Кратка история

Танго е жанр в изкуството, има музика танго, поезия танго и танц

танго. Тангото възниква през втората половина на XIX век в
средите на простолюдието в Буенос Айрес, Аржентина и
Монтевидео, Уругвай. С течение на времето и с
усъвършенстването си добива по-висок социален статус и
огромна популярност на няколко континента. През 1902-а в
Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина
години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В
днешно време е разпространен по цял свят. Клубовете и
събиранията, на които се танцува, се наричат милонга. Световен
ден на тангото е 11 декември.

Думата танго (tango) е с неясен произход и има толкова много

значения, че е трудно да се проследи нейната етимология:

1. Място, където се доят кравите или се продава мляко

2. Място, където свирят и танцуват негрите

3. Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят

по корабите; робовладелско тържище

4. От mtango, което в африканския език кимбунду означава

кръжец, затворено място

5. От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба,

Нигерия

6. В мисионерските колонии на йезуитите — вид гостоприемница

7. Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава

удрянето му

8. Цигански или андалуски танц.

Макар, че някои може да твърдят, че има само едно танго, в
действителност, има няколко форми на тангото и дори няколко
стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго
ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и
движението.
В САЩ и Европа, когато по-голямата част от хората чуят танго,
си представят холивудска сцена на двойка която върви напред в
променадна позиция. Танцьорите от танцовите зали, които са
запознати с международното (състезателно) танго, си представят
тангото, създадено в Англия или стилизираната версия —
американско (бално) танго. Аржентинските танцьори ще си
представят различни стилове в аржентинското танго, като
апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс,
кандомбе.
Аржентинското танго е сложен социален танц с практически
неограничени възможности на импровизацията. За сравнение
американското или международното танго са с ясно определена
учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и
вариации за състезанията. Аржентинско танго е социалeн
импровизаторски танц, в който водещият (кавалерът) е отговорен
да знае и визуализира всяка стъпка която подава на водения
(дамата), като запазва баланса си и непрекъснато поддържа
контакт и "слуша" за реакцията на дамата. Водещият трябва да
направи това уверено, ясно и преди всичко музикално, докато
навигира на един претъпкан дансинг, като ако се наложи да
прекрати движението и да предпази дамата от нараняване. От
друга страна, дамата в аржентинското танго фокусира
вниманието си изключително и изцяло към кавалера и веднага
трябва да реагира на това, което се иска от нея, чрез движение на
краката и торса, като ръцете са гъвкави и не трябва да пречат на
движението на кавалера. Дамата трябва да се довери на кавалера
за ръководенето на нейните движения, за защитата си и да му
предостави пространство и време да танцува елегантно.
ТАНГОТО
"Тангото е танц на страстта. Танц на тъгата. Танц на
нежната любов. Тангото не е просто сбор от танцови
фигури - то е дълга повест, разказваща за страданието и
радостта, за раздялата и срещата, за страстта и нежността.
Тангото е състояние на духа." /Хулио Бока/
"Тангото е пряк израз на това, което поетите се опитват,
но не могат да изразят с думи: вярата, че битката може да
е и удоволствие." /Хорхе Луис Борхес)/
На 11 декември светът празнува Деня на тангото. 11
декември е рождената дата на две от най-известните
личности в историята на най-чувствения и изкусителен
танц.
През 1890 г. е роден певецът и композитор Карлос Гардел,
може би най-емблематичната фигура в света на
аржентинското танго, а през 1899 г. - цигуларят и
композитор Хулио Де Каро, един от големите новатори в
историята на танго-музиката.
Отчитайки важността на тази дата, през 1977 година 11
декември е обявен за Национален ден на тангото в
Аржентина. Страстта по аржентинското танго пламва като
пожар и обхваща цяла Европа, а впоследствие и целия
свят. Танцуващите сякаш изгарят сред пламъците на
неговите ритми, сякаш тангото заразява всички със
страстта, която носи. Привържениците на този танц в
много страни започват да отбелязват деня на тангото и
постепенно той придобива международна популярност.
Според някои източници думата танго идва от името на
място, където се доят крави или се продава мляко. Според
други тя означава "там, където свирят и танцуват
чернокожите". Според трета версия думата произлиза от
mtango, което в африканския език кимбунду означава
кръжец, затворено място, или от shangу - бога на
мълниите в митологията на Нигерия.
Тангото възникнало в средите на простолюдието в Буенос
Айрес и Монтевидео през втората половина на XIX век, а
с времето и с усъвършенстването си се възприема и от по-
висшите социални кръгове.
През годините тангото преминава от музика на нисшата
класа до стил, станал част от нематериалното световно
богатство.
През 1902 г. в Париж вече има 100 школи, в които се учи
танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит
в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял
свят, най-вече в Япония и Финландия. Клубовете и
събиранията, на които се танцува, се наричат „милонга".
Първите танцьори на танго били мъже, а най-
характерният инструмент за изпълнението му и до днес е
бандонеонът. Тайната на тангото е в прегръдката, а най-
добре е да се танцува с непознат, казват познавачите.
ИСТОРИЯТА НА ТАНЦА:
В началото на 20 век тангото с неговата музика навлиза в
Европа и я покорява, също както валса столетие по-рано.
Танцът танго се появява в края на 19-ти век в бедните
емигрантски квартали на Буенос Айрес, Аржентина,
събирайки в себе си културните традиции на страни от
цял свят. В него се съчетават африканските ритми
тангано, аржентинската милонха, хаванската хабанера,
испанското фламенко, ритуалните индийски танци,
полската мазурка и немският валс. Париж се влюбва в
този танц на страстта и тъгата, който обладава чувствата
на темпераментните танцьори и същевременно
предизвиква дълбок емоционален отклик у всеки
страничен наблюдател.
Появява се тангоманията, която включва всичко свързано
с танца – вечеринки танго, кафенета танго, напитки,
цигари, облекло и обувки в стила на тангото (смокинг за
мъжете и поли с дълбоки цепки за жените). Тангото
продължава да пътува и да се установява на различни
места по света – Лондон, Ню Йорк, Германия, Русия . . . За
година на тангото била обявена 1913 г., а златното му
време настъпва през 20-те. Плътната близост на
партньорите първоначално предизвиква възмущението на
моралистите. Английската кралица отказва да танцува
„това нещо”; австрийският император забранил на
войниците да танцуват във военна униформа; германският
кайзер Вилхелм също забранил на своя двор да танцува
танго; но дори Папа Пий Х, който се изказва против новия
танц след като го видял изтанцуван във Ватикана, сам
отменил забраната. Може би защото не е възможно да
останеш безразличен към този танц, който сякаш „бърка в
душата” на човека и достига до Любовта, Болката, Мъката
и Страстта, колкото й на дълбоко да са скрити те.
Разбира се, различните танци пресъздават по своеобразен
начин разнообразни състояния и емоции, а също и
пораждат богата палитра от чувства. Но тангото вълнува
по много специфичен начин. Незабравима за всеки, който
е гледал филма „Усещане за жена” остава сцената, в която
слепият Ал Пачино танцува с една непозната жена, чиято
красота и парфюм, той усеща така добре, както и ритъма
на тангото. В танца на Ал Пачино се сливат болката от
житейското страдание и стремежът да се усети живота в
неговата пълнота. Тангото е танц, за който дори да се
пише, не е възможно без нужната страст.
Двама души в танц, който едновременно предава красота,
изящество, чувственост и страст. Танц, който завладява и
вдъхновява. Това е тангото.
Всъщност тангото не е единствено танц. Танго (с ударение на
"о") е жанр в изкуството. Има музика танго, поезия танго и танц
танго.
Ражда се през втората половина на XIX век сред простолюдието
на Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение
на времето обаче се развива и усъвършенства и добива по-висок
социален статус и огромна популярност на няколко континента.
През 1902-а в столицата на Европа - Париж, има 100 школи, в
които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е
абсолютен хит в цяла Европа.
 
Любопитен факт е, че първите танцьори на танго били мъже, а
най-характерният инструмент за изпълнението му и до днес е
бандонеонът. И, макар че някои може да твърдят, че има само
едно танго, в действителност, има няколко форми на тангото и
дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни
аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във
връзката и движението.
В началото на деветнадесети век танците били позиционирани и
изпълнявани по начин, който изисква партньорите да бъдат един
срещу друг, но на известно разстояние.Тези танци били наричани
'контраданца'. Контактът между двамата се е ограничавал до
докосване на ръцете и то само в определени моменти от танца.
Съществували и т.нар. 'кръгови танци', при които, както
подсказва наименованието им, движението ставало в кръг.
Видове танго
Виенският валс и кадрилата са тези, които изместват контраданца
от балните зали. Виенският валс е първият танц, който
позволявал по-близка позиция на партньорите, а полката става
вторият танц в Европа, използващ 'скандалния нов способ'.
Тангото изцяло използва този революционен способ. Различните
видове танго обаче имат и разлика в начина на водене на танца,
както и в отделната функция на двамата партньори.
Танцьорите, занимаващи се професионално с танго са запознати с
международното (състезателно) танго си представят тангото,
създадено в Англия или стилизираната версия — американското
бално танго. Аржентинските танцьори изпълняват различните
видове аржентинско танго, като апиладо, танго нуево, танго
салон, милонга, танго-валс, кандомбе.
Родината на този чувствен танц, Аржентина, му е дала
неограничени възможности на импровизацията. Ако
американското или международното танго са с ясно определена
учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и
вариации за състезанията, то аржентинско танго представлява
социалeн импровизаторски танц, в който водещият, кавалерът, е
отговорен да знае и визуализира всяка стъпка, която подава на
дамата, която го следва, като запазва баланса си и непрекъснато
поддържа контакт и "слуша" за реакцията на дамата.
Ролята на кавалера е не просто водеща, той освен че направлява
дамата си, я предпазва и един вид - обгрижва на дансинга.
Дамата, отсвоя страна, трябва да следи движенията на партньора
си, да ги следва и да съобразява пространството, което му
оставя. В цялата тази привидна схематична основното е
синхронът между двамата, както и емоционалната спойка. Всеки,
който е наблюдавал танго знае, че партньорите, които имат добра
хармония помежду си, успяват да предадат чувството и да
въздействат по един необикновен начин на околните.
11 декември е световният ден на тангото.