СЪДЪРЖАНИЕ

1. Предговор - проф. Дойно ДойноВ 7

2. Предварителни бележки 2
3. Нормативна уредба 11
4. Музейна мрежа 16
5. Събиране и опазване на музейните фондоВе 24
6. Научноизследователска работа 33
7. Експозиционна дейност 47
8. Връзки с о б щ е с т в е н о с т т а 58
9. Международни Връзки на музеите 65 .
10. Музейни кадри и т я х н а т а квалификация 76
11. Материална база и финансово обезпечаване на музеите . . . . 81
12. РъкоВодство на музейната система 87
13. Бележки 101

5
 „ДОКУМЕНТАЛНА ХРОНИКА"
ИЛИ ДОСТОЕН ЗАВЪРШЕК НА ЕДНА МИСИЯ

Вчерашния ден на България определян к а т о „социалистически", а

после к а т о „ т о т а л и т а р е н " , вече е не само близко минало - този
Вчерашен ден е и история. Тази история, но вече писмената,
б е з п р и с т р а с т н а т а , оценъчната, в к о я т о ще н а м е р я т м я с т о
плюсовете, но ще се о т к р о я т и минусите, ще се покаже
п о с т и г н а т о т о , но ще се о т ч е т а т и илюзиите, чака своите честни
труженици, жреци на и с т и н а т а - „истинари", к а к т о би ги нарекъл
народът. На т я х ще им бъдат нужни не само суровите ф а к т и от
архивите - ще им са нужни и с в и д е т е л с т в а т а на преките участници,
на ония, които без да и м а т претенции за величие на дело я творяха.
ИВан КисьоВ бе един от онези, които скромно и безшумно, по
възрожденски изпълняваха сВоя граждански и патриотичен дълг. К а т о
историк т о й Всецяло се бе посветил на каузата за опазване на
българската старина В музеи и галерии, В църкви и манастири, в
читалища и училища. В продължение на повече от т р и десетилетия,
к а т о ръкоВодител на дирекция „Музеи" В М и н и с т е р с т в о т о на
културата, т о й посвещаваше всичките си сили на организацията и
р а з в и т и е т о на музейното дело в България.
Тази му дейност очевидно няма да изчезне нито от аналите на
в е д о м с т В о т о , в к о е т о работеше, н и т о пък от летописа на
българските музеи, но аз в личен план само ще припомня нещо, с к о е т о
съм го запомнил. На р а б о т н а т а му маса - с т о т и ц и папки, изложения,
преписки, настоятелни доклади за откриване на пови местни сбирки и
държавни музеи, предложения, молби за пари щатове от официални
лица и запалени любители на старините; в същия график - уреждане на
конференции и симпозиуми, на гостуване на Временни изложби,
арбитраж в дележа на „наследстВото" между архиВи и галерии, сблъсък
с академици и общииари, воина с иманяри... Чудех му се как издържа и
ден и нощен блъска главата над толкова много и толкова разнообразни
проблеми - местни, ВедомстВени, национални. Да, Иван Кисьов
изпълняваше ангажиментите си не само к а т о служба, не само к а т о
дълг - изпълняваше ги к а т о мисия!
Предлагания т р у д „Музейното дело В България 1945-1990"'
(Документална хроника) е не само откровена служебна равносметка
тя е продължение, да не кажа завършек на тази мисия. Ч и т а т е л я т ,
к а к т о и бъдещият изследовател ще намерят в т а з и книга не само
богата информация, но същевременно и отправни точки за нови
проучвания; с т а р и т е още живи труженици - една морална о т п л а т а за
положения творчески труд и постигнати успехи, а и с т о р и к ъ т на
к у л т у р а т а - широка палитра за размисъл и обобщение.
Г радиво, обективно и ценно градиво е „Документалната хроника" на
Иван Кисьов в т е м е л и т е на б ъ д е щ а т а история на м у з е и т е и

7
музейното дело В България в периода 1945-1990 г., а с т о в а и в
и с т о р и я т а и р а з в и т и е т о на българската култура.
Винаги съм считал, че колегата и приятел Иван Кисьов се откроява
не само к а т о добросъвестен служител, добър администратор; на cBoii
ред този негов труд, който би предстаВлявал особен интерес за
музейната и културната ни общественост, ме убеждаВа, че т о й има и
чуВство за историчност - чувство, к о е т о не всеки човек, дори не всеки
историк носи в себе си к а т о велика нравствена повеля. Благодаря за
приносите му, к о и т о са назидателен пример за з а ч и т а н е на
общестВената ни памет и ни Връщат към з н а м е н и т о т о послание на
кан Омуртаг: „ЧоВек, дори и добре да жиВее - умира и друг се ражда".
И нека роденият по-късно, к а т о гледа т о в а (сътвореното), да си
спомня за оногова, който го е праВил."

Проф. Дойно ДойноВ

8
 ПРЕДВАРИТЕЛНИ Б Е Л Е Ж К И

В продължение на поВече от 30 години, от които 26 к а т о началник

отдел (дирекция) „Музеи" (1) в М и н и с т е р с т в о т о на културата, В
М и н и с т е р с т в о т о на п р о с в е т а т а и културата и В К о м и т е т а за
култура се занимавах с проблемите на музейното дело. Свидетел съм
на изграждането на музейната система В България, т а к а в а какВато тя
беше до 1990 г.
Имах добрия шанс да работя с колектив, който обичаше р а б о т а т а
си и даваше своя принос за успеха на музеите в с т р а н а т а , а и
висшестоящите органи подкрепяха нашите инициативи.
Познавах и познавам много ръководители на музеи и музейни
работници, които се бяха обрекли на музейното дело и даВаха Всичко
от себе си за успеха на своите музеи. ( П о - н а т а т ъ к В изложението съм
споменал някои от тях.)
Длъжен съм да кажа, че в своята работа отдел „Музеи" срещаше
подкрепата на Българската академия на науките и на нейните
институции, главно по отношение на научноизследователската
работа на музейните работници.
Такава подкрепа получавахме и от И н с т и т у т а по история на БКП.
С оглед р а з в и т и е т о на музейното дело в България през 21 век, иска
ми се да споделя ч а с т от направеното през тези години, да посоча
намеренията, които имаха ръководството и музейните специалисти,
да направя достояние постиженията, к а к т о и допуснатите грешки и
недостатъци с оглед те да не се п о в т а р я т в бъдеще.
Предварително трябва да кажа, че условията, при к о и т о работихме
през т о з и период в сравнение с о б с т о я т е л с т в а т а от десетилетие и
половина насам са коренно различни и т о в а следва да се о т ч и т а . То
обаче ие бива да служи за м о т и в при оценка на с ъ с т о я н и е т о на
музейното дело. Постиженията са па работилите през с ъ о т в е т н и т е
години, техни са и грешките, н е д о с т а т ъ ц и т е и с л а б о с т и т е В
р а б о т а т а . Така че о б е к т и в н а т а оценка е едно от условията за
правилното развитие на музеите по-нататък.
Освен т о в а още в началото искам да споделя, че е много трудно да
се посочи всичко, което е направено или пропуснато в издирването,
събирането, изучаването и показването на културно-историческото
наследство, в кадровото и материалното обезпечаване на музеите, на
т е х н и т е връзки с чуждестранни музеи и т. н. Сигурно има пропуснати
постижения и слабости в р а б о т а т а , к а к т о и имена на музейни дейци,
за к о е т о предварително моля за извинение.
В изложението ще се ползвам от редица документи и публикации от
този период, к а к т о и от личните си бележки и спомени.
Дължа благодарност на м о и т е колеги и приятели проф. Дойно
Дойнов, cm. н. с. д-р, полковник о. з. Марин Калонкин, Емил Цанов,
Захари Миланов, Дора Долапчиева, Сава КостоВа, Иван Кънев,

9
Д и м и т ъ р Пиронков, Гинка Тивчева, Александър Вълчев и Руси Русев,
които видяха ръкописа в първия му вариант и направиха своите
бележки и предложения, к а т о по този начин помогнаха да се покаже по-
т о ч н о д е й н о с т т а на музеите през разглеждания период.

Авторът

10
 1. НОРМАТИВНА УРЕДБА

Н о р м а т и в н а т а уредба е едно от условията за нормално

функциониране на всяка система - икономическа, културна или
политическа. Е т о защо ще започнем нашето изложение с п р и е т и т е
нормативни а к т о в е , к о и т о са съдействали за р а з в и т и е т о на
музейното дело в периода 1945-1990 г.
Още тук трябва да почертая, че Всички те са насочени към
превръщането на музеите в основни хранилища на историческите,
културните, техническите и природните б о г а т с т в а на с т р а н а т а . Да
се грижат за запазването на т е з и б о г а т с т в а за подрастващите
поколения. Да превърнат музеите в и н с т и т у т и , спомагащи за издигане
на образователното и културното ниВо на широките народни маси. С
една дума засилване на социално-културната роля на т е з и институции.
През 1947 г. Националният с ъ в е т на Отечествения фронт, тази
най-голяма по онова време обществена организация, издава окръжно №
17 от 28 май, с к о е т о препоръчва на отечественофронтовските
к о м и т е т и и организации по места да събират материали за борбите
на народа против фашизма.
През 1949 г. Народното събрание приема Закон за събиране на
материали за съпротивителното движение в България. (2)
Тези документи обаче не уреждат въпроса за ц я л о с т н о т о опазване
на културно-историческото наследство и развитието на музейното
дело у нас.
Такъв документ се явява 1608-мо ПостаноВлснис на Министерския
съвет от 30 декември 1951 подготвено от сектора за музеите и
п а м е т н и ц и т е на к у л т у р а т а в тогавашния К о м и т е т за наука,
изкуство и култура (КНИК). (3)
За подготовката на т о в а постановление са ползвани: Закон за
издирване на старини и за спомагане на научни и книжовни предприятия
от 1890 г.; Закопа за старините от 1911 г. и международния опит.
Преди приемането на постановлението, р ъ к о в о д с т в о т о па
К о м и т е т а за наука, изкуство и култура ( К Н И К ) внася В
Министерския съВет проекто-закон за паметниците на културата и
музеите, който е отхвърлен, к а т о се препоръча въпросите да бъдат
уредени с постановление. В няколко раздела на постановлението са
разработени проблемите свързани с определяне на п о н я т и е т о
„паметник на културата", за археологическите и а р х и т е к т у р н и т е
паметници, к а к т о и за паметниците на изобразителното изкуство.
Разгледани са Въпросите за издирването и запазването на т е з и
паметници, к а т о се определят и задълженията на различните органи,
отговарящи за т о в а . Посочен е и редът за откриване на нови музеи.
Съгласно разпоредбите на т о в а постановление е изготвена
Инструкция за привеждане в известност, регистрация и опазване на
паметниците на културата. Инструкцията е обща за движимите и
недвижимите паметници. (4)
По преценка на управление „Културно-просветни институции" и
о т д е л „Музеи" през периода 1952-1958 г. 1608-мо постановление е
изиграло своята роля и се налага подготовката на друг нормативен
а к т , който да отговаря на новите социално-културни изисквания на
о б щ е с т в о т о . В началото на 1958 г. сътрудници на отдел „Музеи" при
т о г а в а ш н о т о М и н и с т е р с т в о на п р о с в е т а т а и к у л т у р а т а и на
Националния и н с т и т у т за паметниците на културата с п о м о щ т а на
опитни музейни работници от с т р а н а т а започват п о д г о т о в к а т а на
нов нормативен а к т . След написването му т о й е обсъден
неколкократно в Музейния с ъ в е т и в С ъ в е т а по о п а з в а н е т о
паметниците на културата и внесен в Министерския съвст, к о й т о го
приема к а т о Постановление № 165. (5)
Това постановление отгоВаря на т о г а в а ш н и т е изисквания и
поставя нови задачи о т н о с н о опазването на п а м е т н и ц и т е на
к у л т у р а т а и р а з в и т и е т о на музейното дели. Изпълнението на
постановлението довежда до значително подобряване на р а б о т а т а в
музеите. То поставя пред ръководството на м и н и с т е р с т в о т о и през
неговия орган о т д е л „Музеи" въпроса за задълбочено вникване в
проблемите по опазването на културно-историческото наследство и
р а з в и т и е т о на музейното дело. За първи п ъ т в него музеите се
определят к а т о научни, културно-просветни учреждения - основни
хранилища на движими паметници на културата, които
разпространяват научни знания. Постановлението изисква
р а з р а б о т в а н е т о на редица документи - правилници, инструкции,
наредби, методически указания и др.
Н резултат на това са разработени: Правилник за приложение на
165-то постановление, в к о й т о се конкретизират редица т е к с т о в е от
постановлението и се п о с т а в я т задачи на различните видове музеи (6);
Инструкция за държавната регистрации на музейните фондове,
отменяща инструкцията от 1952 г. В нея подробно са разработени
въпросите за Видовете музейни фондове, за първичната им
инвентаризация, реда за използването на фондовете, за научната
паспортизация на основния музеен фонд, за правата и задълженията па
музейните работници и др. (7)
Следва изменение и допълнение на Инструкцията за държавната
регистрация на музейните фондове, (8) където се определят правата
на музейните работници за публикуване на намерени от т я х музейни
материали и реда на ползването им от други лица и и н с т и т у т и .
Наредба JVs 49 на Министерството на просветата и културата за
покупка от частни лица на паметници на културата, антикварни книги
и др. (9), к а к т о и Инструкция за предпазване от претопяване на
предмети и монети от благородни метали и архивни материали с
историческа и художествена с т о й н о с т . (10) По силата на т а з и
Инструкция са създадени комисии, които периодично преглеждат

12
складовете на предприятията „Златарска промишленост" и
Вторични суровини", к а т о о т д е л я т о т т я х тези предмети, които
следва да се съхранят.
Инструкция за набиране, разходване и о т ч и т а н е на
извънбюджетни средства в музеите, паметниците на културата... и
др. (11) С т а з и инструкция се дава възможност на музеите от входни
такси, от продажба на сувенири, печатни материали и др. да набират
средства, които да използват за покупка на музейни предмети и
издаване на печатни материали за популяризирането на музеите и за
подобряване на научноизследователската им работа. Устройствен
правилник за народните, специалните и възпоминателните музеи към
народните съвети и ведомства (12) и Правилник за изваждане и
запазване намиращите се под вода паметници на културата и
природни забележителности от водната флора и фауна. (13) С
единия правилник се уреждат въпросите на с т р у к т у р а т а ,
устройството и щ а т ъ т , както и средствата и о т ч е т н о с т т а в
музеите, а другият има за цел да въведе ред при изваждането от
водата на паметници на културата и природни забележителности,
т ъ й к а т о в т о в а отношение съществува голям безпорядък. Наредба за
у с т р о й с т в о т о и р а б о т а т а на научните групи в музеите към
народните съвети и в е д о м с т в а т а . (14) В наредбата са определени
основните задачи и дейност на научните групи към музеите, планиране
и о т ч и т а н е на р а б о т а т а , к а к т о и ръководството и състава на тези
групи. Разработени са Методически указания за събирателската
работа В различните видове музеи, утвърдени от председателя на
К о м и т е т а за култура Павел Матев. Изработено бе и Методическо
указание за организиране на музейни сбирки към промишлени
предприя тия.
Отдел „Музеи" предложи Решение, утвърдено от
П р е д с е д а т е л с т в о т о на К о м и т е т а за култура (1966 г.) за профилиране
на музеите в с т р а н а т а . Съгласно т о в а решение към всеки от
историческите музеи в окръжните градове е създаден о т д е л
„Етнография". Решен е и въпросът за обособяването на редица
художествени отдели към историческите музеи в самостоятелни
художествени галерии.
Профилирането на музеите се налагаше поради стремежа на много
местни ръководители и музейни работници да събират и показват
паметници от всички периоди на историческото и културно развитие,
макар тези паметници да не са свързани с миналото на т о з и край.
Ц е л т а на профилирането е да се утвърждават т е з и отдели в
музеите, за к о и т о в дадения район музейните работници м о г а т да
съберат веществени и документални паметници на дадения край -
д о с т а т ъ ч н и за изграждането на богати със своя специфика музейни
експозиции. Подготвено е и издадено Постановление на М. С. № 44 от
3 октомври 1968 г. за определяне с т а т у т а на националните музеи. (15)

13
 Взето е Решение от П р е д с е д а т е л с т в о т о на К о м и т е т а за култура
за създаване на филиал за старобългарско изкуство към Националната
художествена галерия в к р и п т а т а на храма паметник „Св. Александър
Невски".
Въпреки направеното, трябва да се каже, че не Всички изисквания на
Постановление 165 са навреме и докрай изпълнени. В този период обаче
е поставена солидна основа на н о р м а т и в н а т а уредба за опазването на
културно-историческото наследство и р а з в и т и е т о на музейното дело.
Независимо о т п о л о ж и т е л н а т а роля, к о я т о изиграва т о в а
постановление, в процеса на работа се оказва, че в него има празноти
и слабости, к о и т о позволяват на недобросъвестни граждани и
и н с т и т у т и да не обръщат д о с т а т ъ ч н о внимание на изискванията за
опазване на културно-историческото наследство.
Това наложи през в т о р а т а половина на ш е с т д е с е т т е години да
започне р а з р а б о т в а н е т о на проектозакон за п а м е т н и ц и т е на
културата и музеите. Изградена е работна група от специалисти
музейни работници в с ъ с т а в - доц. Марин Михов, директор на
Националния военноисторически музеи, Мария Сукманджиева -
директор на Националния музей „Георги Димитров", Анчо Анчев -
директор на Националния музеи „Рилски манастир", Д и м и т ъ р Николов
- директор на Окръжния исторически музей - Cm. Загора, Иван Драев
- н. с. В Националния военноисторически музей, Михаил Раичев и Захари
Миланов - сътрудници на о т д е л „Музеи" и арх. Рачо Рачев - зам.
директор на Националния и н с т и т у т за паметници на к у л т у р а т а . (16)
Те обобщават нашия български опит и проучват редица закони на други
страни. Р а б о т а т а по проекта продължава няколко години. Големи
спорове се развиват по определяне на п о н я т и е т о „паметник на
културата" и по редица въпроси, засягащи п р и т е ж а т е л и т е на такива
пгшетшщи. Споровете по т е з и въпроси се водят не само в р а б о т н а т а
група, а се прспасят и в Изпълнителното бюро на К о м и т е т а за
култура.
Окончателното доработване на проекта за внасяне в Министерски
с ъ в е т е направено о т : I Icnvup Раичев - главен юрисконсулт на
К о м и т е т а за култура, Захари Миланов - сътрудник на о т д е л „Музеи"
и арх. Рачо Рачев от ПИПК.
С постановление иа Министерския съвет № 44 от 3 октомври 1%8
г. п р о е к т ъ т е одобрен и внесен в Народното събрание. (17) При
обсъждане на проекта в К о м и т е т а за култура, в Законодателната
комисия и в Пленарната зала на Народното събрание са направени
някои изменения и допълнения, които понижават неговите изисквания
и не о т с т р а н я в а т някои от н е д о с т а т ъ ц и т е на предишните
документи. Така законът е приет на 4 април 1969 г. и е публикуван в
Държавен вестник. (18) Съгласно изискванията му било необходимо да
се р а з р а б о т я т нови или да се допълнят стари нормативни актове.
Разработена е и е утвърдена Наредба № 7 за даване

14
 Възнаграждения на лица, предали на музеите паметници на
културата. (19) Актуализиране е Наредбата за о т ч и т а н е и опазване
н а движимите паметници на културата, одобрена от председателя
на К о м и т е т а за култура и председателя на БЛН.
Актуализираната наредба отменя наредбата от 1958 г. Тя съдържа
осем раздела, в които подробно са разработени въпросите относно
ръководството и контрола по издирването, изучаването, о т ч и т а н е т о
и опазването на движимите паметници на културата. Разгледани са
въпроситс за състава и комплектуването на музейните фондове. Има
и раздел, посветен на издирването, събирането и регистрацията на
паметниците на културата. Значително м я с т о е отделено и на
въпроса за научната обработка на тези паметници и за т я х н о т о
стопанисване, к а к т о и за т я х н а т а консервация и реставрация. В два
раздела са посочени общите положения и заключителните разпоредби.
Наредба № 15 на Министерството на финансите за о т ч и т а н е на
стоково-материалните ценности в ч а с т т а , о т н а с я щ а се за
музейните експонати от благородни метали. (20) Заповед № 2299 на
председателя на К о м и т е т а за култура, к о я т о набелязва
допълнителни мерки за о т ч и т а н е и опазване на музейните фондове.
(21) Наредба № 6^xuil9_Johil1985^г. за у с т р о й с т в о т о и д е й н о с т т а на
музейните сбирки. (22) Постановление на Министерския съвет № 3 3
от 11 май 1976 г., с което Националния музей „Рилски манастир" и
принадлежащата му среда са обявени за исторически и архитектурен
резерват. Наредба за дейността на вънишо-търговското дружество
„Хемус" относно покупко-продажбата и износа на културни ценности,
които не представляват интерес за нашата страна. Методическо
указание за създаването и д е й н о с т т а на музейните сбирки в
училищата - съвместен документ на К о м и т е т а за култура,
М и н и с т е р с т в о т о на народната просвета и ЦК на ДСИМ от 1972 г.,
подписан от ръководителите на с ъ о т в е т н и т е ведомства.
Със Закона за паметниците на културата и музеите не са решени
някои въпроси за д а р и т е л с т в о на паметници на к у л т у р а т а и
колекционирането па такива паметници. За да се реши т о з и Въпрос, е
подготвено и прието от Министерския с ъ в е т през 1980 г.
Постановление .№ 40, с което се поощряват д а р и т е л с т в о т о и
колекционерството. (23)
К а к т о се вижда, посочените документи в максимална степен
осигуряват необходимите условия за нормална работа във всички
направления на музейната дейност.
По средата на осемдесетте години Възниква въпросът за по-
цялостно допълнение на Закона за паметниците на к у л т у р а т а и
музеите или за разработването на нов закон, които да отговаря на
новите изискВания. По редица обективни и субективни причини т о в а не
е осъщсствсно.

15
 2. МУЗЕЙНА МРЕЖА

Едновременно с осигуряването на нормативната уредба, грижите

на р ъ к о в о д с т в о т о и музейните специалисти са насочени към
р а з в и т и е т о на музейната мрежа, т. е. към създаване на нови и към
укрепване на съществуващите музейни и н с т и т у т и . Ц е л т а е да се
създават музеи, в които да се покаже цялостно историческото,
к у л т у р н о т о , икономическото и политическото развитие на
с ъ о т в е т н и т е региони и да се запознае м е с т н а т а общественост с
миналото на с ъ о т в е т н и я край.
Направеното дотогава не е отговаряло на новите изисквания. По
с т а т и с т и ч е с к и данни от 1939 г. в България е имало 83 музея и музейни
сбирки. Това означава, че те са били с ъ о т в е т н о регистрирани и водени
на о т ч е т . Там обаче не е отбелязано кои от т я х са получавали
държавна издръжка.
През 1956/1957 г. отдел „Музеи" организира анкета, от к о я т о се
вижда, че в края на В т о р а т а сВетовна война на държавна издръжка са
били 13 музея и че около 40 музейни сбирки са се числели към
археологически дружества, читалища, църкви и манастири. Оказва се,
че по време на войната и след т о в а около 30 музейни сбирки са
разпилени, а съществували преди т о в а музеи закрити.
След 1945 г. започва прехвърлянето на държавна издръжка на
съществуващи музейни сбирки. За т о в а свидетелства Заповед № 952
от 29 м а р т 1945 г. на М и н и с т е р с т в о т о на просветата. (24)
С решение на I юлитбюро на ЦК на БКП от 1947 г. е създаден Музея!
па революционното движение в България. С постановление на ~
Министерският съвет от 24 ноември 1948 г. е създадена Националната
художествена галерия, к а т о се използват сбирките от картини на
Археологическия музей при БАН, на М и н и с т е р с т в о т о на п р о с в е т а т а
сбирката към Столична община и др. Издадени са и няколко
постановления за създаване на мемориални музеи на политически и
културни дейци. С постановление на Министерския съвет от 10 юли
1949 г. къщата, в к о я т о е живял видния политически деец Георги
Димитров на ул. „Опълченска" № 66 в София е обявена за музей, а с
Постановление № 2451 от 1950 г., е създаден музей на поета Николай
Хрелков в кв. „Горна Баня". През 1949 г. е одържавена музейната —
сбирка в Cm. Загора. Решение за превръщане в музей на къщата, в
к о я т о е живял Димитър Благоев (5 София, Столичният народен с ъ в е т
(СГНС) взема през 1948 г. Подобно решение за създаване музей на
големите български пости П е т к о и Пенчо Славейкови е в з е т о през
1949 г.
През 1951 г. с е к т о р ъ т за музеите и паметниците на к у л т у р а т а в
тогавашния К о м и т е т за наука, изкуство и култура (КНИК) е
подготвил програма за създаване на нови музеи до 1970 г. По т а з и
програма започва включването на редица музейни сбирки на държавна
издръжка. Такива са музейните сбирки в Ямбол и Хасково (1952 г.),
Перник (1954 г.) и др. Същевременно се създават и нови музеи, к а т о
т е з и в Димитровград и Мадан, на лауреата на Международната
награда за мир Никола Йонков Вапцаров в Банско и София, к а т о за
създаването на музея в София има решение на СП1С от 4 април 1952 г.,
на Никола Парпунов в Разлог, на Гео Милев в Cm. Загора, на Васил
Коларов в Шумен и др. (25)
По п р о г р а м а т а и извън нея, създаването на нови музеи и
включването па държавна издръжка на музейни сбирки продължава с
бързи темпове.
С решение на Политбюро на ЦК на БКП от декември 1952 г. в София
е създаден музей „Васил Коларов". С ъ щ а т а година с решение № 744 на
С е к р е т а р и а т а на ЦК на БКП къщата, в к о я т о е живял пролетарският
п о е т Христо Смирненски, е превърната в музей, а през 1953 г., с
постановление на Министерския с ъ в е т е създаден музей на
талантливия публицист и о р а т о р Гздрги КиркоВ. С решение на
Политбюро на ЦК на БКП от 16 юни 1953 г. е създаден .Музеят на
българо-съветската дружба, със задача да отразява вековните връз1<и
между българския народ и народите на Русия. За създаването на музей
на големия селски трибун и ръководител на БЗНС Александър
Стамболийски, СГНС Взема решение през 1954 г.
С разпореждане на Министерския съвет от 1955 г. към И н с т и т у т а
за л и т е р а т у р а при БЛН е създаден музей на големия български пост П.
К. Яворов, който впоследствие преминава към столична община. Така
брояпТ на музеите на държавна издръжка през 1956 г. достига 98.
Твърде бързо е нараствал, а и след т о в а нараства броят на
мемориалните музеи. О т к р и т и са музеи на дейци на национално-
революционното и р а б о т н и ч е с к о т о революционно движение, на
писатели, художници и др. Тенденцията за увеличаване на броя на тези
музеи се запазва и по-късно, макар че по предложение на о т д е л „Музеи"
при К о м и т а т а за култура през 1962 г. е взето решение от ПБ на ЦК
на БК11, според к о е т о о т к р и в а н е т о на такива музеи в бъдеще да става
само с решение на секретариата на ЦК на БКП.
За о т к р и в а н е т о на повече мемориални музеи настояваха близки и
роднини било па загинали 15 съпротивителната борба, било на писатели
и др. Д е й н о с т т а и т в о р ч е с т в о т о на редица от предлаганите обаче не
винаги отговаряше на изискванията за откриване на музей.
При р а з р а с т в а н е т о на музейната мрежа с т р е м е ж ъ т на
р ъ к о в о д с т в о т о е бил да се о т к р и в а т нови музеи в райони, където има
предпоставки за т о в а и където наблизо няма такива. Така например
след а д м и н и с т р а т и в н о т о деление на с т р а н а т а през 1959 г.
общоисторически музеи са о т к р и т и в новите окръжни центрове >
Силистра, Търговище и Кърджали, където преди т о в а няма почти
нищо. Благодарение на грижите на м е с т н а т а власт и на труда на
музейните работници, к а к т о и на оказаната помощ от К о м и т е т а за

17
ЖРОЛГАБИШОТт
•«.сз.сталамЕгодй*
култура u и н с т и т у т и т е на БАН, т е з и музеи за к р а т к о време
п о с т и г а т забележителни успехи.
Обсъждан е и въпроса за създаването на национални музеи, к а т о се
приемат и конкретни решения.
С Постановление № 486 от 13 май 1958 г. е създаден Националният
политехнически музей. П о д г о т о в к а т а на проектопостановлението за
т о з и музеи се е проточила твърде дълго, т ъ й к а т о е липсвала
необходимата литература, а и много малко са били познаващите т о з и
вид музеи. След к а т о е подготвен, п р о е к т ъ т е съгласуван с различни
и н с т и т у т и и ведомства и е внесен в Министерския съвет, к о й т о го
приема без изменения. Първоначално музеят се е числял към БАН, а
впоследствие е прехвърлен към К о м и т е т а за култура. Създаването на
Националния политехнически музей показва, че г р и ж а т а на
държавните органи по т о в а време се простира не само върху културно-
историческото наследство, но и върху техническото наследство на
нашия народ.
С постановление на Министерския съвет от 5 октомври 1956 г.
историческите м е с т а и паметници на Шипка са обявени за Национален
парк и започва т я х н о т о основно проучване и маркиране, а с
постановление на МС от 5 м а р т 1959 г. п а м е т н и т е м е с т а и
паметниците на Шипка и Бузлуджа са обявени за Национален парк-
музей „Шипка-Бузлуджа" на бюджетна издръжка към т о г а в а ш н о т о
М и н и с т е р с т в о на п р о с в е т а т а и к у л т у р а т а . През юни J96X г.
музейната сбирка в Рилския манастир с постановление на
Министерския с ъ в е т е одържавена и започва изграждането на
Националния музей „Рилски манастир".
От безразборно разпилените В едно помещение експонати и
събраните допълнително от назначените музейни работници, с
директор Лнчо Личев, за по-малко от 4 години е изградена в
новопостроеното източни крило на манастира на два е т а ж а музейна
експозиция, к о я т о проследява и с т о р и я т а на манастира от неговото
създаване през X в. до средата на XX в. По-късно са подредени
експозиции за етнографското и икомиото б о г а т с т в о на манастира
художествена сбирка и експозиция за живота и делото на големия
църковен и просветен деец Неофит Рилски.
През в т о р а т а половина на ш е с т д е с е т т е години на различни
равнища продължава обсъждането на въпроса за създаване на редица
национални музеи, които да запълнят празнотите в сферата па
историческото, културното и политическото развитие на с т р а н а т а .
Спазвайки разпоредбите на Закона за паметниците на к у л т у р а т а и
музеите, о т д е л „Музеи" в продължение на няколко години е подготвил
и Министерският съвет е приел постановления за създаване на
Национален исторически музей (26), Национален музей на българската
литература (27), Национален селскостопански музей (28), Национален
музей за дскоративно-приложни изкуства (сега галерия) и др. (29)

IS
 С Решение № 507 от 30 май 1982 г. С е к р е т а р и а т ъ т на ЦК на БКП
намира за целесъобразно да се организира В София галерия за
чуждестранно изкуство.
М о т и в и т е за създаването на посочените национални музеи са
различни, но ги обединява идеята цялостно да се покаже м и н а л о т о на
с т р а н а т а и желанието т о в а минало да с т а н е достояние на ш и р о к а т а
общественост.
За Националния исторически музей м о т и в и т е са, че в София и в
с т р а н а т а няма музей, к о й т о да о т р а з я в а изцяло и с т о р и я т а на
България от с ъ з д а в а н е т о на д ъ р ж а в а т а до наши дни, к а к т о и
и с т о р и я т а и к у л т у р а т а на племената и народите живели по н а ш и т е
земи преди идването на българите. Предложението за създаване на
т о з и музей е подготвяно дълго време и е съгласувано с различни
ведомства и и н с т и т у т и на БАН. То е отклонявано неколкократно от
висшестоящи органи, но най-после е прието и започва р а б о т а по
изграждането на музея. Много т р у д н о с т и са срещнати по осигуряване
на необходимите материална база, кадри и средства. Въпросът за
м а т е р и а л н а т а база е решен благодарение усилията на Людмила
Живкова, к а т о председател на К о м и т е т а за култура и с подкрепата
на Пенчо Кубадински - член на ПБ на ЦК на БКП.
Със създаването на Националния музей на българската л и т е р а т у р а
ц е л т а е била да се събере и покаже л и т е р а т у р н о т о б о г а т с т в о на
България и н е г о в и т е т в о р ц и от с ъ з д а в а н е т о на б ъ л г а р с к а т а
писменост досега и в бъдеще, к а к т о и да се с ъ п о с т а в я т заслугите на
различни поколения творци и да се спре необоснованото множене на
мемориални музеи на писатели.
1 ю с т и ж е н и я т а в о б л а с т т а на селското с т о п а н с т в о п о р а ж д а т
необходимостта от създаването на Национален селско-стопапски
музей. Тази идея е реализирана от проф. Рада Балевска и с ъ т р у д н и ц и т е
на музея.
В процеса на развитие на музейната система се оказва, че наред с
художествените галерии, в к о и т о се събират и показват произведения
на и з я щ н о т о изкуство, има нужда и от музей на декоративно-
приложните изкуства. Такава нужда се поражда и от н е о б х о д и м о с т т а
за запознаване на българската о б щ е с т в е н о с т с ч у ж д е с т р а н н о т о
и з к у с т в о и съзаа4кше на с ъ о т в е т н а т а художествена галерия.
Създадена през/1982 }»., Х у д о ж е с т в е н а т а галерия за чуждестранно
изкуство има за зидала да събира и показва произведения на живописта,
г р а ф и к а т а , с к у л п т у р а т а и приложните изкуства о т цял с в я т .
Набирането на фонда за т а з и галерия предшества административния
а к т за нейното създаване. Това с т а в а чрез културните а т а ш е т а В
дипломатическите ни мисии по с в е т а , к а к т о и със с ъ д е й с т в и е т о на
видни наши художници.
Традициите в о б л а с т т а на образованието и необходимостта от
познаване и показване на тези традиции, пораждат идеята за

19
създаване на музеи на образованието. Осъществяването на идеята е
дело на колектива на музея с директор първоначално Койчо Митев, а
след т о в а Цанко Денков и с близката подкрепа на тогавашния
министър на п р о с в е т а т а Александър фол.
Своеобразието на българската архитектура в миналото и нейното
развитие предизвикват създаването на музей на б ъ л г а р с к о т о
архитектурно б о г а т с т в о . В периода 1968-1978 г. са създадени наред с
националните и редица музеи и художествени галерии в различните
региони на с т р а н а т а .
С постановление на Министерския съвет № 46 от 11 декември 1969
г. е създадена художествена галерия в с. Жеравна, а с решение на
П р е д с е д а т е л с т в о т о на К о м и т е т а за култура от 15 май 1973 г.
художественият о т д е л към Окръжният исторически музей - Сливен и
обявен за самостоятелна художествена галерия.
С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 1 октомври 1969 г. се
дава съгласие на гр. Провадия да бъде уредена къща-музей на
композитора Светослав Обретенов, а с Разпореждане на МС № 385 от
28 октомври с ъ щ а т а година къща-музей на големия наш писател
Димитър Димов.
Военното стрелбище в квартал „Лозенец" с решение на Г1Б на ЦК
на БКП от 24 юни 1969 г. е обявено за мемориал и е превърнато във
филиал на Мезуя за история на София. Музейната сбирка в гр. Балчик с
Решение № 178 на МС от 2 април 1969 г. е превърната в музей.
С решение от протокол № 75 от 8 февруари 1968 г. С е к р е т а р и а т ъ т
на ЦК на БК11 дава съгласие за откриване на къщи-музеи на народните
художници Андрей Николов, Александър Жендов, Илия Бешков и Иван
Лазаров в София к а т о филиали на Националната художествена
галерия, а също и на художника Александър Мутафов в гр. Созопол.
В съвместно решение на П р е д с е д а т е л с т в о т о на К о м и т е т а за
култура и окръжните ръководства на Благоевградския окръг от 1975 г.
е решено да се създаде художествена галерия в Благоевград, а на
м я с т о т о на Самуиловата крепост - парк-музей „Самуилова крепост".
От I януари 1971 г. с решение на председателството на К о м и т е т а за
култура е създадена в Михайловград (сега Монтана) художествена
галерия.
С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 21 юли 1977 г. в е.
Драганово, Великотърновско е създадена къща-музей на писателя Асен
Разцветников, а с Решение № 257 от 20 м а р т 1975 г. се дава съгласие за
създаване в София на музей на Георги Бакалов. С решение на същия
орган съгласие е дадено музейната сбирка в гр. Дългопол да бъде
превърната в музей и с решение № 36 от 11 януари 1975 г. музейната
сбирка в гр. Птрополе също да бъде превърната в музей. С' решение №
488 от 19 май 1975 г. се дава съгласие к ъ щ а т а на народния художник
Илия П е т р о в да бъде превърната в мемориален музей.
Така, макар и по-бавно, и през следващите години продължава

20
създаването иа нови музеи.
Интересно е да се проследи как е нараствала музейната мрежа през
периода 1956-1990 г., за който период са събирани данни.
К а к т о вече беше посочено, в 1956 г. музеите на държавна издръжка
са 98. През 1966 г. те са 136, през 1972 г. - 171, през 1978 г. - 207, през
1981 г. - 215 и през 1990 г. броят им достига 233. (30) В т а з и цифра се
включват и художествените галерии.
Значителното нарастване, к о е т о се забелязва за периода 1966-1990
г. се дължи на о б с т о я т е л с т в о т о , че през т о в а време по-голяма част
от художествените отдели към историческите музеи са обособени в
самостоятелни художествени галерии. Създадени са и горепосочените
национални музеи и редица мемориални музеи в с т р а н а т а .
Н а с и т е н о с т т а с музейни и н с т и т у т и в с т р а н а т а спрямо броя на
населението, сравнено с други социалистически страни, по данни на
началниците на о т д е л и т е „Музеи" в тези страни, към средата на
седемдесетте години изглежда приблизително т а к а : в България един
музей се пада на 46 000 жители, в СССР на 166 000, в Полша на 95 000,
в Румъния на 63 000, в Унгария на 45 000 и в Чехословакия на 22 000,
к о е т о показва, че нашата страна по т о в а време е на едно от първите
места по броя на музеите съобразно броя на населението в тези
страни.
По профил създадените до края на осемдесетте години в България
музеи се разпределят к а к т о следва: Общоисторически музеи - 56. В
щях се показва историческото развитие от дълбока древност до наши
дни в различните региони на с т р а н а т а , в някои от т я х има и отдели
„природа". Следва да се посочи, че етнографски отдели има във всички
исторически музеи в тогавашните окръжни градове, к а к т о и в някои
исторически музеи в други населени места.
В т о р а т а група са специализираните исторически музеи. Техният
брой е 53. В тези музеи е показано историческото развитие за един или
няколко исторически периода. В т а з и категория се включват такива
музеи к а т о Националния музей „Рилски манастир", Националният
военноисторически музей, Военноморския музей във Варна, музеите в
Несебър, Сандански, Кораба-музсй „Радецки", Музея на образованието
в Габрово и др.
Най-голяма е групата на мемориалните музеи. Те са общо 68.
Посветени са на отделни личности и събития - дейци на
пационалноосвободителните борби, к а т о Васил Левски, Х р и с т о
Ботев, Любен Каравелов, баба Тонка и др.. к а к т о и на дейци на
работническото революционно движение, к а т о Георги Димитров,
Д и м и т ъ р Благоев, Георги Кирков и др. В тази група са мемориалните
музеи, посветени на писатели и поети к а т о П е т к о и Пенчо
Славейкови, П. К. Яворов, Йордан Йовков, Гео Милев, Христо
Смирнснски, Н. Й. Вапцаров u др., к а к т о u тези, представящи
художници, музиканти и др. В тази група е и музеят в Шумен, посветен

21
на унгарския национален герои Лаиош Кошут, пребивавал у нас след
с ъ б и т и я т а от 1848/1849 г.; музеят посветен на б и т к а т а край Варна
от 1444 г. между османците и предвожданите от Владислав Ягело
(наречен Варненчик) и Ян Хунияди войски, наречен „Дружба на
народите от 1444 г."; т а к а също мемориалът „Гарнизонно стрелбище"
В София, и др.
Х у д о ж е с т в е н о т о наследство е показано в 29 с а м о с т о я т е л н и
художествени галерии и в няколко художествени о т д е л а към
исторически музеи. В т я х са събрани произведения на изобразителното
изкуство от Всички поколения български майстори на ч е т к а т а и
д л е т о т о , к а к т о и част от българското иконно б о г а т с т в о .
Е т н о г р а ф с к о т о наследство на България съхраняват 11
с а м о с т о я т е л н и етнографски музеи и етнографски о т д е л и към
историческите музеи. В т о в а число се включват Националният
етнографски музей към БАН, Етнографският парк-музей под о т к р и т о
небе „Етъра" край Габрово. В „Етъра" са уредени повече от 20
занаятчийски работилници, в които се и з р а б о т в а т произведения на
с т а р и т е занаяти. В тази група са Музеят на народните художествени
занаяти в Троян, Музеят на резбарското и зографското изкуство в
Трявна, Архитектурно-етнографският резерват в с. Боженци.
Природните б о г а т с т в а са събрани в 4 самостоятелни природни
музея. Това са Националният природонаучен музей в София,
природонаучните музеи в Пловдив и Котел и Музея на родопския к а р с т
Чепеларе. Към т я х се числят и природонаучните отдели към
историческите музеи в Благоевград, Белоградчик, Бургас, Варна,
Плевен, Русе, природонаучният филиал на Ловешкия исторически
музей, в с. Черпи Осъм и експозицията при резервата „Сребърна". Към
т а з и група следва да причислим и Националния музей „Земята и
хората" в София, които е със специален профил и е създаден през 1985
а., с близкото съдействие на тогавашния председател на К о м и т е т а за
култура Георги Йорданов. Неговото създаване с т а в а възможно
благодарение на даренията, направени от Михаил Малеев и Илия Делев,
к а т о част от сбирката на Делев е заплатена.
Българското л и т е р а т у р н о наследство, освен в мемориалните
музеи, посветени на поети и писатели, се събира и в 11ационалния музей
на българската литература, к а т о мемориалните музеи в София са
негови филиали, а т е з и в с т р а н а т а са под м е т о д и ч е с к о т о му
ръководство. Поради липса па материална база Националният
литературен музей не е о т к р и т за посещение.
Националният селскостопански музей събира материали за
и с т о р и я т а на селското с т о п а н с т в о в България - полевъдство,
животновъдство, овощарство, селскостопанска техника и др.
Музеят на образованието в Габрово има задача да проучва и събира
материали и да показва и с т о р и я т а на образованието в с т р а н а т а от
килийното обучение до наши дни, к а к т о и м е т о д и т е на обучение през

22
различните периоди.
Националният политехнически музеи и неговите филиали - Музеят
на т е к с т и л а в Сливен и П а л а т а т а на физиката в Казанлък, събират
материали и показват историята на техническото развитие.
Музеят на а р х и т е к т у р а т а във В. Търново събира материали и
проучва и с т о р и я т а на а р х и т е к т у р н о т о развитие в България и
приносът на видни български архитекти в т о в а развитие. Поради
липса на материална база музеят няма експозиция.
М у з е я т на т р а н с п о р т а В Русе се занимава с и с т о р и я т а на
железопътния и автомобилния транспорт В с т р а н а т а .
В музея на физкултурата и спорта В София се събират материали и
е показана и с т о р и я т а на физкултурното и спортно дВижение В нашата
страна.
Превърнати са в музеи Боянскапш църква и Земенският манастир.
Наред с държавната музейна мрежа, до края на о с е м д е с е т т е години
са създадени и над 580 музейни сбирки към читалища, училища,
университети, предприятия, ТКЗС, манастири, военни поделения и др.
(31) По профил те се разпределят т а к а : с общоисторически профил -
330, 70 са мемориални, 75 художествени, 50 етнографски, 30
археологически и др.
Някои от тези сбирки по събраните в т я х материали и подредените
експозиции се равняват с някои от държавните музеи. Типичен пример
в т о в а отношение са музейните сбирки в с. Горна Липници,
Великотърновско, с отговорник Никола Серафимов - дългогодишен
учител и историк на селото, к а к т о и музейните сбирки в Стрелча,
Панагюрско, селата Бори но и Момчиловци, Смоленско, в градовете
Петрич, Попово, Тополовград и др.
К а к т о се вижда, музейната мрежа обхваща цялата т е р и т о р и я на
с т р а н а т а . В музеите са събрани и се събират материали, които
показват историческия, културния, икономическия ж и в о т в България в
миналото, а също т а к а техническото развитие и природните
б о г а т с т в а на с т р а н а т а .

23
 3. СЪБИРАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА МУЗЕЙНИТЕ Ф О Н Д О В Е

ОсноВна задача на т а к а изградената музейна мрежа и на музейните

работници през разглеждания период е събиране и опазВане на
дВижимите паметници на к у л т у р а т а , к о и т о и м а т историческа,
етнографска, културна, художествена, техническа и природонаучна
стойност.
ВъВ Връзка с тоВа още през 1952 г., к а к т о беше спомената, е
издадена пърВата инструкция за приВеждане В и з В е с т п о с т ,
регистрация и опазВане на паметниците на културата. През 1958 г.
т а з и инструкция е заменена с и н с т р у к ц и я т а за д ъ р ж а в н а т а
регистрация на музейните фондоВе. През 1960 г. инструкцията е
допълнена. Допълнения са праВени и по-късно. ТоВа се е налагало поради
Възникналите В процеса на работа проблеми. В инструкцията и
допълненията към нея, основната идея е да се положат максимални
усилия за събиране на колкото се може поВече музейни ценности,
съчетани с грижата за т я х н о т о юридическо и физическо опазВане.
ПърВоначално е било необходимо да се подменят с т а р и т е
инвентарни книги с отпечатания нов образец съгласно инструкцията.
ТоВа с т а в а В началото на ш е с т д е с е т т е години, к о г а т о Въвеждането
на ноВия образец В п р а к т и к а т а стаВа задължително. Този образец е
задължителен за Всички музеи В с т р а н а т а . Преди тоВа Всеки музей има
сВой образец. ТоВа от сВоя с т р а н а предполага уеднаквяване на
изискванията по отношение на описването на музейните експонати и
Възможности за В бъдеще да се осигури машинна обработка на фонда.
Пред ръкоВодстВата на музеите е поставен въпроса да се
преинвентират Всички експонати от с т а р и т е инвентарни книги, к а т о
същевременно се инвентират и новопостъпващите. Това е огромна
задача изпълнението, на к о я т о изисква много време и усилия от
ръководствата и музейните работници, още повече, че първоначално
р а б о т е щ и т е в музеите специалисти са много малко. Трябва да се каже,
че въпреки т р у д н о с т и т е в 90 % т а з и задача е изпълнена, независимо
от огромния брой новопостъпващи музейни ценности.
В началото на ш с с т и с с с т т с гоиипи. със съгласието на К о м и т е т а
за българската православна църква и религиозните култове, па
музейните работници е възложена инвентаризацията па иконите и
църковната у т в а р , намиращи се в църквите и м а н а с т и р и т е в
с т р а н а т а . Инвснтирани са няколко десетки хиляди икони и църковни
предмети, к а т о един от описите е оставен на с ъ о т в е т н и т е църковни
н а с т о я т е л с т в а , а другият е запазен в с ъ о т в е т н и я музей. По т о з и
начин е спасено от изчезване ценно народно б о г а т с т в о .
До края на 1965 г. в основни линии е завършена р а б о т а т а по
преинвентаризация и инвентаризацията на постъпилите дотогава в
музеите паметници. По т о в а време започва паспортизацията на
музейните ценности, Включени В държавния музеен фонд. Заедно с т о в а

24
започва и създаването па различни видове картотеки.
За да се види огромния обем на р а б о т а т а , ще посочим няколко
цифри. През 1958 г. в музеите са постъпили 51 048 музейни единици, а
през 1979 г. т е х н и я т брой е 184 323. В периода 1960-1970 г.
средногодишните постъпления са 77 000 единици, а през 1970-1980 те са
136 000. Само В периода 1979-1981 г. в музеите са постъпили 480 000
музейни ценности. Този период е свързан с подготовката и ч е с т в а н е т о
на 1300-годишнината на българската държава. П о д г о т о в к а т а на
ч е с т в а н е т о активизира не само музейните работници, а и
многобройните доброволни сътрудници на музеите.
Б р о я т на художествените произведения, събрани в художествените
галерии и в художествените отдели към музеите до 1980 г. надхвърля
50 000, а събраните дотогава етнографски експонати са над 350 000
единици.
Трябва да се отбележи, че по с т а т и с т и ч е с к и данни музейният фонд
на с т р а н а т а през 1985 г. надхвърля 3 500 000 единици, а през 1990 г. т о й
достига 4 100 000. В т а з и бройка не се включват събраните в
музейните сбирки паметници, които са няколко десетки хиляди.
Характерно за събраните в нашите музеи паметници, за разлика от
редица големи музеи по с в е т а е т о в а , че те произхождат от
българските земи и с в и д е т е л с т в а т за историята на племената и
народите, обитавали тези земи, к а к т о и за историята и к у л т у р а т а на
българския народ.
За натрупването на този фонд през осемдесетте години, особен
принос и м а т Националният исторически музей, Националният музей
на българската л и т е р а т у р а и Окръжните исторически музеи в
Благоевград, Варна, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Ямбол, Толбухин
(Добрич), принос и м а т и художествените галерии в Сливен, Cm. Загора,
Кърджали, Плевен, Толбухин (Добрич), Разград, Ямбол, Пазарджик,
Кюстендил и др., които се сдобиват с богати сбирки от художествени
произведения на българските художници и др.
В периода 1945-1990 г. В музеите са събрани много експонати е
висока научна, художествена и материална стойност. Д о с т а т ъ ч н о е
да споменем Панагюрското златно съкровище, намерено през 1949 г. и
Горнославското монетно съкровище от византийски златни монети,
намерени в началото на ш е с т д е с е т т е години и постъпили в
Археологическия музей в Пловдив; Боровското сребърно съкровище,
постъпило в Окръжния исторически музей в Русе в началото на
седемдесетте години. В средата на ш е с т д е с е т т е години при разкопки
на Могиланската могила в гр. Враца е о т к р и т о и постъпва в Окръжния
исторически музей на града - съкровище на тракийска принцеса,
състоящо се от над 1000 златни, сребърни и други предмети. През 1971
г. в Окръжния исторически музей в Разград е прибрано съкровище от
825 златни монети от пети век, о т к р и т и при разкопки на римския
град Лбритос край Разград. Преславското съкровище, намерено при

25
разкопки В стария град през 1978 г. състоящо се от няколко десетки
предмета. Рогозенското съкроВище състоящо се от 165 сребърни и
позлатени предмета, к о е т о е о т к р и т о 6 края на 1985 и началото на
1986 г. и прибрано В ОИМ ВъВ Враца. Известни са В цял с в я т з л а т н и т е
съкровища от Варненския некропол, с т о т и ц и са единичните
паметници с голяма научна, художествена и материална стойност.
Виж снимки № 1, 2, 3, 4, 5.

I. ПшшгЬрскопю ч.ишшо ськ/юЯтцс. Лрхго.ккч/чсски .ny icii - Пловдив.

26
2. Експонати от Рогозенското съкровище. Регионален музеи • Враца.

27
4. 3.шитият наколенник от Могимтската логи.ш вьв Враца. Регионален
исторически Jiyieii - И/ни/а.

29
 5. Средновековен каменен релеф от Стара Загора. Регионален исторически
музей - Стара Загора.

Наред със събирането, много грижи са положени и за опазването на

събраните паметници. В много музеи са осигурени подходящи
фондохранилища. ТоВа Важи за Всички музеи, к о и т о са се сдобили с
ноВопостроени и преустроени сгради. Консервацията и реставрацията
на събраните музейни експонати е нова дейност, за к о я т о са нужни
кадри, помещения, апаратура, различни видове химикали и
допълнителни средства. Въпреки т р у д н о с т и т е , т а з и дейност
получава широк размах. Организирани са а т е л и е т а за консервация и
реставрация към Окръжните исторически музеи в Благоевград, Варна,
В. Търново, Плевен, Враца, Cm. Загора, Перник, Бургас и др., к о и т о
и м а т за задача да обслужват музеите в с ъ о т в е т н и т е райони.
А т е л и е т а за консервация и реставрация са организирани и към
повечето от националните музеи. 11а първо м я с т о т о в а е а т е л и е т о
към Националния воснноисторичсски музей, к о е т о в редица случаи
оказва методическа помощ на новоизградените а т е л и е т а . По-късно
а т е л и е т а са организирани към Националния музей „Рилски манастир",
към Националния музей на революционното движение, към
Националния исторически музей, към Националната художествена
галерия, към Националния политехнически музей и др. През 1974 г.
а т е л и е т а т а са 9 с 36 сътрудници, а през 1984 г. - 16 с близо 120
сътрудници. До 1945 г. ателие за консервация и реставрация е имало
само към Археологическия музей при БЛП. (32)
30
 За обобщаване u разпространяване на положителния о п и т по
събиране и опазване на музейните ценности са организирани редица
национални съвещания и семинари.
На 30 ноември 1972 г. в Хасково е проведено национално съвещание
на т е м а „Комплектуване, о т ч е т н о с т , научна обработка и охрана на
музейните фондоВе". Изнесеният доклад, подготвен от Сава Костова
- 'сътрудник на о т д е л „Музеи", Иван КънеВ от Националната
художестВена галерия, Радка НайденоВа от Националния
Военноисторически музей и П е т ъ р КоеВ от ОИМ Cm. Загора,
предизвика жив интерес; В разискванията по него Вземат участие
поВече от 10 чоВека. (33) Па 26 и 27 октомВри 1983 г. В Шумен се е
състояла среща на музейните работници, занимаващи се с
комплектуването и опазването на музейните фондове. На срещата
сътрудниците на о т д е л „Музеи" Сава Костова, Гинка Тивчева и Дора
Долапчиева изнасят доклади, к а к т о следва: „Общи проблеми на
събирането и опазването на музейните фондове", „За проблемите на
събирателската работа в етнографските музеи" и „Проблеми на
събирателската р а б о т а В музеите и о т д е л и т е социалистическо
с т р о и т е л с т в о " . О п и т ъ т на Музея на революцията в Москва по тези
въпроси сподели Галина ИваноВна Ведеринкова. (34) По повдигнатите
проблеми са се изказали повече от 15 човека между, които проф. Борис
М и т е в - д и р е к т о р на Националния музей на революционното
движение, доц. Стефан Киров - директор на Окръжна дирекция КИН -
Варна, Бистра Рингилова от Националната художествена галерия,
Мария ЧервендииеВа - директор на Нац. музей „Г. Димитров", Иван
Якимов - директор на ОД „КИН" - Търговище, Мария Паскалева -
ОИМ Толбухин (Добрич) и др.
Наред с постиженията в събирателската работа са допуснати и
редица слабости. Па първо м я с т о следва да се отбележи
недостатъчното събиране на материали за периода на
капиталистическото развитие след освобождението на България,
к а к т о и материали за буржоазните партии от този период. За периода
след В т о р а т а световна война основна слабост е н е д о с т а т ъ ч н о т о
документиране на измененията, настъпили в градската среда, в
п р о м и ш л е н о с т т а и в селското с т о п а н с т в о в р е з у л т а т на
разгърналото се с т р о и т е л с т в о . Особено труден е бил проблемът за
критериите - какво следва да се събира в музеите к а т о белег за най-
новата история на с т р а н а т а . Недостатъчно активно в първите
години е и събирането на материали, свидетелстващи за б и т а на
народа след 1878 г. - дотолкова, доколкото такива все още са били
запазени.
Основна слабост по опазването на музейните ценности е
н е д о с т а т ъ ч н а т а материална база за фондохранилища в ч а с т от
музеите. Слабото оборудване с климатична и друга техника, к а к т о и
недостигът на кадри в първите години, нужни за консервационно-

31
реставрационната работа.
Независимо от допуснатите слабости, може да се каже, че за
разглеждания период е събрано огромно национално б о г а т с т в о ,
с в и д е т е л с т в а щ о за и с т о р и я т а , к у л т у р а т а , б и т а , борбите,
изкуството, техническото развитие и природните б о г а т с т в а на
с т р а н а т а . З а т о в а и грижите за изучаването и запазването на т о в а
б о г а т с т в о , въпреки п р и с т р а с т и я т а на някои изследователи сега,
следва да продължи. В и с т о р и я т а бели петна няма и не може да има,
независимо дали т о в а някому се харесва или не се харесва. Има хора,
които с м я т а т , че даден период не заслужава внимание, т о в а обаче си е
техен проблем, а не на историята.

32

1
 4. НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА РАБОТА

Наред с н о р м а т и в н а т а уредба, създаването и укрепването на

музейните и н с т и т у т и , събирането и опазването на музейните
фондове, Важно м я с т о за социализация на музеите има и извършваната
0П1 музейните работници научноизследователска работа. Без научна
обработка на събраните паметници не може да се Върши сериозна
експозиционна р а б о т а , а о т т а м и пълноценна образоВателно-
Възпитатслна дейност сред п о с е т и т е л и т е . Не може да се
осъщсстВяВа пълноценна Връзка с о б щ е с т в е н о с т т а .
ЗатоВа още В първите години вниманието е насочено главно към
сработване с научните и н с т и т у т и на Българската академия на
науките (БАН). Търсена е т я х н а т а помощ за рецензираме на
подготвените от музейните работници тематични с т р у к т у р и и
тематико-експозиционни планове за новите музейни експозиции.
Ц е л т а е да се с в ъ р ж а т научните разработки в с ъ о т в е т н и т е
и н с т и т у т и с практическата музейна работа и да се избягнат грешки
В показването на историческите, л и т е р а т у р н и т е и др. ф а к т и .
Най-рано и най-бързо с р а б о т в а н е т о се о с ъ щ е с т в я в а с
Археологическия и н с т и т у т при БАН, с директор първоначално
академик Кръстьо Миятев, а по-късно академиците Д и м и т ъ р П.
Димитров и Д и м и т ъ р С. Ангелов. Тук и интересите на сътрудниците
на и н с т и т у т а , и на музейните работници в археологическите музеи и
отдели са най-близки. Археологическият и н с т и т у т дава, съгласно
нормативните документи, разрешение за археологически разкопки,
които в по-голямата си част се финансират от с ъ о т в е т н и т е музеи.
Постепенно Научният съвет започва да дава разрешения и на редица
утвърдили се археолози от музеите като: П е т ъ р Д е т е в , Д и м и т ъ р
Цончев и Христо Джамбов от Археологическия музей в Пловдив, Иван
Гълъбов от ОИМ - Бургас, Милко Мирчев от ОИМ - Варна, Вера
Антонова и Цветана Дремсизова от ОИМ - Шумен, Никола Ангелов
от ОИМ - В. Търново, Д и м и т ъ р Николов от ОИМ - Cm. Загора,
Йорданка Атанасова от ОИМ - Видин, Магдалена Станчева от Музея
за история на София, Виолета Димова от ОИМ - Русе, Богдан 11иколов
от ОИМ - Враца, Георги Александров от ОИМ - Монтана и др.
Това е свързано и с о б с т о я т е л с т в о т о , че разгърналото се
с т р о и т е л с т в о налага извършването на археологически разкопки на
много обекти. Така например само през l'ASl г. археолозите р а б о т я т на
повече от 200 обекта. (35)
Следва да се посочи, че в р е з у л т а т на археологическите разкопки
през разглеждания период, не само са събрани много паметници, но са
разкрити и проучени много обекти, които с в и д с т е л с т в у в а т за
и с т о р и я т а и к у л т у р а т а на племената и народите, живели по нашите
земи през вековете, к а к т о и за и с т о р и я т а на българския народ. Ще
посочим само някои от т я х . Продължават проучванията на

33
КараноВската селищна могила при с. КараноВо, Новозагорско, к о я т о с
един от най-богатите обекти на праисторическия период не само В
България, но и на Балканите. С малки прекъсвания тя е обитавана в
продължение на т р и хилядолетия.
Разкрити и проучени са т р а к и й с к и я т град Севтополис край
Казанлък, римските градове Абритус край Разград, Ескус до с. Гиген,
Плевенско, Нове край Свищов, Августа Траяна (Cm. Загора),
филипополис (Пловдив), к а к т о и българските Плиска, Преслав, В.
Търново, Червен и др. Виж снимка № 6.

(). Откритият при археологически paikouku античен театър в Пловдив.

Тези проучвания д а в а т много материали, които хвърлят нова

светлина върху и с т о р и я т а на н а ш и т е земи, върху българската
история.
О т ч и т а н е т о на р е з у л т а т и т е от археологическите разкопки с т а в а
практика в р а б о т а т а на Археологическия и н с т и т у т и о т д е л „Музеи"
при К о м и т е т а за култура. За целта се провеждат археологически
конференции. На тези конференции не само се о т ч и т а извършената
работа и получените р е з у л т а т и от с ъ о т в е т н и т е обекти; те се
явяват и своеобразна школа за младите музейни работници-археолози.
Ч е с т о п ъ т и конференциите са придружени е малки изложби на

34
експонати от разкопките В с ъ о т в е т н и я регион, а участниците В
конференциите се запознават на м я с т о с разкопаваните обекти.
Първата археологическа конференция за о т ч и т а н е на р е з у л т а т и т е
от разкопките се е състояла през май 1950 г. в София. На нея акад.
Кръстьо Миятев прави о т ч е т за състоянието на археологическата
наука за 1948-1949 г. Професор Д и м и т ъ р П. Димитров докладва на
т е м а „Съвременни задачи на българската археология", a cm. н. с. Тодор
Герасимов изнася доклад „Състояние и задачи на музейното дело в
България". (36)
От края на п е т д е с е т т е и началото на ш е с т д е с е т т е години започва
организирането на ежегодни археологически конференции, в к о и т о
у ч а с т в а т всички археолози от Археологическия и н с т и т у т и от
музеите в с т р а н а т а . В периода 1945-1990 г. са организирани общо 35
о т ч е т н и археологически конференции. Тяхното провеждане в различни
градове на с т р а н а т а се превръща в празник за археологическата наука
в с ъ о т в е т н и я град. Виж снимка № 7.

7. Участниците в археологическата конференция II Па.пик, 1971

Постепенно сработване и организиране на п а у ч н о - о т ч е т н и

конференции за изследователската р а б о т а В музеите се осъществява
и с И н с т и т у т а по история при БАН с директор първоначално
академик Д и м и т ъ р Косев, а по-късно академик Христо Христов и с
а к т и в н о т о съдействие на проф. Крумка ШароВа и с И н с т и т у т а по

35
история на БКП със съдействието на cm. н. с. Георги Радев.
Тези конференции са предшествани от национално съвещание за
научно-изследователската работа в музеите, к о е т о се е състояло на 9
април 1962 г. в София. Доклад с помощта на и н с т и т у т и т е при БА11 за
с ъ с т о я н и е т о на научноизследователската р а б о т а в музеите е
подготвен от отдел „Музеи". На съвещанието са се изказали акад.
Кръстьо Миятев, н. с. Милко Мирчев, cm. н. с. Ганка Найденова, н. с.
Д и м и т ъ р Цончев, cm. н. с. Георги Ил. Георгиев, Димитър Николов,
Дойно Дойнов, П е т к о Теофилов, Тодор Белчов, Иван Койнаков и др.
(37) Всички п о д ч е р т а в а т необходимостта от задълбочаване на
научноизследователската р а б о т а , к а т о главното внимание бъде
насочено към свързване на научните изследвания с нуждите на
практическата музейна дейност. Освен т о в а е изразено мнение, че по-
полезно ще бъде, ако обсъжданията в бъдеще се правят поотделно за
историческите периоди.
П ъ р в а т а национална конференция за научноизследователската
р а б о т а в музеите и о т д е л и т е „Възраждане на национално-
освободителни борби" се е състояла в гр. Елена на 11 и 12 ноемВри 1968
г. Сътрудници на Историческия и н с т и т у т при БЛН и музейни
работници ч е т а т доклади и съобщения по различни Въпроси от периода
на Възраждането и националноосВободителните борби. (38) ТоВа
о б с т о я т е л с т в о не разрешаВа да се правят сериозни обсъждания по
изнесените доклади и съобщения. Затова по предложение на Крумка
Шарова бъдещите конференции са т е м а т и ч н о насочени, к а т о т е м и т е
се с ъ о б щ а в а т предварително, за да м о г а т у ч а с т н и ц и т е да се
п о д г о т в я т по-добре.
Па 3 и 4 декември 1969 г. В Пловдив се е състояла национална
конференция за оценка на научните публикации на музейните
работници от всички музеи в с т р а н а т а . Докладът е подготвен въз
основа на оценки на и н с т и т у т и т е на БЛН. Той е изпратен
предварително па музеите в с т р а н а т а . На конференцията к р а т к о
резюме на доклада прави Мария Гаврилова, сътрудник на о т д е л
„Музеи". По доклада са се изказали представители на всички Видове
музеи. Те в по-голямата си част потвърждават изводите в доклада и
правят някои предложения за подобряване на научноизследователската
работа в музеите. Изказване е направила и представителката на
И н с т и т у т а то история при БЛН - Крумка Шарова. Тя преценява
конференцията к а т о положително явление и изразява мнение, че тя ще
тласне напред научната работа на музейните работници с р а б о т а т а
на сътрудниците в и н с т и т у т и т е на Б А Н Изказване е направил и
Теофил Иванов - представител и научен секретар на Археологическия
и н с т и т у т при БЛН. Той е подчертал значителния принос на
с ъ т р у д н и ц и т е на и н с т и т у т а за реализирането на музейните
публикации.(39)
В т о р а т а национална научна конференция на сътрудниците на

36
музеите и о т д е л и т е „Възраждане на националноосВободителните
борби" се е състояла на 12 април 1972 г. В Националния музей „Рилски
манастир" и е посВстеиа на 250-годишнината от рождението на
Паисий Хилендарски. Присъствали са поВече от 100 души. Наред с
научните съобщения на музейните работници доклади са прочели проф.
Крумка ШароВа и проф. Страшимир Димитров ( о т И н с т и т у т а по
балканистика при БАН). (40)
Научните постижения на музейните работници от т е з и музеи са
предмет на обсъждане на 11 и 12 ноември 1975 г. о т н о в о в гр. Елена.
Темите, по к о и т о са правени проучвания са: „Априлското въстание от
1876 г." и „Освободителната война от 1877-1878 г." Изнесени са 18
доклада и съобщения. Станали са оживени разисквания.(41)
Следващата конференция с работниците от горепосочените музеи
и отдели се е състояла на 26, 27 и 28 ноември 1986 г. във Велико
Търново. Тя е посветена на 1 Ю-годишнината на Априлското въстание
и 150-годишнината от рождението на Васил Левски. Научен
ръководител на конференцията е проф. Крумка Шарова, к о я т о изнася
и основния доклад „Васил Левски - п о з н а т и я т и непознатият". На
конференцията са изнесени общо 33 доклада и съобщения, в к о и т о са
посочени редица нови факти около подготовката и провеждането на
Априлското въстание и за живота и д е й н о с т т а на Васил Левски. (42)
П ъ р в а т а научна конференция на р а б о т н и ц и т е от музеите и
о т д е л и т е „История на капитализма и работническото революционно
движение и социалистическо с т р о и т е л с т в о " се е състояла на 4-6 май
1971 г. във Враца. На конференцията са присъствали 250 музейни
работници, сътрудници на Историческия и н с т и т у т и на И н с т и т у т а
по история на БК11. Изнесени са 37 доклада и съобщения, изказали са се
48 човека. (43) Виж сн. № 9.
Научна конференция, посветена на 50-годишнииата на
Септемврийското въстание от 1923 г. се е състояла на 17 и 18
октомври 1973 г. в Михайловград (дн. Монтана). Присъствали са
сътрудници от горепосочените музеи и и н с т и т у т и . Изнесени са
доклади и съобщения за п о д г о т о в к а т а и провеждането на
Септемврийското въстание в с т р а н а т а .
Следващата конференция на сътрудници от тези музеи и отдели се
е състояла на 26-28 април 1977 г. в гр. Батак. На нея са изнесени 30
доклада и съобщения. Станали са оживени разисквания. Обстойно
изказване е направил cm. н. с. Георги Радев от И н с т и т у т а по история
на БКП. Той се е спрял на дребнотемието, к а т о основен н е д о с т а т ъ к
на ч а с т от изнесените съобщения. Важна т е м а според него, в
р а з р а б о т в а н е т о на к о я т о м о г а т да помогнат музейните работници е
т е м а т а за уточняване броя на партизаните в различните зони и
т я х н а т а военна подготовка. Друга т е м а . к о я т о заслужава внимание за
широк кръг изследователи, е т е м а т а за съюзниците - БЗНС,
Социалдемократическата партия и т е х н и т е младежки организации, е

37
 9. Участниците в първата научна конференция за музеите по история на
капитализма и работническото реВолЬционно движение, състояла се във
Враца на 5-6 май 197/ г.

подчертал Радев. Обсъдена е и новата музейна експозиция на Градския

исторически музей. (44)
Следващата научна конференция се е състояла на 15 и 16 юни 1983 г.
в Пазарджик. Тя е била посветена на бО-годишнината на Юнското и
С е п т е м в р и й с к о т о въстание 1923 а. Научен ръководител на
конференцията е бил проф. Борис Митев - директор на Националния
музей на революционното движение в България.
Научните конференции с музейните работници от музеите и
о т д е л и т е „История на капитализма и работническо революционно
движение" допринасят много за изясняване на редица спорни моменти
за т о з и период, к а к т о и за насищане на експозициите с нови факти,
к а т о по този начин с ъ д е й с т в а т за подобряване на образователно-
в ъ з п и т а т е л н а т а дейност на музеите.
П ъ р в а т а национална конференция за научноизследователската
работа на сътрудниците от етнографските музеи и отдели се е
състояла в Пловдив на 15-17 ноември 1973 г. На нея д и р е к т о р ъ т на
Етнографския и н с т и т у т с музей при БАН, проф. Веселин
Хаджиниколов изнася основния доклад. В него т о й прави оценка на
научноизследователската работа в о б л а с т т а на етнографията. Освен

38
щова на т а з и конференция е избрана и координационна комисия за
бъдещето ръководство на научноизследователската р а б о т а В музеите
В о б л а с т т а на етнографията. В комисията са Включени - Веселин
ХаджиниколоВ - председател, и членове С т о я н Генчев и Делчо Тодоров
от Етнографския и н с т и т у т , Иваничка Георгиева от Българското
историческо дружество, Сава К о с т о в а от о т д е л „Музеи" при
К о м и т е т а за култура и музейните работници Елена Колева н. с. В
Етнографския музей в Пловдив, Нинко Заеков от Окръжния
исторически музей във Видин, Иван Якимов - директор на ОИМ в
Търговище и Иван Желязков - директор на Етнографския музей в
Елхово. (45)
Следващите години са се състояли още 5 конференции, на к о и т о са
докладвани проучванията на работниците от етнографските музеи в
страната.
От 10 до 13 май 1975 г. в Хасково се е състояла в т о р а т а национална
конференция по етнография. Наред с изнесените доклади и съобщения е
проведен и международен семинар на т е м а „Традиция и иновация".
Проф. ХаджиниколоВ е изнесъл доклад на т е м а : „Термени, традиция и
иновация". Присъствали са представители на е т н о г р а ф с к и т е
и н с т и т у т и в СССР, 1 юлит, ЧССР, Югославия и Унгария. (46)
На 21 и 22 февруари 1978 г. в Пазарджик е проведена следващата
конференция на т е м а : „Влиянието на освобождението на България
Върху народната култура", основен доклад на т е м а „Освобождението
на България и етнонационалното развитие на българския народ", е
изнесъл cm. н. с. Георги Cm. Георгиев. В него т о й развива проблема за
измененията, настъпили в етнонационалното развитие на българския
народ след освобождението на България през 1878 г. (47)
Т е м а т а на с ъ с т о я л а т а се на 14 и 15 май 1980 г. R Благоевград научна
конференция е: „Българската народна култура през вековете". Основен
доклад изнася проф. Веселин Хаджиииколов. В конференцията
уч;:стват около 200 души от музеите в с т р а н а т а и от Етнографския
и н с т и т у т с музей при БЛН. Състояла се е и кръгла маса на т е м а :
„Етнографските музеи и музейната система в с т р а н а т а " . Доклад по
т е м а т а е прочел п. с. Пенко Пунтсв - директор на Етнографския
музей при БЛП.
Научната конференция по етнография, проведена на 18-21 октомври
I(i83 г. в Габрово е посветена на въпроса за етническото единство и
м е с т н о т о разнообразие на българската народна култура. Основен
доклад по т е м а т а изнася проф. Веселин ХаджиниколоВ, a cm. н. с.
i сорги Cm. Георгиев е прочел доклад на т е м а : „ О б щ о т о и
специфичното в градската култура на българския народ". Виж сн. К> 8.
Разделени на две секции, участниците изслушват около 50 доклада и
съобщения. (49)
I (роведената на 22-24 октомври 1986 г. етнографска конференция в
Ловеч е посветена на етнографското музейно дело. Обсъдени са

39
I

8. Ръководството на научната конференция по етнография, състояла се 3

Габрово на 18-21 октомври 1984 г.

проблемите на етнографските музеи у нас и начините за т я х н о т о

решаване.
Провежданите научни конференции по етнография активизират
музейните работници в т ъ р с е н е т о и проучването на нови страни В
народната култура. Много музейни работници изучават по-цялостно
народната култура В с ъ о т в е т н и т е региони.
Няколко с а м о с т о я т е л н и научни конференции са посветени на
научните изследвания, извършени от музейните работници в музеите
и о т д е л и т е „Социалистическо с т р о и т е л с т в о " . П ъ р в а т а от т я х се е
състояла в Плевен през 1874 г. Присъствали са около 100 човека -
директори и музейни специалисти в т е з и музеи, к а к т о и
представители на Окръжните съвети за изкуство и култура. Изнсссни
са 20 доклада и съобщения. Е т о някои от тях: „Исторически етапи в
р а з в и т и е т о на селското с т о п а н с т в о " изнесен от проф. Рада Балевска
- директор на Националния селскостопански музей; Александър Вълч:в
- директор на Националния политехнически музей - се представя с
доклада „Влиянието на концентрацията на производството върху
техническия прогрес през годините на народната власт"; Величко
Коларски - н. с. в Националната художествена галерия - изнася доклад
на т е м а : „ Р а з в и т и е т о на съвременното българско изкуство в
експозицията на НХГ. (50)
В т о р а т а научна конференция с работници от музеите и о т д е л и т е
„Социалистическо с т р о и т е л с т в о " се е състояла на 20 и 21 ноември
40
 1979 г. В Пазарджик. Т е м а т а на конференцията е: „Българо-съветската
дружба и взаимопомощ в д е й н о с т т а на българските музеи".
В с т ъ п и т е л н о т о слово на конференцията е произнесъл cm. н. с.
Дойно Дойнов - зам. генерален директор на ДО „Пластични изкуства,
културно наследство и библиотечно дело".
На конференцията са изнесени 36 доклада и съобщения, засягащи
проблемите на икономическото, културното и военното
с ъ т р у д н и ч е с т в о между България и СССР, Връзките между
п о б р а т и м е н и т е градове и др. Ще споменем само някои от т я х : cm. н. с.
Ангел Наков от Историческия и н с т и т у т при БАН - „Българо-
с ъ в е т с к и т е отношения В р а з В и т и е т о на социалистическа България"
(НакоВ е и научен ръкоВодител на конференцията); проф. Рада Балевска
и Елена К о т е в а - „ П о м о щ т а на СССР в р а з в и т и е т о на о в ц е в ъ д с т в о т о
В България"; полк. Марин Калонкин - „ П о м о щ т а на СССР за създаване
на офицерските кадри в България"; к. и.н. Мария Овчарова - „Илия
Бешков за СССР и българо-съветската дружба по материали от
българския периодичен печат". (51)
С л е д в а щ а т а конференция се е състояла на бригадирското движение
В България. Па конференцията са изнесени 31 доклада и съобщения.
Научен ръководител е cm. н. с. Йордан ЗарчеВ от И н с т и т у т а по
история при БАН.
Научните конференции с р а б о т н и ц и т е от т е з и музеи и отдели
п о м а г а т да се о ч е р т а я т основните етапи в историческото развитие
на с т р а н а т а след 1944 г. и да б ъ д а т представени най-пълно в
музейните експозиции.
С ъ с т о я л и са се и няколко национални конференции за
научноизследователската р а б о т а , извършвана В природонаучните
музеи и отдели „Природа".
П ъ р в а т а от т я х е проведена на 24 и 25 септември 1974 г. във Варна.
Изнесени са 10 доклада и съобщения и две научни информации за
природонаучните резервати в с т р а н а т а . Cm. н. с. Георги Пешев от
Зоологическия и н с т и т у т на БЛ11 е направил оценка, че конференцията
е минала на добро организационно и научно равнище, с в и д е т е л с т в а щ о
за и а р а с т н а л и т е възможности на музейните работници от т е з и
музеи. (52)
От 27 до 29 май 1986 г. в Бургас се е състояла научна конференция с
р а б о т н и ц и т е от природонаучните музеи и о т д е л и „Природа".
Присъствали са около 40 музейни специалисти. Главното внимание на
у ч а с т н и ц и т е в конференцията е било насочено към проблемите,
възникнали при изграждането на н о в а т а експозиция на природонаучния
о т д е л на Окръжния исторически музей в Бургас. На б а з а т а на доклада
на Д. Смилова е направено задълбочено обсъждане на музейната
експозиция. Освен т о в а са изнесени докладите: „Орнитологични
изследвания на р е з е р в а т а „ Л т а н а с о в с к о езеро" от Т. Минчев,
„Зоогеографски особености на орнитологията в Бургаско" от Ал.

41
Археологическия музей В Пловдив и в Окръжния исторически музей във
Варна (сега регионален). С повишаване нивото на научната работа се
създават условия за организирането на научни групи в редица музеи. До
1966 г. научни групи са създадени и към окръжните исторически музеи
в Шумен, Cm. Загора, В. Търново, к а к т о и в Националния
военноисторически музей, в Националния музей на революционното
движение, в Националния музей „Рилски манастир" и в Музея за
история на София. С решение на Изпълнителното бюро на К о м и т е т а
за култура от 15 май 1970 г. научни групи са създадени към Националния
музей „Георги Димитров", към Националния парк-музей
„Шипка-Бузлуджа", и към окръжните исторически музеи в Бургас,
Плевен, Видин, Враца, Благоевград, Русе, Толбухин (Добрич).
Решението предварително е съгласувано с и н с т и т у т и т е на БАН. По-
късно научни групи са изградени и към Националната художествена
галерия, към Националния музей на българската литература, към
Националния исторически музей, към Музея на революционното
движение, к а к т о и към Природонаучния музей в Пловдив. (57)
До края на о с е м д е с е т т е години към музеите в с т р а н а т а са
създадени 22 научни групи с над 110 cm. н. с. и н. с. по археология,
Възраждане и националноосвободителни борби, история на
капитализма и работническото революционно движение и по най-нова
история на с т р а н а т а , к а к т о и по изучаване на художественото ни
наследство. Научни сътрудници има и по етнография и по
природонаучните дисциплини. И з п и т и т е за научни сътрудници в
музеите се провеждат в с ъ о т в е т н и т е и н с т и т у т и на БАН. Научните
сътрудници в музеите се ползват с правата на научните сътрудници в
академичните и н с т и т у т и , к а т о задълженията им да се занимават с
музейна р а б о т а о с т а в а т . Редица музейни работници са защитили
кандидатски (сега докторски) дисертации.
Създаването на научни групи към музеите с т а в а причина, много от
изявилите се в научната работа музейни работници да о с т а н а т в
с ъ о т в е т н и т е музеи, а не да се с т р е м я т към научните и н с т и т у т и на
БЛН. Въпреки т о в а редица от т я х тръгнаха по п ъ т я на „ ч и с т а т а "
наука и постигнаха забележителни успехи. Това са: Иван Гълъбов от
Окръжния исторически музей в Бургас, Панчо Русев от музея в
Димитровград, Дойно Дойнов и Цонко Генов от Националния
военноисторически музей, Андрей Пантев от ОИМ - Видин, Румяна
Радкова, М а р т а Бур-Марковска и Любен Прашков от Националния
музей „Рилски манастир", Георги Cm. Георгиев от Националния музей
на революционното движение, Иван Радков от ОИМ - Русе, Д и м и т ъ р
Овчаров от ОИМ - Търговище, Иван Койнаков от Музея на
революционното движение - Пловдив, Веселина Инкова от ОИМ - В.
Търново, Горанка Тончева u Велко Тонев от ОИМ - Варна, И г н а т
Минков и Cm. Дойнов от ОИМ - Габрово, Людмил Г с т о в от
Историческия музей в Казанлък и др.

44
 Значителни успехи в научноизследователската р а б о т а са
постигнали и много от останалите в музеите cm. научни и научни
сътрудници, к а к т о и много от музейните работници без научни
степени. Тук следва да отбележим П е т ъ р Детев, Д и м и т ъ р Цончев,
Диляна Ботушарова и Христо Джамбов от Археологическия музей в
Пловдив, Вера Антонова, Минко П е т к о в и Георги Джумалаев от ОИМ
. Шумен, Димка Стоянова от ОИМ - Благоевград, Иван Райкински и
Богдан Николов от ОИМ - Враца, Богдан Султов и Тодорка Драганова
от ОИМ - В. ТърноВо, Жечка Сиромахова и Виолета ДимоВа от ОИМ
- Русе, Д и м и т ъ р I [иколов, Величка КойчеВа, Христо БоюклиеВ и Минчо
ДимитроВ от ОИМ - Cm. Загора, Стефан СтанеВ, Донко ДочеВ и.
Йордан Илиев от Природонаучния музей и от Музея на
революционното движение в Пловдив, Иван Драев, Божидар Д и м и т р о в
и Гичо Лазов от Националния исторически музей, Надежда Янева и
Руси Русев от Националния музей на революционното движение,
Йордан Баев и Мария ЯнкоВа от Националния музей „Г. Димитров",
Магдалена Станчева от Музея за история на София, Милко Мирчев,
К о с т а Стоянов, Димитър Димитров, Михаил Аазаров, Александър
Кузев и Иван Иванов от ОИМ - Варна, Любка Бобчева от ОИМ -
Толбухин (Добрич), Горо Горов и Иван Карайотов от ОИМ - Бургас,
Свобода Порова и Михаил Грънчаров от ОИМ - Плевен, Марин Добрев
от Художествената галерия в Cm. Загора, Лазар Марински, Христо
КовачеВски, Величко Коларски, Виолета ЛндрееВа от Националната
художестВена галерия, Костадинка ПаскалеВа от филиала за
старобългарско изкуство към НХГ, Николай Домусчиев от
Националния военноисторически музей, Гергана Цанова от
Историческия музей в Казанлък, Ганко Цанов от Музея на народните
художествени занаяти в Троян, Симеон Симеонов от Историческия
музеи В Севлиево и др.
За подобряване на научноизследователската работа В музеите са
помогнали много и създадените към някои от т я х научни издания -
известия и годишници, к а т о тези на ОИМ - Варна, на музеите в
Пловдив и на някои от националните музеи. Това обаче се оказва
недостатъчно и не по силите и финансовите възможности на всички
музеи. З а т о в а по предложение на о т д е л „Музеи" с Решение на
С е к р е т а р и а т а на ЦК на БКП са създадени шест регионални научни
издания за музеите от с ъ о т в е т н и т е региони: за м у з е и т е от
Североизточна България към Окръжния исторически музей във Варна;
за Северна България към ОИМ - Велико ТърноВо; за Северозападна
България към ОИМ - Враца, за Югозападна България към ОИМ -
Благоевград; за Южна България към музеите в Пловдив и за
Югоизточна България към ОИМ - Cm. Загора. Изданията числящи се
към националните музеи, се запазват.
Към края на о с е м д е с е т т е години Музеят на народните
художествени занаяти в Троян започва да издава сборника „Културно-

45
П р о с т о в , „ И с т о р и я на р а с т и т е л н о с т т а по Ч е р н о м о р с к о т о
крайбрежие" от М. Филипова, „Особености на и х т е о л о г и я т а на р е к и т е
от Ю ж н о т о Черноморие" от Я. СиВков. Виж снимка № 10.

10. Участниците (1 конференцията но научно-н зсжуовате.нката работа в

природонаучните му >еи. Бургас, 28 май 1986 г.

II peg у ч а с т н и ц и т е В конференцията е прожектиран филма „ Ж и в о т

В солниците" и е организирана екскурзия с научна цел go националния
парк „ Р о п о т а м о " и резервата „Селкосия" при с. Кости. (53)
Наред с горепосочените, научна конференция по проблемите на
консервацията и р е с т а в р а ц и я т а е организирана на 13 и 14 декември
1974 г. във Варна. Организатори са о т д е л „Музеи", Националният
и н с т и т у т за п а м е т н и ц и т е на к у л т у р а т а и Народната библиотека
„Св. Св. Кирил и Методий". Присъствали са 120 души от а т е л и е т а т а
за консервация и р е с т а в р а ц и я при м у з е и т е , НИ ПК, Н а р о д н а т а
библиотека и др. Изнесени са 30 доклада и съобщения. Между т я х
следва да се о т б е л е ж а т д о к л а д и т е на Любен Прашков -
„Лдминистративно-организационни проблеми на консервацията и
р е с т а в р а ц и я т а " , на Здравко Варов - „Общотеоретически въпроси на
консервацията и реставрацията", на Стоянка Иванова
„Практически въпроси, решени в а т е л и е т а т а по консервация към
музеите". (54)
40
 В ч с с т на 1300-годиишината на България по м е с т а са проведени
много научни конференции с у ч а с т и е т о на музейни работници. Във
Варна на т е м а „България и Причерноморието", в Созопол -
„Тракия-Понтика", в Благоевград - „ Р е з у л т а т и от експедиция
„Струма", в Габрово - „Тревненската художествена школа", в Смолян
- „Родопски героично-исторически фолклор" и др.
През ноември 1984 г. по инициатива на р ъ к о в о д с т в о т о на
Националния исторически музей и отдел „Музеи" е проведена В София
научна конференция на т е м а „40 години социалистическа революция и
развитие на музейното дело". В конференцията с доклади са участвали
академиците Веселин Хаджиниколов и Димитър АнгелоВ, проф. Симеон
ДамяноВ, cm. н. с. Иван Драев и др. Направен е задълбочен анализ на
постиженията и слабостите В р а з в и т и е т о на музейната система в
с т р а н а т а . (55)
Провежданите конференции са предварително обмисляни и
т е м а т и ч н о насочвани с оглед нуждите на музеите и проблемите,
к о и т о решават с ъ о т В е т н и т с и н с т и т у т и на БАН. Тяхното редовно
провеждане стимулира музейните работници за научни търсения, дава
им възможност за изява, помага им да навлязат по дълбоко в
разглежданите проблеми, да свържат м е с т н и т е ф а к т и и събития с
общонационалните. Наред с т о в а конференциите помагат за набиране
на допълнителен изворов материал за дадено събитие от национално
значение. По този начин музейните работници д а в а т своя принос за
написване на многотомна история на България.
I lapeg с п о д г о т о в к а т а и у ч а с т и е т о в научните конференции,
музейните работници вършат и своята постоянна
научноизследователска работа. За да се видят мащабите на т а з и
дейност, ще приведем само един пример.
За периода 1945-1990 г. сътрудниците на Окръжния исторически
музей в Шумен са написали и публикували 406 заглавия, от к о и т о 8 по
праистория, 37 по проблемите на ранната и късна а н т и ч н о с т , 48 по
ранното средновековие, 47 са заглавията, посветени на късното
средновековие, 20 по нумизматика, 56 са посветени на османското
р о б с т в о и Възраждането, 22 са заглавията, посветени на
етнографията, 25 за и с т о р и я т а на капиталистическото развитие и 8
за периода след 1945 г. Освен т о в а са написани и публикувани 42 научно-
популярни с т а т и и и 52 брошури и албуми, както и 40 с т а т и и по
музейно дело. (56)
О р г а н и з а т о р с к а т а р а б о т а по провеждането на научните
конференции се извършва от сътрудниците на о т д е л „Музеи" и от
с ъ о т в е т н и т е музеи домакини на конференциите и с ш и р о к а т а
подкрепа на м е с т н и т е административни органи.
Научната работа постепенно се подобрява. За т о в а помагат и
създадените към музеите научни групи. До към края на п е т д е с е т т е
години и началото на ш е с т д е с е т т е години, научни групи има само в
41
историческото наследстВо на Троянския край".
В т е з и издания, поВечето от които излизат редоВно, музейните
работници получаВат възможност да публикуВат много материали за
и с т о р и я т а , бита, културата и изкуството на с ъ о т в е т н и т е региони и
по този начин да д а в а т градиво за историята на България. Само една
от задачите, поставени пред тези издания не е изпълнена добре -
р а з р а б о т в а н е т о на мозеоложки проблеми. През 1971 г. излиза и
първият т о м на „Българските музеи". Той обаче остава и единствен.
Освен на своите издания, много музейни работници сътрудничат и
на сп. „Музеи и паметници на културата", на списанията „Археология",
„Исторически преглед", „Изкуство", „Известия на археологическия
и н с т и т у т " и др.
За подобряване на научноизследователската р а б о т а В музеите
особено голяма помощ оказба сп. „Музей и паметници на културата",
к о е т о излиза редоВно от 1963 до 1988 г. с глаВен редактор доц. Марин
МихоВ (до 1985 г.), а след тоВа Таня РусеВа. Благодарение на доцент
МихоВ В него правят сВоя прощапулник в научноизследователската
р а б о т а десетки млади музейни работници. В неговите рубрики
„Научни съобщения и публикации", „Наши проблеми", „Наследство на
окръзите", „Наши дейци", „Музейно дело в чужбина" и др. намират
м я с т о много въпроси, засягащи м е с т н а т а история и културното
наследство на с т р а н а т а , к а к т о и Въпроси на т е о р и я т а и п р а к т и к а т а
на музейното дело.
В заключение може да се каже, че научните изследвания на
музейните работници са помогнали много за изясняване на редица
въпроси, засягащи м е с т н а т а история и културното развитие и са дали
своя принос за обогатяване с нови ф а к т и на събития от
общонационално значение.
11аучноизследователската работа се отразява положително и на
експозиционната дейност. Тя дава материал за изграждането на
музейни експозиции с високи научни качества и с т о в а помага за
насищаме на културно-просветната и образователно-възпитателната
работа на музеите с много научни факти. Тя повишава престижа на
музейните и н с т и т у т и и на музейните работници.

46
 5. ЕКСПОЗИЦИОННА ДЕЙНОСТ

Г л а в н а т а социална функция на музеите се осъществява чрез

т е х н и т е експозиции. Чрез експозициите п о с е т и т е л и т е се запознават
със събраните от музейните работници материали, с постиженията
по проучване на т е з и паметници, със съдържащата се в т я х
информация.
К а т о се има предвид, че музеите се посещават от хиляди граждани,
от различни социални групи и с различно равнище на образование, то
с т р е м е ж ъ т е бил в научно-познавателно отношение експозициите да
о т г о в а р я т на над средното интелектуално равнище на т е з и
п о с е т и т е л и . Освен т о в а със с р е д с т в а т а на художествено-
п р о с т р а н с т в е н о т о оформление научната информация да се поднася по
Възможния най-достъпен начин. Художествено-пространственото
оформление на експозицията да не бъде самоцел, а средство за най-
ефектно показване на паметниците на културата.
Това е могло да се постигне само чрез близкото сработване между
музейния работник и художника оформител. Това сработване на
базата на разработените от музейните специалисти т е м а т и ч н и
с т р у к т у р и и тематико-експозиционни планове, и п р о е к т и т е на
художниците за художествено-пространственото оформление на
музейните експозиции.
Тематико-експозициоините документи се рецензират в научно
отношение от научни сътрудници на с ъ о т в е т н и т е и н с т и т у т и на
БАН, а в методическо - от сътрудниците на отдел"Музеи" към
К о м и т е т а за култура.
П р о е к т и т е за художествено оформление се п р и е м а т от
специализиран художествен съвет, първоначално към о т д е л „Музеи", а
след \Ч1Ч г. - от Държавната комисия за изящни и приложни изкуства
и архитектура (ДКИПИА) към К о м и т е т а за култура и Съюза на
българските художници.
Позицията, к о я т о са защитавали музейните специалисти за
художествено-пространственото оформление е била, че най-доброто
оформление е това, при което не се натрапва на очи оформлението, а
с него се п о д ч е р т а в а т музейните експонати - н о с и т е л и т е на
информацията. Друго съществено изискване на музейните
специалисти е било - оформлението да дава възможност за мобилност,
т. е. за безпрепятствена смяна на експонатите в експозицията. На
практика се оказва, че именно тези експозиции са най-дълготрайни, те
най-мъчно о с т а р я в а т .
За сполучливото оформление голяма роля играе и с р а б о т в а н е т о
между художника и музейния специалист. Вникването на художника в
тематико-скспозиционния план, а на музейния работник - в п р о е к т и т е
за художественото оформление - е сигурна гаранция за успех.
С х у д о ж е с т в е н о - п р о с т р а н с т в е н о т о оформление на музейните

47
експозиции са били ангажирани редица български художници к а т о Иван
Пенков, Преслав Кършовски, Стоян Сотиров, Александър ПоплилоВ,
Йордан БароВ, Георги ПетроВ, Иван Радев, Злати Чалъков, Д и м и т ъ р
Механджийски, П е т ъ р Гачев, Борис Китанов, Атанас HeiikoB, Сами
Биджерано, Асен Стойчев, Васил Стоянов, Евгени Йонов, Антон
Мичкуев, Любомир Йорданов, Апостол Русчев, Георги Чайковски, Тачо
Танев и др.
Изграждането на музейните експозиции социализира музеите, прави
ги съпричастни в с т р е м е ж а за издигане о б р а з о в а т е л н о т о и
културното равнище на хората, дава възможност на п о с е т и т е л и т е да
се запознаят с и с т о р и я т а и борбите на народа, с неговото изкуство и
б и т , с природните феномени, с видните негови личности.
Следва да се посочи, че музеите до 1945 г. не са разполагали с
н у ж н а т а експозиционна плащ, на новосъздадените след т о в а е
т р я б в а л о да се осигуряват работни помещения, помещения за
фондохранилища, лаборатории и експозиции. Това са т е ж к и проблеми,
които не е било възможно да се решават без съдействието и близката
помощ на м е с т н и т е власти.
Експозициите на съществуващите до 1945 г. музеи са били много
остарели и се е налагало т я х н о т о преустройство. В повечето случаи
те са подреждани от музейните работници без у ч а с т и е т о на
художници.
Една от първите експозиции на новосъздадените и н с т и т у т и е
експозицията на Националната художествена галерия, о т к р и т а в
помещенията на Градското казино на 27 м а р т 1949 г. П е т години по-
късно, през 1954 г. т а з и експозиция - допълнена и обогатена - е
пренесена в лявото крило на бившия царски дворец. (58)
11рез 50-те години започва о т к р и в а н е т о на редица нови експозиции.
На 23 септември 1950 г., е о т к р и т а експозицията на Националния
музей на революционното движение в България, на 21 януари 1951 г. -
експозицията на къщата-музей „Георги Димитров" в София. С ъ щ а т а
година през юли отваря в р а т и т е си за посетители и музеят П е т к о и
11енчо Славейкови. (59)
Нова експозиция през 1954 г. о т к р и в а и Националният
военноисторически музей, който е настанен в бившия военноинвалидсн
дом на бул. „Скобелев" № 23. С ъ щ а т а година на 19 февруари е о т к р и т а
експозицията на к. м. „Васил Левски" В ЛоВеч и експозицията на к. м.
на поста Николай ХрелкоВ В кВ. Горан Баня. (60)
Нужно е да се каже, че експозицията на Националния
Военноисторически музей, макар и със специфичен профил, е първата
по-цялостно изградена с исторически профил експозиция и от нея са се
учили много музейни работници от с т р а н а т а . Х у д о ж е с т в е н и т е
проекти са дело на колектив от с т у д и о т о на военните художници.
През 1954 г. е о т к р и т а и експозицията на Музея на българо-
с ъ в е т с к а т а дружба към Съюза на българо-съВетските дружества,

48
к а к т о u експозицията па археологическия о т д е л към Окръжния
исторически музеи В Кюстендил. (61) Две години по-късно о т в а р я т
Вратите си за п о с е т и т е л и к ъ щ и т е музей „Никола ВапцароВ" и
„Александър Стамболийски" В София, к а к т о и б и т о В а т а експозиция на
ОслскоВата къща В КоприВщица и музеят В Плиска. (62)
През 1956-57 г. с п о м о щ т а на Националния Военноисторически
музей е изградена и п ъ р в а т а експозиция на о т к р и т о в националния парк
„Шипка". На 2 юли 1957 г. е о т к р и т а за посетители и къщата-музей
„Никола Парапунов" В Разлог. (63) МеждуВременно са о т к р и т и и
военноморския музей - Варна и Мемориалният музей „ВладислаВ
Варненчик".
С н а б и р а н е т о на музейни експонати и п р и д о б и в а н е т о на
експозиционен о п и т в следващия период ежегодно се о т к р и в а т много
нови и преустроени експозиции. През 1958 г. е о т к р и т а експозицията
на ОИМ - Cm. Загора, 1959 г. на къщата-музей „Хр. Смирненски" -
София, на Музея на физкултурата и спорта'и на Етнографския музей в
Пловдив (през 1962 г.), на къщата-музей „Н. К. ЗГворов" В София и на
ОИМ - Търговище с ъ о т в е т н о през 1963 и 1964 г. (64)
И з г р а ж д а н е т о на експозицията на Парка-музей на о т к р и т о
„ Е т ъ р а " край Габрово започва през 1963 г. (65)
С н а р а с т в а щ и т е м п о в е през с л е д в а щ и т е години продължава
о т к р и в а н е т о на нови и п р е у с т р о й с т в о т о на с т а р и музейни експозиции.
В София през 1964 г. е о т к р и т а експозицията на къща-музей „Георги
Кирков". (66) На 19 юни 1965 г. е о т к р и т а е к с п о з и ц и я т а на
Националния музей „Рилски манастир", к а к т о и експозицията на
филиала на НХГ за старобългарско изкуство в к р и п т а т а на храма-
памстник „Св. Александър Невски". (67)
Много нови и преустроени експозиции са о т к р и т и през 1968 г. С нови
експозиции посрещат с в о и т е посетители Х у д о ж е с т в е н а т а галерия в
Плевен, Историческия музей в Мелник, к ъ щ а т а - м у з е й „Алеко
К о н с т а н т и н о в " в Свищов, къщата-музей „Вела Пеева" във Велинград.
Нова експозиция за и с т о р и я т а на капитализма и р а б о т н и ч е с к о т о
революционно движение е о т к р и т а и към ОИМ във Видин, а
експозицията на ОИМ - Cm. Загора е преустроена и преместена в друга
сграда. С ъ щ а т а , година е о т к р и т а и е т н о г р а ф с к а т а експозиция на
Националния музей „Рилски манастир". (68) През 1969 г. откриха
новите си експозиции Музеят на художествените з а н а я т и в Троян и
Музеят на големия унгарски революционер Лайош Kotuym в Шумен.
(69) Следващата година са о т к р и т и и преустроени експозиции на
о т д е л „Археология" към ОИМ - Варна, и н о в а т а експозиция на
Градския исторически музей В Сандански. (70) Много музеи посрещат
с в о и т е п о с е т и т е л и с нови експозиции през 1971 г. Това са О И М - Врана
с експозиция на о т д е л „Възраждане и националноосВободителни борби",
п р е у с т р о е н а т а експозиция на Градския исторически музей В
Асеновград, н о в а т а експозиция на музея Х р и с т о Б о т е в в Калофер.

49
 С ъ щ а т а година са о т к р и т и и преустроените експозиции на
Етнографския музеи В Пловдив и на Етнографския музеи В ЕлхоВо. На
31 м а р т В ГаброВо е о т к р и т а експозицията на къщата-музей „Митко
ПалаузоВ", а на 1 май експозицията на отдел „История на капитализма
и р а б о т н и ч е с к о т о революционно движение" в СлиВен. В
новопостроената сграда на гр. Б а т а к на 21 август е о т к р и т а
експозицията на ГИМ. (71)
През 1972 г. о т в а р я т в р а т и т е си за посетители с новоизградени и
преустроени експозиции Окръжните исторически музеи в Хасково,
Перник, Велико Търново, к а к т о и художествените галерии в Силистра,
Разград и Мездра. (72) Много плодотворен е и периодът 1973-1975 г.
О т к р и т и са повече от 20 нови и преустроени експозиции, к а т о
е т н о г р а ф с к а т а експозиция на ОИМ - Врана, п р е у с т р о е н а т а
експозиция на Музея на българо-съветската дружба в София и на Музея
на социалистическото с т р о и т е л с т в о В Димитровград, к а к т о и на
художествените галерии в Кюстендил и Стражица. (73)
По случай 100-годишнината на Априлското Въстание през 1976 г. в
Копривщица е о т к р и т а преустроената експозиция на къщата-музей
„Тодор КаблешкоВ". (74) Първата експозиция на С т о л и ч н а т а градска
галерия е о т к р и т а през 1977 г. Художествените галерии в Кърджали,
Шумен и Археологическия музей в Созопол о т к р и в а т новите си
експозиции през 1979 г. (75) В периода 1965-1980 г. са изградили своите
експозиции и художествените галерии в Пловдив, Cm. Загора, Сливен,
Русе, Бургас, В. Търново, Враца, Варна, Видин, Балчик и др.
С новоизградените си експозиции музеите и х у д о ж е с т в е н и т е
галерии засилват връзките си с о б щ е с т в е н о с т т а и разширяват своята
социално-културна роля. Следва да се подчертае, че през периода,
свързан с п о д г о т о в к а т а и ч е с т в а н е т о на 1300-годииншната от
създаването на българската държава са изградени нови и преустроени
експозиции на много музеи в с т р а н а т а . В годините 1980-1985 са
изградили с в о и т е експозиции Националният исторически музей.
Окръжните исторически музеи в Шумен, Враца, Пазарджик, Варна,
Плевен, Бургас, Хасково, Музеят на Възраждането и Природонаучният
музей в Котел, художествените галерии в Ямбол, Толбухин (Добрич) и
Берковица, къщите-музеи на Съби Димитров в Сливен и на Йордан
Йовков в Жеравна и Толбухин (Добрич). Виж снимки № 11, 12, 13. Едни
от последните експозиции са о т к р и т и през 1987 г.: на Националния
музей „ З е м я т а и х о р а т а " и преустроените експозиции на
Историческия музей и къщата-музей „Васил Левски" в Карлово, к а к т о
и на Окръжния исторически музей в Кърджали. (76)
Казаното дотук свидетелства за огромната работа, извършена от
музейните специалисти в о б л а с т т а на експозиционната дейност.
Изготвени са с т о т и ц и т е м а т и ч н и с т р у к т у р и и т е м а т и к о -
експозиционни планове. Художниците п р о е к т а н т и са подготвили и
реализирали с помощта на сътрудниците в с ъ о т в е т н и т е музеи много

50
 12. Кът от археологическата експозиция па Регионалния исторически музей
В Пазарджик.

/.?. Кът от етнографската експозиция на Регионалния исторически музеи В

Пазарджик.

52
проекти за художестВсно-пространстВено оформление на музейните
експозиции. Реализирани са експозиции с Високи научни и художестВени
качества, к а т о тези на Националния исторически музеи, Националния
музеи „Земята и хората", окръжните исторически музеи В ПлеВен,
Варна, Враца, Кърджали, Шумен, Пазарджик, Смолян, Музея на
образоВанието В Габрово, Музея на художестВените занаяти В Троян и
много други.
Със сВоите проекти и изпълнения на художсстВено-
пространстВеното оформление се утВърждаВат художниците ИВан
РадеВ, Георги ПетроВ, Злати ЧалъкоВ, Димитър Механджийски, Асен
СтойчеВ, Борис КитаноВ, П е т ъ р ГачеВ и др.
Наред с постиженията В о б л а с т т а на експозиционната р а б о т а са
допуснати и редица слабости, а има и нерешени Въпроси.
Поради липса глаВно на експозиционна площ до края на 1990 г. не са
о т к р и т и експозициите на 27 музея, В тоВа число и на Националния
музей на българската л и т е р а т у р а , на Националния музей на
а р х и т е к т у р а т а и др. Не е било на достатъчно Високо раВнищс
с р а б о т в а н е т о между художниците и музейните специалисти. Не
Всички тематико-експозиционни документи са съобразени с научните
изследвания, и др.
ХудожестВено-пространстВеното оформление и съдържанието на
музейните експозиции неколкократно е обсъждано на национални
съвещания В присъстВието на научни и музейни работници и художници
приложници.
П ъ р в о т о по-цялостно обсъждане е през юни 1956 г. В Бургас. На него
е разискван въпроса за т ъ й нареченото рамково експониране. Това е
механично пренесен опит от с ъ в е т с к и т е музеи, по к о й т о е имало
редица възражения. Той се е състоял В т о в а - документалните
материали В експозицията да се п о с т а в я т В рамки. Съвещанието е
ръководено от Венелин Коцев, тогава началник управление „Културно-
просветни и н с т и т у т и " В Министерството на к у л т у р а т а . Той се
опитал да наложи този метод на оформление, но много от музейните
специалисти са били против унифицирането на х у д о ж е с т в е н о т о
оформление.
В т о р о т о национално съВещание на тази т е м а се е състояло на
28-30 октомВри -1965 г. Във Видин. Докладът за съвещанието е
подготвен от комисия В състав от 5 човека - т р и м а художници и
дВама сътрудници от отдел"Музеи" при К о м и т е т а за култура.
Комисията прави оглед на 46 музейни експозиции на различни музеи В
с т р а н а т а . Докладът е изнесен от Михаил Райчев - сътрудник на
о т д е л „Музеи". В него са разгледани принципни въпроси на
х у д о ж е с т в е н о т о оформление и е направен анализ на много от
посетените от комисията експозиции. Разгледан е и въпроса за
в р ъ з к а т а между съдържанието и оформлението на музейната
експозиция. П р а в я т се и с ъ о т в е т н и изводи и препоръки за бъдещата

53
 р а б о т а . Станали са оживени разисквания. Виж сн. № 14.
14. Участниците в съвещанието за обсъждане на художественото
оформление на музейните експозиции, състояло се на 29-30 октомври 1965
<-. във Видин.
Участниците в съвещанието са се запознали и с новоизградената
експозиция на Видинския музей. (77)
Предмет на обсъждане са били и проблемите на съдържанието на
музейните експозиции. Това е станало на няколко съвещания.
На с ъ с т о я л о т о се на 5 и 6 май 1%7 г. в Плевен национално
съвещание е обсъдено съдържанието на музейните експозиции в
музеите и о т д е л и т е „Възраждане и националноосвободителни борби".
Докладът е написан от работна група (5 състав: cm. н. с. Вержиния
Паскалева от И н с т и т у т а по история при BAII, Дойно Дойнов - cm. н.
с. в Националния военноисторически музей и Мария Гаврилова -
м е т о д и с т в о т д е л „Музеи". Групата предварително се е запознала със
съдържанието на 31 музейни експозиции в с т р а н а т а . 11а базата на т о з и
оглед е изготвен доклад, който е обсъден на съвещанието. В него са
посочени постиженията и с л а б о с т и т е на посетените експозиции.
Дадени са и с ъ о т в е т н и препоръки. В разискванията са участвали 22
души. Изказал се е и Наньо Донев сътрудник на о т д е л „Изкуство и
култура" на ЦК на БК11. (78) Виж сн. № 15.
В гр. Смолян на 29-31 октомври 1970 г. е проведено национално
съвещание за обсъждане на проблемите, свързани със съдържанието на
експозициите в музеите и о т д е л и т е по етнография. Докладът за
съвещанието е подготвен от работна група в състав: cm. н. с. Мария
Велева от Етнографския и н с т и т у т с музей при БАН, н. с. Елена
54
15. Участниците в съвещанието за обсъждане на съдържанието на
експозициите на музеите „Възраждане и националноосвободителни борби",
състояло се в Плевен на 5-6 .май 1967 ;>.
Колева от Етнографски музей в Пловдив и Сава К о с т о в а - гл.
специалист в о т д е л „Музеи" при К о м и т е т а за култура. Виж сн. Js'b 16.
На б а з а т а на изградените експозиции, посетени от комисията, в
доклада се прави анализ на съдържанието им и се д а в а т препоръки за
бъдеща работа.
В началото на 1972 г. в София се е състояло обсъждане на
съдържанието на експозициите на л и т е р а т у р н и т е къщи-музеи. Доклад
е прочела cm. н. с. Ганка Найденова - директор на музея „П. К. Яворов"
В София. Отношение по повдигнатите въпроси са взели много от
присъстващите музейни специалисти.
Па 9 ноември 1976 г. се е състояло обсъждане на новоизградената
експозиция на отдел „Социалистическо с т р о и т е л с т в о " към Окръжния
исторически музей в Плевен. Доклад, изготвен от о т д е л „Музеи" е
прочела Дора Долапчиева - гл. специалист в отдела. Присъствали са
директори и зав. отдели от музеите в с т р а н а т а . (80) Виж снимка № 17.
Новоизградената' експозиция на Окръжния исторически музей във
Враца е била п р е д м е т на обсъждане на 1 о к т о м в р и 1980 г.
Запознаването на присъстващите със съдържанието и
художественото оформление са направили уредниците на
с ъ о т в е т н и т е отдели и художникът оформител З л а т и Чалъков.
Изказали са се 18 човека. Единодушно е било мнението, че и по
съдържание, и по оформление, експозицията отговаря на изискванията
55
 16. Участниците в съвещанието за обсъждане на съдържанието на
експозициите на етнографските музеи, състояло се в Смолян на 30-31
октомври 1970 г.

17. Съвещание за обсъждане на съдържанието на експозициите на отдел

„Социалистическо строителство" в Окръжния исторически музеИ - Плевен,
състояло се на 9 ноември 1976 <-.

51
на съвещанието, състояло се в Благоевград през 1979. на т е м а :
„ Е с т е т и к о - в ъ з п и т а т е л н и т е функции на културно-историческото
наследство". (81)
Обсъждането на проблемите на художественото оформление и
съдържанието на музейните експозиции е имало за цел да се направи
равносметка на д о с т и г н а т о т о и да се запознаят сътрудниците на
музеите с новите изисквания в т а з и насока.
Благодарение на т е з и обсъждания се подобрява съдържанието на
новоизградените експозиции. Подобрява се значително и с р а б о т в а н е т о
между музейните специалисти и художниците п р о е к т а н т и . В
р е з у л т а т а на т о в а са изградени музейни експозиции, отговарящи на
съвременните постижения в о б л а с т т а на с ъ о т в е т н и т е науки, к а к т о и
на изискванията на художествено-пространственото оформление.

52
 6. ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

С ъ б и р а т е л с к а т а , научноизследователската и експозиционната
дейност на музеите създават условия за запознаване на широката
общественост с историческото минало, с културното наследство по
българските земи. К а к т о вече бе казано, т о в а се осъществява най-
пълно чрез музейните експозиции, чрез които музеите о с ъ щ е с т в я в а т
най-пълно своята социална функция.
Организирането на посещенията в музейните зали и запознаването
на п о с е т и т е л и т е с показаното в т я х е било една от основните задачи
на ръководството и на музейните работници в с т р а н а т а .
За популяризирането на музеите и за привличането на посетители
се организират различни инициативи - прегледи, съревнования, седмици
на музеите и паметниците на културата, международен ден на
музеите, кръжоци по история на родния край, Временни изложби,
екскурзии до исторически м е с т а и паметници на културата, лектории
с историческа т е м а т и к а , беседи и с т а т и и в с р е д с т в а т а за масова
информация, конкурси с историческа т е м а т и к а , чествания на
бележити дати, съвещания и семинари за обмяна на опит, и др. Живо
участие музеите вземат и в организирането на Д и м и т р о в с к и т е
експедиции за средношколци и пионери, посветени на изучаването на
родия край.
За организирането на тази дейност, особено в първите години, са
били ангажирани редица масови организации и и н с т и т у т и -
Отечествения фронт, младежката организация, организацията за
съдействие на о т б р а н а т а , профсъюзите, с р е д с т в а т а за масова
информация и др. По-широки мащаби тази дейност придобива през
в т о р а т а половина на п е т д е с е т т е и следващите години.
За повишаване интереса към музеите, за увеличаване броя на
п о с е т и т е л и т е , в т я х от I юни до 30 ноември 1956 г., т о г а в а ш н о т о
М и н и с т е р с т в о на к у л т у р а т а организира и провежда преглед
-съревнование на културно-просветната и популяризаторската
дейност на музеите. К а т о ч а с т от прегледа М и н и с т е р с т в о т о ,
Българската академия на науките, Националният с ъ в е т на
отечествения фронт и ЦК на ДСНМ организираш от 11 go 18 ноември
с. г. Седмица на музеите и паметниците на културата.
К а к т о се вижда, в т а з и инициатива се включват не само
М и н и с т е р с т в о т о на културата и музейните и н с т и т у т и , а и редица
научни и масово-полипшчсски организации, к о е т о показва, че те ценят
музеите и заради т е х н и т е социално-културни функции.
В прегледа-съревнование у ч а с т в а т 60 музея, които и м а т о т к р и т и
експозиции. За организиране и провеждане на прегледа са изградени
комисии, които са проверявали р а б о т а т а по прегледа-съревнование и са
оказали помощ.
В р е з у л т а т а на извършената организаторска работа, по-голямата
53
част от поставените задачи са изпълнени. По време на прегледа са
уредени 47 временни изложби, 200 витрини и кътове с интересни
музейни експонати, над 500 агит-табла и плакати и др. С голям
интерес са посрещнати издадените от музеите исторически
календари, в които са отразени важни национални и местни събития и
годишнини. По време на прегледа са отпечатани хиляди хвърчащи
листове, приканващи населението да посети музеите и да вземе
участие в организираните инициативи. Освен посочените форми на
популяризаторска р а б о т а са организирани и много л и т е р а т у р н и
конкурси с историческа т е м а т и к а , издадени са многотиражки,
маршрутни скици до исторически м е с т а и паметници. За пръв п ъ т
историческият музей в Казанлък организира по време на прегледа -
кабинет за изучаване на историческото минало на родния край. Музеят
издаВа и свой вестник, посветен на съревнованието.
По инициатива на музейните работници, широко в прегледа са били
ангажирани м е с т н и т е вестници, радиоуредби и радиостанциите в
София, Варна и Cm. Загора. Уреждани са в музеите срещи с писатели,
партизани, политзатворници и др. С масовите организации са
уреждани чествания на исторически д а т и и събития. (82)
По време на Седмицата се засилва не само културно-просветната и
популяризаторската работа, а и събирането и о б р а б о т к а т а на
музейните експонати, научните изследвания и др. (83)
След приключване на прегледа-съревнование са раздадени и
обявените предварително награди: първа награда - преходно знаме и
1600 лв. е присъдена на Историческия музей в Казанлък; в т о р а награда
от 1000 лева на Окръжния исторически музей във В. Търново; т р е т а
награда от 600 лева на Археологическия музей в Пловдив. Индивидуални
награди са получили: първа награда от 800 лв. д и р е к т о р ъ т на
Историческия музей в Казанлък Димитър Чорбаджийски-Чудомир;
в т о р а награда от 600 лева - Александра Ьрадинска - уредник на Къща-
музей „Георги Димитров" в София; т р е т а награда от 400 лева -
Стефан Стефанов, директор на Историческия музей в Свищов. (84)
11рсглсдъш-сърсвиованис продължава и през следващите две години
и о т н о в о първенец е музеят „Искра" в Казанлък, к а т о по т о з и начин
преходното знаме остава в този музей, к а к т о е посочено в с т а т у т а за
провеждането на съревнованието.
С всяка измината година р а б о т а т а на музейните работници по
популяризирането на музеите продължава с ускорени т е м п о в е .
О б о г а т я в а т се формите на културно-просветната и образователно-
в ъ з п и т а т е л н а т а дейност. Изграждат се нови експозиции, к о и т о
д а в а т възможност за обхващане на по-голяма част от населението в
провежданите инициативи.
За популяризирането на музеите и за подобряване на т я х н а т а
дейност от 1962 г. по една препоръка на Международния съвет на
музеите (ИКОМ) започва ежегодно честване на 1 октомври к а т о
54
Международен ден на музеите.
През 1977 г. на Единадесетата генерална конференция на ИОКМ,
състояла се от 18 до 28 май В Ленинград и Москва се оказВа, ме т а з и
препоръка е забравена от другите страни и че 1 октомври е честван
само в България. Тогава се Взема решение Международният ден на
музеите да се чества на 18 май - денят, В к о й т о е о т к р и т а
единадесетата генерална асамблея. Предложението е напраВено от
българската делегация.
За втори п ъ т Седмица на музеите и паметниците на к у л т у р а т а у
нас е организирана и от 17 до 24 ноември 1958 г.
По инициатива на отдел „Музеи" от 13 до 19 април 1962 г. у нас
о т н о в о е организирана Седмица на музеите и п а м е т н и ц и т е на
културата. Провеждането на Седмицата с т а в а традиция и от т о г а в а
тя се провежда ежегодно. (85) К а т о използват набрания о п и т по Време
на С е д м и ц а т а музеите организират редица инициативи, к о и т о
допринасят за популяризирането им за запознаването на
о б щ е с т в е н о с т т а с т я х н а т а дейност u със събраните паметници на
културата.
По-късно с Профсъюза на р а б о т н и ц и т е от полиграфията и
културните и н с т и т у т и се организира преглед-съреВнование 6 музеите
и художествените галерии. На спечелилите съревнованието се д а в а т
предметни и парични награди.
Следва да се посочи, че голяма роля за популяризирането на музеите
и художествените галерии и т е х н и т е б о г а т с т в а изиграват и
многобройните изложби с експонати, събрани от много музеи и галерии
в страната.
Една от първите големи изложби, организирана през 1958 г, от
Националния военноисторически музеи е изложбата с картини,
донесени от СССР на руски художници, участници в Освободителната
руско-турска Воина по случаи нейната 80-годи1инина. Тази изложба е
забележителна и с това, че музеят се снабдява с копия от к а р т и н и т е ,
к о и т о о с т а в а т В неговия фонд.
Голяма изложба с експонати от много музеи В с т р а н а т а е
организирана и по повод 90-годишнииата на Априлското Въстание. 11о-
късноса организирани изложбите: „Тракийското изкуство и култура по
българските земи", „1000 години българска икона", „Старопечатни
книги и ръкописи", „Накити и костюми от д р е в н о с т т а до наши дни",
„Избрани творби от художествените галерии в с т р а н а т а " и др.
Голяма ч а с т от посочените изложби са организирани от Националния
исторически музей u от Археологическия музеи при БАН.
Една част от тези изложби са показани и В чужбина. С наи-голяма
популярност се е ползвала изложбата „Тракийското изкуство и
култура по българските земи", организирана с ъ в м е с т н о с
Археологическия и н с т и т у т при БА11 и музеите В с т р а н а т а .
Тези изложби помагат много за популяризирането на музеите к а к т о
55
cpccj българските граждани, т а к а и сред чужденците и допринасят за
увеличаване броя на п о с е т и т е л и т е . Много временни изложби
организират о т д е л н и т е музеи и художествени галерии. За да се добие
представа за т а з и дейност ще посочим един пример, к о и т о намерихме
В брой 47 от 25 ноемВри 1987 г. на В. „Троянски глас". Там са посочени
изложбите, които е организирал Музеят на художествените занаяти В
гр. Троян. За периода 1962-1987 г. музеят е организирал 32 общи
изложби и 28 изложби на отделни майстори, к а т о много от изложбите
на м а й с т о р и т е са гостували в различни градове на с т р а н а т а , а част
от т я х и В чужбина.
СледВа да отбележим и гостуванията на художествени галерии от
с т р а н а т а с изложби, които са показани в салона на Националния съвет
на Отечествения фронт на бул. „Витоша". Инициативата за тези
изложби принадлежи на Гиньо Ганев - зам. председател на НС на Оф и
на Иван Кънев - сътрудник на отдел „Музеи" при К о м и т е т а за
култура. В т е з и изложби са показвани най-добрите т в о р б и на
с ъ о т в е т н и т е галерии и по този начин те са ставали достояние на
ж и т е л и т е на с т о л и ц а т а и са допринасяли за престижа на
съотВетните институти.
Благоприятно за п о с е щ а е м о с т т а В музеите се о т р а з я в а и
движението „Опознай родината - 100 туристически о б е к т а " ,
организирано по идея на Лъчезар Аврамов, тогава зам. председател на
Министерския съвет и Председател на Българския туристически
съюз. Организаторската работа и популяризирането на движението е
извършена от о т д е л „Музеи" и музеите в с т р а н а т а съвместно с
Туристическия съюз и туристическите дружества по м е с т а .
Сътрудниците на о т д е л „Музеи" са подготвили, а и з д а т е л с т в о
„Медицина и физкултура" издава пътеводител на с т о т е обекта. В
т о в а движение се включват с т о т и ц и хиляди граждани, които се
с т р е м я т да получат т р и т е вида значки - бронзова, сребърна и златна,
откриващи възможност за спечелване на определена награда. Най-
голямата награда обаче е опознаване на родината.
За опознаване на историческото минало на с т р а н а т а и увеличаване
броя на п о с е т и т е л и т е в музеите допринася и провежданата
съвместна инициатива от Министерството на народната просвета,
К о м и т е т а за култура, 1ДК. на Борците против капитализма и
фашизма, ЦК на ДКМС и ЦС на БТС „Димитровски експедиции" за
средношколци и пионери. За целта е издадено и с ъ о т в е т н о указание.
От 1971 г. т а з и инициатива е посветена на 1300-годишнината на
българската държава. Включилите се В експедициите организират
различни прояви к а т о конкурси, чествания, Вечери, Викторини,
лектории, кръжоци, конференции, походи и екскурзии до исторически
м е с т а и др. Всички прояви се организират с помощта на музейните
работници. Експедициите завършват с републикански прояви-сборове,
походи , викторини и др.
56
 Важно значение за популяризирането на музеите и за издирването на
нови паметници и м а т и такива инициативи к а т о „Наследници на
хилядолетна мъдрост и красота", организирано от отдел" Музеи" и
музеите в с т р а н а т а , от Етнографския и н с т и т у т с музей при БАН и с
широката подкрепа на Националния съвет на Отечествения фронт и
о т е ч е с т в е н о ф р о н т о в с к и т е к о м и т е т и и организации по м е с т а в чест
на 1300-годишнината на българската държава. По Време на
провеждането на тази инициатиВа В с т р а н а т а са организирани около
3000 изложби с етнографски материали - притежание на части лица.
На т е з и изложби са показани над 800 000 етнографски ценности.
Изложба с най-интересните от тези експонати, около 5000 на брой, е
показана в София.
Подобна инициатиВа е и „Народната п а м е т разказва", организирана
по предложение на Партийния, на Държавния архиВ и на дирекция
„Музеи" и т е х н и т е и н с т и т у т и по м е с т а през 1982 и 1983 г.. (86)
За обобщаване на опита с цел издигане на по-Високо ниВо културно-
п р о с в е т н о т о и образоВателно-Възпитателната дейност на музеите,
о т д е л „Музеи" периодично организира национални съВещания за
о т ч и т а н е на п о с т и г н а т о т о и за набелязване на ноВи задачи В т а з и
област.
ПърВото съвещание с такаВа цел по спомени на Емил Цонев се е
състояло В Пазарджик през 1954 г. ПрисъстВали са музейни работници
от с т р а н а т а . Обменен е о п и т по провежданите от музеите
инициативи.
На 20 и 21 май 1963 г. в Националния музей „Рилски манастир" се е
състояло съВещание с инспекторите от о т д е л и т е „Изкуство и
култура" към ОИС, директори и заВ. отдели „Културно-просветна
работа" и екскурзоВоди от музеите. Доклад на съвещанието е изнесъл
началникът на отдел"Музеи". Обсъден е Въпросът за подобряване
културно-просветната работа. Изказали са се над 20 души, които са
споделили своя опит. На съвещанието е присъствал и се изказал и зам.
председателят на К о м и т е т а за култура Ангел БудеВ. За участниците
В съвещанието е била подредена и малка изложба с пропагандни
материали, издадени от музеите. (87)
11а 20 и 21 юни 1968 г. о т н о в о I !ационалния музей „Рилски манастир"
се е състояло национално съвещание, на което е обсъден въпроса за
р а б о т а т а на музеите за п а т р и о т и ч н о т о възпитание на т р у д е щ и т е се
и младежта. Докладвали са: Живка ВъчкоВа - главен секретар на
К о м и т е т а за култура, Николай Бошнаков - д и р е к т о р на
Военпоисторическия музей В Плевен и Христо Джамбов - директор на
Археологическия музей В Пловдив. Изказали са се 18 души от
присъстващите. (88)
Съвещание на т е м а т а „Ролята на музеите и п а м е т н и ц и т е на
културата за п а т р и о т и ч н о т о и интернационалното възпитание на
учащите се", организирано от Комитета за култура,
 М и н и с т е р с т в о т о ма народната просвета u ЦК на ДСНМ се е
състояло на 30 м а р т 1972 ?.. Доклад е изнесъл началникът на о т д е л
Музеи" при К о м и т е т а за култура. Присъствали са представители на
организаторите о т с т р а н а т а - инспектори о т о т д е л и т е „Просвета"
и „Култура", директорите на музеите и зав. о т д е л и т е „Пропаганда и
агитация" на ОК на ДСНМ. Отношение по разглежданата т е м а са
Всели музейни специалисти, инспектори, зав. отдели на младежката
организация. Всички те са подчертали необходимостта от по-близко
сътрудничество между музеите, училището и м л а д е ж к а т а
организация. (89)
Т е м а т а „Мрежата от музеи и художествени галерии" и т я х н а т а
роля за п а т р и о т и ч н о т о и е с т е т и ч е с к о т о възпитание на народа" е
предмет на обсъждане на 10 и 11 октомври 1974 г. на националното
съвещание в Националния музеи „Рилски манастир", а на 2 и 3 октомври
1984 г. т е з и въпроси са били обсъдени на национално съвещание и в
Плевен. (90)
О т ч и т а й к и незадоволителната работа на музеите с работниците
от заводите и предприятията, Дирекция „Музеи" и Националният
музей на революционното движение, организират национална
конференция, на к о я т о се разискват въпросите за подобряване на
р а б о т а т а на т р у д о в и т е колективи с музеите. Конференцията се е
състояла на 24 септември 1985 г. в Металургичния к о м б и н а т
„Кремиковци". Участниците са изнесли 22 съобщения. Обменен е
положителен опит.
I [а провежданите съвещания музейните работници не само са
изслушвали изнесените доклади и даваните указания, а са споделяли
свия опит. Така много нови инициативи с т а в а т достояние на ц я л а т а
музейна колегия.
В р е з у л т а т на с п о м е н а т и т е инициативи броят на нашите и
чуждите посетители в музеите нараства ежегодно. Д о к а т о през 1958
г. при 98 музей броят па п о с е т и т е л и т е е 1 800 000, то през 1960 г. т о й
е 6 552 000 (при нараснал брой на музеите с 18). 11рез периода 1961-1975
г. б р о я т на п о с е т и т е л и т е непрекъснато се повишава, нараства и
броят на о т к р и т и т е за посещение музеи, които за т е з и 15 години са
посетени от 125 000 000 наши и чужди граждани.
Връхна точка на проявен интерес към музеите през разглеждания
период е юбилейната за България 1981 г„ когато при 215 музея
п о с е т и т е л и т е са 17 300 000. В т а з и цифра не се в к л ю ч в а т
п о с е т и т е л и т е на музейните сбирки.
В р е з у л т а т на н а ш и т е изложби в чужбина и засилилият се
международен туризъм, нараства и б р о я т на ч у ж д е с т р а н н и т е
граждани, посетили българските музеи. О т ч и т а н е т о на т е х н и т е
посещения от ЦСУ по предложение на отдел „Музеи" започва през 1972
г. Тогава I 400 000 чужди граждани са посетили музеите в с т р а н а т а , а
през 1981 г. те са вече 3 200 000. През визирания период Националния
58
 Военноисторически музеи са посетили граждани от 120 страни В сВета.
ОослужВансто на п о с е т и т е л и т е с екскурзоВодски беседи, справки,
консултации и др. е Въпрос, на к о й т о музейните работници са търсели
разрешение. Пред п о с е т и т е л и т е те са изнасяли хиляди обзорни и
т е м а т и ч н и беседи, давали са много справки и консултации. Така
например изнесените беседи през 1962 г. са 95 000, а през 1979 г.
т е х н и я т брой нарастВа на 220 000. Чуждестранните посетители са
обслужВани и с беседи на с ъ о т В е т н и т е езици. (91)
Решението от 1965 г. за създаВане към музеите на извънбюджетни
с м е т к и създава възможност за подобряване на т я х н а т а научна и
пропагандна дейност. Издадени са много албуми, п ъ т е в о д и т е л и ,
дипляни, картички, диапозитиви с най-ценните експонати и др.
Особено широко т а з и дейност се развиВа В Плевен, В. Търново, Шумен,
Cm. Загора, Враца, Хасково, Търговище, Силистра, Кърджали,
Кюстендил, В Националните музеи „Рилски м а н а с т и р " , В
„Шипка-Бузлуджа" и др.
В музеите и художествените галерии по-организирано и системно се
провеждат уроци с учащите се за онагледяване на преподавания учебен
материал по история, литература, е с т е с т В е н и т е науки, рисуване и др.
Включването на художествените галерии и музеите В програмата
за естетическо възпитание през седемдесетте и о с е м д е с е т т е години
Води до организирането на нови форми на работа. Организират се
Вечери на синтеза на изкуствата, изразяващи се в организирането на
лекции с прожекции на диапозитиви за изобразителното изкуство от
определен период, придружени с лекции и изпълнение на музика от
същия период. Всичко т о в а приобщава о б щ е с т в е н о с т т а към музеите
и галериите, к о и т о биват търсени и зачитани редом с Всички
утвърдили се културни и н с т и т у т и .
За престижа на музеите, за увеличаване на т я х н а т а популярност и
за нарастване броя на п о с е т и т е л и т е голяма помощ о к а з в а т и
с т о т и ц и т е доброволни сътрудници.
Наред с положителните страни, популяризирането на музеите и на
т я х н а т а дейност довежда и до засилване на иманярскитс с т р а с т и .
Това се забелязва особено през в т о р а т а половина на ш е с т д е с е т т е
години и постепенно нараства. За засилване на и м а н я р с т в о т о играе
роля и недостатъчно ефективното законодателство.
К а т о са изтъквани постиженията в културно-просветната и
възпитателно-образователната дейност на музеите, о т ч и т а н и са и
допуснатите недостатъци и нерешени въпроси. Например: б р о я т на
обслужваните с екскурзоводски беседи посетители не надхвърля 40-45
г/с, недостатъчен брой посетители от средите на работниците и

селяните кооператори; липса на подходяща форма за обслужване с

екскурзоводски беседи на единичните посетители, к о и т о са около 20 с/с
от общия брой на п о с е т и т е л и т е в музеите; ч а с т от музеите н я м а т
почти никакви пропагандни материали.
59
 7. МЕЖДУНАРОДНИ ВРЪЗКИ НА МУЗЕИТЕ

Разширяването на сътрудничеството между България и с т р а н и т е

Р света през периода 1945-1990 г. довежда до разширяване и укрепване
на връзките и в о б л а с т т а на музейното дело. Първоначално т е з и
Връзки са плахи и епизодични, постепенно обаче укрепВат и се
разширяват. Особено широки размери те придобиВат след В т о р а т а
полоВина на ш е с т д е с е т т е години и през седемдесетте и о с е м д е с е т т е
години.
П ъ р в и т е предвестници на т е з и к о н т а к т и са изложбите,
организирани и изпратени В чужбина с ценни експонати от българските
музеи.
През 1958 г. изложбата „Българските етнографски б о г а т с т в а " е
показана В гр. Шошател - ШВейцария. Това е една от първите музейни
изложби, гостуВала зад граница. Малко по-късно тя е обогатена и
гостуВа ВъВ Вила „Хюгел" В Германската федерална република. (92)
Друга изложба - „Съкровищата на българските музеи" е о т к р и т а В
зала „Шарпанте" в 11ариж на 29 януари 1963 г. Тази изложба е показана
и ВъВ Варшава през май-юни същата година. (93)
Р е з у л т а т и т е от т е з и пърВи изложби са окуражителни. И н т е р е с ъ т
към българското културно-историческо наследство е значителен и
постепенно нараства.
През 1972 г. В София е организиран международен конгрес по
тракология. ВъВ Връзка с т о з и форум е о т к р и т а голяма изложба, В
к о я т о са показани над 600 музейни експоната от 22 музея в с т р а н а т а ,
разкриващи б о г а т с т в о т о на и с т о р и я т а и културата на т р а к и т е . (94)
Изложбата предизвиква голям интерес сред чуждите делегати на
конгреса и получава значителен отглас в чужбина.
„Тракийското изкуство и култура по българските земи", к а к т о и по-
късно организираните и показани у нас и В чужбина изложби - „1000
години българска икона", „Средновековни книги и ръкописи",
„Средновековна българска цивилизация", „ П ъ р в о т о з л а т о на
човечеството, най-старата цивилизация в Европа" и др., предизвикват
голям интерес сред многобройните български и чужди посетители.
I laii-голям се оказва и н т е р е с ъ т към изложбата „Тракийското
изкуство и култура по българските земи". През 1974-1981 г. тя е
показана в много страни по света. 11а 9 май 1974 г. е о т к р и т а В 11ариж
от Людмила Живкова, тогава заместник-председател на К о м и т е т а
за култура. (95) С ъ щ а т а година изложбата гостува в Е р м и т а ж а В
Ленинград (сега Петербург) и В Пушкинския музей В Москва. На 3 май
1975 г. е о т к р и т а във Виена, а на 8 януари 1976 г. - В Бритиш музеум В
Лондон. Навсякъде изложбата събира хиляди п о с е т и т е л и , к а т о
предизвиква жив интерес срсд учените и музейните специалисти. В
Лондон за т р и месеца тя е посетена от 420 000 души. В деня на
о т к р и в а н е т о и Лондонският вестник „Дейли т е л е г р а ф " пише:
60
„Тракийският конник, след к а т о премина през София, Москва,
Ленинград и Виена пристигна с Вихрен галоп в Лондон." Следващите
години изложбата с успех гостува в СЛЩ, Мексико, Куба, Югославия,
ГДР, Чехословакия, Унгария, ГфР, Иран, Япония, Швеция, Швейцария и
Индия. П р е д с т а в я н е т о на изложбата е с ъ п ъ т с т в а н о с луксозни
каталози на с ъ о т в е т н и т е езици.
Великолепните паметници, включени в изложбата, предизвикват
голям интерес и сред много млади учени по света, които идват у нас да
се запознаят на м я с т о с тракийското изкуство и култура. За да
задоволи техния интерес, по предложение на К о м и т е т а за култура,
С е к р е т а р и а т ъ т на ЦК на БКП взема решение да се организира в
Пловдив 10-днеВен курс за чуждестранни млади специалисти, в к о й т о
да б ъ д а т включени 15-20 gviuu. Първият kvpc с проВеден през 1974 г.
(96)
Изложбата „Тракийско изкуство и култура" не само предизвиква
голям интерес в чужбина, но с т а н а причина В България да гостуВат
много чуждестранни изложби. В периода 1976-1982 г. В залите на
Археологическия музей при БАН са показани изложбите: „Скитско
изкуство от СССР", „Келтско изкуство от Галия" - франция,
„ И з к у с т в о т о на а ц т е к и т е " и „3000 години мексиканско изкуство" - от
Мексико, „ З л а т о т о на Елдорадо" - от Колумбия, „Древногръцко
изкуство" от Британския музей и др.
I lapeg с „Тракийското изкуство и култура по българските земи",
значителен интерес предизвиква и изложбата „Първото з л а т о на
човечеството, най-старата цивилизация в Европа", показана през 1982
г. В Япония, (97) а през 1985 г. в два глада на Германската федерална
република. Е т о какво пише за т а з и изложба В. „фрайбург актуел":
„ О т к р и в а н е т о на Варненския некропол с неговите невероятни златни
предмети е много важно за европейската история и може да се сравни
с о т к р и т о т о от Шлиман огромно съкровище в Троя." (98)
Наред с т е з и две изложби, по повод ЮО-годиишината от
Освобождението на България от турско робство и 1300-годишнината
на българската държава, в чужбина г о с т у в а т и следните изложби:
„Български икони IX-XIX век" в Париж, 1975 и 1976 г.; „Икони от
Тревненската и Самоковската школи" в Германската федерална
република и Холандия през 1985 г„ к а к т о и изложбите „ К у л т у р а т а и
и з к у с т в о т о на средновековната българска държава", „Старобългарски
ръкописи и книжнина", „Етнографските б о г а т с т в а на България",
„Съвременна българска живопис" и др. Тези изложби са реализирани чрез
включването в т я х на отделни паметници от редица музеи,
художествени галерии и библиотеки в с т р а н а т а . От друга страна
отделни музеи и художествени галерии г о с т у в а т със свои изложби в
чужбина. Така например Пловдивската художествена галерия гостува
в Мексико, Перу и Швейцария, а Националният воснноисторически
музей с изложбата „Българско батално изкуство" (живопис, скулптура

61
 u малка пластика), гостува в Германия, Чехословакия и Унгария, а с
изложбата „Българската народна армия" - В СССР.
Н а ш и т е изложби, показани в чужбина, предизвикват голям интерес
сред специалистите и музейните работници в т е з и страни.
А в т о р и т е т ъ т на българското музейно дело нараства. Много музейни
специалисти идват да се запознаят с опита на българските музеи.
Представители на нашите музейни и н с т и т у т и посещават музеите на
редица страни в Европа, Азия, Африка и Америка и обменят опит в
различни области на музейното дело. Само през 1971 г. по плана на
К о м и т е т а за култура, К о м и т е т а за приятелства и културни връзки с
чужбина и на разменни начала 58 музейни работници са посетили СССР,
Словакия, ГДР, Унгария, Румъния, франция, Испания, Куба, Белгия и
Гърция.
От началото на 60-те години се засилват връзките на Българския
национален к о м и т е т на ИКОМ с международния к о м и т е т на МКОМ в
Париж, к а т о наши представители вземат участие в изпълнителното
бюро, а членове на Българския национален к о м и т е т у ч а с т в а т в
генералните конференции на организацията. В Генералната
конференция, състояла се от 18 до 28 май 1977 г. в Ленинград и Москва
от българска с т р а н а у ч а с т в а т седем членове на националния
к о м и т е т . (99) На т а з и конференция са разгледани два основни въпроса:
„Музеите и културния обмен" и „Ролята на музеите за Взаимно
обогатяване на к у л т у р а т а и р а з в и т и е т о на Взаимоотношенията
между народите". Тук е в з е т о решението за честВане на 18 май к а т о
международен ден на музеите - д а т а , предложена от н а ш а т а
делегация.
Българската страна редоВно плаща членския си Внос В ИКОМ. У нас
редовно се получава списание „Музеум" - орган на Ю1IECKO. В него са
поместени няколко с т а т и и на наши музейни дейци. Н а р а с т в а
а в т о р и т е т а на Българския национален к о м и т е т . Израз на т о в а е
Възложената му задача да организира сесия на Международния
к о м и т е т на археологическите и историческите музеи към ИКОМ.
Сесията е проведена от 15 до 22 октомври 1979 г. В София. В нея
у ч а с т в а т 47 музейни специалисти от 17 страни. Т е м а т а на
конференцията е .„Отражението на историческата специфика на даден
район в музейната експозиция". От българска страна в сесията
у ч а с т в а т Велизар Велков, председател на Българския национален
к о м и т е т на ИКОМ, Магдалена Станчева, cm. н. с. в Музея за история
на София, Лнчо Личев - директор на Националния исторически музей и
Мария Червендинева - директор на Музея „Г. Димитров". За добрата
организация на конференцията и за ефекта от нея говори писмото на
Жорж Анри Ревиср, почетен председател на ИКОМ до директора на
дирекция „Музеи" при К о м и т е т а за култура Иван Кисьов. В него т о й ,
след благодарностите за г о с т о п р и е м с т в о т о , пише: „ М о и т е най-
горещи поздравления за блясъка на музеоложкия спектакъл, поднесен на

62
участниците от сесията „България-79" на к о м и т е т а на ИКОМ по
история и археология, от началото go края на техния престой." (100)
По инициатива на българската страна от 26 go 30 май 1975 г. у нас
се срещат представителите на националните к о м и т е т и на ИКОМ от
социалистическите страни. Срещата има за задача да се обмени
мнение по въпроси, които ще се разглеждат на п р е д с т о я щ а т а
генерална асамблея на ИКОМ и да се запознаят чуждестранните гости
с някои от новоизградените музейни експозиции. Деловата ч а с т от
срещата е проведена в Националния музей „Рилски манастир". Участие
в з е м а т Ирина Антонова - председател на националния к о м и т е т на
ИКОМ в СССР и директор на Пушкинския музей в Москва, Йозсв Куба
- председател на Чехословашкия к о м и т е т и д и р е к т о р на
Политехническия музеи в Прага, Кристов Домбровски - председател
на националния к о м и т е т на Полша, ференц фюльоп - председател на
националния к о м и т е т на Унгария и директор на Националния
исторически музей В Будапеща, Улрике Анке - секретар на националния
к о м и т е т на ГДР, Велизар Велков - председател на българския
национален к о м и т е т , както и членове на същия. (101)
Трябва да се отбележи, че от началото на ш е с т д е с е т т е години
председател на българския национален к о м и т е т на ИКОМ е проф.
Христо ГандеВ, а по-късно проф. Велизар Велков.
На съвещание на министрите на културата на социалистическите
страни през 1977 г. е взето решение за изграждане на работни групи по
м а т е р и а л н а т а база и експлоатацията на културните и н с т и т у т и . На
България е Възложено да координира д е й н о с т т а на р а б о т н и т е групи В
о б л а с т т а на музейната техника и експлоатация на музеите. У нас
т а к а в а група е създадена през 1978 г. В нея са включени специалисти по
музейно дело, по проектиране и с т р о и т е л с т в о , по охранителна
техника, по осветление и отопление, по консервация и реставрация, и
!)Р-
I фактическа работа по координацията започва през 1980 г., к о г а т о
от 16 до 19 септември В Националния музей „Рилски манастир" е
уредена среща на ръководителите на р а б о т н и т е групи на
с ъ о т в е т н и т е страни. 11а срещата са взети решения за бъдещото
сътрудничество. Идно от т е з и решения е за издаването на
Информационен бюлетин на български и руски език, в к о й т о да се
п о м е с т в а т материали от различните страни, о т н а с я щ и се до
музейната техника и експлоатация на музейните и н с т и т у т и . Освен
т о в а е решено периодично да се провеждат конференции по с ъ щ а т а
т е м а т и к а , на които да се споделя о п и т ъ т на социалистическите
страни. (102) Виж сн. № 18.
I Гьрвата конференция се провежда в София от 22 до 24 м а р т 1983 г.
В нея у ч а с т в а т представители на България, ГДР, република Куба,
Полската народна република, СССР, Унгарската народна република и
ЧССР. Конференцията открива зам. председателят на к о м и т е т а за

6S
 18. Участниците в срещата на ръководителите на работните групи по
„Музейна техника и експлоатация па музеите" от социалистическите
страни, състояла се в Националния музеи „Рилски манастир" на 16-19
септември 1980 г.

култура Милчо Браннов. Основният доклад изнася ръководителят на

р а б о т н а т а група В България ИВан Кисьов. Изнесени са 24 доклада по
различни проблеми на музейната техника. (103)
Б ю р о т о за координация на р а б о т н и т е групи по музейната техника
се събира от 24 до 28 септември 1984 г. ВъВ Варна. Па т а з и среща са
обсъдени информации за д е й н о с т т а на р а б о т н и т е групи В различните
страни. Обсъдени са издадените дотогава три броя от
Информационния бюлетин и са набелязани т е м и т е за п о д г о т о в к а т а на
в т о р а т а конференция по музейна техника. (104)
В т о р а т а конференция се провежда в Полша В градовете Гданск и
I Io nian от 23 до 28 септември 1985 г. Наред с изнесените доклади,
участниците в конференцията са посетили предприятия,
производители на техника, к о я т о може да се използва и в музейната
практика.
В края на 1987 г. е свикана т р е т а т а конференция по музейна
техника в гр. Хавана. От българска страна в нея са взели участие
т р и м а представители. (105)
П о д о б р я в а т се в р ъ з к и т е и между о т д е л и т е „Музеи" от
социалистическите страни. По инициатиВа на о т д е л „Музеи" при
К о м и т е т а за култура през месец септември 1971 г. ВъВ Варна е свикана
64
първата срсща на началниците на тези отдели. Срещата е о т к р и т а
от зам. председателя на К о м и т е т а за култура А т а н а с Божков.
Обменен е опит по ръководството на музейните и н с т и т у т и и е
обсъден въпросът за размяна на музейни изложби. В т о р а т а среща на
началниците е през април 1973 г. в Москва. На нея са разисквани
конкретни въпроси по инициативи, провеждани в различни страни.
Участниците в cpeuiama са приети от първия зам. министър на
М и н и с т е р с т в о т о на културата на СССР Владимир Попов. Т р е т а т а
среща е проведена от 13 до 16 септемВри 1981 г. гр. Егер - Унгарска
народна република. На нея наред с Взаимната информация за
решаВаните проблеми В с ъ о т в е т н и т е страни е разискВан и Въпроса за
р е з у л т а т и т е от размяната на музейни изложби между с т р а н и т е .
За ч е т в ъ р т и п ъ т началниците на о т д е л и т е „Музеи" се събират В
Берлин от 18 до 21 ноември 1985 г. Темата, к о я т о е разисквана на
с р е щ а т а , е „Музеите и младежта". Тук п р и с ъ с т в а т по двама
представители на всяка страна. От българска страна п р и с ъ с т в а т
Иван Кисьов и Дора ДолапчиеВа. Те изнасят и следните доклади:
„ Р а б о т а т а на специализираните музеи за образованието и
Възпитанието на младежта" и „ Р а б о т а т а на музеите с учащите се -
Димитровските експедиции". През 1987 г. срещата е в Москва и е по
повод 70-годиишината на Октомврийската революция. (106)
Друга форма на международно музейно с ъ т р у д н и ч е с т в о са
двустранните срещи между музейни специалисти по определени т е м и .
От 26 до 28 ноември 1975 г. в Москва е проведена двустранна среща
между български и съветски музейни работници. На нея са изнесени 16
доклада по различни Въпроси на музейната теория и практика. Е т о
някои от тях: „За р а б о т а т а на музеите В съвременния е т а п " от Ина
ЛлександроВиа Лнощенко - Началник отдел „Музеи" в
М и н и с т е р с т в о т о на културата на СССР; „Актуални проблеми на
научноизследователската работа в музеите" от Ю. П. Пещулин - зав.
о т д е л „Музееведение" в Научноизследователския и н с т и т у т по
културата в Москва; „Отражението в експозициите на музеите в 11РБ
на о б щ и т е закономерности и националните особености в
построяването на социалистическото общество" от Георги Георгиев
cm. it. с. в Етнографския и н с т и т у т с музеи при БЛ11; „Използването на
музейните фондове в научната и практическата работа" от В. М.
Раушснбах - cm. н. с. в Историческия музей в Москва; „Социологически
изследвания с Въпроси към п о с е т и т е л и т е - важно условие за
усъвършенстване на експозиционната и културно масовата р а б о т а в
музеите" от Лнчо Анчев - директор на 11ационалния музей „Рилски
манастир". 11а т а з и среща освен горе посочените от българска страна
Вземат участие с доклади и cm. н. с. Д и м и т ъ р Николов - директор на
ОИМ - Cm. Загора, Емил Цанов - зам. директор на Националния
исторически музей, Иван Кисьов - началник о т д е л „Музеи" при
К о м и т е т а за култура и Дора ДолапчиеВа - гл. специалист в същия

65
отдел. (107)
Следващата среща между музейни работници от България и СССР е
на 28 и 29 октомври 1980 г. в Перник. На нея са присъствали 130 музейни
специалисти от н а ш а т а страна и от СССР 5 души. Т е м а т а на
обсъждане е „Ролята на музеите за изучаване и използване на културно-
историческото наследство във възпитателната, научната и учебната
работа". От българска страна са изнесени осем доклада и съобщения, а
от с ъ в е т с к и т е специалисти са изнесени п е т доклада. (108) Виж сн. № 19.

14 Участниците II двустранната среи/а на български и съветски лlywiiuu

специалисти, състоя, ui се в Перник ни 2У и 30 октомври IVS0 л

На съвещание, състояло се на 3 ноември 1973 г. в Пловдив и

посветено на с ъ с т о я н и е т о на музеите и о т д е л и т е „Социалистическо
с т р о и т е л с т в о " и на културно-масовата работа, доклади са прочели и
т р и м а музейни специалисти от СССР: А. М. Разгон - зав. сектор в
Централния музей на революцията в Москва, В. А. Воронцов -
сътрудник на о т д е л „Музеи" при М и н и с т е р с т в о т о на к у л т у р а т а на
СССР и А. А. Швецов - директор на музея на О к т о м в р и й с к а т а
революция в Ленинград. (109)
Среща-семинар между съветски и български музейни специалисти е
проведена от I до 4 декември 1978 г. в Минск и Б р е с т - Белоруска
СССР. Т е м а т а на обсъждане е „Ролята на музеите за п а т р и о т и ч н о т о
и интернационалното възпитание на младежта". От българска страна
66
с доклади са участвали Георги Cm. Георгиев - cm. и. с. в Етнографския
и н с т и т у т с музей при БДМ и на обществени начала завеждащ
Методическия кабинет към отдел „Музеи", 'Ганьо Танев - директор на
Музея на революционното движение в България, Иван Драсв - cm. н. с.
в Националния военноисторически музей, К о с т а Стоянов, директор на
ОИМ - Варна u Захари Миланов - гл. специалист в о т д е л „Музеи" при
К о м и т е т а за култура. (110)
В международен семинар по музеология, проВсдсн през 1977 г. В гр.
Веспрем - Унгария, В който у ч а с т в а т 95 души от 21 страни, Вземат
участие с доклади от българска страна: проф. Георги ПетроВ - зам.
ректор на Художествената академия, с доклад „Обзор на някои
музейни експозиции и принципи за т я х н о т о художествено оформление";
Дора ДолапчиеВа - сътрудник на отдел „Музеи", с доклад на т е м а
„Изисквания към съдържанието на музейните експозиции в България и
р о л я т а им за възпитание на народа" и Емил Цанов - зам. директор на
Националния исторически музей с доклад „Временните изложби - п ъ т
за създаване на постоянна експозиция на Националния исторически
музей".
Израз на порасналия а в т о р и т е т на българската археологическа
наука и музейно дело е и организирания от К о м и т е т а за култура и
и н с т и т у т и т е по Археология и Тракология при БАН и ОИМ - В.
Търново семинар на т е м а : „Антична балканска керамика във
Великотърновски окръг". Семинарът е организиран по повод на
големите о т к р и т и я , направени от археолога Богдан Султов, н. с. във
Великотърновския музей. Семинарът се е състоял от 22 до 27
септември 1975 г. Присъствали са 120 специалисти и музейни
работници от Бразилия, Гърция, ГДР, Италия, Полша, СССР, САЩ,
Румъния, Унгария, франция, Швейцария и България. Доклади са изнесли
проф. Александър фол - директор на И н с т и т у т а по тракология, проф.
Велизар Велков - зам. директор на И н с т и т у т а по археология е музей
при БАП и Богдан Султов. Па участниците са показани а н т и ч н и т е
керамични центрове в Бутово, Бяла Черква и Павликени. ( I l l )
През 1986 г. излиза от печат терминологичния речник по музейно
дело (Dicttonarium museologicum, Budapest, 1986) на 16 езика,
включително и на български. От българска с т р а н а в неговото
съставяно у ч а с т в а т Елисавета Божидарова Божикова-Михайлова, гл.
специалист в о т д е л „Музеи" и Александър Минчев, н. с. в ОИМ - Варна.
(112)
С течение на годините се разширява и с ъ т р у д н и ч е с т в о т о между
музеите от България и другите страни от света. Наши музейни
работници по силата на подписаните културни спогодби посещават
редица страни. Само през 1971 г. наши музейни специалисти са били на
посещение в СССР, ГДР, Унгария, Словакия, Румъния, франция,
Испания, Италия, Куба, Белгия и Гърция. (113) Според т е з и спогодби у
нас са идвали много музейни специалист от тези страни.
67
 По-късно сътрудничеството се е задълбочило и се осъществява с
двустранни договори между музеите. Особено широко е т о в а
сътрудничество през седемдесетте и о с е м д е с е т т е години. През
периода 1976-1980 г. 30 български музеи и м а т договори за
сътрудничество с 45 музея от социалистическите страни, а през
1981-1985 г. 52 наши музея са сътрудничили с 55 от т е з и страни. По
с т р а н и с ъ т р у д н и ч е с т в о т о се осъществявало к а к т о следва: 12
български музея са имали договори за сътрудничество са 12 музея от
СССР, 10 са имали пряк обмен с 10 музея в Унгария, 10 наши музея са
осъществявали обмен с 11 музея от ГДР, 3 наши с 4 музея в Полша, 8
музея от България сътрудничат с 6 музея в Румъния, 5 наши с 8 музея
в ЧССР, 3 от н а ш а т а страна с 3 от Виетнам, 1 наш музеи с 1 от
Монголия. Така например Музея на революционното движение у нас е
има договори за пряко сътрудничество с Музея за германска история в
Берлин, с Музея на полското революционно движение във Варшава, с
Музея на революционното движение в Будапеща и с Музея на
революционното движение в Хавана. Националният музей „Георги
Димитров" съгласно подписаните договори сътрудници с музея „В. И.
Ленин" В Москва, с музея „Клемент Готвалд" в Прага и с музея „Хо
ШИ МИН" във Виетнам. Музеят за история на София има договор с
Музея за история и реконструкция на Москва, Националната
художествена галерия с Т р е т я к о в с к а т а галерия в Москва и с
Дрезденската художествена галерия в ГДР, Националният
литературен музей - с Унгарския литературен музей В Будапеща и с
литературния музей В Одеса, I [ационалният политехнически музей - с
11олитехническия музей В Москва и с Техническия музей В Прага, и др.
(114).
От друга страна, по сВедения на бившия директор на Националния
Военноисторически музей Марин Калонкин по споразумение между
Военните ведомства, Националният военноисторически музей е
подписвал ежегодни договори за съвместна дейност с
Военноисторическите музеи на СССР, ГДР, Полша, Чехословакия,
Румъния и Унгария. 11о силата на тези договори са осъщестВяВани
много инициативи. Гдна от т я х е и съвместно издание с Централния
музей на въоръжените сили на СССР.
Чрез п р я к о т о сътрудничество музейните специалисти от
с ъ о т в е т н и т е музеи се опознават взаимно и обменят о п и т . Освен
т о в а , в р е з у л т а т на прякото сътрудничество, музеите си разменят
литература, отделни публикации, изложби и др.
'За ползата от прякото сътрудничество говори и ф а к т ъ т , че за
периода 1973-1990 г. само на Националния политехнически музей са
гостували 26 изложби. Ще споменем само някои от тях: Московският
политехнически музей гостува с изложбата „Микроминиатюри";
1 [ационалният музей за наука и техника в Италия гостува с изложбата
„Лсонардо да Винчи"; Д в о р е ц ъ т на о т к р и т и я т а в Париж - с
68
изложбата „Алберт Айнщайн", а Пражкият технически музей с
„Двигатели на нашите gegu" и с „Техника на записването в огледалото
на времето". (115) С изложби г о с т у в а т на наши музеи и много други
музеи от чужбина. Вече споменахме за изложбите, гостували в
Националния археологически музей при БАН в замяна на г о с т у в а л а т а в
чужбина изложба „Тракийското изкуство и култура по българските
земи".
С ъ т р у д н и ч е с т в о т о с някои страни се задълбочава и довежда до
о т к р и в а н е т о на нови музеи. Така например през 1968 г. в гр. Шиклош -
УНР с о т к р и т музей за у ч а с т и е т о на Първа българска армия в
О т е ч е с т в е н а т а война. Впоследствие (1976 г.) музеят е преместен в
селището Харканъ, където е българското военно гробище. В замяна на
т о в а през 1969 г. в новопостроената зала в Шумен е о т к р и т а
документална експозиция за живота и делото на големия унгарски
революционер Аайош Кошут, пребивавал в този град след с ъ б и т и я т а
от 1848-1849 г.
Израз на порасналия а в т о р и т е т на българските музеи в чужбина е и
ф а к т ъ т , че наши научни работници и музейни специалисти са канени
к а т о лектори и слушатели на курса „Равенска и византийска
д р е в н о с т " в гр. Равена - И т а л и я , организиран от Булонския
университет. През 1968 г. в п е т н а д е с е т о т о издание на курса от
България у ч а с т в а т четирима учени к а т о лектори и т р и м а музейни
специалисти к а т о слушатели. Общо слушателите са 200 човека от 28
страни. И понеже на курса са разгледани много въпроси от българското
средновековно културно наследство, курсът завършва с екскурзия в
България. Групата от лектори и слушатели е посетила паметници, за
к о и т о българските учени са говорили в своите лекции, к а к т о и музеи,
в които се пазят паметници от българската средновековна култура.
(116)
През 1968 г. в Чехословакия се чества 150-годишнината от
създаването на Националния музей в Прага и музея в гр. Бърно. Па
ч е с т в а н е т о е поканен и е поднесъл приветствие и подарък и български
представител.
За нарасналия международен а в т о р и т е т на българските музеи
говори и ф а к т ъ т , че на 28 ноември 1980 г. на Националния музей
„Рилски манастир" е връчено о т л и ч и е т о „ З л а т н а т а ябълка". Това
отличие е учредено от международната федерация на журналистите и
писателите по туризма (ФИЖЕТ). Дава се за заслуги в р а з в и т и е т о на
международния туризъм и за популяризиране на проблемите по
опазване на културно-историческото наследство. (117)
За а в т о р и т е т а на българските музеи говори и ф а к т ъ т , че в
международните изложения „ЕКСПО-69" В Монреал - Канада и
„ЕКС1Ю-70" в Осака - Япония, България се представя с експозиции, в
к о и т о са включени значителен брой музейни експонати, отразяващи
и з к у с т в о т о и културата на българските земи и българския народ през
69
Вековете. (118) Освен тоВа В организираните от Б ъ л г а р с к а т а
търговско-промишлена палата изложби В чужбина по случаи Важни
годишнини е отделяно м я с т о и на българското културно-историческо
наследство, к а т о т е м а т и ч н и т е планове с а разработвани о т
сътрудниците на о т д е л „Музеи", а с експонати са участвали десетки
музеи от с т р а н а т а . Такива изложби са организирани в Москва през
1974 г., В Будапеща през 1975 г., в Атина и Хавана през 1976 г. Те също
са допринесли за запознаване на чужденците с културното наследство
на България.
От казаното до т у к се вижда, че международните връзки и
сътрудничество на българските музеи с музеите от други страни по
с в е т а са имали възходяща линия на развитие през разглеждания период.
Те са играли важна роля за задълбочаването на к у л т у р н о т о
сътрудничество и взаимоотношения на България със с т р а н и т е по
света.

70
 8. МУЗЕЙНИТЕ КАДРИ И ТЯХНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

Извсстно е, че кадрите са основния елемент, от к о й т о зависи

решаването на всяка задача. До 1945 г. в музеите са работили
сравнително малко специалисти. Това е обосновано и от ф а к т а , че
музеите на държавна издръжка са били много малко. Независимо от
т о в а обаче, следва да се каже, че много от неспециалистите, т. е.
хората, коипю не са имали исторически или друго висше образование, с
голям ентусиазъм и любов са се занимавали със събирането на
паметници, свидетелстващи за и с т о р и я т а , б и т а , к у л т у р а т а и
природните б о г а т с т в а на съответния край. Създавали са музейни
сбирки, к о и т о по-късно прерастват в държавни музеи.
К а к т о вече бе посочено, след 1944 г. броят на музеите на държавна
издръжка постепенно нараства. Постепенно нараства и броят на
музейните работници специалисти в тях. За отбелязване е ф а к т ъ т , че
в края на ч е т и р и д е с е т т е и началото на п е т д е с е т т е години в музеите
навлиза поколение от специалисти, което започва и в голямата си ч а с т
завършва трудовия си с т а ж к а т о музейни работници. Х о р а т а от т о в а
поколение оставиха имената си в историята на музейното дело. Те
оставиха на своите последователи пример на любов към професията на
музейния работник и богати музейни фондове. Това са Йорданка
Атанасова - дългогодишен директор на ОИМ - Видин, Димитрина
Джонова - уредник на музеите във Видин и Свищов, Д и м и т ъ р Николов
- д и р е к т о р на ОИМ - Cm. Загора, Анчо Анчев - директор на
Воениоисторическия музей в София, на националния музей „Рилски
манастир" и на Националния исторически музей, Гергана Цанова -
уредник и директор на Историческия музей в Казанлък, Емил Цанов -
директор на Националния музей „Шипка-Бузлуджа", зам. директор на
Националния исторически музей и директор на Националния музей за
българо-съветска дружба, Георги Cm. Георгиев cm. н. с. в Националния
музей на революционното движение и неговите колеги н. с. Мария
Божашка, н. с. Магдалена Баемаджиева, Кора Къиева, Минка Петрова
и Минко Минков; Златка Янева от Националния музей „Георги
Димитров", Иван Драев - cm. и. с. в Националния военноисторически и
в Националния исторически музеи, Цветан Симеонов от ОИМ -
Плевен, Николай Дойнов от ОИМ - Враца, Сузана Видас от
Националния политехнически музей, Димка Стоянова от ОИМ -
Благоевград, Магдалена Станчева от Музея за история на София,
Жечка Сиромахова и Виолета Димова от ОИМ - Русе, Тодорка
Драганова и Б. Султов от ОИМ - В. Търново, Иван Желязков -
директор на етнографския музей в Елхово, Тодор Вълчев - уредник и
директор на музея в Самоков, Милан Миланов - директор на музеите
в Берковица и др.
С течение на времето нараства броят на специалистите в музеите
и намалява броя на неспециалистите. Д о к а т о през 1959 г. броя на

7(>
иеспсциалиститс с 40 % от общия брой иа музейните работници, пю
през 1965 г. т о й е Вече 12 %, а през 1972 г. само 8 % н я м а т Висше
образоВание. (Тук не се Включва помощно-техническият персонал.)
Н а р а с т в а и общия бройна музейните работници. През 1961 г. т о й е 674
gyiuu, а през 1965 г. над 870. За периода 1961-1971 г. щ а т ъ т на музеите
нараства ежегодно с 50 бройки. Значително увеличаВане се забелязва
след създаването на посочените по-горе национални музеи. През 1974 г.
в националните и в историческите музеи в окръжните градове, к о и т о
са гръбнакът на музейната система, са съсредоточени 65 % от
к а д р и т е в музеите.
Увеличава се б р о я т на музеите успоредно с т о в а р а с т е и б р о я т на
персонална-специалисти и помощно-технически работници. През 1974
г. о б щ и я т брой на р а б о т е щ и т е В музеите е над 1730 души, к а т о над 800
са специалисти с Висше образоВание, а през 1985 г. б р о я т на
специалистите с Висше образоВание надхвърля 2000 души. (119)
Създаването на научни групи в музеите Води до нарастване броя на
cm. н а у ч н и т е и научните сътрудници. Н а р а с т в а и броя на
с а м о с т о я т е л н о г о т в е щ и т е се и защитили учената степен „кандидат
на науките" (сега д о к т о р ) . В края на о с е м д е с е т т е години о б щ и я т брой
на научните сътрудници и к а н д и д а т и т е на науките в м у з е и т е
надхвърля 130 души.
С н а р а с т в а н е т о на броя на музейните работници, нараства и
г р и ж а т а за т я х н а т а квалификация. Организират се краткосрочни и по-
дългосрочии курсове-, семинари, конференции, съвещания и др. по
различни направления на музейната дейност, к а к т о и по различните
исторически периоди. Тези грижи н а р а с т в а т з н а ч и т е л н о през
ш е с т д е с е т т е и с е д е м д е с е т т е години. Така например през август 1962
г. в Националния музей „Рилски манастир" за пръв п ъ т се провежда 10-
дневен курс за квалификация иа наши консерватори и р е с т а в р а т о р и .
Курсът е организиран от о т д е л „Музеи". На него Виктор Василиевич
ф и л а т о в - художник-реставратор от централното ателие по
консервация и реставрация в Москва изнася т е о р е т и ч н и лекции и
провежда практически занимания с участниците в курса. (120)
В края на о к т о м в р и 1963 г. във В. Търново е проведен семинар с
у ч а с т и е т о иа 220 музейни работници от Всички музеи с исторически
профил. Разделени на т р и групи, те слушат лекции по а к т у а л н и т е
въпроси на и с т о р и ч е с к а т а наука. Л е к т о р и са били учени от
и н с т и т у т и т е на БАН и от И н с т и т у т а по история на Б К П . Доклади
са изнесли проф. Д и м и т ъ р П. Д и м и т р о в , cm. н. с. Соня Георгиева,
професорите К о с т а Байчииски и Павел Костов, cm. н. с. Николай
Тодоров, cm. и. с. Мария Велева и др. 1 Ipeg всички участници са изнесени
два доклада по методически въпроси от сътрудници на о т д е л „Музеи".
(121)
През м а р т 1964 г. в София е проведен семинар с музейни работници
от природонаучните музеи и о т д е л и В с т р а н а т а . С е м и н а р ъ т е
72
 организиран от отдел „Музеи" и от Зоологическия и н с т и т у т при БАН.
Наред с т е о р е т и ч н и т е въпроси са организирани и практически
занимания за препариране на птици. (122) На 26-28 м а р т 1964 г. в музея
„П. К. ЯВоров" В София се е състоял семинар със специалистите от
л и т е р а т у р н и т е музеи В с т р а н а т а . Лекции са прочели Кръстьо ГеноВ
о т Л и т е р а т у р н и я и н с т и т у т при БАН, С т е ф а н Василев о т
философския и н с т и т у т при БАН и Цанко Младенов от Софийския
университет „СВ. Климент Охридски". (123)
От 15 ноември до 5 декември 1965 г. В София се е състоял курс за
квалификация на музейните специалисти от етнографските музеи В
с т р а н а т а . Курсът е организиран от отдел „Музеи" и от Етнографския
и н с т и т у т с музеи при БАН. Ilpeg курсистите са изнесени 45 лекции.
Лектори са били проф. Христо Гандев, cm. н. с. Васил Маринов, cm. н.
с. Иван КоеВ, cm. н. с. Мария Велева, cm. н. с. Стефана Стойкова, cm. н.
с. П е т ъ р П е т р о в и др. (124)
Семинар за екскурзоводската работа В музеите се е състоял В
Пловдив на 23 и 24 ноември 1966 г. Присъствали са над 150 души - зав.
О т д е л и „Културно-масова р а б о т а " и екскурзоводи. По някои
т е о р е т и ч н и и практически Въпроси на екскурзоводската р а б о т а
доклади са изнесли Мария Сукманджиева - директор на Националния
музей „Георги Димитров" и cm. н. с. Ганка Найденова - директор на
музея „П. К. Яворов" В София. Практически беседи участниците В
семинара за изслушали В Археологическия музей, В Музея на
възраждането и в музея История на капитализма и работническото
революционно движение. В разискванията по докладите и по
изнесените беседи са участвали 16 човека. Заключително слово е
произнесъл Ц в я т к о Гагов - началник управление „Културно-просветни
и н с т и т у т и " при К о м и т е т а за култура. (125)
През октомври 1969 г. семинар на т е м а „Народните обичаи" е
организиран В Габрово за специалистите от етнографските музеи в
страната.
За квалификацията на заВ. О т д е л и т е „Културно-масова р а б о т а " и
екскурзоводите в музеите на 21-23 м а р т 1973 г. в София е организиран
семинар. Изнесени са 5 доклада. Владимир Орликов - сътрудник на
о т д е л „Музеи" на Министерството на културата на СССР е говорил
на т е м а : „Общи проблеми на екскурзоводската р а б о т а " ; за
съдържанието на екскурзоводската беседа е прочел доклад Емил
Цанов; т е м а т а на доклада на Филип ГстоВ е била „Психологически
особености на различните групи посетители", а Елена Сотирова -
„Езиковото м а й с т о р с т в о на екскурзовода". За използването на
техническите средства В екскурзоводската р а б о т а е говорил
Александър Вълчев. (126)
Значителни грижи са полагани и за квалификацията на
специалистите по консервация и реставрация в музеите.-От 24 до 29
м а р т 1972 г. във В. Търново се е състояла национална конференция, на
78
к о я т о са изнесени следните доклади: „Консервация на м е т а л " от Васил
Василев, консерватор В Археологическия музей при БАН; „Консервация
на керамика" от Ирина Маджарова, консерватор В ОИМ - Варна;
„Консервация на т ъ к а н и " от С т о я н к а Иванова, консерватор В
Националния воснноисторически музей; „Консервация на живопис" от
Любен Прашков - преподавател Във ВИИИ „Николай ПаВлоВич";
„Консервация на дървесина и предмети от дърво" от А н т о н Михайлов,
консерватор В Националния и н с т и т у т за паметници на к у л т у р а т а ;
„Консервация на хартия" от Гинка Сейкова, консерватор В
Националната библиотека „Кирил и Методи" В София.
От 15 до 23 май 1972 г. В Националния музей „Рилски манастир".е
проведен семинар с 30 специалисти по консервация и реставрация, на
който са изнесли лекции специално поканените от СССР Л. В. Иванова
и Ю. А. Розовин, а също т а к а и наши специалисти.
От 5 до 8 ноември 1976 г. Клубът на музейните работници със
съдействието на о т д е л „Музеи" е организирал пътуващ семинар с
екскурзоводи от националните и окръжните музеи. Посетени са
музеите В Пловдив, Карлово, Казанлък, Националния парк-музей
„Шипка-Бузлуджа" и музеите във В. Търново и Плевен. Обсъден е
основен доклад за екскурзоводската работа и екскурзоводските беседи
В п о с е т е н и т е музеи. (127)
Следва да подчертаем, че Клубът на музейните работници редовно
е организирал инициативи за квалификация на музейните работници в
София.
През 1982 г. са организирани следните курсове за квалификация: с
младите археолози, със специалистите от природонаучните музеи, с
културно-масовиците и екскурзоводите и с неспециалистите от
художествените галерии. (128)
Друга форма на квалификация са научните конференции, за които
стана реч в раздела за научноизследователската работа. Освен т о в а
квалификацията на музейните работници В известна степен се е
осъществявала с провежданите периодично съвещания по
събирателската и фондовата работа, по културно-просветната и
о б р а з о в а т е л н о - В ъ з п и т а т е л н а т а дейност, по проблемите на
различните Видове музеи, за които стана дума В с ъ о т в е т н и т е рцздели.
Специализирана форма на квалификация на музейните работници е
бил и постоянно действащият курс за изучаване на чужди езици. Той е
о т к р и т по предложение на К о м и т е т а за култура с решение на
Министерския съвет № 4-10 от 25 м а р т 1966 г. Започва да функционира
от есента на същата година. Първоначално ба зата му е В 11ационалния
музей „Рилски манастир", а по-късно В почивната станция в Костенец.
Музейните работници са изучавали френски, немски и английски език.
П р о д ъ л ж и т е л н о с т т а на обучението е била 6 месеца. Участниците в
курса са получавали ц я л о с т н о т о си трудово възнаграждение, к а т о са
заплащали храната В организирания с т о л и 20 % от възнаграждението
19
на л е к т о р и т е . Курсът е продължил няколко години и в него са се
обучили над 200 музейни работници. (129) ОтгоВорник за курса е бил о.
з. полковник от авиацията С т о я н С т о я н о в - сътрудник на
Националния музей „Рилски манастир". Виж снимка № 20.

20. Участници в курса по немски тик - Национален .uywit ,,/'. Манастир",

1%0 р.

За квалификацията на младите специалисти - музейни работници,

голяма роля е изиграла и о т к р и т а т а през 1954 г. специализация п о
музейно дело В у н и в е р с и т е т а „Св. Климент Охридски". Пръв
преподавател по музейно дело е била Т а т я н а Селяновска, к о я т о през
1972 г. издава и своя учебник „Основи на музеезнанието". (130)
Лекции по музейно дело от края на с е д е м д е с е т т е години в
университета и в Художествената академия са чели Лнчо Дичев,
Магдалена Станчева, Иван Драсв и др.
Важна роля за квалификацията на р а б о т е щ и т е в о б л а с т т а на
консервацията на музейните ценности изиграва и о т к р и т а т а през
1973 г. във ВИИИ „Николай ИавлоВич" специалност Консервация и
реставрация. Пръв преподавател т а м е Любен IlpaiukoB.
Към изброеното дотук се прибавя и самоподготовката на кадрите,
довела до израстването на музейни специалисти, к о и т о по рутина и
професионализъм не отстъпват на висококвалифицираните
чуждестранни специалисти.

80
 9. МАТЕРИАЛНА БАЗА И ФИНАНСОВО ОБЕСПЕЧАВАНЕ IIA
МУЗЕИТЕ

Една от основните задачи, к о я т о е изпълнявана през периода

1945-1990 г. и от к о я т о са останали най-трайни и видими следи, е да се
подобри материалната база на музеите в с т р а н а т а .
До края на 1944 г. свои сгради са имали само няколко музея, а
специално строени за целта са сградите на музеите в Плиска, Мадара,
Самоков, някои от сградите на военноисторическите музеи в Плевен и
Плевенско, и на Природонаучния музей в София. Започнало било и
с т р о и т е л с т в о т о на сградата на историческия музей въВ В. Търново,
к а т о завършването е станало през 1945 г.
Много от новосъздадените музеи са настанени в с т а р и сгради,
строени за други цели, които са се нуждаели от сериозни ремонти и
преустройства. Новосъздадените мемориални музеи са настанени В
сградите, В които са живели т е х н и т е патрони, к а т о в редица случаи
към такива музеи са строени изложбени зали.
Много сили и средства са вложени в с т р о и т е л с т в о т о на ноВи
сгради. През Визирания период изградените са 39, от к о и т о най-значими
са: на историческите музеи В Благоевград, Батак, Враца, Дългопол,
Казанлък, Пазарджик, Преслав, Шумен, Смолян, Сандански, Созопол,
Нова Загора и др., к а к т о и художествените галерии в Кюстендил,
Враца, 11левен, Стражица, Пазарджик и др. СледВа да се каже, че през
1963 г. започВа с т р о и т е л с т в о т о на Лрхитектурно-етнографския
музей „Етъра" край Габрово, където са пренесени или новопостроени
20 сгради, к о и т о не се включват в горепосочената цифра. През 1962 г.
продължава с т р о и т е л с т в о т о на и з т о ч н о т о крило на Рилския
манастир, к о е т о в края на 1961 г. когато м а н а с т и р ъ т е обявен за
национален музей е било на к о т а нула. В т о в а крило през 1965 г.,
к а к т о вече беше споменато, е о т к р и т а историческата експозиция на
музея. Построени са сгради на Музея на Възраждането и пантсон на
Г. С. Раковски в Котел, к а к т о и сграда на Музея на д е ц а т а в с.
Ястребино, разстреляни от ф а ш и с т и т е през 1943 г. Построена е
сграда и за природонаучната експозиция към резервата „Сребърна",
к а к т о и сграда за отдела „Природа" към ОИМ Ловеч в с. Черни Осъм.
Една от уникалните сгради, построени за музейни нужди, е сградата
на панорамата „Плевенска епопея 1877 г.". Виж снимки №№ 21, 22, 23,
24 и 25.
Само за периода 1976-1981 г. в плана за капитално с т р о и т е л с т в о на
К о м и т е т а за култура са включени 18 музейни сгради на с т о й н о с т 29
977 000 лв. (131)
Поради липса на работна ръка не всички са завършени през т о з и
период, но този ф а к т показва грижата на държавата към културно-
историческото наследство.
С т р о и т е л с т в о т о на нови музейни сгради се посреща с ентусиазъм

81
 W bib w - .jt .
21. Новопостроената сграда на Историческия музей и Художествената
галерия в Пазарджик.

22. Новопостроената сграда на Историческия музей и Художествената

галерия в Смолян.

82
23. Преустроената сграда (бивше училище) на Музея на народните
хусржестВени занаяти и приложни изкуства в Троян.
 25. фасадата на Окръжния исторически .пуми в Плевен (сега регионален) -
преустроена сграда на бившата школа за запасни офицери.

i>m музейните работници и В редица случаи те се Включват със своя

труд В помощ на с т р о и т е л и т е . Типичен пример в т о в а отношение е
к о л е к т и в ъ т на Историческия музей в Благоевград, к ъ д е т о всички
специалисти от музея начело с директора Илия Йовков у ч а с т в а т в
с т р о и т е л с т в о т о на сградата на музея к а т о р а б о т я т по няколко
седмици.
Подобряването на материалната база на музеите се извършва и
чрез предоставяне от народни съвети и ведомства на стари сгради,
строени за други нужди. Б р о я т на такива предоставени сгради е 33. В
редица случаи т о в а са сгради с огромни помещения, к о и т о се нуждаят
от сериозен р е м о н т и преустройства и за к о и т о са изразходвани
значителни средства. Така например за п р е у с т р о й с т в о т о на
Девическата гимназия във Варна за нуждите на историческия музеи с
Решение на Министерския съвет от 17 м а р т 1973 г. са предоставени
400 000 лв., к а т о същевременно са о т п у с н а т и 1 200 000 лв. За
с т р о и т е л с т в о т о на нова училищна сграда е 30 класни стаи. По т о з и
начин са задоволени нуждите на Историческия музеи в Плевен, на
който е предоставена от М и н и с т е р с т в о т о на о т б р а н а т а с т а р а т а
сграда на школата за запасни офицери „Христо Б о т е в " . В бивши
училища, слсд сериозна консервационно-рсставрационна р а б о т а са
настанени историческите музеи в Кърджали, Силистра, Търговище,
Музея на образованието в Габрово, Музея на художествените занаяти

84
 в Троян, а с т а р и т е сгради на ОК на БКП в Шумен и Толбухин са
предоставени на художествените галерии В с ъ о т в е т н и т е градове. Б
стари сгради са настанени и художествените галерии във В. Търново,
Видин, Сливен, Cm. Загора, Ямбол, Бургас и др.
В стари сгради са настанени Националният исторически музей,
Националният музей „Земята и хората", Галерията за чуждестранно
изкуство в София и др.
Т р е т о т о направление, по к о е т о е Вървяло подобряването на
м а т е р и а л н а т а база на музеите е с т р о и т е л с т в о т о на експозиционни
зали към редица мемориални музеи. Такива зали са построени към
къщите-музеи на Васил Левски в Карлово, на Христо Б о т е в в Калофер,
на Иван Вазов в Сопот, на Гео Милев в Cm. Загора, на Лайош К о ш у т в
Шумен и др., или общо 14 изложбени зали. Сериозно с т р о и т е л с т в о за
нуждите на обслужващия персонал е извършено и в Националния парк-
музей „Шипка-Бузлуджа".
В заключение може да се каже, че за 45 години общо В с т р а н а т а са
построени и преустроени за нуждите на музеите 86 сгради. С т о в а ,
разбира се, не са удовлетворени напълно всички музеи, но е направен
значителен принос, к о й т о остава к а т о белег за о т н о ш е н и е т о на
д ъ р ж а в а т а и нейните органи към проблемите за о п а з в а н е т о и
показването на културно-историческото наследство на с т р а н а т а .
Тук следва да се спомене и за нереализираните архитектурни
проекти за с т р о и т е л с т в о на музейни сгради. На първо м я с т о т о в а е
архитектурният проект за Националния исторически музей или по-
точно казано за музейния комплекс в София, в к о й т о е следвало да
бъдат настанени Националният исторически музей, Националният
музей на революционното движение и Националната художествена
галерия. Определено е м я с т о т о за строеж. Това е п р о с т р а н с т в о т о ,
където преди т о в а е била Зоологическата градина. Проведен е конкурс
за проектиране, в който са участвали около 20 колектива и отделни
а р х и т е к т и . Направено е класиране на проекта. Въпреки т о в а
с т р о и т е л с т в о т о не е осъществено поради противоречия в някои
среди, предимно архитектурни, дали т о в а е най-подходящото м я с т о .
Пе е осъществен и п р о е к т ъ т за Националния военноисторически
музей, макар че в този случай с т р о и т е л с т в о т о е започнато. Подобен
е случаят и с Археологическия музей в Пловдив.
Редовното финансиране на музеите и художествените галерии е
другата страна на отношението на държавата към историческото
минало и правилното функциониране на музейните институции. Следва
да се подчертае, че макар и бавно, но постепенно са се увеличили
с р е д с т в а т а за т я х н а т а издръжка. За илюстрация на казаното ще
посочим, че през 1972 г. издръжката на музеите е 12 000 000 лв., през
1979 - 19 000 000, а през 1980 тя е вече 23 милиона лева. (Тук не се
включват музеите към БЛП, М и н и с т е р с т в о т о на о т б р а н а т а , Св.
Синод, Общонародният комплекс за българо-съвстска дружба, Б С ф С и

85
gp. (132) Освен т о в а , к а к т о бе посочено, значителни средства се
о т д е л я т и за капитално с т р о и т е л с т в о .
Постепенно се е увеличавало и заплащането на труда на музейните
работници. През седемдесетте години з а п л а т и т е на специалистите с
висше образование са били изравнени със з а п л а т и т е на специалистите
в другите области на културата, а с решение № 569 от 25 юни 1976 г.
на С е к р е т а р и а т а на ЦК на БКП се дава съгласие з а п л а т и т е на
научните сътрудници в музеите да бъдат изравнени със з а п л а т и т е на
научните сътрудници в и н с т и т у т и т е на БАН.
С решение на К о м и т е т а за стопанска координация № 363 от 20
ноември 1970 г. се дава увеличение на з а п л а т и т е на музейните
работници от Националния музей „Рилски манастир" и Националния
парк-музей „Шипка-Бузлуджа" с 30 % за лоши битови условия.
Известно подобрение на материалното си състояние музейните
работници са получили и в р е з у л т а т на д е й н о с т т а на С ъ в е т а за
р а б о т а с профсъюзните организации от музеите при Ц К П С на
р а б о т н и ц и т е от полиграфическата промишленост и културните
ведомства с председател Дора ДолапчиеВа, главен специалист в о т д е л
„Музеи". С ъ в е т ъ т извършва редица проверки и проучвания за
условията на труд и заплащане на музейните работници. Направено е
предложение, в р е з у л т а т на к о е т о е взето решение за снабдяване на
р а б о т е щ и т е в музеите с работно и представително облекло.
СредстВата на музеите са се увеличили и В р е з у л т а т на решението
от 1965 г. за създаване към т я х на извънбюджетни сметки. В т е з и
сметки са набирани средства, с които е финансирано издаването на
пропагандни материали. От тези сметки са Вземани средства и за
закупуване на музейни ценности и художестВени произведения. По
извънбюджетните сметки В зависимост от набраните средства
М и н и с т е р с т в о т о на финансите е отпускало на музеите и
допълнително щатни бройки, к а т о по този начин значително се
подобрява т я х н а т а дейност. Тази практика обаче т р а е едва до
средата на седемдесетте години.
К о г а т о се говори за материалната база на музейните институции
следва да се о т д а д е заслуженото и на м е с т н и т е органи на управление
и ръководство. Било е невъзможно осигуряването на м а т е р и а л н а т а
база на музеите в Плевен, Варна, Хасково, Кърджали, Шумен, Б а т а к ,
Казанлък и др., да се извърши без близката подкрепа и р ъ к о в о д с т в о т о
на м е с т н и т е държавни и партийни органи.
От казаното дотук с т а в а ясно, че повече от една т р е т а от
създадените до 1990 г. музейни и н с т и т у т и са били осигурени с
необходимата им материална база. Осигурени са били средства за
нормално функциониране на музеите и художествените галерии.
Възнаграждението на музейните специалисти е следвало възходяща
линия, макар че не винаги е било адекватно на о т г о в о р н о с т т а , к о я т о
те носят за опазването, изучаването и популяризирането на културно-
историческото наследство на България.

86
 10. РЪКОВОДСТВО НА МУЗЕЙНАТА СИСТЕМА

Ц е н т р а л н о т о ръководство на музеите до приемането на Закона за

п а м е т н и ц и т е на к у л т у р а т а и музеите през 1969 г. се е осъществявало
едностранно - от М и н и с т е р с т в о т о на народната просвета през
1945-1948 г., от К о м и т е т а за наука, изкуство и култура (КИИК) през
1948-1954 г., от М и н и с т е р с т в о т о на културата през 1954-1957 г., от
М и н и с т е р с т в о т о на п р о с в е т а т а и културата през 1957-1963 г., от
К о м и т е т а за култура през 1963-1969 г.
Съгласно Закона от 1969 г. р ъ к о в о д с т в о т о на музейните
институции се осъществява в т р и направления. В научно отношение,
р ъ к о в о д с т в о т о на музейните и н с т и т у т и се осъществява от
И н с т и т у т и т е на Българската академия на науките. В методическо
отношение всички музеи в България са подчинени на К о м и т е т а за
култура респективно на неговия отдел „Музеи". В административно
отношение те са подчинени на ведомства, към к о и т о се числят -
централни ведомства ( К о м и т е т за култура, Българска академия на
науките, Селскостопанска академия, Министерство на о т б р а н а т а ,
Светия Синод, Български съюз за физкултура и спорт) и народните
съвети.
Следва да се посочи, че по отношение на научноизследователската
р а б о т а в Закона е застъпена практиката, к о я т о е установени преди
неговото приемане.
За осъществяване на научното ръководство от И н с т и т у т и т е на
БАН беше казано В раздела на научноизследователската работа. Тук
следва да се добави, че т о в а ръководство е осъществявано
посредством отдела, респективно дирекция „Музеи" при К о м и т е т а за
култура.
11 ред и да се спрем на методическото ръководство, осъществено от
т о з и орган, ще проследим с т р у к т у р а т а му през различните периоди и
неговото наименование през годините, както и кадровия му състав.
Тези промени са свързани със с т р у к т у р н и т е промени, извършени в
о б л а с т т а па ръководството па изкуството и културата.
11о традиция въпросите на ръководството и грижата за с т а р и н и т е
почти до края на 1945 г. о с т а в а т В Министерството на народната
просвета, к ъ д е т о е създадена дирекция за висше образование и
културни и н с т и т у т и . Главен инспектор в дирекцията, отговарящ за
музеите е д-р Иван Велков, който преди т о в а е бил директор на
Археологическия музей при БАН. (133)
В края на 1945 г. п о м е н а т а т а дирекция е наредба-закон е
прехвърляна към М и н и с т е р с т в о т о на информацията и изкуствата.
През 1948 г. е създаден К о м и т е т за наука, изкуство и култура
(КНИК), който поема ръководството на всички дейности в о б л а с т т а
на науката, и з к у с т в о т о и културата. Към КНИК е създаден о т д е л
„Полиграфия, библиотечно дело, художествена самодейност, музеи и

87
паметници на културата". Тази структура се запазВа от 1948 go 1954
г. През 1952 г. Мария СукманджиеВа е назначена за началник на т о з и
отдел. С е к т о р ъ т за музеите и паметниците на к у л т у р а т а през т о з и
период е ръководен последователно от художника-изкуствовед Асен П.
Василев, и с т о р и к ъ т Атанас Милчев и изкуствоведката Т а т я н а
Селяновска.
През 1954 г. КПИК е преобразуван в Министерство на к у л т у р а т а . В
новосъздаденото министерство е създадено управление „Културно-
просветни и н с т и т у т и " . За началник на т о в а управление е назначена
Мария Сукманджиева, която остава на т а з и длъжност до края на 1955
г. Зам. министър, които е отговарял и по въпросите на културно-
п р о с в е т н а т а работа е Емил Манов. От началото на 1956 г. за
началник е назначен Венелин Коцев, а зам. министър отговарящ по
т е з и въпроси е Иван Башев.
Към управление „Културно-просветни и н с т и т у т и " е създаден
о т д е л „Музеи и паметници на културата". В отдела, а преди т о в а в
сектора за музеите са работили Райна Пешева, Мария Пенчева,
Милкана Паунчева, Михаил Райчев и арх. Рачо Рачев, к о й т о е
изпълнявал д л ъ ж н о с т т а началник отдел. През 1955 г. напуска Мария
Пенчева, а след т о в а и Райна Пешева. От началото на 1956 г. в отдела
е назначен Д и м и т ъ р Ив. Сираков, който остава на р а б о т а до края на
юни с ъ щ а т а година. От април 1957 г. в отдела е назначен Иван Д.
Кисьов.
В края на 1956 и началото на 1957 г. започва формирането на
И н с т и т у т а за паметници на културата. За негов директор е назначен
арх. Борис Марков. В самостоятелен отдел се обособява и звеното за
музеите. За началник на новосъздадения отдел е назначен Кънчо
Драганов, завършил Висшата партийна школа, а за сътрудници в
отдела, освен заварените служители са назначени съВипускниците на
Драганов - Велчо Ковачев и Григор Здравков.
През 1957 г. Министерството на културата и М и н и с т е р с т в о т о на
п р о с в е т а т а се обединяват, обединяват се и д в е т е управления
„Изкуство" и „Културно-просветни и н с т и т у т и " . За министър на
обединеното министерство е назначен Вълко ЧервенкоВ, к о й т о е и
зам. председател на Министерския съвет. Зам. министър и началник
управление „Изкуство и културно-просветни и н с т и т у т и " е Иван
Башев. Обединяват се и о т д е л и т е „Музеи" и „Изобразителни
изкуства". За началник отдел „Изобразителни изкуства, музеи и
галерии" е назначена Гинка Пеева. Кънчо Драганов напуска, преди т о в а
е напуснала и Милкана Паунчева. На нейно м я с т о през 1957 г. е
назначена Сава Илиева фартунова-КостоВа, дотогава уредник на
музей „Александър Стамболийски" в София. В края на 1957 г. го напуска
и Велчо Ковачев. Известно време в сектора за музеите р а б о т я т
Михаил Райчев, Иван Кисьов, Сава Костова и Григор Здравков. През
1960 г. за м е т о д и с т в сектора за музеите е назначен Захари Миланов

88
Янакиев. През с ъ щ а т а година в м и н и с т е р с т в о т о се п р а в я т
с т р у к т у р н и промени. О т н о в о се обособяват две управления:
„Изкуство" и „Културно-просветни и н с т и т у т и " . За началник
управление „Културно-просветни и н с т и т у т и " е назначен Марин
Гинев. Разделя се и о т д е л „Изобразителни изкуства, музеи и галерии".
О т д е л „Музеи" се обособява в самостоятелно звено. За началник на
отдела от 1 м а р т 1%1 г. е назначен Иван ДочеВ Кисьов.
По средата на 1963 г. М и н и с т е р с т в о т о на п р о с в е т а т а и к у л т у р а т а
се разделя на Министерство на народната просвета и К о м и т е т по
к у л т у р а т а и изкуството. За председател на К о м и т е т а е назначен д-р
П е т ъ р ВутоВ. Иван Башев е назначен за зам. м и н и с т ъ р на
М и н и с т е р с т в о т о на външните работи. За зам. председател на
К о м и т е т а за култура, отговарящ и за музеите, е назначен Ангел
Будев.
В края на 1961 г. Марин Гинев напуска, на негово м я с т о от началото
на 1962 г. за началник управление „Културно-просветни и н с т и т у т и " е
назначен Д и м и т ъ р Трайков, които остава на т а з и длъжност до есента
на 1963 г., к о г а т о преминава на работа към М и н и с т е р с т в о т о на
външните работи. За началник на управлението е назначена Милка
Пеева, к о я т о о с т а в а на т а з и длъжност - до средата на 1966 ?.., к о г а т о
заминава със съпруга си, който е назначен за посланик в Италия. За
известно време д л ъ ж н о с т т а началник управление се изпълнява от Ив.
Кисьов. От есента на 1966 г. за началник на управлението е назначен
Ц в я т к о Гагов, който остава на тази длъжност до ноември 1967 г. След
него за началник управление е назначен Грую Папукчиев.
През 1969 й. о т н о в о са направени с т р у к т у р н и промени.
Управленията са закрити и о т д е л и т е са подчинени пряко на зам.
председателите. О т д е л „Музеи и паметници на к у л т у р а т а " приема
наименованието о т д е л „Музеи, архиви и паметници на културата".
Вмъкването на наименованието „архиви" е твърде формално, т ъ й
к а т о о т д е л ъ т не е упражнявал административни и методически
функции над архивните и н с т и т у т и . Той по-скоро е служил за
трансмисия между зам. председателя, отговарящ за тях, и Архивно
управление.
От 1963 до 1967 г.В отдела р а б о т я т Иван Кисьов, Михаил Райчев,
Сава Костова, Захари Миланов и Мария Гаврилова, к о я т о е назначена
след напускането на Григор Здравков През 1967 г. в отдела е назначена
Елисавета Божидарова Божикова-Михайлова, к о я т о до т о г а в а е
работила в Музея за българо-съветската дружба. През 1969 г. Мария
Гаврилова заминава със съпруга си за чужбина. По с ъ щ о т о време в
отдела е назначен Влъчко Кунчев, който остава около една година. От
1 юни 1970 г. в отдела е назначена Тодорка Кънчева Долапчисва-
Иванова, преди т о в а работила в о т д е л и т е „Съвети за изкуство и
култура" и „Училища по изкуствата".
Кадрови промени в К о м и т е т а за изкуство и култура се извършват

89
 през 1966 г., к о г а т о за председател е назначен п о е т ъ т Павел М а т е в .
През май 1967 г. е проВеден Първият конгрес на к у л т у р а т а . На него
Комитетът е обяВен за обществено-държавен орган с
наименованието „ К о м и т е т за изкустВо и култура". По-късно т о в а е
регламентирано и със закон. Д л ъ ж н о с т и т е в р ъ к о в о д с т в о т о на
К о м и т е т а с т а в а т избираеми. За председател е избран Павел М а т е в , а
за зам. председател, който отгоВаря и за културно-историческото
наследство - изкустВоВедът А т а н а с БожкоВ.
През 1971 г. архиВите преминаВат към М и н и с т е р с т в о т о на
информацията и съобщенията, а към о т д е л а по решение на
п р е д с е д а т е л с т в о т о на К о м и т е т а преминават х у д о ж е с т в е н и т е
галерии, и т о й приема наименованието „Музеи, галерии и паметници на
к у л т у р а т а " . В отдела е назначен нов сътрудник, отгоВарящ за
художествените галерии - ИВан ЯнчеВ. В края на 1972 г. Михаил РайчсВ
преминава на работа в сп. „Музеи и паметници на културата", а в
отдела е назначен Георги БояджиеВ, дотогаВа сътрудник на о т д е л
„Изкуство и култура" към ОНС - Бургас. По т о в а време по чл. 64 В
отдела е назначена Юлиана Гегова, к о я т о преди т о в а е работила В
Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа"
По средата на 1973 г. ИВан ЯнчеВ е освободен и за сътрудник на
о т д е л а е назначен Иван П е т к о в КънеВ, дотогаВа уредник В
Националната художестВена галерия, а преди т о в а уредник на
художествения о т д е л към ОИМ - Сливен. През 1974 г. в отдела е
назначена Благовеста ЦВеткоВа, к о я т о след около две години
преминава на работа в М и н и с т е р с т в о т о на п р о с в е т а т а . В началото
на 1977 г. Елисавета Божикова временно преминава на работа в
Българския културен център в Берлин. От февруари 1978 г. в отдела е
назначена Гинка ТиВчева, работила известно време в Главно
управление на архивите. С ъ щ а т а година Георги БояджиеВ преминава на
работа в Контролния блок на К о м и т е т а и в отдела е назначен Илия
ДимитроВ Попов, който е бил уредник В къща-музей „Хр. Смирненски"
и директор на Музея за история на София.
В началото на 1972 г. В К о м и т е т а за култура са извършени кадрови
промени. Атанас Божков преминава на дипломатическа работа, а зам.
председател, отговарящ и за музеите, е назначена Людмила Живкова.
След Втория конгрес на културата, 14-16 декември 1972 г., Людмила
Живкова е избрана за първи зам. председател на К о м и т е т а за култура,
а за зам. председател, отговарящ и за музеите, е избран арх, 1 lelo
Бербенлиев, д о т о г а в а директор на Националния и н с т и т у т за
паметници на културата.
След 'Гретия конгрес на културата (18-20 май 1977 г.) о т н о в о се
извършват структурни промени. Създадено е Държавно обединение
„Пластични изкуства, културно наследство и библиотечно дело", а
дотогавашните отдели са трансформирани в дирекции. О т д е л „Музеи,
художествени галерии и паметници на културата" е преобразуван в

90
Дирекция „Музеи, художествени галерии и народни художествени
занаяти". Включването в наименованието на дирекцията „народни
художествени занаяти", е израз на грижите, полагани от
етнографските музеи и помощта, к о я т о техните сътрудници оказват
за запазване на народното приложно изкуство, за възкресяване и
запазване на народните художествени занаяти.
В о к р ъ з и т е са създадени дирекции „Културно-историческо
наследство" к а т о д о т о г а в а ш н и т е директори на о к р ъ ж н и т е
исторически музеи поемат т я х н о т о ръководство.
От началото на 1974 г. към отдела е причислено звено, занимаващо
се с българските паметници в чужбина в състав: Георги Велев, Слави
Ризов и Румяна Михнева. В периода 1977-1981 г. в Дирекцията, освен
посочените, р а б о т я т още Ив. Кисьов - директор, Захари Миланов - гл.
Специалист, СаВа Костова - гл. Специалист, Тодорка Долапчиева - гл.
Специалист, Иван КънеВ - специалист, Илия ПопоВ - специалист,
Гинка ТиВчеВа - специалист, Васил ГедоВ - специалист и по чл. 64 Танъо
КръстеВ - специалист. През 1981 г. се завръща от Берлин Елисавета
Божикова и продължава р а б о т а т а си в дирекцията к а т о гл.
специалист. С ъ щ а т а година Васил Гедов напуска и на освободената
щ а т н а бройка е назначен художникът Димитър Балтев. В края на 1985
г. Захари Миланов се пенсионира и в дирекцията от фсВруари 1986 г. е
назначен Димитър ПиронкоВ, дотогава директор на дирекцията за
музеите в Копривщица. След пенсионирането на Сава Костова през
1986 г. за специалист в дирекцията е назначена Наталия ГичеВа,
д о т о г а в а уредник В Националния литературен музей. След
пенсионирането на Иван Кисьов през 1987 г. за директор на дирекцията
е назначен Дочо Лазаров, дотогава асистент във ВИИ „Карл Маркс",
а преди т о в а директор на Музея на художествените занаяти в гр.
Троян.
В началото на 1986 г. се правят нови реорганизации, обединенията
на К о м и т е т а се трансформират в главни дирекции. Галериите
преминават към Гл. дирекция „Изобразителни изкуства".
От гореказаното се вижда, че за период от 45 години през отдела,
респективно дирекцията „Музеи" са преминали 29 човека. От т я х
трайно о с т а в а т и т а м завършват трудовия си с т а ж Захари Миланов,
Сава Костова, Иван Кисьов, Дора Долапчиева и Елисавета Божикова.
Всички сътрудници, работили в отдела и дирекцията „Музеи" са
били с висше образование по история, литература или са завършили
художествената академия. Изключение правят трима души завършили
Висшата партийна школа. Всеки сътрудник е отговарял за определен
исторически период, отразен в музеите. Разпределение имаше и по
видовете дейност В музеите: събирателска, фондова,
научноизследователска, експозиционна и т. н. Т р е т о т о направление на
разпределение на р а б о т а т а е било териториално. Всеки сътрудник е
отговарял за определен брой окръзи съобразно с броя на музеите в т я х .

91
Това разпределение даваше възможност на сътрудниците да следят
отблизо р а б о т а т а на музеите и същевременно да се специализират В
с ъ о т в е т н а т а дейност, за к о я т о о т г о в а р я т .
При посочените структури и при макар и променящия се с ъ с т а в на
к а д р и т е О т д е л ъ т и Дирекцията са упражнявали, съгласно
н о р м а т и в н и т е документи, методически функции над музеите и
художествените галерии В с т р а н а т а .
РазработВани са Всички норматиВни а к т о в е за р а з в и т и е на
музейното дело и за опазването на движимите паметници на
културата. Съставяни са методически указания за събирателската,
фондовата, експозиционната, културно-просветната, а съвместно с
И н с т и т у т и т е на БАН - и за научно изследователската р а б о т а на
музеите. Планирано е изграждането на новите и п р е у с т р о й с т в о т о на
о с т а р е л и т е музейни експозиции. Съвместно с о т д е л „Капитално
с т р о и т е л с т в о " на К о м и т е т а е планирано изграждането на
м а т е р и а л н а т а база на музеите. Съгласувани са културно-масовите
мероприятия от национален мащаб с различните в е д о м с т в а ,
и н с т и т у т и и организации. Правени са планове за квалификацията на
музейните работници, к а к т о и предложения за културните спогодби с
чужбина.
На обществени начала към Отдела (Дирекцията) още от 1950 г. е
функционирал Музеен съвет. В него са участвали видни учени, музейни
специалисти и обществени дейци к а т о академиците Кръстьо Миятев,
Д и м и т ъ р П. Димитров, Димитър Косев, професорите Александър
Бурмов, Панайот Топалов, Асен П. Василев, а по-късно Христо Гандев,
Кирил Аамбрев, Георги Радев, редица и з т ъ к н а т и музейни работници
к а т о Марин Михов, Д и м и т ъ р Николов, Лнчо Анчев, Мария
Сукманджиева, Георги Георгиев и др. (134)
Създаден е бил и Художествен съвет, чиито функции след 1979
преминават към Държавната комисия за изобразителни и приложни
изкуства и архитектура (ДКИ11ИЛ), к а т о в нея са Включени двама
представители на Дирекция „Музеи".
В музейния съвет са разглеждани всички важни въпроси, засягащи
р а з в и т и е т о на музейното дело, к а к т о и п р о е к т и т е за норматиВни
документи В т а з и област. С помощта на художествения съвет,
състоящ се от 3-5 художници, сътрудници на Отдела (Дирекцията)
„Музеи", к а к т о и от представители на о т д е л „Изобразителни
изкуства", са обсъждани п р о е к т и т е за художественото оформление на
музейните експозиции. След реализирането на п р о е к т и т е , членове на
С ъ в е т а у ч а с т в а т в приемане на новите експозиции. Членове на
Художествения съвет през различните периоди са били художниците
С т о я н Сотиров, Георги Богданов, Александър ПоплилоВ, Иван Радев,
Д и м и т ъ р Механджийски, Георги Петров, Борис Китанов и др.
Към О т д е л а (Дирекцията) „Музеи" е била изградена и централна
оценителна комисия, к о я т о по искане на музеите и галериите е давала

92
оценка на предложените им от частни лица паметници на к у л т у р а т а
и художествени произведения с висока стойност, к о и т о не са имали
право да оценяват м е с т н и т е комисии.
Помощен орган по отношение на консервацията и р е с т а в р а ц и я т а на
музейните ценности е и създадената към дирекцията Централна
реставрационна комисия. В нея са обсъждани проблемите на
консервацията и реставрацията на най-ценните движими паметници
на културата. В комисията са били Включени утвърдени в т а з и област
специалисти к а т о Любен Прашков, Васил Василев, Александър Савов и
др-
Методическо ръководство над музеите в с т р а н а т а от отдела
(дирекцията) „Музеи" се е осъществявало и чрез организирането на
национални съвещания по различни проблеми на музейната дейност, за
к о и т о беше споменато в другите раздели. Тук ще посочим някои
съвещания от по общ характер.
На национално съвещание, състояло се на 16 и 17 април 1978 г. ВъВ
Видин е обсъдена р а б о т а т а В музеите и о т д е л и т е „Социалистическо
строителстВо". Присъствали са директорите и зав. о т д е л и т е В т е з и
музеи. Доклад от и м е т о на отдел „Музеи" е изнесъл ИВан Кисьов. (135)
На 29 септември 1970 г. Във В. Търново на национално съвещание в
присъствието на 170 човека - директори на музеи, инспектори,
отговарящи за културно-историческото наследство В Окръжните
народни съвети и отговорници на музейните сбирки е обсъден доклад
на т е м а : „Състояние и проблеми на музейните сбирки в с т р а н а т а " , и
произтичаща от него проектонаредба. Изказвания са направили
Никола Серафимов, отговорник на музейна сбирка в с. Г. Липница,
Великотърновско; К о с т а Стоянов - директор на ОИМ - Варна;
А н т о а н е т а Георгиева - инспектор в ОНС - Cm. Загора; Дойно Дойнов
- и. с. в Националния военноисторически музей; Любен Трайков -
директор на ОИМ - Кюстендил, Наньо Донев - сътрудник в о т д е л
„Изкуство и култура на ЦК на БКП" и др. (136)
Национална конференция на т е м а : „Състояние и задачи на
художествените галерии и художествените отдели към
историческите музеи" се е състояла на 3 февруари 1972 г. в София.
Присъствали са. представители на 15 художествени галерии и 15
художествени отдела към историческите музеи. Съвещанието е
ръководено от зам. председателя на К о м и т е т а за култура Людмила
Живкова. Докладът е подготвен от отдел „Музеи, художествени
галерии и паметници на културата". В него се прави оценка на
с ъ с т о я н и е т о на художествените галерии и се набелязват бъдещите
задачи.(137)
С ъ с т о я н и е т о на о т ч е т н о с т т а и документацията на фондовете в
х у д о ж е с т в е н и т е галерии е обсъдено на 19 февруари 1975 г. в
Кюстендил. Докладът, подготвен от отдел „Музеи, художествени
галерии и паметници на к у л т у р а т а " е изнесен от Иван Кънев.

93
Присъствали са директорите и уредниците в галериите. Участниците
в съвещанието са се запознали и със състоянието на документацията
и о т ч е т н о с т т а В галерията в Кюстендил. (138)
За подобряВане на р а б о т а т а на музеите и о т д е л и т е за най-нова
история на 26 и 27 септември 1978 г. в Силистра се е състояло
национално съвещание на т е м а „Състояние и задачи на музеите и
о т д е л и т е социалистическо с т р о и т е л с т в о " . Присъствали са 130
музейни работници. Доклади са прочели Иван Кисьов, cm. н. с. М и т о
Исусов от И н с т и т у т а по история при БЛН, д-р К у р т Вернике от
музея за немска история В Берлин и БружестаВицки, директор на музея
В гр. КуйбишеВ - СССР. В разискванията по докладите са взели участие
15 души. (139)
В изпълнение на програмата на К о м и т е т а за култура за
е с т е т и ч е с к о възпитание, през м а р т 1979 г. в Благоевград е проведено
национално съвещание, на к о е т о широко е обсъден въпросът за
повишаване е с т е т и к о - в ъ з п и т а т е л н и т е функции на културно-
историческото наследство. Основните проблеми са поставени в
доклада на зам. председателя на К о м и т е т а за култура Пею
Бербенлиев. Доклади за музейната експозиция к а т о предпоставка за
е с т е т и к о - в ъ з п и т а т е л н а работа са прочели Иван Кисьов - директор на
Дирекция „Музеи, художествени галерии и паметници на културата",
Юрий 11ищулин - директор на Музея на Октомврийската революция в
Ленинград и проф. Георги П е т р о в от художествената академия
„Николай Павлович". Лрх. Тодор Кръстев - директор на НИПК е
направил обширно изложение върху м е т о д и к а т а за изучаване и
графично изобразяване на културно-историческото наследство в
Благоевградски окръг. Отношение по поставените Въпроси са взели
повече от 20 човека, между които доцент полковник Марин Михов - гл.
редактор на сп. „Музеи и паметници на културата", проф. Крумка
Шарова от И н с т и т у т а по история при БЛН, художникът Злати
Чалъков и др. (140)
Па 12 м а р т 1980 г. В Русе е проведена среща на д и р е к т о р и т е на
галериите от Северна България. 11а нея е разискван въпросът за облика
на галериите в с ъ о т в е т н и т е окръзи, к а к т о и за документирането на
художествения живот. Отношение по повдигнатите въпроси са взели
7 от присъстващите директори, между които 1 lecmop Иванов от В.
Търново, Пенко М а т е в от Разград, Николай Изварин от Варна,
Стефан Куцаров от Русе и др.
С цел да се избегне еднообразието в експозициите на
художествените галерии, на 27 юни 1980 г. в София е свикано съвещание
с п р е д с т а в и т е л и т е на художествените галерии, на к о е т о Иван Кънев
е изнесъл доклад на т е м а : „Галериите в търсене на своя облик".
Съвещанието е о т к р и т о от Лнчо Анчев - зам. генерален директор на
Държавно обединение „Пластични изкуства, културно наследство и
библиотечно дело" и ръководено от директора на дирекция „Музеи,

94
 галерии и народни художествени занаяти". В обсъждането на доклада
са взели участие голяма ч а с т от присъстващите. (141)
П ъ р в о т о национално съвещание на музейните работници от
природонаучните музеи се е състояло през 1971 г. в Пловдив. На него са
разгледани състоянието и проблемите на природонаучните музеи и
отдели в с т р а н а т а . Д о к л а д ъ т за съвещанието е подготвен с
у ч а с т и е т о на н. с. Стефан Станев от Природонаучния музей В
Пловдив и Елисавета БожикоВа от о т д е л „Музеи". В него са разгледани
Въпросите, от ч и е т о решаване зависело п о - н а т а т ъ ш н а т а успешна
работа на т е з и музеи.
На 5 октомври 1983 г. в Музея на родопския карст в гр. Чепеларе се
е състояла среща на музейните работници от природонаучните музеи
В с т р а н а т а . Присъстващите са били запознати с решението на
К о м и т е т а за култура за профилирането на природонаучните музеи и
отдели. (142)
В края на 1987 г. в ГаброВо е проведена научно-практическа
конференция на т е м а „Използването на техническите средства във
фондовата, експозиционната и идейно-възпитателната р а б о т а на
музеите". При о т к р и в а н е т о на конференцията главният директор на
Главна дирекция „Културно-историческо наследство" Румен
Катинчаров е подчертал, че постиженията в научно-техническия
прогрес ще играят все по-голяма роля в музейната дейност. Изнесени
са много доклади с научно-практически характер. Споделен е опит в
т о в а отношение. (143)
Националните съвещания и конференции са били важно средство в
методическото ръководство на музеите в с т р а н а т а . На т я х е
обобщаван положителния о п и т , посочвани са п о с т и ж е н и я т а и
с л а б о с т и т е в музейната работа, давани са с ъ о т в е т н и т е указания.
Друга форма на методическо ръководство са о т п е ч а т а н и т е в
сборници, брошури и други издания доклади и изказвания от някои
съвещания, конференции и семинари, като: „Въпроси на музейното
дело" - сборник - 2, 1974 г.; „'За музейната експозиция" - с в и т ъ к № 3,
1973 г.; „Семинар с екскурзоводите от музеите и художествените
галерии", София, 1973 г.; „Ролята на музеите за изучаване и използване
на културно-историческото наследство В научната. В ъ з п и т а т е л н а т а
и учебната работа" - 1980 г.; „40 години социалистическо музейно дело"
- 1985 г.; „Указание за събирателската работа на музеите", София -
1970 ;>..; „фондовата работа на музеите и събирателската им дейност
за социалистическия период", София - 1984 г.; „Основни насоки за
събиране на народно билколечение", Пловдив - 1981 г.; „ Т р е т а
национална конференция по народна медицина", Кюстендил - 1984 а.;
„Основни насоки за събиране на народна психотерапия", София - 1984 г.
и др.
О т д е л ъ т (Дирекцията) „Музеи" упражняваше не само методическо,
но и административно ръководство над националните музеи, числящи

95
се към К о м и т е т а за култура. Това са Националния исторически музей,
Националния музей на българската литература, Националния музей на
революционното движение, Националния музей „Рилски манастир",
Националния napk-музей „Шипка-Бузлуджа", Националния
политехнически музей, Националната художествена галерия,
Националния музей за декоративно-приложни изкуства, Националния
музей на а р х и т е к т у р а т а , Националния музей „Боянска църква" и
Националния музей „Земята и хората".
Дирекцията е осъществявала методически и ръководни функции и
над - Задругата на майсторите на народните художествени занаяти.
През 1967 г. О т д е л „Музеи" е подготвил проекто-постановление за
създаване на Задругата (Решение на Министерския съвет № 525 от 10
октомври 1967 г.), а по-късно е подготвил и нейния устав. През 1984 г.
с председателя на Задругата Климент Воденичаров е разработена и
приета от ръководството на К о м и т е т а за култура Концепция за
р а з в и т и е т о на народните художествени занаяти.
Сътрудниците на Дирекцията са участвали и в организирането на
националните и международни изложби на народните художествени
занаяти в с. Орешак. От 1979 г. в Дирекция „Музеи" е о т к р и т а бройка
за сътрудник, отговарящ за ЗМНХЗ. Първоначално е назначен Васил
Гедов, дотогавашен председател на Задругата, а след него Д и м и т ъ р
Балтев, заемал дотогава същата длъжност.
К о г а т о се гоВори за ръководството на музеите, следВа да се
спомене и едно звено към Окръжните народни с ъ в е т и . Това
първоначално са о т д е л и т е „Култура", а по-късно „ С ъ в е т и т е за
изкуство и култура" и инспекторите В тях, отговарящи за р а б о т а т а
на музеите. В т а з и връзка следва да се каже, че редица инспектори са
изпълнявали много съвестно своите задължения. С к о м п е т е н т н о с т и
любов в р а б о т а т а си са се отличили Стоянка Тютюнджиева -
инспектор В Столичния градски народен съвет, Лиляна Мулетарова и
А н т о а н е т а Георгиева, инспектори в о т д е л и т е култура на ОНС В
I (ловдив и Cm. Загора.
I (спосрцдствсио ръководство и организация на р а б о т а т а в музеите
и художествените галерии са осъществявали директорите на този
и н с т и т у т и . В повечето случаи т о в а са високо квалифицирани и
к о м п е т е н т н и специалисти, обичащи своята р а б о т а , милеещи за
културно-историческото наследство на България. В т а з и връзка
следва да споменем доцент полковник Марин Михов и полковник Марин
Калонкин - директори на Националния военноисторически музей,
Михаил Панев, 'Ганьо Танев и Борис М и т е в - директори на
Националния музей на революционното движение, Лнчо Личев -
д и р е к т о р на Националния музей „Р. Манастир" и Националния
исторически музей, Мария Скукманджиева и Мария Червендинева -
директори на I (ационалния музей „Георги Димитров", Емил Цанов -
д и р е к т о р на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа" и на

96
 Националния музей за българо-съветска дружба, Рада БалеВска -
директор на Националния селскостопански музей, Александър Вълчев -
директор на Националния политехнически музей, Михаил МалееВ -
директор на Националния музей „Земята и хората", Васил Пандурски -
директор на Националния църковен историко-археологически музей,
Здравко Манолов - директор на Националния музей за декоративно-
приложни изкуства, и др.
С голяма к о м п е т е н т н о с т и ентусиазъм са вършели с в о я т а р а б о т а
и д и р е к т о р и т е на О к р ъ ж н и т е исторически музеи, а по-късно
директори на окръжните дирекции „Културно-исторически
наследство" Илия Йовков - Благоевград, Коста С т о я н о в - Варна,
Христо Нурков - В. Търново, Йорданка Атанасова - Видин, Николай
Дойнов, Цено Воденичарски и Тинка Павлова - Враца, Климент
Водиничаров - Перник, Лазар ДонкоВ - създател и директор на парк-
музей „ Е т ъ р а " и Ганка Рибарова - директор на ОИМ - Габрово, Любен
Трайков - Кюстендил, Елена Герджикова - Кърджали, Недялка ГиздоВа
и Д и м и т ъ р МитреВ - Пазарджик, Никола Бошнаков, Ц в е т а н Симеонов
и I Iemko Мачковски - Плевен, С т о я н Стоянов - Разград, Иван Радков
- Русе, Сава Христов - Силистра, Никола Дамянов - Смолян, Георги
Кюпчуков - Сливен, Д и м и т ъ р Николов и Христо Буюклиев - Cm.
Загора, Иван Якимов - Търговище, Борис Спасов - Толбухин (Добрич),
Велико Великов и Дечко Лечев - Шумен, П е т ъ р П е т р о в - Ямбол,
К о с т а Драгнев - Ловеч и др.
Благодарение на предаността и любовта към р а б о т а т а редица
директори на художествени галерии, к а т о : Преслав Кършовски,
Николай Шмиргела и Владимир Гоев - директори на Националната
художествена галерия, Руси Карабиберов и Иван 11опчев - директори на
художествената галерия в Cm. Загора, Спас Загоров - 11ловдив, Христо
К р ъ с т е в - Плевен, С т а н к а Димитрова - Кърджали, Иван Кънев и
11етър Щилянов - Сливен, Георги 11етров - Видин, Н е с т о р Иванов - В.
Търново, Христо форев - Хасково, П е т к о Каблешков - Кюстендил,
Вълко Гайдаров - Смолян, Цветан Радулов - Пазарджик, Пенко М а т е в
- Разград, Васил Д и м и т р о в - Казанлък, и др. - е станало възможно
изграждането на тези галерии к а т о храмове на изкуството и средища
за е с т е т и ч е с к о възпитание.
Добри ръководители и организатори на р а б о т а т а в своите музеи са
били още: П е т к о Теофилов и Д и м и т ъ р Пиронков - Копривщица;
Д и м и т ъ р Чорбаджийски - Чудомир в Казанлък; Васил Георгиев, к о й т о
подарява собствения си дом в Котел за природонаучен музей; Иван
Шекерев в Карлово; Лука Мечинов в Панагюрище; Райьо Топалов в
Жеравна; Тодор Велчов и Иван Терзийски - директори на Музея на
революционното движение В Пловдив; Иван Станев - директор на
Етнографския музей, Илко Басамаков - директор на природонаучния
музей и Недялко 11смски - директор на Музея на Възраждането В същия
град; Д и м и т ъ р Златарски - създател и директор на музея в гр.

97
Дългопол; Здравко Молов - Елена; Кънчо Пенчев - уредник на Музея на
резбарското и зографското изкуство в Трявна; П е т к о Съичевски и
Tomlo Тотевски - директори на музея на художествените занаяти в
Троян; Иван Желязков - директор на етнографския музей в Елхово;
М и т ь о Кънчев - директор на музея в Нова Загора; Иван ПопоВски -
директор на музея „Лайош Koiuym" В Шумен; Милан Миланов -
директор на музеите В Берковица; Найден Николов - уредник на
археологическия музей В Сандански; Христо Енчев - уредник на музея в
Клисура; Светослава Славейкова - внучка на П. Р. Славейков, к о я т о
подарява а п а р т а м е н т а си и много експонати за създаването на музея
„ П е т к о и Пенчо Славейкови" и е негов уредник; Надежда Симеонова -
директор на къщата-музей „Георги Димитров", Елена Богданова -
директор на къщата-музей Димитър Благоев, Наталия ЛимончеВа -
директор на къщата-музей Христо Смирненски В София, и др.
В помощ на ръководството В музейната дейност е бил и Клубът на
музейните работници, изграден по инициатива на доцент Марин
Михов, к о й т о дълги години е негов председател. След т о в а за
председател е избран Цонко Генов, а след неговото преминаване към
И н с т и т у т а по история при БАН, за председател е избран Емил Цанов.
Основна задача на клуба е била разпространяване на положителния
опит и квалификация на музейните кадри. За т а з и цел са проведени
десетки срещи за споделяне на положителен о п и т с наши и
чуждестранни музейни специалисти.
Д р у ж е с т в о т о на п р и я т е л и т е на музеите и п а м е т н и ц и т е на
к у л т у р а т а е другият обществен орган, оказвал помощ на
ръководството през разглеждания период. Създадено през
с е д е м д е с е т т е години по инициатива на 11анчо Джлепов - човек обичащ
и милеещ за българското културно-историческо наследство, то се
включва в помощ на музеите за опазването на паметниците на
културата и В събирателеката им работа. В края на 1976 г. В с т р а н а т а
са били изградени 70 филиала на дружеството, а в края на о с е м д е с е т т е
са повече от 100. (144)
О т д е л ъ т (Дирекцията) „Музеи" е подържала постоянна Връзка е
нумизматичното дружество „Г. С. Раковски" к а т о го е подпомагал В
д е й н о с т т а му.
Тук е м я с т о т о да се спомене и за взаимодействието между
Дирекция „Музеи" и секцията „Народна медицина" към д р у ж е с т в о т о
за История на медицината в България, осъществявана чрез cm. н. с.
I lemi.p 11етров от Етнографския и н с т и т у т с музей при БЛ11.
Проблемите на културно-историческото наследство и д е й н о с т т а
на музеите са били постоянно на вниманието на р ъ к о в о д с т в о т о на
К о м и т е т а за култура. Разглеждани са много въпроси от р а б о т а т а на
музеите и са вземани с ъ о т в е т н и решения. Пленум на К о м и т е т а за
култура, състоял се на 28 декември 1988 г. е посветен на проблемите
на музеите и паметниците на културата. Доклад е изнесъл арх.

98
Владимир Роменски - зам. председател на К о м и т е т а за култура. На
пленума са се изказали Велизар Велков, зам. д и р е к т о р на
Археологическия и н с т и т у т при БАН. Той е засегнал въпроса за
срещащите се трудности при новото с т р о и т е л с т в о , съвпадащо с
археологически обекти. П е т к о Мачковски - директор на ОД -
„Културно-историческо наследство" В Плевен се о т н а с я твърде
критично към изнесения доклад, В който според него не са поставени
редица Важни въпроси. Арх. Стефан СтайноВ В изказването си се спира
на въпроса, свързан с м я с т о т о на новоизграждащите се паметници и
околната среда, Пенко ПунтеВ от Етнографския и н с т и т у т с музей
при БАН е говорил за значението на произведенията на м а й с т о р и т е на
народните художествени занаяти В съвременната култура. Румен
Катинчаров - гл. директор на глаВна дирекция „Културно-историческо
наследство" е говорил за р о л я т а на музейните работници за
запознаване на народа с културно-историческото наследство. Проф. П.
БербенлиеВ е поставил въпроса за българските паметници на
к у л т у р а т а в чужбина. П е т к о Павлов е споделил мисли за ролята на
н у м и з м а т и ч н о т о дружество за опазване на н у м и з м а т и ч н о т о
б о г а т с т в о на с т р а н а т а . Проф. Борис Митев критикува доклада в
смисъл, че в него липсват някои от най-важните въпроси, свързани с
р а б о т а т а на музеите и опазването на паметниците на к у л т у р а т а .
(145)
Към ръководстВото на музейната система и към изпълнението на
Закона за паметниците на културата и музеите са проявили интерес и
висшестоящите законодателни и изпълнителни органи. Така например
на 24 януари 1980 г. С ъ в е т ъ т за духовни ценности при Народното
събрание е обсъдил изпълнението на Закона за п а м е т н и ц и т е на
к у л т у р а т а и музеите. Доклад в комисията е внесла Людмила Живкова
- Председател на К о м и т е т а за култура. Съдоклад от и м е т о на
комисията е изнесъл народният представител Христо Радевски. По
доклада и съдоклада са се изказали народните представители С т о я н
Стоименов, П е т ъ р Панайотов, Ангел БалеВски, Тончо Жечев, Младей
Исаев, Д и м и т ъ р Косев, п р е д с е д а т е л я т на Н а р о д н о т о събрание
Владимир Бонев и Георги Джагаров - зам. председател на Държавния
съвет. Констатирано е, че в общи линии Законът се изпълнява.
I lanpaBeuu са някои бележки и препоръки. (146)
От казаното дотук може да се Види, че през разглеждания период
над музеите, музейните сбирки, Задругата на м а й с т о р и т е на народни
художествени занаяти и Д р у ж е с т в о т о на приятелите на музеите и
паметниците на културата е осъществявано системно методическо
ръководство. Те са подпомагани В дейността им, к а т о редовно са
осигурявани с необходимите им нормативни документи и с
методическа помощ при решаване на практически задачи.
* * *

99
 В заключение на всичко казано дотук, може да се направи изводът,
че музейната система в България - такава, к а к в а т о е била в края на
о с е м д е с е т т е години - със с в о я т а нормативна уредба, с изградената
мрежа от музеи, със събраните паметници и т я х н а т а защита, с
научните си постижения, с изградените си експозиции, с кадрите си и с
м а т е р и а л н а т а си база - ако не изцяло, то В преобладаващата си ч а с т
е изградена в периода 1945-1990 г. Подценяването на т о з и ф а к т само
би попречило за р а з в и т и е т о на музейното дело в бъдеще.

100
 БЕЛЕЖКИ

1. Така ще бъде назован отдела до последния раздел на книгата,

к ъ д е т о е фиксирано наименованието и с т р у к т у р а т а му през
различните години, к а к т о и промените в кадровия му състав.
2. Държавен Вестник, бр. 177 от 3. 08. 1949 г.
3. Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 7 от 22. 01.
1952 г.
4. Пак т а м , бр. 79 о т 23. 09. 1952 г.
5. Пак т а м , бр. 68 о т 26. 08. 1958 г.
6. Пак т а м , бр. 71 о т 04. 09. 1959 г.
7. Пак т а м , бр. 92 о т 18. 11. 1958 г.
8. Пак т а м , бр. 80 о т 04. 10. 1960 г.
9. 11ак т а м , бр. 73 о т 09. 09. 1960 г.
10. Пак т а м .
11. Държавен вестник, бр. 14 от 19. 02. 1965 г.
12. Държавен вестник, бр. 44 от 04. 06. 1965 г.
13. Пак т а м .
14. Пак т а м .
15. Централен държавен архив, фонд JS1> 136, опис 46, а. е. 43, л. 12.
16. Сп. Музеи и паметници на културата, 1964, бр. 4, с. 54.
17. Централен държавен архив, фонд JS» 136, on. 46, а. е. 43.
18. Държавен вестник, бр. 29 от 11.' 04. 1969 г.
19. Пак т а м .
20 Държавен вестник, бр. 18 от 03. 03. 1981 г.
21. Лрхив на автора.
22. Информационен бюлетин № 2 на ППМ 1991 г.
23. Лрхив на автора.
24. Д. Л. - 15. Търново, фонд № 794, а. е. 3, л. 9. По И. Бъчварова.
„Музейното дело във В. Търново през в т о р а т а половина на 20 в. - Сб.
История на музеите и музейното дело в България. Регионален
исторически музеи - Плевен, 2003 г.
25. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1-2, 1975 г., 65-66.
26. 11ос!пановление на Министерския съвет 90 от 05. 05. 1973 г.
27. 11остановление на Министерския съвет 234 от 19. 06. 1975 г.
28. 11останов4ление на Министерския съвет № 544 от 25. 11. 1970 г.
29. 11остаиовление на Министерския съвет № 84 от 26. 04. 1976 г.
30. Всички цифри са взети от с т а т и с т и ч е с к и т е годишници на ЦСУ
за с ъ о т в е т н и т е години.
31. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 3, 1986 г., с. 48.
32. Споделено в разговор с художника изкуствовед Лсен Василев през
1965 г.
33. Сп. Музеи и паметници на културата, бл. 3, 1973 г., с. 84.
34. Програмата на конференцията и архив на автора.
35. О т ч е т от о т д е л „Музеи" за 1981 г.

101
 36. Бюлетин „Паметници на културата и музеи", бр. 1, 1958 г., с. 59.
37. Протокол от съвещанието.
38. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1, 1969 г., с. 63.
39. Пак т а м , бр. 1, 1979 г„ с. 40.'
40. Пак т а м , бр. 4, 1973 г„ с. 64.
41. Пак т а м , бр. 2, 1976 г., с. 82.
42. Пак т а м , бр. 1, 1987 г., с. 2.
43. Пак т а м , бр. 2, 1971 г., с. 60.
44. Програма на конференцията и бележник на аВтора от с ъ щ а т а .
45. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1, 1974 г. с. 88.
46. Пак т а м , бр. 2, 1976 г., с. 64.
47. Пак т а м , бр. 3, 1978 г„ с. 77.
48. Пак т а м , бр. 4, 1980 г., с. 55.
49. Пак т а м , бр. 1, 1984 г., с. 56.
50. Пак т а м , бр. 3, 1975 г., с. 44.
51. Българо-съВетската дружба и Взаимопомощ В д е й н о с т т а на
българските музеи. - Ведомствено издание на К - т а за култура -
дирекция „Музеи", С., 1984 г.
52. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1-2, 1975 г., с. 84.
53. Данните са взети от програмата на конференцията и от архива
на автора.
54. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 3, 1975 г., с. 45.
55. 40 години музейно дело в Народна република България -
ведомствено издание на К - т а за култура, ДО „КИН", 1984 г.
56. 80 години окръжен исторически музей „Людмила ЖиВкова".
Бюлетин за научни изследвания. Шумен, 1985 г.
57. Данните са Взети от годишните отчспш на отдел „Музеи".
58. София - музеен град. С., Български художник, 1979, с. 43 и сл.
59. Сведенията са събрани от съошвстнишс музеи.
60. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 4, 1971 г., с. 53 и архив
на аВтора.
61. СВеденията са Взети от уредниците на музеите.
62. Бюлетин „Паметници па културата и музеи", бр. I, 1956 г., с. 54
и архив на аВтора.
63. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1, 1973 г., с. 50.
64. Сведения от музеите и сп. Музеи и паметници на к у л т у р а т а , бр.
3, 1964 г., с. 38; Музеи и паметници на културата, бр. I, 196.3 г., с. 41.
65. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. I, 1963 г., с. 44, бр. 2,
1964 г„ с. 38 и бр. 4, 1972 г„ с. 56.
66. Сведение от музея.
67. София - музеен град. С., Български художник, 1979 г., с. 50.
68. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 2, 1969 г., с. 53 и бр. 1,
1964 г., с. 54.
69. ЛрхиВ на а в т о р а и „30 години рецитаторски конкурс - Шумен".
Шумен, Изд. „Лице", с. 107.

102
 70. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 3, 1971 ?.., с. 60 и
сведения от музея.
71. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 4, 1971 г., с. 48 и 55, бр.
3, 1971 г., с. 5 и 56, бр. 2, 1971 ?.., с. 55 и бр. 1, 1971 г., с. 72.
72. Сведенията са взети от годишните о т ч е т и на ОИМ в Силистра
и Разград за с ъ о т в е т н и т е години.
73. Архив на автори и сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1,
1974 г„ с. 50.
74. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1, 1977 г., с. 72.
75. А в т о р ъ т присъствал на откриването.
76. Също.
77. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1, 1966 г., с. 43.
78. Пак т а м , бр. 3, 1967 г„ с. 60.
79. Пак т а м , бр. 2, 1971 г., с. 56.
80. Сведенията са взети от протокола на съвещанието.
81. Лични впечатления на автора.
82. Бюлетин „Паметници на к у л т у р а т а и музеи", бр. 4, с. 17.
83. Пак т а м , бр. 1, 1957 г„ с. 15.
84. Архив на автора.
85. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1, 1969 г., с. 62.
86. А в т о р ъ т участва в организирането на мероприятието.
87. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 2, 1963 г., с. 49.
88. Пак т а м , бр. 4, 1968 г„ с. 51.
89. Пак т а м , бр. 4, 1973 ?.., с. 64.
90. Сведенията са от личните бележници на автора.
91. Данните са взети от сведенията, които ЦСУ изпраща в о т д е л
„Музеи".
92. Лично участие на а в т о р а в организиране на изложбата.
93. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 2, 1963 г., с. 45, 47.
94. 11ак т а м , бр. 4, 1972 г., с.48.
95. Пак т а м , бр. 2-3, 1974 г., с. 110 и лично участие на а в т о р а в
о т к р и в а н е т о на изложбата.
96. Архив на автора и Решение на Секретариата на ЦК на БКП №
722 о т 10 юли 1973 г.
97. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 5-6, 1982 г., с. 91.
98. Пак т а м , бр. 4, 1986 г., с. 2.
99. Пак т а м , бр. I, 1972 г., с. 69.
100. Пак т а м , бр. I, 1980 г„ с. 33.
101. Пак т а м , бр. I, 1976 г„ с. 61
102. Международния рабочая група по музеиной технико и
експлоатации музеев. - Бюлетин № 2, С., 1983 г.
103. Пак т а м .
104. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 4, 1983 г., с. 55 и архив
на автора.
105. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1, 1988 г., с. 2.

103
 106. Лично участие на автора.
107. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 2, 1976 г., с. 81 и
Музейное дело СССР. МоскВа, Изд. MockoBckuii рабочий, 1976.
108. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1, 1981 г., с. 56.
109. АрхиВ на автора.
110. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 2, 1979 г., с. 70.
111. Пак т а м , бр. 1, 1976 г., с. 60.'
112. Пак т а м , бр. 2, 1987 г., с. 14.
113. Пак т а м , бр. 1, 1972 г., с. 69.
114. АрхиВ на автора.
115. Лрхив на Националния политехнически музеи.
J16. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 3, 1968 г., с. 62.
117. Пак т а м , бр. 1, 1981 г., с. 60.'
118. Заповед № 2420 от 27 май 1969 г. и Заповед № 122 от 10 февруари
1970 г. на К о м и т е т а за култура.
119. Всички данни са взети от с т а т и с т и ч е с к и т е годишници на
ЦСУ.
120. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1, 1963 г., с. 43.
121. 11ак т а м , бр. 4, 1964 г., с. 51.'
122. 1 Ink т а м , бр. 2, 1964 г„ с. 39.
123. 11ак т а м .
124. Пак т а м , бр. 3, 1966 г., с. 58.
125. Пак т а м , бр. I, 1967 г„ с. 57.
126. Пак т а м , бр. 1, 1970 г„ с. 41, бр. 3, 1973 г„ с. 73 и 75 и бр. 2, 1972
г„ с. 74 и 75.
127. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 2, 1977 г., с. 69.
128. О т ч е т на о т д е л „Музеи" за 1982 г.
129. Решение на Министерския съвет 4-10 от 25 м а р т 1965 г.
130. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1-2, 1975 г., 65-67.
131. План на К о м и т е т а за култура за капитално с т р о и т е л с т в о
през 1976-1981 г.
132. Данните са Взети от с т а т и с т и ч е с к и т е годишници на 11.СУ.
133. Иван Райкински. Музейното дело ВъВ Враца до 1952 г. -
Известия на музеите в Северозападна България. Т. 19, с. 182.
134. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 4, 1984 г., с. 45-48 и
архив на автора.
135. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 3, 1980 г„ с. 52.
136. Пак т а м , бр. 1, 1971 г„ с. 73.
137. Пак т а м , бр. 2, 1972 г.. с. 74.
138. I Ink т а м , бр. 4, 1975 г„ с. 68.
139. Пак т а м , бр. 1, 1979 г„ с. 71.
140. Пак т а м , бр. 3, 1979 г„ с. 25.
141. Пак т а м , бр. 5, 1980 г., с. 55.
142. Пак т а м , бр. 1, 1984 г„ с. 56.
143. Пак т а м , бр. 1, 1988 г., с. 2.
 144. Пак т а м , бр. 2, 1977 г., с. 76.
145. Сведенията ea от бележника на автора, който е присъствал на
пленума, к а т о член на К о м и т е т а за култура.
146. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 3, 1980 г., с. 57.

105
 106. Лично участие на автора.
107. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 2, 1976 г., с. 81 и
Музсйное дело СССР. МоскВа, Изд. МоскоВский рабочий, 1976.
108. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1, 1981 ?.., с. 56.
109. ЛрхиВ на аВтора.
110. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 2, 1979 г., с. 70.
111. Пак т а м , бр. 1, 1976 г., с. 60.'
112. Пак т а м , бр. 2, 1987 г„ с. 14.
113. Пак т а м , бр. 1, 1972 ?.., с. 69.
114. ЛрхиВ на аВтора.
115. ЛрхиВ на Националния политехнически музеи.
116. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 3, 1968 г., с. 62.
117. Пак т а м , бр. 1, 1981 г., с. 60.
118. ЗапоВед № 2420 от 27 май 1969 г. и ЗапоВед № 122 от 10 февруари
1970 г. на К о м и т е т а за култура.
119. Всички данни са взети от с т а т и с т и ч е с к и т е годишници на
ЦСУ.
120. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1, 1963 г., с. 43.
121. 11ак т а м , бр. 4, 1964 г., с. 51.'
122. Пак т а м , бр. 2, 1964 г„ с. 39.
123. Пак т а м .
124. Пак т а м , бр. 3, 1966 г., с. 58.
125. Пак т а м , бр. 1, 1967 г„ с. 57.
126. Пак т а м , бр. 1, 1970 ?.., с. 41, бр. 3, 1973 г„ с. 73 и 75 и бр. 2, 1972
г„ с. 74 и 75.
127. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 2, 1977 г., с. 69.
128. О т ч е т на отдел „Музеи" за 1982 г.
129. Решение на Министерския съвет 4-10 от 25 м а р т 1965 г.
130. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 1-2, 1975 г„ 65-67.
131. План на К о м и т е т а за култура за капитално с т р о и т е л с т в о
през 1976-1981 г.
132. Данните са взети от с т а т и с т и ч е с к и т е годишници на 1 (СУ.
133. Иван Райкински. Музейното дело във Враца до 1952 г. -
Известия на музеите в Северозападна България. Т. 19, с. 182.
134. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 4, 1984 г., с. 45-48 и
архив на автора.
135. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 3, 1980 г., с. 52.
136. Пак т а м , бр. 1, 1971 г„ с. 73.
137. Пак т а м , бр. 2, 1972 г„ с. 74.
138. I Ink т а м , бр. 4, 1975 г., с. 68.
139. Пак т а м , бр. 1, 1979 г„ с. 71.
140. Пак т а м , бр. 3, 1979 г., е. 25.
141. Пак т а м , бр. 5, 1980 г., с. 55.
142. Пак т а м , бр. 1, 1984 ?.., с. 56.
143. Пак т а м , бр. 1, 1988 г„ с. 2.
 144. Пак т а м , бр. 2, 1977 г., с. 76.
145. Сведенията са от бележника на автора, който е присъствал на
пленума, к а т о член на К о м и т е т а за култура.
146. Сп. Музеи и паметници на културата, бр. 3, 1980 г., с. 57.

105