Начална метеорология за

пилоти
Общи понятия за атмосферата
Евелина Банкова
 Метеорологията като наука
• Още от значението на самата дума Метеорология,
става ясно че ще се занимаваме с науката за
явленията свързани с времето. Древно гръцкият
учен Аристотел е дал името и в един от своите
трудове занимаващи се с явленията над земната
повърхност. Целта на този материал не е
задълбоченото вникване в дълбоката същност на
науката, а получаването на най-общи познания за
глобалната и в по-голяма степен, локалната
метеорология. Основните познания и наблюдения на
факторите и условията възникващи над определени
области и райони ще допринесат за по-успешните
полети и осигурят в голяма степен вашата
безопасност.
 Атмосферата
• Процентното съотношение на
газовете от които е
съставена е 78,09% азот,
20,95% кислород, 0,93%
аргон и 0,03% инертни
газове. Това е постоянната
• Газовата обвивка на компонента.
Земята се нарича • В атмосферата се съдържат
атмосфера (от Aтмос - още и въглероден двуокис,
пара и Cфера - кълбо). озон, хелий, неон, криптон,
Състои се от механична ксеон, водород и др., които
смес от газове, водни пари са променливи по
и миниатюрни твърди или съдържание.
течни примеси - аерозоли.
 Вертикален строеж
Вертикалния строеж на • Тя се описва с
атмосферата е свързан с помощта на сфери и
хода на температурата с преходни слоеве
височина наречени паузи
Вертикален строеж на атмосферата
Според отделните си • Между всеки от тях има
признаци за изменение на преходни слоеве с малка
температурата във височина, дебелина наречени Паузи.
състава на атмосферният Имената им зависят от
въздух и наличието на местонахождението им,
заредени частички, се дели на например над тропосферата се
пет основни слоя: намира тропопаузата и т.н.
Тропосфера със средна • Основната летателна дейност
горна граница 11 км. се извършва в най-долният слой
Стратосфера от 11 до 50 км. на атмосферата - тропосферата
така че тя ще привлече основно
Мезосфера от 50 до 90 км. нашето внимание.
Термосфера от 90 до 800 км.• От своя страна тропосферата се
Екзосфера над 800 км. дели на три основни слоя, а
именно ниска, средна и висока.
 Строеж на тропосферата – ниска
• Ниската тропосфера
започва от земната
повърхност и достига до
1000 - 1500 метра. Там
най-силно се изразява
механичното и топлинното
влияние на повърхността,
което от своя страна влияе
на метеорологичните
процеси протичащи през
цялото денонощие.
• . • Слоят се нарича слой на триене,
приземен или пограничен.
• В този слой вятъра е променлив
• С увеличение на височината се
завърта, турбулизира и усилва.
 Строеж на тропосферата - в
средната тропосфера са облаците
• В средния
тропосферен слой се
наблюдава и най-често
образуване на облаци
и валежи.
• В облаците има
условия за опасни
явления - обледенение
и турбуленция
• Простира се от 1000 -
1500 метра и достига
до 6000 - 7000 метра.
 Средна тропосфера
• Облаци по студен фронт
• Облаци по топъл фронт
 Строеж на тропосферата - висока
• Във високата тропосфера – над 7 км• Вятъра във височина се усилва
температурата винаги е отрицателна и се обръща на 180 градуса.
и ветровете са по-силни в сравнение• В северното полукълбо над
с по-ниските слоеве. умерените ширини има западен
• За горна граница на тропосферата се пренос горният слой се движи на
приема височината на която дясно.
температурата престава да се
понижава.
• В границата на тропопаузата
температурата не се изменя и за
нейна горен край се приема началото
на повишаването на въздушната
температура.
• Обикновено това е слой с дебелина
от няколкостотин метра до 1 - 2 км.
• На нивото под тропопаузата се
наблюдават и тъй наречените
Струйни течения - въздушни потоци
със скорости от 150 до 300 км/ч.
Тропосферата има сплесната форма
над полюсите е по-ниска – около 8км
• Дебелината на тропосферата е различна за
отделните географски ширини, като на екватора тя
е най-голяма – около 16 км, над полюсите - 8 км.
• В зависимост от сезонните промени и атмосферни
циркулации се променя и нейната температура и
височина.
• През лятото горната граница се издига, а обратно
през зимата височината и намалява. В умерените
ширини тя достига до 9 - 12 км, към полюсите
намалява на 8 - 10 км, а на екватора се увеличава
до 16 - 18 км.
• Средната годишна температура в горната граница
на тропосферата на екватора е - 65° С, в
умерените географски ширини - 75° С, а на
северният полюс - 47° С.
 ФОРМА И ДЕБЕЛИНА НА
ТРОПОСФЕРАТА
• Тропосферата е слоя • Над умерените ширини
от земната атмосфера, е зоната със средна
в който се проявяват дебелина на
метеорологичните тропосферата = 11км.
процеси и явления.
Енергиен баланс – Земя Слънце
• Тропосферата е в непрекъснато движение във
вертикална и хоризонтална посока. Главна
причина за това движение има енергията
получавана от Слънцето. Тя достига до нас под
формата на лъчи, част от който са видими за
човешкото око, както и невидими - рентгенови,
ултравиолетови и инфрачервени. Самата видима
светлина е сложна и съставена от широк спектър -
червен, оранжев, зелен, светлосин, тъмносин и
виолетов. Всички те са с различна дължина на
вълната, като е прието че Слънцето, при
температура на повърхността над 6000° С,
излъчва във видимият спектър късовълнова
радиация с дължина от 0,4 до 0, 7 микрона.
 Енерген баланс
• Слънчевата енергия в • На екватора попада
зависимост от географската перпендикулярно, а
ширина достига земната
в полярните район
повърхност под различен ъгъл
под малък ъгъл
Взаимодействие между Слънцето
и Земята

До Земята достига една нищожна част от

Слънчевата енергия, като това зависи от сезонния
наклон на земната орбита (еклиптика). В зависимост
от разстоянието между Земята и Слънцето при
движението и по елиптична орбита, силата на
излъчването на Слънцето зависи от неговата
активност, петна, протуберанси и др. и състоянието
на земната атмосфера, нейното абсорбираща и
отразяваща способноста - албедо.
 Слънчева спектър
• Максимума на • До 50% от слънчевата
слънчевата енергия енергия достигнала
достигнала земята е в земята се губи от
областта на видимата разсейване, отражение,
светлина. пречупване и т.п.
 Слънчева Константа
• Отношението между падналата на горния
край на атмосферата и енергията достигаща
до земната повърхност се нарича
• СЛЪНЧЕВА КОНСТАНТА
• Средно около 45% от общото слънчево
греене достига до повърхността, 35% се
отразяват веднага в космоса и 20% се
поглъщат от атмосферата.
• Преминавайки през атмосферата,
слънчевата радиация отслабва защото се
поглъща, разсейва и отразява от
молекулите на въздуха, облаците и
примесите съдържащи се в атмосферата.
 Топлинен режим на атмосферата
• Топлинният режим на атмосферата зависи
преди всичко от енергията получавана от
слънцето, топлообмена между земната
повърхност, атмосферата и космическото
пространство.
• Преминавайки почти безпрепятствено през
всички слоеве на атмосферата, слънчевите
лъчи достигат до земната повърхност и
отдават енергията която носят. Така се
затопля земята, а от нея чрез топлообмен и
непосредствено прилежащия въздух.
 Тоблообмен между земята и
въздуха
• Нагрявайки се, земната повърхност започва
да отдава топлина и да загрява приземния
въздух, като близо до земята температурата
на въздуха започва да се покачва.
• През нощта се наблюдава обратният
процес, земната повърхност изстива по-
бързо и започва да приема топлина от
околният въздух, който отдавайки топлината
си от своя страна също започва да изстива.
• Така се образуват нощните инверсии.
 Температура
• Физическата разлика в • Изменението на
степента на нагретостта температурата на въздуха
на телата се нарича във височина на определено
разстояние (най-често 100
температура. метра ), се нарича
• Измерването й се Вертикален градиент на
осъществява със температурата.
термометри, като за • В зависимост от това дали
температурата на въздуха се
различните физични понижава – това е
свойства на телата се нормалния ход, когато се
използват живачни, повишава – инверсия а
спиртни, биметални и когато се запазва постоянен
други. - изотермия
 Ход на температура на въздуха
• Температурата на въздуха • Схема на кривата на
зависи от температурата понижение на
на повърхността на земята
температурата с
или водна повърхност.
височината.
• Тя се понижава с
височината, като за
промяната влияят
различни процеси.
• В зависимост от промяната
на температурата с
височина има инверсии,
изотермии и нормално
понижение с височината
 Въздухът е лош проводник на
топлина
• Както знаем, въздухът може да се изкачва на горе
само ако е по-топъл (следователно и по-лек) от
околният въздух. Изкачвайки се на горе,
вследствие на придобитата топлина от земната
повърхност, приземния въздух попада в слоеве с
по-ниско атмосферно налягане и започва да се
разширява.
• При изкачването и разширяването си, се
изразходва вътрешна енергия и това води до
понижаването на температурата му. Може да се
изчисли че за преодоляването на височина от 100
метра, въздух ненаситен с водни пари, губи 1°С.
 Адиабатни процеси
• Понеже въздухът е лош проводник на
топлината, то този процес (загубата
на топлина с 1°/100 метра при издигане)
протича без обмяна с околната среда и
се нарича Адиабатен процес.
• От това следва, че изменението на
температурата при адиабатното
издигане или спускане на сухия въздух -
Сухоадиабантният температурен
градиент - е 1°/100 метра.
 Суха и влажна адиабата
• Промяната на
температурата на
въздуха с височина
зависи слино и от
съдържанието на вода
(водна пара)
• В зависимост от
наличието или липса
на водна пара в
обемите въздух има
две основни стъпки на
понижение – суха и
влажна адиабата.
 Равновесие на въздуха –
устойчиво и неустойчиво
• Видът на равновесието на атмосферата може да се
определя, като се сравни вертикалният градиент на
температурата в нея със сухоадиабантният
температурен градиент. Атмосферата е неустойчива ако
температурата в нея се понижава по-бързо от
температурата на издигащия се обем въздух т. е. ако
вертикалният температурен градиент е по-голям от
1°/100м. Тогава движещият се нагоре въздух попада в
среда с по-ниска температура и продължава
движението си на горе.
Обратно, ако вертикалният градиент на температурата е
по-малък от 1°/100м, атмосферата е устойчива, защото
изстива по-бавно от издигащият се обем въздух и се
оказва по-топла от него.
 Кондензация на влагата - облаци
• . Когато въздуха достигне нивото на
кондензация или нивото на облаците, то там
процесите започват да протичат в условията
на влажната адиабата.
• Там вертикалните течения се нуждаят от по-
ниска температура и процесите са много по
интензивни. За това може да съдим по
вертикалните течения вътре в облаците,
който са много по-силни от тези извън тях.
• Самите облаци се образуват именно поради
кондензация на водната пара от изстиване.