Мономери на

нуклеиновите киселини 1) Азотна база

Нуклеотид - структура

3) Фосфатен
остатък

2) пентоза
1) Азотни бази – производни на пупина и пиримидина
2) Пентоза – монозахарид с 5 С атома
 Видове нуклеотиди

видове
Рибонуклеотиди Дезоксирибо-
структура нуклеотиди
1. Пентоза рибоза дезоксирибоза
2. Азотна база Аденин (А) Аденин (А)
Гуанин (Г) Гуанин (Г)
Цитозин (Ц) Цитозин (Ц)
Урацил (У) Тимин (Т)
3. Фосфатен остатък Ф Ф
Нуклеотиди със самостоятелни биологични
функции

Аденозин трифосфат
(АТФ)
основно макроергично съединение

Ацетил СoA
участва в метаболизма
на мазнини и
въглехидрати

Цикличен аденозин монофосфат -

сигнална молекула
Образуване на
полинуклеотидни вериги

5’ - край

3’-5’ фосфо-
диестерна
връзка

динуклеотид 3’ край
 Свързване на нуклеотидите чрез водородни връзки

T A Ц Г

H
H N
H
N O
H N
N H

G
H N N

A
H O H N
H H N

C
N N
H N
H

T
N N
H H H
H N
O
H
N
O
1.08 nm 1.08 nm

У A Ц Г
Дезоксирибонуклеинова
киселина
(ДНК)
Откриване на структурата на ДНК

Д. Уотсън и Ф.Крик
- носители на
Нобелова награда
(1953 г.)
Розалинда Франклин Рентгенограмата получена от Франклин
доказвала спиралната структура на
(1920-1958) молекулата, с 10 идентични групи в един
оборот на спиралата, равен на 34 A .
Рентгенограмата свидетелствала, че
диаметърът на молекулата ДНК е
приблизително 20 A.
ДНК

Мономери –
4 вида
дезоксирибо-
нуклеотиди
ДНК
Първична структура
• подържа се от 3'-5' фосфодиестерни връзки
• записва се от 5‘ към 3‘ края на молекулата:
5’CATTGCCAGTT3’
дезоксирибонуклео-
протеидна верига

Огромно разнообразие на ДНК- молекули

Възможни комбинации – 4n (n – брой
нуклеотиди; (при верига от 10 000
нуклеотиди са възможни 410 000
комбинации).
ДНК

Вторична
структура

Молекулата е
изградена от
две вериги.

● Двете вериги са
антипаралелни
ДНК
Вторична структура

● Двете вериги са комплементарни

- правило за комплементарност
- правила на Чаргаф

● Двете вериги са завити спирално

около мислена ос
ДНК
Правила на Чаргаф (Chargaff's rules) – правила за
количествените съотношения между азотните бази в
молекулата на ДНК.
Правилата са следствия от правилото за комплементарност
при свързването на азотните бази.

В молекулата на ДНК:
1. Броят на нуклеотидите
с аденин е равен на нуклеотидите
с тимин (А=Т)
2. Броят на нуклеотидите с гуанин
е равен на нуклеотидите с
цитозин (Г=Ц)
3. Сумата на пуриновите бази
е равна на сумата от
пиримидиновите бази (А + Г = Ц + Т)
ДНК

Вторична структура
ДНК
Двойната спирала се поддържа в резултат от
два вида взаимодействия
между базите:

1) водородни връзки между

две противоположни бази
2) хидрофобни връзки
“стекинг взаимодействие”
ДНК Конформационни състояния (основни форми)
A форма В форма C (Z) форма
(хеликоидален модел)

d = 2,3 nm
дясно въртяща спирала дясно въртяща спирала ляво въртяща спирала
една витка има 11 н.дв. една витка има 10 н.дв. една витка има 9 н.дв.
(при ниска влажност) (най-често срещана форма) (с неизвестни функции)
Различията между трите форми се дължат на различните количества на
свързаната с молекулата вода.
ДНК

В-форма

А-форма

В клетката отделни участъци от ДНК могат да съществуват в

различна форма:
по време на транскрипция конформацията на транскрибирания
участък се променя от В-форма в А-форма:
• диаметърът на спиралата се увеличава (2,3 нм)
• броят на нуклеотидите в една витка нараства,
• разстоянието между нуклеотидите се скъсява.
 ДНК
Структура на ДНК (В-форма)
-две полинуклеотидни вериги се завиват дясновъртяща спирала
-веригите са антипаралелни
-диаметър на молекулата – 20 Å (2 nm)
-ход на спиралата – 3,4 nm
-в една витка има 10 нуклеотидни бази:
- разстоянието между две съседни бази от веригата е 0,34
- базите са разположени във вътрешността на спиралата,
перпендикулярно на оста й
- срещуположните бази се свързват комплементарно чрез водородни
връзки:
между А и Т има 2 водородни връзки
между Г и Ц има 3 водородни връзки
 ДНК
Особености на ДНК в прокариотните клетки
(и в митохондриите и пластидите)

• ДНК е циклична молекула

• ДНК (-) свръхспирализирана (оста е усукана наляво, обратно
на часовниковата стрелка). Тази спирализация на ДНК е по-
хлабава и молекулата по-лесно се денатурира (изключение са
термофилите, които имат (+) свръхспирализирана ДНК, която трудно се
денатурира).
• Не образува трайни комплекси с белтъци („гола” ДНК).
Нуклеоидът на еубактериите съдържа структурни белтъци подобно на
еукариотния хроматин, но в по-малко количество(хистоноподобни).
• ДНК е от уникални последователности - рационално
"разграфена" на гени и регулаторни последователности. Имат
малко некодираща ДНК.
ДНК
Плазмиди

• много по-малки молекули кръгови ДНК-и

• представени са с няколко копия дори в неделящата се
клетка. При еукариотите плазмиди (подобни на
прокариотните) са открити само у дрождите
• изследванията показват,че прокариотите от един вид си
приличат по нуклеоида си, но могат да съдържат най-
различни плазмиди
ДНК

Особености на ДНК в еукариотните клетки

1 ) Еукариотният геном е по- голям (броят на

молекулите ДНК варира от 2 до 500 и повече).

- най-малко количество ДНК има клетките на конската

глистя (Parascaris univalens) (2n = 2, n = 1)
- при някои папрати 2n = 500
- повечето еукариоти имат между 10 и 50 хромозоми в
клетките на тялото си.
ДНК

2) ДНК са линейни и дълги, свръхспирализирани молекули

наличие на хистоните - структурни белтъци, които завиват ДНК в
компактна и удобна за съхранение форма
 ДНК
3) ДНК при еукариотите е почти изцяло съсредоточена в
ядрото (с изключение на митохондриалната ДНК и ДНК в
хлоропластите, които са сходни с прокариотната ДНК)
4) Наличие на многократно повторена ДНК - уникални,
умерено повторени (няколко хиляди пъти) и високо
повторени (до милиони копия)
5) Наличие на палиндроми (повторени обърнати
последователности, които се четат
по един и същи начин и в двете посоки)

Палиндромите могат да достигнат до хиляди нуклеотидни

двойки, които образуват подобни на кръст структури, скъсяват
дължината на ДНК и я компктизират. Има и къси палиндроми,
които по всяка вероятност имат роля на „сигнални” участъци.
ДНК

6) Наличие на неинформативни последователности

(интрони). В рамките на един ген може да има много интрони.
Почти всички еукариотни гени съдържат интрони. Генът на
колагена, например има 50 интрона.
Изключение правят гените на хистоновите белтъци, които не съдържат интрони.
ДНК

Сравнение на ДНК в прокариотни и

еукариотни клетки
характеристики прокариоти еукариоти
Размер на генома (двойки бази) 104 - 107 108 - 1011
Повторени последователности липсват много
Некодираща ДНК рядко често
Наличие на палиндроми не да
ДНК е отделена от цитоплазмата не да
ДНК е свързана с белтъци (хроматин) не да
Наличие на промотори да да
Зреене на РНК (процесинг) не да
Зреене на РНК (сплайсинг) не да
Брой ДНК-молекули в генома една много
ДНК Методът се използва:
Доказване на родство между
• за доказване на бащинство
ДНК от
организми
• в криминалистиката ДНК от
индивид 1 • в систематиката индивид 2
денатурация

хибридизация

организмите са близкородствени организмите нямат

идентични организми родство
РНК

Рибонуклеинова
киселина (РНК)
РНК
Мономери – 4 вида рибонуклеотиди
РНК
едноверижни молекули
РНК

Първична структура на РНК – комплементарна е на

участък от ДНК (ген)
РНК

Вторична структура
■ наличие на двуверижни
участъци, в които е спазено
правилото за комплементарност
ГиЦ и АиУ
РНК

Видове РНК функции:

1. Информационна РНК (иРНК) кодира последователността на

АК в полипептидната верига

2. Рибозомна РНК (рРНК) – изгражда рибозомите и участва

в белтъчния синтез

3. Транспортна РНК (тРНК) пренася аминокиселините и участва

в белтъчния синтез
работят в цитоплазмата

4. Малки ядрени РНК (мяРНК) участва в модификациите на иРНК

5. Малки ядърцеви РНК (мяцРНК) участвуват в модификациите

на рРНК
работят в ядрото
Видове РНК-и в еукариотна клетка
пространствена структура
т РНК
• 10-15% от
клетъчната РНК

• ниско молекулно
тегло (4S) – до 90
нуклеотида

• над 50 вида тРНК-и

• всеки вид пренася

специфична АК до
мястото й в
синтезиращата се
полипептидна
верига.
“детелинов” модел
първична и вторична структура
рРНК
• 80% от клетъчната РНК

• съдържат до 5 000 нуклеотида

• синтезирт се в ядърцето

• влизат в състава на
рибозомите

• има различни рРНК-и

Рибозоми
и РНК
• 5% от клетъчната РНК

• носи информация за синтеза на даден белтък

• синтезира се в ядрото, като копие на гена, носещ

информация за подреждането на АК-ите в даден
белтък

5' край
3' край
1) Информационна РНК (иРНК)
Еукариоти
Прокариоти
Цитоплазма

ЯДРО
интрони екзони
ДНК
ДНК

ТРАНСКРИПЦИЯ ТРАНСКРИПЦИЯ
Първичен
РНК транскрипт иРНК
ТРАНСЛАЦИЯ

белтък
шапка

иРНК

иРНК
ТРАНСЛАЦИЯ
белтък
 Шифър за записване на генетичната
информация
(генетичен код)

Характеристика на генетичния код

1. триплетен
2. универсален
3. непрекъснат
4. неприпокриващ се
5. изроден
6. чете се в една посока (5 3 края)
ДНК - технологии

• ДНК- клониране
Клониране на ДНК
Клонирането на ДНК включва пет основни процедури:
1. Отрязване на фрагмент от ДНК чрез специфична ендонуклеаза
(рестриктаза).
Действие на рестриктазите
Клониране

• 2. Разрязване на молекула ДНК, способна да се

реплицира самостоятелно (най-често плазмид) и
получаване на линеен плазмид с лепливи крайща.
Клониране

3. Обединяване на двата ДНК-фрагменти чрез ДНК-

лигаза и получаване на ​рекомбинантна
(хибридна) ДНК.
Клониране

4. Преместване на рекомбинантната ДНК в

клетка-гостоприемник, която ще осигури
репликацията на ДНК и отглеждане на
бактериалната култура.

5. Изолиране на клонирания фрагмент ДНК

от бактериалните клетки.
 Клониране на ДНК
таргетни гени
рестриктаза

ДНК, която ще клонираме

рестриктаза

ДНК рекомбинация

клетка- трансформация
гостоприемник
Използване на рекомбинантна технология
 Въпроси от конспекта

ДНК – структура и функции. РНК. Генетичен код.