блок" с "внушителна батарея от многостранШI институ-. „ 1918 г., непостоянните икономически темпове на растеж на страните е>
ЦШI ..• за управлеШiе както на общата икономика, така и на воеШIИТе рабо:.- .'':~ неизбежно водят до издигане на определени СИJШ и до спад на друm. Пре- :-:i
ти'~, и накрая „преобразуването-на-старата--колониална--система·в независи -, ·-··-·---ДИ половШI-век· Германия бе окаяна;·-маловажна--страна,„що-се··-отнасJС):(о___ -
ь.ш държави, все още силно подчинени на световната икономика"256 . Каза- каmпалистическата И мощ, сравнена със силата на Англия по това време.
но нак·ратко, тя отстояв·а либералния международен ред, от който са:мата Япония бе по подобен начин маловажна в сравнение с Русия. „Възмож-
СИJПIО зависи; а докато делът И от световното производство и богатство на~--- но" ли е за десет или двадесет години относитеШiата мощ на капJПалисти-
малява, може би по-бързо, отколкото трябва, преразпределянето на светов- -- ческите сили да остане непроменена? Абсол1отно невъзможно2 58 .
ните икономичесЮI баланси създава такава ситуация, която не е много блi- __:______ И макар че Ленин прави обобщението си само за каrшталистически-
гоприятна за собствения И отворен пазар и капиталистическ» традиции.-.- те/империалистическите страни, това правило се оказва общо за всички
Въпреки че mщерската И роля на производител се подкопава от определ"еШI държавни обединения, независимо каква политическа икономия предпо-
бързоразвиващи се и:коноъmки, тя успява да задържи ?.mого знащпелно пре-----:- читат - непостоянните темпове на икономически растеж рано или късно
димство над Съветския съюз почти по всички mmии и - като се придържа довеждат до промеIШ в световното политическо и военно равновесие. Това
към собственото си предприемаческо верую - остава отворена за стимула сиrурно е моделът, наблюдаван през чеn~рите века развитие на Великите
 ТАБЛИЦА 44 КЪМ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК
Haceлeillle, брутен национален продукт на глава от населението 11 бр)'Тен 11ац11011але11
продукт през 1980 r. 259
История и прогнози
Бруrен национален Брутен национа.пен
Население
продукт
(в милиони) продукт на глава
Глава с подобно заглавие предполага не само промяна в хронология­
от населението (млрд. щатски
долара) та, но също, което е по-важно, промяна в д,tетодологията. Дори и съвсем
(в щатски долара)
близкото 11инало е история и въпреки че проблемите с пристрастията и
228 11 360 2590
Съединени щати източниците създават на историка от 80-те години на ХХ в.„трудности
245 4550 1205 при отделяне на ефимерното от фундаменталното" 1 , той все пак работи в
СССР
1157 същата академична специалност. Но писания как настоящето може да по­
Япония 117 9890
влияе на бъдещето, дори ако дискутират тенденции, които вече действат,
ЕИО (12 държави), 317 2907 не. могат .да претендират за историческа истина. 1-Ie само основният мате­
от които риал се променя от базирани на архиви монографиИ в икономически про­
61 13 590 838 гнози-и политически проекции, но и валидностга на това, което е написа­
Западна Германия
но по тези въпроси, не може повече да се приема. Даже и да има винаги

11 730 633 методологически трудности при боравенето с „исторически факти":z, ми­

Франция 54
налите събития като убийство на ерцхерцог или военно поражение наис­
56 7920 443 тпина са се случили. Нищо, което се казва за бъдещето, не може да има
Обединено
кралство тази сигурност. Непредвидени случки, случайни инциденти, придържане
57 6480 369 към фалшива тенденция могат да нарушат и най-добросъвестната прогно-
Италия
за, а ако това не стане, тогава правещият прогнозата е просто късметлия.
Източна и Западна 78 950
Така че следващото изложение е само условно и предполагаемо, ос­
Германия заедно
новано на аргу:менruрано предположение, как сегашните тенденции в све­
980 290 или 450 284 или 441
Китай
260
тоВната икономика и стратегия ще се проявят, но без гаранция, че всичко
(или част от) това ще се случи. Промените, които стават с международна-
сЮIИ преди настоящото столетие. По тази причина следва, че необичайно та стойност на долара през последните години и след колапса в цените на
петрола cлegJ2§1 r:._(с__ рцлинното__си_влияние. върху_Русия,.върху-Япо-­
1 бързи.те 1:1Р.?~е~и...~. ц~~I~-~~:--~~--~~~~_О~~о -~~~-и~в-~~~~~?-~Rез п~~~-едни~ --ния и вЪрху ОПЕК), ясно предупреждават да не се правят заключения от
-те дВадесет или тридесет години не могат да нямат отражение върху об
щостратеrическото бъдеще на днешнIПе водещи СJШИ и с право претенди- - икономически обосновани тенденции. Светът на политиката и диплома­
1 цията никога не се е движел по права линия. Много от последните глави
рат за внимание в една последна глава. --
на трудове 1 които се занимават с въпроСи на съвремието, трябва да бъдат
променени само след няколко години с оглед на наистина станалото; ще е

изненадващо, ако тази глава остане невредима.

Може би най-добрият начин да се разбере това, което ~.щва, е набързо

да Се погледне назад към изгрева и залеза на Великите сили през послед­
ните пет века. Единият аргумент на тази книга е, че иманентно съществу-

··-··--·------- - - - t
__в,а_ д!!.I!___ЖеJIТТ_е.. кьм промяна, .породено-главно--от--икономическото-и-техно--- -
логическото развитие, които от своя страна влияят върху социалните
структури, политическите системи, военната сила и позицията на отдел­

ната държава или империя. Скоростта на тази световна промяна не е ед­

наква просто защото напредъкът на технологическите нововъведения и

икоНомическият растеж сами по себе си не са равномерни, определят се

от :Усилията на отделния изобретател и предприемач, както и от климат,
болести, войни, географско положение, социална среда и т.н. По същия
начин различни региони и общества по Земята изживяват по-бърз uли по­
бавен темп на растеж, зависещ не само от променливите технологически
обрЗ.зци, от производството и търговията, но и от възможностите им за
възприемане на новите методи за увеличаване на производството и богат­
ството. Докато някои райони в света вървят напред, други изостават
относително или (понякога) абсолютно. В това няма нищо изненадващо.
Поради вродената сила на човека да подобрява положението си светът
никога не остава на едно място. Интелектуалните пробиви от времето на
Ренесанса досега са подпомогнати от създаването на „точните науки" през
епохата на Просвещението и индустриалната революция, което ще рече,
че динамиката на промяната в бъдеще ще бъде много по-мощна и само­
подкрепяща се, отколкото е била досега.
Вторият главен аргумент на тази книга е, че това непостоянно иконо­
мическо развитие има решаващо, дълготрайно влияние върху относител­
ната военна мощ и стратегическа позиция на всеки член на системата от
държави. Това също не е ново и е казвано много пъти и преди, въпреки че
представянето на значението му и на доказателствата е може би различ­
но3. Светът не е чакал времето на Енгелс, за да научи, че ,-,нищо не зависи
така от икономическите условия, както ·армията и военният флот" 4 • И на
принца от Ренесанса е било ясно, както е ясно днес и на Пентагона, че
военната мощ се влияе от достатъчните средства, които пък идват от цъфтя­
ща производителна база, здрави финанси и отлични технологии. Когато
тези условия са налице, икономическият просперитет не винаги и не вед­
нага се превръща във военна ефективност, защото зависи от много други
фактори - от географско положение и национален характер до генерал­
ски състав и тактическа компетен111ост. И все пак не може да се оспорва
фактът, че всички главни промени в баланса на световните военни сили
са ставали след обрати в производственото равновесие. Издигането или
свалянето на различни империи и държави в международната система е
подпомагано от намесилите се във войните на Великите сили, където ви­
н_аги побе_ждава _страната с най~големи матер_и_ал_н_и ресурси. -----·-
- -- - - 1Ъй
к-ато-това.--което следва;-са 'riОВече--прОГiiОзИ,а не-ИСтория, то е
основано на приемливото допускане, че силните тенденции от последни-
те пет века ще продължат да действат. Международната система, незави­
симо дали е управлявана за известно време от шест Велики сили, или· само-
от две, си остава анархична - така е, няма по-голямо щастие от суверен-
ното егоистично положение на отделната страна 5 • В определен период от
време някои от тези страни нарастват или се свиват в съответствие с отно~
сителната си сила. Светът няма наыерение да остава непроменен през 1987
или през 2000 r., както е нямал такова намерение и през 1870 или 1660 r.
дt?РИ_ ~~IIP~~в,_ определен~ ~кон_9~t!f_С!"~---~~ха_ .ЦОJ<~~-3.![!1, ч~__с~мите ..стру_~к_-_
тури на международното производство и търговия се променят много
по-бързо отпреди: поради намаляване стойноспа на селскостопанските
продукти и суровините, поради отделянето на промишленото „производ­
ство" от промишлената „заетост", поради разработването на стоки, изи­
скващи солидни познания във всички развити общества, и поради „изме­
стването" на световните потоци капитали от традиционните търговски
пътища 6 • Всичко тОва и многото нови постижения в науката са свързани с­
въздействието върху международните работи. Накратко, ако Господ не·
намеси или не стане разрушителен ядрен пожар, ще продължи да същест-
вува динамика в световната мощ, основно повлияна от технологически и
~1 икономически промени. Ако розовите предвиждания за господството на
- комп1отрите, роботиката, биотехнологиите и т.н. са правилни· И -ако в
допълнение прогнозите за успех на „зелената революция" в части от Тре­
тия свят (като Индия и дори Китай станат постоянни износители на зърно)1
излязат верни, светът каrпо цяло ще бъде много по-богат в началото на
XXI век. Дори и технологическият прогре.с да не бъде толкова бърз, то
икономическият растеж вероятно ще се осъществи. Промяната на демо­
графската структура с влиянието й върху търсенето ще го осигури, както
и по-добрата експлоатация на суровините.
Ясно е още, че този растеж ще бъде непостоянен - по-бърз тук 1 по­
бавен там, като ще зависи от условията за промяна. Това е, което повече
от всичко прави следващите прогнози толкова относителни. Няма гаран­
ция напри.мер, че японският икономически буы от последните четприде­
сет години ще продължи и през следващите двадесет. Също не е невъз~!ожно
темповете на-развитие на·Русия; които намаляв·ат от 60-те гОДИНИ - Да не
започнат отново да растат през 90-те rодини на ХХ в. и да промен~т ико­
номическата политика и механизмите на страната. Според съществува­
щите тенденции все пак малко вероятно е това да се случи. С други думи,
ако в Япония настъпи стагнация, а в Русия - икономически напредък от­
сега до началото на XXI в., това ще стане само поради много по-драстич­
ни промени в условията и политиката, отколкото е логично да се предви­
дят при сегашните обстоятелства. Но ако приблизителната преценка как
ще изглежда светът след 15 или 25 години може да е погрешна това не
значи, че трябва да се предпочитат неправдоподобни предсказа~ия пред
разумни очаквания въз основа на сегашното видимо развитие.
Естествено е да се очаква например, че една от добре известните
1
„световни тенденции ' днес - развитието на тихоокеанския район, веро-
-- я:гн~--~~- ПЕО~~!1~.1!__~р-~ст~_з_ащ9то__ J9Яа_р_азвитие _е положено- на широка---­
основа. То включва не само Япония като икономически двигател, но и
стремително променящия се гигант Китайската народна република; не
само проспериращите и развити страни Австралия и Нова Зеландия, но
и бързо наваксващите нови индустриални азиатски страни като Тайван,
Южна Корея, Хонконг и Сингапур, както и по-голямата' част от асоциа­
цията на стран~те от Югоизточна Азия - АСЕАН, включваща Малайзия,
Индонезия, Таиланд и Филипините; в по-общ смисъл тук се причисляват
и тихоокеанските щати на САЩ и провинциите на Канада 8 • Иконо1!иче­
ският растеж на този обширен район е стимулиран от щастливо стече-
__, -- ни~--~~--ОО~~О~:rе!19_!~~I~-~--rрандиозно __ нарастване-на--промишлената-про.; -----
изводителност на експортно ориентираните общества, което от своя стра-
на води до увеличаване на международната търговия, корабоплаването
И финансовите услуги; забележително усвояване на нови технологии
както и на по-евтини интензифицирани производства; невероятно успе~
щен опит--за ·увеличаване на селскостопанското производство (особено
на зърно и добитък) с по-бързи темпове от нарастването на общия брой
на населението. Всеки отделен успех се отразява благоприятно и на дру­
Ct:? гите, за да се достигне ниво на икономическа мощ, което е много по­
високо от това на традиционните западни сили - както и на страните от
СИВ - в края на 90-те години на ХХ в.
 През 1960 г. например общият брутен национален продукт на стра-
ните от азиатско-тихоокеанския район (с изключение на Съединените щати)
е само 7,8 о/о от световния брутен национален продукт, през 1982 r. той
вече се е удвоил на 16,4 % и оттогава темповете на растеж в района са
надминали тези на Европа, на Съединените щати и на СССР дори с пq-
големи разлики. Много е вероятно районът да превиши 20 % от светов-
ния брутен продукт през 2000 г. и да се изравни с европейските или аме-
риканските проценти. Това постижение ще стане дори на базата на „мно-
го по-малки" разлики в темповете на растеж от съществуващите през по-
следната четвърт на ХХ в.9. Динамичното развитие на тихоокеанския ба-
сейн се чувства също и в самите Съединени щaru: през този период. Аме-
риканската търговия с Азия и страните от Тихия океан е само 48 % от
тази с Европа (страните, членки на Организацията за икономическо сътруд-
ничество и развитие - ОИСР) през 1960 г., но се увеличава на 122 % от
американско-европейската търговия през 1983 .г. - промяна, .която се--·
съпътства с преразпределяне на населението и доходите в самите Съеди-
нени щати по посока на Тихия океан 10 • Въпреки забавянето, да кажем, на - -
темповете на растеж в отделна страна и въпреки проблемите, свързани с ·"--
определена промишленост, ясно е, че тази тенденция като цяло се запаз---~
ва. и не е изненадващо един икономически експерт уверено да прогнози-
ра че целият район на Тихия океан, който сега има 43 % от световния
брУтен национален продукт, ще се радва на 50 °/о през 2000 г., и да заклю-__
чи: „Центърът на тежестта на световната иконо~1ика се измества бързо ·-
към Азия и Тихия океан, като тихоокеанският район ще стане един от
ключовите центрове на световна икономическа сила" 11 . Тези думи са били
чувани, разбира се, често след XIX в., но едва с огромното нарастване на
търговията и производството в района след 1960 г. прогнозата става ре-
алност. _ . __ _ __ ___ -·--· .. _______________________________ -·· .... _ _ __ ____ ____________ изО~~!!О._!l_о~!!_-~_О_~!!!I_ата _!:!!!,II.Y_~'l'P.lilL_~~M-~P-0.~KU__c_пpaвит.eлcтвa, .които. се
по съiriИЯ наЧmr-е--ЛОГИчно да се приеме, че през следващите няколко
десетилетия ще станем свидетели на много по-непривлекателна, но все-
по-силна тенденция: прогресивно увеличение на разходите за надпрева---
ра във въоръжаването, което се стимулира от нарастващите разходи· за·-.-
по-нови оръжейни системи и от международното съперничество. „Една .-:„---::
от малкото постоянни величини в историята е, както се забелязва, че НИ-:.__
вота на военните разходи постоянно нараства'Ч 2 • И ако това е вярно (като ·~
се допускат кратковременни колебания) за войните и надпр~варата във ·--:-
Въоръжаването през XVIII в., когато военните технологии се ~роменят ~
съвсем бавно, то __е в~цно ~ С?,Щ~ !1_0:-Е~:н~sп.!_~ ~~1:!~ ~-~- ~-~-=-'--~- ~9_lf!~._всяко ·:·:- ____Щ_~~~-~~.цQRУ~ара :В.'kl\_.въор:ъжаването_по_суша, в и под.океаните,,във.въздуха
ноВо поКоЛiнИе сiМОлеТИ, военни кораби и танкове е много по-скъпо от
предшестващото. Държавниците от времето на Едуард VII, уж~сени, чо ::
един боен кораб преди 1914 г. струва 2,5 >шн. лири стерлинги, ще бъдат ..
изумени, като научат, че разходите на Британското адмиралтейство вече-
възлизат на 120 милиона лири стерлинги и повече за една обновена фрега--
ma! Американските законодатели, които с готовност отделят средства .„„
за хиляди бомбардировачи Б-17 в края на 30-те години на ХХ в., през--::-
90-те години се втрисат от сметките на Пентагона, според които сто с~-
молета от новия бомбардировач Б-1 ще струват повече от 200 милиарда
долара. Във всички области спиралата на цените върви нагоре.
Бомбардировачите струват 200 пъти повече, отколкото по времето.
на Втората световна война. Бойните са:-.1олети са сто и повече пъти по-
скъпи, отколкото по същото вре:ме. Са:молетоносачите са двадесет пъти
по-скъпи, а танковете - петнадесет пъти. Подводница клас „rато" струва
5500 долара на тон през Втората световна война, сравнено с 1,6 милиона
долара на тон за ,;-!'райдънт" 13 •
Сборът от тези проблеми е доказателство, че днешната оръжейна
индустрия все повече се отдалечава от търговската индустрия в свобод-
ния пазар. Първата, обикновено концентрирана в няколко гигантски фир-
ми, се радва на специално отношение от страна на военното :министерст-
во (независимо дали в Съединените щати, Англия или Франция, а още
повече в „командваната икономика" на СССР) и често е предпазена от
операциите на свободния пазар, като държавата i1 предоставя специални
договори и гаранции за извънредните разходи на производство, чийто
потребител е единствено тя (и приятелски-страни). Втората,„дори и когато
се отнася за гигантски фирми като АйБиЕм или „Дженеръл Мотърс", тряб-
ва да се бори в унищожителна конкуренция за спечелване само на част от
променливия вътрешен и външен пазар, на който количеството, вкусът на
к.Лиента и цената са фатално променливи. Първата, водена от желанието
__ на военните да имат най-новото „от всеЮI вид" оръжие, така че въоръже-
ните им сили да могат да участват във всички възможни (дори и понякога
неприемливи) бойни сценарии, произвежда стоки, които са много па-
скъпи, по-сложни и много по-малобройни. Втората след начални големи
инвестиции в производството на стоки за бита или компютри за канцела-
ри:ите трябва да намали средните си разходи поради пазарната конкурен-
ция и разнообразните модели 14 • Може би е вярно, че експлозивното раз-
витие на новите технологии и научните разработки от края на XIX в. не-
-·- отклоняват от нормите на „свободния пазар" 1 s, _но сегашният темп на това
увеличение е направо тревожен. Различните предложения за „военна ре-
форма" в Съединените щати може би ще успеят_ да предотвратят преДвиж-
данията на скептиците, че цеЛият -бюджеТ на Пе:НтЗ.гона ще бъде поглъщан
от един самолет през 2020 г., но и тези усилия навярно не биха обърнали
тенденцията към все по-малко оръжия на все по-висока цена.
Докато голяма част от това се дължи на увеличаването и неизбежно-
то усложняване на оръжията - модерните бойни самолети например се
състоят от 100 000 отделни части, то също е причинено и от продължiва-
и в космическото пространство. Ако най-голямото съперничество е меж-
ду държавите от НАТО и Варшавския договор (които благодарение· на
двете свръхсили харчат почти 80 % от световните инвестиции за въоръ-
жаване и притежават 60-70 % от всички самолети и кораби), има и по-
малка, но все пак забележима надпревара във въоръжаването - да не ciio-
менаваме войните - в Близкия изток, Африка, Латинска Америка и в цяла
Азия от Иран до Корея. Като резултат се наблюдава взривообразно нара-
- стване на военните разходи в Третия свят дори и при най-бедните режи-
ми, както и огромно увеличение на продажбата на оръжия и трансфери-
те за тези страни; през 1984 г. световният внос на оръжия за колосални-
29 Възход и падеиие на Великите сили
те 35 млрд. щатски долара изпреварва световната търговия със зърно
(33 млрд. щатски долара). През следващата година световните военни раз­
ходи достигат общата сума от 940 млрд. щатски долара, което е много
повече от целия доход на по-бедната половина от населението на Плане­
тата. Още повече, че нарастването на военните разходи става по-бързо от
увеличаването на световната икономика и на повечето национални ико­
но:мики. На върха са Съединените щати и СССР, всяка отделяща по над
250 млрд. щатски долара за отбрана годишно, като са готови да достигнат
до над 300 млрд. щатски долара в близко бъдеще. В повечето страни раз­
ходите за въоръжените сили заемат все по-голяма част от държавния бю­
джет и от брутния национален продукт, възпирани само (с малки мотиви­
рани изключения като например в Япония и Люксембур_:) от икономиче­
ска слабост, недостиг на твърда валута и т.н., а не от деиствително наме­
рение да се намалят военните разноски 16 • „Милитаризацията на световна­
та икономика", както я определя институтът „Уърлдуоч ', вече става по-_
1
- 17
бързо, отколкото е било генерации наред . производството и от разцвета на вътрешното и външното търсене, като
Тези две тенденции - неравномерният темп на растеж с движение на
световните производствени мощности към басейна на Тихия океан и про­
гресивното увеJШчение на разходите за оръжия и въоръжени .сили - се раз-
виват, разбира се, поотделно. Б същото време е ясно, че те все повече ще си
влияят и наистина вече е така. И двете се опират върху динамиката на тех­
нологичната и индустриалната промяна (независимо че ИIЩИвидуалната над­
превара във въоръжаването има политически и идеологически мотиви). И
двете имат силно отражение върху .националната икономика: първата, като
увеличава богатството и производителността с по-бързи или по-бавни тем­
пове и като прави определени общества по-проспериращи от други; втора-
та, като поrmща национални ресурси - не само във вид на инвестиционен
капитал и суровини, а и на (и вероятно по-важно) учени, инженери, науч­
ноизследователски -персонал;·- заети -във- военните ·производства;-ко·ето-с-е
противопоставя на търговския, експортно ориентиран растеж. Макар да се ---
твърди, че военните разходи могат да доведат до определено търговско-.
икономическо раздвижване, трудно е да се оспори мнението, че прекале­
ните разходи за оръжия ще навредят на икономическия растеж 18 • Затруд-
____
ненията, изпитвани от съвременните страни, които са много милитаризира_-
ни, само повтарят трудностите на Испания при Филип 11, на Русия при Ни- ---
колай !! и на Германия при Хитлер. Грамадната военна институция, подоб- ·---
но на голям паьrетник, може да изглежда импозантна за впечатлителния на­
блюдател, но ако не е поставена на Здрава основа (в случая на производи­
телна -национална икономика);-тя-рискува· да:·се-сrромо.ляс·а В'"бЪдеще.
----t
Б дОпълнение и двете те~щенции по тази причина имат основно соци­
ално-икономическо и политическо отражение. Бавният растеж в дадена
страна верояrnо потиска обществения морал, създава недоволство и пре­
дизвиква дискусия върху националните приоритети за разходите;.бързи.,.
ят темп на технологична и промишлена продукция пък също има своите
негативни последствия, особено върху едно неиндустриализираНо до мо.;------=­
мента общество. Разнообразните разходи за въоръжение от своя страна
могат да облагодетелстват специфичните производства в националната ико..:
номика, но могат да доведат до отклонение на ресурси от други групи на
обществото, а може да ограничат и въз:\1ожностите на националната ико­
номика да се пребори с търговските предизвикателства на другите стра­
ни. В случай че няма враг пред прага на държавата: големите военни раз­
ходи почти винаги провокират противопоставянето „оръжия срещу хляб".
Важно за нашите цели е наложителното обсъждане на точното съотноше­
ние между иконо:мическа сила и военна мощ 19 •
Не за първи път в историята, както и в края на ХХ в. по тази причина
възниква напрежение между съществуването на една държава в анархи­
стки военнополитически свят и съществуването И в икономически свят на
ненамеса; между търсенето, от една страна, на стратегическа сигурност,
гарантирана от инвестиции в най-модерни оръжия и от отделяне на голя­
ма част от националните ресурси за въоръжените сили и, от друга страна,
търсенето на икономическа сигурност посредством повишаване на наци­
оналния просперитет, който зависи от развитието (а то на свой ред се
влияе от- новите производствени методи и увеличаване -на--стандарта) на
всичко това може да бъде нарушено поради увеличаване на военните раз­
ходи. Точно защото твърде тежката военна машина може да забави темпо­
-- вете на икономически растеж и да доведе до спадане на националния дял
от световното промишлено производство, а оттам - до намаляване на бо­
гатството и силата, стремежът трябва да бъде равновесие между кратко­
срочната сигурност, създадена от големи военни сили, и дълготрайната
сигурност въз оснрва на нарастващи производство и доход.
Напрежението между тези две противоречиви цели е особено ос­
тро в края на ХХ в. поради съществуването на различни алтернативни
11 модели" за подражание. От едната страна са изключително проспери­
ращите „търговски държави" - главно в Азия като Япония и Хонконг,
_ _Н_О__ към .~~-x_-~~-~IQl:JQЭ..B.a_т __ и. Швейцария, _Швеция.и--Австрия,-----които -се
възползват от големия растеж в световното производство и търговска­
та взаимна зависимост след 1945 г. и чиято външна политика се опира
___ на мирните, търговски връзки с другите държави. От другата страна са
различните „милитаризирани" икономики - Виетнам в Югоизточна
Азия, Иран и Ирак, които еа заети с продължителната война помежду
си, Израел и ревнивите му съседи в Близкия изток и самият СССР. Вся­
ка от тях отделя всяка година повече (в някои случаи много повече) от
1О % от своя брутен национален продукт за военни разходи , твърдо
вярвайки, че такива голе.ми разходи са необходими за гарантиране на
CIJTYP:fiQc:r:ra, _въпреки .че-.те очевидно страдат--икономически-поради~от..:
клоняването на ресурси от производителни, мирни сфери. Между два­
та полюса на търговските и военизираните държави, така да се каже,
се намира по-rоляьrата част от останалите държави на Планетата, които
не са убедени, че светът е достатъчно сигурен, за да намалят разходите
за .оръжия до- изключително ниското ниво на Япония, но обикновено
са притесненИ от голямата икономическа и социална цена на разнооб­
разните военни разходи и с ясното съзнание, че _краткосрочната воен­
на сигурност може да се замени с дългосрочна икономическа сигур­
ност. За държави, които и~rат - отново за разлика от Япония - екстен­
-т зивни презокеански военни задължения, от които е трудно да избягат,
този проблем още повече се усложнява. В много от водещите сили
хората, планиращи бюджетите, отлично съзнават, че трябва да ком­
пенсират прогресивно нарастващите суми за въоръжение не
сметка на инвестициите в производството, а и на повишаващите
социални изисквания (особено поради повсеместното застаряване на
населението), което превръща определянето на приоритетите при раз­
пределението на разходите в задача, по-трудна от всякога.
Майсторството, изисквано от повечето, ако не и от всички управля­
ващи на прага на XXI век, трябва да се прояви в три направления: те
трябва едновременно да създават военна сигурност (или друга алтерна­
тивна жизнеспособна сигурност) за националните си интереси, да задо­
воляват социално-икономическите нужди на населението и да обезпеча­
ват продължителен растеж. Той е необходим както за доставяне на изи­
скваното оръжие и хляG в настоящето,-така И за избЯгване на относите-.
лен· икономически спад, който 11оже да наруши военната и икономичес---­
ката сигурност на хората в бъдеще. Да се постигнат успехи и в трите
направления за определено време е много трудна задача, като се имат „. __
предвид неравномерният темп на технологичната и търговската промя-
...
на и непредсказуемите отклонения в международната политика. Пости----
гането на успехи в първите две направления или в едно от тях без трето- __
то неизменно довежда до относителен упадък в дългосрочна перспекти-
ва, което, разбира се, е съдбата на бавноразвиващите се общества -_те __
не могат да се пригодят към динамиката на световните сили. Както тъжно
посочва един иконqмист: „Трудно е да си представим, че страна, чийто
темп на производителност е само с 1 о/о по-малък от този на другите
страни, за един век може, както става с Англия, да се превърне от нео~
спорим световен индустриален лидер в посредствената икономика как­
вато е днес" 20 •
·· колко-до-бре- (ИJiи--ЗJ1е1сап-оставеiiИ-водещите- нации,--за да-изпълня-
ват тази задача, е в центъра на вниманието в края на тази глава. Не е-­
необходимо да се подчертава, че след като различните изисквания за--­
разходи за отбрана/военна сигурност, социални/консумативни нужди--и-­
инвестиции за растеж се конкурират за ресурси, няма абсолютно пер-
фектно разрешение на проблема. Вероятно най-доброто, което може да·--·
се постигне, е да се поддържа хармонично развитие, но как точно да се··-­
улучи този баланс, ще зависи винаги от обстоятелствата в страната, а не
от някакви теоретични определения за равновесие. Страна, заобиколе-- ;.)
H!J... с ~Р.~~д.~б-~!1.- С:'Ь_<;.t:?~~--ще__пр_~~-~-9-~~'Г~ _да__9_!де.!ПI __ цо_~_е:~_е: __ср~д9:r'!!~__зц во-' . ,;...
енна сигурност, от друга, чиито жители се чувстват сравнително неза­
страшени; страна, богата на собствени ресурси, Ще може по-лесно да
плаща за оръжия и хляб; общество, решено да постигне икономически
растеж с оглед настигането на други страни, ще има различни задачи от-­
онова, което е на ръба на войната. Географското положение, политика~
та и културата ще обезпечат „решението" на въпроса за всяка страна и --~·
то никога няма да бъде еднакво за всички. И все пак остава основниЯТ----:::­
довод: без баланс меЖду конкурирашите се изисквания за отбрана, за
консумация и за инвестиции една велика сила е малко вероятно да запа~
зи позициите си за дълго време.
Китай като балансьор
само за
се Необходимостта от :м:одернизиране на въоръжението, налагана от
държавите съпернички, от една страна, и социалните потребности на на­
рода, както и н~:Ма~а да се канализират наличните ресурси в производст­
вени „невоенШI деиности, от друга, се проявяват най-ярко в Китайската
народна република (КНР) - най-бедната от основните световни сили и
същевременно най-зле поставената стратегически. Но м:акар че КНР страда
от известни хронични затруднения, по всичко личи, че ръководството И е
поело по пътя на една грандиозна стратегия, която по същество е далеч
по-последователна и целенасочена, отколкото тези на Москва, Вашинг­
тон или ToIOio и държавите в Западна Европа. И 11акар .материалните
ресурси на Китай да са ограничени, сериозността на този недостатък се
(jМ_екчава _от__ икономическата експанзия, която, ако бьде-поддьр:JJсана, обе­
щава да преобрази страната само за няколко десетилетия.
Слабостите на тази държава са толкова извесппi, че тук ще ги споме­
нем съвсем накратко. Диплоь.rатически и стратегически Пекин гледа на
себе си (с известни основания) като на държава, която е попаднала в изо­
лация и вражеско обкръжение. Макар и отчасти настъпило като резултат
от политиката на Мао към съседите на Китай, това положение същевре­
менно е и последица от съперническите борби и амбициите на другите
азиатски сили през предшестващите десетилетия. Спо~1енът за японската
агресия все още е жив в душите на китайците и той засилва предпазли-
воспа, с която правителството им наблюдава шеметния напредък на Япо-
ния през последните години. Въпреки размразяването на отношенията
н~стъпило през 1970 г., САЩ също е държава, на която Китай гледа ~
. подозрение, подсилвано от факта,_ че_ страната се управлява от републи-::
-------канците,--а-те -изглеждат -тв-ър:r~;-е-ентуси-аз-иранп-отидеятаза- създаване на- -- - ---- ---
антируски блок, проявяват трайни симпатии към Тайван и са винаги гото-
ви да поставят пречки срещу страните от Третия свят, както и срещу всич-
ки революционни движения. Бъдещето на Тайван и на малките крайбреж:.
·- ни острови остава трънлив въпрос, който изисква допълнително изглаж-
да.не. Отношенията на КНР с Индия са все още хладни и сложни поради
връзките, които двете страни подцържат съответно с Пакистан и Русия.
--·-- Независимо от у~еренията на Москва Китай се смята за длъжен да виждЭ.
в СССР своя наи-голям външен враг не само заради огромните маси от
руски дивизии и военновъздушна техника, разположени по китайската
граница;· нь-и·зарад1грускотсГнаШес:iВiiё в ·д.фГанИСТан;-э.-иай-веЧiЗЩ,адИ- ---
подкрепяния от СССР военен експанзионизъм на Виетнам на юг. Подоб-
но на германците в началото на ХХ в., Юiтайците са дълбоко обезпокоени
от „обкръжението си", като същевременно се стремят да укрепят свОето
място в глобаJШата система на силите 21 •
Този сложен, многостранен комплекс от дипломатически проблеми
трябва да бъде решаван от държава, която, сравнена със съперниците си
-· не блести с особена мощ нито в икономическо, нито във военно отноше~
ние. Макар и голяма в цифрово изражение, китайската армия се намира
в плачевно състояние по отношение на своята съоръженост с модерна
.
военна техника. Голяма част от нейните танкове, стрелково оръжие, само­
лети и бойни кораби представляват местни версии на руски или западни
модели, закупени от Китай преди много години, и определено отстъпват
пред по-модерното въоръжение на „противника". Липсата на валута и не­
желанието за обвързване с другите страни са ограничили покупките на
оръжия от чужбина до минимум. Може би най-обезпокоителният факт за
ръкодството в Пекин е слабата бойна ефективност на китайската армия,
която настъпва в резултат от атаките на Мао срещу професионализма в
армията и неговите предпочитания към селската милиция - утопични ре­
шения, които не носят успех при пограничната война с Виетнам през
1979 г., когато добре обучените и закалени в битките виетнамци убиват
26 000 и раняват 3 7 000 китайски войнициц. В икономическо отношение
Китай изглежда още по-изостанал. Макар и повишавайки сsоя брутен
национален продукт на глава от населението по начин, който съответства
23
п_о-пряко на западните концепции и икономически категории , статисти-
ческите данни показват, че той едва достцга 500 щ. д. срещу повече от
13 000 щ. д. в напредналите капиталистически държави и будещите ува­
жение 5000 щ. д. в СССР. Предвид вероятността броят на населението да
нарасне от един милиард, колкото наброява в края на 90-те години на
ХХ в., на 1,2 или 1,3 милиарда до 2000 г., перспективите за силно увели-
чение на личните доходи не са твърде големи. Сравнен с жителите на
утвърдените сили, даже и през XXI в. средният китаец ще бъде беден.
Освен това от само себе си е ясно, че трудностите при управлението на
една толкова многол1одна държава при балансирането на толкова разно­
родни фактори - партия, армия, административен апарат, селско населе-
ние, и постигането на напредък без социална и идеологическа разкрепос­
теност биха поставили на изпитание и най-гъвкавото и интелигентно ръко­
водство. Историята на развитието на Китай като държава през последно-
. то- столетие- не-предлага· положителни-прецеденти· н·а-дълго-с:р-оЧН-О-с-трате­
гическо развитие.
И все пак признаците на реформизъм и подобрения, които Китай
проявява в началото на 90-те години на ХХ в., са от съществено значение
и те подсказват, че един ден управлението на Дън Сяопин може би ще
бъде сравнявано с етапа, през който преминава Франция под ръководст­
вото на Колбер, или с ранния период от управлението на Фридрих Вели-
ки, или пък с Япония в десеruлепrята след революцията Мейджи. С др;.:ги
думи, през този пер~од държавата се стреми да засили своята мощ по
всякакви прагматични начини, търсейки равновесие между ~~-~~~li-~!~.~~-­
поощряване·11а-·частната-инициатива I('ёЪОбраз·яването с-ОфИЦиалната ре­
шимост на държавната власт да направлява събитията, така че национал­
ните цели да бъдат постигани възможно най-бързо и безпрепятствено. По­
добна стратегия изисква умение за установяване на взаимна обвързаност
между отделните аспекти на правителствената полIПика. Ето защо тя на-
. лага нуждата от сложно балансиране, свързано с внимателна преценка на
темповете на преустройство, така че то да бъде осъществено по най-безо­
пасен начин. Необходима е и преценка на ресурсите, заделяни' за пости­
гане на дългосрочните цели, както и на тези за задоволяване на кратко­
срочните потребности, на координирането на външните и вътрешните
държавни приоритеrn. И не на последно място, защото е от съществена
важност за държава, устроена по „модифицирана~' марксистка система,
трябва да се намерят начини за по~1иряване на идеологията с практиката.
Независимо от изпитаните до мо:мента затруднения и новите, които не1rи­
нуемо ще последват, постигнатите резултати са забележителни.
Това личи от многостранните промени във въоръжените сили на Ки­
тай след сътресенията от 60-те години на миналия век. Планираното съкра­
щаване на Народноосвободителната армия (в това число и на военномор­
ския флот и въздушните сили) от 4,2 на 3 милиона души представлява по
същество укрепване на реалната армейска сила, тъй като голяма част от
военния състав са тилови формирования, използваIШ за изграждането на
железопътната мрежа и други граждански обекти. Предвижда се запазе­
ният армейски състав да получи по-висока цялостна подготовка, външни­
ят белег за което са новите униформи и възстановяването на военните
звания,--отменени от Мао като "буржоазна отживелица". Въвежда се во­
енната повинност, за да се подыени многобройната армия от доброволци.
Набелязани са и други мерки, които да създадат висококвалифициран пер­
сонал на държавата, реорганизиране на военните окръзи и селекциони­
----:--=- ране на командния състав, подобряване на академичната подготовка на
__ _ висшите офицери, уважението към които се връща 24 • Успоредно с тези
мерки върви и процес на мащабно модернизиране на китайското въоръ­
жение, което, макар и значително по количество, е морално остаряло.
.Флотът е снабден с множество нови плавателни съдове - от. ес.~адрени
миноносци и ескортни ескадрени миноносци до самолети за бързо
насТъпление и дори кораби на въздушни възглавници. Китай изгражда
стабилен флот от конвенционални подводници (107 през 1985 г.), който
заема трето :място по численост в света. Китайските танкове са снабдени с
.. . ~~з~р_:Е!_И__ д;:цr:~J<О_М~ри, _а._~амолетите _са _пригодени .за -различни-атмосферни---­
условия и имат модерни радарни системи. Мерките за обновление са
съпътствани от готовност за експерименти чрез мащабни маневри при
съвременни полеви условия (проведените през 1981 г. учения включват
шест или седем китайски армии, подкрепени с въздушна техника, каквато
не е използвана при военния конфликт с Виетнам през 1979 г.) 25 • Същест­
вува и желанието за преосмисляне на стратегията на „изнесена напред
отбрана" по границите· с Русия в полза на контраатаките, предприемани
от дълбочина през откритите гранични линии. Флотът също провежда ек­
.~ сперименти в по'rолям мащаб. През 1980 г. целево съединение от осем-
- _надесет плавателни съда-е.изпратено-на осем-хиляди-морски -мили -в-Юж---­
ния Пасифик със задача, свързана с последните междуКонтинентални ба­
листични ракетни опиrn на Китай. (Тук възниква въпросът, дали това не е
първата значителна демонстрация на китайската морска сила след експе-
дициите на Чжън Хъ от началото на XV в. - вж. с. 26-27). ·
Още по-внушителен признак за издигането на Китай като велика сила
е изключително бързото развитие на ядрената технология. Макар и първите
·опити да са били направени по негово време, публично Мао се обявява
против атомното оръжие и изказва предпочитания към предимствата на
„войната между хора". За разлика от него правителството на Дън Сяопин
е решено да изведе Китай въз~rожно най-бързо до ранга на htодерна воен-
 на държава. Още през 1980 г. Китай прави опити с междуконтинентални
балистични ракети с радиус на действие седем хиляди морски мили (кой­
26
то би покрил не само целия СССР, но и части от САЩ). • Една година
след това китайска ракета изстрелва три космически спътника - знак, че
страната притежава технология за производство на неуправляеми ракети
с касетъчни бойни глави. Повечето от китайските атомни оръжия са бази­
рани на земя и имат среден радиус на действие. Към т~х се добавят нови
междуконтинентални балистични ракети и може би наи-важното от глед­
на точка на ядрената заплаха - цял флот от ракетни подводниl\И. От 1982 г.
Китай прави опити с балистични ракети, изстрелвани от подводници, уве­
личавайки радиуса на действието им и точността на попадението. Има
сведения за провеждането на опити и с тактическо атомно оръжие. Тази
дейност се опира на широкомащабни изследвания в областта на атомната
енергия и на отказа на Китай да следва начертаната от международните
споразумения-политика на „замразяване", .тъй като подобно замразяване
би било от полза за съществуващите Велики сили. „
ПроявявайЮi реnnпелност в развиruето на военните технолоmи, Киrаи
показва и големи системни слабосru. Интервалът от време между изработка-
та на протоТШiа на даден вид оръжие и момента на неговото произвеждане в
големи количества, :между изШiтанията и въвеждането на въоръжение е мно-
го продължнrелен - факт, утежиен и от обстоятелството, че Китай не е богат
на финансови и научни ресурси. Има сериозни трудности - експлозия на
подводница при опит за изстрелване на ракета, отмяна ИШ1 забавяне на осъ­
ществяването на някои програми за разработка на нови оръжия, недостатъ-
чен опит в технологията за добиване на специални :метали, m1пса на съвре­
менни реакторIШ двигатеШI, радарни и навигационни устройства и съобщи- ·-
телни средства. Тези проблеми все още пречат на Китай да ~аправи качествен ··-
скок н да застаие на едно равнище със СССР и САЩ. Кита1fС_КJIЯТ_<\>J]ОТ,_н_е_за~
ВИсиМО"--от-·опититеiГТИХИЯ-океан-;·1гнiйСаКЪВ-случа:й-Не може да се нарече
флот на „синьото море", а неговите ракетни подводници дълго ще догонват --
1
подводниците на двете големи СИJШ - САЩ и СССР, отделящи огромни сред- ---
1 ства за разработката на подво~ rnraнrn катQ „Охайо" и „Алфа", които-са--_­
най-бързите и слизат на най-голяма дълбочина от всички разработени до
момента типове 27 • И накрая да напомним, че докато Китай изразходва за -
отбрана само около една осма от средствата, отделяни за същата це~ от-·=.­
свръхсилите, той не ще може да посmrне пълен паритет. Ето защо Китаи не
е в състотше да предвиди кога ще притежава всички ,видове оръжия, нито
кога ще t)ъде ~отов да _отвърн~_l:I_~ __в_с_~!l ~am:rax~. .. _ _
и--все·nа:К ВЪз-МОЖНо-СТИте, които той притежава във военно отноше-
ние към края на ХХ в., вече му позволяват да упражнява влияние, което е
немислимо само няколко години по-рано. Подобренията във военната под­
готовка, организацията и техниката поставят Народноосвободителната а~- -
мия в по-изгодни позиции спрямо регионалните съперници Виетнам, Таи---­
ван и Индия, в сравнение с периода 20 години по-рано. Дори и военният_:.
баланс спрямо СССР едва ли все още е в полза на Москва. Ако бъдещите . _
спорове в Азия доведат до китайско-руска война, съветското ръководст-
во трудно би се решило да нанесе сериозен атомен удар над Китай заради ··с
световната реакц~я, от една страна, и заради непредвидимия отговор от -:1:
Америка, от друга. Но ако все пак се стигне дотам, ыапко вероятно е съвет­
ските въоръжени сили да са в състояние да гарантират унищожаването
на базираните на земя и особено на море атомни систе~и на Китай, преди
последните да отговорят на удара. Води ли се пък война с конвенционал­
ни средства, проблемът на СССР става още по-остър. Че Москва гледа
сериозно на въз~rожността за военен конфликт, се потвърждава от факта,
че тя е разположила около петдесет дивизии, в това число шест или седем
танкови, в двете военни зони на изток от Урал. И докато седемдесетте
китайски армейски дивизии, разположени също в пограничните райони
биха се справили със с'I;>ветските войски, над.чощието на китайците едв~
ли ще е толкова голямо, че да доведе до убедитеJШа победа особено ако
Китай реши да се бори за време, а не за територии, за да отс~аби удара на
един съветски Blitzkrieg. Мнозина наблюдатели смятат, че в Централна
Азия съществува „приблизително равновесие" баланс на силите"2 8 а
' '' J
ако е така, стратеrnческият отзвук i-Ia равновесието се простира далеч извън
района на съседна Монголия.
Но най-същественият аспект на китайската военна мощ се крие в нещо
друго - в забележително бързия растеж на нейната икономика, който
настъпва през последните десетилетия на ХХ в и който вероятно ще
продължи и занапред. Както е посочено в предходната глава, още преди
комунистите да наложат твърдо своята власт, Китай е една значителна
производствена сила, макар това да не личи заради огромната територия
на страната, заради нейното предимно селско население и пора,кенията,
нанесени от гражданските и другите войни. Установяването на марксист­
ки:я режим и възстановяването на мира вътре в страната дават възможност
на производството да се развива бързо, поощрявано от държавната власт
както в селското стопанство, така и в промишлеността, макар и това по­
__о_щр_я.!3:~!Jе,__ qуобе_н_о_при_Мао,_ да- се --Осъществява- чрез·~ необичайни;··поня­
кога и непродуктивни средства. В коментарите си от 1983 и 1984 г. еднн
наблюдател отбелязва, че "от 1952 г. Китай е постигнал годишен ръст
10 % и 3 % съответно за промишленото и селскостопанското производст­
во и общ ръст на брутния национален продукт 5-6 % годишно"". Дори и
= да не надминават постиженията на такива експортно ориентирани азИат­
ски „търговски страни" като Сингапур или Тайван, тези цифри са внуши­
телни за страна, обширна и населена като Китай. Те са пряк показател за
_ икономическа мощ от значим мащаб. Сравненията сочат, че към края на
70-те години индустриалният сектор на китайското стопанство се равнява
_ на_Iеш на_СССР_и Япония през .. 1961-г}',-'Гук-трябва-да-отбележим;-че
приведените средни статистически данни за ръста включват периода на
„Големия скок" от 1958-1959 г., разрива с Русия и оттеглянето на руски­
те .Финансови средства, учени и проекти в началото на 60-те години и
сътресенията от културната революция, която не само разстройва индус­
триалното планиране, но и подкопава общата образователна и научна си­
стема за почти цяло едно поколение. Ако тези събития не бяха настъпили
Китай щеше да се развие още по-бързо и по-всеобхватно Това се вижд~
·- от факта, че през последните пет години от реформаторската политика на
Дън Сяопин селското стопанство посmга ръст 8 %, а промишлеността -
12 %, което е забележително!3 1
 ~'. Селскостопанският сектор на Китай продължава да бъде едновремен-
н·':'
::.··.
,,,. .::...:-.
{<"е'
'4'$8: но шансът и слабостта на държавата. Източноазиатските ~fетоди за от­
i;.i глеждане на ориз във водни полета са изключително продуктивни по до-
...;;.,""' бив на хектар, но и твърде трудоемки. Те не позволяват да се премине къы
по-мащабните и механизирани селскостопански технологии, прилагани
например в американските прерии. А тъй като селското стопанство фор­
::: мира 30 % от брутния национален продукт на Китай и обхваща 70 % от
u
i;.i
населението, упадъкът, та дори и изоставането в този сектор би дръпнало
назад цялата икономика, така както се получава и в СССР. Това обстоя­
::i::
~ телство се усложнява и от демографския фактор, действащ като бомба
със закъснител. Още в края на ХХ в. Китай полага големи усилия> за да
<
::.:: изхрани един милиард души на базата на плОщ от 250 11илиона акра обра­
::: ботваема земя (при 230 милиона души и 400 милиона акра обработваема
~ земя за САЩ)''. Дали той ще може да изхрани още 200 милиона китайци
о през 2000 г., без да стане силно зависим от вноса- на-храни с цената на··­
::i:: неизвестен платежен баланс и стратегическо обвързване? Отговор на този
о
::.:: юпочов въпрос трудно :може да се даде отчасти и поради това, че специа­
::: листите в тази сфера привеждат твърде разнородни доказателства. След
1955 г, износът на храни от Китай бавно намалява, а през 1980 г, страната-с=
::: внася повече хранителни продукти, отколкото изнася 33 • Китайското пра-
~ напълно посrnжима. Първо делът на спестяванията и инвестициите в Китай
вителство отделя солидни научни ресурси за осъществяване на „зелена
револ1оция" по индийски модел, а поощряваните от Дън Сяопин пазарно
~
i;.i ориентирани реформи заедно със значителното увеличение на изкупните
...u~
цени на селскостопанските храни (без разходите за това да бъдат
~ прехвърлени на градовете) в началото на 90-години довеждат до огромно
нарастване на производството на хранителните продукти. Между 19~9 и
! 1983 г„ когато голяма част от населението на Земята страда от икономи-
че~ката де.пресия, 80_0-те милиона_ 15ита~ци в _селските Р.~йони у_в_~JI~~~-~.~т
-доходите- си с- ОКоло-70 %) а -хранат·а--Им-сЪдържа-поЧТи ТоЛК-Ова калории,
1
колкото и храната на бразилците или малайзийците. През 1985 г. китай­
ците произвеждат 100 млн. тона зърно повече, отколкото десетилетие по­
рано, постигайки един от най-големите световни рекорди в увеличениетО-
на производствения ръст3 4 • С прираста на населението> с все по-масовата
консумация на месо и месни продукти ще става все по-трудно да се
подцържа цялостното увеличение на консумацията на селскостопански
храни, тъй като обработваемите площи остават ограничени. а повишава­
нето на добивите в резултат на използването на изкуствени торове посте-
ленно спада. _YI вс_е_ пак данните показват, че Кита_Ц ще 1[()Же.да осъщесn~
-т-ази чЭ.сТ -от- СЛ-оЖНИЯ i1POiз;e'c за-ПОсТИгЗН-е -на· бЗ.ЛiНс С-известен успех.
Бъдещето на китайските стремежи към индустриализация е от още
по~съществено значение, колкото и сложно да е то от гледна точка на
вътрешния ред в страната. Този процес е възпрепятстван не само поради
липсата на покупателна способност, но и поради налаганата дълги годи.;.
ни политика на твърдо планиране по руски и източноевропейски модел. -~
Мерките за „либерализация" в края на 90-те години на ХХ в., които це!Iят
да се прояви по-голяма гъвкавост от страна на държавните пр·едприятия ~
съобразно търговските реалност, свързани с качеството, цената и пазар-
нота търсене, да се поощри създаването на малки частни предприятия и
да се разшири външната търговия 35 , довеждат до внушително повишение
на производителността, но и създават множество пробле~1и в същото вре­
ме. И:_rраждането на десетки хиляди частни фир11и предизвиква уплаха у
партиините идеолози, а скокът на цените (причинен вероятно не само от
широко заклеймяваните рекет и печалбарство> а и от необходимостта от
привеждане на цените в съответствие с пазарните стойности) предизвик­
ва недоволството на градското работническо население, чиито доходи не
нарастват толкова чувствително, колкото тези на селяните и свободните
предприемачи. Освен това внезапното разширяване на външната търго­
вия води до рязко увеличаване на вноса, а оттам и до търговски дефицит.
Изявленията, които министър-председателят Дзяо Цзян прави през 1986 г.,
че нещата, изглежда, са ,,излезли извън контрол" и че за известно време
ще е нужна "консолидация", заедно с обявеното занижаване на ръста на
продукцията показват, че вътрешните и идеологическите проблеми не са
преодоленизб. _ _
Все пак трябва да отбележим, че дори и „заниженият" растеж буди
уважение - 7,5 % годишен производствен ръст за следващите години при
10 % ръст д~ 1981 г. Това означава удвояване на брутния национален про­
дукт на Китаи за по-ыалко от десет години (при 1О % ръст такова удвояване
__ _ би било реализирано само за седе~1 години) и някои с11ятат, че целта е
···- поддържа ниво над 30 % от брутния национален продукт още от 1970 г, и
-- макар че създава проблеми (намаляване на свободния за консумация дял,
компенсирано от стабилност на цените и еднаквост на доходите, което пък
пречи на свободната инициаrnва), той означава, че Китай притежава знаЩf-
телни средства, които могат да се инвесrnрат в производството. Второ, съще-
- ствуват огромни възможности за икономии на разходите. Китай винаги е
_----~-~л -~~~g_!__!!.~Й-=Р~З_1:93_И_т~лните_ и ._екстравагантни--страни--по-оmошение-на -- „- - - -
консумацията на енерrnя (което е причина за спада на неговите значителни
запаси от петрол), но реформите, въведени след 1978 г., значително нама-
ляват разходите му) освобождавайки по този начин средства за инвесrnции
в други области или за консумация''. Освен това Китай едва в края на ХХ
в, започва да се отърсва от последиците на културната революция. След
- повече от едно дecenmerne, през което китайските университети и изследо-
вателски институти са затворени (или пък заставени да работят по един
напълно непродуктивен начин). става ясно, че за да бъдат догонени постиr-
· . .патите в други страни научни и технолоrnчни успехи, ще бъде нужно доста
---~р-~~~~_„G.:щр __nри_ това положение -=-Се отбелязва- в--началото -на- 90-те годи-·
ни - човек би могъл да разбере защо хиляди учени в края на 70-те години
заминават за САЩ и друп1 страни на Запад за по една-две години, а в редки
случаи и за по-дълги периоди.„ и как още през 1985 г„ а през 1990 със
-·- сигурност ~ай ще има отново хиляди учени и техници, запознати с най­
новото в съответните области, Още десетки хиляди, получили образовани­
ето си в родината wrn пък в чужбина, ще се влеят в научните институти и
производствените предприятия, които ще осъществят програмата необхо­
дима за приспособяване на китайската промишлена технолоrnя д~ най-ви­
· соките изисквания на международните стандарти> най-малкото в стратеrn­
ческите области на стопанската дейност" 38 •
·.~
 По аналогичен начин, едва в периода на поощряване (макар и селек­ ДИАГРАМА 2
тивно) на външната търговия и инвестициите, настъпил след 1978 r., ки­ Предвиждания за брутния нац11она.-1ен продукт на Китай, ИН..JИЯ
тайските менид>къри и предприемачи получават истинска възможност да 11 11я1>:011 западноевропейски държави, 1980-2020 г.
избират технологични методи, патенти и производствено оборудване,
щедро предлагани от западните правителства и фирми, които си предста­
вят китайския пазар в доста розова светлина. Въпреки желанието на Пе­ При постоянен курс
кин да контролира равнището и съдържанието на външната търговия или на долара от 1980
може би точно поради това желание вносът ще бъде внимателно преценя­ 4
Китай* (5.06)
ван, така че да спомогне за икономическия растеж.

Последният, а може би и най-важен аспект на китайския „спринт към

надскачане на ръста" е строгият контрол върху военните разходи, така че
въоръжените сили да не изразходват ресурсите, които са необходими за
други цели. Според Дън Сяопин отбраната трябва да заема последното
място от широко прокламираните „четири модернизации" - с други думи,
тя се нарежда след земеделието, индустрията и науката. Макар че не--е
• ФраJ:Iция
лесно да се установят точните данни за военните разходи на Китай главно •• ' / Индия**
поради различията в методите на изчисляване 39 , по всичко личи, че делът •• • /.,,.,- Западна
от брутния национален продукт, отделян за въоръжените сили през по­
следните петнайсет години, от 17,4 % за 1971 г. (според един източник)
.:::,;,,.i" Герыания
_.,,.,,,,.„„ /
през 1981 г. спада на 7,5 %40 • Това положение би могло да стане причина ___ ~
за недоволство сред военните и .да предизвика нарастване на вътрешните
..
..,,.,-. • ••
,,,•
,,,, .... .,.,,.
...,.<-·-Англия
-Италия

спорове, засягащи икономическите приоритети и политиката, а при по- __ :-::...·~

,,,,,,.,,.,.
вторна поява на сериозни сблъсъци по северните или южните граници то
би трябвало да се промени в обратна посока. Но така или иначе фактът, че
военните разходи заемат последно място в СI(алата па икономическите
о

1980
---
.,,,._~

1990 2000 201 о 2020

приоритети на Китай, е ясен показател за цялостната полJПика на ангажи­
раност на страната с постигането на икономически ръст и рязко се отли­

чава от съветската мания за осигуряване на „военна сигурност" и от по-

етите-от· адМИНИСТj)ЗЦйЯтЭ: на-· РейГЪН-3аДЪЛЖiНИя ··за·-отдеЛЯН-е--н-а -ОГj)ОМНи __:_
.: r:fp'~ 75~ r,ъсртъсза _пlе9р8и0одlа981598~:::1978;,
, 10 • -т
г.и_8
г. и
% з_а_с)fедващи~_rr_еоио_д_. -
/о за следващия n,ериод.
1
средства за въоръжените сили. Според мнозина специалисти 41 при съще- - За другите страни е приет средният годишен ръст
ствуващия брутен национален продукт, обем спестявания и равнище на--·
за периода 1970-1982 г.
инвестиции Китай спокойно би могъл да отделя за военни цели много
Източник: „Economist''/IMF.
повече от отделяните по това време 30 милиарда щатски долара. Обстоя-
телството, че не Постъпва така, изразява вярата на Пекин, че сигурността__ Да се смята, че очертаната перспектива е напълно осъществима при
в дългосрочна перспектива ще бъде постигната само когато съществува- --- условията на променливите фактори, върху които се базира тя, би било
щите производителност и национално богатство бъдат увеличени много- голяма грешка, но по същество това не променя нещата. Ясно е едно -
кратно. - ако не настъпят катастрофални събития, не след дълго Китай ще има мно-

то
В _закл10чение _мо_же да ~е _l(аже сл_едното:_ „Единствените_ съб_ития~ кои- -_. ;, --·· -:~~~окдо6J:Тд:,~к:т-~-оциця_о_~лало
би-Ха -МОГЛИда- ·преустанОвяТ ТОЗИ -растеж~- Са- ИЗбу-·хваНетО "iia. войНаСъ_с__ -
Съветския съюз или продължителни политически катаклизми, подобни на
културната революция. Проблемите на ръководството, енергетиката и зе-
меделието на Китай са сериозни, но това са проблеми, които всяка развива-._.:.:___
ща се нация среща по своя път" 4 2.. И ако изявление като това звучи твърде - -
оптимистично, то бледнее пред данните, публикувани в средата на 80-те ·-·
години в сп. „ИконоWiст", според които, ако Китай запази своя среден годи----_-
шен ръст от 8 % - което се смята за пракnrчески постюкимо, той ще надмине ----
Англия и Италия по общ брутен национален продукт още преди 2000 г., а до--
2020 г. ще оnще далеч напред в сравнение с всички европейски страни 4 3.
~,
__ет_но__и"~Рщ_<>е_f!:_УбКътдеи_;,'наокг"оI?__пи_од-_баоогсатт~_fiоет_кi'о_лнк!!_осткои __еинв_дкирваця~-
"
-
nПв. '
::.:.:
Във връзка с бъдещото влияние на Китай върху развитието на меж-
дуна?одните събития трябва да отбележим три съществени пункта. Първият
"· наи-незначителен от гледна точка на целите на нашето изследване е че
макар и икономическото развитие да допринесе за увеличаването' на
външната търговия, то не ще може да превърне страната във втора Герма-
ния или Япония. Обемът на вътрешния пазар на страна с раз~1ерите на
континент като Китай, броят на населението и суровинната база не ще му
позволят да стане зависим от външните търговски отношения, което би се
 получило, ако той беше една малка морска търговска държава44 • Делът на
трудоемкия селскостопански сектор и решиыостта на правителството да
не допуска зависимост от чужди страни заради вноса на хранителни про­
дукти ще бъдат пречка за външната търговия. Вероятно Китай ще се
превърне във все по-значим производител на нискостойностни стоки, на­
пример текстил, които ще допринасят за изплащането на вносните запад­
ни, а дори и руски технологии. Пекин е твърдо решен да избегне зависи­
мостта от чужди капитали, производства или пазари, както и от конкретни
държави или доставчици. Вносът на чужди технологии, средства и методи
за производство ще бъде определян с оглед на по-широките изисквания,
налагани от търсения от Китай баланс. Това не противоречи на неотдав­
нашното приемане на страната в Световната банка и Международния ва­
лутен фонд, ка.кто и на евентуалното И членство в ГАТТ и Азиатската бан­
ка за развитие, стъпки, които не толкова „доказват" присъединяването на
тази държава към „свободния свят'~, а са прагматични -сметки, ·че е по­
добре достъпът до външния пазар и до дългосрочните заеми да бъде оси­
гурен чрез международните организации, отколкото чрез едностранни
сделки с някоя велика сила или частна банка. С други думи, тези мерки
= ят въпрос, макар и по принцип самостоятелен, има отношение към първия.
допринасят за запазването на статута и независимостта на Китай. Втори­
Той се свежда до това, че докато през 60-те години на ХХ в. Мао сякаш
насърчаваше пограничните.военни сблъсъци, към края на века Пекин пред­
почита да запази мирни отношения със своите съседи, даже и с тези, на
които гледа с подозрение. Както споменахме вече, мирът заема централ­
но място в икономическата стратегия на Дън Сяопин. Войната, макар и
регионална, би отклонила ресурси към военния сектор и би променила
приоритетния ред на китайските „четири модернизации". Възможно е ос-
вен това, както неотдавна бе заявено45 , Ки_тай да чувства изв~~:1:!:!0 __ Х~!1.О_- ____
- -----·---коЯВанена-оmОiйёНИЯТЭ.СМоСКiза-,-тъйКiiТ6 iIЗ:предъкЪТВЪВ..ВОенната об­
ласт, който постига, създава приблизително равновесие в Централна Азия.
Постигайки „корелация на силите" или поне прилична отбранителна мощ,
Китай вече може да съсредоточи силите си в развитието на икономиката.
Дори и да има мирни намерения, Китай дава ясно да се разбере, че е
решен да опази пълната си независимост и че не одобрява военните ин­
тервенции на двете свръхсили. Китай проявява бдителност даже и към
Япония, като ограничава своя износ и внос и предупреждава Токио да не
се ангажира твърде много с развитието на Сибир 46 • По отношение на Ва­
шин_пон и м.осква Китай е __още по_~пр_ецп_а_~~~~"~-С!.. !1.!<Р-1:!Il:!~.е11.. в._съ_ЩQ't9
--- --- време.. съветс·ките- nред1iОЖiНИЯ- 38. Подобряване на отношенията и дори
за връщането на съветските инженери и учени в Китай през 1986 г. не
променят основната позиция на Пекин - реално подобрение не може да
има, докато Москва не отстъпи, ако не във всички, то поне в някои от
трите спорни проблема - руското нашествие в Афганистан, руската под- - -
крепа на Виетнам и продължителният спор във връзка с границите и си- ·-·
гурносrrа в Централна Азия 47 • От друга страна, политиката на САЩ в
Латинска Америка и Близкия изток предизвиква многократни атаки от
страна на Пекин (както и сходните руски нашествия в тропическите реги­
они). Поради икономическото си положение на слабо развита страна и
врод:ната си подозрителност къ~r господството на бялат4 .раса в света
Китаи се превръща в естествен съдник на всяка интервенциЯ на свръхси­
лите, макар че не е официален член на .:rвижението на страните от Третия
свят и че през последните десетилетия на ХХ в. критичните изявления са
твърде 1rеки в сравнение с гневните декларации на Мао от 60-те години.
Независи).10 от старото, но все още силно неодобрение на съветските пре­
тенции спрямо Азия, китайците са ).IНителни и към водените в Америка
дебати във връзка с това как и кога да разиграе тя „китайската карта"48.
Според Пекин може да се наложи необходимостта от предприемане на
ку~с към Русия или към САЩ (което все по-често се споменава след ки­
таиско-руските разногласия) чрез :мерки, включващи съвместното контро­
лиране на руските ядрени опити и об:-.rен на информация за Афганистан и
Виетнам. Но за Китай би било най-добре да запази еднаква дистанция и от
двете свръхсили, като ги застави те да търсят пътища към него.
В края на ХХ в. значението на Китай като важен-участник в междуна­
родните отношения се засилва от това, което поради липса на по-добър
. тер:-.rин ще нарече1r „стил" на поведение спрямо другите сили. То е изра­
зено така красноречиво от Джонатан Полак, че тук ще приведем целия
цитат: „Оръжието, икономическата мощ и силовият потенциал сами по
себе си не могат да обяснят напълно значението, придавано на Китай за
глобалното равновесие. Ако неговото стратегическо значение се оценява
кат~ скро).rно, а икономическите 1-.fY постижения са най-малкото неравно-
стоин;-1, т~ те не биха. могли да обосноват същественото място, което за-
е11а Китаи в разчетите на Вашинпон и Москва, и вниманието, което му
отделят другите кл1очови световни столици. Отговорът се крие във факта
че макар да се прави на обидена и застрашена държава, Китай хитро, ~
даже и нагло използва политическите, иконоыическите и военните ресур-
_си,_ ~--~ои!?.. l?~~f!.0_1!_~~~~---Ц~!!.OCTHa"I:a .с::.траr.еrия, .прилагана-от.-Пекин··спря 110 -­
свръхсилите, на моменти включва както открито противопоставяне и
въоръжен конфликт, така и частично изглаждане на различията, неофици-
ални конта:кти със силите и „отдалечаване", граничещо с неангажираност,
поня~оrа придружавана от рязка, гневна риторика. В резултат на това
Китаи се превръща „във всичко за всички държави", като много от тях
остават в пълно неведение по отношение на неговите намерения и стре-
межи."
Ясно е, че тази неопределена стратегия води до съществени политиче­
ски и военни рискове. В същото време обаче тя придава значителна стой-
--·- нос:_ ...на ~!!!~!i.~.~:<~т_а_JIQ_з.иция_като_ възходяща .велика-сила;-В -действията ··си-- -- -- · - - -
Китаи често противостои на желанията и предпочитанията на двете свръхси-
ли, а понякога поведението м:У се ·различава коренно от очакванията. Въпре-
ки привидната си уязвимост Китай не показва отстъпчивост нито пред Моск-
ва, нито пред Вашинrтон. Поради тези причини той заема уникална .пози-
ция сред международните с1ши и като участник в повечето цеюрални поли-
тически и военни конфликrn в следвоенния период, и като държава, непод-
лежаща на лесно политическо или идеологическо категоризиране. Ето защо
в известен сыисъл Китай трябва да бъде разглеждан като държава пълно-
правен канд1щат за позициите на свръхсила със свое собствено лице не-
имитиращо, нито пък наподобяващо :модеmrте, развити от сссР или сА.щ,
 а изразяващо уникалното положение на Пекин в глобалната политика. В
дългосрочен смисъл Китай представлява политическа и стратегическа сила,
която е твърде значи~1а, за да бъде треruрана като придатък на Москва или
на Вашингтон или просто като „средна" сила 49 .
и накрая трябва отново да подчертаем, че макар и към края на... ХХ в.
Китай да упражнява силен контрол върху военните разходи, тои ня;-..1а
.i
намерение да остава в редовете на „леката категория" в бъдеще. Напро­
тив колкото повече засилва своята икономическа мощ по френския
р~авнически модел на Колбер, толкова повече развитието на икономи­
:та ще засилва влиянието си върху политиката на страната. Доказателст-
во за това са и вниманието, което Китай отделя на разширяването на сво-
ята научно-технологична база, и внушителните постижения в областта на
ракетните и атомните оръжия, реализирани още по времето, когато тази
база е твърде ограничена. Стремежът към подобряване на икономическа-
та субструктура на държавата за сметка на непосредственит...е инвестиции
в областта на въоръжаването едва ли ще удовлетвори китаиския генера­
литет (който като всяка военна групировка предпочита краткосрочните
пред дългосрочните мерки за сигурност). Или както отбелязва списание
Икономист": За тези [китайски] военни, които притежават търпението
;а дочакат ра;~итието на икономическите реформи, ще настъпи ден на
отплата. Ако плановете на Дън Сяопин за цялостното икономическо раз:
вити е получат възможност да се реализират и производството на Китаи.
през 2000 г. достигне предвидения четворен размер в сравнение с 1980 г.,
-=
това ще означава, че гражданската икономика още 10-15 години преди
това трябва да е набрала достатъчно енергия, за да издърпа военния с;к-
тор още по-бързо напред. Тогава китайската армия, съседите на Китаи и
Великите силИ ще трябва наистина да се замислят"50
1
__________ JЗ_сич_~s_о. -~-- .c~~.C!__ l:S?_IIP.09_~~- ~р~~~·--·
1 последните трийсет и пет години на ХХ в. Япония се радва на всички пре­
Японската дилема
Пекин внимателно следи развитието на събитията в Източна Азия и
по този начин засилва натиска, упражняван отвън, върху широко прокла-_
мираните от самата Япония мирни дипломатически отношения с чуждите
страни, с други думи - върху нейната външна· политика, ко~~1° някои ци-
нично окачествяват като желание „да бъде всичко за всички · Дилемат_~ ·~
пред която стои Япо_н_и_я, най~ясно ~-ож_е _д~ се_ и_зр_аз_и по45следния_ начи_~· .---г-
. · · ··· · ЛораДiПiевербЯfно·успешното
си развитие след 19 г. страната се
радва на уникално, твърде благоприятно положение ~ глобалния ико„~о-
мически и силово-политически ред, макар японците да усещат, че то е
изключително деликатно и уязвимо и може лесно да се промени при изме- ____:: :.
нение на международната обстановка. Ето защо от гледна точка на ТокиQ.~
най-уместно е първо да се запазят факторите, които са п~зволили на „япон- ·-·
скота чудо" да се осъществи. Но тъй като светът, в които живеем, е св~;-
на анархия, където „недоволните" сили избутват с лакти „задоволените , ----
и тъй като динамиката на технологичното. и търговското обновление е~
твърде висока, вероятността от отслабване, та дори и изчезване на благо- -~
приятните фактори е доста. голяма. И понеже е убедена в де:rикатността и·
уязвимостта на положението си, Япония трудно намцра сипи да застане
открито срещу натиска, предизвикван от настъпващите про).rени, и пред­
' почита да ги забави или отклони посредством дипло1tатически компроми­
си. Това е основанието тя непрестанно да се стре).!И към мирно разреше­
ние на международните проблеми, за страховете и смущенията И, когато
попада между кръстосания политически огън на останалите държави, как­
то и за нейната явна готовност да поддържа добри отношения с всички
страни, като системно увеличава благосъстоянието си.
Причините за феноменалния иконо~rически успех на Япония бяха раз­
гледани в предходната глава. В течение на повече от четирийсет години
сухоземната И територия се охранява от американски ядрени п конвенцио­
нални сили, а нейните r.1орета - от американския флот. Получила по този
начин възможност да отклоJШ енергията на своя народ от военната надпре­
вара, а ресурсите си - от изразходване за отбрана, Япония отдава своите
сили на стремежа към постигане на системен иконо).!ИЧесюr подем най-вече
във външната търговия. Този успех не би бил възможен без отговорността,
с която японският народ подема частната иницнаnrва, задълженията по си­
стемния и цялостен контрол на качеството, както и без неговия тежък труд.
Успехът се дължи и на други фактори от по-специално естество - нацио­
налната валута е задържана на изкуствено ниско равнище десетилеnrя на­
ред, за да се посmгне увеличение на износа, а върху изкупуването I;Ia внос­
ни изделия са налагани ограничения, официални и не (но никога върху
вноса на суровини, така необходими за японската промиuшеност). По от­
ношение на реда за осъществяване на международните търговски отноше­
ния се установява либерална потпика, която поставя незначителни пречки
пред износа на японски стоки и запазва своята „отвореност" към Съедине­
_нит~_щати .независимо от. тежестга на-последиците,- които-понасят те:--През --
димства от превръщането си в икономически гигант, който е освободен от
политическата отговорност и териториалните недостатъци, произmчащи ис-
торически
нещата да от подобно
останат развиmе.
такива, И няма
каквито са. защо да се чудим, че тя предпочита
Тъй като основите на този успех на Япония лежат главно в полето на
икономическата сфера, естествено е тази област да представлява и найw
голямата грижа за Токио. От друга страна, както ще видим и в следващите
параграфи, технологичният и икономически растеж се отплаща бляскаво
__ на държавата, чиято политическа-икономика е най-:-добре·поставена 1Ia nрага-
на ХХ! в. Малцина оспорват този факт". В същото време успехът И вече
предизвиква „ефекта на ножицата" срещу нейната ориентирана къ;-..1 из-
нос експанзия. Едното рамо на ножицата се материализира в подражател-
ските действия на останалите амбициозни азиатски новоиндустриализи-
рани страни, например Южна Корея, Сингапур, Тайван, Тайланд и други,
а. и самият Китай 53 , които се стремят да имитират поведението на Япония.
Работната ръка на тези държави е по-евтина*, което 1ш позволява сери-
•Това е и лричината японските фирми да изrраждаттам своите производсmени мощносrn
(б.а.).
30 Възход и nадещ1е 1ш Велш:ите сил~t
озно да се конкурират в области, където японците вече не притежават
решителен превес - производството на текстил, детски играчки, битови
стоки, корабостроенето, даже (макар и в по-малка степен) в сто:-.rанодо­
бива и автомобилостроенето. Естествено, това не значи, че японското про­
изводство на кораби, леки автомобили, тежкотоварни коли и сто~1ана са
обречени. Но японците все повече се принуждават да търсят начини да
„надскочат пазара" - с други думи, да създават нови видове стомани с по­
високи качества или все по-луксозни или по-големи леки автомобили, ко­
ето е белег за опасенията им да не паднат на дъното на един производст­
вен спектър, "В който те са били без съперници по-рано. Една от най-важ­
ните задачи на Министерството на международната търговия и промиш­
леността (ММТП) е да планира правилно закриването на някои неконку­
рентни промишлени сектори, като не само направи ликвидирането им по­
безболезнено, но и преустрои освободените ресурси и персонал в други,
по-печеливши _сектори на международната икономика.
Второто, още „по-остро" рамо на ножицата е все по-враждебната
американска и европейска реакция към потока японски стоки, който за­
лива вътрешните им пазари. Година след година населението на тези про­
спериращи страни купува японска стомана, металорежещи машини, мо­
тоциклети, леки коли, телевизионни апарати и всякакви електроуреди.
Година след година търговският дебаланс на държавите от ЕИО и САЩ с
Япония става все по-голям. Реакцията на Европа е по-остра и се простира
от импортни квоти до открит бюрократичен обструкционизъм (като на­
пример изискването на Франция японските електроуреди да бъдат допус­
кани в страната само през един митнически пункт в Поатие ) Заради
54
• множество съществени причини, поради които в бъдеще тя вероятно ще
верността си към отворената световна търговска система американската
администрация не забранява, нито пък ограничава японския внос, а се
задоволява в налагането на несигурни_ „добро_волt1_и" ли~~-!~_1. Н_о _ дори _и_ _
най-твърдите-·американски· привър"5Кеници- ·на HeHahlecaтa на правителст­
вото в частната инициатива чувстват смущение, когато се окажат в ситуа­
ция, в която по същество САЩ се явява за Япония вносител на хранител-
ни стоки и суровини, а получава японски промишлени стоки. Това поло..:·-­
жение придава на САЩ статут на „колониална" или „неразвитан страна,
какъвто те не са имали от век и половина насам. Освен това нарастващият
търговски дефицит с Япония, равен на 62 млрд. щатски долара за финан­
совата година, прикл1очила на 3 1 март 1986 г„ и натискът на „залятнте" от
японците промишлени сектори, понесли най-тежкия удар на презокеан­
ската конкурен11;ия,_ кар_ат Вашингтон д_а взем~--~~рки -~а--~~_ма~я~_?не __ Jiа
дебаланса, да Вдига с-т-ОйНоСri·а На -й-ената,- да разширява американския внос
в Япония и други. С движението на западния свят към псевдопротекцио­
низъм ще расте и тенденцията към поставяне на ограничения и върху об­
иrия обем на вноса на текстил или телевизионни апарати, което означава,
че Япония ще се изправи пред необходимостта да дели един „свит" пазар-------=­
със своите азиатски съперници.
Ето защо не бива да се чуди:м, че някои японски коментатqрп н~ са
оптимистично настроени и че обръщат внимание на обезпокоителната
поредица от заплахи, отправяни във връзка със· сегашния дял на Япония
от световния пазар и благосъстоянието на страната: растящото предиз-
")~
викателство на азиатските новоиндустриализирани страни, оrраниченин­
та, налагани от западните правителства върху японския износ, исканията
за про1rяна на японската данъчна систе:-.rа, за пренасочване на паричните
средства от сектора на спестяванията към консумативния сектор за оси­
гуряване на rоля~rо увеличение на вноса и накрая - бързото покачване на
курса на йената. Всичко това, твърдят те, би означавало край на постиг­
натия благодарение на експорта стопански разцвет, намаляване на пла­
тежния дебаланс и забавяне на растежа (който и без друго вече намалява
с „узряването ' на страната и със спадането на нейния потенциал). Япо­
1
ния се тревожи не ca~ro заради „остаряването" на икономиката си. Пора­
ди възрастовата структура на населението до 201 О г. страната ще има
най-ыалък брой жители в трудоспособна възраст (между 15 и 64 г.) от
водещите промишлени нации, което ще наложи необходимостта от заде­
ляне на голе:чи средства за социално осигуряване и може да доведе до
забавяне на темповете н·а развИтИ:ето 55 • Освен това всички опити да се
накарат японските потребители да купуват вносни изделия (с изключение
на луксозни стоки като автомобилите „Мерцедес") водят до вътрешни по­
литпчески противоречия56 , които .могат да предизвикат срив на политиче­
ския консенсус, представлявал неразделна част от упоритата експортна
експанзия на Япония в 1п1налото.
И макар да е вярно, че икономическият ръст на Япония бавно спада с
нейното навлизане в по-зрял етап и че останалите държави не желаят да
позволят на тази страна да запази икономическите преди:\!ства, довели до
неотдавнашното взривообразно развитие на износа И, все още са налице
се развива по-бързо от другите основни сили. Първо, като страна, крайно
зависима от вноса на суровини (99 % от петрола, 92 % от желязната руда,
1.Q.Q ___ %__ 9_'L ~tедт.а ), _Япония__извлича--страхотни --облаги -от-··изменящите-се-
тьрrовски условия, довели до на~1аляване на цените на различни видове
руда, горива и хранителни стоки. Спадът на цената на петрола след 1980-
1981 г., коiпо спестява на-Япония милиарди долари ежегодно, е само един
от най-ярките примери в тази насока 57 • Освен това, докато бързото
поскъпване на йената би намалило количеството на някои видове стоки,
предназначени за износ (в зависи~1ост и от движението на търсенето), то
ще предизвика занижаване на цените на вносните стоки, с което ще по­
могне на индустрията да запази конкурентоспособността си и ще задържи
инфлацията. Петролната криза от 1973 r. принуждава японците да потърсят
р_аз_лични _начини за.иконо}о.fИЯ на-енергия,-·което -допринася-за---повишав:а::··
не на ефективността на нейната индустрия. Само през последното десети­
летие напрн~rер Япония на~rалява своята зависимост от вноса на петрол с
25 %. Същата криза кара страната да дири нови източници на суровини и
да влага големи инвесrnции в тази област (подобно на инвесrnциите, на­
правени от Англия в чуЖди страни в края на XIX в.). Тези мерки не са
гаранция, че Япония ще продължи да разчита на евтини вносни сурови­
ни, но прогнозите в това отношение са доста добри.
Още по-знаЧИ}.r е непрестанният напредък на японската индустрия в
най-обещаващите (и в :крайна сметка най-печеливши) сектори на икономи­
ката за нача.1ото на XXI в. - висоюпе технолоrnи. С дpyrn думи, излизайки
 от сферата на производството на текстил, плавателни съдове и сто~1ана и
предоставяйки rn на държави с по-евтина работа ръка, Япония явно възна­
r..tерява да се превърне в една от водещите, ако не и във водеща с~ла в оне:_и
наукоемки отрасли, които носят много по-голя..ча принадена стоиност. 1-Iеи­
ните постижения в областта на изчислителната техника са вече легенда.
Заемайки с пълна сила от технологията на А),tерика, японските компании
се оказват способни да извлекат полза от своите вътрешни предимства
родния пазар, подкрепата на ММТП, високоразвития контрол на качество­
то, благоприятния курс на йената към долара, и провеждайки политика на
пазарен дъмпинг да изтласкат редица американски компании от сферата на
производство на' чипове памет от 16 до 256 КВ RAM".
Още по-тревожен за американската ко~rпютърна индустрия е на­
предъкът на Япония в две нови и много по-рентабилни промишлени сфе-
р~. Първата е производс~вот~ на самите ко:мпютри от новите поколения,
особено на високотехнологичните и изхлючптелно скъпи свръхкомп1от-
ри от „петото поколение", които функцио~1ират стотици пъти по-бързо от __
най-големите съществуващи машини и които обещават да предоставят на
собстве.ниците си огромни предимства във всяка област - от декодиране--~­
то до проектирането. на летателни апарати. Американските специалисти ---
са зашеметени от скоростrа, с която японците превзеха тази област, както -
и от обема на капиталните средства, които IvlMTП и големите компании
като „Хитачи" и „Фуджицу" отделят за нея 59 • Същите явления се набл10- --:
дават и в областта на програм11оп10 осигуряване 1 където американските
(и няколко европейски) фирми до началото на 80-те години на ХХ в. ня­
маха съперници 60 • Успешното производство на свръхкомпютри, както и
разработката на програмни продукти са задачи, много по-значими, откол­
кото производството на полупроводници, и те ще подложат на тежко и:-
- питание- японските-инженери.--В -същото -време-- американските-и- европеи--_- · --
f- ските компании (последните подпомагани от правителствата си) се готвят __ _
да посрещнат японското предизвикателство, а Пентагонът взема солид~~--
мерки фирмите от САЩ да не изостават в разработването на свръхком-__ _
пютрите. Но въпреки всичко очакванията да се задържи напредъкът на
Япония в тези области за дълго време са неоправдано оптимистични.
Тъй като уважавани издания като „Иконо~~ист", „Уолстрийт Джърнъл"::=
и Ню Йорк Таймс" често поместват статии за навлизането на Япония в
нd~и сфери на високите технологии, не ще бъде нужно да се спираме на
отделни подробности тук. Отношени~1:та на „Мицубиши" с_ „Уестингхаус" -
се разглеждат като доказателство за-нарастващия-интерес -на-Япония-към
атомната енергетика 61 • Биотехнологията е също един от проблемите, кои-
то занимават японците сега, особено нейното приложение за повишаване
на добивите от житните култури. Същото се отнася и за керамиката. Све- _
денията, че „Джапанийз Еъркрафт Дивелъпыънт Корпорейшън" е започ:_~_
нала съвместна работа с „Боинг" за създаването на нов тип самолети,
които ще изразходват по-малко гориво и чието производство е предвиде-_
но да започне през 90-те години, макар че бяха отречени от един амери­
кански експерт като „фаустовска сделка", при която Япония ще осиrури­
евтино финансиране, като в замяна получи американска техноло~ия и
опит6 2 , могат да се окажат твърде важни в бъдеще. Но вероятно наи-зна-
--1
чи~1ият напредък, отбелязан от Япония, е в областта на роботиката. Създа­
дените ( експерп:ментално) от нея заводи, които изцяло се управляват от
коыпютри, лазери и роботи, представляват на практика решение на про­
блема за на~1аляващата работна ръка. Според данни от края на ХХ в. „Япо­
ния продължава да внедрява приблизително толкова роботи, колкото це­
лият остана.'I свят заедно, и няколко пъти повече от броя на внедрените в
- САЩ". Друго изследване сочи, че японците използват своите роботи много
по-ефективно, отколкото американците 63 •
Зад тези успешни начинания в областта на високите технологии стоят
редица широкообхватни, структурни фактори, които продължават да оси­
гуряват на Япония значителни предю.1ства пред нейните главни съперници.
Чужденците ~~оже и да преувеличават, наричайки ММТП икономически
еквивалент на прочутия Пруски генерален щаб 6 \ но едва ли има съмнение,
__ че широките насоки, които това министерство чертае за икономическото
развитие на Япония, осигурявайки научноизследователската подготовка и
средствата, необходи~tи за бързОразвиващите се индустрии, както и безбо­
лезненото ликвидиране на западащите, до ~1омента дават по-добър резул­
тат, отколкото а~1ериканския некоординиран подход за ненамеса на прави­
телството в частната инициатива. Второто предимство на Япония - и едно
от най-важните, за да си обяснпм възхода п упадъка на отделни фирми и
индустрии, е големият (и все по-нарастващ) обем средства, отделяни за на­
учноизследователска дейност. „Делът от брутния национален продукт, пред­
назначен за· научноизеледователска дейност, на практика ще се удвои през
настоящето десетилетие, нараствайки от
2 % през 1980 г. до 3,5 % до 1990 г.,
докато САЩ поддържа постоянен размер, равен на около 2,7 %."Но ако
изклiочим от горните показатели разходите за изследвания във военната
област, ще види.~1, че за развойна дейност в Япония се изразходват толкова
чов·еко-ч1гс·ове, кОJil(бТО-й--в--САщ--аБСкорОВ-рёМе-пс;-о-бёМ на -р-аЗХОДйТе­
двете страни ще се изравнят. Ако тази тенденция се запази, до началото на
90-те години Япония следва да е заела челно място по размер на средствата
за научноизследователска-дейност в-невоенната-·област65. ·Още по-порази­
телен е фактът, че та.'\f голямата част от тази дейност се осъществява и фи­
· нансира от са~tата индустрия за разлика от САЩ и Европа, където тя е зада­
ча на правителствата иmr висшите учебни заведения. С други думи, в Япо­
ния· развойната дейност има пряка пазарна насоченост и носи задължение­
то да осигури бърза възвръщаемост. „Чистата" наука е предоставена на дpyrn
и към нея се прибягва само тогава, когато очакванията _за -~ей1пrn_ n.рг~-~.~~~" _
при-нос--стаiйiТ-несыiJн:н-и:-------- --- ----- ------ -------~ - -· - -· -·- . ·-··· ·-- .
Третото Предимство. на Япония е голе~~ият размер на спестяванията,
който прави особено впечатление в сравнение с този на Америка. Той
може да бъде обяснен донякъде с различията в данъчната система, която в
САЩ по традиция поощрява индивидуалните заеми и изразходването на
средства за потребителски нужди, докато в Япония тя насърчава личните
спестявания. По принцип в Япония хората се принуждават да отделят
повече средства и за живота си на старини, тъй като пенсионното осигу­
ряване не е така гарантирано. Това означава, че японските банки и за­
страхователни коыпании разполагат с оrро~rни финансови средства и имат
възможност да осигурят на промишлеността нисколихвени капитали. Делът
от брутния национален продукт, събиран в Япония като данък общ доход
и социално осигуряване, е много по-:малък от този на другите основни
развити капиталистически страни и японците явно предпочитат да запазят
положението такова, каквото е, за да разполагат със свободни парични
маси за инвестиции 66 • Европейците, желаещи да се поучат от примера на
Япония, трябва най-напред да намалят разходите за социални нужди.
Американските последователи на японската система трябва да наложат
съкращаване на разходите за отбрана и социални нужди и да внесат още
по-драстични промени в данъчното законодателство.
Четвъртото предимство на Япония е, че местните компании практи-
чески разполагат с гарантиран вътрешен пазар за всякакви изделия, с из-
ключение на луксозните и на някои специални стоки. На такъв повечето
американски фирми, а и голяма част от европейските не могат вече да
разчитат (независи:м:о от усилията за налагане на протекционистки мер-
ки). Макар че това положение до голяма степен е резултат от внедряване-
то на бюрократични порядки и нормативи" създадени, за да стимулират___
реализирането на японските стоки на вътрешния пазар, даже и отмяната
на този ред едва ли би накарала японските потребители да купуват внос-:
ни стоки извън суровини и хранителни продукти. Високото качество и
популярността на японските изделия, националната гордост и комплекс-
ната структура на вътрешното разпределяне и пласмент са гаранция за
това.
И накрая трябва да посочим изключително високото качество на япон-
ската работна сила - потвърдено от заключенията от различни математи-
чески и научни тестове за пригодност. То е резултат от създаването И в
условията на конкурентна ·държавна образователна система и последва-
що систематично обучение в отделните компании. Даже и петнадесетго-
_ .
дцшниr_~ _японци_ .показват_ значително -Превъзходство в -подлежащите-на-- -~---
тестване дисциплини (например математика), пред европейските си връ- ~
стници. Но на по-високите равнища на науката и културата балансът е__
обратен - Япония няма носи_те!fи на Нобелова награда, макар и да създа----
ва повече инженери от всяка западна страна (около 50 % повече от сами-
те Съединени щати). Японците, занимаващи се с научноизследователска
дейност, са около 700 000 - с други думи, повече, отколкото англичани,_
французи и западноrерманци, взети заедно".
Да се направи стаruстическа количествена оценка на обобщения ефект
от разгледаните пет фактора и съпоставка с останалите водещи държави е---_.
практически-невъзможно, но като цяло,. тези-фактори несъмнено-осигуря-
ват на японската индустрия една изключително здрава основа. Тя се
по.пдържа също от трудолюбието и изпълнителността на японските труде-
щи се и от хармоничните отношения, които явно господстват в сферата на__
промишлеността, където съществуват само фирмени професионални CЪIQ_:-___
зи, стремеж към съгласуваност и всъщност няма стачно движение. Тук, ес-
тествено, се срещат и неприятни моменти, например по-продължителен --
работен ден, безусловен конформизъм по отношение на фирмената етика -
от ранните утриIШи физически упражнения до дълбочината на поклона сiто-
ред положението в служебната стълбица, липсват реално независими проф-
съюзи, жшrnщната площ е недостатъчна, а спазването на длъжностната йе-
рархия е 1rнoro строго. I-Io извън стените на заводите в Япония живее ради-
кална студентска младеж и този факт заедно с други обезпокоителни тен-
денuни, появили се в японското общество, са обект на коментар сред за-
падните наблюдатели 68 • Някои от тях гледат на Япония със същия страх и
ужас, с който континентална Европа е гледала на фабричната система в
Ангm1я от началото на XIX в. С други думи, онова, което представлява по-
ефекn1вна организация на работници и общество от гледна точка на произ-
води111елносп1, а оттам и на създаване на блага, означава тревожно предиз-
викателство към традиционните нор~1и и индивидуалистично поведение. И
тьй като възпроизвеждането на японското промишлено чудо би могло да
означава не само копиране на тази или онази·технология или управленски
~rодел, но и имитиране на голяма част от японската социална система, на-
блюдатели като Дейвид Халбърстам заявяват, че „това е най-новото и най-
тежко пр~дизвикателствq, ~оето м_оже да Ръде отправен_о _на__ Америка_ до
края на ХХ в. Съревнование, много по-трудно и много по-интензивно от
политико-военното съперничество със СССР" 69 •
И ся:Каш успехите на индустрията И не са достатъчни, та към тях Япо-
пия добавя и зашеметяващо бързия си успех като водеща държава креди-
тор в света, изнасяща десетки милиарди долара всяка година. Тази транс-
лация започва, след като през 1969 г. ММТП премахва контрола над екс-
порта на парични заеми и създава система за стимулиране на инвестици-
ите в чужбина. Тя се основава на две главни причини. Първата е необи-
чайна високото равнище на личните спестявания в Япония. Повече от
20 % от трудовите възнаграждения на японците отиват направо в банки-
те, „така че за първи път средният обем на общите спестявания ,на япон-
ските домакинства превишава средния годишен доход" 70 • Това пълни фи-
нансовите институции с пари, които все повече се инвесrnрат в чужбина,
· -за-да -се-·постигне--по„висока--възвръщаемост.--Втората -причина--е--небив-ало~--- ·· ·· · ·----
голе11ият търговски дебаланс на Япония през 90-те години на ХХ в., по-
лучен в резултат на увеличените приходи от експорт. Опасявайки се, че
активното търговско салдо може да предизвика вътрешна-инфлация (ако
средствата бъдат върнати в Япония), Министерството на финансите па-
ощрява инвестирането· на огромни суми в задгранични проекти 71 • През
1983 г. чистата сума на изтеклия японски капитал е 17,7 млрд. щ. д., през
1984 тя скача на 49,7 млрд. щ. д., а през 1985 г. отново нараства на 64,5
млрд. щ. д. Според прогнозите на Института за международна икономика
до 1990 г. останалият свят ще дължи на Япония зашеметяващата сума от
SОО-1rлрд.-щ:-д:;-а-спор-е-д-изс)Iед·ов-а:телския-инсти'f)'Т-;;Номура"--пр"ё"ЗТ99SГ:---· - --···----- ---~-
брутната сума на _яп;оцските авоари в чужбина ще превишава един трили-
он долара72 • Затова японските банки и застрахователни фирми се превръ-
щат в едни от най-големите и успяващи институции от този вид в света 7 ::>.
Големият скок в износа на капитали носи двояки последици за светов-
ната иконо~1ика, както вероятно и за самата Япония. Значителна част от
средствата се инвестира в инфраструктурни проекти по целия свят - на-
пример тунела под Ламанша, или в откриването на нови рудници като бра-
зилските - с други думи, в проекти, които ще носят преки или косвени
облапr на Токио. Други средства се насочват чрез отделни японски компа-
нии ъ.ъм основаването на задгранични клонове най-вече за изграждането на
предприятия, като с това се цели създаването на японски производства в
С1Рани с по-евтина работна ръка или пък се заобикаля протекционисткият
режим на държавите от ЕИО или САЩ. Част от капитала се превръща в
краткосрочни ценни книжа, особено щатски съкровищни бонове, които ако
бъдат изтеглени в Япония, биха предизвикали смут в международната фи-
нансова система, подобен на срива от 1929 г., и биха оказали силен натиск
върху щатския долар и американската икономика, защото голяма част от
тези средства е предназначена за покриване на огромния бюджетен дефи-
цит, причинен от админис1Рацията на Рейrън. Но вероятността Токио да
задържи капита.Jmте си в чужбина, като ги влага в различни проекти, е мно-
го по-голяма, отколкото да ги върне обратно в страната.
Издигането на Япония през 90-те години до равнището на най-голям
световен кредИтор и превръщането на САЩ от най-голям зае_модател в най-
голям длъжник стават толкова бързо, че за нас е все още трудно да осъзнаем
IJJ>lШOTQ __ им значеIШе и последствията, които ще имат тези процеси, тьй като
„в исторически план всяка поява на нова, мощна държава кредиторка е по-
веждала света към нов период на глобална икономическа експанзия, а часът
на Япония едва настъпва" 74 • Възможно е превръщането на Токио в челен
световен банкер да даде нов средн:осрочен до дългосрочен тласък на ыежду-
народната търговия и финансите, както някога „направиха" Холандия, Анr-
лия и САЩ. Особеното в случая с Япония е това, че „невидимата" финансова
роля на тази държава настъпва преди появата на значима ерозия в нейния
огромен „видим" промишлен напредък, за разлика от Англия. Положението
11оже да се промени, и то бързо, ·ако йената рязко скочи нагоре и Япония
изпадне в състояIШе на дългосрочна „зрелост" и забаnи разв1-m1ето на своята
производствена база и производствения си ръст. Но дори и тогава, 11акар
всичко да показва, че упадъкът на Япония като държава промиuшен произво-
дител ще е твърде продължителен процес, за нас е ясно едн:о; __ако _Яп_оtl""----'--+
притежава-зад-rраIШца а:воарит-е;- KOJfrij" ilр-еДВИЖда дЗ. изнесе до 2000 г., ней-
ните текущи баланси ще бъдат успешно попълвани от огромния приток на
посrъпления отвън. Ето защо Япония ще продължи да увеличава благосъсто·_=
янието си при всички случаи.
Каква ще бъде японската икономика в началото на XXI в.? Ако из-
кл1очим вероятността от избухването на мащабна война, настъпването на
екологични бедствия или световна депресия, подобна на онази от 30-те
години на предходния век, както и ако се „заобиколят" тоталните мерки
за налагане на протекционизъм, отговорът ще бъде само един - много по--
мощна. В областта на компю1Рите, р~_ботI_I~ата, телекомуникаЦШiте,_авто-
мобилостроенето, кора-бостроенето, вероятно и в биотехнологиите и
въздухоплаването Япония сигурно ще стане първа или втора в света~ В
сферата на финансите тя ще заеме уникално положение. Според някои
данни тя вече превъзхожда САЩ и Западна Европа по брутен национален
продукт на глава от населението, като осигурява на гражданите си най-=---­
високия жизнен стандарт. Какъв ще бъде нейният дял от световното про­
изводство или от общия световен брутеи национален продукт е невъзможно
да се определи. Трябва да си припомним обаче, че през 1951 г. общият
брутен национален продукт на Япония е една трета от този на Англия и
една двадесета от·американския и че за три десетилетия той надхвърля
английския с повече от Два пъти, а този на САЩ с около 50 %. Неговият
бърз растеж през тези години несъинено се д~.лжи на специално създаде-
ните условия, .но все пак според 11ножество оценки 75 през следващите
няколко десетилетия японската икономика навярно ще расте с около 1,5
до 2 % по-бързо, отколкото иконо11иките на другите страни с изключение
на Китай*. Ето защо учени като Херман Кани Езра Фогел твърдят, че в
началото на XXI в. Япония ще стане „HO}fep едно" в икономическо отно-
шение и множество японци напълно естествено се борят с жар за осъще-
ствяването на тази перспектива. За страна, чиито жители са едва 3 % от
населението на света, а площта И - 0,3 % от населената територия на
Земята, това постижение изглежда изумително. Ако не са възможностите,
присъщи на новите технологии, бихме приели, ч.е Япония вече използва
максимално потенциала на своя народ и земя и че подобно на други отно-
ситеJШо малки периферни или островни държави-~ Португалия, Венеция,
--- та дори и АнГлия, един ден тя ще бъде засенчена от държави, 11ного по-
богати на ресурси, които са сторили единственото, което не им достига -
да прекопират нейното успешно поведение. Но така или иначе в обозри-
мото бъдеще Япония ще се движи по възходяща 1Раектория.
----= Независи:'v.10 по какъв начин ще преценим сегашн~те и бъдещите пре-
димства на японската икономика, в заключенията ни ще преобладават два
фактора с особена тежест. Първият е огро.мната производителност и про-
сперитет на тази страна, които все повече растат, а вторият - че нейната
военна мощ и военни разходи не се отразяват на мястото И в международ-
ната икономическа система.
Япония притежава доста голям флот (в това число тридесет и един
разрушителя и осемнадесет фрегати}, вътрешни въздушни отбранителни
сили и скромна армия, но като военна сила тя е значително по-слаба от
_____ останалите страни,--отколкото- през-30.;.те-тодини;·-дорИ-й от·наЧЭ.ЛОтО--н·а·
на:шия век. Още по-съществен за разногласията във връзка със „споделя-
нето на товара" 78 е фактът, че Япония изразходва много малко средства за
отбрана. Според данните в „Милитъри Баланс" през 1983 г. тя харчи 11,6
млрд. щатски долара за военни цели, Франция, Западна Германия и Анг-
лия - 21-24 млрд. щ. д„ докато САЩ изразходват 239 млрд. щатски дола-
ра. Средният японски гражданин плаща по 98 долара за отбрана; средни-
ят англичанин - 439 долара, а средният американец - 1023 долара 79 • Като
се има предвид благосъстояние И, Япония явно успява лесно да избегне
тежестта на военните разходи. Тя постига_ това _по д_ва начин~!. ~~~ТО_ _с_~ __
взаимно-свързани. -Първият--е;-·че се ·кр"йе зад -с11"fУрН:ОсТТа:--1iредоставена И
* Ако това е вярно, то неговото изражение в цифрови данни е все още трудно поради
тех11ически причини. Много от използваните за сравнения статистически данни са баз11рани на
щатския долар и пазарните валутни курсове и поради това падането на долара с около 40 % през
1985-1986 r. означава мащабно увеличение на японския брутен национален продукт спрямо
американския (а също и спрямо този на СССР, защото бруmият национален продукт обикновено
се изчислява в „геометрически среден долар") 76 • Самото покачване на йената от сегашния И Ь.'}'РС
до 120 Шiидори 100 йени на долар, което за някои специалисrn е исrnнският курс 77 , би значело
за Япония общ брутен национален продукт, близък до този на САЩ и по-висок от руския
___,
Поради проблемите, причинени от бързата промяна на валутните курсове, някои икономисти
предпочитат да използват термина „коефициент на покупателен паритет'', макар че и това опре­
деление създава извесrnи проблеми (б.а.).
от други, т.е. САЩ, а вторият - че малкият размер на средствата, които
заделя за военни цели, допринася за съкращаване на държавните разхо­
ди което позволява да се осигурят повече ресурси за производството. То
пъ'к се отразява твърде болезнено на нейните аыерикански и европейски
конкуренти 80 .
Ако Япония бъде заставена да отговори на натиска на американското
правителство и на друrnте западни държави и увеличи разходmе си за отбра­
на до определеното за европейските tmенове на НАТО ниво - 3-4 % от бруг­
ния национален продуъ.1, резултатът ще бъде драматичен, защото тя (заедно с
Китай) ще се превърне в Iретата най-голяма военна сила в света. Нейните
общи военни разходи ще бъдат над 50 млрд. щатски долара годишно. Няма
съмнение, че при технологичните и производствените ресурси, с които раз­
полага, Япония може да изгради и самолетоносачи за своя флот, и ракеn1 с
голя" радиус на действие. То ще бъде от полза за фирми като „Мицубиши" и
ще създаде проrnвовес на съветската военна сила в Далечния изток, което би
помогнало на прекомерно разгърнатата армия на САЩ.
:E-Io Токио сигурно ще направи всичко възможно, за да неутрализира
външния натиск или поне да запази ниското равнище на военните разхо-
ди, без да предизвиква разрив с Вашингтон. Основната причина не е не­
желанието да се изразходва за военни цели повече от 1 % от брутния
национален продукт. Според мнението на НАТО Япония е прескочила
тази граница (като се вземат предвид и военните пенсии), а в началото на
50-те години на ХХ в. разходите за отбрана са били доста по-големи.
Причината не е и в условията на Договора за сигурност, скл1очен между
Япония и САН~ през 1951 r., което представлява 1оридическата обосновка
за американското военно присъствие в Япония и което кара Токио да се
погрижи за развитието на търговията си, а не за своята стратегическа мощ,
защото обстановката_вече_се .различава_коренно_от условията-по време-на--·
войната с Корея. Истинските причини според японското правителство се
крият във вътрешното и регионалното несъгласие с повишаването на во-
епните разходи, както и промените в конституцията, която забранява из-
пращането на войски (та дори и продажбата на оръжие) в чужбина. Спо­
менът за военните изстъпления през 30-те години на ХХ в„ за загубите от
войната и за ужаса от атомната бомба са запечатали в съзнанието на япо_;
неца отвращение и подозрителност към военните конфликти и_ средства и
те са толкова силни, колкото и пацифизма, залял Запада след Първата
световна война. И докато това положение може да се промени след време
с идването-на .ново-И- по-оптимистично. поколение,-преобладаващото-ста--­
новище на японците в близко бъдеще вероятflq ще _ принуди правителст-
в о то да задържи увеличението на разходите· до скрбмното равнище за
поддържане на уместно наречените „сили за самоотбрана" 31 •
Към споменаnrrе 11орални и идеолоmчески причини ·можем да добавим
и икономически. Сред японските бизнесмени и политици има доста проmв-­
ници на становището за увеличение на държавните военни разходи (които,
както вече споменахме, са много по-малки от тези на западните страни). Те
смятат, че удвояването или утрояването на тези разноски Iрябва да бъде за-
платено от големия дефицит на държавния сектор или чрез повишаване на
данъците - две мерки, предизвикващи ocipa антипатия. Освен това, твърдят
те, голт.~ата ар:мия и флот не донесоха сигурност на Япония през 30-те годи­
ни на ХХ в„ а в момента е трудно да се прецени дали увеmrчението на воен­
ните разходи не би прекратило доставките на арабски петрол. Тази опасност
стратеmчески е много по-голяма за Япония, отколкото хипотеrnчната ато~r­
на зима, и тя обяснява отчаяните усилия на Токио „да навежда глава и мълчи",
когато настъпи криза в Близкия изток. Затова не е ли по-благоприятно за
Япония да отхвърли използването на силата и да решава мирно международ­
ните въпроси, така както би трябвало да действа една космополитна „търгов­
ска държава"? Тъй като модерната война струва твърде скъпо и обикновено
не печели нищо, японците смятат, че зенхой хейуа гайка (многопосочната
мирна дипломация) носи далеч по-многобройни предимства.
Японското правителство също така добре знае, че засилването на во­
енната мощ на страната ще предизвика паника у повечето съседни Сiрани.
Така би реагирала Русия, заради която в последна сметка .А}.tерика принуж­
· дава Япония ,,да поделят заедно тежестта на бремето" по въпросите на от­
браната. СССР все още спори с Токио за остров Хокайдо и сигурно смята,
че грижите, които им създава Далечният изток с увеличаването на китай­
ската военна сила, и без друго са твърде големи. Такава ще бъде и реакци­
ят~ на страните, попадали в .миналото под окупацията на Япония - Корея,
Таиван, Филипините, Малайзия, Индонезия, а също и Австралия и Нова
Зеландия. Те стават особено чувствителни при всеки признак за пробужда­
не на японския национализъм и затова непрестанно насърчават Токио да
„съсредоточи усилията си ·в производителна, немилитаристична.дейност и
да заздрави мира и сиrурностrа в Югоизточна Азия" 82 • Може би най-голя­
мата трудност за Япония ще бъде да намери начин да успокои подозрения­
та на мнителния Пекин, който все още таи спомена за японските безчинства
от 1937-1945 r., и предупреждава Япония ·да не се ангажира твърде с раз-
- ··~ --вити~то-на Сибир (което-пък· прави отнош~шията:··между Токио-ИМосква­
-- още по-сложни), както и да не оказва подкрепа на Тайван.
_ _ Икономическата експанзия на Япония, макар и стимулираща инвес­
__ тициите, развитието и приходите от туризъм, буди подозрения у съседни­
те държави. Те усещат, че отново са въвлечени в нов и много по-сложен
вариант на „разширяването на източноазиатската сфера на всеобщо бла­
годенствие". Техните опасения се засилват от рязкото намаляване на из­
носа за Япония, ако не се смятат суровините и увеличаването на вноса на
японски стоки. Китай е особено недоволен, макар че в началото поощря­
,_ ва бума на п.рrовията с Япония и японските инвестиции, идваrр;~_ в_ кра~ __
- --на -70-те-години-на хх-в:- но--после--той-СИЛ1{6-fIТНаЬ:йi.riяВа··доНЯКъде заради
· балансовия си дефицит, а и за да избегне икономическата зависимост от
една единствена чужда държава и да предотврати евентуалната злоупо­
треба от нейна страна. През 1979 r. Дън Сяопин заявява, че търговията на
Китай с Америка трябва да се изравни с японската 8 з, за да не се допусне
японският вариант на „империализма на свободната п.рговия".
-- - Засега тези изявления показват само накъде духа вятърът, но те карат
политиците в Токио да се замислят над създаването на единна вънIШiополи­
- nrческа стратегия за своята страна и да очертаят пътя И към XXI в. Няма
·· съмнение, че с растежа на икономическата си мощ Япония може да се
превърне във втора Венеция не само като търговски център, но и като запа-
 зи своите морски пътища и създаде псевдозависиыости в чужбина. Съще­
временно обаче вътрешната и външната съпротива срещу изграждането на
една истински :ыощна Япония са толкова големи, че тя не само не ще пред­
приеме нищо, за да придобие чужди територии по старо~1одния и~rпериа­
листически модел, но и едва ли ще увеличи военните си сили значително.
Последното ще бъде все по-голям дразнител за онези кръгове в Америка,
които настояват за „споделяне на товара" n Западния Пасифик. Ето защо,
ако. Япония не увеличи съществено военните си разходи, тя ще бъде подло­
жена на остра критика, а ако го направи, ще бъде порицана. И едното, и
другото не носят нищо добро за онова Поведение на Япония, което бе на­
речено „външна полиmка на максималната печалба при минимален риск" 84 •
Те потвърждават очакването, че тази страна ще се постарае да внесе въз:..1:ожно
най-малко промени във военните и политическите работи на Източна Азия 1
даже и да ускори икономическия си ръст. Така проблемът става още по­
сложен, защото даже и противниците на марксизма не си представят как
дълбоката икономическа трансформация на Азия би могла да не бъде съпро­
водена от мащабни промени и в други области.
Ето защо японците сигурно най-много се боят от онова 1 което нико­
га не обсъждат на глас поради дипломатическа дискретност или пък 1 за да
не го предизвикат, а то е бъдещият баланс на силите в района на Източна
Азия. „Многопосочната мирна дипломация" е нещо много хубаво за мо­
мента, но каква ще бъде ползата от нея, ако свръхразширените Съедине­
ни щати се откажат от военните си задължения към Азия или решат, че не
могат повече да бранят пътя на петрола от Арабските страни до Йокоха­
ма? Ще помогне ли тя, ако избухне поnа корейска война? Ще се справи
ли Япония 1 ако Китай се превърне в доминираща сила в региона? А ако
1 западащият и изнервен Съветски съ1оз предприеме агресивни действия? --
' Няма начин да дадем отговор на тези хипотетични въпроси 1 макар че един
ден дОрИ ii ·обикнов-ен-ата „търrов·ска-·дърЖаВii'\- кояТО- не-прИтёЖавii-НиЩО-­
1
друго, освен „сили за самоотбрана", би могла да намери отговорите. Как-
то доказваха други страни в миналото, търговското умение и финансово-
то благосъстояние не винаги са достатъчни в един .свят на междунарОдна:··-­
политика, определяна от военните сили.
Европейската икономическа общност -
потенциал и проблеми
От петте основни центъра на икономическа и военна мощ в света в
края ХХ в. единственият, който не представлява една суверенна нацио­
нална държава, е Европа и този факт сам по себе си определя проблеми­
те, възникващи пред нея по пътя И към зараждащата се система от Велики
сили на XXI в. Даже и да изключим от обзора си за бъдещите перспективи --
на континента държавите, управлявани от комунистическа власт (което и_
трябва да направим поради практически съображения), ще видим, че ос­
-=-
тават държави, които са членове на един икономическо-политически съzоз - делено е по-голям от този на Русия, Япония и Китай.
ЕИО, но не членуват в основния военен блок НАТО, други, които са при­
съединени към втория, но не и към първия, и трети - неутрални страни,
които с~~1и по себе си са твърде значи~1и. Ето защо ние ще разгледаме
Европеиската икономическа общност, както и политиката на някои от 477
водещи_:е страни членки, без да се спира:\rе на всички неко:\1унистически
европеиски държави~ защото организаuии и структури, които, макар и
поп1ет1иа.1но, биха представлявали пета световна сила 1 можем да откри­
ем само в рамките на ЕИО.
И точно защото разглеждаме по1пенциала, а не действителната реал­
ност на ЕИО, въпросът за това, какво би представлявала общността през
2000 или 2020 г., става особено сложен. Нейното положение днес напом­
ня донякъ;:~:е условията, при които 1 макар и в по-малка степен, са поставе­
ни членовете на Германската федерация в средата на XIX в. ss Тогава се
създава митнически съюз, който се оказва такъв стимул за развитието на
търговията, че бързо привлича нови членове. Става ясно 1 че ако тази раЗ­
ширена икономическа общност се превърне във военна сила, тя ще поеме
основната роля в международната систе11а и че утвърдените Велики сили
ще трябва да се съобразяват с нея. Поради противоречията на членовете
на :митническия съrоз във връзка с по-нататъшната икономическа, а и по­
литическа п военна интеграция, поради споровете за водачеството, за пол­
зата 11 вре.'1,ата, извлечени или претърпени от отделните държави или гру­
пировки, съ1озът остава разединен и неспособен да реализира потенциа­
ла си и недостатъчно силен, за да застане на равна нога с другите Велики
сили. И макар да е минало много време оттогава и условията да не са
същите, „германският въпрос" отXIX в. представлява умаленият прото­
тип на „европейския проблем" от наши дни.
Като поп1енциал ЕИО несъмнено притежава мащабите, богатството и
производствения капацитет на една Велика сила. С присъединяването на
Испания и Португалия населението на дванайсетте държави членки възли­
за на око~~ 320 м~л~?~а "ду~и_~ ~о-~~0- e__?Q_~J!-!I_I:_I_Q_H_~_!l_O~_~чe, _Qrколкото.насе­
лението на СССР и почти два пъти повече от населението на САЩ. Наред с
това жителите на Европа са високообразовани. Там има стотици универси­
тети и колежи и милиони учени и инженери. Макар средният доход на глава
от населението, изчислен за всички държави членКИ, да прикРива огромни­
те различия... между гражданите на Западна Германия и Португалия напри­
мер~ европеиците са много по-богаm от руснаците, а жителите на някои от
ст~аните членки - и от жителите на САЩ. Както вече споменахме, това е
наи-rолемият търговски блок в света, макар че значителна част от търгов­
ския обмен се осъществява в рамките на конmнента. По-точна представа за
ик~~о~~-~ч_е_~~~та ~о~_ да~_а! П9К"!З_~т~лwте за__ производителността--=- в-автомо­
билостроенето) стоманодобива, цимента и др., които доставят ЕИО пред
страни като САЩ, Япония и СССР (с изключение на стоманодобива). Спо­
ред годишн1г:_е статистически показатели и в зависимост от резките откло­
нения на стоиността на долара по отношение на европейските валути меж­
ду 1980 и 1986 г. общият брутен национален продукт на ЕИО е приблизи­
телно равен (1980, 1986) на този на САЩ или с около две трети по-голям
(1983, 1984). Като дял от световния брутен национален продукт той опре­
И във военно отношение страните, членки на ЕИО, заслужават внима­
ние. Ако разгледаме четирите най-големи държави - Западна Гер 11:ания,
<I>ранция, Англия и Италия, ще видим, че общата численост на техните ре­
довни армии надхвърля един милион души, с още l,7 милиона в резерв 86 • С
други думи, сборната армия на ЕИО е по-малобройна от армиите на Русия
и Китай, но значително по-голяма от армията на САЩ. Освен това тези
четири държави притежават стотици бойни кораби и подводници, хиляди
танкове, артилерия и самолети. Франция и Англия имат атомно оръжие и
снабдителни системи - сухоземни и морски. Значението и ефективността
на тези военни сили ще бъдат разгледани по-нататък в книгата, а тук ще
подчертаем само че събрани заедно, общите данни стават наистина вну­
шителни. Военн~те разходи представляват средно около 4 % от брутния
национален продукт. Ако страните, членки на ЕИО, отделяха приблизител­
но 7 % от общия брутен национален продукт за отбрана, колкото отделят
САЩ в края на ХХ в„ то общият размер на сумите щеще да бъде равен на
милиарди и милиарди щатски долари, т.е. приблизително толкова, колкото
са средствата, изразходвани за тази цел от двете веШiки свръхсили. -----
Но въпреки това реалната мощ и влиянието на Европа в света днес са
много по-слаби от онова, което подсказват цифрите, отразяващи военна­
та И сила. Причината се крие в нейната липса на единство. Военните сили
страдат не само от различието в езиците, с които си служат те в отделните
страни (проблем, който никога не е стоял пред членовете на Германската
федерация), но и от отликите във въоръжението си. Разлика има и в ква­
лификацията и подготовката им и тя е особено явна при сравняване на
армиите на Западна Германия и Гърция например или при съпоставянето
на английския флот с испанския. Въпреки многократните опити на НАТО
за въвеждане на стандартизация остават десетки армии и флотове, които
се различават по качествата си. Но и тези проблеми не изглеждат толкова
сложни пред затрудненията на политическо равнище, които са свързани
с приоритетите на. ~~нш_fl~!~~и __отб_р_~_~_ит~_~н~та п_o~_!!!_lf~~·- ~~ ._!~вp_O_l_!_~·__ TR~~
дициоНнатЗ. и- Э.Нri.хронична позиция на Ирландия в защита на неутралите­
та не дава възможност на ЕИО да обсъжда военните въпроси, а ако все
пак се провеждат някакви разговори, те винаги пораждат възражения от
страна на Гърция. Турция със своята значителна армия не е член на ЕИО,
а турските и гръцките въоръжени сили се плашат повече една от друга,
отколкото от Варшавския договор. Независимата позиция на Франция носи
както военни предимства, така и недостатъци, но тя внася и допълнителни
усложнения в консултациите по въпросите на отбраната и външната по­
литика. Англия и Франция се занимават с „извънтериториални операции"
и все още_ поддържа~ р_ед_И!-(~ .баз1:1 __~--~9}_i_с~О~!f If_Одр_а_~деJiени_я_ в чу)Кб~П:I~.~
за Западна ГеjJмания най-същественият въпрос на отбраната, към реша­
ването на който са устремени всички нейни усилия, е опазването на из­
точната И граница. Следването на единна европейска политика по отно­
шение на палестинския въпрос например или по отношение на САЩ се
оказва невероятно труден проблем поради различията на интересите .и
традициите на страните членки.
В светлината на икономическата интеграция и конституционните и
институционни нормативи относно осъществяването на решения в _об­
ластта на икономиката ЕИО е много по-напреднала, но дори и като „и'ко­
номическа общност" тя е далеч по-разединена, отколкото би била една
суверенна държава. Идеологията винаги оказва влияние върху икономи­
ческата политика и приоритетите. Да се постигне координация в ра:ыките
на общността е трудно, даже невъзможно, при условие че в :ыного от стра­
ните членки управляват социалистически партии, а в други доминират
консерваторите. Макар и съгласуването на различните валути през 90-те
години на ХХ в. да е много по-добро, отколкото е било по-рано, предпри­
еманите понякога корекции (които обикновено включват ревалвация на
германската марка) непрестанно напомнят съществуването на различни
финансови систе1.rи и на разлики в стойността на кредиmте, оmускани от
отделните страни членки. Въпреки предложенията на Европейската коми­
сия стъпките по решаването на цялостния комплекс от проблеми - от
пълната дерегулация на въздушните трасета до обслужването във финан­
совата сфера, са недостатъчни. Остават твърде ыноrо граници с митниче­
ски постове и безкрайни опашки, които будят гняв у водачите на товарни­
те автоыобили. Даже· и земеделието, което осигурява основните средства,
изразходвани от ЕИО, и е един от малкото икономически сектори, където
съществува „общ пазар", доказва, че е „ябълка на раздора". И ако светов­
ното производство на храни продължава да се разширява с навлизането
на Индия и другите азиатски страни на експортния пазар, исканията на
страните от ЕИО за реформиране на ценообразуването ще се увеличават
и този проблем отново ще предизвика разгорещени спорове.
И накрая трябва да споменем съществуването на един постоянен
страх, че след следвоенните десетилетия на икономиТJескп растеж и успе­
хи Европа навлиза в етап на стагнация, а :може би и на упадък. Проблеми­
те, причинени от петролната криза през 1979 г. - рязкото покачване на
цените на горивата, натискът. върху платежния баланс, общата световна
депресия в областта на търсенето, производството и търговията, като че
____ _!Iи . 9.~~~.1J51-_т_IJ_о~1:0лямо_влияние-въ рху-. Европа, -отколкото -въ рху--други·те
основни икономики в света, както показват и данните от таблица 45.
ТАБЛИЦА 45
Ръст на рсал1111я брутен 11ац11онале11 продукт,_ 1979-1983 r.11 (в о/о)
1979 1980 1981 1982 1983
САЩ 2,8 -0,3 2,6 -0,5 2,4
Канада 3,4 1,0 4,0 --4,2 3,0
Япония 5,1 4,9 4,0 3,2 3,0
Китай 7,0 5,2 . 3,9 ____ __ 1'.4_ . __ 9,о
Еио------· --з~5--1т-
-0,3 0,5 0,8
сна Десетте)
Една от основните тревоги на европейските държави е ефектът на
този спад върху равнището на безработицата. Броят на хората, останали
без работа през последните години в Западна Европа, е много по-голям,
отколкото когато и да било в периода след 1945 г. Между 1979 и 1982 г.
той нараства от 5,9 на 10,2 милиона за страните, членки на ЕИО, и не дава
почти никакви признаци за намаляване. Това води до силно увеличение
на и без друго големите социални разходи и намалява възможностите за
88
инвестиции • В хода на 80-те години в Европа не се разкриват нови ра-
•,, ботни места в мащабите, в които това става в САЩ (макар и в нископлате­
.480 ната сфера на обслужването), нито пък както е в Япония (в областта на
~ авангардните технологии и услуги). Независимо дали ще припише~r при­
~ чините за липсата на инициативност в деловата сфера на високите разхо­
;;., ди и застоя на трудовия пазар, на строгостта на бюрократичните норма­
'""' тиви (до която често прибягват десните правителства), или на неправил­
::::: ното планиране и инвестиционна политика (както се случва при левите
u управления), или пък на фаталното съчетание на двете причини, резул­
~ татът е един и същ. Още по-тревожни за много коментатори са признаци­
=
~
те, че Европа изостава след своите американски и особено японски кон­
куренти в областта на високите технологии, които ще бъдат основните
<
~
посоки на развитие в бъдеще. Ето защо в Годишния икономически доклад
от 1984-1985 г. Европейската комисия отправя следното предупрежде­
:::::
:;;: ние; ,,Вече е наложително Общността да спре изоставането в сравнение
о със САЩ и Япония в областта на авангардните и бързоразвиващите се --
=
о
~
технологии. Понижаването на международните търговски показатели на __
Общността в области като изчислителната техника, микроелектрониката . -~
- б
и перифериината техника е вече о щопризнато
,1~
. __
::::: Може и да сме прекалили с мрачните краски, с които нарисувахме
::::: тази картина на евросклероза и европесимизъм, защото наред с цифрите~
t:i:: показващи изоставането на Европа, се срещат и признаци на нейната все
::::: още жива конкурентоспособност - в автомобилостроенето, във военното
....
~
и гражданското самолетостроене, в създаването на спътници, производ­
ството на химикали, в развитието на телекомуникационните системи, фи­
~Р-<
нансовите услуги и др. И все пак двата основни въпроса остават без отго­
вор. Дали ЕИО при социално-политическата разнородност на страните си
'u""' членки ще има възможностите, които притежават нейните външни конку­
ренти,__ да. ос_ъществи ~:ьрз~__l! __ ~_fl.Щ~бна .!J.POMJI_~-~ в_ ?vlQде_!!_Ц.'Г_~_ l!_а ..~а~тос_тт~J!~
- своята работна ръка? Или тя ще забави влиянието на икономическите про-
цеси върху неконкурентните сектори (земеделие, текстил, корабострое---­
не, въгледобив и стоманодобив) и бидейки толкова отстъпчива в кратко~~-=
срочен план, ще навреди сама на -себе си в една по-дългосрочна перспек­
тива? Способна ли е тя да мобилизира своите научни и инвестиционни
ресурси, за да запази мястото си на водещ съперник в толк~ва важните ~=
ссрери на авангардните технологии, при положение че европеиските фир-
ми са много изостанали по мащабност на действията си в сравнение с
американските и японските гиганти и че е назряла необходимостта от раз- --Т
работка _на „l_l_Нду_стри~р_п-1_а_ стра,т_еrия'_ ', _и то н_е_ от един. орган, __ еквивалент
на ММТП, а от дваиайсет правителства (плюс Европейската комисия),
всяко от които ще защитава различни гледни точки?
Ако се абстрахираме от ЕИО като цяло и се спрем накратко на поло­
жението, в което се намират mpunle водещи във военно и политическо-­
отношение държави на Европа, ще видим, че обстоятелството „потенци---=:­
ал, застрашен от наболели проблеми", се утежнява още повече. А1rбива-_._
лентността на бъдещето е изразена най-ярко във Федерална република _-
Германия - заради наследството И от миналото и-заради все още „времен-_---=­
ния" характер на структурата на Европа през последната четвърт на ХХ в. .
Макар че мнозина германци се терзаят от неяснотата на икономи- -·
ческите перспективи на страната си в началото на XXI в., това едва ли е
техният основен проблем (особено в сравнение с икономическите за­
труднения, изпитвани от другите общества). По брой жителите на Гер­
мания в трудова възраст са малко повече от френските или английските,
но германският брутен национален продукт е значително по-голям. Той
отразява една иконо:мика с изключително внушителен ръст на производ­
ството в продължение на дълъг период от време. Германия е най-голе­
мият производител в ЕИО на стомана, химикали, електроуреди, автомо­
били, трактори, а след упадъка на Англия - и на търговски кораби и
въглища. Поради невероятно ниското равнище на инфлация и липсата
на остри разногласия между работодатели н профсъюзи страната запаз­
ва конкурентността на цените си, макар че курсът на германската марка
често се покачва. Това в последна сметка не е нищо друго, освен закъсня­
ло признание от страна на другите на_ции на по-д\)бри~:-~ ,ико_номически
показатели на Западна Германия. Грижата за инженерната разработка и
дизайна, поддържана в стила на германската управленска традиция (за
разлика от Вниыанието на американците към себестойността на продук­
та), осигурява на страната международна репутация за висококачестве­
ни изделия. Години наред германската икономика отбелязва положител­
но салдо в търговския си баланс, с което се нарежда на второ място след
Япония. Нейният международен резерв е по-голям от този на. всяка дру­
га страна в света (с изключение може би на Япония след успехите И към
края на ХХ в.), а германската марка нерядко се използва от другите
народи като резервна валута.
След казаното дотук ще посочим и факторите, които предизвикват па­
ника у германците 90 • Системата за поддържане на цените на земеделските
продукти на ЕИО, която отдавна изсмуква средствата на германските данъ-
_____ коплатци,. пренасочва -ресурсите-от-най-конкурентните·-към-по-ниско· кон.;. ·
-·- курентоспособните сектори на икономиката - и не само в самата Федерал­
на,република (където съществува невероятно голям брой малки ферми), но
и в земеделските райони на Южна Европа .. Системата има безспорна соци­
ална стойност, но тя е и бреме, което пропорционално е много по-тежко от
---_:::- мерките, налагани на Америка и Япония за защmа на земеделието. Посто­
янно високото равнище на безработицата, което е знак, че Федералната
~ република задържа голяма част от работната си сила в по-старите сектори,
също отслабва иконоь-1иката заради необходимостта от отделяне на висок
процент от брутния национален продукт за социални осигуровки. И докато
-· - -безработицата- при· младежта· е-смекчена·-от -широката-·система·
за- tipёklйiliИ- -
фикация и пренасочване, а тя намалява и в резултат на бързото застаряване
·· на германското население, цялостната тенденция към „остаряване" на на­
цията изглежда все по-тревожна. Макар и твърдението, че „германската
нация ще отмре" да е твърде крайно, трябва да се има предвид, че с увели­
чаването на жителите в пенсионна възраст спадът на раждаеыостта ще на­
несе удар на германската икономика. Наред със страховете, породени от
демографските проблеми, съществува и опасение, че младото поколение
няма да желае да се труди така всеотдайно, както поколението на неговите
бащи, които издигат Германия от пепелищата на войната, и че при по-висо­
ките трудови надници и при съкратеното работно време даже и икономика
31 Възход и падение на Великнте сили
с такъв растеж като германската няма да издържи на предизвикателството,
отправено от страните на Тихоокеанския басейн.
Но дори и Германия да тръгне в развиruето си по описаните в горните
р едове пътища, проблемите, с които ще се сблъска, ще бъдат преодолени~
ако тя успее да запази своя „пакет положителни показатеJШ" - ниска ин ф ла-
ция, големи инвесrnции в нови технолоrnи, отm[чен дизайн и търговски по­
хвати и добри оrnошения с работниците. (Като си представим, че посочените
проблеми са от толкова голямо значение за икономика като германската, как­
во ли са те за далеч по-неконкурентните икономики на нейните съседи!) Още
по-трудно е да се предскаже дали крайно сложният и уникален „германски
проблем" ще запази очертанията си, определени в края на 40-те години на
ХХ в., и през ХХ.1 в. Да.JШ двете Германии, разделяни от два враждебни блока,
ще продължат да съществуват, независимо от растящата бш1зост между жи­
телите им? Дали НАТО, където Федералната република играе централна роля,
ще успее да опази германските провинции-и-да не допусне разрушаването--­
и11 ако оrnошенията между Запада и Изтока се влошат и преминат във вее-
не~ сблъсък? Дали ако американската 11ощ отслабне и войските на САЩ в
Европа бъдат съкратени, Германия и нейните парrnьори от ЕИО и I-IATO ще
осигурят подходящ заместител на американския стратегически чадър, слу.;--­
жил им толкова добре през втората половина на ХХ в.? Нито един от тези
взаимносвързани въпроси не изисква незабавен отговор, но всеки от тях дава
на набшодателите основания за дълбок размисъл.
В началото на 90-те години на ХХ в. „rермано-германските отноше­
ния" изглеждат най-неясният проблем от цялата поредица нерешени въпро-
си. Както стана видно от предходната глава, истинското място на герман­
ския народ сред европейската система от държави е причина за тревога у
всички европейски държавни глави от преди повече от век и половина та
до наши _дн_и_91 :__ Ако ~ем~к?езич_ното н~селен~1е _се _с_~_О_~р~ ~ _:гер~~ор~gта ~
една··национална· държава,--спОред- nрави-лаТЗ~-СЛедвани в Европа най-мал-
ко от две столетия насам, получената в резултат на сливането концентра-
ция на хора и индустриална мощ ще превърне Германия в икономическ_и-==
център на Западна и Централна Европа. Тя едва ли ще се превърне авто­
матично и в доминираща военно-териториална сила в смисъла на импе­
риалистическите цели за установяване на хегемония, преследвани о; кай--=
зер Вилхелм или от нацистката власт. В един двуполюсен свят, които от
военна гледна точка все още се подчинява на Вашинпон и Москва, във
време, когато агресивността на основните Велики сили все още носи за- - _~:~
плахата от подпал_ван~_ на_ атомна война, и пр!J ~I!~дво~н_1:19то и_ ,,деt1ац11_з_~-
paiiO" :ПОкОлеНИе--ГерМiнСКИ-·полИТИцИ-,--Които управляват в Бон и Източен
Берлин, идеята за бъдещ стремеж на Германия към установяване „на гос­
подство в Европа" изглежда анахронична. Ако бъде направен опит за по­
стигане на таКова господство, балансът ще се наклони в полза на остана- ---
лите европейски (а и световните) сили. Заради това, поне на теория, обе,-"'-.
диняването на Германия не крие нищо лошо. Напротив, да се даде въз"МоЖ- ___
ност на 62 милиона западногерманци и 17 милиона източногерманци да
се обединят отново е много хубаво, пък и населението на всяк~ от двете
държави все повече усеща, че е много по-свързано с населението от дру­
гата част, отколкото със съответната си „свръхсила" страж.
Трагедията е та;-..r, че копката и раЗ}"МНО да е такова разрешение и ма­
кар двата германски народа все по-ясно да осъзнават принадлежността си
към едно общо наследство и култура (независимо от идеологическата про­
паст между тях), политическите реалности от края на 80-те и началото на
90-те години на ХХ в. говорят против такова обединение, даже ако то бъде
осъществено под формата на Германска федерация по модела от XIX в.,
както някои изобретателно подсказват92 • Въпросът е там, че Източна Герма­
ния служи като стратеrnческа бариера за съветския контрол над буферните
държави от Източна Европа (а и като трамплин за тяхното настъпление на
запад). И тъй като правителството в Кремъл все още мисли с понятията на
империалистическата Realpolitik, то би разглеждало сливането на Герман­
ската демократична република с Федерална република Германия като голя­
мо свое поражение. Според данни на авторитетен източник само на базата
на наличните военни СШIИ обедин.ената Германия би разполагала с 660 000
души-редовни -вОйскОВи части плюс 1,5 милиона души паравоенни и резер­
висти. СССР не би могъл да се отнесе с безразличие към една единна гер­
--:= манска нация с армия от 2 милиона души, разположена на неговия западен
фланг". От друга страна е трудно да се разбере защо една обединена по
мирен път Германия ще поиска да поддържа въоръжени сили от такъв ма­
щаб, което би било анахронично ехо от напрежението на Студената война.
Трудно е да се повярва, че независи110 от тежките уроци на Втората светов­
на война съветското правителство ще се откаже от собствената си пропа­
ганда за възраждащия се гер~ански реваншизъм· 0 ·и неонацизъм (позиция,
твърде неизгодна за поддържане след идването на власт на правителството
на Вили Брант). Ясно е обаче, че на Москва И е присъщо нежеланието да се
- оттегля откъдето и да е и че тя е дълбоко разтревожена от политическите
-- -- последствия, които би донесло обединението на Германия. Тя не само би
.станала самостоятелна-забележителна ·икономическа·-сма с обЩбруrе-н-на=­
ционален продукт по фор;-..1ално-статистически белези опасно близък до този
на СССР, но и магнит, привличащ стоките, произвеждани от всички източ­
ноевропейски държави. Тук възниква още един,· по-фундаментален про­
блем - може ли Русия да се изтегли от Източна Германия, без да се изтегли
от Чехословакия, Унгария и Полша. Може ли да остави за своя граница със
Запада несигурната полско-украинска гранична линия, представляваща та­
__ _ кова изкушение за петдесетте милиона украинци?
Ето защо единственият изход за момента е да се уталожи раздвижва­
нето. Търговските връзки между двете Германии ще се разраств_ат, п9мра~ ·-
.„ _чавани--на--моменти от-тьркания-11ежду··двете-·-свръхсили:··и-дв-ете Герман­
ски държави ще стават по-производителни и· по-богати от съседите си. И
двете ще се кълнат в лоялност към своите наднационални военна (НАТО­
Варшавски договор) и икономическа (ЕИО-СИВ) организации, а в също­
то време ще сключват специални съглашения една с друга. Невъзможно е
да предскажем реакцията на Бон, ако устоите на СССР бъдат разрушени
отвътре и ако това съвпадне със сериозни вълнения в Германската демо­
кратична република. Невъзможно е да предскажем как биха реагирали
--=-=- източногерманците, ако силите на Варmавския договор предприемат офан­
зива на Запад. Специалните мерки за контрол от страна на СССР върху
армията на ГДР и дублирането на всяка нейна дивизия от руски моторизи-
рани дивизии предполагат, че даже и непреклонните мъже в Кремъл ня­
мат кураж да изпратят германци да се бият с герыанци.
Но по-конкретният и неотложен проблем, който стои и е стоял пред
Федералната република от момента на образуването И, е създаването на при­
емлива отбранителна политика в случай на война в Европа. Още от са~1ото
начало опасеmrето, че далеч превъзхождащата ги Червена армия би могла да
нанесе удар на Запад, без да срещне особена съпротива, кара германците, а
и техните европейски събратя да разчитат на атомната защита на САЩ като
на свое главно cпacemre. След като СССР създава междуконтиненталните си
балистични ракети, с които получи възможност да стигне чак до Америка,
тази стратегия, макар и неотхвърлена официално, е поставена под въпроса
дали Вашинпон ще отговори с атомен удар на конвенционално нападение
на руснаците върху северногерманските равнини. Свързан с този проблем е
и въпросът, ·дали САЩ ще предприемат стратегическа атомна атака срещу
СССР (предизвиквайки евентуален к<>нтраудар върху своите родни градове),
ако руснащпе извършат нападението си с ракети с малък и среден радиус на
действие - СС-20, и rn насочат само към цели, разположени в Европа. Есте­
ствено, през това време се появяват и предпожения за създаването на „на­
деждна заЩIПа", способна да посрещне непредвJЩено нападение - за разпо­
лагането 1:1а ракеm от типа „Пършинг~2" и различни видове крилати ракеrи в
отговор на руските СС-20, за създаването на бомба с повишена радиация
или на неутронна бомба, предназначена да нанесе смъртоносни поражения
на войските от Варшавския пакт, без да разруши сrрадния фонд и инфраст­
руктурата, а за Франция - за създаването на отбранителни войски под ко­
мандването на Парюк като алтер11ап1ва за несигурната отбранителна систе-
ма на американците. Оказва се обаче, че всички предпожения имат и слаби
страни94, и наред с политическата реакция, която провокират, те доказват и '--
y_~aIKЩI_!!92I!~B~_ORO"!и:~op~~иero, _окр_f_!_~-1!..~амо!о_е_~:rе~~9-..~~-- ~1:'0.МliOI9_9P1'~
жие -_ че притежаването му е по-скоро гаранция за разрушаване, отколкото
за опазване на онова, за ч:юпо отбрана е било предназначено то.
Ето защо е естествено, че докато идващите на власт германски пра­
вителства хвалят ядрено-възпиращата стратегия на НАТО и се кълнат, че
ще създадат свое собствено атомно въоръжение, в същото време те съсре­
доточават усилията си в изграждане на силна конвенционална отбрани­
телна система. Затова Бундесверът е не само най-голямата армия в съста­
ва на НАТО в Европа (335 000 редовни части и 645 000 обучени резерви­
сти)95, но и притежава изкл1очително високи качества и бойна техника и
ако __ :t:r_e_ из_ry_~и:_J<Okl!PQ.fl~ _н_ад „в.ъздуха, __ _б_!-I_дока~_ал __каче_ствата ..си _по_неоспо-
рим начин. Но резкият спад на раждаемостта прави все по-трудно
поддържането на Бундесвера в пълна мощ, а )!<еланието на правителство-
то да задържи военните разходи на не повече от 3,5 до 4 % от брутния
национален продукт означава, че въоръжените сили няма да получат ця­
лото количество военна техника, от която имат нужда . Тези слабости 96
могат да бъдат преодолени, както могат да бъдат преодолени и недостатъ­
ците на недотам добре въоръжените армии на съ1озническите сили, които
са разположени в Западна Германия, при условие че съществува полит~­
ческа воля за преодоляването им. При това положение германците все
още живеят с неприятната, а за някои и непоносима мисъл, че избухване-
то на ~1ащабен конфликт в Централна Европа ще доведе до неизчислими
човешки жертви п .материални загуби на тяхна територия.-
Затова не е изненадващо, че опитвайки се да уталожи традиционните
страхове от една прекомерно силна Германия, правителството в Бон още
от вре~1ето на канцлерството на Вили Брант стои начело на политиката на
detente в Европа, и то не само съвместно с посестримата си - Източна
Германия, но и заедно с източноевропейските държави и самия СССР. То
повече от всички свои натовски партньори търгува и финансира търгови­
ята между Изтока и Запада с вярата,. че икономическата обвързаност ще
отдалечи вероятностrа от избухването на война. То постъпва така и зара­
р:и ползата, която западногерманските банки и промишленост извличат от
~ази търговия. Това не означава, че двете Германии правят стъпка към
неутралитет, "Както са склонни да мислят левите социалдемократи и Зеле­
ната партия, защото за неутралитета на Източна Германия е нужно_ съгла-:­
с.ието на- Москва~--а -да се -получи- такова е почти невероятно. Чрез своето
поведение Западна Германия дава да се разбере, че проблемът на нейната
сигурност се крие само в Европа, затова избягва да се намесва извън сво­
ите територии и не допуска предприе:-..rането на акции извън континента,
к·аквато склонност все още имат французите и англичаните. Ето защо Фе­
дералната република не обича да бъде заставяна да взе:z...rа отношение по
отвлечени и непреки (според нея) проблеj\.-fИ на Близкия изток и други
далечни страни, което от своя страна води до разногласия с правителст­
вото на САЩ, смятащо, че охраняването на сигурността на Запада не биnа
да бъде така „удобно" ограничено в рамките на Централна Европа. С ог­
лед на отношенията си с Москва и Източен Берлин, от една страна, и
неевропейските въпроси от друга, за Западна Германия е трудно, ако не и
невъзможно, да води дипломация, сведена до двустранни отношения. Тя е
д~_Q.жн_а_да ___се __ съобразява_с.-реакцията-на--Вашинпон,-а·- често и-на-· Париж.-
Това е и цената, която трябва да бъде платена за нейното странно и уни­
кално положение в системата на междунарqдните сили9 7 •
За разлика от Федералната република, която смята, че икономичес­
ките проблеми не са толкова нерешими, колкото проблемите на външната
политика и отбраната, Обединеното кралство изглежда е на друго мне­
ние. И то е наследник на велико историческо миН-ало и има географско
положение, което силно влияе върху политиката му спрямо външния свят.
Но както видях:ме в предходните глави, това е държавата, която от всички
бивши Велики сили най-трудно се нагажда към изменчивите технологич­
_- _ни и .производствени-условия -на-- следвоенните ·десетилеnrя;-а---в·-много от::.- -
няшения и на десеrnлетията, предшествали Втората световна война. Най­
разрушително е влиянието върху про~1ишленото производство, завоюва­
ло някога на Англия името „световна работилница". Вярно е, че в много
страни с развиващи се икономики делът на промишленото производство
и числеността на заетата в него работна ръка спадат, докато други секто­
ри се разрастват (например успуrите), но в спучая с Англия проблемът е
много по-сериозен. Нейният дял от световното производство не само без­
милостно спада по относителни показатели, но той намалява и по абсо­
люп~ни стойности. Още по-потресаващ е фактът, че други държави заемат
мястото на Англия във външната търговия. Трудно е да докажем твърде-
. .;,
нието на сп. „Икономист", че след 1983 г. търговският баланс на Англия е
отрицателен за първи път от времето на римското нашествие на о~трова,
но със сигурност знаем, че даже и в края на 50-те години износът и е три
пъти по-голям от вноса98 • Това положително салдо вече не съществува.
Намаляването на заетостта продължава не само в по-старите индустрии,
но и в областта на високотехнологичните сфери •
99
и ако спадът на конкурентоспОсобноспа на Англия в промишленото
производство е история със стогодишна давност 100 , ефектът ...от нея се ...за­
силва и от откриването на петрола в Северно море, които, носеики
постъпления, за да покрие празнината от търговския дебаланс, nревр:ъща
лирата стерлинга в „петролна валута", като увеличава стойността и до
нереалистични равнища и прави много експортни стоки неконкурентни.
Даже когато петролът свърши и стойността на лирата падне, не е ясно
дали ще настъпи оживление в производството. Много от фабриките и за­
водите С'! превърнати в развалини, чуждите пазари са изгубени (може би-­
завинаги), а международната конкурентност е с подринати устои поради
стойността на работната ръка, която е по-висока от средната. Ориентаци- --.-
ята към сферата на услугите е по-обещаваща, но и тук, както и в САЩ, ·-
услугите - от почистването на прозорците до заведенията за бързо хране-
не - не носят чужда валута, нито създават блага. Даже и в процъфтяващи-
те и доходоносни сфери на международното банково и инвестиционно
дело и в производството на стоки за широко потребление и др. конкурен­
цията е още по-силна, а през последните трийсет години ,~делът на Англия.
O!'HIOI Т -
от световната търговия в областта на услугите спада от 18 на 7 10 • ъи
като банковото и финансовото дело се превръщат в глобален бизнес, до­
миниран от компаниите (главно американски и японски) със солидни ка­
питали в Ню Йорк, Лондон и Токио, възможно е делът на Англия и в тази
сфера да намалее още повече. Освен1'ов~:б:Ьl\еll\о'Го !JаЗ!Jи.тиеш1}еJ!~~.О_-_-_­ ___ империя, _тя все-още-има-големи- стратегически- ангажименnгв ·-чужбина··.::..-не
м)'нИКЭ:цИ-Иfё if ОфИСТеХНиката-показват, че администрацията в наи-скоро
време може да претърпи същите съкращения, на каквито бяха подложени ----'-
работниците на Запад. · ..
Оставаме с надеждата, че описаните по-горе проблеми не вещаят ка­
таклизъм. Общият ръст на световното производство и търговията ще по-
·магнат на английската икономика да не потъне, даже и делът И да продължи - -
бавно да спада, а нейният брутен национален продукт на глава от населе-
нието да стане по-нисък от този на много други държави от Италия до
Сингапур. Упадъкът може да бъде ускорен при промени в правителство- ~
Т(), _ които_ да дов~дат до _yвeлич_~~-~e--~~--c~~~l:l_IQ~ __ p~-~~O_.ЦJ:f,_ 8:.~~__ gЭ:_р~х_о- -·-
- дИТе За иНВеСТИiiИИ~- до riо:ви-соки данъци, до спад в доверието при дело­
вите взаимоотношения и до отслабване на националната валута. Иконо­
мическият упадък може да бъде забавен от правителство, което не следва
строга валутна политика, развива последователна икономическа страте- -~
гия и работи съвместно с европейските държави за осъществяването на . __
конкурентни и непрестижни проекти. Може да е вярно, както твърди един-·­
икономист102, че в общи линии през 90-те години на ХХ в. английската ·_ ___:
промишленост е по-пъргава, по-здрава и по-конкурентна и че· Англия пре·_~
живява индустриален ренесанс. Но прогнозите за настъпването на значи­
телен обрат не са положителни. Относителната мудност и недобрата под-
готовка, характеризиращи пазара на труда, скъпата работна ръка и срав­
нителната мало:мерност даже и на най-големите английски фирми пред­
ставляват много важни пречки. Инженерните и научните кадри, създава­
ни по това вре~rе, са все още крайно недостатъчни. Инвестициите, праве­
ни в областта на развойната дейност, са незначителни. Срещу всеки до­
лар, изразходван в Англия за научноизследователска дейност в началото
на 80-те години, в Гер).Iания са изразходвани 1i50, в Япония - 3, а в САЩ -
8 долара. В Англия 50 % от тези средства отиват в непроизводителната
сфера на отбраната срещу 9 о/о за Германия и О % за Япония 103 • За разлика
от основните страни конкуренти (с изюпочение на САЩ) английските раз­
ходи за научноизследователска дейност са много по-малко рбвързани с
потребностите на промишлеността, а и средствата, които промишленост­
та отделя за тази дейност, са 1rного по-малки.
Голеыият дял, предоставян за научноизследователска дейност в областта
на·-отбраната, н~-(Изправя- лиЦе в лице с другия аспект на английската диле­
ма. Ако Англия беше една лишена от амбиции, затънтена и изол:ирана държа­
ва от Тихоокеанския басейн, би било жалко, че е изпаднала в състояние на
продължителна безжизненост, но болестта И не би се отразила на системата
от межд)'народните сили. В действителност, макар и твърде обедняла откъм
територии след викторианския си зенит, Англия все още остава или претен­
дира, че е една от водещите „средни" сили на Планетата. Нейният военен
бюджет заема трето или четвърто място в света (в зависимост от начина, по
който се представят данните за Китай), флотът И - четвърто 1rясто, а и воен­
новъздушните сили също. 104 Прави впечатление, че тези показатели не са
съизмери).IИ с географската И големина (само 245 000 кв. км), с население-
то И (56 милиона) и с нейния скромен, намаляващ дял от световния брутен
национален продукт (3,38 % през 1983 г.) Освен това, макар и залязла като
· --:~ само войски в размер на 65 000 души и летци в Германия, представляващи
нейния принос към Централния фронт на НАТО, но и гарнизони и морски
бази по целия свят- Белиз, Кипър, ГибраJiтар, Хонконг, Фолкландските ос­
трови, Бруней, Индийския океан.1° 5
:::.::_ При Англия несъответствието между икономическата ограниченост и
прекомерната стратегическа разгърнатост е по-голямо, отколкото при дру­
-=- rnте големи СЮIИ, с изключение на Русия. Затова тя показва особена чувст­
вителност къ11 покачването на цената на оръжията, която расте6 до 1О %
по-бързо от нивото на инфлацията, а всяка нова система оръжия е три до
_пет.. пъти -по-скъпа от-старата;--чието-място -ще-заеме;·--нейнат1г·чув-ствител-=-­
ност се изос'Iря и от вътрешнополитическите ограничения, налагани върху
военните разходи. Правителствата на консервативната парrnя се задоволя­
ват с поставянето на известни рамки върху тях, за да На.\fаляr дефицита, а
всяко друго правителство налага абсолютни съкращения. Освен пред този
политически проблем Англия е изправена и пред един фундаментален и
неизбежен избор - или да намали средствата, отделяни за всички видове
въоръжени сили, с което ще ги приведе в състояние на неефеI-..-тивност, или
да се откаже от някои от своите международни ангажименти.
Но що:--.1 бъде повдигнат последният въпрос, възникват и пречки. В
Англия съществува мнение, че запазването на превъзходството по възду-
 ха е абсолютно задължително (затова военновъздушните сили получават
и най-вИсок дял от бiоджета), макар и цената на новите евроизтребители
главоломно да расте. Най-тежки са задълженията, поети от Англия към
Германия и Берлин (почти 4 милиарда), но дори и по това време петдесет
и петте хиляди войници независимо от техния висок боен морал, шест-
стотинте танка и трите хиляди бронирани коли не са добре снабдявани.
Във всеки .случай намаляването на числеността на английската армия в
u долината на Рейн или разполагането на половината от нея в английски, а
"'1 не германски гарнизони, ще предизвика силен политически отзвук - оп-
~ лаквания от страна на Германия, подражание от Белгия и раздразнение от
~
Америка, и резултатите ще бъдат напълно отрицателни. Другото решение
<
~
е да се намали числеността на надводния флот - решение, взето от Мини-
~ стерството на отбРаната през 1981 г., изпълнението на което се осуетява
от кризата във Фолкландските острови 106 • Но макар и тази алтернатива да
~
о има най-много. привърженици от страна на Уайтхол с .оглед на нараства- - -
~ щата морска сила на Русия и голямото желание на Америка да има силен
о „извънтериториален" член на НАТО, тя не е навременна. (Естествено е
~ привържениците на идеята за засилване на конвенционалните войски на
~
НАТО в Европа да не одобрят съкращаването на втория по голеr.mна флот
~ на съюза.) На второ място по вероятност за отпадане се нареждат скъпите
(макар и разбираеми) ангажименти на Англия към далечните Фолкланд-
~.... ски острови. Но и премахването на тези разходи сигурно ще бъде отло-
жено за няколко години. И накрая остават инвестициите за балистичните
"'1
ракети с подводно базиране „ТрайДъН:т", разходите за които растат с все-
Е;;; ки изминал месец.101 Предвид желанието на консервативното правителст-
1 !О.<
Е--< во за създаване на модерна и „независима" система за противодействие
1
u на удара (а начинът, по който ракетните подводници могат да променят ___::_:__
~
цялостния атомен баланс, не се нуждае от коментар), това решение_ м_оже · _ -----~ 1!_<?_~_1_!0_ !!~--~l-9J'.aT да__ги д_ЛаJ'ЯJ'._ Н_авлизането_на.вносни.стоки-като-промиш-
-да·бъде изпълнено-с·амсг-при ·радикална--промяна-на--ангЛ-ИйСкil.та··адмИНИ:с- ---
трация, което пък от своя страна ще постави под въпрос цялата отбрани- -·-
телна политика.
и накрая остава най-необичайният изход. Както се изразява ,,Сънди--
Таймс": „Ако в скоро време не бъдат взети мерки, отбранителната поли- .:·.":
тика на тази страна няма да бъде друго, освен един непрекъснат опит да__
се постигне едно и също нещо с все по-малко пари и той ще донесе само ---
вреда на Англия и на НАТ0" 108 . Ето защо политиците от всички партии са ---
изправени пред алтернативата или да съкратят част от задълженията на-~ .!
страната и да. п.о!Iес~т _съоветните l!О~_л.едст~~~' И!!_I:I__ p;~_y~el!J:IЧaT о_ще ~ове- --
Че~военнИТё. разХоДи, -които- и ·без друго са по-големи, отколкото в която и
да било друга европейска страна от НАТО (5,5 % от брутния национален
продукт), с изключение ·на Гърция, с което ще намалят инвестициите си в
развитието на производството и перспективите за постигане на икономи- -
ческо възстановяване в дългосрочна перспектива. Както става с повечето--
западащи Велики сили, изборът не е лесен. --
Същшrr въпрос стои и пред съседите на Англия отrатьк Ламанша. Той ·--::-·
не е така изявен поради липсата на неспирни вътрешни спорове по отбра--=
нителната политика на Франция и поради значително по-добрите, макар и
не във всички области, икономически показатели след 50-те години на ХХ в.
Но в края на краищата и Париж, подобно на Лондон, е изправен пред про- _,
блема на „средната" сШiа с широки национални интереси и задължения към
чужди С1Рани, чиято отбрана е поставена пред все по-засилващия се наmск
на ескалиращите военни разходи 109 • Населението на Франция е равно по
численост на английското, ала нейният брутен национален продукт и брут-
ният национален продукт на глава от населението са по-високи. Французи-
те произвежДат повече авто.мобили и повече стомана от англичаните и ииат
много голя.\fа самолетостроителна индустрия. За разлика от Англия Фран-
ция остава силно зависима от вносния петрол, а, от друга страна, тя има
значителен излишък от земеделски стоки, чието производство се субсидира
от ЕИО. В няколко области на значимите авангардни технолопп1 - телеко-
муникациите, космическите спътници, самолетостроенето, ато:.\fната енер-
гия - французите показват твърда решимост да не изостават от световната
конкуренция. И макар френската икономика да е силно подкопана от стре-
межите за постигане на бърз икономически растеж при социалисruческото
управление в началото на 80-те години (точно когато всички нейни основ-
ни партньори си налагат финансови ограничения), последвалата политика
на строгост намалява инфлацията, премахва търговската пропаст и стаби-
лизира франка - мерки, Които следва да позволят подновяване на икономи-
ческия растеж.
Но когато сравним икономическата структура и перспективите на
Франция с тези на нейните мощни съседи от другата страна на Рейн или с
тези на Япония, ще видим колко несигурни са те. Докато Франция е все
още далеч напред в износа на самолети изтребители, вино и житни култу-
ри, „тя остава сравнително слаба в износа на промишлени изделия„ 110 •
Твърде голяма част от клиентите И са нестабилни страни от Tperuя свят,
които сключват договори за „екстравагантни" проекти като язовири и др.,
лени изделия, автомобили и електроуреди в страната показва съществу-
ването на обширни области, в които тя не· е конкурентоспособна. Нейни-
ят търговски дефицит със Западна Германия расте от година на година и
тъй като цените във Франция се увеличават много по-бързо, отколкото
германските, сигурно ще доведе до допълнително девалвиране на фран-
ка. Северната част на Франция е все още помрачена от потискащия вид на
изоставените промишлени предприятия - въгледобивни и железодобивни
мини, заводи за леене на стомана, корабостроителници. Напрежението се
отразява и на голяма част от икономиката И. И макар новите технологии
___ д_а
да~_ат_ големи надежди, те __ нито . могат--да-поемат.многобройните безра-
ботни на Франция, нито пък _получават инвестиции на онова равнище,
което е нужно, за да крачат редом с германските, японските и американ-
ските технологии. Още по-тревожна за една страна икономически, а кое-
то е по-важно, и психологически зависима от земеделието, е надвиснала-
та криза от световното свръхпроизводство на житни култури, млечни про-
дукти, плодове, вино и др., която, ако се запази политиката на защита на
изкупните цени, ще затрудни бюджета на Франция и ЕИО, а ако тя оmад-
не - ще предизвика социални вълнениЯ. В края на 80-те години Париж все
още може да разчита на отпусканите от ЕИО средства за преструктурира-
не на земеделието. През 90-те години обаче по-голямата част от тях ·се
използва за селските райони на Испания, Португалия и Гърция. Така Фран-
ция може да бъде лишена от капиталните ресурси, нужни, за да посрещне
необходимостга от засилена научноизследователска дейност и за систе-
мен, основан на високотехнологичното производство растеж през след-
ващите десетилетия.
Споровете за националната отбранителна политика на Франция би
следвало да се разглеждат в светлината на този по-мащабен контекст, оп-
ределящ приоритетите на бъдещето на страната. През 90-те години френ-
ската стратегия и военните действия изглеждат доста внушителни. Като
осъзнава и заявява на глас съ11ненията си в надеждността на американ-
ската стратегическа защита, Франция се снабдява със собствена „триада"
от системи носители в случай на нападение от страна на СССР. Запазвай-
ки контрола върху всеки аспект на своята ядрена отбрана - от производ-
ството до програмирането за нанасяне на удара в избраната цел, и твърдей-
ки, че всички френски-ракети ще бъдат изстреляни към Русия;-ако- ядрени-=--
те средства за възпиране се окажат неефективни, Париж смята, че прите-
жава по-ефикасни начини, за да упражнява натиск върху Кремъл. В същото
време той подцържа една от най-големите сухопътни армии и е разполо-
жил значителни военни части в Югоизточна Германия, като в същото вре..:
ме е поел задължението да И окаже и помощ. Тъй като не участва в ко-
мандната структура на НАТО, което му позволява да издига „независим
европейски" глас по стратегически въпроси, Париж не се е отрекъл от
необходимостта да укрепи Централния фронт в случай на съветско напа-
дение. Французите играят и извъневропейска роля чрез спорадичните си
военн:И интервенции в чужбина. Присъствието на френски войскови час-
ти и военни съветници в страните от Третия свят е възможност за оказва-
не на влияние или осигуряване на военни доставки, алтернативни на тези
от _СССР или _САЩ. _J1_ а.~о__!е~!!_дейс~_в_и~ дразл:я_r_Вашинпон, а френските__
-ядРенИ- оriИтИ--в-ЮЖната част на Тихия океан с право гневят страните от
този регион, Москва от своя страна едва ли остава безразлична към мно-
гообразните и не винаги предсказуеми прояви на галската независимост._
Освен това, тъй като и левицата, и десницата във Франция помържат иде-
ята, че родината им трябва да играе съществена роля в международните
отношения, френските претенции и действия за постигането на тази цел
не предизвикват вътрешна критика, което би било естествено за всяка друга
европейска страна. Затова външните наблюдатели, а естествено и самите
французи ·мислят, че тяхната политика е разумна,.решителна, реалистич..; гите страни. Това, което остава, не е достатъчно за бойните танкове АМХ,
_на _и пр._________ ______ _ ----1- --- за модерните--летателни·-апарати,-за -новите ·ядрени-самолетоно·сачи;--з-~~:
Политиката на Франция предизвиква много проблеми, както започват
открито да признават някои френски коментатори 111 • Тя ще накара онези,
които не са забравили историята, да си спомнят за пропастта, разделила
теорията от практиката във френската отбранителна стратеrnя в навечери-
ето на 1914 и на 1939 г. Първо, твърдението, че „независимостта" се____
поддържа от чадъра на американската отбранителна система и от гаранции, · -
конвенционални и ядрени, за Западна Европа, не е лишено от основания. _ ядрено възпиране, както по отношение на техническото им равнище, така
Голистката полIПИка на утвърждаване е възможна, п6дчертава Раймон Арон,
тьй като за пръв път през този век Франция не е на предна линия 112 • Но ако
тази сигурност се стопи? Ако бъде установено, че американската система
за възпиране е ненадеждна? Ако САЩ започнат постепенно и системно да
изтеглят войските, танковете и са~1олетите си от Европа? При известни об-
стоятелства тези действия биха били приветствани. Но не и в .мо~1ента, как-
то признават и самите французи, когато Москва създава нови огроыни яд-
рени и базирани в Европа конвенционаJтни сили и здраво държи под кон-
трала си своите източни сателити, предлагайки същевременно ,„,tирни ~mи-
циаnmи", сигурно за да отклони вниманието на западногерманската обще-
ственост от НАТО и да я направи съпричастна на идеята за неутралитет.
Много от признаците на онова, което се нарича „новият атлантизыr на
Франция" 113 - по-строг тон в отношенията със СССР, критичност към тен-
денциите за неутралитет, проявяващи се сред германските социющемокра-
m, френско-германското спораз)'11ение за разполагането на части за бързо
реагиране в Германия, по-тесш1те връзки с НАТ0 11 4, са очевидна последи-
ца от тревогите на Франция за бъдещето И. Докато Москва не промен;и
политиката си, Париж трябва да се опасява, че СССР може да влезе в Запад-
на Европа, когато или дори преди САЩ да са излезли отта.и.
В действителност, какво би r.1огла да направи Франция, ако заплахата
приеме по-конкретен израз? Тя би могла, естествено, да увеличи още
повече конвенционалните си сили, като създаде френско-гер:\1анска ар-
мия, достатъчно мощна, за да задържи руското нападение, дори и при
съкращаване или изтегляне на разположените в Европа американски час-
ти. Според личности като Хелмут Ш1rитнs това е не ca:\fO логичното
продължение на съглашението Париж-Бон, но и на международните тен-
денции (т.е. на отслабването на американските възможности). Осъщест-
вяването на подобна ·схема предполага всевъзможни политически и арга-
низационни затруднения: спънки от страна на едно бъдещо германско
правителство с ляв уклон, проблеми с командването, езика и разполага-
__нето .на войските_ и .не.на-последно -място-деликатния-въпрос ·за„френсrапе ------------·- -
тактически ядрени оръжия 1• 16 • Подобна стратегия неминуемо ще се сблъска
с едно непреодолимо препятствие - липсата на пари. Франция по това
време изразходва 4,2 % от своя брутен национален продукт за отбрана
(при 7,4 о/о за САЩ и 5,5 % за Англия). С оглед на деликатното състояние
на френската икономика този процент не може да бъде увеличен същест-
вена. Зависимостта на Франция от развиrnето на атомното оръжие се оп-
ределя от това, че нейните ядрени стратегически сили поглъщат около
30 % от бюджетните военни средства, т.е. много повече, отколкото в дру-
--- ----- - _„ _____ _
„умните" бойни оръжия и др. Макар че е възможно въоръжените сили на
Франция·да бъдат увеличени, те едва ли ще достигнат необходимото рав-
нище 111 • Затова подобно на англичаните французите стоят пред нелекия
избор или да премахнат изцяло някои системи оръжия, или да наложат
мерки за намаляване на разходите за всички от тях.
Тревожни са и съмненията, изразявани във връзка със системите за
_____:__ и на тяхното стратегическо ниво. Части от триадата френски ядрени оръ-
жия - базираните на земя ракети и особено самолетите, страдат от морал-
на остарялост. Даже ако бъдат модернизирани и актуализирани, което е
много скъпо, те не могат да се изравнят с най-модерните оръжия от този
вид 118 • Проблемът би станал особено остър, ако в технологията на а:иери­
канската Инициатива за стратегическа отбрана настъпи значителен про­
бив и ако руснаците от своя страна разработят много по-голяма военна
система с балистични ракети. Няма нищо по-смущаващо от това, смятат
французите, двете свръхсили да увеличават своята потенциална неуязви­
мост, излагайки Европа на опасност. Като контрамярка Франция създава
система от балистични ракети с подводно базиране, но основният про­
блем остава - модерните технологии могат да превърнат съществуващото
въоръжение в непотребно, предизвиквайки същевременно увеличение на
разходите, нужни за подмяната му. Така или иначе французите са се хва­
нали в същия капан на доверието, в който са попаднали и всички останали
ядрени сили. Ако Париж смята, че заради нарушаването на германската
граница САЩ едва ли ще поемат риска на положение, налагащо раз~rяна
на ядрени удари със. СССР, ще удържи ли обещанието си той да „пристъ 0
пи къ11 ядрени действия" от името на Федералната република? (Западно­
германците едва ли вярват на тези обещания.) Даже и спазването на голи­
стката традиция за защита на „свещена" Франция чрез изстрелване на це-
лия запас от ракети към СССР ще зависи от недоказаните предположения,-----==
че френският народ ще предпочете да бъде заличен от земята, а не побе-
ден с конвенционални средства. „Да отрежем крака на руската мечка"
звучи примамливо на думи, но само ако забравим, че дори останала без·
крак, мечката ще те разкъса, т.е. че самата руска противоракеruа отбрана
не ще допусне големи поражения. Официалната френска стратегия за яд­
рена отбрана скоро няма да се промени, ако изобщо бъде изменяна. Струва
си да се замислим обаче, доколко реалистична ще е тя, ако равновесието
между Изтока и Запада се наруши и ако силите на САЩ отслабнат"'.
Проблемът на Франция е, че нейнит_е скро1rн_и_ на}..\И9НЧ.!!~Ц-I __ ресур_с_и,__,_
пораждат·-множе-ство- усло~жнения:--с--оглед-на- ДеМоГрафските и структур­
но-икономическите тенденции изразходването на голям дял от национал-
ния доход за социално осигуряване ще продължи. а може и да се увеличи.
Скоро на земеделския сектор ще бъдат потребни големи средства. В също-
то вре1rе модернизация'Га на въоръжените сили изисква значителни суми.
Тези нужди трябва да се балансират с неотложната необходимост от ин­
вестиции в областта на развойната дейност и осъвременяването на про­
мишлените производства. Ако не намери начин да осигури приходи за
последните цели, Франция ще рискува бъдещата си отбрана, обществено-
то осигуряване и _в_СifЧК_() _О_~~-'!_I:!_а_J!О_._ __ Ди;л_~~~t}'~ J:Ie _засяга _единствено тази
Държава,- -ма.К-ар че -с·амо французите пледират за ясна европейска позиция
по въпросите на международната икономика и отбрана и най-ясно :изра-
зяват тревогите на Европа. По тази причина Париж винаги застава начело
на новите инициативи - за задълбочаване на френско-германските връзки,
за производство на европейските самолети „Еърбъс" и на спътници и др.
Много от проектите се посрещат скептично от съседите на Франция, кои-
то не вярват, че галите обичат бюрократичното планиране и престижните
начинания, или с подозрението, че лъвският пай от проекrnте с европей-
ско значение ще бъде възложен на френски фирми. Все пак някои начи­
нания вече са доказали достойнства си или са на път да го сторят.
ПрО'бле:\1ите на Европа, естествено, са повече от разгледаните дотук.
Те включват застаряването на населението и промишлеността, етническото
недоволство в градовете във вътрешността на континента, пропастта :\rежду
богатия Север и бедния Юг, политико-езиковите напрежения в Белгия,
Ълстър п Испания. Песимистично настроените наблюдате.1и често напоы­
нят възыожностrа за "финландизация " на някои европейсю1 държави - Да­
н~rя, Западна Германия, които впоследствие ще станат зависими от Москва.
Тъй като такова развитие би било възыожно са~10 при силен ляв уклон на
споменатите държави, трудно е да се съди доколко верояmо е то. Ако раз­
глеждаме Европа в условията от 90-те години на ХХ в. като регион, пред­
ставляван главно от страните, членки на ЕИО, най-важните въпроси, които
иыа да решава тя като военно-политическа единица в глобалната система,
са тези, на които се спряхме в настоящата глава: как да разработи обща
отбранителна политика за XXI в., така че да бъде жизнеспособна, даже и
·ако той ·се окаже век на съществени промени в международното равнове­
сие на силите, п как да запази конкурентоспособността си при предизвика­
те:лствата на новите технологии и ·новите конкуренm. Що се отнася до ос­
таналите четири региона и общества, разгледани в тази глава, можем да
предположим, че след време тяхното положение ще бъде променено: че
Япония 11 Китай ще укрепят световните си позиции, а СССР и САЩ ще
подронят устоите си. Европа обаче остава загадка. Ако Европейската общ­
ност наистина се окаже в състояние да работи като едно цяло, конrnненты
ще постигне по-добро положение в света във военно и иконо.ыическо отно­
шение. Ако тя не успее да заработи по този начин, което е по-вероятно с
оглед на човешката природа, нейният относителен упадък ще продължи.
____ Cыз_e:n::I<.If.ЯI QJ>NЗ.ияеговите „противоречия"-
Ду.мата „противоречие" в марксистката терминология е много спе­
цифична и се отнася до вътрешните борби, -които (както се твърди) са
присъщи по начало за капиталистическата система на производство и ко­
ито неминуемо ще доведат до нейната mбел 120 . Ето защо :може да прозву­
чи преднамерено иронично, ако използваме същия израз, за да опишем
положението, в което през 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. се
намира Съветският съюз, първата комунистическа държава в света. Както
.-. ще Обясним по-нататък, в много от най-критичните Сфери се разкрива все
- по~ирок--разрив-между ..
целите ·на--съветската- държава и :методите:· коиТО
тя използва, за да ги постигне. Тя прокламира необходимостта да се раз­
виват селскостопанското и индустриалното производство, а същевремен­
но възпрепятства тази възможност чрез колективизацията и нескопосано­
то си планиране. Подчертава огромното значение на световния мир, а със
-- собствената си огромна военна машина и с помощта за „революционни­
те" държави (заедно с революционното си наследство) спо:\1ага за усилва­
не на международното напрежение. Изисква абсолютна защита на обшир­
ните си граници, а не зачита мерките за безопасност на съседите си и все
повече подкопава отношенията си със страните от Западна п Източна Ев­
ропа, с народите от Близкия изток, с Китай и Япония, което от своя стра-
·-_49-] на кара руснаците да се чувстват „обградени" и по-малко защитени. Фи-
лософията И подкрепя съществуващия процес на диалектични промени в
~ световните отношения, стимулирани· от технологията и новите средства
~ за производство, и естествено води до всякакъв вид по:титически и соци-
;>. ални трансформации; от друга страна, автократските и и бюрократични
t=" навици, привилегиите, с които обгражда своя елит, ограниченията върху
обмена на информация и липсата на лична инициатива я правят ужасно
непригодна да се справи с напора на едно бъдеще на всеобхв~тните ви-
соки технологии, които вече се налагат в Япония и Калифорния. Най-
важният фактор тук е, че пар~ийните лидери често повтарят как СССР
никога вече няма да приеме позицията на по-слабия във военно отноше-
ние и непрекъснато пришпорват нацията да увеличава производството,
но същевременно трудно съчетават тези две цели; те не 11огат да оrрани-
чават типично руската традиция за насочване на твърде голяма част от
националната жива- сила--Към войската, а това се отразява тежко върху
баланса в търговско отношение. Може би съществува и друг начин да се
формулират тези проблеми, но съвсем не ни изглежда несполучливо, ако
ги назовем с термина „противоречия". _ но покачване - средният руснак определено вече живее по-добре, отколкото
= Придавайки му смисъла от марксистката доктрина за .материална-
та основа на съществуването, още по-голяма ирония на съдбата е, че
основните трудности, които среща СССР през 80-те и началото на 90-те
години, се намират в икономическата му субструктура. Изводите, до кои-
то са стигнали западните специалисти, да не говорим за все по-откритите
признания на самите съветски лидери, несъмнено сочат, че това е истина-
та. Би било л1обопитно да си представим как би се чувствал Хрушчов,
който през 50-те години категорично прогнозира, че СССР ще надмине
Съединените щати по икономически показатели и ще „погребе" капита-
лизма,-- ако-чуеше-следните- признания,.-направени-на-·ХХV-II -конгрес-на
Комунистическата партия през 1986 г.
„Трудностите започнаха да се натрупват в иконо11иката през 70-те___
години_ и темповете на икономически растеж видимо спаднаха. В резултат--
на това не успяхме да постигнем и най-ниските показатели за икономиче-
ско развитие на деветия и десетия петгодишен план, заложени в програ-.
мата на Комунистическата партия. Специалната социална програма, пред-
видена за този период, също не е изпълнена. Вследствие на това се полу-
чи забавяне в изграждането на материалната основа на науката и образа- ~
ванието, здравеопазването, културата и битовите услуги.
-- --- ----Макар-че- напоследък-се полагат-големи -усилия;- ситуацията ·не--е--из--·- - --
цяло поправена. Има сериозно изоставане в инженерното дело, в петрол-
ната и въгледобивната промишленост, в електропроизводството, при до-
биването на метали и химикали. Не успяхме да постигнем и основните_
показатели за ефективност и повишаване на жизнения стандарт.
Разрешаването на проблемите ни ще дойде от ускоряване на соци-
алноикономическото развитие на страната, моментално и дългосро.чно,--_
икономическо и социално, политическо и идеологическо, вътрешно и
външно"
121
. студове и суши 124 . При това всички опити да се увеличи производството,
Тук би трябвало да отбележим, че последното изявление може да бъде
направено от което да е правителство по света, а също че сrо.-1ото призна-
ване на икономическите пробле:ми не дава гаранция, че те ще бъдат разре- щ.:9·~-· : ,_
шени. ~-.„:·. _.-_._-.:~:-..::..-
Най-h-рипrчната сфера в икономиката през цялата история на Съветския ~
съюз е селското стопанство. Това звучи направо изумително, като си спом- ~
ним, че Ca:\fO преди век и половина Русия е една от голе,:.,mте износителки на ~
зърно в света. И все пак ОТhЪМ началото на 70-те годиm1 на ХХ в. държавата
е принудена да внася по 1О млн. тона пшеница и царевица годишно. Ако
световните тенденции в производството на хранителни проду~сrи продължат
така, Русия (и някои други социаJШстически икономики в Източна Европа)
ще деШI с някои африкански страни и БШiзкия изток съмнителната чест да
бъде единствената държава, която от uзносип1ел на хранителни продукrи се
превръща в тотален вноси1пел 122 . В случая с Русия нелепата стаrnация в сел-
скостопанското производство не се дължи на mrncaтa на усили.я ИШI внима-
ние; от смъртта на Cтamrn до 90-те г9ди:ни всеки съветсЮI лидер е наблягал-на
увеJПIЧението в производството на хранителни продукти, за да се посрещнат
нуждИте на потребителите и да се изпълни обещаното покачване в руския
стандарт на живот. Би било грешка да приемеr..1, че изобщо не е имало подоб-
през 1953 г., когато положението му е било направо бедсmено. Депресира-
щото обаче е, че след няколкото десеmлетия, в коюо започва да се прибли-
жава 11.ъм Запада, стандартът му на живот отново пада - независш.~о от всички
средства, ко1по държавата насочва към селското стопанство поглъщащо почти
3() % от об~щ1те 1швесn-пnm (срещу 5 % в САЩ) и изпол;ващо над 20 % от
работната СШiа (срещу 3 % в САЩ). Само и само да поддържа стаIЩарта на
живот, Съветскилт съrоз е ПрJ-Шуден да инвесruра около 78 МИШiарда щатсЮf
долара в селското стопанство всяка година и освен п~ова да субсидира цени-
те на продуктите с още 50 милиарда щатски долара, макар че „все повече и
_ -- - повече се отдалечава от образана-някоtашнШГИзноСИтел"12з ИЧ:е-тiJ.Ябва Не-----
_ прекъснато да хвърля милиарди твърда валута, за да внася зърно и treco
компенсирайки с тях недостига си от селскостопанска продукция. '
Вярно е, че има и някои природни предпоставки за нестабилността
на съветското селско стопанство, поради -което производителността му е
около една седма от тази на американското фермерство. Макар че СССР
често се възприема като аналогичен на Съединените щати в географско
отношение - и двете държави обхващат по цял континент на широчина и
с: намират в Северното полукълбо, - той всъщност е разположен доста
по на север: Украйна е на географската ширина на Южна Канада._ Това ______ _
затруднява-отглеждане-тегна -·царевица~-а-дор1i--и-СЪвеТСките ЖИТни полета
. _- имат много по-сурова зима и са подложени доста по-ч~Сто На засушава-
ния, отколкото щати като Канзас и Оклахома. Четирите години от 1979 до
1982 са особено лоши в това отношение и поставят правителството в тол-
кова неловко положение, яе то престава да дава данни за селскостопан.:
скота производство (макар че вносът на средно 35 11лн. тона зърно на
година спасява положението!). Дори „добрата" 1983 г. не може да задо-
воли вътрешните нужди, а после следва още една бедствена година на
като се разширят зас~тите с пшеница площи с „неразораните целини", са
съпроводени неотменно от мраз на север и безводие на юг.
 Въпреки това никой от страничните наблюдатели не вярва, че единст-
вено климатът е причина за кризата в съветското селскостопанско произ­
водство125. Много по-сериозните проблеми са причинени от "социализи­
рането" на селското стопанство. За да е задоволено населението, цените на
хранителните продукти се поддържат изкуствено ниски чрез субсиДJШ, така
че „килогра.ч месо, което струва на държавата 4 долара, за да се произведе,
се продава за 80 цента" 126 • Това води например дота~~. че за селяните е по­
евтино да купуват хляб и картофи и с тях да хранят животнlffе си, отколко-
то да използват необработено зърно. Огромните държавни инвестиции в
селското стопанство се хвърлят по широкомащабни проекти (язовири, дре­
нажи), а не в отделни стопанства или модерни трактори, които биха послу-
жили на обикновения селянин. Решенията, свързани със засяването, инвес-
111рането и т.н., се взимат не от тези, които работят на полето, а от управ­
ленски кадри и бюрократи. Забраната за отделния селянин да поеме отго­
ворност и инициатива е може· би най.;сериозната-причина за разочарова-­
щите реколти, хроничната неефективност и огромното прахосване, макар
че последното очевидно се влияе и от лошите условия за складиране и лип-
_. тежават знан_ия, които далеч надвишават тези на централизираната бюро­
крация, колкото и добре да е разпределена и компетентно подбрана" 131 • В
1 такъв случай какво може да е бъдещето на „централизираната бюрокра­
ция"? Ако приемем, че между „социализма и националния дефицит на хра­
нителни продукти" 132 съществуват подобни постоянни и нелепи взаи1-1оот­
ношения, то те едва ли биха убягнали от вниманието на Политбюро. Но
сигурно от тяхна гледна точка би било по-добре и безспорно по-сигурно да
се поддържа „социалистическо" (т.е. колективизирано) селско стопанство,
дори това да означава увеличен внос на храни, отколкото да се признае
ДИАГРАМА J
Про11зводство на зърно в СССР 11 Китаii, 1950-1984 r.
300

сата на целогодишно проходими пътища. Това води до „загуба на около

20 о/о от реколтата на зърното, плодовете и зеленчуците и на приблизител-- -
но 50 % от картофената реколта поради лошо складиране, транспортиране
и разпределение"1 27 • Какво би могло да се направи, ако системата се про­
мени из основи - т.е. да се извърши цялосruа промяна в посока, обратна на
колективизацията, и към индивидуалните, ръководени от селянина собстве-
ник ферми, - се демонстрира от факта, че съществуващите часrnи парцели Съветски съюз
произвеждат около 25 % от общата реколта на Съветския съ1оз, а те заемат
само 4 °/о от Обработваемата земя на страната 128 •
Каквито и възгласи за „реформи" да се чуват от висините, по всичко
. ли~rи,.:~:е __Съв_е:r_с_кият_с.:ь_ю_з_няма намерение_да_последва всеобхватните .сел:
скостопански промени, извършени от г-н Дън, и да се приближи до сте­
пента на „либерализация" в Китай (вж. по-горе), ~1акар че производство- ---
то в Русия очевидно спада далеч под границите на нейния авантюристич-~=
но настроен съсед 129 •
Кремъл надали ще обясни открито защо предпочита сегашната систе­
Източник. Министерствq на селското стопанство/САЩ.
ма на колективизирано селско стопанство, независи:\10 от нейната доказана
неефективност, но въпреки това.явно се очертават две причини за неговата непригодността на комунистическата система и да се загуби установеният
твърда политика. Първата е, че прекаленото увеличение на частните парце- контрол върху такъв обширен сектор от общественото стопанство.
ли, създаването на многобройни частни пазари и вдигането на цените, из----.-_ По същите причини за СССР е трудно да въведе промени в индустри­
___ плащани_за_селскостопанската __ продукция, .значително ще повишат---участи- алния сектор;- Някои--наблюдатели-·смятат,-че· ·това -едва·ли--е-·необХОДИ.\f:О,-­
ето на селячеството в образуването на националния доход. Това ще огр~­ като се имат предвид забележитеmппе посmжения на съветската икономи­
ничи ненадеждното градско население и може би инвестициите в индуст­ ка от 1945 г. насам и фактът, че тя надминава САЩ например по производ­
риалното производство. С други думи, то ще означава триумф за поmпика- --·· ство на машинни части, стомана, цимент, изкуствени торове, петрол и т.н. 1 зз ..
та на Бухарин (която фаворизира селскостопанската инициатива) и смърт __ Но все пак има достатъчно признаци, които показват, че съветската индус­
за сталинистките предразсъдъци 130 • Втората е, че властта на бюрокрацията трия е също в стагнация и че периодът на сравнително лесно разрастване,
и упраменските кадри, които ръководят съветското селско стопанство, ще __ причинен от поставените много амбициозни цели и подчиняването на ог­
намалее и това ще се отрази върху всички други сфери, където се решават __ _ ромни средства и работна сила за посrnrането им, вече завършва. До изве­
проблемите. Със сигурност са верни твърденията, че „индивидуалните сто, - - стна степен това се дължи на увеличаващия се недосrnг на работна ръка и
пани, които взимат всекидневно решения в зависи11ост от получаваните от енергия, които обсъждаме отделно по-долу. Не по-малко важни обаче са
пазара сигнаJШ, промените във времето и състоянието на реколтата си, при- непрекъснатите доказателства, че производството страда от излишък на

32 Възход и nадеш1е на Великите сили

 бiорократично планиране, че е твърде силно концентрирано върху тежката
промишленост, че не е в състояние да реагира нито на разнообразните нужди
на консуматора, нито на необходимостта асортиыентьт да се променя спо­
ред изискванията на пазара. Да се произвеждат огромни количества цимент
не винаги е положително явление, ако големите инвесrnции в производст­
вото са били взети от някой по-нуждаещ се отрасъл; ако самият процес на
производство на цимент изразходва прекалено много енерmя; ако крайни­
ят продукт трябва да бъде транспорrnран на дълги разстояния в страната,
като по този начин натОварва още повече и без това претрупаната желе­
зоцътна мрежа; ако и самият цимент трябва да бъде разпределян между
хилядите стро1Пелни проекти, които съветските планови служби са започ­
нали, но не са успели да осъществят 134 • Същата забележка може:м да отпра­
вим и към огромната съветска стоманена индустрия, чийто продукт в по­
голямата си част, изглежда, отива на вятъра, карайки някои научни работ­
ници да се чудят на „парадокса на индустриалното изобилие сред всеобща­
та беднотия на потребителите" 135 • Има, разбира се, и ефективни сектори в
съветската индустрия (обикновено свързани с отбраната), които могат да
управляват огромни средства, за да се съревновават със Запада, но недо­
статък на системата като цяло е, че се набляга върху производството без
особено безпокойство за пазарните цени и потребителското търсене. И тъй
като съветските заводи не могат да спрат производството си, както тези на
Запад, липсва им също стимул да произвеждат ефективно. Колкото и раз­
лични прийоми да използват за подпомагане на индустриалния растеж, труд­
но е да повярваме, че те биха предизвикали сериозен прелом, при положе­
ние че съществуващата система на „планирана икономика" продължава да
действа.
Макар че настоящото ниво на производствена ефеКП:Jвност е на долна-
-- 'I~J]J_aнµ_ц_a,_Ji_a_ ThP!!И,M9YП_Cl_(l!Пll •. ~рде_ijк_и_u_о_~уровиg_ т_он _на _лравителство~
то, все по-нетърпимо), системата би пострадала много повече от три други
фактора, които я подкопават. Първият се оmася до енергийните източници.
Все по-очевидно става, че огромното разрастване на съветското индустри-
ално производство след 40-те години е зависело почти изцяло от обилните
запаси на въглища, петрол и природен газ. като почти изцяло се пренебрег-
ва факторът цена. Вследствие на това „прахосването на стомана" и „прахо­
сването на енергия" както в СССР, така и в главните И сателити е направо
невероятно в сравнение със Западна Европа. Това е показано в таблица 46.
--·-·- ___________ ·····----- ___ ТАБЛИЦА.46 ------- -- ... _ ___: _____ - . --- - - - - ' - ' ·
Екп11вале11т110 11зраже1111с на 1000 щ. д. бруте11 11ац11011але11 продукт
11
n.·кол11честпа пъrл11u•а стома11а, 11зползва1111
за 11ро11зводстпото му през 1979-1980 r. 136
Въглища Стомана Въглища
СССР 1490 135 Великобритания
Източна Западна
Германия 1356 88 Герма11ия
Чехословакия 1290 132 Франция
Унгария 1058 88 Швейцария
В случая с Русия тези неудачни „вложения" :може да изглеждат ДоПу­
стими, когато енергийните ресурси са били изобилни и (сравнително)
леснодостъпни, но ужасяващият факт, че нещата са се пр9менили, е нали­
це. Може би известната прогноза на СиАйЕй от 1977 r„ че съветското
производство на петрол скоро ще премине своя връх и бързо ще западне,
е била прибързана, но въпросното производство наистина слабо спада ~
през 1984 и 1985 г. за първи път от Втората световна война насамш Още ~
по-тревожен е фактът, че останалите петролни залежи - и на природен ..-!
газ - се намират на много по-голяма дълбочина или пък в райони като ~
Западен Сибир, които са потънали във вечни ледове. През последното ('j
десетилетие~ както признава в докладите си от 1985 r. Горбачов, стойност- ~
та на един допълнително изваден тон съветски петрол се е покачила със
70 % и този проблем продължава да се задълбочава 138 • До голяма степен· :;;::
опук идва и твърдото намерение на Русия да изгради възможно най,бързо _ ~
източници за ядрена еН:ергИ:я, ·като по този начин удвои производството _...,~
на електричество (от 1О % на 20 %) до 1990 r. Още е твърде рано да се t;::
разбере до каква степен тези планове ще бъдат повлияни от бедствието в .=
Чернобил - чеrnрите реактора там са произвеждали една седма от общо-
то количество руско електричество, получено от ядрено гориво, тъй че
затварянето им причинява увеличено използване на други енергийни за­
лежи, - но е очевидно, че то ще увеличи цените (поради допълнителните
мерки за безопасност) и ще намали скоростта на rшанираното развитие в
индустрията
139
• И накрая, съществува и неудобството, че енергийният сек-
тор вече поглъща толкова много капитали - около 30 % от всички индус­
триални инвестиции, - и това количество при всички положения ще се
повиши рязко. Трудно ни· е да повярваме на последните доклади, че „едно
обикновено продължение на последните тенденции за инвестиране в пет-
___ ролната, .въrледобивната--и-електрическата-промишленост,-·съчетано-сьс­
заплануваните по-големи инвестиции в добива на природен газ, ще състаВ­
-- ляват практически цялото налично увеличение в капиталните средства за
=:_- съветската индустрия в_ периода 1981-1985 г. ''i 4_o. -само защото -усложне­
нията в другите сектори са твърде сериозни. За цялостната система е ясно:
дори само за да се подцържа скромен ръст на производството, енергий­
ният сектор би изисквал увеличен брутен национален продукт141.
Не по-малко проблематично, от гледна точка на съветското ръковод-
ство, е предизвикателството, заложено във високотехнологичните сфери
на роботиката, свръхкомпютрите, лазерите, оптиката, телекомуникации­
_те_и.т.н.,--където -има-опасност-С-ъветският-съ1оз-мноrо--да-изос:тане· -бт 'Запа=---------·---·
,. да .... В по-тесния, чисто военен смисъл, съществув8. заплахата, че „умните"
боини оръжия и модерни системи за откриване биха могли да неутрали­
зират качествените преимущества на Русия във военните машини. Така
свръхкомпютрите биха разшифровали руските кодове, за да откриват под­
Стомана-
водници под повърхността на океаните, да се справят с бързопрQменяща­
820 38 та се обстановка на бойното поле и - последно, но не маловажно - да
защитават американските атомни бази (както е заложено в програмата на
565 52 президента Рейгън „Звездни войни"); докато прецизните радари, лазери и
502 42· технологии за насочващ контрол биха позволили на западните самолети и
371 26 артилерийски/ракетни сили да намерят. и да унищожат вражеските само-
 лети и танкове - така както Израел често прави със сирийските (съветско
оборудване) оръжейни системи. Дори само за да следва тези напреднали
технологИи Съветският съ1оз трябва да насочва все повече средства къы
'
научния и инженерния сектор, свързан с от б раната !42 .
В граждански аспект пробле1rът е още по-сериозен. При дадените ог-
раничения откъм класически фактори като работна сила и капитални инве-
стиции високите технологии с право се смятат за жизнено важm1 за увели-
чаване ръста на производство. Нека дадем само един пример - IШipoкo:-•.fa-
щабната употреба на компютри би могла да на11али значителн? загубите
при откриването, производството и разпределението на енерrиини ресур-
си. Но въвеждането на тази нова технология предполага не само сериозни
;Z инвестиции (взети оn<:ъде?), но е и предизвикателство към силно засекрете-
== ната, бюрократична и централизирана съветска система. Компютрите, мик-
~ ропроцесорите, тел_екомуникации_те са ин~ензивно-напредничави индуст-
О - рИи; затова мОгат да бъда~ използвани от общество, което разполага с тех-
~ нологично обучено население, което получава стимули да експериментира
~ свободно и да обменя нови идеи и хипотези във възможно най-широки гра-
=:: ници. Това се осъществява чудесно в Калифорния и Япония, но заплашва
= да разхлаби руския държавен монопол върху информацията. Що~~ дори и в
началото на 90-те години на ХХ в. на елиrnите съветски учени и мислители
е забранено да използват персонално копирни машини (отделите с размно-
жителна техника се обслужват от агенти на КГБ), трудно е да си предста-
вим как би се придвижила страната напред към широката употреба.на мик-
ропроцесори, компютърни системи, електронна поща и ~fз·• без да се раз-
строят чувствително полицейският контрол и цензурата . Следователно,
както и в селското ст()панство, желанието на режима да осъществи „модер-
низация" и да осигури допълнителни средства и работна ръка се възпира от _
икономическа.-субструктура-и-политическа--идеология,-които--·Са-основни--=
пречки за промяната.
В сравнение с това все по-засилващата се зависимост на страната от
вносни технологии и _машини - независимо дали са внесени легално като ___
стоки, или са били откраднати от Запада. - представлява по-маловажен
проблем. Степента на разрастване на индустриалния и научен шпионаж --
( за военни или търговски цели) очевидно не може да бъд~ определена, но'-=:
1«
сякаш е още една индикация, че р усия се притеснява от изоставането си .
Редовната тьрI.'овия - внос на западни технологии (а също и стоки, произ­
ведени в Източна Европа) срещу износ на руски суровини - е традицион- 0,
·-ният начин,----по-който- страната -се-мъчи -да---,,-запълни -дупката'~;--това се пра-
веше в периода 1890-1914 г. и после отново през 20-те години на ХХ в. В
този смисъл единствената промяна е в по-модерното естество на продук-
та: машини за петролни сондажи, валцована стомана, тръби, компютри,
машинни иI;Iсталации, съоръжения за химичес_ката про11ишленост и про- __
изводството на пластмаси и др. Това, което трябва повече да притеснява
съветските планови органи, са все по-очевидните доказателства, че внос-
ната технология се инсталира ·много по-бавно и се използва много по- --=-
малко ефективно, отколкото на Запад 145 • Другият проблем е липсата на -
Твърда валута за закупуването на подобна технология. Обичайно е този _
проблем да се заобикаля, като се внасят производствени стоки от брат- :.::.
ските страни, членки на СИВ (което не изисква твърда валута), но техните
продукти все ровече изостават от западното производство, макар че все
$01
още са в употреба, за да се избегне срива в икономиките на източноевро-
пейските страни 146 . До момента Русия обикновено е заплащала по-голя-
мата част от западния внос чрез бартерни сделки или дире1-тни продажби
нil излишъка от петрол, но перспективите И (и тези на Източна Европа)
вероятно ще се ограничат поради нестабилните цени на петрола, нараст-
ването на собственото й потребление на енергия и промените в общите
тенденции на търговията със суровини, настъпили с усложняването на
производствените процеси 147 • От. друга страна, със спадането на прихо-
дите от петрол и други суровини (може би с изключение на природния
газ) цените на голям брой вносни стоки остават високи - и всичко това
вероятно намалява сумите, предназначени за инвестиции.
Третата основна причина за_ безпокойство по отношение- бъдещото
икономическо развитие -на Русия е в демографските фактори. Тук ситуаци-
ята е толкова мрачна, че неотдавна един учен започва статията си „Населе-
нието и работната сIШа" със следното директно изявление: „Каквато и тен-
денция да взе11ем, независимо дали е краткосрочна или дългосрочна, пер-
спективите за разрастването на населението и работната ръка в Съветския
съюз до края на века са доста мрачни. От спада в раждаемостта до неверо-
ятното увеличение на смъртността над каквито и да е предходни предвиж-
дания, от намаляването на броя на новопостъпилите в редовете на работна-
та ар:ыия, съчетано с неравно}.Jерното регионално разпределение до отно-
сителното остаряване на населението - в никоя насока не можем да кажем,
че пред съветското правителство се разкриват големи надежди''1 48 •
Всички тези елементи са сериозни и си въздействат взаимно. Най-
шокиращата тенденция е стабилният спад в раждаемостта и голямата дет-
---- ·ска-смъртност-след--?0.;.те-години„на·хх-в.или-можебй-ДОри Иот по-ра:НО.-­
Поради бавната ерозия на болничната система и здравеопазването, нис-
кия стандарт на санитарна .и обществена хигиена и фантастичното раз­
пространение на алкохолизма смъртността в Съветския съюз ·се··е увели­
чила, особено сред 11ъжете в работна възраст. "Днес съветски~ мъж може
да очаква да живее средно само шейсетина години, около шест години по­
малко, отколкото през средата на 60-те години" 149 • Еднакво шокиращо е
покачването на детската смъртност - единствената индустриализирана
страна, в която се случва това - до такава cтe.i:IeH, че тя е вече относително
три пъти по-голяма, _отколкото в САЩ, нез_ависимо от _огромното кол_ич.е~
-- ---ство--лекари ·в-съв-етския-съто-з:--и MiiKap-чe руСКОТОНаселение умИРа '"ПО-·
бързо отреди, раждаемостта му спада рязко. Поради урбанизацията (евен­
туално) п по-широкото присъствие на жените в работния сектор, поради
лошите условия на живот и други -отрицателни фактори относителната
етерен на раждаемостта прогресивно спада особено сред руското насе­
-- леН:ие на страната. Вследствие на горните причини руското население от
--.-. мъжки пол почти не нараства.
Изброените данни създават доста безпокойство на съветските лиде­
ри в началото на 90-те години и очевидно стоят зад опитите им да насърча­
ват създаването на по-големи семейства, зад строгата ка11пания срещу
алкохолизма и опитите да убеждават по-възрастните работници да оста-
1
ват в заводите. Страната очевидно се нуждае от по-големи средства за
1: :'}' 5o:_i' здравеопазване и социално осигуряване, особено след като процентът на
възрастното население се увеличава: в това отношение Съветският съюз
не се отличава от останалите индустриални страни (освен по увеличения
ръст на смъртността), но то отново поставя въпроса за приоритетите. На
второ място стои въпросът със съветската индустрия и въоръжените сили,
като се има предвид драстичният спад в нарастването на работната сила:
според предвижданията в периода 1980-1990 г. нейният контингент ще
разчита на увеличение от „само 5 990 000 души, докато за предходния
десетгодишен период предвижданото увеличение е от 24 217 000 души" 150 •
Оставяйки военните проблеми за по-късно, този показател ни напомня
отново, че нарастването на руския индустриален продукт от 50-те до 70-
те години до голяма степен се дължи по-скоро на увеличението на работ-
ната сила, отколкото на повишаването на ефективността; но отсега на-
т8.тьк икономическото развиn1е не може вече да се надява на една бързО~
увеличаваща се работна сила в производствения процес. До значителна
. степен, разбира се, този проблем би ·могъл да се превъзмогне, ако от сел-
скота стопанство се пренасочат повече здрави и силни мъже; но лошото
е, че вече огромен брой младежи в областите със славянско население се
напуснали малките селища и са се преселили в градовете, докато из-
лишъкът от селяни, съществуващ в неславянските републики, е почти не-
образован, често. едва говори руски, тъй че за неговото производствено
обучение биха били необходими огромно количество инвестиции. Така
стигаме до последния·фактор, който тормози плановите органи в Москва:
фактът, че скоростта на възпроизводство в централноазиатските републи-
ки, като Узбекистан например, е три пъ~и по-висока, отколкото сред ела-
вянските и балтийските народи, и това в дългосрочен план ще доведе до
сериозни промени -в състава на населението.-Като-следствие -делът--на-ру------=- ~-лен-продукт;-посветен-на-отбраната-на-·СССР.-Кой-е--най.:.добрият-начин-,i(а·-
скота население се очаква да спадне от 52 % през 1980 г. до само 48 %
през 2000 година 151 • За първи път в историята на СССР руснаците няма да___
бъдат мнозинство. .
Този каталог от трудности може би изглежда прекалено мрачен за ня-
кои коментатори. Производството за военни цели в СССР често е доста
впечатляващо и получава непрекъснати стимули за усъвършенстване пора-
ди самата динамична военна надпревара 152 • Както отбелязва един историк
(верояпю писал през 1981 г.)1''. картината не е изцяло отрицателна, особе-
но ако се погледне през призмата на съветските икономически постижения
--след -19 55 ·г:;··Пък--и- известна -е 'Iенденцията ·на· ·западните- наблюдатели-да--·-
преувеличават силата на Русия за един лериод и слабостите ir в друг. Но
независимо колко е нап~)еДнал СССР от времето на Ленин насам, неприят-
ните факnI сочат, че той не е насrnгнал Запада и че в действителност разли-
ката в стандарта на живот се задълбочава. през последните години от управ:-
лението на Брежнев; че независимо от мерките за повишаване на продук-
цията на глава от населението и производителността на труда, Япони~ и
др)rги азиатски страни го надминават, и че спадането на ръста на развитие, _
относителното остаряване на населението и проблемите с климата, енер-
гийните ресурси и селското стопанство хвърлят тъмна сянка върху изявле-
ннята и увещанията на съветските лидери.
Точно в този контекст би трябвало да се разбира вярата на Горбачов,
че „ускоряването на социално-икономическото развитие на страната е
кл1очът към всички проблеми". Освен трудностите от природен характер
(арктически студове и др.) съществуват две основни политически пречки
за „скока напред" в сравнение с китайския модел. Първата е, че партийни
водачи, бюрократи- и други членове на елита са се окопали и използват
огромни привилегии (в зависимост от ранга), които ги предпазват от всички
трудности на всекидневния живот в Съветския съюз, и че те монополизи-
рат властта и влиянието. Да се децентрализират плановата и ценовата си-
стема, да се освободят селяните от общинския контрол, да се позволи на
ръководителите на заводи по-голяма свобода на действие, да се предло-
жат стимули за лична инициатива, а не за партийна лоялност, да се закри-
ят старомодните производства, да се отказва приемането на нискокачест-
вена продукция и дЭ: _се. във_еде много по-свободно разпространение на
информацията - всичко това властимащите биха приели като заплаха за
собствената си позиция. Убеждението, по-гъвкавото планиране, усиле-
ните инвестиции в този или онзи сектор, дисциплинарните мерки против
алкохолизма или корумпираните ръководитеШI са едно нещо, но всички
предложени промени, както подчертават съветските партийни лидери,
трябва да се извършват „в рамките на научния социализъм" и без ,:преми-
наване към пазарна икономика или частна инициатива" 154 • По мнението
на наблюдател, посетил страната в началото на 90-те години, „Съветският
съюз се нуждае от недостатъците си, за да остане СЪветсКи" 155 • Ако е
така, то всичките напъни на г-н Горбачов да извърши „основно преобра-
зувание'' на системата едва ли ще се отразят върху дългосрочните пер-
спективи за развитието на страната.
Втората политическа пречка е в значителния дял от брутния национа-
·· ---.--------
се изчислят общите цифри и по какъв начин са съизмери..'1и те с военните
разходи на западните страни - това е въпросът, който занимава много ана-
лизатори. Съобщението на ЦРУ през 1975 г., -че цените на съветските оръ-
жия в рубли са два пъти по-високи от предваритеШiо изчисленIПе и че Ру-
сия вероятно изразходва 11-13 % от .брутния си национален продукт за
отбрана вместо обявените 6-8 %, води до всякакъв род недомислици и ин-
терпретации 156 • Но точните цифри (които нищо чудно да са тайна и за сами-
те планови органи на СССР) не са толкова важни, колкото фактът, че макар
,„ нарастването на разходите по въоръжаването да намалява след 1976 г.,
-- - Кремъл ·изrnежда-е-насочюr·· о·кс:iль-дв·а-пътй""riО.::ГО.ЛЯМ-а част-от- национаЛниЯ:-------·--··
· продукт към тази сфера, в сравнение със САЩ дори по времето на Рейгън,
при политиката на активно въоръжаване. Това от своя страна означава, че
_--_- съветските въоръжени сили изсмукват огромни количества обучени войнц-
ци, учени, машини и капитални вложения, които могат да бъдат посветени-
, на цивилната икономика. Но то не означава според някои икономически
прогнози, че едно значително намаление на· военните разходи би довело до
бърз и осезаем напредък в развитието на Русия просто поради факта, че
трябва да 11ине доста време, преди, да речем, фабриката за сглобяване на
танкове Т- 72 да се преоборудва за друго производство 1 '7. От друга страна,
ако надпреварата във въоръжаването с НАТО през останалите години до
- _.j;.(,,.

края на ХХ в. принуждава Русия да увеличи .дела на военните разходи до
14-17 % или дори повече от брутния национален продукт, до 2000 r. все
по-голямо количество съоръжения като машинни части и метални конст-
рукции ще отиват във военната промишленост, из1rествайки дела на инвес-
тиционния капитал, определен за останалото производство. Макар икона-
мистите да вярват, че това ще представлява невероятен проблем за съвет-
ските ръководни кадри от висшия ешелон 158 , по всичко личи, че военните
разходи наистина Ufe се увеличават по-бързо от развитието на брутния
национален продукт и ще имат съотвеmия ефект върху благоденствието и
потреблението на нацията.
Като всяка друга от големите сили следователно и Съветският съюз·
трябва да избере накъде да насочи националните си ресурси - към (1)
нуждите на военните, в случая - заедно с прерогаn~вите им да осигуряват
отбранителни способности; към (2) нарастващия апетит на руското насе-
ление за потребителски стоки и по-висок стандарт на живот и работни--
условия, да не говорим за подобрени социални услуги, които да ограни-
чат високата смърrnост и заболевае:мост; или към (3) нуждите на селското
стопанство и индустрията от нови капитални вложения за модернизаци:51__
на икономиката, увеличена производителност, поддържане на ниво с чуж-
дите разработки и в по-дългосрочен аспект - за задоволяване на отбрани-
1,'елните и социалните нужди на страната 159 . Както за другите, така и за
СССР това е свързано с труден избор от страна на ръководството, но в---~-
случая човек остава с убеждението, че колкото и да са неотложни и голе-
ми нуждите на руското потребление и на „модернизиращата се" икона-
мика, традиционната мания на Москва за военна отбрана на страната оз-
начава, че по същество решението е вече взето. РежJLчът на Горбачов едва
ли ще успее да промени нещата, тъй че пушките винаги ще бъдат пред
. _xпя_Q_a___и_, ___ a,~9-~_JJYЖJ:l.O, _G.Ъ:ЩQ пр_ед .иконоМИ!lеското_развитие. _тази, --както -·И-- --- -. винаги--се-радва-на--военно -преимущество -над-Запада~···когато-те·мпъ1·-на
други особености, правят Русия фундаментално различна от Япония или
Западна Европа, та дори от Китай и САЩ.
Исторически Москва днес следва традициите на династията Романа~-==
ви и на самия Сталин да има военна мощ, равна на (или по възможност
по-голяма от) тази на другите Велики сили. Несъмнено в този момент во-
енната сила на СССР е изключително внушителна. Само бихме се заблуж--·=
давали, ако се опитваме да даваме някакви реалистични цифри за годиш-
ните разходи, понастоящем насочени към отбраната на страната. От една
страна, официалните данни на Москва са абсурдно ниски и прикриват Т
_огромните_средства, _изразходвани _за-военни- производства,--които са --по--·-·
ставени под други наименования („наука", космическа програма, вътреш-
на безопасност, гражданска отбрана, строителство); от друга страна, из-
численията на Запада за реалните суми се усложняват от изкуствения об-
менен курс на долар-рубла, от недостатъчното познаване на съветските -
бюджетни процедури, от трудностите, да речем, в опитите на ЦРУ да по- ---
ставят „доларова цена" на някое оръжие руско производство или на раз--·-
ходите за paбorna сила, а също и от институционалните/идеологическите
предразсъдъци. Резултатът е един сбор от „догадки-изчисления", които-·
могат да се тълкуват, както е удобно 160 • Ня~1а спор обаче, че се осъщест-
вява огромна модернизация във всички разклонения на съветските въоръ-
.--~т
жени сили, както ядрени, така и конвенционални, по море, по суша и по
вЪздух. Ако разгледаме бързото нарастване на руските стратегически
ракетни системи на сушата и в ~1орето, хилядите самолети и десетките
хиляди бойни танка, необикновеното развитие на наводния и подводния
флот, активността на куп специалисти (в областта на въздушните и де-
сантните военни части, химическите бойни действия, разузнавателната и
„дезинфор1rационната" дейност), крайният резултат би бил впечатляващ.
и'зразходваните за тях средства .може и да са били или да не са били тол-
кова голе1rи в действителност, както т~ърди Пентагонът, но те несъмнено
дават на СССР широки военни способности, на които може да съперничи
само американската свръхсила. Това не е военното село на Потъомкин от
ХХ в., което е готово да се срути при първото по-сериозно изпитание 161 •
От друга страна, съветската военна машина има и своите слабости и
проблеми и в никакъв случайне би трябвало да се представя като.все-
могъща- сила, в състояние да изпълнява с абсол1отна еФ,ективност всички
_ възможни военни операции, които биха хрумнали на Кремъл. Тъй като в
тази глава изброихме и дилемите, които стоят пред останалите големи
сили на Земното кълбо, съвсем основателно ще насочим вни11ание към
огромното количество най-разнообразни проблеми, с които се сблъсква
·- руското военнополитическо ръководство, без обаче да стигаме до закл10-
чението, че поради това Съветският съюз едва ли ще „оцелее" още твърде
дълго 162 •
Някои от трудностите пред руското военно ръководство в среден или
дългосрочен период се основават директно върху икономическите и де-
мографските проблеми на съветската държава, изброени по-горе. Първа-
та. е в технологиите. Още от времето на Петър Велики - да повторим още
веднъж мнението, изразено в предходните глави на тази книга - Русия
·---··------
- развитие на оръжейната технология спада достатъчно, за да позволи стан-
дартнзация в оборудването и оттук в бойните единици и тактиката ·- все
едно дали става дума за-пехотна колона от XVIII в. или за въоръжена
дивизия от средата на ХХ в. Но винаги, когато спираловидното развитие
на оръжейната технология поставя ударението върху качеството, а не
върху количеството, предимството на руснаците се стопява. Макар да е
очевидно, че Русия наваксва значително преднината на Запада в техноло-
гично отношение от царско време насам и военните И се радват на нео-
граничен достъп до научните н производствените ресурси на една държав-
- но -управлявана-икон9мика; · все·-пак-се-забеляз-в-а:т-признаци-на·значитеm!'О ·-·--·- ·--·„-·
изоставане 163 в голям брой технологични процеси. Един от двата най-явни
белега за това е притеснението, с което Съветският съюз много пъти на-
блюдава как оръжието му губи битката с американското в някои второ-
степ~ннц сблъсъци в Близкия изток и на други места след 70-те години на
ХХ в. Р~збира се, квалификацията на севернокорейските, египетските,
сирийските и либийските пилоти и танкови екипажи никога не е била от
най-добрите, но дори и да беше, имаме основания да се съмняваме дали
биха надделели над американските· оръжия от.много по-висока техничес-
ка класа, над радарните устройства, миниатюризираните системи за на-
nравление и т.н. Вероятно затова западните експерти по съветското воен-
но оборудване отчитат непрекъснатите усилия да се повиши качество-
то 164 и да се произвеждат - няколко години по-късно - „огледални обра-
зи" на американските системи оръжия. Но това съответно въвлича съвет-
ските планови органи в същия водовъртеж, който заплашва и западните
отбранителни програми: по-усъвършенстваното оборудване води до много
по-дълъг производствен период, по-широки програми за поддръжка, по-
тежка (обикновено) и значително по-скъпа (винаги) конструкция, както и
до намаляване на количеството на продукцията. Тук не се крие успокоя-
ваща тенденция за сШiа, която по традиция разчита на големи количества
оръжие, за да изпълнява най-разнообразните си стратегически задачи.
Вторият признак за притеснение у Съветския съюз относно техноло-
гичната изостаналост е свързан с т.нар. Инициатива за стратегическа от-
брана (ИСО) на администрацията на Рейгън. На този етап изглежда труд-
но да повярваме, че тя наистина ще направи САЩ абсолютно неуязвими
за ядрено нападение (например тя не може да направи нищо срещу ни-=---
сколетящите ракети „Круз"), но защитата, която може да даде на амери-
канските ракетни площадки и въздушни бази, както и допълнителното на-
товарване на съветския бюджет по отбраната за произвеждане на много
повече ракети и ядрени глави, за да надвие американската система чисто
и просто с числеността си, едва ли се нравят на Кремъл. Още повече без-
покойства вероятно създават високотехнолоrичните конвенционални бой-
ни оръжия. Един наблюдател коментира: „Отбрана, която осигурява за-
щита срещу 99 % от съветския ядрен арсенал, може да се сметне за недо-
статьчно добра, като се има предвид разрушителният потенциал на оръ·-
жията, които биха оцелели ... [Но ако] Съединените щати постигнат тех-
нологично на.Ц~'\fощие, което да осигури разрушаването на голяма част от
съветските конвенционално въоръжени самолети, танкове и кораби, ко-
личестВ:еното надмощие на Съветския_ съюз би било 11о~м_алко заплаши-______ ,,център. на недоволството" 169 •... Хората-с-дълга-памет-още-помнят--как-укра----------.---
Телн0:-теХноЛОi-:иЯ~ която се-смята н-едост·атъчно-до-бРа ;а ис·о~ MOJKe да
бъде идеално приложима за неядрена война" 165 •
Това от своя страна принуждава руснаците да· инвестират много по:._·~=
вече в напредналите технологии на лазерите, оптиката, свръхкомп1отри-
те, системите за направление и навигацията: с други думи, както един
руски политик се изразява, ще има „цяла нова надпревара във въоръжа-
ването на много по-високо технологично ниво" 166 • Ако се съди по преду-
прежденията на маршал Огарков, ръководещ през 1984 г. военната адми-
нистрация, какви ужасни последствия би имало изоставянето на Русия в
-~Qлac'Q'a_ fiа_ __теJ{но_;rrог_и:ите, _изли_за, ~е_ Червената армия _съвсем не- е-убеде-
на в своята победа в подобно съревнование.
От съвсем противоположна посока идва потенциалната демографска
опасност за традиционното предимство на Русия в количествено отно-
и1ение, т.е. в човешка сила. Както отбелязахме по-горе, това е резултат от
две съществуващи тенденции: общият спад на раждаемостта в Съветския----=:
съюз и покачващият се дял на раждаемостта в неруските райони. Ако това
води до някои трудности при разпределението на трудовата сила между
селското стопанство и индустрията, то е още по-сериозен проблем в пер-
спектива за набирането на военен набор. Не би трябвало да има проблем
да се призоват 1,3 млн. до 1,5 млн. новобранци годишно от налично мъжко
население 2,1 млн.; но все по-rолЯ}.f е процентът на азиатските }.fладежи от
Туркестан, много от които не владеят добре руски език и не притежават
507;;··
елементарна (да не говорим за електронна) ко~rпетентност, като понякога ;;::
са и под силното влияние на исляма. Всички изследвания на етническия
състав на съветските въоръжени сили показват, че офицерският корпус, ~
ракетните сили, военновъздушните сили и флотът, както и техническият
състав са предимно от славянски произход 167 • Изненадващо, същото се
отнася и до дивизиите I категория на Червената армия. Обратно, дивизии-
.t
~
~
те II категория и (най-вече) III категория, както и по-голямата част от tt'j
обслужващите и транспортните части са попълнени от неславяни, което ~
повдига интересния въпрос за ефективностга на тези „следващи" диви-
зии в една конвенционална война срещу НАТО, в случай че дивизиите =
"""'
от 1 категория имат нужда от значителни подкрепления. Да се дефинира
този аспект като „реалистичен" и (великоруски) „националистичен",
· както правят много от западните коментатори, е Доста по-маJiовiiЖ:Нё- в- --~
=-
чисто военен смисъл, отколкото фактът, че значителна част от руските S:
човешки ресурси е смятана от главното командване за негодна и не- ~
ефективна. Сигурно е точна преценката, като се имат предвид докладите
за м1осюлманския фундаМ:ентализъм, ширещ се из цяла Южна Русия, и
объркването на войСките, когато, да речем, е трябвало да навлязат в Аф-
ганистан.
С други думи, както Австро-Унгарската империя в началото на ХХ в.,
или пък Царистката империя по същото време - руското р:~J<ОВодство
се изправя пред един „национален проблем" 168 , непритьпен от идеологи-
ята на марксизма. Разбира се, през 90-те години контролните органи като
цяло са много по-ефективни от тези, съществуващи преди 1914 г., и труд-
но бихме могли да преглътнем твърдения от рода на това, че Украйна е
инците посрещат германските нашественици през 1941 г., бунтовничес-
ките инциденти в Балтийските провинции, войнствените (и успешни) про-
тести на грузинците през 1978 г., когато е направен опит да·-се въведе
руският език като официален наравно с грузинския; преди всичко пре1-1и-
наването на милиони казаци и уйгури през китайско-съветската граница
и съществуването на 48 МJШ. мюсюлмани северно от нестабилната грани-
ца с Турция, Иран и Афганистан: тези факти изглежда също тормозят ру-
скота ръководство и пор.силват чувството му за несигурност. По-точно те
- __ създават все повече грижи къде да се разположи значително стопената
ч:Ислено-- „по-надеждна~славянска- младеж.-Дали -да--бъде-изпратена-във- -
въоръжените сили, в дивизиите I категория и други престижни служби,
макар това да намалява броя на работната ръка в селското стопанство и
промишленото производство, които изпитват отчайваща нужда от нови
попълнения на квалифицирани и верни кадри? Или да оставят неславян-
скота население да е основното ядро на Червената армия, независимо от
риска за военна неефективност, само за да освободят руснаците и друrи-
те славянски народности за цивилни цели? Тъй като съветската традиция
преследва предимно „отбранителни цели" 170 , вероятно първата тенден-
ция ще надделее. Това обаче далеч не решава на проблема - просто е
избор на по-малката злина.
 Ако :икономическите компоненти на това, което съветските стратези
наричат „съотношение на силите" 171 , причиняват безпокойство сред По­
литбrоро, то същите тези лидери едва ли си правят достатъчно изводи от
строго военн~ппе аспекти на бързо изме~ящото се глобално равновесие.
Колкото и импозантна и застрашителна да изглежда съветската военна
машина на западните наблюдатели, струва си да съпоставим тази сила с
множеството стратегически задачи, с които съветските военни може би
ще трябва да се справят.
При извършването на подобно изследване е препоръчително да раз­
делим конвенционалната война от тази, която би използвала ядрено оръ­
жие. По очевидни причини въпросът от военно значение, който привлича
най-много внимание и създава най-много безпокойства, е стратегическо-~=
то ядрено оръжие в ръцете на Великите сили и най-вече на САЩ и Съвет­
ския съюз, всяка от тях с капацитет да унищожи света. За информация
сигурно си струва да представим „изброяването" на техните стратегичес-
ки ядрени глави според данните на Международния институт по стратеги-
чески изследвания (вж. таблица 47).
ТАБЛИЦА 47
Пр11бл11з11телс11 брой стратеr11чесf\11 ядрени боi11111 rлав11 171
САЩ СССР
Ядрени глави, носени от междуконти­
нентални балистични ракети със земно
базиране 2118 6420
Ядрени глави, носени от междуко1пи­
нентални балистични ракети с морско
5_~3§_ _ _2787+
--- ----- ----- ~-'О.~Р~.!!-~ ·---~-- -·--------------···
Ядрени глаnи на самолети 2520 680
Общо 10174 9987+
Как човек реагира точно на подобни цифри, зависи от интересите
му. За тези, които се занимават единствено с числа и възможното им пре­
иначаване, това означава задълбочени проверки на междинните данни,
както и на данните, че всяка от свръхсилите притежава и допълнителни
огромни количества тактически ядрени оръжия 173 . За значителна част от
·неофициалните -коментатори ·и-за-мнозина-·членов-е ·-на ·обществ-отос-амите
количества и разрушителен капацитет на ядрените оръжия в техния арсе-
нал са признаци за политическа некадърност или умствени отклонения,
факт, който заплашва всекидневния живот на планетата и трябва да бъде
ликвидиран или обезвреден възможно най-бързо 174 • От друга страна, съще-·­
ствува цяла група коментатори от мозъчния тръст и университетите, как-
то и в отделите по отбраната, които са възприели вероя111остта наистина
да се използват ядрени оръжия като част от националната стратегия и
които по тази причина изразходват интелектуалната си енергия за интен­
зивно изучаване на съответната система оръжия, на стратегията на еска­
лация и играта на война, на преимуществата и недостатъците на контрола
във въоръжаването и проверовъчните споразумения, на политиката на ~·,0····~9-,-· ·_-,-
точно „прицелване" и сценарии от типа „втори удар"11s. .:.· :.„-~.---,-:.~,-~~_:-
Как да отразим ,,ядрения проблем" 176 в труд като този, обхващащ
период от пет века - очевидно това представлява пробле~r. Нима самото
съществуване на ядрени оръжия - или по-скоро възможността за масова­
та им употреба - не прави излишно всяко споменаване на думите война,
ст~атегия, иконо:ыика в традиционния смисъл на думата? Та нали в слу­
чаи, че стане открита размяна на ядрени удари, изчисленията за тяхното
влияние върху „променливото равновесие на силите" в световен мащаб
ще бъде без значение за населението от Северното полукълбо (а може би
и за всички от Южното полукълбо)? Нима на традиционния стил - съпер­
шrчеството между Великите сили от време на време да избухва в открити
военни конфлиь.-ги - не е сложен най-после край през 1945 г.?
__ Не 1'.1оже~_ да отговорим на подобни въпроси със сигурност. Все пак
има някои признаци, които показват, че днешните Велики сили може би
--·-- се връщат към по-традиционни схващания за използването на сила, неза­
висимо от сравнителното равновесие в ядреното въоръжение на двете
свръхсили, а често и.ненно поради тази причина. При всички дебати за
„отворени врати" и възможността едната или другата страна да има „шан­
са на първия удар", е ясно, че нито Вашингтон, нито Москва притежават
гаранции, че ще унищожат своя съперник, без самите те да са застрашени
от разрушение. Създаването на системата „Звездни войни" не би проме-
нило съществено този факт. Особено поради притежаването от страна и
на двете сили на голямо количество балистични ракети, които се изстрел-
ват от подводници. Те са трудни за засичане 177 и дават основание на всяка
от силите да с:мята~ че е в състояние да унищожи с един удар ядрените
оръжия на проn1вника. Това обстоятелство, ако не повече, то поне точно
---толкова,---колкото-страхът--от ~;;ядрена -зима";· ·ще-остан·енай.:·с~ериозниятфаК~ ·-
тор при взимането на решения, освен ако някаква неочаквана ескалация
не наруши валидността му. Следователно излиза, че всяка от страните се
намира в нещо като патово положение; от което не-може-·да ·се ·оттегли.
Практически е невъзможно да се върнем назад, преди изобретяването на
ядрените технологии, нито пък някоя (или и двете) от свръхсилите да се
откаже от притежанието на тези оръжия, макар че те не 1'.Iогат да извлекат
истинска полза от тях. Всички новооткрити системи на едната веднага се
__:с_ копират или доусъвършенстват от другата, пък и прекалено рисковано е
-.f да се употребят самите оръжия на практика.
···· -с други -д:rми,-огромНбтсПiДреl!о вЪсiрЪЖ-енИе на двете свръхсюii!Ще_____ ------
продължи да съществува, въпреки че (ако не броим някоя неочаквана
провокация) по всяка вероятност то е неизползваемо, тъй като се проти-
вопоставя на древната военна традиция. Тя гласи, че, както и в повечето
други неща, трябва да съществува равновесие в средствата и целите. При
една ядрена война рискът е да се причини и нанесе такава катастрофа на
човечеството, която не би служила на никоя политическа, идеологическа
или икономическа цел. Макар че цели мозъчни тръстове са посветени на
разработването на „стратегия за водене на ядрена война", трудно е да
намерим по-точно наблюдение от това на Джървис, че „рационалната стра-
тегия за употребата на ядрено оръжие е противоречие в условията"11s.
Дори само една ракета да се изстреля, веднага се ликвидира положението
на ,,взаимни заложници'\ в което е поставена всяка от страните, откакто
САЩ са загубили ядрения си монопол. Тогава резултатът изглежда ще
бъде толкова катастрофален, че никое рационално политическо ръковод­
ство не смее да направи първата крачка. Ако не настъпи непредотвратима
ядрена война - което е винаги възможно при човешка грешка или от тех­
ническа неизправност 179 , - всяка от страните би се въздържала от употре­
ба на ядрено оръжие. Дори да възникне сблъсък, както политическото;
така и военното ръководство ще се стремят да го „ограничат" до ниво
конвенционално оръжие.
Дотук не сме споменали фактора, който би могъл да се превърне в
много по-сериозен проблем за двете съперничещи си свръхсили през след-
ващите двайсет или повече години: разпространяването на ядрено оръ-
жие в страни, намиращи се в по-нестабилни части на света - Близкия из­
ток, Индийския субконтинент,- Южна Африка, може би Латинска: Амери:..
ка1sо. Тъй като гореспоменатите държави не принадлежат към системата_
на Великите сили, ние не се спираме върху ужасяващата възможност те
да употребят ядрено оръжие в някой местен конфликт. В общи линии трябва_
да признаем, че както САЩ, така и Съветският съ1оз имат интерес да огра-
ничават разпространението на ядреното оръжие, тъй като ТОВЗ: би услож- -
нило световната политика повече от всякога. Ако не друго, то тенденция-
та за неговото разпространяване може да накара свръхсилите да осъзнаят----=-=­
общите си интереси по-добре.
В съвсем отделна група - със сигурност поне от гледна точка на
Москва- са Китай, Англия и Франция, които бързо разширяват производ­
ството на ядрено оръжие. В началото на 90-те години широко разпрост­
ранено е мнението, че тези три нации са само маргинални фактори в ядре-
ния баланс _и че тяхната ядрена _стратех!i.~ -~зоб_тр__ц~___е_..за_.„вярване~',_.тьй
··като те· моГатДа прИЧИнят(И ВТ])ите сЛучая) ограничени разрушения върху
СССР в замяна на пълното изтриване на собствената им страна от лицето
на земята. Но има признаци, че това мнение скоро трябва да се коригира~~­
Най-тревожната тенденция - пак от гледна точка на Москва - е увелича­
ващата се ядрена мощ на Китайската народна република, която причиня-
ва доста тревоги на руснаците след 1960 г. т Ако КНР може да разрабо-=
ти не само по-сложна наземна система. междуконтинентални балистични
ракети, но също и - каквото намерение всъщност изглежда, че има - дале­
кобойна система за балистични ракети, изстрелвани от подводници, и ако
китайско-:_С_'Ев_е:r~~~I_С ~f!ОРQ!З~_I!~_q_е_рЗ;зрешат_с_взаимна изгода,- тогава-пред
. сее§ стои опасността от бъдещ въоръжен конфликт по границите И, КО:
ето може да прерасне в ядрена война с китайската И съседка. Така, както
стоят нещата в момента, разрушенията за КНР биха били огромни; но
Москва не може да изключи вероятността, че поне известен брой (а през-~
90-те години още по-голям брой) китайски ядрени ракети биха ударили·-:=­
Съветския съiоз.
Технически повече затруднения, макар и може би по-малко тревоm в
политическо отношение, буди фактът, че в Англия и Франция капацитетът~­
за производство на ядрена енергия и бойни глави се увеличава. В начало-
то на 90-те години „възпиращият" ефект на ядрените системи На тези две ~
сили изглежда съ;v1нителен. В доста невероятния случай те да влязат в яд­
рен конфликт със СС<;;Р, а САЩ да запази неутралитет (което в крайна
сметка е оправданието за съществуването на английската и френската
система), трудно бюше си представили, че те ще рискуват и ще предпри­
емат такава самоубийствена стъпка, при положение че могат само частич­
но да унищожат Рус1ш със скромните си ядрени оръжия. През следващи­
те години обаче разрушенията, които всяка от тези средно голе~rи държа­
ви би могла да причини на СССР, ще се умножават многократно. Систе­
мите им за балистични ракети, изстрелвани от подводници, се развиват
бързо. Например Великобритания се е снабдила с подводници, които но­
сят ракетната систе}.rа „Трайдънт-2", иронично наречена в списание „Ико­
- номист" „Ролс-ройсът на ядрените ракети" 182 заради високата си цена и
- изключителната си ударна ;vroщ. Тя осигурява на страната почти безукор­
на възпираща мощ, която бu _могла_ да_ унищожи_повече.от-350-руски--ми-
-- шени, докато в момента цифрата е малко над шестнайсет. По много подо­
бен начин новата френска подводница „Л'Енфлексибл" с по-дългобойни
__ ракети М-4, разполагащи с повече ядрени глави, вероятно ще може да
атакува деветдесет и шест съветски мишени - „повече; отколкото същест­
-- вуващите досега пет френски ядрени подводници, взети заедно" 183 , - а
докато другите плавателни съдове се преоборудват със същите ракети М-4,
стратегическите ядрени глави на Франция ще се увеличат пе1пк.ратно _и
ще И дадат теоретичната възможност също да нападне стотици руски обекти
от хиляди километри.
Какво означава това на праь.-тика, разбира се, е невъзможно да се пред­
види. В самата Англия много важни личности са на 11нение, че идеята стра­
ната им да използва са.л-tостояпzелно ядрените си оръжия с „невероятна­
та"184. Трудно е да се разколебаят тези критици с контраарrумента, че само-
__убийството·на-държавата ·в-такъв·случай·поне~ще-бъде СЪПровоДено от раз-···
рушения на територията на СССР, немислимо до този мо;v1ент. Във Франция
общественото мнение - а и някои политически.коментатори - също заявя­
ват, _че политиката на „възпиране" -е направо невероятна 18 S: От друга стра­
на, сякаш е редно да приеме~r, че руските органи за военно планиране,
които наистина взимат твърде надълбоко възможността за възникване на
ядрени конфликти, следят с безпокойство развитието на нещата през по­
следните години. Те не са~10 трябва да се изправят срещу четири държави
- вместо само срещу САЩ, - които притежават потенциал да нанесат тежки
-- (може би извънредно тежки) поражения на Съветския съюз,.110 итря(j~а.да. ___ _
----съобразяват-какъв---ще-бъде·-светоIП'!ИЯТ-баланс·-впОсЛеа-сn1~U,е, ако Русия се
ангажира в ядрен конфликт с някоя от тезй сили (например Китай), докато
останалите са неутрални наблюдатели на това взаи;vrно унищожение. Оттук
идват и непрекъснатите настоявания на Съветите да се взе~rат предвид и
англо-френските системи в едно цялостно споразумение за ограничаване
на стратегическото въоръжаване със САЩ, а също че СССР трябва да запа­
зи някакъв контингент от ядрена сила, за да неутрализира Китай. Единстве­
ното заключение от всичко това е, че ядрените оръжия са съмнителен инст­
румент за рационалнап1а военна политика от гледна точна на Кремъл.
Ако обаче конветщ:онатппе оръжия останат като основно средство на
съветската военна мощ - и главният начин за постигане на политическите
цеm1 на съветската държава, - трудно е да повярваме, че съветското ръковод-
ство би се чувствало сигурно при състоянието на международния военен
баланс в средата на 90-те години. Това, може би е смело изявлеIПiе, като се
имат предвид широко разгласените в мещппе страпmо раздуm цифри за об-
щия брой на съветските самолети, танкове, арnшерия и пехотни дивизии при
оценката на „военния баланс" между САЩ и СССР. Да не говорим за чесппе
твърдения, че силите на НАТО, коIПо не са в състоЯIШе да водят своя собст-
вена nmроко:мащабна и конвенционална война в Европа, ще бъдат принуде-
ни да ,µинат" към ядрено оръжие просто след броени дни. Но все по-:~ляма
част от най-съвременните академични изследвания на този „баланс вече
подхвърля, че съществуващото положение е такова - сюуация, в която ,,все
още и двете страни изглежда не притежават достатъчно дялоС11Iа мощ, за да
бъде гарантирана победата им" 186 • За да се cnrrнe до това заключение е ну-
жен много обстоен сравшпелен анализ (т.е. на състава на танковите дивизии
на САЩ, съпоставен с този на СССР)-и разглеждане на някои по-всеобхват- - -
ни и по-неуловими фактори (т.е. ролята на Китай, стабиJПiостта на Варшав-
ския договор). Тук можем да представюr само обобщение на тези apryмeнrn-. ----=-
Ако обаче фактите в основата си са точни, то положението надали е много
успокоително за съветското ръковоство.
Първият и най-належащ въпрос е, че всеки анализ на конвенционал-__
ния баланс на силите трябва да измери и съюзническите връзки на съпер-
ника като цяло, особено в техния европейски контекст. Щом направим това, - -
веднага става ясно, че неамериканската част от НАТО е много по-значител- ___::=
на от несъветската част на Варшавския договор. През 1985 г. „Бялата книга
на английската отбрана" си прави труда да отбележи: ,,Европейските стра-
ни осигуряват основната част от боеспособните сили [на НАТО], разполо-
жени в Европа: 90 % от хората, 85 % от танковете, 95 % от арпшерията и
80 о/о от бойните самолет;_ СЪЩ9 _и _79_~.-~~-!'!1~f!ИТ_~ _Oo_!!g_!!__~OP~§~ -~-~!'_лан~
тiiЧески·и--европеtiСКИ-ВОди:.~-ПъЛНи-те мобилизационни сили от европейска ___ :,:_
страна са 7 млн. души срещу 3,5 млн. за САЩ" 187 • Разбира се, вярно е -
също, че съединените щати моментално изпращат 250 000 души в Герм.а-~
ния, че армейските дивизии и ескадри:, които планират да прехвърлят през
Атлаrпика в случай на европейска война, ще представляват жизнено важно
подкрепление и че НАТО като цяло зависи от американската ядрена мощ и-.-
военномОрска сила. Но тук важното е, че Североатланnrческият пакт е много
по-равномерно балансиран между двата стълба на „арката", отколкото Вар- .
шавският договор, чиято конструкция натежава на върха и се е килнала към- ,1:.;
_MQCKIЗ_fl~__ (;:rpy~a___ cи: също _да _Q_I!)ел_е_~и_м, _Ч_f!_JlMt!PIJKa_нcK!'fT~ _CJ;.IQЗ!JИди~u..a '·~
НАТО изразходват шест пъти повече военни средства, отколкото съветсЮl-
те съ~озници от Варшавския пакт. Всяка от 1прите дьрJ1сави - Великобри-
тания, Франция и Западна Германия - изразходва повече средства, откол- __
кото неруските съюзници от Варшавския договор, взети заеднО 188 •
Тогава ако се опитаме да измерим силата на двата ·съюза като цял9,
изключвай~и странните пропуски и уговорки, характеризиращи някои от - -
по-тревожните западни оценки*, получаваме една картина на стратеrичес-. ~
* Прекалено просто е например да посочиы Варшавския доrовор като по-мощен, вкл~юч­
вайки, да речем Всичките в:ьоръжени сили на Русия (дори 11 онези, разгърнати срещу Китаи), и
изключвайки,да речем, тези на Франция (б.а.).
ко равенство в повечетq аспекти. Дори това, че Варшавският договор има
преимущество в численост, не изглежда съществено важно. Наприtrер вся-
ка от двете страни сякаш притежава приблизително еднакви „сухопътни
сили"в Европа като цяло", изобщо почти еднакви „сухопътни сили като
цяло и „общи сухопътни резерви като цяло" 1 89. Във възможно най-пьлен
вид Варшавският договор има 13,9 млн. души (6,4 млн. „основни.сили" и
7,5 :млн. резерви), които не са много повече от тези на НАТО - 11,8 млн.
дупm (5 млн. „основни сили" и 6,8 млн. резерви), още повече че по-голя.,Iа-
та част от общата цифра за Варшавския договор се състои от части III кате-
гория и резервните части на Червената армия. Дори на критично важния
Централен фронт, където частите на НАТО губят най-сериозно по числе-
ност пред огромните маси на рускIПе въоръжени и моторизирани .ЦИвиз:ии,
преимуществото на Варшавския пакт не е кой знае колко успокояващо -
особено ако си припомним колко трудно би било да се проведа1: Qър;з_и,
офанзивни и маневрени военни дейстВИя -в пренаселеirиТе райони на Се-
верна Германия и като се има предвид колко голяма част от 52 000-те руски
„основЮI бойни танкове" са от остарелия вид Т-54 - те направо биха задръ-
етили пътищата. Ако НАТО разполага с достатъчно резерви от боеприпаси,
гориво, снаряжение и т.н., той определено има по-добра позиция да спре
една съветска конвенционална офанзива, отколкото през 50-те години19о.
Освен това съществува непредвидимия елемент на интегрираността
и сплотеността на съответните военни съюзи. НАТО безспорно и11а мно-
го слабости: от честите трансатлантически диспути за споделянето на
-- ·-· товар~" до подвижните пясъци на междуправителствени;~ консултации в
случаи на спешна наложителност да се употребят ядрени ракети. Привърже-
ниците на неутралитета и антинатовските настроения, доловими при пар-
тиите наляво от центъра в Западна Германия и Англия, в Испания и Гърция,
___ са също при~ина за чесrn_безпокойства!Ji.-И ако в някакъв бъдещ момент
наистина се осъществи „финландизация" на някоя от държавите по за-
падната граница на Варшавския договор (това, разбира се, се отнася най-
вече за самата Западна Германия), то .това би било невероятна стратегиче-
ска придобивка за СССР, осигуряваща също и икономическа изгода. Но
дори подобен сценарий да е възможен на теория, той надали може да
= заглуши притесненията, които в момента тресат Москва относно стабил-
ността на „и11перията" в Източна Европа. Широкото разпространение на
движението „Солидарност" в Полша, очевидните усилия на източногер-
манците да подобрят отношенията си с Бон, „пълзящият капитализъм" на
„_ у~г.арците,_икономическите--беди,-трупащи-се-не-само -върху тлавите--н·а- · -
поляци и румънци, но и върху населението на цяла Източна Европа, пред-
ставляват изключително сериозен проблем за ръководството на Съвет-
ския съюз. Те не са лесноразрешими проблеми дори с на11есата на Черве-
---- ната армия; нито пък изглежда вероятно нови дози от „научен социализъм"
- да дадат достатъчно задовол:И:телен отговор на източноевропейските стра-
ни. Независимо от последните красноречиви речи на Кремъл за модерни-
зацията и преразглеждането на марксистката икономика и социалната
полиrnка, трудно можем да си представим, че Русия ще се откаже от мно­
гостранния си контрол над Източна Европа. Но тези разнообразни при­
знаци на политическо недоволство и икономическо изоставане поставят
33 Възход н nаде1111е на Великите сили
още по-натрапчиво въпроса за стабилността на неруските армии във Вар-
шавския договор 192 • Полските войски например едва ли могат да се смя-
тат за сериозно попълнение на пакта; напротив, те, както и жизненоваж-
ните полски пътища и железопътни линии, при всички положения ще изи-
с!):ват поне силен надзор от страна на Червената армия във военно вре-
ме19з. Също е трудно да си представим как чешките и унгарските армии с
ентусиазъм се втурват по заповед на Москва срещу позициите на НАТО.
Дори поведението на източноrерманската войска, може би най-модерни-
зираната от съюзниците на Русия, е непредсказуемо при една подобна
заповед. Наистина най-голямата част (четири пети) от силите на Варшав-
ския пакт са руски, а съветските див:Изии ще бъдат главното острие във
всяка конвенционална война със Запада; но за командирите на Червената
армия ще бъде трудна задача едновременно да водят войНа и да надзира-
ват милион или повече източноевропейски войници, почти всички немно-
го ефе_к:гив11и И __ неблаг_онадеждни 1 _9_~•- Вероятността .(колкото и далечна-да---
е), че НАТО дори може да отвърне на евентуална офанзива от страна на
Варшавския пакт и да я контрира например в Чехословакия 195 , само уве-
личава чувството за безпокойство, политическо и военно.
Още повече, че от началото на 60-те години руското ръководство
трябва да се съобразява с един още по-ужасен проблем: възможността
да бъде въвлечено в широкомащабен конфликт едновременно с НАТО и
с Китай. Ако възникне подобна ситуация, възможностите да се
прехвърлят подкрепления от един фронт на друг ще са съвсем ограни-
чени, ако не и нищо)кни. Но дори войната да се води на един фронт,
Кремъл ще се страхува да изтегля дивизии от район, макар и неутрален,
по чиито граници са разположени въоръжените войски на един потен-
циален враг. В средата на 90-те години СССР е принуден да държи в
готовност около петдесет дивизии и 13 000 танка за евентуален китай-
ско-съветски-сблъсък:-Макар·-руските-iГЪ6рЪ5Кени--сили--·да-·са·nа-Мод-ер=--
ни и подвижни от китайските, трудно е да си представим как те ще си
осигурят пълна победа, да не говорим за продължителна война с враг,
чиято численост е четворно по-голяма 196 • Всички тези съждения задължи-·
телно предполагат, че войната ще си остане конвенционална (което,
имайки предвид някои намеци на руснаците, как щели да смажат Китай,
може да е съвсем погрешна постановка). Ако наистина се стигне до упо-
требата на ядрено оръжие в един руско-китайски конфликт, тогава съвет­
ското ръководство трябва да се замисли дали няма да се озове в неиз-
годно положение срещу един все още _неу'l"_р~лен., но __С~!!~_Q_!р_И.!.И.:.~~н
Запад:- по--·същи:я· начин--;-си-лйtУ по·с-традал-ИJ:iИ OT-irдPeiнi, или от широко­
обхватна конвенционална война срещу НАТО, Съветският съюз трябва
да се безпокои как да се справи с натиска на китайците 197 •
Макар че Китай е най-сериозната грижа на съветското ръководство
про-:.то заради размерите _си, не е .трудно да си представим и тревогите,--­
самоопределението на много други по-ма..Jки азиатски държави във всич-
1 ки случаи са премахнали страховете от XIX в., че Русия постепенно ще
-~ завладее целия континент. (Самата идея би накарала съветския генерален
щаб да пребледнее от ужас!) Разбира се, това не би възпряло Москва да
прави някои местни завоевания, какъвто е случаят с Афганистан. Но
продължителността на този конфликт и враждебността, която предизвика
в района, потвърждават истината, че подобни бъдещи териториални пре-
тенции на руснаците ще им струват във военно и политическо отношение
твърде скъпо. За разлика от самоуверените изявления на руснаците от-
преди повече от век за тяхната „азиатска ШIСИЯ", ръководството в Кремъл
се притеснява от мюсюлманския фундаментализъм, който прониква през
южните граници от Близкия изток, от китайската заплаха, от усложнения-
та в Афганистан, Корея и Виетнам. Какъвто и да е броят на дивизиите,
разположени в Азия, изглежда те никога няма да им се струват достатъчни,
за -да-осигурят··„бе:з-опа-СноСт" "в една Така_в_З широка периферия, особено
когато транссибирската железопътна линия все още е силно уязвима за
евентуално вражеско ракетно нападение, което от своя страна би създало
невероятни усложнения за съветските сили в Далечния изток 198 •
Като имаме предвид безпокойството на съветския режим за безопас-
ността на родината, едва ли е изненадващо, че руските интереси по море
и отвъд океана са сравнително доста по-1fаловажни. С това не бива да
отричаме внуIIШтелното разрастване на съветския флот след 1960 г. и го-
лямото разнообразие на нови, по-мощни подводници, плавателни съдове
и дори експериментални самолетоносачи, които са разработени. Нито пък
можем да се абстрахираме от развитието на съветския търгоnс1\и и рибо-
ловен флот и тяхната важна стратегическа роля 199 • Но през 90-те години в
съветското морско въоръжаване няма нещо, което да притежава ударната
·.... _. ____.м9щ_н_а _петнайсетте-самолетоносача-от-американския ·военен--флот.--л--ако_____ _
пък пренесем съпоставката между флотовете на двата пакта, а не между
двете свръхсили, значителното подкрепление на неамериканските флота„
ве би направило разликата огромна.
Дори да изключим Китай, западните съюзници имат двойно повече
главни бойни кораби и три пъти повече въздушно-морска сила от Вар-
шавския пакт, както и практически равен брой подводници. Тези данни са
показани на таблица 48.
-·-- ТАБЛИЦА 48
Военномор~~~ ~~~Л_!_I !~- НАТО~ "-.~~~1!1~.!JСКПЯ_nак~-~-·----
·
......
Варшавски пакт НАТО
Не
Не-
СССР Общо Общо САЩ амери-
съветски
кански

които му създава целият азиатски „фланг". В най-общ геополитически --

смисъл изглежда, сякаш многовековната тенденция в политиката на мос­
Ядрени подводници - 105 105 97 82 15
Дизелови подводници 6 168 174 137 5 132
ковците (русите) към бърза териториална експанзия в Азия е прекъсната.
Главни бойни кораби 3 184 187 376 149 227
Повторното образуване на китайската държава, независимостта (и нара­
Самолетоносачи 52 755 807 2533 2250 283
стващата сила) на Индия, икономическото възстановяване на Япония и
 Ако прибави;о..1 и факта, че повечето от големите морски съдове и под-
водници на Варшавския пакт са поне двайсетrодишни, че въз.ыожностите
му да засича вражески подводници са по-ограничени и че 75 % от персо-
нала на съветския флот са наборници (за разлика от професионалистите
на дългосрочна служба на Запад), трудно ще си представим как СССР би
претендирал за „контрол над моретата" в близко бъдеще 201 •
И накрая, ако истинската цел на по-новите и по-големи 1rорски съдо-
ве на съветския флот е да формира „океански бастион" в, да речем, Ба­
ренцово море, за да пази ядрено-ракетните си подводници от нападения
на съюзниците -т.е. ако руският флот има главно предназначение да ох­
ранява с1пратегичес'ките сили на страната, докато те са по }.f0pe 202, тога-
ва те едва ли му дават допълнителна сила (извън по-старите му подводни-
ци) да пресече морските комуникационни линии на НАТО. Следователно
са нищожни перспективите СССР да достави помощ на пръснатите си отвъ­
докеански бази -и-военни части в слх.чай на сериозен конфликт със Запа~
да. Истината е) че независимо от големия шум) който се вдига около про­
никването на Русия в Третия свят, тя има твърде малко сили, разположени
отвъд океана (т.е. извън Европа и Афганистан), и главните И бази са във
Виетнам, Етиопия, Южен Йемен и Куба. Всички те имат нужда от огром-
на пряка финансова помощ, факт, който в самата Русия създава значител-
но неодобрение. Може би СССР, признавайки уязвимостта на трансси­
бирската железопътна линия в случай на война с Китай, систематично се
опитва да създаде морска комуникационна линия през Индийския океан
към своите далекоизточни територии. Но така, както стоят нещата в мо­
мента, този път би трябвало да им изглежда все още твърде несигурен. Не
само че съветските сфери на влияние не могат да се сравняват с много
повечето и по-разнообразни ю1rерикански (плюс френски и английски)
бази, военни части и флотове, разположени "-~~-~I<оде_ чо -~~e_ra, _ами_IL__
същесТВ)ilйiЩИТе--р-уски·позиЦИИ; Тhй-каТО -6-аНС-защитени, са ~rного уязви-
ми от Запада по време на война. Ако в уравнението попаднат Япония и ··-~-­
Китай и някои прозападно настроени по-малки държави, картината би~=
била още по-неравновесна. Разбира се, насилственото изключване на СССР
от Треmя свят няма да бъде голям икономически удар, тъй като неговата
търговия) инвест~щии и заеми в тези земи са миниатюрни в сравнение със
западните 203 , но това е просто още едно отражение на факта, че той не е
истинска световна сила.
Макар всичко да изглежда като преувеличение на недостатъците, при-'
писвани _на С_ъве_т_ския СЪ!()З,__струва__ ~д_да _о_т_б_ел_ежим, _че собствените -МУ
ръковОдИТеЛИ -определеНО се концентрират върху анализи за „най-лошия
случай"; а също, че неговите преговарящи по контрола над въоръжаването
винаги се противопоставят на всяка идея за постигане на равенсп1во със
силите на Съединените щати. Те спорят, че Русия има нужда от „резерв", с
който да се подсигури срещу Китай, и че трябва да се вземе предвид нейна:.:~
та граница от осем хиляди мили. За всеЮI разумен външен наблюдател СССР ·--
вече има предостатъчно мощ, за да гарантира безопасността си, и усилията
на Москва непрекъснато да изгражда все нови и нови оръжейни системи -~
просто внушава несигурност у всички останали. За ръководителите в Кремъл,
които са наследили милитаристичната и често пъти параноична традиция на
хегемония, Русия е оградена от рушащи се граници - в Източна Европа, по
_, северната граница с Близкия изток и дългата обща граница с Китай. Но
макар че са изпратили толкова много руски дивизии и въздушни ескадрили,
за да стабилизират тези граници, руснаците не смятат, че са постигнали
жадуваната неуязвимост. Страх всява също и евентуалното изтегляне от
Източна Европа или пък отстъпките по границата с Китай не само заради
локалните последствия, но и защото може да се изтълкува като слабост от
страна на Москва. Докато Кремъл се бори с тези традициоmш проблеМи за
осигуряването на териториалната безопасност на страната по широките И
сухопътни граници, той трябва едновременно да не изостава от САЩ по
брой на ракетите, сателиrnите оръжия, космическите проучвания и т.н. Тъй
че Съветският съюз - или по-точно марксистката система на СССР - се
изпитва както количествено, така и качествено в световното разпределение
на силите и резултатът не е блестящ.
- --но-тези не.Ща (или „съоТН-ошението на силите") биха били доста по­
добри) ако икономиката е. по-здрава, което ни води- обратно към дългого­
дишния проблем на Русия. Икономиката има значение за съветските во­
енни, не само защото те са :1\rарксисти и не само защото тя плаща оръжи­
ето и заплатите, но и защото те разбират огромната И роля в една продължи­
телна коалиционна война между Великите сили. Мо:нсе би е вярно, съгла­
сява се през 1979 r. Съветската военна енциклопедия, че една глобална
коалиционна война би била кратка, особено ако се използват ядрени оръ­
жия. „Но като вземем предвид огромния военен и иконо1п-IЧески потенци­
ал на възможните коалиции на враждуващите страни, не е изключено и тя
да се проточи" . Но ако нодобна война „се проточи", ударението отно­
204
во би паднало върху стабилната икономическа мощ) както е било в голе­
мите коалиционни войни от миналото. Отчитайки този довод, съветските
__ р_АКQВ_ОДИТеЛИ _Не_моrаТ-Да-бъдаТ· СПОКОЙНИ;-като-знаят;-че· СССР-ПJПГтеЖЗ.В-З: -
само 12 или 13 о/о от световния брутен национален продукт (или около
17 %, ако посмеем да влючи:l\1 тук сателитите от Варшавския пакт като
поло:исителен фактор). Той е не само много назад след данните за САЩ и
Западна Европа, но почти се изравнява с Япония, та дори ще бъде достиг­
нат от Китай в началото на XXI в. Ако изглежда необичайно, нека си
припомним хладната забележка на списание „Икономист", че през 1913 г.
"Имперска Русия и~rа реален продукт на човекочас 3,5 пъти по:..голям от
този на Япония, [но] прекарва седемдесетте годИни на социализъы в по­
степенно западане) за да стигне сега до една четвърт от нивото на Япо-
__ ния'~2-°~.-Затова- както и--да -преценяваме -военната· ~rощ-11а-сССР -в--мО~'iёiiТа,
nерспекпrвата, че той ще бъде чак на четвърто или пето място сред голе­
мите производствени сили в света в началото на XXI в., не може да не
безпокои„ съветското ръководство, дори само заради амбициите му за
дълготраина руска власт.
Това не означава, че СССР ще рухне всеки момент, напротив, той
продължава да е страна с почти свръхестествена мощ. По-скоро значи) че
__ _ пред него стои труден избор. Както се изразява едИн руски експерт: „По­
литиката на пушки, масло и растеж - политическите опори· на Брежневи­
стката ера - вече е невъзможна.„ дори при най-оПтимистичните сцена­
рии.„ Съветският съюз ще се сблъска с икономически срив, много по-
1fПiff~S1':H
тежък от преживените през 60-те и 70-те години" 205 • Предполага се, че
~
i:::..
усилията да се подобри съветската икономика ще се засилят. Но тъй като
е малко вероятно дори за някой много енергичен режим в Москва да изо­
стави „научния социализъм", за да може да стимулира икономиката или
>.
""" пък драстично да намали военните разходи, като по този начин засегне
милитаристичната същност на съветската държава, перспективите за раз­
~ решаване на противоречията, които разкъсват страната, не са добри. Без
u солидната си военна мощ тя губи голяма част от значението си в света; а с
~
тази мощ кара другите да се чувстват застрашени и наврежда на собстве­
~ ните си икономически интереси. Каква мрачна дилема!zо 7
Но това едва ли доставя удоволствИе на Запада, защото нищо в досе­
гашната история на руската държава не подсказва, че би могла да приеме
упадъка на империята си с примирение. И наистина, никоя от прекомерно
разрасналите се, многонационални империи в историята, които разгледах~-­
ме в тази книга - Османската, Испанската, Наполеоновата, Британската,
не се е оттеглила в собствените си етнически граници, докато не е претърпяла
поражение във война между Великите сили, IШИ пък (случаят с Англия след
1945 г.) е отслабнала до такава степен от войната; че оттеглянето И е просто _
неминуемо. Тези, ко:mо се радват на несгодите на СССР от началото на 90-
те години и чакат с нетърпение сриването на неговата империя, би трябва-
ло да си припомнят, че подобни трансформации обикновено се извършват
на огромна цена и не винаги се развиват в предвидими граници.
Съединените щати:
проблеМЪТ на лидера в относителен упадък
____ Добре-би-било -да- не .забравяме -затрудненията -На--Съветския. съ1оз,-ко- __:__
гато започнем да анализираме състоянието на Съединените щати през 90- ___
те години на ХХ в. и тяхното бъдещо развитие поради две важни причини.
Първата _е, че макар делът на САЩ в световната икономика да спада отно-:
сително по-бързо, отколкото този на Русия, американските проблеми да-
леч не са rьй страшни, както тези на съветския им съперник. Още повече че
абсолютната им мощ (особено в индустриално и технологично отноше-
ние) все още е много по-голяма от съветската. Втората причина е, че аме-
риканското общество, с rnпичната му липса на структура и с организация-
та си от вида [aissez-faire (което също притежава своите слабости), вероят-
--но има повече·шансове-да се -приспособи-към-променящите- се-обстоятелст-
ва, отколкото би могла една твърда командна власт. Но това от своя страна
зависи от наличието на национално ръководство, което може да разбере
всеобхватните процеси, характерни за днешния свят, и да осъзнае както
силните така и слабите точки в позицията на САЩ в усилието им да се
нагажда~ към променящата се световна обстановка.
Макар Съединените щати в момента все още да се нареждат в отде--··-
лен клас в икономическо и военно отношение, те не могат да избегнат ···-·
двата сериозни теста, които проверяват дълготрайността на всяка голя-
ма сила, заемаща „първото място" в световните работи. Отнася се до това
дали във военностратегически план държавата може да запази относител-
~ но равновесие ыежду предполагаемите изисквания на националната от­
--! брана и средствата, с които разполага, за да го поддържа; и дали, в пряка
връзка с горното, тя ~rоже да запази технологичната и икономическата
база на силата си от ерозията, предизвикана от непрекъснато сменящите
.··~ 1 се модели на световното производство. За американските възможности
----
този тест е дори още по-важен, защото и САЩ подобно на имперска Ис­
1 пания през 1600 г. и Британската империя през 1900 г. са наследник на
стратегически начинания, които са извършени десетилетия преди това,
когато политическият, икономическият и военният капацитет на нацията
да влияе върху световните. процеси е изглеждал много по-голям. В резул­
тат САЩ вече поемат риска, тъй добре познат на историците от възхода и
упадъка на предходни Велики сили, на едно, грубо казано имперско
свръхразтягане". Затова ръководството във Вашингтон тряб;а '~а приеме
н_еуд_обн_ия и неотмени~~ факт, че общото количество глобални интереси и
- задължения на Съединените щати в днешно време са далеч повече от
възможността на страната да защитава всички тях едновременно.
За разлика от по-ранните сили, които е трябвало да се справят с про­
блема на стратегическата свръхразтягане, САЩ също се изправят пред
-- опасността от ядрено унищожение - факт, който според мнозина е про­
- менил цялата същност на международната политика. Ако наистина избух­
не широкомащабна ядрена война, всички анализи на „перспективите" на
- Съединените щати стават тъй проблематични, че вече са безпред~1етни,
независимо че позицията на А~1ерика (поради отбранителната И система
и географското положение) е по-благоприятна, да речем, от тази на Фран­
ция или Япония в подобен конфликт. От друга страна, историята на над-
преварата във въоръжаването след 1945 г. доказва, че ядреното оръжие,
което служи като взаимна заплаха между Изтока и Запада, изглежда също
.- -- -- взаимно-неизползваеь-10;-Това -е-главната -причина-си-лите-;цапродължават
да увеличават разходите си за конвенционално оръжие. Ако обаче съще-
-~ ствува възможността някой ден най-големите държави да бъдат въвлече-
ни в неядрена война (независимо дали регионална или пък по-обхватна),
_ тогава приликите в стратегическата ситуация за САЩ днес и имперска
=
--
Испания или Едуардова Англия в миналото са много по-големи. и в двата
случая пред западащата сила номер едно стоят заплахи, свързани не тол-
кова с безопасността на собствените територии (в случая със Съединени-
- те щати опасността да бъдат завладени от чужда армия е твърде невероят-
-: на), а с интересите на нацията извън пределите И. Те са толкова широко-
· обхватн1:,- че -би-било ··трудно-----да-с·е- защитават-ед~-0Вjй6МСН:J.~о;"М8.Кар--да е~- -
също тьи тежко пренебрегването дори на някой от тях, без да се поеме
допълнителен риск.
_ Справедливо е да отбележим, че всеки един от тези интереси в чуж-
бина е възникн?JI по на _пръв поглед много благовидни причини за време-
. ---- то си и в повечето случаи оправданието за американското присъствие не
е загубило смисъла си. В някои части на света интересите на САЩ в края
на ХХ в. може би изглеждат още по-важни на правителството във Ва-
шинпон, отколкото са :му се. стрували няколко десетилетия по-рано.
Със сигурност можем да твърдим, че това е валидно за американски-
те задължения в Близкия изток. Районът се простира от Мароко на запад

до Афганистан на изток и САЩ трябва да се справят с толкова много
конфликти и проблеми, че дори само за да ги изброим, както казва един
наблюдател, „ще останем без дъх" 208 • В тези земи се намира голяма част
от петрола в света и държавите там сякаш са уязвими (поне според гео­
графската карта) за съветска инвазия. Натам са насочени интересите на
силно и добре организирано лоби, което настоява за безпрекословна
подцръжка за изолирания, но ефективен във военно отношение Израел;
там арабските стран~, в общи линии, с прозападно настроение (Египет,
Саудитска Арабия, Иордания, емирствата от Залива), са подложени на
натиск от собствените си ислямски фундаменталисти, както и от външни
заплахи, като например Либия; там всички арабски държави, все едно
какви противоре:чия имат помежду си, се опълчват срещу израелската
политика към палестинците. Това прави района много важен за Съедине-
ните щати, но същевременно изумително непредвидим дори за най-про­
стите политически_ прогнози. _Също така той или поне някои негови части
принадлежат към тези зони от света, където сякаш най-често се води вой-
на. И накрая, в него се намира единствената територия - Афганистан,
която Съветският съюз се опитва да завладее чрез въоръжена намеса. За-
това едва ли е изненадващо, че Близкият изток се смята за район, който----::-=-
изисква непрекъснатото внимание на САЩ, независимо дали то ще е из- __ _
разено като военна или дипломатическа намеса. Все пак споменът за кон­
фликта в Иран през 1979 r. и за злополучната авантюра в Ливан през_
1983 г., за дипломатическите усложнения при дилемата как да се помогне
на Саудитска Арабия, без да се тревожи Израел, както и непопулярността
на Съединените щати сред арабското население - всичко това създава
огромни усложнения на американското правителство да води ясна, дълго­
срочна политика в Близкия изток.
В Латинска Америка също се забелязват все по-силни предизвикател­
-ства към-националните· интереси ·на ·слщ. Акь--някъде-·по-- с-13"ета-·възНИКн~ ---
сериозна криза в международните заеми, която може да нанесе тежък удар ---
на световната кредитна система и най-вече на американските банки, веро- --
яrno това' ще започне именно от този район. В началото на -90-те години-­
икономическите проблеми на Латинска Америка не само са снижили кре-·
диruото доверие на много водещи американски банкови къщи, но и са до­
принесли за значителния спад в износа на американски стоки за този рай-
он. Тук, както и в Източна Азия, заrmахата, че напредналите и процъфтява-
щи страни в света ще увеличават непрекъснато тарифите срещу вносните,
използващи нископлатен труд стоки и че __ ще бъдат __ все по-м_~~~-- IЧ~~~~
прог)Уамите- си·· за" Подпомагане· на-·слабораЗВИтиТе СтР·ан·и:· причинява голе-
ми безпокойства. Това· се усложнява и от факта, че икономически и социал- -
но Латинска Америка се променя забележително бързо през десетилетията
преди 1986 г. 209 , докато в същото време демографската експлозия ·в голя~ --
мата част от страните там упражнява все по-голям натиск върху наличните
ресурси и върху старите консервативни управляващи структури. Така се~
стига до широкоразпространени движения за конституционални и социал-
ни реформи· и дори- направо за „ревоmоция", като последното влияние идва_-=­
от съществуващите радикални режими в Куба и Никарагуа. Тези движения
съответно причиняват реакция от страна на консервативните сили, като
.: 1
_. 1 реакционните правителства призовават къы прочистване от „местния .ко­
мунизъм" и :\iОЛят Съединените щати за по11ощ при постигането на Тази
цел. САЩ са принудени да избират между намерението си да спазват демо­
1
кратичните права в Латинска Америка и желанието да разгромят марксиз­
ма. Това също кара Вашинпон да се замисли дали може да постигне целите
си Са:\10 с политически и икономически средства, или ще трябва да употре­
би военна сила (както в случая с Гренада).
Нр безспорно най-тревожната ситуация е на самата южна граница на
САЩ. Пред нея „полската криза'~ на Съветския съюз определено бледнее.
Просто в света няма еквивалент на отношенията от началото на 90-те го­
дини между Мексико и Съединените щати. Мексико е на ръба на иконо­
--=- мическия банкрут и разруха, вътрешната иконо11ическа k-риза принужда­
- ва стотици хиляди негови жители всяка година да прехвърлят нелегално
северната му граница, а най-печелившата му търговия със Съединените
щати бързо се превръща в брутално управляван процес на внос на нарко­
тици, като границата е все още извънредно достъпна за подобен вид неза­
конен трафик210.
Независимо че американските интереси в Източна Азия са твърде
далечни, значението на тази огромна площ съвсем не е намаляло. Там
живее най-голя.'1:ата част от населението на света. Значителен и непрекъсна­
то нарастващ процент от американската търговия е със страните от „пе­
риферията на Тихия океан''. Две от бъдещите Велики сили в света са раз­
положени та;о..r. Съветският съюз, пряко и (чрез Виетнам) непряко, също
се намира там. А също и неотдавна индустриализираните азиатски страни
с нестабилни псевдодемократичпи режи~1и, които, от една страна, са
прегърнали страстно капиталистическия дух /aissez-faire, а, от друга, под­
к~пават американското производство във всички области от текстил до
електроника. Точно тук,_ в Източн_'!_~~I:!-~,_G~еди_н_ените_ щати имат--доста
--военни--з·адъ-лженИя;- ОбИКн-овено- СЪздадени в ранния период на С-rудената
война_
Дори само един прост списък на тези задължения непременно ще даде
представа за невероятно широкия диапазон на американските интереси в
- района. През 1983 г. Министерството на отбраната на Съединените щати
се опитва да направи кратко резюме на приоритетите в Източна Азия, но
парадоксално, са;о..1ата сбитост на изложението всъщност подчертава почти
безкрайното разнообразие на тези стратегичесю1 задачи.
---;- „Значението за САЩ да се поддържа безопасността на Източна Азия
и !~_хия ?-~~~_l_!_Е~ __дем_о_~_~'fРир~_о:r_двустранните~им .споразумения-с-Япо­
ния, Корея и Филипините; Манилския пакт, който присъединява Тайланд
към нашите парrnъори от споразумението; и нашия договор с Австралия
и Нова Зеландия - договорът АНЗЮС. Той се подкрепя и от разполагане­
то на сухопътни и въздушни с:µли в Корея и Япония и предстоящото из­
пращане на Седми американски флот в западната част на Тихия ·океан.
Най-важните ни регионални задачи във връзка с нашите съюзници са: да
поддържаме безопасността на главните ни 11орски пътища и на интереси­
те на САЩ в региона; да поддържаме сп 0 собността да изпълним обеща­
нията си по договорите в Тихия океан и Източна Азия; да попречим на
Съветския съюз, Северна Корея и Виетнам да се месят във вътрешните
 работи на други страни; да създадем дълготрайни стратегически връзки с
-=!
и да поддържаме стабилността и независимостта на приятелските
I<I-IP;
страни" 211 • - - -1
При това зад този внимателно формулиран пасаж се крият значите­ _,·~ ~
лен брой изключително деликатни политически и стратегически въпроси;
как да се изградят добри взаимоотношения с Китайската народна репуб­
лика, без да се изостави Тайван; как да се „поддържат стабилността и не­
зависимостта на приятелските страни", като същевременно се контроли­
ра огромният приток от техни износни стоки на американския пазар; как
"·
да се принудят японците да поемат по-голям дял от отбраната на западна­
та част на Тихия океан, без да се разтревожат различните съседни страни;
как да се задържат американските бази във Филипините например и да не
се предизвика недоволството на местното население; как да се на:мали

американското военно присъствие в Южна Корея, без това да подаде „гре­

шен _сигнал" на С_~вера_... _
Още по-голям, поне ако се съди по военните бази, е залогът на Съе­
динените щати в Западна Европа, чиято отбрана преди всичко съставлява
стратегическата програма на американската армия и на голяма част от

въздушните и морските сили. Според някои от изчисленията всъщност 50

или 60 % от общите военни ресурси на Съединените щати са в НАТО,
организация, чиито останали членове (нещо, което критиците непрекъснато
повтарят) влагат значително по-малък дял от своя брутен национален про~
дукт за отбранителни цели, макар че общото население и приходите на
Европа са в ~1омента па-големи, отколкото тези на Съединените щати. 212
Тук не е подходяща място да повтаряме различните контраарrументи на
европейците от дебата за „споделянето на товара11 (като например соци­
алната цена, която страни като Франция и Западна Германия плащат, за да
поддържат набирането на войници), нито да развиваме тезата, че ако За-
-- падна-Европа беше-„финланднзирана";-САЩ ·сигурнь-щяха ·да ·из·р-аЗхоД­
ват още повече за отбрана213 • Погледнато от стратегическата гледна точка
на американците, неоспорим факт е, че този район винаги е изглеждал по- --
уязвим за натиска на Русия, отколкото, да речем, Япония. Това е така,
отчасти защото той не е островен, отчасти защото по сухопътната си гра­
ница с Европа Съветският съюз е струпал най-голямата част от своите
сухопътни и въздушни сили, много повече, отколкото може да бъде необ­
ходимо за целите на вътрешната отбрана. Вероятно Русия все още не при­
тежава военния капацитет да прегази Западна Европа (вж. по-горе 493-
518), но ситуацията не позволява да се оттеглят съществени части от аме­
риканСките·-сухопътни -и··въздушни--част:И:. -дори-·вьзМОЖiiОi:т!па рi~ИОНЪТ
с най-голяма концентрация на производство в света да попадне в съвет­
ска орбита е достатъчна, за да убеди Пентагона, че безопасността на За­
падна Европа е жизнено важна за безопасността на Съединените щати 214 •
Колкото и стратегически логични да изглеждат обаче американските
ангажименти към Европа, те сами по себе си не са гаранция срещу някои
военни и политически усложнения, които водят до трансатлантически
пререкания. Макар че НАТО създава близост между Съединените щати и
Европа на едно ниво, самата Европейска икономическа общност, подоб­
но на Япония, е също така техен съперник в икономическо отношение,
 особено за свиващите се пазари на селскостопански продукти. И което е
по-важно - докато офиz1иалната европейска политика винаги е подчер­
тавала значението, че е под американския „ядрен чадър", сред общество­
то се шири неудовлетворение от усложненията, до които води разполага­
нето на американски оръжия (ракети „Круз", ракети „Пършинг-2", под­
водници, въоръжени с „Трайдънт", да не говорим за неутронни бо~fби) на
европейска територия. Но да се върнем на предишния въпрос, ако двете
свръхсили се опитат да избегнат употребата на ядрено оръжие в случай
на сериозен международен сблъсък, все пак не биха се решили пробле­
мите за гарантирането на безопасността на Западна Европа чрез конвен­
ционални средства. На първо място това е много скъпо. Второ, дори да
приемем оформилото се мнение, че сухопътните и въздушните сили на
Варшавскня пакт могат да бъдат отблъснати, подобно твърдение се осно­
вава до голя.ма степен на силата на НАТО. В този смисъл нищо не би
могло да бъде по-тревожно от предложенията да се намалят или изтеглят
американските военни части от Европа, колкото и належащо да е това по
икономически съображения или пък за да се засили американското присъ-
ствие някъде другаде по света. Изключително трудно е обаче да се про­
вежда всеобхватна стратегия,-която да е· едновременно глобална и гъвка-
ва, когато толкова голяма част от американските военни сили са ангажи­
рани с един определен район.
Като имаме предвид горното, не е изненадващо, че най-обезпокоени
за несъответствието между американските задължения и американската
мощ са- самите военни, тъй като просто те биха били първите потърпев­
ши, ако сТратегическпте слабости се подложат на суровия изпит на вой­
ната. Опук идват и честите предупреждения на Пентагона, че не бива да
се стига до опасни жонгльорства с логиката да се прехвърлят части от
една „гореща точк~':.' КЪl.f _д_ру~а, ~()~__c~ __ !f_q~!J_ЯT_ НQ~Ц_ ЛрQбле~и._Въпр_осът
.. проЗИра оiцеПреДИ мноrо ·години, НО се изостря особено в края на 1983 г.,
когато допълнително разположените американски части в Централна
Африка, Гренада, Чад и Ливан карат бившия председател на Комитета на
началник-щабовете да заяви, че „разминаването" между сJШите и страте­
гията на Съединените щати „сега е по-голямо отвсякога" 215 . Интересен е
фактът, че подобни предупреждения към американските въоръжени сили,
които „са се разпрострели докрай", се придружават от карти на „Основ­
ното разположение на Въоръжените сили на САЩ по света" 216
• В очите
на историците те изненадващо приличат на редицата морски бази и гар­
низони, притежавfiН~ О:!'_О~~f:':I_а_т_~_ЩЗ:_~__О_lil:!~_q_ила __ Анrлия_по _време на -кул--
---минаЦИЯii- НЭ:Нf:йнОто стратегическо свръхразтяrане 217
От друга страна, едва ли е вероятно Съединените щати да бъдат анга­
жирани да защитават всичките си отвъдокеански интереси наведнъж, без
помощта на значителен брой съюзници - страните, членки на НАТО, от
Западна Европа, Израел в Близкия изток и Япония, Австралия и евентуал.:
но Китай в Тихия океан. Нито пък е вярно, че всички регионални тенден­
ции са неблагоприяrnи по отношение на отбраната за Съединените щати.
Например винаrn може да се очаква агресия от страна на непредвидимия
режим в Северна Корея, но в началото на 90-те години това не би било
прието добре от Пекин, още повече че самата Южна Корея вече има двойно
повече население и четири пъти по-голям брутен национален продукт от
северната си съседка. По същия начин руската експанзия в Далечния из­
ток е тревожна за Вашинпон, но тя пък донякъде „се блокиран от все по­
сериозната заплаха, която представлява Китайската народна република
за руските земи и морски комуникационни пътища към Ориента. Със си­
гурност и вярно следното трезво признание на американския военен ми­
нистър от пролетта на 1986 г.:, „Никога не бихме могли да закупим обо­
рудване, достатъчно да посрещне стопроцентово всичките ни ангажи11ен­
ти"218; но ~rоже ри ще прозвучи по-тревожно, ако си спомним, че съвкуп­
ните потенциални антисъветски сили в света (Съединени щати, Западна
Европа, Япония, Китай, Австралазия) са много повече от тези, които са
на руска страна.
Независимо от тези успокоения остава фундаменталната общостра­
тегическа заплаха: Съединените щати в началото на 90-те· години имат-в
общи линии същия огроыен товар от военни ангажименти по света, както
четвърт век по-рано, когато делът им в брутния национален продукт, про­
__ мишленото производство, военните разходи и обслужването на военните
сили е бил много по-голям 219 . Дори през 1985 г., четиридесет години след
триумфа от Втората световна война и повече от десетилетие след изтегля­
нето си от Виетнам, Съединените щати имат 520 000 души във въоръже­
ните сили в чужбина (включително 65 000 по море) 220 • Тази обща цифра е
значително по-голяма от количеството на английските военни и военно­
морски части по света в мирно време през периода на разцвета на импе­
рията.
И все пак, според категоричното мнение на Комитета на началник­
щабовете и на много цивилни експерти 221 , числеността не е достатъчна.
~Лакар че а~rериканският военен б1оджет се_уве~и~ава п_о_чти_!Р" r~ъти ме)К.цу __
1970 -и--1985-т.-;-нарастването·-е~;;само· 5 % за- въОрЪжен"~iТе- СИли-на·дейСт­
вителна служба" 222 . Както на времето смятат британските и френските
военни - една нация с големи анrажименrn в чужбина винаги ще има по­
сериозен проблем с „живата сила",- отколкото държава,- коятб поддържа
въоръжени сили с единствената цел да отбранява пределите на страната
си. А свободното политически общество с икономика от типа laissez-faire,
което е съвсем наясно с непопулярността на наборната система, нма по­
вече пробле~rи от останалите 223 .
Тази тревога за разминаването на американските интереси и реални­
те възможности н_а стр_ан~та_ в__ света вероя~но _би б_ила n_0-9!J.aб_~, --~J<О __ц_е
--- съществуваше-съмнение----поне от JiРем6Т-6 На в:ИёiНiмската война - за
ефективносп~та на самата система. Тъй като гореспоменатите опасения
често са обект на други изследвания, тук ние само ще ги обобщим. Насто­
ящото проучване съвсем не представлява разработка на горещата те1rа
„реформа в отбраната" 224 . Основен проблем, предизвикващ спорове, е
например степента на съперничество между различните служби, което,
разбира се, е типично за всички въоръжени сили, но изглежда е пуснало
по-дълбоки корени в американската система, може би поради сравнител­
но ограничената власт на председателя на Комитета на началник-щабове­
те или защото много повече енергия сякаш отива за снабдяването, откол­
кото за стратегически и оперативни задачи. В мирно време този проблем
би могъл с лекота да бъде пренебрегнат като пример за „бюрократична
политика"; но в истинските военни операции - например, ако трябва да
се изпрати Съвместна оперативна част за бързо развръщане, която съдържа
елементи от четирите рода войски - липсата на точна координация би
била фатална.
в областта на самото военно снабдяване обвиненията за „прахосва-
не, измама и злоупотреби" 225 винаги са били обичайни. Разнообразните
скандали, които са в центъра на общественото мнение през 90-те години,
заради ужасяващо скъпите, но недостатъчно ефективни оръжия, имат
доста точно обяснение: липсата на истинско конкурентоспособно надда­
ване и изобщо на пазар във „военнопромишления комплекс" и тенденци-
ята към „позлатено" оръжие, а също и голямата жажда за печалби. Трудно
е обаче да изолираме тези недостатъци на снабдяването от това, което е
очевидно по-важно явление: увеличаване на влиянието, което новите тех-
нолоrични разработки упражняват върху военното-изкуство. Като имаме-­
предвид, че точно сферата на високите технологии е тази, в която СССР
изглежда най-уязвима - факт, показващ, че американското качество на
оръжието може да неутрализира съветския превес в количеството, на­
пример в танкове и самолети, - очевидно е привлекателно ?~нова, кое:о
Каспар Уайнбъргър дефинир~ като „конкурентни стратегии , п. .оръчваи-
ки ново въоръжаване 226 • I-Io макар че администрацията на Реигън при
първия си мандат изразходва около 75 % повече за нови летателни съоръ­
жения, отколкото Картър, тя получава само 9 о/о повече самоле;и, което
подчертава ужасното военно снабдяване в края на ХХ в. Имаики пред­
вид технологично обусловената тенденция да се изразходват все повече и
повече средства за по-ограничен брой оръжейни системи, ще имат ли
Съединените щати и съюзниците им наистина достатъчно резерви от слож-
ни и скъпи самолети fI танкове след първите ета.J?':И ~О:: __~.!!.'!. oж~~~_0_1l~f!!__
-- -KC)HBeHЦli"O-iiiii-iia-·вoifHa?--fIPИTiЖЭ.Baт-ЛИ-CAil{"ДOCTaтьчeн брой подводни- ----
ци или фрегати, ако претърпят тежки загуби в ранните стадии на една---­
трета битка в Атлантическия океан? Ако не ги притежа~ат, резултаrnте
ще бъдат ·отчайващи. Ясно е, че съвременното сложно боино въоръжение
просто не може да бъде заменено за толкова ~ратко време, колкото е било
необходимо във Втората световна война.
Тази дилема се изостря от два друrи елемента в сложните предвари-
телни и:Зчисления за ефективна отбранителна политика на САЩ. Първият
е необходимостта от ограничения в бюджета. Освен ако външната обета-
новl(а не ста1-1~ т~ррд~_з_~:gцащиту}!на, Q1~__ t)идо. забележи_rел_но постижени~--
- нЗ. гьВкЭ.Ва полиТика да се повишат разходите за националната отбрана,
да речем, над 7,5 % от брутния национа.лен продукт, при положение че
федералният дефицит (вж. по-долу с. 531) показва необходимостта от ба­
ланс на правителствените разходи като най-важна задача на държавата.
Ако има обаче забавяне или дори спиране в растежа на отбранителните-:--·
разходи, които съвпадат със сочещата нагоре спирала в ценIПе на оръжи- __ _
ето, тогава проблемът, който се изпречва пред Пентагона, ще стане много
сериозен. . ·-
Вторият фактор е самото разнообразие на военните контингенти,
които трябва да планира една глобална свръхсила като Съединените щати.
Всички те по свой собствен начин поставят различни изисквания пред
въоръжените сили и въоръжението, което евентуално биха използвали.
Това също не е безпрецедентно в историята на Великите сили. Англий­
ската армия често ·е поставяна под напрежение, защото трябва да планира
битки ту по северозападната граница на Индия, ту в Белгия. Но дори това
предизвикателство бледнее пред задачите, поставени пред настоящия но-
~rep едно". А ко критично важният пробле~r пред Съединените щати " е да
опазят ядрени оръжия срещу Съветския съюз на всички нива на ескала­
ция, то· неминуемо средствата ще се насочат към оръжия от типа на раке­
ти МХ, бомбардировачи Б-1 и „Стелт", "Пършинг-2", междуконтинентал­
ни paкern и подводници за „Трайдънт". Ако пък най-вероятният сценарий
е широкомащабната конвенционална война срещу Варшавския пакт, то­
гава фондовете сигурно ще трябва да отидат в съвсем различна посока -
· тактическо авиооборудване, бойни танкове, голе11и самолетоносачи, фре­
гати, подводници и обслужване. Много е вероятно СССР и САЩ да се
опитат да избегнат директен сблъсък, като в заыяна „се срещнат" на- тери­
торията на Третия свят. Тогава изборът на оръжия отново се променя:
лекото въоръжение, хеликоптерите, малките са11олетоносачи, които са
приоритет на американския военноыорски корпус, _стават главните точки
в списъка. Вече е ясно, че значителна част от споровете по реформата на
от б раната" произлиза от различните схващания за типа война,
" който Съе-
динените щати ще се наложи да водят. Но какво ще стане, ако ръководни­
ят ешелон възприеме погрешно схващане?
Друг важен проблем, свързан с ефективността на системата, оглася­
ван дори от твърдите поддръжници на кампанията за „възстановяване" на
американската мощ 227 , е дали съответната ръководна структура позволя­
ва прокарването на истинска голяма стратегия. Това не означава само
__пq~i:иr_a_r,1_e__на
по,.,голяма-яснота--във-военната--политика;-·з·а-да-са--по::-малко-- -
споr. ~:ете за „1rорската стратегия" срещу „к·оалиционните военни дейст­
2
= вия , но и синтез на дълготрайните политически, икономически и стра­
тегически интереси на Съединените щати в замяна на бюрократичното
боричкане, което сякаш характеризира значителна част от политиката на
Вашингтон. Често цитиран пример за това е непрекъснатият публичен
__ _ диспут как и къде Съединените щати трябва да използват въоръжените си
__ _ части в чужбина, за да стимулират или защитават националните си инте­
реси. Държавният де~артамент настоява да се дава ясен и твърд отговор
-=- на всички, които заплашват тези интереси, но Министерството на отбра­
на_rа__ не __ желае .да -се -ангажира-в -чужбина--( ос·обенб ·сле.zс iiИваiiСКИя-КоН~­
фликт), о~вен при наличието на някакви специални обстоятелства 2 29. Но
. иыа също и примери, когато Пентагонът предпочита да взима еднозначни
решения за надпреварата във въоръжаването с Русия (т.е. програмата
- Инициатива за стратегическа отбрана за сметка на САЛТ-2), без да се съвет-
ва с по-важните съюзници, а това оставя куп проблеми пред Държавния
департамент. Има и някои неубедителни apry1reнrn за ролята на Съвета за
___ _ национална сигурност, най-вече по отношение на индивидуалните съвет­
_ ници по националната сигурност. Има неясноти в политиката с Близкия
изток, отчасти поради възможностите за взаимодействие при, да речем,
--- палестинския проблем, нq също и защото стратегическите интереси на

САЩ да поддържат консервативните, прозападни арабски държави сре-
щу руско проникване в тези райони често се препъват от собственото им
добре организирано произраелско лоби. Между отделните министерства
има спорове за използването на икономически механизми - от бойкоти
върху търговията и ембарго над технологичен трансфер до отпускане на
чуждестранни помощи и продажби на оръжие и зърно - за подцържането
на американските политически интереси в Третия свят, Южна Африка,
Русия, Полша, Европейската икономическа общност и т.н., и тези меха-
низми понякога са некоординирани и противоречиви. Никой разумен чо-
век не би твърдял, че всеки един от огромното количество външнополити-
чески проблеми на Земното кълбо има готово „решение" от друга страна,
съвсем не се подпомага за запазването на дълготрайните американски --
интереси, коrат.о взимането на решения в ръководството е съпроводено
от чести разногласия.
Всичко това кара някои по-скептични критици да задават-въпроси за:
цялостната политическа и културна атмосфера, която вашинпонското пра- _
вителство трябва да изгради. Но това е прекалено сложен и обширен въпрос,
за да го обсъждаме тук. Все по-често се чуват мнения, че за държава, която
изпиnза необходимост да преформулира основната си стратеmя в светлина-
та на извършващите се големи, неконтролируеми промени в световните дела, -
може да не е подходяща изборна система, която на всеки две ГОДШIИ сякаш
парализира взимането на външнополитически решения. Често пречки създа-·
ва и невероятният наruск or страна на различни лобита, поШiпrчесюr ко~ппе-
ти и други заинтересовани групи, като всички те по правило са пристрасти
към една ruш друга промяна в полиruческата линия. Не помага и присъщото
опростяване" на жизненоважни и сложни международни и стратегически
;ъпроси от масмедиите, чието време и място за подобни неща е ограничено и
чиято първостепенна_цел _е _да.правят пари и_да _си_осиrуряват_публика _и ..чак _______!Э_~жл_и_реакции._Едната _е __ широкото--инвестиране--в-а!-.tериканското-фермер.:.··
после да информират населението. Същото влияние имат и все още силните --
ескапитски" напъни в американската социална култура, които може би са·--~
~азбираеми в_ исторически аспект, засягащ „разширяването на границите'~, -
но са пречка при възприемането на днешния по-сложен, интегриран свят и
на другите култури и идеологии. _И накрая трябва да споменем, че разделени-
ето на конституционната и изпълнителната власт може би невинаrn е от пол---=
за за страната. То е създадено по този начин преди два века, когато тя е гео- ___
rрафски и стратеrnчески изоJШрана от останалия свят и разполага с достатъчно
време, за да се справи с малкото си на брой проблеми, които всъщност зася--.-_
гат-„външната'~--поm1тика.- .Тази. структура-сигурно-по-трудно се--използва-в
момент, когато САЩ се превръщат в световна свръхсила, често форсирана
да взима бързи решения на чепrри очи с държави, в кoii'o действат далеч по-
малко ограничения. Нито един от тези фактори не представлява непреодоли~ _
ма пречка за провеждането на ясна, дълготрайна американска генерална стра.:-
теrия. Сборният им. ефект обаче прави много по-трудно извършването на-
нужните промени в полипrката, особено когато са накърнени определени__
интереси и това се случва в година на избори. Затова много вероятно е ево-___ _
лщцията на ефективната цялосrnа а.\iериканска политика, с която страната_
ще посрещне XXI в., да бъде подложена на най-сериозен тест точно в кул~
турната и вътрешнополитическата сфера.
=1
/ Последният въпрос, свързан с взаююотношенията „средства/цели" в
1 защита на а~rериканските глобални интереси, се отнася до икономически-
те предизвикателства върху страната. Те са толкова разнородни, че за-
. плашват да упражнят огромен натиск върху управленческите решения
8
националната политика. Необикновените размери и сложността на аме-
риканската икономика създават проблеми при обобщаването на това ко-
ето се случва в различните И части - особено в период, когато тя изпРаща
всевъзможни противоречиви сиrнали 230 . Все пак описаните в предходна-
та глава характеристиюr все още са преобладаващи.
Първата е относителният индустриален спад, съпоставен спрямо све-
товната продукциЯ не само за стари производства като текстил, желязо и сто-
мана, корабостроене и основни хш.1икали, но също и на световния дял в ро-
бопrката, аеронавтиката, автомобиJШте, машинните инструм:енти и компют-
рите, макар че е много по-трудно да се прецени крайният резултат от борбата
на-тов_а ниво на индустриалната технологиЯ. И двете създа:Ват Ог.РО:~.rни про-
блеми. в традиционното и основно производство разликата в заплащането
между Съе,щrnеюпе щarn и новоиндустриализираните страни верояrnо е та-
кава, че никакви мерки за ефективност няма да я заличат. Но да се загуби
съревнованието в бъдещите технологии, ако това наистина е въз:мОжно, би
бШJо направо катастрофално. В края на 1986 г. например едно проучване на
Конгреса доЮiадва, че аkтивът от американската търговия с високотехноло-
~и стоки се е зamiж1m рязко - от 27 млрд. щатски долара през 1980 г. до
ca.\io 4 млрд. щатски долара през 1985 г., и бързо тръгва към деф~щит2з1.
Вторият, и в много отношения по-малко очакван сектор със спад, е
сел_ското стопанство. До към 1975 г. експертите в тази област предвиждат
страшен световен дисбаланс между нуждите на изхранването и селскосто-
ланската продукция232 . Но тези проrnози за глад и бедствие спrмулират две
ство от 1970 r. нататък, водено от перспекrивите за все по-големи продаж-
би В чужбина. Другата са широкомащабните (изплатени със западни сред-
ства) проучвания с цел да се открият научни средства за увеличаване ре-
колтите в страните от Третия свят, които се оказват толкова успешни, че
пре~ръщат доста от тези страни в доставчици на храна, а едновременно с
това и конкуренти на САЩ. Тези две тенденции, макар и отделни, съвпадат
с преобразуването на Европейската иконо;о..н~ческа общност в главен про-
изводител на селскостопански излишък поради неговата ценоподдържаща
система. В резултат експертите вече говорят за „потоп на храна"2ЗЗ, което
-- _от_своя .страна води.до рязко- понижавЩiе-цените на-селскостопансЮ1те-про~
дуКТи и на американския износ на храна, а това е причината много ферме-
ри да се отказват от заниманието си.
Следователно не е изненада, че тези проблеми са довели до вълна от
протекционистични чувства в много сектори на американската икономи-
ка, а също и сред бизнесмените, съюзите, фермерите и техните конrрес-
Мени. Както в Едуардова Англия по време на „митническата реформа"2з4,
привържениците на засилената протекция се оплакват от несправедлива-
та тактика на чужденците, от „дъмпинг" под производствената стойност
на продукцията на американския пазар и от оrро11.-1ните субсидии за чуж-
дестранните фермери. Те също твърдят, че могат да бъдат облекчени само
34 Възход и паденне 1ia Велшште сили

ако американската администрация .изостави своята политика на laissez-
faireв търговията и приложи жестоки контрамерJ\.и. Доста от тези оплак-
вания (например, че Япония доставя на а:ыериканския пазар силиконови
чипове под себестойността им) са верни. В по-общ аспект обаче вълната
от протекционистки настроения също е отражение на ерозията, настъпи-
ла 8 по-рано безпрекословния приоритет на американското производст-
во. Точно както англичаните от Викторианската епоха и американците
след 1945 r. защитават свободната търговия и откритата конкуренция, не
само защото държат в ръцете си световната търговия и този процес и11
носи просперитет, но и защото знаят, че най-вероятно ще спечелят, ако се
откажат от протекционистки настроения. Четиридесет години по-късно
тази увереност започва да се изпарява и съвсем логично мненията се обръ-
щат в защита на :местния пазар и местните производители. И пак като ан-
гличаните от онова време защитниците на съществуващата система__
изтъкват, че увеличените мита не само могат да направят местните про-
дукти по-неконкурентоспособни на международния пазар, ами _;е може
да има и различни външни усложнения - свето~на митническа воина, уда-
ри върху американския износ, подриване стоиността на валутата на ня-
кои новоиндустриализирани страни и връщане на икономическата криза
ат ЗО-те годи1ш на ХХ в.
Наред с тези трудности за американското производство и селско сто-
панство има и безпрецедентни вълнения във финансовата система. Неконку-
рентоспособноспа на американските ~дустриални стоки в чужбина и зани-
жеIШте продажби на селскqстопански износIШ продукти, взети заедно, водят
до невероятен дефицит във видимата търговия - 160 млрд. щатски долара от
май 1985 до май 1986 г. Още по-тревожното е, че подобна пробойна вече н_е __
може да се покрие от печалбиrе от ,,невиди.м1пе мита", които са традиционни
за една __ зряла__икономика. (напр.. Англия __ преди .19.14 _г.). __ Напротив, .единстве-:.-_~_ -- -- стимулирана -и -от-събитията-п1гез·10:.тё·-години-тпремИНсiВ-а-неТО-ОТТВърд
L.
ният начин, по който Съединените щаm могат да се изпла:ят на света, е, кат~
внасят все по-големи капитали, което я превръща от наи-rолемия световен___
кредитор в най-големия длъжник само за няколко години. _ като единственият начин за федералното правителство да: покрие зейна-
Този проблем се усложнява още - по },tнението на мнозина се и при-
чинява2зs _ от бюджетната политика на самото американско правителст-
во. Още през 60-те години Вашинпон има склонност да разчита на дефи- ~=
цитните финанси, вместо на допълнителното облагане, за да плаща за все --
по-rолемите военни разходи и социалните програми. Решението обаче,
взето от администрацията на Рейгън в началото на 80-те години за широко--
разрастване _на _военните разходи плюс .значително-намаляване -на ·данъ--- ---· -менната --стойност-на· ,r(оJiара;-която·рязКО_Х_Връкна нагоре и още повече
ците, но без съответното съкращаване на федералните разходи в други
области, причинява невероятни увеличения на дефицита и вследствие на
това и на националния дълг, както е показано в таблица 49.
Ако тези тенденции продължат, изтъкват някои тревожни гласове.,
това ще доведе националния дълг до около 13 билиона щатски долара към ---
2000 г. (което е чеrnринайсет пъти повече от този през 1980 г.) 237 , а пла-_____
щанията по лихвите на този дълг до 1,5 билиона щатски долара (двайсет II
девет пъти повече от тези през 1980 r.). Всъщност едно понижение в про- -
цента на лихвите би могло да понижи тези стойности 238 , но общата насока
все пак е много опасна. Дори федералният дефицит да може да спадне ~
-=1
:-1I ТАБЛИЦА 49
.__ _ Размер на федерал1н1я дсф11ц1tт, дълга 11 лихвите
на Съсд11не1111те щати, 1980-1985 r. 136
(в млрд. щатск11 долар11)
Дефицит Дълг
Лихва
по дълга
1980 59,6 914,З 52,5
1983 195,4 1387,9 87 ,8
1985 202,8 1823,1 129,0
„само" до 100 млрд. щатски долара на година, натрупването на национал-
ния дълг и лихвите до началото на XXI в. ще продължава да изисква на-
сочването на безпрецедентни суми в тази посока. В исторически -аспект
единственият друг при~_rер, изникващ _в съзнанието за ВеЛика сила, която
по такъв начин увеличава дълга си в мирно време, е Франция през 80-те
години на XVIII в., където финансовата криза засилва още повече вътреш-
нополитическата криза.
Американската търговия и федералният дефицит взаимодействат с
едно ново явление в световната икономика - това, което е най-добре опи-
сана като „дислокация" в движението на международния капитал от търго-
вията към стоките и услугите. Поради все по-засилващата се интеграция
на световната икономика обемът както на продукцията, така и на финан-
совите услуги е много по-голям от преди, а двете заедно може би досrnгат
су11ата от 3 блн. щатски долара годишно. Тя обаче вече е засенчена от
невероятния поток на капитали, минаващ през световните парични паза-
ри, като само лондонският евродоларов пазар има обем, „поне двайсет и
пет пъти по-голям от тОзи на световната търговия" 239 • Тази тенденция ~ __
__ към плаващ курс на валутата, изтичането на излишни фондови средства
от страните на ОПЕК), както и от дефицитите на· Съединените щати, тъй
лата пропаст между разходите и приходите си е да помпа страната с ог-
ромни количества ликвидни средства от Европа и (най-вече) от Япония.
Както споменахме по-горе, това превръща страната в най-големия длъжник
на света 240 • Трудно е всъщност да си представим как би се справила аме-
риканската икономика без притока на чуждестранни капитали в началото
на 80-те години, макар това по неприятен на~!f-~._д~ ..~~--оmа~_и:_в_'l!.рху_об-: __ _
навреди на износа на американски селскостопански и про11ишлени стоки.
Но също се повдига обезпокоителният въпрос, какво ще стане, ако тези
огромни и подвижни фондове се оттеглят от долара и причинят рязкото
му спадане.
Тези тенд.енции подсказват, че тревожните гласове преувеличават
сериозността на ситуацията в американската икономика и пропускат да
отбележат „естествеността" на повечето от развиващите се процеси. На-
пример фермерският пояс на Средния Запад щеше да бъде много по-про-
спериращ, ако толкова много хора не бяха закупили земя на инфлацион-
ни цени и прекомерно високи лихвени проценти в края на 70-те години.
 Пре,шнаването от производството към услугите е също обяснимо и то --1'
протича във всички напреднали страни. В тази връзка си струва да при-
по~нп~r. че американското промишлено производс1пво се покачва в абсо­
л1отни стойности, макар заетостта (особено тази на „сините яки" в про~1и­
шлеността да се понижава. Това отново е „естествена" тенденция в свят,
който се движи от материалното към интелектуалното производство. Също
така няма нищо нередно в метаморфозата на американските финансови
институции в световни с три основни бази в Токио, Лондон и Ню Йорк,
които да боравят с огромния обем подвижни капитали (и да печелят от
него). Това са:мо би могло да повиши печалбите на една нация от сферата
на обслужването. Дори големият годишен федерален дефицит и нараства­
щият национален дълг са представяни понякога като не особено сериоз-
ни проблеми, сметне л-и се инфлацията. В някои сфери съществува мне­
нието, че икономиката ще „надрасНе" тези дефицити, или че политиците
ще :ВЗеМ:Э.Т мерКй Да IiЬпъЛняТ"празнйНата, Като и-ли-увеличат данъците,
или намалят разходите, или комбинират и двете. Твърди се, че един прека-
лено прибързан опит да се ликвидира дефицитът би стартирал повсемест-
на рецесия.
Мнението е, че съществуват успокояващи положителни признаци за
растеж в американската икономика. Поради бу11а в обслужващия сектор
през 90-те години Съединените американски щarn разкриват нови работни
места по-бързо, отколкото в който и да е период от мирната си история, и
безусловно много по-бързо от западноевропейските държави. Тук играе
роля и много по-голямата подвижност на работната сила, която облекчава
пазара на заетостта. А интересът на американците към високите техноло­
гии - не само в Калифорния, но и в Нова Англия,_ Върджиния, Аризона и
~---- друпr чacrn на страната - обещава все по-голямо промишлено производст-
во и оттук национално богатство (както и предимство пред СССР). И точно __
поради възможностите, които американската икономика предлага, тя
продължава да привлича милиони емигранти и да стимулира хиляди нови
тьрговски посредници, а притокът на капитали, вливащи се в страната, може­
да се използват за нови инвестиции, особено в банковото дело. И накрая,
ако промените в глобалните тенденции на търговията наистина водят към
по-ниски цени на хранителните продукти и суровините, това би трябвало --
да се отрази благотворно върху икономика, която все още внася огромни ~=-­
количества петрол, метални руди и т.н. (дори и да навреди на отделни аме­
рикански производители, фермери или петролни фирми).
- Много от тези-·отделни доводи -са ваmщmt.--Американската-икономика--е----
тъй многообхватна и разнообразна, че е възможно някои сектори и райони
да се развиват, докато други западат. Затова неподходящо е да се характери-
11
зира ситуацията като цяло с обобщени термини от рода на „криза или „бум".
Като се имат предвид намаляването цените на суровините, понижаването на- -
нepeami:o високата обменна стойност на долара в началото на 1985 г., обЩиЯ
спад в JШхвения процент и отражението на тр1пе заедно върху инфлацията и .. _
стабилността на бизнеса, не е изненадващо, че някои от професионалните
икономисти са оптимисrnчно настроени за бъдещето 241 .
И все пак, от гледна точка на генералната американска стратегия и
на икономическата основа, върху която трябва да почива една ефектив·
- на, дългосрочна политика, картината съвсем не е толкова розо.ва. На
първо място, !1Редвид военните ангажименти, които Съединените щати
са поели в наи-различни точки на света след 1945 г., капацитетът им да
носят този товар очевидно не е тъй голя1r, както преди няколко десети­
летия, когато делът им в световното производство и националния бру­
тен продукт е ыного по-голя)..I, селското и1r стопанство не изпитва криза
балансът на плащанията е доста по-стабилен и б1оджетът на правителс-т~
вота също се балансира добре, а дълговете им към останалата част от
света са по-малки. В този по-широк смисъл някои политолози правят
аналогия между позицията на Съединените щати от 90-те години на ХХ в.
и тази на бившите „залязващи хегемони"242.
Тук отново е полезно да отбележим видимите прилики между все
по-нарастващото чувство на безпокойство сред мислещите среди на САЩ
в края на ХХ в. и настроенията, преобладаващи във всички поЛитически
партии на Едуардова Англия, които водят до така нареченото д:вижеНИе
на „националната ефективност": т.е. един широкообхватен дебат сред
ръководния, деловия и образователния елит на страната за различните
мерки, способни да спрат нарастващата неконкурентоспособност спря­
мо другите развити страни. По търговска компетентност, ниво на обра­
зование и квалификация, ефективност на производството, стандарт на
живот (и сред по-малко богатите), здравеопазване и жилищни проблеми
първата сила в света от 1900 г. сякаш губи позицията си, което създава
сериозни усложнения в дългосрочната стратегическа позиция на стра-
ната. Оттук идват и призивите за „обновление" и „реорганизация, пода-
дени еднакво както отдясно, така и отляво"243. Подобни кампании оби~с-
новено наистина водят до реформи в някои области, но самото им съще-
ствуване е парадоксално потвърждение на упадъка, защото такива вълне-
- __ ~~я__ !_I:р_ост<?, __~~~!!-~О.__()!!_Л!!_ -~~о_бХ9дИМ!f__пр~ди_няколко_десетилетия,-кога----- _____________ _
то _водещата роля на нацията е безспорна. Един силен мъж иронично
отбелязва писателят Дж. К. Честьртьн, не се безпокои за тял~то си; той
4
започва да го~~ ри за здравето си са~10 тогава, кога_то забележи признаци
на отслабване~ . По същия начин, когато една велика сила е силна и без
-_-: конкуренция, много по-малко вероятно е тя да коментира възможности-
те си да изпълни поетите задължения, отколкото когато е относително
по-слаба.
В по-тесен смисъл биха могли да възникнат сериозни усложнения за
американската генерална стратегия, ако индустриалната И база продължа­
- .~~-~да_ -~~--~-~-1!1?.f!, j\к_о _п_о_някое_време _в_бъдещето. избухне--широкомащабна
воина, която ?стане конвенциона.mJа (поради страха на враждуващите стра­
ни да не предизвикат ядрена катастрофа), човек не може да не се за~tисли
какъв би бил ефектът И върху производствения капацитет на САЩ след
години на упадък в някои Юiючови производства, ерозията в заетостта на
работната сила и т.н. В тази връзка човек се сеща за тревожния вик на Хю­
инс през 1904 г. за влиянието на британския индустриален упадък върху
мощта на страната: „Да предположим, че едно производство, което е за­
плашено [от чуждестранна конкуренЩIЯ], крепи самите корени на вашата
система за национална отбрана. Къде сте тогава? Не бихте могли да се спра­
вите без производство на желязо, развита търговия на техника, тъй като в
модерното военно дело не бихте имфали средствата да ~2~5оизвеждате и да =-~ канското общество не е гласувала редовно. Но при диференцираната раж- ·5-"·3;:- 5-:;~:·_:·_.·;
подцържате в ефективно състояние JJOTa и ар .мията си ·
Трудно е да си представим, че упадъкът в амери~анския индустриа-
лен капацитет ще бъде толкова дълбок: индустриалната и основа не е много
по-широка от тази на Великобритания от Едуардовата епоха. И още един
важен фактор_ „производствата, свързани с отбраната'', не само са
подцържани от постоянни поръчки на Пентагоliа, но вървят паралелно с
преминаването от интензивно материално къы интензивно интелектуално
. (високотехнологично) производство, което за един !JО-дьлъг период от
врем~ ще намали също и зависимостта на Запада от фаталните суровини.
Дори и така много високият процент, да речем, на полупроводници, кои-
то се сглобяват в чужбина и после се транспортират в САЩ
, или - да си
245
послужим с пример, възможно най-далеч от полупроводниците - сривът
на американското корабоплаване и корабостроене, или пък затварянето
на толкова много.американски мини и петроmш кладе~и, - тези събиmя
не биха могли да бъдат друго,, освен вредни в случаи на продължителна
коалиционна война между Великите сили. Освен това, ако историческите
прецеденти изобщо имат някаква стойност, най-важната пречка за воен-
-=
навременния „подем" в производството обикновено е при квалифицира-
ните кадри247. Тов~ още веднъж ни кара да се чудим на ?,ериозния и__
продължителен спад в заетостта на американските „сини яки (обикнове-
но висококвалифицирани кадри).
Друг един проблем, също важен за подцържането на вярната rене-
рална стратегия, засяга влиянието, което бавният йкономически растеж
оказва върху американския социалнополитически консенсус. До степен,
която изумява повечето европейци, Съединените щати през ХХ в. успя~ _
ват да избегнат подчертаната „класова" политика. Възможно е това да се ---
дължи на факта, че толкова много от емигран_т~т~ -~~--~~ ~~~_и_о?_~ъ~~~ ·--·- --~-~РК_Мз_енхауер_и_9_%_при Кенеди,-оruосителният дял-на-съединените--···
-със_з-акостенели--социа:лни ·условия~- че-самите размери на държавата поз- --
воляват на онези, които са разочаровани от икономическото си положе--
ние да избягат" на Запад, като същевременно правят организацията на
тру;а м~ого по-сложна, отколкото, да кажем, във Франция или Англия:-_
Същите тези географски размери и възможностите за търговско посред~ _-.--:~-
ничество в тесни граници стимулират разв~ието н~ една~ значително не:-_.-
обновена форма на капитализъм от типа /aissez-faire, които доминира в--:
политическата култура на нацията (независимо от периодичните контраа·
таки отляво). Вследствие на това „пропастта" в доходите между бедни и.-::::-
богати в Съединените щати е значително_п_~-r?~~~~~~О!:f~ОТ_? _~-~-о_е да е .'
д]JупПrаПреДна:iIО индустримiю· общество. И според същите показатели
· държавните разходи по социалните ocиrypoBKI-J: _имат по-малък дял от брут·
ния национален продукт, отколкото в останалите напреднали страни (с ___
изкл~очение на Япония, където изглежда има много по.силна фамилна фор·--
ма на поддръжка за бедните и старите хора). ---
Тази липса на „класова" политика, независимо от съществуващите-=::_
социалноикономически различия, очевидно се подпомага и от общия рас·
теж на САЩ след ЗО-те години на ХХ в., което предлага възможно~m за-=-=._
индивидуалното проспериране на по-голямата част от населението им. __::
Това се съпътства от тревожния факт, че най-бедната третина от амери· -··-
даемост между бялата етническа група, от една страна, и черната и испа- - ~- '-' --~---=-=-
ноезичната, от друга, да не говорим за про~енливия поток емигранти в
САЩ, и също имайки предвид икономическата метаморфоза, която води
до загубата на милиони сравнително високоплатени места в производст-
вота и създаването на милиони нископлатени работни длъжности в услу- );:;/
гите - би било неразумно да приемем, че преобладаващите норми на а:ме- ~t<J~
риканската политическа иконоыика (ниски правителствени разходи, ние- ....-.i
ки данъци за богатите) биха :могли да се поддържат, ако нацията навлезе в
период на продължителни икономически затруднения, причинени от ска- (j
чащ долар и бавен растеж. Това ни навежда на мисълта, че такава амери- ~
канска политика, която отвръща на външните предизвикателства, увели- =:
чавайки военните разходи, и реагира на бюджетните кризи, съкращавай-
ки текущите социални осигуровки, може да изпадне в рисково положе- --~
ние, като предизвика евенТуаЛна политическа реакция. Както при всички ~
останали държави, разгледани в тази глава, и тук не съществуват лесни
отговори, когато искаме да уравновесим тристранното напрежение, кое-
то неминуемо възниква между отбраната, потреблението и инвестициите
~
~
при определянето на националните приоритети.
Това винаrn ни води до деJШкаrnото равновесие между бавен икономи-
чески растеж и големи военни разходи. Дебатът по „икономиката на разхо-
дите за отбраIШтелни цели" е СИJШО проntворечив и - имайки предвид разме-
рите и разнообразието на американската икономика, cnп.rymrre, които се пе-
- лучават от големите държавIШ поръчки и техm1ческите последствия от разви-
ти ето на нови видове оръжие - изводите съвсем не са сднопосочни24s. За
нашите цели най-важни са сравнителните данни. Дори ако (както често се
изтъква) воентпе разходи представляват 1О о/о от бруrnия национален про-
щаm в световното производство и богатство по това време е приблизJПелно
два пьти по-голям от този през 90-те години. Тогава а."1ериканската иконо-
мика не е застрашена НJПО в традиционното си, IШТО във високотехнолопrч-
ното си производство. Ако САЩ в края на ХХ в. продъmкат да отделят 7 %
или повече от бруmия национален продукт за отбрана, а най-сериозните И
икономически съперници, особено Япония, И посвещават значително· по-
нисък ,~роцент, то фактически последите ще имат потенциално повече „сво-
бодни средства да инвестират за невоенни цели. Също така ако САЩ
продължават да влагат ТОJП<ова голяма част от научните си и развойни посrn-
_ ЖеfiIIЯ_във__военното производство,-докато японците и западноrерманцитеги-~
ко~щентрират в търговията, и ако разходите на Пентагона изсмучат повечето
учени и инженери на страната от проеКПiрането и производството на стоки
за световния пазар, докато кадрите от подобен род в другите страни са анга-
жирани да произвеждат все ПО·добри стоки за цивишшя потребител, тогава
изглежда неминуемо американският дял в световното производство да нама-
лее бързо, а верояrnо и икономическият растеж също ще забави темповете
си в сравнение с тези страни, коmо разчJПат на пазара и не държат толкова
много да насочват каmrталите си към отбраната249.
Твърде силно е да се каже, че тези тенденции поставят Съединените
щати пред една неотложна и неразрешима дилема в по-дългосрочен план.
·.~
 Просто защото те наистина са световната сврьхсила с много по-сериоз-
ни военни ангажименти, отколкото една регионална сила от рода на Япо-
ния или Западна Германия, и изискват доста по-солидни отбранителни
системи, точно както имперска Испания е чувствала, че се нуждае от да-
леч по-голяма армия в сравнение със своите съвременници, и както Вик-
торианска Англия е настоявала за значително по-силен флот от останали- ___
те страни. Още повече, че СССР се сочи като най-голямата военна запла- --
ха за американските интереси по света, а той определено отделя доста по-
голям процент от своя брутен национален продукт за военни цели. Затова --:---
американското ръководство непрекъснато се притеснява, че ще загуби____
„надпреварата във въоръжаването" с Русия. Все пак по-разумните сред __
тези ръководни кадри усещат, че бремето на въоръжаването също омало---~
мощава съветската икономика; че ако двете свръхсили продължават да
насочват все по-голяма част от националното богатство в непродуктивна-
та сфера на въоръжението, скоро може да възникне критичният въпрос;-
~ия икономика ще западне по-бързо, съпоставена с бързо разрастващи
~е държави като Япония, Китай и др.?" Ограничените разходи по въорЪ-~-
жаването за една свръхразтегнала се сила като САЩ може би ще я нака-
рат да се чувства уязвима в отбранителната сфера, но прекомерните ин.:-:=
вестиции във въоръжението, макар да гарантират по-голяма сигурност за~
ES известен период от време, биха подкопали търговската конкурентоспо-
Е: собност на американската икономика, тъй че страната би била по-малко~
• защитена в дългосрочен план•
250
i;.:i - --
~ Тук също не са окуражителни историческите прецеденти. Обичаен ..:.
~ проблем за предходни „пърnи в света" държави е бил фактът, че макар
~ относителната им икономическа сила да намалява, нарастващият чуждеем -·-
U транен натиск да rи изместят ги принуждава да отделят все повече и паве-·-~
че o_'!_.fp_~8<?1:!!~_T?:_ си въ_в,.в_о_~g_tJI!~ _с_~;:_кт_ор)___ К_<!~то _от _св_оя_ стр~~а. и~~.Тl!_с;;~ _______ ДЦМ_QIJ?а, __но_в_дълrосро!Iен _ план_е неблагоприятна„-За това-е нужно-разби--- -
fiроизводствените инвестиции и с течение на времето води до спирало·-~
видно намаляване на растежа, по-високи данъци, задълбочаващи се вътреш- -
ни борби за приоритетите в изразходването на средства, отслабваща с~?·-
собност да се понася бремето на отбраната251 . Ако това наисmна е нето-
рическата схема, тук лесно бихме перифразирали невероятно сериозната=
реплика на Шоу и да кажем: „Рим падна; Вав1шон падна; идва ред на Скарс-~
дейл"252.
Следователно в най-широк смисъл единственият отговор на въпроса,
който все по-широко се обсъжда в обществото, дали Съединените щатисс
могат_да_з~пазщ: съще_ст_ву~_ащото _прложение, .е. „не" :- просто_ защото_д_о----=._ ______ ние_на баланса, който.се отдалечава от-двуполюсната-към една по-много-
момента никое общество не е било в състояние да остане постоянно пред --
другите страни, тъй като това би означавало замразяване на темповете на~-·
разрастване, на технологическия прогрес и военните разработки, които
съществуват, откак свят светува. От друга страна, този паралел с истори--
ческите прецеденти не означава, че на Съединените щаm им е предопре„ ___
делено да се свият до сравнително незначителната позиция на бивши':!::е~
водещи сили като например Испания или Нидерландия, или пък да се раз- ·
паднат като Римската или Австро-Унгарската империя. Те са твърде об---
ширни за първото и вероятно прекалено хомогенни за второто. Дори аяз·
логията с Великобритания, предпочитана в съвременната политикоинауч-=-
- 1 на литература, не е твърде подходяща, ако игнорира разликата в мащаби-
1пе. Можем да изразим това и по друг начин; територията, населението и
природните ресурси на Британските острови предполагат, че те би тряб-
вало да притежават 3 или 4 о/о от световното ·богатство и власт, при поло-
жение че всич11.·и други неща са равни; но точно защото „другите неща"
никога не могат да бъдат равни, някои особености от историчесЮI и тех-
нологичен аспект позволяват на Британските острови да се разшири до
такава степен, че да притежава, да речем, 25 % от световното богатство и
власт в своя разцвет. Тъй като тези благоприятни условия са изчезнали,
това, което се случва с нея впоследствие, не е нищо друго, освен да се
върне към „естествените" си размери. По същия начин можем да се уве-
рим, че територията, населението и природните ресурси на САЩ им пре-
- допределят :\1оже би 16 или 18 % от световното богатство и власт, но
поради исторкчески и технологични особеност, благопр~ятни за тях, този
дял досmга 40 % и ·повече към-1945 г. и че 80 и 90-те години са- пЪрвИТе
десетилетия, когато тази необичайно голяма цифра се смалява до еДин
„по-естествен" раз1rер. Този упадък се прикрива от огромните военни
способности на страната, а също и от успешното „интернационализира-
не" на американския капитализъм и култура 253 . Но дори и когато „свива-
нето" до „естествения" размер се осъществи в някакво далечно бъдеще,
Съединените щати пак ще бъдат много голяма сила в един многополюсен
свят само поради размерите си.
Следователно задачата, която стои пред американските държавници
през следващите десетилетия, е да признаят, че в съвремието действат
разнообразни тенденции и е необходимо да се ръководи така, че относи-
телната ерозия на Съединените щати да се извършва бавно и гладко и да
не бъде ускорявана от поIШmка, която носи единствено краткотрайни пре-
ране, като се започне от администрацията на президента надолу, че тех-
нологичните и следователно социалноикономическите промени в света
се извършват по-бързо, отколкото когато и да било преди; че междуна-
родната общност е много по-разностранна политически и културно, от~
колкото се е смятало, и гледа с пренебрежение на твърде опростените
решения на проблемите, предлагани както от Вашингтон, така и от Мо-
·-·- еква; че „равновесието" в икономическите и производствените сили вече
не е така явно наклонено в полза на САЩ, както е било през 1945 г.; и че
дори във военната област се явяват признаци за известио преразпределе-
полюсна система, където американската икономическа/военна сила веро-
ятно ще о·стане по-голяма от тази на която и да било друга страна, взета
отделно, но няма да бъде тъй непропорционална, както в десетилетията
след Втората световна война. Това само по себе си не е лошо, ако човек
си спомни изявленията на Кисинджър за неудобството да се провежда
политика в свят, който се смята, че винаги ще бъде двуполюсен. Може
това да ни се стори още по-добро, ако си спомним, че Русия ще бъде
много по-сиJПiо повлияна от променящата се динамика в световн1Пе сили.
При всички тези дискусШI за ерозията на американското лидерство тряб-
ва отново да повторим, че упадъкът, за който говорим, е относителен, а не
абсолютен и следователно е напълно естествен и че единствената сериоз­
на заплаха за истинските интереси на САЩ може да дойде от невъзмож­
ността им да се адаптират разумно към новия световен ред.
Имайки предвид значителната сила, която Съединените щати все още
притежават в различните области, теореп~ично не би трябвало да е свръх
способностите на съответната администрация да направи такова преуст- ---- ~
ройство на дипломацията и стратегията, че да може, според класическата
фраза на Уолтър Липман, да доведе до „баланс„. между ангажиментите на
държавата и нейната мощ" 254 • Макар че няма неоспорима и единствена
,,държава приемник", която да поеме глобалното бреме на Америка, така
както САЩ поемат ролята на Англия през 40-те години на ХХ в., все пак
страната има по-малко проблеми от имперска Испания, обсадена от вра-
гове по всички фронтове, или Нидерландия, притисната между Франция и
Англия, или Британската империя, изправена пред цял куп съперници.
Изпитанията на Съединените щати по пътя им -КЪМ XXI в. са несъмнено
тежки, може би най-вече в икономическата сфера. Но ресурсите им все ___ _
още са значителни, стига да се използват целенасочено и стига да и:-.1а -~"
разумно виждане както за недостатъците, така и за преимуществата _н_а
американската власт. --
Погледнато от определен ъгъл, едва ли можем да кажем, че дилемата __
на САЩ е уникална. Има ли държава в света, която да не среща пробле:-.1и
при избора на подходяща военна политика, или когато трябва да избира
между пушките, маслото и инвестициите? От друг~ гледна точка обаче
позицията на Америка е много специална. Независимо от икономическия
си и може би военен упадък тя си остава, както казва Пиер Хаснер, „ре­
шаващият фактор за всеки вид баланс или проблем"255 • Тъй като притежа-
ва за добро или за лошо толкова голяма власт, тъй като е ядрото на запад~ ---
ната съ1озническа система и центърът на съществу~_~Щ.~:Г.~ _C_!J_~_!O_!З_ ~_a __!f~-~
номика -това-;·което·-сАIЦ пpaви-il.ilii iiё--прави,-е-мНого по-важно, отколко- --
то вси~ко, което някоя от другите държави реши да направи. ····--
ЕПИЛОГ
След направения анализ на възхода и упадъка на Велиюпе сили в рам­
ките на международната систе11а за последните петстоmн години можем да
завърШIL\f с една теоретична и методологична заключителна част, в коя­
то ще разгледаме най-разнообразните Теории за „войната и цикъла на оrnо­
сителната сила" 1 , „глобалните войни, държавните дългове и дългия цикъл" 2 ,
„размера и продължителността на живота на империите" 3 и различните други
оIШти4 на политолозите да извлекат смисъла от цялостните явления и чес­
то - да подскажат бъдещите събития. Но това не е политоложка творба,
макар да се надяваме, че сме ·предложили обширен материал от подробни
факти и коментари за онези учени в тази дисципmiна, които изследват по­
общите схеми на войната и промените в световния ред.
В таз11_ част не се прави опит за завършено резюме за това; къде сме
били в края на ХХ в., защото това би противоречало на една от основните
идеи на настоящата книга - че международната система е подложена на
непрекъснати промени, не са:мо на такива, произтичащи от всекид~евни­
те действия на държавниците и нормалното протичане на политическите
и военните събития, но и на онези, които са причинени от по-дълбоките
трансформации в основата на световната власт и постепенно изплуват на
повърхността.
Все пак е уместно да предложим няколко по-общи забележки, преди
да приключим това изследване. В цялата книга поддържаме тезата, че до­
колкото засягат международната система, богатството и властта, иконо­
мическата мощ и военната сю1а винаги са били относителни и трябва да
се приемат като такива. И тъй като са относителни и всички общества са
обект на неумолимата тенденция към промяна.L~~~~-~р_QДIJ_о_т_о__равнове---­
сие никога не-може-да -остане-непОДВиЖНО и-е- глупост от страна на ръко­
водните кадри, ако приемат, че не е така. Благодарение на анархичната и
конкурентна природа на съперничеството между държавите истори_ята_ на
международния живот през последните петстотин години твърде често е
била история на войни или поне на подготовка за военни действия. И
войните, и подготовката им изразходват ресурси, които обществата биха
могли да използват за други „стоки", независимо дали са обществени или
частни. Все едно до каква степен на икономическо и научно развитие е
достигнала дадена страна, тя преминава през дебатите до каква степен
националното богатство трябва да с~-·-~~-J!~J_IЗ.!J~---~U_Q~нни_цели .. Тя.също
обсъжда по·какъ1гнай'Д6бiр-iiачии-да стимулира наци_оналния проспери­
тет не само заради индивидуалните печалби, които увелИЧават общия при­
ток на богатства, но и поради съзнанието, че икономическият растеж, про­
изводителността и процъфтяващите финанси ще се отразят върху относи­
телните перспективи на една велика сила, в случай че възникне бъдещ
международен конфликт. Действително резултатпте от всички по-важни и
продължителни войни между Великите сили, които разгледахме тук, не­
прекъснато ни сочат съществената роля на производствените иконо.миче­
ски .сили - както по време на конфликтите, така и в периодите лсе:J1Сду тях,
когато диференцираните темпове на растеж правят различните държави

относително по-силни или по-слаби. До голяма
лемите коалиционни войни от периода
степен резултатите от го-
1500-1945 г. потвърждават тен- --~/·
денциите за промяна, която в един по-дълъг период от време се извършва
и на икономическо ниво. Новият териториален ред, установяван след края
на всяка война, следователно отразява преразпределението на властта,
което се извършва в международната система. Сключването на мир обаче
не спира този процес на непрекъснати промени, а диференцираният темп
на икономически растеж сред Великите сили предопределя продължава-
нето 11у.
Не е установено дали съществуването на сили, които изживяват
„възход'' и „упадък" в един анархистичен световен ред, винаги вод~ до
война. По-голямата част от историческата литература приема, че „воина-
та" и „системата на Великите сили" вървят ръка за ръка. Макиндър, един
от основоположниците на неомеркантилистката и геополитическата мисъл,
твърди, че големите войни в историята „са резултат, пряк или косвен, от--­
неравноМ:ерния растеж на държавите" 5 • Но дали този модел отмира след
1945 г.? Наистина може би с разработването на ядрените оръжия с тяхна-
та скрита заплаха да превърнат всяка раз11яна на удари във взаимно уни­
щожение най-после сме овладели навика си да реагираме с въоръжен кон------:=:-
фликт на всяка спорадична промяна в баланса на Великите ,~ил~, ограни- ___ _
чавайки се само с индиректните, маломащабни, „сурогатни воини. Но е
възможно също взаимните тревоги от ядреното оръжие по-скоро да ra-
рантират, че бъдещите конфликти, ако възникнат такива между Великите
сили, ще останат конвенционални, макар че дори те биха биl1и ужасно
кървави· и унищожителни, като се има предвид модерното 69ино въоръ­
жение.
Очевидно никой не знае отговора на подобни съществени въпроси.
На онези, които предполагат, че човечеството _няма да прояв~ -~~!:<ав_а _!_л~у--~--1
· пост, че -да ·започне-още--една- опустоnrителн~ги··ёкъnа··войiнi·между Вели­
ките СJ-ШИ, може би трябва да припомним, че тази увереност същес~вува и
през по-голямата част от XIX в. Действително книгата на Норман Еинджъл_-_
„Голямата илюзия", която се превръща в бестселър заради доводите си, Че
войната би била икономически разорителна както за победителите, така и
за победените, се появява едва през 1910 г., когато европейските гене­
рални щабове тихомълком довършват военните си планове.
Каквато и да е вероятността за сблъсък, ядрен или конвенционален,
между по-големите държави, ясно е, че важните трансформации в равно­
весието възникват и ще се развиват вероятн_о с по-бърз 'Г-~~~!!_Q.'!!IР_~.Ц_!-1.
·Още повече;·-·че -те-дейсtват-в--дв-ете··отделни,-·но-взаИМОДейСтва.щи си нива .
на икономическото производство и стратегическата сила. Ако тенденции-
. те от последнIПе две десетилетия не се променят (и защо ли?), моделът на
световната политика в груб вид изглежда така:
Първо, ще се разпредели делът на общия световен продукт и на об-----=:­
щите световни военни разходи от петте най-големи концентрации на сила ~
между много повече държави; но това ще бъде постепенен процес и в
близко бъдеще няма вероятност друга страна да се присъедини към „пен­
тархията" на Съединените щати, Съветския съюз, Китай, Япония и Евро­
пейската икономическа общност.
~1
. -- ' Bntopo, глобалните производствени баланси между тези пет сили вече 5_4J.~Ji~
са започна...1и да се накланят в различни посоки: от Русия и САЩ, също и
от ЕИО, КЪ),f Япония и Китай. Това не предвещава балансирано -nетстран­
/ но икономическо споразумение, тъй като Съединените щати и ЕИО в общи
линии имат еднаква производствена и търговска основа (макар че първи­
·- /, те печелят неимоверно от факта, че са военна държава); СССР и Япония
грубо погледнато са също еднакви (макар Япония да се развива по-бързо),
като всяка от тях притежава около две трети от производствената мощ на
предходните две; а Китай е все още далеч назад, но бележи най-бързи
темпове на развитие.
Тре.то, във военен аспект все още съществува двуполюсен световен
:модел поради това, че само Съединените щати и СССР имат капацитета да
се унищожат взаимно, а също и която и да е друга страна. Но може би
тази биполярност бав_н9 ер_о_зира Kc:J.KTO на ядрено ниво, защото подобно
оръжие си ___оСтава неизползваемо при повечето обстоятелства, или пък
защото Китай, Франция и Англия поотделно получават значителни допълне­
ния към собствения си ядрен арсенал; така и на конвенционално ниво
поради бързото засилване на китайската :-.rощ плюс все по-ясната пред­
става, че коалирането на западногер),tанските, френските· (и може би анг­
лийските и италианските) сухопътни, военноморски и военновъздушни
сили би било неи11оверно мощна КО),tбинация, ако тези държави наистина
-~ заработят заедно ефективно. По вътрешнополитически причини малко ве­
- роятно е това да се случи в близко бъдеще; но самият факт, че такъв по­
тенциал съществува; придава още по-голяма несигурност на „двупол1ос­
ната" систе),rа поне на конвенционално ниво. За разлика от това никой в
момента не предполага, че Япония ще се трансформира във велика воен­
на. сила; макар че който и да било, запознат със схемата на „войната и
___ промените-в--световната ·политика";-не-би--се·-изненадал;-ако един-ден-ня--::.-­
кое друго политическо ръководство в Токио реши да превърне икономи­
ческата ir спла в по-сериозна военна 11ощ.
Ако Япония все пак реши да и11а по-активно военно присъствие в
световните работи, сигурно ще е почувствала, че повече не може да защи­
тава интересите си единствено в ролята си на „търгуваща държава" 6 • Сле­
дователно, подсилвайки въоръжените си сили, тя ще се надява да .заздра­
- ви мощта и влиянието си в международно отношение до степен, която не
може да се постигне с невоенни средства. Все пак историята на междуна­
родното съперничество през последните петстотин _го~ин~ пок~зв~·-1!.~---~~~_О __
--- военната·,;с1иурност''-никога··не--е-достатъчн-а:
В -по-КрiiiЪК-.пёрйОд тя може
да възпира нли разгромява съперническите държави (и това за повечето
политически лидери и техните поддръжници е напълно достатъчно). Но
ако поради подобни победи държава географски и стратегически разши­
ри прекомерно много границJПе си, ако дори на по-ниско .имперско ниво
решИ да посвепi: голям процент от общия приход на страната за „защита",
оставяйки по-малко за „производствени инвесrnции", много вероятно е
иконо:-.rическото И производство да забави темпове, което ще доведе до
тежки последствия за дългосрочния И капацитет да задоволява потреби­
телските нужди на своите граждани и международните си позиции 1 • Това
вече се случва със СССР, САЩ и Англия. Важно е, че Китай и Западна
Германия в момента се борят да избегнат излишните инвестиции във во­ Всяка от големите сили през 90-те години на ХХ в. - Съединените
енното дело, подозирайки, че това ще се отрази върху дългосрочните им щати, СССР, Китай, Япония и Европейската икономическа общност - 54.з;t?.~
перспективи за развитие. явно трябва да се справя с древната дилема за възхода и упадъка, с про­ ~

И пак се връщаме на затворения кръг, в който са изпадали стратези­
те, икономистите и политическите лидери още от древни времена, та до
наши дни. За да бъдеш велика сила - по дефиниция държава, способна да
се самосъхрани срещу напора на всяка друга 8 , - трябва да притежаваш
процъфтяваща икономическа база. По думите на Лист: „Войната или са­
мата възможност за война прави осигуряването на производствена мощ
задължително изискване за една държава от първи ранг... " 9• Но пък с вли­
зането във война или с отделянето на голям дял от „производствената мощ"
на държавата за разходи по „непродуктивното" въоръжение се поема
рискът да се подкопае националната икономическа база особено за стра­
ни, които концентрират по-голямата част от приходите си за производст­
вени вложения за дългосрочно развитие.
Всичко това е признато от класическите теоретици на политическата
икономия. Последователите на Адам Смит са склонни да подкрепят по­
ниски разходи за отбрана; тези, които симпатизират на идеите на Лист за
!
менливия темп на производствен напредък, с технологичните нововъве­
дения, с из~!ененията в международната обстановка, със спираловидно­
то покачване в цената на оръжието, с нестабилността в баланса на власт­
та. Това развитие е нещо, което не може да се контролира от която и да
~ държава, нито пък от личности. Нека перифразираме известната забе­
лежка на Бисмарк, като кажем, че всички тези държави пътуват по тече-
нието на в ремето", "
което те „нито могат да създадат, нито да насочват",
но по което „могат да маневрират с повече или по-:малко опит и уме-
ние
"13 к
. ак ще приключат това пътешествие, до голяма степен зависи от
'
мъдростта н~ правителствата във Вашингтон, Москва, Токио, Пекин и
различните европейски столици. Предложеният анализ се опитва да пред­
стави възможните перспективи за всеки от тез·и политическ-И курсове,
както и за системата на Великите сили като цяло. Но все пак остава съще­
ствена ролята на „умението и опита", с които те ще успеят да плават по
„течението на Времето".

Nationalбkonomie, вярват, че всяка страна притежава по-сериозни инст;..

рументи на сила. Всички те, ако са честни, признават, че всъщност е въпрос
на избор, при това "труден избор" 10 • Разбира се, в идеалния вариант „пе-
чалбата" и „силата" вървят ръка за ръка. Много по-често обаче държавни-
ците са изправени пред необичайна дилема: дали да си купят военна си-
гурност по време, когато съществува реална и скрита опасност, която· се
превръща в бреме за националната икономика; или да подцържат ниски
военни разходи, като в отделни случаи интересите им са застрашени от

действията на други·държави 11 •
Следователно Великите сили през 90-те години на ХХ в. в межgуна- _____ _
·родната -систе~{а·-ёа· ·пр-инуде1й.r·да·се-борят·с-·двоякитепредизвикат·ел-стВа~-- --
пред които са били изправени и техните деди: първо, неравномерния мо-
дел на икономическо развитие, който е причина някои от тях да стават--
сравнително по-богати (и съответно по-силни) от другите; и, второ, кон---
курен~ата и понякога опасна обстановка в чужбина, която ги принужда-
ва да избират между непосредствената военна сигурност и една по-
продължителна икономическа стабилност. Няма общо правило, което да
предложи на ръководните кадри универсално приложим метод на дейст- ·
вие. Ако не се погрижат за добрата военна отбрана, може да не са в състо-
яние да реагират при евентуалJ!~ -~!~IC~ ~:Г.ОЧ'!!l:IR_!l~--IJРО_ти_внцко_ва_държаё
ва;„ако ·изразходват тВърде-много средства за въоръжаване или, както че-
сто става, за подцържане при все по-висока цена на военните задълже-
ния, поети в един по-ранен етап, възможно е да се пресилят, като някой
старец, дето се опитва да работи свръх възможностите си. „Законът за
покачващата се цена на войната" съвсем не прави това по-лесно 12 • Дори-·-
ако, цитирайки най-често използвания пример, можем да предотвратим --
целият бюджет на Военновъздушните сили на САЩ да бъде погълнат от
производството на един-единс1пвен самолет през 2020 г., невероятното
покачване в цените на модерното въоръжение е тревожна теНдеНция за
всички държави и техните данъкоплатци.
 --1 БЕЛЕЖКИ

1
1
1. Възходът на Западния свят
1
W. Н. McNeill,A World Нist01y (Лондон, 1979), с. 295; idem, The Rise ofthe West (Чикаrо,
1967), с. 565; 1 М. Roberts, The Pelican History ofthe World (Армъндсуърт, Мидълсекс, 1980),
с. 519; G. Barтaclough, TheТimesAtlasoJWor/dHistory(Лoндoн, 1978), с. 153.
2
За преrлед на ~rеждународнпте отношения в Европа около 1500 r. вж.: Тhе New Cambridge
Modern Нistоrу(оттукнатап.к NCMH), т. I. The Renaissance 1493-1520, ed. G. R. Роttеr(Кейм­
бридж, 1961), особено rл. 7-14; тоы 2, The Reformation 1520-1529, ed. G. R. Elton (Кей~tбридж,
1958), rл. 10-11 и 16; G. R. Elton, Reformation Europe 1517-1559 (Лондон, 1963), rл. 2; G.
Mattingly, Renaissance Diplomacy (Армъндсуърт, 1965), с. 115 и нататък.
3
Кратки описания на Китай при динас!ията Мин в: McNeill, Rise of th~_West, с_. 524-34;
- Roberts, History ofthe Wor/d, С. 424-44.-За доПъЛн~пелни сведения вж.: С. О. Hucker, ChinaS
!mperia/ Раst(Станфорд, Калифорmш, 1975), с. 303 и нататък; J. А. Harrison, The Chinese Ernpire
(Ню Йорк, 1972); W. Eberbard,A. Нistoryo/China (2 изд., Лондон, 1960), с. 232-70; М. Elvin, The
Pattern ofthe Chinese Раst(Лондон, 1973).
4
У. Shiba, Comn1erce and Society in Sung China (Ан Арбър, Мичиган, 1970); J. Needham,
The Development of/ron and Stee/ Technology in China (Лондон, 1958); L. S. Yang, Мопеу and
Credit in C/1ina (Кейыбридж, Масачусетс, 1952); особено W. Н. McNeill, The Pursuit ofРои:еr,
Technology, Arrned Forces and Society Since 1000 А. D. (Чикаго, 1983), rл. 2.
5
Важен източник (на анrлийски) за rорното е J. Needbam, Science and Civilization in China,
т. 4, ч. 3, Civil Engineering and Nautics (Кеймбридж, 1971), особено с. 379-536; Вж. също: Lo
Jung-pang, „The Emergence of China as а Sea Power During the Latc Sung and Early Yuan Periods",
Far Eastern Quarter/y, т. 14 (1955), с. 489-503; С. G. Reynolds, Соттапd ofthe Sea: The History
and Strategy ofMaritime Empires (Ню Йорк, 1974), с. 98-104.
6 Вж.: McNeill, 1Vor/d History, с. 254-5; Necdham,ScienceandCivilization in China (Лондон,

1972), с. 230; Lo Jung-pang, „The Decline oftbe Early Ming Navy", Orient Extremus, т. 5 (1958),
с. 149-68; Но Ping-ti, „Economic and Institutional Factors in the Decline of tbe Chinese Empirc", в:
_ _ ___, __ С_ Cipolla (ed.), The Econornic Decline of the Empires (Ло~щон,-1970), -с~ 274--0; MiiКap че по
принцип описаната xaprnнa да не с така мрачна, както в дpyrn разкази. Вж. също подробните
сравнения в: J. Ncedham, The GrandTitration: Science and Society in East and West (Лондон, I 969),
навсякъде; и в: Е. L. Jones, The European Mirac/e: Environments; Econoinies and GeopoЦtics in the
HistoryofEuropeandAsia(Keймбpидж, 1981). - - -
7 Jones, European Miracle, rn. 9; F. Braudcl, The Mediterranean and the Mediterranean JVorld

in theAge ofPhilipll, в 2 тома (Лондон, 1971), том 2, с. 661; Р. Wittek, The Rise ofthe Ottoman
Ernpire (Лондон, 1938); Н. Inalcik, The Ottoman·Ernpire: The Classical Age 1300-1600 (Ню
Йорк, 1973); М. А. Cook, А History ofthe Ottoman Empire to 1730 (Кеймбридж, 1976); М, G. S.
Hodgson, The Jlenture oflslarn, т. 2 и 3 (Чикаrо/Лондон, 1924); С. М. Kortepeter, Ottoman 1mpeп'alism
During the Reformation (Лондон, 1973).
8 А. С. Hess, „The Evolution of the Ottoman Seaborne Empire in the Age of the Oceanic

_.Discoveries,-1453-1525'.!-,-American Historica/-Review;т.-?2;6p:? (дёкември-1970);-ё: 1892='!"9 I 9; ·-

Braиdel, Mediterranean, т. 2, с. 918; Reynolds, Comrnand ofthe Sea, с. 112; и коментара в: J. F.
Guilmartin, Gunpowder and Galleys: Clia11ging Teclmo/ogy and Medilerranean Warfare at Sea in the
Sixteenth Century (Кеймбридж, 1974).
9 Joncs, European Miracle, с. 176; Cook,Нistory ofthe Ottornan Empire, особено с. 103; В.

Lewis, „Some Reflections on tbe Decline of tbe Ottoman Empire" в: Cipolla (ed.),Econornic Decline
ofErnpir'es, с. 215-34; Н. А. Gibbs and Н. Bowen, Islamic Society and the West, т. 1 и 2 (Лондон,
1950 и 1957) ч. 1, с. 273; ч. 2, с. 1-37; вж. също: Н. Inalcik, The Ottoman Empire: Conquest,
Organization and Есопоту: Co//ected Studies(Лoндoн, 1978) rл. 10--13.
1о Jones, Еиrореап Miracle, с. 182.
11 Вж. пак там, rл. l О; RoЬerts, Historyofthe World, с. 41-5-23; W. Н. MoreJand,FromAkbar

toAurangzeb: А Study in 1ndian Economic Нistory (Лондон, 1923); М. D. Morris, „Values as an

Obstacle to Economic Growth in South Asia" ,Journa/ ofEconomic History, том 27 (1967), с. 588-

35 Възход и падение на Великите сили

607 .За по-ясно оnисашtе А. J. Qaisar,Т/" Indian Respanse to Ei„opeon Teclmology and Сиlшщ ~ Еиrореап
J498-1707 (Делхи, Индия, 1982), навсякъде; и за по-nсния период, С. А. BayJey, R11lers. Тон•nsтеп
AD
and Bazaars (Кеймбридж, 1982). · . . 25
12 McNeill,Rise oftlie ivest, с. 645-9;Jones,E111·opean Miracle, с. 157-9; R. Bend1x,K11igs or
Реор!е: Рон:еr and the Mandate to Rule (Бъркли/Лос Анжелес, 1978), с. 431; G. В. Sansoш, Т/1е
rVestern fVor/d and Japan (Лондон, 1950), с. 3-208; idem, А History ofJapan, т. 2, 3 (Лондон, 1961
и l964); с. R. Boxer, The Christian Centiuy in Japan 1549-1650 (Бъркли, 1951); J. W. Hall,
Government and Loca/ Po•ver in Japan (Принстън, Н10 Дя.-ьрзи, 1966); D. М. Bro\vn, „The Impact
of Fireaпns оп Japancse Warfare", Far Eastern Quarterly, тоы 7 ( 194 7), с. 236-45; R. Р. ТоЬу, State
and Dip/omacy inEar/yModer11Japan (Принстън, Ню Джързн, 1984). . Diffie an~ С. D. Winius, Foundations of tlie Portuguese Empire 1415-1580 (Минеаполис, 1977);
1з мёNеiП, World Нistory, с. 328-43; Bendix,Kings or People, с. 491; Wallersteш, TlieAf?dern - -
World System, т. 1, Capita/ist Agriculti1re and the Origins of the European fVorld-Economy tn the .
SL""<teenth Century (I-110 Йорк/Лондон, 1974), с. 301-24; G. Vernadsky, Tlie Tsardom 0JM11scovy 1547-
1682 (Hio Хейвън, Кънетикът, 1969); R. Н. Fisher, TJ1e Rttssian Fur Trade 1550-1700 (Бъркли, .
Калифорния, 1943); м. F!orinsky, Russia: А Short History (Н10 Йорк, 1964), rn. 3-9; R. J. Kemer, Тhе ___
Urge to theSea (Hio Йорк, I97I)T. Szamuely, TheRussianTradition (Лондон, 1974); L. Kochan and-
R. Abrahan1, The Making о/Modern Russia (Армъндсуьрт, второ изд., 1983) гл. 3-6.
J4 Вж.: Roberts, Нfstory of the World, с. 585; „Даже и през XVII в. Русия беше толко~.а
непозната че кралят на Франция би могъл да пише-на руския цар, без да знае, че човекът, къ:-.1
когото е dтправ~ш писмото си, е починал преди десет години." Вж. също и забележките на
анrлийскf!те търговци в Русия в: Kochan and Abraham, Making ofModern Russia, с. 5fr7.
1s Това с заглавието на внушителния труд на Е. Л. Джоунс. Tor1 и значи:-.юто изс;~едване на --
rviакнийл „Стремежът към власт'' (The Pursuil ofPo\t'e1·) оказват силно влияние върху .изложени----:-=
. сто в следващ~пе редове. Вж. също: McNeill, Rise of tl1e fVesl, навсякъде; Wallersteш, Modern
1Vorld System; D. с. North and R. Р. Thomas, The Rise oftl1e Western JVor/d (Ксf1мбр11дж, 1973); J. Н.--
Раrту, The EstaЬlishment oftl1e Europea11 Hegemony 1415-1715 (трето издание, Ню Йорк, 1966);
s. Viljoen, Economic Systems in JVorld Histo1y (Лондон, 1974), навсякъде; Р. Chaunu, European ___
ExpansionintheLaterMiddleAges(Aмcтepдaм, 1979). . . " . --
16 Н. с. Darby The Face of Eltrope on the Eve of tl1c Grcat D1scover1es , IП Л'СА1Н, т. 1, ~----
с. 20-49; N. J. G. Pound~'and S. S. Ball, „Corc·Areas and the Development of the European States System", --
Anna/softheAssocialio110JAmerican Geograpl1ers, т. 54 (1964), с. 24-40; R. G. Wcsson,~tateSystems:
1nlernah°onal Relations, Po/itics and Culture (Ню Йорк, 1978) с. 111; Joncs, European M1racle, rл. 7. . ·-
11 N. G. Pounds,An Historical Geograp/1yofEurope 1500-1840 (Кеймбридж, 1979), rл. 1; С.
Cipolla, Before the Jndustria/ Revoluti~n: E11ropea11 Societyand Есо~от~ 1000-1700 (второ изда-
-- ние,-Лондон,-·1980), навсякъде;-С.-С1роllа,--Тhе Fontana Есопот1~ Нrstory of Europe, т.-1-,-Тh~
Midd/eAges(Лoндoп, 1972), гл. 7; Е. Samhaber, Mercliants Make Н1s.tоrу(Лондон, 1963), с. 130 ~··-
нататък; Wallerstcin, Modern Wor/d System, т. 1, с. 42; Braudcl, Med//erra11ean, т. 1, с. 188-224.
1g Roberts, Нistory о/ the World, с. 505-6; J. Н. Parry, The Age of Recon11aissance (второ--
издание, Лондон,-1966), с. 60. ---
19 Цитат по: Jones, Еиrореап Miracle, с. 235. _---:
20 McNeill, Pursuit о/ Power, rл. 3; J. U. Nef, JVar and Нита11 Progress (Н10 Йорк, 1968)~
rл. 2; R. А. Prcston, S. F. Wise, Н. О. Werner, Меп inArms (Лондон, 1962), rл. 7; С. Cipolla, Guft.s___
and Sails in t/1e Early P/1aseoJEuropean Expansion 1400-1700 (Лондон, 1965), навст„ъдс; и R. --·
Bean War and the Birth ofthc Nation Statc",Journa/ ofEconomic Нistory, т. 33 (1973), с. 203-21. -
' 2i Длъжни сме да поставим в кавички думата „~ационална",. тъй като мно:ина войници от----':-
френската армия са били наемници. Вж.: V. G. K1eman, „Fore1gn Mcrce~ancs an~ Absolute - ~~=-~~ИJ~~.~~~:-~~~!11.>-~.~:!_/0l)'_~f~b~_[tO/War_in_theMiddleAges,вдвa.тoмa(Лoндoн;-1924).--··-----
. ·Monarchy''-;PastandPresent,-т. l l (1957),с.-72.-Заобщи сведениявж.: McNc1!1,-Pursu1tofPow .'
rл. 3; Н. Тhomas,Historyoftl1e World(HюЙopк, 1979),гл. 24; М. Е. Mall~t,Merc~nariesandTherr __
Jvfasters: Warfare fn Renaissance 1tа/у(Лопдон, 1976); 11 J. R. На1е, „Arm1cs, Nav1cs and thc Art of
War", NCMH, т. 2, особено с. 486; idem, JVar and Society in Renaissance Еш·оре 1450-1620
(Ло~щон, 1985), гл. 2.
22 Cipolla, Guns and_Sails, на различни места; N~t, War a11d Нитап Progress, с. 46.
2э с. Duffy, Siege Waifare: The Fortress in the Early Modern World 1494-1660 (Лондон, ---
1979), rn. l-2;McNei11,PursuilofFЬwer,гл. 3; Wesson,StateSystems, c.112;Braudcl,Лiediterranean,._
т. 2, с. 845; J. R. Hale, The Early Deve/opmentofthe Bastion: Ап ltalian Chronology, 1450-1534 в:
Hale et aJ. (ed.), Еиrоре fn tlie Later MiddleAges (Лондон, 1965), с. 466-94. __
24 Вж.: Раrту, Лgе of Reconnaissance, rл. VII; ReynoJds, Command ofthe Sea, с. 106; Р. .
Padfield, Gims at Sea (Лондон, 1971) rл. 1; G. С. Scammel, The World Encompasse: Т/1е first __
Maritime Empires, с. 800-1650 (Бъркли, Калифорния,
ствията от XV в. в по-широкия контекст на европейския експанзионизъ:\f.
1981 ), който разr:1ежда nътеше-
Jones, European Miracle, с. 80. Значението на „ефективната, иконо:-.mческа организация"
е подчертано многократно в: North and Thomas, Rise ofthe Western World, с. 1 и навсякъде.
26
Това е основната тема в: Guilmartin, Gunpo~vderand Galleys, навсякъде.
27
За събитията, които се оmасят до Португалия, вж.: Раrту, Age of Reconnaissance; Р.
Padfield, Тide of Empires: Decisive Nava/ Campaigns in the Rise of the West, т. 1, 1481-1654
(Лондон, 1979), rл. 2; С. R. Boxer, The PorlugueseSeaЬorne Empire 1415-1825 (Лондон, 1969); V.
Magalhaes-Godinho, L'Jconomie de 1 'Empire P.ortugais atL"r ;кJ# etXVF siec/es (Париж, 1969); в. w.
\.Vallersteш, Modern World System, с. 325; BraudeJ,Mediterranean, т. 2, с. 1174-6; Scammell, JVorld
Encompassed, гл. 5.
28
Р. М. Kennedy, The Rise and Fafl о/British Navaf N!astery (Лондон/Ню Йорк, ] 976), с. 18.
2
~ Padfield, TideofEmpires, т. 1, с. 49.
)о Дали самото португалско прав~rтелство се е облагодетелствало толкова, е още пo-cъ~rnи-
телно. Вж.: М. Ne\vitt, „Plunder and the Re\vards ofOffice in the Portuguese Empire", в: м. Duffy
(ed.), The Milita7 Revo/ution and the State 1500-1800 (Exeter Studies in History, Ексетър, 1980),
_ с. 10-2_8;_и Е. Re1nhard, Geschichtedereuropiiischen Expansion, т. 1 (Щутгарт, 1983); rл: 3 и 4.
31
Wallerstein, Modern 1Vorld System, с. 170; С. Н. Haring, The Spanish Empire fnAmerica
(Н10 Йорк, 1947); Parry, Spanis/1 Seaborne Empire, на различни места; ScammelJ, fVorld
Encompassed, гл. 6; С. Gibson, Spain inAmerica (Н10 Йорк, 1966).
32 :-VaIIerstein, Modern Wor/d System. Вж. също Jones, European Miracle, гл. 4; Parry, Age о/
Reconnaцsance, ч. 3; Robcrts, Historyofthe fVorld, с. 600; CambridgeEconomic Нistory ofEurope, с. 4;
The Еиrореап EconomyofExpanding Europe in theSLtteenth and Seventeent/1 Centuries (Кей:-.1бридж,
1967), навсякъде. Сериозно предупреждение срещу очакването за реална „световна система" се
съдър~а в: R. А. Dodgshon, „А Spatial Perspective", Peasant Studies, т. 6, бр. I (януари 1977), с. &-19.
За началото на това предизвикателство към Иберийския търговски монопол в чужбина
вж.: NCMH, т. J, rл. 16, и т. 3, rл. 17; Padfield, Тide oft/1e Empires, гл. 4; Scammell, World
Encompassed, rл. 7 и 9.
34
К. Mendelsohп, Science and fVestern Domination (Лондон, 1976), навсякъде; Nef, War and
fl_uman Progress, гл. 3; ELton, Reformation EurojJe, с. 292; McNeill, Rise ofthe West, с. 592-8;
C1poila (ed.), Fontana Economic History of Europe, т. 2, rл. 3; А. Wolf, А Нistory о/ Science,
Technology and Phi!osop/1y in theSixteenth and Seventeent/1 Centuries (Ню Йорк, 1935).
---·- эs ~?ne~,_Eur9p!!_a_n_Лf]!acJe, ~l_(bl_и навсякъде; А. G. Frank, WorldAccumulalion 1492-
1789 (Н10 ЙорК/Лондон, 1978), с. 137.
36
Вж. oruoвo: Mendelsohn,Scie11ce and WesternDomination, където се подчертава значе-
нието на научните пабл10дения и предсказания; също и McNeill,Riseoft/1e West, с. 593-9.
2. Стремежът на Хабсбургската династия
към господство над Европа, 1519-1659 г.
~· Oman~A HistoryoftheArt o/War in the Sixteenth Century (Лондон, 1937), с. 3. За предход-
1
Вж. предупреждението за това в: G. R. ELton, Reformation Europe 1517-1559(Лондон,
1963),с. 305.
•• 3
Пак там, с. 35.
4
R. А. Stradling, Europe and tl1e Dec/ine o/Spain: А Study ofthe Spanis/1 System, 1580-1720
(Лондон/Бостън, 1981), с. 44.
5
Напр. изявлението на Гапiнара пред Карл V, че „Господ те е постав1m на пътя към
световната монархия", циmрано в: NCMH, т. 2, с. 301 и нататък; и цитаnпе в: Н. Kamen,Spain
1469-1714 (Лондон, 1983), с. 67.
Oman, War in the Sixteenth Century, с. 5. Тази книга остава най·добриятвоенен разказ за
6
този период. Полезни кратки описания за тези 140 rод11ни се съдържат в трmе тома на ,,Истори-
ятанаЕвропанаиздателство„ФонтанаПрес"(Fоп/апаНis/оrуо/Еиrоре): G. R.Elton,Reformation
Europe 1517-1559 (Лондон, 1963); J. Н. Elliott, Europe Divided 1559-1598(Лондон, 1968): и G.
Parkcr, E"rope in Crisis 1598-1648 (Лондон, Вж. също: т. и Н.
1979). NCMH,
Koenigsbcrger, The Habsburgs and Еиrоре 1516-1600 (Итака/ Лондон, 1971 ).
1
NCMH, т. 2, rл. 11 и 17.
2-5; G. 4 "Вж интереснитезабелсжкн за ЗЗlрудненията, които възникват за двете „свръхrолеми"
империи - Испания и Турция, в: Braudel, Med1terranean World, т. 2, с. 701-3.
Непостоянството на стремежите на Испания, прехвърляща усилията си от е.lИн военен
32
·
8
У. S. Mamatey, Rise о/the Habsburg Empire 1526-1815 (Хънn1нrдън, Ню Йорк, 1978), с. 9. театър па друг, са добре обрисувани в: Parker, „Spain, Her Enemies and the Revolt ofthe Netherlands
9 Подробности в: Oman, iVar in theSixteent/1 Century, с. 703, Braude\, Mediten·anean World, 1559-1648" в: Spain and the Net/1e1·lands, с. 17-42. '
т. 2, с. 904-1237. Lynch, Spain Under tl1e Habsburgs, т. l, с. 347.
13

10 Н. С. Koenigsberger, ,,Westem Europe and the PowerofSpain", вNСМН, т. 3, с. 234-318; Пак там, т. 2, с. 70.
34

G. Parker, Spain and the Netherlands 1559-1659 (Лондон, 1979), навсяJо.ъде; С. Wilson, The 35
Е. Heischmann, DieAnflinge des stehenden Heeres in Oesterreich (Виена, 1925).
36
Transformation o/Europe 1558-1648(Лондон, 1976), rл. 8-9. NCMH, т. 5, rл.18 и 20; Kann,НistoryoftheHabsburg Empire.
11 Международният характер на съперничеството е изследван подробно в: Parker „Thc Вж. отличния анализ на войната в Холандия в; Duffy, Siege Warfare, гл. 4.
37

Dutch Revolt and the Polarization of Intemational Politics" в; Spain and tlie Netherlands, с. 74 и 38
Parker, Spain and the Netl1er/ands, с. 185, 188.
нататък; а за по-детайлни икономика-социални тълкувания вж.: J. V. Polisensky, The Tliirty Years 39
Idem, Army ofFlanders and the Spanish Road с. 50.
War (Лондон, 1971), особено rл. 4. 40
NCMH, т. 3, с. 388. '
41
12 С. V. Wedgewood, The Thirty Years War (Лондон, 1964), гл. 3-6. Цитат в: Parker, Europe in Crisis, с. 238.
41
в. Parker, Europe in Crisis, с. 252; 1. Н. Elliott, The Count-Duke о/ Olivares (Н10 Хейвън, Пак там, с. 239.
43
Кънетикът, 1986),с.495. · Вж.: Kamen, Spain 1469-1714, с. 81,161, 214. Н. G. Koenigsberger The Empire of
14 Parker, Spain and the Net/1er/ands, с. 54-77; С. R. Boxer, The Dutch Seaborne Empire Charles V in Europe", в:NСМН, т. 2, с. 301-33; иразширенатаверсияв: Koenigsb;Щeг,Нabsburgs
1600-1800(Лондон, 1972),с.25-6.-- -----· - - -- · · ---- апdЕиrоре,навсякъде. -- ·· - - - · - ·
1s За последните години от конфликта вж.: Stradling, E11rope and t/1e Decline of Spain, : Н. G. Koenigsberger, The GovernmentofSicily Under Philip //(Лондон, 1951), навсякъде.
гл. 2-4; J. Stoye, Europe Unfo/ding 1648-1688 (Лондон, 1969), rл. 3-4. . . Idem, T~ef!absburgs and Еиrоре, навсякъде; вж. също отличното проучване в: D. Stella,
16 Освен от конкреп~ите трудове, КОlfГО са посочени по-долу, този раздел е силно повлиян Cns1s and Co11t1nu1ty. The Есопоту ofSpanish Lombardy in the Seventeenth Century (Кеймбридж,
от няколко забележителни изследвания върху испанската и„1перска в.1аст, а именно; J. Н. Elliott, Масачусетс, 1979).
/mperial Spain 1469-1716 (Армъндсуърт, 1970); J. Lynch, Spain 1111der tl1e Нabsburgs, в два тома, .„.-::::: 46
Parker, Spain and the Netherlands, с, 21-2.
(Оксфорд, 1964 и 1969); Strad!ing, Europe and t~e Decline o/Spain, навсякъде. Използван_и са__ NCMH, т. 1, с. 450 ит. 2, с. 320; Elliott,lmperial Spain, rл. 5 и 8; Lynch,Spain Underthe
47

също и две по-стари изследвания: R. Trevor Davies, The Golde11 Cent11ry о/ Spain 1501-1621 Habsb11rgs, т. 1, с. 53 и навсякъде ит. 2, с. 3 и нататък.
(Лондон, 1937); и В. Chudoba, Spain and the Empire 1519-1643 (Ню Йорк, 1969). И накрая · - Вж.: Cipolla,Beforethelndustria/ Revo/ution, с.250инататък· J. V. Vives TheDeclineof
48

проникновената статия на Джон Елиът, възпроизведена в: Cipolla (ed.), Economic Decline of .
Empires под заглавие ,;rье Dccline ofSpain", с. 168-95.
11 Koenigsbergeг, Habsburgs and Europe, с. XI.
1~ R. Ehrenbcrg, Das Zeitalterder Fugger: Geldkapital und Creditverkehr im 16. Jahrh11ndert,
в два тома (Йена, 1896); Е. Samhaber, Merchants Make History (Лондон, 1963), rл. 8; nж. обстой-
ния последен преглед в: G. Parker, The Emergence of Modern Finance in Europe 1500-1730, в:
Сiроllа (ed.), Fontana Economic Нistory ofEurope, т. 2, с. 527-89.
. „ 1! NCMH, т,__1, rл._lj_R._A. Kann,A Hjs/Qry_o/J/1e.НabsburgEmpire"l52~1918(Бъpкли!Лoc __
... -. ____ п_о_-долу).
Анджелсс/Лондон, 1974), rл. 1-2.
10
Lynch, Spain under the Habsburgs, т. 1, с. 77.
21 М. Roberts, ,;rье Military Revolution, 1560-1660", в: Roberts, Essays in Swedis/1 Нistory
Spain in the Seventeenth Century" в: Cipolla (ed.),EConomic DeclineoJEmpires, с. i21-67; Davies,
Golden CenturyofSpai11, гл. 3 и 8; \Vallerstein, Modern World System, т. 1,е. 191 ir нататък; както
и книгите на Елиът и Линч (бел: 47). · ·
:: Cipolla, Guns and Sails, с. 33; Thompson, War at1d Government in Habsburg Spain, с. 25.
D. Maland, Europe in the Seventeenth Сепtиrу(Лондон, 1966), с. 214, Lynch, Spain Under
the Habsburgs, т. 2, с. 139. Но тази полиruкана Испания да продължава търговията схоландски-
те врагове често бива насочвана в обратна посока, както става ясно в стаruята на Израел (бел. 82
----· „·--·· _______ _
Thompson, JVarand Government inHabsburgSpain, с. i; Parker, Europe in Crisis, с. 71-5;
51
по-общо. Hale, War and Society in Renaissance Еиrоре, rл. 8-9.
Parker, Spain and the Nether/ands, с. 96.
52

(Лондон, 1967), с. 195-225; G. Parker, ,;IЪе Mi1itary Revolution, 1560-1660-а Myth?" в: Parker,-- 53
NCMH, т. 2, с. 472. -
Spain and theNetherlands, с. 86-105; М. van Creveld, S11pp/ying JVar: Logisticsfrom Wal/e11stein to --· 54
Пак там, т. 1, rл. 10; и особено М. Wolfe, The Fiscal System ofRenaissance France (Ню
Patton (Кеймбридж, 1977), с. 5-6; 1. R. Hale„Armies, Navies and the Art ofWar", в: NCMH, т. 2, Хейвън/Лондон, 1973), гл. 2-3. . -
с. 481-509 и т. 3, с. 171-208; McNeill, Pursuit ofPo~ver, rл. 4; R. Bean, „War and the Birth ofthe 55
Oman, War i11 the Sixteenth Century, с. 393-536, където се съдържат подробност за
Nation State", Journal ofEconomic Нistory, т. 33 (1973), с. 203-21. френските войни. За политиката вж.: 1. Н. М. Salmon, Society in Crisis: France fn the Sixteenth
22 G. Parkcr, TheArmyofF/andersandtheSpanish Road 1567-1659: TlieLogisticso/Spanish Century (Ло~щон, 1975), навсякъде; и R. Briggs, Early Modern France 1560-1715 (Оксфорд,
Vicrory and Defeat in the Low Countries Wa~ (Кеймбридж, 1972), с. 6. . __ _;.__ 1977), rл. 1.
J А. А. Thompson, War and Government in Нabsbttrg Spain 1560-1620 (Лондон, 1976), -·· Nef, War and Нитап Progress, с. 103; Wolfe, Fiscal "system ofRenaissance FГапсе, rл. 8;
2 56

с. 16; по-общо, вж.: Reynolds, Command ofthe Sea, rл. 4-,.6. __
14 Lynch, Spain Under the Habsburgs, т. 1, с. 53-8.
25
Пак там, с. 128. Вж. съiцо: Parker, Army ofF/aliders and tl1e Spanis/1 Road, rл. 6.
25 Braudel, Mediterranean World, т. 2, с. 841; и за повече подробности вж.: Parker, „Lcpanto
(1571): the Costs ofVictory" в: Spain and the Net/1er/ands, с. 122-34.
17 NCMH, т. 3, с. 275; Parker, ,y./hy did the Dutch Last So Long?" and„Mutiny and Discontent
in the Spanish-дrmy of Flariders 1572-1607" в: Spain and tl1e Nethef/inids, с. 45-64, 106-21. ------=:-
28 Thompson, War and Government in Habsburg Spain, rл. 3.
2 Пак там, с. 36, 89; Lynch, Spain Under the Нabsburgs, т. 2, с. 30.
9
---·
30
За повече подробности вж.: J. Regia, „Spain and Нег Empire" в: NCMH, т. 5, с. 319-83;
Lynch, Spain Underthe Нabsburgs, т. 2, rл. 4-5; Elliott, !mperial Spain, rл. 10; Stradling, Europe
and the Dec/ine ofSpain, rл. 3-5; вж. също: Кamen, Spain 1469-1714.
Salmon, Society in Crisis, с.--301;-Е. J. Hamilton;-;,Origin and Growth ofNational DeЬt iп-Westem--
Europe",Anierican Economic Review, т. 37, бр. 2 (1947), с. 119-20.
. · . 5 ~ NCMH, т. ~,с. 314-17; Wolfe, F1sca/ System o/Renaissance France, rл. 8; Salmon, Society
~п Cnsis, rл. 12; Bnggs, Ear/y ModernFrance, с. 80 и нататък; Parker, Europe in Crisis, с. 119-22.
. 58
Parker, Europe in Crisis, с. 17; 246; J. В. Wolf, Toward а European BalanceofPoн'er 1620-
1715 (Чикаго, 1970), с. 17-19. __ _
59
А: Guery, „LeS finances de lamonarchie fran~aise",Annales, т. 33, бр. 2 (1978), с. 216-39,
особен~, с. 228-30, 236. Сходството на затрудненията на Франция и Испания е описано добре в:
J. Н. E~lюtt, Richelieu and Olivares (Кеймбридж, 1984) особено гл. 3 и 5--6; и М. S. Юmrnel, ,y+/ar,
Statc F1nance andRevolution", в: Р. McGowan and С. W. Kegley(ed.),Foreign Policyand the Modern
World System (Бевърли Хилс, Калифорния, 1983), с. 89-124.
60
Е. Н. Jenkins, А Нistoryofthe French Na„y (Лондон, 1973), rл. 4; Briggs, Early Modern
France, с. 128-44; Parker, Europe in Crisis, с. 276.
 " R. Stradling, „Catastrophe and Recovcry:
бр. 211(юни1979), с. 205-19.
Тhе
Defeat of Spain 1639-43",
.
Шstory, т. -~,
64,
.
62 За история на икономиката на Анrлия в този период вж.: C1polla, Before the lndustrial
Revolution, с. 276-96; D. С. Coleman, The Есопоту о/ England 1450-1750 (~ксфорд, 197"!); В.
Murphy, А History ofthe Britis/2 Есопоту (Лондо1:f, 1973~, ч. 1, rл. 4; С. H11l, Reform~t1on to
Jndustrial Revo/ution (Армъндсуърт, 1969); R. Dav1s, Engl1sh Overseas Trade 1500-1700, (Лон­
дон I 973). Сред най-значимите политически прегледи са: G. R. Elton, England Under the Тz~dors
(Ло~1дон, 1955); D. М. Loades, Politics and the Nation 1450-1660 (Лондон, 1974), с. 118, и Р.
Williams The Tudor Regime (Оксфорд, 1979), особено rл. 2 и 9. За кралските финанси в_ж.
следнот~ по-старо изследване: Р. С. Dietz, English Puhlic Finance 1485-1641, т. 1, English
Government Finance 1485-1558 (Лондон, 1964).
63 Nef. War and Нитап Progress, с. 10--12, 71-3, 87-8. . Prese11t, бр. 76 (1977), с. 34-74; и idem, The Dutch RepuЬlic and the Нispanic World 1606-1661
64 с. Bamett, Britain and Her Army 1509-1970: А Military, Polit!cal and Soc1al Sиrv~(Лон­
дон, 1970), rл. 1; Oman, War in the Sixteenth Century, с. 285; G. J. M11lar, Tud~r Mercena:1es ап~
Auxi/iaries 1485-1547 (Чарлътсвил, 1980). За по-късmIЯ период вж.: С. G. Cruikshank, E/1zabeth s
Army (второ издание, Оксфорд, 1966). . . . . .
6S Williams Tudor Regime, с. 64 и нататък; D1etz, Englzsh Government Fmance, rл. 7-14, Htll,
Reformation to Jndustria/ Revolution, гл. 6; Р. S. Crowson, Tиdor Foreign Polfcy (Лондон, 1973), rл. 25.
66 к. R. Andrews, Elizabethan Privateering (Кеймбридж, 1964); tdem, !rade, Plunder and
Sеttlетепt(Кеймбридж, I 983); Padfiel~, Тide o/Empires, т. 1, с. 120; D. В. Qumn and А. N. Ryan, ___
EnglandS Sea Empire, 1550-1642 (Лондон, 1983) гл. 5; Scammel, Wor/d Encompasse~~ с. 465 ..
67 Цитат в: Kennedy, British Naval Mastery, с. 28. Вж. също: М. Howard, ,;rhe Bnt1sh Way 1n
Warfare" (Neale Lecture, Лондон, 1975); Bamett,Britain and Her Army, с. 25, 51; R. В. ~emham, ---_-:::
Elizabethan War Aims and Strategy" в: E/izabethan Government and Society, eds. S. Т. Bшdoff, 1.
Hursfield and С. Н. Williams (Лондон, 1961), с. 340-68. Вж. също двата общи прегледа в:--.
Wernham, Before the Armada: The Growth of Englisl! Policy 1485-1588 (Лондон, 1966) и The
Making о/Elizabethan Foreign Policy 1588-1603 (Бъркли/Лос Анджелес/Лондон, 1980). . E. Sayous, „Le rб]с d' Amsterdam dans l 'histoire du capitalisme con1mercial et financier" Revue
68 За тези данни вж.: F. С. Dietz,,;I'he Exchequer in Elizabeth's Reign", Smith College Stud1es
in History, т. 8, бр. 2 (януари 1923); iden1 Englis/1 Pu~lic Fina~ce 1485-:164!, т. 2, 1558-16~1,
гл. 2-5; W. R. Scott, The Constitution and Finance ofEngltsh, Scott1sh and Insh Jomt Stock Compames
to 1720, в три тома (Кеймбридж, l 912), т. 3, с. 485-544.
69 Loades,Po/iticsand the Nation, с. 301; R. Ashton, The Cro}vn and the Мопеу Market 1603-
1640 (Оксфорд, 1960), навсякъде, особено rл. 2 и 7. . Н,istory and Politica/ Cu/ture in Early Modern Еиrоре (Балтимор/Лондон, 1975); и Е. D. Marcu:
10 R. Ashton The English Civil War: Conservatism and Revolution 1603-_1649 (Лонд_~ш,
1979); с. Hill,ТMCeliluijiiifRe~vO/ution J 603-1714(Eди1iбypr;I 96I) ч:1 ;с: Russell,The Origins
of Eng/is/1 Civil War (Лондон, 1973); L. Stone, The Cause$ of the English Revolut1on 1529-1642 .'
(Лондон, 1972); Loades, Politics and tl1e Nation, с. 327. . . . ·--
• 11 Kennedy, Brilish Naval Mastery, с. 44; Barnett, Britain and НеrArmy, с. 90; Htll, Riformation_
to/ndustria/ Revolution,c. 155;J. R. Jones,Britain and the World 1649-1815 (Ло11дон, 1980),с. ~!.
Вж. също две значиrелни изследвания на немски език: В. Martin „Aussenhandel und Aussenpol1t1k ·
Englands unter Cromwell", Historisc~e Zeitschrift, т. 218~ бр. 3 (юни 1974~, с. 571-92; и Н. С.--~
Junge, F/ottenpolitikund Revolutio11: D1e Enstehung der engltschen Seemacht ivahrend der Нerrschafi _---
Cromwells (Щутгарт, 1980).
11 М. Ashley, Financial and Commercial Policy Under the Cromи1ellian Protectorate (Лондон,
1962), с. 48.
73 С. Hill, CenturyofRevolution,_ с.1~_1_:___ __ ___ _ _ _ ______ ··- ·~-··-· ···---- - - - - ;
Ncirth-3.Пd Th0fria5~ RiseOfthe Western World, с. 118, 150 и навсякъде.
· -- 14
1s Следващата част се om-ipa на наm-~саното от Майкъл Робъртс не само в негрвия класичесЮJ
труд за Густав I в два тома (Ло1щон, 1958), но и в неrов~пе по-обстой1rn прегледи: &says in ~wedish
History (Лондон, 1967); Gustavus Adolphus and the Rise ofSweden (Лондон, 1973), ~и.ieden s Age о!___:_
Greatness, 1632-1718(Лондон, 1973); ТheSwedis/1/mperia/ Experience 1560-1718(Кеимбридж, 197?).
76 Cipoila, Guns and Sails, с. 52; Roberts, GustavusAdolphtts_, т. ~·с. 107 и натаrьк; W__allersteш,~.
Modern Wor/d System, т. 2, с. 203; и Е. F. Heckscher, Ап Есопот1с H1storyofSweden (Кеимбридж, ·
Масачусетс, 1963),rл.4,оеобенос.101. . ---
11 Кратко описание на реформите в: Roberts, Gustavus Adolphus and t/1e R1se ofSweden,
rл. 6-7; пълни подробности в: idem, Gusta, us Adolphus, т. 2, с. 63-304. . ·--
1
78 Вж.: Р. Redlich, „Contributions in the Thirty Years War", Economic History Review, втора,
поредица, т. 12 (1959), с. 247-54, както и неговия по-обширен труд: The German Military -
Ente1p1·is~r and His. fVorkForce, в два то:ча (Визбаден, 1964), М. Ritter, ,,Das Kontributionssystcm
\Va1lenste111s·» Historiscl1e Zeitsc/irifi, т. 19 (1902), и А. Emstberger, Hans de Witte: Finanzmann
Wal/ensteins (Визбаден, 1954) дават повече подробносn1. За Швеция вж.: Roberts, Gustavus
Adolpl1us and tlie Rise ofSweden, гл. 8; и S. Lundkvist, „Svensk krigsfinansierina 1630--1635"
Нistorisk tidskrift (1966), с. 377-421, с резюме на немски език. => '
79
Roberts, „Charlcs XI" в: Essays in S;vedish History, с. 233.
liO Idem, S;vedis/1 lmperia/ Experience, с. 132-7.
81
Пак там, с.
51.
G. Parker, The Dutch Revo!t (Лондон, I 977). Този труд превъзхожда всички останапи
112
разкази за онзп етап от Осемдесетrодишната война, който проruча през XVI в. За по-късните
борби вж.: J. I. Israel „А Conflict of Empircs": Spain and the Nethcrlands, 1618-1648, Past and
(Оксфорд, 1982). '
83
G. Gash, RenaissanceArmies 1480-1650 (Кеймбридж, 1975), с. 106.
8
~ С. \Vilson, The Dutch ReJ?uЬlic and tlie Civilization oftlie Seve11tee11th Centiay (Лондон,
1968), с. 31. Вж. също: Wa1lerste1n, Modern World System, т. 1, с., 199; т. 2, гл. 2.
ss Цlпат от: The Dutch Revolt, с. 249; ReynoJds, Command ofthe Sea, с. 158; Boxcr, Dutc/1
Seaborne 86 Етрiте, наnсю..ъде; Padficld;-1ldeofEmпires;т.1,гл.5·
r • Scammell , WoridEncomпassed
„ , rn..7
За т~ва изместване от средиземноморския към атлантическия свят вж.: Cipolla, Before
the lndustrial Revo/ution, rл. 10; Braudel, Mediterranean World, т. 2; \.\!allerstein, Moder11 World
System, т. 1, 2; и R. Т. Rapp, „The Unmakingofthe Mediterranean Trade Hegemony", Jour11a/ о/
Econo~1ic Нistory, т. 35 (1975), с. 499-525, с известни резерви по отношение на събиruята.
s, За щетите от войната, нанесени на Обединеm~те провшщm1, вж.: Parker, .~ar and. Economic
Change", навсяk.ъдс; Israel, „Conflict ofEmpires", навсякъде. За фш1ансовата роля на Амстердам
и официалните дългове вж.: Parker ,,Emergence ofModem Finance in Europe", с. 549, 573; V.
Barbour, Capitalism inAmsterdam in the Seventeenth Сепtиrу(Балmмор, 1950), навсякъде; Andre-
Нistorique, т. 183, бр. 2 (октомври-декември, 1938), с. 242-80. '
•
8
" B~an„ „\~ar and the Birth ofthe Nation State", навсякъде. Вж. също: S. Е. Finer „State- and
Nat1on-Bшld1ng 1n Europe: The Role ofthe Military" в: С. Tilly (ed.), The Formation ofNationaf
S!ales in. Western. Еигоре (Принстън, 1975), с. 84-163.
g NCMH, т. 3, гл. 16; Wesson,S/a/e Systems, с. 121; Р. Ranum (ed.),National Conscio11sness
9
__ §!!:~eent!!___Ce_~!l_!_ry N_a_J_{Qnolis_m_(Hю Иорк, 1976). Това се вижда и от ,-,националните" иконоi\rnче;;-­
сю1 теории от онова време. Вж.: G. Н. McCormick, „Strategic Considerations in the Deve1opment of
Economic Thought", с. 4-8, в: G. Н. McCormick and R. Е. Bisscl (eds), Strategic Dimensions о/
Econon1ic Be/1aviour (Ню Йорк, 1984).
Сред по-общите тълкувания и синтези, вж.-: Tilly, Formation ofЛ'ationaf States in Western
90
Eurof!C, навсяk.ъде; Bendix, Kings or Реор/е, с. 24 7; Wallerstein, Modern World System, т. 1, гл. З; V.
G. K1eman, „State and Nation in Westem Europe", Pasta11d Present, т. 31 (1965), с. 20-38; J. Н.
Shennan, The Origins ofJ!1e Modern European State 1450-1725 (Лондон, 1974), Н. Lubasz, Tlze
Development of1he Modern State(Hю Йорк, 1964).
-
91
Ц11ТИрано в: Creveld, Supp/ying 1Var, с. 17.
92
Пакта~~. с. 13-17.
Вж. пак: Elliott, Richelieu and Olivares, гл. 6.
93
3. Финанси, географско разположение
и победата във войните от 1660-1815 г.
1
З_а основни политичесю1 анализи на този период вж.: D. МсКау и Н. М. Scott, The Rise
ofthe Great Рои·егs 1648-1815 (Лондон, 1983),едно чудесно изследване; NCMH, т. 5-9; W.
D?y.le, ~he O/d Еиrореап Order 1660-1800 (Оксфорд, 1978); Е. N. Williams, The Ancien
Reg1me 1п Еиrоре 1648-1789 (Армъндсуърт, 1979). Европа и външннят свят са разгледани в
J. Н. Parry, Trade and .D?minion: The European Overseas En1pire in t/1e Eighteenth Century
(Лондон, 1971); G. W1IJ1ams, The Expansion of Europe in the Eighteenth Century (Лондон
1966). За категоризирано представяне на тези течения вж.: G. Barraclough, Times Atlas oj
World History, с. 192 и нататък.
 2 за най-общ преглед на военното и морското развнn~е вж.: Nef, War and Нитап
Progress:
т. 2; Ropp, JVar in t/1e Modern World, гл. 1-4; Preston, \V1se, and Werner, Меп 1nArms, rл. 9-12,
McNeill, Pursuit о/Po1ver, rл. 4-6; Н. Strachan, EuropeanArmies and the Conduct о/Wаr(Лон~он!
Бостън, 1983), rл. 1-4; J. Childs,Armies апd lVatfare in Europe 1648-1789 (~анчестьр, 1982~. ~а
морските флотове вж.: Reyпolds, Command oft/1e Sea, гл. 6-9; Kennedy, R1se and Fa/J о/Bnt1sh
Nava/ Mastery, rл. 3-5; Padfield, Tide ofEmpires, т. 2. . ,
>За тези разработки освен референциите в бел. 2 по-горе вж.: А. Corv1s1er, Arm1es and
Societies in Europe 1494-1789 (Блумингrън, 1979), особено т. 2; War in European His~ory, rл. 4;
van Creveld, Supplying War, с. 1О и нататък; С. Tilly, The Formation o/Na~ional ~ta~es ~п Western
Europe (Принстън, НюДжързи, 1975), особено S. Е. Finer, „State- and Nat10n-Bu1ld1ng tn Europe:
The Role ofthe Military'', с. 84-163. . " . . . изчислеmtе на КОШIЧесrвото данъци, насочено към части ръце, вж.: Mathias и O'Brien, Ta.--..:atation
4 а Parker Emergence ofModem Finance in Europe , навсякъде; T1lly, Format1on o/National
States in 'wester~'Eиrope, гл. 3-4; F. Bгaudel, The Wheels o/Commerce, т. 2 от C~vilization a_nd
Capitalism, J5th-18th Centuries (Лондон, 1982); Н. van der Wee, „Monetary, Cred1t and Bank1ng
Systems" в: Е. R. Rich and С. Н. WilsOn (eds), The Cambridge Economic History о/ Еиrоре, т. 5
(Кеймбридж, 1977), с. 290--392; Р. G. М. Dickson и J. Sperling, „War Finance, 1689-1714", NCMH,
т 6 гл 9 Отбележи също: К. А. Rasicr и W. R. Thompson, „Global Wars, PuЫic Debts, and the
io~g Cy~le", World Polilics, т. 35 (1983), с. 489-516; и С. Webber and А. Wildavski, А History of.
Ta.xation and Expenditure in the Western World (Hio Йорк, 1986), с. 250 и нататък. . .
s Терминът се оmася, разбира се, до заглавието на чудесната книга на Диксън: The Fmanc1a{ __
Revolution in England: А Study in the DevelopmentofРиЫiс Credit 1688-1756 (Лондон, 1967).
6 Този безкраен дебат е застъпен в: W. Sombart, Krieg tmd Kapitalismus (Мю11хе11, 1913); Nef,
War and Нитап Progress; и в много на брой по-късно издадени книги и статии.- Вж. поле~ния-----=
предговор и библиоrрафия в: J. М. Win~er, Wa:; a11d Есопотiс Developme11t (Кеймбридж, l 97'J ).
1 Parker, „Emergence ofModem F1nance , навсякъде; Wallerstem, J:foder11 !forld System, т. 2,
с. 57 и натаrьк; С. Н. Wilson, Ang/0-Dutc/1 Commerce and Нпапсе 111 the E1gl1teenth Ce11tury
(Кеймбридж, преизд. 1966); V. Barbour, Capita/ism i11Amsterdam in theSeve11teenth .century (Бал---==
тимор, 1950), особено гл. 6. И най-вече вж~:~. С. Riley, lnternational Governmenl F1na11ceandthe _
Amsterdam Capita/ Market 1740-1815 (Кеи.мбридж, 1~80). " . .
в Вж. дискусията по този въпрос в: W1Json, „Decline of th~ Netherlands в: Есопот1с H1story
and the Historian: Co//ected Essays (Лондон, 1969), с. 22-47; 1den1, Ang/o-Dutch Commerce and
Finance; хакто и справките в бел. 23 по-~олу.
9 Riley lnternationa/ Government F111ance, rл. б-7.
10 За_ н~й-общо ср~_вне_~~~. ~а Ч!рсн~Е'_ ~!!IГЛИ~с~т~ Ф~~1~~н_7О~~~ол~~к~.иjl!fнaнc~~
CiiCTCмa вЖ:: WalleiSfein, Modern WoГld System, т. 2, гл. 3 и 6; Р. Matfi1as and Р. О Bnen, ,;raxatton ----
in Britain and France 1715-181 О", Journa/ о/European Economic Нistory, т. 5, rл. 3 (зима, 1976), - -
с. 601-649; F. Crouz~t, „L' Angleterre et France auXVIIIe sii:cle: essai d'analyse comparee de de~.
croissances economiques", A11nales, т. 21 (1966), с. 254-291; McNeill, Pursuit о/Power, особ~н9
т. 6; N. F. R. Crafts, „lndustrial Revolution in England and France: Some Thoughts on the Quest1on:
Why was England First?", Economic History Review, втора поредица, т. 30 (1977), с. 429-441.
Кратю1 прогнози има в: Р. Кriedtc, Peasa11ts, La11dlords and Merchant Capita/ists: Еиrоре and the_
World Есопоту, 1500-1800 (Леминпъп, 1983), с. 115 и нататък.
11 Mathias and O'Brieп, „Taxation in Britain and Francc", навсякъде; а за по-ранния период „_
вж.: Dickson andSperling, ,;Nar Finance, 1689-1714", навсякъде. Но над;ми мо~еда.с.е намери по- ..-.~
задълбочена творба от сравнпrелните_ анализи в ectmJ на Р. Браун: ,;raxation, Soc10pol1tical Strueture, .'{-
and State-Building", в: Til_ly (e_d.), Fo~f!!l_l_!_iol}__off!l!_~i~'!a/ ~ll_l!_e~ in We_~e!~.E!!~pe~ _с_. 24_3-:-~~7.:_ ·
------- 12-DiCkSOii~ FifШliciQ/ReYOlutio"n in Eng/and, с.198. За m1ституциите вж.: J. Н. Clapham, f!te _"_
Вапе о/Eng/a11d, т. 1, 1994-1797 (Кеймбридж, 1944); и Н. Roseveare, The Treasury: The Evo/ut1on --·-
о/British f nstitution (Лондо11/Н10 Йорк, 1969); и срв. с доста по-м~ко зад?волител1шта и нерав­
номерна ситуация отпреди 1688 г.: С. D. Chandaman, The Engl1sh РиЫ1с Revenue 1660-1688__ ::__
(Оксфорд, 1975). . .
1э Riley, /nternationa/ Government F1nance, гп. 4-6; W1lson, Anglo-Dutc~ Commerce and-
Financej А. С Carter, „Dutch Foreign Investment, 1738-1800", Eco11omlca, т. 20 (ноември 1953) с: ---
322-340. Ролята на холандските финанси е подчертана също (и може би преувеличена) в.-.­
Wallerstein, Modern World System, т. 2, с. 279; но трябва да се отбележат също интересните __:__::__
apryмeirrИ в: L. Neal, „Inteipreting Power and Profit in Economic History: А Case Study ofthe Seven
Years War",Journal о/Есопотiс Нistory, т..37 (1977), с. 34-35.
14 Dickson, Financial Revo/ution in England, с. 9, източник на таблица 2.
4 15
Цитаrьт на епископ Бъркли е от същия източник, с. 15. За аргумента на Макннйл
относно „h-ръг_а на обратно захранване" вж.:
.
Purs11it о/Po1ver, с. 178, 206.
Най-полезното изслеДване е следното: G; F. Bosher, Frenc/1 Finance 1770-1795 (Кейм-
16
бридж, 1970), но вж. също стаnште: Dickson and Sperling, „War FinanceS Mathias and O'Brian
„Ta~atation in Britain and France", какrо и справките в глава 2 към творб~те: Bonney, Dent and
. Guery. Вж. също по-старата книга: R. Mousnier, „L'Evolution des finances puЫiques en France eten
Angleterre pendant les guerres de !а Ligue d'Augsburg et dle la Succession d'Espagne" Revue
Hislorique, т. 44, бр. 205 (1951), с. 1-23. '
17
Bosher, French Finances 1770-1795, с. 20. Тази арrументация е обобщена в: Bosher
„French Administration and PuЫic Finance in Their European Setting", NCMH, т. 8, глава 20. З;
in Britain andFrance, с. 643-646.
•
18
Преюtте цитати идват от: J. G. Clark, La Rochel/e and the Atla11tic Есо11оту During the
E1ghteenth Сепtиrу(Балтимор!Лондон, 1981), с. 23, 226; вж. най-вече rл. 1 и 7, както и заключе­
нията. Това може да бъде сравнено с анmийския опит, както е представено в: R. Davis, The Rise
oftl1eAt/antic Есопотiеs(Лондон, 1975); W Е. Minchinton, The Growth English Overseas Trade in
the Seventee11th and Eighteenth Centuries (Лондон, 1969); А. Calder, Revolutionary Empire: The Rise
о/ the E11glish-Speaking Empiresfrom the Fifleent/1 Century to the 1789 (Лондон, 1981), кн. 2-3;
както и много спещ1ализирани книrn за отделните пристанища и търговии.
19
Вж. красноречивите подробносm в гл. „Финанси" ("Finances") и „Снабдяване и екипи­
ровка" ("Supply and Equipment") в: L. Kennet, Tl1e Frencl1Armies i11 the SevenYears War: А Study
in Mi/itary Organisation andAdministration (Durham, NC, 1967). За слабостите на флота, особе­
но по отношение на снабдяване с дървен материал вж.: Р. W. Bamfod, Forests and French Sea
Power 1660-J 789 (Торонто, 1956); и Jenkins, Нistory ofthe French Navy, гл. 8; както и забеле­
жителния анализ в: J. F. Bosher, „Financing the French Navy in the Seven Years War: Beaujou
Goossens et compagnie in 1759", който ще бъде публикуван в: US Naval fnstitute Proceedings:
За сравнение от английска страна вж.: D. А. Baugh, British Nava/Administration in theAge о/
Wа/ро/е(Принстън, 1965).
За тази сравнителна стаn1стика вж.: Bosher,French Finances 1770--1795, с. 23-24. Може
20
да се доп~ни от R. D. Harris, „Freneh Financcs and the American War, 1777-1783" в: Journa/ о/
Modern H1story, т. 46, бр. 2 (1976), с. 233-258; G. Ardent, „Financial Policy and Economic
Infr~structure of Modem State and Nations" в: ТiПу (ed.), Formation o/Nationa/ States in Western
Europe, с. 217; Hamilton, Origin and Growth ofthe Nationa/ Debt in Wester11 Europe, с. 122-124. За
.мя_~о:.~ !1!'.. дан:ь 1:ц1;:~._11t_ сис-~:ема_ във __ френската.криза.в -края нa-XVIII -в,. вж.·:·-Doyle,-The-O/d---­
Eur9p1an Order, с. 313-320; иNСМН, т. 8, гл. 20-21. За реформите на Питвж.: J. Ehпnan, The
Younger Pitt, излезли в 2 тома (Лондон, 1969 и 1983), т. 1, с. 239 и J. Е. Binney, British РиЬ/iс
Finance andAdministration 1774-1792 (Оксфорд, 1958).
Няма възможност да се даде задоволителен (още по-малко изчерпателен) списък с
21
поз?ваване на.военните финан~и на тези други държави.Най-общо вж.: Tilly, „Foпnation of
Natюnal States tn Westem Europe , гл. 3--4; NCMH, т. 6, с. 20, 284 и нататък· и С Moraze Finance
et d~spotisme, essai sur Ies despotes Cclairi:s", An11ales, т. .3 (1948), с. 219-296. За пРУсия вж.
·-· кратките бележки в: NCMH, т. 7, с. 296 и натаrьк; и т. 8, с. 7, 565 и нататък; и С. Duffy, TheArmy
о/Frederick the Great (Нютън Абът, 1974), гл. 8. За Хабсбурrската империя вж.: Idem, TlieArmy
o/Maria Theresa: TheArmed Forcesoffmperia/Austria 1740-1780(Л9ндон, 1977), rл. 10. Дори в
случая с Русия, където е в сила задължителната военна повинност и ресурсите на страната се
_ !I_~~му_JЩ~т-~~-в_о~-~~и цели, предишната самостойностоткъм пари в наличност и видове е замепе------­
на с все по-големи чуждестранни дългове и хартиени пари през последното десепmеmе на
XVIII в.; вж.: idem, Russian Military Way to the 1*st: Origins and Nature о/RusSian Mi/itary Po1ver
1700-JВОО(Лондон, 1981), с. 36-38, 179-180.
22
Jones, Britain and Europe in the Seventeenth Century, m. 5; Kennedy, Rise and Pall ofBritisl1
Nava/ Mastery, с. 50.
23
J. G. Stork-Penning;,:ГЬe OrdeaI ofthe States: Some Remarks on DutcЬ: Politics During the
Warofthe Spanish Succession", Acta Historiae Neerlandica, т. 2 (1967), с. 107-141; К. R. Boxer,
„Тhе _Dutch Economic Decline" в: Cipolla (ed.), Economic Dec/ineofEmpires; Wilson, „Taxatation
and the Decline ofEmpires: An UnfashionaЫe Theme" в: Economic History and the Нistorian, с.
114-127; Wolf, Toward а Europea11BalanceofPov.<er, m. 7. Вж. също синопсисав: С. Р. Кindleberger,
„Commercial Expansion and the Industrial Revolution", Journa/ о/European Eco11omic History, т. 4,
бр. 3 (зима 1975), с. 620.
·-~-
 24 А. С. Carter, The Dutch RepuЫic in Europe in the Seven '(ears Wаr(Лондо<.1, 1971~, особено
гл. 7; и по-общо в: Idem, Neut1·ality or Comrnitment: t/1e Evolutюn ofDutch Fore1gn Ро!1су (/667-
1795) (Лондон, 1975), един чудесен анализ. .
н Carter, Neutrality or Commitment, с. 89 и свързаните с темата rлави в: Е. Н. Kossman, The
Lo\v-Countries 1780-1940 (Оксфорд, 1978).
26 Цифрите са от: Doyle, Old Еиrореап Order, с. 242. За Франция при Луи XIV вж.: Л СМН,
1
т. 5-6; А. de St Leger et Р. Sagnac, La Preponderancefran9aise, Louis XIV: 1661-1715 (Париж,
1935); R. М. Hatton, Louis XIV and Europe (Лондон, 1976); Р. Goubert, Louis XIV and 1\.venty
Million Frenchmen (Лондон, 1970); и J. В. Wolf, Louis Х/V(Лондон, 1968).
21 За чудесен анализ на военно-гсополитическите проблеми, които стоят пред управлявам
щите във Виена през този период, вж.: К. А. Roider, Austria'S Eastern Question 1700-1790
(Принстън, Ню Джьрзи, 1982); и С. W. Ingrao, „Habsburg Strategy and Geopolitics during the
Eighteenth Century", в: G. Е. Rothcnberg, В. К. Kiraly, and Р. F. Suger (eds), East Central E11ropean
Society and War in the PreмRevolutionary Eighteenth Century (Ню Йорк, 1982) с. 49-96. Вж. също
съответния коментар в: D. МсКау, Prince Еиgепе of~avoy (Лондон, 1977).
2s о. Hufton, Еиrоре: Privilege and Protest 1730-1789 (Лондон, 1980), с. 155. Вж. също:
NCMH, т. 8, гл. 10; Kann, Historyofthe Нabsburg Empire, гл. 3 и 5; и помобщо в: Е. Wangerman, .
TheAustrianAchievement (Ню Йорк, 197_3); и V. S. Mamatey, Rise ofthe Ifabsburg Emf!ire 152~--
1815 (Hio Йорк, 1971 ). Вж. също много полезните коментари в: Duffy, Army of Maria Tlieresa,
навсякъде.
19 Hufton, Europe: Privilegeand Protest, гл. 7; Wiiliams, Ancien RJgime in E111:ofC, гл. 13-1~;
Wallerstein, Modern World System, т. 2, с. 225 и нататьк; F. L. Carsten, The Ongms of Prus~1a
(Оксфорд, 1954); навсякъде; Н. Rosenberg, Bureaucracy,Aristocracy andAutocracy: The Prussшn
Experience 1660-1815 (Кеймбридж, Масачусетс, 1958). За добро изследване върху пруските
реформи и система вж.: NCMH, т. 7. гл. 13.
>о G. Craig, The Politicsofthe PrussianArmy 1640-1945 (Оксфорд, 1955), с. 22; Duffy, Army
ofFrederick the Great, навсякъде; Т. Н. Dupuy, А Genius for War: The GегтапАгту and General ---
Staff, 1807-1945 (Ингълууд Клифс, Ню Джързи, 1977), с. 17; Р. Parct, Уогсk and tl1e Era of --
Prussian Reform (Принстън, Ню Джързи, 1961) и навсяli.ъде.
э1 За кратък, но много полезен анализ, вж.: Р. Dukcs, Tlie Emergenceofthe S11per-Poivers:A
Short Comperative Hi:;ilory oftl1e USA and USSR (Ло11до11, 1970), гл. 1-2.
э2 Цитат от Р. Bairoch, „lntemational lndustrialization Levels from 1750 t~ 1980" ,Journa~ of
Еиrореап Economic History, т. 11, бр. 2(пролет1982), с. 291. Вж. също: L. Н. G1pson, The Commg
oftJ1e Revol_ution 1763-1_7_75 (Ню Йорк, 1962), с. 13-18, R. М. Robertson, HistoryoftheAmeг_ic_a_п_ _ j
· ·всопоlпj(тРеiО-издание, ню йорк~197З):с: 64:- ----------~-.--·------------
н NMCH, т. 7, гл. 14, ит. 8, rл. 11; KochanиAbraham,MakingofModernRussia, гл. 7-9; ---~­
Duffy, Russia'S Military Way 10 the West; Р. Dukcs, Tlie Making ofRussianAbsol11tism 1613-1801
(Лондон, 1982); М. Falkus, ThelndustrializationofRussia 1700-1914(Лопдон, 1972), rл. 2-3; М; __
Raeff,Jmperial Russia 1682-1825 (Ню Йорк, 1971); и много комс1rrари за възхода на Русия в: М.
S. Anderson, Еигоре in the Eightheenth Century, (Лондон, 1961 ), особено гл. 9.
э4 А. D. Tocqvil_le, Dетосгасу inAmerica, в 2 тома (Ню Йорк, 1945), с. ~52; и вж. с~що___ _
проп1озите, съобщени в: Dukes, Emergence ofthe SuperMPower, rл. 1-3; Н. Gollw1tzcr, Gesch1chte --·-
des Wellpo/itischen Denkens, в 2 тома (Гьотинген, 1972, 1982), т. 1, с. 403 и _нататък; и_коментара ____ _
в: W. Woodruff,America S Jmpact оп the World:A Studyoftl1e Ro/e ofthe Un1ted States 1n tl1e World
Есопоту 1750--1970 (Ню Йорк, 1973)..
э5 А. Т. Mahan, The Jnjluence ofSea Power ироп Нistory 1660-1783 (Лондон, 1965), с. 29.
з6 За-това вЖ.: Kennedy, The Rise ana Fal/ OftheBritis/1 Naval Mastery, предговор и rл. З.::.5;
М. Ho\vard, The British Way in Waifare (Neale Lecture, University of London, 1974), навсякъде;
Jones Britain and the World, гл. 1-2 и навсякъде,
'э1 D. Е. С. Eversley, „Тhе Homc Market and Economic Growth in England 1750-1780", в: Е.
L. Joncs and G. Е. Mingay (eds),Land, Labourand Population ofthe Jndustrial Revolution (Лонд~н, -·--м··
1967), с. 206-259; F. Crouzet, ,;roward an Export Economy: British Exports .During thc Indust~al
Revolution", Explorations in Economic Нistory, т. 17 (1980), с. 48-93; Р. J. Cain and А. G. Hopk1ns,
„Тhе Political Economy of British Expansion Overseas, 1750-1914'\ Econo"!ic Нistory Review, - -
втора поредица, т. 33, бр. 4 (1980), с. 463-490.
эз Цитирано в: Н. Richmond, Statesmen and the Sea Po~ver (Оксфорд, 1946), с. 111; 11 вж. за
по-големи подробности по този стратеruчески дебат в: R. Pares, „American versus Continental
Warfure 173~3", English Hislorical Review, т. 51, бр. 103 (1936), с. 429-465; Wallerstein, Modern .- .
~Vorld Systeni, т. 2, с, 246 и нататък; G. Nicdhart, Hande! шid Krieg in der British We!tpo!itik J 738-
1763 (Мюнхен, 1979), с. 64 и нататьli..
19
L. Dehio, TJ1e Precarious Ва!апсе (Лондон, 1963), с. 118.
.io Тези ци~ри - всичюt приб.~:изителни - са изв.1ечени от наймразнообразнп източннц11,
ВЮiючително: C1polia,Before the /ndustrial Revolution, с. 4; А. Anncngaud, „Popu]ation in Europe
1700-I 914", в: С. Ci.i:юlia (ed.), Fontana Economic HistOf)' ofЕигоре, т. З (1976), с. 22-76; 1VCAJH,
т. 8, с. 714; В. R. M1tchell, European Historical Statistics 1750-1970 (Лондон, 1975), т. А; \V.
\Voodruff, !mpact ofWestern Мап: А StudyofEurope SRole in the World Есопоту 1750-1960 (Ню
Йорк, 1967), с. 104.
Cor:,isier, Armi~s and Societies in Еигоре 1494-1789, с. 113; този автор дава различни
41
щ~:фри от Чаилдс в: Arm1es and Waifare in Europe 164~1789, с. 42; а в двете книrn в някои случаи
се различават данните от тези, представени в специфични изследваm1я върху нащюналЮТТе
армии или отделните войни.
42
Тези цифри са цитирани в: Anderson, Еигоре in tlre Eighteenth Century, с. 144-145, вж. н
малко помразличните данни в: L. \V. Co\vie, EighteenthмCentury Europe, (Лондон, 1963), с. 141-
142. Отново корекциите са направею1 с оглед на това кой източник изrпежда помавторитетен:
така щ1фрите за 1779 г. савзеm от: J. Dull, The French Navy andAmerican lndependence (Пр~rnстьн,
HI? .!;(~рзи, 1975), прИ[Iожение F; а обобщените цифри за 1790 г. от: О. von Pivka, Naviesoft/1e
Napoleonic Ега (Нютън Абът, 1980), с. 30 (но сравни и с: лгсмн, т. 8, с. 190).
43
Вж. с, 167-169 ПОмдолу.
За следващо!о вж.: МсКау и Scott, Rise and Fal/ oftlie Great Ро.,.,·егs, с. 14 и нататък;
44
~toye, Еигоре Unfi:Jld1ng 1648-1688, гл. 9; Wolf, To\vard а E11ropean Ва!апсе о/Polver, нався1-.-ьде;
idem, TJ1e Emergenceoftl1~ Great Poи:ers 1685-1715 (Ню Йорк, 1951), гл. 1-7;NCA-IH, т. 5, rл. 9;
St. Legeг et Sagnac, La PrJpondJгa11ce franfSaise, навсякъ:~.е; и Hatton, Louis XIV and Europe
навсякъде. '
L. And:e,Mfch~/ Le Te/lierel Louvois (Paris, 1943 edn); С. Jones, „Thc Military Revolution
45
an~ _the Profess1o~al1zat1on of thc French Апnу under the Ancien Regin1e" в: М. Duffy (ed.), The
Mzlttary Revo~utzon _апd the State 1500-1800 (Exeter Studies in History, бр. I, Екзеrър, 1980),
с. 29-48; Jcnk1ns,H1sto1yoftheFrencl1 Navy, гл. 5.
4
~ Joncs, Britain and the World, с. 100-110; idem, Countryand the Соигt 1658-1714 (Лондон,
1978), с. 106 и нататък; Padfield, Tide о/Empires, т. 2, гл. 4.
МсКау and Scott, Rise ofthe Great Po•~·ers, с. 34 и натать'к; Hatton, LouisX/V and Еигоре
47
навсякъде. '
NCMH, т. 6, rл. 7; Wolf, Toivard а European BalanceofPower, rл. 4; МсКау and Scott Rise
48
ofthe GreatPowers;c;A3.:...5o:~---------- --· ··-·· -- --- -------- ----------- ·-·-·--·- · ·· -- _____ ,____ -- --
__ _
. ~~ G. Symcox, Crisis of French Seapoи:er 1689-1697 (Хага, 1974), нався1-.ъде; Jenkins,
Нlstoryofthe Frencl1Navy, с. 69-88; Padfield, TideofEmpires, т. 2, rn. 5.
За тез~f.забелсжки вж.: Symcox, Crisis ofth~ French Seapower, навсякъде; Kennedy, Rise
50
and Fall ofBr1t1sh Naval Mastery, с. 76-80; G. N. Clarke, The DutchA/lience and the JVaragainst
Frencl1 Tra.de 1688-1 ~97 (Ню Йорк, 1971 ), навсякъде; D. G. Chandler, „Fluctuations in the Streлgth
of F.orces 1n the Engl1sh Рау Sent to Flanders During the Nine Years War, 1688-1697", Wаг and.
S~c1ety, т. 1, бр. 2 (септември, 1983), с. 1-20; S. В. Baxter, William/11 and the DeftnseofEuropean
L1bero:i 1650-1702 (преиздание, Уесmорт, Кънетrкът,), с. 288 и нататьк.
МсКау and Scott, Rise ofthe Great Poivers, с. 54-63; Wolf, To•vard а Еигореап Balance of
Power, rл. 7; NCMH, т. 6, гл. 12.
_ sz За военнн_с_ъб~ нтапиl?f~-~-ази ~~}!~а ~ж._:_9. ~h~!_10_1_~.1'h~4!_~ ofJVaifaz:.e_in_the_Age __
ofMarlborough (Лондон, 1976); Bamett, Britain and Неr Агту, с. 152 и нататък; МсКау, Prince
Еиgепе ofSavoy, с. 58 и нататък.
п Mahan,lnfluence ofSea Power ироп Нistoгy, rл. 5; Kennedy, Rise and Fal! ofBritishNaval
Mastel)', с. 82-88, Padfield, Тideo/Empires, т. 2, с. 156 и нататък; Jones,Britain and Europe in the
Seventeenth Century, rл. 1;NCMH, т. 6, гл. 11-13, 15.
_ S4 За Мирния договор в Утрехт вж.: МсКау and Scott, Rise ofthe Great Powers, с. 63-66;
NCMH, т. 6, гл. 14. За концесиите вж.: G. J. Walker, Spanish Politics and /трегiа! Trade / 700-1789
(Блум1шпън, 1979), rл. 4.
ss J. W. Stoye, TheSiegeofVienna (Лондон, 1964); Т. М. Barker, DоиЫе Eagle and Crescent
(АлбаJ-tи, Н10 Йорк, 1967); МсКау, Ргiпсе Еиgепе of Savoy, гл. 3 и 5; NCMH, т. 6, гл. 19. За
характернсnпmте на военното дело в Източна Европа вж.: В. К. Кiгаlу and G. Е. Rothenberg War
andSocietyinEaslernEurope,т.1 (Ню Йорк, 1979),особенос.1-33,361 и нататък. '
 За Чарлс вж.: М. ХП Sи·ede1 (Лондон, rл. в: --1 ·
1
f ,~ :;,:~;s;.s:б' " XII R. Hatton, Chm·/es of 1968) 11 20(i)
NCN!H, т. 6, както и коментарите в: Roberts, S;ve~is/1 lmperial Expe1·ience. За Петьр вж.: tv1. S.
Anderson, Peter 1J1e Great (Лондон, 1978); R. Wittram, Peter /: Cza1· 1111d Kaiser, в 2 то~1а (Гьотин-
' ~ ген, 1964); В. Н. Sumner, Peter tl1e G1·eat and tl1e Emergence of Russia (Лондон, 1940); NCMH,
т. 6, гл. 20(i) и 21.
п МсКау and Scott, Rise ofthe Great Powers, с. 92.
~
s& Dchio, P1·ecario11s Ва!апсе, с. 102.
s9 МсКау and Scott, Rise of tl1e Great Poivers, гл. 4.
· 60 NCMH, т. 7, гл. 9. За пол1п11ката на отделните сили вж.: А. М. Wilson, Frenc/1 Foreign
Policy During theAdministration ofCardinal Fleury (Кеймбридж, Масачусетс, 1936); Р. Langford,
T/ie Eighteentli Century 1688-1815: Britis/1 Foreign Po/icy (Лондон, 1976), с. 71 и нататък; Kann,
History ofthe Habsb11rg Empire, с. 90 и натаrьк.
ы Padfield, Тide ofEmjJires, т. 2, с. 194 и нататък; R. Pares, ~VarandTrader iп. the lfest fnd1es
1739-1763 (Оксфорд, 1936); М. Savelle, Empires to Nations: Expansion in America, 1713-1824
(Минеаполис, 1974), гл. 6; Walker, Spanis/1 Politics and !mperial Trade, особено т. 3; W. L. Dorn,
Competitionfor Empire 1740--1763 (Ню Йорк, 1940). За вой~ата за австрийското наследствовж.:
NCMH, т. 7, гл. 17.
б2 Dorn, Competilionfor Етрirе,навсякъде; Pares, ТVаrапdТrаdе,навсякъде; id:m„,American_
versus Continental Warfare", навсякъде;NСМН, т. 7. гл. 20 и 22; Padfield, 'ЛdeofEmp1res, т. 2, с. 224
и нататък; Savelle, Empires to Nations, с. 135 и нататък; С. М. Andre\vs, „Anglo-Frei1ch Com?1ercial
Riva1ry 1700-1150",American Historicaf Review, т. 20 (1915), с. 539-556, 761-780; Р. L. R. H1gonnet,
,;I'he Origins ofthe Seven Years \Var",Journal o/Modern Нistoty, т. 40 (1968), с. 57-90.
бз Вж. отново: Carter, D11tcl1 RepuЬ/ic in the Seven Years War, навсякъде; Walkcr, Span1sh
Politics and lmperialTrade.
64 За общи сведения за Седемгодишната война вж.: NCMH, т. 7, гл. 20; МсКау and Scott, -
Ri.se oftlie Great Powers, с. 192-200. Англиийската полип1ка е разгледана в: Niedhart,Hande/ ипd
Krieg in der britischen Weltpolitik, с. 121-138; Jones, Britain and the World, с. 207 И нататък; В.
Tunsta11, Wil/iam Pitt, Earl ofC/1atJ1am (Лондон, 1938); J. S. Corbett, England in t/1eSeven Years War:
А Study in СотЫпеd Strategy, в 2 тома (Лондон, 1907); R. Savory, His Britannic MajestySArmy in
Germany During the Seven Year.s 1Var (Оксфорд, 1966). Формално показните усилия на французи-
те са добре описани в: Kennett, Frencl1Armies in the Seven Years War; по-доброто представяне на
австрийците в: Duffy,ArmiesofMariaTheresa. Ролята на Русия в по-равния период е разкр~па в:
Н. Н. Kaplan, Ru.ssia and the Outbreak oft/1e Seven Years War (БърЮJи, Калифорния, 196~); и в:
Duffy, Rus.sia S Mi/itary Way to_the West, с. 9~_и !_1_3Т~~!'·_!5Р~:Г~_~f!Ис_а!_!_ИО_~r~ '!еt~~-!~~~1~Т_!!И_я_ _
ИМЗ.--в: -DU.Tfy;-лrтy-OJ FNQeriCk the-Greai; и J. Кunisch, Da.s Mirakel des Hauses Brandenburg · ·-- ·
(Мюнхен, 1978), с полезни срав11с11ия.
6s Циruрано в: Kennedy, Rise, and Fall ofthe British Naval Mastery, с. 106; вж. също Parcs, --•-
дmerican versus Coпtinental Warfare", навсякъде. За проблемите на Пirr на министерския пост в __ __
~ериода 1757-62 r., вж.: R. Middleton, The Bel/s ofVictory (Кеймбридж, 1985).
66 Циruрано в: Н. Rosinski, „The Role of Sea Powcr in the Global Warfare of thc Future",
Bra.sseyS NavyAnnual (1947), с. 103. Зафинансошrrе слабости на Франция по време I~a Се~емrо-
дишната война вж. опюво: Kennett, FrenchArmie.s in t/1e Seven Year.s War, и Boshcr, „Fшanc1ng the
Frепсh Navy in thc Sevcn Years War", навсякъде.
61 За горното вж.: МсКау and Scott, Rise of tl1e Great Po\vers, с. 253-358; NCMH, т. 8,
с. 254 и нататък; J. F. Ramsay,Anglo-French Relation.s 1763-70: А Study ofChoiseulS Foreign ---~-
Po_Ucy (Бър_кли, Калифое~~~· 1~~~); _l:I: ~: _S_c_o!_t,_,_;I}l_~~PS'!_t~i:ice <?f!З_ou~~O!l~_'!-Y~l,R~~O~~~p.tl?ЧO.'!__· -_._ -·--" D:p{.o_m_at1_c_lf1_~/Qry__l_l89:=l 815: _France Against-Europe (преиздание,-- Malabar,-Fla,-198 l ), ·гл: 6; ··
- tO ihe·s-tПitegy-o-(Choiseul after the Seven Years War", International History Revfe\v, т. 1 (1979),
с. 17-35; R. Abarca, „Classical Diplon1acy and Bourbon „Revanche" Strategy, 1763-1770", Review
ofPolitics, т. 32 ( 1970), с. 313-33 7; М. Roberts, Splendid !so/ation 1763-1780 (Stenton Lecturc,
Reading, 1970).
68
За следващото вж.: 1. R. Christie, Wars and Revol11tions: Britaiii. 1760--1815 (Лондон,
1982), гл. 4-6; Р. Mackesy, The War for America 1775-1783 (Лондон, 1964); В. Donoughue, Brilish
Politics and theAmerican Revolution (Лондон, 1964), G. S. Bro\vn, The American Secretary: The
Co/onia/ Policy of Lord George Germain 1775-1778 (Ан Арбър, Мичиган, 1963); NCMH, т. 8, -
гл. 15-19; и полезния сборник есета: D. Higginbotham, Reconsiderations оп t/1e Revo/utionary fVar
(Уестпорт, КънсК'ПIКЪТ, 1978). Добри анализи на по-новата литераrура в: Н. М. Scott, „British
Foreign Policy in the Age ofthe American Revolution", lnternationa/ Нistory Revie~v. т. 6 (1984),
с. 113-125.
SMpp;пganc/ tlщAтer;can (Лондон, с. навс"'ъде. Вж.
1
"D. Syrelt, fVar J775-83 1970), 243 11
също; N. Baker, Go\·en1ment and Contractors: The Britisl1 Тreas 11 ry and War Supplies J 775-1783
(Лондон, 1971); R. А. Bo\vler, Logistics and the Failure ofthe BritisliArmy inAmerica J 775-1783
(Принстън, Ню Йорк, 1975); Е. Е. Curtis, Т/1е 01ga11ization oft/1e Britis/1 Army in tlie American
Revolution (преиздание, Менстьн, Йоркшир, 1972). За американската страна вж. чудесното из-
следване: D. Higginbotham, The П'aro/American !пdере11dепсе(Блумингrън, Индиана, J 977).
70
Barnett, Brirain and Her Army, с. 225.
71
Цифрите са ц~пирани в: Kennedy, Rise and Pall ofBritis/1 Nava/ Mastery, с. 111. Вж. също
чудесната творба: Dull, French Navy and American Jndependence; и д. т. Patterson, TJie Otlier
Armada: Tl1e Franco-SpanishAttempt to JnvadeBritain in J 779 (Манчесrьр, 1960). ЗaдlПLioмanr-
ческите аспекп~ вж.: 1. de Madariaga, Britain, Russia and theArmed Neutra/ity of 1780 (Лондон,
. 1962); S. F. ~em1s, Т/1е DiplomacyoftheAmerican Revolution (Ню Йорк, 1935); Higginbotham, Tlie
WarofАтепсап !ndependence, rл. 1О; Dull,A Diplomatic Нfstory oftheAmerican Revolurion (Ню
Хейвън, Кънетикът, 1985).
За следващото вж.: МсКау and Scott, Rise ofthe Great Powe1·s, гл. 8; NСЛ-!Н, т. s, гл. 9 и
72
12; I. de Madariaga, Russia in ·1heAge ofCathш·ine t/1e Great (Лондон, 1981).
Ehпnan, Younger Pitt, т. 1, с. 516-571, и т. 2, с. 42 и нататък; Jones, Britain and tl1e fVorld
73
с. 252 и нататък; Binney, British РиЫiс Finance andAdministration; и за срв. с иконо!-.ri~ката н~
Ф~ан_цпя през 1780 г.; вж. отново: Crouzet, „Anglcterre et France"; Mathias и о Brien, „Taxation in
Bпtain and France, 1715-181 О", и Net, fVar and Нитаn Progres.s с. 282 и нататък.
74
За военните реформи вж.: NCMH, т. 8, с. 190 и натаrьк: и т. 9, rл. 3; McNeill, Pursuit of
. Ро1:·е1·, с. 158 11 нататък; Strachan, Em·opeanArmies '!_nd tl1e Concluct ofJVar, с. 25 и нататък; R. s.
Qш.mby, The Backg1·ou11d ofNafoleonic Watfar~(Hю Иорк, 1957); D. Bien, ,Jhe дrmy in the French
Enl1ghtenment: Refoпn, Rcactюn and Revolutюn", Past and Present, бр. 85 (1979), с. 68-98; и G.
Rothcnberg, Tl1eArt o/Warfare in t/1e Age ofNapo/eon (Блумивnън, Индиана, 1978). За ранните
етапи на ка~1павията вж.: М. Glover, The Napo/eonic fVars:An fllustrated History 1792-1815 (Ню
Йорк, 1979); S. Т. Ross, Questfor Victory: French MilitaryStrategy 1792-1799(Лондоп1Ню Йорк,
1973), rл. 1-4; G. Rothenberg, Napoleon S GreatAdversaries: TheArc/1d11ke Clшr!e.s ancl theA.u.strian
Army 1792-1814 (Лондон, 1982), гл. 2.
75
Английската пол~пика и стратегия са разгледани в: Jones, Dгitai11 and1/ie 1Vorld, с. 259 и
нататък; Ehпnan, Younger Pitt, т. 2, точки 4-5; Christie, 1Var.s and Revolutions, с. 215-326; J. м.
Slierwig, Guinea.s and Gimpowder Britis/1 ForeignAid in the Wars with France 1793-1815 (Кейм-
бридж, Масачусетс, 1969), rл. 1-4; М. Duffy, „British Policy in the \Var Against Revolutionary
- ________Fr~i:i~~~: G:·lO_nc_s, Bd_tain and Revolutionary France:.Conjlict, Subversion and Propaganda (Excter
Stud1es ш H1story, 6р. 5, Екзетьр, 1983); D. Gcggus, „The Cost of Pitt s Caribbcan Campaigns 1793-
--- 1798", Нistorica/ Journal, т. 26, бр. 2 (1983), с, 691-706. '
Цитирано в: Glover, Napoleonic fVar.s, с. 50. За Наполеон като стратег и командирвж.: D.
76
G. Chandler, The Can1paign.sofNapoleo11 (Н10 Йорк, 1966); С: Barnett, Napoleon (Лондон; 1978);
Rot11cnbcrg,A1·t offVa1faгe in /J1eAgeofNapo/eon; вж. и текущия коые~rrарв: G. Lefebvrc,Napo/eon,
в 2 ТО!-.!а (Лондон/Ню Йорк, 1969).
77
Вж.: А. В. Rodger, Tl1e 1Var of t/1e Second Coalition, J798-1801 (Оксфорд, 1964); Р.
Mackesy, Statesmen at War: The Strategy o/Overtl1roщ 1798-1799(Лондон, J 974); про 11 шорсчи-
вите Ko!-.1c1rrapи в: Е. Ingram, f:!ommitme11t to Empire: Prop/1ecie.s ofthe Great Game inAsia, 1797-
_, . 1800 (Ок~форд, 1981); Sl1erw1g, Guineas and Gunpoи1der, rл. 6-7; Rothenberg, Napoleon s Great
A~versar1.es, ~л. 3. За френската страна вж.: Ross, QuestjOr Victory, rл. 5-12; idem, European
Руската интервенция е разгледан_а в; А. А. Lobanov-Rostovsky, Russia and Europe 1789-1825
(Durham, NC, 1947), с. 43-64; и Duffy, Russia S Military Way to t/1e West; c:2os 11 нататък.
7
s Jones, Britain and t/1e World, с. 272-280; С. f:msley, Briti.sh Society and tlie French Wars 1793-
1815 (Лондон, 1979), гл. 4-5; Lefebvre,Napoleon, т.1, гл. 5 и 7; Glover,Napoleonic 1Vars,c. 82-84. Вж.
също коыентар1rrс в: Е. L. Presseisen,Amiens and Munich: Comparison.s inAppeasement (Хага, 1978).
1
~ Lefebvre, Napoleon, т. 1, гл. 7 и 9; Ross, European.Diplomatic Hi.story, rл. 8; Chandler,
Campaigns о/ Napoleon, pt 7; Glover, Napoleonic fVa1-s, гл. 3; Rothenberg, Napo/eon s Great
Adver.sarie.s, rл. 5; Sherwig, Guineas and Gunpowder, rл. 7-8; Jones,Britain and t/ie World, с. 281-
287; Marcus, Naval History ofE11g/a11d, т. 2, с. 221-302.
, 80 За следващото вж.: Jones, Britain and the World, с. 289 и нататък; F. Crouzet, L'Economie
brita1111i?ueet /е Bl?cus Continenta/ 1806-1813, в 2 тома (Париж, 1958); idem„,Wars, Blockade and
Econom1c Change tn Europe, 1792-1815", Journal ofEconomic Hi.story, т. 24 (1964), с. 567-588;
i."'

Kenne.dy, Rise and Fall о/ Britis/1 Nava/ Mastery, с. 143-145; NCMH, т. 9, с. 326 и нататък; Е. F.
Heckscher, The Continental System (Оксфорд, 1922). За дебата относно влиянието на борбите от
1793-1815 r. върху английската икономика вж. още: Emsley, British Society and the French Wars,
rл. 7-8; J. Е. Cookson, „Politica\ Arithmetic and \Var 1793-1815", War and Society, т. 1, бр. 2 (I 983),
с. 37-60; G. Hueckel, „War and the British Economy, 1793-1815: А General Equilibrium Analysis",
Explorations in Economic Нisto1y, т. 10, бр. 4 (лято, 1973), с. 365-396; Р. Deane, „War and
Industrialisation" в: Winter (ed.), War and Economic Development, с. 91-102; J. L. Anderson, „Aspects
ofthe Effects on the British Economy ofthe War Against Prance, 1793-1815", Australian Economic
Нistory Review, т. 12 (1972), с. 1-20.
s1 Вж. таблица2 по-горе. За английските военни финанси вж.: N. J. Silberling, „Financial and
Monetary Policy of Grcat Britain During the Napoleonic Wars", Quarterly Journal о/ Economics,
т. 38 (1923-4), с. 214-233; Е. В. Schumpeter, „English Prices and PuЬJic Finance, 1660-1822",
Review о/Economic Statistics, т. 20 ( 1938), с. 21-37; А. Hope-Jones, lncome Тах in the 1!apo/eonic
Wars (Кеймбридж, 1939); Р. O'Brien, British Financia/ and Fiscal Policy in the WarsagamstFrance,
J793-1815(0ксфорд, 1984).
в2 L. Bergcron, France Under Napoleon (Принстън, Ню Йорк, 1981), с. 37 и нататък, 159и
нататък; G. Brunn, Europeand the Frenchlmperium, 1799-1815 (Ню Йорк, 1938), гл. 4-5; S. В.
Cloиgh,France: А History o/Nationa/ Economics 1789-1939 (Ню Йорк, 1939), гл. 2-3; Lefebvre;
Napoleon, т. 2, гл. 1-4; С. TreЬilcock, The Industrialization oft/1e Continental Powers 1780-1914
(Лондон, 1981), с. 125 и нататък. - навсякъде.; С. К. Webster, The Foreign Policy ofCastlereagh, 1812-1815: Britain and the
83 Bergeron, France Under Napo/eon, с. 67 и натагьк, 184 и нататък; Crouzet, ,;Nars, Blockadc
and Economic Change", навсякъде.
g~ Bergeron, France Under Napoleon, с. 37 и нататък, Lefebvre, Napoleon, т. 2, с. 171 и
нататък; Clough,France, гл. 2-3.
85 За следващото вж.: Bergeron, France Undcr Napoleon, с. 40-41; Lefebvre, Napo/eo11, т. 2,
с. 291; McNcill, Pursuil о/Po;ver, с. 198 и нататък; Brunn, Europe and the Frenc/1 fmperium, с. 73-
75, 110 и нататък; Е. J. Hobsbawm, TheAge ofRevolution 1789-1848 (Лондон, 1962), с. 97; G.
RudC, Revolutionary Europe 1783-1815 (Лондон, 1964), гл. 13 и особено с. 274-275; S. Scharna,
,Jhc Exigencies ofWar and thc Politics ofTaxation in thr Netherlands 1795-181 О" в: Winter(ed.), fVar
1 and Econornic Development, с. 111, 117, 128.
sь Цитирано в: Glover, Napoleonic Wars, с. 129; и срв. със забележителните предреволюци-
ош1и прогнози на Гибер за народа, „който, знаейки как да ВОД!f евтина война и да жив;,е на гърба
1 на победата, не бил принуден да положи оръжието си поради финансови причини - както е
цитирано_в:.NСМН,_т._8,_с._217; и със_забслежките на Спепсър .Уилкинсън,-цитирани o-;--Tiily,--
~
1
Formation ofNationa/ States in Western Еиrоре, с. 147-148, 152. ·--
87 Glover, Napoleonic fVars, с. 140-141; Joncs, Brifain and t/1e Wor/d, с. 22, 317; Shcrwig, ---
G11ineas and Gunpowder, гл. 9-1 О.
88 Цифри от Glover, Napoleonic Wars, с. 152; вж. също: Chandler, Campaigns ofNapoleon, -
с. 734. За кампаниите на австрийската армия и възстановяването й вж.: Rothenberg, Napoleon S
GreatAdversaries, с. 123 и нататък.
89 За полуостровната война вж. съответните части в: Glovcr, Campaigns о/ Napo/eon; J. - -
Chandler, Campaigns o/Napoleon, т. 13-14; G!over, Napoleor.ic П'а1"S, с. 160 и нататък;
92
Ross, European Di'plomatic History, с. 31О11 нататък; А. Paln1er, iVapoleon in Russia (Ню Йорк,
1967); С. Duffy, Borodino and tl1e IVar of 1812 (Лондон, 1973); Lefebvre, 1Vapoleon, т. 2, rл. 9;
Blond, La Gгande Armee 1804-1815 (Париж, 1979).
Glover, Napoleonic Wars, с. 193; Shcnvig, Guineas a11d G11npowde1„ гл. 12-13, особено
93
с. 287-288; Rothenberg, Napoleon's Greг• Adversaries, с. 178 и нататък.
Сигурно затова този въпрос е почти изцяло пренебрегнат в то.1кова много стандартни
94
военни и ~IПЛО).!атическп истории от този период. За подробности вж.: Е. В. Potter, Sea Poiver:
А Na.va/ H1story", 2-ро нз;:~:ание (Анаполис, Мадисън, 1981), гл. J О, и биб.1иоrрафияrанас. 392; В.
Perkшs, Prologue to War/England and the United States 1805-1812 (Бъркли, Калифорния, 1961 );
А°. Т. Mahan, Sea Poiver i11 lts Relations to the fVarof 1812, в 2 тома (Лон.::1он, 1905); Marcus, Naval
H1storyo/England, т. 2, rл. 16.
9
~ I~gram, Comrnitment to Empire, навсякъде; G. J. Adier, „Britain and the Defence oflndia-
The O~~gшs ofthe Problem, 1798-1815", Journal о/Asian History, т. 6 (1972), с. 14-44.
Chandler, Campaigns of Napoleon, т. 17; Glover, Napoleonic Wars, с. 212 и нататък;
Lefebvre, NaJ-?ole.011, т. 2, гл. 1О; BJond, La GrandeArrnee, гл. 16; Н. Lachouque, Waterloo (Париж,
1972); U. Per1col1 and М. Glover, 1815: TheArmies at Waterloo (Лондон, 1973). _______ _
97
За подробносn1 по постановюпе от 1814-1815 r. вж.: Shenvig, Guineas-and Gunpowder
ГЛ. 14; NCA!/H, т. 9, гл. 24; Е. V. Gulick, Europe '.s Ciassical Balance of Po1ver (Ню Йорк, 1967);
Reco~str11ction ofЕ1!1·оре (Лондон, 1931 ).~ Н. G. Nicolson, The Congress o/Vienna (Лондон/Ню
Йорк, 1?46); D. Dakш, ,,Тhе Congress ofV1enna, 1814-1815, and Its Antecedents" в: А. Sked (ed.),
Еи1·оре s Balance о/Рои•еr 1815-1848 (Лондон, 1979).
GuJick, Europe '.s Classical Balance ofPoи•er, с. 304. Вж. същокоыентарите в: Н. Kissinger,
98
А W01·l~ Resto;:ed: /vfetternich, Cast/ereagh and the ProЬ!ems ofPeace 1812-1822 (Босrьн, I 957).
. . ~а наи-~-ратко обобщение на обеыистата лtпература вж.: Р. J. Marshall, „British Expansion
т Indш 1n the E1ghteentl1 Century: An Historical Revision",Нistory, т. 60 (1975), с. 28-43; както и
бележките в: Ingram, Commitrneп-t to Ernpire.
100
Вж.: Braudel, fV/1eels o/Commerce, с. 403 и нататък, за ползоnзорна дискусия върху
з11аче1111сто 11а тьргоnията с отдалечени ыеста. За спецпфично английския контекст на мен ми
помогна следната статия: Patrick O'Brien, „Т~~ Impact ofthe Revolutionary and Napoleonic Wars,
1793- 110~15, on the Long Run Gro\vth ofthe Bnt1sh Economy" (Davis Center Paper, 1983).
~ази л1пера~~а е разгледана при <?i;ouzet, „Toward an Export Ееоnоmу", навс~д~;_с;~_i 11 ___ - - - - - - - - ·
-_and_!-lopkшs, „The.Pol1t1cal-Economy·of Bпtish-Expansion Oversёas;·1750::::19г4·•, н:iiЭСякъде; R.
Da~1~, Т/1е lndu~trial Revolution and Britis/1 Overseas Trade (Лсйчестър, 1979); N. F. R. Crafts,
„Br1t1sh Econom1c Gro\vth, 1700-1831: А Revic\v ofthe Evidencc", Economic Нistory Revie~v 2-ра
поредица, т. 36 (1983), с. 177-199. · · · '
Фразата с използвана в:·F. Т/1е Есопоту(Лондон с
102
103
Crouzet; Victorian 198') 1
Glover, Napoleonic Wars, с. 182-183. ' - ' ..
I0-1 Цитирано в: Marcus, Naval Нistory о/Eng/and, т. 2, с. 501.

Weller, We/lington in t/1e Peninsula (Лопдон, 1962); R. Glover, Peninsular Preparation: The Reform ----
ofthe BritishArmy, 1795-1809 (Кеймбридж, 1963); М. Glovcr, The Peninsular War. 1807-1814: А
Concise History (Нютън Абът, 1974); Sherwig, Guineas and Gunpowder, с. 198 и нататък. Френ-
ската страна е разкрита.в: J. Thiry, La Guerrc d'Espagne (Париж, 1966); Ross, European Diplornatic
___ ffistory,_c._276_и_нaтaтьк;.G .. H.. Lovett, Napoleon and t/1e BirJh ofModern Spain, в-2-тома (Ню
Йорк, 1965). Значението на испанското учасmе е точно изтъкнато в D. Gates, The Spanish Ulcer:
А Нistory ofthe Peninsular Wаr(Лондон, 1986).
90 Brunn, Europe and the French lmperium, гл. 8; Rudi:, Revo/utionary Europe, rл. 13-14;
Lefcbvrc, Napo/eon, т. 2, гл. 7-8; J. Godechet, В. Р. Hyslop, and D. L. Dowd, The Napoleonic Era in
Europe (Н10 Йорк, 1971 ), особено rл. 8; G. Best, War and Society in Revolutionary Europe, 1770- __ _
1870(Ло1що11, 1982), rл. 11-13; R. J. Rath, The Fall ofthe Napoleonic Кingdom ofltaly(Hю Йорк,
1941), гл. 1-2.
9
1 Crouzet, „Wars, Blockade and Econimic Change", навсякъде; Glover, Napoleonic Wars,
гл. 4-5; О. \Connelly, Napoleon's Sate/lite Kingdoms (Ню Йорк, 1965), навсякъде. За руската
политика вж.: Chandler, Campaigns ofNapoleon, с. 739 и нататък;NСМН, т. 9, с. 512 и нататък;
Lobanov-Rostovsky, Russia and Europe 1789-1825, навсю,ъде; и по-рано в Н. Ragsdale, Detente in
the Napoleonic Era: Bonaparteand the Russians (Лоурънс, Канзас, 1980).
4. Индустриализацията и промяната
в глобалния баланс, 1815-1885 г.
-----· -· - • -s:-Pollard;-Peaceful conqиiSt:-тhe-тndiiSirialiZiti;;;;OjE~~-;;p;J16~197o (О~~ф~~~--
1981 ), навсякъде: Добре разработена темата за индустриалната революuия на Запада страна п~
страна, вж.: Т. Kemp, lndustrialization in Nineteent/1-Century Еигоре (Лондон, I 969); W. О.
Henderson, Т/1е lndustJ·ial Revolution оп tlie Continent: Germany, France, Russia 1800-1914
(Лондон, 1967);_С. Trebileock, Т/1е Industrialization oftlie Continenta/ Poн·ers 1780-1914 (Лон­
дон, 1981); С. C1polla (ed.), Fontana Eco11omic fflstoryof Europe, т. 3;Т/1е Jndustrial Revo/ution
_ (Лондон, 1973); А. S. Milward п S. В. Sau], Т/1е Economic Development ofContinental Europe
1780-!ВlО(Лондон, 1973).
~С. CipoJla, „Introduction", в: Cipolla (ed.), lndustrial Revolution, с.?·
D. Landes, The Unbound Prometheus: Technological Change and fndustrial De'.·elopment in
Weste~n Еиrоре from 1750 to the Present (Кеймбридж, 1969), с. 41.
Пак там.
5
Braudel, Civilization and Capitalism, т. !, с. 42 и нататък.
 6 За подробности вж.: McNeil\, Pщ·suit of Power, с. 185 и натаrьк; G. Rude, Paris and
London in the Eig/1tee11tl1 Century: Studies in Pop11lar Protest (Ню Йорк, 1971), навсякъде.
·, Т. S. Ashton, The /ndustrial Revo/ution 1760-1830 (Оксфорд, 1968), с. 129. За др~rи
чудесни изследвания върху промените в английската иконо~шка в този период вж.: ~ath1~s,
First Jndustrial Nation, нався;..ъде; Hobsba\vm,lndusttyand Emp1re, гл. 2-4 и 6; и Crouzet, V1ctonan
Есопоту, т. 1, откъдето са взеru данните за населението и бруrния национален продукт, изложе-
ни в предходния параграф. . Нор~шs, Polll1caf Есопоту ofBritish Expansion Over seas, навсю..ъде; L. Н. Jenks, Migration ofBritis}J
з Landes, Unbound Promet/1eus, с. 97-98.
9 Ashton, Industrial Revolution, с. 129.
10 Mathias, First Jndustrial Nation, с. 5. ' сетс, 1958). Допълването във взаимоотношенията тьрrуване/изШJащане е добре изяснено в· s в
11 Bairoch, „International Industrialization Levels from 1750 to 1980", с. 296 и 294 съответно.
в методолоrnчното прможение на това важно есе авторът изяснява по какъв начин ~тига до
тези цифри. Предположенията му об~че.съвсем не са безпрецеде~:гm1: вж. J;. Madd1son, „t.'-
Comparison of Levels of GDP per Cap1ta 1n Developed and Develop1ng Countries, 1700-1980 ,
Journal ofEconomic History, т. 43 (1983), с. 27--41.
12 Bairoch, „IntemationaJ lndustrializationLevels", с. 290 и нататък; Crouzet, Victorian Есопоту,
въведение.
вwoodruff, 1mpact o/Western Ма~, навсякъде; D. Fieldhou~e, Т/1е Colon_z~l Empires:.A_
Comparative Survey from the Eig/1teenth Сепtшу (Лондон, 1966), т. 2; 1dem, Econom1cs and Emp1re
1830-1916 (Лондон, 1973), навсякъде.
14 По този въпрос вж.: V. Kieman,European Empiresfrom Conquest to Collapse, 1815-1960
(Лондон, 1982); Strachan, EuropeanArmies and the Conduct o/War, гл. 6.
н Цифрите са цитирани в: Fieldhouse, Colonia/ Empires, с. 178.
1ь Това веч:е е много добре разработено в: D. R. Headrich, The Tools ofEmpire: Technology
and European 1mperialism in t/1e Nineteenth Cent11ry (Оксфорд, 1981 ), rл. 2 и навсякъде.
11 Е. Hobsbawm, TlieAge ofCapital 1848-1875 (Лондон, 1975), rл. 7.
13 Bairoch Intemational lndustrialization Levcls", с. 291. За едно ново изследване, което
набляга (nероят~~ дори преувелич:ава) сравнително бавното развитие на английската икопоми­
ч:еска експа11зия през тези десет1mеn1я, вж.: N. F. R. Crafts, B1·itisl1 Есопотiс Gro1vt/1 During t/1e
Jndustrial Revolution (Оксфорд, 19_85).
19 Crouzet, Victorian Есопоту, с. 4-5.
20 Циn1рано в: R. Hyam, Britain's lmperial Century 1815-1914 (Лондон, 1975), с. 47. За
повеч:е подробности вж.: В. Porter, The Lion 's Share: А Short Нistory o/Brilish 1inperia/ism 1850-
1970 (Лондон, 1976), навсякъде; Cain и Hopkins, ,;rhc Political Economy ofBritish Expa~sion
OVerSeas; l 75Q-..:1914";11aвcякъдe;-Crouzet;;;roward an Export Economy";нaвcякъдe;-J:B.-Wi\11ams,
Britis/1Commercial Policy andTrade Expansion 1750-1850 (Оксфорд, 1972), навсякъде.
21 Р. Bairoch, „Europe' s Gross National Product: 1800-1975", Jourual ofEuropean Economic
Нistory, т. 5, бр. 2 (есен 1976), с. 282. Вж. същотабли~а 10 по-долу. _ А Нistory ofllie Habsburg Empire, гл. 3 и 5.
22 D. French, Britis/1 Economic and Strategic Planning, 1905-1915 (Лондон, 1982), гл. 1,
„Nineteenth-Century Po\itical Economy and th6 ProЫem ofWar'', представлява добро въведение
към тези идеи. __
23 Вж.: Н. Strachan, Wellington's Legacy: The Reform oft/1e BritishArmy, 1830-1854 (Ман- ·--··
честьр, 1984). . с._
24 Тези твърдения се базират на пр11близител11нте цифри за а11гл11йския брутен национален
продукт и правmелствени разходи, дадени в: А. Т. Peacock апd J. Wiseman, The Gro_wth. ofРиЬ/iс ---~·­
Ex_penditure in the United Ki~gdom (Лондон, 1967); и Р. Flora, State, Есопоту and Soc1.ety т Western -.~-
-ЕиrореJ 875.:.J975, Т.-Г(ФраНКфурт/Лондон, 1983),-особено-т: 4,- с:441: -- --· -- -
25 Цифрите са цитирани в: „CQrrelates ofWar", издадени чрез Междууниверсmстския'
консорциум за полmич:ески и соц11шпш изследвания към Университета на Мич:иган.
26 С. L!oyd, The Nation and the Nаvу(Лондон, 1961), с. 223.
27 За подробности вж.: Kennedy, Rise and Pal/ ofBritish Naval lv!astery, гл. 6; и особено: ---
С. J. Bartlett, Great Britain and Sea Power 1815-1853 (Оксфорд, 1963), навсякъде. За някои ___
регионални проявления вж.: G. S. Graham, Great Britain in the 1ndian Осеап: А Study of
Maritime Enterprise 1810-1850 (Оксфорд, 1967); В. Gough, The Royal Navy and lhe North
fVest Coast of America 1810-1914 (Ванкувър, 1971); G. Fox, British Admirals and Chi11ese
Pirayes 1832-1869 (Лондон, 1940). ..
2з А. G. L. Shaw, Great Britain апd tlie Colonies 1815-1865 (Лондон, 1970), с. 2. За това вж.
също: Hyam, Britain slmperial Centнry, навсякъде; Porter, Lion sShare, навсякъде; J. Gallager and ''~'"
R. Robinson, „The Imperialism ofFree Trade", Economic Нisto1y Revie1v 2-ра поредица т 6 бр 1
(1953),с.1-15. · ' ' · ' ·•
~-1
29
За ПОЗIЩl-IЯТа на анrnичаните вж.: В. Portcr, Britain, Ешореапd the UЬr!d, 1850-1982: De/1 ~;.ons
ofGrandeur (Ло~щон/Бостьн, l 983), rл. l; В. J. Wendt, „Frcihandel und Fricdenssicherung: zur Bedeutuno
des Cobden-Ver~gs von 1860 v.v1schen England und Frankreich", Vierteljaliresschrift fur Sozial- und
fVirtsc:liafls-~e~ch1chte, т. 61 (1974), с. 29 и нататък. За икономич:есю1 под-робносn 1 вж.: Cain and
Caplla~ /о 18~5 (Лондон, 1963); Crouzet, Victorian Есопоту, rn. 10-11 и навсякъде; Matlllas, First
1nd11str1al Natюn, гл. 11; А. Н. ImJah, Economic Elements in the „Рах Britannica "(Кеймбридж., МасаЧ)'·
SauJ,Studies inBn.tish Ov~rseas Trade 1870-1914 (Jhmърпул, 1960); и J. Foreman-Peck,A Histo;,ojth~
World ~сопоту: 1nternat1onal Economic Relations Since 1850 (Брайтьн, 1983), особено rл. 1-6.
За този спорен въпрос вж.: Kennedy, Rise and Fall ofBritish Naval Mastery, гл. 7.
31
F. Crouzet, „Toward an Export Economy", с. 70.
Porter, Britain, Europe and t/1e JVorld, rл. 1-2. За стратеrич:еските усложнения по нараст­
32
ва.щата зависимост на А~п1ия от производствата на ,,услуги" вж.: Р. Kennedy, Strategy and
D1plom:zcy, 18~0-1945: E1ght Essays (Лондон/Бостън, 1983), гл. 3; French, British Economic and
Strateg1c Plann1ng, навсякъде.
33
Цитирано в: Hyam, Britain s 1mperial Century, с. 49.
34
Вж. с. l 63-I 65 по-горе.
• Kemp, lndustrializa~ion inNine~eent/1-Century Europe, гл. 2-3; Po11ard,Peacef11 / Conquest,
35
гл. 2-3, Т. Hamerow, Restoratюn, Revolutюn, Redatio11: Economics and Politics in Germany (Пр~rnстьн
Н10 Джързи, 1958). ·
~~ J. Droz, EuropeBel1veen Revol11tions 1815-1848 (Лондон, 1967), с. 18.
.D. ~hon1son, ~urope Since Napoleon (Армъндсуърт, 1966), с. 111 и вж. също: Best, JVar
and Soczety 1п Revolut1onary E11rope, ч. 3; А. Sked, „Mettemich's Enemiesorthe Threat from Belo\v''
в: Ske~ (ed.), Europe :S Ва/апсе ofPower 1815-1848 (Лондон, 1979), гл. 8.
F. R. Bridge and R.~ullcn~ !he Great Po1-..--ers and the European States System /815-1914
(~ондоп, .198~) гл. 2-3, Craig, Pol1t1cs oftl1e PrussianArmy, с. 65 и нататък; R. Albrecht-Carrie,A
D1plomat1c H1story of Europe Since t/1e Congress о/ Vienna (Ловдон, 1965), гл. 1 и З-4. Наi1-
доброто изследване на Прусия и германските държавни дела от този период в: Т. Nipperdey,
Deutsche Geschicl1te 1800-J866 (Мюнхен, 1983).
39
D. Showalter, Railroads and Rifles: Soldiers, Tec/1110/ogy and the Unification ofGermany
(Ха~щън, Кънеn~кът, 1975), на различни места; Dupuy, Genius for JVar, гл. 4-6 _}1/СМН т. 1о The -----~
--Z~nzth of Europeaп-Power-1830.:.70, ·fл-.-12и Г9;L.-H.AddinitOП-;- тhe Pt:zitir~S ~! w~;s,:11~; the _____ _
E1dhte~nth Century (Блуминrrън, Индиана, 1984), с. 39 и нататък.
4
. . Вж. 0111ово: Mamatey, Rise ofthe Ha~sburg Empire 1526-1815, на различ:ни места; Kann,
А. Sked, „Th.e Mettemich System, 1815-1848" в: Sked (ed.), EuropeS Balance of Poiver
41
1815-1848, гл. 5; Br1.dge апd Bullen, Great Powersand the European States Syslem, на различни
мec~a~.Albrccht-Came, Diplomatic Нistory, rл. 3--4, Р. W. Schroeder, „Wor1d War I as а Galloping
Gert1e , Journal ofModern History, т. 44, (1972), с. 319-45- коmо отразяват някои от бе..~ежките
му в неговата юшrа: A1tstria, Britain a11d the Crimean Wаг: The Destn1clion о/the Europea11 Concerl
(Итака, Н10 Йорк, 1972).
Цитирано в: С. McEvedy, The Penguin Atlas ofRecent History (Армъндсуьрт, 1982), с. 8;
42
•
вж. още Droz, Europe Between Revolutions, с. 170 и нататък.
--г·-- G. Rothenberg; TheAYinyOJFiiinCiSJOS"ёjJi (УССТ лафайет,-ИндиаНа;-i976)~-~.-х·i~бi. Вж~- --- ----------
43
· - -
също: А· -~~ed, The Survival ofthe Habsburg Empire: Radetzky, the JmperialArmy and the Cfass War.
1848 (Лондон, 1979), ч. 1. "
4-1 D. F. Good, The Economic Rise ofthe Habsburg Empire, 1750-1914 (Бъркли, Ка.1 ифор-
ния, 1984), е най-доброто съчинение по този въпрос. .
45
• Rothenberg, Army ofFrancis Joseph, с. 9; и J. Niemeyer, Das Oste"eichiscl1e Militiinvesen
1т Umbruch (Оснабрюк, 1979), с. 43-5.
j Вж. Rothenberg, Army of FrancisJoseph, с. 10, 41, 46, 58 за отпуснаn~те суми и а. А.
46
•
Crai.g, „Command and Staff ProЫems in the Austrian Апnу, 1740--1866" в: М. Ho\vard, Tlie Theory
and P~~ctice o/War (Лондон, 1965), с. 43-67 за институционалните трудности.
Rotheпberg, А;ту ofFra?,cis Joseph', с. 19; Kann, А Нistory ofthe Habsburg Empire, гл. 6;
А. Sked, „The Mettem1ch System в: Europe s Balance ofPo1ver 1815-1848, на различни места.
36 Възход и шщсш1е на Великите сили
 '"За справка вж.: R. Bullcn, „France and Europe, 1815-1848: The ProЬ!ems
of Defeat and
Recovery" в: Sked (ed.), Survival ofthe Habsb11rg E"!pire, с. 122-44. За стопанската история 8 ~·
.~-~ 1 IndusИalizaaon Rшs;a. с.183; >шоrо ооброто резюме в:
1
;„
(Санта Барбара, Ка.1пфорния, 1981),
11
\V. Baumgart, Т/1е PeaceofPar;s, 1856
с. 68-80, оп,ъ:~ето идват ду~пrте, поставени в кавички.
S.6.J~--~,--
отново: Clough, France: HistoryofNationa/ Econom1cs, на различни места; F. Ca.ron, Ап Eco~omic ··· 69 Baumgat1, Tlie Реасе ofParis, с. 72-4; Seton~Watson, Russian Empire, с. 248; W. Pintner, ~
Нistory о/ Modern Fi·ance (Ню Йорк, 1979), ч. 1; Т. Kemp, Economic Forces 1n Fi·encli History „Inflation in Russia During the Crin1ean \\'ar Period", American Slavic and East European Revie;1 ~
(Лондон, 1971) rл. 6-8, 10. т. 18 (1959), с. 85-7.
,
1
:::i
~9 Bullen, France and Europe, 1815-1848, с. 125-126. 70 Baumgart, Т/1е Реасе о/Paris, с. 25-31. ~
$О McNeill
Пак там. PursuitofPower, с. 213, fn. 57. 71
Пак та:-.1, с.
3] 11 нататък; с.
Bamett, Britai11 and Her Army, 283-291, Е. М.
Spiers, Tl1eArmy
and Society 1815-1914 (Лондон, 1980), rл. 4; J. А. S. Grenville, Europe Reshaped 1848-1878
~~
51
52 Цитира~о в: Milward and Saul, Economic Development o/Co11tinental Еиrоре 1780-1870, (Лондон, 1976), rл. 1О.
с. 307-9. Вж. също: Ciough, France, с. 41 И нататък; Trebilcock, lndustriali:ation ofthe Continenta[ 72 О. Anderson, А Liberal State at Иi:zr (Лондон, 1967), навсю..ъде.

Powers J 780-1914, с. 130 и нататък; Kemp, Есопотiс Forces in !rench Hist~ry_. с .. 160 и нататък. 73 Таб.1иците са взеrn от ко:-.mютьрна разпечатка па ,,Correlates ofWar" благодарение на

5з Изчислено по даюпrrе в табл~ща 1О от: Bairoch, „Intematюnal Industnal1zat1.0 n Levels fi-om

1?50 to 1980", с. 296. Вж. също данните, дадени в: R. Е. Cameron, „Economtc Gro\vth and
Междууниверситетския консорщrу:-. 1 за политпческ:и и социални изследвания при Университета
на Мичиган.
Stagnation in France 1815-1914",Journal o/Modern Нistory, т. 30 (1958), с. 1-13. 74 Вж. отново: A.nd~rson, А Liberal State at Warи срв. с: Schroeder,Austria, Britain and t/1e

S4 За тези доказателства вж.: Caron, Economic НistoryofModern France, особено rл. 1. Вж. Crimean War; Baumgart, Tlie Реасе о/Paris, и N. Rich, iVhy the Crimean War?: А Cautionary Та!е
също: Р. O'Brien and С, Keydor, Economic Growth in Brit~in and F1·ance 178~1914 (Лондон, (Хановер, 1985), с. 157 и нататък, ~..ъдето авторът обръща повече вни:-.шние на войнствеюJятон
l 9 8) _полезен коректив от по-старата литература; но тъи като не се отнася до това, което те
7 на Палмерстон. _ . . _ _
описват като „търговския жаргон на „н~ци9н~на сила" (с_._ 176), 1_~зводите не са толкова ва,ж~ш ~а - 75 Цmi1рано в: D. С. В.' Lie"veП, Ri/ssia and t/1e Origins of tlie First fVorld War (Лондон, I 983),

нашия аi1ализ. За критика вЪрху използването на сравнителната cтarncruкa от страна на о. Браин
и Кийдор вж.: v. Hentschel, „Production, Wachstum und Produktivitii~ in,~n~land,_ Frankreic~ un~
Deutscbland von der Mitte des 19. Jahrhunderts Ьis zum Ersten Weltkr1eg • Vzertel;ahresschriflfi1r
Sozial- und H1rtschaflsgeschichte, т. 68 (1981), с. 457-510.
ss R. Cameron,FranceandtheEconomicDevelopme11to/Europe /800-/9/4(Принстън, Ню
Джьрзи, 1961); Trebilcock, /ndustrializationoft/1e Contine!}tal Po\\'ers, ':· 176 и нататък; А. Row!ey,
Evolulion economiquede /а Francede milieu duXlXc siJc/e а 1914 (Рапs, 1982), с:413 и нататък.
56 McNeill Pursuit of Po}ver, с. 226 и нататък. Френските тактически и стратегически
(както и техниче~ки) новосm са добре сравне,~11 в: С. Е. Hamilto~, „The ~oyal Navy, La Royale and
the Militarization ofNaval Warfare, 1840--1870 ,Journal ofStrategicStudies, т. 6 (1983), с. l 82- 212 ·
s1 Вж. определението на Падфиimд в: Tide of Empi1·es, т. 111 натагьк; вж, отново: Bullen,
France and Europe, навсякъде. Колониалните усшпm на Франция са оm1са1-111 накратко в: FicJdllouse,
Colonial Empires, rл. 13.
$8 Това е казано от Палмерстон през април 1848 r. Вж.: NCMH, т. 10, с. 260. За общи
изследвания върху международната руска позиция след 1815 r. вж.: Brid~e and Bullen, Great
Powers and the Еиrореап States System, навсякъде; Lobanov-Rostovsky, Rи::1_~-~п~ EuroP.e ! 789-
_ /825,-навсякъде; R;-W.·Seton-Watson,-TheRussian·Empire 180!=-1917(0ксфорд, 1967), rл. 9.
$9 Вж. дискусията в: М. Е. Falkus, The lndustrialization of Russia 170~/914 (Лондон,
1972), rл. 4; w. С. BlackwelJ, Tl1e Beginnings о/Russian lndustria!ization, 1800-18~0 (Прш~сть~J, __ ·
Hio Джързи, 1968); idcm, The lndustrialization ofRussia: Ап Нlstorical Perspective (Ню Йорк,-·
rл.
1970),ro Bairoch,
1-2. Europe S Gross Nalional Product, 1800-1975, таблнца4, с, 281.
61
Пак там, таблица с.
6, 286.
6Z Kochan and Abraham,Making о/Modern Russia, с. 164.
63 Пак там, rл. 9-1 О; TreЬilcock, lndustrialization о/ the Continental Powers, rл. 4; Falkus,
lndustrialization o/Russia, rл. 4-5; Dukcs, Emergence oftlie Super-Poivers, rл. 3-4.
ы J, s. Curtiss, The RussianArmy Under Nicholas 1, 1825-1855 (Durham, NC~ 1965), ~ia- ~
всякъде; Best, War and Socie& in Revolutionary Europe, rл._ 18; Seto~-W~-~son, R~.s.!~l_I_ ~mpi!e,_ _ ___._______ ____Js--Задипло:-.1ац1rята в Евр-опас:~ед-кр1I:\iСiйiТа война Вж--::ВПdgе and Bullen, Great Powers
. с.-289 и нататък;-J.-Кеер,-„Тhе Military Style ofthe Roma-nOv Rulets", 1far and Society, t. 1, бр. 2
(1983), с. 61-84. За анrnо-руското съперничество вж. D. Gill~rd, ~/1е StruggleforAsia 1828-196~
(Лондон, 1977); Е. Ingram, The Beginni11goftl1e Great Game тАs1а 1828-1834 (Оксфорд, 1979),
lngram (ed.), „The Great Game in Asia", lnternational Histo1y Revieiv, т. 2, бр. 2 (април 1980),
спсц11ално издание.
6SCurtiss, The RussianArmy UnderNicholas 1, с. 310-11. - - - -- --
66Най-доброто изследване е: J. S. Curtiss, Russia S Crimea11 War (Дъра).!, NC. 1979~; вж.
още: л. Seaton, The Crimean War: А Russian Chronicle (Лондон, 1977), на различни места; idem,
The RussianArmyofthe Сriтеа(Ридинr, 1973).
67 D. W. Mitchell, А Нistory о/Russian and Soviet Sea Power (Ню Йорк, 1974), r~. 8. , 88 За пруското военно разв1m1евж. отново: Dupuy, Geniusfor War, с. 75 ннататьк; Showalter,
с. 21. Вж. още: D. Ве) таu, .\/ilitiir und Gesellsclюft im ,,,.orrevolutioniiren Ru.ssland (Гьоn1нrен, 1984).
76 W. Е. Mosse, Alexander 11 and the Modernizatio11 ofRussia (Ню Йорк; 1962), навсяnде;
Kochan and Abraham, AiaJ..1'ngofA1oden1 Russia, rл. J О; Seton-\Vatson, Russian Empire, ч. 4; Falkus,
Jndustrialization ofRussia 1700-J 914, rл. 5; Black\\'eJI, lndustrialization o/Russia, rл. 2.
77 Вж. отново: Duke5, Eme1·gence ofthe Super-Poи•ers, rл. 3-4, Gollwitzer, Geschichte des
weltpolitisc/ien Denkens, т. 1, rл. З-4.
78 Включено в: К. Boume, Britain and t/1e Balance ofPoiver in North America 1815-1908
(Лондон, 1967).
7~ Компютърни данни от „Correlates of \Var"; за дължината на жп линиите вж.: W. W.
Rostow, The lf'orld Econon:_i; Histo1y and Рrоsресt(Остин, Тексас, 1978), с. 152. Вж. също: W. Н.
Beckerand S. F. \Vells, Jr, Econon1ics and JVorld Po~ver:AnAssessmentofAmerican DiplomacySince
1789 (Ню Йорк, 1984 ), с. 56 и натагьк.
80
Изследванията за Американската гражданска война са смайващо много. Най-полезни
ми бяха: Н. HattawayandA. Jones,Нo1vtheNort/1 Won:AMilitaryHistoryoftheCivilfVar(Ypбaнa,
Илннойс, 1975); А. R. Mi11ett and P. lvfaslo\vski,Fort/1e Соттоп Defense: A_}_.flfJ!.q_'Y..fllstgry__ofthe _
United States o/America (Ню йopк,-l 984);-rn-:--&:7;"R'J. Weigley, Histo,.YO/the United States Army
(Блуминггьн, Индиана, 1984) rл. 10-11; Ropp, JVarin t/1eModern JVorld, с.175-194; Addington,
Patterns ofJVar, с. 62-82.
81 MilJet and Maslo\\'ski, For the Common-Defense, с. 155.
1
sz R. F:\Veigley, Т/ е Am"iirican JVay o/1Var: А History ofthe United States Military Strategy
a1id Policy
навсяnде. (Б.1умингrън, Индиана, 1977); Millett and Maslowski, For lhe Соттоп Defense,
83
За кратки по.:~.'робносп1 по тази позиция вж.: К.
Boume, Victorian Foreign Policy 183~
1902 (Оксфор:t, 1970), с. 90-96; а по-подробно Е. D. Adams, Great Britain and t/1eAmerican Civil
War, в 2 тома (Лондон, 1925).
84 .J. Luvaas, The ,\filitary Legacyofthe Civil 1Var: TheEuropeanlnheritance(Чикaro, 1959), на
различни места. ~-···--- ~------------··
and tl1e European States S;"Jlem, с. 88 и нататък; Albrecht-Carrie, Diplomatic Нistory, с. 94 и
нататък; W. Е. Mosse, Т/1е Rise and the Fall oft/1e Crimean System 1855-1871 (Лондон, 1963),
NCMH, т. 10, г.~. 1О, с. 26811 нататък; А. J. Р. TayJor, Т/1е Stn1gglefor Mastery in Europe 1848-1918
(Оксфорд, J 954), с. 52 нататък.
11
86 Rothenberg, ArmyofFrancis Joseph, с. 52 и нататък.
· 87 McNeiIJ, PursuitofPo~ver, rд. 7; С. Harvie, WarandSociety in the 19th Century, блоцк4,
unit 1О of Warand Society(The Open University, БлеЧ;'IИ, 1973); Strachan, EuropeanArmies, rл. 8;
Ropp, fVar in the Modern 1Vorld, rл. 6; Showalter, Railroads and Rifles, на различни места; NC./lt!H,
т. 10, rл. 12; r-.f. G!over, 1Varfarefrom 1Vaterloo to Mons, (Лондон, 1980), ч. 2-3.

За тези подробносп1 вж.: Curtiss, Russia~ Crimean War, навсякъде; Seaton, Cnn:e~n War,0 Railroadsand Rifles, нався~..ъде, Struchaп, EuropeanArmies, с. 98 и нататък. За грешките, напра-
68

на различни места, Seton-Watson, Russian Emp1re, с. 319 11 нататък; Blackwell, Beginnmgs 1 вени през 1866, вж. I\lf. van Creveld, Command in 1Var (Кеймбридж, Масачусетс, 1985), rл. 4; G.
 Taylor, Stn1gglefor Mastery in Е111·оре, rл. 13; Langer, E11ropea11Alliances andAlignments
106
А. Craig, Tl1e Battle o/Koeniggratz(Лoндoн, 1965), навсяJ..ъде. Авс~рийската позиция е резюми­
рана в: Rothenberg, Army о/Fr((lncis Josep/1, с. 66 и нататък. rл. 7-9; NCMH, т. 11, rл. 20--22. '
Kennedy, Rise and Fall о/Britis/1 Naval Mastery, с. 189-190.
107
g9 Вж. отново; Van Creveld, Command in ivar, с. 140 и нататък; М. Ho\vard, Tl1e Franco-

Prussian War (Лондон, 1981), навсякъде.

90 За войскови подробности вж.: Craig, Koeniggratz, на различни места, за политическата и
дипломатическата обстановка, О. Pflanze,Bismarcka11d tlie Development o/Germany: Т/1е Period
о/ Unification 1815-1871 (Принстън, Ню д*-ързи, 1983), гл. 13--15.
91 Howard, Franco-Prussian ~vаr-авторът предлага достатъчен обхват на тез11 събиn1я. За
слабостите на французmе във войната вж. също: R. Holmes, The Road to Sedan: The Frencl1Army,
18бб--1870(Лондон, 1984).
92 Ho\vard, Franco-Prшsian War, ч. 1 и Holmes, The Road to Sedan, навсякъде за Франция.
9э Необработените данни са взети от: Flora, State, Есопоту and Society in Western
Еиrоре 1815-1975, т. 1, и в: В. R. Mitchell, Еиrореа11 Нistorical Statistics 1750-1975 (второ
издание, Н10 Йорк, 1981), например данните за въглища на с. 381 и т.н. За сравнителни
анализи на икономиките на двете нацнн вж. отново: TreЬilcock, Industrialization о/ t/1e
Conti 11 ental Powers, гл. 2-3; Kemp, Industrialization in Nineteent/1-Century E11rope, гл. 3-4;
Landes, Unbound Prometheus, rл. 4.
94 ДИriЛомЭ.-цИ:яТЭ. Пр-ез ФреНСко-пр)'СКаЮ ВОйна е ВклЮЧена в-: Ta)'Joi", Strugglefor Mastery--
in Europe, с. 201-217; W. Е. Mosse, Т/1е European Powers and t/1e German Question 1848-~870
(Кеймбридж, 1958); Е. Kolb (ed.), Europa und die Reic/1sgn·indung (Historiscl1e Zeilsc/1rift, Be1heft -
6, Мюнхен, 1980), на различни места, Bridge and Bu\len, Grear Powers and t/ie E11ropea11 States
System, от с. 108, нататък.
9S За това вж. А. Mitchell, Т/1е German lnjlue11ce in France afler 1870: The Foгmation oft/1e
Fi·enc/1 RepuЬ/ic (Чапъл Хил, Нова Калифорния, 1979); idem, Victors and Vi:znquished: Tl1e German .
/nfluence onArmy and Churc/1 in France afler 1870 (Чапъл Хил, Нова Калифорния, 1984).
· 96 Вж. тези данни в: Taylor, Strugglefor Mastery in Europe, с. XXIV-XXVI (и забележката ._
на с. XXIII, fn4); вж. също: D. Mack Smith, Italy: А Modern History (А11 Арбър, Мичиrан, 1959)
и С. J. Lo\vc and F. Marzari, !talian Foreign Policy 1870-1940(Лопдоп, 1975).
91 Използватсс термините, употребени от Шрьодер в: ,;rhe Lost Intcrmediaries: Tl1e Impact
of 1870 on the European System", l11ternalfonal Нisrory Review, т. 6 (l 984), с. 14.
9в За използването им вж. пак там, на различни места.
99 Taylor, Struggle for Mastery in Europe, с. 218 и нататък; Bridge and Bullen, Great Powers
and the Euronean States System, с. 112 и нататък; W. L. Langcr, EuropeanAlliances andAugments
--1871-1890 (Ню Йорк,--1950); нaвcякъдe;·Grenville,-Europe Reshaped 1848-1878,гn; ·18;-Британ~
ската политика е добре представена в: К. Hildebrand, „Grossbritannien und die dcutsche
Rcichsgriindung" в: _Kolb, Еиrора 1md die Reic/1sgrйnd1mg, с. 37 и нататък. -
1оо Добра дискусия вж. в.: А. Hillgruber, BismarcksAussenpolitik(Фpaйбypr, 1972); кратко-­
обобщение в: idem, Die gescheiterte Gгossmac/1t: Eine Skizze des Deutsc/1en Reiclies 1871-1945
(Дюселдорф, 1980), с. 17-30.
101 А. Hillgruber, „Die „Кrieg-in-Sicht'~ - Krise 1875" в: Е. Schulin, Gedenksc/1rift Martin
5. Възникването на двуполюсния свят
и кризата на „средните сили''.
Част първа, 1885-1918 г.
За пълни подробносrn вж.: S. Е. Crowe, The Berlin Conference 1884-1885 (преиздание
1
Уе.стпорт, КънетиJ..ът, 1970). За цялосruата обстановка вж. ощово: Langer, EuropeanAl/iances and
Al!gnments, гл. 9.; ~СМИ •. т. 11, rл. 20--22; и различни глави в: Е. А. Benians et al., The Cambridge
Нlsto~ofthe Bnt1shEmp1re, т. 3, The Empire-Common\vealt/11870-1919, (Кей~~бридж, 1959).
Вж. общо: D. М. Pletcher, „Economic Growthand Diplomatic AdjuatlBpnt, 1861-1898" в:
\~. Н. Becker and S. F. Wells, Economics and World Роwег: AnAssessment о/American Diplomacy
Smce 1~89 (Н1~ Йорк, 1984), с. 119-171 и нататък; М. Plesur, America S OutwardThrust: Approaches
to Fore1gnAJla1rs 1865-1890 (Деколб, Ил1iнойс, 1971)",-с. 151 и НаТатък; W. А. \Villiams, The Roots
ofthe ModernAmerican Empire (Ню Йорк, 1969), с. 262.
3
Crowe, Berlin WestAfrica Conference, с. 220. ·
; G. F. Hudson, The Far East in WorldA.ffairs (Лондон, 1939, второ из;:~.), с. 74.
Общо. т~зи история може да бъде проследена в: G. Barraclough, Ап /nt1·oductio 11 to
Co11temfl..01·ary H1sI01y (Ар:-.rьндсуьрт, l 967), гл. 3-4; А. DePorte, Europe Behi·een the Superpo\vers
(Н10 Хеивън/Лондон, 1979), гл I-5; NCMH, т. 12, The Shifling Balance ofJVorld Forces, 1898-
1965, на различни места; \V. R. Keylor, The Twentieth-Century World: Ап fnteгnational History
(Оксфорд, 1984), ч. 1; J. Barlett, The Global Conjlict, 1880-1970: The lnternational Rivalry ofthe
Great Powers (Лондон, 1984), гл. 1-9; F. Н. Hinsley, Po\ver and the Pursuit ofPeace (Кеймбридж
1967), от с. 300 нататък. '
Ba:rraclough, Contemporary History, rл. 4; R Fischer, 1Varoflllusions: German Policiesfrom
6
1911'f1914 (Лондон? 1975), гл. З; Kennedy, Rlse and Fa/l ofI/1e British Naval Mastery, гл. 7.
J. д„S. Greenvtlle, Lord Salisburyand Foreign Policy: Т/1е Close ofthe Nineteenth Century,
1895-1902 (Лондон, 1964, с. 165-166), а по-общо в: W. L. Langer, The Diplomacyoflmperialism
1890-1902 (второ издание, HJO Йорк, 1965), гл. 3 и С. 505.
-- ______ll__fischer, -War-oflllusions,oт с,-36 нататък;-·-- ·--·--·-- -·- --··- ·--·-„·--·-- -~-----------·
9
Пак там, с. 35.
Циmрано в: Р. Kennedy, Strategy and Diplomacy 1860-1965: Eiiht Essays (Лондон
10
1983),с. 157-158. ·- · · '
~ Н. Gollwitzcr, Gesc/1iC/1tedes }Ve/tpolitischen Denkens, т. 2,Zeitalterdes /mperiafismus und
1
We!tknege (Гьотинген, 1982), с. 198.
Р. Kenncdy, The Rise ofthe Anglo-GermanAntagonism, 1860-1914 (Лондон/Бостън 1980)
12

Gohring, Studienzureuropliischen Gesc/1ichte (Визбаден, 1968), с. 239-253; Р. Kenncdy, Т/1е Rise_-.-= rл. 16-17. ' •
oftheAnglo-GermanAntagonism, 1869-1914 (Лондон/Босты1, 1980), с. 29-31. :: Idem, Strategyand Diplomacy, с: 46; KeyJor, TheTwentieth-Century JVorld, с. 27 и нататък.
1о 2 А. Hillgruber, Die gescheiterte Grossmac/1t, с. 30 и нататък и за стимулиращи дискус1ш Amery comment, on Н. J. Mackinder, „The Geographical PivotofHistory", GeOgraphical
върху изводи за по-продължителен пернод вж.: D. Calleo, Th.e German РrоЬ!ет Reconsidered:·- .. Journal, т. 23, бр. 6 (aпpIUI 1904), с. 441.
15
Germany and the World Order, 1870 to the PГesent (Ню Йорк/Кеймбридж, 1978), особено гл. 2-4; - Thucydides, Т~е !eloponnesian War (Армьндсуьрт, 1965), с. 49, за дискусия върху тази
--W. D. Gruner, Die deutSche Frage: Ein РrоЬ/ет der europliischen Geschichte seit 1800 (Мюнхен-,- гледна точка вж„-R. G1lp1n, -War and Change in Wor/d Politics (Ке и,
"'~i б ридж,-1981) .-· ------·-·· ·--· · · -
16
I 985), навсякъде; К. Hildebrand, „Staatskunst oder Systemszwang? Die „Deutschc Fragc" als ProЫcm Landes, Unbound Prometheus, с. 259.
Таблиците са взети от ;.:оыпютьрна разпечатка на „Correlates ofWar" благодарение на
17
der Wcltpolitik", Historisc/1e Zeitschrifi, бр. 228 (1979).
1о) Taylor, Struggle/01· Mastery in E11rope, с. 228 и нататък; Langer, EuropeanAlliances and . Мсждууниверситетския консорциум за политически и социални Изследваю1я при Университета
Alignments, rл. 3-5; В. Jc]avich, The Great Po}vers, the Ottoman Empire, and the Straits Question - на Мичиган.
1870-1887(Блумннгrьн, Индиана, 1973). ~и С. Е. Black et al., The Modernization о/Japan and Russia: А Comperative Study (Ню Йорк
Seton-Watson, Russian Empire, с. 455. За руските военноморски сили вж.: _
104 Цитирано в: 1975~, rл. 6-7; и за сега класическия разказ: W W. Rostow, The Process of Economic Gro\vtl;
Mitchell, А History of Russian and Soviet Sea Power, с. 184-190. По-общо вж.: В. Н. Summer,_ (второ издание, Оксфорд, I 960).
Таблицmе са взети от: Bairoch, „Intemational lndustrialization LeveJs from 1750 to 1980"
19
Russia and the Balkans 1870-1880 (Лондон, 1937).
1о5 Вж. статиите за Русия и за Австро-Унrария в: Kolb, Еиrоре tmd die Reichsgriindimg, с. 294, 302. '
Taylor, Stn1gglefor Mastery in Europe, гл. 12; Langer, Europea11Alliances andAlignme11ts, rл. 6--7;-- 20
Вж. по-горе бел. 18.
W Windelband, Bismarck und die europiiischen Grossmlic/1te 1878-1885(есен, 1940); В. Walter,
21
Компютърна разпечатка на „Correlates ofWar".
22 Пак там.
Bismarckat the Crossroads (Лондон, 1974).
 2з Bairoch, „International Industrialization Levels, с, 292, 299.
2~ Пак там, с.296, 304.
н с. Barnett, The Collapse о/Brilish Poiver (Лондон/Ню Йорк. 1972), с. XI.
26 Wright, StudyofWar, с. 670-671. ~
11.пак там. Общо за 1890 r. са дадени само 40 000 за Съединените щати Раит; ясно с, че е
грешка.
28 В:ж. с. 219-220 по-горе.
29 Вж. таблица 14 по-горе. Италианската история от този период е дадена в: D. Mack
Smith, /taly: А Modern Нistory (А11 Арбър, 1969) от с. 101; С. Scton-Watson, Italy from
Libei·alism to Fascism (Лондон, 1967), с. 129-412. За отбелязване е, че няма глава за Италия
в: Neiv Cambridge Modern Нistory, т. 11, 1870-1898, и само няколко страници 482-487 в
т. 12, 1898-1945.
;зо Kemp /ndustrialization in Nineteent/1-Century Еиrоре, rл. 6.
з1 Вж. с~равкитс в А. Tambora, ,;rье Rise ofltalian Industry and the Balkans", Journal о(
European Economic His!OJY, т. 3, бр. 1 (1974), с. 87-120. Други полез~и и~следвания са: G. Mor1,
,;rье Genesis ofltalianlndustrialization",Journa/ ofEuropea?E_co~om~cH1sloJY, т. 4,бр. l (пр?лет
1975), с. 79-94; от същия автор, „The Process of lndustnal1zat10n tn Italy: Some Suggest1ons,
ProЫems and Questions", Journal 9!Еиrореап Eco'!omic History, т. _8, бр. 1 (пролет 1979), с. ~О-::
·32· Trebl!COck, Jndiisirializatioli Oftlie Continentaf Po11-er.s: 1780-1914, rn. 5; Pollard, Peaceful Conque~t,
с. 2:29-232; Seton-Watson, Italyfrom Libera/ism to Fascism, от с. 248; S..в. Cl.ough, The .Ec~nomtc
HistoryofModern /taly, 1830-1914 (Н10 Йорк, 19~); ~- Cafagua, ,;rhe Industnal Revolut1on tn Italy
1830-1914" в: с. Cipotla (ed.), Fo11tana Есо11от1с Нlstory of Europe, т. 4, ч. 1, Tl1e Emergence of
Indusf1·ial Societies, с. 287-325.
з2 А. s. Milward and S. В. Saul, The Deve/opment ofthe Economies ofc_ontinenta! E_1ir~pe
1850-/ 914 (Кеймбридж, Масачусетс, 1977), с. 253 и ната~ък; J. S. Cohen, „Financшg Industnal1z.at1~n
in Italy, I 894-1914: The Partial Transformation of а Latecomer", Journal ~.( E11ropean ~co~omic
History, т. 278, (1967), с. 363-382; V. Castronovo, „The Italian Takeoff: А Cпt1cal Re-exam1nat10n of
the ProЬ!em" Journal ofIta/ian History, т. 1, (1978), с. 492-51 О.
н R. J. В. Bos\vorth, lta/y, the Least ofthe Great Рои·е1·s: ltalian Fo1·cig11 Policy Before tl1e Fit'st
fVorld fVar (Кеймбридж, 1979), с. 1. . .. . " .
н Вж. интересните (и изцяло потискащи) събрани статии: „Italian M1!1tary Effic1ency в.
Journal o/Strategic Studies, т. 5, бр. 2 (1982), с. 248 и ната~ък; J. Gooch, „Italy Before 1915: The
Quandary ofthe VulneraЫe" в: Е. R. Мау, Knowing Опе S Enemies: fnte//ig;пceAssessme_~t Beji:Jre
!·
the1ko World Wаrs(Принстън, Ню Джързи, 1984),с. 2?5 и ната~ък; Wh1ttam, TJ1e ~/1t1c~ of~~e_ _
- Jtalian Army 1861-1918 (Лондон, 1977), навсякъде; 1dcm;·.~War A1ms snd Strategy: The Ital1an __
Goverment and High Command 1914-1919" в: В. Hunt and А. Preston, War Aims and Strategic __ _
Policy i11 the GreatWar(Лoпдoн, 1977), с. 85-104. _ _._
н R. Halpern, The Mediterranean Naval Situation, 1908-1914 (Кеймбридж, МасачусеТ?,___
1971), гл. 7; А. J. Marder, The Anatomy ofBritish Sea Ро\vеr(преизданис, Хамдън, Кънети~т,
1964),с.174-175.
н Bosworth [taly. the Least о/the Great Powers, на различни места, Вж. още: Idem, lta/y and.
theApproach ofth~ First World War (Лондон, 1983); Lowe and Marzari, ItaUan Forei'gn Policy 1870- -~
1940, навсякъде. . " . с: 333-362 и нататък.
3? Р. Kenncdy, ,;rье First World War and the Internat1onal Power System в: S. Е. M11ler,
Military Strategy and the Origins ofthe First World War (Принс~ън, Н10 Джьрзи, 1985), с. 15.
311 W. R. Keylor, The Twenlieth-Century World, с. 14-15. За дpyrn общи балан~и ~ж:!!_<?_МН_,__ .
т. -12, rл. 12: I.-Nish;JapanS Foreign Po/icy, -1869....:.1942(Лондон;1978); R. Staпy, Japan and the _
Decline ofthe West inAsia 1894-1943 (Лондон, 1979). _:
39 Политическата и икономическата модер11изацня на Япония е дадена накратко в: R. - 60
Storry, А History ofModern Japan (Армъндсуърт, 1982), rл. 5 и повече подробно;ru в: W. Н. ·-
Beasley The Meiji Restoration (Станфорд, Калифорния, 1972); Е. Н. Nonnan,Japan s Emergen~e
as а м:Щеrп State (Ню Йорк, 1940); Т. Smith, Political Change and lndustrial Development in--
Japan: Government Enterprise 1868-1880(Станфорд, Калифорния, 1955). -·
40 Икономическите аспекrи на японската модернизация могат да бъдат пра-следени в: G. - -
S. Alien А Short Есопотiс History о/Japan (Лондон, 1981), гл. 2-5; L. Klein and К. Ohkawa, __
Economic Growth: The Japanese Experience Since the Meiji (Холмуд, Илинойс, 1968); Rostow, ___
Wor/d Есопоту, с. 416--425; К. Ohkawa and Н. Rosovsky, Japanese Есопотiс Growth (Станфорд,
Калифорния, 1973).
41
Е. В. Potter, Sea Po\ver: А Nava/ Historv(Aнaпoлиc, Мадисън, 1981), с. 166-168; GJovcr,
H'cafare From Waterloo to iW011s, с. 181-184. · ·
41
Цитирано в: Storry, Japan and tl1e Decline ofthe 1Yest inAsia, с. 30.
43
За това вж.: I. Nish, Tlie Origins of tl1e Russo.Japanese War (Лондон, 1985), нався11.ъде.
Самият ковфли11.1 е описан най-добре в: J. ~- West\vood, RussiaAgainst Japan, 1904-5: А Ne1v
Look at the Russo-Japa11ese fVar (Лондон, 1986), а също и в: Storry, Japan and the Dec/ine ofthe
fVest inAsia, гл. 4-5; S. Okamoto, TheJapanese Oligarchy and tl1e Russo.Japanese War (Hto Йорк,
1970); J. А. White, Tlie Diplomacy ofthe Russo,Japanese TVar (Принстън, Н10 Джързи, 1964).
Войната по море е описана накратко в: Potter, Sea Power, с. 168 и ната~ък и в: Р. Padfield, The
Batt/eship Era (Лондон, 1972),с. 167 и нататък; а по суша в: Р. Waldeп, The Sliort Victorious War:
А Histoty о/ the Russo.Japa11ese War 1904-5 (Ню Йорк, 1974). ·
44
Вж.: А. J. Shennann, „Gennan-Jewish Bankers in World Politics: The Financing of the
Russo-Japanese \Var'', Leo Baeck!nstitute YearЬook, т. 28 (1983), с. 59-73.
45
Цитирано в: Kennedy, Rise oftheAnglo-GermanAntagonism, с. 464.
46
За общи баланси в икономическото израстване на Германия вж.: Fischer, War ofl/lusions,
ч. 1; Calleo, The German РrоЫет Reconsidered, rn. 4; N. Stone, Europe Transformed 1878-1919
(Лондон, 1983), с. 159 и нататък; W G. Hoffmann, Das Wachstum derdeutschen_ Wirtschafl ~eilder
Mitte des-19.Jahrhunderts (Бсрлин;1965); W. О. HendeГsOil, The Ris~ o/Ger'inan lndustria/ Power,
1834-1914 (Бъркпи/Лос Анджелсс, 1972), ч. 3; М. Kitchen, The Politica/ Есопоту о/ Germany
1815-1914(Лоидон, 1978).
47
Взел съм тези данни отч. 2 на следната статия: John Gooch, „Italy During the First WorJd
\Var" отт. 1 на: А. Millet and W. Murray (eds), Military Ejfecliveness (Лондон, 1988).
48
Вж. данните в: Calleo, The German РrоЬ/ет Reco11sidered, с. 66-68.
49
Цитирано в: J. Steinberg, „The Kopenhageп Complex",Journa/ o/Contemporary History,
т. 1, ч. 3 (1966), с. 26.
50 Laпger, Diplomacy of Imperia/ism, с. 96 и в:ж. отново: Gollwitzer, Gescl1ichte des
weltpo/itiscl1en Denkens, т. 2, с. 83-252; idem, Europe in theAge oflmperia/ism (Лондон, 1969),
щэ.всяКЪде; W. Baumgart, lmperialism: The !dea andRealityofBritish a11d Frend1 Co/onial Expansion
1880-1914 (Оксфорд, 1982), ч. 3.
51 За тези, цитати вж. респективно: Kennedy, Riseo/theA11glo-GermanA11tagonism, с. 31 J;
3. J. С. G. Rohl, „А Dokumeпt of 1892 ofGennany, Prussia and Poland", Historica/ Journal, т. 7
(1964), с. 144 и нататък; Fischer, Warof Jflusions, гл. 3.
52
Взел съм този тер~1ин от: Н. U. Weh!er, Bismarck und der lmperia/isn11ts (Кьолн, 1969),
Ч. ~' _____________________________ ,________________··-· - - - - - - -
ОТ_.с._1_12.
-- 53 Вж. преценките в: А. J. Marder, From The Dreadnought to Scapa F/oiv: The Royal Navy in
tl1e Fiscl1er Period, т. 1, Т/1е Roadto War 1904-1914 (Лондон, 1961), rл. 13; Kennedy, Rise and Fal/
ofBritis/1 Navaf Mastery, rл. 8-9.
54 Kenncdy, Strategy and Diplomacy, с. 160.
55
В. F. Schulte, Die deutscheArmee (Дюселдорф, 1977), V. R. Berghahn, Germany and the
Approach of War in 1914 (Лондон/Ню Йорк, 1974), rл. 1 и 6. Добри при~1ери за mупавото
подценяване на rер11анската военна сила (особено в сравнение с Русия и Франция) вж. в: Р. Towie,
„The Europeaп Balance of Po\ver in 1914", Arn1y Quarterfy and Deftnce Journal, т. 104, (1974),
56 Всички тези данни са взеru от: Wright, Studyo/War, с. 670, 671.
'1 J. К. Tanenbaum, „French Estimates ofGermany s Operational War Plans" в: Мау (ed.),
_K1]o_w_ing Опе S Enemies, с. 162.--- ~----··- --------·-·------------------ ---
ss CaJleo, German РrоЬ/ет Reconsidered, въведение.
59
Kennedy, Rise о/Anglo-.GermanAntagonism, с. 31 l.
Вж. отново в: Gilpin, War and Change in World Politics, навсякъде.
61
Като неопровержимо доказателство за товавжстатиите в: J. С. G. Rohl and N. Sombart,
Kaiser Wi/helm !!: New Jnterpret_ations (Кеймбридж, 1982).
62
Цитирано В: G. А. Craig, Germany 1866-1965 (Оксфорд, 1978), с. 336. Има доказател­
ство за това целенасочено объркване в: I. N. Lambl, The Navy and the German Power Po/itics
1862-J914(Лонцои!Бостьн, 1984).
63
Fischer, War ofl/lusions, на различни места; Berghahn, Germany and the Approach o/War,
на раз_лични места.
64
Това е проучено натагьк в: Р. Kennedy, TJ1e War Plans oftl1e (Jreat Po\vers 1880-1914
(Лондо11/Бостьн, 1979), въведение.
 "Calleo, Ge1·man РтЫет с.
Reconsidered, 5
66 Циruрано в: Kennedy, Strategy and Diplomacy, с. 157 ·
-- · 1
67Вж. диаl1Jа~ите за „относ1пелната сила" на Франция, Великобритания и Австро-Унrарпя --
в: С. Р. Doran and W. Parsons, ,~Var and the Cyclc ofRclative Po,ver", Ame1·ican Political Science
Revie11 т. 74 (1980), с. 956.
1
,
68 Тау Jor, Struggle for Mastery in Europe, с. XXVIII.
69 Накратко в: Kann,Нistoryofthe Habsburg Empire, с. 461 и нататък; добро изследване в:
Mil\vard and Saul, Development ofthe Economies о/ Continental Еиrоре 1850-1914, с. 27_1 и на­
татък; и по-усложнен анализ, сравняващ империята с Италия и Испания в: Treb1lcock,
Jndustrialization oftl1e Continental Powers, rл. 5.
70 Bairoch, „Europe's Gross National Product 1800--1975", с. 287.
71 L. L. Farrar, Arrogance andAnxiety: TheAmblvalence о/ German Power 1849-1914 (Айова
Cиrn, Айова, 1981), rл. 3,л. 9 и 18. Авторът изчислява „силата'', като умножава населението по
про:\п1шлената продукция. Началната част на тази глава ще изясни, че силата е мноrо по-ком-
плексен феноыен. · militaire dans la France contemporaine (Париж, 1953); G, Кrumeich, Armaments and Po/itics in
За сравнителни нива на растеж вж.: Good, The Economic Rise
72 ofthe Habsburg Empire
1750-1914, с. 239; за промишления потенщ1ал вж. Таблица 17 по-горе.
73 Данните са от: Good,--The Economic Rise ofthe Habsburg Empire, с. 150.
74
За това, което следва, вж. прекрасното описание в: Stone, Europe Transformed, отс. 303;
Kann, Нistory oftl1e Habsb11rg Empire, rл. 8; С. А. Macartney, Т/1е Habsburg Empire 1790-1918
(Лондон, 1969), rл. 14-17; А. 1. Мау, The Habsburg Monarchy 1862-1916 (Кеймбридж, Масачу­
сетс., 1960), с. 343 и нататък.
1s Rothenberg, Armyo/Francis Josep/1, rл. 9; Langer, Diplomacy о/!mperialism, с. 596-598;
и особено: С. Andrew, ThJopl1ile Delcasseand the Makingofthe Entente Cordiale (Лондон, 1968),
с. 127 и нататък.
76 Цитирано в: Stone, Europe Transformed, с. 316-317; вж; също: Rothenberg, Army of_
Francis Joseph, с. 106.
•
77
Wright, Study o/War, с. 670-671, колони 10-12; полезно е и Rothenberg, Army о/Francis --
Jasep/1, с. 125-126, 148, 160, 172.
;~ За състоянието на австро-унrарския военен флот вж.: Halpem, Mediterranean Nava/
Situation, rл. 6. Състоянието на армията преди 1914 г. е дадено в прекрасната книга: Rothenberg,
Army о/ Francis Josepli, rл. 9-12; N. Stone, „Moltke and Conrad: Relations betwcen the Austro-
Hungarian and Geпnan General Staffs 1909-1914" в: Kenncdy, War Plans ofthe Great Powers
188~ 19/ 4, от с. 222; idem, The Eastern Front 19! 4-1917 (Лондон, 1975), rл. 4; idem, „Austria-_ _ _Levels, с.-297; Wright,Studyo/War,·C. 670-67-1-.----Вж,-също полезните сравнсния-в:-V.-Неntsсhсl, - --- -----
Hungary" в: Мау, Knowing Опе s Enemies, с. 37 и нататък.
; 9 Rothenberg, Army ofFrancis Joseph, с. 159 също и с. 152, 163.
вD Пак там с. 159. Вж. също: Stone, „Moltke and Conrad" в: Kennedy, War Plans ofthe Great--
Po\vers.
81
Stone, „Austria-Hungary", с. 52.
п Тук вж. сЮiната и елеrан111а защитна реч на Шрьодер, че Великите сили е трябвало да
запазят Австро-Унrарската империя с цел запазване на стаrуквото в: ,;world War 1 as а Galloping
Gcrtie'', Journal о/Modern History, т. 44, бр. 3 (1972), с. 319-345. Това е подобно на твърде1шето
след 1945 г., че САЩ и Съветският съ1оз е трябвало да запазят Британската империя с оrлсд
избягване на последвалата нестабWiност в Tperuя свят.
83 За френската ~ъншна политика вж. по-стария труд: Е. М. Carroll, French РиЬ/iс Opinion
and ForeignAffairs 1880-1914 (Лондон, 1931 ); G. Р. Kenпan, The Dec/ine ofBismarcks European-- -- „French Military ldeas Before the First World War~-в:-M.-GiJbert (ed.),A Century о/Conjlict;-185~---- -- - - - ·
Order: Franco-Russian Relations ! 875-1890 (Принстън, Ню Джързи, 1979); Andrew, Theophile
Delcasseand the Makingofthe Entente Cordiale; J. F. V. Keiger, France and the Origins ofthe First
World IVаr(Лондон, 1983).
84 Няма изчерпателна история на френската отбранителна политика през този период; но. __
има полезни детайли в: D. Porch, The March to the Marne: Tlie FrenchArmy 1871-1914 (Кейм­
бридж, 1981); Р.-М. de la Gorce, The FfenchArmy: А Military Po/ifical History (Ню Йорк, 1963),-
rл. 1-5; R. D. Challenor, The French Theory ofthe Nation inArms 1866-1939 (Ню Йорк, 1955),
както и справките в бележки 88-89 по-долу.
85 Marder, Апаtоту о/British Sea Power, (.;. 71-73, 86-87,107-109 и нататьк и справк~пе в:
Kennedy, Rise о/Anglo-Ger.manAntagonism, rл. 11, fn. 27.
86
Френският колониализъм и френската колониална империя са представени в А. S.
Kanya-Forstner, The Conquest ofthe Western Sudan: А Study in French Military !mperialism (Кейм-
-- 1
бридж, 1969); R. Be!ts, Tricouleur: Tl1e French Colonia[ Empire (Лондон, 1978); Н. Brunsch)\'ig,
F1·e11ch Colonialism. 1871-1916: Mytl1s and Realities (Лондон, 1966); R. Girardet, L'idee co/oniale
5·69
еп France de 1871а1961(Paris,1972); J. Ganiage, L'expansion colonia/e de /а Prance SOllS /а l;jj
_ • 11oisieme Rep11Ьlique 187/-1914 (Париж, 1968). ~
s; Този аргумент с добре обобщен в: А. S. Kanya.forstner, „French Expansion in Africa: The ~
Mytical Theory" в: R. Owen and R. Sutcliffe (eds), Studies in tl1e Theoryof/mperia/ism (Лондон, ~
1972), с. 285 и нататьк. ~
88
Френската военноморска политика е представена накратко в: Нistory о/Fre11cl1 Navy, Q
с. 303 и нататък; WiПiamson,Po/itics o/Gra11d Strategy, с. 227 н нататък; HaJpern, Mediterranean О
Nava/ Situation, с. 47 и нататьк; както и в: R. Ropp, The Deve/opment о/ а Modern Navy: French
Nava/ Po/icy 1871-1904 (Анаполис, Мер1-Шанд, 1987), на различни места.
Това може би ще обясни защо толкова много историци са склонни да съсредоточават
89
вниманието си върху гражданско.военните отношения във Франция, а не върху са:\1ата военна
политика. Освен литературата, посочена в бе;~. 84 по-горе, вж. също: R. Girardet, La societe
France оп the Eve ofthe First World War (Лимингrън, 1986).
90
За това, което следва, вж.: Milward and Saul, Develop1itent ofthe Economies ofContinenta/
Ettrope 1850-1914, m. 2; Kemp,!ndustrialization inNineteenth-Century Europe, m. 3; idem, Economic
Forces in FrenchHistory, m. 9; Trebilcock, Industrialization ofthe Continenta/ Powers, rл. 3 (отлич­
но и подробно изследване); RowJey, Evolution economique de /а France du Milieu d11XIX~ siec/e а
1914, на различни места; Caron, Economic Нistory о/ Modern France, ч. 1; J. Н. Clapham, The
Economic Development о/ France and Germany, 1815-1914 (Кей~~бридж, 1948); R. Pricc, The
Economic Modernization о/France (Лондон, 1975).
91
Kemp, lndustrialization in Nineteent/1.Ce11tury Europe, с. 71-72.
Литературата за френското банково дело и презокеа11сю1 инвесmции е огро~ша, за
92
кратко резюме вж.: Кindleberger, Financia/ History ofWestern Europe, с. 225 и нататък; Trebllcock,
lndustrialization о/t/1e Continenta/ Powers, с. 173 и нататьк; R. Cameron, France and the Economic
Development о/Europe (Принстън, Ню Джьрзи, J961), навсякъде. За руските заеми 11 френско­
руската дипломация вж.: R. Circuit, Emprunts russes et investisementsfranr;ais еп Russie, 1887-
1914 (Париж, 1973) и в: Кrumcich, Armamen/s and Po/itics in Franc~, п1. 6.
93
Trebllcock, lndustria/ization oftl1e Continenta/ Po1vers, с. 182.
94
Пак там, с. 158.
s Bairoch, „Europe's Gross National Product", с. 281; idem, lnternationa/ /ndustria/ization
9
„Productioп, Wachstum und Productivitiit in England, Frankreich und Deutschland von der Mitte des
19. Jahrhunderts Ьis zum Ersten Weltkrieg", VierteljahresschriflfiirSozia/- und Wirtschafisgeschiclite,
т. 68 (1981), с. 457-510 и нататьк. Всичко това е в пълно противоречие с: Stone, Europe
Transformed, с.'282.
~ Вж. поразителните доказателства в: Mitchell, Victors and Vanquishecl, гл. 1-5, особено с.
6
109-111. .
; Porch, March to the Mame, с. 227.
9
9
а Повтарящи се примери за този вид претеmщи вж. в: Е. Weber (ed.), The Nationalist Revival
inFrance, /905-1916(Бъркли, Калифорния, 1959); Н. Contamine, LaRevanche, 187!-1914(Па­
риж, 1957); Кrumeich, Armaments and Politics in France, на различни места.
99
Пак там. Вж. също: Williamson, Politics o/Grand Strategy, rл. 5 и 8; В. Н. Liddell Hart,
1950(Лондон, 1966), с. 133-148.
За това, което следва, вж.: Andre\v, Theophile Delcasse and the Making of tl1e Entente
100
Cordiale, на различни места; Keiger, France antf the Origins oftlie First World War, rл. 1 и 4.
101
J. J. Becker, 1914: Comment les Franr;ais sont entres dans laguerre (Париж, 1977); J. JoJJ,
The Origins ofthe First World War (Лондон/Ню Йорк, 1984), rл. 8.
102
J. Remak, „1914-The Third Balkan War: Origins Reconsidered", преиздадено в: Koch
(ed.), Origins ofthe First World War, с. 89-90.
Фразата е използвана за първи път в: R. RoЬinson and J. Gallagher, with А. Deлny, Africa
103
and the Victorian: The Official Mind о/!mperialism (второ издание, Лондон, 1981 ). Този термин и
друппе техни идеи садискуmрани в: Р. Kennedy, „Continuity and Discontinuity in British Imperialism
1815-1914" в: С. С. Eldrige (ed.), British lmperialism in the Nineteent/1 Century (Лондон, 1984),
с. 20--38.
 '~ Вж. отново: Bourne,
Rapp1·ocl1ement(Hю Йорк, 1969).
Brita;п and the Ва/апсе о/Рищ ;п NO/'/h Amer;ca,
:-.1еста. За устаповяването на тезн разл11ч11я и други страни на сходство вж.: В.
на различни
Perkins, The Grear
1 _
-,
105 Gil!ard, S!rugglefor Asia, навсякъде; К. Kazemzadeh, Russia and Britain in Persia 1864-
1914 (Ню Хейвън, Кънет11кът, 1968); Е. HoJzle, Die Selbstentmachung Europas, с. 85 и нататък.
106
L. К. Young, Brilish Policy in China 1895-1902 (Оксфорд, 1970); Р. Lowe, Britai11 i11 the
Far Eas-A Surveyfrom 1819 to the Present (Лондон, 1981), rл. 3-4.
107
Hobsbawm, lndustry and Empire, с. 150. Вж. също: Р. J. Cain, Economic Fottndations of
British Overseas Expansion 1815-1914 (Лондон, 1980), гл. 9; W. G. Hynes, Tl1e Economics of
Empi1·e: Britain,Africa and tlie New lmperialism, 1870-95 (Лондон, 1979), на различ1п1 места; Cain
and Hopkins, „Political Economy ofBritish Expansion Overseas", с. 485 и нататък.
108
За подробности вж. първите глави в: Grenville, Lord Sa/isbttry and Foreign Po/icy.
109
Marder,AnatomyofBritish Sea Power, на различни места; Kennedy,Riseand Fafl ofBritish
Naval Mastery rл. 7-8; и J. Gooch, Т/1е Plans ofWar: The Genera/ Staffand Britisl1 Mi/itaryStrategy
с. 1900-1916 (Лондон, 1974), Jо.ъдето са дадени военноморските и военните планове.
110
Впоследствие литературата е оrромна и нараства всяка година. Hobsba\Vm, lndustry
and Empi1·e, с. 136-153, 172-185; Landes, Unbound Promet/1eus, с. 326-358 и Mathias, First
Industria/ Nation, с. 243-252, 306-334, 365-426 са все още много поучителни. Crouzet, Victoi·ian
Есопоту, с. 371 и нататък, е едно сбито изследване.
111 Цитирано в: Kennedy, Rise oftheAnglo-GermanAntagonism, с. 315.
Циn1рано в: N. Mansergh, Т/1е Common\vealth E'(perience (Лондон, 1969), с. 134.
112
113
Kenncdy, Rise oft/1eA11glo-German Antagonism, с. 307 и на различни места за подобни
ц11таn1.
Цитирано в: G. R. Searle, Т/1е QuestjOr National Efficiency 1899-1914 (Оксфорд, 1971),
114
•1. 5, с изоб1L1ие от подроб11осn1 в този дух.
115 Porter, LionS S/1are, с. 353-354.
116
Taylor, Strugglefor Mastery in E11rope, с. XXIX; Peacock and \Viseman, Gro\vt/1 о/РиЫiс
Expendir11re in the United Kingdom, с. 166; Kennedy, RiseeftheAnglo-GermanAntagonism, гл. I 7.
117
Данните са от: W. Woodruff, „Тhе Emergence of an Industrial Economy l 70Q-l914" в:
Cipolla (ed.), Fontana Economic НistoryofEurope, т. 4, ч. 2, The Ете1-gепсе oflndustria/ Societies,
с. 707.
За тази тема вж. прекрасната книrа: Porter, Britain, Europe and tl1e World, на различ11и
118
места.
119
Kenлedy, Rise oftheA_ng/o~Germa11Antagonism, с._ 195 и 11ататък. . .. . _______________ ап~ ~е~()lиt_j~'!>__гл. ~}_!__~~дово_пqвотQ_lI_а_армия:rа_от_ролята_на_вътрешната-полиция-вж.;.-J.--·· -
-
120
Mansergh, The-CoiniiiOn1vealth'Eiji"eiiiiiCe-;Ur. 5;.D. C~-Goi:dOП,-thё-bolnfnion Partnership
in lmperial Defense 1870-1914 (Балтимор, Мадисън, 1965).
За това вж.: J. Ehпnan, СаЫпеt Government and War 1890-1940 (Кеймбридж, 1958); F.
121
А. Johnson,Defence byCommittee (Лондон, 1960).
122
Вж. бел. 102.
Прекрасно анализирано в: М. Howard, The Continenta/ Соттitтепt(Лондон, 1972), на
123
различни места.
French, British Economicand S!rategic Planning, на различни места; Kcnnedy, „Strategy
124
versus Fiпance in Twentieth-Century Britain" в: Strategy and Diplomacy, с. 89-106 и насърчаващото
треп~ране в: Porter, Britain, Europe and tl1e World, гл. 3.
125
Цитирано в: Fischer, Waroflllusions, с. 402.
Думите са_на ~ю_кан_ан, а_нглийския посланик в Ру~_!!~._!<аК'!о_са _циЦJ:рани __в:_К._~i_!sоn, -~-- ____ _ ~ О·. ~rJ~p_~~~'!_ep_,_f1y.s._siq__a_"-4__tb_~_Qrigins_oflheFirstJVorld Wаr,.чает-9;-вж.-подробности
126
„British PoWer-iп-the EUropean BalaЛ.Ce;190&=19I4" в:·D. Dilks(ed.), Retreatfrom Power: Studies in
1
; Britain S Foreign Po/icy in tl1eTwentieth Century, в 2 тома (Лондон, 1981), т. !, е. 39.
121
Които са, респективно, подзаглавието и заmавието на: R. Ropponen, Die Kraft Russlands:
' 1Vie beurteilte die politische und militiirische Fйhrung der europiiischen G1·ossmiic/1te fn der Zeit von
1905 Ыs 1914 die Kraft Russlands? (Хелзинки, 1968), изюпочително богата компШJация.
i Тази част за руската икономика преди 1914 r. се базира на изследването: G. Grossman,
12
,;rhe IndustriaJization ofRussia and the Soviet Union" в: Cipo1Ja (ed.),Fontana Economic Нistoryof
Europe, т. 4, ч. 2, с. 486 и нататък; R. Munting, The Economic Development oft/1e USSR (Лондон,
1982), гл. 1; О. Crisp, Studies in the Rиssian Есопоту Before 1914 (Лондон, 1976), особено гл. 1,
„The Pattern of Industrialization in Russia, 1700-1914"; Seton-Watson, Russian Empire, с. 506 и
нататък и с. 647 и нататък; Blackwell,/ndustrializationofRussia, m. 2; М. Е. Falkus,Industrialization
of Rttssia 1700--1914, гл. 7-9; Milward and Saul, Development о/ the Economies о/ Continental
Еитре, с. 365-423; сравненията са от: Moderп;zoU011 о/Jорап апd Rиss;o, нався.ъое; а
Black,
множеството статисruчески данни са взети от; ~1.
1905-1914(Лондон, 1926).
S. Miller, Т/1е Economic Deve/opment d[Russia,
129
Crisp, Pattern о/lndust1·ializatio11, с. 40-41.
130
Munting, Economic Deve/opment, с. 34; Giroult,Empnmts russes et investisementsfrantais
еп Russie, на различни места; J. Р. Machay, Pioneer for Profit: Foreign Entrepreneurs and Russian
l11dustrialization (Чикаго/Лондон, 1970), на раз.111чн11 места. За местните предприемачи вж.: R.
Portal, „Muscovite Industrialists: Тhе Cotton Sector 1861-1914" в: W. L. Blackwell, Russian Economic
Development From Peter the Great to Stalin (Ню Йорк, 1974), с. 161-196.
131
Munting, Economic Deve/opment, с. 31. По-общо в: А. Gerschenkron, Economic
BacJ:-vardness in Нi~torical Perspective (Кеймбридж, Масачусетс, 1962); М. Falkus, „Aspects of
Foretgn lnvestment 1n Tzarist Russia", Journal of E11ropean Economic History, т. 8, бр. ] (пролет
1979), с. 14-16. За последните, много подробни (но затова пък мноrо сложни) оценки вж.: Р.
Gatrell, The Tzarist Есопоту, 1850-1917 (Лондон, 1986), на различни места.
11
l Вж. таблици 14-18 по-горе и отт1чн~пе сравнителни стаmстики в: А. Nove, Ап Economic
Нistory ofthe USSR (Армъндсуърт, 1969), с. 14-15.
~зэ Munting, Economic Development, с. 27; TreЬilcock, /ndustrialization ofthe Continental
fowers, с. 216 и 247 и нататък.--
Grossman, „Тhе lndustrializatioп ofRussia апd the Soviet Union", с. 489.
134
115
Пактаы, с. 486.
Lieven, Rttssia and the Origins ofthe First 1Vorld War, с. 4. Глави 1 и 5 от тази книга са
136
силни в това отношение; вж. също: Т. Н. von Laue, Sergei Witte and t/1e /ndustrialization ofRussia
(Ню Йорк, 1963).
Lieven, Russia and the Origins ofthe First JVorld War, с. 13, Н. Rogge, Russia fn theAge of
137
Mo~ernization and Revoltttion 1881-1917 (Лон;).ОН, 1983), с. 77 и нататък; Falkus, „Aspects of
Fore1gn Investment", с.10.
138
Stone, Еиrоре Transformed, с: 257 и нататък е особено добра в това отношение. Вж.
също: Seton-Watson, R11ssian Empire, с. 541 и нататък; Milward and Saul,.Development о/ tlie
Economies o/Continental Europe, с. 379 и нататък; J. Н. L. Кеер, „Russia" в: NCMH, т. 9, с. 369.
Stone, Europe Transformed, с. 212-213. Вж. също: BlackweJl,/ndustrialization ofRussia,
139
с. 32 и нататък.
Stonc, Europe Transformed, с. 244.
140
Seton-Watson, Rиssian Empire, отс. 485, 607, 643; Rogge, Russia in theAgeofModernization
141
Busliell, Mutiny and Repression: Russian Soldiers in the Revolution of 1905-1906 (Блуминпън,
Индиана, 1985), с. 32 и нататък.
Lieven, Rttssia and the Origins oftl1e First Wor/d War, гл. 5; Joll, Origins ofthe First 1Vorld
142
War, с. 102 и нататък. __ _ ___ _ __ ____ . . . .
141
Вж. таблици 14-18 но-горе.
К. Neilson, „Watching the Streamroller": British Observers and the Russian Апnу Before
144
1914",Journa/ o/Strategic Studies, т. 8, бр. 2 (юни ] 985), с. 213.
И не е изненадващо, тъй като военните доклади на Министерството на войната, oтнa-
145
сящи се до чуждите държави, включват „география, топоrрафия, етнография, отбрана, търго-
в~~ ресурси, комуникации, политическо положение и т.н."; за това вж.: Т. G. Ferguson, British
Mtlltary!nte/Ugence 1870-1914(Фредерик, Мадисън, 1984),с.223.
14
в: .J. Bushnell, „Peasants iп Uniform: The Tzarist Апnу as а Peasant Society", Journal of Social
Нlstory, том 13 (1980), с. 565-576. Вж. също: А. К. Wildman, The End ofthe Russian /mperialArmy
(Принсrън, Н10 Джързи, 1980), гл. 1-2.
147
Циruрано в: Fuller, „Тhе Russian Empire" в: Мау (ed.), Knowing Опе S Enemies, с: 114 и
нав:якъде. Вю:шиданни има също в: J. Bushnell, ,;rhe TzaristOfficerCorps, 1881-1914: Customs,
Dut1es, Inefficiency", American Нis!orical Revie1v, т. 86 (1981 ), с. 753-780; Р. Kenez, ,,Russian
OfficcrCorps Веfоге the Revolution: Тhе Military Mind", Russian Review, т. 31 (1972), с. 226-236.
Вж.: Bushnell, „Munity and Repression" - изследването съдържа и други отварящи очите по-
дробносru, както прави авторът и в: W. С. Fuller, Civil-Military Conjlict in Jn1perial Russia 1881-
1914 (Принстън, Ню Джързи, 1985).
и Fulleг, ,;rь.е Russian Empire", навсякъде; А. К. Lincoln, Passage ThrougliArmageddon:
14
The Russians in the War and Revolution 1914-1918 (Ню Йорк, 1986), от с. 52,
с.
149 Lieven, Russia and the 01·igins oftl1e First !Yo1·Jd Иflr, с. 149-150, Stone, Eastern Front,
134 (от~.ъдето е цитатът).
i~o Безпорядъкът в планирането на предвоенна Русия е даден в:.Stone, Eastern Front, с ..30
11 нататък; Licven, Russia and the Origins ofthe First IVorfd fYar, Г:I. 5; L. С. F. Turner, ,,Тhе Russian·
!V1obilizatio11 in 1914",допълне~ю издание в: Kennedy, War P/ans oftl1e Great Powe1·s, с. 252-262;
Puller, ,Jl1e Russian Empire", с. 111 и нататък.
1s 1t-Лitchell, History ofR11ssian and Soviet Sea Po111er, с. 279.
1s~ Doran and Parsons, ,y./ar and Сус1е ofRclative Power", с. 956.
1sз D. М. Pletcher, „1861-1898; Economic Gro\vth and Diplomatic Adjustments" в: \V. Н.
Becker and S. F. \Ve!Js (eds), Eco11omics and World Po}ver: AnAssessment о/American Dip/omacy
Since 1789(Ню Йорк, 1984), с. 120. Задруп1 подобни изследвания вж.: М. L. Eysenbach,American
Л.fanufactш·ed Exports 1897-1914: А Study o[Gro~vt/1 and Comparative Advantage (Ню Йорк,
1976); Н. О. Vatter, The Drive to lndustrial Maturity: The US Есопоту, 1860-1914 (Уестпорт,
Кънетикът, 1975).
i>1 Stone, EuropeTransformed, с. 211 и нататък; срв.: R. М. Robertson,НistoryoftheAmerican
Есопоту (Ню Йорк, 1975), гл. 13.
iss Barraclough,Jntroduction to Contemporary Нistory, с. 51.
is6 Взето от: Q. Wright, Study o/War, с. 670-671 с мои изчисления за доход на глава от··
насе.1ението.
151 Вж. таблици 15-16nо·горе,110 срв. с: Taylor, Strugglefor Mastery in Europe, с. ХХХ.
158 Farrar,Aп-ogance andAn.-.:iety, с. 39, fn. 168.
Пак та:-.1; D. Н. A\dcroft, From Versai/les to Wall Street: TJ1e !nternational Есопоту in tfie __
1s9
/920s (Бъркли/Лос Анджелес, 1977), с. 98, таблица 4.
160 Keylor, T11•entieth-Century fVorld, с. 39, срв. Crouzet, Victorian Есопоту, с. 342, л. 153.
16 1 \\'oodruff, America S Jmpact оп tl1e World, с. 161. · 177
162 \\~ LaFeber, The New Empire: Ап !nterpretation o[American Expansion 1860-1898(Итака,
Ню Йорк, 1963); \V. А. \Villiams, Tlie Rootsofthe lv!OdernAmerican Empire (Н~о Йорк, ~969). З_а
по-общи изследвания върху американската външна политика вж.: Т. А. Bailey, А D1plomat1c
History oft/1e Aтerican People (Н10 Йорк, 1974); R. D. Schulzinger, Aтerican Diplomacy in tlte
1iventietl1 Century (Ню Йорк/Оксфорд, 1984), rл. 2-3.
1ы Pletcher, „ 1861-1898", с. 124 и нататък; J. McConnick, China Market: America S Questfor
Jnformal Empire (Чикаго, 1967); D. О. Munro,/nterventionand Dollar Dip/omacy in tlie Carihbean
190~1921 (Принстън, Н10 Джързи, 1964); Е. R. Мау, lmperial Democracy: The Emergence of
America _as. _а_Gt:e.a.t,fQ_l'le.r _(}J19_ ЙQр~,. l 9_6_l ), _с_._ 5_~6;_Yerkins,_Great _Rapprochement, е .. 122--И
нататък.
~м За критичен анализ вж.: М. de Сессо, Moneyand Empire: The /nternational Go/d Standard
1890-1914 (Оксфорд, 1974), с. 110-126; за кризата прсз 1907 r. вж.: J. Н. Clapham, The Economic - -
History ofModern Britain, в 3 тома, (Кеймбридж, 1938), т. 3, с. 55 и нататък. · -~
16s Литературата за мотивите и действията на американския империализъм между 1895 н
1914 r. е огромна. Освен справките в бел. 162 и 163 по·rоре вж. също: R. Daliek, TheAmerican
Sty/e ofForeign Po/icy (Ню Йорк, 1983), гл. 1-3; Е. R. May,American !mperia/ism: А Spec11/ative
Essay (Ню Йорк, 1968); G. Р. Lindermann, The Mirror ofWar: American Society and t/1e Spanish-
America11 JVar (Ан Арбър, Мичиган, 1974); Howard К. Beale, TJ1eodore Roosvelt and tl1e Rise of
America to World Po1ver (Н10 Йорк, 1962).
166 Daliek, TheAmerican StyleofForeign Policy, с. 23.
16?_ В_еа!е, TheQ#.ore_RoQsve/t_and the Rise_ofAmerica to World Power, навсякъде, Daliek,--The
American Sty/e о/Foreign Policy, навсякъде.
16s Вж. специално критиката в: О. F. Kennan, American Dip/omacy (Чикаго, 1984), rл. 1-3
и Daliek, TheArnerican Style o[Foreign Policy, 11авсякъде.
169 Растежът на американския военноморски флот и военноморската политика в този __
период са много добре разработени. Извън: Potter (ed.),Sea Power, rл. 15 и 17-18, вж.: К: ~·-­
Hagan, Jn Реасе and War: Jnterpretations ofAmerican Naval Нistory, 1775-1978 (Уестпорт,
Кънетикът, 1978), rл. 9-10; W. R. Braisted, The United States Navy in tl1e Paciflc, в 2 тома,
(Остин, Тексас, 1958 и 1971) и по.старите работи: Н. and М. Spro.ut, The Rise о/American
Naval Рои•еr, 1776-1918 (Принстън, Ню Джързи, 1946), и W. M11ls, Arms and Меп (Ню
Йорк, 1956), rл. 2.
110 Освен важm1те трудове на Брейстед вж.:
R. D. Challenor, Admirals, Generals andAmerican
Foreig11Policy1898-1914 (Принстън, Ню Джьрзи, 1973); J. А. S. Grenville and G. В. Youhg,
=1 Politics, So·ategy and Amet·iCan Diplomacy: Studies in Fo1-eig11 Po!icy, 1873-1917 (Ню Хеi1вън,
Кънстикът, 1966).
--1 171
Challenor, Admi1·als, Gene1:a/s and American Foгeign Policy, нався11.ъде; Н. Н. HeГ\vig,
PO/itics ofFгustration: Т/1е United States in Ge1·man 1Vaval Planningp 1889-1941 (Ню Йорк, 1976).
За подобрението в анrло.американските отношения вж.: С. S. Campbell, F1·om Revo/11tion to
Rappгocl1ment: The United States and Gгeat Britain, 1783-1900 (Ню Йорк, 1974), гл. 13-14.
172
Millett and Maslo\VSki, For the Соттоп Defense, гп. 9-10. За nо-rолеыи подробности
вж.: D. F. Trask, TJ1e Wa1·н•itl1 Spain in 1898 (Ню Йорк, 1981) и G. А. Cosmas,AnArmy for Empire:
Т/1е United StatesArmy in Spanis/z.American rVar (Колумбия, Мисури, 1971). Полезно за nромя·
ната на отношението е: J. L. Abrahamson, America Arms for а New Century (Hio Йорк, 1981 ); R.
\\'eigley, History ofthe United StatesA1·my, rл.13-14.
171
Вж. отново таблици 14-20 no·rope.
174
Р. Gilbert, The End oftl1e European Era, 1890 to the Present (трето издание, Ню Йорк,
1984), с. 11 О. За по· подробен ана..111з на тези десепшетия nж.: TayJor, Stl'ltggle for Mastery in
Europe, с. 325; Bridge and BulJen, G1·eat Po1vers and the European States System, гл. 6-8; Albrecht
Carrie, Diplomatic Нisto1y ofEurope Since the Congresso/Vienna, с. 207; Bart1ett, G/obal Conjlict,
rл. 2-3.
175
В. \Valler, Bismarck at t!ie Crossroads: Т/1~ Preorientation ofGerman Foreign PolicyAfter
tlie Congгess ofBerlin 1878-1880.(Лондон, 1974), с. 195. вж. също: TayJor, Strugglefor .Nfastery,
с. 258, и Kennan, Decline о/BismarckS European Oгder, с. 73.
---- 176
Kennan, Decline of Bisma1·ckS E11ropean Order, навсякъде; idem, TJ1e Fatefi1l A//ia11ce:
Fгапсе, Russia and tl1e Comming oftl1e Fiгst JVorld JVar(Hю Йорк, 1984), навсяю,де. Германската
позиция е добре представена в: N. Rich, Friedric/1 v·on Holstein, в 2 тома (Кеймбридж, 1965) т. 1,
навсякъде.
Apry:-.1e1rrът, че през 90-те години наХ2 Х в. европейската сцена е б1ща„стабилизирана",
което позволява връщане ~..ъм спорните колониа.11ни въпроси, е най·добре nредставен в: \V. L.
Langer, TJ1e Dip/omacy о/lmperialism 1890-1902 (Ню Йорк, 1951), нався~..ъде.
178
Изразът с па Лапrър, пак та~~, rл. l J, а за по·общи данни вж.: Padfie!d, Battleship Era, гл. 14.
119 Заради промяната вж. отново: Perki11s, Great Rapprochement, навсякъде; Campbell,
From Revolutio11 to Rарргос/1етепr, r.i. 14.
~ва Най.добрият критерий е творбата: I. Н. Nish, Tl1e Anglo,/apanese Alliance (Лондон,
1966), но вж. също: С. J. Lo\ve, TJ1e Reluctanl Jmperialists: Britis/1 Foreign Po/icy 1878-1902,
2 тома, (Лондон, 1967), т. 1, rл. 1О.
- - - · 181 "ThyJor, ·Srrugg/efor·Masreryгfп-E1Titipe---;rл~-18;·дn.dfёW,7JelcGisf!·ana iheM"O.kiiig oJTi;e-
Ente11re Co1·dia/e, навсякъде; Albrccht·Carrie, Dip/omalic History, с. 232. Вж. също: М. Behncn,
Rustung·BUndnis.Sicherheit (Тюбинген, 1985).
~ю Най.добре разгледан в: Andre\v, Delcasse, навсяю,дс, и G. L. Monger, The End о/
!solation: British Foreig11Policy1900-1907(Лондон, 1963).
1g3 О. J. На!е, Germany and tl1e Diplomatic Revolution 1904-1906 (Филаделфия, 1931);
Kenncdy, Rise oftheAnglo·GermanA11tagonism, гл. 14.
184 Kennedy, Rise oftl1e Ang/o-Gern1anA11tagonism, с. 268, за повече подробности вж.: В.
Fogel, De11tscl1e Russlandpolitik, 1900-1906 (Дюселдорф, 1973).
- 185 Слож1ште събития са представени в трудовете на Тейлър, Монгьр, Андрю, Рнч и
Кенеди, цитирани по-горе. Вж. също: Н. Raulff, Z1vischen Machtpolitik und !mperialismus: Die
Deursche Franbeichpolitik 1904-1905 (Д!оселдорф, 1976), и Lambi, Nariona/ German Power Pof{tip_s
----1862-1914,-глс-13.- -·---- ·-- - - ---- - --······ ---- --- - ---- - - --
186Taylor, Stn1gglefor Masrery, rл. 19, Z. Steiner, Britain and the Origins ofrhe First European
1Var (Лондон, 1977), rл. 2 и след 11ея. За руския отговор на унижен11ето от 1909 г. вж.: Lieven,
Russia and t/1e brigins ofthe First H'orld JVar, с. 36.
187 Steiner, Britain and tl1e Originsofthe First JVorld War, с. 200; Williamson, Policyo/Grand
Stгategy, навсякъде, особено гл. 7.
188 За по-подробно изследване на тези събипш вж.: L. Albertini, The Origin ofthe JVar о/
1914, в 3 тома (Лондон, 1952-1957); вж. сбитото описание в: L. С. F. Tumer, Originsofthe Firsl
JVorld War, гл. 2-3 и Langhome, Collapseofthe Concerto[Europe, rл. 6-7.
189 Сред многобройните из::tания на проекrnте оmрсд11 военната 1914 вж.: Р. М. Kennedy,
- Tlie.War Plans ofthe Great Po1vers 1880-1914 (Лондон/Бостън, 1979); S. Е. Miller, Military
Strategy and tl1e Origins ofthe First TVor/d War (Принстън, Ню Джързи, 1985), J. Shyder, The
JdeologyoftheOJJensive (Итака, Н10 Йорк, 1984).

190 Strachan, Еш·ореап Armies and tl1e Conduct offVar; rл. 9; Schmitt and Н. С. Yedeler, The
fV01·ltl in tl1e Сп1сiЫе 1914-1919 (Ню Йорк, 1984), с. 6211 нататък.
191 Kennedy, Rise and Fall oftlie Britis/1 Navy Mastery, гл. 9.
За същия аргумснтвж.: L. L. Farrar, TheSliort-JVa1· !l/11sion (Санта Барбара, Калифорния,
192
1973), навсякъде.
Вж. накратко: Schulzinger,Arnerican Diplomacy in the 'Лi1enlietl1 Century, с. 62, а за повече
193
детайли вж. в: D. М. Smith, Tl1e G1·eat Depa1·tщ·e: The United States and the JVorld War 1, 1914-
/920 (Ню Йорк, I 965); Р. Devlin, Тоо Proud to Fig!Jt: И'Oodrow Wilson S Neutrality (Ню Йорк,
1975); Е. R. Мау, The World War and American lsollation (Чикаго, 1966); А. S. Link, Wilson, до
момента 5 тома (Принстън, Ню Джързи, I 947-1965), т. 3-5.
194 По този въпрос най-добре вж. в: Bosworth, ltalя the Least oft/1e Great Powers.
195 Вж.: Р. Guinn, British Strategy and Politics, 1914-1918 (Оксфорд, 1965); Beloff, lmpen'al
Sunset, т. 1, rл. 5 и D. French, British Strategyand the WarAims 1914-1916 (Лондон/Бостън, 1986).
196 Rothenberg,Army ofFrancis Joseph, гл. 12-14, съдържа чудесен анализ на положител-
ните и слабите страни на военната политика на Австро-Унrария по време на войната.
197 Във връзка с този аргумент вж.: Steiner, Britain and the Origins of the First Wor/d War,
гл. 9; Kennedy, Rise oft/1eAnglo-GermanA11tagonism, с. 458, и нататък.
19 в Заnо-простраm1а арrуме1rrация по тези въпросивж.: Kennedy,BritishNaval Mastery,rл. 7.-
199 Пак там.
200 Stracban, EuropeanArmiesand the ConjUct ofWar, гл. 9, вж.; също чудесния анализ на - -
проблема в: S. Bidwell and D. Graham, Fire-Poи1er: Britis/1 Army Weapons and Tl1eories of War.
1904-1945 (Лондон, 1982), гл. 4-8. За сбнтпреrледвж.: В. Bond, ,Jhe First \Vorld War",NCMH,
т. 12, rл. 7.
2oi За чудесните приыери вж.: Stone, Eastern Front, с. 265 и навсякъде.
102
Van Creveld,Supplying War, гл. 4. Вж. също криn1ката на G. Ritter, TheSd1lieffen Plan,
(Н10 Йорк, 1958) и L. С. F. Tumer, „ТЬе Significance ofthc Schlieffen Plan" в: Kenncdy (ed.), War
P/ansofthe Great Poivers, с. 199-221.
203
За допъл11ител1н~ сведения вж.: Stone, Eastern Front, гл. 3-8; Schmitt and Vedeler, World
in the CruciЬ!e, rл. А-5; В. Н. Liddcll Hart, Historyoftl1e First Wo1·ld Wаr(Лондон, 1970), гл. 4-5;
Linco1n, Passage Thro11g/1Armageddon, гл. 2-4.
204 Schmitt and Vedeler, World in the CntciЬle, гл. 6; 1. L. Stokesburry,A Short НistoryofWor/d
War I (Ню Йорк, 1981), гл. 11-12.
105 Вж.: Stone, Eastern Fivnt (за Русия), гл. 9; Barnctt, Col/apse ofBritish Poiver (за Велико-
британия) с. 113 и н_aтaгыs_~c!>Jeill, PursцU of?__ow_e_r(зa Франция), с.-318 и нататък. ___ ·-··-···
- 206 ВЖ. СiщО: G~-Hardach, The First Worfd War 1914-19!8(Лондон, 1977, гл. 4 и 6, както и
А. Marwick, Warand Sociaf Change in tl1e 'Лventieth Century (Лондон, 1974), rл. 2-3.
107
Вж. отново: Rothenberg,ArmyofFrancisJoseph, гл.12-14; завътрешннтелроблемивж.:--
Kann, Historyof Habsburg Empire, гл. 9; А. J. Мау, The Passingofthe Habsburg Monarchy, 1914-·--
/9/8, в 2 тома (Филаделфия, 1966), навсякъде.
1 208
Вж. специално: J. Gooch, „Italy during thc First WorJd \Var" в: А. Mullett and W. Murray
(eds),Military Effectiveness, т. 1, с.157-190.
• J. А. S. Grenville, А World History oft/1e 'Лventieth Century 1900-1945 (Лондон, 1980),
209
т. 1, с. 218-219.
210 Вж.: Stone, Eastern Front, както и Seton-Watson, Russian Empire, с. 698 и нататък; D. R.
Jones, „Imperial Russia's Anned Forces at War, 1914-1918: Ап Analysis ofCombat Effectiveness"
в: Iylillett_~!_l.~_~_uf!:!lyJ eds)!_MЦЦary Effe_q_ti_v_ef]e_ss_. ~Qлята на_московскше индустриалци и техни ,,,__ _, __ _!lil-Ta~-P'l·J~.yder~Т.'h'he;;,Ger~~11 Revolution of1918 (Кей~tбрпдж;--1967),-навсяк"Ьде. -.- - -- - -- -
разправии с министрите е подробно описана от: L. Н. Siegelbaum, The Politics of Industrial
MoЫ/ization in Rttssia, 1914-1917 (Ню Йорк, 1984); допълн11телни детайли в: А. L. Sidorov, The
Economic Position ofRussia During the First World J№r (Москва, 1973). Усилията на самия цар са
описани в: D. R. Jones, „Nicolas 22 and the Supreme Command", Sbornik, т. l I (1985), с. 47-83.
211
Schmitt and Vedeler, World in the СrисiЬ!е, с. 188-189. Ц11таrът е взет от: N. Golovine,
RussianArn1y in the 1Vorld 1Var (Ню Хейвън, Кънетию.т, 1932), с. 281. За броя на жертвите и зi~-..-
11сдоволните запасняци ,,втора категория" вж.: Wildman, End oft/1e Russian lmperia/Army, гл. 3,
както и добрия обзор в: Lincoln, Passage throughArmageddon, навсякъде.
212 G. Pedrocini, Les Mutineries de 1917 (Париж, 1967), най-доброто изследване на тази
криза.
2
в McNeill, Pursuit of Po;ver, с. 322, предпага и богат л1rrературен анализ. Вж. с~що:
Наrdасh, First Wor/d 1Var, с. 86 и нататък, 131 и нататък.
=t
--1-- 1
21
от i'vlаюшил.
~ Вuж. М. Ange-Laribe, L'agriculture pendant /а guen·e (Париж, 1925), ка~...-то и напJJ..саното
·
215
-- Данните са взети от: Stokesburry, SJ101·t Story of1Vorld Wa1· 1, с. 289.
Kennedy, „Great Britain before 1914" в: Мау (ed.), Kno~ving Опе S Enemies с. 172-204·
216
french, Britis/1 Economic Strategic P/anning, навсякъде. ' '
17
1
~ Вж. ?Т~ово: Bamett, Co!iapse ofthe Britis/1 Рон'еr, с. 113; Hardach, First JVorld JVai·, с. 77;
l'vfcNeJI!, Pursull 01 Po;ver, с. 325; R. J. Q. Adams, Arms and tl1e Wizard: Lloyd George and tlie
1"/inistryofMunitions, 1915 (Лондон, 1978), навсякъде.
. Kenn:dy, ~ealities Bel1ind Diplomacy, с. 146, с данни от: Peacock and Wiseman, Groivt/1 of
218
Р11Ы1с E-:pend1t11re m the United Kingdom.
219
Данните са от: Hardach, First JVorld War, с. 87.
220
Bond, „~irst WorJd War", нався~..-ъде, в: NCMH, т. 12 ; Guinn, British Strategic and Politics,
навсякъде; Schm.1tt and Vedeler, World in the Crucihle, rл. 6-8; D. R. Wood\vard, Lloyd George and
tlie Gene1·als (Ню Йорк, Ню Джързи, 1983).
. .= Цит~ти от: Beloff, lmperial Sunset, т. 1р с. 255; за пълни подробности вж.: К. Burk,
21
Bntaui,Amenca and the Sineivs ofWar 1914-1918 (Лондон/Бостън) 1985.
· ~ F. S. Northedge, The'frottЬled Giant: Britai11Amo?gt/1e Great!o~ers(Лoндoн, 1966), с. 623.
-- --------- -Добре-представен в:-Т. Lupfer, -„The Dynam1cs of Doctr1ne: The Cbancres in Gern1 an
Tactical Doctrine During the First World \Var" в: Leavenwort/1Papei·s, бр. 4, (Фор; Левънсуърт,
Канзас, 1981) и van CreveJd, Command i11 War с. 168 и нататък.
:!.2 Hardacb, First World War, с. 55; G. Feldman,Army, lndustryand Labor in Germany /9 /4-
4
19/8(Принстьн, Ню Джързи, 1966).
~ Вж. л1свн1пе съ?бражения в: Bcloff, Imperial Sunset, с._239 и нататък, 246 и нататък, 271.
Hardach, Tl1e F1rst World War, с. 63 и нататък; !v[cNe11I, Т/1е Pursuit of Po\ver, с. 338 и
нататък; Bond, „The First World War'', с. 198-199 в: NCMH, т. 12.
За повече сведения в~. А. Skal,veit, Die deutsche Kriegsna/Jr1111gswirtschafl (Берлин,
227
' 1927), с резюме в: Hardach, F1rst World War, с. 112 11 натаrък. За влиянието, което войната
оказва върху герыа11ския народ, вж.: J. Kocka, Facing Total JVar: German Society /914-1918
~~~f~~~нпънски минерални бани, 1984), гл. 2 и 4; McNeill, Pursuit ofPo)ver, вж. цитатите на
, и 8 Вж. оmраnкитс IJ бел. 193 по-горе. За историко-rсографското рез10:>.1е вж.: D. М. Smith,
„~atюnal Interest and Americanlntervention, 1917: An Historical Appraisal", Journal ofAmerican
Htstory, т. 52 (1965), с. 5-24.
--=-__ "9 Тi
_о!>Щт_~_з.а.ам~риканс~ принос е компетентно резюмирана в:-Mullettи-Maslo\vski~-For-- -- --
tlie Co~imon J?.efence, гл ..11; We1.gley, Historyofthe United StatesArmy, гл. 16; Т. К. Nenningcr,
„Ameпcan M1!1tary Effect1veness in World War I" в: MiJlett and Murray (eds).Military Effectiveness
(Ло~щон, 1988). .. . - -
.Strachan, EuropeanArmies and t/1e Conjlict ofWar, с. 148. Вж. също ценните подрОбно-
230
спr в: R1tter, The Sivord and tl1e Sceptre, в 4 то~1а (Лондон, 1975), т. 4 с. 119, и нататък 229 и
нататък. '
Bond, „First World War" в:NСМН, т. 12, с. 199, откъдето са взеn1 тези даннн· Schmittand
231
Vedelcr, 1Vorld i~ the CruciЬ!e, с. 261. За пълно проследяване на сраженията през 1918 r., вж.: J.
Toland, NoMan s Laпd: The Storyof 1918(Лондон, 1980); Н. Essame, Т/1 е Batt/efor Еиrоре, 1918
(Ню Йорк, 1972); В. Р1!1, 1918-The LastAct (Ню Йорк, 1962).
За още сведения вж.: Schmitt and Vede!er, 1Vorfd in the CrnciЬ!e, с. 255 и нататък, 376 и
232
·. .eegan, i. е гасе QJ Batt/e (Армъндсуьрт, I 978), навсякъде; J. Williams, The Н.опtе
Froi!ts: ~ntaiп•. France and Gе1·тапу, 1914-1918 (Лондон, 1972); А. Marwick, Т/1 е Delug"e-B~itisli
Soctety 111 tlie Flrst JVorld War (Лондон, 1965); idem, War and Social Change iu tl1e 'Лventiet/1 Century
rл. 2 -~3-4 Т '
- ази тема се среща във всички трудове на Кенан, вж. напр.: Decline of BismarckS
European Order, с. 3. Същите позиции могат Да се отрият и в: Htilzle, Die Selbstentniachtung
Europas. З_адопълнитслни сведен11я и за преглед на психолоrnческото и социалното отражение
вж.: Schm1tt and Vedeler, WOrld i~ rhe Crucihle, с. 467 и J. Joll, Europe Since /870(Лондон 1973)
особено rл. 11. ' '
;;: Вж. анскдоruте в: М. Midd!ebrook, TJ1e KaiserS Battle: 21 Marc/1 /918 (Лондон, J 978).
Показателите за военните разходи вж. в: Hardach, First World JVar, с. 153; за мобилизи-
раните с1mи вж.: Barraclough,At/as ofWorld History, с. 252.

6. Възникването на двуполюсния свят и кризата
на „средните сили". Част втора, 1919-1942 г.
1 За скпюченнтс през периода 1919-1923 споразумения вж. основните договори в: iVCMH,
т. 2, гл. 8; A1brec11t-Carrie, Diplomatic Histo1y о/ Europe, с. 360 и нататък; G. Ross, Т/1е Great
Po}vers and the Decline oft/1e European State System 1914-1945 (Лондон, 1953), гл. 3; R. J. Sontag,
А Broken fVorld, 1919-1939 (Ню Йорк, 1971), гл. 2 и 4; М. L. Dockrill and J. D. Goo!d, Реасе
Witliout p1·omise: Britain and the Реасе Conferences 1919-1923 (Лондон, 1981), навсякъде; S.
Marks, Tlie f//usio11 ofРеасе: 1nternational Relation in Europe 1918-1933 (Лондон, 1976), rл. 1. --
2 Ross, Great Poн:ers, гл. 4; Marks, Illusion ofРеасе, гл. 3; А. G. Р. Taylor, The Origins ofthe
Second fVorld Wаr(Хар~1ъ11дсуърт, 1964), гл. 3; J. Jacobsen, Locarno Diplomacy: Germanyand the
r#!st 1925-1929 (Принстън, Ню Джьрзи, 1972) и G, Grin, „Locarno, Idea and Reality", lnternationa[
Affairs, т. 31, (1955), с. 477-485. w 1п Postwar Germany (Кей~1-бридж, Масач:усетс, 1952); J. Diehl, Paramilitary Po!itics in Weimar
з Потича море от издания, посветени на репарациите и военните задължения. Сред наи-
значимите публикувани наскоро 'I])удове са: М. Trachtenberg, Repa1·ation and World Politics:
Fi·anceandEuropeanDiplomacy 191fJ-1923(НюЙорк, 1980); \V. ~· Mc.Doug_all,_F!'anceS Rhinela~~--
Diplomacy 1914-=1924 (Принстьн, Нто Джързи, 1978); Н. Rap1eper,' Tlre Сипо Govern1ent and
Repmvtions, / 922-192 3 (Лондон, 1979); S. А. Shuker, The End ofFrench Predominance i1.1 Europe_:· ___
Tlie Financial Ci·isisof1924 and tJ1eAdoption oftlie Daives Plan (Чапъл ХШI, 1960); D. Р. S1lverman,
Reconstructructing Europe After tl1e G1·eat War (Кеймбридж, Масачусстс, 1982). Полезни са и -----
книгите: Marks, !llusion ofPeace, rл. 2, и Kindleberger, Financial НistoryofModern E11rope, ч:. 4.
4
D. Н. Aldcroft, From Versailles to Wall Street, 1919-1929 (Лондон, 1977), с. 13, което
съдържа сбито изложение на всички изследвания за „цената на войната", направени след 1919,
често спонсорирани от Фондация „Карнеги".
s Aldcroft, From №rsailles to iVall Street, с. 14.
t. Aldcroft, TJ1e Еиrореап Есопоту 1914-1970(Лопдов, 1977), с. 19.
7
Aldcroft, From Versai/les to JVall Street, с. 34-35, 88.
в Вж.: Rostow, ivorld Есопоту, с. 194-200, и Kcnwood and Lougheed, Groivth in the
fnternational Есопоту, rл. 11; А. S. Milward, Т/1е European EjJecls of ll1e World 1Vars in Britain
(Лондо11, 1970), нався1>.ъде; Landes, Unbo11nd Promet/1eus, гл. 6.
9 Svennilson, Gro1vtl1 al1d Stagnation ih tl1e E11ropea11 Есопоту (Женева, 1954), с. 204-205.
° Farrar,Arrogancea11~A1Lr:iety, с. 39, забележката, с.17. ·
1
.1~.Aldcroft, From-Versa1//es to Wa// Street, rл. l ,.c.. 99-101-;-Kenwood and Lougheed, Grolvth-of-.- - -
tlie 1nternational Есопоп1у, с. 176. За повече подробности около срива на американските земеде~----
ски цени след 1919 вж.: Robertson, Нistory ofAmerican Есо11оп1у, с. 515.
12 Вж. Hardach, First fVor/d iVar, гл. 6, както и Aldcroft, From Versailles to iVa// Street, с. ЗО.--
в Вж. отправките в бел. 3 по-горе, както и в: Aldcroft, From Versailles to Wall Street, гл. 4.
14 Вж. есетата в: Ro\vland, BalanceofPoweror Hegemony: The lnter-War MonetarySystem;
С Р. Kindlcbcrger, The 1Vorld in Depression 1929-1939 (Бър~и, Калифор1111~, 1973), навсякъде,=
110 особено гл. 1 и 4; А. Fishlow, „Lcssons from thc Past: Cap1tal Markcts Durшg the 19th Ccntury __
and the Interwar Period",/11/ernationa/ Organization, т. 39, бр. 3 (1985), особено с. 415-427. Добър ___
е анализът в: Kennedy, Over Here, с. 334-347. . ,
1s Вж. Aldcpoft From Versailles to fVal/ Street, rл. 7-11; Kшdlcberger, World 111 Depressюn, .
, '
rл. 3-9· idem Financial НistoryofWesternEurope, rл. 20.
.„ . 1_; Kiлdieberger,-HVr/d in Depression,-c.-231; Rowland.--..Preparing thc Amcricaп-Ascendaлcy:-.- ----
The Transfer of Economic Power from Britain to the Unite States, 1933-1944" в: Rowland (ed.),
Bal/ance ofPo\veror Неgетопу, с. 198. Вж. цитата на Чембърлсйп в: D. Rcynolds, Tlie Creation о/
Anglo-AmericanAlliance, 1937-1961(Лондон,1981),с.16инавсякъдс,кактоиС. А. MacDonald,
Тhе United States, Britain andAppeasement J93fJ-1939(Лондон, 1980).
11 А. G. Р. Taylor, The TrouЫe-Makers: Dissent over Foreign Policy,_1789-1939 (!lондон,_
1969), гл. 4-6; Z. S. Steiner, The Foreign Po/icy 1898-1914 (Кеймбридж, 1969); G. А. Cra1g and А.
L. George, Force and Statecrafl: Diplomatic ProЬ!ems of011rTime (Оксфорд, 1983), rл. 5.
1а Вж. например]. Martin, Реасе \vitlюut Victory-iVoodrow 1Vilson and t/1e English (Ню Йорк,
1973), Taylor, TrouЬ/eмЛfakers, rл. 5.
19 А. J, Mayer, Political Origins ofthe New Diplomacy (Ню Йорк, 1970); S. R. Grabaud,
Britis/ Labor and the RitSsian Revolution 1917-1924 (Кеймбридж, Масачусстс, 1956); F. S. Northedge ·
1 1978). За приемственоспа на тази политика вж. Р. W Schroeder, „Munich and the British Tradition"
and А. Wells, Britain and Soviet Communism: The lmpact ofa Revo/11tio11 (Лондон, 1982), гл. 8.
. .-'.. 1
·--·
20
G. Schmidt, „\\'o.W noch politische Gcschichte?" Аиs Politik und Zeilgeschichte В 17/75
--1 (април,
21
1975), с. 32 и нататък.
Maycr, Politics and Diplomacy о/ Peacemaking: Containment and Co11nterrevolution at
Versailles 1918-1919 (Лондон, 1968); Joll, Europe Since 1970, rл. 9 Revolution and
Counterrcvo]ution". Повече подробносm вж. в: S. С Maier, Recasting Bourgeois'E;trope (Принстън
'
Н10 Джързи, 1975), особено rл. I. '
22 Joli, Europe Since 1970, гл. 9-12; Sontag, Broken World, с. 24.
. 23 Schmitt and Vedeler, World i11 the CruciЬ/e, с. 476 и нататък; В. Bergonzi, Heroes'Лvilight
(Н10 Йорк, 1966); Р. FusseiJ, The Great WarandModernMemory(Hю Йорк, 1975); срв.: Bamctt,
Collapse ofBritish Power, с. 426 и нататък.
Вж. отново: JoJI, Europe Since 1870, с. 262 и нататък; Gollwitzer Geschichte des
14
weltpolitischen.Denkens, т. 2, с. 538 и нататък; А. Hamilton, TheAppeal ofFascisт:i (Лондон, 1971);
~· ,Haves, Fasc1sm (Лондон, 1973); R. А. L. Waite, Vanguard ofNazism: The Free Corps Movement
Germany (Блуминггън, Индиана, 1977).
25
D. Caute, The Fel/ow Travellers (Лондон, 1973); Northedge and Wells Britain and Soviet
Communism, rл. 6-8. _______ __ _ _ _ __ _ _ ___ '__ __ ______ _
26
ВЖ.' ЗадЪЛбОЧе-ния анализ в: Barтaclough, 1ntroduction to Contemporary Histol}', rn. 6 Тhе
Revolt Against the West"; Barraclough,At/as ofWorldHistol}', с. 248, 260-261; Gollwitzer, Gesch'!cJite
des weltpolitiscl1en Denkens, т. 2, с. 575 и нататък; NCMH, т. 12, гл. 10-12; Н. Bull and А. Watson,
The Exp~nsi?n oflnternational Society (Оксфорд, J 984), особено гл. 3; R. F. Holland, European
De.colo111zat1011 !918-1981 (Лондон, 1985), rл. 1; Н. Grimal, Decolonization: TheBritish, French,
Dutch and Belg1um Empires 1919-1963 (Лондон, 1978), гл. 1-3.
. 27 Английската позиция е добре представена в: В. R. Tomlison, TJ1e Political Есопоту ofthe
Ra1 1914-1947 (Кейыбридж, 1979); idem, The Contraction ofEngla11d: National Decline and the
Loss of Empire. Вж. Journal of 1mperial and Commonwealth Нistory, т. 11 (1982), с. 58-72;
Thornton, ln1peria/ ldea and its Enemies, гл. 4-6; Beloff.1mperial Sunset т 1 гл 6
28
Barraclough, /11/rod11ction to Contemporary Нisl~IJ!, с. 156-158. ' ·' · ·
29
Storry,JapanandtheDeclineoftheWestinAsia,c. l01инaтaтък;Grenville, WorldHistory
of tl1e ,nve11tietJ1 Cen!UIJ!, с, 117 и нататък; KeyJor, Twentieth-Century World, с. 229 и нататък;
Gollw1tzer, Geschicl1tedes weltpolitisc/1en Denkens, т. 2, с. 575 и нататък.
А. Iriye, After lmperialism: Т/1е Searcl1for а New Order in rhe Far East 1921-1931 (Ню
10
.
~~~~э~.9~8). _
_ ___________ ----·- ·- ··- ------------- __________ _
K1eman, European Emp1resfrom Conq11est /о Co//apse, rл. 13; NCMH, т. 12, с. 319, 324-
325; С. М. Andrew and А. S. Kanya-Forstner, The ClimaxofFrenchlmperial Expansion 1914-1924
(Стапфорд, Калифорния, J981 ), с. 246.
32
Howard, Conlinental Commitmeni, с. 56; В. Bond, British Military Policy Between Tlie п~'О
World Wars (Оксфорд, 1980), гл. 1, 3-4.
За дискусиите около тази „приемственост'' в германската политика след 1919 г. вж.
31
осн?вните доrов?ри в: Calleo, German РrоЫет Reconsidered, навсякъде; Gruncr, Die Deutsche
Frage, с. 126; H1Ilgruber, Germany and the Two World Wars. Вж. също двете особено ценни
издания: G. Stoakes,Hitlerand the Questfor World Dominion-Nazi fdeologyand Foreign Policy in
, the 1920s (Лимин.пъ!1ски минерални бани, 1986); М. Lee and W. MichaJka, GermanForeign Policy
191.7-1933: Cont1nu1tyor Break? (Лиминпъ11ски минерални бани 1987).
. нт 1 о
iay or, __rigins_ofthe~econd World War,_c_. 48._ _
' _ _ ..
Пак та~1. за-оСтЗ:НалИте·набл!ОдеНИiВЪРiу „рiВновС~ието"·~~ сШiите след J919 г. вж.~
--„ _ -· __________________ _
35
De~orte, Europe Since Napoleon, с, 622; Ross, Great Powers and the Declineofthe European State
System, rл. 3-6.
36
Е. М. Bennett, German Rearmament and tl1e West, 1932-1933 (Принстън, Hio Джър-
зи, 1979).
. Вж; P._Wandycz,FranceandНerEasternAl/ies 19/9-1925(МюtеапОJП1с,Мийесота, 1962);А.
37
Wolfers, Bntain and France Between Two Wars (Нtо Йорк, 1966), особено гл. 8. Усилията на Фра•щия
през следваЩJrrе rодmш да възпре Гермаmrя в Източ:на Европа са разгледани в: Radice, Prelude to
Appeasement: East Central EuropeanDip/omacy in the Ear/y 1930s(Ню йорк, 1981),гл. 3-4.
-~· W. N. Medlicolt,BritishForeignPolicySince Versail/es, 1919-1963 (Лондон, 1968),с. 61-
38
63; Ross, Great Powers, с. 57; А. Orde, Britain and /n/ernational Security 1920-1926 (Лондон,
Historica!Journal, т. 19 (1976), с. 223-243. '
37 Възход и падеЮ!е на Великще сили
 "А Tcichova Ап Econamic Backgraund toMunich (Кеймбриюк, иавсякьде;
1974), D. Kaiser,
Economic.Diplomad~y adnddlhedOnt·ginhs o/Dtlr"anSgecnoancdhff<SaUrdldosfИte0n~'(Пвp· 111 ·11G0тъe1·s11s' Han'°d ДВжьJ.Р~;~%t
8
(о;~~)·,
-~1I Масачусетс,
---- 2
Гэлw.
1968
особено гл. и С.с
1974),
)
1 5; Batcson, The fVar wilh Japan
1-"IImott Emp1"res · tl1eBa/ance 89· R Sp torН Е А
1
(Ист Лансниг, Мичиrаи,
· t 11 " RI А ·
J w dt Englan un er eusc е„ · 1 , 1п , . , .. ес , age gams 1e>Jun; 1е тепсап
/Jeu~~hia~d in der Weltpolitikdes 19. und 20. Jahrhimderts (Дюселдорф, 1973), с. 483 -5 12 · 1Va1· 1vit/1 Japan (Ню Йорк, 1985), rл. 2 и 4; S. Hayashi with А. Соох, Kogun: The JapaneseArmy
4D Northedge, TrouЫed Giant, с. 220. За обобщен анализ на работата на Обществото на in tl1e Pacific War (преиздание, Уестпорт, Кънетикът, I 978), гл. 1.
народите вж.: NCMH, т. 12, rл. 9; Ross, Great Powers, rл. 7. . 54
Wil1mott,Empiresintl1eBalance, с. 55; Р. М. Kennedy,StrategyandDiplomacy 1870-1945,
41 Е. Н. Carr, The Twenty Years Crisis 1919-.193~ (Лондон, 1939); Sontag, Broken World, А. с. 182; С. Boyd, „Military Organizational Effectiveness: Imperial Japanese Aпned Forces Between the
Adamthwaite, The Lost Реасе: /nternational Relatюns 1п Europe 1918-1939 (Лондон, 1980). . . World Wars" в: Millett and Murray (eds), Military Effectiveness, т. 2; Pelz, Race to Pearl Harbor,
42 D Mack Smith Mussolini: А Biography(Hю Йорк, 1982),; вж. също: М. Knox, Musso/ini rл. 12. Китайската война е темата в: F. Dom, The Sino,Japanese War 1937-1941 (Ню Йорк, 1974).
Unleashed 1939-1941 ,(Кеймбридж, 1982), гл. 1; J. Whittam, ,;rhe Italian General Staff and the 65 Bamhart„,Japan's Economic Security", с. 112-116.

с · of the Seconnd World War" в: А. Preston (ed.), Genera/ Staff and Diplomacy BefOl·e the 66
Пак та:-.1, с. 114, откъдето е взет цитатът. Вж. също: В. Martin, „Agressionspolitik als
s::~~fvorld War (Лондон, 1978), с. 77-:9?; А. Raspi~, ,,Wirt~,chaftliche un~ politische Aspekte der Mobilisierungsfaktor: Der Militarische uпd wirtscha:ftliche Irnperialisrnus Japans 1931 Ьis 1941" в: F.
italienischen AufrUstung Anfang der dre1ss1ger Jahre bts 1940 в: F. Forstme1er and Н. Е. Volkrnanп Forstmeier and Н. Е. Volkmann (eds), Wirtscha:ft und Rtistung am Vorabend des Z\veiten Weltkrieges
(eds), Wirtschaft und RUstuпg am Vorabend des Zweiten W7,ttkrie~es (Дюселдорф, 1975), с.. ~02- (Дюселдорф, 1975), с. 234-5.
221; в. R. Sullivan, „Тhе Italian Anned Forces, 1918-1940 в: M11Iett and Murray (eds), Mzlitary · 61
Hayashi and Соох, Коgип, с. 14-17; М. А. Bamhart, „Japanese Jntelligence Before the
Effectiveness, (Лондон, 1988), т.2,с.169-218. . . Second World \Var" в: Мау (ed.), Knowing OneS Enemies, с. 435-437; А. Соох, Nomonhan, в 2
4J s. Ricossa, „Italy" в: Cipolla (cd.), Fontana Есопот1с H1storyofEurope, т. 6, rл. 1, с. 272 .и тома (Станфорд, Калиф<:Jрmt:я, 1_!?_85). _ _ _ _
нататък; R. Highaт,AirPower:A ConciseНistory(Maнxaтън, 1984),c.48;J. W.Thompson,/ta/ian - - -ts Wright, Study of War, с. 672; Overy, A1'r War, с. 151; Bairoch, „World Jndustrialization
Civil and MilitaryAircraft 1930-1945 (Фолбрук, Калифорния, 1963). Levels", с. 299. ·
44 Кnох Mussolini Unleashed, с. 20. За самото решение вж.: Willmott, Empires in the Ва//апсе, rл. 3. Вж. също: Hayashi
69

45 Цита;от: Ricossa, „Italy", с. 266; вж. също: Клах, Mussolini Unleashed, с. 30-31, 43. and Соох, Kogun, с. 19 и нататък, Bamhart, „Japan's Economic Security", с. 116 11 нататък; J.
46 Ricossa, „Italy", с. 270. . . „ . . . ____ Nobutaka,Japan S Decisio11for War (Станфорд, Калифорния, 1967), навсякъде; Spector, Eagle
47 Клах, Mussolini Unleas/1ed, rл. 1; Mack Sm1th,Mussolt111 s Rom.an Етр1rе, rл. 13, Raspin, --- Against t/1e Sun, rл. 4; R. J. Buto\v, Tojo and the Comming о/ War (Принстън, Ню Джързи
Wirtschaftliche und politische Aspekte" в: W. Murray (ed.), The С/1апgе 111 t/1e European Balance of ___ 1961). '
Po\ver. 1938-1939 (Принстън, Н10 Джьрзи, 1984), с. 11 О. 70
Вж.: Craig, Germany 1866-1945, с.396; А. J. Nickolls, Weimar and Т/1 е Rise of Hitler
48 Клах Mussolini Unleashed, с. 48. _ (Лондон, 1979), навсякъде; I. Kershaw, The Nazi Dictatorshi'p (Лондон, 1985), К. Holderbrand, Тhе
49 ПакТ:..м, с. 73. Вж. също: McNei\l,PursuitofPoiver, с. 350 и на~атък; W. Mttrray, „Gennan Tl1ird Reich (Лондоп/Бостън, 1984).
Air Power and the Munich Crisis" в: В. Bondand I. Roy (eds), Wara~d Soc1ety, т. 1 (19 7 ~), с. l07-1° 8· 71
Taylor, On'gins oftl1e Second lVorld iVar, навсякъде; J. Hoden, Germanyand Europe 1919-
sa Данните извън малките и средните скоби са взети от: H1llman, „Comparative Strength of 1939 (JJондон, 1977), особено rл. 7, F. Fischer, Biindnis der Eliten (Дюселдорф, 1979). Повече
the Powers" в: А. J. Toynbee and F. Т. Ashton-G\Vatkin (eds), The fVorld in 1939 (Лондон, 19 52), подробности за „приемствеността" в ар:-.tейските сили вж.: G. Schreiber, Revisionismus und
таблица VI, с. 454, разменните курсове на копвер-тирусмата ~:~лута са в бележката под черта. We~tmach~s~reben (Щуrrарт, 1978), навсякъде. Вж. също: J. Dulffer, Weimar, Нitler und die Marine:
Данните в малки скоби са взети от изданието „Corrclates ofWar · Някои от несъответствията се Re1chspolllzk und Flottenbau 1920-1939 (Дюселдорф, 1973), М. Geyer, Aufrilstung oder Sicherlieit
дължат на промените във валутните курсове поради различията в счетоводството на отделните (В11збаде11, 1980), както и Das Deutsche Reicll und der Zweite We/tkrieg, т. I, Ursachen und
__ страни. в Япония този въпрос се усложнява допълнително.и.поради отчитаната разлика ме~----- --· - Voraussetzungen der deutschen KfiegSjiolitik;eOS. W. DeiStCt а1. (щуТТарт, I979).
позициите „редовни" и „извънредни" военни разходи и между „въоръжени сили в родината и п Вж.: А. Bullock, Hitler: А Study in 'JYranny (Лондон.1962), А. Hillgruber, Germany and the
,,други" (Китайската война). Поставе1~ите в средни скоби да~ни са взети от: К. Ohkawa and М~· Two World Wars (Кей:-~tбридж, Масачусетс, 1981 ), особено rл. 5 и 8; N. Rich, Нitler S JVar Aims, в
Shinohara, Patterns о/Japanese Есопот1с Development (Ню Хеивън, Къне111кът, 1979) и ие включ - 2 тома (London, 1973-1974); G. WeinbeГg, The Foreign Policy of Нitler s Germany, в 2 тома
ват катеrорията ,,други". - ------ (Чикаго, 1970 и 1980) и М. Hauner, „А Racial Revolution?", Journal oJContenzporary Hislory, т. 19
s1 Mack Smith, MussoliniS Roman Empire, с. 177-178. . . . (1984), с. 669-687. Вж. също: Calleo, The German РrоЬ/ет Reconsidered, с. 89-95, Gruner, Die
sz Кnох, Mussolini Unleashed, с. 9-16. ldem, „Conquest, Foreign and Domest1c 1П Fascist Italy Deutsche Frage, с. 145 и нататък; А. Kuhn, Hir/ers aussenpolitisches Programm (Щуrгарт, I 970) и
and Nazi Germany", Journal о/Modern History, т. 56 (1986), с. 1-57. Е. Jackel, Hitler S 1Ve/tansc/1auung (Мидъптаун, Кънеruкът, 1982).
S3 Mack Smith, Mussolini S Rотап Empire. Терми11ът идва от: Е. N. Petersen, The Limits ofНitler S Power (Прин-стън, Ню Джьрзи,
73

1 S4 Пак там, вж. по-долу. 1~69), но вж. също: Craig, Germany 1860--1945, гл. 17, Kershaw, Nazi Dictatorship, rл. 4 н 7,
ss Свързаните с расите и куmурата въпроси са чудесно представени в: Thome, The lssue о!___ H1Idebrand, Third Reich, с. 83 и 152, 1. Kershaw, Popular Opinion and Political Dissent in the Third
War: States, Societies, and theFar Eastern Conflictof1941-1945 (Лондон, 1985). Вж. също: Storry, Reich: Bavaria 1933-1945 (Оксфорд, 1983). -· _ ______ ________ _____ ..... „. ___ _
Japan and the Decline ofthe War in Asia.„-·-- - -----------·--·-·- ·----·---------- ----· ---- 74 Murray,-Change"iп-the 'Eiiriipean BOltiiiCiOfPoWer;·ё-. ·20-21; Hil!Пian, Comparative Strength
56 Howarth, Fighting Ships ofthe RisingSun, с. 199 и нататък. ofthe Po1vers, с. 454. .
r s1 Affien, Short Economic Hist(}o/ ofModern Japan, с. 100. . . ~ . ' Цитатът е от: А. Seaton, The GermanArmy 1933-1945 (Лондон, 1982), с. 55, вж. също:
1

sв Alien,EconomicHistory,c. 101-113; Storry,Japan andthe Declineoftl1e West mAs1a, с.115. Cre1g, Politics ofthe PrussianArmy, с. 397.
s9 League ofNations, World Есопотiс Survey (Женева, 1945), таблица III, с .. 134. ~ж. Seatoп, Gennan Army 1933-1945, rл. 3-4, W. Deist, The Wehrmacht and Ger'man
76
1 . --
~о Вж. особено: J. В. Crowler, Japan S Questfor Autonomy: National Secllrll(' ап~ f'_ore_1f;'! Rearmament (Лондон, 1981), гл. 3 и 6. . - -
Policy 1939-1958 (Принстън, НюДжързи, 1966); ~·А. в.amh.art, „Japan's Economtc Secun.ty and __ 11
За повече подробности вж.: Deist, 1Vehrmacht, rл. 4, Overy, Air War, с. 21, \V. Murray,
the Origins of the Pacific War", Journal о/ Strategzc Stud1es, т. 4, бр. 2 (1981 ), с. 105-124, J. VI_.__~ Luflwaffe (Балтимор, Мерилапд, 1985), rл. 1, Е. L. Homze, Arming the Luftwaffe (Л~jнкълн, Heбpa-
Mortley, Dilemmas oJGroivth in PrewarJapan (Принстън, Н10 Джьрзи, 1971). , ска, J 976), К. Н. Vo1cker, Die Deutsche Lufh~·affe 1933-1939 (Щутгарт, 1967).
61 Alien Economic Нistory ofModern Japan, с. 141. ------! . 78 Deist, We/1rmacht, с. 81, DUlffer, Weimar, Hitler und die Marine, навсякъде; и tvI. Sale\vski,
62 How~rth Fighting Ships of the Rising Sim, т. 4; Н. Р. Willmott, Empires in the Balance- D1edeutsche Seekriegs/eitung 1935-1945, в З тома (Франкфурт, 1970-1975).
(Анаполис, Ма~сън, 1982) ч. З; А. J. Marder, Old Frends, New Enemies: The Royal Na':!and the 19
Вж. Overy, Tl1e Nazi Economic Recovery /932-1938(Лондон, 1932), с. 19.
Imperial Japanese Navy (Оксфорд, 1981), rл. 11; S. Е. Pclz, Race to Pearl Нarbor (Кснмбридж, ~ 0 Пак там, с. 28.
 "'Вж.
(Ло.~-,1дон, 1965), с. 17-24.
с. и навсякъде, А.
Deist, fVehrmacht, 89-91 S. Mil\Vard, Tlie German
.
Есопоту
·- s2 Mнrray, Cliange in the European Balance о/Poiver, с. 4 и H1!1man, „Comparat1ve Strength of
.
the Po\vers", с. 368.
ю Вж. Murray, Balance ofPo~ver, с. I 5. . .
&4 Пак та~t, с. 15-16. Вж. също: Н.-Е. Volkmann, „Die NS-Wirtschaft 1n Vorbereitung des
Кrieges" в: Deistet а!., Ursachen imd Voraussetzungen de1·deuscl1en Kriegspolitik, особено с. 349.
8$ Deist, We/1rmacht, с. 90, Seaton, GermanArmy, с. 93-96. . .. "
86 Цитатът е от: Mиrray,Luftwaffe, с. 20_. Idem, „Geпnan Air Po\ver and the Mun1ch Cns1s в:
Bond and Roy (eds), ivar and Society, т. 1, De1st, Wehrmacht, с. 6~6~.
в1 в. R. Rosen, The Sources ofMilitary Doctrine: France, Bntain and Germ~ny Benveen the _-_··J-·
lVorld Wars (Итака, Hto Йорк, 1984). Вж. също: W. M~rray, „Geпnan Апnу Doct~ne, 1?18-1939,
and the Post-1945 Theory ofBlitzkrieg Strategy" в: С. P1nk et а!. (eds), German Nazюnal1sm and ~J1e
European Respanse 1890-1945 (Чапъл Хил, Нова Калифорния, 1985), с. 71-94, Dupuy, Genнts
ш Г'"„. 15 . . . " Ь .
fior rra1-,
зs Вж. Murray,BalanceofPower, с. 150-151, Volkmann, „Die NS-W1rt~ch~ft1n vor. ere1tu.ng
des I<rieges" с. 323 в. А. Carroll, Designfor Total War: Arms and Econom1cs 1п the Th1rd Re1ch
(Хага, 1968): т. w. Mason„,InnereКriseundAngriff~krieg 1938.-1939" в: Forstmeieran~ Volkmann ·-
(eds), Wirtschafl und Rtistung ат Vorabend des Zwe1ten 1Veltkr1eges, с. 158-188 и J. Di11ffer, „Der
Beginn des J(rieges 1939", Geschichte und Gesellschaft, т. 2 (1976), с. 443-470.
s9 Т. W. Mason, „Some Origins ofthe Second World War", с. 1~5 в: Е. М. ~obert~on (ed.), Т~';
Originsoftlie Second World War, (Лондон, 1971); idem, „Innere Кrise and Angr1ffskricg 1938/39 ; _
за обирджнйствата през 1918 и 1939 вж.: Murray, Balance ofPoiver, с. 209 и нататък.
90 R. J. Overy, „Hitler's Warand the Geпnan Economy: А Reinterpretation", Economic History -~
Revie\V, поредица 2, т. 35 (1982), с. 272-291. . ios Вж. R. Girault, The Impact ofthe Economic Situation оп the Foreign Policy ofFrance, 1936-
91 Hillgruber, Germany and the 1i-vo World Wars; De1st, We/1rmacl1t, rл.7; Murray,Luftwaffe, с._
8 l · м. Hauner, „Did Hitler Want а WorJd Dominion?" Journal ofContemporary Нistory, т. 13, с. 15-
32: J. Тhies,Architekt der ive/therrschafft: Die „Endziele" Hitlers(Д10ceлдopф, 1976). Вж. нстори-
ко~rеоrрафската дискусия в: Kershaw, Nazi Dictatorschip, гл. 6.
92 Вж. по-рано издадените книги: А. Wolfers, Britain and France Between Two Wars (Н10
Йорк, 1940) и w. м. Jordan, Britain, France and th~ C!erman ~ro~lem (Лонд~н, 1943), както и
есетата в: N. Waites, TrouЫed Neighbours: Franco-Bntis/1Refations1п the 1i-vent1eth Cent11ry (Лон-
дон, 1971); N. Rostow,Anglo-French Relations 1934-1936 (Лондон, 1984).
9з с. Fohlen, „France" в: Cipolla_ (ed.), Fontana Е~_О!'.9'!}_{'?_ !!_i~_t9ry_f!f~'!_t:OP.!J!_т._ ~~ ?P·.l.!..~-~
8 6:Т. кem·p--тneFrenCh-EcO"iiOiiij z-9z3.::z9-J9:тheHistoryofa Dес/iпе(Н10Йорк, 1972), rл. 5-7;
G. Ziebura, „bcteпninanten der Aussenpolitik Frankreichs 1932-1939" в: К. Rohe (ed.),Die West~1iicl~te
ttnd das Dritle Reich 1933- 1939 (Пейдърборн, 1982), с. 136. Вж. също А. Sauvy, H1sto1n:_
iconomique de !а France entre /es deux guerres, в 2 тома (Париж, 1965-1967), Histoire ica11amique_
е/ sociale de /а France, т. 4, ч. 2, 1914-1950; eds. F. Braudel and Е. Labroussc (Париж, 1980).
"Fо hlen, „f rance" , с. 88 .
95 Пак там, с. 86-91; Landes, Unbound Prometheu_s, с. 388; Kemp, French Есопату 1913-:--·-
1939, гл. 8-12; Caron, Ecanomic Hislary o/Modern France, с. ~58 и на~атьк. ,
~6 Най-ценният източник в тази област с: R. Frankenste1n, La Рпх du rearmementfran9ais
1935_1939 (Париж, 1939) навсякъде, а на с. 303 вж. сбора на всички разходи. Данните за
националния доход-са взети от: А. Adamthwaile,France and the Comingofthe Second World War-----::.
(Лондон, 1_9~2),_ c~_l 6_4:_~~..:-c?~o,:J„_. ~ _1:-ее 1 _„_S!~~t~~y, _Ь,Г!1}§ __a~d__ th_~- ~olJ.ap~~-l?_f Jr?l1_~-~l'o'9CC:~'-9---+-· . -·· . R. Meyers,.„British Imperial Interests and the Policy of .~-Appeasemerit"'W R. l6iii.S. The
1940„ в: R. т. в. Langhome, Diplomacy and the Intell1gence Dttnng the Secand Wor/d War (Ке11м-
бридж, 1985 ), с. 63 и нататък. . . ..
91 R. J. Young, In Command of France: French Fore1g11 Po/1cyand Milllary Plann1ng 1933-~
1940 (Кеймбридж, Масачусетс, 1978), rл. 1; вж. също очерците в:Les Relatio11sfranco-allema11_de_s__
1933 _ 1 939 (Париж, 1976). . . . _
98 Frankenstein,- Le Prix d1t riarmement fran9a1s, с. 317, 1dem, ·The Decl1ne of France, and ___ _
Frencli Appeasment Policies 1936-1939; Mommsen and Kettenacker, Fascist Cha//eng_e ап~ the ____
Policy ofAppeasement, с. 238; Qvery, Air War, с. 21; R. Chalmers Hood, Royal Rep11Ьl1cans. The
French Naval Dynasties Betiveen the World Wars (Батьн Руж, 1985).
99 Frankenstein La Prix dи rearmeme11tfran9ais, с. З 19; Murray, Change in the European-----t
Balance ofPoiver, с. 107-108; Р. Masson, „La marine &anyais en 1939-1940", Reveue historiq11e des
armees, бр. 4 (1979), с. 57-77.
4 'Тук не са nредставени всички издания, nосветеии на nолитиката общестnеиостта иа
at fVar
j
00
11
Франция през 30-те години, както и на нейнfпе взаимо-отношения до времето на странното
поражение·: през 1?40. Вж.: 1. В. DuroseJ]e, La Decadence 1932-1939 (Париж, 1979);1. В. Hohne,
„Innere ~esшlcgrat1on andausserer Machtzerfall: Die franzosiscJ 1e Politik in den Jabren 1933-1936"·
Rohe, D1e \Vestnwhte und das Dritle Reich, с. 157; Н. Dublef, Lc Declin dc !а ПР Republique 1929_:
19~8 (Париж, ] 976); J. _Joll,_ The Dec1ine ofthe Third RepuЫic (Ню Йорк, ] 956). Вж. също J. с.
Ca1rns, „Some Recent H1stonans and the „Strange Defeat'' of 1940''; Journal ofModem History, т. 46
(1974), с. 60-85.
За допълнителни сведеf!ИЯ вж. в: А. Home, The FrenchArmyand tlie Politics 1870-!970
101
'
(Лондон, 1984), rл. 3; Р. С. F. Bank,vitz,Maxime lVeygand and Civil-Mi/itary Relations in Modern
France (Кеймбридж, Масачусетс, 1967); Frankenstein,La Prixduriarmementfran9ais, 1933-1939.
_ (П_ариж, 1980); вж. коментарите в: R. А. Doughty, „The French Aпned Forces, 1918-l 940„ в:
M1llett and МuП"ау, Military Ejfectiveness, т. 2.
..нn Adam~waite~France and the Comingofthe Second World War, с. I 66; Gorce, FrenchArmy:
Аv Milztary-Polll1cal History, с. 270; Young, Frenc/1 Militar" Intelligence and Nazi Germany·, 1v1•._,,
"a•v
О
l\.noи'ilig neS Enemies, с. 271-309.
·.т
iDз Posen, Sources o/Military Doctrine, гл. 4; Doughty, „French __Armed Forces 1918-1940"·
м~п:З)', Change in tl1e European Balatice of Poiver, С. 97; Mysyrowicz, A11topsie d·ипе difaite,:
Ong1nesdc l 'enffondrement militairefran9aisde 1940 (Лозана, 1973). За по-цялостен анализ вж.:
R. А. Doughty, TheSeedsofDisaster:The DevelopmentofFrenchArmy Doctrine /919--1939(Хамдън,
~нетш„ът, 1985).
10
~ ~ренската дипломация през онези съдбовни години е най-добре представена в:
----- Ad?I_11th\vaite, France and tl1e Camingofthe Secand War; Duroselle, La Dicadence; Р. Wandycz, The
Twrl1gl1toft/1e French EasternA//iances, 1926-1936.
1939; ~2ommsen and Kettenacker, Fascist Challenge and the Policy of Appeasement, с. 209-226.
. В~. особено Youлg, „La GueП"ede Longue Durec: Some Reflections on French Strategy and
D1p!omacy 1n thc 1930s'' в: Preston (ed.), General Staffand Diplamacy Before t/ieSecond JYOrld War,
с. I I~, 127. За повече, свързани с дипломацията, сведения вж.: Adamthwaitc, France and tlie
Commgoftl1e Second TYorld War, особено ч. З, Les Re/ationsfranco-britanniques /935-1939(Па-
риж, 1975); Young, ln Command ofFrance, гл. 8-9.
. 107 Вж. също: Bamett, Collapse ofBritisch Power, Howard, Continenta/ Commitment; 1. с.
Caims, „А Nation ofShopkeepcrs in Search ofa SuitaЬJe France",AmericanHistorical Revie~v, т. 79
__ _(1_27!}),108~._1_1_°=743 ..-------· ·--····-·--~-------- · - - - - - - ------ --·--·- ··
Данните са от: Kennedy, Realities Behind Diplamacy, с. 240. Невъзможно е да бъде
прслисrена и една десета от изследванията, посветени на английската „омиротворителна" noли-
тика през 30-те години на ХХ в., но особено ценни са очерците в: Mommsen and Kettenackcr
Fascist Challenge and the Power ofAppeasement, гл. 6-13 и 19-25; вж. също богатите сведения(~
оГ??мна библиография) в: ?· Schmidt, England in der Krise: Grundziige und Grundlagen der
- -·· bnt1schenAppeasement-Poli11k, /930-1937(0пладеи, 1981).
Вж. R. Ovend~le,Appeasement and the EngUsh-Speaking World (Кардиф, 1975); Mommsen
109
.- - and Kettenacker, Fasctst Challenge, гл. 23; R. F. Holland,Britain and the CammanwealthAl!iafice
1918-1939 (Лондон, 1981 ). · '
В. Bond, Britis/1 Mililary Policy Berween the Two World Wars (Оксфорд, 1980), особено
110
rл. 1 и 4. ·
111
Road to Singapore: British Imperialism in the Far East 1932- 1942"; Mommse~ and Ketten;~kcr
. Fascist Challange; А. J. Marder, Old Friends, Ne1v Enemies : The Royal Navy and the lmperiai
Japanese Navy (Оксфорд, 1981); L. R. Pratt, East ofMalta, West a/Suez: BrilainS Mediterranan
Crisis (Лондон, 1975); S. W. Roskill, Naval Policy Between the Wars, т. 2 (Лондон 1976).
112
Kennedy, British Naval Mastery, ~J_I. ~О. За повече сведения около прила~rаната полити-
ка вж. оценките в: G. С. Reden, British Reilrmament and the Treasury 1932-1939 (Единбурr 1979)·
R. Р. Shay, Britis/1 Rearmament in the Thirties: Politics and Profits (Принстън Ню Джързи' 1977)~
1 Bame~~ Co/lapse ofBritish Power, гл. 5 И N. Н. Gibbs, Grand Strategy, т. J (Лондон, 1976). '
. - -- J .. За стопанското съживяв~е и по-съвременните индустрии вж. Pollard, Development of
lhe Brtt1sh Есопоту, гл. 3; Н. W. Ricbardson,Economic Recovery inBrilain, 1932-1939 (Лондон,
!' 1967); В. \V. Е. Alford, Depression and Recovery: British Economic Growlh 1918-1939 (Лондон
- . !972). '
j
·u.
 '" Вж. цитата в: Howard, Continental Commilment, с. За по-пъпни сведения вж.:
99.
British Rearrnament and the Treasury, rл. 3-4; R. Meyers, Britische Sicherheitspolitik 1934-1938
Peden, __ ,
1
те за Франция (1932-1934), вж.: Young, !п Command ofFrance, с. 164. За пренебрежението КЪ~f
военноыорския флот вж.: Mitchell, Historyof Russian a11d Soviet Sea Power, гл. I 7.
(Д1оселдорф, 1976); GiЬts, Grand Strategy, т. 1, rn. 4. -- . 136
Вж.: McNeill, Pursuit of Power, с. 350, бел. 77. За коментар на цялостното военно
115 Howard, Continenta/ Commitment, с. 120-121. развитие на СССР вж.: J. Erickson, The Soviel Нigh Command 1918-1941(Лондон,1962), Е. Е.
i 16 Вж.: U. Bialer, The Shadow ofthe Bomber: The Fear ofAir Attack and British Po/itics 1932- Ziemke, „The Soviet Armed Forces in the Interwar Period" в: Millett and Murray, Mi/itary Effectiveness,
1939 (Лондон, 1980); М. Smith,BritishAirStrategy Between the Wаrs(Оксфорд, 1984).особеноч. 2. т. 1; В. Н. Liddell Hart, The RedArmy (Ню Йорк, 1956), rл. 3-9. Руските разходи за отбрана са
11 7 За този арrументвж.: Bamett, Collapse ofBritish Power; Murтay, Change in tlie European подробно представени в: Nove, Economic History, с. 227-278; Munting, Economic Developmentof
BalanceofРоwег. · the USSR, с.114.
1 is D. С. Watt, Тоо Serious а Business: EuropeanArmed Foces and theApproach о/the Second Вж. Ulam, Expansion and Coexistence, гл. 5-6; Has1am, The Soviet Union and tl1e Struggle
137

World War (Лондон, 1975).
119 Вж. оmово:
Dehio, Precarious Ва/апсе. За цялостен преглед на отношението на англий­
ския кабинет към стратегическите проблеми на държавата вж. в: Barnett, Co//apse of British
Power; Howard, Tl1e Continental Commitment; Posen, Sources ofMilitary Doctrine, гл. 5; D. Dilks,
„Тhе Unnecessery War? Military Advice and Foreign Policy of Great Britain 1931-1939" в: Preston
(ed.), General Staff and Dip/omacy Before the Second Wor/d War, с. 98-132 и задълбочения очерк
на Шмит в: Rohe (ed.), Die Westmiichte und das Dritte Reich, с. 219-256.
___ _) forCollectiveSecurityin Europe 1933-1939 (Ню Йорк, 1984); Hochmann, TheSoviet Union and the
Failure ofCollective Security 1934-1938 (Итака, Ню Йорк, 1984); ·
138
Hillmann, „Comparative Strength ofthe Powers", с. 446.
139
М. Mackintosh, „Тhе Red Army 1920--1936", Liddell Hart, RedArmy, с. 63.
140
Erickson, Soviet High Command, с. 532, 542; К. Dittmar and G. J. Antonow, „The Red
Army in the Finnish V(ar"; в: Liddell Hart, Red Army, с. 79-92. Вж. също: Соох, Nomonhan,
навсякъде.

120 Вж. оmово: Schmidt в: Rohe, Die Westmiichte, с. 46; С. А. MacDonald, United States, Вж.: Erickson, The Soviet High Command; The Road to Sta/ingrad, първите rлави, и Threat
141

BritainandAppeasmentl936-1939. - ----- -------· -------- ---- -- ·-· ·· -- ---------· Identification and StrategicAppraisal Ьу tl1eSoviel Union, 1930-1941 в: Мау (ed.),Knowiiig Опе S
121 Schmidt, England in der Krise, rл. 1; вж. също посочените по-горе трудове на Хауард, Enemies, с. 375-423. За запознаване с дипломатическата обстановкавж.: W. Carr, Poland to Pearl
Бонд, Барнет, Дилкс, Ги:бс и Майърс и описанието в: G. Niedhart, „Appeasement: Die Britische ··-- Harbor (Лондон, 1985), rл. 3-4.
Antwort auf die Кrise des Weltreichs und des internalionalen System vor dem Zweiten Weltkrieg"; -· 142
Показателите са от: Nove, Economic History, с. 228.
143
Historische Zeitsclirift, т. 226 (1978), с. 68-88. !vlunting, Economic Development ofthe USSR, с. 86. За неистовите воеюш приготовления
122 Barnett, Collapse of British Power, Murray, Change in lhe European Balance о/ Po1vef;------=- през 1939-1941 вж.: Ziemke, SovietArmedForces.
Kennedy, Realities Bel1ind Diplomacy, с. 290 и нататък; А. Adamthwaite, ,;гье British Government 144
Rostow, Wor/d Есопоту, с. 210.
and the Media, 1937-1938"; Journal ofContemporary History, т. 18 (1983), с. 281-297. 14
s Вж. забележителното изложение в: М. Р. Leffler, „Expansionist Impulsek and Domestic
123 Barnett, Co//apse ofBritish Power, с. 564. Constraints, 1921-1932" в: Becker and Wells (eds), Economics and Wor/d Po1ver, с. 246-248.
124 Hillman, „Comparative Strength ofthe Power" в: Toynbee (ed.)q World in March 1939, С. 146
Hillman, „Comparative Strcngth ofthe Powers" в: Toynbee (ed.), Wor/d in March 1939,
439, 446. с. 421--422.
125 За повече сведения вж.: Kennedy, „Strategy versus Finance in Twehtieth-Century Britain''
147
Пак там, с. 422.
в: Strategyand Diplomacy, с. 100--106; Porter, Britain, Europeand the Wor/d, с. 86 и нататък, 95 и 148
Leffier, „Expansionist lmpulses and Domestic Constraints" в: Becker and Wells (eds),
нататък. . Economics and Wor/d Po~ver, с. 258".
126 Показателите са от: Pollard, Peaceful Conquest, с. 294. Вж. също Munting, Economic Вж. краткото описание на американската отбранителна политика между двете войни в:
149

Deve/opmentofthe USSR, с. 45; Nove, Economic HistoryofRussia, гл. 6-10; интересната дискусия Millett and Maslowski, For the Соттоп Defense, rл. 12.
в: Grossma_n, ,_.ТЪе Jndustrialization of Russia and the So\_'i~J.l}_n,iQ~~~rк_C.iPOlLa_(~Q,), Foп{qntl. El:_Qfl_Q_mi_c ________1_~ H..Yardley, TheAmerricanB/ack Chamber (Н10 Йорк;-1931). с;-262-263;----
-HisiOijlo}Eui-opё, Т:4, q:-2;-с-:-~й)~----·----------- 151 Пак там, с. 362-364.
127 S. Н. Cohn, Economic Deve/opent in the Soviet Union (Лексинпън, Масачусетс, 1970), -
152
R. М. Hathaway, „Economic Diplomacy in а Time ofCrisis" в: Becker and Wells (eds),
с. 70--71; F. D. Hoizman, „Financing Soviet Ec_onomic Development" в: Blackwell (ed.), Russian. _ Economic and Wor/d Po~ver, с. 277-278.
Economic Deve/opmentfrom Peter the Great to Stalin, с. 259-276; Kochan and Abraham, Making о/ 1
в L. Silk, „Protectionist Mood: Mouлting Pressure", New YorkTimes, 17 септ. 1985, с. Dl;
Modern Russia, с. 361. Вж. също: М. Lewin, Russian Peasants and Soviet Polver (Евънстън, Robertson, History oftheAmerican Есопоту, с. 516.
Илинойс, 1963). is4 Kiпdleberger, Wor/d in Depression, rл. 12, с. 280--287.
128 W. А. Lcwis, Economic Survey 1919-1939 (Лондон, 1949), с. 131; Novc, Economic - iss Таблицата е взета от Hillman, „Comparative Strength of the Powcrs" в: Toynbee (ed.),
History, rл. 7; Munting, Economic Deve/opment ofthe USSR, с. 99; Н. J. Ellison, Т/1е Decision to Wor/d in Marc/1 1939, с. 439.
Co//ectiveAgriculture; Blackwell, Russian Economic Deve/opmentfrom Peter the Great to Stalin, 156
Hathaway, „Economic Diplomacy in а Time of Crisis" в: Becker and Wells (eds). Economics
с.241-255. and World Power, с. 285.
129 За допълнителни сведения вж.: Munting, Economic Development ofthe USSR, с. 106. 157
Пак там, с. 309, 312. Вж. краткото описание в: Schulzinger, American Dip/omacy in the

-j
130 Nove, Economic ifj~fqQ',_O_~}i;_~(_:'J.:'is, Д.t;on.(.J_f!1ff.$_u_ry_ey, ~._13_3; M._Mc_Cauley, _Тhе So_'L!iet
Uii"i"Oii s1nce-19i7 (ЛОНдон, 1981 ), с. 85-87.
131 Munting, Есопотiс Deve/opment ofthe USSR, с. 93; Nove, Economic History, с. 187;
Blackwell,IndustrializationofRussia, с. 132; Lewis,EconomicSurvey,c.125.
132 Вж.: Hillman, „Comparative Strengthofthe Powers" в: Toynbee (ed.), Worldin March 1939,_
с. 439, 446; Biack, Modernization ofJapan and Russia, с. 195-197; S. Н. Cohn, Тhе Soviet Есопоту.·.. .. .
__ __ 1Wentieth_Century, с.147.--·--------------·----------·------------------····-··----- -------- - - --------·--··
158
Чудесно представен в: MacDonaJd, United States, вп·rаiп andAppeasement 1936-1939; Carr,
_ Poland /о Pearl Harbor, rл. 1. Вж. също: D. Reynolds, Creation oftheAnglo-Amen·canA//iance 1937-
1941, rл. 1-2;А. Offner,AmericanAppeasement, United States Foreign Policyand Gеппапу 1933-1938
(Кеймбридж, Масачусетс); N. Graebner, America as а ИVrld Power (Умминrтьн, 1984), rл. 2.
is Millett and Maslowski, For the Соттоп Defence, с. 386; Mills, Arms and_Men, с. 237; J. А.
9

Performance and Growth, Blackwell, Russian Economic Developmentfrom Peter the Great to Stalin; Iseley and Р. А. Crowl, The US Marines andAmphibious Wаr(Принстън, Ню Джързи, 1945); М. G.
с. 321-351. ~ Gillie,Forging the Thunderbolt (Харисбърг, 1947); М. S_. Watsoп, Chiefo/Stajf: Pre-War Plansand
l33 Nove, Economic History, с. 236. За допълнителни сведения вж.: Косhап and Abraham, -
1
Preparations (Ващинпон, 1950); J. Major, „Тhе Nayy Plans for War, 1937-1941" в: Hagan (ed.), /п
Makingo/Modern Russia, с. 382; R. Conquest, The GreatTerror(Лoндoн, 1968). ----- ~ Реасе and ~Var, с. 23 7; Weigley, History ofrhe UnitedArmy, с. 416.
134 Nove, Economic History, с. 236. __j
160
Robertso11, H;story oftheAmerican Есопоту, с. 709. Стаrnстическите данни за стоманата
вs Данните са от: Overy, Air War, с. 21. Показателите за Италия (1932-1937) ми бяха 1 са взети от: Hillman, „Comparative" Strength ofthe Powers" в: Toynbee (ed.), World inMarch 1939,
предоставени от Брайън С'ЫJиван, но не бяха напълно преизчислени, което се оmася и за данни- -_ с. 443 и забележката под черта. ·

161 пОказателите са взети от: Wright, Study o/War, с. 672.
162 Източникът е: Hillman, „Comparative Strenght ofthe Powers" в: Toynbee (ed.), Wor/d in
March 1939, с. 446.
163 Вж.: М. С. Kendrick,A Centuryand а HalfofFederal EYpenditures (Ню Йорк, 1955), с. 12.
16:1 Вж. резюмето на пространната Л\fТература, посветена на мнението на Хитлер за Съеди~
ненитещати, в: Hcrwig, Politics o/Frustration, с. 179. Вж. също комеmаритев: Weinberg,Foreign
Po/icy ofHitlerS Germany, т.1-2, idem, World in tlie Ва/апсе (Ню Хампшир/Лондон, 1981), с. 53-
136.
16s Цитат от: Willmott, Empires in Balance, с. 62; вж. също: Pelz, Race to Pearl Harbor, с.
217-218,224.
~и Thorn, Limits ofForeign Policy, с. 90, книга, която прави безполезни всички досегашни
изследвания за кризата в Манчжурия. · rл. 3;J.A. Gunsberg,Divided and Conqllered: The FrenchHigh Command and the Defeat ofthe West,
161 Пак там, с.148,213.
1бв Пак там, навсякъде. Вж.: Crowley, Japan s Qu(Чest for Auto п o)my, ch. 16_1 и наАтатък; А. __
33 9 63 5
Rappaport, Непrу L. Stimson and Japan, 1931-19 икаrо, 1 ; с u1z1nger, merican
Diplomacy,c.148. · ·---:
169 Вж. Crowley, Japan SQuestfor Autonomy, rл. 2; Storry, Нistory ofModern Japan, с. 186.
110 Вж. Bemmett, German Rearmament and the West.
111 Пак там, с. 411-413; Howard, The Continental Commitment, rл. 5. Арrумен111те за и
проmв анrло-японско разбирателство са много точно представени в: W. R. Louis, The Road to .
Singapore: British Jmperialism in the Far East 1932-1942; Mommsen and Kettenacker, Fascist
Challenge and the Policy ofAppeasement, с. 359. _ 108. Вж. също: J. Leutze,BargainingforSllpremacy:Anglo-American Nava/ Relations 1937-1941
112 Вж.: Ross, The Great Powerand the Declineoftl1e EllropeanStatesSystem, с. 85-87; U!am,
Expansion and Coexistance, гл. 5.
1п Това е най-обхватно разrnедано в: Rostow,Anglo-Frenc/1Relations1934-1936, особено
rл. 5; вж. също: Taylor, Origins o/The Second World War, гл. 5; Ross, Great Powers, с. 90. Анrло­
германският военноморски договор е разгледан в: Е. Haraszti, Treaty-Breakers or'„Rea/politiker "?
TheAnglo-German NavalAg1·eement о/J1me 1935 (Бупард, 1974).
114 F. Hardie, TheAbyssinian Crisis (Лондон, 1974); А. J. Marder, ,;rhe Royal Navy in the ltalo-
Ethiopio.n War 1935-1936", American Нistorical Revielv, т. 75 (1970), с, 1327-1356; R. А. Parker,
„Great Britain, France and the Ethopian Crisis 1935-1936", English Нistorical Review, т. 89 (1974),
с. 293; Mack Smith, MussoliniS Roman Empire, гл. б; F. D. Laurens, France and the ltalo-Ethiopian
Crisis, 1935-1936 (Хага, 1967); G. Baer, Tesl Case: lta/y, Ethiopia, and the League o/Nations
(Станфорд,Калифорния, 12Ю).__________ .--------1
175 Pelz, Race to Pearl Harbor, rл. 4.
176 Вж.: J. Т. Emmerson, The Rhineland Crisis (Лондон, 1977); Е. Haraszti, The lnvaders:
Hitler Occllpies JJ1e Rhineland (Будапеща, 1983). Вж. също: Rostow,Ang/o-French Relations 1934- ~ ·
1936, с. 233.
171 Вж. отново: Rohe (ed.), Die Weltmiichle und das Dritle Reich.
11в Ross, Greal Powers, с. 98; вж. също: MacDonald, The Uniled States, Great Britain and
Appeasement, навсякъде.
179 Вж. по-rоре, с. 349-352.
180 Литературата за Чембърлейн и „полиrnката на взаимни отстъпки'' е огромна. Вж.
съответните глави в: Mommsen and Kettenacker, Fascist Chalenge and the Policy о/Appeasement;
К. Middlemas, Diplomacyofl//usion: The.British Governemnt and Germany 1937-1939(Лондон, ·
·-- 1972); М:._Cowling·, The_lmpact o/Hitler: BritishPolitics and British Policies 1933-1940; Barnett,
Collapse о/British Power, гл. 5. Мноrо значимо е и изследването: М. Gilbert, Winston Churchill, т.
5, 1922-1939(Лондон, 1976).
181 Най-изчерпателното изследване е: Т. Taylor, Munich: The Price о/ Реасе (Н10 Йорк,
1979); вж. също: А. J. Р. Taylor, Origins ofthe Second World War, гл. 8; Middlemas, Dip/omacy о/ __ _
Jl/usion, с. 211; Weinberg, Foreign Policy ofНitler S Germany, т. 2, m. 10-1 1; К. Robbins, Ми~iс~, __
1938 (Лондон, 1968). · et al. (eds), Brilish lntel/igence in the Second World War, т. 2 (Лондон, 1981), rn. 26.
rn Вж.: Murray, ,,Мunich, 1938; The MilitaryConПontation",Journal o/StrategicS!udies, т.2 _
(1979), с. 282-302; Bamett, Collapse ofBritish Power, с. 505; Kennedy, Realities Behind Diplomacy,
с. 291-293. .
1sэ Вж. хода на събитията през 1939 в: Murтay, Change in lhe European Ва/апсе ofPower, rn.
8--1 О; Taylor, Origins о/the Second World War, гл. 9-11; S. Aster, The Making о/the Second World
War (Лондон, 1973); Weinberg, Foreign Policy ofHitler S Germany, т. 2, с. 465; Bamett, Col/apse о/
=l
---1 British Rower, с. 554; Н. Grami, Summer 1939: Die Grossmiichteunddereuropiiiscl1eKrieg(Щyt- ·~.·
. ··.·.·s·.·.·.·s·.-.'.·~;·.::.-~..'.i.•
rарт, 1979); D. Kaiser, Есопотiс Diplomacyand the Origins ofthe Second World War, с, 263. ~ „ w
1 184 Вж. пълните стратегически из:-.~ерения през 1939-1940 в: Kennedy, Rise and Fall о/ ~
Britis/1 Naval Mastery, с. 31 О; В. Н. Liddell Hart, Нistory o/Second Wor/d iYar (Лондон, 1970), с. 16; ~
Grand Strategy, т. 1 (Gibbs) и т. 2 (Butlcr).
185 Murray, Change in the European·Balance о/ Po)ver, с. 314-321; сравни с: Pratt, East о/
., Malta, JИ?st o/Sllez, гл. 6; Gibbs, Grand Strategy, с. 664 и нататък; G. Schreiber, Der Mi'tte/meerraum ~
und Siidoste!lropa, т. 3 от Das Deulscl1e Reich and der Z1veite Weltkrieg (Щутrарт, 1984), гл. 1.
186 К. А. Maier, Die Errichtung des Нegemonie aufdem europiiischen KonUnent, т. 2 от Das
Deutsche Reich und der Zweile Weltkrieg (Щутгарт, 1979); Murray, Cl1ange in the Ellropean Ва/апсе
~·' ofPower, гл. 19; idem, Luftwajfe, rn. 2; Oyery,Air War, с. 26-30; Posen, Sourceso/Military Doctrine,
-- 1940 (Уестпорт, Кънетикът, 1979). За пълен анализ на причините, довели до бездействието на
· . съюзниците и до решението на Германия да настъпи вж. също: J. Mearsheimer, Conventional
Deterrence (Итака, Ню Йорк, 1983), rл. 3-4.
187
Нов~пе беди на Италия са най-добре представени в: Кnох, Mllssolini Unleashed; вж.
също: Schreiber, Mitte/meerraum, част 2-3 и 5. Вж. съчув-ствения разказ за неустойчивата
Ит'алия в: J. L: SadkoVich, „Minerals, Weapons and Warfare: Italy's Faiiure in World War П", Storia
contemporanea.
188 Overy,Air War, с. 28; Kennedy, Rise and Fall ojthe BritishNaval Mastery, с. 308.
189
Carr, Poland to Pearl Harbor, с. 99; Reyon!ds, Creation oftheAnglo-AmericanA/liance, с.
(Чапъл Хил, Нова Калифорния, 1977).
190 J. Lukacs, Т/1е Last Ellropean War, September 1939/December 1941(Лондон,1977); Н.
Baldwin, The Crucial Years 1939--1941 (Hro Йорк, 1976); Carr, Poland to Pearl Harbor. Герма11ска­
та страна е представена у А. Hillgrubcr, Hitlers Strategic: Politik und Kriegsfiihrung 1940-1941
(Франкфурт, 1965).
,•• 191 Van Creveld, Supplyng War, гл. 5; Murray, LцfhvaJ!ё, rл. 3-4; Milward, German Есопоту
а/ War, с. 39. Допълнителни сведения за началото на военните действия вж. в: Н. Boog, Der
Angrijfaцfdie Sowjetunion, т. 4 от Das Deulsche Reic/1 !lnd der Z)veite Weltkrieg (Щупарт, 1983), А.
Clark, Barbarossa: Die Rllsso-German Conjlict 1941-1945 (Лондон, 1963), с. 71-216. Руската
позиция вж. в: Erickson, Road to Stalingrad; А. Seaton, The Russo-German War 1941-1945 (Лон­
дон, 1971).
---·-- 192 Erickson,-Stalingrad;c:-231; Carr,-Po/andfrom Pearl Harbor;-c; 150. - --- - -
193 Willmott, Empires in the Ва/апсе, с. 68; вж. също: J. Morley, The Fateful/ Choice: Japan S
Advance into SolltheastAsia, 1939-1941 (Ню Йорк, 1980).
194 Dupuy, Genius for War, приложение Е.
7. Стабилност и промени
в двуполюсния свят, 1943-1980 г.
d
1 Циruрано в: Spector, EagleAgainst ll1e Slln, с. 123„
2 Вж. краткото резюме в: Liddell Hart, His_tory ofthe Second!Yod(f_'f_qt:._.~-1~0-2~~; ),_.__ _
. ·Neidpath---;The-s1ngapore·Nava1 BaSёi1na the Dejence-ofBrilain ·s·EaSiern Empire 1919--1941 (Окс­
форд, 1981), гл. 8; Barc1ay, The Empire ls Marching, гл. 8-9.
3 Spector, Eagle Against the Sun, гл. 8-12; Liddell Hart, History ofthe Second fVor/d War,
гл. 23, 29.
4 Liddell Hart, Historyofthe Second World War, гл. 20-22 и 25.
s Пак там, rл. 24; S. W. Roskill, The Wara!Sea, Зтома(Лондон, 1954-1961); F. Н. Hinsley
.
„-
1 6 Вж.: Murray, Luftwaffe, гл. 5-7; N. Frankland, The Bomber Offensive Against Germany
(Лондон, 1965).
7 Ropp, War in lhe Modern World, с. 336.
8 Пак там, с. 334; за допълнителни сведения вж.: Erickson, Road to Stalingrad; idem, The
Road /о Berlin (Лондон, 1983); Е. F. Ziemke, Stalingrad lo Berlin: The German Defeat in East 1942-
1945 (Вашинпон, 1968); Clark, Barbarossa; Seaton, Russo-German War 1941-1945.
1
 Erickson, Road to Stalingrad, с. 272.
9

10 Dupuy, Geniusfor War, с. 343.

11 Clark, Barbarossa, rл. 17-18; Erickson, Road to Be1·fin, rл. 4.
1 1
Rowland,Ba!ance ofPo;ve1·or Hegemony, с. 268.
36

AS\Vorth, Shor/ History о/ofthe !11ter11ational Есопоту Since 1850, с. 268.

37

зв Освен началните глави в: L. Freedman, The Eiюl11tion o/N11clear St1·ategy (Лондон, 198 J),
58'!"1 -- ~·
~--~;Jd}~.
OJ'
12 За съпер1шчсствата nж.: Clark, Barbarossa; Mi!\vard, German Есопоту at fVar, rл. ~; вж. също D. А. Rosenberg, „The Origins of Ovcrkill: Nuclear Weapons and American Strategy, ~
Specr, /nside the Third Reich (Ню Йорк, 1982), част 2-3; Seaton, German Army 1933-194J, 1945-1969", !11ternational Security, т. 7, бр. 4 (пролет, 1983); М. Mandelbaum, The Л'ис/еаr Question: ~
rл. 9-11; Hildebrand, Third Reich, с. 49 и нататък. The United Statesa11d Nuc/ear Weapons 1946-1976 (Ню Йорк, 1979). ~
1з Kennedy, „Japanese Strategic Decisions, 1939-1945" в: Strategy and Dip/omacy, с. 181- 39
W. Р. Mako, US G(ound Forces and the Defence o/Central Europe (ВаШl-ШГТоН, 1983), с. 8. ~
195; Reynolds, „Imperial Japan's Continental Strategy", US Nava/ Jnstitute Proceedings, т. 109 40
R. Steel, Рах Arnericana (Ню Йорк, 1977), rл. 2. Вж. по-rоре сравнителния анализ на
(август 1983), с. 65-71; Spector,EagleAgainst the S1m; А. Соох, „The Effectiveness ofthe Japanese Великобрfпания след 1815 r., с. 192-203; в-ле. също: Т. Smith, The Pattern o/1mperia/ism: The United
Military EstaЫishment in World War 11" в: Millett и Murray (eds), J..fi/itary Ejfectiveness. States, Great Britain and the Late-Industria/izing World Since 1815 (Кеймбридж, 1981 ), с. 182.
14Willmott, Empires in the Balance, с. 89. 41
М. Balfour, TheAdversaries: America, Russia and the Ореп Wor/d, 1941-1962 (Лондон,
15Вж. забележителния анализ в: R. Lewin, The American Magic: Codes, Cyphers and The 1981),с.14.
Defeat о/Japan (Ню Йорк, 1982).
42
G. Kolko, TJ1e Po/itics o/War 1943-1945 (Ню Йорк, 1968), навсякъде; Becker и We!ls
16 Clark,Barbarossa, с. 228; Erickson, Road to Stalingrad, rл. 6. За оръжейното производство (eds), Econon1ics and World Po1ver, rл. 6-7; R. Keohane, „State Power and Industry InfJuence:
на Съветския съюз вж.: Nove, Economic Нistory ofthe USSR, rл. 10; Munting, Economic Deve/opment Americaп Foreign Oil Policy in the l 940s", 1nternationa/ Organization, т. 36 (зиыа, 1982), с. 165-
ofthe USSR, rл. 5; А. Milward, War, Economyand Society 1939-1945 (Бъркли, 1979), с. 94 и нататък. 183; А. Е. Eckes, TJ1e United States and the GlobaZ,Strugglefor Minerals (Остин, Тексас, 1979).
11 Вж. таблица 34 по-долу; вж. също: Overy,Air War, с. 49 и нататък.
43
Balfour, Adversaries, с. 15. _ _ -- - - -
tx Erickson, Road to Berlin, с. 447. Вж;-също показателите в: Liddell Hart;RedArmy, rл. 13.- Вж.: R. N. Gardner, Sterling-Dol/ar Diplomacy(Hю Йорк, 1969).
44

19 Liddell Hart, Нistory ofthe Second World War, с. 559.

4
s За използвания израз вж.: Steel, PaxAmericana, с. 1О.
20 За развитието на тази тенденция вж.: Dupuy, Geniusfor War, М. van Creveld, Figl1ting Цитат от: R. Daliek, „Тhе Postwar World: Madc in the USA", в: S. G. Ungar (ed.),
46

Po\ver: German and USArmy Performance, 1939-1945 (Уесmорт, 1982); М. Hasting, Overlord:
D-Day and the Battle for Normandy (Лондон, 1984), с. 14, 370.
21 Ropp, War in tl1e Modern World, с. 342. Допълн~пелни сведения за nреко-ыерното япон­
ско „разширяване" вж. в: Hayashi and Coox,Kogun. Вж. също сродния по значение арrумент в:
А. J. Levine, .~as World War II а Near-Run Тhing?",Journal o/Strategic Studies, т. 8, бр. 1 (март,
1985), с. 38-63.
22 Представените данни са взети от: Willmott, Empires in the Ва/апсе, с. 98.
п Ropp, fVar in the Modern ~Vorld, с. 328, цитатът е от: S. Е. Morison, Historyo/United States
Nava/ Operations, т. 1О, TheAtlantic Battle Won (Бостън, 1956), с. 64. За допълнителни сведсЮiя
вж.: Roskill, The War at Sea, 3 тома; навсякъде; Liddell Hart, History ofthe Second Wor/d War,
гл. 24, Potter, Sea Power, rл. 24; Levine, „Was Wor1d War II а Near-Run Тhing?", с. 46 и нататък.
24 Вж. за сравнение: Kennedy, Rise and Fall о/ British Naval Mastery, с. 309-310; Seaton,
GermanArmy 1933-1945, с. 239 (към сумираните показатели за танковете е вкл1оче11 и броят на
самоходнитеоръдия).··------------------------ --· ·--------··- ---
2s Overy, Air War, с. 150.
26 Murray, Luftwaffe, rл. 6-7.
21 Overy, Air War, с. 150. Представените тук данни са по-ограничени от включените в
таблица XVIII към стаnшта: JamesJ. Sadkovich, „Minerals, Weapons and Warfare: Italy's Failure in · - -
Estrangement: Arnerica and the World (Ню Йорк, 1985), с. 32.
47
J. W. Spanier, American Foreign Po/icy Since JVorld fffir 11 (Лондон, 1972), с. 26. Вж. също:
В. А. Divine, Second Chance: The Triumph о/1nternationa/ism in America During World War (Ню
Йорк, 1971). ·
4
в Тhome, 1ssue o/War, с. 206. Вж. също: М. Р. Leffler: „Тhс American Conception ofJ\'ational
Security and Тhе Beginnings of the Cold Vi'ar, 1945-1948" ,American Historica/ Review, т. 89 ( 1984),
с. 349-381; „Security and Containmcnt Before Kennan: The Jdentification of American Interests at the
End of\Vor!d \Var 11" (Lehmlan IЛstitute).
49
Erickson, Road to Berlin, с. IX.
so G. Hosking,A History ofthe Soviet Union (Лондон, 1985), с. 296.
si Nove, Economic History ofthe USSR, с, 285.
sz Вж. таблиците в: Munting, Economic Development oftl1e USSR, с. 118.
53
McCaulcy, Soviet Union Since 1917, с. 138. За доnълнителни сведения вж.: Nove,Economic
- Historyofthe USSR;·c. 14~142:·-·· „ - - - - - - - - - - - - - · - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - · · · -------------· - - - - - - - - - - - · - -
S4 McCauley, Soviet Union Since 1917, с. 140-142.
s~ За повече подробности вж.: М. А. Evangelista, „Stalin's Postwar Arrny Reappraised",
lnternational Security, т. 7, бр. З (1982-1983), с. 110-138.
~ Mackintosh,Juggernaut: А History ofthe SovietArmed Forces, с. 272-273.
6

World War 11", Storia contemporanea.
28 Вж. таблици 30 и 32 по-rоре.
z9 Hillman, „Comparativc Strcngth ofthe Powcrs" в: Toynbee (ed.), Wor/d in March 1939, --·
с. 439, 446; Wright, Study o/1Yar, с. 672. Вж. също: R. W. Goldsmith, „The Power ofVictory:
Munitions Output in World War П", Military Affairs, т. 1О (пролет, 1946), с. 69-80.
эо Данните са от: Wagenftlhr, Die deutsche 1ndustrie im Kriege 1939-1945 (Берлин, 1945),
с. 34, 87. Данните за Италия съм разработил на основата на нейните икономически връзки с
1
останалите Велики сили.- За допълнителни сравнения вж,:-F.- Forstmeier and H.-E.-Volkmann (eds),
1 Kfiegswirtschaft und Rьstung 1939-1945 (Дюселдорф, 1977).
31 Milward, German Есопоту at War, с. 72 и нататък; \Vagenfьhr, Die deutsche 1ndustrie im
Kriege, rn. 3. За повече сравнителни данни вж. Aldcroft, Еиrореап Есопоту 1914-1980, с. 124 и
нататък.
Spector, EagleAgainst the Sun, rл. 23; Giovannetti and F. Freed, The Decision to Dгор the___ .
32
ВотЬ (Лондон, 1867); Н. Peis, TheAtomic ВотЬ and the End o/Wor/d War !1 (Принстън, 1966);
п Пак там. Вж. също свързаните с темата rлави в: Liddell Hart, The Red Army, част 2; D.
H~lloway, The Soviet Union and theArms Race (Ню Хейвън, Кънетикът, 1983), с. 15 и нататък;
M1tchell, History о/Russian and Soviet Sea Power, 469 и нататък.
58
Hosking, History ofthe Soviet Union, rл. 11. Вж. също: Mc'Cauley, Soviet Union Since
1917, rл. 5; Nove, Economic History, гл. 266 и нататък; Ulam,Expansion and Coexi.stence, с. 467 и
нататък.
59
Spanier,AmericanForeign_Policy_Since World War 11, с. 3; G. Ch_ali andI Р. R_agea.11,S!!E_!_f!gif„. ________ _
--Atlas: A·Cornparative-Geopolitics-of the-JVOrld' Роwеrs·сню-йОрК, ·1985),-с--:--18 и- нататък; J. L.
Gaddis, Strategies o/Containment (Ню Йорк, 1982), с. 57 и нататък; А. К. Henrickson, „America's
- €hanging Place in the World: From „Periphery" to „Center"? в: J. Gottman, Center and Peripl1ery
(Бсвърли Хилс, 1980), с. 73-100.
60
Ulam, Expansion and Coexistence, с. 405.
61
Н. Feis, Churchill-Roosevelt-Stalin (Принстън, 1967), с. 462.
62 Landes, Unbound Prometheus, с. 488, забележка № 1 под черта.

Alperowitz, Atomic Diplomacy:Hiroshima and Potsdam (Лондон, 1966); М. J. Sherwin, А World 63

Alien, Short Есо.потiс History o/ModemJapan, с. I 87 и съотвеnппе табmщи в пр1щоже­
Destroyed: TheAtomic ВотЬ and the GrandAlliance(Hю Йорк, 1975). ние Б.
33 Matloff, Strategic P/anningforCoalition Warfare.1943-1944 (Вашингтон, 1959), с. 523-524. 64
Ricossa, „Italy 1920-1970" в: Cipolla (ed.), Fontana Economic History о/Europe, "I:„6, част
J4 De Porte, Europe Between the Superpowers, rл. 4. 1,с.240.
65
эs А. Ashworth, А Short Нistory ofthe 111ternationa/ Есопоту Since 1850 (Лондон, 1975), Пак там, с. 316.
с. 268. Вж. също показателите в: Milward, War, Economyand Society 1939-1945, с. 63. 66 Wright, Ordea/ o/Total War, с. 264.
 67 Fohlen, „France J 920--1970" в: Cipol\a (ed.), Fontana Economic Histoty ofЕи1·оре, т. 6, част
1, с. 92, 109.
6
к Пак там, с. 100.
69
Оrношението на Дьо Гол към анrлосаксонскОто могъщество вж. в: F. Kersaudy, Churcl1ill
and de Gaulle (Лондон, 1981), както и в личните мемоари наДьо Гол; Memoires de G11erre, 3 тома
(Париж, 1954-1955). Френската колониална полиn1ка в годините по време и след войната вж. в:
R. von Albertini, Decolonization (Ню Йорк, 1971), с. 358. Вж. също: Smith, Pattern of!mperialisrn,
rл. 3.
70
Barnett, Collapse о/British Po~ver, с. 587-588; Porter, Britain, Europeand tl1e IVorld 1850-
1982, с. 111 и нататък.
11 Цитатът е от: Kennedy, Realities Behind Dipfomacy, с. 318 и допълнителни подробности
за икономическата позиция на Великобритания. Вж. също Hobsbawm, lndustry and Empire,
с. 356 и нататък; Barnett, TheAudito/War,(Лoндoн, 1986).
72
К. О. Morgan,Labour in Power 1945-1951 {Оксфорд, I 984), пр1шожения 3-5 и навсякъ-
де. Вж. също съответните глави в: К. Harris,Attlee (Лондон, 1982); BulJock, Ernest Bevin: Foreign
Secretary (Оксфорд, 1983). Повече сведения за икономическата политика в: А. Caimcross, Years
o/Recovery: BritishEconomicPolicy 1945-1951(Лондон,1985); D. Н. Aldcroft, TheBritishEconomy,
т.1(Лондон,1986), rл. 8. _ _ _ _ _ . __ __ _ ___
73
Н. М. Sachar, EuropeLeavestheMiddleEast 1936-1954 (Лондон, 1972); W. R. Louis, The
British Empire in the Middle East, 1845-1951(Оксфорд,1984). За нарасналото значение на pern- _
она вж.: Н. Rahman, „British Post-Second World War Military Planning forthe Midd!e East",Journal
o/Strategic Studies, т. 5, бр. 4 (декември 1982), с. 511-530. Вж. ь..-раткото изложение за икономи-
ческото значение па Британската империя след 1945 в: Porter, Lion S Share, с. 319. - fVorld, с. 270-27].
74
Повече за това сътрудничество вж. в: Т. Н. Anderson, Tl1e United States, GreatBritain and
the Cold fVar, 1944-1947(Колумбия, Мисури, 1981); J. Bayhs,Anglo~An1erican Defence Re/ations
1939-1980 (Лондон, 1981 ); Bartlett, Global Conflict, с. 269 и нататьк.
15 Вж. долълн1пелни сведения в: Bairoch, E11rope S Gross Nationa/ Prod11ct 1800-1975, -
с. 291-292.
76
Вж. Bairocl1, /nternational Jnd11slriaUzaJion Levels, с. 304, сравни с. 296.
1 Данните за бруrния национален продукт през 1950 са взети от: S. Н. Cohn, Economic
7
Developmentin theSoviet Uпiоп(Лексш1пън,Масачусетс, 1970),пр~шоженис „С", таблицаС-1.
Численоспа па населението вж. в: ,Дlе CorrelatesofWar". · Йорк, 1959); R. Morgan, The United States and West Germany 1945-1973 (Лондон, 1974); J. Н.
78
Вж. отново: „The Correlatcs ofWar".
79
Sherwin, World Destroyed, с. 314.
'г----- - 8° Freedma·n, EvoluJion о/ Nuctear-stra1egy;--A~ · L: Frieaьerg;· .:A-HiSt<:Jry-or US -sгrateg;·-,---1
„Doctrine", 1945-1980", Joun1al o/Strategic Studies, т. З, бр. З (декември, 1983), с. 40 и нататък.
Вж. също: В. Brody, The Abso/ute Weapon (Ню Йорк, 1946); idcm, Strategy in tl1e Nuc/ear Age
1 (Принстън, 1959); Н. Kahn, Оп Tern1onuclear War (Принстън, 1960); J. Slessor, Strategy for tlie__
West (Ло11дон, 1954); Р. М. S. Blackett, Fear, War and the ВотЬ (Ню Йорк, 1948).
81
Holloway, Soviet Union and tl1e Arms Race, гл. 2; J. Prados, The Soviet Estimate: US
f ntelUgenceAnalysis and Russian Military Strength (Ню Йорк, 1982), с. 17 и нататък; R. L. Garthoff,
Soviet Strategy in the Nuclear Age {Ню Йорк, 1958); Н. S. Dincrstein, JVar and the Soviet Union
(Лондон, 1962), особено rл. 1-6.
s2 Prados, Soviet Estimate, с. 17-18; Frecdman, Evolution of Nuclear Strategy, rл. 5 и след-
ващата; Т. В. Larson, SovietAmerican Rivalry (Ню Йорк, 1978), с. 178 и нататък.
83 М. Growing, /ndependence and Deterrence: Britain andAtomic Energy. 1945-:I.~52,. 2 !~-~а
(Лонд.011; 1974),-t:-1 ;·с.-184;-вж. също: L:·Freedп\ЗП~ Bfliiiiii anCi №lCJear-JVeOjJonS (Лондон, 1980);
А. Pierce, Nuclear Po/itics: The British Experience with an lndependent Nuclear Force, 1939-1970
(Лондон, 1972); J. Groom, British ThinkingAbout Nuc/ear JVeapons (Лондон, 1974).
84
Вж. по-долу с. 72; вж. също: Freedman, Evolution, о/Mtclear Strategy, гл. 21; W. Kohl,
French Nuclear Diр/отасу(При11стъ11, 1971).
ss Dallek,American Style о/Foreign Policy, с. 130. ---
86 Пак там, с. 152.
87 Цитатът е от: Balfour, Adversaries, с. 71. За промените в пол1пиката и становището на --
Америка вж. също: Anderson, United States, Gre'at Britain and tl1e Cold JVar. 1944-194 7, гл. 6-7;
J. L. Gaddis, The United States and tl1e Origins ofthe Co/d War, 1941-1947(Ню Йорк, 1972); В. R. ----~!
Kuniholm, The Origins ofthe Cold War in the Near Еаst(Принсrьн, 1980).
88 Daliek, American Style ofForeign Policy, с. 170.
89
Ulam, Expansion and Coe.i;istence, с. 437
j 90
G. Lichtheim, Europe in the Лt·entieth Century (Лондон, 1972), с. 351. ·
Balfour, Adve1·saries, с. 8 и нататък. За допълнителни сведения вж.: L. Е. Davis, Tlie Co!d
91
--
War Begins: SovietAn1erica11 Co1iflict оvеrЕаstеrпЕшvре(Припстън, 1974); Feis, Churc/ii!l-Roosevelt-
Stalin; В. Dovrig, Т/1е Myt/1 о/ Libeгation (Балтимор, 1973); А. PoJonsky, The Great Рои'еr and the
Polis/1 Question 1941-1945 (Лондон, 1976); V. Roth\vell, Britai11 and the Co/d War 194 /-1947 (Лон-
дон, J ;,8U2), осо~_ено rл: З; R.dDCougl~s, From War to c~t~tya; JS942-19R48 (Лондон, 1981).
19 1
___ 1
- 1am,,c:,xpans1onan oe.xtstence, rл. - ; 1. ~ro 1е, oviet vи1 erand Eurape 1945-1970
(Балnfмор, Мериланд, I 970); М. McCauJey, Communist Рон'е1· in Europe 1944-1949 (Лондон,
1 1977); \V. Taybman, Stalin 'sAmericanPo/icy; From Entente /о DiUente to Co/d War(Hю Йорк, 1982).
Средогро-~.rnия брой на посветените на Студената война трудове вж.: Balfour, Adversaries;
93
Larson, Soviet-Amen'can-Riva/ry; Ulam, Expansion and Coexistence; Barttett, Global Conjlict,
rл. 10--11. Вж. също бел. 87 по-горе.
94
Balfour, Adversaries, с, 94; М. BaJfour and 1. Mair, Four Power Control in Germany and
Austria 1945-1946 (Лондон, 1956); Rothwell, Britain and Tl1e Co/d War, гл. 6. ВЖ. също: J.
Foschepoth (ed.), Kalter Krieg und deutsche Frage (Гьоruнген, 1983), особено с. 3.
95
Вж. Gaddis, Strategies o/Containment.
95
Пак там, с. 30.
97
Пак там, с. 31.
, 93 Пак там, с. 30.
99
Anderson, United States, G1·eat Britain and the Co!d U't1r; Bul!ock, Ernest Bevin: Foreign
Secretary, rл. 1О; Kuniholm, Origi11s о/ tl1e Cold 1Var in tl1e Near East; Keylor, Twentiet/1 Century
100
Вж. бел. 92 по-горе; М. D. Shulman, Stalin S Foreign Policy Reappraized (Ню Йорк,
1969); М. Kaser, Сотесоп (Лондон, 1967); J. К. Hoensch, So11jetiscl1e Osteuropa Politik 1943-
1974 (Дюселдорф, 1977).
, ~щ Вж. ompaтюrre в: R. Poidevin, „Die Neuorienticrung, der fi"anzosischcn Deulsch1andpolitik
111 194~-1949", в: Foschepoth (ed.), Kalter Krieg 11nd deutsche Frage, гл. 5; Doug1as, From iva1• to
Cold 1Yar, с. 167 и нататък; С. Greenwood, „Rcturn to Dunkirk: The Origins of the Anglo-French
Treaty ofMarch l941",Journa/ o/Strategic Studies, т. 6, бр. 4 (декември, 1983), с. 49-65.
102
Bullick, Bevin, с. 571 и нататък; W. Р. Davidson, Tlre Berlin Blockade (Принстън, Hzo
Backer, fVindso/Нistory: The German Years o/Lucius DuBignon С!ау (Ню Йорк, 1983), гл. 1О; М.
____ Bc~-~~·D_i~ _!?J_0~~~-ф~~e:rJ~n~-;r<.9nfi"oпt_a_tion der_Alliertenin Deutschland'--'-в: Foschepoth (ed,),-Kalter-- -
Krieg ипd deutsche Frage, с. 217 и нататък.
101
Evangelista, „Stalin's Postwar Army Reconsidered" в: W. Lafebcr, America, Russia, and tlie
Cold fVar 1945-1975 (Ню Йорк, 1976), с. 83 и нататък; Lord Ismay, NATO- the First Five Years,
1949-1954 (Утрехт. 1954). Вж. също: Gaddis, Strategies o/Co11tai11ment, с. 72 и нататък; А. К.
Henrickson, ~The Creation ofthe North Atlantic Alliance, 1948-1952",Nava/ War College Review, т.
32, бр. З (маи-юни 1980), с. 4-39; L. S. Kaplan, The United Stales and NATO: The Formative Years
(Лексинпън, Кентъки, 1984).
104
Вж.: А. Grosser, West Germanyfrom Defeat /о Rеаrтатепt(Лондо11, 1955), R. McGeehan,
Tl1e: Gern1an Rearmament Qttestion (Урбана, Илиноис, 1971 ); D. Lerner and R. Aron, France
Defe.ats EDS (Ню Йорк, 1957); De Portc, Eurape Between the Superpowers, с. I-58 и нататък; Т.
Sch~arz, ,;гье Case ofGerrhan Reaпnament: Alliance Crisis in the „Golden Age", Fletcher Forum
(лято 1984), с. 295-309. __ ··- . __ ·-------- _ ______________________ _ ____ _
----- ---ios ·gж~:Barttett;G/~b~/ Conjlict, с. 312.
106
Vlam,Expansion andCoe.xistence,c. 544,6. J. Dallin, Soviet Foreign Po/icyAflerStalin (Фила-
1 делфия, Пенсилвания, 1961), R. А. Rcmington, Тhе Warsaw Расt(Кейыбридж, Масачусстс, 1971).
1
107
Вж. отново: Kolke, Po/itics o/War; и Thorne, Jss 11e o/War.
-·] "" Kolko, Polilics ofWar, с. 298, Kuniholm, Originsofthe Cold Wor in the Neor East и Louis,
Britisch Empire in tl1e Мiddle East, с. 53 и нататък.
U1am, Expansion and Coexistence, с. 428. Вж. също: Andcrson, United States, Great
109
--
! Britain and the Co/d War, с. 103.
_ · 110 Ц1паrые от: Bartlett, G/oba/ Conjlict, с. 261. Вж. посочеюrrе по-rоре1рудове на Ан,църсън,
Луис и Кънихолм.
jl 111
Вж.: Grimal, Deco/onization, с. 183 и нататък, Юeman, E111vpean Empiresfram Conquest
!о Collapse, с. 210 11 нататък, Holland, Еиrореап Deco/onization 1918-1981, с. 86 и нататък.
__l

112 М. Heald and L. S. Kaplan, Culture and Dip/omacy: TlieAmerican Experience (Уесmорт,
Кънетикът, 1977), rл. 5 и 8; Р. А. Varg, Missionaries, Chinese, and Dip/omats... 1890-1952
(Принстън, Ню Йорк, 1952); А. Iriyc,Across the Pacific (Ню Йорк, 1967); В. W Tuchman,Stilwell
and theAmerican Experience in CJ1ina (Ню Йорк, 1971); Н. Feis, The China Tangle (Принстън, Ню
Йорк, 1953); N. В. Tucker, Patterns in the Dust,· Chinese-American Relations and the Recognition
Controversy 1949-1950(Ню Йорк, 1983).
~в Вж.: М. Schalier, TheAmerican Occupation ofJapan: The Origins ofthe Cold War inAsia
(Ню Йорк, 1985), който представя политиката на САЩ спрямо Япония в много но-широк
контекст, свързан с Източна Азия и Студената война. Вж. също: W. S. Borden, The Pacific
Alliance (Мадисън, Уискънсин, 1984).
114 ЦJ.патът е от: Schaller, American Ocupation inJapan, с. 232. Вж. също: Smith, The Pattern of
lmperialism, с. 193-194. А\fериканската полmика в този район е добре представена в: W. W. Stueck,
The Road to Confrontation (Чапьл Хил, Северна КароJПiна, 1981 ), R. М. Blum,Drawing the Line: The
Origin ofAmerican Containment Policy in EastAsia (Ню Йорк, 1982); В. Cumings, The Origins ofthe
Korean War (Принстън, Ню Йорк, 1981 ); N. Yonosuke and А. Iriye, The Origins ofthe Cold War inAsia
(I-110 Йорк, 1977). Вж. също: R. Dingman, „Strategic PJanning and the PoJicy Process: Amcrican Plans for
War in EastAsia, 1945-1950", Nava/ War College Revieiv, т. 32 бр. 6 (1979), с. 4-21.
11 $ Millett and Maslowski,For the Соттоп Defence, с. 484, D. Rees, Korea: The Limited War
(Ню Йорк, 1966), F. Н. НеПеr, The Korean War: А 25-Year Perspective (Лорънс, Канзас, 1977).
116 N. А. Graebner, America is а Wor/d Power (Уилминrтьн, Делауер, 1984), rл. 7, „Global
Containmeпt: The Truman Years"; Tucker, Patterns in the Dust, навсякъде; D. Borg and W. Heiпrichs
(eds), Uncertain Years: Chinese-American Relations, 1947-1950 (Н~о Йорк, 1980), Schaller,American
Occupation ofJapan, гл. 11-15: Е. М. Irving, The First Jndochina War: Frenc/1 and American Po/icy,
1945-1954(Ло11до11, 1975).
117
Gaddis, Strategies ofContainment, гл. 5-6, R. Jervis, ,;rhe Iшpact ofthe Korean Waron the
Cold War", Journal ofConjlict Resolution, т. 24, бр. 4 (декември 1980), с. 563-592.
118
R. W DeGrasse, Military &pansion, Economic Decline (Армънк, Ню Йорк, 1983), с. 119.
119
Вж.: Holloway, Soviet Union and the Arms Race, с. 43, 115, ~ D. Hoizman, Financiaf
Checks оп the Soviet Defence Expenditures (Лексинпън, Масачусетс, 1975).
1 Вж.: „Corelates ofWar".
20
121
Цитатът е от: Gaddis, Srraregieso/Containmenr, с. 100. Вж. също: S. F. Wells, „Sounding
the Tocsiп: NSC-68, and the SovietThrcat", lnternationa/ Security, т. 4 (есен, 1979), с. 116-138; Paul
Nitze, „The Development of NSC-68", International Security (пролет 1980), с. 159-169, Paul У.
H!!-mmQnd, „~_SG~68_: .Pro!ogue__t_q__ Rearmament'~-в: _W. R. Schilling et а!., Strategy,-Politics,-and
Defence Budgets (Ню Йорк, 1962), с. 267-378.
122
Вж.: Bartlett, G/oba/ Conflict, с. 303 и нататък, Т. Р. Irc1and, Creating the Entrancing
A/liance (Лондон, 1981) и Kaplan, United States and NATO, с. 143.
121
Mackintosh, Juggernaut, с. 292 и нататък; Liddell Hart, RedArmy, ч. 2; Woife, SovietAir
Force Power and Europe; А. Lee, The SovietAir Force (Лондон, 1961); R. Кilmarx, А History ofSoviet
Air Роwеr(Лондон, 1962).
124
Reynolds, Command of the Sea, с. 530-543; Kennedy, Rise and Fa// of British Navai
Mastery, rл. 11.
125
Reynolds, Command oftlie Sea, с. 545 и нататък; Hagan (ed.), /п Реасе and War: /nterpretation
ofAmerican Nava/ Mastery 1775-1978, rn. 15-16; Potter (ed.), Sea Power, rл. 31-32; J. \Yoods
(псевд.), ,;rhe Royal Navy Since World War 11", US Naval lnstitute Proceedings, т. 108, бр. 3 (март -
1982), с. 82_и_нататък. ___ __________ -· __ . ----·--------------- -------·- -·. · - - - - - - - 1
126
Mitchell, HistoryofRussian and Soviet Sea Power, rл. 21-22; вж. също: N. Polmar, Soviel
Nava/ Development, 1982 (Анаполис, МерWJанд, 1968, L. L. Whetton, „The Meditarranaan Threat",
Survival, бр. 8 (авrуст 1980), с. 252-258; G. Jukes, „The Indian Ocean in Soviet Naval Policy", _ J
Adelphi Papers, бр. 87 (май, 1972); М. MccGwire, So. viet Nava/ Deve/opment (Ню Йорк, 197. 3),.
Soviel Naval Po/icy (Ню Йорк, 1975) и Soviet Naval Injluence (Ню Йорк, 1977), обобщени o:i:_ ___
същия автор в: „The Rationale for the Development of Soviet Seapower" в: J. Baylis and G. Segal
(eds), Soviet Strategy (Лондон, I 981 ), с. 21 О и нататък.
127
Вж.: Herken, The Winning Weapon: Тhе Atomic ВотЬ in the Co/d War 1945-1950 (Ню
Йорк, 1980); Freedman, Evolution ofNuclear Strategy, с. 38 и нататък; Н. R. Borovski, А Ho//ow
Threat: StrategicAir Powerand ContainmentBefore Korea (Уесmорт, Кънетикът, 1982). Сравни: -·-·-1
М. Mandelbaum, The Nuclear Revo/ution: International Politics Before andAfler Нiroshima (Ню
Йорк, 1981).
гл. 4.
128
129 Prados, Soviet Estimate,
За Цilllостния контекст вж.: Gaddis, Strategy ofContainment, гл. 4-5. Вж. също: D. А.
.S·.·. .9•.. l·.-;.•;· .· . ·. .·.·'?
R~senberg, „American Atomic Strategy and the Hydrogen Bomb Decision'\ Journal о/Ame1·ican ~
H1story, т. 66 {1они, 1979), с. 62-87; idem, „А Smoking Radiating Ruin at the End ofT\vo Hours":
Documents on American Pians for Nuc!ear War\vith The Soviet Union, 1954-1955", Jnternationaf
Sec.иrity, т. 6, бр. 3 (зима 1981-J982), с. 3-38; Freedman, Evolution ofNuclear Strategy, гл. 6;
Weigley, TheAmerican War, rл. 17.
130
Prados, Soviet Estimate, гл. 5-8; вж. също: Е. Bottome, The Missi/e Gap (Ръдърфорд, Ню
Йорк, 1971).
s~
~
~
~ Freedman, Evolution ofNuclear Strategy, с. 175; Friedberg, „А History ofthe US Strategic
1 1
„Doctnne",-1945 to 1980, с. 41. Вж. също: John Gaddis, „The Origiпs ofSelfDeterrence: The United
States and the Non-Use ofNuclearWeapoлs, 1945-1958"; G. Herken, Coimselso/War (Ню Йорк,
1985); F. Kaplan, The fVizardsofArmageddon (Ню Йорк, 1983).
Вж.: R. V. Daniels, Russia: The Roots ofConfrontation, (Кеймбридж, Масачусетс, 1985),
132
_i с. 234; McCauley, The Soviet Union Since 1917, с. 155 и нататък; UJam, Expansion and Coexistence,
гл. 9-10.
133
Steel, PaxAmericana, с. 9; R. Е. Osgood, NATO: The Entrangling Alliance (Чикаrо, III,
1962); DePorte, Europe Betiveen t/1e Sttperpo~vers, с. 115 и нататък· Kaplan Uiiited States апi
жm
134
· ·
Steel, PaxAmericana, с. 134; R. Aron, Т/1е lmperia/ RериЬ/iс (Лондон, 1975); D. Horowitz,
The Free World Colussus (Н10 Йорк, 1971); Schulzinger, American Diplomacy in the Twentieth
Century, rл. 11-12.
135
Keylor, 1iventieth-Century Wor/d, с. 375; J. L. Gaddis, ,;rhe Strategic Perspective: The Risc
and Fall ofthe Defensive Perimeter „Concept" в: Borg and Heinrichs (eds), Uncertain Years, с. 61-
118; Schaller, TheAmerican Occupation ofJapan, с: 279 и нататък.
136
\Voodruff, America S /mpact оп the World, с. 65.
UJam, E'Cpansion and Coexistence, с. 539; McCauley, Soviet Union Since 1917, с. 198 и
137
нататък; Danicls, Russia: The Roots o/Confro11tation, с. 333 и нататък.
Сред оrро„1ния брой заглавия на тази тема вж. следните по-значими изследвания: G.
138
Jukes, Т/1е Soviet Union inAsia (Бъркли, Калифорния, 1973); Н. D. Cohn, Soviet Po/icy Toward
BlackAfгica (Ню Йорк, 1972); R. Н. DonaJdson, Soviet PolicyToward /ndia (Кеймбридж, Масачу­
сетс, 1974~; R. Kanet, TheSoviet Union and t/1e Developing Nations (Балтимор, Мериланд, 1974);
Е. Taborsk1, Commtmist Penetration oft/1e T/1ird fVor/d (Н10 Йорк, 1963).
--~.!!~:е,_Lуоп, „The Emergence of the-Third World'~ в: H.-Bull and-A;--Watson (eds),-Tlu~Expansior1 ·----- -· ·- -·-- -~
ofInternationa/ Society, (Оксфорд, 1984), с 229 и нататък. Вж. също останалите очерци в част 3;
Baпa:Iough, lntroduction to the Contemporary Нistory, rл. 6; R. Emerson, From Empire toNation:
The R1se lo SelfAssertion ofAsian andAfrican Peoples (Кей~1бридж, 1962).
.Lyon, '?Emergence o~the Third World" в: Bull and \Vatson (eds),Expansion offnterliiltional
140
•
Soc1ety, с. 229; 1dem, Neutra/1sm (Лестър, 1963); G. Н. Jansen,Afro-Asia and Non-A/ignment (Лон­
дон, 1966).
L. S. Stavrianos, Global Rift: The Third World Comes ofAge (Ню Йорк, 1981); R. А.
141
•
Mortн.ner, Т/1е Third Wor/d Coalitio11 in lnternationa/ Politics (Ню Йорк, I 980); R. L. Rothstein, Т/1 е
Weak t~ the iVorld ofthe Strong: Т/1е Developing Countries i11 the /nternationa/ System (Ню Йорк,
1977); 1dem, The Third World and US Foreign Policy (Боулдър, Колорадо, 1981); вж. също бел.
139 по-горе.
____ __ ~ _Б_alfour,_Adve~saries, -С. -151--и-нататък;-Ulаm,--Ехрапsiоп-апd Coexistence;-c.-461;-D. ---- - ·· -···---~
1 2
7
Rusш?.v, Т/1е Yugoslav Experiment, 1949-1974 (Лондон, 1977); Lyon, „Emergence ofthe Third
World , навсякъде.
McCauley, Soviet Union Since 1917, с. 204. Вж. също отправките в бел. 138 по-горе; R.
141
.=i-
... С. Horn, Т/1е Soviet Union and India:'Тhe Limits oflnflirence (Ню Йорк, 1981); R. Н. Donaldsoп, The
Soviet U~1ion in the T/1ird fr_orld: Succes~es and Failures (Боулдър, Колорадо, 1981 ); М. Н. Haykal,
Tlte Sph1nx ап~ the Comm1ssar: The R1se and Fa/l ofSoviet lnfl11e11ce in the Middle East (Лондон,
1978); К. Daw1sha, Soviet Foreign Policy Toward Egypt (Лондон, 1979).
McCauley, Soviet Union Since 1917, с. 210; Donaldson, Soviet Union in the Third World:
144
„
j Successes and Failures; А. Da\visha and К. Dawisha, The Soviet Union in t/1e Middle East (Ню
Йорк, 1982).
„Correlates ofWar", данни, които са по-достоверни от тези, които се оmасят за началото
145
,
на 70-те rодиfш на ХХ в. в: Military Balance (вж. следващата бележка).
1
1
 146 TJ1e Military Balance 1974-75 (Лондон, 1974), с. 7 и 1О, сравни със с. 19 и 22.
141 Н. Pcmsel, Atlas ofNavaf Warfare, (Лондон, 1977), с. 159.
J4в Military Balance 1974-75, с. 75-77; за Китай с. 48-49.
149 Вж. справката към бел. 126 no-rope. . О №111, Com1ng Apart (Ню Йорк, 1971); R. J. L1fton, Homefrom t/1e War: Vietnam Vete 1·ans (Ню
1so За сьвстско-американските оruошения през 70-те години наХХ в. вж:.: Keylor, 'Rvent1eth-
Century World, с. 364, 405 и нататък; Schulzinger,Ame1·ica11 Diplomacy in the Twent~et/1 Cent~uy,
с. 299 и нататък; S. Hoffman, Primacyor World Order(Hю Йорк, 1978); La\vson, Sov1et-Amen~an
Rivalry; McCautey, Soviet Union Since 1917, от с. 238; Daniels, Russia: The Roots ofCon{rontatlon,
от с. 321 и цялата библиография на с. 394-396. Освен това вж.: R. J. Garthoff, Dutente and
Confrontation: American-Soviet Relationsfrom Nixon to Reagan (Вашингтон, 1985), с изкточител-·
ни подробности.
1s1 Keylor, 'Rventieth-Cent11ry ivorld, с. 3 71.
1s2 За това което следва, вж.: R.C. Thorlon, The Bearand tlie Dragon (Ню Йорк, 1972); R.
С. North, Mosco'w and the Cйhinese Соттипi~tsЬ(СтанфорС.д, KFamP.'фkolpн~я'h, IS9.53);SR. ~· 7iSim~ o~s,
1 1
The StrainedA!liance (HIO орк, 1975); G. G1ns urgs and . in е е, 1, е то- ov1et ern опа
Dispute (Ню Йорк, 1978); D. Floyd, MaoAgainst KJ1rushcl1ev (Ню Йорк, 1964); А. D. Low, The
Sino-Soviet Dispute (Ръдърфорд, Ню Йорк, 1976), и добро краn;о изложение в: Barlett, Global
Conjlict, с.-325 и нататък - -- - -- -· -- -- -- --- -_-- - · . · · ------
~п Ulam, Expansion and Coexistence, с. 693; О. Е. Clubb, С/нпа and R~tss1~; The_ Great Ga'!'e
(Hio Йорк, 1971), където има повече подробности, отколкото в: J. Cam1Hen, Ch1nese Fore1gn
Policy: Т/1 е Maoist Era and JtsAftermat/1 (Сиатъл, Вашинпон, 1980).
1н Keylor, 'Rventieth-Century fVorld, с. 398.
155 Н. Kissinger, The fVJiite House Years (Бостьн, 1979), от с. 172; и важният анмиз в: D. L.
Strode, ,,Am1s Control and Sino-Sovict Relations", Orbls, то~1 l8, бр. 1(пролет1984), Or с. 163-188.
1s6 Gaddis Strategies ofContainme11t, с. 210.
1s1 W. Е. ciriffith, Communism in Europe: Continuity, Change and tl1e Sino-Soviet Dispute, 2
тома (Кеймбридж, Масачусетс, ~ 964-66); J. G. Whealan, i~orl~ Communism, 19~7-1969: Soviet
Allempts to ReestaЫish Control (L1brary ofthe Congress, Leg1slat1'>'c Refcrencc Serv1ce, Вашинпон,
1970); z. Brzezinski, Т/1е Soviet Bloc: Unityand Conflic~ (Кеймбридж, Мас.ачусетс, 1~?7).
1sв Вж. доброто кратко изследване в: С. Bell, „Сhша and tht: Interпatювal Order в: Dull and
Watson (cds), Expansion oflnternational Society, гл. 17; по-подробно в: М. В. Yahuda, China S Role
in WorldAffairs(Hю Йорк, 1978)
159 Цитирано в: W. L. КоЫ, Frenc/1 Nuclear Diplomacy (Принстън, Н10 Йорк, 1971), с. 103.
-Вж.- също: W.--Mcndl,-Deterrence and.Persuasion: French-Nuclear_Armament in the_Context_of_
National Policy, 1945-1969 (Лондон, 1970) М. М. Harriso~, ~eluctant Ally: F~ance ап~ Atlantic
Sесиritу(Балтимор, Мер1шавд, 1981); и особено: Е. Kolodz1eJ,french !nternat1onal Pol1cy Under----
de Gaulle and Pompidou: The Politics ofGrandeur (Итака, Ню Иорк, 1974). . ---
. 160 Kolodziej, FrencJ1 lnternationa/ Policy, на различни места; А. Grosscr, The Western All1ance: --
European-American Relalions Since 1945 (Лондон, 1980), с. 183 и с. 209 и нататък.
161 Вж. по-долу с. 552-3 (оториrи11ма) 99-100!!!!!.
142 Кратко изследване върху политиката на Дъо Гол в: DePorte, Europe Between the----
Superpowers, с. 229 и нататък; и Kcylor, TwentietJ1-Cent11ry World, с. 346 и нататък.
16з Bairoch, „Intematioпal Industrialization Levels", с. 304.
1м Keylor, Twentiet/1-Century ~Vorld, с. 354 и 408 и нататък; А. Bronke and D. Novak, Th~---­
CommunistStates in t/1e Era ofDйtente, 1971-1977(0уквил, Онтарио, 1979); R. L. Tokcs, Euro~ . ·-
Communism and-Dctente-(Hю Йорк,-1978);-G.-В. Ginsburgs.and А. Z. Rublnstein (eds), So_vjet
Foreign Po/icy Towards Western Еиrоре (Hto Йорк, 1978); L. L. Whetten, Germany S ?stpolilik
(Лондон, 1971); и W. Е. Griffith, The Ostpo/itikofthe Fedf!ral RepuЬ/ic ofGermany (Кеимбридж,
Масачусетс, 1978), които разкриват герма~1скитс аспекти.
1бs Н. Salisbury, The Coming War Between Rttssia and Cl1i11a (Лондон, 1969).
L66 Някои от тези отношения се обсъждат в: Е. Moreton and G. Scgal (eds), Soviet Strategj __ _
Toward Western Europe (Лондон, 1984). - ---
161 Bartlett, Global Conflict, с. 355. Вж. още: G. Segal, Tl1e Great Po~verTriangle (Лондон,_ _
1982); R. Sutlcr, China Wa/sJ1: Toward Sino-American Reco~cilation (Б~тимор, ~ерилан~, 1978), .
на различни места; и есетата в: R. Н. Solomon (ed.), TJ1e Chma Factor: Smo-Amencan Relatюnsand ---
the Global Scene (Ncw York, 1981) и G. Segal (ed.), The China Factor: Pe!dng and the S11perpowers ---i
(Лондон, 1982) и особено В. Garett, ,;rhe United States and the Grcat PowerTriangle", с. 77-104.
! 68 Gaddis, Strategies ofConШinment, с. 249-50, 259.
169
А. Kendrick, Т/1е 1t'ound WithiJ1: Ame1·ica in the Vietnam Years, 1945-1974 (Босrън, 1974); - · ·' '" ·
Т: Powers, Т/1е 1Var at Ноте: Vietnam and the American People, 1964-1968 (Н10 Йорк, 1973), F. 593}_ ·:·.
F1~zg~rald, Fi~e in the Lake: Т/1е Vietnamese ап~ the Americans in Vietnam (Босrън, 1972); \V. Qj
~
ЙОfЖ, 1973); L. Baskir and Р. Strauss, Cl1anceand Circumstance: The Wa1; tl1e Drafl and tlre l'ielnam ~
Generation (Ню Йорк, 1978); и G. Kolko, Vielnam: Anatomy of а }Va1; 1940--1975 (Ню Йорк, ~
1986), са някои от многото добри книrн на тези теми. ~
170
И литературата за американската стратегия и водене на война е вече многобройна: Miilet
an~ ~aslowski.• For the Соттоп Defense, гл. 17 е добро резюме. Н. G. Summers, Оп St1·ategy: А
Cnttca/Analys1s ofthe Vietnam War (Ню Йорк, 1972) разrnежда войната през погледа на Клаузевиц.
В. Palmcr, The 25-Year fVar: America S Military Role in Vietnam (Ню Йорк, 1984), особено част 2
1'
„Assessment~'; S. Kamo\v, Vietnam: А History (Ню Йорк, 1984) и G. С. Herring, AmericaS Longest
-- War: The Unlled States and Vietnam, 1950--1975 (Ню Йорк, 1979) са много важни.
Таблиц1пе са взеrn от: Gaddis, Strategies ofContainment, с. 359, вж. също: Millett and
171
__ _
Maslowski, For the Соттоп Defense, с. 565 и нататък.
172
Вж. отново: Ungar, Estrangement:America and the World; и особено G. Hodgson Disorder
Within, Disorder Without". '"
Това може да-се-види inter alia в заглавията на-мноrо·а11,1ернКilнскИ изследвания върху
173
международната система и мястото на Съединените щати в нея: Ungar, Estrangement; К. А. Оуе
et а!; Eagle Entangled: US Foreign Policy in а Сотр/ех World (Ню Йорк, 1979); R. D. Keohane, Afier
Hegemony (Принстън, Ню Йорк, 1974); J. Kwitny, Endless Enemies (Н10 Йорк, 1984); и важния
ранен труд S. Hoffman, Gullive1·S TrouЬ/es (Ню Йорк, 1968).
Gaddis, Strategies o/Containment, с. 275. Вж. отново справката към бел. 167 по-нагоре
174
l! много полезното изследване: Garthoff, Diitente and Confrontation, с. 241 и нататък .
Gaddis, Strategies o/Containme11t, с.179. Вж. също: Kissinger, Perceptionsoflnte1·11ationa/
175
• •
Ро/1//с~}Лекс~нггън, 1~~2)._ Dallek,American Style ofForeign Policy, гл. 9 е много по-критична.
Gadd1s, StrategiesofC011tainment, с. 284, 297. .
17
~ Сравни: Ke~nan, Decline of Bismarck's Енrореап Order и Kissinger, ,,Тhс \\'hite
Revolut1onary: Reflect1ons on Bismarck", Daedalus, т. 97 (лято 1968) с. 888-924.
178 G dd" S · · oJ·'Сonta1nment,
а ts, t1ateg1es · ' подробности
с. 280-282; с повече ' две добрн изслсд-
ва~шя: С. Вс\1, The Diplomacy of Dйtente: TJ1e Kissinger Era (Н10 Йорк, 1977) н R. S. Lihvak,
Dutente and the Nixon Doctrine: American Foreign Policy and the Pursuit ofStability 1969-1975
(Кеймбридж, 1984). '
. -· !! 9 Освен мемоарите (:често противоречиви) на Картър,-на външния му министьр Ванс и на --- - ------- - -
съветника му по национмната сигурност Бже~ски вж. в: Garthoff, Dйtenteand Confrontation,
от. с. 563; а м11оrо, много по-сбито в:-Ambrose;Rise to Globa/ism, гл. 15; Schulzinger, America11
D1ploma~, с. 316 и~1ататък и финалн.ите разми~ения на Джон Гади с в: „Epilogue" на Strategies
ofConta1nment. Наи-вече вж,;-G,-Sm1th, Mora/1ty, Reason and Power:American Diplomacy in the
__ Carler Years (Н10 Йорк, 1986), но особено с. 241 и нататък.
В. Rubin, Paved with Good Jntentions: The United Sta/es and fran (Ню Йорк, 1980); G.
180
•
S1ck, All Fal/ Dои•п: America 's Trag~c Encounter with lran (Ню Йорк, 1985); и Smith, Mora/ity,
--- ----- Reason and Po}ver, гл. 9, са най-добри.
181
Вж. Garthoff, Dйtente and Confro11tation, rл. 26-27.
Вж. също: J. S. Gansl_er, The.:_ J?eftnse lndustry (Кеймбридж, Масачусетс, 1980); J. Fallows,
182
•
Nat1~na/ Defense, (Ню Йорк, 1981), особено rл. 3; R. F: J?eGrasse, Military Expansion, Economic
Dес/1пе_(Армънк, Hto.Йopк,-1~83);J._Coates and M„K1!1an,-Heavy Losses (Ню Йорк -1985);- -· -------·
183
Вж. хапливите коментари в: Schulzinger, Amerlcan Dip/omacy, от с. 339; S. Talbott,
J Deadly GamЫts: TJ1e ReaganAdministration and t/~e Stalemate in Nuc/ea1·Arms Contivl (Ню fiopк,
1984) с издаващи подробност; мемоар111:.е: Haig, Ca"L-·eat (Ню Йорк, 1984); Е. Luttwak, The
1
~ Pentagon and tJ1e Art ofWar (Ню Йорк, 198:>).
1983), :~ ~~~m, Dangett?_~~j!~!!!_!~o!!~:~_!!'_e!__~~et и_~-i~!!_ ~~ f~~rld__fJ_olitics 1970--1?82 (Ню Йорк,
1
__
iss D. Hollo\vay, The Soviet Union and t~e Arms Rac; (Ню Хейвън, 1982), от с. 134; 11 по­
технически анализи в: А. Bergson,"„Technolog1cal Progress 'в: Bergson and Н. S. Levine (eds), Tlie
Soviet Есопоту: Toivard tJ1e Year 2000 (Лондон, 1983), с. 34-78.
isь Garthoff, Dйtente and Con.fr_ontati~11, с. 887 н нататък, - прекрасен текст. Вж. също: Н. s.
.1 Bradsher, Afgl1a11istan and the Sov1et Unton (Дъра:-.1, 1983), и Т. Т. Hammond Red Flag over
· Afghanistan (Боулдър, Колорадо, 1984). '
j 38 Възход и падение на Велиюпе сили
 ~н1 Garthoff. Dйtente and Confivnfation, от с. 982. Вж. също !17ру:юnет:, щrmрани в бел. 167 ПО·
горс,как,
~о 11 в· В 'Garrett China Po!icy and the Constraints ofTriangular Log1c" в: К. А. Оуе et а!. (eds),
. . "'
1~к Gaddis Strategies o/Containment, с. 280 (~юя препоръка).
.., б. 24·
Eagle Defiant: United States Fo1-eign Policy in t/1e 1980s (Бостън, 19~-' ), оса ено с. ) и нататък.
1н9 в слу~ая критиката е много сил~~а, разбr1ра се, с оrле~, на руски:rе д<'ННИ. ~~.: Р. D.
Holzman, „Sovict Military Spending: Assessшg thc Numbers Game , /11ternat1onal Secmlf)·, том 6,
· l
бр. 4 (пролет, I 982), с. 78-1 О!, което: д?бр_о предста~яне на темата.
19u Bairoch Intemational lndustпa\1zat10n Levels , с. 276.
191Rosto\v: 'ivorld Есопоту, с. 662. (Основната раз.111ка е, че Ростов използва за основа ·
1913 r. (= 100), докато Байрох е избр~ .190.0 r.) " част 1, от с. 290; G. Simone, ,;rhe Italian Miraclc" в: 1. Hennessy et а!. (eds), Economic „Miracles"
192 Bairoch, „Intemational Industna\1zat1on Levels , с. 276.
191 Пак та:.1, с. 273.
194 Rostow Wor/d Есопоту, с. 669.
19s Ash\vo;th Shorl History ofthe lnternalionaf Есопоту, с. 287-288.
1% Пак таы, ~. 289; а по-подробно обсъждане в: Bairoch, Tlie Есопотiс Devefopment oftl1e
Tliinl fVorid Since 1900 (Бъркли, Калифорния, I 975).
191 Foreman-Peck, History oftlie Wor!d Есо11оту, с. 376.
19s Bairoch, -,;Intemational Industrializatioп·Levels", с. 304.
199 Вж. таб.1ицата в: Оуе et aJ. Eagle Dejia11t, с. 8. . (Лондон, 1982).--~
200 G. Blackbum T/ie JVest and the JV01·fd Since 1945 (Ню Йорк, 1985), с. 96 н Bairoch,
Есопотiс Developmen;, с :.шоrо добра библиография на с.:. 250-252._ . 229
201 R. Rosecrance, Tlie Rise oftl1e '[racling St~te (Ню Иорк, I 9S:i ), особсво гл. 7, и М. Sn11th
et а!., Asia S iVe;v Industrial JVorfcl (Ню Иорк, 198:i ).
202 Вж.: Schaller, American Occupation ofJapan, с. 289.
201 За това най-важното изследване е: Е. F. VogeJ, Japan as Number Опе: Lesso11s for
America (Ню Йорк, 1980). 982)
2м Smithetal., с. 18; C.Johnson,M/Tl and tl1cJapa11ese АЛrаdе(Станфорд, Ка1шфор11~1я, 1_ • тяоряващия баланс в: L. Erhard, Tlze EconomicS11ccess (Принс~ън, Ню Йорк, 1963), на различни
• 2os Vogel, Japan as Nun1ber Опе, с. 9-1 О (моя препоръка). Allcn, А Slю1·t Есо1101111с H!sl.~ry
o/Л1odern Japan, част 2 с :.1ноrо це111ш. Автомоб1u~1ште статистики са вз.сти от: „Econon11st , 2
ноем.1982,с.111.
206 Повечето от трудовете за Китай след 1945 r. изглежда се съсрсдоточаnат повече върху
Мао или върху куmур~ю-nолитическите дела, отколкото върху външната му .по1111n1ка; вс~ пак
вж.; Bell, „China and the Intemational Ordcr'' в:.Bull and .Wats.on (eds), Т!;е Etpansto!' of!nter11auo11a/
Society, с.-255-267;-Н. Harding, China's Forc1gn Rclat1ons-ш tl1e 1~80 s (Н1~ Хсивън; Кънстикът,
1984),особено гл. I и 5--6; А. D. Bamett, Chinaand the Major Powers !П ЕаstАsш(Вашинrгон, 1~77);
м. Yalшda ChinaS Role in World Affai1-s (Ню Йорк, 1978); Р. Yan Ncs~, Revo[utio11.a11cl С/щ~еsе
Fo-reign Poticy (Бъркли, Калифорния, 1971); и R. Н. Solomon, Т/1е CJ1111a Factor: Smo-A111encan ·--
Refations and the Global Scene (И11гь.11уд Кпифс, Ню Йорк, 1981) с някои 1ю11ез1ш r1шю1.
201 Bairoch Intemational lпdustrialization Levcls", с. 299, 302.
2ои Rostow.' J'vorld Есопоту, с. 525 и 11атаrък; и D. Н. Pcrkins, Cl1i11a S Modern Есопоту in
Нistoi·ical Perspective(Cтaнфopд, Калифорния, 1975), па различнlf места.
209 Blackbum, l*st and the Wo1·/c/ Since 1945, с. 77. . ~ Fohlen, „France 1920-1970'' в: Cipolla (cd.), Fontana Economic History ofE11rope, том 6,
210 Пак таы; и в: Bairoc\ 1, Есопотiс Development oftl1e Tl11rd World, от с. 188 1~ 201 и
нататък, където авторът коментира одобряващо щшманието, отделяно от cтpaila на Кита и 11ърху
селското стопанство.
_ _ 2_11_ Correlatcs ofWar«,дa111ш от комл1отърна разпечатка за-1980 г.---- - - - -- -- -Kind!Cбcrgcr, „The Postwar Resurgence ofthc Frcnch Economy" в: S. Hoffman (ed.), /п Searc/1 о/
212 Ёairoch Intemational Industrialization Levels", с. 304.
21з D. Н. r:rk.ins, „The International Consequences ofChina's Devclopn1cnt" n: Solon1on (ed.), j
China 214Faclor, с. 114-136 са важни. :~
Някои от европейсю~тсд~шсми са обсъжд<1.1ш в: DcPortc, Ешvре Between tJ1e Supe1po;vers; -~
J. R. Wegs, Europe Since 1945 (Ню Йорк, 1984), особено rл. 8-15; S. Holt, TJ1e Соттоп Л4arke~:
Т/1е Conjlict ofТ/1eoryand Practice (Лондон, I 967).
21s Aldcroft, European Есопоту 1914-1970, с. 16]. . с. 133; Nove, Есопотiс Нistory ofthe USSR, с. 34О 11 387; J. Р. Netti, Т/1е Soviet Acl1ieveme11/
216 Пак там; вж. също: Landes, Unbound P1·ometheus, гл. 7; Pollard, Peaceful Co11quesl, гл. 9,
Maddison, „Economic Policy and Performancc in Europe 1913-1970" в: Cipolla (ed.), Fontana ___ J
Economic Нistory о/ Europe, том 5, част 2, с. 476 н нататък. За по-ранния период 11~1а подробни
изследвавия: м. М. Poslan,AnEconomicHistoryofWesten1 Еиrоре, 1945-1964(Лондон, 1967); и
А. S. Milward, TJ1e Reconstruction o/Western Europe, 1945-1951 (Лондон, 1984).
~ 17 Aldcroft, Euгopean Есопоту, с.
218
219
220
221
222
Оуе
] 61-162.
et al. (eds), Eagle Dejiant, с. 8 11 бележките в табл. 1.1.
За този довод вж. отново: Pollard, Peaceful Conquest.
Пак та~1, с. 305.
Пакта:.1,с.171.
Aldcroft, E11ropean Есопоту, с. 161.
223 Вж. данните в: \Vegs, Earope Since 1945, rл. 9; А. S. Deaton, „The Structure ofDemand
1920-1970" в: CipoJJ а (ed.), Fontana Economic History о/Еиrоре, том 5, част 1.
224
Ricossa, „Italy, 1920-1970" в: Cipol!a (cd.), Fontana Economic History ofEurope, то:.16,
(Лондон, 1964); G. Н. HiJdebrand, G1·owtl1 and Struct11re in tlie Есопоту of Modern !taly (Ксй~1-
бридж, Масачусетс, 1965).
12
s Вж. по-нагоре, с. 472--474.
226
Porter, Britain, Europe and t/1e fV01·/d, гл. 5; Kennedy, Rea/ities Behind Diplon1acy, гл. 7-8.
227
Литературата за относителния икономически спад на Англия след 1945 г. е огро~1на.
Вж.: GamЬ!e, Britain in Decline, на различни ~1еста; Кirby, Decline о/Britlsh Economic Power Sin_c_e
1870, rл. 5; F.-Blackaby,-De-industria/ization (Лондон, 1979);-w. Bcckennan, Sloи• Growt/1 i11
Britain: Causes and Consequences (Оксфор;~:, 1979); J. EatweJI, Whatever Наррепеd to Britain?
22
~
Bairoch, „Intemational Industrialization Levels", с. 303.
Wegs, Europe Since 1945, с. 161. Таблицнте за световното промишлено производство са
от Байрох, а тези За:дтiОВеТе от световната търговпя са от: Kirby, Decline, с. 149, табл. J 5.
230 V. Berghah_n, Unternel mer 1md Politik in der BundesrepuЬlik (Франкфурт, 1985); К.
1
HardacJ1, Т/1е PoliticalE:cOl10n1yo/Germany in tlie'Jiventieth Century (Бъркли, Калифорния, 1980),
с. 140 и нататък.
231
За пълни подрОбНОСnl вЖ: Hardach, The Politicaf Economyo/Gernюny, с. 178; удовле­
места; Hardach, „Gerrnany 1914-1970" в: Cipolla (ed.), Fo11tana Economic History о/E11rope, тоы 6,
част I, от с. 217; Landes, Unbound Promethe!ls, от с. 502 и с. 531; Balfour, Adversan·es, с. 122 и
нататък.
п 2 Hardach, „Gennany J914-1970" в: Cipo11a (ed.), Fonta11a Economic History о/Europe, том
6, част 1, с. 221 и нататък.
2н Wegs, Еиrоле Since 1945. c_,_J_6J .~~---------------·· -"· „------- -~--
-- --------- 234 -дй-пЛоматическите безпокойства 11 тези за сиrурността на федералната република и
позицията на другите сили към тях са разгледани в: DcPorte, Europe Between the Superpo1vers,
с.1180 и наататък; q._M_._K~llehcr, Germa11y and the Politics ofNuclear Weapons (Ню Йорк, 1975);
W. F. Hanrieder, West_GermanForeign Policy 1949-1963 (Станфорд, Калифорния, J 967); Wi1Jis,
France, Gern1a11y and New Еиrоре; Callco, Т/1е German РrоЬ!ет Reconsidered, от с. 161; Р. Windsor,
Germa11 Reunification (Лондон, 1969); Kaiser, German Foreign Policy in Transition; Gruвer, Die
deutscl1e Frage, с. 176 и нататък. ___ --
- 235 Bairoch, „Intemational Industrializntioл Levels", с. 302.
21
част 1, от с. ] 00; Е. Malinraud, La Croi"ssanccfranзaise (Париж, 1972); М. Parodi, L'йconomie et /а
sociйtйfranзaise de 1945 а 1970 (Париж,-I 971 ); Caron, Economic History ofModern France, с. I 82
и нaтa_ть__!<;__~_.__f. lS:!!t~l,__Qlpita/ism and tl1e Srate jf.1_Modern France (Кеймбридж; 1981 ),---гл. 1~9 и --
Frапсе(Ксймбрндж, Масачусетс, 1963).
2н Вж. отново: Ko!odziej, FrencJ1 !11ternatio11al Policy Under de Gau/le and Pompidou: Tlie
Politics о/Grandeur.
2зи Вж. данните в: CIA,HdiidbOOkO/EconOmicSratislics, 1984,с. 16 и нататък.
239 Вж. например: Hosking;-Hfst~7 o/rhe Soi•ier L(nion, прйлсiЖение С {„SeJected Jndices of
Industrial and Agricultural Product1on ), с. 483; r..1unting, Economic Development oft/1e USSR,
(Лондон, 1967), гл. 6. ·
240 Munting,Economic Development_ofrhe. USSR, с. 133.
241 Проблемmс на съветското селско стопанство са във фоf..)'сана вни~1анисто в научната
литература; вж. особено полезните стапl!l 4 и~ в: Bergso~ ~nd, Levine (eds), Soviet Есопоту
To1vard Ihe Year 2000; D. М. Schooner, „SovietAgncultur.iJ Pol 1cies 'в: Soviet Есопоту in а Тtmeof

Clrange (Вашинттон, 1979, Papers, Joint Economic Committee, US Coпgress) с, 87-11511 нататъь:;
н Munting, Eco11omic De\:e!opme111 oft/1e USSR, с. 142 и 160 и нататък.
2 ~ 2 CIA, Ha11dbook о/Economic Staiistics, 1984, с. 27 и нататък. -- !
!Н Cipol\a (ed.), Fontana Eco11omic Нistoryo[Europe, то:-.~ 5, част 2, от с. 47611 то:-.16, част2,
от с. 539; N. Spll1ber, Tl1e State and tl1e Economic Development in Eastern Europe (Ню Йорк, 1966);
Kaser, Сотесоп, на различни ;.,1еста и отличното резю:-.1е в: Aldcroft, E11ropean Есопоту 1914-
1970, rл. 6.
1
н NoYe, Economic History ofthe USSR, от с. 330 и 363; Bergson and Levine (eds), Soviet
Есопоту Тон·а1·d t/1e Уеа1· 2000, с. 148.
zн Подробносn1 в: М.1. Goldn1an, Т/1е Enigma o/Soviet Pefl·oleum (Лондон/Бостьн, 1980), ---- _ji
който дава по-розови перспе~..1иви за руското петролно производство от ЦРУ, но признава
пробде).Jа със загубите.
246
Повечето от това ще се разглежда отново в последната глава, но вж.: Bergson and
LeYine (eds), Soviet EconomyT01i•ard the Уеа1· 2000, особено с 40211 нататък; Н S. Rowen, „Living __
\Vitl1 а Sick Bear", Naiional lnlerest, 6р. 2 (зима, 1985-1986), с. 14-26. M. l. Godman, USSR ;11
Crisis: Tl1e Fail111·e of ап Eco11omic System (Ню Йорк, 1983); Р. Dibb, Tlie Soviet U11ion: The
Uncomplete Superpolver (Лондон, 1985), гл. З; Т. J. Colton, The Dilemma о/ Reform in tJ1e So!'i~t
U11io11 (Ню Йорк, 1984), на различни i1еста: За проблемите па Изто(ша Европа вж.; „Cracks iп the
Soviet Empire?", издание на !11ternational Secиl'ity, том 6, бр. 3 (зима 1981-1982).
247 Bairocl1, „lntemational Industrialization Levels", с. 304.
2
~~ Вж. таблица 43 по-долу и CIA, Ha11clbook о/ Eco11omic Statistics, 1984, с. 4 - които
(изч11слс1111 в щатски долари) вероятно биха лро~.1енил11 данните за 1987 г., поради обезценяване
па стойността на америкш1ската валута.
2 9
~ Balfour, Adversa1·ies, с. 204.
250
Пак там, с. J 93.
251 L. Thuro\v, „An1erica An1ong Equals" в: Ungar (cd.), Est1·a11geme111, с. 159-178; idem, Tlie
Zero·Sиm Society (Ню Йорк, 1980), особено гл. 1114; DeGrassc, Лt/ilitary E.xpansion, Economic
Dccline, особено гл. 2.
252 Вж. по-подробно: Gгosscr, fVesternAlliance, с. 217; J. J. Scrvan-Scl1reibcr, Tl1eAmerica11
C/1al!e11ge (Хар~1ъндсуърд, 1969), сnсц11атю част 2; R. Bamet, Global Reac/1 (Ню Йорк, 1974); S.
Rolte, Т/1е !11ter11ational Corporation (Париж, 1969), както и Woodruff, America S ln1pact 011 the
fVorld, гл. 4.
253 Bccker and \Ve\ls (eds), Economics antl fVorkl Poive1·, г11. 7-8; D. Cal\co, Tl1e /mperious
Есопоту (Кеймбридж, Масачусстсо 1982);-J. Gowa;·Cfosi11g tJ1e Gold IVindoiv:·-oomestic-Po/itic ___ _
and tJ1e Епd о/Bretton Woods (Итака, Ню Йорк, 1983); G. Epstein, ,,Тhе Triplc DcЬt Crisis", ff"orld
Policy Jo11r11al, том 2, бр. 4 (есен, 1985), с. 628 и 11атаrьк; Economist, 5 акт. 1985, „MoOet~,-ry---t напрежение от външен враг (например Израел), 11зrлежда че не е подходящо да се употребява
Refoпn" Survey, с. 11.
25
~ Thurow, „An1crica Among Equa\s" в: Ungar (ed.), Estl'angement, с. 163.
255 Idcm, Ze!'o-Sum Society, с. З-4. (Данните за Съедине1штс щати изглеждат вероятно по-.---­
добре поради покачnш1с курса 11адолара през 1983-1985 г. и се влошават отново след понижава· ·· ·---
нето му след 1985 г.) · -- - -
256 Calleo, „Siпce 1961: An1crican Po\vcr in а Ncw World" в: Bcckcr and Wells (eds), Economics. __
a11d H'o1·ld Po11·er, с. 391-393.
257 Оеу ct а1. (eds), Eag/e Defianl, част 8 (с бележка заизползnапmе източниц11).
2sк Цитирано в: Gilpin, 1Va1' and CJiange in World Politics, с. 76-77.
2 s9 Взел съм данннтс за броя на населението н брупшя национален продукт на главаот населе-
1шсто от: Chaliand and Ragcau, St1·ategicAtlas, с. 214-220, ч1111то дашт се базират па World Bank's __
Repo/'f 011 IV01·ld Det-•e/opmeпt, 1982. Общ11ят брутсн национален продукт е по мои изчис11ен11я. ~ St1·ateg1cAtlas, с. 14.J; и значи~1ите статии в: R. Н. Solomon (ed.), The CJ1i11a FactorSino-American
260 Зара;:щ твърденията 1щ Пъркинс в: Solomon (cd.), C/1i11a Factol', с. 118-119, че бру11111ят
11ащ1011алс11 продукт на Китай 11а глава от населението за 1979 г. е по-вероятно между 400 и 5. 00·. - ...
щатски долара В).!есто оф11циал110 споменаваната сума от 266 щатски долара съм вюпоч:ил.И
калкулация за 1980 г. на базата на 450 щатски долара па глава от населението. . ..
8. Към двадесет и първи век
---,---1
1 Keylor, Т.ve11tietl1-Cent111y fV01·ld, с. 45.
2 Класическото твърдение е в: Е. Н. Carr, What is History? (Хармъпдсуърд, 1964), rл. 1,----
,;rhe Historian and his Facts"; но вж. също: D. Thon1son, TlteAims о/Hisrory (Ло1що11, 1979), rn. 4. -
-1
Вж. ~1ежду .2руrото: Gilpi~, Н'с11· апс/ Cliange in rJ01·kl Politics; G. !'v1ode1ski, ,;П1е long
3
J Cycle of Global Pol1t1cs апd the Natюn-Statc"', Comparati1 1e Srиdies in Society апс/ History, том 20
(апрнл 1978), с. 214-235; Rasler and Thompson, „Global \Vars, PuЫic Debts and tl1e Long Сус!е",
!Ja разлнчнн ~!сета; !\·IcNei!J, Pursuit о/Рои 1е1·, на раз,1нч1ш ~1еста; Rosecra11ce, Aclion ancl Reaction
in f}'Oг!d Polirics, на раз.111•ши ыеста.
i
4
Както в добре познатия цитат в: Herr E11ge11 Dы·ingS Re110/11tio11 in Science (Лондон, 1936),
1 с.188.
s Научната по.11пич:еска:ппература тук е огром1~а. За проба вж.: iVf. \Vight, Po•ve1· Po/itics
1 (Хар~.1ъндсуърд„ 1979); К. Waltz, Ма11, tl1e Stateand JVar (Н10 Йорк, 1959); Н. Bull, Т/1 еА11агс}1iса!
SocieO• (Ню Йорк, 1977).
Вж. например: Р. F. Drucker, ,;rhe Changed \Vorld Economy", Foreig11Affairs, то~.164, бр. 4
6
(пролет J 986), с. 771-772 - забележителна статия. Вж. също и данннте, дадени в: „Beyond
Factory Robots", Economist, 51оли 1986, с. 61.
7
Drucker, „Changed \Vorld Economy", с. 771-772; „China and India", Economist, 21 дек.
1985, с. 66-67.
s Отново литературата по тазител~а е огромна. За добро общо въведение вж.: S. В. Undcr,
TJ1e Pacific C~n!11ry (Станфор;t, Калифорция, l 98Q); J. W. MorJcy, TJ1e Pacific Basin (Нiо Йорк,
1986), М. Sm1!h et al. (eds),Asia 5 Neiv lnd11strial World (Лондон, 1985); К. Е. Calder, ,;rhe Making
of а Trans-Pac1fic Economy", JVor!d PolicyJour11al, том 2, бр. 4 (есен 1985), с. 593-623.
9
Under, Pacific Ce11tury, с. 13-14.
10
Пак та~1. с. 6 11 15.
11
Р. Dt) sdale. „The Pacific Basin апd Ito; Economic Vita1ity'' в: Morley (ed.), The Pacific Basin, с. ] 1.
1
12
MatЪias, Fi1·st Industrial Nation, с. 44.
М. Kaldor, Т/1е Baroque A1·se11al (Лондон, 1982), с. 18. За други приыери - от съвсем
13
разш1чен .източ1шк вж.: F. Cooper, „AffordaЫe Defencc: Jn Search of а Strategy", Joun1af о/ tJ1e
Royal U1111ed Services !11stit11te for Defence Srutlies, том 130, бр. 4 (декемврп 1985), с. 4. Мноrо
полезно е 11 сnециалното изследване „Defeпce Technology", Economist, 21 май 1983.
" Кшочът тук с (от вътр~шсн експерт): J. S. Ganslcr, Т/1е Defense !11dust1y (Ксй~1бридж,
1
Масачусстс, 1980).
is За това вж.: McNeill, P11rsuil ofPo\ver, passim; и Kaldor, 111е Baroq11eArse11al, навсякъде.
16
TJ1e AП!ital')' Baiahce 1985-1986, с. 170-173; както 11 публикацията на SJPRI (Stokholm
Intemational Реасе Researcl1 Iпstitute) TheArms Race and Arms Co11trol (Лондон, 1982), особено
глющ 2-3.
··- ·- 17 L.-Bro\vn et al;;-Srate ofrhe·World; 1986.(Н10-йорк~-1986);-ё-:-196.--·---- --- - -· -
111
„Краен", разбира се, е случаен термин, защото ако една страна се чувства под силно
този термин. От друrа страна, историческата памет подсказва, че ако определена държава
- отделя за дълго време повече от 1О% (а в някои случаи, когато е структурно слаба- повече
от 5:%) от бруn1ия си национален продукт за въоръжаване е вероятно да намали темповете си
на растеж.
1
~за някои примери вж.: Cipo11a, Eco11omic DeclineoJEmpires, нa различни места; Kcnnedy,
Stra.tegy and Diplomacy, гл. 3; F. Lewis, „Military Spending Questioned", New York Тimes, 11 ноем.
1986, с. DI, D5.
10
Съобщено за това в:.„Тhе Elusive Boom in Productivity",New YorkTimes, 8 април 1984 г„
бизнесраздел, с. 1 и 26. Вж. също: „RicherThan You", Economist, 25 акт. 1986, с. 13-14.
··
21
Bж.:-Т.-Fingaг (ed:);-CJ1ina:S·Questfor !1idеjйfiйfеп-се-{Боулд:ър;к.олорад.о; 1980): iii!ВСякЪ- ·
де; G. ~egal and w~ TO\V (eds), Chinese Defence Policy (!J.~J!ДOH, 1984); Chaliand and Rageau,
Relatio11s and the Global Sce11e (Ингьлууд Клифс, Ню Джързи, 1981); 11 J. Camillcri, C/1inese
Foreign Policy: The Maoist Era and ltsAftermath (Сиатъл, Ваwингrон, 1980).
_
22
G.Segal, Defending .China (Лондон, 1985), разкрива в детайли упадъка 8 китайската
военна ефективност; вж. също: Н. W. Jencks, From Missiles lo Muskets: Po/itics and Professionalism
in tlie ChineseArmy 1945-1981 (Боулдър, Колорадо, 1982).
j SolomonВж.: D. Н. Perkins, „The lntemational Consequences ofChina's Economic Developrnent" в:
23
(ed. ), China Factor, с. 118.
j„China's
2
~ Вж.: „А Nc\v Long March in China", Economist, 25 януари 1986, с. 29-31; J. Т. Dreyer,
Military Modemization", Orbls, т. 27, бр. 4 (зима, 1984) с. 1011-26; JWilitary Ва/апсе
1985-1986, с. 111-15; М. У. М. Kan, „Deng's Quest for Military Modemization and National
.J
Security" n: Mainland CJ1i11a S Л4oden1ization: Its Prospects and РгоЫетs (Бъркли, Калифорния,
1982) с. 227-44.
2s Drcyer„,China's Military Modcrnization", с. 10.17. " , . Jndustrial States (Маш1сън, Упсконс11н, J 978).
26 Пак та~~. с. 1016. Вж. също: J. D. Po11ack, „Сhша as а Nuc!ear Power в: \\. Н. O\'erb01l
(cd.), Asia S Nuc/ear F11t11re (Боулдър, Колорадо, 1977), навсякъде: , . . . . "
21 За кратък прег.1ед на тези слабости вж. отново: Dreyer, „Chtna s M1l1tary Modernizatюn ,
с. 1017. За развитието на подводниците вж.: Ne\v }Ork nтes, l anp1111 1986, с. С!• С3.
2s „As China Gro\VS Strong", Economist, 25 януари 1986, с. 11; и особено G. Segal, „Defence
Cultllre and Sino-Soviet Relations", Jo11rnal o/StrategicStudies, Т. 8, бр. 2 (юни, 1985), с. ] 80-98,
с по-пълни източници.
29 в. Reynolds „China in the Intemational Economy", в: Н. Harding (ed.), China 's Foreign
Relations in J980s (Н10 Хейвън, Кънетикът, 1984) с. 75.
зо D. Н. Perkins, ,Jhe International Consequences of China's Econo~ic Dev~lo~ment" в:
Solomon (ed.), ·china Factor, с. 115-16; и за повече подробности вж.: Perk1пs, Clu11a s Modern -
Есопоту в Нistoricaf Perspective (Станфорд, Калифорния, 1975), навсякъде; н А. D. Barnett!.___
Cliina S Есопоту i11 G!obal Perspective (Вашинггон, 1981 ), навсякъде.
з1 Ne~v York Times, 27 март, 1986, с. А14; Rostow, Wor!d Есопоту, с. 532 и нататък.
з2 Perkins, „Intcrnational Consequences" в: Solomon (ed.), China Factor, с. 128. · - · · - - - t --юЛiГl 985; и „SiJicon Valley Has а Big Chip About Japan", Eco11omist, 20 :.fарт, 1986, с. 63-4.
JJ Reynolds, „China in the International Economy" в: Harding (ed.), China S Foreign Relations
fn the J980's, с. 87. . :---
н Цитирано в: Bro\vn et al. (eds), Stateoftl1e fVorld, 1986, с. 19; вж. също: „Ch1na and Ind1a: -
Two Billion Pcople Discover the Joys ofthe Market", Economist, 21 дек. 1985, с. 66-67. у ··-
н Cl1ina and India"· вж. също сведения на очев11децза неотдавнашното nреустроиство в:
О. Sc11e1i' То get Rich is G'iorious: China in the 80s (Н10 Йорк, 1985). __
з6New York1inies, 27'март, 1986, с. AJ4; и още по-общо K.Lieberthal, „Domestic PoJitics and
Forcigп Policy", в Harding, Chiпa's Foreign Relations in the l980's, с. 58. Вж. също отчета на ЦРХ__
„Chiпa: Economic Perfurmance in I 985" (Вашннггоп, 1986); и накрая, неверояn10 интелигентната -
статня от А. D. Barnctt, ,;ren Years After Мао", Foreign Affairs, т. 65, бр. 1 (есен 1986), с 37-65.
11 Вж. отново: „China and Indi.a", Eco11omist, 21 дек. 1985, с. 65-70, особено с. 68; и Ramses,
1982, TheState oftl1e World Есопоту(Кеl~мбридж, Масачусетс, 1982) с. 286--286.
Js Pcrkins Iпtemational Consequences", с. 130-1.
J9 Milita,Y Ёаlапсе /985-86, с. 112; Pcrkiпs, „Intemational Consequences" в: SoJomon (ed.),
CJ1ina Factor, с. 132.
4u Вж. таблицата в: Browп et а!., State of~!!e 1VO!!o',_l~~~_o_~iQ7.!_. _____ „ ___ ·-~-------1------- 67 -Econoniist;26·anpил-1980,C.22;-voge1-:-;,raXNlppoli}ca", с. 753; idem, Japan as Number
·· 41 PerkiiiS;;~IiitCПiЗfiofiЗ.ГCOПSCq-uencCs" В: Solomon (cd.), China Factor, с. 132-3; Economist,
25 януари, 1986, с. 29. . 6
42 Perkins, „Internatioпal Consequcnces" в: Solomon (ed.), Chma Factor, с. 120.
4J Тази Проекция се базира на предположението, че „четирите най-големи икономики в
Западна Европа ще имат еднакъв ръст през периода 1985-2000 r., така, както е бШiо през 1970-- ___
82 r. (което, признава весn1икът, може би е твърде песимист11чно): „China апd India", ~· 6~.
44 Ramses, 1982, с. 285; дан11итс в: Morley (cd.), PacificBasin, с. 13; Reyпolds, „Сhша 1n the---
Jпtcmational Economy", с. 73-4. За сравнение вж. отново: Rosecrance, Riseofthe TradingState,----
навсякъде.
4S Вж. отново: Segal, „Defence Culture and Sino-Sovict Relations", навсякъде.
46 R. Taylor, The Sino~apaneseAxis (Ню Йорк, 1985).
47 „Rus~i_a and (:hin_a", Economist, 29 м_api:_:J~§_,_o.~~4-5~_!:1.f'_l:OB.~JI_e.~ пр.ави автомаm!П:IР
чле-~i на един -,;антисъветс-кИ-ООединен · Ф-POliT", както се твърди в: С. О. McFetridgc, „Some
Implications ofChina's Emergiпg as а Great Power'' ,Jour11a/ о/tl1e Royal United Se1-vices 1nstitutefor
Defence Studies, т. 128, бр. З (септември 1983), с. 43.
4я За което вж.: J. G. Stoessinger, Nations in Darkness: China, Russia and America (Hio_ __._ 91-4; D. Burstein, „When the Yen Leaves-the-SJ..-y It ?vfay Capture the Earth", Ne1v York Times, 3
Йорк, 1978), навсякъде; 11 Harding (cd.), China S Foreign Re!ations in the !980s, навсякъде, особе-
но rл. 6. ----- -
49 Po!Jack, „Chiпa апd the Global Strategic Balance" в: Harding (ed.), Cl1inaS Foreig11 Re!ations.
i11tl1e1980S,c. l73-4.
sa ,,А New Long March in China", Economist, 25 януари, 1986, с. 31.
s1 За тази политика вж.: E.A.Olsen, lJS~apan Strategic Reciprocity: А Neo-/11ternatio11~l1sl\
Vieiv (Ставфорд, Калифорния, 1985), навсякъде; забележките за Япония в: R. А. Sса!аршо,
„China and Nortlieast Asia" в: Solomon (ed.), China Factor, с. 193; Scalapiпo (ed.), The Foreign ---
Policy ofModeni Japan (Бърклн, Калифорния, 1977); Т. J. Pempe!, „Japaнese Foreign Policy", гл.
5 от Р. 1. Kalzenstein (ed.), Веtи·ееп Po;.,.·er and Plenty: Foreign Economic Policies ofAdvanced
52 Това е обосновано нaii-;i,oбpc в: Vogcl, Japan as Number Опе; но вж. също: idem, „Рах
Nipponica?" Fo1·eignAffairs, т. 64, бр. 4(пролет1986) с. 752-67; и H.Kahn, Tlie Eme1gi11gJapanese
Superstate (Лондон, I 971). За протнвния арrумеит вж.: „High Technology: CJash of the Titans'',
Economist, 23 ав. 1986, с. 318, която показва предимствата на САЩ.
sз Вж. също: Smith et а!., Asia S Ne'ov Jndustria/ Wor!d; и Linder, Pacific Century, навсякъде.
s~ За това, което следва, вж.: Linder, Pacific Century, с. 107; Е. Wilkinson,A-fisunderstanding:
Еиrоре versus Japan (Токи о, 198] ); „Is it Тоо Late to Stop the SJide to Protectioпism?", Tl1e Тimes, 14
януари 1982, с. 15; OJsen, US.Japan Strategic Reciprocity, rл. 4.
ss „Japan Frets About Tomorro\v", 1Ve'ov York Times, 30 април 1986, с. Dl-D2.
56 „Obstacies to Change in Japan", Ne1v York Тimes, 29 април 1986, с. 01.
57 Вж. данните в: CIA, Handbooko/EconomicStatistics, 1984, с. 50-4; сед~ПIЧНИЯ индекс на
„Икономист" за цените на потреб~~телските стоки; и Drucker, „CJ1anged World Economy", нa-
вся~..ъдс.
58
Вж . полеЗfl():!_(:l_р_~зюм_е__в:_R. В. Reich, „Japan in the Chips", Ne'tv York Revieи' о/Books, 5
59
„Big Japane_se Gain in Computers Seen", Ne1v Yo1·k Тimes, 13 февруарн 1984, с. Al, Al 9;
.~ill Japan Leapffog-America on Supcrfast Computers?" Eco11omist, 6 март 1982, с. 95.
60
„Japan Sets Next Target", Simday Times, 29 ное~шри ] 981.
61 „Westinghouse/Мitsubishi"; Economisr, 6 февруари 1982,с. 65.
62
R.B. Reich, „А Faustian Bargain \vith thc Japanese", Ne1v Yo1k Times, 6 април J 986, б11зне-
сраздел, с. 2; „Japanese АП Set for Take-off'; TheTimes, 11 ноемврн 1981; Smith et al.,Asia S Ne1v
Jndustrial Wo1·/d, с. 21-4.
63
Цнтатът е от: Voge1,-„Pax Nipponica", с. 753: По-общо вж.: „Japanese Technology", Tl1e
Тimes, 14 ювп 1983 ,,SpeciЭ.l Report'', с. I-VIII. Успешната ексrmоатация ва роботиката е описана
- в: В. J. Feder, „Ne\v Challaпge in Autoпшtion", New York Times, 30 окто~!Ври 1986, с. D2.
6 ~ ,,Reconsider Japan", Economist, 26 април 1986, с. 19-22; но вж. отново: Johnson, i'vf!TJ
antl tl1eJapa11ese Miracle; Vogel,Japan as 1Vumber Опе, с. 70.
м YogeJ, „Рах Nipponica", с. 754.
46 Вж. таблиците в: Economist, 9 юлн 1983-раздел „Japan Survey", с. 7; и PempeJ, „Japanese
Foreign Economic Policy", с.171-2. ____________________ _
О11е, гл. 7; Smith et a1.,AsiaS NeJv Jndustriq_l 1Vorld, с. 13.
н Haпpll:\lcp: S. KaпiЗ.ta,Ja,Van in tl1e РаssiпgLапе.(НюЙ~рк, 1984); J.Taylor, Sl1ad0Jvsofthe
Rising Sип: А Crilica/ VieWO/the-----;;Japtiiie.fe-М_~f!I_cj_e~._(ff.ю Йорк, J984); „Therc Сап Ве Clotids
Тоо", Econom1'st, 9 ЮлiГ1983;-;,JЭ.pЭ.ii.S-UrVey".
6
~ D. Halbcrstam, „Сап We Riseto the Japanese Challenge?" Parade, 9 октомври 1983, с. 4-5;
------: и още по-тревожната статия: .Т~Н. Whit~, „}}1_~_J;?aпger trom Japan",New YorkTimes Nfagazine,28
юли 1985. · _ · --_·_· :--- --- .
70 „The Ne\V Global Тор Banker: Tokyo and Its Mighty Money", Ne\v York Times, 27 април
1986,с.1, 16.
71 F. Marsh, JapaneseOverseas lnvestment(Economistinte!Jigence Unit, Лондон, J983); Tlie
Times, 22 април 1983. ______ _
- - - -~- 72-За тсз:н-данни-1mро111озиJJж:-:-;;JараnlпvеSt1ng EiIOПnolls Sums of Cash Abroad", Ne 1v
York Тimes, 11 март 1986, с. Al, D12; „The Ne\v Global Тор Banker", Ne1v York Times, 27 април
1986, с. 1, 16.
.73 „Japan1s Investment Bankers Head for thc Big \Vide \Vorld", Economist, 1О април 1986, с.
септември 1986, с. А27. _. ___ _
74 „New GJobal Тор Baпker'', с.1.
75 Вж. таб,1ицатав: Liпder, PacificCentury, с. 12, ~..ъдсто се цитира изследванетоJарап in tlie
-- Year2000.
. -- -- -1 76 Вж.: С!А, HandbookofEconomicSt~t_istics, 1984, с. 33.
77 ,;тье Yen Also Rises", NeWYorkТimes, 5 март 1986, с. D2.
78 Вж. отново: Olseп, US~apan Strategic Reciprociry, 11aвcяi..-ъдe.
79 Вж. данните в: Afilitary Ва!апсе 1985-86, с. J 70-2.
 80
Spendiпg
01sen, US.Japa11 Strategic Reciprocity, навсякъде; Z.Brzezinski, „Japan Shou\d Increase
for Defcncc", Ne~v Haven Register, 16 август 1985, „Forum", с. 15.
81 Японското антивоеннодвиже1ше е представено мноrо.:r.обре в: Storry, History o/Modern
Japa11, гл. 11. Вж. също: Economist, 16 авr. 1985, с. 21-2.
82 Olsen, US.Japan Strategic Recip1·ocity, с. 149.
83 Вж. дискусията в: Reynolds, „China in the Intemational Economy" в: Harding (ed.), China's
Fo1·eign Relations in tl1e 1980's, гл. З (11 особено с. 8.6. откъдето е взет цитатът); Scalapino (ed.),
„China and Northcast Asia" в: Solomon (ed.), China Factor, особено с. 193. От друга страна вж.:
Taylor, Sino.JapaneseAxis, нався~..ъде.
84 Sca!apino, „China and Northeast Asia", с. 200. Вж. също коментара за външната nолип1ка
на Яnоння в: „Japan Survey", Economist, 7 декември 1985, с. 1О.
85 Вж. отново: Gruner, Die de11tscl1e Fгage, особено rл. 4.
86 Military Ва/апсе 1985-86, с. 40-3, 46-54. А
87 CIA, Handbook о/Economic Statistics, 1984, с. 37.
88 Данните за безработицата са взети от: The Economist Diary, 1984, с. 44. За растящите ---,
социални разходи вж. доклада на ОССЕ от ~шрт 1985 r.: Socia/ Expenditures 1960-1990. ---
89 Цитирано в: Under, Pacific Century, с. 108.
90 Вж.: „Down to Earth: А Survey of the West German Economy", Economist, 4 февруари ] 984.-
91 Са11ео, German РrоЫет Reconsidered; и Gruner, Diedeutsche Frage. Вж. също: DePorte,
Europe Between tlie Superpoи:ers, с. 180.
92 W. Gruner, „Der Deutsche Bund-ModeH fьr eine Zwischenlцsung?" Politik und Kttllur, т. 9
(1982), бр.5.
9з Р. Dibb, The Soviet U11io11: Tlie lncomplete Sttperpo~ver (Лондон, 1986) с. 43-4.
9
~ Литературата, посветена на сигурността на Европа и на атомните оръжия, е огромна..
Базврах се на: А. J. Pierre, Nuc/ear 1Veapons in Енrоре (Ню Йорк, 1984); дебата, предизвикан в:
М. Bundy et а!., „Nuclear Weapons and the Atlantic Alliance", Foreign Affairs, т. 6, бр. 4 (пролет,
1982), с. 753-68; и в: Strengtl1ening Co11ventiona/ Deterrence in Енrоре: Proposalsfor the J980s
(Ню Йорк, 1983); J. D. Stcinbrunnerand L. У. Segal (eds),Allia11ceSect1rity: NATOancl t/1e No-First-
Use Queslion (Вашингтон, 1983); G. Prins, TJ1e Nuc/ear Crisis Reader (Ню Йорк, 1984).
95 Military Ва/апсе 1985-86, с. 49.
96 „West Gem1an Defence: Early Warnings", Economist, 29 юни, 1985, с. 46.
97 Вж. от11ово разисква11ията в: Callco, German РrоЫет Reconsidered, rл. 8-9; и J. Dean,
,,Directions in Inncr-German Relations", OrЫs, т. 29, бр. З (есен, 1985), с. 609-32; и G. F. Treverton,
Nfaking 1/1е А /liance Work.~ !~е l!_n_~~!!_§fp_!~_s__~t_J_if._Eнr:op_e_('(J._т_~кa~JI_ю 0.орк, .1985), навсякъде. _ _ __,
-----9 8--„When-the Oil Runs Out", Economist, 19 октомври 1985, с. 65; „After the Oil Years",
Economist, 6 март, 1986, с. 57.
w Manufacturing, Economist, 28 септември 1985, с. 57.
ioo Вж. отново: GamЫc, Britain in Dec/ine; Kirby,Dec/ine о/British Economic Po)verSince -
1870; Eat\vell, W/10/ever Happened to Britain?; and S. Pollard, Т/1е Wastingoflhe Britis/1 Есопоту
(Лондон, 1982).
101 „After the Oil Years", Economist, 6 март, 1986, с. 57.
102 A.Walters, Brilain S lndustrial Renaissance (Лондон, 1986)- Уолтърс с съвеn1икътна г-
жа Тачър по икономическите въпроси.
10• „Scientists" Lament", Economist, 18 януари 1986, с. 16.
104 Вж. отново статистиката в: Military Balance 1985-86. -- --:·
105 Делът от сnетощ_1ия БНП е И3-'i_И_C!leti ~:. G!Jj.,_fi@_Ofx;_pls_ofEcpr_iomic Statistics, 1984, с. 32. За ___ -- ..
съкрушитеmiаr.iЭ.т3ка lia Този оlпП за представяне на карmна на свръхразширена отбрана вж.: А.
Barnett, ,Дtе Dangerous Drcam", Neiv Statesman, 17 юни 1983, с. 9-l l. Не тцка кр~ттттчно, 110 също
толкова отрезвяващо е мнението в: ,,Yes, But How Do We Рау for It?", The Тimes, 15 1они 1983.
106 „Navy Wins Warofthe Frigates", SundayТimes, 17 октомври 1982; С. Wain, ,;rhe Navy's ..-
Future",Listener, 19 август 1982.
101 Вж. честите нападки в „Икономист", напр.: „Trident: Bad Money After Bad", З ноемВ:рй1
1984, с. 34; „Not Trident", 9 февруари 1985, с. 16. Обосновката на пращпелството вж. в: Statement . ---
оп tl1e Defence Estimates, 1985, т. 1 (Cmnd 9430-1). ·-·
108 „Mcssage to the New Defence Secretary: „Think Small", SundayTimes, 12 яп. 1986, с. 16;
вж. също: „Defence Budget Costs Go Over the Тор", Dai/y Telegrap/1, 10 декември 1985. Има ··-.1
отлични обзори по проблема и различни предrtожения за решаването му в: J. Baylis (ed.), Alternative
Approacl1es /о Britis/1 Dе}ёпсе Poficy (Лондон, 1983), навсякъде.
109
За френската отбранителна полиn1ка вж. общо: М. М. Harrison, The R.r:.lцr,tantA/ly: France
andAtlantic Security (Балmмор, l 981 ); R. F. Laird, France, t/1e Soviet Union, and tlie Nuc/ear H'eapons
6....0. 1·.' · .·-·.
-j /ssue (БоуJЩър, Колорадо, 1985); и D. S. Yost,FranceS Deterrenr Paslure (Adelphi Papers, бр. 194-5). ~
110
„France" survey, Economist, 9 февруари 1985, с. 8. ~
111 Вж.: Р. Leilouche, L'Avenir de !а guerre (Париж, 1985), с добър кол1ентар в: D. S. Yost ~
„Radical Change in French Defence Policy", Sнгvival, т. 28 (януари/декември 1986), с. 53-68; R. F. ~
Laird, ,:Гhе French StrategicDilemma", Orhis, т. 28, бр. 2 (лято, 1984) с. 307-28. ~
112 R. S. Rudney, „Mitterrand's New Atlanticism": Evolving French Attitudes toward NATO",
OrЫs, т. 28, бр. 1 (пролет, 1984), с. 99.
113
Пак там, навсякъде.
114 „Chirac Is Pledged to Stick with NATO and Bonn", New YorkTimes, 6 април 1986, раздел
,;rhe Week in Review", с. 2.
115 Н. Schmidt, А Grand Strategy for the West (Ню Хейвън, Кънетикът, 1985), с. 41-3, 55-7.
Вж. също: J. Р. Pigasse, Le bouclierd'Europe(Пapиж, 1982).
116 Вж. разискванията в: Yost, „Radical Change in French Defence Policy; както и: iden1,
Franceand Conventional Deftnce in Centra/ Europe (Боулдър, Колорадо, 1985).
117 ,;rhe French Are Ready То CrosS the Rhine", Economist, 13 юли, 1985,_ с. 43-4;_„French
Defence: Count on Us", Econolnist, 25 Октомври 1986, с. 50-1.
118 Р. Stares, ,,Тhе Modernization of the French Strategic Nuelear Force", Journal о/tlie Roya/
United Seгvices Institutefor DefenceStudies, т. 125, бр. 4 (декември 1980) с. 37.
119 Вж. ornoвo: Laird, „French Strategic Dilemma", навсякъде; и Р. Leilouche, „France and the
Euromissiles", Fo1·eignAJ[airs (зиJ.tа, 1983-4) с. 318-34.
120 Вж. анализа в: L. Ko!ako\vski, Main Currentso/Marxism, т. 1, TJ1e Fo11nders (Оксфорд,
1981), гл. 13 „The Contradictions ofCapital"; и дискусията на Енгелс върху проmворечията в:
„Socialism: Utopian and Scientific" в: Т/1е Essenlia/ Left (Лондон. 1960), с. 130.
121 „Excerpts from Gorbachev's Spcech to the Party",New YorkTimes,26 февруари 1986. Вж.
също: „Making Mr Gorbachev Frown", Economist, 8 март 1986, с. 67; S. Bialer, „The Harsh Dccade:
Soviet Policies in the l 980s", ForeignAffairs, т. 59, бр. 5 (лято, 1981), с. 999-1020.
~д Brownetal„Stateoft/1e World, 1986,c.14-19;„Focus: Food",Economist, 12апрШI1986,с.107.
123 М. I. Goldman, USSR i11 Crisis: TJ1e Fai/ure ofап Economic System (Ню Йорк, 1983), с. 86.
За по-задълбочен анализ вж.: Bergson и Levine (eds), Soviet Есопоту: Toward lhe Year 2000, rл.
4-5. Колко бързо (сравнително) се е влошило състоянието на Съветския съ1оз може да се види,
след като се прсnроч:ете по-розовото описание на пропастта между него и Съединените щат11 в
навечерието на-2000 г„в доста трезвата творба на Ларсъ11: Soviet-American Rivа!tу(написана през-- -
1976-7?), с. 272.
124
Както е отразено в: „Soviet is Facing Sixth Poor Harvest in а Row", Neiv York Times, 28
август 1985, с. А!, D 17. По-общи сведения в: R. Е. М. Mellor, The Soviet Union and its Geographicaf
РrоЫетs(Лондон, 1982); Larson, Soviet-American Rivalry, с. 17.
12$ За останалото вж.: Hosking, History о/the Soviet Union, с. 392. ·J. R. Millar, ,;rье Prospects
for Soviet Agriculture" в: М. Bomstein, The Soviet Есопоту: Conlinuity Change (Боу;щър, Колорадо,
19.81 ), с. 273-91 (nо-оптимистична от повечето други мнения); Goldman, USSR in Crisis, гл. 3.
126 „Тhе Soviet Economy",NewYork Times, 15март1985, с. Al, А6.
, 127 Goidman, USSR in Crisis, с. 81.
__j 121 Пак там, с. 83; и бележките в: Nove, Economic Historyofthe USSR, с. 362.
/ 129 Препечатка от: Brown et al., State ofthe World, 1986, с. 18.
·- _ _ _1э_~ Отново вж.:·Goldman,---USSR in Crisis; с: 70-1; и за nо~обща-информация: R:W. Thckcr,
j „Swollen State, Spent Society: Sta!in's Legaey to Brezhnev's Russia", ForeignA.ffairs, т. 60, бр. 2
~ (зима, 1981-2),с.415.
131 Brown et al.,Stateofthe World, 1986, с. 18.
в 2 Пак там, с. 11.
1 вз Вж. сравнителните дан~и в: CIA,HandbookofEconomic Statistics, 1984, с. 28-30.
134 Goldman, USSR in Crisis, с. 40, притежава забележителни цифри за тази неефеrnшност.
Вж. също изключително задълбоченото есе: J. S. Berlinger, ,,Planing and Management" в: Bergson
and Levine (eds), Soviet Есопоту: Toward the Year 2000, с. 350-89.
. .' 1 н Фразата идва от: Daniels, Russia: The Roots o/Confrontation, с. 239.
136 Данните са взети от: „Inputs Misused", Economist, 6 1оли, 1985, с. 12, което (самото
1 използване на думше „употребен да произведе, както се твърди, 1000 щатски долара брутен
национален продукт") явно намеква, че истинските цифри са далеч по-ниски.
602 m Това с най-добре нзяснеrю в: М. Go!dmaп,Т/<e
!. Enigma a/Sa„iet Petmleum.· Half-Full
Half-Empry {Лондон, 1980), no вж. също: L. Silk, „Soviet Oil TrouЫes", Ne;v York nтes, 5 юни
°'"
1985, с. D2.
~
!)~ „Riissia Drills Less Oil, ОРЕС Keeps It Chcap", Economist, 8 юни J 985, с. 65.
9
!J Economist, 3 май, 1986, с. 55-7; за ПО· обща инфор~~ация вж.: R. W. Campbell, „Energy"
в: Bcrgson апd Levine (eds), Soviet Есопоту: To1vard tl1e }'ear 2000, с. l 91.
~
14
Q Dibb, Soviet Union: The lncomplete Superpower, с. 93.
141
Can1pbeJJ„,Energy", с. 213-14, в: Bergson and Leviпe (eds),Soviet Есопоту: Toi~·ard the
Уеа1· 2000; вж. също: L. Dienes, „An Energy Crunch Ahead in the Soviet Union?" в: Bornstein (cd),-
Soviet Есопоту, с. 313-43.
142
Вж по-долу, с. 174-176.
143
GoJdman, „А Lo\v-Tech Economy at Home",New YorkTimes, 19 февруари 1984, бизнес-
раздел, с. 2; и иtrrерссните подробности в: R. Amann and J. Соорег (eds), lndustrial /nnovation in
the Soviet Union (Н10 Хейвън, Кънетикът, 1982).
!4-1 „Losing Battic", Wall StreetJournal, 25 юлн 1984.
145
Goldn1an, USSR in Crisis, с. 131 вж. също· R. Amann et а!. (eds), TheTeclmological Leve/ -
_j-
o/Sov1et Industry (Ню Хейвън, Кънетикът, 1977).
J.$6 Goldman, USSR in Crisis, гл 6; „Shado\VS overComecon",Economist, 29 май 1985, с. 3-18-:-
В~; пак: Drucker, „Changed Wor!d Economy", навсякъде; „0 1\'s Decline Seen CurЬing
147
•
Sov1et Plans , Ne1v York Тlmes, 1О март 1986, „East European Trade", Economist, 26 о~..-гомври 1985,
с. 1_19;,Усложненията в Източна Европа са разгледани също в: Т. Gustafson, „Energy and Soviet
Unюn , lnter11atio11al Sec11rity, т. 6, бр. 3 (зима 1981-2), с. 65-89.
148
М. Fcshbach, „Population and Labor Force" в: Bergson and Levine (eds), Soviet Есопоту:
Toivш·d the Year 2000, с. 79. Вж. също: Goldman, USSR in Crisis, с. 100; и Т. J. Colton, TJie Dilemma
о/Reform in t/1e Soviet Union (Ню Йорк, 1984), с. 15.
149
.„Sick Men ofEurope", Economist, 22 март 1986, с. 53.
150
Dibb, Soviet U11io11: Tl1e !ncomplete S11pe1po1Ver, с. 92-3.
isi Feshbach, „Population and Force" в: Bergson and Levine (eds),Soviet Есопоту: Tol!'ard tlie
Year 2000, навсякъде.
12
s Вж. аргументите в: J. W. Kiscr, „Ho\v the Arms Racc ReaJJy Helps Mosco\v" Foreign
Policy, бр. 60 (есен, 1985), с. 40-51. ' EtJmic Compositio11 о/DraftAge lv!ales, 1980-1985 (Санта Моника, Кмифорния, 1981 ).
isз Munting, Economic Deve/opment ofthe USSR, с. 208.
~н „Gorbachev's Plains: ~estemers See а LotofZeal, but Little Basic Clшnge" Ne1i• Yoгk11mes,
23 Ф~_вр;-ар~__ 1_9~§,_с~ _1_6_; „я„us~!<t_ Un9~r_Gorbachev~. Economist, 16-ноември-1985, с-.-21 .- - - - - - ! -- ___m_Military-Balance,-1985-86,.c.-180.-------··--·----------------· ---·-------
1'' „:ГЬс So~iet Econ~my", !"e~v York Tim7s, 15 март 1985, с. AJ, А6, цитира Лснард Силк;
Colton, D1/emma tn the Sov1et Uп1оп, rл. З; Daшcls, Russia: The Roots o/Confrontation, с. 273; J. F,
Hough and М. Fainsod, Ho~v t/1e Soviet Union !s Governed (Кеймбридж, Масачусетс, 1979). -·
s Това е разработено най-добре в статиите: F. D. Holxman „Are the Soviets Really Oulspcndinп ---
16
th: ~S on Def~ni::e?" fn/e~nationa/ SecurUy, т. 4, бр. 4 (пролет, 1980), с. 86-104, и idem, „Sovict
M1l1tary Spend1ng: A~sess1n~ thc ~umbers Game", lnternatio11al Security, т. 6, бр. 4 (пролет, 1982),
с. 78-I О 1; както и n: 1dem, F1nanc1al Checks оп Soviet Defence Expendilures (Лексинггьн, Маса чу- --
сетс, 1975). Вж. също: Hollo\vay, Soviet Union and tl1eArms Race, с. ] 14; Dibb, Soviel Union: Tlie
lncomp/ete Superpower, с. 80.
157
Този въпрос се разrnежда и в: Colton, Dilemma о/Reform in t/1e Soviet Union с. 91. и Bond and
Levine, „An Overvicw" в: Bergson и Levine (eds), Soviet Есопоту: Toward tlie Year 2000 ~ 19-2]
isи П_а_!<_!~~·--С:· _2_Q е източникът __на този цитат, вж.. също:-„Сап -Andropov~G~ntrol His
Generals?" Econoп1ist, 6 авrуст 1983, с. 33-5.
L. Н. Gelb, „А Common Desire for Guns and Butter", Neiv YorkTimes, 1о ное~шри 1985,
159
рубрика „The Week in Review", с. 2.
Вж. таблицата в: Hollo\vay, Soviet Union and t/1e Arms Race, с. 114; и дискусиите в:
160
• •
M1l1ta1?' Balance 1985-86~ с. 17-20; Holxman, „Soviet Military Spending"; w. т. Lee, Tlie Estimation _
ofSov1et Defence Expendltures 1955-75 (Ню Йорк, 1977); G. Adams, „Moscow's Military Costs",
New York 'Птеs, 20 януари 1984, с. А23.
За подробности можете да се консултирате със зашеметяващите данни от Годишнl!кана
161
Ми11истерството на отбраната на CAЩSoviet Military p01 ~·er и на Комитета по опасността сега
CanAmerica Catch ир- виждания, оспорвани в: _J. Gervasi, The Myt/1ofSoviet Military Supremacy
(Ню Йорк, 1986) и А. Cockbum, The Threat: /ns1de tlieSoviet Militaiy Machine (Hio Йорк, 1984).
За подробности, представени в неполемичпа форма вж. в: A!ililaty Ва/апсе и годишнl!я доклад на
·-·1 SIPRI (Stockholm Intemational Реасе Research Institure).
Рон•еr (Н10 Йорк, 1884), но вж. също: Dibb, Soviel
Добро обобщение вж. в: J. Steele, Sm•iet
Union: Т/1е lncomp/ete Supe1po;ve1·; и Hollo\\.'ay,
Soviet Union and tJ1eArms Race, ка1...-rо и бе.1ежюпе, конто СJ1едват.
162
А. Amalrik, fVill tl1e Soviet Union Survi\'e Until 1984? (Ню Йорк, J 970). Вж. също: ivf.
Gardner, L'Agoniedu nigimeen Russie sovietiq11e(Гlapиж, J966) и последвалия я дебат в списани·
ето: ProЬlems oJComnumism; и Colton, Dilemma о/Reform in the Soviet Unio11, навсякъде.
163
Вж. сравнителните таблици в: Bergson, „Technological Progress" в: Bergson и Levine
(eds), Soviet Есопоту: Toivard tl1e Year 2000, с. 51 и нататък; Rostow, ~Vorld Есопоту, с. 434;
Hollo\vay, Soviet Union and t/1eArms Race, с. 134 и нататък.
1
6-1„SovietArms: TheirQuality Is Upgraded",Ne1vYorkTimes, 12февруари1984; Cockbum,
Tl1e Threat, С. 455-6.
16
s Alex Gliksman, „Behind Mosco\v's Pearof ,,Star Wars",Neo.v York11mes, 13 февруари 1986.
166
Цитат от: Flora Le\vis, „Soviet SDI Fears", New YorkTimes, 6 март 1986, с. А27.
167 Dibb, Soviet Union: The Incomplete Superpower, с. 51; Kazokins, „Nationality in the Soviet
Army",Journal ofthe Royal United Sen-oices Instit11tefo1· DefenceStudies, т. 130, бр. 4 (декември
1985), с. 27-34. По-розова картина е обри-сувана в: Е. Jones, „Manning the Soviet Military",
lnternational Securityт. 7, бр. 1 (лято, 1982), с. 105-31.
Вж.: Dibb, Soviet Union: Т/1е lnconip/ete Sйperpo1vir, с. 44 и НаТЭ:tьk; ,;гье Ncitiori-alit)'
168
ProЫems"; Hosking, Historyofthe Soviet Union, rл. 14; DanieJs, Russia: The RootsofConfro11tatio11,
с. 315 и нататък; както и по-подробните изс:rедвания: Н. Carтere d'Encausse, Decline ofап Empire
(Ню Йорк, 1982); А. Bennigsen and М. Broxup, The !slamic Threat to tl1e Soviet State (Лондон,
1983); и S. Е. Wi~bush (ed.), Soviet Nationalilies in Strategic Perspective (Ню Йорк, 1985).
169
J. Anderson, „Ukraine а Hotbed of Dissent, Nationalism" (сборна стаmя), New Hai,en
Register, 13 юни 1985; но вж. също и Р. Т. Potichny (ed.), The Ukraine in t/1e Seventies (Оуквнл,
Онтарио, 1982); Hosking, Historyofthe Soi:iet Union, с. 43 н нататък.
170
Ocвeн _K_azokins, „Nationality in the SovietAпнy", вж. и красноречивите подробности в:
Cockbum, Threat, с. 74 и нататък; Е. Jones, „Minorities in the Soviet Armed Forces", Comparative
Strategy, т. 3, бр. 4 (1982), с. 285-318; и изследванията на корпорация РАНД: S. Curran and D.
Ponomoreff, Managing the Ethnic Factor in the Russia11 and Soviet Armed Forces: А11 Historica/
Overview(Caнтa Моника, Калифорния, 1982); и Е. Brunner Jr, Soviet Demografic Trends and the
171 За това вж. например: D. Leebaert, Soviet Military Thinking (Лондон, 1981), най-вече
статии 4 и 5.
Например: Gervasi,Myth o/Soviet MilitarySupremacy, най-вече с. 116-18.
173
174
НапрпмерJ. Schell, The Fate ofthe Earth (Ню Йорк, 1982): Nuclear Madness (Бруклнн,
Масачусетс, 1979); Е. P.-Thompson,-Zero Option (Лондон, 1982).
17
s Има добър и кратък преглед на тези стратсп1чески идеи в: Е. Bottome, Т/1е Ва/апсе of
Тerror (Бостън, Масачусетс, 1986), rл. 4-7 (заедно с речник на терминолоrnята с. 243-54); А. \V.
Garfinkle, The Po/itics о/ the Nuclear Freeze (Фшшделфия, 1984); и Т. Powers, Tliinking About
Nuclear Weapons (Ню Йорк,-1983).--
176
Сред широкия избор от изследвания по този проблем аз предпочитам: М. Mandelbaum,
The Nuclear Future (Итака, Ню Йорк, 1983); R. Jervis, Т/1е 11/ogic о/American N11clear St1·ategy
(Итака, Н10 Йорк, 1984); и S. Zuckerman, Nuclear !llusion and Rea/ity (Лондон, 1982). Също
полезно е: S. М. Kee"ny-aild W. К. Panofsky, ;,мдD Vs. NUTS: the Mutual Hostage Relationship of
. the Superpowers~-ForeignAffairs,_т_60, бр.-3.(зима, 1981-2), с.-287-304.· ·~------ ~- -
177
Вж. отново: „In Battle ofWits, Submarines Evade Advanced Efforts З.t Detection", Ne\v
York11mes, 1 април 1986tc. С!; икоментар1rте: MccG\vire,Rationalefor the Development oJSoi·iet
Seapower, навсякъде, за трудностите, които Съветсюшт съюз е имал да интегрира а~1ерикански-
те балисmчни paкenr, насо_чваниот подво;uп1ци в своето стратегическо плаfшране.
178
Цитатът е от: Jervis, !llogic о/Атеп·сап N'!clear Strategy. За при~1ер на поддръжник на
„воденето на война"ВЖ:-.: С. Gray-;-,~NUCleafStrategy: А Case for а Theory ofVictory", Jnternationa/
Security, т. 4 (лято, 1979), с. 54-87.
Вж. най-вече: Р. Bracken, The Command and Contro/ o/Nuclear fVeapons (Ню Хейвън,
179
Кънетикът, 1983); N. Calder, Nuclear Nig/1tmares (Ар~rьндсуърт, 1981).
180 На тази тема вж. по-специално: J. С. Snyderи S. F. Wells (eds), Limiting Nuclear Proliferation
(Кеймбридж, Масачусетс, 1985); Mandelbaum, N11clear Future, гл. 3; G. Quester, Nuclear
Proliferation Breaking the Chain (Мадисън, 1981 ). Противното мнение в: К. N. \Valtz, Toivard
Nuclear Реасе, Wilson Center, Пporpa'-ia за изследване на }1еждунаро;:щата сигурност. Работ1щ
доку:-.1с11т11, бр. ] 6.
1 н 1 D. L. Strode, „Arms Control and Sino-Soviet Rc!ations", Orbls, т. 28, бр. 1 (пролет, J 984),
особено с. 168 и нататък.
1н 2 Economist, 9 февруари 1985, „Not Trident", с. 16. Вж. също: Gervasi, Т/1е Л4уt11 o/Soviet
Military Supremacy, с. 171.
~ю „France Tests Longer-Raпge Sub Missile", Ne•v York Times, 6 ~шрт 1986, с. АЗ. Вж. също
таблицата, в която се по;tчертава натрупването на френски ядрени главн, в: New Уо1* Тirnes, б
април 1986, рубрика „The Week in Revie\v", с. 2.
1s~ Например Po\ve!I Derides Nuclear „Last Resort", The Times, 1 юнн 1983, с. 4; Lord Carver,
,:Nhy Britaiп Should Reject Trident", Sunday Times, 21 февр. 1982. Вж. отново Yost, RadicaJ
Chaпge iп Freпch Defense Policy?
1 ~ 6 Dibb, Soviet Union: The Jncomplele Superpower, с. 161. За обратната гледна точка вж.:
Gervasi, Myt/1 o/Soviet MilitarySitpremacy, гл. 26, където се защитава тезата, че числеността на···--·--·-
НАТО всъщност е далеч по-голяма. Също важни са: !nterпational Security essays, S. Е. Miller - - -
(ed.), Convenlional Forces andAmerican Defense Роliсу(Пр11нстън, Н10 Д;кърси, 1986).
187 Statement of l/1e Defense Eslimates, 1985, т. 1 (Cmnd 9430), обобще11ие в: Survey_(}[___!
CurrentAJJairs, т. 15, бр. 6 (юни, 1985), с. 179.
188 Както с отбелязано в: F. D. Hoizman, ,;what Defense-Spending Gap?" Ne;v York Тimes, 4
март 1986.
189 Вж.: Dibb, Soviet Union: The IncompleteSuperpoи•er, с. 162; Military Ва/апсе 1985-86, - ·
с. 186-7; R. L. Fisher,Defendi11g tl1e Central Flvnl: TJ1eBala11ceofFoгces(Adeiphi Papers, бр. 127,---
Лондон, 1976).
190 Това е доста проп1воречива (и много обсъждана) тема. За оптимистите - с които
авторът се солидаризира в по-голяма степен- вж.: J. Mearsheimeг, „Why the Soviets Сап't Win
Quickly iп Central Europe", с. 121-57 11 В. R. Роsеп, „Measuring the Europcan Coпveпtional __J
Ва!апсе" с. 79-120, - и двете в: Millcr (cd.), Convenlio11al Forces a11dAme1·ica11 Defense Policy. - ------ J
Вж. също: StccJe, Sovie/ Po1ver, с. 76 и нататък; и С. N. Donnclly, ,.Tactical Prof31ems Pacing thC ---!
Sovict Anny: Rcceлt Debates in the Soviet Military Press", Iuternationa/ Defense Review, т. 11,
бр. 9 (1978), с. 1405-12. По-трезви обобщения IJ" R. А Маsол, „Military Strategy", в· Е. Morclon
апd G. Segal (cds), Soviet Strategy Toward Weslern Europe (Лондон, 1984), с. 175-202; Р. А.~
Peterscn and J. G. Hines, ,;rhe Conventional Offensive in Sovict Theatcr Strategy", Orbis, т. 27,
бр. 3 (есен, 1983), с. 695-739; и - акцентирай:ки върху възможността Съветският съ1оз да
употрсбндвустра~ши ракети (т. е тактически яд~нн ракети)=D. М. Gormley, „А Ncw Din1ension
to SovietTheater Strategy", Orb1s, т. 29, бр. 3 (есен, 1985), с. 537-69. Вж също: „Nato's Ccntral
Front'', Economist, 30 август 1986.
191 Вж.: Treverton, Maki11g the Alliance Wo1k, навсякъде; 1ю вж. също: 1. Joffe, „European---l
Amcrican Relatioпs: The Enduring Crisis", ForeignAffairs, т. 59 (пролет, 1981 ). ~ in Mexico Cause Conccrn in US", Ne•v YorkTimes, 19 октомвр11 1986, l, 20.
192 V. Вuпсе, „Thc Empire Strikes Back: Thc Evolution ofthe Eastem В!ос from а SovietAsset
to а Soviet Liabllity", International Organizalion, т. 39, бр. 1 (зима, 1985), с. 13-28. Вж. също_~
статиите по темата в: /nternalional Security, т. 6, бр. З (зима, ] 981-2); D. R. Hcrspring and I. ___
VoJgyes, „PoliticaJ Reliability in the Eastern European Warsa\v Pact Armies", Arrned Forces and
Sociely, т. 6, бр.2 (зима, 1980), с.270-96; А. R.Jolmson et al.,East Еиrореап /t.1ilitaryEstaЬ!is/unents:
TJ1e fVarsa1v Pact Norther11 Тiег (Ню Йорк, 1982).
193 D. А. Andclman, „Contcmpt and Crisis in Polaпd", lnternational Security, т 6 бр. 3 (зима,
1981-2),с. 90-104. . ___ ___ _ .-------~--
--LW Hcrsprihg-aiYd VoJgyes~-.~Political Rellability", навсякъде; В. S. Lambeth, „Unccrtainties fог
thc Soviet War Planner" в: Miller(ed.), Conventio11al Forces andAmericaп Defense Policy, с. 182-2;
W Е. Griffith, „Superpower ProЫcms in Europe: А Compera1ive Assessment", Orbis, т. 29, бр. 4
(зима, 1986), с. 748-9.
19s Вж. противоречивотопредложе11не на С. Хънruнrтьн в: „Conventional Deterrence and_ _ _'
Conventional Retaliation in Europe" в: Miller (ed.), Convenlio11al Fo„ces and American Defense
Policy, с. 251-75. И за по-широк обхват от възгледи за всички въпроси вж.: Е. R. Alteпnan,
„Central Europe: Misperceivcd Threats and Unforeseen Daпgers", World PoficyJour11a/, т. 2, бр. 4
(есен, 1985), с. 681-709.
196 Вж. дискусията в: Dibb, Soviet Unio11: The !11complete Superpoiver, с. 165-6; Scgal,
Defending CJ1ina; idem, Defense Culture a11d Sino-Soviel Re/ations, нався1-.ъде; и с. 579-82
по-горе.
19~ Dibb. Soviet Union: Т11 е /11complete S11perpo1ve1·, с. J 47; Scgal, ,;rhe China Factor" в: :60.·5·~;:
tv1orton and Segal (eds), Soviet Stralegy To1vanl Western Europe, с. ] 54-9; Strodc, Arms Control and
Sino-So1·iet RelatioJ1s, навсякъде. 01
19 3 Вж.; Stee!e, Soviet p01 ver, rл. 8, „Asian Anxieties"; също вж.: Т. В. Miller, „Asia in the ~
G!oba! Balance" в: D. Н. McMil!en (ed.), Asian Perspectii·es оп lnternationa! Security (Лондон, ~
J984); Segal (ed.), Tlie Soviet Union /11 EastAsia (Боулдър, Колорадо, 1983); М. Hunter, Т/1е Soviet ~
Geosti·ategic Dilernma (статия за Изследователския инст11тут по външна политика). ~~
199 Вж. отново: MccGwire, „Ratioпale forthe DevelopmeпtofSoviet Seapo\ver" в: Baylis and
SegaJ (eds), Soviet Strategy, с. 210-54; Polniar, SovietNai•al Developments.
2оо Цифрите са от: Dibb, Soviet Union: The Incomplete Superpo•ver, с. 172.
201 Цитатът е от: IЬidem, с. 171; но вж. също: Steele, Soviet-Poи:er, с. 33-6; и Cockbum,
T/1reat, rл. 15.
202 MccG\vire, The Rationale, с. 226; Dibb, Soviet Union: Т/1е lncompleteS11perpoи·er, с.167-74.
20J Вж. сравнителните статистики в: Smith, Pattern oflmpe1·falism, с. 215; аргументите в:
Steelc, S01 ,iet Po~ver, rл. 9-12; Fukuyama, „Gorbachev and the Third \Vorld",Foreig11Affairs, т. 64,
i бр·. 4 (пролет, 1986), с. 715-31; К. Menon, Soviet Рои:еr and the T/1f1·d TVor!d (Ню Йорк, 1985).
20~ Цнп~рано в: Dibb, Sovi"et Union:-Тhe /ncomplete Superpoи-er, с. 160. Отбе.1ежи още: N.
Eberstadt, „Danger" to the Soviet'' ,Nен1 YorkТimes, 26 септември 1983, с. А21, където се обсъжда
въпросът, кол!\о слабо би било влиянието на Съветския съюз, ако не съществуваха ядрените
_J оръжия.
105 IfGorbachcv Darcs", Economist, 61ол11 ] 985.
206 'Цнтатн от: Bialer, Politics and Priorities в: Bergsoп and Levine (eds), Soi·iet Есопоту:
--- 7 Toivard tl1e Уеа1· 2000, с. 403, 405.
.--J 201 За разисквания по проблемите и бъдещето на Русия вж.: Н. S. Ro\vcп, „Liviпg \Vith а
1 Sick Bear'', National /nterest, бр. 2 (зима, 1985-6), с. 14-26; Garthoff, Dйteпte and Confrontation,
rл. 29-30; CoJton,Dile1nma o/Reform in tl1eSoviet U11ion, навсяz..ъде; Goldmaп, USSR 111 Crisis, rл.
7; Dibb, So 11iet Union: TJ1e /ncomplete S11perpo1~-er, rл. 8; 11 О1·Ыs. т. 30, бр. 2 (лято, 1986).
zo& В. Rt1Ьin, ,;rhe Rcagaп Administratioп and Middle East" в: Оуе et al. (eds), Eagle Dejianl,
с. 367 _ лобър а11ал11з. Вж. също: Н. Saunders, TJ1a Middle East РrаЬ/ет in tlu: 1980.s (В<~шипгrон,
1 1981). За оnрс;tелени rrьпроси вж.: Р. Jabbcr, „Egypt's Cгisis,America's Dilen1ma"'.Foreig11A./Jairs,
т. 64, бр. 5 (лято, 1986), с. 960-80; и R. W. Tucker,„TheArms Balance and the Pcrsian Gu]f' в: Т/1е
- Purposes о/A111erican Po1ver (Ню Йорк; 1'981), гл. 4.
20 9 А, F. Lo\\~th?LJ,_„R,__onal_d_R~agan_and LatinAmerica:.Coping\vith Hegemony in Dccliпe':·в:
- - -oy-c-CtB1\CdS~Eag/e Dejiant, с. З 11 и натаrьк; R. Bonachea, The U~iled ~tatesa~~ Centra/Anierica
1 в: Kaplan, G!obal Po1ver, с. 209-41; Р. А. Armella et al. (eds), F1nanc1~! Po/1c1es and the fV01·/cl
-~1 Capital Jv/aгkets: Tlte Place o/LatinAmerican Countries (Чикаго, Илинон, 1983).
210 „An Economy Strugglcs to Brcak Its Fall",Ne;vYodcПmes, 8 юни 1986, с. Е3; „Hard 1iп1es
j ~11 Repoi·t oflhe Secretary о/ Defense, Саsраг W.1Veinberger to the Congress, 011 Fiscal Year
1984 Budget (Вашипгrон, 1983), с. 17.
1 212 „NATO: Burdens Shared", Economist,4 авг. 1984,с. 3. Вж. също дискуси1пе по въпроса
~ в: Callco, /mperious Есопоту, с. 169-71, и в бр. 16-17, с. 256-7; Е. Conine„,Do thc Iпtercsts o\thc
- . US Really Cover thc World?", New Have11 Register, 7 февруари 1985, с. 11, М. Kahler, „The ~шted
_-·"--i
--
States and Western Europe" в: Оуе et а!. (eds), Eagle Defiant, m. 9; и наr1-вече: Treverton, Makmg t/1e
Atliance 1Vork, навf!!.КJ>де~--------------------------·-- -·-- · ---·-· ··· · ·- -·
- · - ·- - HJJf~ 111 ПОЛезни дИС!-.")'СИИ в: Mako, US Ground Forces and tl1e Defense o/Central Еиrоре,
навсякъде; TrcYcrton, Making tl1eA/liance Work, павсякъ=~е, бр. 60 (есен, 1985), с. 9 1~ 11атаrьк; К.
Кnorr, „Burdeп-Shariпg in NATO: Aspects ofUS Policy", Orhis, т. 29, бр. З (есен, 198:>), с. 517-36.
214 Report oftheSecretaryo/Defe11se... Fisca!Year 1984,с. 17.
11s, Militaгy Forces StretcJ1ed Thin, ArmyChiefSays, Ne'tv Yo1*Тimes, 10авrуст 1983, с. А!, АЗ.
:.us
216 Forces: Need Arising for Моге-тгоорs, Ships and Planes", Ne}I' York Times, 26
октомврн 1983, с. А16 (с карта). ..
211 Вж. например картата в заключителните статии в: Larnett, Coflapse о/Bntrsh Po1vel', и
Marder, Ana/0111yo/Britis/1 Sea Power.
21s С. W. \Veinbergcr: US Defense Strategy", Foreign Ajfairs, т. 64, бр. 4 (про.1ет, 1986),
с. 678. В тази връзкаВ"АС.съ~~:В. R. Poser and S. VanEvera, „Defense and the R:agan Administrat.ion
Departure from Containmcnt" в: Miller (ed.), Conventional Forces and Arner1ca11 Deftnse Ро/1су,
с.19-61.
 '~
---1
219 За статистически доказателства вж.: Оуе ct al. (eds), Eagle Dejiant, гл. J; Bairoch
2
,, ,ч'
· н Пак та:.:.
lnte1·nationaf /11dustrafization Levelsfi·om 1750ro1980. Задруги данни вж.: А. Bergescn and Sahoo' „CostofPaying Interest Eases Dramatica1ly for US",№;11' YorkТimes,28 декемвр 1986, с. 1, 24 .
238
r~ f~'!-- -
.,:. '
„E~idencc oftl1c Decline of American Hegemony in World Production", Revieiv, т. 8, бр.4 (nроле; Цитатът е от: Drucker, Changecl Worfd Есопоту, с. 782. Вж. също: М. Shubik and Р.
239

19::i5), с. 595-611; 11 S. D. Кrasner, „United States CommerciaJ and Monetary Policy" в: Katzenstei~ Bracken, „Stratcgic Purpose and the Intemational Economy" в: McConnick and Bisse1 (eds), Strategic
(ed.), Between Рон·еr and P!enty, с. 58-9, 69-9. Dimensioпs о/Economic Bel1ai·io1-, с. 212.
:ио MilitaryBalance, 1985-86,с.13. 240
Drнcker, C/1a11ged Hi:11id Есопоту, навсякъде; S. Marriss, Deficits a11d tl1e Dol/a1·: Tl1e
221 Еди11 добър nри~1ер ще наыер 1 пе в: Е. А. Co11en, „When Po!icy Outstrips Po\\'er-American - World Есопоту at Risk(Вашингтон, 1985) и ко~1ентаритс в: ,,As America Diets,Allies Must Eat"
Strategy and Statecraft", PuЬlic lnterest, бр. 75 (пролет, 1984), с. 3-19. (водеща стаruя), Л'е~1• YorkTimes, 17 януари 1986; „А Nation Hooked on Foreign1
Funds",Ne1v York
222 Luthvak, Penlago11 and theArt o/War, с. 256. Times, 18 ноем. 1984, бизнесразде,1, с. 1, 24; „US as Debtor: А Threat to \\ orld Trade", Ne1v Уо 1 *
223 Вж. най-вече: Е. А. Cohen, Citizens and Soldiers: Tlie Dilemma o/Milita1yService (Итака, __. Times,14122 септември 1985, бизнесраздел, с. 3.
Ню Йорк, 1985), гл. 7-9; и интересните забележки за европейския опит в: СапЬу, „Military Вж. пак: Nordhaus, 011 the Eve о/а Historic Есопотiс Воот; нехарактерното оптимис-
Rеfоnn and the Art ofWar", Wilson Center, IntemationaJ Security Studies Program, рабоmи матери- 1 тично виждане в: „America Maпifactures Still", Economist, 19 април 1986, с. 81; и L. SiJk, „Сап the
али, бр. 41, с. 8. 1
1 US Rernain № 1?"р Ne1v York 1imes, 10 август 1984, с. D2 (въпрос, който не би могъл да бъде
224 За пример вж.: G. Hartc W S. Lind,Amei·ica Сап Win (Бетезда, Мериланд, J 986); Kaufman,--~ зададен десет imн двадесет години по-рано).
Rеа~~11аЬ!е Defens_e, нався1-.ъде; Luttwak, Pentagon and theArt o/War, J. Record, „Reagaп's Strategy·--: 242
Rasler and Thompson, „Globa] Wars, PuЫic Debts, and the Long Cycle", нався1-.ъде; Gilpin,
Gap , Ne;v Repi:.Ыlc, 29 ~кто;-.1вр11 1984, с. 17-21; J. fallo\vs, Nationa/ Deft11Se (Ню Йорк, 198 ! ); idem,_J 1Var and C/mnge ifl lVorid Politics, навсякъде.
,;rh·e· Spcnd-Up , Allanllc, 10JШ 19~6, с. 27-З l; Gansler, p_efense fndustry, навсякъде; s. L. Canby, !ов_~ е_О!J_И_~ано _най-добре в: G. R. Searle, Т/1е Questfor National Effeciency: А Study in
143
___
„Mil1tary Refonn and the ArtofWar' , навст..ъде; „Foruш: Military Refonn and Defense Planniлg", OrbiJ, 1
, British244Politics a11d B1·itisl1 Po/itical T/1ought, 1899-1914 (Оксфорд, J 971 ).
т. 27, бр. 2 (лято, 1983), с. 245-300. Също мноrо важно 8 тази връзка е смното експозе в: А.-Т.~-1 24 Пзк там, с. 101.
Hadley, TheSf!·awGiant: Trillmp/1 and Failure: America'sArmedForces (Ню Йорк, 1986). _J 246s Пак Там, с. 294.
225 Kaufman, ReasonaЫe Defiз11se, с. 35; „Bungling the Mi!itary Build-Up", Neiv York Times, 1 Вж. J. Grun\vald and К. Flamm, Т/1е G/obaf Facto1y: Foreign AssemЫy in lnteniational
27 януари 1985, бизпесраздел, с. 1, 8; Gansler, Defense /ndustry; Fallo\vs, „The Spend-Up"; вж. -----~ Тrade (Ваш1111гтон, Ко,1умбия, 1985) 11 Р. Scabury, „Internationai Policy and National Defense",
също: Lutt\Vak, Pentagon a11d t/1eArr o/War, rл. 5 за интересни корективи. ~ Journal o/Contempora1y Studies (пролет, 1983).
226 Weinberger, US Deftnse Stralegy,c. 694; но разгледай и съмненията, изложени в: Recofd, Вж. наnри:.1ер опита на Вслпкобритапия през 30-тс години на ХХ в., подробно описан
247

„Reagen's Strategy Gap"; FalJows, ,,Тhе Spend-Up"; и Canby, „Military Refom1 and the Artof\Var", в: Gibbs, G1·and Sfl·aregy, т. 1, с. 31 J.
както и обмислената защита на високотехнологичните оръжия в: к. N. Le\vis във форума на. ·. . - Gansler, Defiзnse lнd11s1ry, с. 12; и по-специално R. W. DcGrasse, Mi!itary E-rpa11sio11,
248

01·his, „Military Reform".
227 Тук ~?гада включа: Lнtt'v':k, Pentagon and tlieAi·r ofn'aг, Canby, „Military Reforrn and ·-··
the Art ofWar ; и Соhеп, „\Vhen Pol1cy Outstrips Ро\vег".
22~ Вж. 11anp11;-.1ep: R. W. Kon1er, MaritimeStrategy or Coa/ilioll Defiпse (Кеймбрндж Маса-
чусстс, 1984) и дебатите в списанията от 1986 r. като например в „Интсрнашънал Секюр~пи" за
„военноморската Сlратегия" на администрацията на Рейrън.
229 По~чсртано о;~1ово в: Weinberger, „US Defcnse Strntcgy", с. 684 и нататък. Вж. също:
. „Scl1ultz-We1nbergcr.D1scord'~-NewYorkTimes,-1-1-дeкeмвpи !984;с:-АJ;-д12: ·-··- ·------
230 Вж.11аnри~1ер: L. С. Thuro\v, „Losing the Economic Race", Neiv York Revieiv о/Books, 27
с~nтември 1984, с. 29-31; W. D. Nordh:ius, „On the Eve of а Historic Econonlic Boom", Neiv Yoffl:
Ttmes, 6.апр~ 1986, което излиза скоро след статията на Пнтърсън в същия вестн!IК „When th~
Econom1c Valшm Wears Off'. - s Вж. пак: CipoJla, Economic Decline о/ Empires; и Rastcr and Thompson, „Gtobal \Vars,
---- Economic Dec/ine (Ар:.1ъ11к, Ню Йорк, 1985); G. Adama, Tlie lron Тt·iangle (Ню Йорк, J 98 ! );
i Thuro\V, „Ho\V to \\'rcck thc Ecoпomy",Ne1v Уо1* Revie1vo/Boolcr, 14 маr1 1981, с. З-8; Kaufman,A
Reasonahle Defense, с. 33-34; по-общо в: G. Kennedy, Defense Есопотiсs(Лондо11, 1983), особс-
но rл. 8; S. Clшn, ,;Thc ImpactofDcfense Spcnding on Economic Performance: А Suгvcy ofEvidcncc
and РгоЫеms", 01·his, т. 29, бр. 2 (лято, 1985), с. 403 и 11ататък; В. Russett, „Defense Expeпdit11res
and National Wellbeing",America11 Political Science Revit?>\', т. 76,бр. 4 (декември 1982), с. 767-777.
9
н Ka1dor, Ba1_·oq11e_Arse11a_I, н~_всякъде; D_cGrasse,_ Лfjlitary_§3p~~!!iiJt}_,__ E_co11omic_De_cline,_
-·~нався1-.ъдс~ Thuro\v, ;;How--to-wre-ck the-вconOni:Y"; -слаёе, SO!vency, гл. 2; Е. Rothschild, ,Jhc
American Arms Boom" п: Е. Р. Thompson and D. Smith (eds), Protest and S11rvive (Ар;-.1ъндсуърт,
с. 170 и нататък; Rosccrance, Rise oftl1e 71·ading Srate, rл. 6 и 1О.
1980),250
Е. Rothschild, „The CostsofReaganism",Neiv YorkRevie1vo/Books, 15март1984, с. 14--17.
2 1

231 S. М. Bodncr, „Ou~ Тгаdс Gap Is ~eally а Staпdard of Living Gap", New YorkTimes, 6 май·. PuЫic252Debts, and the Long Cyclc".
1986, писма; и „Why Amenca Cannot Рау 1ts Way", Economist, 13 юли 1985, с. 69,и двстеобхва- Извадката с от: Misalliance (1909) и в оригш1ала е: „Hindhcad's tum \vill con1c". Както
щат проблемите, пр.ед които са изправени lрадицнонннте производства. За дебата по бъдещите- отбелязва Хобсбау:-.1 в „Индустрия и империя", с. 193, това е очевидно заяжда11с с градските
технологии вж.: „H1gh Tec~no]o~y: CJash ofthe Titans", Economist, 23 авrуст] 986. За изследва- __ борси в Южен Лондон, където цар11 проспер1пет, за разлика от другн области в ико1ю;-.1иката,
нията в конгреса nж.: „А D1sturb1ng New Dcficit", Time, з носм. J 986, с. 56. конто 253
са под натиск.
232 Док~то например TJ1e Global 2000 Report to t/1e President (Вашннгrон, 1980), т. I, с. 18- -- Вж. по-горе, с. 25-26. Същ? полезно в тази връзка С: В. Russett, „America 's Continlling
19, позоnаваики се на абсолютното увеличаване на светов 11 ото зърнопроизводство, предсказва Strengths", !nternational Organisation, т. 39, бр. 2_(пролет_, 1~85) с. _207-231. _ , ____ _
.увеличение на дефицита в Китай,- Южна Азия н Западна-Европа:·· -- -- --- ------ -- --- -·--'""=~-+-----· s.i Lippmann-;-US Frireign-Polii:j.;--Sl1feld Ofih'e-Rej}iiЫiC (Бо-с1Ъ1!-, MacaqyC~~~~i943):c. 7-8;
2

233 „Fanner'~. SJipping Share ofthe Market", Ne}V YorkTimes, 26 май 1986; „Fann Imports Rise 11 вж. пак: Cohen, „\\'hen Po\icy Outstrips Po\ver", и заключенията в: Е. Bottomc, Т/1е Ва/апсе о/
as Exports Plungc , New York Times, 20 аnрил 1986; „ElcpJ1ant-High Fann DeЫs", Economist, 14 1 Теrrо1·(Бостъ11, !'vfасачусетс, 1986), с. 235-242.
септември 1985, с. 17. J . ss Р. Hassncr, .„Europe and the Contradic~ions in American PoJicy", в: R. Rosecrance (c<I.),
2

• 234 За добър и кратък преглед вж.: Р. Саiл, „Political Economy in Ed\vardian England: ть~е·
Tanff-~ efom1 Controversy" в: А. O'Day (ed.), The Edwardian Age (Лондон, 1979), с. 34_59. ___
5
.:etersen, „When the Economic Valium Wears Off'; F. Rohatyn, ,,Тhе Debtor Есопоmу: А --
ProP<;1sal , New Уо1* Review о/Books, 8 ноемември 1984, с. 16-21; J. Chace, Solvency, tl1e Price of·-
Surv1val (Hю Йорк, 1981), гл. 1-2.
236
PresidentS Priva~e~ec~or~mveyon C:ost Сопtrо/,доклад, препечатан в: „OfDebt, Deficits,.~~
and thc Death ofa RepuЬ11c (F1gg1e Internatюпal advertisen1ent), №;11 York Times, 20 април 1986,
с. F9. В тази обява е сгрешена цифрата на общата лихва за 1985 г. като вместо 79 милиарда .
щатски долара тя всъщност е 120 милиарда щатски долара.
Атепса as ап 01·dmary Po1ve1· (Итака, Ню Иорк, 1976), с. 60-86. Вж. също настойчивото
твърде1111е па Хелмуr Шмит ~: Grand Strategyfor t/1e West, с. 147, че водеща роля може да заеме
сдинстве 11 0 САЩ.
ЕIПШОГ
1 Вж. отново: Doran и Parsons, IVarand the Сус/е о/Re/ative Po1ver, навсяJ..ъдс; G. l'viodeJski,
J
j
Wars and tl1e Great Po;ver System; idem, The Long Сус/е о/ Global Polititics and the Nation-State,
навсякъде. Вж. също; J. Levy, War in t/1eModern Great Po1~-erSystem (Лексинпън, Кентьки, J 983).

J
 'Rasler and
3
Тhompson, Global Wars, PubUc Debls, and lhe Long Сус/е, навсякъде.
L. Е. Davis and R. А. Huttenback, „Тhе Cost of Empire" в: R. J. Ransom et а!. (eds)
. :_9
- J БИБЛИОГРАФИЯ 609.
Explo~·ation in l~1e iVe\V Econ~mic Hfstory (Ню Йорк, 1982), с. 41-69; R. Taagepera, „Size and --,
Duratioп ofEmp1rcs: Systemat1cs ofS1ze", Social Science ResearcJ1, т. 7 (1978), с. 108-127; „Growth •
Curves ofEmpires", General Systems, т. 18 (1968), с. 171-175. Abarca, R. CtassicaJ Diplomacy and Bourbon Re\'ancl1c'' Strategy 1763-1770 Review о/Politics
1 32 (1970). "
Тук размишлява).! за най-различните учени, повлияни от идеите на Уолърстайн за „све-
4
·
то в на систеыа". Например А. Bergesen, „Cycles of \Var in the Reproduction of the World Economy" Abrahamson, J. L. AmericaArmsfor а 1Ve11' Century. Ne\v York, 1981.
в: Р. М. Johnson and \V. R. Thompson, Rl1ytl1ms in Politics a11d Economics (Ню Йорк, 1985); Е. Adama, G. The Iron Triangle. Nc\v J.Ork, 1981.
Friedman, Ascent and Dechne in the 1Vorld-System (Бевърли Хнлс, Калифорния, 1982); Bergesen, Adams, Е. D. Great Britain and t/1e American Civil JVar. 2 vols. London, 1925.
Studies in the Modern World-System (Ню Йорк, 1980); McGo\Van and Kcgley, Foreign Policy and the Adams, R. J. Q. Arms and t/1e $f'i'zard: Lloyd George and tl1e Ministry о/ Mt1nitions, 1915.
Moden1 JVorld-System, навсякъде. London, 1978.
s GiJpin, War and Change to World Politics, с. 93. Adamthwaite, А. France and t/1e Coming о/ the Second 1Vor/d War / 936-19 39. Cambridge
6
Rosecrance, Rise ofthe Trading State, на различни места. 1977. '
7
Gilpin, War and C/1ange in World Politics, с. 158-159, прави се чудесна дискусия по този ldem. The British Govemment апd the Mcdia 1937-1938, Journal o/Contempora1y Нisto1y
въпрос. 18(1983). '
8
Вж. анализа в:
Wight, Po~ver Politics, rл. З. ldem. Tl1e Lost Реасе: Jnternatio11al Relatio11s in Europe 1918-1939. London, 1980.
9
Цитирано от: McCormick, „Strategic Consideratio_ns in the DevelopmentofEconomic Tho_ugl).t'' Addington, L. Н. The PatternsoffVar Sincetl1e _Eightf!et}_tf! Cen_tury. Bloon1ingt_~n,_Ind,_l_~84.
в: McCorrnic and Bissel, Strategic Dimensions о/Economic Behav1'or, с. 19. - -- Adler, G. J. Britainana the-Defen-cc ofiill!Ta-.::.theOrigins ofthe ProЫem, 1798-1815, Journal
10
Пак там. о/Asian Hitory 6 (1972).
11
Kennedy, Strategy versus Finance in 'Rventieth-Ce11t111y Britain; и също: J. Н. Maurer- Albertini, L. Т/1е Origiii-0/thё Wa-iTii.)914, з \·.OJs, LotidoП, 1952-1957.
„Economics, Strategy, and War in Historical Perspective" в: McCormic and Bissel (eds), St1 ·ategi~ Albertini, R. von. Decolonization. New York, 1971 edn.
Diп1ensions о/Economic Belшvior, с. 59-83. AJbrecht-Carriй, R. А Diplomatic.History о/ Europe Since the Congress o/Vienna. London,
12
Tep!'>IИll IШ Gilpin; вж.: War and C/1ange in JVor/d Politics, с. 162. 1965 edn.
11
Циntрано от: Pflanze, Bismaгk and t/1e Development o/Germany, с. 17. Aldcroft, D. Н. The Britis/1 Economy,-vol. 1. London, 1986.
Idem. From Versailles to Wal/ Street: Т/1е /nternational Есопоту in the 1920s. Berkeley, Calif.
1977. '
Idem. Tl1e E11ropean Есопоту, 1914-1970. London, 1977.
Alford, В. W. Е. Depression and Reco1.:ery Brilis/1 Economic G1·o~vtl1 /918-1939. Lo11don
1972. . '
Allen, G. S. А Short Economic Historyof Japan. London, 1981 edn. Alpero\vitz, G. Atomic
Diplomacy Hirosl1ima and Potsdam. London, 1966.
Alterman, Е. R. Central Europe: Misperceived Threats and Unforeseen Dangers, World Policy
Journa/ 2 ( 1985).
------------Amalrik,-A. Will tl1e Soviet-Union-Survive until'i984? Ne\vYork;-1970;----------- -----------
Amann, R„ and J. Cooper, eds. !~~u_~'!!_~_1!!__~l!_~~~ion in_ tJ1eSoviet Union: New Haven, Conn.,
1982.
Idem, et. aj„ eds. The Technologica/Leve/ o/Soviet lndustry. New Haven, Conn., 1977.
Ambrose, S. Rise to G/obalism: American-Foteign-Po/icy Sincfi-1938. 4th edn .. New York
1985. '
Andelman, D. А. „Contempt and Crisis in Poland", Jnternational Sec11rity 6 (1981-1982 ).
Anderson, J. L. „Aspects ofthe Effects on the Britisli Ec~nomy ofthe War Against France,
1973-1815", Aиst1·alia11 Economic History Revi~v 12 (1972).
Anderson, М. S. Europe in the Eighteeth Century. London, 1961.
ldem.Petert/1eGreat,London, 1978... __ ..... .
Anderson, О. А. Liberal State at fVar. London, 1967.
-- ---~Anderson,-T.-·H; -ТJ1e-United-States, · Great·Britain-aпd-the-Go/d-War,-J944.;.J94 7. Coltifubia;
Мо., 1981.
Andrй, L. Mic/1el LeTe//ier~et Louvois. Paris, 1943 edn.
Andrcw, С. М„ апd А. S. Kanya-Forstner. The ClimaxofFre11c/1 lmperial Expansion 1914-
1924. Stanford,Calif„ 1981. - -·- ·· ·
ldem. Thйophile De/cassй and the Afa/pngof!M_fin!e_l}lf!. (:_qr:_diq/e.. Lo_ndon, 1968. Andre\\·s, С.
М. „Anglo-French Commercial Rivalry 1700--1750", Amerfcan Historical Revi~v 20 (1915).
Andrews, К. R. Elizabethan Privateering. Cambridge,_1~64 .. _
Jdem. Trade, Plimderand Settlement. Cambridge, 1983.
Ange-Laribй, М. L'agricullure pendant /а guerre. Paris, 1925.
Arrnella, Р. А„ et. al., eds. Financia/ Po/iciesand the fVorld Capital Markets: Т/1е Placeo/Latin
American Countries. Chicago, 1983.
Aron, R. The Jmperia/ Repuhlic. London, 1975.

39 Възход и падеине на Великите сили

 Asltley, м. Financial and Commercial Policy under tl1e Crom1vellian Protectorate. LondOn, Beasley, W. Н. Т/1е Meiji Restoration. Stanford, Calif., 1972.
1962 edn. Becker. J. J. 1914: Comrnent les Franзais sont entnfs dans /а guerre. Paris, 1977.
Ashton, R. Т/1е Cro1vn and the Мопеу Market 1603-1640. Oxford, ] 960. Beckcr: \V. Н., and S. W. Wclls, Jr, eds. Economics and W01·/t/ Po1ve1·: Ап Assessment о/
Ashton, Т. S. Т/1е /ndustrial Revolution 1760-1830. Oxford, 1968 edn. Ame1·ica11DiplomacySince1789. Ne\v York, 1984.
As!t\Vorth, W. А Short History oftl1e lnternationa/ EconomySince 1850. London, 1975. Beckennan, W„ ed. Slow Gro1vtl1 in Britain: Causes and Consequences. Oxford, 1979.
Aster, S.1939: The }tfakingofthe Second World ivar. London, 1973. Behnen, М. Rьstung-Bьndnis-Sicherl1eil Tьblngen, 1985.
Bell, С. The Dip/omacyo/DetenteTheKissinger Era. NewYork, 1977.
Backcr, J. Н. Winds ofHistory. The GermanYears o/Ludш DuKgnon С!ау. New York, J983. Beloff, M. lmperia/ Sttnset, vol. J, Britain S Libera/ Empire. London, 1969.
Baer, G. Тest Case: Jtaly, Ethiopia and the League o/Nations. Stanford, Calif., 1976. Bemis, S. F. Tlie DiplomacyoftheAmerican Rei,·olution. New York, 1935.
Bailey, Т. А. А Diplomatic НistoryoftheArnerican People. New York, 1974 edn. -· Bendix, R. Kings ог People Powerand the Mandate to Rllle. Berkcley, Calif, 1978.
Bairoch, Р. „International JndustriaJization Levels &om 1750 to 1980", Journal о/European Benians, Е. А„ ed. The Cambridge Нistory о/ the British Ernpire, vol. Ill, Tl1e Empi1·e-
Economic History 11 (1982). _ Commonwealt/11870-1919. Cambridge, 1959. .
Jdem. „Europe's Gross National Product: 1800-1975",Journa/ o/European Есопотiс History Bennett, Е. М. Germa 11 Rearmament and the West, 1932-1933. Princeton, NJ, 1979.
5 (1976). . Bennigson, А„ and М. Broxup. The lslamicThreat to tl1e Soviet State. London, 1983.
Jdem. The Есопотiс Developmentoft/ie T/1ird World Since 1900. Bcrkeley, Cal1f., 1975. Bergeron, L. France under Napoleon. Princeton, NJ, 1981.
Baker, N. Government and the ContractorsThe British Treas11ryand WarSupplies 1775-1783. Bergesen, А., ed. Studies ;11 the Modem JVo;ld-System ~ew York, I 980._ . "
London, 1971. Idem, and С. Sahoo. „Evidence ofthe DecJ1ne of"Amencan Hegemony 1n Wor]d Product1on ,
Baldwi_ti, Н. The Cn1cia/ Years 1939-1941. NewYork, 1976. - „- - · - · Revie1v8 (1985).М,
Balfour, М. T/1eAdversariesAmerica, Russia, and tl1eOpe11JVorld,1942-1962, London, 1981. 1 вerghahn, V. R. Germanyand tl1eApproach o/И'ari111914. London, 1974.
Idem, and J. Mair. Four-Power Controi i11 GermanyandAus/ria 1945-1946. London, 1956.·--1 Jdem. Untemehmer und Po/itik in de1· BundesrepuЬlik. Frankfurt, 1985.
Bantford, Р. W. Forests and French Sea Po}ver 1660-1780. Toronto, J 956. !
,_„ ____ Bergonzi, В. He1·oes 'TvЛ/igl1t New York, 1966.
Bankwitz, Р. С. F. Maxime Weygand andCivil-Milita1y Relations in Modem France. Cambrir;lge, _ _~ Bergson, А, and Н. s. Levine, eds. The-Soviel Есопо_ту To}vard the Year 2000. London, 1983.
Mass„ 1967. 1 Best, G. Пflr and Society in Revo/11/ionary Europe, 1770-1870. London, 1982.
Barbour, У. Capitalisrn inArnsterdamin theSeventeenth Century. Baltimore, Md„ 1950. --~ Bclts, R. Tricou!eurThe French Colonial Empire. London, 1978.
Barclay, О. The Enzpire ls Marcl1ingA Study 0Jtl1e Military Effort oft/1e B1·itish Етрiге. London, Bcyrau, D. Mi/itдr und Gesellsclraf! fm v~n:ev?lutionдren ~ussla~d. Gi1tt~ngen, 1984.
1976. .. Bialer, S. „The Harsh Decade: Sov1et Pol1c1es JП the J 980s , Fore1gnAffa1rs 59 (198 !).
Barker, Т. М. DоиЫе Eagle and Crescent Albany, NY, 1967. ,_--1 Bialcr, U. TJ1e Shado 1v ofthe Bomber The Fear о/Air Attack and Brflis/1Politics1932-1939.
Barnet, R. Globa/ Reac/1, Ncw York, 1974. -=-·-
·~-„-J-..1 London, I 980.
Ba.rnett,
ldem. А. D. CJ1ina
China's Economyandint.. J1e МаjогPcrspcctive.
Global ..Ро
.. ~vers in EastAsia,
Washington, DC, 1981.DC, J977. .
Washington, · ·····. · . . London,
1945. s. a.nd. D. Graha.m . Fire-Po1ve.r: British Army JYeapons and TJ1eories of1Var, 1904-
Bid\v.cll, 1982.
Jdem. „Ten Years After Мао", ForeignA.ffaiгs 65 (1986). . Bien D. „The Апnу in the Frcnch Enlightenment: Rcform, Rcaction and Revolution", Past and
Barnett, С. Britain and HerArmy 1509-1970:А Military. Po/itica/ and Socia/ S11rvey, London, --- - Present85 (1979).
1970. . Bindoff, S. Т, J. llurs_!:(e:ld, and.C. H._\Villiams,.eds. E!izabethan Government and Society. ·-·
Ident. Napo!eon. London, 1978. _ _ _______________ - -·--„ ---------------- - - · __ . - LОПdоП,196"!":-· - -
-- ------1deт-.-тheAiidit"iipvar~ro·ПdOn--;-1986. ~ Binney,J. Е. D. British РиЫiс FinanceandAdministration 1774-1792. Oxford, 1958.
Idem. The Co/lapse о/Britis/1 Pow.er. London, 1972. „ -- . . Black, С. Е„ ct al, The Modernization о/Japan and Russia: А Comparative Study. New York,
Barnhart, М. А. ,,Japan'sEconomic Security and the Origins ofthe Pacific War", Thelournal 1975. · ·
o/StrategicSt11dies4 (1981). ···-·· Blackaby, F„ed. De-industrialization. London, I 979.
Barraclogh, G. cd, TJ1e TimesAtias o/Wor/d History. London, 1978. ----- Blackburn, G. The West and the World Since 1945. New York, 1985.
Blackett, р, М. S. Fear, Want, and tl1e ВотЬ. New York, 1948.
,._"'· '~
Jdem.An Jntrod11ction to ContemporaryHistory, Hannondsworth, 1967. - J
&'""" ц ~ М<о••"'•~-"""т. ~О<'~· С--~
Idcm. TJ1e Global Conjlict, 1880-1970: The fnternational Rivalryoftl1e Great Po1~·ers, London,, _____
• - ' · w. L ~-"''""""'~-·~ ,_„~
Jde. m... Т../ie. fn.d11.stria.liza. tio11 o/Ru.ssia: AnHistorical Perspective. New york, 1970.
J984. Jdcm, cd. Russian Economic Developmentfrom Peter the Great to Stalzn. New York, 1974.

.
Baskir, L. and D. Strauss. Chance and Circumstance The War. the Drafl, ап« the Vietnam _
Generation, New York, 1978.
Bateson, С. The War _1vith Japa_n, _E:~J ~~!_l~iчg, Mich„ 19_68. __ ----------·--·-·- -- --
- -- -- ·вaugh·;o: A~1Jritish Nava/Administration in theAge ofWalpole. Princeton, NJ, 1965.
Baumgart, W. lmperialism: The ldea and Reality о/Britis/1 а. nd Frencl1 Colonial E.r..pansion.
Blond, G. La GrandeArmйe 180411815. Paris, 1979. ·
Blum, R. r-,.f. DraJYing_theLine:Ihe Origin о/American Containment Policyin EastAsia. Ne\v---
- York; ·1982. ·- --· -- -
Bond, В. British Mi/itary Policy Bellveen :Пvо World Wars. Oxford, 1980.
Idcm. ,;rhe First Wor1d War"',New Camb.ridge ModernH1?01)'. vol._12 (rev. edn). Cambri~ge, 196~.

3
Oxford, 1982. Boog, Н„ et а!, eds. oas Deutsche Reich und der Z1velfe Weltkneg, vol. 4, Der Angriffaufd1e
Idem. The PeaceofParis, 1856. Santa Barbara, Calif., 1981. ------ Sowjetunion. Stuttgart, 1983.
Baxter, S. В. William 11! and the Defense о/ European Liberty 1650-1702 Westport, ConO_:• Borden, W. S. The PacificA/liance. Madison, Wi„ 1984.
1976 reprint. · · Borg, D., and W. Hcinrichs, eds. Uncertain Years: CJ1inese-American Relations, 1947-1950.
Bayley, С. А. Rиlers, Townsmen and Bazaaгs. Cambridgc, 1983. _ ___ New York, 1980.
Baylis, J„ cd.Alter11ativeApproaches to British Defence Po/icy. London, 1983. J Bornstein, М. ed. TJ1eSoviet Есопоту Continuityand Change. Boulder, Col„ 1981.
Idem, and G. Segal, eds. Soviet Strategy. London, 1981. -- 1 Borowski, Н. R. А Hollo1v Threat: Strategic Аiг Рои-ег and Containment Before Korea. \Vestport.
ldem.Anglo-American Defence Relations 1939-1980. London, 1981. ------ Conn„ 1982.
Beale, Н. К. Theodore Rooseve/t and the Rise о/Атегiса to JVorld Potver. New York, 1962 ed. Bosher, J. F. „Financing the French Navy in the Sevcn Years War: Bcaujou, Goosscns ct
Bean, R. „War and the Birth ofthe Nation State",Jo11r11al ofEconomic History 33 (1973). compaignc in 1759", US Naval /11Stit11te Proceedings,forthcoming.
 ldcm. „Frencl1 Administration and
Лfocle1·n History. vol. VIII. Cambridge, 1965.
PuЬ!ic Тheir
ldem.FrenchFinances 1770-1795. Cambridge, 1975.
Financc in European Settincr" New Camb,·idge.
"' ' __ _J
'
ш~ Cairncross, А. Years о/Recovery Brilish Есопотiс Policy 1945-1951. Loпdon, 1985.
Cairns, J. С. „А 1'\ation of Shopkeepers in Scarch of а SuitaЬ!e France",American Historical
Revieiv19 (1974).
Bos\vorth, J. R. В. !taly and tl1eApproach ofthe First Wo1·ld fVa1: London, 1983. Idem. „Some Recent Historians and the „Strange Defeat" ofI940",Jo11n1al ofiv!odern Histo1y
ldem. ltaly, the Least ofthe Great Po~vers lta/ian F01·eign Policy Before tl1e Firsr fVorld War. 46 (1974).
Cambridge, 1979. · Calder, А. Revolutiona1y Empi1·e: The Riseoftl1e English-Speaking Empiresfi·om t/1e Fifteent/1
Bottome, Е. The Ва/апсе ofTerror. Boston, 1986 edn. Centurytot/1e 1780.S. London, 1981.
Idem. The Missile Gap. Rutherford, NJ, 197 l. Calder, К. Е. „The Making of а Trans-Pacific Economy", World PolicyJournal 2 (1985).
Boume, К. Britain and tl1e Ва/апсе о/Poиier in Nort/1America 1815-1908. London, 1967. Calder, N. Nuclear Nightmares. Haпnondsworth, 1981.
Idem. Victorian Foreign Policy 1830-1902. Oxford, 1970. . Caldicott, Н. Nuclear Madness. BrookJine, Mass., 1979.
Bowler, А. Logistics and t/1e Fai/ure ofthe BritishArmy in tl1eAmericas J775-1783 Princeton СаПео, D. The German РrоЫет Reconsidered: Germany and the rf'iJrld Order, 1870 to tlie
NJ, 1975. . ' Present. New York, 19i8.
Boxer, С. R. The Christian Century in Japan 1549-1650. Berkeley, Calif, 1951. Idem. The lmperious Есопоту. Cambridge, Mass„ 1982.
Idem. The Dutch SеаЬогпе Empin~ 1600-1800. London, 1972. Cameron, R. Е. „Economic Gro\vth and Stagnation in France 1815-1914", Journal o[N!odern
Idem. ThePortugueseSeaborneEmpire 1415-1825. London, 1969. · Нistory 30 (1958).
Bracken, Р. The Command and Contro/ о/Nuc/ear JVeapons. New Haven, Conn, 1983. Idem. France and the Economic Development о/Еиrоре 1800-1914. Princeton, NJ, 1961.
Bra?sher, Н. S. Afghanistan and the_Soviet_Union. Durham, NC, 1983. _ Camilleri, J. Chinese Foreign Policy: Т/1е Maoist Era and its Aflermat/1, Seatt]e, 1980.
1
Bra1sted, W. R. TJ1e United States Navy in the Paci.fic, 2 voJs. Austin, Тех, 1958, I 971. · СаmрЬеП, С. S. From Revolution to Rapprochement: The United States a11d Great Britai1J,
Braudcl, F. The Mediteгranean and tl1e Mediterranean World in the Age о/ Philip /!, 2 vols.--' 1783-1900. NewYork, 1974.
London, 1972. Canby, S. L. „tv1ilitary Reform and thc Art ofWar". WiJson Center, Intemational Security
Iden1, and Е. Labrousse, eds. Histoire йconomique et sociale de /а France, vol. IV. Paris, 1980. Studies Program, working paper 41. \Vashington, DC, 1982.
Id':m. Civilization and Capitalism, l 5tl1-!81/1 Centuries. 3 vols. London, 1981-1984. -·--- 'Caron, F. Ап Economic History о/Modern France. New York, 1979.
Bпdge, F. R, and R. Bullen. The Gгeat Po1vers and the European State System /815-1914. Carr, Е. Н. TheTн1enty Уеагs Crisis 1919-1939. London, 193?.
London, 1980. -- Idem. Whilt /s History? Hannondsworth, 1964.
Briggs, R. Early Mollern Fra1Jce 1560-1715. Oxford, 1977. Carr, W. Poland to Pearl Harbor. London, 1985.
Brodle, В. Strategy in t/1e Nuclea1·Age. Princeton, NJ, 1959. Carrere d'Encausse, Н. Decline о[ап Empire. New York, 1979.
_Idem. TheAbsolute iVeapon. New York, 1946. Carroll, В. А. DesignforTotal fVar Armsand Economics in the Third Reich. The Hague, 1968.
llronkc, А, and D. Navak, cds. Т/1е Communisl States in t/1e Era o/Dйtente 1971-1977. Carroll, Е. М. French РиЬ!iс Opinion and ForeignA.ffairs 1880-1914. London, 1931.
Oakvi11c, Ont., 1979. ' Carsten, F. L. The Oriкins о/Prussia. ·oxford, 1'954.
Brown, D. М. „The Impact ofFircarms on Japanese Warfarc", Far Eastern Quarterly 7 (1947). Carter, А. С. „Dutch FOreign Investment, 1738-1800",Economica 20 (1953).
Bro\vn, G. S. The American Secretary: Т/1е Colonial Policy ofLord George Germain 1775- Idem. Neutrality or Commilment: Тhе Evolution о[Dutch Foreign Policy (1667-1795). London,
1778. Ann Arbor, Mich., 1963. 1975.
Brown, L, etal. State ofthe JVorld, 1986. New York, 1986. ld_~l11· The Dutc/1 Repub(ic in tlie Seven Years JVa_r._ London!__l2Zh___. ____ _______ _ ___ .·-·- _....
--- - Brunn;-G;-EuropeancJ-trie--French linpёiiUiii, 1799-1815:-NC\.iYOik~Y938. ---------~ - - ·cas(rOПovo, v:-::тьe-ItaliЗllтakё·orr:'iC---CriйCЗf Re~Cxamination ofthe ProЫem", Journal о[
Brunner, Е, Jr. Soviet Demographic Тl·ends and the Et/1nic Composition о[ DгaftAge Males ___ _ JtalianНistory 1 (1978)..
1980--1995. Santa Monica, Calif„ 1981. ' Caute, D. The fellaw !_ravellers. _London, 1973.
Brunschwig, Н. French Colonialism, 1871-1916: Myt/1s and Rea/ities. London, 1966. Сессо, M._de. f:jQ_i;_o/-.anO E_rf!pire.: ТЬе_ International Gold Standard 1890-1914. Oxford, 1974.
Brzezinski, Z. The Soviet В/ос Uniryand Conjlict. Cambridgc, Mass„ 1967 edn. Ccntral Intelligence Agency. „China: Economic Perfoпnance in 1985". Washington, DC, 1986.
Bull, Н. T/1eAnarc/1ica/ Society. New York, 1977. Idem. HandbookofEconomic Statistics. Washington, DC, 1984.
Idem, and А. Watson, eds. The Expansion of!nternational Society Oxford, 1984. Спасе, J. Solvency, th.e Price o[Survivaf New York, 1981.
Bt1llock, А. Ernest Bevin, Foreign Secretary Oxford, 1983. ,Challenor, R. D. Admirals, Generals andAmerican Foreign Policy 1898-1914. Princeton, NJ,
Idcm, Нitler: А Study i11 JYranny. London, 1962 edn. 1973.
Buncc, У. „The Empire Strikes Back; The Evolution of the Eastcm Bloc from а Sovict Asset to Idem. The French Тheory ofthe Nation inArms 1866-1939. New York, 1955.
а Soviet Liabllity", lnternational Organization 39 (1985). Chaliand, G~ and J.-p. Rageau. StrategicAtlas: А Comparative Geopolitics о[tl1e WorldS Po1vers. .:!··
Bundy, М., :t a_I._ „Nuc~7a~~~-apo~s ~~? !~eAtla_~_tjc_~~li~-~~·-f~e_igri_.1_.([ait:§_Q4_(_1_9_82) ._ _ __,_ Ne\v_York, 1985. _ _ ____ --------· .. „„---.--·- ___ "_„_ .. „. ___ .. _!___
- - Burk, -к: Впtа1п,Атепса and tl1e Smews o/War 1914-1918. London, 1985. ------- -c11.a1mersHOOO~~R"O.Y07RepuЫicans:-тпeFrenChNaval Dynasties Between the World Wars. !
Bushnell, J. Mutiny and Repгession: Rиssian Soldiers in the Revolution of 1905-1906 Baton Rouge, La, 1985.
Bloomington, Ind„ 1985. · Chan, S. „The Impact ofDefense Spending on·Economic Perfonnance: А Survey of Evidencc
Idcm. „Peasants in Unifoпn: The TsaristAnny as а Peasant Society" Jour11al o[Social History and ProЫems", Orbls 29 (1985).
13(1980). ' .. Chandaman, С. D. The English РиЬ!iс Revenue 1660-1688. Oxford, 1975.
Idem. „The Tsarist Officer Corps, 1881-1915: Customs, Duties Inefficieпcies" American Chandler, D. G. -„Fluctuations in the Strength of Forces in English Рау Sent to Flanders During
Historical Review86 (1981). ' ' the Ninc Years War, 1688-1697", Warand Society 1 (1983).
Butler, J. R. М. Grand Strategy, vol. ii. London, 1957. Idem. TheArt ofJVarfare in theAge о/Marlborough. London, 1976.
Butow, R. J. Tojo and the Coming o[War. Princeton, NJ, 1961. Idem. The Campaigns o[Nap~le~n. New York, .1966.
'Chaunu, Р. European Expans1{!n 1п the Later Af1ddleAges. Amsterdam, 1979.
Cain, Р. J. Eco11omic Foundations о/British Overseas Expansion 1815-1914. London, 1980. Childs J. Armies and Walfare in Europe 1648-1789. tvlanchester, 1982.
Idcn1, and А. G. Hopkins. „The Political Economy ofBritish Expansion Overseas 1750-1914" Christie, J. R. Wars and Revolutions Brilain 1760-1815. London, 1982.
EconomicHistoryReview33 (1980). ' ' Chudoba, в. Spain and tlreEmpire 1519-1643. Ne\vYork, 1969 edn.

Cipolla, С., ed. Tl1e Economic Decline o[Empires. London, 1970.
·1ctem. The Fonrana Economic History о[E11rope, 6 vols. London, 1972-1976.
Idem. Before tl1e /ndus/1·ial Revol11Uo11: European Societyand Есопоту 1000-1700. 2nd edn,
London, 1980.
Iden1. Guns a11d Sails in tl1e Еа1·/у Phase о[European Expansion 1400-1700. London, 1965.
Clapham, J. Н. The Banko/England, vol. i, 1694-1797. Cambridge, 1944.
Iden1. The Economic Development о[France and Germany. 1815-1914. Cambridge, 1948.
ldcm. The Economic History о[Modem Britain, 3 vols. Cambridge, 1938.
Clark, А. Barbarossa: Tl1e Russo.Germa11Conflict1941-1945. London, 1965.
Clark, J. G. La Rochelle and theAtlantic Есопоту During the Eighteenth Century Baltimore,
Md, 1981.
Clarke, G. N. The Dиrcl1Alliance and the War Against French Trade 1688-1697. New York,
1971 edn.
CJoug11, S. В. FranceA Нistory ofNational Economics 1789-1939. New York, 1939.
Idem. The Economic Hisrory о[Modern 1taly, 1830-1914. New York, 1964
Clubb, О. Е. Cliina and Russia: Tl1e „Great Game". NewYork, 1971.
Coates, J„ and М. Kilian. Heavy Losses. .l':lew_York, 19_85 e_d_n.
CockbUm, А. TJ1e Th1·eat 1nside Soviet Milita1y Machine. New York, 1984 edn.
Cohen, Е. А. Citizens and Soldiers: TJ1e Dilernma o[MilitaryService. Ithaca, NY, 1985.
Idem. ,;when Policy Outstrips Power-American Stratcgy and Statecraft", Т/1е PuЬlic 1nterest - ---~ ___ J
75 (1984).
Col1en, J. S. „Financing Industrialization in ltaly, J898-1914: Тhс Partial Transfom1ation of а ~-
Latecomcr",Journal o[Economic Hisfory 27 (1967).
Conn, Н. D. Soviet Policy Toivard BlackAfrica. New York, 1972.
Cohn, S. Н. Economic Development in Soviet U11ion. Lcxington, Mass., 1970.
c'oieman, D. С. The EconomicHistoryo[England 1450-1750. Oxford, 1977.
Colton, Т. J. TJ1e Dilemma о[Reform in the Soviet Union. Ne\V York, 1984.
Connclly, О. Napo/con SSatellite Kingdoms. Ncw York, 1965.
Conquest, R. The Great Terror. London, 1968.
Contamine, Н. La Reva11cl1e, 1871-1914. Paris, 1957.
Cook, М. А„ ed. А HislOIJIOfthe Ottoman Empire to 1730. Cambridge, 1976.
Cookson, J. Е. „Politica! Arithmetic and War 1793-1815", Warand Society 1 (1983).
Coopcr, F. „AffordaЫe Defcncc: In Search of а Strategy", Journal oftl1e Royal United Services
lnstitutefor Defence Srudies 130 ( 1985).·-----·--„------- ----· ----- · „ · -· - - --· _ _ _ _ __ ,
Соох, А. Nomonhan, 2 vols. Stanford, Calif., 1985.
Corbctt, J. S. Englafld i11 tl1e Seven Years War: А Study in Comhined Strategy, 2 vols. London,
1907.
Corvisicr, А. Armies and Socielies in E11rope 1494-1789. Blooшington, Ind., I 979.
Cosmas, G. А. Ап Аrту for Empire: The United States Army in the Spanisl1-Av1erican JVar.
Columbia, Мо„ 1971.
Cowic, L. W. Eighteenth-Century Europe. London, 1963.
Cowling, М. The lmpact o[Hitler: Britis/1 Politics and Britis/1Policies1933-1940. Cambridge,
1975.
Crafts, N. Р. R. British Economic Growt/1 During the Industria/ Revo/ution. Oxford, 1985.
Idcm. „British Economic Growth, 1700-1831: А Revicw ofthe Evidence", Economic Hi,s_t~o"ry_ __
Review36(1983). ·· .-·-·-··--··--··---·-- --· ·-- ------ - -
Idem. „Industrial Revolution in England and_France: Some Thoughts on thc Qucstion: ,;why
\Vas England First?", Есопотiс History Revie1v 30 ( 1977).
Craig, G. А. Germany 1886-1965. Oxford, 1978.
Idcm. TheBartleo[Koeniggralz. London, 1965.
Idem. ThePoliticsofthe PrussianArmy 1640-1945. Oxford, 1955.
Idcm, and А. G. George. Force and Statecraft Diplomatic Prohlems о[Оиr Тiте. Oxford, 1983.
CrcvcJd, М. Van. Command in War. Cambridge, Mass., 1985.
Idem. Fighting Power: German and USArmy Peiformance, 1939-1945. Westport, Conn„ 1982.
Idcm. Supplying War: Logistics from Wal/enstein to Patton. Cambridge, 1977.
Crisp, О. Studies in the Russian Есопоту Before 1914. London, 1976.
Crouzet, F. „L' Angleteттe et France au XVIIIe siиcle: essai d'analyse comparйe de deux croissances .
йconomiques", Annales 21 ( 1966).
-=i.·
---· -~
Idem. L'Economie britannique е/ /е Bloc11s Continental 1806-1813, 2 vo]s. Paris, 1958. :6.,„„::1-·'5''··~.i:·'-(.;'(
Idem. Т/1е Victoria11 Есо11от1' London, 1982. ldem. „Toward an Export Economy: British : --.. /:„ ·"~-~~·l::,~~
Exports During the Industrial Revo\~tion", Explorarions in Econornic Histo1y 17 (1980). Oj
s
Idcm. „Wars, Blokade and Economic Change in Europe, 1792-1815", Journal о[ Economic ~
History24 (1964). . . ~
Cro\Ve, S. Е. The Berlin WestA[rica Conference 1884-1885. Westport, Conn„ 1970 repnnt. ~
Cro\vley, J. В. Japan S QuestforA11to11omy National Securityand Foreign. Policy 1930-1958.
Princeton, NJ, 1966.
CrO\VSOn, Р. S. Tudor Foreig11 Policy. London, 1973.
Cruikshank, С. G. Elizabet/1 S Army. 2nd edn, Oxford, 1966. Cumings, В The Origins о[ tl1e
Korean War. Princeton, NJ, 1981.
Curran, S., and D. Ponomoreff. Managing the Etlmic Factor in tl1e Russian and SovierArmed
Forces:An Historical Overview. Santa Monica, Calif., 1982.
Curtis, Е. Е. The Organization ofthe British Army in the American Revolutio11. Menston,
Yorkshire, 1972 reprint.
Curtiss, J. S. RussiaS Crimean War. Durham, NC, 1979.
Idem. The RussianArmy Under Nicholas 1, 1825-1855. Durham, NC, 1965.
Da11ek, R. TheAmericanStyleo[ForeignPolicy. NewYork, 1983.
Dallin, D. J. Soviet Foreign Policy After Stalin. PhiladeJphia, 196 l.
1 Daniels, R. V. Russia: The Roots o[Confrontatio11. Caшbridge, Mass, 1985.
Darby, Н. С. „The Face ofEurope on the Eve ofthe Great Discoveries", New Cambгidge
-· ModernHistory, voJ. I. Cambridge, 1961.
Davies, R. Т. The Go/den Cent11ryo[Spai111501-162/. London, 1937.
Davis, L. Е. The Cold War Begins: Soviet-American Conjlict over Easte1·n Europe. Princeton,
- NJ, 1974.
.:.~~-- Davis, R. E11glisl1 Overseas Тгаdе 1500-1700. London, 1973.
1 lden1. TJ1e 1ndustrial Revolution and BritisJ1 Overseas Trade. Leicester, 1979.
Idem. TJ1e RiseoftlieAt/antic Economies. London, 1975.
Daviso11, W. Р. Т/1е Berlin Blockade. Princctoп, NJ, 1958.
Dawisha, А„ and К. Dawisha, eds. The Soviet Union i11 the Middle East. Ne\V York, 1982.
Dawisha, К. Soviet Foreign Policy Towards Egypt Loпdon, 1979.
"PцWSQП, R._lmp_erial China. London, 1972. --------------- -- - ----------- --
Dcan, J. „Dircctions in Inner-German Relations", Orbls 29 (1985).
De Gaullc, С. Mйrnoires de Guerre, 3 vo1s, Paris, 1954-1959.
DeGrasse, R. \V. Mililary Expansion, Economic Dec/ine. Armonk, NY, 1983.
Dchio, L. The Precarious Balance. London, 1963.
Dcist, W. The We/1rmacht and German Rearmament London, 1981.
Idcm. et а!., cds. Das Deutsche Reich 11nd der Zweite Weltkrieg, vol. 1, Ursa"che11 und
Voraussetztmgen der deutschen Kriegspolitik. Stuttgart, 1979.
DePorte, А. E11rope Betiveen t/1e Superpowers. New Haven, Conn., 1979.
de St Leger, А, and Р. Sagnac. La Prйpondйrancefra11зaise Louis X1V, 1661-171.5. Paris, 1935.
------i Devlin, Р. Тао Proud roFight: rVilson SNeutrality. New York, 1975.
Dibb, Р. The Soviet Union: The 1ncomplete Superpower. London, 1985.
_ Dickson, Р. G. М ..The Financial Revolulion in England: А Stшly in the Developmenf о[РиЬ/iс -- - ----
Credit 1688-1756. London, 1967.
Idcn1, and J. SperliJ)g. „War Finance, 1689-1714", Neiv Cambridge Modern Hislo!Jl, vo\. VI.
Cambridge, 1970.
Diehl, J. Paramilila!Jl Politics in fVeirnar Germany. Bloomington, Ind., 1977.
Dietz, F. С. English Р11Ь/iс Finance 1485-1641, 2 vols. London, 1964 edn.
Idem. ,;rhe Exchequer in Elizabeth 's Reign", SmitJ1 College Studiils in Нistory S (1923).
1
Diffie, В. W„ and С. D. Winius. Foundations oftJ1e Portuguese Empire 1415-1580. Minneapolis,
---i 1977.
Dilks, D„ ed. Retreatfrom Po1~·er: Srudies in BritainS Foreign Policy in t/1e 'Jkentiet/1 Cenlury,
2 vols. London, 1981.
Dincrstein, Н. S. 1Var and tl1e Soviet Unio11. London, 1962 edn.
Dingman, R. „Strategic Planning and the Policy Proccss: American Plans for War in East Asia,
1945-1950", Naval War College Revie1v 32 ( 1979).
----·j

,, Divinc, R. А. Second Cl1ance TJ1e Triump/1 oflnteгnalionalism iпАтеп·са During 1Vorld 1Var /1.
'' Ne\v York, 1971.
Dockrill, М. L, and J. D. Goold. Реасе 1VitJ1out Promise: Britain and the Реасе Conferences
1919-1923. London, 198!.
Dodgshoп, R. А. „А Spatial Pcrspective", Peasant Studies 6 (1977).
Donaldson, R. Н, ed. Tlie Soviet Union in the Thiгd World: Successes and Failures. BouJder,
Colo., 1981.
Idem. Soviet Policy Toward lndia. Cambridge, Mass., 1974.
Donnelly, С. N. „Tactica] ProЫems Facing the Soviet Апnу: Recent Debates in the Soviet
Militaiy Press",lnternalional Defense Review 11 (1978).
Donoughue, В. British Politics and the American Revo/ution. London, 1964.
Doran,C. Р., and W. Parsons. ,y./arand the CycleofRelative Power'',American Politica/ Science
Review 74 (1980),
Dorn, F. Tl1e Sino.Japanese fVar 1937-1941. Ne\V York, 1974.
Dorn, W. L. Competitionfor Empire 1740-1763. New York, 1940.
Doughty, R. А. The Seeds ofDisaster: The Development ofFrenchArmy Doctrine 1919-1939.
Hamdcn,Conn., 1985.
Douglas, R. From fVar to Cofd ivar 1942-1948. London, 1981.
Dovrig, В. The Myt/1 ofLiberation. Baltimore, Md, 1973.
Doyle, W. The Old Еиrореап Order 1660-1800. Oxford, 1978.
Dreyer, J. „China's Military Modemization", 01·bis 27 (1984).
Droz, J. Еш·оре Behveen Revolutions 1815-1848. London, 1967. ___ _
Drucker, Р. Е. „The Changed World Economy", Foreign Affairs 64 ( 1986).
Dubief, Н. Le Dйclin de /aflf• RepuЬ!ique 1929-1938. Paris, 1976. "~·-
Duffy, С. Borodino and tl1e Wa1· of 1812. London, 1973.
ldem. Russia S Military fVay to the fVest: Originsand Nature ofR11ssian Military Po~ver 1700-- .-
1800, London, 1981,
lden1. Siege П'аifщ·е: Т/1е Forlress in tl1e Eurly Afotlern World 1494-1660. London, 1979.
Idem. TheArmy ofFrederick t/1e Great. Ncwton Abbott, 1974.
Idem. T/1eArmyoflvlaria Theresa: T/1eArmec/ /<Orcesoflmperia!Austria 1740-1780. London,
1977,
Duffy, М., cd. The Military Revo/ution and the State 1500-1800. Exeter, 1980.
Dukcs, Р. Т/1е Emergence ofthe Sttper-Poivers: А Sl1ort Comparative History oftl1e USA and t/1e
-ussR. London~l970.-' ----------------- ----------------------- - --- -
ldem. Tl1eMakingofR11ssianAbso/11tism 1613-1801. London, 1982.
Dьlffcr, J. „Dcr Beginn des Kriegcs 1939", Gesc/1ichte imd Gesel!sc/1afl 2 (I 976).
Idcm. Wi!imar. HilferunddieMarine ReichspoliЦk1mdFlotte1tba111920---1939. Dьsscldorf, 1973.
Dt11l, J, А. А Dip/omatic Нistory oftlzeAme1·icaJ1 Revol11tio11. Ncw Havcn, Conn., 1985.
Idem. The FrenchNavy andAmerican /ndependence. Princcton, NJ, 1975.
Dupuy, N. А. Geniusfor iVar: Т/1е Germa11Armya11d General Staff, 1807-1945. Englc\Vood.~--­
Cliffs, NJ, 1977,
Durosellc, J. В. La Dйcadence 1932-1939. Paris, 1979.
DutaiUy, Н. Les ProЫumes de /'Armiie de te1-refranзaise 1933-1939. Paris, 1980.
Eatwcll. J. Whatever Наррепеd toBritain? London, 1982.
- Eberь-ard, W. А HiSkify'ofChiiiiI:2пd COП;1ilr1d0ri:-1909-;-- ~------
Eckes, А. Е. The United States and tlze G/oba/ Str11gglefor Minerals. Austin, Тсх., 1979.
Ehrcnbcrg, R. Das Zeitalter der Fugger Geldkapital und Creditverkel1r im 1б. Jal1rhtmdert, 2
vols. Jспа, 1896.
Ehrman, J. Cablnet Government and War 1890-1940. Cambridgc, 1958.
Jdem. The Younger Pitt, 2 voJs. London, 1969, 1983.
Eldridge, С. С, ed. British lmperialism in the Nineteenth Century. London, 1984.
Elliott,J. H.EuropeDivided 1559-1598. London, 1968.
ldem. lmperia/ Spain 1469-1716. Harmoпdsworth, 1970.
ldcm. Ric/1e/ieu and Olivares. Cambridge, 1984.
Idem. The Count-Duke o/Olivares. Ncw Haven, Conn., 1986.
Elton, G. R., ed. The Ne1v Cambridge Modern History, vol. II, The Reformation 1520--1559.
Cambridge, 1958,
·!
Idem. Eng/and Under tl1e T11dors. London, 1955.
Idem. Reformation Europe 1517-1559. London, 1963. 611 ...
Elvin, М. Т/1е Pattern oftl1e Cl1i11ese Past London, 1963.
Emerson, R. From Empire to Nation: Tlie Rise to Se/fAssertion ofAsian andAfi·ican Peop/es.
Cambridgc, Mass., 1962.
Emmerson,J. Т. TheRhinelandCrisis. London, 1977.
~
t'J
~
Emsley, С. Brilish Societyand the French fVars 1793-1815. London, 1979.
Engc1s, F. Herr Еиgеп DьhringS Revoftttion in Science. London, 1936 edn.
ldem. „Socialism: Utopian and Scicntific", in The Essential Left London, 1960.
Epstein, G. „Тhе Triple Debt Crisis", World Policy Journa/ 2 ( 1985).
Erhard, L. The Economics ofSuccess. Princeton, l'\J, 1963.
Erickson, J. Т/1е Road to Ber/in. London, 1983.
ldem. The Road to Stalingrad. London, 1975.
Idcm. Tlie Soviet High Command, 1918-1941. London, 1962.
Emstberger, А. Hansde Witte: Finanzmann fVa/lensteins. Wiesbaden, 1954.
Essame, Н. The Battlefor Еигоре, 1918. Ne\vYork, 1972.
Evangelista. М. А. „StaJin's Post\var Army Reappraised", International Security 7 (I 982-
1983),
Eysenbach, М. L. American Ma111tftctured Exports 1897-1914: А Study о/ Groivt/1 and
------i ComparativeAdvantage. New York, 1976.
1
Falkus, :NI. Т/1е Jndustrialization о/ Russia 1700-1914. London, 1972.
1 Iden1. Aspccts ofForeign Investment in Tsarist Russia,Journal ofEuropean Есопотiс History
8 (1979),
FaJlows, J. National Defense. Nc\v York; 1981.
Farrar, L. L.Arrogance andAnxiety: Tl1eAmbivale11ceofGerman Poiver 1849-1914. Io\va City,
!а, 1981.
. _, Idcm. Tl1e Slюrt-JVar lllusion. Santa Barbara, Calif., 1973.
Fcis, Н. Cl1urcl1il/-Roosevelt-Stalin. Princcton, NJ, 1967. 1
Jdem. Tl1eAtomic ВотЬ and the Епd ofJVorld JVar 11. Princcton, NJ, 1966 cdn.
Idem. TJ1e China Tangle. Princeton, NJ, 1953.
Feldman, G. Аrту, /nd11stry and Labor i11 Germany 1914-1918. Princcton, NJ, 1966.
___ Fcrguson, Т. G. British.Military. Jntelligence_l_87_~19_14. Fred_erick, Md, 1984. ---· ___ _
Ficldhousc, D. Economicsand Empire 1830-1914. London, 1973.
Idcm. Т/1е Colonia/ Empires: А Comparative St11dyfrom tl1e Eighteent/1 Centttry. London, 1966.
Fingar, Т., cd. CJ1ina 3-Questfor fndependence. Boulder, Со!о„ 1980.
Fink, С. L., ct а!., cds. German Natio11a/ism and the European Response 1890-1945. Chapcl
Hill, NC, 1985.
Fischcr, Е. The Passingoftlie EuropeanAge. Cambridgc, Mass., 1943.
Fischer, F. Bьndnis der E/iten. Dьsseldorf, 1979.
Idcm. JVarof/llusions: German Policiesfrom 1911/о1914. London, 1975.
Fischcr, R. L. „Defending the Central Front: The Ba\ance of Forces", AdelpJ1i Papers 127 (1976).
Fisher, R. Н. The R11ssian Fur Trade 1550-1700. Berkelcy. Calif., 1943.
Fishlow, А. „Lessons from thc Past: Capital Markets During the 19th Ccntury and the Interwar
Y_crio_d, lnternational_Organization 39-(1985). ___ _
Fitzgerald, F. Fire in the Lake: The Vietnamese and theAmeric(lns in Vietnam. Boston, 1972.
Flora, Р., ed. State, Economyand Society i11 Western Еиrоре 1875-1975, \iOJ. i. Frankfurt, 1983.
Florinsk)', М. Russia: А Short History. Ne\v York, 1964.
Floyd, D. Ma0Agai11st Khr11sl1chev, Ne\v York, 1964.
Forcman-Peck, J. А History ofthe Wor/d Есопоту 1nrerna,tion_al Economic Re/ations Since
1850, Brighton, 1983, -
Forstmeier, F., and Н. Е. Volkn1ann, cds. Kriegswirtschafl und Rьstung 1939-1945. Dьsseldorf,
1977.
Idem. Wirtschaft und Rиstungam Vorabend des Zи·eiten 1Veltkrieges. Dьsscldorf, 1975.
Foschepoth, J, ed. Kalter Krieg und deutsche Frage. Gцttingen, 1985.
Fox. G. BritishAdmira/s and the Chinese Pirates 1832-1869. London, 1940.
Frank, А. G. WorldAccumulatio111492-1789. Ne'v York, 1978.
Frankensticn, R. Le Prixdu rйarmementfranзais 1935-1939. Paris, ~939. ·
'~ ·.·::\ :6···. ·•1·s·
. -- Fraпk1and, N. The Bomber OffensiveAgains/ Germany. London, 1965.
-- - ----
Freedшan, L. Britain and Nuclear Weapons. London, 1980.
~
Idem. The Evolulion o[Nuclem· Strategy. London, 1981.
French, D. British Economic and Strategic Planning, 1905-1915. London, 1982.
Idem. British Strategy and War Aims 1914-1916. London, 1986.
Friedbcrg, А. L. „А History of US Strategic „Doctrine", 1945-1980", Journal о/ Strategic
Studies 3 (1983).
Friedman, Е„ ed.Asce11t and Dec/ine in tl1e World-System. Beverly Hills, Calif., 1982.
Fukuyama, F. „Gorbachev and the Third Wor1d", ForeignA!fairs 64 (1986).
Fu\Jer, W С. Civil-Military Conjlict in lmperial Russia 1881-1914. Princeton, NJ, 1985.
Fussell, Р. The Great War and Modern Memory. Ne\v York, 1975.
Gaddis, J. L. Strategies o/Containment. New York, 1982.
Idem. ,;rье Origins ofSelf-Deterrence: The United States and the Non-Use ofNucJear Weapons
1954-1958", forthcoming. ' 1965.
ldem. The U11ited States and t/1e Origins ofthe Co!d War, 1941-1947. Ne\v York, J 972.
Gallagher, J„ and R. Robinson, „Тhе Imperialism ofFree Trade",Economic Hzstory Revie1v6
(1953). - -
Gansler, J. S. The Defense lndustry. Cambridge, Mass„ 1980.
Garder, М. L'Agonie du rйgime еп Russie soviйtiq11e. Paris, 1966.
Gardner, R. N. Sterling-Dollar Diplomacy. New York, 1969.
Garfinkle, А. W. The Politics oftl1e Nuc/ear Freeze. Philadelphia, 1984.
Garthoff, R. L. Dйte11te and Confrontation:American-Soviet Relationsjrom Nixon to Reaoan
Washington, DC, 1985.
ldem. Soviet Strategy in the Nuclear Age. New York, 1958.
Gash, G. RenaissanceArmies 1480-1650. Cambridge, 1975.
Gates, D. The Spanish U/cer А Historyofthe Peninsular War. London, 1986.
Gatrcll, Р. TJ1e Tsarist Есопоту, 1850-1917. London, 1983.
Geggus, D. „Thc Cost of Pitt's Caribbcan Campaigns, 1793-1798" Historica/ Journal 26
(1983). ' Grcnvillc, J. А. S., and G. В. Young. Po/itics, Strategy and American Diplomacy Studies in
Geiss, I., and В. J. Wcndt, eds. Deutschland iп der JVcltpo/itik des 19. und 20. Ja/iгlumderts.
Dьsseldorf, 1973.
Gerscl1~nkron,A. Economic BacЬvardness in /{istorical Perspective. Cambridge, Mass„ 1962.
Gc!:~~~1, ~_T}!e_~yt/1 ofS_o_v_ie_~ k!!li~ary_ s_иp_!~!!~G_CY: .Ne~_)'.qrk,_1_98_6_. ___ --·-·-- „. - - - - - - - - - 1
Geyer, М. Aiifrьstung oder Sicherheit Wiesbadcn, 1980.
Gibbs, Н. А. R„ and Н. Bowen. /slamic Society and tl1e fVest, 2 vols. London, 1950, 1957.
Gibbs, N. Н. Grand Strategy, vol. i. London, 1976.
Gibson, С. Spain in Americp. New York, 1966.
G~lbcrt, F. The End ofthe E11ropean Era, 1890/о the Prese11t Зrd cdn. Nc\v York, 1984.
G1lbcrt, М, ed. А Centuryo/Conjlict, 1850-1950. London, 1966.
Idem. Winston Churcl1i/l, vol. У, 1922-1939. London, 1976.
Gillard, D. The Strugglefor Asia 1828-1961. London, 1977.
Gillic. М. Н. Forging tl1e Tht111derbolt. Harrisburg, Pcnn„ 1947.
G!lpin, R. War and Change in Wor/d Po/itics. Cambridge, 1981.
G1nsburgs, G., and С. F. Pinkele. The Sino-Soviet Terrilorial Dispute 1949-1964. New York-
1978. ' '
- - --ldem; аПd д-;-z. -·RiibiПS-teifi," e(is.·-sovtet-fl'o"ieig,;· PO!i~YTФi~~;d-We---;t-;;~11 Ец;~р~. Ne\v--Y<-o-rk_____
1978.
G!ovannetti, L„ and F. Freed. The Decision to Drop tl1e ВотЬ. London, J967.
G~pson, L. Н. The Comimgoflhe Revolution 1763-1775. New York, 1962.
G1rardet, R. La sociйlй mi/itairedans /а France contemporaine, Paris 1953.
ld~m. L'idйe coloniale de !а France sous /а Troisiume RйpuЬlique 1871-1914. Paris, 1968. -~~--!
Gtrault, R. Emprunts russes et investisementsfranзais еп Russie, J887-1914. Paris, 1973.
Global 2000 Report /о the President, Т/1е. Washington, DC, 1980.
Glovcr, М. Т/1е Napoleonic WarsAn lllustrated History 1792-1815. New York, 1979.
Idem. The Peninsular War, 1807-1814: А Concise History. Newton Abbott. 1974.
Idem. Warfarejrom Waterloo to Mons. Lon.don, 1980.
, Glover, R. Peninsular Preparation: The Reforn1 oftl1e Britisl1Army. 1795-1809. Cambridge,
1963
Godechet, J., В. F. Hyslop, and D. L. Dowd. The Napoleonic Era in Еиrоре.. Ne\v York, 1971. -6·1·9· :· -
Goldman, М. I. T/ie Enigma oJSoviet Petroleum: Half-Fuli or Half-Empty? U:шdon, 1980. · ~ -· .....:.-.~·--· ---
Idem. USSR in Crisis: The Fail11re о/ ап Economic System. New York, 1983.
Goldsmith, R. W. ,Jhe Po\ver ofYictory: Munitions Output in World War II",MilitaryAJJairs
10 (1946).
Goll\Vitzer, Н. Europe in theAge о/lmperialism. London, 1969.
Idem. Geschichtedes lVe/tpolitiscl1en De11kens, 2 vols. Gцttingen, 1972, 1982.
Golovine, N. RussianArmy in the World War. New Haven, Conn„ 1932.
Gooch, J, The Plans o/War: The General Stajf and British Military Strategy с. 1900-1916.
London, 1974.
Good, D. F. The Economic Rise ofthe Нabsbнrg Empire, 1750-1914. Berkeley, Calif., 1984.
Gorce, Р.-М. de la. The FrenchArmy: А Military Politica/ History. New York, 1963.
Gordon, D. С. The Dominion Partnership in lmperial Defense 1870-1914. Baltimore, Md,
Gormley, D. М. „А New Dimension to Soviet Theater Strategy", Orbls 29 (1985).
Gottman, J„ ed. Centerand Periphery. Beverly Hills, Calif., 1980.
- Goubert, Р. Louis X!V and Twenty Million Frencl1men. London, 1970.
Gough, В. Т/1е Royal Navyand the Nort/1 fVest CoastofAmerica 1810-1914. Vancouver, 1971.
Go\Va, J. Closi11g tl1e Goiden Window. Domestic Politics and tl1e End ofBretton Woods. Ithaca,
NY, 1985.
Grabaud, S. R. British Laborand t/1e Russian Revolution 1917-1924. Cambridge, Mass„ 1956.
--.~
..-- Graebner, N. А. America as а World Po1ver. \Vilmington, Del., 1984.
"' · Grahan1, G. S. Great Britain in tl1e !ndian Осеап: А Study o/Л1aritime Enterprise 1810-1850.
--- Oxford, 1967.
Grami, Н„ cd. Sommer 1939, Die Grossmдchte imd dereuropдisclie Krieg. Stuttgart, 1979.
--.-_. Gray, С. „Nuclear Strategy: А Case for а Theory ofVictory", lnternationa/ Security4 (1979).
_ ___ Green\vood, S. „Return to Dunkirk: The Origins ofthc Anglo-French Trcaty ofMarch 1947",
Journal o/Strategic Studies 6 (1983).
Foreign Policy, 1873-1917. New Haven, Conn„ 1966.
ldem. А World Historyofthe Twentieth Century 1900-1945. London, 1980.
ldcm. Europe Reshaped 1848-1878. London, 1976.
... „. ld~щ,_L9Ld_~fJli$.P!try_a.nd.€o_re_ig!!_PoЦcy_;_Tl1e ~Jq~l!; pfJh.~__ !'fj_tJe/ee_!}th__Cen!J!ry,_ J_Q9.5~1_2Q4________
London, I 964.
Griffith, W. Е„ ed. Commttnism in Europe Continuity, Change and the Sino-Soviet Dispute, 2.
vols. Cambridge, Mass., 1964-1966.
j
Idem. „Superpower ProЬ!ems in Europe: А Comparative Asscssment", OrЫs 29 (1986).
1 Idem. The Ostpolitikofthe Federal RepuЬlic o/Germany. Cambridge, Mass., 1978.
·- .„ · Grimal, Н. Decolonization: The British, French, Dиtch and Belgian Empires, 1919-1963.
London, 1978.
- ---, Groom, J. British ThinkingAbout Nttclear Weapons. London, 1974.
Grosser, А. Tl1e WesternAlliance: Еиrореап Re/ations Since 1945, London, 1980.
Idem. ~Vest Germanyfrom Defeat to Rearmamenl. London, 1955.
Growing, M. !ndependence and Deterrence: Britain and Atomic Energy 1945-1952, 2 vols.
Lon;!on,JШ4. ___________ „,_. _ _ _ _ _ _ _ . . --·-------·-----
Grьn, G. „Locarno, Ideal and Reality", lnternaliona!Affairs31 (1955).
' Gruner, W. „Der Deutsche Bund-Modell fьr cine ZwischenJцsung?", Politik tmd Kullur9 ( 1982).
Idcm. Diedetttscl1e Frage: Ein РrоЬ/ет dereuropдischen Geschichte seit 1800. Munich, 1985.
Grunwald, J. and К. Flamm. The Global Factory Foreign AssemЬ/y in fnternational Trade.
· Washington, DC, 1985.
Gwiry, А. „Les finances dc Ja monarchie franзaise", Armales 33 (1978).
--
Guilmartin, J. Р. Gunpo~vder and Gal/eys: Changing Techno/ogy and Mediterranean fVarfare at
Sea in the Sixteent/1 Century. Cambridge, 1974.
Guinn, Р. Britis/1 Strategy and Pofilics, 1914-1918. Oxford, 1965.
Gulick, Е. У. Europe S C/assical Balance о/Power. New York, 1967 edn.
Gunsbcrg, J. А. Divided and Conquered: Т/1е French High Command and tl1e Defeat oftl1e
West, 1940. Westport, Conn., 1979.
Gustafson, F. „Energy and the Soviet Union", lnternational Security 6 (1981-1982).

Had!ey, АТ. Tl1e Straи1 Giant: Triнmp/1 and FailureAmerica SA1·med Forces. Ne\v York, 1986.
Hagan, К. J., ed, !п Реасе and War lnterpretations о/American Naval History. 1775-1978.
\Vcstport, Conn., 1978.
Haig, А. Caveat. New York, 1984.
На!е, J. R, ed. Eur"Ope in the Late1· MiddleAges. London, 1965.
Idem .. ,Armies, Navics and the ArtofWar'', Ne1vCambridge Modern Нistory, vo1. ii. Cambridge,
1958.
Idem. 1Var and Society in Renaissance Europe 1450-1620. London, 1985.
Hale, О. J. Gernia11yand the Diplomatic Revo/11tion 1904-1906. Philadelphia, 1931.
Hall, J. \V, Government and Local Роwш· in Japan. Princcton, NJ, 1966.
Halpem, Р. TheMediterranean Naval Situation, 1908-1914. Cambridge, Mass., 1971.
Hamerow, Т. Restoration, Revolution, Reaction: Economics and Politics in Germany. Princeton,
NJ, 1958.
Hamilton, А. TJieAppeal о/Fascism. Londoп, 1971.
Hamilton, С. Е. „Тhе Roya! Navy, La Royale and the Militarization ofNaval Warfare, 1840-
1870", Journal o/Strategic Studies 6 (1983).
Hamilton, Е. J. „Origin and Growth ofNational Debt iп Wcstem Europe",American Economic
1 Revie\V 37 (1947). --
Hammond, Т. Т. Red Flag over Afglюnistan. Boulder, Со!о., J 984.
Hanrieder, W. F. fVest German Foreign Policy 1949-1963. Stanford, Calif., J 967.
Haraszti, Е. Tl1e Jnvaders: Hitler Occupies the Rhineland. Budapcst, 1983.
Idem. 7i·eaty-Breakersor „Realpoliliker"? TlieAng/o-German Nava/Agгeement о/Jime 1935.
Boppard, 1974.
Hardach, G. Tl1e First fVorld War 1914-1918. London, 1977.
Hardach, К. The Political Есопоту о/Germany in the 'Rventiet/1 Сепtшу. Berkeley, Calif, 1980.
Hardie, F. TheAbyssinian Crisis. London, 1974.
Harding, Н., ed. Cliina S Foreign Relations in the 1980s. New Haven, Conn., 1984.
Haring, С. Н. The Spanish Empire inAmerica. Nc\v York, 1947.
·---1-···•
Harris, К. Att/ee. London, 1982.
Harris, R. D. „Frcnch Finance nnd thc An1crican Wаг, l 777-1783",Journal o/Modern Нistory
46(1976).
Harrison,J. А. The Chinese Empire. Ncw York, 1972.
Harrison, М. М. ReluctantA lly France andAtlantic Security. Ba1timore, Md, 1981.
Ha~t._q„_ai:i..d. W.. ~._i,ind, A_mer_ica__Can WJn.-Bethesda, Md,-1986. -- --- ----------
Hiirvie, -С. Warand Societyin the 19th Century. Blctchlcy, 1973.
Haslam, J. TheSoviet Union and tJ1eStntggleforCollectiveSecurity in Europe 1933-1939. New
York, 1984.
Hastings, М. Overlord: D-Day and tl1e Battlefor Normandy. London, 1984.
Hatta\vay, Н., and А. Joncs. How the North Won: А Military Historyoft/1e Civi/ fVar. Urbana,
111., 1983.
Hatton, R. М, ed. Louis X!V and Europe. London, 1976.
Idcm. CharlesXll o/Sweden. London, 1968.
Hauner, М. „А Racial Revolution", Journa/ o/Contempora'Y НislOIJ! 19 (1984).
Idcm. „Did Hitler Want а World Dominion?", Journal o/Contemporary Нistory 13 (1968).
Idem. „Тhе Soviet Gcostrategic Dilemma", Foreign Policy Rcsearch Institute, forthcoming.
, !:fi_i.Y:?_Sh_i,_~_.• ~p._d_A_._CQQx._Kogun:_TJ1eJapaneseArmyin the Pacific-War. Westport, Соnп:, 1978 -----i ·
repnnt.
Hayes, Р. Fascism. London, 1973.
Haykal, М. Н. The Spl1inx and tJ1e Commissar: Т/1е Rise and Fall о/ Soviet lnjluence in the
Midd/e East. London, J978.
Headrich, D. R. The Tools о/Empire: Technology and European lmperialism in t/1e Ninetee11tl1 ___
Century. Oxford, 1981. --
Heald, М„ and L. S. Карlап. Cu/ture and Diplomacy: TJ1e American Experience. Westport,
Сопп., I 977.
Heckscher, Е. F.An Есопотiс Нistoryo/Sweden. Cambridge,Mass, 1963.
Idem. The Continental System. Oxford, 1922.
Heischmann, Е. DieAnjдngedes stel1enden Heeres in Oesterreich. Vienna, 1925.
Heller, F. Н, ed. The Korean War: А 25-Year Perspective. Lawreпcc, Kan, 1977.
- __J
Hendcrson, \V. О. Т/1е 111dustn'a/ Revolutio11011 tlie Continent Germany, France, Rиssia 1800-
1914. London, 1967 edn. 621---
ldem. The Rise o/Gennan !11d11strial Ро11'е1; 1834-1914. Berkeley, Calif, 1972. Q-1
Henncssy, J„ et aJ. Economic „Mi1·ac/es". London, 1964.
Henrickson, А. К. ,;rъе Creation of thc N:orth Atlantic Alliance, 1948-1952", Naval TVar
College Revie~i·32 (1980). ~
~
Hcntschel, V. „Produktion, Wachstum und Produktivitдt in England, Frankreich und Deutschland
von der Mittc des 19. Jahrhunderts bis zum Ersten Weltkrieg", Viertelja!1resschriftfьr Sozial-1md
fVirtscJ1aftsgeschicl1te 68 ( 1981 ).
Herken, G. Counsels o/War. Ne\v York, 1985.
Idem. The Winning iveapon: TheAtomic ВотЬ in the Cold War 1945-1950. Ncw York, J980.
Heпick, R. \V. Soviet Nava/ Strategy. Annapolis, Md„ 1968.
Hcrring G. America;s Longest War: The United States and Vietnam, 1950-1975. New York,
1979.
Herspring, D. R, and I. Volgyes. „PoJitical Re!iabllity in the Eastem European Warsaw Pact
Armies",Armed Forces and Society 6 (1980).
___ Herwig, Н. Н. Politics о/ Frustration: The United States in Gern1an Na"·al Planning,1889-
1941. New York, 1976.
Hcss, А. С. ,;rhe E\'olution ofthc Ottoman Seaborne Empirc in thc Age ofOceanic Discoveries,
1453-1525",American Нistorica/ Review 75 (1970).
Hidcn, J. Gennanyand Еиrоре 1919-1939. London, 1977.
Higginbotham, D, ed. Reconsiderations oftl1e Revolutionary fVar. Westport, Сопn., ] 978.
Idem. Tl1e JVar о/A111erican lndependence. Bloomington, Ind, 1977 edn.
Higham, R. Air Рои·еr:А Co11cise History. Manhattan, Кап„ 1984 edn.
Higonnet, Р. L. R. „Тhе Origins of the Scven Ycars War", Journal о/Modern History 40 ( 1968).
Hildebrand, G. Н. Groivt/1 and Stг11cture in the Есопату о/Modern ltaly. Cambridge, Mass.,
1965.
Hildcbrand, К. „Staatskunst oder SystcmZ\Vang? Die „Deutscbe Frage" als ProЫcm dcr
Weltpolitik", Historische Zeitscl1rift 228 (1979).
j Idcm. TJ1e Tl1ird Reich. London, 1984.
Hill, С. Reformation to lndustrial Revolution. Hannondsworth, 1969.
Idem. TheCe11l111J10/Revolution 1603-1714. Edinburgh, 1961.
Hillgrubcr,A._BismarcksAuss~11politi~. Freiburg, 197~-- __ ... .. .. _. ___________ _
--- Idem·.-Die gescheitefie· GfOsSiiia"i3ht~; EineSkiiZedeS Deatscl1en Reiches 1871-1945. DьsseJdorf,
1980.
Idcm. Gern1any and the 'Rvo fVor/d Wars. Cambridge, Mass, 1981.
Idcm. Hitleгs Strategic Politik_und Krie"gsfь/1ntng 1940-1941. frankfurt, 1965.
Hinslcy, F. Н., et. а!. British Jntelligence in theSecond World fVar, vol. ii. London, 1981.
ldem. Poiver and tJie Pursuit о/Реасе. Can1bridge, 1967.
Hobsbawm, E.J. TJ1eAgeo/Cap(tal 1848-1875. London, 1975.
Idem. lnd11st1y and Empire. Hannondsworth, 1969. I
Idcn1. TJ1eAge о/Revolution 1789-1848. London, 1962.
Hochmann,J. Tl1eSoviet Union and t/1eFai/11reo/CollectiveSecurity 1934-1938. Ithaca,NY, 1984.
Hodgson, М. G. S. Т/1е Ventureof!slam. Chicago, 1924.
Hoensch, J. К. So\vjetische Osteuropa-Politi~ 19!__~-~~!4.: pьs~:~d__o_r_~_J2T!_._ ___ _
- Hoffrffan; s.;cd.· Ji, SiiQ.ГCh-OJFrance.-CamDridge, Mass., 1963.
1 Idcm. GulliverS Tro11Ыes. Nc\V York, 1968.
· Idcm. Primacy ofi-Vorld Order? Ne\V York, 1978.
1 Hoffmann, W. G. Das Wacl1stшn der deutschen Wirtschaft seit der Mitte des 19. Jah1·hu11de1·ts.
i Bcrlin, 1965.
J Holland, R. F. Britain and the Com.monwealthAlliance 1918-1939. London, 1981.
j Idem. European Decolonization, 1918-1981. London, 1978.
·-~ Holloway, D. The Soviet Union and the Arms Race. 2nd cdn. New Haven, C~nn„ 1984.
: Holmes, R. Tlie Road to Sedan: The FrenchArmy, 1866-1870. London, 1984.
Holt, S. Т/1е Commo11MarketThe Conjlict ojТheoryand Practice London, 1967.
-1 Hцlzle, Е. Die Selbstentmacl1tung Europas. Gцttingen, 1975.
HoJzman, F. D. „Are the Soviets Really Outspending the US on Defense?", lnternationa/
Sec11ri(y 4 ( 1980).
1!
 ---j
1
Idem. Financial Clieckson Soviet Defense Erpenditures. Lexington, Mass.,.1975. Joffe, J. ,.European-American Relations: The Enduring Crisis", ForeignAJfairs 59 (1981) ..
Idem. „Soviet Military Spending: Assessing the Numbers Gan1e", lnternational Security 6 Johnson, А. R„ ct а!. Easr European Mililaty Es1aЬ/ishme11ts: The Warsaw Pact Northern T1er.
(1982). . New York, 1982. . . __ _
Homzc, Е. L. Arming the Luft1va.ffe. Lшcoln, Neb., 1976. Johnson, С. MlT! and rlie Japanese ЛJi1·acle: Tl1e Gro1vtl1 о/ lndustna/ Pol1cy 192J-197J.
Hope-Jones, А. !псоте Тах in tl1e Napoleonic fVars. Cambridge, 1939. Stanford, Calif., 1982.
Horn, R. С. TheSoviet Union and !ndia. The Limits oflnjluence. NewYork, 1981. Johnson, F. А. Defence Ьу Committee. London, 1960.
Horne,A. TheFrenc/1ArmyandPolitics 1870-1970. London, 1984. Johnson, Р. М„ and W. R. Thompson, eds. Rhytl1ms in Politics and Economics. New York,
Horowitz, D. The Free World Colossus. Ne\v York, 1971 edn. 1985.
Hosking, G. А. Нistory ofthe Soviet Union. London, 1985. . Joll, J„ ed. TJ1e Decline о/ tl1e TJ1i1·d RepuЬlic.-Nc\\' York, 1959.
Hough, J. F., and М. Fainsod. How the Soviet Union Is Governed, Cambndge, Mass„ 1979. Idem. Europe Since 1870. London, 1973.
Howard, М., ed, The Theory and Practice o/War. London, 1965. Idem. The Origins ofthe First JYor/d War. London, 1984.
Idem. Tl1e Brilish Way in Warfare. Neale Lecture, London, 1975. Jones, С., ed.Britain and Revo/11tio11ary France: Conjlict, Subversion and Propaganda. Exeter,
Idcm. The Co'ntinental Commitment London, 1972., 1983.
Idem. Т/1е Franco-Prussian War. London, 1981 edn. Jones, D. R. „NichoJas 11 and the Supremc Command", Sbomik 11 (1985).
Howarth, S. The Figl1ting Ships ofr11e Rising Sип: Tlie Drama ofthe lmperial Japanese Navy Jones, Е. „Manning the Soviet Military", lnternational Security7 (1982).
1895-1945. New York, 1983. Idcm. 1-finorities in the Sovict Aпned Forces", Compa1·atfveStrategy 3 (1982).
Hucker, С. О. China S lmperial Past. Stanford, Calif, ] 975. Jones,'E. L., and G. Е. Mingay, eds. Land, Laboura_nd Popu_lation ofth_e ~ndustri(_!/_Revo/11/ion.
London,1967. - - -
Hudson, G. F. The FarEast in WorldAjfaii-s. 2nd edn, London, 1939.
Hueckel, G. „War and the British Economy, 1793-1815: А General Equilibrium Ana]ysis", Idem. Т/1е European Miracle: Environments, Economies and Geopo/itics in the History о/
Explorations in Economic HislOIJ' 10 (1972), Еиrоре andAsia. Cambridgc, 1981.
Hufton, О. Ettrope Privilege and Protest 1730-1789. London, 1980. Jones, J. R. Britain and tlie Wor/d 1649-1815. London, J980.
Hunt, В, and А. Preston, eds. War Aims and Strategic Policy in t/1e Great fVar. London, 1977. ldem. Country and Сош·t 1658-1714. London, ] 978.
Hyam, R. Britain S /rnperial Cent11ry 1815-1914. London, 1975. Jordan, \V. М. Britain, Fi·ance and tl1e German РrоЬ/ет. London, 1943.
Hynes, W G. The Economics о/Empire: Britain, Africa and t/1e Ne\v lrnperialist 1870-1895. Jukes, G. „The Indian Ocean in Soviet Naval Policy", Adelphi Рарш·s 87 (1973).
London, 1979. Idem. Tl1e Soviet Union i11Asia. Berkeley, Ca1if., 1973.
Junge, С. Flo//e11politik 1md Revolution: Die Entstelшng der englisc/1en Seemacht и1дhrend der
Imlah, А. Н. Econornic Elements in the „Рах Britannica". Can1bridgc, Mass„ 1958. . Herrscliafi Cron1и•e/ls. Stuttgart, 1980.
Jnalcik, Н. Т/1е Ottornan Empire: Conquest, Organizatio11 and Есопоту: Collectecl Studies.
London, 1978. Kahn, Н. Оп Thermonuclear 1Var. Princeton, NJ, 1960.
Idem. Tlie OttomanEmpire: The Classica/Age 1300-1600. Nc\v York, 1973. · t Idem, Т/1е Emerging Japa11ese Superstate. London, 1971. .
Ingram, Е„ ed. „Тhе Great Game in Asia", lnternational History Review 2 (J 980). . -: ! Kaiscr, D. Economic Dlplomacya11d the Originsofthe Second JVor/d War. Prшceton, NJ, 1980.
Idcm. Commitment to Empire Prophecies oft/1e Greal Game in Asia, 17.97'.-1800. Oxforct~· Kaldor, 1-1. The BaroqueArsenal London, J982.
1981. . - Kamata, S. Japan in tl1e Passing Lane. Nc\v York, 1984. _ __
-----ldem.-The Beginningofthe Great Game inAsia 1828=1834;0xford;-l979. - ---------· -·- -- - - .Kamen, HгSpain-1469-1714, London.----1983.---------- ··· -- ---~·
lrcland, Т. Р. Creating the Entangling Alliance. London, 1981. --~J Kan, М. У. М. Main/a11d C/1ina S Л-!oder11ization: lts Prospectsand РrоЬ/етs, Berkelcy, Ca\1f.,
Iriye,A.Acrosstl1ePacific. NcwYork, 1967. __ . 1 1982.
Idcm. After /mperialism: The Searchfora Nei.v Order in the Far Eas/ 1921-1931. New York,_--=--=:::J Kanct, R„ cd. Т/1е Soviet Union and the Developing Natio11s. Baltin1ore, Md, 1974.
1978 edn. · 1 Kann, R. A.-AНistoryoftl1e Habsb1vg Empire 1526-1918. Bcrkeley, Calif., 1974.
Irving, Е. М. Tlie First lndochina War: Frenc/1 andAmericanPolicy. 1945-1954. London, 1975. ·- ~ - Kanya~Forstner, А. S. Tlie Conq11est of 1/1е fVestern S11dan: А Study in Frenc/1 Mi/itary
IscJey, J. А„ and Р. А. Crowl. The US Marines andAmpl1iblous War. Princeton NJ, 1945. ·-------, lmperialism. Can1bridgc, J969.
Ismay, Lord. NATO-The First Five Years, 1949-1954. Utrccht, 1954. _____ J Kaplan, F. Т/1е Wizards о/Armageddon, New York, 1983. .
Israel, J. 1. „А Conflict ofEmpires: Spain and the Nethcrlands, 1618-1648", Past and Present j Kaplan, Н. Russia and 1/1е Outbreakoftlie Seven Years 1Var. Berkeley, Ca11f., 1968.
76(1977). i Kaplan, L. S. Tl1e Uni'ted States and iVATO: TJ1e Formative Years, Lcxington, Ку, 1984.
Idcm. The Dutch RepuЬ/ic and the Hispanic Wor/d, 1606-1661. Oxford, 1982. - l Karnow, S. Vie/nam: А Нistory. New York, 1984.
Kaser, М. Сотесоп. London, 1967. .
Jabbcr, P.,,Egypt's Crisis,-America's DHemma";Foreignl'tffdii'S-64 (1986)~--- - ------ - -----· _____ Katzenstein,-P.-J, cd.-Betweeti fЬи'erand Plenty:-Foreign Есопотiс Policies о/Advanced lйclйStfiii/
Jackel, Е. Hitlers Weltanschauung, Middletown, Conn„ 1982. States. Madison, \Vis., 1978.
1 Kaufman, \Villiam. ReasonaЫe Defence, Nc\v York, 1986.
Jacobsen, J. Locarno Diplomacy: Ge1·many and tl1e iVest 1925-1929. Princcton, NJ, J972.
Jansen, G. Н. Afro-Asia and Non-Alignment London, 1966. Kazcmzadch, F. Russia and Britain in Persia 1864-1914. New Haven, Conn„ 1968.
Jclavich, В. The Great Po}vers, tl1e Ouoman Empire, and the Straits Question 1870-1887. Kazokins, J. „Nationality in thc SovietArmy",Jour11a/ oftheRoyal United Services lnstitutefor
Bloomington, Ind., 1973. Defence Studies 130 (1985)
Jcncks, Н. W. From Missiles to Muskets: Politics and Professionalism in the Chinese Army Keegan, J. Т/1е Face о/Battle. Haпnonds\vorth, 1978.
1945-1981. Boulder,Colo., 1982. Keeny, S. l\.·1, and W. К. Н. Panofsky. „MAD vs. NUТS: The Mutual Hostage Relationship of
·Jenkins, Е. Н. А Нistory о/tl1e Frenc/1 Navy. London, 1973. the Superpowers", Foreign A.ffairs 60 ( 1981-1982).
Jcnks, L. Н. Migration о/British Capital to 1875. London, 1963 edn. Кеер, J. Н. L. ,;I'he Military Style ofthe Romanov Rulers", Wara11d Society 1 (1983).
Jervis, R. The l/logic о/An1erican Nuclear Strategy. Ithaca, NY, 1984. Idem. „Russia", Nei.~· Cambridge Modern History, vol. XI. Cambridge, J 962.
Idem. „Тhе Impact of the Korcan War on the Cold War'', Journal о/ Conjlicl Resolutio11 24 Keigcr, J. F. V. France and t/1e Origins о/ t/1e First 1Vorld War. London, 1983.
(1980). Kellcher, С. М. Germany and tl1e Politics o/Nuclear Weapons. New York, 1975.
 .·.····624 Ken1p, Т. Ecouomic Fo1·ces in French History. London, 1971.
Iden1. !ndustrialization in Nineteentli-Century Еиrоре. London, 1969.
Idem. TJ1e Frenc/1 Есопоту 1913-39: Т/1е History ofa Decline. New York, 1972.
~
Kendrick, А. TJ1e iYozmd fYithin: America in tl1e Vietnam Years, 1945-1974. Bosto11, 1974.
Kendrick, М. S. А Cent111yand а Ha/fofFedera!Expenditures. Ne\\.' York, 1955.
Kcncz, Р. „Russian Officer Corps Before the Revolution: Тhе Military Mind", Rиssian Revie.v
i 31 (1972).
Kennan, G. F. Т/1е Decline о/ BismarckS European Order Franco-Russian Relalions 1875-
1890. Princeton, NJ, 1979.
ldem. Americaп Diploniacy. Chicago, I 984 edn.
ldem. The Fate/11!Alliance France, Russia, and the Comingofthe First Wor/d 1Var. New York -- -
1984. , Кriedte, Р. Peasants, Landlords and Merchant Capitalists: Europe and the World Есопоту,
Kennedy, D. Over Here Tlie First Warld War and American Society. Oxford, l 980.
Kennedy, G. Defence Economics. London, 1983.
Kennedy, Р. М., cd. Tlie 1Var Pla11softhe Great Poи'ers 1880-1914. London 1979.
Idem. Strategyand Diplomacy, 1860-1945: Eight Essays. London, 1983.
ldem. The Realities Bel1ind Diplomacy. ~ondon, 1981.
Idem. The Rise and Fa/l ofBritish Nava/ Masteгy. London, 1976.
Idem. Tl1e Rise oftJ1eAnglo-GermanAntagonism, 1860-1914. London, 1980.
Kennet, L. The FrenchArmie.s in the Seven Years War: А Study in Military Organization and
Administration. Dur]шm, NC, 1967.
Kenwood, А. G., and А. L. Loughced. Т/1е Gro~vtli oftl1e /nteпiational Есопоту, 1820-1960.
London, 1971.
Kcohane, R. О. „State Powcr and Industry Influence: American Foreign Oil Policy in the
l 940s", lnternalional Organization 36 (1982). ----
~::~:./~~f i::1~;:~~~~~:t~~a~~~;7iork, 1971 rcprint. Kcrsaudy, F. C/111rcl1il/ and de
Ga11//e. London, 1981.
Kersha\v, I. PopLtlar Opinion and Politicaf Dissent in tl1e TJ1ird Reic/1: Bavaria 1933-1945.
Oxford, 1983.
Idem. Tlie Nazi Dictato1·sl1ip. London, 1985.
Keylor, W. R. TJ1e ri~·entiet/1-Centllry World: Ап !nter11alional History~ Oxford, 1984.
Kicrnan, V. G. E11ropea11 Empires from Conquest to Collapse, 1815-1960. London, 1982.
Id~~-· „F~!~Jgo М:~~t?!!a_!j~s an_O_ ~_O_sol!J~~._M~цaroJ:ty~',}~qs_1__,y1_d_fres~n1J l ( 1-95-7). - - - - - - - - - 1
1- -··. - -- Idem. „Statc and Nation in Western Europc", Past and Present 31 (1965).
Kilmarx, R.A Historyo/SovietAir Power. London, 1962.
Kindlebcrger, С. Р. А Financial History o/Western Е111·оре. London, 1984.
ldcm. „Commcrcial Expansion and thc Industrial Revolution",Jour11a/ o/European Economic--
Шstory4 (1975).
Idcm. The World in Depression 1929-1939. Bcrkclcy, Calif., 1973.
Кiraly, В. К„ and G. Е. Rothenberg, cds. Warand Society in Eastern Em"Dpe. vol. i. Ncw York, 1979:
Kiscr, J. W. „Ho\V the Arms Race Rca\ly Hclps Moscow", Foreign Po!icy 60 (1985).
Kissinger, Н. А 1Vorld Restored: Mettemic/1, Castlereag/1 and tl1e Prohlems 0/ Реасе 1812-
1822. Boston, 1957.
Jdem. The White Ноиsе Years. Boston, 1979.
_ld«?_Пl~_,;rl_1e_Y{bl!~ReV()!1:'tio!!~ry~_ ~e_f1~_9ti9_ns_9n Bisniarck~, Daeda/11s 97 (1986). __
Kitchen, М. The Politica/ Есопоту о/Germany 1815-1914. London, 1978.
Klcin, L., and К. Ohka\va, eds. Economic Growt/1: TJ1e Japanese Experience Since tl1e Meiji
Era. Holmwood, 111„ 1968.
Кnorr, К. „Burden.Sharing in NATO: Aspccts of US Policy", OrЫs 29 (1985).
Кnох, М. „Conquest, Forcign and Domestic, in Fascist Italy and Nazi Gcrmany", Journal of
Modem Нistory 56 ( 1986). · ··
ldcm. Mussolini Unleas/1ed 1938-1941. London, 1982.
Koch, Н. W, ed. The Ori'gins ofthe First World War. London, 1982.
Kochan, L, and R. Abraham. The Makingo/Moden1 Russia. Harmonds\vorth, 1983 edn.
Kocka, J. Facing Total ivar: German Society 1914-1918. Lcamington, Spa, 1984.
, Kocnigsberger, Н. G. „The Empire ofCharles V in Europc", Nf!lv Cambridge A1odern History.
vol. ii. Cambridge, 1958. · Lewin, R. TheAmerican Magic Codes, Ciphers and the Defeat ofJapan. Ncw York, 1982.
Idcm. ,:Westem Europe and tl1e Po\Vcr of Spain", Neiv Cambridge A-fodem History. vol. iii .
Cambridge, 1968.
Kohl, \V. L. Frenc/1 Nuclear Diplomacy, Princeton, NJ, 1971.
Kolako\vski, L. Main C11rre11ts о/Marxism, voJ. i, Tlie Foimders. Oxford, 1981 edn.
Kolb, Е., ed. Europa und die Reichsgrъndung, Historische Zeftschrift, Beiheft 6. Munich, 1980.
Kolko, G. The Politics o/War 1943-1945. New York, 1968.
ldem. VietnamAnatomyofa War, 1940-1975. Ne\vYork, 1986.
Kolodziej, Е. French fnternational Policy Under de Gaulle and Pompidou: Т/1е Politics о/
Grandeur. Ithaca, NY, 1974.
Komer, R. W. Afaritime Strategy or Coalition Deftnse? Cambridge, Mass., 1984.
Kortepeter, С. М. Ottoman lmperialism Dllring the Reformation. London, 1973.
1500-1800. LeamingtonSpa, 1983. .
Кrumeich, G. Armaments and Politics in France оп t/1e Eve о/the First World War. Leam1ngton
Spa, 1986.
Kuhn, А. Hitlers aussenpolilisches Programm. Stuttgart, 1970.
Kuisel, R. F. Capitalism and the State in J\fodern France. Cambridge, 1981.
Kuniholm, В. R. TJ1e Origins oft/1e Cold JVar in tl1e Near East Princeton, NJ, 1980. -
Kunisch, J. Das Mirakel des Hauses Brandenb11rg Munich, 1978.
Kwitny, J, Endless Enemies. New York, 1984.
Lachouque, Н. JVaterloo. Paris, 1972.
LaFebcr, W. America, Russia, and theCold War 1945-1975. Ne\v York, 1976.
Idem. TJ1e Neiv Empire: Ап [nterpretation о/American Expansion 1860-1898. It~aca, NY,
1963.
Laird, R. F. Fi·ance, tl1e Soviet Union, a11d the Nllciear JH:apons Issue. Boulder, Со1о, 1986.
_ ___jj' Jdem. ,;rhe French Strategic Dilcmma", OrЫs28 (1984).
__ _ Lambi, I. N. TJie NavyandGerman Рои·еr Politics 1862-1914. London, 1984.
1 Landes, D. Т/1е Unbound Prometheus Technological CJ1ange and lndustrial Development in
Western E11ropefrom 1750 to tlie Present Cambridge, 1969.
Langer, W. L. EuropeanAlliances andA/ignments 1871-1890. Nc\V York, 1950 edn.
ldcm. The D1"plomacyoflmperialism 1890-1902. 2nd edn. Ncw York, 1965.
Langford, Р. The Eigl1teentl1 Century 1688-1815: British Foreign Policy. London, 1976..
_Langhorne, R. :Т._В., cd. _D_iplomacy_a}1_d lnte_Цige_nq_e_Д_цriJig !h?.~~t;9!14l!Pr!OJ_Yar. G_~щ~r11fge,__ _
1985.
Larson, Т. В. Soviet-American Rivalry. New York, 1978.
Laue, Т. Н. von. Sergei Witte and t/1e Industrialization o/Russia. New York, 1963.
Laurens, F. D.France and tl1eltalo-Et/1iopian Crisis, 1935-6. The Hague, 1967.
League ofNations. World Economic Survey. Gcneva, 1945.
Lee, А. The SovietAir Force. London, 1961.
Lce, M„and \V. Michalka. German ForeignPolicy 1817-1933: Continuityor Break?. Leamington
Spa, 1987.
-i'
--
Lee, W. Т. Т!1е Estimalion o/Soviet Deftnse Expeпditure 1955-75. New York, 1977.
Lccbacrt, D., cd. Soviet Mi/itary Tl1inki11g, London, 1981.
Lefcbvre, G. Napoleon, 2 vols. ~ondon, 1969. . . .·
. Leffier, М. Р. „Security_and Contaшment Befo~_Kenna_n;_1'_hcJ~l!t1fii;:<t_!!-°:!1of Am~ri_can_ l11!~rc~ts__
at the End ofWorld War 11", Lehrman Institutc рарег, forthcoming.
Idem. The· American Conception ofNational Security and the Bcginnings ofthen Cold War,
1945-48,America11 Historical Revie:i-v 89 (1984).
Lellouchc, Р. L'Avenir de /а guerre. Paris, 1985.
Idcm. „France and the Euromissilcs",ForeignAffairs62 (1983-1984).
Lerner, D., and R. Aron. France Deftats EDC. Ne\vYork, 1957. · · ·
Lcutze, J. Bargainingfor SupremacyAnglo-American Naval Re/ations 1937-1941. Chapel Hill,
NC, 1977.
Levine, А. J. „Was World War 11 а Near-Run Thing?",Journal o/Srrategic Studies 8 (1985).
Lcvy, J. War i11 the Modern Great PowerSystem. Lexington, Ку., 1983.
Lc\vin, М. Russian Peasants and Soviet Роwег. Evanston, 111, 1968.
40 Възход и паденне 11а Великнте сшш
 Lewis, W. А. EconomicSurvey 1919-1939. London, 1949.
Lichtheim, G. Еиrоре in the Twentietli Century. London, 1972.
Liddell Hart, В. Н., ed. TJ1e RedArmy. NewYork, 1956.
Idem. Нistory oftl1e First ~Vorld WQ/: London, 1970 edn.
Idem. Нistory ofthe Second JVorld JVar. London, 1970.
Lieven, D. С. В. Russia and the Origins ofthe First World War. London, 1983.
L!fton, R. J. Homefrom the JVar: Vietnam Vetera/Js. New York, I 973.
L1nc0Jn, W. В. Passage ThroughArmageddon: The Russians in the War and Revolution J914-
1918. New York, 1986.
Linder, S. В. The Pacific Century. Stanford, Calif., 1986.
Li~dennan, G. F. The Л.Лrror of War: Arnerican Society and the Spanish-American War. Ann
Arbor,M1ch., 1974.
Link, А. S. Wilson, 5vols. Princeton, NJ, 1947-1965.
L!ppmann, W. И~ Foreign Policy: Shield ofthe RepuЫic. Boston, 1943
L1twak, R. S. Dutente and the Nixon Doctrine: American Foreign Policy and the Pursuit of
Stability 1969-1975. Cambridge, 1984.
Lloyd, С. The Nation and the Navy. Loпdon, 1961.
Loadcs, D. М. Politics and tlie Nation 1450-1660. London, 1974.
Lobanov-Rostovsky, А. А, Russia and Europe 1789-1825, Durham NC 1947
Lo Jung-pang. „The Decline ~fthe Ear1y Ming Navy", Orient Extredius 5' (1958.).
Idem. „Thc Emergence ofChina as а Sea Po,vcr During thc Late Sung and Early Yuan Periods"
Far Eastern Quarterly 14 (1955).
Louis, W. R. The Brltish Empire in t/1e Middle East, 1945-1951. Oxford, 1984.
Lovett, G. Н. Napoleon and the Birth ofModern Spain, 2 vols. Ne\V York, 1965.
Low, А. D. The Sine-Soviet Di'spute. Rutherford, NJ, 1976.
Lowe, С. J., and F. Marzari, lta/ian Foreign Policy 1870-1940. London 1975.
Lowe, Р. Britain in t/1e Far East: А Survey from 1819 to t/1e Present. Lo ndon, 1981.
1
Lubasz, Н„ ed, The Deve/opment oftlie Moder11 State. Ne\v York, 1964.
Lukacs, J. The Last European War, September 1939/December 1941, London 1977
Lundkvist, S„ „Svensk krigsfinansiering 1630-1635" (with Gcnnan summary) Histori~k tidsknifl
(1966). ' Mansergh, N. The'Commonwealt/1 Experience. [.ondon, 1969.
F1rst World War 1 , Leavenworth Papers 4. Lcavcnworth, Кап, 1981.
. Lupfer, Т~ „Тhе Dynamics ofDoctrine:The Changes in German Tactical Doctrine During the
__ __ _ ~l!~~wa}c, -~' _'/]le.J!enlggq_!J_g_n_c!_the.Ar:_( _ofH'ar._New.York, 1985._______ --· ·--------- __ _
Luvaas, J. The Military Legacyofthe Civi/War: Tl1e European ln/1eritance. Chicago 1959
Lynch, J. Spain Under the Habsburgs. 2 vols. Oxford, 1964, 1969.
Lyon, Р. Neulralism. Lcicester, 1963.
Macartney, С. А. The Habsburg Empire 1790-1918. London, 1969.
McCauley, М, ed. Communist Power in Europe, 1944-1949. London, 1977.
Idem. TheSoviel UnionSince 1917. London, 1981.
McCormick, G. Н., and R. Е. Bisscl, cds, Strategic Dimensions ofEconomic Beliavior. New
Th~I~ . j
McCormick, Т. China Jv/a~ket:American S Ques_lfor lnforma/ Empire. Chicago 1967.
MacDonald, С. А. The U111ted States, Britain andAppeasemenl /936-1939. London 1980.
M~_Q9ugall,_:W_,_ h._FrafJce,S_RhinelandDip/omacy.l 914"""1924.-Princeton,-NJ,-1978г~- ______ _:_ _ _,__
McEvc~y, С. The PenguinAtlasofRecent Нistory. Haпnondsworth, I 982.
Mc~etr1dgc„c. D. „S~me ImplicationsofChina's Emergence asa Grcat Power", Joutnal ofthe
Roya/ Un1ted Serv1ces lnstltutefor DefenceStudies 128 (1983).
McGeehan, R. The German Rearmament Question. Urbana, 111„ 1971,
. Mc~owan, Р., and С. W. !"cgley, eds. Foreign Policy and tl1e Modern World-System. Beverly
H11Is, Cal1f., 1983.
1970. Machay, J, Р. Pioneerfor Profitt: Foreign Entrepreneurs and Ru;sian Jndustriafization. Chicago,
Mack Smilh, D. Ita/y: А Modern History. Ann Arbor, Mich„ 1959.
Idem. Mиssolini S Roman Empire London, 1976,
Idem. Musso/ini: А Biography. Ne\v York, 1982.
МсКау, D. Prince Еиgепе ofSavoy. London, 1977.
МсКау, D„ and Н. NI. Scott. Т/1е Rise oftl1e Great Po1vers 1648-1815. London, 1983.
Mackesy, Р. Statesme1J at War: The Strategy o/Overtl1ro}v, 1798-1799. London, 1974.
Idem. Тlie JVar for America 1775-1783. London, 1964.
Mackinder, Н. J. ,;rъе Geographical Pivot ofHistory", Geograpliica/ Journaf 23 (1904).
Mackintosh, М. Jugge1·naut: А Нistory oftl1e Soviet Armed Forces. Ne\v York, 1967,
McMillen, D. Н., ed.Asian Perspectives оп !nternational Seciп·ity. London, 1984.
McNeill, \V. Н. А JVor/d History. London, 1979 edn.
ldem. The Pursuit ofPower: Technology. Armed Forces and Society Since 1OOOAD. Chicago,
1983.
Idem. The Rise ofthe West. Chicago, 1967.
Madariaga, I. de. Britain, Russia апd theArmed Neutrality ofl 780. London, 1962.
Idem. Russia in tJ1eAge ofCatl1erine the Great London, 1981.
~addison, А. „А Comparison of Levels of GDP pcr Capita in Developed and Developing
Countпes, 1700-1980", Joun1a/ ofEconomic Нistory43 (1983).
Magalhaes-Godinho, У. L'йconomie de Empire Portugais аих xv~ et xv1~ siuc/es. Paris, 1969.
Mahan, А. Т. Sea Po1ver in !ts Relations to the War of 1812,2 vols. London, 1905.
ldem. The InjluenceofSea Рои1еr upon Нistory_f 660-1783. London, 1965 edn.
Maier, К. А., et al., eds. Das Deutsche Reich und der Zweite Weltkrieg, vol. 2, Die Errichtung
der Hegemonie aufdem europдiscl1en Kontinent. Stuttgart, 1979.
Mako, \V. Р, US Grou11d Forces and the Defense oJCentra/ Europe. Washington, ОС, 1983,
' Ма!алd, D„ Europe in tl1e Seventeenth Century. London, 1966.
Malinraud, Е. La Croissancefranзaise. Paris, 1972.
Mal\et, М. Е. Mercenaries andTJ1eir Masters: Waifare in Renaissance !taly. London, 1976.
Mamatey, У. S. Rise ofthe Habsb11rg Empire 152fr1815. Huntingdon, NY, 1978 edn.
Mandelbaum, М. Tl1e Nuclear Future. Ithaca, NY, 1983.
ldcm. The Nuc/ear Question: Т/1е United States and Nuclear Weapons 1946-1976. Ne\v York,
1979.
Idem. The N11clear Revo/11tion: lnternationa/ Politics Before andAfter Hirosl1ima. Ncw York,
1981.
Mardcr, А. J. Fron1 t/1e Dreadnoug/11 to Scapa F/01v: Т/1е Roya/Navy in tlie Fisher Period, vol.
i, Т/1е Road /о iVar, 1904-1914. London, 1961.
Г:__IО_:_~: 0!~!_~1ds, N~1!. §!!.l!!!_~{i!!_~_'fJ!~_OJ!!!.!lf.f!...V)!_'!_n_!!_ lhe f!!!p_e.!_~~.Z _.l,~panese N~-~~9-~f~r~ •.
198
' . Idcm. The Апаtоту ofBritis/1 Sea Po1ver. Hamden, Conn„ 1964 reprint.
- -1 ·~
(1970).
Idcm, ,;rъе Royal Navy in thc Italo-Et11iopian War 1935-1936", American Historica/ Revie1v15
1 Marks, S. The lllusion ofPeace: lnternational Relations in Еиrоре 1918-1933. London, 1976.
~ Marriss, S. Deficits and t/1e Dollar: The Wor/d Есопотуаt Risk. Washington, DC, 1985.
---! Marsh, Р. Japanese Overseas !nvestment. London, 1983.
MarshaJJ, Р. J. „British Expansion in lndia in thc Eightccnth Ccntury: An Historical Rcvision'\
__ _J
Нistory 60 (1975).
j Martin, В. ,,Aussenhandcl und Ausscnpolitik Eng1ands untcrCromwell", Historische Zeitscl1rifl
--1 218 (1974). .
__ ~~.rti!1!_~·-f~<?Ce_~~tf1~_u_t Victory--: iVoo_dfvw Wifso_n and the_English Liherals._ Ne\\{ York, 1973 _cdn.
Marwick, А. The Delиge:„:вr1i1ShSOCie"ijiп.theFiГsTW0YldWiir. LОПdо_n_,-Г9б5~--- ---~ .. --
Idem. ПDrand Socia/ Change in tl1e'Гiventieth Cent11ry. London, 1974.
Masson, Р. „La Marine franзaise cn 1939-1940", Revue /1istoriq11e des armйes 4 (1979).
Mathias, Р. The First lndustrial 'Nation: Ап Economic History ofBritain 1700-1914. London,
1969.
---- Idem, апd Р. O'Brien. ,;raxation in Britain and France, 1715-1810", Jo11rnal of E11ropean
Economic Нislory 5 (1976).
Matloff, М. Strategic P/anningfor Coalition Watfare, 1943-1944. Washington, DC, 1959.
Mattingly, G. Renaissance Diplomacy. Haпnondsworth, 1965.
Мау, А. J. The Нabsburg Monarchy 1862-1916. Cambridge, Mass., 1960.
Idem. The Passingoftl1e HabsburgMonarchy, 1914-1918, 2 vo1s. Philadelphia, 1966.
Мау, Е. R., ed. Kno\ving OneS Enemies: lntelligenceAssessment Before the Two Wor/d Wars.
Princeton, NJ, 1984.
 Idem. American !mperia!ism:A Speculative Essay. Ne\V York, I 968.
Idem. /mperia/ Democracy: The Ernergence o/America as а G1·eat Power. Ncw York, 1961.
Idem. The JVorld War and American lsolation. Chicago, 1966 edn.
Mayer, А. J. Political Origins ofthe Neiv Diplomacy Ne\v York, 1970 edn.
Idem. Politics and Diplomacy о/Peacema/dng: Containrnent and Co1mterrevo!ution at Versailles
1918-1919. London, 1968.
MccG\vire, М. Soviet-Naval Deve/opments. Ne\v York, 1973.
Jdem. Soviet Naval fnjluence. Nc\v York, 1977.
Idem. Soviet Naval Policy. Ne\v York, 1975.
Mearsheimer, J. Conventional Deterrence. lthaca, NY, 1983.
Medlicott, W. N. British Foreign Policy Since Versailles, 1919-1963. London, 1968.
Mellor, R. Е. М. The Soviet Union and fts Geograp/1ical Prohlems. London, 1982.
Mende]sohn, К. Science and WeslernDomination. London, 1976.
Mendl, W. Deterrence and Persuasion: French Nuc/earArmame11t in the Contex/ o/Nationa/
Policy, 1945-1969. London, 1970.
Menon, К. Soviet Power and the Third 1Vorld. Ne\v York, 1985.
Meyers, R. BritischeSicherheitspolitik 1934-1938. Dьsseldorf, 1976.
Middlebrook, М. The KaiseГS Batt/e:-21March1918. London, 1978.
Middlemas, К. Diplomacy o/!llusion: The British Government and Germany 1937-1939.
London, 1972.
Middleton, R. The Bells o/Victory. Cambridge, 1985.
Military Ва/апсе, The. Tlic International Institute ofStrategic Studies, London, annllal.
Millar, G. J. Tudor Mercenaries andAuxiliaries 1485-1548. Charlottesville, Va, 1980.
Miller, fvl. S. The Eco11omicDeve/opmento/Russia, 1905-1914. London, 1926.
Miller, S. Е„ ed. MilitaryStrategy and tl1e Origins o/tlie First fVorld War. Princeton, NJ, 1985.
Idem, Conventional Forces andAmerican Defense Policy. Princcton, NJ, 1986.
Millett, А. R., and W. Murray, cds. Military Ef/ectiveness. Londo11, J 988.
Idem, and Р. Maslowski. For the Соттоп Defense: А Militmy Нistory o/the United States о/
America. New York, 1984.
Mills, W. Arms and Меп. Ncw York, 1956.
Mil\vard, А. S., TJ1e Есопотiс E.ffects o/tl1e 1Vorld Wars in Britain. London, 1970.
Idem. The German Есопоту at War. London, 1965.
Iden1. The Renaissance o/Western Europe, 1945-1951. London, 1984.
Idem. И~аr._ Ecoп,qrny~_f!d._$_oq_[e_ty_IЯ39~1945. Berkeley, Calif.,-1979.
s:
-- -IdCm, and В. Saul. Т/1е Developrnent о/ the Economies o/Continental Europe 1850-1914.
Cambridge, Mass., 1977.
Idcm. The Econon1ic Developme11to/Contine11ta/ Europe 1780-1870. London, 1973.
Minchinton, W. E.,ed. The Gro1vtl1 o/English OverseasTrade in tl1eSeventee11tl1a11d Eightee11tl1 ·--,
Centuries. London, 1969.
Mitchell, А. Tl1e German /nj/uence in France after 1870: The Forrnatio11 o/tJ1eFrench Repuh/ic.
Chapel Hill, NC, 1979.
Jdem. Victors and Vanquished: The Germa'n !njluence оп Arrny and CJ111rch in France after
1870. Chapel Hil!, NC, 1984.
MitchcII, В. R. European Нistorical Statistics 1750-1970. London, 1975.
MitcheJI, D. W.A Нistoryo/Russian and Soviet Sea Power. New York, 1974.
M_od_?Js~._Q~_„I_h~ L9~g.Cy<:_l~_Qf_Global Politics and thc Nation~State'-'; Comparalive Studies iп---------
Society and History 20 (1978).
Mommsen, W J., and L. Kettcnacker, eds. The Fascist Chal/enge and the Policy o/Appeasement.
London, 1983.
Monger, G. L. The Endo/lsolation: Britis//Foreign Policy 1900-1907. London, 1963.
Morazй, С. „Finance et despotisme, cssai sur lcs despotes йclairйs", Annales 3 (1948).
Moreland, W Н. FromAkbar toAurangzeb: А Study in /ndian Econornic Нistory. London, 1923.
Moreton, Е„ and G. Segal, eds. Soviet Strategy To•vard JVestern Еиrоре. London, 1984.
Morgan, К. О. Labour in Power 1945-1951. Oxford, 1984.
Morgan, R. The United Statesand West Germany 1945-1973, London, 1974.
Mori, G. ,;IЪе Genesis ofltalian Industrializ.ation",Jouma/ о/Е~иореап Economic Нistory4 (1975).
Jdem. „The Process oflndustrialization in Italy: Some Suggestions, ProЫems and Questions",
Journal о/European Econornic History 8 ( 1979).
1
L
Morison, s. Е. History o/1J1e United Slates _Naval Operations, vol. Х TheAtlantic Batrle IVon.
Boston, Mass., 1956.
Mor1e\·,J. V./., ed. Dilemmas ofGrowt/1 in Pre\1'arJapa11. Princeton, NJ, 1971.
Iden1, 'ect. Т/1е Fare/u/ Cl1oice: Japan's Advance into Southeast Asia, 1939-1941. Ne\V York,
1980.
Idem, ed. The Pacific Basi11. Ne\v York, 1986.
Morris, М. D. ,;values as an Obstacle to Growth in South Asia",Journal о/Есопотiс History
27 (1967). ..
Mortimer, R. А. TJ1e Third fVorfd Coalition in !ntErnational Pol1t1cs. New York 1980.
Mosse, \V. E.Alexander 11 and the Modernizatio11 o/Russia. New York, 1962 edn.
Idem. TheEuropeanPoн:ersandthe German Question 1848-1870. Cambridge 1958.
Idem. The Rise and Fa/l o/the Crimean System 1855-1871. London, 1963.
Mousnier, R. „L'Evolution des finances puЫiques en France et en Angleterre pendant les guerres
de Ja Ligue d' Augsburg et de la Succession d'Espagne", Revue 1!.istorique 44 (1951 !·.
Mowat, с. L., ed. New Cambridge Modern History, vol. хн (rev. edn), The Sl1ift1ng Ва!апсе о/
fVorld Forces. Cambridge, 1968. .
Munro, D. G. lntef1Jention and Dollar Diplomacyin the Caribbean 1900-1921. Pnnceto11, NJ,
1964.
Munting, R. TJ1e Economic Development o/the USSR. London, 1982.
Murphy, В. А History o/the Britis/1 Есопоту. London, 1973.
Murray, W. „Geпnan Air Po\\'er and the Munich Crisis", JVar and Society l (1976).
ldem. Lrifl\~·a/fe. BaJtimore, !\:Id, 1985.
Idem. „Wlunich, l 938: The Military Confrontation", Journal o/Strale?ic Studies 2 ( 1979).
Idem. The Cl1ange in tl1e Europea11 Ва/апсе o/Po\Ver, 1938-1939. Pпnccton NJ, I 984.
Mysyro\vics, L. Atttopsie d'1me dй/aite: Origines de l'effrondrement militaire/ranзais de
1940. Lausanne, 1973.
Nea1, L. „Iпterpreting Powcr and Profit in Economic History: А Casc Study ofthc Seven Years
War", Journal о/Есопотiс Нistory 37 ( 1977). .
Needham, J. Science and Civi/izalion in China, vol. iv, Civil Engineering and Nautics. Cambndge,
1971.
Idem. The Deve/opment o/lron and Stee!Teclmology in China. London, 1958.
Idem. Т/1е GrandПtration. Scienceand So_ciety in East and We~·-!:-_O~c!O.I]_~_!_~~- ____ _ ___ _
Net;J. u: JVilf·-iind Hzih1an.Piol;resS~ NeW YOrk,-1-968.----
Neidpath, J. The Singapore Naval Base and the Defence o/Britain S Easten1Empire1919-
1941. Oxfo<d, 1981. . .
1
Neilson, К. „Watching the „SteamroJJer": British Obscrvers and tl1e Russшn Army Bcforc
1914",Journa[ o/Strategic St11dies 8 (1985).
Nettl, J. Р. TheSovietAchievement London, 1967. .
NichoJ!s, А. J. JVeimarand the Rise o/Hit/er. London, l 979edn. Nicolson, Н. G. Т/1е Congress
o/Vienna. London, 1946. . . .
Niedhart, G. ,.Appcasement: Die britisclie Ant\vort auf d1c Knsc. des Wc1tre1clis und dcs
internationa1en Systems vordem z,,•eiten Weltkrieg", Historiscl1e Zeitschri/t~26 (1978).
' Idem. Hande/ und Krieg in der britischen Weltpolitik 1739-1763. Munich, 1979.
: ----f Niemeyer, J. Das цsterreichisc_h_e Jr!!_!itдny_e_sf!'! i~ Yf!l!!_~!!cfi.. _9J:O~~.!:l;>_c]<, J??.~„­
- Nipperdey, т.-Di1itScheGiSCl1ichfe 1800-1866.-Мипiсh, 1983.
Nish, I. Japan S Foreigll Policy, 1869-1942. London, 1978.
--- Idem. TheA11gfo.JapaneseAlliance. London, 1966.
Idem. The Origins o/tl1e Russo.Japanese War. London, 1985.
Nitze, Р. „The Developmcnt ofNSC-68", lnternational Security 5 (1980).
Nobutaka, 1., ed.Japan S Decisionfor 1Var. Stanford, Calif., 1967.
Norman, Е. Н. Japan S Ernergence as а Modern State. New York, 1940.
North, D. С„ and R. Р. Thomas. Tl1e Rise o/the JVestern Wor/d. Cambridge, 1973.
North, R. С. Лfoscowand t/1e Cl1inese Cornmunists. Stanford, Calif., 1953.
Northedge, F. S., and А. \Vells. Britain and Soviet Communism: The lrnpact о/а Revolutio11.
London, 1982.
Idem. Т/1 е Trouhled Giant Britain Among t/1e Greal Powers. London, 1966.
Nove, А. Ап Econornic Нistory oftlie USSR. HaПl1ondsworth, 1969.
 O'Brien, Р. B1·itish Financia/ and F1sca/ Policy in the IVarsAgainst France 1793-1815. Oxford,
1984.
Idem, and С. Keydor. Economic Gro1vth in Britain and France 1780-1914. London, 1978.
O'Day, А., ed. The Ed1vardianAge. London, 1979.
Offner, А. AmericanAppeasement, United States Foreign Policy and Germany 1933-1938.
Cambridge, Mass., 1969.
Ohkawa, К., and Н. Rosovsky. Japanese Economic Growth. Stanford, Calif., 1973.
Idem, and М. Shinohara, eds. Patterns of Japanese Economic Development. New Haven,
Conn., 1979.
Okamoto, S. The Japanese O/igarchy and tl1e' Russo-Japanese War. Nc\v York, 1970.
Olsen, Е. А. U.S.-Japan Strategic Reciprocity: А Neo-lnternationa/ist View. St<inford, Calif.,
1985.
Oman, С. А HistoryoftheArtofWarin the MiddleAges, 2 vols. London, 1924.
Idem. А Нistory ofthe Art o/War in the Sixtee11tl1 Century. London, 193 7.
O'Neill, W. ComingApart. Ne\vYork, 1971.
Ordc, А. Britain and lnternationa/ Security 1920-1926. London, 1978.
Osgood, А. NATO: The Entang/ingAlliance. Chicago, 1962.
Ovendale, R.Appeasement and t/1e Eng/ish-Speaking Wor/d. Cardiff, 1975.
Overholt, W. Н., ed. Asia S Nuc/ear Future. Boulder, Colo., 1977.
Overy, R. J. „Hitler's War and the German Economy: А Reinterpretation", Economic Нistory
Revieiv 35 (1982).
ldem. TheAir War, 1939-1945. New York, 1980.
ldem. Tlie Nazi Economic Recovery / 932-1938. London, 1982.
Owen, R., and R. Sutcliffe, eds. St11dies in t/1eTheoryof!mperia/ism. London, 1972.
Оуе, К. А., et а!., eds. Eag/e Defiant: United States Foreign Policy in the 1980s. Boston, 1983.
ldem, et al., eds. Eag/e Entang/ed: US Foreign Po/icy in а Complex Worfd. New York, 1979.
Padficld, Р. Guns at Sea. London, 1973.
Idem. The Batt/es/1ip Era. London, 1972. Wars. Ithaca, NY, 1984.
Ideш. 'Пdе o/Empires Decisive Naval Campaigns in the Riseoftl1e Ui!st, 2 vols. London, 1979,
1982.
Palmer, А. Napo/eon in Rиssia. New York, 1967.
Palmer, В. The 25-Уеаг War: America S Military Ro/e in Viet11am. Ncw York, 1984.
Pares, R. „American versus Continental Warfare ·1-739-1763'-'о English Historica/ Review 51 ~-- --camb"iiдge, I 96Г: ________ ----- --·- ·--------
( 1936). __ __
Idem. War andTrade in tlie West lndies 1739-1763. Oxford, 1936.
Paret, Р. Уогсk and t/1e Era о/Prussian Reform. Princcton, NJ, 1961. · ·-~
Parish, Р. J. TheAmerican Civil War. New York, ·1975. · -- - - ,
Parker, G. Europe in Crisis 1598-1648. London, 1979.
ldem. Spain and the Nether/ands 1559-1659. London, 1979.
ldem. TheArmy о/Flanders and t/1e Spanis/1 Road 1567-1659: Т/1е Logistics o/Spa11is/1 Victory -· __ ___:_
and Defeat in the Low Countries War. Cambridge, 1972.
Idem. The Dutch Revo/t. London, 1977.
Parker, ~-А. С. „Great Britain, France and thc Ethiopian Crisis 1935-1936", English Нistorical . ____ ,.
Review 89 (1974).
Parodi, М. L'йconomie et /а sociйtйfranзaise de·l 945 а-/ 970: Paris, 1971 :- -··
Parry, J. Н. TheAgeo/Reconnaissance. 2nd cdn, London, 1966.
Idcm. Tl1e EstaЬ/ishmentofthe European Hegemony 1415-1715. Зrd edn, NewYork, 1966.
Idem. Trade and Dominion: The Еиrореап Overseas Empire i11 the Eighteenth Cent11ry. London,
1971.
Patterson, А. Т. The Other Armada: The Franco-Spanish Attempt to /nvade Britain in 1779.
Manchester, 1960.
Peacock, А. Т., and J. Wiseman. Т/1е Growth о/ РиЬ/iс Expenditure in the United Kingdom.
London, 1967 edn.
Peden, G. С. British Rearmament and theTreasury 1932-1939. Edinburgh, 1979.
Pedrocini, G. Les mutineries de 1917. Paris, 1967.
Pelz, S. Е. Race to Pear/ Harbor. Cambridge, Mass., 1974.
Pemsel, Н. Atlas ofNaval Waifare. London, 1977.
Pericoli, U., and М. Glover. 1815: T/1eArmiesofIVater/oo. London, 1973.
Perkins, В. Prolog11e to War: England and the United States 1805-1812. Berkeley, Calif., 1961.
Idem. The Great Rapprochement. New York, 1969. .
Perkins, D. Н., ed. China S Modern Есопоту in Нistorical Perspective. Stanford, Cal1f., 1975.
Petersen, Е. N. The Limits ofНitlerS Po1ver. Princeton, NJ, 1969.
Petersen, Р. А, and J. G. Hines. ,;rhe Conventional Offensive in Soviet Theater Strategy", Orhis
27 (1983).
Pflanze, О. Bisma1·ck and tlie Development о/Germany: The Period о/ Unification 1815-1871.
Princeton, NJ, 1963.
Pierre, А. J. Nuc/ear Politics: The British Experience with ап !ndependent Strategic Nuclear
Force, 1939-1970. London, 1972.
ldem, ed. Nuclear Weapons in Europe. New York, 1984.
Pigasse, J. Р. Le bouc/ier d'Europe. Paris, 1982.
Pintner, W. „Inflation in Russia During·the Crimean War Period", American Slavic and East
European Review 18 (1959).
Pitt, B.1918-T/1eLastAct. NewYork, 1962 .
. Pivka, О. von. Navies ofthe Napoleonic Era. NewtonAbbott, 1980.
Plesur, М. America S 011hvardT/1ntst: Approac/1es to Forei'gnAffairs 1865-1890. DeKalb, Ill.,
1971.
Polisensky, J. V. The Thirty Years War. London, 1971.
Pollard, S. Peacefu/ Conquest: The !11dustrializatio11 о/Еиrоре 1760-1970. Oxford, 1981.
Iden1. The Was/ingofthe British Есопоту. London, 1982.
Polmar, N. Soviet Nava/ Deve/opments, 1982. 4th edn, Annapolis, Md, 1981.
Polonsky, А. Т/1е Great Po·1vers and the Polis/1 Qttestion 1941-1945. London, 1976.
Porch, D. Т/1е March to the Marne: TlieFrenchArmy 1871-1914. Cambridge, 1981.
Porter, В. Britain, Europe and the World, 1850-1982. De/usions o/Grandeur. London, 1983.
Idem. The Lion 's Share: А SJ1ort Нistory о/Britis/1lmperia/ism1850-1970. London 1976.
Posen, В. R. TlieSourcesof Military Doctrine: France, Britain and Germany Benveen t/1e Worid
Postan, М. М. Ап Economic History o/Western Europe, 1945-1964. London, 1967.
Potichny, Р. Т., cd. The Ukraine in t/1e Seventies. Oakville, Ont., 1982.
Potter, Е. В., ed. Sea Poiver А Nava/ Нistory. Annapolis, Md, 1981.
Potter, G. R., ed. The New Cambridge Modern Нistory, ~1~1'~-~i:.~~~~,O''}Ce !_i93-fl_20. ___ · - - - -
Pounds, N. J. G. Ап Historical Geograp/1y о/Europe 1500-1840. Cambridge, 1979.
Jdcm, and S. S. Ball, „Core Areas and the Devclopmcntofthc European States System", Anna/s
о/theAssociation о/American Geographers 54 (1964).
Powers, Т. The IVarat Ноте: Vietnam and theAme1·ican Реор/е, 1964-1968. New York, 1973.
Idem. ThinkingAbout NuclearWeapons. NewYork, 1983.
Prados, J. The Soviet Estimate: US /ntel/igenceAnalysis and Russian MilitaryStrengt/1. Ncw
York, 1982.
j Pratt, L. R. Eas/ о/Malta, West o/Suez: Bгitdin's Mediterranean Crisis. London, 1975.
· Presseisen, Е. L. Amiens and N!unich: Comparisons inAppeasement Thc Hague, 1978.
Preston, А., ed. Genentl Sta!Js and Diplomacy Bejore the Second World War. London, 1978.
Preston, R. А., S. Р. ~ise.•. and Н. О. We_me.r. /t{~'} i'!_tf!.~---~!?!'l_don,_196~_._-·_
- Piice, R-:·тhe-ECOfiOlniC-MOё/er'iiiiCiiiOliOJFrance. London, 1975.
Prins, G., ed. The Nuc/ear Crisis Reader. Ncw York, 1984.
Qaisar, А. J. Т/1е !ndian Response to European Techno/ogy and Cu/ture, AD 1498-1707. Delhi,
1982.
Quester, G. Nuc/ear Proliferation: Breaking the Chain. Madison, Wis., 1981.
Quimby, R. S. The Background o/Napoleonic Warfare. New York, 1957.
Quinn, D. В., and А. N. Ryan. Eng/and's Sea Empire, 1550-1642. London, 1983.
Radice, L. Pre/ude toAppeasement: East Centra/ EuropeanDiplomacy in the Ear/y 1930s. New
York, 1981.
Raeff, М. lmperial Russia 1682-1825. New York, 19_71.
Ragsdale, Н. Dйtente in the Napoleonic Era: Bonaparte and the Russians. Lawrcnce, Kan., 1980.
 Rahman, Н. „British Post-Second Wor\d War Military Planning forthe 11iddlc East",Joun1al о/
Strategic Studies 5 (1982).
Ramsay, J. Р. Anglo-French Relations 1763-1770: А Study o/Choiseul S Foreign Policy. Berkelcy,
Calif., 1939.
Ransom, R. L., ct а!., eds. Explorations in tl1e New Есопотiс History. New York, 1982.
Ranum, О., ed. National Consciousness, Нistory and Political Culture in Early Modern Europe.
Baltimore, Md, 1975.
Rapp, R. Т. ,;rhe Unmaking of the Mediterтanean Trade Hegemony", Journal о/ Economic
Нistory 35 (1975).
Rappaport, А. HenryL. Stimson and Japan, 1931-1933. Chicago, 1963.
Rasler, К. А„ and W. R. Thompson. „Global Wars, PuЫic DeЫs, and the LOng Cycle", World
Politics 35 (1983).
Rath, R. J. The Fall о/ the Napoleonic Kingdom о/ltaly. New York, 1941.
Raulff, Н. Zwischen Machtpolitik, und lmperialismus: Die deutsche Frankreichpolitik 1904-
1905. Dьsseldorf, 1976.
Reamington, R. А. Tl1e Warsa~v Pact Cambridgc, Mass., 1971.
Redlich, F. „Contributions in the Thirty Years War", Economic History Revie~v 12 ( 1959).
· lderri. The Gerinan Military Enterpriserand His Work Force, 2 vo!s. Wiesbaden,.1964.
Rees, D. Korea: Т/1е Limited War. New York, 1966.
Regia, J. „Spain and Her Empire",New Cambridge Modern History, voJ, v. Cambridge, 1961.
Reinhard, W. Geschichtedere11ropдiscl1en Expansion, vol. i. Stuttgart, 1983.
Les Relationsfranco-allemandes 1933-1939. Paris, 1976.
Les Relationsfra11co-b1·itanniq11es 1935-1939. Paris, 1975.
Reynolds, С. G. Command о/ tlie Sea: The History and Strategy о/ Maritime Empires. Ncw
York, 1974.
ldem. „Imperial Japan 's Contincntal Strategy", US Naval lnstitute Proceedings 109 (1983).
Reynolds, D. Т/1е Crealion oftJ1eAnglo-AmericanA/liance, 1937-1961. London, 1981.
Rich, N. Friedrich von Holstein, 2 vols. C::imbridgc, 1965.
Idem. Hitler S War Aims, 2 vols. London, 1973-1974.
Idem. Why the Crimean War? А Ca11tionary Та/е. Hanovcr, NH, 1985.
Richardson, Н. W. Eco11omic Recovery in Britain, 1932-1939. London, 1967.
Richmond, Н. Statesmen and Sea Po\ver. Oxford, 1946.
Rilcy, J. С. lnternational Government F'l"nanceand t/1eAmsterdam Capital Market 1740-1815.
Cambridge,-1980.---------- ---- - - -----~
- -1
Ritter, G. The Schlief/en Plan. New York, 1958.
Idem. The Sword and tJ1e Sceptre, 4 vols. London, 1975.
Rittcr, М. „Das Kontributionssystem Wallensteins", HistorischeZeilschrift 90 ( 1902).
RobЬins, K.Munich, 1938, London, 1968. · ·
Roberts, J. М. The Pelican Historyofthe Wor/d. Haпnondsworth, 1980.
Roberts, М. Essays in Sivedish History. London, 1967.
Idem. Gt1stav1ts Adolphus and the Rise o/Sweden. London, 1973.
Idem. GttstavusAdolphus, 2 vols. London, 1958.
Idem. Splendid lso/ation 1763-1780. Stenton Lecture, Rcading, 1970.
!
Idem. The Swedis/1 lmperial Experience 1560-1718. Cambridge, 1979.
Robertson, Е. М. cd. The Origins о/the Second World War. London, 1971.
---j
-Oi-Ыs28-(1984).- -
Robertson;R. М: History oftheAmerican Есопоту. Ne\v·York; 1975-CdiY:---·- ---·---.
Robinson, R„ J. Gallagher, and А. Denny. Africa and the Victorians: The Official Mind о/
1111perialism. 2nd edn. London, 1982.
Rodger, А. В. The Warofthe Second Coalition, 1798-1801. Oxford, 1964.
Rogge, Н. Russia in the Age о/Moderniza/ion and Revolution 1881-1917, London,
Rohe, К., ed. Die Westmдchte und das DritteReich 1933-1939. Paderborn, 1982.
Rцhl, J. С. G. „А Document of 1892 on Germany, Prussia, and Poland". Нistorical Jo1trnal 7
(1964).
ldem, and N. Sombart, eds. Kaiser Wi/11e/m 11: New lnterpretations. Cambridgc, 1982.
Roider, К. А. Austria S Eastern Question 1700-1790. Princeton, NJ, 1982.
Rolfe, S. Thelnternational Corporation. Paris, 1969.
Ropp, Т. The DevelopmentofaModem Navy Frenc/1 Naval Policy 1871-1904. Annapolis, Md,
1987.
Ideш. JVar in llie A!odeni World. Durham, NC, 1959.
Ropponen R. Die Krafl Russ/ands: Wie beurteiltedie politische und militдrische Fьhrungder
e11ropдischen G;ossmдchte i11der Zeit von 1905 bls 1914 die Kraft Russlands? Helsinki, 1968.
Rosecrance, R„ ed. America as ап Ordinary Power. Ithaca, NY, 1976.
Idem. TJ1e RiseoftheTradingState. NewYork, 1985.
Rosenberg, D. А. ,,А Smoking Radiating Ruin at the End ofTwo Hours": Documen!.S on American
Plans for Nuclear \Var with the Soviet Union, 1954-1955", lnternational Security 6 (1981-1982).
Idem. „American Atomic Strategy and the Hydrogen Bomb Decision", Journal о/American
Нistory 66 (1979).
Idem. „The Origins of Overkill: Nuclear Weapons and American Strategy, 1945-1960",
lnter11ational Security1 (1983).
Rosenberg, Н. Bureaucracy, Aristocracy andAutocracy: The Prussian Experience 1660-1815.
Cambridge, Mass., 1958. ·
Roseveare, Н. The Тreasury: The Evolution о/а British lnstilution. London, 1969.
Rosinski, Н. „The Role of Sea Powcr in the Global Warfare ofthe Future", BrasseyS Naval
Annual ( 1947).
Roskill, S. W. Naval Policy Between the Wars, vol. ii. London, 1976.
Idem. The 1Var at Sea, 3 vo!s. London, 1954-1961.
Ross, G. The Great Powers and the Decline ofthe Еиrореап States System 1914-1945. London,
1983.
Ross, S. Т. E11ropean Diplomatic History 1789-1815: FranceAgainst Europe. Malabar, Fla,
1981 reprint. -
Idem. Que.stfor Victory French MilitaryStrategy 1792-1799. London, 1973.
Rostow, N. Anglo-French Relations 1934-1936. London, 1984.
Rostow, W. W. The Process о/Economic Groivth. 2nd. edn, Oxford, 1960.
Jdem. The World Есопоту History and Prospect Austin, Тех., 1978.
Rothenberg, G. Е., В. К. Kiraly, and Р. Р. Sugar, eds. East Central Europian Societyand JVar in
tl1e Pre-Revolutionary Eighteentl1 Cent11ry. New York, 1982. .
Idem. Napoleon S Great Adversaries: The Archduke Chifrle.s and the A11stnan Аrту 1792-
1814. London, 1982.
Idem. TheArmyo/FrancisJoseph. WestLafayette, lnd„ 1976.
Idcm. TheArt ofJVaтfare in theAge o/Napoleon. Bloomington, Ind., 1978.
Rothstein, R. L. Tl1e Third World and US Foreign Policy. Boulder, Colo„ 1981.
· Idё'iП~ The·iVeak.iii the-woY/dO/ the Stiiing: ·rhiГDe·veroping ·countries· in··rhe lnternational
System. New York, 1977.
Rothwell, V. Britain and t/1e Cold War 1941-1947. London, 1982.
Rowen, Н. S. „Living with а Sick Bear", The National lnterest 2 (1985-1986). -
Rowland, В. М., ed. Balance о/ Power or Hegemony: The lnter-War Monetary System. New
Yoik, 1976.
Rowlcy, А. Evolution йсопотiqие de /а France de milieu du XIX~ siucle а 1914. Paris, 1982.
Rubin, В. Paved with Good lntentions: The United States and lran. New York, 1980.
Rudй, G. Paris and London in the Eighteenth Century: Studies in Popular Protest. New York,
1971.
Idem. Revo1utionary Еиrоре 1783-1815. London. 1964. - -
Rudn_ey, ~· S. „Mitterтa~d~s. NeVf Atlantici_sm_: Evolving ~~~~~~ .~t~~~~~-!~~a~-~-~'!'?~:. _
---- --··. -·-. ------ - - - -
Rupieper, Н. The Сипо Government and Reparations, 1922-1923. London, 1979.
Rusinov, D~ ihe Ytlgos/av Experiment 1948-1974. Loпdon, 1977.
Russell, С., ed. The Origins ofthe English Civil War. London, 1973.
Russett, В. „America 's Continuing Strengths", lnternational Organization 39 (1985).
Idem. „Defense Expenditures and Nationa1 Well-being", American Politica/ Science Review76
(1982). .
Ryder, А. J. The German Revo/ution о/1918. Cambndge, 1967.
Rywkin, М. MoscowS Mus/im Challenge. NewYork, 1982.
Sachar, Н. М. Europe Leaves the Middle East 193frl95~. Lo~don, _1972. „ .
Sadkovich, J. J, „Minerals, Weapons and Warfare: Italy s Fatlure 1n World War 11 , Stona
.contemporanea, forthcoming.
 Sal~wski, М. Diedeuts~he Seekriegsleitung 1935-1945, 3 vols. Frankfurt, 1970-1975.
Sal1sbury, Н. The Comzng War Between Russia and C/1ina. London 1969.
4 1
Salmon, J. М. Н. Society in Crisis: Fi-ance in theSixteenth Сеп11пу. '1ondon, J975.
Samhaber, E,Merchants Make Нistory. Loлdon, 1963.
Sansom, G. В. А History ofJapan, 3 voJs. Loлdon, J 958-1966.
Idem. The Western Wor/d and Japan. Lопdол, 1950.
Saul, S. В. Studies i~ Brilish Overseas Trade 1870-1914. Liverpool, 1960.
Saunders, Н. Tl1eM1ddle EastProЫem in the 1980s. \Vashington DC 1981
Sauvy, А. Нistoi~e йсопот~qие de !а F~anc.e ent1·e les deux guerr;s, 2 ~ols. P~ris, 1965-1967.
Savellc, М. E'!1pzre_s lo f!at1o~s ExJ?ans1on znAmerica, 1713-1824. Minлeapolis, 1974.
Savory, R. Нis Br1tann1c Ma1esty s Army in Germany During the Seven Years War. Oxford
1966. . . '
Sa~ou~, А. „Le rфle d 'Amsterdam dans 1'histoire du capitalisme commercial et financier"
Revue Нistonque 183 ( 1938). · ___ _
Scalapino, R. А., ed. TheForeign Policyo/ModernJapan. Berke]ey, Calif., 1977. ---
Scamm_eJI, G. V. Т/1е World Encompassed: The First European Maritime Empires с. 800-1650
Berkeley,Cal1f.,I981. ' __ -~
Schaller, М. The American Occupation о/Jaftlzn: Th-i:! O~iai"ш ~>ffhe Catd и;;;-,. -А- -_-- N
York, 1985.
ScbeH, 1. The Fate ofthe Earth. New York, 1982.
ь
Sch~ll.' Р. То Get Rich ls Glorious: China in the 80s. Ne\v York, 1985.
п' n sza. ew
·j -·· -
Sch1ll.шg, W. R„ et. а! .. Strategy~ Politics, and Defense Budgets. New York, 1962. - __
.. Schm1dt, G. England zn der Knse: Grundzьge und Grundlagen der britischen Appeasement- ~
Pol1t1k,1930-1937.0pladen,198I. __ · --
Idem ..„Woгzu noch politische Geschichte?", A1ts Po/itik und Zeitg..escliiclite в 17 (J 975). . .
Schm~dt, Н. А. Grand Strategy for the Wesr New Havcn, Conn, 1985.
Schm1tt. В. Е„ and ~·С. Vedeler. !he f~orldin the Crucihle 1914-1919. New York, 1984.
Scho~ncr, D. М. Soviet Есопоту 111 а Ttme o/Change. \Vasl1ington, DC, 1979.
Schre1ber, G„ et. а!„ eds. Das Deutsche Reich und der Zweite Welrkr· g vol ··· D
MittelmeeiraumundSьdosteuropa. Stuttgart, 1984. ze ' · 111 • er
Idcm. Revisionismus und Weltmachtstreben. Stuttgart, 1978.
Schroeder, Р. W. Austria, Britain and the Crimean fVar: The Destruction o>ftlie Е
Concert. Ithaca,NY, 1972. uropean
_Id_~m. „1{t111i_ch and the B~ti~h.Тradition'\ Нistorical Journal (1976):-·- · ·-·· ·-~--· _ _ _ __,
Idem. „The Lost Intermed1ar1es: The Impact of l 870on the European Systc " fnt · z
HistoryReview6(l984). __ m, erna11011а
Idem„ „World War I as а G~llopin~ Gcrtie:',Journa/ o/Modem History44 (1972).
1968 . Schulш, Е, cd. Gedenkscl1rifl Martm Gцhnng: Studienzur europдischen Geschiclite. Wicsbaden,
Schuit:, В. F. Die deutscheArmee. Dьsseldorf, 1977.
Schulzingcr, R. D. Ame:ican.Diplomacy in the Т:.ventieth Cent1try. New York, 1984.
20 (l 9~~~~mpeter, Е. В. „Engl1sh Prices and PuЫic financc, 1660-J 822", ReviewofEconoinic Statislics
Schwarz~ Т. „Тhе Case of Gennan Rearmamcnt: Alliance Crisis in the "Goiden дgе"• Th е
F/etsherForum(l984).
. Scott,..J:J~.М-.. „British Foreign Policy in-the Age ofthe An1eric·an:Re-VoliitiOП''/ll/e-;./,~Ц~-a/-
НrstoryReview6(1984). • п
Idem. „The Importance ofBourbon NavaJ Rcconstruction to the StrategyofCh01·seul ft th
Seven Years War", fnternationa/ Нfstory Review 1 (J 979). а er с
Scott, W. R. The Constitution and Finance o/English Scottis/1 andlrishJo · t St kC · Snyder, J. С., and S. F. Wells, eds. Limiting Nuclea1· Proliferation. Cambndge, Mass., 1985.
/о 1720, 3 voJs; Cambridge, 1912. ' 1п о~ ~mpanres
(l 983 )~eabury, Р., „lnternational Poiicy and National Defense", Journ~l o/Contemporary Studies
Tlzoug~~a;;;;,~.:_1~1~~~~~:~:~~~f.tional Efjlciency: А Study in British Po/itic~ and British Political
Seaton, А. The Crimean War: А Russian Chronicle. London, J977
Idem. The GermanArmy 1933-1945. London, 1982. ·
Idem. TheRussianArmyofthe Crimea. Reading, 1973.
1
Idem. Tl1e Russo-German ~Va1· 1941-1945. Londoп, 1971.
Segal, G„ ed. The China Factor: Pekingand the Sttperpowers. London, 1982.
---j
Idem. The Soviet Union in EastAsia. Boulder, Со]о„ 1983.
Idem, and W. Tow, eds. Cl1i11ese Defense Policy. London, 1984.
ldem. Defending China. London, 1985. _
Idem Defense Culture and Sino-Soviet Re1ations'',Jo11rnal o/Strategic Нist01y 8 (198.)).
Idem: 'The Great Po1ver Triangle. London, 1982.
Servan-Schreiber, J. J. TheAmerican Challenge. Haпnondsworth, 1969 edn.
Seton-Watson, С., Italy from Liberalism to Fascism. London, 1967.
Seton-Watson, R. W. The Russian Empire 1801-1917. Oxford, 1967.
Shaw, А. G. L, ed. Great Britain and t/1e Colonies 1815-1865. Londo.n, 1970.
1 Shay, R. Р. Britis/1 Rearmament in the Thirties: Po/itics and Profits. Pnnceton, NJ, 1977.
.J Shennan J. Н. The Origins о/ the Modern Europea11State1450-1725. Londoл, 1974.
Shennan: А. J. „Geпnan-Je\vish Bankers in Wor!d Politics: The Financing of the Russo-Japancse
War", Leo Baecklnstit11te Yearbook28 (1983).
Sherwig, J. М. Guineas and G11npo1vder: British ForeignAid in the fVars with France 1793-
- 1815. Cambridge, Mass„ 1969..
„ -- ---· ---------------- -- - ------ - - -- - - - ---- -·-· - -· · · · - ---: -
Sherwin, М. J.A World Destroyed: TheAtomic ВотЬ and the GrandAlliance. New York, 1975.
Shiba Y.CommerceandSocietyinSttngChina.AпnArbor,Mich„ 1970.
Show~ltcr, D. Railroads and Rifles: Soldiers, Technology and the Unification о/ Germany.
Hamden, Conn„ 1975.
- -- -
Shuker, S. А. Т/1 е End о/French Predominance in Europe: TheFinancial Crisis of1924 and tl1e
Adoption ofthe Daн1es Plan. Chapel Hill, NC, 1976.
Shulman, М. D. Stalin S Foreign Policy Reappraised. New York, 1969.
Sick, G. All Fall Down:America S Tragic Encounterwith Iran. New York, 1985.
Sidorov, А. L. The Economic Position ofRussia Dttring the First World War. Mosco\V, 1973.
--=-~! Siegelbaum, L. Н. The Politics of!ndustrial MoЫ/ization in Russia, 1914-1917. New York,
---1 1984.
Silberling, N. J. „Financial and Monetary Policy ofGreat Britain During the Napoleonic Wars"
Quarterly Journal ofEconomics 38 ( 1923-1924). .
Si!veпnan, D. Р. Reconstructing EuropeAfter the Greal War. Cambndge, Mass., 1982.
Simmons, R. R. The Strai11edAl/iance. New York, 1975.
Skalweit, А. Die deutsc~K!:~g_snq_~ru11g~~r!!_~~Ef!.~.~~!li~,J.91.J ~-----------------­
--·· skёd; д:; e-d. EuropiSBalanceofPower 1815-1848. London, 1979.
Idem. The Survival ofthe Habsburg Empire: Radetzky, the lmperia/ Army and the Class War,
1848. London, 1979.
Slessor, J. Strategyfor the West. London, 1954. _; . . . "
Smith, D. М. „National Interest and American Intervent1on, 1917: Ал H1stoncal Appra1sal ,
Journal ofAmerican History 52 (1965).
Idcm. The Great Departure: The United States and World War !, 1914-1920. New York, 1965.
Smith, G. Morality, Reason and Power: American Dip/omacy in tl1e Carler Years. New York,
1986.
Smith, М. et. al. Asia S Ne1V !11dustrial World. London, 1985.
Idem. BritishAir Strategy Between the Wars. Oxford, 1984.
~mith, Т. Political ChO!'gf!_!!Л4 Mo.cJ.~JJ }2'!'!..~PP~l!IJ.!J!l_.fgpan: Q_over_'!!Jl~lJJ gп(erprise .I 868~---
-18SO. -St-ili1foie(Ca1if.-, -f955. ~
Idem. The Pattern of/mperialism: The United States, Great Britain and the Late-!ndustrializing
Wor/dSince 1815. Cambridge, 1981.
Snyder, J. The ldeology ofthe Offinsive. Ithaca, NY, 1984. .
Solomon, R. Н„ ed. -The China Factor: Sino-American Relations and the Globa/ Sсепе.
EnglewoodCliffs,NJ, 1981. .
Sombart, W. KriegundKapitйlismus. Munich, 1913.
Sontag, R. J. А. Broken World, 1919-1939. New York, 1971.
Spanier, J. W. American Foreign Policy Si11ce World War //. London, 1972 edn.
Spector, R. Н. EagleAgainst the Sun: T/1eAmerican WarwithJapan. Nc\V York, 1985.
Speer, А. /nside the Third Reich. New York, 1982 edn.
Spiers, Е. М. The Army and Society 1815-1914. London, 1980.
 Sprout, Н., and М. Sprout. Т/1е Rise o/American Naval Po~ver, J776-1918. Princeton NJ 1946 ed
Spulber, N. The State a1~d E~ononic Deve/opment in Eastern Europe. New York, 1 9бб. n.
Stares, Р. „The Modem1zatюn of the French Strategic Nuclear Force" Journa/ о/ t/ie Royal
United Services lnstit11teJor Defence Studies 125 (1980). ' Taylor, J. Sliadoii's ofthe Rising S1m: А Critical Vlew ofthe „Japanese Miracle "Ne\V York, 1984.
Starr, J. Henry Kissinger: Perceptions oflnternational Po/itics. Lexington, Ку., 1982.
State ofthe JVorld Есопоту, The, Cambridge, Mass., 1982.
Stavrianos, L. S. G/obal Drift: Т/1е Third World Comes о/Age New York 1981
Steel, R. PaxAmericana. New York, 1977. · ' · Thies, J. Architekt der Welthei·rschaft: Die „Endzie/e "Hitlers. Dьsseldorf, 1976.
Stee1e, J. Soviet Power. New York, 1984.
Ste~nberg, 1. ,;:rhe Copenhagen Complex",Journa/ ofContemporary Нistory 1, (1966).
.ste1nbru~ner, D. D., and L. V Segal, eds. Alliance Security: NATO and tlie No-First-Use
Quest1on, Washшgton, DC, 1983.
Steiner, Z. S. B~itain and the Origins ofthe First World War. London, 1977.
Idem. Tlie F~r~1gn Office. ап~ Foreign Policy 1898-1914. Cambridge, 1969.
~tella, D. Cns1s and Contmmty: TJ1e Есопоту o/Spanish Lomhardy in the Seventeenth Century.
Cambпdge, Mass„ 1979.
Stoake.s, G. Hitler and the Questfor World Dominion: Nazi Jdeofogyand Foreign Po)icy in tli€-
1920s. Leam1ngton Spa, 1986.
Stockholm International Реасе Research Institute. TheArms Rase and Arms Control London
1982. · '
Stoessinger, 1. G. Natio'1s in Darkness China, R11ssia andAmerica. New York, 1978.
Stokcsbury, J. L. А Short History ofJVor/d iVar 1. Nc\v York, 1981.
Stone, L. The Causes ofthe English Revo/ution 1529-1642. London, 1972.
Stone, N. EuropeTransformed 1878-1919. London, 1983.
ldem. TJ1e Eastern Fronl 1914-1917. London, 1975.
Stor~-Penning, J: G":Jhe Ordeal ofthe States: Some Rcmarkson Dutch Politics During the War
ofthe Spanish Successюn , Acta Нistoriae Neerlandica 2 (1967).
Storry, R. А History o/ModernJapan. Harmondsworth, 1982 edn.
Idcm. Japan a11d t/1e Dec/ine ofthe West inAsia 1894-1943. London, 1979.
Stoye, J. W. Europe Unfolding 1648-1688. London, 1969.
Idem. Tl1e Siege o/Vienna. London, 1964.
Strachan, Н. EuropeanArmiesand the Conducto/War. London, 1983.
-ldem„ .Wel/ington S Legacy:-The Reform ofthe BritisliArmy,--183~1854:-MaiYchestcr;- 1984 . -· -·--·--: -· - - ---Towle, P.,;rhe European BalanceofPo\verin 1914'_',ArmxQцact~g_flflp_eйl_!__~_!_o!l~~[J_01_(_1_~?1t
Stradlшg, R. А. „Catastrophc and Recovery: The Defcat of Spain 1639_ 1643 „ Нistory 64
(1979). ' Trachtenbcrg, м. Reparation in World Po/itics: France and European D1plomacy 191 б--1923.
Idem. Europeand tl1e Declineo/Spain: А StudyoftheSpanis/1 System, 1580-1720. London,
1981 .
Strengthening Conventional Deter~nce in Jfurope: ~roposalsfor the 1980s. New York, 1983 .
Strode, D. L„ „Arms Contro1 and S1no-Soviet Relatюns", Orhis 28 (l 984).
Stu~ck, W. W. „ The Road to Confrontation. Chapcl Hill, NC, 1981.
1 Sul11van, L. „А New Approach to Burden-Sharing", Foreign PoficyбO (l 9
85).
Summers, Н. G. Оп Strategy: А Critica/Analysis ofthe Vietnam War. Ne\v York, 1972.
Sumner, В. Н . Peter lhe Great and /he Emergence о>JRuss1a. · London, 1940.
Idem. Russia and the Ba/kans 1870-1880. London, 1937.
Sutter;.-R.-CJ1ina Watch:-ToWard Sino-American-Reconci/iatoп-Baltimore·;мd, 1978:--- ---~ ---- - --·----. Idem.-The PurposesofAmerican Power..New _York, 19-8_1_. _ _ __
Svenn1lson, 1. Growlh and Stagnation in the European Есопоту. Geneva 1954.
Symcax, G. The Crisisof French Seapo~ver 1689-1697. Thc Haguc, 1974.
Syrett, D. Sl1ipping and the American War 1775-1783. London, 1970.
Szamuely, Т. The Russian Tradition. London, 1974.
Taagepe~a, R. „Growt~ Curves o~Empires", Ge_neral Systems 13 ( 1968).
Idem. „S1ze and Durat~on ofEmp1~es: Systemat1cs ofSizc", Soda/ Science Research 7(1978).
Taborsky, Е. Commun1st Penetrat1on ofthe Third World. Ne\v York, 1963.
Ta!bott, S. Dead/y Gamhits: Т/1е Reaga11Administration and the Sta/emate in Nuc/ear Arms
Control. New York, 1984.
. Tamborra, А. „The Rise ofltalian Industry and the Balkans", Journal о/European Economic
Нlstory 3 (1974).
Taubman, W. StalinSAmerican Policy: From Entente to Dtitente to Cold War. New York, 1981.
Тау Ior, А. J. Р. Т/1 е Origins of tl1e Second World War. Harmondsworth, 1964 edn.
Idem. T/ie Strugglefor Mastery in Ei1rope 1848-1918. Oxford, 1954.
ldem. Tlie TroнЬle·Make1·s: Dissent over Foreign Policy, 1789-1939. London, I 969 edn.
Tay1or, R. The Sino-JapaneseAxis. New York, 1985.
Taylor, Т. Munic/1: The Price of Реасе. New York, 1979.
Teichova, А. Ап Есопотiс Background toMunich. Cambridgc, 1974.
Thiry, J. La Guerre d 'Espagne. Paris, 1966.
Thomas, Н. History ofthe JVorld. New York, 1979 edn .
Thompson, Е. Р. Zero Option. London, 1982.
Idem, and D. Smith, eds. Protest and Survive. Harmondsworth, 1980.
Thompson, I. А. А. War and Government in Habsburg Spain 1560-1620. Lo~don, 1976.
Thompson, J. \V. Italian Civil and Mi/itary Aircraft 1930-1935. Fallbrook, Cal1f, 1963.
Thompson, D. Еиrоре Since Napoleon. Harmondsworth, 1966 edn.
Idem. TheAirns o/History. London, 1969. . ~
ть·оmе, С. The lssue о/ JVar: States, Societies, and t/1e Far Eastern Conj11ct of 1941-1945.
London, 1985.
Jdem. The Limits о/Foreig11 Policy: The West, the League and the Far Eastern Crisis of 1931-
1933. London, 1972.
Thomton, А. Р. Т/1е Imperia/ !dea and lts Enemies. London, 1966.
Thomton, R. с. The Bear and the Dragon. New York, 1972. Thucydidcs. The Peloponnesian
fVar. Harmondsworth, 1954 edn.
Thurow, L. The Zero-Sum Society. NewYork, 1980. .
Tilly, с, cd. The Formation oftl1e Nalional Sta/es in Western_Europe. Pлnceton, NJ, 1975.
ТоЬу, R. Р. State and Diplomacy in Early Modernlapan. Pпnceton, NJ, 1984.
Tocqiievi\le, А. dc. Democracy inAmerica, 2 vols. New York, 1945 edn.
Tokes, R. L., Euro-Commimisrn and Dйtente. New York. 1978.
Toland J, No Jvfan S Land: The Story of 1918. London, 1980.
Tomiidson, в. R. „The Contraction of England: National Decline and the Loss of Empire",
Journal oflmperial and CommonwealthHistory 11 (1982). .
Idem. TliePolitical Economyofthe Raj 1914-1947. Cambпdge, 1979.
ТоупЬее, А. J., and F. Т. Ashton-Gwartkin, eds. The World in !939. Lo~don, 1952.
Ncw York, 1980. -- -- --- · -· ··
··-- Trask, D. F. The H'ar witl1 Spain ln 1898. Ncw York, 1981.
Trebilcock, С. The lndustralizalion ofthe Continental Powers 1780-1914. London, 1981.
Trevcrton, G. F. Making theAlliance Work: The United States and Еиrоре. Ithaca, NY, 1985.
Tuchman, В. W. Stil\ve/l and the American Experience in China. New York, 1971.
Tucker, N. в. Patterns fn t/1e Dust: Chi11ese-American Relationsand the Recognition Controvercy
1949-1950. New York, 1983.
_ -j Tucker, R. W. „Swollcn State, Spent Society: Stalin's Legacy to Brczhnev's Russia, Foreign
Affairs 60 (1981-1982). · · · ·
Tunstall, В. William Pitt, Earl o/Chatham London, 1938.
Tumer, L, С F. Origins ofthe First World War. London, 1970.
Ulam, А. Dangerous Relations: TheSaviet Union in World Politics 1970-1982. Ncw York, 1983.
Jdem. Expansion and Coe.xistence: Тhе History ofSovietForeignPolicy 1917-1973. Ncw York, 1974.
Ungar, S. J., ed. EstrangementAmerica and the World. New York, 1985. --
·van der Wee, Н. „Monetary, Credit and Banking Systems", The Cambridge Economic History.
ofEurope, vol. v. Cambridge, 1977. .
Van Ness, Р. Revolution and Chinese Foreign Policy. Bcrkeley, Cal1f., 1971.
Varg, Р. А. }ifissionaries, Chinese, and Diplomats„.1890-1952. Princeton, NJ, 1952.
Vatter, Н. G. The Drive to!ndustria/Maturity: The USEcocnorny, 1860-1914. Westport, Conn.,
1975 edn.
 V~i;1adsky, G. The ~s~rdom ofbl_uscovy, 1547-1682. Ne\v Haven, Conn., 1969.
VilJoen, S. Есопопис zп fVorld H1slOIJ'. London, 1974.
VogeJ, В. Deutsche Russlandpolitik, 1900--1906. Dьsseldorf, 1973.
Vogel, Е. F. Japan as Number Опе: Lessons for America. Ne\V York 1908 edn.
Idem. „Рах Nipponica?", ForeignAffairs 64 (1986). ' \Vi!kinson, Е. Misunderstanding; E11rope versus Japan. Tokyo, 1981.
Volcker, К.-Н. Diedeutscl1e Luflivaffi 1933-1939. Stuttgart, 1967.
Wa~enfъhr, R. Die deutsche lndustrie im Kriege 1939-1945. Berlin, 1963.
Waite, R. А. L. Vanguard o/Nazism: Tlie Free Corps Movement in Post>.var Gerrnany. Cambridge
Mass„ 1952. · '
Waites, N., ed. TrouЬ!ed Neigl1bours: Franco-British Relations in the Twentieth Century. London
1971. . '
Walden, Р. The Short Victorious War: А Нistory о/the Russo.Japanese fVar 1904-1905. New
York, 1974.
Walkcr, G. J: Spanish Politics and lmperia/Trade 1700-1789. Bloomington, Jnd„ 1979.
Waller, В. B1srnarck at tl1e Crossroads: The Reorientalion о/German Foreign Policy Afler th
Congresso/Ber/in 1878-1880. London, 1974.
Wallerstein. I. The Modern World System, 2 vols to date: Lo~don, 1974, -1980.
Walters, А. Britain S /ndustrial Renaissance. London, 1986.
Waltz, К. Мап, the State and War. New York, 1959.
Waltz, К. N. „Toward Nuclear Реасе", WПson Ceпter, Intemational Security Studies \Vorking
Paper 16. ' Winter, J. М, ed. Warand EconomicDe_ve/opment. Cambridge, 1975.
Wandycz, P.F_r~nceand HerEasternAl/ies 1919-1925. Minneapo1is, 1962.
Idem. TJ1e Tw1l1ghtofthe Frenc/1 EasternAlians, 1926-1936, forthcoming.
Wangcrmann, Е. TheAustrianAchievement. Ne\v York, 1973.
Watson, М. S. C/1iefo/StaffP':e-War Plans and Preparations. Washington, DC, 1950.
Watt, D. С. Тоо Senoits а Bus1ness: EuropeanArmed Forces and the Approach oftlie Second
World War. London, 1975.
Webbcr, С., and А. Wildavsky, А Нistory o/Taxation and &penditure in the Western World
Ne\v York, 1986.
Wcber, Е. The Nationalist Revival in France, 1905-1916. Berkelcy, Calif. 1959.
Webstcr, С. К. The Foreign Policyo/Cizstlereagh, 1812-1815: Britain and tlie Reconstruction
о/Europe. London, 193 l.
- - - - - - - - - - - --- ·---world.Econoтy-175~1970:~cw-yor-k";--1973,--~--„-·--·---------------------·-·
-- Wedgewood,-C, -V.-T/1e-ТhirtyYears·War; London;-1964 еап;----·--- -
Wegs, J. R. Europe Since 1945. 2nd edn. New York, 1984.
Wc~ler, H.-U. Bismarck ипd der lmperialismus. Colognc, 1969.
We1glcy, R. F. Нistoryofthe United Stares Army. Bloomington, Iпd„ 1984 edn.
----------т
-I~em. The American Way о/ War: А History о/the United Sta/es Military Strategy and Po!icy.
Bloom1ngton, Ind., J977 edn.
We!nberg, G. The Foreign Policy о/Hit/erS Germany, 2 vols. Chicago,] 970, 1980.
. Wc1nbergcr, С. Report о/ the Secretary о/Defense Caspar W. Weinberger to the Congress оп
F1scal Year 1984 Budget Washington, DC, 1983.
Idcm. „US Defence Strategy",Forei'gnAffairs64 (1986).
Weller, J. Wellington in the Peninsula. London, 1982.
Wclls, S. Р., „_S_ound!ng the Tocsi_n: ~SC-68 .and_the_~~vi~_!_Th~e~'~,Qi~1:'n~~i~~!-~~~t_ri~!f _(19}9).______'
- --- ~cndt,-B. J., ,;Fre1handel und Fпedenss1cherung: Zur Bedeutung dcs Cobden-Vertrags von
1860 zw1schen England und Frankreich", Vierteljahresscl1riftfьr Sozial- und Wirtscliaflsgescliiclite 61
(1974).
, Wemham, R. В. BiforetheArmada: Tl1e Growt/10/Eng/is/1 ForeignPolicy1485-1588. London,
1966
Idem. The Making о/Elizabethan Foreign Po/icy 1588-1603. Berkeley, Calif., 1980.
Wesson, R. G. State Systems: Internationa/ Relations: Po/itics and Culture. New York 1978
Westwood, J. N. Russia Against Japan, 1904-1905: А Neiv Look а/ the Russo-Japa 11 e~e Wa;
London, 1986.
.Whelan, J. G. World Cornmunism, 1967-1969: Soviet Attempts to ReestaЬ/is/1 Control
Wash1ngton, DC, 1970.
Whetten, L. L„ Germany S Ostpo/itik. London, 1971.
ldem. „The Mcditcrranean Threat", Surviva/ 8 ( 1980).
\\'hitc, J. А. Tl1e Diplomacyoftl1e Russo.Japanese П'tи: Princeton, NJ, 1964.
\Vhittam, J. The Po/itics ofthe ltalianArmy 1861-1918. London, 1977.
\Vight, М. Power Politics. Harmondsworth, 1979.
\Vi1dman, А. К. The E11d ofthe Russian !rnperia!Army. Princeton, NJ, 1980.
\Villiams, Е. N. TheAncien Rйgime inEurope 1648-1789. HaП11onds\vorth, 1979 edn.
Williams, G. The Expansion о/Europe in the Eighteent/1 Cenfиl)~ London, 1966.
\Villiams,J. TheHome Fronts: Britain, Franceand Germany, 1914-1918. London, 1972.
\Villiams, J. В. British Comrnercial Policy andTrade Expansion 1750--1850, Oxford, 1972.
Williams, Р. The Tudor Regime. Oxford, 1979.
Williams, W. А. The Roots ofthe ModernAmerican Empire. New York, 1969.
\Villmoti Н. Р. Empires in tl1e Ва/апсе. Anпapolis, Md, 1982.
WiJson, А. М. French Foreign Po/icy During t/ieAdministration о/Cardinal Fleury. Cambridge,
Mass., 1936.
\Vilson, С. Н., ed. Econornic Нisto1yand the Нistorian: Col/ected Essays. London, 1969.
Idem. Ang/o-Dutch Commerce and Finance in t/1e Eigl1teenth Century. Cambridge, 1966 reprint.
-~ ___ _ Idem. The_ Dи!ch_Rep_u_blir and tfre Civilization о/th_e Seve_n_tee1Jt/1 Century. London, 1968.
Idem. TheTransforrnationo/Europe 1558-1648. London, 1976.
\Vimbush, W. Е„ ed. Soviet Nationalities in Strategic Perspective. Ne\v York, 1985.
Windelband, W. Bismarckund europдischen Grossmдchte 1878-1885. Essen, 1940.
\Vindsor, Р. German Reunification. London, 1969.
\Vittek, Р. The Rise ofthe Ottoman Empire. London, 1938.
\Vittram, R. Peter 1. Czar und Kaiser, 2 vols. Gцttingen, 1964.
Wolf, А. А History o/Science, Technology and Pl1ilosophy in the Sixteent/1 and Seventeenth.
New York, 1935.
Wolf, J. B.Louis XJV. London, 1968.
Iden1. Tlie Emergence oft/1e Great Po1vers 1685-1715. Ne\v York, 1951.
ldem. Toivard а European Balance о/Power 1620-1715. Chicago, 1970.
. Wolfc, М. The Fiscal System o/Renaissance France. New Haven, Conn„ 1972.
Wolfe, Т. Soviet Power and Europe, 1945-1970. Baltimore, Md, 1970.
Wolfers, А. Britain and France Between Two Wars. New York, 1966 edn.
Woodruff, W. America S !rnpact оп t/1e World: А Study ofthe Role ofthe United States in the
1
Idem. lrnpact o/Western Мап: А Study о/Еиrоре S Role in f.he fVor/d Есопоту 1750--1960. New
York, 1967.
-
Woods, J. (pseudonym),_ ,,Тhс Royal Nav)' Since World War П", US Na~a/ Jnstitute Proceedings
108(1982).
Woodward, D. R. Lloyd George and Generals. Newark, NJ, 1983.
Wright, G. The Ordealo/Tota/ War, 1939-1945. New York, 1968.
Wright, Q. А Study o/War. Chicago, 1942.
Yahuda, М. В. Cl1ina S Role in WorldAffairs: New York, 1978.
Yang, L.-S. Мопеу and Credit in China .. Cambridge, Mass„ 1952.
Yardley, Н. TheArnerican Black Chamber. New York, 1931.
--vonosuke;-N.-ana д--:-Jriye; eds-.-тhe OrijjinScifthe-cold WaYiiJASiй:NeWYOrk-:-I977.
Yost, D. S. France and Conventional Defense in Central Europe. Boulder, Colo., 1985.
ldem. „France's Deteпent Posture", Adelphi Papers 194 and 195 ( 1985).
Idem. „Radical Change in French Defense Policy", Surviva/28 (1986). .
Young, J. W. Britain, France and the Unity о/Еиrоре 1945-1951. Leicester, 1984.
Young, L., К. British Policy in China 1895-1902. Oxford, 1970.
Young, R. J. Jn Cornmand o/France: Frenc/1 Foreign Policyand Military Planning 1933-1940.
Cambridge, Mass., 1978. ·
·
Ziemke, Е. F. Stalingrad to Ber/in: The German Defeat in tlre Fast 1942-1945. Washington,
' DC, 1968. .
Zuckerman, S. Nuclear !llttsion and Reality. London, 1982.
 ИНДЕКС

Абас /, шах на Перси.ч, 31, 33 Атомrю оръжие, 366, 380, 395-396, 408
Абисиния. (Ет11оnия), 297, 302, 307, 324, 347, Ауrсбурrски м11р (1555). 59
353, 407, 516 Афга1шстзи, 205, 401, 410, 419, 515, 520
Австралазия, 289, 525 Аферата „Y()n.preiiг''. 414, 41&
Австралия, 290, 357, 358, 393, 399, 447, 475, Ачесън (Acheson), Дийн, 392
521 Ашrъ11 (Ashton), Т. С., 164, 165
Австрнйско наследство. Войтt за, 105-J06 Ашуърг, В. А., 423
Австро-руска воUна срещу Османската ll~tш::·
рия (1736-1739), 129 Б-1, бомбардl!ровач,448, 527
Австро-унrарска имnер11я, 202-203, 227-232 Б-17, 6омбар.rщровач,342
армия нэ, 229-230 Б-17, бомбардировач, 448
брутен национален nродуNт на, 227- 228 Б-29, бомбардировач, 368, 388
етническа разнородност в, 228-229 Б-36, бомбардировач, 368
индустриа.rщзация на, 228 Бабур, Зах.иредин, владетел на Индия, З l
по вре;че 11а Първат<:~. световна nойщ1, 264, Баварско т.1следс1во, война за, 139
270-27 ! , 273 -· Баrдадс11:а желез:ница, 225-226, 242
ттоложеш1с на Вел11ка сила, 227 Багдадскн пахт (i9ss}; 399, "401
социално-11кономнческн различия в. 228 „Баr1ер", корпорацня, 223
Аденауер (Adcnauer), Конрад, 409, 411 Байрох (Bairoch), П., 165, 215, 228, 422-424,
АЕГ {AHgemeine E!ektrische Gesellschaft}, 223 433, 439
АйЕиЕм {Инrърнаwънъл бизнес машпйн), 449 Балка1Iска криза (1908-1909), 262
Айзенхауер (Eisenho\ver), Дуайт Д., 358, 382, Батсаоски ттоnуосrров, 233, З 19, 330
393, 397, 535 Балка11с1ш съюз, 263
Айзенхауер, доктриrш, 399 Балфур (Ba!four), Мзifк-ьл, 440
Акбар, Н:\1Псратор на Индия., 31, 46 Балфурова декларация (1926), 326
Алба (Alba), хер11ог (Алварес де Толедо), 59 Ба1щу1tгска конференция (1955), 402
Албания, 350, 371 Банкова криза ат 1907 r. (САЩ), 255
Албукерк (Albuquerquc), Алфонсо де, 47, 48 Б.::~рнст (Barnett). Корели, 215, 377
Александър 1, цар· на. Рус11я, 186 Барглет {BartJett), Ч. Дж, 389
. Алексаилър Н, цар на Русия, 197 Bi::rиu, Менахем. 419
---------- 1
---- - - - - - - - - - " - '_
Алеутс~.:11 ос!роВи, 362
Алжир, 376, 409
Бейnн (Bacon), Франсис, 57
Белгия. 202, 324 362
-- ---- --·-· Anиeндe:_{/\lj_ende), Салвацор, 416 Белнз, 487
Америка, коnОНЩUrен-период 11a;-95,-l 12"'"'1 l4____ -~енедск (Benedek), Лудвиr Ауrуст фон, 200
Американска революция., 18, 104, 135-138 верuя,--лавректий.---380 _____
Амер11канско-яnо1!СКff доrовор за сигурност Берлиисtа бло1'ада {1948-1949), 387_ _ _
(1951), 474 · . БepflliHCJ(a конференция за Западна Африка,
Амиен, м11рен договор от (1802), 145 228, 296
АМХ, модел танк, 491 Берлщrс/i:а крнэа (1961), 400
Английска банка, 100, 143 Берлинска стена, 389, 393
Анrлюt, вж. Великобритания. Берлинск11 конrрсс, (1878), 204
Англо-бурска война, 258, 260, 415 Бе:r1оп (Bethune), Макснмилиен дъо, херцог дьо
Анrло-r1спа~1схз война (1739), 127-129 С~али, 79
А11rло-фреиска IЗoiiнa (1856-1863), 123-124 Бжежински (Brzezinski), Збиrнев, 419
Анrло•х:Qландсхз война, втора, 121 „Бизон", бомбардировач, 397
Л11rло·японсюt съюз (1902), 222, 258, 260, 266 Бирма, 362, 400, 404
·лнrола;·62,-407,.417.___ _ _ Бирманска армия, 363
АНЗЮС, доrовор, 399, S.ii- ----------- -Бисмарк,_QJ_о__ фон, 178, 183, 200-202, 203...::-- -
Лнр11 II, крм- на Франция, 59 205, 218, 224;226;381;'~43 :::::=:=:::-.:::о..---~
Анрн 1V, крал на Франц11я (Анри Наnарски), устойчиви в~~!fНН съюзи, създадени от, 258
60, 78-79 Влум (BJum), J1eoH, 322, 323
Анеън (Anson), Джордж, 133 „Боrатстsото на народнте" (А. Смит), 169
Арабско-юраелскн войнн (l967, 1973), 406, 418 „Боииr", 468
Армня от нов модел (Аuглия), 84, 92 Болдуин (Baldwin), Стенли, '326, 329, 349__
Арон (Аrоп), Рзймои, 490 Бonweв11кif~ 247, 282, -287,.295,_~0_2.J.~
· Арr•1лерия, 95, {68, 199-200 Бонапарг (Bonaparte), Жоэ:еф, 155 --
АСЕАН (Асоц11ация на Юrо1tзточна Азия), 447 Бор1rео, 313, 354
Асуански ЯзQвнр, 401 Бо:хемnя:, 54, 61
Ататюрк (Atalurk), Кемал, 296 Бразилия, 62, 424
Атлантическа харта, 402 Брант, (Brnndt), Внлн, 409, _412, -~~--
Атшt (Attlee), Клемъ11т, 380 Брежнев, доt..-трnнз на, 389

4] Възход lt nадеш1е на Великите сми

 Брежнсв, Леонид, 409
Брест-Литовск доrов
„Бретьи-Удс" ~и ор от (1919), 282 предизвикателства
Бриан (В . ' стема, 44J мо, 236-237 0
: други държави спря.
Б riand), Лристид 288 ресурси, отклонени за, 450-451 peВJIЗllOНllBЪM В,
296-297, 3 15
ританска Гаяаа, 237 ' през периода меж
Бруней, 487
Премахване на
fY
3 J 9-320, 325.:._33 3~в;те сnстов1щ вой~ш световната иконоьшка и, 450 и системата на репарациите,
285, 291-291
Германия през време на Втория райх, 15, 202
Брюкселски доrово ( • - 350 • стратег11ческа срещу икономическа сигур­

Бухарнн Н Р 1948), 387 производство н~~еркантилизма в, 170 ност, 451-452 военновременна икономика на, 278-279
• иколай,496
България, 283, 371 240, 277 военна техника в, 239- вж. и отделни държави военноморски сили на, 224-226
външна търговия на, 267-268
Бъркпи (Berkley) rт... сблъсъци с Ф ан Военни революции
Бюло (Buiow) • ,<.1,А\Ордж, 102 137-138 р ция в колониалната сфо 1520-1670, 58, 66-67, 77 експанэионизъм на, 222-226
6 с ра,
„Бяла книга н~ ернх~д фон, 224, 226 261 лед падането на н в средата на
XIX в., 205-206 концепция за „особения път на развитие",
S 12 анrлииската отбрана" (1985), „социален въпро "аполеон, 157-158 Военновъздушни с1mи на САЩ 282, 342, 397- 226
стратегическо с в, 325-326 398 НКОНОМl!ЧеС!(И растеж на, 222-223
Варшавски договор 389 упадък на про~~':;;ожение на, 487 Военноморска технолоrия индустриализация на, 201-202, 222-224
Вашинттонска Ф' условия след Вто ле11?стта в, 432-433 486 гапери в, 47, 66-68 нарастване на военната ыощ на, 224-226
Вашинrтонск кон еренция, 285 377, 431-433 рата световна война, 376- индустриалната революция и, 175-176, 182 неблагоприятно геоnолитическо nо:юженне
Вейrан (Weyg~:~) ~P 0
(1922), 305, ЗJ 1 ф~шансова поrштн колониапно съперничество и, 50-51 на, 224-225
на ка след Пъ
Великобритания (д' аксим, 323 воина на,
u •
29 0_29 ], рвата светов- кралските флотове и, 67-68 по време на Първата световна война, 266,
нrлия)
американската револю Финансова систеь l съдове за дапечни пътувания, 46-47 270-271, 277-284
БНП през XIX Цюr и,
в „имперската п~л:а, 1~~·
136, 138
168-170
Венецуела, 238, 256 ~а на, 99-102, 172-175
Вердюнски ьщ ·· __I топове в, 44-45, 46
Военноморски сили на САЩ, 368, 395-396,
Програма „>;инденбург", 279
селскостопанско про11зводство в, 280, 282-
векът Т тика , 326 Версайски ми ~~н договор (1598), 59 464, 515-516- 283
на юдорнте 79 81
Версайски дог~ворд(f~~~)р (J783), 138
военни разходи (пр •

81, sз-ss ез
xf
военни разходи (през XVX в.) на, 169-171 348
I-xvrr n.) на, so.-. Вестфалски мир ( 164
' 285, 287, 314, 3 16
•
j Война за исnа11ското наследство,
124-126
Война на розите, 80
20, 108, 110, сТаrут-на Велика сила,

nоен11а сила на,

222,-226
Германия при господството на нацизма
319-320
военни разходи (
военноморска силсъв(ременни) на, 487-488
Вза11м110 rара11ти аио 8), 57, 62, 80; 86
Виетконг, 40 9 _ 4~
0 4 унищоже11ие (MAD), 405
J Война от 1812 г.,
Ворошнлов,
149, 156
Климент, 336
uоенш1 разходи на, 314-318
военно производство, 362-363
I 72 а През Х!Х В.) JJa, 171- Виетмин 391 393' 13, 414-415 Втора коалиционна вой11а (срещу Франция), икономическа нестабилно.ст на, 316-317,
rеоrрафска Виетнам' 45J '456' 409-410 115, 144-145 351
в . ' ' '516
изолация на
~еополитика на, l 15-120
олямата криза и 327
данъчна система ~а 98 l 02
дипломацията на о~ -
241 иет11амска Война 40
военно превъз~ 9-4 I О, 4 J2-4 J 6
военни разходи одство, 413-414
китайско-съветскпо Dрсь1е на, 415-4 J 7
-J Втора светов11а война
атомната бомба и,
важни кампании в,
366
361-362
военно производство, 361-366
континюитет на национализма в,
321
нахлуване в Съветския съюз,
357-358
314, 319-

352-354,

ЗЗО, З48-3S I • иротворяnанс 11, 3 2 8- психологическо " разрив и, 417 избухва11е на, 350-352 нахлуване в Съветския съюз, 357-358
добнвът на петрол в С Виктор Емануил IP отражение от, 413-4 J4 Източtшят фронт по време на, 358, 361- нахлуване в Чехословакия, 317-318
зависимост от и еверно море и 486 Виктория, Кралица' нкрал на Италия, 308 362 начин 1щ nъзnрt1емане от Англия и Фран­

1!
износ на капи зноса ва, ]74-175 '
- икономическа· т~ -~· _l.?_~:-:_!1_4________ _
236
В1~лхслм 1, крал lia
167-174, 238 хеrе.чоння на, 161,162-163 __ _ Вилхелм 11. ~
а Великобритания

_Прусия, 197-198
'
16
4,

Винчи (Vin~i)a~:p, 2 24,-22~6,--i55i5926J-.--. ""-··--'-

l контранастъпление в Тихия океан,
359-360, 366
лендлийз и, 352
357, ция, 345-347
окупация от съ1озниц11те,
превъоръжаване на,
362
314-320
индустриална ' ---произвоn.ств.е_в!:!_~ли,283-288 свръхнапрежение на силите, 349-350
164, 168-175 реводюц11я, 149-150, 163- Владивосток ' онардо да, 45· ' ' . производство на сЗ"МОдети-през~--363:;;364 -- -- свръхнапреж_~11~_!!:а силите, 362
индустрнално въз а
„Влияние на 'м~п~разумс~ше (1975), 406 производство на танкове през, 363 стратегически rрешКИЖL:"-358,--з62-·- --
J:i
като зряла сила, l~д2о4не в, 485-486 хан), J 16 р ката сила п историята" (Ма- стратсntчески rрешки на държавите от Оста суро11и11на база на, 316-317, 350
като центъ 2 „Внима11ие, танкове" 1
в, 358-361 вж. Хитлер, Адолф
173-175 р иа световJJата търговия, 168, РИан), 324 (Achtung, Panzer) (Г

··.~
Въоръже1111 сили Германия окуп·ира11а, 3 85
Водородна бо Уде- Германия, Федерална реnубл11ка (Западна Гер­
kато ядрена сила 38 военният потенциал срещу, 210-211
колониал~~а им • О, 509-5] 1 Воеииа технолмба, 380, 397-398 националните държави и, 90-92, 95 мания). 388, 393-395, 409
оrия
конп1нс~~тална ~ерия, 171-172 шrдустр11ал11ата неравномерно икономическо развитие, 446 безработица в, 481-482
„континентални тратеrия, 116-117 198, 206 революция и, 16], 167-168, организационните промени през XVIll в. военна с1та на,484-485
Кримската войназ~дъ;:оения", 81-82 през XVI!f в., 95 и, 95-96 едър бизнес в,433-434
лио_ерализъм ~ -192 през периода Ме промен11 в края на XIX n. в, 204-205 Източна Гермаш1я и, 482--485
174-1 i5- - __ на la1ssez-faire-в,- 169, -112 .. 30~,_394-:~05__ жду двете св~овни войни Въоръжени сипи на САЩ по света, 523-524 11кономнчесю1 растеж в, 429-430, 433, 434
навалистки възr • През 50...:.60-Те r-~-------- ------- • международен статут на, 434
нсзавиеимостrа лед~ в, 115- J 17 Военни разходи одищ1 на XIX в., 198-199 ··тадис,-дж.-л.-, 416 --------~­ политика на разведряване, 484-485
Обеди11сните n иа АЩ и, 114 в Третия свят, 449 Гама, Вашку да, 47--48 - -- промишлена -продукция в, 433 __ _
относителен ик~овинции и, 100-1 о J въоръженията през Гамеле11, Гюстав-Морис, 323 търговски излишък в, 481
24J, 432-433 номически упадък в, 239- световни войни и 3О~ериода между двете Гана, 401 Фра1щия и, 411, 434
no време на Война нконо.\iически ' Ганди, Махатма, 296 Германска военноморска лиrа, 224
ство, 123-125 та за испанското наслед- Корейската в растеж и, 450-452 „Гатлинг", тип картечница, 167 Герма11ска демократична републ1п::а (Източна
ОИ!Jа И 379 380 -
по време на Вто ат на свръхс1rлите, , 392-395 Гвинея, 401, 404, 407 Германия)
405 • -
354, 357, 358 3~2 а3~~етов1щ война, 352- по време на Виетна Геер, Луи дъо, 85 Западна Германия и, 388, 412, 434, 515
по време на
266 2
rf • -366
ървата свето
по вреьtе на войн меката вой11а, 415 Гсополитика, 106-120, 209-211 Германска комунистическа парт11я, 383-385 -
• 15-279, 28 2 _
u
вна воина, 264- 106 ИТе През XVfll в., J 05- Гермаю1я в началото на Новото време, Герма11ски митнически съюз (Zollverein), 178,
284
по време на С По вре.\iе на Пъ вата Карп V, 56-57 181
135 едемrодишната в 273, 283-284 р светощш война, 272- релнгиозни различия в, 60 Герше11крон, А.,
u
оина, 133- 217
през периода след В ролята на Швеция в, 61-62, 86 Гибралтар,124, 136-137, 487
379-380 тората светов1ш война, Германия по време на Ваймарската репубш1ка Гилбърт, Феликс, 258
демилитаризация на, 285-287 Гладстон, Уилям, 206, 294, 381
и равновесието на силите, 297-298 Гнайэенау, Август фон, 113, 158
_ i-
 ~ 97 313 354 376, 393, 411
Годишен икономически доклад (Европейска Индою~та~, 1 ' ' сти~еска партия, 4d'4·--
икономическа общност), 480
Дипломатическа революц11я (1756), 13! безработица в, 479 oдyi,.i на, 476-478, 479 Иидонез11иска коыуни 393 411 447 475
Д11пломатическа ревошощ1я (1904-1905), 261 брутен вътрешен np -481 И11донезия, 296, 391- ' ' •
Голямата депресия, 291-292, 294-295 високи тсХНОЛОГli\!8в, 480 Индуизъм, 31, 3 5
„Голямата илюзия" (от Н. Ейнджъл), 540
Договор за забра1~а на ядре11ите опити (1963), 14 115,140, 149,
Горбачов, Михаил, 494, 499, 503, 504
406 военна ыощ на, 47 а ия на 4 7 8-4 79 Индустриална революция, '
Договор за презастраховка (1887), 259 икономическа интеrр ц '437
Горчаков, Александър, 203 икономически параметри l~a,
161 и 168-175
Дойл (Doyle), Майкъл, 18 британската хегемония • 175-177
Горшков, Сергей, 396, 397
Документи на Пентагона", 413 1<:ато търговска единица, в континентална Евроf ~4-166
Гражданска война в САЩ, 15, 161-162, 193- население на, 477 -477 д еиндустрнализация, 162
Долар, стойност на, 440, 441, 457-458
196
Долфус (Dolfuss), Енrелберт, 346 потенциална мощ на, 476 478 нараств
ане на производителността, -
финанси на южняшката конфедерация, 195- Домнниканска република, 256, 416
селскостопанско производство в,
196
Доран (Doran), Ч. Л, 251 спорове в, 436 ~::вропейските страни и, 161-168
като първа индустриализирана ,„тотална
Драгомиров, Миханл, 208 стаrнация в, 479-4~076-493 пречки за, 175-17{76-186
война", 194-195 страни, членки на,
Дреднаут", тип линейни кораби, 257, 381 и средннте сили, ната и военноыорска­
трансформиране на националните ресурси 1 Япония и, 465-469
Дълес (Dulles), Джон Фостър, 392, 393, 397, стимулиране на во~~2 167-168, 197-199,
по време на, 194 410 Еймъри (Лmery), Лио, 210 О та технология от, •
предимства на Севера по време на,
196
194- Дън Сяоnии, 454, 455, 458, 462, 475 Ей~щжъл (А1n1 g~~~~~аор~~~~~:а~рица на Русия, 206
Държавен департамент, САЩ, 256, 341, 391, Екатерина ' 42 248 Индустриализация
Грей, сър Едуард, 243 527
1
114 115, 135, 137, 139, 1 (1.688) 121 . военната сила и, 210-212 213 214
Гренада, 407, 420,-521,--524 __j ' -Доrовор от •
Гросман, Г., 246
Дьо Гол, Шарл, 324, 376, 434 Екс~ла-Шапел,
Екс-ла·Шапел, Договор от
(1748) 131
'
потребление нf 8~~~{;;8 и;, 210-213
хегемонията на САЩ и, 410--411 през периода ' 214
Гудериан, Хайнц Вилхелм, 324
Густав Адолф 11, крал на Швеция, 61, 84, 85, 92
Дьощ1ц (Doenitz), Карл, 358
Дюнкерк, Договор от (1947), 387
--j Екс-ьн", 441 59-60 81-83
Ёлнзабет l, кралица на Лнrл;;~ия 13i 134
Първ
кция на чугун и стомана,
nродуата световна война И, 288-290
а стратегическа отбрана („Звезд·
Гръцка комунистическа партия, 385 Елисавета, 11мпсратрица на • '
Дюпон, компания, 253 Иниц~:ат~~а з492 499, 506, 509
Гърция, 350, 386, 390-391, 399, 478 Естония, 285, 371
Гьорш1r, Херман, 317 ни воини ), • одна икономика, 506
Гюлай, Франц, 214 Евангелистки съюз, 60-61
Жуков, Георгml, 365, 374, 395 Институт за меjУР::тър", компания, 253
Евреи, 294, 320, 374, 399 Интърнаwъ11ъ6л 39~ 404 406, 451
Евродолари, 441, 531 Ирак 33, 32 • ' ' 404
Дания, 352, 362 Евроизтребител, 488, Заир, 419, 424 я (1973), 418 Ира1<:~ка комунистическа партия,
Дарби (Darby), Ейбрахам, 30 Европа, в началото на Новото време, 37-52 Закон за военните nълном~:! служба ( 1948), Иран, 390, 399, 419, 45J7i20
Движение „4 май", 296 военна мощ в, 42-45, 90-92 Закон за избирателна вое Ирландия, 60, 82, 116, 515
. Д1Jое11 съюз, 259, 261, 266 военни разходи в, 90-92
Двуполюсен модел на света вое1111а ре1юлюцця в, 66-67 ~:~он за избирателна вое1ша служба и обуче· ИИслям, 3иl,ф3у~:д:~~~:~l~зъм,
слямск .
404, 421, 515
идеология 11а, 380-382 децентрализация в, 38-45 ние (1940), 342 40 242 Исмаил 1, 31
К11с11нджър и, 416-417, 420 експанзия на, 45-49 1 Западна Африка, 208 • 2 ) ' 11 6 133 136, 140 Испания, Имперска, 2 0 48-49 50
китайско-американското сближаване и, 417 многополюсна система в, 94 Западни И11днн (Литили ' • ' rеоrрафски от1<:рип1я на, 153'
китайско-съветският разрив и, 405-412, 11ауче11 и технологичен прогрес на, 50-51 Зсnена партия, 485 френско нападение суещу2,52 256 258
421 ---------------· __ ----------- - - -11ационал11и·държави-в;9().::91--·-· - -----„Знроу~. _изJр_с§!IТе!!И, 3_12__ -Испано-аме р
иканска воина, • 65,• 68;· ,
- ------Ф--ан·- ·ия)~
Златен резерв, 255, 441 7 72
оп~)еДСЛЯщи сили в, 210 политически плурализъм в, 38-39, 51-52, - Испанска армия (във л др .
по време на периода на Картър-Рейгь11, 53-54 Златен стандарт, 291, 32
417-421 разнообразие на географията в, 39-40 ~~~:~ска гражданска война, 301, 304, 324, 337,
промени в съотношението 11а военната регионални срещу конти11снталн11 конфлик- Иван IV Грозни, цар на Русия_, 38 348
мощ, 540-542 ти, 53-54 Идеолоrия, 381-382 - Италианска банка, 3О 7 384 385
разцепления в западния лагер J1, 4 J0-413 спирала на въоръже1111ята в, 43-44 Ид-ьн (Eden), Лнтыш, 349 я 54 Италианска комунистическа п4~тия,
сред11ите държави в, 374-379 търговия D, 39-42, 49-50
.,1 Изабела, крали~~ н:0 ~с~~~~ 4t9, 451, 520 Итал11а11ски градове държави,
'

ядре1щте оръжия и, 379-381 финансова революция в, 96-106 Израел, 399, 4 ' 6 _ 8, 204-205 френски нападения срещу, ~~ 71 72
Де Рюйтер (De Ruyter), Михаел, 107, 121 числен състав на въоръжешrте сили D, 77 Източна криза от 18 7 187
36 167 Хабсбурrската империя и, ' '
Деветгодишна война (1689-1697), 110, 121- вж. също Хабсбургска империя; отделни Източноиндийска компани:бо 464 468, 486, военната с11rурност 11а, 45
123 страни Икономист", cm1ca1111e, • ' Италия, 215-220
Дейо (Dehio), Л., 127, 328 Европа, съвреме11на 511, 517 162 163 421-424 армия на, 218
Делкасе (Delcassй), Теофм, 229, 235, 262 въоръжава1_1е nр~з__ rtеРl-!Ода_между ДDете сnе- Икономически статистики~ерав~ом~рн_о_, -~25, военни разходи на, 6
302-30 -307_ ----- -- -·
Депорт (DePorte),-A.,--367-- - ---·--··--- тов·ни·в·ойнИ--в, 304-307 Икономическо развитие, - - -- - оенно·ръководство на,--306 -
Дестурска партия, 296 защитна бариера, 448 в сили на 218
444-445 " (ICJ) 432 вое11номорс1<:и с' д Втората светов~
Джеnънс (Jevons), Уилям, 169 икоfrоьшчески раетсж след Втората светов- Империал 1<:емикъл индъстриз ' иконо:-.~ически растежl ле
Джеймс I, крал на Англия, 95, 122 на война, 427-437 ~l~;периализъм, 400-402 43 44 иа война на, 429, 43 217 228-229
Дженеръл Mon.pc", 449, 441 интернационализиране на политическите Империи, 11зползn_?ШИ бар!та, 18 • икономическо нзоставан~3н;, 43 1 '
Джо11сън (Johnson), Л1111дън, Б„ 413, 414, 415, проблеми в, 175-177 Импери~пе" (Маикъл Доил), 403-404 индустриален поде:ана2 ts '302-304
Индийска комунистическа парти;-9
440-441
Джонсън (Johnson), Луис, 392
оnределе1щя 11а, 427 ·
отношения след Първата световна война n,
6
Индийски 11ационале11 к~нr:;;· 407 409-410,
индустриализация • •

Джордж I, крал на Анrлия, 126 285-288, 293-296 Индия, 31, 35, 289, 32 , • '
обединение
по време на
нп·~р2вlа~:2~~етовна война, 264,
Джордж IП, храл на Англия, 137 положение след Втората световна война в, 413, 453, 456 5
273 встовни войни,
Джоунс (Jones), Е. Л., 46 377-3 78 деиндустриализация, 16 357 през периода меЖду двете с
Джървис (Jervis), Р., 509 след обед1111ен11сто на Герма1111я (Х 1 Х в.), и Втората световна во:=~~заните страни, 301-308 на Велика сила, 216, 219
Дзайбацу, японски ко11цер1111, 392, 426 202-205 и движението на нео
Диалектичесхи материализъм, 407 търговия в, 429-31 със ста~ед Втората световна
условия с Б
война в, 375
403-404 • 266 296
Диего Гарсия, 407 nж. също отдел1111 стра1111 и Първата световна воина, ' вж. също 11 Мусолнии, енит0

Дизраели (Disraeli), БеJЩЖамин, 198 Европейска 11ко11омическа общност (ЕИО) при Моголите, 42, 45

Йемен, Северен, 401, 410
Йемен, Южен, 4Об, 516
й
йодл (Jode), Алфред, 362
ордания, 399
Кавалерия, 66
Кадафи, Муамар, 407
Калео (CalJco), д., 227
Камбоджа (Кампучия),' 404, 410
Камбре, Доrовор от (1529)
Кампо Форми д •
Кан(Kahn), Х~рм~~ ~°.fз от (1797), 142
Канада ' 113 • 117• 131,
' 134, 137, 238, 289, 388,
399
~арл Вс.1шки, 39, 54
арл V, император на Св
перия, 43, 54, 56-SB 63 ~jената римска им-
Карл VI, императо
перия, 125, 12 р вещевата римска им-
9
~арл Х, крал на Швеция 87
арл XI, крал на Швеци~ 87
Кврл ХП • крал на Швеция• 126
~арлсбадски декрети ( 181,9) 180
ар11сrи (Carnegie), Лндрю, '253
„Картаrенски мир" 0 9 19)
Карrьр (Carte ) Д , 294
Касълрей (ca:il~re:g~)iи,p418-419,
158
Католи•1сска лига 60
КГБ (Комитет за дъ
1
Р"-~ 11 ~ сигурност), 500
Кейнс (Keynes) Дж 011
Келог~Бриан п~-.. ет~ард, 377
к емои,~ 393, •40В,
"'" на, вж. Па р11жк11 договор
413 427
Кемп (Kemp), т. 217
Ксмп Дсй вид, д'оговор от (1978) 418
К
сна11 (Kennan). Джордж 385 38,6
кенеди (Kcnned ) rr.;; - -- ' -- •
530 у' f-V"oи Ф., 408~ 4IО;-..-П4, -4i6i-
Кснил, 407
Керенски, Александър
Кингсли (Kings!ey) Ч'
Кипър, 33, 404, 487
· военноморски сили 11а С
Кисинджър ек·issingeг), Хенри, 416-418, 537
Китай
дсюrдустриализацил в
национализъм през м~ждувое1111ил
в,296
по време на Първата
политика на отв
" арени врати"
КИТ~~о~ско нашествие в, 311...,.313~-~-
китаиска
~ ри династията Мин
ком унистическа ' партия, 5
- • 406-407
427
Китайска иародва република, 391, 392, 393 '
453-464
~~;~:~к::~::н~::'~"."'
0 в, 454, 459
Виетнамската война : ~ Yrr
416
военна мощ на 4Q9 453
военни разход~ на, 460
вое1111оморски сили на
въ11шна търговия и
икономически расте:н:е~т;~и в,
индустриален подем в, ,427-42~8,
Маккииш1 (McKinley), Уилям, 256
индустриално производство военни разходи по време на, 190-192 Макси~1", картечница, 167, 168
като ядрена сила, 4081 459 на, 457-460 политически последици от, 196-197 Макси~111л11ан ll, император на Свещената pil~1-
~~~турна революция в, 409: 1~J-~ij. 459_ снабдяване на войските, 189-191 cкa 11!>-!nер11я,
54, 59
Кристиан IV, крал на Да11ия, 61 Малайзия, 425, 447, 475
международен статут на 461 Кромуел (Cromwell), Олизър, 84, 92 Малал, 392
мирна стратегия на, 461' -463 Кромуел (Cгomwell), Томас, 81 Мали, 401
намеса на свръхсилите и 4 „Круз", ракети, 406 Малка Антаита (1921), 287
население на, 454, 458 ' 62-463 Круп, 222, 248 Маматей, (Mamatey), В. С., 59
442 Народ11оосвободителиа а Куба, 48, 393, 396, 401, 404, 405 Манчжур11я, 310, 335, 337, 344, 345, 361, 371
„обкръжаване" на,
452 J;~ия на, 454, 456 Кубинска криза (1962), 393, 396, 401, 404, Манч.журска .данастия, 30
58 отношения със съветскил съюз,
453 , 513 _ 405 Мао Дзедун, 371, 385, 393, 399, 400, 407, 428,
0
514 Кутузов, Михаил, 158 453, 455
сближаване със С отношения на Съветския съюз с, 407-409
461-463 ъединените щати, 418,
Лагос, 172 Мария Тереза, императрица, 129
селскостопанско п „Ла Гnоар", вестник, 185 Маркс (!Уlагх), Карл, 437
скъсване със Оъвет~о11зводство в, 457"'"460 Марлборо (Jvtarlborough), херцог, Джон, вж.:
„Лайф", списание, 371, 381
416, 421, 426 кил съюз, 406-409, 412,
Ландес (Landes), д., 163-164 Чърчил
;,а С -68, 70 спестявания и инвести 1
съвремснНи реформи 8~ ~и5 ;,
__J __ Лаос,_414 Мароко, 262, 376, 419
Махан (Mahan), А. Т., 116, 257
459-460 Латв11я, 285, 371
:стири модернизащш" в 459 461 Лейбъристка партия (въз Великобритания), Мацу, 393, 408, 413, 427
пония и, 475 ' • Междукоитиие11тални балистични ракети,
Кле1'.!ансо
326, 344
(Clcmen ) Лендлийз, 108, 353, 377
Коалиционна дип ceau ' Жорж, 280, 294 Ленин, В. И., 294, 297, 332, 407, 443
(ICBMs), 398, 456
Международен валутен фонд, 370, 385, 462
Кобдън (Cobdcn) л~мация, 258-263, 356 Леополд l, император на Свещената римска Междунаро;:~ен институт за стратеrи•~ески из-
Колбер (С lb ' ичард, 170 i
Колт" о ert), Жан-Бат11ст 79 121 империя, 110, 122 следваюtя, 508
~J
, компания, 253 _ ' • Либерализъм, 382 Междунзродиа банка эа реконструкция и раз-
420 Колумбова ера,47 Либия, 218, 301, 406 витие (IBRD), 370, 385
• обърт Споарт, лорд, Мейдж11, епоха, 203, 216, 219
К
Комюrформ, 387, 399 400 403 Ливан, 376, 396, 520
омитет за им перска 'защита,
Комитет "
' 340 Лига за зъоръже11 неутралитет, 145 Мейсън (Mason), Тим, 3 19
а начатшк-щабов (J . Линч (Lynch), Дж., 65 Мексико, 48, 194, 256, 281, 521
tafQ, 524, 525 сте oint Chiefs of
S Лиnмаи (Lippman), Уолтър, 538 Мелин, тарифа ва (1892), 233
J
Комунизъм, 329, 381 Лисабо11ско споразумение (1952), 395 Меморандум № 68 на Съвета за иационзлна
Кому1111стичсски
Конго, 208, 231 4"онтср11ац11011ал, 381 Лист (List), Фридрих, 542 сиrурност иа САЩ, 395
Литва, 53, 225, 371 „Мерцедес", автомобилна комnан11я, 433
Конд • 4, 407 Метерннх (Mettemich), Клеменс фон, 176, 178,
К ратиев, Цикли на 17 Литъ11, комисия, 345
онр<1д фо11 Хь ' Лойд (Lloyd), С., 171 179, \80-181, 184, 381
Hцtzeпdoгf),.r аф _:тцендорф (Conrad von
Ко11стантнн нf~к ранц,-229,-·2301 231 -- - __
- -- Лойд Джордж (Lloyd _G_eorg~. Дейвид, 274, 277,
280, 294 -----
Мехмед-Н,-султаи, 2_5,_ ~3__ _
Миf-15, реактивен самолет;--373-
Контрареформацо:лае;~ч,5~ел;к княз, 192 Локарнски догозор (1925), 287, 299, 300, 301, „Милитьр11 Баланс", списание, 473
Кордоба (Cordob<t>' Го; ' 7, 71, 75, 82 Министерство на международната тьрrовия и
275 Корея, 36, 221 310 !Зало де, 65 348 -
Лудендорф (Ludendorff), Ерих фои, 270, 271, про~шшленост в Япония (ММТП), 426, 466,
арлс, 175 Корей ска- войt~а,
' -369, 374 280, 282-283 468-469, 471, 480
Лу11 XlV (Louis XIV), крал на Франция, 14, 79, Министерство 11а отбраната на СЛЩ, 521, 527
395-396 АIЦ по време на „Мицубиши", компания, 468, 474
165
ВОСН!IН разходи по време на, 378-379, 393-'
395
94, 96, 107, 110, 129
външна политика на, l 06-109 Мобуту (Mobutu), Жозеф, 404, 474
държавен дълг при, 126 Моrоли, империя на, 31, 35
период К избухване на,
392-393 европейски амбиции на, 120-122 Мозамбик, 407
Корен, Северна, 371, 391 524 и Войната эа испанското наследство, 123- Молотов, Вячеслаз, 371, 375, 384, 387, 400
световна война, 361 орся, Южна 399 425
Корнуолис (C~mw' . • 47, 475, 524
4 126 Молотоз-Рибентроп, пакт (1939), 350
Молтке (Moltke), граф Хсnмут фон, 199-200,
25 и Деветгодишната война, 121-123
Корпорация за ·сто~l~~.i-~Р~..{:Щарлс, l38 _ __ --луи-хv;-крал на-Фраиция,.135- 201 ----·-- -----
25 30 4 Кралски воснновъ , 253 Луи XVI, крал на Франция, 141 Молтке {Moltke), Хелмут фон, 243, 2~­
британия, 377 здуш11и сил11 (RAF), Велико-
Лумумба (Lumumba), Патрис, 404 Моиrош1, 26, 29, 39
Кралсю1 военноморски флот
100, 103, 109,
117 1
•Великобритания,
Лус (Luce), Хенри, 371, 416
Лутер (Luther), Мартин, 53, 58
Моне (Monnet), Жан, 430, 435
Моне (Monnet), Жан, 430, 435
220, 238, 260, 327, '39;5, 133-137, 146-148,
Люксембург, 450 Монтrомъри (Montgomery), Бърнард, 358
411-412 ' по време
377 на Вт
ората световна война 353 Морrан (Morgan), Дж. П., 253
Морис Насауски, 84, 88
• 9-410, 412, 415- по време на Пър • '
М·4, ракета, 511
Мазарини (Mazarin), Джулио, 80 Морски пехотинци (САЩ), 351, 367, 368
К през XIX в., 171~~;а2 световна война, 277 Майер (Маwсг), Арно, 294 Мохамед Реза Пахлави, шах, 418
• 454, 454 реди Мобилис (С d. М Макартър (MacArthur), Дъглас, 393 Мусолини (Mussolini), Бенпто, 287, 302, 303,
Кремъчна пушка ( re ie obllier), 190 Макдоналд (MacDonald), Джеймс, 344 323, 341, 346, 347-348, 375
454-456 Криза с американс::;мъклийка), 95 Макеизсн (Mackensen), Луrуст фон, 274-275 водачество на, 307
' 520 е заложници в Иран, 419,
459-462 Макиндър (Mackinder), Х. Дж., 210, 374, 540 модернизация при, 301
456-458 Кр11мска война I S 18
192, 244, 415. • '161, 170, 177-178, 185-
Макинтош (Mackintosh), М., 337 Мънро, доктрина на, 255-256
Маккарти (McCarthy), Джо, 382, 392
 Мъри (Murray), Г1тбърт, 22 4
j'j~нхенско споразумение (!938), 301-302, „Нов курс" в САЩ, 301, 392 467
Нов нава.n11зъм, 260 ' консерватизъм 11а, 33-35 дял на САЩ, 438-439
t-.1юс1олма11и, 31-35 Нов свят, 63, 66-67, 68-69, 73-74 76 културно единство в, 31-33 дял на Трет11я свят в, 423-424 ·
МХ, балистични ракети, 527 Нова Гвинея, 358 • морска c1t.-1a на, 47-49 дялове на Азия и Европа в, 167
Нова Зеланд11я, 393, 399, 447 475 521 свръхразтягане на, 33, 77 историческа статистика за, 162-163
Навапистка стратегическа школа, 116 Нова Скотия, 113 • • територии, завладени от, 31-32 по време на Втората световна война, 363-
~авигационни закони в Англия 135 170 Номура" И
н" орвегия,•352,
зследователски t~исппут упадък на, 33-34 364, 367, 368
3;~асаки, атомна бомбардировк~ на.'366, 380, 362, 388 • 4 71 Хабсбургите и, 58-59, 110 по време на Голямата депресия, 340
Нортидж (Northedge), Ф. С., 278 Отворени врати, нота, 256 по време на индустриалната революция,

~~превара във въоръженията, 393-398, 404- „Ню Йорк Таймс", 38l, 468 165-170
„Ню Йорк Хералд", 256 Павел l, цар на Русия, 145 през 1880-1938 r., 215
лроизводители на оръжия, 448 _449 Нюкасъл (Newcastle) Пакистан, 399, 404, 410, 417, 453 Първата световна война и, 288-290
л~1с, 118 'херцог Томас Пелам-Хо-
ядрени срещу конвенционални сили в 519 Пакт „Рио", 399 темпове на растежа му след Втората све-
Нюфаундланд, 50
4по18,р4еlм9е
-
иаОадми1111страциятв на РеЙrън
'
42 -421 '
Палестина, 297,
Палестинци, 520, 527
326, 378 товна война, 420-424
Прусия
съветската икономика и, 50 _
2 503 Обединени провинции, 20, 87-90 93 Па.'!мерстон (Palmerston), Хенри Джон Темnъл, вакуум на сила, заmпнен от, 111-113
спирала на разходите за, 447-448
икономиката на САЩ и, 534 _
;~ ~;~~~;~ландския конфликт о~ 1672-! 674 лорд, 186, 192, 243 военната революция в, 198-199
537 Панамски канал, 257, 418 военни разходи на, 105-106
нарушения lla човешките пРава 418-419
Наполеон I им '
Великобритания 1о l, _108
11, -~
! Панарабиз'ЪМ, 403 и войните за обединение на Германия, 198-
геополитика на, 106, 108 Панафрикански конrрес, 296. 202
110-11 ], lio, l~~:alт4ol, ~~8Франция, 14, 94, като държава рентиер, 99 Панrерманска лига, 224 възход на, 111-113
в Русия, 155 финансова система на, 97 _99 Панславяни, 402 геоnолитика на, 109-111
„Континентална система" на, 149 Франция 11, 107 Парен двигател, 163, 167 и германският въпрос, 177-178
нахлуване в Египет на, 14 4-
Об1:~·а:~ 4 ~1~~~~~'~3 ;: :;~ощоция в
0
145 11 Парижки договор (1928), 288, 300 индустриалната революция и, 177
нашествие в Испания на, 152-153 Парижки конrрес (1856), 179 краткосрочна военна повннност в, 198-
ограбване, извършвано от, 150-151 Общество на народите 285 287 295 Пармски херцог (Александра Фарнезе), 59, 88 199, 202
пре11апрягане на Франция при 154-155 298-300, 309, 346 • • • • 296, _ _J
Парсънс (Parsons), У., 251 офицерски корпус на, 198-199

8
~ а;,о~~~~ ~~7,и~~~ратор lla Франц;1я, 180-182, Съветският съюз 11, 299-300 336 346

j
Рах Americana, 369, 374, 440 по време на Седемгодишната война, l 31,
японската агресия и, 345 ' • „Пелопонеската война" (Тукидид), 211 133
„Наполеон", кораб 185 Общо споразумени Пери (Perry), Маtю, 37 през XIX в., 174-177
(ГАТТ), 370 е за тарифите и търгош1ята
Наполеонови войн~. 20, 97, 118, 183, 190 Персия, 31, 33, 34, 198, 389 Хабсбургите и, 109-111
Население на света Огаде11, 404 Перу, 47-48, 50 Пугачов, Въстание на, 135
военната сила и, 211-2 13 Orapкon, Н. В., 50 6 Петев (Petain), Фил11п, 276, 324 Първа коалиционна война (срещу Франция),
градско, 213
gл1сстрел11и оръжия. Технология на 43 J Петролна криза (1973-1974), 426, 467, 479 140-143
през 1980 r., 444 гнестрелни оръжия. Революцня в 1's2
уnел11че11ие през XVJII в на 163-164 о ливарео (01"1vaгes) , граф-херцог 6• l
Петър Велики, цар на Русия, 96, 113, 127
Пехота, 65-66
Първа световна воИиа,
влизане 11а САЩ в,
15, 182, 266- 284
280-282
Насър, Гамал Абдел,_ 403_ __:_ ' . 0 лмюцко споразумение, 178 ' Пиренейски договор (1659), 53, 56, 62, 80 военни пла11ове, 261-264
НАТО, вж. Организация на Се~~~~~;~~~;~~~~- · Олсъп (Alsop);-CтKiii"PT-- 392 ___ _ _Пи:~:.. (Рi!!)~_Уилям, 133, 139, 140, 142, 145- вое11ни разходи, 272-273, 284
кия договор • Ома11, 407 ' 146, 158 - - - - - - - - -- -- - - -------воеш10 производство, 267, 281·)84
Наума11 (Naumann), Фридрих 224 Омиротворяван План „Барух" (1946), 397 вое1111оморски сили, 268-269 -- · -
Национална гвардия (САЩ), 57 2 348-350 е, д11пломац11я На, 327-330,
План ,.Дос" (1924), 287, 291 дипломация по време на, 258, 264
Национална фашистка парrnя (И ) Операция „Барбароса" 353 362 План „Маршал", 370, 378, 386-387, 388-389, загуби сред цивилното население през, 288

след Втората световна война 285 ' 1

Национални държави, 65, 90-9~~~~ ~~7 • ; о: Опиумна война, 167 ' '
~f~анизация на обединените 11::1.ц~щ, 382, 416,
411 430
План „Шлифен", 263
изоставане във вое1111оико11омическата об·
ласт през, 281
Националсоци ' План „Юнг" (1929), 288 икономически нарушения, 289-290
алистическа партия (Германия),
298 и Корейската война, 392 План „XVII", 109-110, 138-141, 263 колониализмът и, 295, 297
Некер (Nccker), Жак, I 04 ~траните от Третия свят в, 401-402 Поанкаре (Poincare), Раймон, 321 материална цена на, 287-288
Неоколониализъм, 400-4О 2 ъвст за сшурност на, 403 Подводн~щн (U·boats), 269, 277, 279, 318, 357, морска блокада през, 269-270
Неnрис'Ъединяване, 402-404 Организация на Севе 363-364 11ацио11ални етопа11ства по време на, 273
Неру, Дж~вахарлал, 392, 403 (НАТО), 395, 399, 41 ~~~ла~~ч~с:ия договор „Поларис", баnиетнчнн ракети, 396 предимства на Германия в, 269-272
-2Н7ибвел (Ntvelle), Робер ·жорж--264--272 275 -- . _во.~ннqм.орска мощ в,-5·16 --~~·_478, 482 „Политическо завещание" (Ришельо), 92 производствени ресурси, 267, 281-284
• 278 ' • ' ' довери: 11а страните, 11ечле11ки в, 488 __ _ Полша,.285,-298 ____ _ ____________ __ __ „старата дипломация" и, 294, 297-298
Нидерландия, 19 европеиски снли на, 512-515 германско нападение срещу, 319-3-iO ·-сТратегически-проблеми-на, -270-27-1----------
Нидерландска революц11я 45 51 57 60 70
7 4, 87-90 ' • ' • ' -
основаване на, 333_
389
сили на САЩ в, 388-389 522-523
и Варшавският договор, 512-513
и В1ората световна война, 350-352
търговски печалби от, 289
фина11сира11е на, 291
~икараrуа, 256, 407, 520 спорове в; 513-5 14 ' Русия 1-1, 95 финансова помощ на САЩ, 277
38иrолай I, цар на Русия, 178, 183, 186, 188,
о рганизация
стратсгня на ядрено възпиране на 484-485
на ц •
Съветският съюз и, 383-384
Помпиду (Pompidou), Жорж, 435Португалия,
човешки загуби през, 270, 275-276, 277,
280, 282, 288
3 99 ентралния договор (СЕНТО),
f2~:c~;l(Nixon), Ричард, 401, 415, 416, 421, 47, 51, 62 „Пършннг-2", балистична ракети, 406, 484
Оргаиизац11я на до Портьр (Porter), Б'Ърнард, 175
(СЕАТО), 399 говора за Юrо11зточиа Аз11я
~2и2меrенсю1 мирни преговори (1678-1679), „Правда", 408 Разведряване (dйtente)
Оръдия, 43-44, 45_ 47 „Предначертание на съдбата" (Manifest политика на, 385-386, 399-400, 407-408
Ници (Nitze), Пол, 392 Осемдесетгодишна война 57 72 Destiny), 255, 370 икономика п, 411-412
Нищадски мирен договор {1721) 127 Османска империя, 25-26, 3j_33 51 70 Проrрама за „Великото о~щество", 415 Рейrън и, 418-419
Нов атлантизъм, 491 ' Австро-руска война срещ~ 129 ' Пром11шлено производство, световно Райт (Wright), К„ 234
италиа11ските градове държ~в11 11, 71 дял на Великобритания в, 168-169 Ратенау (Rathenau), Валтер, 279
дял на Китай, 428 Ращатски договор (1714), 125
f;~~[65._1),' ~е~ер (Raeder), Ернх, 316-318
5;Оrън (Reagan), Роналд, 418-420, 471-472 Ръск (Rusk). Д11йн, 392, 400
Социалдемокрация, п1гантоман11я в, 333-335
fОнбищ~атива за стратеrн<Jеска отбрана при.' 226

1
Саарска област, 324 Сnенсър (Spencer), Хърбърт, 257 гран11uи след Втората световна война на,
Савоя, 122 „Спутн11к", 398 371-372, 383
увеличаване на отбраннтслното Садат, Ануар, 40 4 СС-3, балистична ракета, 398 демографска тен:~еншш в, 500-502, 506
ние при, 419-421, 530-531 въоръже- САЛТ· 1 (Договор за СС·20, балистична ракета, 406, 484 добив на енергоизточющи в, 498-499
ра:всдряване и, 418 гическитс въоръжени:1~~~ч)а~~не на страте· Ставка, 275 Доктрина „Бре;кнев", 389
_Таиван 11 , 4 J9_ 421 САЛr.2 (Догово • • 6, 418 Сталин, Йосиф, 301, 334, 337, 346, 348, 350- Запа.:~на Европа 11, 522-523
Реинска конфедерация, 147 гичесюпе въоръ~е~аи:~~~~~ав4о0н6е на страте. 351, 372-373, 379, 381, 383, 399 Източна Германия 11, 482-483, 485
Реформацията, 43, 51, 54, 56, 91 Самоа, 257 • 1. , 419 аrрарна полнтика на, 332 11коноw~ческ11 растеж сле.:~ Втората светов­
Ризуикски договор (1697) 123 Самолети п дипломацията на, 336 на война на, 436-437
Ришелъо (R · h 1· ' Са • ро11зводство на, 334-335 363
Робъртс (R~~e~~)ukr ка~~11нал, 61, 79, 80, 92 удитска Арабия, 399, 520
Световна банка, 443, 462
- ' и Берлинската криза, 388 икономичес;.:11 слабости на, 494-495
Китай и, 406-407 индустриал11зация на, 333-334
Робъртсъ (R Ье ' .,
Ром и о rtson), У11лям, 278 Световна иконом конформизъм при, 373-374 11ндустр11ална продукция на, 436-438
ическа конференция (1933).
р ел ((RRommel),
р остоу
Ервин, 353,
ostow), У. У, 422
357 358 293, 346
по време на Втората световна война, 352- Китай и, 452-453, 514
• Световна иконом11ка 353, 358, 371 „1''0~1андиа ИКОНОМИl'а" в, 331-333
оузкранс (Rosecrance) р
възход през XIX в. на, 161-162 политика на омиротворяване, 336 конвенцнонални оръжия на, 511-517
:оудс (Rhodes), Сеем, '40 2425 дефицитът на САЩ и, 529, 531 разрастване на военноморския флот при, лачно потреблею~е в, 333, 438
удолф II, император Св милитаризация на, 448-449 . 396-397 нама:u1ваие на те~шовете на растеж в, 437
;мперия, 60, 63 на ещената римска
място на Тихоокеанския район в 44·7- „Ста11дарт.Ойл", компания, 253 нарастване на военната !>ЮЩ на, 334- 338
р узвелт
узв~лт (Roosevelt), Теодор 256 258
(R
неравномерност на •
нестаби;ност сле &азвитието на, 420, 445
Стед (Stead), У. Т., 255 национален проблем в, -506-507 __
1) ' •
34!, 348, З~о;,е~~~' Франклин, 293, 313, 340-- в, 289-292 д ървата световна война
Стимсън (Stimson), Хенри, 339, 345 Обществото на народите 11, 299, 336, 346
Стол1шии, Пъотр, 247 оръжейни технологни, 504-506
„каран:инната реч" на, 340-341 роля на Великоб Стоу11 (Stone), Нормаи, 247 партийна бюро~..:рация в, 502-503
лендлииз и, 352 173-175 ритания в нея през XIX в., Стратегическо командване на военновъздуш­ по време на Втората световна война, 352-
Румъния, 287 293 330 350
Рурска криза 'c 192 J), 2
7
g• 371, 383, 408 ~:;; ~;6~~.~~·~~g;34J, 529, 53!
Нl!Те сили, 397-398
Студена война, 370, 374, 381, 383
354, 358, 362-363, 365, 371-372
по.~ити~..:а на „настъпление навън", 400,
Русия, царска, 15
трансфер на технологии 204 „германският въпрос" по време на, 387 4001, 406
армия на, 115, 188-190
тьрговскн държавн в, 45,0-451 китайско-американското сближение и, 417 по.111тически пре11ятств11я в, 502-503
~ританска бл(_!када на, 189-190 търговски срещу ~ 11 надпревара във въоръженията по време на, потенциал в глоба.111а ~..:оал11ционна война
рутен национален продукт на 186-187 в, 450-451 .r литаристични държави 386-392 на, 516-517
военна експанзия на, 38 39 • вж, също и npo политика на „сдържане", 385-386, 389- потенц11ална к1пайско-съветска война и,
военноморски флот на '188 товно мишле110 производство, све.
392, 398-400 456-457, 514
война с Швеция, 126-i27 Свещена лига, 59-6О раздвоението на Европа по време 11а, 383- през пер11ода мелоу двете световщ1 войни,
геопол11тика на, 1 12 _
116 „Свободна Франция", 376 384 295, 331-339
европейската тьрговия с „Сдържане" п
50 Рейгън и, 418-419 програмата „Ищщиат11ва за стратегическа
нкономическ 11 расте· ' П 398-399 ' отпика на, 385-386, 389-392,
Третият свят и, 399-404, 406 отбрана" и, 506
товна: ВОйнii Jia, 242~.fgедц__ ървата__све-_ Севериогермон
С · ска ф едерацня 200 -- Хрушчов и, 400 противоречия в политиката на, 493-494
::;;~~иализация на, 185-186, 192-193 едемгодншна Война 20 105 ----суецки·-канал;··378, 410, 432--~---~ ___ р~_§р_л1а сила на,
333, 335, 501-502
244-245иална продукция (1860-1913) на, 113, 114-115, 131-1}3 '136 -106, 108, 111- Сукарно, Ахмед, 297, 391, 404 разриiС -кнтаn~--406~ 10,-А 12;-415-41 бг·-·
Селскостопанско произ~одство Сун, династия, 27 420-421. 427
като селско общество, 244-245 248 по време на п Сунити, 33 се:~скостопанска продукц11я на, 332-333,
по време на Кримската война i88 193 вж. също ървата световна война, 290
С съответните страни Сун Ятсен, 296 437-439, 494-497
~~~~~=~зация през XVПI в. н~. 115-1 16 елскостопанско пронэ
люция в, 424, 446 водство, зелена рева.
Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), сравюпелно икоиомичес;.:о положение на,
новата армия в 155 387 438-439
":родни вълнения в, 24'6-24 7 Сен-Арно (Saint·Arлa d) Съвет за национална сигурност (САЩ), стаrнация на ш1дус1рията в, 497-499
н зряла икономика на 245 Сенат, на слщ, 287 u • Арман-Жак дьо, 190 340389, 527 субс1щиране на храннтел1111те сток11 в, 494-
~~облем11 на мобилиз~ц11ята и разг ъ а ;;rва11·Шрайбер (Servan·SchreiЬer), Жан.Жак Съветска военна енциклопедия, 517 495, 496
то на военните сили на 248-250 р щ • Съветск11 съюэ, 295, 299, 313, 324, 493-518 териториална с11rурност за, 516
обществени условия в, 246-249 Сефевидска династия 31 ' азиатски „фланг" на, 513-515 Франц11я 11, 489-490
- - ОТJюсшелен · нко номиче.:ки-упадък на;-247...;;-- Сиам _(Тайл~нд), 232 • 399
248 - високи технологии в, 498-499 чистки в, 334-335
;,Снме11с", корпорац~я-~·224 --- - ·-- ---- ------ ____ внос__ Н!!_З'f,рне11и _храни в, 495-496 чуждестранни бази на, 515-516
по време на Пъ
265, 271-275 рвата световна война, 264-
.~:f~~~l-\· к~~2~0;;~~;i~4 151, 425, 447 внос от Запада-в,-498-500 -
военна мощ на, 507-508
-·ядрени оръжия на,.507:::5_1
Япою1я и, 312, 313
\___ _ _ _ __
по време на Николай I 249-251
Полща и, 95 '
Сирия, 306, 376, 401.'406 '253 военни разходи (между двете световни вой~ Съединени щати

nремахване на к
Славна Р.еволюuкя, 117, 123 ни) на, 334-335 а~...'Тивиа дипломация на, 255-256
проuзво с репостното право_ в, 192 Спим (SJim) Уилям 363 военни разходи (съвременни) на, 502-505, арм11я (през 1898-1914 г.) l!a, 256-257
селскост~пТ::~к~а п~:~ъжения в, Смит (Smilh) Ада~ 42 5 516 банкова кр11за (1907), 255
272-273 Смут-Холи ~риф ' • 2, 169, 542 военни технологии в, Б11изкю1т изток и,
слабост на управл водство на, 244-247 „Солидарн~ст" да на (1930), 292, 340 503-504, 507-508, 519-520, 527
не 0 ението на, 249-251 516-517 брутен иац~1011а.1ен продукт на, 368
д стап.ци на кадрите в 248 Солсбърн (SаJisь~;жение, 513 военно ръководство на, 335 вземане на решения в областта на външна·
чужди инвестиции в, 243~245 лорд, 209, 242 у). Робърт Гескойн·Сесил, военноморска експанзия на, 396-397, 405- та политика, 527-528
южна граница на, 139 Сомалия, 353, 40 6 406, 515-516
~Усха православн~ църква, 38 „СОМУА-35", танк, 324 възстановяване след Втората световна вой­
Виетнамската война и,
висою1 технологии в,
412-417
440, 528. 531, 533-
уско.японска воина, 256, 261
С
Социалдарвинизъм 255 402
оциалдемо ' •
крати в Германия, 485, 491
на на, 372-374
„rерманският въпрос" и, 383-384
534
внос 11 износ в, 338-339, 340, 368, 528-
германско нападение срещу, 352, 357-358 529
t1:;5·~s.~ nоенн11 доставки на, 525
воен1111 разход11 (1938) на, 342-343 Съюз 11а тримата императори, 204, 205
Сюлейман 1, султан, 32, 33 военновъздушни сит~ н~, i23
3
вое11н11 разходи (съвременни) на, 525-527, у1шям с ., 414
534-536 Сюл11 (Sully), херцог, вж. Бетюн, Макси,\1или·
ен дьо
Уестморланд (Westmoreland),
Уиrп11 (Weigley), Р. Ф., 196312 вое11номорскн сили и~аспедство, 123-126 953,'
въ11ш1щ rьрrовия на, 253-254 У1шмот (Willmott}, Х. П.,281 294 296 Война за испансt:отоотизма в, 235

1
rеополитика на, 112-113 Уилсън (\Vilson), Удроу, ' ' възраждане на патри 1945 r. на, 375-376
Т·54, таак, 5 J 3

'
гигантизъм в, 252-253 Улам (Ulam), А, 390, 420 възстановяване след

Голямата депресия в, 340, 342 ТБ·3, стратег11ческ11 бомбардировач, 336 Улеи (Wo!sey), Томас, 81 rеополитнка в, 107-111 150 15'
Гражданска война в, 15, 161, 193-196 Тайван, 310, 393, 399, 408, 410, 419, 42J, 425, Уя'гария, 54, 285,9~~1, 3~~9 400
грабителска политика на, - -
дебат за „реформ11ране на отбраната", 524-- 447, 453, 456, 475, 522 въстан11е от 1 г„ • l88 данъци в, 77, 80, 101 321
526 Тайланд (Сиам), 232, 399, 447 революция от 1848 г., 178, девалвация на фр;н~:дв~а Централна Ев·
дефицит на федералния бюджет в, 441-442, „Таймс", 191
турска 1111вазия в, 32 перия Хаб-
дом11н11ране над а 11
525-526, 528-530 Такахаш11, Корекийо, 311 вж. също Австро·Унгарска им ' рола от, 94
Доктрината „Мънро", 256-257 Танзания, 409 сбургска империя държавите наслед1111ЧкИ и, 299
ерозия на индустрията в, 522-523, 530- Татар11, 38 Унгарци, 228-229 Западна Гермааня и, 411, 434 104-105,
532 Тевтонски рицари, 53 Уолпол (Walpole), Робърт, 129 и Американската революция,

износ на капитали от, 441 Тейлър (Taylor), А. Дж. П., 296, 298 Уолстрийт, (1929), 2?, 2 • ~:о бединеннс на Германия,
изолационизъм на, 285-287, 339, 340-341 Теория за трите световни империи, 209 „Уолстрийт Джърнъл(I713) 125-126 4 135:138
и ВОНIШТС за о
199-
Източна Азия и, 521-522 Тилак, Бал Гангадар, 296 Утрехтска договор • 200
и Голямата депресия, 32\
икономически растеж през XIX в. на, 193- Тирп11ц (Tirpitz). Алфред фон, 209, 224, 225,
97
195, 251-255 260, 397 Фабрична систе~1а, 163, 164 271 и конфликта с f!иемонт, 192
като държава дпъжник, 528-530 Тито, Йосип Броз, 387, 389, 399, 403-404 Фалt:енхайн, Ерих фон, 270, и Кр11мската воина, 19062 68 79 91 110
като издигаща се сила, 112-1 IЗ Тихоок.еанска 11вица, страни no, 18, 447-448 Фарар, Л. Л., 2
28
(1898-1899), 209
11 Хабсбурrите, 54, 61- • ' ' '
tсато ядрена сила, 519 Того, Хейхаширо, 221 · Фашодсю1 инцидент 292 изолация на, 202-203 231-232
колебания на стойностrа на долара в, 441- Тою111л (TocqueviJle), Алекснс
374
дьо, J 15, 354, Федерален резерв в СЛЩ, цог 263 икономическа експанз1~а н~,03-106
442, 529-530 Фердинанд, австрийски ерц~~р 111 иконом11ческа слабост ' ъм в 150-157
Корейската война и, 392, 425 Токугава, шогунски род, 37 ико11омичсск11 консерватиз i94S г. на, 430,
Фердинанд, испански t:рал, С~ещсната римска
Латинска Америка и, 519-520 Трети свят, стра1111 от, 17 Фердllнанд 1, император на 11коном11ческо разnl!ТИС след

мощ след Втората световна война на, 366- в Обединените нац1111, 401-402
371 военн11 разходи на,
448-449
империя, 59
Фердинанд 11, император
на Свещената рим- 434-436
амперска политика на,
231-232
в 183-185
нарастване на военноморската мощ на, 256 индустриализация слСд Втората световна ска 11 мпер11я,
56, 61, 70 индустриалната револю~;я6 '
начало на 1пщустриалния растеж в, 113 война на, 347, 348 Фиат", 94 като европейски пиде:, на сила. 185
;~иат L.3, танк, 305 к:~то клас11ческа хи.бр д
11сm.лно натоварване
мощ11остн в, 342
iia производствените индустрналната революция и, 163-165
неравенство по отношение на бог:~.тството Фаат CR42, двупл~щ~~~; 1 ; 56 ,
04
59, 65, 67, 68, като
ила 410,
ядрена с 1.'
0 51 О-511
439
- 49 •
11 с в~л11кобрита1111я,
н11ска производителност в, 438-439, 441 в, 421-425 Филип II, крал на с • КОЛОIШDЛIШ 1'011СуЛl!КТ

отбран11телна и11дустрия на, 441-448 no време на Студената во1!11а, 399-404, 71, 73 63 79 232 147 ' 149-154
оrnосителсн икономически упадък на, 438- 406-407
Фиnип ПI, крал наИИспан:я, 56, 61 63, 67, 72 контине11тал11а система в, 56
стията Валоа във,
444, 445-447, 527-529 селскостопанска продукция на, 529 __ Ф11дип IV, крал на спан я, ' • крале от ди11а теициала Пpll Наполеон
подем в _про_мишлеиостrа.иа,--338-340 Съвстс_/iЦ,ll)"_съюз.и,.516-51-7-- - 11 адхвърля1tе иа по
политика на „отворен11 врат11", 256 - тЪРГО-Вия на, 424-425
---- -
Филипини,
ал на Испания, 1_24_
- - ф11днп .. „, .кр ---- -2-2· 1--25•,- -ioS: 392, 393, 399 ,
V
134, • '
__ - - --
1 154~156 --- - - 8______________ _
полит11чески консенсус в, 533-534 Трндесетгодишна война, 57, 60-62, 66, 69, 72, 4_02, 447, 475 рез XVII XVIJI в., ,;ацио11алс11 дълг на, 1 108-109
превъоръжаваflе иа, 342-343 73, 79, 87, 93 Финансова революцая п 11 начало на морска с~~а, 491
през Втората световна война, 352-354, 357, Тр11стране11 пакт (1940). 353 . новият атлантизъм и, 120 122
361-362, 363-366 Троен261съюз (1882), 203, 217, 230, 233, 235, 96-106 з XVII и XVIII в., 96 о" б динс1111те пpoiшiщlllt и, -
през Първата световна война, 280-283 259, банкова система npc з XVll и XVIП в., 99- с 322-323
производство на оръжия в, 281-283 Тромп (Tromp), Маартен, 107
кредllтиа система прс
обществен моъ~""ра~а11е на Германия в, 287,
опасения от в
протскциоинзъм в, 528-529 Тукнднд, 211 100
обед11не11~rrс провинции np ез XVII и XVIIJ 297-298, 344 183-185
сблнжсние с Китай на, 417, 461-463 Ту1111с, 205, 296, 358, 376
пераод
на възстановяване 11а,
Девстгод~шн~ата война, 12 1-
световната ф1шаисова система и, 254-255 Туре (Tourc), Секу, 404 в., 97-98
воfi1ште и финансовата
революция
04 106
през по време на

Турция, 385, 389, 39!, 399, 478

свръхразтягаие на, 370, 519-525
сектор на услугите в, 531
по време на Първата световна война, 266,
XVII и XVIll в., 96-98, 1 - 255
122
по време на П рвата световна война, 264,
ъ
Финансово министе рс~~~· ~: ~311, 383, 389,
53 2 21
;~ 1~т~~~;~
8
;_1:1~ _Наро~ния._ФРо~т. :'!• -~~-1 . - · ·
селскостопанска продукция на, 250_-~5~, 273
Фи 11 ландия, 308, 3 • • _ _ ______ _
_254 282 528-529-···· -·····-----,-- ------- ____ .вж. също Осмаяска-·имn-срня
-- ста-Q..т и; Велика сила, 251-258 Тухачевски, Михаил, 335, 336
399.--400 ---· -- --·-·-· - ·
- пр х к \82-185
Търговия, световна, 423-425
Фоrел (Vogel), Езра, 135 172 487
473 през XI ве ' двете светов11и войни,
съперничество между родовете войски в, през пер11ода между
525-526
Европейската икономическа общност в,
• Фолкландски острови,
· Фолксвагс11", 433
' •
287 321-326, 344- 347
Тихоокеанският район и, 446-447 435-437 Форд (Ford), Джералд, 418 'д Гол 410-413
транспортна революция в, 252-253 Тихоокеанският район в, 446-448
при ьо на' ко нкуре11тоспособ11остта
проблема в,
. Форд (Ford), Хенри, 23i k) Дж А. 424
финансова система на, 197 Търговски държави, 424-425, 450-45] Форма 11.пек (Foreman· ес • · ' 184-185 " 140-142
численост на въоръжените сили на, 525 Тюде, nарт11я, 390 1 к ал на Франция, 58 Първа коал11цион11а вош~ ~~;~Q4
чужд11 инвестиции в, 530 Франсоа , Р на Австро-Унrар11я,
Франц йозеф, император развнт11е на сть~f:л~~к~я:;ит;щ,я на, 127-129
японски инвестиции в, 471-472 Уайнбъргьр (Weiлberger), Каспар, 526 198, 229 сближаване оизводство на, 150,
Съкровищни бонове (САЩ), 472 Уайт (White), Уилям, 253 селскостопааско пр
„Сънди Таймс", 488 „Уафд", партия, 296 Фра11ц11я IПе финанси в, 104-105
Сърбия, 230, 231, 249, 263 Уелби (WeJby), лорд, 222
банкрут на държавн
487-488 авитспство в, 488-489
военна слабост на, 370-3J9IO социалист11ческо пр 323 435-436
„Съюз за прогрес", 416 Уестннгхауз, 468 социално разделею~е в,
стратеrическа фрагментац 11 лн'глия" З24-
воен11и разходи на, 322, 96 я' в 108-110
Уестминстър, статут на, {1931), 326 военно министерство на, ~~5-216
: военно производство на, стратеr11я иа „очакване на '
 325
Съветският съюз и, 49 0_ 491 XXe~r (Haig), Александър 420
финансова система в, 99-100, 101-105 еиr(Н")Д ' 337, 368, 375, 383, 398 и Манчжурия, 361
хегемонията на САIЦ и,
410 _413
х сири aig • ъrлас,
Vll (Henry VП)
271-272
' 77- 278
2
по време на Втората световна война, 354, икономаческа експанзия на, 308-309
чужди инвестицш 1 в, IЗ9-! 41 Хенри VIII (Henry vriI)кpaл на Анrш1я, 80-8! 357, 364 индустр11ализащ1я на, 219-221, 308-309
Френска комунистическа партия 376 80-81 'крал на Англия, 67, реч за „желязната завеса" на, 380-382, 387 модернизация на, 219-220

!/6~1с;;, ple;l~fs6':яj81810,
морална сила на,
Хидейоши, Тойотоми, 36 221-222
]38, i40-I4J, 150,
Хнндеибурr (Hindenburg) Паул „Шаспо", пушка, 200, 201 нахлуване в Китай на, 320-321

Х
Хиндеибург, програма на' {1916)Ф;7"9' 227810
ренска национална банка 152 321 Шато-Камбрези, договор (1559), 59, 68 период Токуrава в, 36-37, 45
:ренско-австрийска война' ( 1859) 161 индукуш, 238 ' - Швейцария, 41, 117 по време на Втората световна война, 352-
ренско-пруска война, 15, 200-201 Хиспаньола, 48 Швеция, 330, 389, 451 354
Френско-руски пакт (1935) 325 „Хитачи", компания 468 война с Руеия, 127 по вре~~е на Втората световна война, 357,
ff;:д~~~ Велики, 105, 112, '114, IJS, 130, IЗJ, Хитлер (Hitleг), Адdлф, 293-301 военна мощ на, 86-87
реформи на Густав Адолф, 85-86
361, 363, 364-366
по време на Първата световна война, 266
военни стимули на, 3 18-320
Фридрих Вилхелм J, 112 „особеност" на, 3] 4_ 3 чужди предприемачи в, 86 правитеnственн фракции в, 311-312
15
Фридрих Вилхел"t IП, 113 по време на Вто Ш1111ти, 33 предразсъдъци на Запада по отношение на,
рата световна война, 354,
Фридрих Вилхелм IY, 178, 186, 197 357 Шлезвиг-Холщайнс~..1-! въпрос ( 1864), 171 308
Фридрих IV, слектор 61 популярност на, 316 Шмнт (Schmidt), Хелмут, 160 през периода между двете световни войни,
„Фуджи~у", компани~. 468 Сталнн и, 336-337 Шозьой (Choiseul), Етиен Франсоа дьо, 133- 308-313
Фулбраит, Уилям, 415 Хо Ши Мин, 391, 414 __ --------· 137 преобразования през епохата Мсйджи,
Хобсбаум (Hobsbawm) Е Шомон, Дoronop от (1814), 156 312-313
Хабсбургска империя, 13, 53-77
Х (HoJlwe )
Холандски Източни И~ди~"~·1i6~,54238 Шотландия, 36, 81 статут на Ве.~ика сила, 219-220
военна революция в, 57, 66, 17 олвеr ~ ' • Шотландия, съюзен акт (1707), 116 стратеr11чесю1 rрешки на, 359, 361, 362
военни разходи на, 66-69 73-74 l81-J82 Холдейн (Halda~;) еодор фон Бетман, 226 Шоу (Shaw), Джордж Бърнард, 208 съюзническа окупация на, 375
военна сила, 65-66, 77 ' • Хонконг,
172, 221.' ;;f,д 4~;ча!f1 Бърдон, 263 Шпеер (Spcer). Алберт, 24 чнсленост на въоръжените сили на, 310-
военноморска сила на 67 Хор-Лапал (Hoare-Lava!) П' 311
и войните за об ' Хорниr (Hornigk) Фип • факт, (1935), 347 Щрезема11 (Stresemann), Густав, 288, 314 Япония, следвоенна, 464-476
200 сди11е1ше на Германия, 199- х • ип, он ' 19
рушчов, Ннкита, 389, 396 брутен национален продукт на, 472-473
~4въстанието в Нидерландия, 57-58, 60, 70- държав11те от Третия свя 10-2,шщ11де11т със самолета, 400 висока техно.~ог1111 в, 467-468

геополитика на, 110- l I 1 nолитика на Р' '

3
икономическа политика н,43 ~~'443090, 409 ;;i Югославия, 285, 287, 349, 371, 385,
Юж11а Африка, 289, 510, 528
389, 400 вое111111 разходи на, 451-452, 472-474
„вссстран11а мирна дипломация" на, 463-
господството в Европа и ·- . 400, 407-408 зведряваие на, 393-394, 399- ЮНЕСКО, 419 464, 474-476
57
даt1ъц11, 73-75 ' ~убилай ха11, 26, 27, 32 дзайбаuу в, 426
династични връзки на. 53 _ увър (Hoover), Хърбърт 340 345 Ядрс11а зима, 508-509 изтичане 11а капитали от, 470-471
54
движения за независимост в 181 Хугеноти 60 79 ' • Ядрс110 оръжие, 16, 379-380, 395-396, 397- икономическа сила в бъдеще на, 472- 473
през XJX век, 179, 182 х ' '
'ЫJ (НuП), Кордел, 341 369 371 икономически р11стеж на, 463,473
х
' 398
индустриална революция в 18 J ървати, 229 ' ' „заместителни войни" и, 539 икономия на енергорссурси в, 466, 467
Ка~тилия в„ 74 _ '_ Хъфтън (Hufton), О., 111 конвенционални вой1111 и, 540 11идустриален подем в, 426
като МаргiiнМНа- ВСЛИК;~;;~-;- -j 1 -- --„Хьохст";- к~мriil.i-JИЯ--:--
материална сила на, 62, 63-66 0-111
„_ --
224 - -------- -- на Ве_!Щ_!Со_()ри-r_а~ия, .3_80, 417-418
на Китай, 407-408, 454...:455, 509-510 -
капиталовложения в чужбина на, 470-472

Хюиис (Hewшs), У. А. С., 240, 533 -- като·държава-кред11тор, 471

местни особености в, -----1 на НАТО, 484-485 Китай 11, 474-475
73

-~-~
многонациоиап
еп характер на 180 182 Цейло11, 62 на Съветския съюз, 508-511 компютьрна нндустрия в, 409-410
мобилизация на ресурсите в 72 75- Це11тра.n110 разузна на Фра1щия, 410-411, 488-490, 509-511 от11оше11ия на Европеiiската икономическа
място в многополюсна систе~а ;}4 416, 418, 429, 439 в~~е;но управление (ЦРУ), nатово положение на свръхсилите n, 509 общност с, 465-466
~еплатежоспособност lla, 67-6'9, 73-77 Цепелини, 269 • • 503, 504 разпростране11ие на, 507-508, 509-511 работна сила в, 469-470
п сманската империя и, 57-58, 110 средства за пре~1асяне на, 406 реакция срещу „ефекта на ножицата" на,
Чад, 523
~;~;~:: ~те~::;:~;;:~l~~а;{.к~~."~9. ;g, Ч
Ямамото, Исороку, 314, 342, 361 465
J Чан Кайши, 312-313 39J 393 407 Япония, Имперска, 219-222, 289 социален етнос в, 425
арлс f (Charles) ' ' • банкова система на, 309 спестявания в,469
Прусня и, 111 Чарлс 11 (Cha ) крал ~щ А11rл11я, 84 внос на суровини в, 310, 313 структурни предимства на, 468-470
1
Чембъ лейн ( r es ' крал. на Англия, J2J
~::~~~~~е~~~~~~;~~ ~· ~~~ ~_7_:~-8~--~~-
военни разходи на, 311, 313 суроюп111 11а, 466-467
-- 260 р - Chamberla1n). Джоузеф, 209, 240, военноморски сили на, 3 11 търrовня на САЩ (дефицити) с, 465-466
ize;,б;f;e~~ 0~C h af b-erlai~}: Неви~-. ~~;,--;~;,
35
стаrут на германския импе а военноморски сили на, 361 Японска корп9раuия з:~_р:~з_вит_не на въздухо­
офтратегическо свррхразтяга~ет~~ вб9537J4 географска изолация на, 313-314 плаването, 468 - ------------ ---- -
с ера на действие на, 53-54 ' ' Чсмбърлейн (Ch Ь . и Вашиt1rто11ския договор, 285-287, 311
финансови ресурси на, 64 _ 65 Ч б am er1аш), Остин 288 и Манчжурия, 343-344
ерно илска катаст ф '
~r~нция и, 53-56. 61-62, 68, '18~1i.8 100-
6 499 ро а на атомна централа,

ханти, 256 ~;;тьртьн (Chesterton), Дж. К., 533

Ч иристранеп контролен съвет 387
~албърстам (Halberstam), Дейвид, 47J ехословакия 285 287 '
Х~ер (Halder), Франц, 358 352, 371, 374,' 401' ' 298 '319, 324, 350...
ан П, крал на Мароко 419 бунт в (1968), 389, 411
~=снер (Hassner), Пиер, 38 4 Чжъ11 Хъ; 45, 46
уард (Howard), Майкъл, 20! Ч1ши, 416
Ха~ши, барон, 22J Чърчил (Churchi!J) д ·
Хеи (Нау), Джон, 256 108, J 18, 124 ' жон, херцог Марлборо,
Чърчил (Churchill), Уиистън,
108, 302, 330,
 ---------с

•==.J1
--

ПОЛКЕНЕДИ
Възход и падение на Великите сили
__ Научен редактор доце11т д-р ист. Н. рУМе11 Генов
Редактор Мария Дерменджиева
Художник на корицата Марта Янкова
Коректор Валентина Меродийска

Второ преработено издание

.-'!
Формат7Ох 100116
Печатни коли 4]

Печат „Военно издателство" ЕООД

ISBN 954-509-259-9