Адриан Димитров 9г №1

Кларинет
 1.Определение
• Кларинетът (или често кларнет на
български) е музикален инструмент от
групата на дървените духови
инструменти.
• Съставен е от един ризов клапан и почти
цилиндрична тръба с разширена звона.
• Кларинетите образуват семейство от
инструменти с различни размери и
тоналностти, което ги прави толкова
уникални.
 2.
Характеристики
• Кларинетът има изключително богати и гъвкави
динамически възможности. Кларинетът може да
развие много силна динамика в ниския и високия
си регистър. Той няма и ограничения в рамките на
целия си тонов обем и по отношение на
динамиката пиано-пианисимо.
• След флейтата кларинетът е най-подвижният
инструмент от групата на дървените духови
инструменти. Той може да свири почти всичко,
което изпълнява флейтата. По-трудни за него са
октавовите скокове. В легато кларинетът
превъзхожда флейтата, но ѝ отстъпва в стакатото.
Той е незаменим инструмент за изпълнение на
широки мелодически линии.
 3.Изработка

• Кларинетът се изработва от
абаносово или кокосово дърво.
• Той се състои от пет части и е
снабден най-малко с 20 клапи.
• Представлява цилиндрична
тръба с клапи, седем отверстия
и наустник (мундщук) с
единична тръстикова
пластинка (платък).
 4.История
• Създаден е през 1690 година от видния майстор на
музикални инструменти Йохан Кристоф Денер в
Нюрнберг въз основа на старинния френски
инструмент шалюмо (chalumeau).
• Изобретеният от Денер кларинет отначало бил много
просто устроен, със 7 пръстови отвора и 2 клапи.
След това кларинетът изминава дълъг път на
развитие, за да достигне до днешния си
усъвършенстван вид.
• Днес най-много са разпространени френските
кларинети от Бьом-система и германските кларинети
от система Хекел.
• В България кларинетът прониква в средата на XIX век и
скоро започва да се използва в множество градски, салонни,
сватбарски и военни оркестри, като основната част от
изпълнителите са цигани.

• През следващите десетилетия той навлиза широко в

българската народна музика, измествайки традиционни
инструменти, като кавала, гайдата и зурната.

4.1. История