Човекът на романтизма-между любовта и самотата

Любовта е силата, която задвижва света. Всеки има свое мнение за любовта- за някои е
най-прекрасното чувство, докато за други е губене на време и енергия. Дълбоко в себе си
повечето от нас искат да бъдат обичани и желани. Това не винаги се случва когато искаме.
Когато бъдем отблъснати се изолираме от другите и оставаме сами със себе си, чувстваме се
несигурни. Самотата понякога не е лошо нещо, а точно обратното. Ти избираш по какъв начин
да погледнеш на случващото се. Човекът на романтизма оставя чувствата да го ръководят. Той
е пътуващ, аутсайдер, беглец, самотник, отдаден на вътрешните си страхове и болезнени
емоции. Поставящ любовта на първо място, романтичния човек отчаяно се опитва да я намери.

За романтичните хора, любовта дава смисъла на живота, но при всички тях тя остава
несбъдната. В предишните епохи любовта остава на заден план, докато през Романтизма тя
рязко се оказва най-важното нещо. За всички романтични герой любовта е свръхценност,
обаче винаги се случва нещо, което да я направи непостижима за тях. Дон Жуан я открива
рано, преследва я и в крайна сметка винаги има нещо, което му попречва да я осъществи. За
Евгени Онегин живота е празен и безсмислен. Той търси този смисъл и смята, че никога няма
да намери сродна душа. В края на творбата той намира любовта, но без успех. За тях щастието
е невъзможно. В крайна сметка всички остават сами. Затова не само любовта е център на
всичко по времето на Романтизма, а и самотата. Те са свързани.

В днешни дни любовта се е променила много. Тя се приема като нещо изтъркано,

старомодно, маловажно. Хората не избират половинката си по това какво носи в себе и каква е
всъщност, а по това дали има маркови дрехи и най- новия телефон. В 21век всички робуват на
бляскавостта и външността на ситуацията. Всичко се случва онлайн, няма срещи, няма
романтика, няма я тръпката. Хората, които са себе си и не се опитват да бъдат като всички
останали и да се впишат по- трудно намират любовта, защото всички са свикнали да бъдат
еднакви и да се опитват да приличат на някой до такава степен, че вече различното е странно,
че дори грозно. Някои момичета искат любовта на баба и дядо- тя в единия край на
държавата, той в другия. Срещат се на лагер и се влюбват мигновено. Тръгват си и си мислят,
че няма да се видят никога повече, но съдбата ги среща отново. Започват разговори, писма. Не
се виждат няколко години заради казармата и въпреки това любовта им остава все така силна,
женят се и се обичат и до ден днешен. Това е, което липсва на 21 век- романтика и истинска
любов.

Когато хората се приберат по домовете си и суматохата по улиците заглъхне; когато колите

се кротнат в гаражите, а прозорците угаснат, самотата се промъква в душите ни и започва да
буди съмнения. В днешни дни свикнахме да сме постоянно с някой- дали навън или по
телефона. Да общуваме с някой постоянно. Вече не можем да си представим света без ток,
интернет. Не можем да си представим как са живели хората преди. Прибираш се вкъщи, сам
си, няма телефони, няма интернет, няма телевизори. И какво правиш? Въпреки липсата на тези
устройства баба ми разказва колко по-пълноценен живот са водили и колко по- щастливи са
били. Въпреки липсата на тези устройства те не са били самотни. Самотата понякога не е нещо
лошо. Зависи как гледаш на нея. Когато изключиш всички устройства и седиш в стаята си ще
намериш време за всички неща, които искаш да направиш. Ще имаш време да учиш, да
пишеш, да рисуваш, да твориш, да готвиш, да обърнеш внимание на домашния си любимец,
да прочетеш интересна книга, че дори да измислиш нещо гениално. За някои хора самотата е
нещо , подтискащо мисълта да не общуваш с хора е подтискаща, но това да се усамотиш
понякога е полезно, че дори нужно.
 Ако сравняваме Романтизма с 21 век бих казала, че ние деградираме. Ставаме зависими от
технологии и хора, ставаме клонинги. Човекът на Романтизма е един пътуващ, искащ да
опознае света, различен, тайнствен, изключителен човек. Той притежава особености,
поставящи го над обикновените хора, той мисли различно и не се срамува от това. За
Романтизма любовта и самотата не се разглеждат като нещо гадно, а като нещо нормално и
свързано. Да обичаш и да си самотен. Напълно противоположни неща. В днешни дни любовта
е един вид невъзможна, но и ненужна. Докато през Романтизма хората са я търсили, искали са
я, но безрезултатно. Епохата на Романтизма е епоха, която се противопоставя на наложения
ред и търси щастието, макар и неуспешно. От това имаме нужда и днес, да се борим за
щастието си, само че би било по- хубаво ако е успешно.