+ специално приложение за КPro абонатите>

За транспортния министър концесията на пристанище

Бургас на братя Домусчиеви е неизгодна за държавата.
А те подготвят продажба на печелившия си актив > 22

12–18.XI.2021 | година XXIX | www.capital.bg | цена 5 лв.

#45

P Изборите
ще дадат само
началните позиции
в преговорите за
следващата власт.
P Партиите на
промяната имат
шанс да поемат
инициативата, но
всяка ще трябва да
направи отстъпки.
P Ако те не успеят,
отварят вратата
за „експертно“
правителство на
ГЕРБ и ДПС.
> 11

Цената на
следващото
правителство
 СРЕЩА НА БИЗНЕСА

ПЛОВДИВ
С подкрепата на:

И РЕГИОНА
25 ноември 2021, 10:30 ч.
ХИБРИДНО СЪБИТИЕ

Пловдив

Със задължителна регистрация

за гледане онлайн на

capital.bg/gradoveplovdiv

Институционален партньор: Партньори на конкурс

Генерални партньори: Основен партньор:


Изборите ще са
след изборите
В политиката въпросите обикновено са
В ясни, но отговорите им за съжаление - не
чак толкова. В неделя ще се гласува за
трети път тази година за парламент и
надеждата е поне част от политическите
възли този път да се разплетат. В началото на този
брой ще намерите възможните отговори на по-ва-
жните въпроси:
> Ще има ли правителство? След като близо по-
ловин година държавата се управлява от служебно
правителство, започват да се виждат недостатъците
на този модел. Липсата на ясен хоризонт спира вре-
менния кабинет от взимането на по-дългосрочни
решения и реализирането на политики. Това заедно
с липсата на парламент прави много трудно предо-
твратяването на различни кризи. Така в момента
държавата е погълната от тежка здравна криза и
проблеми от високите цени на тока и газа. Изборите
ще дадат възможност за съставяне на ново мнозин-
ство, но резултатите ще са само първата стъпка към
него - предстоят трудни преговори (стр. 11).
> Как да инвестираме гласа си с най-голям ефект?
Сложната политическа ситуация - турбуленцията
от април до сега и голямата конкуренция между
различните партии, прави избора в неделя по-тру-
ден. При всички положения България ще се управ-
лява от коалиционно правителство, но нюансите в
него може да имат голямо значение (стр. 15).
> Защо е важен президентът? Повечето внимание
през последните седмици, изглежда, пада върху
парламентарните избори и това е нормално. На-
родното събрание излъчва правителство и това
са двете власти, които имат най-голямо значение
за управлението на държавата. Президентът има
много малко правомощия, но последните годи-
ни доказаха, че в ключови моменти той може да
има и главна роля. Само си представете, ако през
последните две години президент беше Цецка Ца-
чева, какво щеше да е нейното отношение към про-
тестите срещу Бойко Борисов и дали служебните
|1
#45
правителства щяха да извадят някаква информация
за неговото управление (стр. 16)?
> Какви са последните прогнози на социолозите? За
да бъдат личните стратегии за гласуване най-точни, е
добре да се знаят последните нагласи на хората. Този
път разликите в прогнозите на отделните агенции не
са толкова големи, колкото на предишните избори.
Най-важните изводи от социологически данни - на
стр. 18.
> Как ще се гласува? За голяма част от хората ма-
шинното гласуване няма да е новост, но този път ще
се гласува за парламент и за президент. Това прави
процедурата малко по-сложна. На стр. 20 ще видите
кратки инструкции какво да се прави.
Тези избори са важни - от тях зависи дали Бълга-
рия ще влезе в по-бързата лента на модернизацията,
или ще продължи да пуши бавно в аварийната. За-
това през седмицата отделихме повече внимание на
политиката. На стр. 28 е репортаж от Разград, в който
един посредник в купуването на гласове разказва как
се случва всичко в доходния тази година сегмент от
незаконната икономика.
За смяна на перспективата - не пропускайте ин-
тервюто с политическия консултант Тибо Музерг.
Преди две години той написа много интересна кни-
га, в която разказва за голямата промяна с класите,
които формират обществата. Според него промяна-
та в икономиката и технологиите са преначертали
границите между хората. В интервюто (стр. 30) той
разсъждава за новите класи и изборите, но поглежда
темата отгоре и отдалеч, което прави анализа му
интересен.
В БРОЯ ЩЕ ВИДИТЕ ОЩЕ:
P Топ 40 вериги за стоки за дома > стр. 40
P Как ще се карат ски в Европа тази зима > стр. 64
P Най-интересното от голямото кино през идва-
щите месеци > стр. 76
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
 СЪДЪРЖАНИЕ #45
Средата Бизнесът Моят капитал
Политика/Икономика/Общество Бизнес/Предприемач/Мениджмънт Инвестиции/Пазаруване/Свободно време

//ИНТЕРВЮ //ТОП 40 ЗА ВЕРИГИ СТОКИ ЗА ДОМА //ИНВЕСТИЦИИ

Домусчиев е получил най-голямото Още 15% бизнес Зелените метали, без които не
пристанище на цената на два Първите две фирми в класацията запаз- можем
апартамента ват местата си, като растат и в ковид Енергийният преход увеличава търсе-
Христо Алексиев, служебeн министър на годината нето им, а с това нарастват и цените
транспорта > 40-43 им. От това може да спечели и малкият
> 22-25 //IT СДЕЛКА
инвеститор
След София и Скопие наред е > 62-63
//ДЦК
Рискованият гамбит Прищина //СЕЗОН 21/22
с държавния дълг Българската софтуерна компания Зелен сертификат
Решението на служебния кабинет да „Мелън“ купи мажоритарен дял от 51% в за ски в Европа тази зима
не излезе на международните пазари не косовската Frakton. Маски, зелени сертификати и дистанция
сработи особено добре > 46-47 са най-често въвежданите изисквания
> 26-27 //ИНВЕСТИЦИИ
към почиващите
Бизнесът с хотели: лукс и близки > 64-65
гости //ОБЩЕСТВО
Разходите растат, приходите са непо- Всичко българско и грозно
стоянни и маржът на инвеститорите в Новата настолна игра „Карти срещу
сектора намалява българщината“ провокира размисъл по
> 48-50 сериозни теми и ни кара да се смеем над
общите си недостатъци
//КУПЕН ВОТ 68-69
„От 4 до 7 часа е война“. Технология //КИНО
на купения вот в област Разград Положението не е розово
Социалният, икономическият и поли- Режисьорката на „Розовият облак“ Юли
тическият поглед над купуването на Жербазе припомня, че светът е голям и
гласове сред ромските фамилии опасност дебне отвсякъде
> 28-29 > 70
//ИНТЕРВЮ //ИНТЕРВЮ
//ФЕСТИВАЛ
Интересно е кой ще привлече Никога няма да се откажем от
Дизайн с мисия
милениалите на тези избори смартфон бизнеса си
Испанският креативен директор Ектор
Тибо Музерг, политически анализатор Лиу Ган Скофилд, генерален мениджър на Аюсо, гост на МЕЛБА, за Барселона, NFT ре-
>30-31 Huawei Consumer Business Group за Бълга- волюцията и нуждата да се забавляваме
рия и Северна Македония
//ОТБРАНА > 72
> 56-57
„Руска рулетка“ в Черно море //ФОТОКНИГА
Ситуацията на югоизточния фланг на Звезди в черно
НАТО изглежда все по-изнервена, а Запа- Луксозно издание отбелязва 30-годишни-
дът търси обновена формула за военно ната от The Black Album, най-успешният
възпиране на Кремъл албум в историята на Metallica
> 34-35 > 74
//ЕСКАЛАЦИЯТА //КИНО
НА ПОЛСКО-БЕЛАРУСКАТА ГРАНИЦА
Златна филмова есен
Да използваш мигрантите като //APP
Цветът от Кан и Венеция
оръжие Твоята кола е тяхна задача на „Киномания 2021“
Беларуският лидер Лукашенко експери- Софийската компания „АвтоИконом“
> 76-77
ментира с нова геополитическа такти- предлага да замести собственика в гри-
ка за оказване на натиск върху ЕС жата за автомобила
> 36-37 > 58-59

Статии от The Economist

//20 ВЪПРОСА
//ДИГИТАЛНА РЕКЛАМА
Веселина
Трите неизвестни на
Седларска
съвременната рекламна епоха
> 80
> 52-53
4 | K | СЕДМИЦАТА
Най-важното
България/Икономиката/Светът/Бизнесът
01 Сградата на бившето кино
„Възраждане“ в София, която е
паметник на културата, но от
години е необитавана и се руши,
бе обхваната от масивен пожар
във вторник. В сряда прокурату-
рата обяви, че и за този пожар
виновникът е клошар. Собстве-
ник на сградата е хотелиерът
Красимир Георгиев | Снимка Надежда
Чипева
02 Македонският премиер Зоран
Заев се отказа да подава остав-
ка. Това се случи преди вота на
недоверие срещу правителство-
то му, за който опозицията
обяви, че е събрала мнозинство
| Reuters
03 Полша позволи на лекарите да
прекъсват бременност, когато
здравето и животът на жената
са в опасност. Промяната идва,
след като смъртта на 30-годиш-
на бременна жена предизвика
масови протести | Reuters
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
// БЪЛГАРИЯ
P България е поискала по-
мощ по механизма на ЕС за
гражданска защита за спра-
вяне с епидемията заради ряз-
кото увеличаване на случаите
на зараза и смърт в резултат
на ковид-19, съобщи говорите-
лят на Европейската комисия
Балаж Уйвари във вторник. По-
късно новината беше потвър-
дена и от българското Минис-
терство на здравеопазването. В
момента 14-дневната заболевае-
мост в страната е 880 на 100 000
души, а смъртността достигна
рекордни нива от началото на
епидемията и на 14-дневна база
надхвърли 30 на 100 000 души.
P МВР е отнело лиценза на
нашумялата покрай сагата
„Осемте джуджета“ охрани-
телна фирма „Делта гард“. За-
поведта на ръководителя на
Главната дирекция „Национал-
на полиция“ Станимир Станев е
връчена на 5 ноември и от тази
дата тече 14-дневен срок за об-
жалване пред съда. От охрани-
телната компания обявиха, че
оспорват акта, което спира не-
говото изпълнение и те продъл-
жават да работят и да „печелят
сърцата на настоящи и бъдещи
клиенти“.
P Министерството на здра-
веопазването обяви, че ще
започне да издава зелен ко-
вид сертификат и на хората,
които имат достатъчно анти-
тела срещу ковид-19 дори ко-
гато преболедуването не е офи-
циализирано с първоначален
PCR или антигенен тест. Сер-
тификатите ще са валидни за 90
дни. Решението на служебния
кабинет е в разрез с практиката
на повечето държави в ЕС и на
евродирективата за „зелените
сертификати“.
//СВЯТ
P Инфраструктурният план
за 1.2 трлн. долара мина през
американския Конгрес. Про-
карването му изпълнява клю-
чово обещание от програмата
на президента Джо Байдън след
месеци на вътрешно разделе-
ние в Демократическата пар-
тия. Анализатори прогнозират,
че ефектът от новите средства
за американските пътища, жп
линии, пристанища и система
за зареждане на електрически
автомобили ще започне да се
усеща в началото на следваща-
та година. Това ще спомогне
за циментирането на постпан-
демичното възстановяване на
икономиката.
P Държавите се борят да до-
говорят нови климатични
цели в последните дни на
COP26. На срещата на върха
на ООН страните се опитват да
постигнат съгласие по деликат-
ния въпрос колко скоро след
края на COP26 ще представят
нови цели за климата, след като
обещанията, направени досега,
се провалиха. Великобритания,
САЩ и ЕС заедно с някои други
искат всички държави да изля-
зат с нови цели до края на 2022 г.
Китай и други големи страни
обаче се съпротивляват на този
ангажимент.
P САЩ отвориха границите
си за ваксинирани срещу ко-
вид-19. Така на 8 ноември бе
сложен край на 20-месечната
забрана за влизане в страната за
чужденци. Тя беше наложена от
предишния президент Доналд
Тръмп заради пандемията от
коронавирус. Авиокомпаниите
очакват сериозен приток на по-
сетители, а туристически аген-
ции вече съобщават за ръст на
резервациите.

P Основателят на производителя на електромобили Rivian
Ар Джей Скариндж успя да направи едно от най-големите пър-
вични публични предлагания в САЩ. Компанията му започна
в сряда търговия на борсата в Ню Йорк, след като набра над
11.9 млрд. долара от инвеститори. Rivian започна доставката
на първите електрически пикапи през септември.
// ИКОНОМИКА
P Служебният енергиен
министър променя ръко-
водството на БЕХ. Проме-
ните, заявени на 8 ноември в
Търговския регистър, предвиж-
дат смяна на председателя и
зам.-председателя на съвета
на директорите, както и впис-
ване на втори изпълнителен
директор. За такъв е избран
Иван Андреев от досегашното
ръководство на БЕХ, който явно
е преминал, образно казано, в
другия лагер. Той и Валентин
Николов на този етап ще могат
да представляват компанията
заедно и поотделно. Председа-
тел на борда ще е Веселина Ка-
танова-Бучкова, а неин замест-
ник — Пламен Дилков, който
влиза като независим член.
P Държавата пуска нова пор-
ция от 500 млн. лв. дълг. Аук-
ционът е за 3.5-годишни книжа
и ще се проведе на 15 ноември.
За два месеца Министерството
на финансите емитира в четири
транша книжа за 2 млрд. лв. По
информация на „Капитал“ до
края на годината ще има още
аукциони, докато се достигне
таванът на дълга за тази годи-
на от 4.5 млрд. лв. Това прена-
сищане на вътрешния пазар
обаче вече се отразява върху
доходността, която започна
да се вдига (още по темата на
стр. 26).
P Европейската комисия
одобри 51 млн. евро (100 млн.
лева) за компенсация на са-
монаети и работещи в компа-
нии от сектори, които са осо-
бено засегнати от епидемията.
Помощта е в размер на 75% от
осигурителния доход на наети-
те или самонаетите. Месечната
компенсация обаче не може да
надвишава 80% от една брутна
СЕДМИЦАТА | K |5
СДЕЛКИ & ПРОЕКТИ
P Комуникационният конгломе-
рат United Group е пред потен-
циално придобиване на мажо-
ритарен дял в търгуваната на
БФБ технологична компания
„Телелинк бизнес сървисис груп“
(„ТБС груп“). Подадената оферта не
е обвързваща и е през дъщерното
дружество на групата — реги-
заплата или дохода на самона- K | ПЕТРОЛ стрираното в Люксембург Slovenia
90
етото лице. Средствата трябва 26.X.21 Broadband, и е за най-малко 51% от
85.70
да бъдат предоставени преди 80 „ТБС груп“, става ясно от съоб-
31 декември 2021 г. 70 щение до БФБ. „Телелинк бизнес
сървисис“ се занимава с услуги за
60
// БИЗНЕС корпоративния сектор в различ-
50
P Oборотът на 500-те най-го- 13.XI.20 ни направления — изграждане на
42.70
леми компании в Централна 40
10.XI.20 10.V.21 10.XI.21
мрежи за телекоми, центрове за
и Източна Европа (ЦИЕ) се е Източник: Datastream данни, информационна сигурност и
свил с 3.3% до 667 млрд. евро др. Цена не е обявена, но борсовите
в пандемичната 2020 г. Това K | ДОЛАР/ЛЕВ котировки на технологичната
показва 13-ото издание на кла- 1.70 11.X.21 компания оценяват подобен дял на
1.6960
сацията Coface CEE Top 500. 1.69 над 100 млн. лв.
Коронавирусният удар върху 1.68 P Българската софтуерна ком-
бизнеса на корпоративните 1.67 пания „Мелън“ купи основния дял
1.66 в косовската Frakton. Финансови
1.65 параметри около сделката не бяха
64.5
29.VII.21
1.64
1.6451 разкрити, но „Мелън“ вече държи
10.VIII.21 10.XI.21
Източник: Reuters Investor
51% дял в Frakton, показва Косовски-
ят търговски регистър. Останали-
K | ИНДЕКСИ те акционери са изпълнителният
млрд. лв. са общо депози- директор Челик Нимани с 29.40% и
140
тите на домакинствата в технологичният директор Едон
130
банки към края на септем- Шекирака с 19.6%. Двете компании
ври. Сумата се увеличава 120 са близки като бизнес — предлагат
с 10.9% на годишна база по 110
софтуерни услуги на външни кли-
данни на БНБ. енти от най-различни индустрии
100
в областта на уеб и мобилните
90 технологии.
10.XI.20 10.V.21 10.XI.21
гиганти в региона е много по- SP 500, Ню Йорк DAX, Франкфурт P Eleven инвестира 500 хил.
SOFIX, София
видим в данните за финансо- Източник: Reuters Investor евро в компанията за виртуални
вите резултати — за изминали- обучения MetaSim. Тя разработва
те 12 месеца нетните печалби K | BITCOIN система за обучения на мениджъри
в топ 500 се сриват с 23.7% до 70 000 и ръководители на екипи чрез тех-
19.2 млрд. евро. 60 000 нологията за виртуална реалност.
50 000 Основана е преди едва една година
40 000
P Брюксел одобри отпус- от българите Димитър Янков и
30 000
кането на 15.3 млн. евро Гергана Вълова и британците Кей
20 000
(30 млн. лева) за подпома- Чонг и Стивън Бауман.
10 000
гане на компании от турис- 0 P Създателят на Tesla Илън
тическия сектор, засегнати 9.XI.20 9.V.21 9.XI.21 Мъск направи анкета дали да
Източник: Coinmarketcap
от пандемията. Държавната продаде 10% от акциите си в про-
помощ ще бъде под формата на K | ETHEREUM изводителя на електромобили.
безвъзмездни средства. За да 5000
Тълпата каза „да“ — вот, с който
ги получат, компаниите тряб- Мъск предварително беше обещал
4000
ва да са отчели спад в оборота да се съгласи. В резултат акциите
от най-малко 30% през 2020 г. в 3000 на Tesla през тази седмица поевти-
сравнение с 2019 г. Размерът 2000 няват сериозно, а от пазарната й
на помощта за всеки кандидат 1000
капитализация са изтрити около
няма да надвишава 20% от обо- 200 млрд. долара, което заплашва
0
рота му през 2019 г., или 1.8 млн. 9.XI.20 9.V.21 9.XI.21 тя да падне и под 1 трлн. долара.
евро. Източник: Coinmarketcap
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
6|
& Коментари
Анализи
Източените 60 млн. лв. от магистрала „Хемус“
Каквато държавата, такива и крадците ù
Описаната от вътрешния министър Бойко
О Рашков и ГДБОП схема как авансите за из-
граждане на магистрала „Хемус“ са се озова-
ли през кухи фирми в „обикновен човечец“ е
стряскаща. Но изненадващото не е, че това се
е случвало (всички имахме обосновани предположения), а
как е реализирано.
Превеждането на милиони към новосъздадени фирми на
малоимотни и криминално проявени лица, които са теглени
на каса от пълномощници и предавани в сакове и чували
на някого, не звучи като гениален план. Той би могъл да се
провали на почти всяка стъпка — придвижването на подобни
суми през банковата система задължително се сигнализира
до ДАНС и сметките могат светкавично да се окажат блоки-
рани, a подставените лица — задържани.
Разбира се, мащабни кражби могат да се направят и без
да се оставят отпечатъци навсякъде. Парите могат да оби-
колят няколко офшорни дестинации и да излязат чисти, а
реалните собственици да се прикрият зад сложни корпора-
Историческото наследство
Спасете София. И други градове
Пожарът тази седмица на бившия театър „Ре-
П несанс“, бивш Профсъюзен дом на културата
и бивша чалготека беше тъжен, защото беше
неизбежен. Изоставена на произвола на съд-
бата, стихиите и неохранявана, историческата
сграда в центъра на София рано или късно щеше да получи
непоправим удар.
Затова и реакциите на хората, както и на институциите, бяха
тъжно предвидими. Отново в социалните мрежи се тъгуваше
по изгубеното историческо наследство, Софийска община се
възмути и наложи глоба, културният министър обяви, че става
дума за „престъпление“, а полицията арестува клошар.
Нищо от гореизброеното няма да промени ситуацията или
да гарантира, че тя няма да се повтори. Заклещена между
общественото мнение, собствения си непукизъм и тихата алч-
ност на общините, държавата не търси решение на проблема с
историческото наследство, а влиза в каубойски битки: взира се
очи в очи с инвеститорите, като тропа по правилата и се надява
те да отстъпят първи.
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
тивни структури.
Всичко това обаче струва скъпо — може да глътне и 10 – 15%
от откраднатата сума. Ако някой политик е присвоил сред-
ства и знае, че го чака дълга присъда, ще е склонен да се
раздели с тази част, за да намали риска. Ако обаче знае, че
няма кой да го накаже, защо да прави този разход?
Това е основната причина големите злоупотреби с публи-
чен ресурс в България през годините да изглеждат малко като
взети от AliExpress. Спомнете си КТБ, където Бисер Лазов,
някогашната дясна ръка на Цветан Василев, бълваше десетки
уж несвързани фирми на два-три адреса, които да усвояват
стотици милиони левове кредити. Схемата можеше да се про-
следи и с невъоръжено око чрез данни от публични регистри.
Но гърбът, осигуряван от Делян Пеевски с неговите лостове
в прокуратурата и съдебната система, даваше (както се ока-
за, измамна) сигурност, че и да се разкрие — няма страшно.
При „Хемус“ десетилетие по-късно сме неволни зрители
на подобна постановка и тя стига до нас благодарение на
практически същите продуценти.
Бланкетните забрани са могъщ инструмент, но той ряд-
ко работи върху толкова широк диапазон. Собственици на
исторически сгради са и пенсионери, и купища наследници, и
общини, и НПО, и богати инвеститори. Това са различни групи
с различни възможности и мотивации. Държавата и общините
трябва да ги мотивират различно.
Малките наследници биха се зарадвали много повече на
програма, по която да могат да кандидатстват за възстановява-
нето на сградите, подобна на тази за санирането. А при големите
инвеститори, за да ги мотивират да възстановят и използват
сградите, без да променят съществено облика им, общините има
нужда заедно с рестрикциите да дават и стимули — например
данъчни облекчения. Сделката не е толкова лоша, колкото би
звучала на някои пуритани: това са големи частни инвестиции,
които облагородяват облика на цели квартали. Трябва само ясен
и обоснован списък с обекти и зони и модел за финансиране.
Компенсирането на част от пропуснатите ползи е малка цена
за град, който иска наистина да спаси миналото си.
Другото са вятър и дим.

СТРОИТЕЛ НА КАПИТАЛИЗМА
Reuters
Илън
Мъск
Заигравките на Илън Мъск, създателят на Tesla,
с неговите последователи в Twitter му излизат
скъпо. През уикенда той направи анкета дали
да продаде 10% от акциите си в производителя
на електромобили. Тълпата каза да — вот, с
който Мъск предварително беше обещал да се
съгласи. В резултат акциите на Tesla през тази
седмица поевтиняват сериозно, а от пазарната й
капитализация са изтрити около 200 млрд. долара,
което заплашва тя да падне и под 1 трлн. долара.
От богатството на Мъск пък са изтрити около
50 млрд. долара, което стесни преднината му пред
втория най-богат човек в света — Джеф Безос,
до „едва“ 82 млрд. долара, според Bloomberg
Billionaire Index.
Интересно е и че Кимбъл Мъск — братът на
Илън, е продал акции за 109 млн. долара от Tеsla
в петък, ден преди анкетата на Мъск в Twitter,
посочва Bloomberg. Все пак утехата на Илън
Мъск и другите акционери в Tеsla може да е,
че след два дни на спад в сряда те поскъпнаха с
малко над 3%.
КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ | K |7
Медийна сергия
Плюнката, слюнката
и гънката
Родители и учители вадят
изумителни аргументи срещу
тестовете за ковид в училище
автор
Пипи Дългото чорапче
„Да плюеш или да слюнчиш? Това е въпро-
Д сът.“ Така в понеделник по bTV професор
Тодор Кантарджиев описа дилемата около
тестването в училище на децата от I до IV
клас — в едноминутен монолог за разли-
ката между двете понятия. „От телевизията толкова се
впечатлиха от темата „плюнка или слюнка“, че отрязаха
част от нея и я пласираха в краткия анонс за обедна-
та емисия новини“, отбеляза „Булевард България“. От
„Нова“ пък проследиха с репортаж на живо доставянето
на тестовете за софийските училища.
След цялата родителска истерия от последната сед-
мица се оказа, че процесът си протича ефективно и без
травма. „Децата са си деца — радват си се, смеят се,
закачат се, снимат си тестовете“, коментира „алтерна-
тивен“ на мейнстрийма родител в една от по-големите
образователни групи във фейсбук.
За мнозинството обаче тестовете в училище се оказаха
тежка форма на нарушаване на правата на децата им.
Над 40% от родителите на малките ученици официално
не са дали съгласието си те да се върнат присъствено
в училище. „Децата ще си седят вкъщи и ще им пре-
подаваме родителите им, докато Министерството на
фашизма не дойде на себе си“, пише гневен родител във
фейсбук. Потребителите в същата група са произвели
километрична опашка от постове, в които се жалват, че
тестването ще навреди на психиката на децата им. Не
помогна и припомнянето, че в „Пипи Дългото чорапче“
Томи, Аника, Момо и Пипи си правят състезание по
плюене.
„Абе ще плюят в пликче преди първия час тия деца,
бе! Няма да им правят мозъчна операция“, възкликна
в коментара си Полина Паунова от „Свободна Европа“.
Съпротивата от учителското съсловие издига битка-
та със здравия разум на още по-високо равнище. „Има
напрежение във все повече учителски колективи. Има
цели колективи, които са подписали дори декларации за
отказ, има и места, на които дори и родителите отказват
да правят тестове“, обясни директорът на 107 ОУ „Хан
Крум“ Данко Калапаш за „Нова“ в понеделник. Стигна
се дотам много училища да търсят доброволци, за да
може малките ученици да бъдат тествани.
„Пичове, при този интелектуален потенциал в бъл-
гарското училище не знам въобще защо просто не оста-
вим децата да учат от ТикТок и да се приключва“, ко-
ментира в социалната мрежа адвокатът по медицинско
право Мария Шаркова.
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
8 | K | КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ
P След първите
чекмеджето с
пачки и кюлчета
//ПЪРВАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА
Борисов поставя
партията си
в изолация
Калоян Велчев,
елчев,
политолог,
пред „Капитал“
л“
За да бъде възможно
З управление между ГЕРБ
и ДПС, чисто формално
е нужно мнозинство в
парламента от 121 гласа,
освен ако няма игра с кворума. Към
момента това изглежда напълно не-
възможно. При добри изборни резул-
тати и на двете парти те заедно ще
контролират не повече от 100 места
в НС. За да сформират каквото и да
е управление, ще им е необходима
подкрепата на трета партия, а към
момента нито една политическа сила
с шансове за бъдещия парламент не
дава подобни заявки. Към формал-
ните критерии е редно да добавим
и един много по-важен фактор, а
именно обществените нагласи. В
последната година и половина ДПС
и ГЕРБ получиха много тежки ими-
джови щети и към момента ми се
струва, че едно управление между
тези две политически сили е напъл-
но неприемливо за обществото. Още
повече с премиер Борисов. Тежката
изолация, в която и двете партии
се озоваха, прави подобна хипотеза
нереалистична. Поне не и след тези
избори.
От друга страна обаче, послания
за възможни разговори с „ГЕРБ без
Борисов“ за промени в конституция-
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
снимки на
през 2020 г.
та (но не и за коалиция или мнозин-
ство), както условието за „смяна на
главния прокурор веднага и осъж-
дане на всички, които са крали през
последните 12 години“, поставено
от „Продължаваме промяната“, са
важни за правилното функциониране
на политическата система — в крайна
сметка политика се прави чрез ди-
алог. И де факто подканват партия
ГЕРБ да реши въпроса с лидерството
си. С Борисов начело ГЕРБ е обречена
на изолация. Но времето за действия
от такъв порядък обаче изглежда
отминало. Борисов имаше шанса да
подаде оставка в хода на протестите
от 2020 г. и да напусне политическата
сцена с достойнство. Вместо това той
остави всички съмнения за неговите
действия като премиер да тегнат над
обществото и по този начин го разде-
ли драматично.
Не е тайна, че и ГЕРБ без харизма-
та на Борисов не би могъл да се осъ-
ществи като политически проект. Но
тези времена безвъзвратно отминаха
и сега той започва да тежи на собстве-
ната си партия и е пречка за нейните
преговорни позиции. Не смятам, че
ГЕРБ ще изчезне след Борисов, но
и лидерските партии в България не
са се доказали като дълготрайни
политически фактори.
Тези изборни
цикли са като
пералня за ГЕРБ
Първан Симеонов,
„Галъп интернешънъл“,
пред „Свободна Европа“
Стандартна ситуация от няколко годи-
С ни насам е, че срещу ГЕРБ генерално
е по-голямата част от българското
общество, нещо като 50%, 60%, 70%
дори от всички избиратели срещу 20-
30%. Социологическите проучвания до момента по-
казват картината сред потенциалните гласуващи
и в нея ГЕРБ отново е в обсадено положение. Само
че тези останали проценти са разделени между
няколко политически течения, които в последните
години винаги са заставали срещу Борисов, но тех-
ният голям проблем беше, че не бяха обединени.
Обединиха се пробно за пръв път на втория тур от
изборите за кмет на София зад кандидатурата на
Мая Манолова през 2019 г., която замалко не спече-
ли. До ден днешен е интересно как тя не спечели.
После се обединиха много мощно на протестите
през 2020 г.
Но е важно да имате предвид, че тези изборни
цикли, които преживяваме, са като пералня. След
всяко завъртане имиджът на ГЕРБ излиза малко
по-чист. И щампата „промяна срещу статукво“
на тениската лека-полека се отмива. И хич не е
изключено сега една част от хората да изберат
промяна, но с една доза „стабилност“. Това от-
говаря на въпроса „защо пак ГЕРБ изпъква“. Ко-
ректно е да признаем, че има известно връщане
на махалото към онова, което ГЕРБ напоследък
предпочита да нарича „системни партии“. И ГЕРБ
си повишава малко цената, и ДПС, а БСП се оказа
на едно от най-ценните места на картата, защото
от нея ще зависи дали везните ще се наклонят към
„статукво“ или към „промяна“.
 КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ | K |9

К | ДОВЕРИЕ В ПРАВИТЕЛСТВОТО
Пролет 2021 г. Дял от хората, които имат
доверие на националото правителство

Люксембург 67
Дания 64
Португалия 58
Финландия 57
Германия 50
Швеция 50
Естония* 49
Нидерландия 48
Ирландия 48
Q Протест
срещу Малта 46
Австрия 45
ваксините в Унгария* 45
София | снимка Белгия 41
Георги Кожухаров Литва* 41
//ВАКСИНИРАНЕТО СРЕЩУ КОВИД Италия 38
ЕС-27 37
Кипър 31
Какво не е наред Румъния*
Чехия*
31
28
Полша* 28
с Източна Европа? Гърция
Франция
26
26
Латвия* 26
Словения* 25
България* 22
Кристин Годси и Мичъл Оренстийн, Испания 22
преподаватели по проблемите на Русия и Източна Европа в
Хърватия* 22
Университета в Пенсилвания, в коментар за Project Syndicate Словакия* 21
*постсоциалистически държави Източник „Галъп“

През последните седмици, в формация въобще за ваксините. Но 70% от от чехите са смятали, че на повечето хора

П които Европа отново се пре-

върна в глобален епицентър
на пандемията, нарастването
на броя на заразените с ковид,
на хоспитализациите и на смъртните слу-
чаи очерта една специфична група евро-
пейци — тези в бившия социалистически
блок. Докато 75.6% от гражданите на ЕС са
напълно ваксинирани, делът им в България
е 26.2%, а в Румъния — 39.6%. Извън ЕС дан-
ните са още по-мрачни: само 20.2% в Украйна
и 36.3% в Русия са напълно ваксинирани.
Какво не е наред с Източна Европа? Ре-
гионът е залят от дезинформация и срив на
общественото доверие в правителствените
институции. Трескави конспиративни тео-
рии са обхванали тези държави — истории за
микрочипове и генетични мутации вървят
ръка за ръка с призиви срещу ваксинацията,
а социалните мрежи преливат от абсурдни
слухове. Сега, когато смъртността надви-
шава предишните пикове и страхът расте,
нивата на ваксиниране най-сетне започнаха
да се повишават. Но в много страни фалши-
вите сертификати за ваксинация са широ-
ко разпространени — в България например
могат да се купят за 150 – 300 евро. Никой не
знае колко от тези фалшиви документи са
в циркулация.
Разбира се, слухове има и на Запад. Fox
News, най-гледаният новинарски канал
в САЩ, от години разпространява дезин-
възрастните американци вече са напълно
имунизирани срещу ковид. Защо източ-
ноевропейците са по-податливи? Ниското
обществено доверие, с което се отличава
регионът, е наследство от дълбоките реце-
сии на прехода в много страни и неуспеха
на постсоциалистическите правителства да
смекчат последиците им.
С много малко изключения изследването
на ценностите, което се прави по поръчка
на Европейската банка за възстановяване и
развитие, показва стабилен спад в бившите
комунистически държави в дела на съглас-
ните с твърдението, че „на повечето хора
може да се има доверие“. Той е най-изразен
в държавите, в които посткомунистическата
рецесия е била най-тежка и ситуацията не
се е преобърнала, когато икономическият
растеж се е завърнал. В България между
1995 и 1998 г. — един от най-лошите периоди
на прехода, 23.7% от запитаните са имали
доверие на съгражданите си спрямо само
17.1% за периода 2017 – 2020 г.
Дори в сравнително успешните случаи
на Полша и Чехия доверието се е понижило.
През 1989 – 1992 г. 31.3% от поляците и 30.2%
Регионът е залят от дезинфор-
мация и срив на общественото
доверие в правителствените
институции.
може да се има доверие. Между 2017 и 2020 г.
тези дялове са съответно 24.1% и 21.1%. Пока-
зателно е, че докато в периода 1991 — 2007 г.
общественото доверие се е свило в цяла Из-
точна Европа, в Западна Европа е растяло.
Всъщност данните от проучването по-
казват, че посткомунистическите рецесии
са най-лошите в съвременната история,
дори в сравнение с Голямата депресия. Но
не всички страни са пострадали еднакво.
Докато страните от Централна Европа
са се възстановили сравнително бързо и
са напреднали към стандартите на ЕС, в
други страни хората са претърпели много
по-големи загуби. Средностатистическата
постсоциалистическа държава е достигнала
нивата на БВП отпреди 1989 г. едва 17 години
след промените. Това подхранва и чувството
за изоставеност в тези държави.
Опитът на Източна Европа с пандемията
показва, че много държави още не са успе-
ли да спрат и обърнат дълбоката ерозия в
общественото доверие. Много преди насто-
ящата криза да избухне, те вече се бяха пре-
върнали в плодородна почва за кампании
за дезинформация, често от руски произ-
ход, стремящи се да настроят общественото
мнение срещу ЕС, срещу Запада и срещу
авторитетни експерти. Ширещият се скеп-
тицизъм към ваксините е видим резултат
от продължилите десетилетия социални
несгоди след падането на комунизма.

capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

 10 | K | КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ
КАПИТАЛ
Издатели:
Иво Прокопиев, СНИМКА НА СЕДМИЦАТА
Теодор Захов

Изпълнителен Самотни туристи седят в кафене на наводнения площад „Сан Марко“ по време на
директор:
Галя Прокопиева
сезонно високи води във Венеция, Италия, 5 ноември 2021 г. | Reuters

Главен редактор:
Алексей Лазаров

Управляващи
редактори:
Ивайло Станчев,
Теодора Василева

Издава „Икономедиа“ АД
София

Редакция:
editors@capital.bg

Ани Коджаиванова Константин Николов

Анина Сантова Кристияна Христова
Биляна Димова Мара Георгиева
Бисера Станева Марина Станева
Боряна Генчева Мария Иванова
Велина Господинова Мартин Димитров
Вера Денизова Мирела Веселинова
Веселин Нанов Момчил Милев
Деница Ватева Моника Върбанова
Десислава Лещарска Николай Стоянов
Десислава Николова Огнян Георгиев
Деян Димитров Румяна Гочева
Емил Ангелов Румяна Червенкова
Зорница Маркова Светломира Гюрова
Ива Рудникова Светослав Тодоров
Иглика Филипова Силвия Радославова
Йоан Запрянов Сирма Пенкова
Йоана Маркова Славчо Кузмов
Йово Николов Тамара Вълчева
Калина Горанова Тодор Тодоров
Кирил Кирчев Янко Терзиев

Дизайн & фотография:

КАПИТАЛНО
visual@capital.bg

Никола Андреев
Андрей Червенков Кръстьо Бурски
Бойка Панова Марияна Попова
Иван Куманов Надежда Чипева
Иво Тодоров Тихомир Колев
Калина Колибарска Цветелина Белутова
Корица
Никола Андреев
1000 София, ул. „Иван Вазов“ 20
Редакция тел. 02/ 4615 414 editors@capital.bg
Реклама тел. 02/ 4615 444 reklama@economedia.bg
Абонамент тел. 02/ 4615 349 аbonament@economedia.bg
Печат „Булвест принт“ АД
Фондация „Америка за България“
финансира проект на „Икономедиа“.
Мненията и твърденията, изразени в
изданията на „Икономедиа“, са резул-
тат от журналистическа дейност
и отразяват редакционна позиция
и не непременно възгледите на фон-
дацията или на нейните директори,
служители или представители.
Изданията на „Икономедиа“ спазват
Етичния кодекс на българските
журналисти.
„Днес рожбите на угоените
паяци — Румен Радев и Бойко Бори-
сов — играят етюди на сцената,
докато сценаристите зад кулиси-
те се смеят цинично на наивност-
та ни. Опасявам се, че лидерите на
партията, която уж ме подкрепя
на тези избори, са на път на преда-
дат всички онези, които вярват, че
те ще изчистят „угоените паяци“
на бившата репресивна машина на
комунистическия режим.“
кандидадът за президент Лозан Панов в
профила си във фейсбук
„Когато стане въпрос за смяната
на Гешев, вие винаги се сещате за
джендър идеологията.“
лидерът на „Изправи се! Ние идваме!“ Мая
Манолова пред БНТ
„Бях засял малко китки в Балкана
за моя консумация, намериха ги
полицаите и ги конфискуваха, това
беше. Имах проблеми с кръста, за
болкоуспокояващи ги ползвах. Знам,
че не е законно, но като ме схване
кръстът, по две седмици не мога
да стана от леглото. Помага ми,
затова го засях.“
заловеният с марихуана кандидат-депутат
Валентин Велев пред Би Ти Ви
„Ние ставаме жертва на това мно-
зинство (което не вярва в наука-
та — бел. ред.). Искат да превърнат
една неистина в социален консен-
сус, а истината е във фактите. Ис-
тината е, че ваксинациите затва-
рят вратите към болниците и към
реанимациите. Научните данни са
от много страни по света, в които
убедително съвпадат проценти-
те на имунна защита при ваксини-
ране. Не по-малко от 95% е защи-
тата от критично протичане при
заразяване и поне 98% защита от
смъртност.“
проф. Коста Костов пред БНР

КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg

 ТЕМА НА БРОЯ | K | 11

От едната страна е напълно

// КАКВО ЩЕ СТАНЕ СЛЕД ИЗБОРИТЕ

Цената на О ясно какво ще се случи след

изборите. „Ще стане като
след 9-и септември, като се
върнем - който е бил аресту-
ван, ще стане началник“, каза през уикенда

следващото преди изборите Бойко Борисов в Симеонов-

град. Няколко дни преди това синът и мъ-
жът на кметицата в града бяха задържани
от полицията по подозрение за купуване на

правителство гласове. „В полза на ГЕРБ“, няколко пъти

P Изборите ще дадат само началните позиции в прегово-
рите за следващата власт.
P Партиите на промяната имат шанс да поемат инициа-
тивата, но всяка ще трябва да направи отстъпки.
P Ако те не успеят, отварят вратата за „експертно“ пра-
вителство на ГЕРБ и ДПС.
Автор
Алексей Лазаров | alexei.lazarov@capital.bg
подчерта дошлият на място вътрешен ми-
нистър Бойко Рашков.
Та от страната на ГЕРБ (и ДПС) всичко е
ясно. Те в момента рисуват на хората си по
места много проста картина. На десетките
хиляди заети в държавната администрация,
общински чиновници, агенции, ВиК-та и
техните семейства всеки ден се напомня, че
„ей сега“, като се върнат на власт, всичко
ще продължи точно както си беше. Арес-
туваните за купуване на гласове пак ще
бъдат безнаказани. Строителните фир- > 12

capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

12 | K | ТЕМА НА БРОЯ
> 11 ми отново ще започнат да получават
преводи стотици милиони. Никой няма да
търси кой колко кеш е изтеглил от банката
и на кого го е дал. Където се е крало, пак ще
се краде. Каквото е било - ще бъде. Това е
Проста и ефикасна предизборна
стратегия
В България през последните години хората
много по-лесно се обединяват около недос-
татъците, отколкото около качествата си.
Корупционният сектор от икономиката
е изключително голям и в него са заети
много хора. Да намериш няколкостотин
души, с които да крадеш от държавата,
е лесно - при гарантирана безнаказаност
желаещите са дори повече. Кандидатите да
спрат кражбите обаче не са толкова много
и със сигурност не са толкова добре орга-
низирани.
За трети път тази година основният въп-
рос е дали изборите и преговорите след тях
ще произведат мнозинство от хора, които се
обединяват от качествата, а не от недоста-
тъците си. Дали ще се сглоби правителство,
което създава публична стойност, а не я
източва.
Факторите, от които зависи какво ще се
случва през следващите месеци, са два:
> Как точно ще се разпределят местата в
парламента?
> Ще успеят ли този път „новите партии“
- „Продължаваме промяната“, „Демокра-
тична България“ и „Има такъв народ“
(вероятно заедно с БСП), да се разберат?
Отговорът на първия въпрос ще се знае
още в понеделник, а вторият също едва ли
ще се забави много. Всеобщото убеждение
е, че този път парламентът трябва на всяка
цена да излъчи правителство. Рискът тук е
в израза „на всяка цена“, защото през него
може да се промъкне
Нов модел на старата схема
Както каза Йордан Цонев преди седмица в
„Панорама“ по БНТ: „В крайна сметка, като
не правите протестните партии коалиция,
старите партии ще направим коалиция - не
можем да оставим държавата без прави-
телство.“
Репликата на Цонев беше част от предиз-
борните дебати, но в нея (донякъде изненад-
ващо предвид автора й) има две верни неща.
Едното е, че „протестните“ партии имат
инициативата - те първи могат да опитат
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
да направят правителство. Второто е, че
ако пак не успеят, този път ГЕРБ и ДПС ще
намерят някаква формула да се върнат по
върховете на властта. Това вероятно ще се
случи през някакъв вид „експертно“ прави-
телство, в коeто непознати публично лица
ще продължат познатите от последните над
десет години практики.
Едрата картина на резултатите от избо-
рите изглежда горе-долу ясна: ГЕРБ вероят-
но ще бъде на първо място, „Продължава-
ме промяната“ (ПП) и БСП ще си оспорват
второто място, следвани от „Демократична
България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН)
и ДПС, а „Изправи се БГ! Ние идваме!“ е на
ръба. Това оформя два възможни центъра
за мнозинство. Едното е около ПП и ДБ, а
другото около ГЕРБ и ДПС. Точното разпре-
деление на местата в парламента обаче ще
има много голямо значение за това какво
ще се случи.
В сложната българска политика колкото
по-голяма трябва да е една коалиция, тол-
кова по-трудно е да се състави. Повечето
политически играчи са се срещали един с
друг и имат
История на конфликти,
заплетени интриги и понякога предател-
ства. Макар че това е много непрактично,
те се помнят почти завинаги. Ако гласовете
на хората в неделя се разпределят така, че
за формирането на мнозинство са нужни
четири партии, задачата ще е по-трудна.
Това е особено важно за ПП и ДБ.
Ако двете партии имат толкова гласо-
ве, че да могат да направят правителство с
още една партия - или само с БСП, или само
с ИТН, задачата ще бъде много по-лесна.
Нещо повече - в такава ситуация пак може
да се сглоби четворна коалиция, но прего-
ворите с вторите две партии няма да са тол-
кова трудни. Нито БСП, нито партията на
Слави Трифонов ще може да претендира за
изключителност и да иска нереално висока
цена за подкрепата си. Преди изборите сега
БСП изглежда малко в позицията на Вели-
кобритания - някога велика империя, която
в момента е средно голяма държава, но още
не е забравила огромните си амбиции. Горе-
долу в същото положение може да попадне
и ИТН - политическото его на победителя в
предишните избори още да не е разбрало,
че парламентарната му стойност вече не е
толкова голяма.
Голямо значение за успеха
Да се направи правителство извън ГЕРБ и
ДПС ще има значение и това коя формация
ще бъде втора - ПП или БСП, ако приемем
първото място на ГЕРБ за сигурно. При
хипотезата първият мандат за кабинет да
отиде към Бойко Борисов и той не успее
да събере мнозинство, ако социалистите
са втори, техните шансове за успех също
няма да са много големи. Вероятността
„Демократична България“ например да
подкрепи правителство с мандата на БСП
не е висока.
Ситуацията с мандатите обаче има и
друго решение, което изглежда все по-
възможно. Ако местата в парламента на
ПП и ДБ са повече от тези на ГЕРБ, те
могат да съставят обща парламентарна
група. Тази идея беше лансирана преди
седмица от политолога Милен Любенов.
Нейното предимство е, че по конституция
мандатът за съставяне на правителство
се връчва от президента на най-голямата
парламентарна група. Така ПП и ДБ ще
получат шанс да поемат от самото начало
политическата инициатива. Източници
на „Капитал“ и от двете партии казват
неофициално, че идеята е била обсъждана
и отношението към нея и на двете места
е положително. Реално от общата парла-
ментарна група за двете партии може да
има почти само плюсове. Недостатъците
са свързани само с парламентарни про-
цедури, като например по-малко време
за изказване от трибуната, което е несъ-
ществено в сравнение с предимствата от
този ход.
Един от проблемите, които
Общата парламентарна група
решава,
е и че минимализира риска ГЕРБ и ДПС да
съберат мнозинство около кабинет с първия
мандат, ако останалите партии не излъчват
достатъчно увереност, че ще го направят.
Въпросът е обаче дали всъщност управля-
валите през последните над десет години
искат да продължат през следващите някол-
ко месеца, когато ще се усетят още по-силно
ефектите от увеличените цени на тока и
газа, инфлацията и вероятно следващия пик
на ковид епидемията. Сериозните стимули
за тях да останат във властта са три:
> Да не се изпуска контролът върху съдеб-
ната система, така че да избегнат пре-

Следващият парла-
мент, също като пред-
ходните, ще изисква
формиране на широки
коалиции. Поради изо-
лацията на ГЕРБ и ДПС
единствената възмож-
на конфигурация ще е
правителство на оста-
налите четири партии
– ПП, БСП, ДБ и ИТН. Дали
подобно управление ще
е възможно - не е сигур-
но.
Калоян Велчев, политолог
следване за корупцията през последните
години
> Да се гарантира контролът върху „раз-
пределението“ на евросредствата и най-
вече плана за възстановяване
> Да не допуснат подкрепата им да се сри-
не, защото не могат да предлагат пред-
ните две услуги.
Радикална реформа в съдебната систе-
ма обаче може да бъде блокирана дори и
без директно участие във властта. Да се
разбие по една тема мнозинство, съставе-
но от четири, а евентуално и пет партии,
изглежда постижима задача - миналият
парламент например не успя да свали охра-
ната от НСО на Бойко Борисов. Освен това
реалното раздаване на парите от плана за
възстановяване едва ли ще се случи преди
края на следващата година, като дотогава
може да няма и плащания по еврофондо-
вете. Така погледнато, откъм ГЕРБ и ДПС
може да изглежда, че ще е по-добре те да
пасуват няколко месеца и да оставят други
да вадят горещите политически картофи от
огъня, за да се върнат на власт, когато на
масата се сервират
Нови порции за усвояване
Ако обаче другите партии изпуснат власт-
та, ГЕРБ и ДПС няма да се поколебаят да я
вземат - най-малкото за да избегнат риска
хората им да са разбягат.
Въпреки че горе-долу е ясно как може да
изглежда следващото мнозинство, разгово-
ри между ПП, ДБ, ИТН и БСП на практика
не се водят. Всичко е оставено за след избо-
рите, които ще покажат в места тежестта
на всяка от формациите. По време на ина-
че вялата кампания обаче бяха направени
първоначални заявки, включително и за
конкретни министерски позиции.
Едно от най-трудните места - това на
премиера, към момента изглежда, че няма
да се заеме от нито един представител на
конкретна партия. Кирил Петков, който
преди време изглеждаше подходящ канди-
дат, трудно ще успее да събере подкрепа от
всички партии. ИТН директно заявиха, че е
по-добре той да не влиза в евентуално пра-
вителство. Едва ли ще може да се излъчи
партиен кандидат за поста и това означава,
че ще се търси компромисна фигура. На ета-
па изглежда, че такава може да се намери в
ТЕМА НА БРОЯ | K | 13
Shutterstock
лицето на служебния премиер Стефан Янев.
Той има одобрението на „Продължаваме
промяната“, а също и съвсем официална
подкрепа от ИТН. Бившата председателка
на парламента Ива Митева заяви преди ме-
сец в интервю за „Нова телевизия“, че Янев
е напълно приемлив вариант за постоянен
премиер, защото е „диалогичен, балансиран
и умен човек“.
„Продължаваме промяната“ вече заяви-
ха официално, че ако участват в следващото
мнозинство, ще настояват в правителството
като финансов министър да влезе отново
Асен Василев, поста си да запази образова-
телният министър и че имат силна номина-
ция за министър на транспорта.
Заради акцента, който слагат върху
съдебната система, постът на правосъден
министър в тази хипотетична коалиция
би отишъл в ДБ. Кои други области биха
управлявали от обединението засега не е
обсъждано.
От всички партии с потенциал да фор-
мират мнозинство до момента най-ясни са
исканията на БСП, които на етапа дават
само политически заявки в няколко > 14
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
14 | K | ТЕМА НА БРОЯ
> 13 области - данъчни промени за семейно
подоходно облагане, увеличаване на пенси-
ите, мерки за справяне с енергийната кри-
за и предложение за реформа в здравната
система, според която болниците да не са
търговски дружества.
ИТН през тази кампания не са дали
никакви сигнали как биха се включили в
такава конфигурация (освен желание да
го направят), но неофициално източници
от партията казват, че имат интерес към
три министерства - земеделие, енергетика и
регионално развитие. Това са министерства-
та, които управляват най-много публични
ресурси, и тежестта на ИТН след изборите
едва ли ще стигне да ги получат, но поне по-
казват идеята им за влизане в разговорите.
А също и че те никак няма да бъдат лесни.
Всяка от формациите в тази потенциал-
на коалиция ще трябва да направи големи
компромиси, за да има правителство. БСП
например едва ли ще получи подкрепа за
премахване на плоския данък, ИТН труд-
но ще убеди останалите за мажоритарното
гласуване, но пък със сигурност ще може за
електронния вот, и т.н. Цената на следващо-
то правителство ще бъде или компромисите
от партиите на промяната, или още месеци
и години в досегашния застой.
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
//В ТЪМНАТА СТАИЧКА
Има ли смисъл
от тактическо
гласуване
Как да инвестираме най-ефективно
гласовете си за парламентарния и
президентския вот
Този път решението как да
Т се гласува е малко по-трудно.
Изборът между партии, които
дават надежда за промяна, е по-
голям, а и комбинацията от два
вота - за парламент и президент, предполага
малко по-внимателно обмисляне как да се
инвестира гласът на всеки.
Сигурното е, че трябва да се гласува. За-
логът на тези избори отново е голям и малки
разлики в подреждането на партиите и раз-
пределението на местата в парламента могат
да имат голям ефект върху управлението на
България през следващите месеци, потен-
циално и години. Повече гласували освен
това намаляват ефекта на купения вот и на
крайни партии като „Възраждане“.
Както ще видите на стр. 11 - 13, в следва-
щия парламент има две ядра с достатъчна
политическа гравитация да сформират пра-
вителство. Едното очевидно е около ГЕРБ
и ДПС. Там изборът е ясен - двете партии
обещават още от това, което предлагаха
през последните над 10 години. С другия
потенциален център на власт обаче - около
„Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демо-
кратична България“ (ДБ), положението е
по-нюансирано и изборът - по-труден.
Някои хора, гласували на предишни избо-
ри за ДБ, смятат, че при разпределението на
силите, което предполагат социологическите
проучвания, е важно да се подкрепи ПП, така
че тя да бъде втора политическа сила и да
получи мандата след евентуален неуспех на
ГЕРБ да състави мнозинство в парламента.
Логиката зад това е, че формацията на Ки-
рил Петков и Асен Василев има по-големи
шансове да обедини например БСП с ДБ.
Ако социалистите са втори, вероятността
да получат подкрепа от формацията на ДСБ
и „Да, България“ е малка. Срещу стратегия-
та да се подкрепи ПП само по тази причина
обаче има един аргумент - има вероятност
веднага след изборите тя да направи обща
парламентарна група с ДБ, за да получат
първи мандата. При това положение такти-
ческото гласуване за Кирил Петков и Асен
Василев по-скоро няма значение - остава да
има смисъл само ако някой смята, че хората
и идеите, които те предлагат, заслужават да
имат по-голямо представителство в парла-
мента. Алтернативата на това е мнението да
се гласува за ДБ, така че новата енергия на
ПП да има повече от по-опитната подкрепа
Shutterstock
 ТЕМА НА БРОЯ | K | 15

К | АКО НЕ ЗНАЕТЕ ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАТЕ

Има ли България
Не
нужда от промяна

Получавате ли на формация, която през последните години

пари от развива задълбочен капацитет в различни
държавата области.
Друга група хора вижда заплаха за „мно-
зинството на промяната“ в това, че Мая
Да, 15-17 заплати Манолова („Изправи се, БГ! Ние идваме“ -
годишно + ДМС ИБГНИ) е на ръба да не влезе в парламента
и смята, че те трябва да бъдат подкрепени.
Някои дори отиват по-далече, като разделят
Да гласовете в семейството си - един от напри-
Да, ама няма
ГЕРБ да кажа как мер трима планира да гласува за ИБГНИ.
Мотивацията им е, че дори и да остане под
чертата, Мая Манолова ще събере доста гла-
сове, които ще бъдат преразпределени към
Как сте останалите и така ще се увеличат например
Бойко ми е
с Пеевски? местата на ГЕРБ. Истината е, че точно този
по-симпатичен Много ли ви е важно
да не се приема аргумент не е основателен. От 2009 г. насам
Истанбулската местата в парламента се разпределят по
Имам Повече харес- конвенция метода на най-малкия остатък - в него има
тениска вам Йордан значение само отношението между партиите
с него Цонев
над чертата. Да се гласува за Мая Манолова,
разбира се, може да има и други причини -
Не Да, долу някои хора смятат, че нейната упоритост и
джендърите желание да се разкрие какво се е случвало
ДПС
през последните 12 години биха били добра
БСП добавка към евентуална коалиция на про-
мяната въпреки ревностната й подкрепа за
Харесва ли ви кабинета „Орешарски“.
политическото Малко по-сложна е сметката за президент-
Да! шоу
ИТН
Удрù, Тошко! ските избори. Там на първия тур нещата са
на Слави
Трифонов ясни - Румен Радев ще спечели с много пред
кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков, пос-
ле Мустафа Карадайъ от ДПС и накрая в А
група е подкрепеният от ДБ Лозан Панов.
Ако обаче сегашният президент не спечели
Представях си го с над 50% от гласовете (според социолозите
по друг начин това е по-вероятният сценарий), ще се отиде
на втори тур. Там вече нещата са по-неясни,
защото срещу Радев ще се обединят гласове-
те на ГЕРБ и ДПС. Прогнозата не е толкова
Има ли значение
сигурна.
опитът
в политиката За твърдите привърженици на различни-
те партии нещата са ясни, но за останалите
стои въпросът какво могат да постигнат с
гласа си на първия тур. За тези, които не
подкрепят Румен Радев и ГЕРБ, една въз-
Не, новите хора може да Да, по-добре е можна стратегия е да се търси консолида-
правят грешки, но има политиците да са ция около Лозан Панов. Неговата подкрепа
нужда от освежаване подготвени обаче е под 10% и постигането на чак такова
политическо чудо - удвояване на резултата
за часове, изглежда непосилно. Така някои
хора избират стратегията да играят за по-
Изправи беда на Румен Радев на първия тур, така че
ПППП ДБ
се БГ... да намалят вероятността на втория да бъде
избран президент, подкрепен от ГЕРБ.

capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

16 | K | ТЕМА НА БРОЯ

В средата на юли, когато

В слънцето грееше и нямаше

ковид тревоги, да отидат до
изборните секции си направи-
ха труда едва малко над 40%
от имащите право на глас. Обясненията за
това бяха свързани с отпускарския период,
с разочарованието от редовните избори през
април, както и с въвеждането на изцяло
машинно гласуване.
На първия вот през годината, когато
се гласуваше и с хартиени бюлетини, а
очакванията за промяна бяха най-високи,
семплата активност от 50% беше обясня-
вана със страховете в пика на ковид въл-
на. Сега, когато страната отново е в тежка
епидемична ситуация, пак ще се гласува
само с машини и след още един провал
да бъде съставено редовно правителство
//ПРЕЗИДЕНТСКИЯТ ПОСТ
социологическите проучвания прогнозират
най-високата изборна активност за година-
та - до 60 на сто.
Причините за нея също могат да са пове-
че от една, но със сигурност са свързани и с
Книжният тигър,
избора на президент. Въпреки пренебрежи-
телното отношение към правомощията му
на „книжен тигър“ сред институциите на
който може да
властта, изглежда, че много хора свързват
очакванията си с неговата фигура. Истори-
ята на този пост през изминалите 30 години
захапе властта
показва, че и без да разпределя милиардите
от бюджета и да влияе реално на законода- И без да разпределя милиардите от бюджета
телния процес, президентската институция и да влияе реално на законодателния процес,
разполага с немалко лостове да наклонява
политическите везни в една или в друга
президентската институция разполага с лостове,
посока. с които да наклонява политическите везни в една
Сега например можем само да си пред- или в друга посока
ставяме как биха се развили събитията, ако
Автор
през 1992 г. покойният вече Желю Желев,
Румяна Червенкова | rumiana.chervenkova@capital.bg
първият демократично избран „син“ пре-
зидент, не беше посякъл на прословутите
„Боянски ливади“ първото демократично политическо пространство Бойко Борисов. протести по време на Виденовата зима през
правителство след промените. За да бъде Всеки може да направи справка кой от 1997 г. Петър Стоянов не връчи мандата
заменено от сарайски модел - “експертен“ петимата президенти досега какви хора на БСП, която имаше мнозинство в пар-
кабинет с мандата на ДПС и шарено гласу- е пращал в Конституционния съд и как е ламента, а назначеното от него служебно
ване в парламента, заедно с легитимиране подписвал указите за главните прокурори. правителство въведе валутния борд и внесе
на мутренските групировки като част от Прецедентът в това отношение отново е на кандидатурата на страната в НАТО. През
елита. Радев с връщането на избора на Иван Гешев тази година служебният кабинет на Радев
Иронично реципрочен въпрос е как би на Висшия съдебен съвет и мотивите да го сложи трудна за преодоляване бариера пред
изглеждала политическата ситуация днес направи. връщането на модела на ГЕРБ - ДПС. Не
след протестите срещу управлението на Служебните правителства са друг важен случайно в предизборни кампании бившият
ГЕРБ-ДПС под мотото „Мутри вън!“, ако инструмент на президентската институция. премиер и лидер на ГЕРБ почти пренебрег-
изборите през 2016 г. бяха спечелени не от Те са резултат от политическа криза, довела ва другите си политически опоненти и е
„червения“ Румен Радев, а от Цецка Цачева, до предсрочни избори, и могат реално да превърнал президента в основна мишена
изпратена в битката от превзелия дясното променят курса на страната. След бурните на атаките си.

КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg


QПрез изминалите 30 години
президентите много пъти са имали
ключова политическа роля | снимка Юлия
Лазарова
К | ПРОГНОЗИТЕ НА АГЕНЦИИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИЯ ВОТ
% от твърдо заявилите, че ще гласуват
"Екзакта"
Румен Радев 48
Анастас Герджиков 27.1
Мустафа Карадайъ 7.5
Лозан Панов 7 5.7
Избирателна активност н.д.
Главна роля при политическа
фрагментация
„В страните, в които има президент с огра-
ничени правомощия, той може да изпъл-
нява ролята на буфер, който да възпира
прекомерната концентрация на власт в
ръцете на премиера. Такава беше ситуа-
цията между Радев и Борисов. Неефектив-
ността на опозицията в лицето на БСП в
44-ото НС натовари Радев с допълнителни
политически функции и го превърна в ос-
новна опозиция на ГЕРБ. Подобно пряко
ангажиране във всекидневната политика не
е характерно за президентската институция
и изигра важна роля за дестабилизацията на
кабинета „Борисов-3“. Както стана очевидно
през последната година, ролята на прези-
дента е централна при политически кризи.
Липсата на редовна власт води до временно
прехвърляне на отговорността за държав-
ното управление в неговите ръце и в тези
периоди той става най-овластената фигура
в политическата ни система“, коментира
пред „Капитал“ политологът Калоян Вел-
чев. Според него не толкова липсата на пра-
вомощия, колкото политическата практика
и дългогодишните стабилни мнозинства в
парламента са наложили разбирането, че
от президента нищо не зависи. И обратно -
колкото по-фрагментиран е парламентът,
толкова по-силна става фигурата на прези-
дента. И при трайната тенденция на фра-
гментация, която се очерта в поредицата
избори през тази година, може да се очаква
това да продължи.
„Президентът Радев успя в най-голяма
степен да капитализира летните протести
от 2020 г. Наложи се един траен дискурс,
който представя недоволството на граж-
даните от летните протести като сблъсък
между Радев и Борисов. Подобни интер-
претации според мен са дълбоко неверни
- редно е да напомним, че една критична
"Галъп" "Маркет Линкс" "Тренд"
47.6 46.7 46.8
25.1 25.6 24.4
8.5 10.3 9.9
7.7 6.4
57.1 58 53
маса протестиращи всъщност далеч не бяха
поддръжници на Радев и надали щяха да
останат по площадите, ако президентът
се бе ангажирал по-активно с протестите“,
посочи политологът.
Ружа Смилова, доктор по политология
в СУ „Св. Климент Охридски“, също е на
мнение, че при политическа криза кон-
ституционният ни модел дава силни пра-
вомощия на президента. „Много спорно е
обаче дали в настоящия момент - когато
към политическата криза се добави и пан-
демична, с размерите на национална ката-
строфа - президентът печели нещо от това,
че цялата политическа власт е съсредото-
чена в него и в назначен от него служебен
кабинет. Изборите в края на седмицата, ма-
кар и с предизвестен край (ако не на първи,
на втори тур), де факто му връзват ръцете
за нeобходими, но непопулярни мерки.
Негативите от неадекватното управление
на ковид кризата няма как да не засегнат
авторитета на настоящия президент“, каза
тя пред „Капитал“. И също прогнозира, че
предвид несигурността дали ще бъде сфор-
мирано трайно мнозинство в следващия
парламент, което да излъчи правител-
ство, вероятно президентът ще продължи
да играе ключова роля в управлението на
страната. „Това ще бъде така и в обозри-
мо бъдеще, доколкото фрагментацията в
парламента няма вероятност да намалее“,
смята Смилова.
Не случайно в трите
предизборни кампании
Бойко Борисов и ГЕРБ
насочиха атаките си ос-
новно срещу настоящия
президент.
ТЕМА НА БРОЯ | K | 17
Не безразборно обединение,
а единство около принципи
По начина, по който приключва първият
мандат на Румен Радев, вероятно ще про-
мени и друго наложено във времето вижда-
не за основната роля на президента - като
обединител, както често се интерпретира
конституционния текст, че „олицетворява
единството на нацията“. В държавите с
правов ред това единство е заключено в
нормите на самата конституция и всяко
„обединение“ отвъд тях би било престъп-
ване на този ред.
„Президентът не може да стои безучас-
тен при един остър конфликт, в който няма
как да събереш двете противоположности,
както беше през юли 2020 г. Политическият
конфликт винаги има някакъв залог. Тук не
е въпрос на сдобряване на страни, а на еди-
нение около някакъв принцип. Президентът
може да каже: да, единение около принци-
пите на правовата държава, неизползването
на прокуратурата за натиск и шантаж на
политически противници и неугодни биз-
неси. Но единение около калинки, около
инхаус поръчки и такива неща не става.
Президентът е политическа фигура, това
прекалено много хора го забравят. И ако
една политическа фигура стои безучастна
в момент на криза, тя става за посмешище“,
коментира пред „Капитал“ политологът
Антоний Тодоров, преподавател в Нов бъл-
гарски университет.
От тази гледна точка залогът в предсто-
ящия вот за държавен глава е свързан в
голяма степен и с изхода от протичащия
вече цяла година опит за политическа про-
мяна в страната. А очакваната най-висока
активност на предстоящите избори показва
и разбирането в обществото за реалното
значение на президентската институция.
Колкото до изразяваните от коментато-
ри опасения, че политическата криза може
да се изроди в тежнения за промяна на кон-
ституционния ред в посока президентска
република, такава вероятност поне засега
няма. Тази предизборна тема ще угасне още
на другия ден след вота за парламент - нито
една от формациите, които ще влязат в него,
не подкрепя подобно развитие. А при перспек-
тивата Румен Радев да бъде преизбран (виж
таблицата) - още по-малко. Тези, които в друг
случай биха разиграли и такъв сценарий, ще
го замразят за следващите пет години.
По темата работи и Деян Димитров
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
18 | K | ТЕМА НА БРОЯ
//ИЗБОРНИТЕ ПРОГНОЗИ
Фрагментиран
парламент и
трудно мнозинство
Между шест и осем формации ще влязат в новото
Народно събрание, а кабинет около „промяната“ ще
изисква коалиция от четири или пет партии
Автор
Ани Коджаиванова | ani.kodzhaivanova@capital.bg
Дни преди третите за годината
Д парламентарни избори карти-
ната, очертана от социологи-
ческите прогнози*, изглежда
по-ясна от предишните два
вота и твърде големи изненади сякаш не
се очакват. Изследванията сочат, че след-
ващото Народно събрание отново ще бъде
силно фрагментирано, може би дори повече
от предишните две. В него със сигурност ще
влязат шест партии, а близо до границата
са още две.
Перспективите около потенциалното
съставяне на правителство, за което очак-
ванията този път са да се случи почти на
всяка цена, обаче са по-сложни от всякога.
Кабинет около „промяната“ според прогно-
зите ще изисква участие на четири или пет
партии, а това ще направи разговорите за
формирането му много трудни. Управление
на „статуквото“ в лицето на ГЕРБ и ДПС,
ако приемем, че този формат е възможен,
пък ще се нуждае от подкрепата на поне още
една партия - ИТН или БСП. Двете партии
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
QСпоред повечето прогнози
„Продължаваме промяната“ е
втора сила, но има и най-голям
потенциал за ръст преди финала |
снимка Георги Кожухаров
този път са в ролята на балансьори, нужни
за съставянето на правителство в какъвто и
да е формат, казват социолозите.
В обществото обаче, както отбелязват и
самите социолози, има натрупана огромна
несигурност, напрежението в публичното
пространство е високо, а в политическото
цари хаос. Така са възможни ред „малки“,
трудно предвидими изненади в резултатите,
които пък могат да доведат до по-големи
промени в предизборната математика.
> Ще надскочи ли „Продължаваме про-
мяната“ прогнозите и с колко
Подобно на изборите през април и сега нов
политически играч прави силна заявка да
влезе директно в челните места на изборите.
Несигурността около потенциалния резул-
тат на „Продължаваме промяната“ (ПП) в
прогнозите обаче не изглежда толкова го-
ляма, колкото бе при дебюта на „Има такъв
народ“. Очакванията на всички агенции са
за 14-16% подкрепа за новата партия и второ
или трето място.
Същевременно обаче агенции отбелязват,
че ПП има най-добри шансове да получат
подкрепата на колебаещите се избиратели.
Според „Галъп“ например около 15% от твър-
до решилите да гласуват (които са над 58%
по данните на агенцията) още не са решили
коя партия да подкрепят, а всеки четвърти от
тях казва, че е вероятно да гласува за новата
партия. Това отваря хоризонт за растеж от
почти 4%. От „Маркет линкс“ пък смятат,
че новата формация има потенциал за ръст
(или спад) от порядъка на 2%.
Така партията на бившите служебни ми-
нистри при определени условия има шанс
да се нареди доста по-близо до ГЕРБ, която
е лидер във всички прогнози.
> Ще повлияят ли последните скандали
около ГЕРБ и Борисов на резултата им
Може и да е засипана с компромати и сканда-
ли и да е поставена в изолация от почти всич-
ки други политически сили, но твърдото ядро
избиратели на доскорошната управляваща
партия, изглежда, е силно нечувствително
към тези факти. ГЕРБ остава първа сила с
23-24% прогнозна подкрепа (приблизително
колкото бе и резултатът й през юли). Това
едва ли ще се промени и от последните раз-
крития за изчезнали десетки милиони за
магистрала „Хемус“ и новата порция ком-
проматни снимки от спалнята на Борисов,
но все пак е възможно да има известен ефект
върху иначе видимо мобилизирания електо-
рат на партията.
> „Демократична България“ очаквано
губи малко подкрепа
Последните прогнози показват, че опасени-
ята за негативен ефект за „Демократична
България“ от появата на новата партия (ма-
кар и виждана като естествен партньор за
дясното обединение) са факт. Привлеченият
на последния вот през юли периферен елек-
торат на ДБ сега по-скоро се е преориентирал
и очакванията са обединението да получи
толкова, колкото имаше и на изборите през
април - 9-10%.
> Електоратът на БСП изглежда моти-
виран, но пред него има препятствия
В последните месеци левицата се превърна
във важен фактор за формирането на бъде-
що правителство, а това се отрази и на само-
чувствието й. Електоратът на БСП изглежда
мобилизиран, общо взето, до потенциалния
си максимум - с очаквана подкрепа около
15%, колкото левицата получи и на изборите
през април (през юли резултатът й падна до
13.4%). Три от четири агенции сега й отреж-
 ТЕМА НА БРОЯ | K | 19

К | ПРОГНОЗИТЕ НА АГЕНЦИИТЕ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ ВОТ

% от твърдо заявилите, че ще гласуват

"Екзакта" "Галъп" "Маркет Линкс" "Тренд"

ГЕРБ 23.8 24.2 23 22.9

ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА 15.5 13.7 16.3 14.8
БСП 15 15.7 12.1 15.1
ИТН 12.5 11.3 9.7 12.8
дат трето място след „Продължаваме про- ДПС 9.5 11.1 11.2 10.3
мяната“, а според „Галъп“ тя дори е втора. ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ 9.2 9.8 10.5 9.1
Силната ковид вълна и машинното гла- ИЗПРАВИ СЕ... 3.5 3.1 4.1 3.3
суване обаче могат да объркат прогнозите. ВМРО 2.5 2.3 1.2 2.2
Според агенция „Екзакта“ почти всеки втори ВЪЗРАЖДАНЕ 3 3.3 3 3.6
избирател на БСП казва, че се притеснява от
зараза по време на вота, а всеки трети - от ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ н.д. 58.2 58 55
машините.
Битката за второто място е важна от К | РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАНДАТИТЕ
гледна точка на това кой ще получи вто- СПОРЕД СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ ПРОГНОЗИ
рия мандат за съставяне на кабинет. Това ГЕРБ ДПС ИТН БСП ДБ ПП ИБГНИ
би повлияло на начина, по който ще проте-
кат разговорите за потенциално съвместно „Екзакта“ 67 27 35 42 26 44
управление на партиите, които се заявяват
като част от промяната. (Вижте повече на
стр. 11-13.)
„Галъп“ 68 31 32 44 27 38
> Колко голям ще е спадът на ИТН
Партията на Слави Трифонов е във видимо „Маркет Линкс“ 64 31 27 33 29 45 11
свободно падане, остава въпросът колко го-
лямо ще е то. Повечето прогнози й отреждат „Тренд“
65 29 36 43 26 42
11-13% и четвърто място, а според „Маркет
линкс“ формацията дори е шеста с подкрепа 0 60 120 180 240
под 10%. За мнозинство са нужни над 120 депутати

> Стегнати редици в ДПС

Движението влиза в изборната битка с всич-
ки сили - демонстративно напред с Делян
Пеевски в листите и с формалния лидер Мус-
тафа Карадайъ в президентската надпревара.
Всичко това цели по един или друг начин
да мотивира електората на ДПС и според
изследванията това е факт - подкрепата за
нея достига и надхвърля 11%. На последните
два вота движението получи 10.5% и 10.7%
от гласовете.
> Кой още ще прескочи прага
за парламента
Две са партиите с потенциал да минат 4-про-
центната граница... „Изправи се“ и национа-
листическата „Възраждане“ на Костадин
Костадинов.
Коалицията около Мая Манолова успя,
макар и трудно, да влезе в последните два
парламента, но сега ефектът от появата на
„Продължаваме промяната“ вероятно ще е
фатален за нея. Единствено „Маркет линкс“
прогнозира, че тя ще успее на косъм да мине
бариерата и сега.
„Възраждане“ направи силна кампания
около антиваксърските и антиковид настро-
ения и за месец увеличава подкрепата си до
около и над 3%, колкото получи и през юли.
Най-добър резултат й дава „Тренд“ - 3.6%.
> Каква ще е избирателната активност
Реалните резултати на малките партии ще
зависят много от активността при гласува-
К | ПОТЕНЦИАЛЪТ ЗА ПОДКРЕПА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Възможна подкрепа за партии сред твърдо решили да гласуват, но все още колебаещи
се за кого да дадат гласа си. В %, възможен е повече от един отговор
Продължаваме промяната
Демократична България
ИТН
ГЕРБ
ДПС
БСП
Изправи се...
Друга
Не знам
нето. Според повечето агенции вътре в стра-
ната тя ще е сравнително висока - между 55
и 58%, което е й добра новина както за тях,
така и за „Продължаваме промяната“, кои-
то още нямат твърдо ядро избиратели, а и
за „Демократична България“, които също
имат потенциал за привличане на периферна
подкрепа.
В зависимост от всички тези нюанси про-
порциите в разпределението на мандатите
могат да претърпят промени. В момента
прогнозите сочат, че правителство на „про-
мяната“ изисква четирипартийна формула -
ПП, ДБ, БСП и ИТН. Във варианта на „Галъп“
тя става дори петпартийна - и с „Изправи се“.
Малко по-значително увеличение на резулта-
24.1%
15.6%
13.5%
13.4%
9%
5.7%
5.2%
9.4%
28.3%
Източник „Галъп“
та на ПП обаче може да намали изисквания
брой партньори за кабинет. В същото време
спад в резултата на БСП или ИТН би имал
обратен ефект. Неясно остава пък към кой
„лагер“ би се причислила „Възраждане“, ако
все пак успее да влезе в парламента.
Така, въпреки че твърде големи интриги
за предстоящия парламентарен вот сякаш
няма, има достатъчно на брой по-малки ин-
триги, който могат да доведат до качествено
различни ситуации.
* До редакционното приключване на
броя в сряда вечер единствено „Алфа
рисърч“ от по-големите агенции още не
бе публикувала прогнозата си.

capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

20 | K | ТЕМА НА БРОЯ
//ИЗБОРИ
Как гласуваме за
президент и парламент
Какво е важно да се знае за вота 2 в 1 в неделя
Автор
Велина Господинова | velina.gospodinova@capital.bg
На 14 ноември ще се проведат
Н избори 2 в 1 - за президент и
за парламент. Вотът за дър-
жавен глава е редовен, а този
за Народно събрание - из-
вънреден (трети за тази година), след като
последният парламент не успя да излъчи
правителство. Подобно на извънредния пар-
ламентарен вот през юли в 9391 секции в Бъл-
гария с над 300 избиратели ще се гласува само
с машини, а в малко над 2000 от тях заради
по-висок брой избиратели устройствата за
гласуване ще бъдат по две в помещенията. С
машини ще се гласува и в секциите с над 300
избиратели в чужбина. В останалите секции
гласуването ще бъде с хартиена бюлетина.
Гласуване с машина
Гласуването и за двата вота ще става на една
машина и с една карта, която избирателят
ще получи от членовете на секционната из-
бирателна комисия. След като тя се постави
в устройството, на екрана ще се появят три
опции, от които ще трябва да се избере една
в зависимост от това дали ще се гласува и
в двата вота, или само в този за държавен
глава, или за парламент.
След като се избере единият вариант и се
потвърди изборът, ако е избрано да се гласува
и в двата вота, на екрана се появява първо
електронната бюлетина с кандидатите за
президент и вицепрезидент. Ако предпоче-
тената кандидатпрезидентска двойка не е
на първата страница, избирателят ще трябва
да премине на другата страница чрез бутона
„следваща стр.“. След като изборът се напра-
ви чрез докосване на имената на избраните от
него кандидати, които трябва да се оцветят в
по-тъмен цвят, с бутона „към избори за НС“
се преминава към вота за народни предста-
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
Снимка Георги Кожухаров
вители. Ако на първата страница не се откри-
ва предпочитаната партия или коалиция, с
бутона „следваща стр.“ и отива на втората
страница. На електронната бюлетина за из-
бор на депутати освен номера и името на пар-
тията, които са изписани вляво, вдясно има и
кръгчета с номера, започващи от 101, които
съответстват на номера на даден кандидат
за народен представител от съответната пар-
тия, и чрез отбелязване може да се гласува
преференциално за предпочитан кандидат за
депутат. Преференциалното гласуване може
да пренареди листата на дадена партия, ако
за даден кандидат в нея са гласували 7% от
избирателите за съответната формация.
За изборите за президент и за парламент
на електронната бюлетина може да се гла-
сува и с опцията „не подкрепям никого“.
Тя не влияе на резултата от вота, а само на
избирателната активност, която може да се
окаже важна за първия тур на президент-
ските избори, защото условието някой от
кандидатите да спечели още на първия тур
е да има над 50% избирателна активност и за
дадения кандидат да са гласували повече от
половината избиратели.
След като гласува, избирателят трябва да
натисне бутона „преглед“ и на екрана ще се
изпишат имената на кандидатите за прези-
дент и вицепрезидент, за които е гласувал,
както и името на партията и на кандидата
за депутат, ако е гласувал преференциално.
Избирателят може да промени вота си, като
натисне бутона „промени избора“. Ако иска
да потвърди вота си, трябва да натисне опция-
та „гласуване“. Веднъж натиснал този бутон,
избирателят не може да промени избора си.
След като гласуването приключи, избирате-
лят ще получи от машината две разписки,
които трябва да пусне в една непрозрачна
кутия. На разписките ще бъдат изписани
имената на кандидатите за президент и ви-
цепрезидент, за които е гласувал, както и
името на партията и кандидата за депутат,
ако е гласувал преференциално.
Избирателите в чужбина гласуват само
за определена партия на парламентарните
избори и не могат да гласуват с преференция
за даден кандидат за депутат.
Гласуване с хартиена бюлетина
В секциите с до 300 избиратели ще се гласува
с хартиена бюлетина. За парламентарните
избори тя е интегрална, като вляво са изпи-
сани номерата и имената на партиите и ко-
алициите, а вдясно в кръгчета са номерата
на кандидатите за депутати на съответната
партия, за която може да се гласува префе-
ренциално. На бюлетината за президентските
избори са изписани номерата и имената на
кандидатите за президент и вицепрезидент.
Вотът в хартиените бюлетини за прези-
дент и парламент се отбелязва със знак „Х“
или „V“ с химикалка със син цвят. Ако цветът
е различен, бюлетината се счита за недей-
ствителна. Тя е такава и ако отбелязването
със знаците е излязло извън очертанията
на квадратчето с номера на партията или
кандидата за президент, както и кръгчето с
преференцията.
Кой още може да гласува
с хартиена бюлетина
С хартиени бюлетини ще се гласува и в сек-
циите в болниците, както и хората, които
ще гласуват с подвижните урни. Право да
гласуват с подвижна кутия имат избирате-
лите с трайни увреждания, както и болните
от ковид на домашно лечение и карантини-
раните. Изборите за президент и нов парла-
мент съвпадат с пика на четвъртата вълна
на епидемията, а според данните на Единния
информационен портал към сряда броят на
активните случаи на установени болни от
ковид към момента е малко над 115 000 души.
Тези избиратели, както и карантинираните
могат да подадат заявления за гласуване с
подвижна урна до кмета на общината чрез
саморъчно подписано заявление, подадено
от пълномощник или изпратено по електрон-
ната поща. Подаването на заявленията може
да стане и по електронен път през интернет
страницата на ЦИК. Заявления за гласуване
чрез подвижна урна може да се подават и в
деня на вота - 14 ноември.
 K1 | Средата
„Капитал“ показва средата —
политическа, институционална,
икономическа, локална и глобална,
в която се развиваме, инвестираме
и създаваме стойност.

//ИНТЕРВЮ
Домусчиев е получил най-голямото
//ДЦК пристанище на цената на два
апартамента
Рискованият гамбит Христо Алексиев, служебен министър
на транспорта > 22-25
с държавния дълг
P Решението на служебния кабинет да не излезе на
международните пазари не сработи особено добре //КУПЕН ВОТ
„От 4 до 7 часа е война“. Технология
> 26-27 на купения вот в област Разград
Социалният, икономическият и
политическият поглед над купуването
//СВЯТ на гласове сред ромските фамилии
> 28-29

„Руска рулетка“
в Черно море Да използваш мигрантите
Ситуацията на югоизточния като оръжие
фланг на НАТО изглежда все Беларуският лидер Лукашенко //ИНТЕРВЮ
по-изнервена, а Западът търси експериментира с нова Интересно е кой ще привлече
обновена формула за военно геополитическа тактика милениалите на тези избори
възпиране на Кремъл за оказване на натиск върху ЕС Тибо Музерг, политически анализатор
> 34-35 > 36-37 > 30-31

capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

22 | K1 |
> ПРОФИЛ

Сегашният служебен транспортен министър Христо Алексиев заема

този пост за втори път. Бил е на него и в служебното правителство
на Огнян Герджиков. Между позициите, които е заемал през годините,
са експерт към кабинета на министъра на транспорта, икономически
експерт и консултант по проекта за изграждане на Интермодален
контейнерен терминал в Пловдив, член на съвета на директорите на
Зона за обществен достъп в „Пристанище Бургас“, председател на
съвета на директорите на „Пристанище Бургас“ и председател на УС
и заместник генерален директор на НКЖИ.

Да започнем от актуалния
въпрос. Къде намерихте Кирил
Домусчиев в концесията на „Ле-
тище София“?
Аз заявих, че имам няколко дос-
товерни източника, от които съм
получил такава информация. Г-н
Домусчиев реагира странно, кое-
то ме кара да мисля, че може би
не съм бил прав в числото 20%
- то може и да е повече. По тази
тема повече няма да коменти-
рам. Оттам нататък свидетели
и доказателства трябва да бъдат
представени в съда.
Според вашата информация
той вече има или в бъдеще ще
има 20 или повече процента?
Вече има. Това е стратегически
актив, свързан с националната
сигурност, и когато като минис-
тър имам някаква достоверна ин-
формация, мисля, че е нормално
да я споделя. Но тя беше казана
в друг контекст - не като обвине-
ние, и че някой я е приел по този
начин, съм сериозно учуден.
Има ли заведено дело вече сре-
щу вас?
Все още няма. Чакам такова.
Може би след този разговор ще
има още добавки към това дело.
Когато си направих анализ назад
във времето, има една друга сдел-
ка - за пристанище Бургас. Знае-
те, че терминали „Бургас-изток
2“ и „Бургас-запад“ са отдадени
на концесия. Съответно първото
от 2011 г., а второто - 2013 г. Ком-
панията, която е спечелила тези
концесии, е „БМФ - Порт Бургас“.
Там, мисля, че нямаме спор чия
собственост е тази компания. На
братя Домусчиеви.
Направих си труда да проверя
по концесията на пристанищен
терминал „Бургас-изток 2“ какво
е платено на държавата за 8 го-
Домусчиев е получил
пристанище на цената
на два апартамента
Христо Алексиев,
служебен министър на транспорта
дини. Единствено първоначално
концесионно плащане от 400 хил.
лв. без ДДС. Цената на един го-
лям апартамент в Бургас. Как е
възможно срещу цената на един
апартамент в Бургас да вземеш
на концесия едно огромно прис-
танище с 9 кейови места? Със
стотици квадратни километри
складова площ - актив, който в
момента е над 1 млрд. лв. като
стойност. Под претекст че там ще
се изплаща японският заем, кой-
то беше точно за изграждането
на този терминал и за неговото
разширение - „Бургас-изток 2“,
държавата е казала: ти няма да
плащаш концесионно възнаграж-
дение. Направих друга справка.
Има ясна формула как се изчис-
лява концесионното възнаграж-
дение от товарооборота или от
нетните приходи, което държава-
та трябва да получи всяка годи-
на. До момента той трябваше да
е платил 52 млн. лв. без ДДС като
концесионно възнаграждение за
тези 8 години.
До момента „Бургас-изток 2“
е платил 24 млн. лв. по японския
заем, а „Запад“ - 2 млн. лв. Съ-
щевременно обаче държавата
изплаща най-голямата част от
японския заем, като през целия
този период, през който той екс-
плоатира този актив, държавата
плаща заема. Тоест държавата
плаща за актива, който конце-
сионерът експлоатира. Към мо-
мента държавата чрез Държавно
предприятие „Пристанищна ин-
фраструктура“ и „Пристанище
Бургас“ ЕАД е платила по заема
166 млн. лв. по главници и лихви.
В кое споразумение е разписа-
но?
По японския заем имаше две
споразумения. Първото е за обо-
рудването (за кранове и всякакво
друго оборудване) и за инфра-
структурата. Второто е всички
консултантски и проектни раз-
ходи. И тук се получава нещо
странно - концесионерът не внася
концесионни възнаграждения, но
ползва актива, защото този ак-
тив се ползва само и единствено
от него - и инфраструктурата, и
оборудването.
За мен, ако „Бургас-изток 2“
е плащал концесионното възна-
граждение, а не заема - държава-
та е щяла да получи около 27 млн.
лв. повече. Тоест тук държавата
е ощетена с 27 млн. лв. И някой
друг е обогатен със същата сума.
Но като цяло заради заема - с око-
ло 193 млн. лв. с тази неизгодна
сделка, дори след като приспад-
нем и частични плащания по
заема от „Бургас-запад“.
Докога държавата има да пла-
ща заема?
До 2028 г. За мен това е неприем-
ливо. Този заем трябва да бъде
предоговорен, хеджиран и т.н. Не
знам защо това не е направено. За
същия този период „Бургас-изток
2“ ще продължава да бъде осво-

КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg


боден от концесионни плащания
спрямо условията на съществува-
щия договор.
Дотук описвате, че отговор-
ността за щетата е в държа-
снимка Цветелина Белутова
вата. Домусчиев си е спазвал
договора, макар и в облагоде-
телстван режим...
Държавата е нормално да нап-
рави един анализ и този договор
да бъде предоговорен, както през
2019 г. е бил предоговорен. Тогава
концесиите и за „Бургас-изток 2“,
и за „Бургас-запад“ от 35 години
са удължени до максималния
период с 12 години и до момента
това са единствените две кон-
цесии с максимален срок от 47
години.
С какви аргументи са удълже-
ни?
Със следните безумни аргумен-
ти: защото той по-рано си бил
изпълнил инвестиционната
програма. По принцип логика-
та е обратната. Ако той по-рано
си изпълни инвестиционната
програма, той може по-бързо
да се възползва от направените
инвестиции от новоизградени-
те активи. Обаче логиката на
правителството 2019 г. е тотално
различна от здравата логика.
Странно защо. Тоест понеже си
направил по-бързо инвестиции-
те, ще ти дадем по-дълъг срок.
Когато си си направиш по-бързо
инвестициите, означава, че по-
рано ще имаш възвръщаемост.
Дори от 35-годишния период.
А вдигнал ли е общата сума на
инвестициите?
Да. Казано е: ще увеличим об-
щите инвестиции минимално.
Инвестициите за 2020 г. още не
са признати. Чакаме задоволи-
телни доказателства за тяхното
изпълнение.
А грантовата схема за удъл-
бочаване за 300 млн. лв. би ли
се брояла за инвестиция на До-
Има колективна безотговор-
ност, но и колективна отговор-
ност. Такава трябва да бъде тър-
сена.
мусчиев?
Проектът не е одобрен от Евро-
пейската комисия. Но иначе да,
щеше да се признава за негова
инвестиция.
Тоест той ще дълбае за собст-
вена сметка?
Ще видим дали ще дълбае за
собствена сметка. Според мен не.
При „Бургас-запад“ има ли ня-
какво ощетяване на държава-
та?
Там има една променлива, която
е процент от нетните приходи. В
първия договор е 4%, във втория
договор е намалена на 2%. Искам
да припомня, че и в двете конце-
сионни процедури има само един
участник - дружеството на братя
Домусчиеви. Защо се е стигнало
дотам и какви са били условията?
Според мен са били крайно нера-
зумни и ограничителни.
За „Бургас-запад“ първона-
чалното концесионно възна-
граждение е 400 хил. лв. без ДДС.
Общата стойност на концесията
към 2019 г. е изчислена на близо
490 млн. лв. Къде е нивото на про-
порционалност и тук? Мисля, че
хората, вместо да теглят заеми
да си купят апартамент, могат
да теглят заеми да си купят и те
пристанище. И тука става въп-
рос за най-големите терминали
в държавата.
Колко плаща като концесион-
но възнаграждение през тези
години?
Сумата е много малка. До момен-
та са платени около 12 млн. лв. за
тези 8 години.
Обяснението на отдел „Кон-
цесии“ в министерството на
транспорта какво е? Те са съ-
щите хора, които навремето
са сключили тези договори.
За мен няма логично обяснение.
Аз получих много обяснения и
нито едно от тях не е състоятел-
но.
ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА | K1
Как си обяснявате, че е било въз-
можно в силната 2019 г. удъл-
жаването да се случи точно за
този обект?
Не мога да си го обясня. Това са
за мен скандални действия и ре-
шения.
Какво можете да направите
оттук насетне? Той има ста-
билен договор, предоговорен...
Историята не приключва. Може
би пак ще бъда заплашен със
съд, но пак от достоверни из-
точници имам информация, че
концесионерът в момента пре-
говоря с различни инвестито-
ри, включително и с Meridiam
(фондът - концесионер на лети-
ще София - бел. авт.) да продаде
дружеството, което държи двете
концесии. Но в крайна сметка
нека дам шанс на Кирил и Ге-
орги Домусчиеви да кажат ис-
тината. И затова ще им задам
няколко въпроса:
В момента водят ли разго-
вори за продажба на дялове от
дружеството, което държи двете
концесии, с различни инвестито-
ри, включително и с Meridiam?
Дали смятат, че е нормално, от-
читайки, че това е стратегически
обект, свързан с националната
сигурност, да се разпореждат зад
гърба на държавата с този неин
актив по този начин? Натъкнах
се и на един друг факт. За „Бур-
гас-изток 2“ няма защитна клауза
против преобразуването на юри-
дическото лице, т.е. някой може
да продаде дружеството дори
на контрабандист и държавата
нищо да не знае. Затова третият
ми въпрос е: Ако аз им предложа
добавянето на такава защитна
клауза, те ще я подпишат ли? За
да има гаранции държавата, че
концесията няма да бъде прех-
върлена на друг - неясно на кой.
И след като те са ощетили дър-
жавата, както са толкова щедри
и предлагат, ако бъдат хванати в
някаква такава схема, ще дарят
ли средствата на държавата?
| 23
Покрай пандемията всеки,
който поиска да предоговори
концесията си при последното
правителство на ГЕРБ, получи
облекчения.
Да, и в момента има искане от
концесионера на морските ле-
тища „Фрапорт“, но то е струк-
турирано по друг начин. Те искат
да им се удължи срокът с пет го-
дини. Те си плащат концесион-
ните възнаграждения и заради
спадналия трафик от туристи
във Варна и Бургас заради ковид
имат искане за удължаване, за да
се възстанови икономическият
баланс на концесията. Дотук те
нищо не са получили.
Анализът на данните им по-
казва, че искането е разумно. Но
нали виждате, че подходът на
държавата е различен. Едните не
ги освобождаваме от концесион-
но плащане за агресивен период,
а другите ги освобождаваме
Но например при концесията на
летище Горна Оряховица няма
пряк ковид ефект...
Там нямам толкова детайлен
анализ, но в момента го правим.
В много други предоговаряния
виждам промени, които са тотал-
но извън логиката.
Как оценявате вече направени-
те много промени по договори?
Като много ощетяващи държава-
та. И облагодетелстващи много
силно определени хора и инте-
реси.
А вие ще подадете ли сигнал
към някой орган?
Със сигурност.
За кои случаи?
За пристанище Бургас. Но ще има
и други, просто времето ми като
министър е кратко.
Идвате от системата на же-
лезницата. Защо ТСВ бе избрана
за пощенска кутия за проекта
във Варненското езеро? > 24
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
24 | K1 | ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА
> 23 В НКЖИ няма инхаус про-
цедура за инвестиционни проек-
ти. Инхаус трябва да се ползва
при спешни, належащи случаи.
НКЖИ ползваха такъв, когато
стана сериозен инцидент по ли-
нията Варна - Русе и трябваше
спешно да се възстановят 2 км
железен път. Но не смятам, че е
правилно да се ползва инхаус по
големи инвестиционни обекти,
при които няма открити проце-
дури.
Откъде е дошла идеята за ТСВ?
Не знам, вижда се, че се е случила
при предишното правителство.
Но не я приемам.
Вярно ли е, че ТСВ се ползва като
подизпълнител от спечелили-
те големи поръчки на НКЖИ,
като тя върши евтино задача-
та, а печалбата остава във взе-
лия обществената поръчка?
Докато ТСВ акумулира печалба,
означава, че работи добре. Ако
трупа загуби, значи нещо не е на-
ред (за последните шест години
в три ТСВ е на загуба - бел. авт.).
Докъде е процесът за удълбо-
чаването на варненското прис-
танище, уж възложено на ТСВ?
Като цяло това е важен проект
за региона. Въпросът е на какви
цени е правен. В момента тече
одит на договора от АДФИ и там
ще се види има ли нарушения,
включително от ТСВ.
Има друг сериозен проблем
с екологичен аспект. По пър-
воначален договор имаш две
опции - или драгираната маса
се изхвърля отвъд 12-милната
зона, или ако осигуриш депо, я
изхвърляш там. В крайна сметка
е определен много по-близкият
остров Налбанка като депо и това
е одобрено от Басейнова дирек-
ция. Това спестява много разходи
на изпълнителя.
Дотук колко пари са стигнали
до частния подизпълнител? И
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
каква част от задачата е свър-
шена?
339 млн. лв., а отчетеният по до-
кументи напредък е 80% от рабо-
тата. Разпоредил съм там да се
направят промери - да се провери
дали дълбочините са постигнати
съгласно проекта.
А виждате ли в проекта пълна
изгода за един почетен предсе-
дател на партия?
Проектът ще служи на всички.
Там има много други пристани-
ща, не е само на ТЕЦ „Варна“.
И затова е и неразумно този до-
говор да се прекратява. Защото
на ТЕЦ-а вече е удълбочено. На
другите не е. И ако сега го спрем,
ще ги поставим в още по-некон-
курентна позиция.
Колко километра от жп лини-
ята София - Бургас, която вече
десет години се ремонтира, са
готови?
Около 350 - 360 км. Пловдив - Бур-
гас ще е готова до края на тази
оперативна програма, т.е. 2024 г.
А от София до Септември, защо-
то Септември - Пловдив е готова,
трябва да приключи 2026-2027 г.
По всички лотове ли се работи?
Да. И по големия тунел има на-
предък 700 - 800 метра.
Каква е вашата мотивация, за
да направите тези разкрития?
За мен като човек е важно всички
ние да живеем в нормална дър-
жава, която защитава своите ин-
тереси и тези на гражданите си.
Мой дълг като министър е, кога-
то видя, че държавата е ощетена
и някой е неправомерно обогатен
от това, да го оповестя и да потър-
ся отговорност за случилото се,
както и да задам правилен модел
за развитие в сектора, който уп-
равлявам. Имам експертизата,
мотивацията, опита и амбицията
да работя по този начин.
Интервюто взе
Калина Горанова
//СДЕЛКА
Домусчиеви продават
„златния“ си бизнес -
пристанище Бургас
След кандидатите е
концесионерът на летище София
- фондът Meridiam, но неговата
оферта не е най-изгодната
автор
Калина Горанова | kalina.goranova@capital.bg
Близо десетилетие
Б след концесиони-
рането на двата
основни термина-
ла на пристанище
Бургас братята Кирил и Георги
Домусчиеви ги продават. От ня-
колко месеца те събират офер-
ти за дружеството концесионер
„БМФ Порт Бургас“.
За продажбата разговори
са водени с над 30 компании,
потенциални инвеститори,
казват от пристанищния опе-
ратор в отговор на въпросите
на „Капитал“. Оттам става ясно
и че една от офертите е била на
фонда Meridiam - концесионер
на летище София, но не е най-
добрата.
Концесията на бургаското
пристанище се очерта като една
от най-рентабилните: отчетена-
та чиста печалба през годините
на договора е 380 млн., а изтег-
леният дивидент - над 150 млн.
лв. (виж таблицата).
В средата на 2019 г., по време
на последното правителство на
ГЕРБ, концесионерът е успял да
си издейства и огромно удължа-
ване на двете концесии от 35 на
46 години и 8 месеца. Така бъ-
дещата продажба има всички
изгледи да е успешна за конце-
сионера. Не без подкрепата на
бившите транспортни министри
на ГЕРБ, осигурили изгодния
бизнес.
Композиране
на концесията
„БМФ Порт Бургас“, собственост
на „Адванс пропъртис“ на братя
Домусчиеви, стана концесионер
последователно на терминали-
те за насипни товари „Бургас
изток 2“ през 2012 г. и на този
за контейнери - „Бургас - запад“
през 2013 г. За получаването на
договорите помогна приватиза-
цията на параходството БМФ от
братята. А за държавния опера-
тор в съседство „Пристанище
Бургас“ остана силно ограничен
бизнес.
Процедурите се случиха
по време на управлението на

Снимка Надежда Чипева
К | КОНЦЕСИОНЕРЪТ „ПОРТ ФЛОТ БУРГАС“
(в млн. лв.)
Общо приходи
Нетна печалба
Взети дивиденти от
концесионера
Инвестиции общо
в активи публична държавна
собственост
в активи собственост на
концесионера
Ивайло Московски от ГЕРБ,
като още тогава имаше кри-
тики, че пристанището беше
раздробено на части и така
загуби атрактивността си за
чуждестранните инвеститори.
Процедурите бяха част от поре-
дицата концесии на ГЕРБ с по
един кандидат.
Първоначалното плащане и
по двете е по едва 400 хил. лв. без
ДДС. Предвидените инвестиции
на „Бургас-изток 2“ са 100 млн.
евро (плюс допълнителни 13.9
млн. евро), а на „Бургас-запад“
са 34.8 млн. лв. За „Бургас-из-
ток 2“ концесионерът поема
ангажимент да изплаща 80% от
Главница I по японския заем от
1998 г. за пристанищно оборуд-
ване и лихвата. С това до 2028
г. отпада ангажиментът да се
плащат концесионни такси
към държавата (после те ще
са с фиксирана част от 1.1 млн.
евро плюс плаваща част от 4%
от приходите над базовите от
4.3 млн. евро или коефициент
от нарастването на товарообо-
рота).
При терминал „Бургас - за-
пад“ концесионерът изплаща
8% от Главница I по японския
заем за пристанищно оборудва-
не и дължимата лихва, като при
тази концесия от самото нача-
ло има концесионно плащане.
(Фиксираната му част е 900 хил.
лв. без ДДС, а променливата е
2% от нарастването на нетните
2020 2019
174 196.4
51.8 86.4
35 59
20.4 19.7
7.3 9.6
13.1 10.1
приходи от дейностите спрямо
приетите за базови 14.2 млн. лв.
или коефициент от нарастване-
то на товарооборота).
До 2060 г.
Последната промяна по дого-
ворите настъпва при послед-
ното правителство на ГЕРБ
и министър Росен Желязков,
като на финалната права той
прояви сериозна щедрост към
концесионерите на летища и
пристанища. Отстъпки полу-
чиха концесионерът на летище
София и този на летище Горна
Оряховица, свързан с Румен
Гайтански-Вълка, „Химимпорт“
за пристанищата „Леспорт“ и
„Видин-север“ и явно и „БМФ -
Порт Бургас“.
Последното се случва в сре-
дата на 2019 г., като двете кон-
цесии са удължени от 35 на 46
години и 8 месеца. Или конце-
сията на терминала за насип-
ни товари „Бургас-изток 2“ ще
е до 2058 г., а на терминала за
контейнери „Бургас-запад“ - до
2060 г. С удължаването на конце-
сията изискванията за инвести-
ции се увеличават на 122.8 млн.
евро за „Бургас - изток 2“ и на
61.4 млн. евро за „Бургас - запад“
според данните в концесионния
регистър.
От „БМФ Порт Бургас“ обяс-
няват промяната така: „Удъл-
жаването не е свързано с по-ран-
ното инвестиране на по-голяма
ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА | K1 | 25
за продажба на част от капита-
ла на „БМФ Порт Бургас“, през
2018 2017 2016 2015 2014 2013 2012 Общо 2020 г. „Адванс пропъртис“ в
качеството си на едноличен
314 117.4 86.8 84.2 91.9 33.8 12.5 1 111
собственик е ангажирало ре-
110.7 38.7 26.8 26.8 31.6 4.8 1.3 379
номиран международен (бази-
23.5 19 10 5 - - - 152 ран в Нидерландия) финансов
57.9 69.7 27.2 29.6 51.2 10.6 5.9 292 консултант, специализиран в
сделки по сливания и придоби-
40 45.6 10.4 15.6 17.2 8.3 4.4 158
вания в областта на морския
17.9 24.1 16.8 14 34 2.3 1.5 134
транспорт и пристанищните
Източник: отчети в Търговски регистър, за инвестициите - данни от концесионера операции, който да организи-
ра частна тръжна процедура
сума в обектите на концесия, а с по евентуално привличане на
необходимостта от увеличаване инвеститор в „БМФ Порт Бур-
на размера на инвестициите за гас“. В резултат е осъществен
повишаване конкурентоспособ- контакт и са водени разговори
ността на пристанището и за- с над 30 компании, потенциал-
доволяване на все по-високите ни инвеститори“, отговориха
изисквания на клиентите... от „БМФ Порт Бургас“. „За да
Само за периода от 2012 до 2020 се удовлетвори общественият
г. концесионерът е изпълнил интерес, следва да се подчертае,
инвестиции в размер на 292 млн. че одобрената от продавача за
лв. общо и за двата терминала“, момента най-изгодна оферта не
казват от дружеството (цялата е офертата на Meridiam“, про-
позиция на „БМФ Порт Бургас“ дължават оттам.
вижте на capital.bg). Последното беше потвър-
Критиките на сегашния ми- дено и от летище София пред
нистър Христо Алексиев за про- „Капитал“. „Meridiam е конце-
пуснатите ползи на държавата сионер на четири пристанища,
са основно по линия на концеси- сред които Кале във Франция,
онните плащания, като изчисле- Нуакшот в Мавритания, Овендо
нията на транспортния минис- в Габон и едно в Западна Афри-
тър показват, че държавата е ка. Meridiam търси различни
била ощетена със 193 млн. лв. възможности за инвестиции
„Държавата е нормално да на пристанища, включително
направи един анализ и този до- и в Източна Европа. В момента
говор да бъде предоговорен, как- участва в открита процедура
то 2019 г. е бил предоговорен“, за пристанище Гдиня в Полша.
казва министърът. Meridiam беше поканен да се
включи в международен търг
Бъдеща продажба от международен консултант
„Що се отнася до намерението за пристанище Бургас. Няма
връзка с летище София“, отго-
Държавата про- вориха оттам.
дължава да из- Накратко, двама транспорт-
ни министри на ГЕРБ са кон-
плаща основната струирали чудесен бизнес за
част от японския концесионера на пристанището,
заем и до момен- но не и за държавата. Сега едва
ли нещо може да се промени. За
та е платила 166 нас остава знанието, а за прода-
млн. лв. вача - добрата печалба.
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
26 | K1 | ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА
//ДЦК
Рискованият
гамбит с
държавния
дълг
P Решението на служебния кабинет да не излезе
на международните пазари не сработи особено
добре.
P След ударни емисии за 2 млрд. лв. търсенето от
местните играчи видимо спадна, а доходността
по ДЦК рязко се покачи.
P В оставащия месец и половина от годината
предстои да се набират още до 1.7 млрд. лв., което
може да се окаже предизвикателно.
автор
Николай Стоянов | nikolay.stoyanov@capital.bg
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
Добрите шах-
Д матисти често
прибягват до
жертви с идеята
да си осигурят
по-добра позиция, от която като
крайно да спечелят. Ако обаче
стратегията не е дообмислена
и се допуснат един-два грешни
хода, нещата бързо могат да
станат неспасяеми.
Финансовото министерство се
намира насред такъв зле преме-
рен гамбит. За да покрие зало-
жения в бюджета 4.6 млрд. лв.
дефицит за 2021 г., то се нуждае
да тегли дълг практически до
позволения му таван - 4.5 млрд.
лв. Сумата не е особено вну-
шителна на фона на ниската
задлъжнялост на България, а и
през предишните месеци услови-
ята на международните пазари
бяха подходящи. Така че зада-
чата можеше лесно да се реши
с една сравнително стандартна
емисия дълг за 1-1.5 млрд. евро.
Вместо това обаче, основ-
но за да избегне неизбежния
политически шум около слово-
съчетанието „нов дълг за мили-
арди“ в предизборна обстанов-
ка, служебният кабинет реши
да опита да набави сумата на
части на вътрешния пазар. От
септември насам бяха пласира-
ни ДЦК за сумарно 2 млрд. лв.
Макар на хартия и банките, и
пенсионните фондове да разпо-
лагат с ликвидност, канонадата
от аукциони в кратък интервал
стопи търсенето и вдигна чувст-
вително доходността. Така, ако
само допреди седмици държа-
вата можеше успешно да се фи-
нансира при рекордно ниска и
дори отрицателна доходност,
сега вече нивата и при пет- и
при десетгодишните ДЦК на
вътрешния пазар се качиха
над котировките на междуна-
родните емисии на България.
А до края на годината вероятно
ще бъдат пласирани и още до
1.7 млрд. лв., което може да се
окаже предизвикателно.
Краят на безплатния
обяд
Проблемите със стратегията
на служебния кабинет изкрис-
тализираха на последните два
аукциона. В края на октомври
при поредната порция 500 млн.
лв. десетгодишни облигации
едва се намери нужното търсене
- подадените поръчки надвиша-
ваха предлагането само със 17
млн. лв. А доходността скочи от
0.20% при предишното преотва-
ряне на същата емисия на 0.53%.
Част от поскъпването можеше
да се отдаде и на колебания на
международните дългови па-
зари, но част определено беше
породена и от известно изчерп-
ване на апетита на местните
инвеститори да поемат ударно
толкова дълг и желание за по-
атрактивна доходност. За това
свидетелстваше и разширяване-
то на спреда спрямо германски-
те аналогични облигации - от
0.53 на 0.65 базисни пункта.
Две седмици по-късно - на
аукциона за 500 млн. лв. пет-
годишни книжа на 8 ноември,
тенденцията се затвърди. Тър-
сенето беше малко по-силно и

QНастоящият служебен министър Валери
Белчев (вдясно) и предшественикът му Асен
Василев не посмяха да пуснат голяма емисия и
оставиха финансирането на дефицита за края
на годината | снимка Цветелина Белутова
надвишаваше предлагането 1.27
пъти, но доходността се покачи
аналогично - от отрицателните
-0.02% на предходния аукцион
до 0.27% сега. А спредът спрямо
петгодишните германски обли-
гации в този матуритет се раз-
шири с цели 30 базисни пункта
до 0.87 базисни пункта.
Или, образно казано, ако пре-
ди месец България можеше да
тегли петгодишни заеми без-
платно, сега тя вече трябва да си
плаща. Например въпросните
петгодишни ДЦК са с нулев ку-
пон, което значи, че държавата
през следващите години няма да
плаща никакви лихви по тях. Но
доходността идва от различната
цена, която са склонни да пла-
тят инвеститорите. Например
сега правителството ще получи
494.2 млн. лв., а на падежа през
2026 г. ще трябва да върне 500
млн. лв., докато при предишни-
те аукциони при отрицателната
доходност постъпваха суми по-
вече от номинала.
Доколко е фатално
Покачването на доходността
по държавния дълг естествено
вдига разходите за обслужване-
то му, но в този порядък засега
това не е нещо застрашително
за бюджета. За въпросните две
емисии например оскъпяването
ще е сумарно едва около 2-3 млн.
лв. годишно. А все пак трябва да
се има предвид и че сегашни-
те нива са достигнати основно
благодарение на ултрастиму-
лиращата парична политика на
ЕЦБ и ниската задлъжнялост
и фискалната дисциплина на
България имат по-скоро спо-
магателен ефект. В не толкова
далечни епохи България се е фи-
нансирала и при чувствително
по-високи проценти, без това да
предизвика катаклизми.
Но има и рискове. Единият
проблем е, че правителството
има нужда от още финансиране
до края на годината. Към октом-
ври бюджетът все още е на 725
млн. лв. излишък, но по план в
края на декември е заложен 4.6
млрд. лв. дефицит. Ако той бъде
реализиран, това означава над 5
млрд. лв. превишение на разхо-
дите над приходите при фиска-
лен резерв малко над 10 млрд.
лв. (на база данните от баланса
на управление „Емисионно“ към
5 ноември). Голяма част от него
обаче са целеви средства, които
към края на годината трябва да
са налични. Лимитът за поемане
на нов дълг след досега пласи-
раните 2.8 млрд. лв. е за още 1.7
млрд. лв., които също ще тряб-
ва да бъдат взети с аукциони
на вътрешния пазар, тъй като
време за организиране на меж-
дународна емисия няма.
Според участници на пазара
обаче въпросът не е в липсата
на ресурс, а в това при какви
условия ще се отключи той.
Досега през годината основен
купувач бяха банките - те имат
свръхликвидност, но и лимити,
които трябва да съблюдават,
като за тях определено е важно
да разполагат с ресурс за кре-
дитиране, което е определено
по-доходоносно. Другият голям
потенциален купувач - пенси-
онните фондове, страняха от
местните емисии, защото имат
много алтернативи. Например
доскоро при аналогични доход-
ности на тези по българските
десетгодишни ДЦК те можеха
К | АУКЦИОНИТЕ НА ДЦК ПРЕЗ 2021 Г.
(в млн. лв.)
Предложен обем
Петгодишни книжа
800
600
400
200
0 –0.2%
22.II 22.III 7.IX
ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА | K1
да купуват книжа на Франция
с по-висок рейтинг и перфект-
на ликвидност. Очакванията са,
че доста по-голямо търсене за
българските дългосрочни обли-
гации би се събудило при нива
около 0.7-0.9%.
Другият проблем е, че по-
качващите се доходности на
вътрешния пазар може трайно
да отместят инвеститорските
очаквания на по-високи нива.
А това ще оскъпи не само теку-
щото финансиране на дефицита,
а и последващи по-големи бъл-
гарски емисии на международ-
ния пазар. Все още служебното
правителство не е представило
бюджет 2022, но догодина пред-
стои падеж на 1.125 млрд. евро
облигации, а в началото на 2023
г. - още 1.14 млрд. евро. Като към
това се добави и неясно колко
голям дефицит, вероятно нуж-
дите от нов дълг ще надхвър-
лят чувствително тези за 2021
г., като не е изключено и да са в
порядък над 10 млрд. лв.
Какво може да се направи
При вече предприетият дългов
гамбит полезните ходове на
финансовото министерство не
са много. Едната възможност
е да влезе в по-открит диалог с
пазара и да даде по-ясна перс-
пектива за плановете си. От 2018
г. ведомството спря да публику-
ва емисионен календар, а аук-
циони се обявяват със седмица
Поръчки Доходност (дясна скала)
Десетгодишни книжа
0.6%
0.4%
0.2%
0.0%
11.X 8.XI 15.II 20.IX 25.X
Източник БНБ
| 27
предизвестие, което прави на-
бавянето на ликвидност за тях
по-предизвикателно.
По информация на „Капитал“
комуникацията практически
вече се е случила и миналата
седмица преди аукциона МФ е
привикало банките - първични
дилъри на ДЦК, на среща. На
нея е даден хоризонт, че до края
на годината ще следват аукцио-
ни на вътрешния пазар до ли-
мита, като те са приканени да
„подходят отговорно“.
По принцип това граничи и
с другия възможен инструмент
на вътрешния пазар - прави-
телството винаги разполага с
известни лостове за влияние и
може да си осигурява по-изгод-
ни условия от местни институ-
ции с морков или тояга. Въпро-
сът е, че служебен кабинет без
парламент и ясен хоризонт нито
може да предложи особени под-
сладители, нито да покаже зъби.
Последната опция е да се тър-
сят малко по-гъвкави решения.
Например възможен вариант е
да се предложат по-краткосрочни
книжа. Финансовото министер-
ство вече се задейства именно в
тази посока, като за следващата
седмица обяви аукцион за 3.5-го-
дишни облигации. Те все пак са
средносрочни, но остава валидна
опцията и за едногодишни или
дори шестмесечни ДЦК, които
все още биха могли да се пласи-
рат при отрицателна доходност.
Вероятно за тях би имало добро
търсене от банките, чиито свръх-
резерви се таксуват от БНБ с 0.7%
и това ще е вариант да оптими-
зират този разход, без да замра-
зяват ресурс дългосрочно. Това
може да не е някакво грандиозно
решение, но рефинансирането ще
остане за по-спокоен момент и за
редовно избрано правителство. А
и ще даде на служебния кабинет
това, което явно най-много иска
- никой да не може да говори за
милиарди дългове, които ще пла-
щат нашите деца.
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
28 | K1 | ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА
//КУПЕН ВОТ
„От 4 до 7 часа е война“.
Технология на купения
вот в област Разград
Социалният, икономическият и политическият поглед
над купуването на гласове сред ромските фамилии
Автор
Йоан Запрянов | yoan.zapryanov@capital.bg
Община Исперих
О е облепена от горе
до долу в предиз-
борни плакати.
Въпреки че се
виждат и плакати на други пар-
тии, като БСП и „Демократична
България“ например, конкурен-
цията е основно между ДПС и
ГЕРБ и по-конкретно втория в
листата на ГЕРБ, Гюнай Хюсмен.
Обяснението за огромния брой
плакати, много от които изобра-
зяват почетния лидер на ДПС
Ахмед Доган, не е във висока
ангажираност за предстоящите
избори. Точно обратното: преди
третите избори за годината сред
жителите на област Разград пре-
обладава апатията. Плакатите
имат функция да им напомнят и
че има избори, и кои ще са номе-
рата в бюлетината. Най-интерес-
ни са плакатите, на които няма
нищо друго, освен задраскан
номер 17 - номерът на ДПС. Без
лица, без дизайн, без лого, без
дори името на партията. За тях
екипът на „Капитал“ ще получи
обяснение по-късно.
Общините като Исперих, в
които хората от турски и циган-
ски произход са мнозинство, се
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
приемат априори като територия
на ДПС. В цялата област Разград
има общо 64 секции, в които ДПС
печели категорично на изборите
през юли - с над 70% от гласове-
те, като моделът на „Капитал“
обхваща само тези с над 50 гласу-
ващи. При секциите с над 50% за
победителя бройката е 104. Там
e прието, че партията печели с
подобна категоричност на чис-
то етнически принцип и се пред-
полага, че дори няма нужда от
пари. Както се оказва, това е мит.
„Аз знам как да правя избо-
ри“, казва Мехмед*. Под „правя
избори“ той има предвид орга-
низацията и технологията на ку-
пуване на гласове сред ромското
малцинство - нещо, с което се за-
нимава още от 90-те години. На
практика той е посредник меж-
ду партията - в случая ДПС - и
ромските семейства. Разговорът
му с „Капитал“ започва рязко
и в нито един момент Мехмед
не отпуска газта от потока на
информация - как е било преди,
как е сега, какви са цените, кой
купува, какви са нивата на по-
средничество. Всичко се случва
при едно условие - да не се спо-
менава името му.
снимка Йоан Запрянов
„Не е вярно, че ДПС винаги
печели. Приключи това с овцете.
Тука няма ДПС - дето беше ба-
стион, това приключи отдавна.
Хората не ги интересува. ДПС
си има електорат сред турското
малцинство, българите също
си имат предпочитания. Те зна-
ят, че имат едни хора, които са
сигурни, те ще гласуват“, казва
Мехмед. „Но при ромското мал-
цинство - там задължително ста-
ва с пари. Защото на хората вече
им омръзна. Аз, когато говоря,
говоря за ромското малцинство.
На тия хора им омръзна. Идват
да ги агитират веднъж на чети-
ри години. Е кой си ти? Някакъв
милионер. Утре си заминаваш, а
аз оставам гладен.“
„По два пъти? По пет
пъти!“
„Има някои махали, където ни-
кой не се интересува от изборите,
от политиците. Него не го инте-
ресува утре, интересува го днес.
Те знаят, че той гласува за тях и
след това не стъпва политически
крак 4-5 години. Така че те си
казват точно това - аз няма да
го видя повече този човек, нека
поне да си взема парите за деня“,
казва Мехмед. В продължение
на разговора този елемент ще се
повтаря - не само как, колко и
къде се взимат пари, но и защо.
Има едно важно уточнение:
купуването на гласове е разде-
лено на две. Първият етап е още
преди изборите, когато се раз-
дават сравнително малки суми,
например по 20 лв., правят се и
банкети. Партиите обаче не при-
емат това за купуване, защото
то не гарантира гласуване. „Ако
имам аз хора в махалата и ги
знам, им давам по 20 - 50 лв. Но в
деня, тогава вече става интерес-
но. Тогава минава човек и като
ти плесне 100 лв. на масата...“,
казва Мехмед. На въпрос дали
това означава, че някои взимат
пари по два пъти, избухва в смях:
„По два пъти? По пет пъти!“
Казва, че винаги е било така -
за да гласуват ромите, са нужни
стимули. „Първо бяха кебапчета-
та - един банкет и са наши хора-
та. Това беше докъм 2005 г. Сега
обаче кебапчетата и музиката не
са достатъчни. Тях пак ги има,
но никой не разчита, че ти носят
гласове“, казва Мехмед. Уточня-
ва, че митологизираните пакети с
храна са отделно - в областта те се
появяват основно около Рамазан
Байрам и Курбан Байрам.
Мехмед казва, че директните
плащания са започнали около
началото на този век - първо-
начално по 20 лв., цена, която
се задържа сравнително дълго
време, преди да започне да расте.
„Звънят ми на мен преди години,
7 без 5 е, секцията ще затваря. И
ми казват, че едни наши няма да
гласуват. Аз им правих банкети,
кебапчета. И викам - е как няма
да гласувате? Те - ами другите
взели по 50 лв., пък ние 20. Е нали
банкет, нали кебапчета? А аз ня-
мам пари в мен. Дойде човека от
партията за пет минути, хвърли
им по 50 лв. и отидоха да гласу-
ват“, казва Мехмед.
По време на разговора повта-

ря на няколко пъти, че всичко се
случва чрез пари в куфарчета.
На въпрос дали това е метафо-
ра, отговаря твърдо: „Съвсем
сериозно ти говоря. На минали-
те избори братовчедите ми бяха
пълни с пари в якетата, беше ги
страх да се разходят.“
„От 4 до 7 часа е война“
Вторият етап от купуването на
гласове е в края на изборния ден.
„От 4 до 7 часа е война. Събират
се фамилиите и казват няма да
гласуваме. Има тартори, хора
като мен, които знаят, че те ча-
кат за по-висока оферта. Аз оти-
вам и им предлагам, например,
по 30 лв. човек. Те казват „не“.
После идва друг - 50 лв. Те пак
„не“. И така до около 100 лв. Най-
много съм виждал на човек мал-
ко над 100 лв.“, казва Мехмед.
Всъщност според него този
тип „обществена поръчка“ е
единственото истинско купуване
на гласове, защото само то поз-
волява някаква отчетност. Чрез
хората си в изборните секции
партиите знаят кой е гласувал,
като шансовете да има естествен
интерес към секциите следобед е
нисък. Съответно истинското ку-
пуване се случва тогава - не само
защото е ясно какъв е свободният
ресурс, но и защото когато купиш
20 гласа, можеш след това да ги
преброиш пред секцията.
„Аз мога да обещая такава и
такава бройка, че мога да изка-
рам толкова гласа срещу толко-
ва пари, но после нямам гаран-
ция. Никъде вече няма гаранция.
Затова войната е от 4 до 7 часа.
Когато купуваш в тия късните
часове, тогава вече знаеш какво
купуваш. Взимаш за 20 души -
стоиш пред секцията и гледаш.
Те вече са минали другите пар-
тии и отказват, докато не стиг-
нат примерно 100 лв. Другите
пари, дето са преди изборите,
те са просто ей така. В изборния
ден, това са истинските пари, ис-
При гербаджиите е друго. Те работят обществени по-
ръчки. Като ти дадат обществена поръчка и поле те
смучат до последно. Ти си мислиш, че си спечелил някак-
ви пари, но после с парите от обществените поръчки
той си знае сметките – колко гласове ще донесе.
Мехмед
тинския бизнес. Като обещаеш 20
души, в секцията после виждаш
20 души. Не е само на юнашка
дума“, добавя той.
Самото предаване на пари
трудно може да се хване. На
въпрос дали се раздават пари
на всички, казва твърдо: „Това
са хлапашки истории. Един взе-
ма, дава на останалите. В кола, в
гора, където и да е. Един взема,
обажда се по телефона на други-
те да излизат и после раздават.
Не може на всички - това са дет-
ски истории.“
Тази система работи заради
самата структура на ромското
малцинство. То е разделено на
фамилии и всяка фамилия си
има глава. Съответно за раз-
лика от кварталите в големите
градове например, е възможно
купуване на едро. „Фамилиите
се знаят. Тоя, дето купува гла-
сове, говори с петима души. А те
отдолу говорят с 500 души. Има
сериозни фамилии, по 100 - 200
души. Не значи, че всички ще
гласуват, но едни стотина ще го
направят“, казва Мехмед.
„Недей ги отърва!“
Всичко това води към логичния
въпрос: кой купува? И макар ста-
тистиката ясно да показва, че в
крайна сметка ДПС печели, това
е просто защото партията оби-
чайно вади най-много пари. „На
избори искаш да знаеш колко
пари. А пари има. Мит е това, че
тук не може да влезе някой друг
освен ДПС - влизат. Всички над-
дават, всички купуват. Въпрос е
на пари“, казва Мехмед.
Когато става дума за наддава-
нето, Мехмед се ядосва. Не зара-
ди друго, а защото съгражданите
му връщат парите по време на
наддаването.
„Аз им казвам: абе хора, недей
ги отърва! Дошъл е ДПС-то - ами
кажи му „ще гласувам“, вземи
му парите. После от БСП-то - взе-
май му парите. Не ги връщай-
ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА | K1
те. Те като ни лъжат нас, ние не
можем ли да ги лъжем? Хората
почнаха да ги лъжат тях. Вземат
парите, смяташ, че ще имаш тол-
кова гласове, но после сметките
не излизат“, разказва той.
Всичко това води до основ-
ната теза на Мехмед: защо това
се случва. Отговорът е кратък и
ясен - защото ромското малцин-
ство е бедно. За него еднократно
плащане от 50 или 100 лв. има го-
ляма тежест, а и в крайна сметка
това са безплатни пари. Без тях
хората просто не биха гласували,
защото така или иначе са апа-
тични към партиите.
„Да вземеш пари за избори
за тях е нещо нормално. Това,
дето го пишат - престъпление,
купуване, продаване - не, това
не е престъпление. Той иска да
вземе за деня 100 лв. Аз, жена ми,
две деца - ето ти 400 лв. Това си е
месечна заплата. Е що да не ги
вземе за деня? Аз на тях не им
се сърдя. Сърдя се на политици-
те - вдигнаха мизата до 100 лв.
Ами да не бяха! Да бяха идвали,
да идват 1-2 пъти в годината, не
само по избори, да ги видят как
живеят поне. А те не ги виждат.
Има много неща за правене,
има пари, но никой не идва. И
за какво са виновни сега тия
хора? Че продават гласове? Ми
ще продават! Ония са направили
милиардите, много им пука, че
тука ще хвърлят някой милион
за избори“, казва той.
„Няма ДПС, няма лица“
Разговорът завършва с отговор
на три логични въпроса: защо
Мехмед все още се занимава с
„правене на избори“, защо на ня-
кои плакати има само номер 17
без лого или лица, както и защо
в крайна сметка е склонен да
разкаже тайните на купения вот.
Отговорът на първия въпрос,
както обикновено се случва, е
тривиален: Мехмед и съграж-
даните му разчитат, че улиците
| 29
им ще бъдат оправени. Както се
оказва, това е отдавнашна мечта
на много хора от община Испе-
рих. Въпреки че на някои места
има нов път или поне активно
кърпене, повечето улици са в
лошо състояние или въобще
нямат настилка. Те обаче са за
предпочитане пред междусел-
ските пътища в общината, къде-
то няма дори кръпки, а послед-
ните ремонти вероятно датират
от времето на социализма.
„Асфалт нямам. В кой век жи-
вея? На внучката си купих ко-
личка, тя няма къде да я кара и
се научи да тича. Без да се качи
веднъж на нея“, казва Мехмед.
Добавя, че разчита на по-мла-
дите кадри на ДПС, които са в
управата на общината, защото са
по-енергични от старите, които
вече не се занимават активно.
Това обяснява и плакатите.
Някои от агитаторите за ДПС го
правят с умора и почти отвра-
щение, не на последно място и
защото това са трети избори в
рамките на седем месеца. „Тук
хората са се отвратили. Затова и
има плакати дето са само номер,
няма ДПС, няма лица. Така че
им се набива в акъла „17“, а не
ДПС“, казва той.
В края на разговора Мехмед
има молба към екип на „Капи-
тал“: медиите да не обвиняват
тези, които продават гласа си, а
тези, които го купуват.
„Всичко това ти го казвам, за-
щото искам да ти обясня: цигани-
те не са виновни. Обяснявам ти го
подробно, за да разбереш, че ви-
ната не е в тях. Вместо да им дава
400 - 500 лв. на едно семейство, да
дойде в тия четири години поне
веднъж на година. Тоя човек е
гласувал за теб бе, мама му ста-
ра! Станал си милионер, хубаво,
няма лошо. Успял си, направил
си. Ама върни се малко да ги ви-
диш тия хора. А те забравят, че
селото съществува.“
*името е променено
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
30 | K1 | ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА

> ПРОФИЛ

Тибо Музерг е политически съвет-

ник и анализатор с 20-годишен
опит с партии и лидери в Европа
(работил е с британските кон-
серватори, както и в кампании на
Никола Саркози, Емануел Макрон
и др.). Базиран е в Рим, откъдето
наблюдава развиващите се проце-
си на континента и пише редовно
(най-често в Le Monde, Le Figaro,
Libération, Marianne) за политичес-
ките събития в ЕС и трансатлан-
тическото пространство. Автор
е на две книги - „Голямата промяна
на класите: Как четири социални
племена определят западната
политика“ (Routledge, 2020) и
„Европа на бойното поле: Въз-
можна ли е нова война на Стария
континент?“(Le Bord de l'Eau, 2021).
След 2008 г. западните общества
вече не са същите и старата
класова структура не може да
обясни електоралното поведе-
ние. Затова анализаторите все
Интересно е кой ще
по-често се провалят в прогно-
зите си. Категориите бедни и
богати, ляво и дясно са объркани и
привлече милениалите
не отразяват адекватно новите
социално-икономически групи,
техните характеристики и
на тези избори
нужди, смята Музерг. Ето защо в
първата си книга, The Great Class Тибо Музерг,
Shift, той очертава профила на политически анализатор
четири основни модерни класи,
които да ни помогнат да разбе-
рем политическия пейзаж днес. Как изглеждат четирите социални класи, рия“). От друга страна, имате силна средна
Това са креативната класа (об- които описвате в първата си книга, в Цен- класа, която е малко по-консервативна спря-
разованите градски и либерални трална и Източна Европа (ЦИЕ) и по какво мо западноевропейските стандарти. Тя често
хора, чието ехо у нас спонтанно се различават те от западните? е таргетирана от социалистическите партии,
беше наречено „умните и красиви- Централна и Източна Европа имат своите които обаче не са готови да се адаптират
те“ - бел.ред.), средната класа от особености в сравнение със западните евро- към променените изисквания на средната
предградията, [бялата] работни- пейски държави. По-конкретно, в Западна класа и това е причина да губят процент от
ческа класа и милениалите. Европа (включително Северозападна Евро- гласовете (какъвто е случаят в Румъния, но
Музерг определя тези четири па) се наблюдава почти пълно равновесие и в България). Процентът на работническа-
класи като силно променящи се, между четирите социални племена - креа- та класа е различен в ЦИЕ - към нея често
формиращи нови коалиции помеж- тивната класа, средната класа, работниче- се ориентират силно националистически и
ду си. Той обръща внимание, че ако ската класа и милениалите. Поглеждайки крайнолеви движения. Интересно ще бъде
партиите не познават и не раз- към Франция, Обединеното кралство, Хо- кой ще успее да привлече доверието на миле-
бират представителите на тези ландия, Германия, виждаме, че всяка пред- ниалите в този вот (те представляват 10-15%
класи и не са готови да се адапти- ставлява около 20% населението, понякога от избирателите във вашата част на Европа).
рат към техните очаквания, те малко повече.
не биха могли да оцелеят. В Централна и Източна Европа парадиг- Кои фактори предопределят разликите
Разговаряме с Тибо Музерг и в мата е малко по-различна. Креативната кла- в социалните класи в региона?
българския контекст в навечерие- са (творците) е малка част от населението, Фактът, че комунистическият период разчи-
то на поредните парламентарни съсредоточена основно в големите градове и таше на работническата класа като основа
избори у нас. клъстерно около университетските центрове на обществото, както и това, че бившите
като София или Букурещ. На изборите досега комунистически страни не са преминали
те бяха ориентирани предимно към нови през културната революция от 1968 г. - заради
десни проекти (като „Демократична Бълга- по-консервативното мислене, формирано

КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg


от този строй, всичко това оказва влияние.
Вече над 30 години се изграждат демокра-
тични общества, но в сериозен проблем се
превърна обезлюдяването. Има ясно обясне-
ние за слабото представяне на милениалите в
Централна Европа, и в България в частност,
и то е свързано с емиграцията. Подобна е
ситуацията и с креативната класа. Така че
обяснение може да се търси в комунистиче-
ското наследство, но в значителна степен и
в демографските процеси през последните
няколко години. Обикновено тези, които
напускат страната, са най-образованите, а
те трябва да са част от дебата.
Има ли специфична социална класа, харак-
терна само за ЦИЕ?
Мисля, че всяка държава е различна. Всяка
държава изгражда демокрацията си, върви
по собствен път, има различни проблеми,
дори начините на гласуване се различават.
Следователно и социалните класи се изра-
зяват по специфични начини. Например в
България от години има партия, свързана
с турското малцинство. Случаят е по-спе-
циален, той е свързан с демографията в ре-
гиона и не се вписва в нито една от моите
класификации. Все пак гледам на книгата
си не като на универсална истина, а по-ско-
ро като насока за обяснение как се развива
политическият дебат в Европа.
Как новите класи промениха политичес-
кото търсене в България? Отговарят ли
на него политическите проекти, които
участват в предстоящите избори?
Трудно е да се отговори, защото периодът
е по-скоро преходен. На предишни избори
ГЕРБ беше толкова мощен, че взимаше
гласове отвсякъде. Това му позволи да се
превърне в „разнокласова“ (cross-class)
партия, ако мога така да се изразя. Но сега,
когато ГЕРБ вече няма тази доминираща
позиция, новите класи имат повече поле за
изява, включително креативната класа - чрез
„Демократична България“. Те имат душа,
лидер, послание. Мисля, че „Продължаваме
промяната“ се прицелва в същия електорат.
Тези нови партии са различни по начини на
създаване и стратегиите си. В един момент
някой ще бъде доминиращ. Въпросът е, че
досега никой не е оспорил ГЕРБ като пред-
ставител на средната класа, което означава,
че те все още имат тази солидна електорална
база от може би 15 до 20%. И ще видим на
Сега, когато ГЕРБ вече
няма тази доминираща
позиция, новите класи
имат повече поле за из-
ява, включително креа-
тивната класа.
изборите как това ще им помогне да изиграят
картите си.
Политиката в България често е критику-
вана за липса на конструктивен дебат и
нови идеи, наблюдава ли се този проблем
и в други страни?
Да, за съжаление. Израел дълго време имаше
подобен казус, там въпросът беше референ-
дум „за“ и „против“ Нетаняху. Това беше
основната теза на опонентите му вместо ста-
билна програма. Струва ми се, че ситуацията
е сходна. Борисов все още стои в центъра
на играта. Ще бъде трудно да се намерят
начини да се заобиколи, когато липсва по-
литическият опит.
Кратка препратка към втората ви книга -
подготвена ли е Европа за заплахите, пред
които е изправена?
Първата книга беше политически маркетинг
и разглеждаше изборната политика и общест-
вото. Втората е повече геополитическа и се
фокусира върху отношенията между Европа
и войната. Много добър вариант за характе-
ризиране на текущата ситуация е състояние
на „безмирие“ (unpeace). Например проблем с
Персийския залив има, но все още не е война.
Не изглежда обаче и да е мир. Около граници-
те на ЕС има размирици - в източната част на
Украйна, в Сирия, която не е много далеч, в
Либия. В същото време виждаме, че страните
около нас прибягват до нови „оръжия“, за да
защитят интересите си - Русия предизвиква
икономическа война, за да се опита да проме-
ни поведението на своите опоненти, Турция
използва миграцията като метод да въздейст-
ва на европейците, получаваме организирани
кибератаки отвън и т.н..
По същество Европа днес се намира в
среда на нестабилност, защото е повярва-
ла в идеята за вечен мир, превърнала се в
основополагаща за ЕС. В същото време тя
ни прави слабо подготвени за заплахите,
които се появяват на хоризонта. Кризите,
които преживяхме през последните години
ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА | K1 | 31
- финансова, миграционна, сега и здравна, се
отразиха на състоянието на ЕС. Опитах да
напиша тази книга с послание за обедине-
ние. Вярвам във важността на федералния
модел в Европейския съюз, в засилването на
трансатлантическата връзка.
Необходимо е Европа да засили собстве-
ната си геополитика, преди да се превърне
в основен геополитически играч на между-
народната сцена.
Как виждате състоянието на ЕС днес - с
новата реалност на Брекзит, нараства-
щия евроскептицизъм, злоупотребата
с европейските фондове от някои прави-
телства?
Европа постига много, основно в моменти на
криза. COVID-19 беше добър пример за това
със създаването на NextGenEU и историчес-
ката сума, която беше отделена за подкрепа
на държавите за справяне с последиците
от пандемията. Европа трябва да излезе от
трудностите по-силна, ако иска да се изпра-
ви пред предизвикателствата на утрешния
ден. Идеята за обща армия на ЕС, каквато
европейците всъщност искат, и други потен-
циални обединяващи проекти са движение в
тази посока. Възстановяването на региона,
изграждането му отново в по-сплотен съюз
ще ни отвори важни врати в променената
действителност.
В тази ситуация каква стратегия препо-
ръчвате да следва България?
Зависи от вас дали искате да бъдете малък
център в периферията на света (на Балка-
ните) или периферията на голям и могъщ
символ, какъвто е Европейският съюз. За
съжаление малки периферни региони често
трябва да бъдат много силни дипломатичес-
ки, ако искат да прокарват интересите си.
Навсякъде в Европа има тласък към нацио-
нализъм, в същото време историята показва,
че най-добрият начин България да защити
интересите си е да бъде активен член в ЕС.
Необходими са значителни дипломатически
усилия и умения, за да прокара България ин-
тересите си. Така че, ако бих си позволил да
дам съвет, макар да има много по-запознати
с региона, които по-скоро да го направят, е
да инвестирате в дипломацията си. Форму-
лирайте ясни цели и стратегия и се борете
за възможно най-доброто - с инструментите,
с които разполагате.
Интервюто взе Моника Върбанова
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
 Silva Magna Bulga-
S rica или Silva Bul-
garorum — така са
наричали през Ан-
тичността и Средно-
вековието Великата българска
гора — необятните диви лесове,
покривали не само Стара плани-
на, Средна гора, Странджа, Ро-
допите, Рила, но и полетата на
Мизия и Тракия. Почти всичко
това е унищожено от човека. Ако
в миналото горите са покривали
четири пети от територията на
страната ни, днес те обхващат
една трета, или 3.8 млн. ха.
Въпреки че от Великия бъл-
гарски лес днес е останал блед
спомен, у нас все още има едни
от най-съхранените и най-цен-
ни стари гори в цяла Европа.
Опазването им никога не е било
по-важно — в условията на не-
предсказуем климат и природни
катаклизми.
Защо т.нар. стари гори са тол-
кова важни и защо изкуствено
създадените (и поддържаните)
никога не биха могли да ги за-
менят?
„Стари можем да наречем
всички гори, които са над 100 го-
дини, грубо казано, и в които е
имало минимална човешка наме-
са през последните десетилетия“,
пояснява Александър Дунчев,
директор на Изпълнителната
агенция по горите.
В една стопанисвана гора
(дори в нея да има вековни дърве-
та) са прокарани пътища, отстра-
нявани са дървета с ниска сто-
панска стойност и не на последно
място — мъртвата дървесина e
отстранена, тъй като се е считала
за източник на болести. „Голяма
част от тези болести не са истин-
ски, а са определени за такива от
човека. Това са на практика ме-
ханизмите за саморегулиране на
гората“, казва още Дунчев.
Вековните гори са резервоар
на генетичното разнообразие
в рамките дори на един и същ
дървесен вид. „В днешно време
//КЛИМАТ
Старите гори —
Ноевият ковчег
на човечеството
Опазването на вековните дървета е една
най-важните задачи пред Европа и света
автор
Десислава Лещарска | desislava.leshtarska@capital.bg
това се оказва много важно за-
ради неизвестностите около кли-
матичните промени. Това, което
знаем, е, че трябва да запазим
максимално разнообразие — и
биологично, и генетично, и ви-
дово, в горите, за да има по-голям
набор от варианти за реакция
на гората в бъдеще. Може да се
окаже, че някои от тези дървета,
които не са много красиви, са по-
издръжливи. Освен това дървета,
които са доживели доста сериоз-
на възраст — 400 – 500 години, оп-
ределено носят в себе си гена на
най-доброто и най-устойчивото“,
казва от своя страна доц. д-р Мом-
чил Панайотов, преподавател по
дендрология в Лесотехническия
университет.
Какво губим
Когато изсичаме старите гори,
унищожаваме местообитанията
на някои редки, застрашени и
ендемични видове, които се сре-
щат само у нас и на Балканите.
„Губейки видове, правим горите
по-елементарни и неустойчиви.
Най-добре се вижда защо горите
не трябва да са с проста структу-
ра в изкуствено създадените бо-
рови гори. Само няколко години
на силни бури и тежки снеголоми
са достатъчни за унищожението
им, защото нямат съпротивител-
ните сили. Ако гората е съставе-
на от бял бор, смърч ела и бук
и дърветата от един вид биват
повредени или нападнати от ня-
каква болест — например короя-
ди нападнат борчето, то другите
три вида ще оцелеят и гората ще
е само леко разредена. През това
време борът ще се възстанови“,
казва директорът на ИАГ.
Опазване
Почти всички гори в Европа и
България през последните 100
години са били ползвани — се-
чени, опожарявани, пашувани
от животни. Целта на горската
администрация и неправител-
ствения сектор е да идентифици-
рат и защитят всички гори над
100 години и по-млади около тях,
в които човешката намеса е била
минимална. По преценка на екс-
перти старите гори у нас са около
500 хил. ха.
Горите у нас са защитени по
няколко линии: в резерватите,
в зоните със строга защита на
националните и природните
паркове, по линия на горската
сертификация FSC*, а от 2016 г.
и със Заповед на министъра на зе-
меделието и храните за опазване
на гори във фаза на старост, по-
падащи в зони от „Натура 2000“.
„България предприе сериозна
стъпка в опазването на старите
си гори, с което се позиционира-
ме като пионери сред останалите
държави — членки на ЕС“, посоч-
ва Нели Дончева от Световния
фонд за дивата природа WWF.
Старите гори, които се опазват
в резерватите и в националните
паркове, са едва 78 хил. ха. „През
2016 г. със заповед на тогавашния
министър на земеделието и хра-
ните Десислава Танева бяха из-
ключени от дърводобив гори във
фаза на старост на площ 109 хил.
ха. Впоследствие към тях бяха до-
бавени още 2000 ха стари гори за
опазване в Защитена зона „Рила
Буфер“. С този акт на земедел-
ското министерство, който беше
осъществен и благодарение на
целенасочената работа на при-
родозащитните и научни органи-
зации, площта на старите гори,
които се опазват в страната, днес
е почти 190 000 ха“, казва Дончева.
Усърдната работа на WWF –
България, Асоциация на парко-
вете, Сдружение за дива природа
„Балкани“ със съдействието на
Изпълнителната агенция по го-
рите и тогавашния й директор
доц. Георги Костов не остава не-
забелязана: през 2020 г. инициати-
вата „Партньорство за опазване
на стари гори в „Натура 2000“ спе-
чели специална награда на ЕК.
През 2018 – 2020 г. WWF — Бъл-
гария, проучи горите — общин-
ска собственост, в 61 общини
в страната. След преговори 9
от тях — Ботевград, Севлиево,
Кюстендил, Харманли, Велико
Търново, Пирдоп, Златица, Горна
Малина и Трявна, се съгласиха
да обявят своите стари гори за
опазване.
Има ли нужда
от мораториум
Но дали това е достатъчно? През
2020 г. бяха публикувани пореди-
ца от разследвания както за не-
законни сечи в Рила, Родопите,

Нели Дончева, WWF-България
ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ
ГОРИ ВЪРХУ ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ
ПЛОЩ НА ГОРИТЕ
В БЪЛГАРИЯ
(МЛН. ХА)
ПЛОЩ НА СТАРИ ГОРИ
ПОД НЯКАКВА ФОРМА НА ЗАЩИТА
(РЕЗЕРВАТИ; ЗАПОВЕДИ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО)
(МЛН. ХА)*
*Все още няма официална дефиниция на старите гори на европейско ниво.
Тя ще залегне в Европейска стратегия за биологично разнообразие 2030,
като текстът трябва да бъде финализиран до края на годината
Странджа, така и за мащабни
злоупотреби с валидни разре-
шителни за сеч. „Законите са
такива, че всичко, което не е за-
щитено, рано или късно трябва
да бъде оползотворено. Щетите
от бракониерството не са големи.
Планираният стопански дърво-
добив е най-големият проблем
последните години. Това е основ-
ната дискусия — дали да ползва-
ме всички гори, или да защитим
част от тях“, казва директорът
на ИАГ.
Разследванията доведоха до
засилени проверки от страна на
горската администрация и до
съдържание от Проект НАТУРА 2000 в България - Нови хоризонти
източник: ЗЕЛЕНИ ЗАКОНИ
ПЛОЩ НА СТАРИТЕ ГОРИ
(МЛН. ХА)*
предложение за мораториум на
сечите във всички гори с възраст
над 120 години. То беше внесено
от депутати от „Демократична
България“ и „Изправи се БГ! Ние
идваме!“, но не стигна до гласува-
не. Идеята за мораториум дойде
не само в отговор на разследва-
нията, а и на нови регламенти на
ЕС, които изискват от държавите
членки да определят 30% от при-
родните си територии за защите-
ни, като за 10% от тях защитата
трябва да бъде строга. „Морато-
риумът да важи до две години,
докато държавата предприеме
някои мерки — да се определят
Програма LIFE на Европейския съюз
най-ценните от тези гори на 120
години и повече и да се приемат
плановете за управление на три-
те природни парка („Странджа“,
„Сините камъни“ и „Българка“),
в които има незащитени стари
гори“, пояснява Нели Дончева.
От дървопреработвателния и
дърводобивния сектор се обяви-
ха против с няколко аргумента:
първо, България вече покривала
изискванията на ЕС, второ — го-
рата у нас се е увеличила за пос-
ледните 100 години, трето — бран-
шът ще бъде тежко засегнат. „В
горското стопанство работят над
60 хиляди души. То произвежда
около 0.015 % от БВП, а дървоп-
реработвателната индустрия и
производството на мебели — над
3% от БВП“, се казва в станови-
ще на организации от сектора.
„Нас тази забрана не ни касае,
защото ние използваме дребна
и дървесина от санитарни сечи,
но всички малки населени места
в Родопите и Стара планина ще
бъдат засегнати. Това са тесни
популистки интереси, за да се
печелят проекти за картиране“,
коментира пред „Капитал“ Пе-
тър Дишков, мениджър на едно
от големите предприятия в сек-
тора — „Кроношпан“. „Ако има
ценни гори, които все още не са
защитени — в Странджа напри-
мер, да се включат и те. Където е
необходимо, да се опазва, но не за
сметка на хората“, допълва той.
„Дърводобивната промишле-
ност у нас не зависи от старите
гори — повечето добив се извърш-
ва в млади, в средно възрастни
гори и в изкуствено създадени
гори“, отговаря горският специа-
лист доц. д-р Момчил Панайотов.
И допълва: „Старите ни гори не
са чак толкова много. В момента
натискът да се сече в Странджа
означава, че и последните дъбови
гори ще изчезнат.“
Друга заплаха за старите
гори освен прекомерната екс-
плоатация са и инвеститорски
интереси. „Имаме такива пресни
С подкрепата на
примери от близкото минало в
Национален парк „Пирин“. Ако
бяха се реализирали плановете
за изграждане на нови ски зони,
ендемични гори от бяла и черна
мура щяха да изчезнат, вековни
също“, казва Нели Дончева.
Информирани и
ангажирани
Освен да подкрепяме политики
на национално и наднационал-
но ниво, всеки един от нас има
с какво да допринесе за опазва-
нето на вековните гори. „Да не
купуваме мебели от дървесина с
неясен произход, да не изгаряме
дърва от незаконен добив, защото
са по-евтини — само така можем
да се развиваме като общество в
баланс с природата. Старите гори
ни трябват, за да оцелеем, и то да
оцелеем благоприятно“, казва в
заключение Дунчев.
„Най-важното за нас като
общество е да осъзнаем колко
са важни тези гори: това са и
вододайните ни зони, и горите,
в които искаме да ходим на тури-
зъм. Това е бъдещето на планин-
ския туризъм и той носи много
повече доходи на държавата от
дърводобива“, казва от своя стра-
на доц. Панайотов. И допълва:
„България се различава от много
други държави, където горите са
предимно частни. Тук са основ-
но държавни, което значи — об-
ществен ресурс. От нас зависи
той да се стопанисва правилно.
Трябва да настояваме за ясна ди-
ференциация коя гора за какво
я ползваме и да разберем, че за-
пазените гори са много сериозен
капитал за страната ни.“ Каузата
на горите скоро може да се окаже
най-важната за общество ни. Ако
ги загубим — губим един от сим-
волите на България и поставяме
бъдещето си под сериозен риск.
*FSC (Forest Stewardship Council —
от англ. Съвет за стопанисване
на горите) е световна система за
стриктен контрол и сертифика-
ция на добре стопанисвани гори.
34 | K1 | СВЯТ

Q Знаковото посещение на
военния кораб USS Mount
Whitney — флагман на
Шести американски флот,
в териториалните води на
Украйна и Грузия очаквано бе
прието „на нож“ от Русия | Reuters

тази спекулативна реторика съв-

пада със срещата между държав-
ния секретар на САЩ Антъни
Блинкен и румънския външен
министър Богдан Ауреску, пос-
ветена именно на заплахите за
сигурността в Черно море. „Го-
ворихме колко е важно да се уве-
личи американското присъствие
в региона и в Румъния“, комен-
тира първият дипломат на Буку-
рещ, който беше във Вашингтон
//ОТБРАНА
Докато светът във вторник. Според говорителя

Д следи със затаен

дъх ескалация-
та на кризата по
границата между
Полша и Беларус, където „пос-
ледният диктатор в Европа“
Александър Лукашенко използ-
ва хиляди мигранти от „третия
свят“ като импровизирано оръ-
жие за хибридна атака срещу
ЕС, напрежението безшумно
продължава да се покачва и в
южната част на разделителната
линия между Запада и постсъ-
ветското пространство. И тази
седмица Черно море отново
беше арена на военнополитиче-
ски демонстрации и интензивни
дипломатически совалки, свър-
зани с рисковете за сигурността
на натовските държави в реги-
она, притеснени от руската во-
енна активизация край тяхната
акватория.
Въпреки че е част от рутинни-
те патрулни мисии на Северноат-
лантическия алианс, знаковото
посещение на военния кораб
USS Mount Whitney — флагман
на Шести американски флот, в
териториалните води на Украй-
на и Грузия очаквано бе прието
„на нож“ от Русия и бе изтълку-
вано като откровена провокация,
а ответната реакция беше непро-
порционално остра. „Мисля, че
ученията на НАТО са свързани
с желанието на САЩ и техните
съюзници да следват политика-
та на ограничаване на Русия и в
разрез с всичко, което беше каза-
но през 90-те години на миналия
„Руска рулетка“
в Черно море
Ситуацията на югоизточния фланг
на НАТО изглежда все по-изнервена,
а Западът търси обновена формула
за военно възпиране на Кремъл
автор
Момчил Милев | momchil.milev@capital.bg
век и беше включено в основопо-
лагащия акт „Русия — НАТО“,
който беше напълно нарушен в
неговите ключови части“, обяви
руският външен министър Сер-
гей Лавров в понеделник. „Свик-
нали сме да бъдем подготвени за
всяка провокация в отношенията
си с НАТО от години. И готов-
ността ни е гарантирана“, добави
той. Подобна реторика поддър-
жаше и военният министър Сер-
гей Шойгу, който също определи
като провокация присъствието
на американски плавателни
съдове в близост до територи-
алните води на Русия. „Това са
почти постоянни опити да ни
тестват, да проверят доколко сме
готови, доколко сме изградили
цялата ни отбранителна систе-
ма по крайбрежието на Черно
море“, коментира той. Руският
президент Владимир Путин пък
отправи недвусмислена заплаха
по повод патрулното плаване на
USS Mount Whitney: според него
руските моряци наблюдават
американците „с биноклите си
или през мерниците на своите
отбранителни системи“.
Повече войски в Румъния?
По всичко личи, че изострянето
на руската реторика не е случай-
но и идва в точно подбран мо-
мент. Вече втора седмица Лавров
продължава да отправя обвини-
телни намеци, че се подготвя
изграждането на американски
и натовски военноморски бази
на територията на Румъния и
България. Въпреки че това не бе
потвърдено официално от нито
една от двете засегнати страни,
Способността на
НАТО да защити
своите черномор-
ски членове веро-
ятно е сериозно
подкопана.
на Държавния департамент Нед
Прайс по време на срещата Блин-
кен е „похвалил Румъния като
стабилен съюзник в НАТО и е
постигнал съгласие за сътруд-
ничество по въпросите на сигур-
ността на Черно море и руската
агресия срещу Украйна и други
страни по източния фланг на
НАТО“. „Ние пренебрегвахме и
някак си свикнахме с тези про-
дължителни конфликти. Някои
ги наричат замразени, но те не са
такива. Това, което е замразено, е
решаването им. Конфликтите са
налице, тяхното разрешаване се
бави“, коментира по този повод
румънският външен министър.
Темата със замразените кон-
фликти е болезнена за Румъния,
тъй като такъв има в непосред-
ствена близост на територията
на съседна „братска“ Молдова.
Там неформално подкрепяни от
Кремъл проруски „умиротвори-
тели“ и сепаратисти контроли-
рат региона по поречието на река
Днестър още от началото на 90-те
години на миналия век. Румъния
приема проруския анклав в При-
днестровието като непосредстве-
на заплаха за своята сигурност и
потенциален плацдарм за деста-
билизация на региона от Москва.
Затова и Букурещ води последо-
вателна политика за привличане
на по-голямо западно и най-вече
американско военно присъствие
на своя територия, което да неу-
трализира всякакви потенциал-
ни планове за дестабилизация от
страна на Русия.

КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg


В търсене на по-добра
стратегия за Черно море
Визитата на Богдан Ауреску в
САЩ идва само седмица след
посещението на американския
военен министър Лойд Остин
в Букурещ и Киев. Паралелно с
тази визита Русия организира
огромно извънредно военномор-
ско учение в Крим, а нейни из-
требители Су-30 извършиха прех-
ващане на двойка американски
стратегически бомбардировачи
над Черно море. Приблизително
по същото време посланиците
на Румъния и Украйна в САЩ
са изпратили конфиденциални
писма до сенатската подкоми-
сия по въпросите на Европа и
регионалното сътрудничество
в сферата на сигурността, която
е подготвяла заседание именно
„Технополис“ започва
изграждането на втори
хипермаркет в Пловдив и
нов търговски комплекс
На 9 ноември започ-
Н на изграждането на
нов търговски ком-
плекс в град Плов-
див. Първа копка направиха
кметът на общината Здравко
Димитров и председателят
на съвета на директорите на
за проблемите в Черно море, съ-
общава изданието DefenseNews,
което е получило достъп до ди-
пломатическата кореспонден-
ция. „Нарастващата милитари-
зация на Крим заплашва не само
крайбрежните черноморски
държави, но и много по-обши-
рен регион“, пише украинският
посланик Оксана Маркарова.
Според нея разположените на
анексирания полуостров далеко-
бойни ракетни системи създават
т.нар. A2AD-зони (anti-access/
area-denial), където движение-
то на съюзнически въоръжени
сили е подложено на постоянен
риск. „Способността на НАТО да
защити своите държави членки
и евентуално да осигури подкре-
па за трети страни (Украйна и
Грузия) е силно подкопана“, об-
„Видеолукс холдинг“ Тодор
Белчев, след като бе отслужен
тържествен водосвет.
„Особено ми е приятно,
когато присъствам на първа
копка на нова инвестиция в
град Пловдив. Сигурен съм,
че в най-скоро време догодина
Вече втора седмица руският външен
министър Лавров намеква, че САЩ
готвят военноморски бази в Румъния
и България.
общава посланичката.
„Ефективно възпиране може
да бъде осигурено само чрез со-
лидно военно присъствие“, пише
в същия контекст и румънският
посланик в САЩ Андрей Мура-
ру. И конкретизира исканията
на Букурещ като „увеличаване
на американското военно при-
съствие в Румъния във всички
оперативни сфери — по суша, по
море и във въздуха, включител-
но структури за командване и
управление на силите“. Накрая
дипломатът почти директно
казва, че регионът е „ахилесо-
ва пета“ при евентуална воен-
на криза. „Източният фланг на
НАТО трябва да се защити по
единен и съгласуван начин — от
Балтийско до Черно море, чрез
прилагане на единно предно при-
съдържание от
ще се съберем тук и ще отре-
жем лентата на нещо, което
си заслужава да притежава
градът. „Технополис“ е марка,
която повишава качеството на
живот на самото населено мяс-
то“, каза Здравко Димитров по
време на събитието.
„Този парцел ще бъде ко-
ренно различен след няколко
месеца. Освен „Технополис“
ще има други магазини, кои-
то ще бъдат напълно нови за
града. Вече точно 20 години
има „Технополис“, така че тук
ще се види всичко това, което
сме научили за последните 20
години. Най-важното е, че в
този комплекс ще дойдат да
работят общо между 150 и 170
души“, допълни Тодор Белчев.
Инвеститор в проекта и
собственик на терена е вери-
гата за бяла, черна и офис тех-
ника „Технополис“. В новия
търговски комплекс ще бъдат
разположени вторият за град
Пловдив и 34-ти за страната хи-
пермаркет „Технополис“ и за
СВЯТ | K1 | 35
съствие по цялата му дължина.
Това ще гарантира по-силна от-
брана и ще намали настоящите
уязвимости, причинени от без-
спорния недостиг на възпиращи-
те способности в Черноморския
регион“, обобщава посланикът.
В подкрепа на засилено ре-
гионално военно присъствие се
изказва и Иън Брезински, бивш
зам. помощник-секретар по от-
браната на САЩ при Джордж У.
Буш. По време на гореспомена-
тото изслушване в сенатската
подкомисия той лансира черно-
морска стратегия, при която в
региона се разполагат брегови
ракетни батареи, разузнавател-
ни елементи и съюзнически
сухопътни сили, подкрепени от
американска бригада с елементи
в Румъния и България.
първи път в Пловдив - магазин
за висококачествена екипи-
ровка за спортове на открито
Basecamp и зоомагазин от аме-
риканската верига Maxi Pet.
Общата площ на целия тър-
говски комплекс е близо 6800
кв.м, като „Технополис“ ще
заема 4000 кв.м от тях. Всеки
магазин ще бъде със самосто-
ятелен вход от общ паркинг,
който ще бъде безплатен за
посетителите и ще разполага
със 121 паркоместа.
Търговският комплекс се
намира в един от най-бързо
развиващите се райони на гра-
да, на ул. „Коматевско шосе“
№24. Мястото е удобно и ко-
муникативно за жителите на
Пловдив и близките населени
места.
Новият търговски ком-
плекс в Пловдив се очаква да
посрещне първите си клиенти
през пролетта на следващата
година. За главен изпълнител
на проекта е избрана фирма
„Микс констръкшън“ ООД.
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
36 | K1 | СВЯТ
От месеци ЕС,
О а сега и САЩ и
НАТО, обвиня-
ват авторитарния
беларуски лидер
Александър Лукашенко, че
опитва да създаде нова миг-
рантска криза в ЕС. Напоследък
Полша, Литва и Латвия са за-
сегнати от скок в броя на хора-
та, които се опитват да влязат
незаконно на територията им
от Беларус. В момента няколко
хиляди мигранти са блокирани
на полско-беларуската грани-
ца, а напрежението се покачва с
всеки изминал ден. В сряда пол-
ското министерство на отбрана-
та заяви, че през нощта са били
предотвратени „много опити“
за пресичане на границата, като
сега там са разположени 15 000
военни.
Европейската комисия (ЕК)
твърди, че Лукашенко примам-
ва мигрантите с обещания за
лесно влизане в ЕС като част от
„нечовешка и гангстерска стра-
тегия“ за разделянето на съюза,
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
T Полските власти гледат
на случващото се не като
на хуманитарна криза, а
като на акт на агресия от
страна на Минск | Reuters
//ЕСКАЛАЦИЯТА НА ПОЛСКО-БЕЛАРУСКАТА ГРАНИЦА
им окажат помощ. Властите във
Да използваш
Варшава гледат на случващото
се не като на хуманитарна кри-
за, а като на акт на агресия от
страна на Беларус и заявяват,
мигрантите че ще задържат мигрантския
поток на всяка цена.
като оръжие Общоевропейски въпрос
„Беларуският режим опитва
да провокира криза в ЕС като
Беларуският лидер Лукашенко тази от 2015 г.“, обобщава ана-
експериментира с нова геополитическа лиз на сп. Economist. Изданието
пише, че Минск експерименти-
тактика за оказване на натиск върху ЕС ра с нова геополитическа так-
автор тика — внасяне на мигранти от
Марина Станева | marina.staneva@capital.bg Близкия изток, стоварването
им на европейските граници и
принуждаването им да ги пре-
и посочи около 20 държави, от за проникване през телената секат. Това става по следния
които мигранти пристигат в ограда на полската граница. начин — на мигрантите се обе-
Минск основно чрез туристи- Мигрантите са като хванати щава нов живот в ЕС, получа-
чески визи. Беларуският лидер в капан — през нощта темпера- ват беларуски визи от местните
отрича да използва мигрантите, турите рязко спадат, а храната консулства, а при пристигането
идващи предимно от Близкия и водата им са на привършва- си в Минск са насочвани от въ-
изток, за да си отмъсти за ев- не. Същевременно заради обя- оръжени части към границата.
ропейските санкции. Но тази веното от Полша извънредно Полският премиер Матеуш
седмица ситуацията опасно положение не се допускат орга- Моравецки призова ЕС да бло-
ескалира с многократни опити низации и активисти, които да кира полети от Близкия изток за

Q Полша е регистрирала
около 17 000 нелегални
пресичания на границата
от Беларус през
октомври | Reuters
Беларус. Той също така обвини
руския президент Владимир Пу-
тин, че е „мозъкът“ зад кризата.
В отговор от Кремъл заявиха,
че „това не е нищо повече от
пореден опит да се задуши Бе-
ларус“. Германският канцлер
Ангела Меркел е позвънила на
Путин в сряда с молба да ока-
же натиск върху Лукашенко да
спре с „инструментализирането
на мигрантите“, а германски-
ят външен министър Хайко
Маас коментира, че ще бъдат
санкционирани „всички тези,
които участват в целеви трафик
на мигранти“.
Случващото се по беларуска-
та граница има широк отзвук
в Полша. „Всички партии в
страната са съгласни, че гра-
ницата трябва да бъде защи-
тена, но има неразбирателства
що се отнася до решението на
проблема. Правителството все
още не е поискало помощ от ЕС.
А опозицията разбира, че е важ-
но не само да има логистична
поддръжка от Frontex, а и силна
международна подкрепа, коя-
то да покаже, че страната не е
сама и че това е общ европейски
въпрос“, казва пред „Капитал“
Мачей Чернецки от полския в.
Gazeta Wyborcza.
Какво да се направи
С провокирането на мигрант-
ска криза по границите с Лит-
ва, Латвия и Полша Лукашенко
преследва няколко цели. Той
не само иска да принуди ЕС да
облекчи санкциите, но според
анализ на Европейския съвет
по външна политика (ECFR) се
опитва да накара Брюксел да
влезе в диалог с неговото прави-
телство, да започне да се пазари
и да покаже, че изявленията на
европейските лидери относно
неговата легитимност не са
нищо повече от празни думи.
Тогава възниква въпросът ка-
къв е правилният ход на ЕС.
„Има много дискусии какво
може да се направи. В понедел-
ник имаше изявление на пред-
седателя на ЕК Урсула фон дер
Лайен и една от идеите е да
се подсилят санкциите срещу
режима на Лукашенко. Друга
опция е да се наложат санкции
срещу авиолинии от трети стра-
ни. Фон дер Лайен не уточни за
кои авиокомпании става въп-
рос, но всички знаем, че това
могат да бъдат руската „Аероф-
лот“ или Turkish Airlines — ос-
новните авиолинии, използвани
от мигрантите, за да стигнат до
Беларус. Естествено и белару-
ската „Белавиа“, но тя вече е
под санкциите на ЕС“, комен-
тира Чернецки. И допълва, че
е вариант и да се окаже натиск
над транзитните държави, като
например Турция, както и над
страните, от които идват миг-
рантите, като например Ирак.
Но уточнява, че Полша не може
да направи това сама и трябва
да има действия от целия ЕС.
Според ECFR е необходимо
да се покаже на Лукашенко, че
Брюксел няма да толерира из-
ползването на мигрантите като
Лукашенко се
опитва да накара
Брюксел да влезе в
диалог с неговото
правителство.
оръжие. И като при всяка форма
на изнудване ще бъде безсмис-
лено да се правят отстъпки,
тъй като Минск ще иска още и
още. Освен това ЕС трябва да
направи всичко възможно, за
да спре агресията на беларуския
лидер, защото в противен слу-
чай рискува хуманитарна криза
на прага си.
Действията на Минск изиск-
ват категоричност и според
Чернецки съществува опасност
ситуацията да ескалира още
повече, защото Лукашенко не
се спира. „Той все още приема
мигранти от Близкия изток. До-
като има глобално неравенство,
винаги ще има хора, които ще
искат да достигнат до ЕС, не
само от Ирак, но и от други стра-
ни в Близкия изток и Африка.
Иракчаните наистина са по-го-
лямата част от тези, които сега
са на границата, но има също
така сирийци, афганистаци,
иранци, таджики и дори малко
на брой жители на Конго и Ка-
мерун, които летят от Истанбул
и други места до Беларус. Дока-
то те са „канени“ от беларуския
режим, това ще продължава“,
смята журналистът от полския
в. Gazeta Wyborcza. Според него
освен за средство за дестабили-
зиране на Полша и на ЕС става
въпрос и за начин за правене на
пари от страна на Минск: „Това
СВЯТ | K1 | 37
>
Пътят на
мигрантите
Страните, граничещи с
Беларус, изпратиха патрули,
поставиха огради и обявиха
изграждането на по-солидни
съоръжения. През октомври
Полша е регистрирала около
17 000 нелегални пресичания
на границата от беларуска
територия. Минск поддържа
редовни полети от градове
в Близкия изток, сред които
Истанбул, Дамаск и Багдад.
Беларуската авиокомпания
„Белавиа“ обслужва също така
Бейрут и Дубай. През август
ЕС поиска от Ирак да спре всич-
ки полети от Багдад до Бела-
рус, но това, изглежда, е само
временна мярка, тъй като спо-
ред британската ВВС самолет
до Минск трябва да пристигне
от Багдад в четвъртък.
е огромен бизнес, изчисляван на
десетки милиони долари, тоест
един стабилен приток на пари
за Лукашенко, летищата, авио-
линиите и беларуските услуги.
Докато това е изгодно за бела-
руския президент, също така и
от финансова гледна точка, това
няма да спре.“ А същевременно
хора стават заложници на една
изкривена политика.
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
38 | K1 | ?????????

Reuters
Сибир се
размразява
с неистови
темпове
Само на 130 км на юг от арктиче-
ския бряг на Русия ученият Сергей
Заимов не може да открие и следа
от вечното замръзване, което се
очаква в почвата на тази част от
Сибир. Заимов наблюдава ефекти-
те от глобалното затопляне в
реално време. Тъй като Сибир се за-
топля три пъти по-бързо от сред-
ното за света, всичко се размразява
с опасни темпове - от костите на
мамути до древна растителност,
която е била замръзнала в перма-
фроста с хилядолетия. Размразят
ли се, почват да гният, като така
изпускат въглероден диоксид в
атмосферата и допълнително
ускоряват затоплянето. Заимов е
убеден, че размразяването на пер-
мафроста изпуска и големи количе-
ства метан в атмосферата. Цели
градове в Русия са построени върху
вечно замръзнали почви, които в
момента се топят, а важна инфра-
структура потъва и се нуждае от
непрекъснати поправки.

КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg

 K2 | Бизнесът
„Капитал“ говори с бизнеса —
секцията за работещите хора,
конкурентите, проекти и
инвестиции, лицата в бизнеса.
Нови бизнес модели в дигиталната
среда, предприемачество и кариери.

//IT СДЕЛКА

След София
и Скопие
наред е
Прищина
//ТОП 40 ЗА ВЕРИГИ СТОКИ ЗА ДОМА P Българската софту-
Още 15% бизнес ерна компания „Мелън“
Първите две фирми в класацията купи мажоритарен дял
запазват местата си, като растат и в от 51% в косовската
ковид годината > 40-43 Frakton

> 46-47
//ДИГИТАЛНА РЕКЛАМА
Трите неизвестни на
съвременната рекламна епоха //ИНВЕСТИЦИИ
Въпреки цялостното впечатление
за прецизност индустрията на
дигиталната реклама е по-мътна от
Бизнесът
всякога > 52-53
с хотели:
//ИНТЕРВЮ лукс и близки
Никога няма да се откажем от
смартфон бизнеса си гости
Лиу Ган Скофилд, генерален мениджър P Разходите растат,
на Huawei Consumer Business Group за приходите са непосто-
България и Северна Македония > 56-57 янни и маржът на инвес-
титорите в сектора
намалява
//APP > 48-50
Твоята кола е тяхна задача
Софийската компания „АвтоИконом“
предлага да замести собственика в
грижата за автомобила > 58-59
 ПРОЕКТ НА „КАПИТАЛ“, КОЙТО ПОДРЕЖДА
НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТЪРГОВЦИ НА ДРЕБНО
Класацията
„Регал 100“ е специален проект
на „Капитал“, който подрежда
най-големите търговци на дребно
в България и дава поглед върху
развитието им през изминалата
година. Освен основната класация
на топ 100 в ритейл сектора в
следващите седмици на страни-
ците на „Капитал“ ще откриете
и няколко секторни разреза - топ
30 търговци за храни и напитки,
топ 20 търговци на битова тех-
ника, топ 10 на веригите аптеки
и др. За първи път тази година в
проекта е включена и специална
класация на най-големите изцяло
онлайн търговци, регистрирани в
България. На 11 ноември пък ще се
проведе годишната конференция
Ecommerce and Retail Summit, орга-
низирана от „Капитал“.
Домът наистина
Д беше крепост за
мнозина в ковид
годината. Затова
логично покуп-
ките на мебели и интериорни
стоки, строителни материали и
от типа „Направи си сам“ за 2020
г. надхвърлят 2.3 млрд. лв. и от-
белязват почти 15% ръст спрямо
предходната година. В таблицата
отново влизат големи вериги за
бързооборотни стоки, като ранки-
рането при тях е резултат само от
данните за търговия със стоки за
дома. Показателят отразява про-
дажби само на дребно с включен
ДДС, затова в някои случаи е по-
голям от общия приход (който
е без косвения данък). Накрат-
ко, за пръв път подреждането
е направено по по-релевантния
показател „продажби на дребно“
в сектора, а не „общи приходи“.
Първите две фирми в топ 40 -
„Кауфланд България“ и „Прак-
тикер ритейл“, отчитат приходи
от търговия на дребно по над 250
млн. лв. Те биха били лидери и в
миналогодишната класация.
Очаквано в ковид годината
най-значим скок (близо 140%)
отбелязва онлайн търговецът
„Емаг интернешънъл“, следван
КАПИТАЛ
КАПИ
ИТАЛ
Т
ТА | 5–11
–11
111 ное
ноември
м
мв
мвр 2021
202
21 г.
г | capital.bgg
//ТОП 40 ВЕРИГИ ЗА СТОКИ ЗА ДОМА
Още 15%
бизнес
P Първите две фирми в класацията
запазват местата си, като растат
и в ковид годината.
P Трите най-рентабилни компании
в топ 40 са „БГ машини“, „Интериор-
И“, „Румик“.
P Веригите за храни продават все
повече стоки за дома.
автор
Мара Георгиева | mara.georgieva@capital.bg
от веригата строителни хипер-
маркети „Багира“ - Стара Загора.
Като цяло печалбите и маржо-
вете растат, но остават на ниско
ниво, характерно за търговията
на дребно - на всеки лев средната
печалба е 3.5 стотинки.
В челната тройка
И този път „Кауфланд Бълга-
рия“ оглавява топ 40 с продажби
от търговия на стоки за дома,
които надхвърлят 287 млн. лева.
Веригата има 60 хипермаркета в
34 града. В този подсектор герман-
ската верига продава най-много
тенджери и тигани (виж интер-
вюто).
Приходи от търговия на дреб-
но над 256 млн. лв. за 2020 г. оси-
гуряват над 18% ръст и второ
място на веригата хипермаркети
за дома и градината „Практикер
ритейл“. Тя е създадена в Герма-
ния и влезе в страната през 2004
г. През 2014 българският „Виде-
олукс холдинг“ придоби целия
бизнес на германската компания
за България и вече управлява 14
обекта „Практикер“ в 13 голе-
ми града. „Видеолукс холдинг“
е собственик и на веригата за
бяла, черна, офис техника и IT
„Технополис“, която също влиза в
класацията (11-о място). Сумарно
двете вериги биха били лидер в
подреждането.
До трето място в топ 40, из-
преварвайки IKEA, с продажби
от търговия на дребно над 166
млн. лв. се изкачва компания с
ново име - „Ви Джи Глобал“, зад
която стоят познатите „Мебели
Виденов“. Семейната фирма е ос-
нована от Данчо Виденов и има
44 магазина в цялата страна, а в
Гърция, Румъния и Северна Ма-
кедония продава онлайн, като е в
ниския ценови сегмент. Компани-
ята планира да инвестира около
20 млн. лв. в новопридобита ин-
дустриална площ в Ямбол, с което
ще увеличи производствения си
капацитет с 30%.
След лидерите
Още четири фирми в топ 40 са с
приходи от търговия на дребно
над 100 млн. лева през миналата
година. „Хаус маркет България“
(4-о място) е дружеството, което
управлява магазините IKEA в
страната и отчита над 120.8 млн.
лева продажби на стоки за дома.
Шведската верига през гръцкия
си франчайзьор има вече 10-го-
дишна история в България и
предлага мебели и стоки за обза-
веждане в два магазина в София,
един във Варна и в два центъра
за поръчки - в Бургас и Пловдив.
Веригата държи около 10% от
общия пазар на обзавеждане на
дома.
Над 31% ръст и продажби от
търговия на стоки за дома над
105 млн. лева в тази продуктова
категория отреждат на „Лидл
България“ пета позиция в топ 40.
В България Lidl стартира своята
дейност през 2010 г. Днес компа-
нията има 108 магазина в 50 града
в страната.
Символичен спад под 1% и
приходи от търговия на дребно
над 101 млн. лв. поставят на шесто
място „Доверие Брико“ - дружес-
твото, което управлява магазини-
те Mr. Bricolage. Компанията има
11 магазина в 8 града в страната,
а от 1 юли 2019 стартира и онлайн
продажби. Заради обновяване, ре-
конструкция и съвпадналите с
това ограничителни мерки три
магазина на веригата не са рабо-
тили пълноценно през 2020 г.
Продажби от търговия над 101
млн. лв. отчита и „Айко мулти
консепт“ (7), която управлява ве-
ригата Aiko. От 2015 г. мажори-
тарният дял в Aiko е притежание
на втората по големина в света
мебелна група - австрийската
XXXLutz, която купи и веригата
Mobbo, а основателят на двете
марки - Мариан Душков, остана
като съдружник. В България Aiko
има пет филиала - два в София и
по един във Варна, Бургас и Стара
Загора.
Година след покупката Mobbo
смени концепцията и името си на
Momax. Фирма „Мьомакс Бълга-
рия“ също участва в класацията
и с продажби за над 30.7 млн. лв.
заема 21-во място. Тук в по-ниския
клас продажбите са незасегнати
от ковид кризата.
Средно големите
Седем компании влизат в групата
с приходи от търговия на дребно
между 50 и 100 млн. лева. „Бау-

Георги Стоилов,
директор
„Нехранителни стоки“
в „Кауфланд
България“
При стоки за
домакинството
отчетохме
близо 50% ръст
Как се отрази пандемията
на продажбите?
След започването на пан-
демията потребителите
прекарваха повече време
вкъщи, което засили интере-
са им към стоките за дома.
Това доведе до нарастване на
продажбите в тази катего-
рия. В някои нейни подкатего-
рии, като например "Стоки за
домакинството", за последна-
та година отчетохме близо
50% ръст в продажбите.
Кои са най-продаваните
продуктови групи в кате-
горията "стоки за дома" по
време на пандемия?
Наблюдаваме устойчив
във времето интерес към
стоките за домакинството
и кухнята като тенджери
и тигани, който се запази
и по време на пандемията.
В този период повече хора
предприеха дребни ремонти
у дома, което пък доведе до
по-голямо потребление на
материали и инструменти за
текущ ремонт. Традиционно
силният интерес към дома-
шен текстил също се увеличи
по време на COVID кризата.
Как се развиват продажби-
те на стоки за дома през
тази година?
Всяка година отбелязваме
ръстове в категорията и
тази година не е изключение.
Увеличението в оборота се
дължи както на промените в
потребителското поведение,
така и на факта, че продъл-
жаваме активно да развиваме
категорията.
Руслан Стефанов,
основател
и собственик на
"Керамик груп" -
Пловдив
макс България“ (8) стои зад ве-
ригата Home Max. Мажоритарен
собственик на капитала е фирма
„Хедус“, която през 2014 г. купи
бизнеса на Baumax от австрий-
ския собственик. „Хедус“ пък е
притежание на „Родна земя хол-
динг“ - дружеството от орбитата
на „Химимпорт“. Днес „Баумакс
България“ управлява осем хипер-
маркета в 7 града, опериращи под
марката Home Max.
В класацията влиза още една
верига за бързооборотни стоки -
„Метро кеш енд кери България“
(9), която отчита над 97.9 млн. лв.
продажби на дребно на стоки за
дома през 2020.
На десето място в топ 40 е вар-
ненската фирма „Темакс Бълга-
рия“, която притежава строител-
ните магазини TeMax и отчита
близо 34% ръст на приходите
от търговия, надхвърлящи 90.5
млн. лв. Едноличен собственик
е регистрирано на Сейшелите
дружество - „Аврос ЛТД“, но ре-
ално зад компанията стоят мест-
ни бизнесмени. Първият ТеМax
магазин е изграден в Добрич през
2007 г. Днес веригата има обекти
в още 15 града.
Дружеството „Юск Бул“, кое-
то управлява веригата магазини
Jysk и заема 12-о място в класаци-
ята, отчита двуцифрен скок на
приходите от търговия на дреб-
но, надхвърлящи 78.2 млн. лева.
През 2020 г. въпреки пандемията
компанията откри нови обекти
в Кюстендил, Казанлък, София,
Благоевград, Хасково, Дупница.
С тях магазините на веригата в
страната вече са 42. По данни на
дружеството онлайн продажбите
нарастват и са 6-8% от оборота в
различните месеци, а най-прода-
ваните категории са вътрешно
обзавеждане, градинско обзавеж-
дане и матраци.
Магазините Praktis отбелязват
близо 17% ръст на продажбите от
търговия на дребно. Компания-
та собственик - „Мегадом“, е на
13-а позиция в топ 40. Веригата
оперира в сегмента „Направи си
сам“ и притежава хипермаркети
в 6 града, както и търговски цен-
тър в Стара Загора. Съдружници
в „Мегадом“ са Любен Константи-
нов Милчев и Даниела Кирилова
Милчева.
Публичното дружество „Топ-
ливо“ заема 14-о място в топ 40 с
приходи от търговия на дребно
над 50.2 млн. лв. Основен акцио-
нер е „Синергон холдинг“ на Бедо
Доганян с 83.95% дял. В доклада
за дейността е посочено, че 51% от
приходите за 2020 са от продажби-
те на строителни и отоплителни
материали.
В златната среда
В групата между 50 и 20 млн. лв.
са 13 дружества. С над 48 млн.
лева приходи от търговия на сто-
ки за дома българската верига за
храни „Фантастико“ заема 15-о
място в класацията. Компания-
та е създадена през 1991 г. и вече
притежава 45 супермаркета.
Строителният хипермаркет
Masterhaus отчита над 45.5 млн.
лв. приходи от търговия на дреб-
но през 2020, които класират уп-
равляващата фирма „Бошнаков“
на 16-а позиция в топ 40. Компани-
ята - собственост на Павел Нико-
лов Бошнаков, е създадена през
1991 г. и притежава складове на
едро, както и магазини в Бургас,
Равда, Приморско, Айтос.
Основаната през 1994 г. „Та-
шев-Галвинг“ (17) търгува със
строителни материали, метали,
дребна железария, електроин-
струменти и машини, ръчни ин-
струменти, крепежни елементи,
ВиК. Притежава два магазина в
София и Ямбол от типа „Направи
си сам“. Съдружници в компания-
та са Христофор Атанасов Ташев,
Станка Колева Браткова-Ташева,
Емил Лука Маджаров.
Продажби на дребно за над
40 млн. лева прави и „Пластик
София“ (18), която търгува с ке-
търинг опаковки, консумативи
за еднократна употреба, дома-> 41
КОМПАНИИ
КОМП
ПАН
А ИИ | K2
2 |4
411
Планираме
изграждане
и на ритейл
парк
На какъв етап е инвес-
тицията в новия фир-
мен завод за мебели за
баня, който изграждате
в Пловдив?
Строителството продъл-
жава, малко го разтеглихме
във времето, най-вероятно
ще приключим догодина.
Инвестицията е 5 млн. лева
собствени средства, за-
строената площ е 11 хил. кв.
метра, на които ще бъдат
разположени производстве-
ни халета, шоурум, складове
за суровини и за готова
продукция, административ-
на част. Производството на
завода ще предлага широка
гама интериорни шкафове
за баня. Не ползваме кре-
дити, строим бавно и по
малко, но напредваме.
Как се развива бизнесът
ви през тази година?
Отчитаме лек ръст на про-
дажбите. Проблем имаме
основно при търговията на
едро. Ние сме най-големият
търговец на подови плочки
в страната и в топ пет на
търговците на санитарен
порцелан и смесителни
батерии. Резкият скок на
цените на контейнерите ни
принуди да разчитаме само
на европейски доставчици,
което ограничава предлага-
нето.
Какви са плановете за раз-
витие на "Керамик груп" в
средносрочен план?
Тази година придобих един
голям терен в окръжен град
в България. Планирам да
изградя ритейл парк, който
най-вероятно ще бъде го-
тов догодина.
capital.bg | 5–11 но
ноемвр
ноември
ември
емвр и 2021
20211 г.
2 г. | КАПИ
КАПИТАЛ
ТА
ТАЛ
42 | KK22 | КО
КОМП
КОМПАНИИ
МПАН
МП АНИИ
АН ИИ
Най-продавани
в пандемията са
стоките за обно-
вяване на дома
и градината
Как се отрази пандемията
на продажбите на "Практи-
кер"?
Отчетохме ръст близо 19%
спрямо предходната 2019 г.
През 2020 отворихме два нови
обекта - в Пазарджик през юли
и в Добрич през ноември. Също
така през пролетта завърши
реновацията на магазина ни в
Плевен. Въведохме нови услуги, за
да улесним тяхното пазаруване,
нови начини за поръчка, достав-
ка и плащане на продуктите.
Кои са най-продаваните про-
дуктови групи във веригата
по време на пандемия?
Пандемията накара много хора
да останат у дома, много от
тях преоткриха своите вили
или къщи в провинцията съ-
ответно, оставайки вкъщи за
по-дълго, започнаха да ремонти-
рат и облагородяват. Така че
точно стоките за реновация на
дома и градината - подовите и
стенните покрития, градински-
те мебели, машини и басейни,
бяха сред категориите с най-
голям ръст.
Как се развиват продажбите
през тази година?
През тази година продажби-
те също се развиват добре,
отчитаме ръст над 20% към
момента, за което спомагат
новооткритите през миналата
година 2 нови обекта - в Пазар-
джик и Добрич.
Планирате ли откриване на
нови магазини "Практикер" и
в какъв срок?
В момента работим по няколко
нови проекта, като се надя-
ваме 2 или 3 от тях да бъдат
реализирани до края на 2022 г.
Останалите ще открием през
2023 г.
КАПИТАЛ
КАПИ
ИТАЛ
Т
ТА | 5–11
–11
111 ное
ноември
м
мв
мвр 2021
202
21 г.
г | capital.bgg
Андриан Пенков,
старши мениджър
в "Практикер"
> 41 кински продукти. Компани-
ята продава в България, Гърция
и Румъния. Основана е през 1997
г., а съдружници в нея са Стоил
Христов Лилков, Евгени Иванов
Гачев, Николай Бочев Ерменков,
Мартин Щилиянов Бабкин. През
2016 година „Пластик София“ за-
почна собствено производство в
нова фабрика в Асеновград.
Близо 11% ръст на приходите
от търговия на дребно отчита
„Баухаус България“ (19). Дружес-
твото е собственост на Bauhaus
Depot, Австрия, притежава един
магазин в София, открит през
2012 г.
„Крез България“ - Пазарджик,
се подрежда на 20-о място с про-
дажби от търговия на дребно за
над 34.6 млн. лв. за 2020. Дружес-
твото управлява веригата „Крез“
и търгува със строителни матери-
али. Притежава два хипермаркета
с обща търговска площ 15 000 кв.м.
Едноличен собственик на капи-
тала е Костадин Тодоров Тошев.
Веригата „Сико“ на софийска-
та фирма „Сико-С“ е с 13 магазина
в 7 града в страната. По данни на
компанията тя поддържа налич-
ност от над 7000 модела, над 500
000 кв.м стенни и подови плочки.
Веригата предлага обзавеждане
за баня, а също и над 300 модела
ламинати и паркети, фасадни
мазилки, топлоизолации, гру-
би строителни материали. Съ-
дружници във фирмата са Съби
Христов Събев и Толя Георгиева
Събева.
Обзавеждане за баня предлага
и „Гресия 2“ (23), която управлява
магазините „Баня стил“ в осем
града в страната. Едноличен соб-
ственик на капитала е Димитър
Тенчев Йовчев.
В тази група влизат и две меж-
дународни вериги за бързооборот-
ни стоки - T-Market (управлявана
от „Максима България“) - на 24-то
място, следвана от Billa („Билла
България“).
Създадената през 1994 г. в
Пловдив „Керамик груп“ се под-
К | ТОП 40
(в хил. лв.)
Име
1 КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ*
2 ПРАКТИКЕР РИТЕЙЛ
3 ВИ ДЖИ ГЛОБАЛ (ВИДЕНОВ ГРУП)**
4 ХАУС МАРКЕТ БЪЛГАРИЯ
5 ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ*
6 ДОВЕРИЕ - БРИКО
7 АИКО МУЛТИ КОНСЕПТ
режда на 26-а позиция. Компа- 8 БАУМАКС БЪЛГАРИЯ
нията е собственик на два стро- 9 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ***
ителни хипермаркета с бранда 10 ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ****
„Алати“ - в Пловдив и във Варна, 11 ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ*
на складове, на шоурум в София и 12 ЮСК БУЛ
Русе, както и на логистична база 13 МЕГАДОМ
и търговски център „Виктория“ 14 ТОПЛИВО
15 ФАНТАСТИКО*/****
в Пловдив. Дружеството инвести-
16 БОШНАКОВ
ра 5 млн. лв. в завод за мебели за
17 ТАШЕВ-ГАЛВИНГ
баня (виж интервюто). Едноли-
18 ПЛАСТИК СОФИЯ
чен собственик е Руслан Милков 19 БАУХАУС БЪЛГАРИЯ ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР
Стефанов. 20 КРЕЗ БЪЛГАРИЯ
Групата на дружествата с над 21 МЬОМАКС БЪЛГАРИЯ
20 млн. лева оборот от търговия 22 СИКО - С
на дребно за 2020 завършва с „Ба- 23 ГРЕСИЯ 2
гира“ - Стара Загора (27). Компа- 24 МАКСИМА БЪЛГАРИЯ*
нията е учредена през 1992 г. и 25 БИЛЛА БЪЛГАРИЯ*
търгува на дребно с железария, 26 КЕРАМИК ГРУП
промишлени и строителни сто- 27 БАГИРА
28 МАРТИНЕЛИ
ки. Притежава хипермаркети
29 БГ МАШИНИ
„Багира“ в Стара Загора и Ка-
30 ДОМКО
занлък (заедно с хотелска част),
31 ХИЛТИ - БЪЛГАРИЯ
магазин под наем в Стара Загора, 32 ИНТЕРИОР-И
както и автомивка. Съдружници 33 ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ*
са Васил Атанасов Аргиров, ЕТ 34 СТУДИО МОДЕРНА - БЪЛГАРИЯ*
„Багира-1-Васил Аргиров“, Деян 35 КАРТЕКС П
Василев Аргиров, Мариян Васи- 36 СКАЙШОП БЪЛГАРИЯ
лев Аргиров. 37 ГОСПОДИНОВИ СТРОЙМАРКЕТ
38 УНИЦЕМ
Групата на малките 39 РУМИК
По 20 млн. лв. приходи имат 13 40 РУБИН 2001
ОБЩО ЗА ТОП 40
дружества. „Мартинели“, която * В данните за продажби от „Търговия“ са взети само приходите (брутни)
заема 28-о място в топ 40, е учре-
дена през 2003 г. със седалище във
Варна. Предлага обзавеждане за собственик е Владимир Георгиев
дома, вилата, офиса, хотела и Миков.
представя своите мебели и инте- „Хилти - България“ (31) - собст-
риорни предмети в 10 шоурума веност на лихтенщайнското ед-
Martineli в страната. Съдружни- ноименно дружество, отчита
ци са Мартин Несторов Несторов едноцифрен спад на приходите
и Йорданка Милева Несторова. от търговия на дребно през 2020
В тази група влиза и онлайн г. Според доклада за дейността
магазинът за търговия на дребно свиването е резултат от проти-
с градинска, земеделска и друга воепидемичните рестриктивни
техника „БГ машини“ (29) с едно- мерки. По данни на дружеството
личен собственик Свилен Дими- пазарният му дял в България за
тров Костов. 2020 е 15.3%. Прогнозата за 2021 е
„Домко“ - компанията, специа- за умерен растеж.
лизирана във вноса и продажбата Символичен спад отбелязва и
на стенни и подови покрития, тек- „Интериор-И“ (32), която предлага
стил, спални комплекти, освети- плотове, плоскости и други мате-
телни тела, аксесоари, заема 30-а риали за мебели. Компанията е
позиция в класацията. Фирмата основана през 1990 г., има търгов-
притежава едноименната верига ски обекти в 10 града в страната, а
Domko с 13 магазина. Едноличен производството й е в с. Негован и
 КОМПАНИИ | K2 | 43
(Класацията е направена по оборот от търговия на дребно (колони „Продажби от „Търговия“), като включва ДДС и акциз. В колони „Приходи от продаби“ са данните от финансовите отчети)
Продажби от „Търговия“ Изменение Приходи от продажби Печалба/Загуба Персонал
Търговска верига
2018 2019 2020 % 20/19 2018 2019 2020 2018 2019 2020 2018 2019 2020
Kaufland 257 721 270 118 287 204 6.33 1 565 267 1 646 699 1 737 067 71 697 76 424 84 975 6 653 6 002 6 225
Praktiker 183 467 217 038 256 156 18.02 167 741 200 983 237 748 8 497 12 020 21 968 1 054 1 198 1 331
Мебели "Виденов" 114 889 н.д. 166 621 – 95 741 106 490 139 005 8 384 3 504 6 424 976 1 013 1 194
Ikea 124 959 133 813 120 868 –9.67 111 024 119 365 106 342 13 180 9 317 5 376 403 421 469
Lidl н.д. 80 142 105 376 31.49 934 834 1 152 768 1 345 137 28 458 41 251 65 693 2 594 2 833 3 263
Mr. Bricolage 97 907 101 055 101 011 –0.04 99 270 102 225 102 945 8 032 2 229 1 308 629 631 665
Aiko 99 464 105 904 101 004 –4.63 88 668 94 661 90 401 7 416 7 870 9 737 542 583 513
Home Max 92 588 90 202 98 090 8.74 81 644 95 965 104 031 26 770 466 1 268 726 746 763
Metro 104 008 102 006 98 007 –3.92 833 885 859 631 767 694 17 957 18 257 17 888 2 479 2 259 2 144
Строителни магазини TeMax 57 403 67 606 90 525 33.90 56 214 70 732 77 373 425 1 155 2 974 550 539 340
Technopolis 91 507 79 955 86 194 7.80 561 401 580 012 609 832 21 323 20 371 47 397 1 776 1 812 1 716
Jysk 51 507 64 466 78 302 21.46 51 507 127 510 312 971 –115 –9 112 –689 258 438 525
Praktis - DIY магазини 34 947 49 807 58 117 16.68 34 947 41 506 48 431 –346 1 689 3 374 301 300 249
Топливо - строителни материали 47 49 256 50 285 2.09 168 320 206 050 171 696 –6 502 –8 846 –5 263 672 775 659
Фантастико 10 870 48 259 48 097 –0.34 501 106 578 056 624 631 24 593 26 841 22 432 2 911 3 283 3 505
Строителен хипермаркет Masterhaus 37 895 56 635 45 597 –19.49 57 509 61 105 57 128 2 106 2 377 2 330 357 370 368
Магазини DIY в София и в Ямбол 41 629 41 124 41 374 0.61 34 691 34 323 34 511 1 349 923 606 167 168 182
Магазини "Пластик" - домакински продукти 34 717 39 470 40 387 2.32 29 033 33 118 34 582 1 171 1 192 1 440 118 128 128
Bauhaus 35 264 31 907 35 355 10.81 32 129 35 024 39 209 1 647 2 618 3 841 124 123 129
Верига "Крез" - Пазарджик 33 269 35 803 34 678 –3.14 33 269 36 313 36 191 2 255 2 953 2 397 226 229 220
Mömax 25 416 30 546 30 761 0.70 21 549 25 928 25 994 –512 125 827 105 125 120
Верига за плочки "Сико" 27 292 28 051 26 701 –4.81 30 338 31 166 29 610 984 1 390 1 122 145 136 152
"Баня стил" 20 181 20 873 26 631 27.59 20 181 20 873 22 645 752 706 982 90 98 127
T-Market 18 143 20 749 25 294 21.90 283 336 321 572 395 659 –5 624 –9 228 1 326 1 624 1 785 2 345
Billa 23 293 19 470 25 032 28.57 760 267 809 997 803 816 –2 454 –14 640 –15 632 4 739 4 886 4 886
Строителни хипармаркети "Алати" 19 976 21 042 21 220 0.85 35 506 36 585 34 628 1 836 928 697 194 214 212
Технически хипермаркет "Багира" 17 376 10 416 20 516 96.97 14 648 15 944 17 537 604 464 719 191 176 181
Martineli 10 025 14 627 19 920 36.19 11 199 15 702 17 433 –537 719 304 254 251 222
onlinemashini.bg 0 11 028 16 616 50.67 7 954 11 028 16 616 820 1 396 2 383 15 18 26
Domko 19 203 20 198 16 054 –20.52 30 396 30 824 28 589 998 1 245 2 169 224 240 203
Hilti 15 659 17 046 15 706 –7.86 13 367 14 767 13 787 651 455 242 70 74 68
Интериор И - Blum,Kaindl 14 818 15 696 15 595 –0.64 21 156 22 696 24 388 2 038 2 616 2 890 188 187 190
eMAG 0 6 368 15 256 139.57 5 570 105 181 183 275 230 –8 404 –1 372 139 156 199
Top Shop, Dormeo 29 037 34 877 15 076 –56.77 55 361 51 707 47 343 540 –4 165 1 343 374 379 373
Килими и мокети CarpetMAX 19 009 19 531 14 884 –23.79 15 856 16 630 12 293 –1 008 275 –971 186 126 97
Telestar 11 578 12 934 13 680 5.77 10 151 10 816 14 432 1 592 639 1 429 34 66 88
GS "Строймаркет" - Добрич 10 260 15 202 13 540 –10.93 73 147 78 874 75 785 3 219 4 557 3 809 236 249 243
Строителни магазини Unicem 13 272 13 329 12 134 –8.97 11 142 11 205 10 236 194 133 192 64 61 55
"Румик" - строителни и интериорни стоки 9 883 10 098 11 045 9.38 8 236 8 425 9 213 465 871 1 045 45 45 47
Rubin - ВиК, отопление 9 978 9 772 10 902 11.56 9 978 9 773 10 898 280 335 477 46 47 54
1 818 457 2 016 419 2 309 811 14.55 6 977 538 7 832 229 8 471 102 243 365 193 916 299 457 32 479 33 170 34 476
от стоковите групи „Стоки за дома“ ** През март 2021 г. дружеството е преобразувано *** Посочени са данни за продажби на стоки за дома на едро, тъй като компанията не декларира отделно приходите от продажби на дребно **** Сума от съставни фирми

с. Костино. Съдружници в нея са шоп България“ (Telestar), която юридическо и седем физически чкова Ставрева. Фирмата е учре-
Владимир Димитров Димитров е на 36-а позиция с оборот над лица, като с най-голям дял е Пейо дена през 1994 г., управлява чети-
и Калина Николова Димитрова. 13.6 млн. лв. В сътрудничество с Иванов Николов. ри магазина, продава и онлайн.
За първи път в класацията телевизионни канали фирмата Спад на продажбите от тър- Строителният хипермаркет
влиза „Емаг интернешънъл“ предлага кухненски електроу- говия на дребно има и фирма „Румик“ - София (39), се управля-
(33) - фирмата зад електронния реди, съдове за готвене, прибори „Господинови Строймаркет“ (37) - ва от едноименната компания,
магазин eMag. за храна, уреди за почистване, за собственост на братята Диян и Га- в която съдружници са Румен
„Студио Модерна - България“ отопление, за ремонт и др. Тя е лин Господинови, която търгува Благоев Тодоров и Весела Михай-
(34) има над 56% спад на про- собственост на „Ес Ви Скайстар със строителни материали, сухи лова Тодорова. Дружеството е на
дажбите от търговия на дребно. груп“, в която съдружници са строителни смеси, материали и пазара на стоки за строителство,
Фирмата за директен маркетинг гръцките граждани Георгиос аксесоари за мебелното произ- ремонт и интериор от 1997 г.
и електронна търговия участва в Лазопулос, София Лазопулу, Ва- водство. Компанията притежава Топ 40 завършва с фирма „Ру-
класацията с брутните приходи силики Лазопулу. складови бази, магазини в София, бин 2001“ - София, специализи-
от групите „Стоки за дома“. Сред Фирмата за подови настилки Варна, Добрич, Шумен, Каварна, рана в търговията на продукти,
най-разпознаваемите й брандове (мокет, балатум, килими, лами- Пловдив. системи и съоръжения за водо-
са „Космодиск“, „Топ шоп“, „Дор- ниран паркет и др.) „Картекс П“ Строителните магазини провод, канализация и отопле-
мео“, „Делимано“. В България отчита двуцифрен спад на при- Unicem отчитат едноцифрен спад ние. Тя разполага със складови
дружеството стъпва през 1996 г. ходите от търговия на дребно. на продажбите от търговия. Съ- бази и магазини Rubin в София,
и има 25 физически магазина. Дружеството управлява девет ма- дружници в едноименната ком- Пловдив и Варна. Едноличен соб-
В класацията влиза още една газина CarpetMAX в седем града пания „Уницем“ (38) са Костадин ственик на капитала е Алексан-
компания за телешопинг - „Скай- в страната. Съдружници са едно Димитров Василев и Хриска До- дър Александров Джамбазов.

capital.bg | 5–11 но
ноемвр
ноември
ември
емвр и 2021
20211 г.
2 г. | КАПИ
КАПИТАЛ
ТА
ТАЛ
44 || K1
44 Специален
K2 ?????????проект
|| ПОЛИТИКА за
И ИКОНОМИКА
Много наука
в малка капсула
Как се постига най-доброто изпиране до момента
в капсулирана форма, или всичко за новите
Savex Super Caps
апсулата на време-
К то се приема като
писмо за бъдеще-
то. Тя представ-
лява запечатана
стока или информация, която
да помогне на бъдещи археоло-
зи, антрополози или историци
да добият по-ясна представа за
времето, в която тя е била на-
правена. Съдържанието й обик-
новено се пази в тайна. Макар
че хората от хилядолетия запе-
чатват предмети за бъдещите
поколения, за първата модерна
капсула на времето се приема
„Криптата на цивилизацията“,
която е запечатана през 1938 г.
в университета „Олгетроп“, в
Джорджия, САЩ. Тя трябва да
бъде отворена през 8113 г.
Но има капсули, които не са за
бъдещите поколения, а за нас-
тоящото. Те не съдържат в себе
си информация, а аромати, със-
тавки и иновативни решения.
Такава е капсулата на Savex.
Тя представлява прецизирана
комбинация от 25-30 съставки,
които изпират тъканите в дъл-
бочина, съхраняват дрехите,
премахват петната, запазват
цвета им и ги ароматизират.
И всичко това е събрано в 21
милилитра.
За да достигне капсулата на
Savex до потребителите, е из-
минат дълъг и труден път.
R&D and Quality Control диви-
зията на „Фикосота“ повече от
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
20 години изследва и внедрява
иновативни решения, за да съз-
даде перфектната комбинация
от съставки и да покрие най-
високите световни стандарти
в производството на перилни
препарати.
„Най-голямото предизвика-
телство за нас е да сме винаги
конкурентни на пазара спрямо
продуктите, които предлагат
мултинационалните играчи с
техния огромен ресурс и тради-
ции на пазара“, казва Миглена
Банкова, ръководител на диви-
зията „Проучване, развитие и
контрол на качеството“ в отдел
Home and Personal Care – про-
дукти грижа за дома и лична
хигиена.
В сравнение с Procter & Gamble,
Henkel и Unilever „Фикосота“ е
млада компания. Но в нея ра-
боти екип от 40 души, които са
ангажирани с внедряването на
иновации, развойна дейност и
непрекъснатото подобряване
на формулите, опаковките и
ароматите. Тяхна отговорност
е и стриктното следене на ка-
чеството на продукцията на над
200 артикула.
Модерна
лаборатория
Ключовото оръжие и предим-
ство на компанията в конку-
рентната битка за пазара е
нейната R&D лаборатория. В
нея се създават, изпитват и
развиват уникалните формули
за продуктите на „Фикосота“
и се проучват и анализират
продуктите на конкурентите.
Когато разработва-
ме нашите продук-
ти, правим сравне-
ния със световните
гиганти.
Стремим се да сме
много по-добри.
Миглена Банкова
Лабораторията е на терито-
рията на производството в
Шумен, което прави връзката
„наука – практика“ много пря-
ка. Снабдена е с оборудване за
извършване на ключови тес-
тове и изследвания, но такива
се правят както с партньори -
доставчици на суровини, така
и с външни независими лабора-
тории. От години дружеството
си сътрудничи със Софийския
университет и Университета в
Шумен, където се провеждат
специфични изследвания, а над
70% от експертите в отдела са
техни възпитаници.
Иновациите –
планирани и в
движение
Основният приоритет на R&D
отдела е да следи в реално вре-
ме иновациите в бранша. Те ид-
ват от всевъзможни посоки –
нови продукти, нови патенти и
най-вече нови съставки. Инова-
циите при съставките всъщност
са запазена територия за гло-
балните специализирани фир-
ми: BASF и Clariant са лидер
в производството на химични
 ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА
????????? || K2
K1 | 45
съставки, Novozymes и Dupont
- при ензимите, Firmenich,
Givoudan, IFF – при ароматите,
и пр. „Фикосота“ партнира с тях
от години. С някои сътрудни-
чи по проекти за нови състав-
ки още от разработването им,
което позволява на българската
компания да има предимството
и след пускането им на пазара
да може бързо да ги внедри в
продуктите си.

Иновациите в портфолиото на
„Фикосота“ се въвеждат по два
основни начина. Има големи
планирани обновявания на
брандовете, за които движеща-
та сила е маркетингът, а R&D
в движение подобрява ефек-
тивността на самите формули,
следвайки иновациите в индус-
трията. При големите обновява-
ния (в R&D използват термина
„рефреши“*) обаче се работи
по-дълго и целенасочено, а и
задачата е по-комплексна.
Подобен пример е новият ре-
фреш на капсулите Savex. Свър-
зан е с преоборудване в произ-
водство заради промяната към
по-ефективни, но по-малки и
екологични капсули. “Импле-
ментираме няколко различни
нови технологии за по-добро
изпиране и защита на тъкани-
те плюс капсулиран аромат“,
казва Миглена Банкова.
Миглена Банкова,
ръководител на дивизията „Про-
учване, развитие и контрол на
качеството“ в отдел Home and
Personal Care – продукти грижа
за дома и лична хигиена.
За някои проекти
минаваме през над 100
варианта на формула-
та, докато стигнем
до търсения резул-
тат. Това са ежеднев-
ни тестове – пране, Тестове, пране,
мерене, тестване, мерене, сушене
сушене, мерене, ко-
рекции, нови формули В лабораторията за детергенти
на „Фикосота“ ключови са тес-
с малки корекции... товете за перилни ефекти. Чрез
тях се анализират оптимални-
те концентрации на активните
съставки и се сравняват с мос-
три на преките им конкуренти.
За да се ускори този процес, се
използва пералня от лаборато-
рен тип – т.нар. ландерометър.
Той позволява едновременно да
се заредят 18 проби и да се срав-
няват при абсолютно еднакви
условия. След като се отсеят ре-
цептите, вече се преминава към
класическите перални. Банкова
обяснява, че на финала винаги
най-много се доверяват на ре-
зултата, получен в тях, защото
той е най-близо до реалността
и до това, което ще види потре-
бителя.
перилните капсули. Въпрос-
ните филми се произвеждат от
специализирани компании при
стриктно регламенти, а в тях
задължително трябва да има
горчив агент (bittering), за да
може, ако капсулата попадне
в устата на дете, да му загорчи
и да я изплюе за по-малко от 6
секунди. По същата причина
тя не бива да се разтваря по-
рано от 30 секунди след като е
поставена във вода. Трябва и да
издържа на натиск от мин. 300
нютона (30.5915 кг), ако бъде на-
стъпена. В същото време фил-
мът не трябва да се разтваря,
докато капсулите са на рафта,
нито с времето да стане водо-
неразтворим и да полепва по
дрехите в пералнята.
„Смятамe, че с новите Savex
Super Caps успяхме да постиг-
нем най-доброто си изпиране
до момента в капсулирана фор-
ма“, казва Миглена Банкова.

Интересна е темата за водораз- * от английското refresh - опре-

творимия „филм“, който обвива снявам, обновявам

capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

Концепция и изпълнение
46 | K2 | КОМПАНИИ

//IT СДЕЛКА

След
София
и Скопие Q Според Крум Хаджиге-
оргиев една от основните
причини за избора на Косово

наред е е и близостта до Скопие, къ-

дето офисът на българската
компания се е разраснал близо

Прищина двойно през последните 18

месеца | снимка Цветелина Белутова

Българският тех- с 29.40% и технологичният ди- Нимани, и след това не ни тряб-

P Българската софтуерна
компания „Мелън“ купи мажо-
ритарен дял от 51% в косов-
ската Frakton.
P Инвеститорът планира да
разширява дейността в При-
щина в комбинация с дейст-
ващите си офиси в София,
Велико Търново и Скопие.
P „Мелън“ иска да разширява
екипа си във всички локации
и да удвои този в Косово до
около 100 души след време.
автор
Константин Николов |
konstantin.nikolov@capital.bg
Б
нологичен сектор
от години е един
от най-големите
магнити за чужди
инвеститори. Но някак под по-
върхността остават новините за
български софтуерни компании,
които правят обратното — инвес-
тират навън в търсене на нови
възможности и специалисти.
Новината за подобна сделка дой-
де в началото на тази седмица,
и то на донякъде неочаквано
място, което тепърва може да
се превърне в притегателен цен-
тър за българския бизнес — Ко-
сово. Софтуерната компания
„Мелън“ придоби мажоритарен
дял в местната Frakton и пла-
нира да разширява дейността в
Прищина в комбинация с дейст-
ващите си офиси в София, Вели-
ко Търново и Скопие.
Финансови параметри около
сделката не бяха разкрити, но
„Мелън“ вече държи 51% дял
в Frakton, показва Косовският
търговски регистър. Останали-
те акционери са изпълнител-
ният директор Челик Нимани
ректор Едон Шекирака с 19.6%.
Двете компании са близки като
бизнес — предлагат софтуерни
услуги на външни клиенти
от най-различни индустрии в
областта на уеб и мобилните
технологии (.NET, PHP, Python,
Ruby, NodeJS, ReactJS, iOS,
Android и др.).
Защо Косово
„Сделката се случи бързо — пър-
вото ни съобщение към тях
беше през април, подписахме
в края на октомври. Избрахме
Frakton заради много доброто
припокриване като култура,
хора и отношение към бизне-
са“, заяви за „Капитал“ Крум
Хаджигеоргиев, съосновател
и изпълнителен директор на
„Мелън“. Интересът на бъл-
гарската компания към Косо-
во всъщност не е нов — според
Хаджигеоргиев още преди две
години те са посетили Прищина
и са имали срещи с местната IT
общност. „Бяхме много прият-
но изненадани, запознахме се с
много хора, сред които и Челик
ваше много време, за да видим,
че имаме добра синергия“, до-
пълва Хаджигеоргиев.
И двете компании са от дос-
та време на пазара — „Мелън“
от 2003 г., а Frakton от 2007 г.
Българската е създадена от
специалисти, завършили Аме-
риканския университет в Бълга-
рия, и постепенно се разраства
до една от средните на пазара
като екип — в момента за нея
работят около 240 души, от
които 160 в България (София и
Велико Търново) и 80 в Скопие,
където „Мелън“ стъпва през
2014 г. Целта на мениджмънта
е била не толкова да расте бу-
рно, а устойчиво. Приходите й
през годините се повишават,
за да достигнат 12.5 млн. лв. и
Frakton ще запази
бранда си, а мест-
ните мениджъри
ще продължат да
управляват ком-
панията.

КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg


R Главният
изпълнителен
директор на Frakton
Челик Нимани се
присъединява преди
няколко години и е сред
известните имена в
местната екосистема
1.3 млн. лв. печалба за мина-
лата година. Сред основните
акционери са съоснователите
като Хаджигеоргиев, двама от
главните технически директо-
ри — Антони Иванов и Васил
Димов, фондът „Булвенчърс“
на Николай Николов (познат от
„Мобилтел“ и БТК и като зам.-
министър на транспорта) и др.
От своя страна сегашният
мениджмънт на Frakton не е
сред основателите — те излизат
от компанията след сделката с
„Мелън“. Създателят й Ментор
Пачарада, който е сериен пред-
приемач, планира да се занима-
ва с други проекти. Главният
изпълнителен директор Челик
Нимани се присъединява пре-
ди около шест години и е сред
известните имена в местната
екосистема и заедно с Едон Ше-
кирага са двигателите на раз-
витието на компанията, която
към момента има около 50 души
екип. „Идеята ни е да ги удвоим
в рамките на 12 – 18 месеца“, каз-
ва Хаджигеоргиев.
„Растем със значителни тем-
пове и се оглеждахме за парт-
КОМПАНИИ | K2 | 47
расте. „Искаме да се подсилим рът е много динамичен, много
едни други като талант, екип конкурентен за хора — не само
и бизнес. Няма ограничения програмисти, но и мениджмънт,
нещата да вървят задължи- маркетинг и продажби и др. Сек-
телно в една посока“, уточнява торът отчита силен растеж през
мениджърът. Сред клиентите й тази година, очакваме тенден-
са Raiffeisen, Burger King и др. цията да продължи и през след-
За миналата година косовско- ващата“, казва Хаджигеоргиев.
то дружество беше обявено сред Той допълва, че с добавянето на
едни от „изгряващите звезди“ в Frakton ще се търсят повече ва-
IT сектора в Централна Европа в рианти целият регион да расте.
проучването Deloitte Technology Не е изключено след време
Fast 50 Central Europe 2021 зара- „Мелън“ да търси и други вари-
ди растежа на бизнеса си с 333% анти за инвестиции в региона,
(приходите не се виждат в Ко- казва главният изпълнителен
совския търговски регистър). директор на „Мелън“.
ньор, който споделя същата Сделката идва в подходящ А и още български IT фирми
култура и ценности. Вярвам, момент, тъй като индустрия- разглеждат Косово като естест-
че „Мелън“ ще ни помогне да та бележи бърз растеж заради вено продължение на бизнеса
достигнем пазари и услуги, към преминаването на много малки си. „Колкото повече компании,
които се стремим от години. и средни компании към все по- толкова по-добре“, завършва
Така ще можем да се превърнем вече дигитални услуги. „Паза- Хаджигеоргиев.
в една от водещите тех компа-
нии в Косово и най-доброто ра-
ботно място“, заяви при обявява-
нето на сделката Челик Нимани.
Тройна мощ
Според Крум Хаджигеоргиев
една от основните причини за
избора на Косово е и близост-
та до Скопие, където офисът
на българската компания се е
разраснал близо двойно през
последните 18 месеца и трябва
да достигне 100 специалисти в
следващите месеци. Идеята е
именно подпомагане и съвмест-
на работа на трите екипа: в Бъл-
гария, Северна Македония и Ко-
сово. „Прищина е изключително
близо до Скопие и културно, и
географски, само на 80 – 90 км
магистрала. Хората са млади,
енергични, мислят подобно на
нас, правят бизнес подобно на
нас, много приятно сме изнена-
дани“, обяснява мениджърът
избора на Косово.
Frakton ще запази бранда си,
а местните мениджъри ще про-
дължат да управляват компани-
ята, като според Хаджигеоргиев
работят по много интересни про-
екти и бизнесът им постоянно
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
48 | K2 | ИМОТИ

В България ще има

В нови хотели — в
София, на морето,
в спа курортите
продължава да се
строи. Очакват се и много сдел-
ки със съществуващи в идващи-
те година-две. Затова и е важно
да се напомни, че инвестицията
в хотел е инвестиция и в бизнес,
а не само в недвижима собстве-
ност. Ключово е да се зачита
какво търсят клиентите. А и
без своя персонал, мениджмънт,
бранд и начин на продажби хо-
телът е просто сграда, подобна
на много други. Освен това, пре-
ди да се реши да се инвестира
ли в хотел или не, е добре да се
проследят процесите в секто-
ра — от година и половина той
//ИНВЕСТИЦИИ
преминава през радикална тран- растеж и развитие. „Изобщо в
сформация, като маржовете на
печалба падат. Това е краткото
обобщение на дискусия с пред-
Бизнесът кризата работодателите раз-
браха, че без качествени хора
и дори без достатъчно на брой
ставители на хотелския бизнес
на конференцията BalREc 2021,
организирана от „Градът медиа
с хотели: лукс хора този бизнес не може да съ-
ществува“, добавя Венцислав
Танчев.
груп“.

Хората са ключът
Основното предизвикателство
пред инвеститорите в хотелския
бизнес е, че „разходите се запаз-
ват и дори нарастват — напри-
мер тези за електричеството и
заплатите се вдигат. В също-
то време при приходите няма
ритмичност и предвидимост“,
обяснява Живко Иванов, дирек-
тор „Управление на активи“ в
„Галакси инвестмънт груп“,
в която са софийските Hilton
и InterContinental и няколко
комплекса в Слънчев бряг.
Несигурностите, породени от
ковид кризата, водят до преобла-
даващи last minute записвания,
а клиентите търсят гъвкави по-
литики на резервации и анула-
ции. Това е съществена промяна
в пазара, който в някои сегменти
като морските хотели беше свик-
нал да разчита на ранни запис-
вания, обяснява Венцислав Тан-
и близки гости
P Разходите растат, приходите са непостоянни и
Някои компромиси
са неизбежни
маржът на инвеститорите в сектора намалява. За да овладеят оперативните
разходи, които са постоянни и
P Мениджърите залагат на базисни услуги, като
предлагат допълнителни чрез партньори срещу нарастват, на фона на циклич-
доплащане. ните непостоянни приходи, на
мениджърите на хотели се на-
P Инвеститорите често гледат на хотела като лага да правят оптимизации.
на недвижима собственост, а не като на бизнес.
Предлагането се свежда до все
автор
по-базисни услуги, докато преди
Боряна Генчева | boryana.gencheva@capital.bg
имаше стремеж и към услуги с
добавена стойност. Всичко това
малко или много снижава стан-
чев, управител на туристическа имат желание да пътуват, имат дартите.
агенция „Сънтурс“ (Wave Resort, бюджети за целта, а и туристи- „Това, което наблюдавам,
хотел „Модус“ във Варна). ческото преживяване е от мал- е едно пренаписване на стан-
Хотелите работят в режим кото неща, които не подлежат дартите с извинение, че заради
„спри, тръгни“. Това прави на дигитализация, привеждат ковид тази или онази услуга от-
приходите им спорадични и аргументи в сектора. пада. Причините са различни.
принуждава мениджърите им Хотелиерите осъзнават, че за Първо, няма кой да достави тази
да са гъвкави. В същото време да са напълно готови за момен- услуга. Хотелиерите започват да
е общо очакването, че рано или та, в който търсенето се завърне, работят с по-малко основно ядро
късно пътуванията ще се върнат трябва да задържат ценния си от хора и при необходимост да
в предишните си обеми — когато персонал. И управляват опера- наемат почасово. Второто е, че
здравната криза отшуми и огра- тивните разходи с мисъл не само се съсредоточават върху част
ниченията отпаднат. Хората за оцеляването, но и за бъдещия от услугите, най-вече базисни-

КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg


те. За останалите работят със
специализирани партньори и
предлагат при поискване и сре-
щу доплащане“, обяснява Жу-
лиета Серафимова, генерален
мениджър на „София хотелс
мениджмънт“ (грандхотел „Ми-
лениум“, грандхотел „София“
и бъдещият medical&spa хотел
„Кингс валей“ до Казанлък).
Тя обяснява със следния при-
мер: „Хората, свикнали едно за-
ведение да работи нонстоп, труд-
но приемат, че то може да има
работни часове за обяд и вечеря.
Но ние трябва да кажем „не, това
не е рентабилно за нас“.
Криза при петзвездните
хотели
Явлението е особено видимо при
петзвездните бизнес хотели в
София. „Цените се промениха в
низходяща позиция и привличат
по-нископлатежоспособни гос-
ти. Профилът им сега е различен
от този на бизнес пътуващите до
преди пандемията през 2020 г.
Затова и пренаписваме себе си
и предоставяме услуги по за-
питване в зависимост от това
и с какви служители разпола-
гаме“, казва Елица Величкова,
генерален мениджър на Sense
Q Пандемията удари
най-силно по бизнеса
на градските хотели
пет звезди в София |
снимка Надежда Чипева
Hotel в София. Като уточнява,
че изборът да намалят цените
е техен.
Градските хотели пет звезди
в София са един от най-губещите
сегменти покрай пандемията.
Върху тях пряко рефлектира
спадът в бизнес пътуванията.
По експертни оценки хотелите
пет звезди са твърде много за
търсенето, за разлика от тези че-
тири и три звезди. „Освен това
България като дестинация е под-
ценена и цените на градските
хотели в петзвездния сегмент
са изключително ниски в срав-
нение с тези в Източна Европа.
Срамно и обидно е, че цената на
нощувката е колкото две закус-
ки, но тя е такава, на каквато
можем да намерим клиенти“,
казва Жулиета Серафимова.
По нейна оценка в сегмента
има много качествени инвести-
ции, но е пропуснат шансът той
да завоюва позиции на междуна-
родните пазари преди кризата.
Отчита го като пропуск по-скоро
на държавно, отколкото на биз-
нес ниво. „Пандемията занули
нещата, изпаднахме много на-
зад в класацията и тепърва ще
берем плодовете на това проспи-
ване“, добавя тя.
Иначе като глобална тенден-
ция се очаква ножицата между
луксозното хотелиерство и ма-
совия туризъм все повече да се
разтваря. Добрите дестинации,
хотели и авиокомпании да ста-
ват по-скъпи, като ще продължи
да има и евтин масов туризъм.
Кризата убеди
работодателите,
че хотелският
бизнес не може да
съществува без
качествени хора
и дори без доста-
тъчно на брой
хора.
По-малки маржове и
диверсификация
„Това, което научават инвести-
торите, е, че трябва да разчитат
на по-малки и непостоянни мар-
жове на печалби и това е бъде-
щето. И второто — да диверсифи-
цират портфолиото си от услуги
и да не залагат никога само на
един кон“, казва Живко Иванов.
„Доскоро това да не работиш
беше съвсем немислимо. Но в хо-
телския бранш вече има нова па-
радигма и тя налага да се мисли
за диверсификация“, казва Деян
Тодоров, зам.-мениджър „Хоте-
ли, консултиране и оценки“ във
Forton/Cushman&Wakefield. На
ниво портфейл разнообразява-
нето означава да имаш и град-
ския пазар, и морския. На ниво
хотел — повече и разнообразни
услуги, излизане на нови пазари.
Но и да се мислят възможности
хотелските активи да бъдат из-
ползвани за нещо друго, да се
търсят близки ниши — дълго-
срочно отдаване на апартаменти
под наем, домове за възрастни
хора и пр., пояснява той.
Новата ситуация налага и
при проектирането на хотелите
да бъде закодирана по-голяма
универсалност. Те да не бъдат
мислени като продукт за опре-
делен пазар — британския или
германския, нито да са ориен-
тирани само към определен
тип гости, например идващите
от летището с туроператори.
Хотелите трябва да могат да
отговарят на резки завои в тър-
сенето като сегашния към реги-
оналните пазари. От хотели на
ол инклузив трябва да могат да
станат такива с ресторанти а ла
карт, които работят в различен
режим и с различна скорост, до-
бави Тодоров.
Бъдещето е на лукс
хотели със спа
„В следващите години ни очак-
ват много повече гости с цел по-
чивка, а те са много по-трудни
ИМОТИ | K2 | 49
за обслужване“, казва Антония
Писленска, директор „Продажби
и маркетинг“ в Rosslyn Hotels
(„Централ парк“ и „Тракия“ в
София и „Димят“ във Варна). До-
като за един бизнес гост е важна
преди всичко локацията на хо-
тела и той да влиза в бюджета
му за командировка, то гостите
с цел почивка са много по-изис-
кващи. След година и половина
рестрикции за тях всяко пътува-
не е специално. И обслужването
им отнема много повече време
на служителите.
Според Писленска възстано-
вяването ще се води от луксозни
хотели, тъй като хората искат да
пътуват и имат бюджети за цел-
та, и биха похарчили повече, ако
получават стойност за парите
си. Друг фокус ще са well being
и spa услуги. „Така че вакан-
ционните хотели в топ маркет
сегмента със spa фасилитис ще
са хотелите, които ще водят въз-
становяването“, обобщава тя. В
България има немалко такива
хотели и резултатите им през
2021 г. са сходни и дори по-добри
от тези през 2019 г.
Живко Иванов обяснява, че
при пандемията спа хотелите
са се оказали успешни, а ня-
кои дори са утроили цените
си, защото от години работят
с българския и с регионалните
пазари — Гърция, Турция, Сър-
бия, Македония. Когато хората
започнаха да пътуват на авто-
мобилна дистанция и да пред-
почитат познати места, този тип
хотели обяснимо спечелиха от
промяната в нагласите. Остана-
лите тепърва започват да раз-
работват регионалния пазар, а
това изисква време, добавя той.
Средата и
партньорствата
В сегашната ситуация все по-
ясно изкристализира необхо-
димостта от партньорство на
всички по веригата на туристи-
ческата услуга — хотели, > 50
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
50 | K2 | ИМОТИ
туроператори, летища, авиоком-
пании. А също и от партньор-
ство с държавата и общините,
за да се избере в какви посоки
да се развива страната като
туристическа дестинация и да
се върви натам с общи усилия.
„След пандемията хората ще
търсят преди всичко прежи-
вявания и социални контакти.
Това означава, че инвеститорите
не могат да се затворят в хотела
или ресторанта си. Добро прежи-
вяване може да се постигне само
като дестинация“, казва Живко
Иванов.
Много нови проекти
В сектора на хотелите се очак-
ват много нови проекти и много
сделки. Риск има за инвести-
торите, които развиват новите
си проекти на стария прин-
цип — ще направя каквото на
мен ми харесва, а клиентът ще
си дойде. Изживяването, което
търси клиентът обаче, може
да е доста различно от разби-
ранията на собственика, каза-
ха участниците в дискусията.
„Затова е важно инвеститорът
да е наясно какво търси и да
намери хората, които да му по-
могнат да го постигне. Защото
иначе, инвестирайки, ще стане
притежател на поредните тухли
с покрив отгоре“, казва Живко
Иванов.
„Друг проблем е, че голяма
част от инвеститорите в хотел-
ски активи в България все още
гледат на хотела като на сграда,
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
>
Как се променя туризмът
Противно на първоначалните
прогнози, че туристическият
бизнес ще се възстанови до
лятото на 2022 г., в момента се
говори за възстановяване не по-
рано от 2024 г. Очакванията са
следващият сезон да е на ниво
около 70% спрямо 2019 г., обясни
Венцислав Танчев, управител на
туристическа агенция „Сън-
турс“.
Според него основен пазар ще
останат България и Румъния.
Ако преди пандемията лук-
созните хотели по морето
планираха туристите си от
тях в рамките на 5%, то през
миналата година тези два паза-
ра генерираха 55% от общата
заетост. Германия, Великобри-
тания, скандинавските страни
и Централна Европа, от които
преди идваха 95% от гостите,
осигуриха другите 45%.
Ако преди гостите идваха
основно със самолет, сега във
ваканционния хотел пристигат
с личен автомобил, а в град-
а не като на бизнес, който трябва
да се развива“, добавя Жулиета
Серафимова. Често хората без
опит инвестират големи суми в
екстри и скъпи довършителни
работи, като очакват парите да
тръгнат от само себе си. „Но ин-
ския — с личен автомобил или
кола под наем. Доколко ще се
възстановят чартърните ту-
ристи зависи от ковид ситуаци-
ята. Но генерално очакванията
са хората да продължат да
пътуват със собствените си
автомобили преди всичко в
своята страна или до съседни
страни, стига да имат добра
инфраструктура.
Ако досега основните резерва-
ции ставаха през туристически
агенции и туроператори, вече
се случват директно он-
лайн — през сайта на хотела или
чрез запитвания от социалните
мрежи, обясни Венцислав Танчев.
Ниските нива на ваксинация
в България се превръщат в
икономически проблем. Те не
само поставят под въпрос
служителите в хотелите и пра-
вят трудно предоставянето на
редица услуги за гостите. Освен
това са и пречка за туристичес-
ките пътувания към страната,
коментираха на дискусията.
вестицията в хотела приключва
едва когато той има постоянна
публика и стабилизирани опе-
ративни показатели, а понякога
това е три-четири години по-къс-
но“, казва Деян Тодоров.
Q Градските хотели,
които досега разчитаха
основно на бизнес гости,
вече поглеждат към
туристите с цел почивка |
снимка Надежда Чипева
Сделки в бъдеще време
„Много хора сега си казват — ча-
кай да видим какво е евтино при
недвижимите имоти. Сещат се,
че хотелите са проблемни, не
могат да си купят сграда с апар-
таменти, офисите още вървят,
и решават да си купят хотел.
Съветвам инвеститорите много
внимателно да проучат неща-
та, преди да се хвърлят в това
приключение, защото рискът
огромна част от обектите да се
удавят по пътя на възстановява-
нето за мен е съществен“, казва
Живко Иванов.
В момента на пазара има
много хотели за продажба, но
собствениците им не са особено
мотивирани — не се налага да
бързат, а и не виждат в какво
биха могли да вложат получе-
ната сума. „Затова решават да
искат повече пари — като за жи-
лища, с презумпцията, че щом
жилищата вървят, и хотелът ще
върви, продаван през РЗП. Но
този бизнес не върви през РЗП,
върви през печалба, а нормите на
печалба падат и няма да се вди-
гат“, обяснява Живко Иванов.
„На собствениците на хоте-
ли им трябва известно време,
за да намерят цената, на която
да ги продадат“, потвърждава
Деян Тодоров. Проблем пред
сделките е това, че мнозина
продавачи я определят според
собствената си инвестиция. Ку-
пувачът обаче не се интересува
колко е дадено за хотела, а колко
може да се изкара от него. „Той
инвестира, за да спечели пари.
Прави го със заемни средства,
които после трябва да върне на
банката. Иска да види рента-
билността на тази инвестиция
и да е достатъчно убеден в нея.
При това се интересуват не само
от резултатите, които може да
постигне даденият хотел, но и
как той стои спрямо пазара. И да
се види, че хотелът не е тотално
извън средата, в която оперира“,
казва Тодоров.
НАМАЛЯВАНЕ НА ВЪГЛЕРОДНИЯ ОТПЕЧАТЪК НА
ОББ И ДЗИ
52 | K2 | МЕДИА И РЕКЛАМА
//ДИГИТАЛНА РЕКЛАМА
Трите
неизвестни на
съвременната
рекламна епоха
Въпреки цялостното
впечатление за
прецизност индустрията
на дигиталната реклама е
по-мътна от всякога
Подобно на нераз-
П гадана мистерия,
винаги е имало
нещо мътно в
рекламата. От
Финиъс Тейлър Барнъм (аме-
рикански шоумен, създал пъту-
ващ цирк за „мистификации и
куриози“ — бел. ред.) и неговото
„Мамутско дебело бебе: само на
три години, тежащо 88 килогра-
ма“ до „обяд на три мартинита“
в зората на телевизионната ера
така и не беше съвсем ясно дали
рекламистът е артист, учен,
чаровник със здрав черен дроб
или просто измамник. Въпреки
цялото остроумие и хитрост на
Медисън авеню икономически-
ят цикъл имаше много по-пряко
въздействие върху разходите
за реклама. И беше цяло чудо,
че компаниите изобщо прегър-
наха този подход. Още през
далечната 1904 г. американско-
то списание Atlantic пише, че
около 75% от рекламите не се
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
изплащат, но останалите 25%
печелят толковаа добре
добре, че „едва
ли има бизнесмен, който може
да стои безучастно“.
едва
В дигиталната ера догадки-
те трябваше да останат в мина-
лото. Потребителските иден-
тификатори, технологията за
проследяване на устройства и
електронната търговия, обра-
ботващи милиарди транзакции
на ден, превърнаха таргетира-
нето в точни удари с дрон, а не
в изстрели със спорен успех.
Разходите намаляха и мили-
они онлайн бизнеси, вместо да
наемат помещения, превърнаха
дигиталните реклами в жълти
страници на стероиди. Хората
прекарват все повече време, за-
лепени за екраните си, давайки
на рекламодателите и повече
поле да ги съблазняват. Резул-
татът е зашеметяващ растеж.
Според компанията за проучва-
ния MoffettNathanson делът на
дигиталната реклама от кому-
никационния пазар е нараснал
от 27% от всички пари за рекла
рекла-
ма в Америка през 2015 г. до 52%
(телевизията, втората по голе-
мина категория, е намаляла от
42% на 33%). Доскоро основният
въпрос, задаван на Уолстрийт,
не беше дали пиршеството ще
продължи, а колко скоро делът
на дигиталната реклама ще дос-
тигне 80%.
За първи път в края на ок-
томври тези убеждения се
опровергаха. На 21 октомври
Snap, платформа за споделяне
на снимки, разкри, че през тре-
тото тримесечие е била хваната
натясно от новите мерки за по-
верителност, въведени от Apple,
които позволят на потребите-
лите на iPhone и други нейни
устройства да спрат рекламода-
телите да ги проследяват в мре-
жата. Въпреки че приходите от
1.07 млрд. долара не бяха далеч
под очакванията, Snap загуби
една четвърт от стойността си
за един ден. Facebook, гигантът
в социалните мрежи
мрежи, отчита
28.3 млрд. долара приходи от
реклами, една трета по-високи
от предходната година, което
също е по-ниско от очаквано-
то. Платформата ще трябва
да увеличи разходите си през
следващата година отчасти за
да подобри своите техники за
таргетиране и измерване и да
противодейства на ограничени-
ята на Apple.
Alphabet, компанията — май-
ка на Google, преодоля тенден-
цията, отчитайки през третото
тримесечие най-високия си ръст
на продажбите от повече от де-
сетилетие насам. Търсачката,
източник на почти всичките
приходи от реклами, изглежда
имунизирана срещу промените
на Apple.
За всички тях пазарът за
дигитална реклама все още из-
глежда жизнен. Но различният
начин, по който се представят,

повдига три големи въпроса
за бъдещето на рекламата.
Въпреки цялото впечатление
за прецизност индустрията на
дигиталната реклама е по-мът-
на от всякога.
Първият се отнася до връзка-
та между рекламата и икономи-
ческия растеж. Мартин Сорел,
председател на рекламната
агенция S4 Capital, отбелязва,
че дигиталната реклама лесно
превъзхождаше своите аналого-
ви конкуренти по време на пан-
демията, което показва прекъс-
ване на вековната връзка с БВП
поради структурната промяна,
че икономиката се премести он-
лайн. Но дали тази промяна ще
продължи е въпрос на надежди,
а не на факти. Икономическите
фактори може да се появят от-
ново. Както Facebook, така и
Snap заявиха, че трудностите
във веригите за доставки ще
намалят стимулите за рекла-
ма в доходоносния празничен
период поради
п по-малко стоки
по рафтовете.
рафто Освен това, дори
и връзка
връзката с БВП да се е раз-
паднала, изглежда, че онлайн
паднала
рекламите са тясно свързани с
реклами
растежа на електронната тър-
говия, к която според Facebook
се забавя с избледняването на
пандемията. В Америка има все
пандеми
повече д доказателства, че дове-
рието на потребителите нама-
лява, което
кое може да повлияе на
един от н най-големите фактори,
за които се
с смята, че подхранват
рекламния бум — експлозията
рекламн
на нови бизнеси, много от кои-
то малки онлайн търговци на
дребно.
Втората неизвестна е сте-
Втора
пента, до която потребителите
ще прод
продължат да толерират
рекламо
рекламодателите, които ги
преслед
преследват. Според компани-
ята за анализ
ан на приложения
Flurry
F
Fl urry са
само един от всеки пет
потребители на приложения е
потребит
избрал д да бъде проследяван, от-
както през
пр април беше пуснат
Само един от ъпдейтът iOS 14.5 на операцион-
ъпдейтъ
ната сист
система на Apple и им даде
всеки пет потре- възможност да избират. Това
бители на прило- предполага силно приемане на
жения е избрал да идеята на поверителността, кое-
то оправдава предчувствията
бъде проследяван, на Apple. Въпреки това Apple
откакто през ап- може да се облагодетелства за
рил беше пуснат сметка на своите конкуренти.
Потвърждението за събиране
ъпдейтът iOS 14.5 на данни от потребителите се
на операционната отнася само за приложения на
система на Apple. трети страни. Междувременно
рекламният бизнес на Apple
процъфтява, особено по отно-
шение на търсачката в App
Store, според инвестиционната
компания Bernstein. Нещо по-
вече — нейният натиск за пове-
рителност провокира конкурен-
ти като Facebook да тръгнат в
друга посока на виртуална ре-
алност и 3D дигитални светове,
които наричат метавселена, за
да създадат паралелна вселена
на тази, доминирана от Apple.
Марк Шмулик от Bernstein на-
МЕДИА И РЕКЛАМА | K2 | 53
Съдържание от
рича такива подходи „оградени
градини“. Ако потребителите
разберат, че това е просто на-
чин да ги бомбардират по-доб-
ре с реклами, градините ще се
чувстват повече като затвори.
Третата неизвестност са фир-
мите, които плащат за всички
реклами. Технологичните ги-
ганти представят малко подроб-
ности за това откъде идват, ка-
къв е размерът на фирмите и за
какво харчат парите си. Резул-
татът е много обезсърчаващо
разследване и догадки. Брайън
Визър от GroupM, най-голяма-
та група от медийни агенции
в света, изчислява на база дан-
ните за адресите на плащания
към Facebook, че разходите за
реклама в социалната мрежа на
китайски производители, които
продават в чужбина, тази годи-
на са близо 10 млрд. долара. Той
посочва данни на трети страни,
които предполагат, че повече от
40% от продавачите в Amazon са
от Китай, но от Amazon не раз-
криват такава информация. Има
оскъдни отчети, които предста-
вят количеството на малките
спрямо големите рекламодате-
ли и дали те плащат за реклама,
свързана с марката, или за ди-
ректни продажби. Индустрията
остава мътна както винаги.
От сиви костюми
към фланелки
Платформите обещават прециз-
ност на своите рекламодатели
въз основа на потребителските
данни. Но те не успяват да раз-
© 2021 The Economist Newspaper Limited. All rights reserved.
крият достатъчно информа-
ция, за да дадат възможност
на външни лица да преценят
стабилността на манията по
дигиталните реклами. Резул-
татът, споделян от мнозина в
индустрията, е безкрайният
оптимизъм, че пазарът ще про-
дължи да расте безпроблемно.
Последните седмици обаче во-
дят до преразглеждане на тази
мисъл.
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
54 | Специален
K2 | ?????????проект за
Жан-Ноел Торел е основа-
тел на френската дермокоз-
метична компания NAOS,
една от първите независи-
ми козметични компании
в света. Под нейната шап-
ка фармацевтът и биолог
създава три бранда, вдъх-
новени от принципа на еко-
биологията – BIODERMA,
ESTHEDERM и ETAT PUR. В
разгара на пандемията от
COVID-19 Торел и екипът
му, работещи в областта на
човешкото здраве много
повече, отколкото в област-
та на човешката красота,
съсредоточават усилията
си да тушират негативния
ефект от масово употребя-
ващите се дезинфекцира-
щи гелове върху човешка-
та кожа и да я предпазят
и създават иновативния
вируцид Biphase Lipo
alcoolique. По подобие на
Sensibio H2O на Bioderma
– първата мицеларна вода
в света, новият продукт е
революция в сектора със
съчетание на свойствата
на хидратиращ крем и де-
зинфектант за ръце в едно.
Какъв е мотивът за разра-
ботката му и как компани-
ите от сектора се справят в
предизвикателното панде-
мично време – отговори от
Жан-Ноел Торел.
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
„Мечтая да видя модерни
самураи, които се борят за
доброто на обществото
и на планетата, но преди
всичко за хората“
Жан-Ноел Торел,
основател на NAOS
Почти две години след пър-
вите регистрирани случаи
на COVID-19 – какво се случи с
вашия сектор и компаниите
в него? Какви са стъпките,
които предприехте не само
за да се запазите, но и разви-
ете?
Много труден въпрос. Всяка
компания има различна съдба,
но като цяло тенденциите са
две – формира се една група
от компании, които се фокуси-
раха върху това да не загубят
своя пазарен дял и да издър-
жат икономически, и втората
група, към която причислявам
и нас – компании, които насо-
чиха усилията си към запаз-
ване на работните места, за да
не се налагат допълнителни
социални мерки. Редица фир-
ми реагираха в COVID-19 об-
становката с иновации, за да
отговорят на новите нужди на
потребителите, подхождайки
тактически. Но в крайна смет-
ка не лансираха нещо различ-
но от т.нар. хидроалкохолни
гелове, за да подпомогнат ме-
дицинските кадри. Тези гелове
обаче имаха и страничен, нега-
тивен ефект върху човешката
кожа.
По време на обявената
пандемия в NAOS взехме ре-
шение да създадем един про-
дукт с двойно действие. Вече
„Мисля, че още дълго
ще живеем с този
вирус и ще трябва
да решаваме още
редица санитарни
и здравословни
проблеми.“
знаехме какъв разрушаващ
ефект върху кожата могат да
имат дезинфектантите, каква
дългосрочна травма нанасят
на ръцете и затова с целия
ни екип от учени решихме да
произведем защитен гел за
ръце и да добавим в него доза
подходящи липиди, за да под-
храним кожата. Съчетахме
предпазния ефект на продукта
с допълнителен такъв за неза-
бавно подхранване на кожата,
запазвайки хидролипидния
слой. До този момент нито
един производител не се беше
сетил за подобен подход и зато-
ва ние депозирахме искане за
международен патент, който
получихме. Днес липо-алко-
холната двуфазова грижа има
голям успех като продажби и
благодарение на нея се родиха
още много идеи, които ще вне-
дрим в практиката. Мисля, че
още дълго ще живеем с този
вирус и ще трябва да решаваме
още редица санитарни и здра-
вословни проблеми.
Как по-точно бе създаден
продуктът Biphase Lipo
alcoolique?
Ние не просто създадохме –
ние измислихме този продукт,
защото такъв до момента не
съществуваше. Не сме целели
да се възползваме от тежката
ситуация. Искахме да се про-
тивопоставим на възникна-
лия проблем и да отговорим
на апела на правителствата,
на дерматолозите, които виж-
даха какви неща се случват с
човешката кожа. И за да до-
кажем, че не правим това за
пари, решихме да предоставим
цялата печалба от продажбите
на продукта.
Аз съм особено горд с това,
защото измислихме и произ-
ведохме нещо много полезно.
Мобилизирахме целия нау-
чен състав, работихме дори и в
моментите на пълно затваряне
на производствата при най-ви-
соки мерки за сигурност и без-
опасност. Добрата новина е, че
научните ни звена вече имаха
разработки по темата, но за

друга гама продукти, свързани
с опазване от слънчевите лъчи.
Много бързо успяхме да адап-
тираме вече постигнатото към
решаване на новия санитарен
проблем и за приложението на
новия продукт за здравни цели
– за грижа на човешката кожа.
Взехме и решение при съз-
даването на този продукт 100%
от печалбата да се дарява на
фондации, асоциации и непра-
вителствени организации, ра-
ботещи за предотвратяването
на епидемии, за да покажем,
че основният ни мотив е спра-
вянето с пандемията. Създадо-
хме Biphase Lipo alcoolique, за
да отговорим на нуждите на
обществото в тази кризисна
здравна ситуация. Това за мен
е проява на морал, който ми се
струва задължителен.
Наскоро представихте т.нар.
„разширен социален модел”
на NAOS с нова система на уп-
равление в компанията. В нея
отделяте икономическите
дейности чрез предприяти-
ята и дарителския фонд. В
какво се състои специфика-
та на модела, неговата ори-
гиналност, както и какво е
неговото бъдеще?
В NAOS въведохме социален
модел, различен от всички ос-
танали. От момента, в който си
предоставил активите на фир-
мата и контролът върху тях, в
който си възприел принципа,
че не парите са основната цел,
в който въвличаш отговорни,
умеещи да управляват средства
и същевременно неподвластни
на корупция хора, можеш да
разчиташ на успех. Мисля, че
моето най-голямо достойнство,
е, че парите не ме блазнят и не
могат да ме променят, както и
да корумпират хората, с които
работя и които са до мен. В това
се крие силата и дълголетието
на фирмата. Този социален мо-
дел тръгва от ръководството и
стига до най-ниските етажи на
фирмата, която наброява 3 000
души екип.
Стараем се всичко, което
произвеждаме, да не замърсява
????????? | K2 | 55
Biphase Lipo alcoolique – липо-алко-
холна двуфазова грижа за кожата на ръ-
цете, на BIODERMA и NAOS е първият
„козметичен вируцид“ - съчетание на
козметичен продукт, който пази бари-
ерата на епидермиса и едновременно с
това унищожава вредните микроорга-
низми. Използването му възстановява
липидите в кожата и елиминира 99.9%
от бактериите и вирусите.
Продуктът има две 2 фази: алкохолна
фаза (90%), която напълно елиминира
нежеланите вируси и микроби, и хидра-
тираща (липидна) фаза (10%), която под-
държа епидермалните липиди, естестве-
но присъстващи в хидролипидния филм.
околната среда. Откъде идва устойчивата ви те на една съвременна компа-
Нашето разбиране за човеш- вяра в човешкия потенциал? ния?
кото здраве се различава от на- Много просто, „Малкият принц“ Мисля, че се формира тенден-
чина, по който производствата, е донякъде мото в работата на ция, която показва, че фирми-
които работят в областта на фирмата. Човекът се е отдале- те, които гонят само печалба,
здравето, подхождат. За нас чил от своята същност, пораст- постепенно ще изчезнат. Голе-
човешкото здраве представлява вайки и участвайки в процеса мите фирми често са по-мощни
здравата човешка кожа. Сила- на глобализация. Какво казва от правителствата, които поня-
та ни е в това, че работим по Екзюпери на своя приятел: „Об- кога са и неуправляеми. Когато
посока нейната превенция и ръщам се към детето, което е в постъпваш в едно предприятие,
оздравяване. Целта ни не са пе- теб.“ Човечеството изменя на трябва да приемеш неговите
чалбите, а каузите – да реинвес- своята същност, мисли само за правила и принципи. Една фир-
тираме в производството и да пари и блага. В тази насока има ма е много по-свободна от едно
имаме широка благотворител- много работа. Но аз повече вяр- правителство. Надявам се, че в
на дейност. Създадохме фон- вам в човешката същност, от- бъдеще ще се живее в свят, кой-
дация на името на Жан–Ноел колкото в човешкия потенциал. то е различен от днешния, който
Торел, която има редица иници- Ако в определен момент изкуст- не е в добро здраве.
ативи, преди всичко свързани с веният интелект вземе превес
даване на възможност за реали- над човешкия интелект, това Какви са най-важните уроци,
зация на човешкия потенциал. ще бъде край на човечеството. които научихте през години-
Аз протягам ръка на хората, за те?
да преборят перверзностите на Научените уроци са много.
нашия модерен свят като пари Забелязвам, че думата добро-
и власт. Човекът днес живее в намереност вече е изчезнала
парадоксален свят, той е жи- от употреба, а зад нея се крие
вотно, но животно, въоръжено всъщност и призванието на една
с интелигентност, със сърце. компания. NAOS всъщност е
По своята същност човекът е любов и разбиране на човека
добър. Добротата е доброде- и грижа за неговото здраве. На
„Моето най-голямо тел, за която вече не се говори. това ме научи животът. Научи
достойнство, е, Понякога и аз, наблюдавайки ме на смирение, а днес то то-
че парите не ме какво става, губя своята вяра, но тално отсъства. Човек трябва
блазнят и не могат ако не гледаш оптимистично на да е смирен и това не му пречи
да ме променят, живота, на хората, по-добре да да бъде амбициозен. Мечтая да
както и да умреш. Животът ни поднася не видя модерни самураи, които се
корумпират хората, само негативни моменти. борят за доброто на обществото
с които работя и и на планетата, но преди всичко
които са до мен.“ Какви трябва да са ценности- за хората.
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
Концепция и изпълнение
56 | K2 | МЕНИДЖМЪНТ & КАРИЕРИ

> ПРОФИЛ

Лиу Ган Скофилд е генерален менид-

жър на Huawei Consumer Business
Group за България и Северна Македо-
ния — подразделението за потреби-
телски устройства на компанията.
Има над 11-годишна кариера в Huawei,
където започва от обучителни
курсове в централата на компанията
в Китай, след която следват десет
години работа зад граница. От 2011
до 2017 г. отговаря за развитието и
продажбите на продукти от линията
Mobile Broadband в Япония. През 2018 г.
кариерата му продължава в Шве-
ция, където е мениджър за Huawei
Consumer Business Group, където под
негово управление пазарният дял
на смартфони в страната надхвър-
ля 16%. От април 2021 г. оглавява и
потребителския бизнес на Huawei в
България.

> КОМПАНИЯТА

„Хуауей технолоджис България“ отго-

варя за бизнеса на китайския гигант
в България, покриващ както телеко-
муникационното оборудване, така и
потребителската дейност с мобилни
устройства, мрежови продукти и др.
Компанията беше достигнала до топ
3 при смартфоните както в България,
така и в световен план, но американ-
ските санкции удариха сериозно този
бизнес. Така Huawei се фокусира върху
собствената си операционна систе-
ма и ускори присъствието си и в дру-
ги сегменти — от смарт часовници,
през слушалки до лаптопи, монитори
и рутери. В края на октомври Huawei
пусна в Европа нов модел смарт-
фон — nova 9, с който иска да покаже,
че тази категория продължава да
бъде основна цел за компанията.
Приходите на „Хуауей технолоджис
България“ за 2020 г. достигнаха
Никога няма да
се откажем от
смартфон бизнеса си
Лиу Ган Скофилд,
генерален мениджър на Huawei Consumer Business
Group за България и Северна Македония
Какви са очакванията ви за потребител-
ския бизнес на „Huawei България“ през
тази година предвид обстоятелствата?
Мисля, че свършихме добра работа. Преди
две години Huawei обяви стратегията си
1+8+N, която прилагаме и на българския
пазар. В нея 1 е смартфонът и заради аме-
риканските санкции ние като компания
бяхме изправени пред сериозни предизви-
си модел премиум умен часовник Huawei
Watch 3, чиято батерия издържа до три
седмици. Пуснахме на пазара и премиум
таблета си Matepad 11, който позволява и
офис работа чрез клавиатурата и стилуса
си. Huawei пусна и слушалките си от висок
клас FreeBuds 4, които поддържат ANC (за-
глушават външния шум). Така че имаме
много бърз напредък извън смартфоните,

250
кателства в последните две години. През
този период почти не пуснахме нови модели
телефони на пазара. Но неотдавна във Вие-
млн. лв., на, на 21 октомври, представихме новия ни
с 2.6% под предишната година, при модел nova 9 на голямо събитие. Тази пре-
печалба 5.6 млн. лв. В дружеството миера показва, че Huawei иска постепенно
работят към да възстанови смартфон бизнеса си. Държа
да кажа, че смартфоните са много важни
в някои категории като IoT и персонални
компютри реализирахме растеж близо 50%
спрямо миналата година, a в wearables кате-
горията — около 20%, което също е отличен
резултат, тъй като тази категория е тради-
ционно много силна за нас през последните
години.
Мисля, че бизнесът ни тук не се отнася

70
за нас, но са само една част от стратегията
ни 1+8+N. Извън телефоните напреднахме
много бързо в други бизнес сегменти. Нап-
души. ример през тази година пуснахме последния
само до премиерата на нови продукти, но
и до някои съпътстващи дейности. На пър-
во място е развитието на нашата локална
екосистема. През 2021 г. си сътрудничихме

КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg


снимка Надежда Чипева
с много местни партньори. Повечето от най-
важните приложения, които потребителите
използват, вече са пуснати в нашата App
Galery. Отделно всеки месец Huawei извърш-
ва сервизна кампания, в която предлагаме
удължаване на гаранцията или намаляване
на разходите за поправка. И на трето мяс-
то, подготвяме пускането на нашия онлайн
магазин, който ще бъде one stop платформа
за клиента да търси, разглежда и купува
всички наши продукти.
Какви са плановете ви за този мага-
зин — не са много производителите на
българския пазар, които сами управляват
подобен онлайн бизнес?
Нашият регион покрива Централна и Източ-
на Европа, Турция и Канада. Вече няколко
страни в него отвориха подобни е-магазини.
Има две основни причини за подобно реше-
ние — първото е споменатата от мен страте-
гия 1+8+N. В нея освен телефона има и много
други продукти като таблети, компютри,
wearables, рутери и т.н. А в бъдеще зад N
ще има и много устройства за интернет на
нещата (IoT). Така че имаме нужда от една
платформа и канал, през който да промо-
тираме и показваме новите си продукти.
Втората причина е, че по време на панде-
мията онлайн търговията в България се е
увеличила с 41% спрямо предишната година
и очакванията са да продължи да расте. За
нас това е шанс.
Къде искате да видите този бизнес?
За нас е дългосрочна стратегия не просто да
го пуснем за половин година и после да го за-
творим. Най-важното нещо е да предоставим
едно място на потребителите, през което да
се информират и пазаруват продуктите ни.
Общо колко и какви продукти ще предла-
гате през него?
Цялото ни портфолио в България. В момен-
та то покрива смартфони, таблети, смарт ча-
совници, лаптопи, смарт аксесоари, аудио-
продукти, рутери и непрекъснато расте.
Кои са най-търсените продукти в Бълга-
рия от това портфлио?
Трудностите в смартфон бизнеса ни прину-
диха да ускорим развитието на продуктите
ни извън телефоните, като в някои кате-
гории растежът е голям. Споменах умни-
те часовници, слушалките и др. Заради
Заради американските санкции в Huawei
бяхме принудени да развием собствена-
та си екосистема, за да оцелеем. И ще
следваме тази стратегия, независимо
какви външни промени се случват.
пандемията се промени и поведението на
потребителите — те започнаха да работят и
седят повече вкъщи. Дистанционният офис
изисква продукти като лаптопи, таблети и
дори рутери. Клиентите ни са по-загрижени
и за здравето си — затова търсят и повече
смарт часовници и фитнес гривни, с които
да следят съня и здравния си статус.
На кое място сте на пазара при смарт
часовниците?
Този бизнес сегмент се разви много бързо.
Според доклад на Canalys нашата категория
wearables е в топ 3 в глобален план с дял
17.4%. Подобно е положението и в Бълга-
рия, където инвестираме много, особено
при часовниците. През последните няколко
години пуснахме три поколения на Watch
серията ни. Мисля, че Huawei е допринесъл
много за развитието на този пазар тук. Ще
продължим да подобряваме този бизнес и
да развиваме местната екосистема. Ще се
опитаме да въвъдем скоро NFC плащания
през нашите часовници. Ще продължим да
инвестираме в маркетинга на този сегмент.
А какво се случва с лаптоп сегмента ви?
В момента цялата индустрия изпитва не-
достиг на чипове. Иначе при разработката
на лаптопите ни използвахме наученото
от производството на смартфони — екран
с минимална рамка, тънък дизайн, удоб-
ство и използваемост. Например Huawei
разработи функцията за споделяне между
таблет, лаптоп и телефон. Ще продължим
да инвестираме в тази категория. До края
на тази година ще пуснем новия си премиум
модел лаптоп.
Споменахте американските санкции към
Huawei. Компанията ви беше един от гло-
балните лидери на пазара на смартфони.
Каква е стратегията ви в тази категория
и как планирате да върнете позициите
си в нея?
Всеки знае, че заради американските санк-
ции смартфон бизнесът ни пострада. Но
с пускането сега на nova 9 показваме, че
Huawei никога, ама никога няма да се от-
каже от този бизнес. „Huawei България“
не спря и за миг да инвестира и развива
смартфон продажбите си, дори поддържа-
ме добра инерция. С пускането на nova 9 и
нови модели през следващата година смя-
там, че ще работим по правилен начин за
МЕНИДЖМЪНТ & КАРИЕРИ | K2 | 57
постепенното възвръщане на пазарните ни
позиции. Философията ни е да се фокуси-
раме върху стратегията и потребителите и
да инвестираме в R&D и така клиентите ни
ще продължат да ни подкрепят. Вярваме,
че успехът може и да се забави, но няма
да избяга.
Мислите ли, че след време ще се върнете
към услугите на Google или ще залагате
твърдо само на собствената си опера-
ционна система и платформи?
Много често ми задават този въпрос. Фило-
софията ни залага на глобално сътрудничес-
тво. От нея зависи развитието на цялата ве-
рига на стоки и услуги. Оставаме отворени
за такова сътрудничество. Но заради амери-
канските санкции в Huawei бяхме принуде-
ни да развием собствената си екосистема,
за да оцелеем. И ще следваме тази страте-
гия независимо какви външни промени се
случват. На 22 октомври проведохме третата
си годишна конференция за разработчици.
Нашата операционна система HarmonyOS
вече има над 150 млн. потребители — нито
една друга платформа не е достигала такава
потребителска база за толкова кратко време.
Тя покрива не само смартфони, но всичките
ни умни устройства.
Колко модела смартфони планирате да
пуснете през следващата година?
Мога да кажа, че ще имаме редовни преми-
ери на нови продукти в отделните ценови
категории — ниска, средна и висока.
Как се отрази недостигът на чипове вър-
ху продуктите на Huawei?
Всеки производител и търговец беше засег-
нат по някакъв начин. Недостигът се отрази
върху производството и доставките ни за
различните пазари. Най-голямо отражение
имаше върху смартфон производството ни.
Което пък ускори разработката ни на повече
нови продукти, за да разширим портфоли-
ото си в няколко направления — умен дом,
умен офис, забавления и фитнес. Така смя-
таме, че ще можем да отговорим на изиск-
ванията на потребителите след пандемията.
Какви други продукти ще пуснете?
В най-различни сегменти, например в об-
ластта на премиум мониторите, и то съвсем
скоро.
Интервюто взе Константин Николов
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
58 | K2 | ПРЕДПРИЕМАЧ
Седем хиляди об-
С служени клиенти.
Над 120 партньо-
ра — автосервизи,
застрахователи,
дилъри на автомобили, ли-
зингови компании. Над 12 000
регистрирани потребители на
приложението. Над 65 компа-
нии, които добавят услугите на
„АвтоИконом“ към пакета със
социални придобивки за своите
служители.
Това е числовата визитка на
софийската компания „Авто
иконом“ четири години след
началото. Фирмата предлага
грижа за автомобила, без с това
да се ангажира неговият собст-
веник. В основата на името й е
„иконом“, т.е. доверен човек, на
когото може да се разчита за ко-
лата. Това лято „АвтоИконом“,
в която основни съдружници са
Емил Ставрев, Тодор Гигилев и
Стоян Симов, получи 300 хил.
евро финансиране от фонда
„Иновейшън кепитъл“ за 15%
дял след първия транш, за да
разшири дейността си.
Услугата
„АвтоИконом“ предлага об-
служване и поддържане на ав-
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
Q Акционери в компанията:
(от ляво надясно) Стоян Симов,
Ангел Ангелов (Innovation
Capital), Димитър Костов
(Innovation Capital) и Емил
Ставрев | снимка Цветелина Белутова
час и служебният автомобил
на „АвтоИконом“ пристига.
Прави се снимка на колата на
клиента, слагат се предпазни
найлони на седалките, на вола-
на, на скоростния лост. Изготвя
се приемо-предавателен про-
токол, а собственикът издава
пълномощно за управление на
автомобила. Монтира се камера
на предното стъкло, която поз-
волява на притежателя да следи
чрез компютъра или телефона
си движението на колата. След
всичко това служебният шофьор
откарва автомобила до сервиза.
Услугата се извършва в ото-
ризирани сервизи, с които „Ав-
тоИконом“ има сключен дого-
вор. „Заехме се да сложим ред
в сервизната индустрия, като
//APP категоризираме всички сервизи
Твоята кола е
в България и поддържаме акту-
ален рейтинг на качеството им“,
обясняват от фирмата.
тяхна задача След приключване на рабо-
тата по колата служебният шо-
фьор я откарва до собственика
й, отново в уговорения ден и
P Софийската компания „АвтоИконом“ предлага да
замести собственика в грижата за автомобила. час. Клиентът плаща на място
в брой (има преносим касов апа-
P Четири години след старта компанията получи
300 хил. евро финансиране от фонда „Иновейшън рат) или с карта (чрез наличен
кепитъл“ срещу 15% дял след първия транш. ПОС терминал). В случай на
инцидент „АвтоИконом“ поема
P Целта е продажба на франчайз права в целия свят. разноските по ремонта и осигу-
автор рява на собственика автомобил
Мара Георгиева | mara.georgieva@capital.bg за временно ползване, обясня-
ват съдружниците.
Цената на услугата по извоз-
томобила, пътна помощ, годи- сме насреща. Извикването на ването до сервизите партньори е
шен технически преглед, дори „АвтоИконом“ става изключи- 44 лева, за хора с увреждания е
сервиз на климатик и автоклю- телно лесно — с едно натиска- безплатно, а компютърна диаг-
чарски услуги. А с мобилното не на бутон от нашето мобилно ностика на място струва 56 лева.
приложение потребителят има приложение“, обяснява Емил Предлага се и годишен абона-
дигитална сервизна книжка и Ставрев. мент за 162 лева, който включва
получава известия и информа- След като е направена заяв- повече възможности.
ция за всичко по колата — из- ката чрез приложението (може „Мобилното приложение с
тичащи срокове за гражданска и от сайта и телефон), коорди- дигитална сервизна книжка
отговорност, автокаско, техни- наторът на фирмата се свърз- позволява на всеки да намери
чески преглед, лизинг, шофьор- ва по телефона с потенциалния на едно място всички услуги,
ска книжка и др. клиент, уточнява от какво точ- свързани с автомобила, лизин-
„Няма значение дали става но се нуждае и връща обажда- га, застраховката. Целта е всич-
въпрос за смяна на гуми или не за цената на услугата. Ако ко, свързано с автомобила, да
на масло, за сложни ремонти клиентът одобри офертата, се бъде управлявано от един дос-
или завеждане на щети. Ние уговаря удобен за него ден и тавчик, на когото собственикът

има доверие. Пробиваме път в
пазара, като стандартизираме
набора от услуги“, обобщава
Емил Ставрев.
Платформа за
професионалисти
„АвтоИконом“ предлагат и B2B
услуги чрез своята облачна
платформа CarsCentral — CRM
система и маркетплейс, обеди-
няваща доставчици на услуги
за автомобила по цялата верига,
на които се предоставя възмож-
ност да дигитализират бизнеса
си. Чрез нея например сервизи
могат да изградят собствена сис-
тема за връзка с клиентите си.
„Разработената от екипа
ни платформа е подходяща за
автосервизи, дилъри на авто-
мобили, пунктове за годишен
технически преглед, застра-
хователи, брокери, лизингови
компании, Rent-a-car дружества,
транспортни компании, фирми
с повече от един автомобил, кои-
то могат чрез нея да предложат
своите услуги и да излязат и
на световния пазар“, обяснява
Емил Ставрев.
След закупуване на лиценз
съответният бизнес се включва
в мобилното приложение и по-
лучава възможност да дигита-
лизира, да предлага и да разши-
ри своите услуги. Той получава
индивидуален достъп и база
данни до основната платформа
на CarsCentral за комуникация
с клиенти. Може да създаде и
своя миниплатформа, на която
да предлага собствени абона-
ментни услуги, да изгражда
От 2017 г. досега
основателите
са инвестирали в
компанията и ней-
ното развитие
над 250 хил. евро
като средства,
усилия, ресурси.
своя мрежа от партньори, дори
да отдава лицензи на свои по-
дизпълнители. Притежателят
на лиценз има право на неогра-
ничени директни съобщения и
имейли към собствените си кли-
енти, както и на една промоция
годишно към всички клиенти на
приложението.
Цената на лиценза започва
от 50 до 450 лева, но има опция
да се плаща 12.50 лв. само при
поръчка чрез платформата.
„Ако Facebook е най-голяма-
та новинарска мрежа без нови-
ни, Airbnb и Booking — най-го-
лемите платформи за имоти без
собствени имоти, Uber — най-го-
лямата автомобилна компания
без собствени коли, ние искаме
да сме най-голямата платформа
за сервизиране на автомобили
и услуги, без да сме сервиз, ли-
зинг, рент-а-кар или брокер“,
коментира Емил Ставрев. И
уточнява, че компанията вече
е продала шест лицензии.
Глобален бранд
Следващата цел на съдружни-
ците е да наложат CarsCentral
като глобален бранд и бизнес
модел. Целта е да предоставят
франчайз права на одобрени
кандидати, които да приложат
модела на „АвтоИконом“ и в
други градове в страната, както
и в други държави.
„Първоначалната инвести-
ция за франчайз е минимална
като сума, но самата дейност е
обвързана с време и контакти.
Получателите на франчайз пра-
ва плащат първоначална такса
плюс комисиона от направени
поръчки през платформата. Ус-
ловията за ползване ще са кон-
кретни за съответната страна“,
уточни Емил Ставрев.
Емил Ставрев вярва в потен-
циала на идеята, тъй като спо-
ред него CarsCentral е първата
в света Car-as-a-service мобилна
платформа. Услугата Car-as-a-
service е глобална тенденция в
ПРЕДПРИЕМАЧ | K2 | 59
Q & A
Емил Ставрев,
акционер в „АвтоИконом“
>
Предстои разширяване на
пазарите
Кое беше най-трудното в работата по изграждане на бизнес
модела?
Най-трудно беше преди ковид пандемията да говорим за
дигитализация. Ковид обаче постави дигитализацията на
първо място. Стана ясно, че бизнес, който е дал дигитална
възможност на клиента си за услуги — ще успее. Някога
получавахме интернет от един доставчик, мобилен
телефон — от друг, стационарен телефон — от трети,
кабелна телевизия — от четвърти. Сега всичко това се
предоставя от един доставчик. Ние не искаме да изкупуваме
по-малките, а да им дадем инструмент, с който да могат по
дигитален път да комуникират със своите клиенти, да си
разширяват портфолиото от услуги, да имат повече бизнес и
клиенти.
Автоиндустрията е с най-голяма дупка в клиентското
обслужване. Автомобилната компания Х произвежда, но
няма глобален телефон, няма кол-център, комуникацията се
поема от дилърите. Нашата платформа дава възможност
за дигитализация на всички процеси, за разширяване на
портфолиото по лесен и бърз начин. Абонирайки се за
даден партньор, знаеш, че можеш да разчиташ на него.
Приложението осигурява двупосочна дигитална комуникация
с избрания партньор, дигитални оферти, дигитален приемо-
предавателен протокол, дигитални работни карти, дигитален
архив за всеки автомобил.
Какво предстои на компанията?
Разширяване на пазарите ни с още повече партньори,
включително и за франчайз, както в България, така и зад
граница. Предстои дигитализация на още процеси и налагане
на Car-as-a-service модела. Предстои ни също да разширяваме
партньорството с автокъщи, с лизингови и рент-а-кар
компании, с банки, с платформи за разплащания.
автомобилния свят, при която Дванадесет програмисти, от
срещу абонаментна такса кли- които шестима на пълен рабо-
ентът поверява грижата за ав- тен ден, са работили над 5000
томобила на своя доверен агент часа за разработка на платфор-
или доставчик. мата и приложенията.
Първият франчайз вече е Засега 2019 г. е най-добрата
факт — правата са закупени от година за „АвтоИконом“. Тогава
компания във Варна. Има запит- компанията отчита 161 хил. лева
вания и от Норвегия и Канада. приходи и 9000 лв. печалба. През
пандемичната 2020 приходите
Цената спадат до 153 хил. лева, а фир-
От 2017 г. досега основателите мата излиза на загуба 4000 лв.
са инвестирали в компанията Очаква се финансовата инжек-
и нейното развитие над 250 хил. ция от фонда „Иновейшън кепи-
евро като средства, усилия, ре- тъл“ да помогне за развитието
сурси, уточнява Емил Ставрев. на бизнеса.
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

//ПОЧИВКА
Всичко за
твоя хотел
Amenitiz e базиран в Барселона стар-
тъп, който иска да облекчи бизнеса
на независимите хотелиери. Ком-
панията описва продуктите си като
„операционна система на места за
настаняване“, или всичко нужно за
управлението на един хотел. Amеnitiz
неотдавна привлече 6.5 млн. евро
финансиране, водено от фонда Point
Nine. Системата на стартъпа покрива
три стълба в индустрията - управлява
имоти, ръководи бизнеса през раз-
лични канали и платформи и прие-
ма резервации. През нея лесно може
да се създаде и сайт на хотела. Така
собствениците разполагат с всичко
нужно за бизнеса си. Аmenitiz иска
да предлага software-as-a-service плат-
форма, която работи безпроблемно
при всички клиенти, без да има нужда
от много настройване. Компанията
вече е привлякла 3000 имота, а с новия
рунд иска да добави и нови функцио-
налности като управление на при-
ходите. Фокусът й е към френския,
италианския и испанския пазар.
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
Shutterstock
//ГРИЖА
Здраве за
всички
Здравният стартъп Color привлече 100 млн.
долара в Рунд Е, оценяващ компанията на
4.6 млрд. долара. Финансирането е водено от
Kindred Ventures и досегашни инвеститори
като General Catalyst, Viking Global Investors
и Emerson Collective. Досега общо Color е
привлякъл 378 млн. долара, като целта е да
изгради цялостно решение за здравни услу-
ги. Софтуерната платформа на Color дава
инструменти за предоставяне на здравна
помощ, използвани от 1000 организации -
както здравни служби, така и работодатели
и университети, предоставящи възможнос-
ти на служители и студенти за бърз достъп
до лечение и услуги. Сред партньорите й са
Salesforce, Националният здравен институт,
Калифорния, Thermo Fisher Scientific и др.
В момента компанията управлява над 6500
тест локации в офиси и училища и над 500
места за ваксинации в САЩ.
60 | K2 | ДИГИТАЛНИ МОДЕЛИ
//СДЕЛКА
Поредната
стрийминг
услуга
Американската платформа FuboTV навлиза
ударно на европейския пазар с плановете
си за покупка на френския стартъп Molotov,
предлагащ водеща телевизионна стрий-
минг услуга. FuboTV също има подобна
система, но работи само в САЩ, Канада и
Испания. Транзакцията оценява Molotov на
164 млн. евро и предстои да бъде одобрена
от регулаторите. Molotov тръгна преди
време във Франция и веднага предизвика
интерес заради добре изградения си удобен
интерфейс. През нея потребителят може да
гледа тв канали, да стриймва съдържание
на живо и гледа повторения. Има и допъл-
нителни пакети като записи в облака и
премиум канали. Molotov има приложения
за десктоп, мобилни устройства, Apple TV,
Android TV, Amazon Fire TV и много смарт
телевизори. С времето платформата добави
ново съдържание в различни държави от
различни партньори, като сега предлага
собствена стрийминг услуга - Mango, както
и B2B бизнес за медийни и телекомуника-
ционни компании.
 K3 | Моят капитал
„Капитал“ помага в изборите
за личния живот — парите и
свободното време. Идеи
за инвестиции, образование,
управление на имоти, пазаруване
и качествено прекарване
на свободното време.

//ИНВЕСТИЦИИ
Зелените метали,
без които не можем
Енергийният преход увеличава
търсенето им, а с това нарастват и
цените им. От това може да спечели и
малкият инвеститор > 62-63

//ОБЩЕСТВО
Всичко българско и грозно
Новата настолна игра „Карти срещу
българщината“ провокира размисъл по
сериозни теми и ни кара да се смеем над
общите си недостатъци > 68-69

//КИНО
Положението не е розово
Режисьорката на „Розовият облак“ Юли
Жербазе припомня, че светът е голям и
опасност дебне отвсякъде > 70

//ФЕСТИВАЛ
Дизайн с мисия
Испанският креативен директор Ектор
Аюсо, гост на МЕЛБА, за Барселона, NFT рево-
люцията и нуждата да се забавляваме > 72

//ФОТОКНИГА
Звезди в черно
Луксозно издание отбелязва 30-годишни-
ната от The Black Album, най-успешният
албум в историята на Metallica > 74

//СЕЗОН 21/22 //КИНО

Златна филмова есен
Зелен сертификат за ски Цветът от Кан и Венеция на „Киномания
в Европа тази зима 2021“ > 76-77

P Маски, зелени сертификати и дистанция са най-

често въвежданите изисквания към почиващите //20 ВЪПРОСА
> 64-65 Веселина Седларска
> 80
62 | K3 | МОЯТ КАПИТАЛ
//ИНВЕСТИЦИИ
Зелените
метали,
без които
не можем
Енергийният преход увеличава
търсенето им, а с това нарастват и
цените им. От това може да спечели
и малкият инвеститор
автор
Славчо Кузмов | slavcho.kuzmov@capital.bg
Преходът към
П зелена енергия и
намаляването на
вредните емисии
няма да бъде ле-
сен. И това не зависи само от
волята на отделните държави
и бизнеси, но и от наличието на
достатъчно основни суровини и
добив на редки метали. Онези,
които са с най-голямо значение
за енергийния преход и имат
най-широко разпространени
приложения за изграждането
на чиста икономика, анализа-
торите наричат зелени метали.
Към тях спадат суровини като
кобалт, литий и графит, като
търсенето при някои се очаква
да нарасне до четири пъти до
2050 г. Значението им за новите
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
икономики, например в батери-
ите, е причина за бум и в цените
им.
Има и друг вид зелени ме-
тали. Част от индустриалните,
чийто добив се смята за по-ща-
дящ природата, също спадат
към графата зелени. Например
алуминият, тъй като рецикли-
рането му спестява 95% от
енергията, необходима за про-
изводството му от добив. Ме-
дта също играе ключова роля
тук, макар и да е в основата на
старите индустрии. Именно зе-
леният преход е причина тези
метали да поскъпват ударно от
началото на годината. Това има
лоша и донякъде добра страна.
Първата е, че с поскъпването си
те допринасят за по-висока ин-
флация. Добрата е, че това може
да се компенсира с инвестиции
в самите метали — чрез акции
на компании, които ги добиват,
борсови или взаимни фондове,
които ги следят.
Няма преход без метали
Една енергийна система, зад-
вижвана от технологии за въз-
обновяема енергия, се различава
драстично от система, захран-
вана от традиционните изкопа-
еми ресурси. Изграждането на
слънчеви фотоволтаични цен-
трали, вятърни паркове и про-
изводството на електрически
превозни средства обикновено
изискват повече минерали, от-
колкото техните аналози, бази-
рани на твърди и течни горива.
Според доклад на Световната
енергийна агенция (IEA) от тази
година средностатистически
една електрическа кола изиск-
ва шест пъти повече минерални
суровини от конвенционалния
автомобил, а една вятърна цен-
трала изисква девет пъти повече
метали от една газова електро-
централа. Според IEA от 2010 г.
средното количество метали,
необходими за нова единица
мощност за производство на
електроенергия, се е увеличи-
ло с 50% с нарастването на дела
на възобновяемите източници.
Използваните видове ме-
тали варират в зависимост от
технологията. Литият, никел,
кобалт, манган и графит са от
решаващо значение за произво-
дителността, трайността и енер-
гийната мощност на батериите.
Редкоземните елементи са от
съществено значение за магни-
тите, които от своя страна пък
са жизненоважни за вятърните
турбини и електродвигателите.
Електрическите мрежи се нуж-
даят от огромно количество
мед и алуминий, като медта е
крайъгълен камък за всички
технологии, свързани с електро-
енергията. Именно поради тази
причина Goldman Sachs публи-
кува доклад тази година, наре-
чен „Медта е новият петрол“.
„Както отдавна твърдим,
придвижването на световната
икономика към нетни нулеви
емисии остава основен двигател
на бичия пазар в търсенето на
суровини, в който зелените ме-
тали — в частност медта — са от
решаващо значение“, споделят
анализаторите на Goldman Sachs
в доклада от май тази година.
„Като най-евтиния електро-
проводим материал медта е в
основата на улавянето, съхра-
няването и транспортирането
на енергия от новите източни-
ци“, добавят от американската
банка.
Увеличаващо търсене
Преминаването към нова и зеле-
на енергийна система ще доведе
до огромно увеличение в търсе-
нето на въпросните минерали,
което означава, че енергийният
сектор се очертава като основ-
на движеща сила на пазарите
за минерали. Според IEA до
средата на 2010 г. енергийният
сектор представлява малка част
от общото търсене на повечето
минерали. Въпреки това, тъй
като енергийният преход на-
бира скорост, технологиите за
чиста енергия се превръщат в
най-бързо растящия сегмент на
търсенето.
Ако приемем, че целите, зая-
вени от държавните лидери на
последната среща на ООН от
началото на месеца, се гонят и
 МОЯТ КАПИТАЛ | K3 | 63
Shutterstock

К | ИЗБОРЪТ НЕ Е ГОЛЯМ, НО ИМА ОПЦИИ

Част от възможностите за инвестиции

Актив Тикър Тип Инвестира в Базиран в Доходност*

NORTHERN GRAPHITE NGC Акции Добив на графит Канада 114.81%

VANECK RARE EARTH/STRATEGIC METALS ETF REMX ETF Компании за редки метали САЩ 76.44%
JL MAG RARE-EARTH 300748 Акции Добив на редки минерали Китай 68.05%
GLENCORE GLEN Акции Добив/търговия на суровини и метали Великобритания 44.23%
LITHIUM & BATTERY TECH ETF LIT ETF От добив на литий до производство на батерии САЩ 43.40%
SOUTH32 S32 Акции Добив на редки метали Австралия 38.40%
AMPLIFY LITHIUM & BATTERY TECHNOLOGY ETF BATT ETF Компании за литий, батерии и свързани технологии САЩ 19.99%
VALE VALE Акции Производител никел, манган, редки метали Бразилия –30.40%
* от началото на годината Източник Investing

прилагат, то търсенето на зелени К | ДОХОДНОСТ >

метали от технологиите за чиста
енергия ще продължи да нараст-
ва значително през следващите
две десетилетия. Според данни
на IEA търсенето на мед ще се
увеличи с над 40%, докато за
някои редки елементи като ни-
кел, кобалт (очакван ръст в тър-
сенето с над 60-70%) и за литий
(90% очакван ръст в търсенето)
растежът в търсенето ще бъде
дори по-висок. Докладът на меж-
дународната енергийна агенция
доказва, че електрическите авто-
мобили и батериите в тях вече
са изместили потребителската
електроника (смартфони, табле-
ти), за да се превърнат в най-го-
лемия потребител на литий, и до
края на 2040 г. се очаква да бъдат
най-големият краен потребител
на никел, измествайки производ-
ството на стомана.
Потенциални проблеми с
доставките
С увеличаването на страните,
които обещават намаляване на
емисиите, самите държави също
ще трябва да се уверят, че техни-
те енергийни системи остават
устойчиви и сигурни. Днешни-
те международни механизми за
енергийна сигурност са предназ-
начени да осигурят защита сре-
щу рисковете от прекъсвания
или скокове на цените в достав-
ките на горивата, особено нефт.
Зелените метали имат различен
набор от предизвикателства, но
нарастващото им значение в де-
карбонизацията изисква от съз-
дателите на енергийна политика
да разширят хоризонтите си и
да обмислят потенциални нови
проблеми.
Въпреки намеренията за връ-
щане на производството по-бли-
На зелените метали от началото на годината в сравнение със S&P 500
S&P Никел Алуминий
120%
100%
80%
60%
40%
20%
0%
–20%
3.I.2021
зо до вътрешните пазари нали-
чието на минерали и суровини
не може да бъде решено толкова
лесно. Китай е държавата, която
има най-богати запаси на редки
метали и минерали. Проблеми-
те по оста Вашингтон – Пекин
обаче могат допълнително да
повишат цената на така необ-
хбодимите за зеления преход
материали. Освен Китай други
държави, богати на редки мине-
рали и зелени метали, са Русия,
Южна Африка, Бразилия, Перу,
Австралия и Индия. Повечето
от тези страни се определят
като възникващи пазари, което
означава, че развитите страни
неизменно ще зависят от дос-
тавките на по-слабо развитите
държави, в които често има
Проблемите по
оста Вашинг-
тон – Пекин обаче
могат допълни-
телно да повишат
цената на необхо-
димите за зеления
преход материали.
Мед Литий Кобалт
7.XI.2021
Източник Investing.com
спорни политически и регула-
торни решения.
Преходът към чиста енергия
създава възможности и предиз-
викателства както за държави-
те, така и за компаниите, кои-
то произвеждат минерали или
са свързани със сектора. Днес
приходите на компаниите, които
произвеждат въглища, са десет
пъти по-големи от приходите на
онези, свързани с производство-
то на зелени метали. Въпреки
това тенденцията се обръща
бързо. Според IЕА комбинира-
ните приходи на компаниите,
производители на зелените
метали, ще изпреварят тези от
въглищните компании „доста
преди 2040 г.“, което създава и
възможност за малките инвес-
титори да спечелят от зелената
тенденция.
Предвид очакванията за драс-
тично нарастване в търсене на
зелени метали, производството
ще трябва да се увеличи както в
Китай, така и извън него, но тези
обеми трябва да се произвеж-
дат при по-високи екологични
стандарти. В Китай затягането
на екологичните разпоредби ще
помогне да се избегне приток на
Как да
инвестираме
Повечето метали побежда-
ват по доходност S&P500
(виж графиката). Проблемът
е, че инвестициите в тях са
ограничени до специфични
борси, някои се търгуват на
извънбрсов пазар (OTC). Някои
от металите се търгуват на
стокови борси (commodities
exchanges), а други не, което
прави по-трудно извличане
на доходност от тях, но не
е и невъзможно. Например
литият, който е поскъпнал
с над 100% от началото на
годината, не е борсово търгу-
ван. Вариантите са с борсово
търгувани фондове (ETF) или
акции на добивни компании.
Цените се движат повече от
търсенето и предлагането
в съответните сектори, в
които се използват, често от
регулативни фактори (квоти,
мита, такси), а понякога и от
спекулативни намерения.
нерегулирано производство и ще
стимулира инвестициите. В съ-
щото време би било важно да се
осигурят диверсифицирани из-
точници на доставки, но за цел-
та ще има нужда от международ-
на координация и политическа
подкрепа. Всичките тези усилия
изискват огромни инвестиции,
но възвращаемостта им все още
не е ясна според докладите. Пе-
чалбата може да е доста висока,
но може и да е никаква, ако стра-
ните се откажат от усилията си
да станат зелени.

capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

64 | K3 | МОЯТ КАПИТАЛ
//СЕЗОН 21/22
Зелен
сертификат
за ски в Европа
тази зима
P След историческия локдаун преди
година големите ски курорти в Европа се
готвят да отворят врати тази зима.
P Маски, зелени сертификати и дистан-
ция са най-често въвежданите изисквания
към почиващите.
автор
Деница Ватева | denitsa.vateva@capital.bg
След нулева годи-
С на и милиони евро
загуби зимна Евро-
па предстои да от-
вори вратите си за
скиорите. Този сезон това ще се
случва по нови правила, свърза-
ни със зелени сертификати, дис-
танция, носене на маски. Но при
опит да не се наруши комфортът
на почиващите в новите условия,
в които светът живее. В част от
големите курорти хотелите вече
работят, но първият истински
тест за пандемичните зимни
почивки ще бъдат коледните и
новогодишните празници.
„Капитал“ представя здравни-
те изисквания в най-популярни-
те държави за ски туризъм в Ев-
ропа. Макар началото на сезона
да наближава, България все още
не е готова със своите правила
как ще функционират курор-
тите, като в последните дни от
туристическото министерство
идват противоречиви сигнали
какви ще бъдат те (виж карето).
Австрия — петстепенна
система на мерки
Австрия, в чиято икономика
туризмът има около 5% дял,
беше една от първите европейс-
ки държави, която обяви, че
ще отвори зимните си курорти
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
през тази година за чужди ту-
ристи. В австрийските ски зони
ще бъде въведена петстепенна
система от здравни мерки, като
„строгостта“ им зависи от това
какво е разпространението на
коронавируса. Tака в най-бла-
гоприятния вариант, при който
разпространението на заболя-
ването е ниско за туристите,
>
Правилата за България
са в зоната на неизвестното
Макар началото на ски сезона
да наближава, България все още
не е представила своя здравен
протокол за функциониране
на зимните курорти, като в
последните седмици дори идват
противоречиви информации от
официалните институции. А хо-
телиери и ресторантьори вече
са притеснени, че дори и без
яснота — само с настоящите
мерки за ваксинация, сертифи-
кати и в добавка инфлацията,
сезонът за тях никак няма да е
лесен.
Според последната информация
от туристическия министър
Стела Балтова курортите ще
ще се изисква доказателство за
ваксинация, преболедуване или
отрицателен тест за коронавирус
(PСR или антигенен) за хотели,
ресторанти, кабинкови лифтове
и присъствие на събирания с над
25 души. За посещение на т.нар.
Apres ski — места за забавления и
социални активности в зимните
курорти, е възможно тестване с
отворят без изискване за зелен
сертификат при ползването
на лифтове и ски съоръжения,
като такива не е изключено да
се изискват при усложняване на
ситуацията с ковид-19. Съще-
временно в курортите няма да
има и карантинни хотели. На
този етап обаче има редица
изисквания за зелен сертификат
за посещения на обекти — нап-
ример заведения, като няма
яснота нито дали те ще важат
през цялата зима, нито при как-
ви условия ще бъдат въвеждани
или отменяни. Изискванията
за ваксинация или тестове на
персонала обаче си остават.
PCR, но не и антигенен тест. За-
дължително ще бъде носенето
на маски от вида FFP 2 в общест-
вения транспорт, кабинковите
лифтове, аптеки, банки и други.
Хората, които не са ваксинирани
или преболедували, а са отишли
на почивка с отрицателен тест за
коронавирус, ще трябва да носят
маските и в магазини и музеи.
Мерките в ски курортите
ще се затегнат 7 дни след като
броят на заетите легла за интен-
зивно лечение надхвърли 300. В
този случай антигенни тестове
няма да бъдат приемани за по-
сещения на музеи, коледни ба-
зари и други места, а влизане в
нощни клубове и събития с над
500 души ще е възможно само за
ваксинирани и преболедували.
Възможностите да се посеща-
ват мероприятия с отрицател-
ни тестове ще бъдат затегнати
при влошаване на здравната
обстановка. Така 7 дни след
като болните на интензивно
лечение надхвърлят 400 души,
антигенните тестове няма да
бъдат признавани никъде, а
посещенията на Apres ski ще е
възможно само за ваксинирани
и преболедували. В случаите,
когато има над 500 и 600 тежко
болни, посещението на всякак-
ви места ще е възможно само за
 МОЯТ КАПИТАЛ | K3 | 65
>

Цените на ски
картите — все още
неясни, но може
и да са нагоре
Поскъпването на тока, по-ниската
посещаемост в курортите и инфла-
цията като цяло ще окажат натиск
и върху цените на ски картите
не само в Европа, но и в България.
През миналата година те вече бяха
повишени за поредна година, като
най-високи бяха в Банско — 70 лв. на
ден в активния сезон. В Боровец и
Пампорово те бяха малко под тази
цена. Цените за сезона в България
обикновено се обявяват в последния
момент — през декември, като по
неписано правило, което и практи-
ката показва, по-малките курорти
Shutterstock
се събират големи групи хора,
като ще бъдат въведени и изис-
квания за социална дистанция.
На този етап за ползване на ли-
фтове и ски съоръжения няма да
се изисква зелен сертификат, но
тази опция остава при влошава-
не на здравната ситуация. Така
в случаите, когато заразените с
коронавирус надхвърлят 200 на
100 хил. души, посетителите ще
трябва да предоставят удосто-
верение за ваксинация, пребо-
ледуване или отрицателен тест.
Във Франция обаче изисква-
ги разстояния и други.
Швейцария признава
европейските
сертификати
Швейцария ще приема чужди ту-
ристи в курортите си тази зима,
като ще признава европейския
зелен сертификат, който ще
важи за редица места. Така нап-
ример той трябва да се представя
от всички над 16 години в заве-
дения на закрито, театри, музеи,
басейни и други. Изискването ще
важи и за посещения на големи

изчакват Банско да обяви своите
цени, а след това го правят и те.
ваксинирани и преболедували.
Австрия приема европейския
зелен сертификат, като изисква-
нията за ваксинация и тестване
в ски зоните няма да важат за
деца под 12 години. При маски-
те обаче нещата са по-различни:
на местата, където носенето им
се изисква, децата над 6 години
трябва да имат такава, а тези над
14 — маска от вида FFP 2.
Зелен сертификат
и за Италия
Италия също обяви, че ще отвори
зимните си курорти. И макар пра-
вителството да не е декларирало,
че ще изисква зелен сертификат
за посещения на ски зони, това
е едно от правилата, подписани
в протокол между операторите
на ски зоните и ски федерацията
в страната. Така европейският
зелен сертификат или друго до-
казателство за преболедуване,
Някои от курорти-
те вече посрещат
туристи, но първи-
ят тест на ковид
правилата се очак-
ва да бъдат колед-
ните и новогодиш-
ните празници.
ваксинация или отрицателен
тест ще се изисква от туристи-
те над 12 години в ски зоните. В
страната същото правило е въве-
дено и за посещения на закрити
заведения. В момента няма
изискване за зелен сертификат
за отсядане в хотел, но пък той
трябва да бъде представян при
посещения на хотелските ресто-
ранти или други съоръжения,
като например спа центрове.
За ски курортите ще бъдат
въведени и други правила. Така
например отворените лифтове
ще могат да работят на пълен
капацитет, но при кабинковите
той ще бъде ограничен до 80%.
Ще се изисква и спазване на со-
циална дистанция при качване-
то на съоръженията, а част от
ски операторите ще въведат и
стимули за онлайн покупки на
ски карти.
Франция — с маски и опция
за затягане на правилата
Другият ключов играч в евро-
пейския ски туризъм — Фран-
ция, също обяви, че през тази
година курортите ще работят
при спазването на предпазни
мерки срещу коронавируса.
Така ще бъде задължително
носенето на маски на опашки-
те за лифтове и места, където
нето за зелен сертификат важи събития на открито — такива, на
за редица обществени обекти, които присъстват повече от 1000
а ски курортите няма да бъ- души. В ски зоните ще бъде за-
дат изключение от това. Така дължително носенето на маски
например той е необходим за в кабинкови лифтове, както и в
кафенета, барове, ресторанти, зоните за изчакване, които са на
пътуване с железниците на дъл- закрито.
ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ
В ТРЪЖНА ПРОЦЕДУРА
ДО ВСИЧКИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ЛИЦА ЗА УЧАСТИЕ В ОТКРИТА
ПРОЦЕДУРА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ПОРЪЧКА ЗА ИЗБОР НА СТРОИТЕЛ
Американският колеж в София обявява открита тръжна
процедура за избор на Главен Изпълнител за цялостно
обновяване на сграда на колежа с РЗП 2 846 m2 в изпълнение
на проект „АМЕРИКАНСКИ КОЛЕЖ В СОФИЯ; СТРОИТЕЛСТВО и
РЕМОНТ НА СГРАДА АБЪТ ХОЛ“, ПИ № 68134.4090.440, до кв. 1 на
м. в.з. „Американски колеж“, р-н Младост, гр. София“, съгласно
договор, сключен с Американската агенция за международно
развитие (USAID).
Техническите данни за проекта и изискванията на инвеститора
са указани в тръжните книжа, които са достъпни за
заинтересованите лица в Бизнес офиса на Американския колеж
в София, сграда Учебен център „Америка за България“, ж.к.
„Младост“ 2, алея Флойд Бляк, гр. София, всеки работен ден
от 9:00 до 16:00 часа (с изключение на дните 25 и 26 ноември
2021 г.).
Краен срок за подаване на тръжните предложения: 16:30 часа
на 16 декември 2021 г.
Място за подаване на тръжните предложения:
Американски колеж в София
Алея Флойд Бляк, Младост 2, гр. София
Острандър Хол, Учебен център „Америка за България“
Офис на Президента

capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

 66 | K3 | ?????????проект за
Специален
Една каса смисъл –
историята
на Борислав Минков
Собственикът на бутиковата микропивоварна Hills
и основател на IT компанията Novarto,
за създаването на качество и помощта на семейството
редставял ли си
П си го – че биз-
несът ти ще се
разгърне така?
„Не, не съм си го
представял. Започнахме от една
идея: да имаме хоби и микропи-
воварна...“ Борислав се замисля
и обгръща с поглед 100-те декара
на изградения от него комплекс
Hills Brewery Park в началото
на град Перущица. Последното
ярко слънце на октомври препи-
ча белите шатри на поляната и
дървените маси пред ресторан-
та, екипът се е събрал за днев-
ния разбор на задълженията, а
кучето Бела бавно поема към
любимо място за излежаване.
В пивоварната се подготвя де-
бютът на чисто новата и с из-
ненадващ вкус бира от портфо-
лиото на компанията, която ще
докаже, че всичко е възможно,
стига да разполагаш с желание
и отношение към качеството.
Всичко
започва с един
изпуснат полет
Борислав Минков е математик и
опитен програмист, който след
осем години живот в Германия
през 2007 г. се завръща в родния
Пловдив заедно със съпругата
си. Повод за решението е раж-
Снимка: Тихомир Рачев
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
дането на първото им дете и
преценката, че то има нужда от
своите баби и дядовци, както и
вярата, че България предоставя
възможности за добро развитие.
Година по-късно той се впуска в
първото си бизнес начинание и
създава IT компания, наречена
Novarto. Проектите й се реализи-
рат основно в чужбина, заради
което Борислав и екипът му са
непрекъснато на път. През 2011
г. те се връщат от поредното
си работно пътуване в САЩ.
Прекачването между полетите
наобратно към България е на
мюнхенското летище, където е
разположен бар на пивоварната
Airbräu. Свикнали да опитват
нови етикети с всяко излиза-
не извън страната, колегите
се настаняват пред халбите и
дегустацията започва. Докато
отпиват, коментират разпалено
как производството и качеството
на масовата бира в България не
могат да задоволят вкусовите им
потребности, обсъждат крафт
бирите в Америка, класически-
те топ бири в Германия и оно-
ва, което ги очаква, след като
се приберат, и така... изпускат
самолета си навръх Великден.
Но когато животът ти поднесе
лимон, направи си бира! „Тога-
ва си казах – искам да изградя
микропивоварна, защото в Аме-
рика, където се запознах с тях, те
не само предлагаха качествено
пиво, но и с присъствието си ус-
пяваха да повлияят на общество-
то и да развият качествена сре-
да за съпътстващата култура.
Това ме накара да се замисля,
че е възможно да се случи и в
България“, спомня си Борислав.
Искам да направя
резервация за 30 души
в Beer Park Hills
Заемам се!
Откъде мога да купя
Hills Weinbeere?
За да се погрижа за твоето
запитване, ми е необходимо да
знам:
-каква разфасовка търсиш
-какъв е твоят бюджет
След като получа тази
информация, ще се заема с
търсенето
Само ме попитай!
Ask Pleez! е ежедневен асис-
тент за притежателите
на Mastercard премиум – Gold,
Platinum, World, World Elite,
изкуствен интелект, който
умее да изразява емоции,
опознава те и персонали-
зира услугите си. Може да
търси, да препоръчва топ
места, да запазва и резерви-
ра, да купува и поръчва.
Борислав Минков: И двете
задачи бяха успешни – при-
ложението ми изпрати
линк към онлайн магазина на
марката и предложи и други
бири освен Weinbeere.
За ресторанта Аsk PLEEZ!
потвърди, че понеделник
и вторник не работи и ще
пробва да направи резер-
вация в сряда. Поиска още
информация относно резер-
вацията, като предположи
какви ще са въпросите.
Като цяло услугата е много
адекватна и дори нямах
усещането, че не говорех с
човек, т.е. наистина създава
впечатление за VIP услуга.
КОЙ СТОИ ДО ТЕБ В УСПЕХА ????????? | K3 | 67
Добрият предприемач сътворява цял един свят, който
постепенно се разраства и увлича съмишленици и партньори.
Изведнъж отношенията и задачите стават много, а
времето не стига. И това е сигнал за успех. Представяме ви
няколко активни предприемачи и ги питаме как управляват
натоварването и ежедневните задачи – имат ли екипи и
от какъв тип „помощ от приятел“ се нуждаят? Споделяме
историите им и им даваме възможност да разговарят с
новото поколение асистент Ask PLEEZ!.
Специален проект на “Дневник” и Mastercard.

Идеята е посята, щом се при- дени и помислени в детайл пло-

бира в Пловдив, той се заема
с конкретните стъпки, за да я
осъществи. Но какво точно е
желанието му? Първо, разбира
се, да създава качествена бира.
Но това върви ръка за ръка с по-
важното: да покаже, че и у нас
нещата могат да стават и по друг
начин – доста по-качествено и
ориентирано към потребителя.
Още в началото определя, че
пивоварната ще е извън града.
Пловдив няма интензитета и
натоварването на столицата,
но и не успява да предложи
истинско семейно спокойствие
през почивните дни. “Когато
се излезе на разходка, изборът
е между главната пешеходна
улица, един парк и една Гребна
база, а тези места обикновено се
натоварват през уикенда”, ко-
ментира предприемачът. Като
причина да насочи усилията си
към търсене на място в близост
до природата е и спомен за раз-
говор с негови бивши колеги от
Германия, които му споделили,
че техните деца не знаели, че
яйцето идва от кокошката, тъй
като не били виждали такава.
Намирането на подходящото
място и изграждането на пиво-
варната отнемат пет години – от
откриването на подходящия те-
рен през категоризация на земя-
та и постройките, закупуването
на съседните малки парцели от
местните собственици и окруп-
няването им, така че от 2 компле-
ксът да достигне до 100 декара.
Постепенно базата се разширя-
ва, появяват се ресторант, малко
езеро, зоокът и специално създа-
щадки за игра на децата. Така
Hills Brewery Park се оформя в
настоящия си вид. Тази година
паркът отпразнува първата си
петилетка и както предишните
(с изключение на 2020 г. и нахлу-
ващия COVID-19), и рожденият
ден е полят с т.нар. банкет, вече
традиционен за марката - на об-
ширните поляните на парка се
разполагат стотици хора, за да
хапнат вкусна храна, слушат му-
зикални изпълнения на живо и,
разбира се, да пият бира.
Става ли се
от програмист
пивовар?
“Става се”, смее се Борислав, но
първо трябва да се научи какво
е пивоварството. “Някои казват,
че това е рецепта – готвиш го и
готово. Но не е точно така. Про-
цесът е доста сложен.” Разказва
ми всичко от началото: той се
впуска в разучаване на мате-
рията, възползва се от съвети
на специалисти от бранша и се
интересува от машините, които
обработват малц по правилния
начин, както и обмисля какви
точно да закупи. С проучване
попада на германската фирма
Kaspar Schulz, която го спечел-
ва не само заради близостта на
небцето му с немския вкус за
пиво, но и заради начина й на
работа – преди да продаде обо-
рудването си на начинаещия
пивовар, фирмата му “зачисля-
ва” майстор-пивовар, който да
му помогне в изграждането на
производството и създаването
на рецептите.

Пълният текст четете на www.dnevnik.bg/specialni_proekti

capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
68 | K3 | СВОБОДНО ВРЕМЕ
//ОБЩЕСТВО
Всичко българско
и грозно
Новата настолна игра „Карти срещу
българщината“ провокира размисъл
по сериозни теми и ни кара да се
смеем над общите си недостатъци
автор
Тамара Вълчева | tamara.valcheva@capital.bg
„Оставам в Бъл-
О гария, защото
обичам...“ Може
да допълните из-
речението с: „да
дишам фини прахови части-
ци“, „изгорели гуми“ или „Нощ,
тъмна улица, Волен Сидеров те
напада с изкуствени мигли и не-
оправдани претенции“ - това не
са саркастични фейсбук стату-
си, а карти от новата настолна
парти игра, създадена от сцена-
риста Радослав Петров и юрист-
ката Мими Шишкова-Петрова.
Основната цел на „Карти срещу
българщината“, по подобие на
американската Cards Against
Humanity („Карти срещу чове-
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
чеството“), е да ни разсмее през
сълзи, докато се заиграва с ня-
кои табута и проблеми в нашето
общество. И тук идва основни-
ят въпрос - умеят ли българите
да се смеят над собствените си
тъмни страни? Според Мими и
Радо „да“, или поне някои уме-
ят, доказват го и техните 34 000
последователи в социалната
мрежа TikTok.
По време на първия локдаун,
когато Мими осъзнава, че е заб-
равила всичките си настолни
игри в Германия, решава, че е
дошъл моментът да осъщест-
вят идеята си за „Карти срещу
българщината“ и да разсмиват
хората в мрачните дни на панде-
мията. „Искаме да покажем, че
„българщината“ има две стра-
ни. Ако се заблуждаваме, че е
само нещо хубаво и поддържаме
такъв пиетет, че не си позволя-
ваме да се самокритикуваме,
никога няма да можем да се
променим към по-добро“, казва
Мими. Партньорът й в проекта и
в живота Радослав допълва, че
разбирането ни за това какво е
българско и родно трябва да се
развива: „Не трябва да оставяме
разбирания, заключени в края
на XIX век, и манталитетът на
хората оттогава да определят
живота ни днес, понятието се
развива във времето и придо-
бива характеристиките на об-
Радослав Петров и Мими
Шишкова-Петрова | снимки
Цветелина Белутова
ществото днес.“
Лично за Мими най-хуба-
вите български неща, които
са й липсвали през десетте го-
дини живот в Хайделберг, са
народната музика, щедростта,
връзката с природата. „В Гер-
мания всичко вече е много сте-
рилно“, намира Мими. Точно
там, докато завършва право в
Хайделбергския университет,
й хрумва идеята за парти игра-
та с карти. Питам я защо не са
избрали за име нещо по-безо-
бидно, като например „срещу
псевдопатриотарщината“. Но
според нея това би ограничило
обхвата: „Гениалното име „сре-
щу българщината“ е идея на
Радо и аз се влюбих в него“, от-
говаря Мими. Той пояснява, че
се е влюбила в него и преди да
измисли името. Двамата са мла-
ди (на 29 и 30 години) и очакват
всеки момент да им се роди бебе,
съответно разговорът тръгва в
тази посока. Те подчертават, че
обичат България и именно тук
смятат да отглеждат детето си,
но именно затова са критични
към обществото, в което ще жи-
веят. „Искам да е ясно, че ние не
сме против българските обичаи,
нито против хората, които оби-
чат да скачат на Йордановден
във водата за кръста например,
а срещу криворазбрани прояв-
ления на „традиционни ценнос-
ти“, подчертават те.
Веднага дават конкретни
примери от съвременния жи-
вот у нас. „В България има
огромен процент на домашно
насилие и хората си затварят
очите, затова направихме кар-
та отговор „Да биеш жена си, а
после да й подаряваш цветя“, за
съжаление това е част от наше-
то ежедневие“, казва Радослав.
Според него изваждането на те-
мата на показ дори в рамките на
игра ще направи поведението
на насилие по-малко прием-
ливо в обществото. „Ако сме
откровени със себе си, можем

> „Карти срещу българщината“ в
Как се играе?
Има два вида карти: 100 чер-
вени и 500 зелени. Червените
съдържат твърдение, което
трябва да се допълни, а зеле-
ните - отговори. Играчите
трябва да са минимум трима.
Избира се един водещ на
играта, който тегли червена
карта, например: „Тайната
съставка във ваксината срещу
COVID-19“. Останалите имат
по десет зелени карти, които
биха могли да са потенциални
отговори. Всеки дава своя
анонимен вариант на отговор,
водещият ги разбърква, чете
на глас и тази комбинация
от червена и зелена, която
го разсмее най-много, печели.
Победителят, улучил най-
добрата комбинация, взима
червената карта при себе си,
за да отбележи с нея спечеле-
ната точка.
да елиминираме негативните
проявления на българщината.“
Като едно такова проявление
Мими посочва примирението
с неработещите институции и
гражданската пасивност и не-
хайство - „на хората не им се
занимава да променят нещата,
които не харесват, вместо да си
потърсят правата и да подадат
сигнал, пишат гневни статуси в
социалните мрежи“. Тя е изне-
надана, че при по-възрастното
поколение дори сигнал до ин-
ституциите се смята за донос,
призракът на тоталитаризма
виси над нас: „След десет годи-
ни в Германия виждам, че това
е основен културен сблъсък:
германците влагат енергия да
променят нещо, което не харес-
ват, защото смятат, че така ще
бъдат полезни и на другите.“
Дори причината да е в недове-
рието и убеждението, че никой
няма да им обърне внимание,
това е един порочен затворен
кръг, който все някога трябва
да бъде прекъснат. „Важно е да
не приемаме нещата лично, а да
действаме по същество. Ако не
ни харесва нещо в институци-
ите, не означава, че нападаме
служителя на гишето, а проце-
дурите, бюрокрацията и т.н.“,
подчертава тя.
Друго изключително непри-
емливо според тях съвременно
явление в българската ни ре-
алност е псевдопатриотизмът.
Например хора, които твърдят,
че защитават българските цен-
ности, но същевременно прода-
ват български паспорти. Радо
споделя, че като всеки млад
българин и той е имал период,
в който е залитал по „България
на три морета“ - „но с времето,
узрявайки, осъзнах, че патрио-
тичните и националистически
партии се възползват от емо-
циите на хората и си избират
жертви, бежанците например,
за да трупат политически ди-
виденти“. Така, както в Cards
Against Humanity се появи
цяла серия срещу президента
Доналд Тръмп, в това тесте мо-
жете да откриете карти с име-
ната на антигерои като Делян
Пеевски, Волен Сидеров, Бой-
ко Борисов, Вежди Рашидов.
Какво твърдение ще си съчи-
нят с картите зависи изцяло
от играещите, затова и Мими
като юрист е спокойна, че ни-
кой не би могъл да ги съди.
Ако играете със „сръдла“ или
„пуяк“ (според упътването на
TikТok), бихте могли да преско-
чите някои от картите. Подобен
казус имали наскоро: участник
в играта изтеглил „психясали
антиваксъри“ и тактично скрил
картата, за да не прерасне при-
ятната вечер във война на „мол
или смърт“. „Бяхме изненадани,
защото ние сме ваксинирани и
смятахме, че всички около нас
са“, споделят семейство Петро-
ви. Според тях развяването на
знаме „свобода или смърт“ в
мол в нарушение на мерките
по време на пандемия е доста
по-голям проблем за здравето
и самочувствието на нацията,
отколкото техните карти.
И все пак има ли обидени от
картите? Засега сред техните
приятели не, но са получили вече
гневни коментари и съобщения,
определящи ги като родоoтстъп-
ници. „Много повече хора сме
разсмяли, отколкото разсърдили,
а смехът е основата, начинът да
се променим в по-добра посока.
Обществото се трансформира
много бавно чрез държавни по-
литики и много по-бързо през
изкуството или сарказма“, кате-
горичен е Радослав, който е за-
вършил НАТФИЗ и е сценарист в
различни предавания. Основната
идея си остава, докато играят, хо-
рата да се смеят и да се зареждат
с позитивни емоции.
СВОБОДНО ВРЕМЕ | K3 | 69
Според Патент-
ното ведомство,
създателите на
тази игра наруша-
ват обществения
ред и моралните
устои.
Не така мислят от Патентно-
то ведомство обаче - служители-
те там отказват да патентоват
името „Карти срещу българщи-
ната“. Официалното становище
е, че създателите на тази игра
нарушават обществения ред
и моралните устои. „Обжал-
вахме решението и ако пак ни
откажат, ще ги съдим“, казва
Мими Шишкова-Петрова. Част
от приятелите им ги питат защо
просто не си сменят името на
„Карти за българщината“. „Но
така губим провокацията и стре-
межа да принудим хората да се
замислят“, казва Радо. Думата
„срещу“ присъства и в Cards
Against Humanity, и в герман-
ската версия Kampf gegen das
spessertum, което би могло да
се преведе „срещу провинциа-
лизма или тесногръдието“.
Патентовани или не, картите
са на пазара от шест месеца и
интерес към тях има от всякак-
ви възрасти: купуват ги както
20-годишни, така и хора над
шестдесет. Могат да се поръчат
от www.bulgarshtina.bg, стига
да сте пълнолетни и с отворено
съзнание.
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
70 | K3 | ?????????
Реалното и из-
Р мисленото рядко
влизат в такова
взаимодействие,
както в бразилския
„Розовият облак“ на Юли Жер-
базе - един от филмите на 2021
с най-нетипичен път, породил
множество паралели с ежедне-
вието ни през последните почти
две години.
Героите Джовано и Яго
прекарват безгрижна вечер
заедно, след като се запозна-
ват на парти, но на следващия
ден отровният и смъртоносен
розов облак вече е навсякъде
около тях. Едно вдишване и си
мъртъв. В състояние на пълна
изолация двамата трябва да се
опознаят като хора, приятели,
преди отново да се превърнат
в любовници и впоследствие
родители. В дистопичната ис-
тория на Жербазе карантината
продължава с години. В ролите
са Рената де Лелиш и Едуардо
Мендонса, с които Жербазе е
работила и преди.
Родената през 1990 г. в Порто
Алегре режисьорка дебютира
на международната сцена и
големите фестивали след шест
късометражни филма. Идеята
за сценария се ражда, докато
тя завършва магистратура по
креативно писане. Жербазе
учи заедно с млади писатели и
е единствената в курса, която
следва, за да бъде по-добра в
изграждането на персонажи и
сюжети. „Всъщност изолацията
често беше елемент в историите,
които пишех тогава.“
„Розовият облак“ прави
премиерата си на най-големия
фестивал за независимо кино
„Сънданс“ и бързо поражда
реакции, в които преобладават
паралелите между реалния жи-
вот и сюжета. От „научнофан-
тастичен трилър“ филмът става
все по-често описван в ревюта
просто като „драма“. През 2021 г.
той спечели и Голямата награда
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
//КИНО
Положението
не е розово
Режисьорката на „Розовият облак“ Юли
Жербазе припомня, че светът е голям и
опасност дебне отвсякъде
Автор
Светослав Тодоров | svetoslav.todorov@capital.bg
за най-добър филм в Междуна-
родния конкурс на 25-ия „София
филм фест“.
Жербазе гостува на есен-
ния „София филм фест“ между
участията си на кинофорумите
в Трансилвания (Клуж) и Хел-
зинки. Докато тя е в България,
филмът излиза по кината в Бра-
зилия.
„Искаше ми се „розовият об-
лак“ да е едно по-мистериозно
понятие, всеки да намери собст-
вена аналогия на тази всеобща
заплаха“, казва Юли Жербазе
малко преди прожекция на
филма в Дома на киното. Цве-
тът е съзнателен избор - рядко
розовото се асоциира с опасност.
Сравненията с пандемията със
сигурност допринасят за рек-
ламирането на филма, но също
така ограничават първоначал-
ните идеи на режисьорката. Взи-
мането на награди често върви с
напомнянето, че трябва да наме-
рим собствен ключ към история.
„Когато ограниченията започ-
QЮли
Жербазе
наха, сравненията между сюже-
та и вируса направиха филма
много по-буквален, отколкото
планирах. За мен този филм е
за свободата и какво може да я
ограничи: дали бракът като фор-
ма на съюз, дали самотата или
определен физически проблем.“
Спомня си една от интерпрета-
циите, която силно я е впечат-
лила: по време на дискусия в
Румъния един от зрителите
казва, че облакът напомня на
P Кадър от
„Розовият облак“
задушаваща връзка и страха, че
ако се откопчиш от нея, няма да
има никаква помощ насреща.
Разбираемо, в намеренията
на Жербазе има (или би могло
да има) и политически оттенък.
Още преди сегашната криза
Бразилия е често асоциирана
с високи нива на корупция и
престъпност. Неуспешното уп-
равление на Дилма Русеф беше
поето през 2018 г. от крайнодес-
ния Жаир Болсонаро, в момента
един от най-критикуваните ли-
дери, особено на фона на теж-
ката здравна криза в страната,
която занижава допълнително
обществото доверие към него.
Сценарият на „Розовият облак“
е завършен малко преди той да
бъде избран за президент, но
трусовете в Бразилия съпътст-
ват по-нататъшния процес. „Ко-
гато снимахме филма, един от
сценичните техници каза, че
за него облакът символизира
управлението на Болсонаро.“
Въпреки сложната полити-
ческа атмосфера в страната
Жербазе се радва, че има изклю-
чително активно поколение на
млади бразилски режисьори, а
голяма част от тях са жени. В
момента тя работи по два сце-
нария - фантастика, в която има
извънземна сила („но няма да е
въобще типична фантастика“),
и по-камерна драма за актриса,
която създава филм за живота
си.
ОРГАНИЗАТОРИ
????????? | K3 | 71

30/11/21
capital.bg/industry

TEMИ:
× Индустрията след ковид кризата –
равносметка и прогнози
× Инвестиции и развитие на предприятията
с българска собственост
× Нови пазари и възможности за експанзия
× Регионални различния и потенциал на
областите за привличането на бизнес
× Предизвикателства на средата: вериги на
доставки, покачващи се ценина суровините
и достъп до квалифицирана работна ръка
× Дигитализация и автоматизации на
производството

ГЕНЕРАЛНИ capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

ПАРТНЬОРИ: ПАРТНЬОРИ:
72 | K3 | СВОБОДНО ВРЕМЕ
Малко хора
М
могат да ка-
жат, че над 20
години правят
събитие, което
е едновременно профилирано
и в постоянно развитие. Ектор
Аюсо е основателят на OFFF,
дизайн форум в Барселона,
който за последните над две
десетилетия е събрал хиляди
разностранни професионалисти
в областта, а през последните
години се разшири до Севиля,
Москва, Цюрих, Берлин, Виена,
Тел Авив.
Аюсо гостува в София като
лектор на новото издание на
симпозиума към фестивала за
дизайн МЕЛБА (11 - 21 ноември),
който ще се проведе на 13 ноем-
ври в The Steps в София.
Роден е през 1972 г. в Барсело-
на, където живее и в момента. За
него това остава изключително
вдъхновяващ град. „Барселона е
повече от град за мен, тук наме-
рих себе си, израснах като човек.
Тълпите туристи никога не са
ме притеснявали, все още нами-
рам автентичните места, които
ме карат да обичам това място.“
В Барселона той също така след-
ва кино, преди да навлезе в уеб
дизайна, организирането на съ-
бития, работата като креативен
директор и консултант. „Да уча
това беше повече страст, откол-
кото реално търсене на карие-
ра във филмовата индустрия,
въпреки че сега преподавам
кино в няколко университета.
Когато завърших, нямах особе-
ни възможности пред себе си
като режисьор, така че реших да
навляза в уеб дизайна, основах
собствено студио, за няколко
години правих Flash базирани
сайтове за скромни клиенти.“
Не след дълго Аюсо решава
да обедини знанията си и да
вкара разказването на истории
в нов контекст - създава няколко
кратки филма през средствата
на уеб дизайна, което го кара да
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
//ФЕСТИВАЛ
Дизайн с мисия
Испанският креативен директор
Ектор Аюсо, гост на МЕЛБА, за
Барселона, NFT революцията и
нуждата да се забавляваме
автор
Светослав Тодоров | svetoslav.todorov@capital.bg
организира фестивал за подобни
продукции. Online Flash Film
Festival (OFFF) започва през
есента на 2000 г., събитието
бързо е разпознато като инте-
ресен и нов форум от водещите
професионалисти в областта, но
минава време, докато намери
истински мястото си. Първите
издания водят Аюсо до банкрут.
„Не очаквах да се стигне дотам,
трябваше майка ми да помага
с изплащането на ипотеката“,
казва в Аюсо, който към днешен
момент също така отговаря за
визуалното съдържание в плат-
формата за групово финанси-
ране Kickstarter, работил е с
Redbull, Adobre, Dropbox, Audi,
HP. След трудното начало към
проекта се присъединяват нови
съорганизатори и към 2010 г. той
придобива истинско и пълно-
ценно международно присъст-
вие, на следващата година пе-
чели „Златен лъв“ в Кан.
Кога съдържанието се пре-
връща в изкуство, а дизайнерът
- в артист? „Границата е изклю-
чително тънка. Винаги се от-
насям към гостите ни най-вече
като артисти. В това отношение
огромна промяна предизвиква
NFT революцията, тъй като мно-
го дизайнери вече не работят за
клиенти, а първо създават нещо
независимо, което впоследствие
се купува през виртуалните ва-
лути.“ Той определя това като
безусловна стъпка напред. „Ди-
зайнът означава комуникация,
себеизразяване, собствен глас,
с който създаваш нещо, което
провокира емоционален отго-
вор от отсрещната страна. Това
е изкуство.“
С какви мисли той тръгва
към първите си участия след
началото на пандемията? Аюсо
е на мнение, че най-доброто е
(може би) пред нас. „Бяхме прис-
трастени към технологията и
преди, но през последните две
години сякаш станахме още по-
зависими и това показа много
по-ясно слабостите ни като хора
и общество. За мен чисто човеш-
кото преживяване остава много
Аюсо е един от шести-
мата водещи предста-
вители на европейската
дизайн сцена, които ще
гостуват на четвърто-
то издание на фестивала
МЕЛБА, организиран от
„Студио Комплект“. На
симпозиума ще госту-
ват още кураторът и
културен продуцент Ей-
дийн Маккол, който стои
зад платформата за
комуникационен дизайн
в Ирландия 100 Archive
и е работил за Victoria
and Albert в Лондон,
както и дизайн музея на
британската столица.
Илюстраторът Патрик
Харджей ще разкаже
повече за работата си
с Amnesty International,
British Airways, BMW, Levi's,
a проф. Клаудия Шварц
ще говори за практиката
си като преподавател
по моден мениджмънт в
Mediadesign University of
Applied Sciences в Мюнхен,
с фокус върху устойчиви
принципи в управлението
на веригите за достав-
ки в глобалната модна
индустрия. Фестивалът
включва още чешкото
студио Herrmann & Coufal
и българската илюстра-
торка Мила Лозанова,
която ще представи
проект за мащабна арт
намеса в градската среда.
В рамките на събитието
е и вече традиционната
изложба „Преглед на бъл-
гарския дизайн“, която е
отворена за посещение
до 21 ноември в КО-ОП.
важно, това преживяване, което
включва провала и промяната,
което преследва възможнос-
тите, израстването и най-вече
забавлението. Кризата винаги
дава поле за революции, които
носят потенциала за огромна
промяна. Така че пътят към по-
добрия утрешен ден е пред нас,
трябва просто да го забележим
и да тръгнем по него.“
Билети за събитието на
festival.melba.bg
 СВОБОДНО ВРЕМЕ | K3 | 73

In partnership with:

HYBRID EVENT
capital.bg/netzero

November 23
2021

Economy
from strategy to execution

TEODOR RADONOV TSVETANKA MINTCHEVA MANYU MORAVENOV ALBENA MARKOVA

Head of the EIB Group office CEO Chairman of Green Partner Consulting Services
in Bulgaria UniCredit Bulbank Finance & Energy Centre, PwC
Chief Executive Director
of Bulgarian Stock Exchange

Institutional partners: General partners:

capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

Partners:
74 | K3 | ?????????
//ФОТОКНИГА
Звезди в
черно
Луксозно издание
отбелязва
30-годишнината от
The Black Album, най-
успешния албум в
историята на Metallica
Автор
Ивайло Харалампиев
Петия си студиен
П албум, издаден
на 12 август 1991
г., една от най-из-
вестните хеви ме-
тъл банди кръщават на себе си,
Metallica. Заради почти изцяло
черната обложка обаче този най-
успешен албум на групата оста-
ва в историята като The Black
Album и превръща Metallica в
глобални мегазвезди. Дебютира
директно на номер едно в класа-
циите на десет страни и се пре-
връща в един от най-продава-
ните албуми на всички времена
с над тридесет и пет милиона
копия по целия свят. От него из-
лизат хитове като Nothing Else
Matters, Sandman, Unforgiven.
Фотографът Рос Халфин
снима фотосесиите за албума
в One on One Studios в Северен
Холивуд, а след това докумен-
тира и чудовищното с обхвата
си световно турне на бандата с
над триста концерта между 1991
и 1993 г.
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
©Рос Халфин/Reel Art Press©Рос Халфин/Reel Art Press
Концерт в Торино
тервюта и пътувания. Един от
водещите музикални фотографи
в света, той работи с Metallica
от 1984 г. и е придружавал гру-
пата из всички континенти.
Сега в чест на 30-годишнина- Още преди тридесет години
та се появява книгата Metallica:
The Black Album in Black &
White, издадена от Reel Art Press
(цена 50 евро). Предвижда се и
лимитирано луксозно издание
той замисля книгата за турнето
след The Black Album да бъде
с черно-бели фотографии, но с
напредването на концертите
тя се „взривява с цветовете на
с автографи. Фотоалбумът е шоуто“. Днес Халфин се връ-
резултат от официалното сът- ща към първоначалната идея
рудничество между Metallica и за албум изцяло с черно-бели
Рос Халфин и включва известни фотографии.
и непубликувани досега сним- Един от основателите на
ки, както и текстове от всички Metallica, Джеймс Хетфийлд,
музиканти от групата - Джеймс споделя, че по време на про-
Хетфийлд, Ларс Улрих, Кърк Ха- дължилото три години турне
мет, Джейсън Нюстед (част е от групата си дава сметка, че тях-
състава от 1986 до 2001 г.) и Ро- ната мечта се е сбъднала. При
бърт Трухильо. Въоръжен вина- вида на хилядите фенове от цял
ги с фотоапарат, фотографът се свят, които се „идентифицират
превръща в „петия член“ на гру- с нашата музика, независимо
пата, а начинът, по който снима от културните различия, осъз-
всичко случващо се, наподобява нахме, че това е призванието в
ранен вариант на съвременните живота ни“.
риалити предавания. Съоснователят Ларс Улрих
От хилядите ленти, които казва, че „в 40-годишната исто-
снима, Халфин е избрал порт- рия на нашата банда никога не
рети, бекстейдж репортажи, е имало време, в което да сме
документални снимки по вре- искали да разкрием себе си пред
ме на концерти, репетиции, ин- света така, както през първите
Групата в St. James
Club в Париж
три години на 90-те“.
Наскоро Metallica издаде
и ремастериран вариант на
The Black Album в различни
формати. В същото време The
Metallica Blacklist включва 53
кавъра на техни песни, изпълне-
ни от музиканти от най-различ-
ни жанрове. Изпълнители като
Елтън Джон, Майли Сайръс, Ху-
анес са записали своя версия на
любимото си парче от The Black
Album. Цялата печалба отива за
благотворителност: половината
за организацията All Within My
Hand на самата група (занимава
се със създаването на устойчи-
ви общности чрез подкрепа за
образование и работа, борбата
срещу глада и т.н.), а другата
половина - за избрана от участ-
ващите звезди кауза.
Членовете на бандата вече
влизат в ролята и на препода-
ватели в известната стрийминг
платформа MasterClass, в коя-
то някои от най-добрите про-
фесионалисти в своята област
предават своя опит в курсове
онлайн. Сред тях са режисьор-
ите Мартин Скорсезе и Джеймс
Камерън, тенисистката Сери-
на Уилямс, актрисата Натали
Портман.
В средата на декември 2021 г.
групата отбелязва своята 40-го-
дишнина с няколко последова-
телни събития в Сан Франциско,
специално за Fifth Member, или
„Петият член“, както групата
нарича своя фенклуб, в който
членството е безплатно.
 ????????? | K3 | 75

Кандидатствайте до
31 декември 2021
digitalk.bg/awards

ТЪРСИ НАЙИНОВАТИВНИТЕ
ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЕКТИ НА ГОДИНАТА

capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ

76 | K3 | ?????????
//АФИШ
Златна
филмова есен
Цветът от Кан и Венеция
на „Киномания 2021“
Автор
Янко Терзиев | yanko.terziev@capital.bg
Юбилейното
Ю издание на
събитието е
награда за
отговорните
зрители, изпълнили предпи-
санията за свободен достъп на
закрито („Люмиер“ и Зала 1 на
НДК, софийските арт кина; от 16
ноември до 5 декември). Подбра-
ни са заглавия, откроили се на
големите европейски фестива-
ли тази година, нестандартни,
разширяващи киноманския хо-
ризонт. Силен фокус върху но-
вото френско кино, календарна
почит към любими европейски
звезди с реставрирани класи-
чески ленти, документални
акценти от Енио Мориконе до
кулинария и екология и дори
театър - кинематографичният
моноспектакъл на Деян Донков
„Камбаната“ за един затворник
с душа.
Фестивалните фаворити
„Паралелни майки“ на Педро
Алмодовар откри Венеция и до-
несе на Пенелопе Крус награда-
та за женска роля, сега ще от-
крие събитието в голямата му
зала (18 ноември). Испанецът
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
01 01
продължава саморазголваща-
та линия от „Болка и величие“,
почита силите, които движат
живота, прави го с нежност и
мъдрост. Припомня и полити-
ческите рани, които родината 03
му продължава да носи.
„Френският бюлетин“ (The
French Dispatch) е ексцентрич-
ният филм на годината и на кон-
курса в Кан. Авторът му Уесли
Уейлс Андерсън работи в своя
затворена вселена с полет на
въображението, стилизирана
до милиметър визия и пара-
доксален хумор. Литературно
списание (реверансът е към
„Нюйоркър“) е умален модел
на живота, три истории пъту-
ват през времето и жанровете.
04
Затворнически репортаж (на
Тилда Суинтън) събира в пер- „Анет“ на анархиста роман- хит „Прелъстяването на Ингмар
верзна връзка талант и муза тик Леос Каракс откри Кан Бергман“, радиомюзикъл.
(Бенисио дел Торо и Леа Сейду); и взе наградата за режисура. „Герой“ на иранеца Асгар
статия за студентски бунт (на Нестандартен мюзикъл с откро- Фархади идва с „Гран при“ на
Франсис Макдорманд) се свежда вена еротична сцена по време журито в Кан. Историята е на
до невъзможен романс (с Тимо- на песен. С Адам Драйвър като пуснат за два дни от затвора
ти Шаламе); рецензия за храна провокативен стендъп комик баща, който трябва да уреди
надхитрява властта и насилие- и до него Марион Котийар, су- дълговете си, които не са само
то (и Уилям Дефо). Всичко това етна оперна прима. Сценарият материални. „Белфаст“ е споме-
трябва да хареса на Бил Мъри, и песните са на братята Рон и нът в черно-бяло на Кенет Брана
последният главен редактор. И Ръсел Маел от култовия рок за собственото му детство в раз-
на Уес Андерсън, разбира се. и поп дует Sparks, с последен мирния град през 60-те. Духов-

ният уют в семейството (Джу-
ди Денч в ролята на любимата
баба) на фона на радикалната
политическа картина навън спе-
чели наградата на публиката в
Торонто. „Най-лошата личност
на света“ е със „Златна палма“
за женска роля на норвежкото
откритие Ренате Рейнсве. Тя е
студентка по медицина в разка-
зана през черен хумор любовна
история с художник на комикси.
„Островът на Бергман“ е сни-
ман на реалния Форьо в Балтий-
ско море, познат от „Срамът“
и „Персона“. Сцените са от „се-
мейния живот“ на две двойки в
различни възрасти (Тим Рот в
едната, Миа Васиковска в дру-
гата), ключът е изненадващо
комедиен.
Високи са очакванията към
„Домът на Гучи“ на Ридли Скот
с ветераните Ал Пачино и Дже-
ръми Айрънс и Лейди Гага като
динамото на сюжета. Карлос Са-
ура е в програмата с поредна-
та си еманация на танц и кино
„Кралят на целия свят“.
Музика и документи
Откроява се почти тричасо-
вият документален портрет
„Маестро Енио Мориконе“ от
майстора Джузепе Торнаторе.
Филмът на Саура също е с до-
кументална основа и с реални
мексикански изпълнители. Пес-
ните на Рафаела Кара са възкре-
сени в испанския поп мюзикъл
„Сърцето ви танцува“. Докато
чакаме версията на Спилбърг по
„Уестсайдска история“, „Кино-
мания“ предлага реставрирания
оригинал от 1961 г. Майкъл Уин-
търботъм работи в документал-
????????? | K3 | 77
01 „Паралелни майки“
02 „Домът на Гучи“
03 „Сияние на жена“
04 „Анет“
Снимка Цветелина Белутова
//НОВО МЯСТО
на среда в „Кулинарно пътуване то сиво.
из Гърция“. Познавачите Стийв
и Роб сега пътуват по пътя на
Одисей (и на храната) от Троя до
„&хляб“ Хлябът пандеми е добра
заигравка, защото идеята за
пекарна, в която да се пече
Итака. Красивият австралийски хляб&канлета, е родена по време
документ „Река“ е с разказвач на пандемията. Иначе пандеми е
Уилям Дефо. богат бял хляб с мляко и масло,
М
Марина почти като бриош, другите са
Френска вълна „Градски“ с квас и смес от браш-
„Кръстоносният поход“ по сце-
К
Караконова на - по-мек и влажен, и ръжен със
нарий на Жан-Клод Кариер е семена в немски стил.
третото режисьорско усилие на Въпреки малкото съставки
актьора Луи Гарел (гледахме го - жълтък, мляко, масло, захар,
в последния филм на Уди Алън). По форма прилича брашно плюс ром и ванилия, пра-
Във филма той е родител (заед-
но с Летисия Каста) на трево-
жен 13-годишен син, тръгнал да
спасява света от климатичните
промени. С награда на публика-
П на миниатюрна
готварска шап-
ка. Конусовидно
и плисирано, но
с цвят на кестен. Става дума за
венето на канлета е предизвика-
телство, особено изпичането. То
става в медни формички, които
се намазват с масло и восък и се
пекат при висока температура 1
та от Сан Себастиан е политико- canelе, малката сладчица, която час, което е много дълго време за
интимната драма „Между два е и един от символите Бордо. живота на печивата. Само така
свята“ с Жулиет Бинош. Неос- В този район се произвежда може накрая да станат хрупкави
таряващите Катрин Деньов и вино от памтивека. Една от про- и лъскави отвън и меки и сочни
Фани Ардан блестят съответно цедурите при него е избистря- отвътре. Освен това цветът им
в „Докато си жив“ и „Младите нето му, за което се използвали трябва да е тъмен, формата с
любовници“. белтъци. Така жълтъците се колонадата - отчетлива, а вку-
натрупвали и монахините в ма- сът - с ренесансова щедрост на
Класически удоволствия настирите се заели да търсят на- карамел, ром и ванилия. Всич-
„Сияние на жена“ по едноимен- чин да ги оползотворят. Ромът и ки останали аромати са си съв-
ния роман на Ромен Гари съби- ванилията се добавили по-късно, сем отделно упражнение извън
ра зрелите Роми Шнайдер и Ив когато започнали да пристигат класиката, в момента в „&хляб“
Монтан в една есенна любов. в пристанищата. Между другото предлагат и с грейпфрут и узо.
„Диаболичните“ със Симон Си- същата история се разказва и за Много интересно е, че поме-
ньоре е с награда „Едгар Алън португалските пастейш де ната щението на „&хляб“ е строено
По“ за криминален сценарий (по и поуката е, че правенето на ви- през 1926 г. като фурна. От само-
романа на Боало - Ньорсежак). ното е полза и благо. то начало тук е имало голяма
Стилистът Анри Жорж-Клузо През XVII век производители- каменна пещ, която е напълно
е зад христоматийната noir ви- те на канлета не били членове запазена. И кръгът се затваря.
зия. Алберто Сорди режисира на Сладкарската гилдия, които Може да си представим спокой-
себе си и Моника Вити от ней- държали монопола на млякото и ното й квартално съществува-
ните златни години в моралната захарта, и им отнело сто години не, както е и сега. Може да си
комедия „Любов моя, помогни да се преборят за правото да ги представим и един добре угоен
ми“. Мастрояни и Лорен са без- произвеждат и продават в слад- черен котарак, който се мотаел
смъртни (и лош семеен пример) карници в района на Бордо. пред входа й, какъвто има и сега.
в „Брак по италиански“ на Ви- Et voilà, четири века по-късно Разликата е, че тогава къщите
торио де Сика. Във „Фортуне- канлетата вече се продават и в са били далеч по-красиви и не
ла“ (1958) Джулиета Мазина е в София. е имало надпис Covid is a lie по
малкото си големи роли, нере- Правят ги в новооткритата фасадите им.
жисирани от съпруга й Фелини. „&хляб“. Името обяснява, че ул. „Екзарх Йосиф“ 69
Той е дал сценария си на драма- канлетата са запазената мар- Засега работното време
турга Едуардо де Филипо. Друг ка, брошката, но една фурна не е вторник - петък - 8 - 16
приятел - Нино Рота, осигурява може да не вади земния и насъ- ч., събота - 9 - 17 ч. Съвет -
музикалната тема, прочула се щен хляб. Тази идея в известен колкото по-рано отидете,
15 години по-късно с „Кръстни- смисъл е кодирана и в интериора толкова по-голям е шансът
кът“. с фриволното розово и скромно- да има от всичко
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
78 |петък
K3 | ?????????
събота неделя
Календар
12–18 ноември
12 и 13.11
Нина Николина Acoustic live.
Певицата представя новите
аранжименти и композиции
на песните от албума й Jazz
and Traditions. На сцената с
нея ще се качат Калин Вельов,
барабани и перкусии, Мартин
Ташев, тромпет и вокал, Ми-
рослав Турийски, клавишни, и
Таня Първанова, вокал, за един
акустичен концерт с фолклорни
мотиви от различни краища на
света, включва български на-
12 - 21. 11 родни песни, погледнати по не-
Преглед на българския дизайн. Какво е актуалното състояние традиционен начин. Sofia Live
на българския дизайн - това знае най-добре „Студио Комплект“, Club, 12 ноември, Пловдив, Bee
което вече четири години прави негов преглед и събира в изложба Bop Cafе, 13 ноември, 21:00 ч.,
някои от забележимите проявления на дисциплината през реали- билети: 20 лв. от мрежата на
зирани проекти в различни сфери на дизайна (графичен, моушън, Eventim и 25 лв. на място
продуктов, социален, интериорен дизайн, типография, бижу, мода
и още). Четвъртото издание е с водеща тема „Стойността на дизай-
на“, а поканените за него са представители на различни дизайн
дисциплини и в различен етап от своето развитие: Анелия Антова,
Botanic Lab, Деница Бояджиева, GEMJI (Гемджи), Горичка в ко-
личка, ЕТИКА, Люба Халева, Мила Воденичарова, Работилница
ПУНКТ, Роузи Ейзор, Studio Frank. КО-ОП
13.11
A-Wake. Израелската хорео-
графка Мириам Енгел е внуч-
ка на пионерката в танцовото
изкуство Дора Мушанова, аван-
гардна танцова иноваторка в
Германия и България. Именно
на баба й е посветен и нейният
12.11 танцов соло спектакъл - един по-
Писателското кафене - Виртуална обиколка. Виктор Топалов, етичен и предизвикателен моно-
създателят на „Бохемска София“, ще ни представи поредната лог за пространствата на време-
си интересна история онлайн. Този път - за най-емблематично- то и тялото. Енгел става носител
то столично заведение на бул. „Цар Освободител“. Ще разберем на наградата за професионални
защо сладкарницата е наричана Писателското кафене, за какво е танцьори на Американско-изра-
използвана сградата през годините, как е изглеждала тя отвътре, елската фондация Sharett още
какво е било менюто и с какви трикове собственикът е привличал на 20, работи в множество танцо-
клиенти и др. На живо в страницата на „Бохемска София“ във ви компании и проекти в Израел
FB от 20:00 до 21:00 ч. и Европа, основава професио-
нална танцова компания Angela
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
Dance Co. Jerusalem, както и
културната и образователна
неправителствена организация
Dance Space Jerusalem. Сцена
„Дерида“, 19:30 ч., Билети от
мрежата на EpayGO, 10/12 лв.
13, 16 и 17.11
Исус Христос Суперзвезда.
Премиера на мюзикъла на Ан-
дрю Лойд Уебър под режисурата
на Веселка Кунчева. За ролята
на Исус е поканен рок певецът
Николай Воденичаров-Никеца,
а специални гости са артистът и
музикант Владимир Михайлов
от актуалния тв сериал „Братя“,
Юлия Йорданова-Керана в ро-
лята на Мария Магдалена, Кон-
стантин Кацаров от група „Рене-
гат“, актьорът Цвети Пеняшки
и др. Диригент е Константин
Добройков, с хора, балета и
оркестърът на опера Пловдив.
Пловдив, Дом на културата
„Борис Христов“, 19:00 ч.
14, 16 - 19.11
Бурята. Очаква се тази преми-
ера да бъде истинско събитие в
българския театрален живот.
Причината - режисьор на поста-
новката е световноизвестният
режисьор Робърт Уилсън. Аме-
риканецът, който е и дизайнер,
художник, изпълнител и писа-
тел, е определен от „Ню Йорк
Таймс“ като „връх в света на
експерименталния театър“.

След като пандемията отложи
два пъти репетициите, сега Уил-
сън кани българската публика
на пет представления, обявени
като генерални репетиции с
нея (14, 16 и 17 ноември) и като
премиери на 18 и 19 ноември. За
ролите режисьорът избра Васи-
лена Винченцо, Веселин Мезе-
клиев, Радина Боршош, Явор
Вълканов, Стоян Пепеланов,
Пламен Димов, Зафир Раджаб,
Валентин Ганев, Константин
Еленков, Ненчо Костов, Стефан
Къшев, Васил Драганов, Герга-
на Змийчарова, Вяра Табакова и
Владислава Николова. Народен
театър „Иван Вазов“, 19:00 ч.
Билети на касите и онлайн на
https://nationaltheatre.bg
16.11
Френският бюлетин на Ли-
бърти, Канзас ивнинг Сън.
Феновете му трябва да са във
възторг - новият филм на не-
подражаемия Уес Андерсън е
тук и е част от програмата на
„Киномания“. Артър Хауицър-
младши (Бил Мъри) e главният
редактор на уважавано списа-
ние, който е намерен мъртъв
в офиса си във Франция. За да
създадат некролог, се събира
избраният лично от него рабо-
тен екип заедно с любимите му
автори. Всеки от тях разказва
по една история В актьорския
състав влизат Тимъти Шаламе,
Бенисио дел Торо, Ейдриън Бро-
уди, Тилда Суинтън, Леа Сей-
ду, Франсис Макдорманд, Лина
Кудри, Джефри Райт, Матийо
Амалрик, Стивън Парк, Бил
Мъри и Оуен Уилсън, Едуард
Нортън, Уилям Дефо, Кристоф
Валц, Анджелика Хюстън и др.
Кино „Люмиер“, 19:00 ч. 10 лв.
16.11
Ratio представя: Всичко е
звезден прах. Какво е минало-
то на Млечния път и да открием
детайлите в еволюцията на звез-
дите? В новото онлайн събитие
на Ratio д-р Николай Качаров
ще ни преведе през историята на
Вселената, за да проследим про-
изхода на различните елементи
от Менделеевата таблица. Ще
разберем повече за Големия
взрив и появата на първите ато-
ми, ядрените пещи на първите
звезди, невъобразимите мощни
взривове на свръхновите. Линк
към стрийминг излъчването на
страницата на Ratio минути
преди началото, 20:00 ч.
16 и 23.11
Веселата карета. Новата
комедия на Елин Рахнев е и
театрален дебют на музиканта
Димитър Ковачев-Фънки. „Жи-
вотът е едно голямо казино. И
всеки сам избира цвета, на кой-
то да заложи. И каквото стане!“,
коментира драматургът и поет,
K3 | 79
създал пиесата си за сцената на
Хасковския театър „Иван Ди-
мов“. Постановката с участието
на Димитър Баненкин, Тончо
Токмакчиев, Мая Бежанска,
Николета Малчева, Добриела
Попова, Стелиян Николов, Ема-
нуил Костадинов гостува във
Варна. ФКЦ, 19:00 ч. Билети:
18/20 лв.
18.11
100 години Пиацола. Родената
във Франция Лусиен Реноден е
новата световна сензация, вла-
дее тромпета до съвършенство.
Тя започва големите си концерт-
ни изяви още през тийнейджър-
ските си години и издава първия
си албум с голям лейбъл на 18
години. Сега младата изпълни-
телка, маестро Саша Гьотцел
и Софийската филхармония са
подготвили огнена програма с
музиката на аржентинския ге-
ний Астор Пиацола - сюитата
„Мария от Буенос Айрес“ за
тромпет и оркестър и „Чин-
Чин“ за тромпет и оркестър.
Зала „България“, 19:00 ч.
ДОМАШНО
КИНО
Red Notice. Три от най-големи-
те холивудски звезди - Дуейн
Джонсън-Скалата, Гал Гадот
и Райън Рейнолдс, се събират
заедно на екран за шеметно,
хумористично и пълно с меж-
дународни дестинации приклю-
чение. Най-висшата „Червена
заповед“ на Интерпол се издава
за преследването и залавянето
на топ престъпници. Профайлъ-
рът на ФБР Джон Хартли (Ду-
ейн Джонсън) поема случая, но
попада на опасен обир, заради
който е принуден да се съюзи с
най-великия измамник на света
Нолан Буут (Райън Рейнолдс) и
така да стигне до един от най-
влиятелните крадци - Офицера
(Гал Гадот).
Премиера, Netflix, 12 ноември
Tiger King: Murder, Mayhem
and Madness 2. Документал-
ният минисериал за някол-
ко души, които полулегално
отглеждат тигри в САЩ, се
превърна в огромен хит на
платформата и една от най-ус-
пешните й продукции. Затова,
разбираемо, следва втора част.
Какво ще видим в нея е изнена-
да, засега знаем само, че „сезон
2 обещава точно толкова хаос и
лудост, колкото и сезон 1“.
Премиера, Netflix, 17 ноември
Избор на оръжие: вдъхновен
от Гордън Паркс. Той е най-
известен със своите емблема-
тични портрети на ежеднев-
ните чернокожи американци в
цялата им болка, обикновеност
и слава. Гордън Паркс докумен-
тира всичко - от модата до Мал-
кълм Х, Глория Вандербилт и
Мохамед Али. Документалният
филм на HBO проследява кари-
ерата му от щатен фотограф за
списание LIFE, през неговото
художествено развитие, сни-
майки ежедневните амери-
канци, до еволюцията му като
писател и режисьор новатор.
Премиера, HBO GO, 16 ноември
capital.bg | 12–18 ноември 2021 г. | КАПИТАЛ
80 | 20 ВЪПРОСА
Името на журналистката
Веселина Седларска свързваме
преди всичко с принципност
и чувствителност към
човешкото отвъд новините.
Работила е за вестниците
„Сливенско дело“, „Черномор-
ски фар“, на кореспонденции-
те й от Сливен са разчитали
„Труд“, „Стандарт“ и „Клуб
Z“. Сътрудничила е на радио
„Свободна Европа“ и сайта
„Редута.бг“. Веселина Седлар-
ска винаги се е интересувала
от малките истории.
Авторка е и на няколко книги,
които сякаш се колебаят
между публицистика и ли-
тература - „Сънувах Миси-
сипи“ (1996), „Пасажерите на
Ной“ (2001), „Кладенецът“
(2016), „България за начина-
ещи“ (2017), „Депресията ме
обича“ (2018). „Гладни сърца“ е
последната й книга с разка-
зи, вдъхновени от реални
истории.
Както пише Стойко Тонев в
рецензията си за „България
за начинаещи: „Можете да я
вземете в ръце без излишна
предпазливост и да научите
от нея много очевидни неща,
за които не сте подозирали.
Не знам дали сте забелязали,
но очевидните неща умеят
добре да се крият. И само
майстор може да ги намери и
да ни ги покаже.“
Като какъв човек се опреде-
ляте?
Търсещ. Изтощим. Изтощимо
търсещ.
Нещото, в което вярвате аб-
солютно?
Че всички сме замесени от чер-
но и бяло. И че ако в края на
всеки ден бялото е повече от
черното, всичко е наред.
Любимият ви момент от
деня?
Първото кафе сутрин, което
е подсладено с усещането, че
днес може би ще се случи нещо
добро.
Най-голямото предизвикател-
ство във вашата работа?
Задължението всеки ден да
знам повече от вчерашния.
КАПИТАЛ | 12–18 ноември 2021 г. | capital.bg
Веселина
Седларска
Как бихте обяснили това, кое-
то правите, на едно 5-годиш-
но дете?
Подбирам думи и ги подреждам.
Как си почивате?
Не умея. Не е поради липса на
време. Просто не умея.
Какво ви зарежда?
Книга. Разговор. Песен. Дърво.
Малко дете.
Какво ви разсмива?
Важните пози.
Какво ви натъжава?
Фактът, че има хора, които оби-
чам, но не харесвам.
Какво ви вбесява?
Леността на сърцата. Безразли-
чието. Спестяването на усилия
и чувства.
Личност, на която се възхи-
щавате?
Марк Аврелий. Да си върха на
целия свят и да си най-смире-
ният.
Кое свое качество харесвате
най-много?
Необяснимото ми можене да
свърша огромно количество
работа за малко време.
А кое никак не харесвате и
бихте искали да промените?
Заблудата да си въобразявам,
че всички хора мислят като мен.
Каква суперсила бихте искали
да притежавате?
Без капка колебание - да леку-
вам.
снимка Костас Анастасиу
Последният подарък, който
направихте/получихте?
Подарих книга. Получих книга.
Израз или дума, която употре-
бявате прекомерно?
Напоследък „клет, клети“. Това
е най-еластичната дума за чув-
ствата ми в последно време
- има и осъждане, и жалост; и
презрение, и прошка; и сарка-
зъм, и пощада.
Къде бихте искали да живе-
ете?
Точно тук, в Сливен. На пет ми-
нути път до планината и на час
до морето. Сред хората, които
ме заземяват.
Коя е последната книга, която
прочетохте?
„За жените и солта“ на Габриела
Гарсия.
Най-интересното място, на
което сте били?
На буквалния ръб между Пър-
вия и Третия свят през 1997 г.
До една канализационна тръ-
ба, която тръгва от Мексико
при Тихуана и се оттича от
другата страна на границата в
САЩ. Тръбата беше с диаметър
детски ръст и на ръба й седеше
и клатеше крака човек, който
чака своя шанс да избяга в САЩ.
И така от три седмици. Поли-
цаят, който го пазеше, каза, че
си играят на Том и Джери. В
момента, в който направи опит
да го хване, човекът се пъха в
тръбата и се връща в Мексико.
Според полицая упоритостта му
заслужавала да бъде възнагра-
дена. Стори ми се, че този ръб,
на който седеше човекът, раз-
цепва света на две.
Мото или цитат, близък до
философията ви за живота?
Почти всяка мисъл на стоици-
те. Да речем, съветът на Сенека
да избираме внимателно своя
Катон (своя образец за пример).
Кой, ако не
КАПИТАЛ
Умно и полезно за

P бизнеса
P средата
P парите ми

Абонирайте се.
Четете неограничено и помагате
да пишем по важните теми.

capital.bg/abonament
jƊȯǞɈƊǶ0ɮƵƧɐɈǞɨƵ!ǞȲƧǶƵ§ƊȲɈȁƵȲȺ‫ب‬
j
jƊȯǞɈ
ɈƊǶ0ɮƵƧɐɈǞɨƵ!ǞȲƧǶƵ§ƊȲɈȁƵȲȺ‫ب‬

Б
БАНКИТЕ
И БИЗНЕСЪТ
ׂտԍօԍԙսԝւׂ‫ׁׂ׀‬
ׂ տ
տԍօԍԙսԝւׂ‫ׁׂ׀‬
ׂ‫ׁׂ׀‬
҃Ѳ
҃ѲѧѽѲӜѺѻѾҊѧѲѿѲѭ

Ѿ֏ԞԞֈԍ֋ւԆֆևԛ։ԛԠ֊ԆԞ։ւԍևԆ
֋ Ԡ
!§XÀm‫ خ‬J‫ غ‬yj²
! ѼѽѻӞ‫خ‬ӜّѽҖѺѲѾѨѦѽҀӞѦѶѲѾ

²ɈȲƊɈƵǐǞƧ§ƊȲɈȁƵȲȺ‫ب‬
²
²ɈȲƊɈƵ
ƵǐǞƧ§ƊȲɈȁƵȲȺ‫ب‬

Partners:
P
Partn
ners: