Излизането от секвенция и свързването и със следващото

развитие е важен смислов и дидактичен момент за да не

се създаде функционална и процесуална неадекватност,
връзката между последният акорд на последното
секвенционно звено със следващото го развитие трябва
да се осъществи логично и коректно тук изключения и
грешки са недопустими! За осъществяване на тази връзка
понякога се прибягва до крайни мерки. Включващи
прекъсване на секвенцията, прехармонизация на модела
с цел подвеждане на последен акорд, функционално
подходящ, за връзка със следващото развитие. Тази
връзка може да мотивира дори откъс от хармонизация
със секвенция.
Продължителностите на секвенционно провеждане в
хармонията и мелодията може да не съвпадат, този факт е
известен като прекъсване на секвенцията. Прекъсването
може да се наложи по различни причини:
- Излизане на диапазон на някоя от партията.
- Невъзможност за логично свързване между края на
секвенцията и следващото развитие.
- Несъответствие между посоката на цялостното
развитите на секвенцията с етапа на развитите в
изложението. Последното има и връзка и с избора на
конкретния подход при хармонизация- „със
секвенция“ или „без секвенция“.
- Не бива да се забравя, че секвенцията налага своя
логика на развитие- механично видоизменено
 повторение по алгоритъм и тази логика е насочена
навън от тоналността. За това в звена на диатонична
секвенция не се пишат функционални означения!!!
Този контекст на пример секвенции в сопранова
мелодия, поставени на места където се изисква
тонално утвърждаване /началото и особено
заключението/ не се препоръчват за хармонизация със
секвенция поради противоречието което
секвенционият метод/ „ навън от тоналността“/създава
с логиката на музикалната форма в коментираните фази
на развитие/ „ навътре в тоналността“/. Тази препоръка
не е универсална/известни са теми на музикални
творби изградени като секвенции/, но е добре да се
взимат под внимание.
Една от особеностите при хармонизация със секвенция
е възможността за настъпване на минимални
изменения в някой от звената те могат да засегнат
ритмичната организация, мелодията или целостта на
коментираното звено. В първите два случая става
въпрос за ритмически или мелодически девиации,
който не се отразяват на хармоничната схема
респективно- на принципа на секвенционно
провеждане в тези гласове, който не са подвластни на
настъпилата девиация. В третият случай е на лице
развитие при, което някое от звената, най често
последното съхранява встъплението си като поредно
звено, но продължава по начин, който се различава от
досегашното развитие така, че предизвиква прекъсване
на секвенцията и в останалите гласове. В такива случай
става въпрос за непълно процесуално провеждане на
секвенцията, тоест- за секвенция с n-завена и половина.