Буква П, Кирил

Материали
Лучиа, Илияна (Банци), Митринката, Котинката, Родопи, Еркеч

бележки пидя да препиша от БЕР с препратка към биде

пиндирцà мн., умал. от пендиàру. Малки хлебчета, на които попът чете в

черквата. Родопи.

пѝпота ж. Воденичка на птица. Пѝпота съ исчустувъ добрò и съ пштъ у

чорб. Ново село, Видинско.
пирà ж. ? Пюре. Родопи.
пирàф прил. Който е смачкан на пюре. Родопи.
пирЕ
пиреф
пирѝнчев прил. Който е от ориз. ♦ пирѝнчуф клин – баница с ориз.
Ахряне, Смолянско. »» пирèн’ч’ф клин Върбина, Маданско.

пирòжка ж. Вид баничка от точени кори. Олшанка, Украйна.

пѝсан прич. като прил. в съч. ♦ писан кравай – обреден коледарски хляб.
Бояново, Ямболско. ♦ пѝсан л’èп – вид обреден хляб. Крумовградско. ♦ пѝсано
йайцè – боядисано великденско яйце. Рибарица, Етрополско.
пит м. 1. Ястие царевично брашно и яйца, изпечено под връшник.
Ботевградско. 2. Яйце, изпечено на нагорещена повърхност и др. Ботевградско.

пѝта ж. 1. Домашен, безквасен хляб; погача. На годѝната пѝк’и граг’ồт.

Костандово, Велинградско; Павелско, Смолянско; Ксантийско; Съчанли,
Гюмюрджинско; Гоцеделчевско; Маданско; Асеновградско; Хасковско; Пазарджишко
Асеновградско; Първомайско. На Васл’уф’ д’èн’ прàваhм’ пѝти туòч’ени, ас
ш’ърлàн’, клàвъм’ на пѝтата. Волак, Драмско. Мàйка мèси пѝта за
гòстите. Костурско. + Кърналово, Петричко. Тъ шъ му нòсим’ пѝтъ.
Златоградско. Та бèла пѝта да м’àса. Тетевенско И кугà ша съ пѝтата
мềсва? Рибарица, Тетевенско. Ръсчпуwъми гул’àмъ пѝтъ. Змеево,
Старозагорско. Тугàс т’а му мèсилъ идн пѝтъ. Габровско; Плевенско. Йàдъш
ли тòплъ пѝта й сѝр’ъни. Патрешко, Троянско + Драгоево, Преславско. Зърòвиф
пѝтътъ у пишт. Лиляк, Търговишко. И тòплъ пѝтъ испèклъ. Новопазарско;
Прềсна пта за зансè. Банат. 2. Царевичен хляб. Рибново, Гоцеделчевско;
Габрово, Ксантийско; Смолянско; Асеновградско; Перещерско. 3. Малко
четвъртито тънко хлебче, което се пече преди хляба и се яде топло. Пта
със срен’. Банат. 4. Празнично украсен с фигури хляб. Крумовградско;
Пещерско. 5. Баница с точени кори. За пладнинà да ѝма и пѝта. Банат. +
Тополовградско; Костурско. Че рчамо пѝту. Пиротско. 6. Вид обреден хляб,
печен със цели яйца, едно от които боядисано в червено. Пещерско. СРВ. ??
7. Козунак. Гоцеделчевско. 8. Питка от разточено тесто и опечена на
пръстена плоча. Филипово, Разложко. 9. Вид хляб, приготвен с невтасал
квас. Л’àбът го мèсим чèтири вѝдъ, с куàс дъ фтàсвъ, кàзвами му куаснѝк.
С куàс, без дъ гу остàйми дъ фтàсъ, кàзвъми пѝтъ. Бериево, Севлиевско. 10.
Лой, разтопена и замразена във формата на питка. Разложко; Гоцеделчевско. ♦
блàга пѝта – обредна сватбарска пита, месена в събота преди сватбата.
Плевня, Драмско; Ляски, Гоцеделчевско; Смолянско; Средногорци, Маданско; Доспат;
Добростан, Асеновградско. ♦ богова пита – обреден хляб, опечен с цели
червени и бели яйца. Къзълагач, Гюмюрджинско. СРВ ЯЙЧЕНИЦИ ♦
богорòдична пѝта – пита, месена непосредствено след раждането.
Богорòдична пѝта или мàлка понда съ прàви штом съ родѝ дедèто.
Ловешко. + Западна България; Чешнегирово, Пловдивско; Жеравна, Котленско;
Добруджа. Тàйа жèнъ, дет му вързувъ пòпукът, стòрвъ бугурòдичинтъ
пѝтъ. Ясъюг, Гюмюрджинско. ♦ блчена пѝта – безквасна пита, която се
меси в срядата след сватбата и се носи на свекървата. Блчена пѝта без
квас ша меси булката в ср’ада и ша йа носи на свекървата.. Жеравна,
Котленско. ♦ б’àла пѝте – пита от пшенично брашно. Агатово, Севлиевско. ♦
блàга пѝта – пита, замесена с петмез. Истово, Смолянско. ♦ владѝшкъ пѝтъ
‘сладка пита. Сухн., ♦ влàшкина пѝта – царевичен хляб. Батово, Добричко. ♦
врнъỳтска пѝта – пита, замесена с яйце, сирене и извара. Треб. ? ♦
върв’àна пѝта – пита, която майката меси и раздава при прохождане на
детето. Дебрене, Добруджа. ♦ голềма пѝта – пита, която се меси на третия
ден от раждането на детето. Смолянско, Ардинско; Асеновградско; Добруджа. ♦
грàб’нъ пѝтъ – обреден сватбарски хляб. А пък кътò игрàат аднò
н’èhину муòмч’ брàтч’ или брътучèт нъ глъвтъ нòси пѝтътъ въф
т’епсѝйъ нър’ед’èнъ и сѝчки вър’т и грàбнувът си и дт ут пѝтътъ
и съ кàзувш грàб’нъ пѝтъ. Горно Броди, Драмско. ♦ добруджàнска
пѝта – пита от пшенично брашно, замесена с квас, кисело мляко, яйца и
сирене. Добруджа. ♦ èчена пѝтка – питка с яйца и орехови ядки. Мж. ? ♦
зèлева пѝта – пита с кисело зеле. Странджа. ♦ игнатска пѝта – обреден
хляб за Игнажден. В Смядово и Риш по Игнажден месят особен хляб,
наречен Игнатска пита. Смядово, Преславско; Огняново, Гоцеделчевско. ♦
кàдена пѝта – обреден хляб, който се яде мълчаливо край мъртвия.
Добруджа. ♦ кàтина пѝта – вид баница. Крумовградско; Светлен, Поповско. ♦
кàтени пѝте – тестено изделие от няколко пласта. Еркеч, Поморийско. ♦
коледна пита – обреден хляб за Коледа. Черничево, Крумовградско. ♦ кѝсела
пѝта – хляб, замесен с квас. Широка лъка, Смолянско. ♦ кмова пѝта – хляб,
приготвен от кумата. След „пòдлива“ всички влизат в къшти…
Калиманата е донесла една пшеничена пита, наречена „кумова пита“.
Родопи. ♦ лòева пѝтъ – претопена и оформена като тънка пита овча лой.
Банско. ♦ лòйена пѝта – претопена и оформена като тънка пита овча лой.
Покрован, Ивайловградско; Лясково, Асеновградско. ♦ на пѝта – обредно
посещение в дома на родилка. Рудѝлу са д’ềтту, ш’е хдим на пѝта, ш’е
са густам’е. Еркеч, Поморийски. ♦ мèдена пѝта – обреден сватбарски хляб,
приготвен с мед. Добруджа. ♦ мисѝрeна пѝта, мисѝрова пѝта, мисѝр’êна пѝта,
мис’ѝрва пѝта, мис’ѝр’на пѝта, м’ис’ѝр’ува пѝта, м’ис’ѝр’на пѝта – пита,
приготвена от царевично брашно. Ореше, Гоцеделчевско; Змеино, Девинско;
Смолянско; Кремена, Смолянско; Барутин, Доспатско; Златоградско. ♦ никлска
пѝта – обреден хляб, приготвен на Никулден. Дерекьой, Казъагач,
Гюмюрджинско. ♦ овчарска пита – обреден хляб приготвен за Гергьовден.
За Герг’овден прàйм четири л’аба: курбанек, овчарска пита, кръстачка,
кравайчета. Смядово, Шуменско. ♦ òгнена пѝта – пита, изпечена в жарава.
Певец, Търговище. ♦ пита в огън – питка, печена в огнище. Соколово,
Добруджа. ♦ пѝта пот чѝреп – хляб, печен под връшник. Смолянско. ♦ пѝта
пот чур’èр – хляб, печен под връшник. Смолянско. ♦ пѝта постòлка – питка
от пшенично и царевично брашно. Добруджа. ♦ пондена пѝта Като са
рòди детèто са мèси пѝта и са вѝка пондена. Рибарица, Етрополско. ♦
поткѝсната пѝта – пита, приготвена с квас. Чепинци, Смолянско. ♦ пресна
пѝта – пита от царевично брашно. На момѝте прèсна пѝта. Габровница,
Монтанско. + Ихтиманско; Смолянско; Осеново, Разложко; Искра, Първомайско;
Смолянско; Девинско; Доспатско; Асеновградско; Гоцеделчевско. М’àсеhм’
пр’àсна пѝта за прàзник. Радилово, Пещерско. + Батово, Добруджа. ♦
пресничèна пѝта – пита, приготвена без квас. И откòле прàвеа л’àп без
кувàс – пресничèни пѝти. Трънчовица, Никополско. »» прасанч’àна пѝта
— пита без квас. Еркеч, Поморийско. »» пресчàна пѝта – пита, приготвена само
от брашно, вода и сол. Смядово, Шуменско; Бесарабия . ♦ прềсна пѝта – питка,
приготвена без квас. Гела, Смолянско. ♦ пр’àсна пѝта – пита, замесена без
квас. Странджа; Чирпанско; Северна Добруджа. М. Азия, Ксантийско; Сярско;
Еленско; Чаталджанско; Шуменско; Никополско; Провадийско; Русенско; Тетевенско;
Котленско; Плевенско; Девинско; Бунархсарско; Малкотърновско; Узункюприйско. ♦
прèчиста пѝта – пита, която се меси на третия ден след раждането на
детето. Добричко. ♦ прòста пѝта – ?? Мезек, Свиленградско. ♦ прòсфорна
пѝта – вид обреден хляб, който се приготвя за Тодоровден. Добруджа. ♦
пр’àсна мисѝрова пѝта – царевична пита без квас. Петк., ??. ♦ пòлета
пѝта – безквасна пита. Гоцеделчевско. ♦ пр’àсна пѝта – пита със сода и
кисело мляко. Ивайловградско. ♦ прасанч’àна пѝта — пита без квас.
Еркеч, Поморийски. ♦ рàпкова пѝта – пита от царевично брашно. Попско,
Крумовградско; Долно Луково, Ивайловградско. ♦ рàпчена пѝта – пита от
царевично брашно. Гоцеделчевско. ♦ саат пита – пита, месена
непосредствено след раждането на детето. Добруджа. ♦ сàчънъ пѝтъ – пита,
печена на сач. Еленско. ♦ сѝр’ъноъ пѝтъ – хляб, замесен със сирене.
Троянско. ♦ слнчува пѝта – пита, която е оставена да втасва на слънце.
Радилово, Пещерско. ♦ сòд’ена пѝта – пита, приготвена със сода. Лясково,
Асеновградско; Гугутка, Ивайловградско. »» сòд’ъна пѝта Пресц. ?? ♦ тòпла
пѝта – обреден хляб, който се хвърля към момче в деня на неговото
раждане. Горнооряховско. ♦ сѝрина пѝта – вид баница със сирене. Марийа
месила пѝта и растòчила сѝрина пѝта. Ловешко. ♦ урѝз’ъвъ пѝтъ – пита
с ориз. Здрав. ♦ хчềрска пѝта – пита с дупка в средата и с пластична украса,
която дават на овчаря за Гергьовден. Дунсềт хчềрска п’ѝта за хч’ềр’а.
Еркеч, Поморийско. ♦ чèрна пѝта – пита, замесена с брашно от трици. Агат.,
Габр., Севл.

пѝтаж м. вж. питàр Голям кръгъл хляб. Долна Митрополия, Плевенско;

Варвара, Пазарджишко.

питàр м. 1. Разтопена лой, застинала във формата на пита. Гоцеделчевско;

Родопи. Заклàхме едѝн кòч, та стопѝхме трѝ питàр лòй. Странджа.
СРВ. ??пѝта. 2. Голям домашен хляб. От същото тесто момата измесва
и един питàр. Разложко; Банско. Дай един питàр лèп. Велинградско. 3.
Обреден хляб за мъртвец. Месиле питар и свариле пшейница, за да
раздадаеет г’о за майчина си душа. Охридско. Русаля, Великотърновско.
Прусфоросфат питар’а за задушница. Великотърновско. 4. Саздърма.
Гоцеделчевско. Габровско. ♦ питàр’ кавармà – разтопена лой, застинала във
формата на пита. Срв. пѝта, питàр Маданско; Златоградско.
питàра ж. 1. Разтопена лой, застинала във формата на пита. Зърнево,
Драмско; Гоцеделчевско. срв. пѝта, питàр, питàр’ кавармà. 2. Вид пита,
която се меси за Тодоровден и се раздава на моми и момци, за да се гадае
за кого ще се омъжат. Крушово ??.
питàре ср. Пита. Прихòжда злвата или етървата с питарèто,
китката и водата и ги подава на нев’астата. Разложко.
пѝтаче ср. Питка. Занесем по една пѝтъче леб и кокошка. Трънчовица,
Никополско.

питàрник м. Разтопена лой, застинала във формата на пита. Смолянско.

Срв. пита, питар, ... ?
питàрче ср., умал. от питàр 1. Малък домашен хляб. Разложко. 2. Разтопена
лой, застинала във формата на пита. Смолянско. Срв. ?
питè ср., умал. от пѝта. 1. Малка пита. Напрàим аднà пѝта и аднò питè.
Радилово, Пещерско. + Твърдица, Сливенско. 2. Вид обреден хляб, намазан с мед.
Свекървата беше омесила два големи плоски хляба, наречени питèта и
беше сготвила месо и ориз. Ръжено Конаре, Пловдивско. срв.
пѝтен прил. 1. Безквасен. Да ни меси ситен, пѝтен кравай. Василево,
Ловешко. Чорбаджѝйта ме рàни с едѝн пѝтен л’àп като тѝкла.
Странджанско. До дèвет фрни пѝтен л’àп. Копривщица. Една корà пѝтен
лèбец. Гложене, Тетевенско. пѝт’н hл’àп Кортен, Новопазарско. Сит’ън,
пит’ън кръвай. Северна Добруджа. 2. прич. като прил. Размачкан. в съч. ♦
пѝт’на кàша – гъсто сварено царевично брашно, разстлано в тава и
полято с масло. Смолянско. ♦ пѝт’ну патềту – пюре от картофи.
Смолянско.

питèна ж. Безквасна пита. »» п’итèна Маданско. срв. пита....

питèнка ж., умал. от питèна. 1. Питка. Марковча, Шуменско. 2. Празнично
украсен обреден хляб. Годешево, Гоцеделчевско. Срв. пите.
пѝтенце ср., умал. от пѝта. 1. Малка питка. Прàв’а т’естòто на мàлки
питèнца. Радилово, Пещерско. Срв. пите, питенка, питица. 2. Малко топче
тесто. Нъпрàйам тестòту нъ пѝтки и ги устайъм дъ си пуутпучини.
Прайа мънѝчки пѝтенцъ, кòлкуту гул’àм òрех. Гостилица, Дряновско.
пѝтис м. Коледна баница с точени кори и поставени пъпки от дрян за
здраве и плодородие. Тополовградско.
пѝтица ж., умал. от пѝта. Питка. Мèси хл’аба и за умрèлийа пѝтица.
Белоградчишко. Гà да проhòди стòриhа мч’къ пѝтицъ нъ гърб да
стпне брже да hòди. Златоградско. + Радилово, Пещерско. За софрица по
пѝтица. Копривщица. Срв. пите, питенка, .... ♦ Очпим ти от пѝтицу. Да
умреш, дано. Егà ти очпим от пѝтицуту! Рабиша, Белоградчишко. ♦
Тръм пѝтицъ. Правя помен за починал. Йтре чъ тръмо пѝтицъ на
дèдъ ти. Ново село, Видинско.
пѝтичка ж., умал. от пѝта. 1. Питка. Да месиш бела питичка, да гостиш
пътници и друмници. Шеремет, Новоселско. Ше напрàиш една тòпла
пѝтичка. Марково, Шуменско. Ши гу напрàим на по-мàлки пѝтички. Кривня,
Провадийско. Мàштехата стòрила пѝтичка. Новопазарско. 2. Бухтичка.
Ѝмаш ли гутòви пѝтички. Кочово, Преславско. ♦ пѝтичка шекèр’ – бучка
захар. Ивайловградско.
пѝтка ж. 1. Малък домашен хляб. Ше си омèсим пѝтка, па си отнесèм.
Рибарица, Етрополско. + Крумовградско; Пловдивско. Ункити сигà кът дуòдат
и-и: Бàбо, направѝ ни пѝтки на плуòч’ата. Инề пѝтка упич’èм и на
пѝтката напрàвим кръсч’è и инề св’êштѝч’ка слòжим. Еркеч, Поморийско.
На другиа ден домашните праът еднъ питка. Марковча, Шуменско.
Питката тòлкова по-дòбра става, колкото по-бàвно са пече. Трънчовица,
Никополско. Л’ап дъ му мèсе, зъ пѝткъ плàчи. Новопазарско. Ункити сигà
кът дуòдат и-и: Бàбо, направѝ ни пѝтки на плуòч’ата. Инề пѝтка упич’èм
и на пѝтката напрàвим кръсч’è и инề св’штѝч’ка слòжим. Еркеч,
Поморийско. Птката по-напрèт’ кабар’àсва. Кочово, Преславско. Квàсо
прàим на птки. Кривня, Провадийско. 2. Обредни хлебчета, понякога с
печат отгоре, които се раздават на Задушница. Кривня, Провадийско;
Херсонска и Таврическа губерния. 3. Замесени и оформени кръгли късове тесто.
Нъпрàйам гу нъ пѝтки и гу устàйам дъ си утпучѝни. Гостилица, Дряновско.
Раздèл’ъ се тестото на мàлки парчèтъ, пѝтки му кàзваме, постойт
мàлко и пòчвами дъ тòчим. Бериево, Севлиевско. 4. Пържено тестено изделие,
подобно на бухта. Бàбу, напрàи ли пѝтки, упржи ли ги? Кочово,
Преславско. 5. Разтопена лой, замръзнала във форма на питка. Разложко. Срв.
пита, питар, ♦ игнàжденска пѝтка – вид обреден хляб, който се приготвя
на Игнажден. Кривня, Провадийско. ♦ игинàшка пѝтка – вид обреден хляб,
който се приготвя на Игнажден. Кривня, Провадийско. Вечерта срещу
Игнажден опичат прясна пита, игинàшка пѝтка, която е без пластична
украса. Добруджа. ♦ м’èд’ени пѝтки — обредни питки, намазани с мед. На
Варвàра, на Сàва, на Никл’д’н тр’а ги на п’èчката ги пикề и ги мàжа
със м’èт’ и кàзваха ги м’èд’ени пѝтки. Еркеч, Поморийско. ♦ мисѝрени
пѝтки – царевични питки. Мисѝрени пѝтки – отсèйм брашнò цàревично,
счпим две-три йайцà, трим мàлко сòдъ и гу разбрквами убаво . Русаля,
Великотърновско. ♦ пр’ềсни пѝтки – питки, приготвени без квас.
Напрàйвêм’ê си н’акêви пр’ềсни пѝтки. Мертатево, Сярско.
пѝтня несв. Разплесквам тесто в тава. Гоцеделчевско.
питла ж. 1. Пита. И тàка на трек’àта вèчер дòйде и мèчката со
питл’е. Бобощица, Корчанско; Пещерско. Игрàме òро, пийèме, соберѝме
брàшно, йàйце, мàсло, мàс и сèтне чинѝме и направѝме питỳл’а. Бобощица,
Корчанско. 2. Вид дебела палачинка. Смърдеш, Костурско; Брацигово.

питлка ж., умал. от питла. Черешница, Костурско; Загоричани, Косурско.

питлица ж. Мекица. И тѝйе ги размàчка ко питлица. Битолско. +
Дебърско. Прàат питлици на чèрепна. Охридско. Мèсит питлица и
вàрит пилàф. Галичник. Пред Божик правеет питулици. Стружко. Койа
питлици му донесла, койа колпите… Прилепско; Плетена, Гоцеделчевско.
петрка ж. умал. от петура Разточено тесто със сода и опечено на пещ
или на плоча като тънка пита. Тòч’име питрки. Родопи.
пѝтче ср. 1. Малка питка. Свр. ... Птче със сырен’ за му дàва за убèт.
Банат. 2. Вид сладкиш с мед. Пычàре (пекар) пурдàва птчета. Банат. ♦
прềсну птче – вид пържен сладкиш. Банат. ♦ бркъну (влàшку) птче
– палачинка. Банат. ♦ птче със пềна (мая) – вид мекица, приготвена с
мая. Банат.
пѝтя несв. Разплесквам тесто в тава. »» пѝтъ Асеновградско. »» пѝт’ъм
Родопи. Свр. питна

пихтѝя ж. Ястие, приготвено от сварени свински уши и крака, наподобява

желе; пача. Од глàву нъ свѝн’у и од нòг’е прàемо пивтѝе. Ново село,
Видинско; Ботевградско; Тръстеник, Плевенско. За поклàди ли че чвамо питѝйете.
Пиротско. На Водѝце вàриме питѝйе. Бурел. + Комщица, Годечко. Кòкалчетата от
питѝете трèбе да се огризу, да не бол зби. Гърло, Брезнишко. Нѝе òшче не
смè сварѝли пихкèт от нàшто свѝне. Странджа. + Смолско, Пирдопско;
Долно Левско, Панагюрско; Протопопинци, Царибродско. Краката и ушите на
прасето се варят с царевично брашно – пихтè. Родопи. Бàбата послешта
домашните от църква с пържено месо, пифт’à. Банат. + Таврическа и
Херсонска, губерния. Йà не рчам питѝйу. Пиротско. Питѝйата е мнòго
слатка. Габер, Драгоманско. Од главàта на прасèто мàма напрàви пихтѝа.
Радотина, Ботевградско. Питѝйата се разкръчкà. Граовско.Трънско; Николаево,
Радомирско; Ошане, Белоградчишко; Ружинци, Белоградчишко; Кулско; Видинско;
Ломско.

пѝша несв. Украсявам обреден хляб. Добруджа.

пишѝя ж. Пържено тестено изделие. Пишѝйото е бава пồржена с
ширлàн. Родопи.
пишлк м. 1. Каймак на мляко. »» пишл’к Ситово, Пловдивско. Срв. 2.
Мазен слой на ядене. »» пиш’л’ỳк Родопи. РОПКАТА ??
пицикỳре ср. Изсушено тънко свинско черво. Разложко.
пишѝтки мн. (вж. колàк) Настан, Девинско. ?
плàдне ср. Ядене на обяд. Доброславци, Софийско. Ша йадèм плàдне.
Рибарица, Етрополско; Àйде елàте, че ви нòса пладне. Смолско, Пирдопско;
Еднò плàдне лèп. Ихтиманско; Радотина, Ботевградско; Твърдица, Сливенско.
Каквò ѝмами за плàдн’а? Кочово, Преславско; Тръстеник, Плевенско.
плакèда ж. 1. Баница с яйца и сирене. »» плакèндa Солунско; Хвойна,
Асеновградско; Габрово, Ксантийско; Мечка, Плевенско. Нàправите за утре една
плакèта. Гоцеделчевско; Горно броди, Сярско. Чѝста пѝта и плакèта.
Руждене, Драмско; Ф пунд’àлника к’е прàв’ат плак’èти. Дервент, Дедеагачко. +
Смолянско. Жи йаèм плъкèндъ. Нòс’ът бръшнò, мас, сѝрене и прàим
плък’èндъ. Градище, Севлиевско; Сухиндол, Великотърновско; Зъ теб’ъ н’амъ
влашка плъкиндъ, зъ теб’ъ имъ бълканскъ р’апъ. Великотърновско. Граг’ѝм
плък’èта – к’òй сос мàсло, к’òй сос шърлàн’. Велинградско; Малкотърновско;
Пловдивско; Пазарджишко; Перущенско; Синапово, Тополовградско; Вършило,
Мартен, Русенско; През ден’ът жена му била направила плакета. Пиргос,
Русенско. + Беленско. Плакетата беше много вкусна. Кесарево,
Великотърновско. Тепсѝйа съ кàзва, за плакèта. Попина, Силистренско. +
Кривня, Разградско; Търговишко; Кочово, Преславско; Преславско; Дуловско.
П’е’чèм плик’èтъ ут кури нъ сàч’. Кукумàркит’ с’èтн’ исхнувъхм’
ги тъ ч’ пич’àхм’ плък’èти със т’àh. Фращане, Сярско. Сѝр’ен’е н’е
клàвъм’, йцà агà клàвъhм’ на тъкѝва пл’ек’èти ги зув’àhм’. Волак,
Драмско. Срв. ... 2. Млечна баница. Смилец, Силистренско. 3. Сладка баница.
Индже войвода, Бургаско. 4. Обредна баница за Нова година, прави се в
тепсия, с пара и с пръчки. Сеново, Разградско. ♦ булгренъ плакèтъ –
баница с булгур. Съчанли, Гюмюрджинско. Господинци, Гоцеделчевско. Странджа.
♦ вѝта плакèта – вид навита баница. Граматиково, Малкотърновско. ♦ гòлъ
плекèтъ – баница от тесто, сирене и др. Съчанли, Гюмюрджинско. Срв. ♦
кѝсъла плакèта – баница, която е преготвена с квас. срв. ялова баница.
Зърнево, Драмско. ♦ компѝрена плакèтъ – баница с картофи. Велинградско. ♦
плакèта с к’ѝшок – баница с киселец или лапад. Костандово, Велинградско. ♦
плакèта със сблак – баница с ядливи тревисти растения. Зърнево,
Драмско. ♦ тѝквена плакèта – баница, приготвена с тиква.. Граовско. срв.
тѝквена бàница
платèка ж. КЪМ ПЛАКЕТА Вид баница. За Сирни заговезни прав’ат
платèки. Босилково, Карнобатско. Казанлъшко. Йуфкề прàвехм’е, платèки
му кàзваха. Платèки прàиме, инò вр’ềм’а — с уòл’ и вр’àла удề.
Растàч’аш, нарềсваш булгр’ и йа згềваш ут сѝчки крàйшта и са т рга
х пèчката и са испѝч’а. Хчèра йàдахми платèки. Еркеч, Поморийско.
Мàмъ шъ ни ръстòчи плътèкъ. Казанлъшко. Ше посипим сирине, ше
загънем листа и става платека. Смядово, Шуменско. 2. Тестени листове, в
които се увива сирене и свинска мас, варят се и ги раздават на задушница.
Аспарухово, Провадийско.

плàкеница ж. Баница. срв. »» плкенца Севлиевско.

плакѝя ж. 1. Баница със сирене. Самоковско; Еленско; Разградско; Гарван,
Силистренско. Бàше бей, плек’à дъ ѝмъ съ ъйдèш ли? Съчанли, Гюмюрджинско.
2. Точена кора. Знàй да тòчи мàнки плакѝ. Черна вода. Срв. 3. Ястие от риба,
лук и домати. Кулинарна карта Несебър ♦ кефал плакия.
плаксѝда ж. Баница. Габрово, Ксантийско. Срв.
пласà ж. Консервирана осолена и сушена половина на заклано животно, с
кости или без кости. Момина клисура, Пазарджишко; Костандово, Пазарджишко.
Среднородопско.

платнèн прил. в съч. ♦ платн’àна кàша – каша, приготвена от мляко и

брашно. Ченге, Провадийско.
платенѝца ж. Парче изсушено овче или козе месо заедно с ребрата. ??
Бурел.

платѝя ж. Пита със сирене. Срещу Нова година се вари глава от прасе,
меси се боговѝца и се печè платѝйа. Лазарци, Еленско. Срв.
плачѝнта ж. Мекица. Ново село, Видинско.
плèтен прич. като прил. в съч. Който е изпечен от тесто, оформена като
плетка. ♦ плетен колач Да ти мèсим плетен колач. Сб. НПТВ, Нар. Песен.
450. ♦ плетен кравай – вид обреден хляб. Северна България.

плескда ж. Тестен, глетав хляб. Жèно, лèбо ти е плескда. Бобошево,

Дупнишко. Срв. глетав...

плескн м. Нещо смачкано, направено на пита. Сѝренето е станàло на

плескн. Радотина, Ботевградско.
плèшка ж. 1. Всяка от триъгълните, плоски кости, разположени от двете
страни на гръбначния стълб, в предната част на гръдния кош заедно с
прилежащата мускулна маса. На Джрджувдън пòпът си одрèже по
плèчку от сèко йàгне и си йу прибèре. Бурел. Изц’àло клкътъ и кòпънъ съ
кàзвъ плèшкъ. Русаля, Великотърновско; Варненско. 2. Свинска шунка.
Плềшк’ите са за лềту. Банат.
плска ж. Бучка захар. Велинградско.
повлютна се св. 3 л. ед. Накиселява (за ястие). Васлес са йе пофл’утнал.
Смолянско. + Асеновградско.

поврà св. Ври за малко (за ястие). Дъ пуврѝ мà:вджънъ? Златоград.

пфтин м. Пощявка. Йàс ти дàвам кафѐ да блѝжиш за пфтин. Хърсово,
Санданско.

погàча ж. 1. Кръгъл домашен хляб от бяло пшенично брашно; пита. Угорѝ

пòдницуту, натурà жар на вршникът и се изпèче погàча, ỳбава, само да
рỳчаш. Граовско. + Падеж, Благовградско; Рабиша, Белоградчишко. Еднà пугàча с
лѐбна сда, ѐли с квàс, ѐли с квàс, ама п-мàлко покѝснала. Банско. Сар’
нѐ смѐ праѝле, ма пугàча прàиhме. Костандово, Велинградско. Ти да ни месиш
пугача. Санданско. На тàйа чѝста пугàча. Чепино, Велинградско. + Градево,
Благоевградско; Еленско; Пазарджишко; Чанакча, Ръждавица, Петричко, Разложко.
пугàче Родопи пугàч’ Кривня, Провадийско. Нàште испѐкли еннà пугàчъ
л’àп. Съчанли, Гюмюрджинско. Кръшиха чиста пугачъ. Нар.п. Марино поле,
Петричко. + пугàчъ Разложко. И едн гул’àмa пѝта нъпрàйват пугàч’ъ.
Фращане, Сярско. ♦ пр’àсна пугàча – погача, приготвена без мая. Долно
Ряховско, Силистренско. Срв. пита, 2. Обредна пита, която се меси на третия
ден след раждане на дете. Логодаж, Благоевградско. Кат се рудѝ на пугàча се ѝде.
Сапарево, Дупнишко. + Банско. ♦ Бугрдичкинъ пугàчъ – погача, която се
прави след раждане на дете. Съчанли, Гюмюрджинско. Срв. 3. Вид обреден
хляб в това число и за помен на покойник. Да ни дàде брашнèнце, та и
йèно йачèнце, та и йèно йечèнце, да премйèсам погàча, да премйèсам
пугàча и кръстàта л’утург’è. Погàча е за умренèте, се пèчи...во врънѝци,
погàча, за ỳмренете. Бобощица, Корчанско. 4. Обреден хляб, приготвен на
Бъдни вечер. Падеж, Благоевградско. пугàча Пещерско. ♦ Събирам на
погача. – Каня гости за прохождането на дете. Баня, Панагюрско.
погачè ср. умал. от погача. Мѐсиш пугàчета манѐнки. Сапарево,
Дупнишко. И от невести бели пугачѐта. Самоковско. Ръждавица, Петричко. ♦
прèсното погачè – прясна пита. Чèрко, прèсното погачè ти è
намèсничаво, от сòдуту че да è, не бòй се, онò е блàго и текà. Граовско. Срв.
погàчица ж. Кръгъл домашен хляб от бяло пшенично брашно; пита.
Пугàчица и чорбѝца. Самоковско.
погàчка ж. Кръгъл домашен хляб от бяло пшенично брашно; пита. »»
пугàчка Пазаджишко. пугàчкъ Разложко.
погачлè ср. умал. от погача. Логодаж, Благоевградско. Срв.
погнува се несв., погне се св. 3 л. ед. Втаса – за тесто. Сèтне клàваш
гу аф тавàта, мàлку дà са пугàн’а, дà са фкѝсне, да пунапàл’ни тавàта, ѝ
са пêчè. Горно Юруци, Крумовградско. »» пугн’ува са. Родопи.
подбѝвка ж. Закваска за тесто. »» пудбѝфка Суворово.
подбрквам несв., подбркам св. 1. Застройвам ястие. Сухиндол,
Великотърновско; Певец, Търговишко; Шуменско. 2. Приготвям с вода и брашно
мая за замесване на тестото. Майà пудбърквъми дъ кабар’àсъ. Кривня,
Провадийско. + Певец, Търговишко; Еленско. 3. Разбърквам кваса и го оставям
да се вдигне (за тесто, боза). Най-напрèт подбрквам квасò. Кочово,
Преславско. + Шуменско. подбрква се страд. Изпѝча съ тестòто, съшто
като л’àп съ подбрква та фтàсва. Брусен, Тетевенско. пудбркам –
приготвя с вода и брашно мая за замесване на тесто. Певец, Търговищко.
подбркан прич. Замесен. Квàсник кàзвъми нъ л’ап, путбркан съз
мъй. Гостилица, Дряновско. ♦ подбъркано зеле – ястие от сварено кисело
зеле в селев сок, сгъстено с брашно. Северозападна България. подбèлвам
несв. Слагам мазнина в ястие. »» подбềл’вам Родопи. Срв. забèлвам,
подвàлям несв. Замесвам брашно и вода за замесване на хляб. »»
подвàл’aм Сухиндол, Великотърновско. 2. Огребвам тестото от нощвите.
Искра, Първомайско.
подвàра ж. Извара. »» пòдвъра Кукушко.
подварвам се несв. подвар се св. 1. Сварявам. Да са подвàри мèсото,
та пà к’е му стàвам рàсолот. Велес. + Стражица, Горнооряховско.
Ште издуѝм праснàк’a, ше го подварѝм. Момино, Варненско. И с мл’ако
подвари. Нар. песен Турия Казанлъшко. Ше подвар’à мл’àкото. Кривня,
Провадийско. Пудвàр’м саламрата на л’ек òгън. Кривня, Провадийско. 2.
Пресича се (за мляко). Млèкото па са пòдвари. Велес.
подвршник м. Хляб, печен под връщник. Разложко.
подгрявам несв. подгрèя св. Затоплям ядене. Подгрèвам мàнджата за
ручòк. Самоковско. Ръждавица, Кюстендилско. Ти вид’à га подгр’àвах
мàнджата. Радилово, Пещерско. Подгрèам йàденето да го стòплим.
Рибарица, Етрополско.

поджѝр м. Вид сланина. Пуджѝр’ - утпр’èш’ къту сlънѝнътъ, дъ ѝмъ

мàлку дъ спржим дъ йед’èм’, б’àлу, сlàтку, ид’è съ, искàрвът мъст.
Фращане, Сярско.
пòдквас м. 1. Закваска за приготвяне на кисело мляко. Пòтквас за кѝсело
мл’àко. Варненско. Пòтквасê го клàвêм’ ф пр’èсното. Върбина, Маданско.
То твà за пòтквас са устàв’а, гà да путквàсваш мл’àкуту. Горно Юруци,
Крумовградско. + Асеновградско; Доспатско. Милчина лъка, Кулско. Сѝренйе си
прàиме сàми, пуòтквас’, мл’èку. Пустец, Преспанско. пòтквас’ – Доспатско.
пồтквас – Смолянско. Маданско. пồтквас’ – Смолянско.пуòтквас –
Смолянско. п’òтквас – Златоградско. Срв. квас, квасец, подкваса. 2.
Брашнена каша, с която се сгъстява ястие от кисело зеле Северозападна
България. 3. Кисело мляко. За вечерà ѝма птквъс. Динево, Хасковско. »»
пткwъс Нова надежда, Хасковско. 4. Мая за тесто. »» птквас Кесарево,
Горнооряховско. птквъс Съчанли, Гюмюрджинко. Срв. квас

подквàса ж. Закваска за приготвяне на кисело мляко. Турим му подквàса.

Царибродско. Поткваса се хвата и от сок от лоза или трахана (вж.
трахана), защото траханата се прави от кисело мл’ако. Теплен,
Гоцеделчевско. Дàй ми едн вилджàн (малка чашка) кѝсъло млèко за
потквàса. Вукан, Трънско. Децàта искусàла к’ѝсалото млèко и не оставѝла
потквàса. Бурел. + Радотина, Ботевградско. Дòнеси ми подквàсуту да
подквàсим млекòто. Граовско. Подквàсиме го с потквàса. Дупнишко.
Софийско. Долна Митрополия, Плевенско. Разложко. потквàсъ Тръстеник,
Плевенско. Катò стàне лàтко, слàга му се поткуàсъ. Бериево, Севлиевско.
Малко путквàса се размива в топличко мл’ако. Банат. путквàсъ С.
Тихомирово, Старозагорско. путкувàсъ Патрешко, Троянско. пудквàса При
подквасване на млякото малко „пудкваса“ се размива в топличко мляко и
се сипва в затопленото мляко, което се завива с дреха и се слага на топло
място. Банат.
подквасвàм несв. подквàся св. 1. Заквасвам мляко. Дòнеси ми подквàсуту
да подквàсим млекòто. Граовско. Сèк’и нè мòже да подквàси ỳбаво к’ѝсало
млèко. Бурел. + Милчина лъка, Кулско. Го потквàси млѐкото. Костурско.
Потквàси мlѐкото от крàвата. Рибарица, Етрополско. + Пещерско. Шъ гу
потквàсим. Радилово, Пещерско. Къдà че подквàсиш млек, шт га
мзла ичѐр. Ново село, Видинско. »» птквас’ъ Съчанли, Гюмюрджинско.
путквàсвъм Еленско. 2. Слагам мая в тесто. Други път кат месиш, пак шъ
а потквасиш. Марковча, Шуменско. + Доганица, Пиротско. Босилеградско. »»
путквàсвъм Еленско.
подквàсен прич. като прил. Който е с подкваса. ♦ потквàсено зèле – зеле,
сварено в своя кисел сок, като се добавя брашнена каша. Северозападна
България. срв. ♦ подквàсено млекò – кисело мляко. Комщица, Годечко.
Слжим пр’àсно путкв’àсено млко, исѝпем го в бурѝло бѝйем и излѐзе
мàсло. Костандово, Велинградко. »» путквàсину мл’àку Плевня, Драмско.
подквàсуем несв. Заквасвам мляко. Си гу прàиме сàми млèко к’ѝсело. Си
гу зѝмаме прèсно и гу потквасỳйеме. Шищевец, Гора.
подкиселвам несв., подкисел св. Овкусявам с оцет. Варѝм го,
слàгаме му лук и оцет да го подкисилѝм. Ново село, Троянско.
подкѝснува несв. 3 л. ед. ч. Втасва (за тесто). Пѝтъта путкѝснува.
Върбина, Маданско. Смолянско.

подкѝсна св. 3 л. ед. ч. подкѝсва несв. 3 л. ед. ч. Втасва (за тесто). Кремен,
Смолянско. пуотк’ѝсва – Жълтуша, Ардинско.Маданско. Путкѝснал
Смолянско; путк’ѝснало Давидково, Смолянско. путкѝснува Мъглища,
Маданско. путкѝснъва Ахряне, Смолянско.

подкѝснат прич. Като прил. В съч. поткѝсната пѝта – пита с квас от

царевично брашно. Смолянско. Ардинско.Маданско.
подкитàнче ср. Великденско яйце, украсено с разноцветна вълна.
Самоковско.

подкѝтен прич.като прил. Украсен. В съч. ♦ поткѝтено йайцѐ

Великденско яйце, украсено с китчици от цветна вълна. Радуил, Ихтиманско.
подкрàсен прил. като прич. Леко кисел. Гоцеделчевско.
подлàгам несв. Слагам хляб в пещта. Та ч вазмềсвах хлềп, па то нали 
айсакова, мисѝр’ува ей гу фтàсалу  за вазѝмане та и негу трềва гу
пудлàгам. Чокманово, Смолянско.
пòдлив м. Добавка от прясно мляко към суроватката, за да се подкваси. »»
пòдлиф Родопи. + Логодаж, Благоевградско.
подлова се несв. 3 л. ед. Покрива се със застинала мазнина (за ястие).
»» подлойàва се. Пазарджишко.
подлукòсвам несв. Слагам на ядене лук или чесън. Ивайловградско. Срв.
подлчам несв. Слагам на ядене лук или чесън. »» пудлчам
Асеновградско. пудлчъ слагам лук на някакво ядене. Троянско.

подлучàвам несв. Слагам на ядене лук или чесън. »» пòдлучавам

Кърналово, Петричко; Филипово, Разложко; Самоковско; Гоцеделчевско.
подлч’увам Гоцеделчевско. подлч’увам Слагам на ядене лук или стрит
чесън. Лъки, Смолянско.
подлчвам несв. подлча св. Слагам на ядене лук или чесън. Ше си
подлчим зèлето. Велинградско. Подлчим го с чеснòф лук. Подлучих
ейца. Баня, Панагюрско + Ихтиманско; Родопи; Разложко; Ивайловградско;
Кърналово, Петричко; Златоградско; Пазарджишко; Хасковско; Гоцеделчевско; Банско;
Габрово, Ксантийско. »» подлч’вам Хасковско. пудлч’вам Върбина, Маданско.

подлтувам несв., подлтя св. Правя яденето люто. »» подл’тувам

Самоковско. пòдл’ута Разложко.

подмàзвам несв. Намазвам с мазнина. Домакин’ата подмазва тепсийата

с мас, масло или зехтин. Нови хан, Софийско.
подмèден прил. Към който е добавен мед. У чашата винцè подмèдено.
Железница, Софийско. Благо вино подмедено. Пресиян, Търговищко.

пòдмесок м. Замесена с малко брашно мая за хляб. Пòдмесòку ми е гутòф,

та ч’е гу разбркам ф нштвѝте з брàшнуту и ч’е пòкриа да ч’ѝсне.
Банско. Срв.

пòдметник м. Вторият по ред хляб, замесен без квас и изпечен във фурна.
Родопи.

подмèсувам несв., подмèся св. 1. Замесвам тесто. Пòдмеса го мàлко да

фтàса. Рибарица, Етрополско. Два ден’а шъ кисва квасо и шъ подмесиш
л’або. Марковча, Шуменско. Ке подмèсуваме ли козунàците? Хърсово,
Санданско. + Самоковско; Сапарево, Дупнишко. 2. Замесвам квас за хляб. Нàй-
напрèт пудм’èс’ими квас. Кочово, Преславско. Днèскъ пудм’èс’им’
квас, тре м’èс’им’ hлèбъ. Златоградско. »» пудмèсох Момина Клисура,
Пазарджишко; Неново, Провадийско. Срв…..

подмѝсвам несв. Приготвям квас за хляб. Подмѝсваме квас, пейат и

прип’àват момата. Жеравна, Котленско. Срв.
пòдница ж. Хляб, питка изпечен на подница. Крумовградско.
подничен прил. Който е изпечен в подница под връшник. пòничен л’ап –
Ивайловградско.

подпѐк м. Безквасна пита. »» пồтп’ек Смолянско.

подпѝта ж. Половин пита. Гюмюрджинско. »» птпита Родопи.
подпечѐ се св. 3.л.ед. Пече се (за ястие). Мàнджата че йа турим мàлку да
се потпечѐ. Кюстендилско. »» подпичм – Родопи.
подпржвам несв., пòдпръжа св. 1. Правя запръжка на ястие. Логодаж,
Благоевградско. 2. Запържа. Потпồрджиле фасл’ът. Костандово, Велинградско.

подпрн прич. като прил. Недопечен, клисав (за хляб). С пồт’ хлбас
потпрѐн. Смолянско.
подрсувам несв. Поръсвам с брашно под тестото или кората при месене
и точене. Устàвила си йе брàшну за пудр’àсуване, да пудр’àсува. Родопи.
подсѝп м. Брашно за едно месене на хляб. Н’àмал брàшно за птсип.
Шуменско. Тетевенско.

подсѝрвам несв., подсѝря св. Слагам мая, сирище на мляко, за да стане

сирене. С’ѝришт’ету пруб’ѝвъ мл’àкуту – пудсирвъ гу. Беброво, Еленско.
Мл’àкуту гу путѝирвъми с майà. Попина, Силистренско. Кът гу пòдсира.
Радилово, Пещерско. Си гу путсѝрвам’е сус сѝриште. Пустец, Преспанско.
Кътỳ гу пòтсирме и гу извàйаме ут ск’èнцету (цедилото) и гу цêдвеме
тàму му фрл’ами суòл...и гу клàвъми ву кàците. Пустец, Преспанско.
Потсѝрише га с чдно сѝриште. Чипровско. Лѐтото го потсѝрваме
млѐкото од фците. Костурско. подсѝрва се, подсѝря се св. страд. 1.
Превръща се в сирене (за мляко). Се потсѝри млекто, сирѐне стàна.
Смърдеш, Костурско. + Самоковско. подсѝрвам се несв. подсѝря се св. страд.
Невàреното мл’àко му слага май и са слàгъ на тòпло да се подсѝри.
Бериево, Севлиевско. Мл’àкуту съ путсѝрвъ при 60 градуса в един чѝбур.
Чифлик, Троянско. След прецеждане на млякото, то се подсирва. Слатина,
Ловешко. Пудсирѝлу се, трбвъ да се исцеди. Неново, Провадийско. 2.
Пресича се за мляко. потсѝрва са Балдево, Гоцеделчевско.
подсѝргам несв. Слагам мая на мляко, за да стане сирене. Товà е сѝриште,
като има мл’ако подсѝргай. Момино, Варненско. + Милчина, Лъка,
Кулско;

подсѝрен прич като прил. В съч. потсѝрено млѐко. Костурско.

подсѝрок м. Прясно подсирено мляко. Костурско.
подсѝрувам несв. Слагам мая на мляко, за да стане сирене. У него
подсѝрувай млекòто. Горни Лозен, Софийско. »» потсѝрувам Самоковско.
подсѝруем несв. Слагам мая на мляко, за да стане сирене. Турим, сѝриште
у млекòто и го подсѝруем. Долна Любата.
подсѝрям несв., подсѝря св. Слагам мая, сирище на мляко, за да стане
сирене. Пудсѝр’аме мл’àкуту. Русаля, Великотърновско.
подсѝрнувам несв. Слагам мая на мляко, за да стане сирене. потсѝрнувам
»» Родопи.
подсладвам несв. Слагам захар. »» потслад’àвам Гоцеделчевско.
Асеновградско.

подслàждам несв. Слагам захар. »» потслàжджам Самоковско.

пòдстригля св. Подсирвам. Пн котèл млèко сам потстриглѝла днèска.
Логодаж, Благоевградско.

подхвана Подквася. Не сàм потфанàла млекто днѐска. Хърсово,

Санданско. Млекто си потфàштам вѐчер. Хърсово, Санданско.
подхвàне се св. 3 л.ед Подсири се. След един два часа млекото се
потфанàло. Нови хан, Софийско.
подхран м. Подхранване. Дàвай му птхран, тогàва ште се ставлѝ.
Смолянско.

подпрлям несв. Запичам леко, опърлям. »» потпрл’ъм. Еленско.

подрява се несв. Пресича се при варене (за мляко). »» падр’ва са
Витина, Маданско.

подчѝрек м. Хляб печен под връщник. »» потчѝрч’ек Смолянско.

позамàзнувам несв. Слагам мазнина в ястие. »» позамàзн’увам Странджа.
покреклò ср. Ястие, приготвено от вътрешностите на прасе. »» покреклò
Пирдопско. покръкл Пирдопско. Ботевградско. прокъклò Рабиша,
Белоградчишко; Радотина, Ботевградско. БЕР 245. Ядене, което се получава по
следния начин: заколва се прасето, опърл’а се, обр’азва се сланината,
махат се кокалите, соли се всичко. Червата се измиват, вар’ат се, заедно
с белийа дроб и сърцето. Като се повари всичко се реже на ситно и пак се
слага да се вари. Рибарица, Етрополско. прокакл Ябланица, Тетевенско.
прокекл Елинпелинско. прокрекл Безден, Софийско. прокръкл Комощица,
Ломско. прокъклВоднянци, Белоградчишко. Срв. Спържа

поксвам несв., покся св. Опитвам ядене на вкус за сол. Да гу пкус’е

за сòл’ кàк е. Родопи.
Покуле ср. Козунак. Еникьой, Ксантийско БЕР кукуле ???
полèйник м. 1. Изпечен хляб, обилно полят с мазнина. Уцтра йàдооме
поlềйник. Разложко. Мàма изпèче полềйник за ручòк. Банско. пуленѝк’ Топъл
раздробен хляб, полят с разтопено масло и червен пипер. Разложко. Срв.
мечкàн. 2. Баница. пулѐник Драглище, Разложко.
пòливка ж. Заливка на печено ястие. От хлебно тесто се правят топки,
преди да се пекат, се заливат с пòливка. Добруджа. Срв. заливка.
половнѝца ж. Половинка от хляб. Пòпът ни баво крсти съз големè
половнѝце. Брезнишко.
полòет прич. като прил. Който е покрит с пласт мазнина. Вълкосел,
Гоцеделчевско. ср

полова се несв. Втвърдява се (за мазнина). »» полойàва се Гоцеделчевско.

полн прич. като прил. пл’ана каша – Ядене с пилешко месо и сос.
Бесарабия .
помàзвам несв. Намазвам (с мед и др.) повърхността на тестено изделие.
На дргиа дèн домашните прàът еднъ пѝтка, помàзвът а съз мèт и а
остàът подѝр вратàта. Марковча, Шуменско.
понда ж. 1. Храна, която се дава на болен, родилка или дете. Когà бèше
бòлен, брат ми му донèсе панда: лàпки, крши и смòкви. Костурско.
Òтиде мòма с пòнада. Дебърско. А пък жените понада што му носиле.
Прилепско. Шчо да ти донèсет пòнада. Охридско. Йà ти пòсаках пòнуда.
Велешко. Той што ми йабока, та да ми биди понуда. Радовишко; Щипско. Ам
што хми е пòнудата? Демирхисарско. баво е за панда да ѝма човèк
лубенѝчки. Хърсово, Санданско. Понуда ки потера. Припечан, Петричко +
Ръждавица, Кюстендилско; Разложко. Поболềси понда потрасѝ. Банско.
Донесох ти понуда баничка. Благоевградско. Понòда донос’аш. Гоцеделчевско.
Чудна понуда поискай, от дива коза сирене. Долен, Гоцеделчевско. + Сапарево,
Дупнишко. Радуил, Ихтиманско. Сетѝло се за понуда, среди лете от лед
водѝца. Злокучене, Самоковско. Честом честат, понуда ѝ носат. Локорско,
Софийско + Пещерско. Понуда да те понудим. Славовица, Пазарджишко; Смолско,
Пирдопско. Да му нòси прèблаг’е понде. Радово, Трънско; Белоградчишко;
Лехчево, Михайловградско; Смърдан, Видинско. 2. Три хляба, дарени на
младоженеца в деня на сватбата. Кръстополе, Ксантийско. 3. Обредна храна
(хляб и варено жито), раздавана за помен. Еднà грòба да ни закòпайа/ и
веднга понда да мèси/ и твойàта мàк’а и мойàта. (нар. песен) Брезе,
Софийско. + Руждене, Драмско.

пондица ж. умал. от понда в 1. знач. Ми посàка понàдица. Прилепско.

Да ми дòносиш понàдица. Битолско. Понàдица да òднесат. Папрадища,
Велешко. Па поѝска пандица. Ракитово, Пещерско. Мòже таà да е
пондицата. Красава, Брезнишко. С водица и слатка понудица. Локорско,
Софийско.

С препратка
попàра ж. 1. Надробен хляб във вода със сирене и масло или в мляко.
Ручал млеко попара. Прилепско. Со вòда попарèна, затỳй се вèли попàра.
Бобощица, Корчанско. Мл’акото се вари и се прави попàра с твърд хляб.
Бобошево, Дупнишко; Сапарево, Дупнишко; Пернишко; Елоховец, Смолянско.
Дрòбим зàлцида стàне на попàра. Ихтиманско; Девинско; Гоцеделчевско;
Асеновградско; Хасковско; Свиленградско; Асеновградско; Маданско; Лиляче,
Врачанско; Ружинци, Белоградчишко; Кривня, Провадийско. Вода, сол, хляб и
пипер е дурмшува попàра. Трънчовица, Никополско. »» пупàра Еркеч,
Поморийско. ♦ дива попара – попара от препържени филии. Там т’а ме
гощаваше с нейната дива попара от препържени филии хляб със сол и
червен пипер и натопени във вода. Яврово, Асеновградско. ♦ джàн попàра –
попара от хляб, сирене и масло. Самоковско. ♦ вѝнена попара – попара,
приготвена с вино. На децата приготвяли за храна вѝнена попàра,
разпространена особено много в Придунавския район. Добруджа. ♦ дѝва
попàра – попара от надробен сух хляб, полят със студена вода, оцет и
захар. Странджа. ♦ лỳда попàра – попара от надробен сух хляб, полят със
студена вода, оцет и захар. Странджа. ♦ кч’а пупàра — вид попара,
подправена със сол и пипер. Със суòл’ и пип’èр’ – кч’а пупàра. Еркеч,
Поморийско. ♦ попàра с вѝно – попара от надробен хляб и вино. Странджа. ♦
попàра с пипèрена сол – попара от надробен сух хляб, поръсен с червен
пипер и полят с гореща вода. Странджа. ♦ слѝвевъ попàръ – Попара от
надробен хляб, полят с гореща вода, в която са варени сушени сливи. Слат.,
Брест. ♦ 2. Качамак, разстлан в тава и полят с масло. Папàрата сô eгè и
квàсeно млèко и сѝрене. Родопи речник + Разложко. 3. Варена брашнена каша.
Воденичềре си бил забъркàл попàра. Банско + Гоцеделчевско; Разложко. С
кипч’àта бồркаме да варѝм папàро. Ч’ồрно папàро прàиме от
припồржено брàшно. Костандово, Велинградско. Бабяк, Разложко. »» попàръ
Твърдица, Сливенско. попàра Писаница, Смолянско. изпроводѝ попàръ – израз,
който се употребява за човек, който много бърза. Слатина, Ловешко. ♦ йал
съм ти попàрата – познавам те що за човек си. Йàл сам от твòйта
попàра и йàзе. Ихтиманско.
попàрвам несв., попàря св. Приготвям ястие, като го заливам с вряла
вода. И гу пупàр’ам със тъс вуд. Гостилица, Дряновско. Водтъ да не е
мнòго горèшта, да не съ попàри брашнòто. Ново село, Троянско.
попàреник м. 1. Пита от царевично брашно, попарена с гореща мазнина и
изпечена в тава. Дупнишко; Самоковско. 2. Баница от две кори с плънка от
запържен в мас праз лук, сирене, яйца и натрошени тестени кори. Странджа.
3. Попара от натрошена пита, мас и масло. Кюстендилско. 4. Печено ястие от
царевично брашно. Баня, Панагюрско.
попàрица ж. Вид супа, приготвена с мляко и ориз. Чорбѝцъ сус млèчице и
орѝзец вогрè йе папàрица. Костандово, Велинградско.
попàрница ж. Консервирано в каца зеле, нарязано на дребно, намачкано с
ръце и попарено с гореща вода. Странджа.
попрàвки мн. Подправки (чубрица, джоджен, сол, захар и др.). Добростан,
Асеновградско; Ситово, Пловдивско.

попресолвам несв.. Слагам сол на ястие повече, отколкото е

необходимо, но не твърде много. попресол’àвам Странджа.
попретòплювам несв. Затоплям малко още веднъж (за ястие). »»
попретòпл’увам Странджа.
порèжняк м. Отрязана част от обреден хляб, която свещеникът взема при
свещенослужене. На пòклади пòпа плни по трѝ тòрбе с порèжн’аци.
Рабиша, Белоградчишко.

порзаник м. Отрязък от хляб, който свещеникът взема за себе си. Пòпа

донèсе дòма си двà сàдове с порèзаници. Радотина, Ботевградско.
порзаница ж. Голяма филия хляб. »» пор’àзаница. Пирински край;
Ловешко.

посолвам несв. Посолявам. Посул’àвам мàнджътъ. Кортен,

Новозагорско.

посòп м. Брашно, което се поръсва върху размесен хляб, за да не лепне.

Логодаж, Благоевградско.

постнинà ж. Постна храна. »» поснинà Логодаж, Благоевградско.

постолник м. 1. Хляб от царевично и малко пшеничено брашно. »»
посто’àлник Радотина, Ботевградско. 2. Който е втасал един път. »»
постойàлник Слатина, Ловешко.
потѝсник м. Вид шарка за обреден хляб. Тетевенско.
потѝща се св. в 3л.ед. Пече се бавно (за хляб или месо). Нѐка се
потѝшти ште мàлко. Кулско; Видинско; Белограчишко. Нѐка се потишчѝ
ошчѐ мàлку, че е сраф. Самоковско.
поувàрува се несв., поувàри се св. Сварява се до известна степен. Логодаж,
Благоевградско.

поупржа св. Пържа за малко, за кратко време. Че поупржимо зàеко с

тйнец-онйнец. Бабица, Брезнишко.

пхранка ж. Лакомства, които близки носят на родилка непосредствено

след раждането. Родопи.
пошàндам несв. Бия (за мляко). Дàй ми, Анге, шандàлото да пошàндам,
да помàндам. Щипско.

прав прил. в съч. ♦ прàва бàнца – баница с печени кори, между които се
слага плънка. Банско.
прàвя несв. Готвя. Кат зѐмем бѐл лук, оцѐт, прàим го като таратр.
Етрополско. Мàнджа прàйа. Асеновградско. Прàйомо к’уфтѐта ткъ.
Кочово, Преславско. Гзба прàви Фѝлипа Мàжàрина. Ярлово, Самоковско.
♦ прайѐна патà – пюре от картофи. Водни пад, Смолянско.
прави се несв. 3л.ед. Приготвя се. Гол’àма и мàлка кàчка въф тàу съ прàи
àрман, пипѐр, зѐле. Кюлевча, Шуменско.
прàжа несв. Пържа. Прàжа си ицà. Еркеч, Поморийско. Прàжим мѐсуту с
лку и сѐтн’ъ гу зълѝвами ъс уд. Алваново, Търговишко. »» прàжъ
Великотърновско. Прàжат рба. Банат. ♦ Прàжа се ф мàслото си. –
Живея според възможностите си. Шуменско.
прàжен прич. като прил. Слàга са бп, чер боп на пачѐ, прàжени
картфи. Шуменско. Певец, Търговишко. Изпражен лук с мас или
масло е прàжен лук. Трънчовица, Никополско. Прàжину мѐсу. Банат.
Прàжини йейцà. Бесарабия. Идѐ ми съ прàж’ън джигѐр. Лозенец,
Ямболско. Научѝл съ поп нъ прàжън боп. Свикнал на лесно. Бяло
черква, Великотърновско.

прàженка ж. Пърженини яйца. Зилѐн боп, йанѝйка, прàж’енка си прàим.

Кочово, Преславско.

прàзовник м. Баница с праз. Логодаж, Благоевградско. Срв. празарник, празник.

прàзник м. Баница с праз. Гоцеделчевско.
прàзеница ж. Супа от праз лук. »» прàз’аницъ Руховци, Еленско.
праснàк м. вж. преснàк м.
праснѐц м. Содена питка, опечена в на жар в огнището. Калипетрово,
Силистренско; Гарван, Силистренско; Ольшанка.

празанѝк м. Баница с праз лук. Гоцеделчевско; Варненско;

прàзен прил. Който е направен с праз. Прàз’ена кàша. Змеево, Старозагорско.
Прàз’ен зѐл’ник. Кривня, Провадийско.
празнѝк м. 1. Баница с праз лук. Гоцеделчевско. 2. Печен шаран върху
запържен праз лук. Добруджа.
прàзница ж. Ястие с праз лук. »» прàсница Долна студена, Беленско.
прахлв прил. Застоял, негоден за употреба — обикн. за брашно. Бл’а
ми дàди брàшну, ама прахл’à. Еркеч, Поморийско.
пребл прил. Който е от пшеничено брашно. Че омѐсим пребѐла погàча.
Сливница, Софийско. Да земѐсиш пребѐла погàча. Дупнишко. Да мгѝ мѐси
пребелà пугàча. Врачанско. Пребела пугача, пържена кокошка. Нар.песен.
Шипочан, Самоковско. Омѐси пребѐле погàче. Брезнишко.

пребѝт прич. като прил. Пресечен (за мляко). Мл’àкуту съ присѝчъ,

присѐчъну, сшту дмат прибѝту, то къту съ прибѝй, те гу упàрвът и
става ишумѝк, ут нѐгу съ истѝчъ суровàткътъ. Попина, Силистренско.
Пребѝт колàч на копрàл’а. Монтанско.
пребитàк м. 1. Бито мляко. Разложко; Кочово, Преславско; Певец, Търговищко. 2.
Пресечено при варено мляко. От пресеченото се прави пребитàк, с който
се разбъркан с яйца, се заливат тестени кори. Добруджа. 2. Суроватка. »»
пребѝтак Кочово, Преславско.
пребѝтеница ж. Невареното мляко, оставено на топло място, за да
прокисне. Маслото се бие от пребѝтеница. Жеравна, Котленско. Берт
сметàна ут пребтенына. Банат.
пребѝтина ж. Млечен продукт от ферментирало прясно мляко.
Прибѝтина напрàво, кàкто издоѝм мл’àкото, налѝвъме гу в еднà дѐлва, и
кът се наплни стàва чѐсто (гъсто) го налѝвъме в у мътѝлкътъ дъ
стàни на масл. Градище Севлиевско. + Кривня, Провадийско; Конопчие,
Чирпанско.
пребѝя св. Обработване на гроздето с пепел, за да се получи агда. Шра
кат сварим от гроздето, ше го пребием с пепел и желта пръст и се
остаа да приседи да се утаи пепел’та на дъното. Смядово, Шуменско.
преблàг прил. Вкусен. Сложи майк’а преблàга вечер’а. Бохова, Трънско. Да
уготвиш преблаги ручоци. Рейово, Самоковско. Шчо йе благо преблаго, ни на
софра се ставуват, ни на пазар го купуват. Дебърско. 2. Сладък. Но
турила преблага шикера. Нар. п. Райово, Самоковско. Море он е блàго,
блàго та прѐблаго. Кюстендилско.
пребѝе се 3 л.ед. 1. Пресича се (за мляко). Мл’àкуту са прабѝ и напрàвих
иш’умѝк’. Еркеч, Поморийско. Б’àл мъж … прàим го на слаб гън да не с
пребѝй мл’àкото. Марковча, Шуменско. пребѝва съ Кривня, Провадийско. То
къту съ прибѝй, те гу упàрвът и гу прицид’авът и стàва ишумѝк. Попина,
Силистренско. Двàтъ дн’ѝ мл’àкуту йе жлто, пр’ебѝвъ съ. Беброво,
Еленско. 2. Сгъстя се (за мляко). Събѝрами гу в тѐнджръ и ге остàвами
дъ се пребѝе – дъ се сгсти. Русаля, Великотърновско. Кт съ прибѝй
мл’àкуту, ишмик стàва. Кривня, Провадийско. прибѝвъ съ Гоцеделчевско;
Асеновгродско.

превàлям несв. превàля св. Измесвам повторно (за хляб). Гу превàлем

лба и гу устàва да тàса. Банат. Прѐвал’а л’àба – втри път да се
премѐси и да се печѐ у пешт. Трънчовица, Никополско.
превàра ж. Извара, получена от сваряване на суроватката. »» превàръ
Неново, Провадийско.

превàрям несв. преваря св. 1. Варя повече от необходимото. Мàйкъ

превàри мармалàдъ. Тръстеник, Плевенско. + Ихтиманско; Момина клисура,
Пазарджишко. превар’àвам Кърналово, Петричко. 2. Сварявам. И ми млекто
превàр’а, на сѝрене го потсѝрва. (нар. пeсен) Копривщица. Привàр’ът
мл’àкуту. Неново, Провадийско. преварѝ се страд. Сварен, повече от
необходимото. Се превàри ризо, макàло стàна. Костурско.
преварѐн прич. като прил. 1. Който е варен повече от необходимото. Като
е превàрена речѐле: от превàрено кàша стàнало. Сапарево, Дупнишко. 2.
Който е обработен чрез варене. Превàрено йацѐ. Ръждавица, Петричко. Свари
млеко преварено, да изпечеш рудо йагне. Благоевградско.
ОТДЕЛНА СТАТИЯ Субст. пр’евар’ѐно Саздърма. Ардинско. ♦
превар’ѐно м’ồсо – Саздърма. Маданско.
РАКИЯТА ОТ КОПРИВЩИЦА
превѝнуйем несв. превѝня св. Претопявам масло. Бърложница, Софийско.
превѝра несв., преврѝ св. 3 л. ед. Ферментира. Гоцеделчевско. Тр’ам
солтà… пчва да привѝра, не слàгъм уцѐт. Кривня, Провадийско. »»
пр’вѝра Селча, Смолянско.
превѝт прич. като прил. в съч. ♦ превѝт кравàй Нъ месàлът превѝт
кравàй. Русенско. Добра дарба – превѝт кравай. Тревненско. + Мандър, Мала
Азия. Месѝла е превѝт кравàй. Никополско. Да си правиш вит-превит
кравай. Ломци, Поповско. ♦ превѝт колàк От снаѝте превити колаци.
Благоевградско.

превитàк м. Колак във форма на плетеница. Дадàт им по йедѝн колàк или

по едѝн превитàк. Софийско. »» превитк Плевенско.
прегор св. 1. Пека повече, отколкото е необхонимо. Ше прегорѝ лѐба.
Милчина лъка, Кулско. 2. Загоря за мляко. »» прегорѐло Долен, Гоцеделчевско. »»
прѝгур’ъ Съчанли, Гюмюрджинско.
прегорèн прич. като прил. Прегорял. »» пригур’àн Съчанли, Гюмюрджинско.
преготвѝвам несв. преготвя несв. Приготвям. Ти прегтви лѐп да йàш.
Костурско.

превтàсува несв., превтàса св. Ферментира повече, отколкото трябва.

Логодаж, Благоевградско. Зел’ѐто е стàсало и престасàло, трѐбе да вàдите
от н’ѐга. Трънско. »» престàсува Кюстендилско.
престасува вж превтасува ЗАРОВО извади
превàрнишки прил. в съч. ♦ пр’àварнишки колàк – сватбен хляб, който се
невестата изпраща на сватовете в знак, че е готова да я вземат.
Странджанско.

прежàрвам несв. Прегарям хляб на силен огън. пръжрувум Кукушко.

прехжда несв. прèиде св. 3 л. ед. Изкипи (за мляко). Зàстани до
огн’ѝщето и вàрди да не прèйде млекòто. Граовско.
прекѝснувам несв., прекѝсна св. 1. Втасва (за тесто). Кугàту прекѝсни
квас, пчваш да м’ềсиш. Кривня, Провадийско. 2. Втасва повече от
необходимото, превтасва. Логодаж, Благоевградско. »» прикѝсвъ, прикѝснъ
Еленско. срв. превтàсува. 3. Вкисва се повече, отколкото трябва (за мляко).
Логодаж, Благоевградско. Тй ште па прикѝсне млекто. Ихтиманско.

прякл м. и прякла ж. Прекомерно солено (за ястие). Сас чрба и

прàкул’ сулѐна. Габрово, Ксантийско. Фаслет ни нѐска е пр’àкулa.
Странджанско.

прекрамàтувам несв., прèкраматя св. Разчупвам, разделям на две големи

части (обикновено хляб и под). »» Прекраматѝх погàчата. Логодаж,
Благоевградско.

премàжа св. Намажа. Премàжим го пандишпàна отгре с белтк. Ново

село, Троянско.

премѐсвам несв., премѐся св.Меся повторно. Петкàна пѝти да мѐси,

етръва ѝ ги премѐсва. (нар. песен) Копривщица.
Премѐсва се несв., премѐси се св. 3л.ед. Прѐвал’а л’àба – втри пт да
се премѐси и се печѐ у пѐшт. Трънчовица, Никополско.
премѐсен прил. като прич. в съч. ♦ премѐсена пѝтка – питка с квас.
Жеравна, Сливенско.
премѝна св. в съч. ♦ премѝнал л’àп – който е превтасал (за хляб).
Премѝнал л’àп е кът фтàсъ и вървѝ нъгре и пузъстѝне, тугàвъ пчвъ
дъ спàдъ и нѝшту ни стрвъ. Гостилица, Дряновско.
премѝт прич. като прил. Който е воднист, без достатъчно мазнина (за
ястие). Горни Лозен, Софийско.

препѝчам несв., препекà св. 1. Пека. Привит си кравай направи и си

кукошкъ припече. Щръклево, Русенско. Чи си заколи шаро агне, ем го
припече на глогов ръжен. Садина, Поповско. »» припѐкохте Ярлово,
Самоковско. препекà Родопи. 2. Пека повече, отколкото трябва. Го
препекоме лѐбо, мнго корѝчка фàти. Костурско. 3. Пърля. 1. Обгарям.
Препѝчем гдеш’ч’ата кжа сус слàма. Банско. 2. Пека кафе. Камилски дол,
Ивайловградско.

препѝцам несв. Пека кафе. Сърница, Хасковско.

препѐчва се несв., препечѐ се св. 3 л. ед. Пече се повече, отколкото
трябва. Сѐ препѐче мѐсото. Костурско.
препѐчен прич. като прил. Печен (за ястие). Мр’àна рѝба припѐкана. Пет
могили, Новозагорско. Тугѝс припѐкъну ни прѐйадууми. Певец, Търговищко. »»
пръпѐч’н hл’àп Кортен, Новозагорско.
препѐчняк м. Кравай за помен. »» препѐчн’ак, препѐшн’ак Западна
България.

препѐшник м. Пита за помен. Роман, Врачанско.

препѝтелница ж. 1. Питка, опечена на плоча. »» пр’епѝтеница Девинско.
»» припитѐл’ница Брезе, Девинско; Добралък, Асеновградско; Ситово, Пловдивско.
2. Рядко тесто с мая, което се пече на плоча. Гоцеделчевско. 3. Хляб, печен
под връшник. »» пр’еп’ѝтеница Ситово, Пловдивско.
препѝтувам несв. Разплесквам тесто в тава. »» препѝт’увам Лясково,
Асеновградско.

препѝти се св. Оформя се на пита (за сирене). Отгоре се натиска с дъска

и камък, за да се припити. Добруджа.
преплѐтен прил. като прич. в съч. ♦ Преплетен кравай. Вид обреден хляб.
Западна България. ОТ БЪЛГАРСКИ ОБРЕДНИ ХЛЯБОВЕ!!!

препржвам несв. препржа св. 1. Изпържвам, колкото е нужно.

ДОБРОСЛАВЦИ Препрджим ги и настърджеш домата и ги пулѐиш.
Златоградско. Есен додека не поорат есеното жито, не бива да се
препръжуа леп, оти житото к’е биде гламлйво. Щипско. 2. Пържа още
веднъж. Ихтиманско. »» прѐпържа Кърналово, Петричко. 3. Пържа повече,
отколкото е необходимо. Го препржи мѐсото не се йàди. Костурско.
препржва несв., препржи се св. 3 л. ед. Страд. Се препржи
место. Костурско.

ОТТУК
прèсен прил. 1. Който е направен наскоро. Купваме си прѐсин лѐп.
Хърсово, Санданско. »» прềсен Съчанли, Гюмюрджинско. ♦ пр’ềсно м’ềсо Ерма
река, Маданско; пр’ềсно м’ồсо Смолянско. 2. Който не е отлежал или не е подлаган
на допълнителна обработка като сушене, престояване в саламура, осоляване,
мариноване (за хранителен продукт) Б’àл мъш ут пр’àсну сѝр’ ни са прàи.
Змеево, Старозагорско. ♦ прèсно млèко Радотина, Ботевградско. »» пр’àсну
мл’àку Лиляк, Търговищко. ♦ прèсно сѝрене Радотина, Ботевградско; Тръстеник,
Плевенско. »» прềсну сѝрене Разложко; Смолянско; прềсну срен’ Банат.
пр’àсно сѝрене Пещерско. Пазарджишко; Гоцеделчевско. пр’àсно сѝрен’е
Ивайловградско. пр’àсно сѝрън’. Радилово, Пещерско. пр’àсну срени
Кочово, Преславско. пр’àсну сѝрени Лиляк, Търговищко. 2. Който е без квас (за
хляб, пита, погача…). Л’àба ми е пр’àсен и нѐ е баф. Радилово, Пещерско. ♦
прềсен колàк – безквасен кравай. Трън, Смолянско. ♦ прềсен кравай –
безквасен кравай. Търън, Смолянско. ♦ мазнѝца прềсна – вид баница. Банат. ♦
пр’ѐсно м’ѐсо – крехко месо. Кърналово, Петричко. ♦ прèсен лèп – безквасен
хляб. Радотина, Ботевградско. »» прѐсен леп Ръждавица, Петричко. ♦ пр’àсна
пѝта – безквасна пита. На момѝте прѐсна пѝта. Габровница, Монтанско. +
Жижево, Гоцеделчево. Пѝта без квàс е пр’àсна пѝта или пресничàна пѝта.
Трънчовица, Никополско. »» прѐсна пта Слащен, Благоевградско. »» прềсна
пѝта Кривня, Провадийско; »» преснà пѝта Тръстеник, Плевенско. прѐсна пѝта
Петково, Ардинско. Пазарджишко. »» прснъ пѝта Проводийско; Пр’àсната
пѝта н’àма квас, а сда. Ново село, Троянско. Нарѝчаме йа пр’àсна пѝта
или преснѝчана. Трънчовица, Никополско. пр’ềсна пѝта Смолянско; Девинско;
пр’ѐсна пѝта. Гоцеделчевско. + Тръстеник, Плевенско. М’àсаhм’е.. пр’àсна
пѝта за прàзник. Пр’àсната пѝта а бес квас, а със сда. Радилово,
Пещерско. Пр’àсна пѝта бес кувàс. Нарѝчаме йа пр’àсна, заштото не
фтàсва. Ново село, Троянско. + Смолянско. Пещерско. Първомайско, Велинградско.
Девинско. »» пр’ѐсна пѝта Гела, Смолянско. пр’ềсна пѝта Смолянско. пр’àсна
п’ѝта Пловдивско. пр’àсна пѝтъ Лиляк, Търговищко. пр’àснъ пѝтъ Бачково;
Кръшно, Поповско. прềсна пѝта. Смолянско. пр’àсна пита – пита, печена в
огнище. Батово, Варненско. ♦ пр’àсна пѝтка – безквасна питка. Пловдивско. +
Ксантийско. »» пр’àснъ пѝткъ Енина, Казанлъшко. ♦ прềсни птчета – вид
пържено тестено ястие. Прềсни птчета, бркани птчета пържени
тестени ястия. Банат. ♦ прềсну птче – вид пържен сладкиш от сгъната
кора тесто. Банат. ♦ прѐсна погàча – безквасна погача. Доганица, Царибродско.
Опечи ми пр’àсна погàча. Кюстендилско. И за нàс преснà погàча.
Коприщивца. Дн и нч прет очѝте му стойàла прѐсна белà погàча. Ракита,
Брезнишко. »» прѐсна пугàча Ръждавица, Кюстендилско. прềсна пугача Банско;
Асеновградско; Пазарджишко; Севлиевско; Гоцеделчевско. пр’àсна погàча
Пещерско. пр’àсна пугàча Долно Ряховско, Силистренско. ♦ прѐсно погачѐ –
безквасна питка. Сапарево, Дупнишко.
прсно ср. Тестено ястие, приготвено без квас. Замеси пр’àсно, кисело, че
извий вити краваи. Иванча, Поповско.
прасенѝк м. Царевична пита. Прасенѝк с подвàлка да не пхне. Тетевенско.
Да ръздàва пр’àсенико. Еникьой, Дедеагачко. Вж. просеник.
прѐсир м. Извара от коластра. Копиловци, Монтанско.
пресенчàн прил. Който е приготвена без квас. ♦ пресенчана пита
Пресенчана пита без квас се меси само сол и вода. Смядово, Шуменско.
пресанч’àн Шуменско; Пресенчана пита – без квас се меси, само с вода ,
брашно и сол. Смядово, Марковча, Шуменско. Вс’àка женà донàс’а б’àла
пресенчàна пѝта, мàзана с айцѐ. Никополско. Сàбахлем като стàна, ше
омѐс’а пресинчàна пѝта. Котелско; Пресинчàна пѝта – печѐ се в пеппелтà
на огнѝштето. Тича, Котленско. + Калипетрово, Силистренско; Варуита, Бесарабия;
Пàлим пештà, мѐтниме пресенч’àната пѝта и т’а се опечѐ. Раданово,
Великотърновско. Ша опечѐм пр’àсенчана пѝта. Момино, Варненско. ♦ И с
пѝтка пресенчàна утѝват при блката. Кривня, Провадийско. ♦ Г’озлеме
прайм го с пресенчано т’àсто. Кюлевча, Шуменско.
пресѝча се несв., пресечѐ се св. страд. 3 л. ед. Загубва хомогенния си
състав с отделяне на течност и маса от слепени и уедрени частици, обикн.
вследствие на нагряване или прибавяне на киселина (за мляко). Габрово,
Ксантийско. Мл’àкуту съ присѝчъ, присѐчъну, сшто прибѝту, то къту съ
прибѝй, те гу упàрвът, зъпàрвът и гу прицид’àвът и стàва ишумѝк, ут
нѐгу съ истѝчъ сурувàткътъ. Попина, Силистренско. »» прềсича се
Пазарджишко; прсѝча са Лясково, Асеновградско; Смолянско; Яворово,
Пловдивско; пресѝча съ Ивайловградско. пресềква са Пазарджишко; пресѐква
са Пещерско. прес’àка са Ивайловградско. пр’ес’àкло са Доспатско.
пресѐчено ср. Мляко, което е загубило хомогенния си състав, отделило е
течност и маса от слепени частици, в следствие на нагряване или топлина.
Мл’àкуту съ присѝчъ, присѐчъну, сшто прибѝту, то къту съ прибѝй, те
гу упàрвът, зъпàрвът и гу прицид’àвът и стàва ишумѝк, ут нѐгу съ
истѝчъ сурувàткътъ. Попина, Силистренско.
преслàдам несв., преслàдя св. Ям нещо по малко, за овкусяване. Йàште и
прслàдайте, че дрІга мàнж нѐма. Странджа.
преснѐц м. 1. Питка, приготвена без квас. »» праснѐц Калипетрово,
Силистренско; пръснѐц Попина, Силистренско. 2. Прясна пита правена
вечерта срещу Игнажден. »» пръснѐц Южна Добруджа.
преснàк м. 1. Прясно мляко. От пресн’àка стàет белѝ бзи. Радотина,
Ботевградско. Праснàк’ дувѝх, сèтн’а сварѝх праснàк’а. С’ухт’è (за първи
път) пѝйа праснàк’ тàйа гудѝна. Еркеч, Поморийско. Издъл’бề купàнката и
пръснàк, несвар’˜н, срх и със пàтуве а䒘м, сềрбами. Еркеч, Поморийско.
Мнгу ъ слътк пупàрътъ ут приснàк с прусинѝк. Патреш, Троянско.
Издуи чуден приснак, потсири чудно сирене. нар. песен Троянско + Кръвеник,
Севлиевско; Врабево, Ловешко. »» преснàк Еленско. Горнооряховско. Долна
Гращица, Кюстендилско; Троянско; Севлиевско; Жеравна, Котлевско; Средни колиби,
Еленско; Бургаско; Ятрос, Визенско; Твардица, Молдовско. Горичане, Балчишко;
Бродилово, Малкотърновско; пресн’àк Ихтиманско; Тафра, Чаталджанско; прешнàк
Смолско, Пирдопско. приснàк Троянско; Севлиевско; Ловешко; Еленско. пръснàк
Еленско; Осетеново, Казанлъшко; Визенско, Габрово, Ксантийско; Дедагачко.
пръсн’àк Тафра, Чаталджанско. пр’ъснàк Кръвеник, Севлиевско; Котелско. 2. Пита
със сирене. Ямболско; Срв. преснѝк
преснѝк м. Прясно мляко. Кàта трин заксвам праснѝк. Смолянско.
Габрово, Ксантийко. + Гюмюрджинско. Родопи. Кàшана й хбава с пр’снѝк.
Смолянско. Отъ сигà кàтаутѝрна ште дунѝса на айсас гаспажѐ праснѝкъ.
Пловдивско. Гà се ръзблейът ут плềврък, зъгàб’ът преснѝкът. Съчанли,
Гюмюрджинско. Подквàсваме преснѝка и се хвàшта. Горновлахово, Смолянско.
+ Девинско. Асеновградско; Малкотърновско; Смолянско; Девинско; Съчанли,
Гюмюрджинско; Дервент, Дедеагачко, Малкотърновско. »» преснѝк’ Чавдарица,
Девинско; прѐшник Тахтаджик, Дедеагачко; прснѝк Долна Арда, Асеновградско;
Ардинско; Куштанлъ, Гюмюрджинско. приснѝк Дервент, Дедеагачко. пръснѝк
Райково, Смолянско. Срв. преснàк м. 2. Пита без квас. Преснѝк ли к’ о
прàиш? Кавакли, Лозенградско. Кваснѝк ли ѝскаш, преснѝк ли ѝскаш. Теплен,
Гоцеделчевско. + Еркеч, Поморийско. Абланица, Благоевградско; Смолянско;
Девинско; Балдево, Гоцеделчевско; Смолско, Пирдопско. »» праснѝк Смолянско;
Ардинско, Пещерско. преснѝк’ Девинско. прснѝк Ахряне, Смолянско; пресн’ѝк
Црънча, Гоцеделчевско; прѐсн’ик Наречен, Асеновградско; прềсник Смолянско;
пр’асник Херсон, Украйна. 3. Прясно меко сирене. »» пресн’ѝк Арда,
Смолянско. 4. Ядене, приготвено от недосолено царевично тесто. Дебърско.

праснѝкув прил. Който се отнася до за прясно мляко. Изѝдала вồрхат

праснѝкуф. Асеновградско.
преснинà ж. 1. Месо от току-що заклано прасе. Стàрите òра не йадàт
преснинà. Радотина, Ботевградско. + Дуванли, Пловдивско, Драгойново,
Първомайско. Дълбок Извор, Пловдивско; Великотърновско; Калоферско, Кесарево,
Горнооряховско. На сềкуг дàма пуд арàп преснын. Банат. Еднàж да дйде
Божѝк’за заклем гдето да нàкусе прềснина. Банско. Пикт
пр’ъснин и пйът. Кръвеник, Севлиевско. + Еленско. »» праснин Радилово
Пещерско. преснин Бели Осъм, Троянско; Долно Левски, Панагюрско; Долна
Митрополия Плевенско; Енина, Казанлъшко; Банат. прснин Ленково,
Никополско. ♦ на преснинà – гостуване, когато домакините са заклали
прасето. На гости се ходи, когато кол’ат прасето, казва се на преснинà.
Банат. Ша ви ддем на преснинà. Плевенско. + Ихтиманско; Пирдопско. 2.
Ястие от варено свинско месо и люти чушки. От месото на корема се
прави преснѝна. Месото се накълцва на ситно, прибав’ат се л’ути чушки
и се остав’я да ври на огън’а, докато се получи пържено месо, приготв’а
се на сутринта на Коледа преснѝна Добруджа. 3. Който е прясно приготвен
(за ястие). Преснин ли едѐш. Тетевенско. + Шуменско.
прeснѝца ж. 1. Пресен хляб от пшенично или царевично брашно, който се
пече в подница. Кичевско. »» приснѝца Босилеградско. 2. Обредна пита, която
се меси за св. Богородица при раждане на дете. Зелениград, Трънско.
пресничàн прил. Безквасен (за хляб). Трънчовица, Никополско; Еркеч,
Поморийско; Силистленско. »» пресанчàн Шуменско; Силистренско. пресенчàн
Шуменско; Момино, Варненско; Раданово, Великотърновско; Калипетрово,
Силистренско; Чешма Варуита, Бесарабия. пресънчàн Дебрене, Добричко.
присничàн Котелско. просчàн Златар, Преславско. пръсничàн Медвен, Котелско.
♦ пресничàна пѝта – който е приготвен без квас или мая. Пѝта без квас е
пр’àсна пѝта или пресничàна пѝта. Трънчовица, Никополско. И откле
прàвеа л’àп без кувàс – преснѝчени пѝти. Трънчовица, Никополско. + Еркеч,
Поморийско; Добруджа. Пръсничàна пѝта в огън’о си печем. Медвен,
Котленско. Хл’аб без квàс и майà – присничàнъ пѝтъ. Котелско. Ша опѐчем
пр’асничàна пѝта. Момино, Варненско.
прѐсниче ср. умал. преснѝк Безквасен хляб. Жировница, Тетовско.
преснѝчек м. умал. преснѝк Прясно мляко. Тà ми праснѝчек днеси.
Смолянско. И мене пресничак донисай. (нар. песен) Рупчос Родопи.
преснопѝта ж. 1. Пита, омесена от наскоро смляно брашно. Странджа. 2.
Безквасна пита. преснупѝта Банско. + Гоцеделчевско.
пресносòл м. 1. Наскоро осолено месо. Имаме еднò качè пресносòл.
Радотина, Ботевградско. 2. Наскоро осолено сирене. Северозападна България;
Банско.

прѐсоа м. Таратор, приготвен с вода вместо с кисело мляко. Тръстеник,

Плевенско.

пресòл м. и ж. 1. Саламура. Прèсол й сол’ и вòда. Върбина, Маданско. +

Царибродско. Остàналото мес го насол’àвами, завар’авами пр’àсол и гу
зàливами и гу зътѝскъми с кàмъни. Градище, Севлиевско. + Босилеградско;
Еленско; Твърдица, Сливенско; Троянско; Великотърновско; Севлиевско; Ръждавица,
Кюстендилско. Стри му на твà сѝрене сѝрен’е пр’àсул да не сѐ развалѝ.
Странджа. Сѝренету клàвът ф кàчкътъ и пр’àсул сѐт’не клàвът. Съчанли,
Гюмюрджинско. Сѝр’ъниту съ държѝ ф пр’àсул. Еленско. »» прèсол’ Логодаж,
Благоевградско; Падеж, Петричко. прèсул Родопи. пр’àсул’ Енина, Казанлъшко. 2.
Сок от кисело зеле. В одайчѐто са натрпани каци с пресл. Нови хан,
Софийско. + Северозападна България; Софийско; Костурско; Гинци Софийско;
Севлиевско; Луковитско. Напѝх се пр’асл. Първомайско. Т устънлу съдѐ
пр’àсул. Патрешко, Троянско. От ни три пр’àсул. Динево, Хасковско. +
Стрелча, Панагюрско. »» прѐсал Благоевградско. прềсол Смолянско; Асеновградско.
прềсул’ Плевня, Драмско. срв. прсол м. 3. Кисело зеле. Напрàвих си
пр’асолтà. Бериево, Севлиевско. + Роман, Врачанско; Софийско; Пирдопско. »»
прѐсол’ Загоричани, Костурско. ♦ керсан пресл – кисело зеле, сготвено с
брашно. Копривщица. ♦ пржен пресол – пържено кисело зеле. Вчѐра
йàдухме пръжен пресл, днес готвих кайгана. Копривщица. 4. Туршия от
круши или ябълки. Турѝйме крши за пресòл. Радотина, Ботевградско. 5.
Таратор без кисело мляко, а само с оцет, лук и краставици. »» прềсул
Ленково, Никополско. 6. Смес от вода със счукан чесън, сол и червен пипер.
»» пр’àсол Добруджа. 7. Мая за сирене. »» пр’àсул – Твардица, Украйна. 8.
Нещо много солено. Пиротско. 9. Сол в съч. ♦ фàшта йа пресол’тà –
осолява се (за сланина). Сланѝната йа нац’ѐп’ат, отд’ѐл’ат йа, насал’àт
йа, затѝснат йа, фàшта йа пресол’тà. Момино, Варненско.
преслвам несв., пресля св. Слагам повече от необходимото сол. Ако
слжим пвиче сл че йа преслим. Сапарево, Дупнишко. + Тръстеник,
Плевенско; Костурско. Сè пресòлваж бòба. Радотина, Ботевградско. »»
присул’àвъм Войнягово, Карловско. пресолѝ се 3 л. ед. страд. Се пресли
место. Костурско.
пресолèн прил. като прич. Който съдържа много сол (за ястие). Пресолèн
hлеп. Върбина, Маданско. преслена мàнджа Сапарево, Дупнишко. Пàк е
пресл’ена сàлатата. Сапарево, дупнишко. Вчера пак съм прегрешила,
погача съм му пресолила. (нар.пeсен) Ломско.
преслница ж. Сок от кисело зеле. Ихтиманско.
пресловица ж. Сок от кисело зеле. Ветрен, Пазарджишко; Ихтиманско.
пресляв прил. 1. Който е приготвен с пресол (за ястие). Варѝх ви
пресл’ава чорбà. Смолско, Пирдопско. Мнго обѝчам пресл’ова чорба с
ребра. Баня, Пазарджишко. 2. Зелев сок. Кюлевча, Шуменско.
престàвам несв., престàвя св. Готвя ядене. Нàлей да и пр’àстави фасл
за довѐчера. Странджа. »» прѐстав’а Благоевградско; Бачково, Асеновградско.
Срв. пристàвям, приставя

престàна св. Готвя ядене. »» пр’стàна Смолянско.

престъпàлица ж. Обреден хляб, който се приготвя за прощъпулника на
дете. Престъпàлцъ - на детѐто мѐсим две пѝтки за двàтъ крàкъ.
Раздадѐ ги на комшѝите. Слатина, Ловешко.
престъпàлка ж. Обреден хляб, който се приготвя за прощъпулника на
дете. Кукушко.
престъпàлник м. Обреден хляб, който се приготвя за прощъпулника на
дете. Кат прохди дѐтету, прàет му престъпàлник – пѝта ъс мѐт и
реи замѐсена. Шуменско. + Галиче, Врачанско.
престъплка ж. Обреден хляб, който се пече на обичая прощъпулник.
Като проходи детето му пекат малка питка приставиница или
престъпулка. Еленско. Срв. пристàвиница.
престргвам несв. престржа св. Остържа. Тугѝва вѝш да отрвиш
пѝтата, да ề престжѐш. Тетевенско.
пресвам несв., пресѐйа св. 1. Прекарвам нещо през сито или решето, за
да го пречистя. Зѐмъм ут мъйтъ, счквъм йъ, прес’àвъм йъ прес сѝту.
Гостилица, Дряновско. 2. Сея втори път. Ихтиманско.

пресявам се несв., пресѐйа се св. страд. Прекарва се нещо през сито или
решето, за да се пречисти. Ус’àавъ съ бръшнту, прскъ съ съз вуд
пулвѝн кàнчи, сѐтни съ прес’àвъ, увàлвъ съ, ръзбрквъ съ, сѐтни съ
прес’àвъ прес сѝту дъ усàнът сàму вàлкувите, тпчевцътъ. Беброво,
Еленско.
претàкам несв., претча св. Изцеждам солена вода на туршия или
кисело зеле и я наливам отново в същия съд периодично. Добруджа.
претàквам несв., претча св. Изцеждам солена вода на туршия или
кисело зеле и я наливам отново в същия съд периодично. Претàкам
трушѝйата вс’àка стрин. Ново село, Троянско. Претàкам зѐлету. Шумнене,
Тетевенско. + Милчина лъка, Кулско; Ихтиманско; Софийско; Ботевградско; Банат.
През дѐн йа притàками. Русаля, Великотърновско.
претѝл прил. Който е тлъст, мазен (за ястие). Банско; Прилепско;
Гоцеделчевско; Хасковско, Първомайско.

претѝло ср. Тлъсто ястие. Плевня, Драмско.

претчвам несв., претча св. Изцеждам солена вода на туршия или
кисело зеле и я наливам отново в същия съд периодично. Кондурби,
Костурско; Плевенско.

претчувам несв., претча св. Изцеждам солена вода на туршия или

кисело зеле и я наливам отново в същия съд периодично. Софийско.
претрѝвняк м. Нарязано, осолено, смачкано с ръце и ферментирало зеле.
Ште гòтвим бòп с претрѝвн’ак. Радотина, Ботевградско + Тетевенско.
претрѝйка ж. Нарязано, осолено, смачкано с ръце и ферментирало зеле.
Раданово, Търновско.

претрѝйник м. Нарязано, осолено, смачкано с ръце и ферментирало зеле.

Претрѝйника фтàсва по-добрѐ. Тетевенско. + Смолско, Пирдопско.
претрѝйница ж. Нарязано, осолено, смачкано с ръце и ферментирало зеле.
Бели Осъм, Троянско.

претрѝвам несв., претрѝя св. Нарежа, осоля, смачкам с ръце и

ферментирало зеле. »» претрѝйа Българене, Ловешко.
префирѝя ж. 1. Вкусно ядене. »» префирѝйа Тетевенско. 2. Преденциозна и
скъпа добавка към ястие. »» префирѝйа Смолско, Пирдопско; Ботевградско.
прецѐдуем несв., прецèдим св. Прекарвам течност през цедка и под., за да
я очистя от нетечните, твърди и др. примеси, като ги отделя чрез
задържане в нея; цедя. Па тгаа сѝрен’ето га прецѐдуем. Годечко. +
Пиротско.

прецѐждам несв., прецед св. 1. Прекарвам течност през цедка и под., за

да я очистя от нетечните, твърди и др. примеси, като ги отделя чрез
задържане в нея; цедя. Прецѐждъм мл’àкуту ф цедàчкъ. Гостилица,
Дряновско. Мàма за прецед майст. Банат. 2. Прекарвам нещо през сито
или решето, за да го пречистя или за да го направя рохкаво; сея. Брашното
съ прец’àждъ през мнòгу сѝтну сѝту. Брусен Тетевенско.
пречурява се несв. Пресича се при варене (за мляко). »» пр’ч’урềва са
Чепинци, Смолянско.

прибѝтак м. 1. Течност, която се отделя от подсирено мляко. Кочово,

Преславско. 2. Пресечено прясно мляко, от което се бие масло. Певец,
Търговищко.

прибѝтина ж. 1. Развалено прясно мляко. Кесарево, Горнооряховско. 2.

Каймакът, който се събира няколко дни, за да се избие мляко. Разградско.
прибѝтка ж. Подквасено мляко. Конопчие, Чирпанско.
привитàк м. Коледен кравай от две дълги парчета тесто, увити едно около
друго. Софийско.
пригàждам несв. Готвя ядене. »» пригàдам Црънча, Гоцеделчевско.
пригàница ж. Вид печено тестено изделие. Сйà к’ей прàйме нѝе
пригàница. К'е ти кàжем сйà пригàница кàк съ прàи... Се прàй кà`ша во
тèпсийа. Брàшну и вòда к’е бѝде на сèфте. Кàша: брàшно, вòда и сòл’ца.
Да бѝде мàлце кàша тèнка. Е кат вòда да бѝде, кат чòрба. Пòсле к’е й
клàиш тàм во врник...Врник йе сàчот... Нè морѝ, сàка да йàде, бèли
пригàнице, ама не ѝ йе тỳк кай врàта... Шищевец, Гора. Срв…..
пригàр м. Загоряло ястие. Мирѝше на пригàр. Западна България.
прикл м. в съч. ♦ нъ прикл – който е прекомерно солен. Гàчи двà
пти си турнлъ сл, штту мàнджътъ й нъ прикл. Войнягово,
Карловско. Срв. прякл м. и прякла ж.

приква се несв. страд. 3 л. ед. Препича се до зачервяване (за хляб). »»

приклềвъ съ Родопи.
припѝтвам несв., припѝтя несв. Оформям на пити (за сирене). Добруджа.
припѝтювам несв., припѝтя несв. Разплесквам тесто в тава. »»
припѝт’увам Гоцеделчевско. приптувам Годешево, Брагоевградско.
припѝтям несв. припѝтя св. Притискам силно, правя на пита. »»
припѝт’ъ Еленско.
припѝщам несв., припѝщя св. Притискам. Припѝштам сѝренето с ин
дъшчица. Певец, Търговищко.
приплѐскан прич., като прил. Сплескан. Скурупѐчка – приплѐскана пѝта,
дѐту да са пичѐ брзу. Котелско.
прѝслада ж. Нещо вкусно, което се яде с хляб. Хл’абът бил основната
храна, а всичко останало катк или прѝслада. Яврово, Асеновградско. +
Смолянско. »» пр’ѐслада Павелско, Асеновградско. Срв. прѝсладок.

прѝсладам несв. 1. Ям нещо вкусно като добавка към друго ядене.

Асеновградско; Смолянско. »» прислàдъм Нова надежда, Хасковско.
прислàждъм си Софийско. 2. Ям от нещо по малко, икономично.
Кату йадѐш, прислàждай, ни си ти сàм на тàа парлѝйъ.
Чешнигирово, Пловдивско.

прѝсладок м. 1. Нещо вкусно, което се яде с хляб. Логодаж, Благоевградско.

Срв. прѝслада. 2. Десерт. Алвàта ке е за прислàдок. Благоевградско.
Грздето нѐка седѝ за прѝсладк. Банско.
пристàвам несв., пристàвя св. Готвя, приготвям ядене. За плад’нѝна сам
пристàвила васл’ да ври. Смолянско. Пристàвих мàнджата да се варѝ,
мàмо. Самоковско. Бърложница, Софийско; Трънско. Пристàви вàривото, па йа
че га пàзим. Станьовци, Брезнишко. Да донесе вода, та да пристави чорба
от йаребицата. Софийско. + Ардинско; Асеновградско; Самоковско. »»
пристàвем Крумовградско; Маданско. пристàвм Смолянско. пристàв’м
Маданско; Беден, Девинско; Гоцеделчевско. пр’истàв’м Барутин, Доспатско.
Срв. престàвям, преставя.
пристàвиница ж. Обреден хляб, който се пече на обичая прощъпулник.
Като проходи детето му пекат малка питка приставиници или
престъпулка. Еленско. Срв. престъпулка, пристъпàло, пристъпàлник
пристàвувам несв., пристàвя св. Готвя, приготвям ядене. Денѐска че
пристàвиме бп. Кюстендилско. Фаслче пристàвих да врѝе. Хърсово,
Санданско. »» пристàвувам Говедарци, Самоковско. Срв. пристàвам несв.,
пристàвя св.
пристàвям несв., прѝставя св. Слагам вариво да се вари. Кугà кадè сам
приставѝла бòбо и òште нè е зоврèл. Логодаж, Благоевградско.
пристѝкам несв. 1. Поставям ядене да се готви на силен огън. Сталево,
Първомайско. 2. Варя продължително. Ц’àл ъ трин пристѝкъм фъсл’ъ и
пàк ни увр’à. Хасковско.
пристъпàлник м. Обреден хляб, който се приготвя на обичая
прощъпулник. Пристъпàлник е питка, месена с йайца, мед и орехи,
койато се подава на детето, когато то се опитва да ходи само. Шуменско.
+ Зафирово, Тутраканско. Срв. пристъпàло, престъпулка, пристъпàлник
пристъпàло м. Обреден хляб, който се приготвя на обичая прощъпулник.
Кривня, Провадийско. Срв. пристъпàлник

пристрган прич. като прил. Загладен с нож (за току-що опечен хляб).
Дур дѐв’ът пѝтки пристргъни….Горнооряховско. Пръснà пѝтъ
пристргънъ. Ловешко.
пристргвам несв., пристржа св. Заглаждам кората на току-що
опечена пита чрез остъргване. Кът съ упичѐ пѝтътъ, пристгвъми йа ут
прѝшките – мехрчетата въф курàтъ. Беброво, Еленско.
прѝсурка ж. Малко пита, която се раздава в памет на починал човек.
Спасово, Добричко. Срв. …

прихвркна св. Прегаря (за хляб). Пàзи лѐбът да не привкне. Станьовци,

Брезнишко.

прищъпàлник м. Хляб, който се приготвя по случай прохождане на дете.

»» приш’ч’ипàл’ник. Родопи. Срв. проходалник, прощъпалник …..
прѝяд м. Ястие, с което се яде повече хляб. »» приềт Родопи.
прѝяда ж. Ястие, с което се яде повече хляб. Аргатки са огладнềли, че
хми бề мàлко пладнѝна, оште прѝда. Нар.п. Смолянско. Ут т’àх нс’ал
за приềда две йайца. Стойките, Смолянско.
придам несв. Ям повече хляб. »» приềдам. Смолянско.
прѝядка ж. Нещо вкусно, което се яде с друго по-обикновено ястие.
Слт ѐдини си лъпнѝ и мѐт – нъ гс прийàткъ. Войнягово, Карловско.
придане ср. Ястие, което се дава на бременна жена, за да не пометне. »»
прийàдан’е Странджа.
пробитàк м. Прокиснало мляко, специално подготвено за биене на масло.
Айтоско.

пробỳвник м. Хляб, изпечен в подница. Васил Левски, Карловско.

пробỳчуе несв., пробучѝ св. 1. Вкисва (за ястие). У тòлко време да кỳпимо
бузỳ, а она пробучàла, прокѝша. Граовско. + Бурел. Ич не ѝни млекто,
пробучàло. Станьовци, Брезнишко. + Бърложница, Софийско.
пробрквам несв., пробркам св. Разбъркам ястие. Дошѐл чифтино,
та пробркал гзбата. Банско.
пробрква се несв., пробрка се св. страд. 3 л. ед. Разбърква се (за
ястие). Възтпл’а се мàлко мл’àкото, слàга му се майа, да се изпсне
отгре вод, цвѝк, пробрква съ да отбѝе вод. Ново село, Троянско.
провàра ж. 1. Пресечено при варене на прясно мляко. Логодаж,
Благоевградско; Самоковско. 2. Извара от коластрата на крава. Бракьовци,
Годечко; Кюстендилско.

провàрува се несв., провàри се св. 3 л. ед. Загубва хомогенния си състав с

отделяне на течност и маса от слепени и уедрени частици, обикн.
вследствие на нагряване или прибавяне на киселина (за мляко). Логодаж,
Благоевградско; Кюстендилско.

провлѝча се несв. Плесенясва (за хляб). Пѝтата ни е зàфчерашна и се

провл’àкла, като е лмиш, млештѝ. Странджа.
прожỳрувàм несв. Запичам (за месо). Разложко. Срв. журвам
прокѝсвам несв. прокѝсна св. Вкисвам. Дъдѐм нъ пипирдътъ бръшн,
мàслу, ишумѝк’ ут прукѝшълу мл’àку. Градище, Севлиевско.
прокѝсел прил. Който е възкисел. Самоковско.
прòкит м. Прокиснало прясно мляко. Самоковско.
прòкиш м. 1. Прокиснало мляко, специално подготвено за биене на
мътеница Прокѝша бтами в бутàлкити дъ пштъ мàслу. Кортен,
Новозагорско. + Ветрен, Пазарджишко; Говедарци, Самоковско; Софийско;
Севлиевско; Тетевенско. »» прòк’иш Бърложница, Софийско. 2. Самоподквасило
се мляко. Тръстеник, Плевенско; Ленково, Никополско.
прокѝша ж. 1. Самоподквасило се прясно мляко. Дàйте прок’ѝшуту, àко
йе прок’ѝсло, он си йе пай млек. Трънско. »» прокѝша Ловешко; Тетевенско;
Троянско; Старозагорско; Веригово, Карловско; Костинбродско. пркша Попина,
Силистренско. прукѝша Еленско. Срв. прòкиш. 2. Нещо вкиснало, негодно за
ядене. У тòлко време да кỳпимо бузỳ, а она пробучàла, прокѝша. Граовско.
»» прокѝшъ Руховец, Еленско. 3. Мляко, оставено за преработка в масло.
Кат съ сгъстѝ мл’àкото, прокѝшъ съ кàзвъ. Гостилица, Дряновско; Ут
прокѝшъ прàим мàслу. Сръбе, Севлиевско. »» прокѝша Крушуна, Ловешко;
Сухиндол, Великотърновско; Шейново, Казанлъшко. прукѝш’ъ Севлиевско. 3.
Сирене, добито от прокиснато мляко. »» прукѝша Еленско.
прокѝшав прил. Който е от прокиснало мляко (за масло). Издоѝ се
мл’àкото … от самто врѐме прокѝсва и стàва гсто като сѝрене.
Кат’ е стàнало тъй, долѝва се вд и се убѝе мàсло, прокѝшаво мàсло.
Бериево, Севлиевско.
промѐшам св. Разбъркам. Сенокос, Царибродско.
прòмъкница ж. Малко хлебче, което се пече за децата преди хляба; по-
дебела питка с квас. Асеновградско.
просанѝк м. Царевичен хляб. У глàдни гòдине едèмоше най-млòго
качамàк и прасанѝк. Бес просенѝка штèмо да пòмремо од глàт. Рабиша,
Белоградчишко. вж. просенѝкa, гугỳлник

просенѝк м. 1. Хляб от царевично брашно. От кукурузуно брашно освен

качамак се прави просенѝк. Долна Кремена, Мездренско. Просенѝк ша едѐ, а
квàсен лѐп очѝте му да не вѝдват. Манастирище, Врачанско. Йале сме
просенѝк. Долна Митрополия, Плевенско. Просенѝк – отс’àвъ се мамлно
брашн. Слжиш мѐнче с вод, възврѝ вудтъ, сѝпвъш йа в
брашнто и почвъш да разбркваш и докат позастѝне почвъш да
мѐсиш. Бериево, Севлиевско. Просенѝк и вда нсехме и сѐдахме по цѐл
дѐн. Борован, Врачанско. + Родопи, Пазарджишко; Гращица, Кюстендилско; Малорад,
Врачанско; Ъглен, Луковитско; Телиш, Плевенско; Стубел, Монтанско; Мокреш,
Ломско; Кулско, Видинско, Белоградчишко; Бели Осъм, Троянско; Горно Броди,
Серско; Белослатинско; Гоцеделчевско; Мезек, Свиленградско; Обидим, Разложко;
Ружинци, Белоградчишко; Асеновградско; Крумовградско. Мари, клѝн  стри,
просềник  свàри. Широка лъка, Смолянско. Какф прусенѝк сме йàли.
Шумнене, Тетевенско. + Златарица, Еленско; Ломско, Орешак, Троянско; Букьовци,
Оряховско. Мари, клѝн гу стри, прус’àник гу свàри. Широка лъка, Смолянско.
»» прсеник Пещерско; Филипово, Разложко; Абланица, Благоевградско;
Тетевенско; Стърмен, Беленско; Балдево, Смолянско. прсник Петково, Ардинско.
прс’ник Смолянско. прс’ен’ик Ситово, Пловдивско. прос’нѝк’ Ерма река,
Маданско. пруснѝк Гоцеделчевско. пруснѝк Плевня, Драмско; Ленково,
Никополско. пруснѝк Гоцеделчевско. ♦ пàрен просенѝк – вид просеник,
приготвен с гореща вода. Когато се прави просеник с горещо вода се
нарича пàрен просенѝк. Долна Кремена, Мездренско. 2. Хляб от просо.
Ловешко. Дал си йàло лѐба прасѐника. Нар. песен Галичник. »» просѐник
Неготинско. прос’ънѝк Еленско. 3. Рядък качамак. Пазарджишко; Господинци,
Гоцеделчевско; Костандово, Велинградско. 4. Каша от брашно, сирене и масло.
Жижево, Гоцеделчевско. »» прус’нѝк Ахряне, Смолянско. пруснѝк Плевня,
Драмско. 4. Баница със зеле или с билки. »» прс’ник Петров дол, Маданско.

прсепник м. Баница със зеле или с билки. »» прспн’ик Старцево,

Златоградско. прс’пн’ик Ерма река, Маданско.

проскра ж. Просфора. Бистрица, Софийско.

прослка Просфора. Крумовградско. Паламарица, Търговищко. Срв. ???
прòсфор м. Обреден гергьовски хляб, украсен с просфорник. Хърсово,
Шуменско. »» пруср Еркеч, Поморийско. ♦ прусур арахà:нгел – вид обреден
хляб, който се раздава за душата на покойник. Еркеч, Поморийско.
просфòра ж. 1. Просфора. Каменица, Кюстендилско. Стàрицъ нс’ъл с нѐгу
си инн прсуръ. Габровско. За умр’àлу прàим от т’àсту прусри,
прсурка и жѝту. Момино, Варненско. + Великотърновско. 2. Варено жито за
помен. Брезнишко. 3. Печиво от тестото на хляба, с кръгла форма и дупка в
средата, кравай. »» прồсора Кремене, Смолянско. 4. Празнично украсен с
фигури хляб. »» прсора Наречен, Асеновградско. 4. Малки хлебчета, които
се раздават на Задушница. Прсори – прайм ги за задушниците, подаваме
ги за умр’ало. Риш, Шуменско. + Ряховско, Русенско. »» просорѝ Попина,
Силистренско. прсуръ Енина, Казанлъшко; Еленско, Ямболско. Лиляк,
Търговищко. 5. Четиридесет на брой малки, украсени и намазани с мед
хлебчета, които се раздават на Младенци (Свети четиридесет мъченици) за
здраве на децата и овцете. ??? 6. Безквасна пита. Асеновградско. 5. Вид
коледен кравай. У прусурта ѝма и пар. Банат.
просфрен прил. Който е празнично украсен с фигури (за хляб). »»
проср’н Тракиец, Хасковско. ♦ прсфорна пѝта – празнично украсена
пита. Добруджа.
просфорѝт прил. Който е празнично украсен с фигури (за хляб или
погача). Че ни дари с тайа погача, вита-просфорита. Търговищко.
просфрка ж. 1. Малко обредно хлебче, което се раздава на Задушница
или на Голяма Богородица. В ц’àла Добруджа мес’ат питки за раздаване,
т.нар. подàвки и прсфорки. Добруджа. Мềсим пѝта, прсурки. Еркеч,
Поморийско. Прусрки са питички, правим ги за св. Богородица, слагаме
им свещица. Жеравна, Котленско. + Ольшанка, Украйна. По време на погребение
и панахида прав’ат прсурки. Варненско. За умр’àлу прàим от т’àсту
прусри, прсуркѐ и жѝту. Момино, Варненско. + Силистренско; Разградско;
Аваново, Търговищко; Балчишко; Старозагорско. »» прсорка Черна вода, Северна
Добруджа. »» прусркъ Дунавец, Тутраканско. пруслки Тодоровци, Габровско.
прусурка Садина, Поповско. прусурк Попина, Силистренско. 2. Малка
обредна питка. Курбан за здраве…. Ша чупим по едно парче от мѐсото,
слàгама и прусрка. Жеравна, Котленско. 3. Малка питка квас. Кат шъ га
вър’аме л’àбо, остàаме еднъ прусркъ квàс за дрги път. Марковча,
Шуменско.

просфрник м. Просфора. »» прсулник Великотърновско. прсурник’

Кривня, Провадийско.
просфорнѝчен прил. Който е празнично украсен с фигури (за хляб или
погача). На Герг’овден нос’ат плоска вино и прусурнѝчени пити. Еленско.
просфорсвам несв. Украсявам с печат обреден хляб или погача.
Прусурваме пѝтките – на с’àка пѝтка удтре прсурки за умр’ềлите.
Кривня, Провадийско. И с прсурката ше прусурѝсваш л’àба. Еркеч,
Поморийско.

прòфирен прил. 1. Който има приятен възкисел вкус. Общобълг. Ушафа е

профирен. Баня, Панагюрско. прфирна гзба Ботевградско. + Шумнене,
Тетевенско. »» профирн Рабиша, Белоградчишко. 2. Постен. Фасулът е
профирен, т.е. фасулът е без масло. Беригово, Карловско.
прòя ж. Просеник, хляб от царевично брашно. Зàйър къчамàк, чèкъте
дънска прòйу да едèмо. Ново село, Видинско.
прòчур м. Вкиснато, неподквасено се мляко. Тешево, Гоцеделчевско.
прощъпàлник м. Баница, която меси при прохождането на детето. Когато
детето проходи се отпразнува с месене на баница, койато се нарича
пруштъпàлник. Кривня, Провадийско. Скру ште йадѐм пруштъпàлникъ.
Казанлъшко. Срв….

прощъпàк м. Когато дете проходи, правят му пита „проштапак“. Т.

Панчев ??.
прощъпІлка ж. Пита, която се пече при прохождането на детето.
Софийско. »» прощъпІлка Ракитово, Велинградско.

прощъпІлник м. Обредно печиво при похождане на дете. »»

проштапІлник Бериево, Севлиевско. проштупІл’ник Чоба, Пловдивско.
пруштапІлник Съединение, Пловдивско.
пржка ж. 1. Късче изпържено месо. »» пршка Славиня, Пиротско.
Годечко. 2. Малко парченце изпържена сланина. Кадà тòпимо сланѝнуту,
обѝрамо пшк’ете за èден’е. Рабиша, Белоградчишко. Качамак без пръжки
не е истински качамак. Баня, Панагюрско. + Дебърско. Дàй ми адн пршка.
Радилово, Пещерско. + Долна баня, Ихтиманско; Самоковско; Ломско; Тръстеник,
Плевенско; Кривня, Провадийско. Пршки от сланѝна слàгъл одгре.
Сапарево, Дупнишко. + Плевенско. »» пршкъ Кръвеник, Севлиевско.
Белослатинско. Срв. пръжлѝна, пршка…

пръжканици мн. Пуканки. Велинградско. Разложко.

пръжлѝна ж. Препържени остатъци от топена свинска мас. Енина,
Казанлъшко.
прчка ж. Цяло парче колбас. З’èхме си адн прчка салàм. Родопи.
пдра ж. в съч. ♦ пдра зàhар — ситно смляна захар. Пдра зàhар
слàгаме на слаткѝши. Еркеч, Поморийско.
пкам несв. Правя, пека пуканки. На Ид’инàжд’ен ше пкаш мамл’е
да са вềд’ат кукòшките. И му пкаме патлàци на пòл’азника. Еркеч,
Поморийско.

пкан прич. като прил. от пкам Пкан мисѝр. Добруджа. Пкана

рàпка. Горно Юруци, Крумовградско.
пуканида ж. Пуканка. Прàим' пукънѝди. Фращене, Сярско. Вж. пуканица.
пукарàшка ж. Пуканки от царевица. пукарàшки Гела, Смолянско.
пỳфам несв. Удрям и удрям тесто при месене. Горна Сушица, Санданско.
пканица ж. Пуканка. Бàба Петкàна ни напка пканици. Радотина,
Ботевградско. Родопи.

пканичка ж., умал. от пканица. Родопи.

пкница ж. Ядене, храна. За пста пктица не мже да извàди. Родопи.
+ Кюстендилско.
пулàтки мн. Останали неразпукани царевични зърна, когато се правят
пуканки. Крумовградско.
путѝка ж. Брашно, размито в зелева чорба. Търничене, Казанлъшко
пшенѝца ж. Варено жито за помен. Долен, Гоцеделчевско. »» пченѝца
Добростан, Асеновградско. пченѝцъ Разложко.

пцуп м. Ястие. От гръцки øѝìp – хляб. Брацигово. »» пцуп’ Господинци,

Гоцеделчевско

пължалк м. Пържени охлюви с подлучена каша. Кукушко.

пълнѐж м. Пълнеж от месо или друга смес за тиквички и чушки. »»
палнèш Осиково, Гоцеделчевско. пъл’н’ѐш Ерма река, Маданско.
плнен прич. като прил., в съч. ♦ пềлнeни пипèрки – ястие от чушки,
пълнени с местна или постна смес. Еркеч, Поморийско. ♦ плнѐни ч’шки
– Плнѐни ч’шки с къймà и урѝс или със сѝр’ени и йъйцà. Мортен 86. ??
♦ пълнени чушки под паница – натопени и омекнали чушки, напълнени с
нарязан на ситно червен лук, примесен с подправки, се нареждат в подница
и се покриват с паница. Северозападна България.
плно ср. Ястие, изпълнено с някакъв пълнеж, което се дава на болен,
родилка или дете. »» пòlно Гоцеделчевско.
пътлàци мн. Пуканки. Великотърновско. Добруджа.
пътлàчки мн. Пуканки. Главан, Силистренско.
пътличк м. Захарно петле. Ново село, Видинско.
птник м. 1. Питка или хляб, който се меси на погребение. Силистренско.
2. Питка, ракия и жито, които се дават на гробарите при погребението.
Като тръгне смртника пред него върви жѝто, което му казваме
птник. Тотлебен, Плевенско. + Кривня, Провадийско.
птнина ж. 1. Питка без пластична украса, която домашните изяждат
край мъртвия. Добруджа. 2. Последна храна на човек, който умира. Арх. П.
Цончев ??. 3. Кравайче и печено яйце, които се поставят в пазвата на
умрелия, за да ги раздава по пътя, докато стигне на оня свят. Странджа. 4
Храната, която роднините на покойника вземат от дома му след като са
изкопали гроба, и с която обядват на гробищата. Преславско. + Берднянский
уезд.

прглен м. Угощение за новородено. »» прглен Гора.

пржа несв. 1. Приготвям някаква храна чрез пържене. Прàжат рыба.
Банат. Брашнò пржим, тòпим и млекò, млекò съ слàгъ. Тъвà йе, дрỳгу
нѝшту вèйк'е:. Галата, Тетевенско. Прджа мѐсо, картфи. Черногорово,
Пазарджишко. Га прж’м к’уфтèта. Върбина, Маданско. Пржиме
пипѐр у пѐчката. Сапарево, Дупнишко. »» пржам Бръшлен, Гоцеделчевско.
пржа Ивайловградско. прàжа Певец, Търговище. пржа Гоцеделчевско;
Ихтиманско. прджъм Златоградско. пồржем Смолянско. ♦ прж’ни йцà
Върбина, Маданско. 2. Пека (за кафе). Пàржам каhв’à. Среднородопско. »»
пàржа Црънча, Гоцеделчевско; Ягодина, Девинско; Старцево, Златоградско.
пржен прич. като прил. Който е приготвен с пържене. Прàим прджен
праз. Змеево, Старозагорско. »» пжен Ръждавица, Петричко. пржен
Ихтиманско; Разложко; Гоцеделчевско; Пещерско. ♦ пржъно брашн – ястие
от пържено в масло брашно. Радилово, Пещерско. ♦ пàрж’н’и ицà – яйца,
приготвени чрез пържене. Неделино, Маданско; Бачково, Асеновградско. »»
пржени йайцà Разложко. + Гоцеделчевско; Пещерско. прджени ейцà
Черногорово, Пазарджишко. ♦ пржъни мрфки – пържоли. Дàй ми от
пржените мрфки. Радилово, Пещерско.
пърженѝк м. Консервирано изпържено свинско месо. Белут, Босилеградско.
пърженяк м. Късчетата свинско месо в спържата. »» пръжен’àк
Бърложница, Софийско

пржено ср. 1. Ястие от изпържени чушки, яйца и домати; миш-маш.

Жèно ма, що сѝ наклàла тòлко бỳчкуту, па си щỳкла, тигàнът с
прженото загорè. Граовско. »» пржено Царибродско; пжено Пирдопско.
Долно Левски, Панагюрско; Милчина лъка, Кулско. ♦ пжено сѝрене – ястие от
опържено прясно сирене. Кърналово Петричко. 2. Запържена каша от брашно,
яйца и зарзават. »» пжено Доброславци, Софийско. пржено Говедарци,
Самоковско. 3. Пържени яйца. »» пржено Разложко. 3.

пържанѝца ж. 1. Ястие, приготвено чрез пържене. Пръженѝца

Кюстендилско. »» парженѝца Райково, Смолянско. 2. Пържени яйца.
Гоцеделчевско. »» пàрженица Лъкавица, Асеновградско; Стрижба, Крумовградско;
Гоцеделчевско. парженѝца Ваклиново, Гоцеделчевско; Смолянско. парж’ен’ѝца
Лъки, Гоцеделчевско. парж’ен’ѝца Наречен, Асеновградско; Смолянско.
паржнѝца Илинден, Гоцеделчевско. парж’нѝца Осиково, Гоцеделчевско.
пърженѝца Родопи; пръженѝца Благоевградско; Осеново, Разложко.
пръж’нѝца Лъжница, Гоцеделчевско. 3. Ястие от пържена извара. »»
парженѝца Среднородопско. 4. Изпечена филия хляб. »» пженица
Доброславци, Софийско. пженицъ Тръстеник, Плевенско. 5. Пръжки. мн. »»
пженици Белоградчишко.
прженци мн. Пръжки. Стакевци, Белоградчишко.
пържитра ж. 1. Разбити пържени яйца. »» паржитра Ново село,
Видинско. 2. Вид сладкиш. Дицàта млват пръжитуры. Банат.

пържòла ж. Прàвим пържòл’и с lук, чèр’н пипèр и суòл. Кортен,

Новозагорско. Най-често йадат печено месо на прижли. Старозагорско.
Най-убѝчъм свѝнскъ пръжлъ. Ямболско.
пържòлки мн. Пържени късове месо, начукани с чук и поръсени с червен
пипер, лук и сол. Ловешко. срв. бриж’òла ж. Странджанско.
пържолнка ж. Остатъците от дребно нарязана сланина при стопяване »»
пържол’àнки Делчево, Разложко.
пържнка ж. Пържени дребни късове тлъсто свинско месо »»
паржнка Мъглиж, Старозагорско. пърж’нки Змеево, Старозагорско.
прленица ж. 1. Тънка питка, опечена направо върху жарта. Прленица
скоропѐчка или прленица – пр’àсна пита. Мѐсим йа в копàн’a. Котелско.
Йа сложѝ прленицата да опита гън’а. Самоводене, Търновско. + Еленско.
»» прленицъ Млечево, Севлиевско. срв. скоропѐчка. 2. Вид баница.
Пърленѝца – кàкто си пàлим пешт, откснем от тестто.
Растчим пѝткъ, слжим в средтъ мàсло и сѝрене, сложим отгре
другъ пѝткъ и я пичѐм. Бериево, Севлиевско.
прленка ж. Тънка пита, която се изпича в пещта набързо, преди да се
сложи вътре хлябът. Вeликотърновско; Благоевградско. Взима се малко тесто
от квасенийа хл’аб и се прави коричка, койато бързо се изпича в пещта.
По-рано гаговците са йа наричали кирда. Разградско. »» прл’анка
Разложко. прл’енка, прл’инка Кривня, Провадийско; Кочово, Преславско.
пърл’àнка Дряновско; Кривня, Разградско. Кесарево, Горнооряховско. Срв. кирда
прленца ж. Питка, изпечена в огъня . Вeликотърновско. »» прл’анца
Еленско.

пърлѝнга ж. 1. Пръжка от сланина. Нъ риж’èнъ парлѝнгъ брже си

опрлим. Кочово, Преславско. 2. Пити от кисело тесто, изпечени преди
хляба. Н’àмали л’ап за плàнне, че опѐкли двѐ пърълѝнги, че ѐли. Н’àкои
прàели пърълѝнгите със сѝрене. Шуменско. 3. Бяло хлебче, намазано с
масло и сол. »» пърълѝнгъ Златар, Преславско.
пърлỳшка ж. Питка, изпечена в директно в огъня . »» пърлỳшка
Сухиндолско.

пна1 ж. 1. Каймак на мляко. Съчанли, Гюмюрджинско; Асеновградско; Триград,

Девонско; Буково, Смолянско; Водно пад, Смолянско; Ждребово, Смолянско; Кожаре,
Смолянско. ♦ птче със пềна – вид мекица, като поничка. Банат.

пна2 ж. Мая за хляб. Пềна, дèт съ хазнва у лềп, у тềсту. Банат. Са зъ

напрàва пѝтъ з джумèрки. Првем трим пềната…с штЈпкъ зàхър да
са надй пềната баве… Банат. От кулинарната карта Бърдарски геран,
Врачанско.