Трако-римски династичен център в района

на Чирпанските възвишения

Редактор: Милена Тонкова

София, Март 2011
 6. Иля Прокопов, Евгени Паунов, Светослава Филипова. Монети и
монетни находки от проучването на Каракочовата могила и на
Читашката могила1 в с. Братя Даскалови, Старозагорска област

І. ВЪВЕДЕНИЕ
Много рядко при редовни археологически проучвания се откриват монет-
ни находки подобни на тези от „Каракочовата могила” в землището на село
Братя Даскалови, Чирпанско. Казваме това с пълното съзнание, че това ще
предизвика основателен интерес и сме убедени, че този интерес няма да
е напразен. Обикновено в надгробни могили се откриват единични монети
под формата на т. нар. „Харонов обол”2. В повечето случаи това са силно
износени или вече излезли от обръщение стари монети. Много рядко обаче
се срещат високостойностни монети, използвани за такава функция. Това
важи с особена сила за едрите сребърни монети - тетрадрахми3. Понякога
като по-многобройни находки в погребения се намират също и купчини (гру-
пи) от ниско-стойностни медни/бронзови монети4.
Именно поради тези причини монетните находки от 2010 г. в „Каракочо-
вата могила” са едно изключително приятно и полезно явление в българ-
ската нумизматика. Откриването на 13 сребърни монети в една средна по
размери могила, сред които имаме две малки монетни съкровища: едното
от 8 тетрадрахми, второто от 3 драхми и един денар, е рядко срещан слу-
чай. От гледна точка на състава си те дават още по-интересна картина като
комплекс и датировка.
Още в началото следва да отбележим, че сребърните монети се разделят
на три групи:
1. Римски републикански денар (силно обгорял) от
гроб № 10 в идеалния център;
2. Малко съкровище от 8 тетрадрахми, депонирано
над погребението с кремация;
3. Група от 3 драхми и 1 римски републикански де-
нар от южната част на насипа.
1
Дължим сърдечна благодарност на колегите доц. д-р Милена Тонкова и д-р Здравко Димитров за предос-
тавената ни възможност да обработим и обнародваме този извънредно интересен нумизматичен материал,
резултат от техните археологически проучвания през 2010 г. Благодарим също и на доц. д-р Методи Манов
(НАИМ) за консултацията за келтските типове драхми-имитации.
2
За тракийските земи вж.: В. Герасимова, Познавали ли са траките хороновия обол? - Нумизматика ІV, 1972,
№ 2, 13–17; oбзор върху целия гръко-римски свят у: S. T. Stevens, Charon’s Obol and Other Coins in Ancient
Funerary Practice. – Phoenix 45, no.3, Toronto 1991, 215–229.
3
Сребърна тетрадрахма от тасоски тип с издраскан графит ‘ΧАΡΩΝ’ e открита в Плевенско, вж: И. Проко-
пов – Т. Ковачева, Монетни съкровища и монети от II-I в.пр.хр. в нумизматичната колекция на Плевенския
музей (CCCB, vol. IX), София 2006, 103; Тасоска тетрадрахма е намерена край ограбен каменен саркофаг в
тракийска могила край град Шипка, Старозагорско. Непубликувани разкопки на Б. Лилова през 1992 г., ИМ
„Искра”–Казанлък.
4
Обикновено през късната императорска епоха ІІІ–ІV век, например в некропола при с. Борино, Смолянско –
вж.: К. Кисьов, Тракийски некрополи от ІV-V в. край Борино, Смолянска област. – Археология 1-2, 1999, 45–54.

44
 Трако-римски династичен център в района на Чирпанските възвишения

Освен сребърните монети, в могилата са открити и 6 римски бронзови

монети, открити в насипите от южната половина на могилата.
За правилната интерпретация на монетния материал от археологически
проучвания голямо значение имат поредицата изследвания на нумизматич-
ните колекции на музеите в България, останали дълги години „скрити” за
погледа на изследователите5. Натрупваните в продължение на десетилетия
монети от археологически разкопки се съхраняват именно в музейните ко-
лекции. През последните години се реализираха няколко големи проекта по
изучаване, класифициране и публикуване на монетни съкровища и монети
от периода на късния елинизъм и римските републикански монети в Тра-
кия6. Определно внимание бе отделено и на имитативните монетосечения,
които повтарят най-популярните и масови типове, циркулирали на Балкани-
те през ІІ – І век пр. Хр.7
По-долу в каталога представяме монетите по групи и последователност,
съобразени с местонамирането.

ІІ. КАТАЛОГ
1. Римски републикански денар-серат на C. Naevius Balbus, Рим, 79 г. пр. Хр.8
Л.: Глава на Венера с диадема надясно. О.: Виктория в колесница с три коня препуска надясно
(надписът C NAE BALB е почти заличен); ПИН 60; 16.5/18.5 мм; 3,470 г; 6 h, назъбен (serratus),
силно обгорял от гроб № 10. Crawford, № 382/1b.
Монетно съкровище от осем тетрадрахми депонирано над гроб № 10
2. Тетрадрахма на Маронея от типа „Дионис Сотер”, 189/8–149/45 г. пр. Хр.
Л.: Глава на Дионис с венец от бръшлянови листа, над челото два бръшлянови цвята, надясно;
О.: ΔΙΟΝΥΣΟΥ/ΣΩΤΗΡΟΣ/ΜАΡ[ΟΝΙ]ΤΩΝ, Дионис гол, прав наляво, държи грозд в дясната
5
Срв. основно серията CCCHBulg. том I: – Coin Collection and Coin Hoards from Bulgaria Vol. I, Part I. Numismatic
Collection of the Historical Museum Lovech (anc. Melta). Coins and Coin Hoards, 6th – 1st c. BC (by R. Gushterakliev
and I. Prokopov); Part II. Numismatic Collection of the Historical Museum Razgrad (anc. Abritus), Coin Hoards and
Coins from the II – I c. BC (by G. Dzanev and I. Prokopov), Sofia, 2007; CCCHBulg. том II: The Numismatic Collection
of the Regional Historical Museum at Kyustendil (ancient Ulpia Pautalia). Part I: Greek, Thracian, Macedonian,
Roman Republican and Roman Provincial Coins, (by S. Filipova, I. Prokopov and E. Paunov), Sofia, 2009; CCCHBulg.
том IІІ: The Numismatic Collection of the Regional Historical Museum at Smolyan (central Rhodopes): Greek,
Thracian, Macedonian, Roman Republican, Roman Imperial, Roman Provincial and Byzantine Coins from the 5-th
century BC to the 6-th century AD (by S. Filipova, E. Paunov, N. Boyadjiev, A. Tenchova and I. Prokopov), , Sofia,
2011; също и: И. Прокопов - T. Ковачева, Монетни съкровища и монети от ІІ–І в. пр. Хр. в нумизматична-
та колекция на Плевенския музей / Coin Hoards and coins from the 2nd and 1st centuries BC in the Numismatic
collection of Pleven Museum. (CCCB Vol. IX), София, 2006; E. Paunov – S. Filipova – I. Prokopov, Re-Discovering
Coins: Publication of the Numismatic Collections in Bulgarian Museums - A New Project. - Proceedings of the 14th
International Numismatic Congress, Glasgow, August 2009. Edinburgh 2011 (forthcoming).
6
E. I. Paunov – I. S. Prokopov, An Inventory of the Roman Republican Coin Hoards and Coins in Bulgaria. /=Glaux
15/, Milano 2002 [=IRRCHBulg]; E. Paunov – I. Prokopov, Actium and the ‘Legionary’ Coinage of Mark Antony:
Historical, Economic and Monetary consequences in Thrace (the coin evidence). – in: K. Liampi, A. Iakovidou
(eds.), Proceedings of the First International Conference ‘Numismatic History and Economy in Epirus during
antiquity’, Ioaninna, 3–7 October 2007 /=KEPMATA 3, Lydia lithos/, Athens 2011 /forthcoming/; И. Прокопов,
Атинските тетрадрахми от „Нов стил” в монетната циркулация в Тракия, ІІ–І в. пр. Хр. – В: Сборник в чест 70
г. на проф. Иван Карайотов, (=Историкии, 3), Шумен 2011, /под печат/.
7
I. Prokopov, The Imitations of Late Thasian Tetradrachms: Chronology, Classification and Dating (A credible but
not optimistic project for new die study). – Proceedings of the 14th International Numismatic Congress, Glasgow,
August 2009. Edinburgh, 2011 (forthcoming); P. Davis - E. Paunov, Imitations of the Roman Republican Denarii from
Thrace, 2011 (forthcoming).
8
M. H. Crawford, Roman Republican Coinage, vols. I-II, Cambridge, 1974.
45
 ръка и две лозови пръчки (нартек) в лявата, хламида преметната през лакътя. Встрани в
празните полета – по един монограм. ПИН № 20/1; 33/31.5 мм; 16,181 гр; 11 h, затритa.
Schönert–Geiss 1987, 1066 (V 29) (R 84)
3-4. Тетрадрахми с името на Езилас9, римски квестор на Македония, ~95-70 г. пр. Хр.
Л.: ΜАΚΕΔΟΝΩΝ/Θ, Глава на Александър Велики с рог (на Амон) над челото, надясно; О.:
AESILLAS / Q, Кривак изправен отвесно, вляво каса за монети, вдясно – квесторски стол,
наоколо венец от маслинови клонки; ПИН № 18; 31.5/28.5 мм; 16,395 гр; 12 h. Bauslaugh 2000, O.
71- R. 273; ПИН № 20/5; 31/29 мм; 15,887 гр; 11 h. Bauslaugh 2000, О. 45 - R. –
Имитации на тасоски тетрадрахми, отсечени след 72 г. пр. Хр., нециркулирали
5-9. Л.: Стилизирана и силно варваризирана глава на Дионис с венец от бръшлянови листа
обърнат надясно; О.: Имитация на надпис от чертички и точки, груба и силно варваризирана
фигура на Дионис прав надясно, държи кривак. ПИН № 19; 32/33 мм; 15,476 гр.; ПИН № 20/2;
31/31.5 мм; 15,662 гр; 2 h; ПИН № 20/3; 32/32 мм; 15,242 гр; 1h (препечатена); ПИН № 20/4;
32.5/32.5 мм; 16,400 гр; 11 h; ПИН № 20/6; 35/32.5 мм; 16,999 гр; 1 h (препечатена върху по-
ранна елинистическа тетрадрахма) CCCBM І, 232-235; Göbl OTA, Klass V, taf. 48-49; Prokopov
2006, 56, Group III10; Prokopov 2011 (forthcoming)11 .
Група от четири сребърни монети - в южната част на могилния насип
10. Драхма на Александър ІІІ или наследниците му, края на ІV – нач. ІІІ век пр. Хр.
Л.: Глава на Херакъл с шлем от лъвски скалп обърнат надясно. О.: Зевс седнал на трон наляво,
държи орел в дясната си ръка и жезъл в лявата. ПИН № 6; 13/10 мм; 3,717 гр; 4 h , нечетлива,
максимално износена от употреба.
„Келтски” имитации12 на драхми от Александров тип /известни също като „трако-гет-
ски”/, края на ІІ–І век пр. Хр.
11-12. Л.: Силно стилизирана глава на Херакъл с шлем от лъвски скалп обърнат на дясно, огра-
ден със зрънчест кръг.;О.: Варваризирана фигура на Зевс седнал на трон наляво държи орел в
дясната си ръка и жезъл в лявата. Пред краката му в лявото поле - съд (амфора). ПИН № 5;
18.5/18 мм; 3,170 гр; 12 h; ПИН № 4; 19/18 мм; 2,135 гр; 12 h. Pink 1974, no. 577; CCCBM І, 215-
216; Göbl OTA, 577/1-3; Kostial 89613 ; Lukanc 51-58; Dembski 1998, nos. 1463-146414.
Римски републикански денар-серат – на магистратите L. Licinius, Cn. Domitius, заедно с L.
Porcius Licinius, отсечен в Нарбонска Галия, 118 г. пр. Хр.
13. Л.: Глава на богиня Рома с крилат шлем надясно, около нея /обратно на часовниковата
стрелка/ легенда: L PORCI / LICI, отзад знак: X*. О.: Галски войн с щит и копие в галопираща
надясно бига, в отреза: L LIC CN DOM. ПИН № 7; 18/17,5 мм; 3,762 гр; 7 h, назъбен (serratus),
силно затрит, удари, драскотини. Crawford, № 284/5.
9
R. A. Bauslaugh, Silver Coinage with the Types of Aesillas the Quaestor, (ANS Numismatic Studies 22), New York, 2000.
10
I. Prokopov, Die Silberprägung der Insel Thasos und die Tetradrachmen des „Thasischen Typs“ vom 2.-1. Jh. v.
Chr. (Griechisches Münzwerk), Berlin, 2006 / = Prokopov 2006/.
11
I. Prokopov, The Imitations of Late Thasian Tetradrachms: Chronology, Classification and Dating (A credible but
not optimistic project for new die study). – Proceedings of the 14th International Numismatic Congress, Glasgow,
August 2009. Edinburgh, 2011 (forthcoming).
12
D. F. Allen, Celtic Coins in the British Museum vol. I: Silver Coins of the East Celts and Balkan Peoples. (eds. J.
Kent and M. Mays), London, 1987 [=CCCBM].
13
M. Kostial, Kelten im Osten. Gold und Silber der Kelten in Mittel- und Osteuropa. Sammlung Lanz. München 1997.
14
G. Dembski, Münzen der Kelten. Kunsthistorisches Museum Wien. Wien 1998.

46
 Трако-римски династичен център в района на Чирпанските възвишения

Късноримски монети от насипа:

14. Лициний І (308-324 г.). Заличена монетна марка на ателието (вер. Тесалоника 313-316 г.);
Л.: IMP LIC LICI…. Глава с лавров венец над. О.: IOVI ...SERVATORI AVGG Юпитер прав нал., държи
скиптър, долу в л. – орел с венец в човката си; ПИН 3; Æ; 17/18 мм; 2,611 г; 12 h. RIC VII, p.
498, 2
15. Елена (†328), майка на Константин І (306-337 г.); Заличена монетна марка на ателието
(324-328 г.); Л.: FL HELENA AVGVSTA Бюст с диадема над. О.: ... Секуритас права нал, държи
клонка в дясната си ръка.ПИН 13; Æ; 19/17 мм; 2,831 гр; 12 h.
16. Констанций ІІ (324-361 г.). Заличена монетна марка на ателието (351-361 г.)
Л.: …….../TIVS PF AVG Бюст с диадема над. О.: ... Виртус пробожда с копие паднал от кон
неприятел. ПИН № 21; Æ3; 19/18 мм; 1,911 гр; 12 h.
17. Констанций Гал Цезар (351-354 г.). Заличена монетна марка на ателието (351-354 г.). Л.:
DN CONSTANTIVS NOB CAES Бюст над. О.: FEL TEMP REPARATIO Виртус пробожда с копие паднал
от кон неприятел; ПИН 2; Æ3;19/18 мм; 2,100 гр; 11 h.
18. Валентиниан І (364-375 г.). Заличена монетна марка на ателието (364-375 г.). Л.: ... Бюст
с диадема над. О.: ... Императорът в ход над., държи лабарум, влачи пленник за косите. ПИН
12; Æ3; 15/14 мм; 1,948 гр.
19. Валенс (364-378 г.). Заличена монетна марка на ателието (364-378 г.). Л.: DN VALEN/S PF
AVG Бюст с диадема над. О.: GLORIA RO/MANORVM Императорът в ход над., държи лабарум,
влачи пленник за косите. Инв. № 8; Æ3; 19/18 мм; 1,682 гр; 12 h.
Монета от „Читашка могила”
20. Криспина (†183), съпруга на Комод (177-192 г.). Филипопол.
Л.: ΚΡΙCΠЄΙΝΑ / CЄΒΑCTΗ Бюст над. О.: ΦΙΛΙΠΠΟ...ΙTΩΝ Атина с шлем права нал.,
държи дълго копие, до него щит (печатът е ударен два пъти). ПИН. № 16; 20/20 мм; 4,598 гр;
6 h. Мушмов, Филипопол 262
ІІІ. НАБЛЮДЕНИЯ И АНАЛИЗ
От всички открити монети в двете могили особено ценна информация
носят двете съкровища.
Първото, съставено от 8 тетрадрахми, има преки паралели в региона на
Южна и Югоизточна България. Наличието на комбинация от тетрадрахми на
Маронея, тетрадрахми с името на римския квестор Езилас и тасоски ими-
тации са регистрирани в съкровищата от с. Левка, Хасковско15, с. Стройно,
Ямболско16 и Хасково (II)17.
Само комбинацията от тетрадрахми на Маронея и тасоски имитации в
същия регион се отбелязва в съкровищата от с. Момково, Хасковско18, с.
Бенковски (I)19и (II)20, Старозагорско, с. Болярино, Пловдивско21, с. Братя
15
Й. Юрукова, Монетните находки, открити в България през 1973 и 1974 г. - Археология 20, № 2, 1978, 72-77; , И.
Прокопов – И. Петров, Монети и монетни съкровища от II - I в. пр. Хр. в колекцията на Исторически музей Хасково.
- Бюлетин на научната група на Исторически музей Кюстендил 1, 1999, 3–20.
16
Т. Герасимов, Съкровища от монети, намерени в България през 1960 и 1961 г. - ИАИ 26, 1963, 257-270.
17
CH I, 92; Prokopov 2006, no. 120.
18
И. Прокопов – И. Петров. Още един щрих към монетната циркулация в Югоизточна Тракия - Съкровището от с.
Момково, Хасковско. – Известия на ИМ Кюстендил, IX, 2003, 197–206; Prokopov 2006, no. 187.
19
IGCH 917; Prokopov 2006, no. 16.
20
Т. Герасимов, Колективни находки на монети през 1933 и 1934 год. - ИБАИ 8, 1934, 467-473; IGCH 916.
21
F. de Callataÿ, I. Prokopov, The Boljarino Hoard (IGCH 975-near Plovdiv). – RBN 141, 1995, 5-12, pl. I.; IGCH 975.

47
Кунчеви, Старозагорско22, от района на Хасково (III)23, Несебър24, Нова Заго-
ра (I)25, Нова Загора (II)26, с. Пъдарево, Сливенско27 и Карнобат28.
По-рядко срещана е комбинацията само от тасоски имитации и тетрадра-
хми с името на Езилас, римският квестор на провинция Македония. Такива
находки в Южна и Югоизточна България са засвидетелствани засега само от
Нова Загора (III)29 и Хасково (IV)30.
Наблюденията върху подобни находки до този момент показват, че те
са свързани с влиянието от похода на Марк Лукул през 72-71 г. пр. Хр., в
Южна Тракия. Едно от събитията, които бележат края на късноелинистиче-
ските монетосечения, е прекратяването на производството на тетрадрахми
в монетарниците под контрола на о-в Тасос. Натрупването на съкровището
от тетрадрахми в „Каракочовата могила” определено може да се постави в
периода след 72/1 г.пр.Хр. Съвсем точна датировка за времето на укриване
не може да се направи поради липса на римски републикански денари, за
разлика например от близката находка от Нова махала, Старозагорско31.
Фактът, че монетите са депонирани над погребението подсказва, че това
може да е станало след тази дата.
Съвсем различно е положението при втората група сребърни монети.
Тях условно наричаме колективна находка. Те са монетен куп от могилен
насип и макар да са намерени близо една до друга, поради състава си труд-
но могат да бъдат коментирани категорично като съкровище (макар това
да е вероятно). Основната причина е в това, че до днес няма нито един
известен пряк или косвен паралел за подобно съкровище в цяла Тракия.
Драхмата от александров тип е често срещана както в единични, така и в
състава на колективни находки. В конкретния случай монетата е пределно
износена от участие в монетната циркулация и трудно може да се определи.
Но в този си вид тя е била дълго в употреба и дори да се идентифицира, не
би могла да бъде репер за датиране. Двете т. н. „трако-гетски” драхми (на-
ричани още „гето-дакийски” в румънската литература32) са всъщност чисто
22
I. Prokopov - M. Minkova, Die Münzen des 2.-1. Jhs.v. Chr. in der Sammlung des Historischen Museums von Stara
Zagora, - in: Stephanos Nomismatikos, Edith Schönert–Geiss zum 65. Geburtstag, Berlin 1998, 567-568; Prokopov
2006, no. 32.
23
Prokopov 2006, no. 121.
24
I. Karayotov, A treasure of Thracian and late hellenic ΤΕΤΡАΔΡАΧΜАΙ from Nessebar, - Thracia Pontica II
(Deuxieme Symposium International, Sozopol, 4-7 octobre 1982), Jambol 1985, 151–155; Prokopov 2006, No. 194.
25
IGCH 963; Prokopov 2006, no. 200.
26
Т. Герасимов, Колективни находки на монети през последните години. - ИБАИ 15, 1946, 235-244; IGCH 963;
Prokopov 2006, no. 201.
И. Прокопов, Монетно съкровище от с. Падарево - II, Новозагорско. - Известия на ИМ Кюстендил VIII,
27

Кюстендил 2003, 111-115; Prokopov 2006, no. 217.

28
IGCH 966.
29
Т. Герасимов, Колективни находки на монети през последните години, - ИАИ 15, 1946, 235-244; Й. Юрукова,
Монетните находки, открити в България през 1973 и 1974 г., Археология 20, № 2, 1978, 72-77; Prokopov 2006,
no. 202.
30
CH VI 44; И. Прокопов – Д. Владимирова-Аладжова. Монетна колекция на Исторически музей - Шумен: Мо-
нети и монетни съкровища от II–I в. пр. Хр. - Нумизматика и сфрагистика 2, 1998, 13–66.
31
IGCH 977; Prokopov – Minkova 1999, 568-569, nos. 13-24; Paunov – Prokopov 2002, IRRCHBulg, no. 121 - поне
три денара до времето на Цезар, 49 г. (Crawford 1974, № 443/1).
32
C. Preda, Monedele geto-dacilor. Bucuresti 1973.

48
 Трако-римски династичен център в района на Чирпанските възвишения

келтски. Те имат ареал на разпространение далеч на север-северозапад

по течението на река Дунав (Pink 1974, 87, no. 577; CCCBM І, 72; Dembski
1998, nos. 1463-1464 - цитират екземпляри с местонамиране от Klausenburg
= Клуж, от Панчево-Белград и един от България, неизвестно [Dessewfy 1912,
no. 829]). Като конкретен нумизматичен материал33 те изобщо не се срещат
южно от Балкана и особено в Югоизточна Тракия. Общото им датиране е в
периода края на ІІ – І в. пр. Хр., което не помага много за датирането на мал-
ката находка. Единствената монета, която може да даде солидна опора на
датирането на находката, е римският републикански денар (вж. подробно
по-долу, част ІV).

Монетна находка № 2: Три сребърни монети – драхми и един римски

републикански денар, № 10, 11, 12 и 13 в каталога

Тази малка находка би следвало да е по-ранна от първата и натрупва-

нето й да е свързано с набезите, които траки и келти поотделно и съвмест-
но осъществяват почти ежегодно срещу римските провинции Македония и
Ахая.

ІV. ДАТИРОВКА НА МОНЕТНИЯ КОМПЛЕКС

В централното погребение на Каракочовата могила (№ 10) е поставен
като „харонов обол” един римски републикански денар. Той е силно обго-
рял при кремацията, но добре разчетен и се отдава на магистрата C. Naevius
Balbus. Емисията е сечена в Рим през 79 г. пр. Хр. (тип Crawford 1974, №

33
При липса на конкретни публикации върху този тип „келтски” драхми от дн. България, тук единствено
можем да изредим ареала на забелязано разпространение в Северна България на друг тип монети, сечени от
келтите. Това са драхми и тетрадрахми от типа „Филип III”: Единственото засега /вероятно/ съкровище от
подобни драхми келтски имитации произхожда от с. Ломец, Троянско. Съдържало е ок. 100 драхми, пръсна-
то (Мушмов 1926, с. 324 = Noe, no. 622; Pink 1974, 87); за Ловешко и Разградско вж: CCCHBulg.I, Part I, 46-101;
Part II, 95-146. Непубликувани находки се съхраняват във фонда на РИМ Русе. Една находка от Централна
Северна България предстои да бъде публикувана в CCCHBulg.IV от района между Ловеч и Враца.

49
382/1b). Лошата запазеност на монетата след горенето не позволява да се
види степента на нейното износване в процеса на циркулация, но монетата
едва ли е поставена в гроба много дълго след отсичането й.
Монетна находка № 1, съставена
от 8 тетрадрахми, е открита непо-
средствено депонирана над гроба и
е особено важна за датировката и
анализа на материалите в могилата.
В общи линии, тя потвърждава дати-
ровката на погребението (съответ-
но и първоначалното натрупване на
могилата), засечена чрез републи-
Римски републикански денар, № 1 в каталога
канския денар (вж. по-горе). Според
вида и характера на включените емисии, натрупването на това монетно
съкровище трябва да се постави в периода около 72/1–50/45 г. пр. Хр.,
а заравянето в период от няколко десетилетия по-късно. Всички подобни
регистрирани находки се отличават с една особеност. Независимо, че те
са синхронни по време с подобни, съдържащи републикански денари, те
са натрупвани в среда, където римските монети не са били в употреба.
Зоната на подобни находки е изцяло в Югоизточна Тракия. Може да се до-
пусне възможността, че населението там е следвало една инерция от вре-
мето на дългогодишните набези към римските провинции на Балканите.
Географското местоположение, участието в почти ежегодните нападения
срещу римляните и принадлежността към антиримската коалиция на Мит-
ридат VI дават устойчиво поведение на местните общности чак до времето
на похода на Лукул през 72-71 г. пр. Хр. Именно в тази област на Югоизточ-
на Тракия са концентрирани и находките на тасоски имитации. Откривани
са и ядра за тях, което подсказва сериозна възможност да са произвежда-
ни именно там. Според нас в тази зона на Тракия са се заселвали келти,
създавали са свои енклави и постепенно са се смесили с местното насе-
ление. В периода на „адаптация” към местните условия и достигане на
приемливи и дори приятелски отношения с местните жители, келтите са
започнали производство на имитациите на тасоските тетрадрахми за свои-
те собствени нужди веднага след спиране на работа на монетарниците под
тасоско управление. Логично е този период да не е бил продължителен,
защото болшинството от откритите в съкровищата имитации не са изно-
сени, т.е., те не са имали време да циркулират. В този отрязък от време
имитациите се смесват с основните монетни типове обслужвали района.
Всички те са от номинал 4 драхми, включително римските тетрадрахми с
името на Езилас. Спецификата на монетната циркулация във фиксирания
район е особена чак до окончателното премахване на „разделението на
два лагера” на тракийските предели през периода на решителните битки,
с които Октавиан Август премахва опонентите си. Едва след битките при
Филипи и Акциум се унифицира монетната маса в Тракия. Втората, по-

50
 Трако-римски династичен център в района на Чирпанските възвишения

Част от монетна находка № 1: Сребърни монети

– тетрадрахми, една на Маронея и две с името на
римския квестор Езилас, № 2, 3 и 4 в каталога

малка по обем вероятна находка, съдържа 4 монети (вж. коментарите в

част ІІІ, по-горе). Те са били равностойни като номинал, макар три от тях
да са драхми, а една – денар. В тази монетна находка единствено денарът
е датиран точно – 118 г. пр. Хр. (тип Crawford 1974, № 284/5). Тази монета
обаче е силно затрита, с множество удари и драскотини по нея, което по-
казва продължителен циркулационен живот. Най-„свежи”, т.е. най-късни
по дата в находка № 2 са двете келтски драхми (тип CCCBM I, 215-217;
Dembski 1998, nos. 1463-1464), които са слабо затрити. Те могат да се дати-
рат като отсичане в същия хронологичен отрязък – около 100/80–60/50 г. и
най-вероятно принадлежат на действията на скордиските на Балканите и в
средно-дунавския ареал34. Като укриване (или закопаване в могилата)
и тази находка може да се датира в периода около средата на I в. пр.
Хр.
Съдейки по вида на монетите от „Каракочовата могила”, може да се
предположи, че в случая става дума за присъствие на келтски енклави в
този централен за Южна Тракия регион през първата половина на І в. пр.
Хр. Това предположение се допълва и от наличието на грубо имитираните
тасоски тетрадрахми. Твърденията и предположенията, че те са тракий-
ски са несериозни. Траките са установено население на Балканите и те
са естествено съществуващ компонент в елинистическия свят. Те живеят
и съществуват по правилата на този свят. Търговците и производителите
от Тракия отдавна са се интегрирали в елинистическите пазари. Те по-
знават и ползват официалния език на общността и спазват установените
стандарти и норми. Ако произвеждат нещо, то не би се различавало особе-
но от продуктите на останалите късноелинистически държави. Смятаме,
34
П. Попович, Новац Скордиска. Новац и новчани промет на Централном Балкану од ІV до І века пре н.е.
/Le monnayage des Scodisces (Monographies 19), Белград-Нови сад 1987; D. Ujes, Coins of the Macedonian
Kingdom in the Interior of Balkans: Their Inflow and Use in the Territory of the Scordisci. - Histoire & mesure 17,
2002, no. 3-4 (=Monnaie et espace), 7–41.

51
без особено съмнение, че производител и основен потребител на този тип
имитации са пристигналите по-късно и установили се по тия места анал-
фабетни популации. Сред тях основно място заемат източните келти35.

Част от монетна находка № 1: Сребърни монети

– пет имитации на тасоски тетрадрахми, № 5,
6, 7, 8 и 9 в каталога

Значително по-лека задача представлява коментара на шестте монети

от късната римска епоха. Те са намерени като единични находки в насипа
на могилата и обхващат периода от 312–378 г. Монетите са в лошо състоя-
ние, силно изтрити, горели, със заличени монетни марки на ателиетата,
в които са отсечени, което не позволява по-прецизното им датиране. Мо-
нетата на имп. Лициний І (308-324 г.) е с характерния за периода 311-316
г. тип на Юпитер, въведен през 311 г. в монетарницата на Хераклея36 и в
различни варианти разпространен в източните монетни ателиета на импе-
рията. Монетата е отчупена в единия край, което не позволява да се види
какво държи Юпитер в дясната си ръка – кълбо, светкавица или Виктория.
Комбинацията между запазените фрагменти от надписи върху лицето и
гърба на монетата IMP LIC LICI…/IOVI ...SERVATORI AVGG предполага отсича-
нето й в монетарницата на Тесалоника в периода 313-316 г.37
Следващата монета е с името на майката на Константин І Велики (306-337 г.) –
Елена. В периода 324-328 г. за нея се секат бронзови монети с надпис върху
35
I. Prokopov, The Imitations of Late Thasian Tetradrachms. Edinburgh, 2011
36
C.H. V. Sutherland, The Roman Imperial Coinage, Vol VI, London, 1967, p. 540.
37
P. M. Bruun, The Roman Imperial Coinage, Vol VII, London, 1966, p. 498, No 2.

52
 Трако-римски династичен център в района на Чирпанските възвишения

реверса си SECVRITAS REIPVBLICAE и персонифицираното изображение „Си-

гурност на републиката”.
С монетната реформа на императорите Констанций ІІ (324-361 г.) и Кон-
станс (333-350 г.) през 348 г. в монетосеченето на имперските монетарници
се въвеждат вариантите на типа FEL TEMP REPARATIO в чест на победата
на Констанций ІІ над персите38. Върху монетите на Констанций ІІ, сечена в
периода 351-361 г. и Констанций Гал (351-354 г.), сечена през 351-354 г. е
представен Виртус, пробождащ с копие паднал конник.
Най-късните монети от „Каракочова могила” са по една на императори-
те Валентиниан І (364-375 г.) и Валенс (364-378 г.). Те са с един и същи тип
върху реверсите си – GLORIA ROMANORVM с изображение на императора с
лабарум и пленник.
Присъствието на монети от ІV век в насипа на могилата недвусмислено
предполага просъществуването на селищната структура, с която е свързан
могилният некропол, поне до втората половина на ІV век, като terminus post
quem са именно монетите на Валентиниан І и Валенс.
Единствената монета от „Читашка могила” е провинциален бронз на мо-
нетарницата във Филипопол. Тя е отсечена с името на Криспина, съпругата
на император Комод (177-192 г.). Монетосеченето на Криспина започва през
177 г., когато след брака си с императорския син получава титлата Авгус-
та39. След смъртта на имп. Марк Аврелий през 180 г. вътрешно семейните
противоречия излизат на яве и през 183 г. Криспина е обвинена в заговор
и изневяра, заточена на остров Капри и убита по нареждане на император
Комод40. Това поставя отсичането на нейните монети в хронологичните гра-
ници 177-182 г. Върху аверса на представената тук монета е изобразен бюст
на Криспина, а върху реверса й – права фигура на Атина, държаща дълго
копие. Монетният печат на реверса е ударен два пъти и вторият вътрешен
надпис ΦΙΛΙΠΠΟΠΟ... не позволява да се види цялата композиция. Мушмов
представя два типа реверсни печати с изображение на Атина, които са се
използвали при монетите на Криспина – при първия (с номинал 2 асария)
богинята държи патера над запален жертвеник41, при втория (с номинал
3 асария) – извършва жертвоприношение върху висок триножник42. Нашата
монета е с тегло 4,598 гр – 2 асария, което отговаря на втория тип изобра-
жение. От друга страна се потвърждава практиката като „Харонов обол”
в могилните некрополи да се поставят
нискономинални монети.
Присъствието на монета на Филипо-
пол в „Читашка могила” е съвсем логич-
но. Землището на с. Братя Даскалови в
периода ІІ-ІІІ в. влиза в градската тери-
тория на античния Филипопол, близо да
границата с територията на другия голям
Бронзова монета на Криспина, съпруга на имп.
античен център – Августа Траяна. Комод отсечена във Филипопол, № 20 в каталога
38
J. P. C. Kent, The Roman Imperial Coinage, Vol VIII, London, 1981, 34-35.
39
H. Mattingly – E. A. Sydenham, The Roman Imperial Coinage, Vol III, London, 1930, p. 212.
40
Ibidem, p. 365.
41
Н. Мушмов, Античните монети на Пловдив. В: Годишник на народн. библиотека в Пловдив, 1924, с. 245, № 262.
42
Пак там, с. 244, № 253.
53