1.

За това време, в което не сме заедно, какво разбрахте,

че ви липсва най-много?
Във това време на пандемия в което не сме на училище
ми липсва не училището не съучениците не учителите а
повече ми липсва удоволствието да изляза навън и да се
разходя, което в момента е не е особено възможно
понеже когато човек излиза навън трябва да има
конкретна цел. Не мога да седна в парка въпреки,че е
срещу дома ми. Не мога да се видя със стари приятели/не
от училище/. Даже много скоро мой приятел има рожден
ден и няма да можем да го отпразнуваме заради
сегашното положение. Най-общо казано ми липсва
свободата.
2. И какво не ви липсва толкова много?
В точно този момент не ми липсва училището нито
учителите нито съучениците ми. Не ми липсват досадните
часове прекарани в училище. И всъщност не училището
ми е проблема а хората в него/говоря за учениците не
учителите/, с който нямам нищо общо. Нито като
разбиране за света нито като общи интереси. Най-общо
казано не ми липсват съучениците ми.
3. Кое е най-интересното и хубаво занимание за вас в тези
моменти?
То да беше само едно. Мисля, че тук ще пиша най-много.
Нещата, за който използвам това време, което
прекарваме вкъщи са неща свързани със самия мен с
моите любими хобита/както добре знаете това е каучука и
нещо за което дори не предполагате може би, но това е
музиката/, който силно желая да се превърнат в
професия един ден. Всеки ден със ставането се събуждам
с музика. Нямам предвид,че слушам музика а че пея и
свиря на пиано. Всеки следобед тренирам усилено.
Защото както всички знаем: Който има твърдо тяло има и
гъвкав ум.
4. Какво ново научихте и разбрахте за това време?
Научих, че най- добрите уроци не се учат с учебник и
книга в ръка. А с това, че най-важните уроци се
преподават точно тогава когато останем сами. Самотата
научава на много. Едно и една лека мъдрост до, която сам
съм стигнал. В самота остават само силните ,защото не ти
трябва нечия компания сам си си достатъчен, другите
могат с всеки.