Мария Лалева

ЛИЧЕН АРХИВ

Българска
Трето издание

© Мария Лалева, автор

Маргарита Петкова, редактор
Десислава Борисова, предпечат
© Книгомания ЕООД, 2018

http://4eti.me

ISBN 978-619-195-191-8
 СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържание .......................................................................................... 3
Дама Купа ............................................................................................. 5
Като песен на камбана ......................................................................... 6
Храм....................................................................................................... 7
Завърналите се ...................................................................................... 8
Разпъваха ме ......................................................................................... 9
Някъде в края на времето................................................................... 10
Орисия ................................................................................................. 11
Защо ми даде, Господи, очи............................................................... 12
Да преминеш честно........................................................................... 13
Когато поетите .................................................................................... 14
Монолог на Мария-Магдалена .......................................................... 15
Завещание............................................................................................ 16
Усмивката ми ...................................................................................... 17
Трудна сделка ..................................................................................... 18
Щрих сред нищото ............................................................................. 19
Преди да ми разкажеш самотата ....................................................... 20
Разговор с татко .................................................................................. 21
Мечта ................................................................................................... 22
Задушница ........................................................................................... 23
Аз ......................................................................................................... 24
Може би............................................................................................... 25
И аз като розата .................................................................................. 26
Молитва не казах ................................................................................ 27
Сюжет за куца балерина .................................................................... 28
В някой друг живот ............................................................................ 29
3
Не искам да ме помниш ..................................................................... 30
Валс на плажа ..................................................................................... 31
Една друга приказка ........................................................................... 32
Страшна изповед ................................................................................ 33
Покер с дявола .................................................................................... 34
Реквием за гарвани ............................................................................. 35
Вярвам ................................................................................................. 36
Последна водка ................................................................................... 37
Светлина .............................................................................................. 38
Следлюбовно обяснение .................................................................... 39
На мечтаната неродена дъщеря ......................................................... 40
Зимно сърцестоене ............................................................................. 41
Самодивска песен ............................................................................... 42
Изхълцани истини .............................................................................. 43
„Мръсна кента“ ................................................................................... 44
Приказка на обратно .......................................................................... 45
Цветно стихотворение........................................................................ 46
Измежду три отворени врати............................................................. 47
Сън с лалета ........................................................................................ 48
Рисувай със затворени очи ................................................................ 49
Широко отворени очи ........................................................................ 50
Среща със стара любов ...................................................................... 51
Предпоследно „Обичам те ................................................................. 52
Преди зимата....................................................................................... 53
Тихи въпроси ...................................................................................... 54
Нона ..................................................................................................... 55
Жива до последно ............................................................................... 56
Отначало ............................................................................................. 57

4
Дама Купа

Аз съм всичко, с което не можеш.

Прочети ме, преди да ме искаш.
Помълчи ме, преди да заложиш
тишина срещу думи и стихове.

Аз съм всичко, което ще пъдиш.

Разлюби ме, преди да ме срещнеш.
Изтъргувай преди да откупиш
всяко „ние“ и бъдеще време.

По-червено е само във ада.

Дама купа е коз за играчи.
Заложи ме, преди да наскачат
всички демони, дето разплаках.

5
Като песен на камбана

Не ме плашете с клада. Нестинарките

са вещиците огнени на Господ.
И след присъда, произнесена от малките,
върху жаравата ѝ ще танцуват гордо.

Не ме плашете със смъртта. Красива е,

когато в упор се вторачи в тленното
и с цялата си вечност те помилва,
преди да те освободи от земното.

След мен, като след всяка друга вещица,

три пепелни пътеки ще останат –
към кладата, към храма, към небесното.
И ще съм вечна. Като песен на камбана.

6
Храм

Не вдигай храм, преди да те повика

сама земята, дето ще го носи,
преди на мястото вода да бликне,
преди да си готов за тях да просиш.

Икони не рисувай гол и гладен –

треперещата длан не вае истини.
Олтар не слагай неумит и жаден –
начало е за всеки търсещ смисъла.

Камбана не закачай ням и тъжен –

чрез нея Бог ще разговаря с хората,
ще възвестява смърти и възкръсване.
И с любовта е същото, За Бога!

7
Завърналите се

И Бог е сложил празнична трапеза

на блудното завърнало се чедо.
Коя съм аз, че да не те приема,
след път жесток осъмнал пак при мене.
Коя съм аз, че да не ти покажа
на прошката лицето всемогъщо.
Не си ти грешният – стоящ на прага,
а аз, че твърде дълго се отвръщах.
Не си ти блудният и колеблив невежа,
потърсил своя път далеч от мене,
а аз, че не дочаках да се върнеш,
преди да хвърля камък от съмнение.
И не на теб, на мене Той ще сложи
трапеза за прозрял лика му грешник.
Една любов ще има там на масата,
един усмихнат Бог и ти до него.

8
Разпъваха ме

Разпъваха ме своите. Не бях

онази преуспяла предвидимост.
Разпъваха ме чуждите. От страх
да не взривя затвора им със смисъл.

Разпъваха ме хромите. От гняв

към женската ми плът горещо светла.
Разпъваха ме немите. Без тях
аз много песни бях изпяла цветно.

Разпъваха ме моите мъже.

От култ към вездесъщото си его.
Разпъваха ме и жените им. Но те
загиваха, без мен дори, от ревност.

Разпъвайте! Плътта е за това –

страхливецът да победи удобно.
Без свобода, любов и светлина
светът ни плаче, уморен от хората.

9
Някъде в края на времето

Някъде в края на времето,

на пространството,
на смъртта,
на болката,
в точка ще се свие небето,
в звезди ще възкръсват хората,
в песен ще се превърнат раните,
светло ще ни прегръщат облаци,
любов ще е всяка покана.
А Бог ще вечеря с просяците.

10
Орисия

И ако пак ще ме орисваш, Господи,

си искам точно същото разпятие.
До края да обичам Невъзможния.
Ни благослов да е. Нито проклятие.

Смъртта да ми покаже със мълчание.

Да си изпиша сълзите по него.
Да изримувам мъка със страдание.
На сянка ме стори. Но да съм негова.

Мечтите да намразя като спомена.

И глуха да съм за морето. Сляпа.
Ти прокълни ме пак със него, Господи!
И нека думите да ме спасяват.

11
Защо ми даде, Господи, очи

Защо ми даде, Господи, очи?

Защо реши, че мога да ги нося?
Не им се плаша, но боли. Горчи
да виждам как мъдрецът проси.

Да гледам как разпънати на кръст,

живеем на ръба на съвестта си,
търгувайки със вяра, с обич, скръб,
продавайки дори и гордостта си.

Добре поне, че ме дари с море –

две дози вечност за очите тленни.
И ме благослови с едно дете –
да е надежда в болните ми песни.

12
Да преминеш честно

Дали ще се разделяш със година,

с човек, със дом, със минало, със рана,
погледай ги, благодари им тихо,
дари им свобода и продължавай.
Дали ще срещаш ангел или демон,
приятел, път, погром или победа,
обичай ги със цялата си смелост,
защото и със тях ще се разделяш.
След ден, след век, след няколко живота,
за ден, за век, завинаги най-често.
Най-важното и нечовешки сложно –
към всичко да си по човешки честен.

13
Когато поетите

Когато поетите плачат

е точното време да виждаш
във думите сила и слабост,
във римите – лудост и смисъл.

Когато поетите псуват,

е време да бъдеш внимателен
и скрит във горчивите думи,
да видиш света пред разпадане.

Когато поетите мълком

си чистят цевта, острят ножа,
е време, което да помниш.
В момента те пишат история.

14
Монолог на Мария-Магдалена

Защо са им толкова камъни, Боже?

Единствен и точен ще бъде достатъчен.
И само един от тълпата ще може
да бъде палачът. За всички останали.

Какво ще спечелят от повече болка?

От повече кръв. И от повече рани.
Ще вдигат грамади, вървейки към Бога,
но камък и грях вътре в тях ще останат.

И тялото грешно сред кръв ще надвика

страхливата съвест на всеки убиец.
За милост не моля. И прошка не искам.
Човешкият съд ме превърна в светица.

15
Завещание

Ако онази със косата, сине,

ме вземе, без да ме изчака
най-мъжките ти сълзи да попия,
най-първите ти – по жена и от предател,
заклевам те във всичко да си спомняш –
душата е актрисата велика
на Бог – една вселена, пълна с обич,
играе честно и в това е смисълът ѝ.
Аз цял един живот ти завещавам,
със всичките му часове за радост,
една земя, за да вървиш изправен,
сърце, за да обичаш безпощадно,
ръце, за да се мериш с птиците,
очи, за да мълчиш пред святото.
Но видя ли те там отгоре сред циниците,
ще се завърна. И ще почнеш от началото.

16
Усмивката ми

Не пипай зад усмивката ми. Ясно е,

че раните на шута са загадка.
И правото през смях да пее истини
е скъпо. Не за всеки е цената.

Не тичай след усмивката ми. Трудно е

да бъдеш спътник на смеха свободен.
Разголените истини ни будят,
а да поемем пътя си към Господ.

Но вярвай на усмивката ми. Честна е.

Смехът е страшна, осъзната сила.
Да, шутът плаче тайно зад кулисите,
но даже и смъртта до плач разсмива.

17
Трудна сделка

Не зная колко струва свободата ми.

Те – сметките ми – вечно идват с лихва.
Просрочила съм всичките очаквания
да бъда маргинално сиво-тиха.

На кредит са ми стъпките и битките,

и думите ми – честни до припадък.
Предсрочно изискуема е с лихвите
юнашката ми смелост, без остатък.

Банкерчето-живот е леко бесен –

душа със ипотека да търгува?!
Не казвам, че ще я откупя лесно.
Но моя е и затова си струва.

18
Щрих сред нищото

Когато изтъргуваме достойнството,

приспим мечтите, изнасилим смисъла
на вярата и любовта, на словото,
излъжем в песен, стих или картина,
започваме да съдим най-простимото –
промяната и смелостта, различното,
забравили, че след смъртта на истината
остава куха сянка. Щрих сред нищото.

19
Преди да ми разкажеш самотата

Оставах тук, оттатък страховете,

че следващото утре ще е рана.
И се научих. Да умирам всяка вечер,
преди да ти разкажа самотата.
Росица Маркова

Преди да ми разкажеш самотата,

сто кани болка заедно изпихме.
И двеста дявола накарахме да чакат
последното „Наздраве“ за сълзите.

Последното „Наздраве“ за поета,

роден да го обичаш сто живота.
За тъжния художник без морето,
открил във самотата си Голгота.

Преди да се научиш да умираш,

за да разказваш светло самотата,
ще те погледна тихо във очите
и ще прозреш, че вече съм я пяла.

20
Разговор с татко

При татко замръквам, когато боли.

Мълчи и ме гали, налива ракия.
Поглежда ме тихо, не чака сълзи
и с обич прошепва: – Разказвай, Марийо!

След Юда се вдигнах. Умрях след Пилат.

С вода от измитата съвест се къпах.
И пак му поливах ръцете, и пак...
Дордето и изворът с писък пресъхна.

– Така се обича, кое ти горчи?

С такова сърце се живее на заем.
Такива ръце не рисуват звезди.
Горкият Пилат е прозрял и го знае.

Наздраве, момиче! На татко сълза...

Прости си, преди пак река да потърсиш.
Повярвай ми, щерко, със твойта вода
сам Бог е измивал Пилат. И покръстил.

21
Мечта

Загледана във цъфнало мушкато,

така внезапно, ярко осъзнах,
че истински тъгувам по мечтата
за стара къща, вино и сачак.

За скат планински със мъгливо утро,

за губер шарен, стомна и бунар,
за дървен под и ръжен от огнище,
ковани панти, плочник и дувар.

Чимшир на двора, смели минзухари,

кокичета, накацали в снега.
Трева на пролет, буболечки горди
и дъх на пръст и есен след дъжда.

За звън от брадва, чанове далечни

и пукаща камина във зори.
Кафе на джезве и една надежда –
до мене да приседнеш точно ти.

22
Задушница

Не плача на Задушница, а чакам

от оня свят да ме споходи мъдрост.
Отдавна се отказах да оплаквам
събляклата плътта човешка същност.
И вярвам, че любимите ни горе
обичат и живеят в друго време,
и можем да ги чуем как говорят,
притихнем ли, за да ги пуснем в себе си.
Те идват във съня да ни погалят,
от думите на песен се усмихват,
подкрепят чрез ръката на приятел,
присядат на трапезата ни тихо.
Задушница е нашата покана
и нашата най-истинска победа
на вярата ни, че смъртта я няма,
когато любовта ни в нея гледа.

23
Аз

Обичам както дишам – просто.

Естествено, без мисъл, без остатък.
Живея както мисля – остро.
Нетърпеливо, алчно, до припадък.
Раздавам както пея – силно.
Без ноти, партитури и награди.
Умирам както искам – скрито.
Щастлива да съм аз. Дори оттатък.

24
Може би

Може би, когато „помъдрея“,

ще намразя страшно Дядо Коледа.
Дотогава ще вървя до тебе
ще вярвам в чудеса. И в хора.

Дотогава ще съм безобразно млада,

най-нахално гавреща се с времето.
Може би до днес не ти показах
как по детски разигравам себе си.

Може би, вторачен във усмивката,

някак трудно разпозна въпроса.
Позволи ми, моля те, по детски
да съм отговорът, който нося.

25
И аз като розата

Не ми се плаши. И аз като розата

показвам бодли, за да си пазя кожата
от груби ръце, от очи непрогледнали,
от алчно сърце, от лъжи неувехнали.
Ухая до смърт на живот и на ангели.
Вулкан са смехът, любовта и съдбата ми.
Но малкият принц ме научи да плача,
а пея насън и да знам кого чакам.

26
Молитва не казах

Молитва не казах. Не помолих за прошка.

И отново предадена, занареждах си кладата.
Зрители нямаше – аз бях достатъчна.
Драснах си клечката – заслужавах я.

После възкръснах. Почти непокътната.

Гледах как някой се бори със огъня
с голи ръце, обгорен от съмнения,
горд в самотата си. Беше Предателят.

Още не знаеше – даже спасил ме,

пак би ме жертвал – аз не бях Изборът.
Имаше всичко освен свободата
да ме последва и да ме има.

27
Сюжет за куца балерина

След тебе пак се уча на доверие

с трънливо понакуцваща усмивка,
горчиво взряна между редовете
на всяка чужда ласка или милост.

Лекувам миналото – да го има.

Дори заради трите мига честност.
Останалото съм изтрила.
Доброто има правото на вечност.

Сюжетът е за куца балерина.

Одета и Одилия, но с патерица.
До езерото лебедът заспива
с надеждата да не осъмне патица.

28
В някой друг живот

Ще ти се случа в някой друг живот.

Ще ме обичаш от мига ти на зачеване.
Ще ме дочуеш насред вълчия си зов.
Ще си ме търсил. Страшно. Точно мене.

Ще ме познаеш във един-единствен миг.

Ще си ме плакал и в платно, и във поема.
Ще си ме спомниш по божестения вик
на щерка си. От двама ни родена.

Ще ти се случа в някой друг живот.

Сега играхме просто пантомима.
Мини през времето. Да бъдеш цял.
И нов. За този беше рано да ме имаш.

29
Не искам да ме помниш

Не искам да ме помниш. И не бива.

Жените като мен са труден спомен.
Болят, дори душата ти спасили,
от рана и от скръб. От зла прокоба.

Болят, дори когато след раздяла,

случайно през съня ти минат боси.
Тежат на съвестта. Сизифов камък.
Но ти не си прокълнат да го носиш.

Не искам да ме помниш. И не бива.

След вещицата ангел пали свещи
и чуваш канещ зов на самодива.
Послушай ме. Не ме сънувай вече.

30
Валс на плажа

Хайде да си поиграем.
На Болконски и Наташа.
Валс ми се танцува, знаеш.
Точно на Обзор на плажа.
Накичи ме с водорасли
вместо рокля от дантели.
Заеми сурова стойка, изпъни се офицерски
Завърти ме нежно, плавно.
Остави ги. Нека гледат.
Хайде пак. Във кръг надясно.
Аплодират. И се смеят.
Все „Война и мир“ играем.
Валс да е мирът ни летен,
че в окопите ни зимни
ми е тъжна всяка песен.
Хей, Болконски, усмихни се.
Никой тук не ни познава.
Двама луди се обичат
и танцуват валс на плажа.
Срам те е от мене, зная.
Лудичка съм. За дузина.
Ала нямаш нищо против
да играя Месалина.
Да съм силна Клеопатра.
Да ти бъда Пенелопа,
Евридика и Елена, Жулиета на балкона.
В мен живеят сто Наташи.
За война и мир родени.
Ти – Безухов и Болконски –
изиграй живота с мене.

31
Една друга приказка

Не е като във приказка. Дванадесет да бие

и моята каляска във тиква да се свие.
А принцът да ме търси
с пантофка неуморно
и после да живеем в любов и рози?!
Спорно.

Дванадесет е много. Дори и за магия.

Не станах Пепеляшка. Останах си Мария.
И с кръстницата-фея осъмнахме на вино,
а принца го оставих на някоя графиня.

Е, още кихам пепел и чужди рокли нося.

Преда си на вретено,
закусвам клисав просеник.
Обаче, да ви кажа, палат ми е сърцето,
обичат ме и боса. А принц ми е детето.

32
Страшна изповед

Говоря с мъртвите насън, любими.

А после с дни мълча. И пиша.
Не вярвам във смъртта. И точно с рими
спасявам живите. И ги обичам.

Коя ли моя пра-пра-пра-пра-баба

била е черна зла вещерка.
Не зная, ала някак е предала
очите си на своята пра-щерка.

Да гледаш на света през тях е болест –

да виждаш колко живи ходят мъртви,
да знаеш кой живее тихо в просяк
и кой гори и плаче зад смеха си.

Нали поиска да се изповядам,

да ме познаваш повече от всички?!
Сега ме целуни и ми повярвай –
дори и след смъртта ще ме обичаш.

33
Покер с дявола

Когато всички дяволи ме вземат,

ще поиграем покер до казаните.
Не вярвам, че във Рая ще приемат
залозите на клоуна със раните.

Едва ли свети Петър ще ме пусне

из райските градини да вандалствам.
Едно е да разсмееш двеста Юди,
а друго – да побъркаш ангел.

Така че, мои дяволи любими,

разбъркайте тестето и ви чакам.
Аз всичките си грехове простими
ще заменя, за да обичам дявол.

34
Реквием за гарвани

Когато сам изпееш тишината си

и в самота посееш всички думи,
се ражда твоят реквием за гарвани –
такъв, че даже глухите да чуят.

Когато сам лице си нарисуваш

и сам-самичък си напишеш приказката,
разплакваш дявола, но Бог ликува –
ти вече си готов за всяка истина.

35
Вярвам

Трън да посея – цвят ще разцъфне.

Чудо се ражда от вяра.
Смърт да сънувам – Бог ще целуне
всяка сълза след кошмара.

Гръм да прегърна – светло ще грейнат

всички дъги на небето.
Огън да срещна – дъжд ще излеят
ангели бели над него.

Песен да нямам – славей ще пее

тихо на моето рамо.
Път да объркам – Божи пътеки
пак ще ме върнат обратно.

36
Последна водка

И ако днес е най-последният ми ден

и имам право на бутилка водка,
ще я изпия точно и единствено
със теб по руски и до дъно, до без спомен.

И ще мълча по-страшно от смъртта,

която ще ме чака до последно
да чуя с теб Висоцкий: „Нет меня,
я покинул..и после... да ме взема!

37
Светлина

Светлина ще ти подаря, не часовник.

Светлина. Та да виеш на светло.
Всеки вълк-единак и самотник
носи тъмния белег на времето.

Твоят вой ще е вълчата ода

за греха и сърцето на ангела.
В светлина я изпей. Към Голгота.
А пък аз ще си вграждам сянката.

38
Следлюбовно обяснение

Трябваше да спреш да ме болиш,

за да мога да те разбера. Накрая.
Беше ми най-краткият. Най-тих.
А най-дълго всъщност те прежалвах.

Беше ми най-тъжната луна.

(Толкова. На втората си тръгна.)
А се чувствах като у дома
винаги когато ме прегърнеш.

Беше ми възкръснал минал миг,

а пристигна с бъдеще за всичко.
Стана най-красивият ми стих.
Честно, много честно те обичах.

Сто луни да минат в самота,

в сто и първата ела за мене.
Ако ще за миг, а след това
аз ще съм приятел с времето.

39
На мечтаната неродена дъщеря

Сънувала съм сутрин как те сплитам,

как плачеш със очите на баща ти,
усмивката ти как пленява мигом
и как е светла с тебе старостта ни.

Мечтала съм те като стих изящен,

като картина, пред която тръпна.
Видях те и познах във миг баща ти
далеч преди с любов да ме прегърне.

Дори след сто живота ще се върна,

ще прекося и трън, и страх, и болка,
за да го срещна пак и да възкръснеш
като подарък за любов. От Бога.

40
Зимно сърцестоене

Да замръкнем на някоя маса

в най-далечната селска кръчма,
да оставим свещта да догаря
и да чакаме новото слънце.
Да се черпим с ракия тиха,
измълчали и глътка, и време.
Просто думите не достигат
в нощта на зимното сърцестоене.

41
Самодивска песен

Самодиви ме люшкали нощем,

неродена мома ми е пяла,
нестинарки застилали ложе,
богомил ме е учил на вяра,
зла ламя над сърцето ми бдяла,
змей е вардил пътеки към мене,
черна вещица огън ми клала,
а с роса ме поливали феи.
От треви са ми роклята шили
три моми девет нощи със песен
и с воал до пети са ме скрили.
Смееш ли да го отметнеш?

42
Изхълцани истини

Две по сто водка. Не пеем.

Още от спомен сме болни.
Три по сто водка. Немеем.
Знаем. Защо да говорим?!
Пет по сто водка. Не питай!
Бях и обичах. Без тебе.
Шестата водка. Простих ли?!
След седмата ще изтрезнеем.

43
„Мръсна кента“

Мили мои не мои мъже,

аз съм черната ваша не ваша.
Зад усмивката крия въже –
да обеся на него палача.

Галя с нож всяка малка лъжа

и лекувам с отрова голямата.
Не залагам на дребно честта,
ни мечтите, стиха си и тялото.

Понагиздих се в дреха на шут,

но не бъркайте шута с палячо.
Цирк, забава и весел разгул
са в бардака отсреща. И вляво.

Моят свят и за мен не е лек.

Крупие съм в хазартната Мека.
Не играйте на покер със мен.
Ще извадите „мръсната кента“.

44
Приказка на обратно

Сюжетът тръгна някак на обратно.

Преди да сме се срещнали – разлъка.
И ролите объркахме тотално.
Аз – малък принц, ти – розата. (О, мъка.)

И не че с похлупак не те покривах.
И не че и не обгрижвах те със обич.
И не че и с любов не те поливах –
бодличките ти да опазя остри.

И сто лисици изоставих тъжни

след мен да плачат най-опитомено.
Звездите до една на теб прекръстих.
(Овца да бе ми нарисувал. Черна.)

Сега като те срещна, се усмихвам.

(То, всеки малък принц е благородник.)
Не те забравих. Но не те обичам.
И споменът ми като теб – самотник.

45
Цветно стихотворение

Ще си купя лачени обувки

с весели подметки, с връзки цветни,
рокля от дантела с малка джувка,
шапка и чадър на пръски летни.

Ще си купя сладолед с фунийка.

(Ще си лепна тъкмо пет лекета.)
Ще си нося пръстена с калинка,
ще подрънквам с гривни-тенекета.

После ще вървя и ще обичам

всичко, дето срещна и докосна -
кучето с плешивия му чичо,
новата любов, току проходила,

лелята с навъсената болка,

скритата учтива задължителност,
старецът с бастун, висящ пред блока,
и жената с претенциозната изисканост.

Ще въртят глава след мен. Нормално.

Ще зарадвам някого. Най-истински.
И ще е щастливо. До баналност.
Докато ме приберат онези със престилките.

46
Измежду три отворени врати

Измежду три отворени врати

избирах си четвъртата – заключената.
И не за друго, имам си очи,
орисани да виждат и през тухлата.

Със този поглед вгледах се и в теб –

с над триста катинара запечатан.
И зная, ще се видиш някой ден.
Очите си ти подарих – да знаеш.

47
Сън с лалета

На пролет ще мирише.
Лалета ще рисуваш.
(Да, знам, че не обичаш,
обаче го сънувам).
Лицето ти е ясно,
душата ми е смела,
усмихвам се опасно
и ти потъваш в нея.
Краката ми са голи,
довършвам си куплета,
а ти ме драскаш в профил
със въглен всред лалета.
Не си говорим даже.
Мигът е прост до святост.
Преди да ни накаже,
и Бог ще плаче. С право.

48
Рисувай със затворени очи

Рисувай със затворени очи.

По слух рисуван. В безсъзнание.
Рисувай сам, трънливо-мълчалив.
Художникът най-често е разпятие.

Очите ти ще вържа с евтин шал.

Ще те оставя пред статива тихо.
Ще те дарувам с толкова печал,
че да изстрадаш на платното всяка линия.

Едничко само нарисувай сляп.

И нека да са в него мойте думи.
Когато го подпишеш, ще е цял
сюжетът за пътеките на лудите.

49
Широко отворени очи

С един лъжец не свършва пролетта.

Макар че за сезона е достатъчен.
След калните му стъпки ще цъфтят
най-цветните лалета на забравата.

Лъжецът е най-страшен в есента,

когато милваш всяко късче слънце,
когато се прибираш у дома,
нарамил минало и зимно утре.

Навярно затова не ти простих.

Сезонно някак. Не поради тебе.
С един лъжец не свършва моя стих,
но можеше да е красиво есенен.

50
Среща със стара любов

Кой си ти, дето тихо седиш

и разплиташ кълбото от минало?
Погали ми косите и виж
колко път и тъга съм изминала.

Нарисува ме – голата страст,

но очите ми вписа в иконата.
И защо ме рисуваш пак?!
Ни светица съм, нито Мадоната.

Всеки спомен за тебе прибрах

а не плаче в съня ми. Обичах те.
Замълчи! Май и мен ме е страх,
че ще правим любов пред картините.

51
Предпоследно „Обичам те

Моето лято дъждовно,

почти предпоследно,
предесенно
вярва в лудата пролет.
И си хихика весело
напук на всичките зими,
пристигащи по сценарий –
толкова безпощадно истински.
Обичам те. (Но не вярвай.)

52
Преди зимата

А есента е просто тиха мъдрост,

орисана да ме спаси от летните
изгарящо разхвърляни илюзии
за вечна топлина и нежност.

Студените ѝ утрини са намек

а неизбежен сняг в деня, в косите ми.
И е красива, Боже, но е страшна
последната ми лудост преди зимата.

53
Тихи въпроси

Рисуваш ли, когато плачеш.

И кой е твоят цвят за тишината.
Преливаш ли тъга и скръб до бяло.
Дали в червено пък не е сълзата.

Смъртта не е ли в жълтия ти изгрев.

Не си ли просяк ти, а принц – моделът.
И как виси разкъсаният прилеп
в картините на твоята победа.

Кога очите почват да говорят

в портрета на добър приятел.
Коя любов остави вън да проси,
за да рисуваш честно самотата.

54
Нона

Направи си от болките стол,

от лъжите – килим,
от заблудите – маса,
от сълзите – пелин,
от усмивките – чаша.
Поседни след това –
самотата лекува.
Той и Бог в тишина
е започнал от думите.

55
Жива до последно

Понеже Маркес всичко е написал

и някак не е редно след големия
да раждам думи за любов и смисъл,
за самота, поезия и време,
ще кажа на часовника отсреща:
– Ти брой минутите. Така е по сценарий.
Аз даже и не те поглеждам,
когато тръгвам след пияния,
до болка и до песен истински
живот, измислен съвършено.
Обичах и обичам, Господи.
И бързах да съм жива. До последно.

56
Отначало

И знам, че ако някой ден осъмна

попарена от черни думи,
увехнала подир невежа обич,
оглозгана до кръв от хули,
ще се разлисти оня кръст,
на който разпъваха човешкото ми тяло,
и ще възкръсне във кармин животът,
за да изпея Бога отначало.

57
 Мария Лалева

ЛИЧЕН АРХИВ

Българска
Трето издание

Редактор: Маргарита Петкова

Предпечат: Десислава Борисова

Формат 60/90/16
Книгомания ЕООД

ул. „Д-р Стефан Сарафов“ 24, бл. 3, офис 1,София 1408

e-mail: online@knigomania.bg
www.knigomania.bg
Печат Дедракс АД

http://4eti.me

ISBN 978-619-195-191-8