СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЯТ

MEDIEVAL MAN AND HIS WORLD

Сборник в чест на 70-та годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов
Studies in honor of the 70th anniversary of Prof. Dr. Dr. habil. Kazimir Popkonstantinov

СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ИЗДИРВАНЕТО И ПРОУЧВАНЕТО

НА ТРИТЕ СИМЕОНОВИ НАДПИСА КРАЙ СОЛУН ПРЕЗ
1897 – 1898 Г.

Ангел Николов

Н адписът на гръцки език, открит в края на XIX в. в околностите на българското с.

Наръш (тур. Наръшкьой, дн. Неа Филаделфия), разположено на ок. 20 км север-
но от гр. Солун край десния бряг на р. Галико, без съмнение е един от най-важните епи-
графски паметници от епохата на цар Симеон Велики (893 – 927). Днес той се съхранява в
Археологическия музей в Истанбул (Бешевлиев 1992, 182 – 183).
В съвременната научна традиция преобладава мнението, че този надпис – наред с
още два подобни, открити в същия район – отразява съдържанието на недостигнало до
нас споразумение относно ректификация на българо-византийската граница в зоната на
север от Солун, сключено през лятото на 904  г. (непосредствено след превземането на
града от арабските пирати на Лъв Триполит на 31.VII. с. г.) между българския владетел Си-
меон и император Лъв VI Мъдри (886 – 912).1
Тук няма да се спираме в детайли върху въпроса за съдържанието на Наръшкия над-
пис и неговата интерпретация в историографията. Целта ни е да въведем в научно обръ-
щение четири повече или по‑малко познати свидетелства за появата на този паметник,
които не само разкриват някои конкретни факти относно това откритие, но и отразяват
първия му отзвук в Солун и в България.
1) Сред личната кореспонденция на проф. М. Дринов (1838 – 1906), която се съхранява
в Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Мето-
дий“ (нататък: НБКМ-БИА) попаднахме на едно непубликувано писмо, изпратено до уче-
ния на 13.I.1898  г. от българския търговски агент в Солун Атанас Шопов (1855 – 1922).2 В

1 Българските изследователи обикновено свързват поставянето на граничните колони (за втората от тях
ще споменем по‑нататък) край с. Наръш с „известни териториални отстъпки“, които били утоворени
в хода на водените между Симеон Велики и Лъв Хиросфакт преговори за съдбата на плячкосания от
арабите гр. Солун (Златарски 1971, 335 – 336; История 1981, 284; Божилов, Гюзелев 1999, 249). По-ню-
ансирано е мнението на Дж. Шепард, който допуска възможността колоните да отразяват гранична
линия, договорена още през 901 – 902 г.: „Или колоните са били издигнати преди неочакваната поява
на мюсюлманските пирати и нямат никаква връзка с това събитие, или пък отразяват твърде бързата
реакция на събитията от страна на Симеон… В първия случай стълбовете представляват систематична
демаркация на граница, която преди може да не е била точно очертана, и не е задължително да от-
разяват експанзия от страна на Симеон. Втората алтернатива (издигане през август 904 г.) говори за
светкавична и едностранна реакция от страна на Симеон – използване на възможността да се извърши
нещо, което при друг случай би било възпрепятствано или предотвратено от византийска съпротива“
(Шепард 2007, 94; Shepard 2011, III, 6 – 7).
2 В архива на М. Дринов са запазени една телеграма (от 1884 г.) и шест писма (от периода 1888 – 1898 г.)
от А. Шопов, които разкриват някои детайли от дългогодишното им общуване (НБКМ-БИА Ф. № 111, а.
е. 346, л. 1-17об). Тези материали свидетелстват, че именитият медиевист е следял с интерес и загри-
женост политическата, журналистическата и научно-изследователската дейност на Шопов (който е
редовен член на Българското книжовно дружество от 1884 г.) и не веднъж е искал от него различни све-

– 825 –
 Ангел Николов

този документ накратко са представени обстоятелствата около откриването на Наръшкия

надпис, приведен е гръцкият текст и се указва, че към този момент паметникът вече се е
намирал в конака на солунския валия. Вж. Приложение № 1.
2) На 15.I.1898 г. софийският в. „Знаме“, орган на Демократическата партия, публи-
кува съобщение за Наръшкия надпис. Анонимната дописка дава редица сведения около
обстоятелствата, при които бил открит този паметник; възпроизведен е и гръцкият текст
на надписа с превод на български език. Съпоставката с новоиздиреното писмо от архива
на М. Дринов и с някои други материали не оставя почти никакви съмнения, че в осно-
вата на тази публикация стоят сведения, изпратени от А. Шопов. За това подсказва и спо-
менаването, че „Българското търг<овско> агентство е направило постъпки за да прибере
камъкът“. Вж. Приложение № 2.
Впрочем, статията във в. „Знаме“ не убягнала от вниманието на М. Дринов и той пре-
писал с известни съкращения нейния текст в превод на руски върху писмото на Шопов.
Анонимната дописка изрично акцентира върху големия интерес, който откритието
предизвикало сред интелигентното солунско общество и особено в средите на диплома-
тическия корпус. „Мнозина са искали да видят с очите си камъка и да прочетат надписът
му. Неверующите, които не допускали, че българските предели са се простирали някога
толкова далеко, са останали поразени, когато се убедили от красноречивият надпис на
камъкът, че българската граница в времето на Симеона се намирала под самите стени на
Солун.“
Последният пасаж едва ли би могъл да ни учуди, като се има предвид, че появата на
надписа съвпада с поредното разгаряне на борбите между Българската екзархия и Кон-
стантинополската патриаршия във връзка с издаването на султански берати за назначава-
не на български епископи в Битоля, Дебър и Струмица през октомври 1897 г.
3) На 16.I.1898 г. софийският в. „България“ също публикува кратко съобщение за от-
криването и текста на Наръшкия надпис под формата на постскриптум към анонимна
дописка от Солун, подписана с инициал „И“. Изразената в края на дописката надежда,
че „г-н А. Шопов, познат по своето любознание, ще се е погрижил, за да се запази, както
трябва, камъка и надписа му“, отново подсказва кой стои стои в основата на съобщението,
поместено във в. „България“. Вж. Приложение № 3.
4.) На 13.XI.1937 г. К. Сарафов публикува във в. „Мир“ статия, в която на базата на
кореспонденцията на своя баща М. Сарафов3 с А. Шопов и въз основа на документи от ар-

дения от историко-географски характер. В частност, в писмото си от 6. II. 1892 г. от Цариград А. Шопов

описва доста картинно при какви трудни условия преминава работата му в столицата на Османската
империя като секретар на Българската екзархия (18842 – 1897) и редактор на екзархийския вестник „Но-
вини“: „Не знаете какви ужасни мъчнотий теглим. От всякой брой цензурата вади по три-четери наре-
дени вече колони. Запретено ни е да пишем каквото и да било нещо историческо; запретено ни е да се
произнасяме критически за какъвто и да било въпрос в България; запретено ни е да искарвами на яве
шарлатаниите и безобразията на сръбската и гръцка пропаганди и да ведем каквато и да било полеми-
ка, освен когато пишем нещо в отговор на тукашните гръцки вестници, които постоянно ни нападат;
запретено ни е да употреблявами и думата „Македония“; запретено ни е да защищавами по‑живичко
чисто интересите на църквата в България; не ни се позволява да тълкувами по някои политически,
общественни и икономически въпроси в Европа; имами над главата си цензура турска и цензура бъл-
гарска, цензура цариградска и цензура софийска. И иди след това та бъди редактор и пиши вестник“
(НБКМ-БИА Ф. № 111, а. е. 346, л. 10 – 11). За живота и дейността на А. Шопов вж. (Генчев, Даскалова 1988,
714 – 715; Шопов 1995; Шопов 2005).
3 Михаил Сарафов (18542 – 1924) e български икономист, държавник и дипломат. Завършва Загребската
гимназия (1875), участва в подготовката на Априлското въдтание (1876), слуша лекции в Загреб, Мюн-
хен и Париж. Заема редица високи длъжности  – министър на народното просвещение (1880 – 1881),
министър на финансите (1884; 1902 – 1903), министър на вътрешните работи (1901 – 1902), директор на
българската гимназия в Солун (18932 – 1896), зам.‑директор на застрахователно дружество „Балкан“

– 826 –
 Свидетелства за издирването и проучването на трите Симеонови надписа...

хива на Министерството на вътрешните работи и изповеданията описва доста подробно

както откриването на Наръшкия надпис, така и направените през 1898 – 1899 г. от прави-
телството на К. Стоилов два неуспешни опита да придобие този паметник. Вж. Приложе-
ние № 4.4
Като се има предвид все по‑засилващата се по същото време борба за влияние между
България, Гърция и Сърбия в останалите под турска власт балкански територии, чиято
бъдеща подялба между тези страни тепърва предстояла, едва ли би могла да ни учуди
желанието на княз Фердинанд, изразено в негова резолюция върху предложението на
А. Шопов от 19.V.1899 г. българската държава да откупи Наръшкия надпис: „На мнение
съм да се купи непременно камъка. Фердинанд“.
Този конкретен случай напълно подкрепя направената преди време от Т. Кайзер
констатация: „На Балканите археологията е едно от средствата за разкриване и предста-
вяне на символичния ресурс на миналото, и като такова, тя е използвана в надпреварата за
политическо легитимиране; вероятно тук повече от много други места археологията има
една подчертано актуална значимост“ (Kaiser 1995, 113).
Разбира се, изнесените тук материали, в съчетание с достъпните научни публика-
ции, далеч не изчерпват всички детайли около откриването на Наръшкия надпис и дру-
гите две подобни гранични колони, но все пак ни позволяват да си изградим една относи-
телно пълна представа по този въпрос.
През 1895 г. проф. Ф. Успенски (1845 – 1928), директор на Руския археологически ин-
ститут в Константинопол, пребивава известно време на Атон и тук е осведомен за съще-
ствуването и местоположението на надписа край с. Наръш от библиотекаря на манастира
Панталеймон о. Матей (Успенский 1898, 184).5
Горе-долу по същото време подобна колона с надпис е забелязана край с. Вардаров-
ци (дн. Аксиохори, на ок. 15 км. северозападно от с. Наръш) от прочулия се със своите
проучвания върху някои антични паметници в Македония датски археолог Карл Фреде-
рик Кинх (1853 – 1921).6 Той именно разпространява новината за съществуването на такъв
надпис сред местните дипломати. Подчертан интерес към надписа проявява немският
консул в Солун д-р Йохан Хайнрих Мордман (1852 – 1932), специалист по древногръцка
епиграфика (Majer 1997, 93). Като се основавал на получените от К. Ф. Кинх приблизител-
ни данни за местоположението на колоната, той посещава с. Вардаровци, но не успява да
издири интересуващия го паметник.
През септември 1897 г. Й. Мордман разказал за своите проучвания във Вардаровци
на българския търговски агент в Солун А. Шопов. Последният прави всичко възможно
да издири надписа чрез посредничеството на местни българи, но в края на краищата се
оказва, че паметникът е изчезнал при неясни обстоятелства – едни селяни казвали, че го е
отнесла р. Вардар, а други твърдели, че бил скрит от гърците в някакъв манастир.7

(18972 – 1900) и др. От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество
(Генчев, Даскалова 1988, 584).
4 Кратък преразказ на тази статия вж. у (Филов 1937).
5 За дългогодишния библиотекар на Панталеймоновия манастир о. Матвей Олшански (†1911) и неговите
активни контакти с редица известни византолози вж. (Герд 2010, 26).
6 В края на 80‑те и началото на 90‑те години на XIX в. К. Ф. Кинх разкопава и проучва край с. Копанос (в
западния край на Солунското поле, близо до гр. Науса) една гробница от III в. пр. н. е. с богата живопис-
на украса, известна днес като „гробницата на Кинх“ (Kinch 1920). Дисертацията на учения е посветена
на арката на император Галерий в Солун (Kinch 1890). За историята и „идеологията“ на археологиче-
ските проучвания в зоната на гр. Солун по‑общо вж. (Kostakis 2002).
7 Тук сумарно излагам сведенията за надписа от Вардаровци, които се съдържат у (Сарафов 1937). Вж.
Приложение № 4. В историографията този изчезнал надпис се споменава неведнъж, но без да се навли-
за в никакви детайли (Иванов 1931, 16 – 17; Филов 1937; Божилов 1991, 106; Бешевлиев 1992, 182, 184).

– 827 –
 Ангел Николов

Между временно Ф.  И. Успенски се обръща към временно управляващия руското

консулство в Солун К. Н. Лишин с молба да издири и заснеме надписа край с. Наръш. В
началото и около средата на ноември 1897 г. руският дипломат успял на два пъти да про-
учва надписа и изпраща снимки, естампаж на текста и скица на местността на Успенски,
който обаче се въздържа да публикува този материал преди да се е запознал с паметника
на място (Успенский 1898, 184; Въжарова 1960, 191 – 194). Изнесените от К. Сарафов сведе-
ния загатват, че по същото време Лишин запознава А. Шопов със събраните материали, и
по‑специално с естампажа, на базата на който българският дипломат си изгражда отно-
сително ясно впечатление относно характера на находката.
Скоро интерес към Наръшката колона проявяват и местните турски власти и на
23.XII.1897  г. тя е пренесена в резиденцията на солунския управител (валия). Това под-
тиква А. Шопов най-после да уведоми на следващия ден Министерството на външните
работи и изповеданията в София за откритието и да го разгласи с писма до М. Дринов и
българската преса.
В мартенската книжка за 1898 г. на сп. „Български преглед“ се появява първата по‑се-
риозна публикация на Наръшкия надпис. Тя е дело на амбициозен млад учен Г. Баласчев
(1869 – 1936), който обаче няма възможност да се запознае със самия паметник, а използва
единствено постъпилия междувременно в Народния музей в София естампаж, изготвен
най-вероятно от А. Шопов (Баласчев 1898, 61 – 62).
Макар под публикацията да стои дата 1. V. 1898 г., авторът пише, че нейното съдър-
жание било представено два месеца преди това по време на защитата на неговия докторат
в ръководения от В. Ягич Славистичен семинар на Виенския университет (Баласчев 1898,
78). Така Наръшкият надпис е въведен в научно обръщение броени седмици след първите
съобщения за неговото откриване, макар и само на базата на един естампаж и на непъл-
ните и не съвсем точни вестникарски публикации.8
Шумотевицата в софийската преса изглежда стимулира Ф. И. Успенски да се замис-
ли за публикуването на надписа. За това свидетелства неговият въпрос към В. Златарски
(1866 – 1935), отправен мимоходом в края на едно писмо от 10.II.1898 г.: „Дали не сте попа-
дал в заниманията си върху старата история на България при Симеон на името Дръстър
комит (ὁ Δρίστρος κομίτης) – това име срещнах в един надпис“ (Костадинова, Флорова,
Димитрова 1968, 324).
В края на май 1898 г. Ф. И. Успенски отпътува от Цариград за Солун, където проучва и
заснема в подземията на местния конак както откритата край Наръш колона, така и друга
подобна (но с доста по‑лошо съхранен надпис), намерена в непосредствена близост до
първата (Успенский 1898, 184 – 185).9 В публикацията на Успенски са отразени и теренните
наблюдения на неговия сътрудник П. Н. Милюков, направени по време на командировка-
та му до с. Наръш и неговите околности.10

8 Статията на Г. Баласчев веднага е подложена на много остра и не твърде справедлива критика от страна
на В. Златарски, който на свой ред формулира едно твърде неиздържано становище относно характера
и датировката на паметника (мълчаливо изоставено от учения впоследствие): „ние мислим, че стълбът
с въпросния надпис е бил издигнат наскоро след Българофигонския мир, т. е. в 893 или 894 год. и то
на границата между струмците, които оставали на българска територия, и ринхините, които оставали
във владенията на Византия“ (Златарски 1898, 30). За разлика от Златарски, Ф. И. Успенски се изказва
положително за работата на Баласчев (Успенский 1898, 187 – 188).
9 Съдбата на този паметник е неизвестна.
10 Според П. Н. Милюков двата стълба са открити на горната площадка на висок хълм на ок. 750 крачки
северно от с. Наръш. „Насред площадката се намират две неотдавна изкопани ями, на разстояние 8 м.
60 сант. една от друга. Едната от тях беше указана от очевидци като мястото, където е стоял граничният
стълб с напълно съхранен надпис. Вторият стълб, с полуизтрития надпис, е лежал на 5 м. 60 сант. от
първия: вдлъбнатината от него в земята свидетелства за първоначалното му местоположение непо-

– 828 –
 Свидетелства за издирването и проучването на трите Симеонови надписа...

С това се изчерпват всички проучвания и публикации от 1897 – 1898  г. върху двете

гранични колони от с. Наръш и тази от близкото с. Вардаровци, която така и не попада
в полезрението на учените. Големият отзвук, който имат тези открития, без съмнение
изостря интереса на специалистите и на широката публика към проблема за издирването
на нови епиграфски паметници от епохата на българското средновековие. И откритията
в тази насока не закъсняват. Още през лятото на 1898 г. експедицията на Ф. И. Успенски
и П. Н. Милюков успява да открие и заснеме в новата църква на с. Герман край Преспан-
ското езеро Самуиловия надпис от 993 г. – един от най-ранните датирани кирилски над-
писи, познати на славистиката от края на XIX в., който съдържа ценни сведения за семей-
ството на този български владетел (Успенский 1899; Милюков 1899, 36; Popkonstantinov,
Kronsteiner 1997, 36 – 37).

ПРИЛОЖЕНИЯ

№ 1
Писмо на А. Шопов до проф. М. Дринов. Гр. Солун, 13. I. 1898 г.

[л. 16] Солун 13 януарий 1898 г.

Любезний Г-н Дринов,

Ида да Ви зарадвам с изнамерванието, три часа далеч от Солун по направление към
Кукуш, на един пограничен камък от времето на Симеона. Надписа върх камъка е следу-
ющия:

ΟΡΟC ΡWΜΑΙWΝ Κ ÓΛΓΑΡ

ΕΠΙ CVΜΕWΝ ΕΚ ΘV ΑΡ ΒÓΛΓΑΡ11
ΕΠΙ ΘΕΟΔWΡÓ ΟΛΓÓ ΤΡΑΚΑΝ
ΕΠΙ ΔΡΙCΤΡÓ ΚΟΜΙΤΟU12

[л. 16об.] Камъка се намери близо до селото Нареш (Нариш-кьой) и сега се съхранява
в Солунския правителствен дом. Има формата на колона и тежи около 300 оки. Какво зна-
чат двата последни реда? Тъкмо над надписа камъка е строшен. На строшеното място се
виждат останки от букви. Струва ми се че там е била датата.
Как сте с здравието, Г-н Дринов? Това ме най-много интересува.
[л. 17] За други работи не ме питайте, защото ми е горчиво, тежко. Но и в тия горче-
вини коледните праздници прекарахме радостно. Битолския и Дебърския берати са голя-
ма печала.
Поздравлявам Ви с новата година и Ви желая добро здравие и всичко добро. Нароч-
но поздравление на Госпожата и другите домашни. Помня колко вкусна беше баницата, с
която ме гощавахте случайно. Приемете сърдечното поздравление на почитащий Ви
А. Шопов

средствено преди камъните да бъдат превозени от тук в Солун. Не ни се отдаде да установим отноше-
нието на последния камък към втората от свежо изкопаните ями“ (Успенский 1898, 191).
11 След думата М. Дринов нанася с молив добавка: „(ον Пр.)“
12 Добавка на М. Дринов: „(ον Пр.)“

– 829 –
 Ангел Николов

[л. 17об.] Adresse:

Salonique
Agence Commerciale de Bulgarie

Бележки на Марин Дринов върху писмото (нанесени с мастило):

[л. 16] Вестник Знаме N 73, Януар<и> 15‑ти 1898 г. пише, че русск<ият> консул Лишин
фотографирал надписа, който гласял: граница между гръците и българите при Симеона
с Божия власт архонт на българи, и при Теодора син на Тракан управителя на Силистра.13

[л. 17об.] В „Знаме“ N 73 1898, Янв<арь> 15

Близ села Наришь в 21 километра к северу от Солуня около р. Галик, на небольшом
холмике (кургане) отыскан межевой (пограничный) столб, который окрестные поселяне
принимали за надгробный камень. Первый обратил внимание на этот памятник какойто
шведский путешественник, который снял находящуюся на нем надпись и показал ее гер-
манскому консулу в Солуне, не указав при этом на местонахождение памятника. Русскому
консулу г. Лишину после долгих поисков удалось найти этот памятник и снять фотогра-
фическим путем его надпись, которая гласит так:14
Надпись занимает четыре строки, над которыми была еще одна, к сожалению, не
сохранившаяся. На ней предполагают, находилась дата поставления столба. Б<олгарск>ое
торговое аген [т] ство приняло меры к приобретению последнего, но тур<ецкие> власти
опередили его. Теперь он находится в сарае солунского Вали.

НБКМ-БИА Ф. № 111, а. е. 346, л. 16-17об.

№ 2
Анонимна дописка във в. „Знаме“
относно откриването на Наръшкия надпис

Напоследък в околността на Солун е бил открит един важен исторически паметник

от времето на българският цар Симеона. Близу до с. Нариш, на 21 километр на север от
Солун, покрай реката Галик, въз една малка височинка, бил намерен един пограничен
стълб, който доскоро бил считан от околните селяне за надгробен камък. Пръв е обър-
нал внимание върху тоя паметник един шведски пътешественник, който, обаче, замъл-
чал мястото, гдето той се намирал, а само надписът му посочил на германският консул в
Солун. След дълго търсение, русският консул в Солун, г. Лишин, успял да намери мястото
и фотографирал надписът на камъка, който бил на гръцки и гласел следующето: „Οροσ
ρομαιων κε βÓλγαρων επι Συμεων εκ θÓ αρ βÓλγαρων επι θεοδωρÓ ολγÓ τρακαν επι
δριςτρÓ κομιτον“. („Граница между гърците и българите при (в времето) на Симеона с
Божия власт архонт на България и при Теодора син на Тракан управителя на Силистра“).
Целият този надпис е издълбан в четири реда. Имало е още един ред отгоре, който трябва

13 Бележка на Марин Дринов към думата „Силистра“, която е и подчертана: „(Не то!)“. Нататък е добавена
с молив друга бележка: „Д. ἐν δωροστόλῳ τῇ νῦν Δρήστα. Значит не то! Были κόμητες τῶν ϑεμάτων,
повидимому, по управлению областей. Краузе 229“. С тези бележки е свързано и друго трудно четливо
допълнение с молив от М. Дринов на л. 17об.: „Тутракан под 1595 г. у Иречек вж. там и Дрстер“.
14 Бележката на Дринов е ситуирана така, че двоеточието отпраща към гръцкият текст на надписа от пис-
мото на А. Шопов.

– 830 –
 Свидетелства за издирването и проучването на трите Симеонови надписа...

да е означавал датата, когато е поставен стълбът, но, за зла чест, той не е запазен. Това от-
критие е възбудило голям интерес между интелегентното солунско общество и особенно
между консулското тяло. Мнозина са искали да видят с очите си камъка и да прочетат
надписът му. Неверующите, които не допускали, че българските предели са се прости-
рали някога толкова далеко, са останали поразени, когато се убедили от красноречивият
надпис на камъкът, че българската граница в времето на Симеона се намирала под самите
стени на Солун. Българското търг<овско> агентство е направило постъпки за да прибере
камъкът, но властите побързали да го вдигнат и пренесат. Сега той се намира в сараят на
солунский валия.

в. „Знаме“, Г. III, бр. 73, 15. I. 1898, с. 4.

№ 3
Анонимна дописка във в. „България“
относно откриването на Наръшкия надпис

P. S. Чули сте вече за пограничния камък, който се намери неотдавна забит в Солун-
ското поле само на три часа далече от града. Той е една каменна колона, тежка около 300
оки.
Това намирание направи силно впечатление, особенно между тукашното европейско
общество. Надписа на камъка, снет по грижите на нашия търговский агент, г-на А. Шо-
пова, гласи:

„Οροσ ρωμαιον κ…Óλγαρ…

Επι Συμεον εκ Θυ αρ ΒÓλγαρων
Επι ΘεοδροÓ ολγυ Τρακαν
Επι ΔριςτρÓ κομιτου“

или в превод

„Граници между гърци и българи

В време на Симеона по Божия милост водител на българите
В време на Тодора Олга Траканя
Управител на Дристра (Силистра)“

Вярваме, че г-н А. Шопов, познат по своето любознание, ще се е погрижил, за да се

запази, както трябва, камъка и надписа му.

в. „България“, Г. I, бр. 5, 16. I. 1898, с. 4.

№ 4
За каменната колона с цар Симеоновия надпис
д-р К. М. Сарафов

В брой 5486, с дата 10 октомврий 1937 год. на вестник „Зора“, г. професор Геза Фехер
съобщи, че е намерил в една градина срещу археологическия музей в Цариград каменната
колона с цар Симеоновия надпис, като ни дава същевременно и едно точно описание на

– 831 –
 Ангел Николов

днешното ѝ местнонахождение. Намирането на новото меостонахождение на тая камен-

на колона е действително едно събитие, защото след първото ѝ намиране през 1897 год.
в околностите на с. Нареш (Наръш кьой), Солунско, за голяма наша скръб, и въпреки го-
лемия си обем и внушителна тежест, тя беше изчезнала безследно от Солунския конак,
гдето я бяха приютили. И въпреки непрестанни грижи на мнозина наши общественици и
учени, десетилетия наред, да се намери отново тя, никому не беше се удало това.
Сега, когато тая славна за нашата история колона е намерена отново и сегашното ѝ
местонахождение ни става известно благодарение грижите, положени от г. професор Геза
Фехер, мисля, че не ще е безинтересно да изложа от кого, как и где тя е била намерена за
първи път; да изложа това на основание данните, с които разполагам, данни иззети, както
от архивата на покойния ми баща Михаил К. Сарафов – личната му кореспонденция с по-
койния А. Шопов, по онова време български търговски агент в Солун, така и из официал-
ната преписка по въпроса на тоя последния с неговото началство – министра на външните
работи и изповеданията.
Прочее, за първи път през м. септемврий 1897 г. тогавашният германски генерален
консул в Солун д-р Мортман, заговорил на колегата си А. Шопов, че в околността на Со-
лун, около селото Вардарци имало един камък с гръцки надпис, в който се споменува име-
то на българския цар Симеон. Тоя камък бил забелезан най-напред от датчанина, учен,
д-р Кинг, който няколко години преди това пропътувал тия места. Като се научил за това
откритие сам д-р Мортман, който, види се, се интересувал от история и исторически па-
метници, отишъл в посоченото му село Вардарци, за да търси тоя камък, но не можал да
го намери. Изчезването на тоя камък местните хора му обяснили, че „гърците го занесли
в някой манастир“.
Като чул от д-р Мортман всичко това А. Шопов, по свой почин вече, пратил нарочно
хора в указаната му местност, за да видят камък и му съобщят що е станало с него. След
няколко дена така изпратените от А. Шопов хора се върнали и му съобщили, че научили,
какво действително имало там такъв камък, но че „според един той бил вземен от някои
гърци, а според други, паднал в реката Вардар, защото бил на самия бряг“.
Тия, по тоя начин събрани сведения, не задоволили А. Шопов. Той продължил из-
дирванията си. Около това място, гдето според едни – „камъка бил паднал в реката Вар-
дар“, имало една воденица, чийто стопанин бил българин, от Велес. А. Шопов познавал
тоя българин. Той го повикал и „го помолил на свои разноски да тури хора, които да копа-
ят там, дето се предполага да е паднал камъка и да се постараят да го намерят“.
Докато А. Шопов прави тия издирвания в посочената му от д-р Мортман местност
и указанията, които му дават неговите хора, Лишин, управляващия руското генерално
консулство в Солун на свой ред го уведомява, че той, Лишин, получил „предписание от
археологическия институт в Цариград, да отиде около селата Алджилар15, Наръш кьой и
Аджи-гьол, на разстояние четири часа от Солун, към Кукуш, и да потърси един камък с
гръцки надпис, въз който се споменувало името на цар Симеона“. И действително, вслед-
ствие това предписание Лишин отишъл и обиколил посочените му села и след положен
„голям труд“ успял най-после да намери камъкът, снел естампаж от надписа, който изпра-
тил в Цариград в археологическия музей.16 Лишин показал, преди това, снетият естампаж
от надписа на А. Шопов, който донася в Министерството на външните работи и изповеда-
нията: „Вижда се, че това е пограничен камък, поставен в времето на царя Симеона, между
българските и гръцки владения“.

15 Село Хаджилар (Яджилар), дн. Ксилокератия, на ок. 5 км. северно от с. Наръш.

16 Тук авторът греши – става дума за Руския археологически институт в Константинопол, ръководен от
Ф. Успенски (бел. А. Н.).

– 832 –
 Свидетелства за издирването и проучването на трите Симеонови надписа...

Намереният по тоя начин камък от Лишин в „околностите на българското село На-

реш (Наръш-кьой), три часа далеч от Солун, по пътя за Кукуш“, „тукашната власт“, пише
А. Шопов на 24 декемврий 1897, с писмо № 732, „вдигна и снощи го пренесе в тукашния
правителствен дом. Камъкът представлява един цилиндър, който тежи повече от 250 – 300
оки“. Това вдигане е станало по предположението на А. Шопова, защото „вижда се, че об-
народваните в българските вестници сведения по тоя камък събудиха тукашните власти,
които взеха мерки за вдигането му“. И А. Шопов заключава в същото писмо: „Чакам по‑ху-
баво време, за да изпратя вещ човек да снеме плана на мястото и околността, гдето е лежал
тоя камък толкова векове“.
Не ми е известно дали А. Шопов е могъл да изпълни това си намерение, т. е. да снеме
плана на мястото, гдето е стояла и е била намерена каменната колона с цар Симеоновия
надпис. Но той не пропуска с писмо № 735 от 31 декемврий 1897 год. да предаде на Мини-
стерството на външните работи и на изповеданията най-точно както съдържанието на
надписа, на гръцки и превода му на български език, така и описанието на самия „камък“.
С намирането и докарването по начина гореизложен на каменната колона с цар Си-
меоновия надпис в правителствения дом в Солун, се свършва, тъй да се каже, първата
фаза по откриването на тоя исторически за нас паметник.
Но А. Шопов не се задоволява с тоя резултат. Макар, че „камъкът“ се намира вече,
горе-долу на сигурно място, в „зимника на солунския правителствен дом“, той предла-
га, „пред вид, голямото значение, което има тоя важен паметник за българската исто-
рия, трябвало би той да се съхранява в българския дворец или музей. Мнението ми е, че
най-доброто средство, за да се добие той от българското правителство е Негово Царско
Височество Господаря да се обърне с просба лично към Султана, да му се напомни, че тоя
паметник за турската история няма никакво значение, че за българската има голямо и да
го помоли да му направи удоволствието да го подари нему лично. По тоя начин само тоя
драгоценен паметник може да мине в български ръце“.
В София тая идея на А. Шопов ще да е била обсъждана и след като, види се, се е наме-
рило по неизвестни за сега още причини, неудобно „Негово Царско Височество Господа-
ря, да се обърне с просба лично към Султана“, се е решило да се действува по дипломатиче-
ски ред. И действително, тогавашният български министър-председател и министър на
външните работи и на изповеданията д-р К. Стоилов с писмо № 14 от 9 януарий 1898 год.
натоварил тогавашния наш дипломатически агент в Цариград, покойния Д. Марков „да
употребите нуждното средство и внушите в двореца на Н. Ц. В. Султана идея да се пода-
ри паметника на Негово Царско Височество Князът, като същевременно дадете по един
косвен начин да се разбере от Султана, че Негово Царско Височество ще остане твърде
благодарен от тоя подарък“.
Кое „нуждно средство и внушение“ Д. Марков е употребил в случая, е неизвестно.
По въпроса няма никаква следа в надлежната преписка. Обаче, недопустимо е бъл-
гарският дипломатически агент в Цариград да не е изпълнил дадените му така ясно на-
реждания. По-приемливо е предположението, че направените в случая от него постъпки
не са дали никакви резултати и, следователно, той не е имал какво да донесе на началство-
то си.
Като минало година и половина време без българското правителство да успее да
придобие „камъкът“, който продължавал да лежи „скрит в зимниците на правителстве-
ния дом  – конакът  – в Солун“, А. Шопов внушава нова идея за постигане голямата цел.
Той предлага да се „купи“ камъка, да се „купи“ като се заплатят „три лица от тукашното
правителство, които са взели участие в пренасянето на камъка“. Той точно узнава кои са
тези лица, като подчертава, че в тяхното „ведомство се намира, един вид, сега камъка,
след заминаването на солунския валия Риза паша“, и като добавя най-после, че тези „три
лица се купуват и продават“.

– 833 –
 Ангел Николов

Върху писмото, с което А. Шопов прави горното си предложение (писмо № 436 от 19

май 1899) тогавашният княз на България е сложил следната резолюция, нанесена собстве-
норъчно: „На мнение съм да се купи непременно камъка. Фердинанд“.
Министерският съвет на свой ред с XXI постановление от 4 август 1899, протокол
№ 53, одобрява „да се купи за Народния музей в София, намерения преди година и по-
ловина около село Наръш близо до реката Галик, три и половина часа на север от Солун,
античен камък, който е бил пограничен камък между българското царство и гръцкото в
времето на царя Симеона и е от голяма важност за българската история, като се заплати
за него до сто и двадесет (120) лири турски“.
Горното постановление е било съобщено на А. Шопова, като му се казало същевре-
менно, че сумата ще му се изпрати след като съобщи резултата на преговорите, които ще
заведе с известните нему лица.
И с това се завършва втората, тъй да се каже фаза, през която минава въпроса за
намирането на каменната колона с цар Симеоновия надпис и евентуалното ѝ пренасяне
в България. Понеже това не става, т. е. колоната не биде пренесена в България, явно е, че
А. Шопов не е успял да я купи с отпуснатите му за целта 120 турски лири. Защо? Това ми е
неизвестно, а и кореспонденцията между покойния ми баща Михаил К. Сарафов и покой-
ния А. Шопов, както и преписката по тоя въпрос в Министерството на външните работи
и на изповеданията са неми по него. Нещо повече. Самият „камък“ след време изчезва
безследно. И въпреки всички дирения и разпитвания по него на наши учени и обществе-
ници, както казах по‑горе, през дълги десетилетия остават безрезултатни. До напоследък
общо се считаше, че „камъкът“ е или разрушен или хвърлен действително тоя път в „мо-
рето“ и така загубен за нашата история безвъзвратно.
Чак сега, близо 40 години след това, г. професор Геза Фехер успя да открие и да ни
каже где се намира сега тоя славен „камък“. Заслугата му е голяма. Хвала нему. А нам нека
си пожелаем, подемайки идеята на покойния А. Шопов, да видим най-после тая каменна
колона поставена на своето място – Българския народен музей в София.

в. „Мир“, Г. XLIII, бр. 11 193, 13.XI.1937, с. 5.

ЛИТЕРАТУРА

Баласчев 1898: Г. Баласчев. Новонайденият надпис от времето на цар Симеона. – Бъл-

гарски преглед, Г. IV, № 12 (март 1898), 61 – 78.
Бешевлиев 1992: В. Бешевлиев. Първобългарски надписи (второ преработено и допъл-
нено издание). София, 1992.
Божилов, Гюзелев 1999: И. Божилов, В. Гюзелев. История на средновековна България
VII – XIV век [История на България в три тома, Т. I]. София, 1999.
Божилов 1991: И. Божилов. ΟΡΟΣ ΤΩΝ ΒΟΥΛΓΑΡΩΝ. – Старобългарска литература,
25 – 26, 1991, 102 – 109.
Въжарова 1960: Ж. Въжарова. Руските учени и българските старини. Изследване, мате-
риали и документи. София, 1960.
Генчев, Даскалова 1988: Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия.
Съст. Н. Генчев, К. Даскалова. София, 1988.
Герд 2010: Л. Герд. Русский Афон 1878 – 1914 гг. Очерки церковно-политической истории
[Русский Афон. Вып. 7]. Москва, 2010.

– 834 –
 Свидетелства за издирването и проучването на трите Симеонови надписа...

Златарски 1898: В. Златарски (рец.) „Г. Баласчев. Новонайденият надпис от времето на

цар Симеона. „Български преглед“, год. IV, кн. XII, стр. 61 – 78“. – Сборник за народни умотво-
рения, наука и книжнина, XV, 1898, 20 – 40.
Златарски 1971: В. Златарски. История на българската държава през средните векове.
Т. I. Първо българско царство. Ч. 2. От славянизацията на държавата до падането на Първото
царство. София, 1971.
Иванов 1931: Й. Иванов. Български старини из Македония. София, 1931.
История 1981: История на България в четиринадесет тома. Т. II. Първа българска дър-
жава. София, 1981.
Костадинова, Флорова, Димитрова 1968: Л. Костадинова, В. Флорова, Б. Димитрова.
Българо-руски научни връзки XIX – XX век. София, 1968.
Милюков 1899: П. Милюков. Христианские древности Западной Македонии. – Изве-
стия Русского археологического института в Константинополе, IV / 1, 1899, 21 – 151.
Сарафов 1937: К. Сарафов. За каменната колона с цар Симеоновия надпис. – Мир, Г. XLI-
II, бр. 11 193, 13. XI. 1937, с. 5.
Успенский 1898: Ф. Успенский. Пограничный столб между Византией и Болгарией
при Симеоне. – Известия Русского археологического института в Константинополе, III, 1898,
184 – 194.
Успенский 1899: Ф. Успенский. Надпись царя Самуила. – Известия Русского археологи-
ческого института в Константинополе, IV / 1, 1899, 1 – 4.
Филов 1937: Симеоновият надпис от Солунско. – Известия на Българския археологиче-
ски институт, XI, 1937, 302 – 303.
Шепард 2007: Дж. Шепард. Неспокойни съседи. Българо-византийска конфронтация,
обмен и съжителство през средните векове. Превод от английски език Л. Генова. София, 2007.
Шопов 1995: А. Шопов. Дневник, дипломатически рапорти и писма. София, 1995.
Шопов 2005: А. Шопов. Атанас Шопов и българският национален въпрос (1876-1913).
Шумен, 2005.
Kaiser 1995: T. Kaiser. Archaeology and ideology in southeast Europe. – In: Nationalism, poli-
tics, and the practice of archaeology. Ed. by P. Kohl and C. Fawcett. Cambridge, 1995, 99 – 119.
Kinch 1890: K. F. Kinch, L’arc de triomphe de Salonique. Paris 1890.
Kinch 1920: K.  F. Kinch. Le tombeau de Niausta. Tombeau macédonien.  – Mémoires de l’
Académie Royale des Sciences et des Lettres de Danemark, 7me Série, Section des Lettres, Vol. IV,
no. 3, 283 – 288.
Kostakis 2002: K. Kostakis. The past is ours. Images of Greek Macedonia. – In: Archaeology
Under Fire. Nationalism, Politics and Heritage in the Eastern Mediterranean and Middle East. Ed.
by L. Meskell. London – New York, 2002, 44 – 67.
Majer 1997: H. Majer. Johann Heinrich Mordtmann. – In: Neue Deutsche Biographie. Bd. 18.
Berlin, 1997, 93 – 94.
Popkonstantinov, Kronsteiner 1997: K. Popkonstantinov, O. Kronsteiner, Altbulgarische
Inschriften. Bd. 2 [Die Slavischen Sprachen, Bd. 52]. Salzburg, 1997.
Shepard 2011: Emergent Elites and Byzantium in the Balkans and East-Central Europe [Vari-
orum Collected Studies Series; cs 953]. Farnham, 2011.

– 835 –
 Ангел Николов

SOME ACCOUNTS ABOUT THE TRACING AND STUDY

OF THE THREE INSCRIPTIONS OF PRINCE SYMEON
NEAR THESSALONIKI IN 1897 – 1898

Angel Nikolov

(Abstract)

The article examines the circumstances surrounding the discovery in 1897 – 1898 of three bor-
der columns carrying inscriptions in the Greek language. These marked the borderline between
Byzantium and Bulgaria, in the area north of Thessaloniki, as it was delimited in 904 following the
negotiations and the agreement signed between Emperor Leo VI (886 – 912) and Prince Symeon
(893 – 927).
The first two columns  – one with a fairly well preserved inscription, the other bearing an
identical but more severely damaged text – were found on a small hill, approx. 500 meters north
of the (then) Bulgarian village of Narash, present-day Nea Philadelpheia, roughly 20 km north of
Thessaloniki (the first column, in the autumn of 1897 and the second, early in 1898).
The third column was spotted on the banks of the Vardar River, in the vicinity of the (then)
Bulgarian village of Vardarovtsi (present-day Axiochori, approx. 15 km north-west of the village of
Narash) by the Danish archaeologist Karl Frederik Kinch (1853 – 1921). Impressed by his account, the
German consul in Thessaloniki, Dr Johann Heinrich Mordtmann (1852 – 1932), an Orientalist and
expert in Ancient Greek epigraphy, tried hard but failed to find the inscription. In September 1897
he passed the information to Atanas Shopov (1855 – 1922), the Bulgarian trade agent in Thessaloniki,
who in the following couple of weeks also searched for the inscription in vain.
Meanwhile, the acting consul of the Russian Empire in Thessaloniki, K.  N. Lishin  – at the
request of Prof. Fyodor I. Uspensky, director of the Russian Institute of Archeology in Istanbul –
found the first column, near the village of Narash, took a photograph and lifted a copy of the in-
scription. These were the materials that Lishin showed A. Shopov. In turn, on December 24th, 1897,
the Bulgarian diplomat reported the discovery of the medieval border inscription to Konstantin
Stoilov, Prime-Minister of Bulgaria and Minister of Foreign Affairs and Religions. Rumours about
the column soon spread in Thessaloniki and on December 23rd, 1897 the local Turkish governor,
probably afraid of possible nationalist conflicts between Bulgarians and Greeks, had the artefact
moved to his residence. Same was the fate of the second Narash column bearing an inscription,
which too was soon after transferred to Thessaloniki.
On A. Shopov’s initiative, on January 9th, 1898, the Bulgarian government instructed its dip-
lomatic representative with the Sublime Porte to secure the transferral of the first Narash column
to Bulgaria by way of a gift to Prince Ferdinand from the Sultan. The attempt failed but on May
19th, 1899A. Shopov proposed another move: this time the government in Sofia was to acquire the
column with the inscription by bribing three high ranking Turkish officials in Thessaloniki. This
proposal got the approval of the Bulgarian prince, who wrote on Shopov’s letter, “My opinion is that
the stone must be bought at all costs. Ferdinand”. To this purpose, on August 5th, 1899, the Bulgarian
government granted 120 Turkish liras. However, rather than arrive in Sofia, the first Narash column
disappeared for a long time, only to re-emerge later in the Archaeological Museum of Istanbul. The
second one was published by F. Uspensky in 1898 but its current whereabouts are unknown.

– 836 –