Дейвид Хокинс

Мощ срещу Сила

Скритите фактори,
определящи човешкото поведение
Първо българско издание

Дейвид Хокинс, “Мощ срещу Сила

Скритите фактори, определящи човешкото поведение”
Power vs. force. The Hidden Determinants of Human Behaviour
David R. Hawkins, M.D., Ph.D.
Hay House, 1995, 1998, 2002, 2012

© Дейвид Хокинс, автор

© Гаяне Минасян, преводач
© Издателство „Ракета”, 2021
Издателство „Ракета” е импринт на „БГкнига” ЕАД.

https://4eti.me - безплатни книги

ISBN: 978-619-229-061-0

2
 Истински вещите и способни хора
не се набиват на очи.

Те изглеждат съвсем простодушни.

Който е наясно с това,

познава матриците на Абсолюта.

Познаването на тези матрици

представлява фината, неуловима мощ.

Фината мощ движи всичко и няма име.

3
 СЪДЪРЖАНИЕ
АНОТАЦИЯ.................................................................................................................. 5
УВОД..............................................................................................................................6
ПРЕДГОВОР................................................................................................................10
ВЪВЕДЕНИЕ...............................................................................................................18

ПЪРВА ЧАСТ. ИНСТРУМЕНТИ

ПЪРВА ГЛАВА. Ключови научни открития........................................................26
ВТОРА ГЛАВА. История и методология.............................................................34
ТРЕТА ГЛАВА. Получаване и тълкуване на резултатите от теста....................41
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. Нива на човешкото съзнание.............................................44
ШЕСТА ГЛАВА. Нови хоризонти в научните изследвания...............................59
СЕДМА ГЛАВА. Ежедневен анализ на критичната точка.................................65
ОСМА ГЛАВА. Източникът на истинската мощ.................................................73

ВТОРА ЧАСТ. РАБОТА

ДЕВЕТА ГЛАВА. Модели на мощ в човешките нагласи....................................79
ДЕСЕТА ГЛАВА. Мощта и политиката...............................................................84
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА. Мощта и пазарът........................................................89
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА. Мощта и спортът.......................................................94
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА. Човешкият дух и мощта в социалната сфера..........98
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА. Мощта в изкуствата.........................................104
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА. Геният и мощта на творчеството............................107
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА. Оцеляване след успеха........................................111
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА. Мощта и физическото здраве...........................113
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА. Здраве и процес на заболяване............................116

ТРЕТА ЧАСТ. СМИСЪЛ

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА. Базата данни на съзнанието...............................121
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА. Еволюцията на съзнанието...........................................125
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА. Изследването на чистото съзнание..............132
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА. Духовна борба................................................138
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА. Търсенето на истината...................................143

ЗАКЛЮЧЕНИЕ............................................................................................................. 151
ПРИЛОЖЕНИЕ A. Замерени нива на истината на отделните глави в тази книга. .155
ПРИЛОЖЕНИЕ Б. Как се провежда кинезиологичният тест....................................156
РЕЧНИК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ПОНЯТИЯ..............................................................159
ЗА АВТОРА................................................................................................................... 164

4
 АНОТАЦИЯ
Тази книга не е за всеки – тя е пресечна точка между мистицизма и ключови научни
открития. В задълбоченото си изследване, основано на кинезиологията – науката за
движението на тялото, Дейвид Хокинс ни дава ключ към личностното израстване. В
„Мощ срещу Сила” се описва и доказва, че:

• енергията на човешката мисъл, макар и миниатюрна, е напълно измерима;

емоционалното и духовно развитие на личността, обществата и продуктите от
дейността им също могат да бъдат прецизно измерени.
• развиването на почтеност, приемане, състрадание и обич неизбежно води до
увеличаване на личностната енергия и до високо ниво на осъзнатост.
• може да повлияете на хора, заседнали в ниски емоции като срам и вина, и да ги
придвижите нагоре по стълбицата към безусловната любов.

Докато четете, ще погледнете на себе си и собствените си емоции с ново,

опрощаващо разбиране. Ще откриете къде се крие коренът на истинската мощ на
съзнанието, която измества непрестанните напъни и усилие от живота ни.
Тази книга не е за всеки, но може би е точно за вас – човек, който се пита как да
достигне и заживее във високи нива на енергия, как да се освободи от чувствата на
страх, срам, апатия и омраза и да усети лекотата на прошката, приемането и любовта.

5
 УВОД
Какво би станало, ако съществуваше начин да получите прост отговор с да или не
(Д/Н) на всеки въпрос, който ви вълнува? Нещо повече – да има доказателство, че този
отговор е верен? Помислете!
Първото, което ни идва наум, са неща от рода на: „Изневерява ли ми Джейн?“ (Д/Н?)
и „Джони казва ли истината за случилото се в училище?“ (Д/Н?). Но тези въпроси са
само на една крачка от: „Това сигурна инвестиция ли е?” (Д/Н?) и „Струва ли си да се
захващам с тази професия?” (Д/Н?).
Ами какво, ако всички хора имат достъп до подобни отговори? Последиците биха
били зашеметяващи. Помислете какво би станало с нашата тежка и твърде често
неработеща съдебна система, ако беше налице ясен, доказуем отговор на въпроса:
„Виновен ли е подсъдимият Джон Доу?” (Д/Н?).
Какво би се случило с политиката, ако всички можехме да зададем въпроса:
„Кандидат X наистина ли възнамерява да изпълни това предизборно обещание?”
(Д/Н?) и всички получехме един и същ отговор? И дали ще продължи да съществува
какъвто и да е рекламен бизнес?
Мисля, че схванахте за какво става дума. Но последиците могат бързо да се
разпространят и в други сфери. Какво ще стане с национализма („Нация X наистина
ли се стреми да свали демокрацията?”)? Какво ще стане с правителството („Този
законопроект защитава ли наистина правата на гражданите?”)? Какво ще стане с
„Пуснах ти чека по пощата”? Ако е вярно, че човек се научава да лъже, един час след
като проговори, тези отговори биха донесли най-фундаменталната промяна в цялото
знание от зората на човечеството – като се започне от комуникациите и се стигне до
етиката, в най-базовите концепции, във всеки детайл от ежедневието. Промяната ще е
толкова дълбока, че трудно бихме могли да си представим живота в следващата нова
ера на истината. Днешният свят ще бъде променен коренно и необратимо.

***

Кинезиология (от гръцки „кинезис” – движение) – изследване на мускулите и

техните движения, особено по отношение на физическата обусловеност1.

Науката кинезиология води началото си от втората половина на XX век с труда на д-

р Джордж Гудхарт. Той е пионер в специалността и я нарича приложна кинезиология.
Д-р Гудхарт установява, че физическите стимули с добро качество (например
полезните хранителни добавки) увеличават силата на определени индикаторни
мускули, докато негативните стимули причиняват в тях внезапна слабост. Това
означава, че на ниво далеч под концептуалното съзнание тялото „знае” кое е добро и
лошо за него и може да индикира това чрез мускулно тестване. Класическият пример,
цитиран по-нататък в този труд, е систематично наблюдавано отслабване на
индикаторните мускули в близост до химически подсладител. Същите мускули се
укрепват в близост до здравословна и естествена добавка.

1
American Heritage Dictionary, Houghton Mifflin, 1987.
6
 В края на 70-те години на XX век д-р Джон Даймънд развива тази специалност и
слага началото на нова дисциплина, която нарича „поведенческа кинезиология”.
Изумителното му откритие е, че индикаторните мускули укрепват или отслабват при
наличие не само на положителни или отрицателни физически стимули, но и на
емоционални и интелектуални стимули.2 Една усмивка вдъхва в тялото сила, докато
думите „мразя те” го отслабват.

Преди да продължим по-нататък, нека да обясним подробно как се прави тестът на

мускулната сила, особено предвид факта, че читателите ще пожелаят да опитат сами.
Ето описанието на процедурата на д-р Даймънд в книгата му от 1979 г. „Вашето тяло
не лъже”3 Той адаптира класическото описание в книгата на X. O. Кендъл „Тестване и
функциониране на мускулите”4
За извършване на кинезиологичен тест са необходими двама души. Изберете някой
приятел или член на семейството за тестване. Да го наречем вашия субект.

1. Нека застане изправен и отпусне надолу дясната си ръка, а лявата изпъне

хоризонтално встрани. (Можете да използвате другата ръка, ако желаете.)
2. Застанете изправен с лице към субекта си и поставете лявата си ръка върху
дясното му рамо, за да го стабилизирате. След това поставете дясната си ръка върху
протегнатата му лява ръка точно над китката.
3. Кажете на субекта, че ще се опитате да натиснете ръката му надолу и той трябва
да се съпротивлява на вашия натиск.
4. Сега започнете да натискате ръката му краткотрайно, силно и равномерно.
Идеята е да я натиснете достатъчно силно, за да тествате как ще слезе надолу и ще
отскочи обратно като пружина, но не толкова силно, че мускулът да се умори.
Важното не е кой е по-силен – субектът или вие, а дали мускулът може да „заключи”
раменната става, съпротивявайки се на вашия натиск.

Ако приемем, че мускулът няма физически проблем и субектът е в нормално,

спокойно състояние, не е подложен на никакви странични стимули (поради тази
причина е важно тестващият да не се усмихва и да не взаимодейства по друг начин с
него), мускулът ще е „силен” – позицията на ръката ще остане „заключена”. Ако
тестът се повтори в присъствието на отрицателен стимул (например изкуствен
подсладител), „въпреки че не натискате по-силно отпреди, мускулът няма да може да
устои и ръката на субекта ще падне надолу”.5
Изследването на Даймънд дава един поразителен резултат: всички негови субекти
реагират еднакво. Този резултат е предвидим, повторяем и всеобщ. Това важи дори в
случаите, в които не съществува рационална връзка между стимул и реакция. По
напълно неопределени причини някои абстрактни символи карат всички субекти да
изпитват слабост в мускулите, а други символи – обратното.
Има и озадачаващи резултати: някои снимки, чието съдържание не е категорично
положително или отрицателно, предизвикват слабост у всички субекти, докато други
подобни „неутрални” снимки ги правят силни. Някои резултати дават повод за
сериозни заключения: почти цялата класическа музика и повечето поп песни
2
Вж. Goodheart, 1976.
3
Вж. Diamond, 1979.
4
Baltimore: Williams & Wilkins, второ издание, 1971 г.
5
Вж. Kendall, 1971.
7
(включително класическият рокендрол) предизвикат реакция на сила, докато
хардрокът или метълът, които навлизат в края на 70-те години на XX в., предизвикват
у всички субекти мускулна слабост.
Даймънд отбеляза мимоходом още един феномен, без да анализира по-задълбочено
изключителните изводи, на които навежда той. Субектите, които слушат на касета
известни измами (макар те да звучат съвсем убедително и достоверно), демонстрират
мускулна слабост. Докато слушат на запис доказуеми, верни твърдения, всички те
демонстрират сила.6 Това е изходната позиция, от която започва работата си авторът
на тази книга, известният психиатър и лекар Дейвид Р. Хокинс. През 1975 г. д-р
Хокинс започва изследване на кинезиологичната реакция на истината и лъжата. Той
установява, че субектите не се нуждаят от съзнателно знание за веществото (или
проблема), което тестват чрез мускулната си реакция. При двойно слепи проучвания 7 и
при масови демонстрации, включващи цялата аудитория на публични лекции, всички
субекти реагират с мускулна слабост на ненадписани пликове, съдържащи изкуствен
подсладител, и мускулна сила като реакция на идентични плацебо пликове. Същата
неподправена реакция се наблюдава при тестване на интелектуални ценности.
В случая, изглежда, сме свидетели на някаква форма на общностно съзнание, spiritus
mundi, или – както го нарича Хокинс в съгласие с труда на Юнг – „база данни на
съзнанието”. Феноменът, наблюдаван толкова често при други социални животни
(например риба, плуваща в единия край на пасажа, се обръща мигновено, когато други
риби на четвърт миля от нея бягат от хищник), се проявява по някакъв подсъзнателен
начин и при човешките същества. Налице са твърде много документирани случаи как
хора придобиват детайлна информация за нещо, което отдалечени от тях непознати са
преживели от първа ръка. Ето защо не можем да отречем, че съществуват форми на
споделено знание, различни от постигнатите по чисто рационален път. Или по-просто
казано, същата искрица вътрешна субрационална мъдрост, която може да различава
здравото от болното, може да различава истинското от фалшивото.
Това явление има един силно показателен елемент – бинарният характер на
телесната реакция. Хокинс установява, че въпросите трябва да бъдат формулирани по
начин, който позволява ясен отговор от типа ДА/HE. Тази бинарност наподобява
включване и изключване на нервен синапс; най-основните клетъчни форми на
„знание“; и голяма част от това, което авангардните физици определят като
фундаментален характер на вселенската енергия. Възможно ли е на някакво ниво
човешкият мозък да е чуден компютър, свързан с всеобщо енергийно поле, който знае
много повече, отколкото си дава сметка?
Е, какъвто и да е отговорът на този въпрос, изследванията на д-р Хокинс
продължават и най-плодотворното му откритие е инструментът за замерване по скала
от 1 до 1000 на степента на истинност на интелектуални позиции, твърдения или
идеологии. Човек може да попита: „Тази книга (философия, учител) на ниво 200 ли е
(Д/Н?); на 250 ли е (Д/Н?)” и да продължава, докато се стигне до точката на
систематична реакция на слабост у множество субекти. Огромното значение на този
тип замерване е, че за първи път в историята на човечеството идеологическата
достоверност може да бъде тествана като вродено качество във всеки субект.
В продължение на 20 години Хокинс успява чрез подобни замервания да анализира

6
Diamond, op. cit.
7
Двойно сляпо е проучване, при което както участниците, така и изследователите не знаят коя е
експерименталната група и коя – контролната. – Б. пр.
8
всички нива на съзнанието и разработва впечатляваща географска карта на човешкия
опит. Тази „анатомия на съзнанието” създава изчерпателен психологически профил,
позволяващ цялостен анализ на емоционалното и духовно развитие на личността,
обществата и човечеството. Подобно дълбоко и широкообхватно виждане предоставя
не само ново разбиране за вселенския път на човека, но и ориентир къде се намираме
ние и другите по стълбицата на духовното просветление и осъществяването на личния
потенциал.
В тази книга д-р Хокинс споделя плода от своите десетилетни изследвания и
прозрения, като ги свързва с революционните открития на физиката на частиците и
нелинейната динамика. За първи път в западната ни интелектуална история той
показва, че студеният поглед на науката потвърждава онова, което мистиците и
светците винаги са твърдели за Аз-а, Бог и естеството на реалността. Тази визия за
съществуването, природата на нещата и божествеността представя определена нагласа
към Вселената, която има уникалната способност да задоволява както душата, така и
разума. Книгата представлява богата интелектуална и духовна жетва... от нея можете
да вземете много, но чрез нея можете и да дадете.
Прелистете следващата страница. Бъдещето започва сега.

И. Уолън, редактор
„Бард Прес” Аризона, 1995 г.

9
 ПРЕДГОВОР
Макар че в „Мощ срещу сила” са представени обективно структурирани истини, до
които съм стигнал по научен път, аз първо ги изпитах лично (както всяка истина). От
ранна възраст до днес продължавам да имам силни преживявания на осъзнатост, които
вдъхновиха процес на субективно осмисляне и му дадоха насока. Впоследствие той
намери израз в настоящата книга.
Когато бях на 3 години, ме осени внезапна, цялостна осъзнатост за съществуването.
Тя ми даде невербално, но пълно разбиране за смисъла на думите „Аз съм”. То бе
последвано веднага от стряскащото прозрение, че Азът може изобщо да не е започнал
да съществува. Това беше мигновено пробуждане и преход от живот в забрава към
пълна осъзнатост за съществуването. В този момент се роди личното ми аз и в моето
субективно съзнание навлезе дуалността от типа „Е” и „НЕ Е”.
През цялото детство и ранна юношеска възраст парадоксът на съществуването и
въпросът за реалността на Аза си остана тема, която ме занимаваше. Личният аз
понякога започваше да се приплъзва обратно към по-големия, безличен Аз и усещах
как се връща първичният страх от несъществуването, фундаменталният ужас от
Нищото.

ПРОБУЖДАНЕ НА ПРИСЪСТВИЕТО

През 1939 г. бях разносвач на вестници в земеделския щат Уисконсин и имах 17-
километров маршрут. Една тъмна зимна нощ ме хвана виелица на километри от дома.
Температурата беше -20°, велосипедът ми се подхлъзна и паднах на едно заледено,
покрито със сняг поле. Режещият вятър издуха вестниците от закачената на кормилото
кошница и ги разпръсна наоколо. Избухнах в плач от безсилие, гняв и изтощение. Бях
далеч от дома с вкочанени от студ дрехи. За да се спася от вятъра, пробих ледената
кора на едно място, където бе навял повече сняг, и изрових дупка, в която да се скрия.
Тялото ми спря да трепери и по него се разля приятна топлина... след което изпаднах
в състояние на покой, който не може да бъде описан. То беше придружено от светлина
и Присъствие на безкрайна любов без начало и край, която не можеше да бъде
отделена от собствената ми същност. Когато съзнанието ми се сля с това
всеприсъстващо светло състояние, забравих за физическото си тяло и околната среда.
Умът замлъкна, всяка мисъл спря.
Безкрайното присъствие бе всичко, което е било и би могло да бъде извън времето и
думите.
След време, което ми се стори като цяла вечност, се върнах обратно поради
усещането, че някой ми тресе коляното. После пред очите ми изникна разтревоженото
лице на баща ми. Изпитвах голямо нежелание да се върна към тялото и всичко,
свързано с него... но тъй като много обичах баща си, избрах да го направя, за да не
страда. Съчувствах на неговия страх от моята смърт, но някак дистанцирано, защото
понятието „смърт” изглеждаше абсурдно.
Не говорих с никого за това свое преживяване. Не разполагах с контекст, в който да
го разбера; никога не бях чувал за духовни преживявания (освен в житията на

10
светиите). След това изживяване обаче, общоприетата реалност на света започна да
изглежда условна; традиционните религиозни учения загубиха своята значимост и
колкото и да е парадоксално, станах агностик. Богът на конвенционалната религия
сериозно бледнееше в сравнение със светлината на Божествеността, в която бях
усетил, че се къпе цялото съществуване.
Бях изгубил религията... но открих духовността.

***

По време на Втората световна война служих на миночистач и често бях на косъм от

смъртта. За разлика от останалите от екипажа обаче, аз не се страхувах. Сякаш бях
загубил усещането за смъртта като нещо реално. След войната завърших медицина,
тъй като бях очарован от сложното функциониране на ума и исках да уча психиатрия.
Психоаналитикът, при когото се обучавах, професор в Колумбийския университет,
също беше агностик. И двамата бяхме скептични по отношение на религията.
Справих се добре с психоанализата, както и с кариерата ми, и постигнах доста
успехи. Въпреки това не можах да се установя спокойно в професионалния си живот.
Започнах да страдам от прогресиращо и смъртоносно заболяване, което не се повлия
от съществуващото лечение. На 38-годишна възраст вече знаех, че ще умра. Не се
притеснявах за тялото, но духът ми беше в състояние на непоносима мъка и отчаяние.
С наближаването на сетния ми час в съзнанието ми проблесна мисълта: „Ами ако има
Бог?”. Тогава отправих следната молитва: „Ако има Бог, аз го моля да ми помогне
сега“. Предадох се на Бог, какъвто и да е той, и изпаднах в безсъзнание. Когато се
събудих, в мен беше настъпила толкова голяма промяна, че онемях и се изпълних с
преклонение.
Персоната, която бях, вече не съществуваше. Не бе останало никакво персонално аз
или его – имаше просто Безкрайно Присъствие на една сила, толкова неограничена, че
бе всичко. Това Присъствие беше заменило Аза, а тялото и неговите действия се
контролираха единствено от безкрайната му воля. Светът бе озарен от ясно и
безкрайно единство, което се изразяваше в неописуемата красота и съвършенство на
всичко съществуващо.
Този покой продължи девет месеца. Нямах собствена воля – физическото същество
си вършеше своето, водено от безкрайно мощната, но изключително нежна воля на
Присъствието. В това състояние нямаше нужда да се мисли за каквото и да било.
Истината беше очевидна – създаването на концепции не бе нито необходимо, нито
дори възможно. В същото време усещах нервната система изключително изнурена,
сякаш бе натоварена с много повече енергия, отколкото схемите ѝ можеха да понесат.
Не беше възможно да функционирам ефективно в света. Бяха изчезнали не само
страхът и безпокойството, но и цялата ми обичайна мотивация. Нямаше нищо за
търсене, тъй като всичко беше съвършено. Славата, успехът и парите бяха изгубили
своя смисъл. Приятелите ме увещаваха да бъда прагматичен и да се върна към
психиатричната си практика, но нямах никакъв стимул да го правя. Открих обаче, че
възприемам реалността, която е зад кулисите на персоната; видях, че емоционалните
заболявания се дължат на убеждението на хората, че те са своята персона. И така,
някак от само себе си, моята практика се възобнови и разрасна неимоверно.
Хората идваха от всички краища на САЩ. Лекувах по 1000 нови пациенти годишно.
Накрая за мен работеха 50 терапевти и други служители; имах 2000 амбулаторни

11
пациенти; сграда с 25 офиса; лаборатории за електроенцефалограма и други видове
изследва-ния. Бях поканен да участвам в радио- и телевизионни предавания –
„Новините на Макнийл/Лерър”, „Днес” и „Шоуто на Барбара Уолтърс” и др. През 1973
г. изложих своя труд в книгата „Ортомолекулярна психиатрия” (в съавторство с
нобеловия лауреат Лайнъс Полинг) и представената информация получи широк
положителен отклик.

ЛЮБОВ, СИЯНИЕ И ЧУДЕСА

Общото състояние на нервната ми система бавно се подобри, след което се изпълних

с ново усещане – нагоре по гръбначния ми стълб и в мозъка потече сладък,
възхитителен поток енергия, създавайки силно, непрекъснато удоволствие. Всичко в
живота течеше в синхрон и се развиваше съвършено хармонично, а чудесата бяха
нещо обичайно. Така наречените от света „чудеса” се дължаха на Присъствието, а не
на персоналния аз. От Аза остана само свидетелят на тези явления. По-висшето Аз,
което бе по-дълбоко от персоналното ми аз и старите му мисли, определяше всичко
случващо се.
И други хора споделиха, че са в такова състояние. Това ме подтикна да изследвам
различни духовни учения като тези на Буда, Хуанг По и други просветлени мъдреци.
Запознах се и с по-съвременни учители като Рамана Махарши и Нисаргадата
Махарадж. Така си потвърдих, че тези преживявания не са единични случаи.
Изведнъж „Бхагавад гита” придоби смисъл за мен; накрая преживях същия духовен
екстаз, за който говорят Шри Рамакришна и християнските светци.
Всичко и всички на света излъчваха светлина и бяха изключително красиви. Живите
същества станаха сияйни и излъчваха покой и великолепие. Беше очевидно, че
вътрешната мотивация на цялото човечество всъщност е любов, но просто е
неосъзнато. Повечето хора живееха така, сякаш спят и не са се събудили, за да видят
кои са в действителност. Всички изглеждаха потънали в сън, но бяха невероятно
красиви. Бях влюбен в тях.
Наложи се да спра обичайната си практика да медитирам по един час сутрин и преди
вечеря, защото тогава блаженството се усилваше до такава степен, че ставаше
невъзможно да функционирам. Стигах до изживяване, подобно на това, което имах
като момче в снежния насип, но ми бе все по-трудно да изляза от него и да се върна
към обикновения живот. Невероятната красота на всичко съществуващо сияеше в
цялото си съвършенство и там, където светът виждаше грозота, аз виждах само
красота от вечността. Тази духовна любов пропиваше цялото ми възприятие.
Изчезнаха всички граници между тук и там, преди и сега, ти и аз.
Годините преминаваха във вътрешна тишина и силата на Присъствието нарастваше.
Персоната ми не водеше свой живот – личната ми воля вече не съществуваше. Бях
инструмент на Безкрайното Присъствие и правех каквото то пожелае. Попадайки в
неговата аура, хората усещаха изключителен покой. Тези, които търсеха отговори, се
обръщаха към мен, но тъй като личността „Дейвид” вече я нямаше, те създаваха
отговорите от собственото си аз, което не се различаваше от моето. Когато погледнех
някой човек, моето аз засилваше в очите му. Чудех се как попадам във всички тези
тела?
Случваха се необясними чудеса. Изчезнаха много хронични болести, от които
страдах години наред. Зрението ми спонтанно се нормализира и вече не се нуждаех от

12
бифокалните очила, които носех през голяма част от живота си. Понякога усещах
изключително блажена енергия – безкрайна любов – която изведнъж се излъчваше от
сърцето ми в посоката, в която имаше някакво нещастие. Веднъж например, докато
карах по магистралата, от гърдите ми започна да тече тази удивителна енергия. Щом
преминах завоя, видях, че току-що е станала катастрофа; колелата на обърнатата кола
все още се въртяха. Енергията протече с голяма сила от мен към хората в колата и след
това спря от само себе си. Друг път, както ходех по улицата в един непознат град,
енергията започна да тече към кръстовището пред мен. Продължих нататък и стигнах
до място, на което две банди се биеха. Щом застанах до участниците в боя, те
отстъпиха едни от други и се разсмяха. Тогава енергията отново спря да тече.
Във възприятието ми настъпваха дълбоки промени, без предупреждение, в
неочаквани моменти. Както се хранех сам в един ресторант на Лонг Айлънд,
Присъствието внезапно се засили, докато хората и предметите, които обикновено
биват възприемани като отделни, се претопиха във вечно единение. В неподвижната
тишина видях, че няма „събития” или „неща” и че всъщност нищо не се „случва”,
защото миналото, настоящето и бъдещето са просто артефакти на възприятието.
Същото важи и за илюзията за аза като отделен субект, който подлежи на раждане и
смърт. Когато моето ограничено, фалшиво аз се разтвори във всеобщия Аз, от когото в
действителност произхожда, се изпълних с неизразимо чувство за завръщане у дома,
състояние на абсолютен мир и облекчение от всички страдания. Илюзията за
индивидуалност е единствената причина за страданието – когато човек осъзнае, че той
всъщност Е вселената, че е пълноценен, цялостен и в едно с всичко, което е, завинаги
и без край, тогава не е възможно да продължи да страда.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРИСЪСТВИЕТО ЗА ЛЕЧЕНИЕ

При мен идваха пациенти от всички страни по света, като някои от тях бяха най-
безнадеждните случаи. Странни и уродливи, с гърчове, увити в специални чаршафи, за
да са топли и сухи при транспорта от далечни болници, те идваха при мен с надеждата
за лечение на напреднали психози и тежки, нелечими психични разстройства. Някои
имаха кататония8, множество бяха неми от години. Но зад печалния външен вид на
всеки пациент ясно виждах сияйната същност на любовта и красотата, понякога
толкова засенчени за обичайния поглед, че пострадалите бяха изгубили всяка обич в
този свят.
Един ден докараха в болницата няма пациентка с усмирителна риза в кататонно
състояние. Заради тежко неврологично разстройство не можеше да се изправи –
гърчеше се на пода в спазми и въртеше очи на всички страни. Косата ѝ бе сплъстена,
бе разкъсала всичките си дрехи и можеше да издава само гърлени звуци.
Семейството ѝ бе доста заможно и през годините я бяха посещавали безброй лекари,
някои от които известни специалисти от цял свят. Бяха изпробвали върху нея всяко
възможно лечение, докато накрая медиците се отказали, наричайки ситуацията ѝ
„безнадеждна“.
Погледнах я и негласно попитах: „Какво искаш да направя с нея, Боже?”. Тогава
разбрах, че трябва само да я обичам. Това беше всичко. Вътрешното ѝ Аз проблясваше
8
Кататония – състояние, характеризиращо се с промени в мускулния тонус и водещо до голям брой
сериозни умствени и физически заболявания. Едната форма е кататонен ступор – индивидът е
вцепенен и неподвижен. Другата е кататонно възбуждане – прекомерно движение, което се свързва с
агресивно поведение, насочено към другите и самия себе си. – Б. пр.
13
през очите ѝ и се свързах с неговата любяща същност. В тази секунда тя се излекува,
защото разпозна коя е всъщност, за нея вече нямаше значение какво става с ума или
тялото ѝ.
Същото се случваше с безброй пациенти. Някои се възстановиха в очите на света, а
други не, но за тях вече нямаше значение дали клиничното възстановяване е
настъпило. Бе приключила вътрешната им агония. Тъй като се чувстваха обичани и
спокойни отвътре, болката спираше. Това явление може да бъде обяснено само чрез
състраданието на Присъствието, което поставя реалността на пациента в нов контекст,
и той изпитва изцеление на ниво отвъд света и неговите привидности. Вътрешният
мир, в който пребивавах аз, обхващаше двама ни с пациента, извън времето и
персоналната ни идентичност.
Видях, че всяка болка и страдание произтичат единствено от егото, а не от Бог.
Мълчаливо изпращах тази истина към съзнанието на пациентите си. Веднъж
интуитивно предавах този блок от информация на ням кататоник, който не бе говорил
дълги години. Казах му наум: „Ти обвиняваш Бог за нещо, което ти е причинило
собственото ти его”. Тогава той скочи от пода и заговори, а медицинската сестра,
която стана свидетел на случилото се, бе шокирана.
Тази работа обаче започна все повече да ме изтощава, докато стана невъзможна. Не
можех да приема всички хора. Те чакаха ред да се освободят легла, въпреки че
болницата, с която работех, бе изградила допълнително отделение за моите пациенти.
Бях дълбоко разстроен от огромното безсилие, което изпитвах, защото, въпреки
прилива на човешко страдание, можех да обслужвам по един пациент. Все едно да се
мъчиш да изгребеш морето с лъжица.
Усещах, че трябва да има някакъв начин за справяне с причините за толкова
широкоразпространените заболявания и безкрайния поток от духовно страдание и
човешка болка.

***

Когато се запознах за първи път с кинезиологията, веднага се изумих от нейния

потенциал. Тя беше червеева дупка между две вселени (на физическото тяло и на ума
и духа), интерфейс между две измерения. В свят, пълен с хора, които живеят като
сомнамбули и са отделени от своя източник, това бе инструмент за възстановяване на
изгубената връзка с висшата реалност и възможност тя да бъде демонстрирана на
всички. Продължих да тествам всяко вещество, мисъл и концепция, за които се сещах,
и накарах моите студенти и научни сътрудници да направят същото. Тогава забелязах
нещо странно: макар че всички субекти демонстрираха слабост, когато бяха изложени
на негативни стимули (като флуоресцентни лампи, пестициди и изкуствени
подсладители), студентите от духовните специалности, които имаха по-високо ниво на
осъзнатост, не бяха толкова слаби, както обикновените хора. В тяхното съзнание бе
настъпила някаква важна и решаваща промяна. Те вероятно осъзнаваха, че не са
оставени на милостта на съдбата, а са подвластни единствено на това, което умът им
вярва. Това показваше, че процесът на придвижване към просветлението сам по себе
си увеличава човешката способност да се съпротивява на обратите на
съществуванието.
Все повече ме удивяваше способността на човек да променя нещата в света, като
просто си ги представя. Всеки път виждах как, щом любовта замести липсата на любов

14
или проявите на омраза, тя променя света. Започнах да разбирам, че цялата
цивилизационна схема може да бъде променена из основи чрез фокусиране на силата
на любовта в конкретна точка. Винаги, щом се случва нещо подобно, в историята се
появяват нови разклонения и тя поема по други пътища.
Оказа се, че тези важни прозрения могат да бъдат не само предадени на света, но и
демонстрирани видимо и неопровержимо. Сякаш голямата трагедия на човешкия
живот винаги се е дължала на факта, че психиката лесно може да бъде подведена;
раздорът и конфликтите са неизбежна последица от неспособността на човечеството
да разграничава лъжата от истината. Аз обаче бях достигнал до решение на тази
фундаментална дилема. Разполагах с начин естеството на самото съзнание да се
постави в нов контекст и да се обясни това, за което иначе бихме могли само да
правим предположения.

ПЪТЯТ НА ДУХА

Време беше да оставя живота си в Ню Йорк, където имах апартамент на „Пето

авеню” и имот на Лонг Айлънд – в края на краищата бях открил нещо по-важно.
Напуснах този свят и всичко в него и започнах уединен живот в малко градче. Там
прекарах следващите 7 години в медитация и учене. Преди да мога да конкретизирам
идеите си, трябваше да усъвършенствам това състояние на съзнанието като
инструмент.
Продължих обаче да изпадам в състояние на блаженство, без да съм го търсил.
Накрая разбрах, че трябва да се науча как едновременно да бъда в Божественото
Присъствие и да функционирам в обществото. Бях загубил представа за случващото се
в света, така че, за да правя изследвания и да пиша, се наложи да спра всяка духовна
практика и да се съсредоточа върху света на формите. Започнах да чета вестници и да
гледам телевизия, за да наваксам с информацията за световните събития – да се
информирам кой кой е и какъв е текущият обществен диалог. Не знаех кои са
политическите кандидати и коя е принцеса Ди... но установих, че ми доставя
удоволствие отново да се запозная с актуалните новини.
Изключителните, субективни преживявания на истината (виденията на мистика,
който влияе на цялото човечество, излъчвайки енергия от своето ниво към
колективното съзнание) просто са неразбираеми за повечето хора. Ето защо
въздействието им е ограничено, освен ако успеят да са полезни на други духовно
търсещи. Аз започнах да се стремя да съм обикновен, понеже обикновеното също е
израз на божественост; истината за действителното ни Аз може да бъде открита в
ежедневието. Обикновеното и Бог не са две различни неща. Достатъчно е просто да
живееш с грижа и доброта; тестът ще се разкрие своевременно.
И така, след своето дълго пътешестване в духа, аз затворих кръга и се върнах към
най-важната работа: да приближа Присъствието, което промени живота ми, до
възможно най-много други човешки същества.

***

Присъствието е тихо и носи покой. То е безкрайно нежно и въпреки това

непоклатимо като скала. В него изчезва целият страх и на едно тихо ниво на
необясним екстаз избликва духовна радост. Тъй като усещането за време спира, няма

15
опасения, съжаление, болка или очаквания; източникът на радост е безкраен и
присъства постоянно. Без начало или край не може да има загуба, скръб или желание.
Няма нищо, което трябва да се направи, защото всичко е съвършено и не му липсва
нищо.
Когато времето спре, всички проблеми изчезват, тъй като те са просто артефакти,
плод на определена точка на възприятие. С усилването на Присъствието отпада
отъждествяването с тялото или ума. Когато умът замлъкне, мисълта „аз съм” също
изчезва. Чистата Осъзнатост засипва и осветява това, което е, което е било и винаги
ще бъде, отвъд рамките на светове и вселени, безкрайно и извън времето.
Хората се чудят: „Как се достига до подобна осъзнатост?”. Аз мога да споделя
единствено личния си опит и да отбележа, че малцина следват тези стъпки, тъй като
те са съвсем прости. Първо бе налице силно желание да достигна до тази осъзнатост.
След това наложих дисциплината в постъпките ми винаги да има прошка и нежност,
без изключение. Човек трябва да бъде състрадателен към всичко, включително към
собствените си мисли и собственото си аз. После дойде ред на готовността да не се
впускам след желанията и във всеки един момент да предавам личната си воля на Бог.
С всяка предадена мисъл, чувство, копнеж или дело, умът ставаше все по-тих.
Отначало въртях в съзнанието си цели истории и параграфи, после преминах към идеи
и концепции. Когато човек се освобождава от желанието да притежава тези мисли, те
престават да се разрастват и се фрагментират още в зародиш. Накрая стана възможно
да се предаде самата енергия зад мисълта още преди да се е превърнала в мисъл.
Докато вършех обикновените дейности, продължих да се стремя да поддържам
постоянна и неотклонна концентрация, без да позволявам на вниманието да се отвлече
нито за миг от медитацията. Отначало изглеждаше много трудно, но с течение на
времето се превърна в навик, правех го автоматично и без усилие. Процесът може да
се сравни с излитането на ракета от Земята: отначало е нужна огромна енергия, но с
напускането на гравитационното поле на Земята тази нужда все повече намалява.
Накрая ракетата се движи в космоса благодарение на собствената си инерция.
Неочаквано настъпи промяна в осъзнатостта и Присъствието дойде, непогрешимо и
всеобхватно. Докато азът умираше, за кратко възникна страх, след което абсолютът на
Присъствието вдъхнови прилив на страхопочитание. Този пробив беше велик, по-
интензивен от всичко познато дотогава. Той нямаше аналог в обикновените житейски
изживявания. Големият шок бе смекчен от Любовта на Присъствието. Той би
унищожил човека без подкрепата и защитата на тази Любов.
Последва момент на паника, в който егото се вкопчи в съществуването си, ужасено,
че ще се превърне в нищо. Ала умирайки, то беше заменено от Аза като Всичко, в
което всичко е познато и очевидно чрез съвършената проява на своята същност. С
нелокалността дойде осъзнатостта, че човек е всичко, което някога е бил или може да
бъде. Той е цялостен и нищо не му липсва. Той е отвъд рамките на каквато и да е
идентичност, пол и дори представи за човечност. Повече няма защо да се страхува от
страданието и смъртта.
Оттук нататък случващото се с тялото е отвъд сферата на материалното. На
определени нива на духовно осъзнаване човек или оздравява, или заболяванията
спонтанно изчезват. Но в състоянието на абсолют тези неща са без значение. Тялото
ще изпълни определения си курс и след това ще се върне оттам, откъдето е дошло.
Това вече няма значение, тази тема не ни засяга. Тялото изглежда по-скоро „то”,
отколкото „аз”, един от всички предмети в стаята, като мебелите например. Колкото и

16
да е комично, че хората все още се обръщат към него така, сякаш то е самият индивид,
състоянието на осъзнатост няма как да им се обясни, ако не го познават. Най-добре е
човек просто да си гледа работата и да остави на Провидението да се справи със
социалната адаптация. Въпреки това, когато достигнеш блаженство, става много
трудно да прикриеш състоянието на пълен екстаз. На този етап е налице желание да
споделяш това състояние с другите и да го използваш за тяхно добро. Светът може да
е силно впечатлен от него и отдалеч да се стичат хора, за да бъдат в аурата на това
състояние. Търсещите в областта на метафизиката и духовно любопитните могат да
бъдат привлечени (както и много болни) поради стремежа си към чудеса. За такива
хора може да се превърнеш в магнит и източник на радост.
Екстазът, който съпътства това състояние, не е стабилен. Имайте предвид, че
настъпват и моменти на силна агония. Най-тежко е, когато състоянието е колебливо и
внезапно изчезва без видима причина. Това провокира периоди на силно отчаяние и
страх, че сме изоставени от Присъствието. Подобни обрати ни препъват, затрудняват
пътя ни. За да ги преодолеем, се иска голяма воля. Най-накрая става очевидно, че
трябва или да надраснем това ниво, или постоянно да страдаме от мъчителни
„отпадания от благодатта”. Тогава трябва да се откажем от блясъка на екстаза и да се
заемем с трудната задача да се издигнем над дуалността, над всички
противоположности и залитането в тях. Но едно е да се откажеш с радост от
стоманените окови на егото, съвсем друго е да изоставиш златните вериги на
екстатичната радост. Възниква усещането, че се отказваш от самия Бог. Това поражда
страх, който никога не сме си представяли – сетния ужас от абсолютната самота.
В моя случай страхът от несъществуването беше невъобразим и аз многократно
отстъпвах назад. Тогава разбрах каква е целта на агониите, на черните нощи на
душата – те са толкова непоносими, че изкусната им болка ни кара да предприемем
изключителното усилие, нужно за тяхното преодоляване. Когато лашкането между рая
и ада стане непоносимо, се налага да се предадем до такава степен, че да се откажем от
самото желание за съществуване. Едва тогава може най-сетне да преодолеем
парадигмата на всичкото или нищото, на съществуването или несъществуването. Тази
кулминация във вътрешната работа е най-трудната фаза, окончателният вододел.
Човек ясно осъзнава, че няма връщане назад към илюзията за съществуване, която е
надскочил. Тъй като преодоляването на последната бариера е необратимо, то ни
изглежда най-страшният избор от всички.
Ала в този финален апокалипсис на аза индивидуалното съзнание вече няма избор –
единственият оставащ дуализъм, този на съществуването и несъществуването, на
самата идентичност, се разтваря във вселенската божественост. Последната стъпка се
прави само от Бог.

***

Тръгнете по този вълнуващ път и ще видите колко лесно може да издигнете

съзнанието си до нивата, на които има истинската мощ, вместо напъни и усилие. Така
ще можете да се присъедините към хората в този свят, които са будни и осъзнати.
Животът ви никога повече няма да бъде същият.

17
 ВЪВЕДЕНИЕ
Всяко човешко начинание цели да разбере или повлияе на житейския опит. Човекът е
разработил множество описателни и аналитични дисциплини: морал, философия,
психология и т.н. Невъобразимо количество време и пари се инвестират в събиране и
анализ на данни в опити да се предвидят тенденциите в развитието и поведението на
човека. Това неистово търсене е свързано с очакването да се намери някакъв
окончателен „отговор”. Неизменно вярваме, че ако го намерим, ще може да разрешим
проблемите на икономиката, престъпността, общественото здраве или политиката.
Досега обаче не сме елиминирали нито един от тях.
Не че ни липсва информация – ние буквално се давим в нея. Трудността възниква,
понеже нямаме подходящите инструменти, за да тълкуваме данните. Все още не сме
задали правилните въпроси, тъй като не разполагаме с адекватна оценка доколко те са
уместни или точни.
Дилемата на човек днес, а и винаги е била, че погрешно отъждествява собствените си
интелектуални творения с реалността.9 Неговите предположения са изкуствени, просто
продукт на произволната му точка на възприятие. Фактът, че нашите отговори са
неадекватни, е пряко следствие от ограниченията, заложени в гледната точка на този,
който задава въпросите. Малките грешки в дефинирането на въпроса водят до груби
грешки в неговия отговор.
Човек не може да разбере данните, ако просто се запознае с тях; за целта е нужно да
ги изследва в определен контекст. Информацията е безполезна, докато не разберем
какво означава. За да установим нейното значение, не е достатъчно само да зададем
правилния въпрос; нуждаем се и от подходящи инструменти, с които да измерваме
данните чрез обоснован процес на сортиране и описание.
Всички мисловни парадигми страдат от следните критични недостатъци: (1)
неспособност да се направи разлика между субективно и обективно; (2) пренебрегване
на ограниченията на контекста, заложени в базовата формулировка и терминология;
(3) непознаване на същността на самото съзнание; и (4) неразбиране на естеството на
причинно-следствените връзки. Последиците от тези недостатъци ще станат очевидни
в тази книга, когато обследваме основните сфери на човешкия опит от нова гледна
точка, с нови инструменти.
Обществото непрекъснато полага усилия да оправя последиците, вместо да се
фокусира върху причините. Това е един от факторите, поради които човешкото
съзнание се развива толкова бавно. Човешките същества са едва на първото стъпало на
еволюционната стълбица. Все още не сме решили съвсем примитивни проблеми като
например световния глад. Най-впечатляващото в постиженията на човечеството досега
е фактът, че са били постигнати почти насляпо – чрез проби и грешки. Това хаотично
търсене на решения е довело до лабиринт със замайваща сложност. Отличителният
белег на истинските отговори обаче винаги е простотата. Основният закон на
Вселената е икономичността. В природата не се губи нито един кварк, всичко служи
на определена цел и се вписва в равновесието – няма външни събития.
Човек е обречен да не познава себе си, докато не се научи да гледа извън рамките на

9
Вж. Maharshi, 1958.
18
привидните причини. Човешката история показва, че отговорите никога не произтичат
от откриването на „причини” във външния свят. Вместо това е необходимо да се
установи какво лежи в основата на привидните причини. То е в съзнанието на самия
човек. Не може да намерим окончателен отговор на какъвто и да е проблем, ако
изолираме дадени събития и проектираме върху тях рационалните си концепции за
„причинност”. В наблюдаемия свят не съществуват причини. Както ще покажем,
наблюдаемият свят е свят на следствията.
Неспособността ни да открием ефективни средства, се свежда до неспособността да
различаваме същественото от несъщественото. Досега не е имало система, която да ни
помага да разграничаваме решенията, които са силни и ефективни, от тези, които са
слаби и неефективни. Самите ни средства за оценка не са позволявали реалистично
оценяване.
Изборът на обществото най-често е плод на съображения за целесъобразност,
погрешно тълкувание на статистиката, моментни настроения, политически или медиен
натиск, или лични предразсъдъци и интереси. Важните решения, засягащи живота на
всички на планетата, се вземат в условия, които на практика гарантират провал. Тъй
като обществата не разполагат с необходимата действителна база за формулиране на
ефективни решения на проблеми, те регулярно прибягват до прилагане на сила
(насилие в различните му проявления – войни, закони, данъчно облагане, правила и
разпоредби), което е изключително скъпо, вместо да използват истинска мощ, която е
много икономична.
Двата основни типа оперативни способности на човека – разумът и чувствата – са по
своята същност ненадеждни, за което свидетелства дългата ни история на ръба на
индивидуалното и колективно оцеляване. Макар да твърдим, че действаме, водени от
разум, на практика действаме въз основа на разпознаване на модели. Логическият
анализ на данните служи единствено за затвърждаване на вече изградената ни система
за разпознаване на модели, която след това наричаме „истина”. 10 Ала нищо не е
„истина” освен в определени обстоятелства, при това от определена гледна точка,
която по правило не бива упомената.
В резултат, мислещият човек стига до извода, че всичките му проблеми се дължат на
невъзможността да „знаеш” каквото и да е. В крайна сметка умът достига до
епистемологията – клона на философията, който изследва въпроса как и до каква
степен е възможно човек наистина да знае нещо. Подобен философски дискурс може
да звучи ерудиран за едни и неадекватен за други, но въпросите, които той си задава,
са в основата на жизнения ни опит. Без значение откъде ще започнем да подлагаме на
проверка човешкото познание, винаги стигаме до осъзнатостта и естеството на
човешкото съзнание. Неизбежно заключаваме, че всеки бъдещ напредък изисква
надеждна база от знание, която може да бъде подлагана на проверка.
Следователно основната пречка за развитието на човека е липсата на знание за
естеството на самото съзнание. Ако погледнем процесите, които текат в нашия ум миг
по миг, ще установим, че той действа много по-бързо, отколкото е способен да
регистрира съзнателно. Очевидно идеята, че нашите действия се основават на
обмислени решения, е грандиозна заблуда. Процесът на вземане на решения е
функция на самото съзнание. Умът избира въз основа на милиони пакети данни,
взаимовръзките между тях и техните проекции, като го прави с огромна бързина,
далеч извън способностите на съзнателното разбиране. Това е глобална функция,
10
Вж. Kosslyn and Anderson, 1993.
19
доминирана от енергийни модели, които новата наука за нелинейна динамика нарича
атрактори.11
Съзнанието избира каквото прецени за най-добро автоматично, миг по миг, защото
това всъщност е единственото, на което е способно. Относителната тежест и стойност,
придавани на данните, се определят от доминиращия активен атрактор в
индивидуалния или колективен ум. Моделите на атракторите могат да бъдат
разпознати, описани и калибрирани, и тази информация дава база за съвсем ново
разбиране за човешкото поведение, история и съдбата на човечеството. Когато се
заемем да изследваме естеството на човешките проблеми, става ясно, че никога не сме
разполагали с надежден експериментален измерител, чрез който да се оценяват и
тълкуват човешката мотивация и преживявания.

***

Понастоящем кинезиологията е утвърдена наука, изследваща начина, по който

мускулите реагират на външни стимули. Положителният стимул придава сила на
тестваните мускули, а отрицателният стимул води до забележимото им отслабване.
Клиничното кинезиологично тестване на мускулите намира широко потвърждение
като диагностична техника през последните 25 години. Първоначалното изследване на
д-р Джордж Гудхарт получава по-широко приложение от д-р Джон Даймънд. Той
установява, че положителната или отрицателна реакция се проявява както при
физически, така и при психически стимули. Благодарение на неговите книги, темата
става известна на широката публика.
Изследванията, споменати в настоящата книга, доразвиват техниката на Даймънд.
Установява се, че тази кинезиологична реакция отразява способността на човешкия
организъм да разграничава не само кои стимули са положителни и кои – отрицателни,
но и кои са анаболни (животозастрашаващи) и кои – катаболни (разграждащи
веществата в тялото). Най-кардиналното откритие е, че той може да разграничава и
истината от лъжата.
Тестът е прост, бърз и провеждането му не изисква кой знае какви познания.
Положителна мускулна реакция възниква в реакция на твърдение, което е безспорно
вярно. Отрицателна реакция възниква, когато пред тествания субект бъде изказано
невярно твърдение. Това явление се проявява независимо от личното мнение или
познания на субекта. Реакцията е една и съща в различни култури и популации и е
систематична във времето. Тази техника предоставя за първи път в човешката история
обективна възможност за разграничаване на истината от лъжата. Тя е напълно
проверяема във времето с произволно избрани изследвани лица, които не са
информирани по тестваните твърдения.
Установихме също, че този феномен, който може да бъде подлаган на проверка, има
начин да се използва и за замерване на нивата на човешкото съзнание. Въз основа на
него може да се формира логаритмична скала с цели числа, класифицираща
относителната сила на нивата на съзнанието във всички сфери на човешките
изживявания. След задълбочено и изчерпателно изследване стигнахме до скала на
съзнанието от 1 до 1000, която определя енергийното ниво (нивото на сила/мощ) на
всички възможни нива на човешката осъзнатост.
Милионите замервания, които потвърдиха това откритие, разкриха още нещо – въз
11
Вж. Ruelle, 1980.
20
основа на тях се откроиха различни енергийни нива в човешкия живот. Тяхното
категоризиране внесе забележително разграничение между действието на истинската
мощ и прилагането на груба сила12 и съответстващите им персонални характеристики.
Това, от своя страна, доведе до цялостна промяна в начина, по който тълкуваме
човешкото поведение поради зависимостта му от невидимите енергийни полета. Бе
установено, че замерената по този начин скала съвпада с поднивата на йерархията,
изложена в книгата „Вечната философия” на Олдъс Хъксли. Веднага станаха видни и
връзките с различни емоционални и интелектуални явления в социологията,
клиничната психология и традиционната духовност.
Тук скалата на съзнанието е разгледана в светлината на съвременните открития в по-
сложната теоретична физика и нелинейната динамика на теорията на хаоса. Нашата
теза е, че замерените нива представляват мощни атракторни полета в самото
съзнание, които доминират човешкото съществуване. Те определят категории като
съдържание, значение и стойност и формират широко разпространени поведенчески
модели, подвластни на енергийните им модели.
Тази стратификация на атракторните полета, съответстващи на различни нива на
съзнание, осигурява нова парадигма и контекст на човешкия опит през историята.
Нашият метод борави с данни, които досега не са били достъпни, и обещава да е
полезен както в изучаването на историята, така и за бъдещето на човечеството. В опит
да подчертаем стойността на тази техника като изследователски инструмент, са дадени
примери за нейното приложение в широк спектър от човешки дейности: за анализи и
прогнози – в изкуството, историята, търговията, политиката, медицината,
социологията и природните науки; прагматично – в маркетинга, рекламата, за
проучвания и разработки; и емпирично – в психологически, философски и религиозни
изследвания. Предложени са специфични приложения в различни области като
криминология, разузнаване, пристрастяване и самоусъвършенстване.

***

Понякога е почти невъзможно да се обяснят „простите” неща. Ала ако успеем да

разберем в дълбочина дори едно просто нещо, ще развием значително способността си
да вникнем в същността на Вселената и самия живот.
Голяма част от тази книга е посветена на опростяване на очевидното. Но тъй като
нейната тема е изключително проста, тя е трудна за обяснение в свят, който се
прехласва по сложността. Ала въпреки недоверието ни към нещата, които са ясни и се
случват с лекота, може да кажем, че на света има два вида хора: вярващи и невярващи.
За невярващите всичко е лъжа, докато не се докаже, че е истина. За вярващите всичко,
изказано добросърдечно, е най-вероятно вярно, освен ако не бъде доказано
противното. Песимистичната позиция на циничния скептицизъм се дължи на страх,
докато по-оптимистичната нагласа произтича от самоувереност. Всяка от тези нагласи
върши своята работа и има плюсове и минуси. Бях изправен пред проблема да
представя данните по начин, който да задоволи и двете.
Ето защо настоящата книга е написана в оксиморонен стил, за да улесни както левия,
12
За целите на идеите, изложени в тази книга, ще използваме понятията „сила/усилие” и „мощ” за
две качествено различни прояви на енергията, зависими от индивидуалното ниво на съзнание.
Грубата сила е нискоенергийна и изисква прилагане на напън и усилие, а мощта е високоенергийна и
извършва работа без усилие. Разликата между двете е пространно разгледана по-нататък в книгата. –
Б. пр.
21
така и десния мозък13. Всъщност човешките същества опознават света чрез
различаване на модели – най-лесният начин да се разбере изцяло нова концепция, е да
отграничим в нея нещо, което вече ни е познато. Има определен стил на писане, който
подпомага този вид разбиране и може да се нарече „довеждане до завършек”. Вместо
да представя идеите с по няколко прилагателни или примера, авторът ги развива
пространно и довежда до завършек чрез повторение от различни ъгли. Така умът може
да приключи с темата и да е спокоен.
Подобен подход е желателен, тъй като умът, който чете Трета глава, не е същият,
който чете Първа глава. В тази връзка ще кажа, че идеята главите да се четат една по
една, от първата до последната, е просто закостеняла концепция в стила на левия
мозък. Това е мравешкият подход на Нютоновата физика и нейният тесногръд и
ограничаващ възглед за света, според който всички събития се случват в линейна
последователност: А >> В >> С. Той е форма на късогледство, възникнала на базата на
остаряла парадигма за реалността. Нашият поглед има далеч по-широк обхват и се
опира не само на последните открития във физиката, математиката и нелинейната
теория, но и на възможността всеки да експериментира и провери лично.
Представянето на този материал не е лесно, тъй като е свързано със следния
парадокс: нелинейните понятия трябва да бъдат обяснени в линейна структура,
изречение по изречение. Научните изследвания, на чиито резултати се позоваваме,
сами по себе си са достатъчно сложни и трудни: сложната теоретична физика и
свързаната с нея математика; нелинейна динамика; теория на хаоса и свързаната с нея
математика; сложната поведенческа кинезиология; невробиология; теория на
турбулентността; както и философските съображения на епистемологията и
онтологията. Освен това е необходимо да се обърне внимание на естеството на самото
човешко съзнание – неизследвана област, от която всички науки странят.
Изчерпателното интелектуално вникване в тези теми би било грандиозно начинание,
изискващо цял живот. Вместо да се впускам в толкова непосилна задача, аз се опитах
да извлека (и да работя само с) най-важното във всяка от тези теми.
Дори опитът да се обясни на елементарно ниво как действа тестовият метод, на
който стъпва тази книга и който на пръв поглед изглежда надхвърля познатите закони
на Вселената, неизбежно ни въвежда в интелектуалните води на по-сложната
теоретична физика, нелинейната динамика и теорията на хаоса. Затова се опитах,
доколкото е възможно, да изложа тези теми на по-популярен език.
Не е необходимо да се притеснявате, че за да усвоите този материал, трябва особена
ерудираност или интелектуални способности – не. Ще се връщаме многократно към
едни и същи понятия, докато станат очевидни за читателя. Всеки път, когато отново
коментираме даден пример, ще го разбирате по-добре. Този вид обучение прилича на
изследване на нов терен от самолет: при първото прелитане всичко изглежда
непознато; при второто забелязваме някои отправни точки; третия път нещата
започват да се изясняват и най-накрая придобиваме знание чрез простия контакт на
нашето възприятие с терена. Вроденият в ума механизъм за разпознаване на модели се
погрижва за останалото.
***
13
Тук се използват термините „ляв мозък” и „десен мозък”, вместо ляво и дясно мозъчно
полукълбо, тъй като вече не се смята, че различните стилове на възприятие и мислене, които
обозначават, са локализирани в определени церебрални области. Авторът на книгата отбелязва, че
според Карл Прибрам мозъкът действа холографски, а не чрез прецизна анатомична локализация. –
Б. пр.
22
 За да успокоя собствените си опасения, че колкото и да се опитвам, читателят може
да не разбере основното послание на тази книга, ще го изложа предварително:

Умът на човека е подобен на компютърен терминал, свързан с гигантска база данни.

Базата данни е общото съзнание на цялото човечество, а областта на личното ни
познание е негова индивидуална изява, кореняща се в цялото. Тази база данни е зоната
на гения. Фактът, че си човек, означава, че си част от базата данни. Ето защо всеки има
достъп до този гений по рождение. Неограничената информация, съдържаща се в
базата данни, е достъпна за секунди за всеки, по всяко време и на всяко място. Това е
удивително откритие, което има силата да промени живота на хората – както
поотделно, така и като общество – до степен, която никога не сме предполагали.

Базата данни е отвъд ограниченията на времето, пространството и индивидуалното

съзнание. Това я отличава като уникален инструмент за бъдещи изследвания и отваря
възможности за познание, за което дори не сме мечтали. Тя дава шанс за обективна
основа на човешките ценности, поведение и идеологически структури. Информацията,
получена чрез този метод, осигурява нов контекст за разбиране на човешкото
поведение и парадигма за валидиране на обективната истина. Тъй като техниката може
да бъде използвана от всеки, навсякъде и по всяко време, тя има потенциал да сложи
началото на нова ера, благодарение на възможността за реално наблюдение и проверка
на истината.
Въпреки че темата се оказа лесна за преподаване под формата на лекция или
видеокасета, преработването ѝ в писмен вариант се оказа трудна задача. Писменото
излагане на доказателства може да е сложно, ала демонстрациите са нещо съвсем
простичко – дори децата ги следят с удоволствие и разбират веднага, защото в тях
нищо не ги изненадва. Те винаги са знаели, че са свързани с базата данни. Ние,
възрастните, сме забравили това. Присъщият на децата гений е близо до повърхността,
поради което именно те виждат, че царят е гол. Тази проницателност е типична за
гения.
Разполагаме със средство за коректно разграничаване на истината от лъжата,
добронамереното от злонамереното, работещото от неработещото. Можем да осветим
скритите и пренебрегнати досега сили, които диктуват човешкото поведение.
Разполагаме с инструмент за намиране на решения на лични и социални проблеми.
Вече не е нужно животът ни да е в плен на лъжата.

***

Тази книга ви дава вероятно най-голямото обещание: тя ви осигурява инструмент,

чрез който да проверявате дали се подвеждате, или не. (Повече няма да се налага да
четете която и да е книга или да се увличате по големи учения, без първо да сте ги
тествали – другото би излязло твърде скъпо и опасно.) Кинезиологичните замервания
показаха, че нивото на истинност на настоящата книга е 810 (вж. Приложение А),
което е необичайно високо за днешното време и нашата култура. Моля се това само̀ по
себе си да е частично изпълнение на даденото обещание.
Изследователските ни екипи използваха метода за тестване, описан в книгата, за да
замерят нивата на истинност на всяка глава, параграф и изречение. (Например

23
тестването разкри грешка в списък със знаменитости, които са съсипали живота си в
резултат на славата. Когато проверихме всяка дума, бе установено, че името „Джон
Ленън” е грешка – той не е провалил сам живота си, тъй като е бил застрелян. Щом
името му беше изтрито, нивото на истинност на изречението, а оттам и на абзаца и
страницата, се повиши в съответствие с останалата част от главата.)
Интересно е, че замерените нива на съзнанието на изследваните субекти се
повишават, след като те се запознаят с изложения в тази книга материал. Изглежда, че
самият контакт с данните извисява нивото на съзнание. Последиците и практическите
приложения на този труд са много разнообразни и всеки аспект от материала може да
бъде разширен и фокусиран според интересите на аудиторията. Някои части от него
имат клинично приложение и са били презентирани пред различни групи със
специализирани интереси.
Тази книга обаче споменава само бегло другите възможни приложения и
екстраполации14 на подробно описания изследователски метод. Въпреки че
цитираните в книгата резултати са плод на 20-годишно изследване и милиони
замервания, извършени от изследователски екипи върху хиляди субекти, „Мощ срещу
сила” е едва начално изследване на потенциала на метода да задълбочи знанието ни в
сферата на науката и изкуството. Може би най-важното е, че открива перспектива за
подкрепа на духовния растеж и съзряване до най-високите нива на съзнание, дори до
просветление.
Настоящата книга прави достъпна за всеки способността за разбиране, присъща на
по-високите нива на съзнанието. Не е изненадващо, че откровението на
кинезиологичния метод произтича от връзката между физиологията на съзнанието,
функцията на човешката нервна система и физиката на вселената – все пак сме част от
свят, в който всичко е взаимосвързано. Така всичките му тайни са поне теоретично
достъпни за нас, ако знаем къде (и как) да търсим.
Може ли човек да се издърпа сам за косата? Защо не? Достатъчно е да увеличи
духовната си енергия и без усилие ще се издигне в по-високо състояние. Напъни и
усилия не могат да осъществят подобен подвиг; истинската мощ не само може, но и го
прави постоянно.
Човек си мисли, че живее благодарение на силите, които може да контролира, но на
практика е управляван от мощ с неясен произход, над която няма контрол. Тъй като
истинската мощ не прилага усилие, тя действа невидимо и без да подозираме.
Усилията преживяваме чрез сетивата, а мощта може да бъде забелязана само чрез
вътрешна осъзнатост. Човек е блокиран в текущото си състояние от изключително
мощни енергийни атракторни модели, които самият той несъзнателно задейства. Той
виси в съответното еволюционно състояние, от една страна, задържан от енергиите на
усилието, а от друга – подтикван от енергиите на мощта.
Човек е като коркова тапа в морето на съзнанието – той не знае къде е, откъде е
дошъл и къде отива, нито пък защо. Човешките същества се лутат в безкрайните си
лабиринти, задавайки едни и същи въпроси столетия наред. Ако не успеем да
постигнем квантов скок в съзнанието, ще продължим в същия стил. Един от белезите
на подобно внезапно разширяване на контекста и разбирането е вътрешното усещане
за облекчение, радост и благоговение. Всички, които са го преживели, след това
чувстват, че Вселената им е поднесла ценен дар. Ученето чрез трупане на факти

14
Научен метод, при който изводите, валидни за едно явление, се прилагат и спрямо сходни на него
явления, които не са обект на пряко наблюдение и проучване. – Б. пр.
24
изисква усилия, но истината се разкрива без усилие.15
Книгата ще бъде успешна, ако изчитайки последната страница, възкликнете: „Винаги
съм знаел това!”. Изложената тук информация е само отражение на нещата, които така
или иначе знаете, без да си давате сметка. Единственото, което се опитвам да направя,
е да свържа отделните елементи така, че да видите цялата картина. Желанието ми е
тази работа да изтръгне из корени болката, страданието и неуспеха и да подпомогне
еволюцията на съзнанието, издигайки ни на нивото на радост, която би трябвало да е
същността на човешкия житейски опит. Надявам се с помощта на настоящата книга да
разберете какви условия са необходими за подобно лично откровение, а после да ги
създадете. Това е най-великото приключение.

Д-р Дейвид Р. Хокинс,

Институт за напреднали духовни изследвания
Седона, Аризона, 2002 г.

15
Вж. Maharshi, 118-126.
25
 ПЪРВА ЧАСТ.
ИНСТРУМЕНТИ

ПЪРВА ГЛАВА.
Ключови научни открития
Настоящият труд, започнал през 1965 г., стъпва на множество научни изследвания,
някои от които от особено значение. Клиничните изследвания върху физиологията на
нервната система и цялостното функциониране на човешкия организъм доведоха до
развитието през 70-те години на новата наука кинезиология.16 Междувременно на
полето на технологиите се появиха компютри, които бяха в състояние да извършват
милиони изчисления за милисекунди, правейки възможно създаването на новите
инструменти с изкуствен интелект.17 Този скок даде достъп до немислими допреди
масиви от данни и отвори път за революционна гледна точка към природните явления:
теорията на хаоса. Паралелно с това в теоретичните науки квантовата механика
доведе до по-сложната теоретична физика. Благодарение на свързаната с нея
математика възникна изцяло ново изучаване на нелинейната динамика – това беше
едно от най-мащабните развития в съвременната наука, чието дългосрочно
въздействие тепърва предстои да видим.18
Кинезиологията за първи път разкри интимната връзка между ума и тялото и факта,
че умът „мисли” чрез самото тяло. Така тя отвори път за изследване на начините, по
които съзнанието се разкрива в неявните механизми на заболяванията.19
Напредъкът в компютърната технология, позволяваща изобразяването на огромен
обем данни чрез графики, разкрива неподозирана систематичност в това,
което Нютоновата физика игнорира като неразгадаеми или безсмислени данни
(хаос).20 Теоретиците в различни области изведнъж успяха да намерят систематичен
подход за тълкуване на данни, смятани допреди за несистематични или нелинейни
поради своя дифузен или хаотичен характер, неподлежащ на изследване чрез
конвенционалната вероятностна логическа теория и математика.
Анализът на тези „несвързани” данни извади наяве съществуването на скрити
енергийни модели или атрактори (които бяха постулирани от висшата математика на
нелинейните уравнения) зад привидно случайни природни явления. 21 Компютърната
графика нагледно демонстрира структурата на тези атракторни полета. Това разкри
неограничен потенциал за анализ на привидно непредсказуеми системи в най-
различни области като механиката на течностите, човешката физиология и
астрономията. (Този напредък в областта на нелинейната динамика обаче не е
известен на широката общественост, освен ако изключим появилата се на пазара
16
Вж. Goodheart, 1976.
17
Вж. Peat, 1988.
18
Вж. Briggs and Peat, 1989.
19
Вж. Walther, 1976.
20
Вж. Lorenz, 1963.
21
Вж. Mandelbrot, 1977.
26
интригуваща нова компютърна графика, генерирана от фрактална геометрия.)
В ерата, предшестваща тези открития, линейната наука постепенно се отдалечава от
фундамента на самия живот, тъй като на практика всички жизнени процеси са
нелинейни. Тази изолация се наблюдава и в медицината. Изправена пред
удивителните открития на кинезиологията, тя просто ги игнорира, тъй като не
разполага с контекст, с парадигма на реалността, чрез която да ги осмисли.
Медицината забравя, че е изкуство и че науката е просто инструмент на това изкуство.
Традиционалистите в медицината винаги са странели от психиатрията, тъй като тя
борави с неизмеримите аспекти на човешкия живот и поради това изглежда по-малко
„научна” от Нютонова гледна точка. Психиатрията всъщност прави големи научни
пробиви в психофармакологията от 50-те години насам. Въпреки това, тя остава най-
нелинейната област в медицината, изследвайки теми като интуиция, вземане на
решения и феномена на самия жизнен процес. Въпреки че в научната психиатрична
литература почти не се споменават неща като любов, смисъл, ценност или воля,
психиатрията има малко по-широк поглед върху човека, отколкото другите
традиционни области на медицината.

***

Независимо от кой изследователски клон тръгнем – философия, политическа теория,

теология – всичко опира до търсенето на структурирана представа за същността на
чистото съзнание. Ала всички основни клонове в човешкото познание, споменати по-
горе (дори кинезиологията и нелинейната динамика), спират пред тази последна
голяма бариера пред човешкото познание – изследването на самото съзнание. Вярно е,
че някои велики мислители надхвърлят рамките на своята специалност и започват да
задават въпроси за връзката между Вселената, науката и съзнанието, която се проявява
под формата на ум.22 По-нататък в книгата ще се позоваваме на техните теории и роля
за напредъка в човешкото познание.
Тезата, изложена тук, черпи от няколко научни дисциплини и въз основа на тях стига
до елегантна и полезна методология. С нейна помощ установихме, че съзнанието
наистина може да бъде изследвано. Въпреки че досега не са съществували никакви
ориентири за подобно изследване, работата по темата създаде своя собствена
структура, а заедно с нея и контекст, необходим за осмисляне на съответните
открития.
Като се вземе предвид, че всичко във Вселената е свързано помежду си 23, не е
изненадващо, че една от основните цели на това изследване – създаване на карта на
енергийните полета на съзнанието – ще е свързана и подкрепена от всички останали
видове изследвания, обединявайки многообразието на човешкия опит и неговите
прояви в една всеобхватна парадигма.24 Подобен подход е способен да преодолее

22
Джефри Чю създава теорията за Bootstrap/S-матрицата и е цитиран в „Дао на физиката” на
Фритьоф Карпа с думите, че ако бъде разширен, bootstrap подходът може да доведе до
безпрецедентната необходимост от изучаване на човешкото съзнание, особено в бъдещите теории за
материята (1975 г.).
23
Вж. Bohm, 1987.
24
Както посочва Кен Уилбър, всяка теория на реалността трябва да включва и да е в съгласие с
вечната философия и онтологичния ред на битието: (1) материята; (2) биологията; (3) психологията;
(4) дълбокото/святото; (5) мъдрото; (6) абсолютното (отвъд съзнанието). Тази тема е представена в
Холографската парадигма на Уилбър.
27
изкуствената дихотомия между субект и обект и да ни изведе от ограничената гледна
точка, която създава илюзия за дуалност. Субективното и обективното всъщност са
едно и също25 – твърдение, което може да се докаже без помощта на нелинейни
уравнения или компютърна графика.
Когато видим, че субективното и обективното са едно и също, сме в състояние да
надхвърлим ограниченията на понятието за време, което е основна пречка пред
разбирането на живота, особено в човешката му форма. Щом субективното и
обективното наистина са едно и също, можем да намерим всички отговори, като
просто погледнем в самия човек. Ако просто запишем наблюденията си, пред очите ни
ще се разкрие велика картина, която предлага безкрайни възможности за изследване.
Всеки от нас притежава компютър, далеч по-сложен от най-развития изкуствен
интелект и достъпен по всяко време – това е човешкият ум. Основната функция на
измервателните устройства е да подава сигнал, с който да указва, че отчита някаква
промяна. В опитите, които ще опиша в тази книга, реакциите на човешкото тяло са
такъв сигнал за промяна в условията. Както ще се види, тялото може да отчете и най-
малката разлика между това, което е в полза на живота, и това, което му вреди.
Не е изненадващо, че живите същества реагират положително на
жизнеутвърждаващото и отрицателно на вредното. Това е основен механизъм за
оцеляване. На всички форми на живот е присъща способността да регистрират
промените и да реагират, като внасят корекция в поведението си – например дърветата
не стават много високи, когато са на по-висока надморска височина, тъй като
кислородът в атмосферата е по-оскъден. Човешката протоплазма е далеч по-
чувствителна от тази на дървото.
В този труд, известен като изследване на атракторите, използвахме методология,
основана на нелинейната динамика. С нейна помощ разработихме карта на различните
полета на човешкото съзнание. Изследването се занимава с определянето на диапазона
и мощността на различните енергийни полета с помощта на анализ на критичните
точки.26 (Анализът на критичните точки е техника, основана на факта, че във всяка
изключително сложна система има конкретна критична точка, в която с най-малко
въздействие се постига най-голяма промяна. Например големите колела на вятърната
мелница могат да бъдат спрени с леко докосване на спирачния механизъм; възможно е
да преустановите движението на гигантски локомотив, ако знаете точно къде да си
сложите пръста.) Нелинейната динамика позволява да открием тези значими модели
дори когато са в сложни конфигурации, забулени от липса на последователност или
огромен обем данни, които не могат да бъдат анализирани. Тя открива ролята на
нещата, които светът пренебрегва като незначителни, защото използва съвсем
различен подход и методи за разрешаване на проблемите.27
Обикновено се приема, че за да се справим с проблемите, трябва да започнем от
известното (казусът или условията) и да преминем към неизвестното (отговора), като
напредваме последователно във времето и следваме определени стъпки и логическа
прогресия. Нелинейната динамика се движи в обратна посока: тя тръгва от
неизвестното (недетерминистичните данни на въпроса) към известното (отговора)!
Функционира в парадигма, различна от парадигмата на причинно-следствените
връзки. Разглежда проблема от гледна точка на дефиницията и достъпа, отколкото от

25
Вж. Maharshi, 1958.
26
Вж. Hawkins, 1992.
27
Вж. Gleick, 1987.
28
логическата последователност (както при решаването на задачи чрез диференциални
уравнения).28
Но преди да се опитаме да дефинираме въпросите на настоящото изследване, нека
разгледаме по-подробно част от материала, който въвеждаме.

АТРАКТОРИ

Атрактор наричаме модел, който може да бъде разграничен в привидно несвързан

масив от данни. Във всичко, което изглежда несвързано, има скрита съгласуваност,
както за пръв път демонстрира Едуард Лоренц, наблюдавайки природата. Лоренц
изучава дългосрочна компютърна графика на метеорологични модели и идентифицира
в нея атрактор, известен днес като „Пеперудата на Лоренц” (вж. Фигура 1).

Фигура 1. Пеперуда на Лоренц

Различните видове атрактори се означават с различни имена, например странни

атрактори29. Най-важно за нашето изследване обаче е откритието, че някои модели
въздействат изключително силно, а други са значително по-слаби. Съществува
критична точка, която отграничава двата вида модели – това явление е аналог на
свързването между висока и ниска енергия в математиката на химическото съединение
и следва неговите принципи.

28
Основите на теорията на хаоса са ясно обяснени в: James Gleick, Chaos: Making a New Science;
John Briggs и E David Peat, Turbulent Mirror.
29
Атракторът на хаотична система. – Б. пр.
29
 ЗОНИ НА ДОМИНАЦИЯ

Зони на доминация са налице там, където високоенергийните модели влияят върху

по-нискоенергийните.
Това може да се оприличи на съществуването на малко магнитно поле в много по-
голямото поле на гигантски електромагнит. Вселената, в която се наблюдава
възникването и отмирането на явления, е израз на взаимодействията между безброй
атракторни модели с различна сила. Безкрайната сложност на живота е отражение на
усилването и отслабването на тези полета, съчетани с взаимодействията между тях –
като хармонизиране или др.

АНАЛИЗ НА КРИТИЧНАТА ТОЧКА

Традиционната Нютонова концепция за причинно-следствена връзка (вж. по-долу)

изключва такива „недетерминистични” данни, тъй като подобен вид информация не се
вписва в нейната парадигма.
С откритията на Айнщайн, Хайзенберг, Бел, Бор и други големи новатори обаче,
нашият модел на Вселената бързо се развива. Сложната теоретична физика
демонстрира, че на по-дълбоко ниво между всичко във Вселената съществува
взаимозависимост.30
Класическата Нютонова физика гледа на четириизмерната вселена като на гигантски
часовников механизъм с три пространствени измерения, демонстриращи линейни
процеси във времето. Ако разгледаме по-простия часовников механизъм, ще
забележим, че някои предавки се движат бавно и тежко, докато други се движат много
бързо. Има малки балансиращи колелца, които се въртят, докато други елементи, като
махалото, се люлеят напред-назад. Ако упражним натиск върху някоя от големите
движещи се части, няма да има ефект върху механизма. Някъде в часовника обаче има
деликатен балансиращ механизъм, при който с най-малко докосване спираме цялото
устройство. Това се определя като „критична точка”, където с най-малко сила се
постига най-голям ефект.

ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ

Прието е, че в света, който наблюдаваме, причинно-следствената връзка действа по

следния начин:

Това се нарича детерминистична линейна последователност – като билярдни топки,

които се удрят една след друга. Презумпцията е, че А причинява В, а В причинява С.
Нашите изследвания обаче показват, че причинно-следствената връзка действа по
30
Вж. Capra, 1975.
30
съвсем различен начин:

От тази диаграма виждаме, че причината (ABC), която не е видна, води до видимата

в измеримия триизмерен свят последователност А >> В >> С. Типичните проблеми, с
които светът се опитва да се справи, съществуват на наблюдаемото ниво на А >> В >>
С. Но нашата работа е да открием атракторния модел ABC, от който възниква А >> В
>> С.

В тази проста диаграма оперантите не се ограничават нито до наблюдаемото, нито до

ненаблюдаемото. Бихме могли да ги изобразим като дъга, свързваща
детерминистичната и недетерминистичната сфера. (Съществуването на операнти може
да бъде изведено от въпроса „Какво обхваща както възможното, така и невъзможното,
както познатото, така и непознатото?” – тоест каква е матрицата на всички
възможности?)
Това описание на начина, по който функционира Вселената, е в съответствие с
теориите на физика Дейвид Бом, според когото вселената е холограма, подчинена на
невидим имплицитен (забулен, неявен, скрит) и видим експлицитен (разбулен, явен,
открит) ред.31 Важно е да се отбележи, че това научно прозрение съответства на
възгледа за реалността, до който чрез преживяване през историята са стигали
просветени мъдреци, еволюирали отвъд ума до състояние на чиста осъзнатост. 32 Бом
постулира източник, който е отвъд експлицитната и имплицитна сфера, много
наподобяващ състоянието на чиста осъзнатост, описано от мъдреците.33

***

31
Вселената на Бом е добре обяснена от самия него в интервю за The Holographic Paradigm, под
редакцията на Кен Уилбър, 1982.
32
Това състояние на чиста осъзнатост е ниво 6 в йерархията на Уилбър и е описано от Махарши,
Хуанг По и Нисаргадата Махаадж в техните прекрасно преведени книги, цитирани в
библиографията.
33
Потвърждава се от Рамеш Балсекар, който, след като дълги години е превеждал на Нисаргадата
Махарадж, навлиза в същото състояние на съзнанието и го демонстрира в свои интервюта (1987) и в
поредица от шест книги, цитирани в библиографията.
31
 Появата на суперкомпютри с изкуствен интелект позволи теориите за нелинейната
динамика да бъдат приложени за изследване на мозъчните функции чрез техниката за
неврофизиологично моделиране.34 Паметта се изучава с помощта на невронни модели,
сред които са идентифицирани атракторни мрежи. Според съвременните открития,
невронните мрежи на мозъка действат като атрактори, така че системата като цяло не
се държи произволно, въпреки че всеки отделен неврон може да се държи
произволно.35
Невронните модели на съзнанието разкриват определен клас невронни мрежи,
наречени системи за съобразяване с ограничения.36 В тези системи мрежа от
взаимосвързани невронни единици функционира в зададени граници и по този начин
създава атракторни модели, някои от които днес се определят като психопатология. 37
Този вид моделиране свързва поведението с физиологията. Така демонстрира връзката
между ума и тялото и потвърждава резултатите от нашето кинезиологично тестване на
мускулите.
От гледна точка на теорията на хаоса, клиничното проучване, което ще представя по-
нататък, установява наличието на фазово пространство38, обхващащо целия
еволюционен диапазон на човешкото съзнание. В рамките на този диапазон са
определени многобройни атракторни модели с нарастваща мощност. Те представляват
енергийни полета, присъщи на самото съзнание, а не на отделния индивид. За това
свидетелства тяхното наличие в големи популации за дълги периоди, независимо кой
извършва тестването или върху кого.
Еволюцията на съзнанието и развитието на човешкото общество могат да бъдат
изобразени математически чрез нелинейна динамика. Нашето проучване се фокусира
върху ограничен набор от параметри на съзнанието, които замерихме на скала от 1 до
1000. Всяко число на скалата представя десетичния логаритъм на силата на
съответните полета. Цялото поле, или фазово пространство на самото съзнание, е
неограничено и продължава до безкрайност. Основният обхват на това изследване е
диапазонът от 1 до 600, включващ преобладаващия човешки опит; ще бъдат описани и
нивата от 600 до 1000, които са зоната на изключителната еволюция – на
просветлението, мъдреците и най-висшите духовни състояния.
В целия изследван диапазон се откроиха последователни модели, илюстриращи
прогресиращата сила на атракторните полета. Вътре в моделите съществуват локални
вариации, но между самите модели е налице последователност. Странните атрактори
могат да бъдат или с висока, или с ниска енергия. Според нашите данни критичната
точка е в зоната около 200 – под нея силата на атракторите е слаба или отрицателна, а
над нея – силна или положителна. На ниво 600 атракторите вече са изключително
мощни.
Важен елемент от теорията на хаоса, който е полезен за разбирането на тази
еволюция на съзнанието, е законът на чувствителност към и зависимост от
първоначалните условия.39 Изключително малка вариация в началото може да доведе
34
Вж. Hoffman, 1992.
35
Вж. Li and Spiegel, 1992
36
Пак там
37
Вж. Hoffman, 1992.
38
Фазово пространство – термин от теорията на хаоса, обозначаващ абстрактното пространство,
чиито координати определят степените на свобода на системата. – Б. пр.
39
Вж. Gleick, 1987.
32
до голяма промяна в течение на времето 40, точно както, ако корабът се отклони на
един градус от компаса в началото на своя път, накрая ще се окаже на стотици мили от
желания курс. Този феномен, за който ще говорим по-подробно, е фундаментален
еволюционен механизъм и също така лежи в основата на потенциала за творчески
процес.

***

Накратко, можем да видим, че от незапомнени времена сме се опитвали да осмислим

неимоверната сложност и често непредсказуемост на човешкото поведение. Създали
сме множество системи, които се опитват да направят непонятното понятно. За да
приемем, че нещо „има смисъл”, обикновено се нуждаем да го дефинираме чрез
линейни, т.е. логични и рационални термини. Ала процесът и следователно
изживяването на самия живот е органично – тоест нелинейно по дефиниция. Ето защо
в даден момент човек неизбежно опира до интелектуално безсилие.
В настоящото проучване обаче тестваните субекти дадоха резултати, независими от
техните вярвания или интелектуални убеждения. Откроиха се енергийни модели,
присъщи на самото съзнание, независимо от отделните индивидуалности. Ако
използваме терминологията, свързана с лявото и дясното мислене и възприятие, бихме
могли да кажем, че всички субекти са реагирали на атракторно поле, независимо от
индивидуалните разлики в своята логика, разум или интелектуални структури.
Резултатите от изследването показват, че човешкото поведение е подчинено на
изключително мощни енергийни модели.
Следователно можем да допуснем съществуването на безкраен потенциал – самото
съзнание – в който има изключително мощно атракторно поле, определящо вроденото
човешко поведение. В рамките на този гигантски атрактор съществуват
последователни полета с все по-малка мощност. Те, от своя страна, също доминират
поведението, поради което през цялата човешка история в различните култури
систематично се открояват едни и същи модели. Взаимодействията на тези вариации в
атракторните полета формират историята на цивилизацията и човечеството. (Според
друго проучване, което няма да разглеждаме тук, животинското и растителното
царство също са контролирани от атракторни полета с йерархични енергийни нива.)
Нашето изследване е в хармония с хипотезата за „морфогенетични полета” на Рупърт
Шелдрейк, както и с холографския модел на дейността на мозъка и ума на Карл
Прибрам.41 (Обърнете внимание, че в холографската вселена постиженията на всеки
отделен индивид допринасят за напредъка и благосъстоянието на цялото.)
Изследването ни е в хармония и със заключенията на нобеловия лауреат сър Джон
Екълс, че мозъкът действа като приемник на енергийни модели, намиращи се в самия
ум. Те представляват съзнание, изразено под формата на мисъл. 42 В своята суета егото
претендира, че мислите са „мои”. Геният обаче обикновено отдава творческите
40
Този феномен, наречен „итерация”, е разгледан от Едуард Лоренц през 1960 г. в историческия му
компютърен анализ на метеорологичните данни.
41
Връзката между труда на Дейвид Бом, Карл Прибам, Рупърт Шелдрейк и Иля Пригожин е
разгледана в Brain/Mind Bulletin , Vol. IV, 1979. (Brain/Mind Bulletin, P.O. Box 42211, Los Angeles, CA
90042).
42
Нобеловият лауреат сър Джон Екълс твърди, че енергията на ума възбужда мозъка и предизвиква
неговата реакция. Заявява това в обръщението си на конференцията Convention of the Parapsychology
Association в Утрехт, Холандия, 1976.
33
скокове на този фундамент на цялото съзнание, което хората през вековете са
наричали Бог.

34
 ВТОРА ГЛАВА.
История и методология
Настоящият труд се опира върху изследване, провеждано в продължение на 20
години. То включва милиони калибрирания на хиляди тестови субекти от всички
възрасти, личностни типове и сфери на живота. Проучването използва клинична
методология и затова има широки прагматични последици. Тъй като методът за
тестване е приложим за всички форми на човешка дейност, успешно са извършени
замервания в областта на литературата, архитектурата, изкуството, науката,
световните събития и сложните човешки взаимоотношения. Тестовата база за
събиране на данните е целокупният човешки опит през историята.
Психическото състояние на тестовите субекти варира от така нареченото
„нормално”, до тежки патологични психиатрични случаи. Темите, по които бе
извършвано замерване, бяха тествани в Канада, САЩ, Мексико, цяла Южна Америка,
Северна Европа и Далечния изток с хора от всички националности, етноси и религии,
от деца до 90-годишни и обхващащи широк спектър от физическо и емоционално
здраве. Темите бяха обследвани от множество тестващи както индивидуално, така и в
групи. Но във всички случаи, без изключение, резултатите бяха идентични и напълно
възпроизводими, отговаряйки на основното изискване на научния метод: абсолютна
експериментална възпроизводимост.43
Субектите бяха избрани на случаен принцип и тествани в широк спектър от
физически и поведенчески условия: на върха на планините и на морския бряг, на
празнични партита и по време на ежедневната работа, в моменти на радост и скръб.
Нито едно от тези обстоятелства не оказа ефект върху резултатите от теста. Бе
установено, че той неизменно дава едни и същи резултати, независимо от външните
фактори, с изключение на методологията на самото тестване. Тъй като тя е особено
значим фактор, ще се занимаем с нея подробно.

ИСТОРИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

През 1971 г. трима изследователи публикуват своето окончателно изследване на

мускулните тестове.44 Хиропракторът Джордж Гудхарт от Детройт, Мичиган, изучава
подробно техниките за мускулно тестване в своята клинична практика и прави
революционно откритие: силата или слабостта на всеки мускул зависи от
здравословното състояние на даден съответстващ му орган на тялото. 45 Той установява
също, че всеки отделен мускул е свързан с определен акупунктурен меридиан и прави
аналогия на своята работа с тази на лекаря Феликс Ман, който се занимава с ролята на
акупунктурните меридиани в медицината.46
Към 1976 г. книгата на Гудхард за приложна кинезиология стига до 12-о издание; той
започва да преподава техниката на своите колеги и записва ежемесечни касети за
изследванията си. Скоро и други се захващат с неговата работа, което води до
създаването на Международния колеж по приложна кинезиология. Много негови
43
Вж. Hawkins, The Villa Lectures, 1987.
44
Вж. Kendall, Kendall, and Wadsworth, 1971.
45
Вж. Goodheart, 1976.
46
Вж. Mann, 1974.
35
членове са и в Академията за превантивна медицина. Дейвид Уолтър прави подробно
изложение на развитието в тази област в обширния си сборник по приложна
кинезиология, публикуван също през 1976 г.47
Първата най-поразителна категорична находка на кинезиологията е, че щом тялото
бъде изложено на вредни стимули, мускулите веднага губят от силата си. Например,
ако пациент с функционална хипогликемия постави захар на езика си и се направи
тест на делтоидния му мускул (този, който обикновено се използва като индикатор),
той моментално отслабва. От друга страна, веществата, които са терапевтични за
тялото, незабавно усилват мускулите.
Тъй като слабостта на който и да е конкретен мускул е индикатор за наличието на
патологичен процес в съответстващия му орган (процесът бива потвърден чрез
акупунктура и физически или лабораторен преглед), мускулното тестване е
изключително полезен клиничен инструмент за откриване на заболявания. Хиляди
практици започват да използват метода и бързо се натрупват данни, че кинезиологията
е важна и надеждна диагностична техника, която може да проследява с точност
реакцията на пациента към лечението.
Техниката намира широко признание сред професионалисти от много дисциплини и
въпреки че не навлиза в масовата медицина, се използва широко от лекари с
холистична ориентация. Един от тях е д-р Джон Даймънд, психиатър, който започва да
прилага кинезиологията при диагностициране и лечение на психиатрични пациенти и
я нарича „поведенческа кинезиология”.48
Докато други изследват приложението на метода за откриване на алергии,
хранителни разстройства и реакции на лекарства, д-р Даймънд го употребява за
изследване на благоприятните или неблагоприятни ефекти на голямо разнообразие от
психологически стимули – изкуство, музика, изражение на лицето, модулация на гласа
и емоционален стрес. Той умее да преподава много добре и семинарите му привличат
хиляди професионалисти, които се връщат към собствената си практика с нов интерес
и любопитство, изследвайки приложенията на техниката в нея.
Освен че е широко приложим, тестът е бърз, прост, лесен за изпълнение и
изключително категоричен; всички изследователи потвърждават пълната
възпроизводимост на неговите резултати. Изкуствените подсладители например
отслабват мускулите на всички изследвани лица, независимо дали се поставят върху
езика, държат се в опаковка в непосредствена близост до слънчевия сплит, или са
скрити в непрозрачен плик (за чието съдържание не знаят нито тестващият, нито
субектът).
Доста впечатляващо е, че тялото реагира дори когато умът е в неведение. Повечето
практикуващи проверяват теста, като провеждат собствени проучвания. Те поставят
различни вещества в ненадписани номерирани пликове и незапознат със
съдържанието на пликовете човек тества трети. Повсеместно се потвърждава
резултатът, че тялото откликва правилно дори когато съзнателният ум няма
информация.
Експериментално установената надеждност на тестовете не спира да удивлява
обществеността, пациентите и специалистите. Когато изнасях публични лекции,
раздавах на аудиторията от 1000 души 500 плика, съдържащи изкуствен подсладител,
заедно с 500 идентични плика, съдържащи органичен витамин С. След това разделях

47
Вж. Walther, 1976.
48
Вж. Diamond, 1979.
36
присъстващите така, че да се редуват да се тестват взаимно. Щом отваряха пликовете,
хората неизменно бяха поразени и възхитени от факта, че всички отслабваха в реакция
на изкуствения подсладител и придобиваха сила в реакция на витамин С.
Благодарение на тази проста демонстрация безброй семейства в цялата страна
промениха хранителните си навици.
В началото на 70-те години медицината като цяло и психиатрията в частност бяха
силно невъзприемчиви, ако не и направо враждебни към идеята, че храненето има
нещо общо със здравето, камо ли с емоционалното здраве или функционирането на
мозъка. Книгата „Ортомолекулярна психиатрия”, която написахме в съавторство с
нобеловия лауреат Лайнъс Полинг, се радваше на благоприятен прием от широка
публика, но не и от официалната медицина. 49 (Интересното е, че днес, повече от 20
години по-късно, изложените там концепции са в основата на съвременното лечение
на психичните заболявания.)
Основната теза на тази книга беше, че както сериозните психични заболявания
(например психоза), така и по-леките (например емоционално разстройство), имат
генетична основа, свързана с патологичен биохимичен път в мозъка, т.е. молекулярна
основа, която може да бъде коригирана на молекулярно ниво. Следователно
маниакално-депресивните заболявания, шизофренията, алкохолизмът и депресията
могат да бъдат повлияни не само чрез лекарства, но и чрез хранене. През 1973 г.,
когато беше публикувана „Ортомолекулярна психиатрия”, психиатричната помощ все
още бе ориентирана към психоанализата. Нашият труд бе приет предимно от
специалисти с холистична ориентация. Предложените методи за лечение и резултатите
често биваха проверявани кинезиологично.
Въпреки това най-силно и продължително влияние в клиничната работа оказа
демонстрацията на д-р Даймънд, че тялото моментално отслабва в реакция на
нездравословни емоционални нагласи или психически стрес. Усъвършенстваната му
техника за тестване на мускулите, използвана от повечето практикуващи, бе прилагана
в продължение на 15 години в настоящото проучване. Както практикуващите, така и
изследователите потвърждават, че тестовите резултати са напълно независими от
интелектуалните убеждения, мнения, разум или логика на тестваните субекти. Също
така бе забелязано, че реакцията на отслабване на мускулите по време на тест е
придружена от десинхронизация на мозъчните полукълба.50

ТЕХНИКА НА ТЕСТВАНЕ

За да започне процедурата за тестване, са необходими двама души. Единият е в

ролята на тестван субект и вдига ръка встрани, успоредно на земята. След това
другият (тестващият) натиска с два пръста надолу китката на протегнатата ръка и
казва: „Съпротивлявай се”. Субектът се противопоставя на натиска на тестващия с
всичка сила. Това е.
Всяка от страните може да изкаже някакво твърдение. Субектът задържа
твърдението в съзнанието си, а тестващият проверява силата на ръката му, като я
натиска надолу. Ако отговорът е негативен, ако твърдението е невярно или е на ниво
под 200 (вижте „Карта на съзнанието”, глава 3), тестваният субект ще отслабне. Ако

49
Вж. Hawkins and Pauling, 1973.
50
Тази десинхронизация е демонстрирана от Джон Даймънд в Академията за превантивна
медицина, 1973.
37
отговорът е положителен или се калибрира над 200, субектът ще стане силен.
За демонстрация на процедурата може субектът първо да бъде тестван, като задържи
в съзнанието си образа на Ейбрахам Линкълн, а след това на Адолф Хитлер. Същият
ефект може да бъде демонстриран, когато субектът си представи някого, когото обича,
а не някого, от когото се страхува, когото мрази или към когото изпитва силно
съжаление.
Опирайки се на скалата на съзнанието (виж по-долу), човек може да направи
замерване по следния начин: „Този елемент (тази книга, организация, мотив на човек и
т.н.) е над 100”, след това „над 200”, след това „над 300” докато се получи отрицателен
отговор. После може да прецизираме замерването: „Над 220 ли е? 225? 230?” и т.н.
Тестващият и тестваният могат да се редуват и ще се получат същите резултати. След
като човек се запознае с техниката, тя може да се използва за оценка на компании,
филми, лица или исторически събития, както и за диагностициране на текущи
житейски проблеми.
Моля, обърнете внимание, че мускулният тест се използва, за да се провери
истинността на твърдение, формулирано декларативно. Ако въпросът не е
формулиран така, че да може да получи отговор с ДА или НЕ, отговорите няма да са
надеждни. Не може да се получи достоверен резултат и при опит да се погледне в
бъдещето. Надежден отговор могат да имат само изявления относно съществуващи
условия или събития.
По време на процедурата е необходимо да бъдете неутрални, за да избегнете
предаването на положителни или отрицателни чувства. Точността се увеличава, ако
тестваният субект затвори очи. Той не трябва да чува фонова музика.
Тъй като тестът е подвеждащо прост, тестващият първо трябва да се увери лично в
неговата точност, като направи проверка. Отговорите могат да бъдат проверени чрез
кръстосани въпроси. Всеки, който се запознае с техниката, може да си измисли
трикове, за да се убеди, че тя е надеждна. 51 Така скоро ще установи, че отговорът е
еднакъв при всички субекти, че не е необходимо субектът да има някакви познания по
обследваната тема и че отговорът винаги е независим от личните му мнения.
Установили сме, че преди да преминем към задаване на въпрос, е важно да тестваме
първо твърдението „Мога да задам този въпрос”. Това е аналогично на въвеждане на
влизане в компютърен терминал и от време на време ще получим отговор „не”. В
такъв случай трябва да оставим този въпрос или да попитаме каква е причината за
полученото „не”. Възможно е точно в този момент питащият да е изпитал
психологически стрес от отговора или неговите следствия.52
В това проучване казвахме на тестваните субекти да се съсредоточат върху
конкретна мисъл, чувство, нагласа, спомен, взаимоотношение или житейски
обстоятелства. Тестът често се правеше в големи групи. С цел демонстрация първо
полагахме основа, като казвахме на субектите да затворят очи и да си спомнят момент,
в който са били ядосани, разстроени, ревниви, депресирани, виновни или уплашени –
така мускулите на всички отслабваха. След това им казвахме да си представят любящ
51
Демонстрациите на кинезиологични тестове често предизвикват шок в хората, които имат твърдо
материалистически убеждения. Един изследовател психиатър реагира, опитвайки се да докаже, че
видяното е измама. След като не успява да го направи, той си тръгва с думите: „Дори да е вярно, не
го вярвам”.
52
Тези процедури са разработени за период от няколко години, включително чрез ежеседмични
тествания в Института за напреднали теоретични изследвания в гр. Седона, щата Аризона, 1983 –
1993.
38
човек или житейска ситуация и всички ставаха силни. Сред аудиторията се понасяше
глъч, тъй като хората с изненада осъзнаваха до какво би могло да доведе това тяхно
откритие.
После демонстрирахме, че дори самата представа за дадено вещество в съзнанието
предизвиква същата реакция, както когато е във физически контакт с тялото. За
пример показвахме на хората ябълка, отгледана с пестициди, с молба да гледат право в
нея, докато се тестват. Всички отслабваха. После им показвахме органично отгледана
ябълка, без замърсители, и докато хората бяха фокусирани върху нея, незабавно
придобиваха сила. Тъй като никой от публиката не знаеше коя ябълка каква е, и
следователно не можеха да очакват определен резултат от теста, надеждността на
метода беше демонстрирана убедително за всички.53
Имайте предвид, че хората обработват преживяванията по различен начин – някои
преживяват нещата предимно в чувства, други са по-ориентирани върху слуха, а трети
са с по-визуална нагласа. Затова тестовите въпроси по отношение на даден човек,
ситуация или преживяване трябва да избягват изрази като „Какво е усещането?”, „Как
изглежда?” или „Как звучи?”. Обикновено когато кажем: „Задръж ситуацията (или
човека, мястото, предмета или чувството) в съзнанието си”, субектът инстинктивно
избира своя режим.54
Понякога в желанието си да прикрият своята реакция (съзнателно или не), субектите
избират режим, който не е обичаен за тях, и дават неверен отговор. Щом тестващият
получи такъв отговор, той трябва да преформулира въпроса. Например пациент, който
се чувства виновен, че изпитва гняв към майка си, може да си представи нейна снимка
и да реагира със сила в мускулите. Ако обаче тестващият преформулира въпроса, като
помоли пациента да има предвид текущото си отношение към майка си, мускулите
веднага ще отслабнат.
Други мерки за осигуряване на точност на теста са да махнем шапките и очилата
особено ако са с метални рамки (синтетичните материали в горната част на главата
отслабват мускулната сила на всички хора). На тестващата ръка не трябва да има
бижута, особено кварцови ръчни часовници. Ако се получи неверен отговор, е нужно
да се изследва причината – възможно е например тестващият да носи парфюм, който
предизвиква неприятно усещане у субекта, и така води до отрицателна реакция. Ако
тестващият систематично получава неверни отговори от субекта, трябва да се оцени
ефектът на гласа му върху други хора, тъй като понякога може да изразява негативна
емоция, достатъчна, за да повлияе на резултатите.55
Друг фактор, който трябва да се има предвид при абсурден отговор, е времевата
рамка на съответния спомен или представа. Ако тестваният субект задържи в
съзнанието си даден човек и взаимоотношението с него, откликът му ще зависи от
периода, с който е свързан този спомен или представа. Ако си спомни връзката с брат
си от детството, може да реагира различно, отколкото ако има предвид връзката си с
него днес. Въпросите винаги трябва да са силно конкретизирани.56
Друга причина за неадекватни резултати от теста е физическото състояние на
тествания субект. То може да се повлияе от стрес или потисната функция на тимусната
жлеза поради излагане на силно отрицателно енергийно поле. Тимусната жлеза се
намира точно зад горната част на гръдната кост и упражнява централен контрол върху
53
Хокинс, публични лекции, Аризона, 1984 – 1989.
54
Това е ясно документирано в невролингвистичното програмиране.
55
Даймънд, лекции в Академията по превантивна медицина, 1978.
56
Изследователски протокол, Институт за напреднали теоретични изследвания, 1992.
39
енергийната акупунктурна система на тялото. Когато енергията ѝ е ниска, резултатите
от теста са непредсказуеми. Този проблем може лесно да бъде отстранен за няколко
секунди чрез проста техника, открита от д-р Джон Даймънд. Той я нарича „потупване
по тиму-са”. Ударете ритмично тази област няколко пъти със стиснат юмрук, като
същевременно се усмихвате и мислите за някого, когото обичате. При всяко удряне
казвайте: „Ха-ха-ха”. Когато след това повторите теста, ще установите, че контролът
на тимусната жлеза е възстановен и резултатите ще се нормализират.57

Използване на процедурата за тестване в настоящото проучване

Описаната по-горе техника за тестване е препоръчана от д-р Даймънд в книгата му

„Поведенческа кинезиология”. Единствената разлика, въведена в нашето проучване, е,
че обвързахме тестовите резултати с логаритмична скала за замерване на
относителното енергийно ниво на различни нагласи, мисли, чувства, ситуации и
взаимоотношения. Тъй като тестът е бърз и отнема по-малко от десет секунди, е
възможно да се обработи огромно количество информация по тези въпроси за кратко
време.
Числовата скала, изкристализирала спонтанно въз основа на реакциите на тестовите
субекти, започва от 1 и стига до 1000. 1 е стойността, отговаряща на нивото на чистото
физическо съществуване. 600 е стойността на върха на обикновеното съзнание, а
стойностите от 600 до 1000 съответстват на напреднали форми на просветление. Тези
цифрови стойности на съзнанието се определят чрез реакциите на тестваните лица под
формата на прости отговори с „да” или „не”. Например:
„Ако просто да си жив е 1, значи силата на любовта е над 200?” (Субектът става
силен, показвайки отговор „да”)
„Любовта е над 300?” (Субектът продължава да е силен.)
„Любовта е над 400?” (Субектът остава силен.)
„Любовта е 500 или повече?” (Субектът все още е силен.) В този случай любовта бе
определена на ниво 500 и тази цифра бе систематично възпроизвеждана, независимо
от броя на тестваните субекти. След многократно тестване, при което в ролята както
на тестващи, така и на тествани бяха отделни индивиди или цели групи, бе формирана
стабилна скала, способна да отрази адекватно човешките изживявания, история и
обществено мнение, както и констатациите на психологията, социологията,
психоанализата, философията и медицината. Скалата съвпада съвсем точно с нивата
на съзнанието, очертани във „Вечната философия”.58
Тестващият следва да бъде внимателен, тъй като отговорите на някои въпроси може
доста да притеснят субекта. Техниката не трябва да се прилага безотговорно и винаги
трябва да зачита желанието за участие на тествания. Тя никога не трябва да се
използва като средство за конфронтация. В клинични ситуации на тествания субект
никога не се поставят лични въпроси, освен ако нямат терапевтична роля. Възможно е
57
Това е многократно демонстрирано публично и е надлежно представено в книгата на Даймънд
Your Body Doesn't Lie.
58
Вечната философия е екстракт от духовната истина във всички религии. Тя отразява начина, по
който съзнанието се разширява, прогресирайки от материя към протоплазма, животински свят,
емоционалност, способност за мислене, абстрактна мисъл, архетипна осъзнатост, висш ум, свята
любов и блаженство, недуалност (мъдрецът) и абсолютно чисто съзнание. Както отбелязва Кен
Уилбър, тези слоеве се проявяват повсеместно и всяка теория на реалността трябва да разбира тези
аксиоми на съществуването.
40
обаче да се поставят въпроси, в които тестваният субект няма лична заинтересованост
и по този начин е единствено в ролята на инструмент за целите на калибрирането.
Реакцията на теста не зависи от физическата му сила. Често мускулести спортисти
онемяват, когато в реакция на вреден стимул станат слаби като всички останали.
Тестващият може да е крехка жена, която тежи по-малко от 50 кг, а субектът да е
професионален футболист, който тежи над 100, но натискайки силната му ръка само с
два пръста, тя ще получи същите резултати.
За да може резултатите да са точни, трябва и двамата участници в кинезиологичното
тестване да са на ниво 200 (почтеност) или над него, а мотивацията им да е достойна и
благородна. За цифровото измерване е необходимо също така да ползвате скалата,
описана в това изследване. Например „На скала от 1 до 1000, където 200 е нивото на
почтеност или истина, това има цифрова стойност __________” . Може и просто да се
позовете на скалата или да я погледнете, или да си я представите: „На референтната
скала това има цифрова стойност __________” . Ако не се ползва конкретна скала,
човек може да получи изключително грешни отговори.

41
 ТРЕТА ГЛАВА.
Получаване и тълкуване на резултатите от теста
Една от целите на това изследване е да се създаде практическа карта на енергийните
полета на съзнанието, за да се очертае обхватът и теренът на тази неизследвана област.
За да бъдат по-разбираеми за читателя и да могат да са сравними, получените цифрови
обозначения на различните енергийни полета са закръглени.
Ако разгледаме Картата на съзнанието, става ясно, че замерените нива са свързани
със специфични процеси в съзнанието – емоции, възприятия или нагласи, мирогледи и
духовни вярвания. Ако пространството позволяваше, диаграмата можеше да бъде
разширена, за да включва всички сфери на човешкото поведение. През цялото време
резултатите от изследванията се потвърждаваха взаимно. Колкото по-подробно и
обширно бе изследването, толкова повече се потвърждаваха.
Замерванията показаха, че критичната точка в тестовите реакции по отношение на
скалата на съзнанието бе на ниво 200, което е свързано с почтеност и смелост. Всички
нагласи, мисли, чувства, асоциации, субекти или исторически фигури, които са под
това ниво, причиняват мускулна слабост в тествания субект, а ако са над това ниво,
увеличават силата на субектите. Това е точката на баланс между слаби и силни
атрактори, между отрицателно и положително влияние.
При нивата под 200 основната движеща сила е индивидуалното оцеляване, макар че
в дъното на скалата – зоната на безнадеждността и депресията – липсва дори тя. По-
високите от тях нива в този диапазон (на Страх и Гняв) се характеризират с
егоцентрични импулси, произтичащи от този стремеж към индивидуално оцеляване.

КАРТА НА СЪЗНАНИЕТО
Ниво Калибрирана Емоционално Резултат Възглед Възглед
честота състояние за живота за Бога
Просветеност 700 -1000 Неописуемо Съзнание в Е Азът
чист вид
Мир (ниво на 600 (ниво на Блаженство Просветление Съвършен Всеобхватно същество
недуалност) спонтанно
изцеление)
Радост 540 Ведро спокойствие Преображение Пълнота Един
Любов 500 Благоговение Откровение Добронамерен Обичащ
Разум 400 Разбиране Абстракция Смислен Мъдър
Приемане 350 Прошка Надрастване Хармоничен Милостив
Отвореност 310 Оптимизъм Намерение Изпълнен с Вдъхновяващ
надежда
Неутралност 250 Доверие Пускане Сносен Дава ни сила
и способност
Смелост 200 Утвърждение Овластяване Възможен, Позволяващ
осъществим
Гордост 175 Презрение Надутост Изискващ Безразличен
Гняв 150 Омраза Агресия Антагонистичен Възмездяващ
Желание 125 Ламтеж Заробване Разочароващ Отказващ
Страх 100 Тревога Затваряне Страшен Наказващ
в себе си
Скръб 75 Съжаление Униние Трагичен Надменен
Апатия 50 Отчаяние Абдикиране Безнадежден Осъдителен
Вина 30 Обвинение Разруха Зъл Отмъстителен
Срам 20 Унижение Елиминация Нещастен Презиращ

42
 На нивото на Гордостта мотивът за оцеляване може да се разшири, включвайки и
оцеляването на другите. Когато човек пресече разделителната линия между
отрицателно и положително влияние и премине към нивото на Смелостта,
добруването на другите започва да става все по-важно. На ниво 500 щастието на
другите се очертава като основна мотивираща сила. С наближаването на 600 нараства
интересът към духовно осъзнаване – както лично, така и за останалите. Когато
преминем 600, основните цели са доброто на човечеството и търсенето на
просветление. От 700 до 1 000 животът е посветен на спасението на цялото
човечество.

КОМЕНТАР НА КАРТАТА

Размисълът върху тази карта може да ни изпълни със съчувствие към разнообразните
изражения на живота. Ако изследваме през нейната призма някои емоционални
нагласи, които наглед не са толкова „добродетелни”, ще осъзнаем, че не са нито добри,
нито лоши; моралистичните преценки не са нищо повече от функция на гледната
точка, от която изхождат.
Виждаме например, че ако човек е на нискоенергийното ниво на Скръб (75),
състоянието му ще е много по-добро, когато се издигне до Гнева на 150. Сам по себе
си гневът е разрушителна емоция и ниско състояние на съзнанието, но както показва
социалната история, Апатията може да блокира както отделни индивиди, така и цели
субкултури. Ако хората, които изпитват безнадеждност, могат да променят
състоянието си и да пожелаят нещо по-добро (Желание – 125), а след това да
използват енергията на Гнева на ниво 150, за да изградят Гордост (175), може да
успеят да предприемат стъпката към Смелост (200) и да продължат да подобряват
личните си или колективни условия на живот.
И обратно – за човек, който е привикнал да е в състояние на безусловна Любов,
всичко по-малко от нея е неприемливо. С напредването на еволюцията на
индивидуалното съзнание, процесът набира скорост и коригира сам движението си,
превръщайки самоусъвършенстването в начин на живот. Това явление може да се
наблюдава често сред членовете на различни групи за личностна промяна чрез 12
стъпки, които работят за преодоляването на негативни нагласи като самосъжаление
или нетолерантност. Ала хората, които са по-надолу по скалата на съзнанието, могат
да приемат тези нагласи за приемливи и да ги защитават, изпълнени с дух на
праведност.
Всички велики духовни учения в света се занимават с техники за издигане по тази
скала на съзнанието. Повечето намекват или дори явно заявяват, че изкачването ѝ е
трудна задача – успехът зависи от това да имаш учител (или поне учение), който ти
дава конкретни напътствия и вдъхновение. В противен случай може да се отчаеш
заради своята неспособност да постигнеш целта без подкрепа. Надяваме се, че тази
таблица ще е от помощ в това най-висше човешко начинание.
Епистемологичният ефект от познаването на тази схема е едва доловим, но може да
има дългосрочни последствия. Откритията, до които достигаме благодарение на нея,
имат прагматично приложение в спорта, медицината, психиатрията, психологията,
личните взаимоотношения и стремежа към щастие въобще. Размисълът върху Картата
на съзнанието може например да промени разбиранията ни за причинно-следствената

43
връзка. Тъй като възприятието на човек се развива успоредно с нивото на съзнание, в
един момент става очевидно, че това, което светът нарича причини, са всъщност
следствия. Поемайки отговорност за последиците от собствените си възприятия,
наблюдателят може да се извиси над ролята на жертва и да разбере, че „нищо външно
няма власт над мен”. Това, което определя дали дадени обстоятелства ще окажат
позитивен, или негативен ефект върху живота ни, дали ще ги преживеем като
възможност, или като стрес, не са самите обстоятелства, а начинът, по който им
реагираме, и нагласата ни към тях.
Психологическият стрес е резултат от факта, че се съпротивяваме на дадено
състояние. Състоянието обаче няма никаква сила само̀ по себе си. Нищо няма силата
да създава стрес. Силната музика качва кръвното на един, а е чисто удоволствие за
друг. Разводът може да е травматичен, ако е нежелан, или освобождаващ, ако е желан.
Картата на съзнанието хвърля нова светлина и върху историческото развитие. За
целите на това изследване е най-важно разграничението между прилагането на усилие
и действието на истинската мощ. Ще дам пример с една историческа епоха – края на
британския колониализъм в Индия. Ако замерим позицията на Британската империя,
която по това време е основана на личен интерес и експлоатация, ще установим, че тя
е доста под критичното ниво от 200 по скалата на съзнанието. Мотивацията на
Махатма Ганди (замерена на 700) е много близо до върха на диапазона на нормалното
човешко съзнание. В битката печели Ганди, тъй като позицията му е далеч по-мощна в
енергиен аспект. Британската империя е на нивото на усилието (калибрирано на 175),
а когато усилието влезе в сблъсък с истинската мощ, то бива сразено.
В исторически план можем да наблюдаваме как обществото се е опитвало да
„лекува” социалните проблеми чрез законодателни действия, война, манипулиране на
пазара, наредби и забрани – всичките те са прояви на прилагане на сила, след което
проблемите продължават да съществуват или се повтарят, въпреки „лечението”.
Макар че правителствата (или отделният човек), изхождащи от позиция на сила, са
късогледи, за чувствителния наблюдател в крайна сметка става очевидно, че
условията, пораждащи социални конфликти, няма да изчезнат, докато не бъдат
разкрити и „излекувани” основните причини за тях.
Разликата между лекуването и изцеляването е, че в първия случай контекстът остава
същият, докато във втория случай той се променя. Това води до пълно отстраняване на
причината за болестта, а не просто до облекчаване на симптомите. Едно е да
предпишете лекарство за сваляне на високо кръвно, съвсем друго е да разширите
житейския контекст на пациента така, че той да спре да се гневи и да потиска себе си
или другите.
Надявам се съчувствието, което може да изпитате от размисъла върху тази Карта на
съзнанието, да съкрати пътя ви до нивото на Радостта. Ключът към него е да
почувствате към целия живот, включително и към своя собствен, безусловната
доброта, наречена съчувствие.59 Без съчувствие човек не може да постигне нищо
значимо. В по-широк социален контекст важи същото, както в индивидуалната
терапия: пациентът не може да бъде истински излекуван, докато не призове силата на
съчувствието както към себе си, така и към другите. В този момент изцеленият може
да стане лечител.

59
Вж. Eadie, р. 114.
44
 ЧЕТВЪРТА ГЛАВА.
Нива на човешкото съзнание
През годините, в които провеждахме това проучване, извършихме милиони
замервания. Въз основа на тях определихме стойностите на добре познати нагласи и
емоции, локализирани от конкретни атракторни енергийни полета. Тази локализация
се осъществява по същия начин, по който електромагнитните полета въздействат
върху железните стружки и ги събират. Адаптирахме класификацията на енергийните
полета така, че да бъде лесно разбираема и клинично обоснована.
Много е важно да запомните, че цифрите, определящи нивата на скалата, не са в
аритметична, а в логаритмична прогресия. Ето защо нивото 300 не е двойно по-голямо
от 150; то е 10300 . Няколко пункта по-нагоре по скалата указват сериозно нарастване
на енергията; с изкачването по нивата, тя се усилва все по-главоломно.
Различните нива на човешкото съзнание намират дълбоки и многообразни
изражения. Те могат да са както груби, така и фини. Всички нива под 200 са
разрушителни за живота и в индивидуален, и в обществен план. Всички нива над 200
са конструктивен израз на мощ. Решаващото ниво от 200 е преломът, който разделя
зоните на грубата сила и истинската мощ.
Когато говорим за емоциите, съответстващи на отделните енергийни полета на
съзнанието, трябва да имате предвид, че те рядко се проявяват в чист вид. Нивата на
съзнанието винаги са смесени. Човек може да оперира на едно ниво в дадена област от
живота и на съвсем друго ниво в друга област. Цялостното ниво на съзнание на
индивида е сумарен ефект от тези различни нива.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 20: СРАМ

Нивото на Срам е опасно близо до смъртта. Човек може да я избере от чувство за

срам и направо да се самоубие. Може и да не го направи съвсем явно, а просто да
престане да предприема стъпките, необходими, за да продължи да живее. На това ниво
са често срещани случаите на смърт вследствие на инцидент, който е можел да бъде
избегнат. Всички ние познаваме болката, когато бъдем унижени, дискредитирани или
се чувстваме „сякаш не съм човек”. На нивото на Срама свеждаме глава и се
снишаваме в желанието да станем невидими. Често срамът е свързан с прогонване от
общността, а в примитивните общества, от които произхождаме всички, прогонването
е равносилно на смърт.
Когато на ранна възраст преживеем нещо, провокиращо Срам (като сексуално
насилие), той ни бележи за цял живот, освен ако не получим помощ чрез терапия.
Срамът, както казва Фройд, поражда невроза. Той вреди на емоционалното и
психологическото здраве и води до ниска самооценка, която предразполага към
физически заболявания. На нивото на Срама личността е срамежлива, затворена и
интровертна.
Срамът може да е инструмент на жестокостта и жертвите му често стават жестоки.
Засрамените деца се държат брутално с животните и помежду си. Поведението на
хора, чието съзнание е едва на ниво 20, е опасно. Те са склонни към параноя и
халюцинации, в които към тях се отправят обвинения; някои развиват психози или
извършват странни престъпления.
45
 Някои хора на нивото на Срама компенсират състоянието си с перфекционизъм и
скованост, ставайки прекалено амбициозни и нетолерантни. Известни примери за това
са моралните екстремисти, които създават отмъстително настроени общности и
проектират собствения си неосъзнат срам върху другите, а след това се чувстват
оправдани да упражняват насилие в името на праведността. Често серийните убийци
действат, водени от сексуален морализъм, с оправданието, че наказват „лошите” жени.
Тъй като принизява цялостното ниво на личността, Срамът прави човек уязвим към
останалите негативни емоции и поражда фалшива гордост, гняв и вина.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 30: ВИНА

Вината, толкова често използвана в нашето общество с цел манипулация и

наказание, има различни проявления – угризения, самообвинения, мазохизъм и цялата
гама от симптоми на нагласата на жертва. Неосъзнатата вина води до психосоматични
заболявания, склонност към злополуки и самоубийствено поведение. Много хора се
борят с вината цял живот. Други пък отчаяно се опитват да се отскубнат от нея, като я
отричат, пренебрегвайки и морала.
Доминирането на усещането за вина води до фокусиране на съзнанието върху
„греха” и до неопрощаване. Религиозните демагози често си служат с вина, за да
упражняват принуда и контрол. Подобни търговци на „грях и спасение”, обсебени от
идеята за наказание, са най-вероятно мотивирани от собствената си вина или пък я
проектират върху останалите.
Субкултурите, в които присъства извратена склонност към самобичуване, често
проявяват и други форми на жестокост, като например публично ритуално убиване на
животни. Вината провокира ярост и това често намира израз в убийства. Смъртното
наказание е пример как убийството носи удовлетворение на обществото, подвластно
на чувството за вина. Нашето неопрощаващо американско общество например
публично унижава жертвите си в пресата и раздава наказания, за които никога не е
било доказано, че имат каквото и да е възпиращо или поправително въздействие.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 50: АПАТИЯ

Това ниво се характеризира с бедност, отчаяние и безнадеждност. Светът и бъдещето

изглеждат мрачни, основната тема на живота е трагедията. Апатията е състояние на
безпомощност. Нейните жертви са разяждани от всякакви нужди и страдат не само от
липса на ресурси, но и от недостатъчно енергия, за да се възползват дори от това, с
което разполагат. Ако около тях няма хора, които да ги обгрижват и да внасят енергия
в живота им отвън, може да стигнат до пасивно самоубийство. Човекът, който изпитва
безнадеждност, няма воля за живот и зяпа безразлично, без да реагира на дразнители.
В един момент може да престане да следи с очи видимите обекти и да не му остане
достатъчно енергия дори да погълне храната, която му се поднася.
Това е нивото на бездомните и изоставените от обществото. Това е и съдбата на
много от възрастните хора и други, които са изолирани поради хронични или
прогресиращи заболявания. Апатичният човек е зависим, той е „в тежест” и околните
го чувстват като бреме.
Твърде често в обществото липсва достатъчно мотивация за оказване на каквато и да
е реална помощ на общности (и отделни хора) на това ниво, тъй като тя се възприема

46
като източване на ресурси. Това е нивото на улиците на Калкута, където се осмелява
да стъпи само светица като Майка Тереза и нейните последователи. Малцина
проявяват смелостта да погледнат в очите на Апатията; на нейно ниво човек изоставя
всяка надежда.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 75: СКРЪБ

Това е нивото на тъгата, загубата и зависимостта. Повечето от нас са изпитвали

подобни настроения за определени периоди, но който остане на това ниво, живее в
постоянно съжаление и депресия. Това е ниво на траур, страдание и носталгия по
миналото; това е и нивото на систематичните неудачници и хроничните комарджии,
които приемат провала като част от начина си на живот. Ето защо често губят своята
работа, приятели, семейство, пари, здраве и възможности.
Когато човек преживее голяма загуба в началото на живота си, на по-късен етап
става склонен да приема пасивно скръбта, сякаш тя е цената на живота. На това ниво
той вижда тъга навсякъде – в малките деца, в самия живот. То придава оттенък на
начина, по който човек възприема съществуването. Част от синдрома на скръбта е
представата, че това, което е било загубено или което то символизира, е незаменимо.
Налице е генерализиране на конкретни събития – например загубата на любим човек
се приравнява със загубата на самата любов. На това ниво подобни емоционални
загуби могат да предизвикат сериозна депресия или смърт.
Въпреки че скръбта е гробището на живота, на нейното ниво има повече енергия,
отколкото на нивото на Апатията. Ето защо, когато травмираният, апатичен пациент
започне да плаче, ние знаем, че е започнал да се оправя. Щом е започнал да плаче, ще
му се върне и апетитът.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 100: СТРАХ

На ниво 100 има много повече жизнена енергия – страхът от опасностите е

здравословен. До голяма степен той движи света, стимулирайки безкрайна дейност.
Основният мотивиращ фактор за повечето хора е страхът от врагове, старост, смърт,
отхвърляне и загуба на желания социален статус.
От позицията на това ниво светът изглежда опасен, пълен с капани и заплахи.
Страхът е любимият официален инструмент за контрол на потисническия
тоталитаризъм, а несигурността е разменната монета на тези, които манипулират
пазара. Медиите и рекламата играят по струните на страха с цел увеличаване на
пазарните дялове.
Страховете могат да се множат безкрай. Техните граници са границите на човешкото
въображение. След като Страхът се превърне във фокус на вниманието, той започва да
се храни от безбройните тревожни събития по света. Става натрапчив и може да
приеме всякакви форми – например безпокойството да не би да загубиш
взаимоотношението си, води до ревност и силен хроничен стрес. Мисленето, породено
от страх, може да прерасне в параноя или да генерира изграждането на невротични
защитни структури. Освен това, тъй като е заразно, може да се превърне в силна
социална тенденция.
Страхът ограничава растежа на личността и я потиска. Понеже за издигане над
Страха е необходима енергия, потиснатите не могат да достигнат по-високо ниво без

47
помощ. Ето защо на това ниво човек търси силни лидери, които наглед са победили
собствените си страхове, за да го изведат от неговото робство.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 125: ЖЕЛАНИЕ

На това ниво има още повече енергия. Желанието движи много области от човешката
дейност, включително икономиката.
Рекламодателите играят по струните на нашите желания, за да програмират в нас
нужди, свързани с инстинктивните ни импулси. Желанието ни подтиква да полагаме
големи усилия, за да постигаме определени цели или да печелим награди. Желанието
за пари, престиж или власт управлява живота на много от хората, които са се
издигнали над Страха като основен мотив в живота.
Това е и нивото на пристрастеност. Там Желанието се превръща в нужда, по-важна
от самия живот. Жертвата на Желанието може да не съзнава какво я мотивира
всъщност.
Някои се пристрастяват към глада за внимание и прогонват хората чрез постоянните
си изисквания към тях. Копнежът за сексуално одобрение е създал цяла козметична и
модна индустрия.
Желанието е свързано с трупане и алчност. То обаче е ненаситно, тъй като
представлява постоянно енергийно поле. Ето защо удовлетворението от почесването
на една краста просто се заменя с незаситена охота за нещо друго. Мултимилионерите
например често са обсебени от придобиването на все повече пари.
Състоянието на Желание очевидно е много по-високо от Апатията или Скръбта, тъй
като за да получи, човек първо трябва да има енергията да иска. Телевизията е оказала
голямо влияние върху много потиснати хора, възпитавайки у тях желания и
енергизирайки копнежите им до степен, в която те напускат апатията и започват да се
стремят към по-добър живот. Желанието може да ни постави на пътя към
постиженията. Така може да се превърне в трамплин към още по-високи нива на
осъзнаване.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 150: ГНЯВ

Въпреки че гневът може да доведе до убийства и война, в качеството си на

енергийно ниво той е много по-отдалечен от смъртта, отколкото предишните нива.
Гневът може да доведе както до разрушително, така и до конструктивно действие.
Когато хората напускат Апатията и Скръбта, за да преодолеят Страха като начин на
живот, те започват да искат. Желанието води до усещането за безсилие, раздразнение
и объркване, което, от своя страна, води до Гняв. Така Гневът може да се превърне в
опорна точка, от която потиснатите да бъдат катапултирани към свободата. Яростта,
провокирана от социална несправедливост, от поставянето на определени хора в
позиция на жертва и от неравенството, е била причина за възникването на масови
движения, довели до големи промени в структурата на обществото.
Гневът обаче най-често се изразява като неприязън и отмъстителност и е
експлозивна и опасна емоция. Гневът е начинът на живот на раздразнителните,
избухливи хора, които са свръхчувствителни към пренебрегване или обиди,
превръщат се в „колекционери на несправедливости” и са свадливи, войнствени и
конфликтни.

48
 Тъй като гневът произтича от раздразнение и разочарование, свързани с
незадоволено желание, той се основава на енергийното поле под него. Тези чувства са
резултат от преувеличаване на важността на желанията. Ядосаният човек може да
изпадне в истерия, точно като раздразнено бебе. Гневът лесно води до омраза, която е
разрушителна във всички области от живота.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 175: ГОРДОСТ

Гордостта, която според кинезиологичните измервания е на ниво 175, има

достатъчно енергия, за да управлява военноморските сили на САЩ. Това е нивото,
към което се стреми по-голямата част от homo sapiens днес. За разлика от по-ниските
енергийни нива, когато достигнат Гордостта, хората започват да изпитват
позитивизъм. Това повишаване на самочувствието действа като балсам за цялата
болка, изпитвана на по-ниските нива на съзнанието. Гордостта изглежда добре и е
наясно с това, тя дефилира на парада на живота.
Гордостта е достатъчно далеч от Срама, Вината или Страха. Да се издигнеш
например от отчаянието на гетото до самоуважението, което изпитваш като морски
пехотинец, е огромен скок.
Гордостта обикновено има добра репутация и обществото я насърчава, но както
виждаме от Картата на нивата на съзнанието, тя е достатъчно отрицателна, за да
остане под критичното ниво от 200. Ето защо на нивото на Гордостта човек се чувства
добре само в сравнение с по-ниските нива.
Проблемът, както всички знаем, е, че „Възгордяването предшества падението” 60.
Гордостта заема отбранителна позиция и е уязвима, защото зависи от външни условия,
без които може изведнъж да се срине на по-ниско ниво. Надутото его е уязвимо за
атаки. Гордостта остава слаба, защото може да бъде катурната от пиедестала си
обратно на нивото на Срама. Тя се страхува именно от тази опасност да не загуби
позицията си.
Гордостта разделя и поражда фракционизъм със скъпо струващи последствия.
Хората са готови да умрат заради нея – все още има армии, които редовно се трепят
заради онзи неин аспект, наречен национализъм. Религиозни войни, политически
тероризъм и ревност, ужасяващата история на Близкия изток и Централна Европа –
всичко това е цената на гордостта, която се плаща от цялото общество.
Недостатъците на Гордостта са арогантността и отрицанието. Те блокират растежа.
На нивото на Гордостта възстановяването от зависимости е невъзможно, тъй като
човек отрича емоционалните си проблеми или недостатъци на характера. Целият
проблем на отрицанието е проблем на гордостта. Ето защо тя е голямо препятствие за
придобиването на истинска мощ, която измества Гордостта с истинския си ръст и
престиж.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 200: СМЕЛОСТ

На ниво 200 за пръв път се появява мощ. Когато тестваме субекти на всички
енергийни нива под 200, установяваме мускулна слабост (това може лесно да бъде
проверено). На жизнеутвърждаващите нива над 200 обаче всички придобиват
мускулна сила. Това е критичната линия, която разграничава положителните и
60
Позоваване на Библията, Притчи 16:18. – Б. пр.
49
отрицателните влияния в живота. На нивото на Смелостта идва истинска мощ.
Следователно това е и нивото, в което човек поема живота си в свои ръце. Това е
зоната на изследването, постиженията, твърдостта и решителността. На по-ниските
нива човек възприема света като безнадежден, тъжен, плашещ или разочароващ. На
нивото на Смелостта той вижда, че животът е вълнуващ, предизвикателен и
стимулиращ.
Смелостта означава, че човек е готов да опитва нови неща и да се справя с промените
и предизвикателствата. На това ниво на овластяване той е в състояние да се справя и
ефективно да оползотворява възможностите в живота. Тук например е налице
енергията за усвояване на нови професионални умения.
Растежът и образованието стават постижими цели. Налице е способност да се
изправяме срещу страховете или недостатъците на характера и да израстваме въпреки
тях. Ако изпитваме безпокойство, то не ни блокира така, както на по-ниските
еволюционни етапи. Препятствията, които събарят хората със съзнание под 200,
действат като стимули за онези, които са се развили, стигайки до първото ниво на
истинската мощ.
Хората на това ниво дават обратно на света толкова енергия, колкото вземат; на по-
ниските нива те както колективно, така и индивидуално източват енергия от
общността, без да ѝ връщат. Тъй като постиженията носят положителна обратна
връзка, човек постепенно получава все по-голямо удовлетворение от собствения труд
и самооценката му расте. Тук започва продуктивността.
Векове наред колективното съзнание на човечеството не е можело да се издигне над
ниво 190 и колкото и да е учудващо, е скочило на сегашното си ниво 207 само за
последните 10 години.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 250: НЕУТРАЛНОСТ

Енергията става много положителна, когато стигнем до нивото, което сме нарекли
Неутрално, защото там човек се освобождава от заемането на конкретна позиция,
характерно за по-ниските нива. Под 250 съзнанието е склонно да вижда дихотомии и
да заема твърди позиции. Това е пречка в един свят, който е сложен, а не черно-бял, и
в който действат множество фактори.
Заемането на позиция създава поляризация, която, от своя страна, води до
противопоставяне и разделение. Както в бойните изкуства, така и в живота твърдата
позиция ни прави уязвими. Това, което не се огъва, може да се счупи. Неутралното
състояние се издига над бариерите и противопоставянето, които разпиляват енергията
на човека, и му дава възможност да е гъвкав и да оценява проблемите неосъдително и
реалистично. Да бъдеш неутрален, означава да си относително независим от
резултатите. Невъзможността да постигнеш своето, вече не се преживява като провал,
заплаха или разочарование.
На нивото на Неутралността може да кажеш: „Е, ако не ме вземат на тази работа, ще
си намеря друга”. Това е началото на вътрешната увереност. Усещайки силата си,
човек не може лесно да бъде сплашен. Той не изпитва натрапчива нужда да се доказва.
Съществува очакване, че животът, с неговите възходи и падения, ще е наред, стига да
поемаш обратите му с нагласата на ниво 250.
На ниво Неутралност човек има усещане за добруване и увереност в способността си
да живее в света. Тук е налице безопасност – с хората на това ниво е лесно да се

50
разбираш. Те създават усещането, че е безопасно да общуваш с тях, защото не се
интересуват от конфликти, конкуренция или търсене на виновници. Чувстват се добре
в кожата си и не губят емоционално равновесие. Нямат осъдително отношение и не
изпитват необходимост да контролират поведението на другите. Тъй като ценят
свободата, е трудно да бъдат контролирани.

51
 ЕНЕРГИЙНО НИВО 310: ОТВОРЕНОСТ

Това силно положително ниво на енергия може да се разглежда като портал към по-
високите нива. Например на нивото на Неутралност човек си върши работа както
трябва, но на нивото на Отвореността я върши добре и често има успех във всички
начинания. Тук хората растат бързо и често ги избират за повишение. Отвореността
предполага, че човек е преодолял вътрешната си съпротива срещу живота и се е
посветил да участва в него. Под нивото 200 хората често са тесногръди, но на ниво 310
настъпва голямо отваряне. Тук хората са искрено приятелски настроени и социалният
и икономическият успех следват някак автоматично. Те не се притесняват от
безработицата – ако трябва, ще се заемат с всякаква работа или ще си създадат
самостоятелна кариера или заетост. Не се чувстват унижени, ако се налага да
извършват обслужващи дейности или да започнат от дъното. Полезни са за другите и
допринасят за благото на обществото. Освен това са готови да се изправят пред
вътрешните си проблеми и нямат сериозни пречки пред ученето.
На това ниво самочувствието е високо и се подсилва от положителната обратна
връзка от обществото под формата на признание, признателност и награди.
Отвореността е съпричастна към чуждите нужди и им откликва. Тези хора са
строители на обществото и допринасят към него. Те са способни да се изправят след
претърпени несгоди, да се учат от опита и да се поправят сами. Тъй като са изоставили
Гордостта, са готови да виждат недостатъците си и да се учат от другите. На нивото на
Отвореността хората стават отлични ученици. Лесно се поддават на обучение и са
значителен източник на сила за обществото.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 350: ПРИЕМАНЕ

На това ниво на осъзнаване настъпва голяма трансформация с разбирането, че

самият човек е източникът и създателят на жизнените си преживявания. Поемането на
подобна отговорност е отличителен белег за това еволюционно стъпало,
характеризиращо се със способността да живеем хармонично със силите на живота.
На нивата под 200 хората са склонни да се чувстват безсилни и да се възприемат като
жертви, изоставени на милостта на съдбата. Това се дължи на тяхното убеждение, че
източникът на щастието или причината за проблемите е някъде „там”, извън тях. На
настоящото ниво се извършва огромен скок – възвръщане на собствената сила. Той
идва с осъзнаването, че източникът на щастието е в самите нас. На този по-напреднал
етап нищо извън нас няма способността да ни направи щастливи. Любовта не ни се
дава или отнема от друг, а се създава отвътре.
Това ниво не трябва да се бърка с пасивност, която е симптом на апатия. Приемането
ни позволява да се ангажираме с живота при условията, които той ни поставя, без да
се опитваме да го вкараме в нашите планове и желания. Приемането е съпътствано с
емоционално спокойствие. С надрастването на отрицанието, възприятието ни се
разширява. Сега виждаме нещата без изкривяване или погрешно тълкуване;
контекстът на опита се разширява така, че можем да „видим цялата картина”.
Приемането е свързано основно с равновесието, пропорционалността и
целесъобразността.
Човекът на нивото на Приемане не се интересува какво е правилно или грешно, а е

52
посветен на разрешаването на проблемите по най-добрия начин. Той не се плаши от
трудната работа и тя не му тежи. Дългосрочните цели имат предимство пред
краткосрочните; изпъкват качества като самодисциплина и майсторство.
На нивото на приемане не сме поляризирани от конфликти или противопоставяния.
Виждаме, че другите имат същите права като нас и зачитаме равенството. Докато по-
ниските нива се характеризират със скованост и педантизъм, тук проблемите започват
да се решават чрез социално мнозинство. Следователно на това ниво няма
дискриминация или нетолерантност; има осъзнатост, че равенството не изключва
многообразието. Приемането приобщава, а не отхвърля.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 400: РАЗУМ

Интелигентността и рационалността излизат на преден план, когато човек надрасне

емоционалността, характерна за по-ниските нива. Разумът е способен да обработва
голям обем сложни данни и да взема бързи, правилни решения; да разбира
взаимоотношенията в тънкост, да си дава сметка за различните степени и фините
разграничения. Все по-важна става способността му да борави умело със символите
като абстрактни понятия. Това е нивото на науката, медицината и повишения общ
капацитет за концептуализация и разбиране. Тук човек се стреми към придобиване на
капитала на знанията и образованието. Отличителен белег на ниво 400 е, че за основни
постижения се считат придобиването на разбиране и информация. Това е нивото на
носителите на Нобелова награда, великите държавници и съдиите от Върховния съд,
Айнщайн, Фройд и много други велики мислители през историята.
Има обаче някои недостатъци. Такъв например е неспособността да направи ясно
разграничение между символите и това, което всъщност стои зад тях. Налице е и
объркване между обективния и субективния свят, което ограничава разбирането за
причинността. На това ниво е лесно да изгубите от поглед гората, тъй като сте се
вторачили в дърветата; да се увлечете в концепции и теории и да пропуснете
същността. Интелектуализирането може да се превърне в самоцел. Разумът е
ограничен, тъй като няма капацитет да разпознава същността или критичния момент в
сложните въпроси.
Разумът сам по себе си не води към истината. Той произвежда огромни количества
информация и документация, но не е способен да разрешава разминаването между
данните и заключенията. Всички философски аргументи звучат убедително сами по
себе си. Въпреки че Разумът е изключително ефективен в света на технологиите,
където господстват методологията и логиката, самият той, колкото и да е
парадоксално, е основната пречка за постигане на по-високи нива на съзнанието.
Издигането над това ниво не е често срещано явление в нашето общество.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 500: ЛЮБОВ

Тук не става въпрос за Любовта, която ни представят в масмедиите. Това, което

светът обикновено нарича любов, е бурна емоция, съчетаваща физическо привличане,
обсебване, контрол, пристрастяване, еротика и вълнението от нещо ново. Тя е крехка и
променлива, като се усилва и намалява в зависимост от различни условия. Когато се
разочарова или обърка, тази емоция често разкрива подмолните, замаскирани от нея
гняв и зависимост. Знае се, че любовта може да се превърне в омраза, но това важи за

53
пристрастяващата сантименталност, а не за Любовта; вероятно в такива отношения
никога не е имало действителна любов, защото Омразата произтича от Гордостта.
Нивото 500 се характеризира с култивирането на безусловна, неизменна и постоянна
Любов. Тя не е променлива – източникът ѝ не зависи от външни фактори. Любовта е
начин на съществуване, в който общуваме със света прощаващо, подхранващо и
подкрепящо. Тя не е интелектуална и не изхожда от ума, а извира от сърцето. Има
способността да издига другите и да върши велики неща поради чистотата на своите
мотиви.
На това ниво на развитие взима връх способността за разпознаване на същността на
нещата. Човек се съсредоточава директно върху същината на казусите. С издигането
над нивото на Разума, възниква способност за мигновен поглед върху проблема в
неговата цялост и значително се разширява контекстът, особено по отношение на
времето и процесите. Разумът се занимава само с конкретики, докато Любовта се
занимава с нещата в тяхната цялост. Тази способност, често отдавана на интуицията,
включва мигновено разбиране, което не се нуждае от обработката на последователност
от символи. Макар наглед да е абстрактно, явлението всъщност е съвсем реално; то е
съпътствано от измеримо освобождаване на ендорфини в мозъка.
Любовта не заема позиции и следователно е глобална и се издига над разделението.
Тогава е възможно да бъдем „заедно”, тъй като вече няма никакви бариери.
Следователно любовта е приобщаваща и постепенно разширява начина, по който
усещаме собственото си аз. Тя се фокусира върху доброто в живота, независимо как се
проявява то, и слага ударение върху положителното. В нейното присъствие
негативизмът се разтваря като дим, тъй като, вместо да се обръща срещу него, тя
променя неговия контекст.
Това е нивото на истинското щастие. Ала колкото и да е интересно, макар светът да е
очарован от темата за любовта и всички жизнеспособни религии да са на ниво 500 и
нагоре, само 0,4% от човечеството достига това ниво на еволюция на съзнанието.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 540: РАДОСТ

Колкото по-безусловна става Любовта, толкова повече започва да се изживява като

вътрешна Радост. Тук не става въпрос за внезапното възрадване, настъпило вследствие
на приятен обрат на събитията; тя съпътства нашите дейности постоянно. На това
ниво Радостта възниква от всеки момент на съществуването само̀ по себе си, не от
друг източник. 540 е и нивото на изцеление и на духовните групи за самопомощ.
От ниво 540 нагоре са светците и напредналите духовни ученици и лечители. За това
енергийно поле е характерна способността за огромно търпение и стабилна
положителна нагласа по време на продължителни трудности. Отличителен белег тук е
състраданието. Хората, достигнали това ниво, оказват осезаемо влияние върху
другите. Погледът им е открит, неотклонен и спокоен и носи любов и мир.
Над 550 човек вижда творението, озарено от изящна красота и съвършенство.
Нещата се случват без усилие, в синхрон, а светът и всичко в него се възприема като
израз на любов и божественост. Индивидуалната воля се претапя в божествената воля.
Усеща се Присъствие, чиято сила прави възможни явления, извън конвенционалните
очаквания, които обикновеният наблюдател нарича чудотворни. Те се дължат на
силата на енергийното поле, а не на индивида.
Човек изпитва към другите различен вид отговорност, отколкото на по-ниските нива.

54
Той има желание да използва състоянието на своето съзнание в полза на самия живот,
а не на конкретни индивиди. Тази способност да обичаш много хора едновременно, е
придружена от откритието, че колкото повече обичаш, толкова повече можеш да
обичаш.
Преживяванията, близки до смъртта, които обикновено са преобразяващи, често
позволяват на хората да изпитат енергийното ниво между 540 и 600.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 600: МИР

Това енергийно поле е свързано с преживявания, за които се използват термини като

трансцендентност, осъзнаване на Аза и божествено съзнание. То е изключително
рядко и се постига само от 1 на 10 милиона души. При него разликата между субект и
обект изчезва и възприятието няма конкретна фокусна точка. Нерядко хората на това
ниво се отделят от света, тъй като настъпилото състояние на блаженство изключва
възможността за водене на обичайните дейности. Някои стават духовни учители.
Други работят анонимно за подобряване на човечеството. Трети стават велики гении в
своята област и допринасят значително за добруването на обществото. Те са като
светци и може дори да бъдат официално определени като такива, макар че на това
ниво човек се издига над формалната религия. На нейно място идва чистата
духовност, от която произлизат всички религии.
Някои казват, че на ниво 600 и нагоре възприятието навлиза в забавен каданс, сякаш
е спряло във времето и пространството, но нещата не са неподвижни, а живи и сияйни.
Въпреки че те и останалите хора виждат един и същ свят, за тях той тече непрестанно
в изящно координиран еволюционен танц, в който връх имат значението и източникът.
Тъй като това велико прозрение не е рационално, умът престава да концептуализира и
в него настъпва безкрайна тишина. Това, което засвидетелства случващото се, и това,
което бива засвидетелствано, придобиват една и съща идентичност; наблюдателят се
разтваря в пейзажа и става колкото наблюдател, толкова и наблюдаван. Всичко е
свързано с всичко останало чрез Присъствието, чиято сила е безкрайна, деликатна и
нежна, но същевременно стабилна като скала.
Великите произведения на изкуството, музиката и архитектурата, които са на ниво
между 600 и 700, могат да ни издигнат временно на по-високи нива на съзнанието. Те
са всеобщо признати за вдъхновяващи и вечни творби.

ЕНЕРГИЙНИ НИВА 700 – 1000: ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Това е нивото на Великите исторически личности, създали духовни модели с безброй

последователи. Подобни хора са свързани с божественото, с което често ги
отъждествяват. На това ниво на вдъхновение и сила те създават атракторни енергийни
полета, които влияят на цялото човечество. Тук вече няма изживяване на персонален
аз, отделен от другите; по-скоро има идентифициране на аза със Съзнанието и
Божествеността. Непроявеното се преживява като Аз извън рамките на ума. Хората на
това ниво се извисяват над егото, служейки на останалите чрез личен пример, за да ги
научат как и те да постигнат същото. Тук е върхът на еволюцията на съзнанието в
човешкото царство.
Великите учения издигат масите и повишават нивото на осъзнатост на цялото
човечество. Да имаш подобен поглед, се нарича благодат, а дарът, който тя носи, е

55
безкраен мир – за него се казва, че не може да бъде описан, че е отвъд думите. 61 На
това ниво на осъзнаване усещането за съществуване надхвърля времето и
индивидуалността. Вече няма никакво идентифициране с физическото тяло като „аз” и
следователно съдбата му не поражда тревожност. Тялото се разглежда просто като
инструмент на съзнанието чрез посредничеството на ума, чиято основна роля е
комуникация. Индивидуалният аз се слива обратно с Аза. Това е нивото на
недуалност, или пълно Единство. Съзнанието няма конкретно местоположение;
осъзнатостта присъства еднакво навсякъде.62
Великите произведения на изкуството, представящи личности, достигнали нивото на
Просвещението, обикновено изобразяват учителя със специфична позиция на ръката,
наречена мудра, с която той благославя останалите, като така предава своето
енергийно поле на съзнанието на човечеството. Това ниво на божествена благодат
може да достигне до 1000 – най-високото ниво, постигнато от Великите аватари, за
които има исторически свидетелства и които могат да бъдат наречени Господ: Господ
Кришна, Господ Буда и Господ Исус Христос.

61
Вж. James, 1929.
62
Лично изживяване на автора.
56
 ПЕТА ГЛАВА.
Разпределение на нивата на съзнанието в обществото
Графичното представяне на разпределението на съответните енергийни нива сред
населението на света би наподобявало формата на покрив на пагода 63, тъй като 85% от
човешката раса е под критичното ниво от 200, докато общото средно ниво на
човешкото съзнание днес е приблизително 207. 64 Силата на сравнително малко
индивиди в горната част компенсира слабостта на масите, които са по-близо до
дъното, и така се стигна до тази усреднена обща стойност. Както споменахме, само 4%
от световното население бе калибрирано на енергийно ниво 500 или повече; само 0,4%
достигат 540; а съзнание на или над ниво 600 се достига само от един на 10 милиона
души.
На пръв поглед тези цифри може да изглеждат невероятни, но ако разгледаме
условията в света, бързо ще видим, че населението на цели субконтиненти живее едва
на нивото на оцеляването. Гладът и болестите са ежедневие, като често са съпътствани
от политически гнет и оскъдни социални ресурси. Много от тези хора живеят
примирени с крайната си бедност, в състояние на безнадеждност, което според
замерванията е на нивото на Апатията. Трябва също така да осъзнаем, че голяма част
от останалото световно население – както цивилизовано, така и примитивно – живее
предимно в Страх; повечето хора прекарват живота си в търсене на една или друга
форма на сигурност. Тези, чийто начин на живот надхвърля чистата необходимост от
оцеляване и могат да упражнят воля, се превръщат в материал за световната
икономическа месомелачка, задвижвана от Желанието. Успехът в постигането на
техните желания води в най-добрия случай до Гордост.
Под ниво 250 не може да се постигне каквото и да е смислено удовлетворение и да
започне да се появява някаква степен на увереност, като основа за позитивни
житейски преживявания в еволюцията на съзнанието.

ВРЪЗКА С КУЛТУРАТА

• Енергийнитеполета под 200 са най-често срещани в изключително

примитивни условия, където хората се борят единствено за своето оцеляване.
Облекло им е оскъдно, по правило са неграмотни, детската смъртност е висока,
болестите и недохранването са широко разпространени и съществува вакуум в
социалната сфера. Хората имат елементарни умения, свързани главно със събирането
на материал за отопление и храна и изграждането на подслон. Налице е пълна
зависимост от капризите на околната среда. Това е културното ниво от каменната ера,
малко над животинското съществуване.

63
Пагодата е будистка или по-рядко индуистка постройка, обикновено с религиозно-култов
характер. Представлява многоетажна кула с извити стрехи по етажите. – Б. ред.
64
Нивото на съзнание на човечеството като цяло векове наред стои на ниво 190. След Медитацията
за хармонизиране в края на 80-те години на XX в. (първата в света синхронизирана глобална
медитация за мир, която се провежда на 16 – 17.08.1987 г. – Б. пр.) изведнъж скача на сегашното си
ниво от 207. Дали повишаването на съзнанието е довело до тази глобална медитация? Или пък тя е
довела до повишаване на нивото? Или пък и двете явления са предизвикани от някое мощно,
невидимо атракторно поле на нивото на „имплицитния ред”?
57
 • Обществата на ниво малко над 200 се характеризират с неквалифицирана
работна ръка, наченки на търговия и изграждане на прости артефакти като канута,
издълбани от дънер, и временни жилища. Мобилността започва да се очертава в
номадския начин на живот. При популации с малко по-високо средно съзнание се
появява селското стопанство, а бартерът еволюира, като се стига до използване на
символична валута.
• В средата между 200 и 300 има полуквалифицирана работна ръка. Налице е
надежден достъп до производството на храна и прости, но осигуряващи защита за
живота жилища. Има достатъчно облекло и започва предоставяне на елементарно
образование.
• В горния край между 200 и 300 има квалифицирана работна ръка, работници,
търговци, търговия на дребно и промишленост. На по-ниските нива например
риболовът е индивидуална или племенна дейност, но над 250 се превръща в
индустрия.
• На ниво 300 има хора, които се занимават с технологии, квалифицирани и
специализирани майстори, мениджъри на рутинните процеси и по-сложна бизнес
структура. Тук е обичайно човек да завърши средно образование. Появява се интерес
към мода, спорт и обществени развлечения. На това ниво телевизията е любимият
начин за прекарване на свободното време.
• Средата между 300 и 400 е нивото на по-висшия мениджмънт, занаятчиите и
преподавателите, които са информирани за публичните събития и светогледът им се
простира отвъд племето, квартала или града, включвайки цялата нация и нейното
добруване. Социалният диалог се превръща в значима тема. Оцеляването се гарантира
чрез придобиване на умения и информация, нужни за функционирането на
цивилизовано общество. Налице е социална мобилност и гъвкавост, както и ресурси,
които позволяват ограничен брой пътувания и други стимулиращи начини за почивка.
• На ниво 400 се пробужда интелектът. Там може да открием истинска
грамотност, висше образование, професионална класа, висши мениджъри и учени.
Докато на по-ниските нива в дома няма материали за четене, тук са налице списания,
периодични издания и библиотеки, пълни с книги. Има интерес към образователни
телевизионни канали и по-развито съзнание за политическите процеси. Добрата
комуникативност, интелектуалната загриженост и творчеството са често срещани.
Развлекателните дейности включват шах, пътувания, театър и концерти. Гражданските
начинания, целящи подобряване на социалната среда, получават сериозно внимание. В
този диапазон са съдии от Върховния съд, президенти, държавници, изобретатели и
лидери в различни индустрии.
Тъй като в основата на това ниво е образованието, хората са склонни да се
събират в градовете, където разполагат с достъп до източници на информация и
обучение, например университети. Някои се стремят да станат преподаватели, а
други – юристи или членове на други професионални прослойки. Загрижеността за
добруването на ближния е често срещана, но все още не е движеща сила. В горната
част между 400 и 500 са лидерите в различни области с голям престиж, постижения и
съответните социални атрибути. Нивото на Айнщайн и Фройд бе замерено на 499. Но
макар че между 400 и 500 има университети и докторати, те освен напредък, въвеждат
и едностранните и ограничаващи Нютонови възгледи за Вселената и Декартовото
разделение между ума и тялото (Нютон и Декарт също са на ниво 499).
• Точно както на ниво 200 има разделителна линия, на която настъпва промяна на

58
съзнанието, на ниво 500 осъзнатостта прави още един гигантски скок. Въпреки че
индивидуалното оцеляване все още е важен въпрос, мотивацията на Любовта започва
да пропива всички дейности и творчеството придобива пълен израз, като е
съпътствано от ангажираност, посвещение и харизма. Тук във всяка област от
човешката дейност, от спорта до научните изследвания, са често срещани
върхови постижения. Алтруизмът се превръща в мотивиращ фактор, заедно с
посвещението на определени принципи. Лидерството по-скоро се приема, отколкото
се търси. На това ниво се появява великолепна музика, изкуство и архитектура, както
и способността да издигаш другите чрез самото си присъствие.
В горната част между 500 и 600 вдъхновяващи лидери дават пример на останалата
част от обществото и създават в своята област нови парадигми с дългосрочни
последствия за цялото човечество. Макар самите те да са напълно съзнателни за
своите дефекти и ограничения, широката общественост често ги възприема за
необикновени и ги удостоява с отличия. Много хора в средата между 500 и 600
започват да имат дълбоко значими духовни преживявания и се потапят в духовно
търсене. Някои изумяват своите приятели и семейства с внезапно навлизане в нови,
субективни контексти на реалността. Съзнанието на това ниво може да бъде
определено като визия и да е насочено към издигането на обществото като цяло.
Някои дори правят голям скок към зоната на 600. Те могат да станат легенди.
Отличителната черта на това ниво е съчувствие, пропиващо цялата мотивация и
дейност.

ПРОГРЕСИЯ НА СЪЗНАНИЕТО

Въпреки че на нивата, които описахме, е налице голямо разнообразие, в рамките на

своя живот човек обикновено не преминава от едно ниво на друго. Енергийното поле,
определено при раждането, се увеличава средно само с около 5 пункта. Фактът, че
нивото на съзнание на индивида се определя още при раждането, е отрезвяващ и играе
сериозна роля. Съзнанието, приело формата на човешка цивилизация, наистина се
развива бавно, в продължение на безброй поколения.
По-голямата част от хората използват своя житейски опит, за да разработят и дадат
израз на възможностите на енергийното поле, на което са се родили. Рядко
съществуват хора, които успяват да преминат над него, въпреки че мнозина внасят
значителни вътрешни подобрения. Това е лесно разбираемо, ако си дадем сметка, че
нивото се определя от мотивацията. Тя, от своя страна, произтича от смисъла, а
смисълът зависи от контекста. Ето защо постиженията са ограничени от контекста,
който – в съчетание с мотивацията – определя относителното енергийно ниво на
индивида.
Средният напредък от само пет пункта в живота е, разбира се, статистическа цифра.
Една от причините за нея е печалният факт, че житейските ни избори като цяло често
водят до нетно понижаване на нивото на съзнанието. Както ще говорим подробно по-
късно (вж. 23. глава), влиянието на много малко хора с развито съзнание може да
компенсира по-ниската енергия на цели популации. Но същото важи и с обратен
знак – както историята илюстрира прекрасно, екстремната негативност на няколко
извратени индивиди може да разтърси цели култури и да причини забавяне в
развитието на съзнанието на глобално ниво. Кинезиологичните тестове показват, че
само 2,6% от хората имат ненормална кинезиологична полярност (т.е. при тестване

59
демонстрират увеличаване на мускулната сила при отрицателни атрактори и
отслабване при положителни атрактори), но те създават 72% от проблемите на
обществото.
Независимо от това са възможни внезапни положителни скокове, дори със стотици
точки. Ако човек успее да се отскубне от гравитационното поле на егоцентризма на
атракторните полета под 200, съзнателно избирайки добронамерен, искрен, благ и
прощаващ подход към живота, и се фокусира главно върху благотворителност към
другите, със сигурност може да постигне по-високи нива. На практика за подобно
постижение е нужна голяма воля.
Ето защо, въпреки че преминаването от едно енергийно ниво на друго в рамките на
живота не е обичайно, то все пак е възможно. Въпрос на мотивация е да се активира
този потенциал; без упражняването на избор няма да настъпи напредък. Трябва да се
вземе предвид, че прогресията на замерените нива на силата е логаритмична;
благодарение на това индивидуалният избор може да окаже много голям ефект.
Важното е нивото на силата – например разликата между 361,0 и 361,1 е много
значима и може да трансформира както индивидуалния живот, така и влиянието му
върху света като цяло.

60
 ШЕСТА ГЛАВА.
Нови хоризонти в научните изследвания
Досега целта ни беше най-вече да изясним структурата на анатомията на съзнанието
и ролята ѝ за различаване на прилагането на сила от действието на истинската мощ.
Тази тема обаче в никакъв случай не е чисто теоретична. Уникалният характер на
метода за изследване, описан тук, позволява навлизане в доскоро недостъпни области
на потенциално знание. Той е приложим както за най-ежедневни практически
въпроси, така и за най-сложни теоретични изследвания. Нека разгледаме няколко
принципни примера.

СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ

Пристрастяването към наркотици и алкохол е тежък социален проблем, свързан с

престъпността, бедността и социалните грижи. Той е упорит обществен и клиничен
казус, за който още нямаме достатъчно разбиране, като се изключи най-елементарното
му описание. Под термина „пристрастяване” имам предвид клинична зависимост в
класическия смисъл на постоянна зависимост от алкохол или наркотици, въпреки
сериозните последствия. Зависимият не е в състояние да преустанови употребата на
веществото без помощ, тъй като е изгубил способността да упражнява волята си. Но
каква е същността на пристрастяването и към какво е привързан той?
Обикновено се приема, че жертвата е пристрастена към самото вещество, поради
способността му да създава прилив на блаженство или еуфория. Но ако преразгледаме
същността на пристрастяването чрез методологията, описана тук, ще стигнем до
различна формулировка на процеса. Алкохолът или наркотиците изобщо нямат силата
да създадат еуфория; те са едва на ниво 100 (нивото на зеленчуците). Удоволствието,
което консуматорът на наркотици или алкохол изпитва обаче, може да е на ниво от
350 до 600. Действителният ефект на наркотиците е само да потисне ниските
енергийни полета, като по този начин позволява на човек да изпита високите. Сякаш
всички по-ниски тонове на симфонията преминават през филтър така, че се чуват
единствено високите. Потискането на ниските тонове не създава високите; просто ни
дава възможност да ги чуем.
По-високите честоти в нивата на съзнание са изключително мощни и малцина ги
преживяват регулярно в чисто състояние, защото те са забулени от по-ниски
енергийни полета като безпокойство, страх, гняв, неприязън и т.н. Обикновеният
човек например рядко изпитва любов без страх, чиста радост, или още по-малко
екстаз. Но тези висши състояния са толкова мощни, че след като бъдат изживени, той
не може да ги забрави и следователно не спира да ги търси.
Хората стават зависими именно от преживяването на висшите състояния. 65 Това е
илюстрирано прекрасно в класическия филм „Изгубеният хоризонт”. Като концепция,
местността Шангри-Ла (метафората за безусловна любов и красота във филма) бе
определена на ниво 600. След като това ниво бъде преживяно, то препрограмира
човека и той никога повече не може да се задоволи с обикновеното съзнание. Героят
на филма установява този факт, когато след завръщането си от Шангри-Ла вече не е

65
Вж. Hawkins, 1988.
61
способен да изпита щастие в обикновения свят. В резултат се отказва от всичко, за да
открие отново това състояние на съзнанието и да се върне към него. Той прекарва
години в борба и търсене на Шангри-Ла, което почти му коства живота, но накрая се
връща там.
Същият процес на препрограмирано се случва при хора, които са изпитали високи
състояния на съзнанието по друг начин – например имали са преживявания, близки до
смъртта, или са навлезли в самадхи чрез интензивна медитация. Често става видно, че
са се променили завинаги. Не е необичайно да изоставят всичко, което предоставя
материалният свят, и да се посветят на търсене на истината; това са правили и
мнозина, които са имали трансцендентален опит с LSD през 60-те години. Такива
висши състояния се постигат и чрез любовта, религията, класическата музика,
изкуството или практикуването на духовни дисциплини.
Високото състояние, което хората търсят по всевъзможни начини, е всъщност
полето, в което изживяват собственото си съзнание (Аз). Ако нямат духовни знания и
им липсва контекст, в който да разберат преживяването, те вярват, че то е било
създадено от нещо външно някъде „там” (като гуру, музика, наркотици, любовници и
т.н.). На практика обаче, благодарение на някакви специални обстоятелства, те са
преживели това, което всъщност е „тук”. По-голямата част от хората са толкова
откъснати от собствените си състояния на чисто съзнание, че когато ги изпитат, не ги
разпознават, тъй като се идентифицират с нисшите си его състояния или с най-малкия
общ знаменател на житейския си опит. Негативната им представа за себе си засенчва
блясъка на радостта, която е истинската им същност, и така не успяват да я разпознаят.
Фактът, че състоянието на радост, покой и пълнота е истинската ни същност, е в
основата на учението на всички велики духовни водачи (Исус Христос например
казва: „Божието царство е във вас”).66
Всяко състояние на съзнанието, което е над обичайното ниво, може да се нарече
„високо”. Следователно, ако човек живее в Страх и се придвижи към Гняв (такива са
например хората, които причиняват безредици в гетата от Третия свят), той се е
издигнал „високо”. Ако не друго, усещането, че се страхуваш, е по-добро от
Отчаянието, а Гордостта е далеч по-приятно чувство от Страха. Приемането е много
по-приятно от Смелостта; в светлината на Любовта всяко по-ниско състояние е
сравнително непривлекателно. Макар че Радостта превъзхожда всички по-нисши
човешки емоции, екстазът е рядко усещане и съставлява отделна категория сам по себе
си. Най-възвишеното изживяване е безкрайният покой, който е толкова фин и
деликатен, че прави невъзможни всички опити за описание.
Колкото по-навътре сме навлезли във всяко от тези състояния, толкова по-голяма е
тяхната сила да препрограмират целия ни живот. Един-единствен миг в много високо
състояние може напълно да промени нагласата на човек към живота, както и неговите
цели и ценности. Може да се каже, че от преживяването се ражда нов човек и
предишната личност вече не съществува. Това е механизмът на духовната еволюция, в
която отдадено изработваме напредъка си.
Извисеното състояние може да стане постоянно само чрез непрестанно посвещение и
вътрешна работа. То може да бъде постигнато и по изкуствен начин... но само
временно. Равновесието в природата диктува, че изкуственото придобиване на това
състояние, без то да е било подобаващо спечелено, генерира задлъжнялост и

66
Бог е едновременно трансцендентен (както е в традиционните религии) и непосредствен (както е
в истината на мистиците, до която достигат чрез лично преживяване).
62
създаденият дисбаланс води до негативни последици. Откраднатото удоволствие се
заплаща с отчаянието на пристрастеността, като цената се поема както от зависимия,
така и от обществото.
Нашето общество идеализира отсъствието на удоволствие – тежък труд, стоицизъм,
саможертва, въздържание – и осъжда повечето от по-простите форми на удоволствие,
като често дори ги обявява за незаконни. (Политиканите, независимо дали светски,
или църковни, разбират добре това явление. Днес част от редовния репертоар на
местните политици, за да влязат в заглавията на вестниците, е да обявят публично
намерението си да забранят еротичните списания в затворите например или да лишат
затворниците от тютюн или телевизия.)67 Нашето общество легитимира неизпълнените
обещания и заблудата, но отрича удовлетворението. Например сексуалната
привлекателност е комерсиализирана и се експлоатира безкрайно с цел продажба на
продукти, но удоволствието от действителния секс бизнес е забранено и обявено за
неморално.
В исторически план всички управляващи класи са постигали своя статус и богатство,
като са контролирали обществото чрез някаква форма на пуританска етика. Колкото
по-тежък е трудът на подчинените и колкото по-малко удоволствия имат, толкова по-
богати ще бъдат управляващите, независимо дали системата е теокрация,
аристокрация, олигархия, или корпоративно индустриално баронство. Подобна власт
се гради върху лишаването на работещите от удоволствие. Както видяхме, от гледна
точка на преживяването, удоволствието е просто висока енергия. През вековете
енергията на масите е била отнемана, за да могат да произвеждат за доминиращата
класа богат асортимент от точно тези удоволствия, които са им били отказани.
Всъщност удоволствията на жизнената енергия са основният капитал на
човечеството; тяхното ограбване е довело до широкоразпространеното разделение
между „имащи” и множество „нямащи”. Това, за което работническите класи завиждат
на висшите класи, и то съвсем уместно, са удоволствията – като се започне от радостта
от упражняването на власт в разнообразните ѝ форми и се стигне до всевъзможните
начини за угаждане. Осъзнаването, че удоволствията, които са ти отказани, носят
радост на друг, поражда гняв, който води до революции, законова репресия и забрани
на удоволствията на хората от собствената ти прослойка.
По този начин моралният кодекс играе ролята на рационален инструмент за
експлоатация на жизнената енергия на масите чрез добре пресметнато изкривяване на
ценностите. Тиражира се илюзията, че колкото повече животът ни прилича на ад,
толкова по-блажен рай ще получим в награда. Това изкривено обвързване на
удоволствието със страданието е създало морално перверзна социална среда, в която
болезненото се свързва с приятното. В подобна атмосфера безумното редуване на
страдание и еуфория, типично за пристрастяването, става донякъде оправдано в
смъртоносното асоциално заиграване със забранената наслада и нейното спечелване
или загуба.
Настоящият метод на обществото за „лечение на пристрастяването” чрез отричане на
истинската същност на проблема е плод на същия мироглед. Той създава толкова
лесен и доходоносен пазар, че прави възможно процъфтяването на цяла криминална
индустрия, корумпирала живота на много нива. Арестуването на някой наркобос
например не оказва никакъв ефект; още преди да е влязъл в затвора, той бива заменен
от нов ас. Когато южноамериканският наркобарон Пабло Ескобар умря, той незабавно
67
Arizona Republic, December 20, 1993.
63
бе изместен от три нови боса, като така ламята се сдоби с три глави, вместо с една. 68
Общественият проблем с наркотиците изисква социален подход на ниво 350, а
сегашната ни програма за борба с наркотиците е едва на 150. Следователно тя е
неефективна и парите, изразходвани за нея, са пропилени.

ПРОИЗВОДСТВЕНИ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

С помощта на диагностичния метод, който описахме, бързо може да открием

плодотворни области за научноизследователска и развойна дейност в науката и
индустрията. Историческите примери илюстрират как той може да спести години труд
и милиони долари.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЕЩЕСТВА

Томас Едисън е тествал повече от 1600 вещества, преди да стигне до волфрама,

установявайки, че е най-подходящ елемент за историческото му изобретение – крушка
с нажежаваща се жичка.69 Би било по-лесно да открие най-добрия материал, като се
разделят възможните алтернативи на две групи и се тества твърдението: „Веществото
е в тази група” (Да/He?). След това отново да раздели групата, за която е получен
отговор „Да” и т.н. Чрез този метод може да се стигне до решението за минути, а не
години.

РАЗРАБОТКА НА ПРОДУКТИ

„Ар Джей Ар Набиско Холдингс Корпорейшън” хвърли на вятъра около 350 милиона
долара за проучване и производство на бездимна цигара 70 въз основа на погрешната
презумпция, че пушенето е предимно орален навик. (Всъщност по-късно бе
установено, че хората, които загубят зрението си, са склонни да се откажат.
Тютюнопушенето има множество причини и задоволяването на оралното усещане е
само една от тях.)71 Един кинезиологичен тест за пазарната жизнеспособност на който
и да е потенциален продукт може да стигне за по-малко от минута до ясни отговори
доколко продуктът ще бъде приет на пазара и дали ще има маркетингов успех.

Пазарният прием и рентабилността на продукта могат да бъдат установени много

точно, ако въпросите се формулират добре и се проучат всички вероятни
обстоятелства, включително подходящият момент за пускане на продукта, пазари,
реклама и таргет групи.

НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Науката предоставя възможности за кинезиологични изследвания, които са по-

68
Fedarko, Time, December 13,1993.
69
Вж. Josephson, 1959, р. 20.
70
Цялата история е представена във филма Barbarians at the Gate, основан на фактите. Той е
излъчен по телевизионните канали през 1993.
71
Това е традиционното наблюдение на професионалистите, потвърдено от десетилетния клиничен
опит на автора.
64
вълнуващи и от най-забавната салонна игра. (Много е увлекателно групите,
извършващи изследването, да сравняват констатациите си с други групи, използващи
същия метод.) Могат да се открият различни начини за ползотворни изследвания,
които ще покажат, че често най-ценните прозрения са свързани с обхвата и мащаба на
изследванията. Тъй като този метод не е ограничен от контекста, едно от най-ценните
му приложения е за проверка на самия процес – дали именно това е правилната посока
на изследване. Така можем да се уверим дали основните презумпции, на базата на
които правим запитванията, са правилни.
В момента например търсим живот във Вселената, като излъчваме математически
символ (pi) в космоса. Тук правим презумпцията, че никоя цивилизация не може да
разработи технология за приемане на радиовълни, ако не разбира тази математическа
концепция. Доста необосновано е обаче да се предполага, че ако съществува живот
другаде във Вселената, той изобщо би бил триизмерен, че човешките сетива биха
могли да го възприемат, камо ли че е съставен от отделни жизнени единици, които
решават проблемите с помощта на интелекта и използват символи за комуникация в
пространството и времето.

НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В МЕДИЦИНАТА

Кинезиологичното диагностициране е наука само̀ по себе си и се практикува в

Международния колеж по приложна кинезиология. На всеки орган в тялото
съответства мускул-детектор. Когато този мускул е слаб, той индикира проблеми със
здравето в органа, с който е свързан. Кинезиологията вече се използва широко за
потвърждаване както на диагнозата, така и на успеха на избраното лечение. Чрез
кинезиологичната реакция на мускулите на пациента може да се прецени и правилната
доза и вид на лекарството. По същия начин могат да се открият алергии и да се
определи необходимостта от хранителни добавки.

ИЗСЛЕДВАНИЯ В ТЕОЛОГИЯТА,
ЕПИСТЕМОЛОГИЯТА И ФИЛОСОФИЯТА

Въпреки че практическата валидност на кинезиологичния метод зависи от нивото на

осъзнатост на наблюдателите, бе измерено, че неговата надеждност за установяване на
истината е на ниво 600. Това означава, че тя надхвърля дуалността или зоната на
обикновеното съзнание, познато в ежедневието. Нивото на истинност на тази книга е
приблизително 810. За да може то да бъде поддържано изцяло, истинността на всяка
глава, страница, параграф и изречение, както и на всички твърдения и заключения бе
замерена с помощта на описания метод.
Объркването по отношение на истината може да бъде намалено, ако измерим нивото
на истинност на нашите въпроси и отговори. Парадоксите и неяснотите възникват от
объркването на нивата на съзнанието; даден отговор е верен само на неговото ниво на
съзнание. Ето защо понякога може да е „правилен”, но същевременно „невалиден” –
също като музикална нота, която е изсвирена точно, но на неправилното място в
партитурата. Наблюденията са отражение на конкретни нива на съзнанието и са
валидни само на своето собствено ниво. Следователно всяко средство за изследване на
дадена тема има присъщи нему ограничения.
Дадено твърдение може да е вярно на високо ниво на разбиране, но да бъде
65
неразбираемо за обикновения ум. Ето защо то може да бъде изкривено поради
ограниченията на слушателя и да изгуби своята стойност. Именно това се е случвало с
религиите през вековете – оригиналните учения от позиция на висока осъзнатост по-
късно са били погрешно тълкувани от последователи, разполагащи с власт.
Подобни изкривявания се наблюдават във фундаменталистите секти на всяка
религия. Фундаменталистката интерпретация на религиозните учения поставя
ударение върху негативизма и може да се откаже от него само в присъствието на
истината. Според най-нисшите представи Бог е ревнив, отмъстителен и гневен. Той
носи смърт и няма нищо общо с Бога на милостта и любовта.
Богът на праведния негативизъм прославя негативността и освобождава своите
последователи от отговорност, предоставяйки им оправдание за жестокост и безумно
насилие. Колкото по-близо сме до най-ниските нива на съзнанието, толкова повече се
увеличават болката и страданието.
Истината на различните нива на съзнание свидетелства сама за себе си, тъй като те
разполагат със собствен обхват на възприятие, което я потвърждава. Ето защо всеки
човек чувства, че гледните точки, на които се опират неговите действия и убеждения,
са основателни. Това е опасността, присъща на всяка „праведност”: всеки може да
бъде праведен – от убиеца, който оправдава своите изстъпления, до църковните
демагози и политически екстремисти от всякакъв спектър. Почти всяка човешка
постъпка може да бъде рационализирана и оправдана чрез изкривяване на контекста.
Всички войни са били обявявани от своите извършители за „праведни”.

***

Мащабът и нюансите на човешкия диалог са изумителни. Той отразява

калейдоскопичните взаимодействия на мощните атракторни енергийни полета, от
които се състои човешкото съзнание. Великите философи са изумявали света в
продължение на 25 века с обхвата и сложността на своите разсъждения. И все пак има
няколко области, в които съществува консенсус по отношение естеството на истината.
При положение че няма обективен критерий кое е истина и кое не, всеки човек, живял
някога на планетата, е трябвало да пресява изменчивите обяснения на живота, за да
определи своята собствена истина. Този процес изглежда като безкрайна борба, на
която хората са обречени поради самото устройство на своя ум.
Умът е устроен така, че всяко твърдение е вярно единствено в рамките на даден
контекст, въпреки факта, че дефинициите и деривациите на този контекст са невидими
и неизказани. Сякаш всеки човек изследва живота чрез компас със свои собствени
уникални настройки. Фактът, че изобщо е възможно да водим смислен диалог, говори
за огромното съчувствие на човека към собственото му състояние. Това свидетелства
за наличието на всеобхватен общ атрактор, благодарение на който в цялото има
единство и потенциалните възможности се превръщат в действителност.
Съгласуваността възниква от структуриращите модели, скрити зад очевидния хаос.
Благодарение на тях човечеството еволюира, въпреки постоянното наличие на
привидно отклоняващи се индивидуални сигнали. Хаосът е само въпрос на ограничено
възприятие. Всичко е част от по-голямо цяло; всеки участва в еволюцията на полето на
съзнанието, което е всеобхватно. Еволюцията е присъща на цялостното поле на
съзнанието и това гарантира спасението на човечеството, а заедно с него и на целия
живот. Благородството на човека се състои в постоянната му борба със собственото

66
му, непожелано от него съществуване в свят, който може да се оприличи на къща с
огледала. Тази борба, наред с вярата му в самия процес на живота, е единственото, на
което може да се опре.

67
 СЕДМА ГЛАВА.
Ежедневен анализ на критичната точка
Потенциалните изследователски приложения, за които говорихме досега, дават
някаква представа за неограниченото поле за употреба на този метод. Тъй като
взаимодействието на атракторните енергийни полета с човешкото съзнание се
разкрива чрез взаимодействие между духа и тялото, всеки, навсякъде и по всяко време
може да определи енергийното ниво на което и да е начинание. Необходими са само
двама души, единият от които е запознат с техниката за тестване на мускулите,
описана тук. Този инструмент има впечатляващо практическо приложение и може да
изиграе не по-малко важна роля за развитието на обществото, отколкото което и да е
от основните открития на физиката до момента. Нека поговорим по-прагматично и
подробно какво би могло да означава това в ежедневието.
Тъй като измереното енергийно ниво на даден атракторен модел е пряко свързано с
нивото му на истинност, е възможно ясно да се разграничи истината от лъжата,
градивното от разрушителното, практичното и ефективното от неработещото и
разточителното. Можем да определим мотива, задачата и целта на всеки проект или
индивид. Вече няма защо да се подвеждаме по вълка в овча кожа.
Както видяхме, съзнанието реагира категорично, разграничавайки истината от
лъжата. Можете веднага да потвърдите това, като кажете истинската си възраст (да
речем, че сте на 43 години) – „Аз съм на 43 години”, и някой натисне протегнатата ви
настрани ръка. Тя ще бъде силна. Сега кажете: „Аз съм на 45 години” и ръката ви
веднага ще отслабне. Подобно на компютър, съзнанието просто отговаря с 0 или 1,
вярно или невярно. (Всички неясноти в процеса се дължат на начина на задаване на
въпроса, а не на механизма за отговор. Вижте Втора глава, Приложение Б и
изложеното по-долу.
Можем да определим нивото на истинност на всяко твърдение, мироглед или
съвкупност от знания. Можем точно да измерим истинността на всяко изречение,
параграф, глава или цяла книга, включително тази. 72 Можем надеждно да определим
собственото си ниво на съзнание или мотивация във всяко начинание.
Вече разполагаме с гледна точка за историята и социалните движения, която не е
била възможна никога досега. Политическите изследвания вече не са ограничени в
настоящето – можем да погледнем назад в историята, за да направим съответното
измерване – например да сравним Горбачов със Сталин, Троцки с Ленин и т.н.
Във всички тези упражнения кинезиологията изважда наяве скрития ред на нещата и
истинската му същност. Системата функционира в дух на самообразоване и
самонасочване. Всеки отговор води до следващия полезен въпрос с радост и
възходящо движение. Откриваме истината за себе си, защото въпросите са отражение
на собствените ни мотиви, цели и нива на осъзнатост. Винаги може да получим
полезна информация, като измерим енергийното ниво не на отговора, а на въпроса.
Говорейки за процеса, трябва пак да се върнем по-конкретно към някои аспекти на
задаването на въпроси. В това отношение прецизността е от първостепенно значение.
Въпросът може да бъде поставен например по следния начин: „Добро ли е това
решение?” Но какво имаме предвид под „добро”? Добро за кого и в какъв срок?
Въпросите трябва да бъдат много внимателно дефинирани. Това, което ние смятаме за
72
Вж. Приложение А.
68
добро или лошо, е напълно субективно. Вселената може да мисли нещо съвсем друго
по въпроса.
Много е важно с какъв мотив задаваме въпроса. Винаги питайте първо: „Мога ли да
задам този въпрос?” Никога не задавайте въпрос, освен ако не сте готови да чуете
отговора. Може да се окаже, че фактите доста се различават от това, което вярвате в
момента. Въпреки че е възможно човек да се разстрои емоционално, ако използва
метода неразумно, опитът показва, че щом продължи да следва линията на въпросите,
процесът на изследване ще разшири контекста и ще донесе изцеление. Да кажем, че
някоя млада жена провери твърдението: „Приятелят ми е честен” или „Той е добър за
моя живот” и отговорите са отрицателни. Тя ще се разочарова, когато установи, че
любовта му е егоистична, а интересът му е да я използва. Но тестването на
допълнителни твърдения ще ѝ даде решение:
„Сега, като знам това, си спестявам много нещастия” (Да).
„Мога да се поуча от този опит” (Да).
На по-ежедневно и практично ниво същата техника може да определи дали
намеренията зад дадена инвестиция са чисти, или дали може да се вярва на дадена
институция. Можем правилно да предскажем потенциала на новаторски разработки
както в маркетинга, така и в медицинските изследвания или инженерството. Можем да
тестваме мерките за безопасност, прилагани на големи петролни танкери. Можем
предварително да преценим целесъобразността на дадена военна стратегия. Можем да
установим кой е способен да управлява и да разграничим истинския държавник от
обикновения политик. Ако гледаме медиен репортаж, можем незабавно да определим
дали интервюиращият, или интервюираният казва истината и ако да, на какво ниво я
изразява. (Опитате ли това по време на някоя новинарска емисия, може да се
шокирате; много пъти всички изказващи се публични фигури лъжат.)
Искате да разберете дали е добре да купите тази кола втора употреба? Лесна работа.
Дали продавачът казва истината? Съвсем просто. Дали да заложите на новото си
влюбване? Дали този продукт е надежден? Може ли да се доверите на този служител?
Каква е степента на безопасност на това ново устройство? Какво е нивото на
характера, уменията и компетентността на конкретен лекар или адвокат? Кой е най-
добрият достъпен за вас терапевт, учител, треньор, майстор, механик или зъболекар?
Какви нива на съзнание са необходими за адекватно изпълнение на задълженията на
определени публични служби и какво е нивото на действащите на тези длъжности в
момента?
Възможността за незабавно разграничаване на истината от лъжата има голям
ползотворен потенциал за обществото. Ето защо намерихме за уместно в нашите
изследвания да документираме и проверим някои конкретни практически приложения
на метода.

СЪВРЕМЕННИ И ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ

Тъй като техниката веднага различава кои свидетелства са истинни и кои – неверни,
тя може да разреши фактологически спорове – например самоличността на дадени
извършители или местонахождението на изчезнали лица. Истината, залегнала в
основата на важни новинарски събития, може да бъде разкрита, било то по отношение
вината или невинността на дадени жертви и обвинители, или пък валидността на
исторически конспиративни теории и неразгадани мистерии, като изчезването на

69
Амелия Еърхарт, отвличането на Линдберг и т.н. Изказванията в медийни репортажи и
по време на изслушвания в Сената могат да бъдат проверени за секунди.

ИЗСЛЕДВАНИЯ В МЕДИЦИНАТА

Неуспехът да се изкоренят някои заболявания или да се открие лечение за тях, често

се дължи на факта, че разумът ограничава сам себе си. Грешните отговори често ни
отклоняват от търсенето на истинските причини. Например в момента битува догмата,
че тютюнът причинява рак. Нашето изследване обаче установи, че биологично
отглежданият тютюн усилва мускулите, докато комерсиалният ги отслабва. Преди
1957 г. тютюнът не се считаше за канцерогенен, но днес вече е такъв в резултат на
химикалите, въведени в неговото производство по онова време. Има и други решения
за рака на белия дроб на пушачите. Изследванията, публикувани в списание Science
през 1995 г., показват, че един грам витамин С на ден предотвратява увреждането на
клетките от тютюнопушенето. Друго решение е да се идентифицират и премахнат
канцерогенните химикали от производствения процес.

НАКАЗАТЕЛНО ПРАВОСЪДИЕ И
ПОЛИЦЕЙСКА РАБОТА

Очевидно при всяко съдебно разследване е важно да се знае дали свидетелят лъже.
Но не по-малко важно е да се установи дали обвинението прикрива доказателства и
дали заключението на съдебните заседатели е било подправено (а също и дали изобщо
тези заседатели са в състояние да разберат доказателствата).
Едно от най-интересните приложения на техниката е за престъпления, при които
няма свидетели и решението зависи единствено от това на кого ще повярваме – на
твърденията на обвинителя или на обвиняемия. Подходящ пример тук са обвиненията
срещу известни личности за сексуални посегателства. Публичните фигури са лесна
мишена за политически имиджови убийства и в нашето общество, в което медиите
третират обвинените като доказано виновни, те се нуждаят от публична защита не по-
малко от самите обвинители.

СТАТИСТИКА И МЕТОДОЛОГИЯ:
ПЕСТЕНЕ НА ВРЕМЕ

Големи финансови суми и много време се хвърля за събиране на данни с цел

документиране на неща, които могат да бъдат разпознати лесно и за минути.
Например, за да „докажем” на скептиците надеждността на самия кинезиологичен
метод, трябваше да преминем през следните процедури: (1) 15 различни малки групи с
общо 360 субекта бяха тествани както с положителни, така и с отрицателни стимули;
(2) 7 големи групи с общо 3 293 доброволци бяха тествани по подобен начин; (3) 325
субекта бяха тествани индивидуално; (4) 616 психиатрични пациенти бяха тествани в
групи и индивидуално. В резултат на всичко това хипотезата за невалидност на метода
бе отхвърлена.
Традиционните методологии са безразлични към този резултат.

70
 ПОЛИТИКА И УПРАВЛЕНИЕ

Дали нашите лидери говорят истината? Дали дадена политическа фигура спазва
Конституцията на Съединените щати, или злоупотребява с нея с цел лична облага?
Има ли определен кандидат уникалната способност да отговори на изискванията на
длъжността, която желае? Дали дадена държавна агенция или говорител тълкуват
фактите коректно? Дали предложената политика всъщност ще реши проблема, към
който е насочена? Вече съществува начин да се намери по-точен отговор на подобни
практически въпроси. Фактологията в политическите дебати и публичните обръщения
може да бъде проверена, а предложеното законодателство може да бъде оценено от
по-ясна гледна точка. Програмите, които си струват, могат да бъдат определени с
точност, а неефективните програми да отпаднат.

ТЪРГОВИЯ

Възможно е да се установи какви са проблемите в даден бизнес или индустрия и да

се решат, без да се рискува прахосването на финансови ресурси за експерименти.
Пълният анализ на даден бизнес започва с измерване на настоящите и минали нива на
мотивацията и способностите на всички, които са заинтересовани от неговото
просъществуване. След това може да се определи нивото, което трябва да бъде
достигнато от различните отдели за осъществяване на успех.
По подобен начин могат да бъдат оценени политики, персонал, продукти,
консумативи, реклама, маркетинг и процедури за наемане на служители. След това да
бъдат изследвани различни пазарни стратегии, без да се инвестира в скъп пазарен
анализ. Така се запазва бизнес капиталът, като същевременно се спестява огромно
време и енергия.
Имайте предвид, че в търговията, както и в политиката, истината не е еднозначна.
Общоприето е да се подразбира, че ако нещо осигурява пазарно предимство,
честността остава на заден план. Удобната съвест по отношение на преувеличените
твърдения, блъфът и бялата лъжа са част от пазарния дрескод, точно както и костюмът
и вратовръзката. (Всъщност е много интригуващо, че обикновено според
кинезиологичния анализ, щом човек облече костюм и вратовръзка, трябва да
престанем да му вярваме, независимо че допреди е бил достоен за доверие!)
Всичко това отваря много възможни приложения на кинезиологичния тест в
ежедневния бизнес – например, за да се установи дали дадена сметка или фактура е
точна. Надутата сметка, както и лошото качество или изработка отслабват ръката на
всеки тестван субект.
Измамите и имитациите стават лесно откриваеми – с помощта на тази техника може
бързо да разграничим кой чек, скъпоценен камък или произведение на изкуството е
фалшификат.

НАУКА И ИЗСЛЕДВАНИЯ

Лесно може да се прецени нивото на истинност на всяка научна статия, експеримент

или теория. Това е голям потенциален актив за научната общност и обществеността
като цяло. Ползите от дадено изследователско направление могат да бъдат установени
предварително, както и доколко си струват неговите алтернативи. От практическа
71
стойност е и изследването на финансовата страна на научните проекти, способностите
на изследователите и адекватността на оборудването.
Анализът на критичния фактор може да открие в коя точка в системата може да се
постигне най-голям ефект с най-малко усилие. Съвременната техника за прогнозиране
и проучване на алтернативни предложения е компютърната симулация, с всичките си
сложни и несигурни променливи. Присъщите на логическите схеми ограничения обаче
могат да бъдат преодолени чрез кинезиологичната употреба на най-сложния компютър
в света – човешката нервна система. Според квантовата нелокалност отговорите на
всеки възможен въпрос присъстват навсякъде – нещо, което само̀ по себе си е
достатъчно, за да обърка конвенционалния компютър.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

В медицината може да се провери доколко е точна дадена диагноза, както и дали

предписаното лечение е ефективно. Техниката е ценна и при психологически
проблеми, тъй като помага бързо да установим причината за разстройството. Тук
подходящ пример е една спорна в момента изследователска област – така наречените
потиснати детски спомени за предполагаемо сексуално насилие. Благодарение на
кинезиологичния тест е възможно бързо да разграничим фактите от фалшивите
спомени, които са резултат от внушение. Фройд заключава, че повечето разкази за
сексуално насилие над деца, с които се е сблъсквал, са плод на истерия и накрая
изобщо престава да им вярва.
Кинезиологичният тест се използва в помощ на медицински диагнози и научни
изследвания. Той не страда от присъщите на двойно слепите експерименти
ограничения – те могат да доведат точно до вида грешки, които би трябвало да се
предотвратят. Статистиката не може да се използва като заместител на истината. Тъй
като биологичните процеси и човешкото поведение са твърде сложни явления, твърде
лесно може да ни се привиди, че близките, предшестващи ги елементи са техни
причини. Истинската причина обаче може да бъде невидимото действие на атракторно
поле, което привлича съответното бъдеще.

ОБРАЗОВАНИЕ

Тестването на книгите във вашата библиотека дава дълбоко показателен резултат.

Просто ги задръжте над слънчевия си сплит и накарайте някой да изпробва
мускулната ви сила. Така ще разделите книгите си на две купчини. Ако размислите
върху разликите между двете, може да стигнете до важно откровение – мнозина
тестващи намират това преживяване за едно от най-ценните в живота си. (Някои
оставят за известно време книгите на купчини, за да си вземат добра поука.)
Може да научите не по-малко неща, ако опитате същата процедура с музикалната си
колекция. В отрицателната купчина ще се озоват насилственият, сексистки рап и
хевиметълът. Положителната купчина ще съдържа класическа музика, класически рок
(включително „Бийтълс”), много кънтри музика (изненадващо, замерванията
обикновено я позиционират на 520 – сърдечните вълнения), реге, популярни балади и
т.н.

ДУХОВНОСТ
72
 Въпреки че настоящата глава се занимава предимно със светските приложения на
кинезиологичното тестване, трябва да се отбележи, че то има и дълбоко духовна
употреба. Можем например да проверим различните твърдения: „Аз съм тяло” и „Аз
имам тяло”. Ако продължим да задаваме подходящите, произтичащи от тази тема
въпроси, може да се освободим от най-базовите човешки страхове. Всички
ограничаващи дефиниции на нашето същество създават страх, защото ни правят
уязвими. Възприятията ни се изкривяват от начина, по който се самоопределяме,
идентифицирайки се със създадените от нас ограничения. Грешката възниква, когато
се придържаме към убеждението, че аз съм „това”. Истината се разкрива, когато
видим, че човек има „това” или прави „това”, но не е „това”.
Съществува голяма свобода в осъзнаването, че имам тяло и ум, а не съм това мое
тяло или ум. След като страхът от смъртта бъде преодолян, преживяваме живота по
съвсем различен начин, тъй като този страх е в основата на всички останали. Малко
хора знаят какво е да живееш без страх, но отвъд него се изпълваме с радост, защото
смисълът и целта на съществуването стават прозрачни. След това осъзнаване животът
започва да тече без усилие и източниците на страдание се изпаряват яко дим;
страданието не е нищо друго освен цената, която плащаме за вкопчването си в нещата.
Емпиричният подход обаче играе роля дори в духовните търсения. Американците са
изключително наивни по отношение на духовните учители отчасти защото духовното
търсене тук няма дълга традиция, както в по-старите култури. Фактът, че светът
изобилства от псевдоучители [гуру], е добре известен в Индия, но американците не
разпознават лесно техния цинизъм. От Индия се роят множество самозванци, които
идват на Запад и подмамват тукашните наивни духовно търсещи с впечатляващо
представяне. Новите ученици с детинско доверие напускат семейството и огнището,
продават притежанията си и тръгват да следват харизматичния духовен мошеник към
сигурно разочарование. Някои от тези „гурута” са невероятно хитри и много
убедително имитират искреност; те често подмамват дори хора, напреднали в
търсенето. Това е духовно съблазняване. Истината и лъжата във фалшивото учение са
примесени в примамлив пакет. Той звучи достоверно, ако не сме способни да видим
неправилния контекст, който го изкривява.
В Индия редовно разкриват случаи на подобна духовна експлоатация. Там гладните
за медийно внимание измамници не получават внимание и уважение и често, ако се
върнат, биват задържани под домашен арест от полицията. Такива „учители” могат да
причинят ужасни страдания и трагедии. В клиничната практика най-тежките депресии
се наблюдават при хора, които са били обект на духовна измама. Разочарованието и
болката в такива случаи са далеч по-тежки от други случаи на загуба в живота, а
възстановяването невинаги е възможно.
Чарът на всички лъжепророци се крие в тяхната убедителност. Ала използването на
метода за тестване, описан тук, осигурява надеждна защита срещу подобна измама. В
това отношение е много показателно да гледате телевизионни проповедници с
изключен звук и някой да ви тества. Фалшивите гурута също причиняват сериозна
слабост в мускулите. Сякаш Вселената смята духовното изнасилване за особено тежка
простъпка.
А какво да кажем за истинския учител? На първо място, негов принципен
отличителен белег е, че никога не контролира живота на когото и да било по какъвто и
да било начин. Вместо това просто обяснява как да напреднем в съзнанието. Ако

73
направим тест, ще открием, че Майка Тереза, получила световно признание чрез
връчване на Нобелова награда, е на ниво 700. Същото важи и за общопризнатия
индийски духовен светец Рамана Махарши, който почина през 1950 г. (Той влиза в
състояние на просветление на 16-годишна възраст, никога не напуска планината, в
която е живял, и води скромен живот, отбягвайки пари, престиж и последователи. Би
останал анонимен, ако разказът на един известен британски писател за просветеното
състояние на Махарши не довежда при него търсещи хора от цял свят.)73
В никоя област духовните измами не са разпространени толкова, колкото сред
екстрасенсите и онези, които претендират, че говорят от името на духовни същества.
Много е полезно да проверите нивото на тяхната истинност, както и нивото на
„източника” от „другата страна”. Понякога такива хора предават информацията на
изненадващо високо ниво. Когато тяхната истина е на ниво 500 (Любов), си струва да
я слушаме независимо от нейния произход, тъй като неспособността ни да обичаме, е
в основата на повечето човешки проблеми. Над 500 притежанията и светските нужди
губят своето значение, поради което истинските учители нито търсят, нито желаят
материална печалба.
Удачното използване на метода винаги ще ни помогне да научим повече за себе си и
да растем. Процесът може да ни изпълни със състрадание към хората, показвайки как
всички се боричкаме със слабостите на човешката природа. Всеки е бил осакатен в
някаква област и напредва по пътя – някои са пред нас, а други – отзад. Извървените
стъпки са старите житейски уроци, а напред ни чакат нови.
Няма за какво да се чувствате виновни и няма какво да вините. Няма кого да мразите,
но има неща, които е по-добре да избягвате – ще става все по-очевидно кои улици са
задънени. Всеки е избрал своето ниво на съзнание, но и не е можел да постъпи
другояче. Можем да стигнем „там” само от „тук”. За да направим скок, ни е нужна
съответната платформа, от която да се отблъснем. Болката съществува, за да насърчава
еволюцията; кумулативният ѝ ефект най-после ни принуждава да тръгнем в нова
посока, въпреки че механизмът на промяна може да е много бавен. Колко пъти е
необходимо да ударим дъното, преди да си научим урока? Понякога е нужно да го
направим хиляди пъти и това е причина за огромното човешко страдание – толкова
голямо, че е невъзможно човек да го проумее. Цивилизацията напредва бавно,
сантиметър по сантиметър.
Интересно е да се използва техниката за преоценка на изкупителните жертви на
нашето общество – например да се калибрира настоящото ниво на истинска мощ на
ООН и след това да си зададем въпроса какво ниво е нужно, за да може тази
организация да върши успешно работата, за която е създадена. Когато видим тези
несъответствия, изразени в ясни цифри, може да спрем да виним отделни лица и
институции, осъзнавайки, че те често просто нямат мощта, необходима за изпълнение
на задачите си.
Осъждането, както и вината изчезват, щом дойде разбиране. Става ясно, че винаги,
когато осъждаме друг, всъщност осъждаме себе си. Тогава се отваря пространство за
по-дълбоко осмисляне на живота.
Нещата губят способността си да ни нараняват, ако бъдат извадени на светлина.
Тогава вече нищо няма нужда да остава скрито. Всяка мисъл, действие, решение или
чувство създава водовъртеж във взаимосвързаните, балансиращи се, непрекъснато
движещи се енергийни полета на живота, които оставят вечна следа. Когато за първи
73
Вж. Brunton, 1984.
74
път стигнем до това осъзнаване, може да се объркаме, но после ни действа като
трамплин за бърза еволюция.
В тази взаимосвързана вселена всяко подобрение, което внасяме в своя личен свят,
подобрява света като цяло. Всички се носим по водите на колективното съзнание на
човечеството така, че каквото и да добавим към него, се връща към нас. Когато
полагаме усилия да дадем своя принос към живота, ние увеличаваме общата
плаваемост. Това, с което му служим, автоматично ползува всички нас, защото всички
сме част от него. Ние сме самият живот. Научен факт е, че това, което е добро за теб, е
добро и за мен.
Само̀ по себе си доброто, внимателно отношение към мен и всичко живо е най-
мощната преобразяваща сила. То не провокира реакции, няма лоши страни и никога не
причинява загуба или отчаяние. То увеличава личната ни мощ, без да се налага да
заплащаме цена за това. Но за да бъде тази мощ максимална, добротата не може да
прави изключения, нито пък да се практикува с очакване за някаква егоистична
награда. Въздействието на доброто отношение е колкото мащабно, толкова и
деликатно.
Тъй като живеем във вселена, в която „нещата, които са подобни едно на друго, се
събират заедно” и „краставите магарета се надушват”, ние привличаме към себе си
това, което излъчваме. Последиците от нашата доброта могат да ни настигнат по
неподозиран начин. Да кажем, че сме били внимателни с човека, който отговаря за
асансьора, и една година по-късно услужлив непознат спира, за да ни помогне на
безлюдна магистрала. При видимите явления няма пряка причинно-следствена връзка
между „това” и „онова”. Процесът е различен – промяната в мотивацията или
поведението ни действа върху поле, което след това създава повишена вероятност за
положителен отклик от околната среда. Когато работим върху себе си, ние все едно
трупаме вложения в банкова сметка. От тази банка обаче не можем да теглим по
собствена воля. Разпределението на вложените в нея ресурси се определя от фино
енергийно поле, което чака определен катализатор, за да ги изстреля обратно в живота
ни.
Дикенсовата „Коледна песен” разказва историята на целия ни живот. Ние всички сме
като Скрудж; но всички сме и Малкия Тим. Има области, в които сме егоисти и
неумели. Жертви сме като Боб Крачит и сме възмутени моралисти като госпожа
Крачит, която отказва да вдигне наздравица за Скрудж. Призракът на миналите
Коледи преследва целия ни живот. Духът на предстоящите Коледи ни приканва да
направим избор, който ще подобри както нашето собствено съществуване, така и това
на другите. (Между другото, ако замерим енергийното ниво на Коледа – 535 – става
очевидно, че мощта на този празник идва от самото човешко сърце.)
Всички пътища на изследване и тестване на твърдения водят до един и същ краен
отговор. Установяваме, че няма нищо тайно и истината е открита, навсякъде около
нас. Това е ключът към просветление както по отношение на най-простите
практически дела, така и по отношение на съдбата на човечеството. Ако изследваме
ежедневния си живот, може да открием, че всичките ни страхове се основават на
лъжи. Изцелението на всичко, било то видимо или невидимо, представлява замяната
на фалшивото с истинно.
Накрая всеки, който прави свои изследвания с помощта на кинезиологичния метод,
ще стигне до последния, най-голям въпрос: „Кой съм аз?”.

75
 ОСМА ГЛАВА.
Източникът на истинската мощ
Нашето изследване цели придобиването на практическо (а не научно или
философско) разбиране, въпреки че, ако направим кратък анализ на разликите между
прилагането на сила и истинската мощ, веднага можем да направим някои философски
заключения. От практическа гледна точка, преди да продължим, трябва да разберем
какъв е вътрешният източник на мощ и как функционира той. На какво се дължи тя?
Защо напъните на силата в крайна сметка винаги поддават пред мощта?
В това отношение Конституцията на Съединените щати предоставя благодатна почва
за изследване. Замереното ниво на този документ е около 700. Преминем ли през него
изречение по изречение, ще откроим източника на мощта: това е идеята, че хората са
равни, понеже всички са създадени от Бог; че човешките права са неизменна част от
творението и следователно – неотменими. Интересното е, че именно тази концепция е
била източникът на мощ на Махатма Ганди.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ НАСИЛИЕ И МОЩ

Ако изследваме темата, ще видим, че мощта произтича от смисъла. Той има общо с
мотивацията и принципите. Мощта винаги е свързана с това, което утвърждава
значимостта на самия живот. Тя допада на онази част от човешката природа, която
наричаме благородна, за разлика от силата, която допада на това, което наричаме
просташко. Истинската мощ е привлекателна за това, което издига, изгражда
достойнството и облагородява. Прилагането на сила винаги се нуждае от оправдание,
докато мощта не изисква подобно нещо. Насилието е свързано с частичното, а
истинската мощ – с цялото.
Ако анализираме същността на прилагането на сила, ще стане очевидно защо то
винаги отстъпва пред истинската мощ. Това се дължи на един от основните закони на
физиката. Тъй като прилагането на сила автоматично създава противодействие, тя по
дефиниция има ограничен ефект. Можем да кажем, че силата е движение – тя се
движи от тук натам (или поне се опитва) в посока срещу противодействието. Мощта
обаче е неподвижна. Тя е като поле, което стои на мястото си и не се движи.
Гравитацията например не се движи срещу нищо. Нейната сила движи всички обекти
в своето поле, но самото гравитационно поле не се движи.
Силата винаги се движи срещу нещо, докато мощта не се движи срещу нищо. Силата
е частична, непълна и следователно трябва постоянно да се захранва с енергия. Мощта
е цялостна и пълна сама по себе си и не изисква нищо отвън.
Мощта не предявява изисквания; няма нужди. Тъй като силата има ненаситен апетит,
тя постоянно консумира. За разлика от нея, мощта енергизира, дава, зарежда и поддър-
жа.
Мощта дава живот и енергия – силата ги отнема. Когато сме изпълнени с мощ, ще
забележим, че тя носи състрадание и ни кара да се чувстваме позитивно по отношение
на себе си. Силата ни подтиква към осъдителни преценки и ни кара да се чувстваме
зле по отношение на себе си.
Прилагането на сила винаги създава друга сила с противоположно действие; нейният
ефект е по-скоро да поляризира, отколкото да обединява. Поляризацията води до
76
конфликт; следователно силата винаги идва на висока цена. Тъй като подтиква към
поляризация, тя неизбежно поражда разделение от типа победа/загуба; и понеже
винаги някой губи, възниква вражда. Бидейки постоянно изправена пред врагове,
силата налага необходимост от постоянна отбрана. Отбраната неизменно струва
скъпо, независимо дали на пазара, в политиката, или международните отношения.
Търсейки източника на мощ, забелязахме, че тя е свързана със смисъла, а той пък –
със значимостта на самия живот. Силата е недодялана, буквалистична и подлежи на
оспорване. Ето защо има нужда от доказателства и подкрепа. Източниците на мощ
обаче са неоспорими и не подлежат на доказване. Това, което е очевидно от само себе
си, не е спорно – например, че здравето е по-важно от болестта, че животът е по-важен
от смърт-та, че честта е за предпочитане пред безчестието, че вярата и доверието са за
предпочитане пред съмнението и цинизма, че конструктивното е за предпочитане пред
разрушителното. Всички тези твърдения са очевидни и не подлежат на доказване. В
крайна сметка единственото, което можем да кажем за източника на мощ, е, че той
просто „е”.
Всяка цивилизация се характеризира с типичните за нея принципи. Ако те са
благородни, тя успява; ако са егоистични, се срива. Терминът „принципи” може да
звучи абстрактно, но той действа съвсем реално. Изследваме ли принципите, ще
установим, че битуват в невидимо поле в съзнанието. Въпреки че можем да посочим
реални примери за честност, самата честност като организиращ принцип, който е от
основно значение за цивилизацията, не съществува самостоятелно извън нас, в
заобикалящия ни свят. Следователно истинската мощ произтича от самото съзнание;
това, което виждаме, е видимо проявление на невидимото.

***

Гордост, преследване на благородни цели, правене на жертви в името на качеството

на живот – счита се, че всички те са вдъхновяващи и осмислят живота. Но това, което
всъщност ни вдъхновява във физическия свят, са нещата, в чиято символика
разпознаваме дълбок смисъл. Тези символи привеждат мотивацията ни в хармония с
абстрактните принципи. Символът може да отвори път за голяма мощ поради
принципа, който е залегнал в нашето съзнание.
Смисълът е толкова важен, че когато животът загуби смисъл, хората често
извършват самоубийство. Първо изпадат в депресия; а ако животът стане достатъчно
безсмислен, съвсем се отказват от него. Силата служи на преходни цели; когато те
бъдат постигнати, оставаме с празнотата на безсмислието. Мощта обаче е способна да
ни осигури безкрайна мотивация. Ако например сме посветени на благото на всеки, с
когото общуваме, животът ни никога не може да изгуби смисъл. Ако обаче основната
ни цел е финансовият успех, какво става, след като го постигнем? Това е една от
основните причини за депресия сред хората на средна възраст.
Разочарованието на празнотата е породено от неспособността да приведем живота си
в съответствие с принципите, генериращи мощ. Полезна илюстрация в това отношение
са великите съвременни музиканти, композитори и диригенти. Те често продължават
продуктивната си кариера след 80- и 90-годишна възраст, имат деца и живеят активно
до дълбока старост!74 Животът им е посветен на създаването и въплъщаването на

74
Това е специална изследователска област, за която Даймънд пише в „Поведенческа
кинезиология”, 1979.
77
красотата, която е носител и изразител на огромна мощ. Клиничният опит показва, че
хармонизирането с красотата е свързано с дълголетие и енергичност. Тъй като
красотата е следствие от творчеството, дълголетието е често срещано явление във
всички творчески професии.

НОВИ ПАРАДИГМИ

Науката изхожда от философската позиция на позитивизма, основана на

презумпцията, че реално е единствено това, което е количествено измеримо.
Източниците на мощ обаче са невидими и нематериални. Грешката на логическия
емпиризъм е видна в базовата му презумпция. Твърдението, че нищо не е реално,
освен ако е измеримо, само̀ по себе си е абстрактно, нали? То не се опира на нищо
осезаемо, видимо или измеримо; аргументът за осезаемост сам по себе си произлиза от
нематериалното.
Дори позитивистката позиция да бе валидна, кой би искал да живее без гордост, чест,
любов, състрадание или доблест? Нека се занимаем с нея, въпреки че може да доведе
само нещастие.
Има ли мощта някаква осезаема, материална база? Дали изхожда само от
неопределимото, мистичното, философското, духовното, или абстрактното? Може ли
да узнаем за мощта нещо, в което хората, ориентирани единствено към света на лявото
мислене, да намират смисъл? Независимо че сложността на лявото мислене е сравнима
с тази на компютърна система, то е способно само на чисто механични измервания.
Преди да продължим, нека си припомним, че и най-модерните машини с изкуствен
интелект в света не са в състояние да изпитват радост или щастие. Силата може да
донесе удовлетворение, но само истинската мощ носи радост. Победата над другите ни
кара да чувстваме удовлетворение, но победата над самите нас ни изпълва с радост.
Както показаха предишните глави, сега подобни качества могат не само да бъдат
измерени, но и точно калибрирани. За да направим този факт по-разбираем за разума,
нека продължим с преглед на някои лесно разбираеми концепции от по-сложната
теоретична физика.
Не трябва да се плашим от тези понятия; напротив, практическата им роля в
ежедневието, макар и изключително значима, е съвсем проста. Не е нужно да
разбираме молекулярната структура на каучука, за да се възползваме от гумите на
нашите автомобили. Въпреки че теорията на Айнщайн за относителността, теоремата
на Бел и т.н. се доказват по сложен начин, те могат да бъдат изказани с две-три лесно
разбираеми изречения.
Няколко наскоро дефинирани концепции имат отношение към разбирането на
истинската мощ. Едната е теорията на физика Дейвид Бом, която гласи, че съществува
както видима, така и невидима вселена.75 Тази идея няма нужда да ни плаши; много от
нещата, които ползваме ежедневно – като рентгенови лъчи, радио- и телевизионни
вълни, също не се виждат. „Сгънатата” вселена е паралелна на видимата „разгъната”
вселена, като разгънатата не е нищо друго, освен проявление на сгънатата,
невидимата.
Така например спечели подкрепа идеята за изграждане на най-високата сграда в
света – в резултат една невидима концепция се превърна в „Емпайър Стейт Билдинг”
във видимия свят. Сгънатата вселена е свързана със съзнанието на човека създател,
75
Темата е разгледана подробно в „Холографската парадигма и други парадокси” на Вебер, 1982.
78
тъй като в него възниква вдъхновение. Бом казва, че смисълът свързва ума и
материята като противоположните страни на една монета. 76 Друга полезна концепция
е понятието на Рупърт Шелдрейк за морфогенетични полета, или М-полета. 77 Тези
невидими структуриращи модели действат като енергийни шаблони за
формообразуване на различни нива в живота. Именно поради индивидуалния характер
на М-полетата представителите на един биологичен вид са идентични. Нещо подобно
на М-полетата съществува и в енергийните полета на съзнанието, в основата на
мисловните модели и образи. Това явление се нарича „формираща причинно-
следствена връзка”. Чрез широкомащабни експерименти е установено, че М-полетата
подпомагат процеса на учене.78
Когато сър Роджър Банистър подобри рекорда, като пробяга една миля за по-малко
от четири минути, той създаде ново М-поле. В човешкото съзнание доминираше
вярата, че границата на човешките възможности в бягането на една миля е четири
минути. След като беше създадено новото М-поле, много бегачи изведнъж започнаха
да пробягват разстоянието за по-малко от четири минути. Това се случва всеки път,
когато човечеството направи пробив и навлезе в нова парадигма, независимо дали
става въпрос за летене (М-поле, създадено от братята Райт), или за възстановяване от
алкохолизма (М-поле, създадено от Бил Уилсън, основателят на „Анонимни
алкохолици”). След като бъде създадено ново М-поле, всички, които повторят
постижението, увеличават силата на полето.
Известен факт е, че често в съзнанието на хора на различно място едновременно
възникват нови идеи. По някакъв начин М-полето действа като организиращ принцип,
като общо магнитно привличане. М-полето не трябва да се движи никъде – то е
постоянното енергийно поле, което присъства навсякъде. След като бъде създадено,
моделът му става общодостъпен в цялата невидима вселена.

ТЕОРИЯ НА ХАОСА

Следващата концепция, която трябва да разгледаме по-подробно, е теорията на

хаоса (нелинейна динамика). Първото ѝ приложение беше в метеорологията. През
вековете в тази област се е установил консенсус, че климатичните условия нямат
предсказуем математически модел (точно както беше установено и че не съществува
начин да се докаже математически кога капката ще капне от крана или дори да се
обясни как се образува тя). Хаосът е просто маса привидно безсмислени данни –
например точки – в които човек не може да види какъвто и да е закономерен модел.
Благодарение на развитието в технологиите беше установено, че компютърният анализ
открива вътрешни структурни модели там, където е налице привиден хаос – това,
което ни изглежда несъгласувано, всъщност притежава вътрешна съгласуваност.
Анализът разкрива модели, които често изглеждат като сгъната на две осмица с
ефект на фуния, така че тяхната графика има повторяема геометрична конфигурация.
Науката стига до това, което мистиците са твърдели през вековете: че Вселената

76
Bohm, D., Brain/Mind Bulletin, 10:10, May 27,1985.
77
Вж. Sheldrake, 1981.
78
Шелдрейк призова за по-публичен подход към научните изследвания. В резултат бяха раздадени
награди за експериментални тестове, които потвърждават хипотезата – в САЩ (10 000 щатски
долара) и Великобритания (250 британски лири). Експериментът с морзова азбука подкрепи теорията
и е публикуван от Малберг в Brain/Mind Bulletin, 10:12, 8 юли 1985 г.
79
наистина е съгласувана, единна и организирана въз основа на обединяващи модели.79
Нелинейната динамика потвърди, че във Вселената всъщност няма хаос; привидният
хаос се дължи на ограниченията на възприятието. Това откровение бе обезпокоително
за хората, които функционират главно с левия мозък, но изглеждаше очевидно за тези,
които се опират повече на десния. Творчески настроените хора пишат, рисуват,
извайват или проектират това, което вече виждат в своето съзнание – в края на
краищата, човек не танцува чрез логика, а чрез чувства. Ние правим избора си въз
основа на своите ценности, а те са свързани с вътрешни модели.
Представата за причинно-следствена връзка, възприета от основните науки, е
последователност от типа А >> В >> С. В тази схема на материалния детерминизъм
нищо не е истински самостоятелно, а е резултат от нещо друго. Ето защо всичко е
ограничено; тази система всъщност дефинира света на силата. Сила А води до Сила В
и се предава на Сила С, която има последствие D. D, от своя страна, слага начало на
друга поредица от верижни реакции, и така до безкрай. Това е светът на левия мозък,
монотонен и предсказуем. Въз основа на тази ограничена парадигма функционират
конвенционалните науки. Тя е позната, контролируема, поддаваща се на графично
изобразяване, но нетворческа. Определя се от миналото и следователно е ограничена
от него. Това не е светът на гения, но за мнозина създава усещане за безопасност. Това
е светът на производителността и практичността, който за креативните хора изглежда
муден, прозаичен и невдъхновяващ.
Едно е да си представим „Емпайър Стейт Билдинг”, съвсем друго е да осъществим
тази представа. За да може нещо да се осъществи, се изисква мотивация. Тя идва от
смисъла. Следователно видимият и невидимият свят са свързани помежду си, както
вече показахме:

Тук виждаме концепцията ABC, която в невидимата, сгъната вселена ще активира

проявление във видимия свят, за да доведе до А >> В >> С. По този начин видимият
свят се създава от невидимия свят и следователно се влияе от бъдещето. 80
Способността на невидимата концепция да се материализира, се основава на
собствената си сила. Можем да кажем, че десният мозък е „приемник на модела”, а
левият „го прави видим”. ABC може да бъде атрактор с високо или ниско енергийно
ниво. Очевидно някои понятия и ценности притежават по-голяма сила от други.
(Досега науката е установила само, че атракторите могат да имат или високо, или
ниско енергийно ниво.)
79
Взаимната зависимост и взаимопроникването на всички неща са видими, когато възприятието
излезе извън рамките на дуалността. Единството е от първостепенно значение за всички основни
религии и духовни учения и се възприема като абсолютната реалност, която стои в основата на
всички форми.
80
Вж. Land and Jarman, 1992.
80
 Просто казано, мощните атракторни модели увеличават мускулната ни сила, а
нискоенергийните ни карат да отслабваме. Някои идеи така отслабват мускулите на
човека, че е достатъчно той само да си помисли за тях, за да не може изобщо да
задържи ръката си вдигната встрани. Други концепции са толкова мощни, че когато
субектът си ги представи, няма начин да свалим ръката му, колкото и силно да
натискаме. Това се наблюдаваше повсеместно в клиничните тестове. Мощните модели
са свързани със здравето, слабите модели са свързани със заболявания и смърт. Ако
мислите за прошка, ръката ви ще бъде много силна, но ако държите на отмъщението,
ръката ви ще отслабне.
За нашите цели е достатъчно просто да разберем, че мощта увеличава мускулната
сила, докато силата я намалява. Любовта, състраданието и прошката, които някои хора
погрешно смятат за склонност към покорство, всъщност ни изпълват с дълбока мощ.
Отмъщението, преценките и осъждането пък неизбежно ни отслабват. Клиничен факт
е, че в дългосрочен план слабите не могат да надделеят над силните, независимо че
моралът е на тяхна страна. Това, което е слабо, пада от само себе си.
През цялата човешка история хората с голяма мощ са били онези, които са се
хармонизирали изцяло с мощните атрактори. Всички те редовно са заявявали, че
проявената чрез тях сила не е лично тяхна и са я отдавали на нещо по-голямо от себе
си.
Посланието на всички велики учители през историята на човечеството е само едно и
те са го повтаряли многократно, на всякакви езици и по всяко време. То е просто:
откажете се от слабите атрактори и изберете мощните.
Изследвайки атракторите, ще забележим, че някои слаби модели често имитират
(само привидно) по-мощни модели. Тях ще наречем имитатори. Те са причината
германският народ по времето на Третия райх да се заблуди, че водената от властта
политика е патриотична. Демагогът или фанатикът се опитва да ни накара да
повярваме, че имитаторите са автентични. За тази цел демагозите си служат много с
реторика. Ала хората, които действат от позиция на мощ, няма нужда да говорят кой
знае колко.

81
 ВТОРА ЧАСТ.
РАБОТА

ДЕВЕТА ГЛАВА.
Модели на мощ в човешките нагласи
Способността да се прави разлика между моделите с висока и ниска енергия, е
въпрос на начин на възприятие и проницателност, които повечето от нас усвояват чрез
болезнени опити и грешки. Неуспехът, страданието и в крайна сметка заболяванията
са резултат от влиянието на слабите модели. Успехът, щастието и здравето се дължат
на мощните атракторни модели. Затова си струва да отделите няколко минути, за да
прегледате изложения по-долу списък с противоположни модели, съставен чрез
кинезиологично проучване и замерване. Той е изчерпателен и може да се използва
като образователен инструмент, действащ на принципа на достигане на завършек.
Размисълът върху множеството противоположни двойки качества може да провокира
процес на повишаване на съзнанието и постепенно осъзнаване на моделите, действащи
във взаимоотношения, бизнес дела и различни други взаимодействия, изплитащи
тъканта на живота. Вляво са изредени прилагателните, отговарящи на мощните
(положителни) модели, замерени над 200; отдясно са слабите (отрицателни) модели,
замерени под 200.

Над 200 Под 200

Изобилие Излишество
Приемащ Отхвърлящ
Признаващ Отричащ
Естетичен Кичозен
Любезен Покровителстващ
Позволяващ Контролиращ
Оценяващ Завистлив
Одобряващ Критичен
Привлекателен Съблазнителен
Авторитетен Догматичен
Осъзнат Потънал в мисли
Уравновесен Краен
Красив Помпозен
Да бъдеш Да притежаваш
Вярващ Настояващ
Блестящ Умник
Откровен Пресметлив

82
Безгрижен Фриволен
Затруднен Възпрян
Благотворителен Прахоснически
Радостен Вманиачен
Милея Ценя
Защото избирам Защото трябва
Цивилизован Формален
Загрижен Осъдителен
Помиряващ Неотстъпчив
Уверен Арогантен
Изправяне лице в лице Агресия
Съзнателен Неосъзнат
Грижовен Разглезващ
Конструктивен Деструктивен
Съревноваващ се Конкурентен
Смел Безразсъден
Защитаващ Нападателен
Демократичен Диктаторски
Честен Законов
Отдаващ почит Идолизиращ
Смирен Свит
С чувство за хумор Навъсен
Правдив Праведен
Находчив Шмекер
Вдъхновен Отегчителен
Целенасочен Пресметлив
Интуитивен Буквалистичен
Изобретателен Прозаичен
Приканващ Настойчив
Участващ Обсебен
Радостен Предаден на удоволствията
Справедлив Наказващ
Благ Жесток
Водещ Принуждаващ
Освобождаващ Ограничаващ
Дългосрочен Моментен
Верен Шовинист
Милостив Мека Мара
Скромен Надут
Естествено Изкуствено
Благороден Импозантен
83
Подхранващ Изсмукващ
Наблюдателен Подозрителен
Открит Потаен
Оптимистичен Песимистичен
Подреден Объркан
Общителен Въздържан
Търпелив Припрян
Патриот Националист
Мирен Войнстващ
Учтив Раболепен
Силен Насилствен
Хвалещ Ласкаещ
Невкопчен Отчужден
Решителен Инатлив
Посветен Обсебващ
Дипломатичен Подвеждащ
Действащ Получаващ
Информиращ Настоятелно убеждаващ
Егалитарен Елитарен
Състрадателен Съжаляващ другите
Насърчаващ Промотиращ
Енергичен Трескав
Ободряващ Изтощителен
Визионерски Описателен
Равен Превъзхождащ
Еротичен Похотлив
Същностен Привиден
Вечен Временен
Етичен Двусмислен
Отличен Сносен
Опитен Циничен
Равнопоставеност Скрупули
Изобилен Луксозен
Гъвкав Скован
Прощаващ Мразещ
Свободен Контролиран
Щедър Дребнав
Нежен Груб
Надарен Късметлия
Даващ Взимащ
Глобален Локален
84
Грациозен Показен
Благодарен Задължен
Хармоничен Подривен
Целителен Дразнещ
Помагащ Намесващ се
Холистичен Аналитичен
Принципен Целесъобразен
Привилегирован Разглезен
Плодовит Ялов
Целенасочен Петимен
Приемащ Изкопчващ
Пускащ Вкопчен
Разчитащ Зависим
Молещ Изискващ
Уважаващ Унижаващ
Отговорен Изпитващ вина
Удовлетворен Преситен
Подбиращ Изключващ
Спокоен Вял
Служещ Амбициозен
Споделящ Трупащ
Значим Важен
Трезв Опиянен
Спонтанен Импулсивен
Духовен Материалистичен
Устойчив Нестабилен
Стреми се Домогва се
Капитулация Тревожност
Мек Нечувствителен
Разумен Педантичен
Пестелив Скръндза
Класически Екстравагантен
Толерантен Предубеден
Сговорчив Опак
Доверяващ се Лековерен
Истинен Лъжлив
Обединяващ Разединяващ
Алтруиетичен Егоистичен
Оценяващ Експлоатиращ
Добродетелен Прославящ се
Топъл Пресилен
85
 Достатъчно е само да прочетем този списък, за да усетим как се променяме. Самото
запознаване с разликите между тези противоположности започва да увеличава
вътрешната ни сила. Бидейки съзнателни за тях, започваме да забелязваме неща, които
никога преди не сме забелязвали. Те ни се откриват, защото, както ще установи
читателят, Вселената проявява благоволение към мощта.
Нещо повече – Вселената не забравя. Въпросът за кармата има много аспекти, но
всеки избор е от голямо значение, тъй като решенията ни отекват през вековете.
Хиляди описания на близки срещи със смъртта, като бестселърите „Спасени от
светлината” на Даниън Бринкли или „Прегърнати от светлината” на Бети Иди
(замерена на 595), потвърждават, че в крайна сметка ще трябва да поемем отговорност
за всяка наша мисъл и дело и ще преживеем точно същото страдание, което сме
причинили. В този смисъл всеки от нас създава своя собствен рай или ад.
Вселената затаява дъх, когато миг по миг правим своя избор кой път да следваме,
защото тя, самата същност на живота, е силно осъзната. Всеки акт, мисъл и избор
добавят поредното парченце към една вечна мозайка; нашите решения образуват
вълни из Вселената на съзнанието, оказвайки влияние върху живота на всички. За да
може това да не ви прозвучи като чиста мистика или измислица, нека си припомним
основния принцип на новата теоретична физика: всичко във Вселената е свързано
помежду си.81
Независимо дали желаем, или не, нашият избор усилва формирането на мощни М-
полета, които са атракторните модели, влияещи върху другите. 82 Всеки наш
жизнеутвърждаващ акт или решение подкрепя целия живот, включително и нашия
собствен. Вълните, които създаваме, се връщат при нас – това, което някога е звучало
метафизично, сега е установен научен факт.83
Всичко във Вселената постоянно излъчва енергиен модел с определена честота,
който остава завинаги и може да бъде разчетен, стига да знаем как. Всяка дума, дело и
намерение се превръща в перманентен запис. Всяка мисъл е позната и записана
завинаги. Не съществуват никакви тайни; няма и не може да има нищо скрито. Духът
ни стои гол, на показ пред всички във времето. Настъпва момент, в който всеки човек
ще поеме отговорност за живота си пред Вселената.

81
Вж. Bohm, 1982.
82
Вж. Sheldrake, 1981.
83
„Test Supports Sheldrake Theory”, Brain/Mind Bulletin, 8:15, September 12, 1983.
86
 ДЕСЕТА ГЛАВА.
Мощта и политиката
За да разберем по-добре критичната разлика между сила и мощ и нейното значение в
собствения ни живот, ще е добре да разгледаме човешката дейност в по-голям мащаб.
В това отношение много ясен пример са взаимодействията между гражданите и
правителството.
Когато погледнем към историята от съвременната ни уникална гледна точка, веднага
ни идва наум примерът, даден от Американската революция, постановила за пръв път
официално, че свободата е неотменно човешко право и създала прецедент за идните
векове. Принципите, които доближават ниво 700, оставят трайна следа в историята.
Писалката наистина е по-силна от меча, тъй като истинската мощ е свързана с ума,
докато силата произтича от материалния свят.
Друго подобно ключово събитие в глобалната история, за което вече споменахме, а и
пак ще говорим, се случи в настоящия век благодарение на истинската мощ на един-
единствен човек: Махатма Ганди. Този 40-килограмов „цветнокож” надделява с голи
ръце над Британската империя, която по онова време е най-великата сила в света,
властваща над две трети от територията на земното кълбо.84
Ганди не само поставя Британската империя на колене, той смъква със замах
завесата, прикриваща вековната драма на колониализма. Постига го, като просто
отстоява един принцип: рожденото право на човека на достойнство, свобода,
суверенитет и самоопределение.85 Според него този принцип се опира на
фундаменталния факт, че правата се полагат на човека по силата на това, че е
божествено творение. Той вярва, че човешките права не се отпускат от земните власти,
а са неразделна част от природата на човека, присъщи на самото му сътворение. 86
Насилието е сила, но тъй като Ганди се бе ориентирал към мощта, а не към силата,
той забрани всякакво използване на насилие за неговата кауза. 87 И понеже отстояваше
всеобщи принципи (замерени на ниво 700), успя да обедини волята на хората. Когато
тя е толкова обединена от вселенски принцип и приведена в съответствие с него,
хората са практически непобедими. Колониализмът (замерен на ниво 175) е основан на
интересите на управляващата държава. Ганди демонстрира пред света
превъзходството на мощта, произтичаща от безкористни мотиви, над силата,
произтичаща от личния интерес.88 (Същият принцип бе демонстриран по доста
драматичен начин и в Южна Африка от Нелсън Мандела.)89
Мощта постига с лекота това, което силата не може, колкото и да се напъва. По този
начин в наши дни видяхме как комунистическото управление в Русия падна почти без
борба след половин век военна конфронтация, която бе най-зловещата (макар в крайна
сметка неефективна) в историята. Политическият наивитет на руския народ, отдавна
привикнал към тираничното управление на царете, не му предоставяше нужната
гражданската мъдрост, за да разбере, че се установява тоталитарна диктатура в името

84
Вж. Rudolph and Rudolph, 1983.
85
Вж. Mehta, 1982.
86
Вж. Fischer, 1982.
87
Вж. Loczay, 1972.
88
Пак там.
89
Вж. Newsweek, May 9,1994.
87
на „комунизма”. По същия начин германският народ беше измамен от Хитлер, който
дойде на власт в името на националния социализъм само за да установи фактическа
тирания. Прилагането на сила в политиката се отличава по това, че не може да
толерира несъгласието. И двете управления зависят от широкото прилагане на сила
чрез тайната полиция. Както Хитлер разчита на своите СС, така и Йосиф Сталин,
който също убива милиони, разчита на своето КГБ.
Адолф Хитлер създава най-голямата военна машина, която светът някога е виждал.
На нивото на чистата сила военните му бяха непобедими; въпреки това той не успява
да надделее над един малък остров отвъд Ламанша заради мощта на Уинстън Чърчил,
който обединява волята на своя народ чрез принципите на свободата и безкористната
жертва. Чърчил разчита на мощта, а Хитлер – на силата.90 Когато двете се сблъскат,
винаги надделява мощта; в дългосрочен план мощта е имунизирана срещу силата, ако
е дълбоко основана на волята на хората.
Силата е съблазнителна, защото има известен блясък, независимо дали той се
проявява под маската на фалшив патриотизъм, престиж, или доминация. Истинската
мощ обаче често не се отличава с нищо забележително. Какво по-бляскаво от
„Луфтвафе” или „Гестапото” на нацистка Германия по време на Втората световна
война? Тези елитни организации са въплъщение на романтика, привилегия и стил и
определено разполагат с огромна сила – включително най-модерните оръжия по онова
време и esprit de corps91, затвърждаващи тяхната сила. Това е видът блясък, който
вдъхва страх.
Блясъкът на силата е изключително притегателен за слабите и те дори са готови да
умрат за него. Как иначе би могло да се случва нещо толкова безобразно като
войните? Силата често успява да постигне временно надмощие, а слабите са в омая от
хората, които, изглежда, са надделели над слабостта. Как иначе би било възможно да
съществува диктатура?
Една от характеристиките на силата е арогантността. Истинската мощ се отличава
със смирение. Силата е помпозна, тя разполага с всички отговори. Мощта е скромна,
без претенции. Сталин, който се пъчеше с военизираната си еднолична власт, влезе в
историята като един от най-големите престъпници. 92 Смиреният Михаил Горбачов,
който ходеше с обикновен костюм и с готовност си признаваше грешките, бе удостоен
с Нобелова награда за мир.
Много политически системи и социални движения започват с истинска мощ, но с
течение на времето биват обсебени от хора, които гонят егоистичните си интереси.
Така все повече започват да разчитат на сила, докато най-накрая се опозорят напълно.
Историята на цивилизацията изобилства от примери за това. Лесно е да се забрави, че
в началото комунизмът призоваваше към идеалистичен хуманизъм. Същото важи и за
профсъюзното движение в САЩ, докато не се превърна в убежище на дребнави
политици.93
За да разберем напълно дихотомията, за която говорим тук, е необходимо да се
занимаем с разликата между политикани и истински държавници. Политиканите
действат от позиция на целесъобразност и след като спечелят власт чрез силата на
убеждаването, управляват със сила. Нивото им често е под 200.
90
„Crusade in Europe,“ March of Time Video Series, 1939; също Lash, 1976.
91
От френски: задружен позитивен дух. – Б. пр.
92
Вж. Tucker, 1990.
93
Това взаимодействие между комунистическия идеализъм и неспирните профсъюзни войни е
добре представено в серията на PBS The Great Depression, 1993.
88
 Държавниците се опират на истинската мощ, като управляват чрез вдъхновение, учат
другите чрез личен пример и отстояват фундаментални принципи, които не се нуждаят
от обосновки. Позовават се на благородството, което присъства във всички хора и ги
обединява чрез нещо, което би било най-подходящо да се нарече „сърце”. Въпреки че
интелектът може лесно да бъде заблуден, сърцето разпознава истината. Интелектът
може да е ограничен, но сърцето е неограничено. Интелектът е заинтригуван от
временни неща, но сърцето се грижи само за това, което е постоянно.
Силата често разчита на реторика, пропаганда и благовидни аргументи, за да
привлече подкрепа и да прикрие истинската мотивация. Една от характеристиките на
истината обаче е, че не ѝ трябва защита; тя е очевидна от само себе си. Идеята, че
„всички хора са създадени равни”, не изисква обосновка или убеждаване чрез
риторика. От само себе си се разбира, че е грешно да се убиват хора в
концентрационни лагери – не е нужна аргументация. Принципите, на които се базира
истинската мощ, никога не изискват основания и оправдания – нещо, което силата
неизбежно изисква. Постоянно се водят безкрайни спорове дали прилагането на сила е
оправдано.
Ясно е, че мощта е свързана с това, което е жизнеутвърждаващо, а силата – с това,
което експлоатира живота в полза на някой човек или организация.
Силата разделя и чрез разделението отслабва, докато мощта обединява. Силата
създава поляризация. Агресивният национализъм е силно привлекателен за
милитаристичните нации, но също толкова отблъскващ за останалия свят.
Мощта действа чрез привличане, докато силата отблъсква. Тъй като мощта
обединява, тя няма истински врагове, макар че опортюнистите може да се
противопоставят на нейните прояви, защото не обслужва целите им. Мощта служи на
другите, а силата – на собствените си интереси. Истинските държавници служат на
хората;94 политиканите експлоатират хората в името на собствените си амбиции.
Държавниците се жертват, за да служат на другите; политиканите жертват другите, за
да служат на себе си. Мощта се позовава на висшата ни природа, а силата играе по
струните на по-нисшата ни същност.
Силата е ограничена, докато мощта е неограничена.
Силата настоява, че целта оправдава средствата, и затова търгува със свободата в
името на целесъобразността. Силата предлага бързи и лесни решения. Мощта не прави
разлика между средства и цел, но съзнава, че осъществяването на целите изисква по-
голяма зрялост, дисциплина и търпение. Великите лидери ни вдъхновяват и изпълват с
вяра и увереност, благодарение на мощта на своя характер и придържането към
неотменни принципи. Те си дават сметка, че няма как да направят компромис с
принципите и същевременно да запазят мощта си. На Уинстън Чърчил никога не му се
наложи да прилага насилие върху британците. Горбачов осъществи фундаментална
революция в най-големия политически мастодонт в света без нито един изстрел. Ганди
победи Британската империя, без да вдигне разгневено ръка.

94
В съвременния социално-политически дискурс се отделя доста внимание на настойничеството
като основна роля на лидерите.
89
 ДЕМОКРАЦИЯТА И СЪЕДИНЕНИТЕ
АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

Демокрацията печели все по-широко признание като най-добрата форма на

управление. По целия свят нарастват призивите за свобода. Много нации с репресивно
минало усвояват уроците, необходими за утвърждаването на свободата. Историците
обикновено се опитват да обяснят подобно развитие на политическите събития в духа
на конвенционалната наука, чрез причинно-следствени връзки от рода А >> В >> С. То
обаче е само привидното последователно разгръщане на нещо, което притежава много
по-голяма мощ: ABC атрактор, въз основа на който даденото общество еволюира.
Мощта на Съединените щати и която и да е друга демокрация произтича от
принципите, на които се базира. Можем да видим основите на тази мощ, ако
разгледаме документи като Конституцията на Съединените щати, Поправките за
човешките права (първите 10 поправки на Конституцията), Декларацията за
независимост и други общопризнати документи в духа на демокрацията като
Гетисбъргското обръщение на Ейбрахам Линкълн.
Ако калибрираме относителната мощност на всяко изречение от тези документи, ще
открием кой е най-високоенергийният атракторен модел. В Декларацията на
независимостта, от която произтича мощта на цялото американско управление, се
казва: „Според нас следните истини се разбират от само себе си: всички човеци са
създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред
които са животът, свободата и стремежът към щастие”. (този текст е замерен на
ниво 700).
Същата нагласа присъства и в Гетисбъргското обръщение, в което Ейбрахам
Линкълн ни напомня, че тази нация е зачената в Свобода и „посветена на
убеждението, че всички хора са създадени равни” и че „тази нация, благословена от
Бога, ще изживее ново възраждане на свободата, а управлението на народа от народа
за народа няма да бъде заличено от лицето на Земята” (този текст също е замерен на
ниво 700).
Ако разгледаме действията и изявленията на самия Линкълн през годините на тежки
изпитания по време на Гражданската война, ще установим без сянка от съмнение, че
той не изпитва никаква омраза. Изпълнен е със състрадание, а не със злоба към Юга,
тъй като разбира по-добре от всеки друг, че всъщност се води битка между висшата и
нисшата природа на човека. Следователно той наистина е представител на „истините,
които се разбират от само себе си” и лично страда за цената, която е наясно, че трябва
да бъде платена.95
Декларацията на независимостта гласи: „Според нас следните истини се разбират от
само себе си” – че човешките права са дар по силата на сътворяването на човека и са
неотменими. Това означава, че те не произтичат от закон, наложен със сила, нито са
отпуснати от владетел, чиято власт е преходна. Демокрацията признава божествените
права не на управниците, а на управляваните. Тези права не се дължат на титли,
богатство или военно превъзходство, а са дълбоко значима декларация за същността
на човешката природа и принципите, които са неразделна част от самия човешки
живот: свобода и стремеж към щастие. (Мощта на Махатма Ганди е на нивото,
измерено за Декларацията на независимостта и Конституцията; всички те говорят за
95
Вж. Cuomo, Lincoln, 1990.
90
свободата и равенството, които са дарени на всички хора от висша божествена сила.)96
Интересното е, че когато замерим енергийното ниво на атракторното поле на
теокрацията, систематично установяваме, че то е по-ниско от нивото на която и да е
демокрация, която също признава Създателя като върховен авторитет. Авторите на
Декларацията на независимостта проявяват проницателност и правят много ясно
разграничение между духовното и религиозното. Очевидно, ако не рационално, то
най-малкото интуитивно са били наясно с важната разлика между енергията на тези
две нагласи. Както в миналото, така и днес религията често се свързва с насилие, при
това понякога опустошително. Ала духовните понятия като лоялност, свобода и мир
не създават раздори или конфликти, камо ли войни. Духовността винаги е свързана с
ненасилието.
Ако обаче погледнем доколко се прилагат Поправките за човешките права днес, ще
установим, че в няколко области мощта на този документ е намаляла. Правата да не
бъдеш претърсван и да не се конфискува собствеността ти без основания, както и да не
бъдеш наказван жестоко и необичайно, бяха нарушавани през годините в името на
целесъобразността. Духът на Конституцията на Съединените щати е достатъчно
приглушен, така че често без недоволство и протести се предлагат и приемат крещящо
противоконституционни закони. В самото правителство съществуват тоталитарни
зони; нашето общество редовно толерира тоталитарни тактики както от федералните,
така и от местните власти, съпътствани от явно прибягване до сплашване. За
съжаление, толкова сме свикнали с атмосфера на страх и насилие, че когато отидат зад
граница, американците се изненадват, че в някои държави изобщо не се отправят
заплахи за намеса на правителството или полицията.
Най-важно е да имаме предвид, че нарушаването на принципите в името на
практическата целесъобразност води до огромна загуба на мощ. Ако например
изследваме привидно рационалното обяснение, че екзекуцията на престъпници
ограничава престъпността, няма да намерим потвърждение в реалността; освен това
целта не оправдава средствата. Последиците от това нарушение на принципа са видни
в статистиката за престъпността в Съединените щати, където убийствата са толкова
често срещани, че не струват дори за заглавия на първите страници на вестниците.
Тъй като не успяваме да правим разлика между принципи и целесъобразност, на
обикновения човек му липсва проницателност, за да разбере разликата между
патриотизъм и Патриотизъм, между това да си истински американец и истински
Американец, между бог и Бог, между свобода и Свобода. По този начин определени
групи за надмощие на бели хора използват американщината като оправдание за своите
действия (замерени на ниво 150) и линчове, точно както през историята са се водили
войни в името на „Бог”. Погрешното тълкуване на свободата като разрешително за
всевъзможни актове показва, че много хора не знаят разликата между свобода и
Свобода.
Разбирането на разликата между принципите и техните имитации изисква опит и
преценка въз основа на достатъчно информация. Подобно разпознаване е необходимо
не само за моралното оцеляване в съвременния свят. То е задължително в следните
изключително сиви области, в които мъглявата етика се е превърнала във вид
изкуство: политическата арена и ежедневната търговия на пазара.

96
Вж. Fischer, op. cit.
91
 ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА.
Мощта и пазарът
Човек разполага със свобода на избор, без която не би имало никаква отговорност
или отчетност. Най-важният му избор е дали да се хармонизира с високоенергийно,
или нискоенергийно атракторно поле. Нискоенергийните атракторни модели, които са
сваляли правителства, социални движения и цели цивилизации, рутинно съсипват и
организации, и индивидуални кариери. Човек прави своя избор и след това поема
последствията. Те не са така драстично видими никъде, както в бизнеса – но въпреки
това тук провалът може да бъде избегнат най-лесно, стига да разбираме няколко
основни неща. Атракторните полета могат да бъдат бързо замерени, независимо дали
по отношение на продукт, компания, или служител. Нашите изследвания показват
толкова ясно разликите между компаниите, които са се провалили и които са успели,
че имаме основания да разчитаме на много точни прогнози.
Твърде често „купувачът” (това може да е човек, който пазарува в магазина,
избирател, инвеститор или някой с духовни търсения) е завладян от блясъка на някоя
имитация, която на повърхността изглежда като атракторен модел с висока енергия.
Хората се омайват от стилния и лъскав външен вид, подобно на наивните инвеститори,
които наскоро купиха сребро само за да открият, че целият стоков пазар е бил
манипулиран. Нашите прословути измами със спестявания и заеми и техните
извършители лесно можеха да бъдат разкрити много преди скандалите да излязат
наяве. Има начин подобни бедствия да бъдат избегнати чрез просто изследване дали
дадено начинание е свързано с високо-, или нискоенергиен атракторен модел. Човек
може да се научи да прави тази разлика почти инстинктивно, след като установи как
действат силата и истинската мощ в търговията.

ЕФЕКТИВНОСТТА МОЖЕ ДА БЪДЕ СКЪПА

Сам Уолтън, основателят на Walmart, демонстрира как истинската мощ идва от

хармонизирането с високоенергийни атракторни модели. Замисленото от него ABC
доведе до А >> В >> С – бързо нарастващия колос Walmart. (Основните принципи са
изложени в книгата „Сам Уолтън” от Ванс Тримбъл.97)
В много от днешните гигантски магазини не се виждат служители, които да помагат
на клиентите в избора на стоки. Безразличието към доброто отношение спрямо
клиентите е фрапантно. Служителите на Walmart обаче са обучени да бъдат любезни,
топли и енергични. Те създават хуманно енергийно поле на работното си място.
Работата им има смисъл и стойност, защото са посветени да служат на клиентите, да
са в услуга на живота и човека. Всички магазини на Walmart предоставят зона, в която
можете да си починете и да вземете решение за покупките. Строгите изчисления на
научния мениджмънт за съотношението между продажбите и квадратурата на
търговската площ никога няма да допуснат отделянето на подобно пространство за
задоволяване на прости човешки нужди. Тази експертна ефективност пренебрегва не
само човечността и съчувствието, но и пазарната лоялност на милиони клиенти.
Компютрите не чувстват. Търговците биха започнали да обръщат повече внимание на

97
Вж. Trimble, 1990.
92
чувствата, ако осъзнаят, че именно емоциите определят покупките.
Има един фактор с голяма, но често непризната роля в бизнеса – това е усещането на
служителите за семейство, лоялността им към организацията. То присъства осезаемо в
успешните компании. Служителите, които се чувстват обгрижени и подкрепени, се
усмихват искрено на клиентите. Друга характеристика на подобна среда е ниското
текучество, докато в студените и безлични компании то е много голямо. Недостигът
на служители винаги е свидетелство за нискоенергиен атрактор. Анализът на
критичните фактори в голяма нискоценова фармацевтична верига, която наскоро
обяви банкрут, разкри, че няколкото долара, спестени от назначаването на по-малко
служители на касата, костват на компанията загуба на продажби за стотици хиляди
долари. Подобно късогледство е често срещано в бизнеса, доминиран от
нискоенергийни полета.

***

За да постигнете успех, е необходимо да се придържате към принципи, които водят

до успех, а не просто да имитирате действията на успелите хора. За да могат да
направят това, което са постигнали, те е трябвало да бъдат такива, каквито са.
Компаниите, които са се опитали да имитират подхода на Walmart с надеждата да си
възвърнат пазарния дял, не са постигнали успех, защото са имитирали просто А >> В
>> С, вместо да се хармонизират с ABC, от което произтича съответният подход.
Нашето изследване на атракторните модели е тясно свързано със заключенията, до
които са стигнали Томас Питърс и Робърт Уотърман в своята книга „В търсене на
върхови постижения”.98 Те анализират подробно няколко големи бизнеса и
заключават, че успешните компании имат „сърце”, за разлика от компаниите със
строго научно управление, опиращо се единствено на левия мозък. При четенето на
този анализ човек не може да не бъде поразен колко неадекватни са разгледаните
маркетингови проучвания: статистиците просто не знаят какви въпроси да зададат.

Освен да преброят милионите, които компаниите печелят, анализаторите могат да

направят оценка и на милионите, които не печелят. Тук може да дадем за пример
упадъка на автомобилната индустрия в САЩ. От успеха на Rolls Royce или
Volkswagen Beetle изглежда очевидно, че е груба грешка да се следва философия на
планирано остаряване, вместо на трайно качество. Още преди години нашите
изследвания показаха, че ако се придържа към високоенергийни атрактори, които вече
сме определили, Детройт може да си върне автомобилния пазар. Необходимо е
истинско творчество и новаторство, за да се грабне въображението на хората, а
трайното качество трябва да измести стремежа към ефективност с нарастването на
цените на новите автомобили.
Повечето американци съвсем основателно не желаят да влагат подобни суми, при
положение че инвестицията скоро ще бъде загубена. Това, което автомобилът губи с
времето, не е реална, присъща стойност: надутата цена на блясъка и модата не
отразява никаква реална стойност. В края на краищата хората с удоволствие биха
платили 50 000 или повече долара за употребяван Rolls Royce, знаейки, че след 20

98
В този класически анализ на бизнес принципите Питърс и Уотърман твърдят, че източниците на
мощ са принципите, а не бизнес политиките и процедурите, мениджърските практики или
технологиите.
93
години той още ще бъде класика, при това в добро техническо състояние, и ще могат
да го продадат на висока цена.
Нашите изследвания показват, че американците биха платили с готовност висока
цена за автомобил, ако тя е еквивалентна на присъщата му стойност, защото така ще
защитят инвестицията си. За тях е важно също автомобилът да работи добре и да
поддържа стойността си дълго време, в идеалния случай за цял живот. (Печеливш
пример би бил модулен автомобил, в който елементи като мотора и задвижващия
механизъм са лесно сменяеми и с доживотна гаранция.) Изследването на атракторите
показва, че клиентите са готови да платят за качество и че добрите продукти биха се
продавали без измамни рекламни трикове. Тъй като почтеността и високото качество
са в хармония с истинската мощ, те говорят сами за себе си.
Едно от най-печелившите и прости приложения на анализа на критичните фактори е
в областта на рекламата. Простата кинезиологична техника, която описахме, може
незабавно да разкрие дали дадена рекламна кампания и послание са слаби, или силни.
Компаниите плащат огромни суми, за да достигнат до възможно най-голяма
аудитория, но тази стратегия може да даде обратен ефект, ако широко тиражираната
реклама създава у зрителите мускулна слабост и така накърнява имиджа на
компанията. Реклама, която увеличава мускулната сила, винаги създава положително
усещане за продукта. По същия начин, ако рекламодателите купуват време в
телевизионни програми, които намаляват мускулната сила, ще установят, че
продуктът им бива несъзнателно свързван с това негативно усещане. Чрез подробен
анализ на рекламата може да се установят елементите с отслабващ, отрицателен
ефект – гласът на диктора; маниерите на актьора; използването на определени думи,
понятия или символи. Това, че някои компании редовно създават безвкусни и дори
смущаващи реклами, говори за доминирането на нискоенергийни атракторни полета в
техните рекламни и маркетингови отдели.

***

Освен очевидния пазар на стоки и услуги, обществото предоставя множество други

пазари, на които се търси, търгува, краде, насилва и отрича посрещането на човешките
нужди. Прост факт от живота е, че задоволяването на нуждите води до задоволство;
недоволството и безсилието пораждат насилие, престъпност и емоционално страдание.
Ако държавните институции се пренастроят да служат на човешките нужди, вместо да
водят моралистични черно-бели кампании за премахване на социалните проблеми,
биха могли да се превърнат в мощен фактор за добруването на човека.
Полето на възприятието е ограничено от атракторните модели, с които е свързано.
Това означава, че способността за разпознаване на значимите фактори в дадена
ситуация е ограничена от контекста, създаден от нивото на съзнание на наблюдателя.
Мотивът на наблюдателя автоматично дефинира видяното. Така причинно-
следствената връзка се приписва на фактори, които всъщност са функция от
пристрастията на наблюдателя и изобщо не са от съществено значение за самата
ситуация. Според концепцията за ситуационна етика няма как да бъде определено кое
поведение е правилно и кое – грешно, без позоваване на контекста. Тъй като всеки
елемент на психологическа обусловеност привнася в картината своя вкус, неговите
нюанси променят значението на целия сценарий.
Един от индикаторите за наличие на нискоенергийно атракторно поле е борбата на

94
противоположностите. Докато истинската мощ винаги води до печеливши за всички
решения, прилагането на сила създава ситуации, при които един печели, а друг губи.
Произтеклата от това борба показва, че не е намерено правилното решение, тъй като
отстояването на интересите на една група нарушава интересите на друга или правата
на обвиняемия влизат в конфликт с тези на жертвата. Начинът да се изработи решение
от позиция на високоенергийно атракторно поле, е да се потърси отговор, при който
всички страни ще са щастливи, като същевременно е налице практично решение. За
целта е нужно да използваме както толерантния десен мозък, така и осъдителния ляв.
Един основен принцип е способен да разрешава проблемите на социалния пазар:
подкрепи решението, вместо да водиш война с предполагаемите причини. Атаката
сама по себе си е много нискоенергиен атрактор (150), който чрез страх води до
сплашване, принуда и в крайна сметка срива човешкия дух и морал. Моралната
полиция превръща градските улици в джунгли на престъпността.
Обективното изследване разкрива, че повечето неразрешими социални проблеми
изглеждат неразрешими поради вечната ни сантименталност или морализаторски
подход към младежите и децата. Нито една от тези позиции не се основава на истината
и следователно всички подходи, произтичащи от тях, са слаби. Това, което не е
истинно, ни кара да отслабваме. Изхождането от такива позиции обикновено води до
прилагане на сила. Силата е универсалният заместител на истината. Пистолетът и
палката са доказателство за слабост. Нуждата да контролираш другите, се дължи на
липсата на сила, както суетата произтича от липсата на самочувствие. Наказанието е
форма на насилие, неефективен заместител на истинската мощ. При положение че
рядко отговаря на престъплението (какъвто е случаят в нашето общество), то едва ли
може да бъде ефективно. Наказанието се основава на отмъщение, което стои на
слабото енергийно ниво от 150.
Ориентацията към посрещане на човешките нужди обаче създава решения без
негативни ефекти, които носят мир. Войната с изкуствено създадения „проблем”
винаги излиза скъпо, а освен това и криминализира обществото. Само инфантилното
мислене може да допусне, че човешкото поведение има черно-бяло обяснение.
Отричането на основни биологични нужди и инстинктивни импулси е безполезно.
Блокирането на нормалния израз на сексуалността просто провокира неин ненормален
израз. Решенията, в които е налице мощ, са базирани на нивото на Приемане (350), а
не на осъждане (150, нивото на Гняв). В Амстердам една част от града традиционно е
определена за квартал с червени фенери. Той е тих и спокоен, с пасторална атмосфера,
по улиците му е безопасно. В парковете в Буенос Айрес има части, отделени за
любовници. Полицията патрулира в тези райони, за да защитава, а не да тормози, и
там цари мир.
Друг пример е споменатата по-рано неспособност на нашето правителство да реши
проблема с употребата на наркотици. Тук отново грешката се състои в това, че
гледаме на въпроса морализаторски и действаме без мощ, в ролята на наказващи.
Първата важна грешка е неспособността да се различават тежките от леките
наркотици. Тежките наркотици предизвикват пристрастяване с тежка абстиненция и
традиционно се свързват с престъпността. Леките наркотици (за развлечение) не
пристрастяват, не предизвикват абстиненция и обикновено първоначално с тях се
занимават аматьори. Като криминализира леките наркотици, правителството създава
нов престъпен синдикат, който е богат и оперира в международен мащаб. Дефицитът
от евтини, относително безвредни развлекателни наркотици по улиците бързо се

95
запълва от търговците на тежки наркотици и мирната, до голяма степен безобидна
наркокултура става криминализирана и порочна.
Успешните решения се основават на мощния принцип за насърчаване на
положителното, а не война с отрицателното. Възстановяването от алкохолизма не
може да бъде постигнато чрез борба с пиянството, а само чрез избор на трезвеност.
„Войната за прекратяване на всички войни” не прави нищо такова и няма как да е
успешна. Войните (включително войните с „пороците”, „наркотиците” или някоя от
човешките нужди, които редовно се тиражират на големия скрит социален пазар,
диктуващ конвенционалната търговия) могат да бъдат спечелени само чрез избор на
мир.

96
 ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА.
Мощта и спортът
Теоретичните изводи в нашето изследване на съзнанието формират контекст, който
може да се приложи във всяка област на човешката дейност. Изследването на спорта е
добра илюстрация, защото той е сфера, която се наблюдава и документира обширно.
През историята големите герои в спорта получават не по-малко внимание от
забележителните фигури в науката, изкуствата или която и да е друга област на
културни постижения. За всеки от нас великите атлети са символ на възможността за
върхови постижения, а шампионите са символ на високото майсторство.
Какво в леката атлетика вдига тълпата на крака и предизвиква толкова силна и
ентусиазирана отдаденост? Първоначално бихме си казали, че това е усещането за
гордост, смайване от състезанието и триумфа. Но въпреки че то наистина може да
предизвика удоволствие и вълнение, има и далеч по-големи емоции на уважение и
страхопочитание пред атлетичното съвършенство. Тълпите се енергизират, защото
интуитивно долавят героизма, необходим за преодоляването на човешките
ограничения и придобиването на нови върхови способности.
Освен това атлетите често навлизат във висши нива на съзнанието. Има много
документирани свидетелства, че голяма част от бегачите на дълги разстояния постигат
извисено състояние на мир и радост. Именно това издигане на съзнанието често ги
вдъхновява да издържат продължително и да надмогват болката и изтощението в
името на високите постижения. Те обикновено описват явлението като упорито
полагане на усилия до момента, в който внезапно пробиват тавана на възможностите
си, и всичко започва да се случва без усилие; тялото се задвижва с грация и лекота
някак от само себе си, сякаш окрилено от невидима сила. Това състояние е
съпътствано от радост, която е различна от тръпката на успеха и идва от мира и
единението с всичко живо.
Забележително е, че извисяването над личното Аз и капитулирането пред самата
същност или духа на живота често се случва при пресичане на привидната граница на
способностите на спортиста. Бариерата се дължи на миналите му лични постижения
или общоприетите теоретични представи за това какво е възможно. Вземете например
историческите четири минути за пробягване на една миля. Докато Роджър Банистър не
прекрачва тази граница, е общоприето, че не е възможно човек да бяга по-бързо.
Величието на Банистър не е само в подобряването на рекорда, но и в разчупването на
тази парадигма, отварящо врата към нови представи за възможностите на човека.
Пробив към нови нива може да се наблюдава във всички области на човешката
дейност; в много различни области хората, постигнали величие, разказват, че техните
постижения са били осъществени при подобни обстоятелства.

***

Направихме кинезиологично замерване на различни записи на спортни постижения,

включително на видео. От всички филми за спорта, които изследвахме, френският
филм „Голямото синьо” бе на най-високо енергийно ниво. 99 Това е историята на Жак
99
С участието на Розана Аркет и Жан-Марк Бен, режисиран от Люк Бесон, продуциран от „Студио
льо Клер”, Париж, 1985.
97
Майол – французина, който години наред (до съвсем скоро) държеше световния
рекорд за гмуркане на дълбочина. Енергийното ниво на филма бе необичайно високо –
700 (вселенска истина) и той е способен да издигне съзнанието на зрителите.
Управителят на един киносалон каза, че след филма посетителите излизали навън
безмълвни, изглеждали като изгубени или плачели от радост, която не можели да
опишат.
С помощта на забавен каданс филмът представя много добре най-великия
дълбоководен гмуркач в света, който навлиза във висши състояния на съзнанието. В
такива състояния често е налице субективно усещане за забавено движение, красота и
грация. Времето сякаш спира и настъпва вътрешна тишина, въпреки шума на света.
През целия филм виждаме, че Жак Майол поддържа това състояние чрез силна
концентрация, благодарение на която е почти постоянно в медитативен режим. Така
той преодолява обикновените човешки ограничения, извършвайки големи постижения
благодарение на променената си физиология. Колкото по-дълбоко се гмурка, толкова
по-бавно бие сърцето му и разпределението на кръвта се концентрира почти изцяло в
мозъка. (Същото се случва и при морските свине 100.) Най-добрият му приятел, който
също е голям спортист, умира в опит да повтори подвига на Майол, тъй като не е
достигнал нивото на съзнание, необходимо за преодоляване на нормалните
ограничения на тялото.
Субективно преживяване на блаженство и лекота се наблюдава и при други
изключителни физически постижения, например при световноизвестните суфистки
танцьори, известни като въртящи се дервиши. Благодарение на своята дисциплина и
изтощителна практика те са способни да се движат дълго време без усилие и със
заслепяваща прецизност.
Най-напредналите майстори на бойните изкуства ясно демонстрират, че мотивацията
и принципите са от първостепенно значение за изключителните спортни
постижения.101 Най-често отправяното към учениците им предупреждение е: „Не
опитвайте да прилагате сила”102. Школите, посветени на тези изкуства, възпитават
майстори, чиято основна грижа е победата на висшия Аз над нисшия аз чрез контрол,
тренировки и посвещение на цели, които са в хармония с истинската мощ. 103
Хармонизирането с тези мощни атракторни модели не се ограничава до
упражняването на конкретното бойно изкуство, а се превръща в цялостен начин на
живот. Така, когато мощта на принципа се прехвърли върху практикуващия,
резултатите стават видни в целия му живот.
Истински великите спортни постижения винаги се отличават със смирение (както
демонстрира Пабло Моралес след спечелването на златните си медали през летните
олимпийски игри през 1992 г.). Такива спортисти изразяват благодарност и дълбока
почит и демонстрират съзнателност, че представянето им не е резултат на чисто
индивидуална работа. Те са наясно, че огромните им лични усилия са ги довели до
точката на пробив, от която след това ги е понесла мощ, далеч надвишаваща
собствените им възможности. Тази промяна обикновено се изразява в откриване на
100
Морските свине са китоподобни морски бозайници, близки до делфините. – Б. пр.
101
Девизите на гошин-кан (класическото окинава карате) са: (1) стреми се към високо морален
характер; (2) живей честно и искрено; (3) устоявай; (4) поддържай уважително отношение; (5)
обуздавай физическото чрез духовни постижения; и (6) култивирай и съхранявай живота и избягвай
да му вредиш.
102
Лични инструкции по карате към автора от Шинан Денис Рао, 1986.
103
Лични инструкции от учителя Сею Оята, 1986.
98
някакъв аспект на личността, който досега не е бил познат или изживяван в чиста
форма.

99
 ГОРДОСТ И СПОРТ

Чрез кинезиологията можем да демонстрираме, че ако човек е мотивиран от някое от

енергийните полета под нивото на Смелостта, той става слаб. Прословутата ахилесова
пета, която събаря не само спортистите, а хората с потенциал за величие във всички
области на човешките постижения, е гордостта. Гордостта, която е на ниво 175, не
само отслабва човека, но и не позволява силната мотивация на любовта, честта или
посвещението на по-висш принцип (или дори на самите върхови постижения). Ако
тестваме кинезиологично някой добър спортист и му кажем да мисли как ще победи
опонента си, ще стане звезда или ще спечели много пари, той ще отслабне и ще успеем
да натиснем тренираната му мускулеста ръка с минимални усилия. Ако същият
спортист започне да мисли за честта на своята страна или своя спорт, за това, че
посвещава своето постижение на някого, когото обича, или дори за чистата радост от
полагането на максимални усилия в името на върховите постижения, той става силен и
колкото и да се опитваме, няма да можем да натиснем ръката му надолу.
Състезателят, който е мотивиран от гордост или алчност, или се интересува
предимно от победата над противника, ще изгуби силата си още от старта на
състезанието и няма да може да вложи максимално продължително усилията,
необходими за високи постижения. Някои спортисти стартират зле по тези причини,
но с напредването на състезанието забравят егоистичните цели и подобряват
представянето си. Наблюдават се и обратните случаи – спортистът стартира добре,
защото се състезава за честта на страната си, своя отбор или самия спорт, но щом
усети, че се приближава до целта, в него взима връх желанието за лична слава или
триумф над съперника. В резултат той губи форма и сила и пада.
Нивото на съзнание има печални последствия и когато състезател постави нов
рекорд по време на квалификационни изпитания. Понякога това събужда у него нови
лични амбиции, но по време на решаващото състезание се проваля за всеобща почуда.
Ако най-добрите спортисти са пропити от съзнанието, че техните умения не са лично
постижение, а дар, принадлежащ на цялото човечество, като демонстрация на
човешкия потенциал, те ще бъдат силни на всяко състезание.
В известен смисъл скалата на съзнанието може да се разглежда като скала на егото,
като ниво 200 е точката, в която егоизмът започва да се превръща в безкористност. В
конкретния случай с олимпийските състезания, неотдавна имаше скандал с известна
кънкьорка. Станахме свидетели на катастрофалните последици, до които води
мотивацията от ниво под 200 както в личен, така и в обществен план. Прекалената
амбиция на тази спортистка да вземе олимпийски медал и да победи съперничката си
на всяка цена, я подтикна да изостави мощта на принципите на етиката и да падне до
нивото на най-груба сила. Едва ли съществува по-показателен пример как поддаването
на отрицателно атракторно поле може да доведе до бърз крах на иначе обещаваща
спортна кариера.
Когато мотивацията за върхови постижения е от по-висш характер, тя ни дава достъп
до благодатта и мощта. Егоцентричният тип мотивация и търсене на лична изгода
обаче ни привличат като с магнит в зоната на усилията и насилието. Да пожънеш
признание – било то символично, под формата на медал или чрез финансова награда –
няма много общо с истинското величие на атлета, което се изразява в израстване на
духа; именно това предизвиква възхита в шампионите. Дори ако състезателят не се

100
предаде на жаждата за богатство и слава, стремежът да доминира в своя спорт, а не
просто да демонстрира най-доброто, на което е способен, оказва покваряващ,
егоистичен ефект – той се поддава на негативните сили на нивото на Гордостта.
Проявите на гордост не са непременно погрешни. Всички може да се гордеем, когато
спечелим Купата на Америка или нашите олимпийци вземат медали, но това е
различен вид гордост. Ние почитаме човешките способности, което е нещо повече от
лична гордост. Зачитаме принципното постижение, а не личния успех, който е само
конкретен израз на нещо по-голямо, общочовешко и вродено в сърцето ни.
Олимпийските игри, една от най-драматичните прояви на човешкия стремеж към
постижения, пленяваща съзнанието на всички, създава контекст, който би трябвало да
е в противовес на личната гордост. Цялата обстановка вдъхновява състезателя да
премине от гордост от себе си към оценяване на другите, което е израз на безусловна
любов, и да почита опонентите си заради тяхната отдаденост на същите възвишени
принципи.
Медиите са склонни да преекспонират лошата страна на спорта, а не истинския
атлетизъм, тъй като слагат ударение върху известността. Това провокира у
спортистите съзнателна или несъзнателна суета. Големите атлети трябва да се пазят от
това омърсяване. Смирението и благодарността, изглежда, са единствената ефективна
отбрана срещу набезите и експлоатацията на медиите. Спортистите в традиционните
бойни изкуства прилагат специфични упражнения, за да не са податливи на суетата.
Единственият начин да бъдеш напълно защитен, е да посветиш уменията, успеха или
кариерата си на по-висши ценности.
Истинската сила на атлета се проявява в неговото великодушие, чувствителност,
вътрешна тишина и колкото и парадоксално да звучи, деликатност и неконкурентна
нагласа, дори да е най-суровият състезател. Ние се възхищаваме на шампионите,
защото съзнаваме, че са преодолели личната си амбиция чрез жертви и отдаденост на
висши ценности. Великите атлети стават легендарни, когато водят чрез личен пример.
Почитаме в тях не какво имат или какво правят, а какви хора са станали – именно това
вдъхновява цялото човечество. Трябва да браним тяхното смирение от ежедневния
експлоататорски натиск, съпътстващ признанието в света. Трябва да образоваме
обществеността, че способностите на тези спортисти и техните великолепни изяви са
дар за човечеството, който трябва да бъде уважаван и защитаван от злоупотребите на
медиите и бизнеса.
Олимпийският дух живее в сърцето на всеки човек. Големите спортисти могат да
пробудят в хората осъзнатост за този принцип чрез личния си пример. Героите и
техните говорители имат потенциала да влияят мощно върху цялото човечество. Те
буквално разполагат със силата да издигнат света на раменете си. Грижата за
върховите постижения и отдаването на дължимото им признание е отговорност на
всички, защото стремежът към тях в различните области на човешката дейност ни
вдъхновява да реализираме в пълнота всички форми на великия и непознат човешки
потенциал.

101
 ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА.
Човешкият дух и мощта в социалната сфера
Когато аплодираме духа на истинския атлетизъм, то е заради демонстрацията на
всичко значимо, което влагаме в думата „дух”: смелост, упоритост, посветеност,
отстояване на принципи, високо ниво на развитие, чест, уважение и смирение. 104 Да
вдъхновяваш, означава да изпълваш с дух; да си паднал духом или обезсърчен,
означава да си унил, безнадежден, победен. Но какво точно означава терминът „дух”?
Колективният човешки опит може да бъде предаден чрез фрази като „екипен дух” или
призивите „да се изпълним с общ дух”. Този дух е нещо изключително прагматично и
може да е решаващ фактор за победа или поражение. Той е добре известен на
военните командири, треньорите и изпълнителните директори. Ако някои служители
или членове на дадена група не споделят общия дух, бързо се оказват без работа или
група. Ясно е, че духът е невидима същност, която никога не се променя, въпреки че
намира различно изражение в различните ситуации.105 Тази същност е жизненоважна;
когато паднем духом, ние умираме – из-дъх-ваме поради липсата на това, което в-дъх-
новява.
Следователно от клинична гледна точка можем да кажем, че духът и животът са едно
и също; енергията на самия живот може да се нарече дух. Духът е жизнената енергия,
която придружава съществуването. Мощта на високоенергийните атракторни модели е
анаболна, поддържаща живота; нискоенергийните модели са катаболни и в крайна
сметка водят до смърт. Истинската мощ = живот = дух, докато силата = слабост =
смърт. Когато човек е загубил качествата, които наричаме духовни, или не ги
притежава, той е лишен от хуманност, любов и самоуважение. Дори може да стане
егоист и насилник. Когато една нация се отклони от принципите на човешкия дух, тя
може да се превърне в престъпник в международен план.
Отъждествяването на духовността с религията е често срещана грешка. По-рано
отбелязахме, че Конституцията на Съединените щати, Поправките за правата на
човека и Декларацията на независимостта ясно разграничават духовното от
104
Определението за „дух” в Енциклопедичния речник на „Уебстър” на живия английски език
(Институт по английски език в Америка, Чикаго, 1971 г.) е: „от латински spiritus: дъх, въздух,
жизнена същност, душа; безплътният принцип на живота, жизненият принцип на човека,
съзнателното същество за разлика от материята; бодрост, смелост, жизненост; характер,
божественият аспект на Троицата; принципът зад действието; принципно значение, активен
принцип; доминантна тенденция”.
105
Дефиницията на понятието „дух” винаги е била сериозно предизвикателство за човешкия
интелект; пълното разбиране на неговото значение изглежда извън капацитета на левия мозък (който
подобно на дигитален компютър определя как едно нещо се различава от друго). Духът е холистичен
термин и може да се схване най-добре от десния мозък (който подобно на аналогов компютър се
занимава с категории от рода на „цялост” и „същност”). Философските дискусии по темата за духа
или душата, водени векове наред, свидетелстват за неспособността на интелекта да се справи сам със
същността. Парадоксът на философските дебати по темата е, че всеки аргумент за същността се
опира на самата тази същност. Дори да отхвърля познатите идеи за същност/дух, той го прави въз
основа на презумпцията за съществуването на истината. Ако няма такова нещо като реален
дух/същност/истина, тогава няма причина и за каквото и да е оспорване на тяхното съществуване,
тъй като нито един аргумент не би имал реална основа. От съвременна гледна точка можем да кажем,
че понятието „дух” се отнася до имплицитния ред на Бом, точно както понятието „плът” се отнася до
експлицитния ред.
102
религиозното. На правителството на Съединените щати е забранено да обявява която и
да е религия за държавна, за да не накърни свободата на хората. Ала същите тези
документи предполагат, че властта на правителството се основава на духовни
принципи.106
Всъщност основателите на великите световни религии биха били шокирани от
антидуховните дела, извършвани през историята в тяхно име – много от тези дела биха
потресли и езичниците. Силата винаги изкривява истината за собствените си цели. С
течение на времето духовните принципи, на които се основават религиите, се
изкривяват в името на целесъобразността – за власт, пари и други светски неща.
Духовността е толерантна, но религиозността обикновено не е; духовността води до
мир, а религията – до раздори, кръвопролития и престъпност в името на
„благочестието”. Дълбоко във всяка религия обаче присъства духовният фундамент,
от който е произлязла.107 Подобно на религиите, цели култури отслабват, когато
принципите, на които се основават, биват завоалирани или омърсени чрез превратни
тълкувания.
За да разберем по-пълно проявата на духа във властта и социалните движения, ще
бъде добре да се занимаем с една съвременна духовна организация с огромна сила и
влияние. Цялата информация за нея е публично достояние. Тя официално се опира на
принципи, които са в хармония с духа на човека, но категорично не е религиозна. Това
е 55-годишната организация, известна като „Анонимни алкохолици” (АА).

СИЛАТА НА ПРОГРАМИТЕ ОТ 12 СТЪПКИ

Всички знаем по нещо за „Анонимни алкохолици” не само защото привържениците

на тази организация наброяват милиони, но и защото е част от тъканта на
съвременното общество. Изчислено е, че днес АА и нейните вариации по един или
друг начин засягат живота на около 50% от американците. Групите за самопомощ,
основани на модела от 12 стъпки, оказват косвено влияние върху всички, дори тези,
които не са директни участници в тях. Това е така, защото утвърждават определени
ценности чрез личния пример на своите членове. Нека да проучим мощните принципи,
на които се основава АА, нейното възникване и въздействието на тези принципи както
върху членовете на организацията, така и върху обществото като цяло. Можем да
разгледаме какво е АА, а също и какво не е, и да се поучим и от двете.
Според преамбюла на устава на АА, организацията „не е свързана с никоя секта,
деноминация, политика или организация”. Освен това тя не изказва „мнение по
странични въпроси”. Тя не е нито за, нито против други подходи към проблема с
алкохолизма. Не изисква вноски или такси, няма церемонии, атрибути, официални
служители или правила. Не притежава имущество, няма сгради. Освен че всичките ѝ
членове са равни, всички групи от АА са автономни и се самоиздържат. 108 Дори 12-те
106
Уникалният фундамент на правителството на САЩ (и източникът на мощта му) е концепцията,
че неговата власт произтича от съгласието на управляваните, които са равни по силата на
божественото естество на своя Създател („една нация под Бог”...).
107
В Глава 23 е направено сравнение между енергийното ниво на оригиналните духовни учения на
големите световни религии и по-късните им официални формулировки. Между двете нива има
значителна разлика.
108
Въведението на всяка среща на АА е: „Анонимни алкохолици” е общност на хора, които
споделят своя опит, сила и надежда, за да бъдат заедно в справянето с проблема и да помогнат на
другите да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство е желанието да
103
основни стъпки за възстановяване на хората от зависимости са дадени само като
„предложения”. Използването на принуда от всякакъв вид се избягва и се подчертава
чрез сентенции като „Напредък ден по ден”, „Когато нещата са лесни, има успех”,
„Първо важните неща” и най-важното: „Живей своя живот и остави другите да живеят
своя”.109
АА зачита свободата, тъй като дава избор на индивида. Нейните модели се опират на
принципите на мощта – честност, отговорност, смирение, служене и практикуване на
толерантност, добронамереност и братство. Не се придържа към никаква конкретна
етика, няма кодекс за правилно и грешно или добро и лошо и избягва морални
преценки. Не се опитва да контролира никого, включително собствените си членове.
Вместо това предлага път и просто им казва: „Ако практикувате следните принципи
във всичките си дела, ще се възстановите от тази тежка и прогресираща смъртоносна
болест и ще си възвърнете здравето, самоуважението и способността да живеете
пълноценно и ползотворно за себе си и за другите”.110
АА е първият пример за мощта на тези принципи при лечение на безнадеждни
заболявания и промяна на деструктивни личностни модели. От парадигмата на
организацията произтичат всички по-късно възникнали форми на групова терапия. АА
води до откритието, че когато хората се съберат с ясната цел да се справят с общите си
проблеми, имат огромна сила: следват групите „Ал-Анон” за съпрузите на членове на
АА; след това „Алатийн” за техните деца; след това „Анонимни комарджии”,
„Анонимни наркомани”, „Анонимни родители”, „Анонимни преяждащи” и така
нататък. Сега има близо 300 анонимни 12-стъпкови организации за самопомощ,
посветени на всяка форма на човешко страдание. В резултат на всичко това
американците в голяма степен престават да осъждат саморазрушителното поведение и
признаха, че то всъщност е лечимо заболяване.
Организациите за самопомощ въздействат значително върху обществото. На тях
може да се разчита чисто практически не само за облекчаване на човешкото страдание
и възстановяване на семействата, но и за спестяване на милиарди долари. Отсъствията
от работа, размерът на автомобилните застраховки, социалните грижи,
здравеопазването и разходите за наказателната система са ограничени до голяма
степен благодарение на широкото влияние на това движение за промяна на
поведението. Без него биха се наложили потресаващи държавни разходи само за
психологическа помощ и групова терапия за милиони хора с подобни проблеми.
Милионите членове на тези организации са единодушни, че признаването на
ограниченията на индивидуалното его им е позволило да преживеят истинска сила. Те
споделят, че именно тя е довела до тяхното възстановяване, макар че допреди нищо не
е било в състояние да им помогне – нито медицината, нито психиатрията, нито който и
да е клон на съвременната наука.

спреш да пиеш. За да се включите в АА, не се изисква членски внос или такси; ние се
самоиздържаме чрез собствения си принос. АА не е обвързана с никоя секта, деноминация,
политика, организация или институция; не желае да влиза в спорове; нито подкрепя, нито се
противопоставя на каквито и да било каузи. Нашата основна цел е да бъдем трезвеници и да
помогнем на други алкохолици да постигнат същото” (Alcoholics Anonymous, P.O. Box 459, Grand
Central Station, New York, NY, 1941,1993).
109
Вж. Twelve Steps and Twelve Traditions, 1952.
110
Вж. 11. глава в „Alcoholics Anonymous”, 1955.
104
 ИСТОРИЯТА НА „АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ”

От историята на възникването на „Анонимни алкохолици”, превърнала се в прототип

за всякакъв друг тип 12-стъпкови организации, можем да направим някои важни
наблюдения. До 30-те години на алкохолизма се гледа като на безнадеждна
прогресивна болест, с която медицинската наука и религията все не успяват да се
справят. (Разпространението му е тревожно високо дори сред самия клир.) Счита се,
че всички форми на пристрастяване са нелечими и когато достигнат определен етап,
хората просто вдигат ръце от жертвите и ги зарязват.
В началото на 30-те години на миналия век виден американски бизнесмен (известен
като Роланд X.) търси всевъзможни начини да се избави от алкохолизма си, но без
резултат. Накрая отива при известния швейцарски психоаналитик Карл Юнг. Юнг
лекува Роланд X. приблизително една година и в резултат той постига известна
трезвеност. Роланд се прибира в САЩ, изпълнен с надежда... само за да заболее
отново от активен алкохолизъм.
Роланд пак пътува за Швейцария, за да се види с Юнг и да поиска допълнително
лечение. Юнг смирено му казва, че повече нито неговата наука, нито неговото умение
може да му помогне. Ала го насочва, че в историята винаги, макар и рядко, е имало
хора, които са успявали да се възстановят, когато се отдадат изцяло на някаква
духовна организация и в търсене на помощ се предадат в ръцете на Бог.111
Роланд се завръща в САЩ посърнал, но последва съвета на Юнг и се свързва с
организация, наречена Оксфордските групи. Тези хора се срещат редовно в групи, за
да обсъждат реалния живот от гледна точка на духовните принципи, които до голяма
степен съвпадат с по-късно приетите от АА. Така Роланд всъщност се възстановява и
това силно удивлява друг безнадежден алкохолик на име Едуин Т., или Еби. Когато
Роланд разказва на Еби как се е възстановил, Еби последва неговия пример и също
става трезвеник. След това моделът на един човек да помага на друг със същия
проблем, се разпространява и Еби помага на своя приятел Бил Уилсън. Бил често
влизал в болница поради своя безнадежден, нелечим алкохолизъм и състоянието му
било тежко от медицинска гледна точка. Еби казва на Бил, че възстановяването му се
дължи на това, че е започнал да служи на другите, изоставил е неморалните си
привички, придържал се е към анонимност и смирение и се е предал на сила, по-
голяма от самия него.112
Бил Уилсън е атеист и намира предаването на по-висша сила за меко казано
непривлекателно. Идеята да се предаде, силно отблъсква гордия Бил и той потъва в
безпросветно отчаяние. Психически обсебен е от алкохола, като същевременно страда
от физическа алергия към него. Това го обрича на боледуване, обезумяване и смърт –
прогноза, за която съпругата му Лоис му обръща недвусмислено внимание. Накрая
настъпва момент, в който Бил капитулира напълно. Тогава има дълбоко преживяване
на безкрайно Присъствие и Светлина и се изпълва с великолепно усещане за покой.
Същата нощ най-накрая успява да заспи и когато на следващия ден се събужда, се
чувства неописуемо преобразен.113
Д-р Уилям Д. Силкуърт, лекарят на Бил в тогавашната градска болница в западната

111
Вж. Bill W., 1988; Selected Letters of C.G. Jung, 1909-1961.
112
Пак там.
113
Вж. “Bill’s Story” в Alcoholics Anonymous, 1955,1-17.
105
част на Ню Йорк, потвърждава, че преживяването на Бил е реално. Тъй като е лекувал
над 10 000 алкохолици, той е придобил достатъчно опит, за да си даде сметка колко
важно е то. По-късно го запознава с класическата книга на великия психолог Уилям
Джеймс „Различните видове религиозни преживявания”.
Бил пожелава да предаде своя дар на други и както казва: „Прекарах следващите
няколко месеца в опити да отрезвявам пияниците, но без успех”. Накрая установява,
че е необходимо да убеди човека в безнадеждността на неговото състояние – или
изразено със съвременна психологическа терминология, да престане да отрича
проблема. Първият успех на Бил е д-р Боб, хирург от Акрон, Охайо, който се оказва
много отворен за духовното и по-късно става съосновател на АА. До смъртта си през
1956 г. д-р Боб не близва друга напитка (нито Бил Уилсън, който почива през 1971
г.)114 Огромната мощ, освободена благодарение на преживяването на Бил, се проявява
външно чрез преобразяването на живота на милиони хора. В списъка на „Лайф” на
стоте най-велики американци, Бил Уилсън е признат за създател на цялото движение
за самопомощ.115

***

Историята на Бил Уилсън е типична за хората, изиграли ролята на канали за голяма

мощ – принципите, които те предават в своята кратка кариера, променят живота на
милиони за дълго време. Исус Христос например поучава в продължение на едва три
години, но въпреки това неговото учение преобразява цялото западно общество за
поколения наред. За последните 2000 години западната история се върти около
срещата на човека с учението на Христос. Най-мощните измерени от нас силови
атракторни полета неизменно са свързани с ученията на великите духовни учители в
историята.
Измерванията ни показаха, че в сравнение с оригиналните учения на великите
учители, енергийното поле на съвременната организирана религия и практика винаги е
по-слабо (вж. 23. глава). Въпреки това обаче принципите запазват своя енергиен
модел. Отслабва единствено тяхното изражение. Самите учения имат същата дълбока
мощ, която винаги са имали.
Силата на принципите остава непроменена във времето. Независимо дали ги
разбираме напълно, или не, това са идеали, към които човечеството се стреми.
Преживявайки трудности в собственото си развитие, ние се учим на състрадание към
онези, които все още са в плен на вътрешните си конфликти. Така придобиваме
мъдрост и състрадание към цялото човечество.
Ако се позовем на принципите на по-сложната теоретична физика и резултатите от
собствените си изследвания на атракторите, ще стане очевидно, че в тази вселена, в
която всичко е свързано помежду си, има невидима мощ и тя прави за нас неща, които
не извършваме чрез собствената си сила. Както вече казахме, не можем да видим
електричеството, рентгеновите лъчи или радиовълните, но съдим за тяхната мощ по
силата на въздействието им. По същия начин постоянно сме свидетели на действието
на мощта в сферата на мислите и чувствата, въпреки че досега измерването на мислите
не се е смятало за възможно.
Когато говорим за атракторни полета с голяма мощност, често използваме само

114
Пак там, 171-182.
115
Вж. Life's 100 Most Important Americans of the 20th Century, 66.
106
символи. От физическа гледна точка националното знаме не е нищо повече от парче
плат, боядисано в различни цветове, но хората са готови да умрат заради онова, което
то символизира. Както казахме, силата идва от смисъла. Нещата, които носят най-
голямо значение за нас, се коренят в духовния, а не в материалния свят.
Досега видяхме, че хармонизирането с принципите, свързани с енергийните полета
на високоенергийни атрактори, може да доведе до олимпийски постижения, бизнес
успехи, политическа победа в международен мащаб и оздравяване от безнадеждни
прогресиращи заболявания. Но на същите тези атракторни модели дължим и най-
добрата музика, композирана в човешката история. Те са в основата на големите
религиозни учения, на великото световно изкуство и архитектура и на всяка проява на
творчество и гениалност.

107
 ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА.
Мощта в изкуствата
Великите произведения на изкуството, музиката и архитектурата, достигнали до нас
през вековете, са трайни изображения на въздействието на високоенергийни
атракторни модели. Те демонстрират посвещението на изкусните художници от
нашата цивилизация на съвършенството и изяществото, а оттам и на облагородяването
на човечеството.
Изобразителното изкуство винаги е предоставяло възможност за светска изява на
най-висшите духовни стремежи на човека. Още от времето на древногръцкия скулптор
Фидий ролята на изкуствата е да изобразят чрез физически средства идеала за човек –
това, което той може и трябва да бъде. Изкуството е дестилиран израз на човешкия
дух в осезаема и достъпна за всички форма.
Голямото изкуство дава израз на реда, присъщ не само на човешките изживявания,
но и на света, в който живеем – това наричаме красота. Подобно на теоретичния
физик, художникът също намира ред в привидния хаос. Микеланджело например
вижда в произволните блокове мрамор Давид и Пиетата и с длетото си отстранява
камъка около тях, за да освободи съвършените им образи от него. Докато размишлява
върху хаотичните драскотини по мазилката на Сикстинската капела, той се вдъхновява
и зачева чуден ABC. След това чрез техниката на изкуството го материализира в А
>> В >> С, известен днес като „Страшния съд”.
Изкуството завещава на човечеството и вътрешна промяна: когато съзерцаваме
създадената красота, в нас се култивира чувствителност към прекрасното, която ни
позволява сами да откриваме и създаваме естетическо удоволствие от привидно
безпорядъчната бъркотия на съществуването.
Изкуството и любовта са най-големите дарове на човека към себе си; не може да има
изкуство без любов. Изкуството винаги е творение на душата – майсторско телесно,
умствено или духовно човешко докосване. Така е било още от времето на
неандерталците, така и ще бъде винаги. Ето защо, когато замерим енергийното ниво на
изкуството, генерирано от компютър, то е по-ниско. Дори великолепните фотографии
на оригинално произведение нямат неговата мощ. Всеки може да опита един много
интересен кинезиологичен експеримент – да тества мускулната сила на човек, който
наблюдава оригинална картина. Сравнете този резултат с въздействието, когато гледа
същата картина, възпроизведена от машина. Ако наблюдава нещо, което е ръчно
изработено, тялото му става силно; ако гледа репродукция, то отслабва. Това е вярно,
независимо от съдържанието на изображението – оригиналът на тревожно
изображение прави наблюдателя по-силен, отколкото копие на приятно изображение.
Художниците, които са отдадени на своето изкуство, влагат любов в работата си, а в
оригиналността и докосването на човека се съдържа голяма мощ. От казаното дотук
следва, че кинезиологията е надежден детектор за фалшификати на художествени
произведения.
Карл Юнг многократно подчертава връзката между изкуството и достойнството на
човека и значимостта на човешкия дух в изкуството. Кинезиологично замереното ниво
на самия Юнг (и неговата работа) е най-високо от това на всички известни
психоаналитици в историята. (Много от останалите са хармонизирани с атракторни
модели като материалния детерминизъм и дават значително по-ниски резултати.)
108
 Може да се каже, че музиката е най-финото изкуство, тъй като е в най-малка степен
конкретна. Въпреки това, тъй като заобикаля рационалността на левия мозък и се
свързва директно с подсъзнателното усещане на десния, чрез който разпознаваме
модели, тя е в същото време най-осезаемото на телесно ниво емоционално изкуство.
Освен това е най-ясен пример за начина, по който атракторните модели подреждат
реалността. Ако искате да разберете разликата между хаоса и смисъла (като по този
начин всъщност създадете дефиниция на изкуството), просто съзерцавайте разликата
между шума и музиката.
В своето описание на творческия процес съвременният естонски композитор Арво
Парт, чието творчество често бива определяно като „трансцендентално” или
„мистично”, синтезира голяма част от нашите наблюдения за решаващата роля на
гения на изкуството за проявата на атракторни модели:

За да пиша, трябва да се подготвям дълго

време. Понякога са нужни пет години. (...)
В живота си, музиката си, работата си, в
мрачните си периоди имам ясното усещане, че
всичко, извън Това, Което е Едно, няма смисъл.
Сложното и многопластовото само ме обърква
и съм принуден да търся единение. Какво е
това Едно Нещо и как да намеря своя път до
него? То оставя множество различни следи с
различен облик и всичко маловажно отпада.
(...) Оставам сам с тишината. Открих, че е
достатъчно изсвирването на една-единствена
нота. (...) Това е, към което се стремя. Времето
и безвремието са свързани. В нас се борят
настоящият миг и вечността.116

От всички изкуства именно музиката най-лесно ни просълзява, вдига ни на крака или

ни вдъхновява за върхове в любовта и творчеството. Вече отбелязахме, че изглежда
съществува връзка между дълголетието и атракторните полета на класическата
музика, независимо дали човек е изпълнител, диригент, или композитор. Класическата
музика често има изключително високоенергийни модели.
Но от всички изкуства най-реалистична и с най-голямо влияние в живота на хората е
архитектурата. Живеем, пазаруваме, ходим на работа и търсим развлечения в сгради.
Тяхната форма е фон за голяма част от човешката дейност и затова заслужава голямо
внимание.
На фона на цялата световна архитектура особено страхопочитание внушават
катедралите. Техните енергийни модели са с най-високо ниво в сравнение с
останалите архитектурни форми. Това изглежда е резултат от няколко фактора. В
катедралите може да се докоснем едновременно до различни видове изкуство –
музика, скулптура, живопис и пространствен дизайн. В допълнение, тези сгради са
посветени на божественото; когато нещо е родено в името на Създателя, то е в
хармония с най-висшите атракторни модели. Катедралата не само вдъхновява, но
обединява, преподава, символизира и служи на най-благородното в човека.
116
Liner notes to Tabula Rasa, ECM Records, 1984.
109
 Красотата на архитектурата не изисква големи пространства или мащаби. Едва ли
има по-очарователни архитектурни постройки от малките къщи със сламен покрив,
изпъстрящи ирландската провинция, коя от коя по-самобитна и китна от предишната.
Естетичният усет оценява както семплата архитектура на традиционните къщи, така и
изящните форми, внушаващи величие и великолепие.
Добре проектираната архитектура на обществените сгради е автентично историческо
свидетелство за красотата на формата и съчетанието ѝ с полезността.
Функционалността и красотата са впечатляващо комбинирани в големите
метростанции в Русия и в дизайна и оформлението на много нови високи жилищни
сгради в Канада. По-древните култури като че винаги са разбирали практичността на
красотата – състоянието на сградите, проектирани без внимание към естетиката, бързо
се влошава. Кварталите с грозна архитектура стават част от порочния цикъл на
мизерия и насилие; неприветливите, дехуманизирани жилищни проекти на градските
гета демонстрират нискоенергийните си модели чрез царящата в тях мизерия и
престъпност. Трябва да имаме предвид обаче, че в зависимост от това с кой атракторен
модел се хармонизира човек, той може да приеме лишенията на гетото или като
оправдание за поквара, или като вдъхновение да се издигне над нея. (В края на
краищата не елементите на средата, а отношението ни към тях определя дали ще
бъдем победители, или победени.)
Изяществото е проява на мощта, която се крие в чувствителността към естетиката.
То винаги я съпътства, независимо дали във формите, стила, или израза. Свързваме го
с грация, финес и минимални усилия. Грациозността на олимпийския атлет
предизвиква в нас удивление, точно както изяществото на готическия свод ни
извисява. Изящните енергийни модели зачитат и подкрепят живота и уважават и
утвърждават достойнството на другите. Освен това изяществото под формата на
великодушие е аспект на безусловната любов. То предполага и щедрост – не просто в
материален, но и в духовен аспект, под формата на готовност да изразиш признание за
важната роля на други хора в живота си и благодарност към тях. Великодушието е
свързано със скромност и смирение, тъй като истинската мощ няма необходимост от
важничене. Силата обаче постоянно парадира, тъй като се дължи на липсата на
увереност в себе си. Великите хора на изкуството са благодарни за своите
способности, каквито и да са те, понеже знаят, че са дар за благото на цялото
човечество.
Красотата има толкова много различни изражения в различни култури и през
различни периоди. Ето защо е достатъчно основателно да се твърди, че тя се определя
от погледа на наблюдателя. Трябва обаче да отбележим, че се променят само
средствата, чрез които красотата се проявява. Нейната същност си остава една и
съща, различна е само формата, в която се възприема. Интересно е, че хората с по-
извисено съзнание са в състояние да видят красотата във всички форми. Те виждат
всяка форма на живот не само като свещена, но и като красива.

110
 ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА.
Геният и мощта на творчеството
Творчеството и гениалността са в основата на високоенергийните атрактори. Не
съществува друг човешки талант, който да е по-подходящ за създаването на нови М-
полета или за разширяването на разгънатата вселена; всъщност именно това е
видимата изява на творчеството и гениалността. Няма обаче достатъчно информация
за естеството на тези две качества. Свързаните с тях процеси остават забулени в
мистерия.
Човешката история е свидетелство за борбата на хората да проумеят истини, които
изглеждат очевидни за гениалния човек. Геният по дефиниция е вид съзнание със
способност за достъп до високоенергийни атракторни модели. Той не е личностна
характеристика, нито пък нещо, което човек „има” или „е”. Геният винаги се
характеризира със смирение; онези, в които разпознаваме гения, често отричат да го
притежават, тъй като отдават своите прозрения на по-висше влияние.
Процесът на съживяване на гения най-често се изразява в следното: първо се
формулира въпрос, след това се изчаква неопределено време, за да може съзнанието да
работи върху въпроса, и накрая отговорът се появява внезапно и светкавично, най-вече
в невербална форма. Великите музиканти в историята твърдят, че не планират своята
музика, а просто записват това, което чуват в съзнанието си. 117 Бащата на органичната
химия Ф. А. Кекуле сънува молекулярната структура, на която основава теорията на
пръстените. В момент на просветление Алберт Айнщайн получава революционно
прозрение, което отнема години, преди да се превърне в доказуема математика. 118
Всъщност един от основните проблеми на гения е как да трансформира личното си
възприятие така, че да е видимо и разбираемо за другите. Човекът, който получава
прозрението, обикновено го разбира напълно, но може да му отнеме цял живот, за да
го направи разбираемо и за другите.119
Геният изхожда не от концептуализация, а от внезапно откровение, което бива
последвано от невидим процес. Макар да изглежда, че умът е зациклил и се блъска
безуспешно с разрешаването на проблема, той всъщност извършва работа по
подготвяне на почвата. Налице е борба с разума, която, подобно на дзен коан 120, в
крайна сметка води до безизходица в рационален план. Тогава единственият път
напред е скок от по-нисък енергиен атракторен модел към по-висок.
Атракторните енергийни модели имат съзвучие, както музикалните тонове. Колкото
по-висока е честотата на съзвучието, толкова по-голяма е мощността им. Това, до
което геният стига, е ново съзвучие. Всеки напредък в човешкото съзнание е преминал
през скок от даден атракторен модел към по-високото от него съзвучие. Поставянето
на първоначалния въпрос активира атрактора. Отговорът се крие в неговото съзвучие.
Ето защо се казва, че въпросът и отговорът са само две страни на една монета и че
човек не може да зададе въпрос, ако отговорът вече не съществува – в противен

117
Вж. Dilts, 1992.
118
Frank Lloyd Wright stated that “the Artist’s perception science later verifies.” (Вж. Wright, R.L., 1949.)
119
Вж. Galaman, 1992.
120
Лаконични парадоксални въпроси, чийто отговор е извън обикновената логика и подтикват
ученика към просветление – към интуитивно разбиране на скрития дълбоко под парадоксалната
външна форма смисъл. – Б. пр.
111
случай няма да има модел, от чиято позиция въпросът да може да бъде формулиран. 121

***

Макар признатите гении да са рядкост, във всички нас живее гений. В тази вселена
няма „късмет” или „случайност”; не само че всичко е свързано помежду си, но и никой
не е изключен от Вселената – всички сме част от нея. Съзнанието, подобно на
телесността, е всеобщо качество; понеже геният е характеристика на съзнанието, той е
и всеобщ. А щом нещо е всеобщо, то е достъпно за всеки човек.
Процесът на творчество и гениалността са присъщи на човешкото съзнание. Тъй като
всички хора са носители на съзнанието, те са носители и на потенциала на гения – той
просто чака нужните обстоятелства, за да се изрази. Всеки от нас е имал гениални
моменти през живота си, може би известни само на самите нас или на близките ни.
Внезапно правим брилянтен ход или решение, или казваме точно това, което трябва,
точно в момента, в който трябва, без да сме съвсем наясно защо. Понякога дори ни се
иска да се поздравим за тези неочаквани успехи, но всъщност не знаем откъде са
дошли.
Геният често се изразява в промяна на възприятието – модифициране на контекста
или парадигмата. Умът се бори с неразрешим проблем, задава въпрос и е отворен да
получи отговор. Източникът, от който идва отговорът, има много имена в различните
култури и времена. В изкуствата на Западната цивилизация той традиционно се
отъждествява с гръцките богини на вдъхновението, наречени Музи. Хората, които са
смирени и благодарни за полученото просветление, продължават да са способни на
достъп до гения; тези, които отдават вдъхновението на собственото си его, скоро губят
тази способност или биват съсипани от своя успех. С голямата мощ трябва да се
борави с уважение – точно както с високото напрежение.
Следователно гениалността и творчеството се изживяват субективно под формата на
засвидетелстване; този феномен е отвъд границите на индивидуалното Аз или егото.
Човек може да се научи да развива гения, макар често това да изисква болезнена
капитулация, при която фениксът на гениалността се издига от пепелта на отчаянието
след безплодна борба с неразрешимото. От поражението произлиза победа; от
неуспеха – успех; и от смирението – истинска самооценка.
Когато се опитваме да разберем гения, възниква един проблем: нужно е да сме почти
гении, за да го разпознаем. Светът често не успява да го забележи. Обществото отдава
признание за неговата работа, без да забележи присъствието му, скрито в самото
съзидание. Докато човек не признае вътрешния гений в себе си, ще среща големи
трудности да го разпознае в другите – можем да признаем само това, което осъзнаваме
отвътре. Например Михаил Горбачов беше обект на огромно внимание в световен
мащаб, но в същото време светът никога не призна гения му: напълно сам и за няколко
кратки години той осъществи пълна революция в една от най-великите империи на
Земята, а единствените му източници на мощ бяха неговото вдъхновение и визия. (Ако
комунистическият режим се основаваше на истинска мощ, нищо нямаше да може да го
свали; тъй като се основаваше на сила, той бе обречен да намери своя край от ръката
на харизматичен лидер, живеещ в хармония с мощта.)122

121
Вж. Loehle, 1990.
122
Вж. Heilbron, 1992; също Churchill, 1949.
112
 ***

Геният е един от най-големите неизползвани ресурси на нашето общество. Той е

нещо лично, но не се ограничава до личността – хората с гений често имат множество
таланти в различни сфери и могат да намират решения на различни проблеми. И все
пак обществото губи много, защото не знае как да подкрепя своите гении и често е или
безразлично, или враждебно към тях. Това е жалко, тъй като подкрепата за тях не
струва много. Начинът на живот на хората, които наричаме „гении”, обикновено е
простичък и те рядко се интересуват от пари или слава. Геният цени ресурсите и
почтената икономика, понеже цени живота и има очи за вътрешната стойност на
всички негови проявления. Той цени времето и ресурсите, за него е загуба да се прави
повече от необходимото. Следователно гениалните хора често живеят тихо и
обикновено се изявяват с неохота само ако има кауза, която трябва да бъде
подкрепена.
Гениите черпят от безкраен източник и изпитват съвсем малко желание (подобна
простота е често срещана характеристика на истинския успех по принцип), тъй като
няма нужда да получаваш, когато вече имаш. Основата на тази нематериалност, тази
привидна наивност, е радикалното разбиране за същността на самата Вселена: това,
което поддържа живота, бива поддържано от живота. По този начин оцеляването става
без усилия, а даването и получаването са едно и също.
В общоприетите представи геният е свързан с нещо нестандартно или ексцентрично.
Вярно е, че понеже са в хармония с високоенергийни атрактори, тези хора гледат
различно към живота; следователно за тях нещата носят различно значение, отколкото
за обикновения човек. Това, което вдъхновява гения за усилена дейност, са прозрения
извън нашето разбиране.
Геният не е звезда – малцина постигат известност. Името на цял легион гении остава
нечуто; в много от тях сякаш няма нищо забележително и дори не са получили висше
образование. Характерна за този тип хора е способността да използват пълноценно
своя опит благодарение на своята отдаденост, необходима за постигане на високо
майсторство. Множество продуктивни гении биват разпознати едва години след
смъртта си. Всъщност дарът (или проклятието) на гениалността често носи нещастие в
живота на такъв човек.
Една характеристика на гениалността е способността за полагане на големи усилия,
която често се проявява циклично. Това означава, че личността на гения понякога се
характеризира с крайности. Ако е вдъхновен, може да работи по 20 часа на ден, за да
осъществи някое решение, докато то все още е свежо в съзнанието му. Тези периоди
на интензивна активност могат да се редуват с интервали на привиден застой, но те са
нужни за ферментация, която е необходима част от творческия процес. Гениите
разбират необходимостта от свободно пространство, в което идеите да
изкристализират, тъй като творчеството изисква подходящи вътрешни, а не външни
обстоятелства. Нещата често се нареждат, докато човек е съвсем разсеян – всички
знаем истории на хора, които са получили отговор за решаването на сложни проблеми,
докато са чакали в задръстването на магистралата.
Основната причина, поради която толкова много хора не успяват да разпознаят и
следователно овластят собствения си гений, са общоприетите представи, че геният се
равнява на висок коефициент на интелигентност. Това е груба грешка, произтичаща от
факта, че много известни гении в областта на математиката и физиката наистина имат

113
висок коефициент на интелигентност. Той обаче е предпоставка за по-дълбоко
навлизане в техните конкретни области. Би било по-полезно да възприемаме
гениалността просто като изключително дълбоко прозрение в дадена област на
човешката дейност. В крайна сметка съществуват множество гении в сфери, където
фокусът не е върху рационалното (изкуство, музика, дизайн и новаторство), но
творческите им таланти попадат в ограничените параметри на конвенционалните
очаквания за интелигентност.
Имайте предвид, че IQ е просто мярка за способността за логично разбиране на
символи и думи. Нашите проучвания показват, че най-голяма връзка с гения има
хармонизирането на целите и ценностите с високоенергийни атрактори. Гениалността
може по-скоро да се отъждестви с постоянство, смелост, концентрация, огромна
движеща сила и пълна почтеност – със сигурност не е достатъчен единствено талант.
За постигане на майсторство е необходимо необичайно силно посвещение. Най-
простата дефиниция би била, че гениалността е способност за изключително
майсторство в определена област. Всички гении, независимо дали известни, или не,
следват следната формула: прави това, което искаш най-много, по най-добрия начин,
на който си способен.

114
 ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА.
Оцеляване след успеха
Трагичният крах на много гении, след като са били открити и са получили признание
от обществеността, е илюстрация на факта, че съществуват два различни вида успех.
Единият често представлява опасност за живота, а другият го подобрява. Истинският
успех оживява духа и го подкрепя. Той няма нищо общо с постиженията като такива, а
с това да бъдеш пълноценен човек и да живееш, носейки полза не само за себе си, но и
за всички около теб. Истински успешният живот черпи сила от контекста на личните
постижения. Той е в пълен контраст с тиражираната в таблоидния свят представа за
успех, който често съсипва здравето и отношенията на „успешния” човек – духовният
колапс е нещо обичайно в живота на богатите и известните. Тук става въпрос просто
за известност, а ние ежедневно сме свидетели на нейното разрушително въздействие.
Известните хора постоянно страдат от неуспешни бракове, пристрастяване,
алкохолизъм, извършват самоубийства или умират преждевременно по други
причини. Ако изброим имената на всички известни личности, чиято кариера е
свързана с подобни трагедии, ще са нужни десетки страници – филмови звезди, поп
звезди, писатели... списъкът като че няма край. Освен тези прословути примери за
цената на известността, има безброй други „успели”, съсипани от проблеми с
наркотици или развала, която превръща свестни допреди хора в суетни, жестоки,
отдадени единствено на търсене на удоволствия егоцентрици.
Въпросът не е в това, че са придобили твърде много богатство, слава или внимание;
проблемът е, че тези влияния са изкривили егото им и са подсилили малкото им аз,
вместо голямото им Аз. Малкото аз е тази част в нас, която е уязвима откъм
ласкателства; голямото Аз е аспект на по-висшата ни природа, която е смирена и
благодарна за успеха. Малкото аз се хармонизира с нискоенергийни атракторни
модели, а голямото Аз – с високоенергийни.
Дали успехът ще ни издигне, или унищожи, зависи не от самия успех, а от това как
го интегрираме в своята личност. Определящият фактор е дали сме горди, или
смирени; дали сме егоистични, или благодарни; дали талантът ни ни кара да се
смятаме за по-добри от останалите, или го приемаме за дар, за който сме признателни.
Всички познаваме хора, които лесно се покваряват от съвсем малко успех. Стига да им
се даде малко власт, те стават арогантни, придават си важност и започват да
контролират останалите. Познаваме обаче и хора с много по-голяма власт, които са
сърдечни, чувствителни и грижовни.
Когато опознаем великите хора в света – лидери в бизнеса, управители на банки,
носители на Нобелова награда и членове на легендарни семейства – с удивление
откриваме колко много от тях са отворени, топли, искрени и възприемат успеха като
отговорност, на принципа „благородничеството задължава”. Това са наистина
успешни хора – независимо дали общуват с властници, или със слуги, те са
впечатляващи, учтиви и внимателни към всички и се отнасят към тях като към
равни. Истински успелите нямат склонност да се държат арогантно, тъй като не се
смятат за по-добри от другите, а просто за късметлии. Те се възприемат като
настойници, носещи отговорност да упражняват влиянието си така, че да допринесе
най-голяма полза за всички.
Защо истински успелите хора са толкова великодушни, отворени и даващи, може да
115
се обясни чрез нашата формула за причинно-следствена връзка:

Истински успешните се идентифицират с ABC. Те съзнават, че са канал, чрез който

се е извършило действие, довело до успех във външния свят. Колкото и да се
идентифицират с успеха, те не се притесняват да го загубят, тъй като имат стабилна
увереност. Тя се дължи на съзнанието, че източникът на успех е „тук, вътре в мен“.
Ако обаче човек гледа на успеха си от позицията на А >> В >> С, винаги ще бъде
несигурен, тъй като той произтича отнякъде „там, навън”. Убеден, че източникът на
мощ се намира извън неговата личност, човек става безсилен и уязвим и следователно
заема отбранителна и обсебваща позиция. Истинският успех произтича отвътре,
независимо от външните обстоятелства.
Стълбицата на успеха като че има три основни стъпала.

(1) Първоначално считаме за важно това, което притежаваме, т.е. статусът ни

зависи от видимите признаци на материално богатство.

(2) С напредъка статусът идва от това, което правим, а не от това, което имаме. На
такова ниво на стълбицата позицията и дейностите носят значителен социален статус,
но социалните роли губят своя блясък и привлекателност с постигането на
майсторство и съзряването, защото важно става това, което си постигнал.

(3) И накрая, човек се интересува само от това, в което се е превърнал в резултат на

житейските преживявания – такива хора имат харизматично присъствие, което е
външната проява на деликатната им вътрешна мощ. В тяхната компания усещаме
въздействието на мощните енергийни атракторни модели, с които са се хармонизирали
и които отразяват. Успехът идва автоматично, като следствие от хармонизирането на
живота с енергийните модели с голяма мощ.

Защо истинският успех се случва сравнително леко? Може да направим аналогия с

магнитното поле, създадено от протичащ през проводник електрически ток: колкото
по-силен е токът, толкова по-голямо магнитно поле генерира, а то започва да влияе на
всичко наоколо. На върха на успеха има много малко хора, на нивото на
посредствеността обаче има силна конкуренция, а дъното на пирамидата е претъпкано.
Налице е търсене за харизматични победители, а губещите трябва да се борят да бъдат
приети. Хората, които са любвеобилни, мили и внимателни към другите, имат толкова
много приятели, че не им знаят броя. Животът отразява постижения във всяка област
към тези, които са се хармонизирали с успешни модели. Днес способността да правим
разлика между моделите на мощ и успех и моделите на слабост и провал, вече е
достъпна за всеки.

116
 СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА.
Мощта и физическото здраве
Човек става здрав, а и богат, благодарение на мъдростта. Ала какво е мъдростта?
Според нашето изследване тя е резултат от хармонизирането с мощни атракторни
модели и макар че в обикновения живот енергийните полета по-често се смесват,
моделът с най-голяма мощ доминира. Днес вече сме направили достатъчно
изследвания, за да можем да изведем едно основно правило в нелинейната динамика и
атракторите: атракторите създават контекст. Това означава, че мотивацията,
произтичаща от принципите, на които човек се е посветил, определя способността му
да разбира нещата, а оттам и значимостта на своите действия.
Резултатът от хармонизирането с принципите е най-поразителен по отношение на
физиологията. Блестящото здраве е свързано с хармонизиране с високоенергийни
атракторни модели; хармонизирането със слаби модели води до заболяване. Днес този
синдром е ясен и предсказуем и може да бъде доказан чрез демонстрация, отговаряща
на научния критерий за 100% възпроизводимост на резултатите.
Човешката централна нервна система очевидно има изключително развита
способност да прави разлика между моделите, които са жизнеутвърждаващи, и тези,
които вредят на живота. Мощните атракторни модели, които изпълват мускулите със
сила, освобождават мозъчни ендорфини и влияят тонизиращо върху всички органи.
Неблагоприятните стимули провокират производство на адреналин, който потиска
работата на имунната система и незабавно причинява както слабост, така дори
увреждане на определени органи, в зависимост от естеството на стимула.
Този клиничен феномен прави възможни лечения като хиропрактика, акупунктура,
рефлексотерапия и много други. Терапиите обаче обикновено са предназначени да
коригират следствията, причинени от наличието на енергиен дисбаланс. Ето защо,
ако основната нагласа, която причинява енергийния дисбаланс, не бъде поправена,
много вероятно е болестта да се възвърне. Милиони хора в групите за самопомощ
свидетелстват, че здравето и възстановяването от цялата гама поведенчески проблеми
и заболявания идва в резултат на възприемане на нагласи, които са в хармония с
високоенергийни атракторни модели (т.е. които са духовни).
Най-общо казано, физическата и психическа стабилност са свързани с
положителните нагласи, а лошото физическо и психическо здраве – с негативни
нагласи като неприязън, ревност, враждебност, самосъжаление, страх, безпокойство и
други подобни. В областта на психоанализата положителните нагласи се наричат
емоции на добруване, а отрицателните – емоции, сигнализиращи тревога. Хроничното
потапяне в стресови емоции води до влошаване на здравето и сериозно отслабване на
личната сила.
Как да преодолеем негативните нагласи, за да избегнем влошаване на здравето и
отслабване на силата? Клиничните наблюдения показват, че пациентът трябва да
вземе решение. Искреното желание за промяна му позволява да търси различни
изражения на по-високоенергийни атракторни модели. Няма как например да
преодолеем песимизма, ако общуваме с циници. Известната сентенция, че човек се
определя от компанията, с която дружи, има известна клинична основа. Във всяко
поле доминират дадени атракторни модели; ето защо е необходимо само да се
изложите на въздействието на високоенергийно поле и вътрешните ви нагласи
117
спонтанно ще започнат да се променят. Това явление е добре познато в групите за
самопомощ и е изразено в сентенцията: „Просто донеси тялото си на събирането”. Ако
се изложите на въздействието на по-висши модели, те започват да се „отриват” о вас,
или както се казва, „възприемате ги чрез осмоза”.
Традиционната медицина приема, че стресът е причина за много човешки
разстройства и заболявания. Проблемът на тази диагноза е, че не обръща внимание на
източника на стреса. Тя го търси във външни обстоятелства, без да взима предвид, че
всеки стрес се поражда вътрешно, от личните нагласи. Трябва отново да подчертая,
че не събитията в живота, а реакцията на човека активира симптомите на стрес. Както
вече установихме, един развод може да донесе или агония, или облекчение;
трудностите в работата могат или да подействат като стимул, или да генерират
тревожност, в зависимост от това дали висшестоящият колега се възприема като
учител, или като чудовище.
Нагласите произтичат от индивидуалната ни позиция, а тя се определя от
мотивацията и контекста. В зависимост от принципния начин, по който тълкуваме
значението на събитията, една и съща ситуация може да бъде или трагична, или
комична. Физиологически погледнато, когато избира нагласи, човек прави избор
между анаболни ендорфини или катаболен адреналин.

ЕНЕРГИЯТА НА ХРАНАТА

Би било глупаво да се твърди, че единствените фактори, въздействащи върху нашето

здраве, са вътрешни, тъй като неперсоналните елементи на физическия свят също
могат да увеличат или намалят силата ни. И тук кинезиологичните тестове са ценни.
Те ясно показват, че синтетиката, пластмасите, изкуствените оцветители и
подсладители, консервантите и инсектицидите (това са само някои от вредните
елементи) карат тялото да отслабва. Веществата, които са чисти, органични или
произведени от човешка ръка, обикновено ни изпълват със сила. Ако
експериментираме например с витамин С, ще открием, че органичният вариант е далеч
по-добър от химически произведения. Единият ви прави силни, а другият – не. По
същия начин, яйцата от органично хранени кокошки, отглеждани на свобода, са
носители на много по-голяма сила, отколкото яйцата на кокошки, гледани в клетки и
хранени с химични вещества. Движението за здравословно хранене май винаги е било
на прав път.
За съжаление, нито Американската медицинска асоциация, нито Националният съвет
по храните и храненето имат история на просветление в областта на храненето. Днес
научната общност най-накрая признава, че храненето е свързано с поведението и
здравето, но това просто наблюдение предизвика доста противоречия преди 20 години,
когато книгата „Ортомолекулярна психиатрия” заяви, че храненето влияе върху
химическата среда в мозъка и кръвообращението, а оттам и върху поведението,
емоциите и психичните разстройства.123
Съвсем наскоро поредица от статии въз основа на 20-годишно проучване показа, че
приемането на някои витамини предотвратява развитието на неврологичното
разстройство тардивна дискинезия, което често е необратимо и се среща при висок
процент от пациентите на дългосрочно лечение с основните транквиланти. 124 В
123
Вж. Hawkins and Pauling, 1973.
124
Вж. Tkacz and Hawkins, 1981.
118
изследване, включващо 61 000 пациенти, лекувани от 100 различни лекари за период
от 20 години, въвеждането на витамини ВЗ, С, Е и В6 намалява прогнозната честота на
това ужасно неврологично разстройство от 25% на 0.04%.125 (От всички 61 000
пациенти, защитени с високи дози витаминна терапия, разстройството са развили само
37 вместо очакваните близо 20 000.)126 Ала по време на изследването все още няма
контекст, в който то да получи тежест. Медицината просто не проявява интерес към
храненето, а институционалната медицинска помощ по традиция не е добре настроена
към новаторите. Добре е да вземем предвид, че в човешката природа е заложено да
отбранява статуквото, независимо от наличието на сериозни доказателства срещу
него. Единственият здравословен начин за справяне с такава липса на признание е
приемането. Щом успеем истински да разберем човешката природа, ще изпитаме
състрадание за това, което някога сме осъждали. Състраданието е един от най-
високите енергийни атракторни модели. Както ще видим, способността ни да
разбираме, прощаваме и приемаме, е пряко свързана с личното ни здраве.

125
Вж. Hawkins, 1989.
126
Вж. Hawkins, 1991.
119
 ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА.
Здраве и процес на заболяване
През вековете систематично се наблюдава, че някои заболявания са причинени от
определени емоции и нагласи. Средновековната концепция за меланхолия например
свързва депресията с увреждане на черния дроб, а в съвремието много физически
разстройства са ясно обусловени от стресови емоции.
Фактът, че емоциите имат физиологични последици, е добре документиран. В
ранните дни на психоанализата изследванията за общото между определени
заболявания и конкретни психологически вътрешни конфликти породиха
специалността психосоматика. Всички сме чували за връзката между сърдечните
заболявания и личностния „тип А”, а също и че потиснатият гняв води до хипертония
и инсулти. Предполага се, че емоциите влияят върху производството на хормони чрез
промени в невротрансмитерите в различни области на мозъка, отговарящи за контрола
върху съответни органи.
Тревогите относно разпространението на СПИН през последните години
подействаха като чудесен стимул за изследване на имунната система на тялото. Общо
взето, когато човек преживява дадени събития под формата на стрес, това води до
потискане на тимусната жлеза, а оттам – до възпрепятстване на защитните сили на
организма. Различните изследователски подходи към тази тема обаче пропускат да се
спрат на връзката между убежденията и нагласите, от една страна, и произтичащия от
тях контекст на възприятието, който определя естеството на индивидуалните
преживявания. Стресът винаги се дължи на склонността на организма да реагира на
стимулите по специфични, характерни модели. Въз основа на това, което вече знаем от
математиката на нелинейната динамика и изследванията на атракторите, потвърдени
клинично от кинезиологията и акупунктурата, можем да формулираме какво
представлява процесът на заболяване.
Дадена идея или съвкупност от мисли, която има тенденция за постоянна проява във
времето, се загнездва в съзнанието под формата на нагласа. Впоследствие нагласата се
свързва с енергийно атракторно поле с определена мощност или слабост. В резултат се
формира специфично възприятие за света и се създават събитията, нужни за
предизвикване на конкретната емоция. Нагласите, мислите и вярванията са свързани с
пътища към всеки орган на тялото, наречени енергийни меридиани. Чрез
кинезиологично тестване може да се докаже, че отделните акупунктурни точки се
влияят от определени нагласи, а меридианът, от своя страна, служи като енергиен
канал към определени мускули и телесни органи. 127 Тези специфични меридиани
традиционно се именуват според органите, които енергизират – например сърдечен
меридиан, меридиан на жлъчния мехур и т.н.128
В тези жизненоважни вътрешни комуникации няма нищо загадъчно и те могат да
бъдат демонстрирани за секунди, ако някой иска да се убеди в тях. Както знаем, ако
човек задържи в съзнанието си определена негативна мисъл, тя ще доведе до
отслабване на даден мускул; ако след това замени тази мисъл с положителна, същият
мускул моментално ще стане силен.129 Между ума и тялото има непосредствена
127
Вж. Walther, 1976.
128
Вж. Mann, 1974.
129
Вж. Diamond, 1979.
120
връзка, така че реакциите на тялото се променят всеки миг в зависимост от мислите и
свързаните с тях емоции.
Вече споменахме закона за чувствителността и зависимостта от първоначалните
условия, основавайки се на науката за нелинейната динамика и нейната математика. 130
Имайте предвид, че той показва как малка промяна във входящия модел може да
доведе до много голяма промяна на изхода. Така е, защото повторението на малките
вариации във времето води до прогресивна промяна на модела. С други думи,
логаритмичното нарастване води до скок към ново съзвучие. Ефектът от малката
вариация се усилва, докато накрая не се отрази на цялата система и не възникне нов
енергиен модел – който след същия процес може да доведе до допълнително
изменение и т.н.
В света на физиката този процес се нарича турбулентност и е обект на множество
изследвания, особено в областта на аеродинамиката, която съчетава както физиката,
така и математиката. Когато в атракторните полета на съзнанието възникне подобна
турбуленция, тя създава емоционално разстройство, което продължава, докато не се
установи ново равновесно ниво.
Ако доминиращият съзнанието мироглед е негативен, той постоянно изпраща едни и
същи сигнали в енергийния поток към различните телесни органи. От това са
засегнати всички функции на финото поле на цялостната физиология, опосредствани
от трансфера на електрони, нервния хормонален баланс, хранителния статус и други
подобни. Настъпва момент, в който безкрайно малките промени се натрупват
достатъчно, че да могат да бъдат измерени чрез електронен микроскоп,
магнитнорезонансна томография, рентгенови лъчи или биохимичен анализ. Докато
тези промени бъдат открити обаче, болестният процес вече е доста напреднал.
Може да се каже, че невидимата вселена на мисълта и нагласите става видима
вследствие на обикновените телесни реакции. Ако вземем предвид факта, че през ума
безспир текат милиони мисли, няма да се изненадаме, че състоянието на тялото може
да се промени радикално, за да отрази преобладаващите мисловни модели и тяхното
съчетание с генетични и екологични фактори. 131 Видимият процес на заболяване се
дължи на постоянството и повторението на стимула, който действа съобразно закона
на чувствителността и зависимостта от първоначалните условия. Стимулът, който
задейства процеса, може да е толкова малък, че да убегне на всякакви опити да бъде
регистриран.
Ако тази представа за формирането на заболяванията е правилна, всички болести би
трябвало да са обратими чрез промяна на мисловните модели и привичните реакции.
Всъщност през историята винаги са се наблюдавали случаи на спонтанно
възстановяване от всевъзможни болести. (Този феномен е тема на телевизионното
предаване „20/20” от 8 април 1994 г.) Традиционната медицина е документирала
спонтанните „оздравявания”, но никога не е разполагала с нужните за изследването им
концептуални инструменти. (Между другото, интересно е да се отбележи, че дори
съвременните хирурзи не са склонни да оперират пациент, който е убеден, че ще умре
по време на операцията, защото с подобна нагласа често се случва именно това.)

***

130
Вж. Briggs and Peat, 1989.
131
Вж. Redington and Reidband.
121
 Според АА човек не може да се възстанови, докато не преживее съществена
личностна промяна.132 Става въпрос за голямата промяна, която за пръв път
демонстрира основателят на АА Бил Уилсън – дълбока трансформация в цялостния
мироглед, последвана от внезапен скок в съзнанието. 133 Американският психиатър
Хари Тибу първи изследва официално тази базова промяна на нагласите, докато
лекува безнадеждна алкохоличка, първата жена в АА. Тя претърпява личностна
трансформация, по-дълбока от всичко, постигано дотогава чрез известните
терапевтични методи. Тибу пише поредица статии за този процес. В първата от тях
разказва, че пациентката му се превърнала от ядосано, нетолерантно, егоцентрично и
самосъжаляващо се същество в мила, нежна, прощаваща и любяща жена. 134 Този
пример е важен, тъй като ясно показва колко ключов е елементът на трансформация за
оздравяване от прогресиращо или безнадеждно заболяване.
Във всеки изследван случай на възстановяване от безнадеждно и нелечимо
заболяване присъства голяма промяна в съзнанието. Тя преустановява доминацията на
атракторните модели, довели до патологичния процес. Стъпките, необходими за
подобно оздравяване, са изложени от първите 100 възстановили се алкохолици. Това
са добре познатите 12 стъпки на АА и всички по-нататъшни групи за възстановяване,
основани на същия модел.135 Фактът, че следването на тези стъпки е довело милиони
хора до успех, предполага, че техният опит може да е универсално приложим за
всички болестни процеси. Карл Юнг дава на Роланд X. следния съвет: „Включи се с
цяло сърце в която и да е духовна група, която ти допадне, независимо дали приемаш
нейното верую, или не, и се надявай, че в твоя случай ще се случи чудо” 136. Този съвет
може да е удачен за всеки, който желае да се възстанови от прогресиращо заболяване.
Спонтанното оздравяване често е съпътствано от значително увеличение на
способността на човека да обича и осъзнаване на важната роля на любовта като
лечебен фактор. Многобройни са бестселърите, според които животът с любов носи
здраве. Любов към ближния обаче може да има само когато спрем да се съдим, да се
страхуваме един от друг и да се мразим. Подобна радикална промяна може да
предизвика дезориентация; необходима е смелост, за да издържите временния
дискомфорт, причинен от растежа. Умът е склонен да се противопоставя на промяната
от чиста гордост. Възстановяването от какъвто и да е болестен процес зависи от
желанието да изследваш нови гледни точки към себе си и живота. Това включва
способността да понасяш вътрешните страхове, които се надигат, когато бъдат
разклатени основните ти убеждения. Хората ценят своята омраза и оплаквания и
държат на тях, тъй че, за да се излекува човечеството, може да се наложи отбиването
на цели популации от начина на живот, характеризиращ се със злоба, нападателност и
отмъстителност.
Основен проблем на мислите и поведението, типични за енергийните полета под 200,
е, че предизвикват противодействие. Познат закон на видимата вселена е, че
прилагането на сила поражда друга сила със същата големина и противоположна
посока. Следователно всяка атака, независимо дали психическа, или физическа, води
до контраатака. Злобата ни разболява съвсем буквално; ние винаги сме жертви на
собствената си отмъстителност. Дори да са тайни, враждебните мисли карат тялото да
132
Това е подчертано в основната книга на АА, „Анонимните алкохолици”, 1955.
133
Вж. Bill W., The Language of the Heart, 1988.
134
Вж. АА Comes of Age, 1957 и АА Today, 1960.
135
Вж. Twelve Steps and Twelve Traditions, 1953.
136
Вж. AA Comes of Age, 1957.
122
атакува физиологически самото себе си.
Смехът обаче, подобно на любовта, лекува. Така е, защото се провокира, когато
виждаме нещо малко в контекста на нещо по-голямо и по-приобщаващо, като по този
начин наблюдателят излиза от позицията на жертва. Всяка шега ни напомня, че
нашата реалност е трансцендентна; че далеч надвишава конкретиката на събитията.
Черният хумор например се основава на противопоставянето на парадоксални
противоположности. Последвалото облекчение от базовото ни безпокойство поражда
смях. Внезапните прозрения често са съпроводени от смях. Вселенската шега се
изразява в сравнението между илюзията и реалността.
За разлика от това, липсата на хумор вреди на здравето и щастието. Тоталитарните
системи се отличават с липсата на хумор на всяко ниво – смехът, който носи приемане
и свобода, е заплаха за тяхното господство. Трудно е да потискаш хора с добро
чувство за хумор. Ако някъде няма чувство за хумор, пазете се – независимо дали
става въпрос за човек, институция, или идеология – защото там винаги е налице
желание за контрол и доминиране, дори декларираната цел да е постигане на
просперитет или мир.
Мирът не може да бъде постигнат по този начин; той е естественото състояние на
нещата, което настъпва, когато бъдат премахнати пречките пред него. Малцина са
хората, истински отдадени на реалното постигане на мир, тъй като в личния си живот
повечето предпочитат на всяка цена да са прави по отношение на връзките или себе
си. Позицията, че си прав, е истинският враг на мира. Когато решенията се търсят на
нивото на принудата, не е възможно да са мирни.
Поради факта, че се характеризират с липса на честност, системите, свързани с много
слаби атракторни полета, са неефективни, разточителни и тромави. Да вземем
например системата на здравеопазването: тя е толкова обременена със страх и
регулации, че едва успява да функционира. Представлява нагледна демонстрация как
стратегиите за контрол се трупат, образувайки процъфтяващ бюрократичен мастодонт.
Колкото по-сложно е нещо, толкова по-скъпо излиза, а системата е слаба и
неефективна, защото такива са нагласите в основата на нейната конструкция.
Излекуването на пациентите (или самата система за здравеопазване) може да настъпи
само чрез прогресивни стъпки за повишаване на мотивацията и отказ от самозаблуда,
за да придобием ясно виждане. Тук няма виновници и злодеи; проблемът е в
неправилната настройка на самата система.
Ако кажем, че здравето, ефективността и просперитетът са естествените състояния,
съпътстващи хармонията с реалността, а в нашия живот те отсъстват, следва да
обърнем поглед навътре, а не да проектираме вина върху неща навън. Атракторните
модели се подчиняват на законите на собствената си физика, дори да не са Нютонови;
ако простиш, и на теб ще бъде простено. Редовно сме свидетели на факта, че във
вселена, в която всичко е свързано помежду си, няма нищо случайно, нищо извън нея.
Тъй като причините действат невидимо, а виждаме само проявлението на следствията,
се създава илюзия за „случайни” събития. Някой внезапен и неочакван инцидент може
да изглежда случаен, без връзка с видими причини, но ако го изследваме, ще
проследим неговия произход. Изненадващото заболяване например винаги е
предхождано от забележими фактори; дори предразположеността към произшествия
включва множество малки подготвителни стъпки.
Болестният процес е доказателство, че нещо не е наред в работата на ума, а силата за
промяна е именно там. Третирането на болестта като физически процес само в

123
рамките на А >> В >> С (света на резултатите) не коригира нейния произход и я
прикрива, вместо да я излекува. Възможно е заболяване, от което сме страдали цял
живот, да се излекува бързо само с промяна на нагласата. Ала макар че подобна
промяна се случва наглед за части от секундата, всъщност може да изисква вътрешна
подготовка в продължение на години.
Имайте предвид, че във всяка сложна система е налице критичната точка, в която
чрез прилагане на най-малко сила се променя цялата система – например ходът на
една пешка на шахматната дъска може напълно да промени възможностите на играта.
Всеки детайл от идеологическата система, която сме възприели, има добри или лоши
последици. Поради тази причина не съществува такова нещо като нелечимо или
безнадеждно заболяване – все някъде някога някой е оздравял от него чрез описания
процес.
Много е важно да проявяваме съчувствие към себе си и цялото човечество, докато
преминаваме през болезнените борби на еволюцията. То е необходимо не само за
оздравяване, но и за всеки значим напредък в съзнанието. Само тогава можем да
станем както лечители, така и излекувани, и да се надяваме да оздравеем от физическо
или духовно разстройство.
Означава ли всичко това, че ако се научим да действаме на нивото на безусловна
любов, ще станем безсмъртни? За съжаление, протоплазмата на физическото тяло е
податлива както на собственото си генетично програмиране, така и на външната среда.
Но от гледна точка на нивата на съзнание, от 500 нагоре става ясно, че смъртта е само
илюзия; животът продължава извън ограниченията на възприятието, което е следствие
от локализирането във физическо тяло. Съзнанието е жизнената енергия, която
едновременно дава живот на тялото и оцелява извън него в различно измерение на
съществуването.

124
 ТРЕТА ЧАСТ.
СМИСЪЛ

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА.
Базата данни на съзнанието
Установявайки общовалидността на архетипните модели и символи, Карл Юнг
създава понятието „колективно несъзнавано”. То обозначава безкрайния
подсъзнателен океан от всички споделени преживявания на човешката раса. 137 Можем
да го възприемаме като необятна, скрита база данни за човешката осъзнатост с мощни,
всеобщи структуриращи модели. Подобна база данни, съдържаща цялата информация,
която някога е била на разположение на човешкото съзнание, предполага огромни
способности. Това е много повече от просто гигантско хранилище, което пасивно чака
да теглят информация от него. То обещава да знае почти всичко в момента, в който
бъде попитано, тъй като може да черпи от всички преживявания във времето.
Тази база данни е източникът на цялата информация, която получаваме на
нерационално ниво – чрез интуиция, предчувствия, гадаене, сънища или просто
догадки с „късмет”. Това е основата на гениалността, кладенецът на вдъхновението и
източникът на „необичайното” психично знание, включително предузнаването. Това,
разбира се, е информацията, от която черпим чрез кинезиологичните тестове. Хората с
рационална нагласа, обезпокоени от понятието „паранормално” или нерационално
знание, обикновено се позовават на логически (или нелогични) несъответствия с
Нютоновите концепции за едновременност, причинност или време и пространство.
Ала Вселената е много по-голяма от това.
Същите тези рационалисти се взират в нощното небе и им доставя удоволствие да
разпознават любими съзвездия... но съзвездия всъщност няма. Тези познати модели на
„звездите” се състоят от светлинни точки, произхождащи от напълно несвързани
източници на разстояние милиони светлинни години. Някои от тях са в различни
галактики; други разделят самите галактики; голяма част са изгорели и са престанали
да съществуват преди хиляди години. Между тези светлини няма пространствена или
времева връзка. Не само формата на черпак, мечка или човек, но и самият модел –
самото „съзвездие” – бива проектирано върху небето от окото на наблюдателя.
Въпреки това обаче зодиакът е „истински”, защото ние си го представяме;
астрологията „съществува” и за много хора е доста полезен инструмент за обяснение
на собствената им личност и техните взаимоотношения. И защо да не е? Базата данни
на съзнанието в крайна сметка е безкраен ресурс.

***

137
Вж. Jung, 1979.
125
 Базата данни се държи като електростатичен кондензатор с потенциална енергия, а
не като батерия със съхранен заряд. Въпрос не може да бъде зададен, освен ако вече не
съществува потенциалът за отговор. Така е, понеже и въпросът, и отговорът са
създадени от една и съща парадигма и следователно са абсолютно симетрични – не
може да има „горе”, без вече да съществува „долу”. Причинността възниква
едновременно, а не последователно. Юнг обяснява това явление в човешкия опит с
термина синхроничност.138 Както разбираме от по-сложната физика, дадено събитие
„тук” във Вселената не „кара” друго събитие да се случи „там”; вместо това и двете
възникват едновременно.
Каква тогава е връзката между тези събития, щом не е Нютонова линейна
последователност между причина и следствие? Очевидно двете са свързани помежду
си по някакъв невидим начин, но не от гравитацията или магнетизма, нито дори от
космическо поле с достатъчно голяма величина, че да включва и двете събития.
„Връзката” между които и да е две събития възниква само в съзнанието на
наблюдателя – той я „вижда” и описва „двойка” от събития, правейки хипотеза за
зависимост между тях. Тази връзка е концепция в съзнанието на наблюдателя; не е
необходимо във Вселената да има някакви последващи външни събития. Нищо не
може да бъде преживяно, ако не е налице базов атракторен модел. Ето защо цялата
Вселена, която наблюдаваме, е едновременно израз и преживяване на самата себе си.

***

Всезнанието е всемогъщо и вездесъщо. Между непознатото и познатото няма

дистанция – познатото възниква от непознатото просто чрез задаване на въпрос.
Например „Емпайър Стейт Билдинг” е родена в съзнанието на своите архитекти –
човешкото съзнание е агентът, който може да преобразува невидима концепция в
реалност, като така я замразява във времето. Случилото се на „Пето авеню” в Ню Йорк
през 1931 г. е видимо за всички, а случилото се в съзнанието на създателите му също е
записано и достъпно до днес в базата данни. И двата вида информация съществуват в
пълнота, но в различни сетивни зони. Преобразувайки своята идея във форма от бетон
и стомана, архитектите просто са дали възможност на останалите да преживеят
видяното от тях.
Ние, „нормалните” хора, сме изцяло заети с функцията си на преобразуватели на
концепции от невидимото ниво ABC до сетивно възприеманото ниво А >> В >> С.
Изключителните личности живеят предимно в света на ABC (тези, които пребивават
отвъд него, в лишеното от форми поле на чистото съзнание, наричаме мистици). За
тях произходът на нещата е очевиден; те не се интересуват от процеса на
преобразуването им във видимата действителност. В ежедневието това са творците,
които създават новости и след това предават тяхното приложение и управление на
други. Мистиците, които са още по-напреднали, стигат до заключението, че
единствено тяхното ниво на осъзнатост ABC е „реално”, а видимият свят е сън или
илюзия. Трябва да се отбележи обаче, че това е само поредната ограничена гледна
138
Пак там. Синхроничността предполага, че наблюдателят възприема дадени събития като
свързани помежду си, тъй като вижда в тях някакво значение, независимо че между тях няма
причинно-следствена връзка. С издигането на съзнанието в горната част между 500 и 600 всичко
започва да се случва синхронизирано и събитията в живота протичат в идеален ред, хармония и
точно навреме. Вж. също Insinna, 1994.
126
точка. Няма нито реално, нито нереално, а само това, което Е. Това, което е, си е
такова както от всички гледни точки, така и без гледна точка.
Ние не можем да си представим съществуване без форма, но независимо от това то е
истинската действителност. То включва както ин, така и ян; както непроявеното, така
и явното; форменото и безформеното; видимото и невидимото; временното и вечното.
Ето защо видимият свят е едновременно и Истинският свят, тъй като това, което е
„всички възможности” трябва да включва в себе си всичко, което е. Следователно
творението тече непрекъснато – в противен случай изобщо не би могло да има
творение. Да се търси „началото” на творението, означава да се изхожда от изкуствена
представа за времето. „Началото” на нещо, което е извън времето, не може да бъде
локализирано във времето. Големият взрив може да се случи само в съзнанието на
наблюдател.
Вселената е настроена силно сътруднически – независимо че не се различава от
съзнанието, тя с удоволствие създава всичко, което искаме да открием „там”.
Проблемът е в концепцията за причинност, която търси смисъл в някаква деформация
във времето, последователност или низ от събития. Ако пристъпим извън времето,
причини не съществуват. Можем да кажем, че светът на проявленията произхожда от
непроявеното, но това отново би било извод за последователен низ от причини и
следствия във времето, тоест непроявено проявление. Щом излезем от изкривяването
на времето, с присъщото за него свеждане на мисленето до рамките на
последователностите, няма нито назад, нито напред. Тогава е също толкова валидно да
се каже и обратното – че вселената на проявленията причинява непроявеното; на
дадено ниво на разбиране това е очевидно и вярно. Ако например от едната страна
имаме наредени определен брой електрони, а от другата – еднакъв брой протони, как
можем да кажем коя страна по коя се подравнява? По същия начин, въпреки че
изцелението е следствие от съчувствието, съчувствието не е неговата „причина”. На
енергийното поле от 600 нагоре почти всичко носи изцеление.
Източникът на целия живот и всяка форма няма как да не е по-голям от своите
проявления; въпреки това обаче той не е нито различен, нито отделен от тях. Няма
концептуален артефакт, който да разделя създателя от създаденото. Както се казва в
Писанието, това, което е, е било и винаги ще бъде.139
Следователно времето наподобява холограма, която вече е завършена. То е
субективен, сетивен ефект и се получава, когато е налице прогресивно движеща се
гледна точка. Холограмата няма начало или край, тя вече е навсякъде и е напълно
завършена – всъщност привидната „недовършеност” е част от нейната пълнота. Дори
„разгръщането” като явление отразява наличието на ограничена гледна точка. Няма
сгъната и разгъната вселена, а само осъзнатост, която се случва. Нашето възприятие за
събития, случващи се във времето, може да се сравни с преживяването на
пътешественик, който наблюдава сменящия се пред него пейзаж. Но идеята, че
пейзажът се разгръща пред пътешественика, е само езиков израз – всъщност нищо не
се разгръща, нищо не се проявява. Има само прогресия на осъзнаването.
Тези парадокси се изпаряват в светлината на по-голямата парадигма, която включва
и двете противоположности и в която те се дължат единствено на местоположението
на наблюдателя. Извисяването над противопоставянето се осъществява спонтанно на
нива на съзнание от 600 нагоре. Идеята, че има „познаващ” субект и „познат” обект, е

Алюзия към Библията, Откровение 1:8: „Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и
139

Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.” – Б. пр.

127
дуалистична, тъй като предполага разделение между субект и обект (което отново
може да се приеме само чрез изкуствено позициониране на определена точка на
наблюдение). Създателят на всички неща на небето и на Земята, на всичко видимо и
невидимо, е отвъд двете, включва и двете, и е едно с двете. Следователно
съществуването е просто заявление, че осъзнатостта съзнава себе си и своята проява
като съзнание.
Онтологията няма нужда да бъде спекулативна – в края на краищата тя е само
теология на съществуването. Всеки, който съзнава, че съществува, има достъп до най-
висшите ѝ формулировки и отвъд тях. Има само една абсолютна истина; всичко
останало са половинчати факти, породени от творенията на ограниченото възприятие
и позициониране. Няма такъв избор като „да бъдеш или да не бъдеш”; човек може да
реши какъв точно да бъде, но да бъде е единственият възможен реален факт.
Всичко, изложено по-горе, е казано в различни периоди на интелектуалната история
на човека от мъдреци, извисили съзнанието си над дуалността. Но дори при това
положение, да се твърди, че разбирането на недуалния характер на съществуването е
по-добро, отколкото разбирането му като дуално, също означава изпадане в илюзия. В
крайна сметка не съществува нито дуалност, нито недуалност; има само осъзнатост.
Само осъзнатостта може да заяви, че е извън всякакви понятия от рода на „е” или „не
е”. Няма друг начин, понеже идеята „съм” може да бъде схваната единствено от
съзнанието.
Осъзнатостта е дори отвъд рамките на съзнанието. Следователно може да се каже, че
Абсолютът е непознаваем, защото е извън сферата на познанието или обсега на
съзнанието. Хората, постигнали подобна осъзнатост, споделят, че тя не може да бъде
описана и няма никакво значение извън контекста на личното преживяване. Това
обаче е истинското състояние на Реалността, всеобщо и вечно – ние просто не
успяваме да го разпознаем. Просветлението се изразява именно в способността за
разпознаване. То е окончателната развръзка на еволюцията на съзнанието, достигаща
самотрансцендентност.140

140
Вж. Maharshi, 1958; Maharaj, 1973; Huang Ро, 1958; and Belsekar, 1987-1991.
128
 ДВАДЕСЕТА ГЛАВА.
Еволюцията на съзнанието
Хиляди изчисления, безброй замервания въз основа на кинезиологични тестове и
историческият анализ показват, че съзнанието на човек за целия му живот напредва
средно с малко повече от пет пункта по скалата. Макар да има милиони преживявания,
в живота обикновено научаваме едва няколко урока. Постигането на мъдрост е бавно и
болезнено и малцина са готови да се откажат от добре познатите убеждения (дори да
са неверни). Съпротивата срещу промяната или растежа е голяма. Повечето хора като
че предпочитат да умрат, отколкото да променят възгледите, които ги ограничават и
задържат на по-ниски нива на съзнание. Ако това е вярно, тогава каква е прогнозата за
човечеството? Наистина ли може да очакваме едва по пет пункта напред на
поколение? Струва си да обърнем внимание на този тревожен въпрос.
Първо, както можем да забележим въз основа на разпределението на нивата на
съзнанието сред населението на света, големи маси са в долния край на
еволюционната скала и все още разчитат на сила, за да компенсират реалното си
безсилие. В това отношение отделните култури се различават. Японците например се
възползват от уроците на Втората световна война и колективно правят голям скок в
своята еволюция. Нивото на съзнанието в Америка обаче спада в резултат на войната
във Виетнам – все още предстои да видим какво всъщност е научено.
За съжаление, развлекателната индустрия в нашата култура е склонна да търгува с
емоционални сензации и следователно гравитира към насилие. Убийството е
дежурното семейно меню по телевизията, нашите деца растат на постоянна диета с
него. Американците са се научили да се наслаждават на ужасяващите актове, при това
колкото по-налудничави, толкова по-добре. Жестокостта и опустошението са се
превърнали в статукво. През 1993 г. в град Финикс, Аризона, се провали една
инициатива, според която децата трябва да получат разрешение от родителите, за да
носят оръжие. Скоро след това се появи новина как едно едва тригодишно дете е
убило с пистолет друго, на две години и половина. Изглежда, че обществото
институцио-нализира определени саморазпространяващи се нива на съзнание, които
впоследствие се превръщат в типична характеристика на цели социални слоеве.
Независимо от това обаче, възможността за свободен избор остава, а оттам и
значителен потенциал за индивидуална мобилност и разнообразни преживявания,
които предоставят алтернативни възможности. От досегашните ни позовавания на по-
сложната теоретична физика, нелинейната динамика и естеството на нелинейните
уравнения става ясно, че най-малкото на теория, изборът е не само възможен, но и
неизбежен. Изключенията възникват от правилото; всички атракторни модели са
свързани помежду си, макар и само с тънка нишка. Но как човек прави избор, който да
промени живота му? Какво води до подобен избор? Кой го прави и защо? В тази
област не са дефинирани кой знае колко принципа.
Растежът и развитието са нестандартни и нелинейни; на практика не знаем нищо за
естеството на израстването или който и да е друг природен „процес”. Никой никога не
е изучавал същността на самия живот, само неговите форми и последствия. Просто
не е имало адекватна математика, чрез която да бъде изразен; линейните
диференциални уравнения са ни довели до приближения, но не и до самата същност.
Когато наблюдаваме как се появява и разлиства една проста пъпка, ставаме свидетели
129
на невероятни чудеса, на някакво вълшебство, което не разбираме ни най-малко.
Обикновено сме свидетели на факта, че растежът – както индивидуален, така и
колективен – може или да протича бавно, или да се случи внезапно. Той не се
съобразява с ограничения, а с тенденции. Всеки човек има достъп до безброй
възможности през цялото време, но ги избира сравнително рядко, защото иска
контекст, който би направил възможностите привлекателни. Обхватът на избора
обикновено е ограничен единствено от обхвата на полезрението на човека.
Контекстът, стойността и значението са просто различни наименования на фина
мрежа от енергийни модели в по-голямо структуриращо атракторно поле, което на
свой ред е част от друго, още по-голямо поле. Този безкраен континуум се простира в
цялата Вселена, докато накрая обхване напълно полето на самото съзнание. Макар че
мащабът на този комплекс от енергийни модели изглежда непосилен за човешкото
съзнание, хората, чието съзнание достига диапазона от 600 до 700, са способни да го
схванат в цялост. Това ни дава известна представа за огромния капацитет за
разбиране, характерен за хората с развито съзнание.
Най-важният фактор за извисяването на съзнанието е отвореният ум, който може да
оценява по различен начин достоверността на нови хипотези. Въпреки че мотивите за
промяна са толкова разнообразни и многобройни, колкото и аспектите на човешкото
същество, те най-често се раждат спонтанно, когато умът е изправен пред
предизвикателството да се справи с някаква главоблъсканица или парадокс. Всъщност
някои дисциплини (като дзен) умишлено създават подобен вид безизходица, за да
предизвикат скок в осъзнатостта.
В нашата скала на съзнанието има две критични нива, на които се осъществява
сериозен напредък. Първото е 200 – нивото, на което започва да навлиза мощта. Тук
човек е готов да спре да обвинява външни фактори и да поеме отговорност за
собствените си действия, чувства и убеждения. Докато причините и отговорността
биват проектират навън, човек остава в режим на жертва, лишен от сила. Второто
критично ниво е 500. То се достига, когато приемем любовта и неосъдителната
прошка като начин на живот и практикуваме безусловна доброта към всички хора,
неща и събития без изключение. (Един от принципите в 12-стъпковите групи за
възстановяване е, че няма основателна неприязън. Дори някой да ни е „онеправдал”,
пак можем да изберем друг вид реакция.) След като човек поеме този ангажимент,
възприятията му започват да се развиват и той преживява света по различен, по-добър
начин.

ХОЛОГРАМИ И ВЪЗПРИЯТИЯ

Първоначално е много трудно да разберем, че нагласите могат да променят света,

който преживяваме, и че има множество реални начини да го изживеем. Житейският
опит може да се уподоби на гледането на холограма – това, което виждаме, зависи
изцяло от позицията, от която гледаме. И така, каква е позицията на „реалността”?
На практика вселената е холографска. Всяка гледна точка е отражение на позиция,
зависима от уникалното ниво на съзнание на наблюдателя. Ако сте от едната страна на
холограмата, възприятието ви едва ли ще съвпада с възприятието на наблюдателя от
другата страна. Често реагираме на подобно несъответствие с възклицанието: „Този
сигурно е луд!”. И въпреки че често казват, че светът се състои от огледала, това
просто не е вярно. Светът е набор от холограми в безброй измерения, които сякаш са

130
фиксирани във времето и мястото и дават само едно отражение. Слуховите усещания
например са част от холографска поредица от атракторните полета на всички звуци,
които са съществували някога. Физическият свят е и тактилен. Той има текстура, цвят,
измерение и пространствени взаимоотношения като позиция и форма.
Всеки от тези елементи е част от базова поредица, която наред с всички останали се
простира „назад във времето” до първоизточника на своето съществуване, който е
настоящето.
Може да се каже, че холограмата сама по себе си е процес. В триизмерната
холограма няма нищо фиксирано. А какво тогава става с четиримерната холограма?
Тя би включвала всички свои възможни версии едновременно. Да се променяш, като
че означава да се движиш във времето. Ала при положение че си отвъд рамките на
времето, явлението „последователност” престава да съществува. Ако всичко е сега,
няма какво да бъде последвано от тук дотам. Всяка холограма сама по себе си е
еволюционна проекция на безкрайна нелинейна матрица от събития, които не са
причинно свързани помежду си, а са синхронни. По-нататък, на ниво на възприятие от
600 до 700, това, което е било, което е и което ще бъде, се схваща без думи като част
от цялостната, едновременна холографска възможност.141 Тук започва да придобива
значение думата неописуемо.

***

Нека дадем конкретен пример, за да разберем всичко това по-добре. Представете си

един клошар на улица в луксозен квартал. Възрастният мъж с окъсани дрехи стои сам,
облегнат на ъгъла на сграда, облицована с красив кафяв камък. Погледнете го от
различни нива на съзнание и забележете как той изглежда различно на различните
хора с различни гледни точки.

• На дъното на скалата, на ниво 20 (Срам), клошарят изглежда мръсен,

отвратителен и позорен. На ниво 30 (Вина) той ще бъде укорен за състоянието си,
защото заслужава това, което му се е случило; най-вероятно е безделник и измамник,
който иска да се докопа до социални помощи. На 50 (Безнадеждност) неговото
положение ще изглежда отчайващо, трагично доказателство, че обществото не може
да се справи с проблема с бездомните хора. На 75 (Скръб) този възрастен човек ще
изглежда окаян, без приятели и изоставен.
• На ниво на съзнание 100 (Страх), може да видим клошаря като опасност, като
заплаха за обществото. Вероятно трябва да се обадим в полицията, преди да е
извършил някакво престъпление. На 125 (Желание) той може да е дразнещ проблем –
защо никой не прави нищо по въпроса? На 150 (Гняв) може да ни се стори склонен
към насилие; или пък да се вбесим, че в днешно време в нашата страна съществуват
такива ужасни условия. На 175 (Гордост) той може да е срам за обществото или да
сметнем, че не му достига нужното самоуважение, за да подобри състоянието си. На
200 (Смелост) може да се мотивираме да се запитаме дали наблизо има приют за
бездомни – защото всичко, от което човекът се нуждае, е просто работа и място за
живеене.
• При 250 (Неутралност), не виждаме в бездомника проблем, той може дори да
ни е интересен. Бихме си казали „Живей си живота и остави другите да живеят своя” –
141
Вж. Eadie, 1992.
131
в края на краищата той не наранява никого. На 310 (Отвореност) може да решим да
отидем при този човек на ъгъла и да видим как бихме могли да го развеселим; може да
пожелаем да се включим като доброволци в местния приют. На 350 (Приемане)
човекът на ъгъла изглежда интригуващ: той вероятно може да разкаже интересна
история; за да бъде там, вероятно има причини, които може никога да не разберем. На
400 (Разум) състоянието му е симптом на съвременните икономически и социални
проблеми или може би е добър обект за задълбочено психологическо проучване.
• На по-високите нива старецът започва да изглежда не само интересен, но и
приятелски настроен, а по-нататък ни става и мил. Тогава бихме могли да видим, че
той всъщност се е извисил над социалните рамки и се е освободил; че е радостен
човек, по чието лице е изписана мъдростта на годините и спокойствието, което идва от
безразличието към материалните неща. На 600 (Мир) той ни се разкрива като
временно изражение на нашето собствено Аз.

Ако се приближим до клошаря, неговата реакция също ще варира в зависимост от

различното ни ниво на съзнание. С някои ще се чувства в безопасност, а с други –
уплашен или мрачен. Някои биха го ядосали, други биха го зарадвали. Някои би
избегнал, други би поздравил с удоволствие. (Както се казва, ние срещаме своето
отражение.)142
Толкова за начина, по който нивото ни на съзнание – тоест светът, с който се
срещаме като пасивни наблюдатели – определя какво ще видим. Истината е, че
реакцията ни е предопределена от нивото, от което възприемаме. С други думи,
външните събития могат да определят условията на околната среда, но не и нивото на
съзнание на нашата реакция. За да илюстрираме това, нека се занимаем със
съвременната наказателна система.
Поставени в една и съща и изключително стресираща среда, затворниците реагират
по коренно различен начин в зависимост от каква позиция изхождат. Тези, чието
съзнание е в най-ниския край на скалата, понякога се опитват да се самоубият в
затвора; други развиват психози и биват обсебени от чувство за вина. Някои изпадат в
униние, престават да говорят и да се хранят; трети пък седят, заровили лице в дланите
си, и се опитват да скрият напиращите от мъка сълзи. Често страхът им се проявява
или чрез отбранителност до степен на параноя, или чрез фрапантно подлизурство.
Други затворници реагират с голямо насилие, нападателност и ярост. Навсякъде има
изяви на гордост под формата на надмощие и самохвалство от тип мачо.
Някои затворници обаче намират смелостта да се изправят пред истинската причина,
поради която са лишени от свобода, и започват да гледат честно на живота си. Винаги
142
Едно интересно съвпадение е, след завършването на тази глава излезе следната новина: „75-
годишен мъж с бяла, пожълтяла от тютюн брада (...) (който)... отказва да се определи като
бездомник, (заяви), че е без дом само временно, докато „чака един приятел”. Той си направи
импровизиран лагер на обществен парцел в непосредствена близост до магистралата и в съседство до
дома на автора. През едномесечното си пребиваване там, Сайръс (както той се нарича) даде повод за
малък конфликт. Някои граждани казаха, че им загрозява гледката, и пожелаха да бъде отстранен от
парцела, а полицията го гледаше с подозрение и заплашваше да го арестува. Други го възприеха като
безобидна новост или се възхитиха на индивидуализма му. Най-малко един местен човек „му
предложи подслон, на което той отговори, че ще си помисли”. Сайръс отказа да поиска помощ от
организациите за социални услуги с думите: „Нямам нужда и не искам никаква помощ” но прие
грижа от страна на хората. Той споделя, че те идват да му носят храна, особено сандвичи”. (Red Rock
News, Седона, Аризона, 27 ноември 1993 г.) Когато настъпи крайният срок, даден му от шерифските
заместници, Сайръс мистериозно изчезна.
132
има и такива, които просто „правят лимонада, когато животът им поднесе лимон” и се
опитват да използват възможността, за да четат. На ниво Приемане виждаме
затворниците да търсят помощ и да се присъединяват към групи за подкрепа. Често
подновяват интереса си към образованието, прекарват време, учейки в
затворническата библиотека, или дори стават затворници адвокати 143 (част от най-
влиятелните книги в историята са написани зад решетките). Някои затворници
преживяват трансформация на съзнанието и се изпълват с любов, щедрост и грижа
към останалите. Не е нечувано затворник, който се е хармонизирал с по-високи
енергийни полета, да стане дълбоко духовен или дори активно да се стреми към
просветление. Някои дори стават светии.
Как реагираме, зависи от света, на който реагираме. Човекът, в който се превръщаме,
както и това, което виждаме, се определят от възприятието. Може да се каже, че
именно то създава света.
Интересно е да се отбележи, че колкото по-ниско по скалата на съзнанието е човек,
толкова по-трудно му е да поддържа зрителен контакт. В долния край визуалният
контакт се избягва изцяло. С изкачването по скалата обаче става все по-типична
способността да се взираме дълбоко продължително, а накрая почти неограничено.
Всички сме запознати с отбранителния поглед на вината, проблясъците на
враждебност в очите и откритостта на невинния, немигащ взор. Имайте предвид, че
силата и възприятието вървят ръка за ръка.

МЕХАНИКАТА НА ВЪЗПРИЯТИЕТО

В такъв случай как функционира възприятието? Каква е неговата механика? Фактът,

че то е субективно и уникално, е очевиден. Всички знаем как студентите по право
разиграват в университета съдебен процес, в който свидетелите разказват едно и също
събитие по абсолютно различен начин. Механизмът на възприятието е като киносалон,
в който проекторът е самото съзнание. Филмовата лента е съставена от енергийните
атракторни модели, а движещите се изображения на екрана са светът, който
възприемаме и наричаме „реалност”. Бихме могли да кажем, че конфигурацията на
филма представлява атракторните полета от тип „АВС” в ума, а движещите се
изображения на екрана са А >> В >> С, които наблюдателят възприема като света на
явленията.
Тази схема предоставя модел, въз основа на който можем да разберем причинно-
следствените връзки на нивото на филма, но не и на нивото на екрана. Тъй като хората
систематично влагат усилия в екрана на живота на ниво А >> В >> С, действията им са
неефективни и скъпоструващи. Причинността се обуславя от атракторните модели на
нивото на енергията – конфигурациите ABC, запечатани върху филмовата лента на
ума, осветена от съзнанието.

***

Естеството на потока на съзнанието – неговият модел на мислене, възприятие,

чувство и памет – се определя от това, че насочваме вниманието си към определени
доминиращи енергийни атракторни полета. Имайте предвид, че това доминиране не
143
Самоук затворник, който се опитва да си спечели освобождаване чрез опознаване на законните
вратички или съветва другите затворници по правни проблеми. – Б. пр.
133
ни е наложено; приемаме го доброволно чрез собствения си избор, убеждения и цели.
Предоставяйки съгласие, ние се синхронизираме с енергиен модел, който предполага
специфичен стил на обработка на информацията и влияе върху всички наши решения
в съответствие със своя набор от ценности и значения. Информация, която изглежда
важна и вълнуваща от гледна точка на едно ниво, на друго ниво може да е скучна или
дори отблъскваща. Истината е субективна и това понякога е плашещо. Съвременното
издигане на науката в статус на непогрешим жрец на истината е израз на несигурност
и натрапчива нужда да чувстваме, че извън нас има някакъв измерим, универсално
предсказуем, обективен свят, на който можем да разчитаме.
Ала издигайки се над емоционалното изкривяване на възприятието, науката създава
друго изкривяване – този път концептуално. То се дължи на ограниченията, заложени
в параметрите на собствения ѝ подход. За да изучи данните, науката по необходимост
ги изолира от техния контекст, при положение че именно той им придава значение или
стойност. Откритията, до които би могла да достигне по-сложната теоретична физика,
са достъпни от всяко структурирано поле на знание. Така е, защото колкото по-
подробно анализираме структурата „там, извън нас”, толкова повече откриваме, че
всъщност изследваме естеството на сложните процеси на съзнанието „тук, в нас”.
„Там, извън нас” няма нищо друго, освен самото съзнание. Типичната тенденция да
вярваме в противното, е фундаментална илюзия, суетата на човешкия ум, който
винаги е склонен да разглежда преходния си субект като „свой”.
Ако погледнем обективно, мислите наистина принадлежат към единното съзнание на
целия свят; индивидуалният ум просто ги обработва в нови комбинации и пермутации.
Мислите, които считаме за истински оригинални, възникват само посредством гения, а
той неизменно ги приема за дар, който е намерил или му е бил даден, а не който сам е
сътворил. Вярно е, че всеки от нас е уникален, точно както няма и две еднакви
снежинки... но все пак не сме нищо повече от снежинки.
С раждането, което ни е било дарено, без сами да сме го поискали, всички
наследяваме човешки ум. За да надхвърлим ограниченията му, е необходимо да го
свалим от тираничния му трон като единствен арбитър на реалността. Суетният ум
придава вид на автентичност на филма на живота, който гледа; в природата му е да ни
убеждава, че уникалната гледна точка на неговия опит е истината. Всеки човек тайно
чувства, че именно неговото лично изживяване на света е правилното.
Когато говорихме за нивата на съзнанието, обърнахме внимание, че един от
недостатъците на Гордостта е отрицанието. Всеки ум прибягва до отрицание, за да
защити своята правота. Това поражда фиксация и съпротива към промяната, която
пречи на съзнанието на средностатистическия човек да напредне за цял живот с много
повече от пет точки. Големите скокове в нивата на съзнанието винаги са предшествани
от капитулацията на илюзията, че „аз знам”. Често човек достига до такава готовност
за промяна единствено когато „удари дъното”, тоест като изчерпи напълно вариантите
за действие и празните му убеждения бъдат докарани до поражение. Светлината не
може да влезе в затворена кутия; добрата страна на провала е, че той може да доведе
до отваряне към по-високо ниво на осъзнаване. Ако гледаме на живота като на учител,
той става точно такъв. Но ако не се смирим и не превърнем болезнените си житейски
уроци във врата за растеж и развитие, те биват пропилени.
Ние ставаме свидетели, наблюдаваме и записваме привидно течащия опит. Но дори в
самата осъзнатост не се случва нищо. Тя просто регистрира преживяното; то няма
ефект върху нея. Осъзнатостта е всеобхватното атракторно поле с неограничена мощ,

134
идентично със самия живот. Всичко, което умът вярва, е погрешно, ако го погледнем
от по-високо ниво на осъзнатост.
Умът се идентифицира със своето съдържание. В суетата си той си приписва заслуги
или вина за това, което получава в живота, защото би било твърде смиряващо да
признае, че има единствено преживявания, или по-точно, че само преживява
преживяванията. Той не преживява дори самия свят, а само сетивната информация за
него. И най-блестящите мисли и дълбоки чувства са само преживяване; в крайна
сметка имаме само една функция – да изживяваме своя опит.
Основното ограничение на съзнанието е, че е невинно. То е наивно; вярва на всичко,
което чуе. Съзнанието е като хардуер, възпроизвеждащ всеки софтуер, който въведем
в него. Никога не губим невинността на своето съзнание. То продължава да е
доверчиво като впечатлително, податливо на внушения дете. Единственият му пазач е
проницателната осъзнатост, която наблюдава изпитателно входящата програма.
През вековете различни хора са отбелязвали, че наблюдението на ума само̀ по себе
си повишава нивото на съзнанието.144 Когато бива наблюдаван, умът става по-скромен
и започва да се отказва от претенциите си за всезнание – тогава може да настъпи
повишаване на осъзнатостта. Със смирението идва способността да се смееш на себе
си и да бъдеш не толкова жертва на ума, а по-скоро негов господар.
Преди сме си мислили, че ние „сме” своят ум, но ако го наблюдаваме, постепенно
започваме да виждаме, че умът е нещо, с което разполагаме, и че той има мисли,
убеждения, чувства и мнения. В крайна сметка може да стигнем до прозрението, че
всичките ни мисли са просто заимствани от великата база данни на съзнанието и
никога не са били наши собствени. Доминиращите мисловни структури са нещо, което
получаваме и попиваме, после се идентифицираме с него, а след време го заменяме с
поредните представи, дошли на мода в съзнанието ни. Колкото по-малка стойност
започнем да отдаваме на тези мимолетни представи, толкова повече те губят
способността си да господстват над нас и изпитваме все по-голяма свобода на ума и от
него. Това, от своя страна, узрява като нов източник на удоволствие; удоволствието от
самото съществуване също съзрява с издигането по скалата на съзнанието.

144
Вж. Maharaj, 1973.
135
 ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА.
Изследването на чистото съзнание
Традиционната философия изучава различни аспекти на съзнанието. Неговите
проявления под формата на ум или емоции са обект на медицински изследвания, но
естеството на самото съзнание никога не е било изчерпателно изследвано клинично.
В медицината презумпцията, че съзнанието не е нищо повече от функция на мозъка,
е отразена в изказвания като „пациентът идва в съзнание” – този рутинен лаконичен
израз предполага, че съзнанието е тривиален физически феномен, подразбираща се
приоритетна нужда на живота, за която няма нужда да се казва нищо повече.
Тук постоянен рефрен е интересът и спекулациите по въпроса какво се случва със
съзнанието на човека, когато умре. Дали източникът на силата на живота и
осъзнатостта е във физическата реалност? Дали тялото поддържа съзнателния живот,
или е обратното – силата на живота поддържа тялото? Тъй като задаваният въпрос е
дефиниран съгласно предубеждението на питащия за причинно-следствените връзки,
нивото на неговото съзнание ще предопредели естеството на отговора. Следователно
всеки питащ ще получи отговор, който е представителен за неговото ниво на съзнание.
За учения материалист въпросът би изглеждал безсмислен, безплодна и излишна
умствена еквилибристика. За хората от другия полюс (или „просветлените”) въпросът
ще изглежда комичен и ще събуди в тях състрадание към ограниченото възприятие, за
което свидетелства. Обикновеният човек може да повярва на някой от тези авторитети
или пък на конвенционалните религиозни учения.
Всички разговори за живота, смъртта и съдбата на съзнанието неизбежно отразяват
различията в контекста. Известната сентенция на Рене Декарт „Мисля, следователно
съществувам” има своя противоположност, и тя е: „Съществувам, следователно
мисля”. Тъй като мисленето се осъществява във вид на форма, Декарт е прав – трябва
да е налице съществуване, за може да има форма. „Аз съм” е изявление за осъзнатост,
свидетелство, че способността да преживяваш е независима от формата. 145 Декарт
предполага, че съзнанието осъзнава себе си само когато придобие форма. Но
просветлените през историята не са съгласни и твърдят, че съзнанието е извън
формата и всъщност представлява всемогъща матрица, от която възникват самите
форми. Съвременните физици се съгласяват – може да вземем за пример концепцията
на Дейвид Бом за „сгъната” и „разгъната” вселена.
Без съзнание нямаше да има нищо, което да изпита формата. Може също така да се
каже, че самата форма, бидейки продукт на възприятието без независимо
съществуване, е преходна и ограничена, докато съзнанието е всеобхватно и
неограничено. Как може нещо преходно (с ясно начало и край), да създаде нещо
безформено (всеобхватно и всемогъщо)?
Ала ако видим, че самото понятие за ограниченост е просто продукт на
възприятието, лишено от собствено реално съществуване, загадката се разнищва сама:
излиза, че формата е израз на безформеното. От метафизическа гледна точка
съзнанието е аспект на битието и съществуването и е неизменна част от определението
за човешко същество. Човекът е само един от изразите на съществуването.
По-важният предмет на нашето изследване е как функционира съзнанието при
хората. Въпреки че само̀ по себе си съзнанието е нематериално, то е неизменна част от
145
Вж. Descartes.
136
цялото човешко поведение. За целите на тази книга ще поставим въпроса как да се
обясни връзката между съзнанието и поведението клинично, точно и смислено, по
начин, който подлежи на научно изследване. За щастие, кинезиологията
недвусмислено демонстрира физическото изражение на осъзнатостта. Това става чрез
мигновената реакция на тялото на събития, преживени в съзнанието. Техниката ни
предоставя елегантна методология с ясен заключителен момент, който дава
възможност за замерване, документиране и експериментална възпроизводимост.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ

Нашето виждане за съзнанието е в хармония с представата ни за самите нас. Колкото

по-ограничено е усещането ни за себе си, толкова по-тесен е параметърът на
преживяването. Ограничените парадигми на реалността имат глобален ефект –
например нашите проучвания на „бедните” показват, че „бедността” няма само
финансов аспект. „Бедните” са бедни и на приятелства, словесни умения, образование,
социални удобства, ресурси, здраве и щастие като цяло. Следователно бедността може
да се разглежда като качествена характеристика, свързана с ограничената представа за
себе си, която води до недостиг на ресурси. 146 Тук не става въпрос за финансово
състояние, а за ниво на съзнание. Енергията на това ниво е на около 60.
Идентификацията и преживяването на аза могат да бъдат сведени до физическото
тяло. В такъв случай обаче възниква въпросът как човек разбира, че има физическо
тяло? Чрез наблюдение ще установим, че присъствието на физическото тяло се
регистрира от сетивата. Тогава следва въпросът какво е това, което съзнава
информацията от сетивата? Как изживяваме това, което ни предоставят сетивата?
Трябва да съществува нещо по-голямо, с по-голям обхват от физическото тяло, за да
изпита по-малкото – и това нещо е умът. Човек се идентифицира с тялото си, защото
умът му преживява неговото тяло. Пациентите, загубили важни части от тялото,
съобщават, че чувството им за тяхното аз не отслабва. Те казват: „Аз съм същият аз,
който бях и преди”.
Възниква въпросът: как човек разбира какво преживява умът? Чрез наблюдение и
самоанализ той може да стане свидетел, че мислите нямат способността да преживяват
сами себе си. Има нещо, което е отвъд тях и е по-фундаментално. То преживява
поредицата от мисли и неговата идентичност не се променя от тяхното съдържание.
Какво е това, което наблюдава всички субективни и обективни явления в живота и ги
осъзнава? Съзнанието само е това, което трепти и като осъзнаване, и като
преживяване, и двете са чисто субективни. То не се определя от своето съдържание;
мислите, които текат през него, са като риби, плуващи в океана. Океанът съществува
независимо от рибите; това, което се намира в морето, не влияе върху естеството на
водата. Подобно на безцветен лъч, съзнанието осветява наблюдавания обект – което
обяснява традиционната му връзка в световната литература със светлината.147
Когато се идентифицираме единствено със съдържанието на съзнанието,
преживяваме себе си като ограничен Аз. За разлика от това, ако се идентифицираме
със самото съзнание, вече знаем, че действителното ни Аз е неограничено. Щом
преодолеем ограничаващата ни идентичност и усещането ни за „Аз“ бъде

146
Вж. частта “Poverty” в Kaplan & Sadock’s Comprehensive Textbook of Psychiatry, 2000.
147
Вж. Maharshi, 1952; Maharaj, 1982.
137
отъждествено със самото съзнание, ставаме просветлени.148
Една от характеристиките на преживяването на чистото съзнание е възприятието за
безвремие (или безвремието на възприятието). Човек преживява, че съзнанието е
извън всяка форма и време и го вижда като еднакво присъстващо навсякъде. Наричат
го Битие, Съществуване, а в духовната литература и „Аз-съм”. 149 Съзнанието не вижда
разделение, защото разделението е признак за ограничено възприятие. Състоянието на
просветление е състояние на Единство, в което няма разделение на части. Това
разделение е видно само за локализираното възприятие; само следствие е от наличието
на гледна точка.
През цялата история на мисълта описанията от този род съвпадат с изследванията на
Уилям Джеймс. В известните лекции на името на Гифърд, Джеймс описва
изживяването на самото съзнание като рядко, уникално, неописуемо и „отвъд ума”.
Това е състояние на Знаене без мисли, което е пълно, всеобхватно, без нужда или
желание и извън ограниченията на преживяването на индивидуализираното, лично
аз.150
Друг атрибут на чистото съзнание е преустановяването на обичайния поток от мисли
или чувства – състояние на безкрайна сила, състрадание, нежност и любов.
В това състояние азът се превръща в Аз. То е съпътствано от осъзнаване на самия
произход на способността да изживееш себе си като Аз, което е кулминацията на
процеса на премахване на ограничените идентичности на аза. 151 Стъпките, които водят
до преглеждането за Аза като съзнание, са подробно описани още от древни времена.
Съществуват многобройни препоръки за техники и видове поведение, които да
подпомогнат премахването на пречките пред разширяването на осъзнатостта. Те са
част от различни духовни практики. Единственият общ за всички подобни учения
процес е постепенното премахване на възприемането на самия себе си като краен
елемент.152 Твърди се, че случаите на просветление са относително редки не толкова
защото е трудно да се осъществят необходимите стъпки, а защото много малко хора се
интересуват от него, особено в съвременното общество. Ако запитаме 1000 души на
улицата: „Коя е най-голямата ви амбиция в живота?”, колко от тях биха казали: „Да се
просветля”?

СЪВРЕМЕННОТО ПРИЗНАНИЕ
НА ВИСШЕТО СЪЗНАНИЕ

Първата международна научна конференция за съзнанието бе свидетелство за

нарастващия интерес към темата. Форумът бе озаглавен „Научните основи на
съзнанието” и се проведе в Центъра за здравни науки на Университета в Аризона в
Туксон, Аризона, на 12 – 17 април 1994 г. Това беше международно
интердисциплинарно събитие, събрало авторитетни учени. Ала независимо от
многобройните изтъкнати водещи и широката гама от специализирани теми, не бяха
представени много проучвания, излизащи извън рационалните/материалистични
обяснения на съзнанието като чисто физическо явление.

148
Пак там.
149
Вж. Maharaj, 1973.
150
Вж. James, 1929.
151
Лично преживяване на автора.
152
Вж. Maharaj, op. cit.; Huang Po, op. cit.; Maharshi, 1952; and Balsekar, 1987-1991.
138
 Всъщност подходите към темата за съзнанието са толкова разнообразни, колкото и
човешкият опит. Тази книга споменава много от най-съвременните открития по този
въпрос. За да формулираме по-ясно собствените си заключения, би било добре да
направим преглед на развитието на съвременната мисъл в тази област.
Обикновено се счита, че наличието на някакъв вид съзнание отличава живата от
неживата природа. Животът е проява на съзнанието във видимия или преживелищен
свят на формите. Цялостният човешки опит обаче свидетелства, че съзнанието е
едновременно проявено и непроявено. Наличието на съзнание във формите е
общоприет факт; изключително рядко обаче се среща осъзнатост за чистото съзнание
извън формата.
В цялата история има свидетелства за „изживявания” на чистото съзнание, лишено
от всякакво съдържание, и те винаги са били едни и същи. 153 Много от хората, които
постигат това състояние, стават велики учители с историческо значение и оказват
дълбоко влияние върху човешкото поведение. Независимо че са поучавали едва
няколко години, тези същества са били способни дори хилядолетия след смъртта си да
доведат милиони хора до осъзнатост за контекстуалната значимост на съществуването.
Тъй като тяхното учение не е свързано с материален свят, преживяван чрез сетивата,
хората са го назовали духовно.154
Преди неотдавна учените да насочат вниманието си към темата за съзнанието,
неговото изучаване е било грижа на духовните учители и техните ученици. Както
видяхме обаче, през последните 20 години настъпи значителен поврат в мисленето на
много физици теоретици относно връзката между сложната теоретична физика и
нематериалната вселена. Задълбочаването на културните интереси на масовата
публика от 60-те години насам създаде възприемчивост за навлизането на това
изследване в книги като „Дао на физиката” на Фритьоф Капра и „Психология на
съзнанието” на Робърт Орнщайн, които днес се считат за класика. С
разпространението на М-полето на новата парадигма, все по-често възникват по-
висши състояния на съзнанието, традиционно смятани за изключително редки. 65% от
анкетираните в последни проучвания споделят, че са имали изживявания, които
определят като духовни.
Тъй като науката по дефиниция се занимава само с явления, които могат да бъдат
наблюдавани, изследователите никога не са били привлечени от изследването на
духовни концепции. Така е, независимо от факта, че много велики учени през
историята лично са свидетелствали за лично субективно преживяване на чистото
съзнание, възникващо в хода на тяхната работа и често от решаващо значение за нея. 155
Ала бързото развитие на новото научно поле на нелинейната динамика провокира
любопитство и коментари по отношение същността на битието и самото съзнание. Те
са видни в книги като „Играе ли Бог на зарове? Математика на хаоса” на Ян Стюарт.
Новата концепция за „наука за целостта” стана обект на популярни произведения като
„Вселената огледало” от Джон Бригс и „Бурното огледало” от Бригс и Ф. Дейвид
Пийт. В последно време астрономи, математици, мозъчни хирурзи и невролози (както
и физици) бяха обхванати от ентусиазиран интерес към новите открития и тяхното
значение.
Често се изтъква, че човек не е в състояние да наблюдава или разпознава дадено

153
Вж. Maharaj, op. cit.; Huang Po, op. cit.; Balsekar, op. cit.
154
Вж. Brain/Mind Bulletin, op. cit
155
Вж. 15. глава – „Геният и мощта на творчеството”.
139
явление, докато не разполага с предходен контекст и език, с който да го назове. Тази
неспособност, наречена слепота на парадигмата, е пряка последица от ограниченията
на контекста.156 Така че разширяването на новата интелектуална подструктура, която
навлиза във физическите науки, създава съвсем бавно потенциал за нови възгледи и
подходи в хуманитарните науки, например в психологията.
Въпреки че Ейбрахам Маслоу отдавна говори за пиковите преживявания,
конвенционалната психологическа литература никога не се е занимавала със самото
съзнание. Изключение правят класически произведения като „Различните видове
религиозни преживявания” от Уилям Джеймс, която отдавна се счита за стандартен
научен труд по психология на съзнанието в областта на духовните преживявания. В
крайна сметка трансперсоналната психология излиза извън границите на клиничната
психология и опит, за да изследва чисто субективните аспекти на човешките
преживявания. Необичайните опитности и способности, които понякога биват
отхвърлени и окачествявани като измама или халюцинация, най-после привлякоха
вниманието на парапсихологията, която провежда експериментална проверка на
явления като екстрасензорно възприятие (ESP).
Психиатрията възниква с цел да изследва материалния произход на нематериалните
аспекти на човешкото поведение и заболявания. В качеството си на клон на
медицината тя се занимава с патология; следователно вниманието ѝ е насочено почти
изцяло към по-ниските нива на съзнанието и тяхната неврофизиология. Само̀ по себе
си обаче съзнанието остава извън парадигмите на тази наука.
Медиците, чиято работа изхожда от по-широка парадигма на лечебния процес и
включва нетрадиционни терапевтични подходи, стават известни като холистични
лекари. Това наименование първоначално навява усещане за непрофесионализъм сред
медицинските професионалисти. Но приносът на пионерите в тази област – особено по
отношение на оздравяване след инфаркт или ускоряване възстановяването на
хирургични пациенти с помощта на молитви – налага да им се отдаде сериозно
признание.
Елизабет Кюблер-Рос насочи вниманието на професионалистите и обществеността
към смъртта и разказите на пациенти за техните преживявания в близост до смъртта.
Опитностите извън тялото също се превърнаха в сравнително често срещана тема, тъй
като все повече и повече хирургични пациенти съобщават, че са били свидетели на
целите си операции и са чували всичко, за което се е говорело в операционната. 157
Телма Мос става добре известна с кирлианските си фотографии 158, заснемайки
излъчването или аурата около даден обект (например около върха на пръстите) във
високочестотно електрическо поле. Много известни са нейните снимки на
енергийното тяло на цял лист, останало активно след разрязването на листа на две.159 И
накрая, дори акупунктурата навлезе донякъде в американското здравеопазване и много
лекари я усвоиха, въпреки че конвенционалната медицина не признава други видове
енергия освен механична, електрическа и химическа.
Холистичните подходи изхождат от контекст за същността на човешкото съзнание,
който е различен от този на конвенционалната медицина. При тях акцентът е върху
изцелението, а не върху лечението. Въпреки че връзката им с революционните научни
открития от последните десетилетия може да не изглежда явна, алтернативните
156
Вж. Kuhn, 1970.
157
Вж. Kiibler-Ross, 1993.
158
Кирлианската фотография заснема енергийното излъчване на обектите. – Б. пр.
159
Вж. Kripper, 1974.
140
терапии, използвани от холистичните здравни работници (били те лекари,
алтернативни лекари или лечители, колкото и широко да се различават в своите
подходи и методи), имат един общ елемент. Всички те се основават на техники за
въздействие не върху самата протоплазма, а върху енергийното поле, което обгражда
човешкото тяло, преминава през него и го обуславя.160
Ако погледнем извън рамките на медицината, ще трябва да отдадем признание на
феноменалния успех на движението за самопомощ в 12 стъпки, за което вече
говорихме. Неговата впечатляваща история показва, че човек може да оздравее чрез
практикуване на принципите на съзнанието. Способността на движението да се
справя с отчайващи случаи, е призната от Юнг в работата му с Роланд X. – първото от
множество последвали изцеления, които в крайна сметка се превърнаха в световното
движение „Анонимни алкохолици”. АА безусловно оперира в сферата на висшето
съзнание. Дълбокото духовно преживяване, с което Юнг дава надежда на Роланд,
силно наподобява трансформациите, свързани с просветлението. Именно то е
същността на посланието, което Роланд предава на Бил Уилсън, основателя на АА. 161
Забележително е, че Бил Уилсън окачествява АА като „езика на сърцето”.162

***

Всички тези пионерски пътеки, прокарани в теорията и практиката на човешката

мъдрост, имат общ знаменател, или по-точно общ произход. Откровението на Бил
Уилсън, озарило го в дълбините на отчаянието, не се дължи на рационални концепции
или някакъв друг вид интроспективен фокус върху себе си, а на скок към висшето
съзнание, транспортиране на Аза в Присъствие на безкрайна светлина и мощ. 163
Фактът, че изживяването на тази промяна е довело милиони хора до възстановяване, е
просто свидетелство за силата на енергийните полета от 600 нагоре – там
преживяването на съзнанието преминава отвъд ограниченията на формата.
Тази безформена висша сила на световното движение за самопомощ в 12 стъпки е в
основата на милионите, успели да се справят със своите пристрастявания и друг вид
проблеми.164 Тя е и изворът на мощ, към който всички тези отдалечени клонове на
чисто интелектуалната наука не толкова напредват, колкото се връщат обратно. Става
въпрос за мощта на чистото съзнание.

160
Пак там.
161
Вж. АА Comes of Age.
162
Bill W„ 1988.
163
Вж. първа глава от “Bill's Story” в Alcoholics Anonymous, 1952.
164
Вж. Twelve Steps and Twelve Traditions.
141
 ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА.
Духовна борба
Новото разбиране за съзнанието дава възможност да преосмислим духовните борби
на човека. Самото чисто съзнание, наричано още „Битие”, „Съществуване” или „Аз
Съм”, представлява безкрайният потенциал, мощ и енергиен източник на всичко
съществуващо, определян като „Всевишен”, „Господ” или „Бог”. Благодарение на този
потенциал, Непроявеното става Проявено, подобно на аватарите (като Христос или
Буда), чието енергийно поле възлиза на 1000 (максимума). Тези хора създават
атракторни модели с толкова огромна мощ, че умът, с холографската си способност да
реагира глобално на атракторни полета, попада под тяхното влияние.
По-малка роля, но все пак изключителна мощ, имат „обикновените” просветени
учители, които преподават пътя към осъзнаването на Аза. През годините те описват
Аза като безкраен, безформен, непроменим, всеприсъстващ, едновременно непроявен
и проявен.165 Тук е Единството, Целостта и Божествеността на всичко съществуващо,
неотделимо от Създателя. Неговата мощ в света на човека се изразява като гигантско
атракторно поле, което позволява и включва разнообразие (свободна воля), така че
„всички пътища водят към Мен”. В нашите изследвания нивото на посветените на тази
тема учения и други произведения обикновено бива замерено на 700.
На енергийното поле на ниво 600 обикновеният тип мислене бива преустановен.
Извън рамките на времевия линеен процес съществуването бива засвидетелствано
като Знаене, вездесъщие и недуалност. Тъй като съществуването няма разположение в
пространството, дуалното разделение „аз/ти” и произтичащата от него илюзия за
разделение изчезват.166 Това е състояние на покой, който не може да бъде схванат с
ума, или с други думи: безкрайна, безусловна любов. Тя е всеобхватна, всезнаеща,
вездесъща, всемогъща и е едно и също с Аза, който е осъзнатостта, че Проявеното е
едно с Непроявеното.
Може да се каже, че истински духовните състояния възникват на ниво около 500
(Любов) и продължават до безкрайността. Учителите, които са в горната част на
нивата над 500 и 600, често биват признати за светии. Тяхното съзнание често се
окачествява като възвишено.167
Все още непросветените, но предани търсещи често влизат в това възвишено
състояние, когато са в присъствието на учители с енергийни полета от 550 нагоре.
Това се случва в процеса на увличане или доминиране на мощно атракторно поле.
Докато ученикът не достигне по-висша осъзнатост, състоянието му няма да е трайно
извън енергийното поле на учителя.168 По пътя към просветлението напредналите
духовни ученици често влизат и излизат от това „присъствие на Възлюбения”. Такова
изпадане от висшето състояние към по-ниско се определя както в източната, така и в
западната литература като „горестта на душата”169.
Подобно на други интензивни занимания (например спорт), посветената духовна

165
Вж. Maharshi, 1958; Huang Ро, 1958; Maharaj, 1973; Balsekar, 1990.
166
Вж. Balsekar, 1989.
167
Вж. Walsh, 1985.
168
Вж. Maharshi, 1958.
169
„Горестта на душата” е тема, която присъства в класическата християнска литература. Вж. Peers,
1958; Blackney, 1942; French, 1965; Walsh, 1985.
142
работа може да бъде трудна и често изисква разработването на специфични
инструменти, включително изключително концентрирано намерение и неотклонен
фокус. Вътрешната работа не е лесна поради факта, че са необходими големи усилия,
за да се отскубнем от познатата гравитация на ниските атракторни полета и да
преминем към влиянието на по-високоенергийно поле. За да облекчат тази борба,
всички религии ограничават излагането на по-ниските енергийни полета. От тяхната
авторитарна гледна точка подобна грешка се окачествява като „грях”. По-либералната
гледна точка приема отчаянието на човека в ниските енергийни полета като простим
„неуспех”.
Ала нагласите, емоциите и поведението, характерни за енергийните полета под 200,
всъщност изключват духовното преживяване. Класическата система от чакри,
призната от много духовни учения, отговаря почти напълно на Картата на съзнанието,
изкристализирала въз основа на нашите изследвания. Нивото от 600 съответства на
коронната чакра, 500 на сърцето, а оттам до 200 – на слънчевия сплит. По-нисшите
нагласи и емоции като злоба, завист, омраза и ревност са свързани с далака. Коренната
чакра е свързана с животинското оцеляване и абсорбирането на това, което препятства
духовния напредък. Ето защо всички духовни учения говорят против „светските”
неща, предполагайки избягване на прилепеността към секса или парите.170
По-ниските области са и център на пристрастяванията; човек може да има фиксация
върху всяка от тях. Почти всички тези енергийни полета и поведението, свързано с
тях, са станали причина за появата на специални групи за взаимопомощ, които
споделят убеждението, че без духовен контекст има много малка вероятност за
възстановяване. Програмите за повишаване на съзнанието се придържат към
принципа, че човек е безсилен, докато не каже истината. Всички духовно
ориентирани групи за самопомощ изискват тази първа стъпка: те са единодушни, че за
да има напредък, са необходими отворен ум и желание за подобрение. С други думи,
за да може човек да се лекува, развитието му трябва да е достигнало енергийно поле от
200. Престоят под влиянието на по-ниски полета води до реална опасност да бъдеш
завлечен толкова дълбоко, че да не можеш да избягаш. Това обаче невинаги се
случва – историята показва много случаи на хора, които са били в най-дълбокото, но
внезапно са направили пробив към високо ниво на съзнание.
В съвременното общество понякога още се наблюдават такива внезапни пробиви.
Именно това е станало с Бил Уилсън, чието преживяване води до основаването на АА.
Подобни случаи обикновено се характеризират с цялостна трансформация на
съзнанието, освобождаване от господството на по-ниските атракторни полета и
внезапно изплаване на висше ниво на съзнание. (Такъв тип опит е бил често срещан в
ранните дни на АА, когато повечето от нейните членове са били хора, ударили дъното.
Ала това не се наблюдава толкова често с членовете в „горната част на диапазона на
дъното”, каквито са повечето от новодошлите в АА днес.)
Точно както завладяването или влиянието на по-висшите енергийни полета има
анаболен или стимулиращ растежа ефект, завличането в ниските атракторни полета
има катаболен или разрушителен ефект. Най-разпространеният пример в днешната
култура е влиянието на някои форми на агресивна поп музика. Изследваните от нас
субекти винаги отслабваха под влиянието на пънк рок, детметъл и гангстерската рап
музика, потвърждавайки по-ранните наблюдения, направени от д-р Джон Даймънд. 171

170
Вж. Krippner, 1974.
171
Вж. Diamond, J., Lectures on Behavioral Kinesiology, NY, 1972.
143
В своето по-скорошно изследване на студенти (публикувано в „Република Аризона”, 4
юли 1994 г.) д-р Джеймс Джонсън от Университета на Северна Каролина открива, че
рап музиката увеличава търпимостта и предразположеността към насилие, като
същевременно насърчава материализма и намалява стремежа към знание и
дългосрочния успех.
В терапевтичните групи и клиники често се наблюдава, че злоупотребяващите с
наркотици не се възстановяват, ако продължават да слушат хевиметъл. В Седона Вила,
клон на болница „Кемълбек” във Финикс, Аризона, е проведено едногодишно
изследване на наркомани, пристрастени към кокаин, които се лекуват стационарно и
амбулаторно. То показва, че нито един от пристрастените, които продължават да
слушат тази насилствена и негативна музика, не успява да се възстанови. 172 Групите за
самопомощ за пристрастени неизменно препоръчват да се избягва влиянието (т.е.
енергийните полета) на асоциациите с бившия начин на живот. Установява се, че не е
достатъчно да изоставиш наркотиците. Това означава да атакуваш просто А >> В >> С
на пристрастяването. Докато не решат да напуснат изцяло влиянието на полето – а
музиката, както и наркотикът са просто проява на това поле – те не могат да устоят на
привличането на нискоенергийния атрактор, ABC на пристрастяването.
Наркоманите, които се освободят от пристрастяването, доста предсказуемо се
връщат към него, щом напуснат енергийното поле на своите групи за самопомощ. 173
Когато си тръгнат, те се отказват от прилива на задружната сила на своите
съмишленици. Освен това демонстрацията на убеждението, че човек може да се
оправя сам, е познат симптом на предстоящ рецидив, тъй като говори за арогантност и
гордост, типични за ниво 175 – доста под силата на енергийното поле, нужно за
изцеление.
Същият принцип, разбира се, действа и в обратната посока. Да търсиш просветление,
означава да желаеш да бъдеш увлечен от най-мощните атракторни модели. Ключът
отново е волята, постоянството в изборите, които правим. Тук се проявява принципът
от теорията за хаоса за чувствителността и зависимостта от първоначалния
катализатор на духовния прогрес. Във всички духовни учения клинът, който отваря
път за развитие на съзнанието, се определя като „готовност и отвореност”. Историята
потвърждава клиничния опит: постоянната отвореност действа като спусък, който
активира ново атракторно поле и дава на човека възможност да започне да напуска
старото. Може да си представим как едно по-малко атракторно поле се приближава до
друго, по-голямо, и в този миг в картината навлиза трети елемент – свободната воля,
ключовото следствие от избора и еволюцията. Той внезапно създава преломен момент
(като на графика под формата на U) и настъпва промяна.
В източните духовни учения се приема, че сам, без помощ от гуру, е малко вероятно
да постигнеш голям напредък.174 Опитът на АА показва, че истинският алкохолик не
може да се възстанови без помощта на спонсор 175. В спорта се търсят добри треньори,

172
За периода 1981 – 1986 г. в Седона Вила, клон на болница „Кемълбек“, годишно се лекуват над
100 наркомани, зависими от кокаин. Нито един от пациентите, които са продължили да слушат
хевиметъл, не се възстановил от зависимостта (данни от проследяване състоянието на пациентите
след излизане от болницата, 1986).
173
Пристрастените, които напускат 12-стъпковите програми, се връщат към своята зависимост
(клинично наблюдение на автора).
174
Вж. Maharshi, 1958.
175
Хората, които са спрели да употребяват алкохол и са активни в движението на „Анонимните
алкохолици”, обикновено стават т. нар. „спонсори”, помагащи на останалите. Тук понятието
144
защото влиянието им вдъхновява атлета да полага максимални усилия. Духовният
ученик може да подпомогне собствения си напредък, като просто се фокусира върху
напреднал учител и по този начин се хармонизира с неговото енергийно поле. Нашите
тестове многократно потвърждаваха, че когато човек си представи образа на велик
духовен учител, се изпълва с мускулна сила, независимо от личните си вярвания.

***

Активният фактор за промяна в духовните борби, съпътстващи личната промяна,

винаги е отвъд индивидуалната сила на търсещия. Великите светци, например св.
Франциск от Асизи, обикновено твърдят, че са просто канали, през които протича по-
висша сила. Те не си приписват никакви заслуги в постигането на своето състояние, а
го отдават на Благодатта.176 Това е показателно как новодошлият от по-ниско ниво на
съзнание се оставя на влиянието на по-високото ниво и се променя „чрез осмоза”
(увличане в енергията на новото поле). Дори съвсем странични наблюдатели често
забелязват явното отсъствие на инициатива от страна на човека, несъмнено преобразен
под въздействието на невидима сила.
Ето защо, когато някой изведнъж премине от влиянието на по-ниско към по-високо
атракторно поле, това често предизвиква възхита и се възприема като чудо. Печалната
човешка участ е, че малцина се отскубват от енергийните полета, които постепенно са
започнали да доминират поведението им. В момента има една популярна духовна
програма, целяща подобно бягство, на име „Курс по чудеса”. 177 Целта на този курс по
духовна психология е да положи основите, необходими за осъществяване на внезапен
скок в съзнанието, като подтиква към пълна промяна на възприятието. По-
традиционният начин е молитва и медитация, които също осигуряват отправни точки
за извисяване над влиянието на ниското енергийно поле и преминаване към по-високо.

***

Лекарите, издигнали се на енергийни полета от 500 нагоре, са се превърнали в

мощни лечители. Те постигат поразителни успехи с лечения, с които други не са в
състояние да постигнат подобни резултати (така стават понятни парадоксалните
резултати в много двойно слепи проучвания). Подобни необясними отклонения
показват действието на истинската мощ, която не може да се обясни с обичайната,
преобладаваща в медицината причинно-следствена парадигма. В холографския свят
всяко „отделно” събитие е резултат от всички събития във Вселената. „Събитията” не
са самостойни, действителни сами по себе си. Вселената е съзнанието на човека – тя
изисква разбиране отвъд интелекта.
Големите забележителности на културната история са постижения на чистия разум.
Те са направили човека господар както на външната среда, така и до известна степен
на вътрешната му физическа среда. Но разумът има своите граници, които са повече
от една. Интелектуалният блясък на ниво 400, който изглежда толкова ослепителен и
за завиждане на хората на ниво 300, бързо избледнява за тези, които се извисят над
него. От висшата гледна точка е пределно ясно колко досадна и тривиална може да

„спонсор” не означава финансово участие, а наставническа роля. – Б. пр.

176
Вж. “St. Francis of Assisi” в Butler’s Lives of the Saints, 1985, 314-320.
177
Вж. A Course in Miracles, 1975.
145
стане влюбеността на разума в самия себе си. Той е огледало за суетата на ума, а едва
ли са много нещата, които дотягат на страничния наблюдател повече от самолюбието.
Рационализмът, великият освободител от диктата на нисшата ни природа, е и
неумолим надзирател, който не позволява бягство в полето над интелекта. За хората,
увлечени от нивата над 400, разумът се превръща в таван на духовната еволюция.
Поразително е колко от великите имена в историята са на ниво 499 – Декарт, Нютон,
Айнщайн и десетки други. Това ниво е пречка, огромна бариера. Много хора водят
борба за нейното преодоляване, която често се оказва най-дългата от всички духовни
битки.
В някои случаи изключителни учени, силно увлечени от влиянието на нивото на
Разума, правят внезапен пробив и изплават на нивото на глобалната цялост. 178 Както
вече се опитахме да покажем, светът на духовността съвпада със света на
недетерминистичната наука и нелинейните системи. Нашите изследвания и
настоящата книга всъщност целят да подпомогнат рационалното разбиране на
духовните явления за хората, които са преобладаващо линейни и свикнали да
функционират в режима на левия мозък. Създадената от нас карта на анатомията на
съзнанието може да хвърли светлина по въпроса за истинската причинност,
илюстрирайки, че творческата мощ се движи от горе надолу, а не от долу нагоре.
Надеждата ни обаче е не да създаваме нови догми, а да помогнем на читателя в
процеса на откриване на себе си. Посланието цели да проговори не само на тази част
от личността на читателя, определена като разумното аз, но и на цялото му съзнание.
В кинезиологичните ни изследвания наблюдаваме, че човек реагира в цялост на
тестовите стимули. Въпреки че умът му може да не е наясно какво се случва,
цялостното му същество със сигурност е, в противен случай нашите резултати няма да
са систематични. Това напомня нещо, което големите духовни учители винаги са
казвали – че ученикът трябва просто да открие... онова, което той вече знае.

178
Вж. Capra, 1976.
146
 ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА.
Търсенето на истината
Макар че първоначално може да ни изглежда цинично, трябва да признаем, че от
практическа гледна точка истината е това, което ни звучи убедително на текущото
ниво на възприятие. На по-ниските нива на съзнанието предположенията се приемат за
истина дори когато са нелогични, необосновани и се опират на принципи, които не са
доказуеми нито интелектуално, нито практически. Този феномен не се ограничава
само до някакви крайни случаи. В нашата страна често (много по-често, отколкото
бихме искали да признаем) невинни хора биват осъдени и затворени въз основа на
показания на свидетели, които очевидно са ирационални и пристрастни. В световен
мащаб многогодишни войни (като тези в славянска Европа или Близкия изток) се
водят въз основа на безумната убеденост, че отмъщението е нещо справедливо, която
на практика гарантира безкраен конфликт.
С малки изключения, дори религиите, които уж представляват учението на Исус
Христос (Князът на мира), никога не са забранявали войната или убийството на други
хора, стига да са налице „оправдани“ обстоятелства – оправдани, разбира се, за онези,
които извършват убийството; жертвите вероятно не биха приели тези оправдания.
Подобно противоречиво поведение, диаметрално противоположно на основните
принципи на вярата, не би изглеждало толкова озадачаващо, ако анализираме
критичните фактори и замерим прогреса или регреса на духовните учения във
времето.
Нека да разгледаме най-важните религиозни учения в света в тази нова светлина.

ХРИСТИЯНСТВО

Нивото на истината, изложено първоначално от Исус Христос, е замерено на 1000 –

най-високото ниво, постижимо в нашето измерение. Към II век сл. Хр. нивото на
истинност в практиката на неговите учения е спаднало до 930, а до VI в. – до 540. По
времето на кръстоносните походи, в началото на XI в., то пада до сегашното ниво от
498. Значителен спад се случва през 325 г. сл. Хр. поради разпространението на
погрешните тълкувания на ученията на Христа от Никейския съвет. На
изследователите на религиозната история ще им бъде интересно да замерят нивото на
истинност на християнството преди и след Павел, Константин, Августин и т.н.179
179
Трябва да се признае, че падането на нивото на християнството от 930 на 498 е най-голямата
катастрофа в историята на западната религия. Оттук произтича духовният развод с действителните
учения на Исус Христос, който прави възможни последвалите зверства на кръстоносните походи и
инквизицията. Историческият упадък на християнството се концентрира около включването в канона
на християнските писания на негативните или сравнително слаби книги на Стария завет и
Откровение в Новия завет. Какво общо има етиката „око за око” на пророците с призива на Христос
за вселенска любов и прошка? Неслучайно е зададен въпросът: ако Исус беше дошъл да преподава
Стария Завет, защо изобщо трябваше да си прави труда?
Ако трябва да сме по-конкретни, в християнството, както и в исляма ежедневната практика е най-
видимо покварена от войнстващите фундаменталистки групи, които се самоопределят въз основа на
своята омраза и хищнически цели, свързани предимно с отнемането на свободата на другите.
Възможно е сегашното християнство да е под нивото на Любовта именно поради това бреме на
разяждащ негативизъм. Интересно е, че подобни така наречени християни рядко цитират Христос.
147
 Трябва да се отбележи, че преводът на Джордж Ламса (от арамейски) на Новия завет
се калибрира на 750, а версията на Кинг Джеймс (която е преведена от гръцки) – на
640. Точно както има голяма разлика в нивото на истинност на различните преводи,
така има разлика и между християнските практики. Повечето основни течения –
римокатолицизъм, англиканизъм, християнска наука (и множество малки
деноминации като квакерите) – са в горната половина между 500 и 600. Някои
специфични интерпретации, като например съвременния „Курс по чудеса” или
мистицизмът на Майстер Екхарт от XIV в., са на ниво 600. Както в случая с исляма
(вж. следващата страница) обаче, крайните фундаменталистки групи с явни
реакционни политически програми могат да паднат до 125.

БУДИЗЪМ

Нивото на истинност на учението на Буда също първоначално е било 1000; до VI в.

сл. Хр. нивото на истинност на практикуването му е спаднало на около 900. В
будистките учения се наблюдава най-малко влошаване в сравнение с която и да е
друга религия: будизмът Хиняна (по-малкото учение) все още се калибрира на 890;
будизмът на Махаяна (по-голямото учение) се калибрира на 960; дзен будизмът е на
890.

ИНДУИЗЪМ

Ученията на Господ Кришна са на ниво 1000 и отслабват с течение на времето, но

истинността на текущата духовна практика все още е на 850.

ЮДАИЗЪМ

Учението на Авраам е на ниво 985. Практиката, актуална по времето на Мойсей, е на

770 – нивото на истинност на Тората. Съвременният юдаизъм е на 499. Кабала е на
720. Зохар е на 730.

ИСЛЯМ

Нивото на съзнание на Мохамед е 740, а на Корана – 720. Същността на ислямската

вяра е любящо приемане и вътрешен мир, но догматиката бива преплетена от самото
начало с политиката на териториално разширение под формата на джихад, или
религиозна война. Истината на ислямските учения пада сериозно към края на
кръстоносните походи. Съвременният възход на фанатичните националистически
религиозни движения, характеризиращи се с параноя и ксенофобия, бързо подкопава
духовната същност на тази вяра. Понастоящем нивото на истинност на ученията на
войнстващия ислямски фундаментализъм е 130.

***
Техният репертоар от разгорещени спорове и оправдания се изчерпва със Стария Завет; когато казват
„писание”, обикновено имат предвид него.
Може само да се чудим какъв ли щеше да е светът днес, ако критериите на християнството за
морално поведение произтичаха от принципите на Новия Завет.
148
 Когато разгледаме спада в нивото на истинност на големите световни религии,
забелязваме, че ученията, които са най-много в спектъра на ин, успяват относително
да запазят чистотата си през вековете, докато тези, които са по-ян (свързани със
светските дела), са се влошили значително. Войнствената екстремистка фракция на
най-агресивната религия на практика се срива под критичното ниво на почтеност и
пада до 200. Колкото по-дуалистично е веруюто на дадено учение, толкова по-уязвимо
е то на погрешно тълкуване. Дуализмът насърчава разделение между вярата и
действието, носейки дезориентация относно нивата на истината. Това увеличава
вероятността духовната същност да бъде объркана в процеса на нейния превод във
физическото измерение. По този начин идеята за християнски воин (на духа) се
изкривява и буквалният ѝ превод я превръща в себеправеден убиец на бойното поле.
Индусите не изпадат в грешката да объркат различните нива на тълкувание. Битката,
описана в началото на Бхагавад Гита, никога не е била интерпретирана погрешно,
внушавайки, че според Господ Кришна вярващите трябва да водят буквална война.
Възгледът на Буда, че причината за всяка болка и страдание е невежеството, че то е
единственият възможен „грях” и че човек има дълг да бъде състрадателен към другите
и да се моли за тях, също е трудно податлив на подобно изкривяване.
Падението на всички високомерни духовни учения се дължи на погрешно тълкуване
от страна на по-малко просветени хора. Всяко ниво на съзнание предопределя
съответен ограничен капацитет на възприятие и разбиране. Докато човек не се
просветли или поне не се докосне до висшите състояния на съзнанието, за него всички
духовни учения са само слухове, а оттам са податливи на изкривяване и неразбиране.
Писанията могат да бъдат цитирани в подкрепа на всякаква позиция. Хората, които се
смятат за „праведни”, винаги са опасни поради неуравновесеното си възприятие и
съответно безразличие към моралното насилие. Във всяка религия най-ниско е нивото
на истинност на фундаменталистките секти, които често действат на същото ниво на
съзнание като престъпния свят. Те се отличават с егоцентричен екстремизъм и
ирационалност. Но тъй като 85% от човешката популация е под критичното ниво от
200, подобни грешки лесно се разпространяват и приемат по целия свят.
Широката публика е благоприятна почва за разпространение на култове, защото
няма обективен критерий, с който да разграничи истината от лъжата. Използвайки
инструментите на това изследване, можем да определим всяко привидно духовно
движение, което е под ниво 200, като култ. Както видяхме по-горе, култът не е просто
изолирано явление, привлекателно за ренегати. Той процъфтява и под формата на
социално приемливи подгрупи на големите световни религии, които изкривяват
техните учения и намерения.
Култът не е непременно религиозен. Най-големият култ, разбира се, е антирелигията
на антибожествеността, известна като сатанизъм. Тя няма конкретно религиозно
учение, тъй като се самоопределя чрез противопоставяне и преобръщане на
принципите на доброто. Подобна антирелигия винаги е присъствала сред нас под една
или друга форма. Както идеята за „горе” предполага „долу”, а светлината – тъмнина,
така и организираното търсене на истината и отдадеността на издигане на по-високи
духовни нива винаги са предполагали организирано разпространение на лъжата и
отдаване на най-нисши енергийни полета. Изследването на същността на
антирелигията показва огромната разрушителна сила на отрицателните енергийни
полета. За съжаление, има достатъчно примери за нейното въздействие.

149
 Атрибутите на сатанизма навлизат в модата на популярната младежка субкултура
основно чрез посредничеството на музикалния жанр. Но неговите принципи се виждат
ясно в тези атрибути и генерират атракторни полета. Тяхното влияние е до болка
познато на всеки психиатър, който практикува в близост до градска зона – сривът в
нивото на енергийните полета се разпространява като болест. Жертвите губят
чувствителност за разликата между добро и зло – преобръщане на ценностите, която
може да бъде клинично изследвана. У привикналите към този тип музика се
наблюдава „издухана” акупунктурна система и десинхронизация на мозъчните
полукълба в резултат на повтарящи се негативни музикални модели. Крайният
резултат е навлизане в хипнотичен транс, чрез който слушателят става силно податлив
на насилствения и скверен текст. Тези деца биват буквално поробени, а по-късно и
склонни да избухват в пристъпи на ирационално унищожение, без истински да знаят
защо. Те действат, подтикнати от постхипнотични внушения с упорито влияние.
Дълго след спирането на музиката тялото и имунната система продължават да
отслабват. Това е придружено от преобръщане на кинезиологичната реакция.
Отрицателните стимули, които биха причинили мускулна слабост у нормалния човек,
предизвикват у слушателите на подобна музика реакция на сила, докато тези, които
биха подсилили нормалния човек, у тях произвеждат слабост. Без да съзнават, че са
жертви на мощно отрицателно енергийно поле, членовете на тази култура затъват в
подчинение на сили, извън техните разбирания, на които понякога не могат да се
съпротивят. Младежите, подложени на подобно физическо, емоционално и сексуално
насилие, могат да пострадат от трайно увреждане в баланса на мозъчните трансмитери
и да се превърнат в депресирани възрастни. Те постоянно намират партньори, които да
ги малтретират, и се борят безкрайно със самоубийствени нагласи, които на практика
представляват остатъчно постхипнотично внушение.180 Може да ни се иска да отречем,
че в нашето просветлено общество е възможно да вилнее духовна чума, напомняща на
мрачното Средновековие. Ала подобно извратено влияние не се проявява в морален
вакуум. То няма как да възникне в социалната матрица, без тя да е създала
предпоставки за неговата поява. Парадоксът на нашето пуританско общество е, че
насърчава постоянно съблазняване, но отрича неговото удовлетворение. Ето защо
постоянното разочарование поради липсата на нормален отдушник на желанието, в
крайна сметка избива в перверзии. Ако се замислим повече, можем да открием, че
други аспекти на така наречената от нас „цивилизация” всъщност насърчават
практикуването на подобни извращения.

***

Докато младите биват програмирани от телевизионни и компютърни игри,

специализиращи в прослава на насилието, мозъците на техните родители биват
промивани от медиите за възрастни. Кинезиологичното тестване показва, че едно
типично телевизионно предаване причинява слабост у зрителите 113 пъти за един
епизод. Всеки от тези отслабващи моменти потиска имунната система и атакува както
централната, така и автономната нервна система. Всяко от тези 113 смущения на
акупунктурната система е неизменно придружено от потискане на тимусната жлеза;
нанася вреда и на деликатните неврохормонални и невротрансмитерни системи на
мозъка. Негативните стимули увеличават вероятността зрителите да заболеят и да
180
Клиничен опит на автора.
150
изпаднат в депресия (която в момента е най-разпространената болест в света).
Различните неявни степени на депресия убиват повече хора, отколкото всички други
болести на човечеството, взети заедно. Няма антидепресант, който да излекува
духовно обусловено неразположение, тъй като то не се дължи на разстройство на
мозъчната дейност, а на съвсем основателна реакция на действия и нагласи,
оскверняващи живота. Тялото е физическо отражение на духа и неговите проблеми са
израз на борбите на духа, който му дава живот. Вярата, която приписваме на нещо
„там, навън”, има своя ефект „тук, вътре”. Всеки умира от собствената си ръка – това е
суровата клинична действителност, а не морален възглед.

***

Опитът да се наложат измислени стандарти за абсолютно добро и зло, е всъщност

един от най-големите капани на морализма. Без никакво морализаторство обаче може
да се каже, че всичко, което е над ниво на съзнанието 200, е жизнеутвърждаващо и
следователно може да бъде определено като „добро” от функционална гледна точка;
от друга страна, всичко, което попада под 200, е разрушително, не подпомага живота и
по този начин може да бъде обявено за функционално „зло”.
Чрез тестване можем да докажем, че неверните презумпции, като например „целта
оправдава средствата”, на практика са зло. Тя обаче е общоприета като оправдание за
по-голяма част от човешкото поведение – като се започне от малките прегрешения в
името на бизнеса и се стигне до мащабните войни. Подобна духовна мъглявост води
до непоправимо объркване на представите за добро и зло и винаги е била ахилесовата
пета на човешкото общество.
Процесът на извращаване на истината поради неспособност да правим разграничение
между тези неща, води до упадък на големите световни религии (за които говорихме
по-рано в тази глава). Ученията, които падат под нивото 500, може да проповядват
любов, но не могат да я практикуват. Никоя религия, която насърчава войната, не
може да претендира за духовен авторитет при толкова очевидно лицемерие. Именно
това е превърнало много честни хора в атеисти.
Обществото е най-уязвимо, когато е притъпена способността да се прави
разграничение между атрактори и имитации или между нюансите на отделните нива
на съзнанието. Така социалните злоупотреби се превръщат в закон и политическите
екстремисти са способни да убеждават обществеността с праведни лозунги. Децата,
които страдат от насилие, впоследствие се превръщат в насилници, защото
обществото на възрастните е объркано. Те са загубили способността да правят
разграниченията, необходими за защита на собственото си съзнание, и поради това
няма как да се надяват да защитят младите членове на общността.
Нивото на съзнание на човек се определя от принципите, на които е посветен.
Развитието на съзнанието изисква непоколебима принципност, в противен случай
човек се връща на по-ниско ниво.
Целесъобразността не може да е оправдание за нарушаването на принципите. Ако
смятаме, че убийството на човешки същества е погрешно, този принцип не може да
допуска изключения, независимо колко емоционално привлекателно може да звучи
опитът за оправдание на изключението. Обществото, което оправдава смъртното
наказание, винаги ще има проблем с убийствата – и двете явления са продукт на едно
и също ниво на възприятие. В крайна сметка за убиеца убийството на жертвата е

151
оправдано изключение.
След като принципът бъде нарушен, мутиралата му форма се разпространява като
рак. Общество, което подкрепя убийствата – независимо дали по време на война, от
полицията, или от наказателната система – не може да спре „престъпните” убийства.
Убийството си е убийство, няма как да избягаме от този факт. Решението дали да
убиваш, или не, има решаващо значение по пътя към истинската мощ. Независимо от
това обаче 85% от населението на Земята и всички национални правителства не са
предприели елементарната стъпка по отношение на това решение. Коко – известната
горила от изследователския институт за примати, която няколко години работи с
психолог и усвоява жестомимичния език на доста добро ниво – е честно, любвеобилно
и интелигентно същество, на което може да се разчита. Нивото на почтеност на това
животно е 250. Излиза, че човек е в по-голяма безопасност с горилата Коко, отколкото
с 85% от хората на планетата.
Нараненото „духовно зрение” на човека е замъглило възприятието му за морал и е
довело до слепота за истината, засягаща 85% от човечеството, което е под нивото на
почтеността. Големият проблем, с който се сблъсква човечеството като цяло, е
изцелението на тази духовна слепота. По-непосредственият проблем, свързан с
понятията за добро и лошо, който винаги отклонява фокуса на общественото
внимание, е само функция от нивото на възприятие, характерно за ниските нива на
съзнание. Малките деца трябва да бъдат научени, че опасното поведение е погрешно,
но като пораснат, морализмът следва да бъде заменен от проницателност. Въпросът
дали е погрешно да се убиват други хора, може да е морална дилема на по-ниските
нива на съзнанието; на по-високите нива той става абсурден. Следователно
конвенционалният морал е само временен заместител на висшето съзнание.
Морализмът е страничен ефект от дуалността, който започва да понижава своята
значимост, щом нивото на съзнание премине над 500, а на ниво 600 напълно губи
ролята си.
Дори само за да се стигне до етап, в който човек функционира предимно от позиция
на разума, се изисква голяма еволюция в съзнанието до ниво 400. То се проявява
много мощно в света – Фройд, Айнщайн и Декарт са на 499, нивото на хуманизма. 181
Но разумът е много уязвим и може да загуби широтата на гледната си точка поради
склонността да бъде погълнат от себе си. В дългосрочен план той никога не е
предоставял нито морална, нито дори интелектуална стабилност и сигурност.
Напротив, многократно е повеждал човека от хаоса на невежеството към не по-малко
объркващия лабиринт на рационализма. В свят, изпълнен с масово объркване, отчаяно
се нуждаем от надежден, точен, обективно проверим критерий, с който да оценяваме
истината. Дано тази книга предостави такъв инструмент. Всяко засилване на
влиянието на истината върху колективното човешко съзнание ни дава повод за
надежда, вместо унилост заради мрачната перспектива за бъдещето.
Установихме, че съзнанието е способно да разпознае всяка промяна на енергията до
степен от десетичната логаритмична скала. Това означава, че във Вселената не
съществува събитие, което да не може да бъде регистрирано от фината чувствителност
на съзнанието. Енергията на човешката мисъл, макар и миниатюрна, е напълно
измерима. Мисъл, която протича на ниво 100, обикновено се равнява на логаритъм от
10 до 800 милиона или логаритъм от 10 до 700 милиона микровата. От друга страна,

181
Фройд остава под критичното ниво 500 заради факта, че отрича духовната същност на човека, за
разлика от Карл Юнг, който я потвърждава и е доста над него – на 560.
152
една любяща мисъл на ниво на съзнание 500 е приблизително логаритъм от 10 до 35
милиона микровата.
Въпреки че само 15% от населението на света е над критичното ниво на съзнание от
200, колективната енергия на тези 15% е способна да компенсира негативизма на
останалите 85% от хората. Тъй като мощта нараства логаритмично, един-единствен
аватар на ниво на съзнанието 1000 може изцяло да компенсира колективния негатив на
човечеството. Кинезиологичните тестове показват, че:

Един човек на ниво компенсира 70 млн. човека под 200

700
Един човек на ниво компенсира 10 млн. човека под 200
600
Един човек на ниво компенсира 750 000 човека под 200
500
Един човек на ниво компенсира 400 000 човека под 200
400
Един човек на ниво компенсира 90 000 човека под 200
300
12 човека на ниво 700 се равняват на един аватар на ниво 1000

(В момента на планетата има 12 човека на ниво 700.)

Ако не бяха тези компенсиращи енергии, човечеството щеше да се самоунищожи от
огромната маса на своя негатив, останал без противовес. Разликата в силата между
любяща мисъл (10 – 35 милиона микровата) и страшна мисъл (10 – 750 милиона
микровата) е толкова огромна, че е извън възможностите на човешкото въображение и
разбиране. От анализа по-горе можем да видим обаче, че дори няколко любящи мисли
през деня надвишават тежестта на всички наши негативни мисли.

***

Както казахме, от социално-поведенческа гледна точка истината е набор от

принципи, съобразно които хората живеят, независимо какво твърдят, че вярват.
Видяхме, че има различни истини – субективни, оперативни, хипотетични и
интелектуални, както и фактологични данни. Легитимността на всяка от тях зависи от
контекста на нивото на възприятие. Истината не може да е функционална, ако няма
значение, а значението, подобно на стойността, се определя от уникалното поле на
възприятие. Фактите и данните могат да бъдат убедителни на едно ниво, но са без
значение на друго. Функционалната валидност на възприетата информация също
варира в зависимост от интелектуалното ниво и способността за абстрактно мислене
на възприемащия. За да бъде функционална, истината трябва да е не просто „вярна”, а
познаваема. Трябва да имаме предвид, че всяко ниво на истината е непознаваемо от
позиция на нивата под него и не е валидно извън собствената си територия. По този
начин можем да заключим, че всички нива на истината, които познаваме (в рамките на
обичайните способности на човека), са примери за зависима истина, чиято
достоверност зависи изцяло от определени параметри. Дори така почитаната от нас
„научна истина” също зависи от определени условия и следователно подлежи на
оспорване и грешки. Статистическите данни са се превърнали в инструмент за

153
пропаганда и грешното им тълкуване, чрез което може да бъде доказано всичко, е
причина да оттеглим от тях своето доверие.
Има ли някаква истина, която да не е индивидуална и да е независима от личното
състояние или контекст?
Истината, установена чрез изследователските методи, представени в тази книга,
черпи от самостойни източници, които са далеч отвъд влиянието на което и да е
локализирано поле на възприятие. Тя не зависи нито от личността, нито от нечии
мнения и не се променя в зависимост от състоянието на тествания субект или средата.
Невежеството не се поддава на целенасочени атаки, но се изпарява, когато бъде
осветено. Нищо не прогонва лъжата по-бързо от простото разкриване на истината.
Единственият начин за увеличаване на личната сила в света е израстването в
почтеност, разбиране и способност за състрадание. Ако различните общности бъдат
доведени до тази осъзнатост, оцеляването на човечеството и неговото щастие е
гарантирано.
Когато поемем отговорност за истината за своя живот, се издигаме от по-ниските
енергийни нива до 200, което е първото критично ниво и стъпка към всички по-високи
от него. Смелостта да се изправим пред истината, в крайна сметка води до Приемането
на 350, където се появява по-голяма мощ. Тук има достатъчно енергия за решаване на
повечето социални проблеми. Тя, от своя страна, води до още по-голямата мощ на
нивото на Любовта – 500. Съзнанието за човешките недостатъци – както нашите
собствени, така и на всички останали – ни кара да простим, а след това и да се
изпълним със съчувствие. Съчувствието е вратата към благодатта и окончателното
осъзнаване кои сме, защо сме тук и кой е източникът на самото съществуване.

154
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Установили сме, че задълбоченото усвояване на материала, представен в тази книга,
може да повиши нивото на съзнание с около 35 пункта. Тъй като усреднено
съзнанието напредва само с 5 пункта за целия човешки живот на тази Земя, подобно
извисяване на индивидуалната осъзнатост само̀ по себе си носи огромна полза. И
както показват откритията на по-сложната теоретична физика и нелинейната
динамика, всяко индивидуално израстване повишава в известна степен и съзнанието
на всички останали на планетата.
Да станеш по-осъзнат, е най-големият дар, който може да дадеш на света. Нещо
повече, поради ефекта на разпространението на вълните, този дар се връща към своя
източник. Макар нивото на съзнание на човечеството като цяло векове наред да е било
опасно ниско – на 190, в средата на 80-те години скача внезапно на обнадеждаващото
ниво от 207. За първи път в историята човекът вече е на сигурна позиция, от която да
продължи своя възход. Тази обнадеждаваща нова перспектива идва съвсем навреме.
Днес много от темите, за които говорихме, превземат новинарските медии: (1)
религиозните изкривявания с цел политическа изгода; (2) все по-извратените
престъпления; (3) въвличането на деца в актове на насилие; (4) загубата на морални
ориентири в политиката; и (5) странните видове насилие, упражнявано в култовете.
Всички тези теми се появяват на фона на повсеместното надлъгване в обществото и
липсата на консенсус относно индивидуалната и колективна отговорност към
ближния.
Това социално объркване и парализа се дължат на липсата на ориентири за взимане
на решения. Надяваме се, че настоящата книга прави стъпка към запълване на тази
празнота, бидейки своеобразно есе за науката за моралността. Под „морал” нямам
предвид някакви дребнави моралистични оценки за добро и зло, а основа (както
обективна, така и лична) за взимане на решения и преценки как е най-добре да
постъпваме.
По отношение на социалната рамка несъмнено можем да изберем да откажем да се
подчиняваме пасивно на която и да е политическа система, паднала под нивото от 200.
Вместо това трябва да приложим новопридобитите си способности за преценка и
съответстваща корекция. Вече е възможно например да се изработят ясни критерии за
избор на хората на държавни длъжности. Всяка позиция изисква минимално ниво на
информираност, за да може човек да е ефективен; като цяло всеки държавен служител,
който е под 200, няма да решава проблеми, а ще ги създава.
По-големият социален въпрос е как да продължим да живеем със съчувствие към
останалите, като се вземе предвид мрачната страна на поведението на човека.
Този свят е относителен; всеки действа спрямо собственото си ниво на истина и
следователно вярва, че действията и решенията му са „правилни”. Именно тази
„правота” прави фанатиците толкова опасни. Истинската опасност за обществото
обаче не идва от откровения фанатизъм (като например убеждението в
превъзходството на бялата раса, което е на ниво 150), тъй като подобни вредни
тенденции са най-малкото ясно видими.
Сериозната опасност за обществото се крие в безмълвното и невидимо увличане на

155
психиката от отрицателни атракторни полета, които действат подмолно, зад
прикритието на реториката и манипулирането на символи. Нещо повече – това, което
не е явното негативно послание на входа на възприятията, а енергийното поле,
придружаващо негативното послание.
Крайно негативният характер на много популярни псевдофилософски книги
например става очевиден, ако ги тестваме. Но дори да сме наясно с това, то не ни
предпазва от неволно завличане в невидимите енергийни полета, които се активират,
докато четем подобни текстове. Човек може да си мисли, че ще запази психическата
си независимост, като интелектуално опровергава прочетеното. Самото излагане на
подобен текст обаче има силно дълбоко негативно влияние, което продължава дори
след като сме отрекли посланието на рационално ниво. Сякаш в негативните енергии е
скрит вирус, чиято инвазия в психиката ни остава незабелязана.
Освен това, когато попаднем на материал, който си приписва атрибути на духовно
прозрение или религия, често се отпускаме и не сме толкова предпазливи. Забравяме,
че човек е извършвал невъобразими престъпления в името на Бог. Макар че
насилствените култове са явно отблъскващи, идеологиите, лансирани под маската на
благочестието, са далеч по-коварни. Те покваряват чрез безмълвно завличане в
невидими атракторни полета.
В това отношение е най-добре да се вслушаме в отколешната мъдрост, според която
не трябва да се страхуваме от злото или да се борим с него, а просто да го избягваме.
За да сме способни на това обаче, първо трябва да имаме способността да го
разпознаваме. Всъщност Сократ казва, че без нея младежта (включително детето,
което продължава да живее във всеки възрастен) бива покварена от нискоенергийните
атракторни полета. Въпреки че Сократ е бил убит заради опита си да научи другите да
правят това разграничение, посланието му е актуално и до днес: мракът се разсейва не
като го атакуваме, а като усилим светлината на проницателността. 182 Следователно
всичко опира до въпроса как да култивираме и запазим максимално силата на
моралната си проницателност.
Накрая нашето изследване ни доведе до най-важното осъзнаване: човечеството не е
способно да разграничава истина и лъжа.
Ако смирено приемем тази осъзнатост, ще бъдем подготвени. Когато признаем, че
сме лековерни и лесно се съблазняваме от сетивата и подвеждаме по блясъка
(включително интелектуалния блясък), слагаме началото на способността да правим
разграничения. За щастие, в този дуален свят на човек е дадено съзнание, което може
веднага да забелязва вредните елементи и да подаде сигнал на своя иначе невеж ум.
Съзнанието го прави чрез видимо отслабване на тялото в присъствието на вредни
стимули. Значението на думата „мъдрост” може да бъде сведено до простия процес на
избягване на нещата, които карат тялото да отслабва; няма нужда от нищо повече.
Ако практикуваме често тази техника, духовната слепота относно истината и лъжата
може постепенно да бъде изместена от интуиция. Някои като че са извадили късмет и
разполагат с това възприятие по рождение; животът им е незасегнат от увличането по
негативни влияния. Но за повечето от нас нещата не са толкова лесни; прекарали сме
много от дните си в опити да поправим щетите, причинени от деструктивни атрактори
с хипнотично въздействие. По-голямата част от живота ни може да бъде посветена на

182
Сократ учи, че целта на съществуването на човека е да посвети живота си на просветлението на
своята душа (светлината), а не на материализма и сетивата (което води до тъмнина). Вижте
Платоновата „Република”.
156
възстановяването от една-единствена зависимост, а най-често срещаната и коварна
зависимост е отрицанието, което замъглява съзнанието ни чрез интелектуална суета.
Противно на илюзията си за величие, интелектът не само няма способността да
разпознава лъжата, но дори и да я имаше, страда от сериозна липса на мощта,
необходима да се защити. Дали ще прозвучи неуважително, ако кажем следното:
предвид безбройните истории за интелектуални спекулации, трябва да признаем, че на
прехваления човешки разум му липсва решаващото качество проницателност? Самата
философия като дисциплина е доказателство, че в продължение на хиляди години
човек се е борил и не е успял да стигне до най-елементарно разпознаване кое е вярно и
кое не. В противен случай философският дискурс отдавна би стигнал до някакъв
консенсус. Обичайното човешко поведение показва ясно, че дори интелектът да успее
да стигне до този фундаментален извод, той пак няма силата да възпре
въздействието на негативните полета. Ние продължаваме да не съзнаваме
причините за своите страдания, докато интелектът продължава да бълнува всякакви
правдоподобно звучащи обяснения под хипнозата на същите тези сили. Дори когато
човек знае на интелектуално ниво, че поведението му е саморазрушително, това
изобщо не възпира действията му. Интелектуалното признаване на нашите
зависимости никога не ни е давало сила да ги контролираме.
В писанието се казва, че човек страда от действието на невидими сили. 183 През XX
век научихме, че невинни наглед обекти могат да излъчват беззвучни, невидими лъчи
енергия – откривателите на радия са платили за това знание с живота си. Рентгеновите
лъчи са смъртоносни; радиоактивните емисии и радонът убиват безшумно.
Енергийните атракторни полета, които ни унищожават, са също толкова невидими и
мощни, но далеч по-неуловими.
Когато се казва, че някой е „обладан”, се има предвид, че съзнанието му е под
властта на негативни атракторни полета. Въз основа на това определение може да се
твърди, че цели сегменти на обществото са толкова „обладани”, че са напълно
несъзнателни за своите мотиви. Според гласа на мъдростта човек може да се покланя
или на рая, или на ада, и в крайна сметка става слуга или на единия, или на другия 184.
Адът не е наказание, наложено от осъдителен Бог, а по-скоро неизбежна последица от
собствените ни решения – това е крайният резултат от систематичния избор на
негативното, а оттам и изолирането от любовта.
Просветените човешки същества винаги са казвали, че хората са „в капана в съня”.
Повечето хора са движени от невидими сили и прекарват голяма част от живота,
отчаяни от своето безсилие. Молим се на бог да ни освободи от бремето на греховете
ни и търсим облекчение чрез тяхното изповядване. Сякаш угризенията и разкаянието
са вплетени в тъканта на живота. Как би могло да се намери спасение за хората, които
неволно са попаднали в плен на толкова разрушително влияние?
Всъщност спасението е възможно дори от чисто научна гледна точка. Тази
възможност е гарантирана поради простия факт, че енергията на любящата мисъл е
изключително по-мощна от тази на негативната мисъл. Ето защо традиционните
решения, които се опират на любов и молитва, лежат върху здрава научна основа.
Човек носи в собствената си същност силата за своето спасение.
Човечеството е „злощастие”, с което всички сме обременени. Нямаме спомен да сме
183
Послание на Павел до ефесяните, 6:12. „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу
началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.”
184
Евангелие от Матей 6:24: Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази
единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. – Б. пр.
157
искали да се родим, а с раждането ни е даден толкова ограничен ум, че не е в
състояние да различи какво е от полза за живота и какво води към смърт. 185 Цялата
житейска борба цели преодоляването на това късогледство. Не можем да навлезем на
по-високи нива на съществуване, докато не развием съзнанието си дотам, че да се
издигнем над дуалността и вече да не сме приковани към земята. Вероятно
колективната ни воля за извисяване ни е спечелила способността най-сетне да открием
вродения компас, който да ни изведе от тъмнината на невежеството. Нуждаем се от
нещо съвсем просто, с помощта на което да избегнем капаните на лукавия интелект,
които ни струват твърде скъпо. Този компас просто казва „да” или „не” – той ни
информира, че това, което е в хармония с рая, кара тялото ни да стане силно, а това,
което е настроено на вълните на ада, ни кара да отслабнем.
Вездесъщото човешко его всъщност изобщо не е „аз”, а просто „то”. Прозряването на
тази илюзия разкрива безкрайната Космическа шега, в която човешката трагедия е
част от комедия. Иронията на човешкия житейски опит е в ожесточената борба на
егото да запази илюзията за отделно, индивидуално „аз”, макар че тази отделеност е не
само метафизично невъзможна, но и е извор на всичките ни страдания. Човешкият
разум непрестанно се изтощава до крайност в опити да обясни необяснимото. Самото
обяснение е комедийно и също толкова абсурдно, колкото да се опитваш да си видиш
тила. Суетата на егото обаче е безгранична и то се надува още повече от опитите си да
осмисли нещо, което не се поддава на рационално осмисляне.
Когато се идентифицира с егото, Умът по дефиниция не може да разбере реалността;
ако можеше да прогледне за собствената си илюзорна природа, той веднага щеше да се
разтвори в нищото. Само отвъд парадокса на ума, който се издига над егото, се
откроява това, което Е – очевидно и ослепително в своя безкраен Абсолют. Тогава
всички тези думи стават безполезни.
Ала ако проявим взаимно състрадание към слепотата си, можем да се научим да си
прощаваме. Това би ни гарантирало бъдеще, изпълнено с мир. Нашата цел на Земята
може да продължава да не ни е съвсем ясна, но пътят напред е ясен. След като най-
сетне нивото на съзнание на човечеството се е издигнало над 200, можем да очакваме
големи културни промени, тъй като поемаме по-голяма отговорност за своите знания,
а оттам и за своите дела. Вече носим цялата отговорност, независимо дали ни харесва,
или не. Достигнали сме момент в еволюцията на колективното ни съзнание, в който
можем да поемем грижата дори за самото съзнание. Човечеството вече не се
примирява просто да плаща пасивно цената на невежеството, в противен случай
общото съзнание не би се издигнало на новото си ниво. От сега нататък човек може да
избере да не е роб на тъмнината; ако направи този избор, съдбата му е сигурна.
Gloria in Excelsis Deo.186

185
Много учители (като например Нисаргадата Махарадж в „Аз съм това”, 1973 г.) посочват това
като отправна точка, от която да стигнем до осъзнаването на истинската ни същност.
186
От латински: „Слава на Бог във висините”. – Б. пр.

158
 ПРИЛОЖЕНИЕ A.
Замерени нива на истината
на отделните глави в тази книга
Първа глава – 780
Втора глава – 830
Трета глава – 750
Четвърта глава – 770
Пета глава – 740
Шеста глава – 710
Седма глава
Осма глава – 820
Девета глава – 800
Десета глава – 780
Единадесета глава – 770
Дванадесета глава – 800
Тринадесета глава – 870
Четиринадесета глава – 870
Петнадесета глава – 730
Шестнадесета глава – 760
Седемнадесета глава – 770
Осемнадесета глава – 770
Деветнадесета глава – 830
Двадесета глава – 890
Двадесет и първа глава – 870
Двадесет и втора глава – 860
Двадесет и трета глава – 880
Заключение – 860

159
 ПРИЛОЖЕНИЕ Б.
Как се провежда кинезиологичният тест
Научната издържаност на дадено изследване зависи от възпроизводимостта на
неговите резултати. За да може повторяемостта на резултатите от кинезиологичното
тестване да е надеждна, тук описваме подробно техниката на неговото провеждане.
Това е същият метод, който д-р Джон Даймънд разработва в пионерския си труд
„Поведенческа кинезиология”.

СТЪПКА 1

Необходими са двама души (виж забележката в края на описанието на тази стъпка).

Единият – в ролята на тестващ, а другият – в ролята на тестван субект. За да се
определи годността на субекта, той изпъва ръката си хоризонтално встрани, а
тестващият упражнява кратък натиск с два пръста върху китката му, като
същевременно му казва да се съпротивява. Обикновено субектът е в състояние да
устои на натиска и да задържи ръката си вдигната встрани успоредно на земята.
Понякога хората не могат да задържат ръката си при какъвто и да е натиск, защото
преди това са били в контакт с отслабващи енергийни полета или нездравословна
среда; те не са подходящи за тестови субекти. Някои от тях могат да се възстановят,
като се потупват по тимусната жлеза (в горната част на гръдната кост) в ритъм „едно-
две-три” и същевременно се усмихват и мислят за някого, когото обичат. След това ще
„станат силни” и ще реагират нормално, но тази „корекция” има вероятност да
продължи само четири часа и после ще трябва отново да се потупат по тимусната
жлеза.
(Забележка: Някои са в състояние да постигнат добри резултати сами, като образуват
0 (кръгче) с палеца и показалеца си. Когато отговорът е „вярно”, кръгът е силен и е
трудно да издърпате палеца и показалеца така, че да ги отделите; отговор „не” ги
прави относително слаби и лесни за отделяне един от друг. Ако трябва да се вземе
важно решение, най-добре е да проверите отговора чрез метода с двама души, за който
говорим по-горе.)

СТЪПКА 2

Докато провеждате тестването, поддържайте атмосферата безлична. Въздържайте се

от усмивки или лични коментари; нека в околната среда няма шум, фонова музика,
разсейващи фактори като домашни любимци или прекъсване от деца. Отстранете
металните предмети, например рамки за очила, от средната вертикала на тялото на
тествания субект. Премахнете също часовници или бижута (включително верижки и
колиета). Имайте предвид, че отклоняващи стимули като парфюма на тестващия или
лосион за след бръснене могат да повлияят на резултатите от теста. За да се
концентрира тестваният по-добре, накарайте го да затвори очи.

160
 СТЪПКА 3

В случай че субектът отслабва многократно, обърнете внимание на гласа на

тестващия. Ако неговият глас създава слабост у другите, той обикновено не може да
бъде в ролята на тестващ.

СТЪПКА 4

Направете пробен тест с потенциалния субект. Помолете го да мисли за някого,

когото обича, след което натиснете с два пръста китката на ръката, протегната встрани
успоредно на земята. Ако всичко е нормално, субектът ще стане доста силен и ще е
способен твърдо да устои. След това го накарайте да мисли за някого, когото мрази, от
когото се страхува или към когото изпитва негодувание (ако не се сеща за такъв човек,
Адолф Хитлер ще свърши работа). Нормалният субект ще стане много слаб и няма да
устои на натиска надолу върху китката си. Проверете още няколко противоположни
двойки стимули, за да установите дали реакцията е систематична и да изградите
връзка между тестващия и субекта. Някои примерни идеологически, визуални и
слухови стимули с предсказуеми отговори са:

Слабост при тестване Сила при тестване

Омраза Любов
Свастика Американско знаме
Йосиф Сталин Махатма Ганди
Гангстерска рап музика Класическа музика

(вж. също Седма глава)

СТЪПКА 5

След като установите, че реакциите на тествания субект са надеждни и той е в

нормално душевно състояние, преминете към изследваната тема, като правите
декларативни изявления. Въпросите винаги трябва да се поставят в декларативен стил.
Безполезно е да задавате въпроси за бъдещето, тъй като резултатите от теста няма да
са надеждни. Винаги преди изследването започвайте с изявлението: „Аз имам
разрешение да изследвам __________ (конкретната тема).” (ДА / НЕ?) Самият подход
към темата може да се провери, като се каже: „Това е правилната форма за въпроса.”
(ДА/HE?) Изявлението – например „Обвиняемият е извършил кражба с взлом”
(ДА/НЕ?) – може да бъде направено или от тестващия, или от субекта. Всеки път,
когато е зададен въпрос, на субекта се казва да се съпротивлява и тестващият натиска
бързо с два пръста китката на опънатата встрани ръка на субекта.
В нашето изследване често използвахме екипи от тестови субекти. Например
разделяхме 20, 30 или дори 1000 души на екипи от по двама, които се редуваха като
тестващ и субект. Задавахме един и същи въпрос на цялата група или пък го
разпределяхме по подгрупи с цел провеждане на независими изследователски проекти.
В група от 100 души (50 екипа по двама), един или двама може би ще се затруднят да
получат същите резултати като останалите. Те могат да бъдат отстранени, за да
161
направят „потупване на тимусната жлеза” (описано в Стъпка 1), което ще нормализира
реакциите им. След това могат да се върнат в групата.
Когато прилагаме така описания метод, е налице 100% възпроизвеждане на
тестовите резултати във времето – всяка група дава едни и същи резултати навсякъде и
винаги. Например ръцете на всички, които си представят Адолф Хитлер, отслабват,
дори тестваните никога да не са чували за него или да го смятат за велик национален
герой.

СТЪПКА 6

Тестът може да се извърши и чрез задържане на тестови предмети до слънчевия

сплит на субекта. Ще установите, че ръката им отслабва в реакция на изкуствен
подсладител, пестициди или дори снимка на Хитлер, скрита в непрозрачен плик.
Ръката им ще бъде силна в реакция на питателна храна, полезни лекарства и
хранителни вещества, скрита снимка на Ейбрахам Линкълн и т.н.

СТЪПКА 7

Може да извършим проверка, за да се уверим, че резултатите от теста са независими

от знанията, мненията, убежденията или нагласите на тествания. Например
изображението на Нелсън Мандела ще направи всички тествани силни, дори да са
расисти и да го мразят. Музиката на Бах подсилва всички, дори да не им допада лично,
точно както хевиметълът отслабва всички, дори да им допада.
Систематичното потвърждаване на резултатите е наблюдавано през последните 20
години от хиляди професионалисти, използващи кинезиологията за изследвания или в
ежедневната си клинична практика. Резултатите от това тестване са дори по-
систематични от тези на конвенционалните диагностични методи, използвани в
традиционната медицина (т.е. болното сърце никога не излиза силно при
кинезиологичен тест, но може да даде погрешни нормални резултати на ЕКГ – това е
добре известен факт).

162
 РЕЧНИК
НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ПОНЯТИЯ
Теория на хаоса: наука за процеса, а не за състоянието на нещата. Тази теория е
свързана с откриването на модели в непредсказуема среда. Нейната гледна точка
разкрива глобалните възможности, а не локалните събития. Опира се на топологична
система, използваща модели и форми, за да визуализира вътрешната форма на
комплексната система, която, макар и непредсказуема в локален план, е стабилна в
глобален. Теорията на хаоса зачита способността на комплексната система да поражда
едновременно и турбулентност, и съгласуваност.
В края на XIX век Жул-Анри Поанкаре отбелязва, че Нютоновата физика е
математически точна, но само за взаимодействия между две тела. Добавянето на трети
елемент прави уравненията на Нютон ненадеждни и може да се получат само
приближения. Нелинейността предполага, че с течение на времето всяка система може
да стане непредсказуема поради обратната връзка и итерациите. В своята статия
„Детерминистичен непериодичен поток” (1963) Е. Н. Лоренц дава на науката нова
парадигма, която Джеймс Йорк нарича с известното име „теория на хаоса”. Теорията
на хаоса се занимава с теми като удвояване на периода, итерации, фрактали и
разклонения и признава, че в крайното пространство има безкраен брой измерения.
Първата конференция по темата за хаоса се състои през 1977 г. в Нюйоркската
академия на науките. През 1986 г. академията провежда първата си среща по теория на
хаоса в медицината и биологията.
Контекст: цялото поле на наблюдение, предопределено от гледната точка.
Контекстът включва всички значими факти, които определят смисъла на дадено
изявление или събитие. Данните например са безсмислени, ако не е дефиниран
техният контекст. Да извадиш нещо от контекста, означава да изкривиш значението на
дадено твърдение, като не включиш допълнителните, свързани с него обстоятелства,
във формирането на извод за неговия смисъл. (Това е често срещана стратегия в
съдебния процес – адвокатът се опитва да изкриви показанията на свидетеля, като
изисква от него да отговоря само с „да” или „не”. Така избягва окачествяващи
изявления, които биха повлияли процеса.)
Сътворение: непрекъснат процес без начало или край, който чрез повторение
произвежда вселената на формата и материята от три точки. На санскрит трите аспекта
на произхода на всичко, което може да бъде преживяно, се наричат Раджас, Тамас и
Сатва. Те са символизирани от индуистките божества Шива, Вишну и Брахма. В
християнството са представени от Светата Троица (Бог, Исус Христос и Светия Дух).
Дуалност: светът на формите, който се характеризира с привидно разделение на
обекти (изразено в концептуални дихотомии като „това/онова” „тук/там”,
„тогава/сега” или „ти/аз”). Това възприятие за ограниченост се произвежда от сетивата
поради ограничението, присъщо на фиксираната гледна точка. Науката най-сетне
надскочи типичната за декартовия дуализъм от XVII в. изкуствена дихотомия,
разделяща наблюдателя от наблюдаваното. Днес тя приема, че двете са едно и също.
Вселената няма център, но се разширява непрекъснато, еднакво и едновременно от
всяка точка. Теоремата на Бел помогна да разберем, че нашата вселена се
163
характеризира с едновременност, а не с Нютоновите причина и следствие, които се
проявяват на разстояние и в изкуствена времева рамка. Както времето, така и
пространството са просто измерими продукти на по-висш имплицитен ред.
Енергийно поле: диапазон, зададен от параметрите извън фазовото пространство на
атракторно поле. Моделът на това атракторно поле действа в рамките на по-голямото
енергийно поле на съзнанието и се проявява чрез определени характеристики в
човешкото поведение. Силата на енергийните полета може да бъде измерена подобно
на напрежението в електрическата система или силата на магнитните или
гравитационни полета.
Увличане: феномен, илюстриран от принципа на „синхронизиране на режима”. Ако
например поставим няколко часовника близо един до друг, техните махала ще се
синхронизират. В човешката физиология това се проявява като синхронизиране на
менструалния цикъл на жени, които работят или живеят заедно. Подобно нещо се
случва с камертона – когато ударим единия му зъб, другият започва да вибрира със
същата честота; този процес е причината, поради която войската нарушава ритъма на
марша, когато пресича мост.
Фрактал: фракталните модели се характеризират с неправилност и безкрайна
дължина, а странните атрактори са съставени от фрактални криви. Класически пример
е опитът да се определи дължината на бреговата линия на Великобритания: ако се
опитаме да я измерим, събирайки дължината на все по-малки отсечки от нея, тя се
оказва безкрайно дълга. Фракталът предполага безкрайна дължина в крайно
пространство.
Холограма: триизмерна пространствена проекция на изображението на обект,
създадена чрез проектиране на лазерна светлина. Едната половина на лазерния лъч се
насочва първо към обекта, а после към фотографска плака, която директно поема
другата половина на лъча. Това създава върху плаката интерферентен модел,
благодарение на който лазерният лъч, проектиран през плаката, пресъздава образа на
обекта в три измерения. Интересно е, че всеки фрагмент от фотографската плака може
сам да възпроизведе цялото изображение. В холографската вселена всичко е свързано
помежду си.
Итерация: повторение. Нелинейната итерация присъства в безброй системи.
Благодарение на нея съвсем малка промяна в началото може в края да доведе до
възникване на модел, различен от оригинала. В уравнението на растежа крайната
форма на старата итерация се превръща в начало за следващата серия. Например, ако
компютър изчисли до 16 знака след десетичната запетая, последната цифра е
закръгление на 17-та. Тази безкрайно малка грешка се увеличава чрез много итерации.
Така води до значително изкривяване на първоначалните данни и прави
прогнозирането невъзможно. (Ето защо една малка промяна в даден мисловен модел
може да има голямо последствие, ако той е повторяем.)
Ляво мислене/мозък: последователно линейно мислене, което обикновено се
нарича „логика” или „разум”. То обработва данните в последователност А >> В >> С и
може да се сравни с цифров компютър.
Линеен: който следва логическа прогресия в стила на Нютоновата физика и
следователно може да бъде решен с помощта на традиционната математика и
диференциалните уравнения.
М-полета: морфогенетични полета, еквивалентни на атракторни модели. В
хипотезата на Рупърт Шелдрейк, морфогенетичните полета са част от теорията за

164
формиращата причинно-следствена връзка, според която енергийните полета на
формата еволюират и се подсилват взаимно.
Невронна мрежа: взаимосвързаните модели на невроните, които си взаимодействат
в нервната система.
Невротрансмитери: мозъчни химически вещества (хормони и други), които
регулират предаването на информация между невроните в нервната система. Съвсем
малки химически промени в невротрансмитерите могат да доведат до големи
субективни и обективни промени в емоциите, мисълта или поведението. Това е
основната област, в която са съсредоточени съвременните психиатрични изследвания.
Недуалност: в исторически план всички, достигнали ниво на съзнание над 600,
наблюдават и описват реалността като недуална – нещо, което днес се потвърждава от
по-сложната теоретична наука. Когато бъде преодоляно ограничението на
фиксираното локализирано възприятие, илюзията за познатите ни отделеност,
пространство и време изчезва. Всички неща съществуват едновременно в
непроявената, сгъната, имплицитна вселена, която се проявява като проявено,
разгънато, явно възприемане на форми. В действителност тези форми нямат свое
собствено, независимо съществуване, а са продукт на възприятието (т.е. човек просто
преживява съдържанието на собствения си ум). На нивото на недуалността има
наблюдаване, но няма наблюдател, тъй като субектът и обектът са едно цяло. Ти-и-аз
се превръщаме в Единното Аз, което преживява всичко като божествено. На ниво 700
може да се каже само, че „Всичко е” – има само Съществуване. Всичко е съзнание
(живот, безкрайност, Бог) и няма отделни части, начало или край. Физическото тяло е
проява на Единния Аз, който, преживявайки това измерение, временно забравя своята
реалност, правейки възможна илюзията за триизмерен свят. Тялото е просто средство
за комуникация. Да се идентифицираш с тялото като свое „Аз”, е ориста на
непросветените, които вследствие на тази идентификация погрешно заключават, че са
смъртни. Самата идея за смърт е илюзия, основана на фалшивото отъждествяване с
тялото като нашето Аз. В недуалността съзнанието се изживява едновременно като
проявено и като непроявено, но все пак няма агент, който изживява това. В тази
Реалност единственото, което има начало и край, е самият акт на възприятие. В
илюзорния свят човекът е като глупак, който вярва, че нещата възникват, щом си
отвори очите, и престават да съществуват, щом ги затвори.
Нелинейност: незакономерна във времето, „шумна”, непериодична и
непредсказуема. Терминът е свързан и с математиката на хаоса, включително
статистическия анализ на времеви редове за детерминистични нелинейни системи.
Това, което е нелинейно, е дифузно или хаотично; то не е в съответствие с
вероятностната логическа теория или математика; не може да бъде решено чрез
диференциални уравнения. Това е предметът на новата наука за теорията на хаоса,
дала началото на изцяло нова математика, която не е от Нютонов тип.
Оксиморон: изразяване на нещо сложно или неясно чрез измамно прости, привидно
противоречиви термини. Разрешаване на дадено противоречие чрез съпоставяне и
контраст – например „студен огън” или „мъдър глупак”. Оксиморонният изказ
отразява същността на парадокса. Самият парадокс се създава от контраста между
различни нива на абстракция, от представянето на концепциите в различен контекст и
гледна точка.
Парадигма: границите на контекста, зададен от параметрите, които предопределят
възприятието за реалността. Общо казано, парадигмата представлява начинът, по

165
който възприятието дефинира реалността в рамките на своите ограничения.
Фазово пространство: карта, която компресира данните от времето и
пространството така, че да могат да бъдат представени в многоизмерен модел. Картата
на Поанкаре представлява графично изображение на разрез на многоизмерен модел,
който разкрива намиращия се в основата му атрактор.
Десен мозък: най-общо мисли в холистичен стил и прави възможни функции като
оценка, интуиция, подразбиране и схващане на значимостта и смисъла. То е
нелинейно и функционира въз основа на модели и взаимовръзки, а не на логически
Нютонови причинно-следствени връзки. Приема се, че десният мозък се занимава с
цялото, а не с частите. Подобно на аналогов компютър, той е ангажиран с процесите и
обикновено е в състояние да работи, без да му е нужна времева отправна точка.
Възприятието на десния мозък е способно да открива същността в поле с комплексни
данни, което иначе не се поддава на смислен когнитивен анализ – става въпрос за
явления като „влюбване” или творчество например. (Термините „ляв мозък” и „десен
мозък” произхождат от препратки към различни стилове на възприятие, за които
някога се е смятало, че са локализирани в определени церебрални области. Ала както
показа Карл Прибам, мозъкът действа холографски, а не чрез прецизни анатомични
локализации.)
Научен: научният метод за изследване на природата, създаден с цел да изведе
предсказуеми физически закони. Съвременната научна теория води началото си от
XVI в. с „Дискурс на метода” на Рене Декарт, последван от индуктивния метод на
Франсис Бейкън и законите на механиката на Исак Нютон. Джон Лок за първи път
използва термина „научен” и твърди, че доказателството за взаимодействието на
физическите явления са данните, получени от физическите сетива. Тези концепции
довеждат до създаването на модел на механична, предсказуема вселена. Той обаче
бива подложен на съмнение от съвременната квантова теория, която гласи, че на
субатомно ниво законите на случайността заместват детерминистичните закони.
Историята показва, че науката не напредва чрез постепенно развитие на вече
утвърдени теории, а чрез скокове, внасящи промяна в парадигмата. Изводът е, че тя е
просто отражение на определена гледна точка и не съществува реално разделение
между наблюдател и наблюдавано. Освен това теорията на относителността гласи, че
между материята и енергията има тъждественост в зависимост от референтната точка.
По-късният холографски модел на Дейвид Бом предполага наличието на експлицитен
ред, основан на имплицитен ред. Формата става следствие от презумпциите,
пространството и времето са нелокални и няма „тук” или „там” (нелокалността на
квантовата цялост). Тази парадигма за Вселената предполага наличието на безкраен
брой измерения и реалности от по-висши измерения.
Стохастичен: случаен, непредсказуем, нелинеен, изменчив, „шумен”, хаотичен.
Странен атрактор: термин, създаден от Дейвид Рюел и Флорис Такенс през 1971 г.
в тяхната теория, че цялата сложност на нелинейните модели на Вселената може да
бъде възпроизведена от само три независими движения. Странният атрактор е модел
във фазовото пространство. Моделът може да бъде проследен чрез динамичните точки
на динамичната система във времето. Централната точка на атракторното поле е
аналогична на орбитален център. Атракторите са фрактални и следователно имат
безкрайна дължина. Графиките им са изобразени чрез напречно сечение на карта на
Поанкаре. Топографската форма на фазовото пространство създава атрактор,
наподобяващ торус (или с други думи: форма на геврек).

166
 Вселена: може да се види, че нашата вселена има безкраен брой измерения.
Познатата общоприета триизмерна вселена е само една от всички възможни вселени.
Тя е просто илюзия, създадена от сетивата ни. Пространството между планетарните
тела не е празно, а изпълнено с океан от енергия. Може да се каже, че потенциалната
енергия в един квадратен инч е толкова голяма, колкото енергията на цялата маса на
физическата вселена. Бом предлага модела на сгънати/разгънати състояния на битието,
с изричен и имплицитен ред на реалността, съпоставим с проявените/непроявени
състояния на реалността, описвани в продължение на векове от хората, постигнали
просветление и изживели недуалността.
В причинно-следствения модел А >> В >> С

е разгърнатата, експлицитна, проявена, различима вселена на формата. ABC е

сгънатият, имплицитен, непроявен потенциал, отвъд който е безформената, безкрайна
матрица както на формата, така и на не-формата. Тази матрица е всемогъща,
всезнаеща и вездесъща.

167
 ЗА АВТОРА

Дейвид Р. Хокинс е доктор по медицина, член на Американската психиатрична

асоциация и практикува психиатрия от 1952 г. Той е известен и уважаван терапевт и
преподавател. Участва в редица телевизионни изяви на национално ниво, сред които
The MacNeil/Lehrer News Hour, The Barbara Walters Show и Today Show. Автор е на
множество научни статии и видеокасети и е съавтор с нобелиста Лайнъс Полинг на
книгата „Ортомолекулярна психиатрия”. Разнообразният му опит като изследовател и
учител е изложен в биографичната справка за него в изданието „Кой кой е в Америка”.
Към момента на публикуване на тази книга за пръв път д-р Хокинс е посветен на
професионалните си ангажименти като психиатър, на книгите, които предстои да
бъдат издадени, и на ръководството на Института за напреднали теоретични
изследвания в провинциалната част на щата Аризона.

За този свой труд авторът бива официално посветен в рицарство през октомври 1996
от престолонаследника на Дания принц Валдемор в Суверенния орден на св. Йоан
Йерусалимски (създаден през 1070 г.).
За допълнителни материали, литература или видеоклипове се свържете с:

The Institute for Advanced Spiritual Research

P.O. Box 3516
West Sedona, AZ 86340
телефон: (928) 282-8722
факс: (928) 282-4789

168
 Дейвид Хокинс

Мощ срещу сила

Скритите фактори, определящи
човешкото поведение

Power vs. force.

The Hidden Determinants of Human Behaviour
David R. Hawkins, M.D., Ph.D.
Hay House, 1995, 1998, 2002, 2012

Първо българско издание, американска, 2021 г.

Преводач: Гаяне Минасян

Редактор: Петя В. Димитрова
Коректор: Мария Гильова

https://4eti.me

издателство „Ракета”
0886 30 87 18, office@raketabooks.com
www.raketabooks.com

Дизайн и предпечат: Георги Вълков

Печат: Printmer

ISBN: 978-619-229-061-0

169