Качествените изменения в процеса на преподаване и учене изискват

непременно и нови методи, средства и компетенции. Все по-наложително е

използването на необятните възможности, предоставени от
информационните технологии. Тази необходимост се обуславя от
повсеместното им разпространение в съвременния живот. Технологиите са
навсякъде – в бита (смартфони, фотоапарати, камери, таблети, преносими
компютри и пр.), в медицината, в банки, магазини и др.
За съвременния ученик това е почти културен шок, защото за днешните
деца ИКТ са даденост и подрастващите, като че се раждат „технологично
грамотни, но в същото време са и технологично обвързани“. Приложението
на ИКТ в образованието е процес, съпроводен с оптимални изменения в
педагогическата теория и практика. ИТ са призвани не само да са
допълнително средства за обучение, а са неделима част от целия
образователен процес, значително повишаващ неговата ефективност. В
последните години целесъобразността на използването на ИТ в училище,
преимуществата и негативите, които произтичат от информатизацията на
учебната работа, възрастта, най-подходяща за начало на обучението, и още
голям брой въпроси, възникващи у теоретиците и практиците педагози, са
едни от най-обсъжданите и изследвани в съвременната психология,
педагогика и дидактика. Целта на настоящото изследване е да представи
текущото състояние в обучението по и с използване на ИТ в начална
училищна степен в България и чужбина и да очертае възможностите за
развитие на обучението по информационни технологии в началното училище
с оглед на изискванията на съвременното информационно общество и
световните тенденции в използването на ИТ в обучението по ИТ и
информатика.
Един от най-съществените компоненти на съвременната педагогическа
наука е важната роля на ИТ за развитието на учениците от началното
училище. О. Пащенко определя причините, налагащи въвеждането на ИТ в
началното училище, както следва:
– компютрите и другите дигитални устройства са неотменен компонент на
предметното обкръжение на съвременното дете;
– ИТ активно се включват в състава на методическата система на обучение,
влияейки на нейните компоненти и изменяйки самата нея.
Към тях можем да добавим огромните възможности на ИТ както за
зрителна визуализация, така и за слухово онагледяване, и не на последно
място, конкретното практическо извършване на редица дейности,
възможността за рефлексия и корекция на допуснатите грешки. Огромно е
въздействието на ИТ върху малките ученици поради възможностите за
поднасяне на учебното съдържание чрез игрови подход. Очертават се
следните направления на използване на ИТ в началното училище:
– формиране на начални умения за овладяване на мисловните дейности на
учащите се
– анализ, синтез, класификация и др.;
– развитие на познавателните способности на малките ученици;
– развитие на индивидуалните качества на учениците – възприятия,
внимание, зрителна памет, творческо и логическо мислене, рационалност,
планиране на дейността;
– формиране на начални навици за информационна грамотност и начално
управление на компютър, първична представа за компютъра като средство за
развитие на човека;
– естетическо развитие;
– интеркултурно образование и възпитание; – екологично възпитание
Проблеми при въвеждането на ИТ I – IV клас
1. Изключително бърз темп на развитие на технологиите и изоставане на
преподавателите при използването на най-новите постижения в областта.
2. Необходимост от постоянно самообразование на високи обороти от страна
на учителите.
3. Липса на минал опит, науката е изключително млада. „Учителите по ИТ са
поставени в уникална ситуация – никой досега не е преподавал подобни
знания в училище“.
4. Необходимост от създаване на методика на обучението по ИТ I – IV клас.
В тази насока работят редица автори, но „емпиричните и теоретични
изследвания се нуждаят от систематизираност“ и конкретизация по
отношение на образователната степен, за която е предназначена методиката.
5. Необходимост от качествени електронни ресурси – образователни
програмни продукти, образователни компютърни игри, мултимедийни
продукти.
6. Недостиг на начални учители с компетенции и смелост да отговорят на
предизвикателството да преподават такива абстрактни знания и процеси,
каквито са тези по ИТ на 7 – 10-годишни деца. Много от завършилите млади
учители често се демотивират от коментираните проблеми и не желаят да
преподават дисциплината.
След приемането на първата Европейска стратегия за по-добър
интернет за децата през 2012 г. цифровите технологии и начинът, по който
децата ги използват, се промениха драстично. Съвременните устройства
позволяват на децата лесно да взаимодействат, да контактуват и да обменят
информация с други хора, често без родителски надзор. Повечето деца
използват смартфоните си ежедневно (почти два пъти повече спрямо
предходните години), а освен това започват да използват смартфони от много
по-ранна възраст.
Цифровите технологии предлагат на децата безпрецедентни
перспективи за онлайн образование, забавления, социални контакти и
активно участие в обществото, но това не е лишено от рискове, като
например излагане на дезинформация или вредно и незаконно онлайн
съдържание. По време на пандемията стана още по-ясно, че не всички деца
имат равен и безопасен достъп до цифрови технологии. Освен това
механизмите за проверка на възрастта и инструментите за родителско
съгласие в много случаи все още са неефективни, което означава, че децата
може лесно да имат достъп до вредно и незаконно съдържание. Това са само
няколко примера за промените в цифровия свят.
Водеща инициатива в рамките на Европейската година на младежта, новата
Европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) ще търси баланс
между защитата, например срещу неподходящо за възрастта и незаконно
съдържание, и усвояването на цифрови умения, а също така ще стимулира
участието на децата в дебата по въпроси от областта на цифровите
технологии.
От 2012 г. насам правната и политическата рамка на ЕС за безопасност на
децата онлайн също претърпя значително развитие. Новата стратегия ще
подкрепи прилагането на законодателството на ЕС за безопасността на
децата, включително Директивата за аудио-визуалните медийни
услуги, Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), укрепването
на разпоредбите относно безопасността на децата онлайн в Законодателния
акт за цифровите услуги и новоприетото предложение за ново
законодателство на ЕС за защита на децата от сексуално насилие.
По-специално новата стратегия за по-добър интернет за децата ще спомогне
за прилагането на тези закони на ЕС чрез всеобхватен кодекс на Съюза за
поведение относно съобразеното с възрастта проектиране. Кодексът ще има
за цел да се справи например с липсата на ефективна проверка на възрастта,
събирането на лични данни и манипулирането с търговска цел на деца, както
и с необходимостта от подходяща за децата комуникация.
Стратегията ще насърчава дейности за медийна и цифрова грамотност,
включително за учителите и родителите. Специално внимание ще бъде
отделено на уязвимите деца, тъй като децата могат да се намират в различни
и трудни ситуации, а в същото време много от тях все още нямат достатъчен
достъп до цифрови технологии. Партньорските дейности също се насърчават,
като се използва добрата работа на младежките посланици на стратегията
„По-добър интернет за децата“ — група млади хора, които разработват
дейности за участие на младите хора.
Всяко дете в Европа заслужава да се възползва от безопасна цифрова среда и
от цифровите си права в пълна степен, независимо от своята географско,
икономическо или лично положение. Онлайн съдържанието и услугите
следва да бъдат достъпни, съобразени с възрастта и информативни, а също
така да са създадени с оглед на висшия интерес на децата. Визията на
стратегията е всички европейски деца да бъдат защитени, да имат права и да
бъдат уважавани онлайн, без никой да бъде изоставен.
Новата стратегия за по-добър интернет за децата ще се основава на
постиженията на предишната стратегия (2012 г.) и ще продължи да
съфинансира мрежата от центрове за по-безопасен интернет в държавите
членки, които заедно с финансирания от ЕС портал betterinternetforkids.eu ще
бъдат в основата на нейното изпълнение.
Технологиите не бива в никакъв случай да изместват традиционното
общуване с книгата. Учителят като педагог и професионалист трябва да
следи за правилното им разпределение и постигането на баланс.
В заключение, трябва да се посочи, че технологиите в образованието вече
променят цялата система. Това доведе до откриването и разработването на
редица нови форми на обучение и комуникация. Границите на класните стаи
отдавна са избледнели. Каквото и да се напише по темата, образованието
вече не е същото.