ФУНДИРАНЕ ПИЛОТИ

Дълбоко заложени фундаменти – лекции Стр.
44
Пилотни фундаменти.
1.Същност на пилотното фундиране. Видове пилотни фундаменти.
Както бе отбелязано, в зависимост от дълбочината на фундиране и характерът на съвместната

работа на фундаментите и земната основа, фундаментите се класифицират като плитко заложени и
дълбоко заложени. Пилотните фундаменти са дълбоко заложени фундаменти. [pile (Engl.); phahe
(d); pieu (Fr); свая (р)]
Пилоти се наричат забити или излети в почвата вертикални или наклонен стълбове, които
поемат товарите от връхната конструкция и ги предават на земната основа. В този случай
земната основа се представя от почвените пластове под върховете и около стеблата на
пилотите. Долният край, с който пилотът стъпва в почвата, се нарича връх, а горният - глава.
Конструктивният елемент (фундаментна стъпка, плоча, греда, гредова скара), който свързва
главите на пилотите, поема товарите от връхната конструкция и ги разпределя между
пилотите, се нарича ростверк (скара или пилотна плоча).
Основното предназначение на пилотните фундаменти е да предадат натоварването от връхната
конструкция върху по-дълбоко лежащи почвени пластове, които имат по-голяма
носимоспособност. Това означава, че пилотното фундиране намира най-широко приложение при
земна основа изградена от слаби почви. Пилотното фундиране се явява също една алтернатива на
плитко заложените фундаменти, при които не се изисква изкопаване на дълбоки строителни ями,
със съответно укрепване, отводняване и обратна записка.
Дървените пилоти се прилагат от дълбока древност (т.н. “наколни жилища” в първобитните
общности). В днешно време, тяхното приложение е широко (особено в пътното и
хидротехническото строителство). Във всички случай, обаче, изборът на вида на фундирането се
извършва на базата на задълбочена техническа и икономическа обосновка.
Пилотните фундаменти могат да бъдат класифицирани по различни признаци.
В зависимост от разположението на ростверка по отношение на околния терен те биват:
• пилотни фундаменти с нисък ростверк (фиг.1.а), при които пилотите са разположени в
почвата с цялата си дължина и ростверка лежи върху терена;
• пилотни фундаменти с висок ростверк (фиг.1.б), при които са забити само частично,
ростверкът е разположен по-високо от теренната повърхност и пилотите са част от
надфундаментната конструкция.
Пилотите предават натоварването от съоръжението на земната основа чрез своя връх - върхово
съпротивление, и чрез триенето по околната им повърхнина - околно триене (фиг.2). В зависимост
от тяхното съотношение, което характеризира съвместната работа на пилота с почвата, пилотните
фундаменти могат да бъдат стоящи (фиг.3.а) или висящи пилоти (фиг.3.б). Съществуват и
пилоти с междинно действие.
Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

Дълбоко заложени фундаменти – лекции Стр. 45
Върховете на стоящите пилоти са забити в практически неслегаеми почвени пластове

(сбити пясъци, чакъли, мергели, скали) със значителна дебелина (фиг.3.а). Почти целият товар се
предава на земната основа чрез съпротивление на почвата под върха на пилота (върховото
съпротивление). В някои случаи за по-пълно използване носимоспособността на здравия пласт
пилотите се изпълняват с уширен връх, което значително увеличава върховото съпротивление.
Наричат ги още пилоти стойки.
Когато пилотният връх не достига до здрава почва и товарът се предава основно чрез околното
триене, пилотното фундиране се нарича висящо (плаващо), а пилотите съответно висящи
(плаващи) - фиг.3б.
Схема на пилотен фундамент с междинно действие е показана на фиг.3в.

Пилотните фундаменти могат да бъдат и с предназначение за уплътняване на тинести почви,
льос, насипи и други. При уплътнителните пилоти се разчита не толкова на тяхната
носимоспособност, а на повишената носимоспособност на почвата следствие забиването на
пилота. Уплътнителните пилоти се изпълняват от стоманобетон, бетон, или почва.
В други случаи, при действие на големи хоризонтални сили и моменти пилотите се прилагат за
укрепване на стени на изкопи, стабилизиране на свлачища и други. Използват се и т.н. анкерни
пилоти за поемане на опънни сили.
Обикновено натоварването на пилотите е комбинирано с вертикални и хоризонтални сили и
моменти; в някои случаи пилотите могат да действат като натискови, а в други - като анкерни и
др.
В зависимост от начина на полагане в почвата пилотите се разделят на две основни групи:
готови пилоти; пилоти излети на място (изливни пилоти). Готовите пилоти обикновено се
забиват в почвата със специални машини и затова ги наричат още забивни пилоти.
Както е показано по-горе пилотните фундаменти могат да бъдат с вертикални пилоти (при
центрични натоварвания, или такива със сравнително малък ексцентрицитет), с наклонени
пилоти (еднопосочно - при хоризонтални сили в едно направление, или двустранно).
В зависимост от вида на материала от който са изготвени пилотите могат да бъдат с различно
напречно сечение: кръгли; призматични; с неправилна форма (изливните); цилиндрични и
други.
Пилоти се изготвят от всички видове строителни материали: дървени; бетонни;
стоманобетонни; стоманени; пясъчни; чакълести; почвени и други.
2.Готови (забивни) пилоти.

В общото наименование “готови пилоти” се включват пилотите, които се доставят в готов вид
или се произвеждат на строителната площадка, след което се забиват в почвата. Според
материала, от който са произведени, готовите пилоти могат да бъдат дървени, стоманобетонни
(от обикновен или предварително напрегнат стоманобетон), метални и комбинирани.
2.1.Дървени пилоти.
Дървените пилоти са използвани в миналото, когато стоманобетонът не е бил известен или е
имал ограничено приложение. Сега се използват главно при временни съоръжения. Тези пилоти

са леки, приготвят се лесно, удобни са за транспорт и не се нуждаят от мощна за техника за

забиване.
Основните недостатъци на дървените пилоти са ограничените им размери (напречно сечение и
дължина), сравнително малката им носимоспособност, използването на дефицитен дървен
материал и опасността от гниене на дървото. За предотвратяване на гниенето при постоянни
съоръжения забитите пилоти трябва да бъдат изцяло под най-ниското ниво на почвените води и
да са импрегнирани.
За направа на дървени пилоти се използват главно стебла на иглолистни или други дървета
(бор, чам, рядко дъб). Използват се дървета със здрави стебла, без чепове и повреди. Стеблото се
очиства от кората, а клоните се издялват. Дължината на дървените пилоти рядко надвишава 12m.
Дебелината на пилота в тънкия му край варира от 15 до 30 cm.
Горният край на пилота се отрязва точно перпендикулярно на оста му. За предпазване от
разцепване по време на набиването, главата на пилота се защитава със стоманени гривни (Фиг.4а).
Долният край на пилота се заостря. Предпочита се четиристранно заостряне (Фиг.4б). Ако

пилотът преминава през чакълести почви, на върха му се поставя стоманена обувка (Фиг.4в).
Снаждането на дървените пилоти по дължина, по принцип се избягва. То може да извърши при
условие, че е невъзможно доставянето на съответната дължина дървен материал. В тези случаи,
при снаждането се спазват изискванията за снаждане на натиснати елементи.
При големи натоварвания, е възможно изготвянето на пилоти-пакети. Те се изготвят от няколко
стебла слепени здраво едно към друго с гвоздей или гривни (Фиг.5.а).
При пилотите-пакети може да се използва тръба с голям диаметър запълнена с бетон (Фиг.5.б)
2.2. Стоманобетонни пилоти.

Независимо от високата им стойност, с оглед бъдещата експлоатация на сградите и
съоръженията, прилагането на стоманобетонните пилоти дава много по-икономични решения.
Въпреки тяхната голяма тежина и трудно транспортиране те се прилагат главно поради
възможността да се поемат значително големи натоварвания в сравнение с дървените. Освен това,
при липса на почвени води прилагането на бетонни или стоманобетонни пилоти е наложително.
Те дават възможност да се изграждат пилотни фундаменти с дължина на пилотите до 30m и

повече. В строителната практика у нас широко разпространение намират: плътни призматични

стоманобетонни пилоти; кухи (тръбни) стоманобетонови пилоти.
2.2.1.Плътни призматични стоманобетонни пилоти.

Плътните призматични стоманобетонни пилоти се изпълняват както от обикновен, така и от
предварително напрегнат бетон. Те са подходящи за фундиране на почти всички видове сгради и
съоръжения, когато е възможно забиването им и носещите пластове се намират на дълбочина 12-
14m. При снаждане, т.е. съставни пилоти с тях могат да се достигнат много по-големи дълбочини.
Недостатък на масивните стоманобетонови пилоти е тяхната тежина, което от своя страна изисква
големи набивни механизми. Процеса на забиване може значително да се облекчи, ако при
набиването се използва воден подмив, което от своя страна изисква по-леки набивни механизми.
Размерите на плътните стоманобетонно пилоти са стандартизирани (БДС 8498-71) и
напречните им сечения са 250/250, 300/300, 350/350, 400/400 mm, a дължините - от 6,0 до 15,0m.
С оглед транспортирането и пренасянето на стоманобетоновите пилоти те се оразмеряват за
натоварване от собственото им тегло.
Местата на куките за монтаж се определят с оглед да се получат равни огъващи моменти при
куките и в средата на полето при вдигане на пилота (Фиг.6а). Пилотът се разглежда като
двуконзолна проста греда подпряна в местата на двете куки и натоварена с равномерно
разпределен товар q kN/m от собственото тегло на пилота. Точното решение в този случай
определя местата на куките на 0,207l и огъващ момент Мmax=1/47ql2. При изправяне, пилотът се
закачва само за една кука на разстояние 0,294l от главата. Статическата схема е едноконзолна
греда с Мmax=1/23ql2(Фиг.6б).
Плътните призматични пилоти се армират с надлъжна и напречна армировка с оглед поемане
на натоварването при транспортиране и динамичните товари при забиване.
С цел увеличаване на носимоспособността на пилота за сметка на върховото съпротивление и
особено при големи анкерни сили се използват пилоти с уширена глава (Фиг.7а). При
съоръжения предаващи големи хоризонтални сили (мостове, естакади, единични стълбове на
далекопроводи), както и при тежко натоварени сгради и съоръжения могат да се прилагат пилоти
с шайба (Фиг.7б). Ефектът на шайбата се дължи на по-доброто уплътняване на почвата изобщо и
особено в близост на шайбата.

2.2.2.Кухи стоманобетонни пилоти.

Kухите пилоти са стоманобетонни, с надлъжна кухина. В зависимост от напречното им сечение
те могат да бъдат кръгли или квадратни. Обикновено пилотите с кухина се произвеждат по
центробежен начин, затова тези с кръгла форма имат по-широко приложение. Предимствата на
кухите пилоти са, че при едно и също сечение и дължина те са по-леки, лесно се транспортират и
по-лесно се забиват. Носимоспособността им се постига главно чрез необходимото количество
армировка. Трудностите при тяхното изготвяне са от технологичен характер, защото те се
произвеждат в заводски условия.
Кухите пилоти могат да бъда със затворен връх (глухи върхове) (Фиг.8а), или отворени
(Фиг.8,б). Последните се произвеждат с голям диаметър (по-голям от 800mm), а стените им са с
дебелина 80 до 150-200mm. Кухите пилоти с голям диаметър се прилагат при фундирането на
мостове, пристанищни и хидротехнически съоръжения, където прилагането на обикновени
пилоти не е целесъобразно (открити води, големи хоризонтални натоварвания, слаба земна
основа, в сеизмични райони и др.).
Забиването на този вид пилоти се извършва с виброзабивачи. В зависимост от съоръжението,
след забиването, кухините могат да се запълнят с бетон или пясък. Предимството им е, че те могат
да се изготвят на секции с дължина 6 - 12m, което позволява да се фундира на голяма дълбочина.
2.2.3.Пирамидални пилоти.
Пирамидалните пилоти са стоманобетонни с променливо напречно сечение. Moгат да се
изготвят от обикновени или предварително напрегнат стоманобетон. В горната част на пилота се
оставя място за поставяне на “шапката” при набиване. Обикновено напречното им сечение е
квадратно, като при острието достига 10x10cm. Дължината им е от 1,5 до 6,0m. Ръбовете на
пилотите са скосени (Фиг9). Надлъжната армировка обикновено се поставя в ъглите със или без
стремена.
Пирамидалните пилоти се използват за фундиране в слаби почви (льос и льосовидни почви, течно
и меко пластични глини, торф и други слаби почви. При това, с цел по-голяма носимоспособност,
и увеличаване плътността на почвата се поставят определени изисквания за плътността и
консистенцията на почвите.
Късите пирамидални пилоти се прилагат при фундиране на сравнително леки сгради, а така
също при фундиране в близост до дълбоки изкопи, свлачища и др.

2.3. Метални пилоти.

Металните пилоти се произвеждат от стомана. Поради използването на скъп. дефицитен
материал и главно поради опасността от корозия, металните пилоти намират ограничено
приложение. Използват се в случаите на необходимост от голяма дължина (обикновено над 17 до
30m); за поемане на големи хоризонтални сили и осигуряване на сеченията срещу значителни
огъващи моменти; при необходимост от пробиване на тънки скални прослойки, когато под тях
лежат слаби пластове; при необходимост от дълбоко забиване (анкериране) на пилотите в сбити
чакъли, здрави скали или полускални отложения; за усилване на фундаменти и др.
Стоманените пилоти са обикновено тръби или профили, единични или комбинирани в сложни
сечения (Фиг.10).
Фиг. 10
3. Изливни пилоти.
Изливните пилоти се изпълняват на строителната площадка, като в почвата се пробива отвор до

необходимата дълбочина, който след това се запълва с бетон. В строителната практика
съществуват много патенти на различни строителни фирми, но те могат да се класифицират в три
основни групи:
• с инвентарна тръба;
• с оставаща на място тръба;
• без оставаща на място тръба.
3.1. Пилоти изпълняване с инвентарна тръба.

Съществуват различни системи пилоти от тази група . Ще бъдат разгледани само някой от тях,
които имат по-голямо приложение.

3.1.1. Пилоти “Симплекс“ (Fr).

В почвата се забива дебела метална тръба, чийто връх е затворен с бетонов или стоманен конус,
който остава в почвата, след като тръбата достигне до необходимата дълбочина. В отделни
случай, вместо т.н. “загубен връх” тръбата може да бъде снабдена с отварящи се метални челюсти.
Схема на етапите на изпълнение е показана на Фиг.11. След забиване на тръбата се полага бетон
на височина 0,8 - 1,0m. След това, бетонирането продължава непрекъснато, като с едновременно
вибриране и постепенно измъкване на тръбата се оформя бетонов пилот с грапава външна
повърхност. Ако е необходима армировка, в първоначално забитата тръба се поставя втора, с по-
малък диаметър, което позволява уплътняване на бетона без да се поврежда армировката.
Фиг. 11
3.1.2. Пилоти “Франки“.

При тази технология (патентована в Белгия), чрез инвентарна тръба се оформя кухина в почвата
с диаметър равен на този на тръбата, която в долния край стъпва в здрава почва и се извършва
бетониране “на сухо”. Технологичната последователност на изготвянето на пилота е показана на
фиг.12.
Фиг. 12
Най-напред, тръбата се изправя вертикално върху почвата. В нея се изсипва суха бетонна смес
до височина 0,8-1,0m. Забиването се осъществява с трамбовка с маса 2-4t, която удря върху

бетонната смес, докато се образува плътна тапа на върха на тръбата. Вследствие на триенето
между тапата и тръбата последната се забива в почвата до необходимата дълбочина, без да се
отделя бетонът. След това тръбата се изважда с въжета, за да не потъва повече и със силни удари
на трамбовката тапата се избива навън в почвата. Налива се допълнително количество бетон, така
че на върха на пилота да се образува разширена пета. Тръбата постепенно се изважда паралелно с
бетонирането и трамбоването на на бетона, докато се оформи цялото тяло на пилота, което има
неправилна форма.
Пилотите “Франки” се изпълняват с диаметри 40 - 60 cm и нормална дължина 8 - 12m. В
тръбата може да се постави армировъчен скелет. Пилотите могат да се изпълняват вертикални или
наклонени. Изграждането на пилотни фундаменти с пилоти “Франки“ е приложимо за всякакъв
вид почви, изключение на скали и много сбити чакъли, така също и тини и глинести почви в
течно-пластична консистенция.
3.1.3. Пилоти “Беното“.

В редица страни при изготвяне на изливни пилоти, особено когато са с големи диаметри, с
успех се прилага машината Беното (Франция). Тази машина изпълнява всички процеси при
пробиване на дренажния отвор и запълването му с бетон.
Пробиването на отвора се осъществява по въжено-ударен начин чрез специален лопатен
грайфер (фиг.13). Грайферът се спуска от височина до забоя в тръбата, за бива се в почвата и я
разрушава, а при повдигането му лопатите се
затварят и загребват почвата, която се изсипва навън. Тази операция се повтаря многократно.
Тръбата потъва в почвата с помощта на два хидравлични крика, които чрез последователно
превключване създават хоризонтално въртеливо движение. При това постъпателно въртеливо
движение се намалява околното триене в почвата и тя потъва по-лесно в почвата.
Съпротивлението при върха (ножа) се преодолява от вертикалния хидравличен натиск.
Фиг. 13
Изпълнението на пилотите Беното може да се осъществи при всякакъв вид почви.,

включително и валуни и други едрозърнести почви, с изключение на скали. Машината може да се
работи и в открити води, като се постави върху добре закрепени понтони или върху насип,
ограден със шпунтова ограда.
У нас са внесени машини Беното. С тях са изпълнени пилоти за мостове с диаметър 118cm и
дължина до 50m за мостове у нас и в чужбина .
Изливните пилоти с инвентарна тръба се използват и за изграждане на непрекъснати

фундаментни стени, на които пилотите се изпълняват плътно допрени еди до друг, или чрез
застъпване. Прилагат се когато стената е в непосредствена близост с фундаментите на
съществуващи сгради. (Фиг.14)

Фиг.14
3.2. Пилоти с оставаща на място тръба.

Съществуват методи за направа на пилоти оставащи на място тръби, които са фирмени патенти.
Един от тези патенти са пилотите Раймонд. Пилотът се състои от тънка външна ламаринена
тръба, обикновено гофрирана, която се вкарва в почвата, запълва се с бетон и остава на място. На
върха тръбата се затваря с обувка от бетон или метал (подобно на пилотите Симплекс).
3.4. Пилоти без обсадна тръба.

Към тази група се отнасят т.н. “сондажни пилоти” и “шлицови пилоти”, при които
бетонирането се извършва в предврително пробит сондажен отвор. Отворът се пробива от
сондажно агрегати с ударно или въртящо действие, а предпазването от обрушване на стените на
отвора се извършва чрез глинени суспензии без обсадна тръба. При ниско ниво на почвените води
и при сухи терени пробиването на сондажа може да се извърши без тиксотропни суспензии.
Фигура 15
Глинената суспензия осигурява устойчивостта на сондажа, като заздравява повърхностния слой

на стените и създава екран от пласт заглинена почва и тънка глинена кора. Благоприятното
въздействие на глинената суспензия се изразява и с обстоятелството, че предавания на този екран

хидростатичен натиск от суспензията, поради по-голямата й обемна плътност, превишава размера

на активния земен натиск и на почвените води.
Независимо от това, нивото на суспензията в сондажа се поддържа 1 - 1,5m по-високо от
нивото на почвените води. Това осигурява филтрация на суспензията от сондажа навън в
окръжаващата го почва, а не обратно. Глинената суспензия осигурява устойчивост на стените на
сондажа докато нивото на почвените води достигне определено критично състояние. Затова
времето за поддържане на устойчиво състояние на сондажа трябва да бъде по-голямо от времето
необходимо за пробиване на отвора и за запълването му с бетон.
Изхвърлянето на сондираният материал заедно с глинената суспензия може да стане чрез права
или чрез обратна циркулация.
След пробиването сондажът се очиства внимателно, след което се запълва с бетон. При
нужда, предварително се поставя армировъчен скелет. Бетонирането се извършва под вода и
обикновено се прилага методът с използване вертикално повдигаща се тръба. Бетонната смес,
която запълва сондажа обикновено измества глинената суспензия.
Тази технология позволява изпълнението на пилоти с различна форма на напречното сечение.
В строителната практика се използват т.н. “шлицови елементи” (“шлицови стени” - стени в
почвата), които се изпълняват под защитата на глинести разтвори. Последователност на
изпълнението на един фундамент от шлицови елементи е показана на Фиг.15.
4. Оразмеряване на пилотните фундаменти.
Изчисляването на пилотните фундаменти и земната основа се извършва по две групи гранични

състояния:
По първа група гранични състояния на носеща способност:

• за якост на конструкцията и пилотния ростверк;
• за носеща способност на земната основа на пилотния фундамент и пилотите;
• за устойчивост (носеща способност) на земната основа на целия пилотен фундамент, когато е
подложен на хоризонтални натоварвания (фундаменти на подпорни стени, на дъгови
конструкции и др.) или когато земната основа е ограничена от откоси или е изградена от
стръмно западащи пластове.
По втора група гранични състояния на деформации :
• за слягане на земната основа на висящите пилотни фундаменти от вертикални товари;
• за преместване на пилота (вертикални, хоризонтални и завъртане главата на пилота) от
действието на хоризонтални товари и моменти;
• за образуване и разкриване на пукнатини в елементите на стоманобетонните конструкции и
пилотните фундаменти.
Меродавен за изчисляването на якост на конструкцията на пилота и пилотния ростверк е

материалът от който са направени (бетон, стоманобетон, дърво, стомана и др.).
Пилотните фундаменти и пилотите се изчисляват на носеща способност на почвата от
земната основа съгласно условието:
N ≤ Ф/К1.К2; където:
N - изчислителното натоварване, предавано на пилота (надлъжно усилие, възникващо в него от

изчислителните товари действуващи при най- неблагоприятното им съчетание;
Ф - носимоспособността на почвата от земната основа за единичен пилот (носимоспособност
на пилота);
К1 - коефициент на сигурност, който се приема равен на:
а). К1 = 1,4, ако носимоспособността на пилота е определена на базата на изчисляване;

б). К1 = 1,25, ако носимоспособността на пилота е определена по резултатите от пробно

статично изпитване на пилоти или по резултатите от статична пенетрация, а също по
резултати от динамични изпитвания на пилоти с вземане под внимание еластичните
деформации на почвата;
в). К1 = 1,4÷1,75 - за фундаменти на мостове с висок ростверк, в зависимост от броят на
пилотите;
К2 - коефициент за предназначението на конструкцията.
При висящите пилотни фундаменти се извършва проверка по втора група гранични състояния
(на деформации на земната основа). Изисква да се удовлетвори условието
S ≤ Sгр
където: S е изчислената стойност на деформациите (слягане, преместване и др.) на пилотите и

пилотните фундаменти;
Sгр - гранично допустимата стойност на деформациите (слягане, преместване и др.) на
пилотния фундамент на сградата или съоръжението.
4.1. Носимоспособност на единични пилоти.

Под носимоспособност на единичния пилот се разбира граничната сила, която той може
да понесе. Стойността на тази сила може да се определи от условията на разрушаване или за
деформиране на почвата или материала на пилота.
4.1.1.Изчисляване на стоящите пилоти.

Изчислителният товар на стоящите пилоти по отношение на почвата се определя с израза
1
F=Ф/К1= m. R.A; където:
K1
÷1,0;
m - коефициент за условия на работа на пилота в почвата m=0,7÷
(например: m=0,7 за кухите пилоти; m=1,0 - за забивни пилоти);
A- площта, на която пилотът опира в почвата; за плътни пилоти това е площта на напречното
сечение на пилота; при кухи пилоти се взема само напречното сечение на плътната част
(тръбата); ако кухината е запълнена с бетон на височина по-голяма от три пъти диаметъра
тогава е равно на брутното напречно сечение на целия пилот;
R - изчислителното съпротивление на почвата по върха на пилотите;
Rn
R= ;
K2
(например: за забивни пилоти, които се опират на скали, валуни и чакъли с песъчлив
запълнител, се приема R=15,0 Мра; за тръбни цилиндрични пилоти, които опират равномерно
върху изветряла скала, се приема R=Rн;)
Rн - нормативната стойност на якостта на натиск на скалата във водонаситено състояние.
При изчисляване на пилотите по носеща способност на материала, пилотът се разглежда

като прът, кораво запънат в земната основа. При стоманобетонни пилоти изчислителният товар
определя с израза:
F=m.ϕ[mbRпрAб + Ra.Aa];
където:
ϕ - коефициент на изкълчване;

mb - коефициент за условия на работа на стоманобетонното сечение (за пилоти със сечение по-
малко от 35/35 - mb =0,85);
Rпр - призмената якост на бетона;
Aб - напречното (бетоново) сечение на пилота;
Ra - якостта на натиск на стоманата;
Aa - площта на напречното сечение на армировката.
4.1.2.Изчисляване на висящите пилоти.

Носимоспособността на единичен висящ пилот се определя от съпротивлението, което земната
основа оказва върху пилота, когато той се движи надолу. Разглежда се взаимодействието между
почвата и пилота, когато той е натоварен и достигнал до проектната кота. Съпротивлението на
почвата се изразява чрез вертикалната реакция по цялото напречно сечение (върхово
съпротивление) и силите на триене по околната повърхнина (околно триене). Следователно, в
случая е меродавна носимоспособността на почвата.
В проектирането се използват няколко метода за определяне носимоспособността на висящ
единичен пилот: табличен метод по резултатите от инженерно геоложките проучвания; метод
по резултатите от статическата пенетрация; по метода на еластичните откази (пробно
динамично натоварване); пробно (статично) натоварване.
4.1.2.1. Носимоспособност на единичен висящ пилот, определена по табличен метод.

Максималната сила, която може да поеме един пилот (изчислителното натоварване) се
изразява като сума от силата на върховото съпротивление FR и страничното триене на почвата Ff.
F = FR + Ff; т.е.,
n
m
F= (mR RA + u ∑ m f fili ) ,
K1 1
където: m, K1 и A са както по-горе;

u - периметър на напречното сечение на пилота;
R - върховото съпротивление на почвата, което зависи от вида на почвата и дълбочина на
забиване (резултатите от инженерно геоложките проучвания и земно механичните изследвания на
почвите), kPa; fi - изчислително съпротивление на околно триене за i -тия пласт с дебелина li;
mR и mf - коефициенти за условия на работа на почвата.
Този метод е известен в практиката, още като “емпиричен метод”. За определянето на

върховото съпротивление и околното триене са необходими данни за дебелините на почвените
пластове, вида на почвата и някои физични характеристики: за несвързаните почви -плътност, а за
свързаните показателят на консистенция.
Върховото съпротивление (R) и околното триене (fi) се отчитат от таблици. Съществуват някои
ограничения и особености при използването на тези таблици като:
• Изчислителните съпротивления R могат да се приемат от таблици, ако пилотът е забит най-
малк0 3,0m в неразмиващ се почвен пласт;
• за плътни пясъци стойностите на R и fi се увеличават с 30%;
• при условие, че горните пластове са силно порьозни почви, като льос и други подобни -
околното триене не се взема под внимание.
Носимоспособността на пилот натоварен с опънна сила се определя с израза

m n
F= ∑ m f f i li ,
K1 1
където m се приема: m=0,6 при дълбочина до 4,0m и m=0,80 при дълбочина над 4,0m.

4.1.2.2. Носимоспособност на единичен висящ пилот, определена по резултатите от

статичната пенетрация.
Този метод е известен още като метод “по аналогия със статичния пенетрометър”. Както е
известно, при статичната пенетрация (Фиг.16), се измерват две величини: върхово съпротивление
Rp и околно триене Rf. Изведени са формули, с които може да се определи носимоспособността на
пилота по геометрична аналогия, като върховото съпротивление и околното триене се определят с
преводни коефициенти.
При условие, че имаме n броя опити с

пенетрометър, то носимоспособността на пилота Ф
ще се определи като средно аритметична стойност
на всички определения, т.е.
Ф=(m∑Фn,i)/n,
където: Фn,i е частична носеща способност за
мястото на опита; m - коефициент за условия на
работа.
Фиг.16
Фn,i = β 1RpA + β 2Rf(uп/uтр);
Rp - върхово съпротивление по данни от пенетрационния опит;

A- площта на напречното сечение на пилота;
uп - периметърът на пилота;
uтр - периметърът на тръбата на статичния пенетрометър;
β 1 и β 2 - коефициенти за привеждане на върховото съпротивление и околното триене към
стойности получени при пробно статично изпитване на пилоти (β 1= 0,8÷0,3; β 2=1,5÷0,5; отчитат
се от таблици в зависимост от големината на Rp и Rf ).
4.1.2.3. Носимоспособност на единичен висящ пилот, определена по метода на

еластичните откази (динамичен метод).
При този метод, носимоспособността на пилота се определя от динамичното съпротивление,
което почвата оказва, когато той се забива с помощта на сонетки, чукове или вибратори.
Съществуват много емпирични формули, но в литературата и практиката, най-широко известна е
тази изведена от Н.М.Герсеванов (1917г).
При забиването на пилота енергията на удара на чука се изразходва за преодоляване на
съпротивлението на почвата при потъване на пилота и в други непроизводителни загуби.
Докато при другите методи (посочени по-горе), се използват само данни за геологията на
терена, при динамичния метод трябва да се извърши пробно забиване на пилот на строителната
площадка и да бъде определен отказът при забиване ek. Затова по този метод се получават
значително по-меродавни резултати.
Отказ - това е размерът на потъването на пилота от един удар. Определя се като средно
аритметично от последните 20 удара. При работа с вибронабивачи за отказ се приема
потъването на пилота при работа на вибронабивача за 1 минута.
Проф. Н.М.Герсеванов определя граничната носимоспособност на пилота от условието за
равенство на работата на уреда за набиване

Q.H = Ф.ek + Q.h + α.Q.H;

където: Q.H = E - работата (енергията) на един удар на
чука; тегло Q и височина на падане H;
Ф.ek - работата за преодоляване съпротивлението
(носимоспособността Ф) на почвата за забиване
пилота на разстояние ek;
Q.h - загубата на енергия от отскачането на чука след
удара на височина h;
α.Q.H - загубата на енергията от смачкване на шапката
на пилота.
След съответни преобразования, за различни видове набивачни машини, може да се получат

изрази за носимоспособността на единичен пилот Ф, или при определена носимоспособност
(по други методи) да се изчисли т.н. контролен отказ при забиване ek.
Например, за най-широко използваните у нас двойно действуващи чукове “Делмаг”,
изчислителното натоварване на един пилот се определя с израза
E.Q
F = α.k.m.Ф, където Ф= ;
c
(ek + )(Q + q )
2
q Q q q
α =1,0 за Q≥ ; α =1 - 4(1-3 ) за интервала <Q< ;
3 q 6 3
k.m=0,45;
E - изчислителната енергия на чука в кJ;
c - еластичното скъсяване на пилота за един удар (еластичен отказ), като средна стойност от
последните 20 удара; когато еластичното скъсяване не е измервано, може да се приеме c=(0,7 -
0,8)l.10-3(m);
q - теглото на пилота.
При известна (определена) носимоспособност контролният отказ при забиване се определя с

израза
Q.H .n. A Q + 0,2q

ek = . ;
Ф(Ф + n. A) Q + q
n - коефициент, който се приема: n=1500kPa, за стоманобетонни пилоти и n=1000kPa - за

дървени пилоти.
Контролният отказ се следи по време на набиването и за да достигне съответната
носимоспособност, трябва измереният отказ трябва да бъде по-малък от изчисления ek.
4.1.2.4. Носимоспособност на единичен висящ пилот, определена чрез пробно статично

натоварване.
Това е най-меродавният метод за определяне на носимоспособността на пилотите. Провежда се
задължително при непознати терени и отговорни обекти с брой на пилотите повече от 200.
Пробното статично натоварване се извършва при определени характеристики и състав на земната
основа в близост до мястото на изпитването. Пробното статично натоварване, по принцип,
предхожда пробното динамично натоварване.

Изпитването започва не по-рано от шест дни за пилоти забити в песъчливи и чакълести почви,
и не по-рано от 20 дни след забиване в глинести почви. При изливни пилоти се изчаква най-малко
25 дни, докато бетонът набере необходимата якост.
Натоварването обикновено се извършва с хидравлична преса с товароподемност най-малко два
пъти предполагаемото изчислително натоварване на пилота. За противодействие, системата се
затежава или се използват анкерни пилоти.
Натоварването се извършва на стъпала ∆N=1/10÷1/15 от предполагаемата гранична
носимоспособност, като за всяко стъпало се изчаква условно затихване на деформациите
(обикновено 0,1mm за 30sec).
Деформациите се регистрират с индикаторни часовници или с прецизен нивелир.
Изчислителното натоварване се определя с израза F=m.Ф/K1, където Ф е силата при която се

получава рязко потъване на пилота.
Ако при пробното осово натоварване се достигне до рязко, непрекъснато увеличаване на
слягането на пилота без да се увеличава натоварването, то за Ф се приема натоварването при
което s≤20 mm.
Ако на изчисленото F=m.Ф/K1, съответства слягане по-голямо от 5mm, за меродавен се приема
този товар, съответстващ на слягане s=5 mm.
Коефициентът K1 се приема както по-горе 1,4, а коефициента m=1,0 за пилоти подложени на
натисково или хоризонтално натоварване.
5.Проектиране на пилотните системи.
Експерименталните и теоретичните изследвания показват, че поведението на група пилоти,

обединени в пилотен фундамент, се различава съществено от поведението на единичен пилот,
особено когато пилотите са разположени близо един до друг.
Това различие се изразява главно в разлики в стяганията и осовите товари между единичните
пилоти и системата. При условие, че пилотите са поставени на такива разстояния, че
напреженията във върха на всеки пилот не си влияят, то може да се приеме, че работата на
системата е адекватна с работата на единичния пилот (Фиг.18а).

С намаляване на разстоянието между пилотите се създават условия за наслагване на

напреженията, както в равнината при върховете на пилотите, така и в дълбочина (Фиг.18б).
Фактически пилотите и ростверка са една статически неопределима конструкция, чието
оразмеряване е свързано с обемиста изчислителна работа. Затова на практика се използват
решения с опростени предпоставки като:
• Надпилотната плоча се приема като неогъваема с безкрайно голяма коравина;
• пилотите се натоварват само осово, като огъващите моменти следствие запъване в надпилотната
плоча и почвата се пренебрегват.
Дължината на пилотите се избира с оглед използването в максимална степен
носимоспособността на почвата, в зависимост от вида на пилотите (забивни или изливни).
Закотвянето на пилота в надпилотната плоча се доказва по изчисление, на продънване, но за
предварителни изчисления може да се приеме 2÷2,5d (d - диаметър или страна на напречното
сечение на пилота).
Тук ще бъде разгледано решението за пилотни фундаменти с нисък ростверк, което се прилага
в проектантската практика, съгласно действуващите правилници.
5.1. Разполагане на пилотите в план.

При това изчисление се определят размерите на надпилотната плоча и се проверява
действителното натоварване върху всеки пилот.
Предполага се, че на основата на геотехническите проучвания е избрана дължината на пилотите
и е изчислена носимоспособността на единичния пилот.
При разположението на пилотите в план стремежът е да се използва напълно носещата
способност както на почвата, така и материала на пилотите.
Конструктивното разстояние между осите на пилотите (разстоянието а на Фиг.19) обикновено е

в границите 3÷6d, като оптималното е около 3d.
В нашите норми за проектиране на пилотни фундаменти се препоръчват следните минимални

разстояния (а):
• за пилоти с дължина по-голяма от 7m - 0,85m (за сечения 25/25 и 30/30); 0,90m (за сечения 35/35
и 40/40);
• за пилоти с дължина до 7m - 3d;
• за пилоти “Франки” - 3d;
• при изливни сондажни пилоти: за стоящи - 2d; за висящи -3d.
Минималното разстояние от външния ръб на крайния ред пилоти ръба на ростверка (а') се
приема 12 до 15cm. При пилоти с голям диаметър (d>80cm) се допуска ръбът на пилота да
съвпада с този на ростверка.
За центрично натоварени фундаменти под единични колони, необходимият брой пилоти се

определя по формулата
N
n=µ ; (брой); µ = 1,0÷1,2;
F
N - пълното изчислително натоварване, предавано от пилотния фундамент, включително
собственото тегло на фундамента;
F - изчислителното съпротивление на единичния пилот.

Разполагането на пилотите при центрично натоварване се извършва равномерно в границите на

основната плоскост на фундамента. Пилотите се подреждат в редове (Фиг.19а) или шахматно
(Фиг.19б). Редовете се поставят на равни разстояния.
Фиг. 19.
При нецентрично натоварени фундаменти пилотите се подреждат несиметрично така, че

всеки от тях да поеме приблизително еднакво натоварване. Подреждането става в редове, които са
разположени на различни разстояния един от друг.
Ако ростверка на пилотния фундамент има правоъгълна форма, то при условие, че липсват
пилотите, земната реакция ще бъде разпределена трапецовидно (Фиг.20).
Фиг.20.
За да бъдат еднакво натоварени пилотите във всеки ред, следва трапецовидната диаграма на
земната реакция да се раздели на равни части. Това може да стане графически, както е показано на
Фиг.21. Тогава всеки ред пилоти трябва да бъде разположен в центъра на тежестта на тези
приблизително равни части. При това се получава сгъстяване на пилотите по посока на
ексцентрицитета.

Най-рационалното разпределение ще бъде това, при което всички всички пилоти поемат равни
натоварвания близки до тяхното изчислително натоварване.
При сгъстяването на пилотите по посока на ексцентрицитета се измества центъра на тежестта
на пилотната система. За показаният на фиг.21 пилотен фундамент, при произволно избрано
начало на координатната система, ординатата на тежестната ос (по посока x) ще бъде
xs = ∑xi.ωi/∑ωi
където xi - разстоянието до всеки ред от някакви начало;

ωi - площта на напречното сечение на отделния пилот.
При пилоти с еднакво сечение, ординатата на тежестната ос се определя с израза
xs = ∑xi.n‘/∑n; n‘ - броят на пилотите във всеки ред;

n - броят на всички пилоти в системата.
При условие, че тежестната ос съвпадне с направлението на нормалната сила Nf , следва, че

всички пилоти са натоварени еднакво.
При наличие на минимален ексцентрицитет e‘ [изисква се e‘≤ 0,05(L/2)], за дефиниране
действителното натоварване върху всеки пилот се използва формулата за нецентричен натиск
Nf N f .e'
p= ± .xi , s ; където:
A I
A=n.ω - цялата площ на всички пилоти;

n
π .d 4
I =( ∑ + ϖ .xi2,s ) -инерционният момент на сечението на пилотната система по отношение
1 64
на оста O’Y’ , минаваща през нейния център на тежестта;
xI,s - разстоянието от тежестната ос на пилотната система (s-s) до осата на пилотните редове
(положително от дясно на оста и отрицателно - наляво от нея).
Ако се пренебрегне величината πd4/64 (инерционният момент на пилота около неговата ос),
като величина от по-низш порядък, за инерционният момент се получава

I = ω∑xi2;
Тогава за напрежението p се получава изразът
Nf N f .e' Nf N f .e'
p= + xi , s или: ϖ . p = + xi , s ;
n.ϖ n
n n
ϖ∑x 2
i ∑x 2
i
1 1
но ω.p е действителният товар върху всеки пилот N.
Тогава, ако означим My=Nf.e'x действителното натоварване върху всеки пилот ще бъде:
Nf My
Ni = + n
xi , s .
n
∑x1
2
i
Ако фундаментът е натоварен с момент по двете оси, действителното натоварване върху всеки
пилот ще се определи с израза
Nf My Mx
Ni = + n
xi + n
yi .
n
∑ xi2
1
∑ yi2
1
Допуска се Ni≤(1,05÷1,2)F; Освен това най-голямото и най-малкото натоварване следва да се

различават до 10% от средното натоварване.
5.2. Оразмеряване на пилотния фундамент на действието на хоризонтални сили.
Хоризонталната сила (Fx), която може да поеме един пилот се определя от по деформации
(хоризонтални премествания). Ако означим с Fx,гр - граничната стойност на хоризонталната сила
при гранична хоризонтална деформация на пилота ∆гр, то следва Fx се определя от условието Fx <
Fx,гр .
Граничната хоризонтална деформация ∆гр се определя от вида и експлоатационните изисквания
на конструкцията. Ако такива не са предявени, се приема ∆гр=1cm, което се смята за допустимо за
много конструкции и съоръжения.
Преместването, което се получава при главата на пилота, зависи от начина на захващане на
пилота в ростверка и от вида на почвата.
На Фиг.22 са показани преместванията на пилота и дължината на запъване в почвата l0 при
ставно свързване (a) с ростверка и при запъване в ростверка(б).
Изчислителната хоризонтална сила Fx се определя с емпирични формули.
∆.EI
При запънат пилот в ростверка: Fx = ;
2,2α 3
∆.EI
а при ставна връзка Fx = ; където EI е коравината на пилота;
3,5α 3
EI k .d пр
α - еластична характеристика на пилота α = 5 ; или α = 5
b•ï р K ' EI

K‘ - изменение на коефициента на леглото в дълбочина (определя се опитно или при липса на

експериментални резултати се отчита от таблици -V.6, стр.117, РЗМФ);
bпр (dпр) - приведена широчина (диаметър) на пилота; bпр (dпр) = 1,5d + 0,5m;
d - страна на сечението или диаметъра на кръгъл пилот.
При липса на други данни и при запъване на пилота в ростверка изчислителното

съпротивление за пилота за хоризонтално отместване 1cm може да се отчете от таблици
в зависимост от вида на почвата до дълбочина l0 =3,5m, и размерите на напречното сечение
на пилота.
При проектиране на пилотни фундаменти за отговорни съоръжения, подложени на значителни

хоризонтални натоварвания (например дълги подпорни стени), изчислителното съпротивление се
определя чрез пробно статично изпитване на единични пилоти на хоризонтално натоварване.
Тогава
Fx = k.m.Фx; където:
k.m=0,6 при дълготрайни товари; k.m=0,8 при краткотрайни товари;

Фx - хоризонталната сила при която се получава граничната хоризонтална деформация на
пилота.
Общото хоризонтално натоварване Q, действащо върху пилотния фундамент се поема от

вертикални или, ако е необходима, се поставят наклонени пилоти.
Наклонени пилоти не са необходими, ако е изпълнено условието
Q≤ 0,9.n.Fx ,
а в случай че се налага хоризонталната сила, да се поеме от вертикални и наклонени пилоти, важи

условието
Q≤ 0,9(0,8n.Fx+ n‘.∆H); където:
n - броят на всички пилоти в системата;

n‘ - броят на наклонените пилоти;
Fx - хоризонталната сила, която може да поеме един пилот при ∆x =1,0cm; Fx може да се
приеме от таблици, в зависимост от диаметъра на пилота и вида на почвата (Табл. V.7, стр.117,
на РЗМФ)
∆H=Ni.tgβ - хоризонталната компонента от действителната хоризонтална сила в един наклонен
пилот (фиг.23);
Ni - действителното натоварване на един вертикален пилот;

β - ъгълът на наклонените пилоти спрямо вертикалата (ограничава се от технологичните

възможности на машината; за чукове “Делмаг”β max =220-250).
При наклоняване на пилотите се спазва изискването осовата сила Di да бъде по-малка от

изчислителното съпротивление на пилота F.
Хоризонталното преместване (∆ ∆x) на един пилот в пилотен фундамент с нисък ростверк, при
отчитане на съвместното действие на хоризонтални сили и моменти се определя с израза
∆x = δQQ.Qp + δQM.Mp; където:
Qp и Mp - хоризонталната сила и огъващият момент, предавани от ростверка върху всеки

пилот;
δQQ и δQM са хоризонталните премествания от сила Qp = 1, и съответно момент Mp = 1;
A0 B
δ Q ,Q = ; δ Q,M = 2 0 ;
α EI
3
α EI
A0 и B0 - са безразмерни коефициенти, които се определят от таблици, при предпоставката, че

земната основа се разглежда като еластична, линейно деформируема среда (Табл.V.8, стр.118,
РЗМФ);
E и I са съответно еластичният модул на материала (бетона) и инерционният момент на
напречното сечение на пилота.
Необходимо да бъде изпълнено условието
∆x ≤ ∆xгр.
5.3. Проверка по носеща способност и по деформации на земната основа на висящите

пилоти.
Тази проверка включва проверката на носеща способност (напреженията) и вероятните

премествания (слягането) във върха на пилотите, на пилотния фундамент разглеждан като общ
масив.
При висящите пилоти фундаментът се разглежда като условен дълбоко заложен фундамент,
който включва пилотите и почвата между тях. Този условен плосък фундамент се разглежда като
пресечена пирамида със следните контури (Фиг.24):
отгоре - правоъгълник с размери L‘ и B‘ равни на разстоянията между външните ръбове на
крайните редове на пилотите;
отдолу - равнината във върха на пилотите с размери
Lусл = L‘ + 2H.tg(ϕср/4); Bусл = B‘ + 2H.tg(ϕср/4);

H е дълбочината по ростверка до върха на пилотите;

ϕср е среден ъгъл на вътрешно триене; при наклонени пилоти под ъгъл β>ϕср/4 се приема
ϕср/4=β e
Проверката на носеща способност (напреженията) във върха на пилотите се извършва по

формулата
Nн +G М н
σ max = + ≤ 1,2 R , където:
Aусл W усл
Nн - нормалната сила от нормативните товари, включително теглото на ростверка;
G - теглото на условния плосък фундамент заедно с пилотите;
Mн - моментът от външните сили, действащ на пилотния фундамент, по отношение на
тежестния му център на ниво на основата на ростверка;
Aусл и Wусл са площта и съпротивителния момент на условния плосък фундамент;
R - изчислителното натоварване на земната основа за пластовете при върха на пилотите и за
фундамент с размери Lусл и Bусл, разположен на дълбочина D+H.
Проверката за слягане на земната основа се извършва само при висящо пилотно фундиране.
Слягането се изчислява както при плоските фундаменти, като се разглежда условния плосък
фундамент (Фиг.24). Използва се метода на послойно сумиране, като напреженията по дълбочина
се изчисляват за натоварване
p = σср - σγ; σср = (N + G)/Aусл; σγ = γ1,ср.(H + D);
γ1,ср - средното обемно тегло на почвите над сечение I-I;
Активната зона на деформациите се определя от условието
σz≤0,2σγ = 0,2[γ1,ср.(H + D) + γ2,ср.z];
γ2,ср - средното обемно тегло на почвите под сечение I-I;

D - дълбочината на залагане на ростверка.
Изчислените слягания на пилотния фундамент не трябва да превишават граничните

слягания на връхната конструкция.

Фундиране с кладенци.
1.Същност и област на приложение.
Кладенците са кухи, бетонни или най-често стоманобетонни тела, които са отворени от двата
края (долен и горен) и се спускат до проектната дълбочина в земната основа, като почвата във
вътрешността им се изкопава.
Кладенците имат широко приложение в строителството. Като дълбоко заложени фундаменти
в мостовото, пристанищното, промишленото и общественото строителство, те пренасят
натоварванията на много по-голяма дълбочина и следствие взаимодействието със земната основа
те имат много по-голяма носимоспособност от другите дълбоко заложени фундаменти.
В много случаи кладенците се използват за създаване в дълбочина на експлоатационен обем.
Тогава те не работят като фундаменти, а като подземни съоръжения. С такова предназначение
кладенците се използват предимно в строителството на водоснабдителни и канализационни
мрежи и пречиствателни станции (крайбрежни кладенци на водоснабдителни съоръжения;
водопроводни бункерни станции; водопроводни шахти на почвени води; канализационни
помпени станции; резервоари при главните помпени станции; вертикални утаители; и други).
В промишленото и гражданското строителство кладенците се използват за подземни
помещения, доменни пещи, подземни гаражи и други. В световната практика са познати
съоръжения изградени с кладенчово фундиране, на дълбочина 100 - 200m (например: сграда на
банка в Токио е фундирана върху кладенци с дълбочина от 67 - 100m; при строителството на
сухия док в Генуа през 1961г. са спуснати кладенци с дълбочина 0т 52 до 200m. У нас, опорите на
моста Русе-Гюргево са фундирани с използването на кесони - затворени кладенци под налягане).
От гледна точка на земната механика и фундирането, кладенците представляват интерес поради
факта, че при тях най-добре се проявява съвместната работа на съоръжението със земната основа
и почвения масив. Отчитането на това съвместно действие е наложително.
Фиг.1. Схема на силите на взаимодействие с кладенеца при спускане
Съвместната работа на кладенците и земната основа се проявява както по време на

строителството, така и при експлоатацията. Специфична е и технологията на изграждане на
кладенците. Кухото стоманобетонно (метално или бетонно) тяло, за да достигне проектната кота,
следва да преодолее съпротивлението на земната основа (реакцията на долната част на кладенеца
H и V и триенето по околната повърхнина Qc). Обикновено, преодоляването на съпротивлението
на земната основа става следствие собственото тегло на кладенеца G или чрез допълнителни
въздействия V (Фиг.1). По време на спускането на кладенеца почвата във вътрешността се
изкопава. В зависимост от начина на изграждане, те могат да бъдат сглобяеми или монолитни.

Фиг.2. Елементи на кладенчовите фундаменти.

1.горна плоча; 2. кладенец (дебелина на стените 1 - 2m при гравитационни кладенци; 0,2-0,6m - при сглобяеми); 3.запълнител
(пълнеж от пясък или бетон);
4.водозащитна възглавница; 5..хидроизолация; 6.долна плоча.
На фиг.2 са представени основните елементи на кладенчовите фундаменти в напречен разрез.
Горната плоча (1) е предназначена да предаде товара от връхната конструкция върху
кладенчовото тяло или да оформи подземното съоръжение.
В долната част обикновено се прави бетоново или стоманобетонно дъно (4) за предаване на
товара от фундамента върху почвата.
Ако кладенецът се използва за подземно съоръжение отдолу се изгражда стоманобетонова
плоча (6) е се прави хидроизолация (5).
Спусканите кладенци могат да се окажат оптимален метод за фундиране на обекти отдалечени
от населените места и с минимален обем строителни работи на място. При съвременната
строителна техника кладенците могат да се спускат на голяма дълбочина в различни почви. Най-
добре се спускат в несвързани почви без камъни и валуни. При изкопаване и водочерпене могат да
се спускат във всякакъв вид почви, включително и достигане до скали.
Основните предимства на фундирането с кладенци могат да се обобщят както следва:
• предава товарите на голяма дълбочина, което предполага по-пълно използване на носещата
способност на земната основа;
• малко се нарушава началното напрегнато състояние на масива (незначително разуплътняване
на почвата в страни), което позволява поемането на по-големи напречни сили от връхната
конструкция;
• не е необходимо укрепване на строителната яма, самото кухо тяло може да се използва като
ограждащо съоръжение;
• фундаментите се изграждат за по-кратки срокове;
• при съвременната строителна техника може да се прилага при всякакъв вид почви;
• имат значителна напречна коравина и голямо напречно сечение;
• при гравитационни кладенци не се изисква специално оборудване за спускане в почвата, което
позволява да се намали обема на строително-монтажните работи;
• по принцип, голяма част от елементите се изготвят на повърхността, при което могат да се
използват местни материали.
Основният недостатък на фундирането с кладенци е непълното използване на носещата
способност на фундамента. Освен това, в сравнение с пилотите те се изпълняват по-бавно и
изискват прецизен надзор по време на спускането.

Фиг.3. Напречни сечения на спускани кладенци
Спусканите кладенци могат да се класифицират по следните признаци:

a) по материал: предимно стоманобетонни или бетонни, рядко металически и много рядко
каменни, тухлени и дървени;
b) по вид на конструкцията: дебелостенни (масивни и с кухи стени) и тънкостенни;
c) по начин на построяване: монолитни, сглобяеми и смесен тип;
d) по начин на спускане: гравитационни (под действие на собственото тегло); принудително с
вибратори и крикове; от повърхността или острови;
e) по начин на изкопаване на почвата от вътрешността на кладенеца: открита изработка или чрез
превръщане в кесон;
f) по форма на напречното сечение: кръгли (най-добре поемат усилията); правоъгълни;
квадратни; със заоблени краища (Фиг.3).
2.Изпълнение на спускани кладенци.
Оразмеряването на спусканите кладенци се извършва за строителни и експлоатационни

състояния. Във връзка с това, тук ще бъде разгледана в укрупнен план технологията на
изпълнение кладенците. Последователността на строителните работи е следната:
a) изграждане на една секция от кладенчовото тяло;
b) спускане;
c) увеличаване на височината по време на спускане;
d) направа на бетоновата възглавница и запълване на празнините (при фундамент);
e) направа на горната плоча.
2.1.Подготовка на строителната площадка за изграждане на първата секция

а) Площадка на сухо (липса на повърхностни води (Фиг.4)
В този случай, в зависимост от проектните размери на кладенеца, терена се подравнява за да

може да се направи кофража и да се изгради съоръжението. Ако НПВ е до 3-5m по терена,
изкопава се яма, така че дъното й да достигне 0,5-1,0m над най-високото НПВ (фиг,4а).
Почвата на строителната площадка трябва да издържи натоварването от първата секция и да не
допусне неравномерни слягания по време на бетонирането (при монолитен кладенец) или по
време на монтирането (при сглобяеми кладенци).

При слаби почви може да се направи може да се направи заздравяване на основата чрез пясъчна
възглавница (фиг.4б).
б) Фундиране във водоеми (открити води) (фиг.5).

При водно ново до 2,0m и сравнително бавно течащи води, се изграждат острови без
ограждане(фиг.5а). При опасност от подмиване на откосите същите се ограждат с шпунтови или
други огради, които не поемат натоварването от насипа (фиг.5б). При по-високо води се
изграждат острови с огради, които поемат натоварването от засипката.
2.2.Изграждане на първата секция на кладенеца.

Разглеждаме бетонови и стоманобетонови кладенци. Обикновено те се изграждат на мястото на
тяхното спускане. При използване на сглобяеми кладенци, те се транспортират до мястото на
спускане.
При монолитни кладенци се извършват следните видове работи:
•направа на кофража;
•поставяне на армировката;
•бетониране на секциите;
•декофриране, след като бетона придобие необходимата якост.
Специално внимание следва да се обърне на кофрирането на ножа (частта, с която кладенеца
разрушава почвата при спускането. На фиг.6 е показан кофража на ножа при здрава земна основа
(фиг.6а) и при заздравяване (фиг.6б).
Фиг.6. Кофриране на ножа.

1.кофраж; 2. почвата в трнашеята; 3. насипана почва; 4.къси пилоти за укрепване
2.3. Спускане на кладенеца.
Ще разгледаме спускането от повърхността на почвата или от изкуствени острови.
а).Подготвителни работи:
• поставяне и изпробване на оборудването за водочерпене (ако се предвижда такова;
• поставяне и проверка на механизмите за изизкопаване и изваждане на почвата;

• декофриране и изваждане на опорите.

На последната операция следва да се обърне специално внимание. Подпорите се изваждат през
една, като ножа се подбива на мястото на махнатите подпори. Накрая ножа остава подпрян на
четири противоположно разположени подпори, които се изваждат две по две и се подбива. Целта
е да не се получи пропадане на ножа и да не се изкривява първата секция. Последователността на
изпълнение е показана на фиг.7.
Първата секция е обикновено с височина 4-6m, в зависимост от вида на почвата и диаметъра на

кладенеца.
б.По нататък следва спускането на кладенеца, и доизграждането му по височина. Етапите на

изпълнение са показани на Фиг.8.
Начинът на изкопаване на почвата се избира в зависимост от вида на почвата, интензивността
на филтрация на почвените води, формата и размерите на кладенеца и дълбочината до която ще се
спусне. В изсушени кладенци се използват багери с грайфери, хидроелеватори и други. Скалните
почви се разработват по взривен способ
Фиг.8. Спускане на кладенеца. I,II,III,IV- етапи на изпълнение; 1.кладенчово тяло; 2,4,6 изкопаване на почвата;
3,5- донадзиждане на кладенеца; 7. Кладенеца спуснат до проектната кота; 8. дънна възглавница; 9. Горна плоча
или връхна конструкция; 10.пълнеж при фундаменти )
Най-икономично се копае на сухо. Това е възможно при неголяма филтрация. Може да се направи
водопонижение чрез иглофилтри.
Директно водочерпене се препоръчва в случаите когато се изключва възможността за извличане на
почвата по ножа (при несвързани почви - опасност от суфозия). Обикновено това е възможно, когато
притокът на водата не превишава 1m3/час за m2 площ.
Спускането по начало се извършва под действие на собственото тегло, като ножа внимателно се
подкопава. За намаляване на съпротивлението на триене се използват вибратори или допълнително
натоварване (фиг.9а, 9б), воден подмив (фиг.9в) или тиксотропни ризи (фиг.9г).
Водният подмив е ефикасен при спускане на кладенци в песъчливи почви.

При тиксотропните ризи в най-долната част на височина 2-3m се прави отстъп с ширина 15cm. При
спускането остава празнина, която се запълва с тиксотропен глинест разтвор (обикновено бентонит).
Образува се риза, която почти ликвидира триенето между почвата и съоръжението.
Прилагат се и други методи за облекчаване на спускането (вибратори, допълнително водно

налягане и други). По време на спускането се извършва щателен надзор кладенеца да не се
изкривява във вертикална посока.
2.4. Запълване на кладенеца.
След спускане на кладенеца до проектната кота се бетонира дънната възглавница. При сухи
ями, най-напред се поставя дренажен пласт с дебелина 10-30cm, след което се полага бетона. При
използване на кладенеца за помещение, се бетонира долната плоча.
При изграждане на кладенеца с водочерпене, дънната възглавница се бетонира под вода.
По принцип за бетониране под вода се използват следните основни методи:
• ВПТ - вертикално повдигаща се тръба (контрактор) (Фиг.10). Използва се при дебелина
на възглавницата до 2,0m и отвор не повече от 5,0m. Тръбата се поставя на дъното, а
отгоре се излива бетон, който измества водата. Успоредно с бетонирането се изпомпва
водата.
Фиг. 10. Метод на вертикално повдигаща се тръба.

• ВР - метод на входящ разтвор. Наричат го още скелетен бетон. Прилага се при

спокойни и чисти води. Най-напред се насипва чакъл с празнини около 35%. След това се
приготвя циментов разтвор с пясък е се нагнетява със специални помпи, които запълват
празнините. Получава се бетон с много високи качества.
Технологията на изграждането на горната плоча или връхната конструкция се разглежда в

специалните дисциплини.
Познаването на технологията на изграждане на кладенците е от значение с оглед правилно
формулиране на отделните оразмерителни състояния по време на строителството и
експлоатацията.
3.Изчисляване на спускани кладенци.

Разглеждаме изчисляването само на кръгли кладенци, тъй-като принципните въпроси
свързани със земната механика са същите както при кладенци с друго напречно сечение.
Всички кладенци се изчисляват за строително и експлоатационно състояние. Независимо от
предназначението им, т.е. дали кладенците са за фундаменти или за създаване на експлоатационен
обем, изчисляването е еднакво - разликата е само в приемането на товарите за експлоатационно
състояние.
3.1. Товари.
В процеса на строителството и експлоатацията върху кладенеца действат следните товари
(фиг.11):
Фиг. 11
• собствено тегло на кладенчовото тяло - G;

• околно триене - Qc;
• земен натиск - Ea ;
• хидростатичен натиск - Ew;
• воден подем - Aw;
• компоненти на земната реакция върху кладенчовия нож - V1 , V2, H;
• експлоатационни товари - N,M,Q.
3.1.1. Собствено тегло на кладенеца.

Когато кладенецът е спуснат до проектната кота неговото тегло се определя в зависимост от
начина на изпълнение.
При определяне на проектната кота е необходимо да се отчете здравината на пластовете.
Обикновено кладенеца се спуска до здрав пласт. Ако това е скала, той ще стъпи върху нея. При
нескална основа, кладенеца трябва да навлезе в здравия пласт най-малко 0,5 - 1,0m. Собственото
тегло се изчислява с коефициент за условия на работа 0,9 - 1,0.

При изпълнение на кладенеца с водочерпене :
Фиг.12
Фиг.13
G = 0,9G = 0,9π(R2 - r2).γb.H ;
При изпълнение без водочерпене:
G = 0,9π(R2 - r2).(γb. H′ + γ'b. H′′ ); γ'b = γb − γw;
H′ - височината на кладенеца над НПВ; H′′ - височината под НПВ.
3.1.2. Околно триене.

Силите на околното триене са насочени нагоре (Фиг.13). Те влияят върху избора на
конструктивното решение. По повърхността на кладенеца се развива полусухо триене при
плъзгане, когато почвата е при естествено водно съдържание.
Триенето зависи от зърнометричния състав, плътността на почвата и вида на бетоновата
повърхност. Обикновено се приема, че то линейно нараства по дълбочина.
Наличието на почвени води намалява триенето при свързаните почви до 2-3 пъти, а при
несвързаните - до 1,5 пъти.
При изчисляването на специфичното околно триене се отчита за отделните пластове от
номограми или таблици, съставени на базата на експериментални изследвания.
H
Qc = m.α.U. ∑ R f ,i .hi ;
0
m - коефициент на еднородност и условия на работа; когато околно триене облекчава
работата на кладенеца в разглеждането се приема m=0,7, а в останалите случаи се приема
единица;
α lm - коефициент отчитащ намалението на триенето следствие разрохкване на почвата и зависи
от начина на изпълнение;
U = 2πR - периметъра на кладенеца;
Rf,i - гранично околно триене на пласта с височина hi ; отчита се от таблици, за средна
дълбочина на пласта zi, в зависимост от вида на почвата.
3.1.3. Земен натиск.
Определянето на големината и разпределението на земният натиск при кладенци с кръгло

сечение е сложна пространствена задача, която следва да се решава с методите на теорията на
граничното равновесие. Измервания на място, показват, че в началото на спускането той е равен
на земен натиск в покой. При наличие на отстъп по височина на ножа с ширина 2 - 15 cm се
получава разрохкване на почвата, което означава увеличаване на натоварването до активният
земен натиск Ea.
В практиката се използват опростени методи, като се използва класическата теория на Rankin.
Приемат се изчислителни характеристики на почвата, като за активен земен натиск се приема γ
=1,2γн, ϕ=0,9ϕн, c = 0,5cн, а за пасивен земен натиск - γ = 0,9γн. Освен това, обемното тегло се

приема в зависимост от състоянието на почвата. Например: за плътни почви с коефициент на

порите по-малък от 0,5 (е<0,5) и наличие на почвени води може да се приеме, че водният подем не
действа, и земният натиск да се изчислява с обемното тегло на водонаситена почва γr, без
отчитане на хидростатичния натиск; за останалите случаи, т.е., при е>0,5 - земният натиск се
изчислява с обемно тегло под вода γ' и отчитане на хидростатичния натиск.
3.1.4. Хидростатичен натиск.

Той действа върху стените на кладенеца и зависи от нивото на почвените води и от начина на
изпълнение на кладенеца.
При водопропускливи почви (пясъци и глинести почви с коефициент на порите e>0,6)
pw = γw.hw = 10.hw,
където hw е височината на водния стълб до разглежданото сечение.

При слабо водопропускливи почви (когато не се работи с γr) хидростатичният натиск се
намалява с 30%.
При изпълнение на кладенеца без водочерпене с оглед сигурността на кладенеца, вътрешният
хидростатичен натиск се приема
p’w = 0,5pw
3.1.5. Воден подем.

Силата на водния подем Fw, която действа върху дъното с напречно сечение А се определя с
израза
Fw= А.pw
Земната реакция върху ножа се приема линейно разпределена.

Експлоатационните товари се приемат съгласно предписанията на съответните правилници.
При изпълнение на кладенците с тиксотропни ризи се отчита натиска на тиксотропната смес.
3.2. Изчисление на кладенците за строителни състояния.
3.2.1.Определяне дебелината на кладенчовото тяло с оглед потъването.

За да може кладенецът да потъва от действието на собственото тегло, е необходимо то да бъде

G
по-голямо от околното триене. Това изискване се удовлетворява от условието ≥ 1,25 , където G
Qc
и Qc са собственото тегло на кладенеца и околното триене, изчислени съгласно т.т. 3.1.1 и 3.1.2.
Тогава, при кръгли кладенци G= 0,9π(R-r)(R+r), и ако се приеме R+r≈2R, а дебелината на
кладенеца означим с δ= R-r, горното условие приема вида
H
0,9.2πR.δ.γб. H = 1,25.m.α.2πR. ∑ R f ,i .hi
0
Дебелината на кладенеца ще се определя с изразите:

а.При изпълнение на кладенеца с водочерпене
H
1,25.m.α ∑ R f ,i hi
δ= 0
;
0,9γ b H
б.При изпълнение на кладенеца без водочерпене
H
1,25.m.α ∑ R f ,i hi
δ= 0
, H’ и H” са съгласно фиг.12.
0,9(γ b H '+γ b' .H " )
3.2.2. Оразмеряване на якост при равномерно натоварване (на огъване в хоризонтална

плоскост).
Изследва се най-неблагоприятното състояние: кладенецът е спуснат до проектната кота и от

външната страна действа натиска от водата и почвата.
Като най-натоварен се приема участъка над ножа с височина равна на дебелината на стените.
Следващите, по-горни участъци се разделят на ламели през 2 - 3m и за тях натоварването се
приема равномерно.
Фиг.15.
Изчислителни
схеми за
натоварване на
стените на
кладенеца.
При кладенци с правоъгълно напречно сечение, определянето на разрезните усилия се

извършва като се решава статически неопределима конструкция. Проверяват се сеченията на
бетона на огъване.

При кладенци с кръгло сечение, стените на кладенеца поемат само натискови напрежения,
определени по известната формула на котела.
pR
p.2R = 2σδ; σ = ≤ Rbn
δ
Фиг.16.Схема за оразмеряване на кръгли кладенци при равномерно натоварване
3.2.3. Оразмеряване на якост при неравномерно натоварване.

Равномерното околно натоварване на кладенеца е само една теоретична възможност. В
действителност, следствие нееднородността на почвения масив около кладенеца, и най-малкото
отклоняване от вертикалата, което почти винаги се явява, натоварването става неравномерно.
Причина за неравномерното натоварване може да бъде и невъзможността ножа да бъде
подкопаван едновременно по целия периметър.
Фиг.17. Схема на неравномерно

натоварване на кръгли кладенци
Неравномерно натоварване може да се яви и при нехомогенни почви, когато една част от
триенето е по-малко и кладенецът ляга върху другата част и кладенчовия нож.
При такова състояние се образува момент от двойца сили на собственото тегло на кладенеца и
реакцията на опората в ножа, която предизвиква неравномерно околно натоварване (Фиг.17).
Неравномерното околно натоварване създава в стените на кладенеца, независимо от
напречното му сечение, осови сили и огъващи моменти.
Разрезните усилия в кръгли кладенци могат да се изчислят по метод предложен от Feber.
Приема се, че специфичното околно натоварване е насочено радиално и се изменя между два
взаимно перпендикулярни диаметри в т.А и т.В, от минимална стойност pА до pВ съгласно израза
pα = pA[1 + (ω − 1).sinα] = pA(1 + ω’.sinα),
където ω = pВ/pA се нарича коефициент на неравномерност.

Фиг. 17а. Разрезни усилия при неравномерно натоварване на кръгли кладенци
Разрезните усилия се определят с емпиричните формули:
MA = - 0,1488pA.R12.ω'; MB = + 0,1366pA.R12.ω';
NA = pA.R1.(1 + 0,785ω'); NB = pA.R1.(1 + 0,5ω'),
където ω'=ω−1, R1=r-δ/2 (r - вътрешния радиус на кладенеца, δ - дебелината на кладенчовите

стени).
Съществуват различни методи за определяне на коефициента на неравномерност ω. Ще
разгледаме методът предложен от проф.В.Минков.
Приема се, че кладенчовия нож е изцяло подкопан и се подпира само в т.C (фиг.17). Под
действието на собственото тегло, кладенецът се завърта и се опира в почвата, като предизвиква
появата на пасивен земен натиск. Тогава, към равномерното околно натоварване p се прибавя
едностранното натоварване pp(z) от превеса на специфичния пасивен земен натиск над активния.
При тази предпоставка, по обиколката на кладенчовото тяло се появява неравномерно
натоварване.
Силите, които действат върху кладенеца са:
G - собственото тегло на кухото кладенчово тяло, което се умножава с коефициент на
натоварване 1,1;
Ea - активния земен натиск (респ. pα) определен по метода на Rankine;
Qc - силата на околното триене, за 1m дължина от обиколката, определена с израза
H
Qc = m.α ∑ R f ,i .hi или Qc = µ. Ea;
0
∆Ep - превесът на пасивния над активния земен натиск;

T - допълнително триене предизвикано от превеса на пасивния земен натиск, определен с
израза:
T = ∆Ep.µ
(µ - осреднен коефициент на триене между кладенеца и почвата по височината Η).
За определянето на допълнителния пасивен земен натиск се използват следните разсъждения:

Фиг.18. Схема за определяне на допълнителния пасивен земен натиск.
Ако кладенецът се премества успоредно на вертикалната ос, на разстояние единица, пасивният

земен натиск на дълбочина z ще бъде
pp(z) = z.γ.Kp = z.λp; pp(z) = z.f(λp)
λp - зависи от съотношението на силите, които подържат кладенеца в равновесие. При

равномерно преместване (фиг.18)
λp= tg2(450 + ϕ/2)
Ако кладенецът се завърти на разстояние единица, в съответствие с приетото състояние,

пасивният земен натиск pp(z) ще бъде пропорционален на големината на преместването x на
дълбочина z. Преместването x определяме отношението (подобието на триъгълниците на фиг.18)
1 H H −z H −z
= ; x= ; тогава pp(z) = z.x.λp = z λp.
x H −z H H
Следователно, пасивният земен натиск, при приетите условия на подпиране ще бъде парабола
от втора степен. λp е неизвестен коефициент, зависещ от равновесието на силите които натоварват
кладенчовото тяло. Той е постоянен за дадена почва и дадени параметри на кладенеца.
Функцията pp(z) удовлетворява граничните условия: z=0, pp(z)=0; z=H, pp(z)=0.
Силата ∆Еp за ширина единица ще бъде
H λ H λ
z2 z3
H
= ∫ p p ( z) =
H ∫0
p
−
p
∆Еp z ( H z ) dz = . H − =
0
H 2 3 0
λp  H 3H3  H2 H 2R
=  −  = λ p , а за ширина 2R; ∆Еp= λ p ;
H  2 3  6 3
За определяне на λp използваме равновесното условие ∑MC = 0 (фиг.17).
∑MC=1,1.G.R - ∆Ep.H/2 - T.2R - Qc.2R - Qc.R.2 =0
Като се заместят изгазите за G, ∆Ep, T и Qc и решим израза по отношение на λp ще получим
1,1G − 3,9 R∑ R f ,i hi
λp = 3 .
H 
H 2  + 2 Rµ m 
2 
µm - среден коефициент на триене между бетон и почва (табл.IX.4, стр. 241, РЗМФ)

На дълбочина z околното натоварване ще бъде: в т.А - pA=pa; в т.В pB=pa+pp(z) (това е

максималната стойност на околното натоварване).
Тогава, за коефициентът на неравномерност ще получим
ω = pB/pA = [pa+pp(z)]/pa=1 + pp(z)/pa.
ω' =ω - 1 = pp(z)/pa=[z(H-z).λp/H.pa
С това, задачата е решена и могат да се определят разрезните усилия на определена дълбочина

z, за която по Rankin е определен специфичния земен натиск pa
При известни разрезни усилия, всяко напречно сечение се проверява на нецентричен натиск за
височина единица.
σ1,2 = NA(B)/A ±MA(B)/W; A=δ.1; W=1.δ 2/6.
3.2.4.Изчисляване на разрезните усилия в кладенчовите стени от вертикални

натоварвания.
При гравитационните спускани кладенци, по време на спускането им, във вертикална посока
действат силите на собственото тегло и околното триене. При тънкостенните кладенци, които се
спускат с помощта на вибратори, се появява допълнителна вертикална сила, която може да
създаде натискови или опънни напрежения.
а.Изчисляване на кладенчовото тяло на откъсване.
Фиг.19. Схема за изчисляване на кладенчовото тяло на откъсване.
Такова състояние е възможно да се създаде в случаите когато кладенчовия нож е изцяло

подкопан и при голяма разлика в околното триене, Rf1>> Rf2. По такъв начин, горната част на
кладенеца получава затягане. Тогава долната част ще виси, като силата, която се стреми да
откъсне кладенеца ще бъде
Z= h2(gh - U.Rf2),
където:
gh - теглото на кладенеца на линеен метър височина, U - периметъра на кладенеца.
Обикновено се приема Rf2=0, а h2=0,65H. Тогава
Z= 0,65H.π.D.б.1,1.
Тази сила се поема от бетона, или с опънна армировка.

σ = Z/A<Rоп,б; А=π(R2 - r2).
b.Изчисляване на кладенчовото тяло на огъване във вертикална равнина.

Това състояние може да се появи преди началото на спускане на кладенеца. В този етап, преди
спускането на първата секция, ножът на кладенеца се опира в определен брой фиксирани точки.
Стените на кладенеца се огъват и усукват във вертикална равнина следствие собственото тегло на
секцията.
Фиг. 20. Схема за оразмеряване на кладенеца на огъване във вертикална равнина
Ако първата секция не е по-висока от 5,0m и вътрешния диаметър не е по-голям от 8,0m това
изчисляване не е необходимо. При по-големи размери се определя диаграмата на огъващите
моменти, като с получените стойности се проверява сечението по височина на стената на първата
секция и при нужда се армира.
3.2.5.Оразмеряване на кладенчовия нож.

а.Размери и форма на ножа.
Външните стени на кладенеца в долната си част са заострени. Тази част се нарича ножова
част, или накратко - нож. Ножът на кладенчовото тяло осигурява по-лесното му потъване като се
врязва в почвата. Той предпазва навлизането на външни почвени маси във вътрешността на
кладенеца. Ножът е изключително тежко натоварен конструктивен елемент, който в процеса на
спускането преминава през различни състояния, които не винаги могат да бъдат точно отразени
при оразмеряването. Затова при оразмеряването на ножа се приемат опростени методи, които са
на страната на сигурността.
Конструиране и избор на размерите на кладенчовия нож.

Фиг. 21. Конструкции на кладенчовия нож.
Напречното сечение на ножа е трапецовидно, със скосяване под ъгъл α и размери b и hн.
Хоризонталната част с ширина b се нарича банкет. Ъгълът α се избира в зависимост от вида на
почвата и обикновено се приема
• за плътни почви α = 60 - 700
• за средно плътни почви α ≤ 450
• за слаби почви - α ≤ 300.
Височината на ножа (hн) се избира в зависимост от ъгъла α и от начина на изпълнение на

кладенеца:
• при изпълнение на кладенеца с водочерпене или при липса на почвени води, височината
на ножа е равна на дебелината на дънната стоманобетонова плоча;
• при изпълнение под вода, без водочерпене, височината на ножа е равна на дебелината на
дънната бетонова възглавница.
Отстъпът c=0,2-0,4m служи за опора на дънната плоча и се проверява чрез изчисляване на

местен натиск. Той служи и за предпазване на кладенеца от внезапно потъване по време на
спускане при почва на зони от слаби почви.
Височината на този отстъп е равна на дебелината на дънната стоманобетонова плоча.
Ширината на банкета (b) е от 0,2 - 0,6m.
Профилите (a) и (b) (Фиг.21) се използват при липса на почвени води и при изпълнение на
кладенеца с водочерпене. При тях се намалява разклинващото действие на почвата и се избягва
бързото спускане (пропадане) при слаби почви.
Профилите (c) и (d) се използват при бетониране на дънната възглавница под вода.
При плътни почви по цялата височина на кладенеца, с оглед облекчаване на спускането се
прилагат профилите (e) и (f). В този случай, с оглед предпазване от разрушаване на върха на ножа
е необходимо направата на стоманена обувка.
б.Изчисляване на кладенчовия нож за строителни състояния.

Изследва се един линеен метър от пръстена на ножа при предпоставката, че той е конзола
запъната в най-долната част на кладенчовото тяло, която се огъва в напречна посока. Работата
на ножа като затворен пръстен не се отчита.
Разрезните усилия се изчисляват за три състояния.
Първо състояние: Изпълнена е първата секция на кладенчовото тяло, ножът се бетонира върху
изкуствено насипана почвена призма или специален изкоп. Kонзолата с дължина hн е запъната в
сечение I-I (фиг.22). Ако в стената на кладенеца има ниша и разстоянието d е до 0,25m,
запъването се приема в сечение I‘- I‘.
Във вертикална посока действа силата G’- теглото за един линеен метър от първата секция,
която има височина 4 - 6m.Теглото предизвиква земна реакция във върха на ножа, чиято
вертикална компонента (върху хоризонталната част) е V1,и наклонена - R (върху наклонената

част). Силата R се отклонява от нормалата на ъгъл ζ, който характеризира триенето между

почвата и наклонената част на ножа.
Фиг.22. Схема за оразмеряване на кладенчовия нож за първо състояние
Силата R може да се разложи на една вертикална (V2) и една хоризонтална (H) компоненти.
От фиг.22 следват следните равновесни условия:
σ.b = V1; (σ.m)/2 = V2; m = hн.cotgα.
Тогава: V1/V2 = (2b/m); или V1 = (2b/m).V2;
От ∑V=0 следва V1 + V2 = G‘;
Теглото на един линеен метър от първата секция ще бъде
1,1π .D.δ .H c .γ b
G' = ; R’ = R - δ/2.
2π .R '
От записаните по-горе равновесни условия следва
 2b  m
G ' =  + 1.V2 ; V2 = G ' ;
m  2b + m
 m   b 
V1 = G '−V2 = G ' 1 +  = G' .
 2b + m   b + 0,5m 
Големината на хоризонталната сила H ще бъде
H = V2.tg (α − ζ).
Като се вземе предвид, че tgζ = µ - коефициентът на триене между почвата и първата секция
(това е първият пласт върху е стъпила секцията), може да се определи ъгълът ζ и от там силите H,
V1 и V2 . Изчисляват се разрезните усилия за сечение I-I (N, M0 и Q), с които се определят
напреженията.
N MO Q
σ’1, 2 = ± ; τ = ; където A=δ.1,0 (m2); W=(δ2.1,0)/6 (m3).
A W A

N=V1+V2; Q = H; MO - огъващият момент за центъра на сечение I - I.
Тези напрежения трябва да се поемат от бетона или да се предвиди необходимата

армировка.
Проверяват се също напреженията в ножа от хоризонтална сила H, когато ножът се разглежда

като затворен пръстен, без да се отчита запъването му в стените на кладенеца.
Във всяко сечение на ножа се поражда опънна сила
ZH = H.r‘ ; r‘ = r + m/2.
За тази сила се проверява сечението на ножа A=0,5(δ+b).hH. и се определя необходимата

кръгова армировка.
Освен това, вертикалната сила V1 следва да бъде поета от почвата при достатъчна ширина на
банкета b. Ако Rп е изчислителното съпротивление на почвата, то следва да бъде изпълнено
условието
V1
σ= ≤ Rn .
b
Ако това условие не бъде изпълнено, следва да се увеличи ширината на банкета или да се
заздрави почвата под ножа.
Второ състояние.
Кладенчовото тяло е достигнало до половината от проектната дълбочина Hk; изпълнена е

поредната секция с височина 4 до 6 m; ако 0,5Hk≤6m, се приема, че е изпълнено цялото тяло на
кладенеца с височина Hk.
Фиг.23. Схема за изчисляване кладенчовия нож за второ състояние

Ножът е вкопан в почвата на дълбочина a и се огъва навън. Обикновено се приема a =1,0m. При
условие, че hН<1,0m се приема a = hН. В сравнение с първо състояние, тук допълнително от
външната страна действат земния натиск pa и евентуално хидростатичния натиск pw и триенето
между почвата и ножа QcН .
Теглото на кладенеца за един линеен метър и за цялата височина ще бъде:
1,1.2πR.δ .γ b .H '
G' = ; при изпълнение на кладенеца с водочерпене или при липса на почвени
2π .R'
води;
1,1.2πR(γ b .H1 + γ b' .H 2 )

G' = ; при изпълнение без водочерпене.
2π .R'
R’ = R - δ/2 (до оста на кладенеца).
Вертикалната сила (за един линеен метър) ще бъде теглото намалено със силата на триене.
Последната се приема по-малката стойност от
0, 5 H
Qc' = 0,5 Ea .1,0 ; Qc' = 0,49 ∑ R f ,i .hi ;
0
Ea - силите на активния и хидростатичния натиск на дълбочина 0,5H.
От тук както при първо състояние определяме:

m  b 
V = G’ - Q’c; V2 = V . ; V1 = V   . H = V2.tg (α − ζ).
2b + m  b + 0,5m 
Освен това, ножът е натоварен от активния земен натиск на височина hн. Понеже силите от
активния земен натиск действат облекчаващо, то се приема те да не са по-големи от 70% от
хидростатичния натиск на същата височина, т.е.
p1 = pa1 + pw1 ≤ 0,7(0,5H - hн).γw

p2 = pa2 + pw2 ≤ 0,7.0,5H.γw.
От тук се определя силата E за един линеен метър от кладенеца
Е = (p1 + p2).hн.
Силата на триене на височината на ножа е Qcн = Q’c.(hн/0,5H).
В сечение 1-1 разрезните усилия са
MO = H.[(hн-a)+(2/3)a] - V2.(δ/2-b-m/3) + V1.(δ/2-b/2) + Qcн.(δ/2) - E.s;
N1-1 = V2 + V1+ Qcн
Q1-1 = H - E.
С изчислените разрезни усилия се определят напреженията.
N MO Q
σ 1, 2 = ± ; τ = ; където A=δ.1,0 (m2); W=(δ2.1,0)/6 (m3).
A W A

Определя се необходимата армировка.
Както при първо състояние се осигурява поемането на опънната сила ZH
Проверява се натоварването във върха на ножа
V1
σ= ≤ Rn .
b
Трето състояние.
Кладенецът е потънал до проектната кота. Ножът е подкопан и е подложен на огъване на вътре.
Теглото на кладенеца се уравновесява с околното триене.
Фиг.24. Схема за изчисляване на кладенчовия нож за трето
Теглото на кладенеца за един линеен метър и за един линеен метър и за цялата височина (в
зависимост от начина на изпълнение) е:
1,1.2πR.δ .γ b .H 1,1.2πR (γ b .H1 + γ b' .H 2 )

G' = ; G' = .
2π .R' 2π .R '
Силата на триене (за един линеен метър), която облекчава огъването на ножа се определя с
израза
Qcн = 0,9.G'.(hн/H).
Силата от активния и хидростатичния натиск
Е =0,5.(p1 + p2).hн.1,0.
В сечение 1-1 разрезните усилия са
MO = E.s - Qcн.(δ/2); N1-1 = Q’cн; Q1-1 = E.
С изчислените разрезни усилия се определят напреженията.
N MO Q
σ’1, 2 = ± ; τ = ; където A=δ.1,0 (m2); W=(δ2.1,0)/6 (m3).
A W A
Определя се необходимата армировка.
Армировката за трите състояния се оразмерява и конструира по правилата на

стоманобетона. Конструктивно се поставя еднаква армировка от вътрешната и от външната
страна, подбрана за максималния огъващ момент от трите състояния.

3.2.6. Оразмеряване на дънната възглавница.

При наличие на почвени води и спускане без водочерпене, след като кладенеца е достигнал до
проектната кота, кладенчовото тяло се затваря с бетонова дънна възглавница. По такъв начин, се
осигурява изпълнението на останалите строителни работи на сухо. В този случай, дебелината на
дънната възглавница се определя от условието, нейното тегло да поеме водния подем, т. е.
pw . Akl
Gd = π .R '2 .γ b .hB = pw . Akl = Fw . Тогава, hB ≥ .
π .R ' 2 .γ b
В другите случаи, при липса на почвени води и спускане с водочерпене, се приема hВ = hН.
3.2.7. Проверка на кладенеца на воден подем при затворено дъно.

Тази проверка е меродавна при изпълнение на кладенеца с водочерпене, или в случаите когато
дънната възглавница не поема силата на водния подем.
Фиг. 25. Схема за оразмеряване на кладенеца при затворено дъно
Проверява се коефициентът на сигурност
G + G Д + 0,5Qc
Fs , w = ≥ 1,25 .
γ w .H 2 . Aкл
3.3.Изчисляване на кладенеца за експлоатационно състояние.
Описаните по-долу процедури, освен за кладенци, важат за всички корави дълбоко заложени
фундаменти.
При тези изчисления се определят размерите на фундамента в план, уточнява се дълбочината на
фундиране в зависимост от големината и характера на натоварването от връхната конструкция и
теглото на фундамента.
При изчисляването се проверяват:
• натоварването в основната плоскост;
• натоварването върху стените на кладенеца (при нецентрично натоварване);
• хоризонталното преместване на ниво цокълна фуга;
• вертикалното преместване (слягането) на фундамента;
• якостта на фундамента.
По принцип, изчисляването в експлоатационно състояние включва:
• Определяне на натоварването от фундамента и експлоатационните товари върху почвата.
• Изчисляване на слягането и хоризонталното преместване на съоръжението.
• Определяне на усилията в конструкцията на фундамента.

3.3.1.Определяне на натоварването от фундамента и експлоатационните товари върху

почвата.
Натоварването върху почвата в експлоатационно състояние се определя по първо гранично
състояние (на носеща способност). За тази цел се работи с изчислителни експлоатационни товари
и изчислителни почвени характеристики. Изисква се: натоварванията върху почвата да са по-
малки от съответните съпротивления на почвата, определени съгласно изискванията на
съответните правилници.
Натоварването върху почвата се определя в зависимост от коравината на съоръжението, в
зависимост от произведението .H.(H - височината на фундамента; α - коефициент на
коравината).
При α.H≤2,5 се допуска фундамента да се разглежда като абсолютно корав прът запънат в
почвата.
При α.H>2,5 - натоварването се изчислява с отчитане коравината на фундамента.
Коефициентът на коравината се определя с израза
mbu
α =5 , където:
EI
EI - коравината на фундамента при огъване в равнината на действащите сили;
bu = kf(b+1) - изчислителна ширина на фундамента;
b - действителната ширина на фундамента;
kf - коефициент отчитащ формата на напречното сечение на кладенеца:
Фиг. 26. Схеми за дефиниране на коефициента отчитащ формата на кладенеца
m - коефициент на пропорционалност, характеризиращ преместването на фундамента в

хоризонтално направление; той зависи от вида на почвата и се приема както следва:
m = 500 - 2000 kN/m4 - за свързани почви в течно-пластична консистенция и тини;
m = 2000 - 4000 kN/m4 - за свързани почви в меко-пластична консистенция, прахови и рохки
пясъци;
m = 4000 - 8000 kN/m4 - за твърдо-пластични глини и средно сбити пясъци;
m = 6000 - 10000 kN/m4 - за твърди глини и едри пясъци;
m = 10000 - 20000 kN/m4 - за чакълести пясъци.
При наличие на няколко пласта m се приема като средно пропорционално на височините.

Фиг.27.Схема за изчисляване на кладенеца в експлоатационно състояние
При действието на изчислителните товари Q1=Q,M1=Q.l,фундаментът (при условие, че е корав)

ще се завърти под ъгъл ω около т. О разположена на разстояние z0 от повърхността на терена.
Нормалната сила N не влияе на хоризонталното преместване и завъртане на фундамента.
Хоризонталното преместване се определя с израза
∆y = (z0 - z). tgω.
От завъртането върху почвата ще действат хоризонтални и вертикални напрежения:
σy = m.z.∆y = m.z(z0 - z).tgω; σz = C0.y.tgω + N/A.
C0 - коефициент на леглото, който се приема в зависимост от височината (дълбочината) H:

при H≥10m - C0=10.m; при H>10m - C0=m.H.
Когато фундаментът стъпва върху скална основа, коефициентът C0 не зависи от дълбочината на
фундамента, а от якостта на натиск на скалата Rн:
при Rн=1000 kN/m2 - C0=3x105 kN/m3;
при Rн=20000 kN/m2 - C0=1,5x107 kN/m3.
За междинни стойности се интерполира.
От условията за равновесие се получава:
bu .m.H 3 ( 4 M 1 + 3Q1.H ) + 6Q1.C0 .Wo .bo 12(3M 1 + 2Q1.H )

z0 = ; ω= ;
2bu .m.H 2 (3M 1 + 2Q1.H ) bu .m.bo4 + 18C0 .Wo .bo
Wo и bo са съпротивителния момент и ширината на основната плоскост на фундамента.
Ако се приеме tgω ≈ω за напреженията получаваме:
N u C0 .bo
σ y = m.z.( z0 − z ).ω ; σ max, min = ± .ω ;
Akl 2
където:
Nu = N + Gf - Qc;(ako кладенецът стъпва върху слегаема основа);
Nu = N + Gf;(ako кладенецът стъпва върху скална основа);

N - нормалната сила от експлоатационни товари на ниво цокълна фуга;

Gf =Gкл+Gдв+Gпълн. - изчислителното тегло на фундамента с коефициент на претоварване 1,1;
Qc - изчислителното околно триене.
При центрично натоварване се определя средното натоварване върху земната основа
Фиг.28. Схема за проверка на

напреженията в основата
N + Gкл + Gдв − Qc
σm = ; Изисква се m≤Rп;
π .R 2
Rп - изчислителното натоварване на земната основа, което съгласно “Норми за проектиране на
плоско фундиране, 1996”се определя с израза:
  b − b1  
Rn = R0 1 + k1    + k 2 .γ D (t − t1 ) ;
  b1  
където:
R0 - условно изчислително натоварване на земната основа, което зависи от вида на почвата;
b - ширината на фундамента (при кръгли кладенци това е диаметъра);
t=D - дълбочината на фундиране; b1 = 1,0m; t1=2,0m;
γD - средно (средно тежестно на височините) обемно тегло на почвата на дълбочина D. k1 и k2 -
коефициенти, които зависят от вида на почвата.
3.3.2.Изчисляване на слягането на кладенчовия фундамент.

Изчисляването на слягането на кладенчовите фундаменти се извършва по втора група гранични
състояния, на деформации. Оразмерителната проверка се изразява с условието:
∆изч ≤ ∆гр; ∆изч - изчислената деформация на земната основа;

∆гр - граничната деформация за дадената конструкция.
Деформациите на земната основа се изчисляват за постоянни товари. Облекчаващото действие

на околното триене се отчита чрез увеличаване на основната плоскост на фундамента с една
призма под ъгъл ϕcр/4.Средният ъгъл на вътрешно триене се приема средно пропорционален на
дебелините на отделните пластове.
ϕ cp = ∑
ϕ i .hi
;
D
Основната плоскост на условния фундамент при кръгли кладенци ще бъде Ay = π .Ry2 ;

ϕ cp
Ry = R + D.tg - радиусът на условния фундамент.
4
Средното слягане се изчислява по практическия метод за натоварване в основната плоскост
N nf
p = σ cp − γ D .D = − γ D .D .
Аy
Nнf - нормативната нормална сила на ниво основна плоскост на фундамента.
Дълбочината на активната зона на деформациите се определя от условието σ z ≤ 0,2σ γ .
Фиг. 29. Схема за изчисляване слягането на кладенчови фундаменти

ФУНДИРАНЕ ПИЛОТИ

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

ФУНДИРАНЕ ПИЛОТИ

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Дълбоко заложени фундаменти – лекции Стр.

1.Същност на пилотното фундиране. Видове пилотни фундаменти.

Както бе отбелязано, в зависимост от дълбочината на фундиране и характерът на съвместната

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

Върховете на стоящите пилоти са забити в практически неслегаеми почвени пластове

Схема на пилотен фундамент с междинно действие е показана на фиг.3в.

2.Готови (забивни) пилоти.

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

са леки, приготвят се лесно, удобни са за транспорт и не се нуждаят от мощна за техника за

Долният край на пилота се заостря. Предпочита се четиристранно заостряне (Фиг.4б). Ако

2.2. Стоманобетонни пилоти.

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

повече. В строителната практика у нас широко разпространение намират: плътни призматични

2.2.1.Плътни призматични стоманобетонни пилоти.

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

2.2.2.Кухи стоманобетонни пилоти.

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

2.3. Метални пилоти.

Изливните пилоти се изпълняват на строителната площадка, като в почвата се пробива отвор до

3.1. Пилоти изпълняване с инвентарна тръба.

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

3.1.1. Пилоти “Симплекс“ (Fr).

3.1.2. Пилоти “Франки“.

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

3.1.3. Пилоти “Беното“.

Изпълнението на пилотите Беното може да се осъществи при всякакъв вид почви.,

Изливните пилоти с инвентарна тръба се използват и за изграждане на непрекъснати

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

3.2. Пилоти с оставаща на място тръба.

3.4. Пилоти без обсадна тръба.

Глинената суспензия осигурява устойчивостта на сондажа, като заздравява повърхностния слой

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

хидростатичен натиск от суспензията, поради по-голямата й обемна плътност, превишава размера

4. Оразмеряване на пилотните фундаменти.

Изчисляването на пилотните фундаменти и земната основа се извършва по две групи гранични

По първа група гранични състояния на носеща способност:

Меродавен за изчисляването на якост на конструкцията на пилота и пилотния ростверк е

N - изчислителното натоварване, предавано на пилота (надлъжно усилие, възникващо в него от

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

б). К1 = 1,25, ако носимоспособността на пилота е определена по резултатите от пробно

където: S е изчислената стойност на деформациите (слягане, преместване и др.) на пилотите и

4.1. Носимоспособност на единични пилоти.

4.1.1.Изчисляване на стоящите пилоти.

При изчисляване на пилотите по носеща способност на материала, пилотът се разглежда

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

4.1.2.Изчисляване на висящите пилоти.

4.1.2.1. Носимоспособност на единичен висящ пилот, определена по табличен метод.

където: m, K1 и A са както по-горе;

Този метод е известен в практиката, още като “емпиричен метод”. За определянето на

Носимоспособността на пилот натоварен с опънна сила се определя с израза

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

4.1.2.2. Носимоспособност на единичен висящ пилот, определена по резултатите от

При условие, че имаме n броя опити с

Фn,i = β 1RpA + β 2Rf(uп/uтр);

Rp - върхово съпротивление по данни от пенетрационния опит;

4.1.2.3. Носимоспособност на единичен висящ пилот, определена по метода на

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов

Q.H = Ф.ek + Q.h + α.Q.H;

След съответни преобразования, за различни видове набивачни машини, може да се получат

При известна (определена) носимоспособност контролният отказ при забиване се определя с

Q.H .n. A Q + 0,2q

n - коефициент, който се приема: n=1500kPa, за стоманобетонни пилоти и n=1000kPa - за

4.1.2.4. Носимоспособност на единичен висящ пилот, определена чрез пробно статично

Автор: Проф.д-р. инж. Трифон Германов